Ovos resume

Доклад за ОВОС на Общ Устройствен план на гр. София и Столична Община (Предварителен проект)

ЕТ Троева Консулт - София Резюме - стр. 1

1. ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

1.1. НАИМЕНОВАНИЕ НА ПЛАНА

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ГР. СОФИЯ И СТОЛИЧНА ОБЩИНА Фаза - "Предварителен проект" ІІІ етап - Концепция за устройство на територията Подетап - ПРЕДВАРИТЕЛЕН ПРОЕКТ

Възложител - Столична Община Дирекция "Архитектура и Градоустройство"

Изпълнител - Колектив при ОП "Софпроект" - Общ градоустройствен план, Директор инж. Петър Терзиев

1.2. АДРЕС НА ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ

инж. Петър ТЕРЗИЕВ, Директор

ОП "Софпроект" - Общ градоустройствен план Град София Зона Б-5, бл. 8 вх. Б, ет. 18, Тел. 206 862

203 358 9203077

1.3. ИНФОРМАЦИОННО ОСИГУРЯВАНЕ

При разработване на доклада за ОВОС на ОУП на гр.София и Столична община са използвани данни от няколко основни групи източници, между които действащата в страната нормативна уредба; национални програми и планове за действие по опазване на околната среда и здравето на населението; програмни и нормативни документи на ЕС; Документацията по програмата за разработване на Общ устройствен план на гр. София и Столична община; Национални, регионални и столични институции; резултати от изследвания, публикации и разработки на членовете на екипа на ОВОС

1.3.1. Данни и източници на информация

1. ОП СОФПРОЕКТ - Общ градоустройствен план - ОУП на гр. София и Столична община - обяснителни записки съгласно опис в Приложение 8.2.

2. ОП ГИС - София - Кадастрални данни 3. Национален статистически институт 4. Министерство на околната среда и водите 5. Министерство на земеделието и горите 6. Изпълнителна агенция по опазване на околната среда към МОСВ 7. Институт по почвите "Н. Пушкаров" 8. АГРОЛЕСПРОЕКТ, АД 9. Институт за космически изследвания при БАН 10. Landsat 7 TM - сателитни изображения



11. Национален център по наркомании 12. ЕКОПЛАНИНЖИНЕРИНГ 13. Столична ХЕИ 14. Национален център по здравеопазване 15. Напоителни системи, ЕАД 16. Софийска вода, АД 17. НИМХ при БАН 18. СПСОВ, Кубратово

С оглед на по-добрата организация на събраните данни и използването им за създаване на Географска информационна система за ОВОС на ОУП на гр. София и Столична община, която впоследствие да послужи за основа при създаване на дежурна карта за мониторинг на околната среда на столицата и общината, данните са систематизирани в слоеве и в групи, съответстващи на компонентите в анализа.

Въз основа на тези данни са допълнени анализите и оценките на доклада и са илюстрирани резултатите в схеми, събрани в Том ІV във формат А3.

1.3.2. Информационни системи и програми 1. ArcGIS 8.1 2. AutoCAD 3. 3D Analyst 4. Spatial Analyst 5. ERDAS IMAGENE 8.4

1.4. КОЛЕКТИВ, РАЗРАБОТВАЩ ДОКЛАДА ЗА ОВОС НА ОУП НА ГР. СОФИЯ И СТОЛИЧНА ОБЩИНА

1. доц. д-р арх. Веселина ТРОЕВА - ръководител 2. доц. д-р инж. Добрин ДЕНЕВ - ръководител 3. ст.н.с. І ст. д.ф.н. Васил АНДРЕЕВ - въздух 4. ст.н.с. д-р Петър ИВАНОВ - климат 5. доц. д-р инж. Магдалинка РАДЕНКОВА - качество на водите 6. ст.н.с. д-р инж. Снежана ДАКОВА - води 7. ст.н.с. д-р Йордан УЗУНОВ - хидробиология 8. доц. д-р инж. Юлий СТРАКА - хидрогеология 9. гл. ас. Кольо ФИЛИПОВ - геоложка основа 10. инж. Боян КРЪСТАНОВ - земи и почви 11. доц. д-р инж. Маргарита МОНДЕШКА - земи и почви 12. доц. д-р инж. Ангелина ДАСКАЛОВА - земи и почви 13. проф. д-р инж. Георги ПУХАЛЕВ - растителност, защитени територии 14. доц. д-р инж. Геновева ЦОЛОВА - растителност, ландшафт 15. проф. д-р Светослав ГЕРАСИМОВ - животински свят 16. д-р Диньо КЮЧУКОВ - животински свят 17. проф. дмн д-р Ада БАЙНОВА - здравно-хигиенни фактори, опасни и вредни

вещества 18. проф. д-р инж. Петър СОТИРОВ - сеизмичен риск, физични фактори (вибрации) 19. ст.н.с. д-р Мишел ИЗРАЕЛ - физични фактори (шум, лъчения) 20. инж. Емилия КОСТАКЕВА - отпадъци



21. арх. Мария КАРАЗЛАТЕВА - КИН 22. ст.н.с. ик. Стойко ДОШЕКОВ - социално-икономическа оценка 23. гл.ас.арх. Милена НАНОВА - жилищна политика 24. арх. Милена ТАШЕВА, Магистър по градоустройство и жилищна политика -

градоустройствени характеристики 25. гл.ас. инж. Христо ДЕЧЕВ - ГИС 26. инж. Даниела РОМАНОВА - ГИС

Сътрудници 27. Златина ЯНЕВА 28. арх. Мария ХАДЖИПЕТРОВА

1.5. МЕТОДИКА НА РАБОТА

Оценката на въздействието върху околната среда на Общия устройствен план на София и Столична община се разработва в съответствие със Закона за опазване на околната среда, Директива 2001/42/ЕС на Европейския парламент от 27 юни 2001 година за оценка на въздействието върху околната среда на планове и програми и Наредба № 4 за оценка на въздействието върху околната среда (ДВ бр. 84 от 1998 г.; публ., БСА, бр. 7 от 1998 г. и НА, р. IV, т. 1) Приложение № 1. Основно изискване към подобна оценка е тя да се разработва успоредно с разработването на плана, което беше осъществено в поредица от срещи с колектива, работещ по ОУП, и с представяне на заключенията и препоръките на екипа на ОВОС за избор на вариант от двата ескиза, както и за отстраняване на потенциално застрашаващи околната страна предложения в Предварителния проект преди изготвянето на финалните документи по тази фаза.

Основните методи използвани в процеса на работа по доклада за ОВОС следват изискванията на Наредба № 4 и включват събиране и обработка на данни; изследване на литературни и нормативни източници; документален анализ; сравнителни многофакторни анализи и оценки по компоненти и дефиниране на проблеми, изводи, препоръки и мерки за редуциране на отрицателните въздействия.

Формулирането на изводите, препоръките и мерките, които би следвало да се приложат с оглед на намаляване на отрицателното въздействие се осъществяваше при постоянен контакт в ежеседмични срещи и обсъждания с участието на всички членове на екипа по ОВОС и при постоянен директен и дистанционен обмен на данни, идеи и заключения във формираната за целта информационна мрежа.



2. АНОТАЦИЯ НА ОБЩИЯ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ГР. СОФИЯ И СТОЛИЧНА ОБЩИНА (ПРЕДВАРИТЕЛЕН ПРОЕКТ)

Настоящият етап от разработването на Общия устройствен план на град София и Столична община - Предварителен проект, е част от цялостната програма на СОС за социално-икономическо и пространствено развитие на столичния град до 2020 година.

Разработването на новия ОУП на София и Столична община започва в средата на 1998 г. с приемането на Закона за изменение и допълнение на закона за изработване, одобряване и прилагане на ОГП София (ДВ бр.41/10.04.1988 г.) и Решение на Столичния общински съвет. В периода 1995-1998 година бе разработена специализирана методика за изработване на ОГП София и Столична община.

Организацията по работата на ОУП се осъществява по одобрена работна програма, придружена от организационен и финансов план. Следват поредица от изследвания, осъществени от огромен колектив специалисти, съответстващи на предвидените фази на работа по ОУП и Предпроектни проучвания, Предварителен проект и Окончателен проект. Това са най-главните етапи в един многофазен модел, базиращ се на формулираните в заданието основни цели, които се коментират по-подробно в раздел 4 на настоящия доклад за ОВОС.

Заданието за изработване на ОУП фиксира параметрите на предварителния проект като граници на разработка, геополитически и регионални условия, социално-икономическо развитие, демографска прогноза, прогнози за развитие на функционалните системи и съдържание на текстовите и графични материали. Паралелно с разработването на Предварителния проект стартира и Оценката на въздействието върху околната среда, за която бяха разработени и одобрени "Обхват и съдържание на доклада за ОВОС на ОУП на гр. София и Столична община" и график за координиране на работата.

Формулираната в Общия устройствен план на гр. София и Столична община ОБЩА цел на пространственото развитие е “създаване на условия за интеграция на София в единното европейско пространство и изграждането й като регионален център в състава на полицентричната структура на европейските градове” От нея са изведени основните цели, екологическите аспекти на които са описани обстойно в екологичните раздели на Общия устройствен план и могат да се сведат до следното:

Ефективно, балансирано и репродуктивно използване на всички ресурси на града и региона;

Постигане на качествена, балансирана и устойчива жизнена среда;

Съхраняване на природните и културни ценности;

Опазването на населението от здравен риск и гарантиране на безопасността при аварии и природни бедствия;

Рекултивация и саниране на територии, увредени или унищожени от човешка дейност.



Предложенията от Предварителния проект на Общия устройствен план на София и Столична община, са подредени в посочената по-долу методическа последователност:

Състояние, тенденции и проблеми в социално-икономическото и пространственото развитие на София

Основни предложения на ОУП - Предварителен проект, систематизирани в две групи - социално-икономически и пространствени;

Устройствено развитие на функционалните системи Обитаване; Труд; Отдих; Зелена система; Транспорт и комуникации; Инженерно-техническа инфраструктура; Планово пространствена структура, центрова система и третичен сектор; Културно-историческо наследство; Усвояване и използване на подземните пространства; Екология;

Околоградски район и зоната на активно влияние; Обемно-пространствена концепция и макроестетически проблеми; Предложение за усъвършенстване на административно-териториалното деление на столична община;

Баланси на територията.

Анализирани са подробно ограничителите и стимулаторите за социално-икономическо и пространствено развитие, състоянието, тенденциите и проблемите последователно на ЦГЧ, вътрешния град, жилищните комплекси, околоградския район, зоната на активно влияние и центровата система. Основните параметри на ОУП, Предварителен проект се определят от демографските и социално-икономическите прогнози и могат да се проследят в следната таблица:

№ Показател 2001 г. 2020 г.

1. Общ брой на населението на Столична община 1 174 000 1 300 000

2. Общ брой на населението в компактния град 1 096 000 1 150 000

3. Общ брой на населението в околоградския район 77 000 150 000

4. Общ брой на населението в зоната на активно влияние 106 184 150 000

5. Трудоспособно население в Столична община в % 63.5 65.2

6. Икономическо активно население в Столична община в % 52.6 54.1

7. Средногодишно нарастване на БВП в % 3 5-8

8. Равнище на безработица в % 5 4-6

Основните устройствени предвиждания на Общия устройствен план на гр. София и Столична община са систематизирани от авторите на плана по следния начин:



Регионален подход към развитие на компактния град, крайградския район в административните граници на Столичната община и зоната на влияние;

Запазване и обновяване на компактния град в сегашните му граници. Централната зона на града се тангира от главни комуникационни артерии;

Ограничаване на застрояването в “южната зона на развитие”; Развитие на диагонала северозапад-югоизток за нови производства и услуги в компактни форми на модулен принцип, свързани с комуникацията и транспорта;

Изграждане на “северната зона на развитие” по съществуващия Околовръстен път с локализиране на нови производства и услуги и развитие на селищата, разположени северно и източно от компактния град по благоприятните южни скатове на Стара планина;

Съхраняване на територията, разположена между компактния град и “северната зона на развитие” за земеделско ползване с бъдещ статут на културен ландшафт и хидропарк “Искър”.

Тези основни предвиждания намират по конкретен израз в отделните функционални системи и подсистеми посредством следните предложения:

Система "Обитаване"

Предвижда се ограничаване на променени под пазарния натиск функции на обитаването и изтласкването им от делови и офисни дейности в централната градска част; оптимизиране на градоустройствените показатели на нехомогенната жилищна среда в компактния град; активизиране на комуникационните и обслужващи дейности за селищата от околоградския район за повишаване на тяхната привлекателност; преструктуриране на жилищните комплекси, за да станат адекватни на съвременните условия и дисперсно развитие на нови терени за обитаване като разширение на съществуващите селища (Казичане, Герман, Лозен, Нови хан, Верила, Равно поле, Елин Пелин, Божурище, Волуяк, Банкя, Пролеша, Харанова, Костинброд). Съгласно последните баланси на територията се предвижда жилищните територии общината да нараснат от 10.4 на 12.1%, а в компактния град от 37.3 на 40.7%.

Система "Труд" Авторите предлагат изграждане на три уедрени индустриални района – северен,

югоизточен и западен - съставени от по няколко подрайона в компактния град и на четири основни производствени групи в околоградския район - Северна група, включваща територии, разположени в “Северната зона на развитие"; Югоизточна група за високо-технологични и научно-производствени комплекси; Северозападна група, за транспортно-складови и производствено обслужващи комплекси и Североизточна група, включваща главно МК “Кремиковци”. От баланса на територията се вижда, че дела на производствените територии намалява в прогнозния период - в Столична община от 4.4. през 2001 г. на 3.2% през 2020 г., в компактния град от 13.4 на 8.0% и за околоградския район съответно от 2.9 на 2.3%.

Система "Транспорт и комуникации" Планът предлага провеждане на трансевропейските коридори №,№ 4, 8 и 10 северно

от компактния град; изграждане на съвременна транспортно-комуникационна мрежа, стимулираща прехода от моноцентрична към полицентрична пространствена



структура; приоритетно развитие на масовия градски транспорт; използуване на ж. п. транспорт за обслужване на града и на околоградския район; изграждане на комплексна общоградска система за паркиране; развитие на система от велоалеи. Подробно са анализирани и са дадени предложения за различните видове транспорт, МОГТ, системата от жп и автогари, за развитието на летищния комплекс, които могат да се проследят в обяснителната записка към плана.

"Центрова система и третичен сектор" Предвижда се изграждане на система от главен, вторични, комплексни и

специализирани центрове и среди на три основни нива. Главният градски център запазва своето положение, обновява се и се санира, преориентира се в западно направление и се поставя акцент върху експониране на КИН и освобождаването му от неприсъщи функции. Петте вторични градски центрове се разполагат на пресечните точки на радиалните и концентрични комуникационно-транспортни артерии и се развиват в посока север, северозапад, североизток, югоизток и югозапад. Комплексните градски центрове се разполагат около изявени транспортно-комуникационни, търговски, културни или спортни ядра. Специализираните центрове развиват приоритетни отдиха, балнеолечението, атракциите, науката и образованието.

"Зелена система и отдих" Създават се 7 тематични парка, разположени в административно-

териториалните граници на Столичната община: “Зелената памет на София”; “Спортен парк Студентски”; “Природен парк Витоша”;“Климатичен и балнеоложки парк ”Жива вода””; “Атракционен парк “Полето””; “Исторически парк “Софийска света гора”” и “Воден парк “Искър”. Предвижда се изявяване на оградните планини и на природния потенциал на Столичния регион; реконструкция и доизграждане на съществуващите зелени площи в града и околоградския район; изграждане на нов гробищен парк; съхранение и адаптация на културно историческото наследство; ефективно използуване на минералните води и хидротермални ресурси; изявяване на водните ресурси и облагородяване на прилежащите терени на реките и изкуствените водоеми.

Система "Културно-историческо наследство" Опазването на културно-историческо наследство и използването му като ресурс-

стимулатор за устойчиво развитие на територията се постига чрез предложенията за интегрирането му в мрежата на европейските културни маршрути; създаване на система от публични надземни и подземни културно-исторически пространства, на етнографско селище-музей, на мултимедиен център “София и европейските култури” и номиниране на историческия център на София за “Световно наследство”. За реализиране на идеите се предлага система от инструменти за управление и контрол по документирането, съхраняването и експонирането на КИН.

За система "Инженерно-техническа инфраструктура"

Водоснабдяване

Максимално-дневният разход на вода за гр.София и крайградския район за 2020 г. възлиза на 7,859 м3/сек, при водоснабдителна норма 310л/ж/ден и за промишлени нужди 100000 м3/денонощие. Наличните водоизточници осигуряват водоснабдяването на гр.София и околоградската зона. Градът не се нуждае от изграждане на нови



резервоари, но в околоградския район се предлага да бъдат изградени нови резервоари с общ обем 10 174м3 към съответните селища.

Канализация

Разработени са варианти за третиране от отпадъчните водни количества и за териториално развитие на системата, разчетени за 279.00 л/ж/ден, като количеството на промишлените отпадъчни води за 2020 г. е прието 30% от битовите. Около посочените проектни трасета на главните колектори, подколектори и дубльори са предвидени сервитути, които се очаква да се запазят за по-дълъг период от време.

Електроснабдяване

Разработени са 2 варианта с три подварианта към първия, с различия в конфигурацията на мрежата и захранващата п/ст. Предлага се около София да се оформи цялостен пръстен от двойни електропроводи 110 кV, към който са включени захранващите подстанции 400(220)/110 кV: “София запад”, “София юг” и “Казичене”; топлофикационните централи: ТФЕЦ“София изток” и ТФЕЦ“Земляне”; разпределителните подстанции: “Красно село”, “Модерно предградие”, “Хаджи Димитър” и “Курило”. Оформят се пет напречни диагонални връзки с кабелни участъци. Към всеки кабелен участък са присъединени по две разпределителни подстанции. В плана се резервират трасета за всички предлагани електропроводи.

Телефонизация

Към 2010 година всички аналогови телефонни централи в град София трябва да бъдат подменени с цифрови. Обемът на внедрените цифрови АТЦ трябва да задоволява не само потребностите на количественото развитие на града, но и потребностите, произтичащи от подмяна на съществуващи АТЦ. Стойностите за оразмеряване на мрежата са получени от концепцията за развитие към раздел “Демографска прогноза” към ОУП. Мобилните телефони до края на 2010 година се предвижда да се изравнят с телефонните постове. До 2020 г. се предвижда телефонизацията на град София и нейната крайградска част да бъде изпълнена изцяло с оптични кабели.

Топлоснабдяване

За гарантиране на сигурно и ефективно задоволяване на топлоенергийните потребности до 2020 г. се предлага реализиране на дългосрочна програма за рехабилитация на топлоенергийните източници, топлопреносните мрежи и абонатните станции, описани в обяснителната записка и отразени на плана, и изграждане на диспечерска система. Нарастването на електропроизводството в резултат на повишения топлинен товар изисква модернизация на блок №6 в ТЕЦ"София" и изграждане на паро-газови модули в някои отоплителни централи (ОЦ"Земляне", ОЦ"Люлин", ВОЦ"Овча купел" и евентуално в ТЕЦ"София"). Проследени са подобрените параметри на околната среда при промените в топлоснабдяването.

Газоснабдяване и продуктоснабдяване

Столична община може да получава природен газ от северния и от южния клон на газопроводния пръстен. Магистралният газопровод и отклоненията от него и съоръженията са в добро състояние и могат да се използват и в бъдеще. Собствеността е регламентирана и документирана. Газоснабдителната система има резерви за



бъдещето. Планирана е да поеме 50% от битовото газоснабдяване с капацитет да се постигнат 80%. Посочени са населените места, които ще се захранват от съществуващите АГРС, с отклонения от газопроводите и от новия "Южния полупръстен". Трасето е успоредно на околовръстния път в инфраструктурната полоса. Предвидени са необходимите сервитути и СОЗ.

Продуктопроводът и съоръженията на нефтобаза “Илиянци” са в много добро състояние. Предстои реконструкция и модернизация на отделни възли при товаренето и разтоварването на продуктите за най-ефективно използване на трасето на продуктопровода и съоръженията към него.

Открити водни течения

В границите на града реките са коригирани и при една правилна експлоатация корекционният профил е достатъчен. Вариантите за развитието на некоригираните реки и поройни дерета в околоградската част се препоръчва да се разработят в тясна връзка с подробните устройствени планове. Водите на Панчаревското езеро не достигат за напояване на Източно Софийско поле. Оводнителният канал би могъл да транспортира ограничени водни количества само за опресняване на реките в източната част на София. В м. Витоша- ВЕЦ Симеоново, м. Кръстова вада и м. Манастирски ливади-Изток е запазен сервитут 3,0 м за доизграждането му, но икономическият и екологичен ефект ще се докажат с подробни водостопански и устройствени проучвания.

Формиране на планово-пространствена структура Макроструктурните единици са обособени в границите на компактния град и

околоградския район и са съобразени с природните и инфраструктурни ограничители. За основни оси на развитие са приети на северозапад – бул. “Тодор Александров” и “Сливница”; на север– бул. “Рожен” и гр. Нови Искър; на североизток – Ботевградското шосе; на югоизток – бул. “Цариградско шосе”; на югозапад – бул. “Цар Борис ІІІ”. Те имат за цел да осигурят оптималното устройствено управление на града и общината.

Подземна урбанизирана среда

В структурата на подземната урбанизирана среда са включени обекти на археологическото наследство; обекти и съоръжения на Софийското метро и метростанции; плитки и дълбоки тунели за гумен и релсов транспорт; подземни паркинги – гаражи; многофункционални и монофункционални подлези; подземни и подземно-надземни комплекси. Извършено е вертикално зониране на подземната урбанизирана среда. Предлага се поетапно да се изграждат: Метродиаметри и метростанции; транспортни тунели за гумен и релсов транспорт; подлези, подземни обекти и съоръжения на инженерните мрежи; подземни паркинги; многофункционални подземно-надземни комплекси; подземни обекти и съоръжения в системите “Труд”, “Обитаване”, “Отдих”

Околоградски район и зона на активно влияние Общините, попадащи в зоната на активно влияние на град София показват голям

брой ежедневни трудови пътувания (около 8 500 души), като най-голям брой имат пътуващите от общините Божурище, Костинброд и Елин Пелин. Прогнозните предвиждания за функционално зониране на зоната на активно влияние се основават на установените потенциали на природни и антропогенни ресурси и очакваното



изграждане на инфраструктурните коридори. Тази предпоставка е основание за формиране на нови центрове с широк спектър на функции: бизнес, производство, обитаване и други социално-икономически и рекреативни активности в определените райони. Концепцията потвърждава формирането на подсилен комуникационен възел в близост до летище София, което предопределя санирането на района на Кремиковци и конверсията му в съвременна индустриална зона без екологични проблеми.

Доразвитите традиционни структуроопределящи оси на града с преминаването си през околоградския район и зоната на активно влияние ще продължат развитието си към страната със следните приоритетни функции и посоки: високи технологии, наука, техно-паркове (Лозен; Божурище – Костин брод); здравеопазване, балнеология (Банкя; Своге (Искрец); Лозен; Костенец); oтдих, спорт туризъм (Витоша; Банкя; Панчарево; южните старопланински склонове; Самоков); търговия и бизнес ядра и многофункционални зони по протежението на инфраструктурните коридори; индустрия: (Кремиковци; Елин Пелин); хранително-вкусова и преработваща промишленост (Нови Искър; Своге; Годеч; Горна Малина); културно-историческа (Софийска Света гора (предимно южните склонове на Стара Планина).

В зоната на активно влияние се насочват обекти на отдиха и спорта: голф игрища при Байлово и Годеч и Кътина в околоградския район; зона за отдих и обитаване при Упицвет - Безден; Пожарево – Пролеша и др. и зони за селски туризъм в община Годеч и Своге и Лозенска планина в околоградския район. В община Костинброд (Бучин проход, Градец); община Божурище (Бурмазово, Русоман, Мала Раковица) и община Своге (поречието на река Батулийска) са определени територии за разширение и създаване на селищни образувания за висококатегорийно обитаване в едромодулни имотни структури. Такива зони в околоградския район са отредени във вилна зона Люлин, землището на Бистрица, Железница, Плана, Балша, Кътина и др.

Екология Екологичната част извежда подробно основните проблеми и тенденции и

формулира изискванията към функционалните системи и видове среди. Извършена е комплексна климатично-ландшафтна оценка на територията, оценка на условията на антропогенната среда и квалификация на територията по степен на благоприятност в 5 зони. Тези изследвания са илюстрирани в карти и схеми. Посочени са замърсяването на атмосферата от автомобилния транспорт, от прахта на непочистените и неблагоустроени улици, битовите отпадъци, ниската култура на ползване; акустичното натоварване на средата от транспорта, електромагнитните лъчения, които покриват голяма част от територията с електромагнитни полета. В крайградската територия за най-крупен замърсител на атмосферата, водите и почвата, е посочен МК “Кремиковци” АД, с вторичните последствия от дейността му (сгуроотвали, хвостохранилища, табани и др.). В предложените екологически режими се предвиждат значителни качествени промени в общите показатели на природната среда и подобряване на баланса между комфортните и дискимфортните биоклиматични проявления.

Обемно-пространствена концепция и естетическа организация

В раздела се разглеждат най-общите, основни принципи на организация на виртуалното, психологическо и образно-естетическо въздействие на градския пейзаж на София. Обосновава се същественото му влияние върху психиката на



градските жители, живота и икономиката на града. Градът се разглежда не само като компактен, а и като дисперсна система от населени места и земеделски и природни активно усвоявани пространства. Отчитат се възможностите за възприемане - "скоростно" и "панорамно" на града. Изследвана е целостта на композицията и е направена обща оценка на образно-естетическото въздействие на средата. Очертани са 3 зони - "външна" зона на територията на общината, "външна" зона на компактния град и "вътрешна" зона на същия.

Изискванията по отношение организацията на възприемането включват препоръки за максимално осмисляне на уникалните възможности за панорамно възприемане на целия град и Софийското поле от оградните планини; за контрол и запазване на възможностите за панорамно възприемане на града от подвитошкия панорамен път, околовръстния път, задгаровата хорда, входните магистрали и от новото трасе на входната магистрала от юг; за използване на панорамните възможности в застрояването на интензивно усвояваните подвитошки територии; за инвентаризация и използване на вътрешноградските панорами от Лозенец, Коньовица, Гърдова глава, Банишора, от мостове и естакади и др.; за преодоляване на негативния ефект от разкъсване и объркване на градската картина в определени линии, зони и точки, които ще бъдат подробно инвентаризирани (ж.п. ареала, надлеза "Надежда", Подуянския пътен възел); за "разчленяване" с композиционни средства на зоните с монотонен и непрекъснат характер при по-значителни масиви улично-коридорно застрояване и за изграждане на ясна схема и вътрешна композиционна структура на трасетата за скоростно възприемане.

Административно деление Една от задачите на ОУП - да се предложи ново административно териториално

деление има за цел да подобри управленската и териториалната структура на Столична община. Това е постигнато чрез разделяне на територията в строителни граници извън ЦГЧ 5 административни района по границите на 5-те макроструктурни единици - Северозападен район, Северен район, Североизточен район, Югоизточен район, Югозападен район, а територията извън строителни граници в рамките на СО на 4 административни района – Банкя, Нови Искър, Кремиковци, Панчарево. Централната градска част остава в един административен район. Предполага се че това ще доведе до оптимизация на административната структура и по-ефективно управление. Предвидено е изграждането на единна система за обслужване на населението.

Рамкова програма и мрежи от програми за прилагане, поддържане и управление на ОУП на гр. София и Столична община Мрежата от програми за прилагане, поддържане и управление на ОУП на гр.

София и Столична община е построена на базата на няколко основни принципа - вътрешна и външна балансираност, екологосъобразност, комплексност, динамичност и адаптивност, управляемост и приоритетност с основна цел "да се създадат пространствени условия за проникване на интегриращите влияния и изисквания на единното Европейско пространство по отношение на града като цяло". Мрежата от програми, наречена "Европа" включва 12 структурни и 40 специализирани програми.



3. АНАЛИЗ НА СЪЩЕСТВУВАЩОТО СЪСТОЯНИЕ И ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ВЪРХУ КОМПОНЕНТИТЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА, КОИТО СЕ ОЧАКВА ДА БЪДАТ ЗАСЕГНАТИ ЗНАЧИТЕЛНО ОТ ПРЕДВИЖДАНИЯТА НА ОУП НА СОФИЯ И СТОЛИЧНА ОБЩИНА

3.1. ХАРАКТЕРИСТИКА И АНАЛИЗ НА КОМПОНЕНТИТЕ

КЛИМАТ

• Особености на атмосферната циркулация Атмосферна циркулация. Активните атмосферни центрове, влияещи на

климата и времето в Европа и страната са Изсландския минимум и Азорският максимум, средиземноморският циклонален център и сибирският антициклон. Циклоналната циркулация се обуславя от преминаването на атлантически циклони през цялата година и на средиземноморски циклони - главно през студената част на годината. Поради промените в атмосферната циркулация средиземноморските циклони в последните години у нас се наблюдават по-рядко, а с тях са свързани голяма част от валежите. Антициклоналната циркулация, която в последните години се проявява все по-често, през студената част на годината създава условия за мощни радиационни инверсии и образуване на мъгли, спомага за увеличаването на замърсяването на приземния въздух и влияе за по-голямата континенталност на климата тук.

Локални циркулации. В изследвания регион е характерна и локална циркулация - появата на фьон и планинско-долинна циркулация на север от Витоша. Фьонът е характерен за студената част на годината и се характеризира със силни ветрове от юг, югозапад, високи температури за сезона и ниска атмосферна влажност. Планинско-долинната циркулация е характерна за топлата част на годината, изразена по-добре през деня, когато вятърът духа от полето към планината, а през нощта - от планината към полето. Способства за прохладата на градската част и намалява прегряването на постилащата повърхност.

• Преобладаваща посока и скорост на вятъра Преобладаваща посока на вятъра. В Софийско преобладаващи са западните и

северозападни ветрове практически през цялата година. Тук те се наблюдават с честота около 40 %, а източните и североизточни ветрове, които се проявяват като втора преобладаваща посока, с честота около 25-30 %.

Скорост на вятъра. Средната годишна скорост на вятъра в централната част на града е около и по-ниска от 1 m/s. Тя до 2.0-3.0 m/s в покрайнините на града. Най-висока е в планините, на откритите и проветриви части (Черни връх - 9.3 m/s, на Мургаш - 10.3 m/s). Максимумът в годишния ход на скоростта в Софийското поле е януари-април, а минимумът през септември-ноември. Средната скорост в полето през зимно-пролетния сезон се колебае от 3.0 до 4.5 m/s, а в края на лятото и началото на есента от 1.5 до 3.0 m/s. Скоростта на вятъра в ниската част на града е по-ниска с 1.0 до 2.0 m/s, отколкото извън града. Ветровитостта е значително по-голяма при високите и открити части на града. В денонощието скоростта е най-висока през обедните часове, и



най-малка сутрин. Най-високи скорости на вятъра се регистрират в Софийското поле при фьон (36-38 m/s).

Потенциал на замърсяване. Под потенциал на замърсяване се разбира честотата на случаите на тихо време и скорост 1.0 m/s и се изразява в числа от 1 до 100. В централната част на града “потенциалът на замърсяване” е около 70-80. Този “потенциал” постепенно намалява и пада под 50 в покрайнините и в извънградската част.

• Слънчева радиация и слънчево греене

Продължителност на слънчевото греене. Годишната сума на продължителността на слънчевото греене в подножието на Витоша и централната част на града е около 1900 часа. В крайградските части, около София, продължителността нараства до около 2050 часа, достигайки в източната част на Софийското поле и язовир Искър 2100 часа. Продължителността на слънчевото греене е максимално през месец юли, когато е максималната продължителност на деня, но и облачността е по-значителна.

Сумарна слънчева радиация (ССР) върху хоризонтална повърхност. Годишно в централната част на София върху хоризонтална повърхност постъпва около 1400 kWh/m2, като тази енергия е по-висока в покрайнините на града и съседните селища, достигайки 1500 kWh/m2 и 1550 kWh/m2 на Южните склонове на Стара планина. Различията се дължат на режима на облачността и замърсяването и запрашаването на централната част на София и индустриалните райони. Около 80 % от ССР се пада през периода април-октомври и останалата част – около 20 % през периода ноември-март. Основният приток на ССР е в интервала от 9 до 15 часа.

• Температура на въздуха и температурни инверсии

Температура на въздуха. Средната годишна температура на въздуха в София е 9.9 градуса. Тя е с 1-2 % (около 0.1oC) по-висока от тази, определена за периода 1931 г. - 1970 г. Това се дължи на глобалните промени, които се наблюдават в климата на региона и в частност в София. Най-студен е месец януари. Средната месечна минимална температура е –4.9 oC с абсолютен минимум –23.1 oC. С най-високи температури са юли и август. Най-топли дни са т.н. “горещници’ –последната десетдневка на юли, когато се наблюдават и най-високите температури. Абсолютният максимум е през юли, плюс 38.3 oC. Пролетта в София е по-прохладна от есента, а средната температура на въздуха е по-ниска с около 1 градус. Годишната амплитуда на температурата на въздуха тук е 22.2 oC, и подчертава континенталността на климата. Средната годишна температура на града е с около 0.7-0.8 oC по-висока от тази на неговите околности. Това се отнася и за средните месечни температури, които се отличават с 0.5 до 1.0 oC. Причина за това е нагорещената подложна повърхност в града в сравнение със зелената повърхност в околността. Тук трябва да се добави и допълнителното отделяне на топлина в града, както и пониженото ефективно излъчване в резултат на замърсения градски въздух. Най-голямо е различието между града и неговите околности в минималните температури. Средните от абсолютните минимални температури в околностите на София са с 3-4 oC по-ниски от тези в града. През топлата част на годината и денонощието влиянието на градския комплекс се изразява в



следното: замърсената атмосфера в града намалява сумарната радиация и ефективното излъчване. При ясни летни дни, пряката радиация е почти пет пъти по-голяма от ефективното излъчване. В града към пряката и разсеяната от атмосферата слънчева радиация се прибавя и отразената радиация от зданията, от каменните и асфалтови настилки, която излъчва допълнително дълговълнова радиация. В резултат на затоплящото влияние на градския комплекс през деня и особено през нощта над София се образува т.н. “остров на топлина”. Това се потвърждава от разпределението на минималните температури на въздуха и обикновено той обхваща височина 3-5 пъти средната височина на сградите. При вятър “островът на топлина” се деформира и куполът се премества към подветрената страна, при по-силен вятър нe се образува.

