Info 2005 MastersDegree Chem• Чисти вещества и материали на тяхната ... Химия и биотехнологии на храните 45 45 6 ... процеси

ХИМИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

Зам. Декан по учебна дейност – магистърска степен: доц. д-р Николай Денков Секретар – магистърски програми: г-жа Радка Орешкова Адрес: бул. “Джеймс Баучер” 1, стая 103, София 1164 Химически Факултет на СУ “Св. Кл. Охридски” Тел.: (+359 2) 8161 302; E-mail: [email protected] Химическият факултет предлага следните магистърски програми:

СПЕЦИАЛНОСТ ХИМИЯ

• Агрохимия (редовно обучение) • Археометрия (редовно обучение) • Екохимия (редовно обучение) • Изчислителна химия (редовно обучение) • Информационни технологии в химията (редовно и задочно обучение) • Колоидни системи в съвременната наука и технологии (редовно и задочно обучение) • Компютърно моделиране на инженерно-химични процеси (редовно обучение) • Материалознание (Нови материали) (редовно обучение) • Медицинска химия (редовно обучение) • Медицинска и фармакологична биофизикохимия (редовно обучение) • Наноматериали и нанотехнологии (редовно обучение) • Неорганични вещества и материали за съвременните технологии (редовно обучение) • Органични материали във висшите технологии (редовно обучение) • Органична химия (редовно обучение) • Полимери (редовно и задочно обучение) • Радиохимия и радиоекология (редовно обучение) • Съвременни спектрални и хроматографски методи за анализ (редовно обучение) • Учител по химия(редовно и задочно обучение) • Химия на твърдото състояние (редовно обучение) • Чисти вещества и материали на тяхната основа (редовно обучение)

СПЕЦИАЛНОСТ ХИМИЯ И ИНФОРМАТИКА

• Информатика и компютри в обучението по химия (редовно и задочно обучение) Кандидатстване: За местата субсидирани от държавата приемът за всички магистърски програми ще бъде проведен въз основа на конкурс съдържащ изпит по химия. Изпитът се състои в попълване на тест, съдържащ 20 въпроса върху материала от програмата за държавен изпит за образователната квалификационна степен „бакалавър“ в Химическия факултет (примерен тест е приложен в края на раздела). Класирането се осъщестява на базата на: 1. Оценката от конкурсния изпит (теста). 2. Средния успех от положените семестриални изпити. 3. Оценката от държавния изпит (защита на дипломна работа). За платената форма на обучение не се държи приемен изпит по химия. Класирането на кандидатите за платено обучение се осъществява на базата на оценките от: 1. Средния успех от положените семестриални изпити. 2. Оценката от държавния изпит (защита на дипломна работа). Кандидатите трябва да са завършили бакалавърска или магистърска степен в областта на природните или инженерните науки, математиката или информатиката, по специалности, които са посочени по-долу за всяка магистърска програма (виж материала за конкретната магистърска програма).

Магистърска програма: Агрохимия

Форма на обучение: редовна Срок на обучение: 3 семестъра

За успешното решаване на редица проблеми на съвременното земеделие и хранително-вкусовата промишленост в частния, кооперативния и държавния сектор у нас са необходими нов тип специалисти-агрохимици, притежаващи солидна научно-фундаментална подготовка преди всичко по основни природни науки – химия, биология, физика и др. Тези специалисти трябва да проявяват умения в изследователска и приложна дейност за реализация на научно-техническите постижения в производствената практика на земеделието и хранително-вкусовата промишленост.

В Националния регистър на научните специалности агрохимията е специалност към аграрните науки (със шифър 04.01.04). Световният опит показва, че създаването на такъв тип специалисти може да се реализира успешно в университети на основата на широко развити природонаучни направления. Софийският университет отговаря на това изискване поради наличието на утвърдените факултети по химия, биология, физика, геология и география и стопански науки. При условията на междуфакултетска интеграция с Биологическия факултет и участието на някои звена от системите на БАН и Националния център за аграрни науки може да се осигури и специализираща подготовка на агрохимици.

От 1992 г. Химическият факултет създаде специализацията по агрохимия на основата на програма по TEMPUS с водещото участие на университети от Белгия и Холандия. Ползвайки се от техния опит бе изграден учебният план на специализацията, който бе реализиран успешно през след-ващите години чрез подготовката на шест випуска специалисти. В Химическия факултет започна из-граждането на материална база за провеждане на процеса на обучение по предлаганата специалност, както и за научно-изследователска работа в областта на агрохимията, съвместно с Биологическия факултет, специализирани институти на БАН и Националния център за аграрни науки. Предлаганият учебен план дава възможност да се подготвят в магистърската степен по агрохимия на специалисти с бакалавърска степен по химия, биология, агрономство и др. КВАЛИФИКАЦИОННА ХАРАКТЕРИСТИКА НА МАГИСТЪР ПО АГРОХИМИЯ Квалификацията на специалиста е магистър по агрохимия със срок на обучение три семестъра. Завършилият специалността получава специализирана подготовка в областта на химическите, био-логическите и аграрните науки. Може да работи като агрохимик и химик в научни организации и при-ложно-научни бази в системата на селското стопанство — производство и контрол на селскостопански продукти, на средства за растителна защита, торове в областта на почвознанието и др.; в химическата, хранителната и фармацевтичната промишленост, в медицината, по опазването на околната среда и др. Завършилият тази специалност може да извършва фундаментални и научно-приложни изследвания в областта на химията, биохимията, биологията, биотехнологията, почвознанието, растениевъдството, опазването на околната среда, аналитичен контрол на води, почви и хранителни про-дукти. Специалистите агрохимици са способни да работят в областите на: – селското стопанство; – фундаменталната и приложна химия на природните продукти; – производството и анализ на хранителни продукти; – биотехнологията; – почвознанието; – контрол и опазване на околната среда. Специалистите следва да участват в разработване и внедряване на нови средства и технологии за

подобряване структурата на почвите, наторяването, защитата на растенията и животните от болести и вредители, внедряване на чужд опит в селското стопанство (екологично земеделие) и хранителната промишленост.

Основни проблеми в селското стопанство са селекцията, генното и клетъчното инженерство, ембриотранслацията, за решаването на които съществен принос могат да имат специалистите агрохимици.

Агрохимиците трябва да могат да извършват аналитична дейност – разработване и приложение на методи за анализ на растителни и животински материали, почви, пестициди, продукти и полупро-дукти на хранителната промишленост.

Завършилите досега агрохимици успешно се реализираха и са най-добрите в България.

УЧЕБЕН ПЛАН

Дисциплина Хорариум I семестър Лекции Упражнения Кредити

Химия на почвата 45 30 5 Химия на торовете 45 45 6 Химия на пестицидите 45 45 6 Зоология и физиология на животните 45 45 6 Микробиология 30 30 4 Ботаника и физиология на растенията 45 45 6 II семестър Методи за контрол и анализ на агропродукти 45 45 6 Генетично ипженерство в агропроизводството 45 45 6 Токсикохимия на препарати в селското стопанство 45 45 6 Изборен спецкурс 45 45 6 Изборен спецкурс 30 30 4 Учебно-производствена практика 45 2 III семестър Дипломна работа – 450 часа Избираеми дисциплини Фитохимия 45 30 6 Биофизикохимия 45 45 6 Природни биорегулатори и пестициди 30 30 4 Химия и биотехнологии на храните 45 45 6 Биотехнологични методи в екологията 45 45 6 Химия на антихранителните съставки в храните 30 30 4 Аналитични методи за определяне на тежки метали 30 30 6 Химия на антихранителните съставки в храните 30 30 4 Инструментални хроматографски методи за анализ на органични биоциди 45 45 6 Законодателство, мениджмънт и маркетинг на агропроизводството 30 4

Магистърска програма: Археометрия


Магистърската програма по “археометрия” е програма в една интердисциплинарна област, която

се реализира чрез съвместните усилия на преподаватели от Историческия, Химическия, Биологическия, Физическия и Геологогеорафския факултети на СУ “Св. Кл. Охродски” и се контролира от Междууниверситетския Център по Археометрия, участници в който освен СУ ”Св.Кл.Охридски” са още Шуменския университет “Епископ Константин Преславски” и Университета във Франкфурт на Майн “Йохан Волфганг Гьоте”. Междууниверситетският Център по археометрия участва в програмата CEEPUS, която финансира обмена на студенти с някои от централноевропейските страни (Австрия, Полша, Словакия, Чехия).

Образователна цел на магистратурата е подготовка на специалисти със задълбочени познания в областта на изследването на археологически находки с помощта на съвременните физични и химични методи за тяхното абсолютно датиране и/или установяване на мястото на производство, на технологията, прилагана за тяхното изработване и притежаващи: - теоретична и практическа подготовка в областта на физичните методи за анализ; - специфични практически умения за химическа работа в лаборатории за изследване на археологически находки; - познания върху спецификата на провеждане на археологически изследвания и разкопки; - познания по методите за провеждане на консервацията и реставрацията на археологически находки.

Магистрите със специализация по “археометрия” са способни да работят в: - музеи; - химични лаборатории; - институти по опазване паметниците на културата; - археологически институти.

Образователната цел се постига чрез учебни курсове, третиращи работата по датиране и изследване на археологически находки, тяхната консервация и реставрация, както и на специализиращи археологически курсове и практики. Получаването на подобна подготовка изисква наличие у обучаемите на основни познания или по химия и физика, получавани в бакалавърската степен по химия или физика, или по археология, получавана в бакалавърската степен по археология. Поради това необходимата подготовка може да се получи само в рамките на магистърска програма, запознаваща бакалаврите по археология с методите на химичния анализ и изследване, а магистрите по химия, физика, биология и геология – с някои специфични за археологията знания и умения.

Целта на магистратурата съответствува на нуждите на страната ни, в която има многобройни археологически обекти и добре развито музейно дело. Специалистите, подготвяни в магистратурата могат да участвуват по-конкретно в решаването на такива важни за разкриване, изследване и съхраняване на културното ни наследство дейности, като: - провеждане на археологически разкопки; - провеждане на изследвания за абсолютно датиране на археологически находки; - изследвания за установяване на технологията, използувана за изработване на находките; - консервиране и реставриране на археологически находки.

Студентите завършват обучението си с изработване и защита на дипломна работа.


І. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ДИСЦИПЛИНИ ECTS общо лекции семинари упр. 1. Методи за абсолютно датиране 7 60 30 0 30 2. Праистория на Източното Средиземноморие 7 60 45 15 0 3. Археологическа химия 7 60 30 0 30

4. Художествена обработка на метали в Тракия 7 60 60 0 0

5. Курсов проект 4 60 0 0 60 6. Преддипломен магистърски практикум 20 300 0 0 300

ІІ. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ МОДУЛИ а) за бакалаври по Археология

ECTS общо лекции семинари упр. 7. Обща химия 8 75 45 0 30 8. Инструментален анализ 8 75 45 0 30

б) за бакалаври по Химия, Физика, Биология и Геология ECTS общо лекции семинари упр. 7. Антропология 5 45 45 0 0 8. Археология на античното стопанство 5 45 30 15 0 9. Средновековна българска археология 6 60 45 15 0

ІІІ. ИЗБИРАЕМИ ДИСЦИПЛИНИ (Студентите избират минимум 5 дисциплини; 210 аудиторни часа; 19 кредита)

ECTS общо лекции семинари упр. 1. Минералогия и петрография 4 45 30 0 15 2. Приложение на ГИС в археологията – І част 4 45 30 0 15 3. Геоморфология 3 30 30 0 0

4. Консервация и реставрация на архитектурни обекти 3 30 15 0 15

5. Геохимия 3 30 30 0 0 6. Металография 3 30 15 0 15 7. Приложение на ГИС в археологията – ІІ част 4 45 30 0 15 8. Археоботаника 4 45 30 0 15

9. Консервация и реставрация на археологически артефакти 5 60 30 0 30

10. Геофизични методи в археологията 4 45 30 0 15 11 История на културните растения 4 4.5 45 30 15 12 Карпология 4 4.5 45 0 0

Магистърска програма: Екохимия


Застрашаващите околната среда последици от извършващите се в глобален мащаб природоувреждащи процеси и от масово произвеждани продукти налагат професионално и критично отношение към тези проблеми. Това е особено важно за процеса на обучение на студентите, които отрано трябва да получават знания и информация за характера на замърсяването на природата, за възможностите за постоянен контрол на процесите на замърсяване или на концентрациите на замърсителите в различните обекти от околната среда, както и за средствата за пречистването им.

Целта на програмата по Екохимия е да запознае студентите в магистърската степен на обучение точно с тези четири основни екологични направления: – Вид и свойства на характерните замърсители на околната среда и процесите водещи до замърсяване включително и типичните обекти на поразяване. – Принципи и организация на постоянен контрол на състоянието на различните фази от околната среда (мониторинг), и методи за класификация, интерпретация и моделиране на получените екологични данни (екометрия); – Методи и системи за пречистване на замърсени обекти от околната среда; европейски норми и законодателство за контрол на състоянието на околната среда. – Предпазване от замърсяване.

За обучение в магистърската програма могат да кандидатстват широк кръг специалисти с бакалавърска или магистърска степен по химия, химични технологии, химия и физика, биология, биология и химия, медицина.

Подготовката на специалисти със задълбочени познания в областта на химията на околната среда, аналитичната химия на околната среда и екометрията ще ги формира като екохимици. Те ще придобият теоретични и практически умения по:

Вида и свойствата на характерните замърсители на околната среда; Процесите, водещи до замърсяване на екологичните обекти; Принципите и организацията на постоянен контрол и оценка на качеството на води, въздух, почви и работна и битова среда (мониторинг);

Методите за класификация, интерпретация и моделиране на данните от екологичен мониторинг (екометрия);

Методи и системи за пречистване на замърсени обекти от околната среда; Предпазване от ефекти на замърсяване и устойчиво развитие на екосистемите; Приложение на европейски норми на законодателство при оценка на риска от замърсяване.

