Родопите са една от люлките на европейската цивилизация. Първите следи от човешко присъствие са от късната фаза на старокаменната епоха 20 -15 000 пр.н.е. През енеолита населението на Родопите е търсило убежище в пещерите в района. Останки са намерени в Ягодинската пещера, Харамийската пещера в Триградското ждрело и др. През второто хилядолетие преди новата ера, в Родопите се полага началото на цивилизацията на траките. Открити са множество крепости, селища, некрополи и светилища. Потънало в тайнствени легенди и предания, някъде из Родопските върхове се таи неоткрито светилище на гръцкия бог Дио-нисий. Родопите са и родното място на основния герой от тракийската митология - митичния родопски певец Орфей, прочут не само с музикалното с творчество омайвало зверове и хора, но с невероятните си лечителски умения. Легендите за Орфей са в основите и на гръцката митология. "Познай себе си и ти ще познаеш Вселената и Боговете!""Земята може да се завладее с лира, а не с меч!" ОрфейИзследователите му доказват, че е историческа личност, живяла XIIIв.пр.н.е. Бил е роден и отгледан в родопското светилище на Дионис, за което някои изследователи твърдят, че е под врьх Перелик, край с. Гела. След залеза на тракийската цивилизация, римляните наложили своето владичество по тези земи. Многобройните въстания на борбеното население, карало римските завоеватели да се чувстват "като върху застинал вулкан".Многобройни са археологическите паметници от епохата на римското владичество в Родопите.Все още на много места в района могат да се видят останките от римски пътища свързали градовете по Егейско море с Горнотракийската низина - край с. Гела, хижа Персенк, Чаирските езера и др.През VII век тук се установяват славянските племена, а по-късно предимно в Западни Родопи, се заселват и прабългарите на племенния вожд Кубер. Постепенно тракийското население приема славянския език, а славяните и прабългарите на-следяват тяхната високо развита култура. Християнството се утвърждава в Средните Родопи 3 века преди покръстването на България (865г.). Първите мисионери изографисали икона с лика на Орфей, за да покръстят непокорните "звероподобни беси", населявали земите на Средни Родопи. Езичниците дълго не отстъпвали светилищата си. Едва през 514г. непокорното племе "беси" приело християнската религия. Средновековието се характеризира с продължителни феодални междуособици. Останки от крепости от II-рото Българско царство могат да се видят край с. Широка лъка. Крепостта "Градището", край с. Гела, е от времето на деспот Слав. Крепостта "Турлата", съградена в началото на Х век., се намира на едноименния връх Турлата (1822 м.), в чието подножие е с.Стикъл. На 3 км. югоизточно от с.Стойките и 1 км югозападно от Превала, се издига невисокя връх "Врача", на който също има останки от стара българска крепост.Турското нашествие 1345г. поставя началото на най-мрачното време от историята не само за Родопите, но и за целия Балкански полуостров - векове на робство и ограбване. Разрушени ни са много храмове и паметници на културата, опожарени са селища и манастири, посегнато е на живота и вярата на родопчани. При нашествието на турците в Родопа планина XVI-XVII в. е превзета Беденската крепост и геройски загива Гордю войвода. Дошъл и редът на крепостите край днешното с. Широка лъка. Паднала Турла-та и след нея крепостите Градището и Манастира. След дълги и упорити сражения българските защитници започнали с бой да се изтеглят през местността Кокалица, която се застлала с трупове на убити турци и българи. Това било и последното сражение преди падането на II Българско царство.В Родопите са най-жестоките помохамеданчвания на населението. Поробителят с нечувана жестокост е налагал не само господството си по тези места, но и религията си. В тези изключително тежки условия, българското население в Родопите е запазило своята народност. Голяма част от населението е успяло да запази и християнската си религия. Турското насилие е родило и народните защитници по тези места - хайдутите. Няма българин да не е чул за прочутия Капитан Петко войвода - защитавал, както българите, така и турските сиромаси от несправедливостите.Родопите, попаднали според Берлинския договор в пределите на Османската империя, продължават своята борба за освобождение от Турско робство, дори и след официалното освобождение на България 1878г. След Балканската война 1912г., Родопите окончателно получават своята независимост, като част от Българската държава. Пътувайки из Родопите ще видите на много места паметници на героите както от Балканската, така и от Втората световна война.Политиката на индустриализация на страната 1944 обезлюдява много от населените места в Родопите. Многобройните са махалите и селцата останали само с по-няколко жители. Но все пак, Средните Родопи са успели да запазят уникалната самобитност на своя бит, фолклор и традиции.

с. Широка лъка - с. Солища - х. Перелик

Тръгвате от моста при Държавното лесничейство, по пътя за с. Солища (5км). Пътят извива покрай впечатляващия с архитектурата си училищен комплекс на Средното фолклорно музикално училище.След 1 км, вдясно се отклонява път за с. Гела, който стремглаво се изкачва нагоре. Но нашият път продължава направо, успоредно на реката. Малко по-нагоре, в ляво има чешма с хубава вода, масичка и пейка за кратък отдих и след 10 минути в дясно е отклонението на пътя за с. Стикъл. Тази част на маршрута впечатлява с красиви панорамни изгледи към разпръснатите махали на с. Гела и Перелишкия дял на планината. Село Солища в миналото е било средище на просвета, търговия и характерни за района занаяти. Сега наред със старите къщи, се строят нови модерни вили и селото прие подчертано ваканционен характер. От селото, при махала Грудинска, първоначално вървите в южна посока по автомобилен, а след това по черен коларски път през ливади и ниви. След 20 мин. излизате на открито било, на стар чакълиран път. Покрай него минава водопровода за с. Солища. Продължавате по него все в южна посока.В дясно на югозапад и запад се открива чуден изглед към върховете Турлата и Шилестата чука. В източна посока се вижда махала Граащица. След 20 мин. ще достигнете до остър завой в дясно и навлизате в стара иглолистна гора. Ако желаете може да отидете до параклиса Св. Прокоп намиращ се в ляво, на югоизток в местността Осиката. Маршрутът продължава по пътя и след 10 мин. стигате до чешма с добра вода за пиене и пейка за отдих. След още 20 мин. нагоре по черния път преминавате през Чуневи ливади в ляво от пътя. Вляво, в източна посока, пътят води към мандрата. Туристическата пътека продължава направо в южна посока, преминава през местността Варварини води и за 30 мин. стръмно изкачване при свлачището излиза на панорамния път от Пампорово за с. Мугла. През тази последна част от прехода, пътят минава покрай буен планински поток, който се счита за начало на река Карлъшка. До тук маршрутът е част от маркиран със синя боя.Разстоянието от с. Широка лъка до панорамния път се изминава за 3 часа и мин. и от там до х. Перелик за 1.15ч. - общо 4 часа и 15 мин.

