ISSN 1310-7992 2012 ЗЕМЕДЕЛИЕnoa.bg/Files/library/document44.pdf · 2012-12-11 · механизиран гроздобер (1970), технологии за малообемно

ISSN 1310-7992www.oralo.bg 11–12’2012

ЗЕМЕДЕЛИЕПЛЮС

, ! , !

, !

Väderstad поставя нов стандартVäderstad поставя нов стандарт чрез

въвеждане на две години гаранционен срок за всички продукти.

„Това отразява нашата загриженост за качеството, което е от първосте-пенно значение за Väderstad във всеки етап от процеса на разработване на нови продукти – от избора на мате-риали до методите за изпитването им“ – обяснява Fredrik Lundӛn, директор Маркетинг във Väderstad.

"Ние приемаме дългосрочна перс-пектива във всичко, което правим и работим дълго и упорито, за да бъдем в състояние да предложим сигурност на нашите клиенти" – заяви Fredrik Lundӛn.

Ранно тестване на Различни Решения

По време на работата по развитието на Väderstad, различни технически решения са тествани в компютърно симулирани стрес-тестове и практически тестове в областта. Väderstad има изградена про-мишлена система за изпитване с различ-ни видове платформи и цялостно позна-ване на измерените данни в сравнение с реалното износване. Развитието на нови селскостопански машини и методи е в основата на Väderstad, а качеството им е гарантирано с предлагането на две гаранционни години.

3сп. „Земеделие плюс”, бр. 11–12, 2012 г.

3ñï. „Çåìåäåëèå ïëþñ”, áð. 2, 2010 ã.

—ÔËÒ‡ÌËÂ ì«ÂÏÂ‰ÂÎËÂ ÔÎ˛Òî Â ÔÓ‰˙ÎÊËÚÂÎ Ì‡ Ì‡È-ÒÚ‡ÓÚÓÁÂÏÂ‰ÂÎÒÍÓ ÒÔËÒ‡ÌËÂ ‚ ¡˙Î„‡Ëˇ - ÒÔ. ìŒ‡ÎÓî, ËÁ‰‡‚‡ÌÓ ÓÚ 1894 „.

—⁄ƒ⁄–∆¿Õ»≈¡⁄À√¿–— Œ“Œ «≈Ã≈ƒ≈À»≈œËÓËÚÂÚË Á‡ ÔÓÏˇÌ‡ Ì‡ ‡„‡Ì‡Ú‡ ÔÓÎËÚËÍ‡ 4«≈Ã≈ƒ≈À— » ”À“”–»≈ÙÂÍÚË‚Ì‡ ·Ó·‡ Ò ÔÎÂ‚ÂÎËÚÂÔË Ô¯ÂÌËˆ‡Ú‡ Ë Â˜ÂÏËÍ‡ 7¡Ó·‡ Ò ÔÎÂ‚ÂÎËÚÂ ÔË ÙÛ‡ÊÂÌ „‡ı 10∆ËÚÌË ÚÂ‚Ë ‚ —‡Í‡ ÔÎ‡ÌËÌ‡ÔÓ‰ÛÍÚË‚ÌÓÒÚ Ë ı‡ÌËÚÂÎÌ‡ ÒÚÓÈÌÓÒÚ 11–¿—“»“≈ÀÕ¿ «¿Ÿ»“¿ Î˛˜Ó‚Ë ÂÌÚÓÏÓÙ‡„Ë ÔË ÊËÚÌË ÍÛÎÚÛËÒ˙Ò ÒÎˇÚ‡ ÔÓ‚˙ıÌÓÒÚ(Ô¯ÂÌËˆ‡, ÚËÚËÍ‡ÎÂ, Â˜ÂÏËÍ, Ó‚ÂÒ, ˙Ê) 13«≈À≈Õ◊”÷»œÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚Ó Ì‡ ·ÓÍÓÎË Ë Í‡ÙËÓÎ 16√ÂÌÂÚË˜ÌË ÂÒÛÒË ÓÚ Ò‡Î‡Ú‡ Ë ÒÔ‡Ì‡Í 18Œ¬ŒŸ¿–—“¬Œfl„Ó‰ÓÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ ‚ Ò‚ÂÚ‡ Ë ‚ ¡˙Î„‡Ëˇ 33√˙·ÌË ·ÓÎÂÒÚË ÔË ÒÎË‚Ó‚Ë ÒÓÚÓ‚Â 35 ÂÒÚÂÌ˙Ú - ˆÂÌÌ‡ ÒÂÎÒÍÓÒÚÓÔ‡ÌÒÍ‡ ÍÛÎÚÛ‡ 38«‡ÒËÎÂÌ ÍÓÌÚÓÎ ÔÓ Ú˙„Ó‚ËˇÚ‡Ò Ó‚Ó˘ÂÌ ÔÓÒ‡‰˙˜ÂÌ Ï‡ÚÂË‡Î 40Ã¿ÿ»Õ»≈ÌÂ„ÓÒÔÂÒÚˇ‚‡˘Ë ÓÔÂ‡ˆËË ‚ ‡ÒÚÂÌËÂ‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ 41In MeÏoriam: Ã‡Û¯Í‡ ’ËÌÓ‚‡ 44∆»¬Œ“ÕŒ¬⁄ƒ—“¬Œ ‡Í ‰‡ ÒÂ ÓÔ‡ÁË ‚ÒˇÍÓ ÌÓ‚ÓÓ‰ÂÌÓ ÚÂÎÂ 45ÕÓ‚ËÌË ÓÚ Ã«’ 40, 44, 47 –¿“ ¿ »—“Œ–»fl Õ¿ «≈Ã≈ƒ≈À»≈“ŒÕËÍÓÈ ÌÂ Â ÔÓ-„ÓÎˇÏ ÓÚ ıÎˇ·‡ 48÷¬≈“¿–—“¬ŒÀËÏÓÌËÛÏ (Limonium M.) 50ÕŒ¬»Õ» Œ“ ƒ⁄–∆¿¬≈Õ ‘ŒÕƒ «≈Ã≈ƒ≈À»≈ 51¡»¡À»Œ“≈ ¿ÃÂÌÚ‡ 21-32

√Î‡‚ÂÌ Â‰‡ÍÚÓ: »ÌÊ. Ã. ÃËÎÓ¯Ó‚‡ GSM: 0884 612 635–Â‰‡ÍÚÓ: Ã. —Ô‡ÒÓ‚‡

PR Ë ÂÍÎ‡Ï‡ —. œÂÍÓ‚‡, GSM: 0888 336 519œÂ‰ÔÂ˜‡ÚÌ‡ ÔÓ‰„ÓÚÓ‚Í‡ ì≈ÌÚÓÔË 1î ≈ŒŒƒ

“ÂÎ.: +359 2 852 02 48

÷ÂÌ‡: 5,00 Î‚.E-mail: [email protected]

»Á‰‡ÚÂÎ ì≈ÌÚÓÔË 1î ≈ŒŒƒ, –Â‰‡ÍˆËÓÌÌ‡ ÍÓÎÂ„Ëˇ:œÓÙ. ‰- »‚. “˙ÌÍÓ‚ - ŒÚ„. Â‰‡ÍÚÓ, GSM: 0882 966 459;¿Í‡‰. ¿Ú. ¿Ú‡Ì‡ÒÓ‚, ÒÚ.Ì.Ò.I ÒÚ. ‰.Ò.Ì. À. ˙ÒÚÂ‚‡,ÔÓÙ. ‰.ËÍ.Ì. œÎ.ÃË¯Â‚, ÒÚ.Ì.Ò.I ÒÚ. ‰- ƒ.ƒÓÏÓÁÂÚÓ‚,ÒÚ.Ì.Ò. ‰- “.ÃËÚÓ‚‡, ÒÚ.Ì.Ò. ‰- ƒ.»Î˜Ó‚ÒÍ‡,ÒÚ.Ì.Ò. ‰- ¬. ÓÚÂ‚‡, ‰Óˆ. ‰- “. ÓÎÂ‚, ÒÚ.Ì.Ò. ‰- . ˙ÌÂ‚‡, ÒÚ.Ì.Ò. ‰- Õ.¡‡ÎÂ‚ÒÍË, ÔÓÙ. ‰.Ò.Ì. Ã.—ÂÏÍÓ‚,‰Óˆ. ‰- ¬. ÕËÍÓÎÓ‚, ÒÚ.Ì.Ò. ‰- ¬.√‡È‰‡ÒÍ‡

«‡ÏÂÒÚÌËÍ-ÏËÌËÒÚ˙˙Ú Ì‡ ÁÂÏÂ‰ÂÎËÂÚÓ Ëı‡ÌËÚÂ ‰- ÷‚ÂÚ‡Ì ƒËÏËÚÓ‚ ‚˙˜Ë Ì‡„‡‰‡-Ú‡ Á‡ ¡˙Î„‡ÒÍË ËÌÓ‚‡ˆËÓÌÂÌ ÔÓ‰ÛÍÚ ‚ ÍÓÌ-ÍÛÒ‡ Á‡ ËÌÓ‚‡ˆËË ÔÓ ‚ÂÏÂ Ì‡ "¬Â˜Â Ì‡ »Á-ÎÓÊËÚÂÎˇ - ¿√–¿ 2010" ‚ „. œÎÓ‚‰Ë‚. Õ‡„‡-‰‡Ú‡ ÔÓÎÛ˜Ë ÙËÏ‡ "Ã‡‰‡‡" ¿ƒ - „. ÿÛÏÂÌÁ‡ ÔËÍ‡˜Ì‡ ÍÓÏÔÎÂÍÚÌ‡ ‰ËÒÍÓ‚‡ ·‡Ì‡, ÍÓˇ-ÚÓ ·Â ÓÚÎË˜ÂÌ‡ Á‡ Ô˙‚Ó ÏˇÒÚÓ ‚ Ó·Î‡ÒÚÚ‡ "Õ‡-Û˜Ì‡ ‰ÂÈÌÓÒÚ Ë ‡Á‡·ÓÚÍË".

«‡Ï.-ÏËÌËÒÚ˙ ÷‚ÂÚ‡Ì ƒËÏËÚÓ‚ ·Â ÔÂ‰-ÒÂ‰‡ÚÂÎ Ì‡ ÍÓÏËÒËˇÚ‡ ÔÓ ÓˆÂÌˇ‚‡ÌÂ Ì‡ Í‡Ì‰Ë-‰‡ÚËÚÂ. Õ‡„‡‰Ë Ò‡ ‚˙˜ÂÌË ‚ ¯ÂÒÚ Í‡ÚÂ„Ó-ËË, ÔË ÔÓÒÚ˙ÔËÎË 72 Á‡ˇ‚ÍË Á‡ Û˜‡ÒÚËÂ .

¬ ‡Á‰ÂÎ "Ã‡¯ËÌË, ËÌ‚ÂÌÚ‡ Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËËÁ‡ ‡ÒÚÂÌËÂ‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ" ÔÓ·Â‰ËÎ Â ÙËÏ‡ "¬»—-—≈–-ŒœŒ–¿" ŒŒƒ Ò ÂÍÒÔÓÌ‡Ú Í‡ÚÓÙÓÒ‡‰‡˜Í‡Marathon Magnum.

»ÌÒÚËÚÛÚ˙Ú ÔÓ ÔÎ‡ÌËÌÒÍÓ ÊË‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚ÓË ÁÂÏÂ‰ÂÎËÂ „. “ÓˇÌ ÔÓÎÛ˜Ë Ì‡„‡‰‡ Á‡ "ÕÓ‚ËÒËÒÚÂÏË Á‡ ıË„ËÂÌÂÌ ‰Ó·Ë‚ Ì‡ ÏÎˇÍÓ ‚ Ï‡ÎÍËË ÒÂ‰ÌË ÙÂÏË Ë ÔÂ‡·ÓÚ‚‡ÌÂÚÓ ÏÛ ‚ ÏÓ-·ËÎÌË Ï‡Ì‰Ë" ‚ ‡Á‰ÂÎ - "Ã‡¯ËÌË, ËÌÒÚ‡Î‡-ˆËË Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËË Á‡ ÊË‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ".

— ÌÓ‚ ÒÓÚ ÌÂÍÚ‡ËÌ‡ - √Â„‡Ì‡ »ÌÒÚËÚÛÚ˙ÚÔÓ Ó‚Ó˘‡ÒÚ‚Ó - „. œÎÓ‚‰Ë‚ ·Â ÓÚÎË˜ÂÌ ÒÔ˙‚Ó ÏˇÒÚÓ ‚ ‡Á‰ÂÎ "—ÓÚÓ‚Ë ÒÂÏÂÌ‡ Ë ÔÓ-Ò‡‰˙˜ÂÌ Ï‡ÚÂË‡Î".

¬ ‡Á‰ÂÎ "“ÓÓ‚Â Ë ÔÂÔ‡‡ÚË Á‡ ÒÂÎÒÍÓÚÓÒÚÓÔ‡ÌÒÚ‚Ó" ÔÓ·Â‰ËÚÂÎ Â »ÌÒÚËÚÛÚ ÔÓ ÏÂÎËÓ-‡ˆËË Ë ÏÂı‡ÌËÁ‡ˆËˇ Á‡ Ò‚Óˇ ÌÓ‚ ÏÂÚÓ‰ Á‡ÔÂ‡·ÓÚÍ‡ Ì‡ Ó„‡ÌË˜ÌË ÓÚÔ‡‰˙ˆË.

Õ‡„‡‰‡Ú‡ ‚ ‡Á‰ÂÎ "∆Ë‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚Ó" ÒÂ‚˙˜Ë Ì‡ Õ‡ˆËÓÌ‡ÎÌ‡ ‡ÒÓˆË‡ˆËˇ Á‡ ‡Á-‚˙Ê‰‡ÌÂ Ë ÒÂÎÂÍˆËˇ Ì‡ ÔÓÓ‰‡ ·˙Î„‡ÒÍ‡ÏÎÂ˜Ì‡ Á‡ ‚ËÒÓÍÓÔÓ‰ÛÍÚË‚ÌË Ó‚ˆÂ ÓÚ ÏÎÂ˜-ÌÓ Ì‡Ô‡‚ÎÂÌËÂ Ò Ì‡‰ 600 ÎËÚ‡ Î‡ÍÚ‡ˆËÓÌ-Ì‡ ÏÎÂ˜ÌÓÒÚ.

"«ÂÏÂ‰ÂÎËÂ ÔÎ˛Ò"

Õ¿√–¿ƒ» «¿ »ÕŒ¬¿÷»»

Новини от МЗХ

Юбилей110 години Институт по лозарство и винарство 4земеделски култуРиДревните пшеници 7За многогодишните тревипри биологично земеделие 8Добив на семена при пролетен фуражен грах 11Растителна защитаРазпространение на бактериен рак по лозата в България 13Вирусна болест влошавапазарния вид на домати и пипер 17лозе и виноНов десертен безсеменен сорт лоза ТАНГРА 18библиотека 19–30Орехи (втора част) 31лозе и виноТехнологични възможности на интродуцирани бели винени сортове лози 31Намаляване на серния диоксидвъв виното с добавка на тиамин (Vit. B1) 35овощаРствоВегетативни и продуктивни проявина ябълковия сорт флорина 37Бобови треви за поддържане почвенатаповърхност в овощарството 40екологияРадиоактивното замърсяване на планински почви и растения 42сЪдЪРЖание 2012 година 44мяРка 142 „създаване на организации на производители” 46

издател „ентропи 1” еоод, Редакционна колегия:Проф. д-р ив. трънков – отг. редактор, GSM 0882 966 459;Акад. Ат. Атанасов, проф. д. с. н. Л. Кръстева,проф. д. ик. н. Пл. Мишев, проф. д-р Д. Домозетов, проф. д-р Т. Митова, доц. д-р Д. Илчовска, доц. д-р С. Машева, доц. д-р Т. Колев, проф. д-р инж. М. Михов, проф. д-р Н. Балевски,проф. д. с. н. М. Семков, доц. д-р В. Гайдарска

главен редактор инж. м. милошова, GSM 0884 612 635Редактор м. спасова

PR и реклама с. Пекова, GSM 0888 336 519Предпечатна подготовка „ентропи 1” еоод

тел. +359 2 852 02 48е-mail: [email protected]Цена: 5,00 лв.

Списание „Земеделие плюс” е продължител на най-старотоземеделско списание в България – сп. „Орало”, издавано от 1894 г.

Списанието се издава с подкрепата на:

Честито Рождество Христово! Мирна и щастлива Нова година!

Весели празници!

Абонаментна кампанияна сп. „Земеделие плюс“ за 2013 г.

абонирането се извършва чрез:

„български пощи“ еад каталожен номер 1324

В редакцията на списанието на адрес:1000 софия, ул. „гр. игнатиев“ 4, ет. 3, ентРоПи–1 еоод

GSM 0888 336 519

4бр. 11–12, 2012 г., сп. „Земеделие плюс”

Юби

лей 110 ГОДИНИ ИНСТИТУТ

ПО ЛОЗАРСТВО И ВИНАРСТВО(продължава от брой 10)

научни постижения в областта на селекцията

Основната цел на се-лекционната работа е обогатяване на лозовия сортимент с нови сортове и клонове лози.

Направленията, в ко-ито се работи: вътревидова хибриди-

зация (създаване на ранозреещи, едроплодни и транспортабилни десертни сортове – Супер ран Болгар, Плевен, България, Пле-вен-1, Мискет плевенски и Мечта (1961- 1974г.), Брестовица; паралелно се работи за съз-

даване на винени сортове, съче-таващи качествата на западно-европейските и родовитостта на местните сортове – Букет, Руен (червени), Ризлинг български, Мискет варненски Тракийски би-сер, Камчия (бели); развива се интензивна селе-

кционна дейност в направление устойчивост на ниски зимни тем-ператури, гъбни болести и филок-сера. Създаден е значителен хиб-риден фонд, в резултат на което са селекционирани сортовете Стор-гозия, Дунавска гъмза, Никопол-ски мавруд, Мизия и Плевенски колорит (червени) и Мискет кай-лъшки, Дунавски лазур, Среброс-труй, Поморийски бисер (бели); създадени са сортовете с

двойно направление – Наслада и Дружба; в направление клонова се-

лекция са селекционирани 400 клона от 15 промишлени сорта.

През 1968 г. е открита радиоиз-отопната лаборатория, в която се провеждат изследвания разкри-ващи сложния характер на проти-чане на физиологичните процеси в лозата.

научни постижения в облас-тта на интродукцията на лозата

От 1952 до 1977 г. са внесени 1810 сортонаименования от 25

страни. Създадена е колекция с 1279

сорта (1975г.), произхождащи от 25 страни. Сортовете са иденти-фицирани и паспортизирани. На тази основа е публикуван каталог наречен “Каталог на сортовете лози в България” и “Определител на сортовете лози”.

Чрез предварителни агробиоло-гични и технологични проучвания, институтът съдейства за внедря-ване в производството на добре познатите днес сортове – Кабер-не совиньон, Мерло, Ркацители, Ризлинг, Мискет Отонел и др.

През 1983–86г. е създадена нова колекция с 2000 сортонаиме-нования.

Събран и подготвен за печат е материал за 5 тома “Българска ампелография”, отразяващ дълго-годишния труд на колектив учени.

научни постижения в облас-тта на производството на лозов посадъчен материал

Изследванията в това на-правление допринасят до: промяна в структурата на

подложковите маточници – въве-дени са подложките Берландиери х Рипария Кобер 5ББ и Берланди-ери х Рипария СО4; усъвършенствана е техноло-

гията на отглеждане в лозовите маточници; установен е афинитета на

промишлено отглежданите сорто-ве с разпространените в практи-ката видове подложки; усъвършенствана е техноло-

гията за производство на лозов посадъчен материал чрез въвеж-

дане на машинното при-саждане, електрострати-фикация, парафиниране, дъждуване, листно торе-не, по-късно е разработен картонажния способ.

в областта на агротех-никата колективи от учени

са работили по усвояване на наклонените терени с

лозя (организация на територия-та, видове тераси и др.); организация на територията

на новите промишлени лозови насаждения (размери на лозо-вите блокове и парцели, пътища, междуредови и вътрередови раз-стояния); установяване на подходящи

системи на резитба на зряло и на зелено за основните винени и де-сертни сортове; обект на продължителни на-

учни обсъждания е проблемът за въвеждане на високостъбленото и широкоредово отглеждане на лозята, във връзка с намаляване на работната ръка в лозарските стопанства; въвеждане на формировките

Омбрела и Мозер и съответства-щите на тях междуредови разсто-яния 3,0 до 3,4 м.

в областта на растителната защита

Проведената изследователска работа е дала възможност за въ-веждане на интегрираната борба срещу болестите и неприятелите по лозата. Внедрен е химическият метод за борба с плевелната рас-тителност в лозята с прилагане на хербициди. Проведени са за-дълбочени изследвания относно вирусните болести и бактерийния рак при лозата.

Разработена е технология за едновременна борба с някои бо-лести и неприятели чрез комбини-ране и смесване на препарати на базата на малообемно пръскане.

в областта на механизацията

5сп. „Земеделие плюс”, бр. 11–12, 2012 г.5

Разработени са технически средства и технологии за механи-зиране на основните работни про-цеси при създаване и отглеждане на лозя – малогабаритни тракто-ри и инвентар за тях (1959-1970), механизиран гроздобер (1970), технологии за малообемно и ул-трамалообемно пръскане (1985-1988), електростатично пръскане (1990), предварителна резитба на зряло и контурна резитба на зеле-но и др., механизиране на работ-ните процеси при производството на лозов посадъчен материал.

в областта на икономикатаОсновни направления: организация на територията

на лозовите насаждения; организация и заплащане на

труда в лозарството; икономическа оценка на аг-

ротехнически мероприятия – фор-мировки, разстояния на засажда-не, технологии за производство на лозов посадъчен материал и грозде; икономическа ефективност

на производството на грозде и на лозов посадъчен материал; нормативи за разход на жив и

овеществен труд в отрасъла; нормативи и концепции за

развитие на лозарството. Изследователската работа е

насочена към решаване на орга-низационно-икономическите про-блеми и задачи в лозарството и винарството.

Периодично са разработвани програми, прогнози, концепции, стандартни и нормативни доку-менти от регионален и национа-лен характер.

в областта на винарствотоИзследванията са насочени към

технологично проучване на интро-дуцирани и новосъздадени в Ин-ститута сортове. Изпитано е вли-янието на някои агротехнически и растителнозащитни мероприятия върху качеството на виното.

За 110 годишния период на изследователска и приложна ра-бота, Институтът има като актив 2949 научни и научно-популярни статии.

От издадените книги, с между-народно признание са тези изда-

дени под редакцита на акад. Сто-ев “Райониране на лозарството в България”, “Физиология виногра-да” – 3 тома и “Физиологические основы виноградарства” – 2 тома. Mонографията „Воден режим на лозата” с автор Ю. Магрисо е пре-ведена на френски. Световна из-вестност имат “Каталог на сорто-вете лози в България”, “Българска ампелография – 1-ви и 2-ри том (под печат е 3-ти том).

Проведените международни симпозиуми у нас – “Първи меж-дународен симпозиум по физио-логия на лозата”, 1971г. и “Втори международен симпозиум по физиология на лозата ”, 1983г. са международно признание за из-следователската работа на ИЛВ.

Едновременно настъпват мно-гократни структурни промени в периода 1970–1989 г.

ИЛВ – Плевен е включен в структурата през:

1972–1974 г. – на „Винпром” ;1974–1976 г. – на Министерство

на земеделието и хранително-вку-совата промишленост;

1976–1986 г. – на Научно-про-изводствения комплекс по лозар-ство и винарство.

от 1986 г. – на Селскостопанска академия.

С настъпилите икономически промени през 1989 г. и връщане на собствеността в реални грани-ци, настъпва период на упадък в лозарството. Лозовите насажде-ния са раздробени и голяма част от тях се изоставят и загиват. Пе-риод, сравняван от някои учени с филоксерното нашествие в стра-ната.

Не леки времена настъпват и за българската лозарска наука. Отново преструктуриране, с ново закриване на Селскостопанска академия и създаване на Наци-онален център за аграрни науки към Министерство на земедели-ето и горите. Институтът запазва позицията си на координатор и главен изпълнител на изследова-телската програма по лозарство в рамките на НЦАН. Тематиката е в съответствие с преструктуриране на българското земеделие.

През този етап Институтът

поддържа патента на 42 сорта и предлага технологии за производ-ство на лозов посадъчен матери-ал, грозде и вино, технологии за борба с болестите, неприятелите и плевелите в лозята, техноло-гия и схема за получаване на предбазов, базов и сертифици-ран лозов посадъчен материал, усъвършенствани технологии и технологични елементи при про-изводството на вино.

През 1990 г. е издаден първи том на Българска ампелография, „Обща ампелография”, значител-но по-късно през 2010 г. е отпеча-тан 2-ри том. До края на годината сме в очакване да бъде отпечатен и трети том. По финансови причи-ни, останалите томове са обект на бъдещето, но би било недопусти-мо един грандиозен труд да оста-не в ръкопис.

През 1999 г. Институтът по ло-зарство и винарство е награден с международната награда “Плати-нена звезда за качество”, която е допълнение на получените 250 награди от международни конкур-си.

институт по лозарство и ви-нарство днес.

илв – Плевен е координатор и главен изпълнител на научно-изследователската програма в областта на лозарството и ви-нарството в системата на сел-скостопанска академия.

По статут има юридическа са-мостоятелност, издръжката се осигурява от субсидии от Репу-бликанския бюджет и от собстве-ни приходи.

В Института се извършва науч-но-изследователска, научно-при-ложна и производствена дейност.

Основни направления на на-учно-изследователската ра-бота:

1. Интродукция и селекция на лозата за създаване на нови сор-тове и клонове лози с повишена устойчивост на стресови фактори и висок продуктивен потенциал.

2. Технологии за производство на лозов размножителен и поса-дъчен материал – предбазов, ба-зов, сертифициран и стандартен


лозов посадъчен материал.3. Технологии за създаване

и отглеждане на лозови на-саждения – системи на резит-би и формировки, поддържа-не на почвената повърхност чиста от плевели, запазване и поддържане на почвено-то плодородие, интегрирана растителна защита, остатъч-ни количества от пестициди, механизация на производствени-те процеси, икономика и органи-зация на лозарството.

4. Технологии за производство на вина и виноматериали – проуч-ване качествата на вината от ин-тродуцирани и селекционирани в Института сортове, технологии за производство на бели и червени вина.

Научни и научно-приложни постижения на Института по лозарство и винарство – Пле-вен

Постижения от изследова-телската работа в селекционно направление, които илв – Пле-вен предлага на лозарската практика

ИЛВ – Плевен поддържа патен-та на 13 сорта: десертни – Мечта, Плевен, Супер ран Болгар, Мискет плевенски, Брестовица, Кондарев 10; винени – Мискет кайлъшки, Слава, Сторгозия, Рубин, Букет; с двойно направление – Дружба, Наслада.

Актуално значение имат сорто-вете с повишена устойчивост на стресови фактори. Сортовете Мис-кет кайлъшки, Слава, Сторгозия са с повишена устойчивост към ниски зимни температури и мана.

Сортовете Дружба и Наслада са интересни и търсени на бъл-гарския пазар – гроздето е подхо-дящо за консумация в свежо със-тояние и за производство на бели вина. Едновременно са сортове с повишена устойчивост към ниски зимни температури и мана.

През 2010 г. ИЛВ-Плевен полу-чи сертификати за 9 нови сортове и клонове лози: 3 десертни (Пле-венски фаворит, Гарант и Милана), от които Плевенски фаворит и Га-рант са с повишена устойчивост на ниски зимни температури и

мана; 3 винени (Кайлъшки рубин, Трапезица и Плевенска роса) с повишена устойчивост на болести и ниски зимни температури; 3 кло-на (Димят 4-24, Памид 5-76, Мер-ло 10-27). През 2012г. на Каберне совиньон, клон 1/11.

Поддържа се генбанката на ло-зата в България с 2000 сортове, клонове и хибриди, с което Инсти-тутът е участник в Европейската мрежа за съхранение на расти-телните генетични ресурси.

Постижения от изследовател-ската работа в технологично на-правление, които илв – Плевен предлага на лозарската практи-ка: технологии за производство

на лозов посадъчен материал, в т.ч. технологии за производство на подложкови резници, на рез-ници за калеми; технологии за производство на присадени вко-ренени лози – през последните години се работи по технологията на отглеждане във вкоренилище с прилагане на парафини; капково напояване, разработена е схема за прилагане на хербициди за борба с плевелите; технология за производство

на сертифициран лозов посадъчен материал. Схемата е разработена от Института. Със съдействието на проект Фамад са създадени мато-чник и маточно лозе с базов мате-риал от актуални за лозарството и винарството сортове. технологии за създаване на

нови и отглеждане на плододава-щи лозя. Във връзка с новите тен-денции в лозарството за качество на гроздето, увеличаване броя на лозите, намаляване междуре-довите разстояния, се изпитват нови формировки, разстояния на засаждане, зелени резитбени операции и др.

технологии за борба с вредителите по лозата, в т.ч. болести и неприятели по ло-зата; технологии за борба с

плевелите в лозови вкорени-лища, млади и плододаващи лозя; подходящи технически

средства и технологии за ме-ханизиране на основните ра-

ботни процеси при отглеждане на лозата; технологии за биологично

производство на грозде и вино – една изключително актуална раз-работка; технологии за производство

на бели и червени вина и високо-алкохолни напитки.