Целта на магистратурата съответства на нуждите на страната ни, която залага на активна

туристическа индустрия, изискваща коректна екологична оценка на състоянието на природата от една страна, а от друга притежава определен индустриален потенциал, създаващ неизбежно условия за антропогенно замърсяване на околната среда. Специалистите, подготвящи се в магистратурата по Екохимия, ще могат да се включат активно при решаване на съществени за страната ни проблеми като:

организиране на мрежи за мониторинг на обекти от околната среда; организиране на аналитични измервания на проби от околната среда за целите на мониторинга или за нуждите на Министерството на околната среда и водите, както и на местни организации за мониторинг и оценка на състоянието на околната среда;

екометрична обработка на данни от мониторинг с цел класифициране, интерпретиране, моделиране и прогнозиране на качеството на води, въздух, почви, работна среда и бит;

създаване и обслужване на системи за контрол и пречистване на замърсени обекти от околната среда;

въвеждане на диагностика и профилактика на обекти от околната среда; създаване на експертни оценки за качеството на околната среда и оценка на риска от влиянието на антропогенни (индустриални) фактори.


Хорариум Дисциплина Лекции Упражнения I семестър Основи на екологията 30 Физикохимични проблеми екохимията 30 Екохимия на почвите 30 Екотоксикология I част 30 30 Антропогенни източници на замърсяване на околната среда. – I. Битови твърди отпадъци 30 Битова екохимия 30 15 Екометрия 45 15 Курсов проект I 75 Избираем курс (един) 30 15 II семестър Мониторинг – организация и видове 15 Технологии за пречистване на води, въздух и почви 30 15 Антропогенни източници на замърсяване на околната среда. – II. Индустриални твърди отпадъци 30 30 Методи за контрол на замърсители в обекти на околната среда 45 60 Екотоксикология II част 30 15 Курсов проект II част 75 Избираеми курсове (три) 30 15 III семестър Европейско екологично законодателство 30 Дипломна работа 420 Избираеми дисциплини Сорбция – явления на повърхността на твърда фаза в течни разтвори. Химични, фотохимични и биологични превръщания на органични съединения. Аналитичен контрол на тежки метали в околната среда Екоенергетика Производство и контрол на органични биоциди и биорегулатори (торове, растежни регулатори и др.). Принципи на природосъобразно хранене и лечение. Икономически проблеми на екологията. История на екологията. Моделиране на екологични обекти. Социална екология. Замърсяване на околната среда с тежки метали и въздействието им върху екосистемите.

Магистърска програма: Изчислителна химия


Изчислителната химия (computational chemistry) е модерна и бързо развиваща се научна област с мощна интерпретативна и предсказателна способност. Тя представлява теоретичната база на съвременното материалознание и е първата стъпка в молекулното моделиране – създаването на нови материали с желани свойства, както и при декодиране на механизмите на химични и биохимични реакции. Основното съдържание на предлаганата програма за получаване на образователната степен “магистър” е квантова химия на молекули и по-сложни системи (кристали и наноклъстери), молекулна механика, молекулна динамика, молекулно моделиране с QSAR, компютърни методи в спектроскопията и научно програмиране. Разглеждат се както основните, така и развитите през последните години съвременни методи на изчислителната химия. Предвидените изборни курсове са посветени на специализирани въпроси от областта и на помощни курсове, повишаващи квалификацията на студентите. Предвидени са практически занятия по всички дисциплини, които имат за цел да илюстрират лекционния материал, а по редица теми и да разширят знанията и уменията на студентите в използването на съвременни теоретични методи и компютърни програми за изследване и охарактиризиране на различни по пририода вещества – органични и неорганични.

Преподаватели по отделните дисциплини са водещи специалисти в областта си от СУ и БАН. При желание от страна на студентите, всички курсове може да се провеждат на английски език.

Подготвените в областта на изчислителната химия магистри могат да намерят реализация във

фармацевтичната промишленост, производството на катализатори, опазването на околната среда, дизайна на материали за високите технологии, като софтуерни специалисти, в научната сфера и редица други области у нас и в чужбина. Подготовката получена по време на магистратурата осигурява и перспективни възможности за продължаване на образованието с цел получаване на докторска степен, както в Софийски университет и институтите на БАН, така и в престижни чуждестранни университети.

Магистърската програма може да бъде следвана от широк кръг студенти с бакалавърска степен

по химия, химия и физика, биология и химия, химия и информатика, фармация, биология, физика.


№

Учебна дисциплина

Задължителни Сем. Кон-

трол1

Хорариум, часа

Л2 У2 ЕС кред.

1 Квантова химия на молекулни системи 1 И 60 45 8

2 Молекулно моделиране с QSAR 1 И 45 30 6

3 Научно програмиране 1 И 30 45 6

4 Молекулна механика 1 И 30 15 4

5 Курсов проект 1 ТО 60 5

6 Квантовохимични методи за периодични и наноструктури

2

И

45

15

5

7 Моделиране на химични процеси (невронни мрежи в химията)

2 И 30 15 4

8 Компютърни методи в спектроскопията 2 И 30 30 5

9 Молекулна динамика и Монте Карло симулации

И 30 30 5

10 Изборен курс3 2 И 30 15 4

11 Изследователска практика4 2 ТО 165 10

12 Преддипломен практикум 3 ТО 90 8

13 Дипломна работа 3 ДЗ 300 20

Изборни

1 Хибридни (QM/MM) методи 30 15 4

2 Ab initio МО изчисления - 45 4

3 Симетрия на молекулите и кристалите 30 15 4

4 Обектно-ориентирано програмиране+ 30 15 4

5 Хемометрия+ 30 15 4

1/ И – изпит, ТО – текуща оценка, ДЗ – защита на дипломна работа. 2/ Л – лекции, У – упражнения и/или семинарни упражнения. 3/ допустим е всеки набор от курсове, включително от други магистърски програми (съгласувано с ръководителя на дипломната работа) при набиране на предвидения брой часове 4/ 20 работни дни по 8 часа през м. юли-август. + общ курс с други магистратури

Магистърска програма: Информационни технологии в химията

Форма на обучение: редовна и задочна Срок на обучение: 3 семестъра

Широкото навлизане на компютрите, информационните технологии, компютърните и роботизирани системи за управление и контрол в природите науки, обучението, промишлеността, финансовото дело, икономиката, екологията, рекламната и книгоиздателска дейност поставя сериозни изисквания за високи компютърни умения на младите специалисти (в конкретна област) назначавани на работа. Целта на магистърската програма е студентите да получат знания за основните методи и принципи, на базата на които са разработени най-широко използваните компютърни програми и среди. Насочеността на конкретните примери и приложения е химията, химическата промишленост и сродни на нея. В процеса на обучение (3 семестъра) се придобиват конкретни компютърни умения за работа с: текстообработващи програми; графични среди и бази дани; програми за обработка на образи; системи за управление и контрол на процеси; операционни системи; приложни програми и среди за статистическа обработка на дани; изчислителни програми за решаване на химически задачи; общи и конкретни аспекти на компютърната химия.

Редовното обучение продължава три семестъра и завършва със защита на дипломна работа, като третият семестър е предназначен главно за нейната подготовка. Задочното обучение има аналогичен учебен план, но продължителността е 4 семестъра, като последният семестър е предназначен за подготовка за държавен изпит или на дипломна работа, по избор на студента.

Универсалността на изучаваните информационни технологии, съчетана с университетския стил на обучение, дава на завършилите магистърската програма възможността лесно да се адаптират към непрекъснато развиващите се програмни продукти, вкл. и навлизащите принципно нови информационни технологии. Дипломната работа, ръководена от високо-квалифицирани преподаватели и учени, задълбочава познанията на студента в конкретно избрана от него област.

Кандидатите за магистърската програма трябва да имат степен “бакалавър” или “магистър” по някоя от следните специалности: химия, химия и физика, химия и информатика, математика и физика, физика, инженерна физика, ядрена техника и ядрена енергетика и биология и химия, в природните факултети на Софийския университет или други университети; всички специалности на химико-технологическите и сродни специалности на техническите университети. Ако студентите имат нужда от допълнителни знания (напр. по химия, математика или информатика), те могат да прослушат необходимия курс, в качеството на един от избираемите курсове предвидени в магистърската програма.

Завършилите магистърската степен по Информациони технологии в химията биха могли да работят у нас и в чужбина като високо-квалифицирани експерти: университетски преподаватели и учени в изследователски и развойни институти, компютърни специалисти при развиване на новите високи технологии, при оптимизация и автоматизация на процеси в индустрията, в специализирани издателства за природо-научна литература, в софтуерни фирми с практическа насоченост, за разработка и дизайн на интернет страници с химическа насоченост и др. Нивото на получената подготовка е високо и представлява солидна база за продължаване на образованието чрез докторантура у нас или в чужбина. Многобройните възможности за професионална реализация, които произтичат преди всичко от универсалната приложимост на получените знания по информационни технологии, дават на младия специалист необходимата гъвкавост при намиране на интересна и висококвалифицирана работа.

Завършилите магистратурата придобиват образователно-квалификационната степен „магистър“ с професионална квалификация “магистър по химия (информационни технологии в химията)”. Задължителните курсове в учебния план включват необходимите основни знания, докато избираемите курсове (4 на брой) позволяват на студента да получи специализирани знания, в съответствие със собствените му планове за обучение и професионална реализация.

УЧЕБЕН ПЛАН (РЕДОВНО ОБУЧЕНИЕ)

Хорариум Дисциплина Лекции Упражнения I семестър Компютърни системи и технологии 30 30 Информационни технологии за подготовка на доклади и печатни материали 30 30 Математически основи на информационните технологии 45 45 Избираем 1 (химически) 30 30 Избираем 2 (компютърен) 30 30 II семестър Бази дани и графични системи в химическите науки 45 45 Молекулен дизайн 30 15 Изчислителни задачи и методи за компютърното им решаване 45 45 Компютърен контрол и управление на химичния експеримент 45 30 Избираем 3 (химически) 30 30 III семестър Компютърна химия 30 45 Избираем 4 (компютърен) 30 30 Преддипломен проект 300 Избираеми (химически) Компютръно моделиране на химични системи и процеси 30 30 Невронни мрежи, химическа и геномна информатика 30 30 Молекулно моделиране с QSAR 30 30 Компютърно моделиране в химичната кинетика 30 30 Хемометрия 30 30 Статистическа химическа термодинамика 30 30 Икономически химически разчети 30 30 Избираеми (компютърни) Компютърни среди за статистическа обработка на дани 30 30 Информационни технологии за управление на аудиовизуални средства 30 30 Обработка на образи и видеоматериали 30 30 Информационни технологии за работа с компютърни мрежи 30 30 Съвременни операционни системи 30 30 Дизайн и разработка на интернет страници 30 30 Методи на дистанционното обучение 30 30 Като изборни могат да се слушат и курсове от други магистърски програми.

Магистърска програма: Колоидни системи в съвременната наука и технологии

Форма на обучение: редовна Форма на обучение: задочна Срок на обучение: 3 семестъра Срок на обучение: 4 семестъра

Колоидната химия изучава дисперсните системи (наричани още колоиди или микрохетерогенни системи), при които малки частици от една фаза са разпръснати в друга фаза, или пък е образувана биконтинуална структура, например порьозна среда. Колоидните системи са най-разнообразни: аерозоли, хидрозоли (суспензии, пасти, лепила), емулсии, пени; порьозни материали (филтрационни мембрани, сорбенти, катализатори, изолационни материали), колоидни кристали, наноматериали, сплави, минерали, биологични тъкани и мембрани. Колоидната химия представлява една практически неизчерпаема област за фундаментални научни изследвания. В приложен аспект, много системи в химическата, фармацевтичната и нефтопреработвателната промишлености представляват колоиди. Индустриалните разделителните процеси, както и пречистването на води и почви, най-често се основават на използуването на дисперсни системи. Друга приложна област е свързана с миещото действие на разтворите на повърхностно-активните вещества: препарати за миене и пране, шампоани, бои за коса, пасти за зъби, кремове, и пр. Трета приложна област е хранителната промишленост: стабилността и свойствата на много хранителни продукти (майонези, млека, сирена, маргарини, пасти, вина, бира и др.) се определят от повърхностните сили.

Магистърската програма има за цел да подготви специалисти със задълбочени познания и умения по: физикохимия на повърхностите; хетерогенни системи и фазообразуване; стабилност на пени, емулсии и суспензии; разделителни процеси с дисперсни системи; твърдофазни дисперсни системи; компютърно моделиране на колоидни процеси. Редовното обучение продължава три семестъра и завършва със защита на дипломна работа, като третият семестър е предназначен главно за нейната подготовка. Задочното обучение има аналогичен учебен план, но продължителността е 4 семестъра, като последният семестър е предназначен за подготовка за държавен изпит или на дипломна работа, по избор на студента.

