МултиМедийният нюзруМ

в България

валери Маринов

© валери Маринов – автор, 2012© издателство „Фабер“, 2012

ISBN: 978-954-400-823-9

научни редакториМаргарита ПешеваМилко Петров

МУЛТИМЕДИЙНИЯТ НЮЗРУМ

В БЪЛГАРИЯ

Модели и тенденции на развитие

ВАЛЕРИ МАРИНОВ

издателствоФ А Б Е Р 2012

Книгата се издава в рамките на научния проект „Електронната медийна среда в Република България в условията на преход и цифрови-зация 1999-2012 година“, финансиран от фонд „ научни изследвания“ на Министерството на образованието, младежта и науката.

5

СЪДЪРжАНИЕ

ПредговорДИГИТАЛНИ НОВИНИ НА ДЕНЯ ............................................................7

Увод. МУЛТИМЕДИЕН НЮЗРУМ ДНЕС ..........................................................17

Първа главаМЕДИЙНО СЪДЪРжАНИЕ И РАЗВИТИЕ НА ТЕХНОЛОГИИТЕ ...........................................................25

1.1. основни понятия ..................................................................................271.2. технологии и комуникация ...............................................................421.3. технологии и информационно общество .......................................491.4. регулаторни механизми и законодателна рамка ...........................591.5. Стратегии и развитие на технологиите в България ....................64I.6. Медийно съдържание и интегрирана среда ...................................731.7. типология на мултимедийния нюзрум ..........................................781.8. Методология на емпиричното изследване .....................................94

Втора главаМОДЕЛИ НА МУЛТИМЕДИЕН НЮЗРУМ В БЪЛГАРИЯ ...............98

2.1. общи положения. ................................................................................982.2. изходни позиции в изследваните медии. ....................................1002.3. Структура и обхват на мултимедийния нюзрум ........................1502.4. Структура на мултимедийния нюзрум в България ...................161

Трета главаТЕНДЕНЦИИ И ПРАКТИКИ В УПРАВЛЕНИЕТО НА МЕДИЙНО СЪДЪРжАНИЕ ............................................................167

3.1. връзка между информационни и комуникационни технологии ...........................................................................................167

3.2. Практики в управление на медийно съдържание ......................1703.3. управление на медийно съдържание като отворена система.

„входове/изходи“ ................................................................................219

6

Четвърта главаПЕРСПЕКТИВИ ЗА РАЗВИТИЕ НА МУЛТИМЕДИЕН НЮЗРУМ В БЪЛГАРИЯ ..................................237

4.1. Сумарен модел на мултимедиен нюзрум в България ................2384.2. Мултимедиен нюзрум – перспективи за развитие .....................2464.3. основни тенденции ...........................................................................250

5. ЗАКЛЮЧЕНИЕ ..........................................................................................256

6. БИБЛИОГРАФИЯ .....................................................................................260

7. ПРИЛОжЕНИЯ.........................................................................................2717.1. въпросник за провеждане на емпирично изследване ...............271 7.2. Контекст за единица медийно съдържание .................................2727.3. управление на медийно съдържание .............................................2757.4. изходи – разпространение по платформи ...................................2787.5. Форми на междумедийно сътрудничество ..................................279

7

Предговор ДИГИТАЛНИ НОВИНИ НА ДЕНЯ

Живеем във време на огромна медийна трансформация – класи-ческите медии и техните понятия изгубват своята актуалност, докол-кото границите между словото, картината, звука, графиката, анимаци-ята отдавна са преодолени. ето защо етикетирането на традиционните медии като „печат“, „радио“, „телевизия“ действително става условно. дигиталните медийни практики се развиват много бързо, те налагат нови модели и технологии – HD телевизия, 3D телевизия, холографска тв, добавена реалност, облачна телевизия, са малка част от тях. тради-ционните медии всекидневно се интегрират с модерните мултимедий-ни платформи, те активно участват в създаването на мултимедията, и на практика губят самостоятелност.

научното изследване, посветено на развитието на мултимедий-ния нюзрум в България, неговите основни модели и тенденции е твърде актуално във времето на ускорено развитие на интернет, новите медии, дигиталните технологии, компютърно опосредстваната комуникация. днес, когато мобилните медии вече са основен носител на информа-ция, бизнес, култура и развлечения, мултимедийният нюзрум става водещ дигитален модел за правене на новини. този научен проблем е много актуален, като същевременно позволява прилагането на ино-вации и научни сравнения, дава възможност за изследване на добри практики у нас и по света, за провеждане на емпирични наблюдения и формулиране на важни изводи. авторът тръгва от научния анализ на най-новите тенденции в дигиталните медийни практики и стига до някои емпирични наблюдения и изследвания, в които вгражда личния си телевизионен стаж и професионален опит.

д-р валери Маринов има дълга и успешна кариера като телевизи-онен журналист и международен редактор в новините. той притежа-ва богат практически опит, който му позволява успешно да разгърне своето научно изследване като формулира някои водещи тенденции в развитието на мултимедийния нюзрум у нас, имащ сравнително кратка медийна история.

8

авторът концептуално разглежда прехода от 20-ти към 21 век, от конвенционалните – към новите медии, от създаването на традицион-но и онлайн съдържание, под натиска на цифровите технологии и бър-зо променящите се потребности на аудиторията. Правилна е неговата теза, че медиаморфозата, която се изразява в навлизането на нови ме-дийни канали и технологии, закономерно преобразува традиционната аудитория – в нови потребители, отговарящи на бързо променящите се медийни реалности.

в изследването са анализирани 17 медии с национален обхват, техните механизми и модели за създаване на специализирано съдър-жание, както и 7 онлайн медии и практиките им за създаване на про-филирано съдържание. използван е интердисциплинарен подход. ав-торът прилага различни изследователски методи като разглеждане на структурата на редакциите, дълбочинни интервюта с представители на наблюдаваните медии, преглед на развитието на медийните технологии в края на 20 и началото на 21 век и др. за целите на научния анализ, е направено емпирично изследване на създаването на медийно съдър-жание в отговор на индивидуалното търсене на потребителите през различни платформи за разпространение.

валери Маринов посочва и основните ключови думи в това на-учно изследване: мултимедиен нюзрум, интегриран мултимедиен нюз-рум, кросмедиен мултимедиен нюзрум, нюзрум от няколко медии, нови медии, носеща медия и др. те очертават главните посоки на извършено-то научно изследване и получените респектиращи научни резултати.

Първа глава от изследването е посветена на медийното съдържа-ние и развитието на технологиите. авторът разглежда възможност-ите, които технологиите създават за генериране на медийно съдържа-ние, за неговото обогатяване и разширяване. изследва се усилващото се влияние на компютърно опосредстваната комуникация и налага-нето на социалните мрежи в структурата на медийното потребление. Подробно се представят различни модели на мултимедиен нюзрум, наложени в световните практики и у нас. разглеждат се структурата, целите и задачите на проведеното емпирично изследване. това показ-ва сериозна научна осведоменост, авторът се позовава на съвременни научни изследвания в тази област, използва и основният документ на общностното медийно законодателство – Директивата за аудиовизу-алните медийни услуги, въведена в Закона за радиото и телевизията.

научното изследване поднася на читателя професионално напра-вен преглед на основни медийни понятия като: аудиовизуални услуги,

9

дигитална статия, информация, конвергенция, медийно съдържание, мобилни комуникации, мултимедиен нюзрум, мултимедия, новини, универсален достъп, универсална услуга, носеща медия, който показва задълбочено познаване на обекта и предмета на научното изследване, отлично владеене на научния инструментариум, необходим за успеш-ната му реализация.

авторът въвежда и ново понятие носеща медия, с което етаблира основно традиционната медия, от която най-често се влиза в производ-ството на съдържание, предназначено за различни платформи. Правилна е неговата теза, че обособяването на носещата медия, произтича от под-хода към интернет като към платформа за популяризиране на определено съдържание – чрез новите медии и технологии. обоснован е изводът, че появата на носещата медия има и икономически причини – така се нама-ляват производствените разходи за създаване на медийно съдържание, и се появяват нови източници на приходи чрез онлайн рекламата.

Подробно се представя развитието и разцвета на социалните мрежи и тяхното влияние при създаване на медийно съдържание. тех-ните потребители са социално и икономически активни, технологично и комуникационно напреднали, ето защо те присъстват в социалните мрежи като „създатели на мнения“, като автори и участници в редица граждански движения и мобилизации в областта на екологията, генно-модифицираните храни, свободата на изразяване и др. Предмет на об-стоен анализ е типологията на мултимедийния нюзрум, промяната на комуникативните практики и нагласи. днес критерий за зрелостта на една медия вече е нейното излизане онлайн, способността ѝ да вгражда и използва новите технологични стандарти, да се адаптира към ново-стите в дигиталните технологии. Правомерни са направените изводи за коренната промяна в журналистическата работа, която все повече се свързва със способността на журналиста едновременно да работи за различни медии (печатни и електронни), с неговото умение да из-гражда информационната архитектура на онлайн статията, да владее тънкостите в създаването на хипервръзките в хипертекста, да вижда бъдещият журналистически продукт като съвкупност от отделни ком-поненти, свързани чрез линкове в различни комбинации. Крайният материал е нова мрежова структура, в която се съчетават елементи от различни медии – текст, звук, образ, фотографии, аудиофайлове, ви-део, графики, интерактивни елементи и др.

валери Маринов се опира на класификацията на дитмар Шантин за видовете мултимедиен нюзрум: първият е този, който който обеди-

10

нява няколко медии. вторият е този, в който участват равнопоставено отделни медии, създаващи общо съдържание. третият е този, който е с интегрирани медии. Четвъртият е този, който е обърнат към социал-ните мрежи и генерира съдържание предимно на тяхна основа. Според него, повечето български медии поддържат мултимедиен нюзрум най-вече от първия вид.

втора глава разглежда водещите модели на мултимедиен нюзрум в България, които се изследват и чрез емпирични методи. обект на ана-лиз са конвенционалните и новите медии с национален обхват – печат-ни и електронни. При електронните медии в изследването са включени петте тв програми, които имат must carry за цифрово разпростране-ние на своите програми – БНТ, bTV, Нова телевизия, TV7 и Бълга-рия он еър. радиосредата участва в изследването чрез БНР (Хоризонт, Христо Ботев и Радио България), Дарик радио и БГ радио, заради специализирания профил на неговата програма. авторът внимателно проследява организацията на мултимедиен нюзрум във всяка от на-блюдаваните медии, предимствата и недостатъците в новинарската ра-бота. анализът е направен професионално и обективно, внимателно се разглежда новинарската работа в големите тв програми, при влия-телните вестници Капитал, Дневник, Пари, Труд, 24 часа и др. авторът обобщава наблюденията си в серия изводи, един от които е, че при пе-чатните медии има по-голямо разнообразие от структури и организа-ционни елементи в практиката на мултимедийния нюзрум, отколкото при електронните медии. вероятно поради факта, че конкурентният натиск на онлайн медиите е по-силен при печатните, и по-слаб – при електронните медии. Което определя бързата и относително гъвкавата стратегия на традиционния печат по отношение на въвеждането на но-вите технологии в своята работа.

в тази глава се разглеждат и най-посещаваните информационни сайтове, според данните на агенцията за онлайн проучвания „гемиус“ – Blitz.bg, Dnes.bg, Investor.bg, Vesti.bg. Прави се характеристика на тези сайтове, представя се тяхното основно медийно съдържание, както и на някои информационни агенции като БТА, BGNES, Focus. разглеждат се структурата и компонентите на постъпващата информация, обхвата на дейността на мултимедийния нюзрум, работата с базите данни, между-медийното сътрудничество, промените в платформите за публикуване и разпространение на медийно съдържание. авторът обособява триада на изхода: конвенционална медия – онлайн платформа – мобилни кому-никации, които извеждат медийното съдържание в нова среда.

11

обект на анализ е предефинирането на медиите, под влияние на навлизането на социални мрежи като Facebook, Twitter, Coogle+ в лич-ната комуникация на съвременния човек. разглеждат се и мобилните комуникации и платформи за разпространение на информация – Ви-ваком, Глобул и Мобилтел. валери Маринов специално подчертава, че мобилните комуникации заемат все по-голямо място в „триадата на изхода“, като за това допринася и по-голямото разнообразие от край-ни устройства (смартфони, таблети), които улесняват потреблението в движение, на всяко едно място и по всяко време. в резултат на про-веденото изследване, като основен модел на мултимедиен нюзрум се налага конвенционалната носеща медия – онлайн медия. изследва се степента на конвергенция при навлизането на многоплатформените технологии, на медийните алианси и партньорство, на новите мрежи от поколение web 3.0.

Правилен е направеният извод, че “с използването на цифровите технологии конвенционалните медии се оказват в нова обща конку-рентна среда, където те губят част от спецификата си.“ Съвремен-ният журналист вече е многопрофилен, той създава медийно съдър-жание в различни формати и медии и държи сметка, че това медийно съдържание вече се разпространява през множество канали, реализи-рани в хипертекстуална среда.

трета глава разглежда практиките и тенденциите в управление-то на медийното съдържание. авторът разглежда бързото навлизане на мобилните компютърни технологии и устройства (лаптоп, нетбук, смартфон, таблет), което прави възможна персоналната употреба на радиото навсякъде и по всяко време и значително увеличава персонал-ната употреба на телевизията като медия. Същевременно „облачните технологии“ бързо разширяват свободата на потребление, като заед-но с това позволяват да се запазва „персонализацията“ до съответните информационни масиви, както и унифицирането на средата на всички крайни устройства, които един потребител използва. вярно е наблюде-нието, че в резултат от бързото и едновременното навлизане на мно-го нови технологии се ускорява медийното „потребление в движение“, което влияе върху формирането на съответни потребителски навици и поведение.

При изследването на седемнадесет медии, валери Маринов въ-вежда няколко основни параметъра: структура на дигиталната статия; разпространение на съдържанието по отделни канали; връз-ка между съдържанието на конвенционалната и дигиталната медия;

12

принос на аудиториите и потребителите; създаване на мултимедиен архив. При уебсайтовете той въвежда по-малко изследвани параметри като: структура на дигиталната статия; принос на аудиторията и потребителите и създаване на мултимедиен архив.

Правилно е обобщението, че традиционните медии се опират на практиката на онлайн медиите при разработката на различни модели за управление на медийно съдържание. Правилна е тезата, че този медиен терен е много динамичен и той непрекъснато се развива. валери Ма-ринов поставя важния въпрос за взаимодействието между редакциите и поведението на потребителите, и за необходимостта от смяна на ме-дийната парадигма – отношението на редакцията към потребителите от пасивно трябва да стане активно – нужно е постоянно „избутване“ на медийно съдържание през платформите по начин, който гарантира на всеки отделен потребител бърз и лесен достъп до съдържанието, което му трябва, през най-удобната за него платформа в този момент.

Четвърта глава представя перспективите за развитие на мулти-медийния нюзрум в България. Предмет на научния анализ са два въз-можни модела на мултимедиен нюзрум, на основа на някои български медийни практики. авторът конструира сумарен модел на базата на съществуващи положителни практики. вторият модел е надграждане над сумарния модел, с перспективи за развитие на мултимедиен нюз-рум, в зависимост от динамиката в медийните технологии, промените в медийното потребление и личната комуникация.

Правилна е тезата за двете философии на комуникационния про-цес, които си дават среща в мултимедийния нюзрум. Конвенционални-те медии внасят в него традиционно медийно съдържание и комуника-ция, а новите медии силно персонализират общуването, те доставят на потребителя услуги на индивидуално равнище, многократно усилват личната комуникация. налице са външни и вътрешни фактори при из-граждането на обобщен модел на мултимедиен нюзрум – усъвършенст-ването на технологиите и моделите на потребление, развитието на ме-дийното съдържание и еволюцията в културата на работа в нюзрума. валери Маринов откроява значението на мобилните комуникации, които ще усилват своето влияние върху личната комуникация, и зара-ди навлизането на „облачните технологии“, и заради разширяването на мрежата като платформа за лична комуникация.

авторът очертава и най-важните перспективи в областта на мул-тимедията в близко бъдеще. той посочва два терена на медийна конку-ренция – единият ще се разполага при конвенционалните медии и ще

13

се влияе от тяхното представяне в полето на новите медии. другият е в границите на общата технологична и комуникационна среда на база-та на новите медии. вярна е тезата, че традиционните медии като вид носещи медии ще оказват влияние върху различните видове медийно съдържание, което ще се разпространява чрез цифровите техноло-гии. Повечето медийни анализи сочат, че конвенционалната телевизия в близко бъдеще ще остане най-влиятелната медия за формиране на общественото мнение. именно телевизията ще доставя най-голямо видеосъдържание, а радиото ще се опира на силата си в стрийминга. При пресата, според автора, новото ще е въвеждането на неприсъщо медийно съдържание – видеофайлове и аудиострийминг. При онлайн медиите много важен ще остане бизнесмоделът. но върху работата на мултимедийния нюзрум съществено влияние оказват формите на соб-ственост, медийната концентрация, създаването на големи медийни конгломерати, които организират еднотипни мултимедийни редакции в дъщерните си компании.

в България, според автора, все повече се налага модел на мулти-медиен нюзрум, който е с ниска степен на интеграция в процеса на съз-даване на медийно съдържание. основният масив от съдържание идва от конвенционалната (носещата) медия и се отправя към дигиталната медия. но с развитието на технологиите, ще се разширяват каналите и платформите за доставка на персонализирано медийно съдържание на потребителите и аудиториите, което ще активизира процеса на двупо-сочната медийна комуникация.

на финала на това научно изследване д-р валери Маринов пред-лага обобщение на осъществения научно-изследователски анализ и резюмира някои водещи тенденции. емпиричните резултати от про-веденото изследване показват, че в българската медийна практика най-разпространен е мултимедийният нюзрум от типа crossmedia, който се отличава с ниска степен на интеграция, и по същество публикува едно и също съдържание в различни платформи за разпространение, които дадената медия използва.

валери Маринов пръв разработва и предлага модел на мултиме-диен нюзрум, като изхожда от съществуващите до момента практики в българските медии. важен изследователски принос е разработването на понятието „носеща медия“ в процеса на създаване и разпространение на медийно съдържание. Професионално и компетентно е проследено влиянието на „носещата медия“ при структуриране на мултимедиен нюзрум в границите на отделна медийна компания. авторът представя

14

и обобщава практиките на водещи печатни и електронни медии при структурирането на мултимедиен нюзрум, той очертава някои водещи тенденции в развитието на медийната среда в следващите години. заед-но с това описва и систематизира нови практики при мобилните техно-логии и телевизията, прави и подробен преглед на научната литература по този проблем.

това е първото изследване на мултимедийния нюзрум у нас, осъ-ществено на основата на добрите практики на водещи печатни и елек-тронни медии. направените изводи, оценки и обобщения ще имат ва-жно значение за развитието на традиционните и новите медии, като се има предвид голямата динамика в интернет средата. нито медиите, нито журналистиката могат да останат същите при бързото развитие на дигиталните медии и голямата промяна на личната комуникация.

Медийният свят, днес и в бъдеще, ще става все по-цялостен и единен, все по-трудно разчленим, а персоналната комуникация ще минава през най-различни платформи, в зависимост от времето, мяс-тото, ситуацията, контекста. Мултимедийният нюзрум със сигурност ще претърпи множество трансформации, и защото технологиите ще стават все повече и по-съвършени, и защото конкуренцията между ме-дии, платформи и пакети съдържание ще расте главоломно. Битката за всеки отделен потребител, за неговата лична комуникация и медийно съдържание, от което има нужда, тепърва ще се разгръща.

това научно изследване е написано с вещина и професионална компетентност, с отлично познаване на материята, в него се използва актуална научна литература, изводите са направени въз основа и на богатия личен телевизионен опит на автора. това му придава допъл-нителна стойност – това изследване ще е от полза за различни видове читатели – журналисти и новинари, специалисти по маркетинг и ре-клама, експерти по дигитални медии и медийно управление, студенти по журналистика, PR и информационни технологии.

Много се надявам, авторът да продължи изследванията си в об-ластта на новите медии, да разгледа влиянието на интернет като мулти-медийна платформа върху персоналната и обществената комуникация, върху смесването на медии, жанрове и нови практики. за преодолява-не на отколешни разстояния между оригинали и копия, между първо-то произведение – и безбройните му повторения в дългата редица от тиражи, създавани чрез множество медии и на различни платформи.

голямо предизвикателство пред медийните практики е по какъв начин ще се съхранява автентичността при дигиталното съдържание,

15

как ще се променят медийното потребление и потребителските на-вици, под влиянието на мобилните комуникации, новите дигитални стандарти за четене, слушане и гледане, които занапред ще се случват заедно и едновременно. Колко бъзо и ефективно днешният потребител ще се информира, и дали новата „ облачна информатика“ не съдържа опасност той наистина да изгуби себе си? тази книга е път и размисъл именно за това.

София, септември 2012 г. Маргарита Пешева

17

Увод. МУЛТИМЕДИЕН НЮЗРУМ ДНЕС

двадесети век e време на непрекъснати промени в журналисти-ката като продукт и като дейност. наситеното със събития столетие e и период на технологично развитие на медиите – вестниците изведнъж се оказват в шумната и пъстра среда на киното, радиото и телевизията.

двадесети век е векът на електронните медии. С появата на нови-те медии 90-те години се превръщат в прелюдия към 21 век. лев Мано-вич и Мануел Кастелс смятат, че докато електронните медии съответ-стват на индустриалното общество, в което конформизмът доминира над индивидуалността, новите медии по-скоро следват логиката на постиндустриалното глобализирано общество. не от „един към мно-го“, дори не „от много към много“, а таргетиране към отделния потре-бител, към отделната личност и нейните индивидуални потребности и интереси. най-големият печеливш от взаимодействието между телеви-зора и компютъра се оказа аудиторията в лицето на отделния потреби-тел. аудиторията проговори, заключава Мануел Кастелс.1

за по-малко от десет години конвенционалните медии се оказват в плен на собствената си природа – като съдържание, но и в каналите на разпространение, за да стигнат накрая и до аудиторията. Появява се нова реалност, която се разпространява извън полето на влияние на пресата, радиото и телевизията. въпрос на време и на оцеляване е конвенционалните медии да се престрашат да навлязат в новото за тях поле и да започнат да завладяват „територии“. Първо те започват да „усвояват“ канала за разпространение. най-лесния начин е като ма-шинално пренасят съдържанието от конвенционалната медия в новия канал за разпространение. После започват да търсят сътрудничество помежду си2, като бързо преминават от етапа на сrossmedia сътрудни-

1 КаСтелС, Мануел. възходът на мрежовото общество. София: лик, 2004, с. 341. 2 KAISER, Martin. Cooperation Logical, But Challenging. In: American Society of

Newspaper Editors [online].10 July 2000 [cited 27 Sept. 2010]. Available from: http://asne.org/kiosk/editor/00.july/kaiser1.htm

18

чеството към конвергенцията на редакции и съдържание3. и въпреки, че през цялото време електронната поща присъства като връзка с ау-диторията, едва след това медиите пробват да включат потребителите в създаването на съдържание. тук първата стъпка е появата на бутона „редактирай“. След възможността да бъдеш приобщен и да участваш в създаването на „редакционно“ съдържание, следващата крачка логич-но е да се даде думата на „нередакционните сътрудници“ да създават свое съдържание. и това също е направено, макар и с известно опа-сение. аудиторията проговаря и започва да действа, ако продължим мисълта на Кастелс.

Медиите вече нямат друг избор, освен да започнат да създават ново съдържание и да го предлагат:

– на традиционната аудитория;– на онлайн потребителите. Медиите се изправят пред необходимостта от съвсем нова ор-

ганизация на работа. тенденцията за навлизане на нови канали и на нови технологии в създаването на медийно съдържание – зараждането и развитието на новите медии, е основният обективен фактор за това. Част от този процес е разработката на нови платформи за разпростра-нение на медийно съдържание, обусловено от посочения фактор, но и от трансформацията на „аудиторията -“ в „потребители“. и търгов-ските и обществените медии имат една цел (макар и с различен движещ мотив) – да достигнат до максимално голяма аудитория, респективно- до повече потребители. и ако каналите за разпространение към ауди-торията са установени4, то платформите за достигане до потребителите са динамичен терен в процес на усвояване. „онлайн“ и „мобилни ко-муникации“ са само две понятия от върха на айсберга, който предста-влява днес създаването и разпространението на медийно съдържание и информационни услуги. развитието на технологиите и формирането на нови социални явления в компютърно-опосредстваните комуника-ции, и създаването на медийно съдържание вървят паралелно. но това не винаги означава „ръка за ръка“.

3 THELEN, Gil. Convergence – Tampa’s Experience. In: American Society of Newspa-per Editors [online]. 10 July 2000 [cited 27 Sept. 2010]. Available from: http://asne.org/kiosk/editor/00.july/thelen1.htm.

4 трябва да признаем, че дори тук съществува известна условност. въпрос на време е „установените“ канали за разпространение към аудиториите да бъдат преде-финирани. Много неща ще зависят от това кой ще вземе връх в борбата за надмощие между компютъра и интерактивната телевизия като център за развлечение, отмора и информация у дома и … на работното място.

19

При създаване на медийно съдържание все по-голямо значение има взаимодействието между традиционните медии и социалните ме-дии, между „формалното“ (генерирано от медиите) съдържание и „не-формалното“ (генерирано от web 2.0) съдържание5. и двете страни са заинтересовани от това „преливане“ един към друг и – парадоксал-но, като че ли се стремят да се превърнат в своята противоположност. „Mainstream“ медиите мечтаят да имат в мрежата потреблението, ими-джа и влиянието на социалните медии. в същото време всеки блогър или социална медия мечтае за статута и авторитета на „mainstream“-а. Какво представлява тази симбиоза и до къде може да доведе тя, много добре илюстрира „http://www.huffingtonpost.com“. Човек се замисля дали да употреби думата „уебсайт“, като гледа колко много приложения съдър-жа началната страница на този уеб адрес. тези приложения всъщност са предложения за общуване и потребление на съдържанието, което пред-лага една 60-годишна американка от гръцки произход, станала символ на успеха, основан на симбиозата на web 2.0 и традиционните медии6.

технологичното развитие води до предефиниране на аудитории-те и потребителите. една медия трябва бързо да реагира на този процес и главното средство за това е мултимедийният нюзрум.

Предмет на това изследване е навлизането на мултимедийния нюзрум в българските медийни практики и налагането на конкретни

5 в този случай, както и на повечето места по-нататък под web 2.0 се има пред-вид трактовката на тим о’райли. в статията си „What is Web 2.0“, публикувана в ин-тернет на 30 септември 2005г. и актуализирана неколкократно в последствие, о’райли определя Web 2.0 като ядро, около което гравитират различни форми за създаване на съдържание от потребителите. не по-малко интересно е и друго разбиране за Web 2.0. още през 1999 година дарси динучи в статията си „Фрагментирано бъдеще“ (Fragmented Future) предлага друго, първично спрямо о’райли, разбиране на един за-раждащ се процес. „Мрежата, каквато я знаем сега, където се зареждат (уеб-страни-ци – бел. моя) в по същество статични прозорци, е само ембрион на мрежата, която тепърва ще се появи. Първите проблясъци от Web 2.0 започват да се появяват и ние едва започваме да виждаме как този ембрион може би ще се развива. разбирането за мрежата, не като екрани, изпълнени с текст и графики, а като транспортен механизъм, ефирът през който ще се осъществява интерактивността. тя ще се […] появява на ек-рана на вашия компютър, […] на екрана на телевизора ви, […] на контролното табло на колата ви […] на мобилния ви телефон […] конзолите за игри […] може би дори на микровълновата ви печка.“ (DiNucci D. – Fragmented Future, Print Magazine, Vol. 53, No. 4., 32). джефри зелдман смята, че трактовката на динучи много точно пасва на ситуацията в развитието на интернет и мобилните комуникации. виж: зелдМан, джефри. Бъдещето на уеб стандартите. NET (на български), 2010, № 206/31, с. 25.

6 Биографията на ариана Хъфингтън е публикувана на сайта на „Хъфингтън пост“ – http://www.huffingtonpost.com/arianna-huffington.

20

модели на работа, които имат свои специфични характеристики. този процес формира тенденции в създаването на медийно съдържание и неговото разпространение до аудиториите и потребителите през плат-формите на конвенционалните медии (печат, радио и телевизия) и на цифровите медии (интернет и мобилни комуникации).

в България се налага мултимедиен нюзрум от вида на няколко паралелно работещи медии, който на базата на разнородни източни-ци създава съдържание за разпространение чрез различни платформи към аудитории и потребители.

това изследване си поставя за цел да разгледа развитието на моделите на мултимедийния нюзрум и основните тенденции в ре-дакционната практика на българските медии. разпространението на новите медии и позициите, които те заемат в общата структура на медийния пазар; създаването и навлизането на социалните мрежи като съществена част в бита на масовия потребител и възможност той сам да генерира медийно съдържание; изместването в мобилни-те комуникации на основните услуги за потребителите от телефония към всеобхватен пренос на данни, подчертават голямата актуалност на този научен проблем. изследването си поставя следните научни задачи:

– да се опишат и изследват български медии с национален обхват, чиито практики формират характерния днес модел на мулти-медиен нюзрум като организация на работа и управление на съдържанието;

– да се анализира ролята на гражданската журналистика, прино-сът на потребителите в създаването на редакционно медийно съдържание;

– да се систематизират изследваните практики и се сравнят с ня-кои съществуващи модели, формулирани на базата на органи-зацията на работа в чуждестранни медии;

– да се проследят световните тенденции на развитие (в рамките на еС и в по-глобален мащаб) на новите медии и да се определи мястото на българската практика при въвеждане на мултиме-диен нюзрум;

– да се структурират някои сумарни модели на наложените прак-тики на мултимедиен нюзрум в България – от гледна точка на перспективите на развитие, определени от икономическата си-туация, медийния пазар и технологичното развитие на страна-та като държава от еС.

21

обект на изследването са 17 медии с национален обхват и техните механизми за създаване на профилирано съдържание и създаване на организационни модели на работа в редакциите. обект на анализ са и 7 онлайн медии и техните практики в създаването на профилирано съдържание, в отговор на индивидуалното търсене на потребителите.

в научното изследване е приложен интердисциплинарен под-ход, като са използвани следните изследователски методи: анализ на структурата на редакциите през публикуваното медийно съдържание; дълбочинни интервюта с представители на наблюдаваните медии за по-пълно изясняване на структурата на редакцията и методите на уп-равление на съдържанието; описателен анализ на технологичното раз-витие в края на 20-ти и началото на 21 век и създаване на технологични възможности за въвеждането на мултимедиен нюзрум; научен анализ на проблема в медийните изследвания и практиките, отнасящи се до въвеждането на мултимедиен нюзрум; научен анализ на медийни пуб-ликации; авторски наблюдения върху медийните практики в България за периода 2010 – 2011 година.

за постигане на тези научни цели е проведено емпирично изслед-ване. за негова основа служи полеви документ, който съдържа някои основни моменти от тази научна област и отделни ключови въпроси. във фокуса на това изследване е създаването на профилирано медий-но съдържание в отговор на целенасоченото индивидуално търсене на потребителите през различни платформи за разпространение. затова изследването е съсредоточено върху събирането на данни за входовете на информация, организацията на работа при създаване на медийно съдържание от постъпващата информация и последващото разпрос-транение на това съдържание през различни платформи.

Ключови думи в научното изследване са: „мултимедиен нюзрум“, „дигитална статия“, „интегриран мултимедиен нюзрум“, „конверген-ция“, „кросмедиен нюзрум“, „медийно съдържание“, „нови медии“, „но-сеща медия (baseload media)“, „нюзрум от няколко медии“.

в първа глава се разглежда развитието на технологиите и като следствие – новите възможности за създаване на медийно съдържание. Медиите са разгледани в контекста на социалните промени, обособени от нарастващата роля на компютърно опосредстваните комуникации и динамиката на икономиката и живота като цяло.

дефинираните в резултат на изследването характеристики на мо-делите мултимедиен нюзрум, които се използват в България, са изло-жени във втора глава „Модели на мултимедийния нюзрум в България

22

(основни характеристики и организация на работата)“. изследвана е ролята на носещата медия в определяне на най-разпространените форми на медийно съдържание и нейното влияние върху неговия за-вършен вид. налага се изводът, че повечето медии използват практи-ката на нюзрума от няколко медии където степента на интеграция е относително ниска. в същото време се забелязва тенденция към зас-тъпване на кросмедийни практики и създаване на по-краткотрайни или по-дълготрайни медийни алианси с цел заимстване на медийно съдържание, което не е присъщ продукт на определена медия.

анализът в трета глава е развит в две посоки. Първата посока е структурирането на медийното съдържание в контекста на взаимо-действието между платформите. другата посока е взаимодействието с аудиториите и потребителите като съ-участници в процеса на съз-даване на медийно съдържание. налага се изводът, че в българските медии засега преобладава стремеж за „разделяне на мултимедията“ по форми и придържане към присъщото за носещата медия съдържание за разпространение. те често използват международни платформи на социални мрежи за взаимодействие с аудиториите и потребителите и рядко създават свои разработки в тази насока.

в четвърта глава са структурирани два модела на мултимедий-ния нюзрум в България. Първият е събирателен, изграден на основата на съществуващите практики. вторият модел стъпва на първия, но го разширява с прогнозни характеристики и функционалности, които ще намерят място в резултат на развитието на технологиите, динамиката на обществото, и създаващата се специфика на компютърно опосред-стваната комуникация в България.

По същество тези модели са отворени системи, които взаимо-действат с фактори от различно естество – от чисто медийни до па-зарни и социално-икономически. Мултимедийният нюзрум е в центъ-ра на процеса по създаване на медийно съдържание, управлението на неговото потребление през различни платформи и неговата промяна в резултат от това потребление. новите медии правят аудиториите и потребителите все по-активни участници, но и поставят въпроса – до какво води това сътрудничество и къде са неговите граници.

това изследване нямаше да бъде възможно без съдействието и сътрудничеството на ана Христова, ана-Мария тонкова, деспина Ко-лева, димитър Кадийски, евгения друмева, зелма алмалех, златко Же-лев, Катя лещанска, людмил Кържилов, николина димитрова, никола Костадинов, Станимир въгленов и ясен гуев. всички те споделиха цен-

23

ни виждания от своя професионален опит и за работата на медиите, които представляват, за което искренно им благодаря.

Преди всичко, искам да благодаря на доц. д-р теодора Петрова, в качеството ѝ на мой научен ръководител и декан на Факултета по жур-налистика и масова комуникация на Су „Св. Климент охридски“, коя-то наблюдаваше и напътстваше цялостната ми работа и пряко ми по-магаше да „удържа фокуса“ върху най-важните аспекти на тази сложна тематика.

Благодарение на проф. д-р Маргарита Пешева публикуването на това научно изследване стана възможно. Като научен ръководител на изследователския проект „електронната медийна среда в условията на преход и цифровизация 1999-2012 г.“, реализиран по линия на Фонд „научни изследвания“ към МоМн, тя предложи то да бъде публику-вано (на хартия и онлайн) в рамките на проекта, за да бъде публично и достъпно за всички читатели.

заедно с проф.дфн Милко Петров, като научни редактори, те ми бяха особено полезни за прецизиране на редица постановки и изводи, за по-голяма яснота и точност в представянето на една проблематика, изпълнена с иновации и предизвикателства, за постигане на необходи-мите научни стандарти.

Благодаря на проф. д-р румен николов и доц. д-р лилия райче-ва за техните рецензии и съвети за подобряване на изследването като цяло. Признателен съм на доц. д-р райна николова за нейното стано-вище по работата и за бележките по отношение на правните аспекти на медийната регулация, както и на доц. д-р елисавета гурова за нейните бележки по системния анализ в текста.

Специално благодаря на ръководството на Фонд „научни изслед-вания“ за неговата подкрепа на този изследователски проект, който ми даде шанс да представя своя научен анализ – в погледа и оценката на медийната общност и обществото като цяло.

Благодаря и на гриша атанасов за неговата работа като редактор, както и на гл.ас. д-р Мария Попова за графичния дизайн на корицата на това изследване, който отговаря на неговите цели и задачи.

Благодаря и на издателство „Фабер“ за извършената творческа работа по финализиране на научното изследване като книга.

София, септември 2012 г. Валери Маринов

25

Първа главаМЕДИЙНО СЪДЪРжАНИЕ И

РАЗВИТИЕ НА ТЕХНОЛОГИИТЕ

в тази глава се разглежда взаимодействието между развитието на технологиите и създаването на медийно съдържание. важно е да се анализира по какъв начин развитието на технологиите оказва влияние върху създаването на медийно съдържание. и доколко технологиите могат да променят самото медийно съдържание. С известни опасения за технологичен детерминизъм, трябва да се отбележи, че и тук раз-витието на технологиите изпреварва осмислянето на възможностите, които те предоставят1. затова и ситуацията (особено в медиите, кои-то нямат държавно или публично финансиране, а разчитат основно на медийния пазар) е близка до онзи подход в маркетинга, когато първо се създава ниша за продукта, а след това потребителят се „довежда“ до тази ниша. един пример от 2010 година: френският глобален теле-визионен канал France 24 за първи път подготвя репортаж специално за таблета на Apple – iPad, само 4 месеца след излизането на пазара на технологичния продукт2. в началото на 2011 година се появяват съоб-щения в медиите за първия iPAD вестник. Бта публикува съобщение за такъв проект на News Corp в емисиите си за платен абонамент на 13 януари 2011 година. Почти по същото време телевизионната служ-ба на ройтерс разпространява популярен материал за първия филм, заснет с iPhone. Материалът „iPhone Becomes a New Cinematic Tool in South Korea“ e разпространен на 13 януари 2011 година. в него южно-

1 Mарк дюз се позовава на Стивън рос и дон Мидълберг и де факто констати-ра, че са били необходими 6 години от създаването на World Wide Web до момента, когато вестниците първи разбират за какво става дума и започват да се ориентират все повече към онлайн дейност. През 1997 година 20% от онлайн вестниците вече създават собствено съдържание, предназначено специално за медията. Предната го-дина този процент е бил 7. виж: DEUZE Mark. Journalism and the Web. International Communication Gazette, 1999, 61, №5, London, Sage Publications, p. 374.

2 iPAD се появява на пазара през април 2010 година, France 24 пуска поредица от репортажи за Конго през август същата година.

26

корейският режисьор Парк Чан-уук разказва за създаването на филма и мотива да се заеме с това начинание. С известно чувство за хумор Парк Чан-уук, носител на Grand Prix от кинофестивала в Кан през 2004 година, отбелязва, че трябва да мисли и за времето когато ще трябва да снима нискобюджетни филми. този проект е на стойност 135 000 долара (150 милиона рК вона.) Крайният резултат от проекта е късо-метражната лента „нощен риболов“ („Night Fishing“, 32 мин). Между другото, авторът на филма отбелязва, че по време на снимачния период някои хора от екипа също снимали по своя инициатива с мобилните си телефони. Самият режисьор е бил приятно изненадан от възмож-ностите на „снимачната техника“ (говорим за мобилни телефони) и от някои неочаквано добри и неподозирани резултати от снимките.

дори църквата не устоява и прегръща новите комуникацион-ни средства. в обръщението си за новите форми на общуване (World Communication Address) от 24 януари 2011 година папа Бенедикт ХVI призовава християните да „прегърнат цифровите комуникации“ и да присъстват по-активно онлайн. Скоро след това е пуснато в обръще-ние приложение за iPhone, което да помага на вярващите при изповед. Цената на приложението е 1.99 долара. Светият отец насърчава вярва-щите да споделят през социалните мрежи „важна информация“, като в същото време използват интернет с чувство за отговорност3. Без да говорим въобще колко лесно се налага SMS по мобилния телефон като форма на светкавични headline новини. това се практикува поне от де-вет години4. от друга страна, макар и в по-малка степен, съдържанието също служи като двигател за развитието на технологиите.

вследствие на симбиозата между медиите и интернет редица ос-новни понятия обогатяват съдържанието си или придобиват ново съ-държание. Появяват се и нови понятия. затова е необходимо най-на-пред да бъде изяснен понятийният и терминологичен апарат, който се използва в това научно изследване.

3 Catholic church gives blessing to iPhone app. In: News.Technology [online]. BBC.co.uk, 2011 [cited 9 February 2011]. Available from: http://www.bbc.co.uk/news/technology-12391129?print=true. в същата статия се припомня, че ватиканът още през 2007 годи-на е стартирал свой собствен канал в You Tube, а две години по-късно създава и свое приложение във Facebook.

4 Специално в България, например, онлайн агенцията БгнеС започва да пред-лага новини по SMS още през 2002 година.

27

1.1. Основни понятиятук ще бъде представен понятийният апарат от областта на прак-

тическата журналистика, медиазнанието, ниКт и правото, които са основополагащи за теорията в тази област.

Аудиовизуална медийна услугадирективата за аудиовизуалните медийни услуги на еС определя,

че аудиовизуална услуга е „…услуга, така както е определена в членове 56 и 57 от договора за функционирането на европейския съюз, която е в рамките на редакционната отговорност на доставчик на медийни услуги и чиято основна цел е осигуряването на предавания за инфор-миране, забавление или образоване на широката общественост чрез електронни комуникационни мрежи“5. аудиовизуалните услуги об-хващат „единствено аудиовизуални медийни услуги, независимо дали са телевизионно излъчване или по заявка, които представляват сред-ства за масово осведомяване, т.е. които са предназначени за значителна част от обществеността и биха могли да имат силно въздействие върху нея. нейният обхват трябва да се ограничи до определените в догово-ра за функционирането на европейския съюз услуги и, следователно, включва всяка форма на стопанска дейност, включително тези на пуб-личните предприятия, но не обхваща дейности, които по принцип са от нестопански характер и не са конкурентни на телевизионното из-лъчване. например, частни интернет страници и услуги, състоящи се в осигуряването или разпространението на аудиовизуално съдържание, произведено от частни ползватели с цел неговото споделяне и обмен в рамките на общности по интереси.“6 директивата определя, че аудио-визуалните медийни услуги са повече такива в областта на културата, отколкото икономически.

в българското законодателство законът за радиото и телевизията определя аудиовизуалните услуги в чл. 2 (2) „аудиовизуална медийна услуга/радиоуслуга е:

1. услуга, така както е определена в чл. 56 и 57 от договора за функционирането на европейския съюз (ов, С 115/47 от 9 май 2008 година), която е в рамките на редакционната отговорност на доставчик на медийни услуги, чиято основна цел е предоставянето на аудиови-

5 директива за аудиовизуалните услуги на еС. официален вестник на европей-ския съюз L/95, 1.

6 Пак там.

28

зуални предавания/радиопредавания за информиране, забавление или образоване на широката общественост чрез електронни съобщителни мрежи по смисъла на закона за електронните съобщения; 2. аудиови-зуално търговско съобщение/търговско съобщение в радиоуслуга по т. 1.“7 райна николова разглежда аудиовизуалните медийни услуги в България въз основа на техния обхват, начин на употреба и от гледна точка на съдържанието8. тя споделя разделението на медийните услуги на линейни и нелинейни в зависимост от начина на потребление. Кла-сификацията на нелинейния вид, макар и в основата си да има предвид кабелната телевизия, в общи линии е вярна и за потреблението онлайн.

Дигитална статиягрета дерменджиева разглежда дигиталната статия като процес на

създаване на медийно съдържание онлайн. неговите ключови характе-ристики са хипертекстуалност, интерактивност и мултимедийност. Към статиите в онлайн изданията се добавят и контекстуални елементи. тя възприема основните елементи в (писането на) дигиталната статия, де-финирани от нора Пол и Кристина Фибих – медии/средства, движение, отношения, контекст и комуникации9. грета дерменджиева се спира на „информацията с добавена стойност“ (на основата на разбирането на еван Шуорц), която „… би трябвало да удовлетвори информационните потребности на уеб читателя без да го обременява с ирелевантна или неинтересна такива за него“10. в настоящето изследване дигиталната статия се разглежда като медийно съдържание, което съчетава две и по-вече медии и е поставено в контекст, формиран от друго редакционно медийно съдържание и от принос на потребителите в резултат на въз-можностите за интерактивност, предоставени от съответната медия.

Информациярайна николова посочва, че когато става дума за медии, от-

съства определението на информацията като понятие в правната уредба на България. тя приема трактовката за „информация“ на

7 закон за радиото и телевизията – обн., дв, бр. 138 от 24.11.1998 и последващи измемения, последно изменение от 12 февруари 2010 г.

8 ниКолова, райна. Медийно аудио и аудиовизуално право. София: Фенея, 2010, с. 76-78.

9 дерМендЖиева, грета. дигиталните медии. Год. СУ. ФЖМК, 12, 2005, с. 107-112.

10 Пак там.

29

Съвета на европа: „определение на тази категория, използвана в медийната доктрина, се съдържа в приложението към Препоръка (2000) 7 на Комитета на министрите на Съвета на европа за правото на журналистите да не разкриват източниците си на информация: „всяко излагане на факт, мнение или идея под формата на текст, звук и/или изображение“. информацията, използвана от медиите, може да бъде разглеждана с оглед на своето обществено предназна-чение и смисъл в две разновидности – редакционно съдържание и търговско слово“11.

Конвергенция в свой документ от втората половина 90-те години – „зелената

книга за конвергенцията в секторите на телекомуникациите, медиите и информационните технологии и последиците за регулацията“, евро-пейският съюз приема, че терминът „конвергенция“ няма съвсем точ-на дефиниция, но „най-общо се изразява като:

– способността на различни мрежови платформи да пренасят сходни видове услуги или

– събирането заедно на потребителски устройства като телефо-на, телевизора и персоналния компютър“12.

двата елемента на доставката са мрежовата платформа и „потре-бителската среда“. Конвергенцията е на три нива – технологии и мре-жови платформи, алианси и сливания в индустрията, както и пазарите и услугите. на тази основа се формират политиките и регулаторният процес в еС. „зелената книга за конвергенцията“ подчертава възмож-ностите, които се разкриват чрез технологиите в конвенционалните и в новите медии.

Хенри дженкинс от Масачузетския технологичен институт до-пуска, че в „обозримото бъдеще конвергенцията ще бъде по-скоро един вид сбирщина … отколкото изцяло интегрирана система“13. По-

11 ниКолова, райна. Правна същност и регулация на медийната дейност. In: Департамент „Масови комуникации“, годишник 2009 [online]. nbu.bg, 2010. [cited 27 October 2010]. годишник 2009. Available from: http://ebox.nbu.bg/mas_com10/view_lesson.php?id=73.

12 Green Paper on the Convergence of the Telecommunications, Media and Informa-tion Technology Sectors and the implications for regulation – European Commission, Brus-sels, 3 December 1997, p.1

13 JENKINS, Henry. The cultural logic of media convergence. In: INTERNATIONAL journal of CULTURAL studies [online]. www.Sagepublications.com [cited 20 May 2011]. Available from: http://educ.ubc.ca/faculty/bryson/565/jenkinsconvergence.pdf.

30

добно на Кастелс, който разглежда промяната в собствеността на ме-диите през 80-те години като отговор на процеса на диференциране на аудиториите, така и дженкинс предполага, че технологичната кон-вергенция ще доведе до промяна в моделите на собственост в медиите. той, обаче, разглежда конвергенцията не само като имаща място един-ствено на технологично ниво. „Конвергенцията променя отношени-ята между съществуващите технологии, индустрии, пазари, жанрове и аудитории. Конвергенцията като концепция се отнася до процес, а не до крайна точка. Благодарение на разпространението на каналите и портативността на новите компютърни и телекомуникационни техно-логии ние навлизаме в ера, където медиите ще бъдат навсякъде и ние ще използваме всички видове медии за да се свързваме помежду си.“14 Според дженкинс конвергенцията има последствия в различни посо-ки. тя налага да се преосмисли (част от) методологията за измерване на аудиторията; създава необходимост от регулиране на медийното съдържание; променя (осъществява „редизайн“) на дигиталната ико-номика; води до ограничения в собствеността на медиите и дори – до преосмисляне на естетиката в медиите. в още по-глобален аспект той смята, че конвергенцията предефинира интелектуалната собственост, преначертава глобализацията, предоговаря наново отношенията меж-ду „производители“ и „потребители“ и ангажира наново гражданите15.

в „зелената книга за конвергенцията“ на еС се приема, че този процес оказва влияние върху развитието на услугите и формира нови начини на правене на бизнес и общуване в обществото. дейвид домин-го разглежда четири аспекта на конвергенцията – интегрирано произ-водство, професионалисти с умения в различни области, разпростра-нение на основата на многоплатформени технологии и активна ауди-тория16.

Според Марк дюз „конвергенцията най-общо се разглежда в тер-мини като (нарастващо) коопериране и сътрудничество между по-рано разделени редакции и други части на модерната медийна компания“17. дюз използва разработките за „континуум на конвергенцията“, кой-

14 Пак там, с. 35.15 ак там, с. 38-39.16 DOMINGO, David. Four Dimensions of Journalistic Convergence: A preliminary

approach to current media trends at Spain. In: online journalism [online]. utexas.edu, 2011. [cited 18 July 2011]. Available from: online.journalism.utexas.edu /2007/papers/Domingo.pdf.

17 DEUZE, Mark. What is Multimedia Journalism? Journalism Studies, Vol. 5, № 2, 2004, pp. 139-152.

31

то континуум“ допуска, че рано или късно всички медия организации се придвижват към етап където се постига интеграцията на различни части от новинарския процес (включително аудио, видео, текст, изо-бражения, графики, но също така маркетинг, крос-промоции, продаж-би, разпределение и взаимодействие (интерактивност) с публиките)“18.

Медийно съдържание PBS подхожда практично към понятието „медийно съдържание“.

известната американска телевизионна компания в сайта си дава тако-ва определение за медийно съдържание: съобщения, произведени от малцинството за мнозинството и предавани пред големи аудитории едновременно.19 това, което липсва, е връзката между „продукта“ (ме-дийното съдържание) и „създателя на продукта“ (редакцията), при която медията застава зад създаденото от нея медийно съдържание.

„Медийно съдържание“, като понятие, в последно време се раз-работва по-активно в контекста на социалните мрежи. Понятието се обяснява като част от медийното продуцентство и издателската дей-ност. Съдържанието се възприема като информация и преживявания, които може да имат стойност за краен потребител/аудитория в спе-цифичен контекст. Каналите за разпространение могат да бъдат по всяка отделна медия, като интернет, телевизия и аудио CD, както и събития на живо, като конференция или представления на сцена. тук се съдържат два важни момента. единият е свързан с допускането, че медийното съдържание може да бъде „преживяване“20. другият е, че създавайки медийно съдържание, авторът може и да не носи пълна отговорност за неговото значение и стойност, тъй като този вид съ-държание се получава в определен контекст. възможно е потребите-лят да извлече свое значение от дадено съдържание, като го постави в друг контекст.

Сайтът www.mashable.com определя тенденциите през 2010 годи-на в създаването на медийно съдържание, където широко са застъпени социалните мрежи по следния начин:

18 Пак там. 19 Media Literacy Glossary. In: For Teachers [online]. pbs.org, 2010. [cited 27 October

2010]. Available from: http://www.pbs.org/weta/myjourneyhome/teachers/glossary.html#M.20 Като термин, „преживяване“ се използва все по-често, когато става дума за

разработка и потребление на медийни продукти в новите медии. тук и по-нататък ще се има предвид този смисъл, а не чак толкова „преживяване“, като съприкосновение с изкуството, макар и реализирано чрез мултимедия.

32

– „истории на живо“ (Living stories), стрийм на новини в реално време (real time news-streams);

– сливане на блога и публикацията в списанието в blogozine21; – разпространение на новини през социалните мрежи (distributed

social news); – широко навлизане на новините през мобилни комуникации; – услуги, свързани с местоположението; – социална телевизия онлайн; – „маркетолози в ролята на продуценти“ (интересна концепция,

която изключва журналиста от процеса на създаване на медий-но съдържание) и

– игри с новини в социалните мрежи (social news gaming). При цялата си колоритност и ориентация към социалните медии

и web 2.0, Mashable предлага оригинални идеи за новинарско творчест-во и разширява границите за създаване на медийно съдържание в кон-текста на социалните уебсайтове/приложения/медии.

Хенри дженкинс използва виждането на Пиер леви за колектив-ния интелект (collective intelligence) където „никой не знае всичко, всеки знае по нещо, а цялото знание пребивава в човечеството“22 за да фор-мулира по свой начин взаимоотношенията между големите медии и приноса на потребителите в създаването на медийно съдържание. „в крайна сметка, нашето медийно бъдеще може би зависи от нещо като нелеко примирие, сключено между търговските медии и колективния интелект“, пише той. „Представете си свят, където има два вида медия сили: едната идва през концентрацията на медии, където всяко пос-лание получава авторитет просто защото е излъчено по телевизионна мрежа; другата произтича от колективния интелект, където посланието получава видимост само ако хлабава мрежа от разнообразни публики го приеме за релевантно“23. Казано по-просто, големите медии мечтаят да бъдат признати от „хлабавите мрежи от различни публики“, докато

21 в случая става дума за непреводима игра на думи – сборна дума от blog+magazine (списание)= “блогозийн“. виж: DONNELLY Paddy. The Death Of the Boring Blog Post. In: Smashingmagazine [online]. smashingmagazine.com, 2009. [cited 25 October 2010]. Available from: – http://www.smashingmagazine.com/the-death-of-the-blog-post/.

22 Цит. по JENKINS, Henry. The cultural logic of media convergence. In: Interna-tional Journal of Cultural Studies [online]. www.Sagepublications.com, 2011. [cited 20 May 2011]. Available from: http://educ.ubc.ca/faculty/bryson/565/jenkinsconvergence.pdf.

23 JENKINS, Henry. The cultural logic of media convergence. In: International Jour-nal of Cultural Studies [online]. www.Sagepublications.com [cited 20 May 2011]. Available from: http://educ.ubc.ca/faculty/ bryson/565/jenkinsconvergence.pdf.

33

неформалните създатели на съдържание копнеят да се сдобият с авто-ритета на големите медии.

в чисто технологичен план това, което може да се очаква, е прехо-дът към ползването на медийно съдържане през „облака“. ако това се случи, то ще е пресечната точка на cloud computing с преориентацията на големите производители и доставчици на съдържание към потре-бителите, за сметка на намаляване на търговския интерес към тради-ционните аудитории (в кинотеатъра и др.)24 не на последно място в създаването на медийно съдържание съществено място заемат въпро-сите, свързани с авторските права и тяхното регулиране между достав-чиците и преносителите на съдържание25.

Мобилни комуникацииедин от популярните ресурси в интернет www.answers.com раз-

глежда мобилните комуникации като комуникационна мрежа, която не зависи от физическа връзка между двете комуникиращи точки и е достатъчно гъвкава за да работи дори когато точките, между които се осъществява комуникацията, са в движение26. европейският съюз още през 1994 година започва да обсъжда развитието на мобилните комуникации и изготвя зелена книга за мобилните комуникации27. в последствие дискусията се оформя в още два документа на еК за уни-версалните мобилни комуникации (Universal Mobile Communications)28.

24 Постинг, от който става ясно, че Стив джобс признава, че епъл работят вър-ху „синхронизирането на медийно съдържание с cloud computing“. виж: SLIVKA, Eric. Steve Jobs on Syncing Media Content to the Cloud: ‘We’re Working on It’. In: mac blog [online]. Macrumours.com, 2010. [cited 25 October 2011]. Available from: http://www.macrumors.com/2010/06/01/steve-jobs-on-syncing-media-content-to-the-cloud-were-working-on-it/.

25 Green Paper on the Convergence of the Telecommunications, Media and Informa-tion Technology Sectors and the implications for regulation – European Commission, Brus-sels, 3 December 1997, p. 25.

26 „Mobile Communication: A communication network (either public or private) which doesn’t depend on any physical connection between two communication entities and have flexibility to be mobile during communication.“ виж: The current GSM and CDMA technologies offers Mobile Communication. In: mobile phones [online]. Answers.com, 2010. [cited 2 August 2010]. Available from: http://wiki.answers.com/Q/Definition_of_mobile_communication.

27 EUROPEAN COMMISSION. Overview of the Green Paper on Mobile and Person-al Communications and Extract of the positions proposed. Luxembourg: Office for Official Publications of the European Communities, 1994. Also in: aei.pitt.edu, 2011. [cited 23 May 2011]. Available from: http://aei.pitt.edu/ 1167/1/overview_mobile_and_personal_gp.pdf.

28 EUROPEAN COMMISSION. Green Paper on the Convergence of the Telecommu-nications, Media and Information Technology Sectors and the implications for regulation. 3 December 1997. Brussels, European Commission, p. 6.

34

Мултимедиен нюзрум в речника „думите на медийния преход“ д-р Мария Попова раз-

глежда мултимедийния нюзрум като „организационна интеграция на редакторските екипи на печатните и цифровите медии, които са соб-ственост на една медийна компания или принадлежат към една ме-дийна марка“29. тя се опира на класификацията, която дава и дитмар Шантин, за наличието на четири основни типа мултимедиен нюзрум, в зависимост от типа взаимодействие между медиите при създаване на съдържание, информационния ресурс и потребителската аудитория. това са:

• кросмедийнаредакция(единносъдържаниеповсичкимедии);• медийноинтегриранаредакция(обединяватсеновинитеотпе-

чатните и цифровите медии);• мултимедийнаредакция(различниекипизаонлайнизданието

и конвенционалната медия. всеки журналист сам си готви ма-териалите)

Четвъртият тип, който е разгледан от дитмар Шантин, е нюзру-мът, който е ориентиран към социалните мрежи и който създава съ-държание на тяхна основа. в този случай има известни условности около източниците на информация и процедирането с тях30. но това направление все по-повече се разглежда напоследък като „алтернатив-на журналистика“.

Мултимедияднес под „мултимедия“ в журналистиката и медийните анализи

се има предвид съчетанието от текст, графика, аудио, видео и анима-ция. тръгва се от текста, но с развитието на технологиите все повече се прилагат разнообразни форми.

„Мултимедията (Multimedia) е медия или медийно съдържание, което обединява различни медийни форми, като графика, звук, анима-ция, видео, за да създаде пълноценно и богато съдържание“31. Кратката

29 ПеШева, Маргарита и др. думите на медийния преход. велико търново: Фа-бер, 2010, с. 138.

30 Dr. SCHANTIN Dietmar. Organisational types of newsrooms in a media conver-gent environment. In: weblog for media [online]. wordpress.com, 2008. [cited 27 February 2010]. Available from: http://schantin.wordpress.com/2008/06/25/.

31 ПеШева, Маргарита и др. думите на медийния преход. велико търново: Фа-бер, 2010, c. 145.

35

„енциклопедия Британика“ определя мултимедия като „осъществена чрез компютър електронна система, която позволява на потребителя да контролира, комбинира и манипулира различни видове медия, като текст, аудио, видео, компютърна графика и анимация. най-популяр-ната мултимедия се състои от персонален компютър със звукова кар-та, модем, цифрови високоговорители и CD-rom (записващо устрой-ство). интерактивните мултимедийни системи в процес на търговска разработка включват услуги за кабелна телевизия с компютърен ин-терфейс, което позволява на зрителя да взаимодейства с телевизионни програми; високоскоростни аудиовизуални комуникационни систе-ми, включително конзоли за видеоигри, които се базират на цифрова информация от фиброоптични линии или цифровизирано безжично предаване/излъчване; и системи за виртуална реалност, които създават изкуствена сензорна среда в малък мащаб“32.

Шестото издание на Columbia Electronic Encyclopedia (от 2010година) дава следното по-пълно и по-точно функционално определение: „Мулти-медия, при персоналните компютри, софтуер и приложения, които съче-тават текст, висококачествен звук, дву и триизмерна графика, анимация, фотоизображения и видео. за да работи с мултимедия, персоналният компютър трябва да има мощен микропроцесор, голяма памет и възмож-ност за съхраняване (на данни – бел. авт.) и видеоакселератор, външни високоговорители или слушалка и звукова карта (или звукова платка) за подобрено възпроизвеждане на звука, и CD-ROM или DVD-ROM пери-ферно устройство както и специален софтуер за използване на много от тези устройства. един мултимедиен компютър може също да използва и други устройства, например, микрофон или клавишни инструменти през аудио вход, цифрова камера или сканиращо устройство през графичен вход и видеокасетофон или камкордер през видео вход или изход. Мул-тимедийният софтуер се използва за публикуване в електронен вид и за видеоигри, а също и в програми за обучение на служители.

терминът „мултимедия“ се използва също за описание на систе-ми за домашно развлечение и други електронни продукти и услуги, в частност тези, които са интерактивни и съчетават текст, звук, видео и др. употребата включва симулации на виртуална реалност, интерак-тивна телевизия, търговска реклама и хипертекст приложения“33.

32 Multimedia article. In: American Heritage Dictionary [online]. Answers.com, 2010. [cited 20 October 2010]. Available from: http://www.answers.com/topic/multimedia.

33 Columbia Electronic Encyclopedia. In: encyclopedias, dictionaries, thesaures [on-line]. Encyclopedia.com, 2010. [cited 16 July 2010]. Available from: http://www.encyclope-dia.com/search results.aspx?q=multimedia.

36

Според росен Петков, под мултимедия разбираме „софтуерен продукт, база данни или система (софтуер+хардуер), която обединява три или повече от посочените елементи – графичен интерфейс и нави-гация; интерактивност; звук, музика или говор; дигитално видео“.34

роджър Фидлър свежда мултимедията до „смесена медия“. така „обикновено се определя всяка медия, в която са интегрирани две или повече форми на комуникация“35.

Според Марк дюз, мултимедията в журналистиката може да бъде определена или като съчетание на медии или като съчетание на кана-ли:“…първо, като представяне на новинарски материал в уебсайт като се използват два или повече медийни формата, такива като (но не и ограничавайки се в тях) говоримо или писмено слово, музика, движе-щи се или статични изображения, графични анимации, включително интерактивни и хипертекстови елементи (онлайн журналистика; виж дюз, 2003а); второ, като интегрирано (но не задължително едновремен-но) представяне на новинарски материал чрез различни медии, такива като (но не и ограничено до) уебсайт, нюзгрупа в Usenet, електронна поща, SMS, MMS, радио, телевизия, телетекст, печатни вестници и спи-сания (тоест, хоризонтална интеграция на медии)36.

исторически понятието възниква в средата на 60-те години. Боб голдщайн го използва, за да представи своя спектакъл „Светлинни ефекти в л’орсен“, Саутхамптън, лонг айлънд през юли 1966 година. в августовския брой на списание „върайъти“ същата година ричард ал-барино заимства новото понятие в публикацията си за въпросното шоу.

Като термин „мултимедия“ има различни значения в различни области. Почти навсякъде присъства набор от няколко елемента – текст, звук, картина. за целите на този анализ ще възприемем смисъла на мултимедия като съчетание на текст, аудио, видео, графики и инте-рактивни елементи, в резултат на което се създава медийно съдържа-ние. в продължение на всичките си 7 издания (за 14 години – от 1993 година до 2007 година) на книгата си „Multimedia: Making it work“ тей воон се придържа към разбирането, че мултимедията е комбинация от

34 ПетКов, росен. тенденции и проблеми при развитието на мултимедийните технологии в България. в:Българско медиазнание. Сб. статии. София: Балканмедия, 1996, с.354.

35 Фидлър, роджър. Медиаморфоза. София: Кралица Маб, 2005, с. 39. 36 DEUZE, Mark. What is Multimedia Journalism? In: Journalism Studies, Volume

5, Number 2, 2004, pp.139-152 [online]. Academia.edu, 2004. [cited 19 September 2011]. Available from: http://indiana.academia.edu/MarkDeuze/Papers/725187/What_is_Multi-media_Journalism.

37

текст, графично изкуство, звук, анимация и видео, които се създават и възпроизвеждат чрез компютър. воон прави и две допълнителни раз-граничения. Когато потребителят може да контролира възпроизвеж-дането на отделните компоненти, имаме „интерактивна мултимедия“. Когато е налице изградена структура от взаимно свързани елементи, през която потребителят може да се движи и сам да избира как да съче-тава тези елементи, тогава говорим за „хипермедия“37.

Хипермедия Хипермедията, като съчетание на хипертекст и мултимедия, се

отличава от другите медии по структурата на начина на предаване на информация. тази структура е нелинейна, непоследователна, хаотич-на и ентропийна38. Формираната по този начин хипермедийна среда е съчетание на хипертекст с мултимедиен комплекс39. информацията, обработена в този комплекс, предполага, че се използват различните медии за предаването на определено съдържание. Целта е да се намери най-атрактивната медийна форма за предаване на определено съдър-жание по конкретен канал. разговорът не е толкова в посока в каква степен съдържанието определя формата, а е по-скоро как да бъдат съчетани различни форми за представяне и потребление на конкрет-но съдържание през комплекс от свързани помежду си канали. Част от този процес е и преценката на адекватността на съответния канал за постигане на целите на комуникацията и ясното предаване на съ-държанието. това има значение при структуриране на хипермедий-ната среда, в която дадено медийно съдържание ще бъде предложено на потребителя, както и за определянето в каква степен потребителят ще може да променя въпросното съдържание като използва различни форми за интерактивно взаимодействие.

Носеща медияПрактиката, наложена от начина, по който традиционните медии

подхождат към онлайн пространството – отначало като територия за на-

37 VAUGHAN, Tay. Multimedia: Making it work. USA: McGraw-Hill, 1993-2007. 38 роджър Фидлър вижда хипермедията като по-усъвършенствана версия на хи-

пертекста. „… хипермедия, добавя четвърто измерение – време – като включва връзки към аудио и видео елементи … Хипертекстът и хипермедията представляват първите значими промени в документната област, предизвикани от въздействието на цифро-вия език“. виж: Фидлър, роджър. Медиаморфоза. София: Кралица Маб, 2005, с. 60.

39 доста често, обаче, се приема, че хипермедията може да бъде мултимедийно приложение.

38

влизане, после като канал за разпространение първо на печатно съдър-жание, а след това и на съдържание от електронните медии, налага модела на „носещата медия“(baseload media). носеща медия е медията, от чиито позиции се влиза в производството на съдържание за разпространение по различните платформи. в огромното мнозинство от случаите носе-щата медия е конвенционална медия – печатно издание или електронна медия (телевизия или радио). тя генерира основният масив от медийно съдържание, върху него се надгражда развитие и последващ контекст. обособяването на носеща медия произтича от подхода към интернет като към платформа за популяризирането на съдържанието на дадена медия, обикновено печатна, със средствата на новите медии. електронни-те медии заради ограниченията на платформата в началото подхождат с по-скоро „популяризаторски намерения“. за разлика от печатните медии, които гледат на мрежата като на канал, през който да компенсират спада в търсенето на техния продукт, електронните медии не виждат повод за притеснение от конкурент, а използват нова платформа за предоставяне своя медиен продукт в нова форма на нови аудитории. Появата на носе-щата медия има и икономически причини – така се уплътняват производ-ствените разходи за създаване на медийно съдържание и се разработва още един потенциален канал за приходи в лицето на рекламния пазар в интернет. икономическият модел се променя, в зависимост от степента на интегрираност на отделните медии в рамките на мултимедийния нюзрум. По-голямата интегрираност се смята, че води до по-голяма ефективност в икономиката на мултимедийния нюзрум, по-голяма балансираност меж-ду платформите, а тя води до намаляване на тежестта на носещата медия в крайния продукт. технологичното развитие, в частност навлизането на широколентовия достъп и LTE в мобилните комуникации, създава усло-вия за генериране на медийно съдържание, за по-широко използване на аудиовизията като част от визуализацията. непосредственият резултат е, че съдържанието, генерирано от телевизии като „носещи медии“, гони по тежест текстовото съдържание онлайн. не на последно място, тежестта на носещата медия се съизмерва и с активността на потребителите и ау-диторията при развитието на медийното съдържание (създадено от но-сещата медия) в процеса на потреблението и изграждането на контекст около същото това съдържание.

Новини Преди 19 години по време на специализация в ввС зададох този

въпрос на един от „старшите журналисти“ – какво е новина? Как ре-

39

шавате кое трябва да бъде съобщено и кое – не? на човека очевидно не му беше до теоретични разсъждения минути преди ефира на цен-тралната новинарска емисия по ввС Radio 1, но той от раз изстреля: „News value and common sense“40. от тогава непрекъснато се връщам към това спонтанно определение. Кое има новинарска стойност в едно общество? Коя новина е „свързана със здравия разум“?

интернет изданието на речника „уебстър“ определя като „новини“: – съобщение за случили се събития или неизвестна до момента

информация, която често пъти има и определен ефект, и– материал, публикуван във вестник или друго периодично издание

или електронна медия, нещо, което има новинарска стойност41.в правен контекст, райна николова приема, че „новината е пис-

мено отразяване на събитие или факт от действителността. тя не е обект на авторското право (чл.4, т.4 от заПСП)“42.

в статията си „развиващите се определения за новини“ том Бетаг разглежда понятието за новини в контекста на развитие на американ-ското общество, на бизнес практиките в медиите и налагането на ин-тернет, като основен комуникационен канал43. Бетаг тръгва, преминава през, за кратко завива и стига до :

– персонализацията в зората на телевизията; – напасването между персонализация и социологическите про-

учвания (доминирането на аудитории и рейтинги) по време на господството на кабелната телевизия;

– към изначалната същност на телевизията – предаването на живо, но вече с нови технически средства, където посредни-кът-журналист е елиминиран („новина“ е всяко нещо, до което камерата се докопа и може да го предаде „на живо“)

– през епохата на „бизнес модела“ в новинарството като след-ствие от процесите на сливания, покупки44 и т.н.;

40 „News value and common sense“ – „новинарска стойност и здрав разум“.41 в онлайн изданието на речника „Мириам уебстър“. In Merriam-webster.com

[online]. [cited 9 August 2010]. Available from: http://www.merriam-webster.com/diction-ary/news.

42 ниКолова, райна. Правна същност и регулация на медийната дейност. In: ebox.nbu [online]. Nbu.bg, 2011 [cited 27 October 2010]. Available from: http://ebox.nbu.bg/mas_com10/view_ lesson .php?id=73; посетено на 27 октомври 2010 г.

43 BETTAG, Tom. Evolving Definitions of News In: Nieman Foundation website [on-line]. Harvard.edu, 2010. [cited 20 October 2010]. Available from: http://www.nieman.har-vard.edu/ reportsitem.aspx? id=100291.

44 този процес е подробно разгледан от Мануел Кастелс във „възходът на мрежо-вото общество“. тезата на Кастелс е, че тази икономическа дейност е в отговор на ди-

40

– до създаването на съдържание, „контент провайдерите“, в раз-цвета на интернет, където „новина“ е всичко, което може да се изсипе в една бездънна и всепоглъщаща „тръба“ 24 часа в дено-нощието, 7 дни в седмицата.

в историческия си ракурс том Бетаг се опира на критерии, осно-вани на професионалната етика: „някой беше казал, че демокрация-та е най-лошата форма на управление, но друга засега няма. Подходът на старата школа (персонализацията – бел. авт.) може би е арогантен. той, може би, е елитарен. опасно е да се предположи, че журналистите трябва да се вглеждат в себе си в търсене на отговора на въпроса „как-во е новина“. това е най-опасния подход, но друг, за сега, няма“45. Под-разбиращото се заключение при Бетаг е, че новината е и нещо, което е в интерес на хората. дейвид рандъл добавя към тази характеристика още една – новините са нещо, което е интересно на хората46. Факторите, които определят „интересно“- то, според рандъл, са предмета/темата на новината, „модата в новината“, развитието на събитието, съществу-ващото предварително знание за развитието на събитието, източника, появяването във времето, читателите (в по-широк смисъл – аудитори-ята) и контекста, в който се появява дадено събитие47.

Web 2.0, въпреки спорния момент, свързан с научната стойност на публикациите там, не е за пренебрегване, заради това, че е един от най-често използваните ресурси в интернет и като такъв има същест-вена роля при формирането и тълкуването на понятиен апарат от най-различно естество, в това число и от медиите. в тази среда може да се срещне такова определение за „новини“: „новини е комуникирането на информация за текущи събития, представени в печатните медии, електронните медии, интернет, от уста на уста към трета страна или масова аудитория“48.

версификацията и сегментирането на аудиторията и в крайна сметка е стъпка на масме-диите (broadcast media) към по-пълния контрол на диференцираната вече, а не масова, аудитория. виж: КаСтелС, Мануел. възходът на мрежовото общество.т. 1: „информа-ционната епоха – икономика, общество, култура“. София: лиК, 2004, с. 339-342.

45 BETTAG, Tom. Evolving Definitions of News In: Nieman Foundation website [on-line]. Harvard.edu, 2010. [cited 20 October 2010]. Available from: http://www.nieman.har-vard.edu/ reportsitem.aspx?id=100 291.

46 RANDALL, David. The Universal Journalist, London: Pluto Press, 2000, р. 23.47 Пак там, с. 23-26.48 News is the communication of information on current events which is presented by

print, broadcast, Internet, or word of mouth to a third party or mass audience. In: news [online]. Wikipedia.org, 2010. [cited 9 August 2010]. Available from: http://en.wikipedia.org/wiki/News.

41

Универсален достъп тук и нататък като универсален достъп ще се разглеждат рав-

ните възможности за достъп до мрежата без значение на социалния статус, етническа принадлежност, произход или физическо състояние. въпросът за универсалния достъп е поставен още в зелената книга за конвергенцията на еС от 1994 година и е засегнат в няколко аспекта. едната гледна точка е достъпът до мрежите, системите и съдържанието – това е по-скоро достъпът на производителите и разпространителите на медийно съдържание49. документът маркира и диалектиката на този процес. „Паралелната експанзия на телевизионното излъчване, мобил-ната мултимедия и гласовите приложения и използването на безжични технологии в рамките на фиксирани мрежи ще доведе до съществено увеличение на търсенето“50. Констатацията подчертава за сетен път значимостта на универсалния достъп като необходимо условие за ко-муникационната ситуация в началото на 21 век.

Универсална услугана 7 март 2002 година еС приема директивата за универсална ус-

луга51. документът определя като универсална услуга задължението на страните-членки на еС да осигуряват определен минимален брой услу-ги на крайни потребители на достъпна цена52. Към времето на приемане на директивата основно внимание се отделя на достъпа до телефонни услуги53. дефиницията на понятието „поносима цена“ днес е особено актуално в условията на икономическа криза: „Поносима цена озна-чава цена, определена от държавите-членки на национално равнище с оглед на специфичните национални условия, която може да включва

49 тук може да бъде отнесен и въпросът за достъпа до радио честотите и други ресурси за разпространение на данни.

50 Green Paper on the Convergence of the Telecommunications, Media and Informa-tion Technology Sectors and the implications for regulation – European Commission, Brus-sels, 3 December 1997. c. 17.

51 директива 2002/22/ео на европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с елек-тронните съобщителни мрежи и услуги (директива за универсалната услуга). In: eur-lex [online]. Europa.eu, 2010 [cited 14 June 2010]. Available from: http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2009:337:0011:0036:bg: PDF.

52 Universal Service. In: EU Audiovisual and Media Policies. A-Z Glossary [online]. europa.eu, 2010. [cited 28 October 2010]. Available from: http://ec.europa.eu/avpolicy/info_centre/a_z/index_en.htm#p7.

53 директива 2002/22/ео на европейския парламент и на Съвета. официален вестник на европейския съюз 13/т. 35 с. 214.

42

определяне на единни тарифи, независимо от местоположението, или специални тарифни с оглед на нуждите на потребителите с ниски до-ходи. Поносимостта на цената за отделните потребители е свързана с тяхната способност да следят и контролират своите разходи“54. Член 15 от директивата посочва механизма на актуализация на обхвата на универсалната услуга : „1. Комисията периодично прави преглед на об-хвата на универсалната услуга, особено с оглед на предложенията до европейския парламент и до Съвета за изменения и повторно опреде-ляне на обхвата. Прегледът се извършва първоначално две години след датата на приложение, посочено в член 38, параграф 1, втора алинея, и след това на всеки три години. 2. Прегледът се извършва с оглед на социалното, икономическото и технологичното развитие, като взема предвид, inter alia, мобилността и скоростта на пренос на данни с оглед на преобладаващите технологии, използвани от мнозинството абона-ти. Процесът на преглед се предприема в съответствие с Приложение V. Комисията представя доклад до европейския парламент и Съвета относно резултатите от прегледа“55. Концепцията за универсалната ус-луга трябва да се развива, за да отразява напредъка в технологиите, развитието на пазара и промените в потребителското търсене. достав-чиците трябва да бъдат компенсирани.

1.2. Технологии и комуникация Появата на интернет промени радикално медийната среда през

последните 20 години. в рамките на само едно поколение „глобалната мрежа“ набира скорост и се превръща във влиятелен канал за разпрос-транение на конвенционалните медии. новите медии като цяло форми-рат коренно нова ситуация на създаване на информационни медийни продукти и на тяхното потребление. това на свой ред води до промяна и на концептуално ниво – информацията се разглежда в контекста на аудиовизуалните услуги. в речника „Медийно право“ е поставен знак за равенство между нови медии и медийни услуги56. През 90-те години

54 Пак там. 55 Пак там.56 „деФиниране. новите медии или нови медийни услуги new media services

най-общо и на този етап се приемат се приемат като синоним на услугите на инфор-мационното общество Information Society Services. Последните са дефинирани в чл.2, ал.2 на директива 98/34 на еК. Съгласно тази директива услуга на информационното общество (уио) е „всяка услуга, която обикновено се извършва срещу заплащане,

43

на 20-ти и в началото на 21-ви век възниква нова комуникационна си-туация. все по-голямо място в комуникационния и информационния процес заема компютърно опосредстваната комуникация (КоК). След-ствие от нейното развитие и експанзия е широкото настъпление на web 2.0. не на последно място трябва да споменем влиянието на „бутона „редактирай“. то се изразява в:

– засилено присъствие на генерирано от потребителите/аудито-риите съдържание в установените/ формалните медии;

– влияние на социалните медии върху формирането на медийна-та среда и дневния ред на медиите.

новините в интернет са поставени в конкуренцията на търсене-то, на услугите през интернет и развлеченията в мрежата, както е видно от проучванията на Nielsen за България в периода 2010-2011 година. в по-широк план, търсенето вече заема толкова съществено място, че те-левизионният канал Euronews включва в програмата си рубрика „тен-денции“ (Trends). тя се подготвя съвместно с Google и представлява из-вадка от 5-те най-често използвани ключови думи за търсене в рамките на определен времеви период.

в последните години от първото десетилетие на века комуника-ционният процес се измества все повече към мобилните комуникации. Световният мобилен конгрес (World Mobile Congress), най-влиятелното изложение за мобилни технологии в света, през 2011 година привлича вниманието върху комуникациите в близък обхват (NFC – Near Field Communication) – използването на смартфона не само като средство за общуване, но и за разплащания и други видове дейности. По този на-чин популярното средство вече се поставя в по-широк потребителски контекст. Съответно и медийното съдържание, разпространявано по този канал се оказва в същия контекст.

в края на 20-ти век усилията са насочени по-скоро към приключ-ване на първоначалния етап на формиране на технологиите, около кои-то възникват новите медии. Първото десетилетие на 21-ви век бележи преход към развитие на тези технологии. ако използваме цитираното от роджър Фидлър „правило на 30-те години“57 за ускорено внедряване на новите технологии, краят на първите десет години на новия век вече ни поставя в завършека на второто десетилетие – „проникването на изобретението в обществото“, но и вече сме „с единия крак“ в третото

от разстояние, по електронен път и по индивидуална молба от даден получател на услуги“. в: Медийно право. София: труд, 2005, с. 234-235.

57 Фидлър, роджър. Медиаморфоза. София: Кралица Маб, 2005, с. 18-19.

44

десетилетие – „е, и какво от това?“ Стандартна технология, всички я използват“. интернет предизвиква вълна от социални и икономически промени. общуването придобива съвсем други измерения. Бързо се развиват и налагат уеб-базираните общности. отделно, ако не прекар-ваш поне няколко часа на ден в мрежата, независимо какво правиш там – „ами ти просто, не си от „нашите“, мой човек, не си в мрежата“.

уебсайтове като секцията Farmville на Facebook, Second Life или е-republic създават цяла една паралелна виртуална реалност, в която хо-рата „живеят“. Социалните общности пресичат границите и премахват социалните ограничения според Крото и Хайнс58. Скот лаш говори за „отлепване“ (lifted out) на технологичните форми на живот, при което те „все по-малко приемат характеристиките на което и да е конкретно място – те могат да са навсякъде и също толкова никъде“59.

Манович и Кастелс застъпват тезата, че докато електронните медии съответстват на индустриалното общество, където конформи-змът доминира над индивидуалността, то новите медии следват логи-ката на постиндустриалното глобализирано общество. Според Скот лаш „при националното индустриално общество властта е във вид на експлоатация. глобалната информационна култура зависи от власт-та като изключване. това означава най-вече изключване от „обръча“, от средствата за информация, от глобалните потоци информация и комуникация“60. лаш разглежда неравенството в информационното общество през тезата за „включване“ и „изключване“ (в това число и „изключване“ на по-ниските класи в резултат на доброволното „само-изключване“ на елитите). „а изключването се определя преди всичко спрямо информационните и комуникационните потоци, информа-ционните и комуникационните структури. така се образува „обръч“ от относително изтръгнати (и следователно все по-глобални) елити“61.

от друга страна, появява се цяла нова сфера в икономиката. Eвън Шуорц говори за уебономика. нейните принципи „… произтичат от милионите взаимодействия и трансакции, които стават в мрежата все-ки един час.“62. той разглежда новините като стока, която има цена и

58 CROTEAU, David, William Hoynes. Media society: industries, images, and audi-ences. Pine Forge Press, 2003.

59 лаШ, Скот. Критика на информацията. София: Кота, 2004, с. 22. 60 лаШ, Скот. Критика на информацията. София: Кота, 2004, с. 22. 61 Пак там, с. 32.62 SCHWARTZ, Ewan. Advertizing Webonomics 101. In: Wired [online]. 1996, vol.

402. [cited 28 October 2010]. Available from: http://www.wired.com/wired/archive/4.02/.

