Eзикознанието – наука за езика

1. Предмет и задачи на езикознаниетоФило = обичам.Логос = слово, реч.

Филология се ползва в по-тесен смисъл – „занимания с текстове, главно стари” (оттук и неочакваното за нас обозначение в някои страни – „Институт по лингвистика и филоло-гия”), но и с по-широко значение – „изследване на език/езици и на текстове, създадени от него/тях” (пр. българска филология, славянска филология и т.н.), а дори за имену-ване на научна обширна област, включваща езикознанието, литературознанието, фол-клористиката, етнографията, митологията и др.

Лингвистиката – от лат. лингуа – език, е наука за езика. Следователно лингвистика и езикознание са едно и също нещо.Специалистът, който се занимава с езикови проблеми, е езиковед или още лингвист. Лингвист и полиглот са две

различни неща!Предмет на езикознанието – езикът като специфична за човека дейност, която го отделя от света на животните,

свързана с развитието му като биологичен вид. Съществува като неразделна връзка с мисленето. Общи характеристики на езиковата дейност при всички езици:

1) Белег е на „очовечаването” на индивидите;2) Свързана е с колективния живот и труд;3) Основно средство е в общуването;

Езиковата дейност освен това притежава:1) материална (звукова) страна;2) идеална (смислова страна);

Езикът е знакова система, която се развива.

Основните проблеми на общото езикознание са:1. Същност на езика. В този проблем се включват въпросите за връзката на език и общество, за съотношението между език и

мислене2. Езикът като структура3. Произход и развой на езика4. Специалните методи, с помощта на които се анализират езиците5. Състав и строеж на езикознанието. В този проблем се включват въпросите на разните дялове на езикознанието, например

граматика, лексикология, фонетика, стилистика, а също така и на вътрешната връзка и взаимоотношенията между тези дялове

6. Мястото на езикознанието в системата на науките

2. Деление на езикознаниетоЕзикознанието може да се разгледа като едната страна на едно своего рода уравнение, от другата страна на което стоят

различни езици, умножени по общите си характеристики ЕЗИКОЗНАНИЕ = ОБЩИ Х-КИ * (език (а) + език (б) + език (в)).Езикознанието бива:I. Общо и частно (деление според обекта на изследване)-Частно – обектът му е отделен език или езиково семейство. Езиково семейст-во е група от родствени езици, а родствени

са онези езици, които се произлезли от обща основа.- Общо – обектът му е съвкупността от всички езици.

II. Теоретично и приложно (деление според целта)- приложно - имащо практическа цел, пр. усвояване на език, преподаване на чужд език и т.н. - теоретично - занимаващо се със самата същност на езика, системата му.

Теоретичната лингвистика може да се определи като този дял на лингвистиката, занимаващ се с развиването на модели на лингвистично знание. Част от това изследване е търсенето и обяснението на лингвистичните универсалии, онези характеристики, които са общи за всички езици. Полетата на изследване на теоретичната лингвистика включват синтаксис, фонология, морфология и семантика.

По-конкретно теоретичната лингвистика (общото езикознание) изучава проблемите свързани със структурата на езика, анализирането на езика като система от знаци, още произхода, функционирането и развитието му, както и общо теоретичните въпроси от областта на фонетиката, граматиката и лексикологията. Тази дисциплина има за цел да представи основната лингвистична терминология, както и способите за решаване на теоретични проблеми на езика на базата на закона на неговия развой. Научното занимание с езика има за цел да изследва конкретните факти, да ги класифицира и систематизира, да подложи на преценка теоретико-методологическите положения в тая област на знанието, да проучи езика в неговото възникване и развитие, както и отделните етапи на това развитие и да разкрие неговите закономерности. Теоретичната лингвистика се изгражда възоснова на научното изучаване на отделните езици или на група езици чрез обобщаване на резултатите от тяхното проучване.

III. Интралингвистика:

Езикът като относително затворена система, без отношенията между езика и средата, а само между един и друг езиков елемент – чисто лингвистически отношения. Още наричана вътрешно езикознание.

