�

Дунавски туризъмДунавски карпатско-черноморски

туризъм

Туристически клъстър

�

ВЪВЕДЕНИЕ� Каналът Майн-Дунав (наречен на немски Main-Donau Kanal, Canalul

Rin-Main-Dunăre, Canalul-RMD или Европейски Канал) с дължина от 171 km, свързващ от 1992 г. насам Майн с Дунава от Бамберг чрез Нюрнберг до Калхайм.

� Каналът е част от морския маршрут между Ротердам и Констанца, който е най-кратката плавателна връзка между Северно море и Черно море, реките Рейн, Майн и канала Майн-Дунав, Дунав и Каналът Дунав-Черно море.

�

�

�

�

�

�

�

�

�

�

�

МАРШРУТЪТ ТУРИСТИЧЕСКИ ДУНАВ

�� Развитието на туризма и свързаните с него допълващи

фирми по долното течение на Дунава чрез стимулиране на туристическо корабоплаване, селски, екологичен и културен туризъм.

� Развитие на долното течение на Дунав, като транспортен воден път в рамките на понятието "панорамен път" , осигурявайки необходимите съоръжения за морския туризъм, интегриран в по-широката концепция за еко-туризъм, отговорен туризъм, културен туризъм, гостоприемство и приятелство;

Основна цел:

��Развитие на дунавските пристанища в

хармония с околната среда, като интермодални центрове и центрове за свързване на потока от туристически дейности, насочени едновременно към развитие на крайбрежните зони и свързаните зони.

Основна цел:

�� Опазване на околната среда, биологичното разнообразие и

иновативни решения за намаляване на въздействието върху околната среда, причинени от транспорта по река Дунав;

� Защита, възстановяване и популяризиране на културното наследство, включително исторически паметници и архитектурни обекти и по река Дунав, крепости-пристанища;

� Възраждане на съзнанието за дунавска принадлежност у жителите, включително подкрепа на занаяти, дребна търговия, отговорен риболов (местните рибни пазари), фолклор и традиционна кухня;

Второстепенни /подцели/ цели:

�� Развитие на инфраструктура за еко туризъм, както в

туристическите пристанища, така и в околните селски райони чрез насърчаване на малките земеделски производители да се развива инфраструктура за екотуризъм (хотели, заведения, разпространение на еко продукти в системата за настаняване и обществено хранене, включени в проекта);

� Насърчаване на междукултурния обмен, социалния, икономическия, чрез “заравяне” на психологическата граница, представяща Дунава и крайбрежните жители от двете страни си сътрудничат, ангажират се в съвместни проекти и взаимна промоция

� Установяване на редовен обществен транспорт за хора по Дунава.

Второстепенни /подцели/ цели:

�Проектът се състои в изграждане на долното течение на Дунав, от Базиаш до вливане в морето, включително и Канала Дунав-Черно море с точки за туристическо настаняване - било туристически пристанища, кейове или туристически кейове

Тази туристическа инфраструктура се състои главно от:

� стоянки за акустиране на плавателни съдове за отдих (с дължина до 25 m),

� съоръжения за качване/слизане на туристи, речна туристическа гара,

� станция за зареждане с гориво,

� места за настаняване и заведения за хранене,

� изграждане на кея и крайбрежна алея за отдих и релакс,

� паркинг и условия за обществен автотранспорт (таксита, автобуси),

� други туристически услуги (велосипеди под наем, скутери),

� Хранителни магазини, рибен пазар и други селскостопански продукти и храни.

Кратко представяне на проекта:

�� Необходими са също така, съоръжения за техническо

обслужване, ремонт на лодки и плавателни съдове (платформи за повдигането им, помещения към къщите за гости за “паркиране” на плавателните съдове)

� Проектът предвижда средства за означаване и сигнализиране, подходящи за морски туризъм, средства за техническа помощ и спасяване по Дунава, комуникационна система и информация за метеорологичните условия и навигация, инфраструктура и опазване на околната среда

�� агенции, неправителствени организации и морски клубове в цяла Европа

и по-специално тези в Северна Европа, които могат да осигурят на собствениците на лодки и еспертните фирми , въъзможност за морски туризъм, екологични и културни маршрути от Северно море и Черно море