в структурата на института са включени: производствено-експеримен-

тална база за изследователска работа при полски условия и из-питване на новите сортове и тех-нологични подобрения при произ-водствени условия; производствено-експеримен-

тална изба за изследователска и производствена дейност на бели и червени вина от новоселекцио-нирани и общоизвестни сортове и високоалкохолни напитки.

Съчетаването на Институт с Експериментална база и Винар-ска изба дава възможност за провеждане на пълноценна из-следователска работа по проекти и задачи при лабораторни и пол-ски условия и получаване на готов продукт за реализация – гроздова ракия, бели и червени трапезни вина. Смятаме, че силата на Ин-ститута е в триединството: наука, база, изба.

истина, доказана от 110 го-дишната история!

110 години са един дълъг път, път през времето, наситен с много труд и творчески ентуси-азъм, но независимо от житей-ските превратности, институтът винаги е бил част от живия организъм на лозарството и ви-нарството на българия.

Доц. д-р Венета Димитрова

7

Земеделски култури

сп. „Земеделие плюс”, бр. 11–12, 2012 г.

ДРЕВНИТЕ ПШЕНИЦИПрез последните години нарастна

интересът към естествените, нетра-диционни и полезни храни, които са в основата на природосъобразното хранене. Днес нашето внимание е насочено към примитивните или

известни още като “древни” пшеници. Към тях се от-насят еднозърнестият лимец (T. monococcum L.) , дву-зърнестият лимец (T.dicoccиm Schuebl.) и пшеницата спелта (T. spelta L.). Тази група на плевестите или несъщински пшеници са подходящи за биологично земеделие.

В отговор на интереса към тези култури проучвани-ята на учените от Институт по растителни генетични ресурси –Садово ще продължат и ще се задълбочат. Голямо предимство е, че на територията на ИРГР ”К. Малков”, гр. Садово се намира и Национална-та генбанка. В нея се съхранява колекция и от род Triticum. Тя се поддържа при съблюдаване на усло-вията за краткосрочно и дългосрочно съхранение. Регистрирани са 84 образци от T. monococcum L. и 58 от T. dicoccиm Schuebl. Всички регистрирани образци от тези два ценни вида са получени от експедиции в страната и чужбина или са резултат от безвалутен об-мен на зародишна плазма с други генбанки и научни институти.

Видът T. monococcum L. е представен от 11 вариетета, от които с най-много образци са: var. hohensteinii, var. flavescens и var. vulgare. Преоблада-ват образците с произход от Русия, Германия, Италия и България. Еднозърнестият лимец (T. monococcum L.) е най-древния вид и се отнася към групата на ди-плоидните пшеници (2n=14). На немски е известен под названието Einkorn, а на руски като однозернянка. Той е една от най-рано култивираните форми пшени-ца. Може да се отглежда и развива върху много бедни почви, където отглеждането на съвременна пшеница е икономически неизгодно. Интересна особеност на лимеца е, че зърната му са покрити с цветни плеви, което обуславя високата му толерантност към бо-лести и нападение от неприятели. При биохимичен анализ на зърно от лимец е установено по-високо съдържание на суров протеин, магнезий, цинк и ман-ган в сравнение с „модерните” пшеници. Протеинът в лимеца е по-лесно усвоим, също така съдържа и следи от незаменими аминокиселини. По-високо е и количеството на витамини от групите В, Е и А, както и на минерални вещества: калий, магнезий, манган, калций, желязо, цинк, фосфор и сяра. Освен за за-местител на “модерните” пшеници във всекидневно-то хранене, лимецът е незаменим за хора болни от цьолиакия. Цьолиакията е състояние, при което не се усвояват специфичните пшеничени белтъци (глутен и глутеноподобни), така че вместо да има хранител-на стойност, последният се превръща в източник на интоксикация за организма. Белтъкът, който влиза в състава на зърното на лимеца-глиадин, се оказва не-

токсичен за болните от цьолиакия.Разнообразието от двузърнест лимец (T.

dicoccиm Schuebl.) e представено с 23 вариетета. От тях по-голям брой образци са от var. farrum, var. pycnurum, var. rufum и var. compactomiegei. Преоблада-ват образците от Русия, Германия и България. Двузър-нестият лимец (T. dicoccиm Schuebl.) е тетраплоидна пшеница (2n=28). Известен е под названието Еmmer, а в Италия като Farro. Подходящ е за отглеждане и върху бедни на хранителни вещества планински поч-ви. Двузърнестият лимец е носител на ценни призна-ци, които го правят потенциален източник на гени в селекцията на голозърнестите пшеници. Притежава висока сухо- и студоустойчивост, както и имунитет към някои раси от гъбни болести. Не се напада от шведска муха. Характеризира се с висока устойчи-вост на стъблена ръжда (Puccinia graminis) при влаж-ни условия. Днес двузърнестият лимец се отглежда поради високата хранителна стойност и значение като здравословна храна. Лимецът е подходящ да се консумира под каквато и да е форма, тъй като е щадящ стомашно-чревния тракт. По-богат e на бел-тъчини и диетични фибри в сравнение с обикновената зимна пшеница. Хранителните продукти създадени на основата на лимеца са с добра смилаемост, ниски стойности на глицерин и са подходящи и за диабети-ци. Освен за хляб е подходящ и за фураж.

В опитното поле на ИРГР се проучват образци от “древните” пшеници. Комплексната оценка и прила-гането на съвременни методи за статистическа об-работка са основен източник на информация и оха-рактеризиране на наличните образци. Информацията ще послужи и за изграждането на база от данни на растителното генетично разнообразие при културата. Оценъчната информация се извършва по редица по-казатели свързани с морфологичната и агротехниче-ска характеристика на образците. В резултат на това се постига както характеризиране на всеки образец, така и представяне на варирането в колекциите и из-лъчване на генотипове, носители на ценни признаци за целите на селекционните програми. Провеждат се сравнителни сортови опити и при двата вида. Подхо-дящата посевна норма ще бъде установена чрез зала-гане на серия от опити с различна гъстота на посева. Двата вида спадат към групата на плевестите пше-ници, което създава проблеми при сеитба, прибиране и почистване на семената. Работи се по конструира-нето на апарат, който да отделя цветните плеви от зърното. Предстои да се проведат агротехнически опити с торови норми, предшественик и срокове на сеитба за получаване на по-пълна информация върху технологията на отглеждане на лимеца.

Гл.ас. д-р Златина Ур,

гл.ас. д-р Гергана Дешева,докторант Евгения Вълчинова,

ИРГР „К. Малков”


ЗА МНОГОГОДИШНИТЕ ТРЕВИПРИ БИОЛОГИЧНО ЗЕМЕДЕЛИЕ

Общо в САЩ и ЕС, секторът на биологични про-дукти се оценява на близо 40 млрд. евро и нараства с всяка изминала година. От 1 юни 2012 г., биопро-дуктите сертифицирани в Европа и в САЩ, могат да се продават като „биологични“ във всеки от двата региона на света (Biozemedelie.bg, 2012).

През последните години биологичното земеде-лие, като сектор на европейското селско стопан-ство, бележи постоянен ръст. У нас този подем се илюстрира с 900 сертифицирани, или в преход биопроизводители, преработватели и търговци. Това е безспорен напредък за опазването на природните ни ресурси, за биологичното разнообразие и ху-манното отношение към животните, и съвременна подкрепа за развитието на селските райони. Този ръст на биопроизводството обаче изисква адекватни действия за развитие на националния пазар на потребление на биопродукти, защото в момента те се реализират основно навън, където както цената, така и търсенето им е удовлетворително за нашите биопроизводители (Agro.bg, 2012).

За биологичното земеделие е характерно отговорното използване на енергията и природ-ните ресурси, поддържането на биологичното разнообразие и на местния екологичен баланс, съхраняването и подобряването на плодородието на почвата. Понастоящем за биологично земеделие в България се използват 1 814 410 декара, което представлява 3,1% от общата земеделска площ, а производството се увеличава постоянно. Основно, в качеството си на екологично чисти (Стоева, К., В. Вътева, П. Тодорова, 2010) са сертифицирани паси-щата (1 557 930 декара). Сертифицираните площи за биологично производство в България в края на 2010 година са 256 480 декара, което представлява 0,47% от използваната земеделска земя в страната (Arcfund.net, 2012).

в статията представяме резултатите от из-следване на продуктивните възможности и хранителната стойност на някои многогодишни тревни видове, отглеждани при условията на биологично земеделие в района на странджа.

Проучването е проведено през периода 2008-2010 г. в експерименталната база на Опитна станция по земеделие – Средец върху излужена канелено-горска почва, със слабокисела реакция (рН -5,6). Хумусният хоризонт е с мощност до 25 cм и съдържание на хумус 2,25 %. Орният слой е с разпрашена зърнеста структура. Преходът към “В” хоризонт, който е с буцеста структура е постепенен. Почвите са слабо запасени с хранителни елементи, като по-голяма е нуждата от азот и фосфор (Стоева,

К., 2002). Опитът е заложен при неполивни условия през пролетта на 2008 г. с подходящи за района на Странджа многогодишни тревни видове. В изпит-ването са включени 3 вида бобови –люцерна (сорт Плевен 6), еспарзета (сорт Юбилейна), звездан (сорт Търговище 1) и 5 вида житни многогодишни треви - ежова главица (сорт Дъбрава), безосилеста овсига (сорт Ника), тръстиковидна власатка (сорт Албена), червена власатка (сорт Троян) и пасищен райграс (сорт Странджа).

Агротехническите мероприятия са извършени поетапно в срокове според изискванията. Сеитбата е извършена ръчно и разпръснато в края на месец март със сеитбени норми според агротехническите изисквания. Коситбата е извършвана във фаза се-нокосна зрялост (изкласяване-начало на цъфтеж). Изследването е проведено без торене и подхран-ване, съгласно изискванията на биологичното земеделие.

В продължение на три години са проследени следните показатели: месечна сума на валежите (мм), по години на наблюдение; средномесечна тем-пература (0С) на въздуха по години на наблюдение; добиви на зелена и суха маса в кг/дкa, химически анализ на сухото вещество в %, добив на суров протеин в кг/дкa.

Растежът и развитието на засятите тревостои се променя преди всичко под влияние на климатограф-ските фактори. Географското местоположение на

Фигура 1. Добив от зелена маса (кг/дкa) по години на наблюдение


Странджанския регион предопределя спецификата на проявление на климатичните параметри. Вале-жите в Странджа са недостатъчни и неравномерно разпределени през годината. По-голямата част от тях са през есенно-зимния период, а през лятото настъпва продължително засушаване, придружено с високи среднодневни температури и ниска отно-сителна влажност на въздуха.

Характерно за периода на изследване е широкия диапазон на вариране на валежите по месеци и години. Валежните суми през трите години варират в диапазона от 479,7 мм (2008) до 753,8 мм (2010). Средногодишната сума на валежите за периода на наблюдение e 655,4 мм и е близка до средната за периода 1900–1990 година (650,0 мм). Най-критична за развитието на сятите тревостои е първата година. Ограничаващ фактор за развитие на многогодишни-те тревостои в Странджа са летните засушавания, които водят до така наречения “летен покой” на тревите. С особено ниски стойности на валежите са вегетационните периоди на първата (304,2 мм) и втората (332,1 мм) години, като през вегетационния период на третата година (2010), сумата на валежи-те е висока (801,5 мм ).

Средните температури през годините на наблю-дение са съответно: 2008 г. – 13,40оС и абсолютна максимална от 38,0оС през месец юли; 2009 г. – 13,17оС и абсолютна максимална от 40,8оС през месец юли; 2010 г. – 13,43оС и абсолютна макси-мална от 37,3оС през месец август. В температурно отношение средногодишната температура през опитния период (13,33оС) е по-висока от тази през дългогодишния период с 0,57оС, което показва тенденция към повишаване на средногодишните температурни стойности в този регион.

Климатичната обстановка в района на Стран-джа и през трите години на наблюдение показва непостоянство при обезпечаването с влага, което се изразява както с продължителни засушавания през първите 2 години, така и с по-обилни валежи през третата година. Тези аномалии в съчетание с наличната бедна на хранителни вещества почва, каквато е излужената канелена горска, явяваща се основен почвен тип в района, са причина сятите (изкуствени) тревостои в Странджа да са с по-ниска продуктивност.

Климатичните условия в районите на местооби-тание са един от най-важния фактор за проявяване

на продуктивните възможности на всяка една растителност, в това число и на многогодишните тревни асоциации. Различията в проявлението на климатичните показатели в Странджа са причина тревните видове да проявяват различия в про-дуктивността си. Данните за продуктивността на многогодишните житни и бобови треви през трите години на проучване са отразени на фигури 1 и 2. Неблагоприятното проявление на климатографските условия през първите две години се отрази нега-тивно на вегетативното развитие на сятите треви, а оттам на продуктивността им.

Годината на залагане на експеримента е доста критична, със слаба влагозапасеност през зим-но-пролетния период (97,6 мм) срещу (152,5 мм) за същите месеци – януари, февруари и март за дългогодишен период. Слабата влагозапасеност, съчетано с бавния растеж на тревите в годината на засяване, обуславят много ниския добив от зелена и суха маса при всички тревни видове. През втората година, която в климатично отношение е малко по-благоприятна (с валежи I-III от 172,4 мм), добивите са значително по-високи. Данните за зелена маса показват стойности от 595,0 кг/дкa (ежова главица) до 1245 кг/дкa (еспарзета), а тези за суха маса са с показатели между 181,0 кг/дкa и 441,0 кг/дкa при същите култури. Най-високи са стойностите на добивите през третата година на периода, което се дължи и на по-високата обезпеченост с влага през вегетационния период. Добивите на зелена маса през третата година са от 1220,0 кг/дкa при тръсти-ковидната власатка до 2380,0 кг/дкa при люцерната. Добивите на суха маса за същата година са от 342,0 кг/дкa до 601,0 кг/дкa при същите тревни видове.

Добивът на зелена маса, средно за периода на проучване се движи от 683,0 до 837,0 кг/дкa при житните треви и от 1030,0 до 1223,0 кг/дкa при бобо-вите. Добивите на суха маса, средно за трите години на експеримента са между 208,0 кг/дкa и 356,0 кг/дкa. Това са реалните продуктивни възможности на изпитваните без торене и напояване многогодишни тревни видове при условията на Странджанския район, зависещи от колебанията на климатичните фактори.

Химическият анализ на сухото вещество на тревните видове засяти самостоятелно показва съдържание на суров протеин в рамките на 6,08 % (червена власатка) и 10,83 % (еспарзета), (табл. 1).

Фигура 2. Добив от суха маса (кг/дкa) по години на наблюдение


Макар и без торене, съдържанието на суров проте-ин в сухото вещество запазва сравнително високи стойности. Съдържанието на суров протеин при многогодишните бобови треви варира в по-широки граници, от 6,96 до 10,83 %, а при житните видове параметрите на суровия протеин са по-ниски, и с по-близки стойности - от 6,08 до 7,14 %. От бобовите видове с най-високо съдържание на суров протеин се отличава еспарзета сорт Юбилейна (10,83 %), следвана от люцерна сорт Плевен 6 (9,22 %). По-ниското съдържание на суров протеин се дължи и на по-високото присъствие на плевели в сятите треви, отглеждани биологично. Процентът на су-ровите влакнини е най-висок при тръстиковидната и червена власатка (31,08; 31,36), а най-нисък при люцерна сорт Плевен 6 – 24,61. Всъщност по-ниско-то съдържание на сурови влакнини е и показател за по-доброто качество на тревния фураж. Съдържани-ето на сурови мазнини е в рамките на 3,84 - 4,99%. Съдържанието на сурови мазнини е най-ниско при пасищен райграс сорт Странджа и безосилеста овсига сорт Ника, като останалите изпитвани ви-

дове имат близки стойности. Съотношението на калция към фосфора е важен показател, отразяващ качеството на сухата маса. Високите му стойности при люцерната и еспарзетата, съответно от 7,05 и 6,99% са в потвърждение на това, че сухата маса, получена от тях е с най-добра хранителна стойност. Важен показател, от чийто цифрови стойности се правят заключения за качеството на сеното е стой-ността на БЕВ. Изчислени на базата на останалите присъстващи в химическия състав компоненти и от получените стойности може да се каже, че еспарзе-та сорт Юбилейна, която има най-ниско съдържание на БЕВ е с най-добра хранителна стойност.

За преценка на фуражната стойност на даден тревен вид е нужно да се знае продуктивността му изразена в получени от него кг/дкa суров протеин. От фигура 3 е видно, че при биологично отглежда-ните фуражни многогодишни треви в Странджа, най-висок добив на суров протеин се получава от бобовите тревни видове – от 21,16 кг/дка при звез-дана до 36,33 кг/дка при еспарзетата. При житните тревни видове, добивът на суров протеин е между 13,86 (червена власатка) и 18,64 (безосилеста овсига).

ИЗВОДИПодходящи и отличаващи се с добра продуктив-

ност при условията на биологично земеделие за Странджанския регион са еспарзетата и люцерната от бобовите тревни видове, безосилестата овсига и пасищния райграс от житните.

От многогодишните житни и бобови треви отглеж-дани в чисто състояние без торене и напояване, най-висок добив средно за периода на проучване е получен от люцерна сорт Плевен 6 – 1223,0 кг/дкa зелена и 356,0 кг/дкa суха маса, следвана от еспарзета сорт Юбилейна с малко по-ниски показа-тели. От житните треви с най-висока продуктивност е безосилестата овсига с 837,0 кг/дкa зелена и 261 кг/дкa суха маса.

Най-висок добив на суров протеин от бобовите тревни видове, отглеждани без торене в Странджа е получен от еспарзета сорт Юбилейна, а от житните-от безосилеста овсига сорт Ника, съответно 36,33 кг/дкa и 18,64 кг/дкa.

С оглед получаване на високопродуктивен фураж от многогодишните тревостои с добра хранителна стойност, в Странджа е препоръчително да се отглеждат люцерната и еспарзетата, а от житните треви безосилестата овсига.

Кера Стоева Опитна станция

по земеделие – СредецВиолета Вътева

ИПАРЗ „Н.Пушкаров“ Пенка Тодорова

ИПЖЗ – Троян

Таблица 1. Химически състав на многогодишни тревни видове, средно за периода 2009-2010

Варианти влага суровпротеин

суровивлакнини

сурови мазнини

сурова пепел

БЕВ КалцийCа

ФосфорP Са/Р

% % % % % % % % %

1. люцер-на с. Пле-вен 6

7,21 9,22 24,61 4,82 9,38 44,77 1,44 0,204 7,05

2. еспар-зета с. Юбилейна

6,35 10,83 27,52 4,75 7,99 39,62 1,00 0,143 6,99

3. Звездан с. Търгови-ще 1

7,68 6,96 29,86 4,80 8,16 42,87 0,78 0,224 3,48

4. Еж. гла-ва с. Дъб-рава

7,41 6,78 29,82 4,38 7,78 43,87 0,84 0,188 4,46

5. Безосил. о в с и г а сорт Ника

7,22 7,14 29,55 3,95 8,49 43,67 0,84 0,230 3,65

6. Тръст. власатка с. Албена

6,28 6,97 31,08 4,99 8,65 42,04 0,73 0,192 3,80

7. Червена власатка с. Троян

7,65 6,08 31,36 4,55 8,94 41,43 0,72 0,149 4,83

8. Паси-щен рай-грас с. Странджа

6,56 6,94 29,51 3,84 7,90 45,26 0,81 0,280 2,89

Фигура 3. Добив на суров протеин (кг/дкa), средно за периода на проучване в района на Странджа.

кг/дка


ДОБИВ НА СЕМЕНА ПРИ ПРО-ЛЕТЕН ФУРАжЕН ГРАХ

Към съвременното фермерско земеделие в нашата страна се предявяват високи екологични из-исквания при употребата на торови средства. За да се отговори на тези изисквания е необходимо прилага-нето на екологично балансирани и научно- обосновани норми и тех-нологии на торене, отговарящи на почвените и природни условия.

За развитие на растенията е необходимо не само наличието на определени количества хранителни вещества, но и те да са в подходящо съотношение, както и да бъдат внесени в съответ-ния етап на развитието им. Растенията се нуждаят от определени количества микроторове, необхо-дими за нормалното им развитие. Микроторовете, влизащи в състава на течните торове се явяват част от общия проблем на минералното хранене, свързан с добива на селскостопанските култури. Важността се състои в производството на торове с балансиран състав от макро- и микроелементи, едновременно удовлетворяващи изискванията на растенията и невлияещи негативно на крайните потребители - човека и животните (Кирилов и кол., 2010).

Течните комплексни торове намират широко приложение в земеделието. Делът на употребява-ните течни торове в света е над 40%. Употребата на течни торове в България има много голямо бъдеще, поради ниската им цена и минимални разходи за приложение. Те са удобни за дозиране при приготвяне на работния разтвор, съдържат основните хранителни макро- и микроелементи във възможно най-добра форма за усвояване от растенията.

Те са особено ефективни за извънкореново подхранване – така нареченото листно торене, при което се постига по-добро абсорбиране на хранителните елементи (Атанасова и кол., 1999; Иванова и кол., 1995).

Последни проучвания (Пачев, 2003; 2004; 2008) показват, че течните торове оказват положително влияние върху процесите на листното и кореново подхранване на растенията с цел повишаване на добива и качеството на семената. Други автори (Николова и Георгиева, 2010) използват едно-временно с растежните регулатори внасянето и на хранителни елементи във вид на течни торове, като по този начин се повишава устойчивостта на растенията на ниски температури и засушаване,

както и на продукцията при съхра-няване и транспортиране.

Изследванията у нас по тези въпроси са все още недостатъчни и непълни.

в статията са представени резултатите от проучване влия-нието на универсалния течен тор „MaxGrow“ върху семедобива на пролетен фуражен грах (Pisum Sativum L.).

През периода 2009 – 2011 година бе заложен полски опит при след-ните варианти:

1. – контрола – неторена;2. – разтвор на универсалния течен тор

„MaxGrow“ – 0,2 л/дка; 3. – 0,3 л/дка; 4. – 0.4 л/дкa; 5. – 0,5 л/дка; 6. – 0,6 л/дка; 7. – 0,7 л/дка и 8. – 0,8 л/дка.

Универсалният течен тор „MaxGrow“ е добре балансиран с основните макроелементи - азот (N) 9% в амидна форма, фосфор, като дифосфорен пентаоксид (P2O5) 9%, калий, като калиев оксид (K20) 9% водоразтворим. Микроелементи: бор (В) 0.01%, мед (Cu) 0.008%, желязо (Fe) 0.02%, манган (Mn) 0.01%, молибден (Mo) 0.001%, цинк (Zn) 0.004%. Всички микроелементи са във вид на хелати и са водоразтворими. Течният тор е внесен във фаза бутонизация - начало на цъфтеж.

Биометричните показатели за семенната про-дуктивност (добива) се определят по методиката на Николов и др. (1981).

Данните от таблица 1 показват, че след трети-рането е установена известна разлика във висо-чините. Най-високи са растенията, третирани с 0.5

Таблица 1. Структурни елементи на добива на пролетен фуражен грах третиран с течния тор „Maxgrow“ 2009 – 2011 г., полски опит

Варианти брой бо-бове

брой семена в 1 р/е

тегло семе-на, г

висо-чина на 1 р/е, cм

висо-чина на 1 боб, м

бр. се-мена в 1 боб

брой фер-тилни вьзли

маса на 1000 семе-на, г

1 К 6.7 25.9 4.17 84.7 59.9 3.4 4.3 142.30.2 л/дкa 7.3 26.4 4.31 92.5 70.8 3.5 4.0 146.70.3 л/дкa 7.4 30.0 5.0 98.3 75.7 3.8 4.6 147.10.4 л/дкa 8.1 31.0 5.36 100.0 76.3 4.2 4.8 147. 80. 5 л/дкa 9. 6 33. 1 5.57 106. 6 77. 0 4. 4 5. 6 155. 2 0.6 л/дкa 8.5 32. 8 5.23 102.6 72.9 4.1 4.7 15. 50.7 л/дкa 8.5 30.1 4.56 102.4 74.0 3.6 4.4 145.10.8 л/дкa 8.4 30.0 4.87 93.3 67.3 3.7 4.2 142.7


л/дкa MG – 106,6 cм, следвани от тези третирани съответно с 0.4 л/дкa MG – 100.0 cм, и с 0.6 л/дкa MG и 0.7 л/дкa MG - съответно 102.6 и 102.4 cм.

По показателя височина на първи боб универ-салният течен тор „MaxGrow“не оказва особено влияние и резултатите са почти равностойни. С повишаване на дозата се повишава и височина-та на първи боб, най-ниска е тя при контролния вариант - 59.9 cм, като постепенно се повишава и достига своя максимум при доза на третиране 0.5 л/дкa MG –77.0 cм. С повишаване на дозата височината намалява.

По показателя брой бобове на едно растение третирането с „MaxGrow“ оказва влияние, като максимумът е при варианта с 0.5 л/дкa MG – съответно 9.6 броя. При другите варианти този показател е почти равностоен, но всички те пре-възхождат контролата.

Универсалният течен тор „MaxGrow“ оказва

влияние на показателя брой семена в един боб, всичките отчетени резултати са по-високи от тази на контролата. Най-голям брой е отчетен при варианта третиран с 0.5 л/дкa - 4.4 бр семена (табл.1)

При отчитане влиянието на „MaxGrow“ върху повишаване броя на семената от едно растение максимумът е установен отново при варианта третиран с 0.5 л/дкa MG – съответно 33,1 броя, следван от вариантите третирани с 0.4 л/дкa и 0.6 л/дкa разтвор - съответно 31,0 и 32,8 бр. семена.

Течният тор „MaxGrow“ оказва влияние на показателя тегло на семената от едно растение, най-високо тегло е отчетено отново при третиран с 0.5 л/дкa MG – съответно 5.57 г.

По броя на фертилните възли универсалният течен тор оказва положително влияние, като максимумът също е при третиране с 0.5 л/дкa MG – 5.6 броя.

Масата на 1000 семена се увеличава с нара-стването на дозите на третиране, като максимумът също е при варианта третиран с 0.5 л/дкa MG – 155.2 г.

При еднаква агротехника и третиране с „MaxGrow“, всички варианти дават добив по-ви-сок от контролния вариант ( табл.2 ). Добивът е най-висок през 2009 г. (фиг.1), която е най-бла-гоприятна в климатично отношение. Валежите са постъпвали равномерно през вегетационния период като най-много са паднали през м. май и юни (79.8 мм). Полученият добив през 2011 година е отражение както на температурата (която е по-висока с 2-3 градуса от предходните години), така и на по-ниското количество паднали валежи (31,5 мм), поради което той е приблизително два пъти по–нисък в сравнение с първата година, съответно 170,9 кг/дкa.

Най-висок добив е получен при варианта тре-тиран с 0.5 л/дкa MG – 224.3 кг/дкa, който е със 76.8 кг/дкa по-висок в сравнение с неторената контрола. Следва варианта при третиране в доза 0.6 л/дка и добив 204.2 кг/дкa, превишаващ конт-ролата с 56.7 кг/дкa. При внасянето на течния тор в доза 0.7 л/дкa се реализира добив от 198.5 кг/дкa, превишаващ с 51.0 кг/дкa неторената контрола.

изводи:Универсалният течен тор „MaxGrow“оказва

положително влияние като повишава броя на бо-бовете, броя на семената и теглото на семената на едно растение, както и на масата на 1000 семена при третиране с 0.5 л/дкa MG).Най-висок добив семена се получава след

третиране на растенията също с 0.5 л/дкa разтвор на универсалният течен тор „MaxGrow“.

Иван Пачев, Институт по фуражните култури – Плевен

Таблица 2. Добив семена от грах третиран с универсални-ят течен тор “MAXGROW”, по години и средно за периода 2009 – 2011 г., полски опит, кг/дка

Варианти добив 2009 г.

добив 2010 г.

добив 2011 г.

средно за периода2009 – 2011 г

кг/ дкaп р е в и ш а -ващдобиваот нетрети-ранатаконтрола

Контрола 177,64 169,900 95,0 147.5 -

0.2 л/дкa 224,36 195,120 96,0 171.8 24.3

0.3 л/дкa 228,00 169,750 100, 0 165.9 18.4

0.4 л/дкa 231,28 218,330 108,0 185.9 38.4

0.5 л/дкa 286,92 269,770 116,0 224.3 76.8

0.6 л/дкa 310,20 199,120 103,0 204.2 56.7

0.7 л/дкa 305,04 185,450 105,0 198.5 51.0

0.8 л/дкa 274,48 189,610 103,0 189.2 41.7

SE(P=0.05) 8.66

Фигура 1. Климатограма за вегетационния период по години


Растителна защита

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА БАКТЕРИЕН РАК ПО ЛОЗАТА В БЪЛГАРИЯ

Бактерийният рак е признат за световно зна-чимо заболяване по много растителни видове от преди повече от столетие. За развитието му в лозята има официални съобщения в много от страните на всички обитаеми континенти (Burr et al., 1998). Едно от първите съобщения за рака по лозата датира от далечната 1822 г., когато P. Horter публикува статия за лозарството в района на Мозел, Германия.

