1. Основни етапи от историческото развитие на МО от древността до наши

дни и тяхното теоретично осмисляне. Очертаване на основните парадигми и

дебати - по лекция на Гочев, разработката на Лъчо, термини от речника на Е.

Александров

Характерно за Античността, Средновековието и Ренесанса е преобладаването на историческата наука, която се занимава с описване на събитията, случващи се на международната арена, но не се занимава с анализът им и с теоретичното им обяснение. Едва в края на ХІХ век се появяват и първите изследвания и анализи по - специално в политическата география. Освен нея, другите дисциплини, на чиято основа се опират теоретичните направления са: политическа философия, теоретична социология, международно право, икономическа теория и историческа наука.

Античност

Три школи: китайска / м/у 8 и 3 в.пр.н.е. /; индийска / 6-3в.пр.н.е. /; древногръцка / 5-3в.пр.н.е. /.Китайска – Лао Дзъ, Сун Дзъ. Три направления:

стремеж да се установят стандартни външнополитически ситуации, в които се взимат политически решения, като по този начин да се постигне ефективност и оперативност на ВП. Идеята е, че за всяка ситуация има най-добро решение – стратегема. До 3 век пр.н.е. са описани 36 ситуации и решения. Всяка стратегема се изразява с до пет думи. Пример: умното решение е да се оставят две сили да се конфронтират, а ние да балансираме.

Значението на информацията и организирането на служба за събиране на информация (Сун Дзъ). Това дава възможност за за оценка и инициатива.

значение на мобилизирането на широка обществена подкрепа за външнополитическо действие – следователно техника за постигане на превъзходство и поставяне на цел.

Индийска школа – Као Тиля (по времето на Буда) значение на съюзите и коалициите за увеличаване на собствената сила всяка външнополитическа цел има най-ефективно за нея средство – следователно

идея за съответствие между цел и средство. Ефективността трябва да бъде постигната чрез средствата на дипломацията, а не по военен път, защото войните са икономически неизгодни.

Древногръцка – съществува висока степен на респект към нея. За истина се приема казаното от Аристотел и Платон. Атинската република (разделението на властите) се възприема като модел за създаване на САЩ.

1.1.Тукидит – 471-400 г.пр.н.е./”За Пелопонеската война”/

1

Войната е естествен продукт на отношенията между полисите, а не резултат от божията воля (Зевс)

Установява повторяемост на войната – следователно тя е основна форма на МО и средство на външната политика и отношенията между полисите. /редуване на война-мир-война/

За всяка война има причини. Въвежда разграничаване между повод и причина, както и между явни и скрити причини. Като причина за войната той определя борбата за военно-политическо надмощие и борбата за хегемония, като повод - очертаването на някакво превъзходство / пр. военно, изразяващо се в различните темпове на въоръжаване /; желанието да се промени установеното неравенство; повявата на психическото явление - опасенията.

Идея за екстраполация на събитията – това е първата форма на предсказание и предвиждане /ако нещо се е случило 100 пъти, ще се случи и 101-ви път/.

Описва реални случаи на баланс на силите; на методите на дипломацията, като противопоставяне на съюзи или коалиции; наличието на стратигия за провежданата ВП;

Изразява разбирането за МО, че при отсъствието на доминираща сила, която да ограничи параметрите на държавите, силните правят това, което им позволява силата, а слабите - това, което им се полага=>разбирането за значението на силата на държавата за ВП.

1.2.Платон и Аристотел – нищо ново в сравнение с Тукидит1.3.В Древен Рим е възприето изцяло гръцкото наследство. Една от римските

сентенции за съотношението на силите “Господ е на страната на големите батальони”

476 г. – падане на Римската империя – светската политическа власт става раздробена и разпокъсана ( изключение - Империята на Карл Велики 768-814г. ).През Средновековието христианството служи като интеграционна сила на западните цивилизации. На теория и често на практика кралете са подчинени на Папата.

Християнството развива определени схващания за външната политика – политическите отношения са резултат от промисъл или воля Господна. Резултатите са предопределени. Човешките общности се делят на две – правоверни и неправоверни. Главна функция на човека е експанзията на християнската ценностна система. Християнството в лицето на Августин Блажени (в днешна Либия) въвежда понятието “справедлива война”, което се възпроизвежда от нерелигиозни течения. Ислямът утвърждава четири вида “справедлива война” – две задължителни и две, резултат от стечение на

2

обстоятелствата. Християнството не допуска несправедлива война за разлика от исляма. Според исляма несправедлива война е войната за смяна на властта, династията.

През XII-ти век – упадък на феодализма поради повишената икономическа активност, ново производство и търговия, подобрени комуникации и транспорт, религиозната политическа власт намалява за сметка на тази на кралете.

Ренесанс (около 1350 – 1550г. ) – период на културно и интелектуално прераждане и реформи , усилва се кралската власт за сметка на папската. Важен резултат е протестантската рефомация, която отрича Църквата като посредник между хората и Бога. Николо Маккиавели (1469-1527), /”Принцът”/ – Европейски Ренесанс1

Предлага светът (МО и ВП) да се гледа какъвто е, а не какъв би трябвало да бъде /идеализъм-реализъм/;

МО и ВП не са продукт на Божествена воля, а резултат от естествен стремеж за оцеляване. Следователно отношенията между държавите са отношения на съревнование, стремеж за превъзходство, борба за сигурност с цел увеличаване на собствената сила. Следователно държавната политика се изразява в натрупване на сила. /Реализъм приема философията “ако искаш мир, готви се за война”/;

Политическото оцеляване е задача на държавата. Държавният служител е жизненоважен като субект, който се грижи за държавния интерес;

Националната сигурност и оцеляването на държавата е такъв приоритет, който изисква употребата на нсички възможни средства и тази употреба е оправдана.

Томас Хобс/ 1588-1679г./ - той е първият интелектуалец - политолог с висше образование. Труд - "Левиатан": идеален модел за естественото състояние на обществото е този, в който индивидуалните права и свободи не са ограничавани=>състоянието на обществото се определя като анархия, а индивиуалната сигурност, като отсъстваща. На това общество той предлага друг модел: държава със силна управленческа власт. Обществата трябва да се откаже от част от своите права и свободи в полза на държавата, която да го представлява. Съгласява се с повинността, т.е. държавата да поддържа система от органи, които да наблюдава и да санкционира отклонения от съответния регламент, за сметка на което гарантира основните права на гражданите. Извод: необходима е централна власт, която да съблюдава основните права и свободи,

1 Християнството е доминираща ценностна система в религията и политиката. Нормите за поведение идват от християнския морал (10 Божи заповеди), този морал е задължителен за всички. Човек се ражда в грях и с безсмъртна душа и задачата му е да спаси безсмъртната душа чрез изкупление на греха.

3

да избегне анархията и да се стигне до договор между държавата и гражданите, които да регламентира употребата на властта.Относно МО: при отсъствието на силна власт=>анархия, висок риск, заплаха от войни.

Поява на идеи за националната държава / ХV век / - дължи се на увеличаването на властта на краля за сметка на религиозната; на Великите географски открития; разширяването на търговските връзк; ограмотяването и др. Нац. Държава – политическа единица, която 1. е суверенна /не признава по-висша политическа власт от нея/ и 2. нейното население политически се идентифицира с нея и я поддържа.

Хенри VIII - първи значителен разрив между светската власт и Църквата. Реформацията отприщва политико-религиозни войни на Континента, които траят почти век и половина. Основна цел е постигане на религиозна свобода, но в същото време тези войни предизвикват и сериозни политически последствия.

Вестфалският мир ( 1648 г.) слага край на тези религиозни войни..+ Вестфалският мирен договор утвърждава държавния суверенитет както и принципи като ненамеса във вътрешните дела и разчиства пътя за създаването на международна система, основавана на баланса на силите между националните държави. Обърнете внимание на Хуго Гроций /1583-1645г./ - известен с възгледите си за несправедливите и справедливи войни, за правомерността на неутралитета, за необходимостта от мирно разрешаване на международните спорове, а също и със студиите си за правото на посолствата и имунитета. Един от създателите на теорията за баланс на силите.

Хуго Гроций (1583-1645), /три трактата “За правото на трофей и плячка” “За правото на войната и мира”/ 1646г. - представлява рефлекция на 30 годишната война /, “За свободата на моретата”/

Идеи: Външнополитическата дейност може да се осъществява чрез привличане

на частни лица към икономически институции и организации; Отхвърляне на религиозната власт и пълна независимост за светските

държави; Има ли начин, по който войната да се възспира Войната е правомерно средство на политиката, когато е война срещу

окупация, агресия или за естествени права (право на развитие, територия и оттук значението на географските фактори за икономиката). Така Хуго е предвестник на геополитиката

Има възможност да се изградят механизми за регламентиране на МО, което да ги предпазва от крайности. Такъв механизъм може да е МП. Държавите съгласуват волите си чрез договор и създават норми, които

4

като ги спазват променят МО. Днешните МО са резултат от минали действия.

Основни допускания за това на какво трябва да се основава М/ун. ред:1. спазването на следните принципи: ненамеса във вътрешните

работи; pacta sunt servanda; поддържане на баланс на силите; право на самозащита;

2. посочените принципи представляват закон и морал в МО и чрез тях се осъществява регулирането на връзките между отделните държави. Ако те се спазват, ще бъде постигнат М/ун. рад и стабилностн и ще бъде съзадена възможност за реализиране на други ценности, освен сигурността на държавата.

В рамките на Гроцианската школа се възприема за първи път, че основният субект в МО е държавата. Всички държави влизат в едно световно общество, което се ръководи от практики, обичаи и норми, които са базирани на правна основа и на идеята за обществения договор, и липсата на всеобща политическа власт в М/Ун. система не създава автоматично анархия, защото все пак имъ създадени правила, т.е. МО представляват нещо като "полуорганизирана анархия".

Карл фон Клаузевиц / 1780-1831 г./ - пруски офицер, военен теоретик. През 1830 г. излизат и двете части от книгата му "За войната". В нея има елементи на стратегия и тактика. Идеи: военният елемент, съставляващ държавната сила, колкото и да е важен е вторичен на политическата сила; военните цели се постигат с военни средства, а политическите - с политически средства; войната е продължение на политиката с други средства, като целта е оцеляване на държавата; значението на социално-икономическите измерения за националната сила.

През следващите няколко века развитието на националните държави продължава паралелно с икономическия и социалния растеж. В този период липсва разбирането, че държавата е въплъщение на нацията, а не е притежание на кралете, чиято власт е предоставена от Бог.

Краят на XVIII – началото на XIX век - период на съществени промени в световната система . Американската революция 1776г. и Френската революция 1789г. променят цялостната философия за характера на взаимоотношенията между управляващи и управлявани. Демокрациите са установени на принципа, че политическата власт принадлежи на хората , а не на монарсите. Този възглед променя и разширява разбирането за национализъм.

XIX в. – бързо нарастваща индустриализация , основно в Европа и САЩ. Този период илюстрира ролята на нечовешките фактори ( индустриална технология и необходимостта от природни ресурси) като определящи за силата на една държава.

5

Икономическата експанзия се нуждае от колонии => ера на Евро-американски империализъм в Африка и Азия. Този империализъм води до оформянето на разделението на Света на Север – Юга.

В края на ХІХ век международната среда се променя. Съществува относителна стабилност, настъпила след войната от 1870г., в която се разпределят сферите на влияние. Настъпва мисленето, че започва просперитет и период на стабилност. Провеждат се Хагските мирни конференции от 1899 и 1907г., свикани за съгласуване на многостранни споразумения в областта на законите и обичаите на войната. Те дават надежда, че може да се осъществи контрол върху въоръженията и по този начин да се гарантира стабилността. Три са основните принципи, отразени в документа: те не изчерпват всички правила; правото на воюващата страна да нанася щети не е неограничено; забранено е да се използват оръжия за причиняване на излишни страдания на вражески войници и цивилни лица.

След 1910 г. се поставя традицията да се финансират изследвания, свързани с поддържането на мира / Andrew Carnegie - създава фонд "Карнеги", който се насочва към изследвания за това как да бъде избегната войната и конфликтите /. Според Карнеги индустрията и прогресът, въпреки полезността си, засягат нечии интереси и предизвикват война.

В края на ХІХ в. се появяват и първите изследвания в областта на геополитиката - влиянието на географското положение на една страна върху нейната политика. Геополитиката / политическата география / не се занимава само с геогр. Положение, а и с релефа, природните дадености и влиянието им върху ВП на държавата. Представители:

Алфред Махан / 1840-1914 г./. Труд: " Влиянието на морската сила върху историята, 1660-1783 г.". Основен аргумент: морските държави с мощен военен флот, притежаващи бази и позиции в различни райони на света, имат шанс да получат доминираща роля в МО. Той поддържа възгледа, че независимо от техническото развитие на оръжията, принципите на морската стратегия и война остават неизменни.

Харолд Макиндър / 1861-1947г./ - британски географ, който лансира теорията за срединното пространство / Хартленда /. Според него централно-северна Евразия поради специфичното си разположение и ресурси е най-добра база за контрол върху целия свят. Тази теория печели най-много привърженици в Германия, където е използвана за разработка на военните планове на кайзерова и нацистка Германия. Също така той набляга и на значението на технологиите върху политиката на държавата. Особено от 1919г. се занимава с това как по-новите технологии могат да бъдат използвани за получаване на надмощие / Ромел - германски генерал в Африка: " Ако Великобритания и САЩ бяха прочели написаното от Макиндър, може би нямаше да има ІІ СВ. " /.

Политическата география оказва съществено влияние върху развитието на науката МО в ограничен исторически период / 1890-1940-45г. /, след което е забравена до 80-те - 90-те г. на ХХ в., тъй като тя има основен принос за формирането на ВП на

6

Хитлеристка Германия и СССР. Разпадането на Съветския съюз обаче повдига редица геополитически въпроси и геополитическите анализи се възраждат.

В средата на ХІХ в. се появява марксовото учение и политическата икономия дабива голяма популярност.

В началото на ХХ в. и особено след І СВ започва да се развива теоретичното направление - политически идеализъм.

В периода след І СВ до 1944-45 г. се появява националсоциализмът и новото измерение на марксизма=>болшевизма. Приликата между него и националсоциализма се състои в това, че в центъра е държавата, която се грижи за всичко за сметка на индивида.

Науката за МО малко преди І СВ се развива като наука за мира.

Очертаване на основните парадигми и дебати

Политически идеализъм

Политическият идеализъм / ПИ / - представители: У.Уилсън, Алфред Цимерман, Норман Енгъл, Диксън. ПИ е извлечен от по-общата и по-старата философска традиция, известна като либерализъм.

Същност на либерализма: ацентира върху значението на индивида; равенството и свободата на отделния индивид, като движеща сила в обществото; необходимостта обществото да бъде организирано така, че да не пречи на развитието на отделния индивид. Той се разглежда като крайна цел, а не като средство. Либерализмът акцентира върху принципите, а те толкова върху постигането на могъщество, мощ и сила.

Общи принципи на ПИ:1. Хората поначало са добри и това е предпоставка за оказване на взаимна

помощ и сътрудничество;2. Стремежът към самоусъвършенстване и развитие, постигане на по-голямо

благосъстояние, са предпоставки, които обуславят възможността за прогрес=>стремежът към съвършенство е предпоставка за сътрудничество между отделните държави;

3. В отношенията между хората не всичко е добро, но липсата на хармония не е продукт на лошата човешка природа, а на съществуващата институционална рамка, т.е. рамката е лоша и тя предопределя конфликтно поведение;

4. Войната може да бъде избегната чрез промяна на структурата на м/удържавни отношения, а оттам и на институциите;

5. Необходимо е колективно действие и многостранно сътрудничество за

7

установяване на стабилност в МО;6. Войната е преодолима в случай, че МО общност се реорганизира и успее да

премахне институциите, които биха могли да предизвикат война.Предписания на ПИ:

1. Институционални-създаване на м/унар.институции, които да компенсират основният дефект /анархичният модел/ на м/унар.система, т.е. да бъде създаден единен център за взимане на решения. Институционалната рамка трябва да бъде в съответствие с идеята за Колективна сигурност, която е такова състояние на МО, при което мирът се поддържа чрез съвместни отбранителни или възпиращи действия на членовете на м/унар. общност.

2. Правни - М/унар.- правен контрол на войната, като средство за уреждане на спорове, а оттам и за избягване на м/унар. конфликти, водещи до война./ Пактът Бриан-Келог - подписан на 27.08.1928г. Провъзгласява отказ от войната като средство за регулиране на м/унар.спорове и необходимостта те да се решават само с мирни средства. Присъединяват се 65 държави, вкл. СССР./ Създаване на м/унар.-правни механизми за решаване на спорове м/у отделните държави.

3. Разоръжаване и премахване на средствата за водене на война, като по този начин да се постигне стабилност в МО. Опорна точка са Вашингтонската / 1921-22г.решават се въпросите на морските въоръжения. Ограничават се морските въоръжения в съотношението 5:5:3:1,75:1,75 съответно за САЩ, Великобритания, Япония, Франция и Италия/ и Лондонската военноморски конференции / 1930, 1935-36г.-преговори м/у Великите държави за урегулиране на военноморското съперничество и ограничаване на строителството на бойни кораби, непредвивени в догогавашните договори. Споразумение се постига само м/у САЩ, Великобритания и Франция относно качествените параметри на военноморските въоръжения - тонаж и калибър на оръдията /.

Описаните предписания акцентират върху единството на м/унар. общност отдаването на приоритет на общите м/унар. интереси над частичните / парциални / национални интереси на дадена държава; силата на разума, развиван чрез подходящо обучение, за сметка на грубата сила; търговията за сметка на икономическия национализъм; в дипл. област. - премахването на тайната дипломация, т.е. обявяват се за прозрачност.

Политиката на ПИ не предотвратява ІІСВ и настъпва разочарование, в резултат на което започва да набира скорост друго направление ПР. Основната причина е, че ПИ не е дал достатъчно добро описание на това, което става в МО. ПИ не вижда реалностите на МО.

Не може да се каже, че ПР е възникнал през 1945г. неговите интелектуални корени датират от Античността / Тукидит, Као Тиля, Макиавели, Томас Хобс /.

8

Основната идея е, че политиката в една държава, а съотвено и между отделните държави, представлява уравнение, което се базира на интересите на държавите. Защитата на интересите и решаването на уравнението зависят от силата на отделната държава, от ефективността на управлението и взимане3то на решения. Моралните елементи нямат значение.

Аксиоми: 1. Основен участник в МО е държавата. Над нея няма политическа власт. 2. Конфликтите между държавите са неизбежни - реалистите възприемат

м/унар. среда за враждебна, а крайната цел на държавата е да оцелее в тази среда. Разчита се на собствените ресурси, възможности, сила и политика.

3. Зачитането на моралните принципи в м/унар. поритика е пагубно нещо, свързано със загуба на време и може да заплаши съществуването на държавата.

Постулати:1. Хората по природа са грешни и недобронамерени=>всяка държава е

заобиколена от надоброжелателни съседи, оттук идва идеята за враждебната м/ун. среда.

2. Държавите инстинктивно се стремят да доминират една над друга.3. Много е утопично да се смята, че този инстинкт може да бъде премахнат.4. МО, по думите на Хобс, представляват война на всеки срещу всеки.5. Във тази враждебна среда първичната роля на всяка държава е да защитава

националния интерес, като увеличава силата на държавата. Това задължение доминира над всички останали.

6. Натрупване на достатъчно военен потенциал, който да позволява сдържане на потенциални военни противници.

7. Характерът на икономиката е по-малко важен от натрупването на военна мощ и ако е важно икономическото развитие, то има смисъл дотолоква, доколкото осигурява възможности за натрупване на такава мощ.

8. Сила може да бъде натрупвана по линия на съюзяване. Класическите реалисти правят уговорката, че трябва да се съмняваме в лоалността на съюзниците, т.е. ПР на държавно ниво внушава лоялна мнителност.

9. Никога една държава не трябва да разчита, че нац. й интереси могат да бъдат защитавани от м/ун. организации или от м/ун. право.

10. Стабилността в МО може да бъде постигната само при баланс на силите по 2 линии: чрез стремежа на всеки да натрупа сила, което довежда до компесаторни действия / в смисъл, че при прекомерно увеличаване на военната мощ и на стремежите за установяване на хегемония, заявен от дадена страна, то друга страна или коялиция от държави ще отговори посредством съюзяване срещу първата и по този начин ще се компенсира полученият дисбаланс; по линия на съюзите.

9

През 60-70-те години ПР попада под ожесточена критика и се оказва, че като парадигми за изследване нито ПИ, нито ПР могат а отразяват адекватно МО, т.е. за критиците не са научни дисциплини. В този период / 60-70-те години на ХХ в./ настъпва второ голямо деление на МО на традиционализъм / фокусира вниманието си върху човека / и бихейвиоризъм / научни подходи, основаващи се върху количествените измерения /. Бихейвиоризмът е разбиран не само като поведенческа наука / DON- Dimention of nations - сравнение на държавите по определени показатели /.

В средата на 60-те бихейвиоралната школа се разцепва и става родоначалник на различни научни напрвления, които се занимават с частични проблеми, а не изцяло с МО.

В края на 60-те се появява нов клас теории, изучаващи влиянието на икономическите фактори и процеси върху МО / Международна политическа икономия /. Появяват се по 2 причини: промяната, която настъпва в системата на МО / появат се нови държави - развиващите се страни, наречени по този начин поради ниския доход на глава от населението; монокултурна икономика и др.; оказва се, че системата на МО създава такъв м/ун. ред, който не облагодетелства тези държави. Тези причини водят до появата на Теорията за зависимостта / Dependency School Theories/ която е едното от крилата на М/ун. политическа икономия.

60-70-те години отбелязват и ръст на развитие и засилване на ТНК, които също подтикват развитието на М/ун политическа икономия.

Другото крило на М/ун. политическа икономия /IPE/ е неолиберализмът.Към края на 70-80-те години започват да се появяват елементи на Политическия

неоидеализъм и Политическия неореализъм.Кр. на 70-80-те години се появяват и различни интеграционни теории:

функционализъм / разглежда сътрудничеството между държавите в различни функционални области, което да допринесе по-глояма стабилност/; федерализъм / постигане на м/ун. стабилност чрез наднационални структури, напр. Световно правителство /; регионализъм / засяга проблами на регионалното сътрудничество и как то влияе върху МО /; взаимозависимост / проблеми, свързани с IPE. Появяват се отделни специфични теории: либерална феминистка теория, свързана с поведението на половете при взимане то на решение.

Началото на XX в. – динамични процеси . Демокрацията подкопава с бързи темпове монархизма. Национализмът по подобен начин ерозира основите на империите.

I Световна война – повратна точка в МО. Принципът на самоопределение, залегнал в 14-те точки на У. Уилсън, поставя началото на процес на поява на много нови държави ( Полша )

10

I СВ подкопава, а II СВ слага край на системата на баланс на силите.След II СВ настъпват следните промени :

1. Преминава се към двуполюсна система ( формират се 2 противосотящи блока около САЩ и СССР )

2. Поява на ядреното оръжие3. Бързо развитие на комуникациите4. Нарастване нан ролята на икономическите фактори в световната политика5. Увеличаване на разликата между “богатия Север и бедния Юг”6. Поява на повече национални актьори, а също и на наднационални актьори.

Периодът след II СВ имам няколко основни момента, които оказват влияние върху международните отношения.

1. 1947 г. – начало на Студената война2. 1954 – 1958 – период на “ мирно съвместно съществуване” на двата блока3. 1962 г. – Кубинска ракетна криза – върхов момент в блокoвото противопоставяне4. 1972 – 1979 г. – период на “разведряване”5. 1979 – 1985 – период на обтегнати отношения следствие на съветското нахлуване в Афганистан.7. 1985 – 1991г. – Горбачов и “перестройката”8. 1991 г. – разпадане на СССР и край на биполярната система

*Етапи на развитие на МО1.Полиси и империи2.Ветсфалска система - 3.Виенски концерт / след Виенския конгрес 1815г. до Iта Световна / укрепва

системата на баланс на силите.4.Междувоенен период5.Студената война - биполярна система6.След Студената война - нова структура на МО и ВП

2. Основни парадигми и дебати

1. нач. на 20в. - Марксистка политическа икономия – оказва силно влияние. След I-та Св. Война тази парадигма се трансформира в съветски болшевизъм / !!!национал – социализъм/.

2. 1915-1919г. до към 1940г. - Политически идеализъм - Корените му са в либерализма / Кант, Монтескьо, Лок , Хюм, Смит /.

3. 1945г. Ô.... - Политически реализъм - основните принципи на реализма

11

откриваме при Тукидит, Кау Тиля, Макиавели, Хобс

4. 1960 – 1970г. – Традиционализъм Ö Бехайвиоризъм

5. 70те. – Международна политическа икономия

a. Теории за зависимостта

b. Неолиберализъм

6. в. кр. на 70те. – различни интеграционни теории : Федерализъм, Функционализъм, Регионализъм

7. ← 2003г. → Неореализъм Ö Неоидеализъм

2. Теоретични подходи за анализ: политически идеализъм и политически реализъм – основни схващания

Политически идеализъмПолитическият идеализъм се развива най-вече в периода от 1890 до 1944 г., но също така и извън тези рамки. Той започва да се оформя най-вече на основата на виждания и работи в този период на Диксън, Алфред Цимерман, Ейнджъл Норман, Удроу Уилсън и др., които със своите разсъждения допринасят за развитието на политическия идеализъм. Той е извлечен от много по-обща и по-стара философска традиция известна като либерализъм. Либерализмът датира от Античността, акцентира върху значението на индивида, равенството и свободата на отделния индивид. Според него обществото трябва да бъде организирано така, че да не се пречи на развитието на отделния индивид чрез прекомерна регулация от държавата. Основни представители са Кант, Дж. Стюард Мил, Монтескьо, Джон Лок, Адам Смит, и Дейвид Хю. Общи моменти между авторите на политическия идеализъм (ПИ); философски фундамент, върху който се гради ПИ (принципи на ПИ):

1.Хората по начало са добри – предпоставка за оказване на взаимопомощ и сътрудничество; тази добра природа обуславя възможността за сътрудничество между държавите в МО.

2.Стремежът към самоутвърждаване и развитие е предпоставка, която обуславя възможността за прогрес на човечеството. Стремежът към развитие е също така предпоставка за сътрудничество между държавите.

3.В отношенията между хората/държавите не всичко е добро (те не са хармонични), но липсата на хармония е продукт не на лошата човешка природа, а на съществуващите институции, които формират някаква институционална рамка, в която се осъществяват тези взаимоотношения (идеята е, че рамката е лоша) и неподходящата структура на МО създава проблеми. Тези лоши структури мотивират личности/държави да преследват лични интереси за сметка на увреждане интересите на други хора/държави.

4.В такъв случай войната в МО не е неизбежна, може да се избегне чрез промяна на структурата на междудържавните отношения и от там на институциите, които я изграждат.

5.Това може да се направи при колективно действие и многостранно сътрудничество за установяване на стабилност в МО.

6.Войната е преодолима в случай, че международната общност се реорганизира и премахне институциите, които биха могли да предизвикат война.

Предписанията на ПИ могат да бъдат редуцирани до 3 основни неща:1.Създаване на международни институции, които по някакъв начин да компенсират основния дефект на

Международната система, който се характеризира с анархичен модел на нейното организиране, т.е. липсва централно звено, което да прави решенията задължителни за всички. Така от древността до наши дни

12

силните диктуват реда. В по-нормална ситуация отношенията се регулират от коалиции от противостоящи държави. Коалициите се създават за да неутрализират силата/влиянието на други държави. Балансът на силите не е добър регулатор на междудържавните отношения, което е причина за избухването на Първата световна война. Идеалистите са за премахване на системата на Баланс на силите и за създаване на международни институции, които да регулират системата на междудържавни отношения. Около 1915 – 1919 г. се създава система на колективна сигурност. Нейни принципи са:

• агресията на една държава към друга държава се приема като агресия на тази държава срещу всички останали, които от своя страна биха действали съвместно за да възпрат агресора

• колективни действия за възпиране на амбициите на някоя държава да търси надмощие в МО.ОН е създадено с цел да интегрира този принцип на колективна сигурност, то отразява два принципа на ПИ: 1) стремеж/акцент върху международните институции и 2) механизми за контрол на войната, в частност международното сътрудничество.

2.Международно правен контрол на войната. Това направление от предписания акцентира върху международното право. Набляга се на арбитраж и посредничество като средства за уреждане на спорове между държавите, като по този начин се избягват международни конфликти, водещи до война. Възниква Международният съд, подписва се пактът Бриян – Келог, който да забрани войната като средство за разрешаване на международните спорове.

3.Разоръжаване. Чрез премахване на средствата за водене на война може да се постигне мир и стабилност в МО. Лондонски военноморски конференции за контрол на въоръжаването и постепенно започване на процес на разоръжаване.

ПИ акцентира върху единството на международната общност и приоритета на общите международни интереси над частичните национални интереси на отделна държава. Той набляга също така на силата на разума, развиван чрез подходящо обучение за сметка на грубата физическа сила. Акцентира на търговията за сметка на икономическата национализация. Той е за елиминиране на т.нар. тайна дипломация за сметка на публичната дипломация и прозрачност; за премахване на всички дву- или многостранни споразумения и военнополитически съюзи, насочени от една група държави срещу друга група държави; за регулация на МО. ПИ като парадигма за анализ е особено силен в невоенен период и до някаква степен в Западните демокрации, а не в тоталитарните държави. Политиката, основаваща се на ПИ, обаче, не предотвратява Втората световна война. В резултат на това разочарование набира скорост другото направление – Политически реализъм (ПР). Според реалистите ПИ е неефективен, защото разчита на морала и правото, а те не са предотвратили войната.

Политически реализъм Не можем да кажем, че е възникнал през 1945 г., тъй като има интелектуални корени в Античността. От значение са произведенията на Тукидит, Каотиля, Макиавели, Томас Хобс. В тях могат да се търсят корените на ПР. Политиката на една държава представлява уравнение, базиращо се на интересите, а защитата на тези интереси зависи от ефективността на държавата и нейната сила. Фундамент на ПР е т.нар. Realpolitik, под която се разбира пренебрегване на моралните скрупули, прагматизъм и готовност за използване на сила, когато това е необходимо. Тя не нарушава директно международните правила, а по-скоро отхвърля моралния стереотип, наложен от създателите на международните политически правила.Тукидит е духовен баща на реализма. Той набляга на значението на силата за държавата. Според Макиавели интерес на държавата е сигурността. Той оправдава неморалните действия на управляващите и твърди, че те трябва да възприемат морал, различен от този на обикновения човек, с цел защита на държавата. Приложен към света в ХХ век, класическият ПР има своите догми и аксиоми, както ПИ:

• Основен участник в МО е държавата. Няма политическа власт над държавната. • Суверенитет – една държава е суверена, т.е. над нея не стои по-висша власт.• Ако субектите на МО са държавите, то конфликтите между тях са неизбежни. Това диктува избора на

политиката и поведението на една държава в МО.• Рационални решения – свързани с това държавата да оцелее. Крайна цел е оцеляването на държавата в

международната среда, която реалистите допускат, че е враждебна. Те също така считат, че оцеляването

13

е лична грижа и че държавите трябва да разчитат на собствените си сили.• От тук – концепцията за суверенитета, която дава на ръководителите на държавата изключителна

свобода да предприемат всички необходими стъпки, гарантиращи оцеляването на държавата.• Зачитането на моралните принципи в международната политика е пагубно, счита се за загуба на време и

може да заплаши сигурността и съществуването на държавата.Принципи, насочени към гарантиране на целостта и оцеляването на държавата:

1.Анализът на историята показва, че хората по природа са грешни и недобронамерени. Тъй като такива са и държавите от тук следва, че всяка държава е заобиколена от враждебни държави.

2.От всички лоши черти на човешката природа най-лошата е преобладаващия и неизчерпаем стремеж, свързан с инстинкта за надмощие.

3.Утопично е да се смята, че този вроден инстинкт за доминиране може да бъде премахнат4.При тези условия МО, по думите на Томас Хобс, представляват война на всеки против всички или на

всички против всички.5.В такава международна среда първична задача на всяка държава е да защитава националния интерес,

разбиран като повишаване на силата на държавата. Това доминира над всички останали интереси на държавата.

6.Така описаният характер на системата на МО предполага натрупване на достатъчен военен потенциал, който да има възможност да осъществи сдържане по отношение на потенциалните противници.

7.Икономиката е по-малко важна от натрупването на военна мощ и ако икономическото развитие е важно, то е важно доколкото осигурява натрупване на военна мощ, а не толкова благосъстоянието на хората.

8.Сила може да бъде натрупвана чрез добавянето на силата на съюзника. Да имаш съюзници е хубаво, но винаги трябва да се съмняваш и да проверяваш тяхната лоялност.

9.Никога една държава не трябва да разчита, че националните й интереси ще бъдат защитени от международни организации или от международното право.

10.Ако всички държави разчитат на максимизиране на силата си, стабилност може да бъде постигната единствено чрез баланс на силите, който се установява чрез натрупване на сила от всички (един натрупва и като реакция всички останали натрупват). Друг начин е създаването на съюзи.

Принципи на ПР според Ханс Моргенту:1.МО са зависими от обективните закони на човешката природа, тези закони са вечни и никой не може да

избяга от тях (човек е смесица от добро и зло; от алтруизъм и егоизъм). Основен е стремежът за оцеляване, което води до войни –> анализ на годността на лидерите, държавните интереси и сила.

2.Интересите на държавата винаги се определят от гледна точка на силата на държавата. Националните интереси мотивират държавата да действа. Те се бранят само със сила. Всяка нация желае да придобие повече сила, за да може да защитава своите интереси. От тук следва, че МО представляват борба за надмощие, което се реализира от сила. Следователно ПР не трябва да се интересува от това кое е морално и аморално. Държавата не трябва да се ръководи от етика, тъй като това не е свързано с основните й интереси.

3.Интересите на държавата не са статични, силата – също, следователно ако силата на държавата расте, паралелно се изменят и интересите й.

4.Универсалните принципи са неприложими. Всякакви морални принципи трябва да бъдат филтрирани през конкретните обстоятелства – време и място. “Един индивид може да се откаже от нещо поради морални съображения, една държава не може да се откаже от интересите си, ръководена от морални подбуди.”

5.Моралните стремежи на нацията не трябва да се идентифицират с някакви морални принципи. ПР разглежда държавите като основни участнички в МО, които реализират целите си с помощта на сила. Всяка държава се стреми да обвърже своите интереси с някаква морална ценност, но не може да направи обратното.

6.Политическата сфера е автономна. За ПР това означава, че МО представляват съприкосновение на външните политики на отделните държави: Модел на билярдните топки. Този модел е основното различие между ПР и другите школи. Реалистите правят няколко основни предложения за това с какво следва да се занимава науката за МО:

1.Поддържането на националната сигурност е основна предпоставка за оцеляването на държавата.

14

2.Как трябва да се поддържа международния ред и стабилност в условията на анархичната система на МО, където всеки преследва своя национален интерес.

3.Как се постига международен консенсус за това какво трябва да прави дипломацията на отделните държави и какво значение има това за поддържането на баланса на силите.

4.Как ПР, като държавноцентристка концепция следва да поддържа сигурността и да защитава националните интереси.

Ключовите моменти в ПР са: • Човешката природа е ирационална, егоистична, упорита и склонна към насилие• Сила • Баланс на силите• Дипломация • Разграничаване на вътрешната от външната политика – трудно се постига успех във

външнополитическите дела, ако трябва винаги да се взема в предвид общественото мнение; то пречи на гъвкавостта на външната политика.

Гроцианска школаТова е англо-саксонска школа в рамките на класическия ПР. Свързана е с Хуго Гроций и неговото произведение “За правото на война и мир”. Историческия момент, в който е написано – 1646 г. е Тридесетгодишната война. Открояват се 2 основни акцента:

• Претенциите на появилите се териториални или светски държави да имат пълна независимост, което отхвърля претенциите на религиозната власт за върховенство.

• Въпросът за войната – какво може да спира войната. Според Гроций независимите държави членки на едно международно общество са взаимно заинтересовани от неговото запазване, т.е. държавите са тези, които трябва да възпират войната. За първи път се правят допускания за това какво е справедлива и несправедлива война.

Световният ред трябва да се основава на спазването на основните принципи: 1) ненамеса, 2) pacta sunt servanta, 3) поддържане на баланс на силите, 4) право на самозащита. Тези принципи представляват някакъв закон и морал в МО и осъществяват регулирането на връзките между държавите, дори когато имат противоречиви интереси. Ако се спазват тези принципи, ще се осигури наличието на международен ред и стабилност, което ще даде възможност за реализиране на други ценности, освен сигурността на държавата. В Гроцианската школа се приема, че основен актьор в МО е държавата. Всички държави влизат в едно световно общество, т.е. международна система, която се ръководи от практики, обичаи, правила, норми, базирани на правната традиция и идеята за обществен договор. Липсата на всеобща власт в МО не създава анархия, тъй като съществуват такива правила. За Гроцианската школа МО представляват полуорганизирана анархия. Освен правилата се поддържа и баланс на силите.

Силата като категория на класическия ПРСпоред класическия ПР (КПР) държавата може да съществува само ако притежава някаква сила, т.е. оцеляването й е свързано с наличието на сила. От тук следва, че отношенията между държавите са ръководени от сила и заплаха за употреба на сила без да се отчитат неща като международно право и справедливост. От тук идва и въпросът до каква степен отделни държави са равни/неравни в МО. Държавите практически са неравни, което зависи от тяхната мощ/сила. В рамките на КПР политиката на сила се основава на няколко предпоставки, които са приети и веднъж приети, правителствата ги съблюдават.

1.Няма абсолютно право и справедливост между държавите. Всяка държава сама за себе си съди за правотата на нейните действия.

2.Единствената колективна ценност е запазването на държавната система.3.Основно правило на поведение е самопомощта и разчитането на собствените сили.4.Всяка отделна държава има толкова права, колкото може да приложи.

15

5.Отношенията между държавите се управляват от общи принципи и от международното право, но това е свързано с относителната сила на отделните държави (те се прилагат за отделната държава според силата й).

6.Мощта на държавата и нейната сила фактически формират международното право (регулират МО, защото регулират международното право).

Силата има:• Вътрешно измерение – свързано с територията, населението, богатството и доброто управление.• Външно измерение – свързано с това как тази вътрешна сила може да бъде мобилизирана за влияние

върху други страни. Силата е фактор, който стратифицира МО. Стратификацията определя ролята на всеки един от трите типа държави – малки, средни и големи. Средните и малките имат много по-ограничена роля и възможности в МО. Според реалистите силата се състои, както от военни, така и от невоенни компоненти. Компоненти на силата на страната са: военни сили, ниво на технологиите, население, естествени ресурси, географски фактори, форма на управление, политическо лидерство, стратегия и идеология. Следователно силата се състои, както от количествени, така и от качествени фактори.

Балансът на силите като категория на КПРЗа КПР той е състоянието на динамично равновесие, което е основен фактор за развитие на системата на МО. Постигането на баланс на силите означава постигане на стабилност в МО. Ако това равновесие е нарушено се стига до конфликти. В многополюсна система постигнатият баланс на силите е краткосрочен, тъй като се постига между много групи държави. Той е по-лесно постижим в двуполюсна система. При такава система е налице продължителен период на мир и е гарантирано интегрирането на малките държави, защото те са в съюз с една от двете големи – това е естествен баланс.

До каква степен една държава има свобода на действие в МО според КПРСпоред КПР никоя държава фактически не се ползва с пълен суверенитет във външните работи. Колкото и могъща да е една държава, тя не може да наложи на всички останали някакво решение по всички възможни въпроси, защото в МО има ограничаващи фактори – международен морал, правни норми, световно обществено мнение, международни, междуправителствени организации, страх от ядрена война и т.н.

Критика към КПРТя е свързана с дискусията доколко в съвременния свят държавите са суверенни. Фактически в съвременния свят суверенитетът е подкопан, следователно КПР не дава адекватно обяснение на това какво се случва в МО. Аргументи:

1.Според професор Херц има 4 неща, които подкопават КПР:• Не е нужно да има война, която да нарушава териториалната цялост и суверенитета, сега те се

подкопават от икономическите връзки.• С развитие на глобалните комуникации е възможно да се подкопае морала на една цяла държава.• Развитието на военната технология прави възможна въздушната война.• Възможната ядрената война фактически подкопава суверенитета на дадена държава. Принципът на

териториалност и суверенитет са подкопани, следователно КПР не дава адекватна парадигма за анализ на съвременните МО.

Моргентау признава тези недостатъци, и че територията на нито една държава вече не е непристъпна.2.В съвременните МО има и други актьори освен държавите. Това са международни организации,

междуправителствени организации, транснационални корпорации. От тук следва, че държавата престава да бъде единствен монополен участник в МО. Наличието на неправителствени организации води до ограничаване по отношение на конкретна държава, т.е. довежда до появата на conditionality (принцип на условността – международен ред, при който Великите сили са склонни да предоставят стимули на по-малките държави срещу постигане или спазване на определени условия), например в НАТО и ЕС. Също така и многонационалните корпорации могат да влияят на политиката на държавите, т.е. суверенитетът във външната политика е подкопан.

16

3.Дори отделни световно извести личности могат да окажат влияние в развитието на МО. 4.Суверенитетът и териториалността се подкопават от действията на вътрешни сили, действащи в

отделни държави, посредством осъзнаване на права, изискване тези права да бъдат зачитани и определени потребности задоволени, като така могат да доведат до ерозията на държавата. Развитието на плурализма, признаването на груповите интереси, децентрализацията на властта водят до подкопаване на териториалността и суверенитета.

5.Балансът на силите и свързаното с него международно право не са ефективен регулатор на международната система. Липсва задължителната юрисдикция – международното право е по-неефективно от националното право. Балансът на силите никога не е довел до трайна стабилност в МО. Стремежът за създаване на баланс на силите създава противостоящи съюзи, което води до неприязън, недоверие и напрежение. Балансът на силите няма за цел да води до стабилност в МО, а да предотвратява превес на една държава над други, което води до напрежение. В рамките на баланса на силите държавите по условие са враждебни една към друга.

6.Освен натрупването на сила реално държавите се интересуват от други неща като развитие и икономически просперитет, свързани със състояние на мир.

Сравнителна характеристика между реализъм и идеализъм

Политическо течение Реализъм

Идеализъм (форми):Национализъм

Религиозен идеализъмГлобализъм

УниверсализъмОсновни понятия:

актьори и структури

ДържаваСистема от държави

Анархия

ЧовекГрупи

ОбщностЦенности за държавата

СигурностАвтономия

ЕдинствоАвтономия

Основни концепции: бази

за взаимодействие

СилаРационално поведение на индивида

Дилема на сигурността

Вътре в общността: сътрудничество, колективно действие

Извън общността: изключване, приспособяване, завоевание

Теории: описание на движещите

сили на системата

Баланс на силитеКоалиционно поведениеХегемонистична теория

Сътрудничество за общите интереси

Превземане на странатаИзграждане на общносттаИзграждане на държавата

Теории: типични прогнози Както в миналото

Консолидация и институционализация на общността

Ценности в света СтабилностОтносителна сигурност

Глобалисти:Глобална общност

Мир

Типични ЗащитаГлобалисти:

Създаване на глобална общност

17

предсказания Увеличаване на силата Създаване на глобални институции

Николо Маккиавели (1469-1527), /”Принцът”/ – Европейски Ренесанс2

Предлага светът (МО и ВП) да се гледа какъвто е, а не какъв би трябвало да бъде /идеализъм-реализъм/;

МО и ВП не са продукт на Божествена воля, а резултат от естествен стремеж за оцеляване. Следователно отношенията между държавите са отношения на съревнование, стремеж за превъзходство, борба за сигурност с цел увеличаване на собствената сила. Следователно държавната политика се изразява в натрупване на сила. /Реализъм приема философията “ако искаш мир, готви се за война”/;

Политическото оцеляване е задача на държавата. Държавният служител е жизненоважен като субект, който се грижи за държавния интерес;

Националната сигурност и оцеляването на държавата е такъв приоритет, който изисква употребата на нсички възможни средства и тази употреба е оправдана.

Томас Хобс/ 1588-1679г./ - той е първият интелектуалец - политолог с висше образование. Труд - "Левиатан": идеален модел за естественото състояние на обществото е този, в който индивидуалните права и свободи не са ограничавани=>състоянието на обществото се определя като анархия, а индивиуалната сигурност, като отсъстваща. На това общество той предлага друг модел: държава със силна управленческа власт. Обществата трябва да се откаже от част от своите права и свободи в полза на държавата, която да го представлява. Съгласява се с повинността, т.е. държавата да поддържа система от органи, които да наблюдава и да санкционира отклонения от съответния регламент, за сметка на което гарантира основните права на гражданите. Извод: необходима е централна власт, която да съблюдава основните права и свободи, да избегне анархията и да се стигне до договор между държавата и гражданите, които да регламентира употребата на властта.Относно МО: при отсъствието на силна власт=>анархия, висок риск, заплаха от войни.Поява на идеи за националната държава / ХV век / - дължи се на увеличаването на властта на краля за сметка на религиозната; на Великите географски открития; разширяването на търговските връзк; ограмотяването и др. Нац. Държава – политическа единица, която 1. е суверенна /не признава по-висша политическа власт от нея/ и 2. нейното население политически се идентифицира с нея и я поддържа.

Хенри VIII - първи значителен разрив между светската власт и Църквата. 2 Християнството е доминираща ценностна система в религията и политиката. Нормите за поведение идват от християнския морал (10 Божи заповеди), този морал е задължителен за всички. Човек се ражда в грях и с безсмъртна душа и задачата му е да спаси безсмъртната душа чрез изкупление на греха.

18

Реформацията отприщва политико-религиозни войни на Континента, които траят почти век и половина. Основна цел е постигане на религиозна свобода, но в същото време тези войни предизвикват и сериозни политически последствия.

Вестфалският мир ( 1648 г.) слага край на тези религиозни войни..+ Вестфалският мирен договор утвърждава държавния суверенитет както и принципи като ненамеса във вътрешните дела и разчиства пътя за създаването на международна система, основавана на баланса на силите между националните държави. Обърнете внимание на Хуго Гроций /1583-1645г./ - известен с възгледите си за несправедливите и справедливи войни, за правомерността на неутралитета, за необходимостта от мирно разрешаване на международните спорове, а също и със студиите си за правото на посолствата и имунитета. Един от създателите на теорията за баланс на силите.

Хуго Гроций (1583-1645), /три трактата “За правото на трофей и плячка” “За правото на войната и мира”/ 1646г. - представлява рефлекция на 30 годишната война /, “За свободата на моретата”/

Идеи: Външнополитическата дейност може да се осъществява чрез привличане

на частни лица към икономически институции и организации; Отхвърляне на религиозната власт и пълна независимост за светските

държави; Има ли начин, по който войната да се възспира Войната е правомерно средство на политиката, когато е война срещу

окупация, агресия или за естествени права (право на развитие, територия и оттук значението на географските фактори за икономиката). Така Хуго е предвестник на геополитиката

Има възможност да се изградят механизми за регламентиране на МО, което да ги предпазва от крайности. Такъв механизъм може да е МП. Държавите съгласуват волите си чрез договор и създават норми, които

като ги спазват променят МО. Днешните МО са резултат от минали действия.

Основни допускания за това на какво трябва да се основава М/ун. ред:1. спазването на следните принципи: ненамеса във вътрешните

работи; pacta sunt servanda; поддържане на баланс на силите; право на самозащита;

2. посочените принципи представляват закон и морал в МО и чрез тях се осъществява регулирането на връзките между отделните държави. Ако те се спазват, ще бъде постигнат М/ун. рад и стабилностн и ще бъде съзадена възможност за реализиране на други ценности, освен сигурността на държавата.

В рамките на Гроцианската школа се възприема за първи път, че основният

19

субект в МО е държавата. Всички държави влизат в едно световно общество, което се ръководи от практики, обичаи и норми, които са базирани на правна основа и на идеята за обществения договор, и липсата на всеобща политическа власт в М/Ун. система не създава автоматично анархия, защото все пак имъ създадени правила, т.е. МО представляват нещо като "полуорганизирана анархия". Карл фон Клаузевиц / 1780-1831 г./ - пруски офицер, военен теоретик. През 1830 г. излизат и двете части от книгата му "За войната". В нея има елементи на стратегия и тактика. Идеи: военният елемент, съставляващ държавната сила, колкото и да е важен е вторичен на политическата сила; военните цели се постигат с военни средства, а политическите - с политически средства; войната е продължение на политиката с други средства, като целта е оцеляване на държавата; значението на социално-икономическите измерения за националната сила.

През следващите няколко века развитието на националните държави продължава паралелно с икономическия и социалния растеж. В този период липсва разбирането, че държавата е въплъщение на нацията, а не е притежание на кралете, чиято власт е предоставена от Бог.

Краят на XVIII – началото на XIX век - период на съществени промени в световната система . Американската революция 1776г. и Френската революция 1789г. променят цялостната философия за характера на взаимоотношенията между управляващи и управлявани. Демокрациите са установени на принципа, че политическата власт принадлежи на хората , а не на монарсите. Този възглед променя и разширява разбирането за национализъм.

Тема №8 –формиране на ВПД на държавата

ВП ориентация.Значение за нея има влиянието на външната среда върху ВП (степен на въвлеченост на една страна в МО,пресечната точка между желание за въвлеченост и самата степен на въвлеченост), географска ограниченост, ресусрсна осигуреност и тн.Ориентация е – общото отношение на 1 страна и ангажиментите и към външната среда., нейните

фундаментални разбирания и стратегии за реализиране на вътрешните и и външпни цели и

аспирации.Не се развива от 1 конкретно решение, а от поредица.

Има 4 фактора, които обуславят ВП ориентация:

1. Структурата на международната система – съществуват модели на доминация и подчинение, баланс на силите, брой на полюсите на силаи разпредлеението м/у тях

20

2. Вътрешен обективен фактор – природата на на вътрешните икономически и социални нужди, конкретни потребности и вътрешно-политическа структура

3. Вътрешен субективен фактор – политическият елит на 1 страна възприема наличието на външна заплаха за ценностите и интересите. ( Япония е напълно затворена)

4. Геополитичеси фактор – обективни ограничители в рамките. На които държавите избират ориентация (географско разположение,топографкси характер)

Има 3 основни вида ВП ориентации

1. Изолационизъм – ниско равнище на въвлеченост (дори и липса на такава). Нисък брой връзки, политически и търговски с други субекти на системата. Базира се на предположението, че прекъсването на всички връзки с външния свят ще подсигурят национална сигурност и независимост.Всички външни заплахи се приемат със собствени сили, без помощ отвън.По първи критерии – дифузна структура на властта в системата.– Заплахите са с непостоянен харакатер – Няма идеен обмен– Една нейерархична и неполярна система

По втори критерии- самодостатъчност и осигуреност на социално-икономическите потребности- липса на постоянна външа заплаха

2.Необвързване, неприсъединяване

Неутралитет – международно признатА необвързването е едностранен акт (избягване на влизане в съюзи). Историчски се появява в периода на разпадане на колониалната система, когато страни от третия свят се въздържат от съюзи със сътрани от първия и втория свят.След ВСВ има движение на необвързване, което е повлияно от блоковата структура след войната.Възможности за съюзи със страни извън блоковете почти липсват.Мотиви за избиране на Необвързв.1. съперничество за дадена територия в мирно време е или без значение или прекалено скъпо.2. Когато страната има възможност да предостави услуги на различни страни в конфликта

(Швейцария)Причини заради които страните от Движението на необвърз. След ВСВ са направили избора за влизане:1. възможност за независима ВП2. за тиха ВП . субективно погледнато позволява позитивна дипломатич идентичност3. нови възможности за получаване на ресурси и възможност за собствено развитие на страните4. участието в Движ за необвърз. Дава възможност на една страна да се предпази от влизане в един от

двата блока => тоест образуват буферна зона

3. Коалиране и съюзиСъюзите коалират елементи на сътрудничество и конфликт,коалират се заради някакъж конфликт или

21

срещу противосотящи интереси.Класификация на съюзите :1. как се образуват : - формално сътрудничество (има подписан договор,определя правата и задълженията за страните,

плзите и целите)- неформално – действия по сходен начин по отношение на трети страни или проблем, но няма

официална регламентация2. от гледна точка на брой субекти3. според сферата на дейност и обекта- съюз с точно дефинирана цел (спечелване на военно надмощие)- съюзи по общ характер

Цели на съюзите :- агрегиране на сила – А се съюзява с Б защото така силата им е по-голяматова може да е с цел въздържане на противника или физическо разгормяване на противника- изпреварващо лишаване на силата на противника – А+Б за да не отиде Б при В. Целта е В да остане

по-слаб- увлеичаване на предсказуемостта на МО - в междуанроден контекст съюзите създават ясни

демаркационни линии на политическа принадлежност- сдържаща функция по отношение на даден противник (кубинската криза)- проектиране на възможностите, т.е. съюзите предвижат силата на противника- контролиране на партньора – манипулация на малките от страна на големите, ограничаване

вличнието на по-големите в известна степен(Пражката пролет)

Условия при които съюза спира съществуването си- когато сходството на интереси и цели започва да се размива. Ако е сформиран за да се премахен

общ враг, премахването му може да е причина- по идеологически причини (победителите във ВСВ)- при поява на явно несъвместими социални и икономически ценности и политики

Съюзите влияят върху ВП поведение на странат и комплицират вземането на решения.

