51
ОТП е наука , която има за предмет на изследване правото като цяло и осмислено от нея по особен начин.Предмета на Об.ТП има за задача да изследва и осмисли правото като цялостно явление, да търси основни закономерности на неговото възникване и развитие,да анализира правната действителност- структура на правото , правни норми и отношения, правата на човека и субективните права, правните актове, юридическата отговорност и техника.,обективно субективен характер. Обективен идва от самия обект на изследване с присъщите му характеристики и субективен защото всеки престъпва към обекта на изследване с определени знания, подготовка , опит , нагласа , различие в ценностите. ОТП е : обществена наука, юридическа наука , хуманитарна обществена наука В науката Об.ТП могат да се разграничат две функции : .- Гноселогическа / теоретико познавателна / и Практико – приложна . Водеща е ролята на гноселогическата функция тъй като предмета на Об.ТП е да осмисля в дълбочина правната материя , основни закономерности ,възникване и фукционирането на правото като цялост. Основната задача на Об.ТП е преди всичко да осмисли същността на правото като основен и най – важен норамативен регулатор, като феномен на човешката цивилизация и култура. Гноселогическата функция има сложна структура, състои се от различни подфункции : констатираща / описателна / - свежда се до първоначалното познание , Етиологическа / обяснителна / функция – след достатъчно натрупване на фактологически материал субектът на правно познание пристъпва към тълкуване и обяснение на събраните факти Евристическа функция изразява се в постигане на ново познание за явлението , което се изследва , да се достигне до нови дълбочини,. Прогностическа функция главното се състои в достигане и формулиране на определени научни хипотези за бъдещото развитие на правото.. ПРАКТИКО –приложна функция се разкрива в няколко направления: Светогледна ф-ция- сложна интелектуална основа която подготвя на законодателя подход за развитие и усъвършенстването на правното регулиране.Функция леге ференда – Об.ТП достига до конкретни разсъждения предложения и усъвършенстване в бъдещето за по ефективно

OTP razrabotki Milkova

Embed Size (px)

Citation preview

Page 1: OTP razrabotki Milkova

ОТП е наука , която има за предмет на изследване правото като цяло и осмислено от нея по особен начин.Предмета на Об.ТП има за задача да изследва и осмисли правото като цялостно явление, да търси основни закономерности на неговото възникване и развитие,да анализира правната действителност- структура на правото , правни норми и отношения, правата на човека и субективните права, правните актове, юридическата отговорност и техника.,обективно субективен характер. Обективен – идва от самия обект на изследване с присъщите му характеристики и субективен защото всеки престъпва към обекта на изследване с определени знания, подготовка , опит , нагласа , различие в ценностите. ОТП е : обществена наука, юридическа наука , хуманитарна обществена наука В науката Об.ТП могат да се разграничат две функции : .- Гноселогическа / теоретико познавателна / и Практико – приложна . Водеща е ролята на гноселогическата функция тъй като предмета на Об.ТП е да осмисля в дълбочина правната материя , основни закономерности ,възникване и фукционирането на правото като цялост. Основната задача на Об.ТП е преди всичко да осмисли същността на правото като основен и най – важен норамативен регулатор, като феномен на човешката цивилизация и култура. Гноселогическата функция има сложна структура, състои се от различни подфункции : констатираща / описателна / - свежда се до първоначалното познание , Етиологическа / обяснителна / функция – след достатъчно натрупване на фактологически материал субектът на правно познание пристъпва към тълкуване и обяснение на събраните факти Евристическа функция изразява се в постигане на ново познание за явлението , което се изследва , да се достигне до нови дълбочини,. Прогностическа функция главното се състои в достигане и формулиране на определени научни хипотези за бъдещото развитие на правото..ПРАКТИКО –приложна функция се разкрива в няколко направления: Светогледна ф-ция- сложна интелектуална основа която подготвя на законодателя подход за развитие и усъвършенстването на правното регулиране.Функция леге ференда – Об.ТП достига до конкретни разсъждения предложения и усъвършенстване в бъдещето за по ефективно правно регулиране.Техническо- юридическа ф-ция–способи необходими за да се изготвят перфектни юридически актове.Социализираща ф-ция–важни за социалната кохезия ,за засилване на интеграцията и консолидацията в обществото. Възпитателна ф-ция- действа като регулатор на обществените отношения . Тук се формира ценностно –нормативната ориентация на членовете на обществото и принципното им отношение към правото .Всички ф-ции на Об.ТП са свързани помежду си. Между тях има сложна връзка на взаимодействие и взаимопроникване, чрез това те се обвързавт в цялостна с/ма.

Об.ТП има сложна структура , като вътре в нея могат да се обособят следните вътрешни структури : философски проблеми на правото - отнасят се до изясняване в дълочина на проблемите на ценонстите в правото и правото като ценност, цел и целесъобразност на правото, методология на правното познание.Социологическите проблеми в теорията на правото – изясняват ролята и основното социално назначение на правото в живота на общестото , функциите на правото, на сложните връзки и вазимодействия на правото с други социални феномени / д-ва и др.Психологическа проблематика изяснява психологическото

Page 2: OTP razrabotki Milkova

битие на правото , ролята на правото като важен психологически фактор за формиране на правната нагласа и осъществяване на правомерно и ефективно правно поведение .Специалноюридическа проблематика - представлява най – обширната част в правната теория.Тук са въпросите за структура на правото , правните норми , правните отношения , субективните права , субектите на правото , юридическите актове , юридическата отговорност , проблемите на правотворчеството, правоприлагането на тълкуването на правото и др.

2.Място на общата теория на правото сред другите науки и в системата на юридическите науки . Вазимоотношения.Чрез ОТП останалите науки проникват в юридическите науки. Тя своеобразно е мост за проникване на познанията от другите науки в правопознанието, като достиженията им се преосмислят през призмата на юридическите понятия и категории. Процесът на въздействие е двустранен той се осъществява и в обратна посока – въздействието на отрасловите юридически науки върху ОТП.Тя се опира на изводите , който се павят от отрасловите науки при осмисляне на отделни части на правната действителност. Именно от това двустрарнано въздействие и взаимопроникване Общата теория на правото се обогатява с познанията и в голяма степен се разполага върху плоскост с праткическа юриспруденция. В резулатта на това обогатяване ОбТП е натрупала обширен общонаучен материал за сложната многообразна действителност в теоретичен и практичен план . Осмислянето на правната наука може да се категоризира в три основни битиета на правото: Психологическо битие на правото,/ осмисля се от прихологически познания и представи/ където правото е ориентирано в ежедневните потваряемости на житейските ситуации. Тази повтаряемост формира у нас класи , закрепване на правила на общуване .Характерното е ,че е пряко отражение на конкретни ситуации, емоционолно обагрено. Институциализирано битие на правото / законодателно / -Правото е феномен на културното, толерантно и уважаващо се общество. Антиправо са законите , които не са легитимни. Социално битие на правото /осмисляне на правното поведение реализиране в живота, резултата, развитието и полечаване на ефективни резултати за обществото./

5в. Доправно регулиране на обществените отношения: характеризират се като примитивни,но според много автори формиралата се спонтанно самобитна с-ма на социално нормативно регулиране е адекватна на съществуващите тогава обществени условия и отношения. Важна характеристика е тясната органическа връзка м/у природното и социалното. Важна роля в първопитните общества на обичаите т.е. правила за поведение ,които се слагат естествено в процеса на общуването между човешките индивиди .Поради дългото им съществуване обичаите се възприемат като необходимост , естествено възникнала структура от самите обществени отношения, насочени към установяване на мир и съгласие вътре в общността. Обичаите се определят от някои автори като монорми, а доправната нормативна с/ма като мононормативно регулиране на обществените отношения. \Отклонението от обичайните правила водело до сурови наказания или

Page 3: OTP razrabotki Milkova

изгонване от общността, което водело до загиване на индивида . Строгостта и категоричността на обичаите , всеобщата им задължителност и недопускането на никакви възражения срещу тях са важните характеристики на доправната нормативна организация на обществото , които по-късно се оказват подходящите и необходимите нормативни предпоставки за възникване на правото . В условията на доправната нормативна организация на обществото се формират и други специфични регулиращи механизми : - появяват се своеобразни процедури при осъществяването на норматиното регулиране на конкретни обществени отношения.. При процедурите решаването на конкретен житейски казус ,често се предполага въз основа на съществуващата обичайна норма – да се произнесе със съответно решение определен орган на общността – жрец, общо събрание, старейшина. Най-напред в обществето се появяват забраняващите норми – изискват пасивно поведение / табу/ , задължаващи норми - индивида осъществява определено активно поведение , свързано най – вече с процеса за разделение на трудав общността , позволяващи норми – правила даващи възможност на чов. Индивид да осъществява активно социално поведение за постигне реализирането на свои собствени интереси.

6в. Възникване на правото . Появата на правото е следствие на дълъг и продължителен процес на нормативната еволюция на доправната култура на обществото ,който бавно и неотменно се е развивал и обогатявал.За това допринасят различни фактори от разнообразно естество - икономическите / натрупване на повече блага, процеси на размяна/ Причини за появата на правото : социални и психологическите фактори . Повтарящото се поведение при едни и същи условия се възприема за нормално , а това вече означава правилно и редно.Огромен фактор за формиране на правото е не само езика , но и появата на града / уседнал начин на живот , който води до струпване на хора на едно място , развитие на икономиката , търговията , поява на пари и размяна./ В града наред с материалната култура се развива и духовната .Раждат се наченки на философска мисъл, човешката мисъл се развива свободно и обогатява. В така обогатяваща и развиващата се непрекъсно културна среда правото се появява като важна органическа част от човешката култура. ПРавото възниква като уникален резултат на чов.култура и цивилизация заедно с това то на свой ред активно съдейства за тяхното по – нататъшно развитие и обогатяване. Възникването на д-вата заедно с писменото слово са фактори който позволяват на правото да направи скок от неписано към писано право. Ражда се институциализираното битие на правото – законът. Д-вата заявява себе си в механизма на правното регулиране с две неща: - монополът само тя в лицето на свои компетентни д-вни органи да създава правни норми ; - само д-вата в лицето на компетентни д-вни органи да осъществява държавна принуда , която на свои ред ще се конституира като най-важния гарант на правото. Правото е феномен на човешката цивилицзация и култура =

7в. Същност на правото. Дълго време същността на правото се осмисля единствено и само като съвкупност от правни норми, които д-вата създава и зекрепва в съотвените юридически нормативни актове. Това не е преодоляно докрай и до днес. В редица случай правото се осмисля единствено като креация на

Page 4: OTP razrabotki Milkova

д-вата, а правата и свободите се разглеждат едва ли не като “дар” от д-вната власт. В последно време се налага едно поцивилизовано разбиране за същността на правото , което осмисля правато като един извънредно сложен и противоречив феномен на човешката култура , който функционира и се развива относително независимо от д-вата, понякога дори и срещу д-вата.

Психологическото битие на правото представлява израз не неговото най-общо абстрактно и идеално битие , като израз на съзнанието и общата воля на обществото за това как да се регулират обществените отношения от правото , какъв да бъде в крайна сметка правния ред в обществото.Естествено и закономерно на определен етап от общественото развитие / с появата на д-вата като нова и социална организация на обществото / правото органически се обвързва с д-вата.

Друго изключително важно битие на правото ,което може да се характеризира като “държавен “нормативен регулатор е институционализираното битие на правото . Това битие изразява правнорелевантната роля на д-вата,формирана по предварително установен ред и изразена по предварително установен начин. Природата на институционализираното битие на правото е система от правни норми, които се конституират и закрепват в определена особена външна форма – юридически актове.