Кандидатите трябва да имат степен “бакалавър” или “магистър” по някоя от следните специалности: химия, химия и физика, химия и информатика, математика и физика, физика, инженерна физика, ядрена техника и ядрена енергетика, биотехнология и биология и химия, в природните факултети на Софийския университет или други университети; всички специалности на химико-технологическите и сродни специалности на техническите университети. Ако някои от студентите имат нужда от допълнителни знания (напр. по химия), те могат да прослушат необходимия курс, в качеството на един от избираемите курсове предвидени в магистърската програма. Обучението включва 4 избираеми, по-тясно специализиращи курса, които дават възможност на студента да задълбочи подготовката си в направления представляващи интерес за него. Отделено е време за изследователска практика, чиято цел е студентът да получи конкретна научна задача, да навлезе по-дълбоко в съответното направление и да работи върху дипломната си работа през целия период на обучението си като от самото начало има научен ръководител. Гаранция за качеството на обучението е наличието в Химическия факултет на академична школа по колоидна химия с традиции, широко международно признание, и реализация на многобройни международни научно-изследователски, образователни и приложни проекти.

Завършилите магистърската програма Колоидни системи в съвременната наука и технологии могат да извършват изследователска, технологично-внедрителска и производствена дейност в следните направления: • Фундаментални и научно-приложни изследвания по свойства и стабилност на дисперсни системи; • Разработване и прилагане на нови методи за анализ и охарактеризиране на физико-химичните

свойства на материали, суровини и продукти на химическата, нефтопреработвателната и хранително-вкусовата промишленост, козметиката, битовата химия, производството на нови материали;

• Разработване и внедряване на нови технологии, както и производствена дейност, в изброените по-горе области;

• Компютърно моделиране на разнообразни колоидни системи и процеси с научно и производствено значение.

Магистрите могат да намерят професионална реализация в следните области: • В академични и научно-изследователски организации; • В химическата, нефтопреработвателната и хранително-вкусовата промишленост, биотехнологията,

козметиката, битовата химия, производството на нови материали като специалист, технолог, контрольор на качеството, и ръководител на производствена група;

• Започване и развиване на собствен бизнес в битовата и малотонажната химия; • В търговски огранизации специализирани в областта на химичните, козметичните и хранителните

продукти;

Нивото на получената подготовка е високо и представлява солидна база за продължаване на образованието чрез докторантура у нас или в чужбина. Многобройните възможности, които произтичат преди всичко от разнообразните приложения на колоидната химия, дават необходимата на младия специалист гъвкавост при неговата професионална реализация. УЧЕБЕН ПЛАН (РЕДОВНО ОБУЧЕНИЕ)

Хорариум Дисциплина Лекции Упражнения I семестър Капилярни явления и адсорбция 30 45 Повърхностни сили и устойчивост 45 30 Повърхностно-активни вещества 30 15 Методи за получаване и фазообразуване 30 15 Избираем 1 30 15 Избираем 2 30 15 Изследователска практика II семестър Реология на дисперсии 30 30 Пени, емулсии, суспензии 45 30 Оптически и електрични методи 30 45 Колоидни и био-полимери 45 30 Избираем 3 30 15 Изследователска практика 1 120 III семестър Аерозоли 30 15 Разделителни процеси с дисперсни системи 30 15 Компютърно моделиране 30 45 Избираем 4 30 15 Изследователска практика 2 (преддипломен проект) 240 Избираеми Мембранни разделителни процеси 30 15 Колоидни кристали и наноматериали 30 15 Хранителни емулсии и пени 30 15 Пени, антипенители и миещо действие 30 15 Дисперсии в козметиката и битовата химия 30 15 Капилярни явления и биомембрани 30 15 Твърдофазни дисперсни системи 30 15 Избираемите курсове завършват с текуща оценка, а не с изпит.

Магистърска програма: Компютърно моделиране на инженерно-химични процеси


Модерното университетско обучение по инженерна химия се основава на преподаване на общите принципи на протичане на физичните и химичните процеси, на принципната конструкция на химико-технологичните системи, и на компютърно моделиране, без да е необходимо детайлно изучаване на многобройни конкретни технологии и рецептури. Тези общи знани дават универсална и гъвкава подготовка на завършилия специалист. Целта на магистратурата по Компютърно моделиране на инженерно химични процеси е студентите:

• да усвоят нужните специализирани знания за самите процеси и системи; • да получат допълнителни знания и умения по математика, програмиране и компютри; • да добият подготовка по компютърно моделиране на химични процеси и системи. Завършилите придобиват задълбочени знания по теория на преносните явления и разделителните

процеси (свързани с хидродинамичен масопренос, дифузия, топлопренос, небратими и обратими химични реакции и фазови преходи), термодинамиката на разтвори и сплави, химичната кинетика; овладяват компютърното моделиране на гореизброените процеси; и могат да прилагат знанията за моделиране, дизайн, оптимизиране и контрол на конкретни процеси, апарати, реактори и пр., в системи с технологично значение.

Кандидатите за тази магистърска програма трябва да имат степен “бакалавър” или “магистър” по някоя от следните специалности: химия, химия и физика, химия и информатика, математика и физика, физика, инженерна физика, ядрена техника и ядрена енергетика, биотехнология и биология и химия, в природните факултети на Софийския университет или други университети; всички специалности на химико-технологическите университети и сродни специалности на техническите университети. Ако по преценка на ръководителя на дипломната работа, някои от студентите имат нужда от допълнителни знания (напр. по химия или по математика), те могат да прослушат необходимия курс, в качеството на един от предвидените избираеми курсове.

Завършилите магистърската степен по Компютърно моделиране на инженерно химични процеси биха могли да работят у нас и в чужбина като високо-квалифицирани експерти:

• като университетски преподаватели и учени в изследователски и развойни институти, • като компютърни специалисти при развиване на новите високи технологии, • при оптимизация и автоматизация на процеси в индустрията, • във всички химико-технологични и био-технологични производства, • в хранителната и козметично-парфюмерийната промишлености, и др.

Изброените области са налице в нашата страна, и се очаква тяхното ускорено развитие по линия на новите програми на Европейския съюз. Многобройните възможности за професионална реализация, които произтичат преди всичко от универсалната приложимост на получените знания по компютърно моделиране, дават така необходимата на младия специалист гъвкавост при намиране на интересна и висококвалифицирана работа, както и добра основа за продължение на образованието с докторантура у нас или в чужбина.

Завършилите придобиват: • образователно-квалификационната степен „магистър“ • с професионална квалификация „магистър по химия (компютърно моделиране на инженерно-

химични процеси)“. Задължителните курсове в учебния план включват необходимите основни знания, докато

избираемите курсове (6 на брой) позволяват на студента да получи специализирани знания, в съответствие със собствените му планове за обучение и професионална реализация.


Хорариум Дисциплина Лекции Упражнения I семестър Преносни явления и разделителни процеси 60 30 Основи на компютърното моделиране 45 45 Приложна термодинамика и химична кинетика 60 30 Избираема дисциплина 45 15 Избираема дисциплина 45 15 Изследователска практика 1 60 II семестър Химични реактори: моделиране, оптимизиране, контрол и дизайн 60 30 Динамика и контрол на процеси 60 30 Физикохимия и компютърно моделиране на твърдофазни ситеми 45 30 Избираема дисциплина 45 15 Избираема дисциплина 45 15 Изследователска практика 2 60 III семестър Избираема дисциплина 45 15 Избираема дисциплина 45 15 Дипломна работа 330 Избираеми I семестър Фин органичен синтез (лекарства, багрила, козметика и др.) Полимери Реакции в разтвори II семестър Приложна спектроскопия и качествен контрол Приложни дисперсни системи III семестър Хранителни вещества Неорганичен синтез Агрохимия

Забележка: Като избираеми могат да се слушат и курсове от други магистърски програми в Химическия факултет

Магистърска програма: Материалознание


Подготовка на специалисти със задълбочени познания в областта на структурата и свойствата на материалите, притежаващи:

• теоретична подготовка в областта на структурата и свойствата на неорганичните и органични материали; вкл. наноматериали на различна основа

• специфични практически умения за получаване на нови материали • познания върху поведението на материалите при различни условия

Завършилите магистърската програма по Материалознание могат да работят в: • промишлеността, при получаване на различни материали, както неорганични, така и

органични • лаборатории, за изпитване свойствата на различните материали • различни области на химията и физиката, както в изследователски институти, така и в

индустриата Кандидатите за магистърската програма по Материалознание трябва да имат основни познания по

химия, физика и математика, получавани в бакалавърската степен. Целта на магистратурата съответства на нуждите на страната ни, която има изградени мощности за

производство на различни неорганични и органични материали. Специалистите, подготвяни в мaгистратурата могат да участват в решаването на такива важни за страната проблеми като:

• получаване на различни материали, вкл. широк спектър от наноматериали – неорганични, органични, композити.

• преработка на материалите • изпитания на различни свойства на материалите: механични, химични, магнитни, електрични

и др. • приложение на материалите в различни области. Завършилите магистърската програма по Материалознание могат да извършват научно-

изследователска, технологично-внедрителска, аналитична и производствена дейност и по-конкретно: • фундаментални и научно-приложни изследвания в областта на структурата и свойствата на

материалите • технологична и внедрителска дейност по приложение на резултати от фундаментални

изследвания, разработване и внедряване на нови и усъвършенстване на съществуващи технологии, внедряване на чужд опит

• аналитична дейност: разработване, усъвършенстване, адаптиране и приложение на нови и съществуващи методи за анализ и охарактеризиране на материалите

• производствена дейност Магистрите по Материалознание могат да работят в: промишлеността при производството и

преработката на неорганични и органични материали, в научно-изследователски и ведомствени институти и лаборатории за разработване и внедряване на нови материали, анализ на материали, якостни характеристики на материалите и др. подобни.

Магистрите по Материалознание получават задълбочени познания за структурата и връзката є със свойствата на материалите, начините за производство на основните неорганични и органични материали, начините за преработка на материалите, защита на материалите от неблагоприятни въздействия, методите за анализ на различните типове материали.

Магистрите по Материалознание придобиват специфични умения за работа със съвременни апарати за анализ и контрол на качеството на материалите.


Хорариум Дисциплина Лекции Упражнения I семестър Увод в материалознанието 30 30 Метали и сплави. Нанокристални метали и сплави 30 30 Физикохимия на метали и сплави 30 15 Полимерни материали 30 30 Избираемa дисциплинa 30 30 Курсов проект 60 II семестър Керамични материали. Стъкло 30 15 Структура и свойства на материалите 30 15 Структура и свойства на специални полимерни материали 30 15 Корозия на материалите 30 15 Избираемa дисциплинa 30 30 Избираемa дисциплинa 30 30 Изследователска практика 90 III семестър Дипломна работа 450 Избираеми Полупроводникови материали 30 30 Химия на интерметалните съединения 30 30 Кинетика на фазообразуването и кристален растеж 30 30 Термичен анализ 30 30 Рентгеноструктурен анализ 30 30 Оптична и електронна микроскопия 30 30 Механични свойства на материалите 30 30 Физична модификация на полимерни материали 30 30 Нанокомпозити на полимерна основа 30 30 Фазови преходи и релаксационни явления в полимерни материали 30 30 Високомодулни и високоякостни полимерни материали 30 30 Луминесцентни материали 30 30 Биомедицински материали 30 30 Интелигентни полимерни материали 30 30

Магистърска програма: Медицинска химия


Потребностите на медицината за по-успешна терапия на различни патологични състояния, подтикнаха създаването на гранични науки, каквато е медицинската химия. Тя представлява интердисциплинарна изследователска област, обединяваща фармацевтична химия, синтетична органична химия, фармакология, компютърна химия и т. н. Предмет на медицинската химия според IUPAC е откриването, разработването и идентификацията на биологично активни съединения, а също и интерпретация на механизма на тяхното действие на молекулно ниво. Медицинската химия изучава също идентификацията и синтеза на продуктите на метаболизма на лекарствените вещества. Курсът на обучение има за цел в рамките на 3 семестъра да подготви специалисти със задълбочени познания и умения по следните дисциплини:

• съвременни методи на органичния синтез и хетероциклена химия; • химия на лекарствените вещества; • фармакология и токсикология; • контрол и анализ на лекарствени средства; • молекулно моделиране на биологично активни вещества и количествени отношения

между структурата и активност. Обучението включва и три избираеми, по-тясно специализирани дисциплини от осем предложени и завършва с дипломна работа в третият семестър. Образователната цел се постига чрез провеждане на курсове в горните области на високо научно ниво и пълна интеграция на учебната с научната дейност. Кандидатите за обучение в магистърската програма по Медицинска химия трябва да имат основни познания по химия, биология, математика, получавани в бакалавърската степен. Предвид интердисциплинарния характер на специалността в нея могат да участват специалисти, завършили специалности в областта на природните и медицинските науки. Поради това такава подготовка може да се получи само в рамките на магистърска специалност. Обучението по медицинска химия има за цел да подготви специалисти предимно за фармацефтичната индустрия, изследователски лаборатории за създаване на нови лекарства, лаборатории по анализ и контрол, клинични лаборатории, както и мениджмънта и маркетинга на фармацефтични препарати. България притежава развита фармацевтична индустрия, която ще бъде един от главните потребители на специалисти. Синтезът и изследването на биологично активни вещества е приоритетна научна тематика на редица институти и лаборатории в БАН, СУ, Медицинския университет и редица други висши училища. Завършилите магистърската програма могат да работят и в търговски фирми, специализирани в доставката на лекарства и биологично активни вещества. Завършилите магистърската програма по Медицинска химия могат да извършват изследователска, технологично-внедрителска и производствена дейност в областта на химията и технологията на лекарствените препарати и по-конкретно:

• Фундаментални и научно-приложни изследвания по синтеза на нови лекарствени препарати.

• Разработване и внедряване на нови технологии за фармацефтични препарати. • Разработване на нови аналитични методи и усъвършенстване на съществуващи методи,

химични и физико-химични анализи за изпитание на материали, суровини, продукти и полупродукти във фармацевтичната промишленост.