Началната поява на бактерийния рак в Бълга-рия не е известна, но за първи път Иван Валачев съобщава в списание “Лоза” през 1902 г., че бо-лестта се среща по младите лозя и особено по присадените на американски подложки (Маленин, 1980). По-късно сведения за бактерийния рак да-ват Малков (1903) и Козаров (1907) (по Попова, 1977). С въвеждането на подложковото лозарство болестта бързо се разпространява, особено през шейсетте и седемдесетте години на миналия век, когато Диков (1964) и Райков (1967) намират рак в лозя, вкоренилища и маточници от Шуменска, Варненска, Русенска, Търновска и Плевенска об-ласти (по Маленин, 2005). В този период са създа-дени и най-много лозови насаждения в страната, но вследствие масово развитие на болестта, за десетгодишен период е регистрирано загиване на 4600 хa плододаващи лозя.

Бактерийният рак нарушава минералното хра-нене, влияе върху натрупването на някои въгле-хидрати, потиска растежа и развитието на болните лози‚ понижава добива и влошава качеството на гроздето‚ а узряването на леторастите и многого-дишната дървесина е непълно‚ което е предпос-тавка за измръзване през зимата. Развитието на болестта през годините причинява загиване‚ про-реждане и скъсяване на дълголетието на лозовите насаждения.

Причинител на бактерийния рак по лозата е основно Agrobacterium vitis (Ophel и Kerr 1990) = Rhizobium vitis (Ophel и Kerr, 1990; Young et al., 2001), и по-рядко - A. tumefaciens (Smith and Townsend, 1907; Conn, 1942). Развитието на бо-лестта в насажденията се благоприятства от на-личието на рани‚ получени вследствие на резитба, измръзване и други въздействия. Значителен дял от заразяванията на здрави лози с бактериен рак се осъществява с режещите инструменти при на-личие на сокодвижение през пролетта.

Една от стратегиите за контрол над заболява-нето предлага засаждането на относително устой-чиви сортове като средство за решаване на про-блема с болестта, но практиката показва, че тези

сортове често са пренебрегвани от производите-лите на качествени вина за сметка на чувствител-ните, като Мерло, Каберне совиньон и Шардоне (Burr et al., 1998).

У нас от края на миналия век няма данни за реалното разпространение на бактерийния рак по лозата в различните лозаро-винарски райони на страната.

В статията са представени резултатите от про-учване разпространението на бактерийния рак по лозата в лозаро-винарските райони на България.

Проучванията са проведени през периода 2000-2008 г. посредством маршрутни обследвания на плододаващи лозови насаждения, маточници и ма-точни лозя от четирите основни лозаро-винарски района на страната, както и колекционни площи на Опитното поле към Института по лозарство и ви-нарство - Плевен. Като болни са отчитани всички лози, проявяващи симптоми на бактериен рак (на-личие на стари и некротирали или свежи тумори по надземните им части). В хода на изследването са обследвани общо 125 насаждения в 41 земли-ща от 17 административни области на страната. Прегледани са общо 54128 лози и е установено разпространението на болестта при 47 лозови со-рта. Описани са симптомите по различни части на лози и лозов посадъчен материал. Направен е анализ на разпространението на бактериен рак по сортове в страната посредством определяне на средните стойности, стандартните грешки и стан-дартните отклонения. Направена е съпоставка на развитието на бактериен рак при един сорт в раз-лични райони, както и между различни сортове в един район. От обследваните райони са събирани растителни проби, състоящи се от тумори, едного-дишни и многогодишни лозови части, както и по-чвени проби за изолиране на патогена.

На фигура 1 е представено географското раз-

Фигура 1. Географско разположение на землища, в които е проучено и регистрирано разпростра-нение на бактериен рак по лозата


положение на землищата, в които се намират обследваните 125 лозови насаждения по адми-нистративни области, в които е регистрирано разпространение на бактериен рак по лозата.

Симптомите на болестта се изразяват в об-разуване на тумори, основно по зрелите части на лозовото растение - стъбло (фиг. 2), рамена‚ кордони‚ чепове и плодни пръчки. Обикновено са наблюдавани в основата на лозата, до поч-вената повърхност, но често се среща и така на-речената “дифузна форма“, когато туморите се развиват по продължението на стъблото (фиг. 3). При нискостъблените формировки и мато-чниците за подложкови резници, бактерийният рак зясяга главините (фиг. 4 и 5), чеповете (фиг. 6) и плодните пръчки (фиг. 7). По присадените и вкоренени лози туморните образувания се ус-тановяват в мястото на присаждане (фиг. 8)‚ пе-тата (фиг. 9)‚ ослепените очи и дори върху мла-дия прираст. При някои сортове се наблюдава силно калусообразуване в областта на спойката между подложката и калема, което на външен вид наподобява туморно образувание и може

погрешно да бъде определено като бактериен рак. Нормалният калус след диференциране се превръща в твърда дървесина (фиг. 10), докато тъканите на тумора имат неорганизирана струк-тура, изградена от множество проводящи сноп-чета или некротират и стават ронливи (фиг. 11).

От прегледаните общо 54128 лози (табл. 1) от 47 сорта, бактериен рак е установен при 8214 лози (15.2%). Средно за всички обследвани на-саждения в страната, разпространението на болестта е 9,3%, като стойностите на този по-казател варират между 0,0% и 51,9% при раз-личните сортове. В някои райони е регистрирано заболяването само от анализ на проби, без да са събирани данни за разпространението му в насажденията.

Въпреки, че поради различния обем на из-вадките, резултатите не могат да бъдат срав-нявани, групирани по административни области те показват относително най-голямо разпрос-транение на болестта в област Плевен (средно 19,9%), следвана от Пловдивска област (19,1 %). В останалите области средните стойности на този показател са около и под 5%. От проуч-ваните райони, заболяването не е регистрирано само в област Кюстендил, макар че по сведения на лозарите, в района са наблюдавани симпто-ми на болестта.

Проучването показа, че бактерийният рак е широко разпространен във всички лозаро-ви-нарски райони на България, като в някои случаи средната степен на разпространение, в зависи-мост от сорта и условията надхвърля 50 % от наличните лози. Варирането в широки граници

Фиг. 2. Тумори в осно-вата на стъбло

Фиг. 3 Дифузна фор-ма по стъбло

Фиг. 4. Проява по главина

Фиг. 5. Тумори по ма-точник

Фиг. 6. Проява по чеп Фиг. 7. Проява по плод-на пръчка

Фиг. 8. Тумори в място-то на присаждане

Фиг. 9. Тумор в основа-та на лозичка

Фиг. 10. Диференциран калус

Фиг. 11. Туморна тъкан


на разпространението по сортове от различни райони на страната показва комплексния харак-тер на факторите, които влияят за развитието на болестта. Между тях, освен генотипът, значение имат санитарното състояние на лозовия посадъ-чен материал, мястото на засаждане и неговите характеристики (релеф, почва, климат), систе-мата на отглеждане, агротехниката и други.

В резултат на получените данни за разпрос-транението на бактериен рак по сортове в раз-личните райони на страната е установено (табл. 2), че относително най-силно засегнати от бак-териен рак са сортовете Дружба (47,7 %), На-слада (32,0 %) и Надежда (22,7 %), следвани от Каберне Совиньон (14,5 %), Брестовица (11,1%), Гъмза (10,0%) и Памид (10,2 %). Тази класация е условна, тъй като при някои сортове се наблю-дава силно вариране на средното разпростра-нение. Например при сорт Каберне Совиньон стойностите се движат в границите от 0,0% до 50,4 %, при Мерло - от 0,0% до 30,8 %, при Брес-товица - от 0,0% до 39,5 %. Варирането се дъл-жи на различни фактори, между които: санитар-но състояние на лозовия посадъчен материал, място на засаждане и неговите характеристики (релеф, почва, климат), система на отглеждане, агротехника и други.

По сортове, разликите между средните стой-ности на разпространение от различни райони са несъществени, тъй като са в рамките на стан-дартната грешка или стандартното отклонение (фиг. 12 и 13). От друга страна са отчетени дос-товерни разлики в средните стойности на раз-пространение в рамките на сорта от един и същ район (фиг. 14 и 15).

При някои сортове обаче, се наблюдава от-носително слабо разпространение на бактериен рак, средно до 5,0% (Мискет Отонел – 2,1 %, Мискет Варненски – 1,1 %, Мискет Кайлъшки – 3,3 %, Алиготе – 1,9 %, Шардоне – 1,6 %, Стор-гозия – 1,3 %, Широка Мелнишка лоза – 0,6 %). Разпространението при чувствителните сортове се влияе силно от наличието на факторите, пре-дизвикващи развитието на болестта. Относител-но устойчивите на това влияние сортове, освен, че имат по-ниски средни стойности на разпрос-транение, показват и стабилност на този показа-тел във всички проучени насаждения.

Наблюдаваното относително по-слабо раз-пространение на бактериен рак при някои от сортовете съвпада с резултатите от проучване-то за чувствителността на тези сортове при кон-тролирани условия и изкуствено заразяване (Ге-нов, непубликувани данни). При полски условия обаче, устойчивостта на лозовите сортовете към бактериен рак зависи и от реакцията им към дру-ги фактори, най-важни от които са климатичните

Таблица 1.Обобщени резултати за разпространението на бактериен рак по административни области на стра-ната, регистрирани през периода 2000/2008г., %

№ Области

сели

ща

брой

наса

жде

ния

брой

сорт

ове

брой

лози брой

средно[% ± SE]прегледа-

ни болни

1. Плевен 5 47 32 32150 7663 20,1 ± 2,22. Пловдив 1 2 1 199 38 19,1 ± 8,13. Сливен 2 2 2 3582 151 6,1 ± 3,34. Ст. Загора 1 4 4 2475 134 4,6 ± 2,45. Ловеч 2 3 2 1264 40 4,1 ± 1,96. Монтана 1 1 2 100 4 4,0 ± 0,07. Русе 2 2 2 839 15 3,5 ± 2,0

8. Б л а г о е в -град 5 13 10 2104 24 3,4 ± 1,6

9. Враца 1 1 1 439 14 3,2 ± 0,710. Шумен 2 5 4 936 23 3,0 ± 1,311. Бургас 9 14 8 4566 83 2,3 ± 1,112. Видин 3 4 4 970 5 0,6 ± 0,613. Търговище 4 11 7 2060 15 0,4 ± 0,314. Варна 1 4 4 1324 5 0,3 ± 0,315. В. Търново 1 5 5 500 0 0,0 ± 0,016. Кюстендил 1 3 3 620 0 0,0 ± 0,0

Общо: 41 121 47 54128 8214 9,3 ± 1,2

Таблица 2. Разпространение на бактериен рак по сорто-ве от наблюденията в различни райони на страната

Сорт средно SE* SD* обхват Min Max N*Дружба 47,7 1,4 2,0 2,9 46,3 49,2 2Наслада 32,0 12,3 21,2 38,4 7,6 45,9 3Надежда 22,7 15,3 26,6 51,9 0,0 51,9 3Каберне Совиньон 14,5 3,5 15,0 50,4 0,0 50,4 18Супер Ран Болгар 13,2 6,0 12,0 23,5 1,9 25,4 4Брестовица 11,1 9,5 19,0 39,5 0,0 39,5 4Гъмза 10,2 6,3 10,9 21,7 0,0 21,7 3Памид 10,0 7,8 11,0 15,6 2,2 17,8 2Мерло 4,5 2,0 8,0 30,8 0,0 30,8 16Димят 3,9 1,6 2,3 3,2 2,2 5,5 2Мискет Кайлъшки 3,3 0,5 0,7 1,0 2,8 3,8 2Мискет Отонел 2,1 1,3 3,8 9,0 0,0 9,0 8Болгар 2,0 0,3 0,4 0,5 1,8 2,3 2Алитоте 1,9 1,9 2,6 3,7 0,0 3,7 2Шардоне 1,6 0,6 1,8 4,6 0,0 4,6 9Сторгозия 1,3 0,3 0,6 1,2 0,8 2,0 3Мискет Варненски 1,1 1,1 1,8 3,2 0,0 3,2 3Широка Мелнишка лоза 0,6 0,3 0,5 1,1 0,0 1,1 3

*SE –стандартна грешка, SD –стандартно отклонение, N –брой наблюдения.


(Маленин, 1972; Генов, 2007). Например сорт Мискет Кайлъшки при контролирано заразяване в оранжерийни условия образува тумори в мяс-тото на убождане, но при естествени условия проявява относителна устойчивост към болес-тта поради повишената си устойчивост на ниски температури. Най-вероятно, толерантността на някои сортове към ниски температури е фактор, който има по-голямо значение за развитието на бактериен рак, отколкото имунитета им към ща-мовете на Agrobacterium spp. Използването на такива сортове освен, че може да предотврати преки загуби на реколта вследствие повреди от ниски температури, може да ограничи предпос-тавките за развитие на бактериен рак и загиване на цели лози.

В резултат на проучването е създадена най-голямата в страната колекция (570 изолата) на Agrobacterium spp., позволяваща да бъдат про-ведени биологични, екологични и филогенетич-ни изследвания на причинителите на бактериен рак по лозата.

Изводи

Бактерийният рак е разпространен във всички лозаро-винарски райони на България, като степента на нападение в насаждението ва-рира в зависимост от сорта и епидемиологични-те условия и в някои случаи надхърля 50 % от наличните лози.Разпространението на бактерийния рак по

сортoве за различните райони на страната вари-ра в широки граници, като са установени досто-верни разлики на разпространение в границите на сорта от един и същи район.Относително устойчивите на екологични

фактори сортове, освен че имат по-ниски сред-ни стойности на разпространение на бактериен рак, показват стабилност на този показател във всички проучени насаждения.

Николай Генов, ИЛВ – Плевен

Фигура 13. Разпространение на бактериен рак в насаждения със сорт Шардоне

Фигура 14. Разпространение на бактериен рак в насаждения със сорт Каберне Совиньон

Фигура 15. Разпространение на бактериен рак в насаждения със сорт Мерло

Фигура 12. Разпространение на бактериен рак в насаждения със сорт Мискет Отонел


ВИРУСНА БОЛЕСТ ВЛОШАВАПАЗАРНИЯ ВИД НА ДОМАТИ И ПИПЕР

Вирусните болести оказват неоспорима вреда върху доби-ва и качеството на земеделска-та продукция. Вирусът на до-матената бронзовост – Tomato spotted wilt virus (TSWV) е един от десетте най-разпространени вируси в света. През лятото и есента на 2012 година диагно-стицирахме този вирус както в плодове от домати на частни производители, купени от па-зар, в доматови насаждения на Института по зеленчукови кул-тури „Марица” в Пловдив, така и в плодове от вносни домати и пипер, купени от търговска-та мрежа в София (таблица 1). Вирусът на доматената брон-зовост, освен че присъства в самостоятелна инфекция в ня-кои от плодовете, се среща и в смесена инфекция с вируса на доматената мозайка (Tomato mosaic virus - ToMV) или виру-са на краставичната мозайка (Cucumber mosaic virus - CMV); (табл. 1).

При смесена инфекция от два вируса плодовете са почти изцяло покрити с некротични петна или силно деформиращи хлоротични петна (фигури 1 и 2) и такива плодове се бракуват и изхвърлят още на полето при беритбата. Често когато вирусът на доматената бронзовост е инфектирал самостоятелно

растенията по плодовете се наблюдават финни хлоротични концентрични петна и такива плодове могат да се видят в зеленчуковите магазини и на пазарите (фигури 3, 4 и 5). При пробирането от купувачите та-кива напетнени плодове изо-стават и се продават вероятно на по-ниска цена.

При съхранение на напетне-ни плодове от пипер – червена капия в хладилник след около три седмици жълтите хлоротич-ни петна некротираха (фиг. 6). Тези плодове бяха с влошени вкусови качества при прясна консумация, а вероятно това ще се отразява и на качеството на лютениците и туршиите, ако се преработят в такива.

Както се вижда от изложено-то дотук вирусът на доматената бронзовост е причина за фин-но напетняване на плодове от домати и пипер не само у нас, но и в други балкански страни – Албания и Гърция. Напетнени плодове по един или друг начин попадат в търговската мрежа, дори се срещат в предлаганите за износ. Като се имат предвид високите летни и есенни тем-ператури в последните години, подобно на летните темпера-тури през настоящата година, които благоприятстват разви-тието на причинените от TSWV

Таблица 1. Установени вируси в плодове на домати и пипер през 2012 г.

вид зеленчук произход установени вируси

Домат (фигура 3) село Градина (Пловдивско) TSWVДомат (фигура 4) внос от Албания (търговска мрежа) TSWVДомати (фигура 1) ИЗК „Марица“ (Пловдив) TSWV + ToMVПипер – червен (фигура 5) внос от Гърция (търговска мрежа) TSWVПипер – червен (фигура 6) внос от Гърция (търговска мрежа) TSWVПипер – зелен (фигура 2) ИЗК „Марица“ (Пловдив) TSWV + ToMV

TSWV - Tomato spotted wilt virusToMV - Tomato mosaic virus

Фигура 1. Доматени плодове с признаци на некроза, причинени от смесената инфекция на TSWV и ToMV от ИЗК, „Марица“

Фигура 2. Пиперов плод с дефор-миращо хлоротично напетня-ване, причинено от смесената инфекция на TSWV и ToMV от ИЗК, „Марица“

Фигура 3. Домат с финни хло-ротични концентрични петна, причинени от TSWV с произход село Градина, Пловдивско

Фигура 4. Домат с финни хло-ротични концентрични петна, причинени от TSWV с произход внос от Албания


заболявания може да се

предвиди, че и занапред ще има подобни пробле-ми, влошаващи пазарния вид и затрудняващи съх-ранението на плодовете.

борбата с вируса на доматената бронзовост зависи от разпростра-нението на неговите пре-носители трипси през сезона на вегетацията. За нашата страна най-ефективни преносители на TSWV са трипсите от вида Frankliniella occiden-talis по домати в оран-жерии и Thrips tabaci по домати на полето (Кру-мов, 2012). Унищожаване на трипсите трябва да се преследва за дълъг пери-од от отглеждането на до-мати и пипер, така че да се постигне предпазване на плодовете от повреди най-вече в периода на масово плододаване.

Доц. Бистра Дикова, ИПАЗР

„Н. Пушкаров” – София

Фигура 5. Чушка с хло-ротични концентрични петна, причинени от TSWV с произход внос от Гърция

Фигура 6. Чушка с хло-ротични концентрични петна, причинени от TSWV с произход внос от Гърция (при съхранение в хладилник петната не-кротираха)

НОВ ДЕСЕРТЕН БЕЗСЕМЕНЕН СОРТ

ЛОЗА ТАНГРАСортът Тангра е създаден в Опитното поле по лозарство

на ИЗС ”Образцов чифлик”- Русе, чрез самоопрашване на хибридна форма 3-32 (Болгар Х Алфонс Лавале) през 1987 г. от Иван Тодоров.

Морфологично, агробиологично и технологично проуч-ване на вегетативното потомство на отделеното елитно семеначе 8-92 (3-32 I1) е извършено в сътрудничество с гл. ас. д-р Галина Дякова И ЛОЗАРСКИЯТ КОЛЕКТИВ НА Института.

Сортът Тангра е късен (узрява около 5 октомври), типи-чен десертен безсеменен сорт. Гроздът е голям, изравнен, със средно тегло около 400 г. Зърното е голямо (5.5 г), чер-вено-черно, с хрупкава консистенция, а вкусът – неутрален, хармоничен. Семената са в рудиментно състояние и не се усещат неприятно при консумация на гроздето. Сухото тегло на рудиментите в 100 зърна е 0.30 г.

Добивът грозде от хектар е около 18 т. Подходящи формировки за него са средностъблен Гюйо и Лира, а в по-топлите райони и Тендоне. Препоръчани подложки за сорта са SO4, Шасла Х Берландиери 41Б и Рупестрис дю Ло. Лозите имат потенциална възможност да дават по-висок добив при формировките Лира и Тендоне, при по-висок агротехнически фон, включително с капково напояване.

В консумативна зрялост гроздето съдържа 18 % захари и 4.85 г/л титруеми киселини. То не се рони и притежава много добра транспортабилност.

Сортът Тангра не милерандира и е с повишена студо-устойчивост и със средна чувствителност на криптогамни болести в границите на европейско-азиатската лоза. Той може да се отглежда успешно в районите, благоприятни за десертно гроздопроизводство, при осигуреност на обща температурна сума за вегетационния период над 3900оС.

Гроздето на сорт Тангра е подходящо за консумация в прясно състояние и за производство на висококачествени компоти. То се съхранява много добре в хладилник и може да се предлага на пазара и през зимата.

Гл. ас. д-р Г. Дякова, гл. ас. Р. Минчева, гл. ас. Д. Маринова, гл. ас. Ил. Иванова

ИЗС „Образцов чифлик” Русе

Лозе и вино

8. ТЕХНОЛОГИЧНА ПРОГРАМА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА НАСАЖДЕНИЯ

При създаване на съвременни орехови насаждения актуални въпроси, които в най-голяма степен обуславят успеха на работата са:

избор на подходящи месторастения;-

предпосадъчна подготовка на почвата;-

избор на сортовете и схеми за подреждане;-

системи и разстояния на засаждане;-

време и техника на засаждане и др.- На практика това означава разработване на цялостен научно-обоснован про-

ект, включващ всички основни мероприятия за създаване на овощна градина, съобразена и със съвременните постижения на страните с развито орехово про-изводство.

8.1. Избор на място Преценката на района за успешното виреене на орехови дървета, е свързана

с установяването на климатичните и почвени условия.Като се има предвид пряката зависимост между рентабилността на производ-

ството и количеството и качеството на добивите, икономически изгодно е орехо-вите насаждения да се създават в месторастения с относително най-благопри-ятно съчетание на екологичните фактори, съобразно биологичните особености и изисквания на ореховите сортове.

При избора на местата най-голямо внимание трябва да се обръща на клима-тичните фактори – температурен режим през зимата и пролетта, годишна сума на валежите и тяхното разпределение по сезони и др. В районите с благопри-ятни климатични условия честотата на годините с минимални температури под - 2

0С през април е от 0 до 5%, а честотата на годините с температури под - 25

0С през зимата е от 10 до 20%

. Тези условия са налични в Североизточния, Се-верен централен и Северозападния райони. Орехът у нас вирее успешно до 1100 м надморска височина по южните склонове на Средните Родопи и до 700 – 800 м в Старопланинския масив. В нашата страна най-благоприятни са температурните условия в районите до 400 – 500 м н.в.

Орехът предпочита дълбоките плодородни почви от отделните генотипове, които са характерни за равнинните месторастения и местата със слаб наклон. Различното изложение спрямо световните посоки преразпределя до известна степен състоянието и влиянието на климатичните фактори. По-благоприятни са месторастенията със северно изложение (до 500 м надморска височина). При по-голяма надморска височина предимство има южното изложение, където тем-пературната сума отговаря в по-голяма степен на биологичните изисквания на

орех

а. В

хълм

исти

те ра

йони

са по

дход

ящи и

оста

нали

те из

ложе

ния.

Обик

нове

ният

оре

х мо

же д

а се

отн

есе

към

влаг

олюб

ивит

е ра

стен

ия. Д

обре

ра

сте и

плод

одав

а в м

еста

, къд

ето г

одиш

ната

сума

на ва

лежи

те е

не по

-нис

ка от

55

0 -75

0 мм.

Отн

осит

елна

та вл

ажно

ст на

възд

уха 6

0 – 80

% е

най-

благ

опри

ятна

за

раст

ежа н

а оре

ха. Л

етни

те за

суша

вани

я вод

ят д

о дъл

боки

нару

шени

я в ж

из-

нени

те пр

оцес

и. В

мест

а с го

дишн

о кол

ичес

тво н

а вал

ежит

е по-

малк

о от 8

80 м

м за

успе

шнот

о от

глеж

дане

на

орех

а е

необ

ходи

мо н

апоя

ване

, кое

то е

оби

чайн

а пр

акти

ка в

засу

шлив

ите

райо

ни н

а Ка

лифо

рния

. Наб

люде

ният

а у н

ас съ

що по

-тв

ържд

ават

отри

цате

лнот

о вли

яние

на ле

тнит

е зас

ушав

ания

, осо

бено

върх

у ка-

чест

вото

на пл

одов

ете и

по-ко

нкре

тно в

ърху

охра

нван

ето н

а ядк

ите.

В по

вече

то

случ

аи д

ърве

тата

на

по-р

одов

итит

е со

ртов

е, ко

ито

задъ

ржат

по-

голя

м пл

одов

за

връз

са с

недо

хран

ени,

спар

ушен

и яд

ки. Т

ова

нега

тивн

о вл

ияни

е е

по-д

обре

из

разе

но в

мест

орас

тени

я с пл

итка

и б

една

почв

а, къ

дето

осв

ен вл

ошав

ане

на

каче

ство

то на

ядка

та, с

е наб

люда

ва и

издр

ебня

ване

на пл

одов

ете.

8.2. П

редп

осад

ъчна

под

гото

вка

Изра

зява

се в

поч

иств

ане

на те

рена

от к

амън

и, дъ

рвес

на и

храс

това

рас

ти-

телн

ост,

подр

авня

ване

, нат

оряв

ане,

риго

лван

е, зе

лено

торе

не и

др.

Пора

ди по

датл

ивос

т на к

орен

оват

а сис

тема

на ор

еха к

ъм за

боля

ване

от чу

ма

по д

ърве

тата

(Arm

. mell

ea),

особ

ено

голя

мо вн

иман

ие сл

едва

да

се о

бръщ

а на

по

чист

ване

на дъ

рвес

ната

раст

ител

ност

. Тоз

и въп

рос п

ридо

бива

още п

о-го

ляма

зн

ачим

ост,

кога

то н

а ме

стат

а е

имал

о ст

ари

овощ

ни гр

адин

и ил

и дъ

бови

гори

. В

таки

ва сл

учаи

осв

ен о

снов

но п

очис

тван

е на

рас

тите

лнит

е ос

татъ

ци, н

якол

ко

годи

ни тр

ябва

да

се о

тглеж

дат е

дног

одиш

ни ку

лтур

и, за

да

се с

ъзда

дат у

сло-

вия з

а изгн

иван

е и ху

мифи

цира

не на

оста

тъци

те от

коре

ните

и се

ликв

идир

а по

биол

огич

ен пъ

т инф

екци

ята о

т бол

ести

. Пре

дпос

адъч

ната

подг

отов

ка на

мес

та-

та е

доб

ре д

а пр

едше

ства

заса

ждан

ето

на д

ърве

тата

най

-мал

ко 4

– 5

годи

ни.

За съ

здав

ане

на о

тнос

ител

но е

дноо

браз

ни ус

лови

я за

при

хващ

ане

и ра

звит

ие

на д

ърве

тата

е н

еобх

одим

о да

се

извъ

ршва

пре

двар

ител

но п

о-гр

убо

подр

ав-

нява

не н

а те

рена

. Още

по-

нало

жите

лно

е то

, ког

ато

се п

редв

ижда

нап

оява

не

на н

асаж

дени

ята

неза

виси

мо о

т нач

ина

на п

одав

ане

на в

одат

а. Пр

и на

клон

е-ни

тере

ни пр

едпо

садъ

чнат

а по

дгот

овка

вклю

чва

и въ

прос

ите

на и

зграж

дане

на

широ

ки те

раси

, уле

сняв

ащи

меха

низи

рана

та о

браб

отка

на

почв

ата,

торе

нето

, ра

стит

елна

та за

щита

и др

. На с

равн

ител

но по

-бед

ни по

чви с

влош

ени ф

изич

ни

свой

ства

пре

дпос

адъч

ната

под

гото

вка

вклю

чва

и пр

едва

рите

лно

отгл

ежда

не

на ку

лтур

и за

зеле

но то

рене

и за

орав

анет

о им

в на

й-по

дход

ящи

срок

ове.

Това

то

рене

комп

енси

ра ли

псат

а на о

борс

ки то

р кат

о по т

ози н

ачин

се по

стиг

а зна

чи-

телн

о ув

елич

аван

е на

орга

ничн

ите в

ещес

тва,

в рез

улта

т на

коет

о се

пови

шава

пл

одор

одие

то на

почв

ата.

всич

ко зн

ачит

елно

по-д

ълъг

пери

од за

изгр

ажда

нето

им ка

то ос

новн

о сре

дств

о за

прои

звод

ство

. В ре

зулт

ат на

това

при р

авни

други

усло

вия о

т зае

тата

земя

не

се по

луча

ва пр

одук

ция п

родъ

лжит

елно

врем

е, а е

фект

ивно

стта

на ка

пита

лнит

е вл

ожен

ия е

по-н

иска

.За

пра

вилн

ото

опре

деля

не р

азме

ра н

а ка

пита

лнит

е вл

ожен

ия, б

алан

сова

та

стой

ност

на

наса

жден

ията

, как

то и

въз

можн

ости

те за

рац

иона

лно

изпо

лзва

не

на зе

мята

, същ

еств

ено

знач

ение

има

уста

новя

ване

то на

годи

ната

, от к

оято

на-

сажд

ение

то тр

ябва

да

се вк

лючи

в пр

оцес

а на

про

изво

дств

ото.

Реди

ца а

втор

и (Щ

епот

ьев,

1969

; Яцы

но,19

69; K

enez

, 197

4) с

мята

т, че

ефе

ктив

ното

пло

дода

-ва

не н

а пр

исад

ени

дърв

ета

наст

ъпва

на

10-та

– 1

2-та

та го

дина

сле

д тя

хнот

о за

сажд

ане.

Спор

ед Н

едев

(19

76) п

роми

шлен

и до

биви

от о

снов

ните

сорт

ове

у на

с се

полу

чава

т сле

д 12

-та го

дина

от з

асаж

дане

то н

а дъ

рвет

ата.