Отъждествяването на правото със закона пречи и прави невъзможно обсъждането на идеята , че законът не винаги представлява начин за конституирането и съществуването на правото ,че в редица случай самия закон може да бъде “правонарушаващ “ т.е. нелегетимен и насочен срещу правото.

Същността на правото като явление , което тръгва от съществуващата действителност / психологическото битие / рабзполага се по определен начин в сферата на дължимото /различни институциализирани прояви на общата и индивидуална правна нормативност / и след това отново се свързва със съществуващото / социално битие/ .Богата същност на правото ни дава възможност да го осмислим като явление, относително независимо от д-вата , като феномен на човешката цивилизация и култура.

В основата на същността на правото стои идеята за мярата –реализира се като мяра на социалното равенство , на соц.справедливост и соц.свобода. Мярата в правото означава , че търси да намери онзи баланс,съвместимост, която е присъща на самата правна материя и при съотнасянето на правото с фактите от реалната действителност. Идеята за соц.равенство в правото се модифицира като идея за равноправие се слага като изначална същностна характеристика на правото . Първоначално идеята за равенство се възприема буквално “око за око ,зъб за зъб” ,в по късен етап идеята за мяра на соц.равенство се модифицира като идея за справедливост. Не винаги при всички обстоятелства равната мяра е най-справедлива, затова правото трябва да бъде и достатъчно гъвкаво и наред с идеята за равенство трябва да признае за своята същностна характеристика - идеята за неравенството. Когато субектът е поставен в по-неизгодни позиции ,тогава тя дава шанс на соц.слабите ,като компенсира със средствата на правото обективно сложилата се с/ма на неравеството м/у различните соц.субекти.

Page 5: OTP razrabotki Milkova

12.в. Приемствеността в правото .Приемственост – непрекъснатост е обективно необходим момент в развитието на правото като относително самостоятелен социален феномен .ПРиемствеността в правото се определя от следните фактори : - обективна необходимост за осъществяване на управление на обществото. Управлението на обществото е един от първичните елементи на неговата социологическа структура. С усъвършенствуването на управленческите процеси на обществото ролята и значението на правото за тяхното осъществяване се увеличава и все повече се поставя в основата на соц.управление. Поради това приемствеността в основните принципи и закономерности на социалното управление предпоставя и приемствеността в правното регулиране. - различно относително постоянните елементи в социологическата структура на обществото в които се изразява процеса на непрекъснатост в общественото развитие. Към общите потребности на обществото следва да бъдат отнесени и духовните му потребности.В всяко конкретно общество удовлетворяването на духовните потребности изисква съответни социални норми – правни норми , които даденото общество трябва да създаде. Таки норми са относително постоянни , което определя и приемствеността в правото. – приемствеността в правното регулиране се определя от приемственоста от духовния живот на обществото , от приемствеността на идеите и целокупната духовна култура на обществото. Определящо значение за приемствеността и развитието на правото имат и онези философски идеи , които : са издържали проверката на времето и са се превъплатили в жизнена реалност ; по силата на потребностите на самия живот тези идеи са се обвързали с обществените факти и са прерастнали в интелектуално духовни и социални движения. ;

Приемствеността в правото се проявява на различни равнища : а/ в дълбочината и същността на правото б/ в съдържанието на правото и неговата форма . Най силни са проявленията на приемствеността в формата на правото – вътрешна и външна . Тук се отнасят особенната вътрешна структура и организация на правото - вътрешно разпределение на правни отрасли ,правни институти и правни норми , както и с/мата на правото – посразделянето на правото на относително обособени структури – материално и порцесуално право; вътрешно и външно право, частно и публично право . Приемствеността се проявява и в структурата на правната норма – хипотеза , диспозиция и санкция и особената структура на правните актове. Приемствеността се проявява и в областта на юридическата техника - с/ма от различни технически средства и формиралите се заедно с тях правила за тяхното използване насочени към създаването на перфектни юридически актове. Изключително важно проявление на приемствеността е рецепцията на правото – непосредственото възприемане на отделни правни институти или конкретни правни разрешения от една правна с/ма в друга.

14.в. Право и общество.Функции на правото. Обществето по своята същност е сложна социална общност,цялостна организирана с/ма състояща се от следните елементи: - икономически, политически и духовен живот които се намират в непрекъснато взаимодействие.На определен етап от развитие в самото общество се развиват различни соц.норми, чиято задача е да обезпечи нормално

Page 6: OTP razrabotki Milkova

функциониране и развитие на обществените отношения. ПРавато намира своето място в основите на нормалния живот на обществото и се превръща в основен и значим фактор за развитието на чево.цивилизация и културата на чов. Общество. ПРавото често се определя като изкуство,то точно вярно отразява дейсвителсотта. Възможно е правото / законите/ да изостава от диначиното развитие на обществото и това налага бърза крупна промяна в законодателството. Допустимо също правото /законите да изпреварят обществото, когато се променят ценостите / преди 10 г.демокрацията / , предвиждане в дългосрочен план. В крайна сметка е важно да се получи ефективно правно регулиране на обществените отношения.

Функции : най често се ползва катато работа ,предназначение, служба , но в бълг.ез. ползва и като 1. Обозначаване на основно предназначение и роля, 2 да се обозначи определена променлива величина, която се мени в зависимост от промените на друга величина. В юридич.л-ра функция се ползва основно като 1. Обозначаване на основно предназначение и роля.

-общо социална функция – чрез нея се очертава основното социално предназначение на правото като резултат на чов.цивилизация и култура, като найважен фактор на реда, порядъка в общесвтвото.

-социалнополитическа ф-ция - въздействието на правното регулиране върху обществените отоншения . Тази функция разкрива всъщност основните направления на д-вата и в обществото, ф-циите на д-вата , осъществяващи се главно посредством и върху основата на правното регулиране.

-специалноюридически ф-ции- осъществява се в рамките на самото право като аспекти на собственото му специалноюридическо съдържание на правото. Тази ф-ция има сложна структура и се осъществява в 2 основни направления : регулираща и охранителна ф-ция ; Регулиращата ф-ция от своя страна има двепосоки : положителна свързана с нормалното развитие на обществените отношения , създаванена благоприятни условия за прогресивно развитие. ; охрананаобществените отношения , като задачата на правото е да изтласква и тушира отрицателните явления в обществения живот. Охранителната ф-ция на правото е своеобразна реакция на правото срещу деяния , които са израз на своеобразни деструктивни сили вътре в обществото и за това влизат в противоречие с изискванията на действащото право. Охранителната ф-ция играе роля на имунна система на обшеството и тя осъществява три основни насоки: - превантива с основна задача да създава у правните субекти психологически механизми и да се въздържа от деяния противоречащи на действащото право.. Правовъзтановитетелния аспект на охранителната ф-ция дава възможност да се реализира като мяра на социалната справедливост / лишава правонарушителя от получената чрез правонарушението протикозаконна облага ,като дава на пострадалия дължимото/. Наказателния аспект на охран.ф-ция на правото се свързва с идеята за възмездието, че есправедливо онзикойто е осъществил правонарушение следва да претърпи определени лишения от имуществен,личностен или организационен характер.

Най важното направление на правото в живота е неговата регулираща ф-ция. Тя е онова основно направелине на правното въздействие , посредством което правното регулиране обезпечава необходимата надлежна ефективна организицаия

Page 7: OTP razrabotki Milkova

на обществените отношения ,тяхното функциониране и развитие съобразно с принципите и закономерностите на социалната еволюция. Структурата нарегулиращата ф-ция е сложна и многообразна: -организационна насока чрез нея правото се осъществявакато основен фактор за организация на обществените отношения.. Регулиращата ф-ция на правото може да се подраздели и на : регулираща статическа ф-ция – изразява се в основните права на човека, правото на частна собственост,избирателното право; -динамически ф-ция - / прогнози за бъдещето/ гарантира движението, динамиката на регулираните от правото обществени отношения,тяхното по-нататъшно развитие и усъвършенстване.

Охранителните правни норми са силно свързани с осъществяване на охранителната ф-ция на правото. В структурата си те съдържат като задължителен елемент санкцията. Чрез тях се реализира предивсичко юридическата отговорност и др.видове държавна принуда в правото. Регулиращите правни норми са гол.част от правните норми и имат значение за ефективното осъществяванена правото в живота на обществото. Видове регулиращи правни норми: задължаващи правни норми тясно обвързани срегулиращата динамическа ф.ция на правото/ изисква ясно и категорично активно поведение от своите адресати/. Забраняваща / изискват определеноактивно поведение –забрани / и оправомощяваща /дава правни възможности на субектите да осъществят свои собствени потребности материални или духовни / правна норма обвързана със статическия аспек на регулиращата ф-ция .

27.в. Структура на правото . Частно и публично право .Структурата на правото е сложна и ерархична .Тя се определя от сложността и различната ценност и значимост на регулираните от него обществени отношения , както и разнообразието и многоплановостта на различните средства и способи за правно регулиране. Сложността на структурата на правото е показателн за равнището на неговата ценност на обществото .. ДВЕ ОСНОВНИ ТЕОРИИ : - 1 . Теория на интереса - началото е в мисълта на Улпиан и разграничението е с оглед характера на целите и интересите дали те имат публичен или частен характер . 2 Теория на империума – търси разграничението въз основа на характера на субектите на правоотношението – ако страните или поне една от тях са носители на правоотношението на д-вата , то правоотношението се разполага в публичното право , когато субектите на правоотношеинето нямат публичен характер , то правоотношението се разполага в частното право . Двата вида право непрекъснато си взаимодействат и преплитат . Това дава възможност на определени теории да отричат това разграничение , полагайки че в правото всичко се свежда до публичен интерес – социалистически и анархистически теории.

28.в.Материално и процесуално право. Материалното и процесуално право са две самостоятелно съществуващи и еднакво значими форми на битието на правото. Материално право – структура вътре в правото определяща вида , характера и значимостта на благата , определени от правото като правно значими и тяхното място в механизма на правното регулиране. Материалното право определя поведението на субектите на правото по повод на тези права , определя начина на разпореждане с тях , както и поведението на субектите на правото спрямо тях /

Page 8: OTP razrabotki Milkova

материално право право на собственост,право на получаване на тр.възнаграждение, възможност за разтрогване на брак чрез развод/

Процесуално право – дава защитата за реализация на признатите от правото правнозначими права. То придава сила на материалното право чрез способността си да прави важими позициите на субектите на правото един към друг с оглед реализацията на закрепените правно значими блага. Има отношение главно към правните средства и способи посредством които се защитават правно значимите права. То представлява своеобразен вътрешен механизъм на самозащита на правото и в много по гол.степен от материалното право е обвързано с формалната определеност на правото. Ако се каже , че материалното право е пряк носител на социалния смисъл , който носи правото като оправдана позиция да претендираш , да получил и разпореждаш с блага , то процесуалното право изразява пряко способността на правото да обвързва онези , за които се отнася неговото действие. / процесуално право – иск за защита правото на собственост, иск за заплащане на тр. Възнаграждение , иск за развод./

29в.Вътрешно и международно право . Обективно и субективно право Делението на правото на вътрешно и международно се предопределя от