Температурни инверсии. Инверсионният слой над Софийското поле може да достигне 1000-1200 m надморска височина и това се вижда от Витоша, когато атмосферата над града е и най-замърсена. Това е характерно за студените зимни месеци и нощта. Инверсията обикновено се разрушава сутрин, когато слънцето се издигне на 15о. Най-благоприятни за приземни инверсии са ясните и тихи нощи при снежна покривка, която препятства преноса на топлина от по-дълбоките слоеве почва към повърхността. Общо през годината може да се наблюдават около 200 дни с нощни инверсии, като максимумът е през август и септември, а минимум е през февруари. Често се наблюдават сутрешни инверсии, които са продължение на нощните. Честотата на инверсиите намалява с увеличаването на облачността и повишаването на скоростта на вятъра. През цялата година приповдигнатите инверсии са на височина над 800 m надморска височина и достигат 1000-1200 m надморска височина. Дебелината им през зимата и началото на пролетта е между 300-350 m, а в останалата част на годината 200-220 m. Приземните инверсии в града са по-редки, по-слаби и по-неустойчиви в сравнение с околността. Над града се образуват по-чести и по-добре изразени приповдигнати инверсии, поради допълнително излъчваната топлина.

• Влажност на въздуха Средно годишно относителната влажност на въздуха над София е в

границите 70-80 %, като тя е най-висока в планинската част и по-ниска в равнинната част. В годишен ход влажността на въздуха е най-висока през зимните месеци, когато достига 70-80 %, и най-ниска през летните (август), когато пада до около 60 %. Влажност по ниска от 30 % (неблагоприятна за биологическите организми) се наблюдава много рядко в София.

• Валежи и снежна покривка

Валежи. Годишният ход на валежите в София има ясно изразен континентален характер - с максимум през май и юни и минимум през януари и февруари. Годишната сума на валежите в равнинната част на Софийското поле не превишава 500–520 mm. С отдалечаване от полето към полите на Витоша годишната сума нараства, за да достигне в района на Черни връх 1000 mm и повече. Тук се проявява и орографският елемент. Южните склонове на Стара планина не се характеризират с обилни валежи. По тази причина, в по-голямата си част, те са обезлесени, като в района на Мургаш тя е около 590 mm. В сравнение с периода на 1931 г.- 1985 г. годишната сума на валежите е намаляла с около 15 % в равнината част и с около 5 % в планинската Характерът на валежите в ранна пролет се различава твърде много от този



в края на пролетта. Валежната сума през пролетните месеци е средно 164 mm. Валежите през март са малки, около 40 mm. Към края на пролетта те нарастват увеличавайки се близо два пъти през май. Валежният режим в началото на лятото е сходен с този в края на пролетта. Валежите за сезона са общо 180 mm. Юни е месец с най-много валежи, средно за периода 75 mm. През юли и август валежите намаляват съответно с 25 % и 35 % спрямо юни. Краят на лятото и началото на есента за София е периодът с най-голямо атмосферно и почвено засушаване. Така през септември и октомври падат средно по около 35 mm валеж. Въпреки това, поради планинския характер на региона, през този период се случва да падат и най-много поройни дъждове. Средната валежна сума през есента е 126 mm, като тя е малко по-висока през ноември в сравнение с месеците септември и октомври. В София зимата е сезон с най-малка валежна сума, средно 109 mm, като тя е най-ниска през януари - 31 mm. През останалите зимни месеци тя е по-висока, през февруари с 10 % и през декември с 42 % спрямо януари. В западната и югозападна част на Софийското поле валежите са по-големи, отколкото в неговия източен край поради орографските особености.

Снежна покривка. В ниската част на полето снежна покривка обикновено се образува през ноември, в последните години през декември. Снежната покривка тук не е непрекъсната; от честите затопляния се стопява, при нов снеговалеж се образува нова.

• Облачност Средно годишно равнинната част на Софийското поле се характеризира с обща

облачност 5.7 бала, като най-висока е през зимата и пролетта, когато достига 6.5-7.0 бала, и най-ниска през лятото и есента – 3.7-5.0 бала. Облачността през зимата е предимно ниска и слоеста, по-голяма сутрин, отколкото по пладне и най-малка, вечер. При инверсия сутрешната облачност покрива само града и полето, като околните планински части остават под нея. От пролетта нататък характерът на облачността се променя- максимумът от сутрешните часове преминава в часовете след обяд. Това е свързано със зачестилата поява на конвективна облачност след обяд. Нарастването на ниската облачност, започва през октомври когато е и преходът в денонощния ход - от следобеден към сутрешен максимум, характерен за зимния период.

• Метеорологични явления Мъгла. Мъглите в София се образуват предимно през студената част на

годината. Тези, които продължават повече от един ден са характерни за зимния период. Мъглите се разсейват предимно в късните сутрешни и обедни часове, поради повишение на дневните температури и намаляване на влажността на въздуха. Най-чести и гъсти са мъглите в ниските части на Софийското поле и най-вече в индустриалните ниски квартали. Увеличената употреба на въглища и дърва за отопление, води до увеличаване на дните с мъгла и тяхната интензивност.

Силен вятър. Силният вятър е със скорост равна или превишаваща 14 m/s. Такива скорости се наблюдават в Софийското по време на фьон, който духа откъм юг, югозапад, когато въздушната маса обтичайки Витоша се спуска към Софийското поле адиабитечески нагрят със засилени скорости на вятъра. В повече от 20 дни в годината (обикновено през студената част на годината) могат да се наблюдават такива ситуации. В такива случаи скоростта на вятъра може да достигне 38 m/s.



Гръмотевични бури. Гръмотевичните бури са характерни по време на мощни кумулонимбуси, от които обикновено падат проливни дъждове през топлата част на годината. Средно годишно се наблюдават близо 40 дни с гръмотевични бури.

Мраз. Дните с мраз в София са над 100. Средната дата на първия мраз е в последната десетдневка на октомври, а на последния мраз - в първата десетдневка на април. Продължителността на безмразния период се изменя от 180 дни в покрайнините на града и полето до около 200 дни в централната част на града. В града настъпването на мраз закъснява, а прекратяването изпреварва съответните дати в неговата околност.

• Микроклиматично райониране на София и софийското поле Разграничени са четири микроклиматични района под влияние на двата

основни фактора - релеф и градска част:

Открито котловинно поле. Микроклиматичният район на откритото котловинно поле обхваща ниската част на Софийското поле с надморска височина 520-560 m. Зимата в Софийското поле е твърде студена. Котловинния характер на терена създава благоприятни условия за задържане и допълнително изстиване на въздушните маси, поради което при антициклонално време, след нахлуване на студен континентален полярен или арктичен въздух се наблюдават едни от най-ниските температури в страната. Средната мощност на тези инверсии е 350-400 m. Това до голяма степен обуславя и образуването на мъгли. Преобладаващата посока на вятъра през зимата тук е от запад, следвана от северозападната и източната. Валежите през зимата са малки, като през януари са предимно от сняг. Пролетта е хладна. Лятото е значително по-хладно от това в другите равнинни райони на страната. Характерни са сравнително ниските вечерни температури през лятото. Дебелината на инверсионния слой през лятото намалява до 100-250 m. Количеството на летните валежи е малко. Това характеризира полето с летни засушавания. Есента е по-топла от пролетта. Това е най-безветренният сезон. Температурните инверсии достигат 1400 m надморска височина с мощност от 250-300 m. Рано настъпва и първият мраз - средата на октомври.

Централна градска част. Централната градска част обхваща най-застроената част на София с надморска височина 530-560 m. През зимата влиянието на вдлъбнатите релефни форми тук е слабо изразено. То се компенсира от затоплящото влияние на градския комплекс. Средната януарска температура тук е с един градус по-висока от тази в откритото поле. Ефектът е най-добре изразен върху режима на абсолютните минимални температури. Затоплящият ефект може да достигне 1-2 градуса. Поради честите температурни инверсии в цялото Софийско поле и замърсеността на градската атмосфера, броят на дни с мъгла е голям. Особено това е характерно за по-ниските квартали на града - Хаджи Димитър, районите около Сточна, Централната гара и други. Продължителността на мъглите тук е по-голяма от тази в откритото поле. Преобладаващата посока на вятъра е западната и северозападната, следвана от източната. Средната скорост на вятъра е много ниска -около 1 m/s. Малката скорост на вятъра допринася за бавното разсейване на мъглите. Валежите са най-малки през зимата. Първата снежна покривка се образува в края на ноември. Пролетта е най-ветровития сезон. По тази причина и микроклиматичните различия с полето са най-малки. Броят на дни с мъгла намалява, температурата на въздуха расте. През лятото в централната градска част е с около един градус по-топло отколкото в полето. Чувството на зной и задух е по-силно изразено отколкото на открито в полето. Нагорещената



подложна повърхност в града излъчва допълнителна топлина. Ако към това се прибави и ниската скорост на вятъра, понякога под 1.0 m/s, в центъра на града се получава усещането за по-високи температури. Най-голямо е различието между температурите в града и неговата околност през ясни летни нощи и безоблачно небе, когато разликите могат да достигнат 3-4°С. Влажността на въздуха е с 3-4 % по-ниска от тази в покрайнините. Краят на лятото и началото на есента са с най-голямо атмосферно и почвено засушаване. Понякога през август падат и най-големите денонощни валежи. Мъглите се рядко явление през този сезон. Наблюдава се замъгляване на атмосферата от прах, сажди и други замърсители, когато видимостта може да падне до 1000-2000 m., което влошава биологичните условия в града. Есента е един от най-приятните сезон в София, особено месеците септември и октомври, когато времето е тихо и слънчево.

Периферна градска част. Към периферната градска част могат да се отнесат кварталите, които заобикалят централната част на града и служат за връзка между центъра, полето и планините. Тя е разделена на две части: ниска (с надморска височина 520-550 m) и висока (с надморска височина 550-580 m). Различието в надморските височини предопределя и различията в микроклимата. Общото между тях е, че те обграждат централната градска част и представляват подстъп към полето и планината.

Ниската част от периферния район обхваща изцяло или част от кварталите “Христо Ботев”, “Гара Искър”, “Васил Левски”, “Сухата река”, “Малашевци”, “Орландовци”, “Военна рампа”, “Илиянци”, “Надежда”, “Момкова махала”, “Връбница”. По микроклимат тази зона заема междинно положение между полето и центъра на града. Зимата тук е малко по-мека, отколкото в полето - температурите са по-високи с един до два градуса. Тук мъглите и температурните инверсии са често явление и замърсяването е по-голямо. Районът трудно се проветрява. Последното се отнася и за центъра на града. Лятото е топло с температури близки до тези в центъра на града. Тук се наблюдават по-ниски скорости на вятъра и по-високи температури, от колкото в полето. Често се образува пелена от прах и дим, когато видимостта пада до 1000- 2000 m. През зимата и пролетта тук, както и в Софийско е характерен фьонът. Тихото време е значително 35-50 %. Преобладаващи са западните и северозападни ветрове, а през есента- източните. Режимът на валежите е както в центъра на града.

Високата част от периферния район обхваща изцяло или част от кварталите “Западен парк”, “Разсадника”, “Иван Вазов”, “Хиподрума”, “Гео Милев”, “Слатина”. Те са разположени между хоризонтали 550-580 m надморска височина. Тук, поради по-голямата надморска височина, по-доброто озеленяване, отсъствието на големи промишлени замърсители на въздуха и близостта на планината Витоша, микроклиматът е по-благоприятен за живеене в сравнение с по-ниската част. През зимата, при ясно и тихо време, тук са изразени радиационните температурни инверсии, когато най-често се случват абсолютните минимални температури. Те са с 1-2°С по-високи от тези отколкото в ниската част. Тук по-трудно се образуват мъгли. Поради близостта си до Витоша понякога, през лятото (август), през нощта духа прохладен планински бриз със скорост 1-3 m/s. Планинският бриз е с южна компонента докато през деня долинният бриз (от Софийското поле към Витоша) не е така добре изразен. Поради по-добрата проветривост на района по-нисък е и процентът на безветрие. И тук е характерен фьонът, който най-често се появява през февруари и март и рядко през лятото и есента.



Подножие на планините. Този микрорайон обхваща малка част от бившите “Димитовски район”, и голяма част от “Благоевски”, “Кирковски” и “Ленински” райони, заключени между хоризонталите 570-700 m надморска височина. Това е най-малко застроеният район, с много зеленина, чист въздух, обхващащ част от полето, разположено в подножието на планините. Тук неблагоприятното на градския комплекс въздействие върху микроклимата почти не се чувства. Микроклиматът се намира под непосредственото въздействие на планините Витоша, Люлин и Лозенска планина. Това влияние е отразено върху режима на температурите и валежите и до известна степен върху режима на вятъра и облачността. Тук могат да се разграничат два подрайона: нисък (570-600 m надморска височина) и висок (600-700 m надморска височина). Зимата в подножието на планините е с 1-2°С по-мека от зимата в котловинното поле. Различието е по-голямо в режима на минималните температури, която достига 6-7°С. Тук е малка честотата на мъглите. Много често когато над града е мъгливо, в кварталите “Бояна”, “Драгалевци”, “Симеоново”, “Бистрица” и гр. Банкя е слънчево. Поради закритостта на хоризонта от близките планини през зимата слънцето залязва 1-2 часа по-рано. По-малкото слънчево греене се компенсира от по-голямата интензивност на слънчевата радиация. Средната скорост на вятъра е 2-3 m/s. С по-голяма скорост ветровете са в дефилето на Владайска река и р. Искър. По-високите температури през зимата, по-голямата слънчева радиация, по-малкия брой на мъглите и чистия въздух създават по-комфортни условия за живот. През зимата и пролетта характерна особеност е фьонът, който може да повиши температурата на въздуха с 15-20°С, да намали относителната влажност с 50-60 % и да повиши скоростта на вятъра до 37-38 m/s. При фьон над Витоша се образува характерна облачност - фьонова стена. Лятото е по-прохладно, отколкото в останалите райони. Това го характеризира като приятно топло през топлата част на денонощието с изключение на горещите дни. През лятото се чувства прохладата от планинския бриз. Най-силно бризът се чувства през август. Тук е подходящо за отдих и почивка. Дневният бриз не е така ясно изразен. През бризовите летни дни сутрин към 7-10 часа и вечер към 19-20 часа се наблюдава затишие. Дневният бриз започва да духа от 11-12 часа до към 18-19 часа. Бризът в София се наблюдава понякога и през месеците септември и май, когато метеорологичните условия са подходящи. Пролетта е ветровита с 2.0-3.5 m/s средна месечна скорост. Есента е топла и приятна и месец септември може да се разглежда като продължение на лятото. Преобладаващата посока на вятъра в района е от западния сектор, като в речните долини, разположени перпендикулярно на оста север-юг, преобладаващите ветрове са със северна и южна компонента.

АТМОСФЕРЕН ВЪЗДУХ

Характеристика и анализ на качеството на атмосферния въздух Използвана информация. Съвременните знания за разпространението на

замърсители в атмосферата се базират на три вида данни: а) измервания в определени пунктове; б) резултати от математични дифузионни модели; в) резултати от лабораторни симулации във ветрови канали и водни вани. Не малка част от тези знания са резултат също така и от полеви експерименти.

Качеството на въздуха за целите на такъв ОВОС най-добре сe характеризира чрез обобщени показатели като например, средни концентрации на замърсителите,



определени по многогодишни наблюдения в пунктовете на Националната мрежа за мониторинг на качеството на въздуха. Броят на станциите на тази мрежа в София се е променял, но в последните 10-15 години намаля значително (сега са само 8, вкл. и една в района на МК”Кремиковци”). Данните от мрежата за мониторинг имат редица методични особености, посочени и в официални държавни документи (напр., “Национален план за действие по околна среда-здраве”, 1996). Най-съществената особеност в работата на станциите с ръчни манипулации, които са преобладаваща част (над 90) в националната мрежа за мониторинг е, че вземането на проби става все още само през работните дни и само през светлата част на денонощието (8-17 h), когато средните стойности за денонощие и по-голям период са некоректни.

А. Основни фактори, влияещи на качеството на въздуха:

Концентрациите и степента на вредност на примесите (газове и аерозолни частици) във въздуха, включително и на градовете зависят от следните фактори - параметрите на източниците на замърсяване на въздуха и свойствата на веществата, които се емитират в атмосферата; наличието на локални метеорологични условия, неблагоприятни за чистотата на въздуха; Химичните реакции, които могат да се осъществят в атмосферата.

Източници на замърсяване на въздуха в гр. София

Съществено значение имат такива параметри като разположение, мощност и режим на работа на източниците на емисии на вредни вещества. Характерно за София и Столична община е, че около 27% от територията на компактния град са производствени територии. В столиците на развитите страни те заемат само 5-8%. Освен това, 34% от производствените територии са разположени до 4 km от центъра на града. Значителна част от предприятията, които замърсяват въздуха с токсични вещества се намират в жилищните зони или в непосредствена близост до тях. Това затруднява разграничаването на производствени зони (ПЗ).

Автомобилният транспорт емитира големи количества азотни и въглеродни окиси, въглеводороди, сажди и други вещества. Това е сериозен проблем за всички големи градове в света, тъй като броят на автомобилите расте. Ситуацията в София се усложнява и от факта, че тук действа голяма част от автомобилния парк на страната, състоящ се предимно от физически остарели коли, движещи се по пътни артерии, чийто технически характеристики не отговарят на нормативите, а и лошо се поддържат.

Битовите източници на замърсяване са главно отоплители с ниска ефективност на горене. Те са концентрирани в квартали с индивидуално жилищно застрояване, в които инженерната инфраструктура като цяло е недостатъчно развита. Към тях, освен кварталите по северните склонове на Витоша спадат още Лозен, териториите в южната част на града – Малинова долина, Витоша, Кръстова вада, Манастирски ливади, Горубляне, както и Орландовци, Малашевци, Факултета, Христо Ботев, Илиянци. Във въздуха на града се внасят и големи количества прах поради лошото състояние и недобрата хигиена на уличните платна, при ремонтни и строителни дейности.

Тези разнообразни и много на брой източници, концентрирани в относително малка територия определят високо ниво на замърсяване на въздуха. При условия с добра вентилация проблемите са по-малко, но при неблагоприятни за разсейване



метеорологични условия концентрациите на замърсители могат да надвишат хигиенните норми.

Необходимо изискване за осъществяване на проучвания върху разпространението на замърсители на въздуха в различни райони и на първо място в градски и промишлени центрове е наличието на инвентаризация на емисиите от антропогенни и природни източници на вредни вещества във въздуха.

А.2. Локални метеорологични условия, неблагоприятни за чистотата на въздуха в град София и околностите.

Специфична черта на замърсяването на въздуха в градовете е образуването за не много дълго време на сравнително високи максимуми на концентрациите на вредни вещества във въздуха, наричани “епизоди”. Те могат да съществуват от един до няколко дни, и добре се различават както от “моментни (краткотрайни) пикове” с продължителност няколко часа, така и от “фоновите” месечни и сезонни изменения. Епизодите са свързани с комбинация от метеорологични условия, които са неблагоприятни за чистотата на въздуха като например, лоша вентилация или, в някои случаи, неблагоприятни процеси на пренос и трансформация. Епизодите се делят на “зимни епизоди” (най-неблагоприятен е т. нар. “сярнокиселинен смог”), свързани главно с нарастване концентрациите на SO2 и на частици от различни вещества, суспендирани във въздуха (SPM), и “летни епизоди” (най-неблагоприятен е т. нар. “фотохимичен смог”), свързани с образуване на озон- O3.

Изследванията установяват две ясно изразени опасни метеорологични ситуации, създаващи условия за опасно високи замърсявания на въздуха: а) застой на въздуха, съпроводен с радиационни инверсии на температурата, при което се наблюдава едновременно повишаване нивото на замърсяване на въздуха в целия град; б) устойчив вятър с посока от основните източници на замърсители.

Инверсиите и мъглите са чести явления в котловинни полета като Софийското. Изследванията показват увеличаване на замърсяването на въздуха в дни с инверсия. Концентрациите са силно повишени в дните с мъгла, особено в нощните часове. Екстремните стойности в денонощието настъпват около 3 часа след началото на мъглата. При високи концентрации на замърсители, капките на мъглата могат да станат токсични и да се образува “зимен смог”. Влиянието на приземните и височинни инверсии е почти еднакво с изключение на зимните месеци, когато емисиите от увеличения брой ниски източници се задържат в слоя на приземната инверсия и формират високи концентрациите в приземния въздух.

Чувствително увеличената гъстота на пунктовете и честота на измерванията, макар и за къси периоди от време при полевите експерименти позволяват да се получи по-прецизна представа за полето на концентрациите на замърсители на въздуха и за връзката им с метеорологичните условия в изследвания район. В гр. София досега са проведени общо 3 комплексни полеви експеримента през 1976 (“София’76”) и 1981-82 г (“София’81-82”), обхващащи целия град, и през 1992-1993 г. (“София-Искър’92-93”) само община Искър. По-важни резултати от тях са:

1) Получава се представа за формата и структурата на “острова на топлина” в София, а интензитетът му бе уточнен от ежечасови данни за 10-годишен период, изследвайки денонощните и годишни колебания на разликата ΔТ в температурите на



въздуха .между три вида станции –на пл. В. Левски, в НИМХ-Младост 1а и в с. Лозен. Интензивен остров на топлина се появява по-често през нощите на летния период (юли-септември), когато в над 20% от времето средната стойност на ΔТ надвишава 3°С, с най-големи стойности около 10°С. В някои случаи се наблюдава не остров на топлина, а “студен остров” (ΔТ < 0°). Средната честота на отрицателно ΔТ е около 20% с по-честа поява през периода юли-септември.

2) Потвърдено бе задържащото влияние на града върху скоростта на вятъра. В условия на антициклонално време през лятото за южните квартали на София, разположени в подножието на Витоша е характерна появата на “склонов вятър”, често наричан “планински бриз”, който през деня почти не се проявява. Той се усеща през нощта, когато духа от склоновете към града (катабатичен вятър) и е добре изразен, особено през юли и август. Този местен вятър изпъква, когато няма синоптичен вятър и нощите са безоблачни. Той пренася от планината към замърсените и “душни” части на града свеж и чист въздух, богат с отрицателни йони. Понеже вертикалното развитие (до 30-40 m) и скоростта му (1-3m/s) са малки, високи сгради, напречно на потока могат да анулират преноса на свеж и чист въздух още в периферията на града.

3) Установена бе корелация между средноденонощните скорости на приземния вятър и концентрациите на SO2 и NO2. Това даде основание да се разработи синоптико-статистически метод за прогноза нивото на замърсяване на въздуха в София, валиден за студеното полугодие, когато замърсяването достига високи нива.

4) Взетите чрез лабораторна кола през “зимния” и “летния” периоди на експеримента проби от въздуха в пунктове на различни разстояния от центъра на София, разположени в подветрените околности на града позволиха да се получат оценки за влиянието му върху въздуха на съседните райони. Специално внимание бе отделено на случаите с пренос от МК “Кремиковци” (вятър от там в слоя 300-600m). Потвърдено бе експоненциалното намаляване на SO2 във въздуха зад големи градове по посоката на вятъра; радиусът на влияние на София е от порядъка на 200-220 km за SO2 и 60-80 km за NO2. Тези оценки са ориентировъчни, защото са резултат от формална екстраполация на данните без да се оценява влиянието по траекториите на преноса на такива фактори като локални източници, химични реакции, орографски ефекти.

Взетите проби на запад от компактния град София при вятър, духащ от изток бяха анализирани отделно, защото могат да дадат представа за влиянието на големия град върху качеството на въздуха в лечебно-курортната зона около гр. Банкя. Интересно е, че средните концентрации на SO2 нарастват по посока на планинската част на района като стойностите им се оказаха около 1,5 пъти по-високи от тези в районите под влияние на МК”Кремиковци”. Тези локални максимуми могат да бъдат резултат от пренос на замърсители от София и Перник. Замърсяване на въздуха от локални източници не може да се предполага тъй като няма индустрия в района. Битовото отопление също не може да бъде причина за замърсяване през лятото. Лабораторното моделиране на въздушните течения в Софийско поле, показва че през периоди с източен фонов вятър и устойчива стратификация се получава блокиране на теченията над София и Перник, и може да се пренася въздух от тях към Банкя.

5) Въздухът в центъра на София не само е по-топъл, но и по-замърсен. Това изпъква най-ясно в периоди с тихо време. Максималното замърсяване обхваща



северните квартали близо до центъра, главния център и достига до южните и югозападни квартали, включително Красно село и Лозенец. Има добре изразено развитие и на изток към кв. В. Левски. Подобна е и картината на средногодишните концентрации на замърсители, представа за която се получава от симулациите с математични модели в схемите към основния доклад., от средните стойности, определяни по измерванията в националната мрежа за мониторинг.

За редица задачи и най-вече за правилното планиране на градовете съществен интерес представлява районирането им по нивото на замърсяване на въздуха. Най-добри характеристики за тази цел са средносезонните и средногодишните концентрации. За емпирично райониране на града са необходими голям брой станции за измерване, обхващащи всички микроклиматични райони, както и представителни средни стойности. И двете не са налице в София!. Затова по-подробно райониране до сега е правено само по данни от краткотрайни експерименти, когато може да се осъществи значително сгъстяване на измерванията. При експеримента “София’81-82” в два едномесечни периода от студеното и топло полугодия бе изградена най-гъстата до сега мрежа от пунктове за пробовземане от въздуха в София (17 и 16 пункта), в които проби се вземаха непрекъснато и през равни интервали, по 16 пъти в денонощие за газовите замърсители и 4 пъти (по 6-часови проби) за прах и тежки метали. В основния доклад е представено райониране на гр. София по нивото на замърсяване на въздуха с газове, прах и тежки метали.

В характеристиките за качеството на околната среда в даден район трябва да се включват и оценки за химическия състав на валежите. В този ОВОС е представена само една от характеристиките за киселинност на валежите – индикатора pH по измервания в станцията НИМХ в ж.к. Младост 1 през периода 1991-2001г. В 88,1 % от тях, pH≥5.8 (т.е. валежите са имали алкален състав); в 5,9% – pH е бил в интервала 5.3 и 5.8 (неутрален състав) и в 6 % - pH≤5,3 (киселинни валежи). Преобладаващият алкален състав на валежите в София се вижда и от средната стойност pH=6.6 за периода. Екстремните стойности са pHmin=2,4 и pHmax=8,0. Това е типично за големите градове.

Концентрацията на вещества, участващи в образуването на зимен смог (SO2+частици дим, сажди и др.) превишава здравните норми на СЗО в 61 (70 %) от 87 изследвани града в Европа по данни от Europe’s Environment (1995).. В 24 от тях (28 %), тя надвишава най-малко 2 пъти тези норми, между които и София., т.е. котловинната форма на релефа, водеща до по-често образуване на инверсии мъгли през студеното полугодие създават условия за зимен смог, макар че концентрациите на веществата, участващи в смога намаля след 1990 г. За градовете с високи нива на (SO2+ РМ), включително и София се препоръчва да се измерва концентрацията на токсични вещества като benzene и benzo(a)pyrene (BaP), които са индикатори за органични вещества, свързани с бързо изпаряващи се органични хидровъглероди и със сажди, и полициклични ароматни хидровъглероди (PAHs), отделяни от горивни процеси.

Очертават се следните рискови зони в гр. София:

1) Районът непосредствено около МК”Кремиковци”, където са особено високи концентрациите във въздуха на прах (особено ФПЧ 10), газови замърсители (особено сероводород и фенол) и тежки метали (особено олово и манган);



2) Главният център на София, зоните с плътна застройка и интензивно движение на автомобилния транспорт - между пл. Възраждане, бул. Хр. Ботев, бул. Сливница, Сточна гара, пам. Левски, Орлов мост, бул. Евл. Георгиев, бул. П. Евтимий и бул. Хр. Ботев. Това разположение на най-замърсената част на града, характерно за ситуации с отсъствие на вятър се променя при наличие на слаб до умерен вятър, премествайки се и разширявайки се предимно по посоката към подветрената страна на града или в други посоки, когато има условия за блокиране на въздушните течения. При засилени ветрове (скорост над 8-10 m/s) концентрациите на замърсителите значително намаляват (с изключение на прах, поради внасянето във въздуха на суха почва), а пространственото им разпределение става доста хомогенно.

3) Райони в града, разположени непосредствено до мощни промишлени източници на емисии като ТЕЦ и отоплителни централи (ОЦ), до улици и кръстовища с интензивен автомобилен трафик или райони, които често попадат на подветрената страна на мощни източници с високи комини (например, на 3-4 km източно или западно от МК”Кремиковци”, а не само близо до МК).

4) Локални центрове в квартали с плътна застройка, сравнително интензивен транспорт и близост на значими местни източници като ТЕЦ, ОЦ и силно замърсяващи заводи. Тяхното установяване изисква по-гъста мрежа от станции за мониторинг.

ПОВЪРХНОСТНИ И ПОДЗЕМНИ ВОДИ

Състояние на повърхностните води В рамките на ОУП на гр. София и Столична Община компонентът “ВОДИ” е

непосредствено свързан с трите основни функционални системи “Обитаване”, “Труд” и “Отдих”. Развитието на тези системи в една или друга степен засяга повърхностните води (откритите водни течения, водния ресурс и използуването му) и отвеждането на отпадъчните води.

Анализът на състоянието и оценката на повърхностните води е направен въз основа на проекти, теми, национални и международни програми, стратегии, нормативи, резултати от изследванията на авторите. Особена тежест е дадена на разделите на “Базисен ескиз” и на предварителните проекти “Водоснабдяване“ и “Канализация”, които са и последните разработки (юли 2002) и отразяват тенденциите на развитието на тези мрежи в резултат на бъдещото териториално устройство на общината. Предварителен проект – “Открити водни течения” не дава информация и решения за предстоящите дейности в откритите водни течения произтичащи от ОУП на гр. София и Столична Община, поради което този проект е използуван само информативно.

Открити водни течения

На ареала на Софийска Голяма Община повърхностните води са представени чрез водните обекти на водосбора на р. Искър от изворите й до гр. Нови Искър в участъка между язовир ”Искър” и гр. Нови Искър, естествени и “кариерни” езера и язовири.

Водосборът на р. Искър до гр. Нови Искър е 3662 km. Средната надморска височина е 945 m, а дължината на реката от изворите до гр. Нови Искър е 114 km.



Гъстотата на речната мрежа се променя от 3.3÷2.8 km/km2 за Рилската част на водосбора до 0.9÷0.7 кm/кm2 за Софийското поле. Средният наклон на реката е 6.7%о с денивелация от около 2000 m.

Условията на формиране на оттока на р. Искър до стената на язовир ”Искър” са коренно различни от тези под стената до гр. Нови Искър. Поради това водосборът на р. Искър до гр. Нови Искър е разгледан като съставен от две автономни зони: първата с планински условия на формиране на речния отток с площ от 1040 km2 и средна височина на басейна 1314 m (който осигурява водоснабдяването на София) и втората (с условия на урбанизиран район) с площ 2622km2 и срeдна височина на водосбора 799 m.

Рилската част на водосбора до язовир ”Искър” формира чисти планински води в условията на високопланинската част на Планинския климатичен район от Преходно-континенталната климатична област. Отличава се с твърде голям брой циркусови езера, разположени на надморска височина от 2709 до 2079 m.

Режимът на речния отток се нарушава значимо след 1929 г. с изграждането на първия етап на водоснабдителна система за София. През 1956 г. влиза в експлоатация и хидровъзел “Искър”, включващ язовир ”Искър”, с проектен завирен обем 673 млн. m3 (с полезен обем 580 млн.m3 и мъртъв обем 93 млн. m3), ВЕЦ “Пасарел”, бент “Кокаляне”, ВЕЦ “Кокаляне”, язовир ”Панчарево”, напоителна система “София”. В проекта фигурира и плавателен канал с проводимост 18 m3/s и дълбочина на коритото средно 2,5 m. Хидровъзел “Искър” е проектиран за питейно-битово и промишлено водоснабдяване на София и Кремиковци, напояване на около 500 000 dkа обработваема площ и енергодобив.

Поради твърде голямото нарастване на населението на София (през 1982 г. вече наброява 1 211 531 жители), увеличените санитарно–хигиенни норми и настъпването на сух многогодишен период, в 1983 г. е взето правителствено решение водите на язовира да се използуват приоритетно за водоснабдяване, което продължава и до днес.

След хидровъзел “Искър,” р. .Искър протича през силно урбанизираната територия на Столична Община. Коритото на реката е коригирано със земна корекция. В територията на Общината, р. Искър събира водите си от притоци, които протичат през града - реките Шиндра, Слатинска, Перловска, Владайска, Суходолска, Какач (Банкенска), Лесновска (Стари Искър) и в най-ниската част на София р. Блато. Хидрографските характеристики на реките, описание на изворите, на течението, степен на коригираност на речното легло, вид на корекцията и съпътстващите съоръжения, отточният им режим са подробно анализирани в пълният текст на Доклада за ОВОС.

При оценката на количествените и качествени характеристики на водните ресурси в урбанизирани територии са взети под внимание двата аспекта - влияние на реките течащи в града върху градската среда и на урбанизираната територия върху речния отток. Състоянието на откритите водни течения в Столична Община е следното:

Реките протичащи през урбанизираната територия на София са елемент от екосистемата на общината, създават уют и прохлада през горещите летни дни, а прилежащите затревени алеи са приятни за отмора и отдих.

Оттокът на реките е редуциран - отнет (р. Владайска прехвърля води в язовир ”Студена”) или задържан в язовири (през пролетното пълноводие и изпускан през



летните месеци според нуждите на напояването), разположени в околоградската част на София. В градската част освен водите на притоците и отточните води от валежите попадат и води от промишлените предприятия, което значимо увеличава водното количество в реките, но в качеството е силно компрометирано.