• Моделиране на биологично-активни вещества чрез съвременен компютърен софтуер. • Производствена дейност на всички нива при производството на различни химико- фармацевтични и козметични препарати.

Магистрите по Медицинска химия могат да работят в:

• Промишлеността за медикаменти и химико-фармацевтични препарати като специалист, технолог, ръководител на производствена група, контрольор на качеството в производството, аналитик-специалист;

• Научно-изследователски организации; • Търговски организации, специализирани в областта на фармацевтичните препарати;

Магистрите по Медицинска химия трябва да притежават задълбочени познания умения по: съвременни методи на органичния синтез, химия и технология на лекарствените средства, фармакология и токсикология, механизми на лекарственото действие, технология на лекарствените форми, компютърно моделиране на биологично-активни вещества, фармацевтично законодателство, мениджмънт и маркетинг. Специалистът ще притежава и допълнителни познания и умения, получени чрез избираеми дисциплини в следните области: химия на хетероциклените съединения, фитохимия (нов), клинична химия, токсикохимия, микробиология и вирусология, имунохимия, биофизикохимия, приложна масспектрометрия.


Хорариум Дисциплина Лекции Упражнения I семестър Съвременни методи на органичния синтез 45 15 Химия на лекарствените средства – I част 45 30 Методи за анализ и контрол 45 45 Фармакология и токсикология 45 15 Избираема дисциплина 30 15 II семестър Химия на лекарствените средства – II част 30 45 Механизми на лекарственото действие 45 Количествена връзка структура-активност и компютърен дизайн на лекарства 30 30 Технология на лекарствените форми 45 15 Избираема дисциплина 30 15 Избираема дисциплина 30 15 III семестър Фармацевтично законодателство, мениджмънт и маркетинг 30 Дипломна работа 420 Избираеми дисциплини Химия на хетероциклените съединения 30 15 Токсикохимия 30 15 Микробиология и вирусология 30 15 Имунохимия 30 15 Биоорганична химия 30 15 Биофизикохимия 30 15 Клинична химия 30 15 Приложна масспектроскопия 30 15 Фитохимия 30 15

Магистърска програма: Медицинска и фармакологична биофизикохимия


Изходна квалификация: образователно-квалификационна степен “бакалавър” от всички специалности на ХИМИЧЕСКИЯ, БИОЛОГИЧЕСКИЯ и ФИЗИЧЕСКИЯ факултети на Софийския университет и от сродни специалности от природо-научните и техническите (технологичните) професионални направления на всички висши училища в страната и чужбина; фармацевти и лекари. В тази трисеместриална магистърска програма бакалаврите надграждат своите прородо-научни знания и умения в съвременни области на химичните, физичните и биологичните науки с приложение в медицината и фармакологията. Магистърската програма по биофизикохимия е разработена съвместно от специалисти в областта от Химическия, Физическия и Биологическия факултети на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ и Институтите по биофизика, по физикохимия и по физика на твърдото тяло при БАН. Програмата е отворена и за други звена, които работят в тази интердисциплинарна научна област на природознанието. Завършилите магистърската програма по МЕДИЦИНСКА И ФАРМАКОЛОГИЧНА БИОФИЗИКОХИМИЯ могат да извършват изследователска, технологично-внедрителска, аналитична и производствена дейност в интердисциплинарната област на биофизикохимията и по-конкретно:

• Фундаментални и научно-приложни изследвания в областта на биофизикохимията с приложение в медицината и фармакологията;

• Технологична и внедрителска дейност по приложение на резултати от фундаментални изследвания, разработване и внедряване на нови и усъвършенстване на съществуващи технологии, внедряване на чужд опит;

• Аналитична дейност: разработване, усъвършенстване, адаптиране и приложение на нови и съществуващи методи за анализ и охарактеризиране на специфични биологично- активни вещества и биоматериали в медицината, фармакологията и биоелектрониката; • Производствена дейност за получаване на биологично-активни вещества и биоматериали

за нуждите на медицинската, фармацевтичната и биотехнологичната практика.

Магистрите по химия (медицинска и фамакологична биофизикохимия) могат професионално да намерят своята реализация в научно-изследователски институти и лаборатории, промишлени фармацевтични, биотехнологични и биомедицински предприятия, хигиенно-епидемиологични и други контролни лаборатории и организации, медицински и стоматологични лечебни заведения, ветеринарно-медицински и селскостопански институти, инспекции по опазване на природната среда, метрологични лаборатории и др.


Хорариум Дисциплина Лекции Упражнения I семестър Клетъчна биология 45 30 Медицинска биохимия 45 30 Биофизикохимия 45 30 Молекулна биофизика 30 15 Избираема дисциплина 1 30 15 Преддипломен практикум I част 30 Незадължителни избираеми курсове II семестър Биоматериалознание 45 30 Физикохимични методи за анализ 45 45 Биомембрани в норма и патология 45 30 Биоелектроника 15 15 Избираемa дисциплина 2 30 15 Преддипломен практикум II част 45 Незадължителни избираеми курсове III семестър Дипломна работа 450 Избираеми дисциплини Анатомия и физиология на човека (задължителен за не-биолози) 30 15 Химична клетъчна сигнализация 30 15 Колоидно-дисперсни системи в медицината, фармацията и биотехнологията 30 15 Квантово-химичен дизайн на лекарствени средства 30 15 Координационни съединения в медицината 30 15 Биосъвместимост на изкуствени материали 30 15 Фармакология и токсикология 30 15 Мембранни процеси на разделяне 30 15 Хемометрични подходи в медицината, фармакологията 30 15 Радиационна биофизика 30 15 Клетъчна биоенергетика 30 15 Електрооптично изследване на природни дисперсни системи 30 15 Биомедицинско приложение на тънки течни филми 30 15 Приложна масспектрометрия 30 15 Биоорганична химия 30 15 И други дисциплини в областта, предлагани в Химическия, Физическия, Математическия и Биологическия факултети на СУ (необходимо е съгласуване с научния ръководител на дипломната работа). Разделянето между задължителни и избираеми курсове е условно и може да се променя в зависимост от спецификата на подготовката на студентите в бакалавърската степен на образование.

Магистърска програма: Наноматериали и нанотехнологии


Нанотехнологиите представляват една от най-модерните и бурно развиващи се области на науката и

практиката в цял свят. Те се основават на новите свойства, които имат наноматериалите, изградени от различни наночастици (домени, кристали, зърна, пори, мицели и др.) с размери от няколко до няколко десетки нанометра, както и на новите процеси използвани за тяхната обработка. На нанометрови разстояния материята се управлява от нови закони, които водят до аналогии между молекулите и наночастиците, съставени от няколкостотин до няколко хиляди атома. Примери за нанообекти са наночастиците (полупроводникови, метални и оксидни), нанокристалите, фулерените и въглеродните нанотръби, нанопорите, квантовите точки, нишки и ямки, тънките филми, наноколоидите и множество други обекти, които имат поне един размер в нанометричната област.

Нанотехнологиите са интердисциплинарна област, обединяваща в себе си неорганичната и органична химия с физиката, биологията и материалознанието. Така те представляват поредната научно-техническа революция, чиито резултати вече се чувстват във всички сфери на материалното производство и бита. Очаква се през идните двадесетина години те да променят из основи човешкия бит със създаването на нови и усъвършенстването на съществуващи продукти и технологии. България може да съживи и модернизира своята икономика, залагайки на нови производства, произлезли от развитието на нанотехнологиите. За това развитие ще има нужда от висококвалифицирани специалисти.

Магистратурата по Наноматериали и нанотехнологии подготвя специалисти в областта на създаване, характеризиране, моделиране и практическо приложение на наноматериалите и развитие на нанотехнологиите. Традициите на Софийския университет, обединени с тези на други научни институции у нас, го правят естественото място за подготовка на такива кадри в национален мащаб. Обект на разглеждане са химията и физиката на наноструктурите, методите за тяхното създаване, моделиране и изследване, типовете нанообекти и наноматериали, индустриалните и биомедицински нанотехнологии и много други. Освен задълбочените познания от уникалния лекционен материал, студентите придобиват и практически умения от засилените лабораторни занимания и участието в научно-изследователски проекти с български и чуждестранни изпълнители.

Завършилите магистратурата специалисти могат да станат създатели и мениджъри на свой високотехнологичен бизнес, изследователи във високотехнологични фирми и производства, изследователи и специалисти в научни институти, преподаватели във висши училища в областта на наноматериалите и нанотехнологиите.

Магистърската програма е предназначена за специалисти с бакалавърска степен по химия, физика, биология, химия и физика, химия и информатика, биология и химия, химични технологии, металургия и др.


Хорариум Дисциплина Лекции Упражнения I семестър Основи на нанотехнологиите 45 15 Наноструктурирани материали 45 15 Физика на наноструктурите 45 15 Химия на наноразмерните материали 45 15 Избираема дисциплина І 30 15 Курсов проект I 120 II семестър Наноколоиди 45 15 Индустриални нанотехнологии 45 15 Биомедицински нанотехнологии 45 15 Избираема дисциплина ІІ 30 15 Избираема дисциплина ІІІ 30 15 Курсов проект II 60 Преддипломен стаж 60 III семестър Дипломна работа 450 Избираеми дисциплини Увод в материалознанието 30 30 Математични методи в нанотехнологиите 30 15 Моделиране на наноструктури 30 15 Агрегиране и подреждане на наночастици 30 15 Методи за изследване на наноматериали 30 15 Полимерни нанокомпозитни материали 30 15 Нанопорести материали 30 15 Наноструктури върху твърдотелни повърхности 30 15 Биологични макромолекули 30 15 Наноразмерни замърсители на околната среда 30 15

Магистърска програма: Неорганични вещества и материали за съвременните технологии


Магистърската програма цели да даде на студентите фундаментални и научно-приложни знания в областта на получаването, характеризирането и приложенията на неорганични вещества и материали в съвременните високоефективни технологии. Учебният план и големият набор от изборни курсове дава възможност (при желание) за получаване на по-тясна специализация в областта на неорганичния синтез, методите за получаване и анализ на вещества с висока чистота, получаването на неорганични материали, наноматериалите и нанотехнологиите и химията на твърдото състояние. Редом с учебните занятия, желаещите студенти могат да участват в производствена работа за получаване на вещества с висока чистота и някои материали на тяхна основа. Завършилите магистърската програма ще получат подготовка за научно-изследователска, технологична и производствена работа в областта на неорганичната химия и неорганичното материалознание.


Хорариум Дисциплина Лекции Упражнения

I семестър Химия и физика на твърдото състояние 45 15 Неорганични материали – получаване, свойства, приложение 45 15 Методи за получаване и пречистване на неорганични вещества 45 30 Наноматериали в съвременните технологии 30 30 Избираеми дисциплини 30 30 Курсов проект 60 II семестър Методи за охарактеризиране на вещества и материали 45 60 Избираеми дисциплини 90 60 Преддипломен практикум 120 III семестър Дипломна работа 600 Избираеми дисциплини Равновесни физични свойства на неорганичните кристални субстанции 30 30 Кристален растеж и физикохимия на дефектите 30 30 Методи за анализ на вещества с висока чистота 30 30 Наноструктури върху твърдотелни повърхности 30 15 Наночастици за биологични цели 30 15 Експериментална и приложна нанотехнология 30 30 Йонообменни и екстракционни методи за синтез и пречистване 15 15 Дестилационни и ректификационни методи за пречистване 15 15 Електрохимични методи за синтез и пречистване 15 15 Монокристали и материали за влакнестата оптика 15 15 Вещества и технологии за микроелектрониката 15 15 Химия и физика на луминофорите 15 15 Основни разделителни процеси при малотонажни химични производства 30 30 Материали на основата на редкоземни елементи 15 15 Спектроскопски методи за изследване повърхността на вещества в твърдо състояние и на наноструктури 30 30 Избираеми дисциплини Молекулна динамика и Монте Карло симулации 30 15 Квантовохимични методи в координационната химия 30 15 Химична кинетика на молекулно ниво и реакционни механизми 30 15 QSAR за биомолекули+ 30 15 Аб иницио МО изчисления+ 45 Квантово-механични методи за моделиране на дефектите в твърди тела+ 30 15 Обектно-ориентирано програмиране* 30 15 Молекулна механика 30 15 Хемометрия+ 30 15 + общ курс с други магистратури *спецкурс към ФМИ

Магистърска програма: Органични материали във висшите технологии


Основната цел на магистърската програма “Органични материали във висшите технологии” е да задълбочи познанията на студентите с най-важните приложения на органичните продукти и материали в съвременните авангардни технологии в областта на микроелектрониката, фотолитографските процеси и приложението им в производството на интегрални схеми, модерната репрография (фотокопирни процеси и материали), дигиталната фотография, оптически запис на информация, материали за информационни дисплеи, съхранение и преобразуване на слънчева енергия, нови високо чувствителни сензори в химията, медицината и биологията. Друга основна цел на магистърската програма е да се покаже връзката между строежа и специфичните функционални свойства на органичните молекули, включващи светлинна абсорбция, флуоресценция и фосфоресценция, фотохромизъм, нелинейно-оптични свойства, фотоелектрични свойства, фотопроводимост, агрегация и др. На тази основа процесът на обучение завършва с изработване на дипломна работа в гореизброените области, съчетавайки придобитите теоретични представи с областта на практическото им приложение. Избираемите дисциплини, при необходимост се съгласуват с възложител за подготовка на кадри с конкретна насоченост, предвид бъдещата работа на завършилите магистратурата. Получената цялостна подготовка ще дава възможност и за последващо развитие в научно-изследователската и (или) преподавателска работа. За магистратурата могат да кандидатстват студенти завършили специалностите на Химическия и Биологическия факултети. Кандидати завършили физика или инженерни специалности могат да се обучават в магистратурата, като предварително в рамките на един семестър получат необходимият базис от знания по химия. Завършилите магистратурата могат да работят в малки предприятия в посочените по-горе области, както да продължат обучението си в докторантури или като преподаватели и научни работници в БАН и Университетите.