ВП роли :

1. Бастион на революцията2. Регионален лидер3. Регионален защитник (д-вата има готовност да предприеме действия в случаи на нужда но те са по-

ограничени)4. Поддръжик на революционните или освободителни борби 5. Защитник на вярата6. Обединител и закрилник (на своята нация, която не е в границите на 1 национ –етническа общност)7. Ролята на балансьор

Националната роля се определя и от историческото развитие на държавата. Колкото е по-голяма държавта толкова повече роли може да възприеме. Малките страни по принципа на суверенитета са равни с големите, но това е само юридически и не може да се осигури еднаква независимост от

22

външна намеса.В МО няма един единствен изотчник, който да регулира външната намеса. Малка държава не е чисто количествено в този смисъл(територия и население), а и по възможности. Малката държава се определя от степента и на зависимост и вмешателство от вън. Малката държава не може да осъществява контрол върху границите, населението си.

БВП, население и територия като индикатори за малка или голяма страна

- БВП – е индикатор за икономическия потенциал на 1 държава, представлява комплексен израз на ресурсите,енергийните източници и други.

- Население – освен борй, вкючва и качествена характеристика на населението- Територия – освен за размер е индикатор и за регионална обвързаност.

ЗА национални приоритети и стратегия и стратегии има малко в края на 11ти въпрос……..???ВП концепции и доктрини????Доктрини – категорични декларации на убеждения – претенции, че те обясняват действителността и постановяват целите на субекта. Целите, извлечени от доктрина са във форма на политически лозунги. Държавата внедрява в общественото съзнание сложна доктринална концепция, която по същество е идеология

Тема № 9 – Управление на ВПД на държавата (1)

ВПД на държавата е високо организирана, юридически контролирана дейност. Управлението е част от самата ВПД. Ако приемем, че управлението е от субектите на държавното ведомство , то процесът на управление е над изпълнителната власт. Като субект на управление изпълнителната власт има последната дума по селекцията на интересите, които ще бъдат включени в определена стратегия. Управлението се дели на стратегическо, тактическо и операционно.Стратегическото се осъществява от Министерски съвет (изпълнителната власт), който определя целите на ВПД. Съществува корелация на субординация м/у Мин. Съвет и МВнР, чието задание е годишно да отчитат ( стъпка по стъпка) ресурсите и съответните резултати от стратегии и програми. Оттук може да се направи извода, че МВнР има декомпозирани цели, наречени подцели – една цел не подлежи конкретно на еднократно постигане, а се разглежда в период от време. Ца = Ц1

а, Ц2а, …..Цn

а

Взаимна обратимост на целта и средствата - Конкретното съдържание на интереса и преобразуването му в цел подлежи на ситуация на разбор. Ца

Ц ╣Цb =……………..∑a, b, c Цc =Търси се съвкупния резултат. В различна ситуация целта може да се разглежда като частично или изцяло постигната.

Целите са непосредствената причина за ВПД. “Има цели, има действия. Няма цели, няма действия”. Оперативното управление включва разбирането на няколко понятия:1. ВП цел е състояние, към което обектът счита за възможно максимално да се доближи. Във времето няма ограничение за постигане на целите.

23

2.Задача – не само е възможно да се постигне, но е и задължително да се постигне!3.Идеал – желано състояние, към което се стремим ; далеч е във времетоЕстествено управлението на ВПД като държавна, високоорганизирана дейност може да се сведе до организация или ведомство. Ако решението като едноличен акт се взима от ведомство, то е от министъра на външните работи, който по принцип делегира правомощия на свои помощници (среден управленски състав) с издаване на заповед или правилник като едностранен управленски акт. ВП решение като акт поне теоретично се свежда до избор м/у алтернативи. Предполага се , че по условие се прави най-добрия избор (при минимум ресурси да се постигне максимален резултат) за организацията. Изборът е продукт от организация и непрекъсната работа на ведомството. Министерството произвежда алтернативи, които улесняват избора на министъра. Въпреки че министърът може изобщо да не е запознат с даден случай, той носи собствената си и тази на организацията отговорност. Той се доверява на кадрите си, което от своя страна допринася за повишаване на мотивацията на работещите в сферата на ВПД.

Политическо ведомство – МВнРДейността на МвнР в една страна е поведението на една организация, което не съвпада с ВПД. Работещите в сферата на ВнД са група личности, посветили се на професионална кариера със собствена ценностна система. Те са една затворена общност; подкрепяни са от организацията чрез специфично подобряване, увеличение и повишение на квалификацията. В тази група на първо място стои социалната кариера и властовия ресурс на групата и организацията. На първо място са собствените интереси – оцеляване, експанзия, намеса при формирането на политиката. От там произтича и нежеланието да се предостави висококачествена информация на други държави; информацията се третира като властови ресурс; често тя се задържа към по-високите етажи.Тази организация е йерархическа – не е монолитна и хомогенна и в нейните рамки има конкуренция; организацията няма единно поведение и изпълнение на ВПД, защото то зависи от съотношението на силите.Организацията се стреми да свежда ВПД до стандартно установени процедури. За нея е характерно превъзнасянето на значението на секретността, което от своя страна затруднява комуникациите.

Тема № 10 – Управление на ВПД на държавата (2)

Характеристики на вземане на решение:1.Неопределеност – силно затруднява възможността да се направи най-добрия избор=> отделяне на повече ресурси за основните приоритети; влияние оказват не само държавите, но и транснационалните корпорацииСинергетичен ефект – съвместното действие носи по-голям резултат от сумата на резултатите на отделните действия. ВП управление е управление за резултати: Високо равнище на информационно осигуряване на избора – сложна за осигуряване дейност;

въпрос е на дълго време и пари Съюзяване – формално или неформално. Намалява се неопределеността на външната среда Риск – какъвто и избор да е направен, може да се окаже, че не е най-добрият. Съществува

вероятност направеният избор да се окаже невъзможен при дадени ресурси и време. И в двата случая държавата губи и търпи преки и непреки загуби и пропуснати ползи. Като правило държавите като субективен фактор възприемат взаимодействието си с външната среда емоционално или психологически. Държавите изпитват клаустрофобия => възпроизвеждат се

24

опасения за несигурност. Това от своя страна предизвиква изолационизъм или обществена фрустрация.

По принцип всяка държава е чувствителна по отношение на това, което става във външната среда, считайки че то рано или късно ще й се отрази по някакъв начин. От тук се развива идеята за взаимната зависимост – оценка,че държавата разполага с потенциал да компенсира неблагоприятните въздействия, както и идеята за уязвимостта. Уязвимост – държавите неизбежно са обект на въздействия, които се считат за неблагоприятни, преодоляването им е скъпо и се отразява на перспективите им за развитие. Тази уязвимост може да градира и във висока степен на зависимост, която ограничава свободата на волята, идеята за независимост и самостоятелност и т.н. Управлението е специфична организационна дейност, в основата на която е планирането (планът). Решението се взима в следствие на убеждението, че е необходимо да се вземе. Решението не е еднократен акт именно поради тази неопределеност и съществуващ риск във външната среда! Непредвидени промени в обстоятелствата налагат едно решение да се разгледа отново/ да се отмени или измени. Тази проява се назовава “проблем”.Проблемите подлежат на решаване, разрешаване, “снемане” / преценка, че всъщност не е проблемУправленската дейност е субективна и е на база оценки на информация, която не е добре обработена. Проблемът е проблемна ситуация, която субектът смята, че накърнява неговите същностни интереси. Част от определянето на проблема е дали е само наш ( синергетичен ефект) или засяга помече държави. Проблемът не е винаги нещо лошо. Той може да бъде и нова възможност! Нужна е точна оценка дали е заплаха или е възможност. На тази основа изборът или решението е решение на проблема.Решение – разрешаване на проблем или проблемна ситуацияУправление – непрекъснат процес, който се състои от поредица от решения

Структура на вземане на решение:1. Линейна йерархия ( от горе надолу ) – акт или разпореждане да се оцени новосформираща се

ситуация; информацията формира субективно възприятие – оценка на равнище съзнание, впечатление, която в известна степен формира следващите стъпки. Във ВПД на държавата има функционално разделение на хората, които обработват информацията.

2. Оценка/становище/доклад/докладна записка – в този етап се определя дали ситуацията е заплаха или възможност

3. Очертаване на възможните алтернативи за развитие на тази ситуация4. Някой взима решението, прави избор на базата на тези оценки. Решението невинаги е формален,

нормативен акт!5. Изпълнение на решениетоУправлението е и контрол. Този контрол се дели на оперативен контрол – задание на средния и нисшия ръководен състав. Контролът е обратна връзка за проверка дали става това, което сме планирали. Следва корекция на решението и ако е необходимо – вземане на ново. Изпълнението е свързано с поредица от действия. Когато се решава какво ще се прави, се решава какво няма да се прави. ВП решение програмира във времето ВПД на държавата. ВП решение е задължително за изпълнение в качеството си на управленски акт.Фактори, определящи ВП решениеФакторите за ВПР се приемат и произтичат от конкретна национална роля. Често пъти обаче действията се разминават с националния интерес (Приоритет все пак има именно националният интерес, а не националната роля). При еднотипни ситуации и национални роли държавите действат различно. Решенията са не толкова пряко следствие от действителната ситуация, а от разбирането,

25

виждането за ситуацията – ВПР е пряко следствие от оценката, дефиницията на ситуацията. Тя се намира под въздействието на различни обективни фактори (вътрешни и външни; исторически, актуални), които субектът на решение възприема както на основата на постъпващата информация, така и на възприятия, нагласи, убеждения, ценности. Факторите биват:

1. Според техния произход: вътрешни и външниВътрешни фактори – тип политически режим; национални цели и средства (дали има наличност); стабилност/нестабилност на обществото; обществено мнение; ведомствено-бюрократични ценности и интересиВъншни фактори – структура на системата на МО, ситуацията в света или в непосредствената среда на дадена държаваПрисъщо на организацията е решенията да се представят като колективни.

2. Собствени/присъщи на икономическото ведомство3. Личностни

Личности (10-12 души): при взимане на решение върху тяхното поведение влияние оказват присъщите им представи, отношения, ценности, убеждения. Личностите взимат решение на базата на аналогията – минал опит. По този начин те минимизират риска.

4. В стандартни условия/ в условия на кризаКриза – взима се решение при висока степен на риск, защото неправилното решение води до значими национални загуби; възприятия за алтернатива на кризисна ситуация; възприятия за заплаха (естество, величина), степен на неотложност на вземаното решение

Личностни фактори – те са решения от една личност или група личности. Колективни решения – когато се взимат от колегиален орган като МС, НС и т.н. Еднолични –компетенция на ограничен брой длъжности или при специфичен режим (тоталитарен). То обаче е краен продукт на процес, в който взимат участие много лица. Частен вид на колективно решение е като следствие на т.нар. “ситуационни анализи”. Всяка личност сръководи от следните индивидуални представи: Индивидуални представи за себе си ( какво съм аз, къде съм, накъде вървя). Формира се от най-

ранна възраст. Терминът, който отразява това явление е възприятие. Във ВП те са чист продукт, съдържат и оценка за добрите и лошите страни, добронамереност и враждебност => често решенията са продукт на това как личността възприема околния свят, функциите си и т.н. В рамките на група колективното решение е следствие от процедура – общува се до постигане на съгласие. Винаги обаче има фактически лидер, който налага мнението си. Така възприятието обуславя обстоятелството, че обективната информация намира коригирана версия в съзнанието на индивида.

Всяка личност има определено отношение (нагласа), на базата на което възприема опр. позиция. Това е по-активната проява на възприятието. Посилно се проявява емоционалния момент (доверие, недоверие, отмъстителност, презрение…)

Ценности, които са въплатени в съзнанието на личността в процеса на социалното й развитие. Служат като критерий за оценка на своите действия и на действията на другите. Те са и ориентация за собствената дейност, най-често се използват като оправдание за дейност.

Убеждения – твърдения, оценки, възприятия, които не могат да бъдат доказани, но личността вярва в тях. В основата на националните легенди и идеологиите. Поставянето им под въпрос провокира негативна оценка и защитна реакция. У. са най-стабилни тъй като личността реализира

26

нежеланието си да ги променя и е готова да игнорира фактите. Огразяват адаптирането – постъпващата информация на човека, който я приема

Хипотези за съотнасянето на възприятията спрямо информацията1. Пренебрегва се несъответствието между убеждения, представи и постъпваща информация, като не

се признава наличието на проблем=> не се взима решение2. Не се възприема новата информация, запазва се предшестващата линия на поведение3. Субектът променя отношение, убеждения, взима ново решение. Склоността към това действие е

висока, когато цената на промяната не е висока или има висока обществена подкрепа. Промяната на нагласата на равнище правителство се затруднява от това, че ВП се основава на гласност, а обществото е по-инерционно и трудно приема бързи промени.

Доктрини – категорични декларации на убеждения – претенции, че те обясняват действителността и постановяват целите на субекта. Целите, извлечени от доктрина са във форма на политически лозунги. Държавата внедрява в общественото съзнание сложна доктринална концепция, която по същество е идеология.Идеологиите постановяват основни ВП цели (месианство). Те са критерии за оценка на поведението и оправдание за поведението на държавата, мотив зо ВП действие, орган за възприемане на външната среда. Всяка идеология е дуалистична- възприема света като съчетание на две взаимноизключващи се начала. Тя борави с твърди и ясни определения (наши-ваши). Стреми се да подмени теоретичните знания с клишета и деформации. Улеснява присъствието на национални роли в общественото съзнание. Това е оснавната причина за формулиране на дългосрочна ВПД. Идеологиите са морално-етическа система, претендираща да дава правилното възприемане на света.Всяка личност се стреми да приеменовите ситуации на базата на стари – стремеж към търсене на аналогии => от стремежа за икономия на време и ресурси

Вътрешни факториВП цели се извеждат от националните роли и интереси, но ролите са явления в масовот съзнание. Има ситуации, когато ВП цели се извеждат от интересите на специфични групи на обществото.Тип политически режим – отвореното общество предполага достъп до информация => активно обществено мнение за ВП => по-лесно мобилизиране на обществ. подкрепа, но и натискът върху правителството относно политиката му е голям. Значение има и политическата култура и традиция, степента на утвърждаване на нормите на демократичния ред. Стабилността/нестабилността на една държава, общество, режим също оказва влияние. При стабилно общество ВПР са насочени към благоприятни външни условия.Обществено мнение – активно и грамотно 1-15 % (елит); ВПД отговаря на очакванията на тази част; Елит – непосредствено упражнява властта или се подготвя за това. Втората част от обществото (сравнително грамотно население) – около 40 %; Около 50 % от населението не знае какво е ВП. Получава селективно подбрана информация; няма пряко взаимодействие между общественото мнение и ВПР. Поне ½ от обществото е склонно да повярва на държавното ръководство.

Външни факториСредните и малките не могат да се противопоставят на големите; за тях въздействието на системата на МО е съобразяване – адаптация. В МО има и доминираща ценностна система – средните и малките държави се приспособяват и към нея. В много случаи ВПР е следствие от това, че настъпва промяна – реакция на действие на други държави, което се възприема като проблем.

27

Възможно съчетание между тези фактори – колкото е по-неотложно действието, толкова по-малко хора участват във вземането на решения=> по-вероятно е това решение да отразява личните интереси на тези хора.

Решения, взимани в условията на кризаКриза – решенията се характеризират с това, че величината на заплаха е много голяма. Тежестта на изконсумираната заплаха е невъзможно да се плати. Решенията се взимат от най-високо равнище в държавната йерархия. Сроковете за взимане на решения са кратки за набиране на инфо => неотложност, неопределеност. Винаги има момент на изненада.Ефективност на решенията – това е икономическа категория; от средата на 80те се прилага към ВПД. Принцип –или навреме, или не е целесъобразно! Под внимание се взима съотношението между разход на ресурси и политическа изгода. Следва да се прави разлика между ефективност и ефикасност!Ефективност – да правиш правилното нещо; степента в която се постига набелязаната с решението целЕфикасност – да правиш каквото правиш добре; количеството ресурси за единица ВП изгода

Информация Новите информациони технологии променят глобалния и регионалния баланс на силите, могот да породят нови конфликти. Наличната информация е съставна част от националното богатство, силата на всяка страна. Наличието на информация е сила и власт. Информационните технологии проникват в междудържавните отношения. Нараства общуването чрез електронни носители за сметка на печатни такива. Създават се улеснения за достъп до инфо за нуждите на ВПД. Пред всяко дипломатическо ведомство стои въпроса за информатизация на дейността.Инф технологии ускоряват темпа на протичане на ВПД. Всяко ВПР е предизвикано от информация, самото решение е информация. Голяма част от ВПД всъщност е производство, употреба и разпространение на информация. Огромна част от работното време на дипломатическите вдомства се състои в получаване и обработка на информация. ВП ведомства имат и задачата да набират инфо. В основата на ВПД стои информационнот задание т.е. каква информация, на каква основа, в какъв обем следва да се получи-> дейност по придобиване на инфо чрез: Обработка на официални източници Инфо, получена по конфиденциален път Визуални наблюдения – език на тяло и жестове на определени личности Получаване на инфо “на тъмно” Събирана по агентурен метод Придобивана чрез използване на разузнавателни средстваИнформацията се подлага на първична обработка и оценка. Второ равнище – преработка (експертна оценка; включва и проверка); информацията се използва за взимане на ВПР – формира се група цели; информацията подлежи на деактуализация; всичко започва отначалоОбособени са 3 институционални равнища:1. Ръководни държавни органи, които консумират информацията и единствени имат правомощията

да възлагат събирането на информация2. Информационо-аналитично звено на държавното управлние – формира вариантите на действие;

подготвя експертната обработка и организира инфолмационното задание3. Информационно звено на оперативно равнище – задграничното представителствоОрганите за разузнаване организират и извършват дейност по откриване на информация само когато това им е поръчано. ВП разузнаване винаги е обособено от дипломатическото ведомство – защита от

28

интервенция във формирането и осъществяването на ВПД; свързано е със стремежа за избягване на формирането на втори център на политическата власт! Управлението на ВПД ежедневно е свързано с наличието на множество фактори: Организация Качество и ефективност Правилност на взиманите решенияНе е възможно да се взимат добри решения без наличието на информация. От качеството на информацията зависи качеството на решението. ВПР се предхожда от информационно осигуряване и влече след себе си такова.

Източници за набиране на информация:1. Във формата на бази от данни – като налична информация. Информация, която е проверена като

достоверност чрез практикага, е основание за прогнозиране и верификация на нови източници и за оценка и преоценка

2. Чрез консултации, изследвания – в дипломатическото ведомство се съдържат информационни масиви, които съдържат данни за 2 години назад

Качества на информацията: Трябва да е навременна Трябва да е достатъчна Да е по възможност пълна Истинност – достоверност на източника и на канала за постъпване на информацияАкценти: Прекалената раздробеност на структурата на едно дипломат ведомство вреди за събирането и

обработката на информация Отсъствието на нормална комуникация в събирането и оценката на информацията Препоръчва се ротация на дипломатическите служители. Трябва да е съпроводена от

специализация-странова и проблемна Поддържане на стриктно спазване на установения ред за движение на информацията Нищо не мотивира ВП служители така, както оценката за тяхната добре свършена работа.За т.нар оперативна ВП дейност напълно достатъчна е информацията, получена по канали на МВнР.Под разузнаване се разбира - не само събиране на информация, но и оценка и анализ на информацията. При оценка на инфо значение имат личностите, които събират и анализират информацията и тяхната мотивация –потребност от професионално мотивирани кадри. При техния подбор се обръща внимание на личните им характеристики.

Тема №11 – Управление на ВПД на държавата (3)

Форми на организация:-Планиране – действие, присъщо на социалните, високоорганизирани организации. Става дума за осъществяване на решенията напред във времето. Планирането датира от 1940 г.- планиране във военна кампания; 1942г. – участие на Дж. Мейнард Кейнс; 1943 г. документ за следвоенно устройство на света, създаден от САЩ. Всъщност започва 1947 г. със създаването на звено за ВП планиране в САЩ. В България – 1979 г.; Партисипативно планиране – МВнР участва в този процес като тип

29

планиране има реактивно планиране – като реакция на това, което е станало. Планирането на ВПД се определя като преактивно – изпреварващо събитията напред във времето. То също е партисипативно, защото всички звена участват отгоре – надолу. При преактивно планиране ключов елемент е прогнозирането. Преактивното планиране е в най-висока степен стратегическо планиране, хоризонт – 5 до 7 години.ВП курс – не е еднократен акт на действие, а последователност от действия, организирани в определени приоритети, в името на които държавата е готова да се откаже от други задачи. Прогнозата се използва за разработване на концепцията на плана. Прогнозата работи с неопределеност и се съставя в няколко варианта. Параметрите, в които се съставя прогназата са ограничени и колкото по-голям е обхватът на прогнозата, толкова по-голяма е възможността за варианти. Прогназите не покриват съдържанието на плана за действие. Главният обект на прогнозирането е външната ситуация, поведението на другите. Не се възлага собствено планиране. Прогнозите не фиксират цели, задачи и средства за тяхното действие. Лошата прогноза предполага лош план. Функции на прогнозата:1. Ориентировъчна функция – ориентира външното ведомство за реални тенденции в света и

варианти за тяхното развитие2. Комуникативна функция в рамките на ведомството –сътрудничество по хоризонтала между хората

във ведомството и други ведомства, поощрява се координацията и общуването между тях3. Евристична функция – кара държавните служители да мислят нетрадиционно, обект на

прогнозирането не са обичайните ситуации 4. Нормативна функция – извеждат се стратегическите цели на ВПД на държавата. Прогнозите най-

добре служат за дългосрочно планиране, тъй като те самите са дългосрочни.Прогнозите сами по себе си не са план, те предизвикват определено решение, което е свързано с риска във ВПД. - възприемане на риска – най-често се свързва с определяне величината на риска (обективна и субективна вероятност )- реакция на риска – дали риска се възприема като заплаха или се възприема като увеличаване на изгодата. Рискът се използва за стимул на дейността на служителите в МВнР- избор на риска – величина на риска съобразно целта; една цел може да се постигне по различни начини и с различна величина на риска¢Обективната вероятност е неизбежна; Субективната може да бъде както неизбежна, така и предотвратима (избежна).

Процесът на взимане на ВПР е рационален процес.1. Приема се, че ВПР в най-висока степен е продукт на целите и интересите, които са прецизно

формулирани.2. Взимащият решение адекватно възприема и оценява въпросната ситуация, той разполага с

надеждна информация3. Взимащият решение правилно е схванал и оценил възможните елтернативи за своята страна4. Тези алтернативи са оценени чрез възможните изгоди и неизгоди от тяхното развитие и на базата

на рационални очаквания той...=>5. Взима рационално решение – най-добрата алтернатива. Цялата дейност, опосредстваща решението

е последователно планирана и в процеса на изпълнение ВП субект се учи; има възможност да се коригира според обстоятелствата.

Критики на реалистите:

30

1. Вместо идеален процес имаме обичай на бюрократична практика2. Информацията винаги е непълна => подвеждаща3. Ясното формулиране на национални интереси и цели се конфронтира с криворазбрани национални

интереси, ведомствени интереси и лични интереси4. Няма точен анализ на алтернативи, а се отчита ограничен брой възможности на начално равнище

на анализ5. Изборът на оптимален курс на действие в рамките на държавните ресурси е процес на известно

спазаряване чрез правене на отстъпки6. Това че цилите са прецизно формулирани често се свежда до послание от средствата за масова

информация, когато показват, че решенията не подлежат на точно изразяване ????7. Непрекъснатият контрол върху изпълнението се свежда до това, че всяко по-трудно и по-сложно

изпълнение се отлага8. Реагира се според ситуацията при отсъствието на персонална отговорност – оценките са

повърхностни и закъснели.

Интерес представляват целите на държавата. Целите са производни от национ. Приоритети.Националните интереси са достъпни като инфо (определени са В Конституцията,цпециалните закони и тн.) Чрез целите се определя поведение з предстоящ период от време.Те се организират чрез планове и програми за действие.Важно е не какво ще правят, а как ще го осъществят (ресурси) и в каква степен държавата ще е осигурена. Целите са съсредоточени на ниво изпълнителна власт.Целите са организирани в определена линия (ВП курс) за определен период от време и се легитимират от “стратегия”. ВП стратегиите са част от националната стратегия.Стратегията не винаги е изложена в един документ.Със стратегиите се определя поносимата степен на обвързване с външмия свят (от изолационизъм до политика на съюзи), също решава приемливите и неприемливите средства за ВП действия( България не може да използва въор. Сила за решаване на ВП проблеми.Управлението на В дейност е информационен процес – важно е в каква степен ще е подкрепен от обществото – това прави политиката силна и правителството ще може да мобилизира много ресурси. Разузнаването,Задграничните представителства набавят информация. Има нужд аи от обработка на събраната инфо. Построяват се тенденциите.Определя се най-вероятните алтернативи, правят им анализ и дават препоръки (отдели Прогноз и планиране на ВП и тн)

Система за взимане на решения в държавния апарат:1.Функцион. организация на дипломатическо ведомство (разпределение на труда в рамките на ведомството)2.Как са разпределени компетенциите3.Значение има възможността с достатъчна степен на вероятност да с есвърщи нещо.Държавите се различават в способностите сиВремето за действие може да не доведе до желания резултат,зависи и от качеството на изпълнение.Повечето цели не са еднократно изпълними,трябва продължителност на действията.

ВП цели се постигат със съответните им средства (има подходящи и неподходящи):

1. дипломатически – обхаватът на задграничните представителства – зависи от мащабното схващане за териториалния обхват.Важно е дали ше се открие посолство не толкова длаи ще я признаят.

2. Важно е как се оправя страната с ВП пропаганда

31

3. Дали може да оказва или се нуждае от помощ4. Дали е отворена, салдото импорт-експорт е положително или отрицателно, конкурентноспособност

и състяние на национ икономика.5. Дали може д аокаже политическа подкрепа в междуанроден план6. Политичски санкции и заплахи (ще изтегли посланик, замразяване на отношенията дори можед а с

естигне до полическа намеса в дадена страна)7. Запалаха и икономически санкции (преки и непреки)8. Легални и нелегални действия в тази страна (поддържане на малцинствата – помагат за вестници,

радио и тн)9. Дали страната приема законово използването на военни сили в контекста на локален конфликт

Търси се потвърждение на инфо за да имате картина за бъдещите действия на държавата, имате ли възможност за въздействие върху нея.

Взаимна обратимост на целта и средствата - Конкретното съдържание на интереса и преобразуването му в цел подлежи на ситуация на разбор. Ца

Ц ╣Цb =……………..∑a, b, c Цc =Търси се съвкупния резултат. В различна ситуация целта може да се разглежда като частично или изцяло постигната.

Целите са непосредствената причина за ВПД. “Има цели, има действия. Няма цели, няма действия”. Оперативното управление включва разбирането на няколко понятия:

88.. ФОРМИРАНЕ НА ВПД НА ДЪРЖАВАТА ФОРМИРАНЕ НА ВПД НА ДЪРЖАВАТА

ВП ориентация.Значение за нея има влиянието на външната среда върху ВП (степен на въвлеченост на една страна в МО,пресечната точка между желание за въвлеченост и самата степен на въвлеченост), географска ограниченост, ресусрсна осигуреност и тн.

Ориентация е – общото отношение на 1 страна и ангажиментите и към външната среда., нейните фундаментални разбирания и стратегии за реализиране на вътрешните и и външпни цели и аспирации.Не се развива от 1 конкретно решение, а от поредица.

Има 4 фактора, които обуславят ВП ориентация:

5. Структурата на международната система – съществуват модели на доминация и подчинение, баланс на силите, брой на полюсите на силаи разпредлеението м/у тях

6. Вътрешен обективен фактор – природата на на вътрешните икономически и социални нужди, конкретни потребности и вътрешно-политическа структура

7. Вътрешен субективен фактор – политическият елит на 1 страна възприема наличието на външна заплаха за ценностите и интересите. ( Япония е напълно затворена)

8. Геополитичеси фактор – обективни ограничители в рамките. На които държавите избират ориентация (географско разположение,топографкси характер)

32

Има 3 основни вида ВП ориентации

1. Изолационизъм – ниско равнище на въвлеченост (дори и липса на такава). Нисък брой връзки, политически и търговски с други субекти на системата. Базира се на предположението, че прекъсването на всички връзки с външния свят ще подсигурят национална сигурност и независимост.Всички външни заплахи се приемат със собствени сили, без помощ отвън.По първи критерии – дифузна структура на властта в системата.– Заплахите са с непостоянен харакатер – Няма идеен обмен– Една нейерархична и неполярна система

По втори критерии- самодостатъчност и осигуреност на социално-икономическите потребности- липса на постоянна външа заплаха

2.Необвързване, неприсъединяване

Неутралитет – международно признатА необвързването е едностранен акт (избягване на влизане в съюзи). Историчски се появява в периода на разпадане на колониалната система, когато страни от третия свят се въздържат от съюзи със сътрани от първия и втория свят.След ВСВ има движение на необвързване, което е повлияно от блоковата структура след войната.Възможности за съюзи със страни извън блоковете почти липсват.Мотиви за избиране на Необвързв.4. съперничество за дадена територия в мирно време е или без значение или прекалено скъпо.5. Когато страната има възможност да предостави услуги на различни страни в конфликта

(Швейцария)Причини заради които страните от Движението на необвърз. След ВСВ са направили избора за влизане:5. възможност за независима ВП6. за тиха ВП . субективно погледнато позволява позитивна дипломатич идентичност7. нови възможности за получаване на ресурси и възможност за собствено развитие на страните8. участието в Движ за необвърз. Дава възможност на една страна да се предпази от влизане в един от

двата блока => тоест образуват буферна зона

6. Коалиране и съюзиСъюзите коалират елементи на сътрудничество и конфликт,коалират се заради някакъж конфликт или срещу противосотящи интереси.Класификация на съюзите :4. как се образуват : - формално сътрудничество (има подписан договор,определя правата и задълженията за страните,

плзите и целите)- неформално – действия по сходен начин по отношение на трети страни или проблем, но няма

официална регламентация5. от гледна точка на брой субекти

33

6. според сферата на дейност и обекта- съюз с точно дефинирана цел (спечелване на военно надмощие)- съюзи по общ характер

Цели на съюзите :- агрегиране на сила – А се съюзява с Б защото така силата им е по-голяматова може да е с цел въздържане на противника или физическо разгормяване на противника- изпреварващо лишаване на силата на противника – А+Б за да не отиде Б при В. Целта е В да остане

по-слаб- увлеичаване на предсказуемостта на МО - в междуанроден контекст съюзите създават ясни

демаркационни линии на политическа принадлежност- сдържаща функция по отношение на даден противник (кубинската криза)- проектиране на възможностите, т.е. съюзите предвижат силата на противника- контролиране на партньора – манипулация на малките от страна на големите, ограничаване

вличнието на по-големите в известна степен(Пражката пролет)

Условия при които съюза спира съществуването си- когато сходството на интереси и цели започва да се размива. Ако е сформиран за да се премахен

общ враг, премахването му може да е причина- по идеологически причини (победителите във ВСВ)- при поява на явно несъвместими социални и икономически ценности и политики

Съюзите влияят върху ВП поведение на странат и комплицират вземането на решения.

ВП роли :

8. Бастион на революцията9. Регионален лидер10. Регионален защитник (д-вата има готовност да предприеме действия в случаи на нужда но те са по-

ограничени)11. Поддръжик на революционните или освободителни борби 12. Защитник на вярата13. Обединител и закрилник (на своята нация, която не е в границите на 1 национ –етническа общност)14. Ролята на балансьор

Националната роля се определя и от историческото развитие на държавата. Колкото е по-голяма държавта толкова повече роли може да възприеме. Малките страни по принципа на суверенитета са равни с големите, но това е само юридически и не може да се осигури еднаква независимост от външна намеса.В МО няма един единствен изотчник, който да регулира външната намеса. Малка държава не е чисто количествено в този смисъл(територия и население), а и по възможности. Малката държава се определя от степента и на зависимост и вмешателство от вън. Малката държава не може да осъществява контрол върху границите, населението си.

БВП, население и територия като индикатори за малка или голяма страна

- БВП – е индикатор за икономическия потенциал на 1 държава, представлява комплексен израз на ресурсите,енергийните източници и други.

34

- Население – освен борй, вкючва и качествена характеристика на населението- Територия – освен за размер е индикатор и за регионална обвързаност.

ЗА национални приоритети и стратегия и стратегии има малко в края на 11ти въпрос……..???ВП концепции и доктрини????Доктрини – категорични декларации на убеждения – претенции, че те обясняват действителността и постановяват целите на субекта. Целите, извлечени от доктрина са във форма на политически лозунги. Държавата внедрява в общественото съзнание сложна доктринална концепция, която по същество е идеология

11. Глобализация-същност и основни характеристики. Основни субекти. Механизми за влияние върху политиката. Позитиви и неготиви на глобализацията

Някои учени твърдят, че от 70-те години насам глобализацията се развива с такива темпове и в такъв мащаб, че нейното количествено нарастване произвежда качествено нов, различен свят.

1. Определение за глобализма -(С.Паси:) Глобализмът се развива като естествен процес. Той не зависи от волята или нежеланието на световните лидери или от отделните държави. (Иван Пипев) Глобализмът е преход от индустриално към информационно общество; като научен подход изследва триединната с-ма “човек – природа – общество” и проблемите, възникващи вследствие на НТП и нарушената връзка “човек-природа”. -Глобализмът е исторически процес на формиране на единно икономическо пространство, който (процес) с мащабите на своето развитие повлиява (на качествено ниво) политическите, социални, културни и др. процеси в страните, където се развива. -За разлика от икономиката политиката разделя света на национални единици. (картинки за: богати с/у бедни и ик.с/у полит.)-Дефиницията за глобализация непрекъснато се изменя, защото процесът е динамичен и обхваща все повече обществени сфери.

• Интеграция и глобализацияГлобализацията е процес, формиран от пазарите, а не от правителствата. Интеграцията също е процес, но тя изисква политическо, взаимно съгласие за предаване на политически, икономически и други функции на наднационална организация или на някакъв друг общ орган. Затова европейската политическа интеграция се извършва с бавни темпове и в продължителен период като много внимателно се борави с пренасянето на политическа власт извън националните институции. В световен мащаб ситуацията е друга. Някои вече смятат, че САЩ изпълняват ролята на световно правителство. Това обаче може да се окаже опасна илюзия. Докато САЩ демонстрираха “сдържаност”, останалите страни бяха по-склонни да приемат ролята й на хегемон, но в екстремни ситуации като тази около кризата с Ирак се открои липсата на политическа единност в полза на решенията на хегемона.

2. Зараждане на глобализацията • Периодизация

35

Началото на глобализацията в мащабите, в които я наблюдаваме сега, датират от нач. на 70-те год. на XXв. (картинка: линия на времето); Корените на тези процеси могат да се търсят още от времето на Великите географски открития—когато се “разширяват географията и търговията”; Истинският климат за развитие на глобалните процеси се формира нач. на 1950-те. Тогава индустриализацията постига нови върхове, заформят се процесите на икономическа интеграция, нараства ролята на финансовите и банкови потоци. През 1980-те год. глобализацията търпи нов тласък вследствие от бурното развитие на НТП и скокообразното ик. развитие на САЩ и Япония. • Причини за появата∗ Бурното развитие на производителните сили през последните години на 19в. и през 20в., дължащо се на индустриалната, информационната и технологичната революциа. Трудът и производството добиват нов характер. Капиталът преодолява все повече граници. ∗Промени в х-ра на МИО. Значението на външноикономическите отношения нараства. Те стават определящи за националните стопанства. ∗ Изравняване на икономическите равнища на определени национални стопанства. Появява се икономическата интеграция, която благоприятства глобализационните процеси. ∗ Формират се световни финансови центрове и капиталът преодолява националните граници. Създаване на ТНК, интегрирани национални стопанства и МФИ и разрастването им в различни краища на света∗ Налагане на неолиберализма 70-те-80-те год. (Пр. Тачъризма в GB). ∗ Разпадане на СССР и приемане на капиталистическата с-ма в Индия и Китай.

3. Характеристики на глобализма (Зигмунт Бауман): Глобализмът е формиран от свободно-плаващият, локално-необвързан капитал, който дава сила и власт, когато го притежаваш, но не носи отговорност и бързо се изнася от неблагоприятни региони. Бауман използва термини като:“Подвижен елит” - с надтериториален капитал; “Края на географията” – разстоянията престават да имат значение; (Самюел Британ и Кенет Уолц): Глобализацията не е нов процес. Може да се каже, че такъв процес се е наблюдавал и началото на 20-ти век, когато търговските връзки м/у държавите са били силни.

-Глобализмът е символ на: ∗ Масовите комуникации и информационните технологии – затова естествено има и държави и региони, където глобализацията не е реално явление (Куба и Сев.Кореа - поради идеологически съображения; африканските държави – поради това, че не могат да си го позволят или ислямските страни, поради особености на културата им.)∗ Обединението на обширни пазари; ∗ Засилване ролята на недържавните актьори в МО за сметка на някои държавни функции; (плюс таблицата на Златина за +/- черти за развити и развиващи се стр.)

• Положителни черти+ Увеличаване на богатството и технологичното развитие; + Премахване на търговските бариери, изграждане на свободни пазари и дерегулация на икономиката; +Глобализираната световна икономика позволява специализацията на различните райони; конкурентността повишава качеството на стоките и услугите; + Глобализацията води до “износ на либерална демокрация”, защото:

36

• Развиващите се страни се нуждаят от ПЧИ; • Въвеждат подходящо законодателство, стабилизират се политически и

отварят пазарите си; • Демократизират се, така че да влязат в процеса на глобализация и да

просперират; + Глобализмът преодолява времето и пространството като препятствие за човешките отношения, стимулира НТП и прилагането му; • Отрицателни черти- задълбочаване на различията между бедни и богати държави; - намаляване ролята на държавата като единствен фактор за благосъстоянието на обществото; - глобализацията осигурява механизъм за бързо разпространение на икономически и социални

кризи по света; намалява защитните сили на нац. правителства; (картинка с паяжина)- суверенитетът на тези нови либерални демокрации е ограничен от влиянието на ТНК,

международни финансови институции (МФИ) и други по-могъщи държави; - Глобализацията размива чертите на уникалната местна култура; Интернет, средствата за масова

информация и влиянието на ТНК (които носят традициите на тяхната родина) причиняват тежки поражения на националната специфика.

• Сфери на влияниеПолитика, Икономика, Култура—

“американски културен империализъм”, Холивуд, Бритни Спиърз…, налагане на английския език като интернационален; Но може да се твърди, че културата е сферата, в която глобализмът се развива от древни времена и то почти винаги с положителен резултат. Като доказателство може да се приведат примери като—развитието и разпространението на Елинската култура, християнството, налагането на кълтурното влияние на управляващите кралски династии в Западна Европа през различни периоди на Средновековието и Новото време.

НТП—Бързо прилагане на новите открития, комуникации, достъп до информация

В социалната сфера—

Екология—Развитието на производствена дейност далече от “родината” на ТНК допуска незаинтересованост за местната природа и изчерпването на ресурсите й.

4. Механизми на влияние върху политиката Глобализацията и нейните субекти търсят икономически изгоди и печалба => капиталът търси страни и региони с обещаващ икономически растеж, с условия за висока печалба и минимален риск => капиталовите инвестиции гравитират в икономически развити и стабилни региони – като САЩ и напредналите индустриални страни => увеличава се пропастта между бедни и богати страни; Нововъзникващите пазари на развиващите се страни, изложени на международната конкуренция на глобалната икономика, са изправени пред две възможности:

• Да фалират; • Да бъдат закупени от ТНК; =>

Тъй като ТНК от САЩ и Европа се очертават като най-могъщите движещи сили на глобализацията

37

те започват да играят решаваща роля в приемащата държава като постепенно придобиват решаващо влияние в приемащата държава—те се превръщат в значим социален фактор, в крупен инвеститор, производител и потребител на различни блага. От позиция на “големите пари” ТНК започват да влияят силно на политическите решения в приемащата страна. Като се има предвид, че основният интерес на ТНК е печалбата, се подразбира че техните решения не вземат под внимание благосъстоянието на “обикновения човек”.

Това увеличава вътрешнополитическото напрежение, тъй като решенията, засягащи голяма част от икономиката на една държава, се вземат далеч от държавните граници, а това обезсилва политиката на същата държава.

5. Субекти на глобализацията ТНК, МФИ, Най-мощните икономически държави.

Определение за ТНК; - Съществъват ок. 65 хил. ТНК с 85 хил. поделения в различни страни по света.

- 500 са най-мощните ТНК според класацията на елитното списание “Fortune”; Според класацията за тази година (която беше обявена вчера-1.04.03г.) най-мощната ТНК е “Wor mar”, следвана от “General motors”.

“General electric”, която е на по-задно място в първата десятка, например, има по-високи печалби от БВП на Русия; - ок. 40%-50% от световното производство и ок. 70% световната търговия се извършва от ТНК; - ТНК имат технологичен монопол и извършват ок. 80% от световния лицензионен оборот. 6. Глобализацията и националната държава В глобалния свят натежават все повече интересите на капитала, на ТНК, на MФИ => превръщат се в предизвикателство за влиянието и отговорностите на държавата като традиционен актьор в МО => • икономиката става определяща, а не политиката в ръцете на професионални политици => В

некризисна обстановка вътрешната политика на една страна е подчинена на иконимическите интереси. Във външната политика традиционните геополитически схеми на “баланс на силите” губят значимостта си. Военната мощ и политическото влияние сами по себе си вече не са достатъчни, за да гарантират принадлежност към световния елит. Така слабите във военно отношение Япония или Канада са по-важни членки на Г-8 , отколкото ядрения свръхгигант Русия, макар че тя е постоянен член на СС на ООН.

• Заличава се границата между вътрешна и външна политика , подчинявайки в повечето случаи първата на втората. Възможностите на националното правителство да регулира влиянието на глобализацията в/у себе си намаляват. Механизмите за реално управление на икномиката все по-често се оказват в ръцете на наднационални общности или на най-мощните държави-като САЩ, Китай, Япония…

• Ограничават се функциите на държавата за сметка на НПО, МОрг., МФИ, които добиват силата да вземат решения, засягащи населението на държавата. Децентрализират се държавните функции като преминават в ръцете на местни или регионални образования, които претендират (нерядко с основание), че са в състояние да се справят по-добре с управлението им.

• Принципът за националния суверенитет се измества към принципа за суверенитета на народа. Тази еволюция премахва почти всички прегради пред намесата (и военна) на най-мощната държава на глобализирания свят или на МОрг. във вътрешните работи на други страни. Неяснотата в международното право по отношение на суверенитета и определянето на “рискови” държави, създават почва за недоразумения от типа – Ирак, Югославия, Източен Тимор.

(картинка с паяжината) В глобалната мрежа по-слабите държави губят суверенитета си за сметка на

38

заемодателите си (или държавата, с която имат най-силна ик. зависимост) и се превръщат в периферия на по-развитите региони.

Според глобалистите “икономизацията на политиката” ще доведе до вечен мир и отмиране на държавната организация. Но: ∗ Държавата трудно може да бъде заместена ефективно в изпълнението на социалните й функции; ∗ Трябва да се изработи механизъм, който да преодолява асиметриите в с-мата и да контролира икономическите потоци, така че да не се стигне до колапс на цялата глобална мрежа.

7. Регионализация Антония говори по въпроса.- Защо, как и под каква форма се развива регионализма. Взаимовръзка: глобализъм и регионализъм.

8. Има ли световен законодателен орган и световен полицай? Няма изградена международна финансова система, която да осигури защитни социални и икономически механизми за ограничаване на крайностите на пазара чрез регулиране. Универсална юрисдикция: (Кисинджър-“Политиката”-7-ма глава)- Международен наказателен съд – за и против; възникаване и механизъм на действие; - С-мата на ООН; САЩ и Доктрината за хуманитарна интервенция – същност; за и против; (Кисинджър + Речника по МО)

9. Отношение на глобализма към войната и мира • Принципното положение е следното - глобализмът не благоприятства условията, водещи до война,

защото: капиталът търси стабилност и минимален риск. Затова и съществуват инициативи за подпомагане на по-бедните държави като механизъм за контрол на недоволството в слаборазвитите общества- така, че да не се достигне до обезверяване на населението и непредвидими конфликти, самоубийствени атентати и тероризъм.

• Ако все пак възникне конфликт или избухне война той трябва да е бил предвиден от световният капитал, така че от него да се извлече само полза.

• В някои случаи войната може да се предизвика от крупни икономически интереси като например – за пласиране на оръжия, или за достъп до енергийни ресурси. Войната се предизвиква само при премерени рискове.

10. Продукти на глобализацията Глобален х-тер на проблемите, пред кито е изправено човечеството: екологочни, ресурсни, демографски, на здравеопазването, социални, образователни и др. Унификация на соц.-икономическите с-ми въз основа на либерализацията.Растяща взаимообвързаност на икономиките на отделните страни. (На база на регионални общности като ЕС, НАФТА, АПЕК, действието на ТНК, МФИ и капитала като цяло.)(тук бяха добавени още неща, но под устна форма)11. Глобализмът – обратим или необратим процес (прогнози) (КисинджърJ: За да бъде орегулиран световният ред изисква постигането на консенсус- такъв, че различията между напредналите и тези в неизгодно положение да бъдат от такъв х-тер, че онеправданите все пак да виждат някаква перспектива за напредък. ??(българският автор-от Златина):

39

До 2010г. се предполага, че глобализацията ще изгради интеграционни общности в световен мащаб, които да наложат транснационално законодателство и ефективни наказателни механизми за нарушителите му. (Но този кратък период за реализиране на толкова сериозни задачи звучи нереалистично. Трудности ще изникнат във връзка с антиглобалисткото движение, упорството на националните политически елити и сложността на международно-правната материя – особено в частта за създаването на “сила-полицай”). Предполага се, че зрелият етап на глобализма ще се характеризира с:• Пълно единение на информационния свят; • Либерализиране на транснационалното движение на стоки, услуги, капитал, работна сила,

информация и технологии; • Заличаване на националите икономически граници; • Формиране на транснационално производство, глобална финансова система, единно

информационно пространство.

12. Антиглобализмът Глобализацията неизбежно поражда антиглобализма, защото има потенциала да подхранва чувството на безпомощност, когато решенията, засягащи живота на милиони, излязат извън местния политически контрол. Основания на антиглобалистите:• Печеливши от процеса на глобализацията са предимно развитите, богати държави; бедните

държави стават още по-бедни и по-зависими; • Увеличаване на социалната диференциация в самите държави; засегнати са интересите на големи

групи социални слоеве;• Подкопаване на устоите на националната държава – вземането на жизненоважни политически (т.е.

касаещи голяма група от хора) решения се изплъзва от ръцете на политиците и техния електорат;• Прекалената взаимозависимост в глобалните отношения води до увличаване на уязвимостта от

глобални кризисни процеси;• Десоциализация на икономическото развитие – т.е. отделят се по-малко средства за поддържане на

социалната държава;• Затруднява се индустриализацията на развиващите се страни;• Появява се глобална престъпност: около $ 50 млрд. се перат в световен мащаб; глобалният

наркотрафик възлиза на 8-9% от легалната световна търговия; увеличават се нарушенията на интелектуалната собственост.

Цели на антиглобализма: • Обуздаване на икономическата взаимозависимост и връщане отново към ценностите на

националната държава, която да е в пряка зависимост от волята на избирателите си;--антиглобалисти - националисти

• Постепенно преодоляване на пропастта между бедни и богати (индивиди и държави); --антикапиталисти

• Съхраняване на богатствата на природата и опазване на околната среда; --природозащитници

Антиглобализмът може да се окаже в бъдеще една от стъпките, които проправят пътя на глобализацията (като явление, доминирано от икономически фактори) към интеграцията (която възражда държавната структура на по-високо равнище).

Сравнителна характеристика между реализъм и идеализъм

40

Политическо течение Реализъм

Идеализъм (форми):Национализъм

Религиозен идеализъмГлобализъм

УниверсализъмОсновни понятия:

актьори и структури

ДържаваСистема от държави

Анархия

ЧовекГрупи

ОбщностЦенности за държавата

СигурностАвтономия

ЕдинствоАвтономия

Основни концепции: бази

за взаимодействие

СилаРационално поведение на индивида

Дилема на сигурността

Вътре в общността: сътрудничество, колективно действие

Извън общността: изключване, приспособяване, завоевание

Теории: описание на движещите

сили на системата

Баланс на силитеКоалиционно поведениеХегемонистична теория

Сътрудничество за общите интереси

Превземане на странатаИзграждане на общносттаИзграждане на държавата

Теории: типични прогнози Както в миналото

Консолидация и институционализация на общността

Ценности в света СтабилностОтносителна сигурност

Глобалисти:Глобална общност

Мир

Типични предсказания

ЗащитаУвеличаване на силата

Глобалисти:Създаване на глобална общност

Създаване на глобални институции

Тема 2. Историческо развитие на теоретичните представи за външна политика1. Обща характеристикаТВП започва да се развива през втората половина на 30-те години на 20 век. Първите теоретични представи са групирани в История на дипломацията, право, икономика. Необходимостта от самостоятелно развитие възниква първата половина 40-те, когато за страните от Антихитлеристката коалиция е важно устройството на света след войната. 1943 се появява понятието международна интеграция (следвоенно сътрудничество в страните от Средиземноморския басейн) и глобален модел на следвоенния свят (Джон М.Кейнс). Март 1945г. - първи прогнози – Анивак (система за изследване). През 40-те години започва развитие на обща теория на международната система. (...................). Успоредно се развиват математически методи в икономическата наука (М.Щерм, Фон Нойман, Пол Инг). По-късно са наречени иконометрика. Понятието време като икономическо време е заложено от Виксел и Парето. От значение е книгата на Ханс Моргентау “Политиката между нациите” – представител на школата на реализма. В средата на 60-те се развива систематично виждане за ТВП (Спрайкмен, Харауд и Маргарет Спрау – външната среда, която формира външната политика). По правило целта на ТВП се свързва с нуждите на държавната външна политика. 90% от ресурсите за изследване на ТВП са държавни поръчки или смесени (фондация Рокфелер, Форд, Карнеги). Естеството на държавния интерес води до закриване на тези поръчки и в началото на 50-те години се слага край във формирането на институционални структури за изучаване на ТВП. 2. Етапи в развитието на ТВП и МО

41

Етап 1: втората половина на 20 векСоциализация и бихейвиолизация (психологизация) Социализацията – ТВП възприема идеята за познаваемост като ударението се поставя върху политическото действие като еднократен акт (събитие, изучаване от науката ивентология) и дейността като постоянно действие. Подчертавайки съзнателността на действието (защото действията се извършват от хора) субектът се ръководи от:

1. интереси;2. представи;3. стереотипи.