В градската част реките текат в коригирани (каменни и/или бетонови) корита. Изградени са 56 кm корекции на реки, част от които са покрити.

Не са доизградени съпътствуващи корекциите съоръжения: (утаители, баражи, чакълозадържатели) и при валежи с висока интензивност може да има наводнения.

Речните коригирани корита са оразмерени за вероятност на превишение 1 %, (възможно наводнение 1 път на 100 години), а на мостовите съоръжения 1 път на 1000 години. От техническа страна са те осигурени срещу наводнения. Възможни са наводнения само поради лошото стопанисване на коритата. Почти навсякъде в околоградската част, дори и в града се изхвърлят безнаказано твърди отпадъци от всякакъв вид, а това е както хигиенна, така и опасност при проливни дъждове.

Техническото поддържане и хигиенното състояние на речните корита е лошо, там се изхвърлят твърде много отпадъци.

Възстановена е частната собственост върху участъци от речните тераси и трасетата за корекциите на реките. Когато част от коритото или цялото попада във възстановен имот или имотът тангира с корекцията, няма технологичен достъп за поддържане на речното корито.

В извънградската зона реките текат в коригирани със земно-насипна корекция корита. Дигите не навсякъде се наблюдават и подържат, не са в добро състояние и при продължителни интензивни валежи са възможни скъсвания и наводнения.

На територията на Общината са изградени 28 язовира, които се използуват и могат да се използуват и за рекреация и спортен риболов. Поради задържащата роля на язовирите, тяхното влияние върху оттока на реките под него се изразява в силното му намаляване до пресъхване на реките (през лятото) непосредствено под язовирната стена. Тъй като околоградските зони не са напълно канализирани и част от битовите води се вливат в реките, това изисква особено внимание.

Оводнителен канал. Практически не е експлоатиран и не се подържа. Съществуват 2 моста на пътя за гр. Самоков при бент “Панчарево” и 12 водостоци при пресичания на реки и дерета. В квартал “Младост” в по-голямата си част каналът е засипан и нови участъци продължават да се засипват. Там са заустени и отливни канали, поради неизграденост на корекции на съществуващи реки. Западно от Студентски град трасето му не съществува. Новите ЗРП не запазват сервитут за доизграждането му. Оразмерен е за 18 m3/s от Панчарево до Павлово, а след р. Владайска (за 12 m3/s) . Трасето му продължава през Овча купел, местност “Люлин”, кварталите “Филиповци” и “Божурище”. Осигуряване на трасе (около хоризонтал 600) е практически невъзможно. Не е възможно напояването на западното Софийско поле. Освен това, осигуряването на необходимото водно количество от язовир ”Искър” за съществуването на такъв канал е невъзможно поради няколко съществени причини, между които оразмеряването му, използването на водите от язовир ”Искър”



водоснабдяване на София и МК “Кремиковци”, увеличеното население на София, промените в климата и засушаването и др.

Съществуващите сондажи за напояване на Западното Софийско поле и с подземни води се “приватизират” и се използуват за частни рибарници. Помпените станции са разграбени. Твърде голяма част от полето представлява пустееща картина.

Охранителни канали. Изградени са частично, главно южно от Околовръстния път, местност ”Западен парк- част І”, местност “Овча купел” (край ул.”Обиколна”). Практически не се използуват.

Оценката на водоприемниците е извършена в съответствие с Наредба № 7, ДВ, бр. 96/1986 г., а показателите за оценка разпределени в пет групи: А – Общо физични и неорганични химични показатели; Б – Общи показатели за органични замърсяващи вещества; В – за неорганични вещества от промишлен произход; Г –за органични вещества от промишлен произход и Д - Биологични показатели.

Повърхностно течащите води на територията на Софийска Община в редица случаи са недопустимо замърсени. Причина за това са директни зауствания на битово-фекални и производствени отпадъчни води. Дъждовни (атмосферни) води отмили отпадъците от улици и производствени площи попадат силно замърсени в реките на територията на общината по време на обилни валежи и повишават тяхната мътност и съдържание на неразтворими суспендирани вещества. Значителна част от битовите отпадъчни води се заустват в реките Какач, Суходолска, Владайска, Перловска, Лесновска и Искър поради недоизграденост на канализационната мрежа.

Не всички езера от инфилтрирали се води в кариерите са подходящи за рекреация. Освен твърде високия градиент на изменение на температурата, което е неблагоприятно за къпане, при анализа е установено съдържание на хром и олово.

Река Лесновска се замърсява от отпадъчните води на сметоразтоварището при с. Долни Богров. Подземните води в района са високи, част от отпадъците са винаги под вода и замърсителите в отпадъчната вода, формирани при биохимичното разграждане на отпадъците или разтваряне на разтворими компоненти директно инфилтрират в реката. Това ще продължи докато не се изпълни проектът за саниране и рекултивация на сметоразтоварището. Отпадъчната вода от сметоразтоварището, следвайки посоката на естествената филтрация и потока на подземните води на прилежащите на сметоразтоварището терени, замърсява в много голяма степен баластриерните езера в близост до сметоразтоварището. Така направената констатация е от съществена важност за система “Отдих” на ОУП, тъй като в района между Панчаревското езеро и р. Искър се предвижда изграждането на хидропаркове. Докато не се санира и рекултивира сметоразтоварището при с. Долни Богров, то ще оказва силно негативно въздействие върху качествените показатели на водите от езерата, разположени в близост до него.

В поречието на р. Искър са регистрирани т.н. горещи точки, където речните участъци са екологично поразени (извън категориите).

Искър след София - един от най-силно замърсените речни участъци в България от смесени индустриални и битови води. Реката е екологически поразена до след гр. Своге. Това е гореща точка от национално значение.



Лесновска след Кремиковци. Токсичното поразяване е от сгуроотвалите при с. Д. Богров до устието. Това е локална гореща точка за р. Лесновска и р. Искър.

Какач преди устие. Локална гореща точка.

Блато преди устие. Локална гореща точка е почти цялото поречие на р. Блато от множеството точкови замърсители с битови и промишлени води.

Биологичната пълноценност и качеството на водите са характеризирани чрез набор от нормирани показатели, съгласно Наредба № 7/1986 (Група Д). Основен източник са базите данни на информационната система BIOMONITOR, разработена и поддържана от Централната Лаборатория по Обща Екология при БАН.

Всички водоприемници са втора категория по химични показатели и по-висока - по биологични показатели. Технологията на взимането на проби за регулярни наблюдения във всички случаи е свързана с едно по-динамично състояние на качеството на водите. Докато биологичните показатели биха могли да се приемат като една по-устойчива характеристика.

По нормирани биологични показатели р. Искър в участъка Панчарево-Враждебна поддържа удовлетворително качество, съпоставимо с ІІ-ра категория, но в този участък биологичната пълноценност остава извън категориите поради втичането на локални замърсявания, част от които имат асапробен, токсичен характер. На пункта при с. Курило, р. Искър поддържа целогодишно състояние извън нормираните категории.

Притоците Лесновска и Блато, протичащи извън София, също остават извън категориите за биологична пълноценност и качество на водите, поради липсата или крайно ниската ефективност на локалното пречистване на отпадъчните води.

Теченията на реките Драгалевска, Слатинска, Боянска, Перловска, Суха река, протичащи през София, на входа в града показват стойности на границата между категории [ІІ-ра] и [ІІІ-та]. С навлизането в чертите на Голяма София, повечето речни течения изпадат в крайно тежко екологично състояние, извън нормираните категории [ІV-та]. Това състояние те поддържат до вливането си в река Искър. Независимо от изградената колекторна мрежа за отвеждане на каналните води, едно съществено водно количество извън тази мрежа, натоварва със замърсяване протичащите през града речни течения. Изключение са реките, които протичат през паркови територии (р. Дреновичка, р. Слатинска) и не са подложени на пряко замърсяване.

Наличните водни количества са определено недостатъчни, за да поддържат по-добро биологично състояние на софийските реки.

Отпадъчни води

Отпадъчните води на София се отвеждат със смесена канализационна система с пет кратно разреждане. Изградената канализационна мрежа. е с дължина 1391 km, в т.ч. 423 km канализационни колектори. Главните събирателни колектори са разположени от двете страни успоредно на протичащите в града реки. Мрежата е оразмерена за 5 минутен интензивен валеж от 307 l/sha, което я осигурява за предотвратяване на наводнения. Такива са възможни поради лошото подържане на дъждоприемните шахти.



Отводнителната норма е на базата на действащата в момента нормативна база и възлиза на 310 l/обитател/денонощие. Тя е приета за всички селища при оценката на потенциала на ГПСОВ. Отпадъчните води са определени в зависимост от канализационните системи по райони и населени места и съгласно утвърдените в практиката методи. Допуска се претоварване на мрежата с вероятност 1 път на 5 години за колектори, отводняващи площи до 50 ha и 1 път на 10 години за колектори, отводняващи площ над 50 ha.

В компактния град (стария град централната градска част, Лозенец и др.,) тръбопроводите са с възраст над 30 години с по-малка проводимост и подлежат на реконструкция. Подновяването се осъществява успоредно с ремонта на улиците. В останалите жилищни територии канализационната мрежа е от около 20-30 години (кв. “Яворов”, “Изток”, “Мотописта”, “Младост”, “Люлин”, “Обеля”, “Красно село”). На доизграждане подлежи канализационната мрежа в м. “Малинова долина” и “Манастирски ливади”, кв. “Горубляне”, “Княжево”, “Орландовци”, “Надежда”. Без редовно изградена канализационна мрежа са кварталите “Драгалевци”, “Симеоново”, “Горна баня”, м. “Манастирски ливади- Изток”.

Преобладаващата част от селата и кварталите в крайградската част са без или с частично изградена канализационна мрежа – гр. Нови Искър, Банкя, кварталите “Кремиковци”,“Ботунец”и“Враждебна”, с. Иваняне, гр. Бухово са с частично изградена канализационна мрежа. Селата Горни и Долни Лозен са с частично изграден външен колектор.

До 2000 г. поддръжката и експлоатацията на системата се е осъществявала чрез “ВиК” – ЕАД, пряко подчинено на Общината. От началото на 2000 г. дейността е отдадена на концесия за 25 години на английската фирма “International Water”, която е в процес на разработване на кадастър на мрежата, мероприятия за намаляване на инфилтриралата се в канализационната мрежа вода, създаване на модел за оценка на качеството на водата в градските реки.

Съществуващата канализационна мрежа и главните колектори осигуряват гравитачно отвеждане на отпадъчните води. Единствено за гр.Нови Искър има помпени станции, които не са доизградени и въведени в експлоатация. Изградени са два главни водещи колектора, които да събират водите на града в ролята на приемници на всички основни градски колектори и да ги довеждат гравитачно до ГПСОВ “Кубратово”. Денонощният капацитет на водещ колектор І е 8 240 l/s, а за водещ колектор ІІ е Qср.ден = 3 420 l/s. Пред станцията двата колектора са обединени в един с размери 6 х 2 m и Qср.ден = 5 m3/s. Отработените отпадъчни води, които ПСОВ в момента изпуска в р. Искър са средно са между 4.5 и 5.2 m3/s. Данните за показателите на пречистената отпадъчна вода в СПСОВ “Кубратово” и емисионните ограничения показват, че се гарантира проектната категория на р. Искър (ІІ-ра) след заустване на пречистените отпадъчни води в реката. От гледна точка на ОУП на гр. София и Софийска община условията за воден спорт, културни нужди и др. не могат да се влошат в резултат на заустването на тези отпадъчни води в реката.

В момента се извършва реконструкция и модернизация на съоръженията за третиране на утайките. ГПСОВ работи с около половината от проектния й капацитет.



С промяна на собствеността на МК “Кремиковци” статутът и технологичните схеми на пречистване на ПСБФВ с капацитет 300 l/s за битови води и ПСПДВ (Кремиковци) за Qср.ден = 2 m3/ден за промишлени води подлежат на регламентиране.

Не всички квартали са свързани с градската канализация, която отвежда отпадъчните води в ПСОВ “Кубратово”. В крайградската част канализационната мрежа е частично изградена.Преобладаващата част от селата и кварталите са без изградена канализация. Гр. Бухово и квартал Ботунец имат изградена канализация, която се стопанисва от съответните кметства.

Водоизточници и водопроводи довеждащи водата до населението Витошки водопровод. Този водопровод е с дебит 100 l/s. Водата се отвежда в

резервоар “Бояна”, който поема водите от каптажите над с. Бояна с дебит 50 l/s. Водите се подават към консуматорите само хлорирани. Хлораторната станция е в резервоара.

Язовир “ Бели Искър”. Доставя вода на София чрез Рилския водопровод, който е оразмерен за 2.1 m3/s, но провежда около 1.3 m3/s чрез гравитачни закрити тунели, канали и напорни дюкери. От водна камера “Симеоново” (кота 1 097 m) започва напорният тръбопровод на ВЕЦ “Симеоново”. Изградени са и няколко водохващания на витошки реки, които се включват в Рилския водопровод. Командната кота на водната камера дава възможност водата да се подава гравитачно и до най-високите райони на София и селищата включени към нея. Водите от Рилския водопровод се подават към консуматорите само хлорирани. Хлораторната станция е в резервоара.

Язовир ”Искър”. От водната кула започва напорния тунел до ВЕЦ “Пасарел”. От него започват: водопровод “Пасарел” (7.3 km) – безнапорен, оразмерен за 4.5 m3/s до пречиствателна станция ”Панчарево” и водопровод “Искър” (13.5 km) оразмерен за 13.5 m3/s до пречиствателна станция “Бистрица”. Между двете пречиствателни станции съществува изградена връзка за 5.0 m3/s. Проводимостта на довеждащите тръбопроводи е за 20.1 m3/s. През 2001 г. се е подавала вода с минимален динамичен напор от 30 m и се гарантира гравитачно подаване на вода до 8-я етаж. Предвидено е всяка водоснабдителна зона да получава вода от един или няколко резервоара. Изградени са 13 резервоара с общ обем 324000 m3. За селата, кварталите и градовете от крайградската зона са изградени 28 резервоара с общ обем 8000 m3. Резервоарите са оразмерени за 30% от максималния дневен разход на дадения район, като той е най-голям за градското ядро 0.22 m3/ жител, и е значително по нисък за крайградската част

Деривация “Грънчар-Манастирски”. Поетапно е въведена в експлоатация след 1972 г. През 1983 г. е завършена връзката й с язовир ”Бели Искър”. С ПМС от 1983 г. по-голямата част от уловените от водохващанията води се прехвърлят в язовир ”Бели Искър”. По проектни данни това съответствува на средногодишно прехвърляне около 90 мил. m3 при уловимост 90%, но са прехвърляни около 62 мил. m3.

Деривация “Скакавица-Джерман”. Проектирана е като част от водоснабдителния комплекс “Рила”. До 1988 г. е изграден участъкът свързващ водохващанията на водосбора с р. Черни Искър. От 1988 г. до 1995 г. се прехвърлят води само през месеците на пролетно пълноводие - април-юни. През април 1995 г. е въведена в експлоатация и частта свързваща водохващанията във водосбора на



р. Скакавица и тунел “Вада” и от 1995 г. се прехвърлят води от всички уловени водохващания. Предвидено е да се прехвърлят води само от пролетно пълноводие. По проектни данни това е от порядъка на 500 - 600 l/s.

Локални водоизточници - каптажи за водоснабдяване на села и сондажни кладенци за снабдяване с непитейни води на предприятия и военни поделения.

Източници на условно чиста вода - бентът “Панчарево”, язовир “Огняново” – за Кремиковци, баластриерите в крайградската зона и сондажни кладенци.

Вътрешно градската водоснабдителна система е изградена от чугунени (623 km – 26%), стоманени (968 km - 41%), азбестоциментови (750 km - 31%), полиетиленови (7 км-0,5%) и стоманени поцинковани водопроводи (37 km – 1.1%) Общата дължина на водопроводната мрежа е 3 200 km. Около 70 % от уличната водопроводна мрежа (1 655 km) е с диаметър ф 200 mm. Около 18% от цялата улична мрежа е разположена в централната градска част и е строена до 40-те години. С реконструкцията на бул.”Витоша” и бул.”Руски” част от водопровода е подменена. Подмяната на старите водопроводи върви успоредно с реконструкцията и ремонта на улиците на София. По голямата част от водопровода в новите жилищни комплекси и присъединените селища (около 60%) е изграден в 60-те и 70-те години, преобладават азбестоциментовите тръби. Най-големите загуби са от експлоатацията на азбестоциментовите водопроводи. Макар, че тези водопроводи са отречени от световната практика, тъй като могат да са карценогенни, все още има квартали и селища с водопроводна мрежа от азбестоциментови тръби.

Общият обем на изградените резервоари е 350000 m3. В Софийската селищна система са обособени 7 водоснабдителни зони според начина на захранване от резервоари в тях. Зонирането на системата е за максимален напор 80 m, минимален 30 m и се осигурява гравитачно подаване на вода до 8-я етаж. За центъра на София има недостиг от вода, резервоарът “Модерно предградие” има голям резерв, в VІІ-ма зона има свободни обеми. Резервоарите квартал “Горна Баня” и вилите още не са построени.

Основен водоизточник на условно чисти води е Панчаревското езеро. От бент “Панчарево” започва промишленият водопровод за “Кремиковци” и за индустриална зона Гара Искър и Военна рампа. Оразмерен е за 9 m3/s. Общата дължина на мрежата за условно чисти води е 40 km с преобладаващо стоманени тръби (35.5 km).

Водите, които в момента се използуват от София са около 270 мил.m3 през 2001 г., което съответствува на 8.45 m3/s (по данни на “Софийска вода” АД).

Съществува поредица от технически въпроси, които могат да бъдат препоръчани като: изграждане дубльори на магистрални водопроводи, преоценка на водопроводи и подмяна на азбестоциментовите водопроводи и пр., но те са в сферата на управлението на водите и са от компетенцията на “Софийска вода” АД.

Подземни води

Софийска община попада в Балканидния хидрогеоложки регион, хидрогеоложката област на Средногорието и хидрогеоложкия район на Софийската котловина. Част от северната периферия принадлежи към хидрогеоложката област на Балкана.



Основен фактор определящ количеството и качеството на подземните води в разглежданата територия са нейните геолого-структурни особености, разгледани подробно в раздела “Геоложка основа”. Литоложко разнообразие на обследваната територия се съчетава със сложен тектонски строеж. Участъкът югоизточно от яз. Искър е най-древната суша по българските земи.

Сложната структурно-геоложка картина на столицата и Софийска община, в хидрогеоложко отношение може да бъде обобщена в 6 групи скални и почвени масиви:

- силикатни скални масиви; - карбонатни скални масиви; - доплиоценски терциерни отложения; - плиоценски езерно-речни отложения; - кватернерни пролувиални отложения; - кватернерни алувиални отложения на съвременните речни тераси.

Всяка група се характеризира със специфичен петрографски състав, хидрогеоложки особености и е носител на определени типове подземни води.

1. Подземни води в силикатните скални масиви Хидрогеоложките структури свързани с хипергенните зони на силикатните скали

са развити по северната периферия на Софийска община (масивът на Софийска Стара планина) и в планинските масиви на Вискяр, Люлин, Витоша, Лозенската и Плана, разположени в южната половина от територията. Хидрогеоложките структури свързани с локалната тектонска напуканост са разпространени, както в територии за безнапорни подземни води от хипергенните зони на силикатните масиви, така и в скалната подложка на Софийската котловина (върху цялата територия на Софийска община).

2. Подземни води в карбонатните скални масиви На около 1 km северно от с. Балша се разкрива северозападния ъгъл на Опицвет-

Драговищенския карстов басейн, който е развит на обширна територия на запад извън границите на общината. В района на селата Кремиковци, Сеславци, Бухово и на изток от последното в подножието на Софийска Стара планина се разкриват малки петна от карбонатни скални масиви, включени във фрагменти от люспи. Тези участъци би следвало да се разглеждат като зони на подхранване на карстови водоносни структури, развити в южно направление под плиоценските езерни отложения.

В южната половина на разглежданата територия карстовите масиви са развити като отделни ограничени петна около Панчарево (тясна ивица със субекваториална ориентация), северно и източно от с. Долни Пасарел. Като се изключи участъкът при Панчарево, през който преминава термална вода, в останалите масиви няма условия за развитие на перспективни карстови хидрогеоложки структури.

Сондажните проучвания показват широко разпространение на карстови масиви, погребани под плиоценските езерни отложения около Овча купел и по една ивица минаваща в северния край на столицата, като включва землищата на селата Мрамор и Требич и продължава по посока на селата Казичене и Равно поле (извън територията на общината). В тези скали са акумулирани термоминерални води.



3. Подземни води в доплиоценските терциерни отложения Почвените масиви изградени от такива отложения включват еоценските

глинесто-песъчливи седименти, запълващи котловината около с. Владая и северозападната периферия на Витоша и миоценските валунни глини, разпространени около с. Железница, Бистрица и Панчарево и достигащи на север до парка зад “Камбаните”. Друго разкритие започва от южния край на с. Герман и продължава като тясна ивица на югоизток по билото на Лозенската планина.

4. Подземни води в плиоценските езерно-речни отложения Долният плиоценски хоризонт заема централните и северните части на

Софийската котловина, без да се разкрива на земната повърхност. Разполагането му в дълбочинните части на котловината е причина за изключително затруднения му водообмен. Това рефлектира върху химичния облик на акумулираните в него термални подземни води, които са с повишена обща минерализация (от 0.7 до 3.5 g/dm3) и са от содов тип (хидрокарбонатно-сулфатно-натриево-калциеви). Често се придружават от CH4, CO2 и H2S. Експлоатационният ресурс се приема за около 100 dm3/s и следва да се използва изключително за балнеолечебни цели.

Горният плиоценски водоносен хоризонт е разпространен повсеместно в равнинната част на котловината. Преобладават студените води. На места по млади разседи, разсичащи плиоценски седименти до горния водоносен комплекс проникват и термоминерални води. В силно урбанизирани територии извират чисти студени плиоценски води, отговарящи на изискванията за питейни, които идват от по-дълбоки незасегнати от замърсяване водоносни пластове (северно от жк “Дървеница” в долината на р. Въртопо). Такива води се използват за локални питейно и промишлено водоснабдяване в ниските части на Софийската котловина, както на територията на столицата, така и на селищата от Софийска община. Оценка на експлоатационния ресурс на тези подземни води не е извършвана.

5. Подземни води в кватернерните пролувиални отложения Пролувиалните отложения образуват поройни конуси при навлизане в

Софийската котловина на реките, идващи от заобикалящите я планини. В участъците където реките са разположени близо една до друга техните конуси се обединяват в шлейфове. Типичен пролувиален шлейф оформя полите на Витоша - на територията на кв.Княжево, Бояна, Драгалевци, Симеоново до вилна зона “Бункера”. Полите на останалите оградни планини се оформят от пролувиално-делувиални шлейфове. За шлейфа по южния склон на Софийска Стара планина между селата Гниляне и Желява динамичният ресурс се оценява на около 100 dm3/s. За пролувиалният шлейф при южните оградни планини ресурсът е от порядъка на 80 dm3/s.

По химичен състав подземните води от пролувия са ултрапресни до пресни с малка твърдост и са преобладаващо от хидрокарбонатно-калциево-магнезиев тип. Не са защитени добре от повърхностни замърсявания.

6. Подземни води в алувиалните отложения на съвременните речни тераси Алувиалните отложения на съвременните речни тераси в Софийската котловина

изграждат заливните и първата незаливна тераса на р. Искър и нейните притоци. На територията на столицата и в западната част на Софийска община терасите образуват ивици с различна ширина около реките и са с характерния за тях строеж. Общата



дебелина на алувия се движи между 6 и 12 m. Отложенията по р. Владайска в района на кв. Княжево и на р. Искър в района на Горубляне имат алувиално-пролувиален характер. По долината на р. Искър извън котловината на много места са образувани фрагменти от съвременни тераси с аналогичен строеж (около с. Кокаляне, с. Долни Пасарел и южно от яз. Искър).

Коренно различна е алувиалната седиментация от североизточната периферия на столицата (районите Подуяне и Сердика) на север (към Нови Искър, Световрачане и Чепинци), изток и югоизток (към Челопечене, Долни Богров и Казичене). Тук р. Искър и нейния главен десен приток р. Лесновска образуват обща съвременна тераса, ширината на която надхвърля на места и 10 km. Общата дебелина на алувия е между 25 и 52 m, а на водоносните чакълесто-песъчливи наслаги - 15 и 35 m. Във водоносните пластове е образуван мощен безнапорен басейн хидравлично свързан с преминаващите през него реки. Динамичният ресурс на басейна се оценява на около 1 m3/s, а експлоатационният – от порядъка на 4 m3/s. Статичният запас възлиза на около 1.109m3.

Нивата на подземните води в зоната на басейна са преобладаващо между 3 и 5 m под земната повърхност. Теренът е естествено дрениран. В посока Световрачане и Нови Искър нивото на подземните води доближава земната повърхност, вследствие възприпятстване на подземното оттичане през Искърския пролом. Подземната вода добива полунапорен характер. Това води до заблатявания и засолявания на почвите върху съвременните речни тераси. Тези участъци вече не са с добър естествен дренаж.

Степента на антропогенна трансформация е най-ниска в резервата “Бистришко бранище”, торфищата по високопланинските денудационни повърхнини на Витоша и подобни на тях формирования в границите на общинската територия. С най-висока степен на антропогенна трансформация са териториите в чертите на населените места и индустриалните зони. За територията на цялата община тя очевидно е по-висока от средната и предизвиква чувствителни изменения в хидродинамичния и хидрохимичен режим на подземните води, най-значими в селищните и промишлени територии.

Хидродинамичният режим на подземните води в застроените територии се изменя под въздействието на цяла поредица техногенни и антропогенни фактори, по-съществените от които са температурата на въздуха, нарушенията в топлообмена на почвите, растителното покритие, свежната покривка, водно-температурния режим на почвите, валежите, разчленеността на релефа, хидротехническите съоръжения, инженерната инфраструктура.

Хидрохимичният режим на подземните води също търпи съществени изменения в застроените територии под въздействието на състоянието на инженерните мрежи, промишлената инфраструктура, селското стопанство, аварии.

Въз основа на изследваната хидрогеоложка обстановка на територията на столицата и на Софийска община е направена обобщена количествена и качествена оценка на разпространените по тяхната територия студени и термоминерални подземни води, от която се налагат следните изводи:

1. Липсва цялостна регионална оценка на наличните ресурси и запаси от студените подземни води. Съществуват само предварителни регионални оценки на най-перспективните хидрогеоложки структури (безнапорния басеин в терасите на р. Искър и на р. Лесновска и пролувиалните шлейфове).



2. Изградени са и се експлоатират множество вододобивни съоръжения за подземни води в горния водоносен хоризонт на плиоцена и по терасите на левите притоци на р. Искър, за които са определени само локални експлоатационни ресурси, но обобщаваща регионална оценка липсва.

3. Най-перспективните хидрогеоложки структури са засегнати в значителна степен от замърсявания, което възпрепятства добиваната от тях вода да бъде използвана за питейно-битово водоснабдяване.

От обобщената характеристика на известните и новоустановени находища на термоминерални води на територията на столицата и Софийска община става ясно, че на територията на последната съществуват и са разкрити около 160 dm3/s термоминерални води с температура между 22° и 81°С, с твърде разнообразен химически състав и съдържание на множество ценни микрокомпоненти. Този хидротермален ресурс представлява солидна база за развитие на балнеолечебното дело, увеличаване количеството на бутилирана минерална вода за питейни цели, увеличаване количеството на откритите и закрити къпални. Основното предназначение на минералните води трябва да е за балнеолечение, водоналивни предприятия и изграждане на допълнителни спортни бази (плувни басейни). Общият топлоенергиен ресурс от термоминералните води не е в състояние да покрие някакъв по-съществен дял от енергийните ресурси необходими за столицата и околностите. Топлинна енергия от термоминералната вода следва да се добива чрез подходящи топлообменници, които да съхраняват нейните ценни лечебни компоненти (газове и пр.) до понижаване на температурата в границата на допустимото за използването й при балнеолечение и за водоналиване. Добитата излишна топлинна енергия трябва да се използва в сградите свързани с балнеолечението, закритите плувни басейни и други съоръжения от създадената около термоминералния водоизточник специфична инфраструктура. При излишък тя би могла да се използва и за оранжерийно производство.

На основните термоминерални находища са утвърдени санитарно-охранителни зони, в границите на които не се съблюдава необходимия ограничителен режим.

Състоянието на термоминералните находища към момента налага следните изводи:

1. Няма точна информация за техническото състояние на всички съоръжения, от които се добива термоминерално вода, за количество, температура и качество.

2. Много от съоръженията са в окаяно състояние или напълно разрушени и на места извиращата термоминерална вода изтича неоползотворена.

3. Експлоатационните ресурси са определени само за част от наличните и новоразкритите термоминерални водоизточници.

4. Липсва стратегия за последователно цялостно оползотворяване на наличните термоминерални ресурси и за тяхното увеличаване чрез разработване, както на все още неоползотворените до сега естествени находища (Железница), така и на установените обширни перспективни зони на територията на столицата и общината.

Екологичните проблеми свързани с подземните води при сложната хидрогеоложка обстановка на територията на столицата и на Софийска община, могат да се резюмират в следните три техногенно и антропогенно обусловени групи:



- изменения в хидродинамичния режим на подземните води;

- изменения в хидрохимичния режим на подземните води;

- изменения в геотехническите условия предизвикани от подземни води.

В първата група попадат зоните с техногенно обусловените трайни покачвания или понижавания на подземните водни нива, такива със значителни колебания на нивата и с практически стационарен хидродинамичен режим. В разглежданата територия най-неблагоприятна е обстановката в района на с. Мърчаево и с. Владая в района между селата Железница, Бистрица, Панчарево, Кокаляне, вкл. до парковата зона южно от “Камбаните”, а също така около с. Герман и вилната зона източно от бент “Пасарел”. По-мащабни зони на локално покачване на нивата на подземните води има още около промишлената зона на МК “Кремиковци”, разположен върху делувиално-пролувиалния шлейф, зоната на неговото хвостохранилище между Челопечене и Долни Богров и запечатаното хвостохранилище на Бухово източно от Долни Богров.

По-мащабна локална депресия се е формирала около помпената станция югоизточно от Казичане, непосредствено южно от жп линията София-Пловдив. Мащабна депресия се е развила около действащата баластриера източно от гара Искър и южно от жп линията. В нейните очертания попада и част от паркът на двореца “Врана”. Голяма депресия се поддържа изкуствено в зоната на аерогара “София” чрез спряната вече от експлоатация баластриера, разположена югоизточно от нея.

Най-мащабно трайно понижение на подземните водни нива е създадено около открития рудник “Кремиковци”, където тя е развита в окарстени варовици, максималната й дълбочината е от порядъка на 300 m, а контурите са с неизяснени очертания, но неизбежно обхващат голяма площ.

Териториите със значителни колебания на подземните водни нива, често от порядъка на десетки метри са локализират около язовирите и в частност около язовир “Искър”, и бент “Панчарево” (в бент “Пасарел” се поддържа непрекъснато максимално водно ниво). Ниските филтрационни свойства на скалите около въпросните водоеми (изключение прави карстът около бент “Панчарево”) свеждат зоната на влияние до тясна ивица около техните брегове.

Във втората група попадат промишлени зони и свързаните с тях промишлени басейни (хвостохранилища) и зоните около насипищата на р-к “Кремиковци”, земеделските територии, замърсени от пестициди и минерални торове.

В третата група попадат териториите с възникнали свлачищни прояви, (Мърчаево, Владая, Железница, Кокаляне, Герман и др.), вилната зона югоизточно от с. Кокаляне.

Покачването на подземните водни нива в застроените територии, води до влошаване и на микросеизмичните условия в тях.

ГЕОЛОЖКА ОСНОВА В геоложко отношение Софийската котловина се оценя като добре изучена. В

геоморфоложко отношение тя представлява междупланинско понижение, разположено между Стара планина от север, Лозенска планина и Вакарелските височини от изток, Витоша и Люлин от юг и Чепънско бърдо, Три уши и Вискяр от запад. Релефът на



котловината е равнинен. Преобладават заравненостите с малък наклон (1-3°). Терените с наклон повече от 8° са в подножието на Витоша, Бояна, Княжево, Горна баня и др.

Град София заема площите в близост с южната и югозападната планинска ограда, където релефът е значително по-разнообразен. На територията на града са височините Лозенец, Слатински редут, Голема и Малка Коньовица, терасата, върху която е разположен пл.”Ал.Невски”, стъпаловидната тераса на ж.к. Младост, стръмният ляв бряг на р.Владайска в южния край на кв.Банишора; стръмният десен бряг на р.Въртопо между кв.Мусагеница и Дървеница на запад и ж.к. Младост - на изток.

Съвременният релеф се е оформил през кватернера в резултат на интензивни неотектонски движения и свързаната с тях ерозионна и акумулативна дейност на реките. Абсолютните височини на терена в застроената част от града са от 515 m (при с.Обрадовци), до повече от 800 m (над кв.Бояна).

Гъсто развитата хидрографска мрежа е създала множество речни тераси.Терасите на р.Искър,Какач, Суходолска, Владайска, Перловец, Слатинска и др. заемат значителни площи. Наклонът им е малък и общо взето е от юг към север. При младите разседни движения, на места терасите са денивелирани.В южната част на Софийската котловина са запазени заливната и няколко незаливни тераси.

Старите поройни конуси в подножието на Витоша и терасните заравнености (западно от кв.Княжево и вис.Голема Коньовица и др.) се считат за най-старите акумулационни и ерозионни форми на територията на София.

Наносните конуси в подножието на Витоша и Люлин (на р.Боянска, Драгалевска и Симеоновска) са обширни и с голяма дебелина. В периферията си конусите постепенно преминават в речните акумулационни тераси.

Делувиална покривка има по планинските и по терасните склонове. Край Витоша тя представлява скален блокаж и песъчливо-глинести материали, а по склоновете на високите тераси и край тях - песъчливи-глини.

Естествено и антропогенно изменение на релефа.

