Capital - 30.10.2009

43

www.capital.bg

ПОЛИТИКА И ИКОНОМИКА стр. 17

Шпионската лига

СПЕЦИАЛНО ИЗДАНИЕ

Франчайзинг

КОМЕНТАР

Ако управлението беше серия от състеза-ния на кратки разстояния, Бойко Бори-сов и екипът му щяха да заслужат златен медал за първите три месеца във власт-та. В дисциплината 100 дни бягане с пре-

пятствия отборът на ГЕРБ показа доста добри умения и началото на мандата им изглежда наистина обеща-ващо (на стр. 10 - 16).

Борисов заедно с хората около него направиха заяв-

ки за важни и отдавна отлагани реформи в ключови сектори като държавната администрация, здравеопаз-ването и митниците. Правителството на ГЕРБ смени тотално въздуха по върха на държавното управление. Там, където доскоро живееха потайните герои на трой-ната коалиция, сега застъпиха хора, които, изглежда, са много по-отворени за идеи и обсъждания.

Управлението на държавата обаче не е серия от спринтове по 100 дни, а маратон от близо 1500. И пър-

вият етап от него е може би най-лесният.Съвсем скоро Борисов и ГЕРБ ще застанат на кръс-

топътя, до който стига всяко реформаторско правител-ство в момент на сериозна криза. Първите резултати от мерките, които трябва да се предприемат, ще са не-приятни за много хора. Накратко, положението ще се влоши още повече, преди да започне да се оправя. И ако ГЕРБ предпочете да се харесва на повечето избира-тели, реформаторската му енергия ще се загуби. � K

Добри и в маратона

година XVII, цена 2.50 лв.

9 7 71 3 1 0 7 9 8 02 4 34

ISSN 1310-7984

31 октомври - 6 ноември 2009 г.

#43

Първите 100На стр. 10 - 16


АЕЦ „Белене“на командно дишане

СНИМКА: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Искам този чадър

��

��

октомври 2009 г.

10 Купуваш права, продаваш права

9 По следите на свободното време

6Хапки на франчайз

Мара ГЕОРГИЕВА,отговорен редактор

Преди две години търговс-ките обекти в България, работещи на франчайз,

са 776. В края на 2009 г. те ще достигнат 2156. А през след-ващата година ще бъдат над 2900.Такива са очакванията на фран-чайзодателите според актуално проучване на Franchising.BG.Този оптимизъм е заради:� достъпния "бизнес под ча-дър", както наричат фран чай-за� силата на търговската марка� по-малкия риск� груповата сигурност, когато си част от верига� растящия брой предприема-чи с опит и пари, засегнати от кризата, които търсят ноу-хау наготово� нуждата от допълните-лен бизнес към вече успешно начинание� засилващия се интерес на международни франчайзода-тели към българския пазар� наличието на неразработени франчайз ниши, особено в сфе-рата на услугите и търговията на дребно.Едва 28% от търсещите да ку-пят франчайз права обаче са за-познати с принципите на биз-нес модела, отчита изследва-нето на Franchising.BG.Ето затова направихме прило-жението "Франчайзинг".

www.capital.bg/franchise

� � � � � � � � � 2 - 5 / � � � 6 - 8 / � � � � � � � � � � � � 9 / � � � � � � � � � � � � � 10 / � � � � � � 11 / � � � � � � � 12 / � � � � 13 / � � � � � � � 14 / � � � � � � � � � 15

Чуждицата франчайз зву-чи като английска, налага се на американския пазар и най-вече от американски марки, но всъщност коре-ните й са френски. Думата franchise (франшиз) означава привилегия. С този термин

феодалите и собственици-те на земя във Франция са преотстъпвали на селяни-те определи права - за орга-низиране на пазар или за из-вършване на превоз на те-риторията на земевладе-леца. В замяна собствени-ците на земята са получа-вали такси, с които на тео-рия е трябвало да осигурят защита срещу нападения и набези.

В по-съвременната история при-лагането на франчайза се свърз-ва с производителя на шевни машини Исаак Сингер. Той ня-мал средства да финансира сам разрастването на бизнеса си. Затова стигнал до решението да преотстъпва на други пред-приемачи срещу заплащане

правото да продават машини-те Singer, да осигуряват сервиз-но обслужване за тях и да обу-чават хората как да ги използ-ват на определени територии. За времето си това били доста сложни машини. Така Сингер успял да изгради дистрибутор-ска мрежа. Макар че не използ-ва думата франчайз, Сингер се приема за бащата на договора за франчайз и за модела на тези бизнес взаимоотношения.

Успехът на модела се дължи на това, че е финансово изгоден за участващите в него страни. В същото време франчайзода-телят запазва висока степен на контрол върху това как фран-чайзополучателят ръководи бизнеса си.

В началото на XX век General Motors предоставя първия си

франчайз на търговеца Уилям Метцер и така поставя нача-лото на разрастването на ди-лърските мрежи по модела на франчайза, който и до ден дне-шен е водещият при продажби-те на новите автомобили по све-та. По същото време Coca-Cola предоставя първия си франчайз на Georgia Coca Cola Bottling Company и с това въвежда принципа на производство по лиценз при изграждането на своите бутилиращи заводи.

Истинският възход на фран-чайза е след Втората световна война, когато настъпва демо-графски бум. Тогава се ражда една от най-известните марки в ресторантите за бързо хране-не. McDonald's – собственост на братята Макдоналд, стартира

Маргарита НАСЕВА

� на стр. 2

Бизнес назаемНиската степен на риска помага на франчайза да оцелее през вековете. Бумът настъпва след Втората световна война

СБОГОМ

10ти ЧЕТЕТЕ НАстр. 34

1

43ГОДИНА VII, 31 ОКТОМВРИ - 6 НОЕМВРИ 2009

ЛЕКО ТЕАТРАЛНИЯТ БРОЙ„ПЕПЕРУДИТЕ СА ВСЪЩНОСТ ИЗТРЕБИТЕЛИ“

ГАЛИН СТОЕВ ЗА ЯНА БОРИСОВА

СЕБАСТИАН ХИРН ЗА АЛЕК ПОПОВ

ДЖЪД АЛЪН ПАРКЪР ЗА САМ ШЕПЪРД

2 KАПИТАЛ 31 октомври - 6 ноември 2009 г.

НАВИГАТОР

6-7 Презареждане. Камелия Славейкова налага „Шел“ като нещо повече от верига бензиностанции

K3 КАРИЕРИ

K1 K2

49 Дългоочакван ремонт. Хо-тел Radisson ще бъде обновен сре-щу 10 млн. евро

50 Управляващият партньор в EQT Пьотр Чапски: Кабелна-та телевизия в България има поле за растеж

51 Замъкът на намаления-та. Българска компания започва изграждането на аутлет център близо до Ихтиман

52-53 Азиатско Volvo? Защо не... Ford избра китайски холдинг за купувач на губещото си швед-ско поделение Volvo

КОМПАНИИ

63 Реклама за 6 милиона. ...или как Райфайзенбанк беше глобе-на заради липсващата застрахов-ка на клиент

64 Управляващият партньор в Rothschild за Централна и Източ-на Европа Люк Ханон: Инвес-тиционният имидж на Бълга-рия зависи от новото прави-телство

65 Вятър работа.

66 Цената на оригинала. Ре-монтирането на автомобил при официалния дилър е по-скъпо, но и по-удобно и сигурно

ФИНАНСИ

МОЯТ КАПИТАЛ

„Капитал“ и „Дневник“ използват за опаковането на изданията си торбички, изработени от DEGRALEN®. Те се разграждат в природата за 24 месеца, което е над 100 пъти по-бързо, отколкото обикновените полиетиленови торбички.

„Икономедиа“ АД е член на „Одит бюро по тиражите“

КОМЕНТАРИ И АНАЛИЗИ

9 Ченгеджийницата в държавата. Закриване на ДАНС не реша-ва нищо

9 Оттеглянето на RWE от Втора атомна. Няма инвеститор, ня-

ма проект

9. Заседанието на Европейския съвет в Брюксел и позиция на България. На масата на голе-мите

21 На командно дишане. Отте-глянето на германската RWE от АЕЦ „Белене“ потвърди, че про-ектът е рисков

22 Климатът е важен, но па-ри няма. България зае твърда,

макар и не особено популярна по-зиция в европейските преговори за срещата в Копенхаген

26 С джип-баничарка на море. Правителството опитва да ограни-чи измамите с ДДС за автомобили

ПОЛИТИКА И ИКОНОМИКА

28-29 Да заложиш на растеж. Новото правителство на Ангела Меркел поставя всичко на карта-та на икономическото оживление

30 От взрив на взрив. Пакис-тан и талибаните си разменят удари в сърцето.

31 Диктатура на арестанта. Делото на Радован Караджич в Хага започна с фалстарт

38 Виж какво виждам. Как глобалната мрежа, обновяваща се в реално време, променя света

40 С точност до сантиме-тър. В България заработи нова мрежа за сателитна навигация, която покрива територията на страната

41 Болката е временна.

ТЕХНОЛОГИИСВЯТ

ОБЩЕСТВО

33 Живот под карантина. Епидемията от свински грип се разгаря, ваксинацията започва

10 -11 Първите 100. Правителството на Бойко Борисов показа, че решенията могат да се вземат бързо и прозрачно

ТЕМА НА БРОЯ

КОМПАНИИ 48 / Стоки и продажби 56 / ИМОТИ 58 / ПРЕДПРИЕМАЧ 60 / ФИНАНСИ 63 / МОЯТ КАПИТАЛ 66

www.capital.bg

K2


Equest преговаря с фирма

на Валентин Златев за „Сердика“ � КОМПАНИИ 48

БИЗНЕС

� K

КОМЕНТАР

КОМПАНИИ „Сердика“ чака нов собственик, а Radisson - основен ремонт

Хотелски амбиции

58

София расте, но накъде

65 Вятърен борсов балон

ИЛЮСТРАЦИЯ: SHUTTERSTOCK/КАПИТАЛ

Зорница МАРКОВА

56 Евтиното излиза евтино

www.capital.bg



СПЕЦИАЛНО ИЗДАНИЕ

Франчайзинг

КОМЕНТАР

А� K

9 7 71 3 1 0 79 8 02 4 34


#43

Първите 100На стр. 10 - 16


АЕЦ „Белене“на командно дишане


��

#$%&'%()*&+

�

�

�

�

�

�

�

�

, - . % & % 1 $ 2 7 2 - 5 / ; - $ * + * 6 - 8 / < ; 2 1 2 = & 2 ; $ - . - 9 / . % < , ? $ # $ % & ' % ( ) 10 / # % $ . % A * 7 11 / 2 1 B ' - & * - 12 / + 2 $ * ; % 13 / , - C & 2 D 2 + * * 14 / # * & % & < * $ % & - 15

�

12 Премеждията на кабине-та „Борисов“ в първите му 100 дни

14-16 Кой как се справя

60-61 Контрол от разстоя-ние. До средата на 2011 г. търго-вците трябва да имат касови апа-рати с директна връзка към НАП

62 Голямото демократизира-не на домейните. „Регистър.БГ“ пуска партньорска програма за посредници при регистрацията на български уебадреси

ПРЕДПРИЕМАЧ

СТОКИ И ПРОДАЖБИ

56-57 Евтиното излиза евтино. Компаниите търсят нови бизнес модели за ниски разходи и повече продажби

58-59 Расте, но накъде... Как ще се развива София в следващите 20 години

ИМОТИ

36-37 ТВ7 стартира. Отново. Ще се бори да се утвърди като четвърта национална телевизия

МЕДИА И РЕКЛАМА

СПОРТ

42 Европейското турне. Голе-мите американски професионални лиги превземат Стария континент

1000 София, ул. „Иван Вазов“ 20

� Редакциятел. 02/ 9376 122факс: 02/ 9376 440e-mail: [email protected]

� Рекламател. 02/ 9376 444факс: 02/ 9376 236 e-mail: [email protected]

� Абонаменттел. 02/ 9376 349факс: 02/ 9376 173 02/ 9376 279e-mail: [email protected]

� Човешки ресурсител. 02/ 9376 289факс: 02/ 9376 440 е-mail: [email protected]

Представителство на „Икономедиа“ АД в гр. Варна: Варна 9000, ул. „Братя Миладинови“ 86 вх.Б ет.2, тел. 052/ 601 651 Мирослав Петров

Изпълнителен директорФилип Харманджиев

Административен директорНели Христова

Директор рекламаРумяна Георгиева

Търговски директорВеселка Данчева

Маркетинг директорКатрин Иванова

Мениджър бизнес развитиеЛюбомир Василев

Издава “Икономедиа” АДрегистрирано в СГС под №11665/2004

Главен редакторГаля Прокопиева

Първи заместник главен редакторСтанка ТошеваУправляващ редактор „Икономика“ в „Икономедиа“Васил АтанасовЗаместник главни редакториГалина Александрова, Алексей ЛазаровОтговорен редактор: Йово Николов ([email protected]) Редактор on-line: Момчил МилевОтговорен секретар: Деян Христов ([email protected]); Специален кореспондент: Иван Михалев ([email protected]); Политика: Сибина Кръстева, Велина Господинова, Елена Старидолска, Панайот Ангарев, Росен Босев, Люба Йорданова ([email protected]); Икономика: Вера Денизова, Калина Горанова ([email protected]); Международна икономика и политика: Илин Станев, Светломира Гюрова, Огнян Георгиев, Цветелина Манолова ([email protected]); Общество: Ирина Ценкова ([email protected]); Медиа и реклама: Борислав Кандов, Весислава Антонова, Зорница Стоилова ([email protected]); Технологии: Андриан Георгиев, Асен Георгиев, Калина Калчева, Ясен Пекунов ([email protected]); Спорт: Георги Филипов, Елеонора Тарандова ([email protected]); Компании: Теодора Василева, Десислава Николова, Маргарита Вачкова, Константин Нико-лов ([email protected]); Стоки и про-дажби: Зорница Маркова, Жана Иванова; Имоти: Яна Бодурова ([email protected]); Предприемач: Бойчо Попов, Mара Георгиева ([email protected]); Финанси: Емил Ангелов, Николай Сто-янов, Мария Иванова (fi [email protected]); Моят Капитал: Василена Христова ([email protected]); Кариери: Ека-терина Попова, Боряна Пенева, Таня Обущарова ([email protected]); Капитал Light: Богдан Русев, Биляна Димова, Светлана Мирчева, Росица Илиева, Янко Терзиев ([email protected]); Фоторе-портери: Асен Тонев, Надежда Чипева, Цветелина Ангелова ([email protected]); Дизайн и инфографики: Ася Колева, Антония Тилева ([email protected]); Дизайн и предпечатна подготовка: Тихомир Колев, Калина Колибарска, Лили Георгиева, Марияна Попова, Нана Бурска, Мария Маркова ([email protected]); Секретар: Михаил Вълканов; Уредник: Светозар ГермановПечат: „Печатница Дружба“ ЕАДСофия жк „Дружба“ 1, ул. „Илия Бешков“ №3

телефон за контакти: 02/42 25 900

За проблеми с разпространението:тел.: 02/ 93 76 349е-mail: [email protected]

Хонорари се изплащат в сряда от 10.00 до 12.00 и от 14.00 до 16.00 часа.

Пощенските пратки се изпращат на адрес: София 1000, ул. „Иван Вазов“ 20

„Икономедиа“ АД няма отношение към поднесената информация в публикуваните в „Капитал“ реклами.Отговорността за съдържанието им е изцяло на рекламодателите.

СЕДМИЦАТА3KАПИТАЛ 31 октомври - 6 ноември 2009 г.

СКАНДАЛ. Изтичането на секрет-ни доклади на ДАНС в интернет „в никаква степен не застраша-ва нито националните интере-си, нито ангажиментите на Бъл-гария в НАТО“. Това коментира председателят на Държавната комисия по сигурността на ин-формацията (ДКСИ) Цвета Мар-кова пред БНР в петък. Цяла седмица държавата се занима-ва със скандала, който избухна покрай напусналия ДАНС съ-ветник Алексей Петров. Той за-несе на Бойко Борисов секрет-на справка, изготвена в служба-та и предадена преди месеци на бившия премиер Сергей Стани-шев с информация за съмнител-ни контакти и лобизъм на кон-султанта Стефан Гамизов, бив-шия председател на ДАНС Пе-тко Сертов, бизнесмена Христо Ковачки и съветници в бившия премиерски кабинет. Следи-те на документа се губят, след като е получен от Станишев. Междувременно справката се появи в интернет. Прокуратура-та разпита част от замесените лица, сред които и бившият ми-нистър-председател. Той каза, че е готов да свали депутатския си имунитет, ако Борис Велчев поиска. � още на стр. 17 - 19

РАЗКРИТИЕ. Висшият съдебен съвет (ВСС) оповести имена-та на 13 магистрати, контакту-вали с Красимир Георгиев от Плевен, известен като Чернич-кия Красьо с ланците“ За него има съмнение, че срещу пари е уреждал назначения на съ-дии и прокурори от окръжни и областни служби из цялата страна. Съветът спря кадрови-те размествания до изясняване на случая, ще разглежда само удължаване на мандати. Осем души от списъка са кандидат-ствали за различни постове, но без резултат. Междувременно трима от контактувалите с Кра-сьо подадоха оставка - предсе-дателят на Бургаския апелати-вен съд, окръжният прокурор на Бургас и районният проку-рор на Несебър. Сред уличени-те е и заместник апелативният съдия на Велико Търново Мил-чо Ванев, който е докладчик по делото „Борилски“ и председа-тел на състава. След дълги ко-лебания и Иван Димов подаде оставка като член на ВСС и тя беше гласувана. Според минис-търа на правосъдието Марга-рита Попова е възможно срещу магистратите да се образуват дисциплинарни производства.

Сергей Станишев беше разпитан за теч на информация от ДАНС

Списъкът с магистратите на Красьо се удължи

� Министерството на външните работи не е успяло да изпрати свои представители във всички 123 секции в Турция за парламен-тарните избори, защото нямало желаещи, а законът не задължавал ведомството да командирова свои хора в чужбина. Това обясни председателят на ведомствената изборна комисия в МВнР за вота в чужбина Илия Кръстелников (в средата), който заедно с посланика ни в Турция Бранимир Младенов (вдясно) бяха изслушани от депу-татите от временната парламентарна комисия за изборните нарушения. Младенов обясни, че искането за откриване на

големия брой секции е направено въз основа на предварително подадените заявления за гласуване и на базата на вота от послед-ните президентски избори. Посланикът ни в Турция каза още, че е изпратил до МВнР писмо да бъдат поканени партиите да изпратят свои представители в секциите, но на поканата са се отзовали само БСП и ДПС. Неотдавна се разбра, че протоколите в Турция изобилстват от грешки. Младенов обаче обясни, че те не са отговорност на служителите на мисиите. За редовността на вота в Турция има образувано дело в Конституционния съд. СНИМКА: КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ

Дипломати отговаряха за изборни нарушения в чужбина

ВАШАТА КОМПАНИЯ ВАШАТА КОМПАНИЯ СОЦИАЛНО СОЦИАЛНО ОТГОВОРНА ЛИ Е?ОТГОВОРНА ЛИ Е?

ПОПИТАЙТЕ И ЗА ДРУГИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ НA:ПОПИТАЙТЕ И ЗА ДРУГИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ НA:02 9376 464 ИЛИ НА E-MAIL [email protected] 9376 464 ИЛИ НА E-MAIL [email protected]

ДА!

НЕ

ОБЩО 130 000 ИНТЕЛИГЕНТНИ ХОРА ЧЕТАТ КАРИЕРИ И KARIERI.BG ВСЯКА ОБЩО 130 000 ИНТЕЛИГЕНТНИ ХОРА ЧЕТАТ КАРИЕРИ И KARIERI.BG ВСЯКА СЕДМИЦА.ТЕ ИСКАТ ДА ЗНАЯТ КАКВО ПРАВИТЕ ЗА ТЯХ.СЕДМИЦА.ТЕ ИСКАТ ДА ЗНАЯТ КАКВО ПРАВИТЕ ЗА ТЯХ.

ПРОМОЦИОНАЛЕН ПАКЕТ ЗА СПЕЦИАЛНИЯ БРОЙ НА "КАРИЕРИ" - ПРОМОЦИОНАЛЕН ПАКЕТ ЗА СПЕЦИАЛНИЯ БРОЙ НА "КАРИЕРИ" - "КОРПОРАТИВНА СОЦИАЛНА ОТГОВОРНОСТ"."КОРПОРАТИВНА СОЦИАЛНА ОТГОВОРНОСТ".

ЦЕНА НА ПАКЕТА 2769ЦЕНА НА ПАКЕТА 2769 1744 1744 лв.лв.

А КОЛКО ХОРА А КОЛКО ХОРА ГО ЗНАЯТ?ГО ЗНАЯТ?

sedmicata.capital.bg

СЕДМИЦАТА


Данъкът върху хазарта може да се увеличи още

ЕК: Чуждите кантори са неравнопоставени

САНКЦИЯ След като в начало-то на годината Европейската комисия (ЕК) изпрати първо предупреждение до България, тази седмица тя излезе с моти-вирано становище във връзка с ограниченията в свободното движение на адвокати и прав-ни фирми. Като пречки от ко-мисията, че адвокатите от дру-ги страни нямат същите пра-ва като българските си коле-ги. България нарушава евро-пейското законодателство, като не разрешава на правни фирми от ЕС да създават свой клон в страната и да използ-ват утвърденото си междуна-родно име. Преди това някол-ко чужди кантори сезираха ЕК по въпроса, тъй като смятат, че българският Закон за адво-катурата е в противоречие с ев-ропейското законодателство. Ако страната ни не даде задо-волителен отговор на станови-щето до два месеца, комисия-та може да представи случая пред Европейския съд и може да последва финансова санк-ция за България.

ПРОЕКТ Данъкът за тото и лото, залагане върху резултати от спортни състезания и случай-ни събития се увеличава от 10% на 12% през 2010 г. Това е една от промените в Закона за корпо-ративното подоходно облагане, която бе приета на първо чете-не от парламентарната бюджет-на комисия. Малко по-рано през седмицата нейният председа-тел Менда Стоянова не отхвър-ли възможността данъкът вър-ху хазарта да се увеличи още до 15%. Депутатите приеха на първо четене в пленарната зала промените в Закона за ДДС и за облагане на доходите на физи-ческите лица. Не беше прието нито едно предложение на опо-зицията, включително и на под-крепящата ГЕРБ „Синята коа-лиция“. Философията на проек-тозаконите, предлагани от Ми-нистерския съвет, е минимум промени в преките данъци, за да няма негативно въздействие върху икономическата актив-ност и утежняване на положе-нието на данъкоплатците в пе-риод на икономическа криза.

80 болници ще бъдат закрити догодинаРАЗХОДИ Парите за здравеопаз-ване догодина ще са 2.64 млрд. лв., или 4.2% от брутния вътре-шен продукт. Това означава, че 2010 г. ще има около 5% по-малко средства спрямо плана за разходи в сектора през тази година. Всъщност бюджет 2009

предвиждаше 3.1 млрд лв., но заради ниските приходи разхо-дите на всички ведомства бяха редуцирани на два пъти. Най-голямо ще бъде намалението на средствата за лечение в бол-ниците - с 220 млн. лв., пари-те за лекарства, покривани от

здравната каса, намаляват с 10 млн. лв. През следващата годи-на от общо 430 болници в Бълга-рия поне 80 ще бъдат затворени или преструктурирани в хоспи-си. Лечебниците в Трън, Кула и Радомир ще бъдат закрити до края на 2009 г., тъй като са фа-

лирали. Здравната каса вече няма да е длъжна да сключва договори с лечебни заведения, които не разполагат с необхо-димите лекари специалисти. Единственото увеличение на средства в системата е за спеш-на помощ - от 85 на 115 млн. лв.

През седмицата беше освободен и първият заместник-министър от правителството на Бойко Бо-рисов - това е заместник-минис-търът на здравеопазването Лю-бомир Гайдов. От ведомството обясниха, че той е подал остав-ка по лични мотиви.

� Финансовият министър Симеон Дянков внесе в парламен-та проектобюджета за следващата година. Приоритетни сектори са социалният, здравеопазването, образованието, екологията и инфраструктурата. За разлика от предиш-ната година в този бюджет няма да има буфер от 10% от разходите на ведомствата. В него се залага на балансирано салдо по националните сметки и дефцит от 0.7% от БВП по консолидираната програма. За да онагледи проблемите с бюджета, Симен Дянков донесе две картонени кутии с пица - голяма и малка. Голямата бе празна и имаше надпис „Бюджет 2009“, а в другата, която бе надписана „Бюджет 2010“, имаше малка пица. По-думите на министъра - пост-на, но реална. СНИМКА: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Бюджтет 2010 ще е без буфери

Проекти за производство и пазар

на фотоволтаична енергия

организира втора конференция

За повече информация и регистрация: www.dnevnik.bg/solar, тел. 02/ 8105 510, 8105 587

медиен партньор:

10 ноември, хотел Шератон

Основни теми:

Потенциал и условия за производство на енергия от слънцето в Югоизточна Европа

Изграждане на фотоволтаични централи

Национална политика за развитие на ВЕИ

Регулаторна рамка. Цени и преференции

Инвестиции в соларни системи и ограниченията на НАТУРА

Възможности за финансиране на проекти за фотоволтаични централи.

Финансиране и възвращаемост на инвестициите във фотоволтаичните системи

в партньорство с:

със съдействието на:

0.5%ръст на българската икономика през следващата година и 3.5% през 2011 г. предвижда рейтинговата агенция Fitch. Правителствената прогноза е за спад от 2% на БВП за 2010 г.

8.8%е спадът на цените на производител през септември спрямо същия месец на миналата година, отчете НСИ. На месечна база през септември общият индекс нараства с 1.4%, което е втори пореден месец с повишение.

ЧИСЛА НА СЕДМИЦАТА

СЕДМИЦАТА

5KАПИТАЛ 31 октомври - 6 ноември 2009 г.

Жак Ширак бе обвинен в корупция

ЕС не взе решение за президент и „външен министър“

Иран се отказа от ядрено споразумение

ПОДОЗРЕНИЯ Френската проку-ратура заведе дело за корупция срещу бившия президент Жак Ширак. Разследващият проку-рор Ксавиер Симеони е базирал делото на обвинения за фалши-ви договори, сключвани от Ши-рак по времето, когато е бил кмет на Париж. Договорите са били с деветима негови прия-тели, на които парижкото кмет-ство е плащало, без те да са ра-ботили там. Ширак беше кмет на френската столица от 1977 г. до 1995 г., когато стана пре-зидент. Говорител на бившия държавен глава заяви, че той е „спокоен и решен да докаже, че никой от договорите не е бил фалшив“. Прокуратурата и пре-ди е разследвала Ширак за уп-равлението на столицата, но се смяташе, че за предполагаеми престъпления отпреди 1992 г. е изтекла давността, а за годи-ните след това няма доказател-ства. Като президент Ширак се ползваше с имунитет, въпреки че бившият му премиер Ален Жупе бе осъден за финансови измами през 2004 г.

НЕСПОЛУКА Иран тази седмица внезапно отхвърли постигнато-то по-рано споразумение за обо-гатяване на своя уран в чужби-на. Великобритания, Франция, Германия, Русия и САЩ убеди-ха на 21 октомври Техеран да изнесе три четвърти от сегаш-ното си количество нискообога-тен уран в Русия, за да бъде до-обогатено и върнато за използ-ване в реактор за цивилни цели. Така ставаше невъзможно Иран да произведе ядрено оръжие и се даваше време за постигане на по-голямо споразумение за ядрената програма на страна-та. Техеран в крайна сметка от-каза договорката, като поиска уранът да бъде обогатяван от трета страна на иранска тери-тория или да бъде изнасян по-степенно, а не наведнъж. Иран-ският президент Махмуд Ахма-динеджад обаче потвърди, че страната му е готова да работи за ново споразумение, и поиска техническа помощ от САЩ за гражданския си реактор. САЩ засега отхвърлят предоговаря-не на ключовото условие.

ОТЛАГАНЕ Забавянето на рати-фикацията на Лисабонския до-говор в Чехия лиши Европей-ския съвет на 29 и 30 октомври от най-интересната му тема - из-борът на президент и „външен министър“ на ЕС. Спекулаци-ите с кандидатите се вихрят с пълна сила, но решението кой да заеме тези нови важни пост-ове вероятно ще бъде взето през ноември, ако дотогава ра-тификацията в Чехия приклю-чи. Въп реки отлагането на най-ключовото решение Европей-ският съвет не спря подготовка-та за Лисабонския договор; ли-дерите на страните - членки на ЕС, положиха основите на нова-та Европейска дипломатическа служба, от която се очаква да е двигател на външната полити-ка на съюза. Тя ще бъде създа-дена до aприл 2010 г. като отдел-на европейска институция и ще обслужва външния министър на ЕС. В службата ще работят над 3000 служители от Европей-ската комисия, Съвета на ЕС и страните членки. � още на страница 22-23

САЩ излязоха от рецесиятаВЪЗСТАНОВЯВАНЕ Американска-та икономика официално изле-зе от рецесията, след като агре-сивните стимулиращи мерки доведоха до края на най-дъл-гия спад от Голямата депресия насам. Според данни на амери-канското правителство между

юли и септември брутния въ-трешен продукт на САЩ е на-раснал с 3.5% на годишна база, което е над средната прогноза на икономистите, които очак-ваха растеж от около 3%. „Голяма част от ръста се дъл-жи на държавната помощ. Но

потреблението остава сериозен проблем. Не е ясно дали дома-кинствата ще поемат щафе-тата и ще започнат да харчат повече след всички предпри-ети мерки“, коментира пред Bloomberg Катлин Степхансън, икономист на Aladdin Capital

Holdings. Американското пра-вителство инжектира стотици милиарди в реалния сектор, за да го предпази от тежка реце-сия. Президентът Барак Обама коментира, че данните „са по-твърждение, че рецесията утих-ва, и стъпките, които предприе-

хме, имат ефект, но също така знам, че има дълъг път, преди да възстановим напълно наша-та икономика“. САЩ са поред-ната голяма икономика, която излиза от рецесията, след като това вече направиха Франция, Германия и Япония.

� Хиляди служители на метрото и румънски фермери протестираха в Букурещ с искания за по-високи заплати и държавни субсидии за животновъдите. Служителите на държавната компания Metrorex поискаха 26% увеличаване на заплатите, като в протеста участваха само работни-ци, които не бяха на работа в момента. Те обаче заплашиха с обща стачка от 1 ноември, която може да блокира изцяло движението на метрото в румънската столица, ако исканията им не бъдат изпълнени. Румъния остана без правителство, след като преди две седмици премиерът Емил Бок получи вот на недоверие в парламента. На 4 ноем-ври се очаква да бъде гласуван нов кабинет, но той едва ли ще получи необходимото мнозинство сред депутатите. СНИМКА: REUTERS

Нова вълна от протести заля Румъния

КОМЕНТАРИ & АНАЛИЗИ // МНЕНИЯ


Обратна връзкаТази страница е за вашата гледна точка по въпроси във и извън вестника, която сме получили по e-mail или сме видели като коментари на www.capital.bg. Приемаме обосновани мнения, интересни снимки и допълнителни материали на [email protected] или на адреса на редакцията.

�

Въпрос на седмицата:

Въпросът е отворен за дискусия на capital.bg. Следва-щата седмица ще публикуваме най-доб рото мнение.

Отговор на седмицата:Re: Какви са проявленията на финансовата криза лично за вас?

В анкетата са участва-ли 683 души, гласували на capital.bg

СЛЕД ПОЧТИ 100 ДНИ НА ВЛАСТ, КАКВА ОЦЕНКА БИХТЕ ПОСТАВИЛИ НА НОВОТО ПРАВИТЕЛСТВО?

Семейните финанси нама-ляха. Лично като работещ личните ми финанси нама-ляха значително от Х до Х/3 или Х/4. Психически не ми се отрази. Но негативизма на останалите първо ме отегчаваше, сега ме дразни. Винаги съм се интересувал от политика. Но сега осо-бено ме подразни липсата

на желание за работа у по-литиците ни. Предишното правителство няма нужда от коментар, на тези скоро ще им изтече срока за първоначални промени. Трябваше вече да са запо-чнали активни действия. Общо взето съм повече раздразнен от колкото ощетен финансово. Илия В

Какви са проявленията на финансовата криза лично за вас?

WWW АНКЕТА

необходимите връзки и хора няма как да пра-виш бизнес НИКЪДЕ. Не-зависимо дали става въ-прос за домати или яд-рена енергетика. Хора-та обикновено вземат ра-ционални решения. Ако ти се родиш в добра сре-да ще се възползваш ли от нея? По-скоро да. Ако се родиш в лоша ще е ра-ционално да драпаш до-като не попаднеш в до-бра. Дразнещо е как с лекота някакви хора об-съждат успелите у нас и са готови да ги изкарат всякакви, но не и успе-ли. За икономически ус-пехи говорим, щото дру-гите са трудно измерими и спорни. Бил е там и го е направил. Анонимен

� Едва ли ако този мо-мък беше измислил опе-рационна система, брау-зър, ново лекарство или построил „конкурент на Китай“ на мястото на ВАМО, някой щеше да има нещо напротив. А то всичкото бизнесмен на тъмно с рушвети и опе-рира с държавни пари... Е да се възхищаваме ли, да подражаваме ли? съмнително

� Когато журналисти на-хълтват в градината на шефа на Шел събота су-тринта за да го атакуват с неудобни въпроси, а той вместо да извика полиция моли жена си да им сер-вира чай и излиза да от-говори на въпросите, не можеш да кажеш друго освен „англичанин“! Ко-гато срещите със субект като този, описан по-го-ре, стават дълго и мъчи-телно, когато той не дава да го снимат за да го ви-дим кой е и „учтиво“ про-пуска да даде визитка за да не разберем какъв е, не можеш да не му лепнеш етикета „тъмен балкан-ски“! Сокол Пеев

� Всички сме равни, явно някои са по-равни :):):) -

� Далеч съм от мисъл-та,че в България няма кадърни хора,но без необ-ходимите връзки и хора е просто немислимо да раз-виваш бизнес с такъв раз-мах и на такова високо ниво! koko

� Коко, сънароднико, без

Ще ви разкажем исто-рията за един българ-ски финансист с авст-рийско гражданство, но няма да ви покажем негова снимка. И това много точно отговаря на неговия образ.

Петър Танков от години инвестира в България, купува и продава компа-нии, управлява холдин-гова структура с голям размах... В същото вре-ме публична информа-ция за него няма - никак-ви снимки, статии или интервюта. В историите около Танков могат да бъдат разплетени ниш-ки, които водят и до ня-кои от митичните имена в транс формацията на ка-питалите през последни-те 20 години.

Поводът точно сега да пишем за него е, че име-то му се появи около пре-говорите за продажбата на Националното управ-ление „Радио- и телеви-зионни системи“, позна-то повече със съкращени-ето НУРТС. То е собстве-ност на БТК, но предстои да бъде продадено. В на-чалото на октомври стана ясно, че телекомът прего-варя за продажбата му с компанията „Инкомс те-леком холдинг“. Впослед-ствие се разбра, че „Ин-комс“ се отказва да ста-ва собственик, но остава в сделката като консул-тант (вижте допълнител-ния текст).

Въпреки отказа ам-бициите на тази компа-ния предизвикаха инте-рес към хората, които стоят зад нея. Известно време „Инкомс телеком

холдинг“ се свързваше с един от противоречивите бизнесмени на прехода - Бисер Димитров, приб-лижен на митичния Ог-нян Дойнов. Бизнес биог-рафията на Димитров е сложна като самата ис-тория на българския пре-ход и преразпределянето на активите след 1989 г. Той е разследван за пране на пари във Франция, за-бъркан е около секретния проект „Нева“. Димитров е човекът, който привати-

зира „Инкомс“, но после излезе от дружеството.

В тази компания се поя-вява и интересната фигу-ра на австрийския граж-данин Петър Танков. От близо десетина години той развива бизнес с го-леми мащаби, но в също-то време страни от пуб-личността и много мал-ко хора знаят подробнос-ти за него и плановете му. Срещата ни с Танков беше трудно и дълго уго-варяна. Заради принципа му да не се шуми около него трябваха доста уси-лия, преди да се съгла-си да разговаря с екипа ни. Категорично отказа да бъде сниман. Посрещ-на ни в офиса си в софий-ския завод „Електрони-ка“ и разполагахме с мал-ко време. Танков беше кац нал преди минути в София, не даде визитка, защото всичко още било в багажа му. Ако тряб-ва да бъде описан с една

дума, той е структуриран човек. Самият употребя-ва тази дума често, дока-то разказва с какво се за-нимава - със структурира-не на сделки.

Почти анонименЧовек, който работи с Танков, го определя като един от най-големите биз-несмени в България. За-почва да гради своя хол-динг тук през 2001-2002 г., когато осигурява финан-сирането, а след това и по-ема управлението на „Ин-комс телеком холдинг“. Реална оценка на бизне-са му обаче трудно може да се направи, тъй като Танков участва пряко в много малко компании. За повечето от дружест-вата, свързани с него, са-мият той твърди, че няма собственост, а само ги уп-равлява. На въпроса кол-ко голям е бизнесът ви той отговаря: „Аз съм су-еверен човек, нищо не ис-кам да оценявам“ и обяс-нява, че преди кризата бизнесът му е имал една оценка, сега - съвсем дру-га. Дейностите в Бълга-рия се движат чрез дру-жеството „АГП диве-лъпмънт“. Компанията управлява инвестиции и проекти, структурира фи-нансирания. В нея има екип от 30-ина специали-сти, които Петър Танков нарича „моите момчета“. „Имам екип от хора, кои-то лично аз съм обучил, както аз съм се обучил навремето. Разчитам на млади хора, които са за-вършили в България доб-ри университети, говорят чужди езици и работят по западно ноу-хау.“ Иначе в дъщерните компании ра-ботят над 1000 души. Биз-несът си Танков развива в няколко посоки. Дос-коро основната беше ин-вестиции в имоти, преди кризата да срине паза-ра. Придобива на сравни-

КОМПАНИИ

58 KАПИТАЛ 24 - 30 октомври 2009 г.

Господин Някой

Петър Танков предпочита да движи десетките си проекти без публичностЗорница МАРКОВА, Иван МИХАЛЕВ

телно ниска цена активи, най-често земя или стари производствени предпри-ятия. Успява да осигури финансиране при изгодни условия. През последните години един от основни-те партньори, който фи-нансира някои от сделки-те му, е банкерът Цветан Василев. Самият Василев потвърди, че с Петър Тан-ков работят заедно по раз-лични проекти.

Виенската школаПроблемът на повече-то български бизнесме-ни е истината за първия милион. В момента Пе-тър Танков е на 40 годи-ни. Той принадлежи към онова поколение, което може да се нарече златно

за България - младежите, които при промените от 10 ноември са достатъч-но млади, за да не са де-формирани от манталите-та на работа и живота по време на социализма, и в същото време достатъч-но възрастни, за да мо-гат да се възползват мак-симално от възможност-та на промяната. Смяна-та на политическата сис-тема заварва Танков в ка-зармата. След това влиза в УНСС, където учи меж-дународни икономически отношения. „По това вре-ме нямаше учебници. Се-дяхме и слушахме при-казки и пишехме на теф-тер. В такъв момент чо-век, който не е удовлет-ворен, се опитва да зами-не.“ През 1992 г. замина-ва за Виена. Защо Виена? Защото е мястото, къде-то може да се следва без пари. Завършва висше-то си образование, после става асистент в кате-

драта по икономическо право за Източна Европа във Виенския универси-тет. Там се среща с бъл-гарски професор, който е близък роднина на Емил Хърсев. Това може да се нарече моментът, който определя бъдещото му кариерно развитие. По-край Хърсев Петър Тан-ков започва работа в ав-стрийския филиал на ун-гарската банка Central Wechsel und Credit Bank (CW Bank). Финансова-та институция е обслуж-вала секретния проект „Нева“ (мащабна опера-ция на българските влас-ти през 80-те години за изграждане на предпри-ятие за електронна тех-ника в Русия, като с по-мощта на разузнаването се избягват ембаргови-те ограничения за износ на технологии зад желяз-ната завеса. Финансира-нето беше насочено от държавата към няколко

Танков е определян за един от най-го-лемите бизнесме-ни в България.

40годишен е финансистът с австрийско граждан-ство Петър Танков.

ВЪЗРАСТ

Първият по-голям самостоятелен проект на Петър Танков в България беше учас-тието му в приватизацията на „Инкомс телеком холдинг“ СНИМКА: ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ

Re: Господин Някой

манси проекти. Все пак се допитвайте до ВАРНЕН-ЦИ може да ви дадат и ня-коя добра идея. Eh Varna!

� Алеята плаче за инвес-тиции, но реални, с реал-на конкуренция. И кога-то реалният победител изръсил се повечко пари, ще направи така, че всич-ки ще харесват продукта му и ще го посещават. Не, че Рапонги е лошо заве-дение- първо поглеждат каква кола паркираш и след това решават дали и къде да те настанят. А палмичките чудесно се вписват със силикона и снобарщината- ама Вие, какво искате, тези моми-чета трябва да са някъде през деня (стига са паза-рували). Варненец

� Аз дали ще мога да си купя едно декарче до тях? Варненец

� все пак морската гра-дина е символ на Варна, и трябва да баде такава каквато я харесват ВАР-НЕНЦИ. Аз лично я харес-вам така като си е дори ако може да се изчисти брега от вякакви Рапонги още по добре. Тимаджии-те като искат да направи-ят нещо за града има мно-го райони(около езерото например) кадето може да се разработят.Да из-мислят нещо оригинално което да доразвие облика на града, а не да го осират с молове и други грандо-

к

дикНваб



ТИМ билдинг Случаят с „Алея първа“ показа, че балансът между интересите на гражданите, инвеститорите и държавата е труден за постигане

Вицът, че на изток Бълга-рия граничи с ТИМ, беше из-мислен отдавна, преди ико-номическата група да купи т.нар. Алея първа - близо 4 километра дълга ивица между централния плаж и известната Морска гради-на във Варна.

ТИМ е нещо като ученически прякор на групата, произлязъл от името на първата охранител-на фирма, около която през го-дините се скупчват нови и нови свързани компании. В края на миналата година стойността на активите, които те контролират само с публичните си друже-ства, надхвърлят 5 млрд. лева.

Във Варна ТИМ е като Кара-бас Барабас - групата притежа-ва фабрики, магазини, заведе-ния, вестник, телевизия. Ней-ни дъщерни фирми държат на концесия четирите плажа в гра-да. Неин е и футболният отбор „Черно море“. Централна коопе-ративна банка, част от групата, обслужва община Варна, общин-ското имущество е застраховано в „Армеец“ - също част от група-та. Кметът е избран с подкрепа-та на ТИМ. В общинския съвет групата на „Нашия град“ - при-емана за партията на ТИМ, е ва-жен балансьор между управля-ващата БСП и ГЕРБ.

При всичко, казано дотук, едва ли е било изненада за вар-ненци, че точно преди избори-те „Холдинг Варна“ (бивш при-ватизационен фонд, сега част от групата) е купил от държавата „Алея първа“. Няколко местни граждански организации дори отправиха искане за разваляне на сделката, предизвикаха про-куратурата да я провери и опи-

таха да направят протест.

ЗащоВъпреки че част от недоволни-те организации са с екологични платформи, това, което те ата-куват, е самата продажба на зе-мята под Морската градина и начинът, по който тя се е случи-ла, а не проектът за преустрой-ство на зоната. Недоволството може да бъде сведено до някол-ко аргумента.

Първо, че продадената земя според протестиращите е неде-лима част от крайбрежната иви-ца, и ако това е така, според кон-ституцията би трябвало да е из-ключителна държавна собстве-ност. Юристите на областната управа, изготвили продажбата, обаче се позовават на тълкува-телно решение на Конституци-онния съд от 1996 г. Според него изключителна държавна соб-ственост е само плажната иви-ца, твърди новият областен уп-равител Данчо Симеонов.

Вторият аргумент на протес-тиращите е по-скоро свързан с „философския въпрос“ в кои проекти държавата да допус-ка частни инвестиции. „Това е лятното стъргало на Варна и през лятото е най-посещавано-то място от варненци и гости-те на града. Все едно някой да купи жълтите павета на София и да каже, че ще направи нещо за гражданите на София“, каз-ва Тодор Тодоров от сдружение „Зелена Вар на“. На въпросното стъргало - ивица, широка око-ло 50 метра и дълга 3.8 км, прос-тираща се между „Рибарския плаж“ на юг и местността Бун-керите на север, и сега има за-ведения. Най-известното от тях е „Рапонги“ и е на ТИМ - луксо-зен комплекс, който включва летен бар и ресторант (като го-ворят за мястото, варненци не пропускат да споменат и горич-ката от петдесетина изкуствени палми, които бяха подредени на плажа пред него). Там се прове-де и интервюто ни с тримата из-пълнителни директори на „Хол-динг Варна“. Според обяснени-ята им част от заведенията ще бъдат разрушени, защото иде-ята на проекта „Алея първа“ е целият комп лекс да бъде из-граден в общ стил. Техен аргу-мент в подкрепа на проекта е, че

Текст и снимка: Иван МИХАЛЕВ

алеята в момента е занемарена и се нуждае от инвестиции. Съ-щото споделят и мнозина вар-ненци, но гласовете в полза на това земята да остане държавна и инвестициите да се направят с публични средства са силни.

„Ако се разработи от общи-ната, тя може до такава степен да пълни бюджета на община-та, че местните данъци и так-си да паднат чувствително. А в същото време тази територия се продава на частен инвеститор. Вместо да се възползва общест-вото от нея, се възползва час-тен инвеститор“, казва Кръстьо Кръстев, председател на „Зеле-на Варна“. Такава теза има мяс-то под слънцето, но доколкото в „Капитал“ вярваме повече в ра-ционалността на частното пред-приемачество, по-важният въп-рос според нас е третият, който гражданските организации пов-дигат - даден ли е равен достъп на инвеститорите и справедли-ва ли е цената, на която държа-вата се е разделила с парцелите до Морската градина.

Да се продава или не?Преди всичко на въпроса дали земята правилно е била деакту-вана от публична в частна дър-жавна собственост и впослед-ствие продадена все още се чака отговор от прокуратурата. Само-то искане за деактуване е напра-вено в началото на тази година от МРРБ по времето на предиш-ния министър Асен Гагазузов. Новият статут на земята пък прави възможно задвижването на процедурата по Закона за на-сърчаване на инвестициите, по силата на който „Холдинг Ва-рна“ заявява интерес към пар-целите (за това по-долу).

Ако проверките на прокура-турата установят, че решение-то на държавата да се раздели със собствеността до Морската градина е законно издържано, повечето останали въпроси към сделката и проекта „Алея пър-ва“ остават в сферата на „целе-съобразността“. С други думи, може да има спорове и провер-ки дали публичният интерес е бил защитен, но претенциите би трябвало да се насочат към дър-жавните служители, които са я правили.

Защо без търг„Холдинг Варна“ се е възполз-вал от Закона за насърчаване на

инвестициите, като през 2007 г. е заявил интерес за развитие на „Алея първа“ и е получил от ре-сорната агенция сертификат за инвеститор от най-високия клас А. Законът дава право на одо-брените инвеститори да придо-бият безвъзмездно или без търг имоти от държавата. „Инвеститорът има сертификат клас А, заяви желание да се въз-ползва от тази мярка и ние бях-ме длъжни да задвижим про-цедурата“, коментира Хрис-то Етрополски, който е зам.-директор на Агенцията за ин-вестиции. Директорът й Стоян Сталев каза: „Ние винаги одо-бряваме инвеститорите, които са спазили процедурата по по-лучаване на сертификат и про-ектът им отговаря на приори-тетите. Проектът „Алея пър-ва“ предвижда изграждането на туристически обекти, СПА центрове, квалификация на ту-ристически кадри... дейности, които са подкрепяни от закона. От 2008 г. действат нови прави-ла и приоритети.“ От агенция-та и от „Холдинг Вар на“ отказа-ха да предоставят инвестицион-ния план, на база на който е из-даден сертификатът, позовавай-ки се на търговска тайна. (За из-ненада законът даже задължа-ва агенцията да не разгласява

По крайбрежната алея на Варна стоят разлепени огромни плакати, призоваващи варненци да подкрепят проекта „Алея първа“

Документите по сделката

на capital.bg

Re: ТИМ билдинг

Туит на седмицата:

�

Това е определеният от последователите на @CapitalBg в социалната мре-жа Twitter (позволяваща на потребителите да споделят мисли в 140 знака) туит на седмицата. Тук ще можете да откривате победителя всяка седмица.

Аз в анкети не участвам2.05%

Отличен (6)

10.54%

20.35%Мн. добър

(5)

27.82%Добър

(4 )

22.25%Среден

(3 )

16.98%Слаб(2)

МНЕНИЯ // КОМЕНТАРИ & АНАЛИЗИ


Вътрешният ред и сигурност остава основен приоритет за българите

Карикатура на седмицата

Недоверие в големи дози

Сергей Станишев използва разпита му в прокуратурата по повод доклада на ДАНС, за да подхвърли на журналистите, че е добре да се провери приятелският кръг около Бойко Бо-

рисов с кодово име „Котараците“. ИЛЮСТРАЦИЯ: ИВАН КУТУЗОВЕдин социален фе-номен не напус-ка българската действителност през последни-

те двайсет години. Периодич-но държавата се разтърсва от някакъв политически или ко-рупционен скандал, показни убийства, отвличания, изнесе-ни секретни доклади или раз-крития за връзки на висши по-литици или чиновници с пред-ставители на престъпния свят. Според широката обществе-ност всички те попадат под един общ знаменател и са ин-дикатор, че нещо в държава-та не е наред, а институциите, призвани да гарантират пра-

вовия ред, не функционират ефективно. Нещо повече - спо-ред мнозинството от българите (75%) полицията, прокуратура-та и съдът са свързани с прес-тъпния свят или с политически и икономически кръгове. Тези обществени настроения се под-хранват периодично от поред-ния корупционен скандал за купуване на гласове или пък от доказателства за престъпни магистрати. Българите започ-ват да се съмняват, че Държав-ната агенция „Национална си-гурност“ (ДАНС) се е превър-нала в „заложник на корпора-тивни интереси” и в „структу-ра, която работи като улична банда и рекетира за милиони левове”.

Не случайно именно вътреш-ният ред и сигурност е една от

сферите, за които българите ка-тегорично предлагат увелича-ване на бюджетните средства (на трето място след здравео-пазване и опазване на околна-та среда). 94% от пълнолетното население смятат, че приори-тет на новото управление след повишаване на доходите тряб-ва да бъде гарантирането на по-голяма сигурност. Половината българи обаче (52%) очакват, че това ще се осъществи само час-тично, а равен дял (по 23%) са

както крайните скептици, кои-то са на мнение, че това няма да стане, така и оптимистите, кои-то са убедени, че ще се получи.

След всеки скандал стои въ-просът дали в неговата основа има принципна позиция, целя-ща промяна на порочните прак-тики и създаване на нови ме-ханизми на функциониране на структурите, отговорни за пра-вовия ред и сигурността. Или е просто поредният опит за тях-ното оглавяване и преразпре-

деляне на територии. Досега доказателства за първото по-скоро липсват. Но винаги оста-ва надеждата, че новата власт може и да подходи реформатор-ски. � K

Данните са от национално предста-

вително проучване, проведено в пе-

риода 8 - 16 октомври 2009 г. от соци-

ологическа агенция „Алфа рисърч“

по поръчка на „Капитал“ сред 1090

пълнолетни българи

Радостина АНГЕЛОВА, Алфа рисърч

ОЦЕНКА ЗА ПРИОРИТЕТИТЕ НА НОВОТО ПРАВИТЕЛСТВО*

Повишаване на доходитеБорба с престъпността и корупциятаБлагоприятна среда на животРеформиране на съдебната системаВъзстановяване на доверието на ЕСРазвитие на човешкия капиталФактор за стабилността в региона

95.5%93.7%

88%86.7%

81%78.8%

73.5%

* % на отговорилите „много важен“ Източник: Алфа рисърч

КОМЕНТАРИ & АНАЛИЗИ // МНЕНИЯ


Есен...

Циганска любов К А П И Т А Л Н О

„Превърнали са Министерския съвет в бира-скара, в някакво кафене.“Бойко Борисов, премиер, по повод изчезналия доклад на ДАНС от Министерския съвет, цитиран от БТА

„Има ред в прокуратурата, независимо че очакванията към нас са като към пожарна команда, която непрекъс-нато трябва да обслужва скандали.“Борис Велчев, главен прокурор, коментира ролята на прокуратурата в разразилия се скандал с изчезналите доклади на ДАНС

„Страхувам се, че кампанията му (на президента Георги Първанов - бел. ред.) в полза на проекта за АЕЦ „Белене“ поразително напомня тази за въвеждане на мажоритарен елемент. Надявам се да не се окажем в ситуация, в която България ще спечели толкова от енергийната политика на президента, колкото БСП - от въвеждането на мажорита-рен вот.“ Иван Кръстев, политолог, пред в. „Труд“

„Летят обвинения, че председателят е крадец, мръсник, боклук. Аз нямам различия от тези обяснения, защото председателят не е казал нищо. Напротив, пресцентърът съобщава, че Станишев е готов да си даде имунитета“Румен Петков, депутат от БСП, за състоянието на партията пред в. „24 часа“

„Никога не съм извършвал лобистка дейност, нито пък съм работил за интересите на каквато и да е американска фирма. Та аз дори не знам английски език!“Росен Карадимов, бивш съветник на Сергей Станишев, по повод замесването му в скандала с ДАНС, цитиран от в. „Стандарт“

„Искаме бе-би-то! Искаме бе-би-то“! Екзалтирана група роми скандира пред родилното отде-ление на болницата в Сливен. Кадърът е само бегъл елемент от колоритния репортаж, запе-чатан от камерите на „Здравей, България“ по „Нова телевизия“. Всъщност историята с обсада-та на отделение-то е продължение на случай от мина-лата седмица, ко-гато 11-годишно-то момиче от ром-ски произход Кортеза роди здра-во 2.5-килограмово бебе Виоле-та, при това в единия от дните на продължителната си сватба. Или както се впечатли с едър шрифт на първата си страни-ца „Експрес“: „11-годишна ста-на майка. Четвъртокласничка-та избяга да се жени.“ Случаят привлече медийното внимание, което се развълнува от обясне-нията, че „това е най-малко-то дете, което ражда дете в об-ластната болница“, както уточ-ни д-р Юлия Михайлова, завеж-дащ отделението, пред „Труд“. „Погнаха мъжа на невръстна родилка“, продължи история-

та „Стандарт“, а sliveninfo.com допълни картината: „Подадо-хме сигнал до сливенската про-куратура срещу Желязко, кой-то е осъществил полов контакт с 11-годишната Тереза“, обърка името на „невръстната родил-ка“ Злати Стоянов, шеф на со-циални грижи в Сливен, в раз-говор за медията. Така, след като bТВ загрижено обяви на сайта си, че „11-годишната ро-дилка от Сливен отива в соци-ален пансион“, а редица медии започнаха да предъвкват с нов ентусиазъм темата за децата майки, условията за разпуква-

не на масовия ром-ски протест бяха грижливо подгот-вени и единстве-ното липсващо звено на мястото

на събитието бяха камерите на „Нова телевизия“, които да да-дат кураж на родата на Корте-за. „Значи, момичето е ей толко-ва грамадно, имаше гърдички, имаше дупенце, имаше всичко и той не знаеше на колко годинки е“, затрогнато обясни забране-ната страст на сина си Виолета, свекърва на Кортеза. Поводът е върнал на пожар нея и майка-та на младата родилка от гур-бет в Испания. Цялата възмуте-на околия се втурва да защита-ва младото семейство, включи-телно с обяснението, че Кортеза не е съвсем на 11, а „сега тряб-ва два месеца и сега ще напра-

ви 12“. „Както Кортеза порасна до мене, и бебето тъй ще стане. Мъжът й ще помага, свекърва-та взема дърва 5 кубика. Ще по-магат хората, искат си бебето“, развълнува се и бабата на мла-дата родилка пред „Нова теле-визия“. „Кортежът на Кортеза щурмува болницата“, преразка-за по-късно „Телеграф“, а в ре-зултат на репортажния кавър по Кустурица „Социалните остави-ха бебето на Кортеза“, успокои страстите „Труд“. Сутрешният блок на „Нова телевизия“ оба-че продължи да нищи сагата в рубриката си „Морален казус“ и след като младата родилка зая-ви публично необходимите май-чински инстинкти с репликата „Не ми е тъй грозно, хубаво ми е“= Разговорът миксира „Кон-венцията на ООН за правата на детето“ и темата за наркотици-те и агресията сред младите. „Тези, макар и деца, те създа-ват семейство. Те не стават нар-комани, те не стават агресивни, те не се бият. “, убеден бе Илия Илиев, председател на ДРОМ в студиото на „Здравей, Бълга-рия“. От цялата сливенска тра-гедия обаче стане ясно едно - за да се впрегнат в акция социал-ните, важен е рекордът, основан на принципа „на 12 може, а на 12 без два месеца - не“. Или, как-то обобщи сестрата на Кортеза . „Аз, като съм родила на 12 го-дини, защо не ми донесоха жур-налисти.“

Медийна сергия

Снимка на седмицата

11- годишна ромка роди и разбуни дебата за децата майки

Ирина ЦЕНКОВА


КОМЕНТАРИ АНАЛИЗИ


Позицията на „Капитал“komentari.capital.bg

Европейският съвет в Брюк-сел донесе добра новина. Бъл-гария имаше и отстояваше своя позиция по важна евро-пейска тема, свързана не са-мо с националния интерес, но и с глобални въпроси.В слу-чая - климатичните прегово-ри на Европейския съюз пре-ди ключовата глобална сре-ща в Копенхаген през декем-ври.

Това трябва да е водещо за-главие във всички медии, тъй като рядко се случва София да има какво да каже в Ев-

ропейския съюз. Може да се спори дали България застана от правилната страна в кли-матичните преговори, но все пак - позиция има и премиер-ът не се крие зад фикуса, а я обявява. (Виж на стр. 22-23.)

Жалко, че това се случва чак сега - България е член на Европейския съюз от три го-дини и отдавна трябваше да започне да се държи като ра-внопоставен партньор на ос-таналите страни членки. Да-но правителството запази новото си самочувствие, че

страната не е само дежурна-та черна овца.

Да имаш мнение обаче не стига, за да те взимат на се-риозно. Българската пози-ция за европейските прегово-ри за срещата в Копенхаген е, че ние сме бедни и не можем да поемем изцяло отговорно-стите си, вменени от член-ството в Европейския съюз. Това е лесно защитима теза предвид кризата и това колко много има да наваксва стра-ната, за да достигне средните европейски стандарти.

Същевременно обаче е трудно хем да искаш да иг-раеш във висшата лига, хем да си вечно неможещият, бе-дният, оплакващият се. Ако България иска да е успешен член на Европейския съюз, трябва да излезе от мисле-нето на нещастния роднина, който очаква винаги да бъде черпен за чужда сметка. Го-лемите сядат на масата, гле-дат менюто и си избират то-ва, което могат да платят и да преглътнат. И всички ги слушат. � K

Дори и да бъде закрита, ДАНС ще продължи да произвежда скандали.

С оттеглянето на стратеги-ческия инвеститор в АЕЦ „Белене“ - германската ком-пания RWE, изчезна и един-ствената причина този про-ект да се осъществи. Нали-чието на инвеститорски ин-терес е естественият лакмус за рентабилността на всеки проект. Други няма. Когато частният инвеститор се от-каже заради големия риск, логично е и държавата поне да се замисли.

С мотивите за оттеглянето си германският концерн са-мо потвърди отдавна извест-ното - проектът е скъп, неяс-ното финансиране, несигур-ният пазар и недоволството за зелени активисти го пра-

вят прекалено рисков. Факт е, че „Златната Беле-

не“ беше объркана изначал-но - първо бе избрана техно-логията, след това - строите-лят и накрая започна да се мисли кой ще инвестира и има ли изобщо пари за цен-тралата. Затова от инвести-ционен проект тя се превър-на в скъпа авантюра.

Сега пред българското правителство има две въз-можности. Едната е да спре проекта със значителна за-губа - отписвайки направе-ната досега милиардна ин-вестиция и близо толкова бъдещи неустойки. Втора-та - да продължи строежа на централата с риск да загуби

Няма инвеститор, няма проектОттеглянето RWE от Втора атомна

На масата на големитеЗаседанието на Европейския съвет в Брюксел и позицията на България

Закриването на ДАНС би било логичният финал на поредния ченгеджийски скандал, който разтърсва държавата (стр. 17 - 19). Спецагенцията беше за-чената в грях, защото целеше да ограничи влиянието на Ру-мен Петков и да засили лич-ните позиции на тогавашния премиер Сергей Станишев. С действията си агентите бър-зо похарчиха големия кредит на доверие, който обществото им даде. За времето от създа-ването на ДАНС престъпност-та и корупцията не намаляха,

а точно обратното. Сега нау-чаваме и причините за това - очевидно през по-голяма-та част от времето агенция-та се е занимавала предимно със себе си и битките между двата центъра на власт в нея. Ерата „Сертов“ в ДАНС ще се запомни само с няколко по-казни акции и множеството скандали.

Но дори и да бъде закри-та, агенцията ще продължи да произвежда скандали. За-щото истината е, че в момен-та има не една ДАНС, а две.

Едната е на „Черковна“ 90, а другата е виртуална. Тя действа като черна станция и бълва компромати от тъм-ното, нейни „агенти“ обика-лят сутрешните блокове, пи-шат в ченгеджийски сайтове, а някои дори съветват парла-ментарни комисии. Войната между бивши и настоящи ченгета ще продължи и след закриването на ДАНС. Разси-чането на този дяволски въ-зел изисква много мъжество и управленски ресурс, който правителството на ГЕРБ ще

трябва да похаби на върха на далеч по-належащи про-блеми, произтичащи от фи-нансовата криза.

Зрелищата, които бъл-гарските колеги на Джеймс Бонд осигуряват на публи-ката, съвсем не са безплат-ни. Цената са похарчените до момента 230 млн. лева за издръжката на ДАНС, както и тоталното дискредитиране на България в очите на парт-ньорските служби. За това, че услугата сигурност не е про-изведена - да не говорим. � K

Закриване на ДАНС не решава нищоЧенгеджийницата в държавата

Единственото основание за „Белене” си отиде

Ако България иска да е успешен член на Европейския съюз, трябва да излезе от мисленето на нещастния роднина.

още повече. Засега преобладаващите

мнения на представители-те и на министерството на икономиката, и на „Българ-ския енергиен холдинг“ са, че проектът ще продължи. Ако бъде избран този вари-ант, единственият начин да се намали високият риск за държавата е проектът да се започне отново по пазарен начин - само при наличие на частен инвеститорски инте-рес и без наливане на още държавни пари. Ако не мо-же да бъде изпълнено това условие, е по-добре „Белене“ да спре до голата поляна. В противен случай щетите ще бъдат много големи. � K ИЛЮСТРАЦИЯ: МИХАИЛ ВЪЛКАНОВ

ТЕМА НА БРОЯ10 KАПИТАЛ 31 октомври - 6 ноември 2009 г.

ПЪРВИТЕ 100Правителството на Бойко Борисов показа, че решенията могат да се вземат бързо и прозрачно

Управлението на Бой-ко Борисов е различно от всичко, което сме виждали през послед-ните осем години, и закръглянето на сто-тния ден (3 ноември) от излъчването на ка-бинета му е добър мо-мент това да бъде отбелязано.

Най-важното, което този „ритуален“ период в поли-тическия живот трябваше да покаже, е дали със смя-ната на властта след избо-рите през лятото България е получила шанс за друго управление – свободно от корупция на най-високо-то ниво, способно да под-режда важните цели и ка-дърно, за да ги постига. Дотук кабинетът успя да запази и трите надежди. В 100-те дни се очертаха и възможностите, и огра-ниченията - на премиера, на повечето от министри-те и на новата политиче-ска конструкция.

РазличниНай-голямата сила на но-вото правителство е там, където лежи и най-сериоз-ният му риск. Това, което често наричаме политиче-ска воля, за пръв път от го-дини е независима, проста и концентрирана на едно място – в самия Борисов. Качествената разлика е, че трудните решения се взимат лесно и отговор-ността за тях е прозрач-на. Това помага – доста-

тъчно е само да си спом-ним с колко пазарлъци и компромиси по времето на Станишев се случва-ха не чак толкова сложни промени, като въвеждане-то на матурите в средно-то образование например. Да не говорим за нещата, които въобще не се случи-ха – здравната реформа и съкращенията в админи-страцията например.

За разликите в по-литическия стил да не говорим:� Бързи: Това правител-ство показа, че нещата могат да стават и бързо – между решението за пре-структуриране на митни-ците и данъчните, съкра-щаването на регионални-те шефове и преназначава-нето на служителите след изпит минаха само седми-ци. Самият премиер пока-за, че обича да работи със срокове, по възможност кратки, и че владее за-виден task management – според негови приближе-ни базиран на кратки за-писки в малко тефтерче.� Публични: Отваряне-то на стенограмите от за-седанията на Министер-ския съвет, включител-но и на предните прави-телства, също се случи за дни. Тези, които си правят труда да ги четат, сигур-но вече са обърнали вни-мание на факта, че пре-миерът умело ги използ-ва като още една „медиа“, чрез която да отправя пос-лания и да обяснява реше-ния. Но материалните ре-зултати са по-важни. � Интерактивни: Прави-телството не само „преда-ва“, но и „приема“. Готов-ността на премиера и част от министрите да прие мат сигнал, среща или пита-не, да се появят на най-публично място и да от-говорят на въпроси може

Екип на „Капитал“

Понякога премиерът Бойко Борисов влиза в ролята на PR коректор спрямо изя-вленията на министрите СНИМКА: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

tema.capital.bg

да мине за популизъм, но също прави качестве-ната разлика с предните управления и тя е в пол-за на кабинета „Борисов“. В термините на интернет мрежата за професионал-ни контакти Linked-in но-вото правителство е на пъти по-малко „нива на отдалеченост“ и достъпът до него може да се случи лесно по институционал-ни канали – през профе-сионални или граждан-ски организации.

Рейтингът е политическата валутаАнализът на начина, по който правителството ра-боти, показва, че успе-хът или провалът на по-литиките ще са функция на хъса и способности-те на отделните минист-ри. Но това, което ще им даде свободата да рабо-тят, е „политическият за-слон“ от премиера, който той може да осигури само срещу една валута – собст-вената си популярност.

Не трябва да се забра-вя, че правителството е излъчено без пълно пар-ламентарно мнозинство – макар и с гласовете на „Атака“, „Синята коали-ция“ и „Ред, законност, справедливост“. В тази конструкция досега „Ата-ка“ се оказва най-после-дователният парламента-рен партньор на управля-ващата партия ГЕРБ. Ус-ловностите в подкрепата на последните две форма-ции вече започват да про-личават с гласуванията в Народното събрание.

Срещу плаващото пар-ламентарно мнозинство Борисов има един коз и той не пропусна да го из-вади публично през по-следните дни, отговаряй-ки на Яне Янев, че ако ще е така, може да предиз-вика предсрочни избори. Увереност за подобно из-явление вероятно дава безпрецедентно високият рейтинг на правителство-то и Борисов - 64 процен-та според „Алфа рисърч“ , което е значително повече от доверието за кабинета „Станишев“ след първите му 100 дни (47 процента). Докато това е така, мно-зинството в парламента ще може да се удържа, за-щото при сегашните даде-ности на нови избори пре-миерът има шанс за пъл-но мнозинство, а подкре-пящите го формации са заплашени за изпадане от политиката.

Тази специфичност на ситуацията обяснява и разделението на силите в кабинета. Борисов прави всичко за общественото мнение, а вицепремиери-те Цветан Цветанов (МВР) и Симеон Дянков (финан-си) заедно с останалите

ТЕМА НА БРОЯ >>


ния министър Маргари-та Попова. Разплитане-то на възлите там започ-на на принципа на вадене-то на скелети от гардеро-ба (прословутия скандал „Красьо“ – стр. 3), но ве-роятно ще се наложи да бъдат подкрепени и със структурни мерки.

Пропуски и рисковеИма едно голямо обеща-ние, което новата власт засега не спазва – прена-писването на изборното законодателство и меха-низмите за финансиране и отчетност на полити-

ческите партии. Прекро-яването на правилата в последния момент и въ-веждането на псевдома-жоритарен елемент във вота на 5 юли беше на-правено заради сметките на БСП и ДПС, че ще по-стигнат служебна победа, но това им изигра лоша шега. Новите управлява-щи не трябва да допускат да оставят важните регу-лации за последните дни на мандата и да повтарят грешките на предшестве-ниците си.

Законодателната ак-тивност въобще се оказа слабо място на новото уп-равление, което, изглеж-да, тепърва ще трябва да развива капацитет да пре-връща идеите си в проек-тозакони. Вакуумът в на-чалото на мандата дове-де до това, че при все яс-ните цели пред кабинета в парламента се обсъжда-

ха случайно попаднали закони, някои от които за-служено получиха клей-мото лобистки - за нота-риусите и за културното наследство например.

Първият сблъсък на кабинета „Борисов“ с на-следството в службите за сигурност като че ли също не беше достатъч-но убедителен. Сканда-лите от последните дни, свързани с изтичането на доклади от създаде-ната от Станишев аген-ция за национална сигур-ност (ДАНС), показаха чу-довщния разпад на тези системи (стр.17 - 19). Бо-рисов опита да използва излязлата информация, за да доразмаже полити-чески предшественика си на поста. Голямата по-беда обаче ще е да пока-же, че знае как да изгра-ди наново службите като професионални, ефектив-

ни и не прекалено скъпи за данъкоплатците зве-на, на които при това не се гледа като на поли-тически инструмент на управляващите.

