Прилагателни в немския език. Видове прилагателни

Показателни прилагателни.Те се ползват, за да покажем точно за какво или кой говорим, или за да наблегнем, че става дума именно за това нещо или някой.В немски показателните прилагателни съответстват на определителните членове der, die, das и се съгласуват с рода и числото, като тях.Когато ползваме прилагателното hier (тук), като показателно, то придобива смисъла на "това" или "тези", а когато ползваме da или dort (там) - те се превеждат като "онова" или "онези".Ползват се der, die, das в комбинация с hier, dort, da.Примери:Die Jacke hier ist teuer. (Това яке е скъпо.)Sie kam aus dem Haus dort. (Тя дойде от онази къща.)Helfen Sie dem Jungen da! (Помогнете на онова момче!)

Други показателни прилагателни са dieser, diese, dieses. Също като по-горе показаните и тези се съгласуват с рода и числото на съществителното, за което се отнасят. Те също могат да се ползват в комбинация с hier, dort и da, като значението им се променя по същия начин.Примери:Diese Häuser da sind sehr alt. (Онези къщи са много стари.)Willst du diesen Pullover hier? (Искаш ли този пуловер?)Ich fahre mit diesem Bus dort. (Аз пътувам с онзи автобус.)

Описващи прилагателниТези прилагателни дават информация за качествата на съществителното име. Те се ползват по няколко начина.Първия е, когато се ползват като предикат. Това означава, че те следват в изречението след субекта (подлога) и пред тях също има и определен глагол (sein, bleiben, werden), т.е. изречението се състои от подлог, някой от дадените в скоби глаголи и прилагателното. Този вид прилагателни никога нямат наставки.Примери:Der Kaffee war bitter.der Kaffee - подлогwar - форма на глагола sein

bitter - прилагателно име

Втория начин на употреба на описващите прилагателни е когато се ползват като атрибут към съществителното, т.е. мястото им е пред съществителното, за което се отнасят. Те винаги получават наставки според рода, числото и падежа на съществителното. Друг фактор, който определя наставката е присъствието или отсъствието на определителен или неопределителен член.Следните прилагателни придобиват същата наставка като определителния член на съществителното: dieser, welcher, jeder, jener, mancher, solcher, alle.

Наставки според падежа.

Именителен падеж - след определителен член, прилагателните получават наставка -e във всички родове.Примери:м.р. der billige Kofferж.р. die alte Tascheср.р. das hübsche Mädchen

Именителен падеж - след неопределителен член, прилагателните получават наставка -er за мъжки род, -е за женски род и -es за среден род.Примери:м.р. ein billiger Kofferж.р. eine alte Tascheср.р. ein hübsches Mädchen

Винителен падеж - след определителен член, прилагателните получават наставка -en за мъжки род и наставка -e за женски и за среден род.Примери: м.р. den kleinen Schlüsselж.р. die reiche Sängerinср.р. das volle Glas

Винителен падеж - след неопределителен член, прилагателните получават наставка -en за мъжки род и наставка -e за женски и -es за

среден род.Примери: м.р. einen kleinen Schlüsselж.р. eine reiche Sängerinср.р. eines volles Glas

Дателен падеж - след определителен член, прилагателните получават наставка -en за всички родове.Примери:м.р. dem alten Herrnж.р. der kranken Mutterср.р. dem neuen Haus

Дателен падеж - след неопределителен член, прилагателните получават наставка -en за всички родове.Примери:м.р. einem alten Herrnж.р. einer kranken Mutterср.р. einem neuen Haus

Родителен падеж - след определителен член, прилагателните получават наставка -en за всички родове.Примери:м.р. des jungen Lehrersж.р. der dicken Katzeср.р. des bösen Kindes

Родителен падеж - след неопределителен член, прилагателните получават наставка -en за всички родове.Примери:м.р. eines jungen Lehrersж.р. einer dicken Katzeср.р. eines bösen Kindes

Множествено число - във всички падежи, при определителен член - наставката е -en.Примери:им. п. die deutschen Zeitungenвин. п. die alten Männer

дат. п. den gesunden Kinderрод. п. der hohen Berge

Множествено число - във всички падежи, при отрицателен член - наставката е -en.Примери:им. п. keine deutschen Zeitungenвин. п. keine alten Männerдат. п. keinen gesunden Kinderрод. п. keiner hohen Berge

Специални форми на прилагателнитеКогато получават наставка, при няколко прилагателни се изпуска някоя от буквите, от които се състои.Случаи:

- когато прилагателното завършва на -el, буквата -е- отпада.пр. dunkel -> dunklenDas Zimmer ist dunkel.Wir sind im dem dunklen Zimmer.

- когато прилагателното завършва на -euer или -auer, буквата -е- може да отпадне, но може и да си се ползвапр. teuer -> teure, teueresauer -> sauren, sauerenDas Haus ist teuer.Ich ziehe in jenes teure (teuere) Haus.

- прилагателното hoch (висок) губи буквата -с-, когато получава наставка.пр. hoch, hohenDer Turm ist hoch.Er steigt auf jenen hohen Turm.

- малка част от прилагателните не получават никаква наставка, независимо дали пред тях има или няма определителен или неопределителен член. Те са най-вече заемни думи от други езици, завършващи на -а.пр. Er ist ein prima Kerl.

- друга група прилагателни, които не получават никаква наставка са тези, които са образувани от име на град плюс наставката -er. Също така тези прилагателни се изписват с главна буква.пр. Ich traf ihn am Münchner Hauptbahnhof. (Аз го срещнах на мюнхенската главна гара.)

Атрибутивни прилагателни, пред които не се ползва определителен или неопределителен член.Когато пред прилагателното няма "der" или "ein", тяхната наставка зависи от рода, числото и падежа на съществителното, което определят. Наставките съвпадат с тези на определителните членове в различните падежи, с изключение на родителен падеж, мъжки и среден род.

- наставки в именителен падеж - за мъжки род -er, за женски род -е и за среден род -es.Примери:м.р. schwarzer Kaffeeж.р. frische Milchср.р. schönes Wetter

- наставки за винителен падеж - за мъжки род -en, за женски род -е и за среден род -es.Примери:м.р. schwarzen Kaffeeж.р. frische Milchср.р. schönes WetterЗабележка: Поздравите са във винителен падеж: Guten Tag! Guten Morgen! и т.н.

- наставки за дателен падеж - за мъжки и среден род -em и за женски род -er.Примери:м.р. schwarzem Kaffeeж.р. frischer Milchср.р. schönem Wetter

- наставки за родителен падеж - за мъжки и среден род -en, за женски

род -er.Примери:м.р. schwarzen Kaffeeж.р. frischer Milchср.р. schönen Wetter

- наставки за множествено число, когато няма определителен член пред тях. - наставките са според падежите - наставка -е в именителен и винителен падеж, наставка -en в дателен и -er в родителен.Примери:им. п. große Hundeвин. п. große Hundeдат. п. großen Hundeрод. п. großer Hunde

Прилагателни, произлизащи от глаголиПрилагателните, които произлизат от глаголи се образуват по следния начин: инфинитивна форма на глагола плюс наставка -d (напр. lachen -> lachend, singen -> singend и т.н.).пр. Er ist in der brennenden Fabrik. (Той е в горящата фабрика.)

Минали причастия на глагола, ползвани като прилагателниМиналите причастия на слабите или силните глаголи могат да се ползват като прилагателни. За слабите глаголи наставката е -(e)t, а за силните -(e)n.пр. Gib das gestohlene Geld zurück! (Върни откраднатите пари!)Ich nehme ein weichgekochtes Ei. (Аз ще взема едно рохко яйце.)

Прилагателни, ползвани като съществителниВ немския език много прилагателни се ползват във формата на съществително име, като съответно се изписват с главна буква и получават определителен и неопределителен член според рода. Например "krank", като прилагателно се превежда "болен", а когато го ползваме като съществително става "der/die Kranke" вече се превежда "болният/болната".пр. Ein Toter lag auf der Straße. (Един мъртъв (мъж) лежи на улицата.)