с. Широка лъка - мах. Заевите - с. Гела

Маршрутът е маркиран със зелена туристическа маркировка.Тръгвате от село Широка лъка в южна посока по пряката пътека, която започва от двора на

музикалното училище. Качвате се по каменните стълби до хотел "Широка лъка" и продължавате в посока махала Чуката, по пътеката за махала Заевите. За 20 мин. се стига до остър завой на

асфалтовия път за с. Гела. Пресичете завоя и продължавате нагоре по пътеката навлизаща в гората. Маркираната пътеката минава под самите къщи на махала Заевите и след 15мин излиза на Илинденскити поляни, в средата на които се намира параклисът "Св. Илия". Разстоянието от Широка лъка до Св. Илия, се изминава за 1.30час. За с. Гела продължавате в източна посока по

камионния път, като се минава покрай църквата "Св. Троица", построена върху стар раннославянски манастир "Св. Троица".

Целият маршрут се изминава за 2ч.През последните години село Гела придобива известност на желано туристическо селище за

летен и зимен отдих. В селото е построена голяма модерна почивна станция на Международен пловдивски панаир, както и почивна станция "Академика". От с. Гела може да се отиде до х.

Ледницата, намираща се на 7 км. След поляните, където се провежда съборът Илинден, се върви по черен камионен път в южна посока към местността Изтъпа, където има чешма с водопойно

корито. От тук се следва жълта маркировка. Продължавате по пътя, до Бачицко дере и продължавате в западна посока, през местността Кекезите. Хижа Ледницата (1650 м. н.в.) се

намира сред обширни пасища, в местността Кекезите и отстои на 1 км източно от едноименната пещера Ледницата. Цялото разстояние от с. Широка лъка до х. Ледницата е 3 часа.

От с. Гела може да се отиде за 3 часа и до х. Перелик, следвайки маркирана в жълто туристическа пътека.

Туристическа спалня в махала Солища

Изходно място: с. Широка лъка - км по асфалтово шосе /1,00 час пеша по шосето/. Село Широка лъка отстои от гр. Смолян на 26 км, от Пампорово - на 15 км, от гр. Девин - на 20 км. С всички има редовна ежедневна автобусна връзка. Мах. Соли ща има ежедневна автобусна връзка с гр. Смолян.

с. Широка лъка - вр. Света Елена- с. Стойките

Маршрутът тръгва от центъра на селото по посока Пампорово. Първоначално се върви по шосето и след 15 мин. се достига до сводест мост на р. Широколъшка при водослива на р. Ослен. Веднага след моста се завива по левия бряг на реката и след 50 м се поема нагоре през гората в югоизточна посока. Маршрутът върви по горска пътека и е маркиран с червена боя. С плавно изкачване, първоначално през пасищни поляни, а след това през смърчова гора се достига до обширна поляна, в дъното на която се намира параклисът "Св. Св. Константин и Елена", построен на връх Св. Елена. До тук от Широка лъка се стига за 1 час и 30 мин. Историческите извори показват, че на това място е съществувало тракийско църковище. Новият параклис е построен върху самите основи на църковището. Останки от каменни стени ограждат целия връх. В източна посока, на 500 м съществуват останки от тракийски гробници. На запад се открива обширен изглед към Широколъшката долина и с. Широка лъка.След отклонението се връщаме по основния маршрут към с. Стойките. Първоначално се преминава през обширната поляна, тръгвайки в южна посока към махала Елена. От тук маршрутът продължава по камионен път. Върви се в югоизточна посока над махала Граащица, покрай параклиса Св. Троица. До тук от параклиса параклисът "Св. Св. Константин и Елена", се идва за 45 мин. На откритите поляни над махала Гращица туристът може да се полюбува на красивата, неповторима гледка, която се открива в дясна посока на движението. На юг се открива

снагата на родопския първенец - вр. Перелик (2191 м), а доста по-надясно, на югозапад е върхът Широколъшки снежник. На преден план чернее конусовидното очертание на вр. Турлата. Продължава се в източна посока, покрай телевизионен ретранслатор (железен стълб с антена). След 5мин. се влиза в махала Кайковска, от където по шосето се слиза в центъра на село Стойките. В Кайковската махала се намира църквата "Св. Св. Петър и Павел", построена през 1874 год. и старото училище на с. Стойките, построено през 1870 год. От махала Гращица до тук разстоянието се изминава за 30 мин., а от параклиса "Св. Св. Константин и Елена" - за 1 час и 15 мин.