Стан

овищ

е-то

на

тези

авт

ори

и ре

зулт

атит

е от

пра

ктик

ата

пока

зват

, че

съще

ству

ващи

ят

пона

стоя

щем

срок

от 8

годи

ни за

изгр

ажда

не на

орех

овит

е нас

ажде

ния к

ато о

с-но

вно

сред

ство

за пр

оизв

одст

во н

е е

съоб

разе

н с б

иоло

гичн

ите

особ

енос

ти н

а со

ртов

ете и

усло

вият

а на о

тглеж

дане

то им

в ст

рана

та. Е

то за

що на

сажд

ения

та,

коит

о се

вкл

ючва

т в е

кспл

оата

ция

след

този

срок

на

отгл

ежда

не, с

а вс

е ощ

е с

по-н

иски

про

дукт

ивни

въз

можн

ости

и н

е са

нат

рупа

ли н

еобх

одим

ия п

отен

циал

за

пълн

оцен

но ек

спло

атир

ане.

Малк

ият б

рой д

ърве

та в

орех

овит

е нас

ажде

ния и

срав

ните

лно п

родъ

лжит

ел-

ния

пери

од н

а из

граж

дане

то и

м ка

то о

снов

ни ф

ондо

ве, с

а св

ърза

ни с

био

ло-

гичн

ите

особ

енос

ти н

а ви

да. П

онас

тоящ

ем то

ва са

фак

тори

те, к

оито

задъ

ржат

ра

звит

ието

на ор

ехов

ата к

улту

ра. Н

езав

исим

о от т

ова о

питъ

т пок

азва

, че з

а 10

годи

шен

пери

од о

рехо

вите

нас

ажде

ния

се о

форм

ят к

ато

осно

вно

сред

ство

и

след

вклю

чван

ето и

м в п

роиз

водс

твот

о оси

гуряв

ат по

луча

ване

то на

срав

ните

л-но

по-ви

сок д

обив

и въ

зста

новя

ване

на вл

ожен

ията

.С

огле

д вн

едря

ване

то н

а по

стиж

ения

та н

а на

учно

-техн

ичес

кия

прог

рес

при

възп

роиз

водс

твот

о на н

асаж

дени

ята и

пови

шава

не ра

внищ

ето н

а инт

ензи

фика

-ци

я на п

роиз

водс

твот

о е не

обхо

димо

да се

прие

ме 30

-годи

шен п

ерио

д за п

роиз

-во

дите

лно и

зпол

зван

е на н

асаж

дени

ята с

ъзда

дени

с пр

исад

ени о

рехо

ви дъ

рве-

та, к

ато н

а таз

и осн

ова с

е уст

анов

и и об

ща но

рма з

а тях

ната

амор

тиза

ция.

Уплъ

тняв

анет

о на

оре

хови

те н

асаж

дени

я с

друг

овощ

ен в

ид ч

увст

вите

лно

съкр

ащав

а пе

риод

а на

неп

роиз

води

телн

о из

полз

ване

на

земя

та, т

ъй к

ато

се

полу

чава

доп

ълни

телн

а про

дукц

ия, а

напр

авен

ите к

апит

ални

влож

ения

се въ

з-ст

анов

яват

в по

-крат

ък ср

ок.

Предимствата на риголването на 60 – 70 см дълбочина са доказани от прак-тическия опит. Известно е, че по този начин горният хумусен хоризонт, който съдържа най-много достъпни за растенията хранителни вещества, се заорава дълбоко в зоната, където се развива кореновата система на дърветата и се съз-дават условия за проникване на въздух в коренообитаемия слой. Риголването трябва да се извършва най-малко три месеца преди засаждането на дръвчетата през есента, като непосредствено преди това се разхвърлят предвидените ка-лиеви и фосфорни торове. След риголването се извършва повторно основно подравняване на площите, след което се разхвърлят равномерно органичните торове и се заорават на дълбочина 20 – 25 см. На тази дълбочина благоприят-ната аерация позволява процесите на минерализация да протекат при нормал-ни условия.

В предпосадъчната подготовка се включват още изграждането на пътната мрежа, напоителните и отводнителните канали на избраните места и др.

8.3. Системи и разстояния на засажданеОпитът показва, че при равнинни и слабо наклонени терени (до 8º) най-под-

ходящата система за засаждане е правоъгълната. В сравнение с квадратната, шахматната и др. системи правоъгълната осигурява по-добри възможности за механизиране на процесите на отглеждане. При наклон от 8 до 12º, предимство има контурната (релефната) система на засаждане, която трябва да намери ши-роко приложение в практиката.

Създаването на съвременни орехови насаждения е свързано и с броя на дър-ветата в единица площ, което зависи от разстоянията на засаждане. Препоръч-ват се разстояния 10 – 12 м между редовете и 8 – 10 м в реда По-големите раз-стояния при ореха се налагат от обстоятелството, че понастоящем се отглеж-дат силно растящи сортове върху силни подложки, и засенчването се отразява отрицателно върху репродуктивните органи на ореховите дървета, вследствие на което количеството и качеството на добивите значително се намаляват. При определяне разстоянията на засаждане на ореховите дървета трябва да се има предвид и плодородието на почвите, растежните особености на сортовете и подложките, с изискванията на машините за обработка и особено с тези за беритба на плодовете.

Поради големите разстояния на засаждане в ореховите насаждения би било добре да се извършва уплътняване на междуредията с някои други по-скороп-лодни дървесни овощни видове за да се повишат добивите от заетите площи. Най-подходящ уплътнител е бадемът за районите, където климатичните ус-ловия са благоприятни за отглеждането му (Ю

жна България и Черноморското крайбрежие без Странджанския район). При поливни условия подходящи овощ-

жени на различна височина. Ръчната беритба е трудоемък процес, формиращ най-голям дял от общия

разход на жив труд при отглеждането на плододаващи насаждения. Твърдостта на плодовете и по-голямата им издръжливост на механични повреди, в сравне-ние с плодовете на много други овощни видове създават възможност за техни-ческо усъвършенстване и все по-пълно механизиране на процесите, свързани с беритбата и първичната преработка на продукцията.

Сушенето е една от важните манипулации при първичната обработка на оре-ховите плодове. Налага се поради това, че непосредствено след беритбата съ-държанието на влага е около 30 %

. Изсушаването се извършва чрез излагане на плодовете на пряка слънчева светлина или в специални сушилни с регулирано подаване на топъл въздух (около 40ºС). В резултат на изсушаването влажността в ядките трябва да бъде сведена до 6 – 8 %

. Съвременните поточни линии за следберитбено обработване на орехи включват обелване на зелената обвивка, измиване, изсушаване и сортиране на плодовете.

Плодовете се съхраняват в проветриви складови помещения до една година.

11. ЕДИНИЧНО ОТГЛЕЖДАНЕ НА ОРЕХОВИ ДЪРВЕТА

Орехът е напълно подходящ овощен вид за отглеждане като единично дърво. Известно е, че той е светлолюбива култура, развива дълбока коренова система, напада се от ограничен брой вредители, грижите за резитба и формиране са по-малки, което позволява засаждането на дърветата да става на по-големи раз-стояния и на отдалечени места. Често от единично отглеждано орехово дърво са получавани добиви, колкото от един декар орехово насаждение. Следовател-но възможностите за отглеждане на единични орехови дървета са обосновани, а досегашната вековна практика е най-голямото доказателство за успеха в това направление.

Единичното отглеждане на ореха е подходящо да се прилага в пасищата, напоителните канали, край междуселски и второстепенни пътища, стопанските дворове, животновъдните ферми, в парковете и др.

Дръвчетата се засаждат и отглеждат както в насажденията. Специфичната грижа тук се състои в опазването на дръвчетата през първите 3 – 4 години, ко-ето може лесно да се постигне чрез ограждането им и обвиването с подходящи материали.

12. ИКОНОМИЧЕСКА ЕФЕКТИВНОСТВ сравнение с останалите овощни насаждения ореховите изискват преди

ни ви

дове

са пр

аско

вата

, нек

тари

ната

и че

реша

та, а

за н

епол

ивни

–ка

йсия

та и

ви

шнат

а.8.4

. Мар

кира

неДо

бре

е пр

и съ

здав

анет

о на

по-

голе

ми гр

адин

и да

се

извъ

ршва

мар

кира

не

поот

делн

о за

всек

и па

рцел

от т

ехни

ци с

помо

щта

на зе

меме

рни

уред

и, ка

то се

съ

блюд

ава р

едов

ете д

а не с

е пре

късв

ат.

При

квад

ратн

ата

и пр

авоъ

гълн

ата

форм

а на

заса

ждан

е се

запо

чва

с мар

ки-

ране

на І-

ия ре

д от

една

та ст

рана

на па

рцел

а. Пъ

рво с

е пре

карв

а пра

ва л

иния

, ус

поре

дна н

а гра

ници

те на

съсе

дния

парц

ел, о

тсто

яща н

а раз

стоя

ние,

равн

о на

поло

вина

та о

т меж

дуре

дово

то. П

о та

зи л

иния

на

опре

деле

ните

раз

стоя

ния

се

пост

авят

мар

киро

въчн

и кол

чета

, озн

ачав

ащи м

еста

та на

дръ

вчет

ата о

т пър

вия

ред.

След

това

в на

чало

то на

прав

ата л

иния

с по

мощт

а на в

ъже,

върх

у кое

то са

от

мере

ни 3,

4 и 5

м, с

е оче

ртав

а пра

в ъгъ

л, ко

йто с

лужи

, за д

а се п

река

ра др

уга-

та пр

ава

лини

я, пе

рпен

дику

лярн

а на

първ

ата.

Така

посл

едов

ател

но се

оче

рта-

ват и

4-те

стра

ни на

прав

оъгъ

лник

а (па

рцел

ата)

. Сле

д тов

а на с

рещу

поло

жнат

а на

пър

вата

лин

ия се

мар

кира

т мес

тата

на

дръв

чета

та о

т пос

ледн

ия р

ед, с

лед

коет

о чр

ез в

изир

ане

с по

мощт

а на

колч

етат

а от

два

та с

рещу

поло

жни

реда

се

опре

деля

т ме

стат

а на

дръ

вчет

ата

от о

стан

алит

е ре

дове

, на

коит

о се

заб

ива

марк

иров

ъчно

колч

е.8.5

. Изк

опав

ане н

а пос

адъч

ните

ями

Извъ

ршва

се 1

0 –

15 д

ни п

реди

заса

ждан

ето,

а пр

и оп

асно

ст о

т зас

ушав

ане

на по

чват

а – м

алко

пред

и нег

о. Из

полз

ва се

ямко

копа

тел

(свре

дел)

с ди

амет

ър

50 –

60

cм, к

ойто

се а

грег

атир

а къ

м тр

акто

р. Дъ

лбоч

инат

а на

поса

дъчн

ите

ями

тряб

ва да

бъде

60 cм

.8.6

. Под

режд

ане н

а сор

тове

теДо

биви

те о

т оре

хови

те н

асаж

дени

я за

вися

т в го

ляма

степ

ен о

т съз

дава

нето

на

възм

ожно

сти

за вз

аимн

о оп

рашв

ане

и оп

ложд

ане

на о

тглеж

дани

те со

ртов

е. Пр

и съ

здав

ане

на н

асаж

дени

я с

разл

ична

голе

мина

въп

росъ

т за

ефек

тивн

ото

им оп

рашв

ане и

опло

ждан

е е с

голя

мо пр

акти

ческ

о зна

чени

е. Пр

авил

ното

под-

режд

ане

на со

ртов

ете

(осн

овни

и о

праш

ител

и) в

наса

жден

ията

е е

дна

от гл

ав-

ните

зада

чи н

а сп

ециа

лист

ите.

При

прак

тиче

скот

о по

дреж

дане

на

сорт

овет

е е

необ

ходи

мо д

а се

взе

мат п

од в

нима

ние

не са

мо те

хнит

е би

олог

ични

осо

бено

-ст

и, св

ърза

ни с

прот

ичан

ето н

а фен

офаз

ите н

а цъф

тежа

на м

ъжки

те и

женс

ките

цв

етов

е, но

и въ

змож

ност

ите з

а пре

нася

не на

праш

еца о

т вят

ъра,

какт

о и ус

ло-

вият

а за

пол

учав

ане

на е

дноо

браз

ни п

арти

ди ст

оков

а пр

одук

ция

и ул

есня

ване

на

бери

тбат

а.На

й-че

сто

се п

редв

ижда

заса

ждан

е на

два

, три

, пон

яког

а и

пове

че с

орто

ве,

при

създ

аван

е на

оре

хово

нас

ажде

ние.

Кога

то е

опр

едел

ен е

дин

осно

вен

сорт

10. П

РИБИ

РАНЕ

НА

ПЛОД

ОВЕТ

ЕПр

ибир

анет

о на

пло

дове

те е

пос

ледн

ият з

авър

шващ

ета

п от

про

изво

дств

е-ни

я цик

ъл пр

и отгл

ежда

нето

на ор

ехов

ите д

ърве

та. Н

епра

вилн

о орг

аниз

иран

ите

проц

еси

на б

ерит

бата

, поч

иств

анет

о, из

суша

ване

то и

съх

раня

ване

то н

а го

то-

вата

про

дукц

ия в

одят

чес

то п

ъти

до ч

увст

вите

лно

пони

жава

не н

а ка

чест

вото

, из

разе

но въ

в вло

шава

не на

външ

ния в

ид на

плод

овет

е и вк

уса н

а ядк

ите.

Пред

ивре

менн

ата б

ерит

ба е

не са

мо сл

або п

роиз

води

телн

а, но

създ

ава т

руд-

ност

и пр

и по

чист

ване

на

плод

овет

е от

око

лопл

одни

ците

и се

отр

азяв

а от

рица

-те

лно в

ърху

ранд

еман

а и ка

чест

вото

на яд

ките

. Къс

ната

бери

тба с

ъщо в

лоша

ва

каче

ство

то –

про

меня

се ц

ветъ

т на

черу

пкат

а и

на я

дков

ата

кожи

ца (п

отъм

ня-

ват),

всле

дств

ие на

коет

о пло

дове

те пр

идоб

иват

непр

ивле

кате

лен в

ънше

н вид

.Бе

ритб

ата н

а пло

дове

те се

пров

ежда

в за

виси

мост

от ге

огра

фско

то ра

зпол

о-же

ние

на р

айон

а, ме

теор

олог

ични

те у

слов

ия п

рез о

тдел

ните

годи

ни и

био

ло-

гичн

ите

особ

енос

ти н

а со

ртов

ете.

Обик

нове

но тя

се

извъ

ршва

от н

ачал

ото

на

септ

емвр

и до

края

на

същи

я ме

сец.

Най-

рано

узря

ват п

лодо

вете

на

Шей

ново

, Пр

осла

вски

, Пер

ущин

ски,

Изво

р 10 и

Сил

истр

енск

и, а н

ай-къ

сно н

а Сли

венс

ки,

Дрян

овск

и и

Кукл

енск

и. До

каза

но е

, че

в го

дини

с ха

ракт

ерни

лет

ни за

суша

ва-

ния м

езок

арпъ

т (зе

лена

та об

вивк

а) се

отде

ля тр

удно

от ен

дока

рпа (

черу

пкат

а),

коет

о заб

авя и

звър

шван

ето н

а бер

итба

та. М

омен

тът н

а бер

итба

та се

уста

новя

-ва

глав

но п

о сл

едни

те в

ъншн

и пр

изна

ци: п

ромя

на в

оцв

етяв

анет

о на

око

лоп-

лодн

ика

и че

рупк

ата,

разп

уква

не, ч

асти

чно

отде

ляне

и за

съхв

ане

на зе

лена

та

обви

вка.

Осве

н тез

и пр

изна

ци, к

оито

се о

тнас

ят д

о вс

ички

сорт

ове

съще

ству

ва

и спе

цифи

чна о

собе

ност

– ле

снот

о отд

елян

е на у

зрел

ия пл

од от

къса

та др

ъжка

, чр

ез ко

ято е

закр

епен

за пл

одна

та кл

онка

. Бе

ритб

ата н

а пло

дове

те сл

едва

да се

орга

низи

ра по

сорт

ове в

зави

симо

ст от

на

стъп

ване

на

опти

малн

ия ср

ок н

а уз

рява

не н

а пл

одов

ете

им. С

месв

анет

о на

пл

одов

ете

от р

азли

чни

сорт

ове

води

до

допъ

лнит

елни

труд

ност

и пр

и тя

хнот

о по

чист

ване

от ок

олоп

лодн

ицит

е, и с

орти

ране

то, с

ъзда

ва не

типи

зира

ни ст

оков

и па

ртид

и, ко

ето с

е отр

азяв

а в це

ната

на пл

одов

ете и

икон

омич

ески

те ре

зулт

ати.

Плод

овет

е на о

реха

се бе

рат п

о два

начи

на: р

ъчно

и ме

хани

зира

но. Н

ай-п

ри-

мити

вно

и сл

або

прои

звод

ител

но е

бру

лене

то н

а пл

одов

ете

с пр

ъти

и съ

ба-

ряне

то и

м на

пов

ърхн

остт

а на

поч

вата

.По

този

нач

ин с

е на

нася

т зн

ачит

елни

по

вред

и вър

ху пл

одни

те кл

онки

, кое

то се

отра

зява

отри

цате

лно н

а сле

дващ

ата

реко

лта.

Изве

стно

под

обря

ване

на

ръчн

ата

бери

тба

пред

став

лява

упот

реба

та

на съ

бира

телн

ите п

латн

ища,

коит

о се р

азст

илат

под д

ърве

тата

пред

и бру

лене

-то

на

плод

овет

е. За

рац

иона

лизи

ране

то н

а пр

оцес

а пр

и въ

зрас

тнит

е ор

ехов

и дъ

рвет

а се и

зпол

зват

трак

торн

и пла

тфор

ми с

площ

адки

за бр

уляч

ите,

разп

оло-

за насаждението, той се засажда в три последователни реда. От сортът опра-шител се засажда по един ред и се редува с основния сорт през три реда до изпълване на площта.

При предвидени 2 или повече основни сортове би било най-добре да могат да се опрашват взаимно. В този случай всеки сорт се засажда в три последовател-ни реда, като сортовете се редуват последователно по схема 3 х 3 х 3 реда до изпълване на предвидената за засаждане площ. В случай, че един или повече от основните сортове не могат да се опрашват от някой друг основен сорт, за него (или за тях) се предвижда засаждане в съседен ред на допълнителен сорт опрашител.

8.7. Доставка и временно съхраняване на дръвчетатаНеобходимите дръвчета за засаждане трябва да са от автентични сортове,

със стандартни размери (височина, дебелина и коренова система), здрави.Превозват се при температура на въздуха над 0ºС в закрити превозни сред-

ства. При товаренето и разтоварването се съблюдава да не се нараняват стъб-лата им. До момента на засаждането се извършва временно съхраняване на дръвчетата в предварително изкопан трап с ширина 80 см и дълбочина 45 – 50 см. Дръвчетата се заравят с влажна пръст, за да се предпазят от изсъхване. Дълбочината на заравяне при временното съхраняване зависи от това дали за-саждането ще се извършва непосредствено след доставката им, или същите ще презимуват преди засаждането им през пролетта. В случай на презимуване в траповете за съхранение дръвчетата се покриват с 20 – 25 см почва над мястото на присаждане, с цел предпазване от измръзване през зимата.

8.8. Срокове за засажданеЗасаждането е заключителният етап при създаването на ореховите насажде-

ния. При климатичните условия на нашата страна есенното засаждане – от края на октомври до началото на декември е за предпочитане. Ореховите дръвчета понасят добре и пролетно засаждане (през март). В сравнение с другите овощни видове процесите на калусирането протичат при малко по-висока температура, което се благоприятства от пролетното засаждане. Последното не трябва да се извършва късно (след 15 април), защото се отразява отрицателно върху проце-са на прихващане и особено върху растежа на дръвчета през първата година.

Дълбочината на засаждането е друг важен момент, от който до голяма сте-пен зависят успешното прихващане и нормалното развитие на дръвчетата. От практиката е доказано, че еднакво вредни са както плиткото, така и дълбокото засаждане. В първия случай корените се излагат на измръзване през зимата, а през летния период и на изсушаване, а във втория случай – на задушаване и изгниване. Оптималната дълбочина се определя преди всичко от мястото на

показаха, че този неприятел развива две поколения.Излюпилите се ларви от презимувалите яйца се разпълзяват обикновено в

началото на май, избират си постоянно място по стъблата, клоните и клонките, забиват хобота си и започват да се хранят. Нарастват бързо и след няколко дни започват да образуват щитчетата си. Развитието на ларвите преминава средно за 40 – 45 дни. Ж

енските се оформят в края на юни и снасят яйца през втората половина на юли. Младите ларви от ІІ-ра генерация се разпълзяват от началото на август.

Вреда нанасят ларвите и възрастните женски. Те смучат сок от стъблата, кло-ните и клонките. Нападнатите дървета изостават в растежа и развитието си. При силно нападение повредените клонки и клони или цели дървета загиват. Оцелелите дървета са много чувствителни на студ и засушаване и се нападат повече от корояди.

Б о р б а. От агротехническите мероприятия важно значение имат фитосани-тарните резитби, при които се изрязват и изгарят сухите и силно заразени клони. Оптималното торене, поливане и обработки на почвата съдействат за нормал-ното развитие и доброто физиологично състояние на дърветата.

От химичните средства най-добър ефект дават третиранията с органофосфор-ни инсектициди (Дурсбан 4Е – 0,2 %

, Релдан 40 ЕК – 0, 15 %, Агрифос 48 ЕК – 0,2

%, Пиринекс 48 ЕК – 0,2 %

, Ранер 2Ф – 0,04 %, Римон 10 ЕК – 0,06 %

и др.), които са насочени срещу младите ларви в момент на масово разпълзяване.

Листни въшки. По ореха у нас са установени да вредят два вида въшки, които се развиват само по този овощен вид. Това са Орехова листна въш-ка (Callaphis juglandis Frisch) и Малка жълта листна орехова въшка (Chrom

aphis juglandicola Kalt).Вреда причиняват както възрастните, така и ларвите, които при ореховата

листна въшка се групират в колонии, около средната жилка по горната повърх-ност на листата, откъдето смучат сок. Явяват се повече през май и юни. При малката жълта орехова листна въшка, възрастните и ларвите се групират от долната страна на листата. Тази въшка се намножава по-масово през юли и август.

П о в р е д и. При силно нападение листните въшки довеждат до отслабване на ореховите дървета, издребняване на плодовете и влошаване качеството на ядките.

Б о р б а. Извежда се с инсектицидите: Би–58 – 0,05 %, Актара 25 ВГ – 0,02

%, Моспилан 20 СП - 0,02 %

, Пикадор 20 СВ – 0,05 %, Уорант – 20 СП – 0,05 %

и др.).

прис

ажда

нето

, кое

то тр

ябва

да бъ

де 3

– 4 см

над п

овър

хнос

тта н

а поч

вата

. Мно

-го

важн

о ус

лови

е пр

еди

заса

ждан

ето

на д

ръвч

етат

а е

тяхн

ата

подг

отов

ка. П

ри

орех

а на

й-го

лямо

вни

мани

е тр

ябва

да

се о

бърн

е на

опр

есня

ване

то н

а ра

ните

на

по-

дебе

лите

коре

ни с

ост

ри н

ожиц

и. Съ

щест

вено

изи

сква

не е

пре

дпаз

ване

на

влак

нест

ата

коре

нова

сист

ема

от за

съхв

ане

по вр

еме

на тр

ансп

орти

ране

то,

разн

асян

ето

и за

сажд

анет

о на

дръ

вчет

ата.

Осве

н то

ва п

олив

анет

о не

поср

ед-

стве

но с

лед

заса

ждан

ето

тряб

ва д

а се

смя

та за

задъ

лжит

елна

пра

ктик

а. То

е

необ

ходи

мо за

създ

аван

е на б

лаго

прия

тни у

слов

ия за

сляг

ане н

а поч

вата

и ра

з-ви

тиет

о на

мик

ориз

а. В

заст

раше

ните

от

гриз

ачи

райо

ни с

е на

лага

обв

иван

е на

стъб

лата

пре

з пър

вите

няк

олко

годи

ни, к

акто

това

се п

рави

при

ост

анал

ите

овощ

ни др

ъвче

та.

8.9. П

одго

товк

а за з

асаж

дане

Ко

гато

мяс

тото

не е

торе

но пр

едва

рите

лно с

обор

ски т

ор, с

упер

фосф

ат и

ка-

лиев

тор,

торо

вете

се вн

асят

при з

асаж

дане

то. И

звър

шват

се сл

едни

те пр

акти

-ки

: - пос

тавя

се го

рна п

ръст

(0 –

30 см

) на д

ънот

о на и

зкоп

анат

а пос

адъч

на ям

а. Та

зи по

чва с

е раз

месв

а доб

ре с

допъ

лнит

елно

внес

ен д

обре

угни

л об

орск

и тор

(8

– 10

кг),

трое

н суп

ерфо

сфат

(100

– 50

0 г) и

кали

ев су

лфат

(100

– 20

0 г),

в за-

виси

мост

от за

пасе

ност

та на

почв

ата.

Подг

отов

ка на

дръв

чета

та вк

лючв

а опр

ес-

нява

не на

отре

зите

или с

лабо

съкр

ащав

ане н

а осн

овни

те ко

рени

и пе

риод

ично

ра

знас

яне н

а дръ

вчет

ата д

о пос

адъч

ните

ями з

а зас

ажда

не.

8.10.

Заса

ждан

е на д

ръвч

етат

а- Д

ръвч

ето

се з

асаж

да т

олко

ва д

ълбо

ко, к

олко

то е

бил

о в

разс

адни

ка, т

.е.

мяст

ото н

а при

сажд

ане о

став

а 3 –

4 см

над п

овър

хнос

тта н

а поч

вата

;- п

оста

вя се

в ср

едат

а на п

осад

ъчна

та ям

а (пр

есеч

ната

точк

а на р

еда и

на на

-пр

ечни

я ред

), кат

о кор

енит

е се р

азпо

лага

т без

да се

допу

ска п

репл

итан

е и из

ви-

ване

наго

ре. З

асип

ва се

с го

рна,

рохк

ава п

очва

, чре

з нек

олко

крат

но ст

ръск

ване

на

дръв

чето

;- з

а да

се п

одоб

ри д

опир

ът н

а ко

рени

те с

почв

ата,

се и

звър

шва

вним

ател

но

прит

ъпкв

ане о

т пер

ифер

ията

към

цент

ъра н

а пос

адъч

ната

яма;

- заб

ива

се ко

л от

към

прео

блад

аващ

ия в

ятър

на

8 –

10 см

от д

ръвч

ето

и се

пр

евър

зва н

а циф

рата

8 с м

ека м

атер

ия;

- офо

рмя с

е чаш

ка, з

адър

жаща

вода

та пр

и пол

иван

е;- п

олив

а се з

адъл

жите

лно с

30 –

40 ли

тра в

ода,

за да

се уп

лътн

и поч

вата

към

коре

ните

;- з

асад

енит

е дръ

вчет

а се н

апръ

сква

т с 2

% бо

рдол

езов

разт

вор;

- обв

иват

се ст

ъбла

та с

амба

лажн

а хар

тия и

ли др

уги м

атер

иали

за пр

едпа

зва-

не от

зайц

и, ак

о гра

дина

та не

е ог

раде

на с

мреж

а.

В пл

одов

ете

те и

згриз

ват н

епра

вилн

и вд

лъбн

атин

и и

ходо

ве, к

оито

изп

ълва

т с

изве

ржен

ия, о

плет

ени в

паяж

ина.

Външ

ната

им об

вивк

а поч

ерня

ва и

се на

бръч

-кв

а. Та

кива

плод

ове о

капв

ат пр

еди б

ерит

бата

и са

него

дни з

а кон

сума

ция.

Лете

жът н

а пе

перу

дите

запо

чва

в нач

алот

о на

юни

. Мак

симу

мът м

у е в

края

на

юни

и н

ачал

ото

на ю

ли и

при

ключ

ва в

края

на

юли.

Ларв

ите

излю

пени

от

снес

енит

е яй

ца п

о пл

одов

ете

се в

гриз

ват в

тях,

къде

то п

реми

нава

цял

остн

ото

им ра

звит

ие.

Борб

а с п

лодо

вите

чер

веи.

Пре

вант

ивни

ят м

етод

се св

ежда

до с

ъбир

ане и

из

гаря

не на

окап

алит

е пло

дове

след

бери

тбат

а, по

став

яне н

а отр

овни

пояс

и от

велп

апе н

а оре

хови

те дъ

рвет

а и др

.Хи

миче

ския

т мет

од е

осно

вен в

бор

бата

с пл

одов

ите ч

ерве

и. За

осиг

уряв

ане

на е

фект

ивна

хим

ичес

ка б

орба

про

вежд

анет

о й

се о

пира

на

точн

а пр

огно

за и

си

гнал

изац

ия за

дин

амик

ата

на л

етеж

, яйц

есна

сяне

и и

злюп

ване

на

гъсе

ници

-те

. Рег

иона

лнит

е сл

ужби

по

раст

ител

на за

щита

оси

гуряв

ат и

раз

прос

тран

яват

то

зи ти

п инф

орма

ция ч

рез п

ерио

дичн

и про

гноз

ни бю

лети

ни, к

оито

са ос

новн

ото

сред

ство

за сп

равя

не с

плод

овит

е чер

веи,

чрез

навр

емен

но и

комп

етен

тно п

ри-

ложе

ние н

а хим

ични

те ср

едст

ва за

борб

а. Пр

епар

атит

е са д

ва ти

па:

- пре

пара

ти с

ови

цидн

о де

йств

ие. Т

ова

са и

нсек

тици

ди о

т гр

упат

а на

хит

и-но

вите

инх

ибит

ори

(бло

като

ри н

а хи

тино

вия

синт

ез –

Алс

исти

н 25

ВП

– 0,0

4 %

; Дим

илин

25

ВП –

0,04

%; Н

омол

т 15

ЕК –

0,05

%; К

аске

йт 5

ЕК

– 0,1

5 %

и

неок

отин

оиди

те (К

алип

со 4

80 С

К –

0,025

%),

коит

о уб

иват

яйц

ата

пред

и да

са

се из

люпи

ли. П

рила

гат с

е в на

чало

то на

яйце

снас

яне и

имат

прод

ължи

телн

ост

от 14

до 25

дни.