Прилагателните, които се ползват като съществителни могат да

произлизат от минали причастия на глаголи, т.е. прилагателното се образува от минало причастие на глагола, а след това се употребява като съществително, като съответно се изписва с главна буква и получава определителен или неопределителен член според рода. Тези съществителни също съдържат наставка за слабите глаголи -(e)t, а за силните -(e)n.примери:der/die Reisende (пътник, пътничка)der/die Verletzte (пострадалият, пострадалата)

Наречия за време Наречията за време показват част от деня или честотата, с която правим нещо.Такива наречия са:morgens (сутринта)abends (вечерта)nachts (през нощта)heute (днес)gestern (вчера)bald (скоро)damals (по това време)jetzt (сега)nun (сега)immer (винаги)nie (никога)manchmal (понякога)oft (често)selten (рядко)spät (късно)täglich (всекидневно)

Примерни изречения с тези наречия:Wo ist sie jetzt?Eva ist heute in der Schule.Wir sind selten zu Hause.Kommst du bald?

Наречия за начинТакива наречия са:gern (с удоволствие) hoffentlich (надежден, с надежда) leider (за съжаление) natürlich (естествено, разбира се) nicht (отриц. частица не) schon (вече) sicherlich (сигурно, несъмнено) so (така, тъй, толкова, ето как) vielleicht (може би) wirklich (наистина, действително) ziemlich (доста, почти, по-скоро) zu (твърде, прекалено)

Забележка: Освен наречие zu се ползва и като предлог със значение "към".

Примерни изречения с този вид наречия:Er ist natürlich reich.Ich lese gern.Du bist zu klein.War er schon hier?

Наречия за мястоТе показват къде се намира нещо или някой.Такива наречия са:da (там)dort (там)draußen (отвън)drinnen (вътре)hier (тук)hinten (отзад)links (ляво, от ляво)rechts (дясно, от дясно)oben (горе)überall (навсякъде)

weg (далеч, настрани)

Примерни изречения:Was macht sie da?Wir sind drinnen.Wir bleiben hinten.Sie ist weg.

Забележка: В немския език наречието често следва глагол или местоимение. Ако ползваме повече от едно наречие едно след друго, трябва да спазваме следния ред: първо е за време, след това за начин и накрая за място. Ако ползваме nicht, то трябва да е пред наречието за място.Примери:Wir sin immer krank.Sie ist jetzt leider draußen.Er ist heute wirklich nicht hier.

Има няколко наречия, които когато се ползват по определен начин в изречението придобиват различен смисъл от първоначалния си.

Такива наречия са denn, doch, ja и noch. Ще ги разгледаме едно по едно.

dennПо принцип основното му значение като съюзна дума е "тъй като, защото, понеже".Когато го ползваме като наречие с идиоматично значение, то изразява нетърпение, любопитство или интерес. Ползва се във въпросителни изречения.пр. Wo ist sie denn? (Е, къде е тя?)

dochОсновното значение на doch като съюзна дума е "но, обаче", а като наречие "въпреки това".Когато се ползва идиоматичното му значение - то се ползва по два

начина: стресирано и нестресирано.

Стресираното значение е когато то изразява, че нещо се е случило въпреки очакванията. Също може да придобие значението на ja (да) като отговор на негативни въпросителни изречения, но на български е най-добре да се преведе с "не" за да е благозвучно.Примери:Ich habe es doch verkauft. (Продадох го въпреки всичко.)Trinkst du nichts? - Doch, ich trinke tee. (Нищо ли не пиеш? - Не, пия чай.)

Когато doch не е стресирано, то изразява че не очакваме да се случи обратното на очакваното. В императивни конструкции doch придобива значението на "Защо не...". Думата doch може да се ползва още и за наблягане на нещо.Примери:Sie ist doch nicht in Berlin! (Тя е в Берлин, нали!)Kauf ihm doch etwas! (Защо не му купиш нещо!)Das hast du doch schon gesehen. (Ти си гледал това и преди.) - за наблягане

jaТова наречие се ползва, за да подсили идея, забележка или факт. То не се превежда на български език.пр. Sie ist ja verrückt. (Тя е луда.)Wir sind ja schon zu Hause. (Вече сме си у дома.)Ich war ja krank. (Бях болен.)

nochОзначава "още" или "все още". Неговата употреба показва, че действието продължава и не е приключило още.пр. Er ist noch im Krankenhaus. (Той все още е в болницата.)

Понякога, макар и доста рядко noch се ползва със значение "друг".пр. Sie wollen noch ein Kind. (Те искат още едно дете.)Дни от седмицата

Дните от седмицата винаги са в мъжки род. Те са следните:der Montag - понеделникder Dienstag - вторникder Mittwoch - срядаder Donnerstag - четвъртъкder Freitag - петъкder Samstag / Sonnabend - съботаder Sonntag - неделя

С дните от седмицата се ползва формата на предлога an за дателен падеж на съществително в мъжки род - an+dem=am. На български го превеждаме с предлога "в" (am Samstag - в събота).пр. Am Samstag haben wir keine Schule. (В събота не сме на училище.)

Ако искаме да подчертаем или наблегнем на конкретния ден - не ползваме "am", а пълната форма "an dem".пр. Sie war am der Freitag hier. (Тя беше тук в събота.)

Части от деняПред тях се ползва предлога am.Те се следните:der Morgen (сутрин) - am Morgen (сутринта)der Vormittag (предобед) - am Vormittag (в предобеда)der Mittag (обяд) - am Mittag (през обяда)der Nachmittag (следобяд) - am Nachmittag (през следобеда)der Abend (вечер) - am Abend (вечерта)Изключение при ползването на предлог прави der Nacht, където предлога е in:der Nacht (нощ) - in der Nacht (през нощта)

Примерни изречения:Er kommt am Morgen.Wir treffen ihn am Mittag.Wo bist du in der Nacht?

Наречия за времеНай-често употребяваните са:heute (днес)morgen (утре)

übermorgen (вдругиден)gestern (вчера)vorgestern (завчера)

Комбинации:heute morgen (днес сутринта)gestern abend (вчера вечерта)morgen nachmittag (утре следобед)heute abend (днес вечерта)

При повтарящи се действия по едно и също времеКогато искаме да кажем например, че правим нещо всеки вторник, всяка вечер и т.н., ползваме съответното наречие или съществително с наставка -s, като съществителните не се пишат с главна буква, защото с тази наставка се ползват като наречия.пр. Wir gehen dienstags zum Kegeln. (Ние ходим на боулинг всеки вторник / през вторниците.)Ich bin nachmittags zu Hause. (Аз съм си вкъщи всеки следобед / през следобедите.)

Сезони

Сезоните също са в мъжки род. Те са следните:der Frühling - пролетder Sommer - лятоder Herbst - есенder Winter - зима

Месеци

Те са само в мъжки род. Месеците в немския са следните:der Januar - януариder Februar - февруариder März - мартder April - априлder Mai - майder Juni - юниder Juli - юли

der August - августder September - септемвриder Oktober - октомвриder November - ноемвриder Dezember - декември

Със сезоните и месеците ползваме предлога im, който е производен от in и определителния член за мъжки род в дателен падеж dem (in+dem=im). На български се превежда с предлога "през" (im Sommer - през лятото). пр. Ich habe im August Geburtstag. (Рожденият ми ден е през август.)Im Winter ist es sehr kalt. (През зимата е много студено.)

Когато искаме да наблегнем на конкретен месец или сезон - ползваме пълната форма in dem.пр. Er kam in dem Herbst. (Той идва тази есен. - "идва" е в мин.вр.)

Дати

С датите ползваме определителен член. Когато изписваме число като дата, слагаме точка след него и това означава, че трябва да го изговорим като редно числително име. Обърнете внимание, че редните числа получават наставки като за прилагателни имена според падеж и род. Когато се отнасят за дата наставките стават от -te -> -ten и от -ste -> -sten.