45

може да носи печалба. тимоти Къминг обобщава „Мантрата на интер-нет гурутата от края на 90-те години беше „дигитализирай или умри“63. това положение на нещата не се променя дори след срива на dot.com-балона в края на миналия и началото на този век и финансовата криза няколко години по-късно. напротив, икономиката в мрежата процъф-тява повече от всякога и, подобно на индустриалното общество, пре-минава през циклични процеси, следвани от сливания и уедряване на бизнеса и излизане на все повече технологични компании на борсата. Само през зимата на 2011 година бяхме свидетели на поне три сдел-ки, определящи пазара, но и хвърлящи допълнителна светлина върху процеса на създаване на медийно съдържание. Става дума за покуп-ката на „Хъфингтън пост“ (Huffington Post) от AOL64 (America Online) и „битката на титаните“ Facebook и Google за покупката на Twitter. По-казателно е, че „уолстрийт джърнъл“ озаглавява статията си за вто-рата сделка „Twitter as Tech Bubble Barometer“65. очевидно паметта за dot.com-балона е все още прясна. Цветущи и не по-малко показателни заглавия не липсват и за първата сделка. „Партньори за съдържание (Content Couple)“ – пише списанието „икономист“66. не по-малко ва-жна е и сделката между нокия и Майкрософт, която е показателна за процесите на окрупняване с цел технологично развитие и завоюване на пазарни дялове67. При този договор най-големият производител на

63 КъМинг, тимоти. Малкото „е“ – големият бизнес. София: Класика и стил. 2006, с. 8

64 „Сделката има потенциала да създаде начинание, което може да обхване повече от 100 милиона посетители в СаЩ месечно. за Хъфингтон Поуст, който започна като либе-рален блог с малък щат, но сега привлича 25 милиона посетители всеки месец, продажбата представява възможност да достигне до нови аудитории. за AOL, които търсеха начини да привлекат нови приходи след като техният бизнес за достъп до интернет през телефонна връзка запада милионите читатели на Хъфингтон поуст представляват потенциални мили-они долари от реклама“ – Peters Jeremy W., Kopytoff Verne G., Betting on News, AOL Is Buying The Huffington Post. The New York Times [online]. 2 February 2011 [cited 2nd February 2011]. Available from : http://www.nytimes.com/2011/02/07/business/media/07aol.html?emc=eta1.

65 ANTE SPENCER, E., Efrati Amir and Das Anupreeta. Twitter as Tech Bubble Ba-rometer. In: Wall Street Journal [online]. WSJ.com, 2011. [cited 10 February 2011]. Avail-able from: http://online.wsj.com/article/SB10001424052748703716904576134543029279426.html?mod=WSJ_Tech_Europe_INTL_LSMODULE.

66 Content couple: An internet veteran weds a youthful online bride. In: Economist [online]. Economist.com, 2011. [cited 11 February 2011]. Available from: http://www.econ-omist.com/research/ articlesBySubject/displayStory.cf m?story_id=18114317&subjectID=348963&fsrc=nwl.

67 Nokia and Microsoft form partnership. In: technology [online]. BBC.com, 2011. [cit-ed 12 February 2011]. Available from: http://www.bbc.co.uk/news/business-12427680, както

46

мобилни телефони в света нокия (компанията е изправена пред факта, че от повече от три години към зимата на 2011 година губи пазарен дял в сегмента на смартфоните) се обединява с Майкрософт за да използва софтуера Windows Mobile в производството на смартфони. очаквани-ята при сключването на сделката са, че двете компании ще се изправят срещу настъплението на iPhone (и техните софтуерни продукти в мо-билните комуникации) и на Google (и операционната система за мо-билни комуникации Android).

През пролетта на 2011 година на американския пазар на ценни книжа започват да се зараждат опасения от нов балон подобен на dot.com-балона от 2000 година. този път (при това само десет години след рухването на „доткомите“) в основата на борсовия балон може да се окажат социалните медии. LinkedIN са листвани на NYSE и на 19 май 2011 година реализират начално публично предлагане на акции (IPO). Цената на акциите им е 45 долара (което е в горния край на възмож-ното оценяване), пикът в търговията достига 122 долара за да спадне в края на деня на малко над 94 долара. това е в период, когато компа-нии като Facebook, Twitter, Zynga и Groupon все още са частни и се оч-аква те да излязат на пазара. Приблизително по това време списанието „икономист“ публикува анализ на „икономист интелиджънс юнит“ (Economist Intelligence Unit), който допуска че се формира нов борсов балон, подобен на бума на dot.com-ите отпреди десетина години, но този път около социалните мрежи. Според този анализ при появата на пазара LinkedIN е била оценена 578 пъти по-високо от годишната ѝ печалба за предната година. Facebook е оценена на 76 милиарда долара (повече отколкото Boeing и Ford), и се очакваше с първичното публич-но предлагане на борсата да набере нови 10 милиарда долара. Google към въпросния момент търгува акциите си 20 пъти над миналогодиш-ната си печалба, Twitter (при все още незавършен икономически модел) е оценен на около 7,7 милиарда долара. При това не става дума само за американски компании. например, на този пазар се появяват Renren – китайска компания, смятана за еквивалент на Facebook, и руската тър-сачка Yandex.ru68.

и HUUTAHNEN, Matti. Nokia, Microsoft in pact to rival Apple, Google. In: Washington post [online]. Washingtonpost.com. [cited 12 February 2011]. Available from: http://www.wash-ingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2011/02/11/ AR2011021100877.html.

68 World Finance: A New Internet Bubble In the Making? In: Economist Intelli-gence Unit [online]. Economist.com, 2011 [Cited 4 June 2011]. Available from: http://viewswire.eiu. com/index.asp?layout=VWArticleVW3&article_id=1488143133&region_

47

Появата на борсата на Facebook през май 2012 година показва кол-ко хлъзгав е този терен. техническите неуредици през първия ден от старта на борсовата търговия на акциите на социалната мрежа се оказ-ват увертюра към поредица от по-сериозни неприятности – рязък спад на цените на акциите на компанията още в следващите няколко дни и разкрития за спорни практики, свързани с промяна на проспекта на компанията и селективно информиране на част от потенциалните ин-веститори за факти, най-общо казано, свързани с приходите от реклама в онлайн платформата и мобилната платформа. това се отразява вър-ху цените на акциите на компанията, но по-важното е, че динамиката на бизнес модела на Facebook разкрива нова тенденция в поведението на потребителите – те все повече се ориентират към потребление през мобилни платформи за сметка на онлайн платформата на социалната мрежа. развоят на борсовата търговия – дали наистина има пореден hi-tech бум на пазара на ценни книжа, ще се отрази и на комуникационния процес през социалните мрежи и на тяхното бъдеще като цяло. евенту-ален пореден срив няма как да не засегне функционирането на компа-ниите. за България това би имало значение, дотолкова доколкото част от тези компании заемат водещи позиции и сред българските потреби-тели. Facebook е най-използваната социална мрежа (над 2 милиона по-требители у нас), респективно Google е най-използваната търсачка и т.н.

Световният мобилен конгрес в Барселона през 2011 година от-четливо извежда тенденцията за нарастващата роля на мобилните комуникации. Броени години след появата на смартфоните на пазара тяхното настъпление дава основание да се прогнозира, че още през 2013 година този вид техника ще надхвърли броя на персоналните ком-пютри69. в коментарна статия, ББС тогава прогнозира, че следващата решаваща тенденция ще е развитието на комуникациите в близък об-

id=1510000351&refm=vwReg&page_title=Latest+regional+analysis&fs=true&mkt_tok=3RkMMJWWfF9wsRonv6zOZKXonjHpfsX54uwrWqeg38431UFwdcjKPmjr1YIDRcN0dvycMRAVFZl5nQlRD7I%3D&rf=0.

69 още в първия си коментарен материал за форума, ден преди неговото начало джейн уейкфийлд от ББС пише, че битката за операционните системи (за смартфони) представлява „продължаващият сблъсък между мрежата и мобилните комуникации във времето когато стават по-популярни от всякога, по- умни и по-мощни.“ тя цитира прогнозата на компанията за анализи CCS, че през 2013 г. броят на смартфоните ще надхвърли този на персоналните (настолните) компютри. – WAKEFIELD, Jane. Barce-lona’s Mobile World Congress to have tapas-style variety. In: technology [online]. Bbcnews.com, 2011. [cited 13 February 2011]. Available from: http://www.bbc.co.uk/news/technol-ogy-12337672.

48

хват (Near Field Communications, NFC) – технология, която позволява мобилният телефон да се използва, например, като средство за разпла-щане70. тези възможности са демонстрирани в япония още в средата на миналото десетилетие. През май 2011 година ББС обявява триумфал-но, че „мобилните пари най-после вече са тук“ и „мобилен портфейл е предложен на купувачите в обединеното кралство“71. развитието на комуникациите в близък обхват допълнително налага потребителско поведение, ориентирано към онлайн медийни продукти тъй като по-требителите са под естествен натиск да ползват „крайни съоръжения“ (най-вече мобилни) в своето всекидневие. логично следващата стъпка е развитието на мобилните комуникации от 4-то поколение. навлиза-нето му се налага най-напред в развитите страни като СаЩ, защото там капацитетът на 3G мрежата започва да се изчерпва. за това помага и стандартът на живот, който гарантира икономическата жизнеспо-собност и търговската логика на този тип мрежи и услуги.

в европейския съюз е разработена специална стратегия за раз-витие на отрасли от икономиката на основата на информационните и комуникационните технологии. в Директивата за аудиовизуалните услуги на еС е записано, че за да се подпомогне растежа и заетост-та в информационното общество и медийните индустрии еК приема инициативата „i2010: европейско информационно общество“. „това е широкообхватна стратегия, предназначена да насърчи производство-то на европейско съдържание, развитието на цифровата икономика и възприемането на иКт на фона на сближаването на услугите на ин-формационното общество и медийни услуги, мрежи и устройства чрез модернизиране и използване на всички инструменти на политиката на еС: регулаторни инструменти, научни изследвания и партньорство с индустрията. Комисията поема ангажимент за създаване на стройна рамка на вътрешния пазар на услугите в областта на информацион-ното общество и медийните услуги чрез модернизиране на правната рамка за аудиовизуалните услуги. Целта на инициативата „i2010“ по принцип ще бъде постигната, като се позволи на индустриите да се развиват в условията на минимално регулиране и като се даде въз-можност на новосъздадени малки предприятия, от които се очаква да донесат благоденствие и нови работни места в бъдеще, да процъфтя-

70 Пак там. 71 CELLAN-JONES, Rory. Mobile Money: Here at last. In: Technology [online]. BBC-

news.com, 2011. [cited 23 May 2011]. Available from: http://www.bbc.co.uk/news/technol-ogy-13467141.

49

ват, да създават нововъведения и заетост в рамките на един свободен пазар72.

тази инициатива се оказва и рамка на процесите в тази област в последните десет години, и в същото време тя дава визия за бъде-щето. развитието в последното десетилетие има две важни последи-ци. едната е, че поставя медиите в нова сложна, многообразна среда със засилваща се конкуренция. тя е породена както от многобройните приложения на технологиите, така и от развитието на самите канали и платформи за разпространение на медийно съдържание и участието на медиите в социалния живот. другата последица е, че потребителите получават много по-разнообразни възможности да се включат в съз-даването на медийно съдържание. на тях постоянно им се предлагат все по-нови и увличащи средства за това, а достъпът до каналите и платформите за разпространение става много по-лесен от техническа гледна точка.

развитието на законодателната рамка на еС, бързото падане на себестойността за производство в тази сфера и последователната по-литика на еС за поевтиняване на мобилните услуги, дава основания да се предполага, че и икономически тези канали-платформи ще стават много по-достъпни и ще обхващат все повече слоеве от населението.

1.3. Технологии и информационно общество•Глобализация на информацията една от най-ярките характеристики на съвременното общество

е глобализацията на информацията. тя е рожба на новите технологии, интернет се превръща в катализатор за тяхното развитие. в новите ме-дии тази органическа връзка се основава на конвергенцията и възмож-ността за интерактивност.

Компанията „делойт туш томацу“ в проучването си за 2010 годи-на прогнозира, че телевизията и радиото ще съхранят доминиращата роля на програмирането в радиото и телевизията, но в същото време развитието ще върви в посока на „бягство“ от програмирането – към интегриране на телевизията и „уеб“ (но не задължително на един ек-ран), видеото по заявка ще продължи да се разраства като практика,

72 директива за аудиовизуалните медийни услуги на еС, чл.14 от преамбюла. In: eur-lex [online]. europa.eu, 2010. [cited 23 February 2011]. Available from: http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/Lex UriServ.do?uri=OJ:L:2010:095:0001:0024:bg:PDF.

50

макар и малко по-колебливо същото важи и за 3D-телевизията73. в об-ластта на комуникациите компанията смята, че смартфонът все повече ще се превръща в предпочитано средство за търсене на информация74.

в края на 2008 година ричард Макманъс разглежда 5 основни тен-денции за 2009 година – структурирани бази данни, интернет в реално време, персонализация, мобилен уеб и augmented reality и интернет на нещата75. в следващите две години последните тенденции в техноло-гичното развитие са:

– все по-мащабното навлизане на широколентовия безжичен и мо-билен интернет. Цифровизацията става задължителна в еС;

– обемното изображение навлиза в телевизията и в момента се радва на по-голям интерес от разпространението на интерак-тивната телевизия;

– развитието на приложенията за мобилни комуникации;– cloud computing. ако се премине всеобщо към широко използ-

ване на онлайн базирани ресурси, това може да доведе до пре-дефиниране на поведението на потребителите, в това число и по отношение на потреблението на медийни продукти;

– интернет на нещата (Internet of things). развитието на инфор-мационните и комуникационните технологии в тази посока създава условия за развитие на ново потребителско поведение, поставя потреблението на медийни продукти в друг контекст.

универсалният и всеобщ достъп до широколентов интернет е ос-новен приоритет за водещите икономики в света. в годишното си сло-во „за състоянието на съюза“76 през януари 2011година президентът на СаЩ обявява за своя цел до 5 години 98% от населението в СаЩ да има достъп до широколентов безжичен мобилен интернет. на 10 фев-руари същата година Барак обама оповестява мащабен план за разви-тието на тази технология. той прави това съвсем целенасочено в Севе-ромичиганския университет в град Маркет. още същия ден вестник

73 DELOITTE TOUCHE TOHMATSU. Media Predictions 2010, p.4, 12-13, 18-20.74 DELOITTE TOUCHE TOHMATSU. Telecommunications Predictions 2010,

p. 4-6. отново технологичните възможности разширяват средата, в която битува ме-дийното съдържание.

75 MACMANUS, Richard. ReadWriteWeb’s Top 5 Web Trends of 2009. In: Read-WriteWeb [online]. readwriteweb.com, 2009. [cited 21 November 2009]. Available from: http://www.readwriteweb.com/ archives/readwritewebs_top_5_web_trends_of_2009.php.

76 OBAMA, Barak. State of the Union Address. Whitehouse.gov, 2011. [cited 26 Janu-ay 2011]. Available from: http://www.whitehouse.gov/the-press-office/2011/01/25/remarks-president-state-union-address.

51

„вашингтон пост“ анализира силните и слабите страни на този проект. „администрацията натрапи възможностите на широколентовите връз-ки да трансформират местните икономики и начина, по който работят училищата, лекарите и компаниите за комунални услуги“77. експертът от Белия дом ейнийш Чопра (White House Chief Technology Officer) опре-деля това като „историята на едно икономическо овластяване“78. Спо-ред него, хората от провинцията гледат на плана на обама като елемент от решаващо значение, за да могат да участват в икономиката на 21 век. Слабите страни (дори в държава като СаЩ) са свързани с цената на разполагаемите мощности и услугата. „но някои групи – изразители на обществения интерес казват, че целта трудно ще бъде постигната и поставят под въпрос количеството пари, които са заделени за изграж-дането на безжични широколентови мрежи, тъй като високите цени за достъп до мрежата през смартфон или таблет става все по-недостъпна за бедните.“79,80.

телевизията щурмува епохата на триизмерния образ. това е една от най-интересните тенденции, които маркират големите световни из-ложения в началото на 2010 година – изложението на потребителска електроника в лас вегас през януари и CeBIT в Хановер в следващия месец. от тук нататък догадките вече са не кога обемната телевизия ще стане реалност, а срещу какви пари. Проучване сред потребители-те в германия от август 2010 година показва, че триизмерната телеви-зия вече се ползва с доста голяма популярност. През март 2010 година се появява първият триизмерен вестник в европа – белгийският La Derniere Heure81. изданието се предлага със специални очила за трииз-мерно виждане. През май 2010 година тенис-турнирът „ролан гарос“

77 KANG, Cecilia. Obama to unveil wireless Internet plan. In: Washington post [online]. Washingtonpost.com, 2011. [cited 10 February 2011]. Available from: http://www.washing-tonpost.com/ wp-dyn/content/article/2011/02/10/AR2011021001461.html?wpis rc=nl_tech.

78 Пак там.79 Пак там.80 Пак там Сесилия Канг посочва още някои потенциални недостатъци на

този проект. „разпространителите на телевизионни програми не горят от желание да се откажат лесно от ценните честоти, на които правителството е хвърлило око за търговски доставчици на безжичен (интернет – бел. авт.). те „седят“ на това, което се смята „пограничен спектър“, който е идеален за мощни интернет връзки от поток от дроиди, айфони, е ексзуум таблети, наводнили пазара. обама и Федералната комисия за комуникациите разработиха план за доброволни търгове за тези радио честоти и обещаха да дадат на телевизионните станции част от приходите.“

81 вече има 3D вестник. In: наука и техника [online].Vesti.bg, 2011. [cited 10 June 2011]. Available from: http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2829511

52

става първото триизмерно телевизионно предаване. Как новинарските редакции реагират на това и как един триизмерен продукт се подава в интернет? не е технически проблем, още сега е възможно. Производи-телят на компютри ACER вече има такава технология. тя позволява да се гледа от един или повече потребители на един компютърен екран и е демонстрирана в София на специализирано изложение за компютърна техника в началото на декември 2009 година. Eдна от положителните ѝ страни е, че на основата на хардуерната конфигурация, която използ-ва, въпросният софтуер може да преобразува равнинни двуизмерни изображения в 3D-изображения. неудобството при нея са очилата за обемно пространствено виждане. (още на изложението CeBIT през 2010година, обаче, са демонстрирани технологии без очила82.) друг недостатък е и необходимостта зрителят да се намира в границите на определено поле, за да „изживее“ напълно усещането на обемно изо-бражение. Проблемът е производствен и потребителски.

Фактът, че 2010 година налага като тенденция на пазара „прос-транствената телевизия“ – 3D TV, е още едно доказателство, че разви-тието на технологиите трябва да се разглежда в контекста на тяхната достъпност за аудиторията и потребителите. По-бързо се развиват технологиите, които са по-разпространени сред потребителите и са по-достъпни за тях. „…в един дигитален пейзаж, белязан от непрекъс-натост (конвергенция на наземните и мобилните връзки, мобилна те-левизия, мобилен интернет, мултиплициране на устройствата, които дават възможност за потребление на творческо съдържание), потреби-телите очакват лесен достъп и достъпност през различни платформи, включително и пресичайки границите“83, обобщава еК в заключител-ния си доклад за платформата за творческо съдържание онлайн.

друга тенденция, която започва от изложението на потреби-телска електроника в лас вегас и продължава през другите подобни прояви през 2010 г, е развитието на четците за електронни книги.

82 тези технологии получават развитие и са демонстрирани и на изложения през 2011 г. едно от тях е изложението IFA през септември 2011г. в германия. в тази област се заражда конкуренция между два възгледа. единият е използването на очи-ла, а другият е разработката на крайни устройства за триизмерен образ чрез различ-ни технологии – от „сканиране“ на лицето на зрителя за да се подава съответното из-ображение до създаването на специално покритие (включително и подвижно), което да създава илюзията за обемно изображение.

83 Final Report on the Content Online Platform. еU, May 2009, p.2. In: reports and studies [online]. ec.europa.eu, 2009.[cited 17 May 2010]. Available from: http://ec.europa.eu/avpolicy/other_actions/ content_online/index_en.htm

53

очаква се с падането на цената на устройствата този пазар рязко да нарастне84.

употребата на интернет в мобилните комуникации също става ма-сова през последните години. Следващата логична стъпка в това отно-шение е превръщането на мобилните комуникации в „любим канал“ за достъп до социалните мрежи. „настъплението“ на приложенията обаче вещае времена, когато общуването няма да става през посредничество-то на браузъра. това ще има последствия за процеса на комуникация – персонализацията ще стане още по-голяма. Мобилната аудиовизия се появява през 2005 година първо в южна Корея. още през 2006 година водещите телевизии във великобритания започват да предоставят свое съдържание за мобилни телефони чрез платформа на ВТ. Първите, кои-то излизат на BT movio са ВВС1, ITV1, Channel 485. Приблизително по това време (от 16 октомври 2006 година) в България Мтел започва да разпространява новинарските емисии на bTV и нова телевизия. Све-товният конгрес на мобилните технологии, който се провежда в Барсе-лона през 2010 година (15-18 февруари) извежда на преден план съпер-ничеството в операционните системи. въпреки, че вниманието на всич-ки е насочено към презентацията на уиндоус Мобайл (Windows Mobile), направена от Стив Балмър, изложението ще бъде запомнено с думите на изпълнителния директор на Google ерик Шмит „Mobile First“86. Съз-дателят на World Wide Web тим Бърнърс лий смята обаче, че има четири проблемни области в развитието на мобилните комуникации. на фору-ма „нокиа уърлд“ (Nokia World) за 2010 година той назовава:

– запазване на личните данни и личното пространство; – отговорност, която големите компании носят при работата с

информация от лично естество; – неутралност на мрежата като мултимедиен канал; – осигуряване на достъп до интернет на „останалия свят“87.

84 Само като интересен щрих – един от най-големите писатели-фантасти рей Бредбъри („Марсиански хроники“) през 2010 година отказа неговите книги да бъдат дигитализирани.

85 Major TV broadcasters go mobile. In: entertainment [online]. bbcnews.com, 2006. [cited 12 September 2006]. Available at: http://news.bbc.co.uk/go/pr/fr/-/2/hi/entertain-ment/5324338.stm.

86 георгиев, адриан. Mobile First. Капитал, 20-26 февруари 2010, с. 50-51. 87 PEREZ Sarah. Internet Founder Tim Berners-Lee Details 4 Concerns About Future

of Mobile Web (Nokia World 2010). In: archives [online]. readwriteweb.com, 2010 [cited 18 January 2011]. Available from: http://www.readwriteweb.com/archives/internet_founder_tim_berners-lee_details_4_concerns_about _future_of_mobile.php

54

развитието на интернет на нещата и на cloud computing все още е в началото си, те нямат непосредствено участие във функционирането на новите медии (и все още е трудно да се каже какво реално участие ще имат), но при всички случаи те ще формират среда, в която нови-те медии ще се развиват. Cloud computing се налага много по-бързо от интернет на нещата. През пролетта на 2011 година „облачните техно-логии“ са изстреляни във фокуса на вниманието на широката публика, не на последно място, благодарение и на брандинга iCloud. Както и при други успешни продукти като iPhone и iPad, компанията Apple генери-ра интерес към новото си начинание по-скоро защото „това го прави Apple“, отколкото заради нов пробив. Cloud Computing съществува от няколко години88 и тя се свързва по-скоро с проектите на Google. в Бъл-гария един от първите, които започват да предлагат този тип услуги е компанията на социолога димитър аврамов. навлизането на Аpple на този пазар е на път да превърне в исторически план 2011 в поврат-на година в развитието на този вид технологии и услуги. Следствие от това ще бъде промяна в модела на потребление на онлайн продукти и услуги. „Файненшъл таймс“ определя навлизането на Apple в „облачни-те технологии“ като възможност за разширяване на хоризонтите пред компанията, но зад това прозира един доста по-сериозен факт. дали не става дума за края на персоналния компютър, а покрай него и на всич-ки „крайни устройства“ за потребление и превръщането им в „крайни терминали“89? точно това обявява Стив джобс при представянето на „iCloud“ на 6 юни 2011 година. впрочем, това е първата публична по-ява на собственика на компанията, след като няколко месеца по-рано обявява, че се оттегля от бизнеса за неопределено време поради здра-вословни проблеми. „ние ще преместим цифровата ви база, центърът на вашия дигитален живот, в „облака“, казва джобс. ако съдим по този факт – залозите са доста големи. услугата е безплатна. основният кон-курент на Apple – Microsoft, участва на 8-то изложение за „облачни тех-нологии“ в ню йорк (6-9 юни 2011година) с разработката си Azure. аб-страхирайки се от отделните разработки на големите компании общата картина е – възможност в идеалния вариант потребителят да ползва

88 Според уебсайта http://cloudcomputingexpo.com/ терминът „cloud computing“ се появява на 24 февруари 2007 г. тогава се учредява и първото изложение за „облачни тех-нологии“. то се провежда в ню йорк и в него участват 450 делегати. на изложението през 2011 година има 7000 делагати и повече от 200 спонсори и изложители. за 2012 г. прог-нозите са, че в изложения на тази тематика по света ще участват около 50 000 делегати.

89 MENN, Joseph and Richard Waters. Apple seeks new horizon with iCloud. In: Technology [online]. Financial Times, 7 June 2011. [Cited 10th June 2011]. Available from: http://www.ft.com/cms/s/2/ b83524cc-9072-11e0-9227-00144feab49a.html

55

цялата си база данни и дори много повече, независимо от местополо-жение, време, крайно устройство за потребление, и междувременна ак-туализация на масивите. Синхронизацията между отделните крайни устройства се посочва като основно предимство. за този тип потреб-ление е необходимо по-скоро методологично знание от къде и как да си доставиш това, което ти е необходимо в даден момент. удобството си има и обратна страна – въпросът кой контролира физическите носите-ли на медийно съдържание и къде е гаранцията, че някой друг няма да манипулира „собствената ти светая светих“? личните „крайни устрой-ства“ дават усещането за сигурност, че сам си стопанин на собствения си масив. При „облачните технологии“ този въпрос все още търси убе-дителен отговор и потвърждава значението на киберсигурността. Към времето на 8-то експо по cloud computing в ню йорк, за по-малко от два месеца, стават факт хакването на платформата на „Sony“ за онлайн игри90, онлайн пробив във военната компания Lockheed Martin91, хакер-ски пробив в Gmail – услугата за електронна поща на Google92 и аме-риканската Citibank93. и това са само няколко примера за атаки срещу „високопоставени“ компании.

90 всъщност, Sony са обект на няколко атаки в рамките на повече от месец. При първата, която става в седмицата след 16 април 2011г., когато съвпаднаха католиче-ският и православният великден, е открадната лична информация на повече от 77 милиона потребители. Компанията възобновява почти напълно работата на онлайн-платформата си почти месец по-късно и се ангажира постъпателно да изплати обез-щетения на пострадалите като някои от сумите за това се очаква да възлязат на над 1 милион долара, по информации към 1 юни 2011 г.

91 Пробивът става на 21 май 2011г. Служителите на компанията обявяват, че е открадната „жизненоважна информация“. виж: SRIVASTAVA, Kendra. Citigroup Hacked, Exposing 200,000 Accounts. In: mobile news [online]. mobiledia.com, 2011 [cited 10 June 2011]. Available at: http://www.mobiledia.com/news/93166.html.

92 Хакването е огласено публично в началото на юни 2011 година. на 6 юни вестник Wasington Post публикува коментара „The Google hack is not big news“. в мате-риала се обобщават нагласите около тази история – обект на „интереса на хакерите“ са електронните пощи на видни личности в политиката на СаЩ. Подозира се, че ата-ката е извършена от Китай, нещо, което Пекин отрича. Стига се дори до реакция от страна на държавния департамент на СаЩ. виж: WADHWA, Vivek. The Google hack is not big news. In: The Washington Times [online]. 6 June 2011. [cited 10 June 2011]. Available from: http://www.washingtonpost.com/national/on-innovations/the-google-hack-is-not-news/ 2011/06/06/AGpKZMKH_story.html?wpisrc=nl_tech.

93 атаката е извършена в началото на май, но за нея банката съобщава едва на 8 юни 2011 година. откраднати са около 200 000 номера на кредитни карти и банкови сметки. от банката твърдят, че е открадната лична информация за клиенти. виж: SRIVASTAVA, Kendra. Citigroup Hacked, Exposing 200,000 Accounts. In: mobile news [online]. mobiledia.com, 2011 [cited 10 June 2011]. Available at: http://www.mobiledia.com/news/93166.html.

56

основното в този процес е, че той е ориентиран към потребите-ля като се предлага широк спектър от услуги и се улеснява достъпа до тях. Следващите стъпки са по-важни – разработват се нови продуктови ниши (главно в електронните медии) и се формира нова философия на потребление. нейните основни характеристики са – широкото навлиза-не на мобилните комуникации като платформа за общуване и потребле-ние в мрежата. индивидуалните ресурси продължават да съществуват паралелно с потреблението в интернет. Под всичко това се подкарват съ-ответната пазарна и технологична инфраструктура и нормативна база.

•Политики на Европейския съюздържавите от европейския съюз целенасочено инвестират в раз-

витието на широколентов интернет от десетина години. Средствата за това нарастват непрекъснато. ако през 2003 година европейската комисия е одобрила като правомерна сумата от 30 милиона евро дър-жавни помощи, през 2009 година одобрената сума вече е 406 милиона. През 2010 година тези средства нарастват 4 пъти и половина до 1,8 ми-лиарда евро94. европейската комисия изтъква, че инвестициите на дър-жавите–членки на еС ще дадат силен тласък на икономическото разви-тие, ще допринесат за възстановяването от кризата, ще създадат нови работни места и ще способстват за конкурентния потенциал на еС. „особено значителни държавни помощи за широколентов интернет са отпуснати във великобритания, германия, Франция, испания, италия, австрия, Чехия, Кипър. България и румъния, които са сред страните в европейския съюз със слабо проникване на широколентов интернет, не се споменават като отпуснали държавни помощи в тази област“95.

за разлика от румъния и България, в началото на ноември 2010 година великобритания обявява намеренията си да създаде своя „Сили-циева долина“. Премиерът дейвид Камерън излага този план в реч пред бизнесмени и финансисти на 4 ноември 2010 година. въпросният център за високи технологии има за цел да привлича учени и бизнесмени от цял свят. Камерън подчертава, че иска да види технологичният град в източен лондон на световно равнище като средище за създаване на по-добри ус-ловия за нови работни места и възможност за растеж в частния сектор96.

94 еК одобри 1,8 млрд. евро държавни помощи за широколентов интернет. In: news [online]. Investor.bg, 2011. [cited 19 February 2011]. Available from: http://www.investor.bg/news/article/111274/ 261.html.

95 Пак там.96 Cameron Reveals Silicon Valley vision for east London. In: news [online]. BBC-

news.com, 2010. [cited 4 November 2010]. Available from: http://www.bbc.co.uk/news/uk-england-london-11689437.

57

в допълнение, лондонската транспортна компания Transport for London на 29 март 2011 година открива търг за прокарване на мрежа за достъп до интернет в метрото. намеренията са до лятото на 2012 година, за олим-пийските игри, да има безжичен интернет на 120 станции на метрото.97

за това какво място заемат новите комуникационни технологии и новите комуникации сред приоритетите на еС днес недвусмислено говори фактът, че във втората европейска комисия с председател Жозе Мануел дурао Барозу е създадено специално портфолио „Цифрови технологии“ (Digital Agenda). еврокомисарят, на когото е поверен този сектор – холандката нели Крус, е и заместник-председател на европей-ската комисия. нещо повече, „Digital Agenda“ е стратегията на европа за процъфтяваща дигитална икономика към 2020 година. тя очертава политики и действия за (да бъдат извлечени) максимум ползи за всич-ки от дигиталната революция“98.

въпреки спорния успех на договора от ница и лисабонската стратегия, икономическата и финансова криза в края на десетилетието (на 21 век), еС има амбицията да излезе на водещи глобални позиции, благодарение точно на новите технологии. Като цяло развитието на ме-дийната среда в еС е поставена в контекста на развитието на цифровите технологии и обусловените от тях икономически и социални промени. основата цел на програмата на еС в областта на цифровите технологии за европа е „да се извлекат устойчиви икономически и социални ползи от единен цифров пазар, основан на високоскоростен и свръхвисоко-скоростен интернет и оперативно съвместими приложения“99. Самата програма се разглежда в контекста на стратегията на еС „европа 2020“, която на свой ред е програмен документ за излизане от кризата, засег-нала евросъюза в края на първото десетилетие на 21-ви век, и посреща-не на предизвикателствата на 10-те години до 2020 година. Програмата

97 Wiring up the Tube. Always on. The internet could soon be available underground. The Economist [online]. March 31, 2011. [cited April 16, 2011]. Avaliable from: http://www.economist.com/research/ articlesBySubject/displayStory.cfm?story_id=18485853&subjectID=348963&fsrc=nwl.

98 The Digital Agenda is Europe’s strategy for a flourishing digital economy by 2020. It outlines policies and actions to maximise the benefit of the Digital Revolution for all. To achieve these goals, the Commission will work closely with national governments, con-cerned organisations and companies. An annual Digital Assembly will bring stakeholders together to assess progress and emerging challenges. – http://ec.europa.eu/information_so-ciety/digital-agenda/index_en.htm, посетен на 4 август 2010 г.

99 Програма в областта на цифровите технологии за европа („Digital Agenda for Europe“),с.3. In: eur-lex [online]. europa.eu, 2010. [cited 2 October 2010]. Available from: http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/ LexUriServ.do?uri=COM:2010:0245:FIN:EN:PDF.

58

за цифровите технологии се стреми да очертае пътя за максималното оползотворяване на социалния и икономическия потенциал на инфор-мационните и комуникационните технологии главно чрез интернет. глобалната мрежа се разглежда в документа като жизнено важна среда за икономическа и обществена активност: за извършване на стопан-ска дейност, работа, игри, общуване и свободно себеизразяване100. „в днешно време развитието на високоскоростните мрежи също оказва революционно въздействие, подобно на развитието на електроенер-гийните и транспортните мрежи преди един век. в резултат на продъл-жаващото развитие в областта на битовата електроника се размиват границите между цифровите устройства. услугите се сближават и се преместват от физическия към цифровия свят, който е общодостъ-пен с всякакви устройства — били те смартфони, таблети, персонални компютри, цифрово радио или телевизия с висока разделителна спо-собност. Прогнозира се, че към 2020 година цифровите приложения и съдържание ще се предоставят почти изцяло в онлайн режим “101.

икономическите и социални промени вследствие на тези про-цеси още днес имат своите конкретни измерения: „Секторът на иКт генерира пряко 5 % от европейския БвП, като обемът на съответния пазар е 660 милиарда EUR годишно, но секторът допринася много по-вече за общия растеж на производителността (20 % пряко от сектора на иКт и 30 % от инвестиции в иКт). това се дължи на присъщите на този сектор високи нива на динамика и иновации, както и на неговата важна роля като генератор на промени в осъществяването на стопан-ската дейност в други сектори. Същевременно иКт вече оказват зна-чително социално въздействие – например фактът, че в европа повече от 250 милиона души всекидневно ползват интернет и практически всички европейци притежават мобилни телефони, доведе до промяна на начина на живот“, се казва в Програмата на еС102. директивата за ау-диовизуални услуги на еС103 координира разпоредби относно предос-тавянето на аудиовизуални услуги в страните-членки на еС. Същите разпоредби са фиксирани в закони, в подзаконови и административни актове в отделните страни-членки на евросъюза.

100 Пак там, с. 4.101 Пак там. 102 Програма в областта на цифровите технологии за европа („Digital Agenda for

Europe“),с.4. In: eur-lex [online]. europa.eu, 2010. [cited 2 October 2010]. Available from: http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/ LexUriServ.do?uri=COM:2010:0245:FIN:EN:PDF.

103 директива 2010/13/еС на европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 година. In: In: eur-lex [online]. europa.eu, 2010. [cited 2 October 2010]. Available from: http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2010:095:0001:0024:bg:PDF.

59

Като цяло новите медии в еС се вписват в една по-широка иконо-мическа и социална рамка. визията на общността на 27-те извежда на преден план проблема по какъв начин и в каква степен новите медии и процесът на комуникация, който се формира около тях, се вписват в тази перспектива за просперираща дигитална икономика.

1.4. Регулаторни механизми и законодателна рамка

•Глобално регулиране общоприето е разбирането, че единствената регулация в ин-

тернет, се осъществява от Internet Corporation of Assigned Names and Numbers – ICANN104. Създадена през 1998 година, корпорацията има за задача да „пази интернет безопасен, стабилен и съвместимо операти-вен“. организацията разработва системата на даване на уникални наз-вания и адреси в мрежата и изрично подчертава: „ICANN не контро-лира съдържанието в интернет. тя не може да спира спам и не се зани-мава с интернет достъпа. но чрез координиращата си роля в системата за даване на имена, тя има важно влияние върху разширяването и ево-люцията на интернет“105. С развитието на системата от имена ICANN се оказва подложена на натиск да отстъпи част от прерогативите си и на други държави (русия, Китай и др.). Към 2011 година по принцип се обмисля дали „стопанисването на интернет“ трябва да бъде прехвър-лено на оон или най-малкото – световната организация да наблюдава работата на ICANN106. въпросът кой и как всъщност управлява интер-нет се поставя особено остро по време на вълненията в арабския свят през зимата на 2011 година когато управляващите режими в египет и либия прекъсваха достъпа до мрежата и мобилните комуникации, опитвайки се да ограничат протестните движения. впоследствие тази практика започва да се прилага още по-често.

През пролетта на 2011година все по-видим става друг съществен проблем – изчерпването на „имената и номерата“. в резултат водещи компании се обединяват за разработката на нов интернет протокол,

104 виж http://www.icann.org.105 About ICANN. In: about [online]. icann.org, 2009. [cited 14 August 2009]. Avail-

able from: http://www.icann.org/en/about/.106 SHAPIRA, Ian. Obama administration joins critics of U.S. nonprofit group that oversees In-

ternet. Washington post [online] 28 February 2011. [cited 1 March 2011]. Available from: http://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2011/02/28/AR2011022803719.html?wpisrc=nl _tech.

60

който да позволи в мрежата да се създават още повече адреси. Подгот-вя се преходът от IPv4 към IPv6, като на първо време се обръща вни-мание върху съвместимостта на старата версия с новата, която ще поз-воли да се поддържат трилиони интернет адреси. тестовете за новия IPv6 започват на 8 юни 2011 година. в него се включват компании като Yahoo, Facebook и Google107. реално IPv6 навлиза година по-късно – той започва да се използва от 6 юни 2012 година108.

Контролът върху архитектурата на интернет и достъпът до мре-жата са два важни обекта на регулация, според статията „интернет ре-гулация“, публикувана в сборника „думите на медийния преход“109. в нея регулацията на интернет се разглежда като продължаващ процес на подредба, адаптиране и модернизиране на различни видове норми към виртуалното пространство. Контролът върху интернет се осъществя-ва от националните правителства и международните организации (те действат чрез закони); доставчиците, които следва да обработват ин-формацията съгласно закона и на 3-то място – потребителите.

Мария Попова разглежда почти същите 3 форми и субекта на регулация в мрежата – потребителите (които формират представата за виртуалното пространство), държавите110 и доставчиците111. в този случай киберанархията е регулиране на свободата112, а кибердемокра-цията е регулиране на интересите113. Киберцензурата, респективно, е

107 CARR, Austin. Companies Join Forces to Fix Internet’s Biggest Problem in Dec-ades. In: Finance-Yahoo [online]. Yahoo.com, 2011.[cited 7 June 2011]. Available from: http://finance.yahoo.com/career-work/ article/112877/ipv6-day-internet-address-system-fastco.

108 Archive: 2011 World IPV6 Day. In: Issues>Ipv6 [online]. Internetsociety.org, 2012 [cited 4 August 2012]. Available from: http://www.internetsociety.org/ipv6/archive-2011-world-ipv6-day.

109 ПеШева, Маргарита и др. думите на медийния преход. велико търново: Фабер, 2010, с. 47.

110 Пример за намесата на държавите в интернет регулацията е http://www.greatfirewallofchina.org/. този сайт показва дали един домейн е разрешен или забра-нен в Китай. на другия полюс е великобритания. в края на октомври 2010г. прави-телството ва дейвид Камерън приема стратегия за инфраструктрурно развитие на обединеното кралство. в нея съществено място е отделено на широко обезпечаване на високоскоростен широколентов интернет в провинцията. Пак по същото време компанията Virgin Media пуска в действие проект за супербърз широколентов ин-тернет за лондон. Франция обсъжда една спорна възможност – при три нарушения (разбирай: на авторските права) да се спира достъпа до интернет на съответния на-рушител. това обаче влиза в противоречие с положението, че достъпът до мрежата беше признат за основно гражданско право.

111 Попова, Мария. регулация и интернет – между киберанархия и киберцензу-ра. Год. СУ „Св. Климент Охридски“, ФЖМК, т. 10, 241.

112 Пак там, с. 242.113 Пак там, с. 247.

61

регулиране на мненията.114 тезата на Мария Попова е, че регулацията се налага от развитието на информационните и комуникационни техно-логии и формиращия се на тази основа нов тип взаимоотношения. „ре-гулирането им е задача както на националните законодателства, така и на формирането на международен консенсус относно приоритетните цели и програми“115.

•Практики на регулиране в Европейски съюзв еС където регулацията се извършва чрез директиви на съюза

ключово значение днес имат директивата за универсална услуга, ди-рективата за аудиовизуални услуги и др. Според проф. нели огнянова в еС се следват две насоки – на либерализация и на хармонизация; ре-гулира с дейността на телекомите и се следи за защитата на потребите-лите, главно при търговска дейност. нели огнянова разглежда форми-рането на европейките практики в рамките на триадата

стратегия → закон → регулатор

където стратегията е реализирана в закон, за чието съблюдаване се грижи регулаторен орган. засега медийните регулатори имат поле на дейност главно в областта на електронните медии, където целта е да се осигури независимост на (обществените) медии от пазара и от власт-та. Съответните положения се фиксират в закона и законодателят уп-ражнява контрол върху регулаторите само чрез закона116. няма единен общ модел на медийните регулатори в еС. регулаторите на отделните държави са обединени в европейска платформа на медийните регула-тори. Предмет на регулирането са режимите на работа и функциите на медиите, като се определят и правилата и степента на свобода (свобо-ден режим->обща лицензия->индивидуална лицензия). в края на 2009 година еК приема, че за година и половина, еС трябва да адаптира за-конодателството си в областта на телекомуникациите. По това време председателят на еК Барозу представяйки приоритетите на бъдещия състав на еврокомисията отбелязва: „във вчерашния ден нашето по-стижение беше да предоставим на всяко домакинство електричество и телефон, днес то се нуждае от високоскоростен интернет. това има потенциал да стимулира голям ръст на бизнеса и да създаде до един

114 Пак там, с. 253.115 Пак там, с. 249.116 огнянова, нели. аудиовизуална политика и законодателство на еС. Со-

фия: Св. Климент охридски, 2005.

62

милион работни места, но за това е необходима регулаторна сигурност и да постигне намеса за да се справи с тесните места и да се справи с ба-риерите пред излизането на пазара. Следващата Комисия ще разработи Програма в областта на цифровите технологии за европа (придружена от целенасочена законодателна програма), за да се справи с основните пречки пред един истински неподправен единен цифров пазар“117.

европейският съюз плътно се приближава до всеобща цифрови-зация на аудиовизуалните услуги. Първоначално предвиденият краен срок за това е 2012 година, но очевидно няма да бъде спазен в целия еС. основното предимство на това е, че с цифровизацията програмите се разпространяват в нови среди и с нови услуги. Базираните на ци-фровите технологии нови производство и разпространение водят до съдържателно движение по оста „преодоляване на линейността на програмите -> интерактивност -> индивидуализиране на съдържа-нието“. в крайна сметка, целта на цифровизацията в европа е съдър-жателна – гарантиране на правото на информация и достъп до качест-вено и разнообразно програмно съдържание за всекиго и за всички. директивата за аудиовизуални услуги определя и новите функции на досегашните оператори/доставчици на отделни услуги – кабелна теле-визия, телефония, интернет достъп и др. всички те стават доставчици на медийни услуги и се определят като „физическото или юридическо-то лице, което носи редакционна отговорност за избора на аудиови-зуалното съдържание на аудиовизуалната медийна услуга и определя начина, по който тя е организирана“118.

Саморегулацияза функционирането на механизма „оператори/доставчици →

съдържание → разпространение“ важна роля играе саморегулацията. директивата за аудиовизуалните услуги на еК разглежда саморегулаци-ята като „…вид доброволна инициатива, която способства за приема-нето на общи указания от и за икономическите оператори, социалните партньори, неправителствените организации и асоциации. държави-те-членки, в съответствие с различните си правни традиции, следва да отчетат допълващата роля, която ефективното саморегулиране може

117 BARROSO, Jose Manuel. For the next EC. In: European Commission [online]. Europa.eu, 2009. [cited 27 November 2009]. Available from: http://ec.europa.eu/commis-sion_2010-2014/president/pdf/press_2009 0903_en.pdf.

118 директива за аудиовизуалните медийни услуги, глава 1, чл.1-г. In: eur-lex [online]. europa.eu, 2010. [cited 23 February 2011]. Available from: http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri= OJ:L:2010:095:0001:0024:bg:PDF.

63

да играе по отношение на законодателни и съдебни и/или администра-тивни механизми и неговия полезен принос към постигането на це-лите на настоящата директива. въпреки че, докато саморегулирането може да бъде допълващ метод за изпълнение на определени разпоред-би от настоящата директива, то не трябва да замества задълженията на националния законодател. Съвместното регулиране осигурява най-малкото „правна връзка“ между саморегулирането и националния за-конодател, в съответствие с правните традиции на държавите-членки. Съвместното регулиране следва да позволява възможността за намеса на държавата в случай, че неговите цели не са постигнати.“ 119

допълващата роля на саморегулацията спрямо основното зако-нодателство е разгледана и в статията „Саморегулация“ от сборника „думите на медийния преход“ където се приема, че саморегулация-та е етично продължение на закона без да го замества120. „основните елементи на една система за саморегулация са два: 1.Кодекс от етични стандарти (или набор от принципи за добри практики) и 2. Механизми за приемане, осъвременяване и прилагане на етичния кодекс“121.

райна николова стъпва на трактовката на доц. весела табакова („в концептуален план саморегулацията се дефинира като система от правила и органи за прилагането им, създадени доброволно от самите медийни професионалисти“122) и на европейската практика в разбира-нето си за саморегулацията: „в медийната практика саморегулацията се определя като възможност за доставчиците на медийни услуги, со-циалните партньори, неправителствени организации или асоциации да приемат помежду си предназначени за тях общи правила…“123

119 директива за аудиовизуалните медийни услуги, Преамбюл, рецитал 44, аб-зац 1 и 2. In: eur-lex [online]. europa.eu, 2010. [cited 23 February 2011]. Available from: http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/ LexUriServ.do?uri= OJ:L:2010:095:0001:0024:bg:PDF.

120 ПеШева, Маргарита и др. думите на медийния преход. велико търново: Фабер, 2010, с. 192.

121 Пак там, с. 193.122 ниКолова, райна. Медийно аудио- и аудиовизуално право. София: Фенея,

2010, с. 58.123 Пак там, с. 58.

64

1.5. Стратегии и развитие на технологиите в България

основните определящи фактори за навлизането на новите медии, на новите информационни услуги и продукти са социално-икономиче-ските и технологичните промени и промените в законодателството. осо-беност на българската медийна среда, е че тя е закъсняла и закъсняваща за промените в технологиите и практиките на съвременните медии.

•Социално-икономическа ситуацияЖизненият стандарт е пречка за развитието на информационни

услуги, основани на водещите технологии. не е проблем да бъде раз-работено предлагане и пазар на тези услуги в национален мащаб. Про-блемът е, че заради цената хората не могат да си ги позволят с първата вълна на потребление. това поставя националните производители в догонващо положение спрямо водещите компании в този сектор. рес-пективно, в по-глобален мащаб така се затруднява развитието на нау-коемки отрасли. Последното звучи като мантра от епохата на развития социализъм, но е една от възможностите пред България, наред с (раз)умно развивания туризъм. (В известен смисъл се налага мнението, че промените и в двете направления ще бъдат повлияни от политиките на ЕС в тази област, от начина и скоростта, с които България като страна-членка на Евросъюза прилага тези политики).

върху понятието „България“ се сблъскват няколко статистики. България е най-бедната страна в еС. При нея икономическият филтър е особено силен и има определящо значение при навлизането на нови-те комуникации. националният статистически институт дава следните данни за наличие на компютри, мобилни комуникации и достъп до ин-тернет (последните актуални данни, публикувани на сайта на нацио-налния статистически институт са преди преброяването на население-то през февруари 2011година)124:

124 данните са публикувани в уебсайта на националния статистически инсти-тут www.nsi.bg – http://site.nsi.bg/otrasal.php?otr=21&a1=124&a2=126#cont, посетен на 10 февруари 2011 година, през декември 2011-та и януари и юли 2012 година.

65

Снабденост на домакинствата със стоки за дълготрайна употребапрез 2008 година (в проценти)

Относителен дял на домакинствата притежаващи Общо В градовете В селата

Телевизори 98.3 98.9 96.8видео-системи 34.5 41.0 19.7Компютри 27.8 35.9 9.7Интернет връзка 24.3 31.9 7.4автоматична перална машина 76.0 84.0 58.0Миялна машина 3.7 5.0 0.9Хладилници, фризери 96.4 98.0 93.1Мобилни телефони 70.1 75.3 58.1телефони 73.0 77.0 63.8Климатици 13.1 17.0 4.2

Източник: НСИ

При преброяването на населението в България през февруари 2011 година електронно се преброяват 3 100 023 души (41,2 процента от населението). това, заедно с факта, че България е и една от седемте страни в еС, където преброяването става и по електронен път, може да бъде прието като показател за достъпа до интернет в страната.

официалните статистики отчитат относително слабо проник-ване на широколентов бърз интернет. Проучване на Nielsen за Бълга-рия, проведено през месец август 2010 година сочи, че едва 8.20 про-цента ползват широколентов интернет125. Положителната тенденция е налагането на средно техническо качество и изтегляне на практика от ниско-капацитетната телефонна връзка. едва 5.51% използват мо-дем (dial up). Приблизително една трета – 30.62% от потребителите на интернет ползват безжична връзка (Wi-Fi, WiMAX или 3G). Повече от една трета – 37.27 % ползват кабелен интернет през кабелна телеви-зия, което на свой ред определя кабелните оператори като „играчи с потенциал“ на пазара. на този фон изследването показва относително високо проникване и потребление на интернет в България. 94.81 про-цента от анкетираните отговарят, че ползват интернет от къщи. 47.30%

125 Nielsen Online демографски данни на „нилсън“ за онлайн пазара в Бълга-рия. Nielsen Online Ranking and Trend Report. NET(българско издание), 2010, (207) 32, Приложение „.biz/октомври 2010“, с. 13.

66

ползват интернет на работа.126 от изследването не става ясно дали това са професионалисти, които използват мрежата за целите на работата или за лично потребление, несвързано с работата127. в същото време в обществото битува и друго мнение – данните, които се използват за целите на подобни проучвания не са съвсем точни, защото известна част от този бизнес по една или друга причина е в зоната на сивата икономика. все пак има проучвания, които дават и други данни. вест-ник Капитал се позовава на спонсорирано от „Sisco“ проучване, според което България е пета в света по качество на достъп до интернет128. вестникът дори отива още по-далеч в твърдението си: „в европа най-бързият и евтин интернет може да се открие не в страни като германия или Франция (което би следвало да е логично, като се има предвид по-голямата конкуренция на тези пазари), а в държави като латвия, литва и … България“129. други източници (http://www.internetworldstats.com /stats9.htm) също потвърждават, че България е с едни от най-големите темпове на развитие – 689.5% за периода 2000-2010 година. обхванато е 47.5% от населението. в еС с по-бързи темпове от България в послед-ното десетилетие се развиват главно държавите от източна европа – латвия (902.3%), румъния (873.3%), литва (834.9%), унгария (763.8%) и Полша (701.8%)130. в подкрепа на горното може да добавим и това, че през 2010 година, макар и без особен успех, именно в България WiMAX опитва да разработи пълномащабна операция за мобилни комуника-ции 4-то поколение. всичко това води до ускорено развитие на новите форми на общуване на базата на новите технологии – блогове, уеб-ба-зирани общности, медии извън основния поток. Социалните и ико-номически промени в края на краищата изискват да бъде променена законодателната рамка.

126 Nielsen Online демографски данни на „нилсън“ за онлайн пазара в Бълга-рия. Nielsen Online Ranking and Trend Report. NET(българско издание), 2010, № (207) 32, Приложение „.biz/октомври 2010“, с. 13.

127 впрочем, трябва да направим и уточнението, че подобно разграничение е трудно. Може само да предполагаме, че потреблението на работа намалява потребле-нието извън работното място.

128 георгиев, андриан. назад към кабелите. Капитал, №.30, 31 юли – 6 август 2010, с. 8.

129 Петров, Христо. газ-спирачки. Капитал, бр.30, 31 юли – 6 август 2010, с. 12.130 Internet Usage in European Union. In: Usage and population statistics [online].

internetworldstats.com, 2011. [cited 2 March 2011]. Available from: http://www.internet-worldstats.com/stats9.htm.

67

•Законодателна рамка и медийна собственостКонституцията на страната, законът за радио и телевизия и зако-

нът за електронните съобщения са основните нормативни документи, които регламентират медиите и дейността в областта на информацион-ните технологии. в тях са транспонирани и съответните актове на зако-нодателството на еС131. развитията в този сфера предстоят. необходим е нов медиен закон, който да хармонизира електронната медийна среда с най-новите тенденции в областта на интернет, новите медии и диги-талните комуникации. засега интернет не влиза в полето на регулация-та, но един нов медиен закон вероятно ще регулира основните „потоци“ на новинарско съдържание от конвенционалните медии през интернет.

друг актуален въпрос от сферата на регулацията е за необходи-мостта от прозрачност и публичност на медийната собственост. той е поставен и по време на дискусията за бъдещ нов медиен закон, прове-дена през лятото на 2010 година. на Седмата световна среща на бъл-гарските медии, организирана от Бта в Холандия, председателят на СеМ георги лозанов отново говори за подготовката на нов общ закон за медиите132 и поставя въпроса за закон за концентрацията на медии. Според Мартин захариев, „Медийният преход завърши, идва друга епоха  – тази на концентрацията“133. той илюстрира този процес със сделките в медийния бизнес през 2010 година – покупката на bTV от Central European Media Enterprises, придобиването от Мтел на двата оператора „Мегалан“ и „Спектрум нет“ и промяната на собствеността на вестниците „труд“ и „24 часа“.

Междувременно в интернет навлизат нови играчи, които все по-широко използват новоразработени, но вече наложили се практики

131 ПеШева, Маргарита и др. думите на медийния преход. велико търново: Фабер, 2010, с. 134.

132 Цит. по: Шатърова, Силвия. Бг медиите – накъде в кризата. Черноморски фар, 3 юни 2011, с.4-5: „не приехме закон за концентрацията на медии, независимо че знаем, че това е пътят да се противопоставим на това явление, каза георги лоза-нов, председател на СеМ. той изрази надежда, че в сега подготвяния общ закон за медиите може да се наложи някаква рамка по отношение на собствеността. трябва да се използва моментът, защото сега за първи път има и политическа воля, подчерта георги лозанов. Журналистиката в България ще започне отново да се изкачва по стъ-лбичката, когато видим физическите лица на собствениците на медиите, смята той. Колкото повече има яснота за капиталите, толкова по-прозрачни са медиите, но и не всеки капитал има право да притежава медии, защото и сега има рискови капитали, обясни лозанов.“

133 Шатърова, Силвия. Бг медиите – накъде в кризата. Черноморски фар, 3 юни 2011, с. 4-5.

68

в онлайн медиите. например, през 2010 година стартират Webcafe.bg, Livenews.bg, iNews.bg и други проекти. те се различават като стратегия за развитие. Webcafe.bg са нов проект, който апробира терена където се пресичат социалните мрежи и неформалните онлайн медии. Livenews.bg също тръгват „от нулата“, опитват да се развиват като самостоятел-на онлайн медия със силно изразена спортна секция (Livesport.bg), но губят скорост и позиции. iNews.bg постепенно се ориентират към из-купуване на разработени онлайн проекти. на 23 юни 2011 година соб-ствениците на сайта – компанията 3Бей.Бг купуват Econ.bg и Stat.bg. в кратко съобщение, публикувано в сайта iNews.bg същия ден се казва: „Сделката е част от стратегията на 3Бей.Бг за разрастване на българ-ския пазар чрез закупуване на водещи информационни сайтове“134.

•Технологични промени основно място в технологичните промени ще има дигитализа-

цията на електронните медии и преминаването към цифрово наземно радиоразпръскване (въвеждането на мултиплексите). Силно влияние ще окажат и промените в търговските ниши на мобилните оператори и промяната на статуквото на радио и телевизионните оператори от дос-тавчици на продукт, в доставчици на медийни услуги. всеки уважаващ себе си кабелен оператор, с необходимия икономически и финансов ре-сурс, вече задължително предлага на своите клиенти пакет услуги „три в едно“ (ако може да заимстваме от известната реклама) – кабелна теле-визия, интернет и телефон. това е съпроводено и от строго икономиче-ски процеси. През пролетта на 2010 година два от големите оператори – Кейбълтел и евроком, се обединяват и създават Blizoo. новият опера-тор провежда активна търговска политика за запазване на клиентите в условията на ново предлагане на услугата. Крайният резултат от това поведение на кабелните оператори е видим и от посочената по-горе ста-тистика на Nielsen за България за типа връзка за достъпа до интернет135. това проучване показва, че над две трети от потребителите на интернет в България се ориентират към комплексни информационни услуги и се

134 Собствениците на iNews придобиха Econ.bg и Stat.bg. iNews.bg, 2011. [cited 23 June 2011]. Available from: http://inews.bg/технологии/Собствениците-на-iNews-придобиха-Econ-bg-и-Stat-bg-_l.a_c.389_i.92266.html.

135 данните от проучването са за месец август 2010 г. друго проучване на аген-цията Gemius посочва за същия период 3 095 812 души обща онлайн потребителска аудитория на България. виж: biz.ranking. NET(българско издание), 2010, № (207)32, приложение BIZ, с. 4.

69

придвижват постепенно към мобилните комуникации. Сумарно повече от две трети (общо 67.89%) от потребителите на интернет в България ползват интернет през кабелна телевизия, 3G, Wi-Fi и WiMAX136.

Мобилните оператори като че ли най-добре се справят със зада-чата да не изостават от глобалните тенденции. При тях се наблюдава бурно развитие на предлагането на достъп до интернет, настъпление на приложенията (което ни приближава към една друга зараждаща се тенденция – интернет извън браузъра) и на социалните мрежи. Що се отнася до приложенията, нещата вече са напреднали до такава степен, че сайтът www.ovi.com, например, дори предлага на потребителите въз-можност да създадат свои приложения „в лесни стъпки“ и без пари. доколко, обаче, мобилните оператори ще продължат в този дух, ако приемем, че потреблението на разнообразни услуги и приложения за-виси от развитието на икономически жизнеспособни и икономически проактивни потребители главно от средната класа, а страната едва сега започва да излиза от кризата? това ще определи насоките и скоростта в развитието на каналите в мобилните комуникации защото създава-нето на една потребителска ниша прилича на тангото – необходими са двама. един, който да предлага и друг, който да потребява. естестве-ният процес на непрекъснато поевтиняване на технологиите ги прави достъпни за все повече хора, смислената маркетингова политика на доставчиците разширява тази достъпност, но това има своя предел. в прогнозите си за развитие на медиите за 2012 година „делойт туш то-мацу“ констатира – „твърде много приложения и твърде малко (съдър-жание) за сваляне“137.

операторите – доставчици на съдържание, имат потенциала да се превърнат в една от движещите сили на формиране на нови потре-бителски навици, опитвайки се да наложат модела на потребление „3 в 1“ – телевизия (аналогова + цифрова), интернет (масово се предлага 10 Mbps за международен трафик, за български трафик скоростта стига и до 25 Mbps) и стационарен телефон. операторите използват този модел след като той беше приложен успешно от „виваком“ и отчете прираст от 25% в една тежка, кризисна година138. Проблемно си остава техноло-

136 Nielsen Online Ranking and Trend Report biz.ranking. NET(българско издание), 2010, № (207)32, приложение BIZ, с. 13.

137 DELOITTE TOUCHE TOHMATSU. Technology, Media and Telecommunications Predictions 2012.

138 георгиев, андриан. назад към кабелите. Капитал, №.30, 31 юли – 6 август 2010, с. 8.

70

гичното решение, за да може да бъдат предложени на потребителя раз-нообразни и качествени информационни услуги. възможни варианти са както Мтел и глобул да потърсят достъп до мрежата на виваком, или пък да потърсят партньорство с конкурентни телекоми139.

С цифровизацията новините ще бъдат поставени в контекста на потребителските приложения. от сега стои въпросът за интернет като водещ канал за разпространение на новини и информация. ежемесеч-ните проучвания на Nielsen за България показват, че използването на интернет за търсенето на новини е едва на 3 място – след „търсене, портали и директории“ (60,1%) и интернет услуги (50,7%). в изследва-нето за май 2010 новини информация са на 3-то място с 44,5%, преди развлеченията, които имат 39,3%.

Формира се поколение на интернет потреблението и уеб-потре-бителите. Потреблението на информационни продукти и услуги, как-то и избора на медии от потребителя зависят от комбинираното въз-действие/ефект на канала конвенционална медия и нейната дейност в глобалната мрежа.

развитието на телевизионните технологии дава нови насоки в създаването на уеб-съдържание и формира нови ниши за уеб-потреб-ление. отделно остава въпросът с формиране на култура на потребле-ние. това ни връща към широката концепция за универсалната услуга като възможност всеки жител на европейския съюз да има достъп до основните комуникационни услуги, при разумно качество и надежд-ност на достъпна цена непрекъснато. основните комуникационни ус-луги са предимно услугите, които имат съществено значение за социа-лизацията на личността. за такива се смятат услугите, в това число и комуникационните услуги, които използват мнозинството от хората, респективно домакинствата140. Като граждани на еС, от нас българите се очаква да се включим в създаването на икономика от нов тип, за което стана вече дума по-горе (виж стр.43).

това извежда на преден план друг фактор, който ще има дос-татъчно силно влияние – политиката на ЕС „Digital agenda“ – Ци-фрови технологии за Европа. доклад за конкурентоспособността на европа в цифровите технологии поставя България на незавидните

139 Пак там, с. 8.140 отделно стои чисто икономическият аспект за достъпност на технологиите.

През определен период – отначало през 2, а после на 3 години трябва да се прави преглед и актуализация на услугите, обект на универсален достъп. достъпната цена се определя на национална база.

71

последни места в еС141. въпреки, че се отчита устойчиво движение напред в редица е-области (електронно здравеопазване, електронно правителство, електронна търговия, електронно образование, елек-тронна безопасност и електронно включване както и това, че този на-предък започва да дава резултати), в прегледа се констатира, че стра-ната ни изостава в предоставянето на широколентов достъп и въпре-ки, че потреблението на интернет се увеличава, 53 % от българските граждани никога не са ползвали глобалната мрежа.142 Съответно и използването на интернет е слабо. вярно е, че има скок на редовните потребители на интернет от 14% през 2006 година на 31% през 2009 година, но за целия еС усреднените данни са 48%. Широколентовият достъп е едва 13 процента – най-ниският в еС, при 100% във вели-кобритания, например, и 24% средно за евросъюза143. утешаващото е може би, че профилът на българските интернет потребители не е много по-различен от този на „средностатистическия гражданин на еС“. „най-популярните услуги (в интернет) са най-често използвани-те на нивото в еС: например търсенето на информация за стоки и ус-луги. Свалянето/слушането/гледането на музика и/или филми също е много популярна дейност. електронната търговия все още не е широ-коразпространена дейност като България е в дъното на таблицата в еС“144. Показателят, по който сме най-близо до средните стойности за еС, е „играене или сваляне на игри, изображения, музика и филми“. През 2009 година 24 % от българите в интернет са се занимавали с това при средно за еС 26%.

141 използвана е информацията за България, публикувана на на с.12-13 в работ-ния документ на еК от 17 май 2010 г „Конкурентоспособност на европа в цифрови-те технологии“. Commission Staff Working Document „Europe’s Digital Competitiveness Report“. In: information society [online]. europa.eu, 2010. [cited 21 August 2010]. Available from: http://ec.europa.eu/information_society/digital-agenda/documents/edcr.pdf.

142 Europe’s Digital Competitiveness Report. – vol.II, In: epractice [online]. epractice.eu, 2010. [cited 12 March 2011]. Available from: http://www.epractice.eu/files/Europe’s Digital Competitiveness Report 2010-ICT Country Profiles – VolII.pdf.p.12.

143 тук трябва да отбележим, че съществуват и други мнения. в бранша е раз-пространено предположението, че проникването на интернет е доста по-голям про-цент, но поради това, че голяма част от този сектор е в сивата икономика, това не може да бъде отчетено в представителни изследвания, тъй като тези данни не се пре-доставят.

144 Europe’s Digital Competitiveness Report. – vol.II, In: epractice [online]. epractice.eu, 2010. [cited 12 March 2011]. Available from: http://www.epractice.eu/files/Europe’s Digital Competitiveness Report 2010-ICT Country Profiles – VolII.pdf.p.12.

72

Програмата изтъква основните проблеми пред икономиката, ба-зирана на информационните и комуникационни технологии145:

– разпокъсани цифрови пазари;– липса на оперативна съвместимост; – растяща киберпрестъпност и риска от недоверие в мрежите; – недостатъчни инвестиции в мрежи;– недостатъчни научноизследователски и иновационни усилия;– недостатъчна грамотност относно цифровите технологии и

липса на умения за тяхното използване – пропуснати благоприятни възможности за справяне с предиз-

викателства за обществото.в Програмата се предвиждат стъпки и действия, които да попра-

вят нещата главно от гледна точка на изграждането на икономика на информационните и комуникационни технологии, но тези проблеми до един имат своето отражение върху медийната среда в България. Част от предвидените действия се отнасят до медийната среда директно.

технологичните тенденции в глобален мащаб ще имат по-малко значение, тъй като тяхното реализиране в България зависи от споме-натите вече фактори:

– изграждане на ниши (диктувано от икономическото развитие на страната и формирането на икономически проактивна класа);

– икономическа жизнеспособност на потребителите; – готовност на ключовите играчи на този пазар (мобилни и теле-

комуникационни оператори) да внедряват новите технологии;– формиране на нагласи у потребителите за отвореност към но-

вите технологии.има вероятност преходът към 3D телевизията в България да съв-

падне или да последва във времето с прехода към цифрово наземно радиоразпръскване (и битката за мултиплексите). Потребителският аспект е колкото икономически (кой има пари за такъв телевизор и компютър), толкова и психологически (колко и кои хора са готови да гледат такава телевизия). от него ще зависи технологичното развитие на медиите у нас.

145 Програма в областта на цифровите технологии за европа („Digital Agenda for Europe“), с. 7-8. In: eur-lex [online]. europa.eu, 2010. [cited 2 October 2011]. Available from: http://eur-lex.europa.eu/ LexUriServ/LexUriServ.do?uri=COM: 2010:0245:FIN:EN:PDF.

73

I.6. Медийно съдържание и интегрирана средаСъздаването на съдържание за новите медии носи отличителните

черти на онлайн журналистиката и на мултимедийната журналисти-ка. в първата половина на 90-те години, съдържанието, което се по-явява по сайтовете като правило е медийното съдържание на дадена конвенционална медия, тиражирано и онлайн.146 логично следващият етап е създаване на медийно съдържание, предназначено специално за онлайн разпространение. това поставя специфични изисквания към съдържанието за разпространение онлайн и през мобилни платформи. тези изисквания са и към структурирането и към формата. Медийна-та конвергенция и възможностите на хипермедията водят до поява на различно съдържание и формулират различни професионални изиск-вания към журналистите. Марк дюз разглежда ролята на конверген-цията, интерактивността и персонализацията в създаване на медийно съдържание и неговото последващо потребление147. и ако конверген-цията има отношение по-скоро към работата на журналиста, то ин-терактивността и персонализацията са поле, в което потребителят се намесва в създаването на съдържание и го поставя в точно определен контекст. на тази основа в последствие възниква противоборство меж-ду две концепции за журналистиката. едната е традиционната журна-листика на електронните медии. другата е гражданската журналистика на новите медии, при които медийното съдържание вече е интегрален продукт на медията и нейните потребители, поставен в съвсем нов по-требителски контекст. „висш пилотаж“ при онлайн журналистиката е умението добре да се управлява съдържанието на медийния продукт.

•Насочване на съдържание при новите технологииработата в обща среда унифицира медиите, и в същото време

показва техните различия. всяка от старите медии влиза със собствен канал. телевизията публикува главно видео, радиото бълва стрий-минг, пресата залага на текст и фотографии. общата среда е обща кон-курентна среда. за да си изравнят шансовете всяка медия посяга към форматите и каналите на съперниците си и започва да ги разработва. за да си подобри шансовете в конкуренцията, всяка медия се старае да

146 дерМендЖиева, грета. онлайн журналистика. Год. СУ. ФЖМК, 8, Кн.1 – нови медии, 2002, с. 18.

147 DEUZE, Mark. Journalism and the Web. International Communication Gazette, October 1999, vol. 61, №5, 377-379.

74

привлече проактивните потребители в мрежата и развива генерирано от потребителите съдържание. Присъствието в социалните мрежи и други форми на Web 2.0 става задължително. някои медии подържат екипи или отдели специално за това148.

развитието на традиционните медии в интернет ги поставя в една и съща среда, при относително еднакви условия и донякъде ги лиша-ва от техните специфични предимства. това е така, но само донякъде. „носещата“ конвенционална медия поставя акцента в развитието на определени форми. телевизионните програми разчитат на по-голямо присъствие на видеоматериали в сайтовете си и в достъпа до мобилни комуникации, който предлагат. радиопрограмите разчитат на стрий-минг аудио. вестниците акцентират върху текста и фотографиите. Пе-челившата стратегия всъщност е излизане извън рамката на водещата конвенционална медия. Съвсем скоро печеливша ще е тази телевизия, която предлага по-качествени (образно казано) „вестникарски“ мате-риали и финансово достъпна система за сваляне на собствена продук-ция – сериали, музикални и шоу програми и други. радиото ще се обо-гати, ако неговият сайт стане по-визуален. Печатните издания първи протегнаха ръка към „чуждата баница“ и започнаха да предлагат аудио и видео материали. днес сме свидетели на все по-голямата визуализа-ция в мрежата и мобилните услуги.

•Целево съдържаниетака наречената „обща аудитория“ (general audience) и ниско cpt

(cost per thousand – цена на рекламата на 1000 души) е мечтата на почти всеки рекламодател и на всеки медия-мениджър. реалността обаче е друга. Персонализацията като процес в медиите започва през 80-те го-дини149 или малко след появата на интернет и мобилните комуникации. Поставени в конкуренцията на различни „преживявания“ в мрежата и в условията на глобализация на икономиката, медиите се насочват към обработка на информацията по начин, че да използват мултиплат-формени технологии, да разпространяват таргетирано съдържание до прецизно дефинирани потребители. Свидетели сме на насрещно раз-полагане на медията в каналите за разпространение на информация. Целта е да се разшири аудиторията и потреблението, като се използва ресурса от аудитория и потребление на други медии и канали.

148 например, вестник „Капитал“.149 КаСтелС, Мануел. възходът на мрежовото общество.т. 1: „информацион-

ната епоха – икономика, общество, култура“. София: лиК, 2004, с. 337-341.

75

•Създаване на медийно съдържание от нюзрума и аудиториите за постигане на тази цел, медиите преминават към създаване на

съдържание заедно с потребителите и аудиториите. този процес поста-вя нови творчески предизвикателства пред гилдията и изисква други професионални умения. При такъв подход към създаването на мулти-медийно съдържание, основната тежест и отговорност остава в редак-ционния колектив, където вече работят многофункционални репорте-ри и многофункционални редактори150.

Приносът на потребителите се канализира през устойчиви фор-ми (едни от най-популярните са коментарите по информационния поток и постоянно действащите форуми) и спорадично възникващи форми. такова е медийното съдържание, свързано с извънредни съби-тия като вълненията около президентските избори в иран151 през 2009 година, атентатът на летище „домодедово“ в Москва152 на 24 януари 2011 година и „арабската пролет“ където с всяка следваща страна – ту-нис, египет, либия, Сирия, се засилва разпространението на видеома-териали, публикувани в web 2.0 (според разбирането на о’райли). за участието на потребителите и аудиториите е от значение наличието на съзнание за създаване на медийно съдържание или за сътрудничество в този процес и достъпът до технологии153. техническата въоръженост

150 Пример за водещата роля и отговорността на професионалните журналисти са, например, обзорите за реакциите в блогосферата и други форми на активност от потребителите, които либийската секция на ББС прави по време на бунта в либия срещу Муамар Кадафи. Журналистката Паскал Хартър (Pascale Harter от Libya Desk на ввС) е един от професионалистите, които правят преглед на социалните мрежи и СС.

151 Става дума за убийството на участничката в протестите неда ага Султан на 20 юни 2009 година и отзвукът от това убийство след като кадрите с последните миго-ве на 26-годишната жена се появяват в интернет. Материалът е публикуван в YouTube на уеб-адрес: http://www.youtube.com/ watch?v=76W-0GVjNEc&skipcontrinter=1.

152 Първите (видео)свидетелства за покушението бяха заснети с мобилни теле-фони и се появяват в Twitter до 40 минути след експлозията (да не забравяме, че все пак е необходимо макар и минимално време на елементарна обработка и преценка на заснетото както и често физическо време за да постъпи то в мрежата и да бъде идентифицирано от други потребители и медиите) и около час преди да бъдат раз-пространени след това от големите международни информационни агенции.

153 арабските революции, в частност либия и Сирия се отличават с комуника-ции за достъп до интернет в международен план и респективно – лошо качество на материалите. Когато стават бедствията в япония на 11 март 2011година „свидетел-ствата на очевидци“ са с многократно по-добро качество и комуникациите работят много по-добре. добре се използват хеликоптерни снимки, нещо, което няма в араб-ските революции (там в най-добрия случай можем да говорим за горна гледна точка от балконите на съседните на площад тахрир сгради, например, по време на събития-та в египет. горни гледни точки почти отсъстват при отразяването от либия).

76

на потребителите и аудиториите е производна от степента на иконо-мическо развитие на обществото (япония е третата икономика в света по това време на природните бедствия и ядрената авария през март 2011година) – от една страна, и от друга – от достъпа на аудиториите и потребителите до техника и комуникационни средства. този фактор е сборен от икономическата (ценова) достъпност и от механизми за управление на комуникациите – както технически, така и администра-тивни и законодателни154. вече се появяват технологии за създаване на съдържание и в „облака“155.

•Ново медийно съдържание – механизъм за обществена промянаобщата рамка, в която се осъществява създаването на медийно

съдържание, са отношенията между медиите и другите основни струк-тури на обществото, от една страна, и от друга – потребностите от ме-дийно съдържание на аудиториите и потребителите.

Както при конвенционалните медии, така и при новите медии съдържанието е производна от интересите на аудиторията, вече – на потребителите. Промяната на съдържанието става вследствие на про-мяната на масата потребители и от развитието на пазара на компю-търните и мобилните комуникации. ако отначало, когато достъпът до компютърни технологии и компютърната грамотност не са широко разпространени, това са „по-елитарни потребители“, то с „масовизаци-ята“ на персоналния компютър се променя и „социологията“ (условно казано) на потребителите. Съдържанието, естествено, следва тези про-мени. (засега тук не отчитаме намесата на особеностите на българската медийна среда и състоянието на българското общество като жизнен стандарт и икономическо и политическо развитие.) в България основ-ното потребление е от квалифицирани служители/експерти (23.90%), ученици (13.98%) и студенти (10.80%), при проникване на мобилните комуникации около 15 %. 15.42% ползват в момента смартфони и/или вече остарелите като технология самостоятелни лични електронни по-мощници (PDA – personal data assistants). делът на пенсионерите е под 2% (1.97%)156.

154 например, независимо от техническата въоръженост на организаторите на протестите (или може би точно по тази причина) в египет и в по-малка степен в либия, властта прибягваше до изключване на мрежата, за да попречи на организира-нето на депомнстрации през виртуалното пространство.

155 такава е програмата montage.cloudapp.net. 156 източник Nielsen Online демографски данни на „нилсън“ за онлайн пазара

77

новите медии подхождат в новините към аудиторията като стан-дартната, формирана през 20-ти век на основата на развитието на елек-тронните медии. в същото време интернет формира собствена аудито-рия, със свои интереси и ценностна система.

С развитието на социалните мрежи възниква и въпросът как и доколко те влияят на съдържанието? това са социално и икономически активни технологично и комуникационно напреднали самоуки „създа-тели на мнения“ (opinion makers), със собствени интереси и – ако щете, със собствен „дневен ред“ в живота. той извежда други приоритети и налага друго мислене и възгледи по познати жизнени ситуации. на-пример, сред младите ековъзгледите имат най-много последователи. велосредите, така популярни през 20-те – 50-те години на 20-ти век, сега отново имат привърженици главно сред младите. Масовият про-тест в Колумбия срещу тактиката на бунтовниците от ФарК да отвли-чат граждани, организиран във Facebook още през 2008 година e един от първите примери за ролята на социалните мрежи. арабските рево-люции извеждат на преден план мрежата за микроблог Twitter.

България също има своя кратка история на онлайн комуникаци-ята. от първите опити на еколози да организират в интернет flash-mob протести, през „престрелките“ между Касим дал (след като се отцепва от дПС) и ахмед доган, до организирания на 13 март 2010 година (и последващи подобни събития) протест срещу високите цени на бен-зина от Сила, до реакцията и страстите в мрежата около събитията в Катуница през септември 2011 година и последвалата първа условна присъда за призив в интернет за етническо насилие157.

в страната вървят социални и икономически процеси, които фор-мират различен „дневен ред на обществото“. Приоритет са екологията, образованието, здравеопазването и то – от позициите на хора, които не са ограничени само в рамките на собствената си държава. това намира отражение в медийното съдържание, предназначено за новите медии. развива се икономиката на знанието и развлечението.

в България. Nielsen Online Ranking and Trend Report. NET(българско издание), 2010, (207) 32, с. 13.

157 условна присъда за призив към насилие над цигани във «Фейсбук». In: news [online].Vesti.bg, 2011. [cited 23 October 2011]. Available from: http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4202971.

78

1.7. Типология на мултимедийния нюзрум Старото PR правило, че едно събитие не се е случило, ако не е

отразено в медиите и не е влязло в новините, днес има своята парафра-за – една медия не е медия, ако не е онлайн. някои биха казали – ако не присъства онлайн. уточнението е на пръв поглед дребно, но е същест-вено, както ще видим по-нататък.

България доста внимателно навлиза в територията на „интернет новинарството“. въпреки, че първите онлайн издания на печатни ме-дии се появяват в средата на 90-те години, телевизия, радио и вестници години наред внимателно стъпват на новата почва. Конвенционалните медии в България започват да навлизат целенасочено в новия канал едва през втората половина на първото десетилетие на 21-ви век. По това време в европа не само съществуват първите концепции за мул-тимедиен нюзрум, но вече има и редакции, които използват неговите практики в организацията на своята работа. тези промени вече бяха настъпили под натиска на промените в медийната среда с развитие-то на интернет. в изследването си „Състоянието на мултимедийните нюзрумове в европа“ Марта Стоун и ян Бирхоф разглеждат „медий-ния пейзаж“ към 2002 година: „Потреблението на новини е драматично променено. новините като информация са навсякъде около нас, на мо-билните телефони, във вестниците, на PDA, по телевизията, по инте-рактивната телевизия, по кабела, интернет, телетекста, вестникарските будки, по радиото, на видеоекраните в асансьорите на хотела, програ-мирането на видео за авиокомпаниите и много други.“ 158.

особено внимание се отделя на новия подход в работа на жур-налистите към създаването на съдържание, в която главно място е отредено за дигиталната статия. от една страна, това е съчетаване на различни медии в едно цяло. то се реализира за потребление в хи-пермедийна среда. от друга страна, работата на журналиста получава двойствена природа. в нея взаимно са свързани:

– мултимедийният нюзрум като новинарска операция, която из-правя журналистите пред нова творческа и професионална си-туация. Журналистът престава да бъде само „вестникар“, само „телевизионер“ или само радиожурналист. в новата ситуация

158 STONE, Martha, Jan BIERHOFF. The State of Multimedia Newsrooms in Europe. In: mit.edu, 2002. [cited 5 March 2010]. Available from: http://web.mit.edu/cms/Events/mit2/Abstracts/JanBierhoff.pdf.

79

журналистът трябва да притежава умения да работи едновре-менно за различни медии.

– коренно се променя същността на журналистическата работа. Журналистът от „пазител на дверите“ се превръща в пътево-дител през океан от информация. умението да се гради инфор-мационната архитектура на една онлайн статия, да се владеят тънкостите на изграждането на хипервръзките в хипертекста е не по-малко важно от това да умееш да пишеш, да водиш разго-вор или да снимаш. това е умението да мислиш нелинейно и да видиш бъдещия материал като съвкупност от различни компо-ненти, свързани в множество различни комбинации.

– „крайният продукт“ е дигитална статия като съчетание от раз-лични медии – текст, фотографии, аудиофайлове, видеоматери-али, графики и интерактивни елементи.

– продуктът на мултимедийния нюзрум се предлага в силно кон-курентна среда. неговата слабост донякъде се корени в самата му същност.това е посреднически и интерпретативен продукт. тази негова природа го прави по-малко търсен, в сравнение с „първоизточниците“, които съществуват онлайн. активните потребители все по-често използват различните възможности за достъп до информация съвсем целенасочено – когато търсят чиста информация, не прибягват към интерпретативни източ-ници и обратното – когато търсят интерпретативни източни-ци, посягат именно към тях. „добрата новина“ е именно добра-та новина – новинарството все още е търсен продукт, макар и поставян все по-често в среда от интерпретативен контекст.