Хорариум Дисциплина Лекции Упражнения I семестър Органични материали в съвременните технологии 45 15 Молекулен дизайн на багрила. Биомаркери и индикатори 45 15 Специални полимери във висшите технологии 45 15 Инструментални методи за анализ 30 30 Избираема дисциплина 30 15 Избираема дисциплина 45 15 II семестър Наноматериали в съвременните технологии 30 30 Течни кристали – основни принципи и приложение Липидни монослоеве. Лиофилни течни кристали 30 15 Структура и оптични свойства на органичните съединения 30 30 Органични молекули в действие. Сензори в химията, биологията и медицината. 45 15 Избираема дисциплина 30 15 Избираема дисциплина 45 15 III семестър Дипломна работа 600 Избираеми дисциплини Съвременни хроматографски методи за разделяне и анализ на органични материали 45 15 Приложна фотохимия 45 15 Координационни съединения и тяхното приложение в съвременните технологии 30 15 Органични луминофори 45 15 Зеолити и мезопорести материали във висшите технологии 30 15 Слънчева енергетика. Съхранение и преобразуване на слънчевата енергия 30 15 Изчислителни методи в органичната химия 30 15

Магистърска програма: Органична химия


Обучението в магистърската програма Органична химия се базира на придобитите вече основни познания по органична химия за главните групи органични съединения и тяхната структура, както и за техните характерни химични отнасяния и механизмите, по които протичат взаимодействията между тях. Основната цел на тази магистърска степен е да даде най-важните принципи, въз основа на които е изградена съвременната органична химия, да систематизира и обобщи съвременните направления в ней-ното развитие, използването на нови авангардни методи, техники и реактиви, за получаването на съединения с предварително програмиран строеж, приложението на компютърни програми за моделиране на органични съединения, за използването на изчислителни методи и техники за теоретични изследвания върху реакционната способност и биологическата активност и модерните методи за структурен анализ на органични съединения. В хода на обучението се предвижда да бъдат изслушани четири основни лекционни курса, с чиято помощ да се изградят основните познания в тази област. Тези знания ще бъдат задълбочени чрез надстроечни курсове в два пакета (по избор), които ще насочат студентите към няколко по-специфични направления в органичната химия. Обучението по тях ще се извърши чрез преминаване на четири специализирани курса, които трябва да бъдат тясно свързани и с темата на дипломната работа. Успоредно се предоставя възможността и за свободен избор на спецкурсове и по други направления, които представляват интерес за студента с оглед на неговата бъдеща професионална реализация. Курсът на обучение завършва чрез изработване на дипломна работа под формата на научни изследвания в определена специфична област на съвременната органична химия. Преподавателската работа в рамките на тази магистърска степен почива на традиците на преподавателите от катедрата по Органична химия в областта на обучението на студентите както по общата дисциплина „Органична химия“, така и в някои нейни специализирани направления. Като лектори за отделни лекционни курсове ще бъдат привлечени изтъкнати спе-циалисти в съответната област както от други катедри, така и видни учени от институтите на Българската академия на науките, с които катедрата по Органична химия подържа особено плодотворно сътрудничество не само в научните изследвания, но и при разработването на дипломни работи и докторантури в областта на органичната химия. Дипломираните магистри по Органична химия могат да се реализират професионално в научно-изследователските и ведомствените институти и лаборатории, работещи в областта на органичната хи-мия, на фармацевтичната химия и на биорганичната химия.


Хорариум Дисциплина Лекции Упражнения I семестър Съвременни методи на органичния синтез 45 15 Структурен анализ на органични Съединения 30 30 Съвременни хроматографски методи за разделяне и анализ на органични съединения 30 30 Структура и реакционна способност на Органичните съединения 45 15 Избираема дисциплина 30 15 II семестър ПЪРВО НАПРАВЛЕНИЕ Компютърно моделиране на органични съединения 30 30 Стереоселективен и асиметричен синтез 30 15 Биотрансформации на органичните съединения 30 15 Комплексните съединения в органичната химия 45 30 Избираема дисциплина I 30 30 Избираема дисциплина II 30 15 ВТОРО НАПРАВЛЕНИЕ Органични молекули в действие 30 15 Химия на лекарствените средства 45 30 Структура и оптични свойства на органичните съединения 30 30 Количествена връзка между структура и биологическа активност на органични съединения 30 15 Избираема дисциплина I 30 30 Избираема дисциплина II 30 15 III семестър Дипломна работа 450 Избираеми дисциплини I семестър Природни биорегулатори и пестициди 30 15 Токсикохимия и токсикология 30 15 Органични замърсители на околната среда – превенции и очистване 30 15 Комбинаторна химия 30 15 II семестър Стереохимия на органичните съединения 30 15 Съвременни техники в ЯМР спектроскопията 30 30 Приложение на ИЧ и УВ спектралните методи в структурния анализ 30 30 Приложна мас-спектрометрия 30 15 Синтез на хетероциклени съединения 30 15 Факултативни курсове (четат се в рамките на бакалавърската степен) Масспектрометрия Химия на природните съединения Биоорганична химия Органичен катализ Елементорганична химия

Магистърска програма: Полимери

Форма на обучение: редовна Форма на обучение: задочна Срок на обучение: 3 семестъра Срок на обучение: 4 семестъра

Полимерите (синтетични и биополимери) по разпространеност са на втора позиция след суровинните (рудни и нерудни) материали в природата. Това е важен, но не единствен фактор, предопределящ необходимостта от задълбочено изследване и изучаване на полимерите като вещества и материали. Биополимерите съставят над 75% от сухото вещество на живата клетка и по своите функции са с решаващ принос за съществуването и генезиса на живата материя. На другия полюс са синтетичните полимерни полупроводници, свръхпроводници, светоемитиращи диоди и батерии, топлинни и слънчеви клетки, високоселективни мембрани, генното и тъканно инженерство, пластоелектрониката, биоинформатиката и полимерните наноматериали. И всичко това на фона на вече класическите полимерни фолийни, влакнести и композиционни материали, без които съвременният живот е просто немислим. Всичко заедно предопределя безалтернативно необходимостта от интензивна изследователска и приложна дейност в областта на полимерната наука и практика, както и подготовката на квалифицирани кадри за тази цел.

Целта на магистратурата по Полимери е усвояването от студентите на знания и умения по четирите основни области на полимерната наука и практика; полимерна химия и синтез на полимери, полимерна физика и теория, биополимери и полимерно материалознанние. За достигането на тази цел са обединени усилията на най-изтъкнати специалисти в различните области на полимерната наука и преподаване от Химическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“, Института по Полмери към БАН, Института по Физикохимия към БАН и Химикотехнологичния и металургичен университет в гр. София. Амбицията на екипа е да даде на студентите знания и умения за теоретична обосновка и осмисляне на процесите за получаване и многопосочно приложенние на полимерите, използвайки съвременни математични методи, физични модели и специализиранно софтуерно обезпечаване. Курсът има амбицията да отговори на две поне ясно изразени тенденции в развитието на полимерната наука и практика: 1. Доминиращо навлизане на строги количествени методи за анализ, моделиране, оптимизиране и прогнозиране свойствата и функциите на полимерите; 2. Вероятностната природа на макромолекулите и макромолекулните асоциати като многочастичкови– ансамблови обекти, както и на техните трансформации предопределят доминиращо използване на вероятностeн апарат и методи за достигането на дефинираната цел.

И двете тенденции диктуват широкото използване на съвременни изчислителни системи за разрешаването на почти всяка конкретна задача. По този начин курсът е с амбицията за съществен принос за изграждането на специалисти с адекватни на съвременното развитие на полимерната наука и практика знания и умения.

Завършилите магистърската програма по Полимери са с подготовка за успешна конкуренция на пазара на труда у нас и в чужбина като висококвалифицирани изпълнителски и ръководни кадри във всички химични предприятия и фирми по получаване на мономери, полимери, преработка на полимери (каквито са по-голямата част от предприятията в химическата промишленост), както и при използването на полимерите в машиностроенето, приборостроенето, строителството, текстилната промишленост, микроелектрониката и полупроводниковата техника, производството на битови прибори и препарати за битовата химия (бои, лакове, лепила, тапети, постелки, балатуми и др.), информационните технологии, нанотехнологиите, приложението на интелигентни материали, създаването на нови енергийни източници, селското стопанство, козметично-парфюмерийната, фармацевтичната промишленост и медицината. Те могат също успешно да се конкурират за преподавателски места във висши учебни заведения, научни работници в академични и отраслови научни звена, в които с подготовката и ориентираната си компютърна грамотност да бъдат инициатори на оригинални научни разработки в най-новите направления на полимерната наука и приложението на полимерите във висшите технологии. Горепосочените производствени и научни звена съществуват в нашата страна. Важно е обаче да се отбележи, че с тази си подготовка завършилите тази магистратура ще бъдат в съответствие с изискванията към млади специалисти по полимери и във всички други страни.

Завършилите магистратурата по Полимери (3 семестъра обучение след дипломирането като бакалавър) придобиват образователно-квалификационната степен „магистър“ с професионална квалификация „магистър-химик“. Това им обезпечава правото да работят във всички научни, учебни (висши, полувисши и средни), приложно-изследователски, производствени и търговски институции и звена, в които висшето химическо образование е необходимо за успешното им функциониране и развитие. Това с особена сила важи за тези от тях, в които полимерната наука е с доминиращо значение. Освен това завършилите тази магистратура са с подготовка за успешни конкурси за докторантура в областта на полимерната наука във всички престижни учебни заведения по света. Не на последно място по значение е подготовката, която получават завършилите тази магистратура в областта на биополимерите и приложението на полимерите във висшите технологии. Това е прозорец към най-интензивно развиващите се сега области на човешкото познание и практика – тези за живота, информационните и нанотехнологиите.

УЧЕБЕН ПЛАН (РЕДОВНО ОБУЧЕНИЕ)

Наименование на задължителни учебни дисциплини Хорариум

I семестър Лекции Упражнения Общо Макромолекулно инженерство 30 30 60 Полимерни смеси, композити и нанокомпозити 30 30 60 Физични методи за охарактеризиране на полимери и полимерни материали 45 30 75 Избираеми дисциплини (две 1) 60 30 90 Курсов проект 45 45 Изследователска практика 90 90 II семестър Фазови и релаксационни преходи при полимерите 30 30 60 Теория и компютърно моделиране на полимерни системи 30 30 60 Биополимери 30 30 60 Полимерни влакна, филми, мембрани и течни кристали 45 30 75 Избираеми дисциплини (два) 60 30 90 Преддипломен стаж 1 60 60 III семестър Преддипломен стаж 2 525 525

Наименование на избираеми учебни дисциплини Високомодулни и високоякостни полимери 30 15 45 Полимерни разтвори, мрежи и гелове 30 15 45 Реология и преработка на полимерите 30 15 45 Водоразтворими полимери и полиелектролити 30 15 45 Деструкция, стабилизация и рециклиране на Полимерите 30 15 45 Биоактивни, биосъвместими и медикофармацевтични полимери 30 15 45 Полимери от биовъзстановими източници 30 15 45 Елементоорганични полимери 30 15 45 Органични и неорганични хибридни полимери 30 15 45 Термичен анализ 30 15 45 Електро-и фотоактивни полимери 30 15 45 1- избират се минимум четири дисциплини: две през първи семестър и две през втори семестър.

Магистърска програма: Радиохимия и радиоекология


Магистърската програма има за цел да запознае студентите с: • особеностите в химичното поведение на радиоактивните вещества; • методите за измерване на йонизиращи лъчения; • методите за получаване, анализ и приложение на радионуклиди и белязани съединения; • химични проблеми, свързани с експлоатацията на енергетични ядрени реактори и други

съоръжения; • контрола и опазването на околната среда от радиоактивни замърсявания. Практическите занятия (значителна част от които включват елементи на изследователска работа) целят да създадат специфичните умения за химична работа с радиоактивни вещества и да развиват възможностите на студентите за решаване на конкретни проблеми. Големият набор от изборни курсове дава възможност за получаване (при желание) на тясна специализация в:

радиохимични и радиоекологични проблеми на ядрената енергетика, вкл. преработване и управление на радиоактивни отпадъци; радиоаналитична химия и контрол на околната среда; производство и приложение на радионуклиди и белязани съединения.

Тези направления очертават и областите на реализация на завършилите специалисти. Магистърската програма може да бъде следвана от широк кръг специалисти с бакалавърска или магистърска степен по химия, химични технологии, химия и физика, и биология и химия. Завършилите магистърската програма по Радиохимия и радиоекология могат да се занимават с изследователска, технологично-внедрителска, аналитична и производствена дейност и по-конкретно: • Фундаментални и научно-приложни изследвания в областта на радиохимията, радиационната

химия, радиоекологията, приложението на радиоизотопите и белязаните съединения в химията, биологията, физиката, медицината, селско-стопанските науки, геологията, техническите науки;

• Технологична и внедрителска дейност по приложение на резултати от фундаментални изследвания, разработване и внедряване на нови и усъвършенстване на съществуващи технологии, внедряване на чужд опит;

• Аналитична дейност: разработване, усъвършенстване, адаптиране и приложение на нови и съществуващи методи за анализ и охарактеризиране на радиоактивни изотопи и белязани съединения в природни и техногенни продукти;

• Производствена дейност в производството и всички области на приложението на радиоизотопи и белязани съединения и в ядрената енергетика. Магистрите по Радиохимия и радиоекология могат да работят в: ядрената енергетика, преработката и

съхранението на радиоактивни отпадъци, производството на радиоизотопи и белязани съединения, контрола и опазването на околната среда, във всички области на медицината, селското стопанство и промишлеността, в които се прилагат радионуклиди или се контролира тяхното съдържание, в научно-изследователски и ведомствени институти и лаборатории, във ведомства и институции, ангажирани с контрола и опазването на околната среда, във висши училища и др. п.