х. Студенец - м. Превала - х. Перелик

Курорта Пампорово е най-южния ски туристически комплекс на Балканите, на средна надморска височина 1650 м, под връх Снежанка. С изобилната си снежна покривка и слънчеви дни, Пампорово привлича любители на ски спортовете от страната и чужбина. Курортът притежава изключително ценни природни и климатични дадености, които го правят привлекателен и за летен туризъм. Край Пампорово се намират природните резервати "Момчилоски дол" и "Сосковчето". Интересно е да се види природната забележителност "Тринадесетте братя" - вековно дърво, от чийто корен са поникнали тринадесет ствола. Намира в близост да вилния комплекс "Малина". В дясно на пътя срещу тази вилна зона, отклонение около 500 м води до долна станция на седалкова въжена линия, която извежда до х. Студенец. До хижа "Студенец" може да отидете и по маркиран в червено маршрут (2 км), започващ от центърът на комплекса, покрай ресторант "Чевермето". До хижата може да се отиде и със седалкова въжена линия, началната станция, на която е автогарата. Хижа "Студенец" се намира на обширна поляна в подножието на вр. Снежанка - 1730 м.н.в., собственост е на БТС. Непосредствено до нея е долната станция на се-далкова въжена линия, която извежда туристите на вр. Снежанка.От х. "Студенец" за 3 часа може да се отиде до района на Смолянските езера и х. "Смолянски езера".Предлаганият от нас маршрут започва от х. "Студенец". Пресичате просеката на ски пистата идваща от вр. Снежанка и след около 300м излизате на черен път, по който продължавате в западна посока. (Този автомобилен път е строен във връзка с водоснабдяването на курорта Пампорово.) Пътят на няколко места пресича ски - писти, спускащи се от върха и продължава да криволичи почти хоризонтално сред вековните смърчови гори. На места се виждат къщи от с. Стойките. За 1час и 30 мин. от х. "Студенец" се излиза на автомобилния път гр. Смолян - гр Девин. Продължава се по него в и след 200м по пътя към Смолян е местността Превала, от която тръгва асфалтиран път към хижа Перелик. Това е част от европейския маршрут Е8, маркиран в червено. От Превала до хижата се изкачвате за 2часа.

Село Широка лъка

Идвайки в това село-приказка, обявено за архитектурен и етнографски резерват, вие изведнъж ще се озовете 1-2 века назад в епохата на Българското Възраждане. Селото е разположено амфитеатрално на двата бряга на река Широколъшка, в подножието на североизточните склонове на Перелишкия дял на Западни Родопи и югозападните склонове на Чернатица. Средната надморска височина, на която се намира е 1060 м. Селото е на 24 км. от гр. Смолян, 22 км. от гр. Девин, 11 км. от Пампорово и 5 км. от с. Стойките. Пътят Девин - Смолян минава по протежение на центъра на селото.Селището съществува на това място от 17 век, след една от най-жестоките вълни на насилствено помохамеданчване на родоп-ското българско население от турските поробители. Първите заселници на това място през онова време и техните поколения, до ден днешен са запазили чисто българското си самосъзнание и православна християнска религия. Първоначално, земите върху които са се заселили първите жители са били владени и ползвани от юруците, които впоследствие се оттеглят към Беломорието. Първоначално основателите на селото се заселили край сегашната махала Заевите, но поради свличане, не след дълго се преселили в долината на р. Луковица, а от там се преместили на днешното място на Широка лъка. Името на селото идва от сравнително широкото речно разклонение на едноименната река.Многобройните къщи, съхранили характерната Родопска архитектура, калдаръмени улици, сводести мостове на реката, характерния говор, песни и обичаи на местните хора са дали основание, с. Широка лъка да бъде обявено за архитектурен, етнографски и фолклорен резерват. В архитектурно отношение, болшинството от по-старите къщи се отнасят към типа "голяма родопска къща". Те са двуетажни, с еркери, високи каменни комини, дебели зидове, ковани врати, малки прозорчета, вътрешни дървени стълби. В стаите за живеене има вградени скрити долапи и килери. По- характерни и известни са къщите - паметници на културата: Згуровски конак, Каладжийската, Григоровската, Богдановската и др.Посещавайки Широка лъка, не пропускайте да посетите Етнографския музей в селото, намиращ се в сградата на Згуровски конак. Музейната експозиция показва бита на широколъчанина през Възраждането и подредбата на старата родопска къща. Сладкодумния уредник и създател на музея Никола Гьочев, наречен от съселяните си "живата история на селото", ще Ви покаже музея и разкаже интересни истории от миналото на Широка лъка.Интерес представлява църквата "Успение Богородично", построена през 1834 г., предизвикваща възхищение с външната си и вътрешна архитектура. Предполага се, че иконите в църквата са изографисани 1835-1836 год. от зографа Захари и брат му Димитър от гр. Самоков. В непосредствена близост до църквата се намира старото училище, построено през 1835 год. Интересна е историята на построяване на църквата, построена само за 38 дни, с неимоверни трудности и с огромни рискове. В Паламарчовата къща през 1830 год. за първи път е основано местно училище, с първоучител Атанас Григоров. Училището започва своята просветителска дейност, благодарение усилията положени от известния тогава родолюбив българин Згуро Кехая.През 1887 сотня руски казаци освобождават с. Широка лъка от петвековния поробител. Тогава в селото се настанява със своя щаб, прославения капитан Петко войвода. Със своите четници в местността "Брезкото" той води битка със Сенклеро вите банди. Къщата, в която квартирувал