Природният релеф в застроената част на града е бил променян и непрекъснато се променя от човешката дейност. Реките и потоците, които са протичали през града са коригирани и частично засипани. Засипани са съществуващи оврази, някои склонове са заравнени. Това е изменило първоначалните очертания и височини на терена. Голяма част от промените са станали в историческо време при строителството, при природни бедствия и по време на Втората световна война.

В геоморфоложки аспект на територията на София са установени структурни форми - тектонско-денудационни възвишения, склонови - денудационно-ерозионни и свлачища и флувиогенни - заливни тераси, ниски, смесени и акумулационни тераси и седиментационни повърхнини.

Геоложки строеж на софийската котловина Софийският район е част от Средногорската тектонска зона. Отличава се със

значително геолого-стратиграфско и литоложко разнообразие и висок тектонски стил. В Средногорската тектонска зона се разграничават редица тектонски структурни единици. В района на Софийската котловина най-съществено значение има



Софийският синклинорий. В цялата зона широко е развита доалпийската подложка (докамбрийски структурен комплекс), процепен от огромни каледоно-херцински батолити (гранитоиди). В доклада за ОВОС подробно са описани Алпийския структурен комплекс, Докамбрийския комплекс, Каледоно-херцинският структурен етаж, Алпийския структурен етаж, Софийския синклинорий, Софийския грабен

Тектоника Разломните структури играят решаваща роля в тектониката на Софийския грабен.

Най-значителни от тях са тези, които имат направление NW-SE и наклон към котловината, като ограничават грабена от S и минават непосредствено северно от Витоша и Лозенска планина. Това е пояс от разседи с засегнал и мезозойската подложка на басейна. Последната е потънала дълбоко в този участък. При това разсядане се е образувала цяла система от грабени и хорстове (подобен сноп разломи, представлява Задбалканския дълбочинен разлом). По-характерни от тези разломи са Симеоново-Драгалевският, Овча-купелският, разломът в централната част на града, южно от който има хорст, разломът, отделящ Слатински редут и терасата на пл.Ал.Невски и разлом с направление SE-NW в района на с.Биримирци. Редица разломи от тази система са установени при инженерно-геоложките проучвания за метрополитен (Софпроект). Разлом с направление SW-NE следва долината на р.Владайска.

Съществуват данни, че по разломите от тази система са се оформили долините на р.Боянска, р.Суходолска, р.Владайска, р.Перловец, р.Въртопо и др., които се спускат от Витоша.

Освен разломите от споменатите две системи, съществуват и разломи с направление N-S и E-W - към тях се отнасят разломите при Горна баня (геофизично доказани през 1958 г.). Те затъват към изток, като пропаднали са източните им крила.

Анализът на данните от инженерно-геоложките проучвания за нуждите на жилищното и промишленото строителство, инфраструктурата, благоустройството и др. от редица проучвателни институти, организации и фирми провеждани повече от 50 г. на територията на Столична община дава възможност да се идентифицират геолого-литоложките разновидности, изграждащи обобщения профил на земната основа.

Физико-геоложки процеси и явления В района на Столична община са установени следните физико-геоложки явления и

процеси, опасни за строителството и експлоатацията на съоръжения: ерозия, заблатявания, суфозия, свлачища. Ерозионни процеси се развиват в зоните с оголени и незалесени терени. Ерозионната дейност на повърхностните води образува оврази и ровини в кватернерните и плиоценските отложения по склоновете на оградните планини.

Заблатявания са установени в зоните на подприщване на подземните води и участъците, където от повърхността профила започва с плиоценски или кватернерни глини с малък коефициент на филтрация. Това възпрепятства в значителна степен дренирането на водите.

Явлението суфозия се наблюдава при интензивно водочерпене от строителни изкопи (или водопонизителни системи при по-големи обекти). Регистрирано е в



кв.Надежда, Гео Милев, Земляне, Редута и др. Особено опасни са последствията от суфозионни явления върху вече изградени съоръжения и сгради. Изнасянето на фини частици с изпомпваната вода при водочерпене може да предизвика неконтролируеми деформации в околните терени и изградените върху тях съоръжения и сгради.

Свлачища се срещат по някои склонове изградени от плиоценски, или кватернерни глини. В повечето случаи са малки, с плитко разположена повърхност на плъзгане. По-големи размери имат свлачищата по десния стръмен бряг на р.Суходолска при вис.Голема Коньовица. Плитки свлачища има по високия бряг на р.Владайска (Красно село-Лагера). Свлачища има между гара Сердика и завод Балканкар. Условия за активни локални свличания на плиоценски глини съществуват по западния склон на вис.Лозенец (при бившите тухларни фабрики), около Голямата могила край шосето за гара Искър, по северния склон на Слатински редут, по брега на р.Дървенишка. Малки свличания в делувиални глини има западно от кв.Бояна, по брега на р.Радин дол и др.

Физико-механични свойства Физико-механичните характеристики на кватернерните и плиоценските почви в

зоната на влияние на фундаментите е направена въз основа на статистическата обработка на резултатите от лабораторните изследвания до 1968 г., при което като средни значения на показателите са приети медианните. Анализирани са глините, богати на органични вещества, кафявите глини, плиоценските глини, чакъли и пясъци, алувиалните чакъли,

Инженерногеоложко райониране на територията на гр. София По-ново и съответно актуализирано райониране е извършено в последните години

от БАН от колектив с ръководител доц. Г. Франгов. Карта в М 1:60000 показваща това райониране е представена в приложенията. Територията се дели на 15 повече или по-малко различаващи се помежду си зони по историчен признак – донеогенски скали, неогенски седименти и кватернерни наслаги. Зоните са раздробени на по-малки участъци, като основният критерий е характерът на напластяването, качествата на пластовете от земната основа и строителната пригодност на съответния участък. Посочени са конкретните терени, които са в най-голяма степен неблагоприятни за строителни дейности. Те са съсредоточени главно в терасата на р. Искър, но голяма част от тях във вид на отделни петна се констатират и на територията на компактния град и околностите.

Следва да се отбележи специално, че в геоложкото райониране на София са определени няколко зони с неблагоприятни условия за строителство. Такива се намират в района около същинския градски център, на кръстовището на бул. “П. Яворов” и “Цариградско шосе”, при големия Софийски разлом на 7-ми километър, част от територията на парк “Въртопо”, отделни петна в Студентския град, кв. “Кръстова вада”, малък участък в зоната на ж.к. “Мотопистата”, близо до Южния парк, както и отделни територии в зоната на т.нар. “Триъгълник” и около парка на Централните Софийски гробища. Територията в зоната на терасата на р. Искър е също така е посочена като неблагоприятна, но във всички графични материали липсват каквито и са индикации, че там се предвижда някакво строителство. Единствено разширението на летищния комплекс засяга в някаква малка степен този район, но това строителство в посочените утежнени геоложки условия вече е осъществено.



ПРИРОДНИ ПОДЗЕМНИ БОГАТСТВА На територията на Столична община има находища на няколко различни вида

полезни изкопаеми. Това са черни и цветни метали, въглища и инертни материали. В Софийския район се срещат и малки находища на полускъпоценни камъни (аметист, турмалин), намиращи се по склоновете на Витоша. В голямата си част тези находища не представляват промишлен интерес поради малките количества на полезното изкопаемо, ниското процентно съдържание на ценните суровини спрямо вместващите ги скали, технологична невъзможност за осъществяване на добив.

В рамките на Столична община полезни изкопаеми се добиват единствено в железорудното находище "Кремиковци" (желязо, барит) и в многобройните кариери за инертни материали, привързани основно към терасите на реките Искър и Лесновска (Стари Искър).

С провеждането на промишлен добив на полезни изкопаеми са свързани някои сериозни екологични проблеми. Те се изразяват основно в нарушаването на големи по площ терени, осушаването на земеделски земи, както и замърсяване на подземните води и атмосферата.

Единственото находище на полезни изкопаеми в Софийския район, представляващо интерес от гледна точка на свързаните с експлоатацията му заплахи за околната среда е откритият рудник "Кремиковци". В него се добиват желязо и барит. По количество на запасите на барит находището е едно от най-големите в света. То е разположено в североизточната част на Софийското поле. Оградено е от селата Бухово и Яна и столичните квартали "Кремиковци" и "Ботунец". Рудното тяло има лещовидна форма и заема площ от 1,3 км2. Дължината му е около 1700 м, а широчината около 800 м. Най-голямата дебелина на зоната на орудяването е в централната му част и достига 270 м. Дебелината на скалните маси, покриващи полезното изкопаемо, е сравнително постоянна и достига 100м. Към днешна дата почти цялата покривка е разкрита. Запасите от руда са със средно съдържание на желязо 30,7% и възлизат на 247 млн. тона. Съдържанието на барит в рудата е 18,6%, а на олово - 0,41%.

Екологичните проблеми, свързани с добива на полезни изкопаеми са свързани с открития добив, с взривяването и изнасянето на голямо количество скални маси; със значителното нарушаване на земната повърхност с площ повече от 1,5 км2; с оформянето на котлован с дълбочина повече от 200 м; с изграждането на значителна помощна инфраструктура, с депонирането на откривката и рудовместващите скали и на остатъците от преработката на рудата.

Находищата на въглища в Софийското поле са с неогенска възраст. Те са се образували през плиоцена, когато районът на София е представлявал обширен сладководен басейн. Въгленосните пластове не се разкриват на повърхността. Те са установени с множеството сондажи, прокарани главно с хидрогеоложка цел. Дебелината на въглищата се изменя значително в различните участъци на Софийския район. Най-голямата мощност на въгленосния пласт е регистрирана в района около квартал Доброславци - средно 30 м, като на места достига и до 90 м. На изток дебелината постепенно намалява, като след река Искър основният пласт се разслоява на няколко по-малки, които постепенно изчезват.



Въглищата в Софийското поле са лигнитни. Те са кафяви на цвят и са ниско калорични. Съдържанието на пепел в тях е значително. Пригодни са единствено за енергийно гориво. Поради ниското качество на въглищата, неравномерната дебелина на въгленосния пласт и сложните хидрогеоложки условия промишлен добив не се осъществява и не се предвижда. Не съществува заплаха за околната среда, свързана с наличието на въгленосен пласт в района на град София и околностите му.

На територията на Столична община се намират значителен брой баластиери, между които "Челопечене" с изчислени първонабани запаси 7613 хил. м3, голяма част от които са изчерпани; Баластриера "Челопечене" - участък "Сметището" с изчислени запаси 5747 хил. м3 , Баластриера "Долни Богров", спряна от експлоатация; Баластриера "Корията" на площ 854 дка; Баластриера "Враждебна", закрита официално през 1992 г.; Баластриера "Враждебна 1" и "Враждебна 2", от които са нарушени съответно 450 и 100 дка; Баластиера "Казичене", от чиято експлоатация са засегнати 200 дка; Баластриера "Пет могили" за чиято експлоатация са отчуждени 960 дка; Баластриера "Нови силози" на площ от 312 дка; Баластриера "Бусманци" ; Баластриера "Негован" със запаси на площ 505 дка и запаси на 3437 хил. м3; Баластриера "Чепинци" на площ около 400 дка; Баластриера "Кривина" на площ от около 250 дка; Баластриера "Стари силози" на площ от 384 дка, Находище "Кубратово".

Количеството на полезните изкопаеми се изчислява на 22500 м3.

Находища за добив на трошено - каменни фракции са кариера "Балша" със запаси към началото на 2000 г. 40262 хил. м3, кариера "Рудина" със запаси 10993 хил. м3 .

Проблемите, съпътстващи добива на инертни материали са свързани най-вече с унищожаването на значителни площи, като най-често се засягат земеделски земи и горски фонд. Увреждането на околната среда се дължи на директното унищожаване на земната повърхност в резултат на изземването на полезните изкопаеми. Друга голяма част от земната повърхност се уврежда при изграждането на преработващите инсталации и достъпът на механизация до тях.

Основен недостатък при експлоатацията на находищата на полезни изкопаеми е липсата на рекултивация на нарушените терени. Такава се провежда само върху една малка част от засегнатите райони, което е видно и от горната таблица. Голяма част от вече изоставените кариери, превърнали се във водни площи, се използват от столичани за риболов и водни спортове.

Съществуват и редица вреди за околната среда, свързани с технологията на добива на полезните изкопаеми. По време на експлоатация в голяма част от баластриерите се извършва усилено водочерпене. То е свързано със значително осушаване на намиращите се в непосредствена близост земеделски земи, до промяна в естествените условия и намаляване на почвеното плодородие.



ЗЕМИ И ПОЧВИ

Настоящо състояние В територията на Столична община са формирани основно пет типа почви:

Черноземи-смолници (или Вeртисоли, по международната класификация на ФАО-ЮНЕСКО) – с 1 подтип – излужени;

Канелени горски (Лувисоли) – с 6 подтипа, в зависимост от степента на излужване, ерозия, мощност, механичен състав и каменистост;

Кафяви горски (Кaмбисоли) – с 2 подтипа;

Наносни (Флувисоли) – с 3 подтипа;

Блатни (Глeйсоли) – с 1 подтип;

Рендзини (Rendzic) – с 1 подтип;

Антропогенни (Антросоли) – с 1 подтип.

От всички типове почви най-разпространени са канелените горски, като от тях най-представителният подтип са излужените канелени горски почви. Те притежават хумусен хоризонт с мощност 30 – 50 см, съдържащ 2 – 3 % хумусно вещество, тежък песъчливо-глинест състав, с неутрална почвена реакция. Под този хоризонт лежи метаморфен, с мощност 50 – 60 см. Тези почви се отнасят към 4-та и 5-та бонитетна категория (добри и средно добри почви) при неполивни условия по 10-степенната класификационна схема. Същите попадат предимно в 3-ти клас по устойчивост на химично замърсяване (5-степенна скала). Останалата част от този тип почви са слабо оподзолени, плитки или с присъствие на ливаден процес при почвообразуването.

Втори по разпространение почвен тип са черноземите-смолници. Те имат хумусен хоризонт 60 – 80 см (преходният е 40 – 50 см), с органична материя най-често между 2.5 и 3.5 %, с глинест механичен състав и неутрална реакция. Попадат предимно в 4-та бонитетна категория (добри земи) и във 2-ри клас по устойчивост на химическо замърсяване.

На трета позиция по разпространение са наносните почви с подтипове алувиални и делувиални. Въпреки голямото вариране на стойностните им показатели, те попадат най-вече от 3-та до 5-та категория по продуктивност (добри и средно добри земи) и в 3-ти клас по устойчивост на химическо замърсяване.

Посочените дотук почви, освен че са с най-голямо разпространение в обсега на Столична община, са и от най-голямо значение за нея поради това, че при неполивни условия са предимно от 3-та до 5-та категория, а при поливен режим – 2-ра – 4-та категория. Степента на значимост се увеличава и с това, че на територията на общината има напоителна система, значителна част от която е в незадоволително състояние.

Увредени земи и почви Увредените земи и почви се поделят на три класа: нарушени, замърсени и

деградирали.



Нарушените земи и почви извън градския район, при които механично са унищожени повърхностните почвени хоризонти или цялата почва, са следствие от разработване на рудници („Кремиковци“, „Курило“), изкопи на инертни материали между Челопечене и Казичене, табани („Яна“, западно от рудник „Кремиковци“ и на рудник „Курило“), сметища („Суходол“, „Долни Богров“), сгуроотвал и хвостохранилище на „Кремиковци“ АД. Общата им площ възлиза на 14 160 дка.

Замърсените земи и почви в градския район са факт. Замърсяване с тежки метали е установено в близост до големите транспортни артерии – бул. „Цариградско шосе“, булевардите „Христо Ботев“, “Цар Освободител“, “Витоша“ и др., както и около кръстовищата. Ясно изразена е тенденцията на завишени концентрации на олово – до 9 пъти над ПДК, кадмий – до 2.5 пъти над ПДК и цинк – до 1.7 пъти над ПДК.

Замърсяване с нефтопродукти е фиксирано на локални участъци – в близост до бензиностанции, гаражи, паркинги и др.

Техногенно засоляване на почвите, като увреждане, е установено повсеместно край основната пътна мрежа. Предизвикано е от използването на химически средства (соли в течно и твърдо състояние) срещу заледяването на пътните платна. Видът на засоляването е сулфатно-хлориден.

Всеизвестно е голямото замърсяване на почвите от земеделския фонд с тежки метали и арсен в района на Кремиковци. Основен източник на замърсяване е МК „Кремиковци“ с различните си технологични производства. Замърсяването се реализира предимно чрез атмосферно отлагане на прах и аерозоли (високи концентрации на Pb, MnO, ZnO, AsO, CdO). Други източници на замърсяване са хвостохранилището на „Кремиковци“ АД, депата за твърди отпадъци и като допълнение – автотранспортът по магистрала „Хемус“.

Основен замърсител на цялата територия е оловото, следвано от арсена, кадмия, цинка и медта.

Най-широк е обхватът на замърсяването в землищата на Бухово и Сеславци– 100 % от земеделските земи са замърсени над ПДК, с.Яна – 97.7%, Кремиковци– 97.2%, Желява – 88.4%, Г. Богров – 86.4%, Челопечене – 76.5%, Ботунец – 73.8% и Д. Богров – 41.48%.

Най-чувствително е замърсяването в землището на гр. Бухово – 53.2 % от площите са силно замърсени (> 3 ПДК), 35.1 % са средно замърсени (2 – 3 ПДК) и 11.7 % са слабо замърсени (1 – 2 ПДК). Най-слабо е замърсено землището на с. Д. Богров.

Според Националната система за екологичен мониторинг, през последните 3 години не се наблюдава изменение на натрупаните количества тежки метали в района на Кремиковци. Това се дължи на намаляване на производството, премахване на най-замърсяващите производства и подобряване на пречиствателни съоръжения.

Установени са значително завишени концентрации на олово край северната дъга на Софийския околовръстен път (до 2 пъти над ПДК) и край южната му дъга (до 78 % от ПДК), както и в отделни участъци от землищата на селата Мрамор, Мировяне, Требич, Кумарица, Световрачане и Чепинци – около и до 2 пъти над ПДК.



Почвите в близост до летище „София“ се намират в начален стадий на техногенно замърсяване. Съдържанието на тежки метали е над фоновите концентрации, като най-чувствителни изменения са настъпили при оловото и кадмия.

Почвите в горския фонд от района на „Кремиковци“ АД са замърсени с тежки метали и арсен. Съдържанието им е над ПДК и намалява с отдалечаване от комбината.

В района с най-силно индустриално замърсяване на въздуха е установено замърсяване на почвите и с устойчиви органични замърсители – полиароматни въглеводороди (РАН). Като замърсени райони с контролираните 17 субстанции, се оказват териториите около Яна, Горни Богров и Кубратово. По отношение на някои от компонентите (нафталин, флуорантен, фенантерн, бензо(а)пирин), измерените концентрации са под ПДК. Сумата, на РАН за всички наблюдавани 11 пунктове в крайградския район са в интервала „предохранителни равнища“ – „пределно допустима концентрация“.

Замърсяване на почвите над предохранителните нива с пестициди е установено в землищата на с. Челопечене и с. Ботунец (локален характер), което основно се дължи все още на остатъчни количества метаболитни продукти ДДТ.

В миналото край Кремиковци е имало радиоактивни замърсявания на почвите, причинени от отпадъчни води от уранодобива. На отделни места има „повишени радиоактивни показатели във всички изследвани проби, което показва, че процесите по техническата им ликвидация и биологическата им рекултивация не са приключили с необходимия ефект.“ В Националната стратегия по околна среда и план за действие 2000 – 2006 г. е направен извода, че „по отношение на радиационното състояние на почвите не се констатират стойности над фоновите“.

От деградационните процеси на земите и почвите (уплътняване, разрушаване на агрономическата ценна структура, намаляване на органичното вещество, вкиселяване, ерозия, временно повърхностно преовлажняване, заблатяване, засоляване и др.), най-представителна в границите на Столична община) е ерозията. Тя се наблюдава при слабо оструктурените почви, образувани на наклонени и стръмни терени върху югозападните подножия на Софийска планина и Мургаш, а също и в североизточните склонове на Люлин, Витоша и Лозенска планина. Дължи се на обезлесяването в миналото на наклонени терени, неправилната им обработка впоследствие и липса на ефективни противоерозионни земеустройствени, агротехнически, лесомелиоративни и мелиоративно-технически мероприятия.

Засегнати от ерозия са канелените, кафявите и планинско-горските почви, както и рендзините, вследствие на което е скъсен почвеният им профил (спрямо неерозиралите) и е снижена бонитетната им категория с 1 – 2 единици.

РАСТИТЕЛНОСТ На базата на значими и многообхватни изследвания за състоянието на зелената

система на столицата е направен анализ и оценка на компонента растителност. Той е основен градивен елемент на зелената система на Столична община.



Зелената система се формира главно от зелените площи за широко обществено ползване (ШОП) и преди всичко обектите с общоградско и районно предназначение, които подлежат на нормиране. Важно място в структурата на зелената система заемат и зелените площи с ограничено ползване и специално предназначение. Изключително важен елемент в категорията на обектите със специално предназначение е Ботаническата градина на БАН в квартал “Бояна”. Събраните в нея за повече от 100 години документирани растителни колекции са национално богатство, което трябва да се запази при новите условия за собственост върху земята и доразвито според изискванията на Международната асоциация на ботаническите градини.

Налице е изключително ниска степен на озелененост на столицата, изразена чрез отношението на всички зелени площи към нейната обща територия, възлизащо на около 40% при препоръчани нормативи от минимум 20-25%. Съществен дял за облика на столицата има озеленяването на улиците и зеленината по протежение на пътно-транспортните комуникации и линиите на техническата инфраструктура. В жилищните комплекси преобладават откритите тревни площи, като силно е занижено участието на дървесно-храстовата растителност. Това благоприятства за отнемането на част от терените и отреждането им за други нужди. Изключително ниска е степента на озеленяване на училищните дворни терени, като са пренебрегвани редица нормативни и санитарно-хигиенни изисквания. Недостатъчни са терените, които са отредени и устроени като гробищни паркове. Този проблем заслужава специално внимание от планировъчна, социално-демографска и етническа гледна точка.

Във фитоценологично и дендрологично отношение, съгласно горско-растителното райониране на страната, на територията на столична община целесъобразно преобладават широколистните дървесни и храстови видове.

В процеса на развитие на София като столица на България изграждането на зелените площи се характеризира с внасянето на голям набор от дървесни и храстови видове, както от флората на България, така и значимо количество от екзоти, успешно адаптирани за тези условия. Това допринася в значителна степен за една висока оценка на биоразнообразието при растителността в условията на засилена урбанизация.

Утежнените почвени и микроклиматични условия са довели до влошаване на декоративното и здравословното състояние на някои от основните дървесни видове, използвани в озеленяването на столицата, и особено на растителността по улиците и булевардите.

Компонентът растителност в околоградската зона изцяло се представя от горската растителност в обхвата на части от оградните планини. Преобладават насажденията с естествен (издънков) произход със средни таксационни показатели за оценка на насажденията. Растителността в околоградската зона е представена от сравнително богат дендрологичен състав, характерен за района. Разпределението на залесените площи показва, че по видове гори преобладават тези с рекреационно предназначение, както и горите със статут на защитени територии, от които на първо място е ПП”Витоша”. От дендрологична и фитоценотична гледна точка залесените територии са обхванати главно от широколистна растителност, прeдлагащи добри условия за развитието на зелената система в обхвата на зелената зона на столицата. По показател “здравословно състояние на растителността” в оградните планини се установява едно сравнително добро състояние на растителността.



Анализът показва, че е необходимо да се разшири обхватът на горите с рекреационно предназначение (лесопаркове), които в момента осигуряват около 60% от нормативно необходимите и специфични характеристики на горските територии за отдих.

Съществуващи проблеми на околната среда. От екологична гледна точка съществуващите проблеми на компонента

“растителност” са следните:

Влошено състояние на дървесната растителност, използвана за озеленяване на улиците на столицата (особено при силно натоварените пътно-транспортни комуникации).

Постепенно намаляване на растителните съобщества, типични за влажните зони в обхвата на Столична Община.

Силен антропогенен натиск върху значима част от елементите на зелената система на столицата и особено на обектите, със статут на защитени (Княз Борисовата градина) и декларираните като паметници на градинско-парковото изкуство.

Занижен контрол и липса на грижи за обявените около 180 вековни дървета, съгласно Националния регистър на вековните дървета в България.

Начало на масово съхнене на растителността в отделни обекти на Столична Община в резултат на нецелесъобразни строителни дейности и засилен урбанистичен стрес.

Пълно отсъствие на защитни (буферни) растителни пояси при обекти, за които нормативно се изисква наличие на подобни защитни структури (за гробищни паркове, за резервати, за вододайни зони, за водни течения и площи, за пътно-транспортни комуникации и др.).

ЖИВОТИНСКИ СВЯТ От гледна точка на фауната територията на гр. София и Столична община

(ССО) е разделена на следните 10 екологични комплекси :

1. Централна градска част (старо и ново строителство);

2. Нови жилищни комплекси (високо строителство); 3. Индустриална част на града. 4. Ниско строителство - в рамките на СО и вилните зони (индивидуално

застрояване) 5. Oбработваеми и необработваеми открити агроландшафти (ниви, ливади,

пасища, обикновено в покрайнините на населените места); 6. Сметища, пустеещи земи, нарушени земи (от разкопавания, насипвания и

други дейности); 7. Зелена система на града (градски паркове и подобни на тях компактни

озеленени територии вътре в територията на града или в самата периферия; 8. Гори (в планините Витоша, Люлин. Плана, Лозенска планина, Стара

планина и равнинни гори)



9. Водоеми (реки, канали, язовири, микроязовири, изкуствени езера, блата); 10. Транспортна система Така определените екологични комплекси са елементи от функционални

системи, отделени като такива от колектива, работещ по ОУП на гр. София и Столична община. Екологичните комплекси или съставните им подкомплекси представляват достатъчно еднородни по параметрите на средата местообитания.

По отношение на зоогеографска принадлежност, гръбначната фауна основно е от палеарктичен тип, т. е. от видове, характерни за северните и най-вече за средноевропейските географски ширини. В сравнително малък процент се срещат и някои видове, характерни за най-южните части на Европа - т. нар. медитерански и субмедитерански видове.

По отношение на видовото разнообразие (α-разнообразие) с най-голям брой видове се открояват 3 от екологичните комплекси – гори, агроландшафти и зелена система на града (с над 150 вида), на второ място между 100 и 150 вида са 4 екологични комплекса – водоеми; индустриална част; сметища, пустеещи и нарушени земи и строителство от селски тип, а на трето място с брой видове под 100 – 2 екологични комплекса – нови жилищни комплекси и централна градска част.

По отношение на видовете от Червената книга на България (редките, застрашените от изчезване и изчезналите видове за страната, на базата на които главно се определя и консервационното значение на дадена територия или район) с най-много видове са 3 екологични комплекса: горите (43 вида), водоемите (41 вида) и агроландшафтите (26 вида), следвани от екологичните комплекси на сметищата, пустеещите и нарушените земи (16 вида) и на зелената система на града (13 вида), докато в останалите екокомплекси тези видове са под 10. Следователно в екокомплексите с най-висок консервационен статус попадат горите, водоемите и агроландшафтите, към които трябва да се подхожда с нaй-голямо внимание при предстоящите дейности на планиране и реализиране на ОУП.

Степента на застрашеност на даден вид не зависи от броя на тези видове в конкретно разглеждания екологичен комплекс, а от състоянието на вида в екокомплекса и в страната, поради което във всеки от екологичните комплекси е необходимо да се отчита влиянието на планираната дейност върху всеки от редките и застрашените от изчезване видове, а освен това и върху типичните местообитания на вече изчезналите видове. При изчезналите видове това се налага, тъй като, ако съответния изчезнал вид започне да разширява ареала си в посока към даден район от който е изчезнал, да може да намери своята подходяща ниша за настаняване.

Според броя на размножаващите се видове птици при екологичните комплекси се оформят 3 групи. В първата попада само един – екокомплексът на Горите – с над 120 . Само при птиците за Витоша са дадени 120 размножаващи се птици (Петков, Шурулинков, 2001). Във втората група попадат 5 екокомплекса – Зелена система – с 85, Агроландшафти – със 79, Сметища, пустеещи и нарушени земи – с 64, Строителство от селски тип – с 54 и Водоеми – с 52 размножаващи се вида птици. В третата група (с под 50 размножаващи се вида) остават Индустриална част – с 38, Нови жилищни комплекси – с 37 и Централна градска част – с 22 вида птици.



Според броя на размножаващите се видове птици от Червената книга, с изключение на горите, в които се размножават не по-малко от 28 такива вида птици, то в останалите екокомплекси тези видове са от 0 до 6, а в екококмплексите Индустриална част и Строителство от селски тип те дори липсват. Следователно екологичните комплекси, с изключение на екокомплекса гори, взети поотделно, имат твърде слабо значение за размножаването на видове от Червената книга.

Интерес представлява общият брой на видовете от Червената книга за цялата територия на гр. София, т. е. за всички екологични комплекси. Така може се оцени цялостното консервационно значение (спрямо Червената книга) на района обхванат от територията на града. Този брой и самите видове са дадени в Таблица 3 на раздел “Животински свят” от пълния Доклад. За административно обхванатия от гр. София район в Червената книга на България фигурират 79 животински вида от 157 вида за цялата страна, което представлява 50,32 % . Вижда се, че видовете от територията на гр. София, попадащи в Червената книга, са значителни. От тях за птиците е регистрирано размножаване при 40 вида или 25,48 % от всички видове от Червената книга. От тези числа може да се направи изводът, че консервационното значение на района на столичния град не е за подценяване.

От получените резултати за консервационното значение на територията на София се вижда, че като цяло този район на страната има значение за голям брой срещащи се в него редки и застрашени от изчезване видове, а освен това и за голям брой размножаващи се такива видове.

Според броя на видовете, попадащи под действието на Постановление No 442 от 01.12.1997 г., екологичните комплекси могат да бъдат разделени на 4 групи. В първата група (над 150 защитени вида ) попада само един екокомплекс - Горите, със 187 вида; във втората (над 100 вида) попадат 2 екокомплекса – Агроландшафти – със 131 вида и Зелена система – със 116 вида; в третата (до 100 вида ) попадат 5 екокомплекса – Водоеми – с 93 вида, Индустриална част – с 84 вида, Сметища, пустеещи и нарушени земи – със 76 вида и Нови жилищни комплекси и Строителство от селски тип – с по 72 вида; в четвъртата (под 50 вида) попада само Централната градска част – с 47 вида, която е най-силно урбанизираният и застроен комплекс. До трите сухоземни екокомплекса Гори, Агроландшафти и Зелена система - с най-много естествени елементи (респ. с най голямо природозащитно значение ) се доближават Водоемите – също развиващи се като цяло повече по естествен начин.

Следователно видове, включени в Постановление 442 се срещат във всички екологични комплекси и същевременно се налага изводът, че, щом законодателят е постановил статута на тези видове – да бъдат защитени чрез налагане на санкции и по този начин опазвани, то относно опазването им във всеки от комплексите на София и столична община трябва да бъдат организирани и извършвани контролни дейности.

Синантропни видове, намиращи се на различна степен (етап) на синантропизация, се срещат във всички екологични комплекси. В това отношение могат да бъдат отделени следните 5 групи от видовете:

1. Сезонни синантропи; 2. Пасивни синантропи;



3. Начални синурбанисти; 4. Развити синурбанисти; 5. Завършени (пълни) синурбанисти. Синантропния статус на екологичните комплекси определят в най-голяма

степен завършените (или пълните) синурбанисти. В значително по-слаба степен този статус определят развитите и началните синурбанисти, а в най-слаба степен – двете групи синантропи, тъй като представителите на тези последни 4 групи се срещат, както в населени места и други урбанизирани територии, така и в извънселищни територии (местообитания), докато пълните синурбанисти се срещат почти изключително в населени места и други обхванати от човешка дeйност територии. На територията на София и Столична община само 11 от видовете са пълни синурбанисти. От тях 6 вида са птици и 5 – бозайници.

Завършени(пълни)синурбанисти се срещат във всички екологични комплекси на територията на Софийска голяма община. Такива, като брой, не са дадени за екокомплекса Гори, но и за тях могат да бъдат посочени няколко вида, които, макар и да не се размножават на територията им, ги посещават при търсене на храна – например видовете селска лястовица, домашно врабче, полудив гълъб, гугутка, но в този случай трябва да се отбележи, че обвързаността на тези няколко вида с територията на този екокомплекс е доста по-слабо изразена, отколкото обвързаността им с другите 9 комплекса, в които повечето от посочените пълни синурбанисти се и размножават. Това се отнася и за екокомплексите Водоеми и Транспортна система.

Според броя на пълните синурбанисти в екокомплексите могат да бъдат обособени 3 групи. В първата влизат 5 от комплексите - Централна градска част, Нови жилищни комплекси, Индустриална зона, Строителство от селски тип и сметища, Пустеещи и нарушени земи – с по 10 и 9 такива вида, във втората 2 - агроландшафти и зелена система - с по 7 вида и в третата група – 3 екокомплекса - Транспортна система и Водоеми – съответно с 3 и дори 5 и 1 вид и Горите – с няколко само временно посещаващи ги вида. Вижда се, че в екокомплекси, с номерата в таблицата им от 1 –до 7 вкл., броят на видовете пълни синурбанисти е голям като процент – от 63,64% до 90,91%, т.е. повече от 60%, докато при водоемите този процент е твърде нисък, а в комплекса гори размножаващи се пълни синурбанисти дори липсват.

Безгръбначна фауна на района на София и Столична община Анализът на структурата на безгръбначната фауна заслужава по голямо

внимание по посока на застъпения ендемизъм и реликтност при отделните систематични групи, тъй като освен че няма Червена книга за тях има и големи празноти за наличния видов състав в страната поради недостатъчната им изученост. Що се отнася до тяхната квалификация от антропоцентрична гледна точка безгръбначните животни се отнасят като “полезни”и “вредни” видове.