Магистрите по Радиохимия и радиоекология трябва да познават задълбочено основите на: радиохимията, радиометрията, дозиметрията, ядрените методи за анализ, радиоекологията, да имат познания в радиобиологията, химичните проблеми на ядрената енергетика (вкл. контрол на охлаждащата вода на ядрените реактори, преработката на радиоактивни отпадъци, извеждането от експлоатация на ядрените съоръжения), получаването и приложението на радионуклиди и белязани съединения, принципите и приложението на ядрените методи за анализ.

Магистрите по радиохимия и радиоекология следва да притежават специфичните умения за работа със закрити и открити източници на йонизиращи лъчения, да синтезират и анализират радиоактивни вещества, да извършват контрол на околната среда, да оценяват риска при работа с източници на йонизиращи лъчения, да извършват деконтаминация на обекти, замърсени с радиоактивни вещества.


Хорариум Дисциплина Лекции Упражнения I семестър Радиохимия 45 45 Радиометрия и дозиметрия 30 45 Основи на радиобиологията 30 15 Избираеми дисциплини 45 75 Курсов проект 60 II семестър Радиоекология 30 45 Ядрени методи за анализ 30 45 Избираеми дисциплини 60 90 Преддипломен практикум 60 III семестър Изследователска практика 160 Дипломна работа 405 Избираеми дисциплини Реакторна химия 30 30 Радиоактивни отпадъци 30 30 Контрол и управление на риска при ядрени съоръжения 30 15 Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения 15 15 Експлоатационни изменения на конструкционни материали на ядрени съоръжения 30 15 Основи на физиката на ядрените реактори 30 15 Производство на радиоактивни изотопи и белязани съединения 30 45 Приложение на радионуклиди 30 45 Радиоизотопно датиране 15 30 Радиационна химия 30 30 Фотохимия 30 30 Химия на f-елементите 30 30 Рентгенофлуоресцентен анализ Мьосбауерова спектроскопия 15 15 Правни проблеми на използването на ядрената енергия 15

Магистърска програма: Съвременни спектрални и хроматографски методи за анализ


Инструменталните методи за анализ имат изключително важно значение за съвременното общество и намират масово приложение в промишлеността, селското стопанство, опазването на околната среда, здравеопазването, научните изследвания и др. области. Най-широко използвани са модерните спектрални и хроматографски методи, преди всичко поради техните ценни метрологични и технически характеристики: висока чувствителност, селективност, универсалност, производителност, възможности за автоматизация и компютъризация.

Подготовка на специалисти със задълбочени познания в областта на съвременните методи на атомната спектроскопия (атомноемисионна, атомноабсорбционна), масспектрометрията, рентгеновите и ядрени методи за анализ, методите на молекулната спектроскопия (електронна, инфрачервена, раманова), ЯМР и ЕПР спектроскопия и хроматографските методи за анализ (високоефективна течна хроматография, газова хроматография, специални хроматографски техники), притежаващи: • теоретична подготовка в областта на спектроскопията и приложението и в съвременните методи

за анализ; • специфични практически умения за работа с високоспециализирани апарати и софтуер; • познания върху съвремените аналитични процедури за пробоподготовка, варианти за разделяне

и концентриране, • за определяне на химични форми; • способни да работят в областта на контрола на качеството в промишлеността; разработването и

усъвършенстването на методи за анализ; • контрола на околната среда. • Целта на магистратурата съответства на нуждите на страната ни, където инструменталните

методи за анализ, предимно спектрални и хроматографски, намират широко приложение.

Завършилите магистърската програма по Съвременни спектрални и хроматографски методи за анализ, ще могат да се включат активно при решаване на съществени за страната ни проблеми като: • Контрол на качеството на входящи суровини във всички отрасли на икономиката • Контрол на качеството на произведена продукция от български предприятия • Усъвършенствуване на съществуващи, разработване на нови съвременни методики за анализ и

внедряването им в аналитичната практика на страната • Контрол на замърсяването на околната среда • Контрол на качеството на храни, напитки, фармацевтични препарати.


Хорариум Дисциплина Лекции Упражнения I семестър Увод в съвременния инструментален анализ 15 15 Компютърни методи в спектроскопията и хроматографията 60 45 Методи на многовариационната статистика в химичния анализ 45 30 Съвременни хроматографски методи 30 30 Съвременни атомноспектроскопски методи 30 30 Съвременни методи на молекулната спектроскопия 30 30 Курсов проект 1 75 II семестър Лабораторна практика 120 Задължителен курс от избран модул 30 30 Задължителен курс от избран модул 30 30 Задължителен курс от избран модул 30 30 Избираема дисциплина 30 30 Избираема дисциплина 30 30 Избираема дисциплина 30 30 Избираема дисциплина 30 30 Избираема дисциплина 30 30 Избираема дисциплина 30 30 Курсов проект 2 75 III семестър Преддипломна практика 75 Дипломна работа 420 Избираеми дисциплини • Хроматография Високоефективна течна хроматография Газова хроматография и газова хроматография с масспектрометрия • Атомна спектроскопия Атомноемисионна спектроскопия Атомноабсорбционна спектрометрия Рентгенови и ядрени методи за анализ Комбинирани и хибридни методи за анализ • Молекулна спектроскопия Електронна (UV/VIS, флуоресцентна) спектроскопия Инфрачервена и Раманова спектроскопия ЯМР спектроскопия ЕПР спектроскопия Масспектрометрия

Магистърска програма: Учител по химия

Форма на обучение: редовна и задочна Срок на обучение: 3 семестъра

Магистърската програма има за цел подготовка на учители за средното образование с най-висока квалификация (магистър-учител), чрез която може да се създава и поддържа въведеното в развитите европейски държави общество на познанието и обучението (knowledge and learning society). Магистърската програма дава:

• равни възможности за всички бъдещи студенти; • акцент върху индивидуалните качества на всеки студент; • включване на студентите в изследователския процес в областта на образованието; • възпитание на култура, която разпознава, цени и разпространява положителния опит; • осигуряване на качество и добри практики в преподаването и обучението; • учителска правоспособност (ДВ бр. 34/1997г.).

Условия за кандидатстване: Бакалавър/магистър по химия или висше образование по други специалности, в които химията е съществен компонент на обучението. Специалистите с образователно-квалификационната степен „магистър-учител по химия” след дипломирането си:

• ще владеят основните понятия в науката, ще познават методите за научните изследвания, ще познават историята и същност та на химията като природна наука, ще могат да изграждат навици за учене у учениците, което ще позволи различните аспекти на природните науки да се изпълнят със съдържание;

• ще могат да планират самостоятелно уроците си в училище съобразно интересите на учениците и най-добрите практики от миналото и новите образователни тенденции;

• ще владеят стратегии за минимизиране на трудностите, които изпитват учениците при усвояването на основните научни понятия и представи;

• ще могат да избират според конкретните обстоятелства различни образователни стратегии с оглед най-ефективното им използване в учебния процес;

• ще познават всички методи на педагогическото оценяване като средство за повишаване ефективността на обучението и оценка на ученическия и учителския труд;

• ще владеят различните методи за общуване и поощряване на справедливостта, интересите, сътрудничеството и взаимопомощта в клас;

• ще знаят как да се подпомага процеса на обучение чрез по-близки контакти с учениците и техните семейства, с колеги и с всички други, които имат някакво отношение към този процес.



I семестър Училищен курс по химия 90 Теория на възпитанието и дидактика 45 15 Педагогическа психология 45 15 Научен семинар I част 15 Избираема дисциплина от група II 30 15 Избираема дисциплина от група II 30 15 II семестър Методика на обучението по химия 60 60 Аудио-визуални и информационни технологии в обучението по химия 15 30 Учебни опити и демонстрации 15 45 Задачи и контрол в обучението по химия 15 30 Научен семинар II част 15 Избираема дисциплина от група I 30 15 Избираема дисциплина от група I 30 15 III семестър Текуща педагогическа практика 45 Преддипломна педагогическа практика 75 Научен семинар III част 30 Дипломна работа 180 Избираеми дисциплини I група Основни понятия и теории в химията Проблеми на екологията и устойчивото развитие Училищно законодателство и учебна документация Наркомании и превенция на детската престъпност Методика на училищната дисциплина Методология и методи на педагогическите изследвания История на педагогиката II група История и философия на химията Химия и общество Наркомании и превенция на детската престъпност Математика за учители по химия Съвременни химични технологии Реторика Факултативни дисциплини Английски език за учители по химия

Магистърска програма: Химия на твърдото състояние


Химията на твърдото състояние е важна и бързо развиваща се научна и практическа област. Тя представлява и теоретичната база на съвременното материалознание. Магистратурата има за цел да подготви специалисти с фундаментални и приложни знания и умения в областта на химията на твърдото състояние и по-специално в областите на:

Теорията на електронния строеж и произтичащите от него свойства

на кристални и аморфни твърди тела и на системи с ниска размерност Кристална структура и растеж и методите за структурен анализ Физикохимия на твърдофазни процеси Експериментални методи за синтез, изследване и характеризиране на

вещества в твърдо състояние. На тази основа се предлагат обяснение на свойствата на вещества в твърдо състояние, представя се зависимостта им от кристалния строеж, химичния състав, размера и размерността, знания, които лежат в основата на дизайна на нови материали със зададени свойства. Специалисти с такава подготовка могат още по време на следването да се интегрират в научно-изследователски проекти. Магистрите по химия на твърдото състояние могат да намерят мястото си като специалисти в областите на дизайн, синтез и характеризиране на твърдофазни материали в:

електроника и микроелектроника магнетохимия оптоелекроника информационни технологии синтетична и каталитична химия химия на наноматериали разработване на нови технологии за твърдофазни продукти.

Магистърската програма се предлага на широк кръг специалисти с бакалавърска степен по химия, химия и физика, биология и химия, химия и информатика, химични технологии както и на специалисти с висше образование от специалности, в които химията и физиката имат голяма тежест. Програмата се реализира в три семестъра като тежестта в първия и втория семестър е върху теоретични и експериментални методи на химията на твърдото състояние. Третият семестър е посветен на изработване на дипломна работа със силен научно-изследователски елемент. Изборните курсове са от два вида: тясно специализирани и интердисциплинарни.


Хорариум Дисциплина Лекции Упражнения I семестър Основи на кристалографията и кристалохимията 30 30 Термодинамика на твърдото състояние и кинетика на хетерогенни реакции 45 30 Електронен строеж и свойства на вещества в твърдо състояние и на наноструктури 45 30 Избираеми дисциплини (общо) 60 30 Курсов проект 75 II семестър Експериментални методи в химията на твърдото състояние 45 30 Кристален растеж и физикохимия на дефектите 60 30 Избираеми дисциплини (общо) 60 30 Преддипломен практикум 75 III семестър Дипломна работа 600 Избираеми Термичен анализ 15 15 Спектроскопски методи за изследване на вещества в твърдо състояние и на наноструктури 30 30 Аморфни материали 15 15 Нанокристални материали 30 15 Полимерни материали 15 15 Оптични материали 15 15 Химия и физика на луминофорите 15 15 Магнетохимия 15 15 Механохимия на твърдите тела 15 15 Квантова химия на периодични и на наноструктури+ 45 15

Магистърска програма: Чисти вещества и материали на тяхната основа


Производството на продукти с висока степен на чистота, както и това на материали със специално

предназначение, изисква подходи, знания и умения, които не се придобиват в основните курсове на обучение.

Магистърската програма цели да развие тези умения у студентите, като ги запознае по-конкретно с въпросите, свързани с:

• теоретичните основи и спецификата на методите за получаване и анализ на вещества с висока степен на чистота;

• методите за синтез и охарактеризиране на най-важните неорганични материали в съвременните технологии в областите на електрониката, оптиката, керамичната, фармацевтичната, хранително-вкусовата и други промишлености.

Големият набор от избираеми дисциплини дава възможност за по-тясна специализация на студентите в желана от тях област на обучение.

Практическите занятия, включващи в голяма степен елементи на изследователска работа, целят да създадат специфични умения за максимално прецизна химическа работа в условия, осигуряващи висока степен на чистота на продуктите.

Реализирането на поставените в магистратурата цели се основава на десетилетни научни и педагогически традиции на Химическия факултет, както и на нови направления, успешно развиващи се в настоящия момент.

Завършилите предлаганата магистърска програма могат да намерят реализация като специалисти в изследователска, технологична, производствена и контролна дейност в областта на получаването на химични реактиви и високо чисти вещества, в редица области на материалознанието, както и в други малотонажни химични производства.

Магистърската програма може да бъде следвана от специалисти с бакалавърска степен по химия, химични технологии, химия и физика, химия и информатика, биология и химия.