– продуктът на мултимейния нюзрум вече може да бъде потре-бяван по всяко време и на всяко място, където има достъп до комуникация – без значение дали това е интернет мрежа (ка-белна или безжична) или мобилна платформа. Потреблението излиза извън дома и работното място. всичко зависи от това до каква платформа имаш достъп.

за да бъде разбрана същността на новия вид нюзрум, като среди-ще за създаване на съдържание и неговото разпространение по мно-жество разнообразни комуникационни канали, е необходимо мулти-медийният нюзрум да бъде разгледан като:

– единица със специфична организация на работа за създава-не на съдържание, в съответствие с редакционната политика и целевата аудитория и целевите потребители и

80

– адекватно на поставените цели управление на съдържанието за постигане на редакционната политика, в съответствие със законодателната и регулаторната рамка на страната, и в конте-кста на

– перспективите за развитие на медията, в зависимост от раз-витието на медийната среда, на аудиторията и потребителите, както и цялостното социално-икономическо развитие на стра-ната.

ефективната организация на работата зависи от точното оп-ределяне на нейния обхват, правилната класификация въз основа на определени критерии и избора на определена структура. обхватът на дейността на мултимедийния нюзрум включва традиционната за конвенционалните медии материя: „обработка“ на медийната среда, формирана от медиите като цяло; използването на интернет-ресурси; инкорпориране в определена степен на съдържание от социалните ка-нали и мобилните комуникации. там където има възможност, ресурс и кураж – защо да не бъде направена и крачка към семантичните мрежи?

Класификацията на нюзрума, определянето на типа и характерис-тиките е следствие от определянето на обхвата на дейността. това спо-мага за правилната оценка за подбора на подходите при организацията на работата и избора на адекватните средства. в този смисъл трябва да бъдат преценени степента на конвергенция; степента на навлизане на многоплатформените технологии и, като следствие от това – избор на каналите за разпространение.

При структурирането на мултимедийния нюзрум, след като бъ-дат разработени принципните положения за позиционирането на ме-дията и редакционната политика, ще бъде логично:

– да се разработят общи положения от следващо ниво, които са основани на утвърдени практики и включват нови компонен-ти, в зависимост от обхвата на работата и приложението на съ-ответните средства;

– особено място заема създаването на един вид „централно ядро159“ – супердеск, където да става координацията на обра-ботката на източниците, създаването на съдържание и негово-то последващо разпространение160;

159 основните типове мултимедиен нюзрум и появата на структурирано цен-трално ядро са разгледани на с. 85-87.

160 тази структура е разгледана по-обстойно на основа на разработката на дит-

81

– подразделенията (отделите) е подходящо да се организират въз основа на канала за разпространение, а не въз основа на ресо-рите, каквато е практиката от редакциите/нюзрума на конвен-ционалните медии.

При структурирането на мултимедийния нюзрум се отчита в как-ва степен се прилага мултиплатформен подход и доколко се използ-ват мултиплатформени технологии. трябва да се преценява и възмож-ността за създаване на медийни алианси и сътрудничество от типа cross media.

Управлението на съдържанието има три основни момента. Първият е управление на постъпващата информация. така наре-

чените „входове“ са: – собствени източници за информация и отразяване на съби-

тия. тук присъстват практики, познати от конвенционалните медии. те са основата върху която се стъпва при използването на другите „входове“, които се появявят с развитието на новите медии като:

– интернет ресурсите; – е-mail;– неформалните канали – блогове, сайтове от типа на You Tube,

Vbox7 и т.н.– социалните мрежи – Facebook, Twitter161, Svejo.net и др.вторият основен момент е непосредственото създаване на медий-

но съдържание, което ще бъде разгледано по- подробно по-нататък. тук ще обърнем внимание на човешкия фактор. доколко журналисти-те са готови за този нов вид журналистика, нов подход към създаване на медийно съдържание и ново творчество? Журналистът от „пазач на портите“ се превръща в посредник в търсенето на информация и зна-ние. за това е необходима нова подготовка и обучение. нужен е нов тип целеполагане и поставяне на задачи. Мисленето в рамките на една статия за печатно издание, един телевизионен или радиорепортаж от-стъпва място на мисленето в рамките на една дигитална статия, която съчетава в себе си няколко медии, поставени в определена връзка и контекст, който зависи от многобройните варианти на „преживяване“ на отношенията между медиите. не на последно място трябва да отбе-

мар Шантин на с. 88-89.161 тези социални мрежи са широко застъпени и в българското интернет прос-

транство. Фактът, че Facebook е преведен и на български, го направи почти задължи-телна среда за присъствие и у нас.

82

лежим възможността за непосредствен постоянен достъп до архивни материали.

третият основен момент е разпространението на медийното съ-държание. така наречените „изходи“ могат да включват:

– конвенционални медии; – една конвенционална медия. Когато има повече от една конвен-

ционална медия си струва да се търси общо/съвместно дейст-вие, „синергия“ на медиите.

– интернет канали– основен уебсайт;– неформални канали – блогове, социални мрежи, сайтове от

типа на You tube, Vbox7 и др.;– RSS, Atom;– допълнително таргетирано разпространение (е-мейли; мейл

групи);– мобилни комуникации. и при трите основни вида „изходи“ основно място се отделя на

селектирането на медийно съдържание, от гледище на целите и задачи-те, които си поставя медията, като организация в общуването с аудито-риите и потребителите. трябва да обърнем внимание на една не много широко застъпена дейност, която условно може да бъде наречена going global – работа за аудиторията по света. Може да звучи малко преси-лено, но има смисъл да се търси и глобална аудитория, която по един или друг начин следи събитията в България. в огромната си част, това е аудитория, която ползва български език: главно българите в чужби-на – временно живеещи там и имигрантите, както и чужденци, които знаят или ползват български и имат интерес към ставащото в Бълга-рия. Спорно е доколко може да се мисли за предавания на чужд език за България в категориите на глобализацията.162

организацията на работата в мултимедийния нюзрум, създава-нето на медийно съдържание и неговото управление може да е подчи-нено на краткосрочни цели, ако не се отчитат перспективите за раз-витие. Като определящо условие е развитието на технологиите. трябва да се направи уговорката, че то е такова до колкото новите технологии са достъпни за потребителите и се превръщат в част от комуникацион-ния процес. до преди три години, например, би било безсмислено да се говори за смартфони и мястото им в потреблението на медийни про-

162 тук не става дума за предаванията на радио „България“ на Бнр, които имат друга цел.

83

дукти онлайн или през мобилни комуникации. в следващите няколко години все по-голямо значение ще имат:

– развитието на цифровите тв технологии. в България водещо място ще има цифровизацията и въвеждането на мултиплексите;

– развитието на интернет като среда за пренос на данни; – развитието на интернет на нещата като влияние на мястото на

информацията в ежедневния живот; – развитието на мобилните комуникации;– потенциалът на възможността за непрекъснат достъп да вли-

яе върху съдържанието. достъпността до мрежата навсякъде става все по-важен фактор. в южна Корея, например, wi-fi има дори в метрото и по фериботите;

– приложенията в уеб и мобилните комуникации. Според дже-фри зелдман, това е истинският смисъл на понятието web 2.0, формулирано от дарси динучи в публикацията ѝ от 1999 годи-на „Фрагментирано бъдеще“(Fragmented Future).

въпреки, че трябва да е първо, развитието на съдържанието засе-га остава на втори план след развитието на технологиите.

не на последно място, следва да отбележим развитието, диктува-но от културата на работа в нюзрума. това е един от най-трудните процеси, защото изисква промяна в начина на мислене на хората, кои-то десетилетия наред са създавали медийно съдържание, като са след-вали „линейни технологии“. в добавка на тях им се налага да приемат съчетаването на техния труд с този на други колеги, при това, съпро-водено от споделяне на работното място в цял един нов екип,163,164 за което стана дума по-горе.

основния аспект, който изпъква при новата организация на ра-бота, е пълноценното използване на възможностите на новата медия в няколко посоки:

– мултиплициране на веднъж създадено съдържание по някол-ко медийни канала. По правило, това е конвенционална медия плюс уебсайт. определяща роля тук има конвенционалната ме-

163 THELEN, Gil. Convergence – Tampa’s Experience. In: American Society of News-paper Editors [online]. 10 July 2000 [cited 27 Sept. 2010]. Available from: http://asne.org/kiosk/editor/00.july/ thelen1.htm.

164 KAISER, Martin. Cooperation Logical, But Challenging. In: American Society of Newspaper Editors [online].10 July 2000 [cited 27 Sept. 2010]. Available from: http://asne.org/kiosk/editor/00.july/kaiser1.htm.

84

дия. Целта е увеличаване на традиционната аудитория с нови потребители.

– създаване на съдържание, в съответствие със спецификата на каналите за разпространение. Което означава определяне на фокуса на материала, в зависимост от канала на разпростране-ние, адекватно „опаковане“ на съдържането, координиране на достъпа до аудиторията/потребителите.

– нарастващо задоволяване на интересите на потребителите и тяхната нужда от новинарски продукт на основата на много по-прецизното таргетиране, което новите медии повзоляват.

– подобряване на организацията на труда и на планирането на тези дейности.

С навлизането на новите медии възниква необходимостта от създаване на обединяващо звено в работата на мултимедийния нюз-рум, неговата роля в планирането, създаването и координираното разпространение на съдържание по основните медии – печат, радио, телевизия, интернет, мобилни комуникации. особено важна е ролята на „шеф-диригента“ – човекът, който организира работата в нюзрума. организацията се отнася до приоритетите на съдържанието, до под-бора на медийните средства, технологиите и разпространението по от-делни медии.

Стоун и Бирхоф се опират на изследване на компанията Innovation International Media Consulting и приемат, че има три етапа в прехода към интегрираните медии и въвеждането на мултимедийния нюзрум – ди-версификация, конвергенция и интеграция.165

диверсификацията е характерна за 80-те години на 20 век когато интернет е още в началото, тя все още не е част от медийната среда. от-ношенията между конвенционалните медии и взаимодействието между тях се определя като „съвместно съществуване“, което се осъществява върху аналогови технологии. това е времето на медийните компании, според Стоун и Бирхоф. 90-те години на 20 век е период на конверген-ция на конвенционалните медии. Между тях вече се оформя пресечна точка, но тези общи допирни моменти нямат съществено влияне върху традиционните им функции. взаимодействието е определено като съ-трудничество, технологиите са смесени – аналогови и цифрови, а са-мите медии се определят като „постжурналистически“. С началото на

165 STONE, Martha, Jan BIERHOFF. The State of Multimedia Newsrooms in Europe. In: mit.edu, 2002. [cited 5 March 2010]. Available from: http://web.mit.edu/cms/Events/mit2/Abstracts/JanBierhoff.pdf.

85

новия век взаимодействието между медиите нараства с бързи темпове. Между медиите се създават нови отношения на интеграция. те са дос-татъчно силни, за да породят ефект на синергия във функционирането на интегрираните медии, върху основата на изцяло цифрови техноло-гии.166 Innovation International Media Consulting въвеждат и термина „ин-формационна машина“ (information engine), за да опишат визията си за утрешния ден на нюзрумовете и новинарските компании.167

д-р дитмар Шантин, изпълнителен директор за издателската дейност, редакционната политика и общо управление в WAN-IFRA168 (Световната асоциация на издателите на вестници и печатни издания) разглежда 4 типа организация на работата на нюзрума. Класификация-та е в зависимост от взаимодействието между медиите, базата на създа-ване на съдържание и използването на медийните канали за разпрос-транение на крайния резултат169. това са:

– нюзрум, обединяващ няколко медии (Multiple media newsroom); – нюзрум с равнопоставени медии, действащи като едно цяло

при създаването на съдържание (crossmedia newsroom);– нюзрум на интегрирани медии (media integrated newsroom) ;– нюзрум, ориентиран към/от социалните мрежи и генериращ

съдържание на тяхна основа (audience targeted newsroom).в нюзрума, който обединява няколко медии (Multiple media

newsroom) отделните медийни канали имат относителна самостоятел-ност на работата. При този тип нюзрум, наречен в рамките на уеб реч-ника „нюзрум 1.0“, едновременно работят отделни редакционни звена за основната (в случая – печатна) медия и онлайн изданието. Журна-листите от онлайн изданието често сами подготвят и правят журна-листически материали за уеб страницата на медията170. освен това те

166 Пак там.167 Newsroom Integration and Design. In: innovation-mediaconsulting.com, 2010.

[cited 14 March 2010]. Available at: http://www.innovation-mediaconsulting.com/open-spaces-walls-down.

168 По силата на спецификата на организацията, в която работи, тук и нататък Шантин говори за издателската дейност като основна и партнираща на новинарство-то онлайн, но принципно моделът важи и е приложим и в случаите когато основната конвенционална медия е телевизия или радио.

169 Dr. SCHANTIN Dietmar. Organisational types of newsrooms in a media conver-gent environment. In: weblog for media [online]. wordpress.com, 2008. [cited 27 February 2010]. Available from: http://schantin. wordpress.com/2008/06/25/.

170 TAYLOR, Sara. Multimedia newsroom: digital strategies. In: printing_and_produc-tion [online]. sfnblog.com, 2009. [cited 27 February 2010]. Available from: http://www.sfn-blog.com/printing_and_production/2009/11/multimedia_newsroom_digitalstrategies.php.

86

използват съдържанието създадено от екипа на основната медия. Шан-тин илюстрира този вид организация на работата с редакцията на ав-стрийския национален вестник Österreich. той започва да излиза през септември 2006 година и през август 2007 година вече има тираж от 167 000 броя при население на страната 8 210 281 души171. отличителна черта на Österreich е, че от самото начало той е замислен като издание, което в еднаква степен използва печатната медия и уебсайта за публи-куване на съдържание172.

нюзрумът с равнопоставени медии (crossmedia newsroom) на свой ред е наричан „нюзрум 2.0“ и той „работи на принципа, при който „съ-биращите съдържание“ генерират съдържание за всички канали, които се обслужват от редакцията. всеки канал има различни (специфични – бел. авт.) отговорности, но отделните секции (новини, спорт, публици-стика и др.) генерират съдържание и за печатното издание, и за онлайн (изданието), а така също създават и други формати като видео за уеб или аудио и предоставят продукт за уеб телевизия или радио“173. Като пример за newsroom 2.0 Шантин посочва датското регионално издание Nordjyske Stiftstidende. вестникът реорганизира редакцията си още през 2003 година.

ако при горния тип начин на работа, основната тежест пада вър-ху журналистите от „репортерски тип“, в следващия вид мултимедиен нюзрум водещите фигури са „редакторите“. „…(тук) няма онлайн отдел като в първия тип или онлайн редактор както е във втория тип … тази концепция следва предпоставката, че „собственикът на темата“ (има се предвид по-скоро конкретен отдел в редакцията отколкото репор-тера-автор на материала – бел. авт.) знае най-добре как трябва да бъде построен материалът и как да бъде пуснат по различните канали като се използва подходящия формат. няма „ние“ и „те“ между различните канали и конфликти между хората и екипите за това, например, къде да бъде публикувана историята. авторът на материала решава кой аспект от историята по кой канал да бъде публикуван и в какъв формат.“174

171 Austria. In: CIA World Factbook [online]. cia.gov, 2010. [cited 13 March 2010]. Available at: https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/au.html.

172 Dr. SCHANTIN Dietmar. Organisational types of newsrooms in a media conver-gent environment. In: weblog for media [online]. wordpress.com, 2008. [cited 27 February 2010]. Available from: http://schantin. wordpress.com/2008/06/25/.

173 Dr. SCHANTIN Dietmar. Organisational types of newsrooms in a media conver-gent environment. In: weblog for media [online]. wordpress.com, 2008. [cited 27 February 2010]. Available from: http://schantin. wordpress.com/2008/06/25/.

174 Пак там.

87

дитмар Шантин посочва, че този тип организация на работата цели да предоставя съдържание на множество канали като за целта интегрира целия новинарски поток по всички платформи и на всеки един етап от „производствения процес“ – от планирането през фазата на продукция до публикуването. ръководителят на съответния отдел носи отговор-ността къде и как да излезе даден материал175. По този начин е орга-низирана работата на британската медийна компания Telegraph Group. Компанията заснема и видеоматериал за нововъведенията в работата на нюзрума176.

Четвъртият тип нюзрум, който дитмар Шантин разглежда, е ори-ентиран към социалните мрежи и създава съдържание на тяхна осно-ва. той остава малко встрани от работата на мултимедийния нюзрум като продължител на редакцията на конвенционална медия. незави-симо от това, този тип нюзрум има място в този анализ заради сил-но таргетирания си подход към потребителите. за това какъв е потен-циалът на социалните мрежи красноречиво говори факта, че в първите три месеца на 2010 година в СаЩ социалната мрежа Facebook стана по-посещаван сайт от търсачката Google177. в България също има тен-денция на „посягане“ към каналите на социалната мрежа. например, промо-отделът на телевизия ПроБГ (за времето на нейното съществу-ване) редовно създава групи по интереси във Facebook. на 9 март 2010 година и БНТ обявява, че очаква зрителите на сутрешния си блок във Facebook. това говори за известна промяна в поведенческите модели на потребителите, и в техните потребности.

Самият Шантин смята, че най-разпространеният тип нюзрум е първият тип (Multiple media newsroom). Същевременно той предупреж-дава, че трябва да бъде държан под око нюзрумът на интегрираните медии (media integrated newsroom).

развитието на собствени ресурси за създаване на съдържание в интернет-отделите на „нюзрума 1.0“ е логична стъпка напред след на-

175 Пак там.176 Презентационен видеоматериал, подготвен от INNOVATION International

Media Consulting Group. директорът на команията за великобритания го пред-ставя на Световния конгрес на печатните издания в Кейптаун на 26 юни 2007г., южна африка. виж: The Daily Telegraph Case: Multimedia Newsroom Integration. In: youtube.com, 2010. [cited 27 February 2010]. Available from: http://www.youtube.com/watch?v=2yXT_1pvDv4.

177 NUTTALL, Chris and David GELLES. Facebook becomes bigger hit than Google. In: technology [online]. ft.com, 2010. [cited 17 March 2010]. Available from: http://www.ft.com/intl/cms/s/2/67e89ae8-30f7-11df-b057-00144feabdc0.html#axzz1lsrX0ZD2.

88

чалния етап на „преработка“ на съдържанието от конвенционалната медия за нуждите на нейния уебсайт. интернет-отделът, екипът на сай-та има относителна самостоятелност в създаването на съдържание. тя се основава на целите и приоритетите на медията при публикуването на нейно съдържание онлайн. възниква необходимост от общо пла-ниране, тъй като конвенционалната медия и медията онлайн използ-ват обща техническа база и разпределят общ човешки ресурс. оттук до създаването на общо звено, на „ядро“, което да ръководи, планира, организира и публикува новинарско съдържание, вече има само една крачка178.

Предварителната работа по създаването на мултимедийния нюз-рум до голяма степен определя структурата на дадено „ядро“ и значи-телна част от неговите функции. тук особено важна е ролята на предва-рителните проучвания и анализ на целите и задачите, които изпълнява нюзрума: какви са целевата аудитория и потребители, какъв е обхватът (регионален, национален, наднационален), каква е предпочитаната ор-ганизация на работа, техническите средства и платформите за продук-ция и публикуване на съдържание, анализ на пазара, конкуренцията и финансовите потоци, в някои случаи – лингвистично многообразие (например Euronews, BBC, риа „новости“ и др.).

„ядрото“ присъства като организационно звено, независимо дали основната дейност се върши от редакторите или от репортерите в качеството им на част от по-голямо цяло – самостоятелни отдели. и в двата случая длъжностите са твърде условни, от гледна точка на раз-бирането за „редактор“ и „репортер“ в печатните медии, телевизията и радиото. в единия случай ядрото генерира съдържание по различните платформи. в другия случай организира и разпределя генерирането на съдържание от отделите, респективно – от „репортерите“.

ядрото действа в нюзрума, за да се осигури пълно, точно, своевре-менно и балансирано разпространение на съдържание по всички канали. основното е координацията между отделните канали (медии) и как тя се осъществява. в повечето случаи това става през т.нар. „супердеск“. един от вариантите е той да има конкретен ръководител с координиращи или мениджърски функции. такава е организацията в Nordjyske Stiftstidende, описана от Шантин. възможен е и моделът от вида на „рицарите на кръг-лата маса“, още повече, че почти навсякъде практическото управление на нюзрума действително е кръгла маса. около нея са представени ръково-

178 за момента се абстрахираме от чисто логистичните аспекти на организаци-ята на работа в нюзрума.

89

дещите дейността на различните медии, има предвидени и допълнител-ни места за „редактор на извънредно събитие“ и фоторедактора. всички те са равнопоставени. ръководителите на различните отдели са в непо-средствена близост. такава е структурата в нюзрума на Telegraph Group. руската риа „новости“ също използва подобна организация на работа и концентрична подредба на работните места. „Централният нюздеск е построен като няколко концентрични кръга – центъра на новинарски-те операции – с дълги работни места за различните медии (текст, фото, видео, графичен отдел, интернет сайтовете), различните езикови служби (в добавка към новините на руски риа „новости“ публикува на 9 други езика, включително на мандарин, кантонски китайски и фарси) и раз-личните отдели (новини, бизнес, спорт), които са разположени радиално като спици на гигантско колело.“179

Кой седи на „супердеска“ зависи от профила на нюзрума, канали-те, които използва, степента на конвергенция и интерактивно взаимо-действие и функциите, които това водещо звено изпълнява. Функции-те на „ядрото“ най-общо може да бъдат определени по следния начин:

– обща координация;– планиране;– позициониране на съдържанието по медии;– балансиране между медиите, форматите и платформите180. – следване на „модните тенденции“ в развитието на медиите.

Колкото и екзотично да звучи, това е важен елемент от плани-рането. ако преди 10 години основното съдържание в нови-нарските сайтове беше текстът, то напоследък все повече пе-челят сайтовете, които залагат на визуалното съдържание181. друг особено важен аспект е настъплението на мобилните ко-муникации.

179 AFP Media-Watch. Russia’s RIA-Novosti Launches Spectacular Multimedia News-room. In: mediawatch [online]. afp.com, 2008. [cited 16 March 2010]. Available from: http://mediawatch.afp.com /?post/2008/02/20/Russias-RIA-Novosti-Launches-Integrated-Multi-media-Newsroom.

180 трябва да направим уговорката, че говорим за баланс с доста условности. Повечето модели показват, че конвенционалната медия засега има базисна, а в някои случаи – определяща роля в работата на нюзрума. има ли смисъл обаче да се тър-си баланс? тогава „мултимедията“ ще обезличи конвенционалната. от друга страна балансът помага за по-доброто развитие на медията. Слабата страна е, че за да бъде постигнат, или най-малкото – да се работи в посока на постигане на баланс.

181 този процес има най-неочаквани проявления. на 9 март 2010г. се появи пър-вият 3D вестник – белгийският „дерниер йор“.

90

– оперативна координация; – оперативно планиране;– разпределение на ресурси и задачи;– разпределяне на съдържанието по формати и платформи; – инкорпориране на интерактивно съдържание, „принос на ау-

диторията/потребителите“ ;– обработка на интерактивните сегменти и поддържане на връз-

ката с аудиторията/потребителите/общностите;– допълнително планиране на дейности на двете платформи къ-

дето имаме конвергенция – онлайн и мобилната платформа; – координация на публикуването на съдържанието182. – сътрудничество с други медии в публикуването на съдържание. Като цяло трябва да се отбележи, че хората, работещи в „ядро-

то“ на нюзрума, на супердеска, трябва да съчетават журналистически умения с отлично познаване на технологиите, които се използват. това са медиите, форматите, платформите, комуникационните технологии, които използват репортерите на терен.

успоредно с основните задачи, работещите на „супердеска“ са от-ворени за иновациите в професията, те отчитат и допълнителни факто-ри като подготовка на кадри и други „странични ефекти“ в работата на медийната компания. един от тези „ефекти“ е трансформацията на ад-ресата на медийното послание и спецификата на потреблението. Крис о’Брайън и Хуан Сеньор от Innovation International смятат, че „вест-никарските компании трябва да мигрират от читатели към аудитории и от аудитории към свързването и създаването на общности, които потребяват тяхното (на вестникарските компании) съдържание през която и да било платформа по всяко време“183. двамата правят това за-

182 това е важно като се има предвид, че все още съществуват опасения, че съ-държанието публикувано онлайн или на мобилна платформа отнема от аудитория-та на конвенционалната медия. все повече, включително и в България, се използва практиката на „препращане“ от една медия към други медии, които използват един нюзрум. или на преден план постепенно започва да излиза съзнанието за „синерги-ята“ на интегрираните медии. така например, БНТ изписват репортера заедно с не-говия е-mail. БНТ и bTV правят препратки към сайтовете си, където зрителят може да „прочете целия материал“ (има се предвид допълнителна информация по излъчен новинарски материал). двете медии редовно използват сайтовете си за допитване до аудиторията и обратна връзка.

183 O’BRIEN, Chis, Juan SENOR. The Community Newsroom. In: fernandosamanie-go [online]. fernandosamaniego.typepad.com, 2010. [cited 16 March 2010]. Avalable from: http://fernandosamaniego.typepad.com/InnovationNewsrooms.pdf.

91

ключение на основата на работата печатните медии, но то е валидно за превръщането на всяка конвенционална медия в „нова медия“.

Супердескът ръководи един нюзрум, който се различава корен-но от традиционните представи за новинарска редакция и поради присъствието на нови звена в работния процес, наложени от специ-фиката на мултимедийния нюзрум. в блога си, Фернандо Саманиего, специалист по стратегии в новите медии, възпроизвежда един от раз-пространените варианти на мултимедиен нюзрум в цялата му слож-ност и функционално многообразие184. Същият вариант разработват и Innovation, които като цяло говорят за information engine когато харак-теризират работата на интегрирания мултимедиен нюзрум.

в друг вариант на структуриране на ядрото, има един човек, който ръководи работата на супердеска. така работи супердескът на датската медия Nordjyske Stiftstidende. там ръководителят дори се на-рича „медия диригент“ (media conductor) – показателно колко важно е „дирижирането“ на този своеобразен новинарски „оркестър“. По-зицията се заема от петима души на ротационен принцип. трима от тях са от екипа главни редактори185. „Медия-диригентът отговаря за цялата продукция на изхода на редакцията за печата, онлайн, радиото и телевизията. той предимно ръководи обсъжданията между редак-торите на отделните канали (медии), що се отнася до определянето на приоритетите и решението какво съдържание къде и кога отива (за публикуване).“186

Цялата верига „планиране-продукция-публикуване“ изхожда от дневния ред на обществото, от състоянието и развитието на медийната среда. Като изключим чисто съдържателната страна, тук отново трябва да се върнем към „модата“ в процеса на публикуване на съдържани-ето. забелязва се тенденция към все по-голяма визуалност в медиите и сайтовете. Много добър пример е сайтът www.infox.ru. Създателите използват не самоцелно, а целенасочено възможностите на скрипта, за да публикуват и правилно да комуникират конкретно съдържание в най-подходящите формати (в дадения случай – уебсайт.).

184 SAMANIEGO, Fernando. 25 Tips for a Modern Newsroom. In: fernandosam-aniego.com, 2009. [cited 16 March 2010]. Available from: http://www.fernandosamaniego.com/2009/07/25-tips-for-a-modern-newsroom-1.html

185 Dr. SCHANTIN, Dietmar. Organisational types of newsrooms in a media conver-gent environment. In: weblog for media [online]. wordpress.com, 2008. [cited 27 February 2010]. Available from: http://schantin.wordpress.com/2008/06/25/.

186 Пак там.

92

един от двигателите за развитието на медийната среда е напредъ-кът на технологиите. в края на 2009-та и през 2010 година на медийния пазар бързо навлизат радикално нови технологии. те все още нямат масово разпространение, но съвсем скоро ще имат съществен принос в технологичното развитие на медиите. изложенията в лас вегас и в Хановер през януари и февруари 2010 година извеждат на преден план настъплението на 3D-телевизията187. разпространението на съдържа-ние за мобилни платформи е задължително за всяка уважаваща себе си медия. оттук нататък възниква въпросът за икономическата целе-съобразност да се поддържат различни медийни канали и формати. Може ли един мултимедиен нюзрум да си позволи да създава и под-държа 3D новинарско съдържание? Колко ще струва продукцията? и най-важното – колко потребители първо ще имат строго техническата възможност да го ползват и дали изобщо ще го ползват?

•Българският „ландшафт“Практиката на мултимедийния нюзрум в България засега закъс-

нява спрямо най-новите и модерни тенденции. наченки на мултиме-диен нюзрум имаме там, където не говорим за чиста форма на онлайн медии. ако използваме класификацията на Шантин, повечето от тези нюзрумове са от типа „newsroom 1.0“

голяма част от новинарските редакции в България обикновено използват интернет, за да „мултиплицират“ съдържанието на своя ос-новен медиен канал – „носещата медия“. Поради което сайтовете на телевизиите изобилстват от видеоматериали. радиопрограмите почти задължително имат streaming audio. уебсайтовете на печатните изда-ния все още залагат на предимно на текста, допълнен от снимки, т.е. на традиционния вестникарски продукт. онлайн медиите в най-голя-ма степен изглеждат готови за нова организация на работа, при коя-то крайният резултат е мултимедийно съдържание с висока степен на конвергенция.

През последните три години утвърдени медийни сайтове про-менят дизайна си, медийни компании разработват нови медии и нови платформи, появяват се и нови онлайн медии. Примери за този процес

187 няколко месеца преди това филмът Avatar на режисьора джеймс Камерън окончателно утвърждава присъствието на 3D-киното на пазара на развлеченията. в България в края на 2009-та и началото на 2010 година. JAR Computers започва да внася лаптоп конфигурация, която позволява да се гледа 3D-видео с очила за стерео вижда-не и с възможност да преобразува стандартни видеозаписи в 3D.

93

са сайтовете на телевизия bTV, онлайн агенцията Фокус и на седмични-ците Капитал188 и Банкеръ (в случая с Банкеръ имаме и преосмисляне на философията на изданието, в зависимост от неговото присъствие онлайн. в тази насока е и редизайнът на вестник Капитал. редизайнът на bTV е развитие и надграждане на предишната база на уебсайта на телевизията). Подобен период има и през есента на 2011година. тогава до редизайн прибягват вестник Банкеръ, уебсайтът Медиапул, Нова телевизия, а вестник Пари сменя собственика си и става част от „ико-номедия“- ад. bTV пуска свое радио, БНР стартира проект за онлайн радио. bTV и Нова телевизия разработват проектите си www.btvnews.bg и www.novanews.bg, телевизия MSat изцяло е заместена от България он ер (нова философия, нова целева аудитория, ново съдържание, нов дизайн) и др.

Факторите, които определят процеса на структуриране на мулти-медийни нюзрумове в България, са следните:

– промяната в потреблението на медиите;– степента на разпространение на интернет и на мобилните ко-

муникации и скороста им на проникване навсякъде в страната; – цифровизацията на телевизионните програми, които излъчват

по ефирен път, независимо че срокът за нейното зъвършване е удължен – до 1 септември 2013 година. Според представители на бизнеса, едва 20% от населението е готово за цифровизацията.189

– скоростта на навлизане на новите технологии. тук става дума не само като възможност за ползване на технологиите, но и за социален процес основан на това потребление, чиято крайна цел е повишаване на жизнения стандарт.

от това следват и други промени. и най-вече промяна на навици-те за ползване на новите технологии в комуникационния процес. осо-бено важно е създаването на навици за използване на новите техноло-гии. Степента на конвергенция зависи от редакционните приоритети, от поведението и нуждите на ползващите информационно съдържание, от баланса между отделните медийни канали, а доколкото това означава и ресурсни разходи, нещата не са само въпрос на добро желание.

вместо да се търси подобряване на взаимодействието между ме-дийните канали в рамките на една медия, в България се наблюдава съ-

188 Кондов, Бранимир. Das Kapital 5.0. Капитал. № 10/2010, 13-19 март 2010, с. 34.189 едва 20% от населението е готово за цифровизация (интервю на маркетинг

директора на „Кейбълтел“ и „евроком“ димитър радев). Сега, № 62/3747, 16 март 2010, с. 14.

94

трудничество между отделните медии, като в този процес се разменят различни формати на съдържание, едната страна предлага на другата формати, които „партньорът“ не „произвежда“190.

1.8. Методология на емпиричното изследванеосновните цели на проведеното емпирично изследване са: да раз-

гледа създаването на мултимедийно съдържание в условията на пълно-ценно работещ мултимедиен нюзрум; да изследва мултимедийния нюз-рум като организация на работа за създаване и управление на журналис-тическо съдържание в редакционната практика на медиите в България.

обект на изследването е създаването на профилирано съдържа-ние в отговор на целенасоченото индивидуално търсене на потребите-лите. разглеждат се механизмите за създаване на профилирано съдър-жание, навлизането на многоплатформените технологии в този процес и организацията на работа в редакциите. за осъществяване на изслед-ването е разработен полеви документ.

особено внимание се отделя на новия подход в журналистиче-ската работа към създаването на съдържание, в което водещо място има дигиталната статия. от една страна, това е съчетаване на различ-ни медии в едно цяло. то се реализира за потребление в хипермедийна среда. от друга, работата на журналиста придобива двойствена при-рода. в нея взаимно са свързани управлението като част от процеса на създаване на съдържание и, от друга страна – създаването на съдържа-ние като обект на управление.

това произтича от същината на дигиталната статия като нелинейно цяло, в което присъстват различни медии и нелинейният подход на по-требление на структурирания по този начин журналистически материал191.

емпиричното изследване обхваща периода март 2010 – септем-ври 2011 година. Създаването на съдържание се изследва на основа на практиката на някои български медии, които се налагат в интернет:

190 например, материалът на Vesti.bg „Ще разглобят параклиса под метрото“ използва видеорепортаж на ПроБг по същата тема. In: news [online]. vesti.bg, 2010. [cited 17 March 2010] – http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2841571.

191 за нелинейостта в потреблението на информацията се използва разбиране-то на ваневар Буш, изложено в неговата статия „Както може би мислим“. виж: BUSH, Vannevar. As We May Think. In: The Atlantic Magazine, July 1945 [online], theatlantic.com, 2010. [cited 25 October 2010]. Available from: – http://www.theatlantic.com/magazine/archive/1969/12/as-we-may-think/3881/.

95

– телевизионните програми – БНТ, bTV, Нова телевизия, TV7192; – радиопрограмите – БНР, Dariknews.bg и БГРадио; – печатните медии – медийна група „икономедия“ (вестниците

Дневник и Капитал), вестниците Пари, Банкеръ, Труд и 24 часа;

– информационните сайтове193 – Blitz.bg, Dnes.bg, Vesti.bg – в двете части на изследването, както и: Sportal.bg, Actualno.com, News.bg, DNES.dir.bg, Меdiapool.bg – в частта за управление на медийното съдържание;

– агенционните сайтове – БТА, BGNES и агенция Фокус.особено внимание се отделя на мобилните оператори в България

като канал за разпространение на продукти от мултимедиен нюзрум – Мобилтел, Глобул и Виваком194.

основните проблеми в това изследване са следните:– управление на информацията на „входа“в процеса на създава-

не на съдържание; – разпространение на съдържанието по отделните канали; – „принос на аудиториите и потребителите“;– създаване на мултимедиен архив и последваща работа с мате-

риалите след излизането им от актуалност;– влияние на медийната среда върху функционирането на мулти-

медийния нюзрум.управлението на информацията на „входа“ почива на установени

практики по събиране на информация за събитията, които една медия отразява, като изхожда от основните си функции (обществена или тър-говска медия, с политематичен или специализиран профил) и редак-

192 в тази група по-късно беше включена и България он Еър, след старта на ме-дията на 9 септември 2011г. телевизията беше добавена, защото притежава must carry лицензия за цифрово разпространение, което бе основен критерий при подбора кои електронни медии да бъдат включени в тази група.

193 Критерият за подбор е устойчиво присъствие сред първите 10 в проучвани-ята на Gemius за България. Бройката е по-малка от 10 защото проучването поставя в раздела „News“ и сайтовете на конвенционални медии, част от тях заемат водещите места в скалата. Mediapool e включена защото беше първият онлайн новинарски сайт в България.

194 Към тази група трябва да бъде включена и и WiMAX, но компанията Max Telecom засега не успява да наложи услугите си на пазара, въпреки амбициите Бъл-гария да стане една от първите държави в европа с широко използване на мобилни комуникации четвърто поколение. вместо това през лятото на 2011 г. виваком обяви, че започва да предлага в източните квартали на София 4G от типа LTE (Long Term Evolution).

96

ционната си политика. Създадените практики от конвенционалните медии донякъде улесняват тази задача. По-сложна е работата с канали за информация през компютърно-опосредстваната комуникация. Към кои канали и „обекти“ в мрежата се ориентира дадена медия? на какво се основава този избор? Кои аудитории трябва да се наблюдават, ако приемем, че има разлика между тези аудитории и адресатите на медий-но съдържание? Каква е степента на „гъвкавост“ в това наблюдение и от какво се определя тя? Как се съчетават практиките от конвенцио-налните медии с необходимостта да се работи в нови условия?

Създаването на медийно съдържание почива върху продукта на носещата медия. така е в повечето случаи когато конвенционална ме-дия навлиза в новите медии и България не е изключение. този процес донякъде е свързан с разпространението на медиен продукт по отдел-ните канали. тази част от научното изследване е структурирана в две направления:

– създаване на „дигитална статия“ с основно съдържание, което е съчетание от различни медии и се разпространява по различ-ни платформи;

– създаване на съдържание, в зависимост от платформите на по-требление и таргетирането на потребителите.

това е от значение за определяне на ключовите характеристики в създаваното мултимедийно съдържание, за функционирането на нюз-рума като цяло и за професионалната дейност на журналистите. Цел-та е да се определи „тежестта“ на носещата медия при създаването на медийно съдържание. в последните години се засилва тенденцията за визуализация на онлайн продуктите въобще и на медийните продукти в частност. означава ли това ориентация към видеото, фотографиите, графиките и „по-визуалния дизайн“, за сметка на такива компоненти като текст, аудиофайлове и по-опростена навигация? в уеб дизайна, както и в много други творчески дейности, съществува елемент на „мо-дата“. той си струва да бъде изследван като фактор в подобряване на ефективността на комуникационния процес.

участието на потребителите и аудиториите в създаването на ме-дийно съдържание е друг, не по-малко важен фактор. изследването иска да установи степента на тяхното участие195, степента на използва-

195 участието на аудиториите и потребителите се разглежда в по-широк кон-текст от създаването на съдържание, въпреки, че много от медиите у нас се стремят предимно към това. например рубриката „аз, репортерът“ на bTV, „mynews“ на Бнт и други.

97

не на съдържание от web 2.0 както и вписването на това съдържание в цялостния продукт на дадената медия. Ключово значение тук има как това съдържание отговаря на изискванията, предявявани към всяко друго медийно съдържание създавано в една редакция.

не по-малко важно е поддържането на мултимедиен архив и дос-тъпа на аудиториите и потребителите до него. изследването се фокуси-ра върху структурирането, поддържането и последващото развиване на архива. Последващото развиване на архива на практика представя-ва друга фаза на създаване на (мулти)медийно съдържание и за него са валидни както създаването на основно съдържание за разпростране-ние по платформи и приложения, така и създаването на съдържание, в зависимост от платформите и приложенията. отделно технологичното обновяване на архива, също води до създаване на ново медийно съдър-жание.

развитието на обществото и на медийната среда са основни фак-тори, които влияят върху всекидневната работа на медиите, но и в дългосрочен план. През 2012 година българските електронни медии се изправят пред необходимостта от технологична промяна, която има последици и в начина на потребление на създаваното от тях медийно съдържание.

всички мултимедийни нюзрумове (там където ги има) в Бълга-рия са от типа нюзрум с няколко медии, които работят в относително разделение. Като се имат предвид тенденциите на развитие на медий-ната среда и използването на интернет у нас, логичен е прехода към нюзрума от типа crossmedia. Печеливши ще бъдат тези медии, които най-бързо преминат към въвеждане на нюзрум, който е хибрид от тре-тия и четвъртия тип и създава съдържание, насочено към аудиторията, потребителите и потребителските общности. това е „процес на „про-дажба“ на съдържание. Което съвсем логично се вписва в продължава-щия вече 30 години процес на фрагментиране на аудиторията/потре-бителите.

вече не е достатъчно просто да си в интернет, за да печелиш. трябва да отговаряш максимално на търсенията и нуждите на потре-бителите и да ги увличаш докато им предоставяш търсеното от тях съ-държание. Преструктурирането на работата от новинарски редакции в съвременни нюзрумове с адекватен подход към аудиторията, потреби-телите и потребителските общности е задължителна стъпка към успеха на традиционните и новите медии – в принципно различната медийна среда.

98

Втора глава МОДЕЛИ НА МУЛТИМЕДИЕН НЮЗРУМ

В БЪЛГАРИЯ

2.1. Общи положения. Преходът на конвенционалните медии към компютърно базира-

ни технологии и формирането на новите медии е двустранен процес. от една страна той е предпоставка за нова организация на работа в създаването и разпространението на медийно съдържание. от друга – този преход води до необходимостта от ново общуване с аудиториите и потребителите. Фактът, че това общуване става все по-независимо от „крайното техническо устройство“, което е посредник в комуника-ционния процес, е основна характеристика на потреблението на ме-дийното съдържание.

интернет и мобилните комуникации вече присъстват много ак-тивно във всекидневието на потребителя. те създават новата дигитал-на медийна среда, която конвенционалните медии няма как да пре-небрегнат. те вече са много популярна платформа за потребление на медийно съдържание. Формира се нова, силно конкурентна медийна среда. Към аудиториите на конвенционалните медии се приобщават онлайн потребителите.

С помощта на емпирично изследване се проследяват новите практики на мултимедийния нюзрум в организацията на работа на ня-кои водещи традиционни медии, а също и нови медии, а така също и видовете нюзрум, които се формират в резултат от този процес. из-следването разглежда:

– „входовете“ за постъпване на информация с акцент върху ро-лята и мястото на журналистическите източници в интернет;

– организацията на работа непосредствено по създаването на медийно съдържание ;

– „изходите“ за разпространение на медийното съдържание. тук определяща роля има обвързването на икономическата и со-

циална активност на аудиториите и потребителите с таргетирането от

99

страна на медиите. Проследява се навлизането на общуването, насоче-но към изграждане на общности, което постепенно сменя общуването (в много случаи – еднопосочно) с аудитории и потребители.

изследването разглежда взаимодействието между „носещата медия“ – от една страна, и новите медии- от друга 1 (уебсайт, мобилни-те приложения и др.) по:

– степента на конвергенция на съдържанието ;– промените, налагащи се от необходимостта да се създава ме-

дийно съдържание, предназначено за различни канали за раз-пространение и различни модели на потребление;

– степента на интеграция при обработка на постъпващата ин-формация в началния етап и (координация при) публикацията на произведеното съдържание на последния етап.

на основата на емпиричното изследване в тази глава се извеждат положителните тенденциии в организацията на работа в медиите по пътя им към преминаването към мултимедийния нюзрум.

Промените в обществото и промените в общуването в резултат от широкото навлизане на цифровите технологии изискват медиите така да реорганизират своята работа, че да съчетават комуникационни модели, почиващи на различни принципи2, за да предоставят медийно съдържание като покриват максимално своите целеви аудитории и по-требители. от друга страна, медиите все повече се ангажират в процеса

1 в огромната си част „носещите медии“, тоест, медиите, в които се генерира основният обем от медийното съдържание, което в последствие се разпространя-ва през другите медии в мултимедии, са конвенционални медии. има изключения, както ще видим по-нататък, когато носещата медия е нова медия (онлайн агенцията Фокус е носеща медия спрямо мрежата радио Фокус, което беше създадено около появилата се десетилетие по-рано агенция) или когато новата медия постепенно си изгражда приоритетни позиции спрямо първоначално появилата се конвенционална медия (вестник „дневник“ и dnevnik.bg).

2 в настоящата работа неведнъж се посочва, че конвенционалните медии и но-вите медии се основават на два различни комуникационни модела. Конвенционални-те медии използват „от един към много“, респективно предпочитаната аудитория за успешен и мащабен икономически модел е общата аудитория. новите медии работят в среда, формирана от модела „от много към много“ където всяка една медия е пре-димно комуникатор, но най-редовно е и реципиент. не на последно място често една медия се превръща в част от медийното съдържание на друга медия по волята на по-требителя, който създава собствен контекст от съдържание, съчетавайки различни ресурси под влияние на различни личностни фактори – интереси, нагласи, ориента-ция, възприятие на достъпеното съдържание (намира го за интересно/неинтересно поднесено) и дори моментно физическо състояние.

100

на формиране на общности около създавания от тях медиен продукт и това постепенно ги превръща във фактор от нов тип в обществения живот.

2.2. Изходни позиции в изследваните медии. Аудиториите на всички медии, включени в изследването, имат

национален обхват. Повечето медии имат общ/политематичен профил, което означава – обща аудитория. изключения са БГ радио, което има специализиран профил (само за българска музика), както и някои пе-чатни издания. БГ радио е ориентирано към младежка аудитория с ак-тивна комуникация през новите технологии и социална активност към музикалното изкуство, както и по отношение на обществото като цяло. вестниците Банкеръ, Дневник, Капитал и Пари3 са специализирани в областта на икономиката и политиката. този избор не е случаен, тъй като аудиторията и потребителите на тези печатни издания са предим-но от средната класа на градското население, както и политическият и икономически елит на страната. това са икономически жизнеспособни и проактивно ориентирани слоеве на обществото. те водят динамичен живот, имат възможност да ползват платени услуги и да плащат за по-активно използване на интернет и мобилни комуникации. Професио-налната им дейност е тясно свързана с цифровите технологии и има много висока „информационна компонента“. не на последно място, това са потребители, които са отворени към техническите новости и имат висока степен на техническа грамотност.

две групи – електронни (телевизия и радио) и печатни медии, имат необходимите предпоставки за преход към мултимедиен нюзрум, тъй като в момента те съчетават работата на конвенционални и нови медии. онлайн медиите трудно могат да приложат моделите на мул-тимедиен нюзрум, защото тяхната дейност на практика е съсредото-чена в един вид медия. но тяхната дейност се анализира, за да бъдат представени най-разпространените практики в областта на новите ме-дии. информационните агенции, включени в настоящето изследване, представляват три различни модела на предлагане на информационни услуги – от консервативни практики, при които интернет е само канал за разпространение на текст и снимки, през обърнат модел на двойката

3 изследването е извършено преди придобиването на вестник Пари от компа-нията „икономедия“ ад.

101

„носеща/дигитална медия“, където носещата медия е дигиталната, до пълномащабно използване на възможностите на онлайн и мобилните платформи за разпространение на мултимедия.

описаните профили, които следват, целят да изведат „уникал-ното предложение за продажба“ в модела на всяка отделния медия на електронния медиен пазар.

•Електронни медии.телевизионните програми, които са включени в изследването,

са – Българска национална телевизия (БНТ), bTV, Нова телевизия, TВ7 и „България он еър“ (Bulgaria on Air). Поради късния старт на последната – 9 септември 2011 година, нейната практика е обобщена на основата на показаното в първите две седмици и разговор за целите на изследването с програмния директор на медията николина димитро-ва4. радиопрограмите са Българско национално радио („Хоризонт“, „Христо Ботев“ и Радио „България“) и Дарик радио, които са нацио-нални програми, които отделят значимо място за новини и радиопуб-лицистика. БГ радио присъства, заради подчертаната ориентация към създаването на чисто българско медийно съдържание и заради специ-фичната аудитория, която като поведение има някои общи черти с дру-ги целеви аудитории – компютърна грамотност, навици за общуване, социална активност онлайн.

БНТ единствената национална обществена телевизия в Бъл-

гария има политематичен профил и е насочена към обща ау-дитория. уебсайтът е ориентиран към същата таргет-група потребители.

БНТ има компонентите за мултимедиен нюзрум – телевизия като носеща медия и уебсайт. При изграждането на новия нюзрум на дирекция „информация“ в доста по-малък мащаб е пресъздаден моделът на Daily Telegraph във физическата подредба на работните места. за съжаление, нещата са спрели до тук. върху това не е надградена съответстваща орга-низация на работата. в нюзрума е предвидено място дори за „супердеск“, но то не се използва по предназначение. около въпросната „кръгла маса“ се правят само еднократни ежедневни „летучки“. Съответните ръководи-тели средно ниво (в структурата на редакцията) организират работата си

4 емпиричното изследване обхваща периода март 2010 – септември 2011г., както е посочено в първа глава „Медийно съдържание и развитие на технологиите“.

75

анализира, за да бъдат представени най-разпространените практики в областта на новите медии. Информационните агенции, включени в настоящето изследване, представляват три различни модела на предлагане на информационни услуги – от консервативни практики, при които интернет е само канал за разпространение на текст и снимки, през обърнат модел на двойката „носеща/дигитална медия”, където носещата медия е дигиталната, до пълномащабно използване на възможностите на онлайн и мобилните платформи за разпространение на мултимедия.

Описаните профили, които следват, целят да изведат „уникалното предложение за продажба” в модела на всяка отделния медия на електронния медиен пазар.

Електронни медии. Телевизионните програми, които са включени в изследването, са –

Българска национална телевизия (БНТ), bTV, Nова телевизия, TВ7 и „България он еър” (Bulgaria on Air). Поради късния старт на последната – 9 септември 2011 година, нейната практика е обобщена на основата на показаното в първите две седмици и разговор за целите на изследването с програмния директор на медията Николина Димитрова205. Радиопрограмите са Българско национално радио („Хоризонт”, „Христо Ботев” и Радио „България”) и Дарик радио, които са национални програми, които отделят значимо място за новини и радиопублицистика. БГ радио присъства, заради подчертаната ориентация към създаването на чисто българско медийно съдържание и заради специфичната аудитория, която като поведение има някои общи черти с други целеви аудитории – компютърна грамотност, навици за общуване , социална активност онлайн.

БНТ Единствената национална обществена телевизия в България има

политематичен профил и е насочена към обща аудитория. Уебсайтът е ориентиран към същата таргет-група потребители.

БНТ има компонентите за мултимедиен нюзрум – телевизия като носеща медия и уебсайт. При изграждането на новия нюзрум на дирекция „Информация” в доста по-малък мащаб е пресъздаден моделът на Daily Telegraph във физическата подредба на работните места. За съжаление, нещата са спрели до тук. Върху това не е надградена съответстваща организация на работата. В нюзрума е предвидено място дори за „супердеск”, но то не се използва по предназначение. Около въпросната „кръгла маса” се правят само еднократни ежедневни „летучки”. Съответните ръководители средно ниво (в структурата на редакцията) организират работата си около конкретни предавания (в случая – новинарски емисии). С отделни изключения, публицистиката като неотменна част от журналистическото

205 Емпиричното изследване обхваща периода март 2010 – септември 2011г., както е посочено в първа глава „Медийно съдържание и развитие на технологиите”.

102

около конкретни предавания (в случая – новинарски емисии). С отделни изключения, публицистиката като неотменна част от журналистическото творчество, е извадена физически (и технологично – както е в случая със сутрешния блок „денят започва“) от новинарския комплекс5.

нюзрумът създава медийно съдържание изключително предим-но за телевизионните канали. По тази причина трудно може да се го-вори за многоплатформеност. БНТ зарежда в уебсайта си медийно съ-държание през три основни източника:

– автоматично мултиплициране на съдържанието на новинар-ските емисии и публицистичните предавания. осъществява се от група уеб-редактори, които работят извън нюзрума, тяхната работа е най-вече техническа и коректорска, отколкото журна-листическа6. Същият екип отговаря и за публикуването на но-винарските и публицистичните видеоматериали в интернет – процесът не е автоматизиран;

– рядко се използва интернет като възможност за публикуване на материали, които да са своеобразно продължение на излъ-чените по телевизионния канал репортажи, интервюта и др.

– създаване и подържане на групи в социалните мрежи; – разработка на проекти специално за интернет. тази форма все

още навлиза като практика и не е популярна сред журналистите7.

5 „денят започва“ има време за постпродукция в новинарския комплекс, но като затворен технологичен цикъл не е част от него. Предаването „Панорама“ монти-ра материалите и програмните си рубрики в комплекса за цифров монтаж към нюзру-ма. рубриката за документалистика „в Кадър“ монтира в отделни апаратни за цифров монтаж. те не са свързани с новия новинарски комплекс. Подобен подход е оправдан частично заради структурата на самата медия – една група публицистични предава-ния, в това число и предаването „референдум“, са изведени в отделна редакция.

6 Медийно журналистическо съдържание присъства на уебсайта на телевизи-ята и в стрийминга на телевизионната програма, но новинарската редакция няма от-ношение към него.

7 такива са например онлайн проектът за президентските избори в Бразилия (реализиран еднократно в периода септември-октомври 2010 г.), онлайн проектът за парламентарните избори в Киргизстан (реализиран еднократно в периода септем-ври-октомври 2010г.), постоянният тв и онлайн проект „зелена светлина“ (старти-рал около международната среща за опазване на околната среда в Канкун, Мексико, на 28 ноември 2010 г.) както и рубриката за новини и отзиви от зрители на новините за бедствията в япония, стартирана на 16 март 2011г. (самото обявяване е публику-вано в 18:04 ч. на 16 март, а първата публикация на новини е в 19:06 часа същия ден). за изборите за президент на България през есента на 2011 година беше разработен специален подсайт на уебсайта на Бнт, който получи много добър прием. През 2010 и 2011 година бяха разработени проекти за събитие на годината, където зрителите можеха да гласуват за най-важното събитие за конкретната година.

103

в повечето случаи отново става дума за качване онлайн на те-левизионно съдържание, излъчено по някой от тв каналите на Бнт. единственият формат, който се ползва с популярност, и дори има се-риозна „разменна стойност“ на медийния пазар са „новините в 100 се-кунди“. Печатни издания като вестниците Дневник и Труд публикуват тази емисия във видео-секцията си.

екипът на уебсайта работи отделно от новинарската редакция на телевизията, независимо, че използват сходни информационни масиви и продукти, а понякога и едни и същи технологии. въпреки това, този екип е по-скоро отделен от основната редакция и се занимава главно с тиражирането на медийния продукт в интернет. на практика няма онлайн редакция конкретно за създаване на медийно съдържание за интернет и затова, в тази част от дейността, трудно може да бъде де-финиран тип мултимедиен нюзрум. Журналистите от новините на те-левизията дежурят (не точно на ротационен принцип) като интернет редактори. тази дейност предстои да бъде развита пълноценно. естест-вено, има изключения. Журналистът Марио гаврилов, водещ на ико-номическите новини в 22:30 часа, често се придържа към поведение, което и BBC изисква от своите водещи – да продължават диалога със зрителите в социалните мрежи. тъй като новините в 22:30 часа насто-ятелно разработват този контакт, то Марио гаврилов остава онлайн в социалните мрежи след емисията.

„новините в 100 секунди“ е форма на онлайн-резюме на най-ва-жното от новинарския поток. обикновено се публикува в интернет три пъти дневно, в последствие честотата спадна на два пъти дневно. Форматът е заимстван от чужди медии. (Конкретно, BBC имат същия формат със същото заглавие, подобна практика имат и германски те-левизии). екипът, който подготвя „новините в 100 секунди“, работи в редакцията на телевизионните новини. в този смисъл има относително съгласуване в процеса на работа и създаването на медийно съдържа-ние. относителността се определя от това, че журналистите са в тече-ние на подготвяното за телевизионните новини, но имат самостоятел-ност в работата си по „новините в 100 секунди“. това им позволява да създават аудиовизуален продукт, съобразно спецификата на платфор-мата за разпространение, но на основата на продукцията на телевизи-онния нюзрум.

в секцията за новини БНТ разработва и проекти за общо медий-но съдържание с потребителите, главно – класации. такива са проек-тът за събитията на 2010 година и седмичната класация „Събитие на

104

седмицата“. През лятото на 2011 година в „новини“ се появи подменю „твоята новина“8.

Практиката на спортната редакция около големи спортни съби-тия показва, че в този вид на онлайн платформата може да бъдат ре-ализирани самостоятелни събитийни уеб-проекти, обикновено като подсайтове. такива са проектите за световното през 2010-та и евро-пейското през 2012 година първенства по футбол и подсайтът на bnt.bg – olimpiada.bnt.bg, разработен за олимпиадата в лондон през 2012 година. Фиг. 2.1.

Фиг. 2.1. Подсайтът olimpiada.bnt.bg с предаването „Олимпиадата с Тереза Маринова“(11 август 2012 година).

Медийната среда оказва влияние не само върху съдържанието, но и върху поставянето на приоритети, но това влияние е в рамките на установената практика в повечето редакции на „сверка на часовника“.

8 Към 26 август в подменюто има само един материал – «децата на Севлиево» покориха немската публика“, публикуван на 19.08.2011г. в 16:16 ч. Съдейки по загла-вието, „твоята новина“ би следвало да е потребителски принос в чиста форма. този материал съдържа текст и малка снимка, не е посочен автор и не е ясно доколко това е автентичен текст на зрител ли е или в него има елемент на „редакторска обработка“.

105

новините на БНТ поддържат мултимедиен архив от видеомате-риали и текстовете към тях. достъпът до архива е свободен, не се изис-ква регистрация.

***Разработката на медийно съдържание по различни платформи

би способствало за структурирането на БНТ като обществена ме-дийна група с профилирани канали, които отговарят на интересите на конкретни целеви групи. През последните години са направени стъп-ки в тази посока, но истинското преструктуриране предстои.

bTV bTV Media Group е съвкупност от няколко

телевизии, радиостанции и печатни издания и bTV web е платформата където са обединени петте те-левизии9. bTV е основната медия в компанията и е предназначена за обща аудитория, а bTV web на практика, освен като портал е и уебсайт на основната медия10.

телевизията bTV работи като носеща медия в създаването на медийно съдържание за разпространение по конвенционален канал (телевизия) и в новите медии (уебсайт). ако в повечето двойки „кон-венционална медия/нова медия“, новата медия служи за развитие на конвенционалната в новата комуникационна среда, то в случая bTV има комфорта благодарение на водещата си позиция на телевизионния пазар да „прелива зрителски интерес“ към проектите си в интернет –

9 При bTV около основния телевизионен канал се разработват и придобиват специализирани тв програми. Fox International привнася в България Fox Crime. GTV се превръща в bTV Comedy. През 2008 година е създаден bTV Cinema – канал за кино. През 2009/2010 година с продължаващото навлизане на компанията Central European Media Enterprises (СМЕ) bTV на практика придобива Ринг ТВ и ProBG (ре-брандираната през август 2009 година TV2) и на тази основа създава bTV Action. впрочем, до покупката формално се води, че ProBG като първа придобивка на СМЕ в България и техен официален представител, купува bTV за 400 милиона долара. bTV радио груп включва радиостанциите PRO FM, N-Joy, Z-Rock, Melody, Jazz FM и Classic FM. от печатните издания компанията притежава списанието „Жената днес“. в интернет развива проектите си в рамките на bTV web, там освен уебсайтовете на отделните медии разработва и самостоятелни проекти като Ladyzone (с ясно изразено тергетиране на аудиторията).

10 този подход не е приложен за другите медии от bTV Media Group където има тясно профилиране и таргетиране на аудиториите.

78

Фиг. 2.1. Подсайтът olimpiada.bnt.bg с предаването „Олимпиадата с Тереза Маринова”(11 август 2012 година).

Медийната среда оказва влияние не само върху съдържанието, но и върху поставянето на приоритети, но това влияние е в рамките на установената практика в повечето редакции на „сверка на часовника”.

Новините на БНТ поддържат мултимедиен архив от видеоматериали и текстовете към тях. Достъпът до архива е свободен, не се изисква регистрация.

*** Разработката на медийно съдържание по различни платформи би способствало за структурирането на БНТ като обществена медийна група с профилирани канали, които отговарят на интересите на конкретни целеви групи. През последните години са направени стъпки в тази посока, но истинското преструктуриране предстои.

bTV bTV Media Group е съвкупност от няколко телевизии,

радиостанции и печатни издания и bTV web е платформата където са обединени петте телевизии210. bTV е основната медия в компанията и е предназначена за обща 210 При bTV около основния телевизионен канал се разработват и придобиват специализирани ТВ програми. Fox International привнася в България Fox Crime. GTV се превръща в bTV Comedy. През 2008 година е създаден bTV Cinema – канал за кино. През 2009/2010 година с продължаващото навлизане на компанията Central European Media Enterprises (СМЕ) bTV на практика придобива

106

от една страна11, и от друга – вече години наред да работи систематично по налагането на имидж на „социален фактор“ чрез различни кампа-нии, реализирани в рамките на програмата на телевизията като цяло, а не само през новините и публицистиката.

новинарското онлайн съдържание се създава по три „пътеки“: – мултиплициране на съдържанието на телевизионния канал ;– телевизионни новинарски емисии, подготвяни специално за

разпространение по интернет;– екипът на уебсайта създава съдържание (предимно текст и

снимки), което се публикува онлайн.Журналистите от телевизията и екипът на уебсайта работят от-

делно. нюзрумът е най-близо до втория тип мултимедийна редак-ция. Съдържанието от носещата медия е основният новинарски и информационен масив, който се зарежда в уебсайта. Преработката на материалите от телевизията за целите на сайта е в текста като част от структурата на една дигитална статия.

емисията новини за интернет, „галерия новини“ със снимки и тематичната анкета са три от продуктите, които се развиват специално за уебсайта. рубриката „аз, репортерът“ също е начинание само за он-лайн, в което се публикува съдържание от потребителите и зрителите, създавано специално за сайта под влияние на авторитета на медията12. разработката на авторски журналистически проекти, които да са съз-дадени специално за интернет е поле, което предстои да бъде усвоява-но от медията 13. всекидневно в сайта се зареждат новини, които или не са намерили място в емисиите по една или друга причина, или се доразвиват тук, или са твърде актуални, и не могат да чакат до следва-щата емисия, за да бъдат излъчени. тогава онлайн се публикува пред-варителен вариант на новината – без видео. водещите на новинарските емисии редовно насочват зрителите към уебсайта с реплики от рода на „още спортни новини – в сайта на bTV“ и „Събитията в развитие може да проследите на нашия сайт. След 15 часа там излиза емисията

11 в последно време телевизията излъчва в рекламните си сегменти промоция на уебсайта, например, през август 2011 година използва клип с водещата на прогно-зата за времето Станислава Цалова.

12 Макар и рядко, но материали от „аз, репортерът“ се използват и в медийното съдържание на новинарските емисии. в прогнозата за времето Станислава Цалова използва активно фотографии, изпратени от зрители.

13 Към септември 2011 година – ако се съди по обяви за набиране на персонал, публикувани в интернет, извън обхвата на изследването, медията подготвя пускане на новинарски уебсайт. Проектът www.btvnews.bg става факт в началото на 2012 година.

107

на интернет новините“. и тук, както и при БНТ, е спорно доколко този подход е достатъчно ефективен.

bTV има мултимедиен архив от видеоматериали и текстовете към тях. достъпът е свободен, регистрацията не е задължителна за да бъде ползван. телевизията може да се гледа през интернет (необходима е ре-гистрация) и през мобилни платформи. няма мобилен сайт. 

Създаването на медийно съдържание получава нов тласък със стартирането на bTV радио от октомври 2011 година и със задълбо-чаване на онлайн новинарските си операции от началото на 2012 го-дина когато стартира www.btvnews.bg 14. успоредно с това, че дава въз-можност да се „слушат“ предаванията на телевизията, радиото заявява амбицията за собствено програмиране и собствена журналистическа продукция, насочена към динамична млада аудитория, която се нуж-дае от достъп до медийно съдържание по всяко време и на всяко мяс-то15. развитието на новинарски уебсайт е последващо продължение на редакционната политика на медията в тази посока. bTV стъпка по стъпка събира компонентите на мултимедиен нюзрум, чиято конфи-гурация включва повече от една конвенционална медия (телевизия и радио) и онлайн редакция.

около половин година след появата си в интернет пространство-то уебсайтът bTVnews.bg все още е като бета-версия.

Практиката на този проект показва, че bTV се ориентира към мултимедиен нюзрум от първи тип – „нюзрум от няколко медии“. все още е рано да се каже категорично какъв ще е ефектът от btvnews.bg за присъствието на журналистическия сегмент на медията в интернет.

14 Стартът на проекта bTV радио и на практика създаването на пълноценна онлайн новинарска редакция са след края на периода, в който е проведено емпирич-ното изследване.

15 „така вече и радиослушателите имат възможност да следят всички емисии на bTV новините, всички актуални предавания на bTV и bTV Action – „тази сутрин“, „тази събота“, „тази неделя“, „Код: Криминално“, „Хрътките“ и „24/7“; токшоу про-грамите на bTV – „нека говорят…“, „Шоуто на Слави“, „търси се…“, „Преди обед“. Специално за феновете на спорта, bTV Radio излъчва всяка неделя „зона спорт“. bTV Radio излъчва и новини на всеки кръгъл час, както и авторски продукции. bTV Radio е насочено към младата, активна аудитория, която е постоянно в движение и за която е от ключово значение да има достъп до новините, информацията и всички лю-бопитни теми от деня във всеки един момент, по най-удобния за ползване канал. bTV Radio достига до аудиторията на места, на които достъпът до телевизия и интернет е затруднен – в автомобилите на път за работа или почивка, по време на развлечения извън къщи и т.н.“ виж: за bTV радио. In: За bTV радио [online]. Btv.bg, 2011 [cited 5 August 2012]. Available from: http://www.btv.bg/radio/za-btv-radio/.

108

btvnews.bg се появяват в проучването на Gemius за България за месец март на 9-то място, когато bTV–News са на първо място. в същото из-следване за месец май 2012 година в новинарските сайтове bTV–News e на 3-то място, btvnews.bg е на 8-мо място, а на 12 място е началната страница bTV Homepage16.

Фиг. 2.2. Страница от „новини“ на btvnews.bg (10 август 2012 година)

Към лятото на 2012 година медията все още има поле за развитие в създаването на съдържание за мобилни платформи.

***bTV е изправена пред предизвикателството да интегрира нови-

нарските си операции. Като бизнес модел подобна стъпка има свои-те предимства. С оглед на приоритетите в създаването на медийно съдържание за отделните платформи bTV се ориентира към водеща роля на телевизията в цялостния микс от медии на компанията. Раз-работването на форматни телевизионни канали и онлайн платформи допълва и надгражда работата на основната медия.

16 виж: Online Biz. Специализирано приложение на списание .NET(на български), 2012, с. 16 и Gemius. .NET (на български), юли-август 2012, №48, с. 86.

109

Нова телевизия Нова телевизия е ориентирана почти изцяло към

създаване и предлагане на медийно съдържание, при което общуването с потребителите и аудиториите е разработено главно в посока потребителите да създават свой контекст около редакционното съдържание и/или да компилират агрегирано съдържание. в това отношение медията се вписва в тенденцията кон-венционалните медии да създават съдържание за предлагане, а не тол-кова като основа за съвместна работа с аудиторията и потребителите по създаване на общо медийно съдържание. Журналистическата про-дукция – новини и публицистика, заема водещо място в www.novatv.bg и www.play.novatv.bg. Медията поддържа специален подсайт http://play.novatv.bg/ за публикуване на телевизионната си продукция. новините, а около тях и други журналистически предавания, са част от основното меню на корпоративния сайт и имат водещо място в него. там може да бъдат гледани отделни материали. в секцията play.novatv.bg може да бъдат гледани цели новинарски емисии.

основно ядро в дейността на шведската компания МтG17 в Бъл-гария, като цяло Нова телевизия е насочена към обща аудитория. идентично таргетиране се наблюдава и в онлайн проектите на телеви-зията. Същата аудитория е целевата аудитория и за журналистическата продукция на телевизионния канал, която на свой ред, се мултиплици-ра и в интернет.

организационно Нова телевизия е най-близо до нюзрума 2.0, описан от дитмар Шантин (cross media newsroom). има отделен екип за публикуване на медийно съдържание – то е основно от масива на телевизионните новини (но публикува и съдържание на основата на медия средата), а редакционната политика следва тази на новинарската редакция на телевизията.

Приоритетно се работи по създаване на съдържание за телеви-зията. онлайн екипът публикува на сайта новинарско съдържание между емисиите и тук има относителна самостоятелност да качва ма-

17 Нова телевизия е най-голямата медия в групата. другите три телевизионни канала от Диема (Диема, Диема Фемили и Диема 2), както и Нова Спорт са формат-ни и имат свои собствени целеви аудитории. от 12 септември 2011 г. е в сила ребран-диране на медиите в компанията. името на информационните емисии е променено от „Календар“ на „новините“, телевизионният канал Диема 2 става „киноНОВА“, но Диема Фемили и Нова спорт запазват името си, нишовата си аудиторна и програмни специфики.

81

място, btvnews.bg е на 8-мо място, а на 12 място е началната страница bTV Homepage217.

Фиг. 2.2. Страница от „новини” на btvnews.bg (10 август 2012 година) Към лятото на 2012 година медията все още има поле за развитие в

създаването на съдържание за мобилни платформи. ***

bTV е изправена пред предизвикателството да интегрира новинарските си операции. Като бизнес модел подобна стъпка има своите предимства. С оглед на приоритетите в създаването на медийно съдържание за отделните платформи bTV се ориентира към водеща роля на телевизията в цялостния микс от медии на компанията. Разработването на форматни телевизионни канали и онлайн платформи допълва и надгражда работата на основната медия.

Нова телевизия Нова телевизия е ориентирана почти изцяло към създаване и

предлагане на медийно съдържание, при което общуването с потребителите и аудиториите е разработено главно в посока потребителите да създават свой контекст около редакционното съдържание и/или да компилират агрегирано

217 Виж: Online Biz. Специализирано приложение на списание .NET(на български), 2012, с. 16 и Gemius. .NET (на български), юли-август 2012, №48, с. 86.

110

териали по теми, които предстои да влязат в новините. това са текст и фотография. След като в новините бъде излъчен даден видеоматериал по темата, след това той се качва на мястото на фотографията. текстът се редактира като представящ видеото. обикновено е „бланк“ или ком-бинация от бланк към обекта и няколко начални изречения от матери-ала18. разпространението по канали е приоритетно за телевизията като носеща медия. няма мобилен уебсайт и приложения за мобилни плат-форми19. Показателно е, че когато рекламира уебсайта си, Нова телеви-зия акцентира върху новинарската и публицистическата си дейност за привличане на потребители20.

за периода на изследването на сайта няма медийни проекти, пред-назначени специално за интернет, като изключим работата на онлайн екипа по публикуване на новинарско съдържание. По-късно, през юли 2012 година медията вече стартира свой новинарски проект  – www.novanews.bg21. от медията виждат проекта като допълнение към теле-визионните канали на нова телевизия, който цели по-пълноценно спо-деляне изпълзване на наличния ресурс за създаване на медийно съдър-жание и споделянето му с потребителите22. Към началото на август 2012 година той все още битува онлайн като бета-версия. (Фиг. 2.3.) Прак-тиката, към която се придържа проектът през лятото на 2012 година е смесица между нюзрум от първи тип и силно застъпена кросмедия. основното предизвикателство пред него е да намери своето място сред групата от сайтове „nova…“ като изчисти „уникалното си предложение за продажба“ (ако може да използваме тук този термин от маркетинга) и да се наложи в нишата на аудиовизуалното медийно съдържание как-то в рамките на компанията, така и в медийната среда като цяло.

18 например, публикуването на репортаж за полета на водещия николай дой-нов с изстребител грипен по време на авиошоуто по повод 100 години българска авиация: http://www.novatv.bg/news/view/2011/09/03/20397/николай-дойнов-полетя-с-изтребител/.

19 Към септември 2011 г.20 (авто) рекламната кампания на медията от лятото на 2011 г. 21 на бизнес закуска по повод втората годишнина на Nova Play (play.novatv.bg)

директорът „нови медии и дистрибуция“ на Nova Play Маринела димитрова пред-ставя „новия новинарски сайт“ novanews.bg. „всъщност това е едно допълнение към телевизионните канали на нова телевизия, тъй като ние разполагаме с един изклю-чително добър ресурс от журналисти, от видеоматериали, от ексклузивно съдържа-ние, което съответно искаме да споделим с хората виж: Nova Play и Nova News. In: PR&Медия новини [online]. Prnew.info, 2012. [Cited 10 August 2012]. Available from: http://prnew.info/novaplay-i-novanews/.

22 Пак там.

111

Фиг. 2.2. Началната страница на novanews.bg (9 август 2012 година)

очакваният принос на потребителите е във формирането на свой контекст около публикуваното медийно съдържане. за разлика от дру-ги медии, Нова телевизия разработва рубриката „tweet на деня“.

Медията има богат мултимедиен архив, който почива на филосо-фията на компанията, че „новите медии“ трябва да способстват за раз-витието на „носещата медия“. в този смисъл е логичен въпросът, защо медията няма мобилен сайт и не работи за създаване на възможности медийното съдържание да се ползва извън дома или офиса.

***Нова телевизия съсредоточава новинарските си операции в рам-

ките на една медия – основния телевизионен канал. Това би позволи-ло пълноценно да развие модел от „двойка медии“ – конвенционална и нова. В същото време, медията има още работа по „олекотяване“ (в технологичния смисъл) на предлаганото медийно съдържание за да бъде то достъпно на приемлива скорост по различните платформи.

112

TV7 TV7 се появява в българския ефир най-късно – чак

през ноември 2005 година Според информацията, пуб-ликувана в уебсайта на медията „TV7 е национална еф-ирна телевизия… има 24-часова програмна схема, насо-чена към широка аудитория и предлага разнообразен подбор на филми и сериали, висококачествени новинарски емисии и разнородни публи-цистични и ток шоу предавания. TV7 е и единствената телевизия у нас, която излъчва ексклузивно състезанията от Формула 1“23.

При така поставени приоритети, а и доколкото се вижда от уеб-сайта на медията за периода на изследването, TV7 не отделя на нови-ните и актуалните предавания водещо място, което те имат в другите две национални търговски телевизии. Създаването на медийно съдър-жание следва модела на носеща конвенционална медия (телевизия), която публикува продукцията си и в уебсайта. Като модел е близо до мултимедиен нюзрум от втори тип. Приоритетно се работи за те-левизията. Съдържанието за конвенционалната медия се тиражира и в интернет в две насоки. излъчването в ефир върви като интернет те-левизия, а отделните материали се публикуват в съответната секция. новините се качват своевременно „в агенционен режим“. в тези случаи се взема текста на подготвения за излъчване материал и се илюстрира с фотография, видеофайлът се добавя след като материалът е излъчен. в новинарската секция съдържанието е разделено в три подкатегории:

– видео новини. това е съдържанието, създадено за телевизията; – „ваши репортажи“. това са материали, изпратени от зрители и

потребители. С оглед на достоверността се изисква да бъде по-сочен достоверен източник и данни за контакт за проверка на информацията;

– видео архив. архив на телевизионните материали; – новините във Facebook са мултиплициране на новинарското

съдържание в социалната мрежа. възможностите „Харесва ми/не ми харесва“ се появяват, само

ако отидете в страницата на TV7 във Facebook.Медията има видеоархив, който е достъпен без допълнителни из-

исквания или ограничения. няма мобилен уебсайт.

23 информацията е от секцията „за нас“ в сайта на телевизията. в: www.tv7.bg. [Cited 21 August 2011]. Available from: http://tv7.bg/information/.

84

Очакваният принос на потребителите е във формирането на свой контекст около публикуваното медийно съдържане. За разлика от други медии, Нова телевизия разработва рубриката „tweet на деня”.

Медията има богат мултимедиен архив, който почива на философията на компанията, че „новите медии” трябва да способстват за развитието на „носещата медия”. В този смисъл е логичен въпросът, защо медията няма мобилен сайт и не работи за създаване на възможности медийното съдържание да се ползва извън дома или офиса.

***

Нова телевизия съсредоточава новинарските си операции в рамките на една медия – основния телевизионен канал. Това би позволило пълноценно да развие модел от „двойка медии” – конвенционална и нова. В същото време, медията има още работа по „олекотяване” (в технологичния смисъл) на предлаганото медийно съдържание за да бъде то достъпно на приемлива скорост по различните платформи.

TV7

TV7 се появява в българския ефир най-късно – чак през ноември 2005 година Според информацията, публикувана в уебсайта на медията „TV7 е национална ефирна телевизия.... има 24-часова програмна схема, насочена към широка аудитория и предлага разнообразен подбор на филми и сериали, висококачествени новинарски емисии и разнородни публицистични и ток шоу предавания. TV7 е и единствената телевизия у нас, която излъчва ексклузивно състезанията от Формула 1”224.

При така поставени приоритети, а и доколкото се вижда от уебсайта на медията за периода на изследването, TV7 не отделя на новините и актуалните предавания водещо място, което те имат в другите две национални търговски телевизии. Създаването на медийно съдържание следва модела на носеща конвенционална медия (телевизия), която публикува продукцията си и в уебсайта. Като модел е близо до мултимедиен нюзрум от втори тип. Приоритетно се работи за телевизията. Съдържанието за конвенционалната медия се тиражира и в интернет в две насоки. Излъчването в ефир върви като интернет телевизия, а отделните материали се публикуват в съответната секция. Новините се качват своевременно „в агенционен режим”. В тези случаи се взема текста на подготвения за излъчване материал и се илюстрира с фотография, видеофайлът се добавя след като материалът е излъчен. В новинарската секция съдържанието е разделено в три подкатегории: - Видео новини. Това е съдържанието, създадено за телевизията; - ”Ваши репортажи”. Това са материали, изпратени от зрители и потребители. С оглед на достоверността се изисква да бъде посочен достоверен източник и данни за контакт за проверка на информацията; 224 Информацията е от секцията „За нас” в сайта на телевизията. В: www.tv7.bg. [Cited 21 August 2011]. Available from: http://tv7.bg/information/

113

***При TV7 може би в най-голяма степен се усеща приоритетът на

телевизията като платформа за създаване и развитие на медийно съ-държание. Като подход това не е много разбираемо защото медията като цяло има нагласа за интегриране на платформите когато става дума за другите сегменти – например, развлеченията, докато в нови-ните това почти не е застъпено.

Bulgaria on Air телевизията започва да излъчва програма на

9 септември 2011 година. въпреки, че стъпва върху структурите на телевизия МСат, новата тв програма има собствена концепция за медийно съдържание и развитие.

Медията е насочена към ясно дефинирана аудитория с икономи-чески интереси. 85 % от зрителите на телевизията са в работоспособна възраст, като 35 % са на възраст за високи кариерни позиции. 80 % са икономически жизнеспособни, с доходи над средните за страната са 55 %, а 25 % са богати24.

телевизията се появява в момент когато в българската журналис-тика вече има установени канали за постъпващата в редакциите ин-формация и затова 90% от нея влиза в медията през интернет. екипът използва смесени източници – сайтове „първоизточници“, абонаменти за информационни ресурси (агенции и др.), вторични източници (сай-тове на други медии). за неформалните канали като коментарните сек-ции, социални мрежи, блогове и др., програмният директор николина димитрова казва: „използваме ги. използваме ги внимателно, изуча-ваме ги и внимателно се позоваваме на тях“25. Причините за резервите са, че всеки може да напише каквото си иска, но медията носи отговор-ност за публикуваното от нея.

николина димитрова споделя, че 90 % от съдържанието за те-левизията се разпространява и по радиото като cross media. Повечето

24 Посочините данни са публикувани в уебсайта на медията. 55% от аудитория-та са с доходи между 800 и 1500 лева, а другите 25% са с доходи над 1500 лева. По ин-формация, публикувана в раздела „за телевизията“ на уебсайта: http://www.bgonair.bg/bg/tv/bulgaria_on_air_tv_about/televiziq _bulgaria_on_air_tvoqt_biznes_svqt_/, посе-тен на 25 септември 2011 г.

25 Мненията са от дълбочинно интервю за целите на изследването с програм-ния директор николина димитрова, проведено на 4 октомври 2011 г.

85

- Видео архив. Архив на телевизионните материали; - Новините във Facebook са мултиплициране на новинарското съдържание в социалната мрежа.

Възможностите „Харесва ми/Не ми харесва” се появяват, само ако отидете в страницата на TV7 във Facebook.

Медията има видеоархив, който е достъпен без допълнителни изисквания или ограничения. Няма мобилен уебсайт. ***

При TV7 може би в най-голяма степен се усеща приоритетът на телевизията като платформа за създаване и развитие на медийно съдържание. Като подход това не е много разбираемо защото медията като цяло има нагласа за интегриране на платформите когато става дума за другите сегменти – например, развлеченията, докато в новините това почти не е застъпено.

Bulgaria on Air Телевизията започва да излъчва програма на 9 септември

2011 година Въпреки, че стъпва върху структурите на телевизия „МСат”, новата ТВ програма има собствена концепция за медийно съдържание и развитие.

Медията е насочена към ясно дефинирана аудитория с икономически интереси. 85 % от зрителите на телевизията са в работоспособна възраст, като 35 % са на възраст за високи кариерни позиции. 80 % са икономически жизнеспособни, с доходи над средните за страната са 55 %, а 25 % са богати225.

Телевизията се появява в момент когато в българската журналистика вече има установени канали за постъпващата в редакциите информация и затова 90% от нея влиза в медията през интернет. Екипът използва смесени източници – сайтове „първоизточници”, абонаменти за информационни ресурси (агенции и др.), вторични източници (сайтове на други медии). За неформалните канали като коментарните секции, социални мрежи, блогове и др., програмният директор Николина Димитрова казва: „Използваме ги. Използваме ги внимателно, изучаваме ги и внимателно се позоваваме на тях”226. Причините за резервите са, че всеки може да напише каквото си иска, но медията носи отговорност за публикуваното от нея.