Ползваме предлога am (an+dem), който превеждаме на български с "на".пр.диалог 1:А: Welches Datum haben wir heute? (Коя дата е днес?)B: Heute ist der 1. (erste) Juli 2001. (Днес е първи юли 2001 г.)

диалог 2:А: Der wievielte ist heute? / Den wievielten haben wir heute? (Коя дата е днес?)B: Heute ist der 1. (erste) Juli 2001. (Днес е първи юли 2001 г.)

диалог 3:А: Wann hast du Geburtstag? (Кога имаш рожден ден?)B: Ich habe am 4. (vierten) Juni Geburtstag. (Рожденият ми ден е на четвърти юни.)

Когато казваме, че нещо се е случило през дадена година, не ползваме предлог пред самата година, освен ако не ползваме думата Jahr(e) - тогава ползваме предлога im (in+dem=im за дателен падеж).пр. Der Krieg war 1918 vorbei. ()Er schrieb es im Jahre 1935.

За датиране на писма ползваме формата на определителния член в мъжки род за винителен падеж den. Когато пишем и мястото на написване на писмото, то предшества датата, като например:Berlin, den 20. Oktober 1989

При изписване на дата в немския, първо пишем датата, после месеца и накрая годината.пр. 9.4.1999

Часово времеКогато казваме времето по официален начин първо казваме часа, след него думата Uhr и накрая минутите, т.е.:пр. 18:35 Uhr (achtzehn Uhr fünfunddreizig)

Често в разговорния език обаче времето се казва по следния начин:пр. 10.00 Uhr - (genau) zehn10.05 Uhr - fünf nach zehn10.10 Uhr - zehn nach zehn10.15 Uhr - Viertel nach zehn10.20 Uhr - zwanzig nach zehn10.25 Uhr - fünf vor halb elf10.30 Uhr - halb elf10.35 Uhr - fünf nach halb elf10.40 Uhr - zwanzig vor elf10.45 Uhr - Viertel vor elf

10.50 Uhr - zehn vor elf10.55 Uhr - fünf vor elf11.00 Uhr - (genau) elf

Въпросите, с който питаме колко е часа е:Wie spät ist es, bitte? - Es ist zehn nach acht.Wieviel Uhr ist es?

Забележка: В немския между числата за час и минути се ползва точка, а не двуеточие, както в повечето езици.

Когато питаме в колко часа ще се случи нещо, ползваме предлога um...Uhr.пр. Um wieviel Uhr bist du dort? - Ich bin um 11 Uhr dort.

Глаголите са думи, които показват действие или състояние.

Глаголите в немския език се делят на преходни и непреходни. Преходни са тези, които изискват след себе си директен обект, а непреходни са тези, които не изискват, т.е. могат да се ползват самостоятелно.В немския език, както и в българския, глаголите се спрягат според лице и число, като наставката е различна за всяко лице и число (съвпадение на наставките има само за 1 и 3 л. мн.ч. и учтивата форма).Пример:ich spieledu spielster/sie/es spieltwir spielenihr spieltsie spielenSie spielenИма глаголи, които освен наставката, променят и някоя от гласните си, когато са във 2-ро и 3-то л. ед.ч., но тях ще ги разгледаме по-нататък.

Както и в другите езици, глаголите в немския имат време. Те могат да

бъдат в сегашно, минало или в бъдеще време.

Има силни и слаби глаголи също така. Слабите глаголи запазват своята основна гласна, когато са в минало време, а при силните - тя се променя. Като правило слабите глаголи имат правилна форма, докато силните са неправилни.пример за слаб глагол:инфинитив: spielenмин. вр.: spielteмин. причастие: gespielt

пример за силен глагол:инфинитив: singenмин. вр.: sangмин. причастие: gesungen

Времена на глаголите:

Сегашно просто времеМинало просто времеСегашно перфектно времеМинало перфектно времеБъдеще времеБъдеще перфектно време

Представки на глаголитеДоста от глаголите в немския език имат представки. Те се делят на два вида: с делими и с неделими представки.

Глаголи с неделими представкиГлаголи с делими представки

Глаголи, изискващи определен падеж:Винителен и дателен падеж за директни и индиректни обектиПадеж след директен обект и след предлог

Възвратни глаголиИма глаголи, чрез които се изразява, че действието се извършва върху подлога, т.е. подлога извършва действието сам върху себе си. Повече на:Възвратни глаголи

Помощни модални глаголиТова са особен вид глаголи, които за разлика от обикновените глаголи не представят някакво действие или състояние, но влияят върху значението на глаголите, с които се ползват в комбинация.Повече вижте на:Модални глаголи

Зависими инфинитивиИма няколко глагола, които могат да се ползват самостоятелно, но могат да се ползват заедно с инфинитивната форма на друг глагол, подобно на модалните глаголи. Кои са те и как се употребяват? - Виж тук:Зависими инфинитиви

Употреба на глаголите, като други части на речтаДоста често глаголите в немския език могат да се ползват като съществителни имена и като прилагателни имена и наречия. Вижте подробности тук:Употреба на глаголите, като съществителни, прилагателни и наречия

Императив на глаголитеИмператива е заповедната форма на глаголите. В немския има три форми на императив, според това към кой се отнася заповедта.Императив

Условно и подчинено наклонение на глаголитеУсловно наклонение на глаголите

Подчинено наклонение на глаголите

Страдателен залогКакто знаем и от българската граматика глаголите имат два залога: деятелен и страдателен. При деятелният залог подлогът извършва действие, при което последствието от това действие е върху предмет или върху друг човек. Когато ползваме страдателен залог - то тогава действието се извършва върху самия подлог в изречението, като извършителят е друг, но той не се споменава в изречението, а се подразбира.Повече тук: Страдателен залог

I. Частицата "nicht"ОтрицаниеОтрицанието в немския език често се изразява чрез частицата "nicht". Тази частица може да се ползва както в цяло изречение, за да го направи отрицателно, така и в отделни изрази.

В изречението "nicht" винаги стои след:- след спрегнатата форма на глагола,- след съществително име, което е директен или индиректен обект в изречението,- след местоимение, което е директен или индиректен обект в изречението,- и след наречие за време.

Възможни конструкции на изреченията и мястото на "nicht" в тях:

1. Подлог + сказуемо.пр. Sie liest. -> Sie liest nicht.

2. Подлог + сказуемо + директен обект (съществително име или местоимение).пр. Wir freuten uns. -> Wir freuten uns nicht.

3. Подлог + сказуемо + директен обект (съществително име или местоимение) + индиректен обект (съществително име или

местоимение).пр. Sie gab es dem Kind. -> Sie gab es dem Kind nicht.

4. Подлог + сказуемо + индиректен обект (съществително име или местоимение) + директен обект (съществително име или местоимение).пр. Ich gab dem Jungen die Birne. -> Ich gab dem Jungen die Birne nicht.

5. Подлог + сказуемо + обект + наречие за време.пр. Er besuchte uns heute. -> Er besuchte uns heute nicht.

В изречението "nicht" винаги стои пред:- предикатни прилагателни и съществителни имена, - делими представки,- непроменяеми глаголни форми (минало причастие, зависими инфинитиви, двойни инфинитиви),- наречия (с изключение на тези за време),- фраза, съдържаща предлог.

1. Пред предикатни прилагателни и съществителни имена.пр. Er ist krank. -> Er ist nicht krank.Das sind meine Kinder. -> Das sind nicht meine Kinder.

2. Пред делими представки на глаголите.пр. Das Flugzeug flog ab. -> Das Flugzeug flog nicht ab.

3. Пред непроменяеми глаголни форми (минало причастие, зависими инфинитиви, двойни инфинитиви).пр. Sie sind gefahren. -> Sie sind nicht gefahren.Wir hören sie lachen. -> Wir hören sie nicht lachen.Ich darf kommen. -> Ich darf nicht kommen. Ich hoffe, es zu sehen. -> Ich hoffe, es nicht zu sehen. Er hat es machen wollen. -> Er hat es nicht machen wollen.