Следващите 200Ако първите сто дни на правителството бяха усил-ни, следващите двеста ще са критични. Два процеса си заслужава да бъдат на-блюдавани – как екипът на Борисов все пак превръща намеренията в действия и как ще повлияят социал-ните напрежения, които кризата ще роди, на ре-форматорската му готов-ност. Едва тогава ще ви-дим наистина дали Бойко Борисов ще успее да упо-треби политическия си ка-питал за смислени резул-тати, или ще предпочете да жертва резултатите, ако се притесни, че губи от капитала. � K

министри трябва да доста-вят резултата. Това обяс-нява почти нечовешката способност на премиера да открива безкраен брой детски градини, музеи и предприятия, да дава ин-тервюта и за най-марги-налните издания и да пре-гърне всяка лелка, дошла да го „пипне“. И обяснява ролята му на PR коректор спрямо изявленията на ми-нистрите, когато не бъдат посрещнати с достатъчно одобрение (нагледен при-мер беше със Симеон Дян-ков и парите от фискалния резерв, но и бламирането на предложението за из-равняване на пенсионна възраст на мъжете и же-ните и други).

Резултатът от тази по-литика на Борисов засега е налице. „Правителство-то се ползва с изключите-лен комфорт, което го по-ставя в изгодна позиция да предприеме по-ради-кални мерки, включител-но и непопулярни“, казва социологът Васил Тончев. Оттук нататък свободата за смели решения е обре-чена да намалява.

Дотук добреКато за първите 100 дни правителството се справя почти отлично. Най-важ-ните знаци са в икономи-ческата област, вицепре-миерът Симеон Дянков с небивала за който и да било от министрите в по-следните кабинети енер-гия успя да:� направи възможно ба-лансирането на бюджета за 2009 г. (чрез чевръсто

орязване на разходите) въпреки дефицитите, ко-ито се появиха в резултат от подценяването на кри-зата от страна на предния кабинет и необмислените предизборни харчове� състави бюджета за до-година, който не само да даде добра основа за бъ-дещ растеж, но и да поз-воли продължаване на преговорите за приемане на еврото� заложи 15% съкращения в администрацията, поста-ви на дневен ред реформи-те в пенсионното осигуря-ване и здравеопазването� адресира основни про-биви в приходната част – криенето на акцизи в ал-кохолния бизнес и несъс-тоятелността на митници-те, които ги събират.

Тази разумна и бързо

наложена политика заед-но с елиминирането на по-литическия риск след из-борите засега успява да извади България от кар-тата на най-застрашени-те региони от кризата и дава шанс за връщане на част от загубените инвес-тиционни приходи.

Също толкова важна по-беда е започналият обрат в отношенията с Брюк-сел. Новият кабинет и са-мият премиер си извоюва-ха кредит на доверие, като достатъчно ясно демон-стрираха желание да „иг-раят по правилата“ и да променят България. Въ-преки липсата на езико-ва подготовка Борисов се оказа достатъчно споко-ен да общува и да прего-варя без драми и с основ-ните политически лидери на Европа, и с Путин.

Проблемите с еврофон-довете бавно започнаха да излизат от критичната си фаза - след структурните промени в управлението им, земеделската програ-ма САПАРД беше разбло-кирана, а доскоро замра-зените средства по ИСПА се усвояват наново. До края на годината се очак-ва да тръгнат и „големи-те“ пари от структурните и кохезионните фондове.

В инфраструктурата но-вият регионален минис-тър Росен Плевнелиев обърна на 180 градуса по-ведението на предшест-веника си, като се обяви за прозрачни процедури за възлагане на поръчки, върна диалога с Брюксел и се зарови в дебрите на пътната агенция, която ще трябва да изгради на-ново. Министърът на еко-логията Нона Караджова също успя да смени „въз-духа“ в ресора, като започ-на да поправя натрупани-те неуредици – на първо място се зае с проектите, сроковете на които изти-чаха и сигналите от Брюк-сел ставаха все по-запла-шителни - за изграждане на депа за отпадъци и на пречиствателни станции.

Дали заради несигур-ността в отношенията с Русия, правителството се оказа най-колебливо в ре-шаването на съдбата на големите енергийни про-екти. Въпреки ясната за-явка, че неразумно дър-жавно финансиране на проект като АЕЦ „Белене“ няма да има, „анализът“ на проекта продължи тол-кова дълго, че отказът на единствения инвеститор – германския концерн RWE, успя да го изпревари и да предреши резултата.

Дългосрочно най-важни обаче вероятно ще се ока-жат започналите проце-си за прочистване на съ-дебната система – не без участието на правосъд-

Срещу плаващото парламентарно мнозинство Борисов има коз - предсрочни избори.

Правителството засега успява да извади България от картата на най-застрашени-те региони от кризата.



Бойко Борисов започна ман-

дата си с прена-реждане на пре-миерския каби-нет. Буквално.

Борисов се отказа да

сменя Иван Искров като управител на БНБ.

В първото си изя-вление пред ме-

диите икономиче-ският министър Трайчо Трайков по-стави под съмнение строителството на АЕЦ „Белене“.

Казусът „Спаска Митро-ва“, започнал като бито-

ва драма, прерасна в дипло-матически проблем между България и Македония. Осво-бождаването й беше отче-тено като външнополити-чески успех на кабинета.

Директорът на ДАНС Пе-

тко Сертов пода-де оставка. Мал-ко по-късно беше назначен за кон-сул в Солун. Аген-цията беше напус-ната от шефове на ключови дирек-ции и отдели на-чело с вездесъщия съветник Алексей Петров.

В началото на от-пускарския сезон

скандални разкрития за откраднати пари и съмнителни сделки на кабинета „Стани-шев“ разтърсиха ме-диите. Най-забавният от тях беше с двете розови беемвета на Министерството на отбраната.

Още на първото си засе-дание правителството

обяви, а на второто прие план за намаляване на дър-жавните разходи с 1.2 млрд. лв. и увеличаване на прихо-дите с около 500 млн. лв.

Първите три за-конодателни

инициативи на но-вото мнозинство се оказаха свързани с лобистки интере-си. Единственият нотариус от група-та на ГЕРБ и предсе-дател на правната комисия Искра Фидо-сова предложи депу-татите-нотариуси да запазят канто-рите си. Съмнения породи и законопро-ектът за културно-то наследство, кой-то легализира част-ните колекции. Тре-тата инициатива - за заобикаляне на мораториума вър-ху смяната на пред-назначението на го-рите, беше спряна след скандал.

Правителство-то направи

публични решения-та и стенограми-те от заседания-та си, което беше оценено като по-беда на граждан-ското общество.

Сергей Станишев заяви, че ще уве-

доми Брюксел за „лов на вещици“ . Борисов му отвърна с раз-крития за скандално високи заплати във фирма „Информаци-онно обслужване“.

Правителството отка-за двата скъпоструващи

самолета „Ербъс 319“, които кабинетът „Станишев“ купи на старо. Впоследствие ми-нистрите решиха да върнат само единия от самолетите, за да спестят неустойки.

Борисов направи първа ви-зита в Брюксел, където

кабинетът получи кредит на доверие и обещание за раз-мразяване на еврофондове-те, ако обещаната борба с корупцията бъде проведена.

Бившият земедел-ски министър Ва-

лери Цветанов стана първият член на пра-вителството „Ста-нишев“ с обвинение от прокуратурата за измами, свързани със заменки на гори.

Дни след като ГЕРБ спечели парла-ментарните избори, Бойко Бо-

рисов изпрати писмо до министъра на икономиката и енергетиката Пе-тър Димитров, с което поиска спи-ране на преговорите по междуна-родните енергийни проекти.

Премиерът се ангажира до

края на мандата на правителство-то в страната да има три завърше-ни магистрали - „Марица“, „Тракия“ и „Люлин“.

Бойко Бори-сов разгова-

ря в полския град Гданск с руския си колега Владимир Путин по гореща-та тема за съв-местните енер-гийни проекти.

Трагедията с кораба „Илинден“ извади на

показ неприязънта меж-ду Борисов и президента Първанов. Двамата си размениха обидни репли-ки чрез медиите.

Скандал разтърси Висшия съдебен съвет. Оказа се, че поне трима от членове-

те му са контактували с Красьо Черничкия - митична фигура от ъндърграунда на бъл-гарското правосъдие, за когото се твърди, че е уреждал магистратски постове сре-щу заплащане. Вследствие двама от тях - Иван Димов и Стойко Стоев, подадоха ос-тавки. С постовете се разделиха и предсе-дателят на Апелативния съд в Бургас Дора Чинева, и окръжният прокурор на града Ан-гел Ангелов. Скандалът продължава.

Бойко Борисов посети Париж,

където на среща с френския прези-дент Никола Сар-кози обяви, че Бъл-гария няма да купу-ва скъпите френски корвети, договоре-ни от предшест-веника му Сергей Станишев.

Правителство-то прие крат-

косрочни антикри-зисни мерки, които целят да се запази финансовата ста-билност на страна-та и да се облекчат условията за биз-нес. Повечето неза-висими икономисти и представители на бизнеса ги опре-делят като добри.

Правителство-то обяви 15-про-

центно орязване на издръжката на администрацията.

Министърът на финансите Си-

меон Дянков обя-ви мащабна рефор-ма в двете приход-ни агенции - НАП и „Митници“.

Появи се нов вестник - „Гале-

рия“, зад който мно-зина видяха сянка-та на осветения аг-ент на ДАНС Алексей Петров. Още в пър-вия си брой вестни-кът, чийто главен ре-дактор е доскорош-ният пресаташе на ДАНС Зоя Димитрова, публикува извадки от секретен доклад за корупция по високите етажи на властта.

Финансовият министър Симе-он Дянков си спечели много

врагове с идеята част от фискал-ния резерв да се даде на съхране-ние в търговските банки с цел по-голяма доходност за държавата. След като изслуша всички комен-тари, Борисов обяви, че фискални-ят резерв „няма да се пипа“.

Първи сблъсък на прави-телството с тежка-

та организирана престъп-ност. Синът на бизнесмен от Правец беше отвлечен в Студентски град. Бори-сов заяви, че ще иска дожи-вотен затвор за извърши-телите на отвличания.

Политико-ченгеджийски скандал разтърсва за по-

реден път държавата. Пово-дът - разсекретен доклад на ДАНС отпреди година, кой-то два дни по-рано е занесен на крака от Алексей Петров на премиера Борисов. Скан-далът продължава...

Правителството прие бюджета за

2010 г. С него трябва да се сложат под кон-трол правителстве-ните разходи и да се реализират антикри-зисните мерки на ка-бинета „Борисов“.

Парламентарното мнозинство зад кабинета „Борисов“ се пропу-

ка за пръв път. Поводът - промени-те в Закона за МВР. Зад тях застанаха само депутатите от ГЕРБ и „Атака“.

Стар кораб с потъна в

Охридското езеро. Загинаха 15 българи.

10 VII 20 VII 29 VII

1 VIII5 VIII 4 VIII

18 VIII 31 VIII 1 IX

8 IX9 IX18 IX

19 X20 X24 X28 X

23 IX

1 X

3 VIII

14 VIII

31 VII

VIII

5 IX

8 IX

13 X 15 X12 X

Премеждията на кабинета „Борисов“ в първите му 100 дни



Оценка: Прокурор от кариерата, Маргарита Попова пое правосъдното министер-ство с тежка задача - да научи институциите, от-говорни за съдебната ре-форма, борбата с прес-тъпността и организира-ната престъпност и уп-равлението на европей-ските фондове, да разби-рат езика на Европейска-та комисия. Позитивно е, че тя споделя схващане-то, че реформата на съ-дебната власт трябва да дойде от самата съдебна власт. В тази посока ми-нистър Попова създаде магистратски съвет към правосъдното министер-ство, в който действащи съдии, прокурори и сле-дователи правят предло-жения за законодателни промени.Стъпка в правилната

посока са и опитите на Маргарита Попова да сложи ред в работата на ВСС. След като тя запо-чна да председателства съвета, той плахо пред-прие първите си стъп-ки към по-голяма пуб-личност (качването на стенограмите от заседа-нията например). Пози-тивна е и позицията й при последните сканда-ли във ВСС - вместо за разформиране на съве-та Маргарита Попова за-стана зад разбирането,

че той трябва да бъде ос-тавен сам да се справи с проблема.

Прогноза: Ако оставим настрана списъка с 57-те мерки, който Маргарита Попо-ва изготви в първите си месеци на поста, към на-стоящия момент Минис-терството на правосъди-ето по никакъв начин не е дало гласност за виж-данията си за реформа в съдебната система, а тази неизвестност със сигурност не се отразява мотивиращо на магист-ратите. Не са ясни виж-данията на управлява-щите и за реформа на на-казателната политика на България. Именно в тази посока трябва да са основните приоритети на министерството през следващата година.

Оценка: В сравнение с останали-те си колеги Румяна Же-лева завари сравнително по-малък хаос във външ-ното министерството. Наложи й се да реагира бързо по дипломатиче-ски назначения в 12 без 5 на кабинета „Стани-шев“, които Бойко Бори-сов обеща да преразгле-да. Покрай тази акция тя обеща промени в струк-турата на дипломатиче-ската служба, но за таки-ва още е рано да се гово-ри. Екипът й успя да ор-ганизира добре дейст-вията на правителство-то при трагедията с по-тъналия кораб в Охрид и донякъде в случая „Спа-

ска Митрова“. Загатна-тият нов, по-твърд тон в отношенията с Македо-ния при кандидатства-нето й за ЕС обаче засе-га остава само на думи. Желева съобщи и за про-блемите с изборните протоколи в Турция.

Прогноза: Желева стана външен

министър, за да стане ев-рокомисар. Всичко, кое-то ще се случи до края на мандата в МВнР, засега е подчинено на очакване-то на евентуалния й на-следник. Дипломат №1 има тежката задача да работи за връщането на доверието на ЕС в Бъл-гария. Както и за излиза-не от европейската пери-ферия и по-активна пози-ция и роля на София за промените в ЕС след Ли-сабонския договор. Ди-пломатическата служба има нужда от сериозно реформиране, за да стане по-ефективна и прозрач-на, което със сигурност ще срещне съпротива въ-тре в системата.

Оценка: Едва ли министърът на икономиката, енер-гетика и туризма Трай-чо Трайков е бил изнена-дан от проблемите, кои-то срещна в ресора си – бъдещето на българско-руските енергийни про-екти. Още преди да със-тави кабинет, Бойко Бо-рисов настоя за времен-но спиране на прегово-рите с Москва за АЕЦ „Белене“ и „Южен по-ток“. Първите 100 дни на Трайков преминаха ос-новно в преговори за бъ-дещето на проектите и в ревизия на наследено-то от тройната коалиция в енергетиката. В тури-

зма бяха направени по-скоро формални проме-ни. Задвижи се законо-вата процедура агенци-ята по туризъм да бъде закрита и да се прелее в дирекция към министер-ството. Зам.-министърът с ресор туризъм Иво Ма-ринов даде заявка, че ще се пише нов закон.

Прогноза: Министърът на иконо-миката предстои да взе-ме трудни решения за бъдещето на АЕЦ „Бе-лене“, Бургас - Алексан-друполис и „Южен по-ток“. Отказът на герман-ския инвеститор RWE от атомната централа мал-ко облекчава тази теж-ка задача. Трайчо Трай-ков ще трябва да се про-изнесе и за бъдещето на „Български енергиен холдинг“. Като се знаят разнопосочните интере-си в туризма, трудно ще се постигне консенсус по новия закон за сектора и той най-вероятно ще се забави.

Оценка: Един от най-младите въ-трешни министри, Цве-тан Цветанов, имаше не-леки първи 100 дни. Той завари тежко наследство от тройната коалиция – обезличено МВР и на-помпана Държавна аген-ция „Национална сигур-ност“. Затова и първи-те действия на Цветанов бяха да предложи зако-нови промени, с които да сложи ред в системата. Независимо че е прието всеки нов министър да получава 100 дни толе-ранс, такъв не беше да-ден на Цветанов от гру-пите, специализирани в отвличания. Изчезване-то на Румен Гунински е първият сериозен тест за новия ръководен екип на МВР.Въпреки че е прекале-но рано да се дават оцен-

ки за основния приори-тет на министерство-то – борбата с престъп-ността, не могат да ос-танат без оценка успеш-ните операции по линия на корупцията сред слу-жителите на МВР, нар-котрафика и наркораз-пространението. Стъпка в правилната посока са и смените на директори-те на областните дирек-ции на МВР. Желанието на Цветанов да се хареса на всяка цена на служи-телите в министерството

обаче често му изиграва лоша услуга - не особено адекватните реакции по отношение на случаите на полицейско насилие (Чората), както и реше-нието за спиране на съ-кращенията в МВР.

Прогноза: През следващата година Цветанов в качеството на силов зам. министър-председател и вътре-шен министър би тряб-вало да е основен иници-атор за изработването на стратегия в сектора за сигурност, както и визи-ята за реформа на МВР. Вниманието ще бъде на-сочено и към възстановената ГДБОП, от която се очак-ва да произведе смисле-ни резултати в борбата срещу престъпността и корупцията.

Оценка: Първите дни на финан-совия министър Симе-он Дянков минаха под знака на антикризис-ните мерки. Най-спеш-на задача на финансово-то министерство беше постигането на баланси-ран бюджет за тази годи-на. След като намали с 15% държавните разхо-ди, Дянков заяви, че ще опита да повиши и съ-бираемостта на прихо-дите. Това трябва да до-несе около 1 млрд. лв. до края на 2009 г. Бяха обявени реформи в две-те най-важни приходни агенции - НАП и „Мит-ници“. Дянков започна и промени в цялата дър-

жавна администрация с идея от следващата го-дина да има по-малко (с около 15%), но по-рабо-тещи държавни служи-тели. Най-важните анга-жименти, които Дянков пое към бизнеса (за ус-корено възстановяване на ДДС и намаляване на осигуровките), засега са спазени.

Прогноза: Най-големият успех през мандата на този фи-нансов министър ще е приемането на страна-та ни във валутния ме-ханизъм ERM II. Бълга-рия вероятно ще пода-де документи в начало-то на следващата годи-на, но решението на ЕС е и политическо. Другото предиз викателство пред Дянков ще е да изведе България най-безриско-во и бързо от икономи-ческата криза. Основни-те фактори за успеха на реформите на Дянков ще са бързината им и под-крепата за тях не само сред управляващите, но и в обществото.

През кризата с реформи Министър в очакване

В правилната посока

С Русия на шията

МВР, ДАНС, МВР, ДАНС...

Малкото време – 100 дни, са недостатъчни да напишеш оценка на един министър, но напълно достатъчни да се каже какви проблеми е срещнал в ресора си, как ги решава и какво му предстои. Това направиха журналистите в „Капитал“. В списъка не сме включили министъра без портфейл Божидар

Димитров, който разбираемо (поради липса на такъв пост в предишното правителство) срещна най-малко трудности в работата си. Димитров обаче се оказа сред най-активните в законодателството министри и предложи промени в Закона за чужденците.

Кой как се справя

Цветан Цветанов

Симеон Дянков Румяна Желева

Трайчо Трайков

Маргарита Попова

ТЕМА НА БРОЯ >>


Оценка: Десет млн. лв. забаве-ни заплати и осигуров-ки, платени от работода-телите заради масирани проверки на инспекции-те по труда. Един пока-зен арест на корумпиран трудов полицай от Бур-гас. Шумно уволнение на националния директор на проект „Красива Бъл-гария“ заради дефицит от 7.4 млн. лв. Внесени в прокуратурата обвине-ния срещу бившия соци-ален министър Емилия Масларова заради разхи-щения и сключвани не-изгодни договори. Пър-ва разправия между ми-нистри в новото прави-телство заради различни

схващания за пенсион-ната възраст на жените. Това успя да свърши за първите си 100 дни соци-алният министър Тотю Младенов. Изговори оба-че много повече - за три месеца той даде почти толкова пресконферен-ции, колкото за всички-те пет години, през ко-ито оглавяваше Глав-

на инспекция по тру-да при предишните две правителства.

Прогноза: Колкото належаща, тол-кова и трудна и конфлик-тна ще бъде подготвяна-та пенсионна реформа. Още от началото на след-ващата година се очак-ва да се увеличи възрас-тта за пенсиониране на жените. Спешна антик-ризисна мярка, по коя-то вече се работи, е пре-разглеждането на всич-ки съществуващи про-грами за стимулиране на заетостта. Все още обаче няма реални стъпки за противодействие на рас-тящата безработица.

Оценка: Така още в първите дни на мандата се самоопре-дели Росен Плевнелиев, обяснявайки, че завърш-ването на магистрали-те „Люлин“, „Марица“ и „Тракия“ до 2013 г. ще е приоритет в работата на регионалното ведомство. Министърът се ангажира и с частичното завършва-не на магистрала „Стру-ма“. За близките месеци той обаче има и друга за-дача. Плевнелиев насле-ди министерството с вече изразходван бюджет на 82.3% и сключени дого-вори, по които е обеща-но да бъдат платени над 300 млн. лева, но без да е

ясно откъде. Като резул-тат министерството зам-рази всички проекти, чи-ято реализация все още не е започнала, както и изграждането на дру-ги 60.

Прогноза: Едно от най-големите из-питания за министър

Плевнелиев ще дойде още с първия сняг. При-чината е, че няма кой да чисти пътищата за око-ло две трети от терито-рията на страната зара-ди изтек ли договори на фирмите, а в най-опти-мистичния вариант тър-говете за тези райони ще приключат най-рано в началото на декември. От днешна дата изграж-дането на обещаните ма-гистрали в срок все още изглежда възможно, но само при условие че тър-говете за изпълнител на „Тракия“ започнат през ноември, а тези за „Стру-ма“ и „Марица“ - в нача-лото на идната пролет.

Оценка: Министърът на образова-нието Йорданка Фандъ-кова започна мандата си с фокус върху учителите и тяхното кариерно раз-витие, вдигайки заплати-те на преподавателите. Бяха отпуснати и сред-ства за квалификация на педагогически съветници и психолози. Промените в Закона за професионал-ното образование и обу-чение дадоха ход на де-централизацията на про-фесионалните гимназии, а 13-и клас стана поже-лателен. Правителство-то реши да предостави на банките гаранции от 40 млн. лв. за отпускане на студентски кредити.

Прогноза: Образователното минис-терство си постави за цел да подготви нов за-кон за училищното обра-зование, който трябва да влезе в сила през следва-щата учебна година. Той ще въведе новата струк-тура на образование-то, която разделя сред-ното на два гимназиал-

ни етапа, а задължител-ното обучение приключ-ва на 16 години. Сред ам-бициите на ведомството е и въвеждането на це-лодневно обучение, кое-то обаче ще изисква до-пълнително финансира-не и нови учебни сгради. Започна осъвременява-нето на учебните плано-ве. Най-вероятно обаче ще срещат съпротивата на преподаватели, кои-то настояват за увелича-ване на часовете по раз-личните предмети. Го-лемият въпрос е обаче дали Фандъкова ще ос-тане министър след 15 ноември, когато са час-тичните местни избори в София.

Оценка: Военното министерство завари напълно израз-ходван бюджет и дефи-цит от 370 млн. лв., заба-вени плащания по про-ектите за модернизация и две розови беемвета. Подобно на колегите си военният министър Ни-колай Младенов беше зает в първите си дни да разбере точно какво е наследил. Въпреки това от ведомството подгот-виха промени в Закона за отбраната, с които да се намали корупцията и да се извърши реалната интеграция на щаба по отбраната в Министер-ството на отбраната.

Прогноза: Новият военен минис-тър трябва да направи работещо интегрирано министерство на отбра-ната и да подготви нова стратегия за сигурност. Няма да е изненада, ако обаче срещне твърда-та съпротива на кръ-говете около президен-

та Георги Първанов, ко-ито са против подобни промени.Продължаването на мо-дернизацията на армия-та е друга важна задача пред военния министър. Младенов вече даде за-явка, че ще подготви нов план за покупка на воен-на техника и въоръже-ние. Това ще стане, след като бъде приета новата стратегия за сигурност и се анализират нуждите на армията. Очаква се акцент в но-вия план за модерниза-ция да бъдат континген-тите зад граница и по-купка на изтребители за авиацията.

Министър в очакване - 2 Проверки до дупка

Бюджет на червено Лицето на трите магистрали

Росен ПлевнелиевНиколай Младенов

Йорданка Фандъкова Тотю Младенов



Оценка: Министерството на кул-турата обикновено не се радва на особено внима-ние – все пак то само раз-пределя никога нестига-щите държавни субсидии за различни хм... неща. Ако министерството се оглавява от сравнител-но компромисен човек, той има всички шансо-ве за безоблачен мандат. Вежди Рашидов влиза в тази роля. Въпреки че да изразяваш идеите си с пластики не означава, че може да управляваш бю-джета и имотите на ми-нистерството, културни-ят министър, изглежда, се приема добре. За 100-те дни ведомството взе дей-но участие в един проти-

воречив сюжет. Екип от министерството написа предложение за промяна на закона за културното наследство, който предла-гаше много по-либерален режим за легализация на антиките в частни колек-ции. Това доведе до обви-нения към ГЕРБ, че защи-тава интересите на едри-те колекционери. Усили-ята на културното минис-

терство обаче се оказа-ха излишни. Няколко сед-мици по-късно колекцио-нерите пробиха през Кон-ституционния съд и така парламентът беше задъл-жен да промени закона.

Прогноза: Бъдещето пред Вежди Рашидов е сравнително ясно. Управлението на държавните инвестиции в културни проекти е ни-ско-рисково занимание, защото тази система е ба-лансирана и няма натиск за радикални реформи. Погледнато от друга стра-на, това е и лоша новина. Културата не я чака нещо катастрофално, но и няма изгледи за промяна към добро.

Оценка: В гардероба на транс-портното министерство бяха открити два сериоз-ни скелета, единият от които стои там отдавна - още в първите си 100 дни транспортният минис-тър Александър Цвет-ков се сблъска с пробле-ма БДЖ. Министърът призна, че „железница-та на практика е фали-рала“ и подкрепи започ-ването на съкращения на 4000 служители неза-висимо от подготвяни-те железничарски про-тести. Сделката за нае-мането на двата прави-телствени ербъса беше дадена за проверка на прокуратурата, а прави-телството реши да вър-

не единия от самолетите като ненужен. Като част от решението на струк-турните проблеми в сек-тора министърът обеща и борба със сивия сектор в автомобилните прево-зи. Цветков се зае и с ко-рупцията при издаване-то на шофьорски книж-ки – уволни шефа на ди-рекция „Държавна авто-мобилна инспекция“ и

лансира идеята за видео-наблюдение на изпитите за шофьор.

Прогноза: Най-сериозният тест пред Александър Цве-тков се очаква да бъде стратегията за развити-ето на железниците в ус-ловията на финансова криза, повишена конку-ренция от другите видо-ве превоз и очакванията за отпушване на строежа на магистрали. Предсто-ят и няколко важни пуб-лично-частни партньор-ства в сектора - конце-сия на новия терминал на летище София, както и на летище Русе, Горна Оряховица и за гарите в Пловдив и София.

Оценка: Новият екип на Минис-терството на екология-та завари договори за не-приоритетни за страна-та водни проекти за 249 млн. лв. и едва 300 хил. лв. в бюджета на екофон-да към ведомството, ня-колко стартирали наказа-телни процедури в еколо-гията, неусвоени пари по ИСПА – 2/3 от сумата по програмата и около 1000 забатачени искания на фирми за разрешителни. Първата стъпка на ми-нистър Нона Караджова беше да отмени одобрени-те проекти, по които още не бяха сключени догово-ри. Министерството обя-ви, че завива към приори-тетитите, за които стра-ната има крайни срокове

– изграждане на депа за отпадъци и на пречиства-телни станции. Караджо-ва за кратко се произнесе по над 100 от заявленията на фирмите, които полу-чаваха „мълчалив отказ“ по-рано, ускори работа-та по екоразрешителните на предприятията, зара-ди които България има 1 жълт картон. Заради бър-зите действия на минис-терството правителство-

то успя да издейства от-срочка от Брюксел по на-казателната процедура за боклука на София, която е вече на „стъпалата“ на Европейския съд.

Прогноза: Министър Нона Караджо-ва трябва да накара еко-инспекциите и четирите басейнови дирекции ре-ално да упражняват ре-ален контрол и да спре многобройните наруше-ния. През ноември минис-търът ще трябва да убе-ди Брюксел, че управле-нието на парите от ев-рофондовете е качестве-но, защото иначе след-ват санкции. В следва-щите години тя тряб-ва да ускори работата по екоинфраструктурата.

Оценка: Замразени пари по СА-ПАРД, неработеща адми-нистрация, огромно на-прежение сред фермери-те и липса на всякакъв диалог с европейските институции. Това беше наследството в министерството на зе-меделието, където в пър-вите 100 дни на прави-телството бомбите гър-мяха една след друга. Това обаче беше и едно от ведомствата с най-се-риозни реални резулта-ти за този период. За един месец 98 месо-преработватели бяха сложени в списъка на длъжниците на фонд „Земеделие“, което осво-боди спрените преди го-

дина и половина от евро-комисията пари по про-грама САПАРД. На косъм висяха и ди-ректните плащания за тази година. На бързи обороти се за-действа и новото ръко-водство на фонд „Земе-делие“, пред което стои нелеката задача да обра-боти огромен брой про-екти по програмата за

развитие на селските райони.

Прогноза: Трудностите пред но-вия земеделски минис-тър обаче предстоят. Той трудно ще защити очакваните от фермери-те субсидии от бюдже-та за 2010 г. При гласу-вани 211 млн. лв. за тази година за следващата секторът ще получи 100 млн. лв. България те-първа трябва да отстоя-ва пред Брюксел и нови държавни помощи. Въз-можности обаче също има - след кризата имен-но земеделието е един от секторите, които могат да носят икономически ръст в България.

Оценка: Спортният министър Свилен Нейков разгърна мащабна акцията за съ-биране на всички ведом-ствени спортни бази под централизирано упра-вление в министерство-то. С решение на прави-телството първо прибра търговските дружества „Академика 2000“ и „Ака-демика-спорт“ от минис-терството на образовани-ето и уточни, че води раз-говори с военните за ба-зата „Червено знаме“. Министерството на спор-та отчете дефицит от 1.6 млн. лв. в бюджета и още 10 млн. лв. по-малко по-стъпления в тотото. Това означава, че основният източник на средства за спорта, какъвто е Бъл-

гарският спортен тота-лизатор, едва ли ще ус-пее да изпълни плана си от 100 млн. лв. приходи за годината. Министър Свилен Нейков обяви, че води разговори с финан-совия министър Симе-он Дянков за данъчни об-лекчения за спонсори-те на спорта и че иска 14 млн. помощ за модерни-зиране на тотализатора. Няма развитие по въпро-

са засега.

Прогноза: Свилен Нейков ще тряб-ва да се справя с основ-ния проблем - модерни-зиране на държавната спортна база и с активи-зиране на масовия спорт, като в същото време ам-бициите са да се пови-ши нивото на западналия професионален спорт. За-това Нейков няма ясна схема обаче откъде ще дойде допълнително фи-нансиране за решаването на проблемите, тъй като едва ли министър Дян-ков ще изпълни жела-нията на колегата си от спорта, а тотото едва ли ще изкара повече пари с архаичната си система за приемане на залози.

Оценка: Дефицитът в здравната система доближава 400 млн. лв., 1.2 млн. души не плащат здравните си вноски, а пациенти-те имат само един избор къде да се осигуряват – здравната каса. Не ра-ботят добре нито Спеш-на помощ, нито голяма част от болниците, а ре-сурсът се пилее между 430 клиники, които са не-въобразим брой за коя-то и да било европейска страна. Нито едно прави-телство от 2001 г. насам не дръзна да реформира системата и да съкрати болниците до около 100, но такива, които предла-гат наистина качествени услуги. Първите стъпки

на правителството са на-сочени към това да се из-вадят парите и услови-ята за работата от ръце-те на лекарите – цените за медицинските услуги ще се определят от аген-ция към финансовото министерство, глобите за нарушения - в закон, а качеството - от акредита-ционна агенция. Проблемът е, че докато

пакетът промени бъде готов, реформата ще се бави.

Прогноза: Още отсега е ясно, че ле-карската гилдия ще са-ботира по всички закон-ни способи по-големия контрол върху работа-та си, ясното остойнос-тяване на услугите и из-важдането на плащания-та под масата на светло. Кметове и политици пък ще се опитат да запазят от реформата клиниките в градовете си. Същест-вува опасност под тех-ния натиск и това пра-вителство да се изку-ши да остави одържа-вената здравна каса без конкуренция.

(Не)здрава реформа Без изненади

Обещаващо начало Важни решения

Край на мълчаливия отказ Засега само имоти

Д-р Божидар Нанев Вежди Рашидов

Нона Караджова

Мирослав Найденов Александър Цветков

Свилен Нейков

ПОЛИТИКА И ИКОНОМИКА >>17KАПИТАЛ 31 октомври - 6 ноември 2009 г.

politikonomika.capital.bg


Докато чакахме да бори престъпността, ДАНС се е занимавала главно със себе сиИван МИХАЛЕВ

Ако българска-та мафия чете вестници и гле-да телевизия, в последните

дни има повод за истински празник.

Междуособиците в ДАНС, ко-ито досега бяха публична тай-на, лъснаха черно на бяло пред цяла България под формата на секретна „справка“, за която първо се разбра, че е изчезнала от Министерския съвет, а часо-ве по-късно вече свободно може-ше да бъде четена в интернет. От нея става ясно, че спецаген-цията, за чиято издръжка данъ-коплатците похарчиха 140 млн. лева миналата година, през по-голямата част от времето се е занимавала главно със себе си.

Шумният скандал остави без дъх любителите на конспира-тивните теории и затрудни се-риозно отразяващите го журна-листи. Електронните издания и вестниците не смогваха с всич-ките опровержения, обвинения, дезинформации и контрадезин-

формации, които участниците в скандала пускаха по повод разсекретената справка. Дори и хора с изострени сетива труд-но могат да проследят всички преплетени в скандала сюжет-ни линии и връзки (виж хроно-логията на стр. 19). В. „Стан-дарт“ кръсти сериала „Шпион-ската Перла“ по името на попу-лярна сапунка.

Поредица от абсурдни съ-бития оставиха усещането, че сме свидетели на гигантското активно мероприятие: бивша-та барета и съветник в ДАНС Алексей Петров носи като „ло-ялен гражданин“ справка, в ко-ято обект на разработка е бил самият той. Другият главен ге-рой на въпросната справка Сте-фан Гамизов разказва в детайли какво пише за него в документа, който уж не бил виждал. Оказва се, че оригиналът на документа, предназначен за четене от бив-шия премиер Сергей Станишев, липсва от секретната секция на Министерския съвет, въпреки че няма данни да е бил изпра-щан по законоустановения ред

обратно в ДАНС. Часове по-къс-но фотокопия на 26 страници от строго секретния документ се появяват в интернет, качени на сървър в чужбина. Това накара соченият като автор на справка-та бивш контраразузнавач №1 Иван Драшков да наруши ме-дийното си ембарго. Пред сутре-шен блок той разказа как ДАНС се е упрявлявала на автопилот,

а нейни „определени структури работили като улични банди“.

Разкритията и инсинуациите, които напълниха ефира, дойдо-ха в повече дори и на премиера Бойко Борисов. „Най-интели-гентната служба (от английски intelligence - разузнаване, инте-лект), а те се шамаросват. Иде ми да се разплача от това, което

чета и слушам. Сутринта от 7 до 9 на два телевизора се ошаша-вих. А гледат и чуждите служ-би“, заяви той.

Кой има интересПоради липса на достатъчно информация е трудно да се фор-мулират конкретни версии кой е изнесъл секретната справка в медиите. В такива случаи ченге-тата обичат да казват „Виж кой има интерес“. Най-първосигнал-ният отговор е, че това са хората на Иван Драшков, които по този начин са решили „да си върнат“ на Петко Сертов и кръга около неговия бивш съветник Алексей Петров за времето, в което бяха изгонени от агенцията. Едва ли обаче опитни контраразузна-вачи ще прибегнат до толкова аматьорски действия. При това в момент, когато новият пред-седател на агенцията Цветлин Йовчев се стреми всячески да ограничи излишния шум около работата на ДАНС.

Парадоксалното е, че главни-те герои в скандалната справ-ка Стефан Гамизов и Алексей

Петров изглеждат доста по-за-интересувани от нейното ог-ласяване. И двамата имат ста-ри сметки за уреждане с Иван Драшков и приближената му група контраразузнавачи, кои-то сега са начело на ДАНС. Не е случайно, че и двамата по-бързаха да поискат прокурор-ски санкции за Драшков в пър-вите часове след публикуване-то на доклада. (Алексей Петров поиска „незабавен арест“ за Драшков.)

Двамата демонстрираха за-виден синхрон в действията си преди и след появата на до-клада. Още щом се разбра, че Алексей Петров е занесъл се-кретната справка на Бойко Бо-рисов, в телевизионно интер-вю за предаването „На четири очи“ Гамизов обяви: „Въпросни-ят доклад трябва да бъде по ня-какъв начин освободен от грифа секретно и трябва да бъде изне-сен и да бъде публикуван пуб-лично, за да мога тогава съвсем спокойно да разказвам... напри-мер защо съществува проектът „АЕЦ Белене“. �18

Алексей Петров предал „изгубения“ доклад като „лоялен гражданин“ СНИМКА: КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ

Поредица от абсурдни събития оставиха усе-щането, че сме свиде-тели на гигантското активно мероприятие.



По-късно пред сайта „Все-ки ден“ той добави: „Кач-ването на доклада в ин-тернет ми развърза ръ-цете, защото става ясно, че това, което е извър-шил Иван Драшков с тази справка, е престъпление от общ характер.“

Близкият до Алексей Петров вестник „Галерия“ в понеделник сутринта анонсира, че готви пуб-ликация за доклада, по-добна на първата, когато вестникът публикува фак-симиле от отчет на ДАНС. През блога на Николай Ба-реков редакторът Крис-тина Патрашкова заяви, че този втори доклад ще е „поредният сюрприз за читателите на „Галерия“. „Въпреки че вестникът не разполага с документа, в новия брой на изданието ще има доста любопит-ни подробности за него и около него“, бе цитира-на да казва Патрашкова. Така тя, без да иска, за-действа обратното броене на бомбата, която Алексей Петров заложи със занася-нето на доклада на Бойко Борисов.

За отбелязване е фа-ктът, че самата справка е писана преди една годи-на, но се появи точно сед-

мица след като се разбра, че Иван Драшков може да се върне на работа в ДАНС. Това стана въз-можно, след като тричле-нен състав на Върховния административен съд от-мени заповедта за негово-то уволнение от кабинета „Станишев“ (сегашният кабинет още не е обявил дали ще го обжалва).

Политическите мотиви за раздухване на подобен скандал също са разнопо-сочни. Чисто теоретич-но зад него може да сто-ят както кръгове в ГЕРБ (целящи да нанесат по-реден удар по кабинета „Станишев“), така и кръ-гове в БСП (търсещи вен-дета за преизбрания нас-коро лидер Сергей Стани-шев). Разбира се, възмож-но е зад всичко това да стоят и далеч по-прозаич-ни причини.

Муйо Пилата и „Котараците“ По-лесният отговор е на въпроса „Кой не стои зад скандала“. Това със си-гурност не са Сергей Ста-нишев и бившият пред-седател на агенцията Пе-тко Сертов, които в мо-мента са потенциално за-плашени от прокурорско

преследване за издаване на класифицирана инфор-мация. Каквато и да е при-чината за изчезването на оригиналната справка, тя със сигурност не би тряб-вало да се намира в ръце-те на Алексей Петров (най-малкото защото самият той е обект на разработка-та). Станишев вече обяви, че е готов да се откаже от имунитета си, ако проку-ратурата го поиска. Освен публичното унижение да дава обяснения в проку-ратурата само три месе-ца след края на управле-нието си Станишев тряб-ваше да преглътне и по-редната доза обидни кри-тики на съпартийците си. Най-хард в изказванията беше Румен Петков, кой-то в интервю за „24 часа“ заяви: „И Муйо Пилата да бяхме избрали за лидер на БСП, щяхме да вдигнем 5% рейтинг - заради инте-реса към Муйо. С този ли-дер се сриваме всеки ден.“ След което добави: „Летят обвинения, че председа-телят е крадец, мръсник, боклук. Аз нямам разли-чия с тези обяснения, за-щото председателят не е казал нищо. Лидерът се е вгледал в себе си и доуби-ва БСП.“

Повален в тежък нок-даун и под угрозата да се раздели с депутатския си имунитет, Станишев опи-та да контраатакува, като отмести фокуса на меди-ите и върху наследника му Борисов. „Защо не си направите експеримент - да се обадите на минис-търа на вътрешните ра-боти или на председате-ля на ДАНС г-н Йовчев за приятелския кръг на „Ко-тараците“, за който по-ловин София знае - свър-зан със строителство пар-кинги на метро, както и с други аспекти - езерото „Ариана“, подметна Сер-гей Станишев пред жур-налисти след разпита си в прокуратурата.

„Фирмите, котараците, мишоците - не влизам в този диалог“, отвърна му премиерът Бойко Бори-сов. Малко по-късно при откриване на нова детска градина в с. Световрача-не той си спомни, че по-знава общо седем мъже и жени с прякори „котето“ и „котарака“, но отрече те да са кръг, тъй като, ако е имало такъв, в ДАНС е щяло да има информация за него. „Не познавам ни-какви котараци, а ако бив-шият премиер Сергей Ста-

нишев е познавал такива или е имал информация за техни своеволни действия, не разбирам защо навреме-то не е сезирал прокурату-рата, коментира вътреш-ният министър Цветан Цветанов. „Не е ли имало лъвове, които да пресекат действията на котараци-те“, добави той.

По-шокиращо от всич-ко, изредено дотук, е само твърдението на Борисов, че от Министерския съ-

вет изчезнали още девет справки, а „май и десет“. Една от липсващите пап-ки носела кодовото наи-менование „Невестулка“ и била срещу министър от кабинета „Станишев“, уличен във вземането на подкуп за 100 хил. евро. На въпрос какво означа-ва „Невестулка“, той от-говори: „Невестулката е едно животно по-голямо от пора.“

„Проектът Нула“ в действиеНай-сигурният резултат от скандала е, че почти то-тално дискредитира иде-ята за съществуването на ДАНС. Агенцията, която трябваше да бъде борец срещу корупцията и орга-низираната престъпност, в момента е превърната в посмешище. Справката разкрива, че още от само-то й създаване тя е била арена на междуособни войни между две вражду-ващи крила. Най-очевид-ният извод от сблъсъка на лобита в нея е, че опазва-нето на документи с най-тежкия гриф на защита „Строго секретно“ се оказ-ва трудно за българските разузнавачи. По-големият проблем е, че в стремежа да разчистят лични смет-ки помежду си или да об-служват партийни поръч-ки те са склонни да при-лагат и непозволени мето-ди, нарушаващи закони-те. Поне такова впечатле-ние оставят въпросните 26 страници.

Както е осъдително да се подслушва незаконно и да се изпращат непро-верени данни в прокура-турата, така е недопус-тимо и превръщането на

>> стр. 17Шпионската лига

Финалът на Шпионската лига все още не е настъпил. Може би тепърва се оч-акват плейофите.

ВЕСЕЛИН МАРКОВ

ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ

КОСТАДИН СИРЛЕЩОВ

Двамата заедно опитват да лобират в Министерският съвет за проекта на американската компания

ФРАНК ЕДУАРД СКРОСКИХРИСТО КОВАЧКИ

Според доклада спонсорирал медийните проекти на Гамизов

Има общ бизнес с Гамизов

ХАРАЛАН АЛЕКСАНДРОВ

Ментор, предупреждава Гамизов, че го подслушват от ДАНС

Нарежда разработване на Алексей Петров

ПЕТКО СЕРТОВ

Носи доклада на премиераБорисов

СТЕФАН ГАМИЗОВ

С разрешение на Сертов открива дело на оперативен отчет, включващо подслушване на Гамизов

ИВАН ДРАШКОВ

Според Гамизов поръчал на Таки

да го убиеАЛЕКСЕЙ ПЕТРОВ

Опитва се да уреди американска компания GRS да съветва ДАНС по проект за 18 млн. евро

В остър конфликт с председателя на ДАНС

Възлага специални задачи

Отношенията между героите в конфликта според справката

Работили са заедно в НСС



октомврисептември

Хронология на скандала3 септемвриБившият вече агент и съвет-ник в ДАНС Алексей Петров съобщава за съществуване-то на доклад с имена на ко-румпирани министри, връчен на премиера. Започва трес-каво издирване на въпросния доклад.

15 октомвриФаксимиле от титулна-та страница на секретния документ се появява в но-вия вестник „Галерия“, изда-ван от бившия говорител на ДАНС Зоя Димитрова.

16 октомвриТричленен състав на ВАС от-меня заповедта на прави-телството за уволнението на Иван Драшков като зам.-председател на ДАНС. Реше-нието подлежи на обжалване в 14-дневен срок.

19 октомвриЗоя Димитрова предава ко-пие на доклада на премиера Бойко Борисов. Ден по-късно тя и директорът на вестни-ка Кристина Патрашкова са извикани на разпит в ДАНС.

23 октомвриАлексей Петров носи на пре-миера Борисов друг таен до-клад. Оказва се, че докумен-тът е бил предназначен за тогавашния премиер Сергей Станишев, но кой знае защо се намира у Алексей Петров.

25 октомвриВъпреки че „не е чел“ справ-ката, представящият се за енергиен консултант Стефан Гамизов надълго и нашироко разказва части от нея в пре-даването „На четири очи“ по „Нова телевизия“.

26 октомври� Алексей Петров иска неза-бавен арест на Иван Драш-ков, твърдейки, че той е ав-тор на скандалния документ.� 26 страници от тайнстве-ния доклад се появяват в интернет.

27 октомври� Прокуратурата образу-ва досъдебно производство за изнасяне на класифицирана информация. � На разпити се явяват Алексей Петров и бившият му началник Петко Сертов.

28 октомври� Иван Драшков заявява, че ДАНС се е управлявала на автопи-лот по времето на Петко Сертов и че звена в агенцията са действали като улични банди.� На разпит е извикан и бившият премиер Сергей Станишев. � Премиерът Борисов съобщава, че изнесената в интернет справка не е единственият липсващ секретен документ. По думите му общо 9 са липсващите доклади от ДАНС.

29 октомвриБорис Велчев, заявява, че про-куратурата има нужда от де-сетина дни, за да се разбере какво се случва. Продължават проверките дали липсващи-те „9-10 доклада“ наистина са изчезнали.

24 октомвриБойко Борисов дава гласност на случая на извънредна прес-конференция, на която съоб-щава, че предшественикът му Сергей Станишев е вино-вен за изчезването на докла-да от Министерския съвет.

валния смисъл на думата, когато рухне всичко, като в България, когато всичко се пропи в корупция, кога-то нищо не може да се на-прави“, обясни той.

Именно на лобирането за този проект са посве-тени десетина страници в справката. От тях ста-ва ясно, че Гамизов е про-веждал в продължение на седмици разговори по те-лефона със съветниците на Станишев и самия Пе-тко Сертов, за да настоява проектът му да мине през правителството. (Според справката за период от три месеца Гамизов е раз-менил със Сертов 36 теле-фонни контакта.) През сед-мицата лобистът обясни, че след голямата извър-шена подготвителна рабо-та по проекта той внезап-но бил спрян от „мекуша-вия“ Петко Сертов, който се бил уплашил. Това оба-че не омаловажава факта, че представител на част-на компания е използвал приятелството си с шефа на ДАНС за прокарване-то на проект, от който той и американските му партньори е трябвало да получат комисиони. И в продължение на седми-ци е оказвал натиск вър-ху екипа на премиера да мине докладната през Ми-нистерския съвет с репли-ки от типа „ако стане фал, просто тогава ще стане катастрофата вече“. Тези внушения са били прила-гани спрямо четирима от най-близкото обкръжение на Станишев - съветници-те Росен Карадимов, Цен-ка Василева, Ирена Бо-рисова и Драгомир Стой-нев. Пред сайта „Всеки ден“ Гамизов потвърди, че е общувал с изброени-те премиерски съветни-ци, но даде абсурдното оправдание, че всъщност ги тествал: „Всички те до

един бяха много внима-телно наблюдавани, тъй като беше отчетено, че те са риск за начинанието, което провеждах, пора-ди простата причина, че това бяха хората, през ко-ито минаваше влиянието на лошите в МС.“

Подобно обяснение Га-мизов даде и за близостта си с обвинения в данъчни измами бизнесмен Христо Ковачки, на когото е бил консултант по сделки в енергетиката. По думите му Ковачки е бил „интег-риран“ в „Проекта Нула“, без да знае, защото тряб-вало отнякъде да се „екс-трактне“ автентична ин-формация за политиче-ската корупция в Бълга-

рия. По този начин на-пример Гамизов разбрал, че при неназована от него приватизационна сделка бил даден рекорден руш-вет от 15 млн. евро на по-литик от „първите трима мъже в държавата“. По-ради липса на каквито и да било доказателства би следвало да отнесем и това твърдение към десет-ките непроверими внуше-ния, хвърлени от Гамизов в публичното простран-ство с определена цел.

Спорно е дали ДАНС се нуждае от „Проект Нула“, за какъвто е лобирал Га-мизов. Това, което е си-гурно обаче, е, че ДАНС действително се озова на „кота нула“ след послед-

ния скандал. И по ирония главно действащо лице е пак Гамизов.

Начало на края. Или край на началото?Както и да приключи по-редният шпионски скан-дал около ДАНС, сигур-но е, че идеята за нейно-то съществуване е окон-чателно дискредитирана. Оттук нататък агенцията трудно ще има обществе-на подкрепа и ресурс за се-риозни реформи в сферата на сигурността, тъй като двете враждуващи групи агенти трудно ще постиг-нат мир. Дори и ДАНС да бъде закрита, както запла-ши премиерът Борисов, междуособиците в среди-

те на разузнаването едва ли ще спрат. В момента хората на Иван Драшков управляват агенцията, но имат срещу себе си могъщ враг в лицето на техните бивши колеги, които оче-видно разполагат с богат арсенал от компромати. Те имат достатъчно ре-сурс да захранват мрежа-та от ченгеджийски сайто-ве със сензационни „раз-крития“ за месеци напред. И ако е вярно казаното от Бойко Борисов, че липсва-щите доклади с гриф „се-кретно“ са „девет-десет“, значи финалът на Шпи-онската лига все още не е настъпил. Може да изле-зе, че тепърва се очакват плейофите. � K

агенцията по сигурнос-тта в заложник на част-ни корпоративни интере-си. През седмицата биз-несменът Стефан Гами-зов потвърди изнесеното в справката, че е „рабо-тил интензивно“ със Сер-тов по проект, зад който стои интереса на частна консултантска фирма от САЩ. Става дума за „Про-екта Нула“, за който пре-ди време Гамизов разка-за и пред „Капитал“. То-гава той обясни, че иде-ята е била да се създаде специално звено за борба с политическата коруп-ция и мафията, съставено от млади и необременени служители на ДАНС. Про-ектът е бил лансиран пред екипа на Станишев от Га-мизов, който работел в партньорство с американ-ската фирма Government Reinforcement Services (GRS). Стойността на про-екта е била 18 млн. евро, заяви тогава той пред „Ка-питал“. Заглавието „Про-ект Нула“ било лично от-критие на Гамизов. „Това е понятие, което се из-ползва в абсолютно всич-ки служби за сигурност - дали в корпоративния свят или в държавния - ко-гато рухне всичко. В бук-

„Ако ДАНС е била създадена само да генерира скандали и да създава про-блеми, може и да бъде закрита.“БОЙКО БОРИСОВ, министър-председател на България



Помощник-секретарят към Министерството на финансите на САЩ, отговарящ за противодействие на финансирането на терористични организации

Дейвид Коен: Създаването на ДАНС отслаби финансовото ви разузнаване

В последния годишен доклад на Държавния департамент имаше критики към финан-совото разузнаване в България. На какво се дължи това? Мисля, че докладът на Държавния департамент е изключително добре на-правен. Той посочва раз-лични области в Бълга-рия като законодател-ство, структура на право-охранителните органи и т.н., които се нуждаят от подобрение, за да може противодействието срещу прането на пари и финан-сирането на тероризма да е ефективно. Именно това обясних и на колегите си

Дейвид Коен СНИМКА: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

леги, трябва да работим за тяхното подобряване.

Какви са най-новите тен-денции в борбата с пра-нето на пари и финанси-рането на тероризма?Мисля, че правителства-та и финансовите инсти-туции из целия свят осъз-наха колко е важно да бъ-дат пресечени схемите за пране на пари и финанси-рането на тероризма, за-щото именно те са клю-чови за тяхното функци-ониране. Например - само чрез нови средства теро-ристичните организации могат да тренират члено-вете си и да набират нови. Колкото по-ефективни сме ние в борбата срещу пра-нето на пари и в борба-та срещу финансирането на терористични органи-зации, толкова по-ефек-тивни ще бъдем в борба-та с организираната прес-тъпност и тероризма въ-обще. Това е практичес-ки един евтин начин да разбием тези групи. Кога-то са лишени от финанси, те се разпадат и не могат да осъществяват атаки-те си. Именно около това схващане са обединени всички институции, кои-то се борят с този тип дей-ност. Това е тенденцията през последните пет-шест години. Адаптират ли се прес-тъпните групи към вашите действия? Въпреки че за престъп-ните и терористичните структури става все по-трудно да се финансират, мога да ви уверя, че още много може да се направи, за да могат правителства-та да работят по-добре съв-местно. Става дума за по-стоянна битка с престъп-ните организации - кога-то ние пресечем достъпа им до финансовата систе-ма, те търсят друг начин, за да пренасят и перат па-рите си. Всъщност няма нищо по-ново под слън-цето - когато ние сме по-ефективни в регулиране-то на финансовия сектор, наблюдаваме засилване на контрабандата на пари в брои. И обратното - всич-ко е на цикли.

Интервюто взе Росен БОСЕВ

Кешовите транзакции във вашата страна създават среда, в която има много предпоставки за пране на пари.

В България се изпират големи суми от престъпна дейност и това предполага активност в наказателното преследване.

ПРОФИЛ

Считан за един от ключовите професионалисти в екипа, отговарящ за националната сигурност на Барак Обама, Дейвид Коен е човекът, който разработва финансови стратегии за борба с те-роризма, организираната престъпност и разпрос-транението на оръжия за масово унищожаване. Наскоро Дейвид Коен бе на посещение в България, за да обсъди проблемите на българското финансо-во разузнаване.

в българското правител-ство. За целта са необхо-дими две неща: точните държавни структури и ра-ботещи механизми за вза-имодействие между тях. Искам да подчертая два основни проблема тук: Кога финансовото разуз-наване ще може отново да извършва проверки в банките? Това беше пра-вомощие, което беше раз-писано на бившата Аген-ция за финансово разузна-ване и тя можеше да пра-ви подобни проверки. Със закона, с който създадох-те ДАНС в началото на 2008 г., вие отнехте тези правомощия от финансо-вото разузнаване. Това е изключително значима слабост в българското за-конодателство. Подобно правомощие е от критич-на важност, то позволя-ва на служителите на фи-нансовото разузнаване да отидат в банката, да про-верят съхраняваната там информация и да преце-нят дали има данни за пране на пари, финанси-ране на терористични ор-ганизации или финансо-во престъпление. Докол-кото знам, се задава за-конодателна промяна за възстановяването на тези правомощия. Това ме обнадеждава. Друг ключов проблем е докладването на кешо-ви транзакции от българ-ските банки. В момента банките са задължени да докладват всеки депозит на сума по-голяма от 30 хил. лв., но в същото вре-ме нямат ангажимент да съобщават на институци-ите, когато става дума за теглене. Според нашите виждания това е изклю-чително голяма слабост. Практиката в САЩ и в много други страни е да се докладва както тегле-нето, така и внасянето на пари. Надявам се БНБ, в чиято компетентност е регула-цията на този режим, да преразгледа съществува-щите правила. Ако това се случи, ще бъдат реше-ни голяма част от пробле-мите, свързани с кешови-те плащания в България.

Ефективно ли се бори

България срещу прането на пари?Икономиката в България е кешово базирана - хората внасят и теглят, има мно-го пари в брой, които цир-кулират. По този начин се създава среда, в която има много предпоставки за пране на пари. За мен като външен наблюдател е трудно да кажа дали де-лата за пране на пари са достатъчно или не. Това, което мога да кажа, е, че колкото по-ефектив-ни и гъвкави са механи-змите за борбата с пране-то на пари - законодател-ство, механизми за вза-имодействие и споделя-не на информация меж-ду институциите, толко-ва по-ефективна ще бъде и прокуратурата. Имаме всички основания да смя-таме, че в България се из-пират значителни суми от престъпна дейност и ми-сля, че това предполага активност в наказателно-то преследване.

Какъв е пътят, по който трябва да се развива бъл-гарското финансово раз-узнаване? Има международни стан-дарти за това как трябва да изглежда една струк-тура за финансово разуз-наване и по какъв начин трябва да работи. Сред най-важните принципи са правомощието да получа-ва информация за съмни-телните транзакции и да анализира тази информа-ция ефективно; да следи дали институциите пре-доставят необходимата информация своевремен-но; да може да комуники-ра с едрия бизнес и индус-трията относно това как-ви са тенденциите в пра-нето на пари и възможни-те проблеми с финансови-те институции; да споделя с правоохранителните ор-гани информацията за за-белязана престъпна дей-ност. Най-важното е по-добна структура да бъде абсолютно независима по-литически, за да може да изпълнява задълженията си ефективно. Българско-то финансово разузнаване има много от тези право-мощия, но както си гово-рих с българските ми ко-



На командно дишане

Оттеглянето на германската RWE от АЕЦ „Белене“ потвърди, че проектът е рисковПанайот АНГАРЕВ

Какво накара една компа-ния, която не вижда риск да инвестира

едновременно в три атомни централи във Великобритания, да се откаже от проект за една в България?

Очевидно фактът, че бъл-гарският е изначално сбъркан. Става дума за АЕЦ „Белене“, а компани-ята е стратегическият ин-веститор в проекта - гер-манската RWE.

От няколко години про-ектът е на командно ди-шане, като кислородът (финансовите средства) се подава от държавата. Илюзията, че проектът е жизнеспособен, досега беше поддържана благо-дарение на перспективата за участие на RWE. В сря-да обаче концернът обяви, че се оттегля от строежа на новата мощност. Аргу-ментите му са същите, ко-ито български икономи-сти и анализатори изтък-ват от месеци насам - на-расналият риск в резултат от прекомерното оскъпя-ване на атомната центра-ла (крайната цена набли-жава 10 млрд. евро), неяс-ното финансиране и екоп-ротестите срещу избрана-та технология. По същи-те причини още в първи-те си дни на своя мандат и новото правителство се усъмни в икономическата целесъобразност на АЕЦ „Белене“. Сега обаче ка-бинетът е изправен пред трудната задача да реши бъдещето на проект, в който вече са инвести-рани над 1 млрд. лева от правителството на Сергей Станишев.

Вариантите са два- да продължи проекта, но при нови условия, или да прекрати строежа, като се отпише инвестираното до-

сега и бъдещите неустой-ки по вече сключените договори.

Засега индикациите на какво ще се спре кабине-тът не са напълно едноз-начни. От министерство-то на икономиката и от „Български енергиен хол-динг“ (БЕХ) дадоха да се разбере, че са склонни да направят последен опит, за да спасят АЕЦ „Беле-не“. „Правителството ще

предприеме необходими-те мерки за преструкту-рирането на проекта и за даване на една нова евро-пейска визия, в която мак-симално да бъде гаранти-ран държавният интерес”, коментира зам.-минис-търът на икономиката, енергетиката и туризма Мая Христова. Според из-пълнителния директор на БЕХ Галина Тошева „отка-зът дава възможност да се преосмисли и преструкту-рира проектът и да бъде поставен на нова основа“. Строителят на централата - руската „Атомстройекс-порт“, също обяви, че про-дължава да изпълнява до-говорните си задължения по проекта и оттеглянето на инвеститора не е дове-ло до преразглеждане на ангажиментите на компа-нията по договора.

Премиерът Бойко Бори-сов обаче не беше така оп-тимистично настроен. Той вече определи АЕЦ „Бе-лене“ като „пример как не трябва да се прави про-ект“. „Те (RWE - бел. ред.) не искат да купят „котка в чувал“, затова се оттеглят от проекта“, заяви минис-тър-председателят по по-вод отказа на германците

и допълни, че правител-ството до последно се е оп-итвало да спаси „Белене“. Според Борисов бившият премиер Сергей Стани-шев трябва да „каже как-во е лъгал RWE, за да им докаже финансовата изго-да от проекта“.

В официалния си отказ от RWE изтъкват два мо-тива - финансовата криза и непостигането на два от етапите на проекта - под-писването на окончател-ния договор с изпълните-ля и финансовото струк-туриране на проекта. По-зицията на ръководство-то на германската компа-ния е била заявена още на 28 септември в София, ко-гато директорът на RWE Юрген Гросман се срещ-на с премиера Борисов. Все пак компанията е по-искала още малко време - до края на октомври, за да каже окончателно дали ос-тава в проекта. Според гер-манския вестник „Зюддой-че цайтунг“ мениджърите на RWE до последно са раз-говаряли с българските си партньори в НЕК, но

Съмненията в проекта са нараствали с всеки изминат ден. Про-блемите с финансовото структуриране на про-екта проличаха още при оттеглянето на френска-та „Електрабел“, с която RWE преговаряше за по-дялба на участието й от 49% в атомния проект. Гер-манският концерн тряб-ваше да инвестира 1.275 млрд. евро. Допълнителен проблем се оказа желание-то „Атомстройекспорт“ да индексира цените по про-екта съгласно инфлация-та в Русия, което щеше да оскъпи много строежа на централата.

Разбира се, зад отка-за на германската ком-пания не стоят само фи-нансовите причини. RWE беше под силен натиск в

атомната енергия.Ако все пак българско-

то правителство реши да продължи АЕЦ „Белене“, оттук нататък проектът трябва да се подреди и да се реализира на чисто па-зарна основа - като частен проект, в който, ако изоб-що има участие на българ-ската държава, то да е ми-нимално. Индикаторът, че един проект е смислен, е инвеститорският инте-

рес към него. В случай че не се появят надеждни инвеститори, единствено-то решение е да се прекра-ти построяването на атом-ната централа дори и с из-вестни загуби. В противен случай щетите за българ-ската държава ще са мно-го повече, а „Белене“ ще се превърне от проекта на века в провал на века. Но това може би вече се е случило. � K

България търси правилната посока за АЕЦ „Белене“ СНИМКА: ОЛЕГ ПОПОВ / REUTERS

Ако проектът АЕЦ „Белене“ продъл-жи, трябва да е на пазарна основа.

Германия да се откаже от „Белене“, защото трябва-ше да предостави корпо-ративни или друг тип га-ранции за своя дял в про-екта. Заради руската тех-нология на „Белене“ сре-щу него протестираха „Грийн пийс“ и други еко-организации. Това не е без значение за концерна, сред чиито основни акци-онери са общини в Герма-ния, които не подкрепят



България зае твърда, макар и не особено популярна позиция в европейските преговори за срещата в Копенхаген

Климатът е важен, но пари няма

Година Общ годишен принос Годишен принос на развитите страни на ЕС2010-2012 5-6 млрд. евро 500 млн. - 2.1 млрд. евро2013-2020 9-13 млрд. евро 900 млн. - 3.9 млрд. евро2020 22-50 млрд. евро 2-15 млрд. евро

към бедните страни за борба с климатичните промени

Източник: Европейска комисия

ПРИНОС НА РАЗВИТИЯ СВЯТ

Много е тегаво. Така премиерът Бойко Бо-рисов описа атмос-ферата на Срещата на върха на Европей-ския съюз в четвъртък вечерта.

Там лидерите на страни-те членки за пореден път се опитаха да постигнат обща позиция за предсто-ящата климатична кон-ференция в Копенхаген, където Европейският съюз и останалият свят ще търсят воля за борба с глобалното затопляне. Малко преди края на сре-щата в Брюксел изгледи-те за единодушна и кон-кретна европейска пози-ция изглеждаха мрачни. Това неизбежно изтормо-зи страните членки, Ев-ропейската комисия и шведското председател-ство на съюза. Причина-та е, че преди да се изпра-ви пред глобалното пре-дизвикателство, ЕС тряб-ваше да реши вътрешни-те си въпроси: как да по-могне на по-бедните стра-ни да финансират борба-та си с климатичните промени (100 милиарда евро до 2020 г.) И как смет-ката за тази помощ да се подели между европей-ските държави, всяка от които се стреми да огра-ничи разходите си зара-ди кризата? Отговорите на страните членки бяха твърде противоположни и в комбинация с риско-вете ЕС да отиде в Копен-хаген без единна позиция за тези различия допри-несоха сериозно за тега-вата атмосфера на Евро-пейския съвет и киселите реакции на повечето евро-пейски лидери.

Почти безпрецедентно за трите си години член-ство в ЕС

България имаше национално становищев търсенето на общите отговори и го отстоява-ше наравно с останали-те 26 членки. За качест-вата на българската по-зиция може да се спори - досега тя не е аргумен-тирана с нещо повече от „Бедни сме, не можем да плащаме много“ и не е съ-гласувана със социални-те партньори (екооргани-зации и бизнеса), което пък поставя под въпрос качествата й. Но я има - което показва, че страна-та проявява рядко среща-ното желание за активно участие в европейските и

глобалните решения.Националната позиция

се изразяваше отчасти в това, че заедно с още осем членки от Централна и Източна Европа Бълга-рия се бореше за пропор-ционалност при разпре-делението на средства-та, които ЕС ще плаща на развиващия се свят, за да му помогне да се бори с климатичните промени. До 2012 г. например ЕС ще трябва да плати до 2.1 ми-лиарда евро на страните от Африка и Азия. Тези пари ще излязат главно от националните бюдже-ти на страните членки, които и без това са нато-варени от икономическа-та криза. Иначе казано (от премиера Бойко Бори-сов), „всички сме съглас-ни, че природата и еколо-гията са много важни. Въ-просът е, че струват мно-го пари - а сега няма“. По-ради тази причина група-та на деветте нови член-ки (всички от петото раз-ширяване освен Естония) настояваше всяка страна да определи на доброво-лен принцип колко може

да отдели според собст-вената преценка на въз-можностите си.

В рамките на този ус-ловен източен блок Бъл-гария се бореше и за „по-честно“ разпределение на общото европейско уси-лие от близо 4 милиарда евро годишно за клима-тичните мерки на разви-ващия се свят в периода 2013 - 2020 г. Източната група (водена от Полша) настояваше национални-ят принос да зависи от БВП на глава от населе-нието, което би позволи-ло на по-бедните членки на ЕС да плащат по-мал-ко. Този принцип обаче не се хареса на западноевро-пейските страни - в гло-бален мащаб ЕС има най-висок БВП и подобно раз-пределение би означава-ло, че съюзът ще трябва да плати доста повече от други големи икономики като САЩ, Китай, Индия и Бразилия. Ето как пре-миерът Борисов обобщи проблема: „За света Бъл-гария като част от ЕС е в богатото европейско се-мейство, при най-мощни-

Ирина НОВАКОВА, БрюкселПредседателят на ЕК Жозе Мануел Барозу настоя за серсрещу климатичните промени СНИМКА: REUTERS

42 “

107 с

м

40 “

102 с

мПромоция 26.10.2009 г. - 08.11.2009 г.

Само в Техномаркет може да се запознаете отблизо с изумителния Philips LED. Един телевизор от съвсем ново поколение. Той се отличава със своя ултратънък екран и невероятен контраст. А като добавим уникалната Ambilight функция и вградения NET TV (интернет браузър) вече ви става ясно, че говорим за забавление от качествено ново ниво.Освен всичко това, цената е само... 2 999 лева!Заповядайте в Техномаркет, уверете се на живо за какъв изключителен телевизор става дума.

PHILIPS 40PFL8664H40”(102 см) Full HD LED телевизор•Система за осветяване Ambilight Spectra •Net TV за връзка с интернет •вграден DVB-T/C Tuner

цифров тунер •Динамичен контраст на екрана: 80000:1 •100Hz сканиране •Pixel Precise HD технология за 4 трилиона цвята •време за реакция 3 ms •изключително тънък профил – 3.9 см

•DLNA PC мрежова връзка за гледане на видеофилми от вашия компютър•40% по-добра енергийна ефективност

LED TVLED TV29.3 mm

LG 42SL900042”(107 см) Full HD Borderless LED телевизор•дизайн без рамка -Borderless •Full HD 1920 x 1080p •100Hz TruMotion •USB 2.0 (Dvix HD/JPEG/MP3)•дебелина на екрана само 29,3 мм •вграден DVB-T/C Tuner цифров тунер •Picture Wizard – за

перефектна настройка на картината •динамичен контраст 3,000,000:1 •4 HDMI входа•Bluetooth за безжична връзка (Photo, MP3, Wireless headset)

Ултратънката серия SL-9000 е с дебелина на корпуса едва 2,9 см, като е използвана иновативната LED технология на LG за постигане на реалистична картина. В комбинация с контрастно съотношение 3 000 000:1 цветовете никога не са изглеждали толкова живи и ярки. Можете да се наслаждавате на тази великолепната картина в BORDERLESS дизайн, който ви кара да се потопите напълно в действието на екрана. Дори когато е изключен, SL9000 се съчетава безупречно с обзавеждането във вашия дом.

2999. 2999.