С целенасочено действие върху субекта може да се оказва въздействие, което води до желано поведение. Субектът се разглежда като йерархична организация в рамките на която има механизми за постигане на обща воля и единодействие чрез отчитане на мотивите. На конфликта се гледа като на състояние, което може да се управлява, контролира, разрешава. Социализацията въвежда две понятия за рационалност и рационални очаквания. Въвежда и системния метод за анализ. Психологизацията – дава възможност действията да се изразят в две категории:

1. действие-противодействие2. стимул-реакция.

Идеята е, че ако при едни и същи условия един субект реагира по даден начин, то може да се предвиди при настъпване на дадените обстоятелства как стандартно би реагирала държавата. Създават се база данни с типови реакции: ако при ситуация А n-на брой държави са реагирали по даден начин, то се прогнозира как реагира тази държава. Така за отделни личности-лидери се изготвят бази данни (досиета), които са канали за въздействие, с което се влияе върху поведението на една държава. Психиологизацията отчита влиянието на общественото мнение и масите (ако един лидер няма обществена подкрепа е слаб, следователно слабо управлява и следователно целта е как да се получи или не подкрепа; средство – пропаганда) Етап 2: започва в началото на 70-те в резултат на дебати; етап на синтезСинтезът води до адаптиране на политическия реализъм и формиране на нови школи. Създават се обеми свързани бази данни за прецизно моделиране на процеси в държавата. Те са съвършени, глобални. От края на 70-те големите държави са големи и в политиката си!!!!!!!, защото разполагат с голям брой стандартизирани ситуации, прогнози и възможности за лавиране, следователно водят печеливша външна политика. ТВП е ориентира към практическо приложение.

3. Школи в ТВПСъществуват три школи:

2. китайска – 8-3 век пр.н.е.3. индийска – 6-3 век пр.н.е.4. европейска (древногръцка) – 5-3 век пр.н.е.

Формират се и някои други идеи за външната политика, съдържащи се в християнството и исляма.1.Китайска – Лао Дзъ, Сун Дзъ, Конг Фу/ три направления:

стремеж да се установят стандартни външнополитически ситуации с решения. Идеята е, че за всяка ситуация има най-добро решение – стратегема. До 3 век пр.н.е. са описани 36 ситуации и решения. Всяка стратегема се изразява с до пет думи. Пример: умното решение е да се оставят две сили да се конфронтират, а ние да балансираме.

Значението на информацията и организирането на служба за събиране на информация (Сун Дзъ)

значение на мобилизирането на широка обществена подкрепа за външнополитическо действие

42

– следователно техника за постигане на превъзходство. 2. Индийска школа – Кау Тиля (по времето на Буда)

значение на съюзите и коалициите за увеличаване на собствената сила всяка външнополитическа цел има най-ефективно за нея средство – следователно идея за

съответствие между цел и средство. Християнство – принципите силно се влияят от ценностната система, религии, които са плуралистични. Християнството развива определени схващания за външната политика – политическите отношения са резултат от промисъл или воля Господна. Резултатите са предопределени. Човешките общности се делят на две – правоверни и неправоверни. Главна функция на човека е експанзията на християнската ценностна система. Християнството в лицето на Августин Блажени (в днешна Либия) въвежда понятието “справедлива война”, което се възпроизвежда от нерелигиозни течения. Ислямът утвърждава четири вида “справедлива война” – две задължителни и две, резултат от стечение на обстоятелствата. Християнството не допуска несправедлива война за разлика от исляма. Според исляма несправедлива война е войната за смяна на властта, династията.3. Европейска – съществува висока степен на респект към нея. За истина се приема казаното от Аристотел и Платон. Атинската република (разделението на властите) се възприема като модел за създаване на САЩ.

4.1. Тукедит – 471-400 г./”За Пелопонеската война”/ Войната е естествен продукт на отношенията между хората, а не резултат от божията

воля (Зевс) Установява повторяемост на войната – следователно тя е основна форма на МО и

средство на външната политика и отношенията между полисите. /редуване на война-мир-война/

За всяка война има причини. Въвежда разграничаване между повод и причина, както и между явни и скрити причини. Счита, че има една основна причина

Идея за екстраполация на събитията – това е първата форма на предсказание и предвиждане /ако нещо се е случило 100 пъти, ще се случи и 101-ви път/.

Пример: война между два двата съюзи – атиняни и спартанци. Причината – борба за надмощие и установяване на хегемония (по ново му промяна на съотношение на силите). Повод – опасения на атиняните, че спартанците ще достигнат тяхното военно-политическо превъзходство и ще се измени съотношението на силите. Спарта възприема програма за бързо нарастване на военно-морска мощ. Атиняните увеличават пехота ти си и търсят съюз със Сицилия. Това е първата надпревара във въоръжаването. Субективната оценка и опасенията, че спартанците напредват ги изправя пред дилемата или да приемат това положение или да се бият. Войната започва с цел да се предотврати нежелано развитие. Обобщение: Тукедит описва 1). външнополитическо поведение подобно на Паумерстън и Чърчил “баланс на силите.

2). Похвати на дипломацията – съюз-контрасъюз.3). Значение на наличието на стратегия за последователна външна

политика /предимство на проактивното спрямо реактивното, т.е. творене и изпреварване на събития вместо реагиране/.

4). Външнополитическите актове са провокирани от съображения за чест и достойнство и са резултат от нагласите и волята на политическите лидери.

5). Субективното е породено от политически явления и събития.6). Значението на силата на държавата за външната й политика –

при отсъствие на доминираща сила, която да определи параметрите на МО, силните правят

43

това, което им дава силата, а слабите възприемат това, което им се налага. *Принос към политологията: връзката между демокрация и сигурност.

- при завоевателна война – объркване в системата- при отбранителна война – консолидиране на националните усилия и пълноценно

функциониране на институциите на демокрацията.4.2. Платон и Аристотел – нищо ново в сравнение с Тукедит4.3. В Древен Рим е възприето изцяло гръцкото наследство. Една от римските сентенции за

съотношението на силите “Господ е на страната на големите батальони”4.4. Николо Маккиавели (1469-1527), /”Принцът”/ – Европейски Ренесанс3

Предлага светът (МО и ВП) да се гледа какъвто е, а не какъв би трябвало да бъде /идеализъм-реализъм/.

МО и ВП не са продукт на Божествена воля, а резултат от естествен стремеж за оцеляване. Следователно отношенията между държавите са отношения на съревнование, стремеж за превъзходство, борба за сигурност с цел увеличаване на собствената сила. Следователно държавната политика се изразява в натрупване на сила. /Реализъм приема философията “ако искаш мир, готви се за война”/

Закон за държавата е, че държавният служител е важен – това са хора, които са поднесли на човечеството безсмъртието на душата си и в името на държавата могат да лъжат ближния, да крадат държави, тъй като техният морал и спасение е националният интерес.

Извод: Националната сигурност е такъв приоритет, че оправдава използването на всички средства. (тази теза е изказана 11 години преди Игнацио Лойола в Йезуитския орден)4.5. Томас Хобс (1588-1679), /”Левитан”/ - първият висшист политолог, първия труд на

английски език.В “Левитан” въвежда идеален модел на държавата, който съпоставен с действителността дава възможност за оценка. Има естествено състояние на обществото, при което индивидуалните права и свободи не са ограничени и всеки прави това, което иска. Но това състояние се определя като анархия, а индивидуалната сигурност – отсъстваща.Модел на Томас Хобс:

Силна държавна власт. Гражданите се съгласяват на ограничаване на естествените им права и свободи в полза на държавата. Тя поддържа съвкупност от органи. Срещу това държавата гарантира спазване на основните права и свободи /идея за съотношение демокрация-сигурност/.

Недостатъци на държавата:1. гарантира правата на болшинството, а не всички;2. не за всички е поравно.

Моделът на Хобс визира преодоляване на анархията и решава въпроса за легитимността на властта. Индивидуалната сигурност е обща сигурност. От естествено състояние (война на всеки срещу всеки) се преминава към обществото на представителната демокрация, където отношенията се определят от обществен договор. Хобс разбира, че отношенията на анархия могат да се регламентират (подредят) в хегемонна структура. Такава държава, според него, трябва да бъде Велиокобритания.4.6. Хуго Гроции (1583-1645), /три трактата “За правото на трофей и плячка” “За правото на

3 Християнството е доминираща ценностна система в религията и политиката. Нормите за поведение идват от християнския морал (10 Божи заповеди), този морал е задължителен за всички. Човек се ражда в грях и с безсмъртна душа и задачата му е да спаси безсмъртната душа чрез изкупление на греха.

44

войната и мира”, “За свободата на моретата”/Идеи:

Външнополитическата дейност може да се осъществява чрез привличане на частни лица към икономически институции и организации

Войната е правомерно средство на политиката, когато е война срещу окупация, агресия или за естествени права (право на развитие, територия и оттук значението на географските фактори за икономиката). Така Хуго е предвестник на геополитиката

Има възможност да се изградят механизми за регламентиране на държавните отношения, което да ги предпазва от крайности. Такъв механизъм може да е МП. Държавите съгласуват волите си чрез договор и създават норми, които като ги спазват променят МО. Днешните МО са резултат от минали действия.

4.7. Карл фон Клаузевиц (1780-1831), /”За войната”/ Схващане, че военният елемент в националната сила е вторичен спрямо политическия,

т.е. военната сила не винаги е достатъчна, следователно военните цели се постигат с военни средства, а политическите с политически. Войната е продължение на политиката с други средства и е резултат от политически решения. Войната е обусловена от потребността от оцеляване на държавата Подчертава значението на сигурността за държавата, следователно развитие на военното изкуство.

Икономически бедната държава е слаба, а икономически силната държава е сила. Следователно от значение са социално-икономическите измерения на националните възможности и сила.

Подчертава значението на обединяващи призиви като “Свобода, социално равенство....”, а социалното единство е сила.

Тема 9: Управление на външнополитическата дейност на държаватаВъншнополитическата дейност се извършва и управлява на високо държавно ниво. Управлението е характеристика и процес, който се извършва от органи със съответните компетенции. Като правило МВнР няма правомощия да формира външната политика. Това е от компетенциите на МС, който определя целите на външнополитическата дейност и ги помества в национална стратегия. В зависимост от субектите на управление и селекцията на интересите управлението бива:

45

1. стратегическо – влиза в компетенциите на МС2. тактическо 3. оперативно.

Управленското поведение на МВнР започва с оформяна на подцели (идеята,че една цел като конкретизация на националния интерес не подлежи на еднократно постигане.Ц = Ц 1+ Ц 2.................Цn (подреждането се извършва съобразно наличните ресурси във времето – съществува взаимна обратимост на цели и средства)

Във всяка ситуация съществуват повече от два фактора, които действат нееднозначно. И оттук:А = В (В1+В2) +С (С1+С2)Целите са причина за ВП дейност и съответно постигането на цел В и С води до съвместно постигане на цел А, която е сумиран резултат.

Управлението включва:1. ВП цел е състояние към което обектът счита възможно да се доближи.2. Задача- състояние, за което има възможност да се постигне, но и “трябва” да се постигне3. декомпозиране – МБнР.4. идеал – желано състояние към което се стреми субекта, но той е в хоризонта, далечна

переспектива. Управлението на външпнополитическата дейност е целенасочена дейност, която е акт-решение. Когато субектът е МВнР, по условие решението се взима от министъра. Съобразно устройството той делегира правомощия на свои заместници или на средния управленски състав. С издаване на заповед за делегиране на права. Необходимо е разумно съотношение между права и възможности (4:6), (3:7).

Тема 10: Управление на външнополитическата дейност 2Външнополитическото решение като акт се свежда до избор между алтернативи. Предполага се по условие, че той е най-добрият избор (решаване на задачата min-max=optimum – реалисти). Изборът се прави от компетентни органи, които осъществяват непрекъсната дейност. Стратегиите и оперативното управление са продукт на организации с постоянна дейност. МВнР произвежда управленчески продукт и алтернативи – следователно се улеснява извършването на избор и се предпоставя вземането на решение. Външният министър не се запознава с цялата информация, но разчита, че всички алтернативи и възможности ще му се предоставят. *Значение за тази дейност има мотивацията на персонала и специалистите, работещи в тази област.

Цел-решение-действие2. Характеристики на вземане на ВПР

2.1. неопределеност – породена е от динамичност в международната система и наличие на риск. - Държавите се водят от своите интереси и всяка държава по условие полага грижи на

най-добър стопанин за обществото си. - Националните интереси се приоритет номер 1, следователно съществува конкуренция по

между им и надпревара за ресурси.- Процеси, които не възникват между държавите в световната икономика, където главен

46

субект са ТНК. Корпорациите влияят различно върху страните. - Отношения между обществата – информационно-културно влияние, което оказва

въздействие върху взаимното възприятие.

Когато държавата не е главен субект в отношенията с другите държави се затруднява взимането на решение.

Преодоляване на неопределеността Увеличаване на ресурсите – повишаване възможността да понася неблагоприятните

въздействия и неопредлеността, т.е. малък риск и гарантирани минимални изгоди. Държавата търси синергетичен ефект (гръцки) – съвместното действие носи по-голям резултат

от сумата на отделните действия. Следователно има две възможни тактики на поведение от гледна точка на управлението (целящи резултати):

- високо равнище на информационно осигуряване, което предполага подкрепа на органите за събиране на информация (легална и нелегална). Недостатък: сложно е не само заради средствата, но и заради времето (необходими са около 10-15 години).

- Съюзяване – формално и неформално – намалява се неопределеността в развитието на държавата и нараства предсказуемостта.

2.2. риск: - колкото и да се е преценявало изборът може да се окаже и не най-добрия.- набелязаната цел може да се окаже недостижима.

И в двата случая страната губи – преки загуби (щети), непреки загуби, пропуснати ползи.

2.3. емоционален елемент. По правило държавите като субективен фактор възприемат взаимодействията си с външната среда емоционално и психологически. Някои държави се страхуват от външното и се стремят към изолация. Възпроизвежда се устойчивото усещане за несигурност и неопределеност в собственото си съществуване – ИЗОЛАЦИЯ, ОБЩЕСТВЕНА ФРУСТРАЦИЯ. (“Светът е страшен, да не се занимаване с него”). От гледна точка на възможностите да поемат неблагоприятни въздействия се определят следните състояния:

а) чувствителност към това какво става във външната среда, защото ставащото рано или късно ще им се отрази. Държавата разполага с възможности да пореща и компенсира нежелани въздействия. Оттук следва идеята за взаимозависимост.

Б) Държавата неизбежно е обект на неблагоприятни въздействия и преодоляването им е скъпо. Тази уязвимост може да се градира във висока степен на зависимост, което ограничава свободата на волята или оптимизма, че може да се постигне нещо със свои сили.4

Решението се взима поради необходимост, но то не е еднократен акт поради съществуващата неопределеност във външната среда, следователно промяната в ситуацията налага необходимостта едно решение да се продължи, видоизмени или отмени. Възприятието е, че налагането на промяна в поведението е проблем. (промяната в ситуацията = проблем). Това предполага вземане на решение – действие или бездействие. Управленската дейност е субективна и свързана с оценка на информация, която не винаги е добре обработена.

Проблемна ситуация – съчетаване на обстоятелства, които субектът счита, че засягат непосредствено неговите интереси. Част от определянето на съдържанието на проблема е дали той е само “наш” или подлежи на други, т.е. подлежи на многостранно разрешаване (синергетична основа). Проблемите често подлежат на решаване, разрешаване, “снемане” (преоценка, че това не е проблем). Проблемът не винаги е нещо лошо. Той може да бъде и нова възможност. Един от критериите за качествено управление е точната оценка на ситуацията – заплаха-възможност. Управлението е

4 Управлението е специфично като дейност, в чиято основа е планирането.

47

непрекъснат процес, който се състои от поредица от решения. Структура на взимане на решение, когато субектът се изправя пред една ситуация. 1. Регистриране наличността на ситуация2. Събиране и обработка на информация – тя формира субективното възприятие за проблема на

равнище обща представа; тя е неформална оценка, но предопределя по-нататъшната дейност. Във външната дейност съществува функционално разделение където тази информация се оценява. Резултат – оценка – това е становище отчет, докладна записка. Тук се определя дали ситуацията е негативна или е възможност, дали е в рамките на допустимито и дали нещо се променя.

3. Очертаване на алтернативи за развитие плюс възможностите за развитие на различните алтернативи. Оценяват се постиганатото и се прилага цената за всяко отделно постижение.

4. Взема се решение – съставя се протокол, подписва се, отразява се в стенограма.5. Изпълнение – управлението е и контрол дали се изпълнява добре взетото решение. Този

контрол е оперативен – включва среден и низш ръководен състав; самите изпълнители.6. Потвърждаване, корекция на решението или вземане на ново решение (обратна връзка).

Втората важна част по повод външнополитическите решения – не са свързани с действие, а с поредица от действие, т.е. става дума за избор на поведение. Когато се решава какво да се прави, се решава и какво няма да се прави. На ниско оперативно равнище всеки служител взема решение, но е необходимо структуриране и централизиране.Външнополитическото решение първо организира във времето и по предметен признак външнополитическата дейност. Това са много решения, следователно много действия. Второ външнополитическото решение е задължително. 3. Форми на организация

3.1. планиране – действие, присъщо на социалните високо организирани системи, отворено към бъдещото и става за осъществяване на решение напред във време. Използване на планирането във външнополитическата дейност започва през 1940 – планиране на военна кампания. Иначе през 1942 год. (Дж.М.Кейнс – Документи за следвоенното устройство на света) - възможност за глобално регулиране на МИО. Това е първата прогноза в рамките на държавния апарат и се използва компютър. Реално през 1947 се прилага в САЩ като са организирани структурни звена. През 1979 в България е организирана група за планиране (Дирекция по планиране). 3.1.1. Видове планиране:

а) партисипативно планиране – субект на МВнР – то определя дела в бюджета (т.е. ресурсите човешки и материални), необходим за издръжка за дейности в страната и извън нея. Определя задграничните присъствия. Като тип планиране е проактивно (изпреварващо).* Проактвиното планиране е изпреварващо планиране като страмежът е увеличаване на благоприятните възможности и подобряване на външните условия.

Резултати-цена = оптимумПри планирането на външнополитическата дейност високият риск се оправдава от високата печалба. Залозите са големи, защото и търсените резултати са големи. Ключов момент в проактивното планиране е прогнозирането. Проактивното планиране е процес, извършващ се в рамките на МВнР като участват всички функционални звена (отгоре-надолу). Определят се:

1. задачи и цели – определят се от ръководителя2. разпределение по региони

48

3. планиране на ресурси и развитие на целите.Това планиране е стратегическо. Обхваща период от 5-7 години. Обхват: съвкупността от външнополитическите действия, осъществявани от един субект, която включва 90% оперативна дейност (поддържане дейността на ведомството).Във всяко планиране има нормативен елемент:

– има краен срок, – планът е ограничен във времето, – включва последователност от действия, – предвижда ресурси.

Външнополитическият курс не е еднократен акт на действие, а последователност от действия, като тя съдържа в себе си определени приоритети. Във всеки момент държавата е готова да жертва едни цели за други, които счита за по-важни.

3.2. Прогнозиране3.2.1. Характеристики:- Работи с по-висока степен на неопределеност за разлика от плана. - Прогнозата не винаги има определен хоризонт и не съдържа воля за действие на

дадената страна. - Прогнозата, за разлика от плана, няма задължителен характер. - Прогнозите се съставят в няколко варианта поради това, че параметрите са ограничени. - Прогнозата не покрива плана за действие. - Обикновено обект на прогнозирането е поведението на другите, външната ситуация. - Прогнозата се актуализира при постъпване на нова информация с пет години напред. - Прогнозите не фиксират цели, задачи и средства за тяхната реализация. - Това е работа на плана. - Лошата прогноза предпоставя лош план. 3.2.2. Функции:- назависимо от очакванията прогнозата ориентира за тенденции в света и вариантите за

тяхното развитие.- Комуникативна функция - изработването на прогнозата предполага сътрудничество

между разнообразни структури и звена. Поощрява се свободното общуване.- Евристична функция – кара държавните служители да мислят нетрадиционно; обект на

прогнозиране не са обичайни действия.- Нормативна функция – от прогнозите се извеждат стратегически цели на

външополитическата дейност. Прогнозирането е дългосрочно и служи за дългосрочно планиране.

Прогнозите не са план, но предизвикват определени решения по повод на риска, който като критерии ще се заложи при взимането на решение.

3.3. Понятие за риска – определяне величината на риска. Изразява чрез обективна и субективна вероятност.

/Пример: Обективното възприятие е “България е необходима на НАТО”; Субективна – С. Паси/. Като правило обективната вероятност е неизбежна, а субективната е неизбежа или избежима (нелоялно поведение към организацията, началство).

– Реакция на риска – зависи от това дали се възприема като заплаха или възможност за изгода. Рискът се използва и за стимул в дейността на служителите.

– Избор на риск – величината на риска спрямо целта, доколкото една цел може да се постигне с различна степен на риск.

Вземането на външнополитическото решение е рационален процес, защото:

49

1. приема се,ч е външнополитическото решение в най-висока степен е продукт от целите и интересите.

2. вземащият решение адекватно възприема ситуацията (разполага с информация)3. вземащият решение правилно е схванал възможните алтернативи или възможностите за

действие.4. тези алтернативи са оценени чрез възможните изгоди или неизгоди (приходи и разходи за

всяка алтернатива).5. взема рационално решение на базата на рационални очаквания, което най-добрата

алтернатива. В процеса на действие външнополитическият субект се учи от грешките на другите и от собствените. Външополитическата дейност има вградена възможност да се коригира съобразно промените в обстоятелствата (нещо като автопилот).

4. Фактори за външнополитически решения4.1. личност – притежава висок обем управленски компетенции. Върху поведението им влияят

прдстави, отношения, ценности, убеждения, идеологии. Личността като правило взима решение на базата на аналогии. Личността минимизира риска и запазва статуквото.

4.2. вътрешни – тип режим, национални цели, възможности, средства, роля на общественото мнение.

4.3. външни – структура на международната система, доминираща ценностна система в МО, текуща ситуация

4.4. кризи – решенията се взимат в условията на голямо напрежение и риск и недостатъчно време. Това води до неправилни решения, а те до национални загуби.

5. Типове външнополитически решения (ВПР) – ВПР се взема колективно, групово и се носи групова или колективна отговорност. При вземането на решения това е необходимо за избягване на грешни и опасни решения. Цел на МВнР е да създаде система на управление на външнополитическата дейност с филтри, коиото да намалят субективизма, предубедеността, недобросъветността, егоцентризма и враждебността. Това се осъществява чрез:

- избягване на авторитарното ръководство на Министерството - ясни критерии за подбор на работещите в министерството и тяхното кариерно развитие- субсидиарност – всеки проблем се решава на равнището на което е възникнало. Това

изисква разпределение на компетенциите и отговорностите.- ясно формулиране на задачите на всеки отдел и на министерството като цяло.

6. Критерии за качество на системата- запазване на националното единство – външнополитическата дейност не трябва да е

залог за вътрешната стабилност и трябва даосигурява такива условия, които да не застрашават обществото.

- сигурност – оцеляване спрямо външната среда- дали външнополитическата дейност запазва статута на страната в МОб. и ролята й в

света. Тези три образуват приемливата външнополитическа дейност, т.е. МВнР добре си върши работат, ако покрива тези три критерии.

Втора група критерии са ситуационните критерии:- в отношенията с други държави да създава и избягва прециденти (преговори при

разрешаване на конфликти)- по правило държавите се стремят да запазят дадена ситуация от промени. Промяната

носи риск, а той е проблем, следователно започват нови решения.- Държавите съществуват в МО, където има норми, които се спазват (Международно

право).

50

Особеността на управлението на ВПД е, че това е непредписана функция на политическия елит, изпълнявана от него, това е индуцирана функция на Изпълнителната и законодателната власт. Като качество на управление оценката е задължение на изпълнителната власт или на министъра на външните работи. Оценката за адекватността на външнополитическото решение е компетенция на законодателната власт и на избирателите, а отговорността е на равнище Изпълнителна власт. Има само два случая през последните 53 години, когато заради външнополитическо решение е гласуван вот на недоверие от законодателната към изпълнителната власт.7. Съпоставка с практикатаВместо идеален процес има рационално рутинна бюрократична практика. Информацията винаги е непълна. Ясното и прецизно формулиране на националните цели се конфронтира от криворазбрани национални интереси, от бюрокрацията и личните интереси. Има неизчерпателен анализ на алтернативи. Човек може адекватно да оценява само от 3-7 променливи и оттук неизчерпателността на анализа, т.е аналитичният потенциал се свежда до аналитичния потенциал на малък брой хора. Изборът на оптимален вариант най-често е в рамките на изпълнителнат авласт и е резултат от пазарене. Това, че целите са прецизно формулирани и мобилизират обществена подкрепа всъщност се свежда до послание до медиите, което показва, че решенията не подлежат на точно изразяване. Контролът върху изпълнението се свежда до отлагане на по-трудното и по-сложното. Преоценки и корекции – в действиетелност формални и повърхностни и закъснели. Дипломатическото ведомство следва да се разглежда като организация. Следователно дейността му е поведение на организация и тя не съвпада с въшнополитическата дейност както внушават реалистите. Аргументи:

- работещите в сферата на външнополитическата дейност са група, посветили се на специфична професионална кариера. Те са затворена общност, подбрани и повишавани по специален начин.

- Тази група от хора притежава уникални социално-властови ресурси. Като закон собствените интереси и тези на организацията са на първо място и са оцеляване, експанзия, намеса в националния процес. Следователно съществува нежелание да се предоставя висококачествена информация на други министрества. Информацията се третира като властови ресурс и се задържа.

- Тази организация е йерархична – наличие на вътрешно съперничество меджу структурите (нелоялна конкуренция). Следователно няма единно поведение и изпълнение.

- Поведението във външнополитическата дейност означава, че групата се стреми да свежда всчико до лесни и оперативни процедури.

- Управлението на ВПД се характеризира с превъзнасяне значението на секретността – затруднява комуникацията и прогнозирането.

Чрез избирателния процес външнополитическата дейност е израз на общата воля, т.е. продължение на електориалния процес.

22. ИСТОРИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА ТЕОРЕТИЧНИТЕ ПРЕДСТАВИ ЗА ВЪНШНА ПОЛИТИКА. ИСТОРИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА ТЕОРЕТИЧНИТЕ ПРЕДСТАВИ ЗА ВЪНШНА ПОЛИТИКА

1. Обща характеристикаТВП започва да се развива през втората половина на 30-те години на 20 век. Първите теоретични представи са групирани в История на дипломацията, право, икономика. Необходимостта от самостоятелно развитие възниква първата половина 40-те, когато за страните от Антихитлеристката коалиция е важно устройството на света след войната. 1943 се появява

51

понятието международна интеграция (следвоенно сътрудничество в страните от Средиземноморския басейн) и глобален модел на следвоенния свят (Джон М.Кейнс). Март 1945г. - първи прогнози – Анивак (система за изследване). През 40-те години започва развитие на обща теория на международната система. (...................). Успоредно се развиват математически методи в икономическата наука (М.Щерм, Фон Нойман, Пол Инг). По-късно са наречени иконометрика. Понятието време като икономическо време е заложено от Виксел и Парето. От значение е книгата на Ханс Моргентау “Политиката между нациите” – представител на школата на реализма. В средата на 60-те се развива систематично виждане за ТВП (Спрайкмен, Харауд и Маргарет Спрау – външната среда, която формира външната политика). По правило целта на ТВП се свързва с нуждите на държавната външна политика. 90% от ресурсите за изследване на ТВП са държавни поръчки или смесени (фондация Рокфелер, Форд, Карнеги). Естеството на държавния интерес води до закриване на тези поръчки и в началото на 50-те години се слага край във формирането на институционални структури за изучаване на ТВП. 2. Етапи в развитието на ТВП и МОЕтап 1: втората половина на 20 векСоциализация и бихейвиолизация (психологизация) Социализацията – ТВП възприема идеята за познаваемост като ударението се поставя върху политическото действие като еднократен акт (събитие, изучаване от науката ивентология) и дейността като постоянно действие. Подчертавайки съзнателността на действието (защото действията се извършват от хора) субектът се ръководи от:

4. интереси;5. представи;6. стереотипи.

С целенасочено действие върху субекта може да се оказва въздействие, което води до желано поведение. Субектът се разглежда като йерархична организация в рамките на която има механизми за постигане на обща воля и единодействие чрез отчитане на мотивите. На конфликта се гледа като на състояние, което може да се управлява, контролира, разрешава. Социализацията въвежда две понятия за рационалност и рационални очаквания. Въвежда и системния метод за анализ. Психологизацията – дава възможност действията да се изразят в две категории:

4. действие-противодействие5. стимул-реакция.

Идеята е, че ако при едни и същи условия един субект реагира по даден начин, то може да се предвиди при настъпване на дадените обстоятелства как стандартно би реагирала държавата. Създават се база данни с типови реакции: ако при ситуация А n-на брой държави са реагирали по даден начин, то се прогнозира как реагира тази държава. Така за отделни личности-лидери се изготвят бази данни (досиета), които са канали за въздействие, с което се влияе върху поведението на една държава. Психиологизацията отчита влиянието на общественото мнение и масите (ако един лидер няма обществена подкрепа е слаб, следователно слабо управлява и следователно целта е как да се получи или не подкрепа; средство – пропаганда) Етап 2: започва в началото на 70-те в резултат на дебати; етап на синтезСинтезът води до адаптиране на политическия реализъм и формиране на нови школи. Създават се обеми свързани бази данни за прецизно моделиране на процеси в държавата. Те са съвършени, глобални. От края на 70-те големите държави са големи и в политиката си!!!!!!!, защото разполагат с голям брой стандартизирани ситуации, прогнози и възможности за лавиране, следователно водят печеливша външна политика. ТВП е ориентира към практическо приложение.

6. Школи в ТВПСъществуват три школи:

5. китайска – 8-3 век пр.н.е.6. индийска – 6-3 век пр.н.е.7. европейска (древногръцка) – 5-3 век пр.н.е.

Формират се и някои други идеи за външната политика, съдържащи се в християнството и исляма.1.Китайска – Лао Дзъ, Сун Дзъ, Конг Фу/ три направления:

стремеж да се установят стандартни външнополитически ситуации с решения. Идеята е, че за всяка ситуация има най-добро решение – стратегема. До 3 век пр.н.е. са описани 36 ситуации и решения. Всяка стратегема се изразява с до пет думи. Пример: умното решение е да се оставят две сили да се конфронтират, а ние да балансираме.

Значението на информацията и организирането на служба за събиране на информация (Сун Дзъ) значение на мобилизирането на широка обществена подкрепа за външнополитическо действие – следователно

техника за постигане на превъзходство. 2. Индийска школа – Кау Тиля (по времето на Буда)

значение на съюзите и коалициите за увеличаване на собствената сила всяка външнополитическа цел има най-ефективно за нея средство – следователно идея за съответствие между

52

цел и средство. Християнство – принципите силно се влияят от ценностната система, религии, които са плуралистични. Християнството развива определени схващания за външната политика – политическите отношения са резултат от промисъл или воля Господна. Резултатите са предопределени. Човешките общности се делят на две – правоверни и неправоверни. Главна функция на човека е експанзията на християнската ценностна система. Християнството в лицето на Августин Блажени (в днешна Либия) въвежда понятието “справедлива война”, което се възпроизвежда от нерелигиозни течения. Ислямът утвърждава четири вида “справедлива война” – две задължителни и две, резултат от стечение на обстоятелствата. Християнството не допуска несправедлива война за разлика от исляма. Според исляма несправедлива война е войната за смяна на властта, династията.3. Европейска – съществува висока степен на респект към нея. За истина се приема казаното от Аристотел и Платон. Атинската република (разделението на властите) се възприема като модел за създаване на САЩ.

7.1. Тукедит – 471-400 г./”За Пелопонеската война”/ Войната е естествен продукт на отношенията между хората, а не резултат от божията воля (Зевс) Установява повторяемост на войната – следователно тя е основна форма на МО и средство на външната

политика и отношенията между полисите. /редуване на война-мир-война/ За всяка война има причини. Въвежда разграничаване между повод и причина, както и между явни и

скрити причини. Счита, че има една основна причина Идея за екстраполация на събитията – това е първата форма на предсказание и предвиждане /ако нещо се

е случило 100 пъти, ще се случи и 101-ви път/. Пример: война между два двата съюзи – атиняни и спартанци. Причината – борба за надмощие и установяване на хегемония (по ново му промяна на съотношение на силите). Повод – опасения на атиняните, че спартанците ще достигнат тяхното военно-политическо превъзходство и ще се измени съотношението на силите. Спарта възприема програма за бързо нарастване на военно-морска мощ. Атиняните увеличават пехота ти си и търсят съюз със Сицилия. Това е първата надпревара във въоръжаването. Субективната оценка и опасенията, че спартанците напредват ги изправя пред дилемата или да приемат това положение или да се бият. Войната започва с цел да се предотврати нежелано развитие. Обобщение: Тукедит описва 1). външнополитическо поведение подобно на Паумерстън и Чърчил “баланс на силите.

2). Похвати на дипломацията – съюз-контрасъюз.3). Значение на наличието на стратегия за последователна външна политика

/предимство на проактивното спрямо реактивното, т.е. творене и изпреварване на събития вместо реагиране/.4). Външнополитическите актове са провокирани от съображения за чест и

достойнство и са резултат от нагласите и волята на политическите лидери.5). Субективното е породено от политически явления и събития.6). Значението на силата на държавата за външната й политика – при отсъствие на

доминираща сила, която да определи параметрите на МО, силните правят това, което им дава силата, а слабите възприемат това, което им се налага. *Принос към политологията: връзката между демокрация и сигурност.

- при завоевателна война – объркване в системата- при отбранителна война – консолидиране на националните усилия и пълноценно функциониране на

институциите на демокрацията.7.2. Платон и Аристотел – нищо ново в сравнение с Тукедит7.3. В Древен Рим е възприето изцяло гръцкото наследство. Една от римските сентенции за съотношението на

силите “Господ е на страната на големите батальони”7.4. Николо Маккиавели (1469-1527), /”Принцът”/ – Европейски Ренесанс5

Предлага светът (МО и ВП) да се гледа какъвто е, а не какъв би трябвало да бъде /идеализъм-реализъм/. МО и ВП не са продукт на Божествена воля, а резултат от естествен стремеж за оцеляване. Следователно

отношенията между държавите са отношения на съревнование, стремеж за превъзходство, борба за сигурност с цел увеличаване на собствената сила. Следователно държавната политика се изразява в натрупване на сила. /Реализъм приема философията “ако искаш мир, готви се за война”/

Закон за държавата е, че държавният служител е важен – това са хора, които са поднесли на човечеството

5 Християнството е доминираща ценностна система в религията и политиката. Нормите за поведение идват от християнския морал (10 Божи заповеди), този морал е задължителен за всички. Човек се ражда в грях и с безсмъртна душа и задачата му е да спаси безсмъртната душа чрез изкупление на греха.

53

безсмъртието на душата си и в името на държавата могат да лъжат ближния, да крадат държави, тъй като техният морал и спасение е националният интерес.

Извод: Националната сигурност е такъв приоритет, че оправдава използването на всички средства. (тази теза е изказана 11 години преди Игнацио Лойола в Йезуитския орден)7.5. Томас Хобс (1588-1679), /”Левитан”/ - първият висшист политолог, първия труд на английски език.В “Левитан” въвежда идеален модел на държавата, който съпоставен с действителността дава възможност за оценка. Има естествено състояние на обществото, при което индивидуалните права и свободи не са ограничени и всеки прави това, което иска. Но това състояние се определя като анархия, а индивидуалната сигурност – отсъстваща.Модел на Томас Хобс:

Силна държавна власт. Гражданите се съгласяват на ограничаване на естествените им права и свободи в полза на държавата. Тя поддържа съвкупност от органи. Срещу това държавата гарантира спазване на основните права и свободи /идея за съотношение демокрация-сигурност/.

Недостатъци на държавата:3. гарантира правата на болшинството, а не всички;4. не за всички е поравно.

Моделът на Хобс визира преодоляване на анархията и решава въпроса за легитимността на властта. Индивидуалната сигурност е обща сигурност. От естествено състояние (война на всеки срещу всеки) се преминава към обществото на представителната демокрация, където отношенията се определят от обществен договор. Хобс разбира, че отношенията на анархия могат да се регламентират (подредят) в хегемонна структура. Такава държава, според него, трябва да бъде Велиокобритания.7.6. Хуго Гроции (1583-1645), /три трактата “За правото на трофей и плячка” “За правото на войната и мира”, “За

свободата на моретата”/Идеи:

Външнополитическата дейност може да се осъществява чрез привличане на частни лица към икономически институции и организации

Войната е правомерно средство на политиката, когато е война срещу окупация, агресия или за естествени права (право на развитие, територия и оттук значението на географските фактори за икономиката). Така Хуго е предвестник на геополитиката

Има възможност да се изградят механизми за регламентиране на държавните отношения, което да ги предпазва от крайности. Такъв механизъм може да е МП. Държавите съгласуват волите си чрез договор и създават норми, които като ги спазват променят МО. Днешните МО са резултат от минали действия.

7.7. Карл фон Клаузевиц (1780-1831), /”За войната”/ Схващане, че военният елемент в националната сила е вторичен спрямо политическия, т.е. военната

сила не винаги е достатъчна, следователно военните цели се постигат с военни средства, а политическите с политически. Войната е продължение на политиката с други средства и е резултат от политически решения. Войната е обусловена от потребността от оцеляване на държавата Подчертава значението на сигурността за държавата, следователно развитие на военното изкуство.

Икономически бедната държава е слаба, а икономически силната държава е сила. Следователно от значение са социално-икономическите измерения на националните възможности и сила.

Подчертава значението на обединяващи призиви като “Свобода, социално равенство....”, а социалното единство е сила.

3.3. ОСНОВНИ ШКОЛИ И ПОДХОДИ КЪМ ИЗСЛЕДВАНЕТО НА ВП И МООСНОВНИ ШКОЛИ И ПОДХОДИ КЪМ ИЗСЛЕДВАНЕТО НА ВП И МО

Характеристика на политически идеализъм и политически реализъм1.Политически идеализъм-светът се схваща не какъвто е, а какъвто трябва да бъде-елементи на детерминизъм-това, което трябва да стане, ще стане- елементи на месианизъм- за промяна на света и устройството му, “правоверни срещу грешници”, (=САЩ) , “нов световен ред”, с ново правителство, принципи, практики, =>ще се установи вечен мир=>засягат глобална намеса-“който не е с нас, е против нас”=>силно конфронтационни политики, винаги има враг-14-те точки на У.Уилсън

54

-Лок и доктрината на Гроций=>естественото право и либерализъм=>значението, което п.и. отдава на МОр2. Политически реализъм-МО се регулират от закономерности, които могат да бъдат установени, ако се разгледа ИМО, т.е предлага се нещо старо, утвърдено-ВП е визуална и установима и всеки процес си има причина-п.р. претендира за научност, като продължител на традиция:

1-во-Realpolitik2-ро-традициите от Просвещението-Макиавели, Лок=>приемственост с антични традиции(Аристотел)

-държавите във ВП имат общо-тяхната ВП може да се изучава=>може да им се въздейства-във ВП Д се ръководят от националните си интереси, които са динамична и развиваща се категория, схващана чрез националната сила=>-МО са отношения на съревнование не заради хората, а защото всяка Д се стреми към превъзходство и стимулира увеличаването на националната сила.

идеализъм - реализъм

идеализъм реализъм

База за сравнение

Човешка природа Алтруизъм, сътрудничество Егоизъм, конкуренция

Глобални условия Взаимозависимост Анархия и самоподпомагане

Политическа концепция Борба за принципи Борба за власт

Главна грижа Глобални интереси Национални интереси

Философска оценка Оптимистична Песимистична

Фокус Нормативен-какво трябва да бъде Емпиричен-какво е

идеализъм реализъм

Предписания/виждания Да се прави това, което е правилно Да се прави това, което е необходимо

Моралните норми са над суверенитета Суверенитетът е ненарушим

Ако искаш мир, готви се за него чрез изграждане на международни институции

Ако искаш мир, готви се за война

Води преговори, вместо да воюваш, но отчитай провала им

Води преговори, вместо да воюваш, но воювай, вместо да рискуваш да загубиш важни позиции

Националната сила трябва да се ограничава чрез международното право

Националната сила трябва да се увеличава

Международната интеграция се поощрява

Ограничаването на националната автономия и позициите на държавата не се препоръчват

Сравнителен анализ

Школи:(А)идеализъм (B)реализъм Подходи:(C)плурализъм (D)глобализъм

55

Критерии за сравнение (според всяка школа/всеки подход):(1)доминиращ субект(S) на МО (2)какво представлява субектът (как го определят, що е то?)(3)оценка на поведението на субекта (какво прави, как го прави)(4)схващания за приоритетите в МО

А1: +държава+недържавни формированияА2:+S е йерархично структуриран: 1-държава(Д)-образец; прогресивна; световен лидер 2-най-верни съюзници 3-последователи, ученици, симпатизанти...4...(1,2,3,4,-нива в йерархията)+структурата на другата страна е същата (презумпция-враг) /1-главен враг;2-съюзници;3-последователи/+лидерите общуват помежду си; идея-да се опосредства взаимната конфронтация;+неопределилите се -най-лоши, защото пораждат съмненияA3:+поведението се оценява от гл.т. приноса за крайната победа; оценката се дава от лидера+крайната победа е императив, в името на който трябва да се жертва всичко+световният мир –следствие от очакваната победа; победата-следствие от мобилизирането на ресурси+чрез дипломацията се постига разширяване на 3 и 4 ниво в йерархията (различни коалиции и форми на зависимост)А4:+конфронтация=>победа, защото -стабилността е временна -конфликтите се регулират, но не се разрешават =>желани са (другата страна няма да се предаде)+подготовка за решаващата битка =>ескалация във въоръжаването, т.е.налице са голям риск и малка печалба;

B1:+ДB2:+Д е единно, хомогенно цяло+изпълнителната власт (и.в.) – съвест и мандатоносител на нацията; действа в името на националните интереси+Д има единна и последователна ВП; когато се появят разногласия в рамките на и.в., механизмите ги изглаждат+недържавните S могат да оказват въздействие, но то е незначително, защото се асимилира (когато засяга съществени въпроси, въздействието се влива в общата политика, а когато засяга маловажни въпроси, и.в. го игнорира)+ВПД на едно правителство е представителна за националните интереси и подчинена на реализирането им =>винаги е национално отговорна и полезнаB3:+ВП е рационална, доколкото държавната администрация е рационален S6 (критерий за рационалност е положителното решаване на “ min - max ” задачата -минимизиране на разходите, максимизиране на изгодите)+изборът може да не е най-добрият, но трябва да е приемлив+приема се, че държавната администрация съвестно и точно дава оценкаB4:+национална сигурност-приоритет №1 -“голяма политика”, “малка политика” / към “голямата политика” – национална сигурност, вкл.военно-стратегически въпроси, конфликти, въоръжена сила; “голямата политика” предполага големи разходи=> -всички разходи, необходими за №1, се правят, -“малката политика”, т.е. останалите сфери, се бюджетират на принципа “колкото-толкова”(колкото остане)

6 Рационални решения и поведение има когато целите са формулирани в резултат на: 1. оценка на възможните алтернативи на развитието на ситуацията и поведението на другите Д,2.оценка на собствените възможности, 3.оценка на наличните ресурси, т.е. когатоизгодите>разходите

56

C и D –нови подходи, чиято цел е да модернизират вижданиятаС влиза в дискусия с В=>политическият плурализъм е известен още като “неореализъм”C1:+Д+недържавни S > ТНК- имат собствена външна дейност, използват държавния потенциал за своите цели -много ТНК имат сила, по-голяма от тази на Д (технологични модернизации, революции;ТНК превъзхождат Д, защото: не са подложени на избори, решенията се взимат бързо, тъй като има голяма концентрация на власт, висока мобилност на ресурсите, ясно формулиране на интересите, стратегическа визия, кредитна сила) -ТНК въздействат върху световната политика и икономика >институции и организации (ЕС, НАТО)С2:+Д не е хомогенна, а е съвкупност от ведомства и учреждения, които са подложени на различни влияния, социални и политически групи, групи за натиск...+ отношенията между ведомствата в и.в. са на съревнование (за разпределение на влияние и ресурси, бюджет); съгласие се постига веднъж годишно-при подготвяне на бюджета; + ВП е резултат от действията(които не са еднопосочни) на различните държавни структури /министерства, президент, опозиция/С3:+Д във външната си дейност не е рационален S; +всяко ВП решение е резултат от конкретно съотношение на силите, от съчетаване на различни социални, политически и др. интереси=>всяко решение е предпоследно; няма последователна ВП (комбинираните интереси доминират над националните)+оценката не е задоволителнаС4:+икономически, екологични, демографски проблеми (интерпретират се като по-важни от стратегическата стабилност и военно-политическите въпроси) Глобализмът представя ново виждане за МО (последната ¼ на XXв.). Изхожда от обстоятелството, че се формира нов тип общност-глобален свят, в който държавите имат общи проблеми, за решаването на които се изискват общи действия. Определят се рамките на поведение и възможностите на държавите.=>D1:+световната система-базисно понятие (генезисът на световната с-ма – в резултат на Великите географски открития, първоначалното натрупване на капитал, индустриалните революции=>); по произход тя е европейска, а по същество-капиталистическа; характеризира се като динамична, развиваща се, цялостна;+за отделната Д оцеляването е следствие от функционирането на системата=> световната система въздейства върху битието и поведението на Д и недържавните S на МОD2+от гл.т. на структурата на системата, -МО трябва да се схващат в процес на развитие, да се отчита историята (настоящето е продукт на миналото) на отношенията, тенденциите.../някои Д успяват да се възползват в по-голяма степен, отколкото други, а -с-мата възпроизвежда неравнопоставеността в развитието -развитието -на отделната Д – резултат от избор на нац. стратегия -на системата-изисква пълноценното функциониране на отделните Д=>развитието на Д не е изключително нейна вътрешна работа+Д-те, МОр, ТНК имат роля в света, но за глобалистите основният въпрос е: как тези S влияят върху механизмите на системата ; механизмите са два:1)глобален пазар и 2)многостранно сътрудничество (глобалните проблеми се решават на глобално равнище)

D3: /х-ка на отношенията между държавите/+зависимост-външната среда причинява въздействия, които страната сама не може да неутализира=> цел на всяка страна е да търси максимално регламентиране на световната икономика, с което да се предотвратят колебанията, от които тя е потърпевша+уязвимост- степента на уязвимост е различна, но уязвимостта е обща х-ка на отношенията между всяка Д, от една страна, и останалия свят, от друга

57

++механизмите на функциониране изключват възможността за 3-ти път (собствен, уникален път на развитие) /”или е капиталистическо, или не е развитие”/D4:+икономическото развитие (възпроизвежда условия за оцеляване и развитие)+диалог “север-юг” (защото проблемите, засягащи различията в развитието, пораждат експлоатация и зависимост)

Очертаване на основните парадигми и дебатиПолитически идеализъм

Политическият идеализъм / ПИ / - представители: У.Уилсън, Алфред Цимерман, Норман Енгъл, Диксън. ПИ е извлечен от по-общата и по-старата философска традиция, известна като либерализъм.

Същност на либерализма: ацентира върху значението на индивида; равенството и свободата на отделния индивид, като движеща сила в обществото; необходимостта обществото да бъде организирано така, че да не пречи на развитието на отделния индивид. Той се разглежда като крайна цел, а не като средство. Либерализмът акцентира върху принципите, а те толкова върху постигането на могъщество, мощ и сила.

Общи принципи на ПИ:7. Хората поначало са добри и това е предпоставка за оказване на взаимна помощ и сътрудничество;8. Стремежът към самоусъвършенстване и развитие, постигане на по-голямо благосъстояние, са

предпоставки, които обуславят възможността за прогрес=>стремежът към съвършенство е предпоставка за сътрудничество между отделните държави;

9. В отношенията между хората не всичко е добро, но липсата на хармония не е продукт на лошата човешка природа, а на съществуващата институционална рамка, т.е. рамката е лоша и тя предопределя конфликтно поведение;

10. Войната може да бъде избегната чрез промяна на структурата на м/удържавни отношения, а оттам и на институциите;

11. Необходимо е колективно действие и многостранно сътрудничество за установяване на стабилност в МО;12. Войната е преодолима в случай, че МО общност се реорганизира и успее да премахне институциите,

които биха могли да предизвикат война.Предписания на ПИ:

4. Институционални-създаване на м/унар.институции, които да компенсират основният дефект /анархичният модел/ на м/унар.система, т.е. да бъде създаден единен център за взимане на решения. Институционалната рамка трябва да бъде в съответствие с идеята за Колективна сигурност, която е такова състояние на МО, при което мирът се поддържа чрез съвместни отбранителни или възпиращи действия на членовете на м/унар. общност.

5. Правни - М/унар.- правен контрол на войната, като средство за уреждане на спорове, а оттам и за избягване на м/унар. конфликти, водещи до война./ Пактът Бриан-Келог - подписан на 27.08.1928г. Провъзгласява отказ от войната като средство за регулиране на м/унар.спорове и необходимостта те да се решават само с мирни средства. Присъединяват се 65 държави, вкл. СССР./ Създаване на м/унар.-правни механизми за решаване на спорове м/у отделните държави.

6. Разоръжаване и премахване на средствата за водене на война, като по този начин да се постигне стабилност в МО. Опорна точка са Вашингтонската / 1921-22г.решават се въпросите на морските въоръжения. Ограничават се морските въоръжения в съотношението 5:5:3:1,75:1,75 съответно за САЩ, Великобритания, Япония, Франция и Италия/ и Лондонската военноморски конференции / 1930, 1935-36г.-преговори м/у Великите държави за урегулиране на военноморското съперничество и ограничаване на строителството на бойни кораби, непредвивени в догогавашните договори. Споразумение се постига само м/у САЩ, Великобритания и Франция относно качествените параметри на военноморските въоръжения - тонаж и калибър на оръдията.

Описаните предписания акцентират върху единството на м/унар. общност отдаването на приоритет на общите м/унар. интереси над частичните / парциални / национални интереси на дадена държава; силата на разума, развиван чрез подходящо обучение, за сметка на грубата сила; търговията за сметка на икономическия национализъм; в дипл. област. - премахването на тайната дипломация, т.е. обявяват се за прозрачност.

Политиката на ПИ не предотвратява ІІСВ и настъпва разочарование, в резултат на което започва да набира скорост друго направление ПР. Основната причина е, че ПИ не е дал достатъчно добро описание на това, което става в МО. ПИ не вижда реалностите на МО.