Тези две категории са застъпени главно в следните 5 екокомплекса:

1. Oбработваеми и необработваеми открити агроландшафти (ниви, ливади, пасища, и др.)



2. Гори (в планините Витоша, Люлин. Плана, Лозенска планина, Стара планина и равнинни гори)

3. Зелена система на града (градски паркове и подобни на тях компактни озеленени територии вътре в територията на града или в самата периферия);

4. Ниско строителство (строителство от селски тип) - в рамките на града и вилните зони обикновено в покрайнините на града;

5. Водоеми (реки, канали, язовири, микроязовири, изкуствени езера, блата);

Изцяло или силен превес по численост на категорията “вредни видове” (мухи, хлебарки и др.) безгръбначните животни имат значение в следните екокомплекси:

1. Централна градска част (старо и ново строителство); 2. Нови жилищни комплекси (високо строителство); 3. Индустриална част на града; 4. Сметища, пустеещи земи, нарушени земи (от разкопавания, насипвания и

други дейности); 5. Транспортна система

И з в о д и В количествено отношение (като брой видове) за района на гр. София и Столична община е характерна богата безгръбначна и гръбначна фауна. От 5-те класа гръбначни животни най-богат на видове е класът на птиците, следван от бозайниците и рибите, а с най-беден видов състав са тези на влечугите и на земноводните.

Най-голям е броят на видовете в екологичните комплекси – Гори, Агроландшафти и Зелена система на града (с над 150 вида), на второ място са екокомплексите Водоеми, Индустриална част, Сметища, пустеещи и нарушени земи и Строителство от селски тип (с между 100 и 150 вида), а на трето - екокомплексите Нови жилищни комплекси и Централна градска част (с под 100 вида).

В зоогеографски аспект гръбначната фауна е основно от палеарктичен тип, като в района се срещат и ограничен брой медитерански и субмедитерански видове.

Най-голям брой на видовете от Червената книга на България има в екологичните комплекси Гори, Водоеми и Агроландшафти, следвани от Сметищата, пустеещи и нарушени земи и Зелената система. Следователно при различните дейности със завишено внимание трябва да се работи най-вече в първите 5 екологични комплекса и особено в първите 3 от тях.

Най-голям е броят на размножаващите се видове в екологичния комплекс на Горите, следвани от Зелена система, Агроландшафти, Сметища, пустеещи и нарушени земи, Строителство от селски тип и Водоеми.

Общият брой на видовете от Червената книга на България в София и Столична община е голям - 79 животински вида от общо 157 вида в Червената книга за цялата страна. Това показва голямото консервационно значение на района. Това консервационно значение на района задължава различните организации и частни лица, и особено контролните органи и ведомства, да анализират и да следят с повишено внимание както набелязаните стратегии, така и планираните и провеждащите се конкретни дейности.



Видове, попадащи под действието на Постановление No 442 от 01.12.1997 г., се срещат във всички екологичните комплекси, като броят им в отделните екокомплекси може да се оцени в граници от значителен до голям – от 47 до 187 такива вида.

Завършени (пълни) синурбанисти се срещат във всички екологични комплекси. Техният брой е най-голям в 4-те екокомплекса, представляващи застроената част на града (Централна градска част, Нови жилищни комплекси, Индустриална част и Строителство от селски тип) плюс подкомплекса Сметища.

В екологичния комплекс Зелена система и нейното стопанисване в отделни моменти се прилагат нецелесъобразни дейности, което води до негативно въздействие върху гръбначната фауна. Налице са неправилни методи при поддържане на растителността и особено на дървесната – ненужни резитби, при които се съкращава клонеста и листна маса, т. е. съкращаване на зеленото покритие, което рефлектира върху фауната. Не се дооценява общият средообразуващ ефект на зелената система и особено на нейната фауна. Същото се отнася и при оформянето на междублоковите пространства.за екокомплекса Нови жилищни комплекси. В тези екокомплекси, които се стопанисват от фирмите по озеленяване, не се планират дейности, свързани с фауната, а в общинските фирми липсват специалисти, компетентни в тази област.

ЛАНДШАФТ Съгласно ландшафтната регионализация на България (География на България,

Монография БАН, С.,1996) територията на Софийска община попада в Централно-Балканската планинско-котловинна ландшафтна област (В) и отчасти в Старопланинската област (Б). Териториите на столичната община, които се отнасят към Старопланинската ландшафтна област са част от Западностаропланинската ландшафтна подобласт (V) и в частност от ландшафтните райони Искърски (38) и Ржано-Мургашки (39). Тези от Централно-Балканската планинско-котловинна ландшафтна област са част от Витошко-Ихтиманската ландшафтна подобласт (IX) и в частност от ландшафтните райони Завалско-Люлински (55) – част от планината Люлин, Софийски (58), Витошки (59), Плански (60) и Лозенско-Еледжикски (62) – част от Лозенска планина.

Съвременната ландшафтна структура на територията на Софийска община се формира въз основа на фактори, обособени в две основни групи – природни и антропогенни. От природните ландшафтни компоненти се отчита значението на следните:

Релефът се отличава с добре изразено геоморфоложко разнообразие –котловинно дъно, планински подножия и стъпала, склонове и склонови стъпала до билни гърбици на оградните планински системи. Обширното Софийско поле е било езеро, оттичането на което е протекло на три етапа, които се маркират от три терасни нива с различна относителна височина по направлението кв. “Лозенец” – кв. “Малашевци”.

Подножната ивица обхваща височинния пояс между 700 и 900 m на оградните планини. В планините Витоша и Люлин подножието е разсечено от дълбоките долини



на реките Бистрица, Железница, Лева, Ведена (Витоша) и планински долове, водите на които се оттичат в Банска река (Люлин).

Заравнените билни гърбища и стръмните северни склонове са релефни форми, типични за планините Витоша и Люлин. Лозенска планина е с тясно било и конусообразни върхове, между които са формирани седловини с ливадна растителност. Плана се отличава с широко заравнено било и много стръмни склонове към долината на р. Искър. Между Лозенска планина и Плана е формиран красивият Панчаревски пролом с живописния меандър “Урвич”.

Климатът на София се дефинира като умереноконтинентален с добре изразени годишни сезони и е значително повлиян от антропогенния фактор. Ландшафтът на Софийското поле е силно изменен от стопанската дейност, което води до промени в метеорологичните елементи и формирането на така наречения “градски климат”. От своя страна градският “релеф” на застроените територии влияе върху елементите на микроклимата и особено върху посоката и скоростта на ветровете. Типични за град София са температурните инверсии, които имат неблагоприятен екологичен ефект, тъй като водят до увеличаване на концентрацията на замърсителите в приземния въздушен слой, особено през студеното полугодие. Други климатични особености за София са и някои местни ветрове: фьон – силен южен вятър; бора – характерен за южното подножие на Стара планина; планинско-долинни ветрове – през деня духат от котловинното дъно към Витоша, а вечер – от планината към града (освежават и очистват въздуха в южните квартали на столицата).

Водните компоненти на ландшафта в Софийска Община (СО) се дефинират от наличието на водни течения и водни площи в обхвата на Софийската котловина и оградните планини. Най-характерно за водния комплекс са водните течения, пресичащи територията на околоградската зона и компактния град, подчертаващи релефните особености и динамиката на природния и селищния ландшафти. В зоната на влияние на СО изявени ландшафтни доминанти са язовирите “Искър” и “Панчарево”, които са своеобразен природен ресурс за организация на крайводния отдих и туризъм. Определено природното богатство на СО е свързано и с голямото разнообразие на минерални води, разположени предимно в южната част на котловината.

Ландшафтът на СО се отличава с голямо почвено разнообразие.Канелените горски почви на Софийското поле са формирани под изключителното въздействие на широколистна горска растителност. На северните стръмни склонове на планините Витоша, Люлин, Лозенска планина и южните склонове на Стара планина са разпространени плитки канелени горски почви. В ниските части на релефа ограничено се срещат ливадно-канелени почви. Те са с високо естествено плодородие, но в резултат от многовековното им използване са силно обеднели на хранителни вещества и са с ниско плодородие. Излужените чернозем-смолници са в една зона с канелени горски почви, но смолниците заемат по-ниските релефни форми. Отличават се с добро плодородие. Най-плодородни са алувиално и делувиално-ливадните почви – по терасите на реките и в подножието на оградните планини. Най-разпространени в планинските територии са кафявите горски почви, формирани под въздействието на горска растителност и голямо количество валежи – не са подходящи за земеделско ползване. Билните и склонови части на релефа над 1700-1800 m са покрити от планинско-ливадни почви. Използват се за ливади.



Растителност - В най-долните части на планинските склонове са разпространени ксеротермни гори, по-голяма част от които са превърнати в обработваеми земи. Други са трансформирани във вторични гори, храсталаци и ксеротермни тревни съобщества. В останалите части на планините, следвайки височинната зоналност на горските ландшафти, се наблюдава формирането на: гори от горун, габър и бук; смърч, бял бор и бук; субалпийски и алпийски елементи на тревни съобщества. В обхвата на СО са създадени и горски култури, които са типични главно за зелената система на града и са изградени от видове, подходящи за този фитогеографски район. В най-ниските релефни форми на ландшафта ограничено е разпространена ливадно-блатна и блатна растителност. Около водните течения и водните площи се срещат върби, тополи, елши и др.

Специфичен елемент на ландшафта са представителите на фауната. Животинския свят в обхвата на СО в най-голяма степен е свързан н планината Витоша и останалите оградни планини,с неурбанизираните и аграрни ландшафти на Софийското поле, със зелената система на компактния град и с водните течения и площи. Налице е голямо фаунистично разнообразие и висок ендемизъм. Освен представителите на фауната, типични за природните ландшафти, за населените места на общината е характерен определен синантропен животински комплекс от малко на брой видове, но с висока численост. От фаунистична гледна точка за екологичното състояние на града особено важно значение има количеството на видовото разнообразие на птиците – показател, регламентиран на европейско ниво.

В съответствие с природозащитното законодателство в България и нормативните документи на IUCN, на територията на Софийска община са обособени следните защитени територии: ПП “Витоша”; резерватите “Бистришко бранище” и “Торфено бранище”; природните забележителности “Кътински пирамиди” (с. Кътина), “Самоковището” (с. Бистрица), “Дъбравата” (гр. Банкя), “Еленина бара” (с. Мало Бучино), “Туриница” ( с. Локорско); защитените местности “Извора” (минералните извори на гр. Банкя) и част от блатата на с. Долни Богров.

На територията на София-град и в околоградската зона са регистрирани около 180 вековни дървета.

Природозащитните режими на ПП”Витоша”, двата резервата и останалите защитени територии и обекти създават условия за съхраняване на ценни ландшафти и опазване на тяхното биологично разнообразие. Те са своеобразни “опорни точки” в маршрутите на познавателния, научния и екологичния туризъм.

В зависимост от териториалното съчетание между компонентите на природната среда, което обуславя ландшафтното разнообразие и проявата на височинната поясност, различните видове природни ландшафти в обхвата на Софийска община се дифиренцират в три основни типа:

Планински ландшафти

Определят се като билни, склонови и долинно-проломни. Отличават се с планински климат и разнообразна почвена покривка, създаваща добри условия за развитие на съответна дървесна, храстова и тревна растителност.



Подножни ландшафти Обхващат териториална ивица, разположена в периферията на Софийското

поле на границата с оградните планини във височинния пояс между 700 – 900 m надморска височина. Специфичен елемент на тези ландшафти са наносните конуси, образувани от спускащите се от планинските склонове реки. В подножния ландшафт, освен села, са изградени и голям брой манастири, създали средновековната Средецка Света гора. Естествената растителност на подножните ландшафти е силно изменена от човешката дейност. Преобладават издънковите гори и горските култури. За подножните ландшафти са типични и земеделските земи – ниви, сеитбооборотни участъци и трайни насаждения, предимно от овощни видове.

Ландшафти на котловинното дъно Характеризират се от три терасни нива.

В най-ниските участъци на някогашното езерно дъно са останали днешните заблатени участъци по поречията на реките Искър и Лесновска. В естетическо и екологично отношение ландшафтите на котловинното дъно се разнообразяват и от речните течения на реките Искър, Блато, Лесновска, Какач, Владайска, Перловска и др.

В обхвата на софийските котловинни ландшафти има ограничено участие на горски насаждения, които са съсредоточени на отделни ивици и пояси между земеделските имоти, по протежение на водните течения и край водните площи. Въпреки че горските насаждения имат голямо естетическо значение и важни екологични функции, същите са в лошо състояние, тъй като не се полагат грижи за тяхното стопанисване.

Типични за ландшафтите на котловинното дъно са ливадите, пасищата и земеделските земи (сеитбооборотни и трайни насаждения).

От анализираните три основни типа природни ландшафти (планински, подножни и котловинни) в най-голяма степен са изменени от разнообразната и дългогодишна човешка дейност ландшафтите на котловинното дъно и подножните ландшафти.

В структурата на природните ландшафти на СО, отчитайки антропогенното въздействие, се обособяват четири типа антропогенни ландшафти:

Селищни (урбанизирани) Обхващат територията на комплексния град, която постепенно се разширява

към периферията в обхват до 8 km спрямо градския център и селищата на околоградската зона.

Развитието на столичното стопанство се съпътства с непрекъснато разширяване на териториалния му обхват. Обособяват се големи зони, които се профилират в различни стопански, културни, битови и други направления. Формират се полифункционални зони, които са в основата на полицентричното развитие на столичния град.

Характерно за урбанизирания ландшафт е съчетаването на старо и ново строителство, на ниско и високоетажно, наличие на уникални архитектурни сгради в



съседство с панелни комплекси, както и занижено участие на природни компоненти в структурата на селищния ландшафт.

Промишлени (техногенни) В пространствената структура на СО развитието на промишлеността е

съсредоточено в няколко териториално обособени индустриални зони – северна (машиностроене, лека и химическа промишленост); югозападна (текстилна, хранително-вкусова промишленост и машиностроене); югоизточна (хранително-вкусова и лека промишленост); североизточна (добивна промишленост и металообработване). Особено негативно влияние, както екологично, така и визуално-естетическо, оказват дейностите, свързани с добивната и металургичната промишленост (отвали, табани, хвостохранилища и др.).

Селскостопански (аграрни) Обхващат над 40% от територията на Софийска община. Визуалното

разнообразие и вторичната структура на селскостопанските ландшафти се формират от присъствието на сезонни оборотни земеделски култури, трайни насаждения, ливади, мери, пасища и обектите и съоръженията, обслужващи селскостопанското производство.

Рекреационни Обхващат вилните зони и центровете за отдих и туризъм в подножните

ландшафти на оградните планини. От значение за отдиха са и местата в балнеолечебните курорти, населените места с природни забележителности, градските зелени площи за ШОП и лесопарковете в околоградската зона.

Към тази специфична категория ландшафти следва да бъдат отнесени и обектите на културно-историческото наследство и особено религиозните и култовите архитектурни сгради и комплекси.

От четирите категории антропогенни ландшафти, рекреационните предполагат най-висока степен на съхраняване, екологосъобразно устройство и устойчиво развитие.

Съществуващи проблеми на околната среда. Изменения на релефа при промишлено, пътно и гражданско строителство. Най-силно е изменен релефът на северната и североизточната част на Софийската котловина. Наблюдават се ерозионни, свлачищни , срутищни и др. процеси.

В североизточната част, в частност зоната на рудниците, съществувалите малки реки днес са изчезнали, натрупани са големи количества земни маси (терикони), променящи драстично структурата и облика на ландшафта.

Силно техногенно натоварване на част от Софийската котловина в зоната на открития рудник “Кремиковци”. Западно от рудника са насипани табани с височина над 70 m със силно отрицателно визуално въздействие в равното Софийско поле.

Съществува поредица от изкопи за инертни материали от заливните тераси на реките Искър и Лесновска между с. Челопечене и кв. “Казичене”. Изкопите са се превърнали в езера с дълбочина 2-8 m, а езерото край Челопечене поради по-



големите си размери е с дълбочина 40-45 m, като се наблюдава абразионна дейност и подкопаване на бреговете.

Необходимост от саниране и рекултивация на старото сметоразтоварище в кв.”Долни Богров”, както и незабавно неутрализиране на нерегламентираните сметища на територията на Столична Община.

ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ Съгласно нормативните документи на европейско и национално ниво на

територията на Столична Община (СО) са регистрирани два резервата – “Бистришко бранище” и “Торфено бранище”. Те са разположени изцяло в природен парк (ПП) ”Витоша”, като резерватът “Бистришко бранище” е с изключително висок статут на защита. Същият е един от биосферните резервати на България, които са под протекцията на ЮНЕСКО. И двата резервата са с изключително значение за съхраняването и опазването на уникални биоценози.

От защитените природни обекти към категорията “природен парк” се отнася планината Витоша – първият природен парк на Балканите, обявен през 1934 г. (площ около 26 000ha). В обхвата на ПП ”Витоша” са установени около 1 500 висши растения и 120 вида дървесни насаждения. От висшите растения 47 вида са включени в Червената книга на България, 31 вида са балкански ендемити и 25 вида и подвида са български ендемити.

Разнообразен е и животинският свят на природния парк. Цялата фауна на парка се отнася към три фаунистични комплекса – ниски, средно и високопланински (около 200 вида, размножаващи се в границите на парка), от които 27 са включени в Червената книга на България.

Известна ценност представлява и новосъздаденият дендрариум в ПП” Витоша”, който в бъдеще може да се развива като уникален дендро-ботанически обект за столицата и страната.

Друга категория защитени обекти в границите на СО са регламентираните 5 броя природни забележителности – ПЗ ”Кътински пирамиди” (с. Кътина), ПЗ” Дъбравата” (гр.Банкя), ПЗ” Самоковището” (с.Бистрица), ПЗ” Еленина бара” (с. Мало Бучино), ПЗ” Туриница” (с. Локорско). Най-известна, а и най-голяма по площ е ПЗ ”Кътински пирамиди”, която обаче е с най-сериозни екологични проблеми.

ПЗ” Дъбравата”, която включва вековни дъбови дървета е в обхвата на реституирани терени, което налага един по-специфичен подход за тяхното експониране и опазване.

ПЗ” Самоковището” е водопад на р. Бистрица в землището на с. Бистрица, а ПЗ ”Ленина бара”и ПЗ ”Туриница” са уникални семенни плантации за иглолистни видове, на които природозащитния статут трябва да бъде запазен и в бъдеще.

Със статут на “защитена местност” в обхвата на СО са блатата в района на с. Долни Богров, които са с голямо орнитологично значение и ЗМ “Извора”, където са каптажните извори на гр. Банкя до Тенев баир (в обхвата на ЗМ” Извора” е и вековният дъб, известен като “Вазовия дъб”).



На територията на компактния град и в околоградската зона, съгласно Националния регистър на вековните дървета в България в категорията “вековни дървета” са регистрирани около 180 екземпляра, които са представители на 14 дървесни вида. Тяхното разпределение е както следва: летен дъб – 82 броя, цер – 53 броя, зимен дъб – 5 броя, благун – 4 броя, бадем – 19 броя, бряст – 8 броя, чинар и айлант – по 2 броя и по 1 екземпляр от бук, софора, ясен, велингтония, смърч и черница.

Особено внимание следва да се отделя в бъдеще на всички вековни дървета, между които регистрираната под № 368 черница на ул. “Искър” №2 е най-възрастното дърво – 650 години и е свързана с пребиваването на Васил Левски в София и е известна като “черницата на Левски”. С изключение на бадема, всички дървета са над 100-годишна възраст, от които 17 екземпляра са между 300 и 600-годишна възраст. Регистрираните вековни дървета от дъбове и особено от летен дъб, представляват значима флористична ценност не само за столицата, но и за България.

За флористичното богатство на територията на СО особено съществено значение има фитоценотичния потенциал на територията, включващ определен набор от редки, застрашени, защитени и ендемични видове. От приложения списък на тези видове обобщеният анализ показва следното:

Гореизброените категории растителни видове са представени от общо 105 вида и подвида, диференцирани по природозащитен статус като редки – 53 броя, защитени – 42 броя, застрашени – 15 броя, български ендемити – 12 броя, балкански ендемити –16 броя. От тях особено висок защитен статус имат 5 вида, включени в Европейския списък на редките и застрашените видове. Това са: планинско подрумиче, трансилванска камбанка, Урумов карамфил, шахматовидна ведрица и сръбски воловодец.

От българските ендемични видове три са включени в групата на защитените видове (планинско подрумиче и Урумов карамфил – включен и в Европейския списък и Йорданов лопен). От балканските ендемити защитени са едрокошничестото подрумиче и веленовският дебелец. От групата на защитените видове вече са изчезнали два вида – блатна хамарбия и ниска теменуга. Един вид от групата на защитените растения, присъстващ и в Европейския списък се определя и като уязвим – шахматовидната ведрица.

Към категорията на редките, застрашените и защитените видове в обхвата на СО са включени и 5 броя дървета – планински явор, бяла мура, петтичинкова върба, тис и червена липа.

Несъмнено голямото флористично богатство на СО, представено от тези над 100 растения е показател за висока степен на биологично разнообразие. Това налага към тази растителност да се прилагат специални мерки за нейното изучаване и опазване.

В съответствие със законодателството до 1989 г. на територията на СО, изцяло в обхвата на горския фонд, попадат 15 обекта, подлежащи на защита, обявени като “исторически места”. Между тях най-съществен интерес представлява местността “Урвич” в землището на с.Кокаляне. Този обект изисква специална защита поради изключително високата му историческа стойност (останки от крепостни стени от



Второто българско царство). Останалите обекти също подлежат на устройство и защита главно като устроени територии за извънселищен отдих.

На територията на компактния град в обхвата на зелената система специален защитен статут има централната паркова част и дендрариума в лесопарковата част на Княз Борисовата градина. Този обект е със статут на резерват и паметник на градинско-парковото изкуство, поради което защитния режим на обекта съответства на Закона за паметниците на културата в България.

На база на декларационни писма от 1999 г. на Националния институт за паметници на културата в бъдеще за паметници на градинско-парковото изкуство се предлагат 10 обекта за групови паметници на културата, 10 броя индивидуални обекти като образци на озеленяване на централни булеварди на столицата и 12 броя като части от групови паметници на културата.

Съществуващи проблеми на околната среда за компонента защитени територии:

Липса на буферни зони към двата резервата и към ПП ”Витоша”.

Необходимост от разясняване на проблема, свързан със собствеността на част от земите в обхвата на ПЗ ”Витоша”.

Влошено състояние на насажденията на територията на ПП ”Витоша”. Горските екосистеми са уязвими по отношение на рекреационната дигресия.

Пълно отсъствие на грижи за вековните дървета, които се нуждаят от поддържане, опазване и подходящо експониране.

КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО

Анализът се налага от залегналия в този етап на ОУП принцип на концептуална преориентация на отношението към културно-историческото наследство от функцията му на ограничител-коректив в инструментариума на формирането и провеждането на устройствените политики и сценарии до сега към ресурс-стимулатор за устойчиво развитие на всяка функционална система (обитаване, труд, инфраструктура, комуникации и пр.) в устройството на територията. Този подход, от една страна, означава заявка за развитие в осмислянето и осъвременяването на оразмеряването на параметрите на социализацията на културно- историческото наследство в съответствие със стандартите на водещата международна конюнктура, но от друга страна е сигнал за осъзнаване и превантивно контролиране на риска, който тази тенденция очертава в нашите условия на дефицит и неадекватност на нормативната база, финансирането на обектите на наследството, на пълна липса на механизми за координиране на взаимовръзките на участниците в процеса на формиране и привеждане на политиките по опазването и по социализацията на КИН.

Независимо от развиващата се нормативна база и институционална структурност на опазването на културно-историческото наследство в обхвата на компактния град и неговия ареал, не би могъл да остане скрит един опис от проблеми,



сред които най-важни са липсата на стратегия за опазване на културното и историческото наследство на компактния град и неговия ареал, на ясни и научно мотивирани приоритети в процеса на формиране на политиките по опазването и на устройството на територията и на ефективен механизъм, чрез който да се провокира и осигури необходимата активност и координация на различните заинтересовани страни в процеса на социализация на културно-историческите ресурси.

Резултатите са фрагментарни, неосезателни и неубедителни за обществото. Постепенно “потъмнява” ценностната аура на Софийското наследство, чийто потенциал далеч превъзхожда локалното си значение и има характеристики, които го извеждат на по-високи макроструктурни равнища – национално (столичен град), регионално (Балканско), Европейско и световно. Липсва диференциация и конкретизация на ценностите на културно-историческото наследство на София и ареала й по отношение на различните му контекстуални ориентации във връзка с микро- и макроструктурните му равнища. Не са изяснени типологическите разновидности в устройствената структура на селищната мрежа в Софийско. Недостатък е и лошата координация между различните институции и ведомства, които събират, обработват, съхраняват и разпространяват информацията за културното наследство и паметниците на културата. Към това следва да се добави и липсата на съвременна система за информация за КИН.

Всичко казано по-горе се изразява в понижен обществен интерес към изучаването, документирането и опазването на културното наследство и на паметниците на културата в София и Софийско. Не са развити подходящи форми за популяризиране на паметниците на културата като обекти на локалното, национално, регионално и общочовешко богатство; на финансовите, технически и технологични проблеми за тяхното опазване; на техния потенциал за повишаване на благосъстоянието на техните собственици и ползватели.

За “ускореното превръщане на София в европейско културно средище с уникално място в структурата на европейските градове” е от особено значение да се определят точните йерархични равнища със съответните им обекти и места от състава на културното наследство, за да не се допусне подмяна между йерархичните и ценностни равнища. По този начин могат да останат неекспонирани важни структурни равнища в качеството им на потенциал, в параметрите на който “културното наследство може да изпълни своята функция на проводник за позитивни влияния от по-високите нива към конкретната територия, да динамизира връзките между компактния град и зоната на неговото активно влияние, да стимулира евроинтеграцията.

Ако бъде посочена само агломерацията на манастирите от “Софийската Света Гора” като особено ценна за потенциала на Софийското културно наследство, това би било показател за по-тясното схващане като маркиращ християнската сакралност на териториално-пространствения ареал на компактния град. Ако, обаче този сакрален пръстен бъде видян в йерархичната му връзка със Софийския храм в центъра на София, както и с взаимодействието му с култовата ос на манастирите с патрон “Св. Иван Рилски” (покровител на планините Витоша и Рила и на Софийското поле) по поречието на р. Искър, само тогава можем да говорим за система на културно-историческото наследство от по-висок йерархичен и пространствен порядък. Тази система е



изграждана в своята цялостност в продължение на векове и носи всички параметри на историческата приемственост в прехода към християнската цивилизация, в който София има възлово значение.

Има основание целият комплекс на София от раннохристиянската епоха до днес да бъде въздигнат в приоритет на опазването и социализацията на това пространство, както и на множеството контекстуални отправки и търсене на потенциала му в общоустройствената политика за урбанистично развитие на съвременна София. В контекста на общоевропейската памет са и земите на Софийско, свързани с дългия поход на кръстоносната армия на Владислав ІІІ Ягеле и Янош Хунияди, направили през 1443 г. опит да изтласкат османците от югоизтока на християнска Европа.

София е топосът на перманентната битка за сакралността на културното пространство – вековната тенденция на взаимоотношенията между Християнството и Исляма в земите на Европейския югоизток, като тази тенденциозност загубва двупопюсната си природа от обстоятелството, че бидейки средищно кръстопътно място на Балканите София е обиталище и сакрално място и за други етно-религиозни общности, което и я прави средище на световните религии със свое собствено и уникално място във все повече глобализиращ се днес свят.

Градините и булевардите на София, които са класирани със статут на паметници на културата, на градинско парковото изкуство и ландшафта, претърпяват различни устройствени изменения, свързани с промяна на уличните профили (бул. “Патриарх Евтимий”, бул. “Скобелев”, бул. “Цар Борис ІІІ”) и на усвояване на периферните ивици на градините и парковете за обекти, в повечето случаи като “временно” строителство, за да се самофинансира Общината чрез публичната си собственост: за паркинги, за заведения за обществено хранене, за монтиране на павилиони и др. обслужващи обекти, но и за жилищни и офисни сгради (случаите в “Триадица” и в Ловния парк при “Дианабад””)

Концептуален въпрос в перманентното устройствено и урбанистично обръщение е този с разкриването и експонирането на късноантичното и средновековно археологическо наследство на София. Независимо от винаги добрите намерения, това наследство се разкрива и експонира фрагментарно и без опит за интегриращ подход между структурата на археологическите паметници и тази на новопроектираните и изграждащи се сгради. Особено тежки и невъзвратими разрушения на археологическата субстанция има в резултат на строителството между 50те години и 80те години на ХХ век в зоната на Ларгото. Оттогава липсва концепция за по мащабно интегриране на античния и съвременния урбанистични пластове, което би дало възможността да се постигне уникалност на устройствените и архитектурните решения.

Допълнително в анализа на културно-историческото наследство са проследени Софийския сецесион, Софийското светогорие, с близо 40-те манастира, отделни паметници като Софийските минерални бани (Централна, Овча Купел, Панчарево, курортите Банкя, Сапарева баня), обекти на промишленото строителство и инфраструктурата, културния ландшафт, които формират уникалния облик на града.



ОТПАДЪЦИ

Вид и количества генерирани отпадъци Отпадъци се генерират при разнообразна човешка дейност – битова,

производствена, строителна, занаятчийска, обслужваща и пр.

На територията на гр. София (kомпактния град) и Столична Община се генерират следните видове основни групи отпадъци:

I-ва група битови отпадъци строителни отпадъци производствени отпадъци опасни отпадъци

II-ра група - Генерират се в по-малки количества:

сгурия и пепел от топлоелектрическите и термични централи клинични отпадъци, местни отпадъци от производствената и търговска дейност и трупове на животни

селскостопански и горскостопански отпадъци в цикъла на съответната стопанска дейност

вещества и газове, изпуснати в атмосферата с отпадъчните газове от различни дейности

вещества, изпускани с отпадъчните води в канализациите и водоприемниците

Отпадъците от I-ва група попадат в обсега на Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда, а тези от II-ра група – в обсега на специфични нормативни документи, регламентиращи тяхното управление.

Битови отпадъци

По данни на Столична Община през последните четири години 1997 г.– 1998 г.– 1999 г.– 2000 г. битовите отпадъци генерирани на територията й бележат един непрекъснат ръст, а именно:1997 г. – 185 085 t; 1998 г. – 254 849 t; 1999 г. – 297 129 t; 2000 г. – 323 800 t. Количеството генерирани твърди битови отпадъци в централната част на града (райони “Средец”, “Оборище”, “Изгрев”) или в райони с не много интензивно строителство (райони “Сердика”, “Подуяне”, “Овча купел”, “Люлин”, “Кремиковци”, “Панчарево”, “Банкя”) се запазва с малки изменения в повишаването им или намаляването им. Там където е настъпило увеличаване на броя на населението в резултат на интензивно строителство на нов жилищен фонд – генерираните отпадъци нарастват значително.

Строителни отпадъци Строителните отпадъци и земни маси се генерират на територията на Столична

Община в резултат на дейностите на строителни фирми, занимаващи се и с реконструкция и модернизация на сгради и съоръжения. Общото количество на строителните отпадъци е 6 337 Mg. Тази цифра е сравнително малка като се имат предвид количествата на останалите видове отпадъци, генерирани на територията на



Общината (битови, производствени). Причините за това са в обстоятелството, че фирмите в редица райони (“Средец”, “Възраждане”, “Слатина”, “Изгрев”, “Лозенец”, “Връбница”, “Нови Искър”, “Кремиковци” и “Панчарево”) не отчитат строителните отпадъци. Така например голяма фирма като “Кремиковци” АД не може да не генерира строителни отпадъци. Ежегодно в комбината се извършват строително-ремонтни работи, реконструкции и други подобни. При тези дейности несъмнено се получават строителни отпадъци, които както беше отбелязано по-горе никъде не се отчитат.

Необходимо е да се направи преоценка на начина на отчитане на генерираните строителни отпадъци.

Производствени отпадъци Производствените отпадъци се генерират в резултат на производствената

дейност на фирмите и производствени предприятия, разположени на територията на Софийска Община.Общото количество на генерираните промишлени отпадъци на територията на Столична Община е 661 359 t. За район “Кремиковци” промишлените отпадъци възлизат на 546 513 t. Това представлява 82.6% от всички производствени отпадъци за общината.

В район “Нови Искър” се генерират 104 616 t производствени отпадъци, което представлява 15,8% от общото количество производствени отпадъци. Значително по-малко от първите два района отпадъци се генерират на територията на район “Слатина” – 4 006 t, като процентният им дял в общото количество промишлени отпадъци за Столична Община е 0,6%.

При анализа на количествата генерирани производствените отпадъци, се стига до един много важен извод: фирмите, които добиват и/или преработват природни ресурси (напр. “Кремиковци” АД) генерират най-много производствени отпадъци. Причината за това е незначителното количество на полезен компонент на преработваните природни ресурси. Направената констатация е от съществена важност за ОУП на гр. София и Столична Голяма Община. Необходимо е да се вземе под внимание огромното количество производствени отпадъци от “Кремиковци” АД, нейната близост до компактния град, влиянието което оказва производствената дейност върху останалите компоненти на околната среда и да се вземе правилно и приемливо решение за съдбата на тази фирма, респ. нейното производство.

Опасни отпадъци Опасни отпадъци се генерират в резултат на производствената дейност на

фирми и действащи на територията на Столична Община промишлени предприятия. Hай-голямо количество опасни отпадъци се генерират в район “Кремиковци” – 829 766 Mg, които са изключително от фирма “Кремиковци” АД. Те представляват 99.7% от общото количество опасни отпадъци на територията на Столична Община. Тези опасни отпадъци са складирани на шламохранилището на Комбината. Останалото количество опасни отпадъци на територията на Столична Община възлиза на 2 468 t, съхранявани в по-големи предприятия и 25 t– съхранявани в малки предприятия.

Анализирайки опасните отпадъци генерирани на територията на Столична Община е необходимо да се подчертае потенциалната опасност за околната среда на отпадъците генерирани в малките фирми. В някои от тези фирми тези опасни отпадъци



се съхраняват в продължение на години. Понякога не се вземат мерки за безопасното им съхранение и своевременно предаване за обезвреждане.