39 mm

LG LED TV – ��

BORDERLESS DESIGN

�� * �� Тел.: 0700 10 800, GLOBUL 0898 121212

Тел.: 02/9421 205�� * ��

42 “

107 с

м

19 “

48 см

37 “

94 см

22 “

56 см

32 “

81 см

50 “

127 с

м

40/46

“10

2/117

см 37 “

94 см

При закупуване на 37” или по-голям телевизор от верига магазини Техномаркет, клиентите получават от

Булсатком , антена, конвертор и HD приемник и три месеца безплатен пълен пакет телевизионни програми

(Стандартен пакет + “HBO” + “HBO Comedy” + “Синемакс” + П.П.+ Пакет HD*) от Булсатком . Промоционалното

предложение е валидно за всички налични телевизори 37” и по-големи, независимо от марката и цената при

сключване на 18 месечен договор и инсталационна такса - 68.00 лв

PHILIPS 22PFL3404 22’’ (56 см) LCD телевизор •DIGITAL CRYSTAL CLEAR система за остра и

ясна картина •активен контрол, прогресивно сканиране •резолюция: 1366x768p

•яркост: 350 cd/m •динамичен контраст: 5000:1 •време за реакция на дисплея - <5 ms•HDMI вход с “Easylink” функция • VGA вход

NEO TF-190119’’ (48 см) LCD телевизор •резолюция 1440 X 900 •размер екран: 16:10 •контраст: 700:1 •яркост: 300CD/M2 •време за реакция: 8MS •входове HDMIх1; SCART х1

32 “

81 см

TOSHIBA 32AV635 32 “ ( 81 см) LCD телeвизор • HD READY • резолюция 1366 Х 768 • контраст 18000:1 • яркост 500 CD/м2 • време за реакция 8 ms • DTV цифров тунер (DVB-T, DVB-C, MPEG4) • входове : 4 Х HDMI, 2 X SCART, S-VIDEO, VGA,

COMPONENT, USB 2.0 (JPEG)

HD READY

SAMSUNG DIGIMAX ES-20 Дигитален фотоапарат • 10.2 мегапиксела • 4 х оптично

приближаване • 2.5” LCD дисплей• SMART AUTO • 2 AA батерии

OLYMPUS X-42Дигитален фотоапарат•5x оптично увеличение, 12 MP•2.7”(6.9 cm) LCD дисплей •захранване 2 АА батерии

HP PAVILION DV7-2220EQ • DISPLAY 17.3” (44 CM) WXGA 1600x900

HD LED BV • CPU INTEL CORE 2 DUO P7450 2.00GHz • RAM 4GB DDR2

• HDD 500 GB SATA 7200 RPM • ODD DVD RW SUPERMULTI DL

LIGHTSCRIBE • VIDEO ATI RADEON HD 4650 1GB DDR3 UP TO 2815MB

• E-SATA, HDMI OUT, FIREWIRE, FINGERPRINT

• WINDOWS 7 HOME PREMIUM 64BIT • BATTERY 8-CELL • тегло 3.52 кг • международна гаранция

ASUS K50AB-SX010L • DISPLAY 15.6” (40 CM.) HD 1366x768

COLOR SHINE • CPU AMD ATHLON X2 QL-64 2.1GHz • RAM 4 GB DDR2 • HDD 250 GB SATA 5400 RPM • VIDEO ATI RADEON HD4570 512MB • DVD RW SUPER MULTI DL • LAN 10/100/1000, 4 X USB 2.0, VGA • CARDREADER SD/MMC/MS/MS PRO • 1.3 MPXL WEBCAM • 6 CELL BATERY • тегло 2.6 кг

FUJITSU SIEMENS AMILO LI3710FUJITSU SIEMENS AMILO LI3910 • CPU INTEL DUAL-CORE T4300 2.10 GHZ • DISPLAY 16/18.4” (40.6/47 CM) HD+ • RAM 4GB DDR II • HDD 500GB SATA • VIDEO GMA X4500M UP TO 1759 MB • DVD RW DUAL LAYER • WLAN 802.11 B/G • MULTI-CARD READER, AMILOCAM • 6 CELL BATTERY, 7.1 AUDIO S/PIDF • тегло 2.9/3.3 Kг • 2 г. международна гаранция

HP PROBOOK 4510S NX-417EA • DISPLAY 15.6” (40 CM ) HD 1366x768

BRILLIANTVIEW • CPU INTEL CORE 2 DUO T6570 2.10GHz • RAM 4 GB DDR2 • HDD 500 GB SATA 5400 RPM • DVD RW SUPERMULTI DUAL LAYER,

LIGHTSCRIBE • VIDEO ATI RADEON HD 4330 512 MB • 4XUSB, VGA, HDMI OUT • 6 клетъчна батерия • тегло 2.59 KG • 1 г. международна гаранция

SAMSUNG LE-40/46B620 40/46” (102/117 см) FULL HD LCD телевизор •резолюция 1920 X 1080 • HIGH контраст • 100Hz

MOTION PLUS •звук SRS Trusurround HD & Dolby Digital Plus •звукова мощност 2Х10W

• дигитален кабелен и ефирен тунер (DVB-T/C,MPEG4) •входове 4X HDMI, 1XSCART, DIGITAL AUDIO (OPTICAL) PC-вход, USB (музика,снимки)

SAMSUNG LE-37B530 37”(94 см) FULL HD LCD телевизор •резолюция 1920 X 1080 • DNIE+ технология за

подобряване на картината •звук SRS Trusurround HD & Dolby Digital Plus •звукова мощност 2х10w • дигитален кабелен и

ефирен тунер (Dvb-T/C,Mpeg4) •входове 3X HDMI; 1XSCART; DIGITAL AUDIO (OPTICAL)

100 Hz сканиране

USB вход

FULL HD

FULL HD

ХИТЦЕНА 1699.1699.

SAMSUNG PS-50B530 50” (127 см) плазмен телевизор •FULL HD •резолюция 1920 X 1080 •100HZ MOTION

PLUS •MEGA контраст •звук SRS TRUSURROUND HD & DOLBY DIGITAL PLUS •звукова мощност 20W (10Wx2) • дигитален кабелен и ефирен тунер (DVB-T/C,MPEG4) •входове 3X HDMI; 2XSCART; PC-вход; USB;

1999.1999. 1169.1169. 779.779.

499.499.

1399.1399.

299. 289.SAMSUNG VP-MX25E Дигитална флашвидеокамера•2,7 “ (7 cm) TFT LCD дисплей •SCHNEIDER оптика •34 X оптично приближение •1200 Х дигитално приближение •16GB вградена памет

199.199.

179.179.

+Micro SD

2 Gb

+калъф

FULL HD


Очаквайте на 22.10.2009 г. премиера на Windows7 в Техномаркет!От 22.10. до 25.10. за всеки закупен преносим компютър - получавате подарък

чанта с логото на Windows7!

SONY VAIO VGN-NW21EF/S • DISPLAY 15.5” (39.4 СМ.) 1366x768 X-BLACK • CPU INTEL PENTIUM DUAL CORE T4300

2.10GHz • RAM 4 GB DDR2 • HDD 320 GB SATA 5400 RPM • VIDEO ATI RADEON HD 4570 512 MB DDR3 • DVD±RW±R DL • MOTION EYE CAMERA • SPEAKERS 3D SURROUND • WINDOWS 7 HOME PREMIUM 64BIT • тегло 2.7 kг • международна гаранция

ХИТЦЕНА

1349.1349. 2199.2199. 999.999. 1199.1199.999.999. 1249.1249.

TOSHIBA 42XV635DG 42”(107 см) LCD дисплей • резолюция 1920x1080 • 100Hz сканиране • контраст 50000:1 • яркост 450 sd/m • USB DIVX, MP3, JREG • слот за CD CARD • DVB T/C тунер

FULL HD


999.999.SAMSUNG SM-T260HD 26” (66 cm) LCD телевизор / монитор - WIDE • резолюция FULL HD 1920 x 1200 • DTV (ATSC) цифров

TUNER • контраст: DC 10,000:1 (1000:1) (TYP.) • яркост: 300 CD/м2 • време за рекция: 5MS • 16,7 милиона цвята • ъгъл на виждане: 170°/160° • CRYSTAL-LIKE FRAME • възможност за трета година гаранция

PANASONIC TX-P37C10Y 37” (94 cm) плазмен телевизор •HD READY •100 Hz DOUBLE SCAN •резолюция 1 024 x 720 pixels •24p playback•вградени DVB-T/C Mpeg4 тунери •време за реакция 0,001 msec •Game режим

•динамичен режим 2,000,000:1 •Tough panel •слот за SD карта

26 “

66 см

HD READY FULL HD

669.669.ХИТЦЕНА

ХИТЦЕНА

DTV (ATSC) цифров TUNER

1349.1349.

42 “

107 с

м

1199.1199.PANASONIC TX-P42X10Y 42’’ (107 см) плазмен дисплей •резолюция 1024х768 •динамичен контраст 2 000 000 х 1 •100 HZ цифрово сканиране •DVB-T/C (MPEG-4)

тунер, EPG •SD слот четец •3 HDMI входа •G12 Progressive HD Plasma display панел •4096 градации на цветовете


LG 32LG2100 •32’’ (81 см ) LCD телевизор •HD READY •резолюция 1366 Х 768 •контраст 15 000:1 •яркост 500cd / m2 •HDMI / PC / 2X SCART • време за реакция: 5 ms •DVB-T MPEG-4 AVC(H.264) цифров тунер •SRS TRUSURROUND

749.749.

HD READY

+чанта

Тел.: 02/9421 205�� * ��

�� * �� Тел.: 0700 10 800, GLOBUL 0898 121212

79.

+филтърна

кана за вода

KENWOOD FP-690Кухненски робот • мощност 600 W • 8 степени за регулация на

мощността и пулс бутон • цитрус преса • сокоизстисквачка • нож за тесто • универсален нож и бъркалка

- миксер • 5 рендета с кутия за съхранение• шейкър кана • мелачка с дозатор за подправки

WHIRLPOOL AWE-7316/1Пералня с горно зареждане •800 оборота •капацитет -5.5 кг, •”6-то чуство” •енергиен клас А+ •18 програми •плавно регулиране на

температура и обороти

DAEWOO WM DWD-M8031 Автоматична пералня •капацитет 6 килограма •800 оборота •клас АА •антибактериална Nano Silver

технология •ел. дисплей•Air Bubble •размери: в/ш/д: 85/60/42

ZANUSSI ZRB-836Хладилник с фризер •общ обем 337 л

•обем хладилначаст 245 л •обем фризерна

част: 92 л •Easy water -

диспенсър за вода •Ниска енергийна консумацияклас: A+

•Енергийна консумация: 0,77 kWh / 24 ч

•чекмеджета за зеленчуци

•прозрачни чекмеджета на фризера

•размери-в/ш/д/: 185x59.5x63.2 cм

ZEROWATT ZVM-5608PW Готварска печка •4 керамични котлона •мулти

функционална фурна •индикация за остатъчна температура

•вентилаторна фурна •електронен таймер •размери: в/ш/д-85/50/60 см

INDESIT K-3E51Готварска печка• 4 бързонагряващи котлона • вентилаторна фурна • въртящ се шиш• механичен таймер • размери в/ ш /д - 85/50/60 см

NEO E-6295MF/6295IX*Готварска печка • два газови котлона • два електрически котлона • един бързонагряващ котлон • електрически грил • размери В/Ш/Д - 85/60/60 см

SAMSUNG SC-4130 Прахосмукачка •мощност 1600 W •всмукателна мощност 300 W •метални тръби •постоянна торба •микрофилтър •2 допълнителни

накрайника •авт. прибиране на кабела •индикатор за пълнотата на торбичката

PHILIPS GC-2520 Ютия •мощност-2000W•незалепващо покритие •ударна пара-90гр

•двойна антикалк система

PHILIPS HP-6503Епилатор•24 керамични диска•подвижна охлаждаща

приставка•бръснеща глава•ексфолираща гъба•стойка за зареждане

PHILIPS HQ-8200Самобръсначка•система LIFT and CUT запо-гладко бръснене•тройно бръснещи глави•тример за бакенбарди•работа на ток•миещи се глави

LIEBHERR CUN-3033 Хладилник с фризер •общ обем 278 л

�� ?

569.569.

ELECTROLUX ESF-43011Съдомиялна мaшина • клас “AA” • 5 програми • 4 температури • отложен старт • индикатори за соли и гланц • 1/2 зареждане

Тествайте съдомиялната машина ELECTROLUX ESF-43011

и ако не оправдае вашите очаквания, ще възстановим парите ви.

Промоцията е валидна за всички модели съдомиялни ELECTROLUX до 30.11.2009 г. 3

годинигаранция

ROWENTA SO-6020Вентилаторна печка•мощност 2400w

MIDEA CH-2000A TFКонвекторна печка•мощност 2000 W

TESY HL-211VВентилаторна печка•мощност 2000 W

749.749.379.379. 599.599.

•1 компресор •хладилна част-199 л •фризерна част-79 л •”NO FROST”

система на фризера

•скара за бутилки •стъклени полици •клас на

икономичност “А+” •в/ш/д 180/55/62

ZEROWATT OZ-W642DАвтоматична пералня със сушилня • 1200 оборота на центрофугата • капацитет на пране 6кг • капацитет на сушене 4кг • енергиен клас на пране “А” • автоматично дозиране на водата • размери в/ш/д 85/60/50 см

MOULINEX OW-5003Хлебопекарна• мощност 860W • 14 Зададени

програми • електронно програмиране • 3 размера хляб - 750 гр, 1 кг, 1.5 кг • отложен старт • 2 подвижни тавички с по 2 “гнезда” за 4 багети

• ножче и четка за оформяне на багети

До 31.11.2009 за ВСЯКА закупена готварска печка в ТЕХНОМАРКЕТ , получавате подарък пасатор PHILIPS HR-1341

Пакетна цена

1+1

SAMSUNG RS-H1KLBGХладилник с фризер Side by side•общ обем 506л.•хладилна част 327л

•фризерна част 179л•TWIN Cooling

System™•отделение

CoolSelect Zone™•No Frost със

система Multi Flow•диспенсър за вода•дигитален дисплей•ледогенератор•рафтове от

армирано стъкло•антибактериално

покритие Silver Nano

•Health System™•Огледално черно

покритие•размери-в/ш/д/:179х91х74 см

INDESIT RA-24 Хладилник с горна камера •общ обем 230 л

5години

гаранция

•хладилна част-184 литра

•камера-46 литра

•автоматично размразяване

•енергиенклас “A”

•метални полици

•в/ш/д -140/55/60

MIDEA NY6BF-11Маслен радиатор•вентилатор •мощност 2300 W•черен цвят •таймер

49.

17.99

59.90

+ 5 брояхартиениторбички

НОВмодел

5години

гаранция

ХИТЦЕНА

199.

+Power-

SteamBowl

ELECTROLUX ВИ ОСИГУРЯВА

ТЕСТОВ ПЕРИОД ОТ 30 ДНИ!

минибар

ледогенератор

купа за готвене на пара

SAMSUNG MWOMW-82N-BМикровълнова фурна • мощност - 850W • 23 литра • TDS система • електронен дисплей

2299.2299. 649.649. 799.799. 419.419.

569.569. 469.469. 399.399.** 109.109.359.359.

+Пасатор

PhilipsHR-1341

+Пасатор

PhilipsHR-1341

+Пасатор

PhilipsHR-1341

259.259.79.79. 69.69. 229.229.

3години

гаранция

6години

гаранция

КУПИ ВЕЧЕ ИОНЛАЙН ОТ

åÄÉÄáàçà Ñéåéгр. Велико Търново, ул. Магистрална 40,062/670 425, гр. Габрово, ул Любен Каравелов 33,066/860 313, гр. Плевен, пл Свобода 25, Плевен МОЛ, 064/820122, гр. Самоков, ул. Софийско шосе ЗОА, 0722/60 578, гр. Свищов, ул.Петър Ангелов 28,063/164 003, гр. Търговище, бул. Ал. Стамболийски 42, 060/165 554, гр. Асеновград, бул. България 68,0331/62 785, гр. Горна Оряховица, ул. Янко Боянов 12,0618/20910, гр. Дупница, ул.Николаевска 59,0701/41 936, гр. Ихтиман, бившата баня до автогарата, 0724/82 228, гр. Харманли, кв. Дружба бл. 4,037/382 089, гр. Пловдив, бул. Брезовско шосе 180 (склад №5), 032/963 873, гр. Гоце Делчев, местност Мочура, 0751/60 845, гр. Гълъбово, бул. Република 2,0418/63 336, гр. Карлово, ул. Теофан Рапнов, Борова местност, 0335/980 88, гр. Свиленград, ул. Г. С. Раковски 11,0379/63 003 гр. Силистра, ул. Драгоман 13,086/821 658, гр. Смолян, ул. Бузлуджа 3,0301/813 37, гр. Казанлък, бул. 23-ти пех. шипч. полк 80,0431/70130, гр. Петрич, ул. Цар Борис III 50, 074/561 510 гр. Пещера, пл. България 1,0350/62 724, гр. Бургас 2 в Бургас Плаза Мол, ул. Транспортна, 056/522186, гр. Благоевград, бул. Св. Д. Солунски 21,073/834 251, гр. Бургас 056/581807 Янко Комитов 8А, гр. Варна, бул. Република 60,052/599 501, гр. Монтана, бул. “Зти март” 139,096/301 347, гр. Пазарджик, ул. Димчо Дебелянов, 034/442 506, гр. Плевен, ул. Сан Стефано 80,064/800 850, гр. Пловдив, ЖК Тракия, бул. Освобождение 47,032/682 056, гр. Русе, бул. Липник, 082/871 761, гр. Русе, бул. Христо Ботев 38,082/860 876, гр. Сливен, ул. Георги Данчев 30, 044/686 555 гр. София, ЖК Младост III, ул. Ф. Аврамов 3,02/975 50 37, гр. София, кв. Овча купел, ул. Кукуряк 3, 02/955 41 58, гр. София, кв. Банишора, ул. Скопие 1,02/891 35 90 гр. Хасково, бул. Съединение 44,038/662 319, гр. Шумен, бул. Симеон Велики 28,054/882 327, гр. Ямбол, ул. Граф Игнатиев 30,046/660119

åÄÉÄáàçà íÖïçéåÄêäÖíëÓÙËfl, ·ÛÎ. ñ‡Ë„‡‰ÒÍÓ ¯ÓÒÂ 92, ÚÂÎ.: 02/970 48 88, ëÓÙËfl, ·ÛÎ. Ö‚ÓÔ‡ 189, ÚÂÎ.: 02/925 00 26, ëÓÙËfl, ñìå Ô‡ÚÂ, ‚ıÓ‰ ÓÚ ÛÎ. íË‡‰Ëˆ‡, ÚÂÎ.: 02/92 60 372, ëÓÙËfl, ÊÍ. ÑÛÊ·‡ – Ï‡„‡ÁËÌ Ö‚ÓÔ‡, ÚÂÎ.: 02/97 91 334ëÓÙËfl, MALL CITY CENTRE SOFIA, ÒÂ˘Û ı-Î ïÂÏÛÒ, ÚÂÎ.: 02/964 24 90, ëÓÙËfl, MALL OF SOFIA, ·ÛÎ. ÄÎ. ëÚ‡Ï·ÓÎËÈÒÍË 101, ÚÂÎ.: 02/920 95 80, ëÓÙËfl, SKY CITY, ÛÎ. äÓÒÚ‡ ãÛÎ˜Â‚ 52, ÚÂÎ.: 02/ 971 87 85ëÓÙËfl, ëÍÎ‡‰Ó‚‡ ·‡Á‡ àÎËflÌˆË, ·ÛÎ êÓÊÂÌ 31, ÚÂÎ.: 02/810 43 10, ëÓÙËfl, ·ÛÎ. ÇÎ‡‰ËÏË Ç‡ÁÓ‚, ÚÂÎ.: 02/80 62 810, ëÓÙËfl, ÔÎ. èÂÚÍÓ ê. ëÎ‡‚ÂÈÍÓ‚ 11, ÚÂÎ.:02 926 60 70, Ç‡Ì‡, ÛÎ. ñ‡ éÒ‚Ó·Ó‰ËÚÂÎ, ÚÂÎ.: 052/57 41 99Ç‡Ì‡, Phoe Mall, ·ÛÎ. ëÎË‚ÌËˆ‡ 201, ÚÂÎ.: 052 728 029, Ç‡Ì‡, ·ÛÎ. äÌflÁ ÅÓËÒ I, èËÍ‡‰ËÎË Ô‡Í, ÚÂÎ.: 052/300 791, ÑËÏËÚÓ‚„‡‰, ÛÎ. ã‡ÈÔˆË„ 2, ÚÂÎ.: 0391/68 0 50, ÑÓ·Ë˜, Ê.Í ÑÛÊ·‡ 4, Ï‡„‡ÁËÌ 1 Ë 2, ÚÂÎ.: 058/690 585èÎÂ‚ÂÌ, ·ÛÎ. Ö‚ÓÔ‡ 6, ÚÂÎ.: 064/892 360, 892 370, èÎÓ‚‰Ë‚, ·ÛÎ. Å˙Î„‡Ëfl 4-ÚË ÍËÎÓÏÂÚ˙, ÚÂÎ.: 032/90 50 60, èÎÓ‚‰Ë‚ 2, ‰Ó Ï‡„‡ÁËÌ åÖíêé, ÚÂÎ.: 032/65 45 60, èÎÓ‚‰Ë‚ 3, ·ÛÎ. åÂÌ‰ÂÎÂÂ‚ 2Å, ÚÂÎ.: 032/ 278 210èÎÓ‚‰Ë‚ 4, ÛÎ. èÂÛ˘Ëˆ‡ 8, ÚÂÎ.: 032/ 273 580, ÅÛ„‡Ò, ÛÎ. í‡ÌÒÔÓÚÌ‡, ÚÂÎ.: 056/ 861 068, ëÎ˙Ì˜Â‚ ·fl„, Ú˙„Ó‚ÒÍË ˆÂÌÚ˙ Royal Beach, ÚÂÎ: 0554/25 190, ëÚ‡‡ á‡„Ó‡, Í‚. ÜÂÎÂÁÌËÍ, ÚÂÎ.: 042/27 70 12ÇÂÎËÍÓ í˙ÌÓ‚Ó, ÛÎ. å‡„ËÒÚ‡ÎÌ‡ 17, ÚÂÎ.: 062/614 242, ÇË‰ËÌ, ÏÂÒÚÌÓÒÚ å‡ÈÒÍË ãÂÒ, ÚÂÎ.: 094/691 410, Ç‡ˆ‡, ÛÎ. Ç‡ÒËÎ ä˙Ì˜Ó‚, àÁÚÓ˜Ì‡ ÔÓÏË¯ÎÂÌ‡ ÁÓÌ‡, ÚÂÎ.: 092/669 010, ÅÎ‡„ÓÂ‚„‡‰, ·ÛÎ. üÌÂ ë‡Ì‰‡ÌÒÍË, ÚÂÎ.: 073/829 444É‡·Ó‚Ó, Í‚. ÇÓÈÌÓ‚Ó, Ì‡ ‚ıÓ‰‡ ÓÚ ëÓÙËfl, ÚÂÎ. 066/80 31 32, ï‡ÒÍÓ‚Ó, ·ÛÎ. ë˙Â‰ËÌÂÌËÂ 77, ÚÂÎ.: 038/609 000, ë‡Ì‰‡ÌÒÍË, Ì‡ ‡ÁÍÎÓÌ‡ Á‡ ÒÂÎÓ Ñ‡ÏflÌËˆ‡, ÚÂÎ.: 0746/34 600, ëËÎËÒÚ‡, ÛÎ. íÛÚ‡Í‡Ì 27, ÚÂÎ.: 086/ 878 800ëÂ‚ÎËÂ‚Ó, ÛÎ. ëÚÂÙ‡Ì èÂ¯Â‚ 90Ä, ÚÂÎ.: 0675/80 163, òÛÏÂÌ, ÛÎ. ëËÏÂÓÌ ÇÂÎËÍË 34 - Ï‡„‡ÁËÌ BILLA, ÚÂÎ.: 054/850 810, ëÎË‚ÂÌ, ÛÎ. Å. åËÎ‡‰ËÌÓ‚Ë 25 - Ï‡„‡ÁËÌ BILLA, ÚÂÎ.: 044/610 777, êÛÒÂ, ·ÛÎ. ãËÔÌËÍ 113Ä, ÚÂÎ.: 082/81 56 60è‡Á‡‰ÊËÍ, ÛÎ. ã˛·ÂÌ ÅÓflÌÓ‚ 1-Ï‡„‡ÁËÌ BILLA, ÚÂÎ.: 034/405 840, è‡Á‡‰ÊËÍ 2, ÛÎ. èÎÓ‚‰Ë‚ÒÍÓ ¯ÓÒÂ 115, ä˙‰Ê‡ÎË, ·ÛÎ. Å˙Î„‡Ëfl 115, ÚÂÎ.: 0361/21 160, åÓÌÚ‡Ì‡, ÏÂÒÚÌÓÒÚ ã˙Í‡Ú‡, ÚÂÎ.: 096/39 05 10ãÓ‚Â˜, ÛÎ. í˙„Ó‚ÒÍ‡ 45, ãÓ‚Â˜ ëËÚË ñÂÌÚ˙, ÂÚ. 2, ÚÂÎ.: 068/68 98 10, üÏ·ÓÎ, ÛÎ. Ä‰‡ 7, ÚÂÎ.: 046/68 218, гр. Разград, бул. България 36, тел. 084/633190

SAMSUNG AQV-09/12UGA Климатична инверторна система •функция ‘GOOD SLEEP MODE’ за по-добър сън •SMART INVERTER технология •енергиен клас А (охлаждане),

А (отопление) •ниско ниво на шум •SILVER NANO изпарител •дистанционно управление•отдавана мощност охлаждане - 2.5/3.3KW •отдавана мощност отопление - 3.3/4.0 KW • консумирана мощност охлаждане -0.735 /1.028 KW • консумирана мощност отопление - 0.910/1.108 KW

3.3/4.03.3/4.0KWKW

2.5/3.32.5/3.3KWKW

HITACHI RAS/RAC-D10EX3HITACHI RAS/RAC-D14EX3Климатична инверторна система •инверторен тип с POWER ACTIVE MODULE •eнергиен клас АА •антибактериален филтър •супер тих •висок коефициент на енергийна

ефективност •екологичен фрeон R410A•отдавана мощност охлаждане - 2.5 /3,5 KW •отдавана мощност отопление - 3.4 /4,2KW •консумирана мощност охлаждане - 0.58/ 980 W •консумирана мощност отопление - 0.79/1010 W

SHARP AY/AE-XPC09JR / SHARP AY/AE-XPC12JR Климатична инверторна система •самопочистване на топлообменника на вътр. тяло •full power mode •система за въздушен поток coanda •plasmacluster йонизатор •двоен дренаж •анти мухъл миещ се филтър •дезодориращ филтър •тих режим-висок сор 4.21/3.92 •режим висока мощност •отопление при -15 с •охлаждане при -10 с •енергиен клас АА•отдавана мощност •охлаждане: 2.5(0.90-3.00) /3.5(0.90-3.80) -отопление: 3.20(0.9-5.00) /4.00(0.9-5.50)•консумирана мощност: •охлаждане: 0.62(0.2-0.9) /1.09(0.2-1.3) -отопление: 0.76(0.18-1.45) 1.02(0.18-1.62)

3.2/4.03.2/4.0KWKW

2.5/3.52.5/3.5KWKW

3.4/4.23.4/4.2KWKW

2.5/3.52.5/3.5KWKW

Отопление

при -15 оC

ХИТЦЕНА

Oдобрени по програмата за кредитиране на енергийна ефективност.699.699.599.599. 999.999.899.899. 1399.1399.1199.1199.

ВН

ИМ

АН

ИЕ!

!! О

рган

изир

анит

е от

Тех

ном

арке

т п

ром

оции

се

обяв

яват

сам

о на

сай

тa

на ф

ирм

ата

ww

w.te

chno

mar

ket.b

g ил

и на

изд

аван

ите

от т

ърго

веца

бро

шур

и. Т

ехно

мар

кет

не

пров

ежда

про

моц

ии о

бявя

вани

по

тел

ефон

а. В

секи

кой

то

Ви

се о

баж

да в

таз

и вр

ъзка

и и

ска

личн

ите

Ви

данн

и це

ли д

а зл

оупо

тре

би с

тях

.



�

27-те заложници на Вацлав КлаусЕвропейските лидери приеха искането на чешкия президент Вацлав Клаус и обещаха на Чехия специфични правни изключения от Хартата за фундамен-тални права. На среща-та на върха Словакия изненадващо заяви, че също иска изключения подобни на чешките, което пък предизвика протести от Унгария. В крайна сметка сло-ваците отстъпиха и само Клаус получи „спе-циално третиране“ с надеждата, че това ще го склони да завърши ратификацията на

Лисабонския договор. Създалата се ситуация настрои европейските лидери още по-остро срещу чешкия прези-дент“. Препятствията обаче не са свършили - чешкото изключение може да бъде прието само ако Договорът от Лисабон влезе в сила, а Клаус искаше да го получи предварително и реакцията му е не-предвидима. Очаква се и решението на чешкия конституционен съд, който ще се произнесе по легитимността на Лисабонския договор идната седмица.

�

Бавно и заедно към изход от кризатаПървите признаци на икономическо възста-новяване обнадеждиха европейските лидери, които пристъпиха към постепенно прекратя-ване на държавните стимули, крепящи икономиката от пълна депресия. Според заключенията на Евро-пейския съвет до 2011 г. „държавните патери-ци“ за икономиката трябва да изчезнат, а страните членки - да постигнат годишно намаляване на задлъж-нялостта и дефицита си от поне 0.5% от БВП. Европейският съвет

погледна и към бъдеща-та „профилактика“ на финансовата система - чрез създаването на Европейски борд за оценка на системния риск. Новият орган ще следи за финансовата ситуация на банките и ще предупреждава членките за потен-циални опасности във финансовия им сектор. Изпълнението на тези намерения обаче е свър-зано с много дълги и болезнени условности, от които всъщност ще зависи успехът на евро-пейската стратегия за изход от кризата.

те икономики. Но начи-нът, по който трябва да се съберат парите за нама-ляване на климатичните промени, трябва да зачете БВП - иначе откъде ще из-вадиме тези пари?“

„Старите страни член-ки в Западна Европа оба-че предпочитат национал-ните ангажименти (в ЕС, а впоследствие в глоба-лен мащаб) да се разпре-делят на базата на еми-сиите, отделени от всяка

държава. Тази позиция е удобна на ЕС като цяло - след разширяването той има по-малък дял в све-товните парникови газо-ве (заради срива в източ-ноевропейските икономи-ки през 90-те). Това би поз-волило на съюза да изис-ка повече публично фи-нансиране от „световни замърсители“ като САЩ, Китай и Индия. Подобно разпределение на парите, които всяка страна тряб-ва да задели, обаче не ус-тройва България и дру-гите източноевропейски държави. Те тепърва раз-виват икономиките си и

предпочитат да инвести-рат повече в собствените си зелени технологии, от-колкото в тези на Африка и Азия.

Ходът на преговори-те в Европейския съвет подсказваше, че в край-на сметка

източният блок ще надделеев искането си за разпре-деление на финансовия принос на базата на БВП на глава от население-то. По думите на полския министър по европейски-те въпроси Миколай Дов-гилевич обратното би оз-начавало, че Полша тряб-ва да плаща повече от Да-ния, а България - повече от Холандия.

По-трудно защитимо беше другото условие, по-ставяно от България и ос-таналите осем нови член-ки. То е свързано с Про-токола от Киото, който дава на всяка страна оп-ределен брой емисионни единици - квоти за пар-никови газове. „Благо-дарение“ на икономиче-ския си срив през 90-те из-точноевропейските стра-ни имат излишни едини-ци, които засега успешно продават (10 евро за еди-ница), но които вероятно ще бъдат нулирани през 2012 г. с изтичането на Ки-ото. Бойко Борисов обяс-ни този проблем на наро-ден език: „България тол-кова много заводи затво-ри, които замърсяваха ат-мосферата, че сега трябва да ни се отчете тази част.“ Заедно с лидерите на ос-таналите осем нови член-ки той настояваше квоти-те да се удължат до 2020 г. или загубите да бъдат компенсирани от остана-лите в ЕС. Пак по думите на Борисов: „Ние затва-ряме заводи, те не. А тези пушеци отиват на едно и също място.“ Въпреки този безспорен аргумент изглеждаше слабо вероят-но ЕС да се споразумее да плати на новите си член-ки излишните им емисии - по-старите членки и евро-комисията смятат, че по-добна стъпка е прекалено скъпа и ще подбие цените на международния въгле-роден пазар.

В крайна сметка ком-промисът изглеждаше най-вероятен победи-тел в спора между източ-ния блок и стара Евро-па. Уморени от осемча-совия маратон на прего-ворите в Брюксел, лиде-рите на страните членки предпочетоха да обявят, че ЕС остава глобален ли-дер в борбата с климатич-ните промени, и да оста-вят за по-късен етап „под-робности“ като национал-ния финансов принос към това лидерство. � K

риозни инвестиции в борбата

България проявява рядко срещаното жела-ние за активно участие в европей-ските и глобални-те решения.



� � � � � �

ww

w.legalw

orld.bg��

�� 2009

5.00 � . �� 2009 www.legalworld.bg

��- ��

��

��

��

��!"��#�� $�� $��

�� :

%�&� �� !��

'�(� !�� ? %� ��#

� � � � � �

��#� ��

ww

w.legalw

orld.bg)�*�� 2009

5.00 � . )�*�� 2009 www.legalworld.bg

��

+�&��, /�� , ��

��&�� !��# �� /�� & �� „��“

/��&�� #� ��

��#�� :

„1�� !�� 3�� ...“

Започна абонаментната кампания на „Правен свят“. Като част от авторитетната медийна група „Дарик“, през 2010 г. списанието ще излиза по нова формула – 10 бр. годишно и с нов графичен дизайн. А обновената съдържателна концепция ще превърне „Правен свят“ от специализирано издание за юристи в трибуна за всеки, за когото върховенството на закона е по-важно и от цвета на партийната книжка, и от мириса на парите, за всеки, който се интересува от връзките между обществото и правото.

Цена за годишен абонамент – 50 лева;За половин година – 27 лева;Цена за студенти и пенсионери:- целогодишен абонамент – 39 лева;- за половин година – 20 лева.

Всеки абонат печели! Защото един брой ще струва 6 лева.

Най-доброто в областта на правотоТърсете списанието в книжарниците на „Сиела“ и на университетите, както и по реповете в цялата страна.Можете да се абонирате на адрес: www.legalworld.bg

Бездействие за 6 млрд. годишно

Вариантите за реформа на здравноосигурителния модел са готовиДеси НИКОЛОВА

България отдавна от-деля толкова пари за здравеопазване, кол-кото и всяка европей-ска страна - 8% от брутния вътрешен продукт.

С малката разлика, че публичните плащания са половината от тази сума, а останалите са пари, да-дени за лечение без регла-мент и под масата от па-циентите, въпреки че са здравноосигурени. В мо-мента в страната има 1.2 млн. души, които отказ-ват да плащат здравни-те си вноски, армия от со-циално слаби, които полз-ват болниците за приют, и тотално разочарование у онези, които не могат да получат помощ, без да платят допълнително. С други думи, заради насто-ящия модел като в черна дупка потъват потъват близо 6 млрд. лв. годишно, а пациентите и лекарите са най-неудовлетворените в Европейския съюз.

Ужасно необходимата реформа зацикли на пра-га на закриването на бол-ниците още през 2001 г., а бурните дискусии как парите за здраве трябва да излязат на светло, де-журните обяснения, че в сектора няма достатъч-но средства и кой и как да работи на пазара на меди-цински услуги, не доведо-ха до нищо. На теория от години се дискутира, че Националната здравноо-сигурителна каса (НЗОК) не трябва да бъде моно-полист в разпореждането с осигуровките за здраве, което пък е жизненоваж-но за всяка успешна про-мяна в сектора. До момен-та нито едно правителство не създаде алтернатива и не допусна и частни фон-дове на пазара.

Вариантите това да се случи, вероятно от на-чалото на 2011 г., вече са готови, като разликите между тях са в предимно в структурата на осигури-телната система. Пациен-тите обаче ще могат да из-бират къде да внасят част от вноската си. Единият е предложеният от НДСВ при предишното управле-ние. Според него здравна-та каса и частните фондо-ве си поделят здравните вноски в съотношение 80 към 20, като НЗОК покри-

ва основния пакет, а част-ните осигурители - услу-гите, които тя не плаща. В този случай фондовете и касата работят заедно, като нито една от инсти-туциите не плаща без съ-гласието на другата. Иде-ята беше частните осигу-рители да бъдат застрахо-вателни компании, не по-вече от пет на брой. Този модел беше обсъждан две години. Експертен анализ на Световната банка оба-че почти отрече проекта, а препоръките бяха в по-

сока на пълна реформа на сектора и едва след това на модела.

Другите два модела, ко-ито предлага за обсъжда-не финансовото министер-ство, са тристълбов като при пенсионното осигу-ряване и двустълбов. При първия здравната систе-ма се преструктурира по подобие на пенсионна-та - задължителна внос-ка в НЗОК, задължител-на вноска в частен фонд и доброволна осигуровка. В първия стълб е запла-щането от НЗОК на пър-вичната, спешната, бол-

ничната и специализира-ната помощ, във втория - частните фондове, които покриват консумативи-те и манипулациите, кои-то в момента не покрива здравната каса, и вариант здравната каса да им бъде конкурент, а в третия - до-броволното осигуряване. Според анализа на екс-пертите този модел пред-полага пълно финансира-не на медицинските услу-ги и ясна роля на здравна-та каса и частните фондо-ве. При третия вариант па-кетът медицински услуги, които се полагат срещу здравната вноска, се сте-снява. Тогава пациентите се осигуряват с 8% вноска и доплащат твърди суми или процент от услугата в извънболничната сфе-ра в брой или чрез здра-вен фонд. Вторият стълб е допълнителното добро-волно осигуряване, кое-то покрива услуги по из-бор на клиента. Планове-те на правителството са основните и допълнител-ните пакети да бъдат оп-ределени през следваща-та година и моделът да се избере след широка об-ществена дискусия. Тога-ва ще бъдат дефинирани и пакетите за добровол-но осигуряване в частни-те фондове.

Къде са проблемите сегаВажно е да се отбележи, че разчетите за реформа

Финансовото министерство е готово с три предложения за демонополизация на здравната каса.



на модела са направени при реално използване на 8-процентната здрав-на вноска. Осигуровките в частните здравни фон-дове пък са само добро-волни, а всички те съби-рат годишно средства, съ-измерими с 1% от публич-ните пари за здраве - око-ло 30 млн. лв. С тях обаче лечение получават бли-зо 400 хил. души, които освен това са и задължи-телно осигурени.

Сериозен проблем е и че държавата не покри-ва напълно, а само в на-мален размер плащания-та за здраве на около 4.5 млн. души, които осигу-рява - деца, пенсионери, студенти, държавни слу-жители и др. На практика това означаваше тя да от-дели 2.2 млрд. лв. само за техните вноски. В момен-та пирамидата е обърната - личните вноски и внос-ките от работодателите на практика представля-ват повече от 2/3 от при-ходите на здравната каса. Именно те обаче са прину-дени да плащат допълни-телно, когато им се нало-жи преглед или лечение, тъй като лимитите вече са изразходвани от осигуре-ните от държавата, които боледуват по-често.

Другият критичен мо-мент през последните го-дини е свръхналичността на лечебни заведения, ко-ито по закон имат право да работят със здравна-

та каса. Реформата, съ-кращаването и преструк-турирането на клиники така и не се случи. Вноска в частен фонд обаче озна-чава, че пациентите ще се лекуват в болница, в коя-то се предлага качество, а фондът ще контролира точно за какво се харчи вноската. Това е една от възможностите пазарът да отсее добрите лечебни заведения, а останалите да фалират.

На това мнение са и представители на секто-ра. „В момента солидар-ният модел, при който плащаш на обществения фонд еднакво и ползваш, когато имаш нужда, е на-рушен“, смята д-р Мими Виткова, която е предсе-дател на Асоциацията на доброволните здрав-ноосигурителни друже-ства. „Реформата трябва да възстанови това нача-ло. Сега осигуряващите се и работодателите пла-щат по-голямата част от вноските, а държавата не. Докато публичните разхо-ди за здравеопазване в ЕС са 73% от общите разходи за здраве, в България те са 40“, което прави систе-мата по-малко солидар-на от европейската. Тъй като не съществува въз-можност да се увеличат разходите, изводът е, че държавата трябва да уве-личи участието си”, отбе-лязва още тя.

Според Андрей Мар-

ков, директор на здрав-ния фонд „Юнайтед меди-къл”, разделителната ли-ния минава през първия стълб на здравно осигуря-ване. „Държавата трябва да гарантира, че основни-те дейности, които гаран-тират живот, като спеш-ната помощ например, са достъпни за всички, неза-висимо имат ли осигуров-ки или не”, отбелязва той. По думите му оттам ната-тък здравната каса или частният фонд може да заплащат за останалите медицински услуги. В мо-мента пациентите нямат избор на кого да предос-тавят вноската си. „Ако има ситуация, при коя-то всяка стотинка, която плащат за лечение, бъде ясно регламентирана, те естествено ще изберат сами дали да плащат само вноска на здравната каса, в брой или през частен

фонд”, отбелязва Марков.

Чуждите моделиСпоред Виткова държава-та ще бъде в пълното си право да определи пра-вилата, по които ще ра-боти и контролира част-ните здравни фондове и ще формира гаранционен

фонд, който да разпреде-ля процент на компании-те, в които са избрали да се осигуряват повече бол-ни хора. „В момента ни-кой не приема за предос-тавяне на голямо общест-вено финансиране внос-ките в частни пенсион-

ни фондове, които се съ-бират през НАП, или за-дължителните застрахов-ки, затова трябва да има ясни правила за контрол и работа”, казва тя. По ду-мите й в родината на со-циалното осигуряване - Германия, държавните служители получават бо-нуси, за да се осигуряват в частни здравни каси.

Д-р Димитър Димитров, председател на Асоциа-цията на работодателите в здравеопазването, отбе-лязва, че здравната систе-ма в България е тотално недофинансирана и няма яснота за цената на меди-цинските услуги. „Важно е при тези условия допла-щането да остане в добол-ничната сфера, тъй като за пациентите 15-20 лв. няма да бъдат проблем, а трябва да се търси фи-нансиране за лечението в болницата, където ре-

ално доплащанията биха били непосилни за хора-та - от порядъка на 2 до 15 хил. лв. за услуги, кои-то не покрива здравната каса”, отбелязва той.

Между другото първа-та стъпка в правилната посока вече е направена. Цените на медицинските услуги ще се определят от Агенцията за иконо-мически анализи и прог-нози, която е под шапка-та на финансовото минис-терство, а не от здравна-та каса и лекарите, както беше досега. През друга-та година стартира и бол-ничната реформа, чиято цел е да намали разходи-те за лечение в клиника. Остава най-сетне рефор-мата да се случи изця-ло, защото, както показ-ва горчивият опит в Бъл-гария - всяка забавена ре-форма след това се плаща с лихвите. � K

Държавата тряб-ва да увеличи учас-тието си в здрав-ноосигурителните плащания.

ИЛЮСТРАЦИЯ: SHUTTERSTOCK



С джип-баничарка на море

Правителството опитва да ограничи измамите с ДДС за автомобили

Тоталният из-вод: взимайте автомобили 6+1 места, за да не плаща-

те ДДС.

Всички разходи по под-дръжката на колата също ще са ви с 20% по-евти-ни. Вероятно е всеизвес-тен факт, но почти всич-ки новозакупени Porsche Cayenne у нас са... товар-ни автомобили 1+1 места и също ползват данъчен кредит.“

Това е един от много-бройните съвети за избор на нов автомобил, който всеки кандидат-купувач може да открие из интер-нет форумите. По подобен начин и коли, които се ползват за лични нужди, се преоборудват и регис-трират в специална кате-гория, така че да се спес-ти ДДС върху новата по-купка. „Вратичката“ в за-кона съществува от годи-ни и позволява на собстве-ниците на скъпи автомо-били да мамят държава-та, като ги представят за фирмени и се възползват от облекчение, предназ-начено за бизнеса, което би трябвало да се прилага само за определени коли. Правителството предло-жи да ограничи злоупо-требите с ДДС, като уве-личи броя на местата в една лека кола. Опасени-ята на бизнеса обаче са, че новата рестрикция ще засегне и изрядните ком-пании. А според данъчни консултанти тя противо-речи на европейското за-конодателство и ще пре-дизвика съдебни дела сре-щу държавата.

Врата в полетоВ момента масовите леки автомобили (които на спе-циализиран език се водят под 5+1 места) са един от малкото активи, за които бизнесът няма право на данъчен кредит. Фирмите не могат да си приспадат и платеното ДДС за всич-ки консумативи и резерв-

ни части, свързани с ко-лата. Изключение се пра-ви за транспортни фирми, такси компании, рент-а-кар дружества и такива, които предлагат шофьор-ски курсове. Целта на за-браната е да не бъде още-тяван бюджетът, защо-то съществува изкуше-ние много от закупените фирмени леки коли да се ползват за лични, а не за бизнес нужди. Въпреки това начинът как да се заобиколят ограничения-та е публична тайна и не-малко хора се възползват от него.

Показа го и акция на МВР отпреди няколко ме-сеца. Тогава проверките установиха, че на много от луксозните джипове се премахват задните седал-ки, монтира се допълни-телна решетъчна прегра-да и така те се „превръ-щат“ в товарни тип „ба-ничарка“. След това ли-цензирана фирма издава протокол за извършено-то преустройство, за да се избегне плащането на ДДС, от което са освобо-дени товарните превозни средства. Собствениците им не внасят или изтег-лят от държавата дъл-жимия данък. След това колите се пре-оборудват отново и се ползват за лични нужди. Това е първи-ят начин за заобикаляне на ограниче-нията.

В т о р и -ят е с (чес-то изкустве-но) завиша-ване на броя седалки. За да може ле-ките коли да влязат в кате-горията 6+1 мес-та, много от вноси-телите започнаха да предлагат и модели с допълнително монтира-ни две седалки. Внасят се и леки коли, които фа-брично са сертифицирани

Вера ДЕНИЗОВА

така, че да попадат в кате-гория „лекотоварни“. Ако трябва да говорим в чис-ла, луксозните автомоби-ли, които могат да полз-ват данъчен кредит, през последните две години са около 16% от общия па-зар на нови коли, пресмя-та Александър Костади-нов от „Мото-Пфое“. Не е ясно обаче колко от купу-вачите са се възползвали от това облекчение, как-то и какъв е броят на ко-лите втора употреба, ко-ито също попадат в тази хипотеза.

Забрана под въпросЗа да се избегнат злоупо-требите, правителството чрез вицепремиера Цве-тан Цветанов предложи промяна в Закона за ДДС. Тя предвижда право на да-нъчен кредит да се ползва за леки автомобили с мес-та за сядане над осем без това на водача. Това оз-начава, че за всички дру-ги леки автомобили (вкл. тези, които все още се из-плащат чрез ли-зинг) ще с е

дължи ДДС. Според бизнеса обаче

подобно ограничение ще затрудни работата на мно-го фирми. „Освен скъпите и луксозни джипове в ка-тегорията 6-9 места попа-дат и редица работни ав-томобили, които широко се използват от малкия и средния бизнес. Друга немалка група са малки-те микробуси, които се ползват за превоз на път-ници, селскостопански производители, както и от редица фирми за транс-порт на персонала“, твър-дят от Конфедерацията на работодателите в Бълга-рия (КРИБ). Освен това подобна законова промя-на няма да ограничи злоу-потребите с преоборудва-нето на пътнически авто-мобили в товарни.

„Ако предложението на правителството бъде при-ето, очаквам масово пре-подписване на договори-те за покупка на леки ав-томобили на лизинг до края на годината. Най-ве-

роятно те ще бъ-дат офор-

м е -

ни така, че дължимият ДДС да бъде платен, пре-ди новото ограничение в закона да влезе в сила, т.е. така, че да се ползва данъчен кредит“, твърди данъчният консултант Симеон Симеонов. Той допълва, че предлагани-ят от правителството ре-стриктивен режим про-тиворечи на европейско-то законодателство.

„Преди по-малко от го-дина в аналогичен слу-чай Полша беше осъдена. Според Европейския съд държава членка не може да разширява обхвата на изключенията за възста-новяване на ДДС след да-тата на влизането в сила на европейските ДДС ди-рективи (в конкретния случай - датата на при-съединяването към ЕС). Това противоречие с ев-ропейските норми веро-ятно ще предизвика оп-лаквания до Европейска-та комисия“, казва Милен Райков, старши данъчен мениджър в Ernst&Young. Според него, ако бъде признато несъответстви-ето на предложените пра-вила с европейските нор-ми, страната може да

бъде принудена да връ-ща събрания данък с

лихви. От Национал-

ната агенция за приходите също комен-тираха, че според тех-ните експер-ти същест-вува риск да бъде на-рушено ев-ропейското законодател-ство и че ще

обърнат вни-мание на това

при второ чете-не на законопро-

екта в парламента.

Има ли решениеЯсно е, че данъчните труд-но могат да следят специ-фичната употреба на всеки автомобил. Затова и в мно-

Изпълнителният директор на НАП Красимир Стефанов демонстрира за какви коли е ползван данъчен кредит СНИМКА: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

го европейски държави съществуват рестрикции, базирани на брой места и оборудване в автомобили-те или просто има предви-дено частично възстановя-ване на ДДС за тях, обяс-нява Райков. Например - 50% в Испания, Велико-британия, Швеция, 40% - в Италия, 20% - за екоавто-мобили в Ирландия.

В този дух е и предло-жението на Асоциацията на автомобилните произ-водители (ААП) и на Асо-циацията на автомобил-ните вносители. То е да се въведе частичен данъ-чен кредит за всички фир-мени нови и употребява-ни леки автомобили на фирми. „Когато преди го-дини акцизите бяха нама-лени значително, общите приходи от акциз за леки-те автомобили нараснаха десетки пъти. Сега ще се случи същото, а едновре-менно с това малкият и средният бизнес ще полу-чат допълнителна глътка въздух.

„Вариантът, който ще удовлетвори и фиска, и бизнеса, е да се въведе из-искване за товароноси-мост над един тон или ав-томобилите да са с твър-да, постоянна преграда зад първите две седал-ки. Може да се поставят и допълнителни изисква-ния, които да попречат монтиране на седалки, след като автомобилът бъде сертифициран“, каз-ва Александър Костади-нов. Това трябва да е съ-четано с по-строг контрол от страна на държавата. Според него обаче това е временно решение, дока-то трае кризата и бюдже-тът има нужда от повече приходи.

По-различно е предло-жението на Валентина Ва-силева от „Глобал такс“. Според нея ограничени-ето за ползването на да-нъчен кредит трябва да се отнася само за автомо-били, които се ползват за представителни или за управленски цели, какъв-то е подходът по отноше-ние на данъка върху раз-ходите. А за да няма зло-употреби при покупката на останалите фирмени коли, може да се постави ограничение за мощност на двигателя - например колите, за които към мо-мента се дължи акциз - над 120 киловата (kW). Така в тази хипотеза няма да попаднат най-луксоз-ните автомобили.

Какъв вариант ще из-берат депутатите, ще ста-не ясно съвсем скоро при гласуването на второ че-тене на промените в зако-на за ДДС. Въпросът е ед-новременно да се намалят измамите и да не се навре-ди на бизнеса. � K

ПРИЛОЖНА ИКОНОМИКА


Кога харчат и кога спестяват различните държави

Диета или гуляй

Известно е, че за повечето хора макроикономиката е нещо скучно и затова понякога мак-роикономистите правят опити да направят по-атрактивни иде-ите си, като измислят интерес-ни (или недотам) наименова-ния за своите понятия. Вероят-но поради тази причина някои икономисти, които обвиняват държавата за всички световни злини, избират да сравнят дър-жавата с библейското чудвище левиатан - в тази връзка е и ци-татът по-горе. Левиатанът за-душава нашия бизнес, левиа-танът ни пречи да сме свобод-ни, левиатанът е корупция, не-ефективност, бездънна яма за нашите пари. Познато, нали?

За щастие също така сме на-ясно, че някои неща от ежедне-вието могат да съществуват из-ключително благодарение на държавата. Не са много хора-та, които могат да си позволят частна армия, частна полиция, частно образование или здра-веопазване. Затова правим об-ществени договори, плащаме си данъците и таксите в име-то на колективното действие срещу проблеми, които всеки сам не може да реши. Ако об-щественият ни договор е ба-лансиран и отразява точно пот ребностите на обществото

жавен дълг при такава ситу-ация не се натрупва, а и няма необходимост.

Различната БългарияТрудно е да причислим Бълга-рия към развитите или нераз-витите страни единствено на база на гореописаните принци-пи. Факт е, че във възходящата фаза на цикъла правителство-то не генерираше нито дълго-ве, нито бюджетни дефицити. До края на 2008 г. фискалната политика водеше до фискални излишъци и по това приличаме на развитите държави.

Няколко други факта обаче наклоняват везните в обратна-та посока. Първо, част от аку-мулираните фискални изли-шъци бяха похарчени, и то за непродуктивни дейности. Вто-ро, направено беше противо-речащо на логиката на анти-цикличната политика нама-ляване на данъчните и осигу-рителните ставки по време на икономичес ки възход, а през 2007 г. икономиката на Бълга-рия вече показваше ясни при-знаци на прегряване. На това място ще се въздържа да ко-ментирам качествата на систе-мата данъчно облагане с един-на ставка (въпросът за опти-мална данъчна ставка и скала е доста по-сложен, отколкото ня-кои коментатори се опитват да ни убеждават), както и тези на получилия се модел на осигу-рителна система с нарастващи трансфери от бюджета. Важно-то в случая е, че основният мак-роикономически ефект, до кой-то доведе намаляването на да-нъчно-осигурителната тежест, бе ненужно допълнително сти-мулиране на вътрешното тър-сене (ефектът върху реалния икономическия растеж също беше нулев, което е още едно потвърждение на тази теза).

По-добрият вариант в горео-писания контекст бе ставките да останат непроменени и всич-ки допълнителни приходи да се спестят и акумулират в резерва на правителството. Това щеше да позволи днес, в условията на криза, данъците и осигуровки-те да се намалят, а акумулира-ните излишъци да се използ-ват като съществени стимули за вътрешното търсене, напри-мер под формата на повече пуб-лични инвестиции.

Сега, когато икономиката на България е в дъното на ико-номическата криза, правител-ството бърза да намали драс-тично разходите. Дали и този факт подкрепя тезата, че Бъл-гария е в групата на слабо раз-витите страни или е безспорна икономическа необходимост, предстои да видим.

*Авторът е преподавател в Стопан-

ския факултет на СУ „Св. Климент

Охридски“ и изпълнителен директор

на Агенцията за икономически ана-

лизи и прогнози.1 Alesina, A., and G. Tabellini

(2005), „Why is Fiscal Policy Often

Procyclical?“, NBER Working Paper

11600

от държавна намеса в иконо-миката, големината на държа-вата следва да бъде сравнител-но постоянна в рамките на сто-панския цикъл. С други думи, държавните разходи не следва да нарастват по време на ико-номически възход и не трябва да се свиват по време на иконо-мическа криза.

Кога да харчаТук няма как да не намесим фи-скалната политика - за да се за-пази това относително постоян-но количество на парите, кои-то се харчат от бюджета на дър-жавата, правителството трябва да следва антициклична поли-тика, т.е. да спестява извънред-ните приходи в добри времена, за да може при икономически спад да финансира с тях недос-тига от приходи.

В една своя статия Албер-то Алезина и Гуидо Табелини1 откриват интересен факт, кой-то се наблюдава при недотам развитите страни - при тях фи-скалната политика е процик-лична в противовес на предпи-санията на икономическата те-ория. Казано на по-разбираем език, когато тези държави са в подем, те лесно се поддават на „лукса“ да харчат повече като дял от БВП, а когато ико-

номиката започне да потъва, са сред първенците, които бър-зат да съкращават разходите. Така по време на подем техни-те фискални дефицити нарас-тват, докато по време на реце-сия намаляват. Алезина и Та-белини се опитват да посочат причините, поради които тези държави пропускат да следват примера на развитите.

Според двамата автори би било твърде повърхностно това явление да се обяснява един-ствено с невъзможността за по-емане на дългове при достъпни условия по време на криза, за да се финансират евентуални бюджетни дефицити. Причини-те всъщност се коренят в поли-тическите институции в съот-ветните страни. В тях гласопо-давателите имат усещането за високо равнище на корупция в правителството, което би мог-ло да използва (част от) допъл-нителните приходи за непро-дуктивни дейности. Ето защо, когато икономиката на стра-ната е в добри времена, същи-те тези гласоподаватели изиск-ват от правителството да нама-ли данъците, за да не могат уп-равляващите да ги пренасочат в своя частна полза. По този начин те се опитват да ограни-чат „преяждането“ и да поста-

вят държавата левиатан на ди-ета. Разбира се, така те пови-шават и личното си благосъс-тояние - повече потребление, повече удовлетворение. В та-кива случаи, когато данъците бъдат намалени, правителство-то няма кой знае какви алтер-нативи (неразвитите държави, а често и развитите, интересно защо не се сещат да се рефор-мират, когато са в добри вре-мена), освен да трупа дългове - иначе не би могло да финанси-ра своите разходи.

Нормалната ситуация би из-исквала данъците да не се на-маляват при подем, а събрани-те от правителството допъл-нителни приходи да се спестя-ват изцяло за черни дни. Кога-то икономиката тръгне надолу, тогава данъците могат да се на-малят и да се похарчат спесте-ните пари, за да се финанси-ра бюджетният дефицит. Дър-

Калоян ГАНЕВ*


Можеш ли извлече с въдица левиатана и с връв да го вържеш за езика?

Книга на Йова, 40:20

Държавните разходи не следва да нара-стват по време на икономически възход и не трябва да се свиват по време на икономи-ческа криза.

СВЯТ28 KАПИТАЛ 31 октомври - 6 ноември 2009 г.

Оторизиран дистрибуторwww.bmg.bg

Да заложиш на растеж

Новото правителство на Ангела Меркел поставя всичко на картата на икономическото оживлениеИрина ЛАЗАРОВА, Берлин

В центъра на Берлин един електронен бро-яч се върти с бясна ско-рост - всяка секунда числото се увеличава с още 4439. С толкова евро на секунда се уве-личават държавните дългове.

И понеже държавата е на гражданите, таблото по-казва какво означава това за всеки един германец: досега близо 20 000 евро на глава от населението. С подписания в понедел-ник коалиционен дого-вор между християндемо-кратите и либералите, по-ставящ основите за рабо-тата на новото правител-ство, стана ясно, че нат-рупването на нови дъл-гове ще продължи и през следващите четири годи-ни. Трудните решения за намаляването им се отла-гат с надеждата, че пред-ложените данъчни нама-ления ще съживят най-го-лямата европейска иконо-мика и ще направят зада-чата по-лесна.

Преизбраната за вто-ри мандат като канцлер Ангела Меркел поста-вя всичко на картата на икономическото оживле-ние, отчитайки, че теж-ката криза ще оказва влияние и през следва-

щите две години. „Зато-ва избрахме да тръгнем по този път, който залага изцяло на растеж и няма гаранция, че ще е успе-шен, но предлага шанс за това. При спестяване, спестяване, спестяване не виждам възможност да успеем“, заяви Мер-кел на партийния кон-грес на Християндемок-ратическия съюз (ХДС) в понеделник, ден след под-писването на коалицион-ното споразумените с ба-варския Християнсоциа-лен съюз (ХСС) на Хорст Зеехофер и на Партията на свободните демокра-ти (ПСД) на Гидо Вестер-веле. Както отбеляза кон-сервативният Frankfurter Allgemeine Zeitung, стра-

Вестервеле, Меркел и Зеехофер

тегията на канцлера е рискова, защото кризата наистина не е свършила. Но е риск, който си струва да се поеме. А и всъщност Меркел няма особен из-бор, освен да опита. Сви-ването на разходите сега, точно когато германската икономика показва плахи признаци на възстановя-ване, е далеч по-опасно. Успехът на новото пра-вителство в Берлин ще е добра новина и за Европа, която разчита на герман-ския мотор за растеж.

Изкуството на възможнотоКоалиционното спора-зумение с мотото „Рас-теж. Образование. Спло-теност“ е не само пресеч-ната точка между поли-тиката на ХДС, ХСС и либералите на Вестерве-ле, но и възможният ком-промис между предизбор-ните обещания, икономи-ческата действителност и обществения натиск. В рамките на 124 страници са изброени точка по точ-ка планираните мерки като например 24 млрд. евро данъчни намаления до 2013 г., 12 млрд. евро за образование и научни из-следвания (10% от БВП годишно), увеличаване на детските добавки с 20 евро и специална начал-на сметка със 150 евро за всяко дете. Допълнително към тези разходи трябва да се прибавят 7.5 млрд. евро дефицит в здравео-пазването и 17 млрд. евро в Агенцията по заетостта за следващата година. От-къде и как германското правителство ще намери тези огромни суми не ста-ва ясно. Това предизвика критиките не само на опо-зицията и финансовите експерти, но и на по-бед-ните федерални провин-

Меркел поема риск, който си струва, а и всъщност няма особен избор.

sviat.capital.bg

СВЯТ


- имаме коалиционна сделка СНИМКА: REUTERS

ции, които се опасяват от недостиг на средства за поддържане на инфра-структурата в общините.

Управленската програ-ма не включва революци-онни промени на данъч-ната система и трудовото законодателство, каквито обещаваха преди избори-те ХДС и ПСД. Трите сед-мици коалиционни пре-говори с по принцип же-лания коалиционен парт-ньор - либералите, до го-ляма степен потвърдиха предпазливостта на Мер-кел и нежеланието й за революционни реформи за сметка на приемстве-ността и последовател-ността. След първоначал-ната радост, че след дъл-гата пауза отново имат възможност да управля-

ват, либералите трябваше да отстъпят пред канц-лера в редица от предиз-борните си искания - като например дерегулиране-то на пазара на работна ръка, данъчни намале-ния в размер на 35 млрд. евро - и по този начин да се подготвят за един не толкова лесен период на управление.

„Дълговете днес са данъците утре“ е девизът на Съюза на данъкоплатците в Гер-мания. На въпрос на „Ка-питал“ как гледа на ре-зултатите от коалицион-ните преговори изпълни-телният директор на съ-юза Райнер Холцнагел от-говори, че оценява поло-жително данъчното об-

лекчение за семейства с деца, но е скептичен как точно ще се приложи тази политика. „Не се радваме толкова на факта, че в ко-алиционния договор не са включени мерки за спес-тяване, които са нужни за бюджета, за да могат да се намалят данъци-те и да не се увеличават държавните дългове“, ко-ментира експертът. Спо-ред Холцнагел не трябва да се съкращават разходи на всяка цена, но растеж е възможен и при прила-гането на известни огра-ничителни мерки. „Въ-преки кризата смятаме, че е възможно да се спес-тява. Държавата няма проблем с приходите, а с разходите. Затова тряб-ва разходите отново да се

сочи откъде ще набави тези средства дългосроч-но. „Това е проблематич-но. В други области също не е ясно накъде води пъ-туването - например как-ви мерки всъщност са планирани в здравеопаз-ването или на трудовия пазар“, казва Цимерман. Натрупването на дълго-ве може да се предотвра-ти, като се направи опит да се намалят разходи-те. Това обаче е опасно за икономическия растеж. Най-лесно е чрез съкра-щаване на субсидиите“, смята икономистът. Въ-преки подобни мнения, новото правителство смя-та да отпусне например нови 750 млн. евро за сел-скостопански програми.

По време на коалици-онните преговори дори се появи една изобрета-телна финансова идея за извънбюджетен фонд, с който да се заобиколи за-ложеното в конституция-та и зискване за рязко на-маляване на бюджетния дефицит от 2011 г. Либе-ралът Херман Ото Солмс предложи специален фонд от 60 млрд. евро, с който държавата да финансира дефицитите на социални-те каси през следващите четири години. С „бюдже-та в сянка“ бяха съглас-ни и Вестервеле, и Мер-кел, и на 19 октомври съз-даването на този фонд бе официално обявено. Тази съвсем нетипична за има-щите слава на фискални свет ци германски полити-ци идея само показва кол-ко драматична е бюджет-ната ситуация в Берлин. Едва след посипалите се от всички страни остри критики и след като вли-

ятелният Волфганг Шойб-ле се усъмни в конститу-ционната законност на предложението, то беше набързо свалено от днев-ния ред. А 67-годишният Шойбле, досегашен ми-нистър на вътрешните работи, получи изненад-ващо за всички Минис-терството на финансите. И още в първото си ин-тервю за Welt am Sonntag в прав текст заяви, че ба-лансирането на бюджета през следващите четири години е утопия.

Въпреки първоначал-ния шок от избора на Шойбле Клаус Цимер-ман е позитивно настро-ен към това решение. „Той е единственият ми-нистър в кабинета, който има такава голяма поли-тическа тежест. И според мен е единственият в но-вото правителство, който може да задържи сегаш-ното икономическо раз-витие под контрол“, смя-та експертът. Подобна е позицията и на Райнер Холцнагел: „Мисля, че ни-кой в Германия не очаква-ше Волфганг Шойбле да бъде избран за финансов министър. След обявява-нето на номинирането му това беше вече за много хора логично. Той е най-опитният политик в но-вото правителството. Ръ-ководил е различни ресо-ри и вероятно ще ръково-ди добре и финансовия.“ Според Холцнагел избо-рът излъчва един ясен по-литически сигнал: „Волф-ганг Шойбле означава ясна позиция и ясно „не“. Във тази връзка се надя-ваме, че той няма да даде съгласието си за допъл-нителни разходи.“ � K

сложат в ред“, отбелязва лобистът.

По-критичен към коа-лиционното споразуме-ние е президентът на Гер-манския институт за ико-номически изследвания в Берлин (DIW) професор

Клаус Цимерман. Той ко-ментира за „Капитал“, че новото правителство е за-ложило доста прецизно за какво точно ще се отпус-кат средства от държав-ния бюджет, но без да по-

Балансирането на бюджета през следващите четири години е утопия.

24млрд. евро данъчни намаления до 2013 г. предвижда новото правителство.

СТИМУЛ

100млрд. евро може да достигне бюджетният дефицит през 2010 г. с планираното намалява-не на данъците.

ДУПКА

СВЯТ


От взрив на взрив

Пакистан и талибаните си разменят удари в сърцето. Кой ще издържи?Огнян ГЕОРГИЕВ

Има мес-та, където да си жур-налист е не просто

рисковано, а направо смъртоносно. Халид Чодри е журналист на подобно място.

„Ние сме единствените в Пакистан, които наричат талибаните терористи“, казва гордо основателят и главен редактор на вест-

ник Aajkal. Вестникът из-лиза в Лахор, Исламабад и Карачи и е част от гру-пата Media Times, която издава и най-популярния англоезичен вестник - The Daily Times. „Другите го-ворят за екстремисти, бун-товници и прочее. Ние ги наричаме терористи още от първия си ден - 1 февру-ари 2008 г., и призоваваме за операции срещу тях.“ Чодри и колегите му по-лучават една директна за-

ки си заминава.“ Редакци-ята на Aajkal засега е не-покътната, което в Пакис-тан, особено напоследък, си е чист късмет.

СтрахВ деня, когато „Капитал“ се свърза с Чодри и когато в страната пристигна аме-риканският държавен се-кретар Хилари Клинтън, бе извършен най-мащаб-ният терористичен акт за последната година - кола-бомба на женски пазар в град Пешавар отне живота на над 100 души. Тази зло-веща атака е само послед-ната от общо 12 от септем-ври досега, всичките при-писвани на пакистански-те талибани, срещу които армията води тежки сра-жения. Жертвите от тях са над 300 - по този показа-тел Пакистан се сравнява само с Ирак и Афганистан. „Хората са изплашени, разказва Чодри. Универси-тетите и училищата са за-творени. Животът продъл-жава, но има страх.“ Той е твърдо убеден обаче, че по-голяма част от пакис-танците, които не са раз-бирали заплахата от та-либаните, сега смятат, че армията трябва да ги до-върши. Това мнозинство

все още е крехко, призна-ва той, но атаки като тази в Пешавар, където загина-ха предимно жени и деца, ще го подсилват.