обстоятелството , че съвременото чов. Общество е многодържавно. Като основна форма на социална организираност на обществото д-ва е субект на правото , който наред с другите белези се характеризира и с д-вен суверенитет / самостоятелност / . Суверенитетът на д-вната власт се проявява по различен начин вътре и вън от територията на д-вата. Вътре в д-вата суверенитета се проявява като върховенство на д-вана власт по отношение на всички останали правни субекти. Вън от територията на д-вата суверенитетът се с проявява като независимост на д-вната власт спрямо други д-ви притежаващи аналогичен суверенитет . Международното право също се дели на два дяла : Междудържавно – регулиращо преди всичко взаимоотношенията м/у д-вите и международно , регулиращо дейността на международната общност като такава. Предмет на регулиране в международното право са основните правни блага на човешката личност като такава , от това произтича и характера на тези права като абсолютни – общоважими , неоспорими права на чов. Международното право по настоящем може да се разглежда ката методологически ключ за осмисляне същността на правото въобще- мяра за соц.развитие, социална справедливост и соц. Свобода. Именно поради това международното право има първостепенно значение по отношение на вътрешното право . Нормите на международното право има предимство по отношение на тези на вътрешното право в съвременните д-ви и това е конституционно закрепен принцип./ чл. 5 ал. 4 от Конституцията /

30.в. Система на правото : Критерии: Реално съществуващо и обективно сложило се вътрешно подразделение на правото . С-мата на правото позволява да обхванем структурата на правото в цялост като органично единство от относително обособени и едновременно с това взаимодействащи и взаимопроникващи се звена – правни отрасли подразделящи се на вътрешно обособени и взаимодействащи се елементи – правни институти и правни норми. С-мата на правото се характеризира

Page 9: OTP razrabotki Milkova

както с относителна устойчивост , така и с динамичност – възможност да се приспособява към променящите се обществени отношения . Критерии : 1. Предмет на правното регулиране – материален критерии – представлява по своята същност самите обществени отношения , които на съответния етап от развитието на обществото изискват и позволяват правно въздействие по отношение на тях . Този критерии се намира вън от правото , в самата соц. Материя. В голяма степен действието на този критерии се определя от това кои обществени отоншения от съответния етап на развитие на обществото са особено важни за общественото развитие и в този смисъл се е породила необходимостта те да бъдат регулирани чрез правото. В това се състои и динамиката на този критерии – в различните етапи на развитие на обществото различни обществени отношения подлежат на регулиране чрез правото. 2.Юридически критерии - разполага се вътре в правната материя и представлява своеобразна специфична ответна реакция на правото на своеобразната специфика и особености на регулираните от него отношения. Юридическият режим представлява специфична и цялостна с/ма от принципи , своеобразни средства и способи на правно въздействие ,чрез които се характеризира всеки правен отрасъл. Сред тях се откроява метода на правно регулиране – характеризира взаимната позиция която имат субектите на правото един към друг в рамките на съответните правоотношения . Съществуват два основни метода – императивен метод – метод субординацията - който се характеризира с неравнопоставеното положение на правните субекти при което единя правен субект има властническо положение , а другия подчинено такова. Този метод е характерен за публичното право и се проявява най – вече в адм. Право – административно правен метод . Диспозитивен метод – метод на равнопоставеността , който се характеризира с разполагане на субектите на правото на една и съща плоскост в рамките на правоотношението . Този метод е характерен за гражданското право най-често юридически факт за възникването на правоотношение с диспозитивен характер е договорът .

Правни отрасли : - относително устойчиви и обособени основни структуро на правото , характеризиращи се с своеобразен предмет на правно регулиране и своеобразен метод на правно регулиране – юридически режим. – конституционно право , гражданско право , административно право , финансово право , данъчно право , наказателно право, и процесуалните правни отрасли – НПК, ГПК, ДПК. Във всеки един от тези правни отрасли предметът на правното регулиране е толкова съобразен ,че непременно изисква от правото качествено своеобразие и специфичност на правното регулиране. Юридическият режим понякога е дотолкова съобразен , че изисква различни позиции на законодателя и определя своеобразието на използваните своеобразни средства и способи на въздействие. Освен изброените основни правни отрасли съществуват и новообразувани такива - дъщерни правни отрасли – вещно право облигационно право , трудово право , семейно право , наследствено ,търговско и др.

Правен институт : /погасител на давност, представителство/ - относително обособени и самостоятелни структурни образования в правните отрасли .

34.в.Субекти на правото – обща характеристика. ПРедставлява отделен чов.индивид или определена форма но социална колективност носители на

Page 10: OTP razrabotki Milkova

юридически права и задължения. В ранните етапи на правната революция господстваща в правото е идеята за принципната невъзможност големи групи от хора да се конституират като субекти на правото . В тези етапи от развитието на правото то е разглеждало тези формирования преди всичко като обекти на правото – робовладелско общество. С еволюцията на правото определена от хуманизацията на обществото се достига до разбирането , че всеки чов.индивид следва да се разглежда като субект на правото. Тази идея обаче на разглеждания етап – средновековието се е разглеждала във връзка с различното отношение на субектите на правото примерно към земята – и правото да се владее земя , с различното отношение към определени субекти на правото произтичащи от различния им социален статус – соц. Съсловия. В съвремието тезата , че всеки чов. Индивид от момента на неговото раждане се разглежда като субект на правото се свързва най –вече с равнопоставенността на субектите на правото по признаците : пол, вяра, образование, отношение към материалните блага и др.

35. в. Правосубектност . –представлява сложно социално и юридическо качество , изградено от 3 качества – правоспособност , дееспособност , деликтоспособност. За разлика от понятието субект на правото , при понятието правосубектност се тръгва от носителя на правото , а от самото качество на субекта на правото осмислено като правна възможност .

Правоспособност – соц.юридическо качество изразяващо възможноста на лицето да бъде носител на права и задължения. Тази съставка на правосубектността в най-голяма степен се определя като социално качество и се предопределя от фактори разположени вън от правото – икономически , политически и др. ПРавоспособността е юридическо качество . Сътонасяйки я със всяка чов.личност без ограничения съвременното правно мислене отваря широко правното пространство за всички чов.индивиди.ПРавоспособността не подлежи на доказване , а се предполага за всеки чов. Индивид.

Дееспособност – соц.юридическо качество изразяващо възможността на субекта на правото да формира правно релевантна воля и да може сам със своите лични действия да реализира принадлежащите му юридически права и задължения .Дееспособността неотменимо се обвързва с възможността на човека да действа разумно в правната сфера, което налага наличието и на необходима степен на душевно здраве . Тази степен на душ.здраве предполага наличието на едновременно / кумулативно/действащи изисквания към субекта на правото – в гносеологически план субекта на правото трябва да има възможността да разбира свойството и значението на своите постъпки и правните последици от тях, а във волеви план той трябва да може да ръководи своето поведение. Гносеологичната предпоставка - възможността за разбиране на свойството и значението на своите постъпки и правните последици от тях се свързва от законодателя със навършването на определена възрастова граница. Съобразно естествените закономерности на биологическата и социална еволюция на чов. Индивид се презюмира че с навършването на 18 год. той е натрупал вече достатъчно социално волеви качества за действа като субект на правото. По отношение на второто изискване – волята следва да се отбележи , че то се свързва с липсата на определени психически заболявания. Двете изисквания са тясно свързани в почти

Page 11: OTP razrabotki Milkova

всички правни отрасли , като разединяването им е възможно предимно в гражданското право.Дееспособността – предполага наличието на редица други условия поради което винаги подлежи на доказване. Дееспособността е немислима без правоспособността докато , Правоспособността не се намира в зависимост от дееспособността.

Делектоспособност - представлява способността на лицето да носи юридическа отговорност за извършените от него правонарушения.

36.в.37 Видове правни субекти : Индивидуални правни субекти ,видове. ОСновното деление на правните субекти е на индивидуални и колективни . Индивидуален правен субект - чов. Индивид , придобива това качество от момента на раждането си .Загубва се при смърт или продължително безвестно отсъствие /безследно изчезнал/ . Това не става автоматично както при смърта , а след спазването в закона на определена процедура по решение на съда. Само при индивидуалните правни субекти може да има разделяне на правоспособност от дееспособност .При индивид.правни субекти говорим за обща правосубектност възможност за конституиране като субект на правото във всички посоките на правното пространство. Тъй като съвременното общество функционира като държавно организирано такова най-често на преден план при индивид.правни субекти излиза тяхното гражданство - политикоюридическата принадлежност на субекта на правото към една или друга д-ва . Доколкото гражданството представлява правно основание за особен статут на индивидуалните правни субекти по този критерии те могат да се делят на : правни субекти с едно единиствено гражданство , правни субекти без гражданство, правни субекти с повече от едно гражданство.С оглед на възрастовия критерии , който е от значение за придобиване на дееспособност индивидуалните субекти биват – малолетни до 14 год. те са недееспособни ; непълнолетни – от 14 до 18 год. те са ограничено дееспособни ; пълнолетни над 18 год- напълно дееспособни .

38в. 39в. Колективни субекти на правото . ОСобености на правосубективността на колективните правни субекти. Видове КПС. Колективни правни субекти са онези форми на социална колективност признати от действащото право за субекти -. Тяхната правосубектност съществено се различава от тази на индивидуалните правни субекти . За разлика от човешките индивиди , всеки от който е субект на правото не всички форми на социална колективност са правни субекти . На всеки етап от развитието на правната еволюция различни социални колективности се квалифицират от действащото право като правни субекти. Това най –вече зависи от възможността съответната форма на соц.колективност да се персонифицира с правни средства и способи тя да може да формира правно релевантна воля и да я манифестира навън . Характерно за колективните субекти на правото /при корпоративните / е тяхната органна структура В повечето случай колективните субекти на правото се конституират като субекти на правото чрез правна процедура с участието на държавен орган .

КСП винаги са праводееспособни и при тях не е възможно разкъсването на правоспособност и дееспособност , тъй като няма смисъл да се конституират , ако няма да действат активно в правното пространство. КСП имат

Page 12: OTP razrabotki Milkova

специална правосубектност – предоставят им се юридически права и задължения в точно определена сфера, в зависимост от целите и задачите които стоят в тяхната основа. КСП по принцип са правомерни. Сред КСП се открояват 2 основни типа: корпорации - / има човешки субстрат / и фондации – липсва чов. Субстрат. Особено място в КСП имат т.нар. юридически лица – важна тяхна характеристике е, че те имат имущество. За това могат да се конституират като страна по имуществени праоотношения, и да носят имуществена отговорност.

Държавата е основен КСП . Тя е основна форма на организация на обществото и притежава особеното качество- суверенитета на държавната власт. Д-вата има по особени позиции по отношение на останалите субекти на правото. Д-вата има широка правосубектност и тя може да се конституира като субект в гражданско наказателно , администр право и т.н Д-вата в лицето на други компетентни държавни органи може да търси юридическа отговорност. КОмпетентността е правоспособност на д-вните органи, която е точно определена в закона .Д-вните органи не могат ясно да действат извън тяхната компетентност, не могат да прехвърлят или навлизат в компетентността на друг държ. Орган.Държ.орган изразява публично правен интерес и е носител на империума на д-вата.

41в. ПРедставителство . ОБща характеристика. Правна фигура посредством която става възможно правнорелевантната воля на определен субект на правото да се осъществи посредством правнорелевантната воля на друг правен субект. Основания за представителство : 1.Когато е налице принципна невъзможност непосредственият титуляр на юридическите права и задължения да ги реализира сам , тай като той не може да формира правнорелевантната воля и да я манифестира / т.е при недееспособните правни субекти – малолетни и юридически запретени / . По силата на закона се приема ,че което изразява представителя е правнорелавантната воля на представлявания 2. Когато титулярите на права и задължения са дееспособни правни субекти , но по съображения за целесъобразност или за удобство друг правен субект ще ги реализира.