Не може да се каже, че ПР е възникнал през 1945г. неговите интелектуални корени датират от Античността / Тукидит, Као Тиля, Макиавели, Томас Хобс /. Основната идея е, че политиката в една държава, а съотвено и между отделните държави, представлява уравнение, което се базира на интересите на държавите. Защитата на интересите и

58

решаването на уравнението зависят от силата на отделната държава, от ефективността на управлението и взимане3то на решения. Моралните елементи нямат значение.

Аксиоми: 4. Основен участник в МО е държавата. Над нея няма политическа власт. 5. Конфликтите между държавите са неизбежни - реалистите възприемат м/унар. среда за враждебна, а

крайната цел на държавата е да оцелее в тази среда. Разчита се на собствените ресурси, възможности, сила и политика.

6. Зачитането на моралните принципи в м/унар. поритика е пагубно нещо, свързано със загуба на време и може да заплаши съществуването на държавата.

Постулати:11. Хората по природа са грешни и недобронамерени=>всяка държава е заобиколена от надоброжелателни

съседи, оттук идва идеята за враждебната м/ун. среда.12. Държавите инстинктивно се стремят да доминират една над друга.13. Много е утопично да се смята, че този инстинкт може да бъде премахнат.14. МО, по думите на Хобс, представляват война на всеки срещу всеки.15. Във тази враждебна среда първичната роля на всяка държава е да защитава националния интерес, като

увеличава силата на държавата. Това задължение доминира над всички останали.16. Натрупване на достатъчно военен потенциал, който да позволява сдържане на потенциални военни

противници.17. Характерът на икономиката е по-малко важен от натрупването на военна мощ и ако е важно

икономическото развитие, то има смисъл дотолоква, доколкото осигурява възможности за натрупване на такава мощ.

18. Сила може да бъде натрупвана по линия на съюзяване. Класическите реалисти правят уговорката, че трябва да се съмняваме в лоалността на съюзниците, т.е. ПР на държавно ниво внушава лоялна мнителност.

19. Никога една държава не трябва да разчита, че нац. й интереси могат да бъдат защитавани от м/ун. организации или от м/ун. право.

20. Стабилността в МО може да бъде постигната само при баланс на силите по 2 линии: чрез стремежа на всеки да натрупа сила, което довежда до компесаторни действия / в смисъл, че при прекомерно увеличаване на военната мощ и на стремежите за установяване на хегемония, заявен от дадена страна, то друга страна или коялиция от държави ще отговори посредством съюзяване срещу първата и по този начин ще се компенсира полученият дисбаланс; по линия на съюзите.

През 60-70-те години ПР попада под ожесточена критика и се оказва, че като парадигми за изследване нито ПИ, нито ПР могат а отразяват адекватно МО, т.е. за критиците не са научни дисциплини. В този период / 60-70-те години на ХХ в./ настъпва второ голямо деление на МО на традиционализъм / фокусира вниманието си върху човека / и бихейвиоризъм / научни подходи, основаващи се върху количествените измерения /. Бихейвиоризмът е разбиран не само като поведенческа наука / DON- Dimention of nations - сравнение на държавите по определени показатели /.

В средата на 60-те бихейвиоралната школа се разцепва и става родоначалник на различни научни напрвления, които се занимават с частични проблеми, а не изцяло с МО.

В края на 60-те се появява нов клас теории, изучаващи влиянието на икономическите фактори и процеси върху МО / Международна политическа икономия /. Появяват се по 2 причини: промяната, която настъпва в системата на МО / появат се нови държави - развиващите се страни, наречени по този начин поради ниския доход на глава от населението; монокултурна икономика и др.; оказва се, че системата на МО създава такъв м/ун. ред, който не облагодетелства тези държави. Тези причини водят до появата на Теорията за зависимостта / Dependency School Theories/ която е едното от крилата на М/ун. политическа икономия.

60-70-те години отбелязват и ръст на развитие и засилване на ТНК, които също подтикват развитието на М/ун политическа икономия.

Другото крило на М/ун. политическа икономия /IPE/ е неолиберализмът.Към края на 70-80-те години започват да се появяват елементи на Политическия неоидеализъм и Политическия

неореализъм.Кр. на 70-80-те години се появяват и различни интеграционни теории: функционализъм / разглежда

сътрудничеството между държавите в различни функционални области, което да допринесе по-глояма стабилност/; федерализъм / постигане на м/ун. стабилност чрез наднационални структури, напр. Световно правителство /; регионализъм / засяга проблами на регионалното сътрудничество и как то влияе върху МО /; взаимозависимост / проблеми, свързани с IPE. Появяват се отделни специфични теории: либерална феминистка теория, свързана с поведението на половете при взимане то на решение.

59

• Началото на XX в. – динамични процеси . Демокрацията подкопава с бързи темпове монархизма. Национализмът по подобен начин ерозира основите на империите.

I Световна война – повратна точка в МО. Принципът на самоопределение, залегнал в 14-те точки на У. Уилсън, поставя началото на процес на поява на много нови държави ( Полша )

I СВ подкопава, а II СВ слага край на системата на баланс на силите.След II СВ настъпват следните промени : 9. Преминава се към двуполюсна система ( формират се 2 противосотящи блока около САЩ и СССР )10. Поява на ядреното оръжие11. Бързо развитие на комуникациите12. Нарастване нан ролята на икономическите фактори в световната политика13. Увеличаване на разликата между “богатия Север и бедния Юг”14. Поява на повече национални актьори, а също и на наднационални актьори.

Периодът след II СВ имам няколко основни момента, които оказват влияние върху международните отношения.

1. 1947 г. – начало на Студената война2. 1954 – 1958 – период на “ мирно съвместно съществуване” на двата блока3. 1962 г. – Кубинска ракетна криза – върхов момент в блокoвото противопоставяне4. 1972 – 1979 г. – период на “разведряване”5. 1979 – 1985 – период на обтегнати отношения следствие на съветското нахлуване в Афганистан.15. 1985 – 1991г. – Горбачов и “перестройката”16. 1991 г. – разпадане на СССР и край на биполярната система

*Етапи на развитие на МО1.Полиси и империи2.Ветсфалска система - 3.Виенски концерт / след Виенския конгрес 1815г. до Iта Световна / укрепва системата на баланс на силите.4.Междувоенен период5.Студената война - биполярна система6.След Студената война - нова структура на МО и ВП

2. Основни парадигми и дебати

8. нач. на 20в. - Марксистка политическа икономия – оказва силно влияние. След I-та Св. Война тази парадигма се трансформира в съветски болшевизъм / !!!национал – социализъм/.

9. 1915-1919г. до към 1940г. - Политически идеализъм - Корените му са в либерализма / Кант, Монтескьо, Лок , Хюм, Смит /.

10. 1945г. Ô.... - Политически реализъм - основните принципи на реализма откриваме при Тукидит, Кау Тиля, Макиавели, Хобс

11. 1960 – 1970г. – Традиционализъм Ö Бехайвиоризъм

12. 70те. – Международна политическа икономия

a. Теории за зависимостта

b. Неолиберализъм

13. в. кр. на 70те. – различни интеграционни теории : Федерализъм, Функционализъм, Регионализъм

14. ← 2003г. → Неореализъм Ö Неоидеализъм•

Политически реализъмНе можем да кажем, че е възникнал през 1945 г., тъй като има интелектуални корени в Античността. От значение са произведенията на Тукидит, Каотиля, Макиавели, Томас Хобс. В тях могат да се търсят корените на ПР. Политиката на една държава представлява уравнение, базиращо се на интересите, а защитата на тези интереси зависи от ефективността на

60

държавата и нейната сила. Фундамент на ПР е т.нар. Realpolitik, под която се разбира пренебрегване на моралните скрупули, прагматизъм и готовност за използване на сила, когато това е необходимо. Тя не нарушава директно международните правила, а по-скоро отхвърля моралния стереотип, наложен от създателите на международните политически правила.Тукидит е духовен баща на реализма. Той набляга на значението на силата за държавата. Според Макиавели интерес на държавата е сигурността. Той оправдава неморалните действия на управляващите и твърди, че те трябва да възприемат морал, различен от този на обикновения човек, с цел защита на държавата. Приложен към света в ХХ век, класическият ПР има своите догми и аксиоми, както ПИ:

• Основен участник в МО е държавата. Няма политическа власт над държавната. • Суверенитет – една държава е суверена, т.е. над нея не стои по-висша власт.• Ако субектите на МО са държавите, то конфликтите между тях са неизбежни. Това диктува избора на политиката

и поведението на една държава в МО.• Рационални решения – свързани с това държавата да оцелее. Крайна цел е оцеляването на държавата в

международната среда, която реалистите допускат, че е враждебна. Те също така считат, че оцеляването е лична грижа и че държавите трябва да разчитат на собствените си сили.

• От тук – концепцията за суверенитета, която дава на ръководителите на държавата изключителна свобода да предприемат всички необходими стъпки, гарантиращи оцеляването на държавата.

• Зачитането на моралните принципи в международната политика е пагубно, счита се за загуба на време и може да заплаши сигурността и съществуването на държавата.

Принципи, насочени към гарантиране на целостта и оцеляването на държавата:11.Анализът на историята показва, че хората по природа са грешни и недобронамерени. Тъй като такива са и

държавите от тук следва, че всяка държава е заобиколена от враждебни държави.12.От всички лоши черти на човешката природа най-лошата е преобладаващия и неизчерпаем стремеж, свързан с

инстинкта за надмощие.13.Утопично е да се смята, че този вроден инстинкт за доминиране може да бъде премахнат14.При тези условия МО, по думите на Томас Хобс, представляват война на всеки против всички или на всички

против всички.15.В такава международна среда първична задача на всяка държава е да защитава националния интерес, разбиран

като повишаване на силата на държавата. Това доминира над всички останали интереси на държавата.16.Така описаният характер на системата на МО предполага натрупване на достатъчен военен потенциал, който да

има възможност да осъществи сдържане по отношение на потенциалните противници.17.Икономиката е по-малко важна от натрупването на военна мощ и ако икономическото развитие е важно, то е

важно доколкото осигурява натрупване на военна мощ, а не толкова благосъстоянието на хората.18.Сила може да бъде натрупвана чрез добавянето на силата на съюзника. Да имаш съюзници е хубаво, но винаги

трябва да се съмняваш и да проверяваш тяхната лоялност.19.Никога една държава не трябва да разчита, че националните й интереси ще бъдат защитени от международни

организации или от международното право. 20.Ако всички държави разчитат на максимизиране на силата си, стабилност може да бъде постигната единствено

чрез баланс на силите, който се установява чрез натрупване на сила от всички (един натрупва и като реакция всички останали натрупват). Друг начин е създаването на съюзи.

Ключовите моменти в ПР са: • Човешката природа е ирационална, егоистична, упорита и склонна към насилие• Сила • Баланс на силите• Дипломация • Разграничаване на вътрешната от външната политика – трудно се постига успех във външнополитическите дела,

ако трябва винаги да се взема в предвид общественото мнение; то пречи на гъвкавостта на външната политика.

Гроцианска школаТова е англо-саксонска школа в рамките на класическия ПР. Свързана е с Хуго Гроций и неговото произведение “За правото на война и мир”. Историческия момент, в който е написано – 1646 г. е Тридесетгодишната война. Открояват се 2 основни акцента:

• Претенциите на появилите се териториални или светски държави да имат пълна независимост, което отхвърля претенциите на религиозната власт за върховенство.

• Въпросът за войната – какво може да спира войната. Според Гроций независимите държави членки на едно

61

международно общество са взаимно заинтересовани от неговото запазване, т.е. държавите са тези, които трябва да възпират войната. За първи път се правят допускания за това какво е справедлива и несправедлива война.

Световният ред трябва да се основава на спазването на основните принципи: 1) ненамеса, 2) pacta sunt servanta, 3) поддържане на баланс на силите, 4) право на самозащита. Тези принципи представляват някакъв закон и морал в МО и осъществяват регулирането на връзките между държавите, дори когато имат противоречиви интереси. Ако се спазват тези принципи, ще се осигури наличието на международен ред и стабилност, което ще даде възможност за реализиране на други ценности, освен сигурността на държавата. В Гроцианската школа се приема, че основен актьор в МО е държавата. Всички държави влизат в едно световно общество, т.е. международна система, която се ръководи от практики, обичаи, правила, норми, базирани на правната традиция и идеята за обществен договор. Липсата на всеобща власт в МО не създава анархия, тъй като съществуват такива правила. За Гроцианската школа МО представляват полуорганизирана анархия. Освен правилата се поддържа и баланс на силите.

Силата като категория на класическия ПРСпоред класическия ПР (КПР) държавата може да съществува само ако притежава някаква сила, т.е. оцеляването й е свързано с наличието на сила. От тук следва, че отношенията между държавите са ръководени от сила и заплаха за употреба на сила без да се отчитат неща като международно право и справедливост. От тук идва и въпросът до каква степен отделни държави са равни/неравни в МО. Държавите практически са неравни, което зависи от тяхната мощ/сила. В рамките на КПР политиката на сила се основава на няколко предпоставки, които са приети и веднъж приети, правителствата ги съблюдават.

7.Няма абсолютно право и справедливост между държавите. Всяка държава сама за себе си съди за правотата на нейните действия.

8.Единствената колективна ценност е запазването на държавната система.9.Основно правило на поведение е самопомощта и разчитането на собствените сили.10.Всяка отделна държава има толкова права, колкото може да приложи.11.Отношенията между държавите се управляват от общи принципи и от международното право, но това е свързано

с относителната сила на отделните държави (те се прилагат за отделната държава според силата й).12.Мощта на държавата и нейната сила фактически формират международното право (регулират МО, защото

регулират международното право).Силата има:

• Вътрешно измерение – свързано с територията, населението, богатството и доброто управление.• Външно измерение – свързано с това как тази вътрешна сила може да бъде мобилизирана за влияние върху други

страни. Силата е фактор, който стратифицира МО. Стратификацията определя ролята на всеки един от трите типа държави – малки, средни и големи. Средните и малките имат много по-ограничена роля и възможности в МО. Според реалистите силата се състои, както от военни, така и от невоенни компоненти. Компоненти на силата на страната са: военни сили, ниво на технологиите, население, естествени ресурси, географски фактори, форма на управление, политическо лидерство, стратегия и идеология. Следователно силата се състои, както от количествени, така и от качествени фактори.

Балансът на силите като категория на КПРЗа КПР той е състоянието на динамично равновесие, което е основен фактор за развитие на системата на МО. Постигането на баланс на силите означава постигане на стабилност в МО. Ако това равновесие е нарушено се стига до конфликти. В многополюсна система постигнатият баланс на силите е краткосрочен, тъй като се постига между много групи държави. Той е по-лесно постижим в двуполюсна система. При такава система е налице продължителен период на мир и е гарантирано интегрирането на малките държави, защото те са в съюз с една от двете големи – това е естествен баланс.

До каква степен една държава има свобода на действие в МО според КПРСпоред КПР никоя държава фактически не се ползва с пълен суверенитет във външните работи. Колкото и могъща да е една държава, тя не може да наложи на всички останали някакво решение по всички възможни въпроси, защото в МО има ограничаващи фактори – международен морал, правни норми, световно обществено мнение, международни, междуправителствени организации, страх от ядрена война и т.н.

Критика към КПРТя е свързана с дискусията доколко в съвременния свят държавите са суверенни. Фактически в съвременния свят суверенитетът е подкопан, следователно КПР не дава адекватно обяснение на това какво се случва в МО. Аргументи:

7.Според професор Херц има 4 неща, които подкопават КПР:

62

• Не е нужно да има война, която да нарушава териториалната цялост и суверенитета, сега те се подкопават от икономическите връзки.

• С развитие на глобалните комуникации е възможно да се подкопае морала на една цяла държава.• Развитието на военната технология прави възможна въздушната война.• Възможната ядрената война фактически подкопава суверенитета на дадена държава. Принципът на

териториалност и суверенитет са подкопани, следователно КПР не дава адекватна парадигма за анализ на съвременните МО.

Моргентау признава тези недостатъци, и че територията на нито една държава вече не е непристъпна.8.В съвременните МО има и други актьори освен държавите. Това са международни организации,

междуправителствени организации, транснационални корпорации. От тук следва, че държавата престава да бъде единствен монополен участник в МО. Наличието на неправителствени организации води до ограничаване по отношение на конкретна държава, т.е. довежда до появата на conditionality (принцип на условността – международен ред, при който Великите сили са склонни да предоставят стимули на по-малките държави срещу постигане или спазване на определени условия), например в НАТО и ЕС. Също така и многонационалните корпорации могат да влияят на политиката на държавите, т.е. суверенитетът във външната политика е подкопан.

9.Дори отделни световно извести личности могат да окажат влияние в развитието на МО. 10.Суверенитетът и териториалността се подкопават от действията на вътрешни сили, действащи в отделни

държави, посредством осъзнаване на права, изискване тези права да бъдат зачитани и определени потребности задоволени, като така могат да доведат до ерозията на държавата. Развитието на плурализма, признаването на груповите интереси, децентрализацията на властта водят до подкопаване на териториалността и суверенитета.

11.Балансът на силите и свързаното с него международно право не са ефективен регулатор на международната система. Липсва задължителната юрисдикция – международното право е по-неефективно от националното право. Балансът на силите никога не е довел до трайна стабилност в МО. Стремежът за създаване на баланс на силите създава противостоящи съюзи, което води до неприязън, недоверие и напрежение. Балансът на силите няма за цел да води до стабилност в МО, а да предотвратява превес на една държава над други, което води до напрежение. В рамките на баланса на силите държавите по условие са враждебни една към друга.

Освен натрупването на сила реално държавите се интересуват от други неща като развитие и икономически просперитет, свързани със състояние на мир.

4. ПОНЯТИЕ ЗА ВЪНШНА ПОЛИТИКА И ФУНКЦИИ НА ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА4. ПОНЯТИЕ ЗА ВЪНШНА ПОЛИТИКА И ФУНКЦИИ НА ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА

4.1. Основни подходи при определяне на външната политикаПолитико или държавноправен подход- политическите отношения са пряко следствие от съществуването на държаватаДържава→Власт→Политика - Държавата е доминиращ международен субект.- ВП като естествена функция на държавата!- Монопол върху политическата власт! Оттук разбирането, че на държавите е присъща експанзия на монопола на тази власт!- в рамките на своя суверенитет държавата е свързана с МО Според този подход има два вида отношения между държавите:

-на закриване-на съществуване

МО като алтернация мир - война!Междудържавните отношения се урегулират по 2 механизма:1ви /вторичен/ - съгласуване на волите /Хуго Гроций - естественото право/2ри /първичен/ - съотношението на силите; стремеж към превъзходствоСоциологически подход към ВП- При този подход акцент се поставя върху отношенията между общностите. Първоначално / до появата на държавите / тези отношения са отношения на принудата или размяната .- Една социална общност се допуска, че има съзнание!- В определен момент човечеството се изправя пред постоянния проблем недостиг на ресурси, които са и неравномерно неразпределени.- Държавите влизат в спор за наличните ресурси. Всеки социален обект съзнателно извършва дейност / която се институционализира/ за преразпределяне на ресурсите.Механизмите за това са:

63

-Пазарен - повече получават технологично напредналите страни-Механизъм на политическото оцеляване

По този подход политическото е свързано със съзнателното преследване на оцеляването.

4.2. Политика, държава, властПолитика - Целенасочени действия по посока на придобиване, запазване и увеличаване на властта!Холсти : Политиката е целенасочена дейност. Политическите партии и кандидати се стремят към изборна победа не само за да получат престиж и звания, но и за да управляват : да запазят, да променят или отхвърлят дадени практики и социалноикономически условия в страната, в провинцията, града или селото - тоест управление на всички равнища.

Властта - вертикално отношение на субординация. Може да има властови отношения без политика. /Ex. Казармата/Политиката е излишна, когато е изнамерено най-доброто решение на властовото отношение.

Държава : група от институции, която разполага с властта да определя правилата, по които да се управлява обществото. Важно : държавата не е единно цяло. Тя е, по-скоро , съвкупност от институции, които описват терена за политически конфликти между различните, заинтересовани по отношение разпределението на ресурсите, групи в обществото.

Държавата означава стабилност.Държавата тип " нощен пазач " - "малката държава"

Държава на благоденствието / welfare state / - кейнсианската държава

пази границите управлява икономикатараздава правосъдие голямо правителствоПредставителство в МО грижи се за здравеопазването , образованието ,

културата и т. н.малък бюджет спрямо БВП голям бюджет спрямо БВП

Политически учреждения??? - елементи на съвкупния основен външнополитичекси субект - държавата. Тяхното влияние върху ВП е закрепено в нормативната уредба на дадената държава. Недържавните субекти на външната политика???Партийни интернационали, асоциации, фондации, транснационални корпорации, национално освободителни движения, междуправителствени организации. Тук има малко объркване, поне в моята глава, но това са по-скоро субекти на международната политика. Недържавни субекти на ВП не са ли групите за натиск, лобита, но не знам те доколко са субекти и доколко само участници.- Ми има някаква логика да е така, особено като се има предвид определението за ВП!!! Групите за натиск, лобитата и т.н. все пак са участници в политическия процес (вътрешно- и външно-)4.3.Развитие на взаимодействието между външната политика и международните отношения

Камат прави следната, мисля доста разбираема, класификация на понятията ВП, МП/международна политика/ и МО:Външната политика е поведението на един субект.Международната политика е системата на политическите отношения, изградена върху две или повече външни политики.Международните отношения са множество системи, представляващи външните връзки между държавите, една от които е политическата., а Holsti казва (почти същото, но на мен ми става по-ясно) на 18-19стр.(има и схема, хубава)Външна политика-действията на една държава по отношение на външната среда и условията(обикновено елемент на вътрешната среда), при които тези действия се формулират и извършватМеждународна политика-дейстивията на Д(да речем, същата) и реакциите на другите държави по отношение на тези действияМеждународни отношения- всякакви форми на взаимодействие между членовете на различните общества, може да не са на държавно равнище; част от тях, все пак, са*Етапи на развитие на взаимодействието между ВП и МО

1.Полиси и империи2.Ветсфалска система - Вестфалският мирен договор от 1648г. утвърждава държавния суверенитет както и

принципи като ненамеса във вътрешните дела и разчиства пътя за създаването на международна система, основавана на баланса на силите между националните държави. Обърнете внимание на Хуго Гроций /1583-1645г./ - известен с възгледите си за несправедливите и справедливи войни, за правомерността на неутралитета, за необходимостта от мирно разрешаване на международните спорове, а също и със студиите си за правото на посолствата и имунитета. Един от

64

създателите на теорията за баланс на силите.3.Виенски концерт / след Виенския конгрес 1815г. до Iта Световна /4.Междувоенен период5.Студената война - биполярна система6.След Студената война - нова структура на МО и ВП

Какво са МО и ВП за човечеството и света? Необходимост и случайност; оцеляване и развитие!?

. Предмет и метод на дисциплината Теория на Външната политикаТеория: функции и методиТеория - съвкупност от научни положения, които обясняват някои факти и дават възможност да се открият нови факти.

Функции на ТВП :a) Познавателна- допуска познаваемост на политическите процесиb) Идеологическа- обвързва ВП с определена ценностна системаc) Прогностичнаd) Практикоприложна

Методи на ТВП:Метод на логико-интуитивния анализ:

-Експертна оценка-Евристични методи - мозъчна атака, Делфи метод /експертите работят независимо един от

друг/-Собствено-ситуационен анализ - политическа игра

Метод на формализирания анализ:-Политическите процеси са познаваеми и това позволява да се извеждат причини и следствия.-Методът позволява политическите зависимости да се изразяват с точни математически изрази.-Шестицата = f(здраво учене)

Метод на квантифицирания анализ / околичествяване / Придаване на числени стойности на материални изрази за по-висока достоверност. Тук се борави с числа!

Метод на системния анализОбектът на анализ при този метод се разглежда като система от много субсистеми, които от своя страна се делят на субсистеми и т.н.Допуска се, че системата има околна /релевантна/ среда и оттук произтича необходимостта от поддържането на граница било тя материална или абстрактна. Системната теория разглежда обмяната, която протича между системата и релевантната й среда в рамките на натрупването / по-скоро складирането / и контрола на информацията. Допуска се още, че системите ще се стремят към състояние на равновесие или хомеостазис/ хомеостаза. Системите се променят посредством вътрешна диференциация.Равнища и обекти на анализТри равнища - индивидуално, държава, система на МО / При Холсти системата на МО е = система от държави + глобална система/ Обекти на анализ:

Личност - ролеви, функционални и психологически характеристики на дадената личност, които оказват влияние върху взимането на ВПрешения от тази личност.Анализа се прави на базата на портрет на личността, включващ редица елементи като : споделяни ценности; лични амбиции и цели; възприятия за себе си, за другите и за света; характер /устойчивост при кризи и т.н./; навици /нарушаването им може да разклати стабилността на личността/; стратегията и тактиката на личността за постигане на определени цели; авторитета на личността; интелектуален

65

капацитет; образование.Държава - при анализа на държава се използва обективна статистическа информация.

Постоянна информация : -територия, релеф, климат-население / важна е най-вече възрастовата граница –говори за мобилизационните

възможности; важна е и образователната структура- говори за отношението към новите технологии, обновлението, и явно, пак за потенциала/

-социална структура /има ли наличие на малцинства и оттук наличието на иредентистки настроения/

-!държавното устройство се разглежда като сравнително постоянна категория! Променяща се информация:

-темпове на растеж /БНП/,-конкурентноспособност /дял в св. износ и производство - показател за потенциал/-състояние и характер на икономическата система / степен на либерализация; наличие на

условия за самодостатъчност; за технологично обновление/-националната култура - установените общоспазвани правила на играта-историческа памет - виж Балканите

Анализират се още :-системата на взимане на ВПрешения / вж. Основен закон/;

-печелене и губене на време-рационалност-апарат за взимане на ВПрешение(в повечето случаи се свежда до 20-ина

души, от които НАИСТИНА зависи какво ще се прави, поне в BG)-в каква степен една Д е готова да поема риск (когато рискът е голям,

решенията се взимат от ограничен кръг хора-глава на и.в., -целите на държавата-стратегията и тактиката за постигането им /Основният закон; в предизборни платформи;

декларации на изпълнителната власт; доктрини/

-възможностите и способностите на Д и нейните лидери; възможности(условия и средствата на силата/влиянието, политическа с-ма, лидери, професионализъм; способности-осъществяване на възможностите

4. Понятие за външна политика и функции на външната политика4.1. Основни подходи при определяне на външната политикаПолитико или държавноправен подход- политическите отношения са пряко следствие от съществуването на държаватаДържава→Власт→Политика - Държавата е доминиращ международен субект.- ВП като естествена функция на държавата!- Монопол върху политическата власт! Оттук разбирането, че на държавите е присъща експанзия на монопола на тази власт!- в рамките на своя суверенитет държавата е свързана с МО Според този подход има два вида отношения между държавите:

-на закриване-на съществуване

МО като алтернация мир - война!

66

Междудържавните отношения се урегулират по 2 механизма:1ви /вторичен/ - съгласуване на волите /Хуго Гроций - естественото право/2ри /първичен/ - съотношението на силите; стремеж към превъзходствоСоциологически подход към ВП- При този подход акцент се поставя върху отношенията между общностите. Първоначално / до появата на държавите / тези отношения са отношения на принудата или размяната .- Една социална общност се допуска, че има съзнание!- В определен момент човечеството се изправя пред постоянния проблем недостиг на ресурси, които са и неравномерно неразпределени.- Държавите влизат в спор за наличните ресурси. Всеки социален обект съзнателно извършва дейност / която се институционализира/ за преразпределяне на ресурсите.Механизмите за това са:

-Пазарен - повече получават технологично напредналите страни-Механизъм на политическото оцеляване

По този подход политическото е свързано със съзнателното преследване на оцеляването.

4.2. Политика, държава, властПолитика - Целенасочени действия по посока на придобиване, запазване и увеличаване на властта!Холсти : Политиката е целенасочена дейност. Политическите партии и кандидати се стремят към изборна победа не само за да получат престиж и звания, но и за да управляват : да запазят, да променят или отхвърлят дадени практики и социалноикономически условия в страната, в провинцията, града или селото - тоест управление на всички равнища.

Властта - вертикално отношение на субординация. Може да има властови отношения без политика. /Ex. Казармата/Политиката е излишна, когато е изнамерено най-доброто решение на властовото отношение.

Държава : група от институции, която разполага с властта да определя правилата, по които да се управлява обществото. Важно : държавата не е единно цяло. Тя е, по-скоро , съвкупност от институции, които описват терена за политически конфликти между различните, заинтересовани по отношение разпределението на ресурсите, групи в обществото.

Държавата означава стабилност.Държавата тип " нощен пазач " - "малката държава"

Държава на благоденствието / welfare state / - кейнсианската държава

пази границите управлява икономикатараздава правосъдие голямо правителствоПредставителство в МО грижи се за здравеопазването ,

образованието , културата и т. н.малък бюджет спрямо БВП голям бюджет спрямо БВП

Политически учреждения??? - елементи на съвкупния основен външнополитичекси субект - държавата. Тяхното влияние върху ВП е закрепено в нормативната уредба на дадената държава. Недържавните субекти на външната политика???Партийни интернационали, асоциации, фондации, транснационални корпорации, национално освободителни движения, междуправителствени организации. Тук има малко объркване, поне в моята

67

глава, но това са по-скоро субекти на международната политика. Недържавни субекти на ВП не са ли групите за натиск, лобита, но не знам те доколко са субекти и доколко само участници.- Ми има някаква логика да е така, особено като се има предвид определението за ВП!!! Групите за натиск, лобитата и т.н. все пак са участници в политическия процес (вътрешно- и външно-)4.3.Развитие на взаимодействието между външната политика и международните отношения

Камат прави следната, мисля доста разбираема, класификация на понятията ВП, МП/международна политика/ и МО:Външната политика е поведението на един субект.Международната политика е системата на политическите отношения, изградена върху две или повече външни политики.Международните отношения са множество системи, представляващи външните връзки между държавите, една от които е политическата., а Holsti казва (почти същото, но на мен ми става по-ясно) на 18-19стр.(има и схема, хубава)Външна политика-действията на една държава по отношение на външната среда и условията(обикновено елемент на вътрешната среда), при които тези действия се формулират и извършватМеждународна политика-дейстивията на Д(да речем, същата) и реакциите на другите държави по отношение на тези действияМеждународни отношения- всякакви форми на взаимодействие между членовете на различните общества, може да не са на държавно равнище; част от тях, все пак, са*Етапи на развитие на взаимодействието между ВП и МО

1.Полиси и империи2.Ветсфалска система - Вестфалският мирен договор от 1648г. утвърждава държавния

суверенитет както и принципи като ненамеса във вътрешните дела и разчиства пътя за създаването на международна система, основавана на баланса на силите между националните държави. Обърнете внимание на Хуго Гроций /1583-1645г./ - известен с възгледите си за несправедливите и справедливи войни, за правомерността на неутралитета, за необходимостта от мирно разрешаване на международните спорове, а също и със студиите си за правото на посолствата и имунитета. Един от създателите на теорията за баланс на силите.

3.Виенски концерт / след Виенския конгрес 1815г. до Iта Световна /4.Междувоенен период5.Студената война - биполярна система6.След Студената война - нова структура на МО и ВП

Какво са МО и ВП за човечеството и света? Необходимост и случайност; оцеляване и развитие!?

6.Външно политическата дейност на държавата - процес и структураВъншнополитическата дейност като процес /поведение/ - характеристика и структураФормирането и осъществяването на ВП е процес или съвкупност от интереси с политически характер,

чийто субект е държавата, схващана като хомогенна пол.общност.

Процесите са: Непрекъснато възпроизвеждане на потребностите на държавата, които ще бъдат удовлетворени

чрез ВП дейност Преобразуване на общите в обществени ценности, потребности, цели в конкретни задачи

(желаното поведение на др. държави)

68

Установяване на приоритети сред тези задачи и съотнасянето им с националните или вътрешнообществени потребности

Установяване и оценка на препятствията (вкл. Недостиг на възможности и ресурси) и разработването и изпълнението на стратегия за тяхното преодоляване

Избор и приложение на специфични средства, максимално съответстващи на целите и тактиката за ефективното им използване

Корекции на целите, на избраните средства, на стратегията и тактиката

ВП дейност като еднократен акт най-често е причинявана или е отговор, реакция на импулс (натиск), осъществяван от др. страна или страни => да се отчитат не само собствените интереси, но също така целите, възможностите или заплахите от поведението на др. държави. ВП дейност може да се разглежда като:

1. действие – дадено едностранно действие не предизвиква промяна в отношението на др. страни

2. въздействие – когато др. страна отреагира и може да настъпи промяна във взаимоотношенията

Взаимодействие имаме и между двете среди на ВП дейност:

1. вътрешна среда: монопол на властта чрез държавата държавата въвежда правилата и нормите на поведение единствения субект, който може да санкционира разполага с ресурсите вътрешната среда е динамична – могат да се определят цикли (провеждане на

избори, технлог.промени и др.)2. външна среда:

отсъства отношение на власт, няма монопол множество равностойни правни субекти със сходни атрибути и възможности =>

отношенията на противоречия

ВП дейност: има за цел – оцеляване и съществуване => да въздейства върху др.държави географски приоритети, т.нар. релевантна среда (преимуществено въздействие с държави

важни за дадената държава) по условие е съзнателно организиран, целенасочен процес ключов момент е изборът (решението) осъществява се в една по-широка среда – социална среда със своя структура (различни страти)

=> промени в соц.среда предизвикват промени и във ВП дейност в социалната среда се осъществява процес на пол.комуникация между:

- пол.елит и обществото- правителството и обществото- различните партии и обществото. От тази комуникация зависи в

каква степен правителството ще може да разчита и да мобилизира общ.подкрепа

69

Външнополитическият процес обхваща набелязването на външнополитическите цели и респективно начините за тяхното постигане. Той представлява онази рамка, в която протичат всички действия на външнополитическия агент. / ВП е агентно ориентирана! / Вътрешната страна на процеса в политически план се формира въз основа на националните интереси. Външната страна се свързва със дейността на личността, в която се персонифицират намеренията на дадената структура. Тя е по-неопределена тъй-като е налице личностния фактор, който не винаги се ръководи от националните интереси. Горната класификация не е много ясна! Помислете!Нормативната система , на базата на която се осъществява външнополитическия процес има две съставни части - вътрешно /национално законодателство/ и международноправни норми.Друга характерна особеност на ВПпроцес е неговото конкретно изражение.

Потребности→Интерес→Цел→Ресурси и Действия

2. Потребност Същност:

обективно съществуваща, независимо от субекта (държавата), необходимост, т.е. закон за този субект

развиват се в съдържателен смисъл съобразно практиката на субекта и равнището на развитие

стават реалност в общественото съзнание – най-вече поради това че има активен фактор (държавата), като държавата:

-монопол върху ресурсите и информацията-активен манипулатор на общ.съзнание – може директно да отправя

послания и да формира определени образи; днес общ.съзнание – формира се и от TV, radio, net субект на потребностите е обществото предполага се, че държавата не е субект на потребности, а тя служи на обществото и

създава услуги за обществото потребността не е първопричина за ВП дейност

Съществуват редица равнища на потребности:-Потребности на оцеляването-Потребности на развитието-Потребности от сигурност

Потребностите са закон за дадения субект. Те се изпълват със съдържание съобразно равнището на развитие на субекта. / След като да кажем човек задоволява потребностите свързани с изхранването си той се концентрира върху осъществяването на някое от по-горните равнища в пирамидата на потребностите./ Маслоу доста е писал за потребностите. Пирамида на Маслоу. Най-отгоре са needs for self-actualization.

Интереси - най-общо: Съвкупност от конкретни желания, стремежи и аспирации. Интересът е осъзната необходимост, нужда. Интересите са обособени и дефинирани изисквания, наложени от обществото или отделните групи в това общество върху агентите на външнополитическия процес.Класификации:

-Вътрешни интереси - са наложени от групи, които се определят като вътрешни за обществото.-Външни интереси - имат два източника:

70

- първият източник представлява съвкупността от приятели, съюзници и поддръжници на външнополитическия агент. / НАТО, ЕС и др./- общности, които по някакъв признак се - етнически, религиозен,езиков и др. - се считат обвързани с външнополитическия агент / албанските малцинства в съседните на Албания държави/.

-Зародишни интереси или още дългосрочни интереси - още не са осъзнати, за да бъдат превърнати в цели.

-Агресивни или още жизнени интереси Интересите:

Са продукт на пол.интереси на дадено общество – във висока степен прерогатив, присвоен от пол.партии или държавата

Доминират политическите по характер и съдържание интереси:o Запазване на доминиращата ценностна системаo Запазване на съществуващите институцииo Запазване на нац.самоопределениеo Реализиране на основните права и свободи

Могат да бъдат структурирани по следните критерии:o Структура на обществото – интереси на нац.мнозинство/малцинстваo Според оценката, дадена им от субекта – първостепенни, второстепенни и

т.н.o Според времето – кратко-, средно-, дългосрочни интересиo Важност + време – стратегически, тактически, перспективниo Участието на соц.страти – интереси на пол.елит, на управляващи, на

опозиция При ВП дейност се използва понятието “национален интерес”;

игнорира се въпроса за соц.регулиране на интересите на отделните соц.слоеве в съвкупния интерес – разбирането, че поне в нац.идентичност нашите интереси са еднакви (нацията е хомогенна за разлика от обществото) => търсене на нац.съгласие

Два основни подхода за определяне на националните интереси:

1. полистичен – всяка страна е уникална => собствена историческа мисия, която не може да се променя; страна, която не може да изпълни мисията си е обречена

2. позитивен (рационален) – националните интереси са тази част от обособените групови интереси, която е обща => артикулиране на нац.интереси => държавата (ръководството) се стреми да наложи мисията си на обществото – целта е постигане на нац. съгласие

Национални интереси Националният интерес е израз на желанието за постигане на

колективно, публично благосъстояние. Националният интерес никога не може да се отнася към цялата

нация. Той винаги е производен на част от нея. Общественият консенсус се превръща в измерител на националния интерес. Националните интереси са проекция на интересите, които доминират в едно общество.

71

Няма нац. Интерес, който да може да бъде еднократно удовлетворен (обяснението – интересът е производно на потребността)

Удовлетворяването на един нац.интерес е непрекъснат, постъпателен процес => един интерес може да бъде представен като поредица от интереси

Класификация на националните интереси@@@@@@*Класификация на Ханс Моргентау

1. има два вида интереси:-национални-интренационални – интереси на различните държави в тази част, в която са еднакви

2. критерии на класификация:-степен на значимост-устойчивост на интереса-обхват на неговото съдържание

3. определя 6 вида нац.интереси:(1) първични интереси – не са обект на дискусия; имат силата на закон (защита на физ., кул.

Идентичност на нацията; оцеляването; срещу въздействия отвън)(2) вторични – допринасят за осъществяване на първичните (защита на гражданите в

др.страни, спазване на имунитета на дипломатите(3) постоянни – незначителни промени за много дълги периоди от време (индивидуалните

права и свободи; интереса на GB към Холандия)(4) променливи – резултат от динамично променящото се взаимодействие между

интересите общество-пол.елит; държава-държава (членство в НАТО и ЕС)(5) общи интереси – икономически растеж или стабилност на световната икономика(6) специфични – ограничени във времето и пространството

4. определя 3 вида интернационални интереси:1). Идентични – споделят се от значителен брой страни (икон.растеж)2). частични – частично съвпадащи3). Конфликтуващи – породени от етнически фактори

Тези интереси при различни обстоятелства могат да се преобразуват. Моргентау:

-за първи път въвежда разграничението между цели-средства – за всяка цел да се търси присъщото средство

-разграничението между пожелателни и съществени (достатъчни) цели

* Най-общо националните интереси се свеждат до три:1. физическо оцеляване – предотвратяване на нападение, военна заплаха2. политическо оцеляване – ценностна система, начини на живот3. нарастване на националното богатство

Общо е разбирането, че тези 3 интереса са:

-общи, -неоспорими-и се осъществяват едновременно.

72

Интересите и националното съгласиеЗа нуждите на ВП дейност интересите се декомпозират на съставляващите ги, т.е. необходимо е да се

установи естествена йерархия на интересите (? За ресурсите). Като правило единодушие има само

относно териториалната цялост и неприкосновеност.

* Съвременна класификация на националните интереси: (4 групи)1. жизненоважни2. изключително важни3. важни4. вторично важни

1. Жизненоважни:-има висока степен на съгласие-тяхната абсолютност изисква национална готовност да се направи всичко,

т.е. те нямат нац. Цена* Жизненоважни интереси (за САЩ ?????):

(1.) предотвратяване (минимизиране) на заплаха от атака по националната територия или активи и граждани на страната в други страни

(2.) съдействие за оцеляване на нашите съюзници и а участието им в сътрудничеството им с нас при формирането на световната система или световен ред

(3.) предотвратяване на формирането на враждебни сили или държавен развал в съседните страни

(4.) поддържане на нормалното функциониране и жизнеспособност на глобалната система като околна среда, пазари, търговия, енергия

(5.) поддържане на отношения на сътрудничество със собствените национални интереси с нации, които могат да станат наши противници

(1.) – (5.) = физическо оцеляване

* Изключително важни – тези благоприятни външни условия, които ако бъдат пожертвани ще нанесат тежки поражения върху .......:

(1.) да се предотврати (минимизира) заплахата от употреба на оръжия за масово унищожение

(2.) предотвратяване на разпространението на оръжията за масово поразяване и тяхната доставка

(3.) утвърждаване спазването на международното право, както и разработването на механизми за мирно разрешаване

(4.) да не се допусне появата на регионални хегемони във важни райони (Персийския залив)

(5.) съдействие за благосъстоянието на всички наши приятели(6.) утвърждаване на демокрацията и благосъстоянието в западното полукълбо(7.) да се предотвратява, управлява и ако е възможно, на приемлива цена, разрешават

конфликтите във важни региони

73

(8.) да се запази водещата позиция в стратегическите технологии и информационни системи

(9.) да не се допусне масова, неконтролируема миграция(10.)борба и смазване на тероризма, транснационалната престъпност и наркотрафика(11.)да не се допуска геноцид, където и да е по света, под каквато и да е форма.

* Важни – външни условия, чието влошаване би имало отрицателни последици за защитата на националното благополучие:

(1.) да се санкционират и ограничават масовите ограничения в др. страни(2.) да се утвърждава плурализма, свободата и демокрацията във важни близки държави(3.) да се предотвратяват конфликти в стратегически по-малко важни региони(4.) да се защитава живота на наши граждани, особено когато са обект на терористична

организация(5.) да се намаляват различията между богати и бедни страни(6.) да се предотвратява национализацията на наше имущество в др.страни(7.) да се стимулира от държавата и обществото икономическия растеж на стратегически

отрасли и производства(8.) да се поддържа силно присъствие в международния информационен обмен, за да

продължава позитивното културно въздействие(9.) съдействие за развитието на ...................................... с цел разрешаване на

дългосрочни .......................(10.)да се максимизира растежа на БВП чрез търговия и инвестиции

* Второстепенно важни – не са неважни; те са важни и желани условия, но такива, които биха имали ограничено въздействие:

(1.) балансиране на търговския дефицит в двустранните отношения с другите страни

(2.) способстване за развитие на демокрацията навсякъде(3.) запазване на териториалната цялост и конституционно-правното

устройство на др.държави(4.) стимулиране износа на различни отрасли

Съгласието по интересите се отразява или в Конституцията, или в конкретен .........Националните интереси се осъществяват едновременно, но не равномерно => могат да бъдат направени преоценки -à актуализация (пр. нов интерес към изключително важните – ефективна международна здравна система – изказване пред Конгреса)!!!!!!!!Интересите също не са непосредствена причина за ВП дейност, а в някаква степен са резултат от ВП дейност => те рядко са обект на управленческо решение. (тук може да има противоречие – поне в моята лекция преди това се казва, че не потребностите, а интересът е непосредствена причина за ВП дейност – проверете)

1. ПРЕДМЕТ И МЕТОД НА ДИСЦИПЛИНАТА ТЕОРИЯ НА ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА1. ПРЕДМЕТ И МЕТОД НА ДИСЦИПЛИНАТА ТЕОРИЯ НА ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА

Теория: функции и методиТеория - съвкупност от научни положения, които обясняват някои факти и дават възможност да се открият нови факти.

74

Функции на ТВП :e) Познавателна- допуска познаваемост на политическите процесиf) Идеологическа- обвързва ВП с определена ценностна системаg) Прогностичнаh) Практикоприложна

Методи на ТВП:Метод на логико-интуитивния анализ:

-Експертна оценка-Евристични методи - мозъчна атака, Делфи метод /експертите работят независимо един от друг/-Собствено-ситуационен анализ - политическа игра

Метод на формализирания анализ:-Политическите процеси са познаваеми и това позволява да се извеждат причини и следствия.-Методът позволява политическите зависимости да се изразяват с точни математически изрази.-Шестицата = f(здраво учене)

Метод на квантифицирания анализ / околичествяване / Придаване на числени стойности на материални изрази за по-висока достоверност. Тук се борави с числа!

Метод на системния анализОбектът на анализ при този метод се разглежда като система от много субсистеми, които от своя страна се делят на субсистеми и т.н.Допуска се, че системата има околна /релевантна/ среда и оттук произтича необходимостта от поддържането на граница било тя материална или абстрактна. Системната теория разглежда обмяната, която протича между системата и релевантната й среда в рамките на натрупването / по-скоро складирането / и контрола на информацията. Допуска се още, че системите ще се стремят към състояние на равновесие или хомеостазис/ хомеостаза. Системите се променят посредством вътрешна диференциация.Равнища и обекти на анализТри равнища - индивидуално, държава, система на МО / При Холсти системата на МО е = система от държави + глобална система/ Обекти на анализ:

Личност - ролеви, функционални и психологически характеристики на дадената личност, които оказват влияние върху взимането на ВПрешения от тази личност.Анализа се прави на базата на портрет на личността, включващ редица елементи като : споделяни ценности; лични амбиции и цели; възприятия за себе си, за другите и за света; характер /устойчивост при кризи и т.н./; навици /нарушаването им може да разклати стабилността на личността/; стратегията и тактиката на личността за постигане на определени цели; авторитета на личността; интелектуален капацитет; образование.

Държава - при анализа на държава се използва обективна статистическа информация.Постоянна информация :

-територия, релеф, климат-население / важна е най-вече възрастовата граница –говори за мобилизационните възможности; важна е и

образователната структура- говори за отношението към новите технологии, обновлението, и явно, пак за потенциала/-социална структура /има ли наличие на малцинства и оттук наличието на иредентистки настроения/ -!държавното устройство се разглежда като сравнително постоянна категория!