Николина Димитрова споделя, че 90 % от съдържанието за телевизията се разпространява и по радиото като cross media. Повечето предавания на телевизията се излъчват и по радиото – това са основополагащи за програмната схема предавания като сутрешния блок, обедното предаване от 12 до 13 часа, вечерното обзорно предаване „Денят” от 19:30. Освен това се подготвят новини само за следобедния пояс на радиото.

225 Посочините данни са публикувани в уебсайта на медията. 55% от аудиторията са с доходи между 800 и 1500 лева, а другите 25% са с доходи над 1500 лева. По информация, публикувана в раздела „За телевизията” на уебсайта: http://www.bgonair.bg/bg/tv/bulgaria_on_air_tv_about/televiziq _bulgaria_on_air_tvoqt_biznes_svqt_/, посетен на 25 септември 2011г. 226 Мненията са от дълбочинно интервю за целите на изследването с програмния директор Николина Димитрова, проведено на 4 октомври 2011г.

114

предавания на телевизията се излъчват и по радиото – това са осно-вополагащи за програмната схема предавания като сутрешния блок, обедното предаване от 12 до 13 часа, вечерното обзорно предаване „денят“ от 19:30. освен това се подготвят новини само за следобедния пояс на радиото.

При разпространението по платформи медията работи пре-димно за телевизията. това не е пречка за синхронизация при излъч-ването на материалите по радиото и по телевизията. Съдържанието, което вече е излязло по телевизията до час след излъчването се качва на сайта. забавянето е умишлено и то се прави, за да се направи извест-на селективност за улеснение на потребителите, уточнява николина димитрова. През уебсайта може да се гледа телевизионната програма на живо на свободен достъп. на свободен достъп е и формиращият се мултимедиен архив. до приключването на изследването, което е около 20 дни след старта на Bulgaria on Air медията няма отделен мобилен сайт. През лятото на 2012 година вече е налице и мобилно приложение за iOS и Android.

*** Медията стартира в момент, когато в чужбина вече има натру-

пана практика и обобщен теоретичен опит по функционирането на мултимедийния нюзрум и българските медии все повече се обръщат към тях. В известен смисъл „България он ер“ стъпва върху „разработе-на почва“ и има възможност изначално да изгради концепцията си за медийните си операции в тяхната цялост.

БНР Българското национално радио е обеди-

нение от програми, които имат различна струк-тура, обхват и аудитория 26. Особеностите на структурата са изиграли определяща роля за обособяването на он-лайн редакция като отделна структурна единица. „началната стра-ница е огромен портал и всяка програма си има подсайт. това са общо

26 имат се предвид програмите с национален обхват Хоризонт и Христо Бо-тев, регионалните радиостанции София, Благоевград, варна, Пловдив, Шумен, Стара загора, видин и Бургас и програмите на Радио България за чужбина и на чужди ези-ци: английски, немски, руски, френски, испански, сръбски, гръцки, турски, арабски и български (за чужбина).

86

При разпространението по платформи медията работи предимно за телевизията. Това не е пречка за синхронизация при излъчването на материалите по радиото и по телевизията. Съдържанието, което вече е излязло по телевизията до час след излъчването се качва на сайта. Забавянето е умишлено и то се прави, за да се направи известна селективност за улеснение на потребителите, уточнява Николина Димитрова. През уебсайта може да се гледа телевизионната програма на живо на свободен достъп. На свободен достъп е и формиращият се мултимедиен архив. До приключването на изследването, което е около 20 дни след старта на Bulgaria on Air медията няма отделен мобилен сайт. През лятото на 2012 година вече е налице и мобилно приложение за iOS и Android. ***

Медията стартира в момент, когато в чужбина вече има натрупана практика и обобщен теоретичен опит по функционирането на мултимедийния нюзрум и българските медии все повече се обръщат към тях. В известен смисъл „България он ер” стъпва върху „разработена почва” и има възможност изначално да изгради концепцията си за медийните си операции в тяхната цялост.

БНР Българското национално радио е обединение от

програми, които имат различна структура, обхват и аудитория 227. Особеностите на структурата са изиграли определяща роля за обособяването на онлайн редакция като отделна структурна единица. „Началната страница е огромен портал и всяка програма си има подсайт. Това са общо 21 сайта”, споделя Катя Лещанска, главен редактор на интернет сайта на БНР228. „Всяка програма решава какво да публикува на своя сайт, екипът на онлайн редакцията решава какво да бъде публикувано на началната страница на радиото.”

Структурата на уебсайта е отражение на структурата на медията. Този модел се доближава до нюзрум на няколко медии (multiple media newsroom), според описанието на Дитмар Шантин, но той има своята логика. Някой от другите типове – кросмедия или медийно интергриран, би бил по-трудно приложим главно заради: - различните механизми на планиране, производство и редакционни политики. Ако в повечето програми би могло да се търси и постига определена координация, то в работата на програма „Хоризонт” крайният резултат често се различава от началното планиране, защото се налагат промени в движение (пречка главно за кросмедия нюзрум). - голямата гъстота на информационните емисии и публицистичните предавания в програма „Хоризонт”. Репортерите нямат възможност да работят пълноценно за различните платформи (пречка за прилагане на практиките на интегрирания нюзрум). Радиото е в процес на реорганизация на онлайн присъствието си.

227 Имат се предвид програмите с национален обхват „Хоризонт” и „Христо Ботев”, регионалните радиостанции София, Благоевград, Варна, Пловдив, Шумен, Стара Загора, Видин и Бургас и програмите на Радио България за чужбина и на чужди езици: английски, немски, руски, френски, испански, сръбски, гръцки, турски, арабски и български (за чужбина). 228 Мненията са споделени в дълбочинно интервю за целите на изследването с главния редактор на уебсайта на БНР Катя Лещанска, проведено на 31 август 2011г.

115

21 сайта“, споделя Катя лещанска, главен редактор на интернет сайта на БНР27. „всяка програма решава какво да публикува на своя сайт, екипът на онлайн редакцията решава какво да бъде публикувано на началната страница на радиото.“

Структурата на уебсайта е отражение на структурата на медията. този модел се доближава до нюзрум на няколко медии (multiple media newsroom), според описанието на дитмар Шантин, но той има своята логика. някой от другите типове – кросмедия или медийно интергри-ран, би бил по-трудно приложим главно заради:

– различните механизми на планиране, производство и редак-ционни политики. ако в повечето програми би могло да се търси и постига определена координация, то в работата на програма Хоризонт крайният резултат често се различава от началното планиране, защото се налагат промени в движение (пречка главно за кросмедия нюзрум).

– голямата гъстота на информационните емисии и публицистич-ните предавания в програма Хоризонт. репортерите нямат възможност да работят пълноценно за различните платформи (пречка за прилагане на практиките на интегрирания нюзрум). радиото е в процес на реорганизация на онлайн присъствието си. готвените промени предвиждат журналистите да могат да работят и по проекти специално за новите медии, споделя Катя лещанска28.

управлението на постъпващата информация е през два меха-низма:

– сбор на информация в рамките на отделните програми и редак-ции. тук се следват разпространените професионални практи-ки – както установените с години, така и наложените от навли-зането на цифровите технологии;

– сбор на медийно съдържание за уебсайта на радиото. онлайн редакцията има цялостен достъп до целия масив от медийно съдържание, създаван за радиото и пълна самостоятелност във вземането на решения кой материал как да бъде публикуван. ако може да се говори за някакви ограничения, както и нався-къде, те произтичат от структурата на уебсайта – менютата, ру-бриките, секциите и др.

27 Мненията са споделени в дълбочинно интервю за целите на изследването с главния редактор на уебсайта на БНР Катя лещанска, проведено на 31 август 2011 г.

28 Пак там.

116

използването на социалните мрежи и на web 2.0 платформи (по разбирането на о’райли) се възприема засега като трудоемко и вре-меемко. „това е ужасно много като ресурс и като време“- казва Катя лещанска, а и за медия с традиции в качествената журналистика този тип източник изисква допълнителна работа по проверка на достовер-ността и трудно генерира „водещи новини“.

в процеса на създаване на съдържание се работи предимно за носещата медия – радиото. там медийното съдържание се развива в дълбочина по предавания и жанрове. в новите медии се публикува изключително медийно съдържание на носещата медия, като онлайн редакцията има самостоятелност при формиране на редакционната си политика на основата на спецификата на канала. „Философията, че уе-бсайтът е медия в медията, обаче започва да тежи“, казва Катя лещан-ска и уточнява, че в момента върви процес на реорганизация и това постепенно ще бъде променено. няколко месеца след края на изследва-нето, през януари 2012 година БНР преструктурира уебсайта и прави частичен редизайн.

в уебсайта се зарежда текст, видео и снимки (БНР сътрудничи с БГНЕС за визията). През сайта може да се слуша стрийминг на програ-мата на отделните радиостанции. Според Катя лещанска, това води до промяна и на статуса на регионалните радиостанции. С практически неограничения достъп до тях през интернет те престават да бъдат само регионални медии и излизат на национален обхват.

Приносът от потребителите в създаване на медийно съдържание (особено онлайн) е силно ограничен.

засега Бнр не таргетира аудитория по плаформи. но определено има разлика между радиоаудиторията и потребителите, които ползват БНР през интернет. По-зрелите слушатели, които не са „технологично ориентирани“, представляват по-малък дял в потребителите на медий-но съдържание на БНР през новите медии, главно мобилните комуни-кации.

Що се отнася до влиянието на медийната среда, БНР е по-ско-ро един факторите, които я формират, отколкото да търпи съществено „външно“ влияние в процеса на създаване на медийно съдържание.

При разпространението по платформи носещата медия отно-во е радиото, то има приоритет. технологиите оказват влияние върху формата (и формáта) на медийното съдържание дотолкова, доколко-то интернет позволява навлизане във визуализацията на иначе чисто звукови материали. Към подкаста, като начин на разпространение има

117

интерес, но тук нещата опират и до навиците на потребителите и раз-витието на комуникационната култура. в България подкастът, както и други форми на използване на медийно съдържание и общуване, например Twitter, не са много популярни, както е в англосаксонските общества29. въз основа на този структурен модел, отделните редакции имат значителна самостоятелност в зареждането на медийно съдържа-ние в новите медии.

БНР няма мобилен сайт30. Мултимедийният архив се формира основно от качените в уебсайта www.bnr.bg материали за разпростране-ние в интернет. достъпът до тях е свободен.

Бин@рза времето, в което е приключено изследването (края на септем-

ври 2011 година), БНР все още подготвя пускането на интернет радио. то се появява в интернет пространството няколко месеца по-късно. Проектът Бин@р стартира на 19 юли 2012 година. новата медия вижда задачите си така: „Бинар е интернет платформата на БНР, която

– ще предлага качествено аудио съдържание с образ, звук и текст;– ще предоставя възможност на мобилния „глобален“ човек да

слуша когато, където и както пожелае;– ще предлага нови, иновативни форми на комуникация31“. директорът на Бин@р Пауляна новакова споделя, че при създа-

ването на интернет радиото е използван опитът на сходни проекти от други обществени медии в европа. Според новакова „основната цел на тези платформи… е идеята да се достигне до липсващите или мигрира-щи към интернет аудитории, за да може да им се достави качественото съдържание на обществената медия32“. тя определя този тип платфор-ма като „интегратор на съдържание от БНР“, която „…е мултимедийна и интегрира онлайн и офлайн съдържание, предавания в реално време и подкаст“33.

29 Подкастът е основен компонент в дигиталната статия като основна единица медийно съдържание в новия проект на БНР за интернет радио.

30 Към септември 2011 г.31 виж: „Програма Бинар“. In: За нас [online]. Binar.bg, 2012 [cited 5 August 2012].

Available from: http://www.binar.bg/за-нас/за-Програма-Бинар.html 32 Манолова, Мария и весислава антонова. виж какво дават по радиото.

Капитал daily, 17 юли 2012, с. 15. 33 Пак там.

118

Фиг. 2.4. – Началната страница на www.binar.bg.

Като цяло, Бин@р олицетворява възможностите на БНР да пре-нася съдържание на цифрови платформи34. Проектът е крачка напред в няколко посоки. той разкрива нови възможности пред бизнесмодела на обществените медии, регулирани от закона за радио и телевизия, разширява възможностите на потребителите да компилират собствено мултимедийно съдържание и, не на последно място, показва новатор-ски подход към визуализирането на света на говорното слово. „Радио Бин@р може да помогне на БНР да преодолее ограничението, което зрт налага на медията по отношение на рекламата. Според норматив-ната уредба националното радио има право на реклама само по шест минути на час. онлайн пространството, което не е регулирано, не само не съдържа времеви ограничения, но дава много по-голяма свобода за различни форми на реклама. докато се развие като бранд и успее да привлече рекламодатели, проектът ще се реализира с финансира-не от бюджета на БНР35“. за потребителите Бин@р предлага по-тясно обвързване със социалните мрежи и задълбочава още повече възмож-ностите за персонализирано „личностно“ потребление, в това число и практики, известни от други сходни проекти като Deezer.com, напри-мер. Що се отнася до визуализацията – Бин@р отива отвъд съдържа-нието на носещата медия – радиото, и включва аудиовизуално медий-

34 Бин@р – платформата за интернет радио на Бнр. In: денят започва [online]. Bnt.bg, 2012 [cited 5 August 2012]. Available from: http://bnt.bg/bg/news/view/80648/bin_r_platformata_za_internet_radio_na _bnr.

35 Манолова, Мария и весислава антонова. виж какво дават по радиото. Капитал daily, 17 юли 2012, с. 15.

119

но съдържание, предлагано като извънефирна продукция. такива са уеб книгите, визуалните галерии и „BinArt“.

***БНР е изправено пред предизвикателството да съхрани и в ин-

тернет позициите, които е завоювало в националния радиоефир. Преходът към новите медии е обмислен и премерен. Медията систе-матично обновява онлайн платформата си и върви към развитие на предлаганото медийно съдържание извън формата и форматите, ха-рактерни за конвенционалното радио. Доказателство за това е про-ектът „Бин@р“.

Дарик радио и Dariknews.bg Моделът на Дарик радио и DarikNews.bg

може да бъде определен като „медийна група, която събира информация и тази информация трябва да стигне до потребителите“, казва людмил Кържи-лов36, управител и главен редактор на групата от уебсайтове, обединени в „Дарик уеб“37. „Първо, това е радиото и след това – интернет“. Спо-ред него, повече от половината потребители на DarikNews.bg не слу-шат радиото, но познават бранда. и тук значителна част от тази група потребители са млади хора, които по-рядко слушат (или нямат навика да слушат) радио като медия. този аспект е от значение при определяне на действителната аудитория на радиото и на реалните потребители на уебсайта, което се отразява върху управлението на съдържанието.

възникнал в края на 90-те години, като уебсайт, DarikNews.bg има предимствата:

– да е свързан с носеща медия (Дарик радио), в създаването на медийно съдържание;

– да е част от група сайтове, повечето от които са таргетирани или тематични, на чийто фон изпълнява по-лесно и по-точно функциите на новинарски сайт за обща аудитория ;

36 Мнение, споделено в дълбочинно интервю за целите на изследването с люд-мил Кържилов – управител и главен редактор на „дарик уеб“, проведено на 21 сеп-тември 2011 г.

37 „Дарик уеб“ включва сайтовете DarikNews.bg, Gong.bg, DarikFinance.bg, Lev.bg, Lex.bg, Tax.bg, Imoti.info, Signal.bg, Zar.bg, Album.bg, Log.bg, Ma4.bg, Manoftheyear.bg, DarikRadio.bg, Vremeto.bg | Darikmall.bg. виж : http://www.dariknews.bg/, посетен в периода март 2010-септември 2011 г.

120

– наличието на отделен „корпоративен“ уебсайт DarikRadio.bg разтоварва DarikNews.bg от презентационни функции и позво-лява сайтът да се позиционира и развива като информационна платформа.

По отношение на сбора на информация людмил Кържилов виж-да медията като първоизточник на информация, тъй като мрежата от репортери и кореспонденти в страната позволява активна работа „на терен“. Собствената мрежа журналисти е и основен източник в сбо-ра на информация. източниците, базирани на цифровите технологии, имат вторична роля, спрямо мрежата от журналисти.

организацията на работа при създаването на съдържание използ-ва черти от моделите мултимедиен нюзрум от първи (multiple media) и от втори тип (crossmedia), описани от дитмар Шантин. Медийното съ-държание се създава приоритетно за радиото. DarikNews.bg има звено, което обработва постъпващите материали за целите и съобразно сти-листиката на уебсайта (multiple media). людмил Кържилов изтъква фа-кта38, че журналистите от медията все повече осъзнават възможностите на различните медии, разликата между тях и спецфиката на канала за комуникация и все по-често създават медийно съдържание, съобразно тези фактори, работят отделно за радио и отделно за интернет (режим на crossmedia). на този етап от организацията на работа има таргетиране на потребителите на регионален принцип. в известен смисъл DarikNews.bg изпълнява и функциите на портал с подсайтове на регионалните ра-диостанции. в сайта има и стрийминг на програмата на Дарик радио, но тъй като той заема далеч по-съществено място във функциите на друг онлайн проект – DarikRadio.bg, то в новинарския сайт стриймин-гът няма водеща позиция. в DarikNews.bg доста по-широко се използва подкаст и аудиофайлове като част от дигиталната статия. Пример в тази насока е запис на прегледа на печата, който се качва в сайта и потреби-телят винаги може да го използва в удобно за него време.

Медията постепенно навлиза на терена на създаването на собст-вен аудиовизуален продукт39. Част от екипа са двама фотографи и двама видеооператори. людмил Кържилов споделя, че колкото и да е странно за една „радиомедия“, има интерес за абонамент за фотографската сек-ция на DarikNews.bg.

38 Мнение, споделено в дълбочинно интервю за целите на изследването с люд-мил Кържилов – управител и главен редактор на „дарик уеб“, проведено на 21 сеп-тември 2011 г.

39 Компанията има must carry лицензия от СеМ за качване на мултиплекс.

121

обратно на основния приоритет в създаването на медийно съ-държание, някои от проектите на медията се разработват в цифровата медия, докато носещата медия има допълваща роля. такъв е, например, проектът „най-добрият град за живеене“ (разработван съвместно с пе-чатна медия – вестник 24 часа).

екипите на медиите следят сегментите за обратна връзка за при-нос от потребителите. Като пример за създаване на съдържание с по-требителски принос людмил Кържилов посочва скандала с изтичането на темите за матурите през 2010 година Дарик се натъкват на темата в коментар под един от журналистическите материали. „Понякога правим анализи върху коментари от потребителите и след това самите потреби-тели коментират върху анализа“, дава друг пример людмил Кържилов.

Медийната среда оказва влияние в рамките на общоприета-та практика – главно за „сверяване на часовника“. разработването на теми, които вече са поети от други медии, според людмил Кържилов, е допустимо, ако аудиторията и потребителите на медиите имат интерес към темата или може да бъде намерена нова гледна точка.

разпространението по платформи е автоматизирано. DarikNews.bg предлага RSS емисия и има олекотена версия за използване през мо-билни крайни устройства (смартфони и таблети). в момента се работи по въвеждане на приложения за различните операционни системи за тях. уебсайтът има мултимедиен архив – основно текст и аудиофайло-ве, който е на свободен достъп.

*** Като единна медийна компания Дарик радио е близо до модела

на интегрирания мултимедиен нюзрум що се отнася до разпространя-ваното медийно съдържание. Чисто структурно и като организация на работата медията е по-близо до практиката на crossmedia. Про-грамата Дарик радио и телевизия има лицензия за цифрово наземно радиоразпръскване, но тя все още не е стартирала.

БГ радио БГ радио създава новини за няколко форматни

радиостанции, собственост на ирландската компания Comunicorp40.

40 в България Comunicorp притежава Радио1, Радио1 рок, City, RadioNRJ, радио Вероника и радио Нова. на сайта на БГ радио е посочено, че „Бг радио е

91

на канала за комуникация и все по-често създават медийно съдържание, съобразно тези фактори, работят отделно за радио и отделно за интернет (режим на crossmedia). На този етап от организацията на работа има таргетиране на потребителите на регионален принцип. В известен смисъл DarikNews.bg изпълнява и функциите на портал с подсайтове на регионалните радиостанции. В сайта има и стрийминг на програмата на Дарик радио, но тъй като той заема далеч по-съществено място във функциите на друг онлайн проект – DarikRadio.bg, то в новинарския сайт стриймингът няма водеща позиция. В DarikNews.bg доста по-широко се използва подкаст и аудиофайлове като част от дигиталната статия. Пример в тази насока е запис на прегледа на печата, който се качва в сайта и потребителят винаги може да го използва в удобно за него време.

Медията постепенно навлиза на терена на създаването на собствен аудиовизуален продукт240. Част от екипа са двама фотографи и двама видеооператори. Людмил Кържилов споделя, че колкото и да е странно за една „радиомедия”, има интерес за абонамент за фотографската секция на DarikNews.bg.

Обратно на основния приоритет в създаването на медийно съдържание, някои от проектите на медията се разработват в цифровата медия, докато носещата медия има допълваща роля. Такъв е, например, проектът „Най-добрият град за живеене” (разработван съвместно с печатна медия – вестник 24 часа).

Екипите на медиите следят сегментите за обратна връзка за принос от потребителите. Като пример за създаване на съдържание с потребителски принос Людмил Кържилов посочва скандала с изтичането на темите за матурите през 2010 година Дарик се натъкват на темата в коментар под един от журналистическите материали. „Понякога правим анализи върху коментари от потребителите и след това самите потребители коментират върху анализа”, дава друг пример Людмил Кържилов.

Медийната среда оказва влияние в рамките на общоприетата практика – главно за „сверяване на часовника”. Разработването на теми, които вече са поети от други медии, според Людмил Кържилов, е допустимо, ако аудиторията и потребителите на медиите имат интерес към темата или може да бъде намерена нова гледна точка.

Разпространението по платформи е автоматизирано. DarikNews.bg предлага RSS емисия и има олекотена версия за използване през мобилни крайни устройства (смартфони и таблети). В момента се работи по въвеждане на приложения за различните операционни системи за тях. Уебсайтът има мултимедиен архив – основно текст и аудиофайлове, който е на свободен достъп. ***

Като единна медийна компания Дарик радио е близо до модела на интегрирания мултимедиен нюзрум що се отнася до разпространяваното медийно съдържание. Чисто структурно и като организация на работата медията е по-близо до практиката на crossmedia. Програмата Дарик радио и телевизия има лицензия за цифрово наземно радиоразпръскване, но тя все още не е стартирала.

БГ радио 240 Компанията има must carry лиценз от СЕМ за качване на мултиплекс.

122

Особеностите на новинарския модел на радиото са:– създаване на агрегирани общи новини ;– създаване на специализирани новини съобразно формата на

радиото;– малък състав журналисти новинари;– аудитория и потребители, чиито поведение и интереси в по-го-

лямата си част не са присъщи на общата аудитория.именно последният фактор до голяма степен определя присъст-

вието на общи новини в съдържанието на музикално радио като БГ радио с амбиции и инициативи, излизащи и извън рамките само на популяризирането на българската музика41. аудиторията на радиото се отличава с проактивно поведение, комуникационна динамика и висока техническа грамотност. „въпреки, че сме музикално радио, държим на новините“, споделя програмният директор ана-Мария тонкова42.

общият новинарски поток присъства в отговор на интересите на аудиторията и за улеснение (да не се търси друг иинформационен източник). тези новини вървят по само радиото, в сайта се качват само музикални новини. общите новини присъстват през стриймин-га на радиопрограмата в интернет. двама души подържат цялата но-винарска схема – от подбора на новините (главно през интернет ре-сурси), през създаване на собствено съдържание до излъчването му в ефир. информационните сегменти по БГ радио вървят на живо, по другите радиостанции новините се излъчват на запис. радиото не тар-гетира аудитории на базата на многоплатформените технологии, но сайтът предлага възможност за оптимизиране на потреблението през

собственост на ирландската компания Communicorp Group Limited, която фокусира усилията си в радиобизнеса. освен лидерската позиция в ирландия, Communicorp притежава най-голямата независима радио група в Централна и източна европа. в България, компанията управлява и радиостанциите Energy, Радио Nova, Радио 1, Ра-дио 1 Рок, Вероника и Радио и телевизия CITY“. виж секцията „за нас“: http://www.bgradio.bg/content/about.

41 радиото определя основната си цел: „…да подпомага развитието на съвре-менната българска култура и музика. винаги сме казвали, че със старта на БГ Радио, българската музика намери своя дом…БГ Радио дава на слушателите си най-доброто от българската поп, рок и естрадна музика. защото знаем, че с това допринасяме за утвърждаването на българската култура и национална идентичност.“ виж секцията „за нас“: http://www.bgradio.bg/content/about.

42 Мнение, изказано в дълбочинно интервю за целите на изследването с прог-рамния директор на БГ радио ана-Мария тонкова и новинаря валя Христова, про-ведено на 31 август 2011г. тук и нататък.

123

мобилни комуникации за три от най-разпространените мобилни опе-рационни системи – за iPhone, Android и Symbian.

БГ радио е и единствената медия от включените в изследването, която поддържа собствен канал в Youtube.

***БГ радио прибягва да модел, при който, форматна медия разши-

рява рамките на своя профил, за да отговори по-пълноценно на потреб-ностите на таргет-аудиторията си. В същото време този подход се реализира само през конвенционалната медия, в случая – радиото.

***Обобщениеелектронните медии работят при ярко изявен приоритет на носе-

щата медия. от нейните позиции става и навлизането в новите медии. в преобладаващата част от медиите, организацията на работа е най-близо до мултимедиен нюзрум от първи тип и основно се мултиплици-ра медийно съдържание през платформите на новите медии.

Практиките, анализирани за времето на изследването, дават осно-вание да се каже, че все още е рано да се говори за разработване на прак-тики на основата на мобилните платформи и все още няма обособено, целенасочено създавано медийно съдържание за мобилни платформи. в това отношение журналистиката изостава от практиките в другите медийни „отрасли“ в електронните медии, главно – развлеченията.

През 2012 година се наблюдава „раздвижване“ – тв и радиопрог-рамите целенасочено развиват онлайн журналистическите си опера-ции. bTV и Нова телевизия пускат отделни проекти за онлайн новини, а БНР стартира интернет радиото Бин@р.

• Печатни медии. Печатните медии за целите на това изследване са подбрани по

няколко признака. водещо е в каква степен е развита практиката на мултимедийния нюзрум. всекидневникът Пари43 е включен в изслед-ването, защото е първата българска конвенционална медия, появила се в интернет. вестник Банкеръ присъства, защото при него има съчета-ване на седмично издание с онлайн-издание, което на свой ред предпо-

43 наблюдението и анализът за целите на изследването са проведени до края на септември 2011 г. – преди вестник „Пари“ да бъде купен от „икономедия“ ад и сделката да бъде обявена публично през октомври 2011 г.

124

лага различни режими на създаване на медийно съдържание – всеки-дневна публикация на актуални материали. двете издания на групата „икономедия“ – всекидневникът Дневник и седмичникът Капитал, са включени, защото групата една от първите целенасочено разработва модела за взаимно свързани медийни платформи (в случая онлайн и печатни медии). вестниците Труд и 24 часа навлизат най-късно в тери-торията на интернет, но за сметка на това са едни от първите, които се появяват в мобилните комуникации. Съзнателно са подбрани предим-но медии, които имат подчертана икономическа насоченост. тяхната аудитория и целеви групи улесняват въвеждането на прогресивни, мо-дерни практики на организация на работа за да се впишат в работещи бизнес модели на медии, които създават целево медийно съдържание с многоплатформено разпространение до социално активни и икономи-чески жизнеспособни потребители.

Вестник Банкеръ вестник Банкеръ e на медийния пазар от 18

години. Първият брой излиза на 12 април 1993 го-дина вестникът и уебсайтът са доста близо до цикъла на вестникар-ското производство. двете направления на медията се отличават с кон-сервативната си политика. Самото заглавие предполага, че медийният проект е ориентиран към финансовите среди в България. Под шапката на вестника е определението „национален седмичник за финанси, ико-номика и политика“. в секцията „за нас“ в www.banker.bg за аудито-рията и потребителите се казва: „ …редовните читатели на вестника работят в сферата на средния и едър бизнес, финансовите среди, кор-поративното и държавното управление. около 20 процента от редов-ните ни читатели са заети във висшия финансов, корпоративен и дър-жавен мениджмънт. те са и хората с високи доходи … около 40 на сто са служители на средно управленско и по-ниско равнище…44„ и около 40 процента са хора с малки до средни доходи. Като възраст най-мно-гобройната аудитория е на възраст 25-55 години. Спецификата на тази аудитория обяснява и защо се използват утвърдени похвати за сбор на информация от преди епохата на новите медии. от друга страна, това е аудитория (и среда) със силно разработени „вътрешни“ канали за общуване и информиране, споделя директорът на вестника дими-тър Кадийски45. екипът си дава сметка колко трудно се работи за така-

44 http://www.banker.bg/?Issue=938&Section=4, посетен на 24 юни 2011 г.45 Мнение, споделено в дълбочинно интервю за целите на изследването с ди-

125

ва аудитория и това повишава в значителна степен изискванията към качеството на журналистическата работа, допълва той. Преценката на димитър Кадийски за приноса на потребителите в създаването на ме-дийно съдържание е повлияна от изискванията на таргет-аудиторията: национален седмичник за икономика и финанси в този случай озна-чава и по-различен тип медия, от тези за които обикновено говорим. Съответно, при всичките си достойнства, има логика потребителският принос да не е толкова широко застъпен.

Съдържанието на вестника и онлайн съдържанието се генерира от един екип в две направления:

– публикуване на новини в реално време. дневно се качват около 45-50 новини. в петък вечерта се качва и текстова презентация на основните материали в новия брой, който излиза в събота;

– съдържанието на последния излязъл брой. то е достъпно една седмица до излизането онлайн на следващия брой. в сайта съ-ществува уточнението, че „Поради различното време на публи-куване е възможно да има редакционни разлики в текстовете на електронното и печатното издание“46.

в създаването на медийно съдържание приоритет има подготов-ката на вестника. димитър Кадийски споделя, че очевидно е назрял мо-мента за промяна на приоритетите47.

Медийната среда среда оказва влияние върху работата на редак-цията („все още не можем да се отървем от нея“, казва димитър Ка-дийски. налага се да следят другите медии, защото при ограничения състав на редакцията по-лесно се следи информационния поток). в съ-държателно отношение медията си има свой сектор. около 30% от ин-формацията е за финанси и икономика и димитър Кадийски е убеден, че Банкеръ има по-добър достъп от останалите.

уебсайтът предлага платен онлайн архив в PDF-формат. отделно в менюто на първо ниво навигация има секция към резюмета на ан-глийски на основните публикации от вестника. С изключение на кон-кретните текстове, при избор на менюто „English Brief “, цялата страни-ца остава на български език. засега разпространението през мобилни комуникации и разработването на мобилни приложения не стои на дневен ред пред медията.

ректора на вестник Банкеръ димитър Кадийски, проведено на 19 юли 2011 г.46 http://www.banker.bg/?Issue=938&Section=51&Category=1&Article=44895, по-

сетен на 24 юни 2011 г. 47 Мнение, споделено в дълбочинно интервю за целите на изследването с ди-

ректора на вестник Банкеръ димитър Кадийски, проведено на 19 юли 2011 г.

126

***Вестник Банкеръ е със силно изразен приоритет на конвенцио-

налната носеща медия. Изданието е под двустранен натиск, определен от характеристиките на таргет-аудиторията. Този натиск е вед-нъж от страна на потока от информация, вътре в самата аудитория (която по силата на естеството на работа използва съвременни тех-нологии за пренос на информация) и втори път – от страна на медий-ната среда, където върви преориентация към новите медии.

Издания на „Икономедия“ – АДдвете анализирани медии, собственост на „икономедия“48, раз-

работват от години практики на интегрирания мултимедиен нюз-рум в смисъла разглеждан от дитмар Шантин. интеграцията е по изда-ния – печатното издание на вестник Дневник е интегрирано с инфор-мационния уебсайт Dnevnik.bg, както и печатното седмично издание Капитал е интегрирано с уебсайта Сapital.bg. Пресечната точка на тези медийни проекти е уебсайтът id.capital.bg. де факто, това е социалната мрежа на журналистите от двете издания и потребителите. редакции-те използват разработени и интересни редакционни практики, които адаптират спрямо възможностите на аудиториите и потребителите и тяхното поведение. наред с това се полагат усилия по развитието на собствени редакционни практики. не на последно място, работи се по изграждането на професионална култура, свързана с надграждането на създаването на медийно съдържание с продължаващ комуникационен процес с аудиторията и потребителите в новите медии. това формира нов съдържателен контекст, в който се позиционират журналистиче-ските материали.

двете медии работят много както в посока управление на съдър-жанието така и по насочване на поведението на потребителите49. Кана-лите за разпространение са:

– печатното издание на вестник Дневник и на вестник Капитал;– свободен достъп до уебсайтовете dnevnik.bg и capital.bg;

48 анализът е приключен към 30 септември 2011година, преди промените в портфолиото на компанията, които включват придобиването и в последствие спира-нето и на вестник Пари, и пускането на всекидневника КапиталDaily.

49 Пореден пример в това отношение: през юли 2011 година и Дневник, и Капи-тал въвеждат приставки за ползване на техните сайтове в браузъра „Google Chrome“. Компанията разработва системно и приложения на своите медии за мобилни плат-форми Android и AppStore.

127

– достъп до уебсайтовете dnevnik.bg и capital.bg през регистрация; – платен абонамент онлайн;– PDF вариант на вестниците Дневник и Капитал през регистрация;– RSS емисия с достъп до медийно съдържание в реално време; – през мобилни комуникации;– стандартно ползване на медията през GSM.

Вестник Дневник Комбинация от ежедневник и информацио-

нен уебсайт, за която трудно може да се каже, че конвенционалното печатно издание е „носещата медия“. Dnevnik.bg заема много по-съществено място в общия спектър на онлайн медиите отколкото мястото, което има вестник Дневник сред печатните всекидневни издания. аудиторията на вестника се отличава от потребителите на сайта. ако читателите на вестника са управлен-ци с висше образование, хора вземащи решения, то потребителите на Dnevnik.bg се приближават до класическата интернет аудитория, това са средно ниво мениджъри, студенти и ученици от горните класове.

новите медии заемат съществено място в управлението на по-стъпващата информация, но според управляващия редактор анна Христова50, силното увеличаване на броя на източниците води до зат-рупване с информация, която трудно може да бъде своевременно и целево обработена. редакцията използва целия спектър постъпваща информация – конвенционални канали, сайтове-“първоизточници“, уебсайтове на други медии. Социалните мрежи служат и за сигнали и дори за директно публикуване на съдържание, спазвайки нормите на професионалната етика.

в процеса на създаване на съдържание Dnevnik.bg е с приоритет пред печатното издание („Хартията е последна“, казва ана Христова) защото в случая става дума за информационен уебсайт. информаци-ята се разгръща постепенно – от кратко съобщение и приоритет към скоростта в началото, към приоритет на информационна наситеност и обстоятелственост в края на процеса на разработка на новината и като финал – публикуването във вестника. При създаване на дигиталната статия по дадена тема при възможност се използват всички медии. ви-деоматериалите са от няколко ресурса:

50 Мнение, споделено в дълбочинно интервю за целите на изследването с управ-ляващия редактор на dnevnik.bg анна Христова, проведено на 5 юли 2011 г.

128

– собствени видеоматериали;– т.нар. „професионално видео“ – подготвени с професионална

техника и съответно качество;– репортерски видеоматериали – компромисна техника и ком-

промисен монтаж, минимална редакторска намеса. анна Хри-стова дава пример със студентските вълнения през януари 2010 година заснети от репортерите с „репортерска техника и пох-вати“, видеоматериалите стават повод за двустранна творческа комуникация с потребителите, и в резултат изданието създава своя достоверна мозайка за събитията. оказва се, че за „репор-тажно отразяване“, качеството няма особено значение – казва анна Христова- хората гледат това, което става и реагират на него. тя допълва, че от друга страна има събития, които „си из-искват техническото и художествено качество“ и тогава редак-цията подхожда по друг начин. и двата подхода си имат своята аудитория, казва в заключение анна Христова.

– сътрудничество с други медии: уебсайтът публикува „новини-те в 100 секунди“ на БНТ.

Когато има смисъл Дневник се отказват от форми, които с време-то не са проработили. такава е идеята за подкаст на съдържанието на печатното издание. тя се е оказала трудоемка за редакцията и отнема-ща време на потребителите, ето защо не е успяла да се наложи.

за влиянието на технологиите анна Христова посочва, че „те про-менят начина на правене на журналистика“. Дневник е първата бъл-гарска печатна медия, качена в Amazon.com. въпреки, че не прибягват към допълнително таргетиране на аудитории на основа на многоплат-формеността и процесът на качване на създаденото медийно съдържа-ние по принцип е автоматизиран, медията разработва две приложения за мобилни комуникации – за iPad и за Android.

Dnevnik.bg съчетава целенасочено редакционно медийно съдър-жание и принос от потребителите. наред с установените канали за общуване с аудиториите и потребителите медията има и някои чисто свои практики. такива са:

• L!ve. „това е Twitter-а на „дневник“, обяснява кратко анна Хри-стова. замислена е като опция да се отразява дадено събитие в реално време докато то се развива чрез непрекъсната актуали-зация на медийното съдържание. Подобна практика същест-вува, например, в ББС. рубриката L!Vе, е нещо, което не при-съства толкова дефинитивно в други медии. „дневник L!VE“ е

129

експериментална секция на изданието, където репортерите и потребителите на сайта споделят какво се случва покрай тях.“, се казва в пояснението на сайта за нея. това е възможност по-требителите и читателите да публикуват своите новини – нещо, което го има на много места, но Дневник предлагат паралел между журналистите на редакцията и читателите. рубриката се оказва достатъчно успешна, за да даде повод на редакцията да я изведе с връзка още на началната си страница, въпреки, че по принцип това крие някои рискове.

• Секцията„Новиниотвас“–потребителитепубликуватсигна-ли в снимки и видео;

• „Блогосфера“.Кактоизданиетоподчертава,товае„секцияна„дневник“, която събира любопитни и активни български бло-гове, подбрани от редакторите на сайта. Целта на Блогосфера-та е да промотира блогa като нов вид медия“ (http://blogosfera.dnevnik.bg/);

• управлениетонакоментаритечрезрейтингнапотребителите.Системата позволява при по-висок рейтинг съответният по-требител да бъде „по-видим“ в дискусията, да заема по-активно място и да концентрира повече внимание върху тезите си;

• връзкатамеждукоментарите.Тук,обаче,трябвадаотбележим,че има известно модериране за да се запази чистотата на дис-

Фиг. 2.5. Страницата на ДневникL!VE

130

кусията по дадена тема. анна Христова разказва51, че за тази цел от скоро е въведен канал за лични съобщения за да не из-ползват потребителите общите коментари за диалог помежду си извън контекста;

• Частотприйомитеобясняватнеобходимосттаотрегистрацияза участие в коментарите. те са през профила на отделния по-требител. регламентирани са условия за коментиране. Част II регламентира поведението на коментиращите (права в точка II.1, задължения в точка II.2, действия на модераторите в точ-ка II.3.-II.5. точка II.4. дефинира забраните за коментар. ре-гламентът е на уеб-адрес http://www.economedia.bg/forum.php. анна Христова споделя, че възможностите за ограничаване на участието в коментарите (например, забрани за включване в коментарите за 24 часа) „дисциплинира участниците и вдига качеството на дискусията“, но наред с това показва и известна изобретателност сред потребителите. някои прибягват до из-ползването на няколко профила и ако бъдат „забранени“ в един от тях, се включват през другия. Крайният резултат е изгражда-не на лоялна аудитория и подобрено качество на диалога меж-ду потребители и редакция – от една страна, и между самите потребители – от друга.

уебсайтът предлага мултимедиен архив на свободен достъп. из-исква се регистрация. най-разпространената форма на употреба е тек-стът. редакцията подготвя стажантите си за работа като журналисти в интегриран мултимедиен нюзрум.

Вестник Капитал за модела на вестник Капитал са харак-

терни няколко момента:– Както Дневник, така и Капитал печели

във всяко едно отношение от разработването на интегрирани конвенционална и дигитална медия;

– Подобно на други седмични издания, и Капитал е изправен пред нуждата да балансира между характерния за този тип издания (седмичен) цикъл и налагащият се модел на информационен уеб-сайт, който ежедневно трябва да зарежда актуална информация;

51 Мнение, споделено в дълбочинно интервю за целите на изследването с управ-ляващия редактор на dnevnik.bg анна Христова, проведено на 5 юли 2011 г.

131

– Създаването на медийно съдържание за „дебел седмичник“ е основна, но не и приоритетна задача. Медията запазва контакта с аудиторията и задържа интереса ѝ до излизането на следва-щия брой, като води активен диалог през новите медии. Може това е и едно от обясненията защо Капитал качва малък брой материали за деня.

При създаването на медийно съдържание няма ясно изразен при-оритет на една от медиите52. По идея се предполага, че конвенционал-ната медия е „носеща“, но двете медии „преливат“ помежду си потре-бителски интерес53.

Медията е насочена към високоинтелигентни и високообразова-ни потребители, икономически активни и икономически жизнеспо-собни (при цялата условност на това понятие по време на криза), кои-то формират процесите на вземане на икономически и политически решения на средно и висше ниво. разработената система за общуване с потребителите и управление на комуникационния процес е своего рода филтър на целевата аудитория въз основа на нейните умения да ползва новите технологии.

Компанията има по-широк достъп до практиките на Световната асоциация на издателите и собствениците на медии WAN-IFRA и при интегрирането на печатното издание с новите медии очевидно заим-ства практики, които набират популярност. При създаването на съдър-жание двете медии имат собствени акценти – ако за вестника се рабо-ти повече в полето на класическата дейност за един журналист, то за сайта готовият продукт се позиционира в контекста на действията на потребителите и се доразвива с форми, които са характерни за новите медии (блогове, дискусии и др.). тези форми позволяват изява както на журналистите, така и на потребителите. така създаденото медийно съдържание се превръща в стартов момент и/или своеобразен възел, около който се развива процес на фокусирано общуване.

Приносът на потребителите се изразява не само в създаването на контекст около вече готово съдържание, но и се използва на начал-

52 основното меню се поделя между главните раздели и секции на вестника – „политика и икономика“, „бизнес“ и изданието „Light“ – от една страна, и секции, които може да бъдат реализирани само в новите медии: блогове и интерактив (където са „каузи“, „дебати“, „анкети“ и „теми“), а към „мултимедия“ има бърза връзка.

53 Примери за това са публикуването във вестника мнения от блогове и туито-ве, препратки към сайта за „пълнен текст на дадено интервю“ или „още по темата“. в уебсайта може да бъде чут подкаст (с презентационни функции) по съдържанието на предстоящия брой на вестника.

132

ния етап – сбора на информация. за това способстват и секции като „вашите теми“ – аналог на съответна практика в уебсайтовете на елек-тронни медии. Прави впечатление, че секцията „видео“, и в частност тази за фотогалериите не работи много активно. Медията поддържа интегриран мултимедиен архив с достъп след регистрация.

*** „Икономедия“ интегрира редакционната дейност в рамките на

всяко издание по отделно. Изданията на компанията се отличават с целенасочена политика на формиране на уеб-базирани общности около създаваното от тях медийно съдържание. Въпрос на време е през прило-женията да навлязат в мобилните комуникации по същество.

Вестник Пари вестник Пари e първият български вестник,

който още в средата на 90-те години се появява в интернет пространството (www.pari.bg). изданието определя нишата си като „…единственият български всекидневник, специализиран в бизнес новини и анализи“. По време на това изследва-не медията разполага с развит уебсайт, който през зимата на 2011 годи-на прави поредния си редизайн и продължава да работи в тази посока. Като част от шведската медийна група Bonnier Business Press медията работи на групово ниво по разработката на уебсайта и развитието на медията в интернет.

новите медии улесняват процеса на сбор и първоначална обра-ботка на информацията в изданието, частност – използването на меж-дународни медии. от социалните мрежи на този етап на Пари използ-ват предимно Facebook и Twitter. Предстои да разработят мобилните комуникации като източник на информация.

Медията отива отвъд мултиплицирането на съдържанието на вестника в интернет. онлайн изданието има относителна самостоятел-ност. екипът на сайта публикува в реално време около 40 новини днев-но (минимум 30 новини). от тях само пет са от вестника. за сега плат-формите за разпространение не влияят на съдържанието, но очевидно изданието ще работи върху диференциране. Към юни 2011 година по-активно се използва Twitter за привличане на внимание и генериране

99

При създаването на медийно съдържание няма ясно изразен приоритет на една от медиите253. По идея се предполага, че конвенционалната медия е „носеща”, но двете медии „преливат” помежду си потребителски интерес254.

Медията е насочена към високоинтелигентни и високообразовани потребители, икономически активни и икономически жизнеспособни (при цялата условност на това понятие по време на криза), които формират процесите на вземане на икономически и политически решения на средно и висше ниво. Разработената система за общуване с потребителите и управление на комуникационния процес е своего рода филтър на целевата аудитория въз основа на нейните умения да ползва новите технологии.

Компанията има по-широк достъп до практиките на Световната асоциация на издателите и собствениците на медии WAN-IFRA и при интегрирането на печатното издание с новите медии очевидно заимства практики, които набират популярност. При създаването на съдържание двете медии имат собствени акценти – ако за вестника се работи повече в полето на класическата дейност за един журналист, то за сайта готовият продукт се позиционира в контекста на действията на потребителите и се доразвива с форми, които са характерни за новите медии (блогове, дискусии и др.). Тези форми позволяват изява както на журналистите, така и на потребителите. Така създаденото медийно съдържание се превръща в стартов момент и/или своеобразен възел, около който се развива процес на фокусирано общуване.

Приносът на потребителите се изразява не само в създаването на контекст около вече готово съдържание, но и се използва на началния етап – сбора на информация. За това способстват и секции като „Вашите теми” – аналог на съответна практика в уебсайтовете на електронни медии. Прави впечатление, че секцията „видео”, и в частност тази за фотогалериите не работи много активно. Медията поддържа интегриран мултимедиен архив с достъп след регистрация. ***

„Икономедия” интегрира редакционната дейност в рамките на всяко издание по отделно. Изданията на компанията се отличават с целенасочена политика на формиране на уеб-базирани общности около създаваното от тях медийно съдържание. Въпрос на време е през приложенията да навлязат в мобилните комуникации по същество.

Вестник Пари Вестник Пари e първият български вестник, който още в

средата на 90-те години се появява в интернет пространството (www.pari.bg). Изданието определя нишата си като „...единственият български всекидневник, специализиран в бизнес новини и анализи”. По време на това 253 Основното меню се поделя между главните раздели и секции на вестника – „политика и икономика”, „бизнес” и изданието „Light” – от една страна, и секции, които може да бъдат реализирани само в новите медии: блогове и интерактив (където са „каузи”, „дебати”, „анкети” и „теми”), а към „мултимедия” има бърза връзка. 254 Примери за това са публикуването във вестника мнения от блогове и туитове, препратки към сайта за „пълнен текст на дадено интервю” или „още по темата”. В уебсайта може да бъде чут подкаст (с презентационни функции) по съдържанието на предстоящия брой на вестника.

133

на трафик. уеб-мениджърът на медията деспина Колева54 уточнява, че в мрежата за микроблогинг не се „tweet“-ват чисти заглавия, а на осно-вата на заглавието се създават текстове, които имат по-голяма ясноста и завършеност от заглавието и биха предизвикали по-голям интерес сред потребителите.

именно на Twitter и Facebook медията залага главно за принос от потребителите. Според деспина Колева, ако коментарите, публикува-ни в общата интерактивна функционалност „коментирай“ са по-скоро неградивни, то мненията в социалните мрежи показват, че там „хората се интересуват от публикуваното, дават идеи и др.“

Пари определят аудиторията си като „… мениджъри на високи и средни позиции, предприемачи и състоятелни хора – всички, които взимат информирани инвестиционни решения… над 85% от читате-лите имат висше образование, около 60% се занимават професионално с икономика и финанси, а повече от 45% имат собствен бизнес. Преоб-ладаващо читателите на вестника са висши мениджъри, но нараства интересът от страна на средно мениджърско равнище в компаниите“. тези характеристики са присъщи и на онлайн-потребителите на pari.bg като към аудиториите по-горе се прибавят и специалисти в сферата на медиите и комуникациите. Сайтът поддържа „аудиторията на вестник Пари – интерактивен сегмент, който е насочен към рекламодателите.

Медийната среда влияе като практика в технологиите и в уебди-зайна. деспина Колева посочва като пример някои от практиките на Financial Times Mobile.

Приоритетният канал на разпространение е печатното издание, „изданието се продава почти изцяло чрез абонамент“, но не е ясно кол-ко ще продължи тази ситуация като се има предвид, че в момента ме-дията работи по развитие на уеб-проектите си съвместно със своите партньори в Bonnier Business Press. от гледна точка на разпростране-нието в интернет се оформят две основни групи потребители – една-та е абонамент, а другата е „чисто новинарско направление“. Съдър-жанието на вестника се разпространява в интернет срещу заплащане като PDF-file и Flash версия и допълнително се преоформя за целите на Flash-дизайна и установените модели на онлайн потреблението.

През октомври 2011 година вестник Пари прекратява съществу-ването си.

54 Мнение, изразено в дълбочинно интервю за целите на изследването с уеб-мениджъра на „Пари“ деспина Колева, проведено на 22 юни 2011 г.

134

Вестникарска група „България“55 в изследването са включени двата ежедневника – вестниците 24

часа и Труд, с общ собственик, много близка аудитория и редица общи редакционни практики. обща онлайн редакция. Първи обвързват по-треблението на медийния продукт през мобилни комуникации със SIM-карта и тарифен план през същия канал.

Вестник 24 часа вестникът има онлайн издание от 2005 го-

дина, както е посочено в менюто „за нас“ на сай-та на изданието. в този представителен текст е ясно, че става дума за „сайт на вестник“, където точното определение е „сайт към вестник“. реално от 2005 до 2008 година не се качва почти никакво съдържание, а само малки анонси за по-важните материали. затова в този период уникалните посещения в този период достигат едва 5000–6000 на ден в общо в двата сайта на 24 часа и Труд. Самите 24 часа определят така медийното съдържание, публикувано онлайн: „През 2005 година в интернет се появи електронното издание на вест-ника. то съдържа както текстовете и снимките от печатното издание, така и новини в реално време, аудио и видео материали, възможност за онлайн абонамент, пазаруване и др“56.

дизайнът и информационната архитектура на уебсайта на вест-ник 24 часа, използван по време на изследването, е от 2008 година. През 2012 година медията прави редизайн на сайта си.

Вестник Труд вестник Труд излиза от 1 март 1936 година и е

от малкото издания, минали през различни периоди в българската история с непроменено име, но адап-тиращо се към своята аудитория. от 1994 година вестникът се разделя с профила си на синдикално издание, за да стане национален всекидне-вник. от 1997 година почти до края на 2010 година Труд, заедно с дру-

55 в изследването са включени две печатни издания предназначени за обща ау-дитория през трите канала на разпространение. за разлика от анализа на изданията на „икономедия“, където интеграцията е по линията на отделните медии, тук инте-грацията е само в онлайн платформата. това е причината да бъде променен подхода в анализа.

56 рубриката „за нас“ на сайта на вестника http://www.24chasa.bg/AboutUs.asp; посетено на 17 април 2011 г.

135

ги печатни издания, е собственост на Westdeutsche Allgemeine Zeitung. Моделът с „шапка“ води до установяване на съответни практики при управление на производствените и творческите ресурси. двата вест-ника 24 часа и Труд използват общ журналистически екип за уебсайта си. тези журналисти са към „вестникарска група България“, а не към някой от двата вестника. това прави целесъобразно обобщено да се разгледа развитието на практиките за двете издания, характерни за ра-ботата на мултимедиен нюзрум.

Общи редакционни практики изданията на WAZ в България (до есента на 2010 година, в по-

следствие – вестникарска група „България“) сравнително късно реша-ват „влязат“ в интернет пространството. това се дължи и на факта, че дълго време те имат господстващо положение на вестникарския пазар с голямо предимство пред конкурентите си, ето защо не искат да губят читателската аудитория като предложат онлайн безплатен достъп57. още повече, че става дума за обща аудитория. въпреки, че 24 часа и Труд ползват общо основно редакционно звено за онлайн изданията на двата вестника, има различия в дизайнерския подход и редакцион-ната политика на уеб-проектите.

в хода на деня (до излизането на новия брой) онлайн екипът, който е общ за двете издания, публикува (почти) сходни идентични материали в уебсайтовете на двата вестника. те са резултат от раз-витието на информационния поток през деня. около една трета от всички публикации в уебсайтовете са дело на онлайн екипа. изграж-даният контекст около тях, следва редакционната политика на кон-кретното издание. тези материали са само в интернет, не излизат в печатните издания, но служат като идеи или база за писане на статии за вестниците.

След редизайна на уебсайтовете на двете издания през 2008 годи-на, потреблението се увеличава близо десет пъти. ако преди е било 4-6 хиляди на ден, то през лятото на 2011 година потребителите са 55 000 –

57 Мнение, споделено в дълбочинно интервю за целите на изследването с ръко-водителя на отдел „информационни и онлайн услуги“ на вестникарска група „Бъл-гария“ Станимир въгленов, проведено на 29 юли 2011 г. Станимир въгленов споделя, че е грешка (в началото на 21 век – бел. авт.) да не се развиват новите медии, но пък основните приходи от реклама в България все още остават в печатните медии. той споделя, че все още големите рекламни приходи в печатните медии в България са в печатните издания, рекламата в интернет се развива бързо, но все още не е достатъч-но голяма като търговски обеми.

136

56 000 дневно за вестник „24 часа“ и 52 000 – 53 000 потребители дневно за вестник Труд.

в замяна на закъснялото появяване в полето на новите медии, двата вестника са първите, които навлизат в разпространението през мобилни комуникации. изданията ползват общ проект – мо-билната мрежа „ало, да“. в нея потреблението на техните медийни продукти е обвързано с ползването на SIM-карта. идеята е така да имат водещо положение спрямо други медии в тази мобилна мрежа. за да се реализират тези предимства, клиентът не плаща за интернет докато ползва мобилните сайтове на 24 часа и Труд и допълнително ползва определен тарифен план. активното развитие най-напред на мобилните комуникации се дължи и на това, че независимо, че изда-нията се появяват онлайн през 2005 година, когато започва процесът на целенасочено навлизане в новите медии, компанията е била в по-напреднал стадий на готовност на мобилния проект, споделя Ста-нимир въгленов, ръководител отдел „информационни и онлайн ус-луги“ във вестникарска група „България“58. за разработката на тази услуга в България е използван модела на германското издание „Bild“ www.Bildmobil.de. Wap-емисиите на Newsmobile стартират през 2008 година.

Станимир въгленов споделя мнението, че интернет радикално променя управлението на постъпващата информация и мрежата се е превърнала в основен ресурс за първоначален сбор на информация. в този контекст социалните мрежи се възприемат като „нормален из-точник“, своеобразна „база данни“, която изисква по-голяма степен на проверка в съответствие с професионалните изисквания на журналис-тиката за достоверност, преди всичко (информацията в социалните мрежи е достатъчно емоционална и субективна, ето защо е трудно да се приема като „безпристрастна“).

Създаването на медийно съдържание е в съответствие с редак-ционната и пазарната политика на печатните медии. „организацията е твърде print-ориентирана“, казва Станимир въгленов. Конвергенцията между конвенционалните медии – от една страна, и каналите, форми-рани около цифровите технологии, е ниска. на другия полюс е взаимо-действието между онлайн и мобилната платформа където зареждането на съдържание е напълно автоматизирано.

58 Мнение, споделено в дълбочинно интервю за целите на изследването с ръко-водителя на отдел „информационни и онлайн услуги“ във вестникарска група „Бъл-гария“ Станимир въгленов, проведено на 29 юли 2011 г.

137

Print-ориентацията определя и безспорния приоритет на вест-ниците при създаване на медийно съдържание. онлайн редакцията е ангажирана главно с препубликуване и се разработват малко про-екти, предназначени само за публикация в новите медии. наред със съдържанието на печатното издание, в уебсайта се качват новини от деня в реално време. След приключване на емпиричното изследване, от началото на юни 2012 година това е променено – междувременно журналистическите екипи във вестниците са обучени и изцяло поемат онлайн публикуването на собствените си материали. онлайн редакци-ята вече се занимава само с онлайн новини и проекти. С течение на времето все по-широко се застъпва мултимедията. Публикуването на „новините в 100 секунди“ на БНТ е илюстрация, че за някои форми на съдържание, които не са присъщи на носещите медии 24 часа и Труд се използват продукти на други медии (става дума за установени договор-ни отношения, този подход има и своя икономическа логика).

онлайн редакцията има разработена платформа за инкорпорира-не на съдържание от потребителите и се работи по развитие и приоб-щаване на съдържание от тях59.

24 часа и Труд поддържат мултимедиен архив. При платен або-намент потребителят получава пълен достъп до него, както и възмож-ност за периода на абонамента да създава свой собствен архив на лич-ни носители. Каналите за разпространение на двете медии са:

– печатни издания на 24 часа и Труд;– свободен достъп до уебсайтовете на двата вестника;– достъп до уебсайтовете през регистрация. регистрацията е

доста опростена и това допълнително стимулира потребите-ля да се регистрира. иска се само потребителско име и парола. След като се е регистрирал потребителят може да си направи RSS абонамент като използва RSS-конфигуратор. регистрация-та за PDF-вариант на вестника е по-обстоятелствена и с доста по-подробни изисквания (тъй като има и финансов момент). тя се прави през уебсайта на „вестникарска група „България“.

– платен абонамент онлайн; – PDF вариант на вестника срещу заплащане. Както и при сайта

на 24 часа и тук услугата се предлага през NewsPaper Reader, която позволява сваляне на конкретен брой, четене на вестни-ка офлайн и формиране на личен архив ;

59 за някои аспекти на философията на употребата на съдържание от потреби-телите виж 4 глава „Перспективи за развитие на мултимедийния нюзрум в България“ с. 241-245.

138

– RSS емисия с достъп до медийно съдържание в реално време. има конфигуратор за избиране на емисиите, които да получава потребителят;

– стандартно ползване на медията през GSM. изданията предла-гат два варианта на медийния продукт. единият е за мобилни платформи, той е олекотен (в тях не може да се гледа видео и няма достъп до галериите със снимки, но единичните илюс-трации остават като част от дигиталните статии) и се предлага през m.24.chasa.bg и през m.trud.bg. вторият вариант е уникален – той предлага пълното издание на медията, ако потребителят направи съответния избор на съдържание. друга медия в Бъл-гария не предлага тази възможност, казва Станимир въгленов.

– предплатена мобилна услуга в собствената мрежа „ало, да“ (http://www.aloda.bg/), разработвана съвместно с Мтел. услугата се предлага за двата вестника. изисква се sim-карта и регистра-ция, продиктувана от законови изисквания – промяна в закона за електронните съобщения и влизане в сила на Правилата за събиране на данни на потребители на предплатени услуги.

***В практиката на „Вестникарска група „България“ се открояват

два важни подхода:– споделянето на общ отдел за публикуване на медийно съдържа-

ние онлайн; – „връзването“ на създаваното медийно съдържание с услугите

на мобилен оператор и създаването на мобилна мрежа „Ало ДА“ с преференциален тарифен план за потребителите на ме-дийните услуги.

Допълнително, двете медии „аутсорсват“от други медии медий-но съдържание, което за момента, по една или друга причина, предпо-читат да не създават.

***Обобщениеза разлика от електронните медии, при печатните медии се на-

блюдава по-голямо разнообразие от структурни и организационни елементи, взети от практиката на мултимедийния нюзрум.

интеграцията варира от ниска степен (вестник Банкеръ) до мно-го висока степен (вестниците Дневник и Капитал). По-активното ори-

139

ентиране към новите медии е продиктувано най-вече от техния натиск върху печатните издания в световен мащаб, и България не е изклю-чение от този процес. в резултат настъпва промяна във философия-та (както се вижда от примера на „вестникарска група „България“) на отношенията между печатните медии и онлайн медиите, а в послед-ствие – и мобилните комуникации като medium за създаване и кому-никиране на медийно съдържание с потребителите.

и в България, както и в много други страни, именно печатните издания се превръщат в „опитно поле“ за апробиране на практиките на мултимедийния нюзрум.

•Онлайн информационни сайтове. в тази група са включени три уебсайта от първите десет най-

посещавани по данни на агенцията за онлайн проучвания „гемиус“ („Gemius“), публикувани в българското издание на списание NET в пе-риода март 2010 – септември 2011 година.

уебсайтът Blitz.bg е средоточие на онлайн активността на ком-панията „интермедия“, която издава няколко печатни издания. Vesti.bg е информационният уебсайт в пакет от онлайн проекти с различен профил и специфика на компанията „нетинфо“. Dnes.bg e чисто нови-нарският уебсайт в пакета от (преимуществено таргетирани към опре-делени потребители) медии на Investor.bg.

Blitz.bg – www.blitz.bg Blitz.bg e онлайн медиен сайт, собственост на

„интермедия груп“, който се определя като информа-ционна агенция. „Целта ни е да сме обединяващо зве-но между агенциите и новинарските сайтове“, твърди никола Костадинов, главен редактор на уебсайта60. основната темати-ка са горещи новини главно от политиката и от криминално естество.

идеята за появата на онлайн-медията идва след като Intermedia Group първо разработва появата в мрежата на печатните издания на фирмата. на практика днес в интернет през платформата на blitz.bg са обединени 7 подсайта, с препратки между тях. тази структура е избрана, за да се „дистанцира“ новинарският сайт от онлайн проектите на другите медии в групата. едно – защото са по-бавни като производ-

60 Мнение, споделено в дълбочинно интервю за целите на изследването с глав-ния редактор на уебсайта blitz.bg никола Костадинов.

105

промяна във философията (както се вижда от примера на „Вестникарска група „България”) на отношенията между печатните медии и онлайн медиите, а в последствие – и мобилните комуникации като medium за създаване и комуникиране на медийно съдържание с потребителите.

И в България, както и в много други страни, именно печатните издания се превръщат в „опитно поле” за апробиране на практиките на мултимедийния нюзрум.

o Онлайн информационни сайтове.

В тази група са включени три уебсайта от първите десет най-посещавани по данни на агенцията за онлайн проучвания „Гемиус” („Gemius”), публикувани в българското издание на списание NET в периода март 2010 – септември 2011 година.

Уебсайтът Blitz.bg е средоточие на онлайн активността на компанията „Интермедия”, която издава няколко печатни издания. Vesti.bg е информационният уебсайт в пакет от онлайн проекти с различен профил и специфика на компанията „Нетинфо”. Dnes.bg e чисто новинарският уебсайт в пакета от (преимуществено таргетирани към определени потребители) медии на Investor.bg.

Blitz.bg – www.blitz.bg Blitz.bg e онлайн медиен сайт, собственост на

„Интермедия груп”, който се определя като информационна агенция. „Целта ни е да сме обединяващо звено между агенциите и новинарските сайтове”, твърди Никола Костадинов, главен редактор на уебсайта261. Основната тематика са горещи новини главно от политиката и от криминално естество.

Идеята за появата на онлайн-медията идва след като Intermedia Group първо разработва появата в мрежата на печатните издания на фирмата. На практика днес в интернет през платформата на blitz.bg са обединени 7 подсайта, с препратки между тях. Тази структура е избрана, за да се „дистанцира” новинарският сайт от онлайн проектите на другите медии в групата. Едно – защото са по-бавни като производствен цикъл, друго – защото са насочени към по-тясна аудитория със по-специфични интереси, и не на последно място – чисто „имиджово” се търси известно дистанциране за по-силно присъствие в нишата на новините и публицистиката за обща аудитория. През годините blitz.bg постепенно се оформя като информационна агенция, с хлабави връзки със своите носещи медии.

Всеки от 7-те (под)сайта има свое меню. В рамката на „шапката” на blitz.bg то е като второ ниво навигация. При създаване на медийно съдържание blitz.bg си сътрудничи с другите медии, които са собственост на същата компания – вестниците „Show”, „Над 55” и „Женски тайни”, както и „Всяка неделя” на Кеворк Кеворкян. Никола Костадинов споделя, че прилагат „гъвкава политика” като използват хора от редакциите на другите медии. Много често се ползва общ фотограф. Допълнителна координация става на планьорки с главните редактори, с директора и със собственика на Intermedia Group. Когато в blitz.bg се публикуват 261 Мнение, споделено в дълбочинно интервю за целите на изследването с главния редактор на уебсайта blitz.bg Никола Костадинов.

140

ствен цикъл, друго – защото са насочени към по-тясна аудитория със по-специфични интереси, и не на последно място – чисто „имиджово“ се търси известно дистанциране за по-силно присъствие в нишата на новините и публицистиката за обща аудитория. През годините blitz.bg постепенно се оформя като информационна агенция, с хлабави връзки със своите носещи медии.

всеки от 7-те (под)сайта има свое меню. в рамката на „шапката“ на blitz.bg то е като второ ниво навигация. При създаване на медийно съ-държание blitz.bg си сътрудничи с другите медии, които са собственост на същата компания – вестниците „Show“, „над 55“ и „Женски тайни“, както и „всяка неделя“ на Кеворк Кеворкян. никола Костадинов споде-ля, че прилагат „гъвкава политика“ като използват хора от редакциите на другите медии. Много често се ползва общ фотограф. допълнител-на координация става на планьорки с главните редактори, с директора и със собственика на Intermedia Group. Когато в blitz.bg се публикуват материали от другите медии, това става с известно забавяне. Съображе-нията са да не се засегне аудиторията на печатните издания. Костадинов подчертава, че спортният (под)сайт, който е най-близо до новинарския си „събрат“ се ползва с пълна редакционна независимост.

за принос от страна на потребителите се използват главно елек-тронна поща и социални медии. никола Костадинов споделя, че след въ-веждане на Facebook оптимизация нещата в това отношение се променят чувствително и връзката с потребителите е станала много по-добра.

*** С дейността си Blitz.bg се стреми да влезе в една ниша, която

самата медия определя като „мост между информационните агенции и новинарските уебсайтове“. Наред с основната си редакционна прак-тика blitz.bg публикува медийно съдържание от печатните издание на „Интермедия груп“. Публикува архива на предаването „Всяка неделя“.

Dnes.bg – www.dnes.bg Dnes.bg заема водещо място в портфоли-

ото на Investor.bg и като приходи и като редак-ционна политика61. Позициониран е като инфор-

61 Investor.bg притежава уебсайтовете Dnes.bg; Investor.bg; Gol.bg; Automedia.bg; Tialoto.bg; Az-jenata.bg; Az-deteto.bg; Teenproblem.net; Puls.bg; Nasamnatam.com; Imoti.net; Podnaem.bg; Rabota.bg; Start.bg; Blog.bg; Aha.bg; Snimka.bg; Niesme.bg.

141

мационен сайт и перспективите за развитие са в тази насока. главният редактор златко Желев споделя62, че намеренията са през 2012 година сайтът да се превърне в широкообхватен новинарски портал с обща ау-дитория. Според златко Желев, има доза консерватизъм в поведението на потребителите, което редакцията има предвид при нововъведения и промени63.

Новините са основно медийно съдържание. на сайта излиза и бизнес информация, спорт, материали на здравна тематика, въпре-ки, че в групата има и специализирани сайтове в тази област. Бързите връзки към тези и други сайтове от Investor.bg са над основното меню в уебсайта. Формите на медийно съдържание са текст, фотографии и видеоматериали. интерактивните илюстративни материали са по-слабо застъпени. Медията създава собствени видеоматериали, които формират категорията „видео“ заедно с аудиовизуална продукция от други медии. „това е бъдещето“, подчертава златко Желев и уточня-ва, че видеоматериалите се отличават от класическата телевизионна продукция. в тях се търси „максимална автентичност“ – няма журна-листически текст, няма присъствие на журналистите в кадър и има ми-нимална монтажна намеса. разделението „по медии“ е заложено още в основното меню (категориите „фото“ и „видео“) наред с тематичните категории. това не влияе съществено върху структуриране на разви-ти дигитални статии, съчетаващи и фотогалерии, заедно с единичните фотоилюстрации64.

Dnes.bg работи както с репортери на терен, така и с информа-ционни ресурси от различни източници. При сбора на информация, новите медии оказват първостепенно значение. редакцията не загърб-ва и общата медийна среда като източник на първоначалния етап, тя си служи и с уебсайтове – “първоизточници“. използването на социални-те мрежи като източници за създаване на медийно съдържание върви успоредно с разпространението на това съдържание по отделни кана-ли. Медията публикува съдържание от блоговете на уебсайта Blog.bg, който е от същата група на Investor.bg. златко Желев споделя, че социал-ните мрежи и мобилните комуникации служат по-скоро като канал за сигнали. Приносът на потребителите е най-вече през коментарите. за

62 Мнение, споределено в дълбочинно интервю за целите на изследването с главния редактор на dnes.bg златко Желев, проведено на 5 юли 2011 г.

63 Слоганът на медията е „новините без консерванти“. 64 например, публикуваният материал по източници от интернет: http://www.

dnes.bg/mish-mash/2011/07/01/ania-rubik-nai-tyrsenata-manekenka-v-sveta.122829.

142

тях не се изисква регистрация и рядко се модерират (в екипа на редак-цията има модератор). използват се, обаче, филтри за забранени думи съобразно етични ценности, юридически изисквания, редакционна политика (например, филтрират се коментари на расова основа и др.)

При създаване на съдържание, редакцията отдава приоритет на интернет сайта пред мобилните комуникации (поне засега). зарежда-ното съдържание и по двете платформи е идентично. златко Желев подчертава, че се стремят да създават кратки материали, но задължи-телно с допълнителна информация (background). няма допълнително таргетиране по платформи. Медията поддържа мултимедиен архив и го предоставя за свободен достъп.

***Въпреки, че няма партньорството на конвенционална медия

dnes.bg е поставен в ситуация на взаимодействие с другите уебсайто-ве в рамките на една компания (Investor.bg). Степента на визуализация дава основание за извода, че медията може да навлезе в полето на елек-тронните медии. Перспективата за медията е развитие към новинар-ски портал.

Vesti.bg – www.vesti.bg Vesti.bg e онлайн информационен уебсайт,

собственост на „нетинфо“. Съществува от 1999 година. от няколко години е част от пакет сай-тове наред със Sportni.bg; Pariteni.bg; Sinoptik.bg. това, което го отличава от другите медийни проекти, че е „обвързан“ с електронната поща abv.bg. През този сайт се генерира голяма част от трафика на Vesti.bg. в същото време медията разчита много и на непо-средственото влизане в сайта (direct typing).

основният канал за разпространение на съдържание е интернет. През лятото на 2010 година само за два месеца Vesti.bg стартира две нови инициативи за разпространение. от 15 юни 2010 година започ-ва да предлага newsletter. за да се абонира за тази услуга потребителят трябва да има регистрация. Мобилният вариант на сайта тръгва от 15 юли 2010 година Мобилният сайт е олекотен, с по-различна архитек-тура и навигация, за да е по-удобен за ползване през мобилни устрой-ства. една година след старта, в разговор за целите на изследването65

65 Мнение, споделено в дълбочинно интервю за целите на изследването с глав-ния редактор на vesti.bg евгения друмева, проведено на 22 юни 2011 г.

107

Dnes.bg работи както с репортери на терен, така и с информационни ресурси от различни източници. При сбора на информация, новите медии оказват първостепенно значение. Редакцията не загърбва и общата медийна среда като източник на първоначалния етап, тя си служи и с уебсайтове – ”първоизточници”. Използването на социалните мрежи като източници за създаване на медийно съдържание върви успоредно с разпространението на това съдържание по отделни канали. Медията публикува съдържание от блоговете на уебсайта Blog.bg, който е от същата група на Investor.bg. Златко Желев споделя, че социалните мрежи и мобилните комуникации служат по-скоро като канал за сигнали. Приносът на потребителите е най-вече през коментарите. За тях не се изисква регистрация и рядко се модерират (в екипа на редакцията има модератор). Използват се, обаче, филтри за забранени думи съобразно етични ценности, юридически изисквания, редакционна политика (например, филтрират се коментари на расова основа и др.)

При създаване на съдържание, редакцията отдава приоритет на интернет сайта пред мобилните комуникации (поне засега). Зарежданото съдържание и по двете платформи е идентично. Златко Желев подчертава, че се стремят да създават кратки материали, но задължително с допълнителна информация (background). Няма допълнително таргетиране по платформи. Медията поддържа мултимедиен архив и го предоставя за свободен достъп. ***

Въпреки, че няма партньорството на конвенционална медия dnes.bg е поставен в ситуация на взаимодействие с другите уебсайтове в рамките на една компания (Investor.bg). Степента на визуализация дава основание за извода, че медията може да навлезе в полето на електронните медии. Перспективата за медията е развитие към новинарски портал.

Vesti.bg – www.vesti.bg Vesti.bg e онлайн информационен уебсайт, собственост на „Нетинфо”.

Съществува от 1999 година. От няколко години е част от пакет сайтове наред със Sportni.bg; Pariteni.bg; Sinoptik.bg. Това, което го отличава от другите медийни проекти, че е „обвързан” с електронната поща abv.bg. През този сайт се генерира голяма част от трафика на Vesti.bg. В същото време медията разчита много и на непосредственото влизане в сайта (direct typing).

Основният канал за разпространение на съдържание е интернет. През лятото на 2010 година само за два месеца Vesti.bg стартира две нови инициативи за разпространение. От 15 юни 2010 година започва да предлага newsletter. За да се абонира за тази услуга потребителят трябва да има регистрация. Мобилният вариант на сайта тръгва от 15 юли 2010 година Мобилният сайт е олекотен, с по-различна архитектура и навигация, за да е по-удобен за ползване през мобилни устройства. Една година след старта, в разговор за целите на изследването266 главният редактор Евгения Друмева споделя, че се наблюдава ръст на потребителите на мобилния уебсайт. Медията насочва едно и също съдържание

266 Мнение, споделено в дълбочинно интервю за целите на изследването с главния редактор на vesti.bg Евгения Друмева, проведено на 22 юни 2011г.

143

главният редактор евгения друмева споделя, че се наблюдава ръст на потребителите на мобилния уебсайт. Медията насочва едно и също съ-държание както към интернет като канал така и към мобилните ко-муникации. няма приоритизиране при зареждане на съдържанието, процесът на качване е автоматизиран. Скоростта на публикуване не е самоцел, „не сме агенция“, дефинира евгения друмева една от отли-чителните черти на медията, но прави уточнението: „това и е, и не е съвсем така. залагаме изключително много и все повече на бързината. има теми, по които статиите се подготвят и по-бавно, но има и новини, които отразяваме почти на живо“.

и двете платформи предлагат медийно съдържание за обща ауди-тория. няма съществено таргетиране на базата на използваните край-ни устройства, но има разработено приложение за iPhone и се работи по създаването на и на други приложения. При създаването на медийно съдържание редакцията използва собствени абонаменти, първоизточ-ници и открити източници. не използват copy/paste практики, подчер-тава изрично евгения друмева. Сравнително рядко се изпращат екипи на терен (един или двама души – репортер и фотожурналист). тогава медията публикува авторско съдържание от мястото на събитието – репортажи, фотогалерии и др.

Vesti.bg въвеждат практиката на медийните алианси за случаи когато не работи с определени формати медийно съдържание. за виде-оматериали екипът работи в сътрудничество с медии, които създават видео съдържание. отначало работи с Re:tv. Когато тази медия фали-ра, за известно време през 2009 година има известно сътрудничество с ProBG и публикува техни материали. След като новините на теле-визията отпадат от програмата ѝ, а тя се превръща по-скоро в play-out канал66, Vesti.bg се насочват към сътрудничество с телевизия Европа. изборът на този партньор е поради факта, че телевизия Европа създа-ва значителен обем видео по-широк спектър от теми.

Приносът на потребителите в медийното съдържание се опреде-ля, в зависимост от естеството на контакта. това, което постъпва през социалните мрежи и неформалните източници, са по-често сигнали и по-рядко е пълноценен ресурс. Като примери за ресурс през социал-ните мрежи евгения друмева посочва събитията около кандидатурата на румяна Желева за еврокомисар и Twitter-активността на външния министър николай Младенов (когато българската делегация с негово

66 всъщност, телевизията слиза от ефир след изтичане на лицензията ѝ, тя е изцяло ребрандирана – ново име, лого и формат.

144

участие е обстреляна в афганистан докато е в базата на българския контингент в тази страна, съобщенията за резултатите от визитата в либия през юни 2011 година)67 и дори туитър активността на прези-дента на европейския съвет Херман ван ромпой, който изпраща съ-общения още преди да са приключили конкретни преговори68. една интересна форма на сътрудничество с потребителите са интервютата с въпроси на читателите, споделя евгения друмева. такива са интервю-тата с градския прокурор на София николай Кокинов69 и с министъра околната среда и водите нона Караджова70.

уебсайтът има архив, който е достъпен без ограничения. работи по ключова дума. няма изрични изисквания за ползване.

***Vesti.bg създава медийно съдържание, като използва собствени

и агрегирани онлайн източници, които разпространява и през най-го-лямата електронна поща на български език. Медията се позиционира като информационен уебсайт, без претенции към полето на дейност на информационните агенции.

***ОбобщениеСтрого погледнато, представените онлайн медии не прилагат мо-

делите на мултимедийния нюзрум, защото при тях става дума за една медия. но при работа с онлайн ресурси, тези медии доста по-широко използват практиката на „радар“- подхода, прилаган от големите мул-тимедийни редакции. от друга страна, притиснати от ограниченията на платформата като канал за разпространение, тези медии търсят раз-нообразни пътища за общуване с потребителите.

67 България призна преходния национален съвет на либия. In: политика [online]. Vesti.bg, 2011 [cited 28 July 2011]. Available from: http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3922471.

68 Какво точно решиха в Брюксел. In: финанси [online]. Vesti.bg, 2012. [cited 29 August 2012]. Available from: http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4938851.

69 интервюто „Кокинов: С «Маргините» сме на финала“ е публикувано в сай-та на медията на 11 април 2010 година. за 14 месеца то е видяно повече от 34 000 пъти. In: vesti.bg, 2010. [cited 22 June 2011]. Available from: http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=2896731.

70 екоминистърът: ще въведем жестоки такси за найлоновите торбички. In: по-литика [online]. Vesti.bg, 2010 [cited 22 June 2011]. Available from: http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40 &oid=3129411.

145

Средното звено – създаването на съдържание, дава възможност за развиване на разнообразни форми на медийно съдържание. този потенциал не се използва напълно от българските онлайн медии. Жан-ровете и медийните форми все още са по-близо до тези на конвенцио-налните медии.

•Информационни агенции.отличителна черта и при трите медии е целевата група. БТА, БГ-

НЕС и „Фокус“ са насочени към медиите като основен потребител на тяхното съдържание и в този смисъл те съзнателно се позиционират като източници на информация.

БТА единствената държавна (телеграфна) агенция

у нас има устойчив медиен продукт. той е достъ-пен главно през абонамент. Целевата аудитория са други медии, които „купуват“ правото да използват този продукт в първоначалния му вид или като източник за създаване на медийно съдържание. След редизайна на началната страница има малко повече информация, която е достъпна за свободно ползване (без абона-мент). Пълен достъп до публикуваните на началната страница материа-ли е възможен при абонамент. агенцията предлага 6 основни продукта – информациони емисии, фотоемисии, радио и телевизионен мониторинг, електронен пресклипинг, справочници и оригинални текстове.

Медийното съдържание на БТА са текстови материали и фото-графии. отсъстват видео и аудио материали. изключение са прескон-ференциите от пресклубовете, те се предават на живо по интернет.

в началото на 2011 година БТА прави редизайн на сайта си (но-вият дизайн е достъпен от 17 януари 2011 година), но това не води до съществени промени в медийното съдържание, което предлага. През годините е запазена основната вътрешна рубрикация на информа-ционните емисии. БТА се отличава от другите агенции с богатия си справочен и снимков архив. и двете също са платена услуга. БТА пред-лага текст и снимки и стрийминг от организираните от нея събития.

агенцията подържа RSS емисия и има страница във Facebook. тази страница като че ли има за цел да информира допълнително за дейността на агенцията. от нея отсъства характерния за социалните мрежи „диалогов режим на общуване с потребителите“. 

109

Такива са интервютата с градския прокурор на София Николай Кокинов270 и с министъра околната среда и водите Нона Караджова271.

Уебсайтът има архив, който е достъпен без ограничения. Работи по ключова дума. Няма изрични изисквания за ползване. *** *** ***

Vesti.bg създава медийно съдържание, като използва собствени и агрегирани онлайн източници, които разпространява и през най-голямата електронна поща на български език. Медията се позиционира като информационен уебсайт, без претенции към полето на дейност на информационните агенции. ***

Обобщение Строго погледнато, представените онлайн медии не прилагат моделите на

мултимедийния нюзрум , защото при тях става дума за една медия. Но при работа с онлайн ресурси, тези медии доста по-широко използват практиката на „радар”- подхода, прилаган от големите мултимедийни редакции. От друга страна, притиснати от ограниченията на платформата като канал за разпространение, тези медии търсят разнообразни пътища за общуване с потребителите.

Средното звено – създаването на съдържание, дава възможност за развиване на разнообразни форми на медийно съдържание. Този потенциал не се използва напълно от българските онлайн медии. Жанровете и медийните форми все още са по-близо до тези на конвенционалните медии.

Информационни агенции. Отличителна черта и при трите медии е целевата група. БТА, БГНЕС и

„Фокус” са насочени към медиите като основен потребител на тяхното съдържание и в този смисъл те съзнателно се позиционират като източници на информация.