Допълнително е необходимо да се отбележи, че на територията на компактния гр. София и Столична Община се генерират и специфични опасни отпадъци като: отработени масла и нефтопродукти, излезли от употреба батерии и акумулатори, както и излезли от употреба луминесцентни лампи и други лампи, съдържащи живак.

Що се касае до отпадъците от II-ра група може да се каже следното:

сгурията и пепелите от топлоелектрическите централи се депонират по утвърдени проекти;

клиничните отпадъци, месни отпадъци от производствената и търговската дейност, труповете на животни се събират и обезвреждат по подходящи начини – чрез изгаряна в инсенератори или екарисажи;

селскостопански и горскостопански отпадъци обикновено се оползотворяват в съответното стопанство;

вещества и енергии изпуснати в атмосферата с отпадъчните газове от различни дейности – въпросът за тях е разгледан в т. 3.1.1. – Въздух на настоящия доклад за ОВОС.

Третиране на отпадъците

Битови отпадъци Генерираните битови отпадъци се събират в стандартни съдове конструктивно

пригодени за сметосъбираща техника, обслужваща съответния наряд. В зависимост от обема си те биват: 70, 110, 240, 500, 700, 1100 литра и контейнери 4 m3. Автомобилният парк на фирмите-концесионери осъществяващи сметоизвозването е много разнообразен. Броят на морално и физически остарелите автомобили е относително малък на общия фон на съвременните и сравнително модерни автомобили. Значително разнообразие съществува както по отношение на марките и типа на базовите автомобили, така и за специализираните надстройки.

Строителни отпадъци

Строителните отпадъци се генерират при извършване на строителни, ремонтни и ремонтно-възстановителни работи, извършвани на територията на гр. София и Столична Община. Те са представени главно от земни маси и строителни отпадъци получени при разрушаването на сгради и съоръжения или лошокачествени, неизползвани и натрошени строителни материали. Обикновено те се извозват на специално определени за целта депа като се използва подходяща техника за превозването им – обикновено самосвали или камиони.

Производствени отпадъци Производствените отпадъци получени при промишлената дейност на

действащите на територията на гр. София и Столична Община фирми и производствени предприятия в зависимост от типа на производството след събиране на отпадъците ги извозват за следващо третиране. Необходимо е да се отбележи, че отпадъците се



събират на територията на самите фирми и предприятия. Техниката използвана за извозване зависи от типа на производството и следващото третиране на отпадъците. Самите предприятия определят честотата на извозване на отпадъците.

Опасни отпадъци Опасните отпадъци генерирани на територията на гр. София и Столична

Община обикновено се събират и съхраняват на територията на малките фирми, където се генерират. Необходимо е да се отбележи, че в някои фирми не се създават условия за безопасното съхранение на тези отпадъци. По този начин се създава реална опасност от увреждане на околната среда, основно работещите в предприятието генератор на опасни отпадъци.

Съгласно нормативните изисквания на територията на Столична Община са определени места за смяна на отработени моторни масла, за събиране на излезли от употреба батерии, акумулатори, луминесцентни и други лампи съдържащи живак. Обезвреждането на отпадъците генерирани на територията на Столична Община се извършва в зависимост от техния вид.

Твърди битови отпадъци Твърдите битови отпадъци на гр. София се обезвреждат единствено чрез

депониране. В момента Столична Община разполага само с едно организирано санитарно депо за контролирано обезвреждане на ТБО. Площадката на депото е разположена в западната част на гр. София, кв. Суходол.

Проектът на депо за ТБО Суходол – II етап е разработен през 1995 г. преди да влязат в сила Наредби №№ 11, 12 и 13/06.11.1998 г. Благодарение на усилията и компетентността на проектантите и колектива изготвящ доклада за ОВОС на проекта са предвидени всички мероприятия, които гарантират съответствие със съществуващите тогава в България екологични изисквания, Директивите на ЕС и ЗОВВООС.

Оператор на депото е фирма “Чистота-Искър” ЕООД. Операторът е създал организация за периодично извозване на събирания инфилтрат, посредством специално отделени за целта автомобили, до канализационна шахта в кв. Обеля, която е свързана към СГПСОВ. Тъй като подобна организация е свързана с разходи (за труд, горивно смазочни материали, амортизации и др.), Столична Община предвижда изграждане на помпена станция за изпращане на инфилтрата в ляв Суходолски колектор.

На действащото в момента депо за ТБО на гр. София в кв. Суходол – II етап се депонират и производствени отпадъци, които нямат опасен характер. Количеството на тези отпадъци възлиза на около 2.0% от общото количество постъпващи на депо отпадъци.

В рамките на клетка III на депото се предвижда изграждане на клетки за опасни отпадъци. Необходимо е при проектирането и изграждането им да се вземат под внимание действащите у нас екологични изисквания и нормативи (ЗОВВООС и подзаконовите му актове), както и Директивите на ЕС.

Депото за ТБО на гр. София в кв. Суходол II етап е съобразено с изискванията на Наредба № 13/06.11.1998 г.



Строителни отпадъци Строителните отпадъци и земни маси генерирани на територията на Столична

Община се обезвреждат основно чрез депониране. Депонирането им се ръководи методически от Дирекция “Земни маси” към “Софинвест”. Депонирането се осъществява най-често в приключили експлоатационните си възможности минни разработки, подлежащи на рекултивация.

Съгласно действащите нормативни уредби всяко физическо или юридическо лице, което притежава строителни отпадъци е длъжно да сключи договор с Дирекция “Земни маси” на СО за извозването и депонирането им.

Производствени отпадъци Производствените отпадъци могат да се обезвреждат по различен начин в

зависимост от техния конкретен състав, физическо състояние, количество.

Една част от производствените отпадъци, генерирани на територията на Столична Общината се обезвреждат чрез депониране на депото за ТБО в кв. “Суходол” – II етап заедно с битовите отпадъци. Както беше посочено вече, тези производствени отпадъци са с неопасен характер и представляват едва 2.0% от общото количество депонирани отпадъци на депото.

Друга част от производствените отпадъци се депонират на сметища собственост на съответната фирма или предприятие. От гледна точка опазване на околната среда е необходимо да се направи оглед и инспекция на тези локални сметища, което да прецени доколко те могат да способстват за замърсяване на отделните компоненти на околната среда (въздух, води, почви, геоложка основа, растителен и животински свят, човешко здраве).

Трета част от производствените отпадъци се предават на специализирани фирми и предприятия за вторично използване, преработка или рециклиране.

Опасни отпадъци Най-много опасни отпадъци се генерират от фирма “Кремиковци” АД. Те се

обезвреждат като се складират на шламохранилището на комбината. Необходимо е да се прецени до колко този начин на обезвреждане на тези отпадъци не води до вредни екологични въздействия върху околната среда.

В последните години проблемът за отстраняването и третирането на твърдите битови отпадъци на гр. София и Столична община придобива особена острота. Началото на дейности свързани с отреждане на терен за изграждане на депо за обезвреждане на твърдите битови отпадъци на гр. София и населените места от Столична община датира отпреди 30 години. Направената ретроспекция на извършените досега специализирани проучвания налага извода, че предложенията за избор на нова площадка за депо за депониране и преработка на ТБО в по–голямата си част се повтарят. Най–обезпокоителното е, че при обсъждането на ОВОС на предложените площадки, всички без изключение са отхвърлени от населението, което живее в съседните населени места.

В момента единственият начин за третиране на отпадъците (битови, производствени неопасни и строителни), генерирани на територията на гр. София и



Столична Община е депонирането. Това е метод, който изисква големи капитални вложения, но на първо място избор на подходяща площадка за изграждане на съоръжението (санитарно депо). През последните години управленските екипи на Столична Община търсят и други начини за обезвреждане на отпадъците – преработка, рециклиране, повторно използване и т.н. Проучени са и възможностите за разделно събиране на отпадъците и изграждането на завод за преработка на отпадъци.

Наред с организираното събиране, извозване и обезвреждане на отпадъците на територията на гр. София и Столична Община съществуват и голям брой неорганизирани сметища (стари замърсявания). Това са криминално създадени сметища поради разрасналото се строителство през последните години, както и поради грубото и безотговорно неспазване на законите по опазването на околната среда и устройство на територията. Нерегламентираните сметища създават постоянни условия за замърсяване на отделните компоненти на околната среда – въздух, води (повърхностни и подземни), почви, геоложка основа, човешко здраве.

Общинската администрация на Столична Община предлага поетапно ликвидиране и саниране на тези сметища. Санирането на сметищата чрез рекултивация се предвижда да бъде извършено от общинската фирма “Софинвест”. 179 сметища се очаква да бъдат ликвидирани и 20 сметища се очаква да бъдат рекултивирани на първи етап. При това след ликвидирането на сметищата ще се освободи една площ от около 291 421 m2, а след рекултивацията–от около 79 600 m2. Тъй като ще останат незакрити още 241 незаконни (криминални) сметища, за които се предвижда те да бъдат закрити в следващи етапи, на територията на Столична Община остават около 492 890 m2 площи, които са замърсени с незаконно изхвърлени отпадъци. Остават за закриване предимно сметища в покрайнините на компактния град.

Избраният от Столична Община поетапен метод на закриване на нерегламентираните сметища е правилен, но е смущаващ фактът, че най-населените райони и с най-силно развита стопанска и производствена дейност остават и вероятно ще останат за дълго, без да бъдат ликвидирани старите замърсявания. Наред с тези криминални сметища в рамките на компактния град с по–голяма или по–малка площ и съответното количество натрупани отпадъци е необходимо да се отбележат и редица депа за твърди битови отпадъци, които в момента не функционират (сметоразтоварището при с. Долни Богров, сметището при Милево ханче, Филиповци, Горна баня, Суходол–старо сметище, санитарното депо в кв. Суходол–І етап).

Изводи На територията на гр. София и Столична Голяма Община се генерират различни видове отпадъци, като преобладаващо е количеството на твърдите битови отпадъци, производствените отпадъци (опасни и неопосни) и строителните. Делът на твърдите битови отпадъци в общото количество генерирани отпадъци е най-голям. Голяма част от твърдите битови отпадъци генерирани в редица фирми и производствени предприятия не се отчитат

Основната част от производствените отпадъци с неопасен характер се генерират в предприятия и фирми, добиващи природни ресурси (напр. “Кремиковци” АД). Строителните отпадъци не се отчитат, поради, което няма данни за техните



количества. Частична и непълна информация за това може да се получи от инвентаризацията на депата за строителни отпадъци.

Опасните отпадъци в някои случаи се депонират на специално отредени площадки (като хвостохранилището в Кремиковци, а в други случаи се събират и съхраняват на територията на малките фирми и производствени предприятия, където се получават в резултат на производствения процес. Специфичните опасни отпадъци като отработени масла и нефтопродукти, негодни за употреба акумулатори, батерии, луминесцентни и други лампи, съдържащи живак по създадена от Столична Община организация предстои да се събират разделно.

Засега единственият начин на обезвреждане на твърдите битови отпадъци и някои неопасни производствени отпадъци е санитарното депониране. В момента се експлоатира санитарно депо за твърди битови отпадъци на гр. София в кв. “Суходол” – депо Суходол ІІ етап. То е изградено и се експлоатира съгласно действуващите у нас нормативни документи и Европейското законодателство в областта на твърдите битови отпадъци.

Строителните отпадъци се обезвреждат чрез депониране на площадки разположени в стари изчерпани мини или котловани, образувани в резултат на изземване на инертни материали.

Една част от производствените отпадъци с неопасен характер се обезвреждат чрез депониране заедно с твърдите битови отпадъци на санитарното депо в кв. Суходол (едва около 2.0 %). Друга част се депонират на сметища на територията на фирмата или предприятието, в което се генерират. И една сравнително малка част се предава за рециклиране или повторно използване.

Изграждането на завод за преработка на отпадъци няма да премахне необходимостта от санитарно депо.

Направени са първи опити за установяване на възможностите за разделно събиране на твърдите битови отпадъци и установяване на морфологичния им състав и рециклируемите им компоненти. Установено е, че нерециклируемите отпадъци се колебаят в границите между 0.101 и 0.109 kg на жител на ден, а рециклируемите в границите между 0.251 и 0.263 kg на жител на ден. Там, където населението се отоплява с твърдо гориво тези цифри са съответно между 0.218 и 0.414 kg на жител на ден.

Площ от около 863 911 m2 е замърсена с незаконно изхвърлени отпадъци. Тази площ заема предимно междужилищни пространства, места в естествени негативни земни форми в районите извън централната част на града и места около и в повърхностни водни обекти. В районите “Кремиковци” и “Панчарево”, където съгласно ОУП на гр. София и Столична Община се предвижда да се развие система “Отдих”има 51 незаконни сметища с обща площ около 62 173 m2.

Най-значителна площ със стари замърсявания има в райони с най-развита стопанска и производствена дейност или в най-гъсто населени райони – райони “Кремиковци”, “Нови Искър”, “Връбница”, “Овча купел”, “Люлин”, “Младост”, “Надежда”, “Подуяне”, “Слатина”. Площта на незаконните сметища в тези райони възлиза на около 492 890 m2



При с. Долни Богров съществува нерекултивирано сметоразтоварище с обща площ от около 350 dka. То е техногенен източник на замърсяване на всички компоненти на околната среда и създава риск за човешкото здраве.

До момента в рамките на Столична Община не са намерени подходящи нови площадки за изграждане на нови санитарни депа за твърди битови отпадъци или за изграждане на други съоръжения за обезвреждането им.

ЗДРАВНО-ХИГИЕННИ УСЛОВИЯ НА СРЕДАТА Средата за обитаване е източник на следните групи вредни въздействия върху

здравето на населението:

Вредни въздействия, свързани с факторите на околната среда:

Замърсяване на атмосферния въздух с дразнещи газове (азотни и серни диоксиди, алдехиди), вещества с общо системен токсичен ефект (въглероден оксид, сероводород, серовъглерод, оловни и кадмиеви аерозоли, летливи органични съединения) и асфиктанти (въглероден диоксид, метан), фини прахови частици. Значение имат замърсителите със сензибилизиращо действие (органични частици, кадмиеви аерозоли, алдехиди, феноли, сажди и катрани) и устойчивите органични замърсители: полициклични ароматни въглеводороди - РАН при изгарянето на дизелови горива, смазочни моторни и машинни масла, металургия, металообработване; полихлорирани бифенили и полихлорирани диоксини и фурани – PCB’s и DIOX от металургия, металообработване, изгаряне на нефтени горива, отработени смазочни масла и продукти, изгаряне на отпадъци, пожари. Изброените устойчиви замърсители имат еднопосочно токсично и кумулативно действие с доказани отдалечени последствия върху организма.

За неблагоприятното въздействие на атмосферния въздух допринасят известните особености на климата на град София: резки температурни разлики, безветрие и намалени възможности за разсейване на замърсителите поради затопляне предимно на застроените централни части на града, тенденция към пренос на замърсителите от промишлените зони в централните квартали на София.

Замърсяването на почвата и почвен прах е източник на вторично замърсяване с тежки метали (олово, кадмий, живак, никел, кобалт от отпадъци), нефтопродукти, РАН, органични отпадъци и микроорганизми.

Многогодишни изследвания са показали, че питейната вода на град София може да бъде източник на замърсяване с желязо, манган, неразтворени вещества и микроорганизми само по време на воден режим или груби нарушения в системата на водоснабдяване.

Значителен проблем е липсата на вода за къпане, тъй като повърхностните води (реки, малки водоеми от баластиери, микроязовири) около София са силно замърсени.

В кварталите и населените места около София и по течението на реките има сметища, които съдържат твърди битови отпадъци и депа за опасни отпадъци (стари акумулатори и батерии, луминесцентни лампи, бои, лакове, лепила, отработени моторни масла, нефтопродукти, фитофармацевтични продукти, хвостохранилища,



стари производствени отпадъци). Съществено е замърсяването на средата за обитаване в района на Кремиковци и с. Долни Богров.

Продължително въздействие на наднормен шум и вибрации предимно поради натоварен трафик или близки източници на шум – трафопостове в блокове, ресторанти и дискотеки, магазини с нощно зареждане.

Продължително въздействие на източници на нейонизиращи лъчения: излъчватели, битово оборудване - микровълнови печки, телевизори, компютри и други битови и електрически уреди; електропроводи под високо напрежение, летище София.

Допълнителните фактори, които оказват отрицателно въздействие включват: високо уплътняване на застрояването, неправилно изградена инфраструктура в някои квартали, пропуски в изпълнението на някои многоетажни сгради за обитаване, натоварен трафик в близост до детски и здравни заведения., зони за отдих и в центъра на град София, несъответствие с изискванията за разстоянията на санитарно-защитните зони за редица обекти в града по Наредба № 7 за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда

Вредни въздействия, свързани с неспазване на хигиенните изисквания и норми.

Тези въздействия включват: недостатъчни, замърсени и неподходящи места за отдих и рекреация; неправилно хранене; стил на живот с обездвижване; постоянно психо-сензорно натоварване без подходящ режим на труд и почивка; висок относителен дял на някои социално значими заболявания; рисково поведение, свързано с алкохолизъм, тютюнопушене на обществени места, наркомании, разпространение на полово предавани инфекциозни заболявания; липса на социално чувство за поддържане на реда и хигиената в град София; разпространение на вредители; увеличение на бездомните лица и на безпризорните деца; отсъствие на инфраструктура и среда за обитаване, подходящи за инвалиди.

Идентифициране на рисковите фактори за увреждане на здравето на населението в Столична община

Производствени зони в района на град София - източници на замърсяване на средата за обитаване Въз основа на данни за предмета на дейност на предприятията, разпределени

по индустриални зони в град София и района на София, са въведени замърсителите на околната среда, представляващи риск за здравето на населението, обитаващо районите, разположени близо до индустриалните зони и компонентите на околната среда, които биха се повлияли негативно от дейността на промишлените обекти.

Проучванията на заболеваемостта по обращаемост (обща, дихателни заболявания, бронхиална астма, кожни болести и вродени аномалии) за децата на възраст 0 – 18 години от поликлиниките и обединените градски болници на София за 1998-1999 г. показват увеличена честота на показателите за районите близо до някои



промишлени зони: Подуяне, Надежда, Илинден, Искър, Нови Искър и Връбница в сравнение със средните стойности за град София.

В Национална стратегия по околна среда и план за действие 2000 –2006 на МС (2001) и в Екологична програма на Столична община (2000) се отбелязва, че промишлеността има по-малко значение в сравнение с автомобилния транспорт за замърсяването на атмосферния въздух на град София.

Най-сериозният промишлен източник на замърсяване на средата за обитаване на град София е МК Кремиковци. След приватизацията предприятието не е предприело сериозни мерки за разработване и внедряване на екологична програма за редуциране на емисиите на вредни вещества. Многогодишни изследвания доказват, че замърсяването на района на гара Яна е толкова сериозно, че с основание правителствата са предлагали на кметовете населението да бъде преселено на друго място поради отсъствие на практическа възможност за оздравяване на околната среда.

Индустриалните зони продължават да бъдат значим източник на замърсяване на атмосферния въздух, отпадъчните води и почвата в град София. В рамките на една промишлена зона се намират предприятия, които са много опасни, и обекти, незамърсяващи сериозно околната среда. Поради това сравнителната оценка на опасността от промишлените зони за здравето на населението е приблизителна. За целите на ГИС производствата са разделени на 4 групи: І Група – най-опасни производства; ІІ Група – опасни производства; ІІІ Група – по-малко опасни производства и ІV Група – най-малко опасни производства.

Натовареният трафик – източник на замърсяване на средата за обитаване в град София

Емисиите от транспорта изискват специално внимание според Националната стратегия по околна среда и план за действие 2000 – 2006 г. (МС, 2001 г.). Значителното увеличение на емисиите в атмосферния въздух на големите населени места през 1998 г. се дължи на увеличеното потребление на нефтени горива от транспортния сектор, като за град София пътният трафик е един от водещите проблеми. Оловните емисии от пътния транспорт през 1998 г. представляват около 44 % от общите емисии на олово в страната.

Данни за настоящото състояние на компонентите на средата за обитаване на град София и Столична община, които имат значение за здравето на населението, са дадени в доклада за ОВОС на ОУП на гр. София и Столична община.

Влияние на замърсителите на атмосферния въздух на град София върху здравето на населението

Информация за качеството на атмосферния въздух на град София, източниците на замърсяване (транспорт, промишленост, горивни и отоплителни инсталации и природни източници) са представени в Раздел 3.1.1 на Доклада.

С решение на МС от 1994 г. 14 района на страната са обявени като “горещи точки” със сериозно замърсяване на атмосферния въздух. В тях влизат Кремиковци и Перник. Районът на град София показва наднормени стойности на измерваните концентрации за следните показатели (Национална стратегия по околна среда, 2001):



Ролята на трафика, отоплителните инсталации и ТЕЦ през зимния сезон, когато инверсиите са по-чести в град София, и промишлените предприятия за замърсяване на атмосферния въздух се дискутират в Екологична програма на Столична община, София, 2000 г. В Том V (Въздух) са допуснати грешки, които търпят критика и са недопустими.

Тъй като Екологичната програма на Столична община от 2000 г. е базата за изработването на проектите по ОУП, би трябвало да бъде известно, че няма проучвания в Р България за установяване на риска от въздействието на PAH, РСВs и DIOX. В литературата са публикувани проучвания върху здравното състояние на населението, предимно свързани с производствени аварии, металургична промишленост и инсенератори за изгаряне на битови и опасни отпадъци в Германия, Белгия, Холандия и скандинавските страни.

Анализ на качеството на атмосферния въздух, проведен от Столична ХЕИ (СХЕИ) през 2000 г. и 2001 г.

През 2000 г. е извършена подготовка за привеждане на методиките за изследване на атмосферните замърсители в СХЕИ към изискванията на Наредба № 7 за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух (ДВ, бр. 45 от 1999 г.). Получените резултати са сравнени със стойностите за пределно допустими концентрации (ПДК) според Наредба № 14 за норми за ПДК на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места (ДВ, бр. 88 от 1997 г.).

През 2000 г. Столична ХЕИ е провела наблюдение на замърсяването на атмосферния въздух на територията на град София в четири стационарни пункта: “Гарата” - ул. “Враня” № 20, ул. “Цар Симеон” № 169, кв. “Люлин” и кв. Ботунец”. През второто и третото тримесечие на 2000 г. е извършван ремонт на бул. “Сливница” в участъка между ул.“Опълченска” и бул. “Д. Петков” и в този период движението е било спряно. През 2001 г. СХЕИ е продължила наблюдението на състоянието на атмосферния въздух на територията на град София по нова схема с по-чести измервания.

СХЕИ работи по възстановяване на работата на пунктовете “Бояна” и “Кремиковци”, вместо този в кв. “Ботунец”. От м. август 2001 г. функционира пункт “Кремиковци”. От началото на м. септември 2001 г. в пункт “Цар Симеон” 169а стартира измерването на ФПЧ 10 и ФПЧ 2.5. През 2001 г. в близост до пунктовете за пробонабиране на атмосферен въздух в столицата не са извършвани ремонтни и строителни работи и основните пътни магистрали в района са били натоварени нормално. В началото на годината и през пролетта на 2001 г. валежите са били слаби до умерени, през летните месеци са регистрирани високи температури, достигащи до 35 – 38о С през обедните часове и малко валежи, а през м. ноември и декември - силни застудявания и обилни снеговалежи.

Методиките на пробонабиране и определяне на замърсителите на атмосферния въздух са съобразени с нормативните документи. Проследени са атмосферните замърсители прах, серен диоксид, азотен диоксид, сероводород, фенол и оловни аерозоли.

През 2000 – 2001 г. интензивно замърсяване с азотни оксиди и общ суспендиран прах на атмосферния въздух се регистрира в пункт “Цар Симеон” и



“Гарата”, което може да се обясни с натоварения автомобилен трафик. Замърсяването със сероводород и феноли в района на “Ботунец” може да се свърже с дейността на Кремиковци АД. През третото тримесечие на 2001 г. в пункт “Кремиковци” по-често са измерени концентрации на феноли до 3.7 пъти ПДК.

От м. юни 2000 г. СХЕИ работи по Програмата “Оценка на съществуващото ниво на здравен риск при учащи се, живеещи в с. Яна, причинен от влошената екологична обстановка на района”. В атмосферния въздух са наблюдавани следните замърсители: оловни аерозоли, азотен и серен диоксид, прах, фенол и сероводород.

За целите на настоящия доклад за ОВОС е събрана информация и са обработени данните за заболеваемостта по обращаемост за децата на възраст 0 – 18 години в град София от поликлиниките и районните болници за 1998 – 1999 г. След този период подобна достоверна информация няма, тъй като Здравната каса няма методика за районирано проследяване на заболеваемостта на населението в града. Резултатите са представени в Раздел 3.1.13.11. Определените райони, в които статистически значимо е увеличена заболеваемостта на децата спрямо средните стойности за град София са две категории:

Райони със сериозно замърсяване поради натоварен трафик: Възраждане, Оборище, Средец, Триадица, Гарата.

Райони, разположени близо до индустриалните зони на града: с. Яна, Кремиковци, Сердика, Надежда, Подуяне, Искър, Нови Искър, Връбница.

Питейна вода. Вода за къпане и рекреация Националната система за мониторинг на водите е функция на МОСВ, РИОСВ,

ИАОС и Националния институт по метеорология и хидрогеология при БАН. В мрежата са включени 209 станции за повърхностни води, вкл. язовири с повърхност над 10 km2, и 431 пункта за подземни води, вкл. 106 извора. Мониторингът на питейната вода се извършва от МЗ и ХЕИ при съществуващи 120 лаборатории. За качеството на водата за питейни и битови нужди отговарят фирмите, които предоставят водата на потребителите – за град София това е “Софийска вода” АД.

В Раздел 3.1.3. са представени данните за повърхностните и подземни води, както и качеството на питейната вода, използувана от населението на град София според изискванията на Наредба № 9 за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (ДВ, бр. 30 от 2001 г.). Предоставена е и информация за качествата на минералните води, използувани от населението на град София предимно за питейни цели.

В настоящия момент фирма “Софийска вода” АД подготвя документацията и е предала част от нея за около 19 водоизточника в МОСВ и РИОСВ за одобрение на поясите за санитарно-охранителните зони по Наредба № 3 за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони (СОЗ) около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово снабдяване и около водоизточниците на минерални води, използувани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди (ДВ, бр. 88 от 2000 г.). Засега проектите за СОЗ са в процедура на одобрение.



Значителни са проблемите с опазването на СОЗ в района на язовир Искър и язовир Бели Искър във връзка с неспазване на законодателството при застрояването и използуването на обекти за спорт и рекреация.

Предоставена е информация за качеството на питейната вода, подавана по водопроводната мрежа на град София след третиране в Пречиствателните станции за питейна вода Бистрица и Панчарево.

Хармонизираното законодателство с това на Европейския съюз за качеството на питейната вода с Наредба № 9 (ДВ, бр. 30 от 2001 г.) поставя значителни проблеми, свързани с оборудването на лабораториите за мониторинг в съответствие с повишените изисквания, особено по микробиологичните показатели.

Почва. Почвен прах От м. октомври 2000 г. СХЕИ съвместно с НЦХМЕХ работят по Програма

“Хигиенно проучване степента на замърсяване почви с олово в детски заведения на територията на София и оценка на здравния риск за децата”. Подобно проучване се извършва за първи път в София.

Трябва да се подчертае, че изследваните концентрации на тежки метали в проби от тротоари, циментови площадки, пясък, пясъчници в детските градини на град София са значително по-високи от фоновите стойности за тези метали за Софийска котловина. Така например, фоновата стойност за олово в природно чистите почви на Софийската котловина е 12 – 20 mg/kg.

Отпадъци Характеристика на отпадъците на град София е представена в Раздел 3.1.12 на

Доклада за ОВОС. Не са провеждани целенасочени хигиенни проучвания за действието на отпадъците върху населението. Във връзка с това се представят данни от други здравни изследвания. Епидемиологични изследвания на населението, което обитава райони близо до сметища, установяват по-голяма честота на дихателни, кожни заболявания и алергични реакции с повишена чувствителност към прах, плесени, тежки метали. Подобни са данните за лицата, заети със събирането и депонирането на битови отпадъци.

Значителна е опасността от замърсяването на района на с. Долни Богров от сметището, на което години наред са изхвърляни не само битови, но и опасни производствени отпадъци. Това се установява от Доклада за ОВОС с оглед взимане на мерки за рехабилитация на площадката и изоставените кариери за инертни материали.

Болничните заведения, поликлиниките, частните лекарски и стоматологични кабинети в град София нямат организация за събиране и обезвреждане на опасните отпадъци, които съдържат дезинфектанти, медикаменти, биологични отпадъци, инфектирани превързочни материали, полимери от системи за инфузия, катетри, спринцовки за еднократна употреба, отпадъци от клиничните лаборатории.

Шум и вибрации. Нейонизиращи лъчения Националната стратегия по околна среда и план за действие 2001 – 2006 г.

(МС, 2001) предвижда изграждане на действаща национална система за управление на акустичното състояние в големите градове, което се отнася в голяма степен за град



София. Преобладаващите нива на шум в централните и по-гъсто населените райони са от порядъка на 65 – 75 dB (А) по данни на СХЕИ при хигиенна норма 60 dB (А). В някои райони (Орлов мост, Лъвов мост) вибрациите създават трудно поносими условия за обитаване. Данните показват, че в значителна част от наблюдаваните пунктове за измерване на шумовото натоварване нивата превишават допустимите норми от 60 dB(А). Това се дължи на натоварения трафик, старите и неподдържани моторни превозни средства, значимите недостатъци в планирането на средата за обитаване.

Скрининговото изследване на заболеваемостта всред изследваното население от подбраните райони разкрива статистически достоверно увеличение на честотата на следните заболявания сред населението обитаващо шумната зона в сравнение с това от тихата зона на град София: артериална хипертония, исхемична болест на сърцето / стенокардия, язва на стомаха и дванадесетопръстника, захарен диабет, неврози и мигрена. Значителна част от обитателите на шумните зони (8.1 – 20.2%) свързват своите заболявания с акустичния дискомфорт на своите жилища.

Събраните данни за последните години (1998 – 1999 г.) показват, че мерките за намаление на шума и вибрациите в град София не са ефективни и се налага включването на оценката на здравния риск за ефективно бъдещо решаване на този общински проблем чрез ОГП.

Стил на живот. Стрес. Хранене Градската среда обуславя стил на живот, който е в основата за развитието на

т. нар. болести на цивилизацията, свързани с прогресиращото обездвижване, психо-сензорно натоварване поради контакти с много хора, електронни средства за комуникация, ежедневно напрежение, пикови проблеми с трафика, недостатъчни възможности за контакти в семейната среда, за спорт и отдих. Заместителите от типа на аеробика и фитнес в затворени пространства не винаги допринасят за намалението на стреса.

Водещи заболявания сред възрастното население на град София, така както това се отнася и за цялата страна, са сърдечно-съдовите болести, злокачествените новообразувания, остеопорозата, болестите на дихателната и нервната система, на сетивните органи и на опорно-двигателния апарат. Общото за тези чувствителни групи обитатели на град София е това, че по физиологични причини те се нуждаят от по-големи и достъпни пространства за отдих, рекреация, по-лесен и безопасен достъп до административно, битово, комунално обслужване, магазини за стоки за ежедневието.

Известно е, че средата за обитаване на град София не е подходяща за инвалидите. При тях стресът от невъзможността от нормален живот в града е много по-сериозен. В последните години проблемите свързани с улесненията за придвижване по улиците, подлезите, достъпът до обществени и административни сгради, обществени превозни средства, места за отдих и рекреация се дискутират открито и се предвиждат известни мерки за приобщаване на инвалидите в обществото на здравите им съграждани.

Биологични фактори

Пропуските в сметосъбирането, неправилното съхранение на битовите отпадъци, отсъствието на център за събиране и изгаряне на клиничните отпадъци в град



София създават опасности от разпространение на микроорганизми. Към това се добавя фактът, че улиците на град София не се измиват редовно и не се поддържат чисти.

През есента и пролетта се разпространяват грипни инфекции, хепатит А поради отсъствието на необходимата обща култура и мерки за профилактика на дихателните и стомашно-чревните инфекциозни заболявания.

Значение има разпространението на дерматомикозите, както и повишената чувствителност към плесени и домашен прах, които предизвикват спастичен бронхит, хроничен ринит и бронхиална астма. Тези заболявания се повлияват лошо от наличието на замърсители в атмосферния въздух.

Софийска община трябва да обръща допълнително внимание за състоянието на дейностите за унищожаване на вредителите при сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на битови отпадъци, събиране и пречистване на битовите отпадъчни води. В докладите за ОВОС на подобни обекти винаги се предлагат мерки за ефективна дезинсекция, дезинфекция и дератизация на площадките. Общинската администрация осигурява периодична обработка на някои зелени площи за унищожение на кърлежите и комарите.

Установява се тенденция към увеличение на броя на населението в Столична община и в гр. София, което се свързва предимно с механичния прираст. В Общината рисковите групи в ранна детска и училищна възраст, както и старите хора, представляват общо около една четвърт (23.3%) от общия брой на населението.

Положителен е прирастът на населението в район Искър. Това е свързано предимно с възможностите за по-лесно намиране на работа, тъй като в него има промишлени предприятия. Там общата заболеваемост по обращаемост при децата на възраст от 0 – 18 години е по-голяма от средната за град София. Високи са показателите, свързани със заболяванията, зависещи и от неблагоприятните фактори на средата за обитаване: болести на дихателната система, на кожата и сетивните органи, вродени аномалии и травми.

Средата за обитаване в Столична община има следната характеристика към 2000 г: брой жилища 485054, полезна площ 30358000 m2, жилищна площ на човек от населението 15.1 m2. Най-висок е относителният дял на двустайните жилища (191807 за 2000 г), следван от тристайните и едностайните. Броят на стоманобетонните едропанелни жилища през 2000 г. е 210498, следвани от стоманобетонните скелетни – 146851, масивните – 124631 и паянтовите – 3074. Едропанелните жилища имат редица недостатъци от хигиенна гледна точка на средата за обитаване: лоша топлоизолация и звукоизолация, добра проводимост на вибрации и шум, лошо изпълнение, трудности свързани с поддръжката на общите помещения, покривите и мазетата, водопроводната и канализационна мрежа, отсъствие на лична заинтересованост при поддръжката на междублоковите пространства.