Хорариум Дисциплина Лекции Упражнения I семестър Методи за получаване на вещества с висока чистота 45 45 Методи за анализ ва вещества с висока чистота 45 45 Кристалография и кристалохимия 30 15 Избираеми дисциплини 75 90 Курсов проект 60 II семестър Материали на основата на вещества с висока и специална чистота 45 45 Методи за охарктеризиране на вещества и материали 45 45 Избираеми дисциплини 75 90 Преддипломен практикум 105 III семестър Дипломна работа 450 Избираеми Основни разделителни процеси при получаване на вещества с висока чистота 30 30 Кристализационни, утаителни и адсорбционни методи за пречистване 30 30 Йонообменни и екстракционни методи 30 30 Дестилационни и ректификационни методи 30 15 Електрохимични методи за синтез и пречистване 30 15 Механохимични и плазмохимични методи 30 15 Вещества и технологии за микроелектрониката 30 30 Материали за медицински цели и хранителната промишленост 15 15 Материали на основата на редкоземни елементи 15 15 Фирмено управление 30 15

СПЕЦИАЛНОСТ ХИМИЯ И ИНФОРМАТИКА

Магистърска програма: Информатика и компютри в обучението по химия Магистърската програма има за цел подготовка на учители по "Химия и опазване на околната среда" за средното образование с квалификация информатика и компютри в обучението по химия. Главната цел на магистърската програма е да подготви специалисти, които да въведат в средното училище съвременните постижения на електронното обучение по природните дисциплини. Магистърската програма дава:

• равни възможности за всички бъдещи студенти; • включване на студентите в изследователския процес в областта на образованието; • запознаване с новите образователни технологии, свързани с използването на съвременните информационни и комуникациони технологии;

• осигуряване на необходимата методична подготовка за планиране и ръководство на учебния процес;

Условия за кандидатстване: Бакалавър/магистър по химия, химия и физика, химия и информатика, биология и химия или друга специалност, в която химията е съществен компонент на обучението. Кандидатите трябва да притежават учителска правоспособност по химия. Специалистите с образователно-квалификационната степен „магистър-учител” и специализация в областта на информатиката и компютрите в обучението по химия след дипломирането си:

• ще владеят основните понятия в науката, методите за научни изследвания и съвременните техники за преподаване в средното училище;

• ще могат да обезпечат методично учебния процес; • ще използват съвременната техника за преподаване, като обогатяват съществуващите дидактически материали

Форми на обучение: редовна и задочна.


(редовно обучение)


I семестър Компютърни системи и технологии 30 30 Изчислителни задачи в естествените науки- методи 45 45 за компютърно решаване Училищен курс по химия 60 0 Електронно обучение в естествените науки 30 30 Избираема дисциплина от група I 30 15 Избираема дисциплина от група II 30 30 II семестър Бази данни и специализиран софтуер в естествените 30 45 науки и обучението Аудио-визуални и информационни технологии в обучението 30 30 по химия Методика на обучението по химия с хоспитиране 45 45 Учебни опити по химия и демонстрации 15 45 Избираема дисциплина от група I 30 15 Избираема дисциплина от група II 30 30 III семестър Графични системи и среди в химията 30 30 Компютърна химия и биохимия 30 45 Педагогическа практика 75 Преддипломен стаж 195 Избираеми дисциплини I група Училищно законодателство и учебна документация 30 15 Реторика 30 15 Методика на училищната дисциплина 30 15 Методи и методология и на педагогическите изследвания 30 15 История на педагогиката 30 15 II група Компютърни среди за описание на данни 30 30 Обработка на образи и виодеоматериали 30 30 Информационни технологии за популяризиране на 30 30 педагогическата и научната дейност (презентации) 30 30 Компютърни мрежи в естествените науки и обучението 30 30

ПРОГРАМА

За конкурсен изпит по химия за местата субсидирани от държавата за магистърските програми по специалностите

“Химия” и “Химия и информатика” (за платено обучение не се държи конкурсен изпит по химия)

I. Строеж на веществото 1. Квантово-механичен модел за строежа на атома Уравнение на Шрьодингер: изисквания към решенията на уравнението; собствени функции и собствени стойности на енергията. Атомна орбитала: определение, квантови числа, които я определят, s-, p-, d- и f-АО: Функции на радиално разпределение на вероятността (проникваща способност на АО). Форма и ориентация в пространството Квантово състояние: определение, квантови числа, които го определят. Основно, възбудено, валентно състояния на атома Енергия на АО: зависимост от разстоянието между електрона и ядрото; зависимост от квантовите числа за едно- и многоелектронната система. Израждане по орбитално квантово число. Ред на енергетичните нива в многоелектронна система Конфигурация на електронната обвивка: енергетичен принцип, принцип на Паули, правила на Хунд 2. Теория на химичната връзка МВВ: симетрична и антисиметрична вълнови функции – енергия и разпределение на електронната плътност. Припокриване на атомните орбитали. σ-, π- и δ- връзки. Хибридизация на АО – определение, условия за реализирането є, видове хибридизация с участие на s-, p- и d- АО. Хибридизация и пространствен строеж на молекулите – влияние на несвързващите електронни двойки – примери. Образуване на кратни връзки- примери. Донорно-акцепторен механизъм за образуване на ковалентна връзка – примери. Делокализирани π-връзки – примери. ММО: Основни положения. Свързващи и антисвързващи МО – енергия и разпределение на електронната плътност. Електронна структура на двуатомните молекули и молекулярни йони на елементите от I и II период (енергетичен ред на МО, порядък, магнитни свойства на частиците). Съвременни теории на координативната връзка МВВ: хибридизация и геометрия на комплекса, външно- и вътрешноорбитални, високо- и нискоспинови комплекси – примери; ТКП: снемане на израждането на d-АО на комплексообразувателя в полето, с определена симетрия, създавано от лигандите. Параметър на разцепване. ЕСКП- пресмятането є за конкретно електронно разпределение. Ниско- и високо- спинови комплекси. Цвят и магнитни свойства. ТЛП: основни моменти при намиране на МО на комплекса от орбиталите на лигандите и комплексообразувателя. Построяване на МО – диаграма на комплекс с к.ч. 6, октаедрична симетрия без и с образуване на π-връзка. Междумолекулни взаимодействия Ван-дер-ваалсови сили: ориентационно, индукционно, дисперсионно взаимодействие. Енергия на взаимодействие между молекулите – уравнение на Ленард-Джонс. Водородна връзка: експериментални доказателства – примери. Аномалии във физичните свойства на водата II. Периодична система на елементите Номенклатура на неорганичните съединения по IUPAC. Строеж на периодичната система в съответствие със строежа на електронната обвивка на атомите Електронна конфигурация на атомите на елементите от I до VIII период на периодичната система Основни особености при изграждане на електронната обвивка на атомите на елементите Периодично изменящи се свойства на химичните елементи: атомни и йонни радиуси – лантаноидно свиване, йонизационна енергия, електронно сродство, електроотрицателност. Тенденции в периода, главната и вторична подгрупи Йонизация на атомите на d-елементите Закономерности в изменението на химичните свойства на елемента в главните и вторични подгрупи и в периода Особености в свойствата на елементите от II-ри период на периодичната система (диагонално сходство).

III. Химични процеси 1. Елементи от общата термодинамика Фундаментални уравнения нулев, първи и втори принцип на термодинамиката. Енергия на Helmholtz и енергия на Gibbs. Уравнение на Gibbs-Helmholtz. Общи условия за равновесие; критерии за посоката на процесите. 2. Статистическа термодинамика Ентропия и вероятност; формула на Boltzmann и константа на Boltzmann. Статистически характер на Втория термодинамичен принцип. Флуктуации на термодинамичните величини (брауново движение). Барометрична формула. 3. Химично равновесие Условие за химично равновесие в хомогенни системи. Равновесна константа, изразена чрез налягане, концентрации и молни части. Реакционна изотерма. Приложение на уравнението на Gibbs-Helmholtz. Реакционна изохора и изобара. Принцип на LeChatelier-Brown. 4. Фазови превръщания в едно- и в многокомпонентни системи Изпарение, сублимация, стапяне, полиморфно превръщане. Топлини на фазовите преходи и температурната им зависимост. Уравнения на Clapeyron-Clausius; приложение към изпарение и стапяне. Условие за равновесие в хетерогенна многокомпонентна система (без химична реакция). Закон за фазите на Gibbs. Алотропия и полиморфизъм – определение, примери (въглерод, фосфор, кислород, сяра). Фазови диаграми: Диаграми на състоянието на еднокомпонентни системи: сяра, вода Диаграма на състоянието на двукомпонентни системи: Системата Fe-C. Евтектично и евтектоидно превръщане. Fe-C сплави (стомана, бял и сив чугун). Системата SiO2-Al2O3 5. Химична кинетика Скорост на химична реакция: дефиниране; зависимост на скоростта от концентрацията на реагиращите вещества; скоростна константа; кинетично уравнение; молекулност и порядък на реакцията; скоростоопределящ етап. Реакции от I-ви и II-ри порядък. Температурна зависимост на скоростта на химичните реакции: уравнение на Arrhenius (извод, тълкуване); активираща енергия (дефиниция). Катализа (катализатори, промотори, отрови): същност на каталитичното действие, хомогенна и хетерогенна катализа. 6. Eлектрохимия Електрохимичен потенциал и условия за електрохимично равновесие. Електродни потенциали (уравнение на Nernst). Ред на стандартните електродни потенциали; приложение. Галванични елементи (уравнение на Nernst). Електролиза: количествени закони. Практическо приложение: получаване на Cl2, H2 и NaOH (диафрагмени методи); получаване на Al. IV. Разтвори и смеси 1. Газови смеси и разтвори на неелектролити Идеални газови и течни смеси: закон на Dalton. Ентропия и свободна енергия на смесване. Идеални течни разтвори: закони на Raoult и Henri. Закон за разпределението. Понижение на температурата на замръзване и повишение на температурата на кипене на разтвори: Втори закон на Raoult. Разредени разтвори: осмотично налягане (закон на van’t Hoff). 2. Разтвори на електролити

Слаби електролити. Теория на електролитната дисоциация;степен на дисоциация; дисоциационна константа. Теория на силните електролити. Протонна активност във водни разтвори. рН; приложимост към различни протолитни системи. Буфери: избор на подходящ буфер; буферен капацитет. Теории за киселините и основите: Класически представи на Арениус и развитието им Протолитна теория – основни положения, недостатъци. Киселинно-основно равновесие – сила на протолита Хидролиза на соли: Механизъм на хидролизата – поляризиращо действие на йоните върху водните молекули. Хидролиза по катион, по анион, по катион и анион. Хидролизна константа Стабилност на комплекси. Стабилитетни константи: степенни и общи; концентрационни и термодинамични. Условни стабилитетни константи; начин за пресмятане; приложение. Разтворимост; произведение на разтворимост; температурна зависимост. Условно произведение на разтворимост: начин за пресмятане; приложение. Окислително-редукционни процеси. Преценка за посоката на процеса посредством редокси-потенциалите. Условен редоксипотенциал: начин за пресмятане; приложение. V. Повърхностни явления Повърхностно напрежение; термодинамична и механична дефиниция. Капилярни явления (капилярно налягане; парно налягане на малки капки и мехурчета; уравнение на Thompson-Gibbs. Повърхностноактивни вещества (ПАВ). Уравнение на Szyszkowski. Адсорбция. Адсорбционни изотерми на Gibbs и Langmuir (графично представяне). Омокряне на твърда повърхност, контактен ъгъл; уравнение на Young). VI. Свойства на някои елементи и съединения. Амоняк Строеж на молекулата. Физични свойства. Химична активност- характерни типове реакции Равновесие в системата NH3 – H2O Амониеви соли – разтворимост, хидролиза, термична устойчивост Сяроводород: Физични свойства. Равновесие във воден разтвор. Химична активност. Оксокиселини на сярата. Сярна киселина: Физични свойства. Киселинни и окислителни свойства. Соли на сярната киселина: разтворимост, хидролиза, термична устойчивост. Стипци и шьонити – състав, дисоциация във воден разтвор. Въглероден диоксид: Строеж на молекулата. Физични и химични свойства. Равновесие в системата CO2 – H2O. Карбонати на елементите от IА и IIА групи – разтворимост, хидролиза, термична устойчивост. Желязо: Физични свойства. Химична активност. Стабилност на степените на окисление Fe(II) и Fe(III) VII. Органична химия 1. Електронни ефекти в органичните молекули. Индукционен ефект (определение). Ефект на

спрягане (мезомерен ефект). 2. Пространствен строеж на органичните съединения. Начини за изразяване структурата на

органичните съединения. Структурни формули. Стереохимични формули – проекционни формули на Фишер и Нюмен. Изомерия и видове изомери. Конституция, конфигурация и конформация. Пространствена изомерия. Енантиомерия при хирален въглероден атом. σ-Диастереоизомерия при молекули с два асиметрични въглеродни атома. π-Диастереоизомерия (геометрична изомерия).

3. Механизъм на органичните реакции. Основни видове реагенти (радикали, електрофили, нуклеофили). Типове механизми на органичните реакции – елиминиране, заместване, присъединяване.

4. Алкани. Механизъм на свободнорадикаловото заместване – халогениране. Стабилност на радикалите (първични, вторични, третични).

5. Моноалициклени алкани. Структура и стабилност на пръстените. Циклохексан и монозаместени циклохексани- конформационни изомери.

6. Алкени. Реакции на електрофилно присъединяване (механизъм и стереохимичен ход). Присъединяване на халогени, на халогеноводороди, хидратация (стабилност на междиннообразуващите се карбокатиони). Хидробориране.

7. Алкини. Електрофилни присъединителни реакции – присъединяване на халогени, на халогеноводород, на вода (реакция на Кучеров). СН-кисели свойства на алкините.

8. 1,3-Диени. Изомерия – геометрични изомери. Реакции на електрофилно присъединяване на халогени, на халогеноводород (1,2- и 1,4-присъединяване). Механизъм на реакцията (кинетичен и термодинамичен контрол).