Шок...Тази гледна точка ще до-падне както на пакистан-ското правителство, така и на САЩ и НАТО, кои-то следят напрегнато си-туацията. Доколко обаче Чодри е прав, предстои да се види. След като раз-чисти провинциите Суат и Малаканд, пакистанската армия първоначално спря настъплението към гра-ничните райони с Афга-нистан, където от годи-ни пребивават талибани-те и ръководното ядро на „Ал Каида“. Обществен и политически натиск след серията от дръзки атента-ти обаче тласнаха армия-та напред. Най-убедител-на за генералите вероят-но се е оказала атаката на 10 октомври, когато група талибански бойци успяха да проникнат в строго ох-раняваната щаб-квартира на армията в град Равал-пинди и в продължение на почти 20 часа водиха сра-жения. Седем дни по-къс-но 30 хиляди войници за-почнаха операция от три страни срещу провинция Южен Уазиристан в т.нар. племенен пояс на грани-цата с Афганистан, къде-то се предполага, че се на-мират Хакимула Месуд и останалите ръководители на обединението от пакис-тански талибани, извест-но под името Техрик-и-та-либан. Превзет бе ключо-вият град Коткай и бе раз-бита страховитата брига-да от узбекски бойци, ко-ито от години помагат на „Ал Каида“ и на талиба-ните. Мащабите и успе-хът на операцията, нари-чана от армията „майката на всички битки“, изглеж-дат впечатляващи. Тя оба-че е толкова спонтанна, че Исламабад се оказа непод-готвен. Властите не успя-ха нито да се справят със 150-те хиляди бежанци, ко-ито напуснаха провинци-ята, нито да формулират ясна военна или полити-ческа цел. Засега изглеж-да, че акцентът ще бъде върху задържането на контрола на поне част от Южен Уазиристан. „Пле-менният пояс“ се упра-влява по отделни закони още от колониално време. Всички влизания на ар-мията в тези земи от 2004 г. насам са приключвали със споразумения с пле-менните водачи и изтег-ляне. Ако това се повтори и сега, най-вероятният ре-зултат ще е същият - пре-групиране на талибаните, екзекуции на помагалите на армията и отново зав-ладяване на племенните

плаха под формата на пис-мо и няколко индиректни, когато пакистанските та-либани чрез интервюта в други медии обещават атаки срещу вестника. „Не ме е страх от нищо“, казва обаче Чодри, чия-то младост е минала по затвори и лагери за мъ-чения, при три различни военни диктатури. На въ-прос дали не се опасява от атентат, той отговаря фи-лософски: „Един ден все-

структури. За да го избе-гнат, пакистанските вла-сти ще трябва да наложат цялостни промени в начи-на на управление на пог-раничните райони и най-вече - да отделят повече средства за подобряване на живота там. В място, където почти няма пъти-ща, а токът идва за по два часа дневно, изборът от за-нятия не е особено голям. „Повечето нови попълне-ния [при талибаните] са икономически, не идеоло-гически“, твърди експер-тът по „племенния пояс“ Хадим Хюсеин пред Меж-дународната кризисна гру-па. Те получават месечно около 190 долара, сравне-ни с 40 долара заплата за милициите, наети от мест-ния губернатор.

...и ужасЗа да наложат промени, които да гарантират поне частично спокойствие оба-че, армия и правителство ще трябва да решат дали да продължат да дълба-ят в територия, откъдето ще идва все повече бол-ка. „Няма добри и лоши талибани. Всички са ед-накви и армията трябва да го разбере“, казва раз-палено Халид Чодри. Па-кистанската армия обаче прави много ясно разделе-ние между фракцията на Хакимула Месуд и т.нар. афганистански талибани, които използват убежища в Северен Уазиристан, за да атакуват НАТО и САЩ през границата в Афганис-тан. Международната кри-зисна група и пакистан-ските медии потвърдиха, че армията явно е склю-чила някакво споразуме-ние с тези групи (които са близки с пакистанско-то разузнаване), за да не се намесват в операцията в Южен Уазиристан. Как-то казва Хадим Хюсеин, „ако армията атакува Се-верен Уазиристан, то зна-чи вече има коренна про-мяна в статуквото“. Засе-га обаче няма индикации за подобно намерение, а с идването на зимата и па-дането на снега започва-нето на такава операция е почти изключено. Ако тя започне, атентатите ве-роятно ще станат още по-брутални. Пакистанците ще трябва да понесат нова порция ужас и може да се окаже, че Чодри е сбъркал и хората все пак не са го-тови за такава пълна вът-решна война. А за оста-налия свят ще остане въ-просът ако група талиба-ни могат да се сражават 20 часа в най-охранявана-та армейска зона в Пакис-тан, доколко успешно мо-гат да ударят място, къ-дето единствената ислям-ска ядрена сила съхранява атомните си оръжия. � K

Пакистанците страдат от все по-чести и все по-тежки атентати в цялата страна СНИМКА: REUTERS

СВЯТ


Диктатура на арестантаДелото на Радован Караджич в Хага започна с фалстартТатяна ВАКСБЕРГ

Процесът срещу Радован Караджич започна с отсъствието на един основен актьор - самият обвиняем СНИМКА: REUTERS

да се върне на горния цитат за Европа и да го произнесе с по-добаваща за случая уважител-на интонация.

Бившият президент на боснен-ските сърби Караджич отговаря по обвинения в геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството, извършени срещу босненските мюсюлмани през 90-те. Войната в Босна оста-ви повече от два милиона души без дом и отне живота на около 100 000. Журналисти, политици и историци отдавна определят Караджич като идеолог и гла-вен извършител на геноцида. Делото срещу него би трябва-ло да покаже дали това опреде-ление може да бъде доказано и със съдебни средства.

Но едва започнало, дело-то спря. Застина в една неясна фаза, която дори и съдията не би могъл да разясни. Прокуро-рът например започна обвини-телната си реч, но преди това напомни: според предишни ре-шения на трибунала обвинител-ната реч не се зачита, ако е про-изнесена в отсъствието на обви-няемия. После все едно ще тряб-ва да се повтори - вече в негово присъствие. Кой знае защо, съ-дията нареди тази реч все пак да се произнесе.

В основата на проблема е лип-сата на адвокат за обвиняемия. Радован Караджич се защита-ва сам, а в същото време не е юрист, обвързан със спазване-то на етичен кодекс. От друга страна, трибуналът забранява провеждането на процес в от-съствието на обвиняем. Комби-нацията от фактори води до из-вода, че това дълго чакано дело ще бъде ако не невъзможно, то поне силно осуетявано и прота-кано във времето - веднъж за-ради саботаж на обвиняемия и втори път заради нерешител-ност на съда. Още от първия странен ден на този

Полузапочнал процесвъпросът беше поставен доста-тъчно остро от десетки анализа-тори - кой всъщност е господар на съдебната зала. Съдията или обвиняемият?

През следващата седмица страните по делото ще трябва да представят на съда своите виждания как ще протече про-цесът. Юридическите съвет-ници на Караджич твърдят, че той ще участва в това обсъжда-не. Тоест ще обясни на съда как според него следва да се отго-вори на собствения му бойкот. Някоя трета страна би следвало пък да обясни на публиката как и кога се стигна дотук - правосъ-дието да се окаже толкова крех-ко пред лицето на най-издирва-ния обвиняем в Европа.

В момента наблюдателите полагат огромни усилия, за да удържат живо съдържанието на това дело, а не процедурни-те абсурди, в които то затъва още преди да е започнало. Все пак става дума за първия гено-цид след края на Втората све-товна война, извършен в края на ХХ век пред очите на без-помощните развити демокра-ции. Трибуналът беше създа-

ден, за да осигури справедли-вост за онези престъпления, ко-ито дипломацията не беше ус-пяла да предотврати. Негова-та отговорност не се изчерпва само до провеждането на кон-кретни дела. Тя е включително и в това да укрепи доверието на обществата в идеята за правосъ-дие. Днес това доверие изглеж-да разклатено. Като изключим Караджич, в трибунала имаше още двама основни обвиняеми. Единият беше президентът на Югославия Слободан Милоше-вич, който почина от инфаркт след четири години безплоден процес. Вторият беше бивша-та президентка на босненски-те сърби Биляна Плавшич, коя-то се призна за виновна и полу-чи 11 години затвор за извърш-ването на престъпления срещу човечеството. Във вторник, ко-гато Караджич не отиде в съда, Плавшич беше освободена от шведския затвор, където беше излежала две трети от присъда-та си. Тя каза, че е излъгала три-бунала, че се смята за виновна. Направила го е, за да получи

По-ниска присъдаДелото „Караджич“ идва на пет-найсетата година от живота на трибунала и би трябвало да от-рази целия опит на магистрати-те по тези уникални дела. Още повече че почти всичко, с което Караджич извива ръцете на съ-диите, вече е изпробвано от дру-ги обвиняеми преди него и се е разглеждало от висококалифи-цирани юристи в институция с многомилионен бюджет. Пред-седателят на съдийския състав в делото „Караджич“ е южно-корейският съдия О-Гон Куон, който беше и съдия по делото „Милошевич“. Американски-ят прокурор Алан Тигър е сред прокурорите, гледали най-теж-ките дела на трибунала - тези за геноцида в Сребреница.

Впрочем в саботажите на Ка-раджич има и нещо посвоему уникално. Той не си причиня-ва болести като Милошевич, не обижда съда и не органи-зира стачки като Воислав Ше-шел. Напротив, с цялото си по-ведение той сякаш казва „ужас-но искам да играя във вашата игра, даже много упорито се оп-итвам, но вие самите не ми да-вате тази възможност. Ето, сега ме лишихте от време за подго-товка. Съжалявам, но вие сте тези, които ме принуждавате да не дойда в съда“. Този подход е запазена марка на този изклю-чителен обвиняем. Той отрича не своите действия и думи, а мо-тива зад тях. Днес например от негово име се твърди, че той из-общо не е искал „мюсюлманите да измрат“, а просто като про-зорлив анализатор е изрекъл на глас една прогноза - че в близко бъдеще би могло да стане така, че да няма мюсюлмани, но по вина на самите мюсюлмани. Чудно колко ли такива логи-чески обрати си е подготвил за пред съда. � K

Татяна Ваксберг е автор на книгата

„Милошевич и трибуналът“

Колкото и да е трудно да не се променяш с годините, Ра-дован Караджич успява. Сега е побелял, но се държи като все същия млад мъж, обявил война на Европа: „Ще кажем

на Европа да си е... майката и да не се вясва тук, докато не си свършим работата.“

Този цитат е от 1991 г. Под „ра-бота“ се разбира унищожение-то или депортирането на бос-ненските мюсюлмани - „цели-ят им народ ще изчезне от ли-цето на земята ... ще измрат“. И двете откровения са записани на лента. Във вторник съдър-жанието им беше припомнено пред Хагския трибунал. Тогава прокурорите започнаха встъпи-телната си пледоария по дълго-очакваното дело на Караджич, обвинен в извършването на ге-ноцид. Публиката се състоеше от около 300 наблюдатели и 120

близки и роднини на жертвите. Имаше камери, прожектори, съ-дии и прокурори, но липсваше

Един основен актьор- самият обвиняем. Караджич любезно беше предупредил, че няма да дойде в съда. В също-то писмо беше уверил магистра-тите, че ужасно много ги уважа-ва като личности. Който позна-ва Балканите би следвало сега

Изникна въпросът кой всъщност е гос-подар на съдебната зала. Съдията или обвиняемият?

СВЯТ


Страната на забраненото лечениеРусия е прегърнала здраво съветските методи за борба с наркоманията. Резултатът от това е задаваща се епидемия от СПИНРосен БОСЕВ, Москва

Михаил*, светъл москов-чанин със сре-

ден ръст, е около три-десетте. За себе си казва, че е бил хероино-зависим, но от две го-дини е чист.

На въпроса какво рабо-ти отговаря объркано, но в крайна сметка става ясно, че е каквото намери. Натъртва обаче на това, с което се занимава: „Пома-гам на хероинозависими-те да получат нормално отношение и лечение.“

Честно казано, не е из-брал най-подходящата държава за целта. Въпре-ки че се намира в ХХІ век, Русия, страната, в която има близо 1.5 милиона хе-роинозависими (13% от потребителите на опиати

в целия свят) , категорич-но отхвърля приложение-то на доказаните методи за намаляване на вредите и лечение на зависимос-тите. Каквато е замества-щата терапия с метадон например. Резултатът - над 60% от новозаразили-те се с вируса на СПИН са хероинозависими...

Регистър с мирис на нафталинМихаил казва, че не е взи-мал хероин от две години. Практически най-вероят-но казва истината. Чис-то статистически обаче за руския държавен апа-рат той е зависим. Име-то му е записано в нацио-налния регистър на нар-команите и ще остане там поне още четири години. Бил е регистриран, кога-то е потърсил помощ от лекар във връзка със за-

висимостта си. Всъщност да попаднеш в този регис-тър не е трудно, въпреки че според федералното за-конодателство вписване-то става доброволно. Из-следване на Института по човешки права показва, че реалността е практи-чески различна: „Хората не се регистрират сами, а биват регистрирани.“ Ос-вен случая на Михаил, в регистъра може да се по-падне и при медицински изследвания, полицейска проверка, тест за нарко-тици в учебно заведение или на работа.

Идеята за регистъра се заражда през 70-те и 80-те на миналия век, кога-то зависимите, при които първичното лечение не е било успешно, са били изпращани в трудови ла-гери, където под зорко-то око на лечебно-трудо-ви профилактори са били лекувани предимно с... принудителен труд. Спо-ред грузинския експерт в проблемите с наркоти-ците и наркоманиите Да-вид Отиашвали тази по-литика е резултат от фак-та, че съветските власти са се отнасяли към про-блема със зависимости-те шизофренно - с пълно отрицание на случващо-то се (за пред обществото) и в същото време с жела-ние за пълен контрол над потребителите.

За самия Михаил ця-лата история с регистъ-ра нямаше да е кой знае какъв проблем, ако при-съствието на името му в него не му създаваше спънки и сега, когато вече не взима наркотици. Той няма право на шофьорска книжка и трудно може да си намери работа, защото има работодатели, които изискват удостоверение, че кандидатът не е впи-сан в регистъра. Според изследване на Институ-та за човешки права впи-саните там могат съвсем лесно да загубят и роди-телските си права.

И това не е всичко - из-следване на Института за човешки права показ-ва, че често лекарите об-менят информация с пра-воoхранителните органи за вписаните в регистъра, в резултат на което зави-симите се превръщат в постоянна мишена на по-лицията: „Регистрация, арест при контролирана покупка, половин година в следствения арест, ту-беркулоза, свръхдоза.“

Страната на забраненото лечение Разказахме историята с регистъра само за да да-дем представа на коя го-дина е спрял календарът за борба със зависимости-те в Русия. Тук има 1.49 милиона хероинозави-сими, което прави около 13% от всички потребите-ли на наркотика в света.

Според последни изслед-вания в Русия се консуми-рат 20% от произведения хероин в света. Въпреки това страната категорич-но отрича приложение-то на доказани методи за борба с хероиновата зави-симост и вредите, произ-тичащи от нея, каквато е заместващата терапия с метадон. Тя намалява риска от свръхдоза, как-то и натравяне при раз-реждането на хероина с други вещества. Лечени-ето демаргинализира по-требителите, които могат открито да погледнат на проблема си и да го при-емат като заболяване, за което има лекарство. В Русия обаче вместо ле-карство метадонът е не-легално наркотично ве-щество. Като хероина.

Заместник-министърът на здравеопазването на

Русия Генадий Онищенко не обича да говори по те-мата, а когато му се нало-жи, предпочита да е мак-симално кратък и ясен: Законодателството забра-нява подобно лечение, за-щото метадонът е нарко-тик, казва той и допъл-ва: „Естествено, това са неща, които се променят, законите се променят.“ Генадий Онищенко, кой-то е участвал в погасява-нето на щетите от авари-ята в Чернобил, бързо до-пълва: „Но няма никак-ви данни, че метадонът помага.“ По думите му абстинентният синдром може да се лекува с дру-ги лекарства, не нарко-тици, и въобще не вижда „по какъв начин, свобод-ната циркулация на нар-котични вещества ще раз-реши този проблем“.

Изпълнителният дирек-тор на глобалния фонд за борба със СПИН, туберку-лоза и малария проф. Ми-шел Казачкин нарича ди-пломатично методите за борба с хероиновата зави-симост в Русия консерва-тивни. Той работи пове-че от 25 години по проб-лемите на СПИН, но ви-димо познава добре и ме-тодите на Русия за бор-ба с наркоманиите. Той не се съгласен с Генадий Онищенко и е категори-чен, че метадоновата те-рапия има ефект и той е видим: „Освен че има ви-дима превенция на ХИВ/СПИН, той ограничава и нелегалното разпрост-ранение на наркотични вещества.“

Именно проблемът с разпространяването на вируса на ХИВ/СПИН е най-притеснителният ефект от архаичната по-литика на Русия. Статис-тиката в тази посока е ед-нозначна: в страната има около 1.5 милиона зара-зени с вируса, като над 2/3 от тях си инжектират наркотици. Употреба-та на използвани игли и спринцовки е причината

за 60% от новозаразилите се с ХИВ/СПИН...

Шона Шонинг, програ-мен директор на Евроази-атската мрежа за намаля-ване на вредите, анализи-ра тези данни с емоция: „Това е резултат от арха-ично лечение, което не се базира на научни изслед-вания или достиженията на човешките права.“ Тя работи от 1994 г. в Русия и е убедена, че страна-та върви назад: „Тук ос-тавят хората да умират. Последиците от тази по-литика, ще са катастро-фални за цялото руско общество.“

Лечение вместо затворСпоред Мишел Сибиде, изпълнителен директор на Програмата на ООН за ХИВ/СПИН „Наркотич-ната зависимост е болест. Хората, които използват наркотици, имат нужда от грижи и лечение и в никакъв случай не трябва да бъдат третирани като престъпници.“ По думите му начинът да се лекува тази болест е чрез програ-ми за намаляване на вре-дите от употребата на хе-роин, което, Сибиде бър-зо допълва, „няма нищо общо с легализацията на наркотиците“.

В същото време репре-сивната политика на ру-ските власти кара потре-бителите да се маргина-лизират, да се крият и да се страхуват да търсят помощ (заради регистра-цията) и оттам да не на-мират лечение. Към това може да се прибави и фа-ктът, че Русия обръща гръб към програмите за намаляване на вредите.

Ефектът - около 50 хи-ляди новозаразили се с вируса на ХИВ/СПИН в Русия на година. Над 30 хиляди от тях - заради ин-жекционната употреба на наркотици... � K

*Името е сменено

В оковите на наркотичната зависимост и неадекватната политикаСНИМКА: GULIVER PHOTOS/ GETTY IMAGES

Репресивната ру-ска политика, кара наркоманите да се маргинализират.

ОБЩЕСТВО33KАПИТАЛ 31 октомври - 6 ноември 2009 г.

Живот под карантина

Епидемията от свински грип се разгаря, ваксинацията започва до два месецаДесислава НИКОЛОВА, Цветелина МАНОЛОВА

Миналия уикенд френски-те за-палян-

ковци се сблъскаха с нов феномен - за първи път среща от футбол-ното първенство на страната бе отложе-на заради свински грип.

Мачът между Марсилия и гостуващия отбор на ПСЖ не се състоя, тъй като трима играчи от па-рижкия тим се оказаха болни от новия грип, а целият тим бе поставен под карантина за 72 часа. Разочарованието на фено-вете със сигурност е било голямо, но броят на отло-жените мачове, предста-вления и учебни занятия, уви, тепърва ще расте, за-щото сезонът на новия грип вече започна. Въл-ната не подмина и Бълга-рия - заради усложнения след свински грип вече починаха двама души, а в Трявна бяха затворени всички училища.

Вече сме на фаза, в ко-ято не можем да се па-зим от внос на вируса, тъй като той е установен у около 1000 души у нас, отбелязва д-р Ангел Кун-чев. Според него здрав-ното министерство е спа-зило препоръките, даде-ни от Европейския цен-тър за контрол на зараз-ните болести - има щаб, поръчало е ваксини, обу-чило е лекарите, отпеча-тало е листовки и указа-ния как се открива виру-сът. „В борбата за предот-вратяване на епидемията са ангажирани всички ле-кари - общопрактикува-щи, специалисти, коле-гите в болниците и спеш-на помощ. Има разрабо-тен ясен алгоритъм как се взимат проби, как да лекуват и кого да търсят, ако болният има симпто-ми и се намира в по-мал-ко населено място“, до-пълва той.

Оказва се обаче, че има

и една несвършена рабо-та, а тя може да струва много. „Повечето паци-енти идват в болницата, след като са били продъл-жително време вкъщи, без да потърсят лекарска по-мощ. Сега основното, ко-ето искаме да кажем, е, че трябва да се отиде на пре-глед при първите симпто-ми“, отбелязва д-р Дими-тър Димитров, директор на болница „Св. Анна“ в София (бившата Окръж-на), където бяха лекува-ни и двамата починали.

Именно късното отиване на лекар и настъпилите усложнения станаха при-чина за смъртта на 32-го-дишен мъж от Самоков тази седмица.

Многопрофилните бол-ници разполагат със 127 хил. дози антивирусни препарати и изразходва-ните количества се по-пълват непрекъснато. В момента се търси бърз на-чин за покупка на панде-мичната ваксина. По за-кон такава ваксина се ку-пува от държавата само ако е включена в т.нар. позитивен списък. Про-блемът е, че продуктът е нов, още не е разглеж-дан, а списък се прави на три месеца. Според из-численията на епидеми-олозите единичната цена за ваксина ще е 7-8 евро, а ваксинацията в Бълга-рия пък най-вероятно ще може да започне в края на декември или нача-

лото на януари. До мо-мента борбата със свин-ския грип е струвала на държавата около 12 млн. лв. за лекарства и покуп-ка на материали за диаг-ностициране. Национал-ният пандемичен коми-тет реши в България да бъдат имунизирани 10% от пациентите в рискови-те групи - хора с хронич-ни заболявания и децата. В ЕС въпросът с разпре-делението на ваксините е решен по същия начин - населението е около 500 млн. души, като приори-тетно са необходими 60 млн. дози. Ваксинацията у нас е по желание, а до-сегашната практика по-казва, че срещу сезонен грип се имунизират само 4% от населението. За все-ки случай ведомствата в България подготвят план как биха работили в слу-чай на пандемия и с 30% по-малко служители.

За разлика от предиш-ни вируси новият поразя-ва основно младите хора на възраст до 40 годи-ни. Повечето страни за-почнаха ваксинация сре-щу свински грип през по-следната седмица или планират да започнат съвсем скоро. Проблеми не липсват, а основните от тях се оказаха недос-татъчният брой произве-дени дози, както и къси-ят период, в който вакси-ната трябваше да бъде изготвена и тествана, ко-ето пък повдига съмне-ния около качеството й. До момента в ЕС са одо-брени три ваксини срещу свински грип - Focetria на швейцарския производи-тел Novartis, Pandemrix на GlaxoSmithKline и Celvapan на американска-та компания Baxter. Три-те компании обаче няма да успеят да произведат достатъчно ваксини пре-ди пика на вируса. От Центъра за контрол и пре-венция на заболяванията на САЩ вече предупреди-ха, че заради забавянето

на поръчаните около 200 милиона дози много аме-риканци вероятно ще се разболеят, преди да бъ-дат ваксинирани.

Сериозен скандал се развихри в Германия, където стана ясно, че за държавните служители е поръчана смятаната за по-надеждна ваксина Celvapan, докато за масо-вата ваксинация на насе-лението - по-оспорваната от специалистите в Гер-мания като поносимост Pandemrix. Обвинения-

та в двойни стандарти на правителството дори принудиха канцлера Ан-гела Меркел да обещае публично, че ще се вак-синира с Pandemrix, кое-то обаче едва ли ще уми-ри страстите. От герман-ския лекарски съюз на-рочиха фармацевтични-те концерни, че създават психоза около ваксини-рането и „печелят пари с предполагаема запла-ха“. Допълнително масло в огъня наливат и прогно-зите на анализатори за

предполагаемите печал-би на фармацевтичните компании.

Въпреки недоверието обаче най-вероятно ми-лиони хора ще се наредят на опашки за ваксинация с надеждата, че новият грип няма да промени съ-ществено начина на жи-вот, с който са свикнали. Всъщност досегашните случаи показват, че сред-но заболяванията от се-зонен грип са девет пъти повече, отколкото от но-вия пандемичен. � K

Истерията около втората вълна на вируса напълни лекарските кабинети СНИМКА:REUTERS

12млн. лв. e похарчила държавата до момента за лекарства и покупка на материали за диагностициране.

РАЗХОДИ

ОБЩЕСТВО


П(а)сувай си на воля, гражданиноНеоптимистична теория за нашия народИва РУДНИКОВА

За нея се казва, че е „избух-нала“, но по-често, че е „до-шла“: „Когато дойде демо-крацията...“ Това „идване“ до ден днешен съдържа ня-каква програмна безучаст-ност, дори изненада.

След като демокрацията дой-де, всички изтичахме на ули-цата. Искахме „Ко-ле-да!“, „Из-бо-ри!“, „Е-дин-ство!“.

Сега излиза, че сме искали неща, които зависят от сами-те нас.

Гражданската енергия, аку-мулирана по площадите в оне-зи години, постепенно се изха-би, ентусиазмът угасна. Идея-та „до всяко добро същество да застане поне още едно“ беше мила, но не проработи. Едни до-бри същества се оказаха лоши, други преболедуваха разочаро-вание и избраха като стратегия на оцеляване мълчанието, со-циалното отшелничество, ци-низма или емиграцията.

Така обществената среда за-губи онзи химикал, който сла-гат в басейните, за да оцветява

в червено водата около всеки, посмял да се изпикае там.

Днес почти единственият български дисидент, Желю Желев, казва, че не ни дости-га духът на общите каузи (бел. ред. - като изключим пъргави-ната, с която се правят описа-ните още от Иван Хаджийски „организувани единни фронто-ве на посредствеността“).

„...Помниш ли, имаше през 1990 г. един лозунг: „Граждан-ско общество!“ Толкоз се пов-таряше, че бяхме почнали да се питаме: „Абе, тия да не обя-вят сега, че ще строим граж-данско общество, както ония ни караха да строим социали-зъм? Пази боже, защото граж-данско общество по определе-ние не може да бъде строено отгоре, под държавно ръковод-ство. То се „строи“ сам , стига държавата и партиите да не му пречат.“ Така разсъждава Деян Кюранов в едно свое отворено писмо до Едвин Сугарев, пуб-ликувано през юни 1993 г.

Кой да предположи, че не в преченето ще бъде проблемът, а в леността, в самия национа-лен чип.

Толкова години по-късно стес нената от реалността де-финиция на гражданско обще-ство е просто съвкупността от граждански организации, от самоорганизиращи се гражда-ни, които съществуват остров-но, без връзки помежду си и им е много трудно да се събе-рат за обща работа. В голяма-та картина няма доброволци, няма балами. При липсата на добре представени общностни нужди проблемите на българ-

ското гражданско общество са проблемите на тези организа-ции. Тях ги има, но те не успя-ват да променят другите граж-дани, нито да повлияят съ-ществено върху властта.

Голямата победа е, че нало-жиха модата на NGO-шкото го-ворене - „един проект на Гло-рия“, „проектът ГЕРБ“ и дру-ги подобни.

В условията на нисък граж-дански тонус, дисфункционал-ни обществени системи, пасив-ни хора, които мъчно се заявя-ват и групират около общ ин-терес, за основно гражданско действие в наши дни, се счита изпращането на есемес. В со-циологическо проучване, осъ-ществено от „Отворено обще-

ство“ през февруари тази годи-на, на въпроса „участвали ли сте някога в благотворител-ни или граждански дейности“ 57.8% от анкетираните, отгова-рят, че са изпратили SMS в бла-готворителна кампания (тези и най-разнообразни други данни ще бъдат достъпни съвсем ско-ро на opendata.bg).

„Уморен?... По-скоро бих ка-зал разочарован от начина, по който се развива нашето обще-ство. По-точно от начина, по който то не се развива“ - Дими Паница*, една от най-интерес-ните обществени фигури в Бъл-гария след 1989 г., трудно се за-

държа в полето на негативни-те констатации, дори когато обсъжда причините за преус-тановяването на дейността на неговата фондация „Свобод-на и демократична България“ (ФСДБ). В продължение на 18 години (1991 - юни 2009) ФСДБ беше това, което рекламата на една марка телефони определя като quietly brilliant.

„Още през 1997 г. при ана-лиз на поведението на българ-ските фондации ФСДБ излезе като най-добрата, защото съ-четава личен семеен ангажи-мент (на основателите Дими и Ивон Паница), семейни сред-ства и осъществяването на по-лезни за други хора каузи“, казва Красен Станчев, дирек-тор на Института за пазарна икономика.

Създадената през 1991 г. фон-дация работи със средства, ре-зултат предимно от лични-те контакти и авторитет на Дими Паница. Уникалността на фондацията е в това, че ос-тава малка, прозрачна, гъвка-ва и свръх(и)дейна. Като до-бавим морал и дисциплина, получава се наистина рядък екземпляр.

„Не се сещам друга такава, която да изпълнява (не просто да финансира) проекти в толко-ва много и различни сфери. Е, знаем малко повече за пробле-мите на децата, но като цяло сме добри в това да напипваме важни проблеми и да събираме хората, специалистите, които могат да ги решат. Това е на-шата идентичност“, казва през 2006 г. изпълнителният дирек-тор Ленко Ленков.

Първата програма на ФСДБ в началото на 90-те години е „Деца на улицата“ за бездом-ните деца и младежи, от коя-то в края на десетилетието се появява и Дневният младежки център „16 плюс“. Последната, продължаваща и в момента ак-ция на г-н Паница и двучлен-ния му екип, е връщането на българските архиви от Мос-ква. В ножицата от 18 години попадат международна конфе-ренция „Карнегиевата анкета и Балканите днес“, учредява-нето на „Джуниър ачийвмънт“ - България, програмите за жур-налистически обмен на Балка-ните, Българското училище за политика, програма „Сту-дентски дискусионни клубо-ве“; журналистическият кон-курс „Паница“ (превърнат на десетата година в награда за гражданска доблест); създава-нето на Outward Bound® - Бъл-гария; създаването на Инсти-тута за изследване на близко-то минало; превенция на нар-комании; програми за повиша-ване на квалификацията на со-циалните работници в институ-ции за деца; издания, свързани с гражданските права, прием-ната грижа, безопасността по пътищата, сексуалното обра-зование. Хуманните жестове и стипендиите дори не броим...

„Моята цел никога не е била да строим империя. Набелязва-ме проблем, търсим решение и веднъж, като тръгнат нещата, хората като са обучени и знаят какво и как да правят... айде!, следващото! Скромни и спо-койни си вършехме работата трима души“, обобщава Дими

Кризата затвори фондацията на Дими Паница. Коя криза?

Организираният през Facebook протест от миналия януари беше нервен тик на гражданското

ОБЩЕСТВО


1. Свободни и независими медии, политически плурализъм, подкрепа на общностни каузи, независими анализаторски и застъпнически организации, неконтролиран/независим бизнес и бизнес инициа-тиви и най-важното уважение към индивида, неговата собственост, мнение и изяви. 2. Отговорност към себе си и другите.3. Може би, ако се сравнява с други „граждански характери“, основен недостатък е неспособността за

нормална комуникация. Причината е в твърде дългия период на живот чрез наложени отгоре общности, лишаване от собственост и

наказания за собствено мнение и самостоятелно действие.4. Самият въпрос е странен. Какво означава българско общество? Аз не разбирам. За младите семейства не-решени проблеми са възможност за детски градини, приятна и спокойна среда за отглеждане на децата, училищата, условия за спортуване и т.н. За хората, които пътуват все-ки ден - дупки по пътищата, липса на табелки по улиците и т.н. Така може да се продължи до безкрайност за различни групи съставляващи

българското общество и, както разбирам, става въпрос за проблеми, които сам човек не би могъл да разреши. 5. Събират се майките и бащите, които водят децата си всеки ден в една и съща градинка и я почистват, не ядат семки и не хвърлят боклуци-те извън кошчетата.6. Неправителствените организа-ции са много различни, но успешните са тези, в които хора са обединени от мисия, а не от следване на парите на донорите и модни теми.

1. Хора, които се свързват с други хора и правят неща, за да подобрят света около себе си.2. Активност, без нея всичко е трансцендентална медитация.3. Коментарният му характер - пием, пеем буйни песни и се зъбим на тирана. Тук не става дума за митичния национален характер, а за това, че гражданското пове-дение се усвоява като ходенето: спъваш се, падаш, разреваваш се, но прохождаш. А три-четири поколения българи са били водени на каишка и са възпитавали по-томството си в духа „Не се бутай между шамарите“. Осакатяващ е и вечният страх да не загубиш това, което имаш. Отварянето на

душната ни стаичка към Европа и света е първата и важна стъпка към промяна. Новата широка пуб-личност също е освобождение - от страха, от притеснението как ли изглеждаш в очите на хората. И, разбира се, училището... 4. Острото усещане за липса на справедливост, или по-скоро на

правосъдие и правоприлагане като източник и гарант на справедливостта в обществото. Осъзнаваното безсилие пред скритите мрежи на разпределение на властта и ресурсите, пред безнаказаността, което насърчава точно обратното на гражданското поведение. Хората са изправени пред двоен лош избор - или да останат извън борда, или да приемат да се нагодят към реда, за който знаят, че е лош. Можем да прекрояваме здравната система колкото си искаме, но докато джипито ни продава лекарства, които вади от бюрото си, без да се страхува, че това може да доведе до уволнението

му, ефективността на реформите ще е минимална. Така че основният проблем е кривото праворазда-ване и правоприлагане - от ВСС и съдиите, през прокурорите до катаджиите.5. Една общност от студенти, млади преподаватели, докторанти от разни университети заедно с няколко неправителствени органи-зации непрекъснато правят нещо за природата - онлайн и офлайн. 6. Знае какво иска, знае как да го направи, знае как да спечели гражданите на своя страна, как да стане важна за институциите и какво да каже на бизнеса. А хората в нея знаят, че това е важен период от живота им, но период.

1. Пет или седем човека според За-кона за нестопанските организации са достатъчни, за да се сдружат и извършват полезни работи. Срду-жените граждани не ги отстрелват поединично. Те стават силни, щом могат:� Да заявяват несъгласията си с лъжата на елитите, които продължително (две десетилетия) утвърждават ценностен контекст, забулващ истината за демократич-ните процеси. � Да действат солидарно в защита на децата от ромските коптори, като осигуряват финансово и законо-дателно достъпа им до здравеопаз-

ване и качествено образование.� Да не бъдат заплашвани със затвор или непосилна глоба журналистите от съдии, обвързани с кметове и едър бизнес местни мутри тип „братя Галеви“.� Да препятстват унищожението

на можещите и знаещите, за да не произволничат неможещите и нез-наещите (по Константин Иречек).2. Действия. Ясна позиция. Кураж. Да личи „библиотека“ в думите и словото. Спонтанност и право. Емпатия към другия и чувство за личностен интегритет.3. Недостатъци няма само онзи, който не се вглежда в себе си и не прави нищо. Критиката ми към гражданските групи е склонността им да стават все по-експертни. Което е обратно пропорционално на съпричастността им към полицейското насилие, екологич-ните безобразия, некачествената

журналистика...4. Недостиг на европейско усещане за това как да живеем.5. Преди година хората със „зелено“ мислене бяха снимали висящия в лифта премиер Станишев да оглежда незаконно построена писта. После командосите се опитаха да им заличат снимките. Както се казва, „три в едно“: екологическа активност; закачена за жартиерите на компромисите власт; полицейска бруталност.6. Когато върви по улицата, алар-мите на политическите лимузини да започват да вият от досега им с НПО човек.

1. Такова, в което гражданите активно упражняват контрол над средата си.2. Разпознаването на обществен проблем като личен и личната инициатива за решаването му.3. Неспособността на мнозин-ството хора да намерят смислена реализация в живота, която мутира в няколко звяра. Много стават завистливи към всякакъв чужд успех, други избухват в агресия към първия, пресякъл пътя им, трети се депресират, забравят мечтите си и

се задоволяват просто да оцеляват, четвърти паразитират. Хората ще имат интерес към общите дела, когато видят, че личните им дейст-

вия, макар и в комбиниран ефект, могат да влияят върху средата им. 4. Държавният апарат е повреден. Той е основният ни инструмент за справяне с обществените проблеми, а у нас не работи. Без работеща държава дори не можем да почнем да решаваме всички глобални проблеми, които заливат нас като част от света - пенсионната система и застаряването на населението, реформите на здравната и образо-вателната система за новия век, замърсяването и т.н.

5. Ще дам последния си личен при-мер: Миналата седмица подлезът до нас беше буквално заринат с листовки на фирма за заеми. Обадих се на брокера, чийто телефон беше на листовките, и го помолих да си ги заметат. Още на другия ден ми се обадиха да кажат, че са почис-тили, и ми благодариха, че съм ги уведомил за проблема, причинен от тийнейджърите, които разнасят листовките.6. Като фирма, която работи без печалба.

Паница, който утре (2 ноември) навършва 79 години.

Според политолога Иван Кръстев, цитиран преди вре-ме отново на тези страници, в портрет на г-н Паница „начи-нът, по който се върна [в Бъл-гария] Дими Паница - интелек-туално, политически и физиче-ски; начинът, по който концен-трира всичките си контакти, многобройни познанства и фи-нансови възможности, е един-ственият модел, който свързва България със страни като Пол-ша, Унгария, Чехия, в които по-литическата емиграция беше реална част от модернизацията на страната, от връщането й в Европа. Цялата разлика е, че в Полша имаше един колективен Дими Паница в лицето на два-три милиона поляци, а в Бълга-рия Дими Паница беше просто един човек.“

„Свободна и демократична България“ я затвори кризата. Официално - финансовата кри-за. Неофициално - кризата на духа.

*Димитрий-Иван (Дими) Евстати-

ев Паница е от славен род, богат на

исторически личности. Роден в Со-

фия през 1930 г. Напуска България

през 1948 г. Работи за кратко като

банков служител в Париж, а през

1952 г. се премества в САЩ. Започ-

ва работа в редакцията на списание

„Рийдърс дайжджест“. През годи-

ните ръководи изданията за Европа,

Близкия изток и Африка, за да дос-

тигне до поста заместник главен ре-

дактор. Оттегля се от работа в списа-

нието на 1 юни 1994 г. Живее в Париж

със съпругата си Ивон.

1. По вашата лична дефиниция какво е гражданско общество?2. Каква е най-простата характеристика на гражданското поведение по принцип?3. Какви са основните недостатъци на гражданския характер у нас? 4. Кои остават най-сериозните нерешени проблеми на българското общество днес?5. Сещате ли се хубав пример за гражданско поведение на местна почва?6. Как изглежда успешната неправителствена организация на бъдещето?

РАЙНА ГАВРИЛОВА, Тръст за гражданско общество

ЮЛИАНА МЕТОДИЕВА, Български хелзинкски комитет

ДИНКО Господинов (ГРАДИНКО), партия „Зелените“

ГЕРГАНА ЖУЛЕВА, Програма „Достъп до информация“

общество СНИМКА: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

МЕДИА И РЕКЛАМА36 KАПИТАЛ 31 октомври - 6 ноември 2009 г.

Каналът ще се бори да се утвърди като четвърта национална телевизия

ТВ7 стартира. Отново На свития рекламен

пазар освен национал-ните телевизии bTV, „Нова тв“, ProBG и БНТ има и пети играч, кой-то ще се бори за зри-тели и рекламни при-ходи - ТВ7.

В края на мандата на пре-дишното правителство те-левизията, доскоро част от медийната мрежа на Ирена Кръстева, получи 58 ефирни честоти от Ко-мисията за регулиране на съобщенията (КРС), което

й дава възможност да по-крие почти цялата тери-тория на страната. За да получи честотите, влас-тимащите се намесиха и дори промениха зако-на. Особеното при често-тите на ТВ7 е също като при ProBG (бившата ТВ2) - разрешителните за тях са издадени поотделно за всеки град, тъй като ТВ7 няма национален програ-мен лиценз. Създаденият от ProBG прецедент обаче ще помогне и на ТВ7 да ра-боти като национален ка-нал. Телевизията ще се оп-ита да влезе в медийната А група в доста труден мо-мент. Според данните от официалния мониторинг на агенция TNS/TV Plan за първите девет месеца от 2009 г. инвестициите в тв реклама са спаднали с около 20%. Най-вероятно спадът е още по-голям, за-щото агенцията не изчис-Весислава АНТОНОВА

Светлана Василева: Хората по-често ще използват дистанционното

Управляващият директор на ТВ7

ПРОФИЛ

Светлана Василева пое управлението на ТВ7 от средата на октомври 2009 г. Преди това беше генeрален директор на Fox International Channels България. Между 2000 и 2005 г. тя заемаше поста управляващ директор на Balkan News Corporation, собственик на bTV. Между 1998 г. и 2000 г. бе уп-равител на „Медиа линк“ - представител за Бъл-гария на каналите Fox Kids и National Geographic. Преди това ръководи „Триада комюникейшънс“ - представител на CNN International, TNT, Cartoon Network (1994 - 2000).

madpr.capital.bg

лява различните отстъп-ки, които телевизиите да-ват на клиентите си.

Мениджърски смениТВ7 вече взема мерки да промени позициите си на пазара и това проли-ча в осветляването на но-вите й собственици (виж по-долу) и назначава-нето на нов мениджър-

акво ще проме-ните в ТВ7?Телевизията се нуждае от ця-лостен рестарт.

Ще променим всичко. Единственото, което ще запазим, е името, защото то не носи лош имидж. Те-левизията има добър об-лик, но като цяло не е дос-татъчно добре подкрепе-на със съдържание. Тряб-ва да се структурира пра-вилно и да се налеят дос-татъчно инвестиции, за да може да се изгради нов студиен комплекс. Да се дооборудва с техника, за да има всички онези въз-можности, които са необ-ходими за една голяма на-ционална телевизия.Основен приоритет ми е правилното структурира-не на програмната схема. Тя е базата, на която ще се сформира бюджетът за програмата, за отделните отдели, за продукция, за новини. Заедно с това тече целият процес по догова-ряне на новата сграда, за да имаме достатъчно го-леми студиа. Паралел-но с това трябва да текат преговори за оборудване, да се направи техниче-ски проект и да се изпъл-ни. Всичко това по идея трябва да се случи в след-ващите три месеца. Няма да сме готови до края на тази година, но се надя-вам, че в началото на дру-гата година ще стартира изцяло обновената теле-

Светлана Василева СНИМКА: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

МЕДИА И РЕКЛАМА


председател на съвета на директорите, Евелина Ко-лева - зам.-председател на съвета на директорите, и Светлана Василева.

Преговорите с Василе-ва започнаха още през ля-тото, а тя зае позицията в средата на октомври. В следващите няколко ме-сеца ТВ7 ще направи сери-озни инвестиции в цялост-ното преструктуриране на медията, в техническото обновление и в програм-ното съдържание. Първа-та сериозна инвестиция е купуването на 58 предава-теля, чиято пазарна стой-ност се определя на цена 4-5 хил. евро (за един пре-давател). До края на ноем-ври те трябва да бъдат ин-сталирани, защото в про-тивен случай собствени-ците на телевизията рис-куват да загубят лицен-за си. В него е определен срок да започне излъчва-

не най-късно до началото на декември.

Кой стои зад ТВ7Ръководството на медиата официално обяви, че „през май 2009 г. в „ТВ Седем“ ЕАД настъпи промяна в едноличния собственик на капитала. Собственик на медията стана австрийски фонд, специално създаден с инвестиционна цел в об-ластта на медиите. Техен финансов консултант е Цветан Василев, предсе-дател на надзорния съвет на Корпоративна търгов-ска банка (КТБ), пише в официалното прессъобще-ние. Василев представля-ва интересите на собстве-ниците, но самият той не е собственик. Той ще взи-ма процент от печалбата и носи определен риск от по-тенциалната загуба. Пред „Капитал“ източници, за-познати със сделката, ка-

заха, че КТБ е финанси-рала частично сделката. По този начин се разпре-деля рискът. Така при пе-чалба двете страни ще де-лят при определено съот-

ношение след покриване на инвестициите. Цветан Василев има и други ин-тереси в медийния бизнес. КТБ финансира сделките за покупка на вестниците „Монитор“, „Телеграф“, „Политика“, „Меридиан мач“ и „Експрес“. Васи-лев е замесен още и в смя-ната на собствеността на най-тиражния български

вестник „Уикенд“. Той бе купен от все още неизвест-на публично компания, за която се предполага, че от-ново стоят участниците и в другите вестникарски сделки на Цветан Василев - депутатът от ДПС Делян Пеевски и майка му Ирена Кръстева.

Австрийският фонд, който влезе преди вре-ме в ТВ7, не е стратегиче-ски инвеститор. Схемата, по която придобива кана-ла, е с цел да я препрода-дат след увеличаване на пазарния дял по приме-ра на „Диема“ и ТВ2 (сега ProBG). Планират се да се вдигне пазарният дял в рамките на три до пет го-дини, след което каналът да бъде продаден на стра-тегически собственик.

Светло бъдещеРъководството на канала има за цел в бъдеще да ка-

чат телевизията и на мул-типлекс и тя да започне да излъчва цифрово. Това вероятно няма да е труд-но, като се има предвид, че Цветан Василев е свър-зан и със сделката за про-дажба на излъчвателния комплекс на БТК - НУР-ТС, който ще бъде в осно-вата на цифровизацията. В момента НУРТС е соб-ственост на „БТК груп“, но се водят преговори за про-дажбата му на консорциум между българското дру-жество „Инкомс телеком холдинг“ и австрийската фирма ORS. Управлявана-та от Василев банка може би ще участва във финан-сирането на сделката. Но е много възможно този сце-нарий да не се реализира. С още един играч на паза-ра на националните ефир-ни канали битката за зри-тели ще е много по-оспор-вана и интересна. � K

ски екип. От тази седми-ца официално каналът е с нов управляващ дирек-тор - Светлана Василева (виж интервюто), която бе генерален директор на Fox International Channels и първи директор на bTV. През октомври бе проме-нен и съставът на съве-та на директорите. В него влизат Александър Пайр -

С още една наци-онална ефирна телевизия бит-ката за зрители ще е много по-оспорвана.

визия. Одобрена е солид-на инвестиция за развити-ето на канала.

Какъв е срокът, в който трябва да започнете да използвате 58-те чес-тоти, които Комисията за регулиране на съобще-нията даде на канала?Законовият срок, в кой-то трябва да започнем да използваме 58-те честоти, които имаме, е до края на ноември. Предаватели-те вече са закупени. Сега предстои монтаж.

С кого ще работите за постигане на целите си?Част от екипа ни е Том Ко-рено, който бе директор „Продажби“ в „Нова тв“, сега ще ръководи този от-дел в ТВ7. Той има голям опит още от началото на „Нова тв“. Той ще струк-турира и обучи отдел и ще изработи стратегията на рекламната ни политика. Директор продукция ще е Татяна Лещарова, коя-то дълго време е била из-пълнителен продуцент в bTV. Програмният дирек-тор Надя Костова е един много добър професиона-лист, но към отдела ще се присъедини и Евелина Колева, която има голям опит и от bTV, и от „Нова тв“. Отговорен редактор в новините ще е Аглая Ко-цева, която бе в основата и началото на „bTV нови-ните“. Искам сами да си изградим нови лица, а не да каним вече познати от други канали. На нас ще ни бъде много по-разреше-но да експериментираме, отколкото на мастодонти-те bTV и „Нова тв“.

Свит рекламен пазар и четвърта национална телевизия. Очертава се сериозна конкуренция.

Това е естествен процес. Пазарът все повече ще се сегментира. Аудитории от типа на 30-40% (от общия дял - бел. ред.), каквито е имало преди време, вече няма да бъдат възможни. На силно конкурентните пазари аудитория от 5% и 7% е изключително го-ляма. Ако я нямаше ТВ7, щеше да има други групи от канали, такива се раз-виват и в момента, нишо-вите канали например. Хората все повече ще из-ползват дистанционно. Такава малка конкурен-ция като на българския тв пазар в друга държава няма. В целия ни регион има по четири-пет телеви-зии с национално покри-тие във всяка държава. В Хърватия са три, но там им забраниха рекламата в държавната телевизия.Качеството на телевизи-ята много зависи от ре-кламния пазар, който за съжаление тази годи-на падна много - с близо 40%. Това може би няма такъв ефект върху bTV и „Нова тв“, където е нама-лял с не толкова големи проценти, но върху всич-ки останали ефектът е та-къв - от 35% до 40%. Това не дава големи възмож-ности за инвестиции на самите телевизии. Зато-ва до голяма степен са ви-новни и големите канали, които с тази много пряка конкуренция на практи-ка не дават възможност за увеличение на реклам-ните разходи, тъй като в прекия сблъсък при гоне-нето на една и съща ауди-тория се обхваща една и съща група зрители. Ако имаше алтернативни про-грами, те биха увеличили аудиторията и съответно биха увеличили реклам-ните инвестиции.


ТЕХНОЛОГИИ38 KАПИТАЛ 31 октомври - 6 ноември 2009 г.

technology.capital.bg

Виж какво виждам

Как глобалната мрежа, обновяваща се в реално време, променя света

Андриан ГЕОРГИЕВ

Твърде веро-ятно е скоро всички ние да заживеем по правилата на

борсовите спекуланти.

Откакто съществуват, те усъвършенстват играта „ печели този с най-бърза-

та и вярна информация“. Тази реалност вече става осезаема и на много други места в обществото.

Приливът на информа-ция в интернет се ускоря-ва непрекъснато. Посте-пенно се обособява една част от мрежата, която се обновява в реално време.

В този текст условно ще да я наречем моментния интернет за краткост. А защо го наричаме така? Нали интернет и сега ра-боти в реално време? Не, не точно. Днес електрон-ните писма не присти-гат на момента. За смет-ка на това съобщенията,

ски аналог на Facebook или Twitter. Също така в един момент информаци-ята ще прелее и хората трудно ще я асимилират. Логично ще се нуждаем от по-добри филтри. Никой не знае как изглеждат те. „Сега голямото предизви-кателство е как да се под-реди информацията, съз-дадена в реално време в социалните мрежи“, смя-та дори Ерик Шмит, из-пълнителен директор на Google.

Възходът на мигнове-ния интернет обаче е неу-кротим. „Хората на прак-тика ще усетят мрежата в реално време през мо-билните телефони. В този смисъл много е важен де-батът за мрежовата неу-тралност или изискване-то операторите да предос-тавят еднакво бърз достъп до всички уебуслуги неза-висимо от техния произ-ход. Какво ще изберат то-гава хората? Съобщение във Facebook или изпра-щане на sms?“ Въпросът е на интернет експертът Александър Варов, член на борда на директорите на Mail.bg.

Пускането на нови ком-пютърни чипове задвижва тази промяна. Snapdragon на Qualcomm, OMAP на Texas Instruments и PXA на Marvell са сърцата на актуалното поколение леки, безжични устрой-ства с живот около ден без зареждане и високоско-ростен интернет. Скоро-стите за качване на дан-ни в интернет ще се пови-шават и ще става по-лес-но за хората да споделят не само текст, но и сним-ки и видео.

Но да погледнем още по-далеч. Коли, къщи, елек-трически уреди, свързани с контролиращо приложе-ние като Twitter. За Анди Станфърд, инженер в IBM, това не е мечта.

Той може да изключ-ва уредите вкъщи, да сле-ди тяхната електрическа консумация и употреба-та на вода от компютъра или телефона именно чрез Twitter.

А сега си представете влиянието на мигнове-ния интернет в публич-ния сектор. „Технология-та може да е част от елек-тронното правителство и да даде по-голям контрол на гражданското обще-ство“, прогнозира Алек-сандър Варов. Жалко, че няма къде да се подпи-шем, за да стане реалност това...

*сайт за публикуване на съоб-

щения до 140 знака.

**антиутопия на Олдъс Хък-

сли, която рисува безгриж-

нo бъдеще, но претоварено от

комуникации.

изпратени във Facebook и Twitter*, се получават след секунди, също както кореспонденцията в Skype например.

Затова потребителите на социалните мрежи са нещо като борсовите игра-чи, но в интернет вариант. Шумът в системата ще се увеличава главоломно. Аудиторията на Facebook скочи от 200 до над 300 млн. души само за някол-ко месеца. В опит да спе-челят от тази популярност се появиха сайтове, които в реално време издирват и сортират съдържание, създадено от потребите-ли на социални мрежи. За сравнение, когато търси-те сега в Google, виждате предимно професионално създадено съдържание и статии от Wikipedia.

Някои от търсачките в реално време са Scoopler, OneRiot, Spezify. Ако в чет-въртък бяхте написали в тях gdp, щяхте да видите моментните реакции на потребителите на соци-алните мрежи за обяве-ния в същия ден ръст на американската икономи-ка през третото тримесе-чие. Именно това е силата на този тип търсене - опе-ративността. Виждате ко-ментари на реални хора и участници в събития, пре-ди да разберете за тях от медиите.

Големите интернет ком-пании осъзнават потен-циала на тази информа-ция. Преди дни Google и Microsoft решиха да вклю-чат в своите търсачки кратките публикации на потребителите на Twitter. Всички тези партньорства бяха обявени в рамките на една и съща седмица.

МИГ-нетМоментният интернет

дава нови възможности за връзки с клиенти. Портър Гейл е маркетинг вицепре-зидент в авиокомпанията Virgin America и знае това от собствен опит. На лят-ната конференция Real-Time Stream Crunchup тя даде добър пример за ан-гажиране на клиенти с

марката им. Пътничка на самолет на Virgin, оборуд-ван с Wi-Fi, пише в Twitter, че току-що се е дипломи-рала като доктор. Човек от екипа на Портър Гейл публикува съобщението на пътничката в профила на Virgin в Twitter и пита: „Кой ще я почерпи с пи-тие?“ В този момент вто-ра пътничка от същия по-лет отговаря в Twitter, че ще почерпи прясно дипло-мирания лекар.

Почти сурово или пре-печено? Дребните търго-вци също се облагодетел-стват от мигновения ин-тернет. В Лос Анджелис например обикаля корей-ска камионетка, продава-ща месо, сготвено на бар-бекю. Неговите собстве-ници информират свои-те 39 хил. последователи в Twitter за маршрута на камионетката.

Прекрасният нов свят**Скептиците посочват два минуса в цялата концеп-ция. Технологията е скъпа за внедряване. Фактът, че единици се справят с тази задача, дава отговор на въпроса защо скоро няма да видите силен българ-


Ключови са стан-дартите XMPP, Simple Update Protocol и Gnip.

ТЕХНОЛОГИИ40 KАПИТАЛ 31 октомври - 6 ноември 2009 г.

technology.capital.bg

С точност до сантиметърВ България заработи нова мрежа за сателитна навигация, която покрива територията на странатаАсен ГЕОРГИЕВ

Въпреки че пла-шещо много хора все още бъркат GPS (глобална сис-

тема за сателитно позициониране) с GPRS (технология за безжи-чен пренос на данни), като цяло услугите за позициониране и на-вигация са навлезли в ежедневието ни много повече, отколкото си даваме сметка.

GPS модулите вече са дос-татъчно евтини и малки, за да бъдат интегрира-ни в мобилни телефони и всякакъв вид преносима (и не само) потребител-ска електроника. Отвъд приложението им на ма-совия пазар обаче се крие сериозен потенциал. Той е свързан със специфич-ни бизнеси като геодези-ята, картографията, стро-ителството, инфраструк-турата, ютилити компа-ниите, проследяването на превозни средства и т.н.

Разликата между ши-роко разпространените комерсиални решения и

строго специализирани-те най-често е свързана с две неща: точността на позиционирането, която зависи от определени тех-нологични ограничения, и цената на устройствата. Комерсиалните GPS при-емници в общия случай гарантират точност с от-клонение от порядъка на

15 до 30 метра и са чувст-вително по-евтини.

За професионалистиПоявата на референтна GNSS (Global Navigation Satellite System) мрежа в България вече не е чак събитие от епохално зна-чение. Просто защото по-добни системи се разра-

ботват от поне 5 години на територията на страната. Компании като Naviteq и Eupos отдавна са си съз-дали име на българския пазар. Въпреки установе-ните им позиции обаче те все още не са изградили мрежа с национално по-критие. Към момента об-хватът на Naviteq напри-

мер е около 60%, а амби-циите на компанията са той да достигне 100% до края на 2009 г., гласи ин-формацията от официал-ния сайт на фирмата.

През изминалата сед-мица обаче конкуренция-та при предоставянето на услуги за дигитално пози-циониране и ориентиране в България стана по-ожес-точена заради появата на нов играч. Това е мрежа-та „ГеоНет“, която според твърденията на създате-лите й вече покрива ця-лата територия на Бъл-гария. Компанията, коя-то реализира проекта, се нарича „Зенит-Гео“ и си партнира с международ-ния производител и дос-тавчик на технологични решения за навигация и позициониране Trimble Navigation Limited. За из-граждането на системата и заработването й са ин-вестирани около 950 хи-ляди евро в период от две години, коментира за „Ка-питал“ Деян Киров, мени-джър проект „ГеоНет“. По неговите думи до момен-та са усвоени около 80% от тези средства. Парите са похарчени за проуч-ване, разработване и ин-сталиране на отделните компоненти на система-та. Освен всичко друго тя е изградена по различ-на технология от тези на съществуващите конку-рентни решения.

Технологията на „ГеоНет“Мрежата се състои от три-десет приемника (GNSS антени), разказва инж. Кирил Гръков, техни-чески експерт на проек-та. А ако се чудите защо те са GNSS, а не напри-мер GPS, причината е, че тези устройства прием-ат сигнали както от аме-риканската система за сателитно позиционира-не GPS, така и от руска-та ГЛОНАСС (Глобаль-ная навигационная спут-никовая система), а освен това ще са съвместими и с европейската спътни-кова навигационна мре-жа „Галилео“.

Другата основна част на системата е контрол-ният център, който е един за цялата страна и е свързан с всичките три-десет станции чрез наети интернет линии. Центъ-рът приема данни, които се записват и анализират, обяснява Гръков. Цялата информация трябва да бъде съхранявана за нуж-дите на някои по-дълго-срочни проекти, като на-пример наблюдаването на свлачищата в страна-та и движението на текто-ничните плочи с цел про-гнозиране на земетръсна-та дейност. Последният

компонент на системата, който отново е локализи-ран в контролния център, служи за разпределяне на дан ните. Връзката с по-требителите се осъщест-вява отново през интер-нет (този път мобилен).

ПриложениеТърговският старт на „Ге-оНет“ бе обявен официал-но в четвъртък. Услугите, които са активни към мо-мента, са три. GEO-RTK например предлага пре-цизно позициониране в реално време. Услугата е предназначена най-вече за геодезически измер-вания, кадастрални дей-ности, строителство на сгради, пътища и съоръ-жения и специфични дей-ности, свързани с работа-та на ютилити компании. Използва се измерване на позиции в реално време при нужда от резултати с точност от порядъка на 2 сантиметра.

В т о р а т а у с л у г а е PPdata. Тя дава възмож-ност за достъп на потре-бителите до суровите дан-ни за последваща обра-ботка. Става дума за ин-формацията, получена от непрекъснатите измерва-ния на всяка една от 30-те перманентни GNSS стан-ции на „Зенит-Гео“. Из-ползва се при специфич-ни приложения, където не може в реално време да се даде точност под 1 см. Например за ранно предупреждение при зе-метресения, изследване на свлачища, обработка и изравнение на ГММП (Геодезически мрежи с местно предназначение) и други.

Третата налична услу-га се нарича DGPS (или Differential GPS). Тя може да се използва при редица картографски/ГИС (Гео-графска информацион-на система) приложения, прецизна навигация, хи-дрография, транспорт и управление на автопарко-ве, позициониране на зе-меделски машини и опре-деляне на обработваеми площи. Прецизността й е от порядъка на 30-50 сан-тиметра, което я прави по-евтина. Самите прием-ници са от по-нисък цено-ви клас, но разбира се, и с по-ограничени техниче-ски характеристики.

„Инициативата е до-бра. Ако наистина има национално покритие и докаже качеството на ус-лугите, които заявява, както и предложи добра цена, мисля, че фирми-те от бранша биха се въз-ползвали“, коментира по повод старта на мрежата Антонио Ангелов, инже-нер геодезист и управи-тел на фирма „Ланд ин-женеринг“. � K


НАУКА


Болката е временна*Физическите усилия намаляват усещането за болка, особено ако са отборниКалина КАЛЧЕВА

собственото ни тяло и степен-та му на издръжливост, а и от психологически състояния като например усещането за групова принадлежност и ек-ипния дух. Споделените усилия са по-леки за нас. Това твър-ди изследване, публикувано в края на септември в престиж-ното научно издание Biolоgy Letters. Учени от Оксфорд, ръ-ководени от д-р Емма Коен, на-блюдават състезатели по най-традиционната за университе-та дисциплина - академичното гребане. При този много интен-зивен спорт (по време на една тренировка се изразходват око-ло 3000 килокалории) успехът зависи изключително от отбор-ния дух и синхрона. В изследва-нето се включват 12 добровол-ци, които по принцип са гребци в осемчленни отбори. По време на експеримента те тренират 45 минути в зала с гребен трена-жор - първо сами, а после във виртуален екип заедно с още 7 съотборници. Преди и след натоварването участниците са подложени на стандартен тест, за да се установи прагът на болка, като се пристяга ман-шетът на апарат за мерене на кръвно налягане. Резултатите показват, че отделянето на ен-дорфин е двойно по-високо по време на груповите трениров-ки, отколкото при индивидуал-ните, дори когато физическото натоварване при двете е еднак-во. Причината за двойно по-ви-сокия праг на болка при екипни усилия според изследователите е в синхронното, координирано физическо усилие и усещането за обща цел.

Проф. Робин Дънбар, ръково-дител на института за когни-тивна и еволюционна антропо-логия към университета в Окс-форд, коментира: „Предишни изследвания изказваха пред-положения, че синхронни дей-ности като колективния смях, музиката и някои религиоз-ни ритуали правят хората по-щастливи и са част от обвърз-ващия процес между тях. Зна-ем, че физическото натовар-ване създава естествено пови-шение в нивата на ендорфина. Това изследване ни показва, че самият синхрон може да стиму-лира увеличаването на ендор-фин, така че да усили ефекта, когато извършваме групови за-нимания.“ Количеството ендор-фин се повишава заради усеща-нето да си част от екип, в кой-то споделяме труда си, смятат учените.

„Индивидуалната отдаде-ност на груповото усилие кара тима, компанията, обществото, цивилизацията да сработят“, е една от известните реплики на легендарния треньор по амери-кански футбол Винс Ломбарди. Последните научни изследва-ния подкрепят тезата му, като показват, че участието в гру-пово усилие носи също и лич-но удоволствие, и повишена ра-ботоспособност.

* „Болката е временна, славата е ве-

чна.“ - спортен девиз.

„Болкaта расте до едно ниво. После спира да се вло-шава.“ С тези думи лекоа-тлетката Ан Трейсън опис-ва усещането при дългите бягания.

Ефектът, за който говори ре-кордьорката в дисциплината маратонско бягане, е потвър-ден от мнозина. Съществуват дори документирани случаи на хора, успели да финишират, въ-преки че са станали жертва на тежки травми, дори на сърде-чен удар. По някакъв начин спортистите успяват да забра-вят болката. Въпросът е как точно става това.

Усещането за болка, както и щастието зависи от работата на невротрансмитерите. Основна-та функция на тези биомолеку-ли е да пренасят нервния им-пулс от един неврон на друг по цялото тяло. Класически при-мер за невротрансмитер е допа-минът, който участва в регула-

цията на съня, емоционалните състояния, усещането за удо-волствие и болка. Серотонинът пък, който е едновременно хор-мон и невротрансмитер, отго-варя за температурната регу-лация, интензивността на усе-щанията и доброто ни настро-ение. Между допамина и серо-тонина има пряка връзка. При увеличаване нивата на серото-нина, нараства и количеството отделен допамин. Най-позна-тият невротрансмитер е хор-монът на щастието - ендорфи-нът (името му произлиза от ду-мите ендогенен и морфин), кой-то действа като болкоуспокоя-ващо и има отношение към до-брото ни настроение. Как се от-нася това към спорта ли?

Един за себе сиПри продължителни умерени натоварвания като плуване, ко-лоездене, джогинг и т.н. се по-вишават нивата на серотонина, с което и усещането ни за успех и задоволство, че вършим нещо добро за себе си. Нараства и ко-личеството на допамина, кое-то обяснява например дълбо-кия сън, на който се наслаж-даваме след редовни упражне-ния. Тези положителни усеща-ния обаче нямат нищо общо с това, което чувстват професи-оналните спортисти, подложе-ни на интензивни, продължи-телни и свирепи натоварвания. При тях идва момент, в който дишането се затруднява, а ре-

зервът гликоген (полизахарид, който се натрупва в мускулите като хранителен резерв и се раз-гражда при физическо усилие) е изчерпан. Спортистите обаче продължават и след привидния предел на силите им и дори го правят с по-голяма лекота...

Runner’s high, или състояние-то на еуфорично щастие и при-тъпяване на болката (подобно на опиянението при използва-нето на наркотици) при интен-зивна физическа активност, е добре документиран феномен. Учените предполагаха, че при него ще се наблюдава имен-но увеличаване нивата на ен-дорфините, които помагат на спортистите да чувстват не болка, а радост от интензивно-то усилие.

Тази хипотеза е доказана от немски учени, ръководени от д-р Хенинг Бьокер от Универ-ситета в Бон. Те провеждат на-блюдения върху 10 атлети, бя-гали в продължение на 2 часа. Преди и след тренировката мо-зъкът на всеки от участниците е изследван с позитронно-еми-сионен томограф и са подложе-ни на стандартен психологиче-ски тест. Резултатите показват, че по време на бягането ендор-финните нива са увеличени в онези центрове на мозъка, кои-то отговарят за емоциите (лим-бичния и префронталния дял). Трениращите изпитват състо-яние, съпоставимо с оргазъм, влюбване или насладата от му-

зиката. Колкото по-често трени-рат хората, толкова по-силен е наблюдаваният ефект.

Изследванията в областта продължават, за да се установи как ендорфинът от кръвта пре-минава в мозъка. Едно от пред-положенията е, че някаква мо-лекула като анадамида, чийто нива се повишават при физи-ческо усилие, пренася ендор-фина през т.нар кръвно-мозъч-на бариера (слой клетки, фил-триращ кръвта, която оросява мозъка). Все още не е известен, и точният коктейл от хормони, туширащ болката при физиче-ско натоварване, но най-вероят-но в него участват и допаминът и серотонинът.

В името на отбораРеакциите ни при изключител-ни физически натоварвания обаче не се повлияват само от

2 пъти по-високо е отделяне-то на аналгетика ендорфин при спортисти, участвали в отборни тренировки, отколкото при индивидуал-ните състезатели

ПОВИШЕНИЕ

Волята на състезателите заставя тялото им да се бори, като го обезболява чрез коктейл от невротрансмитери СНИМКА: BAS RABELING

СПОРТ42 KАПИТАЛ 31 октомври - 6 ноември 2009 г.

sport.capital.bg

Европейското турнеГолемите американски професионални лиги превземат нови пазари на Стария континентГеорги ФИЛИПОВ

Когато играчите на отбо-ра от американски футбол „Ню Инглънд пейтриътс“ стягаха багажите за тур-нето до добрата стара Ан-глия, в главите им се въртя-ха всевъзможни мисли.

„Човече, отивам да напазару-вам“, коментира eдин от тях - Бенджамин Уотсън пред вест-ник „Бостън хералд“. За баскет-болиста на „Юта джаз“ Карлос Бузър пък предсезонните мачо-ве в Лондон са шанс да вечеря със сестра си, която е студент-ка в Англия. В такъв момент обаче целите на босовете, ръко-водещи големите американски професионални лиги, са свър-зани с възможностите за пре-вземане на нови пазари и гене-риране на приходи.

И докато босът на Формула 1 Бърни Екълстоун изнася със-тезания към азиатските пазари за сметка на традиционните ев-ропейски домакини, американ-

ските професионални спортове са вперили поглед към Стария континент. Миналия уикенд Националната футболна лига (НФЛ) за трета поредна година прелетя океана за мач от редов-ния сезон в Лондон. Преди това хокейната лига направи успеш-но турне в Швеция и Финлан-дия, а в Националната баскет-болна асоциация (НБА) вече се говори дори в перспектива да се включат европейски отбори. Какво се обърка? Допреди ня-колко години американският спорт изнасяше само видимата част от своя продукт - телеви-зионните права. Сега мисли за директно присъствие на евро-пейския континент. Това не би било нелогично, ако ставаше въпрос за обикновен търговски продукт. Но нито целият амери-кански спортен продукт е лес-но смилаем като хамбургер от „Макдоналдс“, нито е универ-сално продаваем като iPhone. Процесът все пак е започнал и изглежда необратим.

Обмен на култура“Правилно ще е да имаме един франчайз в Лондон до 10 го-дини“, заяви собственикът на „Пейтриътс“ Робърт Крафт. За разлика от хокея и баскетбола американският футбол няма качествен европейски екви-валент, но това не попречи на НФЛ първи да изнесе продукта си в Европа. Всяка година ста-дион „Уембли“ посреща въз-

торжено задокеанската култу-ра. „Интересът и ентусиазмът за нашия мач продължава да расте и искаме да го поддържа-ме. Искаме да отговорим, като вероятно ще доставим нещо повече във Великобритания“, заяви комисионерът на НФЛ Роджър Гудел на пресконфе-ренция в Лондон.

Като възможни домакини на мачовете от редовния сезон се сочат Манчестър и Глазгоу.

Най-големият проблем е в ограничения сезон в НФЛ. За разлика от останалите голе-ми лиги, в които отборите иг-раят огромно количество ма-чове в редовния сезон (в бейз-бола те са 162 мача), в амери-канския футбол се провеждат 16 мача в редовния сезон плюс още четири официални трени-ровъчни преди това. Така дома-кинските срещи се превръщат в един от основните източници на приходи за отборите, а изно-сът на такива двубои е свързан с изграждането на съответната

система за компенсации. За да се домакинства в Лондон или някъде другаде, съответният клуб ще трябва да се откаже от тези приходи за сметка на нещо друго. Едно от решенията е да се увеличи редовният сезон на 17 мача, каквото предложение имаше по-рано през годината. „Смятам, че ако увеличим ма-човете през сезона, например от 16 на 18, ще имаме повече пространство за срещи във Ве-ликобритания. Имаме страхо-тен успех тук и в Германия и се надявам скоро това да се слу-чи“, смята Крафт. За двубоя ми-налия уикенд „Тампа Бей бука-ниърс“ се отказа от своето до-макинство. Малка подробност е, че собственик на тима е се-мейство Глейзър, което прите-жава и футболния „Манчестър юнайтед“.