БТА Единствената държавна (телеграфна) агенция у нас има устойчив медиен

продукт. Той е достъпен главно през абонамент. Целевата аудитория са други медии, които "купуват" правото да използват този продукт в първоначалния му вид или като източник за създаване на медийно съдържание. След редизайна на началната страница има малко повече информация, която е достъпна за свободно 270 Интервюто „Кокинов: С "Маргините" сме на финала” е публикувано в сайта на медията на 11 април 2010 година. За 14 месеца то е видяно повече от 34 000 пъти. In: vesti.bg, 2010. [cited 22 June 2011]. Available from: http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=2896731 271 Екоминистърът: ще въведем жестоки такси за найлоновите торбички. In: политика [online]. Vesti.bg, 2010 [cited 22 June 2011]. Available from: http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40 &oid=3129411

146

БТА извежда на преден план партньорите си – Deutche Welle, ISI Emerging Markets, BBC и китайската национална информационна аген-ция Xinhua. те са изведени на началната страница на сайта на агенция-та. Хипервръзките препращат към оригиналните начални страници на партньорите.

***Като цяло БТА се придържа към първоначалната си функция

на първоизточник на информация и начална платформа за журнали-стите от медиите в тяхната последваща работа. Спорно е доколко това оправдава избора онлайн каналът да се използва като основно средство за разпространение/достъп до информация. Материалите са „самодостатъчни“ и не са поставени в контекст, както е с текстова-та информация в дигиталната статия.

BGNES – www.bgnes.com БГНЕС е на медийния пазар от

2001 година. агенцията е ориентирана към две групи потребители. едната е абонамент (за което работи основно агенцията) и за безплатен достъп. абонаментът е предназначен най-вече за предоставяне на текстова, фото- и аудиовизуална информация на други медии. С развитието на позицията на медийния пазар реални потребители на продукта на БГ-НЕС стават държавни, обществени и местни административни струк-тури. главният редактор зелма алмалех отчита, че през последните го-дини рязко се е увеличила посещаемостта в частта за свободен достъп на уебсайта71.

агенцията навлиза постепенно във всички канали за разпростра-нение на медийно съдържание. основният канал е онлайн платформа-та. още през 2002 година започва да разпраща SMS съобщения като платена услуга. Съобщенията са няколко категории – водещи новини (breaking news), политика, финансови новини, любопитни новини. разпращането на MMS, отново съвместно с Мтел, в същия режим е от 2005 година. в този случай услугата включва снимка и пълния текст на единица материал от избраната категория. от 2004 година БгнеС развиват фотоагенция. Предлагането на видеоматериали от страната започва през 2006 година. През 2008 година, по време на срещата на ви-

71 Мнение, споделено в дълбочинно интервю за целите на изследването с глав-ния редактор на БгнеС зелма алмалех, проведено на 25 юни 2011 г.

147

соко ниво на нато в Букурещ се правят първите проби за предаване live online. реално редовното излъчване на събития на живо в интернет започва на 29 май 2011 година, когато агенцията излъчва заключител-ното заседание от пролетната сесия на Парламентарната асамблея на нато от курорта „ривиера“ във варна. всичко това първоначално се реализира през интернет. от 2010 година, с развитието на мобилните комуникации, агенцията започва да предоставя аудиовизуално медий-но съдържание през мобилни приложения (mobile.bgnes.com). в същата година БГНЕС започва да използва Facebook и Twitter. агенцията има и собствен блог като използва за това платформата www.wordpress.com. в блога се публикуват интервюта, направени за агенцията. зелма ал-малех посочва, че редакцията умишлено се придържа към политика на „чисто информиране“72. заради естеството на медията – агенция, която е ресурс за други медии за създаване на медийно съдържание, анализи-те и коментарите подчертано са отделени от основната емисия. в това отношение блогът върши добра работа.

успоредно с разработката на канали за разпространение и връз-ка с потребителите (а може би дори малко изпреварващо) БГНЕС раз-работват и различни медийни проекти за създаване на профилирано медийно съдържание. След споменатата вече фотоагенция, през 2005 година БГНЕС стартира спортна редакция, през 2008 година започва работа и „Българска община“. едно от последните развития на БГ-НЕС като медиен проект е сайтът www.economynews.bg. той се появя-ва в Мрежата през есента на 2010 година и е съвместна инициатива с неправителствена организация. за 10-те години на медийния пазар БГНЕС разработва общия спектър от тематични категории и рубрики. С времето количествените натрупвания започват да работят в полза на по-доброто качество и развитие на рубриките в дълбочина. Като структура, редакцията възпроизвежда модела на конвенционална пе-чатна медия. отделите са близки до разделението в основните менюта на уебсайта и се допълват със съответните звена за разработка на мул-тимедия – фотоотдел и звено за видеоматериали.

БГНЕС развива дейност в две основни направления:– създаване на собствено авторско съдържание;– създаване на съдържание чрез продукти от други медии на ос-

новата на закупени права за тиражиране. Медията работи с ин-формационни агенции като Reuters, AFP и РИА „Новости“. от

72 Пак там.

148

края на 2010 година публикват и видеообектите на AFP. Като концептуален подход, не се притесняват да цитират открити източници, по думите на зелма алмалех73.

в процеса на създаване на съдържание се използват открити из-точници като Eurostat, Euractive и медии, както и частичен абонамент, например за вестник Guardian.

ресурсът на социалните мрежи като източник на информация се използва рядко заради нишата на медията на пазара и мястото ѝ в об-щия медиен пейзаж. Пример кога социалните мрежи привличат вни-манието на БГНЕС е дискусията, която повежда депутатът Касим дал след като напуска дПС, както и блогът на президента (2002-2012 годи-на) георги Първанов.

естеството на отразяваното събитие определя коя медия ще до-минира при отразяването. в политическата тематика най-често се ра-боти с текст. текстовата информация по правило се публикува в ре-ално време (още докато събитието тече). По думите на зелма алмалех понякога е допустимо леко забавяне в публикуването на материал за да се избегнат технически грешки, плод на натиска на скоростта при подаването на информацията74. за някои събития се изпраща само фо-тограф или фотограф и видеооператор. По принцип се търси една идея по-голяма атрактивност, уточнява зелма алмалех75.

Медийната среда оказва влияние върху създаването на медийно съдържание. тя се следи, за да може да се доразвие конкретна новина. „не шетаме на принципа „това е водеща новина, трябва да го имаме и при нас“. напротив, понякога избираме нарочно друго събитие, за да сме различни, да имаме лице“, казва зелма алмалех76.

При създаване на съдържанието и неговото разпространение няма приоритизиране на канали. Публикуването по платформи е авто-матизирано и затова не оказва влияние при създаването на съдържа-ние. изключение са SMS и MMS съобщенията. те са ограничени до мо-билните телефони и за тях се използва съвместен темплейт с Мтел. на основа на многоплатформеността няма и допълнително таргетиране на аудиторията. Публикуването става синхронизирано по всички канали.

73 Мнение, споделено в дълбочинно интервю за целите на изследването с глав-ния редактор на БгнеС зелма алмалех, проведено на 25 юни 2011 г.

74 Пак там.75 Пак там.76 Мнение, споделено в дълбочинно интервю за целите на изследването с глав-

ния редактор на БгнеС зелма алмалех, проведено на 25 юни 2011 година.

149

БГНЕС подържа мултимедиен архив за свободен достъп и по абонамент, като масивът по абонамент е съществено по-голям. През абонамент се регламентира достъпът до секциите и честотата на по-требление. Последното се определя и от спецификата на даден клиент. например, БНР, чиято основна дейност не е в сферата на аудиовизиите, много активно използват фотопродукцията на БГНЕС. освен с БНР, медията развива партньорски отношения с bTV, Vesti.bg, Deutche Welle и др. в процес на подготовка е изграждане на сътрудничество с риа „новости“77.

***БГНЕС използва пълноценно възможностите на интернет и мо-

билните платформи за разпространение на медийно съдържание към таргет групата си и към потенциални потребители (формиращи ця-лостната реална аудитория) като съчетава две нива на достъп – сво-боден и платен.

Aгенция ФОКУС агенция Фокус е на медийния пазар от 2000

година. Повече от десетилетие по-късно практи-ките, установени по времето когато агенцията е стартирала, все още налагат отпечатък върху ця-лостната ѝ работа.

основното медийно съдържание са информационни текстове, рядко допълнени с изобразителен материал (фотографии). БТА и аген-ция Фокус имат сходен подход при представяне на медийно съдържа-ние. на първия етап – сбора на информация, Фокус стои близо до БТА. Фокус (по нейно твърдение) работи с репортери и кореспонденти на територията на страната, там където нямат радиостанции и радиоеки-пи, а също кореспонденти във всички балкански столици.

за разлика от БГНЕС и БТА, Фокус търсят разширяване на дей-ността си и на каналите на комуникация с аудиторията сред конвен-ционалните медии. от 2008 година агенцията стартира Радио Фокус. то действа като конвенционална медия-партньор на онлайн агенция-та. това е постепенен процес на изкупуване на местни радиочестоти, който започва няколко години по-рано. в рубриката „за нас“ медия-та заявява, че има 25 регионални радиостанции. на уебстраницата на

77 Към юни 2011 година.

113

Aгенция „ФОКУС” Агенция Фокус е на медийния пазар от 2000 година. Повече от десетилетие

по-късно практиките, установени по времето когато агенцията е стартирала, все още налагат отпечатък върху цялостната й работа.

Основното медийно съдържание са информационни текстове, рядко допълнени с изобразителен материал (фотографии). БТА и агенция Фокус имат сходен подход при представяне на медийно съдържание. На първия етап – сбора на информация, Фокус стои близо до БТА. Фокус (по нейно твърдение) работи с репортери и кореспонденти на територията на страната, там където нямат радиостанции и радиоекипи , а също кореспонденти във всички балкански столици.

За разлика от БГНЕС и БТА, Фокус търсят разширяване на дейността си и на каналите на комуникация с аудиторията сред конвенционалните медии. От 2008 година агенцията стартира Радио Фокус. То действа като конвенционална медия-партньор на онлайн агенцията. Това е постепенен процес на изкупуване на местни радиочестоти, който започва няколко години по-рано. В рубриката „За нас” медията заявява, че има 25 регионални радиостанции. На уебстраницата на сайта, обаче, са посочени клонове в Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Кюстендил, Пазарджик, Пловдив, Сливен, Смолян, София, Шумен.

Фокус видимо отделя три свои проекта. Два от тях са на патриотична тематика и са свързани с българската военна история. Те са извън общия новинарски поток.

Какво би трябвало да представлява Фокус-прес? В менюто „За нас” е описано като платена възможност за публикуване на оригинални документи/прессъобщения.

Има информации, които са преводни от други медии. Агенцията представя основния си информационен масив безплатно.

Успоредно с това се предлагат платени услуги. ***

Агенция Фокус използва модела на чиста информационна агенция и го надгражда с медийна операция, обвързана с функционирането на конвенционална медия. Работи за възможно най-пълно оползотворяване на редакционно съдържание през три платформи. Тук наблюдаваме „обърнат” модел на двойката конвенционална медия/нова медия. В случая с Фокус „носещата” е новата медия. ***

Обобщение Въпреки, че интернет дава възможност информационните сайтове да

работят в режим „информационни агенции”, в тази ниша има сравнително слаба конкуренция. Установената агенционна организация на работа слага силен отпечатък и в условията на новите медии. Мултимедията трудно си пробива път в тази група медии. 2.3. Структура и обхват на мултимедийния нюзрум

150

сайта, обаче, са посочени клонове в Благоевград, Бургас, варна, велико търново, видин, Кюстендил, Пазарджик, Пловдив, Сливен, Смолян, София, Шумен.

Фокус видимо отделя три свои проекта. два от тях са на патрио-тична тематика и са свързани с българската военна история. те са из-вън общия новинарски поток.

Какво би трябвало да представлява Фокус-прес? в менюто „за нас“ е описано като платена възможност за публикуване на оригинал-ни документи/прессъобщения.

има информации, които са преводни от други медии.агенцията представя основния си информационен масив без-

платно. успоредно с това се предлагат платени услуги.

***Агенция Фокус използва модела на чиста информационна аген-

ция и го надгражда с медийна операция, обвързана с функционирането на конвенционална медия. Работи за възможно най-пълно оползотво-ряване на редакционно съдържание през три платформи. Тук наблюда-ваме „обърнат“ модел на двойката конвенционална медия/нова медия. В случая с Фокус „носещата“ е новата медия.

***Обобщениевъпреки, че интернет дава възможност информационните сай-

тове да работят в режим „информационни агенции“, в тази ниша има сравнително слаба конкуренция. установената агенционна организа-ция на работа слага силен отпечатък и в условията на новите медии. Мултимедията трудно си пробива път в тази група медии.

2.3. Структура и обхват на мултимедийния нюзрум

Мултимедийният нюзрум обединява в едно цяло процесите по сбора на информация, създаването на медийно съдържание, неговото разпространение по платформи към аудиториите и потребителите и последващото надграждане на това съдържание с контекст, формиран в хода на неговото потребление. Първият етап, свързан със сбора на начална информация и наблюдение на медийната среда, като цяло е зависим от „входовете“, през които постъпва информационния поток.

151

„входовете“ и „изходите“ имат приблизително една и съща струк-тура. тя е обусловена от комуникационна ситуация, производна на новите технологии, в която е извървян целия път от „broadcasting“-ме-диите до „персонализацията“ в уебсайтовете. Благодарение на техно-логиите потреблението на медийно съдържание вече не е „вързано“ с конкретно местоположение и/или конкретен канал за да може да по-треблението да е факт. днес човек вече има свободен и независим дос-тъп до медийно съдържание където и да е, когато и да е. всичко зависи единствено от покритието на мрежата и икономическите възможности за осигуряване на услугата и крайното устройство за нейното ползване.

Основни компоненти на постъпващата информация. „Входове“.Като технология, новият канал в източниците на информация

практически е един, но постъпващото съдържание през него е трудно да бъде обхванато, заради неговия обем, разнообразие и „неизвестни“. Последното78 налага използването по-скоро на методологичен подход, отколкото на „фактологичен/справочен“ списък от сайтове, които пе-риодично и систематично се проверяват. това не изключва необходи-мостта от „база“ от най-популярни, най-влиятелни, ползващи се с до-верие интернет-източници (уебсайтове, форуми и др.), към които ре-дакцията прибягва по няколко причини – за източник на информация, за ориентация в информационния поток и медийната среда.

тук трябва да споменем системата на събиране на информация по различни пътища и канали.

– абонаментвсяка медия си изгражда абонамент, в зависимост от целите и

финансовите си възможности. абонаментите, като технология, почти изцяло се разпространяват през интернет-базирани платформи.

– конвенционални канали не без известна носталгия и уважение към професионалния ав-

торитет на професията на Журналиста, която включва установени практики по събиране на информация, основани на лични контакти и директни връзки с PR-службите на компании, организации и др. неза-висимо от развитието на технологиите, този тип сбор на информация заема голямо място в работата на журналиста, а редакциите поддър-жат специална позиция за обработка на постъпващата по този канал

78 „неизвестните неизвестни“ („the unknown unknowns“), ако използваме при-добилия не съвсем положителна популярност израз на бившия министър на отбра-ната на СаЩ доналд ръмсфелд.

152

информация79. и ако тук процесът зависи от инициативата на двете страни, то полето на …

– интернет като информационен ресурс… … е разнообразна плетеница от подходящо за използване в меди-

ите съдържание (media-fit content) и канали за достъпа до него. навлиза-нето на социалните мрежи през последните пет години е повратна точ-ка в общуването между медиите и техните потребители. Проведените в рамките на изследването разговори, сочат, че въпреки, че имат опреде-лено място, социалните мрежи не са особено популярни като източник на информация. отношението към тях се дели на две. Първият подход наблюдение на процесите, нагласите и възникващите там теми80. все още липсва доверие, че мрежите могат да са източник на информация поради силната субективност на съобщенията в мрежата. достовер-ността на информацията през този вид канал все още изисква допъл-нителна проверка. в същото време събитията през последната година извеждат на преден план организационната функция на тези мрежи81. точно поради тази функция те присъстват в полезрението на медиите като източник на „входа“. При втория тип отношение медиите използ-ват социалните мрежи по-скоро за развитие на трафика и за подобря-ване на онези параметри на потреблението, които биха дали на медията по-добри търговски позиции (престой в сайта, нисък bounce rate и др.)

от друга страна, развитието на технологиите позволява да се използват нови методи за осигуряване на информация и създаването на медийно съдържание, което е особено важно за аудиовизуалните медии. все по-често се използва платформата на Skype и други нетра-диционни комуникационни канали с оглед на разнообразяване на из-

79 там където има такава позиция тя е оформена било като длъжностна харак-теристика (например, отговорен редактор или assignment editor – bTV) или се изпъл-нява на ротационен принцип от няколко редактори (например, БНТ), но принци-път е един и същ и той в различна степен е свързан с дейността по предварителното планиране. в рамките на изследването професионалистите изтъкват, че тази инфор-мация е предпочитан информационен ресурс и това важи с особена сила за медии, съществуващи отпреди епохата на интернет (Катя лещанска – БНР, димитър Ка-дийски – вестник Банкеръ и др.).

80 Като примери за такова наблюдение може да бъдат посочени акцията за ос-тавката на висшия съдебен съвет през юни 2011г. на уебсайта „bivol.bg“, акцията на Сила за намаляване на цените на горивата през март 2011 г. и много други.

81 Примери за това има много през 2011 г. – от арабската пролет (главно съби-тията в египет) през вълненията в лондон през месец август, до събитията в Кату-ница и последвалото социално действие по време на изборната кампания у нас през септември.

153

точниците, под натиска на необходимостта да има картина, да бъдат показани или чути нещата там където това може да стане – главно в електронните медии, онлайн медиите и мобилните комуникации.

Като медия, чието медийно съдържание е изключително аудиови-зуално, БНТ използват активно Skype-връзка главно за добавяне на „не-формалната“ гледната точка на свидетели на събитията. По време на пре-дизборната кампания за президент у нас през 2011 година телевизията за-почва да използва канал през IPTV като заместител на сателитната връзка и наземните трасета за преки включвания от мястото на събитието82.

„носещите медии“, и уебсайтовете оставят поле за:– инициатива на аудиторията. Повечето редакции поддържат

електронна поща или отделни рубрики, където се публикуват матери-али на потребители и зрители/слушатели/читатели83. БНТ имат елек-тронна поща mynews@bnt.bg, bTV залагат на „аз, репортерът“, в сайта на Нова телевизия това е „Свържете се с нас“, в TV7 „вашите репорта-жи“ присъстват наред с редакционното медийно съдържание.

– работа с бази данни. По принцип една медийна редакция из-ползва разнородни масиви от бази данни, което е постоянно предиз-викателство как се управлява и използва този ресурс за създаване на медийно съдържание. илиана Павлова разглежда връзката между жур-налистиката и базите данни: „Журналистиката на данните (database journalism) и журналистиката, движена от базите данни (data-driven journalism) са част от системата от инструменти и практики, развили се около масивите с данни и услугите, свързани с тях. ново поле на раз-витие, резултат от информационното натрупване в мрежата и развитие на технологиите“84. навлизането на новите информационни технологии

82 Силата на нетрадиционите канали пролича през март 2011 г. когато в следст-вие на природните бедствия в япония, в засегнатите райони бяха разрушени голяма част от комуникациите. тогава Бнт, например, използва Skype-връзка с университет-ския преподавател любомир топалов, който по това време е в япония, за да пресъз-даде разказа на очевидец на бедствието.

83 въпреки, че тези три понятия обобщено приемаме за аудитории, този път се прави изрично разделение, защото и моделите на поведение е различно при читате-лите, слушателите и зрителите. При телевизиите всъщност активната част е по-скоро аудиторията, която в обратната връзка с медията действа като потребители в мрежа-та. в радиото обратната връзка през интернет е доста по-слабо застъпена. При печат-ните и онлайн медиите имаме припокриване в значителна степен между аудитория и потребители, не на последно място, защото значителна част от потреблението на печатните медии става през цифровите технологии.

84 Павлова, илиана. да споделяш в облаците. велико търново: Фабер, 2012. с. 100.

154

създава голямо разнообразие, но и нови проблеми пред журналистиче-ския състав и мениджърските екипи. има две основни посоки на дейст-вие – организация на съществуващите масиви и обработка на големи цифрови бази данни. за това колко голямо е значението на доброто ор-ганизиране на различните информационни масиви, които на практика представляват неструктурирани бази данни говори и фактът, че един от най-големите производители на компютри насочи основното си вни-мание именно към софтуера по обработка на тези бази данни85. Според списание „икономист“ 80 % от информацията в една фирма са именно неструктурирани бази данни. в електронните медии някои редакцион-ни системи за работа (ENPS, iNEWS) предлагат известни възможности за организиране на тази информация – лични и общи пространства, директории за планиране (достъпни по определение или за всички или с йерархични ограничения) и т.н. в случая с „уикилийкс“ през 2010 го-дина медиите се сблъскват с възникващия феномен на работа с големи масиви цифровизирани бази данни. тяхната обработка изисква съз-даването на конкретна технология и критерии за търсене в тях. не е задължително технологията за обработка да е нов софтуерен продукт, това може да става като се използват възможностите на съществуващи програми и те се съчетаващ по начин, който работи във всеки конкретен случай86. засега медиите в България не се сблъскват с такава практика. отново, изключение е уебсайтът bivol.bg, който е партньор на „уики-лийкс“ за България. в неговата дейност личи една обща характерна черта за българските медии. тъй като този тип съдържание е в сферата на международната журналистика, а поради редакционни политики и финансови ограничения, българските медии на практика са се отказали от навременна работа на терен и/или с първоизточници, българските медии прибягват до опосредствана информация, която е филтрирана от „посредника“. в повечето случаи това е друга медия.

85 През август 2011г. компанията нewlett-Packard, която е най-големият произ-водител на компютри в света обяви, че смята да продаде подразделението си за произ-водство на персонални компютри, спира да прави смартфони и таблети, базирани на собствената си операционна система и купува за 10,3 милиарда долара най-голямата британска фирма за софтуеър Autonomy. Компанията е „… лидер на пазара за софту-ер за „пресяване“ на неструктурирани бази данни като документи, имейли, фотогра-фии и телефонни обаждания“. виж: Seismic shift in Silicon Valley.In: Schumpeter [online]. www.economist.com. [cited 22 August 2011]. Available from: http://www.economist.com/blogs/ schumpeter/2011/08/hewlett-packard%E2%80%99s-overhaul&fsrc=nwl.

86 виж: LEIGH, David and Luke Harding. Wikileaks: Inside Julian Assange’s War on Secrecy. London: Guardian Books, 2011. с. 104-115.

155

– мобилни комуникаци. наблюдението на мобилните комуника-ции придобива все по-голямо значение най-вече заради спомената по-горе организационна функция. доказателство са вълненията в лондон през месец август 2011 година. те изведоха в светлината на прожекто-рите не толкова социалните мрежи в интернет, колкото приложенията за мобилни комуникации, което накара британското правителство на моменти да прекъсне мобилните мрежи за да противодейства на орга-низирането на участниците в протестите87 (а и в грабежите, както се оказа в последствие).

–междумедийно сътрудничество88. тази практика все още не е популярна сред българските медии, въпреки, че може да бъдат посо-чени примери и в тази насока89. Сътрудничеството е продуктувано от краткосрочни цели. в рамките на изследваните медии няма примери за по-дългосрочно целенасочено партньорство90, може би защото в подобни начинания журналистиката се пресича тясно с юридическа материя – собственост на ексклузивитета, координация на публикаци-ите, управление на процеса на комуникация с аудиторията и заинте-

87 в случая става дума за instant messaging service – услугата на компанията Research in Motion (RIM), производител на смартфоните Blackberry. заради надежд-ността на системата за криптиране на сигнала и защото RIM използват собствени сървъри, тази услуга се използва масово от деловите среди и политици, а както се оказа – тя е популярна и сред младежите във великобритания. от друга страна, имен-но преимуществата на разработката на RIM създадоха проблеми на компанията в държави като индия и Саудитска арабия, където властите поискаха достъп до сис-темата като условие RIM да навлязат на техния пазар. През есента на 2011 година (първата половина на октомври) RIM допусна мащабен срив в системата си и това подкопа доверието в нейната непробиваемост.

88 някои разглеждат това като „crossmedia“. Съзнателно не използваме този термин тук, защото той е подходящ най-вече при дефинирането на взаимодействията между отделни медии при един от типовете мултимедиен нюзрум. (виж Първа глава „Медийно съдържание и развитие на технологиите“, с. 85)

89 в средата на десетилетието bTV и радио Нова Европа (продължител на ра-дио Свободна Европа) излъчваха на живо сутрешния новинарски блок на телеви-зията. Сътрудничеството беше прекратено когато радиото беше спряно. През 2010 и 2011 година, в известна степен и под „натиска на лятната суша през отпускарския сезон“ БНТ реализира сутрешния си блок „денят започва“ съвместно с БНР-Дарик радио-БГ радио (август 2010 г.) и съвместно с Дарик радио (август 2011 г.).

90 тук не става дума за сътрудничество като публикуването на рубиката „но-вините в 100 секунди“ на БНТ в уебсайтовете на печатни издания („24 часа“, „труд“ и „дневник“), където принципът на кооперация е друг: заимстване и тиражиране на готово медийно съдържание, а не съвместна разработка и създаване на медийно съдържание.

156

ресовани страни и др. Практиката на големи медии (виж „Случай от практиката:Wikileaks“) показва, че не е далеч денят когато подобно коопериране ще се прилага често при необходимост. още повече, че то има неоспоримо предимство – позволява една отделна медия да ползва много по-голям ресурс, отколкото тя самата има.

Случай от практиката: „Уикилийкс“91

При подготовката на публикациите си по разкритията на „Уикилийкс“ през 2010 година британският вестник Гардиън прибяг-ва до сътрудничество с медии от различни държави – американският всекидневник Ню Йорк Таймс и германското седмично списание Шпи-гел. На по-късен етап се присъединяват испанският вестник Ел Паис и френският Монд. Петте медии изясняват как да процедират, до-говарят се за едновременна публикация. Една от причините за това сътрудничество е стремежът да се преодолее противодействие от заинтересовани страни на публикацията, както и да бъдат избегна-ти проблеми със съдебните власти. Международна медийна операция трудно може да попадне под юрисдикцията на отделна държава и това дава допълнителна свобода на всяка от отделните медии.

Координацията има особено важна роля и това проличава в кон-кретния случай когато „Шпигел“ по непредпазливост предизвиква по-ранно начало на кампанията с огласяването на дипломатическите грами на Държавния департамент на САЩ.

***Подходът на българските медии към информацията на „входа“

се формира от установените редакционни практики при по-старите (в хронологичен план) медии и налагането на новите комуникационни канали, съобразно спецификата на всяка медия. В повечето случаи оп-ределяща изходна позиция е последващото създаване на медийно съдър-жание. На тази цел е подчинено и общуването с аудитории и потреби-тели в този конкретен етап от работата на мултимедийния нюзрум. Като цяло, слабо е застъпен системният подход и по-широко се използ-ват технологиите в обработката на постъпващата информация.

91 виж: LEIGH, David and Luke Harding. Wikileaks: Inside Julian Assange’s War on Secrecy. London: Guardian Books, 2011.

157

Създаване на медийно съдържание – среща на творчество и ор-ганизация на работата.

ако има консенсус по някой от „организационните въпроси“, това е, че новите медии са тук и вече не могат да бъдат пренебрег-вани. Следват „нюансите“. обичайната практика в българските ме-дии е работа за носещата (конвенционална) медия и последващо мултиплициране на съдържанието в интернет92. Съответно, най-раз-пространени са модели на организация на работата, които съчетават кросмедийни практики и мултимедиен нюзрум от първи тип (multiple media newsroom) – това са „нюансите“. от гледна точка на използва-ната методология от компанията „интернешънъл иновейшън медиа кънсалтинг“ (International Innovation Media Consulting) за степента на конвергенция повечето изследвани медии са пост-журналистически компании, но вече без аналоговия сегмент, а съответно актуализира-ни до цифрово ниво на технологиите93. ако използваме описаните от Стоун и Бирхоф критерии на MUDIA за интеграция94, повечето из-следвани медии са преминали етапа от 90 %, но все още не са стигнали 180% интеграция95. Практиката на мултимедийната журналистика не е навлязла в достатъчна степен, съответно се спазва установената от носещата медия технология на работа на различните нива и позиции – редактори, репортери, журналисти, непосредствено ангажирани с

92 изключение са анализираните издания на „икономедия“ и двойката при агенция „Фокус“ където моделът е обърнат и „носещата медия“ е онлайн информа-ционната агенция.

93 виж: STONE, Martha and Jan Bierhoff.. The State of Multimedia Newsrooms in Europe. [cited 18 August 2011] Available from: http://web.mit.edu/cms/Events/mit2/Ab-stracts/JanBierhoff.pdf.

94 STONE, Martha and Jan Bierhoff.. The State of Multimedia Newsrooms in Europe. [cited 18 August 2011] Available from: http://web.mit.edu/cms/Events/mit2/Abstracts/JanBierhoff.pdf.

95 STONE, Martha and Jan Bierhoff.. The State of Multimedia Newsrooms in Europe. [cited 18 August 2011] Available from: http://web.mit.edu/cms/Events/mit2/Abstracts/JanBierhoff.pdf. Съгласно това описание „180 % интеграция “ се характеризира с: „участие на мениджмънта на медията в процеса на интеграция, но все още без оп-ределена стратегия, бюджет, график, и обучение; ограничен ангажимент от страна на ръководството за изследователска дейност и развитие; ръководството започва да разработва стратегия, а журналистите „напипват“ начините за работа в условията на мултимедия; разработват се отделни планове за мултимедийно отразяване на кон-кретни събития; назначават се редактори за мултимедия, които присъстват на ре-дакционните сбирки, а журналистите започват да усвояват спецификата на новинар-ството в условията на мултимедия; правят се постъпки за физическо интегриране на няколко медии“.

158

публикуването на медийното съдържание (редактори на броя, редак-тори на емисии).

„Триада на изхода“.за по-малко от едно десетилетие българските медии са изправени

пред две предизвикателства в достигането до аудиторията – развитие на съдържанието на конвенционалните медии в онлайн съдържание и адаптирането му за разпространение през мобилни комуникации. основните проблеми са свързани с различията в комуникационния модел на „старите“ и „новите“ медии и с поредната промяна в начина на потребление на медийния продукт. С времето се оформя триадата:

– конвенционална медия: като средище за създаване на медийно съдържание и поддържане на конвенционална платформа за разпространение;

– онлайн платформа за разширяване на контакта с аудиториите и формиране на устойчиви потребителски общности, а в по-малка степен – за създаване на ново, съобразено със специфи-ката на новите медии, съдържание ;

– мобилни комуникации, които окончателно извеждат потребле-нието на медийното съдържание в нова среда.

в края на отминалото десетилетие два процеса – единият по-ско-ро съдържателен, другият – технологично обусловен, подготвят почва-та за предефиниране на медиите.

в съдържателен план навлизането на социалните мрежи има ам-бицията да влияе, и дори да определя, дневния ред на медиите и да пре-насочва потреблението на медийно съдържание през други канали на базата на интернет като платформа. в България и в много други дър-жави Facebook доминира този канал на разпространение. Мрежата за микроблог Twitter все още набира скорост и популярност. С появата на Google+ през лятото на 2011 година се очаква да се сложи край на монополното положение на Facebook. Повечето редакции на медии у нас все още търсят верния път към агрегиране на влиянието на лич-ностната препоръка, характерна за общуването в социалните мрежи, върху медийното съдържание, което те публикуват там. Пазарът на ус-лугите, базирани на местоположението, е друга форма на таргетиране на потребители чрез персонален подход. въпреки безспорния комер-сиален потенциал, тази практика засега буди доста въпросителни по отношение на спазването на личното пространство на потребителите. Проблемът се оказва достатъчно сериозен за американското общество,

159

за да се заговори за Locationgate. на 10 май 2011 година Конгресът на СаЩ изслуша компаниите Apple и Google за случаите на неправомерно събиране на лична информация – Google за „Street View“, а Apple за при-ложението с данни „GPS and Location“96.

в технологичен план, мобилните комуникации формират пре-носна мрежа където информационните услуги, в това число и потреб-лението на медийно съдържание, ще се предлагат на основата на обща технологична платформа. това поставя медиите в положение на „равен старт“ в конкуренцията за аудитории, потребители и общности с раз-влеченията, търсенето, практическата информация и присъствието на онлайн пазара на стоки и услуги. в България трите действащи мобилни оператора през 2011 година обявяват планове за развитие на същест-вуващата си мрежа и изграждането на мрежа за мобилни комуникации следващо поколение.

– Виваком. Първите съобщения, че този оператор започва да из-гражда 4G LTE мрежа се появяват през лятото на 2011 година97.

– Глобул. Компанията изхожда от определящата роля на иконо-миката и стандарта на живот при разработване на продуктите и услугите си и от промяната в естеството на услугите, дължа-ща се на тенденцията за нарастващия дял на преноса на данни. в същото време Глобул е част от международна икономическа компания и технологичните решения се вземат от „шапката“98. за Глобул действията на оператора зависят от пазара и дали клиентите ще искат предлаганите им решения. (Пример за това е навлизането на практиката на цялостните решения, спорно е обаче кой би могъл да си ги позволи заради цената). за разлика от Мобилтел, Глобул за сега не афишира намерения да навлиза на пазара на кабелните оператори. Поне за момента нямат ам-

96 виж: EATON, Kit. Locationgate: A Cell Phone GPS Explainer For Senator Al Franken. Fastcompany.com [online]. 11 May 2011. [cited 9 July 2011] Available from: http://www.fastcompany.com/1752801/locationgate-a-cell-phone-gps-explainer-for-senator-franken.

97 лаСКов, Христо. Четвъртата вълна. Capital.bg [online]. 2 Sept 2011.[cited 3 Sept. 2011]. Avaliable from: http://www.capital.bg/biznes/tehnologii_i_nau-ka/2011/09/02/1149632_chetvurtata_vulna/.

98 допълнителен проблемен момент за Глобул е икономическата ситуация в гърция. Под натиска на икономическата криза в южната ни съседка (към 20 юни 2011г.) може да се наложи промяна в собствеността на компанията-майка Cosmote, респективно това да се отрази и върху българската дъщерна фирма. Според ясен гуев, ефектът от бъдеща приватизация на Cosmote няма да е съществен заради далеч по-силното присъствие на Deutche Telecom в собствеността.

160

биции да развиват и собствено звено за създаване на медийно съдържание. това, което отличава Глобул е, че има собствена верига за продажби на дребно на „крайни устройства“ – мо-билни телефони, смартфони, лаптопи.

– Мобилтел. При представянето си на GPON технологията Мо-билтел заявяват, че тяхната стратегия е разработване на мо-билни и фиксирани мрежи. Крайната цел е конвергенция на фиксирания и мобилния свят. Според александър Щок, ком-панията предлага 2.5 гигабита капацитет за пренос на сигнал за реализация на концепцията за „обвързания дом“ (Connected Home) където амбицията на мобилния оператор е да използва интернет протокол за конвергенция на всички продукти, които предлага така, че тяхното потребление да не зависи от крайно-то устройство – без значение дали то е телевизор, персонален компютър или мобилни устройства (лаптоп, мобилен телефон, таблет), а защо не и задаващите се концепции за ползване на информационни услуги на основата на cloud computing като Chromebook/Chromeium, например? независимо от удобството за потребителя да има стандартизирана стационарна или мо-билна „точка на достъп“ и възможността потребителят сам да избира от множество вторични услуги в Мобилтел смятат, че инициативата за миграцията към новата технология си остава у потребителя. защо тогава, Мобилтел разработва скъпостру-ващи мрежи? икономическото развитие не влияе на техноло-гичното развитие и на изискванията на потребителите, смята александър Щок. този възглед е противоположен на мнението на ясен гуев от „глобул“, че икономическата ситуация има въз-пираща роля.

– WiMAX. Първият опит за въвеждане на мобилни мрежи 4G не успява да се наложи през изминалите няколко години. ориен-тирането на трите мобилни оператора, които са на българския пазар, към технологията от този порядък се очаква да даде сти-мул за развитие, но пък те се насочват към LTE технология.

***Платформите за разпространение на съдържанието създадено в

мултимедийния нюзрум са в динамичен процес на препозициониране, определен както от технологическото развитие, така и от демограф-ски промени и икономическия профил на аудиториите и потребители-

161

те. Мобилните технологии заемат все по-голямо място в „триадата на изхода“, като за това допринасят навлизането на комуникациите в близък обхват и все по-голямото разнообразие от крайни устройства (смартфони, таблети), улесняващи потреблението в движение, на всяко едно място и по всяко време.

2.4. Структура на мултимедийния нюзрум в България

Проведеното изследване изведе двойката „конвенционална но-сеща медия – онлайн медия“ като основен модел, върху който да стъ-пи практиката на мултимедийния нюзрум. налице са хлабави връзки между носещата медия и онлайн медиите и прилагане на модели от първи и втори тип – multiple media newsroom и crossmedia newsroom. Фокусирането главно върху създаването на съдържание за носещата медия допълнително забавя процеса на интеграция на (макар и само като двойка) медии99. Поради тази причина трудно може да се говори за обособяването на централно ядро, като описаното от дитмар Шан-тин. редакционните звена за момента възпроизвеждат все още струк-турите, основани на ресори, а не на медии в рамките на една редакция. там където ги има, редакторите на медиите са инкорпорирани в съста-ва на редколегиите. Мултиплатформеният подход почива върху авто-матиираното зареждане на съдържание по отделните платформи или поддържане на екип, който да тиражира това съдържание.

извън този общ модел са редакциите на изданията на Икономе-дия ад където от години се работи за все по-голяма интеграция на ме-диите, активно въвличане на аудиториите и потребителите в процеса на създаване на медийно съдържание и формиране на уеб-базирани общности около медийния продукт на компанията. в рамките на ор-ганизацията на работа в редакцията приоритетът се измества към он-

99 bTV са единствените, които за момента имат предпоставки за развитие на мултимедиен нюзрум, който да генерира съдържание за освен за телевизия/онлайн (конвенционална/нова медия), също така и радио (bTV радио обаче стартира извън срока на изследването и затова е изведено в случая под черта) и мобилни комуни-кации (като се има предвид, че медията още през 2006 г. направи първите си крачки в тази посока, макар и не особено убедителни). БНР и Дарик радио също опипват почвата на визуализацията, като дарик дори имат фотографи и успяват да продават и фотоабонамент. С проекта си за интернет радио БНР навлизат по същество във визуализацията.

162

лайн-изданията и към 24-часов непрекъснат режим на работа, вместо характерната за печатните издания ориентация към сроковете за под-готовката на следващия брой за печат. извън рамките на изследването, към този тип организация на работата е ориентирано и интернет ради-ото на БНР – Бин@р.

друг модел е обособяването на онлайн-отдел или редакция, кой-то да е обединяващо звено (може би дори като уеб-портал) на еднопо-рядкови конвенционални медии в рамките на една компания. такъв е моделът, използван в БНР, БНТ, Дарик радио и вестникарска група „България“. БНР изпъква в тази група с големия брой еднопорядко-ви медии (радиостанции). те са с различен режим на работа, тематика, обхват и аудитория и това прави обединяването им трудно, но пък в резултат те печелят от промяната в част от характеристиките им, които настъпва през това обединяващо звено.

Степен на конвергенциянякои конвенционални медии (вестниците Дневник и Капитал)

използват широк спектър от възможностите, които предоставят нови-те технологии за създаване на двупосочна и многопосочна комуника-ция с аудиториите и потребителите на базата на създаваното от тях медийно съдържание.

други медии присъстват в интернет с цел да „завоюват територии в комуникацията“ (bTV, БНТ, БНР, Дарик радио) и едва на втори план идва надграждането в общуването с аудиториите и потребителите, и в резултат на този двупосочен процес – създаване на ново съдържание. Конвенционалните медии с доминиращо (или поне – водещо) положе-ние в своята пазарна ниша са склонни по-скоро да използват новите медии за налагане и развитие на конвенционалната медия, противно на другата доминираща извън България тенденция – конвенционалните медии да помагат за развитието на процесите на комуникация и по-требление на медийни продукти през новите медии. за това „обърна-то“ положение на нещата оказва влияние недостатъчното навлизане на новите технологии във всекидневието (което има и свои икономически причини), и като следствие от това – устойчивите навици аудитория-та да се обръща първо към конвенционалната медия за новини и едва след това да използва интернет. не на последно място, значение има и това, че установените медии подхождат към интернет с критериите от характерното за масмедиите общуване. в този случай обаче се добавя натискът на трафика като основен показател за бизнес-успеха на даде-

163

на онлайн медия. Малко са медиите, и те са главно онлайн медии, които съзнават и прилагат спецификата на компютърно-опосредстваните ко-муникации, където комуникационният модел е „от много – към мно-го“ със силно изразена персонификация и възможности за прецизно таргетиране дори на малки групи потребители със точно дефиниран социален и икономически потенциал.

третата категория медии са тези, които са в интернет защото това е вече наложил се канал за разпространение, който ползват техните ау-дитории и им позволява да запазят контакта си с тях.

Навлизане на многоплатформени технологиина техническо ниво многоплатформените технологии се използ-

ват почти навсякъде за мултиплициране на съдържание между онлайн и мобилни канали за разпространение на съдържание. Проблем възник-ва когато трябва да се оптимизира разпространението на едно и също съдържание в конвенционалната и в новата медия. тук редакциите обикновено използват собствени решения в зависимост от това как се съчетават технологичния режим на конвенционалната „съставляваща“ и CMS-а (системата за управление на съдържание) на цифровата медия.

на следващо място, има значение форматът на създаваното съ-държание. текстът (или съчетанието на текст и фотография) най-бър-зо се разпространяват от едната към другата платформа. Публикуване-то на видео, на подкаст, на интерактивни форми е по-бавно и извежда на преден план дигиталната статия (или нейното отсъствие). Плани-рането на дадена тема/единица медийно съдържание в рамките на дигитална статия би позволило проблемът да отпадне, но не винаги е валидното решение. редакциите вече имат разбирането и, може би в известна степен – нагласата, но все още организационно не са готови да разглеждат дигиталната статия като съвкупност от компоненти като:

– структурна единица със собствена мини информационна архи-тектура;

– комплекс от хипервръзки към статията, към медията, към „ме-диума“;

– множество формати – текст, изображения (фото, видео, графи-ки), аудио;

– интерактивни опции – интерактивни графики; – характеристики на публикацията – време на поява по каналите

и формите за това потребление ;– посещаемост и потребление на конкретната дигитална статия.

164

Създаването на съдържание (не)зависимо от платформата по принцип присъства като известна идея за работа, но все още се въз-приема като излишно усилие.

Медийни алианси и медийно партньорство Медийните алианси и медийното партньорство имат колкото

творчески, толкова и икономически двигател. Медии, които са специа-лизирани в създаването на определен тип медийно съдържание, обо-гатяват своя продукт онлайн с допълнителни медии, които те, по един или друг начин, не развиват или предпочитат засега да не развиват. онлайн изданията на Труд и 24 часа, както и Dnevnik.bg публикуват „новините в 100 секунди“ на БНТ. Vesti.bg си сътрудничи в различни периоди с телевизия Европа, ProBG и MusicSpaceTV за публикуване на видеоматериали. През лятото на 2011 година БГНЕС и РИА „Но-вости“ също работят по подготовката на медиен алианс за обмен на информация в по-широк спектър.

друг мотив за формиране на медийни алианси е разширяване на достъпа до аудитория. такова е сътрудничеството между Дарик радио и сутрешния блок на БНТ „денят започва“.

Съществуват и спорадични медийни алианси – около конкретна тема или събитие. например, вестник 24 часа публикува на страницата си видеорепортажи на bTV по случая с арестувания в либия българ-ски лекар д-р атанас Кръстев (юни 2011 година).

Като особен тип медиен алианс може да бъде посочено сътрудни-чеството между Blitz.bg и Всяка неделя. Като публикува видеоархива на предаването на адрес http://vsyakanedelya.blitz.bg/, уебсайтът компенсира за известно време отсъствието на видеоматериали в медийното си съдър-жание. на свой ред Кеворк Кеворкян получава трибуна в интернет прос-транството за публикуване на архивите на емблематичното телевизионно предаване от края на 70-те и 80-те години и периодичната му поява по БНТ през 90-те години на 20-ти век и началото на 21 век. Малко медии целена-сочено работят по публикуването на архиви, независимо от мотива за това.

***В практиката на българските медии доминира междинен вари-

ант на мултимедиен нюзрум, с черти както на нюзрум от няколко ме-дии (multiple media newsroom) така и на нюзрум от типа кросмедия (cross-media newsroom). В по-малка степен се прилага организация на работа с по-висока степен на интеграция.

165

Мултимедийният нюзрум в България все още предстои да усвои философията на интеграцията в създаването на медийно съдържание за няколко платформи. Този процес вече върви и колко бързо ще се раз-вива зависи от доколко ще успеят да се наложат медийни бизнес моде-ли почиващи на по-висока интеграция.

Web 3.0 – кой прекрачва прага? несъмнено, семантичните мрежи са насока за бъдещо развитие.

но въпросът е доколко те са присъщи на природата на медиите като средство за развитие на журналистиката? имат ли място семантичните мрежи в живота на медиите – сега или в близкото, и не толкова близ-ко бъдеще? всичко ще зависи от това, каква ще е общата комуника-ционна и технологична среда, в която ще се окажат медиите. Според илиана Павлова, че web 3.0 може да има място на „входа“ на мултиме-дийния нюзрум при обработката на (големи) бази данни100. друг реша-ващ фактор ще бъде евентуалният натиск, който семантичните мрежи и процесът на тяхното развитие ще окажат върху медиите в стремежа на последните да са в предната линия на технологичното развитие. в българските медии все още не се забелязва движение в тази посока. Ситуацията едва ли ще се промени и с постепенното въвеждане на цифровото наземно радиоразпръскване и интерактивната телевизия. Философията на комуникацията при нея засега не предполага навли-зане в web 3.0. от друга страна, медиите са своеобразни хранилища на архивна информация. Медиите с по-дълга история като държавните БНТ, БНР и БТА имат обстойни информационни масиви, които може да служат като основа за изграждане на тази база на семантични мрежи и дори – свързване между такива семантични мрежи на отделните ме-дии в един обща информационна структура от същия порядък.

ЗаключениеПреходът към мултимедийния нюзрум предполага развитие на

медийното съдържание и на процеса на неговото създаване и разпрос-транение. Като стъпват на цифровите технологии, медиите разширяват своите аудитории с достъпа до онлайн потребителите.

Комуникационният процес се изменя. от предимно еднопосо-чен и предоставящ информационни услуги на различни публики (ау-дитории и онлайн потребители), той се обогатява с комуникациите с

100 Павлова, илиана. да споделяш в облаците. велико търново: Фабер, 2012. с. 96.

166

общности, формирали се около новите технологии и новите медии. това нерядко води до социално действие, което е част от същността на гражданското общество. Мултимедийният нюзрум използва присъщи-те на интернет и мобилните комуникации възможности за персонали-зиране на потреблението в мрежата за да таргетира прецизно крайния потребител.

в същото време в мрежата медиите дават възможност на потреби-теля да структурира свой микс от медийно съдържание, като използва медийните услуги, до които има достъп. това поведение се наблюдава още през 80-те години на 20-ти век, когато започва диференцирането на аудиторията (главно при електронните медии). в епохата на цифро-вите технологии потребителят има още повече свобода на действие и богатство от ресурси при създаването на свой микс от медии. той вече е поставен в по-различен контекст – медийното съдържание се предла-га като услуга в контекста (и при конкуренцията) на търсенето онлайн, развлеченията онлайн и все по-широкото навлизане на цифровите тех-нологии във всекидневието – интернет на нещата навлизат у дома и на работното място, мобилните комуникации откъсват потреблението от фиксирано крайно устройство за ползване, комуникации в близък об-хват (NFC – near field communication) превръщат крайното устройство в многофункционално средство не само за ползване на медийни услуги, но и за банкиране, за разплащане и други форми на употреба.

С използването на цифровите технологии конвенционалните ме-дии се оказват в нова обща остро конкурентна среда където те губят част от спецификата си. в края на краищата профилите в журналисти-ката се сливат. Професионалистът – това е многопрофилният журна-лист, който създава медийно съдържание в различни формати/медии и държи сметка, че същото това медийно съдържание се разпространява през множество канали, реализирани в хипертекстуална среда.

167

Трета главаТЕНДЕНЦИИ И ПРАКТИКИ

В УПРАВЛЕНИЕТО НА МЕДИЙНО СЪДЪРжАНИЕ

„Възможността да си пасивен не същест-вува във виртуалното пространство, за-щото вие сами контролирате уеб изживя-ванията си. Следователно Sportal.bg не е за нас. Той е за вас – потребителите“1.

3.1. Връзка между информационни и комуникационни технологии

развитието на цифровите технологии променя радикално проце-са на създаване на медийно съдържание и неговото разпространение. Променят се принципите на потребление и средата. Появяват се и не-прекъснато се усъвършенстват нови канали за разпространение на ме-дийно съдържание. Комуникационният процес вече се осъществява не само през завършен медиен продукт (като печатните издания) и фик-сирани крайни устройства у дома или на работа (телевизия и интернет през рС и частично – радио). Широкото навлизане на мобилните те-лефони направи възможна персоналната употреба първо на радиото навсякъде и по всяко време. усъвършенстването на безжичния достъп и на безжичните мрежи логично води до развитие на преносимите ус-

1 Публикувано в мисията за функционалностите на потребителските профили в портала sportal.bg. In: sportal.bg, 2011.[cited 2 Oct. 2011]. Available from: http://www.sportal.bg/user_static_page.php?page= mysportal_info. Цитатът събира в себе си някол-ко тенденции, които са разгледани в настоящата глава. от една страна, това е необ-ходимостта да бъдат въвлечени потребителите в процеса на комуникация. второ, в него фигурира преживяването като процес на общуване. не на последно място, този цитат е и квинтесенция на комуникацията в цлевата група, към която се е ориенти-рала дадена медия.

168

тройства – преносими компютри (лаптоп и нетбук), таблети и смарт-фони. тази технологична основа изиграва решаваща роля за развитие на потреблението на медии онлайн по всяко време, независимо от мяс-тото. „облачните“ технологии (cloud computing), разширяват още пове-че свободата на потребление като позволяват да се запазва „персонали-зацията“ до достъпваните масиви от един потребител и да се унифици-ра неговата потребителска среда на всички крайни устройства, които той използва2. Минимизацията на преносимите устройства, съпът-ствана от разработването на приложения за основните операционни системи за мобилни платформи и от навлизането на комуникациите в близък обхват3 (near field communications – NFC) се оказва допълни-телен „убеждаващ фактор“ за бързото навлизане на потреблението „в движение“ и формирането на съответни потребителски навици и поведение. в България, по редица причини действа и „разубеждава-щият фактор“ на цените на услугите за мобилен интернет и пренос на данни през 3G мрежа4. диверсификацията на аудиториите, започнала в последните три десетилетия на 20-ти век5, продължава да се развива

2 на специализирани изложения през 2011 година бяха показани технологии, които отиват дори още по-далеч – те позволяват мултиплициране и едновременно потребление на едно и също медийно съдържание през няколко крайни устройства (например телевизор и таблет ) и използване на едно и също крайно устройство за едновременни различни дейности (например, гледане на телевизия и използване на Skype). виж: IFA 2011: 3m tall iPod dock and 3D laptops. In: Click [online]. BBCnews.com, 2011. [cited 29 Sept. 2011] Available from : http://news.bbc.co.uk/2/hi/programmes/ click_online/9593016.stm.

3 тази технология е от скоро и все още изглежда далечна за България, но тен-денция ще навлезе бързо и у нас. При нея мобилното крайно устройство заема още по-голямо място в бита защото изпълнява и други, не строго комуникационни функ-ции – например, електронно средство за разплащане и др. През 2012 година българ-ските мобилни оператори вече предлагат смартфони с NFC функции, но потребетел-ското поведение се формира бавно заради все още недостатъчната инфраструкура за пълноценно използване на комуникациите в близък обхват.

4 тук става дума както за общи икономически причини така и за формиране на ценова политика и качество на този тип услуги. различните мобилни оператори имат различна философия, но общата тенденция е всички те да се ориентират главно към пренос на данни. Следствие от това е развитие на потребителската ниша, основава-ща се на технологично развитие, но и на новите поколения млади потребители, за които животът без смартфона изглежда вече невъзможен. от друга страна, различни структури на еС неведнъж обръщат внимание, че в България са в сила едни от най-скъпите мобилни услуги в европейския съюз, а страната е най-бедната държава от 27-те държави-членки.

5 виж КаСтелС, Мануел. възходът на мрежовото общество. София: лиК, 2004, с. 337-341.

169

към още по-голямо раздробяване, за да се стигне до строго персонали-зирано потребление в интернет и през мобилните комуникации.

двата вида потребление на медиите – пасивно и въвличащо (lean back и lean forward ако използваме англосаксонските термини), както и оформилата се триада на достъп – у дома, на работа, в движение, поставят медиите в ситуацията да създават съдържание, което е дос-тъпно навсякъде по всяко време; подлежи на интерактивна промяна в процеса на общуване на аудиториите и потребителите; позволява на потребителя да компилира за себе си медийно съдържание и/или да създава свой контекст около определено съдържание, което е предиз-викало неговия интерес.

управлението на медийно съдържание става присъща част от дейността на мултимедийния нюзрум. неговата непосредствена цел е устойчивото потребление на „моето“ (условно казано) медийно съ-държание, а не това на „конкурента“ и произтичащите от това кому-никационни и бизнес последици6. Стратегическата цел е изграждане на устойчива връзка с таргетираните потребители и формиране на общности на базата на комуникационен процес, реализиран в хода на потреблението на медийното съдържание. При това медиите излизат извън рамките на класическите си функции и поемат ролята на фак-тори, водещи до социално действие. В тази глава се разглежда упра-влението на мултимедийно съдържание в условията на пълноценно работещ мултимедиен нюзрум, неговото комуникиране към ауди-ториите и потребителите. за целта се анализира информация от проведеното емпирично изследване.

изследването обхваща 17 медии, които съчетават конвенционал-ни медии и дигитални платформи, за да достигнат до аудиториите през повече от един канал на разпространение. от изследваните медии, осем са електронни – пет телевизии и три радиостанции; шест ежедневни вестника и три информационни агенции. Методът на изследване на всяка от медиите, където действа мултимедиен нюзрум, е разговор с представител на редакцията на четири от медиите и анализ на уебсай-товете на съответните медии. основните изследвани параметри са:

– структура на дигиталната статия като основна единица на ме-дийното съдържание, хипертекстуална среда;

– разпространение на съдържанието по канали;

6 Следвайки общата практика бизнес моделът се изгражда около трафика към/от конкретния уебсайт или приложение.

170

– връзка между съдържанието на конвенционалната и дигитал-ната медия;

– принос на аудиториите и потребителите;– създаване на мултимедиен архив и последваща работа с мате-

риалите след като излязат от актуалност и непосредствения об-хват на потребителя.

допълнително са разгледани осем информационни уебсайта, за да се проследят наложени форми и начини на управление на медийно съдържание онлайн, потреблението му и особеностите на комуника-ционния процес с потребителите. При уебсайтовете, където инфор-мационният сайт е свързан с други онлайн единици, методът на из-следване е анализ на информационната архитектура като механизъм за управление на медийното съдържание и разговори с представители на редакциите. уебсайтовете, които битуват самостоятелно, са изслед-вани само чрез анализ на информационната архитектура в посочения аспект. основните изследвани параметри при тях са:

– структура на дигиталната статия като основна единица на ме-дийното съдържание, хипертекстуална среда;

– принос на аудиториите и потребителите;– създаване на мултимедиен архив и последваща работа с мате-

риалите след като излязат от актуалност и непосредствения об-хват на потребителя.

Критериите за подбор в отделните групи се основават върху об-хвата на медиите и техния комуникационен потенциал.

3.2. Практики в управление на медийно съдържание

Изходни позиции в изследваните медииразвитието на онлайн медиите рефлектира по различен начин

върху битуването на конвенционалните медии. някои, като печатни-те издания, устойчиво губят позиции. тази тенденция присъства и в България. електронните медии запазват позиции на медийния пазар в случаите, когато открият „златната среда“ на своята дейност онлайн, онова положение, при което конвенционалната медия доразвива при-съствието си в общата медийна среда с онлайн-изданията си, без да губи позиции или не допуска радикална отрицателна промяна в тях. за България е характерно, че телевизиите продължават да имат водеща роля. развитието на онлайн издания и проекти, следва общоприета-

171

та логика на зависимост от рекламния пазар. за разлика от водещите държави в използването на информационните и комуникационни тех-нологии, в България рекламният пазар в новите медии все още няма онези темпове на бърз растеж, които се наблюдават в тези държави.

другото направление – медиите в мобилните комуникации, в България стартира относително навреме спрямо световната практика, но след това рязко забави темпо под въздействието на рецесията в ико-номиката и това, че ключовите потребители за развитието на един па-зар – икономически жизнеспособните и мотивирани потребители, са все още малко и все още нямат изградени навици за ползване на меди-ите през мобилни комуникации. икономическата криза, стагнацията в доходите на хората определят и по-бавното навлизане в употреба на значително по-скъпите смартфони, което е от значение за развитието на трафика на данни през мобилните комуникации. той пък е водещ в развитието на бизнес моделите на онлайн медиите.

не на последно място, бързото навлизане на социалните мрежи се оказва остро конкурентен фактор в разработването на продукти и услуги онлайн и тяхното потребление като цяло. в частност, този про-цес се отразява и върху медиите.

•Електронни медиивключените в изследването телевизии са Българска национална

телевизия като обществена медия, имаща лицензия за цифрово назем-но радиоразпръскване. такива лицензии за цифрово наземно разпрос-транение на програми имат още bTV, Нова телевизия, TV7 и България он ер7. от другите притежатели на такива лицензии, bTV Action няма новинарски предавания, а Дарик радио и телевизия не е стартирала. ББT има твърде малък дял, ето защо не е включена в изследването.

в изследването влизат Българско национално радио и Дарик радио, защото са двете радиостанции с национална лицензия8. БГ ра-

7 „Списък“ на доставчиците на линейни аудиовизуални медийни услуги и съз-даваните от тях радио и/или телевизионни програми, за които законът за радиото и телевизията предвижда задължително разпространение от предприятие, получило разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочесто-тен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез мрежи за наземно ци-фрово радиоразпръскване“ на СеМ включва общо 7 лицензии. освен изброените по-горе 4, must carry имат още bTV Action, BBT и Дарик радио и телевизия. Списъкът е публикуван в публичния регистър на уебстраницата на СеМ на http://www.cem.bg/public_reg.php?action=3&search=2&type=1&range=1&sp=0&name=.

8 регистрацията е публикувана на уебсайта на СеМ. In: cem.bg. 2011 [Cited 23 July 2011]. Available from: http://www.cem.bg/public_reg.php?action=3&search=2&type=2&range=1&sp=0&name=.

172

дио присъства заради подчертаната ориентация към създаването на чисто българско медийно съдържание.

всички анализирани радиостанции приеха поканата за разговор за целите на изследването по предварително разработен въпросник (Приложение №1). Представители и на петте телевизии също приеха поканата за сътрудничество, но в последствие при четири от тях не се стигна до допълнителни разговори.

основната изходна позиция в електронните медии, е че конвен-ционална медия е платформата за създаване на медийно съдържа-не. При всички случаи на изследваните медии уебсайтовете служат по-скоро като още един канал за разпространение на създаденото от носещата медия съдържание. това налага отпечатък и върху общу-ването с аудиториите/потребителите. уебсайтовете не са чак толкова „диалогични“ и преобладаващо не търсят подчертано активно онлайн потребителите при създаването на медийно съдържание. Приносът от потребителите присъства в рамките на обичайния обем и обичайната практика, упражнявана в носещата медия.

БНТ – www.bnt.bgКакто вече беше споменато в предишната глава, БНТ е

насочена към обща аудитория. новините заемат водещо място в основното меню. те присъстват в началната страница на уе-бсайта, там това съдържание е непосредствено под основното меню (заемат около 2/3 от цялата хоризонтална лента) и при зареждане на сайта при всяка резолюция и формат на екрана новинарското съ-държание винаги попада в полезрението на потребителите. дирекция „информация“ зарежда в уебсайта медийно съдържание през три ос-новни източника9:

– автоматично мултиплициране на съдържанието на новинар-ските емисии и публицистичните предавания на телевизията10 ;

– телевизията има стрийминг на програмата си на свободен достъп;– създаване и подържане диалогови форми с потребителите;

9 работата на интернет-редактор по идея също би следвало да представлява източник за (създаване и) публикуване на съдържание в интернет, но този модел не сработва засега.

10 от лятото на 2011 година на сайта на БНТ има вече стрийминг на телеви-зионната програма, включително и на новините и публицистичните предавания. Стриймингът е на свободен достъп.

75

анализира, за да бъдат представени най-разпространените практики в областта на новите медии. Информационните агенции, включени в настоящето изследване, представляват три различни модела на предлагане на информационни услуги – от консервативни практики, при които интернет е само канал за разпространение на текст и снимки, през обърнат модел на двойката „носеща/дигитална медия”, където носещата медия е дигиталната, до пълномащабно използване на възможностите на онлайн и мобилните платформи за разпространение на мултимедия.

Описаните профили, които следват, целят да изведат „уникалното предложение за продажба” в модела на всяка отделния медия на електронния медиен пазар.

Електронни медии. Телевизионните програми, които са включени в изследването, са –

Българска национална телевизия (БНТ), bTV, Nова телевизия, TВ7 и „България он еър” (Bulgaria on Air). Поради късния старт на последната – 9 септември 2011 година, нейната практика е обобщена на основата на показаното в първите две седмици и разговор за целите на изследването с програмния директор на медията Николина Димитрова205. Радиопрограмите са Българско национално радио („Хоризонт”, „Христо Ботев” и Радио „България”) и Дарик радио, които са национални програми, които отделят значимо място за новини и радиопублицистика. БГ радио присъства, заради подчертаната ориентация към създаването на чисто българско медийно съдържание и заради специфичната аудитория, която като поведение има някои общи черти с други целеви аудитории – компютърна грамотност, навици за общуване , социална активност онлайн.

БНТ Единствената национална обществена телевизия в България има

политематичен профил и е насочена към обща аудитория. Уебсайтът е ориентиран към същата таргет-група потребители.

БНТ има компонентите за мултимедиен нюзрум – телевизия като носеща медия и уебсайт. При изграждането на новия нюзрум на дирекция „Информация” в доста по-малък мащаб е пресъздаден моделът на Daily Telegraph във физическата подредба на работните места. За съжаление, нещата са спрели до тук. Върху това не е надградена съответстваща организация на работата. В нюзрума е предвидено място дори за „супердеск”, но то не се използва по предназначение. Около въпросната „кръгла маса” се правят само еднократни ежедневни „летучки”. Съответните ръководители средно ниво (в структурата на редакцията) организират работата си около конкретни предавания (в случая – новинарски емисии). С отделни изключения, публицистиката като неотменна част от журналистическото

205 Емпиричното изследване обхваща периода март 2010 – септември 2011г., както е посочено в първа глава „Медийно съдържание и развитие на технологиите”.

173

– разработка на проекти специално за интернет.основният източник е публикуването онлайн на медийното съ-

държание за телевизията. използва се една обща форма на дигитална статия, която включва видеоматериал, излъчен по телевизията, него-вият текст, възможност за споделяне в Svejo.net и Facebook, форма за коментар и брояч за посещенията. няма хипервръзки към конкретния материал11, нито „облак“ от най-търсени думи и „етикети“. от филтри-те се използват „най-четени“ и „най-коментирани“, както и „още…“ от рубриката, в която е публикуван. Към тази група може да бъде при-числен и сегментът „акценти“, който предлага материали, преценени от редакцията като интересни и препратки към други тематични под-менюта12. трябва да отбележим, че доста рядко се използва интернет като възможност за публикуване на материали, които да са своеобраз-но продължение на излъчените по телевизионния канал репортажи, интервюта и др. в края на информационните емисии се предлага на зрителите да „намерят още новини на сайта телевизията“. въпреки, че е масово използвана практика, ефектът от нея все още предстои да бъде изяснен. във всеки случай стои отворен въпросът за пълноценното взаимодействие между платформите. на сайта се публикуват и мате-риали, свързани с медийни кампании. те обаче не надхвърлят рамките на горепосочената дигитална статия и пропускат важни възможности за диалог с потребителите13.

в диалоговите форми с потребителите най-много се използва об-щуването през Facebook като се създават и подържат групи на преда-вания или рубрики. Пример за последното е групата „вашите пари“, работеща на основата на едноименната рубрика в новините в 22:30 часа. Публицистичните предавания „Панорама“, „референдум“ и „де-нят започва“ също имат свои профили в социалната мрежа и насоч-

11 изключение от тази практика е проектът за президентските избори в Брази-лия (вървял в периода септември-октомври 2010 година), където под всеки материал има набор от хипервръзки през заглавията на други материали, включени в проекта. това идва да покаже, че недостатъците на скрипта на съществуващия сайт може да бъдат преодолени, стига да има съответната визия за това.

12 например, на 26 август 2011 година в сегмента „акценти“ има хипервръзки към „размирици в лондон“ и „атентатите в осло“, при положение, че от това събитие е минал повече от месец. Може би единственото оправдание е факта, че след няколко дни се очакваше излъчването на документален филм на владислав велев за събити-ята в норвегия.

13 Пример за такива проиграни възможности е кампанията „найлонът не е на мода – имаме и друг избор“. тя е реализирана в периода 1-29 юли 2011 година.

174

ват вниманието на зрителите към общуване през тях. друга диалогова форма са класациите. такива са класацията за събитие на годината за 2010 година и „Събитие на седмицата“ – седмичната класация на „По света и у нас“, където зрителите подреждат от 1-во до 5-то място, съ-бития, предложени от редакционния екип. не винаги се предлагат пет събития, случва се и да са по-малко. в сайта няма или много рядко се използват анкети, форум и други форми на диалог с потребителите. Прави впечатление, че БНТ е една от медиите, които в структурата на дигиталната статия предлагат връзка с българската социална мрежа Svejo.net. няма яснота какво общуване се осъществява в тази насока.

Медията има богат архив от отделни видеоматериали и цели пре-давания, които могат да бъдат гледани в интернет при свободен достъп.

Към август 2011 година телевизията няма мобилен уебсайт и не предлага услугата RSS. новините нямат вход през Facebook14, не използ-ва Twitter и Google Plus, не поддържа канал в Youtube или Vbox7. в ход е конкурс за нов уебсайт15, който може би ще промени съществуващата практика.

***Като цяло БНТ акцентира върху организирането на медийно съ-

държание от носещата медия и неговото мултиплициране в интер-нет. В разпространението на съдържание се придържа към лесно раз-познаваеми от потребителите канали (интернет, Facebook) за смет-ка на навлизащи, но не чак толкова популярни сред обща аудитория канали (Twitter, други социални мрежи, изпращане на новини по елек-тронна поща, RSS, приложения за мобилни платформи и др.). Потре-бителският принос като правило се разграничава от редакционното съдържание.

bTV – www.btv.bgновините са опорна структура в програмата на

bTV. наред със спорта, новинарското съдържание е основният „коз“ за привличане и поддържане на интереса на потребителите и в www.btv.bg. новинар-ската секция е поставена в контекста на корпоративния сайт на медий-

14 Структурирането на комуникации с аудиторията през тази социална мрежа започва след като използваното тук изследване е приключено.

15 Към 30 септември 2011 година.

78

Фиг. 2.1. Подсайтът olimpiada.bnt.bg с предаването „Олимпиадата с Тереза Маринова”(11 август 2012 година).

Медийната среда оказва влияние не само върху съдържанието, но и върху поставянето на приоритети, но това влияние е в рамките на установената практика в повечето редакции на „сверка на часовника”.

Новините на БНТ поддържат мултимедиен архив от видеоматериали и текстовете към тях. Достъпът до архива е свободен, не се изисква регистрация.

*** Разработката на медийно съдържание по различни платформи би способствало за структурирането на БНТ като обществена медийна група с профилирани канали, които отговарят на интересите на конкретни целеви групи. През последните години са направени стъпки в тази посока, но истинското преструктуриране предстои.

bTV bTV Media Group е съвкупност от няколко телевизии,

радиостанции и печатни издания и bTV web е платформата където са обединени петте телевизии210. bTV е основната медия в компанията и е предназначена за обща 210 При bTV около основния телевизионен канал се разработват и придобиват специализирани ТВ програми. Fox International привнася в България Fox Crime. GTV се превръща в bTV Comedy. През 2008 година е създаден bTV Cinema – канал за кино. През 2009/2010 година с продължаващото навлизане на компанията Central European Media Enterprises (СМЕ) bTV на практика придобива

175

ната група. Създаваното медийно съдържание в двете категории заема водещо място. При зареждане на страницата в менюто „начало“ воде-щото визуално поле горе ляво е отделено за новините. Подменютата в „начало“ са сегменти от новинарската секция. „новините“ е и втората по ред категория в основното меню, което предполага потребителят да се обърне първо към нея, когато реши да навлиза навътре в съдържа-нието на сайта. При зареждане на менюто „новини“ в дълбочина по-требителят влиза в де факто новинарски подсайт, поставен в общия контекст на корпоративния уебсайт. новинарското онлайн съдържа-ние се създава по три „пътеки“:

– мултиплициране на съдържанието на телевизионния канал като дигитални статии;

– телевизията има стрийминг на програмата си след регистрация;– телевизионни новинарски емисии, подготвяни специално за

разпространение по интернет;– екипът на уебсайта създава онлайн съдържание, предимно

текст и снимки. в опит да се разшири комуникационния процес в телевизионни-

те новинарски емисии се „прелива внимание“ към интернет емисиите. липсва обратното движение – в сайта няма препратки към новините и публицистиката, а това е похват, който медията е отработила спрямо развлекателните си предавания.

дигиталната статия, като основно ядро за разпространение на съдържание, е центрирана около конкретен видеоматериал. другите ѝ компоненти са още: текст, който е обикновено е „свален звук“ на виде-оматериала, управление през етикети, коментари и форми за разпрос-транение от потребителите и възможност за оценка (изразяване на от-ношение) от тяхна страна. за хипервръзки се използват възможности през текст (заглавия на материалите), редакционен подбор на съдър-жание на базата на менюта16, подменюта17 и филтри. най-ефективните хипервръзки, са през визуални сегменти и по това bTV се отличава от други медии. въпреки че „още по темата“ по правило предлага видео-материали, успоредно с това се предлага отделно и „видео по темата“.

на различните нива навигация се формира различен контекст около конкретна статия. на второ ниво контекстът се изгражда от редакционно медийно съдържание, резултат от редакторски подбор.

16 например „Последни от новини“. Филтърът „последни“ е разделен на две – последни по темата и последни новини.

17 например „Последни от България“.

176

Структурирането по теми на базата на менютата от това ниво, вътреш-но обвързване между материалите в рамките на уебсайта и позицио-нирането на едни и същи материали в различни сегменти са част от механизмите за осъществяване на редакционната политика в управле-нието на медийното съдържание. на трето ниво вече приоритет има действието на потребителите и ефектът от коментарите е застъпен по-силно в контекста. трите най-често срещани филтъра са „последни“, „четени“18, „харесвани“.

връзката с потребителите и потребителският принос в общото медийно съдържание е чрез възможности за:

– предоставяне на медиите на собствено съдържание в „аз, ре-портерът“;

– надграждане на редакционно съдържание с коментари и оцен-ки. Предвидени са възможности за действия в социалните мре-жи Facebook, Twitter като Бтв реагира достатъчно бързо да при-съедини към тази група и социалната на мрежа на Google;

– трафик на редакционно съдържание през електронна поща и Facebook.

Секцията „аз, репортерът“ е за автентични зрителски материали, обособена е отделно и не ангажира редакцията с позиция.

натрупаният опит от разработването на новинарската секция на корпоративния уебсайт bTV.bg журналистите от медията използват и при разработването на новинарския сайт btvnews.bg19. обособяване-то на отделна онлайн редакция води до увеличаване на относителния дял на медийното съдържание, създавано за онлайн платформата, за сметка на съдържанието от носещата медия, мултиплицирано през уе-бсайта. Проектът стартира в променена среда, характеризираща се с нарастваща популярност на новите медии и продължаващо развитие на социалните мрежи и това очевидно е наложило по-широко да бъдат застъпени Google+ и Twitter. от интерактивните форми в структурата на дигиталната статия присъстват коментарите. участието в тях става само ако имаш профил в сайта на медията. Секцията за сутрешния блок „тази сутрин“ дава възможност за участие на потребителите в телеви-

18 този филтър и отсъствието на „най-гледани“ и, например, „най-посещавани“ е показателен за някои недостатъци във философията на специализирани компании в разработката на уебсайтове, без да са достатъчно наясно със спецификата на кон-кретна медия.

19 btvnews.bg стартира няколко месеца след приключване на използваното тук изследване.

177

зионното предаване – от една страна, и от друга – позволява продължа-ващо взаимодействие с потребителите извън рамките на предаването.

bTV има мултимедиен архив на свободен достъп. в огромната си част той е от видеоматериали и цели предавания. телевизията може да се гледа през мобилни платформи като се използва уебсайтът, няма мобилна версия. използва RSS. няма разработени приложения за по-пулярните мобилни операционни системи. няма канал в Youtube или Vbox7, но и в двата уебсайта има публикувано съдържание от медията.

***След като е купена от СМЕ, bTV радикално променя управление-

то на медийно съдържание. Редизайнът на уебсайта включва и про-мени в информационната архитектура, които позволяват по-пълно-ценно управление на медийно съдържание. Като използва авторитета на ТВ програмата в информационните емисии се насочва внимание-то на зрителите към потребление онлайн. За по-добра ефективност на хипервръзките се използват повече визуални компоненти. Особено внимание се отделя на отношението на аудиторията и потребители-те към създаваното медийно съдържание. В разпространението на ме-дийно съдържание bTV не бърза да навлиза в разпространението чрез приложения и остава в полето на популярните за потребителите ка-нали и уебсайтове (Facebook и др.). Материалите от потребителите са разграничени от редакционното съдържание. Прави впечатление, че докато телевизията успешно реализира проекти, които водят до социално действие, в практиката си в новите комуникационни техно-логии медията не се ориентира към формирането на общности.

Нова телевизия – www.novatv.bg; www.play.novatv.bgКакто и при БНТ и bTV, основната дейност на Нова

телевизия е създаването на медийно съдържание за обща аудитория.

новинарското съдържание заема водещо място и в двата онлайн проекта на Нова телевизия – www.novatv.bg и www.play.novatv.bg. то присъства в по-голямата си част в корпоративния сайт. Целите новинарски емисии може да се гледат онлайн20, както в корпо-

20 за съжаление, след редизайна през септември 2011 г. очевидно има проблем с гледането на програмата на телевизията на живо (към 24 септември 2011г.) и това предизвика критични коментари в сайта на медията.

81

място, btvnews.bg е на 8-мо място, а на 12 място е началната страница bTV Homepage217.

Фиг. 2.2. Страница от „новини” на btvnews.bg (10 август 2012 година) Към лятото на 2012 година медията все още има поле за развитие в

създаването на съдържание за мобилни платформи. ***

bTV е изправена пред предизвикателството да интегрира новинарските си операции. Като бизнес модел подобна стъпка има своите предимства. С оглед на приоритетите в създаването на медийно съдържание за отделните платформи bTV се ориентира към водеща роля на телевизията в цялостния микс от медии на компанията. Разработването на форматни телевизионни канали и онлайн платформи допълва и надгражда работата на основната медия.

Нова телевизия Нова телевизия е ориентирана почти изцяло към създаване и

предлагане на медийно съдържание, при което общуването с потребителите и аудиториите е разработено главно в посока потребителите да създават свой контекст около редакционното съдържание и/или да компилират агрегирано

217 Виж: Online Biz. Специализирано приложение на списание .NET(на български), 2012, с. 16 и Gemius. .NET (на български), юли-август 2012, №48, с. 86.

178

ративния сайт, така и в http://play.novatv.bg/. новините са втората сек-ция в основното меню и заемат основното пространство във видимата част при отваряне на уебсайта, при всяка резолюция и формат на екра-на. използва се широко разпространения модел на една плюс няколко водещи новини. в уебсайта се публикува медийно съдържание като:

– мултиплициране в дигитални статии на съдържанието, създа-вано за телевизионните новини и публицистични предавания;

– телевизията има стрийминг на програмата си на свободен достъп; – екипът на уебсайта създава онлайн съдържание, предимно

текст и снимки. новинарското съдържание е поставено в контекста на презен-

тационната и информационна среда на корпоративния сайт; общата телевизионна продукция на play.novatv.bg; новинарския контекст в сек-цията „новини“.

Моделът на дигиталната статия е определен от основния масив медийно съдържание – видео и текст като основни елементи, фото-графии, етикети, параметри на потреблението. в рамките на отделна дигитална статия хипервръзки има през етикети и през заглавията на други сходни материали, подбрани от редактор. управлението на от-делния материал предлага „подсказка“ през „умен софтуер“21. въз ос-нова на избора на потребителя (а при по-голяма продължителност на посещението – въз основа на поведението) се предлага друг материал със сходни параметри.

Медията дава възможност на потребителите да формират свой контекст около съдържанието, което новинарската редакция създава. за това способстват възможности като widgets, които отсъстват при другите изследвани медии. Както вече беше посочено, Нова телевизия стимулира потребителите да регистрират своето отношение към полз-ваното съдържание. оценката (и подканата да оцените!) на инфор-мационните емисии е изведена на видно място в play.novatv.bg. всяка дигитална статия има връзка към Facebook, Twitter и на Google+. във Facebook 2883 души харесват флагмана „Календар“ и 8852 души харес-ват телевизията като цяло22. успоредно със собствените новинарски материали, в профила на „Календар“ могат да бъдат намерени мате-

21 освен в уебсайта на нова телевизия, тази опция присъства само в медиите на икономедия.

22 Към 17 юли 2011 г. година по късно, към 31 август 2012 г. нова телевизия харесват вече 27 472 души.

179

риали и на други медии23. Профилът на медията във Facebook съдържа само обща информация за телевизията. няма белези да се подържа в „диалогов режим“ с публиката, което навежда на мисълта, че „прияте-лите“ на профила на Нова телевизия я оценяват по-скоро като медия, отколкото като субект – в новите медии и в социалните мрежи. оскъ-ден е също диалогът с потребителите по конкретни материали. Към дигиталната статия има и етикети, страницата няма „облак“ за ориен-тация в търсенето на обектите. има широки възможности за споделя-не, за реакция във Facebook и Twitter и за RSS абонамент. от приноса на потребителите тук можем да посочим сегмента „тweet на деня“24. друг аспект на потребителския принос е анкетата на сайта по актуални теми. Присъства и възможността за коментар, с верификация, че той не е машинно генериран, а като още една защита срещу спам.

от филтрите за управление на съдържанието се използват „най-нови, четени, харесвани“. и тук отсъства „гледани“, въпреки, че става дума за цифрова платформа на телевизия. в сайта www.play.novatv.bg филтрите са разработени като менюта на началната страница: „наско-ро добавени“, „най-гледани“, „най-високо оценени“.

Като цяло създаването и управлението на медийното съдържа-ние е между трите платформи – новинарската секция в основния сайт, play.novatv.bg и появилият се през юли 2012 година проект novanews.bg. Менюто „новини“ в novatv.bg препраща към вече основния нови-нарски масив на Novanews.bg. този сайт продължава практиката на ме-дията да залага на аудиовизуалните медии и предлага на потребители-те общуване през трите най-популярни социални мрежи – Facebook, Google+ и Twitter. за участие в дискусиите е нужна регистрация. Пра-ви впечатление, че в сравнение с novatv.bg и play.novatv.bg в периода на изследването към август 2012 година, novanews.bg предлага по-малко възможности за потребителите да създават свой контекст или да ком-пилират медийно съдържание в процеса на потребление.

Нова телевизия няма мобилна версия на сайта си и не използ-ва приложения за популярните мобилни операционни системи25.

23 например уебадресът http://www.facebook.com/update_security_info.php?wizard=1#!/pages/ %D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80-%D0%BF%D0%BE-%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%A2%D0%92/112899558748704 води към води към http://www.afera.bg/index.php?option=com_content&task=blogsection&id=2&Itemid=27.

24 от другите изследвани медии той присъства само във вестник „Капитал“.25 Към датата на приключване на изследването – 30 септември 2012 година.

180

Novanews.bg използват RSS. Play Nova предлага вход през Facebook. Ме-дията няма разработен канал и в Youtube и/или Vbox7, но в двата сайта има качено съдържание от медията. Нова телевизия има изчерпателен мултимедиен архив от видео материали. достъпът до него е свободен, но медията прилага и спрямо него политиката си на насърчаване на потребителите да агрегират собствено съдържание.

***За разлика от други телевизии, в общуването с аудиториите и

потребителите Нова телевизия акцентира не толкова върху потре-бителския принос непосредствено в създаването на медийно съдържа-ние. Тя по-скоро разработва потенциала на Web 2.0 за надграждане на процеса на комуникация с ефектите на персоналното отношение към медийното съдържание. Последното се развива в две направления – оце-нъчни елементи и компилиране на агрегирано (от масива на медията) съдържание. Като цяло Нова телевизия е от медиите, които дават възможност за персонализация и за инициатива от страна на потре-бителя. Медията предлага и абонамент, чрез който също има възмож-ност за персонализация26.

TV7 – www.tv7.bgТV7 работи самостоятелно от другите медии в

нова българска медийна група. телевизията има свой корпоративен уебсайт, който се разработва като канал за разпространение на медийното съдържание, произ-ведено от носещата медия – телевизията.

уебсайтът на ТV7 е балансиран, новините и публицистиката не са изведени като акцент, въпреки че се намират на видно място при всеки вид екран и резолюция на екрана. Самият сайт е корпоративен и журналистическото съдържание е поставено в този контекст. водещо място заема презентацията на сутрешното публицистично предаване „Бодилник“ или акцент от него. три водещи новини са отделени като

26 на страницата за абонамент се казва: „Може да създадете собствен списък за абонаменти като добавите отделни видео клипове или цели предавания. Може да добавите предавания в списъка за абонаменти като кликнете върху иконката „добави към моята плейлиста“. абонаментите се показват в секция „Плейлиста“ в главното меню. там ще видите история на клиповете, които сте гледали, както и новите клипове от същата категория.“ [cited 6 May 2011]. Available from: http://play.novatv.bg/p/subscribe.