- пре

пара

тите

с ла

рвиц

идно

дейс

твие

вклю

чват

прод

укти

от гр

упат

а на о

рган

о-фо

сфор

ните

инсе

ктиц

иди (

Дурс

бан 4

Е –

0,12 %

, Рел

дан 4

0 ЕК -

0,12

%, А

гриф

ос

48 Е

К – 0,

12 %

, Пер

инек

с 48 Е

К – 0,

12 %

, Ран

ер 2

Ф – 0

,04 %

, Рим

он 10

ЕК –

0,06

%

и др

.) и п

ирет

роид

ните

инсе

ктиц

иди (

Деци

с 2,5

ЕК –

0,03 %

, Сум

и алф

а 5 Е

К –

0,02

%, С

упер

сект

10

ЕК –

0,01

25 %

и д

р.), к

оито

унищ

ожав

ат м

лади

те л

арви

пр

и ко

нтак

т или

погл

ъщан

е по

врем

е на

подв

ижни

я ста

дий.

Те и

мат н

ай-д

обър

еф

ект,

кога

то се

прил

ожат

непо

сред

стве

но пр

еди и

злюп

ване

то на

гъсе

ници

те.

Ябъл

кова

запе

таев

идна

щит

онос

на в

ъшка

(Lep

idos

aphe

s ulm

i L.).

Мно

го-

яден

неп

рият

ел, п

овсе

мест

но р

азпр

остр

анен

у на

с, на

пада

ябъ

лкат

а, кр

ушат

а, сл

иват

а, ка

йсия

та, п

раск

оват

а, ор

еха,

ясен

а, бр

езат

а, дъ

ба, г

лога

, вър

бата

и др

. го

рски

и де

кора

тивн

и вид

ове.

Непр

ияте

лят з

имув

а кат

о яйц

е под

щит

а на ж

енск

ата,

яйца

та са

мно

го из

дър-

жлив

и на н

иски

темп

ерат

ури -

заги

ват п

ри м

инус

40 ºС

.До

сега

се см

яташ

е, че

запе

таев

идна

та щ

итон

осна

въшк

а ра

звив

а ед

но по

ко-

лени

е пр

ез го

дина

та. Н

аблю

дени

ята

в ра

внин

ните

рай

они

на Ю

жна

Бълг

ария

9. ТЕХНОЛОГИЧНА ПРОГРАМА ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА ДЪРВЕТАТА

9.1 Основни задачи и агротехнически мероприятияТехнологичната програма включва основните задачи и мероприятия на агро-

техническия комплекс за успешно отглеждане на дърветата. Те са следните:- поддържане на почвената повърхност чиста от плевели и в добро състоя-

ние;- поддържане на оптимален хранителен и воден режим;- поддържане на редки, проветриви и добре осветени корони;- опазване на дърветата от болести и неприятели;- прибиране на плодовете в най-подходящата им зрелост;- грижи за плодовете след беритбата.За постигане на максимален ефект от провежданите агротехнически меропри-

ятия, същите трябва да се съобразяват с биологичните особености и изисквания на отглежданите сортове, както и да се извършват в най-подходящия срок.

9.2. Поддържане на почвената повърхност чиста от плевели и в рохкаво състояние

Основен начин за поддържане на почвената повърхност в ореховите насажде-ния е постоянна черна угар.В много случаи междуредията на младите насажде-ния се използват за отглеждане на подходящи междуредови култури или смески за зелено торене.

Броят на обработките за поддържане на черна угар през вегетацията зависи от степента на заплевеляването, количеството на валежите, от поливките, и аг-рофизичните свойства на почвата.

Проучванията в Института по овощарство, Пловдив (Кънев, 1978; Тодоров, 1966), показват, че е целесъобразно есенната оран да се извършва през три години, на дълбочина в средата на междуредията - 16 см, а в близост до дър-ветата – 8 – 10 см. През следващите две години се извършва култивиране или дискуване в междуредията, в зависимост от заплевеляването.

Борбата с плевелите в редовете, трябва да се води чрез прилагане на на-мален брой почвообработки и третиране с хербициди. Използват се почвени и листно действащи хербициди. От почвените хербициди се използват Девринол 4 Ф (напропамид) – 400 мл/дкa; Стомп 33 ЕК (пендименталин) – 600 мл/дкa; ГОАЛ 2F (оксифлуорфен) и др., а от вегетационните (листни) хербициди – БАС-ТА 15 СЛ (глюфозинат) – 500 – 600 мл/дкa, РЕГЛОН ФОРТЕ (дикват) – 300 мл/дкa; НАСА 360 ЕК, РАУНДЪП, ГЛИФОГАН 480 СЛ и др. на база Глифозат – 600 – 1200 мл/дкa.

Почвените хербициди се прилагат в редовите ивици след почвена обработка

натите плодове са по-дребни, понякога деформирани и често опадат;-болестта се благоприятства от дъждовното и влажно време. Задължително

условие за възникване на инфекция е наличието на влага по заразяваните ор-гани;

Б о р б а. Да се избягват районите с висока атмосферна влажност и отглежда-нето на чувствителни на антракнозата сортове. Опадалите наесен листа да се заорават при черна угар. При поддържане в чим листата да се напръскват с 5 %

карбамид за ускоряване на тяхното разлагане;

-към химичните средства с превантивно действие се отнасят: Делан 700 ДВГ – 0,05 %

, Дитан 45 – 0,2 % и Пероцин 75 Б – 0,2 %

. Предпазват в продължение от 7 до 10 дни с изключение при измиване (20 – 25 мм паднал дъжд);

-фунгициди с лекуващо действие спират възникнала зараза в срок от 2 до 3 дни след началото на дъжда. Техният срок на ефикасност е 10 – 12 дни. Такива препарати са Систан супер 0,02 %

, Систан 12 ЕК – 0,06 %, Вектра 10 СК – 0,03

% и Топсин М – 0,15 %

, притежаващи системно (лекуващо) действие. Срок на ефикасност- също 10 – 12 дни.

Икономически най-важните неприятели при ореха са ябълковия и ореховия плодов червей, и запетаевидната щитоносна въшка. С по-малко значение са повредите от листни въшки.

Ябълков плодов червей (Carpocapsa pomonella L.). Ябълковият плодов

червей вреди по плодовете на ябълката, крушата, дюлята и ореха. Загубите от него могат да достигнат до 50 – 60 %

от добива на орехи при непровеждане на борба срещу него.

Ябълковият плодов червей при условията на България развива две поколения годишно. Повредите се причиняват от вгризването на гъсеницата през незат-върдената черупка (ендокарп) или през основното отвърстие на ореховия плод, ако то е достатъчно отворено. Гъсеницата се храни с ядката, която нагризва час-тично и изпълва с извержения, оплетени в паяжина. Рано повредените плодове опадат преждевременно, докато тези засегнати в по-късен стадий остават на дървото до беритбата, но са непригодни за консумация. Летенето на пеперудите от І-во поколение започва в края на април или началото на май в зависимост от климатичните условия и продължава до края на юли, а този на ІІ-ро поколение започва в началото на юли и продължава до началото на септември.

Орехов плодов червей (Сarpocapsa amplana HL). Ореховият плодов червей

има по-ограничено разпространение в сравнение с ябълковия. Счита се, че той е неприятел предимно на широколистните горски видове, като дъб, бук, кестен, леска, но е наблюдаван да вреди по плодовете на ореха и бадема.

П о в р е д и. Гъсениците се вгризват в плода непосредствено под дръжката.

(фре

зова

не) д

о кр

ая н

а ма

рт. Д

еври

нол

се вн

ася ч

рез н

апръ

сква

не н

а ив

ицат

а и

инко

рпор

иран

е, а

СТОМ

П и

ГОАЛ

сам

о чр

ез н

апръ

сква

не н

а об

рабо

тена

та

почв

ена п

овър

хнос

т в ре

дови

те ив

ици.

От ве

гета

цион

но де

йств

ащит

е хер

бици

ди на

база

Глиф

озат

мом

ентъ

т на п

ри-

ложе

ние е

във ф

аза б

утон

изац

ия на

шир

окол

истн

ите и

изкл

асяв

ане н

а жит

ните

пл

евел

и, а н

а хер

бици

да Б

АСТА

в ак

тивн

а вег

етац

ия на

плев

елит

е. От

глеж

дане

на

межд

уред

ови

култ

ури

в на

сажд

ения

та. З

а по

-рац

иона

лно

изпо

лзва

не н

а зе

мята

и п

олуч

аван

е на

пов

ече

прод

укци

я от

еди

ница

пло

щ в

млад

ите

орех

ови

наса

жден

ия д

о 6

– 8

год.

възр

аст е

сто

панс

ки и

згодн

о да

се

отгл

ежда

т и м

ежду

редо

ви ку

лтур

и. От

глеж

дане

то н

а те

зи ку

лтур

и в

асоц

иаци

я с

орех

овит

е др

ъвче

та м

оже

да д

овед

е до

чув

стви

телн

о см

ущен

ие в

тех

ния

раст

еж и

плод

одав

ане,

особ

ено

в зас

ушли

ви р

айон

и и

неос

игур

ено

напо

яван

е. Пр

и ос

игур

ено

напо

яван

е ус

пешн

о мо

гат д

а се

отгл

ежда

т кул

тури

, кат

о фа

сул,

ранн

и ка

ртоф

и, фъ

стъц

и, ди

ни, п

ъпеш

и, ти

кви,

мент

а, мо

рков

и, ре

пичк

и, ря

па,

лук,

чесъ

н и др

. зел

енчу

кови

окоп

ни ку

лтур

и. Пр

и отгл

ежда

нето

на м

ежду

редо

ви

култ

ури

в ор

ехов

ите

наса

жден

ия и

вици

те о

коло

дър

вета

та с

шири

на 2

– 2

,5 м

тряб

ва д

а се

под

държ

ат ч

исти

от п

леве

ли. З

а ме

ждур

едов

и ку

лтур

и в

оре-

хови

те н

асаж

дени

я са

абс

олют

но н

едоп

усти

ми: п

шени

ца, р

ъж, о

вес,

ца-

реви

ца, с

лънч

огле

д, м

ак, с

усам

, рап

ица,

тютю

н, ко

ноп,

лен

. Отгл

ежда

нето

на

меж

дуре

дови

те ку

лтур

и в

пром

ишле

ните

оре

хови

нас

ажде

ния

затр

удня

ва в

оп

реде

лена

степ

ен об

рабо

ткат

а на п

очва

та, п

ръск

анет

о с хе

рбиц

иди в

редо

вете

и д

руги

те ра

стит

елно

-защи

тни м

ероп

рият

ия, н

еобх

одим

и за о

пазв

ане н

а оре

хо-

вите

дърв

ета о

т вре

дите

ли.

Култ

урно

затр

евяв

ане.

При

осиг

урен

о на

появ

ане

или

в ра

йони

, къд

ето

ва-

лежи

те са

над

800

мм

годи

шно,

успе

шно

може

да

се и

звър

ши ку

лтур

но за

тре-

вява

не н

а ме

ждур

едия

та (ч

имов

о-му

лчир

на си

стем

а). В

ърху

нак

лоне

ни те

рени

(н

ад 8º

) при

подд

ържа

не на

черн

а уга

р същ

еств

ува о

пасн

ост о

т поч

вена

ероз

ия.

В те

зи сл

учаи

е це

лесъ

обра

зно д

а се п

рила

га ку

лтур

ното

затр

евяв

ане.

При т

ази

сист

ема т

реви

те се

поко

сява

т неп

рекъ

снат

о, ко

гато

изра

стна

т до 1

0 - 12

см и

се

оста

вят н

а мя

сто

за м

улчи

ране

на

почв

ата

и за

орг

анич

но то

рене

. Усп

ехът

на

чимо

во-м

улчи

рнат

а сис

тема

е в з

авис

имос

т и от

почв

ения

тип.

Кога

то по

чват

а е

песъ

члив

а, с л

ек м

ехан

ичен

съст

ав, п

рила

гане

то н

а та

зи си

стем

а е

риск

ован

о, но

на ср

едни

и по

-тежк

и гли

нест

и поч

ви, о

собе

но пр

и вис

око н

иво н

а под

почв

ени

води

тя да

ва м

ного

добр

и рез

улта

ти.

За съ

здав

ане н

а кул

туре

н чим

в ор

ехов

ите н

асаж

деня

се из

полз

ват с

меск

ите:

2 –

2,5 кг

/дкa

англ

ийск

и ра

йгра

с +

0,2 кг

/дкa

дете

лина

; 2 –

2,5

кг/дк

a ли

вадн

а вл

асат

ка +

0,2

кг/дк

a де

тели

на; 2

– 3

кг/дк

a ли

вадн

а ме

тлиц

а +

0,2 кг

/дкa

ли-

вадн

а тим

отей

ка +

0,2 к

г/дкa

дет

елин

а; 1,5

-1, 8

кг/дк

a ежо

ва гл

авиц

а + 0,

250 к

г/

шец,

койт

о зар

азяв

а жен

скит

е цве

тове

;- п

ри за

разя

ване

на ж

енск

ия цв

ят ос

нова

та на

близ

алце

то по

черн

ява;

- по

плод

овет

е се

поя

вява

т мал

ки м

азни

пет

на, к

оито

по-

късн

о хл

ътва

т и се

ра

зрас

тват

. Ран

ното

инф

екти

ране

на

млад

ите

плод

ове

може

да

прич

ини

окап

-ва

нето

им. П

о-къ

сно н

екро

зите

се ра

зрас

тват

по зе

лена

та об

вивк

а, ко

ято п

очер

-ня

ва. П

ри п

о-къ

сно

напа

дени

е не

кроз

ите

се л

окал

изир

ат в

зеле

ната

обв

ивка

и

черу

пкат

а на п

лода

;- п

о мл

адит

е ли

ста с

е по

явяв

ат по

вече

или

по-м

алко

закр

ъгле

ни, ж

ълте

ника

-во

-зеле

ни м

азни

пет

на, к

оито

бър

зо п

окаф

еняв

ат. П

о не

рват

урат

а пе

тнат

а са

ка

фяво

-черн

и. Си

лно з

араз

енит

е лис

та ря

дко о

падв

ат.

При

дъжд

бакт

ерия

та се

разн

ася п

о със

едни

те ли

ста,

плод

ове и

пъпк

и и пр

и-чи

нява

нови

зара

зява

ния.

Б о

р б

а. От

прe

вант

ивни

те м

ерки

от з

наче

ние

е да

не

се съ

здав

ат о

рехо

ви

наса

жден

ия в

райо

ни с

прод

ължи

телн

о за

държ

ане

на м

ъгли

по

врем

е на

цъф

-те

жа на

орех

овит

е дър

вета

. В ра

йони

, бла

гопр

иятс

тващ

и раз

вити

ето н

а тов

а за-

боля

ване

да се

заса

ждат

усто

йчив

и сор

тове

. Да с

е под

държ

а доб

ра аг

роте

хник

а и

прос

ветл

ени

коро

ни за

изв

ършв

ане

на ка

чест

вено

пръс

кане

. Да

се и

звър

шва

опти

малн

о азо

тно т

орен

е.От

хими

чнит

е сре

дств

а мед

ните

преп

арат

и са е

динс

твен

и, ко

ито с

е при

лага

т за

борб

а сре

щу за

боля

ване

то: м

еден

сулф

ат (б

ордо

лезо

в раз

твор

– 1 %

), мед

ен

хидр

окси

д и м

еден

окси

хлор

ид (Ш

ампи

он –

0,15 %

, Фун

гуран

– 0,1

5 %).

Прев

ан-

тивн

ото

прил

аган

е на

тези

сред

ства

е н

ай-е

фект

ивно

при

две

пос

ледо

вате

лни

пръс

кани

я: пр

еди р

азли

ства

нето

и в к

рая н

а цъф

тежа

. Сре

дно з

а год

ина с

е про

-ве

ждат

до тр

и пръ

скан

ия.

При

млад

и, не

плод

одав

ащи

наса

жден

ия за

щита

та в

ран

ен (а

ктив

ен) р

асте

ж не

е ж

елат

елна

, тъй

като

мож

е да

при

чини

обр

азув

ане

на р

аков

ини

по ск

елет

-на

та дъ

рвес

ина.

Антр

акно

за. П

ричи

ните

л Gno

monia

lepto

styla

(Frie

s) Cs

. Et d

e Not.

(186

3).

Симп

томи

: Бол

естт

а се

раз

вива

осн

овно

пре

з про

летт

а, в

студ

ено

и вл

ажно

вр

еме,

но с

ъщо

и в

края

на

лято

то (а

вгус

т –

септ

емвр

и) п

ри п

ониж

аван

е н

а те

мпер

атур

ите и

пови

шава

не на

атмо

сфер

ната

влаж

ност

:-п

о ли

стат

а се

поя

вява

т мал

ки м

ного

ъгъл

ни, о

кант

ени

в жъ

лто

петн

а. В

по-

след

стви

е тез

и пет

на на

раст

ват и

доб

иват

тъмн

осив

цвя

т, ог

рани

чени

по пе

ри-

фери

ята о

т тъм

нока

фява

иви

ца. С

илно

напа

днат

ите л

иста

пожъ

лтяв

ат и

преж

-де

врем

енно

опад

ат. П

о кло

нкит

е пе

тнат

а са п

родъ

лгов

ати и

леко

хлът

нали

;-п

о пер

икар

па на

плод

овет

е се п

оявя

ват д

ребн

и чер

но-ка

фяви

петн

а с по

-све-

тъл ц

ентъ

р, за

сяга

щи са

мо зе

лена

та об

вивк

а. Къ

м кр

ая на

веге

таци

ята п

етна

та

став

ат че

рно-

кафя

ви, о

гран

ичен

и по

пер

ифер

ията

от с

ива

ивиц

а. Си

лно

засе

г-

дкa звездан. Райграсът и ливадната власатка дават много добри резултати и самостоятелно, като сеитбената норма се завишава с 30 %

. Семената се зася-ват от средата на април до края на септември, но най-подходящият срок е след приключване на беритбата и извозване на плодовете, за да се избегне утъпква-нето и образуването на коловози в още неукрепналия чим, които в последствие затрудняват коситбата. Необходима е предварително добра подготовка на поч-вата чрез фрезоване или дискуване. В зависимост от едрината на семената се-итбата се извършва с обикновена или специална зърнено-тревна редосеялка. След сеитбата задължително се валира. В затревените площи се извършва и допълнително минерално торене (специално за тревите). Допълнителното ко-личество фосфор и калий – 6 до 8 кг/дкa, отначало се внася предсеитбено, а след това ежегодно през есента. Допълнително количество азот също се внася предсеитбено – 5 кг N/дкa акт. в-во, а след това ежегодно напролет – 7 – 8 кг N/дкa. След 4-та година от затревяването допълнителното минерално торене може да бъде намалено с 30 %

. Поради нарастващия водоразход в затревените насаждения е необходимо напоителната норма да се завиши най-малко с 30 до 35 %

спрямо черната угар.9.3. Поддържане на оптимален хранителен режимРастежът, развитието и плододаването на ореховите дървета зависят от го-

лям брой фактори, межу които определено значение има и торенето. Специ-фичното влияние на отделните хранителни елементи през различните фази на развитие е все още недостатъчно проучено (Абаев, 1979). Счита се, че азотните торове влияят в по-голяма степен върху растежа и продуктивността на орехо-вите дървета в сравнение с фосфорните и калиевите (Самусенко и Булычев, 1973). Известна е и необходимостта на орехоплодните видове от фосфор за яд-ката и калций за черупката (Недев и др., 1976). Торенето с големи норми азот и фосфор в значителна степен увеличава формирането на цветните органи. При по-високи торови норми женските цветове изцъфтяват през първата половина от сроковия период на цъфтеж, а при ниските и без торене – през втората поло-вина. Повишава се количеството на завръзите поради увеличения брой плодни клончета и нараства добивът от плодове (Бутков, 1974).

Орехът е взискателен към минералния хранителен режим. При добив 316 кг/дкa плодове, орехът извлича 8,5 кг N; 0,9 кг P

2 O5 ; 8,6 кг K

2 O от дкa (Averseng и Grente, 1966). Нарежда се на 3-то място между взискателните към минералното хранене овощни видове.

Предпосадъчно торене на площта. В първите години от живота на дървета-та кореновата система не заема изцяло предоставената й хранителна площ и според Цуркан, (1979) е излишно внасянето на торове върху цялата площ. Из-

образувана от три странични скелетни клона на І-ия етаж и два – три единично разположени клони по водача. Ореховите дървета могат да се формират и с подобрена чашовидна корона с четири скелетни клона. Ограниченият брой ске-летни клони се налага с оглед механизираната беритба на плодовете.

В годината на засаждането, в края на зимата, се извършва съкращаване на дръвчетата на височина 1,5 – 1,6 м за да се формира ствол с височина 1,20 – 1,50 м, осигуряващ получаването на ценна дървесина (в края на експлоатацията на насаждението) и улесняването на механизираната беритба на плодовете. В началото на вегетацията след набъбването и разпукването на пъпките се пре-махват всички излишни пъпки по стъблото с изключение на тези шест – седем броя в горната част, от които в последствие ще израстнат скелетните клони. Премахването на пъпките, разположени към основата на дръвчето, се налага поради това, че от тях израстват леторасти с най-силен растеж, които подтискат връхните леторасти, от които се формира короната.

На втората година преди набъбването на пъпките се прави оценка на лето-растите от миналата година за бъдещи скелетни клони. При формиране на по-добрена етажна корона се оставят три, а при чашовидна – четири клона с най-добро разположение. Съкращаване на продължителите на скелетните клони и на водача с цел да израстнат подходящи разклонения не е необходимо, защото орехът се характеризира с голяма разклонителна способност. При дърветата, които се съкращават се наблюдава израстване на много излишни леторасти, които сгъстяват короната.

На третата година коронката на дръвчетата е вече добре оформена и с резит-бата се премахват само няколко излишни клончета, които сгъстяват короната, т.е прилага се резитба за просветляване. По-големите рани се замазват с блаж-на боя за да се предотврати засъхването, навлизането на вода, проникването на вредителти и пр.

В последствие е необходимо периодично да се прилага резитба за просветля-ване короните на дърветата за да се избегне неблагоприятното влияние.

9.6. Опазване от болести и неприятелиИкономически най-важните болести, нападащи всички части на ореховото

растение са: бактериоза и антракноза.Бактериоза (Xanthom

onas arboricola pv. Juglandis (Pierse, 1901).Симптоми. Бактерията прониква в младите нарастващи органи и причинява

некрози по тях. Още през лятото причинителят прониква между люспите на пъпките и те ста-

ват основен източник на зараза през следващата пролет:- инфектираните пъпки развиващи реси са черни и продуцират заразен пра-

вест

но е,

че пр

ез то

зи пе

риод

в ор

ехов

ите н

асаж

дени

я у на

с се о

тглеж

дат м

еж-

дуре

дови

култ

ури,

коит

о изн

асят

знач

ител

ни ко

личе

ства

хран

ител

ни ве

щест

ва и

нама

лява

т съд

ържа

ниет

о им

в поч

вата

. Пор

ади т

ова е

целе

съоб

разн

о вна

сяне

-то

на ви

соки

норм

и от ф

осфо

р и ка

лий п

реди

заса

ждан

ето н

а дръ

вчет

ата.

Чрез

пр

едпо

садъ

чно т

орен

е се п

ости

га по

-ефи

касн

о и ик

оном

ично

изпо

лзва

не на

фо-

сфор

ните

и ка

лиев

ите т

оров

е пре

з пър

вите

годи

ни от

отгл

ежда

нето

на ор

ехов

и-те

дърв

ета.

Тези

торо

ве се

внас

ят ре

довн

о с ри

голв

анет

о на п

лощт

а. По

зици

он-

ното

разп

олож

ение

на хр

анит

елни

те ве

щест

ва от

0 до

60 –

70 см

спом

ага к

акто

за

по-

силн

о ра

звит

ие н

а ко

рени

те н

а дъ

рвет

ата

на п

о-го

ляма

дъл

бочи

на, т

ака

и за п

о-до

брот

о усв

оява

не на

фос

фора

, кал

ия и

други

те хр

анит

елни

елем

енти

. Пр

едпо

садъ

чнот

о то

рене

тряб

ва д

а се

изв

ършв

а с 3

0 –

40 кг

/дкa

Р 2O 5 (акт

ивно

ве

щест

во),

и 30 –

40 кг

/дкa К

2О (а

ктив

но ве

щест

во).

Обор

ския

т тор

, доб

ре уг

нил

в нор

ма 3

– 4 т/

дкa с

е раз

пред

еля р

авно

мерн

о вър

ху по

чвен

ата п

овър

хнос

т сле

д по

драв

нява

нето

и се

заор

ава н

а дъл

бочи

на 22

– 25

см.

Торе

не н

а не

плод

одав

ащи

наса

жден

ия. Н

еобх

одим

остт

а от

азо

тно

хран

е-не

на

орех

овит

е дъ

рвет

а се

обу

слав

я от

уве

лича

ване

то о

бема

на

коро

ните

и

коре

нова

та си

стем

а. Ус

тано

вява

нето

на

необ

ходи

мост

та се

пос

тига

най

-доб

ре

чрез

хими

чен а

нали

з на л

иста

та. Г

рани

ци, о

траз

яващ

и съд

ържа

ниет

о на н

едос

-ти

г, до

стат

ъчно

ст (о

птим

ум),

изли

шък и

прех

одни

те ф

ази н

а нис

ко и

висо

ко съ

-дъ

ржан

ие н

а хр

анит

елни

еле

мент

и са

пос

очен

и от

Кум

анов

(200

8). П

ри д

обре

пр

овед

ено п

редп

осад

ъчно

торе

не пр

ез пъ

рвит

е 5 д

о 6 го

дини

не е

необ

ходи

мо

торе

не с

фосф

орни

и ка

лиев

и то

рове

. Пре

з тоз

и пе

риод

до

встъ

пван

е на

дър

-ве

тата

в п

лодо

дава

не тр

ябва

да

се то

ри с

амо

с аз

от в

края

на

май

– на

чало

-то

на

юни

по 1

2 до

15

кг/дк

a ак

тивн

о ве

щест

во о

коло

стъб

лено

или

на

ивиц

и с

прис

посо

бена

торо

разп

ръск

вачк

а от

две

те ст

рани

на р

еда.

По-ви

соки

те то

рови

но

рми с

е изп

олзв

ат пр

и поч

ви с

ниск

о съд

ържа

ние н

а хум

ус, п

олив

ни ус

лови

я и

слаб

рас

теж.

Неп

осре

дств

ено

след

раз

пръс

кван

ето

на а

зотн

ия то

р по

чват

а се

об

рабо

тва п

литк

о, на

дълб

очин

а 8 –

10 см

. Пер

иоди

чно п

рез т

ри го

дини

се то

ри

с утр

оена

норм

а 30 –

36 кг

/дкa P

2O 5 и 30

– 36

кг/дк

a К2О.

Пре

з три

годи

ни тр

ябва

да

се вн

асят

и по

3-4 т

/дкa о

борс

ки то

р.То

рене

на

плод

одав

ащи

наса

жден

ия. И

звес

тно

е, че

оре

хът

извл

ича

от

почв

ата

знач

ител

ни ко

личе

ства

хра

ните

лни

елем

енти

. Тез

и ко

личе

ства

, взе

ти

заед

но съ

с заг

убит

е от и

змив

анет

о на а

зота

(по-

силн

о при

леки

почв

и) и

фикс

и-ра

нето

на ка

лия и

фос

фора

от по

глъщ

ател

ния к

омпл

екс н

а поч

вите

, нам

аляв

ат

плод

ород

ието

им.

Ето

защо

под

държ

анет

о на

оре

хови

те д

ърве

та и

пре

з тоз

и въ

зрас

тов п

ерио

д с д

обър

раст

еж, д

обро

и ре

довн

о пло

дода

ване

, нал

ага д

а се

допъ

лва н

едос

тига

от хр

анит

елни

елем

енти

чрез

торе

не. П

ри го

лямо

то ра

зноо

-бр

азие

в за

пасе

ност

та на

почв

ите,

счит

аме,

че 16

до 25

кг/дк

a N, и

по 10

– 12

кг/

коро

ннот

о дъж

дува

не е

без п

ракт

ичес

ко зн

ачен

ие пр

и про

мишл

енот

о отгл

ежда

-не

на

култ

урат

а. Го

леми

те р

азст

ояни

я на

заса

ждан

е и

знач

ител

ната

вис

очин

а на

стъ

блат

а на

дър

вета

та с

ъзда

ват в

оре

хови

те н

асаж

дени

я ус

лови

я за

реа

-ли

зира

не на

най-

висо

ката

възм

ожна

степ

ен на

рав

номе

рнос

т на

навл

ажня

ване

пр

и под

коро

ннот

о дъж

дува

не. П

орад

и тов

а под

коро

ннот

о дъж

дува

не чр

ез по

лу-

стац

иона

рни и

стац

иона

рни с

исте

ми, н

аред

с ви

соко

прои

звод

ител

ните

спос

оби

за п

овър

хнос

тно

напо

яван

е е

осно

вен

начи

н на

нап

оява

не н

а пр

омиш

лени

те

орех

ови н

асаж

дени

я в С

АЩ (Ф

орте

, 197

3).