И ако за собствениците на клубове и ръководителите на НФЛ Европа е един неразрабо-тен пазар, за други това е само обмен на спортна култура, ко-ято не среща еднозначно одо-брение. „Треньорите мразят промяната. Играчите се чувст-ват по същия начин“, твърди Кевин Кедъл, анализаторът на „Скай спортс“ пред „Таймс“. Старши треньорът на „Ню Ин-глънд пейтриътс“ Бил Бели-чик твърди, че е развълнуван от възможността да играят на „Уембли“, но по начина, по кой-то Мадона казва, че е възхите-на да пее във Владивосток.

Страх лозе пазиТази година отборите от НХЛ започнаха редовния си сезон в Стокхолм и отборите посрещ-наха със смесени чувства това европейско предизвикателство. Практиката показва, че тимо-вете, които имат презокеански турнета, страдат в следващите си мачове. Играчите имат същи-те проблеми, които всеки нор-мален човек, когато преодоля-ва Атлантическия океан - болес-тта от летене и часовата разли-ка, като към тях се прибавя не-обходимостта да се нагодят към по-големите пързалки. Но хоке-истите не се оплакват. „Мисля, че това е добра възможност да видим тази част от света, заяви защитникът на „Чикаго блек-хоукс“ Дънкан Кийт. Имам съ-отборници, които са от Финлан-дия и ми е интересно да видя откъде идват. В същото време като отбор ще можем да прека-раме малко време заедно. Това ще ни направи по-силни“.

Тази година НХЛ изпрати в Стокхолм един от най-успеш-ните отбори през последните години „Детройт ред уингс“, който e най-“шведският“ от всички в лигата. За разлика от останалите големи лиги хоке-ят ползва повече европейски играчи. Освен това за разлика от НБА и особено от американ-ския футбол, в хокея има реал-на конкуренция във финансо-во отношение - руската Конти-нентална хокейна лига (КХЛ) набира все по-голяма скорост и в скоро време обмисля екс-панзия на запад. Това лято ру-ският шампионат нанесе се-

риозен удар по самочувствие-то на НХЛ. „Динамо“ (Москва) привлече чеха Иржи Гудлер от „Детройт“ с многократно по-ви-сока заплата. Макар и вече на преклонна възраст, легенда-та Сергей Фьодоров също из-бра да се върне в Русия, вмес-то да остане в Америка. Статис-тиката от миналото лято показ-ва тенденция към намаляване на броя на европейците в НХЛ заради атрактивните оферти от Русия и слабия долар.

В последно време в шведска-та преса се появиха съобще-ния, че местни отбори може да се влеят в КХЛ. Наблюда-телите смятат, че един шам-пионат с участието на руски и шведски отбори ще бъде мно-го по-силен търговски и финан-сово и ще може да задържа и дори да си връща талантите от Америка. Тогава НХЛ ще тряб-ва да мисли за нея като за ре-ален конкурент. „Ако практи-ката да играем мачове на този континент се оправдае, ще за-почнем постоянно да увелича-ваме нашето представителство в Европа. Това е много важно с оглед на спонсорските дого-вори, продажбата на лицензи и излъчването на мачове“, ко-ментира комисионерът на НХЛ Гари Бетман.

Стъпка по стъпкаЗа разлика от останалите две лиги НБА все търпеливо оп-ипва европейската почва. Ли-гата планира да изнесе един мач от редовния сезон в Лон-дон преди олимпийските игри през 2012 г., но комисионерът Дейвид Стърн наскоро заяви, че не може да определи точни-те дати. Домакин на двубоя ще е „О2 арена“, където „Чикаго булс“ победи със 102:1001 „Юта джаз“ в мач от предсезонната подготовка този месец. „Надя-ваме се да го направим“, комен-тира Стърн, но не уточни дали през 2010 или 2011 г. НБА гос-тува в Лондон за трета поред-на година и мачът на „О2 аре-на“ беше напълно продаден. „Обичам да играя тук. Няма да се изненадам, ако това (мач от редовния сезон) се случи“, коментира крилото на „Булс“ Луол Денг, който е израсъл в Лондон, след като семейство-то му емигрира от Судан.

Стърн е поставен под натиск да увеличи приходите, от кои-то едва 5 процента идват извън Америка. Дългосрочната визия на европейския отдел на НБА включва възможността да се играят мачове от редовния се-зон в Лондон, Мадрид, Милано или Париж. „Глобално потен-циалът няма ограничения“, твърди Стърн. А Дел Негро сти-га по-далече в своите прогнози - той очаква до няколко години в НБА да се включат отбори от Европа. „С тези темпове на рас-теж може би не следващата го-дина, но след пет или 10 годи-ни няма да е изненада да има-ме отбори от Европа. Трудната част е пътуването, но не смя-там, че проблемът е в качество-то на играчите. Ще има добри играчи“, коментира той.

Играчите на „Тампа Бей буканиърс“ се радват след тъчдаун срещу „Ню Инглънд пейтриътс“ на стадион „Уембли“ СНИМКА: REUTERS

5%от приходите в НБА идват извън Америка.

БЮДЖЕТ

Бизнесмен, енергиен консултант, медиен анализатор, граждански активист... но преди всичко лобист.

С две думи - Стефан Гамизов ИЛЮСТРАЦИЯ: ИВАН КУТУЗОВ

Строители на капитализма

Напрежението между депутатите на „Ата-ка“ и „Ред, закон-ност и справедли-вост“ (РЗС) достиг-

на критична точка тази седми-ца. В почивката на редовното пленарно заседание на парла-мента в сряда Волен Сидеров поведе почти цялата си група към стаята на РЗС, а физионо-миите им приличаха на хора, тръгнали в наказателна ак-ция. „Нашествието“ на нацио-налистите продължи около де-сетина минути, а пръв от стая-та излезе Яне Янев, който пър-воначално отказа да отговаря на журналистически въпроси

за причините за изненадваща-та визита. По-късно от „Атака“ обясниха, че повод за острата им реакция станало интервю на лидера на РЗС във в. „24 часа“, в което той нарекъл партньор-ството между националисти-те и ГЕРБ „особен вид хибрид, който може да доведе страна-та до патова ситуация и да пре-дизвика реакции на най-високо ниво в САЩ, ЕС и Израел“. Гне-вът на Сидеров се надигнал и от изказване на заместника на Янев в РЗС Димитър Абаджиев, който пред агенция „Крос“ оп-риличил лидера на „Атака“ на „безгласен пудел“ заради обе-щаната от партията му подкре-па за бюджета.

Безусловната лоялност на „Атака“ към ГЕРБ неведнъж е ставала причина за размяната на остри реплики между нацио-

налистите и депутатите на РЗС, но досега за това се използваше парламентарната трибуна. По-следното стълкновение беше по време на обсъждането на пър-во четене на промените в зако-на за ДАНС. Заради несъгласи-ето на депутатите от РЗС и „Си-нята коалиция“ с някои от пред-ложените текстове Волен Сиде-ров призова Яне Янев и Иван Костов да се „изяснят дали са партньори на ГЕРБ или опози-ция на сегашното управление“. „Двамата явно не са наясно със себе си и следващия път ще ги поканя да заемат празните мес-та при опозицията“, каза от парламентарната трибуна Си-деров. Яне Янев пък призова „Атака“ да си кажат дали ня-мат подписано споразумение с ГЕРБ и дали „вече имаме дву-партийна коалиция“.

Опасни страсти„Атака“ и РЗС изясняваха отношенията си заради ГЕРБ

ДИАЛЕКТИКА

ВИЦОВЕ НА СЕДМИЦАТА

Какви са симптомите на свинския грип?

- Страх, че наближава Коледа.

***Двама уволнени офицери от

ДАНС си говорят:- Ти сега какво ще правиш? -

попитал единият.

- Ами-и-и аз поне една година мога да се издържам от участие в сутрешните блокове на телевизиите, а ти?

- А, мен не ме мисли. Аз съм свил толкова справки и доклади, че мога да си издавам собствен вестник.

imena.capital.bg

� Журналистът ХРИСТО ХРИ-СТОВ от "Дневник" предста-ви новата си книга "Империя-та на задграничните фирми". Според автора тя е най-пълно-то документално изследване на източването на дружества-та с българско участие, създа-дени в чужбина. Книгата е ба-зирана на проучване на архи-вите на Министерския съвет за периода 1960 - 1992 г., в които се намират досиетата на тези фирми. Включени са и архиви-те на дело №4 на Главна про-куратура от 1990 г. за икономи-ческата катастрофа. Христов е автор на документалните кни-ги "Секретното дело за лагери-те" (1999), "Държавна сигурност срещу българската емиграция" (2000) и "Убийте Скитник" (бъл-гарската и британската дър-жавна политика по случая "Ге-орги Марков", 2005).

� Журналистката МИА САН-ТОВА, която е известна като лице от новините на "Нова тв", ще се върне на екрана, но по нетрадиционен начин. Бивша-та новинарка ще е една от 50-те участнички в новата игра, коя-то от началото на ноември за-почва да излъчва ProBG - "Над-хитри блондинката". Ролята на Сантова и нейните съотборнич-ки ще бъде да издигат имиджа на блондинките с интелигет-ност и съобразителност. Пет-десет блондинки и един мъж в продължение на два рунда от-говарят на въпроси от всякакъв характер. Ако се справи със за-дачата и оцелее, играчът пече-ли паричната награда. В про-тивен случай блондинките са тези, които прибират парите. Сантова завършва журналис-тика в СУ. Автор е на редица документални филми и интер-вюта. Специализирала е в Рой-терс, Лондон, САЩ и Би Би Си. В последната година и полови-на се е отдала на собствен биз-

нес и на пътешествия в екзо-тични и далечни дестинации.

� Руският олиграх БОРИС БЕ-РЕЗОВСКИ може да се разде-ли с значителна част от състоя-нието си, след като тези дни съ-пругата му Галина подаде мол-ба за развод. Според англий-ския в. Independent, ако искани-ята на Галина бъдат удовлетво-рени, тя може да получи около 100 млн. паунда и да стане пър-вата съпруга на руски мили-ардер, получила развод пред английски съд. Единствената пречка е, че около 16 от 18 годи-ни брак двамата са живели от-делно, заради което адвокатите трудно ще докажат, че тя има съществен принос за натрупа-ното от Березовски състояние от над 1 млрд. паунда. Адвокат-ката на Галина - Сандра Дей-вис, обаче е сред най-известни-те в бранша, а сред клиентите й са били принцеса Даяна, мане-кенката Джери Хол и футболис-тът Тиери Анри. Самият Бере-зовски едва ли ще е недоволен от официалната раздяла, тъй като от години съжителства с друга рускиня, Елена Горбуно-ва, от която има две деца.

� Примата на френската естра-да СИЛВИ ВАРТАН изнесе концерт в България като част от световното си турне. Освен най-емблематичните си хитове от 60-те години певицата вклю-чи в репертоара си и български популярни песни. Известни ар-тисти, художници и политици посетиха концерта на Вартан, сред които Цветана Манева, Явор Милушев, Жельо Желев и Йордан Соколов. Френска-та певица от български произ-ход беше и гост на тържество-то по повод 75-годишнината от създаването на болница „Шей-ново“. Силви Вартан е сред го-лемите дарители на лечебното заведение.


ИМЕНА

43

КОМПАНИИ 48 / Стоки и продажби 56 / ИМОТИ 58 / ПРЕДПРИЕМАЧ 60 / ФИНАНСИ 63 / МОЯТ КАПИТАЛ 66

брой #43, година XVII www.capital.bg

K2


И двата имат обла фасада, и двата са в цен-търа. Третото общо между тях е, че ги чака промяна. Единият скоро може да бъде прода-ден, а другият - ремонтиран. Бившият хотел „Сердика“ в София скоро трябва да има нов собственик. В момента той е на двата фонда Equest Balkan Properties и Equest Investments

Equest преговаря с фирма

на Валентин Златев за „Сердика“

Balkans, а кандидат да го купи е фирма, близ-ка до Валентин Златев. В обновлението на друг хотел в най-централната част на града - Radisson, се очаква през следващата година да бъдат инвестирани 10 млн. евро. Предиз-викателството и пред двата проекта е криза-та, която сериозно се отрази на хотелиерския бизнес в България. � КОМПАНИИ 48

БИЗНЕС

обър ден, обаждаме се от вашата банка. Прос-рочили сте вноската по

кредита си за миналия месец с два дни.“ Доста хора с бан-ков заем са получавали подоб-но учтиво телефонно напом-няне. Няма лошо. На всеки се случва заради невнимание да не си плати навреме, а на бан-ката нищо не й коства да си по-търси парите. Дори и забавя-нето да е заради временни фи-нансови затруднения, във вза-имен интерес е да се потърси решение.

„Добър ден, обаждаме се от вашата банка. Току-що едно-странно увеличихме лихвата по кредита ви с 2 процентни пункта. Месечната ви вноска се увеличава с 200 лв. Освен това прекратихме застраховката ви „Живот“, която сключихме за ваша сметка, за да ви привле-чем за клиент.“ Това е учтиво-то обаждане, което почти никой банков клиент в България не е чувал. Някак си кредитните ин-ституции решават да си спес-тят подобна информация, коя-то може да разстрои клиентите им дотолкова, че да отидат при конкурент.

През седмицата Райфайзен-банк беше глобена от Комиси-ята за защита на конкуренция-та (виж стр. 63), защото, като ед-ностранно е прекратила застра-ховка „Живот“ към кредит на свой клиент, без да го уведоми, е накърнила интересите на кон-курентите си, които „не предла-гат безплатна застраховка или предлагат тази услуга, но и действително заделят необхо-димите средства за нейното из-пълнение“. Проблемът обаче е много по-голям от конкретния случай. Явно много банкери още не осъзнават, че с тази из-бирателност при отношението към клиентите си вредят основ-но на себе си и е време за промя-на. Вместо да си спечелят лоял-ни клиенти на цената на един градски разговор, те си пече-лят лошо име. Срещу глоба от няколко милиона лева. � K

Обади се като приятел

КОМЕНТАР

КОМПАНИИ „Сердика“ чака нов собственик, а Radisson - основен ремонт

Хотелски амбиции

58

София расте, но накъде

65 Вятърен борсов балон

ИЛЮСТРАЦИЯ: SHUTTERSTOCK/КАПИТАЛ

Зорница МАРКОВА

56 Евтиното излиза евтино

на XVII

М.О.Л.

Смятаният за най-богат бизнесмен в Армения - спортистът и политик Гагик Царукян, е нови-ят собственик на „Бути-лираща компания Гор-на баня“. Царукян при-тежава арменския хол-динг „Мулти груп“. Това е първата му инвестиция в България.

РАЗПРОДАЖБА На свой въ-трешен вот облигационе-рите на „Кремиковци“ са гласували против оздра-вителния план на мета-лургичния комбинат, съ-общи „Дневник“. По този начин най-големият час-тен кредитор с вземане от 776 млн. евро реши съд-бата на завода. След това планът вероятно ще бъде отхвърлен и от събрани-ето на кредиторите през ноември. Тогава съдът може да обяви процеду-ра по несъстоятелност. Тя предвижда прекратя-ване на дейността и раз-продажба на активите на комбината.

„Кремиковци“ ще бъде ликвидиран

ПОДОБРЕНИЕ Чистата пе-чалба на дружествата в групата на „Българ-ски енергиен холдинг“ (БЕХ) за деветмесечието на 2009 г. е 319 млн. лева. Най-високи печалби пре-ди данъци отчитат ТЕЦ „Марица-изток 2“, като тя възлиза на 87.8 млн. лв., БЕХ (73.8 млн. лв.) и АЕЦ „Козлодуй“ (69.9 млн. лв.). НЕК, „Мини Марица-изток“ и „Бул-гартел“ все още продъл-жават да работят на за-губа, но първите две дру-жества леко намаляват негативния си финансов резултат за деветмесечи-ето на 2009 г.

БЕХ отчете печалба от 320 млн. лв.

УВЕЛИЧЕНИЕ Приходите от концесионни такси за бу-тилиране на минерална вода ще се увеличат. Фир-мите вече ще плащат кон-цесионна такса за 80% от разрешения им добив на изворите, които експлоа-тират, независимо дали го оползотворяват. Това предвиждат последните промени в Закона за во-дите. Очакват постъпле-нията към бюджета да се удвоят до над 3 млн. до-лара годишно. Действа-щите концесионни дого-вори са 26. Засега не се оч-аква поскъпване на вода-та, твърдят от браншова-та асоциация.

Повече приходи от минерална вода в бюджета

� В медодобивния комбинат „Аурубис България“ в Пирдоп започва проект на стойност 3.6 млн. лв. за изграждане на 10 мВт мощност за производство на електроенергия от остатъчната топлина от производството. Ще бъдат инвестирани около 3.6 млн. лв.

� Транспортното министерство търси компания, която да разработи бизнес план за развитието на железопътния транспорт в България, като изчисленията към момента показват, че цената на проекта е 1 млн. лв.

� Медодобивната компания „Елаците-мед“ получи ново разрешение за проучване на площта „Селски връх“, като за целия период на разрешителното се очаква дружеството да вложи в геологопроучвателни дейности около 358 хил. лв.

� Глобалната анализаторска агенция в технологичния сектор Gartner открива клон в България и ще се насочи основно към клиенти от телеком сектора и финансовите услуги.

� Холандската пивоварна Heineken ще финансира със 180 млн. британски лири сделки за придобиване на питейни заведения в Англия.

Сделки и проекти

Цифром

840лв. стойност на 1000 лв., инвестирани в БГ40 преди една година

Източник: БФБ

С Л О В О М„През 2011 г. световната икономика ще бъде ударена от нова вълна на глобалната финансова криза. Причината ще бъде отказът на световните централни банки от политиката на нулева лихва и ще приключат правителствените програми за стимулиране на икономиката.“Норберт Валтер, главен икономист на Deutsche Bank

„Eдва ли някой може да е категоричен кога ще е краят на кризата. Очаквам есенните прогнози на eврокомисията за ико-номиката да бъдат по-оптимистични от тези през пролетта. Не смятам, че евро-пейската икономика е излязла трайно от рецесията, което означава, че няма как това да се случи и с българската.“Петър Чобанов, председател на Комисията за финансов надзор

„Спадът на долара ще се стабилизира, преди да може да повлияе негативно на иконо-миката и да причини спад на американския жизнен стандарт. Све-товното съживяване ще подпомогне аме-риканския износ и ще подкрепи щатската икономика. Глобалната сила ще измъкне аме-риканската икономика от рецесията през следващата година.“Марк Пери, преподавател по икономика в университета Мичиган-Флинт

„Имахме по-оптимистични очаквания за сектора на животозастраховането преди година, но в момента се вижда, че навлизаме в най-тежката фаза на кризата - нещо, което може да се види в много от икономическите показатели.“ Николай Логофетов, изпълнителен директор на „Граве България“

„Няма таен списък на компани-ите, жизненоважни за амери-канската икономика. Подобен документ трудно би останал скрит. Но Конгресът трябва да приеме закони, които предпазват икономиката от катастрофалните последици в случай на колапс на голяма компания.“ Тимъти Гайтнър, министър на финансите на САЩ

� В София има нов ресторант от веригата за бързо хранене Subway. Той е шести в България - след Варна, Бургас, Стара Загора и Слънчев бряг. Всички заведения на компанията - около 32 000 в над 86 страни, ра-ботят на франчайз. Собственикът на обекта в София Петър Бончев е

взел правата за марката директно от централата в САЩ. Това могат да направят и други предприемачи - стига да са готови да инвестират и да спазват стандартите. Плановете за България включват откриване на 27 ресторанта за седем години.

Нов Subway в София

K2 СЕДМИЦАTA46 KАПИТАЛ 31 октомври - 6 ноември 2009 г.


Източник: Datastream

ПЕТРОЛ

80

70

60

50

40

3029.X.08 29.IV.09 29.X.09

$/барел1 барел=158.9 л

39.5518.II.09

79.6921.X.09

Източник: Reuters Investor

ДОЛАР/ЛЕВ

1.41

1.38

1.35

1.32

1.2929.VII.09 13.IX.09 29.X.09

1.393831.VII.09

1.302026.X.09

Източник: Reuters Investor

145

130

115

100

85

7029.X.08 29.IV.09 29.X.09

Nikkei, Токио SP 500, Ню Йорк FTSE 100, Лондон

29.X.2008 г. = 100

ИНДЕКСИ


К2 СЕДМИЦАТА

� Лихвите по кредити и по депозити за фирми и за физически лица през септември отбелязват минимални разлики спрямо равнищата си месец по-рано, показва статистиката на БНБ. В края на деветмесечи-ето средният лихвен процент за новопривле-чени депозити за срок

над един ден до една година от домакин-ствата е 7.96% за лево-вите (8.2% през август). Доходността срещу вложенията на бизнеса също намалява. Към края на септември лихвите по новопривлечени депозити на фирми са 5.84% за левовите (6.6% през август).

Цената на предоставе-ното от банките ново финансиране също не отчита особено значи-ми промени. При потре-бителските кредити за домакинствата в левове средната лихва остава същата като през август – 13.96%, а при евровите има леко намаление. Жилищните

Лихвите започват бавно да падат17.6%е спадът на пътувания-та на българи в чужби-на за месец септември спрямо същия месец на миналата година, като общият брой пътници е близо 452 хиляди души. Чужденците, посетили България за деветмесе-чието, са 945 хил., което е спад от 1.9% спрямо септември 2008 г.

СПАД

1.7%е месечният ръст на обема на банковите кредити за фирми и физически лица към септември, показват данните на БНБ. В края на деветмесечието общата им стойност е 49.7 млрд. лв. Увеличението спрямо година по-рано е с 5.1%.

РЪСТ

заеми в евро за физи-чески лица също леко поевтиняват.За четвърти пореден месец лихвите по лево-вите заеми за фирмите намаляват и в края на септември средната им стойност вече е 9.75% спрямо 10.25% месец по-рано. В посока надолу поема и цената на фирмените кредити в евро – от 9.48% тя спада до 8.73% към края на деветмесечието.След като в продължение на близо година обемът на предоставеното от банките финансиране за граждани и фирми оставаше в размер на около 48 млрд. лв., през септември беше отчетено увеличаване до 49.7 млрд. лв., сочи паричната статистика на БНБ. Ръст е отчетен и по отношение на обема на новопривле-чените депозити от фирми. Вложенията на физически лица обаче са по-малко спрямо август. Лошите кредити обаче се увеличават през септември и достигат 6.27% от общия порт-фейл (виж графиката). СНИМКА: ИВАН ГРИГОРОВ

Източник: SeeNews

ИНДЕКСИ

225

220

175

150

125

100

75

50

Букурещ BET Загреб Crobex Белград Belex 15

София BG 40 Истанбул ISE 100

29.X.08 29.IV.09 29.X.09

29.X.2008 г. = 100

Източник:БНБ

ДЯЛ

7

6

5

4

3

2

1

0IX.08 III.09 IX.09

Лоши кредити в банковата

система (в %)

КОМПАНИИ48 KАПИТАЛ 31 октомври - 6 ноември 2009 г.

kompanii.capital.bg

Хотелски амбицииКомпания на Валентин Златев преговаря за столичния „Сердика“Зорница МАРКОВА

Така трябваше да изглежда офисният и търговски център, който Equest се отказа да строи СНИМКА: ЦВЕТЕЛИНА АНГЕЛОВА

И двата имат обла фа-сада, и двата са в цен-търа. Третото общо между тях е, че ги чака промяна. Единият ско-ро се очаква да бъде продаден, а другият - ремонтиран.

Бившият хотел „Сердика“ при паметника на Левски в София скоро ще има нов собственик, а петзвездни-ят Radisson - нова външ-ност (виж текста вдясно).

Още следващия месец „Сердика“, който вече две години стои изтърбушен и опакован в центъра на града, може скоро да има нов стопанин. В момен-та той е на двата фонда Equest Balkan Properties и Equest Investments Balkans, а кандидат да го купи е фирма, близка до „Тера тур сервиз“ на биз-несмена Валентин Златев. Информацията съобщи за „Капитал“ източник, бли-зък до преговорите. Офи-циално и двете страни от-казаха коментар.

„Нито отричам, нито по-твърждавам тази инфор-

мация“, каза изпълнител-ният директор на „Тера тур сервиз“ Лъчезар То-доров. „Водим прегово-ри, но не може да кажем нищо повече“, коментира-ха и от Equest.

Нова „Сердика“Ако двете страни завър-шат преговорите успеш-но и стигнат до сделка, това се очаква да е до края на следващия месец. Най-вероятно новият собстве-ник няма да се придържа към плановете на Equest, които бяха сградата да се превърне в модерен офис и търговски център, а ще запази функцията на сгра-дата - хотел в центъра на София.

Сега в контекста на кри-зата инвестирането в нови офис сгради изглежда не-разумно заради и бездруго голямото предлагане. На пазара непрекъснато из-лизат завършени обекти, за голяма част от които трудно се намират наема-тели. За търговски център пък сградата на паметни-ка „Левски“ не е най-под-ходящата заради липсата на достатъчно простран-ство за паркиране и дви-жение на по-голям поток от автомобили. Поради тези две причини, а и за-ради ключовото централ-но място на „Сердика“ е най-логично да продъл-жи да бъде хотел.

Точната цена, около която се водят прегово-

10млн. евро беше цената на хотела, когато Equest го придоби.

ЦЕНА

рите, не е известна. През 2006 г. единият фонд на Equest купи едноименно-то кино през 2004 г., а две години по-късно вторият фонд - самия хотел. Сдел-ката беше за 10 млн. евро. Офертата сега е за малко под 10 млн. евро, казват близки до преговорите.

Още е рано и да се каже дали сградата ще бъде съ-борена и изградена нано-во, или ще се запази кон-струкцията й. Каквото и да се прави обаче, трябва да се запази облата форма.

Не за първи пътТова не е първият случай, в който Equest се опит-ва да продаде „Сердика“. Фондът разработи проект за бизнес и търговски цен-тър, но така и не го реали-зира. Основна причина

След като първо напазарува много активи в България, Equest за-почна да продава.

КОМПАНИИ


беше, че промяната беше дълго време спирана от Националния институт за паметниците на кул-турата (НИПК), тъй като сградата е част от групов паметник на културата - архитектурен ансамбъл. Близки до преговорите твърдят, че този проблем вече не съществува.

Другата причина, коя-то провали плановете на Equest, беше световната криза, заради която през миналата година Equest обяви, че ще започне да разпродава бизнес и акти-ви, които не са ключови. „Сердика“ попада сред тях.

В средата на 2008 г. беше договорена продажба на хотела, а купувач тряб-ваше да е компанията за имоти на австрийското застрахователно друже-ство UNIQA - UNIQA Real Estate. Сделката трябва-ше да бъде завършена, след като проектът бъде одобрен от НИПК. До фи-нал обаче не се стигна, тъй като UNIQA се отка-за от сделка. Най-вероят-но заради кризата.

Сега обаче вероятност-та да има сделка не е мал-ка. Първо, Валентин Зла-тев, който от години уп-равлява „Лукойл Бълга-рия“, е сред малкото ин-веститори в страната, ко-ито продължават да раз-виват нови проекти дори и в период на криза. „Тера тур сервиз“ движи мащаб-ния проект за изгражда-нето на голф игрище, ва-канционно селище и хо-тел в Правец. Второ, Зла-тев има богато портфолио от туристически обекти из страната и звучи логично да иска да прибави и цен-трален хотел в София. А какво по-подходящо вре-ме от кризата, когато мо-гат да се купуват подцене-ни активи. Така че скоро мрежата, с която е опако-ван „Сердика“, може да се раздвижи и зад нея да се появят кранове и майсто-ри. И кръглият архитек-турен ансамбъл около па-метника на Левски да ста-не отново обитаем. � K

Дългоочакван ремонтХотел Radisson Blu ще бъде обновен срещу 10 млн. евроЗорница МАРКОВА

Flannagan's е едно от най-по-пулярните за-ведения в Со-фия, намира се

в самия център на гра-да - срещу сградата на парламента.

Това е изречение от про-изволен сайт за заведени-ята в града. Ирландският пъб се превърна в символ на столицата заради цен-тралното си разположе-ние, удобно за срещи по всяко време.

Е, скоро няма да е така. Flannagan's ще изчезне и на негово място ще се по-яви луксозен френски рес-торант. Това е само една от промените, които от след-ващата година се очаква да се случват в софийския Radisson Blu, част от кой-то е и описаният пъб.

Основен ремонтОще преди две-три години собственикът на хотела, управляван от междуна-родната верига Radisson, британецът Хенри Гуин-Джоунс, обяви, че плани-ра мащабна инвестиция и основна промяна на сгра-дата - нови стаи, нови за-ведения, нова визия. Въ-преки че проектът се за-бави, сега вече има шан-са да се случи, съобщи мениджърът на хотела Фернандо Щерн. Вече са наети нов архитект и въ-трешен дизайнер, напра-вени са и първите стъп-ки по обновяването на стаите.

Основната част от ре-монта се очаква да запо-чне в началото на следва-щата година и да продъл-жи до средата на 2011 г., като хотелът няма да спи-ра работа, съобщи мени-джърът на Radisson Blu*. Реновацията предвижда подмяна на мебелите в стаите и лоби бара; сгра-дата ще бъде надстрое-на и ще има пет апарта-

мента и 40 нови стаи. Ще бъде направена нова фа-сада. Ресторантът също ще бъде сменен.

„В София всички ресто-ранти си приличат. Те са добри, хубави, но липсва нещо, което е във високия клас. Новият ресторант ще бъде луксозна френска брасерия“, каза Фернандо Щерн. Планираната инвес-тиция е около 10 млн. евро. Явно средствата, или поне част от тях, вече са осигу-рени, след като отново се заговори за ремонта на Radisson.

В контекста на кризатаПланираният ремонт съв-пада с кризата, която се-риозно засегна бизнеса на хотелите в София, в това число и на висококате-горийните. Затова е нор-мално да се зададе въ-просът как двете ситуа-ции - ремонт и криза, ще се комбинират.

От една страна, дейст-вително приходите нама-ляват и не са такива, ка-квито бяха допреди две години. „За нас 2007 г. беше фантастична годи-на. Най-добрата за биз-нес. Кризата се усети през 2008 г. и продължава и сега. Изгубили сме меж-ду 12 и 15% от заетостта спрямо година по-рано. Средните ценови нива също спаднаха, защото клиентите станаха мно-го чувствителни към це-ната... Трябваше да адап-тираме цените към изис-кванията им. Намалихме ги с около 15%.“

От друга страна, соб-ствениците и мениджър-ският екип на Radisson не може да отлагат рено-вацията дълго време. По-следната такава беше пра-вена през 2001 г., а един хотел трябва да се подно-вява на всеки 8-10 годи-ни. Или поне така пише в учебниците по туризъм. Още повече когато хоте-лът е висококатегориен. Само така ще може да се задържи на повърхността и да се конкурира с оста-налите играчи на пазара, който и бездруго вече се определя като наситен.

„Ако ме бяхте попитали преди две години, щях да ви кажа, че тук се нужда-ем от нови суперлуксозни хотели, както и от повече

2006 2007 2008Приходи 14334 14111 13897Печалба/загуба 100 959 893Източник: Търговски регистър

БИЗНЕСЪТ НА RADISSON (В ХИЛ. ЛВ.)

4-звездни. Тогава телефо-ните за резервации звъ-няха непрекъснато и ние отклонявахме клиентите. Беше много трудно да ка-жем на един клиент, че не може да дойде. Днес за клиентите е много лесно да дойдат. Сега могат да намерят свободни места през цялото време“, казва Фернандо Щерн.

Затова и усилията за об-новяване на Radisson зву-чат логично. Още повече че явно конкуренцията ще продължава да расте. (За справка - текста вля-во.) � K

*Radisson вече ще носи

разширението Blu вместо

SAS. През тази година Scan-

dinavian Airlines System

(SAS) продаде акциите си от

международната верига.

10млн. евро са планирани за реновация.

ИНВЕСТИЦИЯ

3години сградата в центъра на София стои полуразрушена.

ГОДИНИ

Вече се провали сделка за продаж-бата на „Сердика“ на дружество на UNIQA.

Фернандо Щерн СНИМКА: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

ИЩВАН ПОЛОНИ ГЛАВЕН ИЗП. ДИРЕКТОР НА „ЕВРОКОМ“ И „КЕЙБЪЛТЕЛ“

Основните ни инвестиции ще са за цифровизация на мрежатаКакъв според вас е пазарни-ят дял на двете фирми в момента, какъв планирате да бъде през 2010 г.?По отношение на пазарния дял ще ви кажа следните проценти, валидни за двете компании заедно. По отношение на дела ни за платена телевизия (Pay TV) - 20%, кабелна телевизия - 26%, Broadband (широколен-товия интернет) - LAN, ADSL, кабелен интернет - 13%, и фиксирана телефония - 2%. Приблизителните приходи на двете компании са 70 млн. евро. За нас най-сериозният потенциал за растеж на ком-панията е широколентовият интернет достъп и пазарът

на телевизия - той дава въз-можност за органичен растеж в резултат от промяната на стратегията ни. Основният ни приоритет и инвестиции ще са за цифровизация на мрежата и ще предложим нови пакети от продукти. Какви са плановете ви за двата кабелни оператора,

под една марка ли ще работят на пазара и след колко време? Какви икономии от мащаба смятате, че са възможни?Да, възнамеряваме двете компании да работят под една марка. Въпрос на време е да решим коя да е тя и да я обявим как точно ще изглежда като лого. Няма да мога да говоря като абсолютна стойност, но близо 15-20% от нашите разходи биха могли да бъдат спестени в резултат на настоящото сливане на двете фирми. Най-важното за нас е да не отстъпваме от качеството на предлаганите услуги - ниво на обслужване и съдържание на услугата. � K

КОМПАНИИ


Управляващият партньор в EQT

Пьотр Чапски: Кабелната телевизия в България има поле за растеж

Защо купихте кабелните оператори „Евроком“ и „Кейбълтел“?

Имаме доста опит в ин-дустрията като цяло. Раз-гледахме възможностите не само в България, но и в целия регион - Полша, Ун-гария, Словения и Румъ-ния. Кабелната телевизия като цяло е стабилен сек-тор - хората не се отказ-ват от телевизията в кри-за, а дори гледат повече. Така, че това се оказва ус-тойчив сектор, подходящ за инвестиции. Сериозни-ят въпрос по-скоро бе мак-роикономическата ситуа-ция в България и рискове-те, които тя създава. Раз-бира се, направихме собст-вен анализ и смятаме, че с нашите познания и опит независимо от кризата от проблемите в България и от спецификата на мест-ния пазар нашите инвести-ции все пак ще са сигурни и защитени. Още повече че на този пазар в Бълга-рия има поле за растеж. В сравнение с други по-висо-ко развити пазари в Бълга-рия все още има ниско про-никване на трипъл плей услугите и на дигитална-

та телевизия. Специфика-та в тази конкретна сделка е, че ние обединихме, сля-хме две фирми, така че ще се възползваме от предим-ствата и на двете. По този начин независимо от рис-ковете сделките си имат доста положителни аспе-кти, които съответстват на нашата дългосрочна стратегия да инвестираме в развиващи се компании с нарастващ потенциал на пазара. Това бяха основни-те фактори зад сделката и въз основа на тях избрах-ме България, кабелния бизнес и в крайна сметка тези две компании. Кога започнаха прегово-рите ви с дружествата?Първите срещи бяха през февруари 2009. Тогава всъщност преговаряхме само с „Кейбълтел“. Ня-колко месеца по-късно се появи възможността и за сделка с „Евроком кабел“. Към сателитните цифро-ви оператори не сме про-явявали интерес и към днешна дата нямаме ка-тегорично мнение дали бихме имали желание да придобием такава компа-ния. На тях гледаме като на конкуренти. Извършихте ли вече

ПРОФИЛ

Пьотр Чапски се присъединява към EQT през септември 2008 като управляващ партньор във фонда. Той ръководи офиса на EQT във Варшава и дейността на EQT в Централна и Източна Европа. Чапски има докторска степен по електроинженерство във Washington University, САЩ. Работи за Chrysler Corporations като научен изследовател. След завръщането си в Полша става партньор и мениджър в McKinsey's Business Technology Practice в Източна Европа. През последните три години и половина, преди да се присъедини към EQT, е член на управителния съвет на Netia - най-големия алтернативен телеком оператор в Полша и една от най-големите компании на Варшавската фондова борса.

100% плащането по сдел-ката?Да това вече е факт. И тук мога да заявя, че иска-ме да запазим Рон Фин-ли като наш дългосрочен партньор, защото високо оценяваме опита, който той има в България Каква е цената за двата кабелни оператора и в какъв срок предвиждате да си я възвърнете?Тя е над 200 млн. евро. От-носно възвращаемостта мога да кажа, че нашият инвестиционен хоризонт е за пет години, но всъщ-ност нашата основна цел е да се съсредоточим вър-ху развитието и разраства-нето на бизнеса. Имали сме ситуации, при които сме продавали закупени-те фирми след две години и половина, но също така случвало се е това да стане след десет години. Иска-ме да сме сигурни, че но-вата фирма ще се развие, ще стане стабилна и ще я предадем такава на новия й купувач след време.Каква е политиката ви за развитие в региона? Имате ли интерес към придобиване на други български компании?В момента не разглежда-ме страните от балтийс-кия регион, които постра-даха доста тежко от криза-та. Също така не се инте-ресуваме особено от Румъ-ния и Унгария. В другите пазари разглеждаме тези сектори от икономиката, които остават стабилни независимо от кризата - продажби на потребител-ски стоки на дребно. Ще се радваме, ако можем да ин-вестираме в такъв сектор. Проявяваме интерес към фирми, в които можем да инвестираме 100 млн. евро или по-големи суми. Така, ако съпоставим България с Полша например, тук има много по-малко фир-ми, към които бихме про-явили интерес предвид по-малките мащаби. Ще се стремим да затвържда-ваме позициите си на бъл-гарския пазар и ще се ог-леждаме за други фирми, които можем да придоби-ем. Имаме един друг фонд, наречен „Инфраструкту-ра“, който разглежда енер-гийния сектор, пристани-ща, летища и т.н. Те също могат да проявят интерес по отношение придобива-не на български фирми.

Интервюто взеВесислава АНТОНОВА

Към сателитните цифрови операто-ри не сме проявя-вали интерес.Пьотр Чапски СНИМКА: ЦВЕТЕЛИНА АНГЕЛОВА

�

Сделката� EQT V придобива 100% от „Евроком“ от Warburg Pincus

� EQT V придобива 70% от „Кейбълтел“ от Джийн Филипс. Другият акционер в „Кейбълтел“, Рон Финли, запазва миноритарен дял от 30%

� Общата стойност на

двете сделки възлиза на над 200 милн. евро, кое-то ги прави най-големи за годинатаСлед сливането си, „Ев-роком“ и „Кейбълтел“ формират най-големия кабелен оператор в България с пазарен дял от 26% и оборот от 70 млн. евро. Клиенти са им 1.3 млн. домакин-ства в цялата страна.

КОМПАНИИ


Замъкът на намаленията

Българска компания започва изграждането на аутлет център близо до Ихтиман

Яна БОДУРОВА

Според Wikipedia за-мъкът е го-ляма, худо-жествено оф-

ормена сграда, служе-ла през средните ве-кове на аристокрация-та, а по-късно и на бур-жоазията като пред-ставително жилище, подчертаващо и леги-тимиращо социалния статут на владетеля.

Според изпълнителния директор на „Буларко“ Даниел Радев замъкът е най-доброто убежище за един строителен пред-приемач и 30 млн. евро по време на криза. Него-вия план обаче не е да се скрие зад стените му и там да дочака по-добри времена за бизнеса си, а да инвестира в изгражда-нето на аутлет селище, наподобяващо замък, ко-ето да приюти стари и ес-тествено по-евтини ко-лекции на близо сто мод-ни марки.

Зад стенитеКрепостта на лукса с на-маления ще бъде разполо-жен върху терен от 45 де-кара, намиращ се на око-ло 30 км от София в непос-редствена близост до от-клонението на магистра-ла „Тракия“ в посока Их-тиман. Освен изгражда-нето на магазини за дре-хи и аксесоари зад стени-те на замъка ще има и су-пермаркет, заведения за бързо хранене, киноза-

ла и клонове на поне две банки.

По думите на Радев идеята е да се създаде търговско селце Castlе outlet center, където ос-вен магазини посетите-лите да могат да полу-чат и всички видове ус-луги, като например коз-метичен салон, лекарски кабинет или химичес-ко чистене. Комплексът ще разполага с голям от-крит и закрит паркинг с 2000 паркоместа.

Комапнията е закупи-ла терена през 2008 г. и в момента събира необхо-димите разрешителни за начало на строителство-то. Очакванията на „Бу-ларко“ са през пролет-та на 2011 г. комплексът вече да функционира.

Според изчисленията на Радев необходимата инвестиция за изгражда-не на аутлет центъра е 30 млн. евро. По думите му сумата ще бъде отпус-ната от американски ин-вестиционен фонд, с кой-то „Буларко“ вече има подписан предварите-лен договор, а средства-та ще бъдат дадени под формата на заем, като лихвата по него е около 5%. Той отказа да назо-ве името на фонда, преди да бъдат финализирани последните детайли по споразумението.

„Все още нямаме под-писани окончателни до-говори за наем на тър-говски площи, но водим активни преговори с ня-

Компанията „Буларко“ е създадена в края на 1992 г. Основната й дейност до момента е изграждането на жилищни сгради най-вече в столицата и Банско, като за периода на съществуването

й е завършила над 10 подобни кооперации. Компанията изгражда в момента ваканционно селище близо до Шабла. Според данните от Търговския регистър оборотът й за минала-та година е 5.7 млн. лв.

Кой е инвеститорът

ще отвори врати до края на тази година, нивата са 15 и 20 евро на квадрат.

Малка репетиция Това не е първият подо-бен проект за „Буларко“. Тази пролет компанията отвори и първия си аутлет - The Wall. Той се намира на столичния бул. „Чер-ни връх“ и е разположен на 1500 кв.м. Там могат да се намерят облекла, обув-ки и аксесоари от колек-циите на Roberto Cavalli, Dolce & Gabbana, Armani, Versace, Etro, Dsquared, Gucci, Prada, Richmond, Ermano Scervino, Jimmy Choo, Galliano, Ferre и италианската марка Pinko. Според източници на „Капитал“ собствени-ците на „Буларко“ прего-варят с част от тях, за да получат правата на техни ексклузивни представи-тели. � K

�

колко компании. Идеята е да предлагаме минало-годишни колекции основ-но на марки от високия и средния ценови сегмент,

като намаленията в цени-те им ще бъдат между 50 и 70%“, обясни мениджъ-рът. Наемните нива, око-ло които се водят прего-

вори, варират между 25 и 30 евро за кв.м. За срав-нение - в подобен аутлет център, който се изграж-да в рамките на София и

Така ще изглежда търговското селище СНИМКА: БУЛАРКО

КОМПАНИИ


Азиатско Volvo? Защо не...

Ford избра китайски холдинг за купувач на губещото си шведско поделение

Volvo, сглобено от ки-тайски производи-тел. Само допреди ня-колко години подобен израз би звучал като оксиморон.

И в момента той предиз-виква насмешка, но съв-сем скоро е на път да се превърне в реалност, ко-ято оттук нататък едва ли би изненадала няко-го. По всяка вероятност Volvo ще оглави статис-тиката на западните ав-томобилни марки, стана-ли собственост на китайс-ки компании.

Ford Motor опреде-ля частния китайски холдинг Zhejiang Geely Holding Group за предпо-читан купувач на нейно-то губещо шведско поде-ление Volvo, стана ясно в сряда. Ford и Geely не раз-криха за каква цена пре-говарят, но според меди-ите тя е от порядъка на 2 млрд. долара - далеч под сумата от 6.45 млрд. дола-ра, която Ford плати за Volvo през 1999 г. Не е опре-делен и краен срок за при-ключването на сделката, но ако все пак Geely купи Volvo, това би била най-го-лямата задгранична ин-вестиция на китайска ав-томобилна компания.

Ръководителите на Ford никога не са избърз-вали с продажбите на ак-тиви. През януари 2008 г. американската компа-ния посочи Tata Motors за преференциален купу-

Маргарита НАСЕВА

�

Ford оцелява без на държавата

вач на европейските мар-ки Jaguar и Land Rover, но сключи окончателното споразумение едва през март тази година. Швед-ската марка Volvo бе обя-вена за продажба през де-кември миналата година, така че моментът за сдел-ка по всяка вероятност вече е назрял.

Трудният път пред Volvo - GeelyПродажбата на Volvo оба-че ще бъде трудна, тъй като шведската компа-ния е тясно вплетена в дейността на Ford. Шве-дите например имат го-лям дял в разработване-то на технологиите за сигурност на Ford. Две-те компании си поделят веригите за доставки на части и за инженерин-гови дейности. Това тяс-но преплитане, което на-времето бе направено, за да се постигне по-голяма ефективност при процеса на производство на авто-мобили, сега силно при-теснява детройтския ги-гант, защото с продажба-та на Volvo той рискува да загуби и част от тър-

Ford Motor е единстве-ният представител на Голямата тройка от Детройт, който избягна фалита тази година и не прибягна до държавна помощ за разлика от конкурен-тите си General Motors и Chrysler. Компанията оцелява чрез съкраща-ване на хиляди работни места, затваряне на

Китайските компании вече четири години успешно купуват европейски автомобилни

КОМПАНИИ


СНИМКА: BLOOMBERG

помощта

заводи и продажба на марки - Jaguar, Aston Martin, а сега и на Volvo. Групата намали дела си в Mazda Motor до 13% в сравнение с 33.4% до 2008 г. През първото полугодие на 2009 г. Ford отчете загуба от 231 млн. долара в сравнение със 120 млн. долара за същия период на 2008 г.

говските си тайни. Пре-говорите с Geely веднъж вече замалко да се прова-лят заради спорове около интелектуалната собстве-ност на различни патен-ти. Притеснителен е фа-ктът, че китайският хол-динг не разкрива как смя-та да финансира сделка-та. Твърди само, че е под-крепян от китайски бан-ки, но не назовава нито една от тях. Тази непоко-лебимост даде основания на канадското издание National Post да допусне, че китайската държава също може да е замесена в сделката, макар че хол-дингът се самоопределя като изцяло частен.

Възможно е профсъ-юзите и шведските поли-тици също да се противо-поставят на продажбата на своята автомобилна национална гордост, как-то направиха германски-те профсъюзни лидери и общественици при офер-тата за Opel, отправена от Beijing Automotive по-ра-но тази година. Zhejiang Geely се опита предвари-телно да тушира евенту-ална съпротива в Шве-

IHS Global Insight. Ако Geely иска да запази не-зависимостта и целост-та на марката Volvo, по-добре да не се намесва в нейната дейност и най-ве-че да не смесва марката на Geely с Volvo.“ Китай-ски анализатори, цитира-ни от AFP, са на мнение, че за Geely ще бъде голя-мо предизвикателство да съхрани стойността на шведската марка.

Икономическото нашествие на китайцитеАко въпреки цялото не-доверие спорните въ-проси бъдат преодоле-ни и все пак придобива-нето се осъществи, то ще бъде най-голямата сдел-ка на китайска компания в Европа и САЩ и поред-но доказателство за на-растващото икономиче-ско влияние на Азия. Още

през 2005 г. китайската автомобилна корпорация Nanjing Automobile Group купи фалиралата британ-ска компания MG Rover за 87 млн. долара. Точно пре-ди година Ford пък прода-де луксозните си марки Jaguar и Land Rover на ин-дийската компания Tata Motors. Малко след това Sichuan Tengzhong при-доби марката Hummer от General Motors, а в среда-та на октомври китайска-та Eco Concept купи фали-ралия британски произво-дител на ванове LDV, кой-то в продължение на три години бе собственост на руския олигарх Олег Дерипаска.

Китайските фирми при-добиват западни автомо-билни производители с надежда самите те да се усъвършенстват, твър-ди в свой анализ Detroit Free Press. Те изостават

от японските, американ-ските, европейските и ко-рейските производители по отношение на техноло-гии и ноу-хау и се надяват да стопят разликите в на-учноизследователската дейност, дизайна, стила, продажбите, маркетинга и производството именно чрез въпросните сделки.

В ерата на глобализа-цията нашествието на китайските компании на Запад не би трябвало да бъде приемано твърде тревожно. Предвид теж-кото състояние на авто-мобилната индустрия в развитите страни трудно е да се прогнозира дали новите китайски соб-ственици ще съумеят да се възползват и да вдъ-хнат живот на изтощени-те и затънали в проблеми западни поделения. В ин-терес на всички обаче е те да успеят. � K

ция, като обеща да запа-зи съществуващото про-изводство на Volvo, зве-ната за научноизследо-вателска и развойна дей-ност, споразуменията с профсъюзите и мрежите от дилъри, както и неза-висимия мениджмънт в централата на шведска-та фирма в Гьотеборг.

Zhejiang Geely е базира-на в китайския град Хан-чжоу, Югоизточен Китай. Частният холдинг има бо-гат опит в производство-то на автомобили. По ин-формация на New York Times той притежава 51% в Geely Automobile Holdings, чиито акции се търгуват на борсата в Хонконг. Това е една от най-големите автомобил-ни компании в Китай без държавно участие.

Geely изпреварва голя-ма част от местните си конкуренти с разработ-ваните собствени марки. Само две китайски ком-пании - Chery Automobile и BYD - продават повече собствени марки от Geely, твърди Inter national Herald Tribune. От сай-та на компанията става ясно, че тя има шест бази за производство и сгло-бяване в страната, в ко-ито на година произвеж-да по 300 хиляди автомо-била. За сравнение, Volvo продава около 500 000 пре-возни средства на година по целия свят, като цена-та на всеки от тях преви-шава в пъти стойността на моделите на Geely.

Холдингът Geely оба-че не купува Volvo чрез Geely Automobile, а ди-ректно, което показва, че възнамерява да за-пази Geely Automobile и Volvo като две самосто-ятелни автомобилни по-деления, вероятно с цел да разсее опасенията в Швеция. Освен това из-вършването на сделка-та от частна, а не от пуб-лична компания, ще поз-воли на Zhejiang Geely да направи транзакцията по-малко прозрачна, комен-тира International Herald Tribune.

Китайската компа-ния се налага на вътреш-ния пазар с евтините си и достъпни малки моде-ли. Сега обаче ще трябва да гради международен имидж и да се докаже, че може да управлява фир-ма, която многократно я превишава като размер, технологии и репутация за качество и при това на съвсем различен конти-нент и с различна корпо-ративна и потребителска култура. „Най-голямото опасение е дали Geely ще може да управлява така-ва висококачествена гло-бална марка, твърди ана-лизаторът Джон Зен от

2млрд. долара се очаква да плати Zhejiang Geely за шведското поделе-ние на Ford

СДЕЛКА

300хиляди автомобила на година сглобява Geely Automobile Holding в сравнение с 500 хиляди, които всяка година продава Volvo по света

РАЗМЕР

марки

KОМПАНИИ


На бавен ход след рекордните скоростиПроизводителите на коли в Централна Европа борят кризата с евтини моделиКонстантин НИКОЛОВ

За никого не е тайна, че глобалният ав-томобилен сектор е сред най-постра-далите от иконо-

мическата криза. Намаляло-то кредитиране и свитите разходи на потребители и компании рязко ограничиха покупките на нови автомо-били в цял свят. Индустрия-та беше разтърсена из осно-ви, а легендарни марки бяха на ръба на окончателното си закриване. Централна Ев-ропа не остана встрани от всеобщата паника.

Автомобилните компании са основна част от регионалната икономика и имат значително влияние върху брутния вътре-шен продукт и трудовите паза-ри в много от страните. Гиганти като Volkswagen, Audi, Fiat и др. имат заводи в Централна Евро-па, а някои местни компании като Skoda и Dacia са собстве-ност на чужди производители. През последните години рас-тежът на продажбите на нови коли беше изключителен, но с навлизането на кризата в реги-она пазарът се сви значително. Ударени бяха не само компани-ите производители и вносите-ли, но и доставчиците на части и материали.

За да ограничат последици-те от бурята, компаниите в ре-гиона предприеха редица мер-ки като намаляване на цените на предлаганите автомобили чрез специални оферти. Мно-го от тях свиха или дори спря-ха производство в заводите си за определено време. Съкраще-нията на служители не закъсня-ха. Доставчиците на части също бяха притиснати от партньори-те си да намалят цените.

За разлика от Западна Евро-па потребителите в региона ку-пуват основно

По-евтини автомобилисе казва в анализа на консул-тантската компания Deloitte, която изготви класация на най-големите дружества и разгле-да представянето им по секто-ри. По тази причина продава-ните и произвежданите коли в региона са в голямата си част от по-ниските сегменти. Моде-ли като Skoda Fabia се купуват като единствен автомобил в да-дено домакинство, докато в За-падна Европа те представляват втора кола.

Анализаторите от Deloitte не очакват рязка промяна на па-зара в близко бъдеще. Авто-мобилните компании ще тряб-ва да намерят начини да моти-вират клиентите си да купуват нови автомобили през следва-щите години. По тази причина се налага промяна на целия биз-

нес модел на групите от секто-ра. Едно от най-сериозните пре-дизвикателства пред индустри-ята ще е намаляване на цените, като същевременно се запази качеството на продук та. Потре-бителите все повече оценяват покупката на нов автомобил не по стойността при сключване на сделката, а като дългосроч-на инвестиция, твърдят автори-те на доклада.

Някои производители вече преместиха свои производства в държави с

По-ниски трудови разходиНапример чешката компания за кабели за автомобили Alcoa Fujikura Czech се премести в Ру-мъния. Други фирми трябваше да реорганизират бизнеса си, след като преминаха през про-цедура на фалит. В дългосро-чен план обаче намаляването на разходи няма как да доведе до пълен успех. Разликите меж-ду марките на пазара ще стават все по-малки, особено по отно-шение на технологии и оборуд-ване. Онези производители, ко-ито искат да са успешни, ще трябва да положат значител-ни усилия по отношение на ди-зайна, за да изпъкнат с нещо на пазара.

Автомобилната индустрия в Централна Европа трябва да от-говаря и на изключително стро-ги регулации. Например от 2011 г. всички нови коли ще трябва да имат екостандарта EURO5, а от 2014 г. - EURO6. Тези изисква-ния ще доведат до по-високо тех-нологично ниво на предлагани-те автомобили, но същевремен-но означават и значително по-големи производствени разхо-ди. Очаква се съществен напре-дък в сферата на алтернативни-те енергийни източници, най-ве-че електрическите и хибридни-те коли. Някои компании със си-гурност ще се възползват от во-дещите си позиции в тази сфе-ра. Експертите прогнозират и все по-голяма консолидация и стратегически алианси между производителите. Подобен съюз вече има - Toyota-Peugeot-Citroen в Чешката република, кой-то произвежда малки градски коли. През последните 12 месе-ца се случиха и няколко сделки сред производителите на части в региона: канадската Decoma International придоби чешката Cadence Innovation, а полската Veno купи дял в Autogroup.

От Deloitte очакват покупа-телната способност на потре-бителите в Централна Европа да нарасне през следващите го-дини в резултат на икономичес-кото развитие и разрастваща-та се средна класа. Клиенти за нови автомобили ще има, но те са още по-избирателни в покуп-ките си отсега. � K

Skoda за пореден път е най-голямата автомобилна компания в Централна Европа СНИМКА: REUTERS

Място Компания Държава Сектор Подиндустрия Приходи от Ръст на Печалба Ръст на в CE продажби приходите печалбатаTop 500 2008 2007-2008 2008 2007-20084 Skoda Auto Чехия Производство Автомобилна 8378.97 2.79% 433.69 -24.66%8 Audi Hungaria Унгария Производство Автомобилна 5908.45 0.00% N/A N/A11 Volkswagen Slovakia Словакия Производство Автомобилна 5172.87 -9.64% 283.16 25.76%20 Fiat Полша Производство Автомобилна 4306.28 40.25% 88.84 -3.81%62 Bogdan Украйна Производство Автомобилна 2447.37 91.13% -142.90 N/A64 Suzuki Унгария Производство Автомобилна 2425.51 9.30% 18.42 -56.17%69 Volkswagen Полша Производство Автомобилна 2240.61 6.61% 99.04 1.53%73 Kia Motors Sovakia Словакия Производство Автомобилна 2145.38 33.56% 48.09 82.87%77 Automobile Dacia Румъния Производство Автомобилна 2076.45 -0.20% 60.32 -54.54%81 Toyota Peugeot Citroën Automobile Czech Чехия Производство Автомобилна 1964.37 6.35% 56.12 55.98%98 PCA Slovakia Словакия Производство Автомобилна 1670.90 8.21% 38.37 -35.12%99 ZAZ Украйна Производство Автомобилна 1668.54 -11.20% -51.10 -162.43%111 Barum Continental Чехия Производство Автомобилна 1548.75 -3.71% 53.22 -22.82%150 PCA Logistika Чехия Производство Автомобилна 1216.47 N/A N/A N/A151 Revoz Словения Производство Автомобилна 1211.50 -2.90% 18.74 -34.38%178 Volkswagen Motor Polska Полша Производство Автомобилна 1080.90 -6.54% 21.19 -25.29%192 General Motors Southeast Europe Autóforgalmazó Унгария Производство Автомобилна 1000.05 -7.51% 4.61 130.59%193 Porsche Румъния Производство Автомобилна 999.88 -0.21% N/A N/A198 Magneti Marelli Полша Производство Автомобилна 984.06 58.44% 35.20 145.24%234 Hyundai Motor Полша Производство Автомобилна 856.08 47.21% 5.97 -2.44%

АВТОМОБИЛНИТЕ КОМПАНИИ

Всички стойности за приход от продажба и печалба са нетни и в млн.евроИзточник на данните: Deloitte

КОМПАНИИ


Енергиен интернет

От интелигентните мрежи за пренос на ток печелят и компаниите, и клиентите имГеорги ЖЕЧЕВ

Представете си електри-ческа мрежа, която поз-волява енер-

гията, произвеждана от фотоволтаиците на покрива ви, да бъде продадена обратно на доставчика ви.

И това да може да стане по същата мрежа, по коя-то получавате ток. А уре-дите ви да могат не само да се включват дистанци-онно, но и сами да реша-ват кога няма нужда да работят, за да ви спестят разходи.

Звучи като от далеч-ното бъдеще, нали? Не и за американската компа-ния за комунални услуги Xcel Energy, която ръково-ди най-мащабния проект за създаване и развитие на електрoпреносна „пая-жина“ от ново поколение - т.нар. smart grid (инте-лигентнa мрежа). Компа-нията захранва с електри-чество и природен газ 3.4 млн. потребители в 8 аме-рикански щата и вече ин-вестира сериозно в алтер-нативна енергетика, за-яви за „Капитал“ Санди Симон, ръководител на политиката по нововъе-дения в Xcel Energy. Но-вите преносни системи обаче са дори по-сложен проект. За изграждането на Smart Grid в град Боул-дър, щата Колорадо (с на-селение от около 100 хил. души), са необходими усилията и експертизата на още 7 компании, обеди-нени в консорциум.

Съединението прави нововъведениетоПроектът, чиято стой-ност е около100 млн. до-лара (всичките осигуре-ни от участниците в кон-сорциума), предполага всяка компания да се за-еме с изпълнението на точно определен аспект от smart grid технология-та. След това „Ексел енер-джи“ ще използва натру-паното ноу-хау за бъде-щото развитие на мрежа-

та си, а другите партньо-ри ще могат да продават продуктите си, разработе-ни в рамките на проекта.

Партньорите на Xcel Energy са разнообразни. Технологичната Smart Synch например отгова-ря за безжичното измер-ване на потреблението на енергия чрез т.нар. умни електромери, или smart meters. Устройствата не-прекъснато са във връзка с домашните електроуре-ди и когато натоварването достигне пикова стойност или тарифата на тока е по-висока, електромерите мо-

гат да изключват енерго-емки уреди като климати-ка или пералната маши-на. Специално разработен уебсайт позволява на по-требителите пък сами да избират какво енергийно разточителство могат да си позволят. Консултан-тите от Accenture пък се занимават с управление-то на информационния по-ток и разпределението на наличната електроенер-гия в Smart Grid City. За тази цел се използва соф-туер, който диагностици-ра състоянието на мрежа-та и може да предотвратя-ва сривове.

Интелигентната мрежа залага на няколко фунда-ментални разбирания за управлението на енер-гийните потоци. На пър-во място, това е необходи-мостта да се постигне де-централизация на произ-водството на ток, вклю-чително и в самите дома-кинства, чрез малки фо-товолтаични и когенера-ционни инсталации, тер-мични котли на биомаса и дори малки ветрогене-ратори. Тези възобновя-еми източници обаче са непостоянни за разлика

от енергията от АЕЦ или ТЕЦ. Затова ключова роля в smart grid имат софту-ерът и сензорите, които сигнализират за енергий-ни „тлъстини“ по места и ги разпределят към енер-гийно „гладните“ потре-бители, които не са гото-ви да се откажат от енер-гоемките си уреди. Друга-та възможност е излиш-ната енергия да се съхра-нява в батерии или да за-хранва хибридните авто-мобили. Не случайно ком-панията гигант „Джене-ръл илектрик енерджи“ оприличава интелигент-ните мрежи на енергиен интернет, тъй като те раз-пределят ресурси по подо-бие на световната инфор-мационна мрежа.

Преразпределението спомага за изпълнение на втория принцип на ин-телигентните енергийни технологии - повишаване на енергийната ефектив-ност, без това да се отра-зява на качеството на ус-лугите. Напротив, от „Ек-сел енерджи“ твърдят, че smart grid софтуeрът води до третия принцип - подо-бряване на сигурността на енергийните достав-ки, свеждайки до мини-мум вероятността от сри-вове и прекъсвания в за-хранването. По данни на компанията „Сиско“, ко-ято се занимава с мрежо-ви и информационни тех-нологии, американският бизнес „олеква“ с около 50 млрд. долара всяка го-дина заради прекъсвания на тока в сегашните цен-трализирани мрежи. Спо-ред Xcel Energy интели-гентната мрежа не само може да спести главобо-лия и средства, но и в дъл-госрочен план предпола-га спадане както на капи-таловите разходи за ком-паниите, така и на тези за поддръжка на системата. Точно по този начин смя-тат да печелят и от Xcel Energy - според компани-ята в един сериозно регу-лиран сектор като произ-водството и дистрибуция-та на енергетика, намаля-

ването на разходите е сред сериозните начини да си увеличиш печалбата.

Политическа подкрепаИнтелигентните мрежи станаха приоритет и на администрацията на пре-зидента Барак Обама. Само преди няколко дни той обяви, че 3.4 млрд. долара от средствата за стимулиране на иконо-миката ще отидат имен-но за инвестиции в но-вите електрически мре-жи и електромери. Пари-те ще се разпределят меж-ду стотина големи техно-

логични компании, ко-мунални предприятия и градове, които обаче ня-мат право да изграждат нови мрежи, а трябва да работят за подобряване на съществуващите.

През септември пък из-тече предварителна вер-сия на т.нар. Стратеги-чески план за енергийни технологии (SET-Plan) на Европейската комисия. В около 25 - 30 предварител-но избрани града Брюксел възнамерява да внедри „интелигентни“ техноло-гии. Според плана тези „умни“ градове ще са яд-

рата, от които ще се разви-ят „умните“ електрически мрежи, новото поколение сгради и алтернативните транспортни средства.

Малта вече обяви сво-ето сериозно намерение в тази насока. IBM раз-работва мрежа с „умни“ електромери в островната държава. По първоначал-ни данни стойността на проекта, който предвиж-да подмяна на 250 хил. конвенционални елек-тромера с нови до 2012 г., възлиза на 103 млн. дола-ра. Просто бъдещето се случва сега.

Технологията на-малява и капита-ловите, и опера-тивните разходи на дружествата.

Досегашният модел на енергийна дистрибуция скоро ще остане в миналото СНИМКА: ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА

КОМПАНИИ // СТОКИ И ПРОДАЖБИ


Евтиното излиза евтиноКомпаниите търсят нови бизнес модели за ниски разходи и повече продажбиМаргарита НАСЕВА, Зорница МАРКОВА

Някои от най-големи-те компании в света са родени в периоди на криза.

Сегашната световна ре-цесия също има „запа-зена“ марка - в разцвет са бизнес моделите, ко-ито съдържат в себе си идеята за low cost (от англ. - ниски разходи). Евтините стоки и услу-ги най-лесно привли-чат вниманието на кли-ентите. И това не остава без реакция от страна на предприемачите.

Лесният модел за пра-вене на пари, прилаган от британската компа-ния easyGroup (на англ. еasy означава лесен), пре-върна гръцкия предприе-мач Стелиос Хаджийоану в милиардер и му осигу-ри почетното звание сър. Началото на неговата бизнес империя е поста-вено през 1995 г. с ниско-тарифната авиокомпания easyJet, но в наши дни империята му се прости-ра от пици до хотели. Уе-бсайтът й показва, че се състои от 17 компании с марката easy.

Ключът към успехана Хаджийоану е, че при-лага принципа на ниските цени към всички сегмен-ти на своя бизнес. Компа-нията му продава базис-ни услуги на минимална-та възможна цена, избяг-вайки всякакви „екстри”, които оскъпяват проду-кта. „Easy е функционал-на марка [...]. Във всяка индустрия, в която потре-бителите са ограбени, ако мога да намеря начин да

им дам истинската стой-ност за техните пари, аз го правя”, разяснява сво-ето верую бизнесменът. През ноември миналата година той заяви, че така наречените евтини мар-ки са по-добре позицио-нирани, за да се справят в настоящата криза, коя-то очевидно няма да по-дмине нито един бизнес сегмент. И въпреки реце-сията Стелиос Хаджийо-ану твърдо вярва, че е на-пипал успешната форму-ла и е решен да разраства своята империя. През сеп-тември той продаде акции в easyJet (където неговото семейство е най-големи-ят акционер с 38%) за 7.5 млн. лири. С тях той смя-та да се възползва от въз-можностите, предоставя-ни от рецесията. Според вестник Times вероятно предприемачът ще купу-ва имоти в Лондон, за да разширява поделенията easyHotel и easyOffice.

Една малка брънка от тази експанзия се случва и в България. Скоро в Со-фия ще бъде отворен еди-найсетият хотел от вери-гата easyHotel. Такива обекти има във Велико-британия, Унгария, Швей-цария и Кипър. „Предла-гаме ви възможно най-добрите цени, а в замяна искаме от вас да жертва-те малко луксозно прос-транство.“ Така е опи-сан моделът на easyHotel в сайта на компанията. Точно това позволява це-ната на нощувка в хотел-ска стая от шест квадрат-ни метра в Лондон да пад-не до 25 лири.

Бизнес моделът на еasyGroup разчита на ви-сокия оборот, максимал-ното оптимизиране на фиксираните разходи, както и на факта, че тър-сенето на предлаганите услуги и стоки е много еластично спрямо цена-та. За предпочитане е ре-зервациите и плащането да се правят по интернет (с цел да се намалят раз-

ходите и да се избегнат посредниците), и то дос-татъчно рано, което по-мага да се планира биз-несът, да се разпределят по-ефективно ресурсите и да се осъществява строг контрол върху разходите. Моделът се стреми да из-глади разликите в оборо-та, които настъпват в раз-личните сезони или часо-ве, като предлага изклю-чително ниски цени, ко-гато търсенето е по-сла-бо и конкурентите не са достатъчно заинтересу-вани. Например в пица-риите easyPizza се насър-чава търсенето в по-вяли-те часове и пиците са по-евтини, отколкото в часо-вете, когато търсенето на-раства и става по-малко еластично спрямо цена-та. Списание Business 2.0 обяснява, че в еasyPizza в Лондон няма телефони. Поръчва се по интернет. Ако все пак настоявате да се обадите, обаждането се пренасочва към кол цен-

тър в Индия. Концепция-та се развива чрез фран-чайз. Предлагат се огра-ничен брой видове и го-лемина на пиците, като не се предвиждат замени на продукти. Пиците се пекат 8 минути, а седем разносвачи ги доставят със собствени автомоби-ли до съответните места. Звучи лесно.

Е, не всички „лесни” начинания на easyGroup са успешни. Преди пет години Стелиос Хаджи-йоану се опита да нало-жи модела си в киноса-лоните чрез easyCinema. Идеята е била там да се продават евтини билети, пуканки и напитки, но планът не постигна же-лания грандиозен успех,

пише Sunday Times. Поде-лението все още същест-вува, но само като услу-га за отдаване на DVD под наем онлайн. „Някои [идеи] проработиха, дру-ги не съвсем, като напри-мер интернет кафенетата [easyInternetcafe], защо-то остаряха технически”, признава Хаджийоану.

Възходът на евтините моделиБизнес моделът на евти-ните (low-cost) стоки и марки е може би най-до-бре развит в търговията на дребно. По примера на германските магази-ни Aldi и Lidl, които про-дават стоки с големи от-стъпки, все повече тър-говски вериги създават и разширяват евтиния сег-мент - Wal-Mart, Metro, Asda, Tesco и други. В на-чалото на годината френ-ският гигант Carrefour обяви, че ще пусне своя лоукост марка, Carrefour Discount, в отговор на това, че потребителите харчат все по-малко пари и отделят все по-голямо значение на цената.