Променяща се информация:-темпове на растеж /БНП/,-конкурентноспособност /дял в св. износ и производство - показател за потенциал/-състояние и характер на икономическата система / степен на либерализация; наличие на условия за

самодостатъчност; за технологично обновление/-националната култура - установените общоспазвани правила на играта-историческа памет - виж Балканите

Анализират се още :-системата на взимане на ВП решения / вж. Основен закон/;

-печелене и губене на време-рационалност-апарат за взимане на ВПрешение(в повечето случаи се свежда до 20-ина души, от които

НАИСТИНА зависи какво ще се прави, поне в BG)-в каква степен една Д е готова да поема риск (когато рискът е голям, решенията се взимат от

ограничен кръг хора-глава на и.в.,

75

-целите на държавата-стратегията и тактиката за постигането им /Основният закон; в предизборни платформи; декларации на

изпълнителната власт; доктрини/

-възможностите и способностите на Д и нейните лидери; възможности(условия и средствата на силата/влиянието, политическа с-ма, лидери, професионализъм; способности-осъществяване на възможностите

3.Основни школи и подходи към изследването на ВП и МО

Характеристика на политически идеализъм и политически реализъм1.Политически идеализъм-светът се схваща не какъвто е, а какъвто трябва да бъде-елементи на детерминизъм-това, което трябва да стане, ще стане- елементи на месианизъм- за промяна на света и устройството му, “правоверни срещу грешници”, (=САЩ) , “нов световен ред”, с ново правителство, принципи, практики, =>ще се установи вечен мир=>засягат глобална намеса-“който не е с нас, е против нас”=>силно конфронтационни политики, винаги има враг-14-те точки на У.Уилсън-Лок и доктрината на Гроций=>естественото право и либерализъм=>значението, което п.и. отдава на МОр2. Политически реализъм-МО се регулират от закономерности, които могат да бъдат установени, ако се разгледа ИМО, т.е предлага се нещо старо, утвърдено-ВП е визуална и установима и всеки процес си има причина-п.р. претендира за научност, като продължител на традиция:

1-во-Realpolitik2-ро-традициите от Просвещението-Макиавели, Лок=>приемственост с антични

традиции(Аристотел)-държавите във ВП имат общо-тяхната ВП може да се изучава=>може да им се въздейства-във ВП Д се ръководят от националните си интереси, които са динамична и развиваща се категория, схващана чрез националната сила=>-МО са отношения на съревнование не заради хората, а защото всяка Д се стреми към превъзходство и стимулира увеличаването на националната сила

идеализъм - реализъм идеализъм реализъм

База за сравнение Човешка природа Алтруизъм, сътрудничество Егоизъм, конкуренцияГлобални условия Взаимозависимост Анархия и самоподпомаганеПолитическа концепция Борба за принципи Борба за властГлавна грижа Глобални интереси Национални интересиФилософска оценка Оптимистична ПесимистичнаФокус Нормативен-какво трябва Емпиричен-какво е

76

да бъде

идеализъм реализъм

Предписания/вижданияДа се прави това, което е правилно

Да се прави това, което е необходимо

Моралните норми са над суверенитета

Суверенитетът е ненарушим

Ако искаш мир, готви се за него чрез изграждане на международни институции

Ако искаш мир, готви се за война

Води преговори, вместо да воюваш, но отчитай провала им

Води преговори, вместо да воюваш, но воювай, вместо да рискуваш да загубиш важни позиции

Националната сила трябва да се ограничава чрез международното право

Националната сила трябва да се увеличава

Международната интеграция се поощрява

Ограничаването на националната автономия и позициите на държавата не се препоръчват

Сравнителен анализ

Школи:(А)идеализъм (B)реализъм Подходи:(C)плурализъм (D)глобализъм

Критерии за сравнение (според всяка школа/всеки подход):(1)доминиращ субект(S) на МО (2)какво представлява субектът (как го определят, що е то?)(3)оценка на поведението на субекта (какво прави, как го прави)(4)схващания за приоритетите в МО

А1: +държава+недържавни формирования

77

А2:+S е йерархично структуриран: 1-държава(Д)-образец; прогресивна; световен лидер 2-най-верни съюзници 3-последователи, ученици, симпатизанти...4...(1,2,3,4,-нива в йерархията)+структурата на другата страна е същата (презумпция-враг) /1-главен враг;2-съюзници;3-последователи/+лидерите общуват помежду си; идея-да се опосредства взаимната конфронтация;+неопределилите се -най-лоши, защото пораждат съмненияA3:+поведението се оценява от гл.т. приноса за крайната победа; оценката се дава от лидера+крайната победа е императив, в името на който трябва да се жертва всичко+световният мир –следствие от очакваната победа; победата-следствие от мобилизирането на ресурси+чрез дипломацията се постига разширяване на 3 и 4 ниво в йерархията (различни коалиции и форми на зависимост)А4:+конфронтация=>победа, защото -стабилността е временна -конфликтите се регулират, но не се разрешават =>желани са (другата страна няма да се предаде)+подготовка за решаващата битка =>ескалация във въоръжаването, т.е.налице са голям риск и малка печалба;

B1:+ДB2:+Д е единно, хомогенно цяло+изпълнителната власт (и.в.) – съвест и мандатоносител на нацията; действа в името на националните интереси+Д има единна и последователна ВП; когато се появят разногласия в рамките на и.в., механизмите ги изглаждат+недържавните S могат да оказват въздействие, но то е незначително, защото се асимилира (когато засяга съществени въпроси, въздействието се влива в общата политика, а когато засяга маловажни въпроси, и.в. го игнорира)+ВПД на едно правителство е представителна за националните интереси и подчинена на реализирането им =>винаги е национално отговорна и полезнаB3:+ВП е рационална, доколкото държавната администрация е рационален S7 (критерий за рационалност е положителното решаване на “min-max” задачата-минимизиране на разходите, максимизиране на изгодите)+изборът може да не е най-добрият, но трябва да е приемлив+приема се, че държавната администрация съвестно и точно дава оценкаB4:

7 Рационални решения и поведение има когато целите са формулирани в резултат на: 1. оценка на възможните алтернативи на развитието на ситуацията и поведението на другите Д,2.оценка на собствените възможности, 3.оценка на наличните ресурси, т.е. когатоизгодите>разходите

78

+национална сигурност-приоритет №1 -“голяма политика”, “малка политика” / към “голямата политика” – национална сигурност, вкл.военно-стратегически въпроси, конфликти, въоръжена сила; “голямата политика” предполага големи разходи=> -всички разходи, необходими за №1, се правят, -“малката политика”, т.е. останалите сфери, се бюджетират на принципа “колкото-толкова”(колкото остане) C и D –нови подходи, чиято цел е да модернизират вижданиятаС влиза в дискусия с В=>политическият плурализъм е известен още като “неореализъм”C1:+Д+недържавни S > ТНК- имат собствена външна дейност, използват държавния потенциал за своите цели -много ТНК имат сила, по-голяма от тази на Д (технологични модернизации, революции;ТНК превъзхождат Д, защото: не са подложени на избори, решенията се взимат бързо, тъй като има голяма концентрация на власт, висока мобилност на ресурсите, ясно формулиране на интересите, стратегическа визия, кредитна сила) -ТНК въздействат върху световната политика и икономика >институции и организации (ЕС, НАТО)С2:+Д не е хомогенна, а е съвкупност от ведомства и учреждения, които са подложени на различни влияния, социални и политически групи, групи за натиск...+ отношенията между ведомствата в и.в. са на съревнование (за разпределение на влияние и ресурси, бюджет); съгласие се постига веднъж годишно-при подготвяне на бюджета; + ВП е резултат от действията(които не са еднопосочни) на различните държавни структури /министерства, президент, опозиция/С3:+Д във външната си дейност не е рационален S; +всяко ВП решение е резултат от конкретно съотношение на силите, от съчетаване на различни социални, политически и др. интереси=>всяко решение е предпоследно; няма последователна ВП (комбинираните интереси доминират над националните)+оценката не е задоволителнаС4:+икономически, екологични, демографски проблеми (интерпретират се като по-важни от стратегическата стабилност и военно-политическите въпроси) Глобализмът представя ново виждане за МО (последната ¼ на XXв.). Изхожда от обстоятелството, че се формира нов тип общност-глобален свят, в който държавите имат общи проблеми, за решаването на които се изискват общи действия. Определят се рамките на поведение и възможностите на държавите.=>D1:+световната система-базисно понятие (генезисът на световната с-ма – в резултат на Великите географски открития, първоначалното натрупване на капитал, индустриалните революции=>); по произход тя е европейска, а по същество-капиталистическа; характеризира се като динамична, развиваща се, цялостна;+за отделната Д оцеляването е следствие от функционирането на системата=> световната система

79

въздейства върху битието и поведението на Д и недържавните S на МОD2+от гл.т. на структурата на системата, -МО трябва да се схващат в процес на развитие, да се отчита историята (настоящето е продукт на миналото) на отношенията, тенденциите.../някои Д успяват да се възползват в по-голяма степен, отколкото други, а -с-мата възпроизвежда неравнопоставеността в развитието -развитието -на отделната Д – резултат от избор на нац. стратегия -на системата-изисква пълноценното функциониране на отделните Д=>развитието на Д не е изключително нейна вътрешна работа+Д-те, МОр, ТНК имат роля в света, но за глобалистите основният въпрос е: как тези S влияят върху механизмите на системата ; механизмите са два:1)глобален пазар и 2)многостранно сътрудничество (глобалните проблеми се решават на глобално равнище)

D3: /х-ка на отношенията между държавите/+зависимост-външната среда причинява въздействия, които страната сама не може да неутализира=> цел на всяка страна е да търси максимално регламентиране на световната икономика, с което да се предотвратят колебанията, от които тя е потърпевша+уязвимост- степента на уязвимост е различна, но уязвимостта е обща х-ка на отношенията между всяка Д, от една страна, и останалия свят, от друга++механизмите на функциониране изключват възможността за 3-ти път (собствен, уникален път на развитие) /”или е капиталистическо, или не е развитие”/D4:+икономическото развитие (възпроизвежда условия за оцеляване и развитие)+диалог “север-юг” (защото проблемите, засягащи различията в развитието, пораждат експлоатация и зависимост)

5. Външната политика на държавата СуверенитетОсновен принцип на международното право и МО, изразяващ пълната власт на държавата на нейната територия, изключващ всякакъв чуждестранен контрол. Суверенитетът предполага неподчиняване на държавата на други държави в областта на МО, с изключение на случаите на изрично заявено и доброволно съгласие на държавата сама да ограничи своя суверенитет. Директно произтичащи от суверенитета са принципите за ненамеса във вътрешните работи и за суверенно, юридическо равенство между държавите.В исторически план се свързва с трудовете на Боден(1576), Хобс(1651), със създаването на националните държави, и Вестфалската международна система(1648)

Политически режим (Holsti)-начинът, по който е организирано правителството; държавно-политически строй-оказва влияние върху външната политика, защото, в зависимост от: 1.състава и 2.философската и

80

политическата си програма, налага различна степен на ограничения върху нея:1.състав:

-персонално авторитарно управление:-един лидер-решава главните насоки на всички политики-малко ограничения-бърза промяна на курса на политиката (няма опасност от вътрешно недоволство;

лесно се използва военна сила-парламентарна система с еднопартийно управление

-мнозинство в парламента-свободата на действие е широка-ограничения-изборите; спорната политика може да доведе до сваляне на

правителството-парламентарна система с коалиционно управление (споразумение между отделни

фракции в една партия или между различни партии)-всички аспекти на политиката са обект на споразумяване между отделните

партии-непрекъсната нужда от консенсус и формиране на мнозинство-често политиката се парализира, заради различните виждания по даден въпрос

-система на управление с различни, влияещи си, контролиращи се автономни групи (пр.САЩ)

-в различна степен-борба за влияние и позиции (Конгрес-Президент)-множество бюрократични интереси-различни инициативи не се осъществяват, поради неодобрение от другата страна

(Конгреса, напр.)2.философска и политическа програма

-харизматично-революционни режими-с нагласа да променят системата-повечето-желание да се изнесат принципите на революцията и да се

популяризират в други страни-ВП цели-да се създадат нови международни споразумения-противопоставят се не само на определени страни, а на нормите, принципите и

йерархията на системата в цели региони; понякога целта е да се преустрои международната система на базата на фундаментално нови принципи (Хитлер)

-бюрократично-прагматични режими -предимно реактивен подход към външната среда (политика на реакция, а не на

инициатива за промяна на отношенията)-счита се, че повечето възникващи проблеми могат да се разрешат чрез

дипломатически преговори и отстъпки-разпределение на задълженията, като се набляга на специализацията-като цяло приема международното статукво, нормите и принципите на

дипломацията, отношенията на доминация и субординация в определения географски регион

Политическо поведение и контрол?????????

Външнополитическа дейност-организация и компетенции-разпределение на компетенциите за взимане на решения в:

+и.в. и специалните ведомства, най-вече МВнР. И.в. притежава правомощията за правене на

81

ВП, тя е главният субект. Структура на МВнР:

-двустранни политически отношения; отдели, дирекции или управления по региони (Африка, Арабски страни, Азия и т.н.)

-международни организации (отдели, дирекции)-договорно-правно звено-протоколна служба-културни отношения-разоръжаване и национална сигурност и т.н.

=>функционално организирано – едновременно има разделение на труда и специализация-влияние при осъществявне на ВПД се оказва и от

+з.в. и специални органи и комисии+4-тата власт+лобита и политически партии+обществено мнение

(...???)

Бюрокрация и ВП

ВП в повечето страни ( с изкл. на тези с персонално-авторитарно управление и революционни режими) се извършва в бюрoкратично-политически контекст. Лицата, определящи политиката на държавата(policy-makers), дефинират една ситуация не само от гледна точка на условията във външната среда, а и от гл.т. на бюрокрацията. Те получават информация от различни правителствени ведомства и алтернативите, които им се предоставят много често са подготвени и дебатирани на по-ниските стъпала в йерархията. Така начинът, по който политиците на върха виждат един проблем, е следствие на това как бюрократите са характеризирали ситуацията, каква позиция са заели (като се имат предвид организационните съперничества и бюрократичните традиции)

Бюрократичните и административните практики играят значителна роля в дефинирането и изпълнението на ВП целите:

+ когато политическата власт на върха е слаба или нестабилна=>главните административни органи осъществяват политика, свързана с нуждите, ценностите и традициите си

+контактите между страните в по-голямат си част се осъществяват от по-долните ешелони на властта, без изричната намеса на министъра на външните работи или премиера,

+при рутинни проблеми много повече се използват традиционни ведомствени политики и стандартни оперативни процедури, отколкото заповеди и инструкции “отгоре”

+висшите длъжностни лица определят очертанията на целите, без да ги детайлизират, ноВ случай на криза, когато решенията трябва да се взимат бързо, ефектът от бюрократичните политики е незначителен. Тогава няма време за детайлни консултации и дискусии. Най-висшите длъжностни лица в държавния апарат дефинират ситуацията, избират целите и провеждат политиката.

Двете среди на ВПД – характеристика и взаимодействие

1. Вътрешна среда- характерен е монопол на държавата върху властта-тя въвежда правилата, санкционира отклоненията, мобилизира ресурси (социална функция на управлението).+динамика – динамиката на вътрешната среда може да се определи като циклична (период от време между избори 4-5 години или по-голям период-на промени в технологиите, в степента на зависимост).

82

Циклите по своето съдържание не съвпадат във времето.+компоненти:

-социалноикономически нужди, сигурност-географски и топографски характеристики-характерни национални черти-политически режим, структура на правителството, философия и идеология-бюрокрация-етика

2. Външна среда-характеризира се с отсъствие на отношения на власт и монопол, като има множество субекти със сходни атрибути и възможности. Те се намират в отношения на противоречие и преразпределяне на ограничените ресурси и блага. +държавата се стреми към въздействие върху поведението на другите държави с цел постигане на благоприятни външни условия=>държавите различават останалите държави по важност (критерии-съседство; икономически интерес-кредити, пазари, технологии; военни и морални фактори). Всяка държава в това отношение има географски приоритети на външната си политика -взаимодействия с държави, които счита за важни. Тази група взаимодействия се определя като релевантна (зона на интереси, естествена сфера на влияние жизнено важен район). Формалната равнопоставеност и наличието на възможности за затрудняване развитието на другите държави обуславят значението на предотвратяване на подобни въздействия=>външната дейност е отворена напред във времето, поради което има вероятностен характер. За обяснението на конкретна ВПД значение има определянето на приоритетите на другите държави.

+фактори-структура на системата ( степен на свобода на действие)-характеристика/структура на световната икономика-цели и действия на другите актьори/държави-глобални и регионални проблеми-международно право, световно мнение

17. Външнополитическа дейност на държавата: силата във външната политика

Сила-избор на ВП действие на една държава(Д), чрез което, с прилагане на съответните средства, се принуждава друга Д да извърши нещо, което не би извършила

Сила-влияние –пряка връзка: +колкото си по-силен, толкова повече влияеш, и обратно+сила-предпоставка за влияние+влияние-измерител и показател на силата, но:

83

Сила-влияние -разграничение : -влиянието е по-общо и по-обхватно от силата, дотолкова, доколкото силата предполага “бъдещност” на действието и каузалност;-силата предполага принуда-влиянието е насочено към предотвратяване, изпреварване, недопускане на принуда-влиянието, като еднократен ВП акт (“повлияване” ), може да предизвика или да не предизвика ответна реакция, т.е. влиянието е първопричина, а силата-следствие от неуспешния опит за повлияване

Възможности и способност на ДСилата се определя според резултата(може да е минимално удовлетворителен), а той във ВПД има вероятностен характер. Вероятностният характер на резултата се извежда от разграничението между възможности и способност на Д: -възможности на Д-свързани са с притежаването на ресурси на условия и ресурси на средства ( т.е. ВП потенциал) -способност на Д=съответствието на наличните ресурси + волята, готовността и решимостта на Д да ги използва.

Понякога разминаването между възможности и способност се свързва с вътрешни(субективни и обективни) и външни(непредсказуеми) обстоятелства.

Във ВПД критерий за сила е постигането на цел, въпреки противодействието на други страни =>

Аспекти (измерения????) на силата , най-вероятно ФОРМИ – може да се има предвид различието, което съществува между реална и потенциална сила1) съвкупност от военни, технологични и т.н. възможности –статично схващане на силата; в МО статичното схващане за силата представя съвкупността от възможностите на няколко Д 2) способност една Д да реализира целите си, преодолявайки съпротивата на други страни-динамично схващане на силата; в МО динамичното схващане за силата представя взаимодействието между Д-те и резултатите от това взаимодействие =>динамичното схващане на силата предполага,че: -освен от способността на една Д да влияе, постигането на целта зависи от волята на другите Д-и да й противодействат; -силата на една Д се преценява не на база съставляващи елементи, а на база поведение на Д-те в процеса на тяхното взаимодействие Разликата между статично и динамично схващане на силата отразява разликата между потенциална и реална сила (за всички Д-и силата се схваща като потенциална и вероятна по принцип, а когато е извършена, от една Д спрямо друга, е реална)!

Механизми за прилагане на сила: ??? Силата като принуда-една Д има сила в степента, в която може да принуди друга Д да ограничи ВП си дейност;-една Д има сила спрямо друга Д, когато последната, знаейки превъзходството на първата, се отказва да прави това, което тя не би искала, без първата да го е изказала

84

Силата без оказване на пряка принуда - ч.сл. :една Д променя или запазва статуквото в даден регион, против волята на другите Д, но без да прилага пряко сила върху тях

Структура на сила; компоненти: 1) традиционни +ресурси +общо равнище на сила (военни и невоенни) +стратегически дадености (горива, минерали) +иновационни възможности2)място на дадената Д в МО +степен и обхват на контрол върху външната й среда (взаимозависимост, капитал, парични потоци) +съвкупност от връзки, които е създала (съюзни, на съревнование, конфликт), членство в различни организации +степен на неуязвимост, защитеност срещу опитите на другите Д да й въздействат3)субективни +възможност да се мобилизират ресурси +способност това, което е мобилизирано, да бъде употребено по предназначение

*Субект на силата е Д –планира се на високо равнище=>отразява се целенасочеността на действията*При прилагане на силата едни средства вършат работа, други-не=>трябва да има съответствие между цели и средства*Ресурсите, имащи отношение към силата, са в разположение на обществото=> национална сила

Средства на силата+Винаги имат резултат (може да не е този, който е очакван). +Предизвикват реакция(може да бъде противодействие, бездействие, съдействие)+Биват: мирни –принудата не е чрез въоръжена сила; това са средства на конфронтация, конфликт

+средства за икономическа принуда-2 вида-отнасящи се към старото понятие “търговска война”:

o митническа тарифаo нетарифни ограничения (ветеринарни и фитосанитарни изисквания)o ограничен достъп до местния пазар (бойкотиране на чужди стоки,

“изберете българското”)o количествени ограничения (квоти и лицензиране)o денонсиране на междудържавни спогодбиo бойкотo ембаргоo блокада(не с военно-технически средства=>изолиране на страна

чрез прекъсване на комуникациите/забрана за превози до страна..)-нови (“soft”)

-различни техники на финансово-кредитна зависимост режим на чуждестранните инвестиции условия за стопанска дейност на чужди резиденти

85

-услуги в областта на управлението-ПЧИ(Бразилия, завод на Volkswagen,600хил.души, 40%от гласове за губернатора)

не-мирни-въоръжено насилие (до края на 70-те към тях се отнася и заплахата с употреба на сила, но след информ. революция, се счита, че заплахата се отнася към информацията)

+субект на действие чрез не-мирни средства е Министерство на отбраната+институция-армия

За разлика от старото схващане за сила (способността да се води и спечели война), сега националната сила е резултат от взаимодействието на два елемента:

-възможност да се доминират циклите на икономическо обновление=>1.кратък срок на оборот на капитал + 2.устойчив икономически растеж

-да се изконсумират резултатите от доминирането. Това означава: страната да създаде ефективни военни възможности, които да стимулират икономическите възможности чрез доминирането. Крайният резултат е: политическа стабилност +стратегически предимства=> Оценка : политическата стабилност предизвиква промяна(модернизация ); силата на Д , освен необходимите й военни възможности, генерира потенциал за доминиране

Съставни части на силата – 3групи:

I. Национални ресурси – не произвеждат отбранителен потенциал 1. технология :

+информация и комуникации+материали+машиностроене+биотехнологии+въздухоплаване и транспорт+енергетика и околна среда

2.човешки ресурси+формално образование-държавни и частни разходи за образование, брой на образователните

институции, специализация в образованието, качество на образованието+неформално образование-обхват на достъп до Internet, радиоапарати, TV, читателска

аудитория на вестници, брой продадени книги на глава от населението 3.предприемчивост

+национален капацитет за произвеждане на нови технологии(изследователски възможности)-държавни и частни инвестиции в изследователска дейност-баланс между патенти в страната и патенти в чужбина

+иновационен капацитет-внедрени капацитети в производството-прототипи

86

+разпространение на иновациите-равнище на електронизация-съотношение между търговски и индустриални фирми

4. капитал+съотношение спестявания:БНП+държавни разходи за насърчаване на икономическото и технологичното развитие+годишен темп на растеж на БНП+темп на растеж във водещите икономически отрасли

5.природни ресурси+продоволствие (производствено) – България произвежда около 41% от продоволствието, с

което се прехранва население => зависи от външна помощ+енергийни източници (вкл. алтернативни) и производство на енергия+критични материали-мед, магнезий, волфрам, желязо...

II. Национално действие; чрез тази група се произвеждат отбранителни способности и политическа стабилност; тя представлява реалния преход от възможности към способности и от потенциална към реална сила:1. външни ограничения при формулиране на управлението на ВП-несъществени и преодолими???????????2. инфраструктура на обществото и способностите й да се развива3. идеен и интелектуален ресурсIII.Военни способности на страната:1. стратегически ресурси2. способност за технологично усъвършенстване=>повишаване на боеспособността

23. Средства на ВПД: въоръжено насилие

Въоръженото насилие е силово, военно (не-мирно:)) средство на ВП на една държава.Субект на това средство е Министерство на отбраната. Институцията, която го осъществява –армия.

Потенциал за отбрана - частта от външнополитическия потенциал, която държавата отделя за отбрана.. Включва: (?) towa si go izmislih, s pomo6tta na Sasho:)

o въоръжени силиo технологииo човешки ресурсo разходи за ...o ???

Ситуации за използване на въоръжена сила (????????)

ИнтервенцияИма се предвид най-вероятно военна интервенция, тъй като другите видове интервенция/намеса са

87

изяснени в предишната точка от конспекта:))Holsti пише:

Военната интервенция представлява изпращане на големи количества въоръжени сили на територията на друга държава с цел:

+ да се стабилизира режим, срещу бунтовници, или+да се отхвърли установилата се власт

Военната интервенция може да се извърши през определен дълъг период от време (САЩ във Виетнам), но по-често е резултат от криза, като в този случай въоръжените сили се изпращат бързо (за да изненадат тези, срещу които се изпращат)( в Чехословакия, 1968)

*Колективна интервенция Много държави възприемат идеята, че при определени обстоятелства, интеревенция и намеса във вътрешните работи на други държави могат да се легитимират, ако имат предварителното одобрение на международна организация, или ако самата организация предприеме действието. Често подобни интервенции се обясняват с мотиви като:

o хуманитарна помощo защита на човешките права /етнически малцинства и др.

Независимо под каква форма се извършва интервенцията, неизбежно се засяга суверенитетът на държавата.

Военни действия, въоръжен конфликт, война /?????/

+за война – Клаузевиц - ”За войната” – в първите две части на книгата има елементи на стратегия и тактика*Приносът на Клаузевиц:

1. отстоява схващането, че военният елемент колкото и да е важен е вторичен спрямо политическия; подчертава значението на политиката за оцеляването на държавата, защото военната сила не винаги е достатъчна

2. два примери, доказващи, че войните са породени от потребността от оцеляване => войната не е нещо отделно, а е продължение на политиката

3. видял е , че икономически бедната държава е слаба и достига до разбирането за значението на социално-икономическите измерения на нац.възможности и сила

+различни дефиниции-въоръжени враждебни действия между държави или други общности (етнически

групи, племена...); ???в чисто практически план е прието да се смята,??? че сблъсъците представляват война, ако са убити не по-малко от 1000 души

-правно състояние на открита и обявена вражда между държавите, при което се използва сила, съобразена със законите на войната и оправдана със съществуващите международни норми (в т.ч. за индивидуална и колективна отбрана

По мащабите на въоръжения сблъсък войната е локална, регионална, световна.Според вида на използваните оръжия - конвенционална и ядрена.Морална категоризация на войната (със субективен характер): справедлива и несправедлива.

88

19. СРЕДСТВА НА ВПД: ДИПЛОМАЦИЯ19. СРЕДСТВА НА ВПД: ДИПЛОМАЦИЯ

Дипломацията е дейност за осъществяване на външната политика на държавата. Тя е съвкупност от методи, средства и действия за изпълнение на поставените от нея цели. Дипломацията е изкуство да се водят преговори за решаване на межд.проблеми. тя включва визити, конгреси, договори, представителство и др. Дипломацията е средство за осъществяване на външната политика на държавата. Тя предпоставя съвкупност от невоенни практически мероприятия, способи и методи, прилагани съобразно с конкретните условия и с характера на решаваните външнополитически задачи. Това е официална дейност на държавни глави, ръководители на правителства, дипломатически представителства в чужбина, на делегации на международни конференции. Тази дейност е насочена към осъществяване на целите и задачите на външната политика на държавата, към защита на правата и интересите й, както и интересите на нейни физически и юридически лица в чужбина. 8

Изпълнителите на дипломатическата дейност, тоест органите, които са натоварени с нея или

които я осъществяват, са както централни (вътрешнодържавни), така и задгранични

( дипломатически представителства, международни организации, конференции и др.).

1. Институт:??????????

2. Представителство: това са посолства (легации), консулства, търг.представителства, представителства в межд.организации.

Дипл.признаване: става автоматично в повечето случаи, но понякога по политически съображения се отказва (дори държавата да е покрила минималните изисквания да бъде държава).

В съответствие с общоприетото им квалифициране и Виенската конвенция за

дипломатическите отношения от 1961г. дипломатическото представителство има следните

функции: съдействие за поддържането на приятелски отношения, представителство, защита,

преговори, информация, консулски.

3. Комуникации и преговори -

В повечето случаи, целта на преговорите между две или повече правителства е да се променят или да се поддържат взаимните цели и политики за постигане на съгласие по някой спорен проблем. Когато има принципно съгласие по разглеждания въпрос, се подхожда към изясняване на детайлите. Когато правителствата откликват на ответните интереси, налице е основа за постигане на компромис и размяна на отстъпки. Когато целите са диаметрално несъвместими и двете страни твърдо се придържат към позиции си, постигането на компромис чрез дипломатически преговори става далеч по-сложно. Налице са два етапа. Първо, едната страна се опитва да накара другата да осъзнае необходимостта, че всяко споразумение е за предпочитане пред състоянието на несъвместимост на позициите или липса на споразумение. През втория етап двете страни преговарят относно специфичните условия на крайното споразумение.Ако двете страни са взели решение, че споразумението е за предпочитане пред липсата на такова или поддържането на status quo, за тях остава да се договорят за специфичните детайли по споразумението. Дипломатите могат да използват голям набор от техники при воденето на

8 Пак там.

89

преговорите. Основно, те поставят своите условия, уточняват собствените си цели и използват убеждаването привеждайки аргументи и предоставяйки данни, за да илюстрират правилността на гледната си точка или степента на техните нужди. Понякога те използват заплахи или предлагат "награди", за да спечелят съгласието на своите опоненти и ако това не стане, правят преоценка на първоначалните си позиции в посока на възможни отстъпки, с които те се надяват да стигнат до споразумение или да постигнат промяна в целите на другата страна.Повечето от горепосочените тактики за водене на дипломатически преговори се използват главно в ситуации, при които едно правителство се опитва да промени действията и политиката на други правителства. Разрешаването на проблем от общ интерес, от своя страна, е процес, при който две или повече страни се опитват да формулират правила за овладяване на някакъв общ проблем. Докато при ситуациите на "пазарене" доминира играта с нулев резултат / печелбата за едната страна е загуба за другата / - в разрешаването на проблеми от общ интерес, страните осъзнават, че съвместното изучаване на проблема и концентриране на ресурси за неговото отстраняване индуцират взаимен напредък и че не се налага да се жертват съществени интереси за постигането на споразумение. Различия могат да възникнат по точното определяне на правата, задълженията и разходите, но това са детайли на фона на принципния консенсус по целите.Множеството договори и институции с научен, културен, технологичен и икономически характер са продукт на желанието на страните да разрешат общ за тях проблем - резултат на осъзнатата неефективност на едностранното действие.

4. Международен договор Международни договори: обвързващи споразумения м/у държави, регулиращи техните

отношения чрез създаване на взаимни права и задължения в съответствие с международното право (споразумения, декларации, съглашения, пактове, протоколи, конвенции и др.). 4 стадия: преговори, подписване, ратификация, влизане в сила.

За означаване на международните договори се използват различни наименования: договор, споразумение, конвенция, пакт, протокол, спогодба и т.н.

5. Многостранна дипломация: ???Конференции - Занимават се с условията на мира след войни; с межд.право; днес тя е

институциализирана в ООН и нейните агенции. Има общи проблеми и интереси.Дипломатите комуникират с цел обмяна на гледни точки, изучаване на немеренията,

убеждаване за действия в техен интерес, консултации; понякога с цел да заблудят другата страна; с цел да сключат споразумения, договори, уреждане на конфликти. Използват се обещания, награди, заплахи и др.

Преговори: първоначално е нужно “опипване на почвата”, има първоначални преговори – къде да е срещата, правилата на играта, делегации, езици, посредници, преса, възможни резултати и т.н. Когато има предварително становище, само се доуточняват клаузите; ако има различия, се водят сериозни дебати; - трябва да се убеди другата страна от ползата от споразумение. Използват се обещания и заплахи, другата страна може да реши да ги изпробва. Понякога преговорите са под форма на диктат, компромисът е невъзмижен по отношение на детайлите, но не и по осн.въпроси. Целта на преговорите е А да убеди Б да направи нещо, което Б преди това не е искала да направил. По трудно е при “нулева сума”.

6. Съюзи: при тях сътрудничеството се ограничава в една или няколко области – политика, сигурност, отбрана, сътрудничество, мир. Няма ограничение на чл.състав и броя на съюзниците. Предпочитат се малки, но ефективни съюзи, тъй като индивидуалния дял е по-голям. Рядко се случват огромни коалиции – те се разпадат на фракции, които си противостоят.

90

99.. УПРАВЛЕНИЕ НА ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ НА ДЪРЖАВАТА УПРАВЛЕНИЕ НА ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ НА ДЪРЖАВАТА

Външнополитическата дейност се извършва и управлява на високо държавно ниво. Управлението е характеристика и процес, който се извършва от органи със съответните компетенции. Като правило МВнР няма правомощия да формира външната политика. Това е от компетенциите на МС, който определя целите на външнополитическата дейност и ги помества в национална стратегия. В зависимост от субектите на управление и селекцията на интересите управлението бива:

4. стратегическо – влиза в компетенциите на МС5. тактическо 6. оперативно.

Управленското поведение на МВнР започва с оформяна на подцели (идеята,че една цел като конкретизация на националния интерес не подлежи на еднократно постигане.Ц = Ц 1+ Ц 2.................Цn (подреждането се извършва съобразно наличните ресурси във времето – съществува взаимна обратимост на цели и средства)

Във всяка ситуация съществуват повече от два фактора, които действат нееднозначно. И оттук:А = В (В1+В2) +С (С1+С2)Целите са причина за ВП дейност и съответно постигането на цел В и С води до съвместно постигане на цел А, която е сумиран резултат.

Управлението включва:7. ВП цел е състояние към което обектът счита възможно да се доближи.8. Задача- състояние, за което има възможност да се постигне, но и “трябва” да се постигне9. декомпозиране – МБнР.10. идеал – желано състояние към което се стреми субекта, но той е в хоризонта, далечна

переспектива. Управлението на външпнополитическата дейност е целенасочена дейност, която е акт-решение. Когато субектът е МВнР, по условие решението се взима от министъра. Съобразно устройството той делегира правомощия на свои заместници или на средния управленски състав. С издаване на заповед за делегиране на права. Необходимо е разумно съотношение между права и възможности (4:6), (3:7).

Тема 10: Управление на външнополитическата дейност 2Външнополитическото решение като акт се свежда до избор между алтернативи. Предполага се по условие, че той е най-добрият избор (решаване на задачата min-max=optimum – реалисти). Изборът се прави от компетентни органи, които осъществяват непрекъсната дейност. Стратегиите и оперативното управление са продукт на организации с постоянна дейност. МВнР произвежда управленчески продукт и алтернативи – следователно се улеснява извършването на избор и се предпоставя вземането на решение. Външният министър не се запознава с цялата информация, но разчита, че всички алтернативи и възможности ще му се предоставят. *Значение за тази дейност има мотивацията на персонала и специалистите, работещи в тази област.

Цел-решение-действие

2. Характеристики на вземане на ВПР

91

2.1. неопределеност – породена е от динамичност в международната система и наличие на риск. - Държавите се водят от своите интереси и всяка държава по условие полага грижи на

най-добър стопанин за обществото си. - Националните интереси се приоритет номер 1, следователно съществува конкуренция по

между им и надпревара за ресурси.- Процеси, които не възникват между държавите в световната икономика, където главен

субект са ТНК. Корпорациите влияят различно върху страните. - Отношения между обществата – информационно-културно влияние, което оказва

въздействие върху взаимното възприятие.

Когато държавата не е главен субект в отношенията с другите държави се затруднява взимането на решение.

Преодоляване на неопределеността

Увеличаване на ресурсите – повишаване възможността да понася неблагоприятните въздействия и неопредлеността, т.е. малък риск и гарантирани минимални изгоди.

Държавата търси синергетичен ефект (гръцки) – съвместното действие носи по-голям резултат от сумата на отделните действия. Следователно има две възможни тактики на поведение от гледна точка на управлението (целящи резултати):

- високо равнище на информационно осигуряване, което предполага подкрепа на органите за събиране на информация (легална и нелегална). Недостатък: сложно е не само заради средствата, но и заради времето (необходими са около 10-15 години).

- Съюзяване – формално и неформално – намалява се неопределеността в развитието на държавата и нараства предсказуемостта.

2.2. риск: - колкото и да се е преценявало изборът може да се окаже и не най-добрия.- набелязаната цел може да се окаже недостижима.

И в двата случая страната губи – преки загуби (щети), непреки загуби, пропуснати ползи.

2.3. емоционален елемент. По правило държавите като субективен фактор възприемат взаимодействията си с външната среда емоционално и психологически. Някои държави се страхуват от външното и се стремят към изолация. Възпроизвежда се устойчивото усещане за несигурност и неопределеност в собственото си съществуване – ИЗОЛАЦИЯ, ОБЩЕСТВЕНА ФРУСТРАЦИЯ. (“Светът е страшен, да не се занимаване с него”). От гледна точка на възможностите да поемат неблагоприятни въздействия се определят следните състояния:

а) чувствителност към това какво става във външната среда, защото ставащото рано или късно ще им се отрази. Държавата разполага с възможности да пореща и компенсира нежелани въздействия. Оттук следва идеята за взаимозависимост.

Б) Държавата неизбежно е обект на неблагоприятни въздействия и преодоляването им е скъпо. Тази уязвимост може да се градира във висока степен на зависимост, което ограничава свободата на волята или оптимизма, че може да се постигне нещо със свои сили.9

Решението се взима поради необходимост, но то не е еднократен акт поради съществуващата неопределеност във външната среда, следователно промяната в ситуацията налага необходимостта едно решение да се продължи, видоизмени или отмени. Възприятието е, че налагането на промяна в

9 Управлението е специфично като дейност, в чиято основа е планирането.

92

поведението е проблем. (промяната в ситуацията = проблем). Това предполага вземане на решение – действие или бездействие. Управленската дейност е субективна и свързана с оценка на информация, която не винаги е добре обработена.

Проблемна ситуация – съчетаване на обстоятелства, които субектът счита, че засягат непосредствено неговите интереси. Част от определянето на съдържанието на проблема е дали той е само “наш” или подлежи на други, т.е. подлежи на многостранно разрешаване (синергетична основа). Проблемите често подлежат на решаване, разрешаване, “снемане” (преоценка, че това не е проблем). Проблемът не винаги е нещо лошо. Той може да бъде и нова възможност. Един от критериите за качествено управление е точната оценка на ситуацията – заплаха-възможност. Управлението е непрекъснат процес, който се състои от поредица от решения.

Структура на взимане на решение, когато субектът се изправя пред една ситуация. 7. Регистриране наличността на ситуация8. Събиране и обработка на информация – тя формира субективното възприятие за проблема на

равнище обща представа; тя е неформална оценка, но предопределя по-нататъшната дейност. Във външната дейност съществува функционално разделение където тази информация се оценява. Резултат – оценка – това е становище отчет, докладна записка. Тук се определя дали ситуацията е негативна или е възможност, дали е в рамките на допустимито и дали нещо се променя.

9. Очертаване на алтернативи за развитие плюс възможностите за развитие на различните алтернативи. Оценяват се постиганатото и се прилага цената за всяко отделно постижение.

10. Взема се решение – съставя се протокол, подписва се, отразява се в стенограма.11. Изпълнение – управлението е и контрол дали се изпълнява добре взетото решение. Този

контрол е оперативен – включва среден и низш ръководен състав; самите изпълнители.12. Потвърждаване, корекция на решението или вземане на ново решение (обратна връзка).

Втората важна част по повод външнополитическите решения – не са свързани с действие, а с поредица от действие, т.е. става дума за избор на поведение. Когато се решава какво да се прави, се решава и какво няма да се прави. На ниско оперативно равнище всеки служител взема решение, но е необходимо структуриране и централизиране.Външнополитическото решение първо организира във времето и по предметен признак външнополитическата дейност. Това са много решения, следователно много действия. Второ външнополитическото решение е задължително. 3. Форми на организация

6.1. планиране – действие, присъщо на социалните високо организирани системи, отворено към бъдещото и става за осъществяване на решение напред във време. Използване на планирането във външнополитическата дейност започва през 1940 – планиране на военна кампания. Иначе през 1942 год. (Дж.М.Кейнс – Документи за следвоенното устройство на света) - възможност за глобално регулиране на МИО. Това е първата прогноза в рамките на държавния апарат и се използва компютър. Реално през 1947 се прилага в САЩ като са организирани структурни звена. През 1979 в България е организирана група за планиране (Дирекция по планиране). 3.1.1. Видове планиране:

а) партисипативно планиране – субект на МВнР – то определя дела в бюджета (т.е. ресурсите човешки и материални), необходим за издръжка за дейности в страната и извън нея. Определя задграничните присъствия. Като тип планиране е проактивно (изпреварващо).* Проактвиното планиране е изпреварващо планиране като страмежът е увеличаване на благоприятните възможности и подобряване на външните условия.

93

Резултати-цена = оптимум

При планирането на външнополитическата дейност високият риск се оправдава от високата печалба. Залозите са големи, защото и търсените резултати са големи. Ключов момент в проактивното планиране е прогнозирането. Проактивното планиране е процес, извършващ се в рамките на МВнР като участват всички функционални звена (отгоре-надолу). Определят се:

4. задачи и цели – определят се от ръководителя5. разпределение по региони6. планиране на ресурси и развитие на целите.

Това планиране е стратегическо. Обхваща период от 5-7 години. Обхват: съвкупността от външнополитическите действия, осъществявани от един субект, която включва 90% оперативна дейност (поддържане дейността на ведомството).Във всяко планиране има нормативен елемент:

– има краен срок, – планът е ограничен във времето, – включва последователност от действия, – предвижда ресурси.

Външнополитическият курс не е еднократен акт на действие, а последователност от действия, като тя съдържа в себе си определени приоритети. Във всеки момент държавата е готова да жертва едни цели за други, които счита за по-важни.

6.2. Прогнозиране3.2.1. Характеристики:- Работи с по-висока степен на неопределеност за разлика от плана. - Прогнозата не винаги има определен хоризонт и не съдържа воля за действие на

дадената страна. - Прогнозата, за разлика от плана, няма задължителен характер. - Прогнозите се съставят в няколко варианта поради това, че параметрите са ограничени. - Прогнозата не покрива плана за действие. - Обикновено обект на прогнозирането е поведението на другите, външната ситуация. - Прогнозата се актуализира при постъпване на нова информация с пет години напред. - Прогнозите не фиксират цели, задачи и средства за тяхната реализация. - Това е работа на плана. - Лошата прогноза предпоставя лош план. 3.2.2. Функции:- назависимо от очакванията прогнозата ориентира за тенденции в света и вариантите за

тяхното развитие.- Комуникативна функция - изработването на прогнозата предполага сътрудничество

между разнообразни структури и звена. Поощрява се свободното общуване.- Евристична функция – кара държавните служители да мислят нетрадиционно; обект на

прогнозиране не са обичайни действия.- Нормативна функция – от прогнозите се извеждат стратегически цели на

външополитическата дейност. Прогнозирането е дългосрочно и служи за дългосрочно планиране.

Прогнозите не са план, но предизвикват определени решения по повод на риска, който като критерии ще се заложи при взимането на решение.

6.3. Понятие за риска

94

– определяне величината на риска. Изразява чрез обективна и субективна вероятност. /Пример: Обективното възприятие е “България е необходима на НАТО”; Субективна – С. Паси/. Като правило обективната вероятност е неизбежна, а субективната е неизбежа или избежима (нелоялно поведение към организацията, началство).

– Реакция на риска – зависи от това дали се възприема като заплаха или възможност за изгода. Рискът се използва и за стимул в дейността на служителите.

– Избор на риск – величината на риска спрямо целта, доколкото една цел може да се постигне с различна степен на риск.

Вземането на външнополитическото решение е рационален процес, защото:6. приема се,ч е външнополитическото решение в най-висока степен е продукт от целите и

интересите.7. вземащият решение адекватно възприема ситуацията (разполага с информация)8. вземащият решение правилно е схванал възможните алтернативи или възможностите за

действие.9. тези алтернативи са оценени чрез възможните изгоди или неизгоди (приходи и разходи за

всяка алтернатива).10. взема рационално решение на базата на рационални очаквания, което най-добрата

алтернатива. В процеса на действие външнополитическият субект се учи от грешките на другите и от собствените. Външополитическата дейност има вградена възможност да се коригира съобразно промените в обстоятелствата (нещо като автопилот).

4. Фактори за външнополитически решения10.1.личност – притежава висок обем управленски компетенции. Върху поведението им влияят

прдстави, отношения, ценности, убеждения, идеологии. Личността като правило взима решение на базата на аналогии. Личността минимизира риска и запазва статуквото.

10.2.вътрешни – тип режим, национални цели, възможности, средства, роля на общественото мнение.

10.3.външни – структура на международната система, доминираща ценностна система в МО, текуща ситуация

10.4.кризи – решенията се взимат в условията на голямо напрежение и риск и недостатъчно време. Това води до неправилни решения, а те до национални загуби.

11. Типове външнополитически решения (ВПР) – ВПР се взема колективно, групово и се носи групова или колективна отговорност. При вземането на решения това е необходимо за избягване на грешни и опасни решения. Цел на МВнР е да създаде система на управление на външнополитическата дейност с филтри, коиото да намалят субективизма, предубедеността, недобросъветността, егоцентризма и враждебността. Това се осъществява чрез:

- избягване на авторитарното ръководство на Министерството - ясни критерии за подбор на работещите в министерството и тяхното кариерно развитие- субсидиарност – всеки проблем се решава на равнището на което е възникнало. Това

изисква разпределение на компетенциите и отговорностите.- ясно формулиране на задачите на всеки отдел и на министерството като цяло.

12. Критерии за качество на системата- запазване на националното единство – външнополитическата дейност не трябва да е

залог за вътрешната стабилност и трябва даосигурява такива условия, които да не застрашават обществото.

- сигурност – оцеляване спрямо външната среда- дали външнополитическата дейност запазва статута на страната в МОб. и ролята й в

света.

95

Тези три образуват приемливата външнополитическа дейност, т.е. МВнР добре си върши работат, ако покрива тези три критерии.

Втора група критерии са ситуационните критерии:- в отношенията с други държави да създава и избягва прециденти (преговори при

разрешаване на конфликти)- по правило държавите се стремят да запазят дадена ситуация от промени. Промяната

носи риск, а той е проблем, следователно започват нови решения.- Държавите съществуват в МО, където има норми, които се спазват (Международно

право).

Особеността на управлението на ВПД е, че това е непредписана функция на политическия елит, изпълнявана от него, това е индуцирана функция на Изпълнителната и законодателната власт. Като качество на управление оценката е задължение на изпълнителната власт или на министъра на външните работи. Оценката за адекватността на външнополитическото решение е компетенция на законодателната власт и на избирателите, а отговорността е на равнище Изпълнителна власт. Има само два случая през последните 53 години, когато заради външнополитическо решение е гласуван вот на недоверие от законодателната към изпълнителната власт.7. Съпоставка с практикатаВместо идеален процес има рационално рутинна бюрократична практика. Информацията винаги е непълна. Ясното и прецизно формулиране на националните цели се конфронтира от криворазбрани национални интереси, от бюрокрацията и личните интереси. Има неизчерпателен анализ на алтернативи. Човек може адекватно да оценява само от 3-7 променливи и оттук неизчерпателността на анализа, т.е аналитичният потенциал се свежда до аналитичния потенциал на малък брой хора. Изборът на оптимален вариант най-често е в рамките на изпълнителнат авласт и е резултат от пазарене. Това, че целите са прецизно формулирани и мобилизират обществена подкрепа всъщност се свежда до послание до медиите, което показва, че решенията не подлежат на точно изразяване. Контролът върху изпълнението се свежда до отлагане на по-трудното и по-сложното. Преоценки и корекции – в действиетелност формални и повърхностни и закъснели. Дипломатическото ведомство следва да се разглежда като организация. Следователно дейността му е поведение на организация и тя не съвпада с въшнополитическата дейност както внушават реалистите. Аргументи:

- работещите в сферата на външнополитическата дейност са група, посветили се на специфична професионална кариера. Те са затворена общност, подбрани и повишавани по специален начин.

- Тази група от хора притежава уникални социално-властови ресурси. Като закон собствените интереси и тези на организацията са на първо място и са оцеляване, експанзия, намеса в националния процес. Следователно съществува нежелание да се предоставя висококачествена информация на други министрества. Информацията се третира като властови ресурс и се задържа.

- Тази организация е йерархична – наличие на вътрешно съперничество меджу структурите (нелоялна конкуренция). Следователно няма единно поведение и изпълнение.

- Поведението във външнополитическата дейност означава, че групата се стреми да свежда всчико до лесни и оперативни процедури.

- Управлението на ВПД се характеризира с превъзнасяне значението на секретността – затруднява комуникацията и прогнозирането.

Чрез избирателния процес външнополитическата дейност е израз на общата воля, т.е. продължение на

96

електориалния процес. Тема № 14 – Управление на ВПД на държавата (1)

ВПД на държавата е високо организирана, юридически контролирана дейност. Управлението е част от самата ВПД. Ако приемем, че управлението е от субектите на държавното ведомство , то процесът на управление е над изпълнителната власт. Като субект на управление изпълнителната власт има последната дума по селекцията на интересите, които ще бъдат включени в определена стратегия. Управлението се дели на стратегическо, тактическо и операционно.Стратегическото се осъществява от Министерски съвет (изпълнителната власт), който определя целите на ВПД. Съществува корелация на субординация м/у Мин. Съвет и МВнР, чието задание е годишно да отчитат ( стъпка по стъпка) ресурсите и съответните резултати от стратегии и програми. Оттук може да се направи извода, че МВнР има декомпозирани цели, наречени подцели – една цел не подлежи конкретно на еднократно постигане, а се разглежда в период от време. Ца = Ц1

а, Ц2а, …..Цn

а

Взаимна обратимост на целта и средствата - Конкретното съдържание на интереса и преобразуването му в цел подлежи на ситуация на разбор. Ц а Ц ╣Ц b =……………..∑a, b, c Цc =Търси се съвкупния резултат. В различна ситуация целта може да се разглежда като частично или изцяло постигната.

Целите са непосредствената причина за ВПД. “Има цели, има действия. Няма цели, няма действия”. Оперативното управление включва разбирането на няколко понятия:1. ВП цел е състояние, към което обектът счита за възможно максимално да се доближи. Във времето няма ограничение за постигане на целите.2.Задача – не само е възможно да се постигне, но е и задължително да се постигне!3.Идеал – желано състояние, към което се стремим ; далеч е във времетоЕстествено управлението на ВПД като държавна, високоорганизирана дейност може да се сведе до организация или ведомство. Ако решението като едноличен акт се взима от ведомство, то е от министъра на външните работи, който по принцип делегира правомощия на свои помощници (среден управленски състав) с издаване на заповед или правилник като едностранен управленски акт. ВП решение като акт поне теоретично се свежда до избор м/у алтернативи. Предполага се , че по условие се прави най-добрия избор (при минимум ресурси да се постигне максимален резултат) за организацията. Изборът е продукт от организация и непрекъсната работа на ведомството. Министерството произвежда алтернативи, които улесняват избора на министъра. Въпреки че министърът може изобщо да не е запознат с даден случай, той носи собствената си и тази на организацията отговорност. Той се доверява на кадрите си, което от своя страна допринася за повишаване на мотивацията на работещите в сферата на ВПД.

1010.. УПРАВЛЕНИЕ НА ВПД НА ДЪРЖАВАТА (2) УПРАВЛЕНИЕ НА ВПД НА ДЪРЖАВАТА (2)

Характеристики на вземане на решение:

97

1.Неопределеност – силно затруднява възможността да се направи най-добрия избор=> отделяне на повече ресурси за основните приоритети; влияние оказват не само държавите, но и транснационалните корпорацииСинергетичен ефект – съвместното действие носи по-голям резултат от сумата на резултатите на отделните действия. ВП управление е управление за резултати: Високо равнище на информационно осигуряване на избора – сложна за осигуряване дейност;

въпрос е на дълго време и пари Съюзяване – формално или неформално. Намалява се неопределеността на външната среда Риск – какъвто и избор да е направен, може да се окаже, че не е най-добрият. Съществува

вероятност направеният избор да се окаже невъзможен при дадени ресурси и време. И в двата случая държавата губи и търпи преки и непреки загуби и пропуснати ползи. Като правило държавите като субективен фактор възприемат взаимодействието си с външната среда емоционално или психологически. Държавите изпитват клаустрофобия => възпроизвеждат се опасения за несигурност. Това от своя страна предизвиква изолационизъм или обществена фрустрация.

По принцип всяка държава е чувствителна по отношение на това, което става във външната среда, считайки че то рано или късно ще й се отрази по някакъв начин. От тук се развива идеята за взаимната зависимост – оценка,че държавата разполага с потенциал да компенсира неблагоприятните въздействия, както и идеята за уязвимостта. Уязвимост – държавите неизбежно са обект на въздействия, които се считат за неблагоприятни, преодоляването им е скъпо и се отразява на перспективите им за развитие. Тази уязвимост може да градира и във висока степен на зависимост, която ограничава свободата на волята, идеята за независимост и самостоятелност и т.н. Управлението е специфична организационна дейност, в основата на която е планирането (планът). Решението се взима в следствие на убеждението, че е необходимо да се вземе. Решението не е еднократен акт именно поради тази неопределеност и съществуващ риск във външната среда! Непредвидени промени в обстоятелствата налагат едно решение да се разгледа отново/ да се отмени или измени. Тази проява се назовава “проблем”.Проблемите подлежат на решаване, разрешаване, “снемане” / преценка, че всъщност не е проблемУправленската дейност е субективна и е на база оценки на информация, която не е добре обработена. Проблемът е проблемна ситуация, която субектът смята, че накърнява неговите същностни интереси. Част от определянето на проблема е дали е само наш ( синергетичен ефект) или засяга помече държави. Проблемът не е винаги нещо лошо. Той може да бъде и нова възможност! Нужна е точна оценка дали е заплаха или е възможност. На тази основа изборът или решението е решение на проблема.Решение – разрешаване на проблем или проблемна ситуацияУправление – непрекъснат процес, който се състои от поредица от решения

Структура на вземане на решение:6. Линейна йерархия ( от горе надолу ) – акт или разпореждане да се оцени новосформираща се

ситуация; информацията формира субективно възприятие – оценка на равнище съзнание, впечатление, която в известна степен формира следващите стъпки. Във ВПД на държавата има функционално разделение на хората, които обработват информацията.

7. Оценка/становище/доклад/докладна записка – в този етап се определя дали ситуацията е заплаха или възможност

98

8. Очертаване на възможните алтернативи за развитие на тази ситуация9. Някой взима решението, прави избор на базата на тези оценки. Решението невинаги е формален,

нормативен акт!10. Изпълнение на решениетоУправлението е и контрол. Този контрол се дели на оперативен контрол – задание на средния и нисшия ръководен състав. Контролът е обратна връзка за проверка дали става това, което сме планирали. Следва корекция на решението и ако е необходимо – вземане на ново. Изпълнението е свързано с поредица от действия. Когато се решава какво ще се прави, се решава какво няма да се прави. ВП решение програмира във времето ВПД на държавата. ВП решение е задължително за изпълнение в качеството си на управленски акт.Фактори, определящи ВП решениеФакторите за ВПР се приемат и произтичат от конкретна национална роля. Често пъти обаче действията се разминават с националния интерес (Приоритет все пак има именно националният интерес, а не националната роля). При еднотипни ситуации и национални роли държавите действат различно. Решенията са не толкова пряко следствие от действителната ситуация, а от разбирането, виждането за ситуацията – ВПР е пряко следствие от оценката, дефиницията на ситуацията. Тя се намира под въздействието на различни обективни фактори (вътрешни и външни; исторически, актуални), които субектът на решение възприема както на основата на постъпващата информация, така и на възприятия, нагласи, убеждения, ценности. Факторите биват:

5. Според техния произход: вътрешни и външниВътрешни фактори – тип политически режим; национални цели и средства (дали има наличност); стабилност/нестабилност на обществото; обществено мнение; ведомствено-бюрократични ценности и интересиВъншни фактори – структура на системата на МО, ситуацията в света или в непосредствената среда на дадена държаваПрисъщо на организацията е решенията да се представят като колективни.

6. Собствени/присъщи на икономическото ведомство7. Личностни

Личности (10-12 души): при взимане на решение върху тяхното поведение влияние оказват присъщите им представи, отношения, ценности, убеждения. Личностите взимат решение на базата на аналогията – минал опит. По този начин те минимизират риска.