Срав

ните

лно м

алки

я бро

й дър

вета

на ед

иниц

а пло

щ в о

рехо

вите

наса

жден

ия

пред

лага

знач

ител

ни в

ъзмо

жнос

ти за

нам

аляв

ане

на н

апои

телн

ата

норм

а пр

и не

дост

иг н

а по

ливн

а во

да ч

рез

внед

рява

не н

а ос

новн

ия с

посо

б за

лок

ализ

и-ра

но м

икро

напо

яван

е на

ово

щнит

е на

сажд

ения

– ка

пков

ото

напо

яван

е (Д

очев

, 19

79).

9.5. П

оддъ

ржан

е на р

едки

и п

рове

трив

и ко

рони

на д

ърве

тата

От го

лямо

знач

ение

е ф

орми

ране

то н

а ре

дки

коро

ни, у

лесн

яващ

и ра

стит

ел-

ноза

щитн

ите

меро

прия

тия

и пр

оник

ване

то н

а св

етли

ната

, сти

мули

раща

фот

о-си

нтет

ични

те п

роце

си в

лис

тата

, оси

гуряв

ащи

асим

илат

ите

за с

илен

рас

теж,

за

лага

нето

на

репр

одук

тивн

и пъ

пки

(мъж

ки и

жен

ски)

, нор

малн

ото

опра

шван

е и

опло

ждан

е на

цве

тове

те, о

браз

уван

ето

на за

връз

ите

и на

раст

ване

то н

а пл

о-до

вете

.Ре

зитб

ата

като

агр

отех

ниче

ско

меро

прия

тие

при

орех

а, в

срав

нени

е с м

ного

др

уги д

ърве

сни

овощ

ни ви

дове

ням

а съ

щото

сист

емно

при

ложе

ние.

Неза

виси

-мо

от то

ва, т

я има

свое

то ва

жно м

ясто

във ф

орми

ране

то на

редк

и и пр

овет

риви

ко

рони

още в

мла

дите

наса

жден

ия.

Съвр

емен

ната

тех

ноло

гия

за о

тглеж

дане

на

орех

овит

е на

сажд

ения

и у

сло-

вият

а на п

роиз

водс

твот

о нал

агат

да с

е объ

рне п

овеч

е вни

мани

е на в

исоч

инат

а на

стъб

лото

и на

по-о

прос

тено

то и

раци

онал

но ф

орми

ране

коро

ните

на д

ърве

-та

та. И

звес

тно

е, че

същ

еств

ува

зави

симо

ст м

ежду

вис

очин

ата

на с

тъбл

ото

и пл

одод

аван

ето;

по-р

ано в

стъп

ват в

плод

одав

ане н

иско

стъб

лени

те д

ърве

та. О

т др

уга ст

рана

, вис

очин

ата н

а стъ

блот

о е св

ърза

на с

проц

есит

е на м

ехан

изац

ия,

с рас

тите

лно-

защи

тнит

е ме

ропр

ияти

я, об

рабо

ткат

а на

поч

вата

и б

ерит

бата

на

плод

овет

е.Ор

еха с

е отгл

ежда

в дв

е осн

овни

напр

авле

ния -

за пр

оизв

одст

во на

плод

ове

и за

дър

веси

на. К

огат

о пр

оизв

одст

вото

на

плод

ове

е ос

новн

о на

прав

лени

е ви

-со

чина

та н

а ст

ъбло

то сл

едва

да

бъде

1,1

– 1,5

м, а

кога

то гл

авна

та ц

ел е

дър

-ве

сина

та –

на

2 и

пове

че м

етра

. Так

а фо

рмир

ани

дърв

етат

а пр

ораж

дат м

ного

ра

но, о

ще на

2-та

– 3-

та го

дина

след

заса

ждан

ето и

м на

пост

оянн

о мяс

то. Н

ай-

подх

одящ

а фо

рма

за ко

рони

те н

а ор

ехов

ите

дърв

ета

е по

добр

енат

а ет

ажна

,

дкa P2 O

5 и K2 O в повечето случаи ще удовлетворят потребностите на ореховите

дървета. По-високите норми трябва да се прилагат на по-бедни почви при по-ливни условия и дървета със слаб растеж.

Азотният тор се внася двукратно, като 2/3 от нормата се внася рано напролет (март), а с останалата 1/3 част се подхранва през втората половина на май. Торовете се разпръскват с центробежна или с ивично разпръскваща торораз-пръсквачка, след което същите се заравят с плитка почвена обработка на дъл-бочина от 6 до 10 см.

При установяване на недостиг от микроелементи (Zn, Mn, Fe, Cu, B и др.) е необходимо да се провеждат листни подхранвания в интервал от 15 дни (3 – 4 подхранвания) за да се избегне отрицателното му отражение върху растежа и плододаването на ореховите дървета. При установен недостиг на един микрое-лемент трябва да се използва торов препарат за листно подхранване с повише-но съдържание на съответния микроелемент.

9.4. Поддържане на оптимален воден режимНегативното въздействие на недостатъчното водоснабдяване е особено сил-

но през най-активния период на растеж на ореховите плодове – от началото на формиране на мезокарпа (зелената обвивка на плода) до началото на формира-не на ендокарпа (черупката). В условията на нашата страна тази фаза протича от третото десетдневие на май до ІІІ-то десетдневие на юни (Недев и Баев, 1973). Водният стрес (продължително засушаване през отделни години) може да причини опадане на значителна част на завръзите. Смята се, че критичната фаза е по време на формирането и втвърдяването на черупката. Към същия пе-риод се отнася и интензивното нарастване на ядката. За условията на Пловдив тази фаза протича от третото десетдневие на юни, до първото десетдневие на август.

През август, когато плодовете са достигнали нормалните си размери и про-дължава нарастването на ядката, нуждите на ореха от вода са най-големи. Те се обуславят от протичането на интензивни процеси на натрупване на метаболити в ядката и увеличаване на сухото вещество (т.нар. пълно охранване). Поливната норма през тази фаза не трябва да бъде много голяма, за да не се предизвика прекомерно нарастване на ядката в момент, когато черупката е втвърдена и не може да увеличи обема си. В такъв случай съществува опасност от разпуква-не на черупката и увеличаване на риска от повреждане на ядката (Baas, 1974; Romisondo и Ubiglo, 1975). Водният дефицит в почвата предизвиква много често летен листопад, който води до значително намаляване на фотосинтетичният потенциал на дърветата с всички произтичащи от това неблагоприятни послед-ствия за плододаването през текущата и следващата вегетация. Недостигът на

лесноусвоима влага в активния почвен обем през септември може да попречи на естественото разпукване на зелената обвивка на плодовете и по такъв начин да се усложнят следберитбените манипулации почистване и изсушаване.

Поливен режим. Благодарение на мощната си и дълбоко проникваща корено-ва система, орехът се развива и плододава без напояване у нас. Потенциалните му продуктивни възможности обаче могат да се проявят само при условие на контролиран воден режим в почвата. Доказано е, че реализирането на поливен режим 80 %

от ППВ при черна угар и без торене повишава диаметъра на стъб-лата с 25 %

, средния добив (кг/дърво) със 112,5 %, средното тегло на плодове-

те – с 31,51 % и съдържанието на мазнини в ядката – с 24,5 %

в сравнение с неполивния фон при равни други условия (Дочев, 1968). Съответното въздейст-вие на поливния режим нараства двукратно при съчетанието му с фосфорно и азотно торене при същата система на поддържане на почвената повърхност. Обстоятелството, че поливният режим 80 %

от ППВ – една значително висока предполивна влажност, която се реализира само чрез три вегетационни полив-ки, повишава средния добив с повече от два пъти и качеството на плодовата продукция.

Независимо от начина на напояване важно условие за провеждане на полив-ния процес е да се избегнат всички предпоставки за преовлажняване на актив-ния почвен обем. Това се налага от високата чувствителност на ореха към на-рушен водно-въздушен режим в почвата при сравнително високи температурни условия през вегетационния период (23 - 33ºС). Според изследванията на Catlin и др., 1977, тази физиологична особеност се обуславя от по-ускорените процеси на понижаване на фенолните съединения в корените на обикновения орех.

Начини на напояване. Основният начин на напояване е повърхностния (гра-витачния) – по дълги отворени бразди. Елементите на този начин на напояване, които се определят от теренните дадености (наклон и конфигурация), водно-физичните характеристики на почвата (ППВ, обемно тегло, инфилтрация и пр.) и плътността на насаждението (междуредовите разстояния) са добре известни и общовалидни в поливното овощарство. За повишаване на производителнос-тта на този начин на напояване в ореховите насаждения следва да намерят приложение стационарните системи за браздово напояване със закрити (под-земни) транспортни и разпределителни тръбопроводи (Върлев и Давидов, по Дочев, 1968), които заместват напълно вътрешната канална мрежа (временни напоителни канали и напоителни вади) и осигуряват високо производително на-появане.

Поради голямата височина на ореховите дървета и повишената им чувстви-телност към минерализацията на поливната вода и бактериозна инфекция над-


Лозе и вино

ТЕХНОЛОГИЧНИ ВЪЗМОжНОСТИ НА ИНТРОДУЦИРАНИ

БЕЛИ ВИНЕНИ СОРТОВЕ ЛОЗИВнедряването на лозови сортове с различно

направление на използване е свързано с много проучвания, с цел да се отберат само онези, които показват най-добър агробиологичен и технологи-чен потенциал, който не отстъпва на разпростра-нените в дадена страна или район сортове (Стоев и др., 1964).

През последните години на световните винени пазари е налице налагане на нови стилове вина, най-вече разчитащи на своята натуралност, за-пазени и подчертани плодови аромати, меки и хармонични вкусове, консумирани като млади или умерено остарели до 1 година от производство-то си. Това е тенденция, налагана от страните от Новия свят. В новия стил се разчита предимно на характеристиките на суровината и технологията, които трябва да запази и подчертае това, което е резултат от конкретните почвено-климатични ус-ловия на района и индивидуалната специфика на сорта.

в статията са представени резултатите от проучване технологичните възможности на интродуцирани бели винени сортове лози, от-глеждани в района на Плевен.

Резултатите от механичния анализ на грозд и зърно на проучваните сортове, при достигане на технологична зрялост, са представени в табл. 1.

Средната маса на един грозд на всички сорто-ве е по-малка от тази на контролата. Средно за периода масата на един грозд на контролния сорт е 379,8 г, а на интродуцираните сортове е в гра-ниците от 96,4 г при Ризлинг Б-20 до 349,1 г при Мискет пьолошкой.

И през четирите години на изпитване средната маса на един грозд на контролата варира в тесни граници и е от 366,3 г през 2007 г. до 399,2 г през 2009 г.

С най-голяма средна маса на един грозд от ин-тродуцираните винени сортове се очертава Мискет пьолошкой – 349,1 г, като през годините варира от 325,0 г до 372,0 г.

На Орион средната маса на грозда е 222,9 г, а през годините е в границите от 205,0 г до 252,0 г. При другите три сорта тя е 180,2 г на Залагьонге, 167,5 г на Зенго и 96,4 г на Ризлинг Б-20. При тях варирането на масата на гроздовете през години-те е малко – от 87,0 г до 102,0 г на Ризлинг Б-20, от 160,3 г до 176,0 г на Зенго и от 179,5 г до 181,2 г на Залагьонге. През този период от изследването

при почти всички сортове и контролата най-ниска е масата на гроздовете през 2007 г., а с най-висо-ка – 2009 г.

От анализа на данните се установи, че от из-следваните сортове най-малка е масата на гроз-довете, както средно за периода, така и по годи-ни на Ризлинг Б-20, а най-голяма на контролата – сорт Димят.

Размерите на грозд и зърно при всички проуч-вани сортове варират специфично, в тесни грани-ци, без да може да се отчете някаква тенденция свързана с начина и условията на отглеждане.

Размерите на грозда са в границите от 11,5/6,8 cм при Ризлинг Б-20 до 22,5/12,5 cм при Мискет пьолошкой. Останалите проучвани сортове и кон-тролата са с междинни стойности по този показа-тел, като само Залагьонге и контролата се добли-жават до по-високите стойности на този признак.

Всички проучвани интродуцирани винени сорто-ве отстъпват значително от контролата по отноше-ние размера на зърната, което може да се обясни със специфичните ампелографски характеристики на отделните сортове.

Варирането на процента на зърната през пе-риода на проучване при изследваните сортове е значително и е в тясна зависимост от едрината на зърната през отделните години. С най-малко вари-ране в стойностите на този показател се отличава контролата – сорт Димят – от 95,10 % до 95,51 %.

По едрина на зърната и средна маса на 100 зърна също е установена значителна разлика между сортовете и контролата, което се дължи на специфичните сортови характеристики. С най-голяма средна маса на 100 зърна се очертава Димят – 339,5 г, а с най-малка е Ризлинг Б-20 – 105,4 г. През изследователския период всички


клонове имат най-голяма средна маса на 100 зър-на през 2009 г. При сортовете тя е в границите от 112,0 г (Ризлинг Б-20) до 262,0 г (Мискет пьолош-кой), а при контролата – 343,0 г.

Големите разлики в масата на зърната се отра-зява и в тяхната структура.

От изследваните сортове с най-висок процент на кожици в зърната средно за периода се очер-тава Ризлинг Б-20 – 13,28 %. При другите сортове той е в границите от 6,67 % (Мискет пьолошкой) до 10,02 % (Залагьонге), а при популацията на

Табл. 1. Механичен анализ на грозд и зърно от интродуцирани бели винени сортове средно за периода 2007–2010 година

№п о ред

Сорт година

грозд зърно масана 100 зърна,г

строеж и структура на грозд и зърноз а х а -ри%

титр.к-ни,г/дм3

теорети-чен ран-деман,%

масаг

дължи-на,cм

ши-рина,cм

д ъ л -жинамм

ши-рина,мм

ч е п -ки,%

зърна,%

кожи-ци,%

семе-на,%

мезо-карп,%

1. Орион

2007

205,0 12,2 8,2 13,72 13,72 195,5 6,00 94,00 7,14 5,83 87,03 17,50 7,000 81,81

2. Залагьонге 179,5 21,0 9,5 12,45 12,45 150,0 6,42 93,58 10,13 5,13 84,74 21,50 4,725 79,30

3. Ризлинг Б-20 87,0 11,8 7,3 10,90 10,90 105,0 5,17 94,83 13,42 6,66 79,92 22,40 7,550 75,79

4. Мискет пьолошкой 367,0 23,2 13,2 15,80 15,30 255,0 6,10 93,90 7,12 4,10 88,78 22,50 3,750 83,36

5. Зенго 168,5 11,6 7,2 12,15 12,00 145,0 8,66 91,34 10,72 4,78 84,50 20,20 7,250 77,18

6. Димят контрола 366,3 17,8 11,8 17,90 17,00 340,0 4,9 95,1 6,68 2,71 90,61 18,45 8,000 86,17

1. Орион

2008

214,0 11,9 8,6 11,84 11,84 190,0 8,70 91,30 7,34 3,43 89,23 18,50 7,275 81,47

2. Залагьонге 180,0 13,4 7,8 13,08 12,90 195,0 7,66 92,37 9,72 3,78 86,50 21,30 7,125 79,90

3. Ризлинг Б-20 97,0 11,9 6,8 9,70 9,60 95,3 7,40 92,60 13,20 5,50 81,30 20,20 7,225 75,30


5. Зенго 176,0 12,3 6,9 11,90 11,70 212,0 7,30 92,70 7,80 4,40 87,80 17,20 5,475 81,39

6. Димят контрола 375,6 18,7 12,1 18,00 17,25 335,3 4,56 95,44 6,6 2,69 90,71 19,05 7,95 86,57

1. Орион

2009

252,0 12,7 9,6 12,00 12,00 197,0 8,70 91,30 7,62 3,60 88,70 18,00 7,500 80,98

2. Залагьонге 180,0 18,8 6,2 10,70 10,70 155,0 9,80 90,20 10,00 4,25 85,75 20,20 6,250 77,34

3. Ризлинг Б-20 102,0 11,2 6,5 9,80 9,80 112,0 8,90 91,10 12,50 4,00 83,50 20,50 6,250 76,07


5. Зенго 165,0 11,8 7,1 12,00 12,00 152,0 8,98 91,02 10,10 5,08 84,82 19,50 7,050 77,20

6. Димят контрола 399,2 19,6 12,7 18,5 17,4 343,0 4,49 95,51 6,42 2,55 91,03 19,30 7,75 86,94

1. Орион

2010

220,6 12,0 8,8 13,51 13,51 195,5 5,00 95,00 7,23 5,96 86,81 18,1 7,000 82,47

2. Залагьонге 181,2 17,0 7,3 12,11 12,11 158,0 6,12 93,88 10,20 5,42 84,38 20,4 6,250 79,22

3. Ризлинг Б-20 99,4 11,1 6,4 10,74 10,74 109,4 5,04 94,96 14,00 6,84 79,16 21,1 7,000 75,17


5. Зенго 160,3 12,2 7,0 12,00 11,70 166,1 8,56 91,44 10,45 4,83 84,72 19,0 6,500 77,47

6. Димят контрола 377,9 19 12,2 18 17,25 339,5 4,75 95,25 6,54 2,61 90,85 18,7 7,75 86,53

1. Орион

средно

222,9 12,2 8,8 12,77 12,75 194,5 7,10 92,90 7,33 4,71 87,96 18,03 7,194 81,71

2. Залагьонге 180,2 17,6 7,7 12,09 12,04 164,5 7,50 92,50 10,02 4,65 85,33 20,85 6,088 78,933. Ризлинг Б-20 96,4 11,5 6,8 10,23 10,26 105,4 6,63 93,37 13,28 5,75 80,97 21,05 7,005 75,61


5. Зенго 167,5 11,9 7,1 12,01 11,85 168,8 8,37 91,63 9,78 4,77 85,45 18,98 6,569 78,30

6. Димят контрола 379,8 18,7 12,2 18,1 17,22 339,5 4,68 95,32 6,56 2,64 90,8 18,88 7,863 86,55

Фиг. 1. Дегустационни оценки на опитни вина, получени от бели интродуцирани сортове, сред-но за периода 2007–2010 г.


сорта – 6,56 %. От четирите изследователски го-дини се установи, че процентът на кожиците през 2009 г. е най-нисък. При клоновете той е от 6,36 % (Мискет пьолошкой) до 12,50 % (Ризлинг Б-20), а при контролата – 6,42 %. През 2007 г. при почти всички сортове, включително и при контролния сорт процентът на кожиците е най-голям – от 6,66 % (Мискет пьолошкой) до 10,72 % (Зенго), а при популацията на сорта – 6,68 %. Изключение пра-ви само Ризлинг Б-20, при който през тази годи-на процентът им е 13,42 %, а най-много са през 2010 г. – 14,00 %.

По отношение процента на семена в зърната на изследваните сортове не се наблюдават съществе-ни различия. Средно за периода той е в границите от 3,58 % (Мискет пьолошкой) до 5,75 % (Ризлинг Б-20). Изключение прави само контролния сорт Димят, при който семената са най-малко – 2,64 %.

Варирането на този показател през четири-те изследователски години при всички сортове е различно. При Орион процентът на семената е в

границите от 3,60 % до 5,96 %, при Залагьонге – от 3,78 % до 5,42 %, при Ризлинг Б-20 – от 4,00 % до 6,84 %, при Мискет пьолошкой – от 3,05 % до 4,05 % и при Зенго – от 4,40 % до 5,08 %. При сорт Димят процентът на семена е почти еднакъв и е с най-малко вариране през годините – от 2,55 % до 2,71 %.

Процентът на мезокарпа в зърната на изслед-ваните сортове и контролния сорт е аналогичен на другите му структурни елементи – кожици и семе-на. При сортовете той е в границите от 80,97 % в зърната на Ризлинг Б-20 до 89,75 % в зърната на Мискет пьолошкой. При контролата процентът на месестата част е 90,80 %. Почти всички сортове, а така също и контролата имат най-висок процент месеста част през 2009 г. По-високият процент на мезокарпа в зърната през тази година се дължи предимно на по-голямата им средна маса и по- малкият дял на кожиците и семена в тях. Изклю-чение правят само сортовете Орион и Залагьонге, чиито мезокарп е най- висок през 2008 г.

Табл. 2. Химичен анализ на вина от интродуцирани бели винени сортове, за периода 2007 - 2010г.

Сорт година а л к охо л , об. %

захар, г/дм3

б е з з а х а р е н екстракт, г/дм3

титруеми ки-селини, г/дм3

Летливи ки-селини, г/дм3 рН ОФС, г/

дм3д е г у с т . оценка

Орион

2007

12,50 1,37 19,83 5,53 0,60 3,07 0,26 74,50Залагьонге 12,70 0,94 18,86 4,30 0,65 3,26 0,20 77,50Ризлинг Б-20 12,55 1,30 22,00 5,40 0,61 3,25 0,28 70,45Мискет пьолошкой 12,50 1,00 18,80 4,90 0,59 3,33 0,24 80,37Зенго 12,62 1,23 18,37 4,50 0,59 3,23 0,21 79,75Димят -контрола 12,20 1,70 18,70 8,08 0,57 3,09 0,23 77,90Орион

2008


2009


2010


средно

12,25 1,51 19,06 6,65 0,64 3,11 0,27 75,25Залагьонге 12,51 1,22 19,18 6,43 0,66 3,18 0,31 76,13Ризлинг Б-20 12,36 1,16 19,69 7,15 0,65 3,21 0,40 73,36Мискет пьолошкой 12,54 1,06 19,77 5,41 0,56 3,27 0,48 79,00Зенго 12,10 1,38 18,60 6,36 0,70 3,16 0,30 76,24Димят -контрола 12,17 1,27 17,98 7,04 0,77 3,15 0,46 78,13


Значителните разлики в строежа и структурата на грозда и зърното между изследваните интроду-цирани сортове и контролата (Димят) се отразяват и върху стойностите на теоритичния им рандеман. Най-висок теоритичен рандеман средно за пери-ода има контролата – 86,55 %. С по-нисък теори-тичен рандеман са Мискет пьолошкой – 84,93 % и Орион – 81,71 %. Останалите сортове се характе-ризират с нисък теоритичен рандеман на мъстта, който е 75,61 % при сорт Ризлинг Б-20, 78,30 % при Зенго и 78,93 % при Залагьонге. Същите за-висимости си наблюдават при отчитането на тео-ритичния рандеман през всяка една от четирите години на проучване.

Химичният състав на вината, получени от из-следваните интродуцирани сортове през проучва-ния период е представен в таблица 2. Алкохолното съдържание на опитните проби е пропорционално на захарите в гроздовата мъст. Количеството на остатъчните захари във вината потвърждава пъл-ното протичане на алкохолната ферментация.

Наблюдават се разлики в съдържанието на без-захарен екстракт (БЗЕ), както между отделните варианти от една и съща реколта, така и между различните реколти. Причина затова са специфи-ката на съответния сорт, влиянието на почвено-климатичните условия в района на гр. Плевен и метеорологичните особености на годината върху развитието на лозите и състава на гроздето. Вина-та от проучваните интродуцирани сортове преви-шават контролата по този показател (2007 г., 2009 г.), с изключение на Орион (2008 г.) и Ризлинг Б-20 (2010 г.). Средно за периода с най-висок БЗЕ са вината, получени от сортовете Ризлинг Б-20 и Мискет пьолошкой (табл. 2).

По-съществени различия се открояват в съдър-жанието на титруеми киселини в опитните вариан-ти. С най-ниска киселинност, спрямо контролата Димят, са вината от реколта 2007 г. Средно за пе-риода най-малко е количеството на титруемите ки-селини в пробата от сорт Мискет пьолошкой, което е характерна особеност на ароматните сортове. Най-много киселини съдържа виното от Ризлинг Б-20, като най-висока стойност (8,10 г/дм3) е отче-нета през 2008 г. (табл. 2).

Летливите киселини са в нормални граници, в които не влияят негативно на органолептичните качества на вината (табл. 2, фиг. 1).

Количеството на общите фенолни съединения (ОФС) е без отклонения от типичното за бели вина. Разлики се наблюдават в съдържанието на ОФС във вариантите от отделните реколти. С най-ниска концентрация на ОФС са пробите, реколта 2008 г., а с най-висока – вината, реколта 2009 г. (табл. 2). Концентрацията на ОФС, във варианта получен от сорт Мискет пьолошкой, средно за пе-риода, превишава тази в контролата.

Опитните вина имат специфичен органолепти-чен профил (фиг. 1). През периода на проучване-то, най-високи дегустационни оценки са получили вариантите от сорт Мискет пьолошкой. Вината, получени от останалите сортове по съответните показатели, характеризиращи техния цвят, аро-мат и вкус не превишават тези на контролата. В ароматите им често има нечистота, слаб интен-зитет, зелени растителни нюанси, а плодовостта е слаба. Това показва, че при отглеждане на из-следваните сортове при почвено-климатичните условия на гр. Плевен, те не могат да проявят максимално качествата си и съответно получени-те вина не притежават много добри органолеп-тични характеристики. С най-ниска дегустацион-на оценка, средно за периода е виното от сорт Ризлинг Б-20. Въпреки високото съдържание на БЗЕ и титруеми киселини то е определено като небалансирано и нехармонично, с недостатъчно изявен аромат. Вкусово вината му са по-груби, къси, киселините се отделят и изпъкват. Налице е тръпчивост, сухота и острота.

изводиОт проведеното проучване на технологичните

качества на интродуцирани бели винени сортове лози, отглеждани в района на гр. Плевен се уста-нови, че:

1. С най-добра технологична характеристика, близка до тази на контролата, се отличава сорт Мискет пьолошкой, който се характеризира с:

– висока средна маса на грозд – 349,1 г. – висок теоритичен рандеман на мъстта –

84,93 %. – добри захаронатрупващи възможности.2. Получените от сорт Мискет пьолошкой вина

се характеризират с много добри аналитични и органолептични качества. Те се отличават със сламестозелен цвят, приятна свежест, съчетана с добре изразен мискетов аромат, хармонични.

3. Сорт Орион се характеризира с високи стой-ности на показателите характеризиращи меха-ничния състав на грозд и зърно, но физикохимич-ния и органолептичен профил на вината му е не-задоволителен. Необходимо е да бъде проучен в по-подходящи за отглеждане на бели винени сортове райони.

4. Сортовете Ризлинг Б-20, Зенго и Залагьон-ге не показват добри технологични качества и не превъзхождат основните за България местни сортове.

Гл. ас. И. Симеонов, гл. ас. З. Наков,

гл. ас. д-р М. Иванов, гл. ас. д-р Т. Йончева –

ИЛВ, Плевен


НАМАЛЯВАНЕ НА СЕРНИЯ ДИОКСИДВЪВ ВИНОТО С ДОБАВКА НА ТИАМИН (Vit. B1)

Широкото приложение на серния диоксид във винарството се обу-славя от неговите антисептични, антиоксидантни и антиокислителни свойства. Той има способността да потиска и в по-големи количества дори да убива микроорганизмите, поради което се използва като средство за дезинфекция на съдо-вете и помещенията във винарски-те изби. Минимални количества от серния диоксид (SO2) осигуряват протичането на направлявана ал-кохолна ферментация, предпазва също вината от болести и недоста-тъци при тяхното съхранение, съз-ряване и стареене (Георгиев, 1975; Бамбалов, 1981).

Серният диоксид е антиоксидант и антиокислител, който инхибира окислителните ензими, понижава окислително-редукционния потен-циал на средата, блокира неже-лателните процеси на първично и вторично окисление, водещи до деградиране на бистротата и ста-билността, цвета, аромата и вкуса на виното.

Едновременно с това SO2 ус-корява дифузионните процеси от ципите на гроздето и дава възмож-ност за максимална изява на потен-циалните възможности на гроздето да формира типичните за сорта цвят, аромат и вкус на виното.

Своевременно употребата на оптимални количества SO2 влияе благоприятно върху образуването на глицерин по време на алкохол-ната ферментация, който прави вкуса на виното по-загладен, ба-лансиран и хармоничен.

Серният диоксид има свойство-то лесно да се окислява и така да предпазва някои от съставките на виното от окисляване. Свързване-то му с ацеталдехида предотвратя-ва мириса на окислено. Предпазва от оксидазно помътняване готови-те вина. Наличието му в свободно състояние във виното прави невъз-можно окислението на ароматич-ните вещества, както и протичане-то на процеса мадейризация.

В последните години се търси начин за намаляване на неговото използване, поставяйки проблеми от хигиенен, санитарен и техноло-гичен порядък. Световната здрав-на организация препоръчва да се намали съдържанието на серен диоксид в храните. Последните 20 години световното винарство действително следва тази препо-ръка. Опитът потвърждава, че днес не сме в състояние да премахнем напълно употребата на серен диок-сид във винарството. Преобладава-що е мнението, че SO2 e необходим за производството на трайни, годни за отлежаване вина.