4. Пред наречие за време или пред фраза, съдържаща предлог.пр. Er wohnte hier. -> Er wohnte nicht hier.Wir sind im Wohnzimmer. -> Wir sind nicht im Wohnzimmer.Ich freue mich darauf. -> Ich freue mich nicht darauf.

Когато в едно изречение имаме минало причастие и наречие за време или фраза, съдържаща предлог, "nicht" застава пред наречието или предлога.пр. Ich habe im Sand gelegen. -> Ich habe nicht im Sand gelegen. Sie hat dort gespielt. -> Sie hat nicht dort gespielt.

"Nicht" в подчинени изреченияКакто вече знаем в подчиненото изречение глагола е на последно място. Частицата "nicht" трябва да застане пред глагола или пред глаголната комбинация.пр. Ich weiß, daß er arbeitet. -> Ich weiß, daß er nicht arbeitet.

Употреба на "nicht" заедно с "sondern" (но, вместо това)Когато ползваме "nicht", за да направим едно сложно изречение отрицателно, ние го поставяме пред елемента от изречението, който "nicht" трябва да направи отрицателен. В този случай обикновено първото просто изречение, в което има "nicht" е следвано от просто изречение, което започва с "sondern". Простото изречение с "sondern" се ползва, за да се покаже контраст с твърдението в първото просто изречение. Обърнете внимание, че елементите, които се ползват в първото просто изречение, където имаме "nicht", не се ползват повторно и във второто, където е "sondern". В българския език тези елементи се повтарят.пр. Er hat nicht sie besucht, sondern ihre Schwester. (Той не я посети, но посети нейната сестра.)Забележка: В примера на немски език "hat besucht" се ползва само в първото просто изречение, а в българския превод "посети" го има и в двете изречения.

"Nicht" във въпросителни изреченияПравилата за поставянето на "nicht" във въпросителни изречения съвпадат с правилата за поставянето му във отрицателните изречения.пр. Arbeitest du? -> Arbeitest du nicht?Gehst du mit? -> Gehst du nicht mit?Hast du ihn dort kennengelernt? -> Hast du ihn nicht dort kennengelernt?

II. Как да отговоряме на положителни и на отрицателни въпроси?

Когато имаме зададен положителен въпрос, чийто отговор също е положителен, ползваме частицата "ja" (да).пр. Fährst du nach Hause? - Ja, ich fahre nach Hause.

Когато имаме зададен положителен въпрос, чийто отговор е отрицателен, ползваме частицата "nein" в началото на изречението и частицата "nicht" след глагола в изречението.пр. Fährst du nach Hause? - Nein, ich fahre nicht nach Hause.

Когато имаме отрицателен въпрос и отговора е положителен, ползваме "doch" (о, да, напротив) вместо "ja".пр. Fährst du nicht nach Hause? - Doch, ich fahre nach Hause.

III. Отрицателна форма на глагола "brauchen"Отрицателната форма на "brauchen" се образува от "brauchen+nicht zu" и се ползва със значение "не трябва, не е нужно, не е необходимо", като противоположно на müssen (трябва).пр. Muß er hier bleiben? - Nein, er braucht nicht hier zu bleiben. (Той трябва ли да остане тук? - Не, не е нужно той да остава тук.)

IV. Други отрицателни думиЗа тях важат същите правила като за "nicht". Думите са следните:

gar nicht - съвсем непр. Das ist gar nicht teuer. (Това съвсем не е скъпо.)

nicht mehr - вече непр. Er wohnen nicht mehr hier. (Той вече не живее тук.)

nie - никогапр. Er hilft uns nie. (Той никога не ни помага.)

noch nicht - още не, все още непр. Wir haben uns noch nicht umgezogen. (Ние още не сме се

преоблекли.)

noch nie - никога повечепр. Wir waren noch nie dort. (Ние повече никога не бяхме там.)

V. Частицата "kein-"

Частицата "kein-" стои пред съществително, което е обект в изречението. Ползва се когато съществителното в положително изречение има или няма неопределителен член (ein, eine). Наставката на "kein-" е същата като на неопределителния член. пр. Er hat einen Bruder. -> Er hat keinen Bruder.Wir trinken Milch. -> Er hat keine Milch.

Когато пред съществителното в положителното изречение има определителен член (der, die, das) или пред него има показателно или притежателно местоимение (dies-, mein-, dein-), за да стане отрицателно изречението се ползва отрицателната частица "nicht".пр. Dieses Bier schmecht gut. -> Dieses Bier schmeckt nicht gut.Meine Tochter ist hier. -> Meine Tochter ist nicht hier.Der Hund bellt. -> Der Hund nicht bellt.

VI. Местоименията "nichts" (нищо) и "niemand" (никой, никого)Те се ползват само за единствено число. За "nichts" няма окончания според рода и числото, а за "niemand" не се изисква окончание, освен в някои случаи (пр. Ich habe niemanden gesehen.). След "nichts" може да има прилагателно, което се ползва като съществително в среден род.пр. Er hat nichts gekauft. (Той не е купил нищо.)Er gab mir nichts Kostbares. (Той не ми даде нищо стойностно.)Ich kenne niemand. (Аз не познавам никого.)Общи въпросиОбщите въпроси са тези, на които се отговаря с да или не. Този вид въпроси се образува, като просто разменим местата на подлога и сказуемото от положителното или отрицателното изречение, така че сказуемото да е на първо място. Не се ползва въпросителна дума или фраза. В немския език всяко обикновено изречение може да стане

въпросително. На български език такова изречение се превежда, като се добавя частицата "ли".Конструкцията на обикновеното изречение изглежда така:подлог + сказуемо + остатъка от изречениетоКонструкцията на въпросителното изречение изглежда така:сказуемо + подлог + остатъка от изречениетоТези конструкции се отнасят за простите глаголни времена.пр. Mark reparierte das Auto. - Reparierte Mark das Auto? (Марк поправи колата. - Поправи ли Марк колата?)Du bist krank. - Bist du krank?Sie fährt auch mit. - Fährt sie auch mit?

Конструкциите на общите въпросителни изречения за перфектните времена и при употреба на зависим инфинитив (глаголи като helfen, hören, sehen, lassen + друг глагол) се образуват по следния начин: - за перфектните времена структурата е:помощен глагол + подлог + друга част на изречението + минало причастие на главния глагол или инфинитив (според времето)пр. Er würde helfen. -> Würde er helfen?Ihr hättet gelesen. -> Hättet ihr gelesen?Sie hat sich niedergesetzt. -> Hat sie sich niedergesetzt?- за зависимите инфинитив структурата е:глагол от типа на helfen, sehen и т.н. + подлог + друга част на изречението + втория глагол в инфинитивпр. Du kannst es machen. -> Kannst du es machen?Sie sehen ihren Vater kommen. -> Sehen sie ihren Vater kommen?

Отговори с "doch" на отрицателни въпроси (за повече вижте тук) пр. Hast du kein Buch? - Doch, natürlich habe ich ein Buch.Bist du nicht krank? - Doch, ich bin krank.

II. Специфични въпросиСпецифичните въпроси са тези въпроси, които се задават за да се получи специфична информация за нещо или някой. Такъв въпрос започва с въпросителна дума или израз. Когато имаме въпросителна дума или израз във въпросителното изречение също имаме т.нар. инверсия на подлога и сказуемото, т.е. те се разменят като при общите въпросителни изречения, но тук

сказуемото е на второ място след въпросителната дума или израз.

Конструкцията на обикновеното изречение изглежда така:подлог + сказуемо + остатъка от изречениетоКонструкцията на въпросително изречение с въпросителна дума изглежда така:въпросителна дума (wann, warum и т.н.) + сказуемо + подлог + друга част на изречението

Въпросителни наречияЕдна част от въпросителните наречия или изрази са следните:Wann? - Кога?Warum? - Защо?Wie? - Как?Wie lange? - Колко дълго?Wie oft? - Колко често?Wieviel? - Колко?Wie viele? - Колко?Um wieviele Uhr? - В колко часа?