8. В стандартни условия/ в условия на кризаКриза – взима се решение при висока степен на риск, защото неправилното решение води до значими национални загуби; възприятия за алтернатива на кризисна ситуация; възприятия за заплаха (естество, величина), степен на неотложност на вземаното решение Личностни фактори – те са решения от една личност или група личности. Колективни решения – когато се взимат от колегиален орган като МС, НС и т.н. Еднолични –компетенция на ограничен брой длъжности или при специфичен режим (тоталитарен). То обаче е краен продукт на процес, в който взимат участие много лица. Частен вид на колективно решение е като следствие на т.нар. “ситуационни анализи”. Всяка личност сръководи от следните индивидуални представи: Индивидуални представи за себе си ( какво съм аз, къде съм, накъде вървя). Формира се от най-

ранна възраст. Терминът, който отразява това явление е възприятие. Във ВП те са чист продукт, съдържат и оценка за добрите и лошите страни, добронамереност и враждебност => често

99

решенията са продукт на това как личността възприема околния свят, функциите си и т.н. В рамките на група колективното решение е следствие от процедура – общува се до постигане на съгласие. Винаги обаче има фактически лидер, който налага мнението си. Така възприятието обуславя обстоятелството, че обективната информация намира коригирана версия в съзнанието на индивида.

Всяка личност има определено отношение (нагласа), на базата на което възприема опр. позиция. Това е по-активната проява на възприятието. Посилно се проявява емоционалния момент (доверие, недоверие, отмъстителност, презрение…)

Ценности, които са въплатени в съзнанието на личността в процеса на социалното й развитие. Служат като критерий за оценка на своите действия и на действията на другите. Те са и ориентация за собствената дейност, най-често се използват като оправдание за дейност.

Убеждения – твърдения, оценки, възприятия, които не могат да бъдат доказани, но личността вярва в тях. В основата на националните легенди и идеологиите. Поставянето им под въпрос провокира негативна оценка и защитна реакция. У. са най-стабилни тъй като личността реализира нежеланието си да ги променя и е готова да игнорира фактите. Огразяват адаптирането – постъпващата информация на човека, който я приема

Хипотези за съотнасянето на възприятията спрямо информацията4. Пренебрегва се несъответствието между убеждения, представи и постъпваща информация, като не

се признава наличието на проблем=> не се взима решение5. Не се възприема новата информация, запазва се предшестващата линия на поведение6. Субектът променя отношение, убеждения, взима ново решение. Склоността към това действие е

висока, когато цената на промяната не е висока или има висока обществена подкрепа. Промяната на нагласата на равнище правителство се затруднява от това, че ВП се основава на гласност, а обществото е по-инерционно и трудно приема бързи промени.

Доктрини – категорични декларации на убеждения – претенции, че те обясняват действителността и постановяват целите на субекта. Целите, извлечени от доктрина са във форма на политически лозунги. Държавата внедрява в общественото съзнание сложна доктринална концепция, която по същество е идеология.Идеологиите постановяват основни ВП цели (месианство). Те са критерии за оценка на поведението и оправдание за поведението на държавата, мотив зо ВП действие, орган за възприемане на външната среда. Всяка идеология е дуалистична- възприема света като съчетание на две взаимноизключващи се начала. Тя борави с твърди и ясни определения (наши-ваши). Стреми се да подмени теоретичните знания с клишета и деформации. Улеснява присъствието на национални роли в общественото съзнание. Това е оснавната причина за формулиране на дългосрочна ВПД. Идеологиите са морално-етическа система, претендираща да дава правилното възприемане на света.Всяка личност се стреми да приеменовите ситуации на базата на стари – стремеж към търсене на аналогии => от стремежа за икономия на време и ресурси

Вътрешни факториВП цели се извеждат от националните роли и интереси, но ролите са явления в масовот съзнание. Има ситуации, когато ВП цели се извеждат от интересите на специфични групи на обществото.Тип политически режим – отвореното общество предполага достъп до информация => активно обществено мнение за ВП => по-лесно мобилизиране на обществ. подкрепа, но и натискът върху правителството относно политиката му е голям. Значение има и политическата култура и традиция,

100

степента на утвърждаване на нормите на демократичния ред. Стабилността/нестабилността на една държава, общество, режим също оказва влияние. При стабилно общество ВПР са насочени към благоприятни външни условия.Обществено мнение – активно и грамотно 1-15 % (елит); ВПД отговаря на очакванията на тази част; Елит – непосредствено упражнява властта или се подготвя за това. Втората част от обществото (сравнително грамотно население) – около 40 %; Около 50 % от населението не знае какво е ВП. Получава селективно подбрана информация; няма пряко взаимодействие между общественото мнение и ВПР. Поне ½ от обществото е склонно да повярва на държавното ръководство.

Външни факториСредните и малките не могат да се противопоставят на големите; за тях въздействието на системата на МО е съобразяване – адаптация. В МО има и доминираща ценностна система – средните и малките държави се приспособяват и към нея. В много случаи ВПР е следствие от това, че настъпва промяна – реакция на действие на други държави, което се възприема като проблем.

Възможно съчетание между тези фактори – колкото е по-неотложно действието, толкова по-малко хора участват във вземането на решения=> по-вероятно е това решение да отразява личните интереси на тези хора.

Решения, взимани в условията на кризаКриза – решенията се характеризират с това, че величината на заплаха е много голяма. Тежестта на изконсумираната заплаха е невъзможно да се плати. Решенията се взимат от най-високо равнище в държавната йерархия. Сроковете за взимане на решения са кратки за набиране на инфо => неотложност, неопределеност. Винаги има момент на изненада.Ефективност на решенията – това е икономическа категория; от средата на 80те се прилага към ВПД. Принцип –или навреме, или не е целесъобразно! Под внимание се взима съотношението между разход на ресурси и политическа изгода. Следва да се прави разлика между ефективност и ефикасност!Ефективност – да правиш правилното нещо; степента в която се постига набелязаната с решението целЕфикасност – да правиш каквото правиш добре; количеството ресурси за единица ВП изгода

Информация Новите информациони технологии променят глобалния и регионалния баланс на силите, могот да

породят нови конфликти. Наличната информация е съставна част от националното богатство, силата на всяка страна. Наличието на информация е сила и власт. Информационните технологии проникват в междудържавните отношения. Нараства общуването чрез електронни носители за сметка на печатни

такива. Създават се улеснения за достъп до инфо за нуждите на ВПД. Пред всяко дипломатическо ведомство стои въпроса за информатизация на дейността.Инф технологии ускоряват темпа на

протичане на ВПД. Всяко ВПР е предизвикано от информация, самото решение е информация. Голяма част от ВПД всъщност е производство, употреба и разпространение на информация. Огромна част от работното време на дипломатическите вдомства се състои в получаване и обработка на информация.

ВП ведомства имат и задачата да набират инфо. В основата на ВПД стои информационнот задание т.е. каква информация, на каква основа, в какъв обем следва да се получи-> дейност по придобиване на

инфо чрез: Обработка на официални източници Инфо, получена по конфиденциален път

101

Визуални наблюдения – език на тяло и жестове на определени личности Получаване на инфо “на тъмно” Събирана по агентурен метод Придобивана чрез използване на разузнавателни средстваИнформацията се подлага на първична обработка и оценка. Второ равнище – преработка (експертна оценка; включва и проверка); информацията се използва за взимане на ВПР – формира се група цели; информацията подлежи на деактуализация; всичко започва отначалоОбособени са 3 институционални равнища:4. Ръководни държавни органи, които консумират информацията и единствени имат правомощията

да възлагат събирането на информация5. Информационо-аналитично звено на държавното управлние – формира вариантите на действие;

подготвя експертната обработка и организира инфолмационното задание6. Информационно звено на оперативно равнище – задграничното представителствоОрганите за разузнаване организират и извършват дейност по откриване на информация само когато това им е поръчано. ВП разузнаване винаги е обособено от дипломатическото ведомство – защита от интервенция във формирането и осъществяването на ВПД; свързано е със стремежа за избягване на формирането на втори център на политическата власт! Управлението на ВПД ежедневно е свързано с наличието на множество фактори: Организация Качество и ефективност Правилност на взиманите решенияНе е възможно да се взимат добри решения без наличието на информация. От качеството на информацията зависи качеството на решението. ВПР се предхожда от информационно осигуряване и влече след себе си такова.

Източници за набиране на информация:3. Във формата на бази от данни – като налична информация. Информация, която е проверена като

достоверност чрез практикага, е основание за прогнозиране и верификация на нови източници и за оценка и преоценка

4. Чрез консултации, изследвания – в дипломатическото ведомство се съдържат информационни масиви, които съдържат данни за 2 години назад

Качества на информацията: Трябва да е навременна Трябва да е достатъчна Да е по възможност пълна Истинност – достоверност на източника и на канала за постъпване на информацияАкценти: Прекалената раздробеност на структурата на едно дипломат ведомство вреди за събирането и

обработката на информация Отсъствието на нормална комуникация в събирането и оценката на информацията Препоръчва се ротация на дипломатическите служители. Трябва да е съпроводена от

специализация-странова и проблемна Поддържане на стриктно спазване на установения ред за движение на информацията Нищо не мотивира ВП служители така, както оценката за тяхната добре свършена работа.

102

За т.нар оперативна ВП дейност напълно достатъчна е информацията, получена по канали на МВнР.Под разузнаване се разбира - не само събиране на информация, но и оценка и анализ на информацията. При оценка на инфо значение имат личностите, които събират и анализират информацията и тяхната мотивация –потребност от професионално мотивирани кадри. При техния подбор се обръща внимание на личните им характеристики.

1111.. УПРАВЛЕНИЕ НА ВПД НА ДЪРЖАВАТА (3) УПРАВЛЕНИЕ НА ВПД НА ДЪРЖАВАТА (3)

Форми на организация:-Планиране – действие, присъщо на социалните, високоорганизирани организации. Става дума за осъществяване на решенията напред във времето. Планирането датира от 1940 г.- планиране във военна кампания; 1942г. – участие на Дж. Мейнард Кейнс; 1943 г. документ за следвоенно устройство на света, създаден от САЩ. Всъщност започва 1947 г. със създаването на звено за ВП планиране в САЩ. В България – 1979 г.; Партисипативно планиране – МВнР участва в този процес като тип планиране има реактивно планиране – като реакция на това, което е станало. Планирането на ВПД се определя като преактивно – изпреварващо събитията напред във времето. То също е партисипативно, защото всички звена участват отгоре – надолу. При преактивно планиране ключов елемент е прогнозирането. Преактивното планиране е в най-висока степен стратегическо планиране, хоризонт – 5 до 7 години.ВП курс – не е еднократен акт на действие, а последователност от действия, организирани в определени приоритети, в името на които държавата е готова да се откаже от други задачи. Прогнозата се използва за разработване на концепцията на плана. Прогнозата работи с неопределеност и се съставя в няколко варианта. Параметрите, в които се съставя прогназата са ограничени и колкото по-голям е обхватът на прогнозата, толкова по-голяма е възможността за варианти. Прогназите не покриват съдържанието на плана за действие. Главният обект на прогнозирането е външната ситуация, поведението на другите. Не се възлага собствено планиране. Прогнозите не фиксират цели, задачи и средства за тяхното действие. Лошата прогноза предполага лош план. Функции на прогнозата:5. Ориентировъчна функция – ориентира външното ведомство за реални тенденции в света и

варианти за тяхното развитие6. Комуникативна функция в рамките на ведомството –сътрудничество по хоризонтала между хората

във ведомството и други ведомства, поощрява се координацията и общуването между тях7. Евристична функция – кара държавните служители да мислят нетрадиционно, обект на

прогнозирането не са обичайните ситуации 8. Нормативна функция – извеждат се стратегическите цели на ВПД на държавата. Прогнозите най-

добре служат за дългосрочно планиране, тъй като те самите са дългосрочни.Прогнозите сами по себе си не са план, те предизвикват определено решение, което е свързано с риска във ВПД. - възприемане на риска – най-често се свързва с определяне величината на риска (обективна и субективна вероятност )- реакция на риска – дали риска се възприема като заплаха или се възприема като увеличаване на изгодата. Рискът се използва за стимул на дейността на служителите в МВнР- избор на риска – величина на риска съобразно целта; една цел може да се постигне по различни начини и с различна величина на риска¢Обективната вероятност е неизбежна; Субективната може да бъде както неизбежна, така и

103

предотвратима (избежна).

Процесът на взимане на ВПР е рационален процес.6. Приема се, че ВПР в най-висока степен е продукт на целите и интересите, които са прецизно

формулирани.7. Взимащият решение адекватно възприема и оценява въпросната ситуация, той разполага с

надеждна информация8. Взимащият решение правилно е схванал и оценил възможните елтернативи за своята страна9. Тези алтернативи са оценени чрез възможните изгоди и неизгоди от тяхното развитие и на базата

на рационални очаквания той...=>10. Взима рационално решение – най-добрата алтернатива. Цялата дейност, опосредстваща решението

е последователно планирана и в процеса на изпълнение ВП субект се учи; има възможност да се коригира според обстоятелствата.

Критики на реалистите:9. Вместо идеален процес имаме обичай на бюрократична практика10. Информацията винаги е непълна => подвеждаща11. Ясното формулиране на национални интереси и цели се конфронтира с криворазбрани национални

интереси, ведомствени интереси и лични интереси12. Няма точен анализ на алтернативи, а се отчита ограничен брой възможности на начално равнище

на анализ13. Изборът на оптимален курс на действие в рамките на държавните ресурси е процес на известно

спазаряване чрез правене на отстъпки14. Това че цилите са прецизно формулирани често се свежда до послание от средствата за масова

информация, когато показват, че решенията не подлежат на точно изразяване ????15. Непрекъснатият контрол върху изпълнението се свежда до това, че всяко по-трудно и по-сложно

изпълнение се отлага16. Реагира се според ситуацията при отсъствието на персонална отговорност – оценките са

повърхностни и закъснели.

Интерес представляват целите на държавата. Целите са производни от национ. Приоритети.Националните интереси са достъпни като инфо (определени са В Конституцията,цпециалните закони и тн.) Чрез целите се определя поведение з предстоящ период от време.Те се организират чрез планове и програми за действие.Важно е не какво ще правят, а как ще го осъществят (ресурси) и в каква степен държавата ще е осигурена. Целите са съсредоточени на ниво изпълнителна власт. Целите са организирани в определена линия (ВП курс) за определен период от време и се легитимират от “стратегия”. ВП стратегиите са част от националната стратегия.Стратегията не винаги е изложена в един документ.Със стратегиите се определя поносимата степен на обвързване с външмия свят (от изолационизъм до политика на съюзи), също решава приемливите и неприемливите средства за ВП действия( България не може да използва въор. Сила за решаване на ВП проблеми.Управлението на В дейност е информационен процес – важно е в каква степен ще е подкрепен от обществото – това прави политиката силна и правителството ще може да мобилизира много ресурси. Разузнаването,Задграничните представителства набавят информация. Има нужд аи от обработка на събраната инфо. Построяват се тенденциите.Определя се най-вероятните алтернативи, правят им анализ и дават препоръки (отдели Прогноз и планиране на ВП и тн)

104

Система за взимане на решения в държавния апарат:1.Функцион. организация на дипломатическо ведомство (разпределение на труда в рамките на ведомството)2.Как са разпределени компетенциите3.Значение има възможността с достатъчна степен на вероятност да с есвърщи нещо.Държавите се различават в способностите сиВремето за действие може да не доведе до желания резултат,зависи и от качеството на изпълнение.Повечето цели не са еднократно изпълними,трябва продължителност на действията.

ВП цели се постигат със съответните им средства (има подходящи и неподходящи):

10. дипломатически – обхаватът на задграничните представителства – зависи от мащабното схващане за териториалния обхват.Важно е дали ше се открие посолство не толкова длаи ще я признаят.

11. Важно е как се оправя страната с ВП пропаганда12. Дали може да оказва или се нуждае от помощ13. Дали е отворена, салдото импорт-експорт е положително или отрицателно, конкурентноспособност

и състяние на национ икономика.14. Дали може д аокаже политическа подкрепа в междуанроден план15. Политичски санкции и заплахи (ще изтегли посланик, замразяване на отношенията дори можед а с

естигне до полическа намеса в дадена страна)16. Запалаха и икономически санкции (преки и непреки)17. Легални и нелегални действия в тази страна (поддържане на малцинствата – помагат за вестници,

радио и тн)18. Дали страната приема законово използването на военни сили в контекста на локален конфликт

Търси се потвърждение на инфо за да имате картина за бъдещите действия на държавата, имате ли възможност за въздействие върху нея.

Взаимна обратимост на целта и средствата - Конкретното съдържание на интереса и преобразуването му в цел подлежи на ситуация на разбор. Ц а Ц ╣Ц b =……………..∑a, b, c Цc =Търси се съвкупния резултат. В различна ситуация целта може да се разглежда като частично или изцяло постигната.

Целите са непосредствената причина за ВПД. “Има цели, има действия. Няма цели, няма действия”. Оперативното управление включва разбирането на няколко понятия:

105

1515. . ВПД НА ДЪРЖАВАТА: ПОТЕНЦИАЛ.ВПД НА ДЪРЖАВАТА: ПОТЕНЦИАЛ.

Потенциалът представлява съвкупност от всички ресурси на дадена държава. Преобладаващата част от тях се консумират за функционирането на държавата. Част от тях се заделят за външната й дейност – тази част се нарича външнополитически потенциал (ВПП). Няма стандарт как част от държавните ресурси да се заделят за външна дейност. Това е въпрос на оценка по различни, не винаги съпоставими критерии. Така например средната държава мобилизира около 7-9% от вътрешнополитическия си потенциал за външната си политика. Величината на ВПП е от интерес и за другите държави – разходите за отбрана. Трудно е да се мобилизират в подкрепа на впд на държавата. Това са време, благосъстояние, информация, съюзници, позиции във властта, лидерство. Необходима е тяхната мобилизация за подкрепата на впд на държавата. Има обаче национален предел.

Изборът на вп средства е функция на количеството и качеството на потенциала на страната. Какво правителството може да направи и как ще го направи зависи от това с какви ресурси разполага.

Пр. Малка държава не може да има ядрен арсенал, посредством който да влияе на др. държави. Тя не може да хвърля и много средства за пропаганда и фин. помощ. => държавата е ограничена откъм ресурси.Не винаги наличието на много ресурси предопределя успех във външната политика. Пр. САЩ и Виетнам, СССР и Югославия. Нужни са фактори като личности, възприятия, приятели, традиции и т.н.Вппотенциал е 2 категории:

ресурси на условия ресурси на средства.

1. Ресурсите на условия биват: време, пространство.

Всички държави имат равнопоставеност от гледна точка на времето. Времето е разгледано структурно като:

външнополитическо икономическо технологично социално

Държавите се различават по икономическото и технолог. си развитие. Времето протича в разл. страни с различна скорост (едни и същи ВПрезултати се постигат за различно време – България-Естония-ЕС)=> не всички държави се възползват от времето еднакво. Разминаването във времето затруднява сътрудничеството, като ускоряването на развитието на отношенията между богати-бедни държави е въпрос на воля, а не на пари. Въпрос на воля е това дадена нация, която не е доволна във времето, което се намира, да дръпне напред чрез разработване на стратегия за развитие. Всяка държава чрез ВП дейност съкращава разликата във времето (т.напр.чрез либерализиране на износ-внос се създават предпоставки за ускоряване на социално-икономическото състояние на дадена страна)Пространството е разгледано структурно:

географско - държавите са фиксирани и се намират в различни геогр. региони. “технологично пространство” – по този показател България е по на Изток социално-икономическо пространство

106

“полит. пространство” – ние сме в континента на представителната демокрация, на прогресивната МОбщност. Държавата може да промени пространството си чрез външната си политика.

2. Ресурси на средства: информация (влияние) сила

Информацията: Наличието на информация е пари, сила, власт Материализира общуването Цени се и се търси от държавите =>държавите са субект, но и обект на информация –

разпространяват и събират информация Като средство не винаги има установим резултат; т.е. обезпечава ВП действие, но не

гарантира резултат (недостатък на инфо) Когато има резултат, информацията осигурява влияние Трябва да отговаря:– адресатът трябва да разбере, че инфо отговаря на неговите интереси– инфо трябва да е “на езика” на получателя– инфо трябва да е нова

Информацията и влиянието не винаги водят до резултати. Информацията материализира общуването, често дезинформира. Има емитент и адресат. Правителствата подават инфо по канали, медии, агенции, дипл. представителства. Информацията има влияние: адресатът трябва да разбере, че тя отговаря на неговите интереси; тя трябва да е “на езика” на получателя; тя трябва да е нова. Държавите са постоянен обект на инфо, изолацията е невъзможна. Силата:

средствата на силата винаги имат резултат – може да не е това, което се очаква, но винаги има резултат => ВП действие, обезпечено със сила, предизвиква реакция => предпочитането на средствата на силата

средствата на силата биват:– мирни – принудата не е чрез въоръжено насилие– немирни – средства за оказване на веществено-енергетическо въздействие на обекта

(средства за въоръжено насилие)1. субект е спец. държавно ведомство – Мин. на отбраната2. институцията – въоръжени сили, армия

* Мирни средства – средства за оказване на принуда, без въоръжена намеса;+видове:

- средства за икономическа принуда – търговска война; бойкот;количествени ограничени;денонсиране на междудържавни спогодби за регулиране на плащанията; блокада (изключва се случая, когато е осъществена чрез военни средства) и др.

- Услуги в областта на управлението (управленски услуги)- Преки чуждестранни инвестиции и чужда помощ-

*Към немирните средства се отнася и заплахата за употреба на сила, но в резултат на технол.равитие заплахата се отнася към информацията

107

Силата бива мирна(средства за оказване на принуда – икономическа война; репресии спрямо малцинство) и не-мирна (Министерство на отбраната – въоръжена сила; заплаха от употреба на сила;). Силата винаги води до (очевиден) резултат.

1616.. ВПД НА ДЪРЖАВАТА: ВЛИЯНИЕ ВПД НА ДЪРЖАВАТА: ВЛИЯНИЕ

Влиянието: Категория на политическата наука (Р. Дал – най-доброто определение) По-общо понятие от “сила”, доколкото силата предполага бъдещност на действието и

казуалност (ответна реакция). влиянието е насочено предотвратяване и недопускане на принуда, а силата предполага

принуда. Като еднократен ВП акт (послание, демонстрация) може да предизвика (с висока степен

на неопределеност) ответна реакция => по-точен израз е “повлияване” поведението на другите

То е и изпреварване, и предотвратяване, и причиняване Влиянието е първопричина, а силата е следствие от неуспешен опит за влияние Влиянието като средство на ВП дейност или като акт, или като продукт на този акт може

да стане или не Всички държави си влияят с факта на съществуването си, но в различна степен

=>влиянието е постоянно, защото не можем напълно да игнорираме нечие съществуване Способността да се влияя е пряк израз на силата на една страна е един от начините за оказване на въздействие; начин, по който субектът може “да

постигне своето”; да накара друга държава да направи това, което той иска. То ф-ма на власт. Влиянието е по-малко ресурсоемко

Влиянието трябва да повлиява; да отговаря на интересите на адресата; да е на разбираем език.Цел: реално променяне на съществуващото положение на друг актьор (да продължи, прекрати

дадена политика; да се въздържи)Форми на влияние: потенциално влияние – ако 1 държава има потенциално влияние, това може

да подейства възпиращо на други страни. Основава се на презумпцията, какви са възможностите на другите.

Средства за оказване на влияние:1. убеждаване: А убеждава Б да подкрепи инициативата на А, в замяна А ще подкрепи Б в

друга инициатива à не винаги има принуда!2. предлагане на награда (ползи): А обещава да направи нещо в интерес на Б, ако Б

подкрепи А.à често се използва от преговарящите.3. предоставяне на награда: преди Б да направи ход в полза на А, А трябва да даде някаква

награда на Б.4. заплаха от наказание: да наложи ембарго, бойкот, да използва сила, да оттегли

привилегии, финансова помощ.5. налагане на невоенно наказание: скъсване на дипломатическите отношения, увеличаване

на митата, налагане на ембарго и бойкот, блокади, затваряне на граници, прекратяване на диалога.

6. използване на сила: най-убедителен инструмент за влияние. Понякога е единственият възможен.

108

7. Упражняване на давление8. влияние като резултат от подобрение на позициите: нови ресурси.

Връзка м/у влиянието и възможностите на субекта: за да бъдат заплахите, обещанията действителен инструмент на влияние, те трябва да бъдат достоверни, да може да им се вярва (кредибилност). Когато заплахите и обещанията не работят, трябва да се наложи наказание. Ако не, то говорим за пропадане на влиянието.

Всяка страна има естествена зона на влияние, която: е фактор във формиране на ВП дейност. Границите на зоната се определят от

съотношението на разходите за : изгодите от нейното поддържане. Има корелация с географското положение.

Постоянен фактор => предполага взаимодействие => увеличава стабилността на системата на МО, като ограничава поведението на другите

В някои райони има припокриване на зони => съревнование (ИМо до ср. На 18 век е история на междусъседски отношения и борба за влияние)

*тезата за реципрочност на влиянието – не може влиянието да е едностранно. А влияе на Б и Б влияе на А, но за влияние говорим, когато влиянието на А > от влиянието на Б. Реципрочност – А решава да повлияе на Б, но този факт, че А планира да окаже влияние на Б означава, че Б вече е оказала влияние върху А по силата на своето съществуване. Влияние – взаимна зависимост – търговия – мир

Видове влияние:1. негативно – степента, в която А може да накара Б да направи нещо, което Б не би

направила2. позитивно – когато А се опитва да накара Б да продължи определено поведение

Няма 100% сигурност за поведението на Б, ако А не направи нищо, за да повлияе на Б =>

необходимостта от планиране на поведението на Б, като се изхожда от най-лошото => склонността

към повлияване при всички положения – Пр. ? за разпространение на оръжията за масово поразяване.

Трябва да се прави разлика между опит за влияние и резултат (не винаги може да се определи). Отношенията се регламентират чрез споразумения, които повишават степента на прогнозируемост (тактика “Spill-over”).Опитът за повлияване може да бъде неуспешен, защото:

Държавата А не е хомогенна:– може да има различни схващания в А относно това какво А предпочита Б да прави– дори и А да е наясно какво иска Б да прави, може да не подбере правилно техниките

=> неуспешен опит за повлияване Б може и да не разбере посланието Б може да има различна оценка на изгодите, които ще получи от влиянието

* По същество ситуацията А – Б е абстракция, защото съществуват и други държави, които също оказват влияние.Две основни техники за оказване на влияние:

1. заплаха2. обещаниеИ при двете техники обекта на влияние трябва да повярва, т.е. става ? за надеждността на

109

влияниетоПрактиката показва, че:

всяка страна се стреми да отдава предпочитание на обещанието пред заплахата; при заплахата има елемент на враждебност

около 90% от случаите на влияние в света са следствие на убеждение чрез заплаха => санкцията като ефективно средство на ВП

Обобщение:

Влиянието се класифицира според предметността на пол., икон. И религиозно, но е прието, че влиянието като резултат от поведението на дадена страна е явен опит да се манипулира мнението на друга страна, макар и юридически допустим

Страна, която се нуждае от нещо от друга страна е уязвима към опити на последните да й оказват влияние

Страна, която превъзхожда като знание и ресурс име преимущества пред онези, които нямат Различните страни имат различна податливост на опити за влияние

110

17. ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКА ДЕЙНОСТ НА ДЪРЖАВАТА: СИЛАТА ВЪВ ВЪНШНАТА17. ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКА ДЕЙНОСТ НА ДЪРЖАВАТА: СИЛАТА ВЪВ ВЪНШНАТА ПОЛИТИКАПОЛИТИКА

Сила-избор на ВП действие на една държава(Д), чрез което, с прилагане на съответните средства, се принуждава друга Д да извърши нещо, което не би извършила

Сила-влияние –пряка връзка: +колкото си по-силен, толкова повече влияеш, и обратно+сила-предпоставка за влияние+влияние-измерител и показател на силата, но:Сила-влияние -разграничение : -влиянието е по-общо и по-обхватно от силата, дотолкова, доколкото силата предполага “бъдещност” на действието и каузалност;-силата предполага принуда-влиянието е насочено към предотвратяване, изпреварване, недопускане на принуда-влиянието, като еднократен ВП акт (“повлияване” ), може да предизвика или да не предизвика ответна реакция, т.е. влиянието е първопричина, а силата-следствие от неуспешния опит за повлияване

Възможности и способност на ДСилата се определя според резултата(може да е минимално удовлетворителен), а той във ВПД има вероятностен характер. Вероятностният характер на резултата се извежда от разграничението между възможности и способност на Д: -възможности на Д-свързани са с притежаването на ресурси на условия и ресурси на средства ( т.е. ВП потенциал) -способност на Д=съответствието на наличните ресурси + волята, готовността и решимостта на Д да ги използва.

Понякога разминаването между възможности и способност се свързва с вътрешни(субективни и обективни) и външни(непредсказуеми) обстоятелства.

Във ВПД критерий за сила е постигането на цел, въпреки противодействието на други страни =>

Аспекти (измерения????) на силата , най-вероятно ФОРМИ – може да се има предвид различието, което съществува между реална и потенциална сила1) съвкупност от военни, технологични и т.н. възможности –статично схващане на силата; в МО статичното схващане за силата представя съвкупността от възможностите на няколко Д 2) способност една Д да реализира целите си, преодолявайки съпротивата на други страни-динамично схващане на силата; в МО динамичното схващане за силата представя взаимодействието между Д-те и резултатите от това взаимодействие =>динамичното схващане на силата предполага,че: -освен от способността на една Д да влияе, постигането на целта зависи от волята на другите Д-и да й противодействат; -силата на една Д се преценява не на база съставляващи елементи, а на база поведение на Д-те в процеса на тяхното взаимодействие Разликата между статично и динамично схващане на силата отразява разликата между

111

потенциална и реална сила (за всички Д-и силата се схваща като потенциална и вероятна по принцип, а когато е извършена, от една Д спрямо друга, е реална)!

Механизми за прилагане на сила: ??? Силата като принуда-една Д има сила в степента, в която може да принуди друга Д да ограничи ВП си дейност;-една Д има сила спрямо друга Д, когато последната, знаейки превъзходството на първата, се отказва да прави това, което тя не би искала, без първата да го е изказалаСилата без оказване на пряка принуда - ч.сл. :една Д променя или запазва статуквото в даден регион, против волята на другите Д, но без да прилага пряко сила върху тях

Структура на сила; компоненти: 1) традиционни +ресурси +общо равнище на сила (военни и невоенни) +стратегически дадености (горива, минерали) +иновационни възможности2)място на дадената Д в МО +степен и обхват на контрол върху външната й среда (взаимозависимост, капитал, парични потоци) +съвкупност от връзки, които е създала (съюзни, на съревнование, конфликт), членство в различни организации +степен на неуязвимост, защитеност срещу опитите на другите Д да й въздействат3)субективни +възможност да се мобилизират ресурси +способност това, което е мобилизирано, да бъде употребено по предназначение

*Субект на силата е Д –планира се на високо равнище=>отразява се целенасочеността на действията*При прилагане на силата едни средства вършат работа, други-не=>трябва да има съответствие между цели и средства*Ресурсите, имащи отношение към силата, са в разположение на обществото=> национална сила

Средства на силата+Винаги имат резултат (може да не е този, който е очакван). +Предизвикват реакция(може да бъде противодействие, бездействие, съдействие)+Биват: мирни –принудата не е чрез въоръжена сила; това са средства на конфронтация, конфликт

+средства за икономическа принуда-2 вида-отнасящи се към старото понятие “търговска война”:

o митническа тарифаo нетарифни ограничения (ветеринарни и фитосанитарни изисквания)o ограничен достъп до местния пазар (бойкотиране на чужди стоки,

“изберете българското”)o количествени ограничения (квоти и лицензиране)

112

o денонсиране на междудържавни спогодбиo бойкотo ембаргоo блокада(не с военно-технически средства=>изолиране на страна

чрез прекъсване на комуникациите/забрана за превози до страна..)-нови (“ soft ”)

-различни техники на финансово-кредитна зависимост режим на чуждестранните инвестиции условия за стопанска дейност на чужди резиденти

-услуги в областта на управлението-ПЧИ(Бразилия, завод на Volkswagen,600хил.души, 40%от гласове за губернатора)

не-мирни-въоръжено насилие (до края на 70-те към тях се отнася и заплахата с употреба на сила, но след информ. революция, се счита, че заплахата се отнася към информацията)

+субект на действие чрез не-мирни средства е Министерство на отбраната+институция-армия

За разлика от старото схващане за сила (способността да се води и спечели война), сега националната сила е резултат от взаимодействието на два елемента:

-възможност да се доминират циклите на икономическо обновление=>1.кратък срок на оборот на капитал + 2.устойчив икономически растеж

-да се изконсумират резултатите от доминирането. Това означава: страната да създаде ефективни военни възможности, които да стимулират икономическите възможности чрез доминирането. Крайният резултат е: политическа стабилност +стратегически предимства=> Оценка : политическата стабилност предизвиква промяна(модернизация ); силата на Д , освен необходимите й военни възможности, генерира потенциал за доминиране

Съставни части на силата – 3групи:

I. Национални ресурси – не произвеждат отбранителен потенциал 1. технология :

+информация и комуникации+материали+машиностроене+биотехнологии+въздухоплаване и транспорт+енергетика и околна среда

2.човешки ресурси+формално образование-държавни и частни разходи за образование, брой на образователните

институции, специализация в образованието, качество на образованието

113

+неформално образование-обхват на достъп до Internet, радиоапарати, TV, читателска аудитория на вестници, брой продадени книги на глава от населението 3.предприемчивост

+национален капацитет за произвеждане на нови технологии(изследователски възможности)-държавни и частни инвестиции в изследователска дейност-баланс между патенти в страната и патенти в чужбина

+иновационен капацитет-внедрени капацитети в производството-прототипи

+разпространение на иновациите-равнище на електронизация-съотношение между търговски и индустриални фирми

4. капитал+съотношение спестявания:БНП+държавни разходи за насърчаване на икономическото и технологичното развитие+годишен темп на растеж на БНП+темп на растеж във водещите икономически отрасли

5.природни ресурси+продоволствие (производствено) – България произвежда около 41% от продоволствието, с

което се прехранва население => зависи от външна помощ+енергийни източници (вкл. алтернативни) и производство на енергия+критични материали-мед, магнезий, волфрам, желязо...

II. Национално действие; чрез тази група се произвеждат отбранителни способности и политическа стабилност; тя представлява реалния преход от възможности към способности и от потенциална към реална сила:1. външни ограничения при формулиране на управлението на ВП-несъществени и преодолими???????????2. инфраструктура на обществото и способностите й да се развива3. идеен и интелектуален ресурсIII.Военни способности на страната:1. стратегически ресурси2. способност за технологично усъвършенстване=>повишаване на боеспособността

221.1. СРЕДСТВА НА ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ: КОМУНИКАЦИИ И СРЕДСТВА НА ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ: КОМУНИКАЦИИ И ПРОПАГАНДАПРОПАГАНДА

1. Информация, външна политика, международни отношения, международни комуникации.

1.1 Информация– Наличната информация е съставна част от националното богатство (държавен ресурс)– Цени се и се търси от държавите, тъй като наличието на информация е сила и власт– Информацията е капитал и изисква движение

114

– Явява се ресурс на средствата на ВП потенциал– Информацията е в основата на външнополитическата дейност, защото същността на

ВП дейност се изразява в производство, използване и разпространение на информация. Информацията е предпоставка за вземането на най-добро решение. Информационните технологии ускоряват темпа на протичане на ВП

дейност. Всяко решение е предизвикано от информация и в същото време

самото решение е информация. Това прави работата по получаване, събиране и обработка на информацията основна част от дейността на МВнР, посолства и други ведомства. В основата на този процес стои “информационното задание”.

* информационно задание– Каква информация, какъв обем информация и в какъв срок трябва да се проучи

информацията за нуждите на управлението– Дейността по набиране на информация става чрез:

Обработка на официални източници, получени по конфиденциален път

Чрез визуално наблюдение (език на тялото, жестове, честота на контактите)

Получаване на информация на “тъмно”- нямаме контрол върху истинността

По агентурен метод Чрез използване на разузнавателни средства.

* движение на информацията:

1. Първична обработка и оценка2. Второ равнище на обработка, т.нар. експертна оценка, която включва и проверка/засичане на

информацията3. Използва се за избор или вземане на решение

Има три равнища на движение на информацията:1. ръководни държавни органи, които:

– консумират експертно обработената информация– имат правомощия да възлагат събирането на информация

2. информационно-аналитични звена/звено, което:– извършва експертна обработка на информацията, т.е. формулира вариантите,

организира и планира информационното задание3. информационно звено на оперативно равнище (отдел, представителство)

– разузнаване и организации, занимаващи се с разузнаване организират дейност по набиране на информация само при възлагане – стремежът е да се избегне формирането на втори център на власт.

– Инф.технологии осигуряват на тези служби пряк достъп и възможност да манипулират общ.мнение.

По правило държавата събира информация, необходима за нейното съществуване и разполага с определени институции за тази цел – НИС, митници и др.

115

От гледна точка на външната политика информацията е знание за:– факти, отнасящи се до състоянието и развитието на МО– за външнополитическите цели и интереси на собствената и другите страни– за наличните средства на собствената и др. страни.

Извод: ВП дейност се предхожда и влече след себе си информационно осигуряване.

Има три източника за набиране на информация:

1. от различни бази данни – тази информация, проверена чрез практиката като достоверна, е:

+ основание за прогнозиране и за установяване истинността на новопостъпваща информация;

+ но и основание за оценка или преоценка на ВП решение.

2. по линия на научни разработки!!!???????????????

3. чрез консултации или чрез изследвания – задължително се съхраняват масиви информация за 2 години назад от дейността на функционалните звена на ведомствата /обща практика в ВП разузнаване да е обособено в дипломатическо ведомство/.

* Качеството на информацията зависи от това дали: (трябва да има нещо при Стефанов)

1.е навременна

2.информацията трябва да е нова

3. достоверност

4.да е пълна,изчерпателна.

Качеството на информацията е свързано с интерпретацията на дадената информация.

Истинността на информацията е свързана с:

– достоверността на източника– надеждността на канала на движение на информацията– експертността при първичната обработка на информацията

Ограничения при информационното осигуряване:

– териториални ограничения – събира се информация предимно за интересуващите ни и за съседни страни

– ограничения в ресурсите – разполага се с определен човешки и материален капацитет за събирането, обработката и анализа на инфо

– езикови ограничения – поставя въпроса за езиковата подготовка на работещите в дипломатическите служби

По същество при обработката на информация се следват следните насоки:

116

– прекалената раздробеност на ведомството вреди, тъй като се забавя движението на информацията

– отсъствието на нормални комуникации – при оценка на информацията между дипломатическите ведомства

– препоръчва се ротация на дипломатическите служители – да минават през различни териториални и функционални звена, за да познават различните етапи. Тази ротация да се придружава от специализация (проблемна и странова)

Като средство на ВП дейност информацията:– не винаги има установим резултат, т.е обезпечава ВП действие, но не гарантира

резултат. Когато има резултат, информацията осигурява влияние– чрез излъчването на информация (по официален/неофициален път) или чрез

дезинформация дадена страна получава влияние като изгражда своя желан образ– достъпът до информация е критерий за демократичността и отвореността на

дадена държава– информацията може да се окаже ограничител, тъй като правителствата трябва да

се съобразяват с това че:+ така или иначе всичко става известно+ възприемането на дадена страна е в пряка зависимост от прозрачността/отвореността, което прави информационната защита/изолация невъзможна

1.2. Външна политика, международни отношения, международни комуникации

а) външна политика – дейността на дадена държава спрямо външната среда (други държави); няма двупосочни отношения; няма взаимодействие

б) международни отношения – всички форми на взаимодействие между странитев) международни комуникации – форма на МО:

касаят различни въпроси – социални, икономически, политически по същество са уязвими на изкривяване, причинено от културни и идеологически

различия, обикновени недоразумения => усилия към улесняване и намаляване на уязвимостта при провеждане на тези комуникации

2. Външнополитическа пропаганда: видове, канали и средства за разпространение, техники

2.1. Същност:– съзнателно разпространяване на информация– ефективен инструмент за оказване на влияние върху мнения и позиции– адресирана е към масовата аудитория; обект на пропагандата са масовите

възприятия • страна А оказва влияние върху нагласите и действията на групи и

организации в страна Б, които от своя страна оказват влияние върху правителството на страна Б, което в резултат на пропагандата променя своите нагласи и действия в насока, изгодна за страна А

– пропагандата е преди всичко процес на убеждаване – трябва да спечелим тези,

117

които не мислят като нас– разчита на подбора на факти, частични обяснения и риторични въпроси, а не на

научни обяснения– служи си със символи, които да предизвикат желаната емоционална реакция– не си служи с факти, поради което съдържанието на пропагандата често не е

“пълната истина”, но в повечето случаи не е и напълно погрешно.Кимбъл Янг : "Използване на тясна или широка система от символи, психологически и технически прийоми с цел да се променят и контролират мненията, идеите и ценностите и да се насочат действията в желаните рамки."

2.2. Цел – максимизиране на убеждаването и създаване на благоприятна външна среда за пропагандиращата страна

2.3. Субекти на външнополитическата пропаганда– всеки, които използва информационна програма за постигане на

външнополитически цели /дори най-приятелски предоставени новини могат да бъдат пропаганда, ако целят да променят позиции на правителството, на което са предоставени новините/. Не са любители, а организации, държавни, полудържавни или скрити структури, специални държавни информационни агенции

– интелектуалци – изследвания, трудове и др. За целите на пропагандата (университети, НПО и др.)

– хора на действието:+ политиците в дадена страна+ дипломатите в съответната страна+ бюрократи

2.4. Обекти на пропаганда:– индивидите, които ???????? Пропагандата не е ли насочена именно към

убеждаването на индивидите в правотата на някаква цел! напълно или частично споделят целите на пропагандиста, както и индивидите с неустановена позиция

– елитът – субект на националния политически процес и при формирането на ВП дейност и са преобладаващия консуматор на информация

– частните организации – които са активно ангажирани с външнополитическа дейност

2.3. Канали на разпространение на пропагандата:o официални канали – юридически и морално приемливи - външни

информационни програми, провеждани от правителствата (бюрокрацията и дипломатическите представителства в чужбина)

o неофициални канали – юридически и морално неприемливи - има елемент на подривна дейност, водят се дела за дефамация (т.е. за клевета)

2.4. Видове пропаганда:o информационни бюлетиниo търговски рекламиo дейността на информационни агенции – избирателно излъчване на новини за

бунтове, размирици в даден райони, с което се манипулира представата за този

118

районo дейността на агенции за връзки с общественосттаo дейността на терористични групи – чрез драматични актове се предизвиква

огромно политическо влияние

2.5. Средства за разпространение:o печатни медии – брошури, плакати, реклами във вестници и списания, статии

и др.o радио – най-широко разпространената и евтина медия, поради което е едно от

най-често използваните средстваo телевизия – може да се наложи цензура (недостатък)o интернет – трудно, почти невъзможно е налагането на цензура

2.6. Техники на пропаганда o “кръщаване” – пропагандистът залепва символ с

емоционално съдържание на човек или страна. Чрез този символ се “извикват” стереотипи, познати на обществото. /комунистите = червени/

o “блестяща общоприложимост”или позитивно вътрешно самообобщение чрез елемент на самовъзхвала – описва идея или политика, а не личности /Западът = свободния свят, соц. лагера се определя с понятието - социалистическа солидарност!/

o трансфер - пряко или косвено пренасяне на негативно качество върху "врага" – пропагандистът се опитва да идентифицира идея, личност, страна или политика с друга, за да накара обекта на пропаганда да я одобри или отхвърли /комунистите определят капитализма като упадък/

o “обикновени хора” – пропагандистите се опитват да се идентифицират възможно най-тясно с обекта. Използват местен жаргон, акцент и др.

o “препоръка” (“адвокатстване”) – използва се престижа на уважавана личност или институция, която да се изкаже в подкрепа или в опозиция на дадена идея. Вариант на тази техника е “позоваване на авторитет”

o “подбор” – подбират се само онези факти, които доказват предварително определени цели. Подбора на факти се използва и при останалите техники.

o “тълпа” – използва се желанието на обекта да принадлежи или да е в унисон с групата. Тази техника се доближава до “препоръка” като разликата е, че като примамка се използва не отделна личност или институция, а масата. /”всички прогресивни хора...”/обект на пропагандата при

119

“тълпата” е малцинството, което не е съгласно с общото мнение и послание.

o “изкупителна жертва” – създава се образа на вътрешен или външен “призрак”, който да бъде обвиняван за вътрешните проблеми /Хитлер – “евреите” са виновни за проблемите на Германия/

o “страх” – страхът от надвиснала или неизбежна опасност, който може да пробуди съзнанието или да промени отношението на “застрашените”.

Като техника на пропаганда може да се посочи и разпространяването на слухове.Опитът от ВП пропагандна дейност показва, че:

1. информацията сама по себе си не може да промени съществуващите нагласи, позиции, представи

2. информацията може да има силно въздействие в закрепването и запазването на съществуващите нагласи

3. информацията има роля за установяването на нови възприятия за нови явление4. нагласи се променят, когато вече не са полезни, когато ситуацията се промени и нови

представи и нагласи изглеждат по-полезни5. съществени промени в съзнанието се предизвикват от съществуващи промени в

политическата среда/междудържавните отношения, а не от пропагандата.

Когато дадена страна е обект на пропаганда и се усети, може да използва контрапропаганда – заглушаване, сглобяване на компромати и други.

120

23. СРЕДСТВА НА ВПД: ВЪОРЪЖЕНО НАСИЛИЕ23. СРЕДСТВА НА ВПД: ВЪОРЪЖЕНО НАСИЛИЕ

Въоръженото насилие е силово, военно (не-мирно:)) средство на ВП на една държава.Субект на това средство е Министерство на отбраната. Институцията, която го осъществява –армия.

Потенциал за отбрана - частта от външнополитическия потенциал, която държавата отделя за отбрана.. Включва: (?) towa si go izmislih, s pomo6tta na Sasho:)

o въоръжени силиo технологииo човешки ресурсo разходи за ...o ???

Ситуации за използване на въоръжена сила (????????)

Holsti пише:

Военната интервенция представлява изпращане на големи количества въоръжени сили на територията на друга държава с цел:

+ да се стабилизира режим, срещу бунтовници, или+да се отхвърли установилата се власт

Военната интервенция може да се извърши през определен дълъг период от време (САЩ във Виетнам), но по-често е резултат от криза, като в този случай въоръжените сили се изпращат бързо (за да изненадат тези, срещу които се изпращат)( в Чехословакия, 1968)

*Колективна интервенция Много държави възприемат идеята, че при определени обстоятелства, интеревенция и намеса във вътрешните работи на други държави могат да се легитимират, ако имат предварителното одобрение на международна организация, или ако самата организация предприеме действието. Често подобни интервенции се обясняват с мотиви като:

o хуманитарна помощo защита на човешките права /етнически малцинства и др.

Независимо под каква форма се извършва интервенцията, неизбежно се засяга суверенитетът на държавата.

Военни действия, въоръжен конфликт, война /???/

+за война – Клаузевиц - ”За войната” – в първите две части на книгата има елементи на стратегия и тактика*Приносът на Клаузевиц:

4. отстоява схващането, че военният елемент колкото и да е важен е вторичен спрямо политическия; подчертава значението на политиката за оцеляването на държавата, защото военната сила не винаги е достатъчна

5. два примери, доказващи, че войните са породени от потребността от оцеляване => войната не е нещо отделно, а е продължение на политиката

6. видял е , че икономически бедната държава е слаба и достига до разбирането за значението на социално-икономическите измерения на нац.възможности и сила

121

+ различни дефиниции-въоръжени враждебни действия между държави или други общности (етнически

групи, племена...); ???в чисто практически план е прието да се смята,??? че сблъсъците представляват война, ако са убити не по-малко от 1000 души

-правно състояние на открита и обявена вражда между държавите, при което се използва сила, съобразена със законите на войната и оправдана със съществуващите международни норми (в т.ч. за индивидуална и колективна отбрана

По мащабите на въоръжения сблъсък войната е локална, регионална, световна.Според вида на използваните оръжия - конвенционална и ядрена.Морална категоризация на войната (със субективен характер): справедлива и несправедлива.

6.6. ВЪНШНО ПОЛИТИЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ НА ДЪРЖАВАТА - ПРОЦЕС ИВЪНШНО ПОЛИТИЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ НА ДЪРЖАВАТА - ПРОЦЕС И СТРУКТУРА СТРУКТУРА

Външнополитическата дейност като процес /поведение/ - характеристика и структураФормирането и осъществяването на ВП е процес или съвкупност от интереси с политически характер,

чийто субект е държавата, схващана като хомогенна пол.общност.

Процесите са: Непрекъснато възпроизвеждане на потребностите на държавата, които ще бъдат удовлетворени

чрез ВП дейност Преобразуване на общите в обществени ценности, потребности, цели в конкретни задачи

(желаното поведение на др. държави) Установяване на приоритети сред тези задачи и съотнасянето им с националните или

вътрешнообществени потребности Установяване и оценка на препятствията (вкл. Недостиг на възможности и ресурси) и

разработването и изпълнението на стратегия за тяхното преодоляване Избор и приложение на специфични средства, максимално съответстващи на целите и

тактиката за ефективното им използване Корекции на целите, на избраните средства, на стратегията и тактиката

ВП дейност като еднократен акт най-често е причинявана или е отговор, реакция на импулс (натиск), осъществяван от др. страна или страни => да се отчитат не само собствените интереси, но също така целите, възможностите или заплахите от поведението на др. държави. ВП дейност може да се разглежда като:

3. действие – дадено едностранно действие не предизвиква промяна в отношението на др. страни

4. въздействие – когато др. страна отреагира и може да настъпи промяна във взаимоотношенията

Взаимодействие имаме и между двете среди на ВП дейност:

3. вътрешна среда: монопол на властта чрез държавата

122

държавата въвежда правилата и нормите на поведение единствения субект, който може да санкционира разполага с ресурсите вътрешната среда е динамична – могат да се определят цикли (провеждане на

избори, технлог.промени и др.)4. външна среда:

отсъства отношение на власт, няма монопол множество равностойни правни субекти със сходни атрибути и възможности =>

отношенията на противоречия

ВП дейност: има за цел – оцеляване и съществуване => да въздейства върху др.държави географски приоритети, т.нар. релевантна среда (преимуществено въздействие с държави

важни за дадената държава) по условие е съзнателно организиран, целенасочен процес ключов момент е изборът (решението) осъществява се в една по-широка среда – социална среда със своя структура (различни страти)

=> промени в соц.среда предизвикват промени и във ВП дейност в социалната среда се осъществява процес на пол.комуникация между:

- пол.елит и обществото- правителството и обществото- различните партии и обществото. От тази комуникация зависи в

каква степен правителството ще може да разчита и да мобилизира общ.подкрепа

Външнополитическият процес обхваща набелязването на външнополитическите цели и респективно начините за тяхното постигане. Той представлява онази рамка, в която протичат всички действия на външнополитическия агент. / ВП е агентно ориентирана! / Вътрешната страна на процеса в политически план се формира въз основа на националните интереси. Външната страна се свързва със дейността на личността, в която се персонифицират намеренията на дадената структура. Тя е по-неопределена тъй-като е налице личностния фактор, който не винаги се ръководи от националните интереси. Горната класификация не е много ясна! Помислете!Нормативната система , на базата на която се осъществява външнополитическия процес има две съставни части - вътрешно /национално законодателство/ и международноправни норми.Друга характерна особеност на ВПпроцес е неговото конкретно изражение.