Здравни заведения

В Столична община има достатъчен брой диагностично-консултативни центрове, градски болници, болници, свързани с Медицинския университет – София и неговите подразделения, Висшия военно-медицински институт, медицински колежи, стоматологични клиники, Окръжна болница, частни специализирани отделения и



кабинети. Преходът от държавно здравеопазване към пазарна икономика в здравните дейности и периодът за внедряване на информационните статистически системи на Здравно осигурителната каса не дават възможност за събиране на достоверна информация след въвеждането на здравната реформа през 2000 г. Значителна част от здравните заведения се намират в рамките на град София – до улици с натоварен трафик. Някои нямат подходяща растителна изолация.

Населението на град София е добре осигурено с медицински заведения за даване на спешна помощ, за амбулаторно и клинично диагностициране и лечение. По данни на “София в числа 2001” броят на лекарите в Столична община към 31.12.2000 г. е 6131, на стоматолозите – 1781, на персонала със средно специално медицинско образование – 8779.

Места за отдих и рекреация Представен е броят на местата за спорт, отдих и рекреация в град София, които

показват определена тенденция към намаление по брой и по площ. Някои от тях се приватизират, с което се предотвратява достъпът на населението. Столичната община не полага достатъчни грижи за поддържане на инфраструктурата, растителността и местата за забавления в градските градини и паркове.

Исторически паметници Столична община е богата с голямо разнообразие исторически паметници – в

рамките на град София и околностите: черкви, манастири, исторически места и паметници, които до настоящия момент не се поддържат достатъчно добре и не се използуват за привличане на туристи и повече посетители. До някои от тях се намират източници на замърсяване на околната среда

Специализирани заведения за деца и юноши.

В частта “Социални дейности” на Раздел Демография и “София в числа 2001” има информация за специализираните заведения за деца и юноши без родители, с хронични увреждания, домове за стари хора и за безпризорни деца. В сравнение с тези заведения в провинцията, благодарение на подпомагането чрез проекти и благотворителност в град София, сред обитателите на специализираните заведения заболеваемостта не е повишена.

Вилни зони Други зони със специфичен здравно-охранителен статут са вилните зони около

град София, които се превръщат в квартали с все по голяма плътност на застрояването без подходящо планиране и инфраструктура. Дават се разрешения за изграждане на шумни ресторанти, кръчми и хотели със съмнителни посетители. Значителна част от тях нямат канализационни системи. Използуването на септични ями и неправилното регулиране на водоснабдяването и канализацията са една от причините за увеличение на замърсяването на почвата и подземните води, местните водоизточници и по-чести случаи на свлачища.

Обекти на хранително-вкусовата промишленост Специфичен санитарно-хигиенен статут имат обектите на хранително-

вкусовата промишленост: складове за храни и фуражи, мелници, хлебозаводи,



предприятия за преработка и производство на зеленчукови, плодови, млечни и месни продукти, складове за хранителни суровини и материали, пазари и зеленчукови борси, заведения за обществено хранене. Данни за увеличението на производството на храни, напитки и тютюневи изделия в Столична община са дадени в “София в числа 2001”.

Някои от обектите са разположени в индустриалните зони, близо до промишлени предприятия, които отделят вредни емисии. Това е представено в частта, съдържаща предприятията в индустриалните зони на град София. Складовете за храни не са достатъчно обезопасени по отношение на въздействието на вредители и достъпа на външни лица в тях. Някои от заведенията за хранене имат кухненски комплекси и складове, които не отговарят на санитарно-хигиенните изисквания, например повечето от т. нар. китайски заведения. Столична община дава разрешения за хранителни заведения в жилищни сгради без да са налице необходимите вентилационни системи с подходящи абсорбери или филтри.

Обработваеми земи. Информация за селското стопанство и обработваемите земи в Столична

община е представена в “София в числа 2001”. Площите за ниви са значително повече от площите за естествени ливади. Преобладава отглеждането на зърнени култури, отчасти фуражни култури, зеленчуци и картофи и значително по-малко – технически култури. В някои села и квартали (Долни Лозен, Горни Лозен Горубляне, Бояна, Драгалевци, Банкя и т. н.) те се отглеждат в малки дворни градини или във вилните зони предимно за задоволяване на нуждите на семействата. Непосредствено до промишлените зони на града няма обработваеми земеделски земи. Във връзка с това замърсителите на почвата от градската среда (тежки метали, нефтопродукти, устойчиви органични замърсители) не попадат в хранителната верига на населението.

ФИЗИЧНИ ФАКТОРИ

Шум

Основните източници на шум, върху които е направена хигиенната оценка в района на Столичната община, са производствените обекти, главните транспортни артерии, преминаващи през населеното място и летището. Не са разглеждани обекти, които са източници на шум, като трафопостове, вградени в жилищни сгради, дискотеки и увеселителни заведения.

За оценка на шумовото натоварване са използувани данни от Националната стратегия по околна среда, Плана за действие 2000-2006 г., данни от измервания на контролна мрежа от 49 пунктове в системата на МЗ – СХЕИ, националната база данни за шумовото замърсяване на средата за обитаване в Столична община, позволяваща следенето на динамиката на изменението му във времето.

За оценка на авиационния шум, са използувани проучванията на авторитетни компании от Западноевропейски страни за развитието на авиацията с разширяване на летище “София” с прогнози до 2007 г.



През м.октомври 2001 г. от експерти на СХЕИ е проследено шумовото ниво от транспорта на територията на град София. Измерванията са извършени на същите 49 пункта, които не са променяни през последните години.

В настоящия доклад за ОВОС се коментира шумовия фактор само в района на столицата и в крайградските райони (включващи кварталите около летище “София”), тъй като липсват данни за шумовото замърсяване в зоните извън столицата.

Действащите хигиенни нормативи у нас са от началото на 70-те години и отговарят на нормативите по това време в някои страни, напр. СССР и Япония. В това отношение подходът е адекватен при оценката на въздействието на шума върху засегнатото население. В същото време някои понятия от действащите нормативи нямат легално определение, напр. “главна артерия”, което налага известно уточняване.

Нормите за обектите и зоните със специфичен здравно-хигиенен статут, като напр. за здравни и детски заведения, са ниски. Наличието на градски улици около болниците, намиращи се в района на столицата, каквито са повечето случаи в града, не позволява достигането на тези допустими стойности. Подобно е и положението със съществуващите градски части, които най-често са разположени покрай градски улици с интензивно движение на МПС.

Норми за зони, отнасящи се до търговски и индустриални зони с наличие на голям брой жилищни сгради, няма определени.

По отношение на измерените стойности на звуковото ниво и анализираните данни, могат да бъдат направени следните основни изводи:

Измерените нива на шума в централните градски части и зоните със специфичен здравно-хигиенен статут са над допустимите ПДН, действащи у нас.

Шумовата обстановка в София не се променя значително в периода 1996 – 2001 г., т.е. установява се предимно устойчива във времето картина на средните стойности на измерените нива на шума.

Има известни случаи (в единични пунктове) на намаляване на нивата на шума, но без да се достигат хигиенните норми.

В пунктовете, категоризирани като “терени на болници, санаториуми и други стационарни заведения”, се констатират нива на шума, значително превишаващи хигиенните норми.

Нарастването на автомобилното движение в столицата влияе върху нарастването на нивата на измерените значения. Корелацията е статистически достоверна.

Липсват данни за броя на засегнатото население, подложено на шумово въздействие с наднормени нива.

Шумът трябва да се оценява не само в сравнение с хигиенните норми, но също и с оглед на броя на хората, подложени на неговото въздействие, количествените стойности на превишението на шумовите нива над допустимите хигиенни норми, опасностите от получаването на увреждания на здравето на населението, свързани предимно с т.н. екстраурални ефекти: допълнителен риск от повишение на кръвното налягане, увеличена честота на оплакванията от страна на нервната система, безсъние, неврози и чувство за дискомфорт.



Изследването на въздействието на авиационния шум върху гр. София е проведено през 1996 г. във връзка с изготвянето на доклада за ОВОС на актуализирания генерален план на летище София. По-късно, през 1998 г., е правено подобно изследване след последна актуализация на плана за летището. По данните от 1996 г. функционирането на летище София генерира наднормен шум за около 55700 души през деня и около 16600 души през нощта. Трябва да се подчертае, че във връзка с промените в икономическото и финансово състояние на БАЛКАН АД, цитираните данни за летището при извършените оценки в докладите за ОВОС се нуждаят от актуализиране.

Вибрации

Човешкото тяло е изключително сложна физическа и биологическа система. Ако физическата система се разглежда от гледна точка на механиката, тя съдържа голям брой линейни и нелинейни съставни компоненти, чиито механични характеристики варират при отделните хора. При въздействие на вибрации върху човешкото тяло реагира не само механичната система, но се пораждат и психологически ефекти. Вибрациите предизвикват нарушения на физиологическото и функционално състояние на човека и създават дискомфорт. При продължително въздействие с високи нива на вибрациите се достига и до така наречената вибрационна болест, която може да доведе до патологични изменения на определени органи от човешкото тяло. При хармонични трептения, които се предават на седящ или стоящ човек, както при другите механични системи, възникват резонансни явления на механичната система на човека. Установени са две честотни ленти, при които се получава увеличаване на амплитудите на трептене на отделни части на тялото, а именно: 3 до 6 Hz и 20 до 30 Hz.

Чувствителността на хората към вибрациите се движи в широки граници. На базата на изследвания са установени средни и гранични стойности на кинематичните параметри на трептенията – преместване, скорост и ускорение, които се усещат от хората. Според усещането на вибрациите от хората те са разделени на няколко основни групи. За всяка една от групите са нормирани съответните максимални и средноквадратични стойности на кинематичните параметри на трептенията или нивата на трептенията, изразени в децибели за съответния параметър.

Според източника, който ги създава, вибрациите са обединени в следните групи:

транспортни, предизвикани от движението на пътни, железопътни и трамвайни наземни и подземни транспортни средства;

транспортно-технологични, предизвикани от работата на машини, изпълняващи технологични операции в стационарно положение, или при движение по транспортни съоръжения в промишлени предприятия;

технологични, въздействащи на операторите на стационарни машини или предаващи се на други работни места;

от движението на хора (примерно по пешеходни мостове), от танцуването на хора в зали с еластични подови конструкции (собствена честота за вертикални трептения,



по-малка от 5 Hz [6]), от едновременно подскачане на публиката върху трибуни на стадиони с еластична носеща конструкция.

В градски условия възможните вибрации на жилищните и административни сгради могат да се предизвикат от градския транспорт. За София основните видове транспорт, които предизвикват вибрации, са три – движението на автомобили по улици, булеварди и градски магистрали, движението на трамваи и движението на метро-композиции. Нормите за допустимите стойности на вибрациите в жилищни сгради са дадени в Наредба № 45, на Министерство на народното здраве и Комитета по архитектура и благоустройство от 1980 год.

- В Наредба № 45 са нормирани допустимите средноквадратични стойности на кинематичните параметри на постоянните вибрации (преместване, скорост и ускорение) в жилищни сгради през нощта от 22:00 до 6:00 часа, при продължителност на въздействието повече от 30 минути. Нормираните стойности се умножават с корекционни коефициента за постоянно действие, продължителност и време на въздействие.

Нивото на вибрациите на работното място или в жилището зависи от редица фактори, по-важните от които са източника на вибрации характер на вибрациите (хармонични, импулсни, стохастични и др.), спектралния състав, максималните, амплитуди,продължителността;средата, през която се предават вибрациите, и разстоянието от източника до мястото на въздействие върху човека, характеристиките на земната среда, през която преминават излъчените от източника вълни, динамичните характеристики на конструкцията на сградата – собствени честоти и форми на трептене, които реагират на хоризонтални и вертикална компоненти на вибрациите и други детайли.

За трите вида транспорт (автомобилен, трамваен и метро), които потенциално са източник на вибрации в София, характерът на вибрациите, спектралният им състав, амплитудите на кинематичните им параметри и продължителността на интензивната им част са различни, въпреки че имат и някои общи характерни особености.

Релсовият път на Софийското метро е проектиран и изпълнен по специален детайл, при който се гасят вибрациите на две нива, преди да се предадат на земната основа. Това води до значително редуциране на нивото на възбудените вибрации на сградите в близост до трасето на метро линиите. Въпреки това нивото на вибрациите е по-високо от долната граница на чувствителност на хората към вибрации. За да се намалят амплитудните стойности на вибрациите под това ниво, необходимо е да се прилагат допълнителни технически решения както за новите, така и за съществуващите сгради.

Реагирането на конструкциите на сградите на вибрационно въздействие в основата им зависи от динамичните им характеристики – собствени честоти, форми на трептене и коефициенти на затихване. При собствени честоти, близки до преобладаващите честоти на въздействието, може да се стигне до резонансни явления. Най-често собствените честоти на междуетажните подови конструкции за вертикални трептения са в диапазона на преобладаващите честоти на вертикалната компонента на въздействието от транспортен трафик. Това може да доведе до повишаване на нивото



на вибрациите над границата на чувствителност, независимо от това, че в основата на сградата това ниво е било по-ниско.

Йонизиращи лъчения

Контролът на радиационната обстановка от МОСВ и неговите поделения се осъществява само върху следните показатели - радиационен фон (по мощност на дозата), специфична активност на естествени и техногенни радионуклеиди в почви, дънни утайки и отпадни продукти, обща радиоактивност на води, съдържание на уран и радий във води и концентрация на радон в атмосферен въздух.

Радиационната обстановка в района на Столичната община се определя основно от наличието на обекти на бившия уранодобив, разположени в полите на югозападната част на Стара планина под връх Готен. Обектите са в непосредствена близост до с. Сеславци и гр. Бухово. Специално внимание заслужава обогатителният завод ПХП “Металург” и прилежащите към него старо и ново хвостохранилища.

С най-висок радиоекологичен риск в района са с. Яна, с. Сеславци, гр. Бухово. В резултат на почти половин век експлоатация Буховското и Сеславското уранови месторождения са разсечени от 7 шахти и 150 щолни с обща дължина на хоризонталните изработки около 55 km. В района са оформени над 200 насипища с повече от 500 km2 скална маса със сумарна активност около 20000 терабекерела. Голяма част от табаните са повлияни от въздушната и водна ерозия, в резултат на което около табаните се образуват ореоли с по-високи повърхностни радиоактивни замърсявания, като деретата и овразите над Сеславци и над Бухово са запълнени с материал от табаните.

В настоящия момент радиационно замърсените руднични води изтичат от изработки и сондажи в най-ниските части от рудодобива. Те са: щолната в Кремиковци, отпадните води от участък “Чора”, които се събират във водосбора на р. Сперла и в дерето на с. Сеславци. Тези води, както и дренажните води от хвостохранилището, се използуват безконтролно за водопой на животни, а някъде и за поливане.

След спирането на производствената дейност източник на радиоактивно замърсяване на въздуха са табаните, неизвозената в химзавода руда и засушената част на хвостохранилищата, които са в непосредствена близост до населените места.

Материал от скалните насипища и табани дори е използван за направа на пътища, дори и за строеж на жилища.

Съгласно заключенията в бюлетините на МОСВ, през периода 1996 – 2001 г. радиационният γ - фон е в границите на фоновите стойности за гр. София.

Атмосферната радиоактивност се характеризира със стойности, близки до фоновите стойности за техногенен Cs-137 и космогенен Be-7 в аерозолните проби за цялата страна.

Оценката на данните от мониторинга за съдържание на естествени и техногенни радионуклеиди в необработваема почва показва, че стойностите за специфичните активности са в границите на фоновите стойности за гр. София.



За периода 1996 – 2001 г. основните повърхностно течащи реки в региона са с наднормени стойности за β - радиоактивност в районите на обектите от уранодобива, гр. Бухово, а също и по специфичните активности на уран-238, на радий-226, а в някои години - и на олово-210. Превишението спрямо нормативните стойности се отнася до хвостохранилището на завод “Металург” и до участъка “Чора” в района на с. Сеславци. Във водите на р. Янешница, както и в реките в гр. София, анализът не показва превишение на показателите по радиоактивност над ПДК.

Основните превишения се отнасят до потенциалния замърсител “Подземно стопанство” ЕООД, Бухово, който е в основата на отклоненията от нормите и значителните описани превишения на показателите за радиоактивност във водни басейни, почви и др. Замърсяването може да спре само след извършване на дейности като ликвидация, рекултивация, пречистване на водите, планирани в близкото бъдеще.

В значително по-малка степен замърсява средата с източници на радиоактивен разпад потенциалният замърсител “Редки метали” ЕООД, гр. Бухово. За него също се налага вземането на мерки за предотвратяване на замърсяването.

И двата източника имат значение за локалното замърсяване на околната среда с йонизиращи лъчения и не влияят върху показателите за радиоактивност в района на Столична община.

Общата β - радиоактивност на водите в Столична община отговарят на нормите по БДС 2823-1983 г. “Вода за пиене”.

Едно от най-важните заключения по отношение на йонизиращите лъчения в района на Столична община, е свързано с високия радиоекологичен риск в района са с. Яна, с. Сеславци и гр. Бухово. Това изисква специално проучване в следващите етапи, и то главно от методологично естество.

Нейонизиращи лъчения

Основните източници на ЕМЛ в района на град София, които могат да създават хигиенни проблеми за човека и околната среда, са радио предаватели с дълги, средни, къси вълни; частни радиостанции в УКВ обхват; ТВ предаватели; подстанции за високо напрежение - открити и закрити разпределителни устройства (ОРУ и ЗРУ); електропроводи; трафопостове, захранващи жилищни квартали и сгради; базови станции за мобилна комуникация - аналогови и цифрови; късовълнови и УКВ системи за мобилна комуникация на транспорта, бърза помощ, полиция и др.; радарни системи за авиотранспорта, за ТВ и други сателитни връзки, за метеорологията и др.; електротранспорт (трамваи, тролейбуси, ЖП транспорт); токоизправители за електротранспорта и лични системи за комуникация (радио-аматьорски излъчватели).

Допълнително към източниците на ЕМЛ, които могат да създават здравни проблеми за населението, въпреки че не излъчват в околната среда на гр. София, могат да се включат и видеомонитори на персонални компютри; битови електрически уреди; разпределителни захранващи системи в жилищните блокове; подово отопление; медицински системи за терапия и диагностика; клетъчни телефони и др.



За източниците на ЕМЛ, излъчващи в населените места, в честотния обхват 30 Hz - 30 GHz, се извършва предварителен санитарен контрол, както при проектирането им, така и след влизането им в експлоатация. Въпреки това, голяма част от тези източници не са обхванати от подобен контрол, т.е. не са спазени изискванията на нормативната уредба у нас.

Като резултат от този контрол се установява, че комуникационните източници - радио, телевизионни предаватели, УКВ станции, не създават здравен риск за населението в общината, въпреки че силно увеличават електромагнитния фон в района. Подобна е ситуацията с базовите станции за мобилна комуникация - те се монтират при спазване на нормативните изисквания за хигиенно защитни зони около излъчвателите.

Измерените стойности в близост до излъчвателите в комуникацията, извършени от НЦХМЕХ говори, че в почти всички случаи са спазени хигиенно защитните зони в населените места. Проблеми в това отношение съществуват около базови станции и УКВ предаватели, които по различни причини (неизвестни) не са били контролирани по време на проектиране и монтаж.

Измерването на интензивността на РЧ-полета на повърхността на земята в близост до антените на базовите станции показва, в зависимост от разстоянието, стойности от 1/40 до 1/250 пъти по-ниски от допустимите стойности, определени от международните директиви за защита на населението. Антените на телевизионните станции, които работят на аналогични честоти (500-800 MHz), имат по-голяма обща мощност от телефонните и създават РЧ-полета, насочени към земята, със стойности от 1/2 до 1/500 пъти по-малки от международните допустими стойности.

Електроразпределителната мрежа в района е разработена така, че подстанции с напрежение 400 kV в населените места няма, а там се прилагат само системи със средно и ниско напрежение, за които ограничения по отношение на хигиенно защитни зони няма. Още повече, че цялата мрежа в населените места в общината са кабелни, а не въздушни, което още повече намалява рискът от въздействие на електрическите и магнитните полета. Разширяването на енергийната мрежа няма да доведе до увеличаване на нивата на електромагнитното “замърсяване” в района на гр. София и общината.

Изследвания на НЦХМЕХ през периода 1996-97 г. върху извадка от 199-те вградени трафопоста в миналото показват, че здравен риск от въздействие на ЕМП върху населението могат да оказват трафопостовете, монтирани на партерни етажи, а в някои случаи (при неспазване на някои строително-архитектурни работи) и прилепените до сградите. Несъответствията се отнасят главно до оплакванията от шума и вибрациите в жилищните помещения, разположени непосредствено до трафопоста, но се откриват и по-високи стойности на магнитното поле при този тип съоръжения. “Най-безопасни” в това отношение са тези от сутеренен тип. Това е довело до извършване на някои допълнителни дейности, като подмяна на техническите съоръжения, допълнителни екранировка, поставяне на фуги към жилищните помещения, преместване на спални помещения и замяната им с други, в които не се пребивава продължително време и т.н.

Въпреки че стойностите на магнитното поле са в границите на хигиенните нормативи, за лица с наличие на активни или масивни метални имплантанти (1 G = 0.1



mT) съгласно Наредба № 7 за минималните изисквания за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, те са сравнително високи по отношение на праговете за канцерогенен ефект, описвани в литературата (3 mG = 0.3 μT).

В заключение, от направения анализ се изяснява, че електромагнитният фон в град София, както и в региона силно е завишен от наличието на източници за енергетиката, транспорта, комуникацията. Наднормени стойности могат да се очакват главно в близост до радио и телевизионни центрове, при локатори и радарни инсталации, в близост до летището и др. Няма достатъчно данни за една по-точна оценка и за разработване на карта за “електромагнитното замърсяване” на района. Няма данни и за здравното състояние на населението, подложено на по-високи стойности на ЕМЛ, освен че нараства страхът на населението при въвеждането на нови технологии с излъчване на ЕМЛ, както и на броя на т.нар. “свръхчувствителни лица” към електромагнитно въздействие.

Съществува още един проблем, некоментиран тук. Той се отнася до разширяването на електрифицирания транспорт в града и в околностите. Електрификацията ще доведе до по-високи нива на електромагнитно замърсяване, въпреки че то е под ПДН. Тук имаме предвид, че поради недостатъчно изследваните механизми на въздействие на нискоинтензивните ЕМЛ, не е ясно хроничното продължително облъчване с полета с нисък интензитет дали не води също до здравни ефекти, поне върху лица с хронични заболявания, възрастни, деца и друга част от населението. Проблемът с електрифицирания транспорт повече е проблем на работодателя и се отнася до оценката и оздравяването на работната среда на ватманите, шофьорите на тролейбуси и машинистите, и по-малко на населението, ползуващо превозните средства.

ЗЕМЕТРЪС И ОЦЕНКА НА РИСКА

Сеизмичност на района на гр. София Град София попада в Софийската сеизмична зона на Средногорския сеизмичен

район. Епицентрите на Софийските земетресения са концентрирани главно в югозападната част на котловината Овча купел – Горна Баня – Княжево. Дълбочината на огнищните им зони е около 10 - 15 кm. Софийската сеизмична зона е неспокойна в тектонско отношение. Установена е цяла система от разседи, които са потенциални огнища на земетресенията. Най-активните сеизмични огнища са свързани с Витошкия разлом, минаващ по северното подножие на планината.

Върху територията на София оказват въздействия и земетресенията в съседните сеизмични зони – Струмската и Маришката. Оценката на сеизмичността на Софийския район, както и за цялата страна, е направена в Интензивности – сеизмични степени по скалата на Medvedev-Sponheuer-Karnik (МSК-64). Съгласно картата за сеизмично райониране от 1964 год. сградите и съоръженията в София се осигуряват за VIII степен, а тези в съседните територии – за VII степен.

През 1987 год. влизат в сила нови Норми за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони (НПССЗР-87), които са отражение на съвременните постижения на земетръсното инженерство. Картата за сеизмично райониране към тези



норми е от нов прогностичен тип. Тя е разработена за очакваните максимални интензивности в степени по скалата на MSK-64 за период на повторяемост 1000 години. Съгласно тази карта София попада изцяло в IX степен.

За съжаление няма официално регламентирана карта на микросеизмично райониране на гр. София, която да се използва заедно с дадената към Нормите (НПССЗР-87) карта на макросеизмично райониране на страната.

Трябва да се обърне внимание, че картите за сеизмично райониране в много от страните в сеизмично активни райони се разработват за различен период на повторяемост от приетият в нашата карта период 1000 години. В Евронормите (Еврокод 8), които ще бъдат приети в нашата бъдеща нормативна уредба, подходът е следният:

За осигуряване на съответна надеждност при оценка на сеизмичното поведение на конструкциите са въведени две нива на сеизмичното въздействие. Първото ниво се специфицира като сеизмично събитие, представено с проектно сеизмично въздействие, което е с 10% вероятност да бъде надвишено за 50 години. Съответният среден период на повторяемост на такова ниво на въздействието съгласно Теорията на вероятностите е 475 години. За това ниво на въздействие конструкциите се изчисляват по “крайно гранично състояние”. Второто ниво на проектно сеизмично въздействие е със същата вероятност за надвишения 10%, но за 10 години експлоатационен живот. В този случай средният период на повторяемост на сеизмичното събитие с такова ниво е 95 години. Конструкциите се изчисляват съответно по второ гранично състояние, наречено “експлоатационно гранично състояние”.

Двете нива на сеизмично въздействие се задават с максимални (пикови) стойности на ускорения на съответните компоненти на сеизмичното движение на земната основа. За да могат да се прилагат тези две нива на проектно сеизмично въздействие при проектирането на конструкциите, е необходимо да се разработят национални (или регионални) карти за сеизмично райониране с проектни стойности на ускоренията с повторяемост 475 години и съответно 95 години.

Сеизмичен риск и сеизмичен хазарт

Хората и заобикалящата ги среда в населени места, разположени в сеизмично активни зони, са изложени на риск както за живота си, така и за загубата на материалните ценности, които те са създали или притежават.

Сеизмичният риск е обобщаващо понятие, което включва очакваните загуби на човешки живот (брой на убити, брой на тежко ранени), загуби от разрушени сгради и съоръжения, загуби от прекъсване на индустриални производства, загуби от прекъсване или забавяне на търговска и икономическа дейност, загуби от разрушаване на жизнено важни инженерни системи (газопроводи, водопроводи, електропроводи, транспортни системи и комуникации и др.), загуби от разрушаването или унищожаването на исторически или културни ценности и пр. Сеизмичният риск се оценява в очакваните загуби от изброените по-горе елементи на риска за определено време, при определен сеизмичен хазарт за даденото населено място.



Сеизмичният хазарт за даден участък от земната повърхност се изразява с вероятностното разпределение на избран параметър на земното движение за определени интервали от време. Най-често използваните параметри за изразяване на сеизмичният хазарт са макро сеизмична интензивност и максимално сеизмично ускорение.

1. Сеизмичният риск зависи от една страна от сеизмичния хазарт, а от друга - от уязвимостта на строителните конструкции на сградите и съоръженията, намиращи се на дадена територия, която се измерва с числа от 0.0 (никакви повреди) до 1.0 (пълно разрушаване).

Съвременна оценка на сеизмичния хазарт за района на София

През последните 30 години се натрупаха много знания и опит в прогнозирането на сеизмичната опасност (сеизмичен хазарт) на териториите в сеизмично активни зони. Мястото и силата на бъдещите земетресения за определен период на повторяемост се определят с висока степен на достоверност. Анализът на сеизмичния хазарт се провежда на базата на Теорията на вероятностите.

Резултатите от проведения анализ на сеизмичния хазарт за района на гр. София показват, че максималното очаквано ускорение, с вероятност да бъде надвишено веднъж на 1000 години, варира между 0.3 g и 0.4 g.

Съвременна оценка на сеизмичния хазарт за района на София на микро-сеизмично ниво (карта на микросеизмично райониране) със стойности на очакваните максимални ускорения все още не е разработена и публикувана. Приложената карта на микросеизмично райониране, разработена от колектива на Г. Франгов, е в интензивности. Дадената във фаза Предварителен проект на Общ устройствен план на гр. София и Столична община, “Карта за терените с геоложки риск и опазване на минералните води при подземно строителство” съдържа петна, означени като Зони със сеизмичен коефициент > 0.30 (IX + степен). Тези петна не съвпадат с картата за микросеизмично райониране. При разработването на нова Карта на микросеизмично райониране на София трябва да се приемат същите предпоставки, които ще се прилагат при разработването на картата за макросеизмично райониране на страната.

Уязвимост на сградите в София

До 1957 год. в България не е имало норми за проектиране на строителни конструкции на сгради и съоръжения за сеизмични въздействия. Сградите, които са проектирани и построени до 1957 год, т. е. до въвеждането на Правилник за строителство в земетръсни райони (1957 г.), се смята по принцип, че не са осигурявани за сеизмични въздействия. Тяхната сеизмична уязвимост при еднакви други условия се приема за по-голяма от тази на сградите, които са проектирани за сеизмични въздействия.

До влизането в сила на последната карта за сеизмично райониране през 1987 год. сградите в София са осигурявани за VIII степен сеизмични въздействия. Съгласно новата карта те се осигуряват за IX степен. Независимо от другите промени в нормите за проектиране в сеизмични райони сеизмичните сили, с които са осигурявани сградите и съоръженията преди 1987 год., са по-малки около 1.5 до 2.0 пъти. Това



съответно води до по-голямата им уязвимост при очакваното максимално проектно сеизмично въздействие. Много голяма част от територията на столична община както в централната зона, така и в останалите зони, особено във втория и третия пояс е покрита със сгради, които са построени от нискоквалифицирани строителни работници без проекти и технически контрол. Сеизмичната уязвимост на тези сгради е много висока.

ОПАСНИ И ВРЕДНИ ВЕЩЕСТВА – КЛАСИФИКАЦИЯ ПО ООН При оценката на здравния риск за населението от въздействието на опасните

вещества приоритетно значение имат веществата, които са корозивни, токсични, с кумулативен ефект и водещи до отдалечени последствия. В средата за обитаване на град София всички опасни вещества имат комбинирано и комплексно действие при попадане по физиологичните пътища: дихателен, кожен и чрез храносмилателната система.

Опасните вещества, класифицирани по Списъка на ООН за режим на транспорт, внос и съхранение (ПМС № 12 за режима за въвеждане на опасни вещества, ДВ, бр. 10 от 1999 г.), които могат да присъстват в средата за обитаване на град София, са замърсители на атмосферния въздух от предприятията в промишлените зони и от трафика, замърсители на т. нар. вътрешен въздух (жилища, обществени места, офиси), опасни вещества, използувани в бита на населението (бои, лакове, лепила, автокозметика, почистващи и измиващи препарати), замърсители на почвата, опасни вещества, постъпващи чрез хранителната верига, замърсители на питейните води, замърсители на производствените отпадъчни води, постъпващи в канализацията, опасни вещества въздействащи при аварийни разливи, течове или експлозии в градската среда.

Основните източници на опасни вещества в град София, свързани предимно със замърсяването на околната среда са атмосферният въздух, почва и почвен прах, замърсени допълнително чрез въздуха и чрез отпадъците, питейна вода, която може да бъде замърсена от неефективно третирани отпадъчни води или от градска канализация чрез подземните водоизточници или от замърсени повърхностни водоизточници, хранителна верига чрез замърсяване на растенията, фуража, пасищата, зеленчуците, плодовете, зърнените храни, отглеждани върху рискова почва, поливани със замърсени води или допълнително обработвани с фитофармацевтични средства. Значителна част от тези проблеми са разгледани в предходния раздел "Здравно-хигиенни условия на средата".

За замърсяването на въздуха с опасни вещества в град София имат значение и редица малки обекти на: хранително-вкусовата промишленост (амонячни хладилни инсталации, фреони, полициклични ароматни въглеводороди (РАН); бензиностанции, складове за нефтени горива, автосервизи, паркинги, автогари, автомивки (бензини, дизелови горива, смазочни масла, ауспусни газове, летливи въглеводороди, отпадъчни нефтопродукти, РАН, DIOX, полихлорирани бифенили (РСB, s), оловни аерозоли, сажди); местни отоплителни инсталации, използуващи нафта; цехове за химическо чистене (хлорирани въглеводороди като перхлоретилен, трихлоретилен); строителни площадки и складове за строителни материали (циментов прах, прах от строителни



материали с дразнещо и сензибилизиращо действие); мебелни цехове и работилници (бои, лакове, лепила, органични разтворители, дървесен прах); бояджийски цехове (бои, лакове, органични разтворители); цехове за производство на пластмасови и каучукови изделия (продукти от термична деструкция на полимери: въглеродни оксиди, хлороводород, цианови съединения, амини, формалдехид, фенол, въглеводороди); ремонтни работилници със запояване, рязане, шлайфване на метнални части (нефтени аерозоли, въглеводороди, азотни оксиди, цианови съединения, оловни, цинкови, никелови, медни аерозоли)

В района на МК Кремиковци и Гара Яна освен серния диоксид, сероводорода, серовъглерода, азотните и въглеродни оксиди, суспендирания прах и ФПЧ съществено значение имат оловните, кадмиевите, мангановите аерозоли, нефтопродуктите и саждите, PAH, PCB,s, DIOX, бензинът и неговите производни, фенолите, алдехидите, летливите въглеводороди.

В районите до ТЕЦ София и ТЕЦ София - Изток водещи атмосферни замърсители са серният диоксид, азотните и въглеродните оксиди, суспендираният прах и ФПЧ от въглища и пепелина, PAH, PCB,s, DIOX. Съществено значение имат т. нар. кисели дъждове близо до ТЕЦ, в които пречиствателните съоръжения не са ефективни.

В района София има един крематориум и инсталация за изгаряне на болничните отпадъци на Военно медицинския институт. Няма инсинератори за изгаряне на битови или опасни производствени отпадъци. Освен това съвременните технологии за изгаряне на отпадъците със съоръжения за улавяне на емисиите в атмосферния въздух гарантират минимално замърсяване с PAH, PCB,s и DIOX

Близо до сметища, открити канали, пречиствателни съоръжения за производствени биологични отпадъци, лошо поддържани гробища проблем представляват неприятните миризми – индикатор за образуване на биогаз.