Все повече компании, които произвеждат скъпи стоки и услуги, се впус-кат в евтиния сегмент. Интересът на медиите и потребителите винаги на-раства, когато голям про-изводител на автомобили обяви проект за поредна-та суперевтина кола. В началото на годината индийската индустриал-на корпорация Tata пре-дизвика фурор, като пус-на на пазара най-евти-ния автомобил в света, Tata Nano, на цена около 2000 долара. Как постига тази цена? Пред списание BusinessWeek председа-телят на конгломерата Ратан Тата обяснява, че ключът е в уменията на индийските инженери и удивителната им способ-ност да режат ненужните разходи до необходимия минимум. „Съкращава-те всякакви разходи - за

седалки, за материали, за компоненти - от целия па-кет“, твърди Тата. Пред-ставеният в края на март модел Nano няма клима-тик, еърбег, уредба, мощ-ността му е само 33 кон-ски сили, а максимал-ната му скорост не над-вишава 100 километра в час. Но пък цената нака-ра целият свят да загово-ри за индийския експе-римент. Явно впечатлен от успеха при автомоби-лите, бизнесменът реши да приложи същия биз-нес модел и на пазара на недвижими имоти. По-рано тази година индий-ският конгломерат се на-сочи към пазара на супе-ревтини жилища, които ще продава на цени до 14 хиляди долара.

Индия може да привли-ча интереса на много от производителите на ав-томобили с опитните ка-дри и евтината работна ръка, но една от най-ус-пешните лоукост коли всъщност се произвеж-да в Румъния. Моделът на френската компания Renault Logan се сглобя-ва в заводите на Renault Dacia в Румъния от 2004 г. при базисна цена около 7000 евро, с 49% по-ниска от тази на конкурентни-те седани. Моделът се превърна в хит не само в Източна Европа и Ла-тинска Америка, за ко-ито бе предназначен, но и в Западна Европа, не-зависимо че тези авто-мобили нямат електри-чески стъкла, нито кли-матици или други съвре-менни подобрения, с ко-ито западният потреби-тел е свикнал. Преди го-дина бе пуснат и моде-лът Sandero. Той също се радва на невиждан успех. Два от всеки три автомо-била, произвеждани в за-водите Dacia, са Sandero. Фурорът на моделите на Renault в Румъния отно-во се дължи на ниски-те разходи. Докато BMW печели средно по 3300 до-

�

В БългарияЗа разлика от големите пазари, където вече съществуват какви ли не евтини формати, в България тепърва навлизат „базовите“ инициативи за low cost. Първи се появиха компаниите за нискобю-джетни полети като Wizz Air и Easy Jet. Строи се първият хотел от типа low cost - малки стаи, без каквито и да било екстри, но на ниска цена. Активно навлизат и се развиват и търговските вериги от типа discount. Инвес-титорският интерес е насочен и към изграж-дането и отварянето на аутлет центрове, в които се продават стари колекции на скъ-пи марки, но на по-ниска цена. В търговията с облекла се появи още един пример - онлайн продажбите. Един от големите вносители на чужди марки в България - MDL, създаде онлайн магазин за продажбата на марки като Sisley, Motivi, Benetton. По този начин се съкраща-ват разходите за наем на магазин, персонал и се достига до по-голям кръг от потребители.

Low cost бизнесът в България все още е съвсем слабо развит.

Британската low cost компания

2000долара струва най-евтиният автомобил Nano на индийската Tata

12 СИМВОЛА>>

СТОКИ И ПРОДАЖБИ // КОМПАНИИ


лара от всеки свой модел, то при Logan заложената печалба е 400 долара на автомобил, твърди пред BusinessWeek представи-телят на германското по-деление на нестопанска-та организация Center for Automotive Research Фер-динанд Дуденхьофер.

Успехът на лоукост марките на Renault e пре-дизвикателство пред дру-гите модели на френска-та компания и може да „замърси” марката, пре-дупреждават анализато-ри пред американския икономически вестник Wall Street Journal. Изда-нието цитира данни, спо-ред които през първите седем месеца на година-та продажбите на заво-дите Dacia са нараснали с 18% спрямо същия пери-од на предходната. Само във Франция през юли т.г. продажбите на Sandero и Logan са скочили с 58% при среден ръст на паза-ра от 3.1%. Те заеха осмо място по продажби във Франция, изпреварвайки утвърдени и познати мар-ки като Fiat и Nissan.

Съблазнени от фурора на евтините модели на Renault и други европей-ски производители се на-сочват към сегмента. Ло-

укост проект разработ-ва Fiat, като Индия е из-брана за страна произво-дител. Луксозните мар-ки също се насочват към ниския ценови сегмент. Производителите на об-лекла използват за цел-та модела на аутлетите, в които маркови стоки от минали колекции се продават на значително по-ниски цени. Този мо-дел бе създаден през 70-

те години в САЩ и вне-сен във Франция през 80-те години, твърди Colliers International.

Сега в САЩ процъфтя-ва неговата разновидност - луксозните е-tailers. Те продават онлайн луксоз-ни дизайнерски стоки от отминалия сезон на мно-го по-ниски цени, обясня-ва списание Economist. За представителите на този сегмент кризата буквал-но е златна възможност, защото, от една страна, им осигурява купища не-

продадени маркови сто-ки, които свикналите с лукса купувачи на дра-го сърце купуват евтино. Така например амери-канските ритейлъри като Gilt Groupe, HauteLook и Rue La La и френският им конкурент Vente-privee.com продават дизайнер-ски дрехи от миналия се-зон на цени, които са с 80% по-ниски.

Маркетинговата стра-тегия на ниските цени обаче носи рискове. От една страна, тя може да навреди на имиджа на фирмата и на марка-та в дългосрочен план и да влоши възможности-те за увеличаване на па-зарния дял в периода на икономическо възстано-вяване, предупреждава специализираната ком-пания за пазарни проуч-вания B2B International. От друга страна, ниска-та цена влияе негативно върху рентабилността на компанията. Тя може да бъде успешна в кратко-срочен план и да постиг-не увеличаване на про-дажбите, но не гаранти-ра постигането на устой-чива рентабилност и до-бър имидж на марката в средно- и дългосрочен план. � K

Бизнес моделът на евтините стоки и марки е най-добре развит в търгови-ята на дребно.

я easyGroup превърна създателя си Стелиос Хаджийоану в милиардер СНИМКА: REUTERS

ИМОТИ58 KАПИТАЛ 31 октомври - 6 ноември 2009 г.

imoti.capital.bg

Расте, но накъде...

Как ще се развива София в следващите 20 годиниЯна БОДУРОВА

Малки къщи, групирани в 17 махали с общо населе-ние от 18 хиляди души. Така е изглеждала София пре-ди 130 години, когато на 22 март 1879 г. е обявена за столица.

Днес границите на някогашно-то ориенталско селище почти напълно съвпадат с широкия й център, а броят на официал-но регистрираните души, живе-ещи в нея, през миналата годи-на е бил 1.25 млн.

Оттогава досега обаче има и неща, които не са се промени-ли. Както за първия градски архитект на София Антон Ко-лар, така и за всички негови на-следници приоритетната зада-ча е изграждането на нови ули-ци и булеварди. Някога - за да могат по тях да се движат пър-вите файтони. Днес - за да се пести от времето, прекарано в задръствания.

Надеждата София да стане по-приятно място за живеене е в променения устройствен план на града, който залага развитието му в идните 20 годи-ни. Той предстои да бъде гла-суван в близките седмици от общинския съвет. Освен чисто нови скоростни градски магис-трали и булеварди той обеща-ва и други положителни проме-ни. Предвидени са повече зеле-ни пространства в квартали-те, детски градини, нови трам-вайни и тролейбусни линии и спортни зали (виж графиката). Най-важното, което ще напра-ви обаче, е да сложи край на ха-отичното застрояване през по-следните десет години.

Последни щрихи Сега действащият устройствен план на София влезе в сила през януари 2007 година. Дъл-гият период между изработва-нето и приемането му - почти четири години, обаче напра-ви неактуални някои от градо-устройствените решения, кои-то са залегнали в него. Затова може да се каже, че поправки-

те в документа, които предстои да бъдат гласувани в близките седмици от Столичния общин-ски съвет, де факто дават окон-чателните и по-добри решения за развитието на града. По ду-мите на главния архитект на София Петър Диков той е вне-съл в общинския съвет пре-дишния вариант на плана с яс-ното съзнание, че не е идеален. Само че това бил единствени-ят вариант да се спре порочна-та практика разрешителни за строеж да се дават на парче, без да има генерална идея за цялостната визия на града.

„Сега мога да кажа, че той е идеален и дава възможно най-рационалните решения на про-блемите с трафика и максимал-но добра посока за развитието на града“, обяснява Диков.

Байпас за пътните артерииЕдин от основните проблеми за трафика в София според Ди-ков е, че през 50-те, 60-те и 70-те години към територията на града механично са приба-вяни панелни квартали, като връзката между тях в повече-то случаи задължително мина-ва през центъра на града. Ули-ците в централните райони са проектирани преди столетие и рядко има възможност за раз-ширяването им. Затова и, що се отнася до развитието на пътна-та инфраструктура, планът за-лага основно на изграждане на връзки между кварталите, без те да минават през центъра му. Най-същественото решение в това направление е изгражда-нето на две скоростни градски магистрали, каквито до момен-та в столицата няма.

Така наречената северна тангента ще спести 8 киломе-тра на пътуващите от Люлин към автомагистралите „Хе-мус“ и „Тракия“. По проект трасето й започва от „Ломско шосе“ при околовръстното и на изток минава северно от квар-талите Илиянци, Бенковски и Враждебна до Ботевградско шосе преди околовръстното, в което ще се влива при учас-тъка към летището. Идеята е изграждането на пътния учас-тък да бъде финансирано по оперативна програма „Регио-нално развитие“, а по думите на главния архитект може да е готово до четири години.

Другата ключова градска ма-гистрала е на запад. Тя трябва да свързва „Люлин“ с Нови Ис-кър и да поеме товарния тра-фик от Перник към столицата.

Предвижда се и изграждане-то на няколко пробива, които да изиграят ролята на байпас между най-запушените пътни артерии на града.

Най-важният пробив, който чувствително ще облекчи тра-фика в южната част според Пе-тър Диков, е между бул. „Тодор Каблешков“ и бул. „Ген. Дана-ил Николаев“.

Развитие като по релси Планът предвижда най-използ-ваното средство за придвижва-

не в града да е релсовият транс-порт. Основният трафик ще по-еме метрото, а на крайните ме-тростанции ще се изградят го-леми буферни паркинги. Про-ектът предвижда довеждащи-ят до него градски транспорт да е основно трамваен и тро-лейбусен (виж графиката).

С разширяването на метрото се предвижда постепенно отпа-дане на дублиращите го авто-бусни линии, а развитието му е основно в насока обслужва-не на общоградския район и за-менянето на повечето линии с тролейбусни.

Курс северозападПромените в устройствения план почти не добавят нови те-ритории в границата на града. Така десетки хектари от досе-гашните земеделски земи вли-зат в регулация и на тях ще може да се строи, а основното направление, в което се пред-вижда да расте градът, е т.нар. Северен град, разположен по южните склонове на Стара пла-нина. Според плана новите те-рени ще са на запад от Нови Искър, около селата Кътина, Доброславци и Мрамор.

Планът максимално ограни-чава строителството в подно-жието на Витоша, като по ду-мите на Диков там ще може да се строят единствено еднофа-милни къщи.

Има положителни новини и за жителите на някои цен-трални райони, като например квартал „Възраждане“. По ду-мите на Диков в близката го-дина Женският пазар в сегаш-ния му вид ще бъде премахнат, а на негово място ще се появи търговска зона за стари книги и антики.

Планът обаче не е съвър-шен. Сменя се предназначе-нието на част от територията на големите градски паркове, като например част от Запад-ния парк. От плана става ясно и че теренът в Борисовата гра-дина, върху който сега се нами-ра вече неработещият увесели-телен парк „София ленд“, е от-реден за високо строителство. Апетитите за строеж там не са отскоро и оставят лош вкус за поправка в плана по поръчка. Затова най-доброто за София ще е след приемането на про-мените те да се задържат за по-дълго и да не се заобикалят ко-нюнктурно в зависимост от же-ланията на един или друг ин-веститор. СНИМКА: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Според главния архитект на София Петър Диков след промени-те устройственият план е съвършен

61.8километра ще е дължината на новите скоростни ма-гистрали, които по думите на главния архитект би трябвало да са изградени в идните четири години.

РАЗВИТИЕ

ИМОТИ


Решенията на най-наболелите проблемиНаселение

2008 г.1.24 млн.

по постоянен адрес

2030 г.*1.43 - 1.63 млн.

2008 г. 100 000

временно пребиваващи

*прогноза в зависи-мост от механич-ния прираст

Източник: “Гражданска администрация

и административно обслужване”

към Столичната община.

Потребност от нови детски градини по райони

Детски градини

Брой планирани предучилищни заведения

2008 г. - 2025 г.

75

сегашен недостиг с потребност до 5 градинис потребност до 10 градинис потребност над 10 градини

Нови спортни зали

2 4с капацитет по 20 хил. места.

с капацитет по 2-3 хил. места.

Западен парк 416.75 ха(отнети 32.82 ха)

Североизточен парк 136 ха

Въртопо168 ха

Южен парк 59 ха

Източен 107 ха

Разширяване на “Бакърена фабрика”50 хаНов гробищен парк

северозападно от жк. “Люлин”65 ха

Борисова градина 263. 5 ха(“София ленд” сe изключва от територията)

Северен парк 161 ха

Централни гробища101 ха

Нови гробищни паркове северно и североизточно от парк “Врана”72 ха

паркове

гробище

Легенда:

метро

скоростна градска магистрала

скоростен трамвай в проект

съществуващо трамвайно трасе

трамвайно трасе в проект

метротрасе в проект

Градски транспортброй транспортни средства

154178

към 2009 г. към 2030 г.

97150

502

8.3300

С разширяването на метрото се предвижда постепенно отпадане на дублиращите го автобусни линии. Развитието му е в насока на околоградския район.

зеленина в междублоковите пространства

Територии за озеленяване

Зелена система

зона на градски паркове и градини

терени на локални градини и озеленяване

терени за зелени връзки и озеленя-ване на улици, реки и канали

терени за специални зелени площи

терени за гробищни паркове

действащ ОУП (ха)ОУП изменение (ха)

4655.2

4177.3

4377.5

4667.5

446.6

367.2

470.3

290.6

293.9373.4

50

към 2009 г. към 2030 г.

304.2

154371.1

061.8

134116.3

139

Втори клас - градски магистрали

Трети клас – районни артерии

Четвърти клас – главни улици

Транспортна мрежав км

Първи клас - скоростни градски магистрали

Източник: Дирекция „Архитектура и градоустройство“ ГРАФИКА: АСЯ КОЛЕВА

ПРЕДПРИЕМАЧ60 KАПИТАЛ 31 октомври - 6 ноември 2009 г.

predpriemach.capital.bg

Контрол от разстояние

До средата на 2011 г. търговците трябва да имат касови апарати с директна връзка към НАПМара ГЕОРГИЕВА

Вие сте изряден пред-приемач, който чест-но си декларира це-лия оборот и си плаща данъците.

Може би си мислите, че борбата на правителство-то със сивата икономика не засяга бизнеса ви. В об-щия случай това е така, но все пак трябва да се под-готвите за някои малки изненади. Една от тях е разходът за нови касови апарати, които най-къс-но от средата на 2011 г. ще трябва да могат да се свързват с Национална-та агенция за приходите (НАП). Така инспектори-те ще могат по всяко вре-ме да правят проверки от разстояние без знанието на търговеца, а след това да сравняват установено-то с данните, изпратени в отчетите до приходна-та агенция. Очаква се, че по този начин данъчните ще могат да осъществяват по-добър контрол, че мно-го от скрития оборот ще излезе наяве и че това ще помогне, за да се закър-пи кризисно изтънелият държавен бюджет. Така-ва система е въведена в съседна Сърбия през 2005 г. и оборотите са скочили в пъти, твърдят от НАП.

Става въпрос за подмя-ната на общо

Над 300 хил. устройствакоето за производители-те им е добре дошъл сти-мул, но за някои кризисно изтънели фирмени бюд-жети може да се окажат чувствителен разход.

По данни на произво-дители месечно в страна-та се продават приблизи-телно 4000-5000 апарата. Покупката им се призна-ва за разход и се приспада от данъчната основа.

От приходната аген-ция твърдят, че в страна-та има регистрирани 600 хил. фискални устрой-ства. „Най-вероятно тези, които са в експлоатация, са по-малко, казва Нико-лай Проданов, управи-тел на „Елтрейд“ - произ-водител на касови апара-ти. Причината е, че кога-то една малка фирма за-твори обект, тя може да не отчисли касовия си апарат.“

Според Пенчо Илиев, управител на „Датекс“

(също производител на фискални устройства), не съществуват достоверни данни за броя инсталира-ни касови апарати, но ве-роятно реално се ползват между 300 и 400 хиляди.

Обикновено едно фи-скално устройство има срок за амортизация око-ло пет години, максимал-ният е седем. В употреба обаче са и апарати с над 10-годишен срок, въпре-ки че използването им не

е разрешено. Съвремен-ните модели позволяват към тях да се добави ус-тройство за връзка с НАП, старите обаче изключват тази възможност и тряб-ва да бъдат подменени с нови.

Как ще стане и колко ще струваОт НАП посочват, че в страната има около 60 производители на фи-скални устройства. Ос-новните фирми обаче са около 10 и предлагат по 4-5 модела апарати, ко-ито могат да се свържат директно с НАП. Компа-ниите са натрупали дос-

600хил. фискални устрой-ства са регистрирани в България, по данни на НАП.

РЕГИСТРАЦИЯ



та опит, защото рефор-мата в Сърбия е осъщест-вена с български касови апарати и ноу-хау.

Връзката с НАП може да стане чрез GPRS (тех-нология за пренос на дан-ни през мрежите на мо-билните оператори) или чрез интернет, обясняват експерти. „Най-простата, най-евтина и най-надежд-на система е чрез използ-ването на GPRS“, комен-тира Пенчо Илиев. Така

е изградена системата в Сърбия, Босна и Херцего-вина, Армения, Албания. Към касовия апарат се свързва специализиран GPRS модем, който може и да е вграден и вътре в апарата. Той осигурява връзка на фискалното ус-тройство със сървър на НАП и предава изисква-ните данни. Според Илиев нов апарат с тези възмож-ности би струвал със 100-150 лв. повече от предла-ганите в момента модели на пазара. Средната цена на един касов апарат сега е около 300 лв., т.е. новите се очаква да струват око-ло 400-450 лв.

„Има възможност вече закупени апарати да се дооборудват с GPRS мо-деми. Затова е необходи-мо да се смени вградена-та им програма и евенту-ално да им се добави ин-терфейсна платка, ако нямат такава. Навярно на около 80% от инстали-раните апарати може да се добави такава функ-ция“, обясни Илиев. Това допълнение би струвало около 150 лева, но вероят-но ще е по-евтино, защо-то цените на GPRS моду-лите непрекъснато падат, уточни той.

Коя мрежа„Решението с GPRS е лес-но за реализация и осигу-рява достъпност до всяка точка в страната, която е добре покрита от мобил-ните оператори“, обобща-ва плюсовете на този под-ход Николай Проданов. Според него обаче т.нар. сръбска система за дис-танционна връзка има съществени недостатъ-ци. Тя изисква външен за фискалното устройство GPRS модем, което прави комуникацията уязвима и подлежаща на манипули-ране. „За финансово моти-вираните търговци, реши-ли да избегнат системата, усилията да го постигнат са сравними със ситуа-цията в момента - касови апарати без дистанционна връзка. Може дори да се предположи, че те ще ос-танат неразкрити по-дъл-го заради увеличаването на дистанционния кон-трол за сметка на физиче-ския“, коментира Прода-

ство е вграден модул за свързване с интернет или GSМ. Заради вградения модул нивото на защита на данните е по-голямо. Алтернатива на GPRS e интернет връзката, коя-то е приложима за пове-че от едно работно място и не изисква допълнител-ни такси.

Този вариант обаче също има недостатъци - в някои райони на стра-ната няма достъп до ин-тернет. А и все още мно-зина не могат да рабо-тят с глобалната мрежа. Освен това е наложител-но информацията да се криптира (кодира), за да се осигури защитата й.

„България би била пър-вата страна в ЕС, ако бъде въведена такава система. Хубаво би било търговци-те да имат избор между двете алтернативни ре-шения“, казва Проданов.

Всички варианти и тех-нически подробности по осигуряване на дистанци-онната връзка с приход-ната агенция предстои да бъдат уточнени на среща с производителите. „За да има успех реформата, ад-министрацията трябва да е наясно какво иска да по-стигне, какви данни иска да получава, как да ги об-работва“, коментира Пен-чо Илиев.

Постепенна замяна„Би трябвало като произ-водители да искаме сро-ковете за въвеждане на новата система да са въз-можно най-кратки. Но ние смятаме, че на търговци-те трябва да се даде разу-

мен срок, за да успеят да изпълнят изискванията, а на производителите - за да регистрират и преуза-конят актуалните моде-ли апарати“, казва Нико-лай Проданов. Той смята, че въвеждането на нови-те изисквания трябва да бъде „процес на естест-вена замяна на фискал-ните устройства с нови - примерно три-пет годи-ни, тъй като е редно тър-говецът да може да амор-тизира техниката, в която е инвестирал“.

Много търговци са на мнение, че дистанцион-ното контролиране не е решение, ако продавачи-те не регистрират целите си обороти, както се случ-ва и сега.

„Касовите апарати не осигуряват прозрачност на продажбите, защото

няма гаранция, че те ще бъдат въвеждани корект-но“, коментира Наско Шарков, главен опера-тивен директор на „СЕП България“. Компанията е оператор на електрон-ни плащания. „Подкрепя-ме извършването на про-мени, но то трябва да е в посока към развитие на електронни плащания и услуги, защото това е ев-ропейският модел на про-зрачност“, категоричен е

Шарков. „Касовите апарати с

дистанционна връзка с НАП дават достатъчно много способи, за да се намали недекларирани-ят оборот поне двойно“, твърди Росен Бъчваров, директор „Комуникации“ в НАП. Той припомня, че се обсъжда проект на за-кон, който ще ограничи кешовите разплащания до 15 хил. лв.

Дистанционно отчитанеВсички детайли около системата трябва да бъ-дат изяснени максимал-но скоро. Промените в За-кона за данъка върху до-бавената стойност вече бяха одобрени от Минис-терския съвет и приети на първо четене в парла-мента. До шест месеца след влизането им в сила министърът на финанси-те трябва да направи съ-ответните промени в на-редбата за регистриране и отчитане на продажби-те в търговските обекти.

Търговците ще имат ед-ногодишен срок, за да си купят нови касови апара-ти или допълнителни ус-тройства към старите, ко-ито да осигурят връзка от разстояние с данъчните. Може би е добра идея да се почака с покупката, до-като окончателно се изя-сни какви точно апарати ще са нужни, но не е зле този разход да бъде зало-жен в бюджета за след-ващите една-две години. Особено за фирми, за чий-то бизнес са нужни пове-че касови апарати. � K

нов. Освен това система-та изисква модем за всеки касов апарат и съответно - отделна такса към мобил-ния оператор за всяко ра-ботно място плюс запла-щане на трафика при пре-носа на данни. Няма нито една страна в ЕС, която да използва такава система, казва Проданов.

Според него по-добър вариант е т.нар. интегри-рана система, при която във фискалното устрой-

Инспекторите ще могат по всяко време да правят проверки от разстояние.

60фирми в страната произвеждат касови апарати, по данни на НАП.

ПРОИЗВОДИТЕЛИ


на, по който работи паза-рът на националния ни домейн. Това е и улесне-ние за обикновените по-требители, които нямат особена претенция, кога-то трябва да избират меж-ду .com и .bg. Повечето от тях през годините предпо-четоха комерсиалния до-мейн именно поради го-реописаните трудности. По неофициални данни в момента у нас има между 20 и 40 хиляди сайта с раз-ширение .bg, което никак не е много.

Не трябва да се очаква, че след първите сключе-ни договори между „Ре-гистър.БГ“ и новите по-средници тези числа ще се променят драстично. Прогнозата на Драгомир Славов, управител на „Регистър.БГ“, е за 100% годишен ръст в сравне-ние със сегашния 60% (2008 г.). Промяната веро-ятно ще свали цените за .bg, които в момента за-почват от 30 евро при „Ре-гистър.БГ“. Поради, как-то може да се очаква... конкуренцията.

За регистраториСтандартната практика при хостинг компаниите е да купуват правото вър-ху даден домейн от регис-

трите, държащи правата за управление му, и да го предлагат на клиентите си. Ползата за тях е въз-можността за автомати-зиран (и по-евтин) дос-тъп до базата данни на регистъра, както и по-ниската цена, която пла-щат за регистрация. Спо-ред Любомир Русанов от Superhosting.BG, компа-нията с най-много домей-ни в България, маржът при комерсиалните .com или .net области е около 1, максимум 2 долара.

Проектодоговорът, кой-то „Регистър.БГ“ пред-лага, е със следните ус-ловия: 1000 евро начал-на такса за евентуални регистратори и 18 евро на продаден уебадрес. С други думи, маржът за партньори е 12 евро. Лю-бомир Русанов смята, че тези цени са съобразе-ни с пазарните условия в страната, а чистата пе-чалба е достатъчна, за да се поддържа успешно по-сложната, в момента из-искваща човешка наме-са, регистрация на .bg домейни.

На практика всеки

може да стане регистра-тор към „Регистър.БГ“, но не всеки може да оста-не такъв. Подновяват се договорите само на парт-ньори, продали минимум 200 домейна за годината. Хостинг пазарът по прин-цип е много сегментиран. Според Любомир Русанов от Superhosting.BG 85% от него са разпределени меж-ду 400 компании, като 50-60% държат най-големите 10. Именно затова Драго-мир Славов от „Регистър.БГ“ коментира пред „Ка-питал“, че се обмисля 1 го-дина гратисен период по клаузата за 200 регистри-рани домейна. Дотук ус-ловията на „Регистър.БГ“ звучат добре, в крайна сметка самите посредни-ци трябва да се грижат за рентабилността си.

По-спорна обаче е една от защитните клаузи за качеството на услугата, според която при наруше-ние по договора (включи-телно по работната про-цедура) регистраторът дължи 100 евро неустой-ка на „Регистър.БГ“. В България няма незави-сим орган, който да ар-битрира подобни споро-ве, а според Драгомир Славов разрешаването им ще се осъществява в българския съд. Това на-дали е най-добрата пози-ция, при положение че поне при първоначалния етап на запознаване с из-искванията на „Регистър.БГ“ претенциите за таки-ва неустойки може и да са ежедневие.

За РегистъраНе всички обаче са довол-ни от условията за парт-ньорство. Петър Минкин от „Регистратор.БГ“ обяс-нява, че ако не се прераз-гледат някои клаузи, ком-панията му няма да по-дпише договора. „Най-големият проблем е, че след евентуалната акре-дитация на регистратори в областта .bg „Регистър.БГ“ ще продължи да ра-боти едновременно като регистър и регистратор, както е в момента“, зая-вява Минкин. Всъщност няма пречки двете функ-ции да се съвместяват, стига официалният на-ционален регистър да не подбива цените на ре-гистраторите. Това обаче няма как да се гаранти-ра. Ако има проблем, той е по-скоро усещането, че този ход на „Регистър.БГ“ е закъснял, а към самата организация с годините се е акумулирало сериоз-но недоверие. Надали то ще изчезне със сегашната инициатива, но поне биз-несът получава първия си шанс да се включи в ново-демократизирания .bg до-мейн пазар.



Регистратори в регистъра„Регистър.БГ“ пуска партньорска програма за посредници при регистрацията на български уебадресиКалина КАЛЧЕВА

Една положи-телна промя-на, гарнирана с тръпчив вкус на недоверие.

За съжаление това пред-ставлява новината, че „Регистър.БГ“, офици-алният регистър на на-ционалния домейн с раз-ширение .bg, започва да работи с посредници. Какви са условията на тази програма и рен-табилно ли е да си регистратор?

За потребителиДо момента желаещите да получат име на сайт от .bg областта можеха да го на-правят чрез няколко вир-туални източника, които в крайна сметка се свеж-даха до един реален. Най-бързият, поне по отно-шение на брой замесени в транзакциите участни-ци, вариант бе официал-ният регистър - фирма-та „Регистър.БГ“. Дълго време обаче процедурата за получаване на домейн бе доста тромава. Напри-мер, за да регистрирате сайта konche.bg, трябваше да представите основание за ползване на желаното име, да речем, фирмата ви да се казва... „Конче“. Предприемчиви търговци се заеха да вършат тази досадна процедура срещу логично по-висока цена и през 2007 г. създадоха „Ре-гистратор.БГ“. По този на-чин са регистрирани 2000 домейна през миналата година, нищо че през 2008 г. „Регистър.БГ“ опрости процедурата за получава-нето им.

Някои хостинг фирми, като ICN.BG, си партни-раха с „Регистратор.БГ“, въпреки че тази компа-ния не е регистратор, сключил споразумение с „Регистър.БГ“, а купу-ва домейните както всич-ки останали клиенти. Ето защо сегашното предло-жение за партньорство е сериозна промяна в начи-

Регистърът на .bg домейни се опитва да се демонополизира, но възможно най-изгодно.

ИЛЮСТРАЦИЯ: SHUTTERSTOCK / КАПИТАЛ

11 ноември2009

Четвърта съвместна конференция на списание „Регал“ и GfK Bulgaria

Регистрирайте се на www.regal.bg/retailindetail

Генерални спонсори:

Партньори: Организатори:

КАКВО

НОВО?

» в поведението на потребителите» по веригата на доставки» при собствените марки» в технологиите

ФИНАНСИ


Рекламата е скъпо удо-волствие. Тук обаче няма да става дума за

цената на тридесет-секундно клипче в на-ционалния ефир или за квадратен санти-метър в централен ежедневник.

Става въпрос за конкрет-ния опит на Райфайзен-банк, която ще трябва да плати 5.58 млн. лв. за кам-пания по популяризира-нето на ипотечни креди-ти отпреди няколко годи-ни. Причината обаче не е внезапна смяна със зад-на дата на тарифата на рекламната агенция, а глоба, която Комисията за защита на конкурен-цията (КЗК) наложи на банката.

Предисториятанакратко е следната - през 2004 г. семейство тегли ипотечен заем от Райфай-зенбанк, към който полу-чава и безплатна застра-ховка „Живот“. Пет го-дини по-късно съпругата почива и съпругът уведо-мява банката, за да полу-чи парите от полицата, но се оказва, че тя е била прекратена още през 2006 г. Същевременно и през 2007 г. кредитната инсти-туция е продължила да рекламира безплатна за-страховка „Живот“ за це-лия период на заема. Впо-следствие ощетеният кли-ент все пак успява да по-стигне някакво споразу-мение със банката, ма-кар че нито от нея, нито от КЗК посочват подроб-ности какво точно е до-говорено. Междувремен-но обаче, след като е по-лучил сигнал за случая, антимонополният регу-латор прави проучване и стига до извода, че е на-лице нелоялна конкурен-ция и опит за привлича-не на клиенти със заблуж-даващи рекламни посла-ния. В резултат на това

на Райфайзенбанк е на-ложена рекордна за досе-гашната практика на КЗК санкция.

От финансовата инсти-туция обявиха, че ще об-жалват решението на ко-мисията. „С действията си по предлагане на без-платни застраховки бан-ката не е целяла да за-блуди своите клиенти, нито да увреди интереси-те на конкурентите“, ко-ментираха от пресцентъ-ра на Райфайзенбанк, без да дават повече детай-

ли, като обясниха, че ще изложат аргументите си пред съда.

Тука има, тука нямаИсторията около Райфай-зенбанк обаче съвсем не е изолиран случай. Пре-ди две-три години Коми-сията за финансов над-зор (КФН) получи серия оплаквания от клиенти в подобна ситуация, чии-то застраховки „Живот“, сключени при тегленето на ипотечен заем, са били прекратени, без те да бъ-дат уведомени от банка-та. В отговор на това яв-ление тогава КФН иници-ира поправки в Кодекса за застраховането, кои-то влязоха в сила в края на 2007 г. Според новите разпоредби при полици, сключени в полза на кре-дитор (между другото в това число влиза и застра-ховането на имоти, което е задължително при жи-лищните заеми), при на-стъпването на обстоятел-ства, засягащи интереси-те на клиента, банката е длъжна писмено да го уведоми.

Необходимостта от по-добни мерки произтича от

практиката при издаване на подобни съпътстващи заемите застраховки. В такива случаи независи-мо дали разходите се пое-мат от банката или от са-мия клиент, обикновено се сключват групови по-лици, защото при повече застраховани лица банка-та може да договори пре-ференциални условия. От „Булстрад Живот Виена иншурънс груп“ обясня-ват, че в тези случаи бан-ката трябва да предоста-ви на всеки клиент сер-тификат с общите усло-вия и конкретните пара-метри на застраховката. Кредитополучателите мо-гат да се застраховат и ин-дивидуално в избрана от тях компания. „Ползващо лице по полицата и в този случай се явява банката“, обяснява Росица Зографо-ва, директор „Продуктово развитие“ в „Дженерали Животозастраховане“.

Поправките явно са до-вели до търсения резул-тат, тъй като представи-тели на финансовия сек-тор споделят, че след при-емането им нямат инфор-мация за подобни случаи. Доказателство е и фактът, че напоследък предла-гането на животозастра-ховки за сметка на бан-ката е по-скоро рядкост. Това, разбира се, може да се тълкува и начин за оп-тимизиране на разходите покрай кризата.

Една от малкото финан-сови институции, които в момента предлагат без-платна застраховка „Жи-вот“ към ипотечните си продукти, е МКБ Юнио-нбанк. Нейни представи-тели посочват, че на този етап не е имало обстоя-телства, които да налагат подаване на информация към кредитополучатели-те им за статуса на поли-ците. „Разбира се, нашите клиенти винаги могат да се обърнат към нас, като подадат писмено искане, с което ние да ги уведо-мим, отново в писмен вид,

Липсата на ясна и навреме подадена информация може да се окаже серио-зен проблем.

Реклама за 6 милиона

...или как Райфайзенбанк беше глобена заради липсващата застраховка на клиентМария ИВАНОВА

за състоянието на тяхната застраховка“, уверяват от МКБ Юнионбанк.

Всъщност именно ак-тивното търсене на ин-формация е основната стъпка, която клиентите могат да предприемат, за да са сигурни в защита-та на интересите си. Про-цесът обаче трябва да е двупосочен - т.е. етич-ните правила изискват дори и без изрични зако-нови разпоредби банки-те също да уведомяват навреме и изчерпателно

клиентите си при всякак-ви промени по договори-те им и по съпътстващи-те ги застраховки.

Въпрос на добра практикаПредоставянето на дос-татъчна и разбираема информация е и една от препоръките на Светов-ната банка по отношение на усъвършенстването на защитата на потребители-те на финансови услуги. В публикуван през май 2009 г. доклад институци-

ята препоръчва предпри-емането на допълнител-ни мерки за подобряване на контрола над финансо-вите услуги, първа стъп-ка за което е да се дефини-ра ясно кой трябва да осъ-ществява надзор над това. Предложените варианти са да се разширят право-мощията на Комисията за защита на потребителите, отговорността да се прех-върли изцяло върху регу-латорите на финансовия сектор (БНБ и КФН) или да се създаде финансов омбудсман.

Докато подобни рефор-ми се случат обаче, клю-чов фактор за запазване-то на добрите отношения между банките и клиен-тите си остава комуника-цията, която очевидно се е загубила в казуса с Рай-файзенбанк. Как и защо се е стигнало до такава ситуация тепърва ще се разяснява, но независи-мо от развитието му слу-чаят ще остане показате-лен за сектора. А причи-ната за това не е толкова рекордният размер на гло-бата, колкото напомняне-то колко е важно да игра-еш коректно - както по от-ношение на клиентите си, така и спрямо конкурен-цията. � K


върху пазари като Полша или Чехия. От друга стра-на обаче, е вярно също, че пазарите в Югоизточ-на Европа, приети за по-млади, би трябвало да по-кажат на инвеститорите по-сериозен потенциал за растеж в бъдеще време. Как чуждите инвести-тори оценяват услови-ята за правене на бизнес в България в момента?Част от инвеститори-те бяха леко разочарова-ни от инвестициите си в България. Тъй като ско-ро беше формирано ново правителство, те би тряб-вало да преоценят инте-реса си към България, което е нормално за слу-чаите, в които има сери-озна промяна в управле-нието на една държа-ва. Това е позитивен мо-мент, но инвеститорите ще следят много внима-телно развитието на пър-вите важни правителстве-ни решения. В неотдавнашната ви презентация спомена-хте два ключови сек-тора - на обществените услуги и „Булгартабак“. Те ли са на радарите на инвеститорите в момента? Защо?Не бихме искали да ци-тираме конкретни фир-ми, но в такъв кризи-сен контекст цигарена-та индустрия и ютилити секторът се възприемат като защитни активи за инвеститорите.

Смятате ли, че реги-онът видя най-лошото, що се отнася до мак-роикономиката и капи-таловите пазари? Кога очаквате възстановя-ване?Всичко, което можем да кажем, е, че според неот-давнашно проучване сред управители на инвести-ционни фондове, повече-то инвеститори са на мне-ние, че западните иконо-мики вече са преминали

през най-ниската точка на рецесията и се нами-рат в начален стадий на

ФИНАНСИ


Управляващият директор в Rothschild за Централна и Източна Европа

Люк Ханон: Инвестиционният имидж на България зависи от новото правителство

Инвеститорите предпочитат Централна пред Югоизточна Европа, защото я приемат за по-сигурна, смята Ханон СНИМКА: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

ПРОФИЛ

Люк Ханон е упра-вляващ директор за Централна и Източна Европа в Rothschild, една от най-големите независими инвести-ционни банки в света. Тя е специализирана в сферата на консул-тантските услуги за правителства, корпо-рации и индиви дуални лица. Наскоро той участва в конференция за пазара на сливания и придоби вания в региона и потърсихме мнението му за това как инвес титорите възприемат страната в момента.

Повечето инвес-титори са на мнение, че запад-ните икономики вече са преминали най-ниската точка на рецесията... Вероятно ще има закъснение на паза-рите в Централна и Югоизточна Европа.

В криза цигаре-ната индустрия и ютилити секторът се въз-приемат като за-щитни активи от инвеститорите.

възстановяване. Вероят-но ще има закъснение на пазарите в Централна и Югоизточна Европа, как-то и вероятно ще наблю-даваме сериозни разли-чия, свързани с възста-новяването между раз-личните страни в реги-она, зависещи между дру-гото и от успешните или неуспешните реакции на правителствата на тези страни.

Върнаха ли се вече пазар-ните оценки на пред-приятията на по-високи нива?В региона съотношени-ята цена/печалба се за-върнаха на високи нива, над средните и близки до върховите такива от 2006 г. Разбира се, всичко за-виси от възстановяване-то на нивата на печалба. Кога можем да очак-ваме възстановяване на пазара на сливания и при-добивания?През последния месец усетихме позитивно дви-жение на пазара на слива-ния и придобивания в ре-гиона, ставайки свидете-ли на големи сделки как-то в Западна, така и в Из-точна Европа. Това е и до-бро свидетелство, че ня-кои банки отново проя-вяват апетит за финанси-ране в региона. За разли-ка от преди шест месеца, когато случаят не беше такъв.

Интервюто взе Татяна ПУНЧЕВА

ак бихте оце-нили ефекта от кри-зата върху Централна и

Източна Европа? От гледна точка на ин-веститорите чувство-то ни е, че тези, които все още търсят възмож-ности в региона, напо-следък се концентрират повече върху Централна и Източна Европа, откол-кото върху Югоизточна

Европа. Инвеститорите са по-активни в пазари като Полша, Чехия, Сло-вакия и Словения, защо-то ги преценяват като по-сигурни страни с по-вече политическа и мак-роикономическа стабил-ност, както и с историче-ски по-здрави индустри-ални традиции и връзки. Все още има и инвести-тори, интересуващи се от Югоизточна Европа, но ни се струва, че поне дос-

коро те бяха по-склонни да гледат към пазарите в Гърция или Румъния, от-колкото в България.

Гледат ли инвестито-рите с различни очи на тези два региона? Защо? От една страна, по вре-ме на кризата някои ин-веститори се оттеглиха от пазарите в Централ-на и Югоизточна Европа. Тези, които останаха, се концентрираха по-скоро

Очаквайте на 7 ноември в Специалното издание

ТЕЛЕКОМУНИКАЦИИ

a Какви са следващите предизвикателства пред телефоните в хардуерно отношение. Как щепроменят те мобилните услуги

a Изнасянето на комуникациите извън фирмите - модел за съкращаване на разходи

a Какво се случва с WiMax и останалите алтернативни телеком операторив България?

a Какво е нужно, за да направиш продаваем софтуер за мобилни телефони?

ТЕМА НА БРОЯ: Следващия безжичен стандарт на мобилните оператори

Заявете вашата реклама до 2 ноемвриза реклама: 02 9376 444, [email protected]

ФИНАНСИ


Неизвестната „Енергони“ може да стане най-голямата компания на българската борсаКонстантин НИКОЛОВ

През 1993 г. ни-кому неиз-вестната ка-надска мин-нодобивна

компания Bre-X обявя-ва, че е открила голя-мо находище на злато в джунглите на Борнео, Индонезия.

Прогнозите за залежите достигат невижданите 200 млн. тройунции. Ак-циите на групата за нула време се превръщат в аб-солютен хит сред инвес-титорите на борсата в То-ронто и пазарната капита-лизация достига 4.4 млрд. долара. Но всичко се сгро-молясва с гръм и трясък, след като става ясно, че залежите от злато са поч-ти никакви. Акциите се сриват и завличат редица пенсионни фондове в Ка-нада със стотици мили-они долари.

Историята на световни-те фондови борси изобил-стват с подобни балони, които се напомпват или от необоснована инвести-торска мания, или от из-мамно раздути активи. На Българската фондова борса в момента трудно може да се говори за ин-веститорска еуфория, но странно оценени активи не липсват. Най-пресният и фрапантен случай е нас-коро качилата се на борса-та „Енергони“, която пла-нира на общото си събра-ние в края на ноември да увеличи капитала си

Oт 250 000 на 547 000 000 леваПо този начин тя ще стане най-голямата на БФБ по акционерен капитал, а с няколко фиктивни сделки може да заеме и престиж-ната позиция на лидер по пазарна капитализация.

Фирмата, зад която сто-ят гръцки инвеститори, иска да направи умопом-рачителното увеличение чрез сливане с две други

компании - „Роял ресортс“ и дъщерната й „Роял ин-вестмънт“. И двете не из-вършват почти никаква дейност, а единствените им активи са патент за „метод за изграждане на вятърна електроцентра-ла“... който е оценен пър-воначално на 9 млн. лв. (2006 г.), после е преоценен на 80 млн. лв., а преди бро-ени месеци е преоценен отново - този път на 547 млн. лв. Всъщност „Роял

ресортс“ вече се е опитала да увеличи капитала си от 67 на 547 млн. лв. на база на новата оценка, но Аген-цията по вписвания изли-за с отказ. Затова така пос-къпналия патент е апор-тиран от „Роял ресортс“ в новосъздаденото „Роял инвестмънт“ с капитал за-ветните 547 млн. лв.

Още при излизането си на борсата през юни пред-седателят на управител-ния съвет на „Енергони“ Димитриос Айвалиотис не скри амбициите на ком-панията си във възобновя-емите енергийни източни-ци. Тогава той заяви, че „Енергони“ планира да изгради ветроенергиен парк за 160 млн. евро, кой-то ще бъде финансиран със собствени средства, а не чрез борсата. През ля-тото Айвалиотис заяви, че до края на 2010 г. капи-талът на дружеството ще бъде увеличен до 67 млн. лв. (подозрително съвпа-дащи с капитала на „Роял ресортс“), но и това няма да стане чрез капитало-вия пазар, а със собстве-ни средства. Айвалиотис е най-големият акционер в „Енергони“ с 99.8% от акциите.

Скъпоценният патент N64239представляващ „метод за изграждане на вятър-на електроцентрала“, се различава от традицион-ния по това, че предвиж-да строежа на генератори в планината, а не в рав-нинни условия. В послед-ната си оценка за патента от юли 2009 г. наетите от инвеститора вещи лица сочат като предимства на изобретението факта, че не се налага изгражда-не на метеорологични об-серватории, тъй като „та-кива съществуват нався-къде във високопланин-ските райони“. Експер-тите изчисляват, че при-ходите от дейност ще на-раснат от 626.8 млн. евро през 2010 г. до 762 млн. евро през 2021 г. на базата на „изготвения от молите-ля бизнес план за използ-ване на изобретението“.

Според мениджър във фонд, инвестиращ във вя-търни централи в Бъл-гария, оценката е напра-вена непрофесионално и с очевидно непознаване на темата. В документа на вещите лица се казва, че „общата мощност на инсталацията ще е 2271 мВтч“. Но инсталирана-та мощност се мери в ме-гавати (MВ), а произведе-ното количество електро-енергия от единица инста-лирана мощност се измер-ва в мегаватчасове (мВтч или MWh). Ако се прие-ме обаче, че става дума за грешка по невнимание и по новия метод ще бъдат инсталирани 2271 мВ мощ-ност, означава, че ще бъде постигнат невероятен ре-корд, тъй като до момента в България има изградени вятърни енергийни мощ-ности за не повече от 300 МВ. Например капаците-тът на новия парк на AES до Каварна е 156 мВ.

Изчисленията за цената на годишното производ-ство също будят недоуме-

ботва 8762 MВтч годишни ефективни часове. Това е точно 3.5 пъти производ-ството на най-производи-телните турбини по Север-ното Черноморие.

Небезинтересни са и но-вите акционери, които ще влязат в „Енергони“ след вливането на двете „Роял“ дружества. Техен изпъл-нителен директор, осно-вен акционер и изобрета-тел на патента е Михаил Георгопападакос. Друг ин-тересен инвеститор е хол-дингът „МакКап“, който се контролира от бившия депутат от ДПС и впослед-ствие финансист на НДСВ Максим Димов. „МакКап“ има няколко проекта за вятърни паркове обособе-ни в дъщерни дружества. В бордовете на тези дру-жества влиза и... Михаил Георгопападакос.

Комисията за финан-сов надзор в момента раз-глежда предложените точ-ки от предстоящото общо събрание на „Енергони“. „Изпратихме писмо до Па-тентното ведомство, в ко-ето питаме дали оценката на вещите лица е корект-на“, заяви пред „Капитал“ Ралица Агайн, заместник-председател на КФН, отго-варящ за инвестиционна-та дейност. От финансовия

регулатор искат да знаят дали е известна оценка на подобен патент над поло-вин милиард лева. В КФН също така се чудят дали изграждането на вятърна електроцентала в район, където съществува мете-орологична обсерватория, представлява „съществе-но нов и значим метод“ и дали не би трябвало стой-ността на един патент да намалява вместо да се уве-личава с наближаване на изтичането му.

Засега може само да се спекулира какво точно цели „Енергони“. От ком-панията не отговориха на въпросите на „Капитал“, изпратени на обявените електронни пощи за кон-такт. През юни от друже-ството обявиха, че има ва-риант да пуснат акции за български инвеститори през 2010 г., а на предсто-ящото общо събрание ще се решава и за ново увели-чение - до 1 млрд. лв. За-това Комисията за финан-сов надзор трябва да е осо-бено внимателна - засега надуването на „Енергони“ до най-голямата публич-на компания в България може и да е просто кури-оз, но впоследствие може да се превърне и в нещо не съвсем законно.


За три години стойността на патента е скочила почти 57 пъти.

Вятър работа

ние. Според експертите за 2010 г. цената, която е оч-акваният приход на 1 MВ инсталирана мощност, ще бъде 276 000 евро. По този начин (когато се умножат 2271 мВ по 276 000 евро) се получава очаквани го-дишни приходи от 626.8 млн. евро. Ако се раздели общият приход на използ-ваната от оценители тари-фа от 31.5 евро за 1 MВ, из-лиза, че инсталацията с мощност от 1 MВ изра-

МОЯТ КАПИТАЛ66 KАПИТАЛ 31 октомври - 6 ноември 2009 г.

my.capital.bg

Цената на оригиналаРемонтирането на автомобил при официалния дилър е по-скъпо, но и по-удобно и сигурноГеорги ПАУНОВСКИ

Имате сравнително нов автомобил, който току-що е излязъл от гаранционния срок.

Като цяло не би трябвало да имате проблеми с него, но посе-щението в сервиз поне веднъж годишно е неизбежно - най-мал-кото за периодичен преглед и смяна на консумативи. Логич-но е да се запитате дали да про-дължите да ползвате серви-за на дилъра, който ви е про-дал колата. Или да потърсите друго място, където ремонтът може и да излезе по-евтин.

За да проверя кой е по-до-брият вариант, реших да вля-за в ролята на клиент и да про-уча цените на частите и труда при най-големите търговци на нови коли и в независим авто-сервиз (не гаражна работилни-ца, а сервиз).

Опитът на тайния клиентЗа целта се направих на соб-ственик на Toyota Auris, Peugeot 307, Volkswagen Golf, Ford Focus и Dacia Logan, които се „нужда-еха“ от смяна на маслен, гори-вен и въздушен филтър и пред-ни накладки. Изборът падна на тези коли, защото първите че-тири са от гамата на лидери-те по продажби, а Logan е най-търсеният модел у нас. Цели-ят ми мним автопарк е от коли на по малко над три години и всички са дизелови, тъй като те са предпочитани на местния пазар.

Като начало посетих сервиз в столичния квартал „Младост“, който е част от верига работил-ници на фирма, занимаваща се и с внос на качествени резерв-ни части. Любезно бях осве-домен за цените на частите и труда, като за работа обещани-ето беше, че няма да ми бъдат взети повече от 70 лв. за всич-ко. Съвсем наблизо в „Мото-Пфое Младост“ (при официал-ния дилър на Ford) моят Focus щеше да бъде отремонтиран за 100 лв., като разликата в стой-ността на частите беше мини-мална и вероятно се дължеше на факта, че бяха от различни производители, макар и в два-та случая германски. Впослед-ствие установих, че тази тен-

денция важи и в другите офи-циални сервизи - частите почти нямат оскъпяване спрямо неза-висимите сервизи и магазините за продажба на дребно, като по-някога дори са по-евтини. Спо-ред Петър Илов, мениджър раз-витие на дилърската мрежа в „Тойота Балканс“, за колите до около три години почти не се предлагат евтини алтерна-тиви на оригиналните резерв-ни части. За по-старите модели обаче вариантите са много на разнообразни цени, но рискът на свободния пазар да се попад-не на некачествен продукт ни-как не е малък.

Продължавам обиколка-та си и стигам до дилъра на Volkswagen „Порше БГ“ и не-говия голям център „София из-ток“ на околовръстния път. Пра-ви ми впечатление, че тук не мо-гат да ми кажат никакви точни цени на частите и консумативи, без да знаят номера на рамата на моя автомобил. Калоян Ка-сабов, мениджър следпродаж-бено обслужване в „Порше БГ“, по-късно ми обяснява, че това се прави, за да се избегнат грешки. Цените за работа обаче са обяве-ни прилежно, като всички дей-ности по моя Golf биха струва-ли 140 лева. Почти същата е су-мата при дилъра на Peugeot „Со-фия Франс ауто“. Близо 300 лв. е цената на труда при „ТМ ауто“

(Toyota), но това е при пакетна услуга, включваща още проми-ване на двигателя, смяна на по-дгревните свещи и филтъра на климатика. Най-евтино е в ото-ризирания сервиз на Dacia и Renault „Немекс“, където за ра-бота биха ми взели 75 лв.

Частите за Logan също са най-достъпни - 260 лв. в най-лошия случай срещу 307 лв. за Peugeot 307, 421 лв. за Toyota Auris и 471 лв. за Ford Focus.

Това, което прави впечатле-ние, е, че даването на колата за ремонт при официалните дилъ-ри става в доста по-приятна об-становка. Всичко е добре орга-низирано, служителите са лю-безни, има кафета, в които мо-

жеш да изчакаш ремонта. В „Мото-Пфое“ се опитват да съ-блазнят собствениците на по-стари коли с промоционални цени, като, ако те са над пет го-дини, притежателите им полз-ват преференциални цени за ре-зервни части и труд, с отстъп-ка в размер на 20%. В „София

Франс ауто“ също имат кам-пания, като предлагат 10% от-стъпка за труд, резервни части и за всички най-важни консу-мативи независимо от възрас-тта на колата.

Излиза ли евтиното скъпоЗащо все пак при дилърите тру-дът е толкова по-скъп? „Наши-те цени имат покритие. Пре-димствата ни са, че предлагаме цялостна услуга на едно мяс-то, разполагаме с обучен пер-сонал, най-доброто оборудва-не, всички необходими специ-ализирани инструменти“, каз-ва Петър Илов от „Тойота Бал-канс“. Той допълва, че на мно-го места в сервизите за различ-ни марки се правят импровиза-ции, като от една наглед прос-та манипулация като смяна на филтър може да се получи се-риозен проблем.

„Има ремонти по автомобили-те Toyota, които не биха могли да се извършат другаде освен в официалните сервизи. Става въпрос преди всичко за пробле-ми с електрониката“, посочва Илов. Като предимство на ди-лърите той изтъква и грижата за клиента и личното отноше-ние, като дори стремежът е да има проследяване на ремонта (продължава ли проблемът, как се държи колата след ремонта и т.н.). Не на последно място из-ползваните от дилърите резерв-ни части са оригинални, като производителят дава една-две години гаранция за тях неза-висимо от пробега. „В крайна сметка много от нашите клиен-ти спират да мислят какво пла-щат, а оценяват това, което по-лучават“, обобщава Илов.

Според Калоян Касабов от „Порше БГ“ трудът на мон-тьорите в официалните серви-зи е по-скъп, защото компани-ите работят на светло (плащат данъци, осигуряват работници-те), инвестират в скъпи компле-кси, оборудване и непрекъсна-ти обучения. „Често ни ползват като крайна инстанция, хората са обиколили няколко сервиза, където са им казали различни неща за техния Volkswagen или Audi и идват при нас за оконча-телно мнение. Случвало се е и да докарат коли в насипно със-тояние, които са били разглобе-ни, но после пишман майстори-те не са успели да ги сглобят“, посочва Касабов. Той пояснява, че за всеки проблем може бързо да се потърси съвет от някои от специализираните сервизи.

Фирмените сервизи забеляз-ват отлив на клиенти заради кризата. Въпреки това цените на услугите не са намалени, а в началото на година дори са пос-къпнали с около 10%. В „Порше БГ“ опитват да противодейст-ват с пакетни цени за най-ат-рактивните услуги. Като бо-нус за клиентите, които редов-но ползват услугите на сервизи-те на „Порше БГ“, се предлага услугата „Гаранция за мобил-ност“. Тя включва осигуряване на пътна помощ и заместващ автомобил каквото и да се слу-чи със сервизираната кола (с из-ключение на катастрофа). � K

Скъпо и сигурно или евтино и нетрайно СНИМКА: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Фирмените сервизи забелязват отлив на клиенти, но цените на услугите не са намалени.

МАЛКИ ОБЯВИ


��

� �

брой #43, година VIII www.karieri.bg

КАРИЕРИ

4-5 Бъдеще с неизвестни

8Пътуване към новото

K3


ПрезарежданеPRO.FILE

Камелия Славейкова налага „Шел“ като нещо повече

от верига бензиностанциина стр. 6-7

СНИМКА: ЦВЕТЕЛИНА АНГЕЛОВА

татистиката е категорич-на: само един от пет про-екта за промяна завърш-

ва успешно. В 17% от случаи-те ефектът от реформите е не-съществен, а в малко над 60% - само временен. По време на ре-цесия, когато реорганизациите са много по-належащи, по-ма-щабни и по-трудни от обичай-ните, положителните примери със сигурност са още по-малко. Добрата новина е, че в Бълга-рия все пак има такива. За ори-гиналните идеи и препъникамъ-ните в част от тях стана дума на неотдавнашната конференция на „Кариери“ и асоциацията за управление и развитие на чо-вешките ресурси.

На този форум мениджъри от всякакви нива не просто търсе-ха и споделяха опит. Те прила-гаха на практика един от най-ва-жните съвети за успешна промя-на - да говорят открито не само за точните попадения, но и за грешките и кризисните момен-ти по пътя към новото.

Там специалистите по персо-нала преоткриха и някои важни истини: че неформалните лиде-ри в една организация могат да са по-важни от мениджърите и че не всичко опира до бонуса в края на годината, затова менид-жърите трябва да вдъхновяват хората си едновременно с лич-ни мотиватори и професионал-ни цели.

Какъв е правилният подход към промяната и кои са грешки-те, които могат да провалят все-ки добър замисъл, бяха най-чес-то задаваните въпроси на конфе-ренцията. „Кариери“ системати-зира отговорите на стр. 8.

Вятърът на промяната

HR КОМЕНТАР

Екатерина ПОПОВА

ОЧАКВАЙТЕ НА 7.11 ОЧАКВАЙТЕ НА 7.11 СПЕЦИАЛЕН БРОЙСПЕЦИАЛЕН БРОЙ

КОРПОРАТИВНА КОРПОРАТИВНА СОЦИАЛНА ОТГОВОРНОСТ.СОЦИАЛНА ОТГОВОРНОСТ.

КАРИЕРИКАРИЕРИИ CSRИ CSR

ВИЖ ВИЖ стр. стр. 3 в К1

КАРИЕРИ // KARIERI.BG


Без happy end

НА СТРАНИЦA ВТОРА публикуваме със съкращения най-актуалните теми от форума и блoга на www.karieri.bg, както и най-интересните коментари от статиите в предишния брой на „К3 Кариери“. Оригиналният правопис на мненията от сайта е запазен.

Съкращения или орязване на заплатата? Изборът не е приятен и все пак... Ако се налага, какво бихме предпочели? Много работодатели през последната година решиха да посегнат на възнаграждени-

ята вместо на работните места, вероятно во-дени от принцип за по-малкото зло.

Неотдавна например си говорих с мениджър на голя-мо производствено предприятие - там въпреки дра-матичния спад на продажбите и на печалбите съкра-щения не са правени. За сметка на това всички - от чистачката до изпълнителния директор, са приели да

ползват един месец неплатен отпуск. Мярката изглеж-да по соломоновски мъдра. Едва ли обаче е безболез-нена за стотиците семейства, които трябва да посре-щат разходите си всеки месец и да обслужват креди-тите си? Конкретната компания все пак е предвидила изключения - за хора, които издържат семействата си сами, както и за онези, които са силно задлъжнели.

Но изборът между съкращение и по-малка заплата далеч не е между по-голямото и по-малкото зло. Защо-то и двете разстройват силно семейните и личните бю-джети. И така - да уволниш няколко или да объркаш финансите на десетки? Отговорът е различен в зависи-мост от условията, но не предполага happy end.

Боряна ПЕНЕВА

ИЛЮСТРАЦИЯ: МИХАИЛ ВЪЛКАНОВ

Обратна връзка

Re: Хубава работа, ама българска

КАРИЕРИ // МЕНИДЖМЪНТ


„Работя в компания с чуждо участие и съм доволен от условията. В последно време обаче, западното влияние все повече взе да отстъпва на типично балканските и по-скоро българските мето-ди на управление.“

Читателят, който ни написа това, явно изживява болезнено шока от „културната“ промя-на на работното си място. Кои според него са нейните основ-ни характеристики? Кариерно-то развитие в компанията за-виси най-вече от приятелски-те отношения с началниците, а не от професионализма. И още - ако споделяш открито мнение-то си, ставаш неудобен/нехарес-ван, следователно е по-добре да

си мълчиш и винаги да казваш „да“ на големите шефове. Резул-татът е, че „работата не върви така добре, както когато чуж-дото присъствие беше по-сери-озно“, а доверието в екипа е на път да изчезне...

Хубава работа, ама българ-ска... Често заклеймяваме са-мите себе си с този израз. И вяр-ваме, че местният начин на ра-бота и управление по правило е по-лош от този на другите. Дали е така? Как изглеждаме в очи-те на чуждите мениджъри или просто колеги, с които ни се на-лага да работим все по-често?

Познаваме ли сеМачовци, които с готовност се прекланят пред властта. Инди-видуалисти, които изповядват и групови ценности, но само когато им отърва. Профилът на българина според известния ценностен модел на проф. Хеерт Хофстеде изглежда леко пара-доксално. Холандският учен в областта на организационната култура ни определя като хора, които ценят успеха, парите и материалните постижения; ко-ито не обичат риска, но зачитат авторитетите.

Докато в САЩ на финнасови стимули се радват единствено и само най-добрите, във Франция балансът се осигурява с прибяг-ването до два вида поощрения

- индивидуални за представя-не и екипни. Как е в България? На този въпрос се опитва са от-говори проф. Соня Карабельо-ва в своето представително из-следване за ценностите и прак-тиките в България. Тя поста-вя пред анкетираните следния казус: „Компанията реализира сериозни печалби. Обсъжда се начинът, по който ще се разпре-делят бонусите. Възможности-те са две - а) финансови стиму-ли да получат само хората, доп-ринесли за добрите резултати, и б) всички да получат дял от пе-чалбата.“ Резултатът: в подоб-ни случаи българите залагат на колективистичното начало - и като ценност, и като практика - и са готови да раздадат по мал-ко, но на всички.

Не така обаче стоят нещата, когато става дума да се поеме отговорност. Доказва го втори казус, включен в изследването: „Става производствена авария. Причината е грешка на член на екипа. Въпросът е кой ще носи вината - отделната личност или групата.“ При тази ситуа-ция близо 70% от българите за-лагат на индивидуалистичното поведение.

Извън фиктивните казуси за нуждите на научните изследва-ния противоречията на нацио-налния ни характер често обър-кват чужденците. Какво показ-

МИЛЕНА ХАЛАЧЕВА* ПЪРВА РАБОТА

Заплатата не бива да е най-важна за стажанта

Завършилите МИО имат поне три възможности за реализация

Интересува ме дали и как се заплащат стажовете обикновено? Искам да започна като стажант в сферата на маркетинга и се чудя дават ли компаниите някакви социални придобивки?

Служител

Обикновено стажантските програми са платени, макар възнаграждението да е не е голямо. Заплащането гравитира около 300 - 400 лв. месечно, но може да бъде също на часова ставка, като отработните часове се изчисляват в края на месеца.Идеята на стажовете обаче е различна - преди всичко да се даде възможност на кандидати без про-фесионален опит и работни навици да натрупат такива. Именно затова водещо е придобиването на знания и умения за работа в корпоративна среда, а не възнаграждението само по себе си. По време на стажантска-та програма кандидатът се научава да управлява времето си, усвоява организационни и комуникационни умения, както и способността да приоритизира отделни задачи, развива усета си за работа в екип. Във вашия конкретен случай имате възможност да придобиете също професионални компетенции в областта на маркетинга.Друго важно предимство на стажантските програми е възможността, която предоставят

* Милена Халачева е старши кон-

султант в TAURUS Consultants

Всички отговори от „Първа работа“ четете в рубриката „За търсещи работа“ - „Съвети“ на KARIERI.bg

K3

по отношение на кариерното ориен-тиране. Във вашия конкретен случай например има осъзнат интерес за развитие в сферата на маркетинга, но, дефиниран така, този интерес всъщност представлява много общо становище. Какво по-точно в марке-тинга ви е интересно? Дали имате аналитична мисъл и ви прилича работа с маркетингови изследвания, или по-скоро търсите възможност да развиете стратегическите си уме-ния в изграждането и развитието на търговски марки? Именно стажът в маркетинг отдел и участието в работата на тези отделни звена ще даде отговори на вашите въпроси.Относно социалните придобивки: обикновено те са обект на договор-ни отношения между работодател и служител на по-висока позиция с постоянен трудов договор. При стажовете допълнителните придо-бивки са по-скоро по усмотрение на работодателя.

Интересува ме човек, завършил „Международни икономически отношения“, с каква професия се реализира след това?

Geri

Всяка специалност е перспективна, когато сме убедени в избора й. Специалността „Международни ико-номически отношения“ дава добра основа в областта на икономиката и международното право, затова би било логично да започнем да мислим в тези две посоки. Теоретичните знания в тези сфери могат да бъдат полезни в областта на търговията например, независимо дали търговският отдел на дадена компания оперира на вътрешния или на външни пазари. В такъв случай добра отправна точка би била позиция на специалист по износа или специалист в т.нар. fl eet отдел,т.е. човек, който работи с корпоративни клиенти.Друга възможност биха били юридическите отдели на фирмите. В България вече присъстват доста от големите международни компании, чиито правни звена имат точно такава задача – да следят дали организацията спазва изискванията както на българското, така и на европейското законодателство.Като вариант не бива да се пропус-

кат и държавните институции или по-скоро тези техни структури, чиято работа е свързана с поддържа-нето на протокол и дипломатически отношения с други държави, където специалист с вашето образование би бил много полезен.Разбира се, която и посока на професионална реализация да изберете, трябва да имате предвид, че работодателят ще вземе под внимание не само теоретичната база от знания, с която разполагате. От значение са също личностните качества и характеристики, които в дадена ситуация биха допринесли или попречили на успешното професионално развитие.


Работим с чужденци, а дали се разбираме?Боряна ПЕНЕВА

Хубава работа, ама българска

� Имате ли идеи как може човек да се свър-же с потенциални рабо-тодатели, които имат на-мерение да инвестират в България? По мое мнение първите контакти на чуж-дите компании обикно-вено започват с агенции за подбор в страната, но това според мен не вина-ги е най-удачния вариант. Ще се радвам да изкаже-те вашите мнения, какви-то и да са те, би било мно-го полезно!

Анонимен

� Ти с каква точно цел за-

даваш този въпрос? Ис-каш да кандидатстваш за работа в компании, ко-ито тепърва стъпват на пазара и идеята е да из-превариш конкурентите си или какво? TiGo

� обикновено първи за инвестицията научават посолствата, стопанската камара или други подоб-ни организации. В други случаи - министерствата или местната власт, къ-дето ще бъде разположен завода. Агенциите за под-бор се включват на по-къ-сен етап и в началото са

обикновено хед-хънтъри, а инвестицията се пази в тайна, понеже ако е на об-щинска/държавна земя, изведнъж се появяват реституционни претен-ции, за които до момен-та никой не е чувал. Но първо се уговаря всичко и едва тогава почват да търсят персонал.

Timur&commandos

� 1. Трябва да имаш идея и готов проект за дей-ността на фирмата, коя-то ще правиш и БАЛАНС-НА Сметка. Тоест, какво ще произвеждаш (краста-

вици или бетон или др.), къде ще извършваш про-изводствена и търговска дейност, необходими ка-питали за започване на бизнеса, както и прогно-зируемата печалба, амо-ртизации и др. И замина-ваш за западна държава да търсиш инвеститор. 2. Търсене на инвеститор. Най-добре това да е за-падна фирма. Да се свър-жеш по телефона или по интернет не става. Оти-ваш в западна държава. Свързваш се със студен-ти, които познават обста-новката (в никакъв слу-

чай с имигранти, че ще останеш много разочаро-ван и измамен), за да те насочат към фирма или компетентни лица.3. Намерил си инвести-тор и му представяш тво-ят проект във вид на пре-зентация. Ако го одобрят, може да бъдеш назначен за главен директор или най-малкото на ръковод-на или административ-на длъжност, което е до-бре за тебе. В твоя лична частна фирма тип ЕТ не очаквай да налеят капи-тали по този начин.

proengineer

КАНДИДАТСТВАНЕ Как да открием потенциални бъдещи инвеститори/работодатели

ОТ ФОРУМА

ОТ БЛОГА

� Не мисля, че нашите хора са по-лоши от мно-зинството чужденци. Българите имаме несрав-нимо по-добро образова-ние и находчивост, шам-пиони сме по оцеляване по единично и справя-не във всяка една ситу-ация /адаптивност/, но ни куца единството, кое-то прави силата. Затова като нация сме назад, но много българи поотделно успяват на различни мес-та в чужда среда. Крис

� Искам само да допъл-ня, че с течение на време-то, като резултат от смес-ването на културите :-) представителите на да-дена националност при-добиват черти и качества от другата националност. Затова не се се учудвайте, ако видите немски колега да закъснее за среща след като е поработил 1-2 годи-ни с български колеги.

Димо Димов

Re:

� Един мениджър трябва преди всичко да се инте-ресува какво би го напра-вило ефективен и конку-рентоспособен, а ако по-чне да се забравя - има си (теоретично) профсъюзи, контролиращи държав-

ни органи, предвидени в Кодекса на труда форми на протест и т.н. Мени-джърът не се интересува от създаване на работни места - той търси печал-ба. Timur&commandos

� Намаляването на за-платите доведе до това,

че най-квалифицираните, които основно донасяха високия приход на фир-мата - просто напусна-ха. От тях - повече от по-ловината са минали ори-гиналните фирмени обу-чения в чужбина, бачка-ли са за този работода-тел повече от 15 години,

вярваха му много, но той в техните очи се издъни. Ама човекът теглил кре-дити - та се замаял. Сега да го видя как ще ги връ-ща - заминаха си тези, ко-ито носеха именно прихо-да, който му осигуряваше безпроблемно обслужва-не на кредитите. Malta

финансирани значими ин-фраструктурни проекти, сред които могат да се от-кроят извършената коре-кция на коритото на река Луда Яна, благоустрой-ството на градския парк, реконструкцията на част от уличната мрежа и во-доснабдяването, енергий-но ефективното улично осветление, благоустрой-ството на площад „Цар Освободител“, изгражда-нето на покрит градски пазар и на нови детски площадки. Подпомогнах-ме също ремонта на пана-гюрския театър, достав-ката на сметопочистваща техника, изграждането на войнишки паметник и па-метник на Райна Княгиня. Компанията ни е подкре-пила и десетки общински инициативи в областта на образованието, културата,

здравеопазването, социал-ната сфера, младежките дейности и спорта.

Почти всички от рабо-тещите в компанията са местни хора, живеят тук, тук са техните семейства, близки и приятели. Зато-ва и спомоществовател-ските ни проекти се на-ричат „Подкрепа за род-ния край“, а фокусът им е върху по-високия стан-дарт на живот и развити-ето на общината.