Потребности→Интерес→Цел→Ресурси и Действия

2. Потребност Същност:

обективно съществуваща, независимо от субекта (държавата), необходимост, т.е. закон за този субект

развиват се в съдържателен смисъл съобразно практиката на субекта и равнището на

123

развитие стават реалност в общественото съзнание – най-вече поради това че има активен фактор

(държавата), като държавата: -монопол върху ресурсите и информацията

-активен манипулатор на общ.съзнание – може директно да отправя послания и да формира определени образи; днес общ.съзнание – формира се и от TV, radio, net

субект на потребностите е обществото предполага се, че държавата не е субект на потребности, а тя служи на обществото и

създава услуги за обществото потребността не е първопричина за ВП дейност

Съществуват редица равнища на потребности:-Потребности на оцеляването-Потребности на развитието-Потребности от сигурност

Потребностите са закон за дадения субект. Те се изпълват със съдържание съобразно равнището на развитие на субекта. / След като да кажем човек задоволява потребностите свързани с изхранването си той се концентрира върху осъществяването на някое от по-горните равнища в пирамидата на потребностите./ Маслоу доста е писал за потребностите. Пирамида на Маслоу. Най-отгоре са needs for self-actualization.

Интереси - най-общо: Съвкупност от конкретни желания, стремежи и аспирации. Интересът е осъзната необходимост, нужда. Интересите са обособени и дефинирани изисквания, наложени от обществото или отделните групи в това общество върху агентите на външнополитическия процес.Класификации:

-Вътрешни интереси - са наложени от групи, които се определят като вътрешни за обществото.-Външни интереси - имат два източника:

- първият източник представлява съвкупността от приятели, съюзници и поддръжници на външнополитическия агент. / НАТО, ЕС и др./- общности, които по някакъв признак се - етнически, религиозен,езиков и др. - се считат обвързани с външнополитическия агент / албанските малцинства в съседните на Албания държави/.

-Зародишни интереси или още дългосрочни интереси - още не са осъзнати, за да бъдат превърнати в цели.

-Агресивни или още жизнени интереси Интересите:

Са продукт на пол.интереси на дадено общество – във висока степен прерогатив, присвоен от пол.партии или държавата

Доминират политическите по характер и съдържание интереси:o Запазване на доминиращата ценностна системаo Запазване на съществуващите институцииo Запазване на нац.самоопределениеo Реализиране на основните права и свободи

Могат да бъдат структурирани по следните критерии:o Структура на обществото – интереси на нац.мнозинство/малцинстваo Според оценката, дадена им от субекта – първостепенни, второстепенни и

124

т.н.o Според времето – кратко-, средно-, дългосрочни интересиo Важност + време – стратегически, тактически, перспективниo Участието на соц.страти – интереси на пол.елит, на управляващи, на

опозиция При ВП дейност се използва понятието “национален интерес”;

игнорира се въпроса за соц.регулиране на интересите на отделните соц.слоеве в съвкупния интерес – разбирането, че поне в нац.идентичност нашите интереси са еднакви (нацията е хомогенна за разлика от обществото) => търсене на нац.съгласие

Два основни подхода за определяне на националните интереси:

1. полистичен – всяка страна е уникална => собствена историческа мисия, която не може да се променя; страна, която не може да изпълни мисията си е обречена

2. позитивен (рационален) – националните интереси са тази част от обособените групови интереси, която е обща => артикулиране на нац.интереси => държавата (ръководството) се стреми да наложи мисията си на обществото – целта е постигане на нац. съгласие

Национални интереси Националният интерес е израз на желанието за постигане на

колективно, публично благосъстояние. Националният интерес никога не може да се отнася към цялата

нация. Той винаги е производен на част от нея. Общественият консенсус се превръща в измерител на националния интерес. Националните интереси са проекция на интересите, които доминират в едно общество.

Няма нац. Интерес, който да може да бъде еднократно удовлетворен (обяснението – интересът е производно на потребността)

Удовлетворяването на един нац.интерес е непрекъснат, постъпателен процес => един интерес може да бъде представен като поредица от интереси

Класификация на националните интереси@@@@@@*Класификация на Ханс Моргентау

5. има два вида интереси:-национални-интренационални – интереси на различните държави в тази част, в която са еднакви

6. критерии на класификация:-степен на значимост-устойчивост на интереса-обхват на неговото съдържание

7. определя 6 вида нац.интереси:(1) първични интереси – не са обект на дискусия; имат силата на закон (защита на физ., кул.

Идентичност на нацията; оцеляването; срещу въздействия отвън)(2) вторични – допринасят за осъществяване на първичните (защита на гражданите в

др.страни, спазване на имунитета на дипломатите

125

(3) постоянни – незначителни промени за много дълги периоди от време (индивидуалните права и свободи; интереса на GB към Холандия)

(4) променливи – резултат от динамично променящото се взаимодействие между интересите общество-пол.елит; държава-държава (членство в НАТО и ЕС)

(5) общи интереси – икономически растеж или стабилност на световната икономика(6) специфични – ограничени във времето и пространството

8. определя 3 вида интернационални интереси:1). Идентични – споделят се от значителен брой страни (икон.растеж)2). частични – частично съвпадащи3). Конфликтуващи – породени от етнически фактори

Тези интереси при различни обстоятелства могат да се преобразуват. Моргентау:

-за първи път въвежда разграничението между цели-средства – за всяка цел да се търси присъщото средство

-разграничението между пожелателни и съществени (достатъчни) цели

* Най-общо националните интереси се свеждат до три:4. физическо оцеляване – предотвратяване на нападение, военна заплаха5. политическо оцеляване – ценностна система, начини на живот6. нарастване на националното богатство

Общо е разбирането, че тези 3 интереса са:

-общи, -неоспорими-и се осъществяват едновременно.

Интересите и националното съгласиеЗа нуждите на ВП дейност интересите се декомпозират на съставляващите ги, т.е. необходимо е да се

установи естествена йерархия на интересите (? За ресурсите). Като правило единодушие има само

относно териториалната цялост и неприкосновеност.

* Съвременна класификация на националните интереси: (4 групи)5. жизненоважни6. изключително важни7. важни8. вторично важни

2. Жизненоважни:-има висока степен на съгласие-тяхната абсолютност изисква национална готовност да се направи всичко,

т.е. те нямат нац. Цена* Жизненоважни интереси (за САЩ ?????):

(1.) предотвратяване (минимизиране) на заплаха от атака по националната

126

територия или активи и граждани на страната в други страни(2.) съдействие за оцеляване на нашите съюзници и а участието им в

сътрудничеството им с нас при формирането на световната система или световен ред

(3.) предотвратяване на формирането на враждебни сили или държавен развал в съседните страни

(4.) поддържане на нормалното функциониране и жизнеспособност на глобалната система като околна среда, пазари, търговия, енергия

(5.) поддържане на отношения на сътрудничество със собствените национални интереси с нации, които могат да станат наши противници

(1.) – (5.) = физическо оцеляване

* Изключително важни – тези благоприятни външни условия, които ако бъдат пожертвани ще нанесат тежки поражения върху .......:

(1.) да се предотврати (минимизира) заплахата от употреба на оръжия за масово унищожение

(2.) предотвратяване на разпространението на оръжията за масово поразяване и тяхната доставка

(3.) утвърждаване спазването на международното право, както и разработването на механизми за мирно разрешаване

(4.) да не се допусне появата на регионални хегемони във важни райони (Персийския залив)

(5.) съдействие за благосъстоянието на всички наши приятели(6.) утвърждаване на демокрацията и благосъстоянието в западното полукълбо(7.) да се предотвратява, управлява и ако е възможно, на приемлива цена, разрешават

конфликтите във важни региони(8.) да се запази водещата позиция в стратегическите технологии и информационни

системи(9.) да не се допусне масова, неконтролируема миграция(10.)борба и смазване на тероризма, транснационалната престъпност и наркотрафика(11.)да не се допуска геноцид, където и да е по света, под каквато и да е форма.

* Важни – външни условия, чието влошаване би имало отрицателни последици за защитата на националното благополучие:

(1.) да се санкционират и ограничават масовите ограничения в др. страни(2.) да се утвърждава плурализма, свободата и демокрацията във важни близки държави(3.) да се предотвратяват конфликти в стратегически по-малко важни региони(4.) да се защитава живота на наши граждани, особено когато са обект на терористична

организация(5.) да се намаляват различията между богати и бедни страни(6.) да се предотвратява национализацията на наше имущество в др.страни(7.) да се стимулира от държавата и обществото икономическия растеж на стратегически

отрасли и производства(8.) да се поддържа силно присъствие в международния информационен обмен, за да

продължава позитивното културно въздействие(9.) съдействие за развитието на ...................................... с цел разрешаване на

дългосрочни .......................

127

(10.)да се максимизира растежа на БВП чрез търговия и инвестиции

* Второстепенно важни – не са неважни; те са важни и желани условия, но такива, които биха имали ограничено въздействие:

(1.) балансиране на търговския дефицит в двустранните отношения с другите страни

(2.) способстване за развитие на демокрацията навсякъде(3.) запазване на териториалната цялост и конституционно-правното

устройство на др.държави(4.) стимулиране износа на различни отрасли

Съгласието по интересите се отразява или в Конституцията, или в конкретен .........Националните интереси се осъществяват едновременно, но не равномерно => могат да бъдат направени преоценки -à актуализация (пр. нов интерес към изключително важните – ефективна международна здравна система – изказване пред Конгреса)!!!!!!!!Интересите също не са непосредствена причина за ВП дейност, а в някаква степен са резултат от ВП дейност => те рядко са обект на управленческо решение. (тук може да има противоречие – поне в моята лекция преди това се казва, че не потребностите, а интересът е непосредствена причина за ВП дейност – проверете)

6.6. ВЪНШНО ПОЛИТИЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ НА ДЪРЖАВАТА - ПРОЦЕС ИВЪНШНО ПОЛИТИЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ НА ДЪРЖАВАТА - ПРОЦЕС И СТРУКТУРА СТРУКТУРА

Външнополитическата дейност като процес /поведение/ - характеристика и структураФормирането и осъществяването на ВП е процес или съвкупност от интереси с политически характер,

чийто субект е държавата, схващана като хомогенна пол.общност.

Процесите са: Непрекъснато възпроизвеждане на потребностите на държавата, които ще бъдат удовлетворени

чрез ВП дейност Преобразуване на общите в обществени ценности, потребности, цели в конкретни задачи

(желаното поведение на др. държави) Установяване на приоритети сред тези задачи и съотнасянето им с националните или

вътрешнообществени потребности Установяване и оценка на препятствията (вкл. Недостиг на възможности и ресурси) и

разработването и изпълнението на стратегия за тяхното преодоляване Избор и приложение на специфични средства, максимално съответстващи на целите и

тактиката за ефективното им използване Корекции на целите, на избраните средства, на стратегията и тактиката

ВП дейност като еднократен акт най-често е причинявана или е отговор, реакция на импулс (натиск), осъществяван от др. страна или страни => да се отчитат не само собствените интереси, но също така целите, възможностите или заплахите от поведението на др. държави. ВП дейност може да се разглежда като:

5. действие – дадено едностранно действие не предизвиква промяна в отношението на др.

128

страни6. въздействие – когато др. страна отреагира и може да настъпи промяна във

взаимоотношениятаВзаимодействие имаме и между двете среди на ВП дейност:

5. вътрешна среда: монопол на властта чрез държавата държавата въвежда правилата и нормите на поведение единствения субект, който може да санкционира разполага с ресурсите вътрешната среда е динамична – могат да се определят цикли (провеждане на

избори, технлог.промени и др.)6. външна среда:

отсъства отношение на власт, няма монопол множество равностойни правни субекти със сходни атрибути и възможности =>

отношенията на противоречия

ВП дейност: има за цел – оцеляване и съществуване => да въздейства върху др.държави географски приоритети, т.нар. релевантна среда (преимуществено въздействие с държави

важни за дадената държава) по условие е съзнателно организиран, целенасочен процес ключов момент е изборът (решението) осъществява се в една по-широка среда – социална среда със своя структура (различни страти)

=> промени в соц.среда предизвикват промени и във ВП дейност в социалната среда се осъществява процес на пол.комуникация между:

- пол.елит и обществото- правителството и обществото- различните партии и обществото. От тази комуникация зависи в

каква степен правителството ще може да разчита и да мобилизира общ.подкрепа

Външнополитическият процес обхваща набелязването на външнополитическите цели и респективно начините за тяхното постигане. Той представлява онази рамка, в която протичат всички действия на външнополитическия агент. / ВП е агентно ориентирана! / Вътрешната страна на процеса в политически план се формира въз основа на националните интереси. Външната страна се свързва със дейността на личността, в която се персонифицират намеренията на дадената структура. Тя е по-неопределена тъй-като е налице личностния фактор, който не винаги се ръководи от националните интереси. Горната класификация не е много ясна! Помислете!Нормативната система , на базата на която се осъществява външнополитическия процес има две съставни части - вътрешно /национално законодателство/ и международноправни норми.Друга характерна особеност на ВПпроцес е неговото конкретно изражение.

129

Потребности→Интерес→Цел→Ресурси и Действия

2. Потребност Същност:

обективно съществуваща, независимо от субекта (държавата), необходимост, т.е. закон за този субект

развиват се в съдържателен смисъл съобразно практиката на субекта и равнището на развитие

стават реалност в общественото съзнание – най-вече поради това че има активен фактор (държавата), като държавата:

-монопол върху ресурсите и информацията-активен манипулатор на общ.съзнание – може директно да отправя

послания и да формира определени образи; днес общ.съзнание – формира се и от TV, radio, net субект на потребностите е обществото предполага се, че държавата не е субект на потребности, а тя служи на обществото и

създава услуги за обществото потребността не е първопричина за ВП дейност

Съществуват редица равнища на потребности:-Потребности на оцеляването-Потребности на развитието-Потребности от сигурност

Потребностите са закон за дадения субект. Те се изпълват със съдържание съобразно равнището на развитие на субекта. / След като да кажем човек задоволява потребностите свързани с изхранването си той се концентрира върху осъществяването на някое от по-горните равнища в пирамидата на потребностите./ Маслоу доста е писал за потребностите. Пирамида на Маслоу. Най-отгоре са needs for self-actualization.

Интереси - най-общо: Съвкупност от конкретни желания, стремежи и аспирации. Интересът е осъзната необходимост, нужда. Интересите са обособени и дефинирани изисквания, наложени от обществото или отделните групи в това общество върху агентите на външнополитическия процес.Класификации:

-Вътрешни интереси - са наложени от групи, които се определят като вътрешни за обществото.-Външни интереси - имат два източника:

- първият източник представлява съвкупността от приятели, съюзници и поддръжници на външнополитическия агент. / НАТО, ЕС и др./- общности, които по някакъв признак се - етнически, религиозен,езиков и др. - се считат обвързани с външнополитическия агент / албанските малцинства в съседните на Албания държави/.

-Зародишни интереси или още дългосрочни интереси - още не са осъзнати, за да бъдат превърнати в цели.

-Агресивни или още жизнени интереси Интересите:

Са продукт на пол.интереси на дадено общество – във висока степен прерогатив, присвоен от пол.партии или държавата

Доминират политическите по характер и съдържание интереси:

130

o Запазване на доминиращата ценностна системаo Запазване на съществуващите институцииo Запазване на нац.самоопределениеo Реализиране на основните права и свободи

Могат да бъдат структурирани по следните критерии:o Структура на обществото – интереси на нац.мнозинство/малцинстваo Според оценката, дадена им от субекта – първостепенни, второстепенни и

т.н.o Според времето – кратко-, средно-, дългосрочни интересиo Важност + време – стратегически, тактически, перспективниo Участието на соц.страти – интереси на пол.елит, на управляващи, на

опозиция При ВП дейност се използва понятието “национален интерес”;

игнорира се въпроса за соц.регулиране на интересите на отделните соц.слоеве в съвкупния интерес – разбирането, че поне в нац.идентичност нашите интереси са еднакви (нацията е хомогенна за разлика от обществото) => търсене на нац.съгласие

Два основни подхода за определяне на националните интереси:

1. полистичен – всяка страна е уникална => собствена историческа мисия, която не може да се променя; страна, която не може да изпълни мисията си е обречена

2. позитивен (рационален) – националните интереси са тази част от обособените групови интереси, която е обща => артикулиране на нац.интереси => държавата (ръководството) се стреми да наложи мисията си на обществото – целта е постигане на нац. съгласие

Национални интереси Националният интерес е израз на желанието за постигане на

колективно, публично благосъстояние. Националният интерес никога не може да се отнася към цялата

нация. Той винаги е производен на част от нея. Общественият консенсус се превръща в измерител на националния интерес. Националните интереси са проекция на интересите, които доминират в едно общество.

Няма нац. Интерес, който да може да бъде еднократно удовлетворен (обяснението – интересът е производно на потребността)

Удовлетворяването на един нац.интерес е непрекъснат, постъпателен процес => един интерес може да бъде представен като поредица от интереси

Класификация на националните интереси@@@@@@*Класификация на Ханс Моргентау

9. има два вида интереси:-национални-интренационални – интереси на различните държави в тази част, в която са еднакви

10. критерии на класификация:

131

-степен на значимост-устойчивост на интереса-обхват на неговото съдържание

11. определя 6 вида нац.интереси:(1) първични интереси – не са обект на дискусия; имат силата на закон (защита на физ., кул.

Идентичност на нацията; оцеляването; срещу въздействия отвън)(2) вторични – допринасят за осъществяване на първичните (защита на гражданите в

др.страни, спазване на имунитета на дипломатите(3) постоянни – незначителни промени за много дълги периоди от време (индивидуалните

права и свободи; интереса на GB към Холандия)(4) променливи – резултат от динамично променящото се взаимодействие между

интересите общество-пол.елит; държава-държава (членство в НАТО и ЕС)(5) общи интереси – икономически растеж или стабилност на световната икономика(6) специфични – ограничени във времето и пространството

12. определя 3 вида интернационални интереси:1). Идентични – споделят се от значителен брой страни (икон.растеж)2). частични – частично съвпадащи3). Конфликтуващи – породени от етнически фактори

Тези интереси при различни обстоятелства могат да се преобразуват. Моргентау:

-за първи път въвежда разграничението между цели-средства – за всяка цел да се търси присъщото средство

-разграничението между пожелателни и съществени (достатъчни) цели

* Най-общо националните интереси се свеждат до три:7. физическо оцеляване – предотвратяване на нападение, военна заплаха8. политическо оцеляване – ценностна система, начини на живот9. нарастване на националното богатство

Общо е разбирането, че тези 3 интереса са:

-общи, -неоспорими-и се осъществяват едновременно.

Интересите и националното съгласиеЗа нуждите на ВП дейност интересите се декомпозират на съставляващите ги, т.е. необходимо е да се

установи естествена йерархия на интересите (? За ресурсите). Като правило единодушие има само

относно териториалната цялост и неприкосновеност.

* Съвременна класификация на националните интереси: (4 групи)9. жизненоважни10. изключително важни11. важни

132

12. вторично важни

3. Жизненоважни:-има висока степен на съгласие-тяхната абсолютност изисква национална готовност да се направи всичко,

т.е. те нямат нац. Цена* Жизненоважни интереси (за САЩ ?????):

(1.) предотвратяване (минимизиране) на заплаха от атака по националната територия или активи и граждани на страната в други страни

(2.) съдействие за оцеляване на нашите съюзници и а участието им в сътрудничеството им с нас при формирането на световната система или световен ред

(3.) предотвратяване на формирането на враждебни сили или държавен развал в съседните страни

(4.) поддържане на нормалното функциониране и жизнеспособност на глобалната система като околна среда, пазари, търговия, енергия

(5.) поддържане на отношения на сътрудничество със собствените национални интереси с нации, които могат да станат наши противници

(1.) – (5.) = физическо оцеляване

* Изключително важни – тези благоприятни външни условия, които ако бъдат пожертвани ще нанесат тежки поражения върху .......:

(1.) да се предотврати (минимизира) заплахата от употреба на оръжия за масово унищожение

(2.) предотвратяване на разпространението на оръжията за масово поразяване и тяхната доставка

(3.) утвърждаване спазването на международното право, както и разработването на механизми за мирно разрешаване

(4.) да не се допусне появата на регионални хегемони във важни райони (Персийския залив)

(5.) съдействие за благосъстоянието на всички наши приятели(6.) утвърждаване на демокрацията и благосъстоянието в западното полукълбо(7.) да се предотвратява, управлява и ако е възможно, на приемлива цена, разрешават

конфликтите във важни региони(8.) да се запази водещата позиция в стратегическите технологии и информационни

системи(9.) да не се допусне масова, неконтролируема миграция(10.)борба и смазване на тероризма, транснационалната престъпност и наркотрафика(11.)да не се допуска геноцид, където и да е по света, под каквато и да е форма.

* Важни – външни условия, чието влошаване би имало отрицателни последици за защитата на националното благополучие:

(1.) да се санкционират и ограничават масовите ограничения в др. страни(2.) да се утвърждава плурализма, свободата и демокрацията във важни близки държави(3.) да се предотвратяват конфликти в стратегически по-малко важни региони(4.) да се защитава живота на наши граждани, особено когато са обект на терористична

организация

133

(5.) да се намаляват различията между богати и бедни страни(6.) да се предотвратява национализацията на наше имущество в др.страни(7.) да се стимулира от държавата и обществото икономическия растеж на стратегически

отрасли и производства(8.) да се поддържа силно присъствие в международния информационен обмен, за да

продължава позитивното културно въздействие(9.) съдействие за развитието на ...................................... с цел разрешаване на

дългосрочни .......................(10.)да се максимизира растежа на БВП чрез търговия и инвестиции

* Второстепенно важни – не са неважни; те са важни и желани условия, но такива, които биха имали ограничено въздействие:

(1.) балансиране на търговския дефицит в двустранните отношения с другите страни

(2.) способстване за развитие на демокрацията навсякъде(3.) запазване на териториалната цялост и конституционно-правното

устройство на др.държави(4.) стимулиране износа на различни отрасли

Съгласието по интересите се отразява или в Конституцията, или в конкретен .........Националните интереси се осъществяват едновременно, но не равномерно => могат да бъдат направени преоценки -à актуализация (пр. нов интерес към изключително важните – ефективна международна здравна система – изказване пред Конгреса)!!!!!!!!Интересите също не са непосредствена причина за ВП дейност, а в някаква степен са резултат от ВП дейност => те рядко са обект на управленческо решение. (тук може да има противоречие – поне в моята лекция преди това се казва, че не потребностите, а интересът е непосредствена причина за ВП дейност – проверете)

77.. ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКА ДЕЙНОСТ НА ДЪРЖАВАТА– ИЗТОЧНИЦИ ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКА ДЕЙНОСТ НА ДЪРЖАВАТА– ИЗТОЧНИЦИ

1. Политическа и външнополитическа култура Културата:

– набор от полезни решения и ценности, които помагат на човечеството да оцелее и да се възпроизвежда;

– не е генетична;– придобива се чрез обучение;– изменя се.

Културата се дели на две групи:А) материална култура – главната задача е да ни реши проблемите с общуването с природата; подпомага чисто физическото оцеляване на човечеството.Б) духовна култура – главната задача е да ни научи как да регулираме отношенията си с други членове на общността или отношенията между общностите.

+ политическата култура – частен случай на понятието духовна култура;i.резултат от цялостна индивидуална и

групова дейност по усвояване, оценка, изменение и регулиране на принципите на политическите отношения в обществото;

134

ii.тя е исторически формирала се съвкупност от явни и скрити представи за различните аспекти на политическия живот. Тези представи отразяват:

1. политическите знания, ценности и идеали;2. политическите норми и традиции;

3. образците на политическото поведение и начините на действие в политиката на личностите и групите.

С други думи политическата култура ни дава ориентации:1. към политическата система като цяло;2. към собственото “АЗ” като участник в политическия процес;3. към останалите участници в политическия процес.

Изводи:1. пол.култура е свързващо звено между политиката и културата. Тя е единство на реалната

дейност на хората по регулиране на съществуващите обществено-политически отношения и резултатите от тази дейност, закрепени в ценности.

2. субекти на пол.култура са личности, групи, нации, т.е. тя не е институционално явление, но в същото време може да се утвърждава чрез определени институции.

3. пол.култура е конкретно-историческо и развиващото се явление; тя е тясно свързана с историческото развитие на всяко общество, но е и негова своеобразна проекция в съвременността, защото включва и актуалните изменения в общественото съзнание.

+ външнополитическа култура – една част от решенията са свързани с регулиране на отношенията с други човешки общества.

2. Ценности – това, което удовлетворява определени потребности. Ценностите се определят от редица фактори от вътрешнополитическо естество - расови, етнически, регионални, социални и др. Като цялообаче те се диктуват от потребностите на нацията.

2.1. Ценностите са въплътени, доктринирани в съзнанието на личността в процеса на неговото социално развитие (семейство – съученици – колеги - ... – личен опит).

2.2. Служат като критерии за оценка на собствените действия и на действията на другите. 2.3. Същевременно са и насоки (ориентири) на собствената дейност.2.4. Могат да служат като причина за мотивация или оправдание на решения или действия. Ценностната система определя неговия / на агента / дълготраен профил. Има много

определения, но на мен най-много ми допада следното : Ценностната система е система от политически, икономически и социални стойности и идеи, от които произтичат приоритетите и целите.

3. Идеология – съвкупност от доктринални постановки, внедрени в общественото съзнание. /доктрината – изрично изразена съвкупност от убеждения, които обясняват достатъчно точно действителността и обикновено постановяват целите на субекта. Външнополитически цели, извлечени от политически доктрини, често пъти са представени под формата на лозунги. Тук не говорим за доктрините като държавен акт/.

Идеологията съдържа идеи относно практическите средства за поддържане, промяна, реформиране или сваляне на даден социално-икономически и политически режим. Като източник на външнополитическата дейност, идеологиите:

135

1. установяват интелектуалната рамка, през която вземащите решение виждат реалността, т.е. определят възприятията за външната среда, защото тя се осъзнава и възприема спрямо категориите на дадената идеология;

2. предпоставят както националните роли, така и дългосрочните цели на външнополитическата дейност;

3. установяват морални и етически системи, които претендират да дават истинно (правилно) възприемане на света и на собственото поведение;

4. служат като средство за оправдаване на дадено решение. Идеологиите боравят с твърди и ясни определения като “Ние сме добри, вие – не!”

Важно: Идеологиите могат и да формират политиката в много ситуации, но сами по себе си не са определящ фактор на външнополитическата дейност на държавата.

4. Обществено мнение Няма обща дефиниция за общ.мнение. Може да се приема като съвкупност от индивидуални мнения по даден въпрос, който трябва да е от общ.интерес и тези мнения трябва да могат да оказват влияние върху индивидуалното (груповото) и оттам и върху правителствената политика 4.1. Роля на общ.мнение във ВП (исторически преглед):

Незначителна до късни фази на Първата СВ Засилване на ролята с нарастване ролята на работническите партии и

разглеждането на ВП като средство за натиск за мир (Първия Интернационал) 4.2. Ролята на общественото мнение като източник на външнополитическата дейност зависи от:

- същността на въпроса- и от конкретната ситуация.

При изцяло международни въпроси, които не засягат пряко обществеността или които не предизвикват емоционална реакция, както и при ситуации на криза, обществото е по-скоро “наблюдател”. Неговото участие се свежда до оказване на подкрепа на провежданата политика. Общественото мнение обаче може да се явява и активен участник. Има два начина на канализиране на общественото мнение:

- официален;- неофициален.

+ Официален начин:– изборите. Единствено по време на избори има пряко въздействие между

общественото мнение и външнополитическата дейност. Чрез изборите се определят субектите на външнополитическата дейност, като промяна в тези субекти може да предизвика и промяна във външнополитическата дейност. Предвид мандата на ключовите постове можем да кажем, че чрез изборите обществото пряко и в по-дългосрочен план оказва влияние върху външнополитическата дейност. Чрез избирателния процес волята на мнозинството става воля на управляващите. И оттук разбирането за ВП дейност като продължение на електориалния процес.

– Отказ от плащане на данъци. – Отказ от военна служба.

При последните две форми на изразяване на общ.позиция (отказ от данъци и военна служба) се

136

ограничават ресурсите, които правителството може да мобилизира.

+ Неофициален начин:- очакванията на политиците – политиците отчитат общ.мнение при определянето на

политика, като по този начин общ.мнение установява границите между допустимо и недопустимо поведение, което ограничава вземащите решение. Изказано е мнение за пряката връзка между обществената подкрепа и политическия успех /А.Линкълн “С общ.подкрепа нищо не може да се провали, но без нея нищо не може да успее”/.

4.3. Виждания относно мястото на Общ.мнение във ВП:1. общ.мнение е уязвимо на идеологии и манипулация2. общ.мнение като недостатъчно компетентно за вземане на ВП решения

(ограничен достъп до информация, емоции) – това е елитарно виждане3. от друга страна обаче, общ.мнение може да даде легитимност на

пол.решения => трябва да се отчита общ.мнение.

5. Елит и външнополитически елит5.1. Елит – понятие, чрез което се обозначава сравнително малка група от хора в дадено общество, която група или пряко упражнява власт, или има пряк достъп до вземащите решения. Елитът има сходни нагласи и споделя едно консенсусно мнение за политическата система.5.2. Външнополитически елит – онази част от елита, която осъществява външнополитическата дейност или която има контрол върху отделните институции на външнополитическата дейност или върху структурите, организиращи и регулиращи обществения живот.

Елитът се разглежда като източник на външнополитическата дейност и поради факта, че разполага с 1) достъп до информация, недостъпна за преобладаваща част от обществото, а информацията, или по-точно наличието на информация е сила и власт. Елитът разполага със 2) знание за съществуващата зависимост между средства-цели-интереси, което може да се определи като знание за това как се управлява системата – знание, недостъпно за останалата част от обществото. И 3) в определени ситуации външнополитическата дейност може да се основава на решения, изведени от интересите на елита като специална група в обществото.Съществуват редица виддове елит. Критерии за тяхното разграничаване са професионалната квалификацията, поведението и връзката /кохерентността/ в елитарната група.Имайте предвид, че категоризацията е условна. Просто за ваша информация!!!!По професионален критерий имаме следните видове външнополитически елити:

-хуманитарно ориентирани-инженерно-технически и икономически ориентирани-професионално ориентирани - точни науки, селскостопанство и др.

По поведенческия критерий:-Административен или бюрократичен елит - има навика да се "окопава". Натегачи!-Групи по интерес или елит, носещ белези на професионално лоби. Или с думи прости : " Става

въпрос за доминиране на поведенческите белези на бившата професионална общност, към която даденото лице се е причислявало! Адвокати, гадни!"

-Гладиаторски елит - иска да участва активно и на всяка цена / понякога и неразумно/ във взимането на ВПрешения. Най-често този елит се попълва от хора преминали през йерархиите на партийните централи.

-Комуникаторски елит - от медийната гилдия. -Хазартен елит - авантюристи, трудно прогнозируеми намерения. Нестандартните решения и

137

новаторството не винаги са носители на негативни резултати!По критерия за кохерентност или с други думи отношението дълбочина-ядро-периферията. Този критерий не ми е много ясен,затова не се затормозявайте с горното изречение, а вижте поредното разделение. О, музоо!

-Елит, производен на демократичен политически режим - връзките в елита са относително крехки, поради идеологическа хетерогенност и др.

-Елит, производен на тоталитарна държава / тоталитарна и авторитарна държава/ - споен е за разлика от "демократичните" елити от непазарно по своя характер връзки. В тоталитарните общества - идеологически консенсус. Авторитарните - родова, етническа, племенна, професионална и др. връзка. Това е доста относително!

6. Групи за натиск/лобиране:- колективни организации;- преследват определена обща цел;- носят пряка изгода за своите членове;- не са задължително част от държавната структура или администрация;- чрез своята дейност могат да повлияят или променят правителствената позиция по даден

въпрос.Явяват се източници на външнополитическата дейност, тъй като:

1. могат да лобират за дадена политика чрез оказване на влияние върху служителите, вземащи решението. Това лобиране може да бъде осъществено под формата на пряк контакт или чрез организиране на “grassroots” кампании (петиции, демонстрации).

2. могат да оказват влияние върху осъществяването на политиката или чрез контрол върху самия процес, или чрез активно ангажиране с осъществяването й.

3. могат да влияят върху избора на държавните служители, спонсорирайки предизборните кампании на определени кандидати.

4. определят дневния ред като се опитват да предвижват напред интересуващите ги въпроси.Трябва да се прави разлика между групите за натиск и партиите, като основните разлики се изразяват в следното:

групите за натиск само въздействат върху държ.институции при вземане на решение, докато партиите се стремят да участват пряко в този процес.

Партиите са носители на определена идеологическа и политическа ориентация, отнасяща се до обществото като цяло, докато групите за натиск представят интересите на по-тесен кръг.

По принцип от членството в партията липсва директна изгода, докато групите за натиск допринасят директно за състоянието на своите членове.

Тема 7: Външнополитическа дейност на държавата – източници7. Политическа и външнополитическа култура

Културата: – набор от полезни решения и ценности, които помагат на човечеството да оцелее и

да се възпроизвежда;– не е генетична;– придобива се чрез обучение;– изменя се.

Културата се дели на две групи:А) материална култура – главната задача е да ни реши проблемите с общуването с природата; подпомага чисто физическото оцеляване на човечеството.

138

Б) духовна култура – главната задача е да ни научи как да регулираме отношенията си с други членове на общността или отношенията между общностите.

+ политическата култура – частен случай на понятието духовна култура;i.резултат от цялостна индивидуална и

групова дейност по усвояване, оценка, изменение и регулиране на принципите на политическите отношения в обществото;

ii.тя е исторически формирала се съвкупност от явни и скрити представи за различните аспекти на политическия живот. Тези представи отразяват:

1. политическите знания, ценности и идеали;2. политическите норми и традиции;

3. образците на политическото поведение и начините на действие в политиката на личностите и групите.

С други думи политическата култура ни дава ориентации:4. към политическата система като цяло;5. към собственото “АЗ” като участник в политическия процес;6. към останалите участници в политическия процес.

Изводи:4. пол.култура е свързващо звено между политиката и културата. Тя е единство на реалната

дейност на хората по регулиране на съществуващите обществено-политически отношения и резултатите от тази дейност, закрепени в ценности.

5. субекти на пол.култура са личности, групи, нации, т.е. тя не е институционално явление, но в същото време може да се утвърждава чрез определени институции.

6. пол.култура е конкретно-историческо и развиващото се явление; тя е тясно свързана с историческото развитие на всяко общество, но е и негова своеобразна проекция в съвременността, защото включва и актуалните изменения в общественото съзнание.

+ външнополитическа култура – една част от решенията са свързани с регулиране на отношенията с други човешки общества.

8. Ценности – това, което удовлетворява определени потребности. Ценностите се определят от редица фактори от вътрешнополитическо естество - расови, етнически, регионални, социални и др. Като цялообаче те се диктуват от потребностите на нацията.

2.1. Ценностите са въплътени, доктринирани в съзнанието на личността в процеса на неговото социално развитие (семейство – съученици – колеги - ... – личен опит).

2.2. Служат като критерии за оценка на собствените действия и на действията на другите. 2.3. Същевременно са и насоки (ориентири) на собствената дейност.2.4. Могат да служат като причина за мотивация или оправдание на решения или действия. Ценностната система определя неговия / на агента / дълготраен профил. Има много

определения, но на мен най-много ми допада следното : Ценностната система е система от политически, икономически и социални стойности и идеи, от които произтичат приоритетите и целите.

9. Идеология – съвкупност от доктринални постановки, внедрени в общественото съзнание.

139

/доктрината – изрично изразена съвкупност от убеждения, които обясняват достатъчно точно действителността и обикновено постановяват целите на субекта. Външнополитически цели, извлечени от политически доктрини, често пъти са представени под формата на лозунги. Тук не говорим за доктрините като държавен акт/.

Идеологията съдържа идеи относно практическите средства за поддържане, промяна, реформиране или сваляне на даден социално-икономически и политически режим. Като източник на външнополитическата дейност, идеологиите:

1. установяват интелектуалната рамка, през която вземащите решение виждат реалността, т.е. определят възприятията за външната среда, защото тя се осъзнава и възприема спрямо категориите на дадената идеология;

2. предпоставят както националните роли, така и дългосрочните цели на външнополитическата дейност;

3. установяват морални и етически системи, които претендират да дават истинно (правилно) възприемане на света и на собственото поведение;

4. служат като средство за оправдаване на дадено решение. Идеологиите боравят с твърди и ясни определения като “Ние сме добри, вие – не!”

Важно: Идеологиите могат и да формират политиката в много ситуации, но сами по себе си не са определящ фактор на външнополитическата дейност на държавата.

10. Обществено мнение Няма обща дефиниция за общ.мнение. Може да се приема като съвкупност от индивидуални мнения по даден въпрос, който трябва да е от общ.интерес и тези мнения трябва да могат да оказват влияние върху индивидуалното (груповото) и оттам и върху правителствената политика 4.1. Роля на общ.мнение във ВП (исторически преглед):

Незначителна до късни фази на Първата СВ Засилване на ролята с нарастване ролята на работническите партии и

разглеждането на ВП като средство за натиск за мир (Първия Интернационал) 4.2. Ролята на общественото мнение като източник на външнополитическата дейност зависи от:

- същността на въпроса- и от конкретната ситуация.

При изцяло международни въпроси, които не засягат пряко обществеността или които не предизвикват емоционална реакция, както и при ситуации на криза, обществото е по-скоро “наблюдател”. Неговото участие се свежда до оказване на подкрепа на провежданата политика. Общественото мнение обаче може да се явява и активен участник. Има два начина на канализиране на общественото мнение:

- официален;- неофициален.

+ Официален начин:– изборите. Единствено по време на избори има пряко въздействие между

общественото мнение и външнополитическата дейност. Чрез изборите се определят субектите на външнополитическата дейност, като промяна в тези субекти може да предизвика и промяна във външнополитическата дейност. Предвид мандата на ключовите постове можем да кажем, че чрез изборите

140

обществото пряко и в по-дългосрочен план оказва влияние върху външнополитическата дейност. Чрез избирателния процес волята на мнозинството става воля на управляващите. И оттук разбирането за ВП дейност като продължение на електориалния процес.

– Отказ от плащане на данъци. – Отказ от военна служба.

При последните две форми на изразяване на общ.позиция (отказ от данъци и военна служба) се ограничават ресурсите, които правителството може да мобилизира.

+ Неофициален начин:- очакванията на политиците – политиците отчитат общ.мнение при определянето на

политика, като по този начин общ.мнение установява границите между допустимо и недопустимо поведение, което ограничава вземащите решение. Изказано е мнение за пряката връзка между обществената подкрепа и политическия успех /А.Линкълн “С общ.подкрепа нищо не може да се провали, но без нея нищо не може да успее”/.

4.3. Виждания относно мястото на Общ.мнение във ВП:1. общ.мнение е уязвимо на идеологии и манипулация2. общ.мнение като недостатъчно компетентно за вземане на ВП решения

(ограничен достъп до информация, емоции) – това е елитарно виждане3. от друга страна обаче, общ.мнение може да даде легитимност на

пол.решения => трябва да се отчита общ.мнение.

11. Елит и външнополитически елит5.1. Елит – понятие, чрез което се обозначава сравнително малка група от хора в дадено общество, която група или пряко упражнява власт, или има пряк достъп до вземащите решения. Елитът има сходни нагласи и споделя едно консенсусно мнение за политическата система.5.2. Външнополитически елит – онази част от елита, която осъществява външнополитическата дейност или която има контрол върху отделните институции на външнополитическата дейност или върху структурите, организиращи и регулиращи обществения живот.

Елитът се разглежда като източник на външнополитическата дейност и поради факта, че разполага с 1) достъп до информация, недостъпна за преобладаваща част от обществото, а информацията, или по-точно наличието на информация е сила и власт. Елитът разполага със 2) знание за съществуващата зависимост между средства-цели-интереси, което може да се определи като знание за това как се управлява системата – знание, недостъпно за останалата част от обществото. И 3) в определени ситуации външнополитическата дейност може да се основава на решения, изведени от интересите на елита като специална група в обществото.Съществуват редица виддове елит. Критерии за тяхното разграничаване са професионалната квалификацията, поведението и връзката /кохерентността/ в елитарната група.Имайте предвид, че категоризацията е условна. Просто за ваша информация!!!!По професионален критерий имаме следните видове външнополитически елити:

-хуманитарно ориентирани-инженерно-технически и икономически ориентирани-професионално ориентирани - точни науки, селскостопанство и др.

По поведенческия критерий:-Административен или бюрократичен елит - има навика да се "окопава". Натегачи!-Групи по интерес или елит, носещ белези на професионално лоби. Или с думи прости : " Става

141

въпрос за доминиране на поведенческите белези на бившата професионална общност, към която даденото лице се е причислявало! Адвокати, гадни!"

-Гладиаторски елит - иска да участва активно и на всяка цена / понякога и неразумно/ във взимането на ВПрешения. Най-често този елит се попълва от хора преминали през йерархиите на партийните централи.

-Комуникаторски елит - от медийната гилдия. -Хазартен елит - авантюристи, трудно прогнозируеми намерения. Нестандартните решения и

новаторството не винаги са носители на негативни резултати!По критерия за кохерентност или с други думи отношението дълбочина-ядро-периферията. Този критерий не ми е много ясен,затова не се затормозявайте с горното изречение, а вижте поредното разделение. О, музоо!

-Елит, производен на демократичен политически режим - връзките в елита са относително крехки, поради идеологическа хетерогенност и др.

-Елит, производен на тоталитарна държава / тоталитарна и авторитарна държава/ - споен е за разлика от "демократичните" елити от непазарно по своя характер връзки. В тоталитарните общества - идеологически консенсус. Авторитарните - родова, етническа, племенна, професионална и др. връзка. Това е доста относително!

12. Групи за натиск/лобиране:- колективни организации;- преследват определена обща цел;- носят пряка изгода за своите членове;- не са задължително част от държавната структура или администрация;- чрез своята дейност могат да повлияят или променят правителствената позиция по даден

въпрос.Явяват се източници на външнополитическата дейност, тъй като:

5. могат да лобират за дадена политика чрез оказване на влияние върху служителите, вземащи решението. Това лобиране може да бъде осъществено под формата на пряк контакт или чрез организиране на “grassroots” кампании (петиции, демонстрации).

6. могат да оказват влияние върху осъществяването на политиката или чрез контрол върху самия процес, или чрез активно ангажиране с осъществяването й.

7. могат да влияят върху избора на държавните служители, спонсорирайки предизборните кампании на определени кандидати.

8. определят дневния ред като се опитват да предвижват напред интересуващите ги въпроси.Трябва да се прави разлика между групите за натиск и партиите, като основните разлики се изразяват в следното:

групите за натиск само въздействат върху държ.институции при вземане на решение, докато партиите се стремят да участват пряко в този процес.

Партиите са носители на определена идеологическа и политическа ориентация, отнасяща се до обществото като цяло, докато групите за натиск представят интересите на по-тесен кръг.

По принцип от членството в партията липсва директна изгода, докато групите за натиск допринасят директно за състоянието на своите членове.

142

Тема 12: Социалнопсихологически измерения във външнополитическата дейност

1. Нарастване на субективното във външнополитическия процес1.1. Условия, при които нараства субективното:

В ситуация на криза или непосредствена заплаха за националната сигурност – решенията се вземат от ограничен брой хора, а колкото по-малко хора участват, толкова по-вероятно е взетото решение да отразява само техните индивидуални нагласи, убеждения, ценности.

Ограниченият достъп до информация и възможността за манипулиране на общественото мнение чрез направени изявления, дадени пресконференции или само по силата на своя политически престиж и опит /като правило поне ½ от обществото е склонно да повярва

143

на правителството/президента/. Типа на политическия режим – при затворено общество, при което цялата информация е

контролирана от правителството не само съществува възможност за ефективно манипулиране на обществото, но и властовите правомощия са ограничени в една или няколко личности.

От личните качества на вземащите решение и възможността от установяване на фактически лидер – неговите възприятия за околния свят могат да предопределят избора на решение.

2. Понятия за убеждения, перцепции, стереотипи, образи, нагласи – отражението им върху външнополитическия процес

2.1. убеждения – твърдения, оценки, възприятия, които не могат да бъдат доказани, но в които личността вярва

- те са основа на национални “митове” и идеологии- поставянето им под съмнение провокира враждебност /политиците не обичат да им се

казва, че техните убеждения не са правилни или не отговарят на действителността/- те са стабилни, тъй като има силна вътрешна съпротива и нежелание за промяна на

нашите убеждения. Това предопределя и склонността да се пренебрегват или изкривяват факти, несъответстващи на нашите убеждения

При несъответствие между убеждения и постъпващата нова информация има три възможни варианти на поведение:

(1) пренебрегва се информацията чрез отдръпване от проблема (твърди се, че проблем вече не съществува или се омаловажава неговото значение)

(2) не се възприема новата информация и се запазва предшестващата линия на поведение

(3) промяна на убежденията в резултат на новата информация. Склонността към този вариант е висока, когато: цената на промяната не е висока и има широка обществена подкрепа.

В този случай (3) обаче трябва да се отчетат: инертността на обществото (то по-трудно възприема честите промени) бюрократичните ограничения.

2.2. перцепции (възприятия) – намират се във веригата:стимули в средата –> водят до --àперцепции -à водят до --à интерпретация

Възприемането може да се разглежда като процес на организиране и оценка на влизащата информация за света.

Перцепциите (и интерпретациите) зависят от вече съществуващи или налични образи за света, стереотипи или предразсъдъци.

Перцепцията може да не е свързана с отделна личност Може да има национални измерения:

- историческо минало- модели на социализация в едно общество (господстващи ценности)

* Видове общи перцепции, характерни за ВП:

144

1. подценяване на това колко неясно нещо може да бъде; приемане на яснотата и достатъчността като самоочевидни

2. неразбиране, че често поведението може да не е това, което е възнамерявано3. възприемането на другите страни като по-враждебни от собствената, което може да бъде

породено от: минал исторически опит недостатъчна информация селектиране на информацията посредством перцепциите

4. разглеждане на ВП поведение на другите страни като по-централизирано и по-координирано от нашето собствено

5. като 3. – виждане, че собствената страна е по-миролюбива от другите6. дадена страна се страхува от нас

2.3. стереотип – схема или модел, задаващ познавателните рамки, които оказват влияние върху обработката на постъпващата информация

в контекст на МО стереотипите се формират продължително дълго време и така добиват характер на аксиоми - формират своя традиция, която много трудно може да бъде нарушена!

Стереотипите се характеризират с: повтаряемост еднообразие на основните елементи устойчивост (слабо влияние от реални промени)

Същност на стереотипите:1. отразяват елементи от действителността, които може да са трайни и да се повтарят, но да не

са свързани непосредствено с традициите2. отразяването може да бъде реално, но може да бъде и илюзорно3. резултат са от натрупан социален опит4. въпреки че са свързани, стереотипите на мислене и стереотипите на действие не винаги

вървят заедноВП стереотип – втвърдено, устойчиво и еднообразно поведение в мисленето или действията на субектите във ВП, което отразява някакви съществуващи или възприети като съществуващи трайни или повтарящи се елементи на действителността.От гледна точка на ВП процес стереотипите са вредни и опасни при работа с вторична информация и обработка и анализ на вече постъпила информация.

2.4. Образи – посредник между това как хората виждат света и какъв е той в действителност- В образите се включват следните три неща:

Индивидуалните перцепции на даден обект, факт или условие Оценката на този обект, факт или условие като добро/зло,

добронамереност/враждебност (това всъщност са нагласите) Значението, което се придава или заключава от този обект, факт или условие

(интерпретацията)- образите винаги се различават от действителността. Това разминаване се дължи на физически и психологически фактори:

Физически: Непълна или недобре обработена информация

145

Невъзможност да се разполага или по-точно познават всички фактори в дадена ситуация Ограниченост откъм време и ресурси за проучване на ситуацията. Психологически: Подбиране и възприемане само на част от информацията, която съответства на нашия

образ за средата.Извод: можем да говорим за “психологическа среда” – определянето на средата от индивида /т.е. как индивида вижда реалността/ и за “физическа среда” – реалността.Различните индивиди могат да придадат различен смисъл на дадена ситуация и поради това че характеризират ситуацията по различен начин и правят различни заключения, те ще действат различно.

2.7. Нагласи - Това е отношението, разбирането на всеки човек за даден обект, факт или условие- Имат оценъчен характер- Определят това дали ще схванем дадена ситуация като враждебна, по-малко или повече

добронамерена- Нагласите често създават рамки, през които се възприема международната среда, т.е.

формират нашето отношение към други другите субекти в МО като отношения на доверие/недоверие; страх/сигурност; приятелски отношения/враждебност

- При нагласите по-силно се проява емоционалният момент – образа на другия, които образ е предопределен и от историческата памет. Историческата памет оказва силно влияние върху нашите нагласи, защото подхранва настроения за реванш или сътрудничество.

Извод: Нагласите са един от факторите, водещи до изкривяване на действителността. Заплахи, които са само потенциални, могат да бъдат видени като действителни поради враждебната ни нагласа, с която приемаме действията на дадена държава, правителство и др.Обобщение: Нашите убеждения, образи и нагласи са “усвоени” чрез опит, образование и различни информационни източници. Те оказват влияние върху начина, по който виждаме нещата, определяме целите и избираме даден курс на действие, но те са променливи, тъй като се променят в различни ситуации. Те влияят, но не определят политиката.

146

Тема 13: Социалнопсихологически фактори във външнополитическата дейност1. Външнополитическа общност – групови интереси и поведение.

Външнополитическата общност (поне колкото аз го схванах) – съвкупността от всички държавни и недържавни актьори, извършващи външнополитическа дейност.

*Държавни актьори

Дипломатическите ведомства следва да се разглеждат като организации. Следователно дейността на МВнР е поведение на организация, която преследва свой групов интерес. Работещите в сферата на ВП дейност са група личности, посветили се на лична професионална кариера, със своя ценностна система. На първо място в тази система стои властовият ресурс. Интересите могат да се сведат до оцеляване, експанзия и намеса в политиката – оттук и нежеланието да се предоставя висококачествена информация и практиката на задържане на информация във висшите етажи на властта. Тази организация е йерархична, но не е хомогенна и има конкуренция между различните структури; оттук и липсата на единно изпълнение. Превъзнася се значението на секретността, което затруднява сътрудничеството.

Внимание!!!!Това за недържавните актьори може да важи за международната общност, тъй като дейността им има световно значение. От друга страна обаче, те все пак действат на и от територията на дадена страна и по някакъв начин повлияват нейната ВП. Ето защо не съм сигурна!!!! Сега пък ми хрумна, че под недържавни актьори на външнополитическата общност могат да се разглеждат НПО, групи по интереси и др.

* Недържавните актьори могат да бъдат квалифицирани в три групи:

1.териториални недържавни актьори – националноосвободителни движения

2. извънтериториални транснационални организации – многонационални корпорации

3. междуправителствени организации – НАТО, ОССЕ и др.

Териториални недържавни актьори:

могат да извършват действия по целия свят определят се като териториални актьори, защото целта им е да създадат държава могат да поддържат “дипломатически” отношения с правителства, макар и да нямат

статут на държави

147

поддържат контакти с военизирани групи в други страниПример: Организацията за освобождение на Палестина. В сравнение с много малки държави решенията и действията на ОСП предизвикват много повече вниманието на големите държави и оказват голямо влияние върху световните въпроси.