Към интралингвистиката спадат дяловете:1) Фонетика – от фоне – глас, звук. Разглежда звуковия състав на езика.2) Фонология – занимава се с функцията на звука в процеса на общуването; изгражда физическата страна на една

значима единица (звука).3) Лексикология (от лексос – дума) – занимава се с речниковите значения на думите;4) Граматика – като най-кратко определение можем да поставим „изкуството да се пише (правилно)”.Граматиката се дели на Морфология (занимава се с морфемите)И Синтаксис (от „син”, предлог в гр., означава „с, заедно с” и „таксис” – ред) – подредбата на думите в изречения и словосъчетания.5) Семантика (семасиология)6) Словообразуване7) Етимология – занимава се с произхода на думите.8) Ономастика – занимава се с произхода на собствените имена.9) Фразеология.10) Лексикография (още – приложна лингвистика).11) Текстолингвистика (лингвистика на текста) – занимава се с текста като единица на комуникация; съществува от 60-те години на XXвек.12) Стилистика (изследва „езиковите единици във функционален план“ (начин на използване и разслояване) и реализацията им на речеви единици (като резултат на подбор) — функционална стилистика (изследва и описва системата от стилове на езика), лингвостилистика (стилистика на езиковите единици), текстостилистика, стилистика на художествената реч.

IV. ЕкстралингвистикаОще – външно езикознание. Изследване на езика с оглед на неговите взаимо-отношения с всичко, което е неезик. Дели

се на:1) Социолингвистика, която се занимава с отношението м/у езика и извънезиковата реалност;2) Разглежда отношението м/у психиката на индивида и езика, езика като средство за изразяване на

индивида. Към Екстралингвистиката спадат дяловете от общата лингвистика:

13) Диалектология (за делението й съществуват спорове, според някои се дели на териториална и социална. Според други – на лингвистична география и градска диалектология.)14) Детска лингвистика

V. Описателно, историческо, сравнително и съпоставително (деление според изследователския метод)

Описателен метод (още – синхронно езикознание): изследването започва с простото описание на обекта. Разглежда даден език на определен етап от неговия развой, понятие въведено за пръв път от Фердинан дьо Сосюр.

Историческо езикознание (още – диахронно): занимава се с история и развитие на езика. Проследява се по писмените паметници на езика. Проследява развитието на езика през по-продължителен период от време. В неговите рамки се обособява сравнително-историческото езикознание, което разкрива историческото минало на близкородствените езици по пътя на съпоставянето им. Диахронното изучаване на езика става особено значимо около работите на младограматиците. Тъй като езикознание или наука въобще за езика съществува още от древността, например тогава езикът се е изучавал само синхронно.Историческото езикознание може да съди за формите на езика дори преди писмените паметници. Това обаче може да се слу-чи единствено чрез СРАВНИТЕЛНОТО ЕЗИКОЗНАНИЕ.

Сравнително езикознание: занимава се само с родствени езици. Сравнява резултатите от езикови явления между два езика и така може да съди за общия им праезик. Напр. Занимава се с изследването на

- ликвидните съгласни в славянските езици (р, л) и резултатите, довели до теорията за ликвидната метатеза:Думите голова, глова и глава имат еднакво лексикално значение и близък по-между се фонетичен облик, => са

произлезли от една форма.При реконструкция на неписменозасвидетелствани форми, те се записват със звездичка преди думата и на латиница.Друга тема на сравнителното езикознание са данните за езика, съществуващи още преди писмените паметници, запазени

в имената на градове. Например мн-вото градове в гърция с корен Gardiki ( *gard – предписмена форма, съответстваща на бълг. ГРАД).

Обикновено се има предвид сравнително-историческо, но има и сравнително-синхронно.

Съпоставително езикознание: известно още като контрастивна лингвисти-ка. Съпоставя езиците без оглед на техния произход или географско разположение. Съпоставянето често е насочено към контраста.

VI. ИнтердисциплиниСъществуват проблеми, които не са изключително притежание на една единствена наука, и успешното им решаване

може да се постигне само чрез участието на специалисти от две или повече дисциплини. Така възникват граничните научни области или интердисциплинните изследвания.

1. Социолингвистика (лингвистика + социология + социална психология) – занимава се с многообразните отношения м/у език и общество: социалната природа на езика, социална диференциация на езика, езикови ситуации, билингвизъм, плурилинг-

визъм и диглосия, с проблемите на езиковата политика и езиковото планиране и т.н. Някои обособяват етнографията на речта (на общуването) като нейна поддисцип-лина.

2. Психолингвистика (лингвистика + психология). Интересува се от отноше-нията м/у езикови и психически факти и явления, по-конкретно – от произвеждането на речта, нейното разбиране и усвояване, от проблемите на (индивидуалния) билингвизъм, според някои и от речевите разстройства.