При представителството действа упълномощеното лице от името на титуляра и за негова с/ка..2 основни фигури – представляван и представител .

Представителя е длъжен да действа само в границата на представителната власт.

42в. Видове представителтсво. Представителството не може да се ползва при : 1. Реализация на юридически права и задължения /от строг личен характер / ,който могат да се упражняват единствено от титуляра . Пример: право на гласуване, наказателна отговорност е лична. 2. Представителството може да се използва само за правомерни юридически действия.Пр. / да кажеш на някой да открадне / 3. Представителство не може да се осъществи от друго лице при изготвяне на завещание, законодателят изрично забранява .

Видове : 1. Законово – свързано главно с принципна невъзможност на титуляра на юридическите права и задължения да ги реализира сам със собствени правни действия./ родителите са законни представители на децата си /

2.Договорно представителство - представляваният и представителят са дееспособни субекти на правото. В договора се очертават границите на представителната власт , отговорностите на представителя при недобросъвестното

Page 13: OTP razrabotki Milkova

изпълнение .При нарушение на границите на представителство е възможно търсене на юридическа отговорност както и ратификация /действа за напред ; когато представлявания заяви че приема правните действия на представителя тъй като те са изгодни за представлявания/

3.Публично представителство – да е ясно предварително кои точно представляваме .

44в. Правни норми обща характеристика. 1.Правни норми са особен вид социални норми , те са израз на специфичните връзки и взаимодействия между човешките индивиди в рамките на различните социални общности и са насочени да регулират тяхното поведение. ПРАВНИТЕ НОРМИ се схващат като възникващи от д-вата в лицето найчесто на компетентен правотворчески държавен орган общи правила за поведение , които се създават за осъществяване на правно регулиране на обществените отношения посредством предоставянето на юридически права и възлагането на юридически задължения на субектите на правото и които правила за поведение са гарантирани в крайна с/ка от принудителната сила на д-вата. Правните норми преди всичко се осмислят като правило , което възниква от д-вата в лицето на съответния компетентен правотворчески орган . Държвновластническия характер е характерен за правните норми .

2.ПРавната норма е общо правило за поведение , това е една от най –важните характеристики на континенталната правна с/ма. Общият характер на правната норма е неперсонифициране на правните субекти / субектите в правните норми се закрепват не със своите индивидуални характеристики , а по общ начин чрез визирането на техните родови или видове характеристики /

3.ПРавната норма е основно понятие в правото , поради това тяхната правна цел е да се постигне ефективно оптимално организиращо правно въздействие върху обществените отношения / ефективно правно регулиране / , като това постигат чрез предоставянето на юридически права и възлагането на юридицески задължения.

-предоставяне на юрид.права – при частно право /акцентира се на свободата на субекта да налага своята правнорелевантна воля.

-възлагане на юрид.права - /публично право / акцентира се на идеята за неотвратимост , абсолютно необходимо е поетите задължения да бъдат изпълнени.

4.Държавническовластническа природа на правните норми – в крайна с/ка правните норми са гарантирани от д-вата. По отношение на юридич.задължения правото търси да намери механизми за доброволно изпълнениезатова правното регулиране като цяло се обвързва с идеята за доброволната реализация на правните норми, а когато това не се получи като крайна гаранция ще се пристъпи към принудителната сила на д-вата .

45.Структура на правната норма . Изгражда се от 3 основни елемента : А/ ХИПОТЕЗА : - онзи елемент в структурата на правната норма , който се

визират условията и пердпоставките за нейното действие .Б/ ДИСПОЗИЦИЯ: онази част от правната норма в която се посочва

съдържанието на самото правило за поведение / подчертавата се юридическите права и задължения , адресирани до субектите на правото .

Page 14: OTP razrabotki Milkova

В/ САНКЦИЯ : - очертавата се неблагоприятните правни последици , които ще настъпят за субектите на правото , при неизпълнение на правната норма / дог. За наем – неплаща наема / или ненадлежно изпълнение / дог.за наем 200 лв но плаща 100 /

ПРавната норма има логикоюридическа структура : а/ Хипотеза – ако …..;Б/ Диспозиция - то …; в/ Санкция .. , а в противен случай …. ; В повечето съвремени правни с/ми реалната структура на правната норма се състои от хипотеза и диспозиция/ санкция / ., но за да бъде юридическата норма в същинския си смисъл налице трябва да са налице и трите елемента на нейната структура - хипотеза ,диспозиция санкция .

46.Видове правни норми : В зависимост от това в коя основна структура на правото се вписват правните норми говорим за норчи на частното и норми на публичното право , норми на материалното и норми на процесуалното право , норми на вътрешно и норми на междунаровно право.В зависимост от вписването им в различните правни отрасли говорим за гражданскоправни норми, административноправни , наказателноправни и т.н.

В основата на подразделението на правните норми е функцията на правото, поради това правните норми се делят на два основни вида : регулиращи и охранителни .

Регулиращи : - обвързани преди всичко с регулиращата ф-ция на павото .Те са основния кърг на правните норми и образуват гръбнака на правното регулиране.

В зависимост от това кои основни средства на правното регулиране се визират , регулиращите правни норми се делята на : забраняващи, задължаващи и оправомощаващи .

ЗАБРАНЯВАЩИ: визират забраната , искат от правните субекти да престират пасивно поведение , да се въздържат от активни действия.

ЗАДЪЛЖАВАЩИ: изискват активно поведение /мотивирани обикновено от свои правнозначим интерес/

ОПРАВОМОЩАВАЩИ : дават правна възможност / упълномощаващи / Охранителни: - свързани преди всичко с охранителната ф-ция на правото .Те

са обвързани с юридическата отговорност и винаги съдържат в структурата си санкции.

Основни видове правни пердписания / норми / с оглед обезпечаване на цялостната функция на правните норми в механизма на правното регулиране:

ОБЩИ : - / цели , задачи / ясно и категорично се закрепват в самостоятелно законодателно предписание.

ДЕФИНИТИВНИ : - закрепват някакво определение в законодателството.ДЕКЛАРАТИВНИ:закрепват определени основни правни принципи.ОПЕРАТИВНИ и КОЛИЗИОННИ : уреждат определени проблеми / “норми

за нормите “ . Те не са насочени непосредствено към правните субекти ,а решават проблемите на вътрешните връзки и взаимодействия в правната материя .

Оперативните норми –решават проблемите във връзка с действието на правните норми – влизане в сила , отмяна и т.н.

Page 15: OTP razrabotki Milkova

Колизионните норми –решават определение конфликти вътре в правната материя / нормативен акт при противоречие с друг ще влезе в сила онзи който има по-гол. Тежест / срещат се често в международното частно право .

ПРЕПРАЩАЩИ и БЛАНКЕТНИ : изразяват непосредствено вътршните системни връзки в правната материя .

Препращащи : - отпращат ни към нещо което вече го има в действащото право

Бланкетни : - отпраща ни към нещо което още не е вписано в правната с/ма .Престъпваме към тях , когато се налагат крупни промени в правната материя и зоконодателят не може толкова бързо да реагира на тези промени .Законодателят залага главно на основните нормаитвни актове , като визира и задължението по-късно да се издадат други нормативни актове , които ще регулират съответните обществини отношени.

Друга квалификация на правните норми : / прилагат се от компетентни д-вни органи - съдебни и административни / :

-абсолютно определени – правоприлагащия орган няма свобода на усмотрение.Изчерпателно и пълно регулират съответните обществени отношения/ пр. – данъчни /

-относително определени - дава определена свобода на усмотрение на правоприлагащия орган , тъй като те не съдържат достатъчно пълни и изчерпателни указания за осъществяването на правното регулиране на съответните обществени отношения. Те се подразделят на : - ситуационни , алтернативни и факултативни.

-ситуационни : /пр. Дълбоко и непоправимо разстройство на брака/ -съдържат основните характеристики на съответната ситуация.Правоприлагащия д-вен орган трябва само да се съобрази със съответните особености и обстоятелства в тази ситуация .

- алтернативни : очертават се няколко възможни правила , с оглед на спецификата на случея , правоприлагащия орган има право да избере най-благоприятния вариант в конкретната житейска ситуация .

- факултативни : подчертават ,че една от хипотезите е основна и предпочитана от законодателя , но ако не може да се приложи се отива към факултативна.

Правните норми се разделят и на императивни и диспозитивни .ИМПЕРАТИВНИ : -ясно точно и категорично очертават правното

поведение на своите адресати, като заедно с това категорично изискват от тях да следват преписанито поведение , без да могат да се отклоняват от съдържанието на правната норма/ пр. : условия и предпоставки за брак , форма на брак/ Субектите не могат да се отделят от правното предписание .

ДИСПОЗИТИВНИ : субектите на право могат да се отклоняват от визираното в правната норма и могат да удредят отношенията си по друг начин. Пези правни норми присъстват превди всичко в частното право , където на преден план излиза метода на равнопоставеността/ типично юридическо средство което се използва за целта е договора/

От гледна точка на обема на действието на правните норма се разделят на : общи , особени и изключителни .

Page 16: OTP razrabotki Milkova

ОБЩИ : разпростират се върху определен род обществени отношенияОСОБЕННИ - върху определен вид обществени отношения ИЗКЛЮЧИТЕЛНИ : - очертават особени юридически режим за точно

определени конкретни обществени отношения.Според сферата на своето действие правните норми се разделят на: ОБЩИ

– които се разпростират върхя цялата територия / конституционни / и МЕСТНИ – само върху част от територията на страната / само в/у територията на определена община /

По време на действие биват : общи – установени с неопределен срок на действие и временни –свързани с точно определено срок на действие .

47.Юридически факти –обща характеристика .Функции .Юридическите факти представляват конкретните обстоятелства от реалната

действителност / природна или социална / ,с осъществяването на които действащото право свързва настъпването на определени правни последици.

1.За да се конституират фактите като юридически те трябва да са : реално съществуващи в действителността ,а не илюзия ; да бъдат сетивно възприемаеми въз основа на сетивата на нормално развито човешко съзнание.; трябва да бъдат значими за правото .

2.Решението кои точно факти са юридически винаги следва да се се вземе от действащото право и преди всичко от законодателя.Смисъла да се приемат някой факти за юридически е целта те да доведат до възникването на определени правни последици.

Юридически факти могат да доведат до възнакване ,изменение или прекратяването на правни отоншения или до придобиване или загубване на определени правни качества.

-придобиване на качество на субекта /родител- дете / -раждане на дете-прекратяване -не може да се върне дълг ,когато няма доказателства-погасяване – издължаване на дълга / връщане на взетите пари/

48.Видове юридически факти . СПоред характера на действието си юридич.факти се падразделят на : факти с еднократно действие – при тях юридич.норма допуска настъпването на юридич. Последици само в даден конкретен случай – смърт , раждане , и др. ; факти състояние - действат продължително във времето – гражданство , барк , нетръдоспособност.

Юридич. Факти се подразедлят също и на прости – състоят се само от един факт и сложни – фактически състави състоят се повече от един факт.

Според характера на правните последици от тях юридическите факти се подразделят на :

А/ правопораждащи - пораждат правни последици Б/правопроменящи – изменят правни последици/ прехв.на вземане ,

опрощаване на част от дълг /В/ правосъхраняващи – запазват определено право заличавайки действието

на други факти састрашаващи го / прекъсване на давност / Според характера на правните последици настъпващи в различните правни

отрасли юридич.факти се делят на :

Page 17: OTP razrabotki Milkova

А/ за конституционното право -право на гражданство ,избирателно право и др.