войводата е отбелязана с паметна плоча, а през 2001 год. По случай честване на рождението му, бе издигнат паметник от признателното местно население. Широка лъка е родното място на последния български екзарх Стефан, избран през 1945г.В Широка лъка се намира Средното фолклорно музикално училище (едно от двете в страната), разнасящо славата на българския фолклор далеч зад пределите на България и допринася за повишаване притегателната сила на селището. Красивият училищен комплекс е умело вписан в колоритния широколъшки пейзаж.На 7 км от Широка лъка, по посока гр. Девин, се намират известните от древността Беденски минерални извори . Температурата на водата е 67° и се използва за лечение на опорно двигателния апарат и генекологични заболявания. В момента почти липсва балнеологична структура, но все пак през лятото работи малка баня, в която можете да направите процедури. Понастоящем Щирока лъка има 850 жители, чийто основен поминък е в горското стопанство, отглеждане на картофи, животновъдството и все по-осезаемия дял на туристическата дейност. В селото има частни квартири и три хотела, които предлагат всички удобства за Вашата почивка. В Туристическия информационен център в Широка лъка ще получите полезна информация за възможностите за туризъм в района. Центърът може да направи за Вас и приятелите Ви резервация за нощувка. При заявка ще организира фолклорна вечер и екскурзия из района, а ако желаете ще осигури и планински водач. Повече информация за Информационните центрове в тази част на Родопите можете да научите от тук.Село Широка Лъка е обявено за архитектурен и фолклорен резерват. Селото се намира на 23 км. северозападно от Смолян, на 16 км. и на 5 км. съответно от Пампорово и с.Стойките и на 22км. югоизточно от Девин. Разположено е в долината на Широколъшка река в местността Широката Лъка, между Переликския дял на Родопите и рида Чернатица. Селото е получило името си от старобългарската дума “лъка: –извивка, кривина, лъкатушене. Широка лъка е известна със своите красиви, автентични родопски къщи разположени амфитеатрално от двете страни на реката. Широколъчaни са били прочути като майстори строители. Старите къщи са в типичния за Родопите архитектурен стил – двуетажни, с еркери и вътрешно дървено стълбище. Повечето стаи са широки, с дървени миндери до стените, прозорците са малки. Политическата несигурност на населението по време на Османското робство е причина всяка къща да има скрити в стените долапи и малка изба със скривалище. Дебели бели зидове крият двора от хорските очи. Дворът е малък, покрит с плочи, а в средата му се издига типична каменна чешма. Най-известни са Сгуровската, Учиковската, Григоровската къщи. Всички реставрирани къщи носят свой собствен облик и обаяние. През 1834г. в селото е построена църквата “Св. Богородица”. Според преданието тя била построена за 38 дена. Иконостасът на църквата е автентичен по своя стил. Предполага се, че е рисуван от ученици на братята Димитър и Захари от Самоков, съществува и хипотеза самите те да са изографисали църквата. В близост до църквата се намира старото училище, построено през 1835 год. Освен със забележителната си архитектура, Широка Лъка е известна и с песните си, които са съпроводени от каба гайда. Широка Лъка с право може да се нарече “храм” на родопската песен.Тук няма семейство което да не е свързано с родопската музика, в селото са се родили едни от най-известните певци и гайдари на родопския фолклор. През 1972г. в селото е създадено Средно музикално училище за народни песни и инструменти. Красивите сгради на училището са умело вписани в широколъшкия архитектурен пейзаж.В първите дни на месец март в селото се провежда един от най-големите кукерски празници в България, наричан от местните жители “Пèспонеделник”. В този ден всеки гост на селото става свидетел на странна гледка – големи чудовища-кукери въоръжени с дървени саби боядисани в червено, танцуват из селото, за да изгонят всяко зло от селото, от къщите, от душите на хората. Кукерите са накичени с чесън, боб, чушки. На кръста им е завързан колан, на който са закачени различни по големина родопски чанове. Със звъна на чановете и дървените си саби те гонят злото. Вдига се много шум, звън и смях. В този ден се пеят много родопски песни, хората празнуват. На фона на старите къщи тази гледка е наелектризираща и вълнуваща.Широка лъка е идеално място за селски и екологичен туризъм. Природата, архитектурата, чистият въздух, вековните борики затиснали селото отвсякъде изпълват човешката душа. В селото има уютни хотелчета и частни квартири, където може да се отседнете.

Село Гела

Селото е разположено на 7км от Широка лъка, в подножието на родопския рид Карлък. До селото се стига по асфалтов път, отклоняващ се вдясно на разклона със село Солища, километър след сградата на музикалното училище в Широка лъка. Покачите ли се на някои от хълмовете по които е пръснато селото, пред очите Ви ще се открие красива панорамна гледка. Като море се диплят върховете на Родопите, губейки се в хоризонта. В момента с.Гела наброява едва няколко десетки жители. Многобройните археологични находки сочат селото за едно от най-древните селища на Родопите. Открити са останки от палеолита. В близост до връх Турлата е открита скална рисунка, изобразяваща мъж и животни бягащи след него. Край параклиса "Св. Илия", при разкопки са разкрити древни тракийски могили. Открито е масово погребение на над 20 траки, за което археолозите твърдят, че е ритуално погребение на знатен тракийски вожд. Некрополът край село Гела е бил използван повече от хилядолетие - чак до римско време. В разкритите гробове са на-мерени са керамични съдове При разкопките са открити и много накити, както и кехлибарени маниста, доказателство за културните връзки на древното население на този край с далечни страни и народи. Открит е и пръстен с плочка на делфин, доказващ връзката със в известното светилището Делфи в Гърция. Това дава основание на изследователите д а твърдят, че околностите на с. Гела са родното място на митичния певец Орфей. Край селото, в близост до местността Ломът, са открити останки от древен римски път. Църквата "Света Троица", намираща се недалеч от Илинденските поляни. се издига върху основите на раннохристиянския манастир. Тук са разкрити основите на три църкви от некрополи от този период. При разкопки 1905г. са открити основите на църква, оцветена отвътре в синьо, което документира прехода от езичеството към християнството, остатък от култа на траките към слънцето.Със съществуването на манастира са свързани много легенди и предания, едно от които е че тук е бил заточен патриарх Евтимий. Край параклиса "Свети Илия", построен в местността Илинден, всяка година първата неделя на месец август се провежда традиционен местен събор, на който си дават среща и много от местните фамилии. В селото можете да се настаните в уютни частни квартири и семейни хотели.