Наличието в гроздовата мъст преди ферментацията на серен диоксид стимулира производството от винените дрожди на метаболити (ацеталдехид, пирогроздена, α - ке-тоглутарова киселини и др.) които го свързват необратимо. Известно е, че след започване на алкохолна-та ферментация в мъстта остават незначителни количества от сво-бодния серен диоксид в резултат на свързването му с тези съедине-ния.

Колкото първоначалната доза серен диоксид в гроздовата мъст е по-голяма толкова количеството на продуцирания от винените дрожди ацеталдехид е по-голямо.

Свързването практически е необратимо с ацеталдехида, пи-рогроздената и α - кетоглутарова киселини, които се образуват в по-голямо количество във виното, ако гроздето е нападнато от Botrytis cinerea. Те могат да свържат до 80 мг серен диоксид в 1 дм3 вино. Действието на серния диоксид не зависи само от неговото количе-ство във ферментиращата среда.

То зависи също и от количеството вещества, които са в състояние да осъществят стабилни съединения с него (Георгиев, 1975 ).

В статията са представени ре-зултатите от проучване на метод за намаляване съдържанието на серен диоксид в готови вина.

Изследването е проведено с три бели сорта– Шардоне, Ризлинг ита-лиански и Совиньон блан. Лозовите насаждения са разположени на се-верния скат на Експерименталната база на ИЛВ – Плевен върху почви от излужен чернозем с песъкливо-глинеста структура. При тяхното създаване е използван посадъчен материал на лозова подложка SO4 (Берландиери × Рипария). Масиви-те със сортовете Шардоне са заса-дени 2001 г., Совиньон блан 2004 г.. Лозите имат приземна формировка „единичен Гюйо” и са засадени на разстояние 2,20 м между редове-те и 1,30 м между лозите във все-ки ред. Лозята от сорта Ризлинг са засадени през 1 986 г. При тях е приложена високостъблената формировка „Омбрела” и следните разстояния на засаждане: между редовете – 3,50 м; вътре в редове-те –1,20 м

Винификацията на гроздето от изследваните сортове е осъщест-вена в Опитната изба на ИЛВ – Плевен. За целта са използвани допълнителни суровини и спомага-телни материали (селекционирани сухи, винени дрожди, SO2, Vit. B1), които отговарят на изискванията на действащото в България хранител-но и лозаровинарско законодател-ство (Закон за виното и спиртните напитки, ДВ, 86, 1999, Закон за хра-ните, ДВ, 90, 1999).

Изследователската задача е ре-ализирана с грозде от трите сорта, набрано в момент на технологична зрелост за производството на бели сухи вина. Специфичните условия за реализирането на опитните ва-рианти са посочени в табл. 1.

Набраното грозде е охлаждано в хладилна камера до предвиде-


ната температура за съответния вариант. Гроздето е съхранявано в камерата до следващия работен ден, когато е подложено на ронка-не и смачкване. При първи вариант ВСКМ кашата се сулфитира с 50 мг/дм3 серен диоксид, а при втори ва-риант ВБПС не се използва серен диоксид. При следващите техноло-гични операции за реализирането на опитните варианти е използвана само мъстта самоток.

Бистрата мъст е темперирана под действие на околната среда до температура 16°С, след което към нея е добавено 10 г/дм3 се-лекционирани сухи винени дро-жди ,Saccharomyces cerevisiae, (щам Vitilevure KD на Martin Vialatte Еnologie).

Алкохолната ферментация е проведена при температура 16 ± 1°С. Ферментиращата мъст е от-деляна от грубите дрождени утайки и аерирана при относителна плът-ност 1,005 ± 0,005, което е постига-но чрез нейното открито претакане и прехвърляне в друг ферментаци-онен резервоар.

След приключване на тихата алкохолна ферментация виното е сулфитирано до съдържание на свободен SO2 в граници 25 – 30 мг/дм3 и е отделяно от финните дрож-дени утайки чрез претакане. Виното е съхранявано в среда от инертен газ – смес от въглероден диоксид и азот. В края на декември е извърш-вано второ претакане на виното, след което то е обработвано с 0,6 г/дм3 бентонит. Обработеното вино е подлагано на шихтово филтрира-

не и бутилиране. Готовото вино е съхранявано до подлагането му на физикохимичен анализ.

Данните, представени в таблица 2, показват значението на използ-вания SO2 и тиамин по време на винификацията на гроздовата мъст от сортовете Шардоне, Ризлинг и Совиньон.

Количеството на ацеталдехи-да е по-голямо 3-4 пъти при сорта Шардоне, при Ризлинг италиански достига 10-15 пъти, а при Совиньон блан 9-10 пъти при опитните вари-анти на ВСКМ- винификация със сулфитиране на кашата и мъстта в сравнение с опитните варианти на АФДТ- алкохолна ферментация без серен диоксид и добавен тиамин.

Същата тенденция се наблю-дава и при другите необратимо свързващи SO2 вещества. Това най-добре е показано с еквива-лентните концентрации на общото количество в сравнение с отделни-те опитни варианти (табл. 2).

Количеството на необратимо свързаните вещества по време на алкохолната ферментация при вариант без серен диоксид е мно-гократно по-малко в сравнение с контролата.

Прибавянето на тиамин, като ва-жен кофактор на ензима пироватде-карбоксилаза води до намаляване около 10 пъти при сорт Шардоне, 19 пъти при сорта Ризлинг италиан-ски и около 10 пъти при Совиньон на количеството на пирогроздена киселина. Същото се отнася за α-кетоглутарова киселини около 4 пъти за Шардоне и Ризлинг итали-

ански и 5 пъти за сорта Совиньон.От тези резултати можем да на-

правим следните изводи:1. Всички методи или техноло-

гични практики, водещи до нама-ляване съдържанието на химични вещества свързващи SO2, дават възможност за намаляване на из-ползваните дози преди алкохолна-та ферментация. Това позволява да се повиши дозата му в свободно състояние, при по–малко количе-ство на общия серен диоксид в го-товото вино.

2. Полученото от несулфитирана гроздова мъст вино показва много по-ниска способност за свързване на серния диоксид.

3. Количеството на ацеталде-хида е 3–4 пъти повече при сорта Шардоне, за Ризлинг италиански достига 10-15 пъти, а при Совиньон блан 9-10 пъти, при употреба на се-рен диоксид по време на винифи-цирането на гроздовата мъст.

4. Използването на тиамин по време на алкохолната фермента-ция води до намаляване количе-ството на пирогроздена киселина -около 10 пъти при сорт Шардоне, 19 пъти при сорта Ризлинг италиан-ски и около 10 пъти при сорт Сови-ньон.

5. Използването на Vit. В1 по вре-ме на алкохолната ферментация води до намаляване количеството на α-кетоглутаровата киселина око-ло 4 пъти във виното за сорта Шар-доне и Ризлинг италиански и 5 пъти за сорта Совиньон.

Ваньо Хайгъров, ИЛВ – Плевен

Табл. 1. Схема на опитните варианти за провеждане на алкохолната ферментация на мъстта с добавката на тиамин (Vit. В1)

№ Технологична операция

стойности по варианти

ВСКМ ВБПС

АФБТ АФДТ АФБТ АФДТ

1 Охлаждане на гроздето

температура, °С 10 10 10 10

продължителност, час 12–18 12–18 12–18 12–18

2 Сулфитиране на кашата, мг/дм3 SO2 50 50 0 0

3 Настойване на кашата

температура, °С 10 10 10 10

продължителност (Ш/РИ/СБ), час 6/12/0 6/12/0 6/12/0 6/12/0

4 Доза на тиамина в мъстта, мг/дм3 0 600 0 600

Съкращения: ВСКМ – винификация със сулфитиране на кашата и мъс-тта; ВБПС – винификация без предферментативно сулфитиране; АФБТ – алкохолна ферментация без тиамин; АФДТ – алкохолна фермен-тация с добавен тиамин; Ш – Шардоне; РИ – Ризлинг италиански; СБ – Совиньон блан

Табл. 2. Съединения свързващи серния диоксид по време на алкохолната ферментация.

Сорт Щардоне Ризлинг италиански Совиньон

Вариант

ацет

алде

хид

пиро

гроз

дена

к-н

а

кето

глут

аров

а к-

на

ацет

алде

хид

пиро

гроз

дена

к-н

а

кето

глут

аров

а к-

на

ацет

алде

хид

пиро

гроз

дена

к-н

а

кето

глут

аров

а к-

на

Контрола с 50 мг/дм3 SO2

48,5 159 30 59.3 318 38 63.4 216 42

Контрола с 50 мг/дм3 SO2+B1

34.4 18 3 51.4 26 7 59.3 12 11

Без серен диоксид 11 63 21 17.5 22 18 16.4 24 16

Без серен диоксид + В1 10 16 8 7.3 18 9 14 20 8.5


Овощ

арствоТабл. 2. Съединения свързващи серния диоксид по време на

алкохолната ферментация.

Сорт Щардоне Ризлинг италиански Совиньон

Вариант

ацет

алде

хид

пиро

гроз

дена

к-н

а

кето

глут

аров

а к-

на

ацет

алде

хид

пиро

гроз

дена

к-н

а

кето

глут

аров

а к-

на

ацет

алде

хид

пиро

гроз

дена

к-н

а

кето

глут

аров

а к-

на

Контрола с 50 мг/дм3 SO2

48,5 159 30 59.3 318 38 63.4 216 42

Контрола с 50 мг/дм3 SO2+B1

34.4 18 3 51.4 26 7 59.3 12 11

Без серен диоксид 11 63 21 17.5 22 18 16.4 24 16

Без серен диоксид + В1 10 16 8 7.3 18 9 14 20 8.5

ВЕГЕТАТИВНИ И ПРОДУКТИВНИ ПРОЯВИНА ЯБЪЛКОВИЯ СОРТ ФЛОРИНА

Интензификацията на ово-щарството през 60-90 г. на мина-лия век бе съпроводена с редица негативни последствия, свърза-ни със замърсяване на околната среда (Francis and Madden, 1993) Алтернатива на високоинтензив-ните технологии са интегрира-ното и биологичното плодопро-изводство, в резултат на които се получава висококачествена продукция и се опазва околната среда. През последното десе-тилетие се наблюдава увелича-ване търсенето на екологично чиста плодова продукция. Два са основните фактори определящи получаването на такава продук-ция – подходящи сортове и тех-нолигии на отглеждане.

В статията са представени резултатите от изследване за влиянието на четири техно-логии на отглеждане върху растежните и продуктивните прояви на сорт Флорина.

Изследванията са проведени в ябълково насаждение, съз-дадено през пролетта на 1996 г. Почвата в опитния участък е излужена, канелена горска. Оп-итният сорт Флорина е присаден върху подложка ММ 106. Дърве-тата са засадени на разстояния 4,5 на 2,5 м или 89 дървета на декар. Напояването се извърш-ва чрез капкова инсталация. Из-питват се следните четири тех-нологии:

I. Стандартна (конвенцио-нална). Провежда се конвен-ционална растителна защита с оглед оптимално опазване на дърветата и плодовете от вреди-тели. Напояването се извършва с поливна норма равна на 100% ЕТ. Почвата в редовата ивица се поддържа чрез механични обра-ботки и третиране с хербициди. През периода на пълно плодо-даване се тори с 18-20 кг/дкa

азот. Дърветата са формирани в свободно вретено с 5-6 скелетни клони.

II. Интегрирана. Растителна-та защита се извършва на базата на възприетите прагове на вред-ност. Използуват се разрешени за това производство пестициди. Напояването е с поливна норма равна на 80% ЕТ. Почвата в ре-довата ивица се поддържа чрез

механизирани обработки и тре-тиране с листнодействащи хер-бициди. През периода на пълно плододаване се тори според данните от анализа на листата. Дърветата са формирани в сво-бодно вретено с 8-10 скелетни клона.

III. Ресурсоикономична. Рас-тителната защита е както при вариант II. Напояването се из-вършва с поливна норма равна на 60% ЕТ. Редовата ивица се поддържа с механични почвооб-работки с фреза с отклоняваща секция. През периода пълно плододаване се прилагат под-държащи азотни норми с оглед съдържанието на азот в листата да не намалява под 2.20-2.30%. Дърветата се формират в сво-бодно вретено с неограничен брой скелетни клони.

Таблицa 1. Икономически показатели на ябълково насаждение отглеждано при различни технологии, лв./дкa

Технологии икономически показателилв/дкa

години средно за периода 2003 2004 2005 2006

Стандартна

брутна продук-ция 610.00 5262.77 835.01 5110.51 2954.57производстве-ни разходи 336.61 398.20 334.31 595.79 416.23нетен доход

273.39 4864.57 500.70 4514.72 2538.35

Интегрирана


972.10 1299.15 1485.19 4042.83 1949.82

Ресурсоико-номична


117.56 3283.12 470.44 4479.82 2087.74

Биологична


1245.42 1473.74 2143.44 2522.93 1846.38


IV. Биологична. Изключва се употребата на синтетични пести-циди. Борбата срещу вредители се води чрез употреба на био-препарати. Не се употребяват минерални торове, а се прилага зелено торене. Напояването и резитбата са както при техноло-гия ІІ.

Отчетени са следните показа-тели: надебеляване на ствола, cm2; размер на короната, м3; те-гло на отрязаната дървесина, в г/дърво; качество на плодовете. За икономическата оценка на технологиите са изчислени пока-зателите: брутна продукция (лв./дкa); производствени разходи (лв./дкa); нетен доход (лв./дкa).

Технологиите на отглеждане оказват влияние върху растеж-ните прояви на дърветата от сорт Флорина (фиг. 1-3). Устано-ви се, че най-малко е средного-дишното нарастването на ство-ла в условията на биологичната технология (фиг. 1). Общо за периода редуцирането достига до 22.7% в сравнение с техноло-гия І, за което вероятно влияние оказва и торенето (Krishkov et al., 2004). Най-слабо е нарастване-то на ствола през 2003 г. - само 5.97 cм2 (едва 5.58 cм2). Най-ин-тензивно е надебеляването на ствола през 2004 г., когато през предшестващата година е на-правено зелено торене и получе-ният добив е значително редуци-ран (фиг. 4).

По-добро вегетативно раз-витие имат дърветата от техно-логия ІІ, където редуцирането на надебеляването на ствола достига 11% (фиг. 1). Годишният темп на нарастване е от 8.14 до 14.68 cм2, като най-слабо е раз-витието в годините със значи-телни добиви (фиг. 4).

Подобна тенденция на влия-ние на технологиите на отглеж-дане се установява и при обема на короните на дърветата. Сред-но за трите години дърветата от технология ІІІ имат най-голям обем на короните си – увеличе-нието спрямо стандарта е 8.2%, но статистически не е потвърде-

но. Почти същият е обемът на короната и на дърветата от тех-нология ІІ. Задържането на нара-стването на ствола при техноло-гия ІV (фиг. 1) дава отражение и върху нарастването на короните (фиг. 2).

По-силно е въздействието на изучените технологии върху ко-личеството на отрязаната дърве-сина при зимната резитба (фиг. 3). Най-слаба е резитбата при технология ІV – средногодишно се отстранява около 1967 г/дър-во, което е с 32.5% по-малко от приетия стандарт (фиг. 3). Общо за периода на изследването най-голямо количество дървесина е отстранена при най-интензивно развиващите се дървета от тех-нология І – от 1681 г/дърво през 2003 г. до 4325 г/дърво през 2005 г.

Общо за периода на изслед-ването (2003-2006 г.) най-висок добив е получен при технологии І и ІІ (средногодишно по 37.4 и 37.8 кг/дърво). Установи се зна-чително вариране в добивите през отделните години. Най-сил-но то е проявено при технология ІІІ – от 13.4 (2003 г.) до 66.5 кг/дърво (2006 г.), следвани от технология І - от 15.2 до 63.4 кг/дърво.

Средното тегло на плодовете варира в широки граници – от 103 до 156 г, в зависимост от съответните технологии и кли-матичните фактори (фиг. 5). Кри-тичните стойности достигат през 2003 г. и при вариант ІІІ. Като обща тенденция се установява, че по-голямо средно тегло имат плодовете на технология І (стан-дарта), където през посочения период на плододаване то е око-ло 131 г, като минимума е през 2004 г. (115 г) и максимума през 2005 г. (156 г).

При калибрирането на плодо-вете се установи, че при всички технологии на отглеждане пре-обладават плодовете от Екстра качество (фиг. 6). В това отноше-ние най-голям е делът им при ин-тегрираната технология – 77.0%, а най-малък при ресурсоиконо-

мичната технология – 65.0%, т.е намалението е около 12%. Про-тивоположна е тенденцията при първо качество – от около 17.4% от плодовете при технология ІІ до 28.7% при технология ІІІ. Сравнително малка част от пло-довете се отнасят към ІІ качество – от 5 до 6% при технологии І-ІІІ и до 11.4% - при технология ІV. Следователно най-качествени са плодовете от интегрираната технология на отглеждане на сорта Флорина.

Величината на брутната про-дукция за четиригодишния пери-од на изследване е най-висока при стандартната технология – 2954.6 лв./дкa, следвана от ресурсоикономичната, интег-рираната и биологичната. През отделните години при интегрира-ната и биологичната технологии има постепенно увеличение на брутната продукция, а при оста-налите две се наблюдава вари-ране, което се дължи на промен-ливите добиви вследствие на алтернативно плододаване.

Размерите на годишните про-изводствени разходи при посо-чените технологии варират от 293.8 лв./дкa до 595.8 лв/дкa през отделните години. Средногодиш-ните производствени разходи са най-високи при биологичната – 517.4 лв./дкa, а най-ниски при ресурсоикономичната – 384.1 лв./дкa (табл.1). Структурата на производствените разходи при изучаваните технологии показ-ва, че стойността на трудовите разходи е по-голяма от тази на вложените материали.

И при четирите технологии са получени добри икономически резултати. Размерът на нетния доход средно за периода е в гра-ниците 1846.4 – 2538.4 лв./дкa (табл.1). За периода 2003-2006 г. от икономическа гледна точка, като по-високо ефективна се оч-ертава стандартната технология, следвана от ресурсоикономична-та, интегрираната и биологична-та. Тази тенденция е различна от перида 2000-2003 г., когато при сравнение на първите три техно-

сп. „Земеделие плюс”, бр. 10, 2012 г. 39

Фиг. 1 Надебеляване на ствола, cм2 Фиг. 2 Размер на короната, м3

Фиг. 3 Тегло на отрязаната дървесина, г/дърво Фиг. 4 Среден добив, кг/дърво

Фиг. 5 Тегло на плода, г/плод Фиг. 6 Качество на плода, %

логии с три сорта – Прима, Фло-рина и Ервин Баур с най-висока икономическа ефективност е ре-сурсоикономичната, следвана от интегрираната и стандартната (Radomirska et al, 2004).

ИЗВОДИУстанови се по-слабо нара-

стването на ствола и обема на короната при дърветата, отглеж-дани в условията на технология ІV, което е съпроводено с по-сла-

ба зимна резитба.Най-висок среден добив (37.8

кг/дърво) имат дърветата при технология ІІ, който е свързан с 2.3% намаляване на средното им тегло, в сравнение със стан-дарта.

Най-едри и привлекателни са плодовете от дърветата на интегрираната технология на от-глеждане на сорта Флорина.

От икономическа гледна точ-ка, като по-високо ефективна се

очертава стандартната техно-логия, с размер на нетния доход средно за периода - 2538.4 лв./дкa - следвана от ресурсоиконо-мичната, интегрираната и биоло-гичната.

Д. Домозетов, И. Радомирска,

В. Тасева,М. Боровинова, А. Здравкова –

ИЗ – Кюстендил


БОБОВИ ТРЕВИ ЗА ПОДДЪРжАНЕ ПОЧВЕНАТА ПОВЪРХНОСТ

В ОВОЩАРСТВОТО

Изкуственото затревяване е ефективна практика за поддър-жане на почвената повърхност в овощните насаждения, отглежда-ни по биологичния или по традици-ония за планински условия метод.

Краткотрайното или дълготрай-ното затревяване на редовете и междуредията изпълнява функции по запазване и повишаване на по-чвеното плодородие чрез поддъ-ржане на баланса на хранителните елементи в почвата и чрез ограни-чаване на ерозията. То увелича-ва въглеродното секвестиране в почвата. Използва се за контрол на плевелите чрез алелопатия, конкуренция и мулчиране. Може да има ограничаващо въздействие върху болести и неприятелите по овощните, което се осъществява чрез прекъсване на биологиче-ския цикъл на различни патогени, чрез промяна на микроклимата в насаждението и като осигурява ресурс на хищници и паразити за биологичен контрол на неприяте-лите. Затревяването се определя като подходяща практика, заради това, че значителна част от ово-щните насажденията в България са разположени в хълмисти, пред-планински или планински райони върху неплодородни почви, най-често кисели, с лош дренаж, повъ-рхностно преовлажнени, с ниско съдържание на органично веще-ство, усвоими форми на фосфор и подвижни форми на азот. Площите на насажденията в много случаи са във водосборни и вододайни зони, или върху земи с висок ерозионен риск. Също така, често новите

овощни градини се създават с ми-кроразмножен посадъчен матери-ал, който е по-чувствителeн на хер-бициди. При посочените условия, възможностите за механични обработки, минерално торене и използване на пестициди са огра-ничени и биологичните системи на производство на плодове стават основателни от икономическа и екологична гледна точка.

Използването за краткотрайна почвозащитна растителна покрив-ка, за дълготрайно затревяване, или за сидерация е значимо ново направление на използване на бо-бовите фуражни треви (Morris and Greene, 2001). Тяхната роля като основни култури за посочените цели се определя от азотфиксира-щата им способност и произтича-щото от това значение като източ-ник на биомаса с високо съдържа-ние на N, както и като източник на остатъчен почвен азот и органич-но вещество, ползвани от овощни-те култури. Освен това, бобовите треви се характеризират с корено-ва архитектура и микориза, които поддържат и подобряват почвена-та структура и повишават водната стабилност на почвените агрегати. Видовете и сортовете бобови тре-ви за затревяване и сидерация трябва да притежават специфични биологични и екологични харак-теристики. Например, когато се използват като жив мулч, е важно да имат растежен цикъл, синхро-низиран с овощната култура, така, че да се избегнат процесите на конкуренция, да са нискорастящи, растежът им лесно да се подтиска с косене, слабо да подрастват. Като полезно качество може да се разглежда и способността да се самозасяват в началото на лятото и да се възстановяват през есен-та. За сидератите е важно бързо да покриват площта през есента, бързо да отрастват през пролетта,

и да натрупват голямо количество биомаса за кратък срок.

В наши условия за дълготрай-но затревяване на междуредията могат да се използват обикновен звездан (Lotus corniculatus), тес-нолистен звездан (Lotus tenuis), бяла детелина (Trifolium repens) и червена детелина (Trifolium prat-ense). Червената детелина, зара-ди дълбоката си коренова система се явява конкурент на овощната култура и поради това е подходящ вид за затревяване само при опре-делени условия – когато почвите са преовлажнени или се нуждаят от аерация, и когато се затревяват плододаващи насаждения, създа-дени със силнорастящи видове, сортове и сортоподложки (напр. в сливови и черешови градини). Азотфиксацията при звездана се оценява в границите 60-138 кг N/хa/година, а на бялата детелина – 100-250 кг/хa/година, като азот-ния трансфер към овощната кул-тура е от 4 до 42 кг/хa/година. По отношение на тези данни трябва да се направи важното уточне-ние, че процесите на свързване и използване на атмосферния азот в екосистемата се повлия-ват силно от екологични условия, режим на отглеждане и генотип на бобовата трева. Звезданът и бялата детелина са с по-плитка коренова система и не конкурират овощните. При утъпкване и честа коситба тези треви имат отлична преживяемост, толерантни са към засенчване и преовлажняване, растат добре на бедни, кисели и засолени почви. Могат да се сеят през пролетта, късното лято, както и да се подсяват върху съществу-ваща растителна покривка. Бялата и червената детелина имат добра алелопатична активност, както и много добра способност да при-вличат полезните насекоми. Тъй като звезданът и бялата детелина


са с бавен първоначален растеж, се счита за основателно да се сеят в смеска с житен вид. Това има за цел контрол на плевелите и ерозията, докато се вкоренят и развият. Български проучвания в равнинен район посочват ре-зултати за добро първоначално развитие на звездана, когато се сее в смеска с пролетен ечемик (Василев и Димитрова, 2011). За разлика, при условията на Средна Стара планина бялата детелина се развива по-добре при самосто-ятелната сеитба (Миховски и др., 2011). Според чужди изследвания, различните видове едногодишен и многогодишен райграс се опреде-лят като много добър житен компо-нент на такива смески, но условия-та в България най-често не отгова-рят на екологичните изисквания на тези видове. За планинските условия на страната ни, смеската на обикновен звездан с червена власатка и ливадна метлица се определя като най-подходяща за затревяване на малинови, касисо-ви и сливови насаждения (Петров и др., 2004).

В света за дълготрайно зат-ревяване широко се използват и видове едногодишни детелини и люцерни (Trifolium subterraneum, Trifolium michelianum, Trifolium hir-tum, Trifolium fragiferum, Trifolium incarnatum, Medicago truncatula, Medicago polimorpha, Medicago lu-pulina), които имат способност да се самоподдържат чрез самозася-ване и твърдосеменност. По този начин те функционират като много-годишни. През 3-4 годишен период посочените треви се презасяват изкуствено и това е достатъчно да осигури постоянното им домини-ране в растителната покривка на междуредията. Също така, с цел контрол на болести и неприятели, се практикува сеитба на ивици от различни видове и сортове от тях, с различна височина и фенология (Bugg and Waddington, 1993).

Като бобови култури за зелено торене и като култури за сезонна растителна покривка на между-редията в овощни насаждения се препоръчват фий, грах, фацелия, лупина, хмеловидна люцерна и ви-дове краткотрайни детелини като: александрийска, инкарнатна, хи-

бридна и червена детелина (CALU technical notes, 2006). В България има опит с използването на фий и фуражен грах като сидерати. Спо-ред български проучвания с тези видове (Митова, 2009), в почвата се внася средно 1410 кг/хa въгле-род и 109 кг/хa азот. Отношението между C и N в инкорпорираната биомаса е в оптималните граници, което осигурява бързото й минера-лизиране. По-подходяща е сеитба-та на зимни биотипове фий и грах, тъй като те формират мощна над-земна маса като използват влагата на есенно-зимния и ранния проле-тен период. Също така, есенната сеитба (септември, октомври) е значително по-лесно изпълни-ма от пролетната. През зимата и пролетта тези култури защитават почвената повърхност от водна и ветрова ерозия и предотвратяват измиването на хранителни веще-ства (Kaspar et al., 2006). Имат и важно значение за подтискане на раннопролетните и многогодиш-ните плевели (Brennan and Smith, 2005; Akemo et al., 2000), тъй като климатичните условия често огра-ничават пролетните обработки. Като недостатък на тези видове за това направление на използва-не трябва да се посочат високите разходи за семена.

Пясъчният фий (Vicia villosa) е най-продуктивната култура за зелено торене, с най-високи нива на азотфиксация (90-280 кг/хa). Характеризира се с висока зи-моустойчивост, сухоустойчивост и толерантност на засенчване, расте добре на различни почвени типове, има голяма алелопатична активност. Има бавен растеж на надземната маса през есента и зи-мата и съответно недобро покри-тие на почвата, но развива мощна коренова система в този период. Като сидерат може да се използва и друг вид зимен фий – панонски (Vicia pannonica), който е по-нис-кодобивен, но расте по-добре при сухи условия и е готов за инкор-пориране в почвата по-рано от пясъчния фий. Този вид образува качествен нектар за много дълъг период време (от началото на април до началото на юни) и така привлича много полезни насекоми в овощното насаждение. Фураж-

ният грах има предимство пред пя-съчния фий заради бързия си темп на растеж при ниски температури и по-късия си вегетационен пери-од. Поради това е по-подходящ за зимна или раннопролетна расти-телна покривка, но е по-чувствите-лен на болести и неприятели. Ко-личеството на свързвания от него азот е 80-247 кг/хa.

В действащите български се-лекциони програми с фий, грах и многогодишни бобови треви са от-брани, стабилизират се и се поддъ-ржат линии и популации, които могат да бъдат реализирани като сортове за затревяване, сидера-ция и жив мулч. Този селекционен материал, освен че притежава ха-рактеристики, обслужващи целите на затревяването и сидерацията, е приспособен към почвените и климатични условия на България, и към разпространени практики на отглеждане на тези бобови култу-ри. Семена от такива сортове са особено нужни за обезпечаване на проекти за биологично ово-щарство, както и на програми за подпомагане на традиционното овощарство. Вносът на семена може да бъде използван като ре-шение, но единствено след пред-варителна оценка на адаптивния потенциал на предлаганите чужди сортове. В случая процесът може да бъде ускорен, ако бъде потъ-рсена и използвана информация от предселекционите проучвания с тези видове, провеждани в ИРГР – Садово, ИФК – Плевен, ОСС-Павликени, ИПЖЗ – Троян, ДЗИ – Генерал Тошево.

Официалната държавна реги-страция, коята е задължителна, за да бъдат разпространявани со-ртове за затревяване и сидерация не се финансира от национални-те научни проекти понастоящем. Тези разходи са основна спънка за реализацията на сортовете. Освен това, семепроизводството на високите категории (предбазо-вите семена) се нуждае от сред-ства. В последствие, при интерес, производството на сертифициран материал може да бъде поето от частни производители.