� малките фермери в Дунавската равнина и полята, заинтересовани да насочат фермите си към туризма и био-продуктите;

� производителите на машини, съоръжения, технологии, за да подпомагат развитието на пристанищата и свързаната с тях инфраструктура, необходима за разработване на водния транспорт за хора;

� производителите на хранителни продукти и доставчици на услуги, свързани с преките туристически дейности, свързани и допълващи;

� институции, фирми, държавни органи, неправителствени организации, университети и изследователски институти, учебни заведения, включително училищата по изкуствата и търговия, обучителни организации, културни институции;

� икономическите предприятия, разработчици, доставчици на услуги, включително речен транспорт;

� инициатори и консултанти

Проектът ще включи:

�� над 1000 километра от Долния Дунав в момента са плавателни за

плавателни съдове за отдих, но не предлагат минималните условия, необходими, за да бъде широко използван. Осигуряването на условия за туристическа навигация ще позволи на десетки хиляди лодки да пътуват безопасно и използван от много европейци и не само;

� повечето градове по Дунав се сблъскват с липса на работни места, ниски доходи, липса на алтернативни дейности за осигуряване на достоен стандарт на живот, ниво на култура и цивилизация, както и чрез този проект чрез междукултурен обмен, сътрудничеството между страните ще генерира възможности и полза на всички страни

� в момента на Долния Дунав,бяха идентифицирани различни фирми обществени и частни, те могат да бъдат включени в проекта, проект, който има за цел да интегрира отделните дружества в една последователна логичност и функционалност.

Проектът се основава на следните факти и цели:

�

� Клъстърът е еднакво отворен както за Румъния, така и за други страни, граничещи с река Дунав, без да се изключват всякакви други международни сътрудничества

� Към днешна дата са проявили интерес да станат част от клъстера частни компании, неправителствени организации, висши и средни училища, университетски преподаватели, журналисти в областта на културата, спорта и здравни заведения, предприятия и публични органи.

��Габриел ЗАМФИР – Зам.председател на

A.N.T.R.E.C. România

�Флорин ПОПЕСКУ – Експерт, консултант, Дунавски експерт

�Михай РЪДУЛЕСКУ – Изп.директор на A.N.T.R.E.C. România,секретариат и комуникация

�

Звено за упарвление

�Габриел ЗАМФИР� Birou operativ: Sediul filialei A.N.T.R.E.C. Bucureşti Ilfov� Calea Bucureştilor, Nr 94, Bloc A2-1, AP 2, Otopeni, Ilfov� Tel/Fax: +4021 352 02 53 sau +4021 352 02 54� E-mail: evaluari@romlider.ro� Mobil: +40726 200 611

Михай РАДУЛЕСКУ� Sediul A.N.T.R.E.C. România� Bd. Mărăşti, Nr 59, Cămin A3, Sector 1, Bucureşti� Tel/Fax: +4021 222 80 01� E-mail: office@antrec.ro� Mobil: +40721 329 708

Данни за контакт:

�� Arii naturale protejate (Legea 5/2000):

� Parcul Naţional Semenic- Cheile Caraşului, jud. Caraş Severin;

� Parcul Naţional Chile Nerei – Beuşniţa (Baziaş, Moldova Nouă), jud. Caraş Severin;

� Parcul Naţional Domogled Valea Cernei (Orşova), jud. Caraş Severin, Mehedinţi, Gorj;

� Parcul Naţional Porţile de Fier, (Orşova, Drobeta- Turnu Severin), jud. Mehedinţi;

� Geoparcul Platoul Mehedinţi, jud. Mehedinţi;

� Munţii Ţarcu, jud. Caraş Severin,

� Parcul Natural Defileul Jiului, jud. Gorj, Hunedoara,

� Coridorul Jiului, jud. Mehedinţi, Gorj, Dolj;

� Parcul Naţional Comana, jud. Giurgiu;

� Parcul Natural Balta Mică a Brăilei, jud. Brăila, Constanţa, Ialomiţa;

� Parcul Natural Munţii Măcin, jud. Tulcea;

� Parcul Natural Lunca joasă a Prutului inferior, jud. Galaţi, Vaslui;

� Rezervatia Biosferei Delta Dunarii.