примери:Wann kommt der Zug an? (Кога пристига влака?)Warum hast du nichts gesagt? (Защо не казваш нищо?)Wie ist das Wetter? (Как е времето?)Wie lange bleibst du dort? (Колко дълго оставаш там?)Wie oft besuchst du sie? (Колко често я посещаваш?)Wieviel kostet es? (Колко струва?)Wieviel (Wie viele) Hunde habt ihr? (Колко кучета имаш?)Um wieviel Uhr kommst du? (В колко часа ще дойдеш?)

Забележка: "Wieviel" се ползва, когато се отнася за съществителни в единствено число, а "wie viele" за съществителни в множествено число.пр. Wieviel kostet das?Wie viele Kinder sind hier?Често обаче в разговорния език се ползва "wieviel" и за множествено число.пр. Wieviel (Wie viel) Planeten gibt es?

Ползваме три въпросителни наречия, за да питаме за място. Те са: "wo", "woher" и "wohin". - "wo" означава "къде" и го ползваме, когато питаме за нещо или някой, които са на определено място и нямаме движение или движението е само в рамките на определеното място. Отговорът обикновено съдържа предлог, следван от обект в дателен падеж.пр. Wo ist das Buch? - Es liegt auf dem Tisch.- "wohin" означава " на къде, за къде" и го ползваме, когато питаме за дестинация или за посока на движение (към кое място?). Отговорът обикновено съдържа предлог, следван от обект във винителен падеж.пр. Wohin fahren wir? - "woher" означава "от къде" и го ползваме, когато питаме за началната точка на движението (от кое място?).пр. Woher kommst du?

Въпросителни местоимения

1. Wer - кой, коя, кое, коиТова местоимение се ползва, когато питаме за хора. То се променя според падежа. Няма форма за множествено число, но отговорът може да бъде и в единствено и в множествено число.Nominativ (именителен падеж): Wer? - Кой?пр. Wer kommt? (Кой идва?)Akkusativ (винителен падеж): Wen? - Кого? пр. Wen hast du gesehen? (Кого си видял?)Dativ (дателен падеж): Wem? - Кого? На кого?пр. Wem gehört die Kamera? (На кого принадлежи камерата?)Bei wem bleibst du? (При кого оставаш?)Genitiv (родителен падеж): Wessen? - Чий? Чия? Чие? Чии? На кого?пр. Wessen Mantel ist das? (Чие е това палто?)

2. Was - каквоТова местоимение се отнася за предмети, идеи или действия. Формата на "was" е една и съща за именителен и за винителен падеж. Няма форми за дателен и родителен падеж, както и за множествено число. Отговорът може да е в единствено или множествено число.пр. Was ist das?Was machst du?

3. "Worauf" (за какво), "wovor" (от какво) и "wofür" (от какво)Въпросителното местоимение "was" обикновено отпада след предлог във винителен или дателен падеж, а вместо него се ползва местоимение, което е съставено от "wo(r)"+предлог.пр. Worauf wartest du? ((За)Какво чакаш?)Wovor fürchten Sie sich? (От какво се страхуваш?)Wofür interessierst du dich? (От какво се интересуваш?)Този тип местоимения могат да се образуват от "wo-" и всички предлози във винителен и дателен падеж, с изключение на тези: entlang, ohne, außer, gegenüber, seit, hinter, neben, zwischen.Те се отнасят само за предмети, идеи или действия, а не се отнасят за хора.

4. Welch- - какъв, каква, какво, каквиМоже да се ползва като въпросително прилагателно или като въпросително съществително. "Welch-" получава наставка според наставката на съществителното, за което се отнася. Ползват се всички форми за единствено и множествено число.

- Употреба като въпросително прилагателно:пр. Welches Haus gehört euch?Welchen Wein hat er getrunken?Mit welchem Auto wollen wir fahren?Welche Blumen soll ich abschneiden?

- Употреба като въпросително съществително:пр. Welches möchtest du haben?Welchen hat sie gekauft?Aus welchem ist sie gestiegen?Welche kann er bringen?

Was für ein-...? (Какъв вид е...? Какъв...? Каква...? Какво...? Какви...?)Това е въпросителен израз, който се отнася за прилагателно име.Когато въпроса е за прилагателно към съществително в единствено число "ein-" получава наставката на прилагателното. Когато задаваме въпроса за прилагателно към съществително в множествено число, израза е само "Was für...?". Тук "für" не играе ролята на предлог. пр. Was für eine Maschine habt ihr gekauft? (Какъв вид машина си

купил? / Каква машина си купил?) Was für Leute sind das? (Какви хора са това?)

I. Прости изреченияВ немския език има четири типа изречения, като всяко едно от тях си има специфичен словоред. Тези четири типа изречения са:- изказване (положително или отрицателно разказно изречение);- въпросително изречение;- заповед (императив);- възклицание.

1. ИзказванеИма два вида словоред: нормален и обърнат.

Нормален словоредИзречението има следната структура:подлог + сказуемо + останалата част от изречението

o Нормален словоред за простите времена - В изказванията в сегашно просто и минало просто време глаголът (сказуемото) е на второ място, като пред него е подлогът, а след него са обектите и другите части на изречението. Подлогът може да бъде съществително име, местоимение или фраза със съществително. Думи като "ja", "nein", "danke", "doch" не оказват влияние на словореда.

пр. Der Mann ist unserer Lehrer.Ja, meine kleine Bruder gab ihm das Buch.

o Нормален словоред за перфектните времена и за зависими инфинитиви - Когато имаме сегашно перфектно, минало перфектно време и бъдеще перфектно, а също когато имаме изречение със зависим инфинитив (изречения с глаголи като helfen, hören и т.н. и модални глаголи), за сказуемо се ползва помощния или модалния глагол, който застава на второ място в изречението, а главния глагол (инфинитив, двоен инфинитив и минало причастие) се нарежда на последно място след всички части на изречението.

пр. Meine Eltern wollten sich einen Ofen kaufen.Seine Schwester hat ihm gestern das Buch gekauft.

o Делими представки:

При изреченията в прости времена делимата представка застава в края на изречението.пр. Die Studenten kamen mit dem Zug an.При изречения, в които глаголното време е перфектно, на второ място е помощния или модалния глагол, а на последно място е глагола с делимата представка, която в случая не се отделя от него. При миналите причастия, които имат представка ge- се получава следното: първо е представката на глагола, след това ge- и накрая е главната част на глагола.пр. Der Junge ist gestern abend weggelaufen.Er wird bald heimgehen.Ich habe das Geschenk aufmachen dürfen.

Обърнат словоредВ немския език съществува и така наречения обратен словоред. При него сказуемото си остава на второ място или на второ и последно за перфектните времена и за зависимите инфинитиви, но подлогът вече не е на първо място, а застава след сказуемото. На първо място застава останалата част на изречението, най-често това е обекта на изречението. Тази част, която застава на първо място може да е с всякаква дължина и да се състои само от една дума или да е цял израз.пр. Vor zwei Tagen reiste mein Freund nach Indien.Nach dem Essen will sie abfahren. Dadurch wollte er viel Geld gewinnen.

2. Въпросително изречение

Специфични въпросиТова са въпросите, които задаваме, за да получим специфична информация. Ползват се въпросителни думи като: "Wann?", " Warum?", "Wo?", "Wie?", "Wovon?", "Wieso?", "Um wieviel Uhr?".Тук словореда е следният:въпросителна дума + сказуемо + подлог + останалата част от изречението

пр. Wann hat das Konzert begonnen?

Wohin habt ihr es gelegt?