84

Очакваният принос на потребителите е във формирането на свой контекст около публикуваното медийно съдържане. За разлика от други медии, Нова телевизия разработва рубриката „tweet на деня”.

Медията има богат мултимедиен архив, който почива на философията на компанията, че „новите медии” трябва да способстват за развитието на „носещата медия”. В този смисъл е логичен въпросът, защо медията няма мобилен сайт и не работи за създаване на възможности медийното съдържание да се ползва извън дома или офиса.

***

Нова телевизия съсредоточава новинарските си операции в рамките на една медия – основния телевизионен канал. Това би позволило пълноценно да развие модел от „двойка медии” – конвенционална и нова. В същото време, медията има още работа по „олекотяване” (в технологичния смисъл) на предлаганото медийно съдържание за да бъде то достъпно на приемлива скорост по различните платформи.

TV7

TV7 се появява в българския ефир най-късно – чак през ноември 2005 година Според информацията, публикувана в уебсайта на медията „TV7 е национална ефирна телевизия.... има 24-часова програмна схема, насочена към широка аудитория и предлага разнообразен подбор на филми и сериали, висококачествени новинарски емисии и разнородни публицистични и ток шоу предавания. TV7 е и единствената телевизия у нас, която излъчва ексклузивно състезанията от Формула 1”224.

При така поставени приоритети, а и доколкото се вижда от уебсайта на медията за периода на изследването, TV7 не отделя на новините и актуалните предавания водещо място, което те имат в другите две национални търговски телевизии. Създаването на медийно съдържание следва модела на носеща конвенционална медия (телевизия), която публикува продукцията си и в уебсайта. Като модел е близо до мултимедиен нюзрум от втори тип. Приоритетно се работи за телевизията. Съдържанието за конвенционалната медия се тиражира и в интернет в две насоки. Излъчването в ефир върви като интернет телевизия, а отделните материали се публикуват в съответната секция. Новините се качват своевременно „в агенционен режим”. В тези случаи се взема текста на подготвения за излъчване материал и се илюстрира с фотография, видеофайлът се добавя след като материалът е излъчен. В новинарската секция съдържанието е разделено в три подкатегории: - Видео новини. Това е съдържанието, създадено за телевизията; - ”Ваши репортажи”. Това са материали, изпратени от зрители и потребители. С оглед на достоверността се изисква да бъде посочен достоверен източник и данни за контакт за проверка на информацията; 224 Информацията е от секцията „За нас” в сайта на телевизията. В: www.tv7.bg. [Cited 21 August 2011]. Available from: http://tv7.bg/information/

181

заглавия в цветни полета в контекста на подробен списък от хипер-връзки през заглавията на други материали.

дигиталните статии се състоят от два компонента. те включват текст на материал, приготвен за телевизията и фотография, когато съ-щият материал бъде излъчен снимката се замества с видеото.

редакционното медийно съдържание е поставено на едно ниво със съдържание от потребителите, архив (на новинарските емисии) и ТV7 във Facebook“. наред с тези две форми за приобщаване на потреби-телите е включена и форма за коментар и споделяне във Facebook. При избиране на тази опция в социалната мрежа потребителят вижда сним-ка на материала, презентация в един параграф и възможност да напише нещо на своята стена или да сподели връзка. Създава се впечатление е, че общуването с потребителите е „защото така правят и другите“, без да се използват възможностите за създаване на атрактивно медийно съ-държание, което да работи за изграждане на устойчиви връзки с ауди-торията и потребителите и да развива работещ бизнес модел.

Медията поддържа видео архив (на излъчените новинарски еми-сии) и новините във Facebook. Към есента на 2011 година, ТV7 все още се опитва да се справи с натиска да зарежда телевизионното си съдържание онлайн и обръща по-малко внимание на управлението на медийното съдържание. Медията няма разпространение по мобилни платформи през приложения, както и мобилен уебсайт.

*** Подобно на други медии, ТV7 също гледа на журналистическото

съдържание онлайн като на средство за привличане на своя ТВ ауди-тория сред онлайн потребителите, и като връзка с другите медийни проекти на компанията – супер ТV7 и телевизия „Фиеста“. Медията работи по въвличане на аудиторията и потребителите в потребле-ние на редакционно медийно съдържание.

България он ер – www.bgonair.bgБългария он ер започва да излъчва собствена

програма от 9 септември 2011г27. от тази дата започва да излъчва и радио България он ер. Компанията упра-влява медийно съдържание, разпространявано за теле-визия, радио и интернет.

27 анализът е на основата на първите три седмици от появата на медията.

85

- Видео архив. Архив на телевизионните материали; - Новините във Facebook са мултиплициране на новинарското съдържание в социалната мрежа.

Възможностите „Харесва ми/Не ми харесва” се появяват, само ако отидете в страницата на TV7 във Facebook.

Медията има видеоархив, който е достъпен без допълнителни изисквания или ограничения. Няма мобилен уебсайт. ***

При TV7 може би в най-голяма степен се усеща приоритетът на телевизията като платформа за създаване и развитие на медийно съдържание. Като подход това не е много разбираемо защото медията като цяло има нагласа за интегриране на платформите когато става дума за другите сегменти – например, развлеченията, докато в новините това почти не е застъпено.

Bulgaria on Air Телевизията започва да излъчва програма на 9 септември

2011 година Въпреки, че стъпва върху структурите на телевизия „МСат”, новата ТВ програма има собствена концепция за медийно съдържание и развитие.

Медията е насочена към ясно дефинирана аудитория с икономически интереси. 85 % от зрителите на телевизията са в работоспособна възраст, като 35 % са на възраст за високи кариерни позиции. 80 % са икономически жизнеспособни, с доходи над средните за страната са 55 %, а 25 % са богати225.

Телевизията се появява в момент когато в българската журналистика вече има установени канали за постъпващата в редакциите информация и затова 90% от нея влиза в медията през интернет. Екипът използва смесени източници – сайтове „първоизточници”, абонаменти за информационни ресурси (агенции и др.), вторични източници (сайтове на други медии). За неформалните канали като коментарните секции, социални мрежи, блогове и др., програмният директор Николина Димитрова казва: „Използваме ги. Използваме ги внимателно, изучаваме ги и внимателно се позоваваме на тях”226. Причините за резервите са, че всеки може да напише каквото си иска, но медията носи отговорност за публикуваното от нея.

Николина Димитрова споделя, че 90 % от съдържанието за телевизията се разпространява и по радиото като cross media. Повечето предавания на телевизията се излъчват и по радиото – това са основополагащи за програмната схема предавания като сутрешния блок, обедното предаване от 12 до 13 часа, вечерното обзорно предаване „Денят” от 19:30. Освен това се подготвят новини само за следобедния пояс на радиото.

225 Посочините данни са публикувани в уебсайта на медията. 55% от аудиторията са с доходи между 800 и 1500 лева, а другите 25% са с доходи над 1500 лева. По информация, публикувана в раздела „За телевизията” на уебсайта: http://www.bgonair.bg/bg/tv/bulgaria_on_air_tv_about/televiziq _bulgaria_on_air_tvoqt_biznes_svqt_/, посетен на 25 септември 2011г. 226 Мненията са от дълбочинно интервю за целите на изследването с програмния директор Николина Димитрова, проведено на 4 октомври 2011г.

182

таргетирането и структурата на медийната компания оказват влияние на информационната архитектура на уебсайта. той има двой-на функция – портал за медийната активност на компанията и нови-нарски уебсайт. основното меню отразява тези функции. Повече от една трета на началната страница е сервизна финансова информация. новините са структурирани жанрово (чисти новини, анализи и комен-тари, интервюта) и по региони (България, светът).

в уебсайта се зарежда медийно съдържание:– публикуват се материали на основата на новините на телевизията; – телевизията има стрийминг на програмата си на свободен достъп; – създават се информационни материали на базата на други из-

точници. дигиталната статия има два информационни компонента – визу-

ален (фотография) и текст. Хипервръзките са през заглавията на мате-риали или през двойката „фотография/заглавие“. от функциите за ин-терактивност е включена възможността за коментар. Потребителите могат да споделят конкретен материал, да реагират в социалните мре-жи Facebook и Twitter. няма анкети, класации и секция за публикуване на съдържание от потребителите.

Медията предлага RSS абонамент и въпреки че отскоро е в интер-нет, има свой канал в YouTube. единствена от разглежданите тв про-грами, България он ер има намерение да разработи свои приложения за iPhone и Android. засега няма мобилен уебсайт.

***Късният старт позволява медията да оцени потенциала на

платформи, приложения и социални мрежи и това се отразява на пла-новете ѝ за управление на медийното съдържание. Засега медията се ориентира към профилиране на медийното съдържание по канали за разпространение:

– аудиовизуално съдържание за телевизията, мултиплицирано и през стрийминга в уебсайта;

– медийно съдържание за публикуване онлайн, което по своята структура се доближава до съдържанието, което печатните медии публикуват в интернет;

– медийно съдържание от другите медии в компанията, което се публикува в уебсайта на България он ер.

183

БНР – www.bnr.bgБНР управлява медийно съдържание, раз-

пространявано по конвенционална медия и в интернет. Цифровата платформа е достъпна и през мобилни комуникации. По този начин се компенсира отсъствие-то на мобилен сайт. Медията не поддържа приложения за разпростра-нени мобилни операционни системи28. особеностите в структурата на БНР29 определят и подхода във видимата част на уебсайта непосред-ствено след стартиране е организирана връзка с другите подсайтове, стрийминга на двете водещи програми. новините и публицистиката заемат водещо място на началната страница, портала на БНР, което говори за отношението на радиото към този сегмент от журналисти-ката. Както БНР определя: „Сайтът на Българското национално радио има за цел да предостави на потребителите новини от всички сфери на живота…“30

основните менюта се разгъват в хоризонтални сегменти. те са структурирани различно – някои са „тройка“ последни материали, дру-ги привличат вниманието чрез водещ материал с голяма илюстрация, съпътстван отново от тройка други материали. дигиталната статия има три основни компонента – изображение, текст и аудиофайл, кой-то е основният носител на съдържание. другите два компонента имат по-ярко изразени промоционални функции. допълнителен фактор в компилирането на съдържание от „носещата медия“ за целите на ин-тернет медията е разликата между радиоаудиторията и потребителите на същото съдържание в цифровите медии. Потребителите не могат да бъдат идентифицирани с основната маса от радиоаудиторията. те са проактивни и се отличават с по-голяма отвореност към технологиите, докато аудиторията има по-пасивно и по-консервативно поведение.

в съществуващата архитектура на уебсайта отделният материал е поставен в контекста на други материали от същата рубрика, към коя-то принадлежи, и заедно с това – на другите рубрики от дадената про-грама. Последващото управление става през „етикети“ на ниво конкре-тен материал. на ниво рубрика потребителят има възможност сам да структурира кои сегменти да включва тя, което е стъпка напред потре-

28 Констатациите в този абзац са актуални към 30 септември 2011 г.29 виж глава II „организация на работата на мултимедийния нюзрум“, частта

за Бнр, с. 114-115.30 информацията се намира в секцията „за сайта“. In: „за сайта“, www.bnr.bg

2011, [cited 4 Sept. 2011]. Available from: http://bnr.bg/About/AboutWebsite.aspx.

86

При разпространението по платформи медията работи предимно за телевизията. Това не е пречка за синхронизация при излъчването на материалите по радиото и по телевизията. Съдържанието, което вече е излязло по телевизията до час след излъчването се качва на сайта. Забавянето е умишлено и то се прави, за да се направи известна селективност за улеснение на потребителите, уточнява Николина Димитрова. През уебсайта може да се гледа телевизионната програма на живо на свободен достъп. На свободен достъп е и формиращият се мултимедиен архив. До приключването на изследването, което е около 20 дни след старта на Bulgaria on Air медията няма отделен мобилен сайт. През лятото на 2012 година вече е налице и мобилно приложение за iOS и Android. ***

Медията стартира в момент, когато в чужбина вече има натрупана практика и обобщен теоретичен опит по функционирането на мултимедийния нюзрум и българските медии все повече се обръщат към тях. В известен смисъл „България он ер” стъпва върху „разработена почва” и има възможност изначално да изгради концепцията си за медийните си операции в тяхната цялост.

БНР Българското национално радио е обединение от

програми, които имат различна структура, обхват и аудитория 227. Особеностите на структурата са изиграли определяща роля за обособяването на онлайн редакция като отделна структурна единица. „Началната страница е огромен портал и всяка програма си има подсайт. Това са общо 21 сайта”, споделя Катя Лещанска, главен редактор на интернет сайта на БНР228. „Всяка програма решава какво да публикува на своя сайт, екипът на онлайн редакцията решава какво да бъде публикувано на началната страница на радиото.”

Структурата на уебсайта е отражение на структурата на медията. Този модел се доближава до нюзрум на няколко медии (multiple media newsroom), според описанието на Дитмар Шантин, но той има своята логика. Някой от другите типове – кросмедия или медийно интергриран, би бил по-трудно приложим главно заради: - различните механизми на планиране, производство и редакционни политики. Ако в повечето програми би могло да се търси и постига определена координация, то в работата на програма „Хоризонт” крайният резултат често се различава от началното планиране, защото се налагат промени в движение (пречка главно за кросмедия нюзрум). - голямата гъстота на информационните емисии и публицистичните предавания в програма „Хоризонт”. Репортерите нямат възможност да работят пълноценно за различните платформи (пречка за прилагане на практиките на интегрирания нюзрум). Радиото е в процес на реорганизация на онлайн присъствието си.

227 Имат се предвид програмите с национален обхват „Хоризонт” и „Христо Ботев”, регионалните радиостанции София, Благоевград, Варна, Пловдив, Шумен, Стара Загора, Видин и Бургас и програмите на Радио България за чужбина и на чужди езици: английски, немски, руски, френски, испански, сръбски, гръцки, турски, арабски и български (за чужбина). 228 Мненията са споделени в дълбочинно интервю за целите на изследването с главния редактор на уебсайта на БНР Катя Лещанска, проведено на 31 август 2011г.

184

бителят сам да създава контекст към готово медийно съдържание. По-требителят може да запази материал, който го интересува. от опциите за оценъчно поведение на потребителите присъства „харесва ми“ (през Facebook). Функционалността за оценка през социалната мрежа е дос-тъпна след регистрация. Facebook и Twitter допълват контекста, в който битува отделния материал, а потенциалното действие изисква наличие на профил в съответната мрежа.

от началото на 2012 година, уебсайтовете на портала на Бнр и на програма Хоризонт са с различен дизайн и съдържание. Промяната цели да се бяга от модела „стенвестник“, а потребителят е улеснен и се ориентира по-лесно, казва главният редактор на интернет сайта на БНР Катя лещанска. тя посочва и основните нововъведения. „инфор-мацията е организирана по различен начин – в портала – по тематични рубрики; в сайта на Хоризонт – България, Светът и т.н. това дава по-голям избор на потребителя при селекцията на инфото, което го ин-тересува. от хоризонталното меню, както и през опцията „всички“ се отварят всички публикации по темата в рамките на целия портал (т.е. всички сайтове). всяка рубрика има водещ материал. вече няма големи снимки на водещи материали в отделните рубрики. въвеждащата ин-формация е много по-компактна. При отваряне на материал в дясната лента се появяват архивираните материали от съответната рубрика, предаване и т.н. в хоризонталното меню вече има и е-магазин“.

Приносът от потребителите в създаване на медийно съдържание (особено онлайн) е силно ограничен. в новия проект за сайт са зало-жени такива възможности, но те не са активирани31. в новата онлайн програма Бин@р са предвидени възможности потребителят да може да компилира свое контекстуално съдържание на основата на съдър-жание, създадено от медията. Предвидени са и опции за редакторско „насочване“ и „жанрова подсказка“.32 Като цяло за тази онлайн про-грама е характерно силно редакторско присъствие в изграждането на контекст около конкретен материал, което определено е плюс за по-стигане на комуникационните цели на медията. При Радио Бин@р ясно проличава широкият спектър от възможности за управление на медийно съдържание, разработено с използване на цялото многообра-зие, което мултимедията предоставя, и свързано в обща конструкция чрез нелинейно структуриране. Част от тази дейност е и избирането на

31 за периода на изследването – до 30 септември 2011 година.32 Подобни възможности съществуват и в сегашния дизайн на сайта – през ети-

кети и хипервръзки.

185

съответната адекватна форма за реализиране на конкретно медийно съдържание и обратната страна на този процес – „разпределянето“ на фрагменти и компоненти от единица съдържание по отделните форми, съставляващи дадена дигитална статия.

за момента БНР не използва RSS и няма мобилен сайт. в това има известна логика, като се знае, че слушането на радио през мобилен телефон е достъпна масово услуга.

***Както вече беше посочено, БНР навлиза премерено в новите ме-

дии – и в разработването на различните платформи, и в управлението на медийно съдържание. Управлението на съдържанието съчетава от-носителна редакционна самостоятелност с обединяване на централ-но ниво за структуриране на медийно съдържание, в зависимост от потребностите на целевите аудитории. БНР запазва и в интернет завоюваните в националния радиоефир позиции.

Дарикнюз и Дарик радио www.dariknews.bg и www.darikradio.bgDarikNews.bg e облагодетелстван от това, че

други сайтове от медийната група поемат част от „натоварването“ по създаване на таргетирано и/или медийно съдържание33 и презентационни функции (DarikRadio.bg и др.). така DarikNews.bg може да се съсредоточи върху чисто новинар-ство за обща аудитория.

Философията на медията е свързана с възможно най-плътно оползотворяване на постъпващата информация за създаване на ме-дийно съдържание, в зависимост от спецификата на отделните канали (конвенционални и цифрови медии) и своевременното предоставяне на това съдържание на радиоаудиторията и онлайн потребителите. управлението на съдържанието почива на своевременното публику-ване на готово съдържание и на редакционната политика като водещ елемент в процеса на управление. людмил Кържилов изтъква, че ако първото доближава уебсайта до агенционния режим на работа, където материалите се публикуват по реда на създаването, то второто е съ-ществена разлика на Dariknews.bg от практиката на онлайн информа-

33 така например, DarikFinance.bg е за финансови новини от страната и от све-та, Lev.bg e уебсайт за бизнес новини, Gong.bg e спортен уебсайт и т.н.

186

ционните агенции. не случайно филтърът „избрано“ (от редакцията) заема водещо място в структурата на отделните менюта.

Медията следва наложилата се в последно време принципна структура на дизайна – водеща новина, селектирана от редакцията и съпътствана от още няколко важни новини. Хоризонтално следват сег-мент от филтри и секциите на основните менюта – „избрано“, „най-новите“, „най-четените“ и секциите от основното меню, представени с по три теми. в дълбочина всяка секция се разгръща с водеща новина, следвана от „избрано“, „още“ от дадената секция и завършва с „всички“. По същия начин са структурирани и тематичните филтри, които при-състват на второ ниво навигация – „интервю“, „коментар“, и „афера“ за криминални новини.

дигиталната статия почти винаги се състои от три компонента: текст, фотография, един или няколко аудиофайла. аудиофайлът може да бъде както звуков файл на текста, така и вид „първоизточник“ спря-мо текста или основния журналистически материал34. в първо ниво на-вигация има включени секции „видео“, „в снимки“ и „аудио“ (където са подкастове на предавания на радиото).

Dariknews.bg не използват хипервръзки вътре в текстовите мате-риали. Хипервръзките са обособени отделно през заглавия на други статии, които са тематично близки или допринасят за създаването на контекст около потребявания материал. този контекст се доизгражда от етикети, свързани с темата, коментари от потребители и хипервръз-ка през името на автора. Последното е реализация на слогана на меди-ята „новините с име“ и допринася за промотиране на отделни журна-листи на медията. в рамките на страницата присъства сегментът „най-важното“, както и филтрите „най-новите“ и „най-четените“. темите в развитие са обособени в отделна секция още на първо ниво навигация, заедно с част от мултимедията – фотогалерии и фотографии, видео (където радиопрограмата прави първи стъпки) и богата „аудиозона“, където могат да се слушат като подкаст отделни предавания и матери-али. разработването на връзката със социалните мрежи не е приори-

34 например, материалът „отлагането ни за Шенген няма да е фатално за стра-ната, смята андрей Ковачев“, публикуван на 22 септември 2011 година. в текста се цитират позиции на евродепутатите андрей Ковачев и илиана йотова, а в двата ау-диофайла потребителят може да чуе техните пълни изявления и да си изгради соб-ствено мнение и преценка. този подход увеличава достоверността на журналистиче-ския материал. виж „отлагането ни за Шенген няма да е фатално за страната, смята андрей Ковачев“. In: Dariknews.bg, [cited 22 Sept. 2011]. Available from: http://www.dariknews.bg/ view_article.php?article_id=779788.

187

тет. на първо ниво навигация присъства сегментът „стани ни фен във Facebook“. Стената на профила се зарежда с новини и има възможност за коментари. обратната връзка с потребителите съдържа възможнос-ти за коментари и за оценка с „препоръчай“.

***Създаването на отделен информационен уебсайт, какъвто е слу-

чаят с Dariknews.bg, има редица предимства. В медийната група той служи като опорна база и отправна точка към другите уебсайтове на медийната компания, насочени към конкретни таргет групи от по-требители. Dariknews.bg е „разтоварен“ от презентационни функции и други дейности, които биха ангажирали допълнителен ресурс и с кои-то платформата би изглеждала по-аморфна и недостатъчно фокуси-рана. Тези функции логично са прехвърлени на корпоративния уебсайт darikradio.bg По отношение на носещата медия благодарение на изчис-тената идентичност на медийното съдържание (новини и публици-стика) Dariknews.bg взаимодейства добре с Дарик радио за достигане до различни аудитории, като двете медии се допълват взаимно съо-бразно възможностите си за комуникация.

БГ радио – www.bgradio.bgБГ радио целенасочено не използва уебсайта си

за публикуване на общи новини, а в съответствие с формата и целевата аудитория публикува в интернет само музикална информация. така се реализира и таргетирането на потребителите, в зависимост от музикалния формат на програмата. БГ радио варира с програмната схема на новините – има лятна и зимна схема и използва повече звукови кашове, jingles, за разлика от други ра-диопрограми, които са ориентирани повече към lifestyle информация. управлението на музикалните новини като вид медийно съдържание в БГ радио се характеризира с по-слаб диалог с потребителите по но-винарските материали. това не се отнася за комуникацията в сайта и по отношение на конвенционалната медия като цяло. на видно мяс-то са изведени хипервръзки към Twitter, Facebook и канала на медията в Youtube, като връзката води към профила на медията в социалните мрежи. Музикалните новини са поставени в контекста на общия поток новини и на уебсайта като едно цяло.

91

на канала за комуникация и все по-често създават медийно съдържание, съобразно тези фактори, работят отделно за радио и отделно за интернет (режим на crossmedia). На този етап от организацията на работа има таргетиране на потребителите на регионален принцип. В известен смисъл DarikNews.bg изпълнява и функциите на портал с подсайтове на регионалните радиостанции. В сайта има и стрийминг на програмата на Дарик радио, но тъй като той заема далеч по-съществено място във функциите на друг онлайн проект – DarikRadio.bg, то в новинарския сайт стриймингът няма водеща позиция. В DarikNews.bg доста по-широко се използва подкаст и аудиофайлове като част от дигиталната статия. Пример в тази насока е запис на прегледа на печата, който се качва в сайта и потребителят винаги може да го използва в удобно за него време.

Медията постепенно навлиза на терена на създаването на собствен аудиовизуален продукт240. Част от екипа са двама фотографи и двама видеооператори. Людмил Кържилов споделя, че колкото и да е странно за една „радиомедия”, има интерес за абонамент за фотографската секция на DarikNews.bg.

Обратно на основния приоритет в създаването на медийно съдържание, някои от проектите на медията се разработват в цифровата медия, докато носещата медия има допълваща роля. Такъв е, например, проектът „Най-добрият град за живеене” (разработван съвместно с печатна медия – вестник 24 часа).

Екипите на медиите следят сегментите за обратна връзка за принос от потребителите. Като пример за създаване на съдържание с потребителски принос Людмил Кържилов посочва скандала с изтичането на темите за матурите през 2010 година Дарик се натъкват на темата в коментар под един от журналистическите материали. „Понякога правим анализи върху коментари от потребителите и след това самите потребители коментират върху анализа”, дава друг пример Людмил Кържилов.

Медийната среда оказва влияние в рамките на общоприетата практика – главно за „сверяване на часовника”. Разработването на теми, които вече са поети от други медии, според Людмил Кържилов, е допустимо, ако аудиторията и потребителите на медиите имат интерес към темата или може да бъде намерена нова гледна точка.

Разпространението по платформи е автоматизирано. DarikNews.bg предлага RSS емисия и има олекотена версия за използване през мобилни крайни устройства (смартфони и таблети). В момента се работи по въвеждане на приложения за различните операционни системи за тях. Уебсайтът има мултимедиен архив – основно текст и аудиофайлове, който е на свободен достъп. ***

Като единна медийна компания Дарик радио е близо до модела на интегрирания мултимедиен нюзрум що се отнася до разпространяваното медийно съдържание. Чисто структурно и като организация на работата медията е по-близо до практиката на crossmedia. Програмата Дарик радио и телевизия има лицензия за цифрово наземно радиоразпръскване, но тя все още не е стартирала.

БГ радио 240 Компанията има must carry лиценз от СЕМ за качване на мултиплекс.

188

***БГ радио прилага модел, при който медийното съдържание и в

двете направления – общи новини и музикални новини, се разработва в съответствие с формата и целите на програмата. Всяка от плат-формите разпространява предназначено специално за нея (и в повече-то случаи – създадено специално за нея) медийно съдържание.

***Обобщениеелектронните медии се съсредоточават предимно върху мултип-

лициране на медийното съдържание на носещата медия през цифрови-те платформи. този процес води до:

– разширяване на достъпа на потребителите до собственото (на медията) съдържание в широка конкурентна среда. онлайн платформата в известен смисъл унифицира медиите;

– разширяване на обхвата на аудиторията;– развитие на авторитета на медията.тези медии са най-близо до тенденцията за разширяване на визу-

алното медийно съдържание в новите медии. въпреки това електрон-ните медии все още не използват напълно потенциала, който имат в тази област.

•Печатни медии навлизането на информационните и комуникационните тех-

нологии оказва негативно влияние върху пазара на печатните медии. вестниците (списанията по- слабо) по неволя се оказват в авангарда по отношение на усвояването на новите възможности за общуване с читателите. Преходът към новата практика на мултимедиен нюзрум протича най-активно при печатните медии. техните издания са изпра-вени пред необходимостта да се правят със срива в тиражите и в също-то време да запазят позиции в една комуникационна среда, която все повече се измества към новите медии. това е световен процес и Бълга-рия не е изключение от него. управлението на медийно съдържание, създадено от конвенционална носеща медия, вече има първостепенно значение за развитието на успешен бизнес модел.

изследването е проведено на базата на шест печатни издания – два всекидневника за обща аудитория – вестниците 24 часа и Труд, и четири издания за аудитория с предимно икономически интереси – вестниците Банкеръ, Дневник, Капитал и Пари.

189

тяхната практика е изследвана чрез наблюдение на теченията на изданията и уебсайтовете на медиите. С представителите на редак-циите на пет от изданията са проведени интервюта по предварително разработен въпросник. (Приложение №1). Практиките на тези издания очертават различни виждания в редакционната политика спрямо но-вите технологии и произтичащото от това управление на медийното съдържание.

Вестник Банкеръвестник Банкеръ и уебсайтът www.banker.bg

са в тясна връзка в процеса на създаване на медий-но съдържание. водеща роля има съдържанието на печатното издание. това схващане се потвърждава и от редизайна на уебсайта, който е на-правен в средата на септември 2011 година. рубрикацията на вестника е изведена като меню първо ниво навигация, но извън основната лента, която е насочена главно към маркетиране на изданието. в секции са из-ведени притурките на вестника – Account, Special, „изкуство за продан“ и „банка здраве“. те са в PDF-формат и техният архив е на свободен достъп. Броят на вестника заедно с приложението „Параграф 22“ също е в PDF-формат, но е платено. този подход е променен след редизай-на и основното меню е изградено частично върху главните рубрики на вестника и частично върху секции, които са възможни благодарение на присъщите за медийните сайтове функционалности. уебсайтът пред-лага регистрация без да е задължително условие за достъп до основния масив от онлайн публикации.

Прави впечатление, че няма етикети, „облак“ и (почти) няма фил-три. единствените филтри са „най-четени в броя“ и „последни комен-тари“. независимо, че материалите не винаги са „от деня“, те привличат коментари до прехвърляне на статията в архива. Медията няма RSS-емисии, но след редизайна извежда на видно място възможността по-требителят да пренасочва съдържание през социалните мрежи. един-ствената възможност за разпространение на медийното съдържание онлайн е функционалността „изпрати на приятел“.

във варианта, преди промяната през септември 2011 година, пуб-ликуваните новини в реално време и публикациите от последния брой на вестника нямат хипервръзки. След промяната се използват само хипервръзки през заглавия, които водят към фотоилюстрации, без да се дава съдържанието на избрания материал. в новия дизайн на сайта

190

има препратка към профила на медията във Facebook. там се публи-кува по един абзац от различни статии, но при избор да остане в съ-държанието, потребителят бива препращан обратно към страницата на материала, където е публикувана само снимка. Придържането доста плътно към практиката на вестника и ограниченото използване на въз-можностите на новите медии, свива и възможностите за управление на съдържанието в мрежата и през мобилни комуникации. Медията няма отделен мобилен сайт.

***Управлението на медийното съдържание, прилагано от вестник

„Банкеръ“ е белязано силно от спецификата на аудиторията и от стремежа да се канализира потреблението на медийния продукт през вестника35. Целевата аудитория е от хора, които се движат във ви-сокотехнологична работна среда, където информацията се обменя с висока скорост по вътрешни канали. Изданието е принудено да се съ-образява с този „конкурентен натиск“ при управлението на своето съдържание.

Издания на Икономедия – АД„икономедия“ изгражда мрежа от конвенционални медии и он-

лайн проекти за управление и разпространение на медийно съдържа-ние към аудитория от образовани, икономически заможни хора, които се отличават с динамичен начин на живот. тази прослойка притежава още уменията и мотивацията за активна онлайн комуникация, частич-но и поради натиск по линия на професионалната среда. Компанията е в авангарда на въвеждането и използването на новите медии.

Вестник Дневник – www.dnevnik.bgDnevnik.bg стъпва на разпространени

практики, за да развива собствени инициативи за управление на медийното съдържание, за активно въвличане на по-требителите и аудиториите и, което не навсякъде присъства, за насоч-ване на поведението на потребителите.

изданието работи за специфична аудитория – неговите потреби-

35 в този смисъл буди известно недоумение отсъствието в новия дизайн на уе-бсайта на медията, на възможности за разпространение и платен абонамент, които присъстваха в стария вариант на уебсайта (към 30 септември 2011 г.).

191

тели са хора с интереси и познания в новите медии и комуникационни технологии и иновативния подход да „управляваш“ интелигентно по-треблението импонира на аудиторията, ако съдим по съответните сег-менти за изява на потребителите в Dnevnik.bg. Дневник активно се раз-пространява чрез платформите на конвенционалната медия – печатно издание, точно копие като PDF в интернет и онлайн издание включител-но и мобилен сайт, а се разработват и приложения за Andoid и iPhone36.

основното меню е на три степени и трябва да насочи потребителя в основните категории и тематични акценти. отделно има меню, раз-положено в горната и в долната част на страницата, с бързи връзки към другите сайтове на „икономедия“. началната страница следва разпрос-транения модел на един водещ материал, няколко най-важни новини. Следва пояс за публицистика – анализи и коментари и „истории от деня“, което е и позицията на редакцията. традиционните новинарски категории са следващият хоризонтален пояс. Структурата не е нова, но в случая се усеща влияние от присъствието на „конвенционалната ме-дия“, а комбинацията от категории и заглавия помага за задържане на потребителя. Четвъртият хоризонтален пояс е медийно съдържание, генерирано главно от и чрез потребителите. това са секциите „новини от вас“, „дневник@L!ve“, анкета и „дневник +“. на пръв поглед може да се каже, че това е сайт от заглавия. това е целенасочен подход за съз-даване на информационна наситеност и дава много възможности за избор на потребителя. за да го улесни редакцията използва множество филтри и стандартните връзки към социалните мрежи, които са едни и същи като при другите медии. разликата идва в разполагането, при-лагането и комбинирането на тези средства за комуникация и обратна връзка така, че да има комуникация в две направления:

– възможност на изява на потребителите, като следствие от полз-ването на медийното съдържание;

– общуване на редакцията с потребителите като част от развитие на медийното съдържание.

При Dnevnik.bg достойнство е процесът на управление на обра-тната връзка от потребителите. този процес е резултат от надграж-дане на популярни практики със собствен подход в тяхното осъ-ществяване. Много се използва „следването“ – на автори37, на теми,

36 Към юли 2011 г.37 опцията след като е прочел статия от един журналист, потребителят да може

да прочете и други материали от същия автор е полезна и за гилдията – идентифици-ра „търсените професионалисти“.

192

на коментари, по филтри. затова и RSS-емисиите присъстват на раз-лични нива в информационната архитектура и за различни медии, теми и др.

дигиталната статия включва опцията след като си прочел статия от един автор, да можеш да прочетеш и други статии от него. в инте-рактивната си част статията съдържа наред с опцията за коментари и възможност за активност в социалните мрежи, филтъра „зарче“38, въ-трешни препратки и хипервръзки „още по темата“. на страницата има и развита система от филтри, която през секцията „Live“ инкорпорира и блога на изданието. отделните медии са разделени още в основното меню – там са видео категорията, галериите за фотографии. Мултиме-дийното съдържание се реализира в рамките на уебсайта като цяло, и в рамките на отделната дигитална статия39. достъпът до архива на вестника е през регистрация.

Вестник Капитал – www.capital.bgвестник Капитал публикува медийно съ-

държание онлайн от понеделник до петък и зарежда съдържание, съз-давано за печатното издание. за разлика от други медии, всекидневни-те публикации са доста по-малко – десетина на брой.

основното меню е съставено от трите тела на вестника и три категории, които предполагат активно въвличане на потребителите в процеса на потребление – блогове; „интерактив“ (с менюта второ ниво навигация – „каузи“, „дебати“, „анкети“, „вашите теми“) и „вестникът“. Последната категория възпроизвежда съдържанието на печатното из-дание. то може да бъде достъпно и през мобилен сайт. вестникът може да бъде свален в PDF формат, за което се изисква регистрация. архи-вът е достъпен също след регистрация. още от състава на основното меню проличава стремежа за равнопоставеност между публикуването на медийно съдържание, формирането на „пътеки на потребление“ в

38 „зарче“ е вариант на „умен софтуер“, който улеснява избора на потребителя, ако реши да излезе от дадена тема или статия, но да остане в уебсайта на медията.

39 например, статията „Кирил рашков е задържан, обвинен е за закана за убий-ство“ от 28 септември 2011 г. С информация за последваща актуализация и промени, съдържа освен фотографии и текст, видеофайл (свален на 29 септември 2011 година), анкета и интернет форма на съдържание – флаш анимация с хронология с по едно ва-жно събитие за конкретен ден. [cited 29 Sept. 2011]. Available from: http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/09/28/1164430_kiril_rashkov_e_zadurjan_obvinen_ e_za_zakana_za/.

193

хипертекстовата среда и общуване с потребителите и между самите по-требители.

Структурата на дигиталната статия е повлияна от редакционна-та политика в интернет да се публикува съдържанието на вестника, трансформирано съобразно изразните възможности на мрежата, но без да се излиза извън рамките на печатното издание. около това се разработват интерактивни елементи. вътрешни хипервръзки се из-ползват умерено, като препратка към други сегменти, например „досие по темата“40. външните хипервръзки са етикети; подбрани от редак-цията материали, обединени в „още по темата“; за хипервръзка към съответната секция, в която е публикувана дадена статия се използва „умен софтуер“, който излиза като „подсказка“. този тип управление на потреблението се базира на уловените моментни интереси на потре-бителя. и в Дневник, и в уебсайта на Капитал потребителят може да проследи и други материали от същия автор. от филтрите се използ-ват „избрано“, „коментирано“, „четено“ и „ново“. Социалните мрежи са представени освен от Facebook (включително и с опция „харесва ми“) и Twitter така и от новата Google+. При опциите на насочване към со-циалните мрежи и електронна поща съществува и опцията „зарче“ – случайна статия от онлайн изданието. Капитал във Facebook“ е място както за публикации на медийно съдържание, но и за личностно отно-шение на потребителите към него. RSS се предлага:

– като RSS емисия със статиите ; – като RSS емисия за коментарите и възможност за тяхното упра-

вление – първите или последните най-отгоре, както и възмож-ност за оценка на статиите.

Потребителският принос има поле за изява в секцията за комен-тари, която има възможност за вътрешно управление и рейтинг на постингите. Често към конкретни материали се изготвят анкети по те-мата41. това, което отличава Капитал от други медии в интернет, е на-

40 например статията „Битката за обетованата земя“, публикувана в броя от 21 септември 2011 година, в онлайн варианта свързва с вътрешна хипервръзка ду-мата „израел“ с „линк „досие“: израел – Близкоизточният конфликт“. виж: Стане-ва, Марина. „Битката за обетованата земя“. In: Capital.bg, 2011. [cited 29 Sept.2011]. Available from: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/ sviat/2011/09/21/1160858_bitkata_za_obetovanata_zemia/.

41 например, статията на журналиста иван Михалев „юлен“ е сред дарителите на Мвр“, публикувана в броя от 4 юли 2011г., в онлайн варианта е придружена и от анкета по темата. виж: МиХалев, иван. „юлен“ е сред дарителите на Мвр“. In: „По-литика и икономика/България“[online]. Capital.bg, 2011. [cited 7 July 2011]. Available

194

личието на онлайн дебати42. Секцията „блог“ е много обстойна. освен, че поддържа редакционни блогове, дава възможност за създаване на блог на потребители, чрез сегмента „мегафон“ се агрегира съдържание от българската блогосфера въобще. отделно има блог на Икономедия. във вестника се публикуват реакции на аудиторията, взети от мрежата.

Като цяло информационната архитектура на вестник Капитал е по-изчистена от тази на Дневник и придава по-ясен фокус на общува-нето с потребителите.

***„Икономедия“ АД системно разработва управлението на соб-

ствено медийно съдържание, създавано за отделните печатни изда-ния, между отделните платформи за разпространение Двете основни платформи – печатното издание и уебсайта си „прехвърлят интерес“ между читателите и потребителите. Всяко от двете издания прави препратки към партньора си. Не на последно място изданията рабо-тят за персонифициране на създаваното медийно съдържание – ха-рактеристика, присъща по-скоро на електронните медии, но слабо застъпена в уебсайтовете на българските телевизионни програми и радиопрограми.

Находка на Дневник и Капитал е „зарчето“ – вид филтър, през който на потребителя се предлага произволно избрана статия от по-следните 24 часа.

Вестник „Пари“ – www.pari.bgвестник Пари и уебсайтът Pari.bg имат от-

носителна самостоятелност при създаване на ме-дийно съдържание. вестникът има специфична, но стабилна аудитория. Специфичното при това издание е, че то основно се разпространява по абонамент, което оказва влияние при управле-нието на съдържанието. допълнително около дейността на тези два

from: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2011/07/04/1117234_julen_e_sred_daritelite_na_mvr.

42 такъв е например дебатът „трябва ли да има квоти за жени в директор-ските бордове на компаниите?“, воден в периода 16 август – 28 септември 2011г. In: interactive [online]. Capital.bg, 2011. [cited 29 Sept.2011]Available from: http://www.capital.bg/interaktiv/debati/24_triabva _li_da_ima_kvoti_za_jeni_v_direktorskite/1155117_nevidimo_deistvie_ochakvan_rezultat/.

99

При създаването на медийно съдържание няма ясно изразен приоритет на една от медиите253. По идея се предполага, че конвенционалната медия е „носеща”, но двете медии „преливат” помежду си потребителски интерес254.

Медията е насочена към високоинтелигентни и високообразовани потребители, икономически активни и икономически жизнеспособни (при цялата условност на това понятие по време на криза), които формират процесите на вземане на икономически и политически решения на средно и висше ниво. Разработената система за общуване с потребителите и управление на комуникационния процес е своего рода филтър на целевата аудитория въз основа на нейните умения да ползва новите технологии.

Компанията има по-широк достъп до практиките на Световната асоциация на издателите и собствениците на медии WAN-IFRA и при интегрирането на печатното издание с новите медии очевидно заимства практики, които набират популярност. При създаването на съдържание двете медии имат собствени акценти – ако за вестника се работи повече в полето на класическата дейност за един журналист, то за сайта готовият продукт се позиционира в контекста на действията на потребителите и се доразвива с форми, които са характерни за новите медии (блогове, дискусии и др.). Тези форми позволяват изява както на журналистите, така и на потребителите. Така създаденото медийно съдържание се превръща в стартов момент и/или своеобразен възел, около който се развива процес на фокусирано общуване.

Приносът на потребителите се изразява не само в създаването на контекст около вече готово съдържание, но и се използва на началния етап – сбора на информация. За това способстват и секции като „Вашите теми” – аналог на съответна практика в уебсайтовете на електронни медии. Прави впечатление, че секцията „видео”, и в частност тази за фотогалериите не работи много активно. Медията поддържа интегриран мултимедиен архив с достъп след регистрация. ***

„Икономедия” интегрира редакционната дейност в рамките на всяко издание по отделно. Изданията на компанията се отличават с целенасочена политика на формиране на уеб-базирани общности около създаваното от тях медийно съдържание. Въпрос на време е през приложенията да навлязат в мобилните комуникации по същество.

Вестник Пари Вестник Пари e първият български вестник, който още в

средата на 90-те години се появява в интернет пространството (www.pari.bg). Изданието определя нишата си като „...единственият български всекидневник, специализиран в бизнес новини и анализи”. По време на това 253 Основното меню се поделя между главните раздели и секции на вестника – „политика и икономика”, „бизнес” и изданието „Light” – от една страна, и секции, които може да бъдат реализирани само в новите медии: блогове и интерактив (където са „каузи”, „дебати”, „анкети” и „теми”), а към „мултимедия” има бърза връзка. 254 Примери за това са публикуването във вестника мнения от блогове и туитове, препратки към сайта за „пълнен текст на дадено интервю” или „още по темата”. В уебсайта може да бъде чут подкаст (с презентационни функции) по съдържанието на предстоящия брой на вестника.

195

основни канала се изгражда развитието на еднократни и циклични проекти („100 най-богати българи“, „100 най-влиятелни жени“ и др.). те формират допълнителна специфика на контекста, в който същест-вува медийното съдържание. Пари изтъкват, че медията е съобразена „…с промените в навиците на съвременните потребители на печатни медии – интересът към повече анализ и гледни точки; все по-малкото време за четене на текстове.“

основното медийно съдържание в сайта се създава ежедневно в реално време и е различно от публикуваното в печатното издание. Малка част, между 1,5 и 2 процента, е съдържание, публикувано във вестника. то се качва на сайта с разчет да генерира допълнителен инте-рес. Материалите се публикуват рано сутрин, когато вестникът изли-за в продажба. гост-коментаторите от печатното издание присъстват с блог-секцията на уебсайта. уебсайтът насочва вниманието към вестни-ка през няколко места в архитектурата си, и предлага онлайн-обслуж-ване – абонамент за печатното издание и неговото използване на хар-тия или онлайн като PDF-вариант и Flash-версия. Печатното издание насочва вниманието на читателите към конкретни публикации – най-малкото за това служи каре на втора страница. в уебсайта за ползване на услугите и за коментари се изисква регистрация.

опростеното основно меню допринася за по-добро фокусиране върху две основни категории – новини и инвестиции. текст и фото-графии (галерии или отделни фотографии) са най-разпространената форма на медийно съдържание. засега (юни 2011 година) все още ня-мат видео и инфографики в материалите. аудиовизуалната продукция, която присъства в момента на сайта, е от собствени събития на ме-дията и представлява по-скоро самостоятелна секция, отколкото да се използва като част от дигитални статии, съчетаващи различни медии. Хипервръзките в класическата им функция почти не се използват. Ко-гато реши да излезе от материала потребителят може да избира накъ-де да продължи в рамките на потока от актуални новини. уебсайтът използва три от най-популярните филтри: „последни“; „най-коменти-рани“ и „най-четени“. Последните са за два периода – за деня и за сед-мицата, което позволява да се проследи как се движи потребителският интерес спрямо влезлите в тази „класация“ материали. Сайтът не из-ползва етикети и „облак“.

от социалните мрежи под единица съдържание са предложени Facebook, Digg this, Twitter и LinkedIN. деспина Колева споделя, че кон-

196

структивният диалог с потребителите идва главно по тази линия43. за оценка на търговската стойност и интерес на всяка конкретна публика-ция към нея има въпрос „Бихте ли платили за тази информация“ с въз-можност за оценка от една до пет „звезди“. Фокусираният бизнес модел произхожда от спецификата на потребителите на изданието – хора от бизнеса с инвеститорски интерес, които съзнават, че качествената ин-формация струва пари.

***Вестник Пари съчетава комуникирането на медийното си съдър-

жание с цялостно промотиране и маркетиране на медийната дейност на Bonnier Business Press в България. Принадлежността към междуна-родна компания позволява на изданието да внедрява опит на парт-ньорски медии от чужбина. През октомври 2011 година, след като е ку-пен от „Икономедия“ АД, вестник Пари прекратява съществуването си и на негово място започва да излиза ежедневникът Капитал Daily.

Вестникарска група „България“двата всекидневника 24 часа и Труд доста дълго време се при-

държат към философията на „невлизане“ в цифровите технологии. техният довод е, че така ще успеят да запазят тиражите си. С развитие-то на новите технологии медиите променят тези възгледи и въпреки че закъсняха в сравнение с други издания с навлизането в интернет, едни от първите протягат ръка за сътрудничеството с мобилните комуни-кации и създават отделна мобилна мрежа със собствен план услуги на основата на потреблението на тяхното медийно съдържание.

Вестник 24 часа – www.24chasa.bgвестникът използва уебсайта в интернет и

мобилния сайт за мултиплициране на печатно-то съдържание, изграждане на маркетингов контекст и допълнително разширяване на читателската аудитория.

за периода на изследването основното медийно съдържание идва от „носещата медия“ – вестника. в последствие съотношението се про-меня. През 2012 година постепенно съдържанието на вестника става

43 Мнение, изразено в дълбочинно интервю за целите на изследването с уеб-мениджъра на „Пари“ деспина Колева, проведено на 22 юни 2011 г.

197

по-малко от онлайн новините, които се публикуват преди и след ре-дакционното приключване на вестниците, с тенденция да продължи да се увеличава. наред с възпроизвежденето на страниците на вестника в основното меню са включени още няколко категории, присъщи на онлайн медиите. такива са „видеоновините“. „различен“ елемент е и менюто „регионални“, където към публикациите от отделен окръг се влиза през карта на България.

на началната страница материалите се въвеждат със заглавие, илюстрация, въвеждащ текст и препратка към пълния материал. има водеща статия, а под нея във видимото поле при повечето монитори (дори и по-малките) са секциите „последни новини“ и „от редактора“. Последното позволява да се насочи вниманието на потребителя към теми и проблеми, които са значими според изданието.

Хипервръзките са както контекстуални – „още…“, „по темата“ и др. не винаги се предлагат още материали само по темата. в повечето случаи става дума за общ поток от публикации (новинарски, публици-стика или потребителски принос). за отбелязване е, че в зависимост от това от кой край на България е даден материал се променя на реги-онален принцип и една от рубриките „още по темата“. например, при статията „Комбайнерът Стефан от Чирпан спасявал пръв ранените на „тракия“44 рубриката е „още от Пловдив“. При материала „Шофьорът Светослав димитров: Много съжалявам, зле ми е! вървете си“45 рубри-ката е „още от Бургас“.

Социалните мрежи са широко застъпени като целта е по-скоро генериране на трафик, отколкото култивиране на масив от устойчиви потребители. една публикация може да бъде споделяна във Facebook, Twitter, Svejo.net. рекламират „Стани приятел на 24 часа във Facebook“. След като станеш приятел в профила ти се появяват анонси към ма-териали от вестника и когато влезеш в тях – се влиза обратно в сайта 24chasa.bg.

24chasa.bg не използва докрай възможностите на мултимедията и дигиталната статия. Причината за това е споменатата основна практи-ка на мултиплициране на съдържанието на „носещата медия“. Менюто

44 виж: „Комбайнерът Стефан от Чирпан спасявал пръв ранените на „тра-кия“. In www.24chasa.bg. [cited 18 June 2011] Avaliable at: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=933447.

45 виж: „Шофьорът Светослав димитров: Много съжалявам, зле ми е! вървете си“. In www.24chasa.bg. [cited 18 June 2011] Avaliable at: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=933389.

198

„видеоновини“ използва два източника. единият са „новините в 100 секунди“ на БНТ. другият представлява аргегирано видеосъдържание от мрежата. Понякога се прилага видеоматериал по темата от други ме-дии към собствен материал на изданието. например, от статията „Бъл-гаринът, държан в либийски затвор, кацна на родна земя“46 (материал за завръщането в България на арестувания в либия д-р атанас Кръстев), се прави препратка към „Българският лекар, арестуван в либия стъпи на родна земя“47 – статия в уебсайта на bTV по същата тема, но в него има видеорепортаж. През последната една година онлайн редакцията все по-често произвежда и публикува собствено видео съдържание.

Филтрите „най-четени“ и „най-коментирани“ имат два вариан-та – „за деня“ и „общо най-четени и най-коментирани“. „облакът“ от етикети е индикатор за най-търсените думи и теми. не е ясно, за какъв период от време се отнася засичането в него.

Вестник Труд – www.trud.bgвестник Труд, както и 24 часа реализира ме-

дийно съдържание в уебсайта си и в мобилния сайт със същите цели както и 24 часа – мултиплициране на печатното съдържание, изграждане на маркетингов контекст и до-пълнително разширяване на читателската аудитория.

Публикуваното медийно съдържание идва от „носещата медия“, и от материали, публикувани в хода на деня в относително самостояте-лен режим. Част от тях намират място в печатното издание на вестника на следващия ден – в същия вид или като основен текст, допълнително разработен за печатна публикация.

в дизайна и информационната архитектура уебсайтът на Труд се различава от този на 24 часа. основното меню е разделено на две части и няма менюта второ ниво навигация. второто ниво се развива в дълбо-чина главно при навлизане в медийното съдържание. Структурирането е сходно – една водеща новина, поставена в контекста на топ-новини и още новини от деня. дигиталните статии са разработвани по сходен модел:

46 виж: „Българинът, държан в либийски затвор, кацна на родна земя“. In: www.24chasa.bg. [cited 19 June 2011]. Available from: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=933799.

47 виж: „Българският лекар, арестуван в либия стъпи на родна земя“ In: www.btv.bg. [cited 22 June 2011]. Available from: http://www.btv.bg/news/bulgaria/story/ 1440817919-Balgarskiyat_lekar_arestuvan _v_ Libiya_stapi_na_rodna_zemya.html.

199

– основно текстово съдържание;– фотография;– външни хипервръзки „още по темата“ и „още от региона“;– етикети;– възможности за потребителски принос и обратна връзка – ко-

ментари; споделяне чрез Twitter, svejo.net и Facebook-опции: сподели, препоръчай и „стани приятел“.

През „Стани приятел на Труд във Facebook“ се публикуват начал-ни абзаци на публикации, които препращат обратно в сайта на изда-нието.

интересно решение е разполагането на филтри на две места на началната страница. Филтрите „най-коментирани“ и „най-четени“, освен в самостоятелен блок, са и в общ блок заедно с „от редактора“, „видеоматериали“ и „Кеворк“48. и в двата случая блоковете служат за насочване на интереса на потребителите и управление на тяхното по-ведение, но докато „малкият блок“ е насочен към общата аудитория, то вторият по-широкоспектърен блок предполага управление на потреб-лението на по-взискателна и по-тясна аудитория. тя логично проявява по-голям интерес към препоръчаното от редактора и към рубриката „Кеворк“, където са страниците на Кеворк Кеворкян, излизащи всеки вторник в печатното издание. видеоматериалите и допитванията (ан-кетите) са изведени като отделни сегменти в сайта, въпреки, че биха могли да бъдат част и от дигиталната статия. видеоновините са сбор от материали. ако публикуването на „новините в 100 секунди“ е нови-нарско, то останалите материали във видимата част на секцията кло-нят към по-скоро към любопитното и спортната тематика, отново за да стимулират интерес и трафик.

в уебсайта има и няколко категории, присъщи за онлайн медиите когато формират маркетингов контекст. тези секции са отделени така, че да не създават впечатление за съдържателна свързаност с журналис-тическите материали.

***Управлението на медийно съдържание, създавано от двата вест-

ника 24 часа и Труд е повлияно от двата подхода, които „Вестникар-

48 до средата на септември 2011 г., когато Кеворк Кеворкян спира да сътрудни-чи с вестника и започва да публикува във вестник „Стандарт“. Кеворкян изтъква като причина за прекратяване на сътрудничеството опити от страна на Труд да влияят върху съдържанието на публикациите му.

200

ска група „България“ при структуриране на работата – разделени редакции при конвенционалните медии и общо редакционно звено за онлайн платформата. Второто има за основни задачи да мултип-лицира съдържанието на носещите медии, и в по-малка степен – да разработва собствени проекти. „Прехвърлянето на авторитет“ от една платформа към друга би могло да бъде по-широко застъпено. През септември 2011 година 24 часа публикува статистика на Gemius за България, която сочи, че вестникът е с най-голяма динамика на разви-тие на аудиторията.

***Обобщениеосновната изходна позиция в печатните медии, е че конвенцио-

нална медия е платформата за създаване на медийно съдържане. При всички случаи на изследваните медии уебсайтовете служат и като един канал за разпространение на създаденото от носещата медия съдър-жание. за разлика от електронните медии, при печатните издания се наблюдава по-широк спектър от практики как един мултимедиен нюз-рум управлява създаденото в него медийно съдържание. тези практи-ки варират от по-консервативни, насочени главно към предоставяне на съдържание, до „въвличащи“ в процес на създаване на потребителски контекст и/или процес на генериране на съдържание с компоненти от редакционни материали или генерирани от потребители. разгранича-ването между редакционно и потребителско съдържание винаги при-съства. При печатните издания имаме навлизане и в полето на интег-риране между мобилни оператори и медии в разпространението на медийно съдържание.

•Онлайн медии дигиталните медии заемат все по-голяма част в работата на мул-

тимедийния нюзрум. основните причини за това са новият подход към аудиториите, базиран на различно общуване и използване на нови ин-формационни и комуникационни технологии, които преди десетина години бяха непознати за журналистите, а днес са неизменна част от разпространението на медийно съдържание. затова към изследване-то допълнително са разгледани практики в управлението на медийно съдържание, които съществуват в някои от водещите онлайн медии в България. те са определени чрез трайното им присъствие сред десетте най-популярни новинарски уебсайтове на агенцията за рейтинги в ин-

201

тернет Gemius в периода март 2010 – септември 2011 година. изследва-нето е осъществено по следните критерии:

– практики при представяне на съдържанието в уебсайта;– позициониране на дигиталната статия в хипертекстов кон-

текст;– възможности за интерактивно взаимодействие с потребителите;– връзки към социални мрежи; – принос от потребителите;– уникални практики. анализираните медии са по-малко от десет на брой, защото част

от водещата десятка вече са разгледани в основния масив на изследва-нето49.

Actualno.com – www. actualno.com на пръв поглед Actualno.com прилича на други

подобни проекти като Dnes.bg и Dariknews.bg, къде-то в един уебсайт са обособени новини и публици-стика за обща аудитория, а други сайтове се нагърбват да таргетират аудитории с по-тесни интереси. разликата е в това, че като новинарски сайт, Actualno.com оперира не само в контекста на медийните портали50, но и в рамките на общата дейност на компанията, която не е строго медийна. визията на Web Ground е за медии от портален тип, „които да представят първи най-актуалната информация, превръщайки пор-талите в основен източник на новини за българският потребител и предпочитана рекламна площадка за партньорите на компанията“51. развиваното медийно съдържание и неговото управление трябва да отговори на тази визия52.

Публикуваното съдържание е агрегирано от други медии. При из-бор на даден материал се зарежда страница със съдържателен масив от менюто, в което той е публикуван. например, при отваряне на статия от менюто „Политика“ в секциите и в тематичните филтри се зарежда

49 например, уебсайтът на bTV, който води месеци наред класирането на Gemius, е анализиран в групата на електронните медии.

50 По определението на самата компания. In: „начало“[online]. webground.bg, 2011 [cited 30 Sept.2011] Available from: http://www.webground.bg/.

51 виж „визия“ от менюто „начало“ в уебсайта на компанията In: „начало“[online]. webground.bg, 2011 [cited 30 Sept.2011] Available from: http://www.webground.bg/.

52 илюстрация на тази визия е подходът в дигиталните статии да се позицио-нират вътрешни хипервръзки към рекламно съдържание.

26

***

Обобщение Основната изходна позиция в печатните медии, е че конвенционална медия

е платформата за създаване на медийно съдържане. При всички случаи на изследваните медии уебсайтовете служат и като един канал за разпространение на създаденото от носещата медия съдържание. За разлика от електронните медии, при печатните издания се наблюдава по-широк спектър от практики как един мултимедиен нюзрум управлява създаденото в него медийно съдържание. Тези практики варират от по-консервативни, насочени главно към предоставяне на съдържание, до „въвличащи” в процес на създаване на потребителски контекст и/или процес на генериране на съдържание с компоненти от редакционни материали или генерирани от потребители. Разграничаването между редакционно и потребителско съдържание винаги присъства. При печатните издания имаме навлизане и в полето на интегриране между мобилни оператори и медии в разпространението на медийно съдържание.

Онлайн медии

Дигиталните медии заемат все по-голяма част в работата на мултимедийния нюзрум. Основните причини за това са новият подход към аудиториите, базиран на различно общуване и използване на нови информационни и комуникационни технологии, които преди десетина години бяха непознати за журналистите, а днес са неизменна част от разпространението на медийно съдържание. Затова към изследването допълнително са разгледани практики в управлението на медийно съдържание, които съществуват в някои от водещите онлайн медии в България. Те са определени чрез трайното им присъствие сред десетте най-популярни новинарски уебсайтове на агенцията за рейтинги в интернет Gemius в периода март 2010 – септември 2011 година. Изследването е осъществено по следните критерии: - практики при представяне на съдържанието в уебсайта; - позициониране на дигиталната статия в хипертекстов контекст; - възможности за интерактивно взаимодействие с потребителите; - връзки към социални мрежи; - принос от потребителите; - уникални практики. Анализираните медии са по-малко от десет на брой, защото част от водещата десятка вече са разгледани в основния масив на изследването350.

Actualno.com – www. actualno.com На пръв поглед Actualno.com прилича на други подобни

проекти като Dnes.bg и Dariknews.bg, където в един уебсайт са обособени новини и публицистика за обща аудитория, а други сайтове се нагърбват да таргетират аудитории с по-тесни интереси. Разликата е в това, че като новинарски сайт, 350 Например, уебсайтът на БТВ, който води месеци наред класирането на Gemius, е анализиран в групата на електронните медии.

202

съдържание „новини от политика“ и „още от политика“. Мрежата от външни хипервръзки около дигиталната статия обхваща стандартните „още по темата“, етикети и филтри „четени“, „коментирани“ и „кури-озни“. Последният не фигурира в друга от изследваните медии. някои менюта на второ ниво навигация са формирани, следвайки разделение по региони и потребителски интерес (например менюто „фичъри“).

от формите на персонализация е интересна опцията „добави в списък за четене“ и възможността „добави…“ позволява формиране на собствен информационен масив, към който потребителят може да се върне в удобно за него време или да използва дадения матери-ал в последствие. двете опции изискват регистрация. Съдържанието е достъпно през мобилен сайт, през RSS и социални мрежи – Facebook, Google+, Twitter, Favit както и появилият се наскоро бета вариант на чисто българска социална мрежа webclub.bg53.

от мултимедиите присъства „галерии“ за публикуване на фото съдържание. обособена е в отделно меню на едно ниво с „новини“. Съдейки по съобщението, че наскоро корпоративният сайт е обновен, липсват заявки за интегриране на аудио/видео съдържание54. През ав-густ 2012 година е направен редизайн на Actualno.com.

***Ако използваме модела на конвенционалните медии за сравне-

ние, съдържанието на actualno.com е най-близо до печатните издания. Фактът, че е флагман, го товари със задача да бъде и „разпределител на интереса на потребителя“ към другите проекти на компанията. В информационната архитектура на уебсайта се чувства влияние на практики от рекламата, което е в съзвучие с мисията на компанията да представя обективни и актуални новини и да бъде носител на нови-те тенденции в уеб рекламата на българския пазар.

53 През 2012 година, няколко месеца след края на проведеното изследване, тази последна опция отпада. Към социалните мрежи за общуване с потребителите е доба-вена LinkedIn.

54 на сайта може да се публикува и такава медия, по време на предизборната кампания за президент там бяха качени рекламни видеоклипове на кандидата за пре-зидент Божидар томалевски по време на предизборната кампания през 2011 година.

203

Blitz.bg – www.blitz.bg основното медийно съдържание в този проект

са текст и фотографии. уебсайтът предлага „видеоряд-кост“ – архива на предаването на БНТ „всяка неделя“ на Кеворк Кеворкян55.

в управлението на единица съдържание Blitz.bg доста премерено използват хипервръзките. няма хипервръзки вътре в текстовете или през фотографиите в един материал. използват се препратки към дру-ги материали главно по „горещи теми“ или „теми в развитие“ целена-сочено.

в повечето случаи един материал е поставен както в контекста на общия новинарски поток в рамките на същия сайт, така и в по-ши-рокия контекст на медийното съдържание от всичките 7 уеб проекта. Контекстът в рамките на сайта се формира от различните рубрики и от обособяването на „възли“ като „ексклузивно“, „водещите новини“. допълнително разнообразие внася използването на различни типове хипервръзки – комплекси „надзаглавие-илюстрация-заглавие“, бързи връзки (само текст) и др. това допринася за насочване и задържане на вниманието на потребителя. табовете, които водят към съответния (под)сайт, са разположени хоризонтално в горната част на страницата. от там вертикалното меню вляво служи за основно меню на (под)сай-та. Като навигация – залага се на достъп до много материали на разно-образна тематика, и на осигуряване на достъп до един и същ материал през няколко места на страницата. над това ниво се надгражда връз-ката между седемте медийни уеб-проекта. Фактът, че наред с обвързва-нето на основно ниво на навигация, се допълва от хипервръзки между материали от различните подсайтове, засилва усещането за цялостен проект. Част от съдържанието на подсайта „новини“ се мултиплицира в другите подсайтове. едни и същи „акценти“ стоят на едно и също място в повечето от тях.

за да засили приноса на потребителите, уебсайтът залага на Facebook оптимизацията, извършена наскоро. главният редактор никола Костадинов56 споделя, че това е активизирало контактите с потребители-те и е подобрило качеството на информацията от „обратната връзка“.

55 това е практика, присъствала в периода на изследването. След като през ав-густ 2012 година, Кеворк Кеворкян сключва договор за излъчването на „всяка неде-ля“ по нова телевизия, архивът е свален от сайта www.blitz.bg.

56 Мнение, споделено в дълбочинно интервю за целите на изследването с глав-ния редактор на уебсайта blitz.bg никола Костадинов.

105

промяна във философията (както се вижда от примера на „Вестникарска група „България”) на отношенията между печатните медии и онлайн медиите, а в последствие – и мобилните комуникации като medium за създаване и комуникиране на медийно съдържание с потребителите.

И в България, както и в много други страни, именно печатните издания се превръщат в „опитно поле” за апробиране на практиките на мултимедийния нюзрум.

o Онлайн информационни сайтове.

В тази група са включени три уебсайта от първите десет най-посещавани по данни на агенцията за онлайн проучвания „Гемиус” („Gemius”), публикувани в българското издание на списание NET в периода март 2010 – септември 2011 година.

Уебсайтът Blitz.bg е средоточие на онлайн активността на компанията „Интермедия”, която издава няколко печатни издания. Vesti.bg е информационният уебсайт в пакет от онлайн проекти с различен профил и специфика на компанията „Нетинфо”. Dnes.bg e чисто новинарският уебсайт в пакета от (преимуществено таргетирани към определени потребители) медии на Investor.bg.

Blitz.bg – www.blitz.bg Blitz.bg e онлайн медиен сайт, собственост на

„Интермедия груп”, който се определя като информационна агенция. „Целта ни е да сме обединяващо звено между агенциите и новинарските сайтове”, твърди Никола Костадинов, главен редактор на уебсайта261. Основната тематика са горещи новини главно от политиката и от криминално естество.

Идеята за появата на онлайн-медията идва след като Intermedia Group първо разработва появата в мрежата на печатните издания на фирмата. На практика днес в интернет през платформата на blitz.bg са обединени 7 подсайта, с препратки между тях. Тази структура е избрана, за да се „дистанцира” новинарският сайт от онлайн проектите на другите медии в групата. Едно – защото са по-бавни като производствен цикъл, друго – защото са насочени към по-тясна аудитория със по-специфични интереси, и не на последно място – чисто „имиджово” се търси известно дистанциране за по-силно присъствие в нишата на новините и публицистиката за обща аудитория. През годините blitz.bg постепенно се оформя като информационна агенция, с хлабави връзки със своите носещи медии.

Всеки от 7-те (под)сайта има свое меню. В рамката на „шапката” на blitz.bg то е като второ ниво навигация. При създаване на медийно съдържание blitz.bg си сътрудничи с другите медии, които са собственост на същата компания – вестниците „Show”, „Над 55” и „Женски тайни”, както и „Всяка неделя” на Кеворк Кеворкян. Никола Костадинов споделя, че прилагат „гъвкава политика” като използват хора от редакциите на другите медии. Много често се ползва общ фотограф. Допълнителна координация става на планьорки с главните редактори, с директора и със собственика на Intermedia Group. Когато в blitz.bg се публикуват 261 Мнение, споделено в дълбочинно интервю за целите на изследването с главния редактор на уебсайта blitz.bg Никола Костадинов.

204

доколко този подход е печеливш или не, може да се съди по фа-кта, че всекидневните посещения на сайта са над 94 000 в делнични дни, през уикенда падат до над 65 000, а импресиите са над 600 000 дневно. никола Костадинов смята, че спадът в почивните дни се дължи на фа-кта, че хората посещават медийните сайтове в работно време.

Сайтът е доста „визуален“, а изложеното съдържание е лесно за възприемане и не натоварва потребителя. в същото време редакцията си дава сметка, че трябва да развива видеосъдържание и да започне да навлиза в мобилните комуникации. Според главния редактор разра-ботката на видеосегмента към юни 2011 година е на ниво концепция, а навлизането в мобилните комуникации предстои.

***В практиката на blitz.bg има противоречие. Замислен да бъде

„продължение“ на печатни издания в новите медии (и самоопределящ се като информационна агенция), сайтът се ограничава само до работа в интернет, без да се използва останалата част от спектъра на новите медии – мобилните комуникации, и това се отразява върху управле-нието на създаваното съдържание. То е съсредоточено в мрежата.

Dnes.bg – www.dnes.bgDnes.bg e онлайн медия. редакцията при-

лага различни форми на управление на съдър-жанието в зависимост от формата и категори-ята на материала – през информационната архитектура, на ниво хи-пертекст, оценъчни опции за потребителите. типовата уебстраница за най-разпространената форма на медийно съдържание – текст и сним-ка, е структурирана по един начин. за видеоматериалите структурата е друга. за фотографията има отделно меню и съответната уебстраница също е структурирана по подходящ начин за гледане на този тип ме-дийно съдържание. Като цяло, единица медийно съдържание е поста-вена в широкия контекст на уебсайта. Хипервръзките са по линията „още по темата“с отношение по конкретен материал; по място в общия новинарски поток (опциите „предишна статия“ – “следваща статия“) и етикети. По същата логика на тематична съобщност се правят препрат-ки от един материал към другите уебсайтове на Investor.bg. главният редактор на Dnes.bg златко Желев уточнява, че според тях, вътрешни-те хипервръзки в текста вече не са толкова ефективни в привличане

205

и задържане на интереса на потребителите57. вместо това, редакцията придава много по-голямо внимание на заглавията и на опцията „още по темата“. достойнство е и посочването на електронна поща за общу-ване на потребителите с автора на дадената статия. Много възможнос-ти има за оценка и изразяване на отношение към един материал – рей-тинг, бутона за „харесване“, а при коментарите наред с Twitter, Facebook се предлага и връзка към друг уебсайт от групата на Investor.bg – Blog.bg. това е по-различна практика от използваната в другите онлайн медии и придава допълнителна тежест на приноса на потребителите в създаваното от редакцията медийно съдържание. По отношение на „изходите“ Dnes.bg използва интернет и мобилна версия. При ползва-не през мобилна платформа, има опция за оптимизиране на уебсайта за удобство на потребителя. има възможност и за RSS емисия. Dnes.bg има продукт, който отсъства у други медии. редакцията предлага або-намент за ежедневен новинарски бюлетин. така нареченият newsletter е форма на абонамент за приоритетно/ексклузивно съдържание.

***Dnes.bg е едната от двете медии в изследването, които предла-

гат newsletter на потребителите. Уебсайтът „пренасочва потребление“ към другите уебсайтове от Investor.bg. Дигиталната статия е съсре-доточена по-скоро върху изграждане на хипертекстов масив от медий-но съдържание, докато мултимедията е изведена в отделни менюта.

DNES.dir.bg – www.DNES.dir.bg Dnes.dir.bg и Novini.dir.bg („Новини от бъл-

гарския web“) са два уебсайта в портала Dir.bg, кои-то публикуват новини и публицистика. те пред-лагат агрегирано медийно съдържание. тази редакционна политика определя и подхода към инкорпориране на медийно съдържание от потребителите. Медията насърчава ползването през мобилни плат-форми като поема трафика при ползване на нейно медийно съдържа-ние за основните мобилни платформи – за iPhone, Symbian и Android58. в интернет се предлага RSS абонамент.

57 Мнение, споределено в дълбочинно интервю за целите на изследването с главния редактор на dnes.bg златко Желев, проведено на 5 юли 2011 година.

58 При влизане в мобилния сайт през смартфон, медията публикува съобще-ние, че тази услуга не е възможна за всички браузъри (Opera mini и др.) поради тех-нически ограничения в тях.

30

*** *** *** Dnes.bg е едната от двете медии в изследването, които предлагат

newsletter на потребителите. Уебсайтът „пренасочва потребление” към другите уебсайтове от Investor.bg. Дигиталната статия е съсредоточена по-скоро върху изграждане на хипертекстов масив от медийно съдържание, докато мултимедията е изведена в отделни менюта.

DNES.dir.bg – www.DNES.dir.bg Dnes.dir.bg и Novini.dir.bg („Новини от българския web”) са два уебсайта в

портала Dir.bg, които публикуват новини и публицистика. Те предлагат агрегирано медийно съдържание. Тази редакционна политика определя и подхода към инкорпориране на медийно съдържание от потребителите. Медията насърчава ползването през мобилни платформи като поема трафика при ползване на нейно медийно съдържание за основните мобилни платформи – за iPhone, Symbian и Android359. В интернет се предлага RSS абонамент.

Представянето на материалите е през заглавия и първи абзац. В Dnes.dir.bg, обаче е използван малко по-различен скрипт, който позволява потребителят веднъж да обхване повече новини и да получи повече информация за съдържанието на всяка една от тях.

Дигиталната статия се състои от два компонента – фотография и текст. Мултимедията е изведена в отделни менюта. Статиите са поставени в контекст, формиран от външни хипервръзки „Още от главните”, „Последно” – новини по време на постъпването им в съответната секция и различни филтри както общоустановените практики, така и филтър по региони – София, Пловдив, Варна, Бургас и Русе. В пакета от стандартните филтри „най- ....” четени и коментирани е водещо място има „главните”. Този филтър както и секцията „главните” позволяват редакторският екип да канализира интереса на потребителите в съответствие с вижданията на редакцията. За различните менюта се прилагат различни филтри360. Менюто „темите” се появява на първо и второ ниво като „облак”. При избор на тема на дадената страница, обаче излиза „облак” от търсени думи и имена.

Социалните мрежи се представят чрез връзки към Facebook (има възможност и за вход в уебсайта през социалната мрежа) и Twitter. Медията е по-интересна с възможностите, които предоставя на потребителите, да участват в създаването на съдържание. Приносът на потребителите надхвърля коментарите по даден материал. През менюто „по темата” потребителят стига до отделна секция, където ясно са дефинирани възможните варианти на медийно съдържание. Потребителите могат да качват снимки (при положение, че притежават авторските права върху тях), видеоматериали (на правата на СС, Youtube) и др. Не се изисква регистрация.

359 При влизане в мобилния сайт през смартфон, медията публикува съобщение, че тази услуга не е възможна за всички браузъри (Opera mini и др.) поради технически ограничения в тях. 360 Например, за най-разпространеното – дигитална статия на второ ниво от навигацията си използва пакета „Главно/Най-четените/Най-коментираните” и споменатия пакет регионални филтри. За менюто „Темата” се използват филтрите „Последни новини” и „Дискусии” по темата.

206

Представянето на материалите е през заглавия и първи абзац. в Dnes.dir.bg, обаче е използван малко по-различен скрипт, който поз-волява потребителят веднъж да обхване повече новини и да получи повече информация за съдържанието на всяка една от тях.

дигиталната статия се състои от два компонента – фотография и текст. Мултимедията е изведена в отделни менюта. Статиите са поста-вени в контекст, формиран от външни хипервръзки „още от главни-те“, „Последно“ – новини по време на постъпването им в съответната секция и различни филтри както общоустановените практики, така и филтър по региони – София, Пловдив, варна, Бургас и русе. в пакета от стандартните филтри „най- …“ четени и коментирани е водещо място има „главните“. този филтър както и секцията „главните“ позволяват редакторският екип да канализира интереса на потребителите в съот-ветствие с вижданията на редакцията. за различните менюта се прила-гат различни филтри59. Менюто „темите“ се появява на първо и второ ниво като „облак“. При избор на тема на дадената страница, обаче из-лиза „облак“ от търсени думи и имена.

Социалните мрежи се представят чрез връзки към Facebook (има възможност и за вход в уебсайта през социалната мрежа) и Twitter. Ме-дията е по-интересна с възможностите, които предоставя на потреби-телите, да участват в създаването на съдържание. Приносът на потре-бителите надхвърля коментарите по даден материал. През менюто „по темата“ потребителят стига до отделна секция, където ясно са дефи-нирани възможните варианти на медийно съдържание. Потребители-те могат да качват снимки (при положение, че притежават авторските права върху тях), видеоматериали (на правата на СС, Youtube) и др. не се изисква регистрация.

Потребителите могат да добавят дискусии по темите. за участие в дискусиите се влиза през опцията „стани наблюдател“, за която е не-обходима регистрация с потребителско име и парола. тук редакцията акцентира върху приноса на потенциалния участник за развитието на дебата. Съществува и система за оценка на дискусиите. достъпът до архивния масив е организиран през календар, което е улеснение за по-требителите.

59 например, за най-разпространеното – дигитална статия на второ ниво от навигацията си използва пакета „главно/най-четените/най-коментираните“ и спо-менатия пакет регионални филтри. за менюто „темата“ се използват филтрите „По-следни новини“ и „дискусии“ по темата.

207

***Dnes.dir.bg агрегира медийно съдържание от други медии, но се

отличава от тях със свободата, която дава на потребителите да публикуват съдържание непосредствено в уебсайта. Откроява се въз-можността за развитие на дискусии по инициатива на потребители-те и оценката на тези дискусии (отново от потребителите). Друга положителна практика е покриването на разходите за трафик при ползване на медията през мобилни комуникации.

Меdiapool.bg – www.mediapool.bg една от първите (първата!) и най-бързо на-

ложили се чисти онлайн медии. С течение на вре-мето в тази ниша се увеличава чувствително кон-куренцията. През годините Медиапул запазва основната си идея за целите, позициите на медията и информационната архитектура на уе-бсайта. Посещаемостта в делничните дни се движи около 35 000 (око-ло 20 000 уникални), в края на седмицата е около 18 хиляди (около 12 000 уникални). Медията успява да създаде собствена аудитория, която потребява нейното медийно съдържание, независимо от тенденциите в уеб-дизайна и технологичното развитие в разпространението на но-вите медии60. едва през септември 2011 година Mediapool.bg променя дизайна си, след като повече от 10 години се придържа към едно един-ствено оформление, но и в този случай подхожда много премерено и възпроизвежда информационната архитектура с минимални отклоне-ния. Фиг. 3.1.

в момента освен уебсайта в интернет, медията предлага достъп през мобилен сайт и RSS абонамент. в новия дизайн хоризонталното разположение на материалите е използвано за приоритизиране на пуб-ликуваното съдържание. „Бягаща пътечка“ с последните/горещите но-вини предшества най-новото и най-важното според редакцията, за да продължи през новините от потока за деня и коментарно-аналитична секция до архивни материали, достъпът до които е свободен.

текстът е основен компонент в дигиталната статия. тя е изчис-тена като контекст – на същата страница има само филтри „най- …“ коментирани, четени и нови и два сегмента с потребителски принос –

60 Самата медия се определя като „първият български ежедневно издаван ин-формационно-аналитичен сайт в интернет“. виж секцията „за нас“. [cited 1 Oct 2011] Available from : http://www.mediapool.bg/news/static_page/1.

31

Потребителите могат да добавят дискусии по темите. За участие в дискусиите се влиза през опцията „стани наблюдател”, за която е необходима регистрация с потребителско име и парола. Тук редакцията акцентира върху приноса на потенциалния участник за развитието на дебата. Съществува и система за оценка на дискусиите. Достъпът до архивния масив е организиран през календар, което е улеснение за потребителите. ***

Dnes.dir.bg агрегира медийно съдържание от други медии, но се отличава от тях със свободата, която дава на потребителите да публикуват съдържание непосредствено в уебсайта. Откроява се възможността за развитие на дискусии по инициатива на потребителите и оценката на тези дискусии (отново от потребителите). Друга положителна практика е покриването на разходите за трафик при ползване на медията през мобилни комуникации.

Меdiapool.bg – www.mediapool.bg Една от първите (първата!) и най-бързо наложили се чисти онлайн медии. С

течение на времето в тази ниша се увеличава чувствително конкуренцията. През годините Медиапул запазва основната си идея за целите, позициите на медията и информационната архитектура на уебсайта. Посещаемостта в делничните дни се движи около 35 000 (около 20 000 уникални), в края на седмицата е около 18 хиляди (около 12 000 уникални). Медията успява да създаде собствена аудитория, която потребява нейното медийно съдържание, независимо от тенденциите в уеб-дизайна и технологичното развитие в разпространението на новите медии361. Едва през септември 2011 година Mediapool.bg променя дизайна си, след като повече от 10 години се придържа към едно единствено оформление, но и в този случай подхожда много премерено и възпроизвежда информационната архитектура с минимални отклонения. Фиг. 3.1.

361 Самата медия се определя като „първият български ежедневно издаван информационно-аналитичен сайт в интернет”. Виж секцията „За нас”. [cited 1 Oct 2011] Available from : http://www.mediapool.bg/news/static_page/1

208

анкета и коментари. възможностите за коментар са както на свободен достъп така и през регистрация. дигиталната статия е свързана към социалните мрежи Twitter и Facebook. не е съвсем ясно защо екипът предлага потребителите да изпращат своя снимка. ако това е за фор-миране на индивидуален профил в коментарите, то не е обозначено. Също така буди въпроси функцията на опцията „Медиaпул препоръч-ва“ – при избиране потребителят бива препращан към същата статия, в която се намира в момента.

***Консервативна онлайн медия, работеща за конкретна целева ау-

дитория. Твърдо следвана редакционна политика. Медията е ориенти-рана към предоставяне на медийно съдържание, създавано от журнали-сти, което да поражда полемика.

News.bg – www.news.bg Като други онлайн медии с подобно струк-

туриране News.bg може да се съсредоточи върху чисто новинарство за обща аудитория тъй като съществува наред с още няколко уеб-проекта, който обаче имат по-тясна целева ауди-

Фиг. 3.1. Началната страница на mediapool.bg преди редизайна (31 януари 2010 година.)

209

тория61. редакторският избор от водеща новина и основните новини за деня е съсредоточен в сегмент вляво и попада в полезрението при повечето видове резолюция на екрана. около него е коментарно-ана-литичната секция, в това число сегмент от менюто „написано от вас“ (потребителите) и филтри „най-…“ новото и четеното. на централно място се публикуват видеоматериали.

дигиталната статия включва текст и фотографии, когато има въз-можност в нея се инкорпорира и видео. непосредственият контекст се изгражда от външни хипервръзки „последни …“ от секцията, в която е публикуван материала, и от коментари на потребителите. Медията не използва вътрешни хипервръзки и етикети. връзките към социалните мрежи включват Facebook и два български проекта: svejo.net и собстве-ната разработка на WMG „ibox.bg“62. в отделна секция има хипервръзки към съдържание в другите медии на WMG, но неизвестно защо това е обозначена като „реклама“.

Преди години е имало идея приносът от потребителите да не се свежда само до коментарите. Като медия News.bg е подържала „диску-сионни стаи“63 и „чат“ (в контекста на филтър „най-четени“ от целия масив на сайта), но от години тези две секции не работят. Промотира-нето на „чата“ е с дата 16 юли 2007 година, а последната „дискусионна стая“ е от 16 април 2007 година. архивът на това меню няма съдържа-ние за последната седмица64, въпреки, че има хипервръзки за съответ-ните дни и дати.