Извънтериториални транснационални организации – характерни за тях са:

организирани действия, осъществявани едновременно в няколко държави преследват цели, които не се отнасят до интереси в рамките на която и да е

територия дейността им има предимно неполитически характер

Пример: Католическата църква – папата може да се изказва и по редица международни въпроси, включително икономическото развитие, контрола върху оръжията, политическите режими. Тези изказвания могат да имат пряко въздействия, тъй като оказват влияние върху нагласите и представите а обикновените хора, но и на политиците.Към извънтериториалните транснационални организации спадат и много националните корпорации. Могат да оказват пряко политическо влияние както върху собствените си правителства (т.е. на държавите, в които се намира тяхното седалище), така и върху страната-домакин (т.е. там където осъществяват дейността си). От друга страна обаче страната-домакин може да влияя върху МНК, тъй като може да национализира техните активи или да въведе изключително високи данъци.

Примери: United Fruit Company – Guatemala in 1952; International Telephone and Telegraph Company – Chile in 1970 и други.Междуправителствени организации:

повечето отразяват интересите на своите членове могат да формират обща “външна” политика – пр. единната митническа тарифа на

Европейската общност спрямо трети страниИма четири основни роли, изпълнявани от недържавните актьори в международната политика:

1. могат да поставят въпрос в международния дипломатически дневен ред2. популяризират даден глобален или регионален проблем3. лобират сред национални правителства и международни организации, които да вземат решения,

отговарящи на целите им4. пряка дейност за постигане на желания изход, което много рядко може да включва и заплаха

или използване на силаИлюстрация на тези четири роли е дейността на Greenpeace movement.

С развитието на технологиите и в условията на глобализиращия се свят се засилва влиянието на недържавните актьори, но ключов актьор в международната политика си остава държавата, защото:

монопол върху легитимното насилие върху определена територия only it commands the allegiаnce of peoples occupying a defined territory;

само тя притежава средствата за започване на война (employ the ultimate threat (war)) правителствата, за разлика от повечето транснационални организации, следи за

благоденствието и сигурността на цялото население само те имат право на суверенитет.

2. Ролята на личността и проблемът с мотивацията2.1. Вижданията на реалистите:

ВП дейност се основава на рационални решения Единствен субект в МО е държавата

148

2.2. Плуралистите: Дезагрегиращ подход – държавата се дезагрегира на индивиди Индивидите, а не държавата взема решения => ВП дейност като субективна дейност =>

трябва да се види начина, по който човек приема средата, а това зависи от:1. т.нар. когнитивен (познавателен) бихейвиоризъм – предишен опит2. т.нар. “психологическа среда” – система от вярвания, психологически

закодирани образи на другия, култура, традиции, нагласи, убеждения и др.3. самата ситуация4. същността на въпроса

Изводи:От гледна точка на системата колкото по-добре организирана, модерна и сложна е тя, толкова по-малко значение могат да имат индивидуалните характеристики.

Колкото по-традиционно е едно общество и колкото повече некомплексна е системата, толкова по-голямо значение имат личностните характеристики. (при демокрация институциите имат значение, а при диктатура или авторитарен режим – силна роля на лидера).*Проблем с мотивацията - ............................. ??????Мотивацията е доста неясна материя. Намерих определение за мотив. Имайте предвид, че мотив и мотивация не е едно и също. Мотив : осъзната подбуда, обуславяща действие за задоволяване на някаква потребност на човека. Възниквайки върху основата на потребността, мотивът е повече или по-малко адекватно нейно отражение. Мотивът е определено обоснование и оправдание на волевото действие, той показва отношението на човека към изискванията на обществото. Мотивите играят важна роля при оценката на действията и постъпките, понеже от тях зависи какъв събективен смисъл има действието за даден човек.3. Общественото мнениеТри ключови въпроси:

1.кой изразява общественото мнение – индивидуално или агрегирано в политически партии и

групи по интереси

2.по какви въпроси3.в какви ситуации*трябва да се отчита и политическата система – там където цялата информация е под контрола на

правителството, общ.мнение е единствено “наблюдател”, а не активен участник.

Въз основа на тези три въпроса се определя влияние на общ. мнение при формулиране на целите и ВП дейност.

Само 1-15% от обществото е добре информирано и наясно с международните дела – това е пол.елит. Като правило ВП дейност отговаря на очакванията и интересите на тази част от обществото (на елита). Втората част от общ.мнение е от сравнително образовани хора (средно образование), която има някаква представа за ВП дейност.Повече от ½ - не са наясно с ВП дейност и проявяват интерес в случаите когато даден въпрос пряко ги засяга.

Практиката показва, че: не винаги общ.мнение стига до етажите на властта. Като правило управляващите получават

подбрана от специални държавни структури информация

149

няма пряко въздействие между общ.мнение и ВП дейност, с изключение на предизборната среда

поне ½ от обществото е склонно да повярва на правителството/президента само по силата на техния пол.опит и влияние или в резултат на дадени пресконференции, дебати (т.е. като резултат от манипулиране на общ.мнение от правителството)

в ситуация на криза обществото застава зад управляващите общ. мнение може да ограничава ВП дейност – представите за допустими и недопустими

външнополитически цели и средства, както и общата нагласа (изолационизъм/интернационализъм).

4. Национални роли4.1. същност:

– един вид външнополитически ангажимент– определят се чрез естествен или целенасочен избор в рамките на

външнополитическите ориентации4.2. видове:

– Бастион на революцията– Регионален лидер- само от части е резултат на избор, тъй като това предполага по-

голямо въвличане на страната в регионалната политика и оттук по-големи отговорности

– Регионален защитник – по-пасивна от рег.лидер; има готовност за действие, но дейността е по-спорадична

– Поддръжник на освободителни борби или освободителни действия– Борец срещу империализма– Защитник на вярата– Обединител и закрилник на своята нация – може да не е в границите на една

общност– Балансьор – по-частна роля; в зависимост от конкретната ситуация и се отнася до

отношенията с другите сили

Извод:Ролята не винаги е резултат от целенасочено решение, защото трябва да се отчита и наличното. Трябва да се прави разлика между вътрешното възприятие на дадена роля и външното възприятие (Пр. Милошевич).Колкото по-голяма ВП дейност има дадена държава, толкова повече роли може да заеме.Ролите се ограничават:

– от конкретната ситуация,– но и идеологически от ценностната система, в която се развива политиката на

дадена държава– от неравномерното разпределение на ресурсите.

От принципа на суверенитета в МО следва, че държавите са равни, но това равенство се ограничава само в един тесен правен смисъл.

Принципа на суверенитета не може да осигури еднакви възможности и еднаква степен на независимост на държавите. В МО има една статусна йерархия, установена по отношение на размер и сила – деление на малки, средни и големи държави.

Държавите се различават основно по:– територия – отчита се:

150

размера топография геополитическо положение

– население – отчита се: броя качествени характеристики – образование, здравно състояние, смъртност,

раждаемост и др.– БВП – индикатор за възможностите на дадена страна; комплексен израз на

ресурсите, енергийни източници.Няма прието определение за малка държава. Идеята е, че малка е тази държава, която:

е уязвима на външна намеса не може да осъществява контрол върху територията и населението може да заема ограничени държавни роли под въпрос се поставя нейната жизненост, т.е. доколко тази държава ще остане жизнена, ако е

самостоятелна

Тема 21: Средства на външнополитическата дейност: комуникации и пропаганда

1. Информация, външна политика, международни отношения, международни комуникации.

151

1.2 Информация– Наличната информация е съставна част от националното богатство (държавен ресурс)– Цени се и се търси от държавите, тъй като наличието на информация е сила и власт– Информацията е капитал и изисква движение– Явява се ресурс на средствата на ВП потенциал– Информацията е в основата на външнополитическата дейност, защото същността на

ВП дейност се изразява в производство, използване и разпространение на информация. Информацията е предпоставка за вземането на най-добро решение. Информационните технологии ускоряват темпа на протичане на ВП

дейност. Всяко решение е предизвикано от информация и в същото време

самото решение е информация. Това прави работата по получаване, събиране и обработка на информацията основна част от дейността на МВнР, посолства и други ведомства. В основата на този процес стои “информационното задание”.

* информационно задание– Каква информация, какъв обем информация и в какъв срок трябва да се проучи

информацията за нуждите на управлението– Дейността по набиране на информация става чрез:

Обработка на официални източници, получени по конфиденциален път

Чрез визуално наблюдение (език на тялото, жестове, честота на контактите)

Получаване на информация на “тъмно”- нямаме контрол върху истинността

По агентурен метод Чрез използване на разузнавателни средства.

* движение на информацията:

4. Първична обработка и оценка5. Второ равнище на обработка, т.нар. експертна оценка, която включва и проверка/засичане на

информацията6. Използва се за избор или вземане на решение

Има три равнища на движение на информацията:6. ръководни държавни органи, които:

– консумират експертно обработената информация– имат правомощия да възлагат събирането на информация

2. информационно-аналитични звена/звено, което:– извършва експертна обработка на информацията, т.е. формулира вариантите,

организира и планира информационното задание3. информационно звено на оперативно равнище (отдел, представителство)

– разузнаване и организации, занимаващи се с разузнаване организират дейност по набиране на информация само при възлагане – стремежът е да се избегне формирането на втори център на власт.

152

– Инф.технологии осигуряват на тези служби пряк достъп и възможност да манипулират общ.мнение.

По правило държавата събира информация, необходима за нейното съществуване и разполага с определени институции за тази цел – НИС, митници и др.

От гледна точка на външната политика информацията е знание за:– факти, отнасящи се до състоянието и развитието на МО– за външнополитическите цели и интереси на собствената и другите страни– за наличните средства на собствената и др. страни.

Извод: ВП дейност се предхожда и влече след себе си информационно осигуряване.

Има три източника за набиране на информация:

1. от различни бази данни – тази информация, проверена чрез практиката като достоверна, е:

+ основание за прогнозиране и за установяване истинността на новопостъпваща информация;

+ но и основание за оценка или преоценка на ВП решение.

2. по линия на научни разработки!!!???????????????

3. чрез консултации или чрез изследвания – задължително се съхраняват масиви информация за 2 години назад от дейността на функционалните звена на ведомствата /обща практика в ВП разузнаване да е обособено в дипломатическо ведомство/.

* Качеството на информацията зависи от това дали: (трябва да има нещо при Стефанов)

1.е навременна

2.информацията трябва да е нова

3. достоверност

4.да е пълна,изчерпателна.

Качеството на информацията е свързано с интерпретацията на дадената информация.

Истинността на информацията е свързана с:

– достоверността на източника– надеждността на канала на движение на информацията– експертността при първичната обработка на информацията

Ограничения при информационното осигуряване:

– териториални ограничения – събира се информация предимно за интересуващите ни и за съседни страни – ограничения в ресурсите – разполага се с определен човешки и материален капацитет за събирането, обработката и анализа

на инфо– езикови ограничения – поставя въпроса за езиковата подготовка на работещите в дипломатическите служби

По същество при обработката на информация се следват следните насоки:

– прекалената раздробеност на ведомството вреди, тъй като се забавя движението на информацията– отсъствието на нормални комуникации – при оценка на информацията между дипломатическите ведомства– препоръчва се ротация на дипломатическите служители – да минават през различни териториални и функционални звена, за

да познават различните етапи. Тази ротация да се придружава от специализация (проблемна и странова)

Като средство на ВП дейност информацията:– не винаги има установим резултат, т.е обезпечава ВП действие, но не гарантира

резултат. Когато има резултат, информацията осигурява влияние– чрез излъчването на информация (по официален/неофициален път) или чрез

дезинформация дадена страна получава влияние като изгражда своя желан образ– достъпът до информация е критерий за демократичността и отвореността на

дадена държава

153

– информацията може да се окаже ограничител, тъй като правителствата трябва да се съобразяват с това че:

+ така или иначе всичко става известно+ възприемането на дадена страна е в пряка зависимост от прозрачността/отвореността, което прави информационната защита/изолация невъзможна

1.2. Външна политика, международни отношения, международни комуникации

а) външна политика – дейността на дадена държава спрямо външната среда (други държави); няма двупосочни отношения; няма взаимодействие

б) международни отношения – всички форми на взаимодействие между странитев) международни комуникации – форма на МО:

касаят различни въпроси – социални, икономически, политически по същество са уязвими на изкривяване, причинено от културни и идеологически

различия, обикновени недоразумения => усилия към улесняване и намаляване на уязвимостта при провеждане на тези комуникации

2. Външнополитическа пропаганда: видове, канали и средства за разпространение, техники

2.1. Същност:– съзнателно разпространяване на информация– ефективен инструмент за оказване на влияние върху мнения и позиции– адресирана е към масовата аудитория; обект на пропагандата са масовите

възприятия • страна А оказва влияние върху нагласите и действията на групи и

организации в страна Б, които от своя страна оказват влияние върху правителството на страна Б, което в резултат на пропагандата променя своите нагласи и действия в насока, изгодна за страна А

– пропагандата е преди всичко процес на убеждаване – трябва да спечелим тези, които не мислят като нас

– разчита на подбора на факти, частични обяснения и риторични въпроси, а не на научни обяснения

– служи си със символи, които да предизвикат желаната емоционална реакция– не си служи с факти, поради което съдържанието на пропагандата често не е

“пълната истина”, но в повечето случаи не е и напълно погрешно.Кимбъл Янг : "Използване на тясна или широка система от символи, психологически и технически прийоми с цел да се променят и контролират мненията, идеите и ценностите и да се насочат действията в желаните рамки."

2.2. Цел – максимизиране на убеждаването и създаване на благоприятна външна среда за пропагандиращата страна

2.3. Субекти на външнополитическата пропаганда– всеки, които използва информационна програма за постигане на

външнополитически цели /дори най-приятелски предоставени новини могат да

154

бъдат пропаганда, ако целят да променят позиции на правителството, на което са предоставени новините/. Не са любители, а организации, държавни, полудържавни или скрити структури, специални държавни информационни агенции

– интелектуалци – изследвания, трудове и др. За целите на пропагандата (университети, НПО и др.)

– хора на действието:+ политиците в дадена страна+ дипломатите в съответната страна+ бюрократи

2.4. Обекти на пропаганда:– индивидите, които ???????? Пропагандата не е ли насочена именно към

убеждаването на индивидите в правотата на някаква цел! напълно или частично споделят целите на пропагандиста, както и индивидите с неустановена позиция

– елитът – субект на националния политически процес и при формирането на ВП дейност и са преобладаващия консуматор на информация

– частните организации – които са активно ангажирани с външнополитическа дейност

2.3. Канали на разпространение на пропагандата:o официални канали – юридически и морално приемливи - външни

информационни програми, провеждани от правителствата (бюрокрацията и дипломатическите представителства в чужбина)

o неофициални канали – юридически и морално неприемливи - има елемент на подривна дейност, водят се дела за дефамация (т.е. за клевета)

2.4. Видове пропаганда:o информационни бюлетиниo търговски рекламиo дейността на информационни агенции – избирателно излъчване на новини за

бунтове, размирици в даден райони, с което се манипулира представата за този район

o дейността на агенции за връзки с общественосттаo дейността на терористични групи – чрез драматични актове се предизвиква

огромно политическо влияние

2.5. Средства за разпространение:o печатни медии – брошури, плакати, реклами във вестници и списания, статии

и др.o радио – най-широко разпространената и евтина медия, поради което е едно от

най-често използваните средстваo телевизия – може да се наложи цензура (недостатък)o интернет – трудно, почти невъзможно е налагането на цензура

2.6. Техники на пропаганда o “кръщаване” – пропагандистът залепва символ с

емоционално съдържание на човек или страна. Чрез

155

този символ се “извикват” стереотипи, познати на обществото. /комунистите = червени/

o “блестяща общоприложимост”или позитивно вътрешно самообобщение чрез елемент на самовъзхвала – описва идея или политика, а не личности /Западът = свободния свят, соц. лагера се определя с понятието - социалистическа солидарност!/

o трансфер - пряко или косвено пренасяне на негативно качество върху "врага" – пропагандистът се опитва да идентифицира идея, личност, страна или политика с друга, за да накара обекта на пропаганда да я одобри или отхвърли /комунистите определят капитализма като упадък/

o “обикновени хора” – пропагандистите се опитват да се идентифицират възможно най-тясно с обекта. Използват местен жаргон, акцент и др.

o “препоръка” (“адвокатстване”) – използва се престижа на уважавана личност или институция, която да се изкаже в подкрепа или в опозиция на дадена идея. Вариант на тази техника е “позоваване на авторитет”

o “подбор” – подбират се само онези факти, които доказват предварително определени цели. Подбора на факти се използва и при останалите техники.

o “тълпа” – използва се желанието на обекта да принадлежи или да е в унисон с групата. Тази техника се доближава до “препоръка” като разликата е, че като примамка се използва не отделна личност или институция, а масата. /”всички прогресивни хора...”/обект на пропагандата при “тълпата” е малцинството, което не е съгласно с общото мнение и послание.

o “изкупителна жертва” – създава се образа на вътрешен или външен “призрак”, който да бъде обвиняван за вътрешните проблеми /Хитлер – “евреите” са виновни за проблемите на Германия/

o “страх” – страхът от надвиснала или неизбежна опасност, който може да пробуди съзнанието или да промени отношението на “застрашените”.

Като техника на пропаганда може да се посочи и разпространяването на слухове.Опитът от ВП пропагандна дейност показва, че:

1. информацията сама по себе си не може да промени съществуващите нагласи, позиции, представи

7. информацията може да има силно въздействие в закрепването и запазването на съществуващите нагласи

156

8. информацията има роля за установяването на нови възприятия за нови явление9. нагласи се променят, когато вече не са полезни, когато ситуацията се промени и нови

представи и нагласи изглеждат по-полезни10. съществени промени в съзнанието се предизвикват от съществуващи промени в

политическата среда/междудържавните отношения, а не от пропагандата.

Когато дадена страна е обект на пропаганда и се усети, може да използва контрапропаганда – заглушаване, сглобяване на компромати и други.

ТЕМА 14: ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКО ДЕЙСТВИЕ

Действието е форма на комуникация, целяща да промени или предотврати отношението и поведението на държава, от която правителството е зависимо при постигането на целите си. Действието на държавата може да е насочено и към запазване поведението на др. държава.

*Философското определение на действието – включва освен действие-бездействие, и противодействие

ВПД е насочено към промяна или поддържане на определено статукво за постигане на определена цел

Пр. Обещание за фин. помощ, пропаганда, демонстрация на сила, вето в Съвета за сиг. на ООН, участие/прекратяване на участие в конференция, бойкот, ембарго, обявяване на война и др.

Средства: - морални, психологически- материални (употреба на сила)

АàвлияеàБ да направи нещо...БàвлияеàА да направи др. нещо...При действието А цели Б да промени или да продължи курса на външ. си политика. В МО

въздействието обаче е в двете посоки. Б, от своя страна, цели да промени вп поведение на А в свой интерес.

- Очаквана реакция: Б очаква награди или наказание от А при определени действия.

Действието има субект – правителството и обект – проблеми, събития, материални обекти, държавни и недържавни субекти на МО.

Въздействие: 1. въздействие на ВП дейност на друга държава “отгоре-надолу” – чрез програма

“проникване”; прилага се, когато държавата е важна2. въздействие “отдолу” – чрез създаване на условия за смяна на пол.режим (провокиране на

общ.конфликт, смяна на правителството, преврат /този тип дейности не се поощрява от МПраво и затова се извършват от специални служби, а не от официалните ведомства)

3. въздействие върху взаимоотношенията на една страна с други държави посредством фирми, банки, медии – търсят се легитимиращи поводи, свързани с природата, ценности (малцинства, либерални права и свободи)

Съществуват 4 основни типа взаимодействия м/у държавите:- отношение на съревнование

157

- ----//---- конфликт- ----//---- сътрудничество (осъзнавани)- приспособяване (адаптация) – балансирайки интересите си и правейки

компромисиТипове ВП действия: 63 типа ВП действия, обобщени в 22 групи (изследване Вайс)

1. Държ. отстъпва от позицията си, заемана до този момент2. държ коментира действие, извършено от друг субект.3. Консултации (в Б-я около 374 консултации годишно)4. Държавата одобрява (това е ф-ма на морална подкрепа)5. Обещание (за помощи) – формата може да е писмена, телеграма,

интервю, офиц.декларация или изявление, вербална на четири очи6. Благотворителност7. Възнаграждение8. съгласие – гласуване в МОрг.9. Искания – по форма могат да бъдат устни/писмени10. Предложения – свързани или с функционирането на МОрг.; решаване на

двустранни проблеми; разрешаване на конфликти/спорове11. Отказ – отказът е действие, а не бездействие12. Държ. обвинява – агресивен ВП акт; форма на натиск; приема се

сериозно, защото показва готовност13. Протести - публ. излагане на недоволство; излагане на позиция пред

МОбщност; търси се съгласие или подкрепа от др.страна (1951-1990 Китай – около 1400 протеста до МОбщност)

14. Отхвърляне (денонсиране)15. Предупреждения (ако дадена държава продължи, започне или завърши

нещо, то тя ще срещне отпор; стремежът е да се предотврати)16. Заплахи – лишаване от благоприятни условия, замразяване на отношения,

санкциониране и по-крайни форми на принуда) 17. Демонстриране на готовност и възможности (военни паради; военни

учения близо до границата; частична мобилизация; блокиране на транспортни и съобщ. комуникации)

18. Ограничаване отношението на държавите – извикване на посланик; неподновяване на договори; замразяване на дипломатически взаимоотношения

* когато една страна бива изключена от МОбщност – неофициален акт, но може да се стигне до замразяване на членството на държава в МОрг.19. Принуда чрез въоръжена сила при ограничени/локални/погранични

конфликти20. Окупация с евентуално присъединяване21. ...22. ...23. ...24. ....

Обобщение:Почти 47% от ВП актове са свързани с участие в МОрг., МИнициативи, МНачинания

18% - действия, определяни като словесни разправии на правителствено ниво (между 2 страни)17% - дипломатически взаимоотношения (агремани, ноти, двустранни комисии, консултации)

158

8% - различни невоенни конфликти, разсрочване на взимания, визови въпроси, конфликти с граждани на др.страна

над 5% - отношения на сътрудничество.*Държавите не са активен субект на сътрудничество, въпреки че формират рамките на сътрудничество. Активни са НПО*Извод (в някои учебници) – Международните взаимодействия са два вида:

на сътрудничество на конфликт

* размер-роля-поведение. Държавите се делят на големи, средни, малки. В зависимост от размера се определят три типа ВП действия:

първостепенна роля в МО второстепенна третостепенна

В зависимост от ролята ВП поведение се характеризира като: настъпателно (агресивна ВП) – експанзия на териториалния обхват

на националните интереси и износ на идеи зад граница; престиж революционна (промяна на статуквото в МО) отбранителна

Противодействие: Б има следните възможности: 1. да се приспособи към политиката на А (когато има убедителни

доводи или печалба, или когато Б не е толкова чувствителна към въпроса);

2. да игнорира сигнала; 3. да преговаря с цел промяна на гледната точка на А; 4. да противостои (стига се до криза).

Тема 15: ВПД на държавата: Потенциал.

Потенциалът представлява съвкупност от всички ресурси на дадена държава. Преобладаващата част от тях се консумират за функционирането на държавата. Част от тях се заделят за външната й дейност – тази част се нарича външнополитически потенциал (ВПП). Няма стандарт как част от държавните ресурси да се заделят за външна дейност. Това е въпрос на оценка по различни, не винаги съпоставими критерии. Така например средната държава мобилизира около 7-9% от вътрешнополитическия си потенциал за външната си политика. Величината на ВПП е от интерес и за другите държави – разходите за отбрана. Трудно е да се мобилизират в подкрепа на впд на държавата. Това са време, благосъстояние, информация, съюзници, позиции във властта, лидерство. Необходима е тяхната мобилизация за подкрепата на впд на държавата. Има обаче национален предел.

Изборът на вп средства е функция на количеството и качеството на потенциала на страната. Какво правителството може да направи и как ще го направи зависи от това с какви ресурси разполага.

Пр. Малка държава не може да има ядрен арсенал, посредством който да влияе на др. държави. Тя не може да хвърля и много средства за пропаганда и фин. помощ. => държавата е ограничена откъм ресурси.Не винаги наличието на много ресурси предопределя успех във външната политика. Пр. САЩ

159

и Виетнам, СССР и Югославия. Нужни са фактори като личности, възприятия, приятели, традиции и т.н.Вппотенциал е 2 категории:

ресурси на условия ресурси на средства.

1. Ресурсите на условия биват: време, пространство.

Всички държави имат равнопоставеност от гледна точка на времето. Времето е разгледано структурно като:

външнополитическо икономическо технологично социално

Държавите се различават по икономическото и технолог. си развитие. Времето протича в разл. страни с различна скорост (едни и същи ВПрезултати се постигат за различно време – България-Естония-ЕС)=> не всички държави се възползват от времето еднакво. Разминаването във времето затруднява сътрудничеството, като ускоряването на развитието на отношенията между богати-бедни държави е въпрос на воля, а не на пари. Въпрос на воля е това дадена нация, която не е доволна във времето, което се намира, да дръпне напред чрез разработване на стратегия за развитие. Всяка държава чрез ВП дейност съкращава разликата във времето (т.напр.чрез либерализиране на износ-внос се създават предпоставки за ускоряване на социално-икономическото състояние на дадена страна)Пространството е разгледано структурно:

географско - държавите са фиксирани и се намират в различни геогр. региони. “технологично пространство” – по този показател България е по на Изток социално-икономическо пространство “полит. пространство” – ние сме в континента на представителната демокрация, на

прогресивната МОбщност. Държавата може да промени пространството си чрез външната си политика.

2. Ресурси на средства: информация (влияние) сила

Информацията: Наличието на информация е пари, сила, власт Материализира общуването Цени се и се търси от държавите =>държавите са субект, но и обект на информация –

разпространяват и събират информация Като средство не винаги има установим резултат; т.е. обезпечава ВП действие, но не

гарантира резултат (недостатък на инфо) Когато има резултат, информацията осигурява влияние Трябва да отговаря:– адресатът трябва да разбере, че инфо отговаря на неговите интереси– инфо трябва да е “на езика” на получателя

160

– инфо трябва да е нова

Информацията и влиянието не винаги водят до резултати. Информацията материализира общуването, често дезинформира. Има емитент и адресат. Правителствата подават инфо по канали, медии, агенции, дипл. представителства. Информацията има влияние: адресатът трябва да разбере, че тя отговаря на неговите интереси; тя трябва да е “на езика” на получателя; тя трябва да е нова. Държавите са постоянен обект на инфо, изолацията е невъзможна. Силата:

средствата на силата винаги имат резултат – може да не е това, което се очаква, но винаги има резултат => ВП действие, обезпечено със сила, предизвиква реакция => предпочитането на средствата на силата

средствата на силата биват:– мирни – принудата не е чрез въоръжено насилие– немирни – средства за оказване на веществено-енергетическо въздействие на обекта

(средства за въоръжено насилие)3. субект е спец. държавно ведомство – Мин. на отбраната4. институцията – въоръжени сили, армия

* Мирни средства – средства за оказване на принуда, без въоръжена намеса;+видове:

- средства за икономическа принуда – търговска война; бойкот;количествени ограничени;денонсиране на междудържавни спогодби за регулиране на плащанията; блокада (изключва се случая, когато е осъществена чрез военни средства) и др.

- Услуги в областта на управлението (управленски услуги)- Преки чуждестранни инвестиции и чужда помощ-

*Към немирните средства се отнася и заплахата за употреба на сила, но в резултат на технол.равитие заплахата се отнася към информацията

Силата бива мирна(средства за оказване на принуда – икономическа война; репресии спрямо малцинство) и не-мирна (Министерство на отбраната – въоръжена сила; заплаха от употреба на сила;). Силата винаги води до (очевиден) резултат.

Тема 16: ВПД на държавата: Влияние.

Влиянието: Категория на политическата наука (Р. Дал – най-доброто определение) По-общо понятие от “сила”, доколкото силата предполага бъдещност на действието и

казуалност (ответна реакция).

161

влиянието е насочено предотвратяване и недопускане на принуда, а силата предполага принуда.

Като еднократен ВП акт (послание, демонстрация) може да предизвика (с висока степен на неопределеност) ответна реакция => по-точен израз е “повлияване” поведението на другите

То е и изпреварване, и предотвратяване, и причиняване Влиянието е първопричина, а силата е следствие от неуспешен опит за влияние Влиянието като средство на ВП дейност или като акт, или като продукт на този акт може

да стане или не Всички държави си влияят с факта на съществуването си, но в различна степен

=>влиянието е постоянно, защото не можем напълно да игнорираме нечие съществуване Способността да се влияя е пряк израз на силата на една страна е един от начините за оказване на въздействие; начин, по който субектът може “да

постигне своето”; да накара друга държава да направи това, което той иска. То ф-ма на власт. Влиянието е по-малко ресурсоемко

Влиянието трябва да повлиява; да отговаря на интересите на адресата; да е на разбираем език.Цел: реално променяне на съществуващото положение на друг актьор (да продължи, прекрати

дадена политика; да се въздържи)Форми на влияние: потенциално влияние – ако 1 държава има потенциално влияние, това може

да подейства възпиращо на други страни. Основава се на презумпцията, какви са възможностите на другите.

Средства за оказване на влияние:9. убеждаване: А убеждава Б да подкрепи инициативата на А, в замяна А ще подкрепи Б в

друга инициатива à не винаги има принуда!10. предлагане на награда (ползи): А обещава да направи нещо в интерес на Б, ако Б

подкрепи А.à често се използва от преговарящите.11. предоставяне на награда: преди Б да направи ход в полза на А, А трябва да даде някаква

награда на Б.12. заплаха от наказание: да наложи ембарго, бойкот, да използва сила, да оттегли

привилегии, финансова помощ.13. налагане на невоенно наказание: скъсване на дипломатическите отношения, увеличаване

на митата, налагане на ембарго и бойкот, блокади, затваряне на граници, прекратяване на диалога.

14. използване на сила: най-убедителен инструмент за влияние. Понякога е единственият възможен.

15. Упражняване на давление16. влияние като резултат от подобрение на позициите: нови ресурси.

Връзка м/у влиянието и възможностите на субекта: за да бъдат заплахите, обещанията действителен инструмент на влияние, те трябва да бъдат достоверни, да може да им се вярва (кредибилност). Когато заплахите и обещанията не работят, трябва да се наложи наказание. Ако не, то говорим за пропадане на влиянието.

Всяка страна има естествена зона на влияние, която: е фактор във формиране на ВП дейност. Границите на зоната се определят от

съотношението на разходите за : изгодите от нейното поддържане. Има корелация с географското положение.

162

Постоянен фактор => предполага взаимодействие => увеличава стабилността на системата на МО, като ограничава поведението на другите

В някои райони има припокриване на зони => съревнование (ИМо до ср. На 18 век е история на междусъседски отношения и борба за влияние)

*тезата за реципрочност на влиянието – не може влиянието да е едностранно. А влияе на Б и Б влияе на А, но за влияние говорим, когато влиянието на А > от влиянието на Б. Реципрочност – А решава да повлияе на Б, но този факт, че А планира да окаже влияние на Б означава, че Б вече е оказала влияние върху А по силата на своето съществуване. Влияние – взаимна зависимост – търговия – мир

Видове влияние:3. негативно – степента, в която А може да накара Б да направи нещо, което Б не би

направила4. позитивно – когато А се опитва да накара Б да продължи определено поведение

Няма 100% сигурност за поведението на Б, ако А не направи нищо, за да повлияе на Б =>

необходимостта от планиране на поведението на Б, като се изхожда от най-лошото => склонността

към повлияване при всички положения – Пр. ? за разпространение на оръжията за масово поразяване.

Трябва да се прави разлика между опит за влияние и резултат (не винаги може да се определи). Отношенията се регламентират чрез споразумения, които повишават степента на прогнозируемост (тактика “Spill-over”).Опитът за повлияване може да бъде неуспешен, защото:

Държавата А не е хомогенна:– може да има различни схващания в А относно това какво А предпочита Б да прави– дори и А да е наясно какво иска Б да прави, може да не подбере правилно техниките

=> неуспешен опит за повлияване Б може и да не разбере посланието Б може да има различна оценка на изгодите, които ще получи от влиянието

* По същество ситуацията А – Б е абстракция, защото съществуват и други държави, които също оказват влияние.Две основни техники за оказване на влияние:

3. заплаха4. обещаниеИ при двете техники обекта на влияние трябва да повярва, т.е. става ? за надеждността на влиянието

Практиката показва, че:

всяка страна се стреми да отдава предпочитание на обещанието пред заплахата; при заплахата има елемент на враждебност

около 90% от случаите на влияние в света са следствие на убеждение чрез заплаха => санкцията като ефективно средство на ВП

Обобщение:

Влиянието се класифицира според предметността на пол., икон. И религиозно, но е прието, че

163

влиянието като резултат от поведението на дадена страна е явен опит да се манипулира мнението на друга страна, макар и юридически допустим

Страна, която се нуждае от нещо от друга страна е уязвима към опити на последните да й оказват влияние

Страна, която превъзхожда като знание и ресурс име преимущества пред онези, които нямат Различните страни имат различна податливост на опити за влияние

Тема 18: Външна политка и национална сигурност

1. Понятие за сигурностНац. сигурност: елемент от политиката на държавата, която има за цел съхраняване на

вътрешните и международни условия, благоприятстващи за защитата и утвърждаването на жизненоважните ценности, противодействие на действителни и потенциални противници. Често терминът се използва за оправдаване на интервенция, агресия спрямо друга държава или за елиминиране на вътрешната опозиция.

Националният интерес и националната сигурност се разждат от баланса наинтересите на различните групи и прослойки в рамките на нацията.

Националната сигурност според Моргентау е критичният минимум на нациоанлния интерес. По време на война националният интерес съвпада с националната сигурност.Стремежът към сигурност е универсален, затова повечето държави поддържат въор. сили. Процент от БНП се отделя за предотвратяване на престъпления, преврати, бунтове, революции, нападения от др.страни (полиция, жандармерия, армия).

Уязвимост – често произтича от геогр.положение, както и от това, че държавите (съзнателно или несъзнателно) са обект на въздействие

Заплаха – може да е под ф-мата на претенции, въор.нападение; понякога се насажда, за да се внуши мощта на противника. => правителството увеличава сигурността чрез редуциране на уязвимостта и елиминиране на заплахите.2. Функцията “сигурност” на външната политика - ?????????

3. Политика на сигурност:

- изолация: начин да не бъдеш заплашва, е да стоиш настрана от конфликти и да избягваш военни задължения; не трябва да предизвикваш интереса на другите. Пр. САЩ, Япония, Албания.

Ниска (липса) на въвлеченост в повечето сфери на системата

Малък брой връзки с други субекти на системата (не се изключва поддържането на търговски или пол.отношения)

* условия за поддържане на изолационизъм:1. географско разположение и топография

- географски дадености, осигуряващи защита- държавата не представлява обект със стратегическо разположение

за други субекти от системата2. социално-икономическа и политическа самодостатъчност /Холсти я нарича автаркия/, т.е. разполага със собствени средства да се защитава и

164

развива- Собствени сили: като изолация, обаче поддържаш мощна армия, която следва да

разубеди потенц,агресори; неучастие в съюзи; вс.войски в страната (Китай 60-те г.)

- Неутралитет: неучастие в съюзи, признаване на неутралитет от др.държави, др.държави гарантират неутралитета им. Неутр.държави нямат право да укриват чужди войски, да дават бази и т.н. Свободно преминаване на цивилни и невоенни стоки (Швейцария, Австрия)

- Необвързаност: едностранен акт, при който не е задължително да бъде признат от др. държави; исторически се появява след разпадане на колониалната система, а след II СВ – движение на необвързаните; могат да участват в съюзи.Това са предимно страни от Третия свят, извън НАТО и ОВД. По време на конфликт могат участват – предоставят помощ на страна от конфликта. Придобива форма на невоенна организация, като целта е да се избегна цената за създаване на съюз.. Има общи интереси (ОС на ООН).

* Специално за движението на необвързаните могат да се изброят следните причини:1. позволява една активна външна политика (привидно не се взема страна)2. възможност за натрупване на ресурси3. възможност да се запази от влиянието на една или друга суперсила, т.е.

нещо като буферна зона Стратегии на съюзи: най-популярна; държавите са водени от обща заплаха. Съюзите комбинират елементи на сътрудничество и конфликт, т.е. коалиране имаме при някакъв конфликт, за разрешаване на които има общ или сходен интерес. Това сътрудничество може да е:

неформално – действия по сходен начин по отношение на трети страни или по даден проблем

формално – съюзи (писмена форма). При формалните съюзи е важно: o при какви обстоятелства клаузите на договора влизат в сила; o какви са задълженията на стр.-членки – помощ, логистична подкрепа,

консултации, сътрудничество (НАТО – чл.5); o в каква степен са интегрирани въор.сили на съюзниците;

стандартизирани ли са въоръжените сили – интегриран персонал, общ ген.щаб;

o геогр.покритие на договора за съюз. Има общи цели!Целите на съюзите могат да се разглеждат и като цели за сформиране на съюзи:

1. агрегиране на сила2. разгромяване на противника3. изпреварващо лишаване на противника от възможността за съюзяване с

друга страна (опитите на В.сили за привличане на балканските страни)4. за увеличаване на предсказуемостта на МО5. да се демонстрира пол.принадлежност – по формален начин да се

разграничи “ние-те”Условия за прекратяване на съюзи:

1. премахването на общия враг или заплаха (когато съюзът е сформиран с тази цел)

2. по идеологически причини (при ясно изразена несъвместимост на пол. И

165

социални ценности – при смяна на пол.режим.

Протекторат: когато сигурността не може да се гарантира от собствените въор.сили (Брит.империя); запазва се пълна вътрешна автономия, но нямаме суверенитет

Обобщение: При избора на стратегия на сигурност се отчита: Географско разположение Вътрешните фактори – военни възможности, ресурси, степента, в която

пол.лидери възприемат наличието на постоянни заплахи (субективен фактор) Минал опит

4. Развитие на представите за сигурност Първоначално сигурността се свързва с защита на определени ценности – териториална цялост,

ценностна система, защита на населението, режима, икономика. През ядрената епоха – самата война се явява заплаха => основната задача на политика на

сигурност е предотвратяване на войната, а не толкова справяне с конкретна заплаха Към настоящия момент – нови заплахи – масови потоци от бежанци, СПИН, незаконната

търговия с оръжие и наркотици и др. Класическите средства за преодоляване на уязвимостта и заплахите – увеличаване на размера, качеството и разполагането на въоръжени сили – не са достатъчни.

Тема 19: средства на ВПД: Дипломация

Дипломацията е дейност за осъществяване на външната политика на държавата. Тя е съвкупност от методи, средства и действия за изпълнение на поставените от нея цели. Дипломацията е изкуство да се водят преговори за решаване на межд.проблеми. тя включва визити, конгреси, договори, представителство и др. Дипломацията е средство за осъществяване на външната политика на държавата. Тя предпоставя съвкупност от невоенни практически мероприятия, способи и методи, прилагани съобразно с конкретните условия и с характера на решаваните външнополитически задачи. Това е официална дейност на държавни глави, ръководители на правителства, дипломатически представителства в чужбина, на делегации на международни конференции. Тази дейност е насочена към осъществяване на целите и задачите на външната политика на държавата, към защита на правата и интересите й, както и интересите на нейни физически и юридически лица в чужбина. 10

Изпълнителите на дипломатическата дейност, тоест органите, които са натоварени с нея или

които я осъществяват, са както централни (вътрешнодържавни), така и задгранични

( дипломатически представителства, международни организации, конференции и др.).

1. Институт:??????????

2. Представителство: това са посолства (легации), консулства, търг.представителства,

10 Пак там.

166

представителства в межд.организации. Дипл.признаване: става автоматично в повечето случаи, но понякога по политически

съображения се отказва (дори държавата да е покрила минималните изисквания да бъде държава).В съответствие с общоприетото им квалифициране и Виенската конвенция за

дипломатическите отношения от 1961г. дипломатическото представителство има следните

функции: съдействие за поддържането на приятелски отношения, представителство, защита,

преговори, информация, консулски.

3. Комуникации и преговори -

В повечето случаи, целта на преговорите между две или повече правителства е да се променят или да се поддържат взаимните цели и политики за постигане на съгласие по някой спорен проблем. Когато има принципно съгласие по разглеждания въпрос, се подхожда към изясняване на детайлите. Когато правителствата откликват на ответните интереси, налице е основа за постигане на компромис и размяна на отстъпки. Когато целите са диаметрално несъвместими и двете страни твърдо се придържат към позиции си, постигането на компромис чрез дипломатически преговори става далеч по-сложно. Налице са два етапа. Първо, едната страна се опитва да накара другата да осъзнае необходимостта, че всяко споразумение е за предпочитане пред състоянието на несъвместимост на позициите или липса на споразумение. През втория етап двете страни преговарят относно специфичните условия на крайното споразумение.Ако двете страни са взели решение, че споразумението е за предпочитане пред липсата на такова или поддържането на status quo, за тях остава да се договорят за специфичните детайли по споразумението. Дипломатите могат да използват голям набор от техники при воденето на преговорите. Основно, те поставят своите условия, уточняват собствените си цели и използват убеждаването привеждайки аргументи и предоставяйки данни, за да илюстрират правилността на гледната си точка или степента на техните нужди. Понякога те използват заплахи или предлагат "награди", за да спечелят съгласието на своите опоненти и ако това не стане, правят преоценка на първоначалните си позиции в посока на възможни отстъпки, с които те се надяват да стигнат до споразумение или да постигнат промяна в целите на другата страна.Повечето от горепосочените тактики за водене на дипломатически преговори се използват главно в ситуации, при които едно правителство се опитва да промени действията и политиката на други правителства. Разрешаването на проблем от общ интерес, от своя страна, е процес, при който две или повече страни се опитват да формулират правила за овладяване на някакъв общ проблем. Докато при ситуациите на "пазарене" доминира играта с нулев резултат / печелбата за едната страна е загуба за другата / - в разрешаването на проблеми от общ интерес, страните осъзнават, че съвместното изучаване на проблема и концентриране на ресурси за неговото отстраняване индуцират взаимен напредък и че не се налага да се жертват съществени интереси за постигането на споразумение. Различия могат да възникнат по точното определяне на правата, задълженията и разходите, но това са детайли на фона на принципния консенсус по целите.Множеството договори и институции с научен, културен, технологичен и икономически характер са продукт на желанието на страните да разрешат общ за тях проблем - резултат на осъзнатата неефективност на едностранното действие.

4. Международен договор Международни договори: обвързващи споразумения м/у държави, регулиращи техните

отношения чрез създаване на взаимни права и задължения в съответствие с международното право

167

(споразумения, декларации, съглашения, пактове, протоколи, конвенции и др.). 4 стадия: преговори, подписване, ратификация, влизане в сила.

За означаване на международните договори се използват различни наименования: договор, споразумение, конвенция, пакт, протокол, спогодба и т.н.

5. Многостранна дипломация: ???Конференции - Занимават се с условията на мира след войни; с межд.право; днес тя е

институциализирана в ООН и нейните агенции. Има общи проблеми и интереси.Дипломатите комуникират с цел обмяна на гледни точки, изучаване на немеренията,

убеждаване за действия в техен интерес, консултации; понякога с цел да заблудят другата страна; с цел да сключат споразумения, договори, уреждане на конфликти. Използват се обещания, награди, заплахи и др.

Преговори: първоначално е нужно “опипване на почвата”, има първоначални преговори – къде да е срещата, правилата на играта, делегации, езици, посредници, преса, възможни резултати и т.н. Когато има предварително становище, само се доуточняват клаузите; ако има различия, се водят сериозни дебати; - трябва да се убеди другата страна от ползата от споразумение. Използват се обещания и заплахи, другата страна може да реши да ги изпробва. Понякога преговорите са под форма на диктат, компромисът е невъзмижен по отношение на детайлите, но не и по осн.въпроси. Целта на преговорите е А да убеди Б да направи нещо, което Б преди това не е искала да направил. По трудно е при “нулева сума”.

6. Съюзи: при тях сътрудничеството се ограничава в една или няколко области – политика, сигурност, отбрана, сътрудничество, мир. Няма ограничение на чл.състав и броя на съюзниците. Предпочитат се малки, но ефективни съюзи, тъй като индивидуалния дял е по-голям. Рядко се случват огромни коалиции – те се разпадат на фракции, които си противостоят.

Тема 20: Икономически средства на впд

Външноикономическа политика:???Ако някой има учебник по МИО може да препише от там!!!!!!Форми и средства: • Мита: ефективно средство за поощряване или наказания при определено вп поведение

(“статут на най-облагодетелствана нация”)• Квоти: контролират вноса на някои стоки. Някои държави са силно зависими от квотите и

тяхната промяна влияе на стопанството • Бойкот: забранява се вноса/износа• Ембарго: цели се лишаването на друга държава от сдобиването с определение стоки• Заеми и кредити• “Черни списъци”: посочват се фирми, които сътрудничат с вражеска държава.• Лицензи: ефективен начин за контрол на стоките• Замразяване на активите: даване/прекратяване на фин.помощ• Задържане на плащания: (към межд.организации) СССР – ООН à САЩ – ООН .

168

Икономическа война: използва се често при военни конфликти. Целта е да се ограничат ресурсите на противника, за да се отслаби военната му мощ. Използват се блокадата, черни списъци, превантивно изкупуване, награди и наказания за въздействие в/у друга държава.

Международна финансова помощ: дават се кредити, помощи, дарения, военни помощи и др. на др.държави, като в замяна държавата-получател трябва да се държи по опр.начин на межд.сцена. САЩ - основен донор. Реципиентите ориентират външната си политика съобразно донора. Цел икон.растеж, преодоляване на бедността, демократизация, полит.стабилност и сигурност. Винаги обаче има интерес. МГП става основна средство на в.п-ка на развитите държави.

Военни продажби: цели се подпомагане на съюзници и приятелски режими. Военна помощ – техника, оръжие, специалисти, персонал. Оттам Великите сили се намесват в локалните конфликти. Някои военни продажби са чисто икономически, водени от изгодата. Също както при икон.помощ, така и при военната се установява ф-ма на контрол над държавата-реципиент.

Извод: Икономическите средства са по-евтини, понякога са и необходими (някои държави имат твърде крехка ик. и полит.система). помощите предопределят зависмост към донора.

118.8. ВЪНШНА ПОЛИТКА И НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ ВЪНШНА ПОЛИТКА И НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ

1. Понятие за сигурностНац. сигурност: елемент от политиката на държавата, която има за цел съхраняване на

вътрешните и международни условия, благоприятстващи за защитата и утвърждаването на жизненоважните ценности, противодействие на действителни и потенциални противници. Често терминът се използва за оправдаване на интервенция, агресия спрямо друга държава или за елиминиране на вътрешната опозиция.

Националният интерес и националната сигурност се разждат от баланса наинтересите на различните групи и прослойки в рамките на нацията.

Националната сигурност според Моргентау е критичният минимум на нациоанлния интерес. По време на война националният интерес съвпада с националната сигурност.Стремежът към сигурност е универсален, затова повечето държави поддържат въор. сили. Процент от БНП се отделя за предотвратяване на престъпления, преврати, бунтове, революции, нападения от др.страни (полиция, жандармерия, армия).

Уязвимост – често произтича от геогр.положение, както и от това, че държавите (съзнателно или несъзнателно) са обект на въздействие

Заплаха – може да е под ф-мата на претенции, въор.нападение; понякога се насажда, за да се внуши мощта на противника. => правителството увеличава сигурността чрез редуциране на уязвимостта и елиминиране на заплахите.2. Функцията “сигурност” на външната политика - ?????????

3. Политика на сигурност:

- изолация: начин да не бъдеш заплашва, е да стоиш настрана от конфликти и да избягваш военни задължения; не трябва да предизвикваш интереса на другите. Пр. САЩ, Япония, Албания.

169

Ниска (липса) на въвлеченост в повечето сфери на системата

Малък брой връзки с други субекти на системата (не се изключва поддържането на търговски или пол.отношения)

* условия за поддържане на изолационизъм:1. географско разположение и топография

- географски дадености, осигуряващи защита- държавата не представлява обект със стратегическо разположение

за други субекти от системата2. социално-икономическа и политическа самодостатъчност /Холсти я нарича автаркия/, т.е. разполага със собствени средства да се защитава и развива

- Собствени сили: като изолация, обаче поддържаш мощна армия, която следва да разубеди потенц,агресори; неучастие в съюзи; вс.войски в страната (Китай 60-те г.)

- Неутралитет: неучастие в съюзи, признаване на неутралитет от др.държави, др.държави гарантират неутралитета им. Неутр.държави нямат право да укриват чужди войски, да дават бази и т.н. Свободно преминаване на цивилни и невоенни стоки (Швейцария, Австрия)

- Необвързаност: едностранен акт, при който не е задължително да бъде признат от др. държави; исторически се появява след разпадане на колониалната система, а след II СВ – движение на необвързаните; могат да участват в съюзи.Това са предимно страни от Третия свят, извън НАТО и ОВД. По време на конфликт могат участват – предоставят помощ на страна от конфликта. Придобива форма на невоенна организация, като целта е да се избегна цената за създаване на съюз.. Има общи интереси (ОС на ООН).

* Специално за движението на необвързаните могат да се изброят следните причини:1. позволява една активна външна политика (привидно не се взема страна)2. възможност за натрупване на ресурси3. възможност да се запази от влиянието на една или друга суперсила, т.е.

нещо като буферна зона Стратегии на съюзи: най-популярна; държавите са водени от обща заплаха. Съюзите комбинират елементи на сътрудничество и конфликт, т.е. коалиране имаме при някакъв конфликт, за разрешаване на които има общ или сходен интерес. Това сътрудничество може да е:

неформално – действия по сходен начин по отношение на трети страни или по даден проблем

формално – съюзи (писмена форма). При формалните съюзи е важно: o при какви обстоятелства клаузите на договора влизат в сила; o какви са задълженията на стр.-членки – помощ, логистична подкрепа,

консултации, сътрудничество (НАТО – чл.5); o в каква степен са интегрирани въор.сили на съюзниците;

стандартизирани ли са въоръжените сили – интегриран персонал, общ ген.щаб;

o геогр.покритие на договора за съюз. Има общи цели!

170

Целите на съюзите могат да се разглеждат и като цели за сформиране на съюзи:1. агрегиране на сила2. разгромяване на противника3. изпреварващо лишаване на противника от възможността за съюзяване с

друга страна (опитите на В.сили за привличане на балканските страни)4. за увеличаване на предсказуемостта на МО5. да се демонстрира пол.принадлежност – по формален начин да се

разграничи “ние-те”Условия за прекратяване на съюзи:

1. премахването на общия враг или заплаха (когато съюзът е сформиран с тази цел)

2. по идеологически причини (при ясно изразена несъвместимост на пол. И социални ценности – при смяна на пол.режим.

Протекторат: когато сигурността не може да се гарантира от собствените въор.сили (Брит.империя); запазва се пълна вътрешна автономия, но нямаме суверенитет

Обобщение: При избора на стратегия на сигурност се отчита: Географско разположение Вътрешните фактори – военни възможности, ресурси, степента, в която

пол.лидери възприемат наличието на постоянни заплахи (субективен фактор) Минал опит

4. Развитие на представите за сигурност Първоначално сигурността се свързва с защита на определени ценности – териториална цялост,

ценностна система, защита на населението, режима, икономика. През ядрената епоха – самата война се явява заплаха => основната задача на политика на

сигурност е предотвратяване на войната, а не толкова справяне с конкретна заплаха Към настоящия момент – нови заплахи – масови потоци от бежанци, СПИН, незаконната

търговия с оръжие и наркотици и др. Класическите средства за преодоляване на уязвимостта и заплахите – увеличаване на размера, качеството и разполагането на въоръжени сили – не са достатъчни.

171

172