9. Ароматни въглеводороди (арени). Ароматен характер – структура на бензена. Електрофилни заместителни реакции (механизъм, понятие за π- и σ-комплекс). Реакции на халогениране, нитриране, сулфониране и алкилиране и ацилиране по Фридел-Крафтс. Ориентиращ ефект на заместителите при реакциите на електрофилно заместване (електронни ефекти, стабилност на σ-комплексите). Реакции в страничната верига на алкиларени – халогениране, окисление.

10. Монохалогенопроизводни на алканите. Реакции на нуклеофилно заместване. Механизъм на моно- и бимолекулно заместване (зависимост на скоростта и механизма от структурата на субстрата, от нуклеофилността на атакуващия реагент). Стереохимичен ход на реакциите на нуклеофилно заместване. Превръщане в алкохоли, в етери, в нитрили. Реакции на елиминиране (дехидрохалогениране ) – Е1 и Е2 механизъм.

11. Едновалентни алкохоли и феноли. Киселинно-основни свойства (влияние на заместителите). Получаване на етери и естери на неорганични и органични киселини. Реакции на елиминиране (дехидратация) – Е1 механизъм (правило на Зайцев). Окисление до карбонилни съединения и карбоксилни киселини.

12. Алдехиди и кетони. Реакции на нуклеофилно присъединяване към карбонилна група – общ механизъм. Взаимодействие с кислородни нуклеофили – образуване на полуацетали и ацетали. Взаимодействие със серни нуклеофили – образуване на бисулфитни съединения и тиоацетали. Реакции с азотни нуклеофили – образуване на азометини, оксими, хидразони. Реакции с въглеродни нуклеофили – присъединяване на циановодород, Гринярови реактиви и фосфорни илиди (реакция на Витиг).

Реакции на заместване при a-въглероден атом в карбонилни съединения. СН-кисели свойства на алдехиди и кетони – енолизация под действието на киселини и основи. Алдолна реакция. Реакции на Кньовенагел, на Михаел.

13. Монозахариди. Номенклатура, структура и стереоизомерия. Циклична структура на монозахаридите: глюкоза, маноза и фруктоза – образуване на полуацетали. Формули на Хауърд. Аномери и епимери.

14. Монокарбоксилни киселини. Киселинно-основни свойства. Влияние на заместителите във въглеводородния остатък върху силата на киселините. Реакции на ацилно нуклеофилно заместване – получаване на киселинни халогениди, анхидриди, естери, амиди. Механизъм на реакциите на ацилно нуклеофилно заместване.

15. Функционални производни на киселините. Механизъм на реакциите на ацилно нуклеофилно заместване. Сравнение на реакционната способност на функционалните производни киселините. Естери. Реакции – хидролиза (киселинен и основен катализ), преестерификация. Реакции на енолатни аниони (Клайзенова кондензация). Малонови синтези. Ацетоцетови синтези. Киселинни анхидриди. Реакции – хидролиза, с алкохоли, с амоняк и амини. Взаимодействие с ароматни въглеводороди (реакция на Фридел-Крафтс) и ароматни алдехиди (реакция на Перкин). Амиди. Реакции – хидролиза (в кисела и алкална среда). Хофманово разпадане. Нитрили. Реакции – хидролиза в кисела и основна среда.

16. Мастни и ароматни амини. Основност на алифатни и ароматни амини. Влияние на заместителите във въглеводородния остатък върху основността на амините. Реакции на алкилиране и ацилиране. Образуване и свойства на диазониеви соли. Заместване на диазо групата с водороден и халогенен атом, с хидроксилна, нитро и циано група (реакция на Занд-майер).

17. Хетероциклени съединения. Пирол, фуран, тиофен. Структура и ароматен характер. Киселинни и основни свойства на пирола. Пиридин. Основност. Реакции на електрофилно и нуклеофилно заместване.

VIII. Методи за анализ 1. Комплексометрия: принцип на метода, област на приложение, криви на титруване; влияние на

странични фактори (рН и други лиганди) върху комплексометричното титруване.

2. Потенциометрия. Принцип на метода, индикаторни и сравнителни електроди. Приложение: рН-метрия; потенциометрично титруване.

3. Спектрофотометрия. Принцип на метода; закон на Буге-Ламбер-Беер; област на приложение. 4. Емисионен спектрален анализ. Източници на възбуждане на атомни спектри. Качествен и

количествен анализ. 5. Атомноабсорбционен (пламъков и електротермичен) анализ. Пречещи влияния. Приложение на

метода. 6. Абсорбционни спектри в ултравиолетовата и видимата област. Видове елктронни преходи –

положение и интензитет на съответните ивици. Приложение на метода за структурен анализ. 7. Инфрачервена (ИЧ)-спектроскопия. ИЧ-спектър на двуатомна и многоатомни молекули.

Характеристични трептения – приложение за структурен анализ. 8. Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР). Магнитни свойства на атомните ядра и енергетични нива в

магнитно поле. 1Н-ЯМР – химично отместване и спин-спиново взаимодействие. 9. Електронен парамагнитен резонанс (ЕПР). Парамагнитни свойства на молекулите. Параметри

на ЕПР-спектрите – g-фактор и свръхфино взаимодействие. 10. Полярография. Зависимост ток-потенциал в класическата, импулсната и цикличната

полярография. Инверсна полярография.

ЛИТЕРАТУРА

1. Лазаров, Д. Неорганична химия, Унив. изд. „Св. Кл. Охридски“, София, 2000. 2. Панайотов, И. Увод в биофизикохимията, Унив. изд. „Св. Кл. Охридски“, София, 2000. 3. Дамянов, Д. Физикохимия, 1999. 4. Шелудко, А. Колоидна химия, 1984. 5. Бончев, П. Р. Увод в аналитичната химия, III изд. Наука и изкуство, София, 1985, 564 с. 6. Кемпински, Ю. Неорганична химична технология, изд. Наука и изкуство, София, 1977. 7. Петров, Г. Органична химия, Унив. изд. „Св. Кл. Охридски“, София, 1996. 8. Иванов, Ст. Органична химична технология, Наука и изкуство, София, 1988. 9. Симов, Д. Органична химична технология, Наука и изкуство, София, 1971. 10. Крисчън, Г., Дж. О’Рейли, Инструментален анализ, Превод от англ. под ред. на чл. кор. проф. дхн П. Р. Бончев, Унив.

изд. „Св. Кл. Охридски“, 1998, 1023 с., ISBN 954-07-0647-5.

Примерен тест за магистърските програми по “Химия” и по “Химия и информатика”

1. Уравнението на Шрьодингер има вида: а) E = hν б) Е = - 2π2me4/ h2.n2

в) ( )2

22

8 0xyzm E V

hπ

∇ Ψ + − Ψ =

г) 4ν = R (1/ n2 - 1/ m2) д) ΔЕ = hc [T (n) –T (m)]

Дефинирайте величините в избрания от Вас израз: .............................................................................................................................. .............................................................................................................................. .............................................................................................................................. .............................................................................................................................. .............................................................................................................................. .............................................................................................................................. .............................................................................................................................. 2. Валентният ъгъл в молекулата на водата е ≈ 104o.

Кислородът в тази молекула е в състояние на хибридизация: а) на sp3– б) на sp– в) на sp2– г) sp3d2– д) не e в хибридно състояние

Молекулният йон Н3О+ е образуван на основата на: а) йонна връзка б) донорно-акцепторна връзка в) водородна връзка г) метална връзка д) Ван-дер-Ваалсово взаимодействие

Типът хибридизация на кислородния атом в него е: а) sp – б) sp2 – в) sp3 – г) sp3d2 – д) не e в хибридно състояние

3. Специфичната скорост (скоростната константа) на реакцията зависи от: а) концентрацията на реагиращите вещества б) температурата в) концентрацията на продуктите на реакцията г) налягането д) повърхностното напрежение

4. Кинетичното уравнение на реакция от II порядък има вида: а) -dci/dt = kc1c2

-1/2 б) -dci/dt = kc1c2 в) -dci/dt = kc1c2c3 г) -dci/dt = kc1

2c2 д) -dci/dt = kc1

2c22

5. Кои от изброените съединения: 1. Na2SO4 2. Ca(HSO4)2 3. Na2S2O3 4. (NH4)2S 5. FeS2 6. K2SO3 7. Na2S2O6 са: а) сулфити ( ) б) сулфати ( ) в) тиосулфати ( ) г) хидрогенсулфати ( ) д) дитионати ( ) е) сулфиди ( ) ж) дисулфиди ( )

*в скобите към т. а) до ж) поставете цифрата на верния отговор!

6. рН е отрицателен десетичен логаритъм от: а) моларната концентрация б) масовото отношение в) активността г) количеството; на: а) водород б) водородни катиони в) хидроксидни аниони г) киселина в разтвора. 7. Утайка от сребърен хлорид е залята с вода. След установяване на равновесие в системата има

неразтворена твърда фаза. Как ще се промени разтворимостта на AgCl във всеки от следните случаи

1. ще нарасне, 2. ще намалее, 3. няма да се промени; а) ако се добави вода: ( ) б) ако се добави амоняк: ( ) в) ако се добави натриева основа: ( ) г) ако се добави азотна киселина: ( ) д) ако се добави AgCl(тв.): ( ) е) ако се добави разтвор на AgNO3: ( ) ж) ако се изпари част от водата: 8. Комплексометрията е количествен метод за определяне на: а) киселини и основи б) утаечни вещества в) метални йон г) окислители и редуктори. 9. При фотометрично определяне на желязо(III) (2.3 mg в 50 mL, кювета 2 cm) със

сулфосалицилова киселина е измерена абсорбция A = 0.264. Колко е концентрацията (mg в 50 mL) на Fe(III), ако при същите условия измерената абсорбция е 0.396?

..............................................................................................................................

10. Колкото е по-стабилен един комплекс, толкова: а) е по-голяма стабилитетната му константа б) е по-голяма концентрацията му в разтвора (при равни други условия) в) по-бързо се образува комплексът г) по-малка е разтворимостта на комплекса 11. Каква размерност има величината:

1. Число на Avogadro 2. Универсална газова константа R 3. Молна концентрация 4. Молна част 5. Молна топлоемност (Ср; Сv) 6. Диференциална топлина на разтваряне 7. Химичен потенциал 8. Осмотично налягане 9. Cпецифична повърхностна енергия σ 10. Стандартен електроден потенциал. 12. Химичният потенциал на чисто вещество: При повишаване на температурата: а) расте б) намалява в) минава през максимум г) минава през минимум д) не се променя……. При повишаване на налягането: а) расте б) намалява в) минава през максимум г) минава през минимум д) не се променя…….

13. За кои фазови преходи важи приближеното уравнение на Клаузиус-Клапейрон: а) стапяне б) изпарение в) сублимация г) кристализация д) кондензация е) полиморфно превръщане.

** въпрос с повече от един верен отговор! 14. Кои от следните твърдения не са верни:

а) ПАВ понижават повърхностното напрежение на разтвора б) ПАВ повишават повърхностното напрежение на разтвора в) концентрацията на ПАВ в обема е по-ниска от тази на повърхността г) повърхностно неактивните вещества повишават повърхностното напрежение σ на разтвора д) повърхностно неактивните вещества понижават σ на разтвора. ** въпрос с повече от един верен отговор!

15. Факторите обуславящи дифузната структура на двойния електричен слой са: а) термичното движение на йоните б) специфичната адсорбция на йони в) степента на електролитна дисоциация г) електростатичното взаимодействие на йоните д) диелектричната константа на разтвора.

** въпрос с повече от един верен отговор! 16. Определете посоката на индукционния и мезомерен ефект на метокси групата в съединението

анизол. Кой от тях е по-голям по абсолютна стойност? а) + I + M; б) + I - M; в) - I + M; г) - I - M;

. . . . . > . . . . . 17. Какъв тип са следните реакции? Означете отговора си с думи.

(. . . . ., . . . .)

(. . . . ., . . . .)

(. . . . ., . . . .)

(. . . . ., . . . .)

(1) Заместителна; (А) Нуклеофилна; (2) Присъединителна; (Б) Електрофилна; (3) Елиминиране; (В) Радикалова; 18. От 1-бутен се получава 2-бутанол при взаимодействие с: а) 10%-ен воден разтвор на H2SO4; б) вода; в) водороден пероксид (Н2О2); г) (1) ВН3 . (2) Н2О2/NaOH; д) K2Cr2O7/H2SO4.

OCH3

CH + Cl3 2 CH Cl + HCl2

hν

CH + Cl3 2 CH3 + HClAlCl3 Cl

CH CN + KCl2CH Cl + KCN2

CHCH3

OH

CH + 2 =CH H2 2OH+

19. Каква изомерия е налице за съединението 3-метил-1-хексен:

a) верижна; б) позиционна; в) геометрична; г) енантиомерия; д) диастереоизомерия. 20. Кои са продуктите на нитриране на метоксибензен. Напишете резонансните структури на p-σ-

комплекса. 21. Попълнете реакционната схема, като изобразите структурите на липсващите реагенти или

продукти, обозначени с въпросителен знак. 22. Подредете в ред на намаляваща киселинност съединенията: 1. 2. CH3COOH 3. 4 . ClCH2COOH

. . . . . > . . . . . > . . . . . > . . . . .

3 2 2 2CH -CH -CH -CH-CH=CH

CH3

HNO3 / H SO2 4…………………………. …………………………. + …………………..

……………… ……………… ……………… ………………

SOCl2H CCOOH3(C H ) NH2 5 2? ………………….. ? …………………..

OHOH

Documents

Info 2005 MastersDegree Chem• Чисти вещества и материали на тяхната ... Химия и биотехнологии на храните 45 45 6 ... процеси