Село Гела е разположено в подножието на връх Шилеста Чука (Орфей) и връх Голям Перелик на 7 км. южно от Широка Лъка. Селото е родило химна на Родопите “Бела съм бела юначе”. За Гела големият писател на

Родопите Никола Гигов е написал: “Гела – орфеево цвете – кани с бели вишневи цветове. Край древни руини и зидове цъфтят незабравки и безсмъртничета. Край извори ручат гайди и кавал.”Гела е едно от най-древните селища в Родопите с история от над 3300 години. По археологични данни тук е документиран живот от 13в. пр.н.е. До селото минава старинен калдъръмен път – Ломът. Древният път минава през Карлък и води до Бяло Море (Егейско море). Землището на Гела е осеяно с останки от древни акрополи, манастири, църкви. При множеството разкопки извършвани из тези места са открити множество накити, монети и различни други предмети. При разкопки през 1905г. са открити основите на църква, оцветена отвътре в синьо, което документира прехода от езичеството към християнството. Смята се, че това е остатък от култа на траките към слънцето. Землището на селото е едно от малкото места в Западните Родопи, и изобщо в света, където може да се види Орфеевото цвете. То е много рядко растение, остатък от Ледниковия период. Цветето има различни имена –китара, шап, стираха, родопски силивряк, Хаберлея Родопензис, Орфеево цвете. То е единственото в света, което изпада в анабиоза – мнима смърт. Откъснато с корените, държано в хербарий 2 години и след това пак засаждано в естествената му среда то отново се разлиства и разцъфтява. Легендата разказва, че след смъртта на Орфей от всяка капка от кръвта му пониквало Орфеево цвете.Към Гела се включват и трите околни махали – Магарджица, Заевите и Узунска. Всяка година през лятото в селото се организира събор, който привлича стотици хора. В дните на събора могат да се чуят много от песните на Родопите. Организира се и традиционното надсвирване с гайди. Гела разполага с хотел – почивна станция на “Панаирни палати” Пловдив и няколко малки частни хотелчета и квартири. В селото има малка ски-писта с влек.

Село Стойките

Селото се намира на 6 км от Пампорово, 16км от Смолян и на 95км от Пловдив. Средна надморска височина 1280м. Пръснато в пет махали, Стойките е разположена по северните склонове на рида Букова планина, по поречието на притока на река Лъджа - Осленска река. Селото е споменато за първи път в писмен документ 1706г. от френския пътешественик Пол Люкас в неговия пътепис. Заселено е 17в. при една от вълните на помохамеданчвания в Родопския край. Дълго време селото се е считало част от Широка лъка - тук са се намирали летните колиби на заселилите се в Широка лъка овчари. След Освобождението 1878г, селото е важен център при битките, които води четата на Капитан Петко Войвода със сенклеристите, опитващи се да върнат турското владичество. Интересно е да се види църквата "Св. Св. Петър и Павел" в с. Стойките - една от най-красивите в Родопите. Любопитен факт от историята на селото е намирането на бронзов медал от първите международни Олимпийски игри в Атина 1896г. Проучванията сочат, че е бил спечелен от прочутия на времето пехливанин от селото Георги Капушев.От хълмовете на с.Стойките, по които кокетно са накацали красивите къщи на стойченци, се вижда телевизионата кула Снежанка и планинския рид Чернатица, както и върховете Мургавец, Перелик и възпетия в народните песни връх Карлък. В селото има множеството частни квартири и семейни хотели, предлагащи чудесни условия за почивка през всички сезони.

Село Стойките се намира на 5 км. западно от курорта Пампорово и 6 км. югоизточно от архитектурния резерват Широка Лъка. Заради благоприятното географско разположение и прекрасна природа селото е предпочитано за отдих от множество туристи. Подходящо е както за зимен, така и за летен селски туризъм. В Стойките има много малки семейни хотели и ресторанти, разполагащи с необходимите удобства за една спокойна ваканция. На възвишение в началото на селото покрай пътя за Смолян се намира хотел Св. Елена с 40 стаи, два апартамента, фитнес зала, сауни, джакузи, бар, механа и други удобства. През зимата на поляните близо до хотела работи ски-влек.Туристите в селото се наслаждават на разнообразна почивка – съвсем близо до многолюдния курорт Пампорово, с неговите ски писти и съвременни начини на развлечения и в същото време почивка в спокойствието на тих малък семеен хотел.В някои от махалите на Стойките са запазени старинни къщи с оригинална родопска архитектура. В селото се намира една от най-хубавите църкви в Родопите.Жителите на Стойките се препитават чрез развитието на туризма, земеделие и животновъдство. Те са усмихнати хора. Какъвто и да е живота им, рядко ще ги видите угрижени за дълго. Жизнеността им сякаш черпи енергия от планината. У всеки от тях без значение от възрастта му се стаява тихата мъдрост на стария планинец. В селото се намира известната механа “Воденицата”. Заведението се помещава в стара реставрирана воденица построена в родопски стил на левия бряг на реката, минаваща през селото. Механата предлага на гостите си традиционните родопски специалитети и богата фолклорна програма. Със село Стойките е свързан много интересен факт. В землището на селото е открит сребърен медал от Първите олимпийски игри в Атина през 1896г. Според историци този медал принадлежи на местен жител – известен непобедим борец в Родопа планина. Според учените историци борецът е бил овчар и във всички битки по съборите в района, той е бил непобедим. Има доказателства, че по времето на олимпиадата е бил в Гърция. Така според учените той е първия българин участвал на олимпиада и първият български олимпийски шампион.