Медията публикува нередактирани текстове на потребители65, които смята, че имат място на сайта. този подход в известен смисъл е еквивалент на секциите в сайтовете на телевизиите, където зрителите

61 Проектите на WebMediaGroupса News.bg,Topsport.bg, Lifestyle.bg, Money.bg, Finance.news.bg, Gladen.bg, Vsi4ko.bg, Ibox.bg. виж секцията „за нас“ в сайта на компанията: [cited 1 Oct. 2011] Available from : http://wmg.ibox.bg/section/id_18.

62 виж: www.ibox.bg 63 Подобна концепция, но за „дискусионни маси“ е използвана през 2010 годи-

на за създаването на проекта webcafe.bg. неговият създател Стоян георгиев преди това работи в WMG. дискусиите в този проект през проследните две години показ-ват, че формата има потенциал.

64 Към 1 октомври 2011 г.65 един от последните примери на тази практика е пълният текст на писмото

на журналистката Миролюба Бенатова след като Facebook „забрани“ профила ѝ, след като нейните опоненти около събитията в Катуница го докладват на администрато-рите на социалната мрежа като „вреден и обиден“. виж: „убийство във Facebook“. In: news.ibox.bg[online]. ibox.bg, 2011. [cited 1 Oct. 2011]. Available from: news.ibox.bg/opinion/id_198005858.

210

могат да качват свои материали. за същата цел служи и менюто „изпра-ти новина“.

News.bg подържа мобилен сайт и предлага RSS абонамент. архи-вът на отделните меню-та е на свободен достъп.

***News.bg изгражда лаконичен контекст около публикуваното от

нея медийно съдържание. Секцията „написано от Вас“ публикува ав-тентични материали от потребителите без редакционна намеса. Не е ясно по какви причини медията се е отказала да развива „чат“-а и „дискусионните стаи“.

Sportal.bg – www.sportal.bg Спортът трябва да се гледа! тази спе-

цифика на съдържанието, което медията създава, обяснява защо редакцията залага толкова много на видеото и визуализацията.

Съдържанието е представено на всяко едно ниво през визуални елементи и къси връзки. Мултимедията е разбита в няколко секции в основното меню. успоредно с с „видео“ и „Фотогалерия“е разположена Sportal TV с възможност за персонализиране на потреблението. Фиг. 3.2.

дигиталната статия е комплекс от визуални елементи и текст, разположена в контекста на филтрите „водещи“, „най-…“ четени, ко-ментирани и новинарски поток от последните две денонощия в „но-вините от последните 48 часа“. в материалите се публикуват вътрешни хипервръзки със статистика към имена на спортисти и клубове, как-то и външни хипервръзки към справочна информация – статистика и класации. в началото (за разлика от други медии, в които този блок е под основния текст) има възможност за комуникиране през соци-алните мрежи – Svejo.net, Twitter, Google+ и оценъчни връзки към Facebook – „харесва ми“ и „препоръчай“. Профилът на Sportal.bg във Facebook публикува избрана информация от съдържанието на медия-та, дава възможност за оценка („харесва ми“) и за последваща връзка с други платформи за потребление – собствения канал в Youtube, мрежа-та за микроблог на Twitter и мобилния сайт на медията.

Sportal.bg предлагат възможност за общуване между потребите-ли, която не се използва от други онлайн медии – SMS през „Мтел“. така един потребител може да изпрати на друг текстово съобщение,

34

Sportal.bg – www.sportal.bg Спортът трябва да се гледа! Тази специфика на съдържанието, което

медията създава, обяснява защо редакцията залага толкова много на видеото и визуализацията.

Съдържанието е представено на всяко едно ниво през визуални елементи и къси връзки. Мултимедията е разбита в няколко секции в основното меню. Успоредно с с „Видео” и „Фотогалерия”е разположена „Sportal TV” с възможност за персонализиране на потреблението. Фиг.3.2.

Фиг.3.2. Началната страница на sportal.bg (11 август 2012 година) Дигиталната статия е комплекс от визуални елементи и текст, разположена в

контекста на филтрите „водещи”, „най-...” четени, коментирани и новинарски поток от последните две денонощия в „новините от последните 48 часа”. В материалите се публикуват вътрешни хипервръзки със статистика към имена на спортисти и клубове, както и външни хипервръзки към справочна информация – статистика и класации. В началото (за разлика от други медии, в които този блок е

211

при което адресатът получава заглавието и връзка към новината на мо-билния портал на „Mтел“, и може да я прочете от мобилния си телефон.

важна секция в работа на медията е Mysportal където регистри-раните потребители могат да публикуват свои материали. въпреки, че прави изрична уговорка за разграничаване на редакционното съ-държание и публикуваното в потребителските профили, медията подчертава: „от всички грешки, които един сайт може да направи, най-често срещаната и най-опасната, е да подцени силата на потре-бителя. С новия си проект Sportal.bg обръща специално внимание на потребителите си, защото виртуалното пространство изисква твърде много от тях. …възможността да си пасивен не съществува във виртуалното пространство, защото вие сами контролирате уеб

Фиг.3.2. Началната страница на sportal.bg (11 август 2012 година)

212

изживяванията си. Следователно Sportal.bg не е за нас. той е за вас – потребителите“66.

Медията предлага RSS абонамент за няколко емисии – водещи но-вини, Бг футбол, европейски футбол и световен футбол.

***Sportal.bg e силно визуален уебсайт за мотивирана целева ауди-

тория. Средствата за създаване на медийно съдържание са определени от неговото естество. Медията прави крачка напред в подпомагане-то на потребителите да генерират качествено медийно съдържание, което допълнително обогатява публикуваното от редакционния екип. Широко разработвана справочна информация. Част от съдържанието на информационния поток е специфична статистика и се определя от възможността за онлайн залагания през портала.

Vesti.bg – www.vesti.bg уебсайтът застъпва широко текста и фо-

тографиите в създаването на медийно съдър-жание. Практиката на медийните алианси поз-волява по-дълбоко навлизане на територията на дигиталната статия в смисъл на съчетаване на повече медии. При Vesti.bg сътрудничеството с телевизии през годините (re:tv, ProBG и Европа) води до по-честата употреба на видеоматериали, които иначе редакцията не създава.

Фотографията и видеоматериалите са изведени като отделни сек-ции. Публикуваното там съдържание е като отделни материали или фотогалерии. за момента не работят с инфографика.

При структуриране на началната страница се използва модела на една основна новина плюс още четири други, представени като допъл-ващи общата информационна картина във всеки момент на деня. „ва-жно е читателите да ни имат доверие и да се връщат при нас“, споделя главният редактор евгения друмева в разговор в рамките на изследва-нето.

Системата за управление за съдържанието, която се използва, позволява доста точно да се наблюдава поведението на потребителите. екипът „си дава сметка за поведението на потребителите“ и се стреми

66 виж „Повече информация за новата функционалност на профилите“ на пор-тала. In: sportal.bg [online], sportal.bg 2011. [cited 2 Oct. 2011] Available from: http://www.sportal.bg/user_static_ page.php?page=mysportal_info.

35

под основния текст) има възможност за комуникиране през социалните мрежи – Svejo.net, Twitter, Google+ и оценъчни връзки към Facebook – „харесва ми” и „препоръчай”. Профилът на Sportal.bg във Facebook публикува избрана информация от съдържанието на медията, дава възможност за оценка („харесва ми”) и за последваща връзка с други платформи за потребление – собствения канал в Youtube, мрежата за микроблог на Twitter и мобилния сайт на медията.

Sportal.bg предлагат възможност за общуване между потребители, която не се използва от други онлайн медии – SMS през „Мтел”. Така един потребител може да изпрати на друг текстово съобщение, при което адресатът получава заглавието и връзка към новината на мобилния портал на „Mтел”, и може да я прочете от мобилния си телефон.

Важна секция в работа на медията е „Mysportal” където регистрираните потребители могат да публикуват свои материали. Въпреки, че прави изрична уговорка за разграничаване на редакционното съдържание и публикуваното в потребителските профили, медията подчертава: „От всички грешки, които един сайт може да направи, най-често срещаната и най-опасната, е да подцени силата на потребителя. С новия си проект Sportal.bg обръща специално внимание на потребителите си, защото виртуалното пространство изисква твърде много от тях. ....Възможността да си пасивен не съществува във виртуалното пространство, защото вие сами контролирате уеб изживяванията си. Следователно Sportal.bg не е за нас. Той е за вас – потребителите”367.

Медията предлага RSS абонамент за няколко емисии – водещи новини, БГ футбол, европейски футбол и световен футбол.

***

Sportal.bg e силно визуален уебсайт за мотивирана целева аудитория. Средствата за създаване на медийно съдържание са определени от неговото естество. Медията прави крачка напред в подпомагането на потребителите да генерират качествено медийно съдържание, което допълнително обогатява публикуваното от редакционния екип. Широко разработвана справочна информация. Част от съдържанието на информационния поток е специфична статистика и се определя от възможността за онлайн залагания през портала.

Vesti.bg – www.vesti.bg Уебсайтът застъпва широко текста и фотографиите в създаването на

медийно съдържание. Практиката на медийните алианси позволява по-дълбоко навлизане на територията на дигиталната статия в смисъл на съчетаване на повече медии. При Vesti.bg сътрудничеството с телевизии през годините (re:tv, ProBG и „Европа”) води до по-честата употреба на видеоматериали, които иначе редакцията не създава.

367 Виж „Повече информация за новата функционалност на профилите” на портала. In: sportal.bg [online], sportal.bg 2011. [cited 2 Oct. 2011] Available from: http://www.sportal.bg/user_static_ page.php?page=mysportal_info

213

„да следва аудиторията“ и да обогатява съдържанието на публикаци-ите, в зависимост от нейните предпочитания и от трафика, който ге-нерира отделен материал. Vesti.bg е от уебсайтовете, който използват комплекс от хипервръзки. използват се връзки както вътре в тексто-вете (вътрешни връзки), така и извън тях. Секцията „още по темата“ към всеки материал заедно със секцията „статии, препоръчани за вас“ създава контекст, в който се пласира конкретната единица медийно съдържание. различните типове хипервръзки в тяхното единство ра-ботят за задържане на вниманието на потребителя в сайта. Съответно редакцията се стреми да дава преднина на най-четените и най-комен-тираните материали.

за работата със социалните мрежи евгения друмева казва, че присъстват във Facebook вече една година и имат повече от 50 958 фе-нове67. връзката с тази социална мрежа е през две опции – „изпрати“ и „препоръчай“. тази комуникация, наред с възможностите на системата за управление на съдържанието, допринася за по-доброто в поведени-ето и предпочитанията на потребителите. евгения друмева отбеляз-ва, че има разлика в подхода към коментарите в сайта (в контекста на даден материал) и коментарите във Facebook. в социалната мрежа, в която човек може да присъства със собствената си личност, „реакции-те са по-силни и по-добри“, констатира главният реактор на медията. в този смисъл евгения друмева обяснява и опцията „регистрация“ – целта е „да се отсеят, доколкото е възможно“ потенциални участници в онлайн диалога с крайно поведение или такива, които се включват не по темата, а „заради олимпийския принцип“68. Чрез „регистрация“ екипът цели да постигне по-фокусираното участие на потребителите върху дадена тема. През този канал движението е в двете посоки – за разпространение на съдържание и използване на плюсовете на общу-ването през социалните мрежи, и за обогатяване, макар и не често, на редакционното медийно съдържание с реакции и коментари. (това съ-ществува отделно от интерактивната опция „коментирай“ с възмож-ност за оценка на коментара, която е неотменна част в дигиталната статия). евгения друмева дава пример с реакциите на руски граждани за боядисването на паметника на Съветската армия като герои от ко-микси (17-22 юни 2011 година). Мрежата за микроблогинг Twitter не се употребява толкова активно, колкото Facebook. в сайта има възмож-

67 Към 23 юни 2011 г. година по-късно Vesti.bg имат повече от 64 000 почитатели. 68 Мнение, споделено в дълбочинно интервю за целите на изследването с глав-

ния редактор на vesti.bg евгения друмева, проведено на 22 юни 2011 г.

214

ност за туит. вече стана дума, че медията е използвала този канал при отразяване на обстрела на българската база в афганистан, когато там на посещение е външният министър николай Младенов69.

Vesti.bg използват спецификата на комуникациите през соци-алните мрежи и разработват и този канал за разпространение на съ-държание и генериране на трафик. тук като приоритетни са изведени Facebook и Twitter. допълнителен пакет „запази и сподели“ съдържа по-широк пакет от уебсайтове. някои от тях са популярни и в Бълга-рия като Google, Blogger, Wordpress, Facebook и други, които не са тол-кова известни – Digg, LinkedIn, Reddit, Slashdot. отделно медията под-държа и RSS-емисии. една секция, която не се среща често е „полезни връзки“. тя препраща към категориите на друг сайт от същата група gbg.bg и разширява присъствието на потребителя в онлайн проектите на нетинфо. друга рядка секция е „платени публикации“, името говори само за себе си.

***Уникалното в разпространението на съдържание е, че Vesti.bg

използва една от най-популярните електронни пощи за генериране на трафик към себе си – от една страна, и от друга – поддържа секции и функционалности, които препращат потребители към други медий-ни проекти на „Нетинфо“. Така се изгражда усещането са единна общ-ност на медийните проекти „под една шапка“.

***Обобщениеонлайн медиите организират управлението на създаваното от

тях медийно съдържание на базата на хипертекстова среда, особено-стите на нелинейното структуриране на съдържанието и развитието на платформите и средствата за комуникация. в повечето случаи (4 от 7 анализирани медии) компаниите развиват медиите си „в пакет“ от един, най-общо казано, новинарски проект и няколко допълнителни проекта за по-тясно таргетиране на потребителите.

Създава се общ структурен модел на взаимодействие между ре-дакциите и потребителите. в него основна форма на потребителски принос са коментарите, навлизат и други диалогични форми – диску-сии, онлайн дебати. въпреки, че съзнават стойността на „въвличащото

69 виж втора глава „Модели на мултимедийния нюзрум в България“, с. 143-144.

215

потребление“, малко редакции полагат усилия за неговото развитие. Комуникацията през социалните мрежи е доминирана от Facebook за-щото това се наложи като среда на общуване и в България, но се ре-агира и на нововъведенията. за времето на емпиричното изследване (2010 – 2011 година) Twitter все още не е в процес на налагане сред потребителите в България, но въпреки това присъства устойчиво. Ко-гато се появява „конкурентът“ Google+ медиите реагират адекватно и достатъчно бързо добавят новата социална мрежа към възможностите за общуване с потребителите.

Бавно се осъществява преходът към общуване през мобилни ко-муникации. в повечето случаи мобилният сайт е място за автоматично тиражиране на съдържанието през олекотени (като скрипт и по-рядко – като съдържание) варианти на сайта в интернет. налице са и спе-цифични практики – обвързване на потреблението с мобилни мрежи (преференциални тарифни планове, поемане на разходите по трафика) и създаване на „заготовки на съдържание“, които потребителят изпра-ща през мобилна платформа, добавяйки по този начин „елемент на ли-чностното възприятие“ към редакционното медийно съдържание.

•Информационни агенцииобща отличителна черта и при трите медии е целевата група. БТА,

БГНЕС и Фокус са насочени към медиите като основен потребител на тяхното съдържание и в този смисъл умишлено се позиционират като източници на информация. При тях реалната аудитория е по-широка от целевата аудитория.

БТА – www.bta.bg държавната (телеграфна) агенция предла-

га агенционни материали и фотографии, както и богат масив от справочни материали през онлайн платформи. това е един от каналите за разпрос-транение на медийно съдържание, които агенцията използва. то е дос-тъпно главно през абонамент. Целевата аудитория са други медии и в този смисъл агенцията предлага „междинен медиен продукт“.

Материалите са „самодостатъчни“, те не са поставени в контекст, както е с текстовата информация в дигиталната статия. Към текстовете в емисиите се използват етикети.

агенцията подържа RSS емисия срещу абонамент и има страница във Facebook. тази страница вероятно има за цел да информира до-

109

Такива са интервютата с градския прокурор на София Николай Кокинов270 и с министъра околната среда и водите Нона Караджова271.

Уебсайтът има архив, който е достъпен без ограничения. Работи по ключова дума. Няма изрични изисквания за ползване. *** *** ***

Vesti.bg създава медийно съдържание, като използва собствени и агрегирани онлайн източници, които разпространява и през най-голямата електронна поща на български език. Медията се позиционира като информационен уебсайт, без претенции към полето на дейност на информационните агенции. ***

Обобщение Строго погледнато, представените онлайн медии не прилагат моделите на

мултимедийния нюзрум , защото при тях става дума за една медия. Но при работа с онлайн ресурси, тези медии доста по-широко използват практиката на „радар”- подхода, прилаган от големите мултимедийни редакции. От друга страна, притиснати от ограниченията на платформата като канал за разпространение, тези медии търсят разнообразни пътища за общуване с потребителите.

Средното звено – създаването на съдържание, дава възможност за развиване на разнообразни форми на медийно съдържание. Този потенциал не се използва напълно от българските онлайн медии. Жанровете и медийните форми все още са по-близо до тези на конвенционалните медии.

Информационни агенции. Отличителна черта и при трите медии е целевата група. БТА, БГНЕС и

„Фокус” са насочени към медиите като основен потребител на тяхното съдържание и в този смисъл те съзнателно се позиционират като източници на информация.

БТА Единствената държавна (телеграфна) агенция у нас има устойчив медиен

продукт. Той е достъпен главно през абонамент. Целевата аудитория са други медии, които "купуват" правото да използват този продукт в първоначалния му вид или като източник за създаване на медийно съдържание. След редизайна на началната страница има малко повече информация, която е достъпна за свободно 270 Интервюто „Кокинов: С "Маргините" сме на финала” е публикувано в сайта на медията на 11 април 2010 година. За 14 месеца то е видяно повече от 34 000 пъти. In: vesti.bg, 2010. [cited 22 June 2011]. Available from: http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=2896731 271 Екоминистърът: ще въведем жестоки такси за найлоновите торбички. In: политика [online]. Vesti.bg, 2010 [cited 22 June 2011]. Available from: http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40 &oid=3129411

216

пълнително за дейността на агенцията. от нея отсъства характерния за социалните мрежи „диалогов режим на общуване с потребителите“. 

БТА се отличава от другите агенции с богатия си справочен и снимков архив. и двете са платена услуга.

***БТА следва установен с годините модел на предоставяне на ин-

формацията на абонатите си. В условията на хипертекстовата сре-да добавя етикети във всеки материал.

BGNES – www.bgnes.com При управление на съдържанието

БГНЕС изхожда от профила и от ниша-та си в общата медийна среда – от една страна, и от друга – от потребностите на таргет аудиториите. достъпът в основния информационен масив е по абонамент, но има и една част, която е на свободен достъп. нейната цел е двойна:

– да отговори в известна степен на обществения интерес от акту-ална информация и публицистика;

– да предизвика интерес и мотив за покупка у потенциални кли-енти на медийните продукти на агенцията.

С оглед на целевите потребители на агенцията (главно абонати от медиите, а също обществени и държавни структури) БГНЕС рабо-ти почти изключително по създаване на собствено медийно съдържа-ние – информационен продукт със собствено авторско право, и проду-кти от други медии на основата на тиражни права.

Медийното съдържание е разпределено в три основни категории по двете платформи – мобилна и онлайн. това са новини от света, от Балканите и от България. Категориите имат сходна структура като ру-брики – политика/ общество/ икономика/спорт/здраве/криминални/култура/любопитно/кино/музика/ сексуалност/ мода.

в повечето случаи в една дигитална статия се използват две ме-дии – текст и фотография или видеофайл и текст със съдържанието на видеофайла.

управлението на съдържание се осъществява главно чрез по-ставяне на конкретния материал в общия контекст на публикуваното от агенцията медийно съдържание. Към всяка единица съдържание има опция да бъде споделено (Share), да бъде насочено към Facebook

217

и/или Twitter и да бъде изпратено по електронна поща. Функционалност-та „сподели“ Share активира списък допълнителни мрежи за споделяне и публикуване на материала70. (Фиг.3.3.) Прави впечатление, че при избиране на иконата на социална мрежа се акти-вира същия списък от допълнителни възможности за споделяне. тази опция е в допълнение към възможността за директен избор на социалните мрежи. тя присъства още в основното меню, наред с категориите второ ниво. Пак там е и опцията за ползване на мобилния вариант на сайта.

При избор на социалните мрежи се зареждат емисии на медията в тях. в този случай медията залага на спецификата на комуникацията през тези канали (по-устойчиво внимание, по-голям степен на доверие към публикуваното), за да достига по-лесно до потребителите и да раз-вива устойчивост на потреблението. Хипервръзките към материалите са външни и препращат по-скоро към контекста на общия новинарски поток.

***БГНЕС разделя медийното съдържане на две основни категории –

безплатно и платен абонамент. Втората категория предлага доста по-голям обем от съдържание за различни медии: чиста информация, фотографии, видеоматериали с качество за телевизионно излъчване. Агенцията използва практиката на разделяне на мултимедиите в отделни менюта и секции при платения достъп за улеснение на кли-ентите. В свободния достъп се използва както разделянето на мулти-медията така и се създават дигитални статии, обединяващи няколко медии и система от хипервръзки.

70 в допълнение към изредените основни предложения, включително елек-тронна поща има и вариант „More… (341)“ и там се предлага още по-широка възмож-ност за споделяне.

Фиг. 3.3.

39

С оглед на целевите потребители на агенцията (главно абонати от медиите, а също обществени и държавни структури) БГНЕС работи почти изключително по създаване на собствено медийно съдържание – информационен продукт със собствено авторско право, и продукти от други медии на основата на тиражни права.

Медийното съдържание е разпределено в три основни категории по двете платформи – мобилна и онлайн. Това са новини от света, от Балканите и от България. Категориите имат сходна структура като рубрики – политика/ общество/ икономика/спорт/здраве/криминални/култура/любопитно/кино/музика/ сексуалност/ мода.

В повечето случаи в една дигитална статия се използват две медии – текст и фотография или видеофайл и текст със съдържанието на видеофайла.

Управлението на съдържание се осъществява главно чрез поставяне на конкретния материал в общия контекст на публикуваното от агенцията медийно съдържание. Към всяка единица съдържание има опция да бъде споделено (Share), да бъде насочено към Facebook и/или Twitter и да бъде изпратено по електронна поща. Функционалността „сподели” Share активира списък допълнителни мрежи за споделяне и публикуване на материала371. (Фиг.3.3.) Прави впечатление, че при избиране на иконата на социална мрежа се активира същия списък от допълнителни възможности за споделяне. Тази опция е в допълнение към възможността за директен избор на социалните мрежи. Тя присъства още в основното меню, наред с категориите второ ниво. Пак там е и опцията за ползване на мобилния вариант на сайта.

При избор на социалните мрежи се зареждат емисии на медията в тях. В този случай медията залага на спецификата на комуникацията през тези канали (по-устойчиво внимание, по-голям степен на доверие към публикуваното), за да достига по-лесно до потребителите и да развива устойчивост на потреблението. Хипервръзките към материалите са външни и препращат по-скоро към контекста на общия новинарски поток.

***

БГНЕС разделя медийното съдържане на две основни категории – безплатно и платен абонамент. Втората категория предлага доста по-голям обем от съдържание за различни медии: чиста информация, фотографии, видеоматериали с качество за телевизионно излъчване. Агенцията използва практиката на разделяне на мултимедиите в отделни менюта и секции при платения достъп за улеснение на клиентите. В свободния достъп се използва както разделянето на мултимедията така и се създават дигитални статии, обединяващи няколко медии и система от хипервръзки. 371 В допълнение към изредените основни предложения, включително електронна поща има и вариант “More… (341)” и там се предлага още по-широка възможност за споделяне.

218

AгенцияФОКУС–www.focus-news.netинформационна агенция Фокус публикува

както собствено така и агрегирано медийно съдър-жание. Моделът на разпространение е по-близък до този на класическите медии – „от един към много“, отколкото характерният за новите медии модел „от много към много“. основното усилие на медията е насочено към създа-ване на съдържание, докато потребителският принос е на втори план.

за дигиталната статия трудно може да се говори, защото агенция-та създава медийно съдържание не като съчетание от няколко медии, а главно като текстова информация и по-рядко – фотографии. Контексът, който се формира около нея е от свързани теми и общия новинарски поток – всички новини и „последни“. има възможност за споделяне в Svejo.net, Facebook, Twitter. Свързването с Facebook цели да вкара в по-пулярния неформален канал за комуникация материали на агенцията „през авторитета на отделния потребител“. и ако при комуникацията през Facebook се предлага информация, която да включиш в профила си, то със Svejo.net и Twitter общуването е поставено на по-различна основа. връзката към Svejo.net е покана за споделяне на съдържание от агенцията в тази социална мрежа. ако приемем идеологията на сайта, то излиза, че поканата за споделяне в тази социална мрежа е по-скоро опит да се генерира трафик към агенцията, отколкото целенасочено из-граждане на канал за общуване с таргет групи71. агенцията поддържа мобилен уебсайт. няма RSS емисии, нито собствен канал в Youtube. за достъп до архива се изисква регистрация.

в отличие от другите агенции и онлайн медии, Фокус навлизат в полето на конвенционалните медии като създават радио Фокус с музи-кално-информационен профил72. уебсайтът на агенцията промотира

71 Как работи Svejo? „намираш нещо в мрежата, което смяташ, че ще бъде ин-тересно, полезно или забавно за повече хора. Публикуваш връзката в Svejo. Публика-цията автоматично попада в нови на съответната категория. Хората, които харесат публикацията започват да гласуват за нея. Когато връзката събере достатъчен брой гласове, съответно достатъчен интерес от страна на общността, тя става популярна и излиза на първо място на началната страница.“ – svejo.net, 2011. [cited 25 April 2011]. Available from: http://svejo.net/information/help/what_is_svejo.

72 агенцията създава радиомрежата си като изкупува регионални честоти. Първата радиостанция е радио Фокус – Сливен. то започва да излъчва от 1 октомври 2004 година. Към 2011 година агенция Фокус има мрежа от 12 радиостанции: София, Благоевград, Бургас, варна, велико търново, видин, Кюстендил, Пазарджик, Плов-див, Сливен, Смолян и Шумен.

113

Aгенция „ФОКУС” Агенция Фокус е на медийния пазар от 2000 година. Повече от десетилетие

по-късно практиките, установени по времето когато агенцията е стартирала, все още налагат отпечатък върху цялостната й работа.

Основното медийно съдържание са информационни текстове, рядко допълнени с изобразителен материал (фотографии). БТА и агенция Фокус имат сходен подход при представяне на медийно съдържание. На първия етап – сбора на информация, Фокус стои близо до БТА. Фокус (по нейно твърдение) работи с репортери и кореспонденти на територията на страната, там където нямат радиостанции и радиоекипи , а също кореспонденти във всички балкански столици.

За разлика от БГНЕС и БТА, Фокус търсят разширяване на дейността си и на каналите на комуникация с аудиторията сред конвенционалните медии. От 2008 година агенцията стартира Радио Фокус. То действа като конвенционална медия-партньор на онлайн агенцията. Това е постепенен процес на изкупуване на местни радиочестоти, който започва няколко години по-рано. В рубриката „За нас” медията заявява, че има 25 регионални радиостанции. На уебстраницата на сайта, обаче, са посочени клонове в Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Кюстендил, Пазарджик, Пловдив, Сливен, Смолян, София, Шумен.

Фокус видимо отделя три свои проекта. Два от тях са на патриотична тематика и са свързани с българската военна история. Те са извън общия новинарски поток.

Какво би трябвало да представлява Фокус-прес? В менюто „За нас” е описано като платена възможност за публикуване на оригинални документи/прессъобщения.

Има информации, които са преводни от други медии. Агенцията представя основния си информационен масив безплатно.

Успоредно с това се предлагат платени услуги. ***

Агенция Фокус използва модела на чиста информационна агенция и го надгражда с медийна операция, обвързана с функционирането на конвенционална медия. Работи за възможно най-пълно оползотворяване на редакционно съдържание през три платформи. Тук наблюдаваме „обърнат” модел на двойката конвенционална медия/нова медия. В случая с Фокус „носещата” е новата медия. ***

Обобщение Въпреки, че интернет дава възможност информационните сайтове да

работят в режим „информационни агенции”, в тази ниша има сравнително слаба конкуренция. Установената агенционна организация на работа слага силен отпечатък и в условията на новите медии. Мултимедията трудно си пробива път в тази група медии. 2.3. Структура и обхват на мултимедийния нюзрум

219

радиото и има стрийминг през подсайтовете на отделните радиостан-ции, обединени в отделен сайт на радиомрежата.

***Агенция Фокус се придържа към класическия модел на информа-

ционна агенция, но си дава сметка, че освен таргет аудиторията (дру-ги медии) има и широко потребление от „крайни потребители“, което разширява обхвата на аудиторията. Работи за възможно най-плътно оползотворяване на редакционно съдържание през три платформи.

***Обобщениеразпространението на компютърно-опосредстваната комуника-

ция позволява на информационните агенции стъпят на нова техноло-гична основа за предоставяне на информационни продукти и услуги. това разширява тяхната аудитория. Философията на този тип медии поставя акцент върху създаването на съдържание, а не върху социал-ните последици от неговото комуникиране.

3.3. Управление на медийно съдържание като отворена система. „Входове/изходи“

„Входове“ и организация на информацията развитието на информационните и комуникационни технологии

не само създава нови канали за движение на информацията, те раз-ширяват самия процес на общуване като добавят към традиционните форми и компютърно-опосредстваната комуникация. Журналистиче-ските източници в интернет придобиват все по-голямо значение, тъй като мрежата все по-често е не само среда, а и система за организация на социално действие73. Съответно и нюзрумът си изгражда механизми за използване на този ресурс, без да се отказва от използването на дъл-гогодишни практики.

73 в България само през 2011 година има поне два красноречиви примера за подобни функции – протестите на „Съюза на интернет любителите на автомобили Сила“ срещу увеличението на цените на горивата и организацията на редица проя-ви около събитията в Катуница в края на септември и началото на октомври. Според Крото и Хайнс, политическото действие, наред с индивидуалната и колективната ин-терпретация е един от трите начина за проява на активността на медийната публика. виж: КаСтелС, Мануел. възходът на мрежовото общество. София: лиК, 2004, с. 334.

220

Постъпващата информация може да бъде систематизирана както следва – собствени източници за информация и отразяване на съби-тия; интернет ресурси; информация от потребителите; съвместни про-екти; големи онлайн бази данни. (Фиг. 3.4).

41

***

Обобщение Разпространението на компютърно-опосредстваната комуникация позволява

на информационните агенции стъпят на нова технологична основа за предоставяне на информационни продукти и услуги. Това разширява тяхната аудитория. Философията на този тип медии поставя акцент върху създаването на съдържание, а не върху социалните последици от неговото комуникиране.

3.3. Управление на медийно съдържание като отворена система. „Входове/изходи” „Входове” и организация на информацията Развитието на информационните и комуникационни технологии не само

създава нови канали за движение на информацията, те разширяват самия процес на общуване като добавят към традиционните форми и компютърно-опосредстваната комуникация. Журналистическите източници в интернет придобиват все по-голямо значение, тъй като мрежата все по-често е не само среда, а и система за организация на социално действие374. Съответно и нюзрумът си изгражда механизми за използване на този ресурс, без да се отказва от използването на дългогодишни практики.

Постъпващата информация може да бъде систематизирана както следва – собствени източници за информация и отразяване на събития; интернет ресурси; информация от потребителите; съвместни проекти; големи онлайн бази данни. (Фиг. 3.4).

Фиг. 3.4. Източници на „входа” на мултимедийния нюзрум.

374 В България само през 2011 година има поне два красноречиви примера за подобни функции – протестите на “Съюза на интернет любителите на автомобили СИЛА” срещу увеличението на цените на горивата и организацията на редица прояви около събитията в Катуница в края на септември и началото на октомври. Според Крото и Хайнс, политическото действие, наред с индивидуалната и колективната интерпретация е един от трите начина за проява на активността на медийната публика. Виж: КАСТЕЛС, Мануел. Възходът на мрежовото общество. София: ЛИК, 2004, с.334

Източници на

“входа”

Собствени

източници

Интернет ресурси

(Фиг. 3.5.)

Информация от

потребители

Съвместни

проекти

Големи онлайн

бази данни

Фиг. 3.4. Източници на „входа“ на мултимедийния нюзрум.

изследването показа, че при медиите, създадени преди интернет епохата, новите технологии не променят радикално пейзажа на „вхо-да“ – постъпващата информация в редакциите. от изследваните ме-дии това се наблюдава в БНР, БНТ, БТА и шестте вестника – Банке-ръ“, Дневник, Капитал, Пари, Труд и 24 часа. Журналистите с опит са по-склонни да възприемат технологичното развитие като средство и улеснение в работата им със собствени източници на информация. останалите 11 от 17-те изследвани медии, където има предпоставки за работа в условията на мултимедиен нюзрум, се появяват по-късно, когато интернет вече е установен и наложен канал за разпростране-ние на информация. Според програмния директор на България он еър николина димитрова, 90 на сто от постъпващата информация в нови-нарската редакция на новата медия е през информационните и кому-никационни технологии. тези медии директно се насочват първо към мрежата за информация от интернет ресурси. в зависимост от „гене-ратора“ на съобщението, те може да бъдат разделени на няколко вида. Първият са „първоизточниците“ – тук влизат публикувани материали, които постъпват директно в медията; информационните масиви на ин-ституции, организации, администрацията74 и др.; електронна поща със

74 в това отношение може да бъде даден пример с изключително добре раз-работеният уебсайт на народното събрание. С обширния си масив от справочна информация, стрийминга на пленарните заседания и др. той на практика позволява на журналиста да получава достоверна информация, без да е стъпвал в парламента. друг положителен пример е решението на правителството публикува на уебсайта на

221

съобщения за събития, позиции, становища и т.н. вторият вид ресурси са неформалните канали – блогове, форуми, секциите за коментари75; Web 2.076 – социални мрежи, YouTube77, Vbox7 и др., както и вторични източници представляващи информации, почерпени от други медии или медийни структури. третият тип са свързаните с медиите и инфор-мационните услуги – медийната среда и медийно опосредствани източ-ници – уеб и мобилните сайтове на други медии, подкаст, RSS емисии от медии, newsletter абонаменти; абонаменти за информационни услуги; неформалните канали – социални мрежи, блогове и т.н., които са об-вързани с медиите78. Четвъртият тип източници се съдържа в работата с разнопорядкови ресурси. Към този тип интернет източници може да бъдат отнесени статистическа информация, големи онлайн бази дан-ни, обособени (специализирани и/или непопулярни, еднократни) ма-сиви и др.79. (Фиг. 3.5).

43

Фиг. 3.5. Интернет ресурси в зависимост от „генератора” на съобщението.

Основният проблем е, че цялата тази съвкупност от информация

представлява неструктурирана база данни, която трябва да бъде вкарана в някакъв порядък, за да е удобна за ползване. Един начин това са стане е, като се обособи работно звено. Крис О’Брайън и Хуан Сеньор в концепцията си за мултимедийния нюзрум381 предлагат обособяването на „radar desk” – отдел, който се занимава само с обработката на информация от дигитални източници. Друг начин е да се използва софтуер за обработка на подобен масив382. При втория вариант софтуерът може да бъде използван за пресяване както на цифрови канали, така и на постъпващи документи, телефонни обаждания и др. В България стъпка в тази посока, но съвсем не в такъв мащаб за овладяване на потока е, например, функцията на планиращия редактор в новините на БНТ или обособена позиция, в чиито задължения влиза и тази дейност, както е в новините на БТВ383. И двата подхода се съсредоточават около определяне на основните събития за отразяване, около източници и информация за тези събития както и информационният (а и обществен) контекст, в който те се вписват.

Най-трудното е след като са определени събитията и акцентите да се формира пакет от източници за тяхното пълноценно отразяване заради непрекъснато променяща се и обновяваща се съдържателна среда.

На последващ етап е резонно да се мисли за включване на потребителско съдържание в контекста около конкретен материал.

Използването на съдържание от потребителите като ресурс е не по-малко важен източник на „входа” наред със собствените източници и ресурса на интернет. 381 O’BRIEN Chris and Juan Senor. The Community Newsroom. In: fernandosamaniego.com, 2011. [cited 21 September 2011 ]. Available from: http://fernandosamaniego.typepad.com/InnovationNewsrooms.pdf 382 С това се занимава, например, най-голямата британска софтуерна компания „Autonomy”. Виж: Втора глава “Модели на мултимедийния нюзрум в България”, стр. 143, L.S., Seismic shift in Silicon Valley. In: Schumpeter blog[online]. Economist.com, 2011. [cited 22 August 2011]. Available from: http://www.economist.com/blogs/schumpeter/2011/08/hewlett-packard%E2%80%99s-overhaul&fsrc=nwl 383 Идеята за radar-desk беше заложена, например, в началната концепция на уебсайта Livenews.bg, който стартира през 2010 г.

Интернет ресурси

Първични Неформални Разнопорядкови “Медийни ”

Директно постъпващи

От организации и др

e-mail

Блог, форуми и др.

Коментари

Web 2.0

Свързани с медиите

Медийна среда

Сайтове, RSS и др.

Неформални

Фиг. 3.5. Интернет ресурси в зависимост от „генератора“ на съобщението.

основният проблем е, че цялата тази съвкупност от информация представлява неструктурирана база данни, която трябва да бъде вка-

Министерски съвет стенограмите от заседанията на кабинета. 75 независимо от силния субективен елемент тези източници често пъти са

ценни именно заради личностният заряд. 76 Според разбирането на дарси динучи. виж: увод, стр. 19. 77 Пример за използването на Youtube като първоизточник е интервюто на

живо на председателя на еК Жозе Мануел дурао Барозу, излъченото в канала на еС в Youtube на 6 октомври 2011 г.

78 например, системата от блогове на списание „икономист“, а в България, тази на вестник Пари, bTV и др.

79 този тип информационни източници е разгледан като подточка тук заради спецификата на работата с него.

222

рана в някакъв порядък, за да е удобна за ползване. един начин това са стане е, като се обособи работно звено. Крис о’Брайън и Хуан Сеньор в концепцията си за мултимедийния нюзрум80 предлагат обособяването на „radar desk“ – отдел, който се занимава само с обработката на инфор-мация от дигитални източници. друг начин е да се използва софтуер за обработка на подобен масив81. При втория вариант софтуерът може да бъде използван за пресяване както на цифрови канали, така и на по-стъпващи документи, телефонни обаждания и др. в България стъпка в тази посока, но съвсем не в такъв мащаб за овладяване на потока е, например, функцията на планиращия редактор в новините на БНТ или обособена позиция, в чиито задължения влиза и тази дейност, както е в новините на bTV82. и двата подхода се съсредоточават около оп-ределяне на основните събития за отразяване, около източници и ин-формация за тези събития както и информационният (а и обществен) контекст, в който те се вписват.

най-трудното е след като са определени събитията и акцентите да се формира пакет от източници за тяхното пълноценно отразява-не заради непрекъснато променяща се и обновяваща се съдържателна среда.

на последващ етап е резонно да се мисли за включване на потре-бителско съдържание в контекста около конкретен материал.

използването на съдържание от потребителите като ресурс е не по-малко важен източник на „входа“ наред със собствените източници и ресурса на интернет. общата нагласа е, че потребителското съдържа-ние има място, макар и в различна степен като контекст към основното (от редакцията) съдържание и като източник.

Станимир въгленов, ръководител отдел „информационни и он-лайн услуги“ във „вестникарска група „България“ споделя, че идеята е да се дава приоритет на гражданско съдържание. Според него, включ-ването на съдържание от потребителите трябва да върви по линията

80 O’BRIEN Chris and Juan Senor. The Community Newsroom. In: fernandosamaniego.com, 2011. [cited 21 September 2011 ]. Available from: http://fernandosamaniego.typepad.com/InnovationNewsrooms.pdf.

81 С това се занимава, например, най-голямата британска софтуерна компания „Autonomy“. виж: втора глава „Модели на мултимедийния нюзрум в България“, стр. 154, L.S., Seismic shift in Silicon Valley. In: Schumpeter blog[online]. Economist.com, 2011. [cited 22 August 2011]. Available from: http://www.economist.com/blogs/schumpet-er/2011/08/hewlett-packard%E2%80%99s-overhaul&fsrc=nwl.

82 идеята за radar-desk беше заложена, например, в началната концепция на уе-бсайта Livenews.bg, който стартира през 2010 г.

223

„Проверка-публикация-визуализация-доволна аудитория“83. и ако първата част от тази връзка е в унисон с критериите за професионален подход към източниците, независимо какви са те, то чрез втората въг-ленов акцентира върху две тенденции: ориентацията на новите медии към визуализацията (ярка илюстрация е развитието на Sportal.bg през последните две години) и формирането на forward leaned (проактив-ни) потребители. независимо от разграничението, че медията не носи отговорност за публикуваното на нейните сървъри потребителско съ-държание (или за съдържанието на други източници към, които има връзки в материалите), фактът че въпросното съдържание се разпрос-транява през каналите на медията натоварва малко или много възпри-ятието на потребителя с авторитета на конкретната медия.

Съвместните проекти са вариант на приобщаването на принос от потребителите в създаването на медийно съдържание. илюстрация на тази практика е интервюто на председателя на еК Жозе Мануел дурао Барозу, излъчено на 6 октомври 2011 година по телевизия „Еuronews“.

45

Големите онлайн бази данни като първичен информационен ресурс изискват

особено внимание в практиката на мултимедийния нюзрум. Сама по себе си, обработката на големи бази данни не е непознат терен за информационните специалисти в сферата на компютърните науки. Илиана Павлова разглежда журналистика на данните (database journalism) и журналистика, движена от базите данни (data-driven journalism) като изхожда от постановката на Адриан Холовати385. Използването на такъв тип бази данни е нов момент в работата на журналистите, в частност – журналистиката в България. У нас вече се създават такива масиви, които биха били полезни за гилдията. В случаите, когато тези бази данни са общодостъпни организацията на тяхното ползване е двупосочно усилие – както от страна на техните създатели, така е и въпрос на инициатива на журналистите да си

385Тази трактовка е двупосочна, тя се отнася както към базите данни като ресурс, така и като подход към създаваното медийно съдържание на “изхода”, което също се разглежда като база данни със своя специфика. Виж: ПАВЛОВА, Илиана. Да споделяш в облаците. Велико Търново: Фабер, 2012, с. 101-102.

Случай от практиката Интервю на председателя на ЕК Жозе Мануел Дурао Барозу,

излъчено на 6 октомври 2011 по телевизия Euronews. 30-минутното предаване е подготвено съвместно от телевизия Euronews и уебсайта Youtube. Работата по него започва още след речта “За състоянието на съюза”, която Барозу произнася в Европейския парламент на 27 септември 2011г. На 29 септември телевизия Euronews обявява, че готви разговор с председателя на ЕК, посочва конкретната дата и призова гражданите на ЕС да задават въпросите си писмено или във видеозаписи през Youtube. На 6 октомври 2011 г. за първи път откакто е начело на ЕК Барозу отговаря изключително на въпроси на гражданите на ЕС. Предаването се излъчва директно по телевизионния канал Euronews (и стрийминг в сайта на медията) и в канала на Youtube Worldview. След приключване на телевизионния ефир, предаването е повторено в Youtube Worldview. (Фиг.3.6.)

83 Мнение, споделено в дълбочинно интервю за целите на изследването със Станимир въгленов, проведено на 29 юли 2011 г.

224

големите онлайн бази данни като първичен информационен ре-сурс изискват особено внимание в практиката на мултимедийния нюзрум. Сама по себе си, обработката на големи бази данни не е не-познат терен за информационните специалисти в сферата на компю-търните науки. илиана Павлова разглежда журналистика на данните (database journalism) и журналистика, движена от базите данни (data-driven journalism) като изхожда от постановката на адриан Холовати84. използването на такъв тип бази данни е нов момент в работата на жур-налистите, в частност – журналистиката в България. у нас вече се съз-дават такива масиви, които биха били полезни за гилдията. в случаи-те, когато тези бази данни са общодостъпни организацията на тяхното ползване е двупосочно усилие – както от страна на техните създатели, така е и въпрос на инициатива на журналистите да си изграждат подхо-ди и съответните средства за тяхното ползване. второто е от значение особено, когато се налага да се използват закрити бази данни. Станимир въгленов от „вестникарска група „България“ споделя, че обучението на журналистите за работа с Excell е една от предпоставките за ефектив-на работа с големи бази данни. за какво точно става дума най-добре илюстрира един случай от практиката – кампанията по публикуването на разкритията на уебсайта Уикилийкс (Wikileaks) през 2010 година.

Случай от практиката:Wikileaks и публикацията в медиите на „Афганските дневни-

ци“, „Дневниците от Ирак“ и секретните грами на Държавния де-партамент на САЩ.

„Случаят Уикилийкс“ е пресечната точка на зависимостта на четвърта власт от другите три власти и борбата на същата тази „ четвърта власт“, „the forth estate“, да защитава своята независимост. На началната страница на уебсайта www.wikileaks.org неизменно стои цитат от публикация на списание „Тайм“: „…би могло да бъде журна-листическо средство толкова важно, колкото е Закона за свободата на информацията“. Пак там е логото на Уикилийкс – (Притежавате документи, за които светът трябва да знае?) „Ние ще ви помогнем безопасно да изнесете истината наяве“85.

84 тази трактовка е двупосочна, тя се отнася както към базите данни като ре-сурс, така и като подход към създаваното медийно съдържание на „изхода“, което също се разглежда като база данни със своя специфика. виж: Павлова, илиана. да споделяш в облаците. велико търново: Фабер, 2012, с. 101-102.

85 информация, публикувана на уебсайта на Уикилийкс. In:wikileaks [online].wikileaks.org, 2011. [cited 4 May 2011] Available from: http://mirror.wikileaks.info/.

225

Естеството на публикуваната онлайн информация, нейният обем и начинът, по който тя се появява постепенно през 2010 година в Интернет, оформят уникална ситуация за един wiki-първоизточ-ник. В случая става дума за стотици хиляди документи, изнесени от американския военнослужещ Брадли Манинг и предоставени на Уики-лийкс. След като се убеждават в автентичността на материалите и решават да започнат кампания по публикуването на част от тях, която има най-ярко изразено обществено значение и потенциално би предизвикала читателски интерес, в британския вестник Гардиън се сблъскват с проблема как целият този масив да бъде обработен. Жур-налистите от Гардиън Дейвид Лей и Люк Хардинг пишат, че само информациите за войната в Афганистан (първата от трите пуб-ликации), преобразувани с Excell се оказват таблица от 92 201 реда!86 Документите от войната в Ирак за период от 5 години са 391 832, а „Американските дипломатически грами“ се оказват 251 287 докумен-та87. За да бъде използваем целият този масив, „…Харолд Фрейман, техническият експерт (на вестник Гардиън – бел. моя), импровизира набързо пълномащабна база данни. Подобно на Гугъл или прецизните новинарски търсачки, в базата данни на Фрейман можеше за се търси по дата, по ключова дума или по фраза, поставено в кавички“88.

Поредицата от координирани публикации в няколко влиятелни (печатни) международни медии предизвиква буря в няколко държави, става повод за сериозни размисли в света на дипломацията, води до преглед на редица практики в киберсигурността на САЩ, води до въл-на от хакерски атаки срещу големи компании и институции. И с това окончателинте последици не са изчерпани.

За отбелязване е, че Уиилийкс излиза от бурните времена през втората половина на 2010 година с доста по-добре структурирана ин-формационна архитектура. През май 2011 година на началната стра-ница вече присъства пълен списък на дейността и разкритията на Уикилийкс. Това е един от резултатите от публикациите. Друг непо-средствен резултат е информационната стойност на публикуваното за обществото. Две седмици след като излиза поредицата от статии

86 LEIGH, David and Luke Harding. Wikileaks: Inside Julian Assange’s War on Secrecy. London: Guardian Books, 2011, с. 104.

87 информация, публикувана на уебсайта на „уикилийкс“. In:wikileaks [online].wikileaks.org, 2011. [cited 4 October 2011]. Available from: http://www.wikileaks.org/.

88 LEIGH, David and Luke Harding. Wikileaks: Inside Julian Assange’s War on Secrecy. London: Guardian Books, 2011, с. 106.

226

по дипломатическите грами експертът по въпросите на разузнаване-то и политически анализатор Джордж Фридман оспорва доколко из-несеното наистина е нещо ново и неизвестно89. Възможно е за опреде-лени специализирани аудитории изнесеното да не съдържа новини, но за обществото като цяло материалите в медиите съдържат значима информация. За Коледа 2011 година, уебсайтът stratfor.com също става обект на хакерска атака.

Редакторът за информационни масиви в британския вестник Гардиън90 Саймън Роджърс определя публикуването на „Афганските дневници“, „Иракските дневници“ и „Дипломатическите грами“ на САЩ, като съчетание на традиционни умения в журналистиката със силата на технологиите. Роджърс прави по-важното заключение – журналистиката, основана на обширни бази данни създавани/същест-вуващи/съхранявани/предавани в мрежата, ще заема все по-голямо място в създаването на медийно съдържание91.

Като цяло „на входа“ на редакциите днес стои поток от разно-родни източници, който съчетава добрите журналистически практики от конвенционалните медии с платформи от информационните и ко-муникационните технологии. Същите тези технологии създават нови източници на информация за събитията и може да се използват по-пълноценно в систематизацията на постъпващата информация с оглед тя да бъде използвана оптимално в процеса на създаване на медийно съдържание.

независимо от модерния натиск за включване на съдържание от потребителите92, повечето редакции подхождат по-скоро предпазливо в използването на неформалните канали като източници. Мястото на

89 FRIEDMAN, George. Taking Stock of Wikileaks. In: stratfor [online]. stratfor.com, 2011. [Cited 4 May 2011]. Available from: www.stratfor.com.

90 „гардиън“, заедно с американския вестник Ню Йорк таймс и германското седмично списание Шпигел са трите медии, които публикуват трите части от разкри-тията на Уикилийкс. При публикациите на третата част – „дипломатическите грами на държавния департамент на СаЩ“, кръгът от медии се разширява с френския Льо Монд и испанския Ел Паис. в последствие уебсайтът Биволъ (bivol.bg) става парт-ньор на Уикилийкс за България.

91 LEIGH, David and Luke Harding. Wikileaks: Inside Julian Assange’s War on Se-crecy. London: Guardian Books, 2011, с. 107.

92 тук амбицията на Sportal.bg да даде терен за изява на аудиторията е ранна заявка за тенденция в българските медии.

227

потребителското съдържание е предимно като субективни щрихи в ре-дакционното съдържание, като съществена част от контекста, изграж-дан около него и като независимо съдържание, за което редакцията прави уговорката, че не се ангажира.

Изходи. Разпространение на медийното съдържаниевръзката на медиите с аудиториите и потребителите в процеса на

разпространение на медийното съдържание се формира под влияние на икономическите възможности за достъп до „кошницата от плат-форми“; технологическа достъпност на платформите; стойността за потребителите на предлаганото медийно съдържание.

Парадоксално, но третият фактор, който трябва да има най-голя-мо значение, при нивото на жизнения стандарт в България и в услови-ята на икономическа криза, отстъпва пред първия.

разпространението на медийно съдържание в отговор на об-ществени и личностни потребности, зависи от дефинирането и пос-ледващото използване на необходимите платформи и канали. това са разпознаваеми и утвърдени сред аудиториите и потребителите канали за получаване на медийни продукти, както и възможностите за потреб-ление, които предоставят тези канали – всеки поотделно и всички като съвкупност. в резултат ефективната комуникация води до конкретни резултати в обществото и в бизнес моделите на медиите.

изследването показа, че разпространеният модел на „изхода“ на мултимедиен нюзрум се състои от две медии – конвенционална и нова медия. от 17 изследвани медии, 12 са от този тип. различна е структу-рата на трите агенции, на България он ер и на bTV след 3 октомври 2011 година. двете телевизии разработват телевизия, онлайн и радио93. респективно, при тези 12 медии разпространението на съдържание върви по две платформи. (Фиг. 3.7.)

изходите се определят от целевите аудитории и каналите за раз-пространение, които използва всяка медия. Бизнесмоделът и позици-ята на пазара на конкретната медия имат съществено влияние в този процес. Пример за различни бизнесмодели при идентична пазарна ниша са БГНЕС и агенция Фокус. Фокус се насочват към развитие на конвенционална медия (радио) и търсене на нови целеви аудитории,

93 в Практиката и на bTV и на България он ер телевизията е носещата медия, радиото е допълнителна конвенционална медия, която се захранва в голяма степен със съдържание от телевизията. третата медия е уебсайтът. България он ер инкорпо-рира и съдържание от бордното списание на авиокомпанията България еър.

228

докато БГНЕС остава в рамките на онлайн платформата, но задълбоча-ва и разширява услугите за целевата си аудитория. онлайн практиките на bTV и Нова телевизия показват как две медии със сходни бизнес-модели, но различен пазарен дял, използват интернет пространството за постигане на различни редакционни цели. bTV, която има водещ пазарен дял използва по-балансирана структура на медийно съдържа-ние за да запази позициите си на водеща медия94. Нова телевизия с по-малък пазарен дял залага силно на мултиплициране на новинарското съдържание на телевизията в интернет, за да привлече допълнителна аудитория сред потребителите.

таргетирането на аудиториите е видимо още при изграждане на информационната архитектура и структурирането на основните ме-нюта на онлайн медиите. ако разгледаме навигацията първо ниво на агенция Фокус (http://www.focus-news.net/?id=n1566905) и уебсайта Dnes.bg (http://www.dnes.bg/) лесно ще забележим разликите в редак-ционната политика (Фиг. 3.8.)95.

94 за периода на изследването уебсайтът на bTV неизменно е на първо място в раздела новинарски уебсайтове. нова телевизия по една или друга причина не фигу-рира сред първите десет.

95 и за двете медии интернет е основния канал за разпространение.

Фиг. 3.7. Разпространение на медийното съдържание по платформи (най-често срещан модел).

48

аудиториите и потребителите канали за получаване на медийни продукти, както и възможностите за потребление, които предоставят тези канали – всеки поотделно и всички като съвкупност. В резултат ефективната комуникация води до конкретни резултати в обществото и в бизнес моделите на медиите.

Изследването показа, че разпространеният модел на „изхода” на мултимедиен нюзрум се състои от две медии – конвенционална и нова медия. От 17 изследвани медии, 12 са от този тип. Различна е структурата на трите агенции, на България он ер и на bTV след 3 октомври 2011 година. Двете телевизии разработват телевизия, онлайн и радио394. Респективно, при тези 12 медии разпространението на съдържание върви по две платформи. (Фиг.3.7.) Фиг. 3.7. Разпространение на медийното съдържание по платформи (най-често срещан модел)

Фиг. 3.7. Разпространение на медийното съдържание по платформи (най-често срещан модел).

Изходите се определят от целевите аудитории и каналите за разпространение, които използва всяка медия. Бизнесмоделът и позицията на пазара на конкретната медия имат съществено влияние в този процес. Пример за различни бизнесмодели при идентична пазарна ниша са БГНЕС и агенция Фокус. Фокус се насочват към развитие на конвенционална медия (радио) и търсене на нови целеви аудитории, докато БГНЕС остава в рамките на онлайн платформата, но задълбочава и разширява услугите за целевата си аудитория. Онлайн практиките на bTV и Нова телевизия показват как две медии със сходни бизнесмодели, но различен пазарен дял, използват интернет пространството за постигане на различни редакционни цели. bTV, която има водещ пазарен дял използва по-балансирана структура на медийно съдържание за да запази позициите си на водеща медия395. Нова телевизия с по-малък пазарен дял залага силно на мултиплициране на 394 В Практиката и на БТВ и на „България он ер” телевизията е носещата медия, радиото е допълнителна конвенционална медия, която се захранва в голяма степен със съдържание от телевизията. Третата медия е уебсайтът. „България он ер” инкорпорира и съдържание от бордното списание на авиокомпанията „България еър”. 395 За периода на изследването уебсайтът на БТВ неизменно е на първо място в раздела новинарски уебсайтове. Нова телевизия по една или друга причина не фигурира сред първите десет.

Медийно съдържание

Носеща медия Нова медия

Уебсайт в Интернет Мобилен сайт ОС Приложения

Социални мрежи

229

Меню първо ниво навигация на уебсайта Dnes.bg

начало

България

Бизнес

Крими

Свят

еС Спорт

здраве

технологии

Миш

-Маш

Фото

видео

справочник

артеф

акти

начало

институции

Политика

икономика

Финанси

нац. сигурност

Полиция

здравеопазване

Страната

общ

ество

Култура

трафик

Световна криза

еС Балкани

Свят

Меню първо ниво навигация на уебсайта Focus-news.net

Фиг. 3.8. Схема на основните менюта на агенция Фокус и уебсайта Dnes.bg.

При разпространението на медийно съдържание в изследвани-те медии има заложено противоречие. то се корени в приемането на количествени измерения на трафика като основен критерий доколко даден модел на създаване на медийно съдържание и неговото разпрос-транение е успешен или неуспешен. това противоречие се дължи на факта, че (по навик) се пренасят подходи и критерии от времето на тра-диционните електронни медии – днес по отношение на новите медии. ако при традиционните медии базираният на рейтинг и дял от аудито-рията подход е оправдан96, то при новите медии подходящият подход за измерване на ефективността на комуникацията трябва да надгражда трафичните данни с качествени показатели за потребителите, генери-ращи трафика. Съвременните технологии позволяват профилиране на потреблението до такива прецизни детайли като типа компютърна платформа, която използва отделния потребител, местоположение на машината (настолно или мобилно устройство) и др. това позволява диференциране и много точно таргетиране на потребителите, на тра-фика, който генерират целевите групи (с неговите характерни черти), и на тази база да се определя успеха или неуспеха на даден комуни-кационен и бизнес модел. С две думи, различните платформи за раз-

96 достатъчно е да погледнем природата на комуникацията в масмедиите – мо-делът „от един към много“.

230

пространение на медийно съдържание изискват различни подходи при определяне на тяхната ефективност, като се държи сметка за целите и задачите, които се очаква да изпълнява даден медиен проект97. основ-ните усилия се насочват към:

– взаимодействието между платформите и каналите – на една медия;– между компании, чиито носещи медии са различни, за заим-

стване на съдържание за – въвличане на потребителите в процеса на комуникиране на ме-

дийното съдържание ;– участие на потребителите в създаване на медийно съдържание;– формиране на устойчиви общности от потребители около пуб-

ликуваното съдържание.Приобщаването на потребителите започва от коментарите под

материалите като част от контекста, в който се пласира медийното съ-държание на редакцията. това вече е задължителна форма на потреби-телски принос. тук се отнася и възможността за оценка на конкретен материал, оценка и на коментарите (практика в изданията на Иконо-медия98).

Следващата стъпка е общуването през социалните мрежи. из-следваните медии се вписват в глобалната тенденция за доминираща роля на американските социални мрежи. от двадесет и четири медии (седемнадесет с практики на мултимедиен нюзрум и седем онлайн ме-дии) всичките имат профил във Facebook. Шестнадесет медии предла-гат на потребителя да ги „следва“ в Twitter. девет медии са включили в сайтовете си препратка към социалната мрежа на Google по-малко от половин година след като тя започва да функционира. Седем медии имат „Сподели“ в българската мрежа Svejo.net.

не толкова еднозначно стоят нещата с публикуването на медийно съдържание от потребителите. електронни медии като bTV („аз, ре-портерът“) и БНТ („твоите новини“, може да бъде намерено и като от-

97 трябва да отбележим, че в случаите когато конвенционалната медия е насо-чена към обща аудитория, то ориентирането на уебсайта към същата таргет-група от потребители има спорен ефект в някои случаи когато медията няма доминираща позиция на съответния пазар.

98 например коментарите под статията „Студент от Хонконг създаде най-по-пулярния символ на сбогуването с джобс“. In: Pazari [online]. Dnevnik.bg, 2011. [cited 6 Oct. 2011]. Avalable at: http://www.dnevnik.bg/pazari/2011/10/06/1170323_student_ot_honkong_suzdade_nai-populiarniia_simvol_na/.

231

делна секция „моя новина“) и уебсайтът Sportal.bg (My Sportal) и др. под-държат постоянни сегменти за нередактирано съдържание, предоставе-но от потребителите. Крайният етап на въвличането на потребителите, който се наблюдава в три от изследваните медии (онлайн изданията на Дневник и Капитал и уебсайта Sportal.bg), е формиране на устойчиви общности от потребители около публикуваното съдържание.

разпространението на медийното съдържание по платформи и канали и взаимодействието между тях е преимуществено през моде-ла на crossmedia нюзрум с елементи от нюзрум с няколко медии. десет от изследваните седемнадесет медии са от този тип99. отново практи-ките варират от консервативни (вестник Банкеръ след редизайна, БГ радио, БТА) към плътно приближаване до кросмедия (bTV, Дарик ра-дио, вестник Пари) и до интегриран нюзрум (вестниците Дневник и Капитал извън посочените десет).

тук ще разгледаме основните компоненти на „изхода“ – триадата „конвенционални медии – интернет – мобилни комуникации“.

– Конвенционални медии. Както е видно, използването на една конвенционална медия в микса на „изхода“ е най-разпространеният случай. в тази ситуация конвенционалната медия създава основни-ят масив от медийно съдържание и действа като „носеща“. Моделът е обърнат при агенция Фокус (с нова медия като „носеща“). в изданията на „икономедия“ конвенционалната и дигиталната медия са равнопо-ставени.

вън от изследването може да посочим вестник „телеграф“. вест-никът публикува онлайн само статично изображение на първата стра-ница на броя за деня и за времето на изследването използва интернет само за промоция на печатното си издание.

използването на повече от една конвенционална медия рано или късно води до „синергия“ на медиите. този модел разработват bTV, Нова телевизия и България он ер. При bTV около основния телеви-зионен канал се наблюдава процес на придобиването и развитието на още форматни медии100. в интернет развива проектите си в рамките на

99 Според типологията на дитмар Шантин. С различна практика са телевизия „България он ер“, вестник „Банкеръ“ (преди редизайна на сайта през септември 2011 г.), вестниците Дневник и Капитал и информационните агенции БгнеС, Бта, Фокус.

100 виж втора глава „Модели на мултимедийния нюзрум в България“, бележка под черта, с. 105: „Fox International в България привнесе Fox Crime. GTV се превърна в bTV Comedy. През 2008 година беше създаден bTV Cinema – канал за кино. През 2009/2010 г. с продължаващото навлизане на компанията Central European Media Enterprises (СМе) bTV на практика придоби Ринг ТВ и ProBG (ребрандираната през

232

bTV web, там освен уебсайтовете на отделните медии разработва и са-мостоятелни проекти като Ladyzone (тук тергетирането на аудиторията е повече от видимо) и, както вече стана дума – стартирането на btvnews.bg. С появата на bTV радио101, обаче, се засилва обвързването между носещата медия (телевизията), втората електронна медия и новата ме-дия за достигането до по-голяма аудитория и генериране на по-голям трафик към проектите на медията в интернет.

Синергията с пресата е доста по-слаба. обикновено в неделя в новинарските емисии се включват материали за резултати от социоло-гически проучвания на вестник Класа с допълнението, че „повече за изследването можете да прочетете в утрешния брой на вестника“. При Нова телевизия първата стъпка е покупката на Диема, по-късно ком-панията придобива и списание Ева. Под бранда на Нова телевизия са основният канал, Нова Спорт. Диема запази пакета си – Диема, Диема 2 (от 12 септември 2011 година кино НОВА ), Диема фемили.

друга форма на синергията на медиите са медийните алианси. някои аспекти от тяхното функциониране, главно като сътрудни-чество между отделни медии и организация на работа, са разгледани във втора глава в частта „Медийни алианси и медийно партньорство“ (с. 164-165) тук отново определящи са икономическите мотиви за обе-диняване на дейности. Медиите заимстват помежду си дейности, в които „партньорът“ има опит, практика и установени позиции на паза-ра съответния формат102.

– Интернет обхваща платформи като основния уебсайт на меди-ята; неформалните канали, обединяващи както диалогови форми (ко-ментари, форуми) и гражданска журналистика (блогове), социалните мрежи, Youtube. Vbox7 и др.; RSS емисии за синдикирано съдържание;

август 2009 г. TV2) и на тази основа създаде bTV Action. впрочем, до покупката фор-мално се водеше, че ProBG като първа придобивка на СМе в България и техен офи-циален представител, купува bTV за 400 милиона долара. bTV радио груп включва bTV радио, PRO FM, N-Joy, Z-Rock, Melody, Jazz FM и Classic FM. от печатните из-дания компанията притежава списанието жената днес.

101 в първите години след създаването си bTV има партньорство и излъчва су-трешния си блок с водещ георги Коритаров по радио Нова Европа (наследник на българската секция на Свободна Европа). Със старта на bTV радио от 3 октомври 2011 г. медията отново се завръща в сходно поле.

102 Последното на свой ред води до „преливане на авторитет“ от едната медия към другата в сферата на конкретния формат. в някои случаи се установява парт-ньорство с повече от една медия за един формат. например, Vesti.bg зареждат видео-материали както от телевизия Европа, така и от www.musicspace.bg.

233

както и допълнително таргетирано разпространение през електронна поща, newsletters и др.

Основният уебсайт е главният канал в пакета на онлайн плат-формата на всяка една от изследваните медии. През него обаче се фор-мира среда на обща конкуренция, на основата на дигиталната статия като комплекс от медийно съдържание и контекст, макар и при раз-личните медии този комплекс да се структурира по различен начин и в различно съотношение между видовете медии и степента на разви-тие на хипертекстовата среда. всички изследвани електронни медии поддържат стрийминг на програмата си. те се изравняват с печатните медии, като предлагат на потребителя възможност да получава съдър-жанието на конвенционалната медия онлайн, както цялото съдържа-ние на поредния брой на една печатна медия може да бъде четено в интернет, било като PDF, било като HTML. далеч не винаги се при-бягва до „взаимно преливане на потребление от една платформа към друга“. например, БНТ и bTV призовават за „още новини в уебсайта“, но обратното – препратка от сайтовете към конвенционалната медия няма. Практиката на ВВС обстоятелствено да обясняват в ефир защо и как може да се ползва онлайн продукцията на конкретната медия, не се прилага в България.

Българските медии имат предимството да използват вече разра-ботена практика на общуване с аудиториите/потребителите от чуждес-транни медии и да пренесат тази практика на българска почва.

общата практика е в неформалните канали – блогове, социални мрежи – You tube, Vbox7 и др. да се качва медийно съдържание, но как се поддържа диалога с потребителите там, не винаги е ясно. например, вестник Пари промотират статиите от печатното си издание в Twitter.

Малко или много през 2011 година използването на неформални-те канали в редица случаи изглежда по-скоро мода, отколкото на съз-нателна редакционна политика за разпространение на медийно съдър-жание към избрани публики. Повечето медии имат опция „харесвам/Like button“, секция колко хора харесват медията, но не се забелязва ди-алог между редакционния екип и потребителите в социалната мрежа.

възможността за абонамент за емисии синдикирано съдържа-ние присъства в десет от седемнадесет изследвани медии. използва се RSS, нито една от медиите, въвели тази практика не използва Atom. ус-лугата е разпространена сред потребители, които работят с информа-ция – журналисти, администрация, хора в сферата на информацион-ните услуги, по-рядко и в бизнес средите и др.

234

Допълнително таргетирано разпространение (е-мейли; мейл групи) сравнително слабо присъства в разпространението на медийно съдържание от българските медии. разпространението на Newsletter, до което прибягват Dnes.bg, а на по-късен етап и bTV, например, е една от илюстрациите на тази практика. Крачка напред е обвързването на потреблението с мобилните услуги. така „вестникарска група „Бълга-рия“ разработват мобилната мрежа „ало, да“. DNES.dir.bg пък поемат цената на трафика за ползване на тяхно медийно съдържание.

– Мобилни комуникации и разпространението на медийно съ-държание. изследването показа, че мобилните комуникации все още предстои да бъдат разработени като канал за разпространение. Пет от седемнадесетте изследвани медии103 имат мобилен уебсайт, останалите дванадесет предлагат достъп до уебсайта си през мобилни телефони. от петте посочени, само две разработват мобилни приложения – двата вестника на Икономедия АД имат приложения за четеца на електрон-ни книги Kindle. При разпространението през мобилни комуникации медиите се придържат към схващането, че потребителят следва да по-лучава през смартфона или таблета си същото съдържане, до което би имал достъп през стационарен компютър или лаптоп. затова не се при-бягва до допълнителна обработка на медийно съдържание с оглед на неговото разпространение през мобилни крайни устройства.

Като цяло интернет пълноценно замества конвенционалните ка-нали за разпространение на медийното съдържание. Същият потен-циал имат и мобилните комуникации. Проблемите с новите техноло-гии са няколко. Може би най-малкият от тях е образователно-техни-ческият филтър защото този тип комуникация набира скорост сред младите и сред професионалисти, работещи в производствена среда, където информационните технологии са широко застъпени. и двете групи потребители като правило имат и нужното образование, и необ-ходимата техническа подготовка, и интерес към компютърно-опосред-стваните комуникации. Безотносително към образователното ниво и техническата подготовка, не всеки потребител, обаче, има възможност да си осигури съответното крайно устройство и тук влиза в сила ико-номическият филтър. най-сериозният проблем са все още неоформе-ните потребителски нагласи и навици. това ще се промени с изграж-дането на нова технологична среда, в която потреблението на медийно съдържание става наред с цифровото наземно радиоразпръскване,

103 в периода март 2010 – септември 2011 година.

235

развитието на 3D телевизията, мобилната аудиовизия, комуникациите в близък обхват, интернет на нещата. това е общ контекст, с множество модели, които се конкурират за по-голям дял в потреблението, но и в същото време взаимно се допълват тъй като са насочени към удовлет-воряване на различни комуникационни необходимости.

„Going global“ – работа за аудиторията по светав последно време сме свидетели на разцвет на глобалните елек-

тронни медии. Почти няма държава от десетте най-големи икономи-ки, която да няма своя глобална телевизия. излишно е да посочваме най-силните в медийната среда като BBC и американската CNN, из-лъчващата от лион (Франция) Euronews, която вече 20 години показва програмна ангажираност към проблематиката на еС и единното евро-пейско пространство. С „втората вълна“ се налага катарската сателит-на телевизия Ал Джазира. Следват френската France24, руската Russia Today, германската Deutche Welle. далечният изток не остана по-назад. япония пуска NHK world. в Китай само за половин година стартират две глобални телевизии – от 1 юли 2010 година тръгва телевизията на китайската информационна агенция Синхуа, а другата е програма на ССТV. южна Корея създава Arrirang TV.

редно е да бъде поставен въпросът има ли България ресурс да поддържа такава програма и каква ще е нейната аудитория. възможни таргет аудитории са:

– глобална аудитория, която по един или друг начин следи съби-тията в България. Принципно за тази аудитория е достъпна всяка една медия, която е в интернет. но от изследваните медии, четири работят в тази посока – БГНЕС, БНР, БНТ и БТА.

– аудитория, ползваща български език. това са българите в чуж-бина, емигранти, хора от други националности, живеещи в чужбина и ползващи български език.

обществените медии работят целенасочено за тези аудитории. БНТ излъчва програма БНТ World, а БНР има отделна програма – част от радио България.

ЗаключениеКонвенционалните медии се опират на практиката на онлайн

медиите в разработката на механизмите за управление на медийното съдържание. това е един динамичен терен в непрекъснато развитие. в управлението на съдържание българските медии следват развитие-

236

то на комуникацията онлайн, не на последно място – и под влияние на западните модели. При този процес трябва да подчертаем, че както е в случая с Twitter, се пренасят механично практики с надеждата, че те ще се наложат. Мрежата за микроблог има своите почитатели и у нас, но все още не е толкова популярна, колкото е Facebook. Българ-ските медии едва сега започват да придобиват и чувство за национална общност в мрежата. Българското уеб пространство все още е далеч от руското RuNET, например, но вече се появяват и се залагат български разработки на социални проекти – svejo.net, ibox.bg, webclub.bg.

един от ключовите въпроси е взаимодействието между редакциите и поведението на потребителите. Според Хуан Сеньор и Крис о’Брайън, необходима е промяна от пасивната редакция към проактивно отноше-ние към потребителите, към непрекъснато „избутване“ на медийно съ-държание през платформите така, че всеки потребител, зрител, читател, слушател да може лесно и веднага да има достъп до нужното му съдър-жание през най-удобната за него платформа в дадения момент.

Конвенционалните медии изглежда са осъзнали изоставането си както от световната практика, така и от очакванията на българските потребители, защото през последните две години именно те се оказват средище на промяната. в това отношение проведеното емпирично из-следване като че ли изпреварва хода на събитията защото някои от зна-чимите събития като появата на нови платформи се случват след като то е приключено. въпреки това, тези събития са включени в анализа като формиращи тенденциите на развитие в краткосрочен и средносрочен период. от изследваните осем електронни медии една е цялостно рено-вирана, три разработват целенасочено нови платформи в интернет, че-тири правят редизайн на съществуващи платформи, а като цяло всички те непрекъснато правят по-големи или по-малки промени в структура-та на отделните платформи и в редакционната си политика. Подобно е положението и при печатните медии. дейностите варират от промяна в собствеността и изкупуване на конкурентно издание, създаване на нови конвенционални медии, до въвеждане на нови редакционни практики и редизайн на онлайн платформите на съществуващи печатни издания. на този фон онлайн медиите се придържат към по-консервативно пове-дение. Само няколко от тях прибягват до редизайн, а медии с промени в информационната архитектура са още по-малко.

този процес на „наваксване“ е съпроводен с търсенето на рабо-тещи модели, които да са икономически ефективни и интензивни като комуникация с аудиториите и потребителите.

237

Четвърта главаПЕРСПЕКТИВИ ЗА РАЗВИТИЕ НА МУЛТИМЕДИЕН НЮЗРУМ

В БЪЛГАРИЯ

в тази глава са разгледани два модела на мултимедиен нюзрум на основата на практиката в България. в първия случай е структуриран сумарен модел на базата на съществуващите положителни практики. вторият модел е надграждане на сумарния модел с перспективите за развитие на мултимедийния нюзрум в България, съобразно степента на вероятност и на приложимост в българските условия на формира-щи се технологии, промени в потреблението на медии и произтича-щите в резултат от това промени в комуникацията. за изграждане на сумарния модел са използвани разгледаните в изследването практики на медиите. При развиването на втория модел са търсени практики, които биха намерили почва на развитие в зависимост от особеностите на българския медиен пазар и развитието на информационните кому-никационни технологии у нас (иКт).

в мултимедийния нюзрум се сблъскват две философии на кому-никационния процес. от една страна са конвенционалните медии, къ-дето все още е присъща комуникацията от епохата на традиционните медии. от друга, новите медии развиват комуникационен модел, при който диференцирането на потребителите, стигащо до персонализиране на общуването (и въвличане на потребителя в процеса на създаване на медийно съдържание), е определящ подход. и двете платформи – IPTV и Internet TV, технологично позволяват да се доставят услуги на инди-видуално ниво на потребление, това важи и за медийните услуги. ре-кламодателите първи се възползват от тези възможности, за да повишат ефективността на инвестициите си в реклама. това е пряко свързано с комуникационния процес, който се развива около потреблението на ме-дийно съдържание. увеличението на обемите на реклама, на основата на по-добра ефективност, може да се превърне в съществен фактор за раз-витие на успешни медийни проекти чрез платформите на новите медии.

238

организацията на работа в мултимедийния нюзрум цели да под-държа устойчив комуникационен процес с аудиториите и потребите-лите, чрез който се реализират редакционна политика и бизнес модел, който помага за икономическата жизнеспособност на медията1.

4.1. Сумарен модел на мултимедиен нюзрум в България

При изграждането на обобщения вариант на мултимедиен нюз-рум в българските условия е необходимо за се разгледат група външни и вътрешни фактори, които влияят върху функционирането на модела. това са усъвършенстването на технологиите и моделите на потребле-ние, развитието на медийното съдържание и еволюцията в култура-та на работа в нюзрума.

Развитие на технологиите и моделите на потреблениеизхождайки от особеностите на икономическото развитие на

България, развитието на технологиите трябва да се разглежда в кон-текста на тяхната достъпност за аудиторията/потребителите. ако при-емем, че динамиката на медийния пазар е технологично обусловена, то изискването за универсален достъп трябва да присъства в общата картина. Първото приложно поле на това двуединство са мобилните комуникации. Бързото навлизане на смартфоните, таблетите и нетбук компютрите, както и на мобилния интернет се сблъсква с обикнове-ното пазарно правило – кой може да си позволи услугата и на каква цена? Ползите от членството на страната в еС за потребителите започ-ват да се усещат главно на регулаторно ниво – мобилните оператори са под натиск да намаляват цените2. По-евтините услуги са необходимо

1 един щрих, който присъства в редица медийни проекти и създава доста про-блеми. При първоначалната идея обикновено се залага на проект, насочен към оп-ределена аудитория. в повечето случаи това са средна и горна средна класа, обезпе-чени финансово, технически (IT) грамотни потребители, които формират социално активна и комуникативна аудитория. в хода на развитието на проекта, обикновено се забравя за целевите групи и започва да се правят сравнения с проекти за обща аудитория. това води до изкривяване както на бизнесмодела, така и на комуника-ционния модел и се отразява най-малкото объркващо при създаването на медийно съдържание, тъй като започват да се „гонят резултати“, присъщи само при работа с обща аудитория.

2 на първо време става дума за цените за терминиране (цената за разговор между различни оператори) и целенасочена политика на еС за поевтиняване на роу-

239

условие за достъпност на услугите. Същевременно на пазара излизат все по-усъвършенствани „крайни устройства за достъп“ – смартфони, таблети, ултрабук преносими компютри, цифрови телевизори с въз-можности за приемане сигнал както от наземно разпръскване, така и от кабелен оператор и от интернет (интернет телевизия и/или IPTV). тези крайни устройства“ предлагат все по-широки възможности за използване на най-разнообразно медийно съдържание, включително и обемна телевизия и което е от съществено значение, те бързо поев-тиняват и стават все по-достъпни. „границата“ в предлагането на ме-дийно съдържание е в осъзнаването от медиите на възможностите на нишата и тяхната способност да я разработват. През платформите на новите медии телевизиите, радиото, печатните издания, онлайн меди-ите присъстват в обща конкурентна среда. ако може да се говори за предимства, те са най-вече технологични – дали ще се използва мобил-но приложение, а не „общия мобилен интернет“, и „качествени“ – дали една медия ще успее да „прехвърли авторитета“ си от друга платформа върху тази на мобилните комуникации.

Мобилните комуникации ще заемат все по-голям сегмент и зара-ди развитието на интернет. нарастващите скорости за достъп вече се приемат за даденост. очертава се ново съчетание в потреблението – мобилни комуникации и „облачни технологии“ от мрежата3. При него потребителят ще разполага единствено с „крайно устройство за дос-тъп“, което ще е на негово разположение по всяко време и навсякъде (поне за България все още не е ясно как стои въпросът с „достъпната цена“, за да може да се впише в изискванията за универсална услуга на еС). всичко останало, от което един потребител ще има нужда, ще е в „облака“. ако това се разпространи достатъчно, за да оформи нова пазарна и потребителска ниша, ще бъдем свидетели на различен тип поведение на потребителите. основните потребители на услуги в тази среда ще са от средната класа, дори горния сегмент на средната класа, хора с динамичен образ на живот, технически грамотни и с достъп до

минга. от 1 юли 2012 година влизат в сила ограничения в цените, целящи значително поевтиняване на мобилните услуги в рамките на следващите две години. Цената на пренос на данни трябва да падне от 70 евроцента за мегабайт към крайни потреби-тели до 20 евроцента без ддС към 1 юли 2014 година. Съответно цените за изходящи разговори за същия период трябва да паднат от 29 на 19 евроцента, за входящи разго-вори от 8 на 5 евроцента, а цената за SMS – от 9 на 6 евроцента.

3 През юни 2011 г. Google пусна в продажба във великобритания Google book снабдени с изцяло новата операционна система на Google, базирана върху браузъра Google Chrome.

240

иКт. Паралелно с това „старият“ метод на използване на цифровите технологии основно през персонален компютър или лаптоп ще се за-пази, тъй като за част от населението това ще е икономически най-раз-умната и достъпна възможност, а в някои отношения – ще е най-под-ходящата форма за работа на професионалисти. двете форми често ще се съчетават, може би главно по съображения за сигурност, удобство и/или професионално естество. за медиите това означава, че ще трябва да пренесат поне една част от масивите със съдържание в „облака“ и да разработят съответния канал за разпространение, съобразен с про-фила на този тип потребители, техните нужди и техническото им въо-ръжение. на този етап моделите все още почиват на преимуществено пасивно поведение на потребителите и по-скоро еднопосочна комуни-кация от медиите към потребителите.

Развитие на медийното съдържаниерано или късно този процес започва да влияе върху медийното

съдържание, което излиза от мултимедийния нюзрум. на този етап в него се следват две посоки на създаване на медийно съдържание. По линия на конвенционалните медии се работи по-скоро за обща ауди-тория. По линия на новите медии се работи за таргетирани аудитории по различни параметри: канали за комуникация и крайни устройства за достъп/интереси на потребителите/модели на потребление/места на потребление, отново разработвано заедно с крайните устройства за достъп.

възможността за достъп и използване на медийно съдържание в режим „24/7“ работи в полза на:

– развитие на съдържание като резултат от непрекъснатия достъп;– укрепване на връзката между социални процеси и ново съдър-

жание. – успешен бъдещ модел за новите медии, почиващ на комуника-

ционен процес между медиите и общностите, чиято крайна цел са социалното действие и социалния резултат.

възможността за непрекъснат достъп има потенциала да оказва влияние върху съдържанието. развитието и актуализацията на медий-ното съдържание е още едно необходимо условие за успешен бизнес модел на всяка медия. освен това, ситуациите на социално действие, спрямо което платформата (било тя медийна или технологична) има организираща роля, упражняват натиск върху медиите да развиват съ-държанието си, което е достъпно „24/7“.

241

Свидетели сме на укрепване на връзката между социалните про-цеси създаването на ново като тематика и приоритети съдържание, в следствие на е промяна в „дневния ред на обществата“ – приоритетно значение се дава на екологията и опазването на планетата; развитието на икономиката на знанието и развлеченията.