Вариации в позицията на подлога във въпросителното изречениеВ изреченията, в които имаме обърнат словоред, както е във въпросителните изречения, подлогът може и да бъде не след сказуемото, както е по принцип, а след местоимение, т.е. местоимението застава между сказуемото и подлога. Това местоимение може да бъде в дателен или винителен падеж или да е възвратно местоимение. Когато обаче самият подлог е местоимение, тогава този вариант не се ползва, т.е. местоимението във винителен или дателен падеж или възратното местоимение застават винаги след подлога и не могат да се пред него.

пр. Wo hat dich Mark kennengelernt? или Wo hat Mark dich kennengelernt?но: Wo hat er dich kennengelernt?

Общи въпросиОбщите въпроси са тези въпроси, на които се отговаря с да или не. При тях не се ползва въпросителна дума, а само се разместват местата на подлога и сказуемото. Сказуемото застава на първо място, а подлога на второ. Такива изречения на български език се превеждат с частицата "ли". В немския език такава частица няма.Схемата на словореда е следната:сказуемо + подлог + останалата част от изречението ?Когато сказуемото се състои от два или повече глагола, като е при перфектните времена или зависимите инфинитиви, помощния или модалния глагол е на първо място, а главния глагол отива в края на изречението.

пр. Kennst du meine Freundin?Hat er es nehmen dürfen?Wirst du ihn dort treffen?Kommt er bald heim?

Тук също има вариант, когато имаме обект, който е местоимение в дателен или винителен падеж или е възвратно местоимение, то да застава пред подлога.

пр. Hat ihn dein Bruder gesehen? или Hat dein Bruder ihn gesehen?

3. ЗаповедВ този тип изречение сказуемото е винаги на първо място и накрая слагаме удивителен знак. То се ползва, за да се издаде заповед или да се отправи молба (+ bitte).

Когато заповедта се отнася за второ лице, единствено число (du), глаголът няма наставка, а подлог не се ползва. Ако имаме делима представка, тя отива в края на изречението.пр. Geh hinter Haus! (Излез от къщата!)

Когато се отнася за второ лице, множествено число (ihr), глаголът получава наставка -t и също не се ползва подлог в изречението. Делимата представка отива в края на изречението.пр. Steht bitte auf! (Моля, станете!)Macht auf! (Отворете!)

Когато оправяме заповед или молба към второ лице, уважителна форма (Sie - Вие), глаголът е с наставка -en и ползваме подлог "Sie". Ако има делима представка, тя отива в края на изречението.пр. Setzen Sie sich bitte!Bitte fahren Sie bald ab!

Можем да ползваме заповедната форма и за първо лице, множествено число (wir), за да направим предложение за нещо. Глаголът е с наставка -en и се ползва подлог "wir". Ако има делима представка тя отива в края на изречението. Такова изречение на български език може да се преведе с думата "нека" в началото.пр. Fahren wir mit dem Motorrad! (Нека се повозим с мотоциклета!)

4. ВъзклицаниеЧрез този тип изречения показваме учудване, възхита, изненада, яд и други видове емоции. Те са кратки изречения и съдържат думи като "was" и "wie".пр. Was für ein braves Mädchen! (Какво добро момиче!)

Sowas ärgerliches! (Колко досадно!)Wie lieb von dich! (Колко мило от твоя страна!)

II. Сложни изречения

1. Сложно изречение, състоящо се от две обикновени прости изречения, свързани със съюзна думаПри тези изречения словореда е със следната схема:(първо изр.) подлог + сказуемо + друга част + съюзна дума + (второ изр.) подлог + сказуемо + друга частОбикновено пред съюзната дума има запетайка.пр. Er singt Lieder , und ich spielle Gitarre .

Когато подлогът е един и същи и за двете прости изречения, тогава не се ползва запетайка пред съюзната дума и във второто изречение подлога не се ползва.пр. Er singt Lieder und spielt die Gitarre.

Съюзни думи, които свързват две прости изречения

aber - нопр. Er mußte hier bleiben, aber ich durfte ins Kno gehen.(Той трябваше да остане тук, но аз можех да отида на кино.)

denn - защото, понеже, тъй катопр. Sie geht nicht mit, denn sie ist krank.(Тя не дойде с нас, защото е болна.)

oder - илипр. Sag ihm die Wahrheit, oder er wird sie von mir hören.(Кажи му истината или той ще я чуе от мен.)

sondern - но, вместо товаТози съюз се ползва в просто изречение, което следва след негативно просто изречение в състава на сложното изречение.пр. Sie fuhr nicht in die Stadt, sondern sie blieb zu Hause.(Тя не отиде в града, а вместо това остана вкъщи.)

und - и пр. Ich habe im Gras gelegen, und er hat gearbeitet.(Аз лежах в тревата, а той работеше.)

2. Подчинени изреченияТова са сложни изречения, в които едното просто изречение е подчинено на другото и не може да съществува отделно от него. При тях сказуемото отива на последно място, а в началото им е съюз като "weil", "daß" и други, а пред съюза има запетайка.Има два начина на подреждане на тези изречения:- първи начин - когато първо е главното изречение, а след него е подчиненото.пр. Er weiß, daß ich zu Hause bin . (Той знае, че съм си вкъщи.)- втори начин - когато първо е подчиненото изречение, а след него е главното.пр. Weil ich mich nicht gut fühle , bin ich heute zu Hause bleiben.(Понеже не се чувствам добре, си останах вкъщи.)

Съюзи, които се ползват в подчинените изречения

als - когатопр. Als er ins Zimmer kam, standen alle auf.(Когато той влезе в стаята, всички станаха.)

als ob - сякаш, като дапр. Sie steht aus, als ob sie krank gewesen wäre.(Тя изглеждаше така сякаш беше болна.)

bevor - предипр. Bevor du ins Kino gehst, mußt du mir noch helfen.(Преди да отидеш на кино трябва да ми помогнеш.)

bis - предипр. Ich arbeitete, bis ich müde wurde.(Аз работих преди да се уморя.)

da - тъй като, понеже

пр. Ich mußte warten, da sie noch nicht angezogen war.(Аз трябваше да почакам, защото тя още не беше облечена.)

daß - чепр. Ich weiß, daß er einen Hund hat.(Аз знам, че той има куче.)

je... desto - колкото по... толкова по...Този съюз се ползва за сравнение и подчиненото изречение е това с "je".пр. Je mehr er Klavier spielt, desto weniger Fehler macht er.(Колкото повече свири той на пиано, толкова по-малко грешки прави.)

nachdem - след катопр. Er grüßte mich, nachdem ich ihn gegrüßt hatte.(Той ме поздрави, след като аз го поздравих.)

ob - далипр. Sie wollen wissen, ob sie rauchen dürfen.(Тя искаше да знае дали може да пише.)

obwohl - макар че, въпреки че пр. Er ging, obwohl er sein Vater verbotten hatte.(Той отиде, въпреки че неговия баща му беше забранил.)

seit, seitdem - откакто, откогатопр. Seitdem wir weniger Geld haben, bleiben wir öfters zu Hause.(Откакто имаме по-малко пари, си оставаме по-често вкъщи.)

während - докатопр. Ich arbeitete, während er einen Roman las.(Аз работех, докато той четеше роман.)

weil - защотопр. Ich konnte nichts kaufen, weil ich kein Geld hatte.(Не можех да купя нищо, защото нямах пари.)

wenn - когато

пр. Wenn er nach Hause kommt, gehen wir ins Theater.(Когато той се прибере вкъщи, ние може да отидем на театър.)

Употреба на "als", "wenn" и "wann"И трите думи се превеждат "когато", но при употребата им в сложни изречения всяка има различно значение според случая на употреба и не са взаимнозаменяеми.

"Als" се ползва, когато говорим за единично минало действие. Ползва се със следните времена: минало просто, сегашно перфектно и минало перфектно време.пр. Ich freute mich, als er die Goldmedaille gewann.(Зарадвах се, когато той спечели златен медал.)