Б/за гражданско право – сделки В/ адм. Право - административни актове – разрешение за строежСпрямо действието си по отношение на обстоятелствата при които

настъпват правните последици от тях юридич.факти се делят на : А/ положителни - фактическите обстоятелства трябва да са налице за да

настъпят правните последициБ/ отрицателни – онези юридически факти при които правните последици се

свързват с липсата на тези факти - за да се сключи брак – необходимо условие е да липсва друг.

Юридическите факти се делят на юридически събития и юридически действия , в зависимост от това дали те са в резултат на волева човешка дейност или не .

А/Юридически събития : - юридич. Факти чието възникване не е проява на човешка воля и съзнание .ПРи тях човека е пасивен обект на въздействие и не въздейства в/у фактите .ПРимер. – земетресение , като юридич. Факт водещ до настъпването до форс мажор / непреодолима сила / основание за отпадане на договорна отговорност или потъване на кораб - основание за прекратяване на договор за морски превоз на товари и пътници .

Б/ Юридически действия – деяния – външно проявление на съзнателна чов.дейност . Могат да бъдат в два вида: юридически действия в същинския смисъл на думата / комисивни юридич.факти –проява на активно чов.поведение / и бездеиствие / омисивни юридич.факти - проява на пасивно чов.поведение/ Пример : неоказване помощ на нуждаещ се когато това не застращава здравето и живота на помагащия или негови интереси. Юридическите действия в отношение на действащото право са : правомерни – юридич. Действия съотвестващи на правните предписания .ПРавомерните юридич.действия са 3 вида :

А/ ИНдивидуални актове – подразделят се на държавно правни актове /закони / ; адмистративно правни актове ,наредби правилници; сделки- продажба, изработка; процесуално правни актове – процесуални закони;

49.в. Юридически действия Б/Юридически постъпки –правомерни юридически действия с които правото свързва настъпването на съответни правни последици, по силата на самия факт на волевото действие , независимо от това дали субекта на действието е желал настъпването на такива последици- признаване на дълг , завещание и др. Правомерните юридически действия са със сложна структура съдържат два елемента : - субективен – съзнатателни волеви психически приживявавания извършващи се в съзнанието на субекта – воля ; - обективен елемент – манифестиране на вън на вътрешно психологческите процеси .

Между волята и волеизявлението етрябва да има определена степен на съотвествие . Тази степен на съотвествие се преценявам не само от самия субект , а най вече от позициите на норамално развитото човешко съзнание . ТОва означава че именно от позициите на нормалното чов съзнание ще се съди дали формата в която се манифестира на вън волеизявлението съотвества на волята . При

Page 18: OTP razrabotki Milkova

формалните юридически актове тези които се извършват само в определена форма , това съотствествие винаги е налице , когато е спазена формата . – заващание .

При неформалните юридически действия субекта сам избира формата поради което е възможно настъпването на несъотствие м/у волята и волеизявлението – грешка , измама , насилие , като основание за нищожност на правните сделки – чл. 26 от ЗЗД.

50в. Неправомерни юридичесик дейстивя .Онези юридически действия , извършването на които несъотвества на

изискванията на действащото право . Според това дали при извършването им има вина т.е. субекта съзнателно е нарушил парвото или не те се делят на 2 основни групи.

А/ПРавни аномалии - обективно противоправни действия и правонарушения . При правните аномалии липсва вина - невиновно неизпълнение на юридич. Задължения , неоснователно обогатяване , злоупотреба с правото.

Правонарушеията са виновно извършени противоправни юридически действия или бездействия . Те биват :

А/ деликти – правонарушения в гражд.право .Б/ адм. Нарушения – правонарушения в трудовото право , В/престъпления - в наказателното право

52. в Фактически състав – понятие , видове , Правни последици при незавършен факт. Състав.

Фактическия състав е с/ма от относително обособени самостоятелни юридически факти с настъпването на които правото свързва настъпването на определени юридически последици. Влизащите в юридическия състав факти образуват цялостна с/ма , те са взаимо свързани и зависими.Крайния резултат настъпва само ако са настъпили всички факти .Връзката м/у фактите във фактическия състав се определя от тяхната природа и мястото им в обществените отношения , но може да бъде определена и от волята на законодателя. Свързването на фактите в един фактически състав се прави от законодателя, негова е крайната правноквалифицирана преценка дали отделните факти ще се обвържат във фактически състав.

Фактическите състави биват : А/ прости - няма значение реда по който ще се наслагват отделните факти Б/ сложни – законодателя е определил реда за наслагване на фактите и те

трябва да настъпват в точно определения от енго ред.В/ смесени факт. Състави – комбинация от предходните два.Според обема факт. Състави се делят на :А/ завършени – законодателя определя , че трябва да са налице всички

факти и само тогава настъпва крайния правен резултат Б/ незавършение - процесът на натрупване на факти във факт. Състав не е

приключил . ТОва не може да доведе до настъпване на правните последици , но именно при незавършеинет факт. Състави настъпват междинни правни последици.

-състоянеи на правно очакване -поражда се определена обвързаност м/у субектите

Page 19: OTP razrabotki Milkova

-секундарно правомощие –позволява на заинтересувания субект да прояви правна активност , за да настъпят окончателно правните последици на фактическия състав / приемане на наследство /

53.в . 54 в. ПРезумции и фикции .Чрез презумцията и фикцията правото извършва преработване на

фактическата действиетлност .То е възможно тъй като в определени случай законодателят въздига в норма отделни фактически предположения .Тези предположеиня не са откъснати , а са свързани със десйтващите правни норми .ПРезумциите в правото е предположение чието практическо приложение е свързано с процеса на доказването .При презумциите въз основа на съществуването или липсата на определен юридич. Факт се прави предположение най – често от законодателя за наличието или липсата на други юридически факти имащи значение за решаването на определени проблеми . Характерно е ,че конструктивното въображение е насочено за осъществяване на преминаване то от обективно възприети и обективно доказани юридически факти към други юридич. Факти необходими за правното регулиране , които не са възприети и не са доказани. Характерно е че онова което се предполага обикновенно отговаря на обективната действителност.

Презумциите са два вида : А/ Оборима – могат да се атакуват и оборват по предвидения в закона ред /

бащенството – роденото по време на брака или 300 дни след прекратяването на брака дете е дете на съпруга/

Б/ Необорима – не могат да се атакуват по правен път – незнанието на правото никого не извинява - тази пезумция не може да бъде оборена.

ПРактическото значение на презумцията в механизма на правното регулиране се свежда до прехвърляне на тежеста на доказаване .

Фикции : - трябва да са налице два основни елемента , които да съществуват едновременно / комулативно / .

А/ субективен елемент – гносеологически елемент -състои се в съзнателното обективно отклонение от реалната действителност - не е налице незнание или погрешно познание , а съзнателно отклоняване от реалната действителност – приема се нещо , което не съществува .

Б/ телеологически – целеви съврзва се със наличието на особенно значима цел на правно регулиране , за постигането на която законодателят приема като действително нещо , което обективно не съществува .

ПРимер за фикция : осиновяването . Отношенията родител – деца намират своето основание в кръвния произход .При осонивовяването обаче знаеки ,че няма налице кръвна връзка законодателят урежда отоншеинята м/у осиновител и осиновен по тъкав начин като чели тя съществува .

56.в. Правно отношение – обща характеристика ПРавното отношение представлява възникваща въз основа на действащата

с/ма о правни норми индивидуализирана правна връзка м/у конкретни субекти на правото / субекти на правотношението / , която се създава с цел да се осъществи

Page 20: OTP razrabotki Milkova

правното регулиране на конкретното обществено отношение посредством пердоставянето на субективните юридически задължения и която правна връзка в крайна сметка се гарантира от принудителната сила на д-вата. Правното отношение представлява особенна социална връзка .Тук субектите на правото се наричат субекти на правоотношението . Правоотношението възниква въз основа на правните норми, но съществуват и изключения когато възниква първо правоотношението и след това правните норми . ТОва се случва когато живота тече бурно и законодателя не може веднага и изцяло да отговори на изискванията на живота.

Правните отношения са индивидуализирани правни връзки.Те възникват въз основа на конкретни юридически факти. Индивидуализацията на субектите на правоотношеинто е различна в зависимост от природата на правното отношение тя може да бъде двустранни , когато и двете страни са точно определени / облигационните правоотношения / ; едностранна – когато точно определен е само титуляра на субективното право , а правнозадължените лица не са точни индивидеялизирана / вещно правни отношения / ; в/у плоскостта на конституционното право – всички лица и по отношение на всички се конституират като носители на основни права и задължения . Правоотношенията се индивидуализират с оглед права и задължения които обвързват субектите на правоотношение – те са точно определена мяра на поведение .ПРавоотношението служи на основната цел на правото – да се постигне оптимално и ефективно правно регулиране на обществените отношения.

Прнудителната сила на д-вата гарантира реализацията на правоотношенията и ако тя присъства в правните норми в своя потенциален вид ефективно тя се осъществява именно в рамките на правоотношенията / охранително правоотношение / .ПРавото е основен нормативен регулатор и от него зависи качеството на живот на обществото .

Главното във волевата характеристика на правоотношенията се предопределя от правнорелевантната воля на д-вата..Възникването и осъществяването на правоотношения предполага и възможности да се наложи правнорелевантната воля на самите субекти на правоотношение – дали да възникнат правни връзки ,с какво точно съдържание и т.н.Правнорелевантната воля на субектите на правоотношение се наслагва винаги при условията и в границите , определени преди това от действащатие правни норми.

57.в.Структура на правното отношение .Три са основните елементи на правното отношение : СУБЕКТИ на правоотношение – конкретни реални участници в него .За да

има правоотношение е нуждо да има поне 2 субекта - носител на субективно юридическо право / оправомощен / и носител на субективно юридическо задължение / правно задължено лице / .За субект на правоотношение може да се конституира лице, което е субект на правото и обратно , ако отноговаря на съответните изисквания , които се предпоставят и предварително са визирани в действащото право. Един и същ субект на правото може да се конституира едновременно като субект на много различни правни отношения / при индивидуалните субекти на правото /

Page 21: OTP razrabotki Milkova

СЪДЪРЖАНИЕ НА правното отношение : - има два основни аспекта : -МАТЕРИАЛЕН И ЮРИДИЧЕСКИ.

Под материално съдържание на правоотношението се разбира фактическото поведение на субектите на правоотношеинето , което може да се изрази в активни поведенчески актове и бездействия.

Под юридичске съдържание на правоотношението се разбира – субективните юридически права и обвързаните органически с тях субективни юридически задължения.

Субективно юридическо право / СЮП/ представлява мярата на позволеното поведение , което се предоставя на оправомощеното лице с цел удовлетворяването на негов правнозначим интерес, и като мяра на поведение е непосредствено гарантирана от корелативно обвързанато с това субективно право , субективно юридическо задължение , а в крайна сметка и принудителната сила на д-вата.