Миналогодишната ни програма например въз-лизаше на 1.176 млн. лв., разпределени в пет при-оритетни направления. Проектът беше номини-ран от община Панагюри-ще за участие в годишния конкурс за отговорен биз-нес на Българския форум на бизнес лидерите. Там „Асарел - Медет“ беше

Бизнес с кауза

„Асарел-Медет“ и община Панагюрище имат общи приоритети

Лъчезар ЦОЦОРКОВ*

Всеки бизнес трябва да до-принася за региона, в кой-то се развива. Това отдав-на би следвало да е пов-семестна практика. Ис-тината е, че се получа-ва най-много и най-добре там, където мениджмън-тът и екипът на компани-ите наистина го възприе-мат като кауза. И го пра-вят със сърце.

Философията на „Аса-рел - Медет“ за корпора-тивна социална отговор-ност съвсем не се припо-крива само с представа-та за партньорство и да-рителство, нито се свеж-да единствено до подкре-пата за община Панагю-рище. Приоритетните ни направления са да осигу-рим най-висок стандарт за опазване на околната сре-да, безопасни условия на труд и развитие на човеш-кия капитал. Защото това е важно както за устой-чивото развитие на ком-панията, така и за целия регион.

За нас социалната отго-ворност е въпрос не само на рационално мотивира-на бизнес стратегия и ме-ниджърски подход, но и на убеждение, доброна-мереност и човешка съ-причастност. Когато една компания „живее“ в да-ден регион или страна, тя няма как да се изолира от

пулса на живота в тях. Де юре сътрудничеството на „Асарел - Медет“ с общи-на Панагюрище датира от 2001 г., когато подписахме първия дългосрочен да-рителски договор за парт-ньорство. Де факто оба-че взаимодействието ни има много по-отдавнаш-на история.

Една от последните ни инициативи беше да си сверим часовника. По наша идея град Панагю-рище беше включен в пър-во по рода си проучване на обществените нагла-си в минните региони на страната, инициирано от Българската минно-гео-ложка камара. Като резул-тат получихме ясна обра-тна връзка за това какво очакват хората от нашата компания като най-голя-мото и структуроопреде-лящо предприятие в реги-она. Изненада ни може би само идеята да субсидира-ме участието на панагюр-ски отбор в А футболна група... Несъмнено е, че колкото повече проекти подкрепя една компания, толкова очакванията към нея се увеличават. Вероят-но това е закономерно.

Инвестиции в по-висок стандартСпоред нас основното пре-димство на дългосрочна-та ангажираност е прием-ствеността на различните инициативи, които се пре-връщат в традиция. Освен това приоритетите в нея не са резултат само от ви-зията на компанията, а се извеждат в партньорство с местното самоуправле-ние. По този начин през последните години бяха

Подкрепа за родния край

Когато една компа-ния „живее“ в даден регион или страна, тя няма как да се изолира от пулса на живота в тях.

Колкото повече проекти подкрепя една компания, толкова очаква-нията към нея се увеличават.

МЕНИДЖМЪНТ // КАРИЕРИ


отличен с втора награда в категорията „Инвести-тор в обществото“. След журналистически вот по-лучихме и първата бран-шова награда за социал-но отговорна кампания на предприятие от мин-но-добивната индустрия, а неотдавна бяхме удосто-ени и с национална награ-да за социално отговорна компания.

Кризисен мениджмънтВ сравнение с предходни-те спомоществователски програми на компанията „Подкрепа за родния край 2008“ се открояваше в две особено важни направле-ния - сериозната инвести-ция в медицинска техника и помощта за преодолява-не на бедственото положе-ние заради водната криза в общината през лятото на миналата година. По вре-ме на водната криза „Аса-рел - Медет“ спешно заку-пи и достави водопровод-ни тръби за 500 хил. лв. До-пълнително изтеглихме техника и екипи от основ-ното си производство, за да се подпомогне ремон-тът на авариралия водо-провод. За собствена смет-ка възстановихме изцяло и стара помпена станция, така че да се осигури въз-можност за алтернативно водоснабдяване.

Не по-малко значима бе и поредната ни инвес-тиция за закупуване на модерна медицинска тех-ника, която е предоставе-на за ползване на лечеб-ните заведения в общи-ната и на областното от-деление по хемодиали-за. Болницата и диагнос-тично-консултативни-ят център в Панагюрище бяха оборудвани с ком-пютърен томограф, мно-гофункционален ехокар-диограф и ехограф. Цел-та ни е да съдействаме за прилагането на по-висок стандарт на здравеопаз-ване в района. В тази об-ласт има да се прави още много. Затова разчитаме на общинската власт да изготви и прилага дълго-срочна стратегия.

Друго важно направле-ние на подкрепата ни бе възстановяването на 40 дка опожарени терени в местността Чернич край Панагюрище. Подготов-ката на почвата беше из-вършена през миналата година, а залесяването - през тази пролет.

Културно наследствоВсяка година компанията подкрепя и редица тради-ционни събития. И тук не става въпрос само за чест-ването на годишнината от Априлското въстание. Като панагюрци и бълга-ри например се гордеем, че подпомагаме ежегод-

ния Национален фестивал за млади изпълнители на патриотична песен „Родо-любие“, който събира та-ланти от цялата страна и от българските общно-сти зад граница. По същи-те причини съдействахме за издаването и на Пана-гюрска енциклопедия, за провеждането на ежего-ден рок концерт и на кръг от републиканския шам-пионат по автомобили-зъм. Закупихме нови му-зикални инструменти за панагюрския духов оркес-тър, който е една от кул-турните емблеми на на-шия град. През 2007 г. по идея на общината спон-сорирахме изработката на макет на Панагюрско-то златно съкровище за експозицията „България на длан“ и панагюрския музей.

В чест на 170-годишни-ната от рождението на проф. Марин Дринов през 2008 г. финансирахме из-граждането на бюст-па-метник на бележития па-нагюрец. Финансираме и новоучредената Дринов-ска стипендия, която се дава на изявен младеж от Панагюрище за обучени-ето му в чужбина. Неот-давна съвместна коми-сия от представители на компанията и община-та избра първия й носи-тел - студент по менидж-мънт в Англия. Така заед-но продължаваме тради-цията - някога панагюрци са финансирали обучени-ето на най-даровитите си младежи - Марин Дринов и Нешо Бончев.

Неслучайно и при сти-пендиантската, и при ста-жантската ни програма фокусът е върху разви-тието на младите хора от общината и подкрепата на талантите. Световна-та шампионка по самбо Мария Оряшкова от пет години е стипендиант-ка на компанията. Неза-бравим за целия ни екип ще остане моментът, ко-гато в знак на благодар-ност в края на миналата година тя подари на „Аса-рел - Медет“ последната си световна купа. Това е един от миговете, в кои-то човек си дава сметка, че усилията си струват, че когато имаш възмож-ност да подкрепиш нещо добро или да направиш нещо още по-добро, няма причини да не го сториш. Дали това е кауза на биз-неса? В съвременното об-щество няма друга алтер-натива. А дори и някой да вижда такава - тя опреде-лено не е дългосрочна и печеливша.

* Лъчезар Цоцорков e изпъл-

нителен директор на „Асарел -

Медет“ АД


КАРИЕРИ // КАРИЕРНО РАЗВИТИЕ


тивни, коментират училищни психолози и педагози. Липсва национална стратегия и коор-динирана система за кариерно ориентиране в училищата.

Със задачата да помогнат на учениците в избора на бъде-ща професия се ангажират два проекта. Единият - „Атрактив-но професионално ориентира-не“, е финансиран от програ-мата на ЕС за учене през це-лия живот „Леонардо да Вин-чи“, а другият - „Клуб Карие-ра“, е на Фондацията на бизне-са за образованието (ФБО). „В България децата нямат инфор-мация за професиите и са при-влечени най-вече от медийния

им образ“, казва Соня Карабе-льова, преподавател в катедра „Обща психология“ на Софий-ския университет и консул-тант по проекта „Атрактивно професионално ориентиране“. Тя дава за пример резултатите, които българските ученици са показали в едно от проучвания-та, направени в рамките на про-екта - докато българчетата са привлечени от по-артистични-те и творческите професии, ру-мънските им връстници отда-ват предпочитание към „реа-листичните“ професии, а тур-ските проявяват афинитет към предприемачеството.

За целта на проекта за пръв път в тази възрастова група (12-14 години) са използвани пси-ходиагностични методи за оп-ределяне на професионалната ориентация. Партньорите от „Индъстри уоч“ и „Д&Д груп“ са направили и пилотно проуч-ване сред 238 ученици в шести и седми клас на едно софийско училище. Според резултатите най-много (18%) искат да уп-ражняват професии, свързани с изкуството и изявата на сце-

Бъдеще с неизвестниБългарските ученици не познават възможностите за професионално развитиеТаня ОБУЩАРОВА

Младите хора днес тряб-ва да се подготвят за про-фесии, които все още не съ-ществуват. В момента ни-къде не обучават например за брокер на информация, консултант по пенсионира-нето, техник по поддръж-ката на роботи, космичес-ки механик или подводен археолог.

Дали съвременното образова-ние ще помогне за намирането на работа утре, при положение че изискванията за квалифика-ция се променят през ден?

На този въпрос се опитва да отговори стратегията на Евро-пейската комисия „Нови уме-ния за нови работни места“, ко-ято има за цел да предвиди пот-ребностите на пазара на труда до 2020 г. Чрез нея Европейски-ят съюз прави опит да постиг-не баланс между търсенето и предлагането на специалисти. Между 2006 г. и 2020 г. профе-сиите, които изискват висока квалификация, ще се увеличат от 25.1% на 31.3% (38.8 млн. ра-ботни места), показва проучва-не на ЕС. Позициите, за които ще се изисква средна квалифи-кация, ще бъдат 52.4 млн. За да отговори на тези нужди, Евро-пейската комисия е разработи-ла стратегия за професионално ориентиране през целия живот, която България също трябва да възприеме.

Да влезем в часЗасега обаче през класната стая минават поколения бъл-гарски ученици, които нямат дори основни познания за въз-можностите за професионално развитие. Кариерното консул-тиране в българското училище изостава спрямо европейските системи поне с няколко крачки. През последните години се пра-вят спорадични усилия за въ-веждането на професионално ориентиране в образователна-та система, но тези усилия за-сега са разпокъсани и неефек-

ЮЛИЯНА ДОБРЕВА*

Приобщаването към нов екип изисква изключителна активност и инициатива от страна на ново-назначените. Дори и там, където управляващите са загрижени за адаптацията на младите сътрудни-ци и прилагат система за въвеждане, повечето хора са ангажирани с текущите си задачи и колкото и да са добронамерени към новите си колеги, невинаги успяват да им отделят необходимото време. Смятате, че колегите ви все още се отнасят към вас като към „новата“. А имате ли отговор на въпросите вие как се възприемате, каква е ролята ви в тази ситуация и какви са действителните мотиви на окол-ните? Не си помагате, ако мислите, че някой нарочно не ви допуска до същинската дейност. Ако наистина е така, разберете кой е той и защо го прави. Или може би в тази фирма няма работа за двама души с един и същ профил. Струва ми се, че е преувеличено да подозирате някаква тенденциозност. Случващото се е по-скоро резултат на стереотипите в организацията. Досега вашата колежка е вършила всичко и хората са свикнали да се обръщат към нея, а и очакват, че като по-опитна ще се справи по-бързо. На нея пък й е по-лесно да прави нещата сама, отколкото да ви обяснява. След като е имало някакъв напредък, когато сте привлек ли вниманието на колегите си към проблема, значи не са преднамерени към вас и нямат нищо против да работите пълноценно. В същото време обаче не биха инвестирали усилия в това. Така че вие трябва да го направите

*Юлияна Добрева е психолог, серти-

фициран мениджър по управление на

персонала. Тя е управляващ съдруж-

ник на компанията за психологичен

подбор, оценка и обучение на персо-

нал „Д&Д груп“ ООД. Можете да й пи-

шете на e-mail: [email protected].

Новия казус от „Психолог в офиса“ можете да намерите и коментирате в блога на KARIERI.bg

K3

ПСИХОЛОГ В ОФИСА

Чувствам се непълноценна на работа. Как да постъпя?

Re:

� Жена ми беше в същата ситуация преди няколко години. Бяха две секретарки - едната пó от другата заради връзки с когото трябва... онази я държеше настрани. Така изка-раха една година, после моята влезе в час за всичко и измести другата. Така че, госпожице, съветът ми е да си упорита. Информацията се носи във въздуха и с времето ще свикнеш да се ориентираш и без онази.

jelezen

Някои от работодателите, да не кажа повечето, предпочитат този стил на неразпределяне ясно на задълженията. Така прилагат принципа: „Разделяй и владей“, обаче резултатът винаги е един и същ - бъдещ конфликт, заложен като бомба със закъснител. И вместо да се работи ефективно и екипно - се работи подмолно, интригантства се, отклонява се ценна енергия в ненужна посока. Е, питам ви - това ли е модерният мениджмънт?

Malta

- да се интересувате, да сте активна и находчива, да участвате, да предлагате решения, да сте на разположение, да реагирате изпреварващо… Дотогава, докато започнат да ви забелязват, свикнат с вас и се нуждаят от вашите усилия и резултати.

Oт пет месеца работя в нова фирма. Още кога-то започвах, ръководителят ми каза, че колеж-ката ми и аз няма да имаме ясно обособени за-дължения. Целта е да сме взаимозаменяеми, ко-гато се наложи някоя от нас да отсъства. Про-

блемът е, че все още не съм допусната да участвам нарав-но в работния процес, независимо колко се старая. Нямам съмнения относно качеството и ефективността на ра-ботата ми... Не разбирам обаче как да променя това от-ношение, което имат към мен като към „новата“. Споде-лих това мое притеснение пред началника и всички колеги (включително и въпросната колежка). След това имаше ня-какъв малък напредък, но от една седмица насам нещата отново са почти такива, каквито бяха в началото.

М.Д., жена, 26 години

38.8 млн. работни места в ЕС ще изискват висока квалификация през 2020 г.

ПРОГНОЗА

КАРИЕРНО РАЗВИТИЕ // КАРИЕРИ


на; 11% мечтаят да станат ад-вокати; 9% се ориентират към медицината; също толкова смятат да се занимават с ком-пютри. Почти поравно са оне-зи, които искат да се занима-ват със спорт, с наука и с ме-дии. Останалите 33% се разпре-делят между професии от об-ластта на мениджмънта, ико-номиката и финансите, строи-телството и архитектурата, ус-лугите, туризма и др.

Голям е интересът към из-куството и в проучването на „Клуб Кариера“. Там обаче по-ловите различия при избор на професия са по-отчетливи: мо-мичетата искат да станат ху-дожници, дизайнери, певи-ци или актриси, а момчетата - футболисти, спортисти, поли-цаи, строители или архитекти. Анкетата е проведена през сеп-тември 2008 г. сред 610 ученици в три столични училища.

Трудният изборСъвсем малко са децата, кои-то знаят къде и как да получат необходимото образование, за да упражняват професията на

мечтите си. Проучването на „Д&Д груп“ например показва, че половината от учениците в българското училище се ин-тересуват, но не са ориентира-ни къде да кандидатстват. Де-цата обикновено не са наясно дали за предпочитаната от тях работа е необходимо висше об-разование. Една пета нямат ин-формация каква е подължител-ността на обучението по дадена специалност, къде се провежда и при какви условия.

„Изходна точка за проекта е тезата, че изборът на кариера е израз на личността, а не на ня-какво случайно събитие“, каз-ва Юлияна Добрева, коорди-натор на проекта „Атрактивно професионално ориентиране“. „В основните училища в Бъл-гария няма разработени прог-рами за професионално ориен-тиране, а ако се провеждат ня-какви действия, те са единич-ни. В този смисъл процесът не се управлява и младите хора са принудени да вземат стратеги-чески решения относно бъде-щето си често под влиянието на случайни фактори“, добавя тя.

Когато избират професионал-ния си път, учениците разчи-тат предимно на разговорите с приятели и родители, показват още данните на двете проучва-ния. Училището играе съвсем малка роля при това решение, определящи са личните интере-си и хобита.

Децата имат нужда от пове-че информация както за специ-фиката на избраната професия, така и за условията и възмож-ността да я придобият, е един от изводите на проекта „Атрак-тивно професионално ориенти-ране“. За целта вече са създаде-ни дискове с кратки филмчета за 51 професии, които да ориен-тират учениците кои са основ-ните умения за професионална-та реализация в дадена област и да им дадат насоки къде да получат необходимото образо-вание. Предстои създаването на електронна платформа на четирите езика на партньори-те по проекта - български, гръц-ки, турски и румънски. „

Когато парите свършатОсновният проблем на подоб-ни проекти е, че те са силно за-висими от външно финансира-не и трудно могат да бъдат ус-тойчиви във времето, след като средствата свършат. С това се съгласиха участниците в се-минар на тема „Професионал-но ориентиране през целия жи-вот“, организиран от Центъ-ра за развитие на човешките ресурси. Въпросът е как тези проекти да станат политики. „Ние вярваме, че партньорите ни ще продължат инициатива-та в училищата, дори на някои места по-големите ученици во-дят часове по кариерно разви-тие при по-малките. В някои от училищата, с които си партни-рахме, училищните психоло-зи и педагогически консултан-ти сами търсят алтернативи за финансиране. Така те подължа-ват проекта сами“, казва Неве-на Раковска, мениджър проек-ти във ФБО.

„В повечето случаи ние (ФБО) не използваме европейско фи-нансиране, защото, ако един проект иска да разреши даден проблем, проблемът може да е изчезнал или да се е разрешил от само себе си, докато получим средствата“, споделя изпълни-телният директор на фондаци-ята Гергана Раковска. Тя казва, че обикновено се обръща към частни компании, големи кор-порации или други алтерна-тивни източници на финанси-ране. Юлияна Добрева разчита на създаването на Център за професионално ориентиране към 32-ро СОУ в София. „Иде-ята е този център да възпроиз-вежда резултатите от проекта“, казва тя.

Ако се намери устойчив мо-дел за професионално оренти-ране на учениците в български-те училища, те ще станат по-конкурентни на своите връст-ници от други европейски стра-ни на пазара на труда, убедени са инициаторите на двата про-екта.

CV

� Диана Младенова беше из-брана за председател на УС на Инвестбанк. Младенова е изпълнителен директор на Инвестбанк от 2006 г. Рабо-тила е в системата на проку-ратурата, в областта на застра-ховането и в банковата систе-ма. Била е зам.-председател на управителния съвет и изпълни-телен директор на БРИБАНК (сега СИБанк), председател на УС и изпълнителен директор на Росексимбанк (сега ДЗИ Банк), зам.-председател на съвета на директорите на ДЗИ и „ДЗИ-Об-що застраховане“, председател на директорския борд на „ДЗИ инвест“. Завършила е право в СУ „Климент Охридски“.

� Лилия Апостолова е но-вият изпълнителен дирек-тор на вестник „Пари“, чий-то мажоритарен собственик

вече е шведската група Bonnier Business Press. Тя заменя Ва-лентин Панайотов - един от ос-нователите на вестника. Апос-толова е била репортер, биз-нес редактор и управляващ ре-дактор на в. „Капитал“. Била е също изпълнителен директор на инвестиционен посредник „Натурела груп“. В момента е съдружник в сп. „Едно“. Завър-шила е Техническия универси-тет в София. Има MBA степен от INSEAD, Франция.

� Светлана Василева пое уп-равлението на ТВ7 от среда-та на месец октомври 2009 г. До момента Василева беше генера-лен директор на „Фокс интерне-шънъл ченълс България“. Между 2000 и 2005 г. тя заема-ше поста управляващ директор на „Болкан нюз корпорейшън“, собственик на bTV. Между 1998 и 2000 г. тя е била управител на „Медиа линк“ - представи-тел за България на каналите Fox Kids и National Geographic. Преди това Василева е ръко-водила „Триада комюникей-шънс“ - представител на CNN International, TNT и Cartoon Network (1994-2000). Завърши-ла е руска филология във Ве-ликотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.

Красимир Николов стана управля-ващ директор на „Фокс интернешъ-нъл ченълс“ за Бъл-

гария и Балаканите.

Той поема поста от Светлана Василева и ще е пряко подчи-нен на президента на „Фокс ин-тернешънъл ченълс Европа“ Хесус Перезагуа. Николов ще ръководи операциите на ком-панията както на българския медиен пазар, така и в Сърбия, Словения, Албания, Босна, Ко-сово, Македония, Хърватия и Черна гора. Той има дългого-дишен опит в телевизионния пазар, като от основаването на „Фокс интернешънъл ченълс България“ през 2005 г. е финан-

Красимир Николов оглави „Фокс интернешънъл ченълс“

сов директор на компанията. Преди това Николов е рабо-тил в „Болкан нюз корпорей-шън“ (бТВ) и консултантската компания „Делойт и Туш“. За-вършил е магистратура по фи-нанси в УНСС - София.

ИЛЮСТРАЦИЯ: АСЯ КОЛЕВА

Чужд опитУчениците във Франция получават специализирани съвети за кариерното си развитие както от училищ-ните психолози, така и от самите учители, на които се полага допълнително възнаг-раждение за тази дейност. В някои случаи учителите водят специални курсове за ориентиране и органи-зират кратки посещения и стажове в компании, когато учениците навършат 15 години. Неотдавна британското правителство пък реши, че най-подходящата възраст за избор на професия е 9 години. Ето защо във Велико-британия ще бъде въведена програма за кариерно консул-тиране, която предвижда децата между 7 и 9 години да посещават висши учебни заведения и да се запозна-ват с особеностите на различните университетски специалности.

�

КАРИЕРИ // PRO.FILE


Презареждане

Камелия Славейкова налага „Шел“ като нещо повече от верига бензиностанцииТодор БОЖИНОВ Понякога Камелия Славейкова лично обслужва клиентите на

Вие сте в „Шел - България“ от самото начало. Какво е да си пръв в налагането на нов биз-нес модел?Да си пръв е доста ангажиращо и отговорно, но същевременно предлага и редица предимства - имахме възможността да сме новатори в различни области. Например ние бяхме първите, които превърнаха бензиностан-цията в България в търговски комплекс. Въведохме усъвър-шенствани горива, които съ-държат специални добавки и оптимизират работата на дви-гателя. А е ангажиращо, защо-то повишаваш критериите на клиентите, които непрекъсна-то очакват от теб нови неща и висок стандарт.

Като първа международна компания от този бранш в България лесно ли намерихте правилните хора?Тогава на практика нямаше подготвени хора, които да отго-ворят на изискванията на ком-панията като компетентности в областта на търговията с го-рива в пазарни условия, марке-тинг на продуктите и услугите, мърчандайзинг и т.н. Поради

липса на такива специалисти „Шел“ подбра първия си екип на базата на ценностната сис-тема и потенциала за развитие на кандидатите. След това те се научиха, използвайки ноу-хау от други страни.Сега е обратното - свободните позиции не могат да бъдат за-емани от неподготвени хора. Днешните условия са много ди-намични, средата е висококон-курентна и се очаква буквално на следващия ден съответният служител да се включи актив-но в изпълнението на задълже-нията си. В този смисъл за нас е важно да подберем хора, ко-ито имат професионална под-готовка в съответната сфе-ра. Понякога наемаме специа-листи отвън, но не и преди да сме изчерпали вътрешните си възможности.

Откъде започнахте, когато поехте компанията?В началото вниманието ми беше насочено най-напред към служителите, с които предсто-еше да работя. Целта ми беше да се преодолеят проблемите в комуникацията между отдели-те. Още в първия ми ден като изпълнителен директор все-ки служител намери на свое-то бюро камбанка с послани-ето „Твоят глас ще бъде чут“. По този начин призовах хора-та към отговорно и открито по-ведение, към активно споделя-не на идеи за бизнеса, както и на притеснения, провокирах ги към конструктивна крити-ка. Това определено беше при-ето добре от колегите. Паралелно с това стартирах-ме вътрешнофирмена кариер-на инициатива, която нарекох-ме „Другата България в Шел“.

Ако жената, коя-то ви сипва го-риво и мие стък-лата на колата ви на бензинос-

танцията „Шел“, ви се стру-ва някак позната, може и да не грешите. Не е изключе-но да сте попаднали там в един от дните, когато изпъл-нителният директор на ком-панията Камелия Славейко-ва лично обслужва клиенти-те. Впрочем това се случва периодично не само на нея, а и на останалите мениджъ-ри от нейния екип. „Това ни помага да видим на практи-ка как нашите мениджърски решения са приети от клиен-тите, а и от служителите на бензиностанциите. И обрат-ното - сблъскваме се с реал-ността, което ни помага при взимането на решения в бъ-деще“, обяснява Славейкова.Първата бензиностанция на „Шел - България“, в Дра-гичево, е открита през 1993. Само преди около месец за-работи най-новата - в Кало-тина. От Драгичево до Ка-лотина са изминали 16 годи-ни. През това време обекти-те са станали 110, а тогаваш-ният експерт от отдел „Мар-кетинг и реклама“ вече е из-пълнителен директор. Стъпването на междуна-родна компания като „Шел“ в България в началото на 90-те е направо събитие на фона на корпоративната си-вота в страната по онова вре-ме. Камелия Славейкова е на точното място, в точния мо-мент и с точната квалифика-ция - през лятото на 1992 г. тя специализира маркетинг в Западна Европа, след което е на стаж в петролна компа-ния. Когато се връща у дома, двама холандски мениджъ-ри от „Шел“ тъкмо събират български екип.В момента бензиностанци-ите от веригата в България са повече от служителите в „Шел - България“. Причина-та е, че компанията предос-тавя обектите си за управ-ление на външни юридиче-ски лица. Фирмата притежа-ва 84 собствени бензиностан-ции, ръководени от еднолич-ни търговци, които наемат служителите си сами. При другата форма на управ-ление - франчайзинга, соб-ствеността е на съответния дилър, който развива обек-тите си според условията и стандартите, определени от компанията.Една от дългосрочните цели, които Славейкова си е поставила днес, е да утвър-ди марката „Шел“ като сим-вол на нещо повече от търго-вец на горива, каквото е ос-новното схващане за нея в България. Тя иска българи-те да знаят, че освен че про-дава гориво, компанията се занимава и с доставка, про-вежда научно-техническа и развойна дейност, създа-ва нови горива, добива газ и петрол.

условията на финансова и икономическа криза между-фирмената задлъжнялост се увеличава, а събирането на дълговете става все по-трудно. „Шел“ също е изложена на този риск. В конкретния случай ставаше въпрос за просрочени

задължения на наш клиент, заради които наложихме запор върху негови автомобили. Междувременно се оказа, че същите автомобили вече са заложени в полза на друг кредитор - наш бизнес партньор, който дори е продал единия от тях. В КАТ оба-че отказали да го регистрират на името на новия собственик поради наложения от нас запор. Ето защо представители на другия кредитор ни помолиха да вдигнем всички наложени запори или поне този на вече продадения автомобил. Така в ситуацията на конкуренция между кредитори бях изправена пред дилема - дали да защитавам твърдо бизнес интересите на компанията, без да отчитам потребностите на другия кредитор или да приема поканата за среща, на която да изясня обстоятелствата и да се опитам да стигна до решение от взаимен интерес. Бях наясно, че ако приема искането на другия кредитор, има риск стойността на останалите запорирани автомобили да не може да покрие нашите вземания.В крайна сметка проведох среща с другия кредитор. На нея стана ясно, че шансовете ни да получим част от цената на запорираните автомобили не са големи. След консултация с юрист вдигнах запора само върху вече продадения автомобил. Предпочетох да изчакам развитието на процедурата по събиране на вземането, преди да взема окончателно решение за останалите автомобили. Така, от една страна, успях да защитя интересите на компа-нията, а от друга - помогнах на другия кредитор да довърши продажбата на запорирания автомобил. Откритата дискусия и желанието да се намери решение от взаимен интерес доведоха до изход от ситуацията, добър и за двете страни.

Проявих разбиране към проблема на фирма, с която се конкурирахме за едни и същи пари

Отстъпих пред друг кредитор на наш длъжник

Трудното решение

PRO.FILE // КАРИЕРИ


По-висока осигуровка за свободните професииПрез 2010 г. работещите, кои-то се осигуряват сами, ще пла-щат вноски минимум върху 420 лв. Увеличението в сравне-ние със сегашния долен праг за свободните професии - 260 лв., е с повече от 60%. За тази про-мяна в бюджета на държавно-то обществено осигуряване за догодина се договориха наци-онално представителните син-дикални и работодателски ор-ганизации, подкрепени от дър-жавата. Непроменен ще оста-не максималният осигурите-лен доход от 2000 лв. Запазват размерите си също минимал-ното и максималното обезще-тение за безработица - съответ-но 120 лв. и 240 лв.

996 лв. средна заплата в IT сектораСредната нетна заплата на IT специалистите в България е 996 лв. без бонусите. Това по-казват резултатите от проучва-не за равнището на заплатите в IT сектора, проведено от „Алфа рисърч“ по поръчка на ICT Ме-диа. Изследването обхваща 529 специалисти и е проведено през юли и август 2009 г. Близо 90% от анкетираните не са сменяли работата си през тази година, а повече от половината специа-листи по подбора в компании-те от бранша заявяват, че за мо-мента нямат намерения да нае-мат нови хора.

Две трети от фирмите няма да съкращават Две трети от работодателите в България смятат да запазят броя на персонала в компани-ите, а 13% дори планират да го увеличат. Такива са резултати-те от национално изследване на „Алфа рисърч“ по поръчка на „ING Пенсионно осигурява-не“. То е проведено през месец октомври сред мениджъри на фирми с над 100 души персонал от цялата страна. Съкращения през следващите 12 месеца се очакват в секторите строител-ство (33% от работодателите в този сектор), транспорт (25%), търговия (25%) и в индустрия-та (20%).

НОВИНИ

Всички новини за управление на персонала и кариерното развитие четете на KARIERI.bg

K3

Целта беше да популяризира-ме възможностите за разви-тие в компанията на глобално ниво. През последните няколко години десет души от българ-ския офис започнаха работа в глобалната компания. Използ-ваме максимално техния опит в тази кампания. С тези ини-циативи ангажирах внимание-то на служителите и се опитах да ги приобщя още повече към компанията, да ги амбицирам допълнително за бъдещото им професионално развитие.

Имаше ли нужда от сериозни структурни промени?Когато поех компанията, тя беше в стабилно финансово състояние и нямаше никакви признаци за приближаващата се икономическа и финансова криза. През 2007 и в началото на 2008 г. компанията на глобално ниво обаче трябваше да преми-не през редица структурни пре-образования, които имаха за цел да повишат ефективност-та на работата и конкурентос-пособността ни. В най-общи ли-нии ставаше дума за нови биз-нес модели, аутсорсинг на дей-ности и т.н. Бизнесът на „Шел“ в България също беше засегнат от тези промени и това съвсем естествено доведе до повишава-не на чувството на несигурност на служителите за тяхното бъ-деще в компанията. „Шел“ има доста сложна ма-трична структура на управле-ние, хората рапортуват на две нива - на равнище държава и на регионално или глобално ниво. При това положение е трудно да се общува и да се постига хармония в интересите. Това води до стрес в екипната рабо-та или пък до недостатъчно до-

бра комуникация между отдел-ните бизнеси и отдели. Поемай-ки управлението на компания-та, бях наясно, че няма да е лес-но да променя това статукво.

Българинът не обича да има много началници. Хората как приемат този модел с рапор-туването на две нива?Този модел работи отдавна в „Шел“ на глобално ниво и ние не можем да бъдем изключе-ние. Ролята на мениджъри-те на местно ниво е да напра-вят всичко възможно този мо-дел да работи успешно и тук. Постепенно новите служите-ли свикват с него. Той дава възможности човек да работи с различни ръководители, да види различни гледни точки и му помага да стане по-гъвкав в своята работа. В международната компания „Шел“ перманентно има струк-турни промени. За да бъде кон-курентоспособна, тя непрекъс-нато трябва да развива своите структури, да се адаптира спря-мо пазара и да търси нови на-чини за развитие.

Доколко работата ви е нещо повече от прилагане на гло-балната стратегия на местно ниво?Принципно това е сред основ-ните ми ангажименти, защото глобалната компания си има свои тенденции на развитие, свои приоритети. Наред с това смятам, че никой не би отказал нови бизнес възможности, ако те съществуват. За мен като из-пълнителен директор на „Шел“ в България е важно да открия такива бизнес възможности, които да предложа на глобал-ната компания и те евентуал-

но да бъдат приети.

Вече имате 110 бензиностан-ции в България. Стигнахте ли лимита или ще се разширя-вате още?Ние нямаме лимит, а отчита-ме доколко пазарът има нуж-да от повече бензиностанции. Тук той в общи линии вече е наситен. Нашият фокус е насо-чен по-скоро към оптимизира-не на работата на съществува-щите бензиностанции, към за-силване на нашите предложе-ния към клиентите. Така че, ако предстои някакво разши-ряване на търговската ни мре-жа, то ще става с много бавни темпове.

С какво ви помага опитът ви като специалист по марке-тинг и комуникации на сегаш-ната позиция?Има доста допирни точки меж-ду ролята на PR-а и тази на ме-ниджъра начело на компани-ята. Разбира се, това важи за компании, в които ролята на специалиста по връзки с об-ществеността не се свежда само до организиране на пресконфе-ренции, коктейли и събития, а е свързана с дълбоко познаване на бизнеса и неговите пробле-ми - особено тези, които имат отношение и оказват влияние върху репутацията на фирма-та. На практика начинът, по който се управлява определе-на ситуация и съответната ко-муникационна стратегия, е ре-зултат от съвместните усилия на изпълнителния директор и на PR мениджъра. Когато тези две длъжности се изпълняват от един човек, това има своите предимства, защото решенията се взимат много по-бързо. По-

„Има доста допирни точки между ролята на PR-а и тази на мениджъра начело на компанията.“

�

Компанията� брой служители - 90� оборот за 2008 г. - 668.4 млн. лв.� ръст спрямо 2007 г. - 10%

ВИЗИТКА

ЖИТЕЙСКИ ФАКТИ� родена на 26 октомври� омъжена, с две дъщери

ОБРАЗОВАНИЕ� Университет за национал-но и световно стопанство - „Политическа икономия“ (1978 - 1982)� Американски университет в България, МВА (2006-2007)� редица международни обучения и квалификации в системата на „Шел“

ПРОФЕСИОНАЛЕН ОПИТ� Министерство на труда и социалните грижи - Център за професионална квалифи-кация, научен сътрудник (1984 - 1991)� Столична община, експерт

по програма PHARE за трудо-ва заетост (1992)� „Шел“ � Мениджър „Маркетинг и реклама“ за България (1993 - 1999)� Мениджър „Маркетинг и реклама“ за Централна и Източна Европа (1999-2000)� Европейски координатор промоции в Shell Европа пе-тролни продукти (2000 - 2003)� Мениджър „Корпоративни комуникации“ за Централна и Източна Европа (2004 - 2009)� Изпълнителен директор на „Шел - България“ (2008 -)� Мениджър „Корпоративни комуникации“, Централна и Източна Европа, Турция и Гърция (2009 -)

„Шел“ СНИМКА: АСЕН ТОНЕВ

мага и умението да се форму-лират посланията, да се напра-ви така, че те да стигнат до съ-ответната аудитория, защото от управляващия компанията се очаква не само да взима ре-шенията, а и да ги комуникира адекватно.

Изненада ли ви нещо, когато застанахте начело на компа-нията?Аз бях готова за това предизви-кателство, защото като PR ме-ниджър също бях член на уп-равленския екип. Така че до голяма степен бях наясно как-во ме очаква. Разбира се, дру-го е, когато ти си този, който носи пълната отговорност. Но не смятам, че това по някакъв начин ме притесни. Напротив, когато пред себе си имаш пре-дизвикателство, това те амби-цира още повече. Поне така се почувствах аз.

Георги Балабанов, управител на винарска изба „Едоардо Миролио“

Задайте му въпроси на www.karieri.bg

K3 #46

Чуйте и вижте Камелия Славейкова

на KARIERI.bg

За кого искате да прочетете в Pro.

File? Пишете ни на karieri@capital.

bg. Всички текстове от тази пореди-

ца можете да намерите в рубрика

Pro.File на KARIERI.bg.

КАРИЕРИ // МЕНИДЖМЪНТ


Лесно е да се провалишДесет причини 80% от проектите за реорганизация да завършват с фиаско

Пътуване към новотоПромяната е процес с ясна структура, следвайте яЕкатерина ПОПОВА

Промяната е емоционално пътуване със своите спадо-ве и възходи. В същото вре-ме тя е добре структури-ран процес, който може да бъда управляван.

Това е най-важното послание, с което специалистите по пер-сонала си тръгнаха от поред-ната конференция на „Карие-ри“ и Българската асоциация за управление и развитие на чо-вешките ресурси преди някол-ко дни. В началото винаги е желание-то за промяна - тя трябва да ста-не лична цел не само на мени-джърите, но и на всички оста-нали участници в нея. По пътя към новото проблемите са не-избежни, защото откъсването от добре познатото статукво из-важда хората от тяхната зона на комфорт. Ето защо след пър-вите стъпки в правилната по-сока кризата е нещо обичайно и преодолимо. Важното е труд-ните периоди да се управляват добре, с хората да се говори и те да бъдат убедени, че промя-ната не е еднократно усилие, а дългосрочен и устойчив процес с ясна крайна цел.

„За да има успех една промяна, хората трябва да бъдат готови за нея - да разбират защо трябва да се променят и да искат да се променят, защото това е важно не само за организацията, но и за самите тях. И накрая те тряб-ва да разполагат с инструмен-тариума, за да могат да се про-менят“, каза на форума Миха-ел Лайхт, ръководител на офи-са на Boston Consulting Group в Дюселдорф. Според Лайхт в основата на ус-пешната реорганизация са вни-мателната подготовка, създа-ването на конкретен план с ясни отговорности и последо-вателното му осъществяване. Той представя промяната като процес с шест последователни фази, всяка от които изисква конкретни действия. Ако ги по-знавате и следвате, вероятност-та да стигнете до желаната цел е напълно реалистична:

1. Създайте дневния ред на промяната � аргументирайте промяната� формулирайте ясно визия-та, стратегията, културата и поведението� осигурете синхрон в дейст-вията и ангажираност на лидерите� уточнете човешките, опе-ративните и финансовите параметри.

2. Мобилизирайте организацията� подгответе лидерите така, че да олицетворяват промяната� създайте управление с хора или групи, които да движат промяната� ангажирайте и вдъхно-

вете всички засегнати от промяната.

3. Вградете промяната в организацията� при нужда синхронизирай-те организационния модел и отчетността� при нужда приспособете ин-фраструктурата и управление-то на предстaвянето � обвържете конкретните анга-жименти и инициативите в ин-дивидуални „пътни карти“.

4. Управлявайте така, че да получите конкретни резултати� проследявайте и управлявай-те инициативите/програмите с дисциплина и взискателност� дайте на мениджмънта яс-нота за очакваните финансови резултати� стимулирайте поведението, което желаете от служители-те си.

5. Поддържайте и преоткривайте� структурирайте текущото знание с цел постоянно учене в организацията� създайте и използвайте спо-собностите за промяна.

6. Общувайте - стратегически и с постоянство� изграждайте, наблюдавайте и приспособявайте комуника-ционната стратегия: формули-райте посланията според нуж-дите и рисковете на конкретни-те адресати� подгответе мениджърите да бъдат ефективни комуникато-ри.

Статистиката е категорична: само 20% от всич-ки промени в организациите са успешни. Ето кои са най-честите причини за провал на добри-те намерения според международния консул-тант по лидерство Марк Санборн, президент на

Sanborn & Associates, Inc:

1. Лош стартПромяната може да се спъне още в началото, когато е под-готвена от некомпетентни съветници, въведена е прибър-зано или с недостатъчно ангажираност. Провалът още на

старта е убиец за доверието към мениджмънта.

2. Промяната е въпрос на изборКогато мениджмънтът реши да прави промяна, посла-

нието трябва да бъде: промяната не е въпрос на избор. Често обаче то е: „Ние бих ме искали да направим промя-

на, молим ви да се промените, апелираме да се промените, моля, променете се...“ Когато хората имат право да избират

дали да се променят, те не се променят.

3. Фокусът е само върху процесаВ тези случаи действието придобива по-голяма значимост от ре-зултатите. Лидерите могат така да се задълбочат върху плани-рането и управлението на процеса, че да не забележат липсата на видими резултати.

4. Фокусът е само върху резултатитеТази грешка почива върху схващането, че целта оправдава сред-ствата. Организациите подценяват или направо игнорират чо-вешката страна на промяната. Тази нечувствителност към чо-вешките емоции не само пречи на промяната, но и разрушава морала и лоялността на хората в компанията.

5. В процеса на промяна не се включват онези, които се очаква да я реализиратРаботещите в компанията трябва да участват в процеса на про-мяна по два начина. Първо, техните предложения трябва да бъ-дат поискани още по време на планирането на промяната. Второ, след като планът е готов, те трябва да бъдат включени в опреде-лянето на начините и пътищата за неговата реализация. Посла-нието на мениджмънта трябва да бъде: „Ето това трябва да се случи. Как според вас може да бъде направено най-добре?“

6. Промяната се делегира на външни хораПромяната е вътрешна работа. Външните за организацията хора като консултантите например могат да дадат ценни идеи, но вътрешните за системата хора трябва да поемат отговорност-та за промяната.

7. Системата за възнаграждения остава непромененаАко след промяната продължите да възнаграждавате хората си както преди нея, те ще продължат да ви дават толкова, колкото са ви давали и преди. Приспособете системата за възнагражде-ние и признание към желаната промяна.

8. Думите и действията на мениджмънта се разминаватЗа да се случи промяната, в нея е необходимо да участват всич-ки. Мениджмънтът обаче трябва да направи първите стъпки. Промяната няма да успее, ако висшето ръководство не показва същата ангажираност, която очаква от подчинените си.

9. Обемът на промяната е неподходящПромяната няма успех, когато е твърде голяма, за да бъде пос-тижима, или твърде дребна, за да бъде възприета като същест-вена от участниците в нея. Както всяка добра цел програмата за промяна не трябва да бъде нито твърде лесна, нито твърде невъзможна за реализация.

10. Промяната не се довежда докрайНай-добрият план е безсмислен, ако не се реализира, конт ролира и доведе докрай. Отговорностите трябва да бъдат съвсем ясно дефинирани, така че процесът на промяна да бъде навременен, дълбок и устойчив.


ТОП МЕНИДЖМЪНТ, ФИНАНСИ, ИНЖЕНЕРНИ // КАРИЕРИ


ИНДЕКС� Топ мениджмънтВарнаGenaral Manager стр. 9Director of Operations стр. 9СофияPlant Manager стр. 9Sales Manager стр. 9� Продажби и маркетингПловдивМениджър продажби стр. 10СофияSales Manager стр. 10� Финанси и счетоводствоСофияMacroeconomic Analyst стр. 9� HRСофия

Training and Development Manager стр. 10Human Development Specialist стр. 10� ИнженерниСофияИнженер стр. 9� ITСофияManager Application Operationand Maintenance стр. 11Senior Operation SystemAdministrator стр. 11Senior DatabaseAdministrator стр. 11Senior Domain Integrated ServicesAdministrator стр. 11

Senior Customer Care, Billing Operation and MaintenanceAdministrator стр. 11Senior ERP and MaintenanceAdministrator стр. 11Senior Operation ManagementAdministrator стр. 11� ДругиПловдивБизнес секретар стр. 11СофияSite Start-up Coordinator стр. 11Site Start-up Specialist стр. 11Industrial & ProjectManager стр. 11� Обучение стр. 12

КАРИЕРИ // ПРОДАЖБИ И МАРКЕТИНГ, HR


IT, ОБЩИ/ДРУГИ // КАРИЕРИ


�

�

�

�

�

�

�

КАРИЕРИ // ОБУЧЕНИЕ


Вещаят ли дъжд гръмотевиците?

Четете за резултатите от четвъртото проучване на Hewitt в България Най-добрите работодатели 2009 г. на 14 ноември в Капитал, на база мненията на над 13 000 служители.

www.hewitt.com/bestemployersbulgaria

1

43ГОДИНА VII, 31 ОКТОМВРИ - 6 НОЕМВРИ 2009

ЛЕКО ТЕАТРАЛНИЯТ БРОЙ„ПЕПЕРУДИТЕ СА ВСЪЩНОСТ ИЗТРЕБИТЕЛИ“

ГАЛИН СТОЕВ ЗА ЯНА БОРИСОВА

СЕБАСТИАН ХИРН ЗА АЛЕК ПОПОВ

ДЖЪД АЛЪН ПАРКЪР ЗА САМ ШЕПЪРД

CMYK Капитал Light стр. 1

2 43/31 октомври - 6 ноември 2009 г.


3

ЗАД КУЛИСИТЕ

Всяка есен листата пожълтяват, започва да вали по-често, сме-

нят времето и театралният афиш се напълва с десетина нови

постановки, сякаш театрите бързат да наваксат за неоправда-

но дългите си летни ваканции. Разбира се, повечето от тях са

безподобни боклуци, които стават за гледане само от приятели

(и врагове) на режисьорите, актьорите и драматурзите и/или

от ученически групи. Всяко ходене на театър е като игра на руска

рулетка, в която има (много) по-голям шанс да ви се прииска да

се застреляте преди края на спектакъла, отколкото да почувст-

вате вдъхновение и нова, по-силна любов към живота. И все

пак надеждата умира последна - и ние продължаваме да ходим на

театър, пък каквото ще да става.

Точно така миналия сезон попаднахме на изумителното незави-

симо представление „Пеперудите са всъщност изтребители“ - с

Ирина Дочева (награда „Икар“ за дебют в тази роля) и Александър

Даниел (който по принцип е барабанист), по текст на Светозар

Георгиев (за когото тази пиеса също, реално погледнато, си беше

авторски дебют). Само че, когато препоръчахме пиесата на при-

ятели и те се опитаха да я гледат, тя вече не се играеше... или се

играеше на друга сцена... или не, чакайте, пак не се играеше... или

се играеше в Ловеч... или не, май вече наистина никъде не се иг-

раеше. По следите на тази история е Катя Атанасова, а Ирина и

Александър са героите на модната сесия в този брой (от стр. 8).

Освен това си поговорихме с Галин Стоев (режисьор на „Прият-

нострашно“, новата пиеса на Яна Борисова, за която е прието

да се пишат само суперлативи), Себастиан Хирш (немският

режисьор на една, така, леко ъндърграунд постановка по „Мисия

Лондон“ от Алек Попов) и Джед Алън Харис (американският ре-

жисьор, който дойде в София, за да постави много важната пиеса

„Проклятието на гладуващата класа“ от Сам Шепърд).

А ако не се интересувате от театър, няма страшно - в броя

има и пътеписи за Тунис (стр. 18) и Риека (стр. 20), интервю с

талантливата и красива поетеса и фотограф Ирена Георгиева

(стр. 6) и поглед към новите филми, ресторанти, изложби, книги,

музика, технологии и автомобили (от стр. 21). И един разказ за

ромската чистачка Ванчето и нейната трагична любовна история

със сицилианския месар Тагаро, действието на който се развива

през 1945 г. в софийските Хали (на стр. 26). Да бе, честно.

Богдан Русев

от редактора

© Тихомир Рачев/No Frame Studio



ЛИЦАТА

ирена георгиева 6

ники и радо 30

ТЕМАТА

някои го предпочитат свободно 8

галин стоев: вътрешен човек 14

себастиан хирн: мисия оснабрюк 15

джед алън харис:

театърът е рокендрол на духа 16

ИСТОРИИ

глас в пустиня 18

РЕВЮ

пътуване: риека 20

кино: „смъртоносен противник“ 21

ресторант: amigos 22

изложба: „обещаващо поле“ 23

експозиция: музей на совите 23

книги: огледалото на света 24

музика: kottarashky 24

технологии: hp C309g 25

автомобили: seat exeo 25

БИБЛИОТЕКА

„тагаринка“ от георги парушев 26

СЛЕДВАЩАТА СЕДМИЦА В LIGHT

Заповядайте на пътешествие в света на вътрешните пространства в дома и офиса. Ще ви

покажем офисите мечта - няколко реално съществуващи работни помещения с уникален инте-

риор и дизайн. За уроците от събитието Sofia Architecture Week'09 ще ни разкаже основният

му организатор - архитект Петър Торньов, а младите дизайнери от студио “Черга” - за по-

стиженията на българския дизайн по света и у нас. Ще си припомним и защо световните модни

гиганти са толкова гигантски, като видим най-новите им играчки - луксозните хотели.

Корица:

Фотография:

Тихомир Рачев/

No Frame Studio

Стил:

Garderob

Грим и коса:

Христина Трайкова

[email protected]

Печат:

приложение на

РЕДАКЦИЯ

Light търси и приема текстове, фотографии и илюстрации от външни автори, ако са ориги-нални, интересни и специални.

Запазваме си правото да ги редактираме, модифицираме и съкращаваме, докато ни харесат.

Обещаваме преди това да ги показваме на авторите, дока-то харесат и на тях.

Ще се радваме да работим заедно.

съдържание

Главен редакторБогдан Русев

Отговорен редакторБиляна Димова

Редактор култураЯнко Терзиев

Редактор стилРосица Илиева

Творчески директорСветлана Мирчева

ФотографияЦветелина Ангелова

Отговорен секретарМихаил Вълканов

ПредпечатТихомир Колев

Калина КолибарскаЛили Георгиева

Марияна ПоповаНана Бурска

Мария Маркова

Директор реклама „Икономедиа“Румяна Георгиева

Рекламен офис[email protected]

02/9376444

© Shutterstock


5

АЛПИЙСКИ РАЙ

Какво ще кажете за възможността да карате ски през цялата година, когато поис-

кате? Тирол и най-вече Цилертал никога няма да ви разочароват. Цилертал е синоним

както на спокойствие и тишина, така и на стотици километри писти, глетчери и

гори. Всичко това е на няколко минути от центъра на Майерхофен, наричана още „най-

активната долина в света“.

Там се е сгушил Gutshof – 4-звезден семеен хотел, който може да задоволи всичките ви

изисквания за добро прекарване и безупречно обслужване. Предпоставките са нали-

це – традицията на тиролските Алпи и неземната природна красота в съчетание с

премерен лукс и комфорт.

За да издържите на темпото на ски ваканцията, богатата програма или просто на

тоталния релакс, които ви предстои, ви трябва енергия – а това означава добра храна.

В Gutshof има само пресни продукти от местни производители. Всички ястия могат да

бъдат придружени с висококачествено вино от собствената изба на хотела.

Хотелът разполага с басейн, финландска сауна, салон с камина, бар, лятна градина с

шезлонги и детски кът, а настаняването е в уютни стаи и апартаменти. За разлика от

всички останали хотели в долината, Gutshof предлага на своите гости възможност

да ползват автомобили с навигация на 20 езика. Ако досега за „екстри” към стаята се

считаха телевизорът, климатикът и ползването на интернет, то хотел Gutshof

поставя нови страндарти в обслужването на гостите си и им предоставя възможност

за ползването на автомобил към всяка стая като абсолютно безплатна екстра. Така

Gutshof ви осигурява една наистина спокойна и безгрижна почивка сред природата.

През зимата доминират ските и животът в града е подчинен на тях – стотици кило-

метри писта и десетки лифтове покриват целия район, така че практически можете

да се спускате цял ден на различни места. Съветваме ви да подходите внимателно към

най-стръмната ски писта в Австрия – Харакири. Името й не е случайно.

След дългия спортен ден в хотела ще се погрижат за вас с терапия в сауната и отпус-

кащ масаж, последван от добра вечеря и чаша вино във винарната.

Ако пък имате нужда от това, наблизо има спортна клиника, която работи денонощно

– можете да я посетите за лечение или консултация и да се върнете, за да нощувате в

хотела. Мястото е подходящо и за уединение при желание за пластична хирургия и Body

Contourings според най-модерните методи. Повече информация на www.sportclinic.at.

Хотелът Gutshof работи през цялата година и се намира само на 70 км от летището в Инсбрук, на входа на долината Туксертал, на няколко минути от центъра на Майерхофен. От магистрала Интал A12 следвате отбивка Zillertal на път B169 до Майерхофен. Ако пътувате с влак, ще ви посрещнат на гарата на Майерхофен. Можете да откриете подробно указание как да стигнете на www.gutshof.cc

представяне

© Zillertal Tourismus GmbH



лицето

Новата книга на ИРЕНА ГЕОРГИЕВА е ....................................................................................................................................

...........................................................................................................................................................................................................................Ето нейните:

5 места за вдъхновение .........................................................................................................................................................................................................

..................................................................................................................................................................................................................................................

...................................................................................................................................................................................................................... 5 прилагателни,

с които би се описала ............................................................................................................................................................................................................

5 книги за нощното шкафче .................................................................................................................................................................................................

.................................................................................................................................................................................... 5 неща, за които си струва да пише

винаги ......................................................................................................................................................................................................................................

..................................................................................................................................................................................................................................................

..................................................................................................................................................................................................................................................

5 любими предмета ...............................................................................................................................................................................................................

..................................................................................................................................................................................................................................................

..................................................................................................................................................................................................................................................

........................ ................................................... ................ ........................ ................ .............

........................... ................................................ .......................................................... ...... ......................................... ....................................... ........................................... ............................................... ....................................... ............................. ............................ ................................ .... ........................

............................... ......................................................................................................................... ..

................... ............ .............................................. ................. ................................................................. ............................ ....... ............... ........................ ... .............................................................................. ................. ............................................ ............................ ................. ..................................... ..........

............................. ..................................................................... .................................................................................................................................................... ................. .........................................

....................... .................................................................. ............... ...................................................................................................... .............. ....................................... .... ..................................... ...................... ....................................................

............................................ ..................................... .................................................................................................. ...................... .................. .................... .................................. ............................................

........................................ ......................................... ............................................. ........................... .............................................................................. ....................... ............... . .................. ..................

............................................................................................................ .................................................................................................... . ................................................................................................................. ..............................................................

... .................. ....................... .................... ............... ......................... .................................................... ........... ................................................... ................................ ................................................

....................................................................................... .......... ................................ .................................... ............. ............................................ .......................................................... .................. ..............................................................................................

а ........................... ...................................................................................................................... ........................

................ ..... .......................................... ............................................. ................. ............... ..................................... ...................................................... .. ........................... ................... ......................... ...................... .......... ............... ....................

.......................................................................................................................... ................................................................. ........................... .................... ......... ........................... ................................................................. ...................................................................................................................... .................................................. ........

............... ............................................................... ................... ................ ....

...................... .............................. ..................................................................

............................................................................ ..................................................................... ............. ............

........... ..................................................................................

© Цветелина Ангелова


7



темата

НЯКОИ ГО ПРЕДПОЧИТАТ СВОБОДНО,

ИЛИ КРАТКА ИСТОРИЯ ЗА ЕДНА ПИЕСА

ИСТОРИЯТА НА „ПЕПЕРУДИТЕ СА ВСЪЩНОСТ ИЗТРЕБИТЕЛИ“ Е ЗА

ЕДИН НЕЗАВЪРШИЛ ФИЗИК, ЕДНА МЛАДА И НЕРАБОТЕЩА НА ЩАТ

В ДЪРЖАВЕН ИЛИ ОБЩИНСКИ ТЕАТЪР АКТРИСА И ЕДИН МУЗИКАНТ,

КОИТО НАПРАВИХА ТЕАТРАЛНО ПРЕДСТАВЛЕНИЕ, ИЗИГРАНО ТОЧ-

НО ЕДИНАЙСЕТ ПЪТИ... И НОМИНИРАНО ЗА ДВЕ НАГРАДИ „ИКАР“

ПРЕЗ 2009, ОТ КОИТО СПЕЧЕЛИ ЕДНАТА. ИЛИ КРАТКА ИСТОРИЯ ЗА

НЕЗАВИСИМИЯ ТЕАТЪР

От Катя Атанасова

© Т

ихо

ми

р Р

ач

ев

/No

Fra

me

Stu

dio

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:Ирина Дочева, Александър Даниел, Светозар Георгиев

УЧАСТВАТ ОЩЕ:Огнян Голев, Леонсия Докузова, Мария Минкова, Ида Даниел

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ: ПОДГОТОВКАВсичко започва от пиесата „Таксита“ на Ани Данкова по филма на

Джим Джармъш „Нощ над земята“. Текстът от филма е адаптиран

за театрална сцена от Светозар Георгиев, който е написал и нов

финал. Ирина Дочева гледа пиесата в момента, в който в главата

й вече се въртят няколко желания: да бъде на сцена с барабани, да

научи няколко номера на трапец, да се постави в реална ситуация,

вместо да влиза в роля. Във финала на пиесата Огнян Голев казва

няколко реплики, написани от Светозар.

Ирина Дочева: „Бяха много смешни, имаше някаква аптека “Исус”,

някакви рибки, нещо ставаше с тях, ама много смешно. Аз преди

това исках с едно момиче да работя, но тя ми отказа, не искаше да

ми напише текст и аз си казах: ей сега ще умра. Но всъщност това

се оказа най-хубавото нещо, защото така се запознах със Светльо.

А той ми откри страхотни неща, космоси, дълбини. Викам му, абе

Светльо, искаш ли ти сега да пробваме? Защото за мен това си

беше експеримент, проба, проба...“

Двамата се срещат в „Дон Домат“. В срещата участва и арт ди-

...a аз от вчера съм свръхзвукова. Стартирам

ниско, завивам рязко, прекалено бърза съм за

теб, зайо. Смея се след теб и пея след теб, пия

и пуша след теб. Ще чуеш сърцето ми - бас от

прозорците на селско BMW. Прекалено силно бие

за теб. Приятен ден, скъпи.

“

”

Александър е с анорак Ham&Eggs и панталон PM от Baza Deluxe

Ирина е с рокля Ham&Eggs, брошка Калина Чанкова и шал PM от Baza Deluxe

Крилата са изработени от плаката на спектакъла. Дизайн: Мария Минкова


9

темата

ректорът Мария Минкова.

Светозар Георгиев: „И както си ядем ребърца в “Дон Домат”,

ох, ох, страшни ребърца бяха, Ирка вика: много ми хареса как си

написал оня финал, искам и на мен да ми напишеш. А аз нали съм се

разнежил вече - ребърца, бира, Марийчето при мене и ми е розово.

И викам да. И почнахме. Тя каза, че иска пиеса не за депресии, като

се разделят хората, а за това как се изплува. Щото, нали се сещаш,

има и такива работи - човекът се тръшне, пие, пие, бие глава в

стената. И аз мислих, мислих и й казах, че ще го направим с хисте-

резисната крива.“

Възможно най-профански обяснено, хистерезисната крива показва

степента на намагнитизиране на материала в зависимост от сте-

пента на напрежение на магнитното поле. Начертана от Светозар

(който е физик), най-много прилича на листо. И така, въпросната

хистерезисна крива става нещо като скелет, върху който се из-

гражда цялото представление. А то е за раздялата и оцеляването

след нея, които се случват в девет стъпки - и в девет текста,

които Светозар пише и върху които работят с Ирина.

Актрисата има още една идея - да работи с барабанист.

Ирина Дочева: „Със Санди се познаваме от Ида, сестра му, от

нейното представление „Всеки човек“. И така, познаваме се ние,

а аз имам едни видения за мое представление, ама много преди да

срещна Светльо. При мен нещата идват визуално. Представям си

едно-две неща, в които да се вкарам, върху които въображението

ми работи. И едно от първите е барабанист, барабани. Исках нещо

да е душа, сърце, сърдечен ритъм. И някъде две години преди да

започнем “Пеперудите”, му викам долу пред тях в една кръчма: „Сан-

ди, искаш ли да работим заедно?“ И после, като дойде моментът -

вече се беше съгласил. И започнахме лека-полека. Той ми разказваше

кое откъде как се е появило, ноти, всичко, което е свързано с този

инструмент. Аз пък за всичко, което си представям. И така си

стана естествено.“

Александър Даниел: „На мен, разбира се, ми се стори много ин-

тересно и веднага се навих на този експеримент. То си беше чисто

предизвикателство. И така, екипът беше събран на работна вече-

ря в къщата на Ирка и Оги и там нещата се изясниха. Вече имаше

конкретен проблем, върху който ни очакваше много работа - те-

мата за раздялата. Светльо беше написал умоизгряващи текстове,

а в основата на цялата конструкция бе заложена графиката на

хистерезисната крива. По всичко личеше, че се задава много инте-

ресен период на търсене и намиране, който ние от самото начало

решихме да е безкраен. Навих се, защото харесвам Ирка и защото

винаги съм искал да свиря отвъд барабаните, искам да кажа, отвъд

най-общото разбиране за този инструмент. В началото Ирка ме

въведе в света на движенческия театър. Това значи много физиче-

ски упражнения от всякакъв род - за дишане, за чуване, за виждане,

за следене на партньор, за манипулиране на партньор и за оставя-

не себе си в ръцете на партньор. В почивките четяхме текста.

Изписахме тефтери и тетрадки, основно Ирка, с всякакви идеи,

родили се по време на репетициите. Барабаните се присъединиха

към нас по-късно. Междувременно открихме и звуковите свойства

на други инструменти - въздух, земя, вода, хартия, пружини, тела...

Работихме здраво и през цялото време беше много интересно, а и

продължава да бъде всеки път, като играем представлението.“

Според Светозар всяко нещо в пиесата, всяка дума има смисъл.

Всичко е изчислено. Според Мария Минкова, автор на плаката и

поканите за представлението, както и на някои идеи за представя-

нето на пиесата, не е съвсем така.

Мария Минкова: „Беше ми наистина странно, че така се прави

театър. Срещаха се по някакви кафета, по някакви градинки. Няма

режисьор... И си викам, какво ще стане от тая работа? Май един-

ственото, което ще ги спаси, е добър плакат и добър маркетинг.

Шегувам се, разбира се, но си беше хаос.“

Появяват се и проблеми. Също неизчислени. Няма къде да се

репетира. След първите опити в Студентския дом „отнякъде се

появи“ Тимо („германец от Русе, всъщност не от Русе, а от друже-

ството „Елиас Канети“), който предоставя тавана на къщата си.

Ирина Дочева: „Първо там го играхме, на тавана на тази къща.

Беше нещо като склад за мебели, обаче срали едни гълъби, птеро-

дактили направо. И този човек беше хванал някакви пичове и бяха

изринали всички птичи лайна, натрупани от десетилетия.“

Светозар Георгиев: „Тогава Ирка отиде в Софийска община за

пари. И те дадоха некой лев, ама ако имало къде да го играем. И ние

им викаме - имаме бе. В Русе.“

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ: ПРЕДСТАВЛЕНИЕСветозар Георгиев: „Първото представление в Русе беше много

спечена работата. Дойдоха некви такива като от филм - от тия

старите български филми - чичо с елеченце, с очила. И говори,

разбираш ли, тука концепцията... така, онака. А вони на ракия. А

там нямаше къде да закачим трапеца.. И бащата на Оги намери един

винкел, завари там планки ли, кво ли. Ама как да го качим, то втори

етаж, високо. И аз вече, след като ме накараха и винкел да влача,

а той тежи, Оги от другата страна само му виси на винкела, и си

викам - край, прибирам се в София, не мога повече. Ама всъщност

хубаво мина.“

След Русе пиесата се играе и в София, в Сфумато. После идват

номинациите за “Икар” и наградата за дебют на Ирина Дочева.

Спектакълът е селектиран за Варненския театрален фестивал -

най-старият и най-престижен у нас. Цветана Манева, директор

на фестивала, ще каже: “Пеперудите са всъщност изтребители”

на Ирина Дочева е сред селектираните спектакли не защото ми е

любим, а поради факта, че е крачка напред в развитието на българ-

ското театрално изкуство.“

Следват покана от Младежкия театър да се изиграе там, както

и във Варна и Ловеч. Общо единайсет представления, което си е

прецедент за независима постановка.

ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ: ФИНАЛИма ли шанс независимият театър в България? Срещам се с ре-

жисьорката Ида Даниел, която вече има опит в това. Нейният

отговор е противоречив.

Ида Даниел: „Независими трупи в момента в пълния смисъл на

думата няма. Има актьори, режисьори, сценографи и музиканти,

които работят на свободна практика, които искат да работят

едни с други и единственият шанс това да стане при настояща-

та театрална система е под формата на независим, свободен

проект. Това прави живота на проекта вълнуващ, но и невъзмо-

жен. В момента финансирането на този тип проекти е, да кажем,

нерегламентирано. Статутът на свободния театър е адски неясен

и размит. Отношението е по-скоро като към странни откъслечни

опити. Но те не са такива. Те са проява на театралните търсения

на тези, които сега започват. Гъвкави и породени от творчески

търсения, културни позиции, съвременни желания. Това, което

вече се случва, е, че единомишлениците се събираме не в трупа, а

в нещо, което аз наричам Фронт на Видимите - и правим стъпки

нашите проекти да бъдат възприети като естествена част от

културата на страната.“ �10



темата

МОНОЛОГ НА СВЕТОЗАР: ЗА УПРАВЛЕНИЕТО,

ЗА ФИНАНСИРАНЕТО И ЗА НЯКОИ ДРУГИ

ТЕАТРАЛНИ РАБОТИ„Аз нямах поглед върху тия театрални работи, обаче гледам, че

нямат никакво управление. Все пак съм работил на места, на които

е важно да се управлява добре, та да се изкарват пари. Ще дам

пример: Ще ходиме в Младежкия театър да преговаряме. Обади-

ха ни се след „Икар“, видели са Ирка по телевизията и - елате да

играете на нашата сцена. И отиваме. Аз пресмятам, че ние вече

влизаме с продукт - имаме си билети, напечатали сме ги, плакати

- също, имаме си общи работници, имаме си транспорт, всичко

си имаме. А те искат 350 лева наем на представление. Аз съм си

направил екселски таблици, схеми, сметнал съм при еди-ква си

посещаемост - толкова. И въобще нямаше сценарий, при който с

този наем да излезем дори на нула. Или трябваше да боднем некви

цени на билети 20-25 лева. Извинете ме много. И отиваме ние при

директора и аз с лаптопа, със схемите. Отворил съм всичко, а

той говори, говори - два часа някакви общи работи. И от време

на време чувам 350 лева и 50 процента. И пак: дъра-дъра - 350 лева,

50 процента... Ирка я гледам, върти очи милата. И мен ме заболе

главата. Викам - чакай бе, човек, ние, ако ти дадем петдесет про-

цента, загиваме. И викам 150 лева, щото бях пресметнал, че със

150 лева и при тия цени - 7 лева на билетите и ако се пълни 80% -

ще сме, да речем, с 5-6 лева печалба. И затова му викам, повече от

150 лева не можем да дадем. Ние по-малко от 150 лева не можем да

искаме, вика той. И така. Играхме го там. На 150 лева наем и нула

процента от билетите за тях. Няма никакво управление в тия

неща. Аз съм сигурен, че някои от тия хора, дето ги дават парите

за театър, не са работили нормална работа от години. Те живеят,

все едно че е 13 юли 1986 примерно, разбираш ли. Даже календарът

им седи там, на тая страница. Те не знаят кво е да хванеш и да си

изкараш парите...

Като се играе представлението, съм много сдухан. Примерно

веднъж играем в Сфумато и се случи Ирка да си забрави текста.

И аз, такъв, псувам я наум и викам: „Ти, гадино...” И свършва, нали,

представлението. И аз излизам навън и там някакъв ми вика: “ Абе,

тая, авторката на пиесата, е неква на Добчев, чела некви френски

автори - и ги изрежда, ама аз не съм ги чувал - и направила някакви

чекии.“ И аз му викам: „Да-а... абе мани ги тия кучки.”

�9



11

темата

Фотография: Тихомир Рачев/No Frame Studio

Стил: Garderob

Грим и коса: Христина Трайкова

Ирина е с яке Ham&Eggs

Александър е с анорак PM

от Baza Deluxe



темата

Ирина е с пуловер

и шапка Ham&Eggs


13

темата

Александър е

с яке Ham&Eggs

Ham&Eggs са на ул. „Иван Асен II“ 22 до 12.11 (от 17:00 ч. до 20:00 ч.)



темата

ВЪТРЕШЕН ЧОВЕК

РАЗГОВОР С РЕЖИСЬОРА ГАЛИН СТОЕВ ПРЕДИ ПРЕМИЕРАТА

НА „ПРИЯТНОСТРАШНО“ (НОВАТА ПИЕСА НА ЯНА БОРИСОВА)

От Асен Терзиев

ПРЕДСТОИ ТИ НОВА ПРЕМИЕРА В СЪЩИЯ ТЕАТЪР, С ПИЕСА ОТ

СЪЩАТА АВТОРКА И С ПОЧТИ СЪЩИТЕ АКТЬОРИ. ДА ОЧАКВАМЕ

ЛИ НЕЩО КАТО „МАЛКА ПИЕСА ЗА ДЕТСКА СТАЯ 2”? Нормално е да

има такива очаквания, тъй като целият екип (с изключение на актьо-

ра Владимир Пенев) е същият. След всичко, което се случи с „Малка

пиеса за детска стая“, беше естествено да се опитаме да върнем

същите хора с нов текст от същата авторка. Новата пиеса обаче е

много по-неочаквана и много по-трудна за поставяне, защото изглеж-

да като текст, написан против всички правила за писането на пиеси.

КОИ СА ПРАВИЛАТА, КОИТО Е НАРУШИЛА ЯНА БОРИСОВА? На

пръв поглед няма действие, няма конфликт, няма даже история,

която да може да се разказва. Разполагаме само с една ситуация. По-

гледнато отстрани, изглежда като някаква история, в която все

едно нищо не се случва, но в същото време паралелно се появяват

и рухват цели светове. От една страна, имаме атомни реакции,

които се случват много надълбоко, а от друга - една много красива

повърхност, която почти не се размества от самото начало до

финала. Това създава едно огромно драматично напрежение.