Село Солища

Интерес представлява църковния комплекс в селото и особено камбанарията на църквата "Св. Неделя", дело на самоукия майстор Филю Корбаджиев. От двора на църквата се разкрива невероятно красива гледка към необичайния по своята форма връх Турлата и съседните хълмове. Напролет изумрудено зелените ливади край селото с цъфналите череши, открояващи се на фона на тъмнозелените гори от смърч, са истинска магия.Тук се намира и къщата на първата жена летец в България - Мария Атанасова, за която село Солища бе мястото за връзка с космоса. Непосредствено над селото се намира защитената местност "Чернока", представляваща черборова гора с дървета над 300г. Възможности за отсядане в Солища предлага туристическата спалня, както и две вили, предлагащи много добри условия, които можете да наемете самостоятелно.

Село Солища е старо родопско село. През Средновековието селото замряло, но след 17 век отново се преродило.Намира се недалеч от връх Турлата, който е част от Перелишкия дял на Родопите. Селото е на 7 км. от Широка Лъка и на 2 км. от село Гела.

Интерес в селото представлява камбанарията на черквата дело на майстор Филю Корбаджиев. Макар и самоук, той е приложил интересна идея в дялането на камъните за градеж. Отначало камъните са като квадрат, а после стават осмостенни. На върха на камбанарията има 8 отвора, за да се разнася равномерно във всички посоки звука на камбаната. Природата на селото е изключително красива. В която и част на селото да се намира човек, пред него се открива прекрасна гледка – ширналата се Гелска тераса с броеница от красиви върхове. Малко над селото се намира защитената местност "Чернока", представляваща черноборова гора с дървета над 300г. Селото е предпочитано място от много туристи. Построени са много красиви вили, някои от които се дават под наем за туристи. Ежегодно в Солища се провежда родови събор.

ВТОРИ ДЕНхижа Ледницата - с. Гела - с. Стикъл - с. Солища - с. Широка лъка.Цветът на лентовата маркировка от хижа Ледницата до с. Гела е жълт, а по-нататък пътищата не са маркирани. От маркировъчния стълб при разклона на пътища срещу хижата тръгвате наляво. Вървите по хубав горски път в иглолистна гора, отминавате чешма отдясно. При табела с жълта маркировка и надпис “ т. сп. Широка лъка” оставяте пътя и се отклонявате по пътека вдясно. Пресичате поляна и продължавате с лек наклон надолу, а после почти хоризонтално в разредена гора. Забелязвате по дърветата жълти табели за х. Ледницата. При друга указателна табела за т. сп. Широка лъка има две джанки. Спускате се по едва забележима пътека по тревистия склон. Отляво се откриват хубави гледки, от дясната ви страна е гъста смърчова гора. Минавате покрай дървени корита, игнорирате отклонение вляво и се спускате направо за да излезете на широк път. Тръгвате надясно по пътя и с лек наклон надолу минавате покрай чешма с голямо бетонно корито. Спирате за кратко на дървена пейка под три ели. Подминавате развалини на къщи. Пътят прави голям завой и вие виждате долу вляво част от Гела, 1415. Скоро сте в центъра. За 1 час и 20 минути сте пристигнали от х. Ледницата до Гела. Другата възможност е планинския хотел “Пловдивски панаир” в горния край на селото. От Гела по разбит асфалтов път можете да слезете до Широка лъка за 1 час и 40 минути.

От Гела по асфалтирания път с много криволичене за 25 мин се стига до нова Гела. При един голям завой на пътя наляво през полето тръгва маркирана в синьо по камъни и дървета пътека за Стойките. В нова Гела има няколко вили – Геруст, Белак, Тишина. Нова Гела е на високо и чудни гледки се откриват във всички посоки. Турлата, 1825 м се издига величествено и доминира цялата котловина. Солийски връх, 1648 м е много впечатляващ също. След последните къщи на нова Гела асфалтирания път свършва и започва коларски селски път. Пътят не е маркиран, но не може да се сбърка. Пропускат се две отклонения надясно, пресича се река по дървени мостове и за около 20 минути стигате до асфалтирания път от Широка лъка за Стикъл. Наляво надолу е посоката за Широка лъка, надясно нагоре е за Стикъл. Минавате над реката по широк бетонен мост и след 30 минути пристигате в Стикъл, 1410 м. От Стикъл за 1 час и 30 минути ще стигнете до Солища по немаркиран горски път. Има и преки пътеки, но те също не са маркирани и вероятноста да ги загубите е голяма. Във всички случаи старайте се да избегнете големия завой, който прави пътя, като слезете директно в дола и после се изкачите до пътя. Над Солища е Солийски връх и защитената местност “Чернока” със стара черноборова гора. Върхът и гората пазят селото от студения вятър. В Солища, 1328 има туристическа спалня

(3 лв.). До църквата има чешма. От Солища до Широка лъка е 1 час и 10 минути по асфалтирания път. Пътят слиза с умерен наклон надолу покрай огромно сметище от

лявата страна на пътя между смърчовете, покрай пейка под две череши при отклонението за Стикъл. На две места пътят е сериозно подкопан от страната към дола и опасните места са оградени с камъчета. По надолу има две чешми по пътя. По пътищата между Широка лъка, Гела, Стикъл и Солища почти всеки дол или извивка на пътя се използва за изхвърляне на боклук и тези гледки са в шокиращ контраст с невероятната красота на мястото. Места за отсядане. Хубаво място да прекарате нощта е частната квартира “Василка” тел. 666, 766, 0888/773 654; 8-10 лв.) Друга частна квартира е “Кисьови” (8-10 лв.). Хотел “Маргарита” тел. 693, 793; (30 лв.) е на главната улица. По пътя от Гела към Широка лъка малко преди Широка лъка вляво се отбива път за хотел “Широка лъка” тел. 341, чисти, широки стаи с самостоятелен санитарен възел; (8 лв). От центъра на Широка лъка до хотела стигате като тръгвате по главната улица по посока към Девин, завивате наляво по широк мост над Широколъшка река, минавате покрай сградата ма музикалното училище и по стълби се изкачвате до хотела. Забележителности. Широка лъка е архитектурнo-етнографски резерват. Пълно е със стари къщи. Има етнографския музей, който се отваря по желание.