Субективно юридическо задължение /СЮЗ/ - то е мярата на необходимо поведение , която следва да престира правнозадълженото лице в съотвествие с изискванията на оправомощения и с цел удовлетворяването на правнозначимите интереси на титуляра на субективното право. СЮЗ се характеризира с неотвратимост, безусловност и категоричност на характера на поведение , което следва да осъществи правнозадълженото лице. Ако правнозадълженото лице не реализира изискваното от него поведение,правнозначимият интерес на оправомощения няма да се реализира или не ще се реализира такто трябва . Характерът на СЮЗ се свежда до необходимосттта правнозадълженото лице да престира активно поведение / трудово правоотношеиение / ; СЮЗ може да се изрази в задължение да се изтърпят мирките на държавно принудително въздействие / охранителни правоотношеиня /

ОБЕКТ на правно отношение - се разбина онези явления и предмети от реалната действителност по повод на които се слага правното отношеине към които са насочени субективните юридически права и задължеия. Обектите се делят на материални блага – различни видове вещи / вещите се делят на движими и недвижими / , парите имат универсиален характер чрез тях може да се получи материално и духовно благо/ и нематериални блага – духовни / името е едно от важните духовни блага –приемане на фамилно име от съпруга; научен принос – свързава се с книжен, електронен носител за да стигне до адерсата.; мир ,чест достойнство са обект на духовнио благо./

59в. Субективно право - обща характеристика.Субективно юридическо право /СЮП/ е мярата на п озловено поведение , която се предоставя на оправомощеното лице с цел удовлетворяването на някакъв негов правнозначим интерес/чужд правен интерес / и която мяра на позволено поведение е непосредствено гарантирана от корелативно обвързанато с него субективно юридическо задължение , а в крайна сметка и от принудителната сила на д-вата. СЮП е позловено поведение ,то предоставя на своя титуляр определени правна възможности да действа активно в правното пространство. СЮП не осзначава безгранични възможности на своя носител, то се осъществява в точно определени граници,в които титуляра на субективното право може да проявява активност и инициатива. В общ теоретичен план границите на субективното право могат да се

Page 22: OTP razrabotki Milkova

очертаят в два основни аспекта : А/ Социалното назначение и функцията на субективното право в механизма на правното регулиране – оправомощените лица могат да действат активно само дотолкова , доколкото е необходимо за да реализират правнозначимия интерес . Б / осъществявайки своите субективни права ,оправомощените лица не трябва да пречат на другите правни субекти да реализират принадлежащите им субективни права .

По своята природа СЮП се реализира като правногарантирана претенция- гарантирана от корелативната обвързаност с насрещното субективно юридическо задължение в рамките на правоотношението . В крайна сметка СЮП е гарантирано от принудителната сила на д-вата т.е , ако правнозадълженото лице не изпълни изискваното от него поведение , то ще трябва да търпи определени негативни правни последици.

60в. Структура на субективното право . Субективното право се изгражда от различни правни възможности и правомощия .Правните възможности могат да се определят по следния начин : А/ право на титуляра на субективното право да изисква определено поведение от правнозадълженото лице; Б/ право на собствено активно поведение на оправомощеното лице ; В/ притезание .

А/ ПРавото на изискване е правомощие на чужди правни действия .ТО се състои в правната възможност на титуляра на субективно право да изисква от правнозадълженото лице определено поведеине .Това поведение може да бъде активно / трудови правоотношения / и пасивно - да се въздържи правнозадълженото лице от извършването на определени действия / правоотношеиня на собственост /

Б/ ПРаво на собствено активно поведение –изразява се в правната възможност титуляра на субективно право да извършва сам активни правни действия – то е правомощие за свои , а не за чужди правни действия . ПРаво на собствено активно поведение може да се изгражда от различни правни възможности: право на владение, право на ползване и право на разпореждане с принадлежащата на собственика вещ. Правото на собствено активно поведение си взаимодейства и взаимопроква с правото на изискване – при правото на собственос с правото да се изисква от правнозадълженото лице да се въздържа от активни действия, чрез които би могло да попречи на собственика спокойно и свободно да реализира принадлежащото му право на собственост.

В/ПРитезание - - правна възможност на титуляра на субективно паво да се обърне към д-вата в лицето на компетентен д-вен орган за да търси защита и постигне изпълнение на субективното му право чрез осъществяване на д-вна принуда по отношение на правнозадълженото лице. ПРитезанието не е задължително , то е правна възможност , която се ползва при неизпълнение на от страна на правнозадълженото лице. Някой определят притезаноието като материалноправна основа на онова , което в прецесуалното право се нарича право на иск.

Page 23: OTP razrabotki Milkova

61в. Видове субективни права . С оглед характера на титуляра на субективните права те се подразделят на индивидуални и субективни . С оглед вписването им в основните структури на правото и с оглед различния юридически режим биват :

А/ публични субективни права и субект.права в частното правоБ/ материални субективни права и процесуални субективни праваВ/ субективни права в международното и във вътрешното правоС оглед вписването им в различните правни отрасли биват :

конституционни , граждански , административни , вещни ит.нС оглед характера на интереса , които стои в основата им : имуществени /

вещни и др. Имуществени права / лични , нематериални и т.н.От гледна точка на степента на определеност на правнозадълженото лице с

което те се обвързани са : А/ абсолютни - когато само титуляра е поименно индивидуализиран , а

правнозадължениет лица не са точно очертани – вещни права / Б/ относителни / когато са поименно индивидуализирани титулара на

правото , така и правнозадълженото лице – облигационни права / Според съдържанието си се разделят на : А/ първични /притезателни субективни права / - -настъпва промяна само

ако насрещното правнозадължено лице реализира определено правно поведение .Б/ вторични / Непритезателни субективни права / - те се реализират без

насрещно поведение от правно задълженото лице - пример право на развод – достатъчно е да се манифестира волята само на титуляра на субективно право .

В зависимост от това дали обекта е реално поделяем или не биват : ДЕлими и неделими,Според това дали могат да се прехвърлят на други правни субекти биват :

прехвърляеми / вещните , облигационните и др.права / и непрехвърляеми отнасят се права със строго личен характер .

От гледна точка на структурата са – прости, сложни и комплексни.

62в. Защита на субективните юридически права Може да се разгледа в различни аспекти – икономически , политически ,

духовен и т.н. ,но особено значение има юридическата защита – възможността да се защитят с правни средства и способи .Най –сигурна и значима е защитата по съдебен ред, тя дава гаранции и решава проблемите със сила на присъдено съдебно нещо. Важна е исковата защита – в процесуалното право разполагаме с многообройни видове искове , чрез които можем адекватно и ефективно да защитим субективните си права .

Защитата по административен път не дава такива надеждни гаранции , но е по –бърза и се постига с по-малко средства.

Субективното юридическо право в него се включва не само правнорелевантната воля на д-вата , а и правнорелевантната воля на титуляра. То дава възможност на субекта да изрази своята правнорелевантна воля .

63.в. Правообразуване и правотворчество . – е сложен противоречив и продължителен процес в резултат на който действащата правна с/ма въвежда нови

Page 24: OTP razrabotki Milkova

правни норми или пък се отменят или изменят съществуващи вече юридически правила .

Определящи фактори в този процес на формиране на провото са обективните фактори.Във всеки етап от своето развитие обществото търси и намира механизми чрез които наслагва различни активни творчески елементи привнесени съзнателно от обективния фактор чрез който той активно се намесва в продължителния и противоречив процес на правообразуването . ПРез различните етапи на развитие на обещството те са разнообрази – ролята на църквата , еснафски гилди , политическите партии и др. В цивилизованото общество силно влияние оказва и юридическата науката .

64в. ПРавотворчески процес Етапи : Държавата се намесва активно в правообразуването чрез различни свои правотворчески органи . Цялата правотворческа дейност се осъществява посредством различни правотворчески актове – различни юридически действия които за свой краен резултат имат възвеждането на закон на формираната вече правнорелевантна воля . Тези актове могат да бъдет междинни и основни - самите правотворчески решения , правотворчески юридически актове .

Основни етапи : 4 на брой А/ законодателна инициатива - има основна задача предварителната

подготовка на законопроекта ,обозначава се като законодателна инициатива. Правото на законодателна инициатива е конституционно право уредено в чл. 87 от КОнституцията на РБ. То визира два основни субекта на това право – МИНИСТЕРСКИ съвет и всеки Народен представител. Правото на законодателна инициативасе изгражда от различни правни възможности : - приемане на решение за необходимоста да се изготтви законопроект; - подготовка на текста на законопроекта ; - сезиране на Народното събрание с изготвения вече законопроект.

Народното събрание може да върне законопроекта за доработка или да го придвижи нататък.

Б/ обсъждане на законопроекта - от НАродното събрание, минава пред два основни етапа :

- предварително обсъждане в съответните постоянни комисии ; - обсъждането на законопроекта в пленарната зала.

След влизането на законопроекта в Народното събрание той се обсъжда от съответните комисии на парламента .ЦЕлта на предварителното обсъждане е той да се огледа добре да се преработи и усълършенства. Изводите и обсъжданията от комисиите имат характер само на препоръки.

Същинското гласуване става в пленарната зала. ОБсъждането на законопроекта в пленарната зала става на два етапа : - Първо четене на законопроекта е свързано с приемането му по принцип , а второто четене е вече по същество – извършва се текст по текст.

В/вземане на решеине / гласуване на законопроекта възвеждането му в закон – основен етап . Според чл. 81 ал. 2 от КРБ Народното събрание приема законотие и другите актове с мнозинство – повече от половината от присъстващите народни представители.

Page 25: OTP razrabotki Milkova

Г/ обнародване на законопроекта в ДВ - важен механизъм .Чрез него новия нормаитвен акто стига до своите адресати и те могат да съобразят поведенито си с неговите изисквания . ПРопаганда се извършва и чрез радио ,телевизия ,- когато става дума за основните и най важни нормативни юридически закони .

ПРавотворечски юридически акт - представлява по приподата си правомерни юридически действия осъществяващи се в резултат на правотвроческата дейност на съответните комепетентни д-вни органи. Могат да се класифицират в две групи .

А/ процедурни /процесуални / актове - извършват се в хода на правотворческата дейност – решение да се изготви проектът за акта ,предварителното му одобрение , внасянето м правотворческия орган , решения на постоянните комисии и т.н

Б/ правотворчески юридически актове - представляват краен резултат от правотворческия процес . В тях се закрепва и конституира държавноправната воля на съотвените компенетни д-вни органи , насочени към установяване , изменение или отмяна на юридичски норми .

66в. Тълкуване в правото – обща характиристика. Основания.Тълкуването в правото е сложна познавателна и творческа дейност която се

извършва с цел установяването на действителния смисъл и съдържание на правния акт с оглед преди всичко на неговата практическа реализация. То съдържа два основни елемента : А/ изясняване на правния акт - което израз на познавателната природа на тълкувателната дейност и е задължителен елемент. Б/ разясняването му за другите правни субекти - извършва се от компетентен д-вен орган, като резултатът от тълкувателната дейност е обективиран навън най- често в тълкувателни юридически актове. Необходиостта от тълкуването на правния акт е обусловена от необходимостта за изясняване на всяка форма на речта . Идеята не може да съществува , освен ако не може да се определи като универсална дейност .Тълкуването в правото има своите специфични основания , които се коренят в нормативната организация на правнорелевантната воля на правния акт , които изисква познаване на същността на правото ,принципите му, юридическите конструкции и т.н..

67в.Видове тълкуване в правото .Видове тълкуване според субектите на тълкуване.

В зависимост от субекта на тулкуване то бива два основни вида : А/ официално - извършва се от съотвените компетентни д-вни органи и има задължителна юридическа сила и за други правни субекти . Съдържа момента на разясняване и резултатите на тълкувателната дейност се обективират в т.нар. юридически акотве. Б/ Неофициално - онова което се извършва от всеки правен субект , най често се прави за собствени нужди и няма задължителна юридическа сила .

От своя страна официалното тълкуване се дели на различни видове : : А/ Автентично - субекта на тулкувания и на тълкувателния акт е един и

същ. Автентично тълкуване извършват всички субекти , когато тълкуват свой собствен юридически акт.