Д-р Галина НайденоваОСС – Павликени


Екол

огия РАДИОАКТИВНОТО ЗАМЪРСЯВАНЕ

НА ПЛАНИНСКИ ПОЧВИ И РАСТЕНИЯПочвата, като част от екосистемите е източник

на постоянно облъчване на човека и хранителната среда за растенията и поради това представлява особен интерес за радиоекологично проучване. Тези изследвания са свързани със съдържанието както на естествени, така и на техногенни радионуклиди в проби от околната среда. Концентрацията на естест-вени радионуклиди в почвите зависи преди всичко от вида и състава на почвообразуващата скала, а раз-пределението им в почвените хоризонти се повлиява от почвообразувателния процес и свойствата на поч-вата. При техногенните радионуклиди съдържанието в почвата не е свързано с минералния й състав, а с начина и формата на замърсяването, причинило постъпването им в почвата. (Staneva D., T. Bineva, I. Yordanova, 2009; Райков Л., Стоянова И., 1990).

След масираното отлагане на техногенни ради-онуклиди в резултат от аварията в Чернобилската АЕЦ сумарната техногенна активност на почвите нарасна между 10 и 300 пъти. Няколко години след инцидента в Чернобилската АЕЦ цезий-137 и строн-ций-90 са основните техногенни радионуклиди, кои-то се детектират в изследваните български почви. Трябва да се отбележи, че съдържанието на тези ра-диоизотопи в почвите от високопланинските райони (Родопите и Рила планина) и високите полета (напр. Софийското поле) е неколкократно по-високо от това в Северна България. В тази статия са представени някои резултати от многогодишните проучвания на Лабораторията по радиоекология към Институт „Н. Пушкаров” на почви, фуражи, треви, мъхове и диво-растящи гъби от тези райони.

Обект на изследване са главно целинни почви от полупланински и високопланински райони – главно от района на Родопите, Рила и Пирин – поречието на р. Места, Софийското поле.

От района на Родопите са изследвани и проби от треви и растения, главно мъхове и лишеи. През по-следните 5 години са анализирани и над 2000 проби от диворастящи гъби главно от партиди предназна-чени за експорт.

През периода 2008-2009 г. бяха изследвани пове-че от 50 броя проби от зърнени храни и фуражи, съ-брани от предварително определени обекти на Южна България. Обследвани са регионите на Чепеларе, Рожен, вр. Снежанка, Смолян, с.Стойките, с. Широ-ка лъка, Стикъл, Солища, с. Борино, Доспат, Батак, Велинград, Юндола, .Добринище, Банско, Предела, с. Белица, Софийска област, Плевен, Несебър, Кър-джали, Карнобат.

Почвените проби са от дълбочина 0 - 20 см. На почвените и растителни проби е извършен пълен га-ма-спектрометричен анализ.

Замърсяване на почвите с техногенни ради-

онуклидиСлед първите няколко месеца от аварията в Чер-

нобилската АЕЦ през 1986 г., определящо за съдър-жанието на техногенната радиоактивност в почвите е концентрацията на относително дългоживущите изотопи цезий-137 и стронций-90. [Найденов М., Най-денов М., Д. Станева, 1987 г; Цветков Цв. и съавт. 2006].

На фигура №№ 1 и 2 са показани графично данни за осреднени стойности на концентрациите на цезий-137 и стронций- 90 в повърхностния слой (0-5 см) на почви от Родопите, Пирин и Софийското поле за пе-риода 1986-2010 г. Осредняването е извършено по райони за всяка отделна година, при което и за този период е констатирана изявена нехомогенност на замърсяването. Вариациите при осредняването им по райони за различните години са значителни - до 60 - 70% средно статистическо отклонение за 137Cs и до 50 - 55% за 90Sr. (Йорданова И., Л. Мишева, Д. Станева, 1998; Yordanova I., 2006).

От представените резултати се вижда, че за периода 1986 - 2010 година няма изменения в съ-държанието на двата радионуклида надвишаващи средностатистическите отклонения от осредняване-то. През 1993 и 1994 година се отбелязва известно увеличение за стронций-90 в почвите от района на Родопите. Увеличените стойности, макар и в рамките на нехомогенността на замърсяването, се запазват през следващите години. Това вероятно се дължи на допълнително внасяне в почвата на активности от този радионуклид чрез растителна маса, поради спецификата на растителната покривка в този район (иглолистна растителност).

Като цяло и за двата радионуклида не се наблю-дава увеличение на съдържанието дължащо се на трансграничен пренос на радиоактивни материали и влияние на АЕЦ „Козлодуй”. Не се наблюдават и значими изменения, като резултат от миграция по почвения профил или извличане от растенията. За оценка на миграционните процеси по почвения про-

Фигура. 1. Концентрации на цезий –137 в почвени проби


фил на изследваните радиоизотопи е проучено раз-пределението им в дълбочина, като за периода след 1986 година не се наблюдава значимо хоризонтално преразпределение.

Съдържание на радиоактивни елементи в растения

За получаване на по-пълна картина на радиоак-тивния статус на проучваните екосистеми от същите обекти бяха събирани и растителни проби – трева, мъхове и лишеи. В таблица №1 са представени ре-зултатите за съдържание на цезий-137 в растителни проби.

Както се вижда от таблицата съдържанието на 137Cs в пробите от мъх и лишеи, събрани в района на вр. Снежанка е повишено, което е логично да се очак-ва в тези растителни видове. В тревите съдържани-ето на цезий-137 е в рамките на очакваното, като се има предвид активността в почвите и трансферните коефициенти за този радионуклид, които са в рамки-те на 0,1- 0,01 за почвените различия в тези райони.

През периода 2008-2009 г. бяха анализирани за съдържание на естествени и техногенни гама-емите-ри тревни и листникови фуражи, зърнени (пшеница, царевица, слънчоглед и др.), комбинирани и др. фу-ражи.

Доказаните стойности бяха единствено в областта на фоновия спектър и минималнодоказуемите за из-ползваната апаратура активности, т.е за 137Cs – под 20 Bq/кг и за 134Cs – под 3 Bq/кг.

Диворостящи гъби Интерес представлява анализа на резултатите

за наличие на радиоактивни елементи в различните видове гъби. Проследявайки резултатите от дългого-дишните гама - изследвания при диворастящите гъби са установени видови различия при натрупването на 137Cs. (YodanovaI., D.Staneva et al. 2007).

Климатичните условия, географското положение и релефа на страната ни са предпоставка за богато видово разнообразие от диворастящи гъби. Най -ши-роко застъпени са пачи крак (Cantharellus Cibarius), манатарка (Boletus Edulis), майска гъба (Calocybe Gambosum) и челядинка (Marasmius Oreades).

От посочените по-горе най-популярни видове гъби, единствено в манатарката са регистрирани завише-ни стойности на 137Cs, но не надвишаващи приетите в ЕС норми (600 Bq/кг), като в 65% от анализирани-

те проби съдържанието на цезий е под 20 Bq/кг, а в 24% - до 100 Bq./кг. В останалите 11% съдържанието е между 100 и 600 Bq/кг, като в повечето случаи то е по -близо до 100 Bq/кг.

За останалите - пачи крак, майска гъба и челя-динка – само в единични случаи сме регистрирали съдържание на радиоцезий до 50-60 Bq/кг.

Специално внимание заслужават видовете овчи крак (Hydnum Repandum), златист пачи крак (Cantharellus Lutescens) и син пачи крак (Craterellus Tubaeformis). При тях се наблюдава подчертана склонност към натрупване на този радионуклид.

При златистия и синия пачи крак в по-голям про-цент от пробите се регистрират стойности между 100 и 600 Bq/кг. При овчия крак, въпреки измерените високи стойности в някои от пробите, в над 60% от случаите, активностите са под 100 Bq/кг.

Най-общо може да се каже, че в преобладаващата част (78%) от анализираните партиди гъби, съдържа-нието на 137Cs не надвишава 100 Bq/кг, 19% са над 100 Bq/кг, но не надвишават нормата приета в ЕС (137Cs + 134Cs - 600 Bq/кг ). Изключение правят няколко проби, чиито стойности достигат до 3000 Bq/кг:

- сух златист пачи крак – 2500 ± 100 Bq/кг; - пресен овчи крак – 2200 ± 100 Bq/кг; - пресен овчи крак – 1550 ± 100 Bq/кг; - пресен овчи крак – 3000 ± 100 Bq/кг; - пресен овчи крак – 2100 ± 100 Bq/кгИзводи и заключения От направения анализ на получените данни

за съдържанието на радиоактивни изотопи в почви и растения от обследваните райони можем да заклю-чим, че в годините след аварията в Чернобилската АЕЦ не се наблюдава ново замърсяване, нито като резултат от аварийни ситуации, нито като неконтро-лирани изхвърляния на радиоактивни отпадъци. В растенията, с изключение на мъхове и лишеи,

не се наблюдава значително натрупване на техно-генни радионуклиди. Изключение правят само някои видове диворастящи гъби. Получените стойности се дължат най-вероятно на глобалния фолаут и късните последици на Чернобилското радиоактивно замърся-ване.

Д. Станева, Ив. Йорданова,

Л. Мишева, Цв. Бинева

ИПАЗР „Н. Пушкаров”Фигура. 2. Концентрации на стронций – 90

в почвени проби

Табл. 1. Съдържание на цезий-137 в растителни проби (Bq/кг)

№ Място на пробовземане видпроба Cs-137

1. Чепеларе, вет.лечебница треви 9 ± 1

2. Чепеларе, вет.лечебница мъх 30 ± 3

3. Смолянските езера треви 34 ± 4

4. Доспат,месност Касъка треви 6 ± 2

5. Елешница, женското дере треви 3 ± 1

6. Предела треви 5 ± 1

7. с.Широка лъка мъх 64 ± 5

8. вр. Снежанка мъх 980 ± 10

9. вр. Снежанка лишеи 138 ± 4

10. вр. Снежанка шишарки 5 ± 1


съдържание 2012 годинаПОЗИЦИЯ

1. ИПАРЗ „Н. Пушкаров”. Научноизследова- телски проекти – 1

2. М. Семков. За пренебрежението към предложенията на учените – 2

3. Хр. Бозуков. Становище за предлаганите промени с ИТТИ – 2

4. Р. Попов, Б. Иванов. Очаквани резултати от предложените промени в ОСП – 2, 3, 4, 5, 6

ЗЕМЕДЕЛСКИ КУЛТУРИ

1. Й. Перфанова. Азотфиксиращи бактерии за повишаване добива от нахут – 1

2. В. Кръстева, Ан. Самалиева. Отглеждане на енергийни култури в област Монтана – 1

3. М. Банов и кол. Възстановяване на антропо-генно променени почви – 1

4. З. Попова, М. Иванова. Сушата и добивът от неполивна царевица – 1

5. Д. Петкова и кол. Нов люцернов сорт Роли – 2

6. В. Вътева, В. Крумов. Биологични и почво-защитни възможности на бурчак– 2

7. В. Вътева, К. Стоева. Естествените пасищни тревостои в Сакар планина– 2

8. Ив. Лазаров, Ф. Лазаров. Сортоподдържащата селекция в тютюнопроизводството– 2

9. Б. Чуркова. Звездан – сортов състав и продуктивност – 3

10. Ст. Стаматов, М. Дешев. Селекция и технология на сусам и фъстъци в ИРГР-Садово – 4

11. Цв. Стоилова. Папуда – 412. Д. Вълчева и кол. Селекционно-

подобрителна работа при ечемик и овес в ИЗ-Карнобат – 5

13. Т. Колев и кол. Листно подхранване при тритикале – 5

14. Т. Колев и кол. Нови биологично-активни вещества при тритикале – 5

15. Ен.Мянушев, Г. Димитров. Проблеми при отглеждането на слънчоглед – 5

16. Г. Найденова. Изкуствените пасища – 517. Ст. Георгиев и кол. Сусамът като алтерна-

тивна куртура на тютюна в България – 6, 7-818. Ив. Петрова и кол. Технологично качество

на твърда пшеница сорт Мирела – 619. Ен. Мянушев. Соргото като алтернатива

на царевицата у нас – 620. П. Александрова и кол. Износ на калий

с надземната биомаса от царевица – 6

21. Ст. Стаматов, М.Дешев. Добив на плодове при фъстъци – 6

22. Н. Недков и кол. Поливният режим и продуктивността на бялата роза – 6

23. Н. Антонова. Национална колекция ръж – 7-8

24. Т. Колев, Нур. Тахсин. Продуктивност и ка-чество на зърното на нови сортове ръж – 7-8

25. Ана Самодова. Продуктивни възможности на сортове пшеница – 7-8

26. Ан. Джурмански и кол. Планинска мащерка – 7-8

27. Н. Антонова. Зимуващ голозърнест овес сорт ИРГР Марина – 9

28. Хр. Георгиева. Продуктивност на пшеница сорт Садово 1 – 9

29. Цв. Миховски. Бяла детелина Троя – нов кандидат сорт – 9

30. Н. Ковачева, Кр. Русанов. Интродуцирани видове и сортове маслодайни рози – 10

31. Ан. Джурмански и кол. Стандартизация на посадъчния материал при медицинската ружа – 10

32. Ив. Пачев. Листно подхранване на пролетен фуражен грах – 10

33. Зл.Ур и кол. Древните пшеници – 11-1234. К. Стоева и кол. За многогодишните треви при биологично земеделие – 11-1235. Ив. Пачев. Добив на семена при пролетен фуражен грах – 11-12

екология

1. В. Кутев и кол. За почвеното плодородие при екологосъобразно земеделие – 1

2. Т. Митова, В. Кутев. Биологичното земеделие – система с по-ниски емисии на парникови газове – 1

3. Св. Маринова. Утайките от пречиствател- ните станции – опасност или черно злато – 1

4. Д. Стойчева и кол. Нитратната директива – качество на водите – 1

5. Д. Некова и кол. За щетите от водна ерозия на почвата – 1

6. Цв. Бинева и кол. Радиационно-защитни мерки в селското стопанство – 1

7. Д. Станева и кол. Намаляване натрупването на радиоактивни елементи в растенията и продукцията – 5

8. Д. Некова и кол. Как да ограничим водната ерозия на почвата – 6

9. Св. Маринова. Управление на отпадъците – 6, 7-8, 9

10. Хр. Бозуков. Тютюнът като енергийна култура – 7-8

11. М. Марчева. Камелината – нова енергийна култура – 9

12. Цв. Бинева и кол. Натрупване на цезий-134 в добива от грах – 10

13. Д. Станева и кол. Радиоактивно замърсяване на планински почви и растения – 11-12

тоРене1. В. Кутев, Т. Митова. Баланс

на хранителните елементи на ниво ферма и торенето – 1

2. К. Недялкова, Р. Донкова. Повишаване ефективността на внесен в почвата пророден фосфат – 1

3. Св. Костадинова и кол. Торенето на пшеницата и качеството на хляба – 2

4. Р. Митовска, Ек. Филчева. Почвеното органично вещество и многогодишното минерално торене – 2

5. Зд. Петкова. Как растенията използват азота от оборския тор – 2

6. В. Кутев, Н. Динев. Агрохимично обследване на района на комбинат Кремиковци – 5

7. Б. Атанасова. Органичният тор Байкал при мини карамфил – 6

8. В. Котева. Редуцирано минерално торене на ечемик – 7-8

9. В. Котева. Отглеждане на пшеница с редуцирано минерално торене – 9

10. Б. Атанасова. Листно третиране с универсален тор ХОРТИГРОУ при мини карамфил – 10

Растителна защита

1. Т. Тонев. Употребата на хербицидите е творческа дейност – 2

2. Т. Тонев. Ефикасни хербициди за пшеницата през 2012 г. – 2

3. Т. Тонев. За чиста от плевели рапица през 2012 г.– 3

4. Т. Тонев. Ефикасни хербициди за слънчогледа през 2012 г. – 3

5. Кр. Владимирова. Да се преборим с плевелите в лозето – 3

6. Т. Тонев. Хербициди за царевицата през 2012 г. – 4

7. Ил. Иванова и кол. Борба с икономически важните болести в лозовите насаждения – 4

8. Хр. Бозуков. Див огън по тютюна – 69. Ив. Николова. Хетероптерна ентомофауна

при люцерна за фураж – 7-810. С. Тодорова. Чувствителност

на интродуцирани сливови сортове към червени листни петна – 9

11. З. Ранкова и кол. Вегетативни прояви на малинов сорт Люлин към някои хербициди – 9

12. Ив. Николова. Цикадната ентомофауна при люцерна за фураж – 10

съдържание 2012 година

сп. „Земеделие плюс”, бр. 11–12, 2012 г.45

13. Хр. Бозуков. Разработване на биоинсектицид за борба с вредители по тютюна – 10

14. Н. Генов. Разпространение на бактериен рак по лозата – 11- 1215. Б. Дикова. Вирусна болест влошава пазар-ния вид на домати и пипер – 11-12

зеленчуЦи

1. Н. Динев, Ив. Митова. Санитарно състояние на салата и качество на поливните води – 1

2. Ив. Митова и кол. Еколого съобразно отглеждане на патладжан – 1

3. Н. Динев, Ив. Митова. Оценка на риска при производство на спанак върху тежкометално натоварени почви – 1, 2

4. М. Михов, Хр. Ботева. Продукти за стабилни добиви и по-висока енергийна продуктивност – 2

5. К. Узунджалиева. Артишок в България – 36. Д. Ганева, Г. Певичарова. Пловдивска

каротина – нов сорт домати – 57. Д. Тодорова. Отглеждане на броколи –

лесно и полезно – 7-88. В. Янкова, В. Тодорова. Биологично

производство на пипер и контрол на неприятелите – 9

9. Сл. Калъпчиева и кол. Агробиологична реакция на градински грах при органично производство – 10

лозе и вино1. Г. Дякова и кол. Нов десертен безсеменен сорт лоза Тангра – 11-122. И. Симеонов и кол. Технологични възмож-ности на интродуцирани бели винени сортове лози – 11-12 3. В. Хайгъров. Намаляване на серния диоксид във виното с добавка на вит В1 – 11-12

овощаРство

1. Д. Василев. Растеж на сортове череши при различни гъстоти – 2

2. Ар. Живондов. Пловдивска ренклода – 33. В. Божкова и кол. Проучване

на прасковени сортове – 34. Н. Стоянова. Златист касис – 35. Н. Неделчева. Рискови променливи

при бизнеса с орехи – 36. Ан. Здравкова. Черешова градина.

Създаване на насаждение – 37. Д. Василев. Въздействие на пролетния

мраз при череши – 48. Н. Неделчева. Рискови променливи

при бизнеса с лешници – 49. С. Сугарева. Черешова градина.

Торене на черешата – 4

10. М. Димитрова. Кайсиевото производство в България – 5

11. М. Боровинова и кол. Икономически важни болести и неприятели по черешата и борбата с тях – 5

12. П. Минков. Биологично производство при съществуващи сливови насаждения – 6

13. В. Божкова. Химичен и сензорен анализ на кайсиеви плодове – 6

14. П. Минков. Нови ябълкови сортове за биологично плодопроизводство – 7-8

15. Д. Иванова и кол. Повреди на сливови сортове от зимните студове през 2012 г. – 7-8

16. З. Ранкова, К. Колев. Ефикасност на хербицида Метофен в черешови насаждения – 7-8

17. В. Божкова. Местни овощни генетични ресурси – изучаване и опазване – 10

18. Д. Иванова. Чувствителност на джанкови сортове при зимни студове – 10

19. Д. Домозетов и кол. Вегетативни и продуктивни прояви на ябълков сорт Флорина – 11-12

20. Г. Найденова. Бобови треви за поддържане почвената повърхност в ово-щарството – 11-12

ХРани

1. П. Параскова и кол. Стратегии за повишаване ефективността на хранителната верига – 5

2. П. Параскова, Ем. Дамянова. Безопасност на храните – 6, 7-8, 9, 10

3. Ив. Вълчева. Голозърнест ечемик за природосъобразно и лечебно хранене – 9

4. Н. Михайлова и кол. Здравословните съставки на голозърнест овес – 9

5. В. Василев. Конопените семена – завършен хранителен източник – 9

наПояване

1. З. Попова, М. Иванова. Влияние на климата и почвата върху напоителните норми у нас – 4

2. Ив. Върлев. Напояването през бразда пести вода и труд – 5

икономически измеРения1. Св. Христова. Трудови договори за

непълно работно време в земеделието – 22. Св. Христова. Осигуряване на

пенсионерите, работещи в земеделието – 33. И. Радомирска, А. Здравкова.

Репродуктивни прояви на ябълката при различни поливни режими – 7-8

4. И. Радомирска. Посадъчен материал за ябълката – икономически анализ – 10

5. М. Анастасова-Чопева. Член-кооператорите в управлението на Земеделската производствена кооперация – 10

ЖивотновЪдство

1. Н. Янков, Г. Герчев. За растежа на агнета от романовската порода – 3

2. Г. Герчев. Продуктивност и състав на млякото при цигайски и каракачански овце – 4

Юбилей

1. Л. Кръстева. 130 години земеделска наука в Садово – 4, 5

2. Л. Кръстева и кол. 35 години национална програма по растителни генетични ресурси – 4

3. Р. Русева и кол. 35 години лаборатория по растителни биотехнологии в ИРГР–Садово – 4

4. П. Славейков. 130 години земеделска наука в България – приветствие – 10

5. В. Димитрова. 110 години Институт по лозарство и винарство – 10, 11-12

дРуги

1. Новини от МЗХ, БАБХ, ДФЗ, ССА – от брой 1 до брой 11-12 вкл.

библиотека

I. серия а. Полски култури

46. Ст. Станев, Хр. Ламбев. Дилянка – 5

47. ИЗ – Карнобат. Ечемик – селекционни постижения – 6

48. Ст. Станев. Лайка – 7-849. Ив.Лазаров, Ф.Лазаров. Сортова

структура на тютюнопроизводството в България – 9

II. серия б. зеленчукови култури23. Живко Данаилов. Домати –

постижения на селекцията и технологиите Част първа – 2 Част втора – 3 Част трета – 4

III. серия в. трайни насаждения32. А. Живондов, Н. Недев, Ив. Йовчев.

Орехови насаждения Част първа – 10 Част втора – 11-12


МЯРКА 142 „СЪЗДАВАНЕ НА ОРГАНИЗАЦИИ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИ”мярка 142 „създаване на организации на производи-

тели” по Програмата за развитие на селските райони има за цел да насърчи създаването на организации на производите-ли в земеделския сектор, за да се подпомогне производството и доставките на висококачествени продукти, отговарящи на европейските стандарти и на пазарните изисквания, както и да се подпомогне достъпът до пазара на малки и средни стопанства.

Финансовата помощ по мярка 142 се отпуска на орга-низациите на производители, чийто членове произвеждат животински или растителни продукти в един или два от следните сектори:

• зърнено–житни култури;• медицински и етерично-маслени култури;• зърнено-бобови култури;• технически култури, с изключение на хмел;• картофи;• мляко;• месо, с изключение на риба и аквакултури;• мед;• винено грозде• биологични произведени продукти• биотор от червени калифорнийски червеи• яйцаНедопустими за финансова помощ са организации на

производители на плодове,зеленчуци, риба и аквакултури и хмел.

изисквания за кандидатстване

По мярка 142 могат да кандидатстват само организации на земеделски производители, официално признати до края на 2013г. Задължително условие за признаване е организацията да има минимум седем членове. Членовете на организацията могат да бъдат както физически лица, еднолични търговци, така и юридически лица, които са регистрирани като земе-делски производители по реда на Наредба №3 и/ или реги-стрирани в ИСАК. Максималното участие на членовете- юри-дически лица в организацията не може да превишава 50% от броя на членовете. Членовете трябва да са производители на видовете земеделски продукти, за които организацията кандидатства за признаване и подпомагане.

Организацията на производителите трябва да има разра-ботен план за развитие за период от 5 години.

ФинансиРане

Финансова помощ е под формата на годишно плащане, отпускана за пет последователни години, считано от датата на признаване на организацията на производителите. Размерът на субсидията се изчислява всяка година въз основа на стой-ността на годишната пазарна продукция на организацията на производителите. Помощта се изчислява като процент от годишната пазарна продукция на организацията и:

а) се равнява за първата, втората, третата, четвъртата и петата години съответно на 5%, 5%, 4%, 3% и 2% в зависимост от стойността на реализираната продукция на стойност до 1 млн. евро; и

б) се равнява за първата, втората, третата, четвъртата и петата години съответно на 2.5%, 2.5%, 2.0%, 1.5% и 1.5% в зависимост от стойността на реализираната продукция на стойност над 1 млн. евро.

За всяка организация на производителите се равнява на не повече от:

– 100 000 евро за първата година;– 100 000 евро за втората година;– 80 000 евро за третата година;– 60 000 евро за четвъртата година;– 50 000 евро за петата година;

При изчисляване на годишната пазарна продукция на организацията на производители не се включва:

- стойността на реализираната продукция на земеделски производители, които не са членове на организацията. (Организацията на производителите може да реализира такава продукция, ако нейният устав и вътрешните правила позволяват това);

- тази част от стойността на продукцията на всеки отделен член, която надвишава 75% от общата продукция на члено-вете, реализирана от организацията.

мярка 142 „създаване на организации на производители” от Програмата за развитие на селските райони е една много перспективна мярка, тъй като обединени в организация, производителите вече ще имат много повече възможности както за осъществяване на стопанската си дейност, така и за по-нататъшната й реализация.

срокът за кандидадатстване по мярка 142 „създаване на организации на производители” е 28 декември 2012 г.

ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ

Европейски земеделскифонд за развитие населските райони:“Европа инвестирав селските райони”

Програмаза развитие на

селските райони(2007-2013)

МИНИСТЕРСТВО НАЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ

Допълнителна информация и помощ можете да получите на www.prsr.government.bg

enrd.ec.europa.eu

МОДЕРНОЗЕМЕДЕЛИЕ СЕВРОПЕЙСКИПАРИ

ЕВРОПЕЙСКИ ПАРИЗА БЪЛГАРСКОТО СЕЛО

Земеделците, обединени в организации на произво-дители, могат да получат безвъзмездно помощ до 400 000 евроС Мярка 142 “Създаване на организации на производителите” се финансира създаването на ор-ганизации на производители и техните административни дейности в един или два от следните сектори: зърнено-житни култури, медицински и етеричномаслени култури, зърнено-бобови култури, технически култури, картофи, мляко, месо, мед, винено грозде, яйца. Подпомага се създаването на организации на производители на биологично произведени продукти от всички сектори, с изключение на хмел, риба и аквакултури, плодове и зеленчуци.

ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ

Европейски земеделскифонд за развитие населските райони:“Европа инвестирав селските райони”

Програмаза развитие на

селските райони(2007-2013)

МИНИСТЕРСТВО НАЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ

Допълнителна информация и помощ можете да получите на www.prsr.government.bg

enrd.ec.europa.eu

МОДЕРНОЗЕМЕДЕЛИЕ СЕВРОПЕЙСКИПАРИ

ЕВРОПЕЙСКИ ПАРИЗА БЪЛГАРСКОТО СЕЛО

Земеделците, обединени в организации на произво-дители, могат да получат безвъзмездно помощ до 400 000 евроС Мярка 142 “Създаване на организации на производителите” се финансира създаването на ор-ганизации на производители и техните административни дейности в един или два от следните сектори: зърнено-житни култури, медицински и етеричномаслени култури, зърнено-бобови култури, технически култури, картофи, мляко, месо, мед, винено грозде, яйца. Подпомага се създаването на организации на производители на биологично произведени продукти от всички сектори, с изключение на хмел, риба и аквакултури, плодове и зеленчуци.

Прогнози и стратегии по проблемите на почвознанието, механизацията, хидромелиорациите, поливното земеделие и растителната защита.

Проучване и картографиране на почвените ресурси и икономически важни вредители по земеделските култури.

Обучение на земеделски производители и специалисти.

Оценки на: агроклиматичния потенциал на земите за ефективно отглеждане

на различни земеделски култури; агроекологичния и агрохимичния статус на почвите; баланса на хранителните вещества на ниво ферма; водообмена в системата почва-растение-атмосфера; устойчивостта на сортове и хибриди земеделски култури

към причинители на икономически важни болести; качество на водите за напояване; състоянието на напоителните и отводнителните системи.

Технологични и иновационни решения за: интегрирани агроекологични системи на земеделие; торене с макро- и микроторове за бездефицитен баланс; водоспестяващи режими за напояване; системи на интегрирано управление на вредителите

по земеделските култури; приложение на биоактивни вещества при биологично земеделие, контрол на почвената ерозия; рекултивация на непродуктивни, слабопродуктивни, замърсени

и нарушени почви и ландшафти.

Методическа, техническа и консултантска помощ на земеделските производители и специалисти и производителите на земеделска техника при изготвяне на:

инвестиционни проекти за кредити и субсидии от национални и международни фондове и програми;

агроекологични планове за противоерозионни практики и почвозащитни мерки.

СелСкоСтопанСка академияИнСтИтут пО пОчВОЗнанИе, агРОтехнОлОгИИ И ЗащИта на РаСтенИята

„нИкОла пушкаРОВ”София, ул. Шосе Банкя 7, тел.(359 2)8246141, факс(359 2)8248937, е-mail: [email protected], http://www.issapp.org

Documents

ISSN 1310-7992 2012 ЗЕМЕДЕЛИЕnoa.bg/Files/library/document44.pdf · 2012-12-11 · механизиран гроздобер (1970), технологии за малообемно