ЗАЩИТЕНИ ПРИРОДНИ ЗОНИ, които

могат да бъдат атракции за туристите по Дунава:

�� Situri Natura 2000:

� Blahiţa, jud. Mehedinţi,

� Cheile Olteţului, Peştera şi Pădurea Polovraci, Peştera Muierii, Jud. Gorj şi Vâlcea,

� Şase arii Natura 2000, în jud. Dolj,

� Şapte arii Natura 2000, în jud. Olt,

� Confluenţa Olt, Dunărea, Corabia, Turnu Măgurele, jud. Olt şi Teleorman,

� Dâmboviţa, Giurgiu, Luna mijlocie Argeş,

� Situl Comana, Păsările, jud. Giurgiu,

� Pădurea Bolintin, judeţ Giurgiu,

� Iezerul, jud. Călăraşi,

� Călăraşi, Olteniţa, Mostiştea, Chiciu, jud. Călăraşi,

� Călăraşi, Ialomiţa, Braţul Borcea, Lacurile Bentu Mare şi Bentu Mic,

� Canaralele Dunării, Ostrovu Mare, 10 arii N.2000, jud. Constanţa, Ialomiţa, Călăraşi,

� Lacurile Fundata, Amara, Strachina, judeţ Ialomiţa,

� Braţul Măcin, Dunărea Veche, jud. Brăila, Constanţa,

� Dealurile Agighiolului, Rezervaţie geologică, judeţ Tulcea,

� Dealurile Beştepe (A.P.M.), Beştepe, comuna Mahmudia, judeţ Tulcea,

� Parcul Natural Lunca Joasă a Prutului Inferior, Jud. Vaslui şi Galaţi

ЗАЩИТЕНИ ПРИРОДНИ ЗОНИ, които могат да бъдат атракции за туристите по

Дунава:

�� Monumente istorice, arheologice şi memoriale:� Moldova Veche, Cetatea medievală Coronini, la 7 km. de port, Ruină antică, Ostrovu Judeţ

Caraş Severin;

� Peisaj natural frumos pe traseul Moldova Veche, Moldova Nouă, Sasca Montană, 23 Km. şosea;

� Orşova Nouă, portul, jud. Mehedinţi;

� Băile Herculane, la 20 km. de Orşova, jud. Mehedinţi, (monumente istorice şi curiozităţi naturale sfinxul bănăţean);

� Mehadia, ruinele cetăţii anitice şi ale celei medievale, la 20 km. de Dunăre, jud. Mehedinţi;

� Drobeta – Turnu Severin (port): ruinele antice, Cetatea Severinului, biserica Sf. Treime şi alte vestigii din satul Cerneţi, Schitul Topolniţa (la 22 km., insula Şimian cu vestigiile din Ada-Kaleh);

� Corabia (port)– Sucidava (Celei) la 3 km., ruinele cetăţii Vişina la 12 km., Vădastra (ceramică neolitică) la 18 km., ruine antice la Gârneanţ la 11 km.;

� Turnu Măgurele (port), monumente istorice în oraş şi alte monumente (ruine) la cca. 5 km. pe malul Dunării şi la Islaz la cca. 12 km. de port;

� Giurgiu (port), Cetatea Giurgiului (Mircea cel Bătrân) şi alte monumente istorice în oraş, Mrea Comana la 30 km. în Rezervaţia naturală, Delta Neajlovului;

ЗАЩИТЕНИ ПРИРОДНИ ЗОНИ, които могат да бъдат атракции за туристите по

Дунава:

�� Monumente istorice, arheologice şi memoriale:� Olteniţa (port), monumente istorice în oraş, Podgoria Istrov, Lacul Bugeac cu Mrea. Dervent, Situl

arheologic Păcuiul lui Soare, Cetatea antică Sacidava pe malul Dunării;

� Cernavodă (port), Geamia, Cetatea Capidava la 22 km. de oraş, Cetatea antică Axiopolis la 9 km.;