Page 26: OTP razrabotki Milkova

Б/ Легално /законова / тълкуване - което се извършва от д-вен орган, който в пределите на собствената си компетентност има изрично предоставените му правомощия да тълкува определени актове .

В/Седебно тълкуване - прави се от съдебните органи главно в два случай : - когато правораздавателния орган трябва сам да приложи правен акт и в тази връзка най –напред да го изтълкува ; - когато специално оправомощени правораздавателни органи издават тълкувателни актове с оглед на установяване на единство в съдебната практика за да се постигне точно и еднакво прилагана с цел отстраняване на определени противоречия и неясноти в практиката / тълкувателни решения на ВКС и ВАС/

Г/ Административно тълкуване. - прави се от изпълнително – разпоредителни държавни органи в рамките на осъществяваната от тях ежедневна административна дейност .Бива два основни вида : - за конкретния случай ; - когато то се разпростира върху типични общи случай - обикновено се прави от вишестоящи адм.органи чрез издаване на тълкувателни правила , обективирани в специален тълкувателен акт и има значение за повече правни субекти , а не само за конкретен случай..

Научното тълкуване по своята природа е неофициално и няма задължителна юридическа сила. То се прави от учени специалисти в съотвената област на правната мартерия.

68в. Начини на тълкуване . – различни ведове от гл. Точка на това как се тълкува , какви конкретни начини ,пътища и средства се използват в процеса на тълкувателната дейност .

А/езиково тълкуване - за да се изясни действителния смисъл и съдържание на правния акт на първо място следва да се разкрие смисловото съдържание на отделните думи , използвани в този текст . ЦЕлта е да се изясни семантиката на думите , което е трудно когато те имат няколко значения или за едно и също значение се използвят няколко думи.

Б/Граматичске - представлява своеобразно обвързане между отделните думи за да се получи смислен текст. Доброто познаване на граматиката и синтаксисът на съотвентия език –препинателни знаци и т.н е необходимост.

В/Логическо - използват се законите и правилата , средства на логиката. За да се изрази един правен текст се използват различни логически понятия и констрекции – правни понякия , логически съждения ,правно логически конструкции като презумции и фикции в правото .

Г/ систематическо - израз на своеобразните връзки и зависимости вътре в правната материя , които предопределят и определянето на правото сако системен регулатор на обществените отношеиня.

Д/ историческо - За да се разкрие действителния смисъл и съдържание на правния акт следва да се познава добре както конкретната историческа обстановка , в която е създаден , така и конкретната историческа обстановка в която той се вписва в момент на реализицията си .

Page 27: OTP razrabotki Milkova

69в. Тълкуване на обема на правните актове : От гледна точка на резулатите с оглед установяването на обема на правния акт се различават три основни вида тълкуване.

А/Буквално - достига до извода , че действителния обем на правния акт е същия , който следва непосредствено от буквалния негов текст.

Б/ разширително - в процеса на тулкувателната дейност стига до извода ,че действителния обем на правния акт е по – широк от този , който следва непосредствено от буквалния текст на акта .Най –често се ползва в частното право

В/ стеснително / ограничено / - стигаме до извода ,че действителния обем на тълкувания акт е по-тесен от онова което следва от буквалния текст на акта .

Изключителните закони подлежат на стеснително тълкуване Закони установяващи смеквачането на отговорността се прилагат

разширително Всяко събнение при тълкуването на закона следва да бъде в полза на

обвиняемия Закони установяващи засилване на отговорността се тълкуват

стеснително 73в. Юридически актове / ЮА/– обща характеристика. – ЮА –

представляват надлежно оформено – най-често специфично словоесно документална форма – битие на правната нормативност / обща и индивидуална / , чрез което се конституира и закрепва правнорелевантната воля на субектите на правото с цел осъществяване на ефективно правно регулиране на обществени отношения с цел посредством конституирането и закрепването на него на основание съдържателни елементи на правната с/ма – юридически норми , норми на правоприлагането , тълкувателни правила , автономни правила на правните субекти в порядъка на автономното правно регулиране.

Волева характеристика - ЮА могат да се разглеждат като битие и източник на регулиращата енергия на правото , посредством ЮА на правото като най –вачен нормативен регулатор се обвързва с основната социална организация на обществото – д-вата. В голямата си част правотворческите актове , тълкувателните и правоприлагащите актове имат държавно властницески характер.

Осъществяване на ефективно правно регулиране - става посредством конституирането и закрепването на правните актове на основните съдържателни елементи на правната с/ма – юридически норми,тълкувателни права , правоприлагащи норми автономни равни правила.

Субекти на юридическите актове - естествената и органическа връзка м/у д-вата и правото се осъществява главно посредством различни видове юридически актове - чрез тях д-вата ясно и катогерочно се включвя в механизма на правното регулиране .

Компетентните д-вни органи могат ад се конституират като субекти само на определени видове юридически актове .Нарушаването на гариниците на компетентността в тази посока представлява особено тежко нарушение на павото

Форми на юридически актове. – най общо формата на правния акт е текстът , който в сферата на правото може да се изрази ясно и категорично преди всичко в присъщата за юридическите актове особена словесно –документална форма . В редки случай юридическите актове могат да се направят и в устна

Page 28: OTP razrabotki Milkova

форма / някой адм.актове/ , преди това са ясно уредени в действащото право. Още по-рядко могат да бъдат в конкулдентна /подразбирателна / форма –изразяващи се в знаци , движение по улиците ,светофари , мълчание /т.нар. адм.право – мълчалив отказ/

74в. Юридичска сила и ранг на правните актове . Юрид.сила е изключително важно свойство на юридич.акт. Тя се съостнася с неговата юридическа стойност и значимост по същия начин , както се съотнася цената и стойността на стоката..Юрид. сила на акта определя неговия ранг т.е. място , което той заема в сложната пирамидална йерархическа структура на с/мата на правните актове . Колкото по-значими за обещстевине отношения , които той трябва да закрепи и гарантира толокова по – високо място ще има той в с/мата на правните актове и по – висок ще бъде неговия ранг. Извадането на юридическия акт е в компетентостта на д-вен орган , който стои по – горе в йерархията на д-вния апарат. За юридич.сила на акта се ориентираме от характера на субекта на правиня акт , от това кой е издал този акт.

75в. Видове юридически актове .Две са основните класификации на юридическите актове : ЮА с оглед природата и характера на онези форми на правната нормативност , които се конституират и закрепват за тях .

А/ нормативни ЮА – посредством тях се конституират и закрепват проявленията на общата правна нормативност

Б/Индивидуални ЮА - посредством тях се конституират и закрепват индивидуалната правна нормативност / решаване на конкретни житейски казуси/ .

Важна характеристика м/у нормативните и индивидуалните ЮА е съотвествието на индивидуалните ЮА по отношение на нормативните - по принцип те се издават върху основата и за доразвиване на нормативните.

Според насочеността на правните актове биват : А/правотворчески ЮА - чрез тях се контитуират и закрепват юридическите

норми, които стоят в основата на правното регулиране.Те винаги имат норамтивен хараткет. От своя страна се делят на : законови и позаконови актове.

Б/ тълкувателни ЮА - издават се в процеса на тълкувателната дейност на компетентните д-вни органи. Могат да имат нормативен или индивидуален характер.Най често тълкувателните ЮА съдържат правоположения , които по своята правна природа се доближават до нормативната основа на механизма на правното регулиране /тълкувателни реш. На ВКС , ВАС

В/ правоприлагащите актове се издават в процеса на правоприлащата дейност на съответните компетентни правоприлагащи д-вни органи. Те са държавноваластнически актове , които имат индивидуален характер , конституират и закрепват индивидуални правни правила.

ЮА се създават в порядъка на автономното правно регулиране.

76в.Действие на ЮА – обща характеристика. Действието на ЮА изразява неговото реално функциониране в правния свят и проявление. Действието на ЮА има три основни измерения :

А/ действие на ЮА във времето

Page 29: OTP razrabotki Milkova

Б/ действие на ЮА в пространството В/действие по отношение на лицата.Най съществените и важни проблеми са свързани с действието на

нормативните ЮА във времето. То от своя страна се дели на три основни измерения : а/ влизане в сила на акта ; б/ загубване на юридическата сила ; в / определяне на характера на действието на ЮА от момента на влизането м сила до загубването на юридическата му сила.

77в. Действие на ЮА във времето . Влизане в сила. – това е началният момент на влизането му в сила. НОрмативните актове влизат в сила в момента , който те изрично посочат / в преходните и заключителни разпоредби / Ако няма такова решение , нормативните ЮА влизат в сила у нас три дни след обнародването им в ДВ . ЛОгиката на това решение излиза от идеята , че субекта на нормативния акт най –добре може да определи момента на влизането му в сила.

78в. Загубване на юридическа сила . Определя се от три основни обстоятелства :

а/ изтичането на срока на акта , ако той е издаден за определен срок;Б/изрична отмяна на акта чрез друг юридически акт , издаден от

компетентен д-вен орган В/ фактическа отмяна /замяна/ когато компетентен д-вен орган без изрично

да е отменил заварения нормативен акт , е издал нов , който регулира същата правна материя по различен начин.

След влезлия в сила Закон за нормативните актове у нас е възпирет принципът за изрична отмяна на нормативните ЮА.Законодателя изрично постановява , че отмяната можа да стане изрично само с нов норамтивен акт. Мълчаливата отмяна на нормаитвните ЮА вече е отречена от нашето право .

79в. Действие на ЮА занапред .В наказателната материя дейстивето на ЮА по принцип се предопределя от основния принцип , действащ в наказателното право , че винаги се прилага законът , който е наъ благоприятен за дееца.

В другите правни отрасли основния принцип , който определя действието на нормативните ЮА във времето е принципът - действието им занапред.

Действието занапред означава, че юридическият акт следва да се приложи само по отношеине на факти и обстоятелства , които са се осъществили след момента на влизането в сила на нормативния ЮА .

Това правило не предизвиква затруднения , ако става дума за еднократни факти и отношения / усложнения възникват при продължаващите отношения – тредови , издръжка и др.

80 в. Обратно дейсвие.Видове обратни действия . Основният принцип е ,че законът няма обратна сила , затова ако се налага неговото използване , трябва законодателят да има много сериозни съображения за това и изрично да го визира в действащото право.

Самото обратно действие бива два основни вида : а/ несъщинско обратно дейстиве / незабавно действие ; б/ същинско обратно действие / ревизионна сила

Page 30: OTP razrabotki Milkova

на нормативния ЮА. Тези два основни вида се различават главно от дълбочината на силата с която новия нормативен акт засяга вече сложили се правни последици.

Несъщинско обратно действие на нормативния акт - присъщо винаги на процесеялното право – всички порцесуални актове имат такова дейстиве , тай като се смята ,че новия нормативен акт е винаги по –съвършен от стария. Несъщинско обратно действие на нормативния акт се отнася за висящи правоотношения т.е – кагото те вече са възникнали , но още не са настъпили окончателни правни последици.

Същинскито обратно действие на нормативния акт се използва много рядко , когато има сериозни съображения за това. Същността на същинскито обратно действие на нормативния акт се изразява в дейстивето на новия норамитев акт към вече напълно сработили правни последици , т.е към юридически факти по отношение на които са настъпили вече окончателни правни последици.

83в. Юридическа отговорност /ЮО/ - понятие.Основания . ЮО - намира израз в задължението на субекта на право да претърпи определени мерки на държавнопридудително въздействие / санкции / за извършеното от него правонарушение.