ЗАГЛАВИЕТО НА ПИЕСАТА Е „ПРИЯТНОСТРАШНО” - КАКВО СЕ

КРИЕ ЗАД НЕГО? Нямам отговор, но имам една малка история.

Когато си дете и откриваш света за пръв път, това много често

означава и сам да си предизвикваш опасности: ходиш на забранени

места, правиш забранени неща и прочие. Тоест ти експерименти-

раш с неизвестното, което носи някаква опасност, и по този начин

разтегляш своите собствени граници и се учиш да живееш. Децата

изначално носят идеята, че всичко тепърва предстои, и това усе-

щане ги изпълва с един такъв златен ток, който тече вътре в тях

и много ги вдъхновява. Но понеже неизвестното е огромно, то

също така и плаши. С актьорите се опитваме да открием онези

моменти от нашия опит, в които две толкова несъвместими неща

като приятното и страшното могат да съществуват заедно и

да създадат усещане от трети вид, различно от обичайната им

разделеност във всекидневието.

ГОВОРИТЕ ЗА ПРИЯТНОСТРАШНОТО ПРИ МАЛКИТЕ, А КАК Е

ПРИ ГОЛЕМИТЕ? Приятнострашно е да поемеш отговорността да

създадеш собствения си свят, да живееш в него и да поканиш други

хора вътре заради възможността да се случи нещо хубаво, въпреки

риска да счупят нещо.

КАКВИ СА ГЕРОИТЕ НА ПИЕСАТА? Героите са същите градски

зомбита като от „Малка пиеса за детска стая”. Тук ситуацията се

завърта около макета на една градина, с който се занимава една от

героините. Тя е толкова обсебена от този макет и от идеята за

самата градина, че се отказва от нормалността на всекидневието

и се потапя в правенето на градината, като превръща това в ос-

новна цел на съществуването си. Около нея гравитират други ге-

рои, които са колкото стреснати, толкова и привлечени от тази

идея. Интересното е, че всеки от тях участва с някаква лична

мотивация, коренно противоположна на мотивацията на остана-

лите. Всъщност на зрителя е оставено пространство да наблюда-

ва тези неща и сам да гради история или някакви констелации - кой

с кого би могъл да бъде, кой колко би могъл да нарани един човек,

за да бъде с друг, и прочие. Така в малките ситуации, изградени в

текста, се отваря пространство за етични и чувствени въпроси,

които всеки един от нас си задава.

От няколко години един от най-оригиналните бъл-

гарски режисьори работи предимно във Франция

и Белгия. Галин Стоев е първият българин, който

поставя за Комеди франсез, а негови спектакли

участват в официалната селекция на най-голе-

мия международен театрален фестивал в света

- Авиньонския. Преди две години той постави в

Театър 199 сензационната дебютна пиеса на Яна

Борисова „Малка пиеса за детска стая”, която

събра всички възможни награди за драматургия.

Днес Галин Стоев отново е в същия театър, във

финални репетиции с Радена Вълканова, Снежина

Петрова, Стефан Вълдобрев, Вежен Велчовски и

Владимир Пенев на новата пиеса на Яна Бори-

сова „Приятнострашно”, която ще излезе на 7

ноември. Междувременно подготвя възстановка

на спектакъла си „Илюзията” от Пиер Корней в

Комеди франсез и международна копродукция по

легендарната барокова пиеса „Животът е сън” на

Калдерон де ла Барка.

© Ц

ве

те

ли

на А

нге

ло

ва


15

темата

МИСИЯ ОСНАБРЮК

СЕБАСТИАН ХИРН ЗА ТЕАТРАЛНАТА СИ ПОСТАНОВКА ПО РОМАНА

„МИСИЯ ЛОНДОН“ НА АЛЕК ПОПОВ НА ГЕРМАНСКА СЦЕНА

КАК РЕШИХТЕ ДА ПОСТАВИТЕ БЪЛГАРСКИ РОМАН НА НЕМСКА

СЦЕНА? Идеята беше на драматурга на театъра в Оснабрюк Юр-

ген Попих, който много хареса текстовете на Алек Попов. Мога

да кажа, че познавам донякъде Източна Европа, но не съм бил в

България. Често съм работил с една българска сценографка, Моника

Стайкова. Тя ми помогна за пиесата, като ми обясняваше някои

неща от гледна точка на политическия им контекст и ми даде една

книжка с песни за партията, които са се изучавали преди в Бълга-

рия. Използвам една от тях в представлението.

КАК АДАПТИРАХТЕ ТЕКСТА ЗА СЦЕНА? Беше много трудно, за-

щото романът на Алек Попов има много сюжетни линии и функци-

онира чрез постоянно превключване между тях. Неговият текст е

по-скоро подходящ за филмов сюжет, защото наподобява тех-

никата на филмовия монтаж, която трудно се поставя на сцена.

Променяхме текста до последния ден преди премиерата, когато

трябваше да съкратим представлението с половин час, за да се

вместим в програмата на фестивала.

ВЪВ ВАШАТА ВЕРСИЯ СТЕ ДОБАВИЛИ ЕДИН МОНОЛОГ ОТ

„ПОРЪЧЕНИЕТО” НА ХАЙНЕР МЮЛЕР. КАКВА Е ИДЕЯТА НА

ТОЗИ ПРОЛОГ? В романа си Алек Попов подплатява текста чрез

монолозите на посланика с една сериозност, върху която се разви-

ват комичните диалози. Тази перспектива е изключително важна,

защото ако я махнеш, ще остане само комедията. И след като

нямах възможност да оставя текстовете на разказвача, трябваше

да намеря друг начин, за да създам това мета ниво. Тогава се сетих

за този текст на Хайнер Мюлер. Алек Попов започва книгата си

с един цитат от Мао Цзедун и завършва с полевия дневник на

една българка, принудена да се бори за социалистическата идея в

Южна Америка, но типично в гротескния стил на книгата, накрая

капиталистическите пари от диамантите, откраднати от българ-

ката, отиват за революцията в Перу, като се превръщат в една

пубертетска идея за революционна романтика. Хайнер Мюлер е

писал този текст в началото на 80-те, по времето на промени-

те в Южна Америка, когато интелектуалният елит в Източна

Европа, отрезвен от утопията на реалния социализъм, се е надявал,

че идеята на социализма все пак може да приеме друга форма на друг

континент.

КАКВО ВИ ИНТЕРЕСУВА В ТЕКСТА НА АЛЕК ПОПОВ? Темите,

които се засягат в романа, изобщо не са само български, а общоев-

ропейски. От една страна, той тематизира изолацията, социалис-

тическото минало, както и зависимостта от Запада, а от друга,

представя корупцията и арогантността на богатия свят, в случая

Англия, която по времето, когато е писан този роман, се намира в

състояние на турбо капитализъм. Затова текстът е универсален.

Както и отделните фигури, като например готвачът в посолство-

то. Този Баничаров, разбира се, носи в себе си нещо много източно-

европейско като характер, но всъщност е класическата фигура на

мързеливия готвач.

В НАШЕТО КЛИШЕ ЗА ГЕРМАНИЯ ВСИЧКИ ГОТВАЧИ СА ОТГО-

ВОРНИ, РАБОТЛИВИ И КОРЕКТНИ. Да, клишетата за германците

се свеждат или до това, че те са нацисти, или че са работливи, а

истината винаги е някъде другаде. Във всяко немско държавно пред-

приятие можеш да срещнеш същите клишета, както в България.

Вземете за пример театрите в Германия. Това е една запазена

архаична система, подобна на социалистическо предприятие, в

която виреят също такива готвачи. И тук има страшно много

хора, които са неуволняеми, корумпирани или просто не си вършат

работата, както трябва.

В РОМАНА НА АЛЕК ПОПОВ ЖЕНИТЕ СЯКАШ СА ПО-СИЛНИ-

ТЕ ХАРАКТЕРИ. ВЪВ ВАШЕТО ПРЕДСТАВЛЕНИЕ ТОВА Е ОЩЕ

ПО-ПОДЧЕРТАНО. ЗАЩО? Мисля, че и в живота често е така. В

кризисни ситуации мъжете са малко безпомощни сред такива силни

жени и изпадат или в състоянието на ленивост на готвача, или

проявяват нервната амбиция на кариериста Варадин. Това може да

се види и при Ангела Меркел, която винаги е самоуверена, докато

мъжете около нея нервно подскачат.

От Силвия Петрова

След приключването на снимките по филма „Мисия Лондон” Алек Попов успя да види текста си и в

сценичен вариант, поставен в Германия. Спектакълът на младия режисьор Себастиан Хирн откри фес-

тивала за съвременен театър SPIELTRIEBE в германския град Оснабрюк. Минималистична сценография

(една солидна сива стена с надпис „Bulgaria“), интересен прочит (който изобличава не само българския

културен комплекс, но и перфидността на западния свят) и донякъде хаотична актьорска игра отлича-

ват прочита на Хирн (завършил във Виена, режисьор и сценограф в Берлин, Щутгард и Мюнхен).

© Клаус Фрьолих



темата

ДЖЕД АЛЪН ХАРИС: „ТЕАТЪРЪТ Е РОКЕНДРОЛ НА ДУХА“

АМЕРИКАНСКИЯТ РЕЖИСЬОР ЗА САМ ШЕПЪРД, ХИПИТАТА И ФРАНК ЗАПА

Текст и снимка: Бистра Дудова

ЗАЩО ИЗБРАХТЕ ДА ПОСТАВИТЕ ТОЧНО ТАЗИ ПИЕСА В БЪЛ-

ГАРИЯ? Тя е много подходяща за ситуацията в България в този

момент. Става дума за хората, които са принудени да продават

земята и имотите си, и за онези, които ги изкупуват на безценица.

И как това предизвиква напрежение в семейството и в отделния

човек. На преден план е идеята как да бъдеш успешен. В известен

смисъл американската мечта става „българска мечта“. Много

държах в програмата за спектакъла да присъства цитатът: „Няма

просто да изгубим къщата. Ще изгубим цялата земя!” Въпросът е,

ще унищожи ли тази „нова“ България старата, традиционната.

ТОВА ЛИ Е ЛЮБИМАТА ВИ ПИЕСА НА САМ ШЕПЪРД? Обичам

също „Истинският запад”, която отразява собствената вътрешна

борба на Шепърд да бъде едновременно каубой и интелектуалец.

„Проклятието на гладуващата класа” също е от дълбоко личните

му пиеси. Самият Шепърд е израснал във ферма в Калифорния, баща

му е бил пилот, участник във Втората световна война, но и ужасен

алкохолик. Той в известен смисъл е прототип на бащата в пиесата.

За моето поколение Шепърд беше първият рокендрол драматург.

По-ранните му пиеси са по-луди и неорганизирани като структура.

Там езикът експлодираше срещу традицията. В „Проклятието на

гладуващата класа” той рафинира техниката си, налага си по-

стегната драматургична форма. С нея през 1978 открихме „Сити

тиътър” в Питсбърг - бяхме много млади и навити.

НАМЕСВАЛ ЛИ СЕ Е ШЕПЪРД В РЕЖИСЬОРСКАТА ВИ РАБО-

ТА? Той не е точно светски човек. Единственото приятелство,

което имам с него, е чрез пиесите му. Когато режисирам Сам

Шепърд, съм много внимателен. Старая се да не налагам идеите си

и оставям на заден план собствените си концепции за това, което

вече е вътре в пиесата. Оставям автора да говори със своя глас.

ВИЕ САМИЯТ СМЯТАТЕ ЛИ СЕ ЗА ЧАСТ ОТ РОКЕНДРОЛ ПОКОЛЕ-

НИЕТО? Музиката беше само един от елементите на бунта. Ние

отказвахме да приемем модела за живот на родителите ни. Точно

това неприемане ме доведе в театъра. Кандидатствайки в колежа,

видях две пиеси, които промениха живота ми - „В очакване на Годо”

на Бекет и „Марат/Сад” на Питър Вайс. Разбрах, че сцената може

да е свят като никой друг, в който интелектуалността и теа-

тралното вълнение се комбинират. Място, до което нито колеж,

нито телевизията могат да те заведат. Това е рокендрол на духа

- възможност да създавам света по начин, по който аз искам да го

видя, а не както другите го виждат.

КОИ МУЗИКАНТИ ОБИЧАХТЕ ТОГАВА? Франк Запа беше много

голям за мен - с умението му да комбинира класическа, авангардна и

рок музика. Той е един много ранен постмодернист, със страхотна

ирония в погледа към света. Хипитата казват „братство, мир,

любов”, всичко е прекрасно... А Франк Запа казва: „Я чакайте малко,

може би отговорът не е любов към всичко... Нека да помислим

малко.” Запа свърза музиката с политиката, с машинациите на

рекламата.

ОТДАВНА СЕ ГОВОРИ, ЧЕ НОВИТЕ МЕДИИ ЩЕ ИЗМЕСТЯТ ТЕАТЪ-

РА. ИМА ЛИ ТОЙ БЪДЕЩЕ СПОРЕД ВАС? Да, абсолютно. Колкото

повече сме затрупани от електроника, толкова повече човешките

същества ще изпитват нужда да изживеят нещо заедно - на живо,

в едно пространство. Интимността, която дава театърът, не

може да се сравни с нищо.

Той е един от най-ведро усмихващите се театрални

хора, които можете да срещнете. Смята, че профе-

сията на режисьора изисква качества на лидер, но не

и на диктатор. Не репетира с актьорите на маса, а

веднага ги включва в действието. Общуването му с

българските артисти, които беше избрал за „Прокля-

тието на гладуващата класа” от Сам Шепърд в ка-

мерната зала на театър „София”, приличаше по-скоро

на интимен разговор между приятели. Само звучният

му бас прекъсваше тук-там репетициите с научените

на български „добре, добре” и „чакай, чакай...”.

Джед Алън Харис е дългогодишен професор по драма в

университета „Карнеги мелън“ в Питсбърг, основател

на местния „Сити тиътър“ и на авангардната трупа

Theater Express, в които за първи път в Америка се

играят Сам Шепърд и Дейвид Мамет.


17

HOUSE OF CARDS

greeting cARTs

Отгоре е книжарница „Слънчоглед“, момичето вдясно е Вили

Банкова, а вляво виждате една от нейните „Авторските

картички“, които от 6 ноември може да разгледате в галерия

„Шмиргела“.

Те са свежи, вдъхновяващи, и най-важното - водят до

хрумването, че всеки е автор и всеки може да направи своята

картичка.

Веднага щом желанието е налице, ви остава само да се

отправите към книжарница „Слънчоглед“. Защото:

тук е мястото с неизчерпаем запас от хартии, панделки,

мъниста, лепила, идеи и вдъхновение.

Това е мястото, в което човек се шляе, зяпа, мисли, измисля,

драска, разглежда, разлиства и накрая създава. Което само може

да ви убеди в разнородността на талантите ви.

Тук може да научим историята на боите Daler Rowney и да си

представим двамата братя, които продавали помади и перуки,

и решили да разширят бизнеса с рисувателни материали, или на

Derwent и началото на XVI век, когато жестока буря изкоренила

дърветата в областта Бороудейл, а под тях се разкрила черната

и лъскава жилка на графита.

...или дори само защото тук винаги мирише на току-що

подострен молив.




истории

ГЛАС В ПУСТИНЯ

УДАВЕНИ КАМИЛИ, КИНЕМАТОГРАФИЧНИ ЛОКАЦИИ И КЮЧЕКЧИЙКИ

В ПЪРВАТА ЧАСТ ОТ ЕДНО ЕСЕННО ПЪТЕШЕСТВИЕ В ТУНИС

От Богдан Русев, със съдействието на Зиг Заг холидейз (www.zigzag.com) и Националния туристически офис на Република Тунис

24.09, Тунис

Малко след полунощ съм на 22-ия етаж на хотел El Mouradi Africa в

центъра на Тунис. Мохамед Башар, представителят на националната

туристическа организация, който ще бъде водач на малката група от

журналисти през следващата седмица, току-що е демонстрирал за пръв

път как ще ни посрещат навсякъде - в момента, в който джиповете

от летището спират пред входа на хотела, оттам почти тичешком

излиза управителят, който гори от желание да се представи в най-

добра светлина. По пътя от летището видяхме чисти, широки и доб ре

осветени улици; по тротоарите (поне засега, през нощта) се виждат

само мъже, но повечето са гладко избръснати и с европейски дрехи; а

от гигантските прозорци в стаята ми, които заемат цялата стена,

не се вижда нито една джамия - но за сметка на това се вижда една

католическа църква. Като цяло Тунис - столицата на едноименната

северноафриканска държава - ми прави впечатление на доста по-свет-

ско място от Кайро и дори от Истанбул. Възможното обяснение за

това благо ме гледа от един рекламен билборд от другата страна на

булеварда: Зин ал Абидин Бен Али, бившият министър на вътрешните

работи, който е президент на страната от 1987, когато с безкръвен

преврат сваля престарелия Хабиб Бургиба и установява безмилостно

светски порядки в държавата.

Другото, което прави впечатление още на летището, е усещането за

коктейл от арабска и френска култура - дори мъничко френски е безце-

нен за разчитането на табелите и разговорите с персонала (минимар-

кет например е superette), а местният френски парадоксално се разбира

по-добре от „истинския“, защото тунизийците не говорят чисто.

Разбира се, няма да имаме никакви проблеми и да говорим на английски

- както всички билингвални народи, жителите на Тунис - особено тези

от туристическия бранш, с които ще се сблъскате - обожават чужди

езици и масово говорят някакъв испански, италиански, немски и дори

руски, по-добър от моя. (Не че това е кой знае какво постижение.)

Ходът на мислите ми за светската държава рязко е прекъснат, когато

се обръщам към леглото и виждам на нощното шкафче лепенка със

стрелка, която сочи към Мека. Освен нея на шкафчето има и блюдо

със студени закуски и плодове, вакуумирани с фолио - комплименти от

управата на хотела. (Както ще се убедим през следващите няколко дни,

в Тунис на яденето се гледа много сериозно.) Жалко, че след полета

от Атина не съм гладен. (Самолетът на тунизийските линии - гордо

изрисуван със силуета на някаква рогата антилопа, която явно е нещо

като местния талисман, защото ще я виждаме и на каменни статуи

на входовете на някои берберски селища - приличаше на автобус и се

клатеше като кораб, а тунизийските стюардеси се държаха така, все

едно ще ви изсипят храната във врата, ако не си изядете всичко.)

В хотела явно не действат обичайните европейски глупави изисквания

за безопасност, така че прозорците се отварят - заспивам над морето

от светлини, а вятърът от морето издува завесите навътре.

25.09, Дуга - Сиди Бу-Саид - Тозьор

Още докато се движим през покрайнините на столицата, Тунис започва

да си прилича на това, което си представям, когато се каже „Северна

Африка“ - с козите покрай пътя, разчорлени мургави деца, които се връ-

щат от пекарната с франзела под мишница, миниатюрни гейм клубове

за PlayStation2 на всеки ъгъл и една и съща прашна улица във всеки град,

която неизменно се казва Boulevard d'Environment. Пейзажът в северна-

та част на страната не е чак толкова по-различен от Гърция или дори

Южна България - сухи хълмове, скали като счупени зъби и маслинови

горички. (Тунис е четвъртият световен износител на маслини и зехтин

след Гърция, Италия и Испания.)

Първата ни цел е Дуга - „най-добре запазеният римски град в Северна

Африка“, паметник на ЮНЕСКО. Пристигаме в непривично облачно вре-

ме и установяваме на място, че градът наистина е много добре запазен

(по-добре от повечето римски руини, които съм виждал в Рим) - но пък

от друга страна, в Тунис като бивша френска колония ще се натъкнем

на подозрително голяма концентрация на паметници на ЮНЕСКО. Дуга

е разположен на хълм, който до 1963 е бил покрит с обработваема земя

и ферми - когато разбират какво се крие под тях, от министерството

изселват жителите в едно ново село в другия край на долината, за да

копаят на спокойствие. Екскурзоводката ни показва с ръка докъде би

трябвало да разкопаят, за да разкрият всичко, и ни обяснява, че в Тунис

има поне 200 такива римски града. Повечето все още са под земята. Тя

свива рамене: „Ако ги разкопаем всичките, няма да остане Тунис.“

Дуга е витрина за масивното историчес ко наследство на северноафри-

канската държава. На това място е имало селища и градове на шест

© Л

юб

ом

ир

По

пй

ор

дан

ов


19

последователни цивилизации: берберска, пуническа, римска, вандалска,

византийска и тази на арабските мюсюлмани. (За Картаген на Ханибал

вече знаех, но вандалите ме изненадаха: пристигат към 440 г. начело с

крал Гейзерих и в продължение на цял век лазят по нервите на Римската

империя с набези по море.) Екскурзоводката ни показва една статуя без

глава: „Ето как са правели. Тялото на статуята е тук още от римско

време, но когато се смени императорът, са сменяли само главата - за

по-евтино.“ Освен нас сред руините на Дуга има група от шумни френ-

ски тийнейджъри,

същите като навсякъде - само учителите им са по-различни, облечени

като римски императори в безуспешен опит да предизвикат някакъв

интерес към историята.

Следобед отскачаме до едно китно средиземноморско селце, което се

казва Сиди Бу-Саид - нещо като тунизийския еквивалент на Созопол,

включително с претъпканите тесни търговски улички. Всички къщи

са бели, със сини врати. Вечеряме в ресторанта на летището в Тунис

(след обилния обяд в традиционен ресторант в медината на столи-

цата, след който всички се кълняхме, че няма да ядем поне два дни), а

после продължаваме с вътрешен полет към Тозьор - град в южната

част на страната, отправна точка за набези към планинските оазиси

и пустинята. В хотела гледам програмата на пътуването и не мога да

повярвам, че е минал едва първият ден.

26.09, Шебика - Тамерза - Тозьор

На следващата сутрин джиповете се движат по шосе с две платна,

опънато до хоризонта като струна. От двете страни на шосето се

вижда единствено... спечена кал. В пустинната част на Тунис вали рядко

(в смисъл веднъж на няколко години), но вали като за последно. Няколко

дни преди да пристигнем, се е изсипал толкова много дъжд, че положе-

нието е бедствено - има затворени участъци от пътя, с които дори

високопроходимите автомобили, които по правило карат туристите

тук, няма да се справят. (Затова пък най-разпространеното превозно

средство в Тунис - мотопед Peugeot 103, не се спира пред нищо.)

Първото стадо камили, което виждаме, е затънало в калта. Едно ка-

милче е откъснато от майка си от широка ивица пустиня, превърната

от дъждовете в коварни плаващи пясъци, и не може да се върне в ста-

дото - но минаваме толкова бързо покрай него, че не съм сигурен дали

не е било мираж. Целта ни тази сутрин са планинските оазиси недалеч

от алжирската граница, в един от които дори има водопад.

Когато слизаме от колите, африканската жега ме блъсва в лицето с

особената прашно-чиста миризма на пустинята, в която няма живот

и нищо не ухае, но и нищо не гние. (Въпреки това навсякъде, където

отиваме, има страшно много мухи - обясняват ни, че било заради сезона

на зреене на вездесъщите фурми, но аз имам сериозни подозрения, че

дават това обяснение на всички туристи, независимо кога пристигат

в Тунис.) Още на входа на оазиса правя най-добрата инвестиция, която

може да се направи в Северна Африка - сламена шапка. (За 3 динара,

които са приблизително равни на 3 лева.) Други типични подаръци от

Тунис:

- роза на пустинята: характерни пясъчни кристали с фантастични

форми, които често наистина приличат на рози; местните жители ги

изравят от пустинята, но положението е малко като с трюфелите -

има си специални признаци, по които се познава къде се намират, така

че няма как да се снабдиш с тях, освен с пазарене

- пустинни кристали: отвън приличат на големи бели яйца, но се

разтварят на симетрични половини и отвътре имат фантастични

виолетови кристални образувания

- берберски шал: помолете продавача да ви покаже как да го увиете

около главата, за да заприличате на истински жител на пустинята;

въпреки че се продават във всякакви цветове, традиционните за

берберите са бяло, черно, синьо и бежово - другото е все едно да си

купите розов камуфлажен гащеризон

- фурми

- червено вино: изненадващо добри вина, които вече успешно се изнасят

дори във Франция

- „традиционни“ сребърни бижута: „ръката на Фатима“ (стилизирана

човешка длан, Фатима е дъщерята на Пророка, защита от уроки) или

„очите на пустинята“ (носят различно символично значение в зависи-

мост от цвета си)

Обядът е в ресторанта на гъзарския хотел Tamerza Palace. (Вече става

ясно, че храненето в Тунис не е шега работа, особено когато пътувате

с висш държавен служител. Пълната програма включва няколко салати

и предястия в малки количества, сервирани с топли хлебчета и нещо

като много пикантна лютеница и маслини; кускус с месо и/или печени

зеленчуци; основно ястие от месо или риба; сладкиши; плодова салата

и/или плодово сорбе. За виното вече казах, но има и съвсем прилична

местна бира, която се казва Celtia.) Tamerza Palace е с уникален изглед

към едно изоставено берберско селище и СПА център, който се казва

Les Baines Berberes и е толкова автентичен, че за да влезете в него,

се преобувате с кожени чехли с извити нагоре остри върхове като на

Малкия Мук. Управителят на ресторанта с оправдана гордост ни раз-

казва за някакъв тиймбилдинг на филмовата компания Columbia Pictures,

проведен в този хотел, в който всяка вечер е била маскен бал с тема

от различен филм, сниман в Тунис - „Лорънс Арабски“, „Английският

пациент“, „Гладиатор“, „Междузвездни войни“.

За вечеря сме обратно в Тозьор - в битов ресторант по средата на

„Културния парк“ („Историята на света през последните 100 000

години!“; има дори динозаври) в покрайнините на града. Музикалната

програма започва малко вяло - с една певица, която срамежливо седи зад

пианиста на йониката и поклаща само единия си крак, кръстосан върху

другия - но половин час по-късно между масите се пускат две кючекчий-

ки и атмосферата придобива по-различни вибрации. Когато си тръгва-

ме от ресторанта, оркестърът ни следва чак до паркинга.

Продължава в следващия брой



ревю

МАЛКАТА ПЕРЛА НА АДРИАТИКА

ХЪРВАТСКИЯТ ГРАД РИЕКА Е ПРИЯТНА ИЗНЕНАДА

МЕЖДУ ДАЛЕЧ ПО-ИЗВЕСТНИТЕ КРАЙБРЕЖИЯ НА ДАЛМАЦИЯ И ИСТРИЯ

От Вилиана Молнар

На път за приказния хърватски полуостров Истрия няма как да

заобиколите Риека. Тя е като конферансие, отстъпило назад от

авансцената. Трябва да минете край нея, за да отидете зад кули-

сите, където чакат реда си бутиковите градчета Умаг, Пореч и

Ровини. Интересното е, че в по-интелигентните туристически

маршрути наред с ювелирните Сплит, Дубровник и Пула винаги

присъства и Риека, въпреки че не е нито популярен курорт, нито е

сред любимците на ЮНЕСКО.

Риека е административното сърце на областта Кварнер и с близо

170-хилядното си население отстъпва само на Сплит и Загреб. Тук,

в най-вътрешната част на залива Кварнер, на брега на Ядранско

море (както хърватите наричат Адриатическото), се намират

най-голямото пристанище, корабостроителница и нефтена рафи-

нерия на Република Хърватия. Това и е най-близкият за Средна Ев-

ропа морски излаз, който от векове изостря имперските апетити.

След последователно присъствие на франките, славяните,

венецианците, турците и унгарците през ХV век Риека вече е

австрийска, а сто години по-късно получава автономия. През 1725

е построено първото шосе, което свързва града със столицата

Виена, а в Риека е основано единственото военноморско училище

в Австро-Унгарската империя. Към този момент в града се гово-

рят поравно италиански, немски, унгарски, френски, английски и

словенски. Към края на ХІХ век Риека вече е осмото по значимост

пристанище в Европа. Три десетилетия след разпада на дуалистич-

ната империя, през 1947, Парижкият мирен договор връща града на

Хърватия.

Освен с архитектурните си паметници (съхраненият портал на

римска сграда, който живописно затваря образа на готическата

катедрала „Успение Богородично“, и храмът във венециански стил

„Свети Вит“ с копията на Тициан над олтара) Риека е известна и

като център на конгресния туризъм. В края на март е традицион-

ният Пролетен панаир на туризма, през април има автомобилен

панаир, а в края на септември вече 25 години се провежда Междуна-

родният морски панаир.

Само на десетина километра от Риека е Опатия - „хърватската

Ница“, най-популярният аристократичен курорт в северната част

на адриатическото крайбрежие, а наблизо (макар в друга държава) е

карстовата пещера Постойна в Словения - домът на подземното

животинче Proteus anguinus, в сравнение с което Ам-гъл прилича

на фитнес маниак от плажа в Санта Моника. Местните туристи-

чески агенции предлагат и разходки до близките острови, както и

еднодневни пътувания до Триест и Венеция.

© S

hu

tte

rsto

ck


21

ревю

СИСТЕМНА ГРЕШКА

„СМЪРТОНОСЕН ПРОТИВНИК“ Е НИХИЛИСТИЧЕН

ТРИЛЪР ЗА ГРАНИЦИТЕ НА ОТМЪЩЕНИЕТО

От Янко Терзиев

Откакто онова „око за око“ е в Стария завет (Изход, 21:24), стои и

въпросът за справедливостта на възмездието и методите на прила-

гането му. Допустимо ли е те да са сравними по жестокост с първо-

началния акт? В „Убий Бил“ Тарантино се измъкна с култовото мото

„отмъщението е блюдо, което се сервира студено“. (Фактически

цитатът е доста по-стар, от сензационната кримка „Матилда“ (1841)

на специалиста по парижки потайности Йожен Сю: la vengeance se

mange trеs-bien froide). В „Смъртоносен противник“ (Law Abiding Citizen)

старият въпрос движи сюжета и държи съспенса до края.

Джерард Бътлър (тук и продуцент) е порядъчен гражданин с идилично

семейство, вечер запоява някакви джаджи, докато малката му дъще-

ря прави гривни от бобчета за мама. На вратата се звъни, посреща

го удар с бухалка, намушкан и овързан на пода гледа безпомощен как

двамата садистични взломаджии убиват жена му и детето, след като

се гаврят с тях. Скоро ги залавят, но прокурорът по делото (Джейми

Фокс), циничен кариерист, бърза да сключи извънсъдебно споразумение с

единия срещу свидетелстване. Така ще има поне един сигурно осъден и

високият му процент дела, завършили с присъди (96%, така е там), няма

да се наруши. Виждайки как в системата има пробойна, а процедурата й

е по-важна от справедливостта, Бътлър взема нещата в свои ръце - и

тръгва на отмъщение с библейски пропорции.

Подготовката му отнема 10 години, улеснява го хобито му на изобре-

тател и натрупаното състояние от продадени патенти, предимно на

армията. Първо се намесва от дистанция в изпълнението на смърт-

на присъда в строго охраняван затвор, после сам раздава възмездие

над главния злодей с методите на кърваво клане от хорър. Накрая с

перфектността и садистичната наслада на един Ханибал Лектър дири-

жира от затворническата си килия (където сам се е предал) серия от

механизирани убийства на всички, замесени в неговото дело. Прокуро-

рът на Джейми Фокс е оставен за десерт.

Вниманието на режисурата (Ф. Гари Грей, справил се с „Италианска афе-

ра“ и най-популярните клипове на рапърите Айс Кюб, Ар Кели и Джей-

Зи, но провалил се последно с Be Cool, с Джон Траволта и Ума Търман)

е основно към действието, не към характерите и дилемите им. А

материалът е с благодатни етични дълбочини около сблъсъка на личния

морал с буквата на закона и правото за налагане на собствена справед-

ливост, когато системата доказано не работи. Той би изглеждал иначе

в ръцете на режисьори като Тони Скот или Майкъл Ман, още повече

- централната мъжка двойка играе по тяхната мярка. А сега филмът

мрачно марширува към безизходния си и нелогичен финал подобно на

рутинните парчета на Deftones (нещо като американските „Рамщайн“,

които осигуряват по-голямата част от саундтрака).



ревю

AMIGOS

От Албена Шкодрова, списание „Бакхус“


Макар и да звучи като каламбур, терминът текс-мекс е съставен

от „Тексас“ и „Мексико“ и обозначава готвената в южния амери-

кански щат, вариация на националната латиноамериканска храна,

доста отдалечена от първообраза. И нищо чудно, като се има

предвид, че текс-мекс съществува като самостоятелна кухня поне

от век и половина.

Най-знаменитият й образец като че е чили кон карне - боб с кайма,

домати, кимион, много лук, магданоз и люти чушки, приготвян с

часове на бавен огън и обикновено изяждан на големи хапки от едри

хора... Но и малките рядко остават назад. Ястието, както и ця-

лата текс-мекс кухня, се отличават с това, че са мегахранителни,

трудносмилаеми, люти, и за повечето хора - убийствено вкусни.

От два месеца Amigos в центъра на София предлага текс-мекс

кухня с отлично качество. Видът на заведението е съвсем семпъл,

даже може би малко прекалено като за 2009, но това не бива да

ви заблуждава за достойнствата на храната и за амбициите на

ресторанта. Според обслужващия персонал собствениците му

дори внасят месо от САЩ, за да си осигурят ребърца и телешко с

адекватно качество.

Менюто затвърждава впечатлението, че зад простотата се кри-

ят усилия за съвършенство - ламинираните му страници започват с

полезно и интелигентно съставено въведение в текс-мекс кухнята.

Храните са удобно разделени в няколко секции и са описани с уваже-

ние към клиентите, които още не ги познават.

Като в класически текс-мекс ресторант със сядането пристига

тортила чипс с приготвен в заведението лют доматен сос.

Бобено пюре, телешки стекове, ребърца (нека думата „половин“

комплект срещу 14 лева да не ви подлъгва - тя е от тези, които

обръщат колата), няколко вида тортила (вариращи между 12 и 14

лв.), пържени картофи, гуакамоле - изборът е голям и човек се изку-

шава да поръчва порции, които после няма как да изяде, тъй като и

количествата, и плътността на храната са впечатляващи. Бирата

е „Корона“, виното - във вид на сангрия (с лайм, свежа, сладка и при-

ятна, 8 лв. за половин кана). Тортилите и бобеното пюре изникват

в най-различна форма из ястията и техните добавки, така че човек

излиза от Amigos с незабравим спомен за тях, а също и за прясно

приготвените сосове.

Обслужването не отговаря на някакви безупречни професионални

стандарти, но е толкова истински заинтересувано и услужливо,

че създава усещането за гостуване у приятели. Само сметката ви

връща на земята, преди да си тръгнете, но дори и тя може да се

определи като приятелска - около 50 лв. за обилно ядене за двама

със сангрия.

След полусполучливите опити на предходни заведения да се уста-

новят в ресторанта на ъгъла на „Кърниградска“, на 50 м от бул.

„Витоша“, Amigos като че има повече шансове от всички тях. Или

поне на нас ни се иска да е така.

Amigos

ул. „Кърниградска“ 12

02/ 981 1353

„ЗАД ПРОСТОТАТА СЕ КРИЯТ УСИЛИЯ ЗА СЪВЪРШЕНСТВО“


23

ревю

НОЩНИ ПТИЦИ

МУЗЕЙ НА СОВИТЕ ВЪВ ВИТОША

Текст и снимка: Кристиан Либих

Музеят на совите е на пътя към Златните мостове, на няколко

километра след „Тихия кът“, на отбивката за Копитото. Цена-

та на билета е символична (50 стотинки), а на входа ви посреща

чаровната биоложка Жани, която ще бъде вашият гид в света на

совите. Преговаряме легендите за тях: считани са за посланич-

ки на смъртта от много култури, още от времето на Римската

империя, а пък арменските поверия определят совата дори като

самия дявол. Други народи пък я считат за символ на мъдростта

и пророчеството, а индианците се кичели с перата й за защита

от зли сили. Каквато и да е истината, мрачният свят на совите

е обгърнат в мистика и тайнственост. А ето и фактите: от

седемнайсетте вида сови, срещани в Европа, в България има цели

десет разновидности. Те са хищници и ловуват нощем и въпреки

че на стената е показана схема с обичайните жертви на совите

- дребни бозайници и едри насекоми, основните им предимства в

хранителната верига са острият слух и изключително силното

зрение. Интересен факт е, че очите им са разположени отпред на

лицето, а не отстрани като на повечето птици. Точно както при

хората, но за разлика от нас те не могат да ги въртят и затова

движат цялата си глава. Совите са едни от най-добрите нощни

ПОЛЕ ЗА ИЗЯВА

ЛУИЗА МАРГАН ПОКАЗВА КАК ПОЛИТИЧЕСКАТА

ИСТОРИЯ ПРОМЕНЯ ЛИЧНАТА

От Владимира Николова

Луиза Марган (26) е хърватка с български ко-

рени, завършила живопис в Любляна, живее и

работи във Виена. Топографията на образо-

ванието й е вплетена в нейната артистич-

на идентичност. След 1989 семейството й

получава по реституция земи в България и

инвестира средствата в художественото

образование на дъщеря си. Луиза Марган ос-

новава изложбата си „Обещаващо поле“ (до

1 ноември в галерия „Васка Емануилова“, бул.

„Янко Сакъзов“ 15) на своята лична история,

обръща се към корените си с помощта на

обекти, видео, рисунки, фотографии и думи.

Цветни снимки на реституираните семейни

земи кореспондират с черно-бели, преднаме-

рено изящни рисунки (прозрачна хартия, мо-

лив, фин рисунък) на огрубели работнички.

До всяка от снимките с графит и директно

върху стената са описани възможностите,

които средствата точно от тази земя са й

предоставили за развитието като артист.

В тази своеобразна хранителна верига на

изкуството художничката се опитва да от-

крие родословното дърво на собственото

си творчество, акцентът е върху истори-

ческата и социалната ситуация.

Спекулативните причинно-следствени връз-

ки, които авторката проследява, водят до

нови въпроси - как политическата ситуация

предопределя частната; важни ли са парите

в изкуството; докъде може да стигне влия-

нието им? Къде е границата между предос-

тавените възможности и способността те

да бъдат усвоени?

Провокативната художничка вече е носи-

тел на наградата OHO за 2007 в Словения

(еквивалент на БАЗА за България), а през

последните три години е реализирала са-

мостоятелни изложби във Виена, Любляна,

Веление и Марибор.

ловци заради естествената си „стелт технология” - перата им

са така конструирани, че полетът им към жертвата е безшумен и

изненадващ. В музея има и възстановка на хралупа, в която правят

впечатление т.нар. погадки: повърнати пакетирани несмилаеми

остатъци от животинките, с които се хранят. Оказва се, че дори

стомахът на совите е по-съвършен от човешкия.




ревю

ЦИГАНИ В ЛАБОРАТОРИЯТА

OPA HEY! Е СВЕТОВЕН ПРОЕКТ НА БЪЛГАР-

СКИЯ МУЗИКАНТ KOTTARASHKY

От Кирил Златков

Става дума за лабораторията на Kottarashky - интересен и култу-

рен млад българин, архитект по образование. Пробите, извлечени

от висококачествената циганска музика, която обитава по специ-

фичен начин душевността на много народи, между които и българ-

ският, са дестилирани внимателно и прецизно до получаването на

дванайсет почти съвършени парчета. Финалната консистенция,

наречена Opa Hey!, вече циркулира по подходящите канали в целия

свят, но най-вече в районите с население, което крайно се нуждае

от лечебна доза свежа музика.

Opa Hey! e музикален продукт с модерен електронен характер.

За основа на парчетата на Kottarashky служи богат материал от

автентични звуци и отрязъци от циганска музика, издадена oт

Asphalt Tango Records: части от произведения на сензационните

румънци Fanfare Ciocarlia, Boris Kovac, Les Yeux Noir, Jony Iliev и унгар-

ската певица Mitsou. Материалът е обогатен с джазови подложки,

плътни дъб електронни вибрации и ловки скречове. Етно-фолк

звуците са родили съвременна музика извън шаблона. Парчетата в

Opa Hey! са далеч от шеметната пачанга на оркестър „Карандила“,

Горан Брегович или Фанфаре Чокарлия, далеч са и от етно-чил-аут

НАИСТИНА СВЕТЪТ

„ОГЛЕДАЛОТО НА СВЕТА. НОВА ИСТОРИЯ

НА ИЗКУСТВОТО“ НА ДЖУЛИАН БЕЛ

От Йордан Ефтимов

бозата, която ни залива в иначе приятни кафенета и барове. Чрез

виртуозно комбинираните внезапни включвания на духови инстру-

менти и гласове Kottarashky успява да провокира изтънчен вкус към

музиката и неангажиращ подход към консумацията й. Opa Hey! може

чудесно да забавлява на купон, да звучи не много силно в слушалки

или да облагородява недружелюбната среда в офиса.

“Огледалото на света” е луксозно издадена история на изкуство-

то с 372 илюстрации. За рецензента не е трудно да я сравни с

подобните й книги, особено когато те не са чак толкова много.

И веднага да я оприличи повече на „История на изкуството“ на

Гомбрих, отколкото на твърде подробната няколкотомна „Исто-

рия на изкуството“ на Джансън. Гомбрих е добро сравнение и заради

подхода на Бел, който в увода заявява: “На историята на изкуство-

то аз гледам по-скоро като на рамка, в която световната история

в цялото й многообразие неизменно рефлектира обратно върху

нас, отколкото като на прозорец, който се отваря към определе-

на, самостойна естетическа сфера.”

Някой ще каже: “А как е в сравнение с Кенет Кларк?” Резонно - не са

чак толкова много грамадните изложения на цялото изкуство. Е, не

само светът се е изменил от 1968, когато “Цивилизацията” излиза

като книга, свързана с едноименната научнопопулярна телевизион-

на поредица. Бел не е толкова носталгично настроен, толкова ари-

стократичен и толкова подходящ за консумация само от снобите.

(В същото време нищо британско не му е чуждо - стил, ерудиция,

широк поглед - а в добавка към всичко останало е син на Куентин

Бел, прочутият биограф на Ръскин и Вирджиния Улф.)

Книгата не е подредена около паметниците на епохите или около

някакви големи наративи, както е при Гомбрих, а около отделни

произведения на изкуството, всяко от които издателите на се-

кундата показват с илюстрация. А крайната цел не е да се демон-

стрира величието на изкуството от праисторически времена до

края на 90-те години на ХХ век, а да се покаже как изкуството

дава отговори на големите проблеми на човешките общества - а

списъкът с болезнени теми е много ограничен набор, разликата е

точно в отговорите.

“Огледалото на света” притежава обаче уникалната сила да го-

вори задълбочено за изкуството не само на французите от XIX и

американците от ХХ век - цели глави са посветени на ацтеките и

аборигените. А и аналогиите, които се правят между отдалечени

във времето и пространството артефакти, са истински провока-

ции. (Например прословутата картина на Мунк “Викът” според ав-

тора „вероятно е вдъхновена от мумия на перуански инка, показана

на една изложба по време на пребиваването на Мунк в Париж.) © Ц

ве

те

ли

на А

нге

ло

ва


25

ревю

СВОБОДЕН ПЕЧАТ

HP PHOTOSMART PREMIUM ALL-IN-ONE C309G

ПРАВИ ВСИЧКО С ЕДНО НАТИСКАНЕ

Oт Момчил Карабулев

Някъде в края на 90-те на миналия век купих първия си принтер. Но-

сеше марка Hewlett-Packard, беше непретенциозен, на изгодна цена

и печаташе с мастило. Остана в употреба няколко години, преди

вълната на технологичния прогрес да го изхвърли на брега. Десет

години по-късно HP показват колко много неща са се променили в

домашния сегмент, където устройствата вече са по-мултифунк-

ционални, по-евтини и предлагат изненадващи възможности и

качество на печат.

HP Photosmart Premium All-in-One C309g е принтер, копирна машина

и скенер в едно, който има един-единствен бутон - този за включ-

ване. Всичко останало е поверено на подвижен сензорен дисплей с

диагонал 8.9 см. Лесният за употреба интерфейс управлява всички

функции на устройството, а за повечето от тях дори нямате

нужда от компютър. В основата е термична мастиленоструй-

на технология, която разчита на 5 отделни мастилници (циан,

магента, жълто и две черни) - удобно, когато трябва да смените

само една от тях. Според HP скоростта на печат без цвят е до 33

страници в минута, но в режим на чернова. При нормално качест-

во тя пада наполовина, до около 12 страници в минута. Преди да

започне самото печатане обаче, има и период на подготовка, така

че ще трябва да почакате малко повече. Подобно е и положението

при снимките, които тествахме с фотохартия HP Advanced 10

х 15 см. За щастие те са без бели полета и с качество, което си

струва забавянето.

Изображения може да заредите и директно от външна флаш карта

или USB памет, а след това да ги обработите с помощта на сен-

зорния дисплей и вградения графичен редактор с базови функции.

Ако имате албум в сайта Snapfish, принтерът може да изтегли

снимките ви за разпечатване и дори е в състояние да публикува

нови онлайн. Допълнителна екстра е опцията за печат на зало-

жени в устройството готови шаблони - календар, нотни листи,

списъци, страници за бележник и дори игри като судоку и Tic Tac

Toe. Включена е и възможност за автоматичен двустранен печат.

Сканирането става при резолюция 4800х4800 dpi, а копирането -

със скорост около 10 страници в минута. Не по-малко интересни

са и възможностите за връзка - C309g може да бъде свързан с ком-

пютър директно чрез USB кабел, но и включен в домашната мрежа

както чрез Ethernet порт, така и безжично през Wi-Fi. Добавени са

и Bluetooth възможности, които са удобен начин за разпечатване на

снимки от мобилен телефон.

От партньорите на HP на препоръчителна цена 389 лв.

ИСПАНСКИ НАРОДЕН АВТОМОБИЛ

НОВИЯТ SEAT Е MUCHO ПРАКТИЧЕН ИЗБОР

От Александър Бойчев

Exeo е лимузината в средния клас на испанския автомобилен произ-

водител Seat. Противно на слогана си (Auto Emocion), испанците са

взели съвсем прагматично решение и за дебюта си в по-високата

лига са играли на сигурно. Seat Exeo е 99% вярно с оригинала копие на

предишната генерация на Audi A4. Това е възможно заради общата

собственост на двете марки в концерна Volkswagen, който услуж-

ливо жонглира с платформи, двигатели и модели между марките

си. Преди години ползи от този подход извлече Skoda. При Seat

решението е по-радикално заради стремежа за позициониране на

марката като предпочитана при избор на автомобил за служебни

цели. “Старото” А4 е сменено от нов модел, но това не променя

факта, че доскорошната платформа на Audi има своите големи

достойнства, от които Exeo извлича максимума.

Като анекдот се разказва как за 18 месеца фабриката в Марторел е

настроена за производството на предишното Audi. Резултатът е

впечатляващ - масивна изработка, внимание в детайл и съвършено

качество на каросерията. Ако сложите ръката си върху емблемата

на волана, можете лесно да се объркате, че сте в Audi - дизайнът

на средната конзола и въздухоотводите е толкова характерен за

марката от Инголщад,че не може да бъде сбъркан дори в тъмното.

Работата на дизайн отдела на Seat е концентрирана върху предна-

та част, задната част и солидното изписване на хромираното S

за Seat. На пътя Exeo е съвсем малко по-различен от предишното

А4 - окачването е настроено по-меко и комфортно, като целта е

напасване на възможностите на модела спрямо очакванията на кли-

ентите. Под предния капак работят проверени с времето мотори

от гамата на Audi. Вероятно най-масов ще бъде двулитровият

TDI агрегат, който със своите 140 конски сили осигурява доста-

тъчно тяга при отличен разход от около 7 литра дизел на 100 км.

Seat дефинира очакваните клиенти на модела като хора, които

досега са карали по-малки Seat и искат да повишат нивото, както

и хора, които досега са избирали корейски или японски марки. Може

би ще им се получи. А най-вероятно е да откриете новия Exeo при

вашия рент-а-кар дилър или в служебния автопарк. Защото прагма-

тичността е по-важна от емоцията най-вече там.

Seat Exeo се продава от 37 хиляди лева.



библиотека

ТАГАРИНКА

От Георги Парушев

Тагаринка месарката до края на живота си пиеше як алкохол наравно с

известните месари в града. Беше с бяло лице, светлосини очи и винаги с

розови скули. Никаква прилика нямаше със съседките си циганки. Хората

от махалата и на сина й лепнаха прякора Тагар, на ромски - цар.

Една година след възторженото посрещане на Съветската армия в

града пристигнаха петнайсет италианци от Сардиния. Те така се сляха

антропологически с ромите, че който не ги чуеше да говорят на ита-

лиански, ги мислеше за младежи от махалата. Някои от тях започнаха

работа в текстилните, все още частни фабрики.

Възпълничкият Тагаро Кампанела бе потомствен месар още от вре-

мето на Сардинското царство. Неговият прапрадядо е бил колач на

богатия граф Затлучи. И по тая причина започна да работи в градските

хали. Три дена бе атракция за купувачите на месо. Облечен с бяло коло-

сано сако, бял панталон, пристегнат с бяла колосана престилка отпред,

с червено шалче със ситни бели точици на врата, Тагаро напълни хали-

те със сардинска романтика.

Тагаринка, тогава Ванчето, леко закръглена и с красиви очи, чистеше

фаянсовите бели плочки. Той я погледна мило. Усетила погледа му, тя

се обърна към него с усмивка и душата на Тагаро пламна.

- Бела сеньорита! - с възхита каза той.

В арменското училище танцувалните забави връщаха надеждите за

по-добър живот на младите след войната. Нямаше ги вече богаташ-

ките синчета и момичета, дето правеха журове, или както днеска ги

наричат - купони. На тези забави идваха младежи от всички квартали

на града. Музикантите бяха до един от махалата и това даваше осно-

вание на мургавите младежи да се чувстват в свои води. Кой покани

италианците на градската забава, пак никой не може да каже.

Ванчето отдавна жадуваше да отиде на танци, но нямаше подходяща

рокля... Тогава шефът на халите, Богдан Влаха, даде на Ванчето четири

килограма свински пържоли да ги размени с търговеца на платове Колю

Америката. Така Ванчето се сдоби с три метра английска пепита.

Говореше се из града, че Америката побързал да предостави черния си

линкълн кабрио на съветския комендант полковник Кондратев срещу

възможността да помоли българските другари да не му конфискуват

магазина за платове.

Радка шивачката изля роклята върху пълничкото тяло на Ванчето. И

тогава се потвърди, хубавата дреха е магия.

Ванчето влезе в салона на арменското училище с пепитената рокля,

с яка тип „прегърни ме“. Приличаше на аристократка. Тагаро я видя и

бурно заръкопляска с ръце. Доближи се до нея и почти извика:

- Мамма миа! Бела сеньорита!

Тя му се усмихна мило и той замалко да припадне от радост.

Диригентът на оркестъра Яцата се обърна от малката сцена към

публиката:

- Моля, дами канят! - и замахна с ръце към музикантите, които засвири-

ха аржентинско танго.

Тагаро нищо не разбра от неговите думи. Но Ванчето се доближи до

него и с поклон го покани да танцуват.

- Мамма миа! - развълнувано прошепна той и нежно прегърна Ванчето.

Едрото тяло на Тагаро летеше по дансинга. Всички ги гледаха с възхи-

та. За първи път видяха какво значи сардинско танцуване. За миг им се

стори, че Ванчето и тя е сардинка. Двамата така се сляха, че видимо си

пролича началото на възпламенена любов.

Бойка Червенкондева, бивша нелегална ремсистка, ги наблюдаваше с

поглед на комендант от концентрационния лагер Дахау. В нея внезапно

изби ярост и тя трескаво просъска:

- Тая циганка за каква се взема!

Бойка издуха кестенявата си къдрица в изблик на възмущение и гняв, но

Тагаро и Ванчето бяха на седмото небе.

Преводач на италианците бе художникът Яръмов, който беше учил живо-

пис в Милано. На следващия ден Червенкондева го повика в кабинета си.

- Другарю Яръмов, знаем ли нещо повече за тези италианци? Месарят Та-

гаро има ли досие? - попита го тя в качеството си на секретар на РМС.

- Някои от тях са се сражавали срещу хитлеристите в Титовата

армия. Други са избягали от Италия, за да не бъдат застреляни от

фашистите на Дуче - отговори Яръмов.

- Хм… Да-а! - имитирайки бащата на народите Йосиф Сталин, Бойка

Червенкондева търсеше аргументи за някакво отмъщение. - Тая циганка

оная вечер в арменското училище се правеше на госпожица!

- Беше доста забавно - отбеляза Яръмов.

- А откъде има тая скъпа рокля? Хората нямат какво да ядат, а тя -

английска пепита. Въртя си задника като шантонерка!

Яръмов я погледна с видима изненада. Но за миг се усети, че е безсмисле-

но да убеждава Червенкондева, че в това няма нищо лошо. Тя му нареди

да донесе досието на Тагаро от Сардиния.

В понеделник след работа Тагаро покани Ванчето на разходка. Двамата

тръгнаха по централната улица „Великокняжевска“. Тагаро й говореше

на италиански и постоянно завършваше с „мамма миа“. Щом стигнаха

до виенската сладкарница на братята Сталеви, тя го покани да се

почерпят. Доближиха се до витрината, където бяха изложени торти,

тулумбички и всякакви сладкиши. Той с жест я подкани да си избере и тя

посочи шоколадова торта, покрита с топчета крем. Тагаро си поръча

от същата и две лимонади. Седнаха на кръгла маса. Той гребна с вилич-

ката от тортата и високо извика:

- О, бене!

Посетителите се спогледаха учудено, някои от тях се развеселиха от

артистичните му емоции. Ванчето се смееше от сърце.

Преди да се мръкне, Тагаро тръгна да изпрати Ванчето до къщата й в

махалата.

Тук всичко вреше. Як мъжага мъкнеше цял трикрилен гардероб по

средата на улицата. Безброй деца… Шарено чисто пране, опънато на

въжета.... Пред някои от къщите след кратко проучване на прането

се разбираше, че тук живеят четири момчета и три момичета на при-

близителна възраст от три месеца до петнайсет години. Две каруци

с впрегнати дръгливи коне се състезаваха на галоп, както го правят в

дербито в Кентъки. След тях върволица деца бягаха и крещяха като

обезумели фенове на стадион „Маракана“.

Щом стигнаха улицата на Ванчето, младите тогава Количката цигула-

ря, Жамбо с мандолината и Вацето с акордеона си свиреха за удоволст-

вие. Тагаро за кой ли път почти извика:

- Мамма миа! Бене!

Музикантите ги видяха и спряха да свирят.

- Ванче, откъде е това момче? - попита я Вацето.

- Италианец e! Заедно работим в халите - каза тя и се усмихна.

- Баща ми е свирел в Рим. Преди да отлитне на небето ми каза: Ваце,

виж Рим и умри. Що не се омъжиш за него?

Тя продължаваше да се усмихва, а Тагаро, въпреки че не разбираше какво

си говорят, пак извика:

- Мамма миа!

Музикантите засвириха „О, соле мио“. Тагаро си разкопча яката на

ризата и направи опит да пасне гласа си с инструментите. Тенорът му

така огласи улицата, че половината цигани наизлязоха пред къщите си

да слушат. В края на песента той така се вдъхнови, че близо минута

задържа гласа си на финала. Циганите го изкараха на бис. Ръкопляскаха с

възторг. Баба Мина, съседката на Ванчето, се приближи до Тагаро.

- Ей, момче, че ти си като нашите бе! - каза тя и разсмя всички от улицата.

Няколко дена Тагаро всяка вечер изпращаше Ванчето до махалата. Той

нежно я целуваше и шептеше:

- Аморе мио. Аморе мио.

И двамата литнаха. Сляха душите си сякаш завинаги.

Сутринта Ванчето се събуди с усмивка. Стана от леглото, изми се на

чешмата в двора, среса косата си и се готвеше да тръгне за работа.

Беше сложила джезвето да си свари липов чай. Постави тензуха в

металната чаша. И тъкмо наливаше чая, някой зачука силно на пътната

врата. Тя се наметна с памучната жилетка, обу чехлите си и излезе да

види кой е. Отвори вратата. Двама цивилни мъже и един милиционер я

изгледаха с ярост.

- Вие ли сте Иванка Ченкова? - строго я попита единият цивилен.

- Да, аз съм.

- Вие сте арестувана!

- Как така… и защо? - каза тя уплашено.


27

© sucking fish

- Тръгвай веднага! В управлението! - заповяда цивилният и с поглед

нареди да й сложат белезници.

Тя онемя. Нямаше никаква представа защо я арестуват. Качиха я в ками-

онетката и я закараха в участъка срещу арменското училище. Вкараха

я в някаква стая. Блед и сресан нагоре мъж на около трийсет години

беше седнал зад едно оръфано бюро. Пред бюрото му имаше дървен

стол. Той й нареди да седне.

- Иванка Ченкова, нали?

Тя кимна.

- С чужденци ще ми правиш любов! Къде се намираш бе, мръсна циганко?

Курва ли си? Каква си?!

Тя мълчеше. Едри сълзи се отрониха от очите й.

- И откъде имаш тази скъпа пепитена рокля? Казвай откъде имаш пари

да купиш толкова скъп английски плат!

Тя разказа всичко. За месото, за Кольо Америката и Радка шивачката.

Но дума не обели за разпалените си чувства към Тагаро.

Него ден Тагаро се въртя като пумпал в халите. Ванчето я нямаше

на работа. Едва изчака да привърши и на бегом се изкачи по урвата за

махалата. Влезе в къщата. В стаята нямаше никой. И тъкмо излизаше,

когато чу някой в другата стая да кашля. Отвори вратата и видя въз-

растен човек, приседнал на леглото.

- Падре, Ванче? - попита Тагаро.

Човекът го изгледа с учудване. Не разбираше какво го пита. Бащата на

Ванчето от дълго време лежеше болен. Едва се изправи от леглото.

Вдигна рамене. Нямаше никаква представа какво се е случило.

Иринината Пенка беше видяла всичко от прозореца, който гледаше към

къщата на Ванчето. Когато Тагаро и старецът излязоха на пътя, Пенка

се престраши и отиде при тях.

- Чичо, арестуваха Ванчето! - каза Пенка и се огледа уплашено.

Тагаро си тръгна покрусен. Запъти се към центъра на града да намери

преводача. Яръмов му разказа за безпричинната злоба и завист на Бойка

Червенкондева. След като разбра какво се е случило, Тагаро отиде в

текстилното общежитие, където спяха всички италианци. Намери от-

говорника Луиджи. Такава врява се вдигна, че заприлича на караниците

на циганите в махалата. Луиджи вдигаше безпомощно рамене. Накрая

му каза, че има заповед Тагаро веднага да напусне България. Месарят от

Сардиния плака като дете. Повече никога не видя Ванчето.

Заповедта на Бойка Червенкондева бе категорична. Без съд и присъда

изпратиха Ванчето в лагера Персин. След девет месеца престой Ванче-

то роди момче. Разрешиха й да го кърми два месеца, после взеха детето

в дом за отглеждане. Косата на Ванчето побеля. Състари се и усмивка-

та й изчезна завинаги. След три години я освободиха. Като побесняла

търсеше детето си, докато не го намери в дома в село Медвен.

Бохемката Тагаринка всеки неделен следобед беше обилно почерпе-

на. Точно като по швейцарски часовник в нейната къща пристигаха

тримата, вече грохнали от времето, кокалести музиканти: Количката

цигуларя, Жамбо с мандолината и Вацето с акордеона.

Тагаринка си обличаше лъскавия с пера пеньоар и закачаше с фиби някол-

ко бели маргаритки на косата си.

- Давай, Количка! - подканваше цигуларя тя.

- Сол мажор и-и-и... - и започваха да свирят и пеят „О, соле мио“ .

Тя ръкомахаше във въздуха.

- Тагаро Кампанела, Тагаро Кампанела! - провикваше се Ванчето и тупа-

ше с юмрук гърдите си, сякаш се готвеше да излети сама нанякъде.

Това се повтаряше близо четирийсет години. На седемдесет и пет го-

дини Тагаринка бохемката излетя на небето, без да види повече месаря

Тагаро от Сардиния.




Големите революции обикновено засягат малки, но важни неща във всекидневи-

ето ни – като сутрешното кафе. Като неизменна част от сутрешния режим на

повечето работещи хора този ритуал винаги трябва да бъде възприеман като

възможност за добро начало на деня. Затворената кафе система NESCAF Dolce

Gusto е съвместен проект на най-популярната марка кафе в света и световния

лидер в производството на еспресо кафе машини – KRUPS. Това е първата кафе

система, създадена за приготвянето на висoкокачествени кафе специалитети

у дома. Тази концепция успешно съчетава иновативните технологии на KRUPS и

над стогодишния опит на NESCAF в производството на кафе от най-високо

качество. Новата домашна система за приготвяне на топли напитки прилича на

симпатично стилизирано куче робот и е първата кафе система, която позволява

приготвянето на пет вида кафе напитки и специалитети – Espress Intenso, Caffѓ

Lungo, Cappuccino, Latte Macchiato и Chococino. Голям плюс е фактът, че NESCAF

Dolce Gusto работи само с капсули, което позволява много бързо и лесно пригот-

вяне на ароматно кафе всяка сутрин, без да се налага основно почистване след

това. Кафето е подбрано специално за всеки от петте продукта с оглед на бленд

и степен на изпичане, а зърната, 100 % сорт арабика, са произведени в Колумбия,

Етиопия, Коста Рика и Бразилия. Зад ослепителния дизайн, предлаган в 3 различни

цвята (червен, черен и бял), се крие патентована технология, оптимизираща 15

бара налягане и предоставяща най-доброто качество и текстура на напитката.

Новата затворена кафе система NESCAF & NESCAF Dolce Gusto бе

представена в края на миналата седмица на импровизирано домашно парти във

“Флоримонт Експо”, така че да можем да се убедим лично в забележителния вкус

на кафето, приготвяно с нея. Домакин на събитието беше актьорът Владимир

Карамазов, а залата беше превърната в уютен дом – спалня с балдахин, кът за

игри и камина, музика на живо от лаундж групата Tri-0-Five и специално участие на

M Dance балет. NESCAF & NESCAF Dolce Gusto ще може да се намери пър-

воначално в големите търговски вериги за електроуреди, универсалните магазини

и по-големите вериги хипермаркети и супермаркети в София, Пловдив и Варна.

NESCAF Dolce Gusto е на www.dolce-gusto.bg. KRUPS са на www.bg.krups.com

ДОЛЧЕ ВИТА


29

100 НЕИЗВЕСТНИ ФАКТА

ЗА L'OR AL

Понякога тя е в мъдрите прозрения на зрелите години. През 70-те

на миналия век човечеството най-после осъзнава истинската цена на

красотата и я плаща с удоволствие. Най-хубавото в историята е, че

L’Or al категорично подкрепят себепознанието, точната самооценка

и справедливите отношения и успяват да формулират всичко това в

едно кратко и ясно изречение: “Защото го заслужавате.”

31 – Известният слоган се ражда в САЩ с кампанията на L’Or al

Pr f rence. Продуктите им струват с един долар повече от тези на

конкуренцията и печелят все повече почитатели точно с думите

“Използвам най-скъпата боя за коса, защото го заслужавам.”

30 – Следващото красиво изпълнение от световен мащаб са

шампоаните. Преди Elsѓve те се грижат само за хигиената, но след

него чистата коса става и по-хубава... И получаваме цял нов сегмент в

козметичната индустрия – балсами и шампоани с разкрасяващ ефект.

29 – Търсенията в името на съвършенството се задълбочават и в

областта на термалните извори. Biotherm се присъединява към отбора

и след четиригодишни проучвания органичните сили на планктона и

минералната вода са впрегнати в служба на красотата.

28 – L’Or al са и поредното доказателство, че красотата е в балан-

са. Щедростта към двата пола през седемдесетте е очевидна при

представянето на K rastase за мъже. “Защото те го заслужават”, също

като нас.

27 – Чудото се случва през 1978 и марката се превръща в същинска въл-

шебница на обаянието. На сцената излиза Majirel, в която е забъркана

патентованата молекула Ionѓne-G и с която косите магически са пред-

пазени по време на и след боядисване. Lanc me от своя страна пускат

Magie Noire и чародействат навсякъде.

26 – Останалите хубави неща L’Or al показват в Artcurial – центъра за

съвременно изкуство, който основават с идеята, че естетическите

удоволствия трябва да са достъпни за все по-широка публика.

Серията от неизвестни факти за красотата продължава.

КАК СЕ ПРОМЕНЯ ЛИЦЕТО НА КРАСОТАТА

АМЕРИКАНСКА ЛЕГЕНДА

Хенри Дейвид Лий едва ли е предполагал, че 120 години след създаването й

деним компанията Lee ще се разпознава по целия свят като част от амери-

канската легенда в текстилната индустрия. Историята й започва досущ

като тази на останалите марки за облекло от края на миналия век – като

скромен производител на деним панталони и работни гащеризони, които се

приемат добре от тогавашните работнически съюзи. Компанията винаги е

била близо до хората, затова приветстваме усилията й да подпомага финан-

сово програмите за борба с рака – за последните петнайсетина години са

отделили поне 75 милиона долара. Именно десетилетията история на Lee

са вдъхновение за колекцията есен/зима – марката пътува във времето и

пресъздава някои от любимите си периоди и модели. Това ясно се вижда в

кройките и контрастите на колекцията. Всичко започва от 70-те, години-

те на студената война, Берлинската стена и голямата пропаст в убежде-

нията и начина на живот – износени ефекти, кафеникав деним и панталони,

които напомнят за военните униформи. Крачолите варират от много тес-

ни до много широки. Втората основна линия е вдъхновена от училищната

мода от 50-те – тесни вратовръзки, големи очила с рогови рамки и подвити

навън дънки a la Бъди Холи. Денимът е в свежо синьо. Накрая минаваме през

90-те и новите пуритани – тъмен и лъскав деним, тъмносин за мъжете и

петролено черен при жените. Кройките са впити, а платовете – корави и

плътни. Пътуването във времето никога не е изглеждало толкова добре.

Lee са в City Center Sofia, Mall Plovdiv, Mall Varna и Burgas Plaza Mall. Повече информация на www.lee.com

СЕЗОНЪТ НА КУХНИТЕ

Мебелна къща Platan е добре познато име на всеки, който е решил

да обнови интериора вкъщи или в офиса. Веригата разполага с

шест магазина за обзавеждане и складова база в София, които пред-

лагат разнообразни, функционални и стилно издържани мебели за

всеки вкус. В Platan има кухни с всички възможни видове лица и голя-

ма гама от корпуси. Естествено там работят и с идеи на клиента

при обзавеждането на кухнята и дома, независимо от трудността

и по-нестандартните на пръв поглед пространства. Проектан-

тите на фирмата изработват безплатен проект, съобразен с

всяко индивидуално желание, и компютърна визуализация на вашата

бъдеща кухня. Комплексното обслужване на клиентите включва и

транспорт и монтаж на закупените мебели.

А точно сега е моментът да се възползвате от всичко това, за-

щото Platan обявяват намаление от 15% за всички модели кухнен-

ско обзавеждане и мебели по поръчка. В промоцията са включени

шкафове и аксесоари (включително и SKV плотове). Допълнително

е обявено и 5% намаление на електроуреди Faber, батерии и мивки

Blanco и Piramis.

Списък с адресите на магазини Platan може да намерите на www.platan.bg Повече информация на (02) 818 70 54




другото лице

НИКИ И РАДО

КОИТО ПРЕВРЪЩАТ УЛИЦАТА В ПО-ХУБАВО МЯСТО С ЦИГУЛКА И ВИОЛА

От Виолина Тошева

ЖЕРТВАЛИ ЛИ СТЕ НЕЩО ЗАРАДИ МУЗИКАТА?

Ники: Музиката представлява 90 процента от живота ми, но

макар че съм се посветил на цигулката, не се чувствам неин роб.

КАКВА Е РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ИЗПЪЛНЕНИЯТА В КОНЦЕРТНАТА

ЗАЛА И СВИРЕНЕТО НА УЛИЦАТА?

Радо: Свирим на улицата отскоро, но мисля, че ще продължим,

защото е едновременно емоционално зареждащо и финансово

оправдано. Иначе сме предимно в концертната зала, където ат-

мосферата е по-различна - това си е цял ритуал с традиции, които

се спазват както от страна на музикантите, така и от страна на

публиката. А тук, навън, има и “браво“, и “благодаря”, има контакт,

хората спират да си говорим...

С КАКВО БИХТЕ СЕ ЗАНИМАВАЛИ, АКО НЕ БЯХТЕ МУЗИКАНТИ?

Радо: Музикален продуцент ми звучи добре и е точно по моята

специалност.

КАК ПОДБИРАТЕ РЕПЕРТОАРА СИ?

Ники: Ами, Моцарт винаги работи. Универсален композитор е. Не

бихме свирили Шнитке например, просто не е музика за улицата.

КАКВО СИ ПУСКАТЕ, КОГАТО НЕ СВИРИТЕ?

Ники: Джаз - Джошуа Редман, Хърби Хенкок, Майлс Дейвис.

Радо: Аз харесвам бритпоп.

Ники (цигулка) и Радо (виола) свирят заедно от четиригодишни. Когато свирят (обикновено

Моцарт) на улицата (обикновено „Пиротска“) в някоя делнична вечер, градът поне за няколко ми-

нути започва да прилича на едно по-елегантно и културно място. „Виолата и цигулката са доста

различни инструменти, споделиха ни те. Цигулката е водач в оркестъра и носител на основната

мелодия, а виолата има поддържаща роля, но тя пък е важна за плътността, нюансирането и

тембъра на звука.“



31



Documents

Capital - 30.10.2009