� Hârşova (port), Cetatea şi Geamia;

� Brăila (port), Centrul istoric şi alte monumente importante (teatrul Maria Filloti, Staţiunea Balneo-climatică Lacu Sărat la 10 km. de oraş, Mrea Măxineni la 31 km. de oraş;

� Galaţi (port), Centrul istoric şi alte monumente importante, Cetatea antică Dinogeţia la 14 km. spre Tulcea, pe malul opus;

� Isaccea (port), Cetatea antică Noviodonum, Geamia din Isaccea, Mrea. Tichileşti la 10 km., Mrea. Cocoş la 15 km., Mrea. Taitai la 20 km., Cripta cu cei patru martiri de la Niculiţel la 20 km., Mrea. Celic Dere la 30 km., Mrea. Saon la 20 km.;

� Tulcea (port), Cetatea Aegyssus, monumente în oraş (Geamia etc.), la 47 km. în Babadag Geamia Ali Gazi Paşa, Cetatea Enisala la 52 km. de Tulcea;

� Pe braţul Chilia, Chilia Veche (port), cu biserica etc.;

� Pe braţul Sulina, oraşul Sulina (port fluvial şi maritim, Palatul administrative, Farul vechi, Geamia şi Cimitirele istorice;

� pe braţul Sf. Gheorghe, Nufărul şi Mahmudia (port),

� Murighiol, Cetatea antică Halmiris (cripta cu martiri), şi Cetatea antică Argamum la Capul Doloşman.

ЗАЩИТЕНИ ПРИРОДНИ ЗОНИ, които могат да бъдат атракции за туристите по

Дунава:

�� DROBETA TURNU SEVERIN:

� Complexul muzeal al Regiunii Porţile de Fier: istorie şi arheologie romană şi medievală românească, inclusiv macheta Podului lui Apolodor din Damasc, iar în curte:

� Ruina piciorului podului peste Dunăre şi Ruinele Castrului Roman Drobeta,

� Muzeul de biologie, cu biotopul specific Regiunii Porţile de Fier,

� Aquarium, cel mai mare din ţară, cu toate speciile de peşti care cresc în Dunăre,

� Muzeul de Artă Populară, specifică zonei Porţile de Fier,

� Muzeul de Artă, în casa restaurată a grofului Szabetai, mare exportator de grâne pe Dunăre,

� Ruinele Termelor Romane,

� Ruinele Cetăţii Severinului, perioada medievală.

� GIURGIU:

� Muzeul judeţean de Istorie

� CĂLĂRAŞI:

� Muzeul de Istorie şi Arheologie

� BRĂILA:

� Muzeul de Istorie, arheologie şi etnografie

МУЗЕИв Дунавските пристанищни градове

�� GALAŢI:

� Muzeul de Istorie,

� Muzeul de Artă Populară,

� Muzeul de Artă,

� TULCEA:

� Complexul Muzeal al Rezervaţiei Biosferei Delta Dunării,

� Muzeul şi aquariul Biotopului Delta Dunării,

� Muzeul de Artă,

� Muzeul de Etnografie şi Artă Populară,

� SULINA:

� Sediul Comunităţii Europene a Dunării, viitor muzeu;

МУЗЕИв Дунавските пристанищни градове

�� LITORALUL MĂRII NEGRE:

� CONSTANŢA:

� Muzeul de Istorie şi Arheologie,

� Mozaicul Roman,

� Muzeul de Artă,

� Muzeul Marinei,

� Grota – cavou, cu pictură de sec. XII – XIII;

� Planetariu,

� Delfinariu,

� Aquariu.

� ADAM KLISI, monumentul, la o ora cu auto, către Dunăre, in Dobrogea;

� Întocmit:

� Arh. Cornel TALOŞ

� (autorul majorităţii muzeelor dunărene)

� Confirmat, Conf. dr. Gh. Ionascu

МУЗЕИв Дунавските пристанищни градове

�Dunărea turistică

Dunărea turistică Carpato PonticaCluster în turism

Porturi fluviale dunarene pe sectorul romanescDunărea

Harta turistică a DunăriiDunărea românească, un fluviu plin de porturi-fantomă

film