3. Етнолингвистика – изследва триадата „етнос – език – култура”.4. Паралингвистика – изучава невербалните комуникативни системи – жестове, мимики, телодвижения.5. Невролингвистика (неврология + лингвистика, а още по-точно: неврология+ +психология + лингвистика). В тесен

смисъл има за обект речевите разстройства (афазии), настъпили вследствие локални поражения ан мозъка. В по-широк смисъл: изследване и на нормалните, и на патологичните пр-си на речеобразуването.

6. Математическа лингвистика (квантитивна лингвистика). Интердисциплина, с/д някои – математическа дисциплина, която се занимава с приложението на матема-тически методи (от най-елементарни, пр. Статистически, до най-сложни, пр. Математическо моделиране) в езикознанието. Някои автори поставят знак за равенство м/у компютърната лингвистика и математическата лингвистика.

3. История на езикознанието

Основните принципи на съвременното езикознание започват да се изясняват още през 19 в. Ян Бодуен дьо Куртене изгражда първата теория за фонемата. Смята се, че Фердинанд дьо Сосюр е основател на системно-структурния подход и синхронизма в езикознанието. В първата половина на 20 в. е оформен сбор от много школи, представящи структурното езикознание, което разчленява езика на слоеве, всеки от които се изучава от дадена дисциплина. Едно от основните негови направления е Функционалната лингвистика (Пражки лингвистичен кръжок, Вилем Матезиус, Андре Мартине, Роман Осипович Якобсон, княз Николай Сергеевич Трубецкой), която разглежда езиковите явления от гледна точка на функцията, която изпълняват, без да се пренебрегва смисловата им страна. Глосематиката (Копенхагенска школа) разглежда езика като система на „чисти отношения“, без оглед на материалната субстанция. Трето голямо направление е американският структурализъм, насочен утилитарно в своите езиковедски изследвания — дескриптивна лингвистика (Леонард Блумфийлд), генеративна граматика и транформационен анализ (Ноам Чомски). Лондонска лингвистична школа признава за функционално значимо само това, което има формално изразяване.

Някои школи: Натуралистическа школа:Представители: Август Шлайхер, Макс Мюлер, средата – края на 19 век. Разглеждат езика като природен организъм,

който трябва да бъде изследван с методи, близки до тези ан естествознанието.Психологическо направление (лингвистичен психологизъм):Представители: Хайман Щайнтал, Александър Потебня. (по време на натуралистическата). Система от лингвистични схващания, повлияна от идеите на асоциативната психология и волунтаризма.Младограматическа школа:Карл БругманХерман ОстюфАвгуст ЛескинВилхелм БраунеКрая на 19 – началото на 20 век.Влияе се от историзма, психологизма и индивидуализма. Силно изразен емпиризъм. Приноси в областта на:

сравнителната индоевропейска граматика, славистика, германистика, фонетика, теория за езика, лингвистична историография.Московска лингвистична школа:Филип Фортунатов, Михаил Покровски, Алексей Шахматов. По време на младограматическата. Наченки на

социологически подход към езика. Области: сравнително-историческо изучаване на индоевропейските езици, славистика, русистика, балтистика, семантика.Женевска Школа:Шарл Баи, Албер Саше, Робер Годел и др. началото-средата на 20 в., продължители на делото на Сосюр. Издават

Сосюровия „Курс по обща лингвистика”, 1916г.

Структурализъм:Гигантско течение в лингвистиката, появило се под ненапълно еднакви форми в различни страни. Онова, което

обединява в най-общ план привържениците на структурализма, е разглеждането на езика като сложна система/структура и произтичащите от това последствия. Съществува Датски структурализъм, Динамичен структурализъм, Американски структурализъм, Пражки структурализъм.

Американски структурализъм:Края на 19-началото на 20в.Ленард Блумфийлд, Франц Боас, Едуард Сапир.Изследванията на езиците на американските индианци предопределят съществена част от методологическите постановки

на тази школа. Някои нейни представители успешно съчетават европейските лингвистични традиции със сложната етнолингвистична картина в Северна Америка.

Области на изследване : индианистика, общо езикознание, класификация на езиците, структурални методи.Пражки лингвистичен кръжок:Основан – 1926г.Представители:Николай С. Трубецкой, Роман Якобсон, Вилем Матезиус, Бохумил Трънка, Владимир Скаличка.Разглеждат езика като функционална система, като система от средства за изразяване, служеща на определена цел.

Според тях синхроничният анализ е много добър способ за опознаване същността на езика, а диахроничното изследване не трябва да изключва понятията „система” и „функция”. Една от най-важните задачи на лингвистиката е проучването на функциите на езика. Теория за актуалното членение на изречението.