"Wenn" се ползва в условни изречения и придобива смисъла на "ако". Ползва се и със сегашно време със значение за бъдеще време.пр. Wenn ich Zeit hätte, würde ich schwimmen gehen.(Ако имах време, бих отишъл да поплувам.)Ich gehe schwimmen, wenn es heiß wird.(Ще отида да плувам, когато стане топло.)"Wenn" може да се ползва и с минало просто време. Тогава думата придобива смисъл на "всеки път, когато и да е".пр. Wenn er hier war, gingen wir spazieren. (Всеки път когато той е бил тук, ние ходехме на разходка.)

"Wann" е въпросителна дума, която се ползва със смисъл на "кога" в преки и непреки въпроси.пр. Wann erwartest du ihn? (Кога го очакваш?)Weißt du, wann sie kommt? (Знаеш ли кога ще дойде тя?)

ModalverbenМодалните глаголи сами по себе си не изразяват действие или състояние както обикновените глаголи, а служат за да подсилят значението на главния глагол в изречението.

В немският език има шест модални глаголи с различни значения. Те са:

dürfen - за разрешение: може при негативно значение: не трябва

müssen - за нужда от нещо, за задължение: трябва, задължен съм

können - за способност, умение: мога

mögen - вкус, предпочитане за нещо: харесвам, интересувам се от, искампри негативно значение: не харесвам, не се интересувам, не искам

wollen - за желание, за намерение: искам

sollen - за задължение: трябва

Сегашно време на модалните глаголиКогато се спрягат в сегашно време, формата на модалните глаголи е неправилна. Разгледайте спреженията на шестте глагола:

dürfen müssen

können

mögen wollen sollen

ich darf muß kann mag will soll

du darfst mußt kannst magst willst sollst

er/sie/es darf muß kann mag will soll

wir dürfen müssen können mögen wollen sollen

ihr dürft müßt könnt mögt wollt sollt

sie/Sie dürfen müssen können mögen wollen sollen

Обърнете внимание, че при всички глаголи, освен sollen, гласната в главната сричка се променя за единствено число. За множествено число гласната в главната сричка остава същата като в инфинитивната форма на глагола. Също така формата за първо и трето лице единствено число е една и съща.

Модалните глаголи се ползват в комбинация с обикновени глаголи, като обикновените глаголи са винаги в инфинитивна форма и при словореда в изречението са на последно място.

В отрицателните изречения частицата nicht се поставя преди инфинитивната форма, т.е. на предпоследно място в изречението, въпреки че тя се отнася към модалния глагол.

Примерни изречения с употреба на модални глаголи:

Ich darf mich ein Zeitung nehmen. (Аз мога да си взема един вестник.)Mußt du noch studieren? (Още ли трябва да учиш?)Du kannst nicht mitkommen. (Ти не може да дойдеш с нас.)

Случаи, в които се пропуска употребата на обикновения глагол, а се ползва само модален в изречениетоВ разговорния език често се ползва само модалния глагол без да се ползва допълващия главен глагол, тъй като той се подразбира. Най-често се пропускат глаголите: machen, tun, fahren, gehen.Примери:Er muß nach Hause. (Той трябва да си ходи вкъщи.)Emma kann Deutsch. (Ема знае немски. / Ема умее да говори немски.)

Минало просто време на модалните глаголиФормата за минало време на тези глаголи се образува като се взема главната инфинитивна сричка, премахва се ум-лаута (напр. ако е ü става u), добавя се наставка за минало време -te и се добавя наставка според лицето и числото на подлога.

Разгледайте спреженията на шестте глагола:

dürfen müssen können mögen wollen sollenich durfte musste konnte mochte wollte solltedu durftes

tmusstest

konntest

mochtest

wolltest

solltest

er/sie/es

durfte musste konnte mochte wollte sollte

wir durften mussten konnten mochten wollten solltenihr durftet musstet konntet mochtet wolltet solltetsie/Sie durften mussten konnten mochten wollten sollten

Забележете, че при dürfen, müssen, können и mögen, ум-лаута отпада, а при mögen, -g- преминава -ch-.

Примерни изречения:

Wir konnten die Geschichte nicht verstehen. (Ние не можахме да разберем историята.)Er durfte nicht kommen. (Той не трябваше да идва.)

Минало просто време на модалните глаголи не се ползва само при писмени разкази, а доста често се ползва и в разговорния език и при поставянето на въпроси.

Сегашно перфектно време на модалните глаголиУникалното при модалните глаголи е това, че при тях миналото причастие се образува по два начина: единия е по стандартния начин с представка ge-, а втория - когато миналото причастие е същото като инфинитивната форма на глагола. И при двата варианта се ползва помощния глагол haben при образуването на сегашно перфектно време.

1.Минало причастие с представка ge-.Когато не е нужен инфинитив на главен глагол, за да се даде определено значение в контекста на изречението (т.е. ползваме само модалния глагол), се ползват следните форми за минало причастие на модалните глаголи:dürfen -> gedurftkönnen -> gekonntmögen -> gemochtmüssen -> gemußtsollen -> gesolltwollen -> gewollt

Примерни изречения:Ich habe Deutsch gekonnt. (Аз знаех немски.)Wir haben keinen Spinat gemocht. (Ние не обичахме спанак.)

2. Минало причастие с форма като инфинитивната (двойна инфинитивна конструкция).Когато модалния глагол се употребява с инфинитив на главния глагол (т.е. както си е стандартната употреба), тогава сегашно перфектно време се образува с помощния глагол haben, инфинитива на главния глагол + инфинитивната форма на модалния глагол. Този вид конструкция се нарича двойна инфинитивна конструкция, тъй като имаме две инфинитивни форми в края на изречението.Примери:Sie haben es nicht sehen dürfen. (Те не е трябвало да го виждат. / На тях не им е било разрешено да го виждат.)Er hat Emma kennenlernen wollen. (Той искаше да се запознае с Ема.)

Минало перфектно време на модалните глаголиСъщо както и при сегашно перфектно време, начините на образуване са два, аналогични на посочените по-горе, само че тук разликата е, че помощния глагол haben е в минало време (ich hatte, wir hatten и т.н.).Примери: Sie hatte Deutsch gekonnt. (Тя знаеше немски.)Wir hatten es machen dürfen. (На нас ни беше позволено да направим това.)

Бъдеще време на модалните глаголиТо се образува от спрегнатата форма на глагола werden плюс инфинитива на главния глагол плюс инфинитив на модалния глагол.Пример:Ich werde nicht kommen dürfen. (Няма да ми бъде позволено да дойда.)

Reflexiv VerbenВъзвратните глаголи показват, че действието което подлога извършва е върху самия него, т.е. подлога се явява и обект в изречението. Те обикновено се ползват заедно с възвратно местоимение. Като обект в изречението се ползва възвратното местоимение. Много глаголи и глаголни идиоми в немския език могат да се ползват с възвратно местоимение и по този начин да станат възвратни. Възвратното местоимение може да бъде както във винителен, така и в дателен падеж, в зависимост от глагола. Когато възвратното местоимение се ползва като директен обект, ползваме винителен падеж.

Ето част от възвратните глаголи, които изискват възвратно местоимение във винителен падеж след себе си:

sich amüsieren - забавлявам сеsich anziehen - обличам сеsich aufregen - вълнувам сеsich ausziehen - събличам сеsich benehmen - държа се, отнасям сеsich bewegen - движа се

sich entscheiden - решавам сеsich entschuldigen - извинявам сеsich erinnern an - напомням си, спомням сиsich erkälten - простудявам се, настивамsich freuen - радвам сеsich fürchten vor - страхувам се отsich gewöhnen an - свиквамsich interesieren für - интересувам се отsich legen - лягам сиsich rasieren - бръсна сеsich setzen - сядам (си)sich stellen - позиционирам се, заставамsich umziehen - преобличам сеsich unterhalten - забавлявам сеsich verletzen - наранявам сеsich verspäten - закъснявамsich vorstellen - представям себе сиsich waschen - мия сеsich wundern über - изненадвам сеsich zuwenden - обръщам се към

Забележка: Даденото по-горе местоимение "sich" се променя според лицето и числото, напр. за първо лице единствено число ще е "mich".