Пампорово – Превала – х.Перелик – вр. Голям ПереликМаршрутът е маркиран. Местонахождение:Букова планина

Изходната точка на маршрута е хижа Студенец. Тръгва се по чакълестия път над хижата, който започва от пистата Голямата стана и през зимата се използва за ски бягане. Минава се под лифта Студенец – Снежанка, под Помагалския скивлек и под тройния лифт Ардашлъ – Снежанка, този път е маркиран с червена маркировка. Пътят е равен. Пресича се туристическата пътеката, която идва от хижа Смолянски езера за село Стойките. Има пътека от Снежанка, която слиза близо до този кръстопът.Следва се пътя и се минава под Черни връх на запад от Снежанка. Излиза се на седловината Превала. От Студенец до Превала се стига за около час и половина. Тук на седловината, Превала преминава асфалтирания път от Смолян за Девин. Пресича се пътят и се тръгва по пътя на югоизток. От превала до хижа Перелик е около 6 км. За повече подробности вижте маршрута Смолян – х. Перелик – в. Голям Перелик.

Смолян – х. Перелик – вр. Голям ПереликМаршрутът е отчасти маркиран. Местоположение: Переликски дял.

Переликския дял е най-високият в Родопите и е много живописен. През него минават много туристически маркирани маршрути. През хижа Перелик минава и Европейския туристическия път Е8 , който свързва Рила и Родопите.От Смолян до хижата може да се стигне основно по два пътя. Единият е от западния край на Смолян (кв. Средок) по река Елинска или Герзовица нагоре, а другият е през Смолянски езера , Превала и по черния автомобилен път до хижата. И по двата пътя се стига до хижата за около 3-4 часа, но първият е по стръмен и тежък. От автогарата в Смолян се спуска надолу до течението на река Черна и след това се върви нагоре до Смолянския водопад - виж маршрут Кв. Райково (кв.Смолян) – вр. Кайнадина (Изворец). Малко след Смолянския водопад в посока село Мугла се хваща пътека на дясно, която върви покрай река Елинска. По източния бряг на река Елинска има коларски път, който може да се използва. Има два начина, по които може да се стигне до хижата. Единият – като се върви по река Елинска и се следва пътеката нагоре. След около час и половина изкачване, малко след като се подмине извора на реката, се стига до билото в седловината Тузлата. През седловината минава автомобилния път от Превала до хижа Перелик и в единия и край има чешма. Следва се пътя нагоре и след около 4-5 километра се достига до самата хижа. Точно от седловината Тузлата, на големия десен завой посока хижата, пътят има отбивка надясно, която води до хижа Ледницата и село Мугла. Другият вариант е да се следва река Герзовица към нейния извор. 20 минути след като сме хванали от устието на река Черна нагоре по река Елинска, малко до мястото където се вливат двете реки Елинска и Герзовица, се хваща пътеката по устието на река Герзовица на запад. Тук пътеката е тясна и стръмна . Водите на река Герзовица образуват буйни бързеи и каскади от водопади. Над пътеката стърчат причудливо оформени красиви риолитни скали с различни фигури - кули на замъци, животни и хора. За един час нагоре се стига до изоставената ловна хижа. Още по-нагоре за около час през местността “ Букови лъки ”се стига под връх Острица (1910 м.) в местността Мезаргидик, за която местните хора разказват, че на това място два рода са се избили за една мома и наоколо имало техни гробове. Други легенди разказват, че тук е било последното много тежко сражение на непокорните родопчани срещу настъпващите османски орди при падането на Второто Българско царство. На голямата поляна е разположен реконструирания параклис “Св.Св. Кирик и Юлита”. До 1912 год. оттук е минавала границата между България и Турция. През поляната минават червено-бяла колова маркировка –х. Перелик – х. Ледницата. Това е Европейският туристически път Е8. В северозападния край на поляните е пътят от хижата до поделението на самия връх Перелик. Внимание – на връх Перелик е разположено военно поделение на Българската армия, достъпът до поделението и върха е забранен ! По пътя от параклиса до хижата се слиза за 10 минути. Другият маршрут от Смолян до хижа Перелик е през Смолянските езера и Превала по автомобилния път. До Смолянски езера може да се стигне по няколко начина (виж маршрута “Смолян – Смолянски езера – (х. Студенец) – вр. Снежанка”). След разклона на автомобилния път за хижа Смолянски езера, се продължава нагоре към Превала и село Стойките. За около половин час изкачване по асфалтирания автомобилен път се стига до билото на планината, където пътят преваля. Малко под върха, до построения там мотел, извира Крива река. Местността на билото, където има автомобилно кръстовище се казва Превала, местните хора му казват Айше колак. Надолу пътят продължава към село Стойките, хваща се пътя в ляво на югозапад по билото. Пътят е асфалтиран и започва изкачване покрай няколко почивни станции. От Превала до хижата са 6 км и се изминават пеша за около час и половина, има червена маркировка - Европейският туристическия път Е8, от хижа Перелик до хижа Смоленски езера.Този път може да се скъси като малко след разклона за хижа Смоленски езера се хване коларския път вляво, който пресича Крива река, след това следва стръмна пътека, по която за около 40 минути се излиза на пътя Превала- х.Перелик. От тук до хижата пътят е около 4 км.