възможността за общуване по всяко време, на всяко място през всеки достъпен в момента канал постепенно води до оттегляне от съ-ществуващия модел на предлагане на медийни услуги (еднопосочна комуникация) и преход към двупосочно общуване, при което медията действа като посредник на потребителите, аудиториите и общностите да създават свое медийно съдържание. наред с професионалните зада-чи по създаването на медийно съдържание, журналистът възприема и характерната роля за новите медии на „водач“ на потребителите през морето от информация. успоредно с това медията става „генератор“ на медийно съдържание, което е общ продукт от дейността на редакцията и процеса на потребление от аудитории, общности и потребители.

Развитие, наложено от промените в дейността на нюзруматрадиционната журналистическа дейност се променя, в зависи-

мост от промените в работата в нюзрума. от журналиста се иска да е професионалист с разностранни умения. давид доминго възприема три параметъра на разностранните умения, разгледани и от други ав-тори:

– медийни разностранни умения – умения да се работи за раз-лични медии ;

– тематични разностранни умения – умения да се отразяват раз-лични теми4

– технически разностранни умения – журналистът извършва различни дейности от продукционния процес5.

Промяната в работата на журналиста е свързана с надграждането на практиката от конвенционалните медии с дейности, произтичащи от същността на новите медии. най-важната от тях е необходимостта от ефективно управление на публикуваното редакционно съдържание

4 в България липсата на строга редакционна политика на профилиране на ре-портерите води до развитие на този тип „многофункционалност“ на журналистите.

5 Цит. по: DOMINGO, David. Four Dimensions of Journalistic Convergence: A preliminary approach to current media trends at Spain. In: online journalism [online]. utexas.edu, 2011. [cited 18 July 2011]. Available from: online.journalism.utexas.edu /2007/papers/Domingo.pdf

242

в процеса на неговото потребление и като следствие от това – послед-ващо развиване на същото редакционно съдържание. Понякога после-дица от това е възникването на социални общности, (устойчиви или около конкретно събитие), които предприемат социално действие6. независимо дали дадена медия е търсила целенасочено създаването на такава общност или е предизвикала това със свои материали, налага се медията да създава и да управлява съдържание в отговор на социално-то действие.

Действащ сумарен модел на мултимедийния нюзрум в Българиявъз основа на проведеното изследване, може да бъде система-

тизиран сумарен модел на мултимедийния нюзрум в България. най-общо, той може да бъде характеризиран като мултимедиен нюзрум от втори тип (crossmedia) и присъствие на черти от нюзрум от първи тип (multiple media), съгласно типологията на дитмар Шантин. трите ета-па на създаване на медийно съдържание съществуват във всяка от из-следваните медии. (Фиг. 4.1.)

60

Шантин. Трите етапа на създаване на медийно съдържание съществуват във всяка от изследваните медии. Фиг. 4.1.

Двете крайни звена – началната информация при «входа» и разпространението на готовото медийно съдържание на «изхода» навсякъде имат почти идентична структура. «Входът» обединява инициативата на журналистите с организационната дейност на отговарящия за планирането или планиращото звено. (Фиг. 4.2.)

(Фиг. 4.2.)

Класификацията на „онлайн” и „други” източници е доста условна.

Основанието за нея е, че връзката с редакциите по мрежата е общуването. Тук има и обратна връзка, информацията от социални мрежи и т.н. „Други източници” обобщава информационния поток извън интернет, при цялата условност на подобно генерализиране.

Общата медийна среда е компонент, който има съприкосновение с всеки от елементите на „входа”. Информацията от нея задължително не повтаря неговата структура, а прониква през най-различни източници. Нейната динамика е предизвикателство за професионализма на редакцията, но и негово мерило – колкото по-добра е една редакция като цяло, толкова по-малко информация от медийната среда ще има място на „входа”411.

411 От друга страна, медийната среда е предизвикателство и за авторитета на една медия. Колкото по-влиятелна е медията, толкова по-често присъства в медийната среда като фактор, определящ „дневния ред” на другите медии.

Вход

РEДАКЦИЯ

Изход 1

Изход 2

Изход...n

РЕДАКЦИЯ

(отговорен за

броя/предаването/за деня)

журналисти

Планиращ

редактор/звено

Онлайн източници

Други източници

Медийна среда

Фиг. 4.1. Етапи на създаване на медийно съдържание

двете крайни звена – началната информация при «входа» и раз-пространението на готовото медийно съдържание на «изхода» нався-къде имат почти идентична структура. «входът» обединява инициати-вата на журналистите с организационната дейност на отговарящия за планирането или планиращото звено. (Фиг. 4.2.)

6 например, една от устойчивите общности, наблюдавани в периода на емпи-ричното изследване е Сила. Краткотрайните общности, възникнали около конкре-тен материал, тема или събитие варират от еднократни благотворителни инициати-ви, през кампании с определена цел до общностите възникнали покрай вълненията в с. Катуница през септември 2011 година.

243

60

Шантин. Трите етапа на създаване на медийно съдържание съществуват във всяка от изследваните медии. Фиг. 4.1.

Двете крайни звена – началната информация при «входа» и разпространението на готовото медийно съдържание на «изхода» навсякъде имат почти идентична структура. «Входът» обединява инициативата на журналистите с организационната дейност на отговарящия за планирането или планиращото звено. (Фиг. 4.2.)

(Фиг. 4.2.)

Класификацията на „онлайн” и „други” източници е доста условна.

Основанието за нея е, че връзката с редакциите по мрежата е общуването. Тук има и обратна връзка, информацията от социални мрежи и т.н. „Други източници” обобщава информационния поток извън интернет, при цялата условност на подобно генерализиране.

Общата медийна среда е компонент, който има съприкосновение с всеки от елементите на „входа”. Информацията от нея задължително не повтаря неговата структура, а прониква през най-различни източници. Нейната динамика е предизвикателство за професионализма на редакцията, но и негово мерило – колкото по-добра е една редакция като цяло, толкова по-малко информация от медийната среда ще има място на „входа”411.

411 От друга страна, медийната среда е предизвикателство и за авторитета на една медия. Колкото по-влиятелна е медията, толкова по-често присъства в медийната среда като фактор, определящ „дневния ред” на другите медии.

Вход

РEДАКЦИЯ

Изход 1

Изход 2

Изход...n

РЕДАКЦИЯ

(отговорен за

броя/предаването/за деня)

журналисти

Планиращ

редактор/звено

Онлайн източници

Други източници

Медийна среда

Фиг. 4.2. Структура на „входа“

Класификацията на „онлайн“ и „други“ източници е доста услов-на. основанието за нея е, че връзката с редакциите по мрежата е общу-ването. тук има и обратна връзка, информацията от социални мрежи и т.н. „други източници“ обобщава информационния поток извън ин-тернет, при цялата условност на подобно генерализиране.

общата медийна среда е компонент, който има съприкосновение с всеки от елементите на „входа“. информацията от нея задължително не повтаря неговата структура, а прониква през най-различни източ-ници. нейната динамика е предизвикателство за професионализма на редакцията, но и негово мерило – колкото по-добра е една редакция като цяло, толкова по-малко информация от медийната среда ще има място на „входа“7.

Мултимедийната редакция като средище за създаване на медийно съдържание е основното ядро в този модел. Проведеното изследване по-казва най-широко разпространение на crossmedia практиките8. за „чист“ модел не може да се говори, защото в редица медии присъстват и прак-тики от нюзрум 1.0 (от първи тип – multiple media). взаимодействието по правило е „еднопосочно“ – от „носещата медия“ към редакцията на онлайн медията. Публикуването на материали от екипа на онлайн меди-ята в платформата на конвенционалната медия е спорадично. (Фиг. 4.3).

7 от друга страна, медийната среда е предизвикателство и за авторитета на една медия. Колкото по-влиятелна е медията, толкова по-често присъства в медийната среда като фактор, определящ „дневния ред“ на другите медии.

8 от 17 изследвани медии (без онлайн медиите) 10 мултиплицират съдържа-нието на „носещата медия“ на принципа на crossmedia. не следват, или не следват плътно тази практика БГ Радио, Дарик радио, вестниците Дневник, Капитал, Пари, Труд и 24 часа.

244

61

Мултимедийната редакция като средище за създаване на медийно съдържание е основното ядро в този модел. Проведеното изследване показва най-широко разпространение на crossmedia практиките412. За „чист” модел не може да се говори, защото в редица медии присъстват и практики от нюзрум 1.0 (от първи тип – multiple media). Взаимодействието по правило е „еднопосочно” – от „носещата медия” към редакцията на онлайн медията. Публикуването на материали от екипа на онлайн медията в платформата на конвенционалната медия е спорадично. (Фиг. 4.3).

Фиг. 4.3. Публикуване на съдържание от носещата медия в онлайн платформата.

При модела на multiple media, прилаган от медии като БНР и Вестникарска

група „България”, има доста по-голяма степен на интегрираност отколкото предполага използваният модел за класификация и в такъв смисъл се изравнява с типа crossmedia. Де факто, чрез своите онлайн звена те интегрират конвенционалните си медии в едно цяло през обща платформа за разпространение в интернет.

В периода до приключване на изследването в наблюдаваните медии вече има принципно разбиране, че разпространението на медийно съдържание става чрез три платформи – конвенционална, онлайн и мобилна. Различията са в разработването на всяка от тях. Конвенционалната е с установен канал, исторически тя се появява първа. Онлайн платформата вече излиза от периода на начално оформяне като технология и като изразни средства за медиите, но към нея засега няма еднозначен подход как да бъде използвана в микса на „изхода”. Мобилната платформа все още разработва канала за комуникация и е на етап формиране на пазарната ниша. (Фиг. 4.4).

412 От 17 изследвани медии (без онлайн медиите) 10 мултиплицират съдържанието на “носещата медия” на принципа на crossmedia. Не следват, или не следват плътно тази практика БГ Радио, Дарик радио, вестниците Дневник, Капитал, Пари, Труд и 24 часа.

Редакция

на носещ

ата медия

Медийно съдърж

ание

Редакция на онлайн медия

Мултиплицирано

съдържание на

носещата медия

Собствено онлайн

съдържание

Фиг. 4.3. Публикуване на съдържание от носещата медия в онлайн платформата.

При модела на multiple media, прилаган от медии като БНР и вест-никарска група „България“, има доста по-голяма степен на интегрира-ност отколкото предполага използваният модел за класификация и в такъв смисъл се изравнява с типа crossmedia. де факто, чрез своите он-лайн звена те интегрират конвенционалните си медии в едно цяло през обща платформа за разпространение в интернет.

в периода до приключване на изследването в наблюдаваните ме-дии вече има принципно разбиране, че разпространението на медийно съдържание става чрез три платформи – конвенционална, онлайн и мобилна. различията са в разработването на всяка от тях. Конвенцио-налната е с установен канал, исторически тя се появява първа. онлайн платформата вече излиза от периода на начално оформяне като тех-нология и като изразни средства за медиите, но към нея засега няма еднозначен подход как да бъде използвана в микса на „изхода“. Мобил-ната платформа все още разработва канала за комуникация и е на етап формиране на пазарната ниша. (Фиг. 4.4).

Мултиплицирането на съдържанието от „носещата медия“ е най-разпространеният подход в България – приоритет е при петнадесет от седемнадесетте изследвани медии. обособяването на онлайн-плат-формата чрез обогатяване на съдържанието се практикува от 6 медии. всички седемнадесет медии дублират съдържанието онлайн и в мобил-ната платформа. „Мобилният сайт“ е автоматично дублирана олекоте-на версия на интернет сайта, и съответно не води до „преработване на съдържание“ съобразно спецификата на потреблението през тази платформа – по-малък екран, по-тясна лента за пренос на информация

245

и далеч по-неустойчиво внимание на потребителите по време на непо-средственото потребление. вестникарска група „България“ единстве-на обвързва мобилното потребление с благоприятен тарифен план на конкретен мобилен оператор. двата вестника на Икономедия използ-ват най-разпространените мобилни приложения, а Дневник е първият български вестник в Amazon.com и може де се чете през Kindle.

навлизането на социалните мрежи и уеб базираните общности допълнително упражнява натиск за налагането на интернет и мобил-ните комуникации като канали първо – за разпространение, а на след-ващ етап – за надграждане (и създаване на ново) съдържание в хода на неговото потребление. Медиите съсредоточават дейността си вър-ху „произвеждането“ на съдържание от носеща медия, но „изходите“ остават терен за изпробване. възможностите включват и комбинации между платформите.

Практиката на няколко медии (България он ер, Икономедия АД, до голяма степен bTV) позволява да се погледне развитието на мулти-медийния нюзрум в перспектива.

Фиг.4.4. Публикуване на съдържание от редакцията.

62

Фиг.4.4.Публикуване на съдържание от редакцията.

Мултиплицирането на съдържанието от „носещата медия” е най-

разпространеният подход в България – приоритет е при петнадесет от седемнадесетте изследвани медии. Обособяването на онлайн-платформата чрез обогатяване на съдържанието се практикува от 6 медии. Всички седемнадесет медии дублират съдържанието онлайн и в мобилната платформа. „Мобилният сайт” е автоматично дублирана олекотена версия на интернет сайта, и съответно не води до „преработване на съдържание” съобразно спецификата на потреблението през тази платформа – по-малък екран, по-тясна лента за пренос на информация и далеч по-неустойчиво внимание на потребителите по време на непосредственото потребление. Вестникарска група „България” единствена обвързва мобилното потребление с благоприятен тарифен план на конкретен мобилен оператор. Двата вестника на „Икономедия” използват най-разпространените мобилни приложения, а „Дневник” е първият български вестник в Amazon.com и може де се чете през Kindle.

Навлизането на социалните мрежи и уеб базираните общности допълнително упражнява натиск за налагането на интернет и мобилните комуникации като канали първо – за разпространение, а на следващ етап – за надграждане (и създаване на ново) съдържание в хода на неговото потребление. Медиите съсредоточават дейността си върху „произвеждането” на съдържание от носеща медия, но „изходите” остават терен за изпробване. Възможностите включват и комбинации между платформите.

Медийно съдържание

Конвенционални

медии

Интернет платформа

Мобилна платформа

Конвенционална медия

Конвенционална медия

Собствен уебсайт Заимствани канали

Собствени мобилни

приложения

Дублиране на Собствения

уебсайт

RSS

newsletter

Alerts etc

246

4.2. Мултимедиен нюзрум – перспективи за развитие

в България има поле за развитие и в трите основни структури на мултимедийния нюзрум.

организацията на „входа“ може да се усъвършенства чрез по-ши-роко използване на практиката на радардеска при работата с медийна-та среда и на софтуер за обработка на неструктурирани бази данни за масива от постъпваща информация от журналистическия състав, през интернет и през стандартните комуникационни канали (факс, телефон, писмени съобщения), от личности и организации търсещи връзка с медиите. Като цяло, „входът“ е структурата, която ще претърпи про-мени в най-малка степен. Същото не може да се каже за създаването на съдържание и при „изхода“.

Процесът по създаване на медийно съдържание има съществен потенциал за развитие в няколко посоки:

– реорганизация от структура по отдели към структура по плат-форми;

– въвеждане на „облачни технологии“ във вътрешната организация;– по-широко използване на типични за новите медии форми на

организация и поднасяне на материала;– развитие на мултимедията: разработката на един материал не

само в дълбочина, но и със средствата на различни медии;– развитие на сътрудничеството между различни медии;– създаване на диференцирано по платформи съдържание;– предоставяне за повече възможности на потребителя за персо-

нализация и за създаване на собствен контекст от достъпното медийно съдържание;

– създаване на по-скоро редакционно медийно съдържание с разширяване на диалога с аудиторията;

– изграждане на общности около медийното съдържание.Икономедия АД, а от скоро и проектът за младежко интернет ра-

дио Бин@р на БНР, реализират в практиката си всички тези аспекти. При реорганизацията на структурата разпределението на журна-

листите по отдели и по „ресори“ ще се запази, но ще бъде надградено с мултимедийна журналистика. това ще допринесе за развитие на мулти-медията като форма в журналистиката и ще намали нуждата от между-медийното сътрудничество. все пак това сътрудничество ще се запази като алтернатива за поддържане на икономически по-изгоден модел.

247

Пак на базата на развитието на мултимедийната журналистика ще се създава диференцирано по платформи съдържание, като за всяка платформа ще се търси най-адекватната медия, жанрове и форми. все още предстои да се разширява делът на мобилната платформа в микса на „изхода“. този процес ще е съпроводен с по-нататъшна разработка на подходи и форми за разпространение на медийното съдържание съ-образно спецификата на този канал.

задълбочаването на диалога с аудиториите с перспектива към съз-даване на общности около медийното съдържание се осъществява и с помощта на социалните мрежи. Facebook все още има водещо поло-жение, независимо от възхода на Twitter и опитите на конкуренти като Google да предоставят подобни услуги. Към доминирането на Facebook вече има сериозни предизвикателства от конкурентите. Twitter не е точ-но конкурент на творението на Цукърбърг заради различните принци-пи и обеми на комуникация, но Google+ е втори опит на търсачката да пробие монопола в полето на социалните медии9. ако това стане, непре-менно ще има отражение и върху комуникационния процес в България. Силната страна на проекта Google+ е, че към него може да се присъе-динят потребители, които са си извлекли поуки от периода на „първо-началното социализиране“, предложено от Facebook в ранния му етап и наложило се в последствие. тези потребители може да искат да започнат „на чисто“, а във Facebook това не е възможно. Facebook нееднократно обявява, че съхранява информацията от личните профили дори и след отказ на потребителя от мрежата10. така освен конкуренцията, съмнени-ята около битуването в социалната мрежа на информацията, качена там от потребителя и спазването на неговото лично пространство са стимул за търсене на различни социални мрежи. „Конфликтните“ моменти се отразяват върху доверието в мрежите и водят до последващо действие11.

Морето от информация в претоварените от комуникация, соци-ални мрежи води до появата на филтриращи програми като Newsle.com. тя позволява потребителят да си изгради собствен филтър само

9 доколко, обаче инициативи като тази ще създадат истинска конкуренция все още е трудно да се каже. Предишното начинание на Google – „GoogleBUZZ“ не успя да пробие на пазара.

10 KLEIN, Ezra. Why Google+ might succeed. In: Washingtonpost/blogs [online].Washingtonpost.com, 2011. [cited July 3, 2011]. Available from: http://www.washingtonpost.com/blogs/ezra-klein/post/why-google-might-succeed/ 2011/05/19/AG7Di9rH_blog.html?wpisrc=nl_tech

11 вече се публикуват способи как да си мигрираш снимките например от Facebook в Picasa и т.н.

248

за съобщения и информация, която го интересува. По ирония на съд-бата, самата основа на Facebook – многопосочната комуникация, е ата-кувана като ограничение и опит да бъде въведен ред в нея от родното място на най-голямата социална мрежа. зад идеята за Newsle.com сто-ят двамата второкурсници от Харвард алекс Хансен и джона варон (Axel Hansen, Jonah Varon). Програмата работи с платформите на со-циални мрежи и „отсява“ вместо потребителя новините, свързани с неговите приятели и със знаменитости. акцентът е върху новините около знаменитости, защото те просто са повече от тези, свързани с определен кръг хора, които не са публични личности и не генерират медиен интерес в такъв обем12.

Приблизително по времето когато в СаЩ се появява Facebook,отначало като платформа за комуникация на състуденти, в България Investor.bg стартира сайта Zip.bg. По същество това е со-циална мрежа, която така и не получава популярност, а и с годините Investor.bg също губят интерес да развиват проекта. През 2011 година той все още стои в интернет като бета-версия. Българските потреби-тели прегърнаха популярните чужди социални мрежи като свои. те са лесно разпознаваем канал за общуване, още повече, че са преведени и на български13. това няма съществено значение за комуникационния процес, като се има предвид, че „мястото за среща е вече известно и не-изменно“, а самото общуване не изисква начални усилия. зараждащата се конкуренция може и да промени нещата, но у нас това едва ли ще стане преди средата на десетилетието.

Подобно на други държави и в България социалните мрежи също са платформа за иницииране на социално действие. някои примери за това са flash-mob протестът на еколозите през 2007 година, формацията „Сила“ (съюз на интернет любителите на автомобили) организирала протестите срещу високите цени на горивата през март 2011 година, събитията в пловдивското село Катуница през септември 2011 годи-на, и дори групата във Facebook „ден без Бойко Борисов“, която освен непосредствената инициатива за деня 5 юли 2011 година е и повод за рефлексия в журналистическата гилдия.

12 SCHONFELD, Erick. Harvard Undergrads Launch Newsle To Find News About Your Friends (Beta Invites). In: techcrunch.com, 2011. [cited July 4, 2011]. Available from: http://techcrunch.com/2011/01/ 13/newsIe/.

13 Пропускаме това, че езиковите и жизнени реалии, преведени понякога твър-де буквално, звучат малко странно. Пример: предложението „да сръчкаш“ (to poke) някого във Facebook.

249

обобщено, перспективният модел на мултимедийния нюзрум в България се очертава като динамична система за създаване на медийно съдържание, разпространявано координирано през три платформи. нюзрумът като система взаимодейства, а съдържанието като обект на потребление се развива в процеса на общуване с аудиториите и потре-бителите. Комуникационният процес има различен обхват. той зависи от подходящото обвързване на политиката и целите на редакцията с възприетите за тяхното постигане технологични и с пазарни решения.

Моделът на мултимедийният нюзрум в България в перспек-тива ще премине през два етапа. в средносрочен план той ще залага на носещата медия в създаването на съдържание и ще се ориентира „на изхода“ към двойката „конвенционална медия/мобилна платфор-ма“. на „изхода“ основно ще се предлага, „ще се избутва“ съдържание от медията към обществото. През този първи етап най-съществена-та промяна ще е свързана с разработката на структури и подходи за последващо, в процеса на потребление, развитие на съдържанието и персонализирано предлагане на съдържание на основата на местопо-ложението и на анализ на индивидуалното потребление. тези видове дейности са своеобразен мост към втория етап. той, най-вероятно, ще се оформи след прехода на България към цифрова наземна телеви-зия и навлизането на мобилните комуникации четвърто поколение в големите градове. за този етап ще е характерно:

– запазване на ролята на мултимедийния нюзрум като „генератор“ в процеса на създаване и развитие на медийно съдържание;

– размиване на тежестта на „носещата медия“ в общия профил на медийното съдържание, заради по-балансираното структу-риране на отношенията между отделните медии вътре в мулти-медийния нюзрум. носещата медия продължава да съществува;

– мобилните комуникации и крайни устройства за достъп в об-лачни технологии ще заемат съществено място в микса на „из-хода“. Към тях ще се присъединят крайните устройства за дос-тъп с мултимедийни характеристики – интернет устройствата, смартфоните с възможности за синхронизация между отделни компоненти като телевизор, компютър, таблет и др.

Медийното потребление ще води до развитието на много плат-форми и по-широкото създаване на съдържание за конкретна плат-форма. технологиите, които използват доставчиците на аудиовизуални услуги, ще са стимулиращ фактор в този процес. те ще насърчат нови-нарските редакции да търсят нови способи за общуване с аудиториите,

250

а самите доставчици ще имат интерес да разнообразят услугите си с по-широко предлагане на съдържание, произведено от мултимедиен нюзрум. Както беше отбелязано и преди, в голямата си част новинар-ските операции на медиите изостават в тази област от практиките в развлекателните програми, предлагани в рамките на една и съща ме-дия. например, bTV и Нова телевизия развиваха много добри мул-тимедийни проекти около риалити форматите си „Сървайвър“ и „Биг брадър“ и едва няколко години по-късно създадоха съответно btvnews.bg и novanews.bg. това говори, че медиите по принцип имат нагласата да разпространяват интегрирано и форматирано (отчитайки специфи-ката на платформата) съдържание по различните „изходи“. Просто за времето на емпиричното изследване отсъстват практически действия, които да показват, че такава нагласа има и за новинарските операции на медиите. интересен щрих е вероятността мултимедийният нюзрум да предлага успоредно с безплатното и платено медийно съдържание. в България културата на безплатното потребление на продукти, обект на интелектуална собственост, все пак допусна появата на услугата voyo.bg. Практиката медиите да предлагат два типа съдържание – на свободен достъп и абонамент, съществува отдавна и много реномира-ни медии я използват. у нас също има такива примери – bgnes.com, въпреки, че в този случай абонаментът не е предназначен за крайни потребители. независимо от съпротивата на ниво нагласи, опитът да се накара потребителят да плаща за определено съдържание бе способ-ствало за задълбочаване на сегментирането на аудиториите и по-пъл-но удовлетворяване на потребностите на взискателни потребители с икономически възможности и със специализирани интереси.

Крайният резултат е продължаване на тенденцията за силно пер-сонализирано потребление на медийно съдържание от активни, „във-лечени“ (leaned forward) потребители. независимо от усилията за об-щуване с потребителите в процеса на потребление, в комуникацията ще доминира потреблението, а не двупосочното общуване между нюз-рума – от една страна, и аудиториите и потребителите – от друга.

4.3. Основни тенденциив бъдеще конкуренцията между електронните и новите медии ще

върви в две посоки. Първата е конкуренция в полето на конвенционал-ните медии, която и днес съществува. тя ще се влияе от представянето на „старите медии“ в полето на „новите медии“. другата е конкуренция

251

в рамките на обща комуникационна и технологична среда – на базата на новите медии.

обратно влияние от страна на „старите медии“ най-вероятно ще има, но то няма да е толкова ясно изразено, както влиянието в грани-ците на новите медии и технологични устройства. в същото време „но-сещите медии“ ще влияят върху тежестта на различните видове медий-но съдържание, което се разпространява през цифровите технологии. телевизионните програми все така ще предоставят най-много видео съдържание, радиото ще разчита на силата си в стрийминга. най-го-лямото предизвикателство остава пред печатните медии и пред онлайн медиите. При печатните издания проблемният момент е свързан със създаване и зареждане на неприсъщо, условно казано, за тях медийно съдържание – видеофайлове и аудиострийминг. При онлайн медиите предизвикателството е в бизнес модела. тези медии са разчетени за по-малки разходи, съответно и за по-малки журналистически екипи, до-като създаването на пълноценни дигитални статии изисква по-големи екипи от професионалисти в няколко области – профилирани журна-листи, дизайнери, IT специалисти и т.н.

технологичното развитие дава основание за изпробване на раз-лични иконономически модели, които в по-голямата си част се осно-вават на съкращаване на работна ръка и прехвърляне на част от „про-изводствените функции“ върху журналистите14. онлайн дебатите на списанието „икономист“ подчертават, че съкращаването на професио-нални журналисти заради „интернет базирана журналистика“ води до известна загуба на съдържание при отразяването на някои сфери като местно управление, международна журналистика и разследваща жур-налистика15. Спорно е в каква степен може „да се покрият липсите“ като се използват ресурсите на социалните мрежи. най-малкото, това увели-чава стойността и дейността на отдела за последваща работа с медийно съдържание в мултимедийния нюзрум. Профилите в журналистиката вече се преодоляват и на практика се сливат. напред излиза многоп-рофилният журналист, който отговаря за много канали, реализирани в хипертекстуална среда, както вече беше посочено по-горе (с. 166, 241).

14 DOMINGO, David. Four Dimensions of Journalistic Convergence: A preliminary approach to current media trends at Spain. In: utexas.edu. [cited 18 July 2011]. Available from: online.journalism.utexas.edu /2007/papers/Domingo.pdf.

15 The internet has reduced newsroom staff; is that a bad thing? Economist.com [online] online debate published 15 July 2011. [Cited 16 July 2011]. Available at: http://www.economist.com/debate/days/ view/721#.

252

Структурата на собствеността и формите на собственост са след-ващият фактор, който ще има определящо влияние и в бъдеще върху мултимедийния нюзрум като организация на работата. уедряването на субектите на медийния пазар върви по линия на концентрация на соб-ствеността – от една страна, а от друга – обединяване на различни като формат, програми и медийна собственост за доставка на мултимедий-но съдържание.

двете направления непосредствено влияят върху естеството на създаваното медийно съдържание – неговото качество, проблематика и форма на представяне. Концентрацията на собствеността започва още в първите десет години на 21 век и продължава и в новото десе-тилетие. Частично това е „естествения подбор на оцеляване“ в добре изразена пазарна среда.

Спорно е доколко медиите имат желание да формират обща ме-дийна и технологична среда, защото конкуренцията ще ги постави при равни условия и те ще загубят предимствата, които имат в момента, и позициите, от които ще влязат в нея. допълнителен фактор в конку-ренцията ще е поведението, потребностите и интересите на потреби-телите и тяхна икономическа състоятелност.

това са факторите, които ще развиват пазара, в зависимост от потреблението. в зависимост от предлагането, ще стане ясно доколко доставчиците са готови да рискуват и развиват този пазар в България. това ще доведе до засилване на ролята на медийните алианси – медиите ще се обединяват на основата на производствата, които не развиват в търсене на работещ икономически модел. този модел трябва да развива максимум медийно съдържание при възможно минимални разходи и оптимално съчетаване на различни медии за предоставяне на разноо-бразно по форма съдържание през различни канали за доставка. При-мер в това отношение са Vesti.bg и телевизия Европа. въпреки, че има собствен уебсайт Екипнюз, телевизия Европа предоставя на Vesti.bg видеоматериали. Подобна е ситуацията и с БНР и БГНЕС, където ра-диото развива стрийминг, но използва фотосекцията на агенцията за да придаде по-голяма визуалност на сайта си.

Следващият етап на обединение е между медиите и доставчиците на медийно съдържание. това става на основата на различни платфор-ми – „стандартен“ интернет, пренос на данни (респективно – медий-но съдържание) през интернет протоколи, навлизането на „облачни“ технологии и други. има и случаи, когато доставчиците сами започват да разработват звена и капацитет за създаване на медийно съдържа-

253

ние. например, TV+ e канал за конвенционално медийно съдържание (телевизия) на доставчика на сателитна телевизия „Булсатком“. Само отделни медии и доставчици ще бъдат в състояние на развиват пълния спектър от медийно съдържание и услуги за потребителите. При това е възможно те да не се ориентират към обща аудитория (въпреки, че тя е най-многобройна, с икономически най-изгодни маркетингови пока-затели като „цена на хиляда души аудитория/потребители“ и др.) и при въвеждане на платени услуги да предпочетат таргетирана аудитория, с по-добри финансови възможности и над средния (или поне среден) стандарт на живот.

в противовес на общата медийна и технологична среда, аудито-рията ще формира профилиран пазар на медийно съдържание и на информационни услуги. този пазар ще се разширява, в зависимост от поевтиняването на „стоката“ на него. върху него ще влияе премина-ването към цифрова наземна телевизия. възможно е да се получи раз-двоение на основните канали на потребление, като основните крайни устройства ще са интерактивна телевизия и мобилни устройства. на изложението IFA през септември 2011 година в германия беше дадена заявка за сливане на двете като смартфонът се превръща в един вид дистанционно (remote control device) за управление на интерактивно крайно устройство.

Четири фактора ще окажат влияние върху развитието на нишата на потребление на медии и медийно съдържание. това са:

– влияние в България на общата рамка на европейския съюз за развитие на икономика на информационните и комуникацион-ни технологии;

– преструктуриране на собствеността, процесите на концентра-ция (и на отпадане от медийния пазар) и появата на нови субе-кти на пазара;

– технологичен контекст, в който се развиват медиите в пълния спектър от конвенционални и нови медии;

– потребителски модели на поведение. влиянието на общата рамка на европейския съюз засега се изра-

зява предимно в сферата на регулацията. възможно е скоро да се стиг-не до икономическо влияние с въвеждането на общоевропейски изи-сквания и практики – преминаването към цифрова наземна телевизия, изравняване на ценовите политики в сферата на телекомуникациите (например, от 1 юли 2012 година започна реализиране на политиката на намаляване на цените в роуминг) и др.

254

Преструктурирането на собствеността ще позволи концентрира-не на творчески и финансов ресурс като предпоставка за създаване на медийно съдържание, което съответства на целите на дадената медия. досегашната практика показва, че наред с тези положителни страни, преструктурирането обикновено води до окрупняване и свиване на пазара на труда, засилване на икономическата зависимост на журнали-стите от собствениците и стесняване на възможностите за качествено медийно съдържание, удовлетворяващо потребностите на аудитории, със специфични потребности от журналистически продукти.

технологичният контекст се възприема като определящ, но той трябва да се разглежда, в зависимост от изискванията за универсален достъп на предлаганите услуги.

Формирането на потребителските модели на поведение е двупо-сочен процес. от едната страна са „продуктите“, които медиите разви-ват и предпоставките за тяхното потребление. от другата, е поведени-ето и нуждите на потребителите. те се формират в условията на новата икономическа ситуация. от значение са жизнеспособните и социално активни потребители, средна класа и горния сегмент на средната класа. техният начин на живот изисква активната работа с медийно съдържа-ние по всяко време и на всяко място. тази прослойка има възможност да плаща за медийни услуги и присъства активно на пазара на стоки и услуги, което ги прави търсена целева аудитория сред рекламодате-лите и стимулира развитието на рекламния пазар. инвестициите от рекламодателите ще стимулират развитието на тези информационни услуги и ще допринесат за свалянето на цените за крайните потребите-ли. Медийните услуги ще стават все по-достъпни. Крайният резултат от този процес е развитие и укрепване на средната класа в страната.

Заключениев България се налага модел на мултимедиен нюзрум с ниска сте-

пен на интеграция в процеса на създаване на медийно съдържание. Първоначалният сбор и обработка на информацията е под влияние на практиките от конвенционалните медии. При публикуване на медийно съдържание, основният масив избутван към потребителите е мултип-лицирано съдържание от носещата медия. развитието на технологиите и промяната в потребителските нагласи и формирането на нови потре-бителски ниши стимулират разширяване на каналите и платформите за предоставяне на персонализирано медийно съдържание на потре-бителите и аудиториите. това обстоятелство, заедно с разпростране-

255

нието на социалните мрежи, разширява двупосочната комуникация между медиите и потребителите. те стават непосредствени участници в създаването на медийно съдържание на редакционно ниво, и при не-говото потребление.

256

5. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

в това научно изследване се анализират условията за развитие на мултимедийния нюзрум в България, практиките на организация на работата и характеристиките на неговите основни модели. Проследе-ни са и тенденциите в развитието на технологиите като фактор, който обуславя по-широкото навлизане на този нов вид медийна редакция.

за целта е проведено проучване на практиките на седемнадесет национални медии. в основата на анализа на резултатите от изследва-нето, стои типологията разработена от д-р дитмар Шантин. той раз-глежда четири типа мултимедиен нюзрум, в зависимост от степента на интеграция на отделните медии:

– нюзрум от няколко медии (multiple media newsroom) с най-ни-ско ниво на интеграция;

– нюзрум от типа crossmedia;– интегриран мултимедиен нюзрум с най-високо ниво на инте-

грация ;– аудиторно-ориентиран мултимедиен нюзрум, който работи

главно на базата на социалните мрежи и web 2.0.тази класификация е главно за печатни медии. за целите на те-

оретичния анализ са използвани някои положения, разработени от компанията Innovation Media Consulting, както и онлайн публикации на експерта по медийни стратегии Фернандо Саманиего.

резултатите от проучването показаха, че в България най-широ-ко разпространен е мултимедийният нюзрум от типа crossmedia. той се характеризира с относително ниска степен на интеграция на медий-ните редакции, и е насочен към публикуване на общо съдържание по платформите за разпространение, които дадена медия използва. в този вариант на crossmedia се използват и организационни елементи от мул-тимедиен нюзрум от първи тип – multiple media newsroom, който се ха-рактеризира с относителна самостоятелност на отделните редакции в създаването на медийно съдържание. Като правило това са редакции на двойката „конвенционална медия/нова медия“, което е друга отли-чителна черта на българската практика в тази област1.

1 Фактът, че с две изключения, нямаме мултимедиен нюзрум, който обединява повече от една конвенционална медия с новите медии, се дължи на модела на соб-

257

Сред отделните медии се наблюдава различна степен на проник-ване на процесите на редакционна интеграция. Печатните издания се оказват най-напред в интегрирането, като една трета от изследваните медии вървят към пълна интеграция и нюзрум от трети тип – integrated multimedia newsroom. в практиката на информационните агенции се наблюдават както крайно консервативно отношение, така и високо ниво на интеграция – над кросмедия, но все още без да е интегриран мултимедиен нюзрум. При агенциите има и случай на обърнат модел, когато „носещата медия“ в създаването на медийно съдържание е но-вата медия, а конвенционалната медия „надгражда“ на нейна основа комуникационния процес. електронните медии, главно телевизионни-те програми, в най-голяма степен залагат на „преливане на авторитет“ от конвенционалната – към новите медии и използват техните плат-форми главно за разширяване на аудиторията, която ползва медийно-то съдържание на носещата медия.

Същността и ролята на „носещата медия“ (baseload media) в про-цеса на създаване и публикуване на медийно съдържание е отделен акцент в тази работа. носещата медия e разгледана в рамките на ти-пологията, но и като самостоятелно ядро в цялостната организация на работата и влиянието, което оказва в управлението на медийното съдържание. носещата медия е свързана със самоидентификацията на дадена медия в общата медийна среда. в края на първото десетиле-тие на 21 век медиите по правило се идентифицират като „телевизия“ (респективно присъствието в новите медии се разглежда като „сайта на телевизията“), „радио“, „вестник“ (или списание) и „онлайн медия“ и това определя доминиращото съдържание – дали ще е текст и статични изображения, аудио или аудиовизуално съдържание. Като се придър-жат към практиката на носещата медия, конвенционалните медии ос-вен, че преливат авторитет към проектите си в новите медии те им оси-гуряват и един по-стабилен икономически модел за функциониране.

Медиите като цяло не са заинтересовани да формират обща тех-нологична и медийна среда, защото ще загубят предимствата си, кои-то имат като конвенционални медии в съответната област. два фак-тора, които ще имат все по-голямо значение в бъдеще, работят точно за формиране на такава обща медийна среда заради по-добрите въз-

ственост в търговските медии, които се придържат към разнообразно профилиране и на разделянето на още в началото на прехода у нас на Комитета за телевизия и ра-дио на две самостоятелни медии – БНТ и БНР. bTV и Нова телевизия са тв програ-ми с национален обхват, които имат повече от една медия с обща собственост.

258

можности за достъп до потребителите. Първият фактор е бързото и широко навлизане във всекидневието на крайни устройства за мобил-но потребление, които имат достъп до облачни технологии и където потреблението става чрез приложения (в по-малка степен през брау-зъра) и се доближава до характеристиките на универсалната услуга. техническите характеристики на новите мобилни крайни устройства и разпространението на широколентовия интернет правят възможно въз-действието на втория фактор. това са промените в съотношение-то между различните видове медийно съдържание. аудиовизуалното съдържание, разпространявано през мобилни платформи в нов техно-логичен контекст, ще е предпочитано за потребление и ще предизвика препозициониране на останалите видове съдържание.

Социалните мрежи, въпреки своята популярност, не успяват да направят аудиториите и потребителите активни и – в идеалния случай, равнопоставени на редакциите участници в създаването на медийно съдържание. изследването в тази си част по-скоро формулира въпро-си, отколкото дава отговори – доколко е резонно това? засега в Бълга-рия отсъства нюзрум от четвърти тип – такъв, който да гради дейност-та си изключително на основата на социалните мрежи.

във втората половина на 2011 година се появи нова медия, която съчетава три платформи (две конвенционални и една нова медия), а три от изследваните медии направиха редизайн на онлайн платформи-те си. През октомври 2011 година bTV стартира bTV радио към основ-ния телевизионен канал и платформата bTV web, а в началото на 2012 година се появи btvnews.bg – проектът на медията за онлайн новини. няколко месеца по-късно, през юли същата година и Нова телевизия представи аналогичен проект – novanews.bg. Пак през юли 2012 година БНР стартира проекта си за младежко интернет радио Бин@р. През октомври 2011 година Икономедия АД придоби вестник Пари и пре-структурира изданията си – вестниците Пари и Дневник бяха закрити, започна да излиза всекидневникът КапиталDaily, а уебсайтът dnevnik.bg съсредоточи в себе си кадровия и информационен ресурс на вест-ника с потенциала да излезе на нови позиции вече като самостоятелна онлайн медия.

всички тези развития доказват, че в българските медии тече ак-тивен процес на разработка на новите медии и тяхната интеграция в общата медийна среда. тази трансформация не може да стане без пре-ход към нова организация на работа и нова журналистика, в условията на мултимедийния нюзрум.

259

През 2012 година ускорено развитие имат новите медии, разши-ряват се платформите, на които оперират конвенционалните медии, появяват се нови онлайн медии и се утвърждава на медийните прак-тики за общуване през таблети, смартфони и разнообразни мобилни устройства. Медийният свят действително става все по-интегрален, и на практика – неделим. Което е в услуга на медийния потребител, на медийното потребление като цяло.

Може би е редно да дадем отговор на въпроса, който поставихме в началото до какво води сътрудничеството между медиите – от една страна, и аудиториите и потребителите в създаването, управлението и потреблението на медийно съдържание и къде са границите на това сътрудничество? – еднозначен и лесен отговор няма… и спиралата се завърта отново.

260

6. БИБЛИОГРАФИЯ

BAйС, дейвид, и Марк МалСийд. историята на Google. София: Слънце, 2007.

дерМендЖиева, грета. онлайн журналистика. Год. СУ. ФЖМК, 8, Кн.1, 2002година

дерМендЖиева, грета. дигиталните медии. Год. СУ. ФЖМК, 12, 2005, с. 107-112.

думите на медийния преход. научен колектив. велико търново: Фабер, 2010.

КаСтелС, Мануел. възходът на мрежовото общество.т. 1: „ин-формационната епоха – икономика, общество, култура“. София: лиК, 2004.

КъМинг, тимоти. Малкото „е“ – големият бизнес. София: Кла-сика и стил, 2006.

лаШ, Скот. Критика на информацията. София: Кота, 2004. Медийно право. София: труд, 2005.ниКолова, райна. Медийно аудио- и аудиовизуално право. Со-

фия: Фенея, 2010.ниКолова, райна. Правна същност и регулация на медийна-

та дейност. In: „Департамент „Масови комуникации“, годишник 2009“ [online]. nbu.bg, 2010. [cited 27 October 2010]. годишник 2009. Available from: http://ebox.nbu.bg/mas_com10/view_lesson. php?id=73.

огнянова, нели. аудиовизуална политика и законодателство на еС. София: Св. Климент охридски, 2005.

Павлова, илиана. да споделяш в облаците. новите медии и журналистиката. велико търново: Фабер, 2012.

ПетКов, росен. тенденции и проблеми при развитието на мул-тимедийните технологии в България. в: Българско медиазнание. Сб. статии. София: Балканмедия, 1996.

ПеШева, Маргарита. радио и телевизионната среда 2001-2010. велико търново: Фабер, 2011.

ПоПова, Мария. регулация и интернет – между киберанархия и киберцензура. Год. СУ „Св. Климент Охридски“, ФЖМК, т.10, 241.

радиосредата 2001-2010. научен колектив. велико търново: Фа-бер, 2011.

261

райЧева, лилия. Предизвикателствата на медийната конвер-генция към традицията на съвременните комуникации. в: Журналис-тиката днес и утре, 3. Сб. статии. София: Св. Климент охридски, 2001, 90-100.

райЧева, лилия. Ще преодолеем ли дигиталната пропаст в про-цеса на социална трансформация? в: Пъблик рилейшънс и новите ме-дии. Сб. статии. София: Св. Климент охридски, 2002, 70-81.

райЧева, лилия. Медийната конвергенция – предизвикателство или необходимост. в: Год. СУ. ФЖМК, 8. Кн. I – нови медии, 2002, 9-15.

телевизионната среда 2001-2010. научен колектив. велико тър-ново: Фабер, 2011.

Фидлър, роджър. Медиаморфоза. София: Кралица Маб, 2005.BETTAG, Tom. Evolving Definitions of News In: Nieman Foundation

website [online]. Harvard.edu, 2010. [cited 20 October 2010]. Available from: http://www.nieman.harvard.edu/ reportsitem.aspx?id=100291

BUSH, Vannevar. As We May Think. In: The Atlantic Magazine, July 1945 [online], theatlantic.com, 2010. [cited 25 October 2010]. Available from: – http://www.theatlantic.com/magazine/archive/1969/12/as-we-may-think/3881/.

COMM, Joel. Twitter Power 2.0. New Jersey: John Wiley & Sons, Inc. Hoboken, 2010.

CROTEAU David and William Hoynes. Media society: industries, im-ages, and audiences. Pine Forge Press, 2003.

DELOITTE. Technology Predictions 2010. London: Deloitte Touche Tohmatsu, 2010.

DELOITTE. Media and Telecommunications Predictions 2010. Lon-don: Deloitte Touche Tohmatsu, 2010.

DELOITTE. Telecommunications Predictions 2010. London: Deloitte Touche Tohmatsu, 2010.

DELOITTE. Technology, Media and Telecommunications Predictions 2011. deloitte.com [cited 12 May 2011].Availavle from: http://www.deloitte.com/assets/Dcom-Panama/Local%20Assets/ Documents/pa_es_TMT_Pre-dictions_2011.pdf

DELOITTE. Technology, Media and Telecommunications Predictions 2012. deloitte.com [cited 29 January 2012]. Availavle from: https://www.de-loitte.com/assets/Dcom-Global/Local%20 Content/Articles/TMT/TMT%20Predictions%202012/16264A_TMT_Predict_sg6.pdf

DEUZE, Mark. Journalism and the Web. International Communication Gazette, October 1999, vol. 61, №5.

262

DEUZE, Mark. What is Multimedia Journalism? In: Journalism Stud-ies, Volume 5, Number 2, 2004, pp.139-152 [online]. Academia.edu, 2004. [cited 19 September 2011]. Available from: http://indiana.academia.edu/MarkDeuze/Papers/725187/What_is_Multimedia_Journalism

DOMINGO, David. Four Dimensions of Journalistic Convergence: A preliminary approach to current media trends at Spain. In: online journalism [online]. utexas.edu, 2011. [cited 18 July 2011]. Available from: online.jour-nalism.utexas.edu /2007/papers/Domingo.pdf

DOMSCHEIT-BERG, Daniel with Tina KLOPP. Inside Wikileaks: My Time with Julian Assange at the World’s Most Dangerous Website. London: Jonathan Cape/Random House, 2011.

JENKINS, Henry. The Cultural Logic of Media Convergence. In: In-ternational Journal of Cultural Studies [online]. www.Sagepublications.com, 2011. [cited 20 May 2011]. Available from: http://educ.ubc.ca/faculty/bry-son/565/jenkinsconvergence.pdf

KIRKPATRICK, David. The Facebook Effect. Virgin Books, 2010. LEIGH, David and Luke Harding. Wikileaks: Inside Julian Assange’s

War on Secrecy. London: Guardian Books, 2011. NEGROPONTE, Nicholas. Being Digital. New York: Vintage Books/

Random House, 1996. RANDALL, David. The Universal Journalist, London: Pluto Press, 2000. VAUGHAN, Tay. Multimedia: Making it work. USA: McGraw-Hill,

1993-2007.

Документидиректива 2002/22/ео на европейския парламент и на Съвета от

7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потре-бителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (ди-ректива за универсалната услуга). In: eur-lex [online]. Europa.eu, 2010 [cited 14 June 2010]. Available from: http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/ LexUriServ.do?uri=OJ:L:2009:337:0011:0036:bg:PDF

директива за аудиовизуалните медийни услуги на еС, чл.14 от преамбюла. In: eur-lex [online]. europa.eu, 2010. [cited 23 February 2011]. Available from: http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2010:095:0001:0024:bg:PDF

директива 2010/13/еС на европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 година. In: eur-lex [online]. europa.eu, 2010. [cited 2 October 2010]. Available from: http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2010:095:0001:0024:bg:PDF

263

Програма в областта на цифровите технологии за европа („Digital Agenda for Europe“),с.3. In: eur-lex [online]. europa.eu, 2010. [cited 2 October 2011]. Available from: http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=COM:2010:0245:FIN:EN:PDF

Europe’s Digital Competitiveness Report“. In: information society [online]. europa.eu, 2010. [cited 21 August 2010]. Avalable from: http://ec.europa.eu/information_society/digital-agenda/documents/edcr.pdf

Europe’s Digital Competitiveness Report. – vol.II, In: epractice [on-line]. epractice.eu, 2010. [cited 12 March 2011]. Available from: http://www.epractice.eu/files/Europe‘s Digital Competitiveness Report 2010-ICT Coun-try Profiles – VolII.pdf

EUROPEAN COMMISSION. Overview of the Green Paper on Mo-bile and Personal Communications and Extract of the positions proposed. Luxembourg: Office for Official Publications of the European Communities, 1994. Също: aei.pitt.edu, 2011. [cited 23 May 2011]. Available from: http://aei.pitt.edu/1167/1/overview_mobile_and_personal_gp.pdf

EUROPEAN COMMISSION. Green Paper on the Convergence of the Telecommunications, Media and Information Technology Sectors and the implications for regulation. 3 December 1997. Brussels, European Commis-sion.

Final Report on the Content Online Platform. еU, May 2009, p.2. In: reports and studies [online]. ec.europa.eu, 2009.[cited 17 May 2010]. Avail-able from: http://ec.europa.eu/avpolicy/other_ actions/content_online/in-dex_en.htm

Universal Service. In: EU Audiovisual and Media Policies. A-Z Glossary [online]. europa.eu, 2010. [cited 28 October 2010]. Available from: http://ec.europa.eu/avpolicy/info_centre/ a_z/index_en.htm#p7.

Печатни издания георгиев, андриан. назад към кабелите. Капитал, №.30, 31

юли – 6 август 2010, с. 8.георгиев, андриан. Mobile First. Капитал, 20-26 февруари 2010,

с. 50-51еК одобри 1,8 млрд. евро държавни помощи за широколентов интернет. In: news [online]. Investor.bg, 2011. [cited 19 February 2011]. Available from: http://www.investor.bg/news/ article/111274/ 261.html.

едва 20% от населението е готово за цифровизация (интервю на маркетинг директора на „Кейбълтел“ и „евроком“ димитър радев). Сега, № 62/3747, 16 март 2010, с. 14.

Кондов, Борислав. Das Kapital 5.0. Капитал, №10, 13-19 март 2010, с. 34.

264

лаСКов, Христо. Четвъртата вълна. Capital.bg [online]. 2 Sept 2011.[cited 3 Sept. 2011]. Avaliable from: http://www.capital.bg/biznes/tehnologii_i_nauka/2011/09/02/1149632_ chetvurtata_vulna/

Nielsen Online демографски данни на „нилсън“ за онлайн пазара в България. Nielsen Online Ranking and Trend Report. NET(българско из-дание), 2010, (207) 32, Приложение „.biz/октомври 2010“, с. 13.

Манолова, Мария и весислава антонова. виж какво дават по радиото. Капитал daily, 17 юли 2012, с. 15.

NET. (българско издание), 2010, №№ 1-12. NET. (българско издание), 2011, №№ 1-9. Петров, Христо. газ-спирачки. Капитал, бр.30, 31 юли – 6 август

2010, с. 12.Шатърова, Силвия. Бг медиите – накъде в кризата. Черномор-

ски фар, 3 юни 2011, с.4-5.Щилянова, тони и илко ваСилев. „Шофьорът Светослав ди-

митров: Много съжалявам, зле ми е! вървете си“. 24chasa.bg [online]. 18 юни 2011. [cited 18 June 2011] Avaliable at: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=933389

ANTE SPENCER E., Efrati AMIR and Das ANUPREETA. Twitter as Tech Bubble Barometer. Wall Street Journal [online]. 10 February 2011. [cited 10 February 2011]. Available from: http://online.wsj.com/article/SB1000142405274870371 6904576134543029279426.html?mod=WSJ_Tech_Europe_INTL_LSMODULE.

BARBER, Lionel and Kathrin HILLE. Baidu Looks to Follow Google with Mobile OS. Financial Times, 23 March 2011; p.15.

HUUTAHNEN, Matti. Nokia, Microsoft in pact to rival Apple, Goog-le. Washington post [online]. 11 February 2011. [cited 12 February 2011]. Available from: http://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/ 2011/02/11/AR2011021100877.html.

KAISER, Martin. Cooperation Logical, But Challenging. In: American Society of Newspaper Editors [online]. 10 July 2000 [cited 27 Sept. 2010]. Available from: http://asne.org/kiosk/editor/00.july/kaiser1.htm.

KANG, Cecilia. Obama to unveil wireless Internet plan. Washington post [online]. 10 February 2011. [cited 10 February 2011]. Available from: http://www.washingtonpost.com/ wp-dyn/content/article/2011/02/10/AR2011021001461.html?wpis rc=nl_tech.

MENN, Joseph and Richard WATERS. Apple seeks new horizon with iCloud. In: Financial Times Technology [online]. 7 June 2011. [Cited 10th June 2011]. Available from: http://www.ft.com/cms/s/2/b83524cc-9072-11e0-9227-00144feab49a.html

265

NUTTALL, Chris and David GELLES. Facebook becomes bigger hit than Google. Financial Times [online]. 17 March 2010. [cited 17 March 2010]. Available from: http://www.ft.com/intl/cms/s/2/67e89ae8-30f7-11df-b057-00144feabdc0.html#axzz1lsrX0ZD2

PETERS Jeremy W., Verne G.KOPYTOFF. Betting on News, AOL Is Buying The Huffington Post. New York Times [online]. 7 February 2011. [cit-ed 7 February 2011]. Available from: http://www.nytimes.com/2011/02/07/business/media/07aol.html?emc=eta1.

SHAPIRA, Ian. Obama administration joins critics of U.S. nonprofit group that oversees Internet. Washington post [online] 28 February 2011. [cited 1 March 2011]. Available from: http://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2011/02/28/AR2011022803719.html?wpisrc=nl_tech.

THELEN, Gil. Convergence – Tampa’s Experience. In: American Soci-ety of Newspaper Editors [online]. 10 July 2000 [cited 27 Sept. 2010]. Avail-able from: http://asne.org/kiosk/editor/00.july/thelen1.htm.

WADHWA, Vivek. The Google hack is not big news. The Washington Times [online]. 6 June 2011. [cited 10 June 2011]. Available from: http://www.washingtonpost.com/national/on-innovations/the-google-hack-is-not-news/2011/06/06/AGpKZMKH_story.html?wpisrc=nl_tech

Wiring up the Tube. Always on. The internet could soon be available underground. The Economist [online]. March 31, 2011. [cited April 16, 2011]. Avaliable from: http://www.economist.com/ research/articlesBySubject/dis-playStory.cfm?story_id=18485853&subjectID=348963&fsrc=nwl

Онлайн публикацииБин@р – платформата за интернет радио на Бнр. In: денят започва

[online]. Bnt.bg, 2012 [cited 5 August 2012]. Available from: http://bnt.bg/bg/news/view/80648/bin_r_platformata _za_internet_radio_na_bnr

вече има 3D вестник. In: наука и техника [online].Vesti.bg, 2011. [cit-ed 10 June 2011]. Available from: http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2829511

отлагането ни за Шенген няма да е фатално за страната, смята андрей Ковачев. In: България [online]. Dariknews.bg, 2011. [cited 22 Sept. 2011]. Available from: http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=779788

Собствениците на iNews придобиха Econ.bg и Stat.bg. In: Технологии [online]. iNews.bg, 2011. [cited 23 June 2011]. Available from: http://inews.bg/технологии/Собствениците-на-iNews-придобиха-Econ-bg-и-Stat-bg-_l.a_c.389_i.92266.html

условна присъда за призив към насилие над цигани във „Фейсбук“. In: news [online]. Vesti.bg, 2011. [cited 23 October 2011]. Available from: http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4202971

266

AFP media-watch. Russia’s RIA-Novosti Launches Spectacular Multi-media Newsroom. In: mediawatch [online]. afp.com, 2008. [cited 16 March 2010]. Available from: http://mediawatch.afp.com/?post/2008/02/20/Rus-sias-RIA-Novosti-Launches-Integrated-Multimedia-Newsroom.

Archive: 2011 World IPV6 Day. In: Issues>Ipv6 [online]. Internetsoci-ety.org, 2012 [cited 4 August 2012]. Available from: http://www.internetsoci-ety.org/ipv6/archive-2011-world-ipv6-day

BARROSO, Jose Manuel. For the next EC. In: European Commission [online]. Europa.eu, 2009. [cited 27 November 2009]. Available from: http://ec.europa.eu/commission_2010-2014/president/pdf/press_2009 0903_en.pdf.

Cameron Reveals Silicon Valley vision for east London. In: news [on-line]. BBCnews.com, 2010. [cited 4 November 2010]. Available from: http://www.bbc.co.uk/news/uk-england-london-11689437.

CARR, Austin. Companies Join Forces to Fix Internet‘s Biggest Problem in Decades. In: Finance-Yahoo [online]. Yahoo.com, 2011.[cited 7 June 2011]. Available from: http://finance.yahoo.com/career-work/arti-cle/112877/ipv6-day-internet-address-system-fastco

Catholic church gives blessing to iPhone app. In: News.Technology [on-line]. BBC.co.uk, 2011 [cited 9 February 2011]. Available from: http://www.bbc.co.uk/news/technology-12391129? print=true;.

CELLAN-JONES, Rory. Mobile Money: Here at last. In: BBCNews Technology [online]. BBCnews.com, 2011. [cited 23 May 2011]. Available from: http://www.bbc.co.uk/news/ technology-13467141

CELLAN-JONES, Rory. Mobile Wallet Offered to UK Shoppers. In: Technology [online]. BBCnews.com, 2011. [cited 23 May 2011]. Available from: http://www.bbc.co.uk/news/technology-13457071

Columbia Electronic Encyclopedia. In: encyclopedias, dictionaries, the-sauruses [online]. Encyclopedia.com, 2010. [cited 16 July 2010]. Available from: http://www.encyclopedia.com/searchresults.aspx?q=multimedia

Content couple: An internet veteran weds a youthful online bride. In: Economist [online]. Economist.com, 2011. [cited 11 February 2011]. Avail-able from: http://www.economist.com/research/articlesBySubject/display-Story.cfm?story_id=18114317&subjectID=348963&fsrc=nwl.

DONNELLY Paddy. The Death Of the Boring Blog Post. In: smashingmag-azine [online]. smashingmagazine.com, 2009. [cited 25 October 2010]. Available from: – http://www.smashingmagazine.com/the-death-of-the-blog-post/.

The Daily Telegraph Case: Multimedia Newsroom Integration. In: youtube.com, 2010. [cited 27 February 2010]. Available from: http://www.youtube.com/watch?v=2yXT_1pvDv4.

267

EATON, Kit. Locationgate: A Cell Phone GPS Explainer For Senator Al Franken. In: Fastcompany.com [online]. fastcompany.com, 2011. [cited 9 July 2011] Available from: http://www.fastcompany.com/1752801/location-gate-a-cell-phone-gps-explainer-for-senator-franken

Internet Usage in European Union. In: Usage and population statistics [online]. internetworldstats.com, 2011. [cited 2 March 2011]. Available from: http://www.internetworldstats.com/stats9.htm.

KLEIN, Ezra. Why Google+ might succeed. In: blogs [online].Washing-tonpost.com, 2011. [cited July 3, 2011]. Available from: http://www.washing-tonpost.com/blogs/ezra-klein/post/why-google-might-succeed/2011/05/19/AG7Di9rH_blog.html?wpisrc=nl_tech

L.S. Seismic shift in Silicon Valley. In: Schumpeter blog[online]. Economist.com, 2011. [cited 22 August 2011]. Available from: http://www.economist.com/blogs/schumpeter/2011/08/hewlett-packard%E2%80%99s-overhaul&fsrc=nwl

MACMANUS, Richard. ReadWriteWeb‘s Top 5 Web Trends of 2009. In: ReadWriteWeb [online]. readwriteweb.com, 2009. [cited 21 November 2009]. Available from: http://www.readwriteweb.com/archives/readwrite-webs_top_5_web_trends_of_2009.php.

Media Literacy Glossary. In: For Teachers [online]. pbs.org, 2010. [cit-ed 27 October 2010]. Available from: http://www.pbs.org/weta/myjourney-home/teachers/glossary.html#M.

Major TV broadcasters go mobile. In: entertainment [online]. bbc-news.com, 2006. [cited 12 September 2010]. Available at: http://news.bbc.co.uk/go/pr/fr/-/2/hi/entertainment/5324338.stm.

Newsroom Integration and Design. In: innovation-mediaconsulting.com, 2010. [cited 14 March 2010]. Available at: http://www.innovation-me-diaconsulting.com/open-spaces-walls-down.

Nokia and Microsoft form partnership. In: technology [online]. BBC.co.uk, 2011. [cited 12 February 2011]. Available from: http://www.bbc.co.uk/news/business-12427680.

OBAMA, Barak. State of the Union Address. Whitehouse.gov, 2011. [cited 26 Januay 2011]. Available from: http://www.whitehouse.gov/the-press-office/2011/01/25/remarks-president-state-union-address.

O’BRIEN, Chris, Juan SENOR. The Community Newsroom. In: fer-nandosamaniego [online]. fernandosamaniego.typepad.com, 2010. [cited 16 March 2010]. Avalable from: http://fernandosamaniego.typepad.com/Inno-vationNewsrooms.pdf.

O’REILLY, Tim. What is Web 2.0. In: oreilly.com, 2009. [cited 19 No-vember 2009]. Available from: http://oreilly.com/web2/archive/what-is-web-20.html.

268

PEREZ, Sarah. Internet Founder Tim Berners-Lee Details 4 Concerns About Future of Mobile Web (Nokia World 2010). In: archives [online]. read-writeweb.com, 2010 [cited 18 January 2011]. Available from: http://www.readwriteweb.com/archives/internet_founder_tim_berners-lee_details_4_concerns_about _future_of_mobile.php

SAMANIEGO, Fernando. 25 Tips for a Modern Newsroom. In: fernan-dosamaniego.com, 2009. [cited 16 March 2010]. Available from: http://www.fernandosamaniego.com/2009/07/25-tips-for-a-modern-newsroom-1.html

SCHONFELD, Erick. Harvard Undergrads Launch Newsle To Find News About Your Friends (Beta Invites). In: techcrunch [online]. tech-crunch.com, 2011. [cited July 4, 2011]. Available from: http://techcrunch.com/2011/01/13/newsIe/

Dr. SCHANTIN, Dietmar. Organisational types of newsrooms in a me-dia convergent environment. In: weblog for media [online]. schantin.word-press.com, 2008. [cited 27 February 2010]. Available from: http://schantin.wordpress.com/2008/06/25/

Seismic shift in Silicon Valley. In: Schumpeter [online]. www.econo-mist.com, 2011. [cited 22 August 2011]. Available from: http://www.econ-omist.com/blogs/schumpeter/2011/08/hewlett-packard%E2%80%99s-overhaul&fsrc=nwl

SLIVKA, Eric. Steve Jobs on Syncing Media Content to the Cloud: ‚We‘re Working on It‘. In: mac blog [online]. Macrumours.com, 2010. [cited 25 October 2011]. Available from: http://www.macrumors.com/2010/06/01/steve-jobs-on-syncing-media-content-to-the-cloud-were-working-on-it/.

SRIVASTAVA, Kendra. Citigroup Hacked, Exposing 200,000 Ac-counts. In: mobile news [online]. mobiledia.com, 2011 [cited 10 June 2011]. Available at: http://www.mobiledia.com/news/93166.html

STONE, Martha, Jan BIERHOFF. The State of Multimedia Newsrooms in Europe. In: mit.edu, 2002. [cited 5 March 2010]. Available from: http://web.mit.edu/cms/Events/mit2/Abstracts/ JanBierhoff.pdf

SCHWARTZ, Ewan. Advertizing Webonomics 101. In: Wired [online]. 1996, vol.402. [cited 28 October 2010]. Available from: http://www.wired.com/wired/archive/4.02/.

TAYLOR, Sara. Multimedia newsroom: digital strategies. In: printing_and_production [online]. sfnblog.com, 2009. [cited 27 February 2010]. Avail-able from: http://www.sfnblog.com/printing_and_production/2009/11/multimedia_newsroom_digitalstrategies.php

The current GSM and CDMA technologies offers Mobile Communica-tion. In: mobile phones [online]. Answers.com, 2010. [cited 2 August 2010].

269

Available from: http://wiki.answers.com/Q/Definition_of_mobile_commu-nication

WAKEFIELD, Jane. Barcelona‘s Mobile World Congress to have tapas-style variety. In: technology [online]. Bbcnews.com, 2011. [cited 13 February 2011]. Available from: http://www.bbc.co.uk/news/technology-12337672.

World Finance: A New Internet Bubble In the Making? In: Economist Intelligence Unit [online]. Economist.com, 2011 [Cited 4 June 2011]. Available from: http://viewswire.eiu. com/index.asp?layout=VWArticleVW3&article_id=1488143133&region_id=1510000351&refm=vwReg&page_title=Latest+regional+analysis&fs=true&mkt_tok=3RkMMJWWfF9wsRonv6zOZKXonjHpfsX54uwrWqeg38431UFwdcjKPmjr1YIDRcN0dvycMRAVFZl5nQlRD7I%3D&rf=0

Интернет ресурси http://www.24chasa.bghttp://www.actualno.comhttp://www.aljazeera.com/http://www.answers.comhttp://www.apple.com/http://www.banker.bghttp://www.bbc.co.uk/newshttp://www.bgnes.comhttp://www.bgonair.bghttp://www.bin@r.bghttp://www.blitz.bghttp://www.bnr.bghttp://www.bnt.bghttp://www.bta.bghttp://www.btv.bghttp://www.capital.bghttp://www.cem.bghttp://www.cesweb.orghttps://www.cia.gov/libraryhttp://edition.cnn.com/http://www.cloudcomputingexpo.com http://www.dariknews.bghttp://www.darikradio.bghttp://www.deloitte.comhttp://www.dnes.bg

270

http://www.DNES.dir.bghttp://www.dnevnik.bghttp://www.economist.com/http://www.epractice.euhttp://www.euronews.net/http://www.europa.euhttp://www.focus-news.nethttp://www.ft.comhttp://www.greatfirewallofchina.orghttp://b2b.ifa-berlin.comhttp://www.icann.org http://www.innovation-mediaconsulting.comhttp://www.internetsociety.orghttp://www.ipv6.com/http://mashable.comhttp://www.media.mit.edu/http://www.mеdiapool.bghttp://www.newmedia21.bghttp://www.news.bghttp://www.novatv.bghttp://www.nsi.bg http://www.pari.bghttp://www.pbs.orghttp://www.prnew.infohttp://www.reuters.com/http://techcrunch.comhttp://www.tv7.bghttp://www.trud.bghttp://www.sportal.bghttp://www.vesti.bghttp://www.washingtonpost.comhttp://www.wired.com/

271

7. ПРИЛОжЕНИЯ

7.1. Приложение №1ВЪПРОСНИК ЗА ПРОВЕжДАНЕ НА ЕМПИРИЧНО

ИЗСЛЕДВАНЕ

1. Управление на постъпващата информация1.1. По какъв начин навлизането на новите медии повлия върху

първоначалния сбор на информация. има ли нещо ново? Какво е то?1.2. Как избирате какво да използвате и какво използвате?:1.3. Сайтове „първоизточници“1.4. Сайтове на други медии1.5. Социални мрежи и неформални канали 1.6. Съобщения през мобилни комуникации 1.7. „Стари“ форми и методи (от конвенционалната медия)1.8. Как процедирате с източници от социални мрежи, форуми,

чатове и др? Кога решавате, че една тема или поставен въпрос има дос-татъчно достоверност за да бъде разработен/а?

1.9. Допълнителен: Кои са „генераторите“ на идеи – репортери? Редактори? Мениджмънт?

2. Процес на създаване на съдържанието2.1. работите ли приоритетно („първо“) за една от медиите?2.2. Кога се залага многоплатформеността? 2.3. имат ли влияние платформите върху създаването на съдър-

жание? 2.4. на тази основа таргетират ли се допълнително аудитории? 2.5. оценка за дигиталната статия като форма на организация на

съдържанието.2.6. отношение „стара/нова“ медия. Приоритетното отношение

какво влияние оказва върху това отношение?2.7. влияние на технологиите.2.8. Кой/къде взема решенията? (за определяне на типа нюзрум).

272

3. Разпространение на съдържанието по канали3.1. има ли приоритетен канал? База за приоритета?3.2. Степен на интегрираност/синхронизираност на появата на

съдържанието в различните канали

4. Принос от аудиториите и потребителите4.1. в какво най-често се изразява приносът на потребителите?4.2. Предпочитани форми на включване в редакционното съдър-

жание

5. Мултимедиен архив5.1. има ли такъв?5.2. Кои са най-разпространените форми?5.3. Колко интензивно се употребява?

6. Какво е влиянието на медийната среда

7. Какъв опит бихте искали да споделите?

7.2. Приложение №2. Контекст за единица медийно съдържание (Към 1 август 2011година)

Обяснителни бележки наличието на изследваните параметри е обозначено с „да“ към

1 август 2011година или след уточнение от представители на медията. в случаите когато даден параметър е въведен по време на изслед-

ването е вписана датата. в графата „Хипервръзки“ обозначението Ref е използвано когато

хипервръзките в текста се използват по-скоро спорадично и не винаги има хипервръзки, които поставят даден материал в контекст.

273

в графите на Facebook:– опциите „харесвам“ и „не харесвам“ се използват за регистра-

ция на различни форми на одобрение и неодобрение.– обозначението „рейтинг“ е вписано в случаите където е дадена-

та медия използва рейтингова система. – обозначението „Up/Down“ е вписано в случаите когато дадена-

та медия използва емотикони „thumbs up/thumbs doown“.в графата „Споделяне“ са обозначени:– с „да“ – общи или широки възможности за споделяне в една и/

или повече социални мрежи– с „F“ – споделяне през Facebookв графата за „RSS“ обозначението „общ“ е за случаите когато

функцията е за цялата страница, а не за отделен материал.в графата „умен софтуер“ е вписана опцията уебсайтът да пред-

лага на потребителя допълнителни материали въз основа на неговото потребление (поведение в мрежата).

вестник Банкеръ – в графата „Споделяне“ с „да“ е обозначена функционалността „изпрати на приятел“. в графата „Последни“ е обо-значена функционалността „последни коментари“.

www.dnes.bg – в данните за уебсайта www.dnes.bg в графата „най-харесвани“ е отбелязано всъщност наличието на рейтинг система към отделните материали.

за анализа на Нова телевизия са използвани уебсайтовете www.novatv.bg и www.play.novatv.bg.

БГ радио предлага онлайн само новини в съответствие с формата си. Поддържат собствен канал в YouTube.

Mediapool използва Mediapool препоръчва вместо препоръчва-не през Facebook.

274

№М

едия

Брой посещения

Хипервръзки

Етикети

„Облак“

Споделяне

RSS

Начин на достъп/потребителска инициативност

Фейс

бук

атри

бути

Туитър

Коментар

Филт

ри „Н

ай-…

“Умен софтуер

препоръчай

Харесвам

Не харесвам

Последни

Нови

Ченети

Гледани

Харесван

Коменти-рани

1bT

Vда

Ref

даоб

щоб

щРе

гист

раци

яда

Рейт

инг

дада

дада

да

2БН

Тда

Ref

дада

Реги

стра

ция

„спо

дели

“да

дада

3Но

ва те

леви

зия

дада

дада

Създ

ай w

idget

абон

амен

тда

Up/D

own

Рейт

инг

дада

дада

дада

4TV

7F

даРе

гист

раци

я„В

ашит

е реп

орта

жи“

в Fac

eboo

kда

5БН

Рда

дада

дада

да6

Дари

к рад

ио

дада

дада

спод

ели

дада

7БГ

рад

иода

Fда

824

час

ада

Ref?

даоб

щF

да

Реги

стра

ция

дада

дада

дада

да9

Банк

еръ

даРе

гист

раци

яда

дада

10Дн

евни

кда

дада

дада

дада

дада

дапр

епор

ъчан

„live

“11

Капи

тал

дада

дада

даРе

гист

раци

яда

дада

дада

12Па

рида

дааб

онам

ент

13Тр

удда

„Ощ

е“да

дада

Ре

гист

раци

яда

прия

тел

дада

дада

да14

Actu

alno

.com

Ref

дада

даFa

vitРе

гист

раци

яда

да„К

урио

зни“

да15

Blitz

.bg

tyxo

Fда

Реги

стра

ция

дада

дада

да

16Dn

es.b

gда

„Ощ

е“да

Абон

амен

т Ne

wslet

ter

дада

блог

даВи де

оВи де

ода

17DN

ES.d

ir.bg

дада

дада

дада

да„Гл

авни

те“

да18

Меd

iapo

ol.b

gда

М-п

ул

дада

дада

да19

New

s.bg,

дада

да20

Spor

tal.b

gда

дада

дада

дада

дада

да

21Ve

sti.b

gда

да

дада

даРе

гист

раци

яNe

wslet

ter

дада

дада

дада

22БТ

ААб

онам

ент

23BG

nes

дада

Абон

амен

тем

исия

да24

А-я Ф

окус

дада

дада

ПРИЛОжЕНИЕ №2

275

7.3. Приложение № 3УПРАВЛЕНИЕ НА МЕДИЙНОТО СЪДЪРжАНИЕ

(обяснителните бележки са приложени под таблицата)

№ Медия

Хипервръзки

Електронна поща

Социални мрежи

Туитър

Вход през Фейсбук

RSS

Филтри

„Препоръчай“

Параметри (Гледани, рейтинг и др)

В текста

Още по темата

Редакторски контекст

Други

Фейсбук

Гугъл плюс

„Сподели“

1 bTV да да да Е да да да да да общ да -- да 2 БНТ 1 да да С да -- да3 Нова телевизия 2 3 да да да да да да да да -- да4 TV7 да 4 да 4а общ5 БНР да да Е да да да да6 Дарик да да да да да7 БГ радио да8 24 часа да да Е О да С да да да да да9 Банкеръ да да С да да да10 Дневник да да да 5 да да да да да да да да11 Капитал да 6 да да да да да да да да да12 Пари да да да да да да да да13 Труд да да да Е да С да да да да14 Actualno.com да Е да да да да да да да15 Blitz.bg да да да да да16 Dnes.bg да да да да да да да да да17 DNES.dir.bg да О да да да да да18 Меdiapool.bg да да да да да да 7 да

19 News.bg, да да 8 да даС9

да

20 Sportal.bg, да да да да С да 10 да да да21 Vesti.bg да да да Е да да да да да да да да да22 БТА Е да да23 BGnes да да да да24 А-я Фокус 11 да С да

Обяснителни бележки

„Е“ е обозначение за „етикети“.„О“ е обозначение за „облак“ от най-търсените ключови думи.„С“ е обозначение за споделяне в социалната мрежа „svejo.net“.

Поредно число в графа – номер на пояснение в бележките.

– bTV прилагат под основния текст на дадена статия пакет хипер-връзки Последни…“ от конкретната рубрика и „последни от новини“.

276

освен „още по темата“, се предлага и „темата“ в развитие. например, в „темата“ около събитията в Катуница и резонанса в национален ма-щаб има хипервръзка към видео секцията „bTV в Катуница“ на адрес: „http://www.btv.bg/videos/novini/katunica/“

– БНТ имат и кратка секция „акценти“, която е част от създаване-то на редакторския контекст.

– БНР предлага възможност потребителят да запази даден мате-риал във „Favorites“ на своя компютър.

– Дарик нюз предлагат сегмент „най-важното“ като част от съз-даването на редакторския контекст. наред с „още по темата“ предлагат и „тема в развитие“.

– 24 часа разделят споделянето във Фейсбук на „сподели“ и „спо-дели с приятели“.

– вестник Дневник предлага и абонамент за електронен четец и два варианта на RSS. вестникът прави препратки и със седмичното из-дание от същата компания – вестник Капитал.

– вестник Пари предлага споделяне още в Digg This, възможнос-ти за изпращане в LinkedINи в Gmail. отделно се предлага оценка на даден материал по петобална система.

– вестник Труд използват вътрешни хипервръзки в текста за пре-пратка към първоизточници. Също както и при вестник 24 часа споде-лянето във Фейсбук е „сподели“ и „сподели с приятели“.

– Actualno.com използва за разпространение и инсрумента Favit– Dnes.bg предлага разпространение през Newsletter, а като външ-

ни хипервръзки има „Последни“ от новини и от „днес“. „водещи нови-ни“ е форма на редакторски контекст.

– Dnes.dir.bg има външни хипервръзки „всичко по темата“, а „по-следни от темата“ е след рекламен сегмент. „всичко по темата“ и „горе-ща тема“ са форма на редакторски контекст.

– Sportal.bg имат собствен канал в Youtube и предлагат възмож-ност потребителят да „изпрати sms с новина“ през Мтел.

– Vesti.bg предлагат абонамент през Newsletter.

НОМЕРАЦИЯ:

1. БНТ вместо „още по темата“ предлага „още от…“ секцията, в която се намера конкретния материал.

2. Нова телевизия разработва не „още по темата“, а „подобни теми“. разликата е видна от заглавието на секцията.

277

3. Нова телевизия предлага „умен софтуер“ за „подсказки“ с още материали, които потребителят вероятно би искал да види. това на практика е „още по темата“.

4. TV7 под „още …“ предлага „още новини“, базирани на общия новинарски поток и „виж още“, което дублира „още новини“. TV7 предлага „новините във Facebook“, освен споделянето в тази социална мрежа.

5. вестник Дневник предлага като „умен софтуер“ възможността през „зарче“ да попадне на статия от последните 24 часа „тема на деня“ като част от създаване на редакторски контекст.

6. вестник Капитал предлага „умен софтуер“ за „подсказки“ с още материали, които потребителят вероятно би искал да види. това на практика е „още по темата“.

7. Mediapool предлага „Mediapool препоръчва“8. News.bg предлага „последни…“ по темата и „последни у нас“ от

сайта.9. News.bg има споделяне и към www.ibox.bg10. Sportal.bg предлага няколко различни RSS емисии11. Агенция Фокус предлага „свързани новини“, които в голяма

степен са „още по темата“, но не се припокриват напълно или „послед-ни…“ от секцията, от която е конкретният материал.

278

7.4. Приложение №4

ИЗХОДИ – РАЗПРОСТРАНЕНИЕ ПО ПЛАТФОРМИ(обяснителните бележки са приложени под таблицата)

№ Медия

Конвенционална или носеща медия

Интернет

Мобилни комуникации

Бележки

Телевизия

Радио

Печат

агенции

Мобилен сайт

Приложения

1 bTV да Да Стрийминг/регодина2 БНТ Да Да Стрийминг3 Нова ТВ Да Да Стрийминг4 TV7 Да Да Стрийминг

5България он ер Да Да Да Да Стрийминг

6 БНР Да Да Стрийминг

7 Дарик Да Да даСтрийминг през отделен

уебсайт 8 БГ радио Да9 24 часа Да Да Мобилна мрежа „Ало, Да“10 Банкеръ Да Да11 Дневник Да Да Да Kindle Към 30.09.201112 Капитал Да Да Да Kindle Към 30.09.201113 Пари Да Да14 Труд Да Да Мобилна мрежа „Ало, Да“15 БТА Да Да16 BGnes Да Да Да17 А-я Фокус Да Да Да да18 Actualno.com Да19 Blitz.bg Да20 Dnes.bg Да Да21 DNES.dir.bg Да Да Плаща мобилен трафик22 Меdiapool.bg Да Да23 News.bg, Да Да

24 Sportal.bg, ДаСтрийминг през други уебсайтове на спортни

събития25 Vesti.bg Да Да

Обяснителни бележки трите анализирани агенции се разпространяват през интернет.

БГнес се разпространява и през мобилна платформа.

279

7.5. Приложение №5

ФОРМИ НА МЕжДУМЕДИЙНО СЪТРУДНИЧЕСТВО

Межудмедийно сътрудничество в рамките на дигиталната ста-тия. вестник 24 часа използва ресурса на bTV във видеоинформация-та за да разшири обхвата на дигиталната статия. в конкретния случай онлайн изданието на вестника публикува репортаж на телевизията, из-лъчен в новинарските емисии. Фиг. П5-1.

280

Подобно сътрудничество съществува и между БНР и информа-ционната агенция БГНЕС. от радиото използват фотографския ресурс на агенцията, за да визуализират собственото си медийно съдържание, в което доминират аудио и текстови файлове. Фиг. П5-2.

освен БНР, bTV, например, също използват снимков материал, за да компенсират отсъствието на видеосъдържание в конкретна диги-тална статия. Причините за отсъствието на видеоматериал са различ-ни, обикновено това е „задържане“ на конкретен материал докато бъде излъчен в ефир.

БНР използва същата практика и за разширяване на формите на медийното съдържание, което предлага.

281

Межудмедийно съ-трудничество за разши-ряване на формите на медийно съдържание, което предлага една ме-дия. вестник Дневник публикува на сайта си онлайн новините на БНТ „новините в 100 секун-ди“. Същата практика из-ползват и двете издания на вестникарска група „България“ – вестниците Труд и 24 часа. Фиг. П5-3.

онлайн медията vesti.bg също си сътрудничи с други медии за разширяване на медийното съдържание, което предлага Фиг. П5-4.

БНТ и Дарик Радио също имат междумедийно сътрудничество в сутрешния си пояс. Част от сутрешния блок на БНТ „денят започва“ се излъчва и по Дарик радио. в случая телевизията използва конвенцио-налната платформа на радиото за да достигне до допълнителна ауди-тория, докато радиото използва конвенционалната електронна медия – телевизията, веднъж за да визуализира своето съдържание и втори път – също за да достигне до по-широка аудитория.

282

валери Маринов

МУЛТИМЕДИЙНИЯТ НЮЗРУМ В БЪЛГАРИЯ◆

научни редакториМаргарита Пешева

Милко Петров◆

редакторГриша Атанасов

◆www.faber-bg.com

www.newmedia21.eu◆

Формат 70x100/16

Печатни коли 17,75

◆FABER – (062) 600 650

в. търново, ул. „ген. Сава Муткуров“ 8

www.faber-bg.com