Възвратни местоимения във винителен падеж:ich -> michdu -> dicher/sie/es -> sichwir -> unsihr -> euchsie/Sie -> sichЗабележка: Когато местоимението "sich" се ползва за учтивата форма "Sie", то не се изписва с главна буква.

Спрежение на глагола sich waschen (мия се):ich wasche michdu wäschst dicher/sie/es wäscht sichwir waschen unsihr wascht euchsie/Sie waschen sich

Възвратното местоимение се поставя колкото е възможно по-близо до глагола, за който се отнася в изречението.

пр. Rasierst du dich jeden Tag?Ich habe mich darüber gewundert.

Възвратни глаголи с делими представкиЗа тези глаголи важат правилата за обикновените глаголи с делими представки.

пр. Ich ziehe mich nicht aus.Warum hast du sich aufgeregt?

Възвратни императивни формиВ заповедните изречения винаги ползваме възвратно местоимение към глагола, като местоимението винаги е след глагола.

пр. Setz dich!Zieht euch um!Fürchten Sie sich nicht!Waschen wir uns!

Употреба на глаголите като възвратни или като невъзвратниДоста от глаголите могат да се ползват и по двата начина. Като възвратни се ползват когато действието е върху самия извършител и към глагола прибавяме възвратно местоимение, а като невъзвратни се ползват когато действието е насочено към някой или нещо, различно от подлога и тогава не употребяваме възвратно местоимение.

пр. Ich amüsiere mich. (Аз се забавлявам.) - възвратна употребаIch amüsiere das Baby. (Аз забавлявам бебето.) - невъзвратна употреба

Възвратни глаголи, изискващи дателен падежКогато след глагола в изречението има директен обект, който е във винителен падеж, тогава възвратното местоимение трябва да е в дателен падеж.пример:винителен падеж: Ich wasche mich.дателен падеж: Ich wasche mir die Hände.

Възвратното местоимение е в дателен падеж и когато след глагола можем да ползваме само обект, който е в дателен падеж.пример: Ich konnte mir nicht helfen.

Дателен падеж се изисква след следните възвратни глаголи:sich einbilden - представям сиsich etwas vorstellen - представям си нещоsich weh tun - наранявам се

Възвратните местоимения в дателен падеж са следните:ich -> mirdu -> direr/sie/es -> sichwir -> unsihr -> euchsie/Sie -> sich

Спрежение на глагола sich weh tun в дателен падеж:ich tue mir wehdu tust dir weher/sie/es tut sich wehwir tun uns wehihr tut euch wehsie/Sie tun sich weh

Възвратните местоимения в дателен падеж се ползват често и с глаголите: kaufen, holen, bestellen, machen, nehmen.пр. Ich kaufe mir ein Auto. (Купих си кола.)Er holte sich etwas. (Той си взе нещо.)

Възвратни местоимения в дателен падеж за части от тялотоЗа да покажем притежание, когато говорим за части от тялото си или за свои дрехи често се ползва пълен член на съществителното, предшестван от притежателно местоимение в дателен падеж.пр. Ich habe mir die Zähne geputzt. (Аз си измих зъбите.)Ich ziehe mir die Schuhe an. (Обувам си обувките.)

Verben mit trennbaren PräfixenГлаголите с делими представки, са тези чийто представки се отделят от главната част на глагола при определени условия. Много от представките са по своята всъщност предлози (пр. an, auf, nach), наречия (пр.zurück, heim, vorbei) или глаголи (пр. kennen, spazieren, stehen). Понякога и прилагателни (пр. frei, kalt, wach) и съществителни (пр. Rad, Schlittschuh ) също могат да се употребяват като делими

представки.

Тези глаголи също се подразделят на силни и слаби, като също имат или нямат изменение в главната сричка при спрягане или когато се ползват в друго глаголно време, както това правило важи и за другите глаголи. За разлика обаче от глаголите с неделими представки, те получават представка ge-, когато се ползват като минало причастие, като тази представка застава след делимата представка.

Вижте следните примери на представки и как значението на глагола се променя според тях (вижте ако желаете първо значението на глагола без представката в речника, за да направите по-добро сравнение):

ab - от; долу, надолу abfliegen - отлитам, излитам abschreiben - преписвам

an - до, при, на anschauen - поглеждам, разглеждам

anziehen - обличам, обувам

auf - на, върху aufstehen - ставам aufmachen - отварям

aus - от, из ausbrechen - пробивам ausbrennen - избухва (пожар), избухвам (в сълзи)

ein - навътре eintreten - влизам, навлизам einsteigen - качвам се влизам

fort - нататък fortgehen - тръгвам, отивам си fortbleiben - липсвам, отсъствам

das Heim - дом, вкъщи heimkommen - пристигам вкъщи heimgehen - отивам си вкъщи

her - насам hersehen - гледам насам herkommen - идвам насам

hin - натам hingehen - отивам си hinwerfen - хвърлям, захвърлям, отказвам се

mit - с, заедно mitfahren - пътувам заедно с някого

mitlachen - смея се заедно с някого

nach - след nachschauen - следя някого с поглед

nachkommen - идвам след някого

nieder - нисък, надолу niederlegen - слагам, полагам niedersetzen - слагам (долу), сядам, кацвам

vor - пред, преди vorsetzen - слагам напред пред нещо

vorlegen - слагам отпред (нещо пред някого)

weg - далеч weglaufen - избягвам wegnehmen - отнемам

zu - към, при zuhören - слушам някого внимателно

zumachen - затварям

zurück - назад, обратно zurücknehmen - вземам обратно zurückgeben - връщам

zusammen - заедно zusammenkommen - идвам заедно с някого

zusammennähen - шия заедно с някого

Позиция на делимата представка в изречениетоКогато глагола в изречението е в сегашно или минало просто време или в императив (заповедна форма на изречението), делимата

представка винаги е на последно място в изречението, като я отделяме от глагола.

пр. сегашно време:Ich gehe oft aus. (глагол ausgehen - излизам навън)Kommst du auch heim? (глагол heimkommen - идвам си вкъщи)

пр. минало просто време:Sie ging abends spazieren. (глагол spazierengehen - разхождам се)Warum schaute sie es an? (глагол anschauen - поглеждам, разглеждам)

пр. императив:Geh mit uns spazieren! (глагол spazierengehen - разхождам се)Lernen Sie Mark kennen! (глагол kennenlernen - запознавам се)

Делимата представка не се отделя от глагола в следните случаи:

- когато ползваме глагола в неговата инфинитивна форма.пр. Ich bin nicht bereit anzufangen.

- в бъдеще време.пр. Es wird wohl mitessen.

- в сегашно перфектно време - тук освен, че не разделяме представката, добавяме още една след нея - -ge-. Когато глагола е силен, освен тази допълнителна представка, получава наставка -en, а когато е слаб - наставката е -t.пр. Der Zug ist endlich angekommen. (ankommen - силен глагол)Mutter hat schon angekauft. (ankaufen - слаб глагол)

- в минало перфектно време - и тук като в сегашно перфектно освен, че не разделяме представката, добавяме още една след нея - -ge-. Когато глагола е силен, освен тази допълнителна представка, получава наставка -en, а когато е слаб - наставката е -t.пр. Ich hatte es schon aufgemacht.

- в подчинено изречение - когато такъв глагол се ползва в подчинено изречение (изречение след "че", "понеже", "защото" и т.н.) никога не разделяме представката от главната част.пр. Ich weiß, daß er bald ankommt . (сегашно време)Er lachte, als ich hinfiel . (минало просто време)Sie weiß, warum ich mitgehen werde . (бъдеще време)Ich freue mich, daß du heimgekommen bist . (сегашно перфектно време)

Er weiß, daß er abgeschrieben hatte . (минало перфектно време)