Основни черти на ЮО са : Авъзниква върху основата на действащото право и се осъществява в

рамките на действащата правна с/ма ,подчинява се общите принципи на правната с/ма.

Б/тя е единна и всеобща за цялата страна по совите основания, предели и условия за осъществяване

В/развива се в рамките на охранителните праоотношения , което означава , че действа посредством механизма на юридически права и задължения.

Г/осъществява се в рамките на развити процесуални формиД/ представлява винаги своеобразен отговор на вече извършено поведение –

правонарушеине Е/по съдържанието се тя се изразява в прилагане на определени мерки на

държавно принудително въздействие на юридически санкции.Ж/едната страна на охранителното правоотношение в която се осъществява

ЮО е винаги компетентен д-вен орган, който може да търси ЮО , да я възложи.З/ отличителна черта на ЮО е ,че правонарушителят трябва да претърпи

съотвентите санкции –лишенияот личен , имуществен или организационен характер за извършеното от него равонарушение. Санкциите имат наказателне характер по отношеине на правонарушителя и те носят негативи за него .

НЕ Е ЮО решението на съда с което се определя изплащане на издръка, с което се разтрогва брак и т.н.

И/ ЮО е своеобразна реакция на държавата , нейната “ответна мяра “ за извършеното правонарушение.

Основания за ЮО : най важното основание за ЮО е правонарушението – виновно извършено социално вредно деяние на деликтоспособно лице, което е наказуемо от закона. Правонарушението е виновно извършено деяние , а вината представлява субективното отношение на дееца към извършеното от него деяние и настъпилите от това деяние социални вредни последици.Субект на такова

Page 31: OTP razrabotki Milkova

поведение може да бъде само деликтоспособно лице . Основни форми на вина: умисъл и непредпазливост. Умисълът бива : пряк и евентуален . За да е налице пряк умисъл е необходимо:

А/ в интелуктуален план – лицето да съзнава характера на своето поведение и да разбира настъпилите от него правни последици

Б/ във волеви план / -то трябва да желае , да цели настъпването на тези правни последици.

За евентуален умисъл е необходимо: А/ в интелектуален план - лицето да съзнава характера на своето поведение

и да разбира настъпилите от него правни последици Б/във волеви план – деецът не цели настъпването на тези правни

последици , но се съгласява евентуално с тяхното настъпване , приема ги . Непредпазливостта бива : небрежност и самонадеяност При небрежност е необходимо : А/ в интелектуален план - деецът не съзнава характера на своето

поведение , не разбира и правните последици , които ще настъпят от него Б/ във волеви план – деецът е бил длъжен и е могъл да предвиди

настъпването на тези правни последици.При самонадеяност : А/ в интелектуален план – дее цът съзнава много добре какво върши , както

и характера на правните последици , които ще настъпят от неговото поведение Б/ във волеви план - той субективно необосновано се надява , че има

достатъчно възможности да предотврати настъпването на тези неблагоприятни правни последици.

Открояват се два основни принципа във връзка с реалното осъществяване на идеята за вината : В наказателното право основен принцип е т.нар.презумция за невинност – предположение ,съгласно което деецът се предполага за невинен докато не бъде доказано обратното .Правонарушителят се освобождава от задължението да доказва своята невинност .Вината му се доказва от съотвените компетентни д-вни органи.

В гражданското право действа презумцията за виност, което означава че правонарушителят се предполага за виновен до доказване на противното .Това е така защото в гражданското право трябва да се обезпечат интересите на потърпевшия. Несправедливо би било този който е претърпяв вреди да носи задължението и да доказва вината на правонарушителя.Тежестта на доказване се разпределя и за двете страни.

А/потърпевшият следва да доказва обективната страна на правонарушението , т.е деянието и настъпилите от него материални/морални / вреди

Б/ правонарушителят следва да доказава своята невинност , т.е ,че неговото поведение не е причина за настъпването на тези вреди , или факти доказващи ,че то не е могло да предотварти настъпването на вредите.

ЮО настъпва едва след известно вътршено развите на охранителното правоотношеие – тогава , когато комтентен д-вен орган издаде съотвентия правоприлагащ юридически акт / съдебна присъда, съд. Решеине/

Page 32: OTP razrabotki Milkova

Основанията за ЮО се свеждат до сложен фактически състав , който включва – правонарушение, деликтоспособност , вменяемост и т.н. Основни звена на този сложен фактически състав който води до ЮО са :

А/състав на правонарушеиетоБ/ правоприлагащ акт на съответен компетентен д-вен орган – / решението

на компетн.д-вен орган / обективирано и закрепено по съотвения ред в определен юридически акт с което се възлага ЮО / санкция / Правоплигащият акт трябва ясно и категорично да констатира съотвеното правонарушеине , и личността на правонарушителя,да определи точно и ясно мерките на отговорността , които трябва да претърпи правонарушителя.В този акт се произняса комп.д-вен орган дали има обстоятелства за освобождаване от ЮО – пълна или частична.

84.в. Функции на ЮО - най важната ф-ция на ЮО е нейната предупреждаващо – възпитателна ф-ция., която има за цел главно така да преустрои ценностната скала на правонарушителя , че той в бъдеще да не извършва правонарушения. Охранителното правонарушеине се осъществява публично ,останалите правни субекти могат да си направя извод какво би последвало при извършване на престъпление. Друга основна ф-ция на ЮО е наказателната ,чрез нея ЮО се осъществява като мяра на социалната справедливост, когато е извършено правонарушение , то довежда до настъпване на социално вредни последици и равонарушителя трябва да претърпи наказание за деянието - лишаване от имущество и тн.

Друга ф-ция на ЮО е правовъзсатновителната , тя е пресъща в гражданското паво – имуществдените правоотношеиня . Тази ф-ция е свързана главно с осигуряване на материлания интерес на потърпевшя.

85-в. Видове ЮО.С оглед начина и реда :А/ отговорност , която се осъществява с оглед привличането към

компетентни д-вни органи/седъбни или адм.Осъществява се при реализирането на строги мерки на държавно принудително въздействие.

Б/отговорност , при която правонарушителят се привлича от самия оправомещен - гражданското, трудово плаво.

От гледна точка на специхиката на основанията А/гражданскоправна – непосредствено основание тук е деликт /

парвонарушението в граж.правоБ/адмистративна - непосредств. Основание е административното

правонарушение В/ десциплинарна - дицсиплинарното правонарушеине Г/ наказателна - в резултата на извършено правонарушение с най –висока

степен на обещствено опасност – престъпление.Всяка от тези ЮО се осъществява в съотвения правен отрасъл и с оглед

спецификата на юридическия режим в него.Според вида на делистоспособното лице : А/ отговорност на индивидуалните субекти Б/отговорност на колективните субекти

Page 33: OTP razrabotki Milkova

В/ отговорност на д-вата Последните два дива отговоност и имат само имуществен характер .На тези

субекти могат да се налагат само имуществени санкции.

21.Права на човека . Правата на човека представляват по своята същност онези основни и най –важни притежания на човешката личност , които тя има към обществото още със своето раждане за да може да осъществи себе си като уникален резултат на биологичната и социалната еволюция. Правата на човека имат универсален характер – те имат за свое основание и предпоставка само човешкия индивид като такъв без оглед на неговата раса , пол , етническа принадлежност, скала , религия и т.н. Те принадлежат на всеки човежки индивид. Правата на човека имат първо социална и след това юридичска природа . Исторически те възникват като чисто социални явления. По –късно успоредно и във взаимодействие с драматичния и противоречив процес на формиране на правото като основния и най – важен нормативен регулатор на обеществото те се конституиарт като правно явление. ПРавата на човека възникват и се формират по принцип вън и независимо от политическите и идеологическите реалии , от д-вната власт . Те стоят извън д-вата и в този смисъл са низависими от нея , д-вата следва да се съобрази с тях и не само да ги признае , а и да осигурява необходимите условия и предпоставки за тяхната реализация.

Институциализация на правата на човекаПоявата на позитивното / институциализираното / битие на правото е

неразривно свързано както с развитието на самия чов.индивид , така и с развитието на обществените отношения , с развитието на цалостната матириална и духовна култура на обществото. Правото се превръща в органическа неотделима част на човешката цивилизация и култура в цялата нейна сложност и многоплановост.

Голяма роля за възникване на позитивното право има появата на езика и на д-вата.. Веднъж възникнала д-вата не може да съществува и функционира без писаното право. Чрез него тя търси и своята легитимация .ПРавата на човека се превръщат във важен проблем и на д-вното регулиране, тъй като те са израз на основни и важни потребности на чов.личност , следва де се институциализират и посредством писаното право да се превърнат в необходим елемент на позитивното право. В основата на взаимоотношенията “ общество – д-ва – личност” преди всички се предпоставя политико юридическата принадлежност на личността към д-вата – гражданството . ПРавата на човека се осмислят от правната доктрина като “ права на гражданите “ и така правата се разделят на : права на човека и права на гражданите .

ПРавата на гражданите представляват юридически пирзнатите по определения за това ред от позитивното право на съответната д-ва права на нейните граждани. Те характеризират личността като принадлежжща към определена д-ва. Те са особено качествено ново битие на правата на човека , и са резултат не само на тяхното институциализиране в новото битие на парвото –писаното право , но и от привръзката им с политико –юридическата принадлежност на личността към д-вата , с гражданството.

Page 34: OTP razrabotki Milkova

Историческа еволюция и видове права на човека : 3 поколения Първо поколение на правата на човека възниква като своеобразно

откровение на епохата на ПРосвещението . В края на ХVІІІ в. и началото на ХІХ в в ЕВропа и Северна Америка се извръшват огромни революционни преобразувания , вкл. И в правото . Според Хабермас - политическата свобода се възприема като “свобода на субекта който сам себе си определя и сам себе си осъществява “.

Доминиращата тогава доктрина достига до идеята за т.нар. лични права като непосредствен израз на дълбоката същност на човешкото битие на съвмесното съществуване на човеците като своеобразно проявление на свободата , непосредсвено изразена и закрепена в неотменимите права на човека – свободата на словото , непрекосновеност на личността , свободата на сдружаване , събиране .Правата на човека се осмислят като същностно проявление на свободата и социалното равенство “ Хората се раждат остават свободни и равни в правата “ , и то права “неотчуждаеми “ и “ свещени”

Второ покление права на човека – края на ХІХ в. Доктрина на социално икономически права – право на труд , социално осигуряване , образование , стачка , право на почивка. Тези права се появяват в рамките на теорията за социалната д-ва и са насочени към д-вата , представляват по своята природа определени претенции към д-вата .

Трето поколение за което усилено се говори през последната третина на нашя век . Към тях се отнасят право на информация ,право на здравословна жизнена и природна среда , достоен жизнен минимум за съществуването на чов.индивид, право на интимна сфера.

Реализация на правата на човека.Гаранции. Правата на човека са основен постулат на съвременното цивилизовано правно мислени.Правата на човека се разглеждат като ядро на правовата д-ва и най –важен критерии за легитамацията на д-вната власт. Съвременното общество е държавно организирано и проблемът за правата на човека е свързан с обстоятелството доколко съответната д-ва е в състояние действително да подсигури необходимите гаранции за тяхната реализация. Различни са възможностите на д-вите тъй като всяка д-ва се развива индивидуално , неравномерно .Във всяка една д-ва възможностите за реализацията на правата на човека са в различна степен, изглеждат по различен начин.

Съвременните д-ви , съвременното право могат да се осъществяват пълноценно в цялостната им многообразна същност именно в гражданското общество , като своеобразни корелати на гражданското общество.