На разходка: Широка лъка и ГелаБела съм, бела, юначе,цела съм света йогрела.

Един бе Карлък останали той не щеше остана,ам беше в могла утонал.В моглона нищо немаше,сал едно вакло овчарче.Сиво си стадо пасеше,с медно кавалче свиреше, с кавалан дума думаше:"Галени га са ни зьомат,технону бално колко е!

Красотата на Родопите, една от най-странните планини в Европа, е уникална, но не по-малко уникални са и магията на родопската песен, и благостта, и добротата на родопчани.

По стечение на обстоятелствата най-ранните ми детски години преминаха в бродене из родопските гори и в подскачане по въжените мостове над Арда, в замаяно слушане на тъжните родопски песни и на гальовния родопски говор, в ядене на вкусни пататници. Тишината и спокойствието на планината, заоблените й форми, великолепните гори, родопските селца, сгушени между баирите, ведрата усмивка на родопчани, оранжевият цвят, който грее от престилките на родопчанките, белите каменни чешми създават усещането,че тук сякаш времето (почти) е спряло. Сигурно тракийската богиня Родопа е надарила легендарния Орфей с безсмъртие, защото и днес, когато родопската песен се издигне на върховете, сякаш целият Космос замлъква заслушан. Топло е, когато пристигаме в Широка лъка, следобедното слънце гали покривите на къщите и макар че съм правила десетки снимки, веднага се хващам за фотоапарата. Сякаш тайно се надявам да си взема частичка от красотата на родопските къщи с мен.Една котка ме поглежда небрежно и достолепно преминава пред обектива ми преди да се изгуби в съседния двор. На пейката седят няколко старци и ме гледат с оня  благ поглед на отхвърлили земната суета мъдреци. Откъде си, сине?- пита единият. Тук казват и на момичетата “сине”. Сещам се за случката, която ми разказа една приятелка. Преди години, когато в България социализмът беше белязал всичко с неизбежната сивота на соцконфекцията, чужденци, дошли за някакъв събор в Родопите са привлечени от красивите шарени чорапи, от престилките, от сукманите. Купуват, купуват очаровани от багрите,а скромните родопчани ги гледат с тази тяхна блага усмивка – “нямат си такива по нихнино”… В Широка лъка седи на стъпалата пред къщи един старец, а на главата му - калпак. Заобикалят го, щракат с фотоапаратите, искат да купят калпака, старецът ги гледа кротко: Аз калпака си не давам - обяснява. Предлагат му долари, много пари. Той пак така кротко, но учуден, че не разбират: Аз калпака си не давам! Наложило се приятелката ми да се намеси и да обясни,че не е въпросът в парите.

Широка Лъка се намира на 20 (–тина километра от Смолян - в долината на Широколъшка река между Перелик и Чернатица. Селото е получило името си от старобългарската дума “лъка” - извивка, кривина, лъкатушене.

Красивите родопски къщи са разположени амфитеатрално от двете страни на реката. Широколъчaни са били прочути майстори строители. Старите къщи са двуетажни, с еркери и вътрешно дървено стълбище. Разказват,че във всяка къща още от турско време има скривалища - тайни долапи и др. Дворът е заграден със здрави бели зидове, обикновено е покрит с плочи.

Построената през 1834 църква "Св. Богородица" е изографисана от братята Димитър и Захари от Самоков. Според преданието църквата е била построена за 38 дена. В близост до нея е старото училище, построено през 1835. В селото има Средно музикално училище за народни песни и инструменти.

Вечеряме на чардака на хотела, гледаме как слънцето залязва и оставаме в тъмното да послушаме щурците и да се полюбуваме на едрите звезди и на проблясващите фенерчета на светулките. Сутринта закусваме с вкусен клин и пием дъхав родопски билков чай, вземаме по една малка раница и тръгваме към село Гела, което е на 7 км оттук. Пътеката е живописна, лъкатуши, не е много стръмна, разходката е приятна. Тихо е, от време на време долитат отдалеч звънци на чанове и кучешки лай. Слънцето препича приятно, когато ни огрее между клоните на дърветата. Вървим без да приказваме, като упоени от уханието на билките. Храстите ни дърпат закачливо, под краката ни се ронят малки камъчета. На някой завой пред нас се разкрива прекрасна гледка –море от надиплени, преливащи във всички нюанси на синьото и зеленото върхове и хълмове, които мистично се губят в безкрайността на хоризонта. На едно място пътеката сякаш се губи и се катерим по един сипей. Стигаме до отдалечена махала с няколко къщички, откъсваме си някоя и друга джанка, киселка ябълка и си наквасваме устните. По едно време срещаме баба и дядо, стари, много стари, но пъргави, каквито са всички в този край, подтичкват след няколко кози нагоре по стръмното. Спират се и ни питат откъде сме, ние пък ги  питаме за бърканица - има ли къде да си купим. Ай, завайква се бабата, че чакай да ви дам, колкото имам. И се впуска бързо назад по баира към къщи. Увещаваме я да не се връща заради нас, но напразно, изприпква пъргаво надолу и се изгубва в малка къщурка с плочи върху покрива. Излиза и ни носи едно шише с бърканица.

Продължаваме и стигаме до параклиса Свети Илия, пием вода на чешмата и сядаме за малко да починем. Грижовна ръка е донесла домашна черга и няколко саксии и пред така трогателно одомашнения параклис седим и мълчим. Насекомите си жужат по тяхната си работа.

Селото е едно от най-древните в Родопите,открити са останки от палеолита,а край параклиса при разкопки са разкрити древни тракийски могили. В близост до връх Турлата е открита скална рисунка, изобразяваща мъж и животни бягащи след него.Казват,че село Гела е родното място на Орфей. Сигурно.