Почвата в индустриалните зони на София е замърсена с нефтопродукти, сажди, катрани, PAH, PCB,s, DIOX, устойчиви органични и неорганични съединения в зависимост от характера на производствената дейност и дългогодишните пропуски в управлението на опасните производствени отпадъци. Уличният прах близо до натоварени магистрали съдържа нефтопродукти, отработени смазочни масла, олово и кадмий. Уличният прах е източник на микроорганизми (бактерии, плесени, спори).

Питейната вода на град София от централния градски водопровод не съдържа опасни вещества (нитрити, нитрати, фосфати, неразтворени вещества, тежки метали, нефтопродукти) над допустимите хигиенни норми. Тя подлежи на дезинфекция преди да достигне до потребителите. Във връзка с това не са установявани заболявания на стомашно-чревната система и черния дроб (гастроентерити, салмонелози, хепатит А) с инфекциозен произход.

Всички реки преминаващи през и близо до София, са сериозно замърсени с отпадъчни битови и производствени води, устойчиви органични съединения, тежки метали и микроорганизми. Те не се препоръчват за къпане. Това се отнася за микроязовира до депото за битови отпадъци в Суходол и за водите от стари баластиери



по течението на р. Искър. Препоръчва се използуването на вода за къпане и рехабилитация само на места, които са контролирани от органите на СХЕИ и при които има гаранция за здравето на населението и особено на децата (басейни, къпални, спортни клубове).

Сметищата са източници на замърсяване на атмосферния въздух с биогаз, прах, съдържащ органични вещества и микроорганизми, дренажни води с високо съдържание на неразтворени вещества, азот съдържащи вещества (амоняк, нитрити, нитрати, амини), сулфати, фосфати, хлориди, желязо и тежки метали (живак, олово, кадмий, никел, хром).

Източници на замърсяване на растителната и животинска продукция в района на град София са почвите, разположени близо до индустриалните зони, ж.п. гари и натоварени пътни магистрали (Кремиковци, Гара Яна, Слатина, Малашевци, Курило, Казичене, Подуяне, Илиянци). От тежките метали има значение оловото от етилирания бензин, което по данни на български и чуждестранни автори превишава допустимите концентрации около металургичните и металообработващите предприятия и в ивиците на разстояние около 10 – 50 m от двете страни на главните и магистралните пътища.

Засега в района на София не е избрана подходяща площадка за изгаряне на битовите и опасните производствени отпадъци.

Проблем представлява използуването на водите на р. Лесновска и на р. Искър за поливане на дворни градини или малки участъци обработваеми земи по протежение на техните тераси поради това, че са замърсени с тежки метали (олово, кадмий, желязо, барий, манган, хром, никел) и устойчиви органични замърсители, фиксирани предимно в утайките. През пролетното снеготопене и обилни дъждове утайките стават източник на замърсяване и на терасите на тези реки.

Питейното водоснабдяване осигурява при нормални условия качества на водата, които при допълнително поемане на флуор осигуряват отсъствие на неблагоприятни ефекти и стомашно-чревни инфекции.

Съществено е значението на почвеното замърсяване и почвения прах за влиянието на кумулативните замърсители - тежки метали и устойчиви органични замърсители.

Опасните вещества, свързани с препаратите и продуктите за битова употреба, могат да окажат неблагоприятно действие при пропуски в съхранението, търговията и неправилното им приложение от населението.

За съжаление градската среда все още е източник на периодични пожари, разливи и течове от цистерни и контейнери, при които има тежки интоксикации и понякога временно, но сериозно замърсяване на средата за обитаване.

Въз основа на анализите и оценките по компоненти и подробната разработка на проблемите в радели 3.1.13 и 3.1.16 от доклада на ОВОС на ОУП на гр. София и Столична община са определени рисковите територии и зони по отношение на здравно-хигиенните фактори, идентифицирани са рисковите групи и рисковото поведение.



3.2. СЪЩЕСТВУВАЩИ ПРОБЛЕМИ НА ОКОЛНАТА СРЕДА В ЧУВСТВИТЕЛНИ ОТ ЕКОЛОГИЧНА И ЗДРАВНО-ХИГИЕННА ГЛЕДНА ТОЧКА ЗОНИ, КОИТО СА ОТ ЗНАЧЕНИЕ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ОУП НА ГР. СОФИЯ И СТОЛИЧНА ОБЩИНА

За целите на доклада за оценка на въздействието върху околната среда на Общия устройствен план на гр. София и Столична община проблемите в чувствителните от екологична и здравно-хигиенна гледна точка зони са систематизирани в пет групи – рискови и критични територии и зони по отношение на отделните компоненти; защитени територии; санитарно-охранителни зони, зони със специфичен санитарно-охранителен статут и изложени на здравен риск зони за обитаване.

ПРОБЛЕМИ В РИСКОВИ И КРИТИЧНИ ТЕРИТОРИИ И ЗОНИ В резултат на анализа и оценката може да се отбележи, че териториите,

попадащи под въздействието на МК "Кремиковци" АД са в най-тежко състояние, поради натрупване на замърсявания на почвите, водите и въздуха, нарушаване на естествения релеф и промяна на характера, мащаба и визуалното въздействие на ландшафта.

По отношение замърсяването на въздуха, в най-критично състояние са районът на “Кремиковци”, гара Яна, Ботунец и Г. Богров поради замърсяване с фини прахови частици, газови замърсители (фенол, сероводород) и тежки метали (олово и манган); в ЦГЧ - около кръстовищата, пл.”Възраждане”, “Хр. Ботев”, “Сливница”, Сточна гара, паметника "Левски", Орлов мост, бул. “Евл. Георгиев”, бул. “П. Евтимий”, поради замърсяване с олово, мед, прах; районите в близост до ТЕЦ и ОЦ, кв.”Х. Димитър”, кв. “Гео Милев”, гара “Искър”. При последните ситуацията се влошава и поради влошената вентилация на териториите.

Анализът на повърхностните водни течения и площи показва наличие на недопустимо замърсяване и регистрирани горещи точки (екологично поразени) по поречието на река Искър, в близост до пречиствателните станции за отпадъчни води. Откритите водни басейни, създадени при Долни Богров и Суходол са силно замърсени и е невъзможно и недопустимо да бъдат използвани за рекреация в това им състояние. От натрупване на замърсявания съществува риск и за най-перспективните хидрогеоложки структури. Питейните води обаче отговарят на нормите и не представляват риск за населението на столичния град и общината.

Изводите от анализа на геоложката основа доказват, че в определените в Общия устройствен план рискови и проблемни за строителство зони съществува потенциална опасност поради наличните свлачища, срутища, разломи и други подобни физико-геоложки процеси, поради което към тях трябва да се подхожда с особено внимание.

Най-видими са промените в естествения релеф, което е характерно за добивната и строителната дейност, към които се наслагват негативни ерозионни, свлачищни, срутищни и др. процеси. Най-силно е изменен релефът на северната и североизточната част на Софийската котловина.



От здравно-хигиенна гледна точка, най-рискови се оказват както определени територии, така и групи от населението. В направения анализ, придружен от схемите за климата, вятъра и източниците на замърсяване на територията на града и Столичната община, може да се проследи връзката между тези фактори, които водят до повишена заболеваемост в най-замърсените зони около Яна, Кремиковци, в близост до отоплителните централи и производствени територии.

Към факторите, които формират специфични зони с повишен екологичен риск за околната среда и здравето на населението, следва да се добавят физичните фактори, опасните и вредни вещества. Високи стойности на електромагнитни лъчения има в районите на летище София, жк Младост 1 и Цариградско шосе. В някои от тях се натрупва и въздействието на наднормените нива на шума, когато попадат под въздействието на авиационния шум, а в централната градска част, предимно от транспорта. В определени квартали, посочени в графичното приложение на схемата на шума, измерванията на нивата на шума към уличните платна и зад сградите откъм вътрешно-кварталните пространства в повечето случаи са еднакви.

Проблемите от опасните и вредни вещества, локализирани основно в промишлените зони на Кремиковци, Искър, Нови Искър и Военна рампа, произтичат и от липсата на система и площадки за тяхното съхраняване, на складове за съхранение на някои взривоопасни и оксидиращи вещества и от липсата на информационна система за стари промишлени замърсявания.

ПРОБЛЕМИ НА ЗАЩИТЕНИТЕ ТЕРИТОРИИ

Природни ценности На територията на гр. София и Столична община съществуват 1 природен парк – “Витоша”, 2 резервата – Бистришкото и Торфеното бранища, поредица от природни забележителности с разнообразен характер, защитените местности “Извора” (минералните извори на гр. Банкя) и част от блатата на с. Долни Богров и около 180 вековни дървета.

Национален парк “Витоша”

Поради голямата площ, разнообразните форми на собственост, противоречивите интереси на собствениците, ползвателите и обществото, голямото биологично разнообразие, огромния туристически потенциал и близостта до столичния град, проблемите на тази територия със специфичен статут са най-многобройни, сложни и разнообразни.

Един от основните проблеми на тази най-голяма по площ защитена територия в границите на Столична община е свързан с наличието на различни видове собственост и произтичащите оттам противоречиви интереси. Независимо от факта, че 72% от територията е държавна собственост (изключителна и публична), а само 8% е частна, очаква се този процент в близките години да се завиши при приключване на реституционните процеси, което може да усложни проблемите.

Свързана с развитието на туризма, отдиха и зимните спортове е съществуващата материална база, която обхваща обекти за подслон, туристическа инфраструктура, обекти за хранене и търговски обекти. В тази група попадат и обектите на Планинската



спасителна служба и някои специални съоръжения и обекти на метеорологичната служба и военните. Всички тези обекти, съоръжения и мрежи, които формират няколко основни туристически центъра – при х.”Алеко”, “Златни мостове”, х.”Тинтява” и х.”Селимица”, показват една твърде висока степен на урбанизация, независимо от слабата и неефективна използваемост, поради лошо стопанисване и проблеми със собствеността. Стремежът за овладяване на нови територии за застрояване при тази концентрация от обекти е сериозна заплаха за пренасищане на планината и претоварване в пикови сезони и дни с посетители, което е известно с отрицателните си въздействия върху компонентите на околната среда.

Неравномерно е изградена и транспортно-комуникационната система на парка. Това води до затруднено обслужване на населението в натоварени празнични дни, до неравномерно разпределение на туристическите потоци и претоварване на определени зони, в които освен прекомерно натоварване на средата се снижава значително стандарта на обслужване и комфорта на пребиваване.

Ерозията е засегнала около 1200 ха в границите на природния парк. Това са предимно територии, лишени от растителна покривка, каменни реки, сипеи и срутища. Допълнително към тези процеси следва да се отбележи и туристическата ерозия, провокирана от натоварването с посетители по определени маршрути, когато горските пътища и пътеките по които преминават са неправилно прокарани.

В доклада подробно е описано богатото биологично разнообразие, което обхваща растителния и животинския свят в повече от 30 хабитата, с множество представители включени в Червената книга на България и такива, които се опазват в съответствие с международни конвенции и норми и директиви на ЕС. Заплаха за биоразнообразието представляват изолираността на популациите, намалената им репродуктивна способност при засилена междувидова конкуренция, промяната на местообитанията в резултат на забавеното провеждане на възобновителни и отгледни сечи, увеличаване на урбанизацията по периферията и на рекреационното натоварване върху цялата територия на парка, унищожаването на ценни екземпляри от бракониерство, нарушаване на водния режим. Липсва пълна актуална информация за различни местообитания и за числеността на отделни видове.

Сериозна заплаха за околната среда са отпадъците, поради липса на програма за управлението им, между които могат да се изброят общо замърсяване на територията на парка и на най-посещаваните зони и обекти с битови отпадъци, от които най-опасни са пластмасовите; замърсяване на средата от съоръженията за битово-фекални води; замърсяване с отпадъчни води поради липса на канализация в подвитошката яка; замърсяване с отпадъчни материали от отоплителните инсталации на обектите.

Допълнителен риск, който съществува за посетителите в парка е свързан с пребиваване при неблагоприятни атмосферни условия, опасността от изгубване, замръзване, снежна слепота, наранявания и травми, част от които се дължат на недостатъчно изградената и неравномерно ситуирана база на Планинската спасителна служба към БЧК, на лошото обезопасяване на определени участъци, на унищожаването на системата от указателни и предупредителни табла и елементи за ориентация в парка.

Освен тези проблеми, които са общи за територията на природен парк “Витоша” и за двата резервата, включени в неговите граници, съществуват отделни специфични



проблеми, произтичащи от замърсяване на въздуха, почвите и водите, както от локални източници (отоплителни инсталации, течно гориво и др), така и поради пренос на замърсяване от съседни територии. В най-критично положение по отношение на шумовото замърсяване са териториите в близост до пътищата и подходите към планината, между които Драгалевци, Княжево и Владая са с най-висока степен на ошумяване.

Част от тези проблеми се очаква да бъдат решени при прилагането на Плана за управление на природен парк “Витоша” след точното определяне на границите на парка, резерватите и вододайните зони, след изграждането на санитарно-охранните и защитни зони и ивици, след въвеждането на по-добра система за мониторинг, контрол и информация.

Общият устройствен план на гр. София и Столична община също предвижда някои мероприятия и режими, с които се очаква да се подобри екологичното състояние не само на прилежащите на планината урбанизирани територии, но и на самия природен парк. За това би спомогнало изграждането на системата от паркове, част от които ще подобрят връзката с планината и възстановят важни за микроклимата и биологичното разнообразие природни връзки.

Другите защитени обекти на територията на Столична община са природни забележителности – ПЗ ”Кътински пирамиди” (с.Кътина), ПЗ ”Дъбравата” (гр.Банкя), ПЗ ”Самоковището” (с.Бистрица), ПЗ ”Еленина бара” (с. Мало Бучино), ПЗ ”Туриница” (с. Локорско). При тях проблемите са различни при всеки конкретен случай, като например промяната на собствеността при реституираните дървета в ПЗ “Дъбравата” и екологичните нарушения при най-голямата по площ природна забележителност – “Кътински пирамиди”.

Със статут на “защитена местност” в обхвата на СО са блатата в района на с. Долни Богров, които са с голямо орнитологично значение и ЗМ “Извора”, където са каптажните извори на гр. Банкя до Тенев баир (в обхвата на ЗМ” Извора” е и вековният дъб, известен като “Вазовия дъб”). Към тях следва да се добавят и наличните влажни зони в различни части на Столична община, които обикновено са и най-чувствителните и най-богатите от екосистеми, попадащи много често под негативните въздействия на урбанизацията. Към тях и към отделни защитени обекти и вековни дървета също трябва да се подхожда с особено внимание, тъй като оцеляването им, запазването на биологичното разнообразие и естествената им красота зависят в повечето случаи от опазването и на непосредствено обкръжаващата ги среда.

Елементите на зелената система, включително и озеленените централни булеварди на столицата се характеризират с аналогични проблеми – лошо стопанисване и поддържане, увреждане на растителността по периферията, поради силното транспортно замърсяване, заболяване на растителността вследствие на промени във водния режим от строителна дейност.

Отреждането на нова роля на последните в Общия устройствен план на София и обединяването на най-ценните паметници на градинско-парковото изкуство в тематичен парк “Зелената памет на София”, се очаква да засили грижата за поддържането им, за възстановяването на заболели растителни видове, за промяна на



отношението на населението на столичния град към тези ценни образци от историята на българското ландшафтно изкуство.

Културни ценности От систематизирането на всички изводи за състоянието на паметниците на

културата, техните ансамбли и околната им среда, са изведени най-важните проблеми, които включват не само екологичните, а много по-широк кръг от аспекти, поради характера на извършваната оценка на въздействието върху околната среда и поради естеството на оценявания план, който има характер и силата на стратегически документ през следващите 18 години.

Аналогично на съвременните проблеми при природните и при културните ценности може да се започне с онези, които са свързани със собствеността и с регламентирания ‘достъп’ до обектите, поставени под защита. И ако въпросите относно собствеността на вече обявени и включени в системата паметници е вече ясна, то при откриване на нови и при непосредствен контакт на части от сгради или съоръжения с археологичен слой, все още има неясноти. Освен това, при промяна на собствеността, много често се променя и функцията на сградата, начинът на стопанисване и поддържане.

Втори, общ за всички равнища на проучване и проектиране и за всички функционални системи и компоненти на средата проблем е липсата на добре систематизирана актуална информация в подходящ вид с различни равнища на достъп до нея за различни цели на стратегическото и подробното пространствено планиране, за развитието на историята и културата.

Следващият по-общ проблем, който може да бъде изведен, е липсата на единна система за информация и пространствена ориентация, която, подобно на аналогичната система в природен парк “Витоша” в настоящия етап, е с останали зле поддържани елементи, създавани в различни периоди. И ако този проблем не представлява риск за здравето и живота на хората, както в планината, то пренебрегването му води до вторични неблагоприятни въздействия поради слабата информираност относно разположението, характера и значимостта на защитените обекти.

Отсъствието на ясна визия със стратегически приоритети по отношение съхранението, възстановяването и експонирането на културното богатство на територията на столичния град и неговата община, води до фрагментарно и изолирано третиране на отделни обекти, ансамбли и пространства, което постепенно води до намаляване на историческата и културната стойност на културно-историческото наследство и до подценяване на неговото значение за пространственото развитие на града и общината.

Съществуващата слаба обвързаност на системата на културно-историческото наследство с останалите системи в пространственото планиране на град София и Столична община, на наследството в компактния град и околоградския район, е още един проблем от по-общ характер. Той обаче води до натрупване на поредица от негативни въздействия, включително и такива от екологично естество.



Най-значими са последиците от строителна дейност, която води до физическото унищожаване на културните ценности. Това обикновено засяга най-много археологическите паметници, които се разкриват при строителство на сгради и съоръжения и мрежи на техническата инфраструктура в подземното пространство.

Добивната дейност е довела до значителна промяна на естествения пейзаж с появата на нови земни форми в северната и североизточната част на общината, с което са засегнати водният отток, екологичното равновесие, биологичното разнообразие и характерът на средата, в която са разположени и предстои да бъдат цялостно експонирани значителен брой паметници на културата от различни епохи.

Замърсяването на въздуха и вибрациите от производствени и транспортни източници води до увреждане на разкритите и експонираните паметници на културата. Урбанизирането на историческите градини и паркове и насищането им с неприсъщи обекти и съоръжения на търговията и развлеченията води до промяна на техния облик и характер, а много често и до увреждане на растителността. Последната попада и под въздействието на замърсяването на почвите, а подмяната й с устойчиви видове не всякога отговаря на историческия композиционен замисъл и характера на парка.

ПРОБЛЕМИ В САНИТАРНО-ОХРАНИТЕЛНИТЕ ЗОНИ Към зоните със специален статут на защита са разгледани вододайните зони,

санитарно-охранителните зони и някои други сервитути, които изискват по–голямо внимание при устройственото планиране.

В първата група освен вододайните зони са проследени проблемите и на водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води.

Вододайните зони са строго охраняеми територии, в които е забранена антропогенната дейност. В границите на Столична община са обособени вододайни зони с ПМС № 1399/13.11.1951 г. На територията на природен парк “Витоша” е разположена вододайната зона на София с обща площ 4301.1 ха, от които 766.9 ха в границите на природния резерват “Торфено бранище” и 264.2 ха извън него.

Основен проблем на вододайните зони на София и Столична община, откъдето могат да се появят сериозни проблеми от екологичен и здравно-хигиенен характер е слабо поддържаните и контролирани охранни зони, огради, маркировки и съоръжения. Тази констатация е отбелязана в поредица от документи, между които обяснителната записка към Общия устройствен план и частта Водоснабдяване, настоящия доклад за ОВОС. До момента осигурените водни количества отговарят като качество на стандартите и нормите в страната, но контролът и обезопасяването на тези зони са от съществено значение за осигуряване на качествена питейна вода на столичния град и общината и защита на населението от здравен риск.

Тъй като водоснабдяването на столичния град с питейна вода се осъществява от язовир “Искър”, от язовир “Бели Искър” и от витошките водохващания, акваториите и териториите на тези източници са поставени под строг контрол, като се ограничават рекреационните и туристическите дейности, които представляват потенциална заплаха за чистотата и качеството на водите. В раздела за характеристиката и състоянието на



подземните води беше направен извод за замърсяване на най-перспективните хидрогеоложки структури, от което следва да се направи препоръка за по-детайлно проучване на източниците и вида на замърсяване и приоритетно изследване на качествените показатели при вземане на решение за определен вид водоползване от подземни източници.

Санитарно-охранителните зони се изграждат около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване от повърхностни и от подземни води и около минерални извори, чиято вода се използва за профилактика, за пиене, за бутилиране и за хигиенни нужди. Те обхващат територията и акваторията, а при подземни води и части от подземния воден обект, с цел да осигурят защитата от постъпване на замърсители във водоизточниците, физическата охрана на водоизточниците и съоръженията и гарантиране на необходимите водни количества като качество и наличност за днешните и бъдещите поколения. Съгласно Наредба № 3/16.10.2000 г за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди (ДВ бр. 88/27.10.2000 г.) те се състоят от 3 пояса, в които са регламентирани разрешените и забранени дейности.

Санитарно-охранителните зони за водоизточниците на територията на Столична община са актуализирани от “Софийска вода” АД в съответствие с изискванията на цитираната по-горе наредба. Към настоящия момент те осигуряват необходимото качество на питейните води, поради което не са регистрирани значителни отклонения от нормите, които да представляват здравно-хигиенен риск.

В съответните раздели на доклада за ОВОС са систематизирани препоръките относно запазването на водните количества и качествата на водите.

С оглед на опазването на околната среда от замърсяване и на защита на населението от риск и вредни въздействия, както и поради определени технически изисквания за работата на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура към всички елементи са предвидени сервитути и охранявани зони.

При електроснабдяването са определени и отложени на плана охранявани зони от 100 м. за всички електропроводи до 400 kV, от 20 м. за електропроводи до 110 kV и 10 м. за електропроводи до 20 kV.

Общият устройствен план предвижда за системата на “Топлоснабдяването” охранителни зони около ГРС 175 м., за компресорна станция 175 м., за магистрален газопровод ф600 – ф800 – по 200 м. от двете му страни, за отклонение от магистрален газопровод от ф300 до ф500 по 150 м от двете му страни и за отклонение с диаметър до ф300 – по 100 м. от двете му страни.

За продуктопроводите законодателството от края на 1970.те години предвижда охранителни зони по 75 м. от двете страни на трасето. В зоните от 40 до 150 м. около нефтобазата “Илиянци” също са планирани забрани и ограничения в съответствие с действащото законодателство.



ПРОБЛЕМИ В ЗОНИТЕ СЪС СПЕЦИФИЧЕН ХИГИЕННО-ОХРАНИТЕЛЕН СТАТУТ

Жилищни квартали и сгради В много квартали в покрайнините на града, а също и в компактната централна

част, където съществува износен сграден фонд санитарно-хигиенната обстановка не отговаря на съвременните изисквания от екологична, здравна и естетическа гледна точка. Стари изкопи, незаконно депонирани, предимно строителни и битови отпадъци, представляват източници на опасности от наранявания и от инфекциозни и алергични заболявания. В някои едропанелни многоетажни сгради се намират трафопостове, в противоречие с действащата в момента нормативна уредба, които са източници на шум и вибрации.

Допълнително към посочените проблеми следва да се прибави недопустимото смесване на функции в жилищните сгради при реконструкция на партерните етажи през последното десетилетие. В тях се разполагат ресторанти и магазини за хранителни стоки с разрешение на Столична община, които са източници на шум, неприятни миризми, потоци от външни хора, хлебарки и гризачи.

В недопустима близост до жилищни сгради се изградиха множество автосервизи, автомивки, ремонтни работилници, бензиностанции, които замърсяват средата за обитаване и създават допълнителни опасности поради увеличаването на трафика. Тази тенденция се засилва през последното десетилетие с развитието на частната инициатива и появата на множество частни фирми. Това създава допълнително високи наднормени нива на шума, вибрации и повишен риск от пътнотранспортни произшествия, особено за децата и старите хора. В същото време значителна част от жилищните квартали не са обезопасени по отношение на градския шум и вибрациите.

Нови проблеми в жилищните територии се появиха след реституирането на земята в жилищните комплекси, в междублоковите пространства, в студентския град. На тези места много често върху детски и спортни площадки и квартални паркове се изградиха нови жилищни сгради, ресторанти, паркинги и гаражи, които дори и съвместени с нормите за проектиране увеличават плътността на застрояване на териториите и отнемат както ценни площи за отдих, спорт и игра, но също и свободните терени за евакуиране на населението при аварии и природни бедствия.

Отсъствието на подходяща социална инфраструктура в някои райони на града и общината, която да осигурява необходимите услуги в областта на културата, изкуството, спорта, отдиха и развлеченията, административни и обществени услуги, поставя в неравностойно положение някои групи от населението, особено възрастните хора, децата и инвалидите.

Детски заведения, училища, висши учебни заведения Проблемите на териториите заети от обекти на образованието – детски

заведения, училища, колежи и университети, произлизат от факта, че много често, особено в компактния град, те са изградени в близост до натоварени градски улици и в квартали с интензивен трафик. Освен замърсяването на въздуха, той е потенциална опасност за децата и учащите. Допълнително замърсяването оказва негативно



въздействие върху средата за отдих в дворовете на тези комплекси, поради липса на зелени пояси покрай оградите, или поради зле поддържаните озеленени пространства.

Картината се влошава в случаи като изброените по-горе, при които в близост до учебните дворове се изграждат неподходящи обекти, като паркинги, автосервизи и автомивки, магазини за алкохолни напитки и цигари.

Места за обитаване на рискови групи от населението Значителен е проблемът за избор на площадки, изграждане или реконструиране

на сгради за общежития на бежанци, комуни за наркомани, домове за деца в неравностойно социално положение, старчески домове. Националната програма дава отговор за решаването на тези проблеми, като се резервират терени, на които могат да се осигурят необходимите условия за временно обитаване при спазване на здравно-хигиенните норми и стандарти. Компромисът в такива случаи се търси между необходимостта да се осъществи постепенна социализация и приобщаване на тези групи и рискът за постоянното население, поради различната култура, стил и начин на живот, които могат да имат негатативно въздействие върху социалните общности.

Здравно-хигиенни рискове съществуват и в кварталите, където обитава предимно население от ромски произход.

Здравни заведения Значителна част от здравните заведения, разположени в структурата на

компактния град са изградени около натоварени градски артерии с интензивен трафик. Това позволява от една страна до тези заведения линейки и пациенти да достигат по-лесно и бързо, но от друга страна пациенти, посетители и персонал са изложени на наднормен шум и замърсяване от интензивното автомобилно движение. То замърсява и рекреационните пространства за стационарно болните, организирани в дворовете на здравните заведения. Положението се влошава и поради липсата на средства за поддържане на тези озеленени паркови пространства през последното десетилетие, където неподдържаната растителност боледува и не изпълнява пълноценно своите екологични и хигиенни функции.

Градини, паркове, зони за отдих и рекреация

Съществуващите елементи на зелената система, отдиха и спорта в последното десетилетие на остра икономическа криза също са в лошо състояние, неподдържани и силно замърсени, предимно от твърди битови отпадъци, в чийто състав се увеличават пластмасовите бутилки, прибори и чашки за еднократна употреба. Една от причините за този вид замърсяване е изграждането на множество неподходящи заведения, павилиони и атракционни съоръжения, които урбанизират средата, насищат я с неприсъщи функции и унищожават зелените пространства в парковете и градините. Именно поради тази причина и в Общия устройствен план и в доклада за ОВОС към него се препоръчва проблемите да се решат посредством законодателни мерки и изменения в нормативните документи, които да забраняват застрояването на зелените площи в столицата.

Допълнително към този вид механично замърсяване може да се прибави и замърсяването на едни от най-посещаваните места в градините и парковете, детските площадки, от бездомни кучета и котки.



Вилни зони От екологична и здравно-хигиенна гледна точка най-сериозни проблеми

съществуват във вилните зони и кварталите от подвитошката яка, поради недоизграденост на инфраструктурата и липса на канализация. Освен за населението, тези зони представляват определен риск и поради опасността от активизиране на стари свлачища при просмукването на отпадъчни води.

Изграждането на огромни вилни сгради, нарушаващи нормативите за обем, плътност и интензивност, води до преуплътняване на средата за обитаване и влошаване на екологичното състояние, тъй като се редуцират озеленените дворове, ограждат се с високи плътни огради и се затваря прихода на свеж въздух от планината към града.

Предприятия на хранително-вкусовата промишленост Значителна част от старите предприятия на хранително-вкусовата

промишленост се намират в промишлените зони на Столична община, понякога в близост до обекти, замърсяващи околната среда. Не са определени места за разполагането им в подходящи специфични и обособени зони. Освен този риск, подобни обекти представляват и сериозно нарушение на околната среда от естетическа гледна точка с разхвърляните и неугледните си дворове и стопански площи. Те привличат транспорт, който увеличава замърсяването на средата.

Обработваеми земи След възстановяването на собствеността върху земеделските земи в Столична

община, някои площи остават пустеещи поради липса на финансови възможности за интензивно земеделие – отглеждане на зеленчуци и плодове. Част от земите са сериозно замърсени с тежки метали и устойчиви органични замърсители (сметища, хвостохранилища, близост до промишлени зони, натоварен трафик).

ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ НА СРЕДАТА ЗА ОБИТАВАНЕ В СОФИЯ, ВКЛЮЧИТЕЛНО И В ЗОНИТЕ, ИЗЛОЖЕНИ НА РИСК Въз основа на анализите и оценките по компоненти и подробната разработка на

проблемите в радели 3.1.13 и 3.1.16 от доклада на ОВОС на ОУП на гр. София и Столична община са определени рисковите територии и зони по отношение на здравно-хигиенните фактори, идентифицирани са рисковите групи и рисковото поведение. За целта са използвани критериите на Световната здравна организация (СЗО) и на Агенцията за опазване на околната среда-САЩ. Изследването и идентифицирането на проблемите са съобразени с изискванията на българското законодателство и важни програмни документи в областта “околна среда-здраве” на Европейския съюз (ЕС) и на Министерство на здравеопазването (МЗ).

Последователно са идентифицирани съществуващите и потенциални опасности. Направени са токсикологични и хигиенни характеристики и са изведени приоритетните рискови фактори на средата за обитаване. Определена е зависимостта “доза-отговор” и “доза-ефект” и са посочени референтните и допустими нива на въздействие на определените рискови фактори на средата за обитаване (атмосферен



въздух, повърхностни, подземни и питейни води, санитарно-охранителни зони, санитарно-защитни зони, почви, опасни отпадъци, храни).

За идентифицирането на рисковите територии и зони, групите от населението на гр. София и Столична община, изложено на здравно-хигиенен риск и рисковото поведение са проследени големината, честотата и продължителността на въздействията, комбинираните и кумулативни въздействия върху средата за обитаване и хората. За целта на анализа и оценката са използвани актуални данни и резултати от изследвания на Национален център по хигиена, медицинска екология и хранене (НЦХМЕХ), Столична Хигиенно-епидемиологична инспекция (СХЕИ), Районен център по здравеопазване (РЦЗ), Национален център по здравеопазване (НЦЗ), Национален център по обществено здраве (НЦОЗ), Национален център по наркомании (НЦН), Министрество на здравеопазването (МЗ), Министерство на труда и социалната политика (МТСП), Здравно-осигурителна каса и Национален статистически институт. Приложени са съвременни методи за биологичен мониторинг и методи за сравнителна характеристика на риска, управление и комуникация на риска по схеми на СЗО.

Събраната информация е използвана за допълнителни анализи с помощта на Географската информационна система.

Рискови групи от населението

Деца в кърмаческа, предучилищна и училищна възраст (0 - 18 г.) Проучването на заболеваемостта по обращаемост за периода 1998 - 1999 г. на

децата от 0 до 18 години разкрива статистически достоверно увеличение на стандартизираните показатели за общата заболеваемост, дихателните и кожните болести и бронхиалната астма за децата на град София в сравнение със Софийска област. Идентифицирани са рисковите райони в столицата със значимо увеличение на общата детска заболеваемост, заболяванията на дихателната система, бронхиална астма, кожни болести, вродени аномалии и травми, свързани с въздействието на натоварения трафик и индустриалните зони. Данните за рисковите зони поради допълнително въздействие на средата за обитаване в Столицата са въведени в ГИС.

Възрастни хора над 70 години Известни са проблемите на възрастните хора поради натоварения трафик и

високата честота на уличния травматизъм с непоправими последствия. Възрастните хора имат ограничени сетивни възприятия, те не преценяват така бързо заплахите, свързани с уличния трафик, и не могат да реагират навреме и адекватно. Проблемите на тези рискови групи от населението могат да се решат със средствата на Общия устройствен план като се предвиди такова зониране, което улеснява достъпа им до търговски обекти за ежедневно обслужване, до центрове за административни и културни услуги, до качествено здравно обслужване.

Лица с остри и хронични заболявания Неблагоприятната среда за обитаване се отразява и върху протичането на

острите заболявания на дихателната система, пристъпите от бронхиална астма, вирусните и микробиалните инфекции предимно в детската възраст.



Структурата на смъртността по причини в Столична община за периода 1990 - 2000 г. показва прогресивно увеличение на относителния дял на болестите на кръвообращението – 55 - 60% от общия брой заболявания, причинили смърт. След тях са новообразуванията – около 18%, болестите на дихателната система, травмите и отравянията.

Тютюнопушене Многобройни епидемиологични проучвания върху различни възрастови и

социални групи от населението показват, че има връзка между тютюнопушенето, честотата и тежестта на заболяванията на дихателната система (хроничен и спастичен бронхит, бронхиектазии, белодробен емфизем, бронхиална астма, белодробна недостатъчност, белодробна туберкулоза), исхемична болест на сърцето и инфаркт на миокарда, съдово-мозъчна болест, Бюргерова болест, хроничен гастрит, язвена болест, различни форми на невроза и неврастения, проблеми в репродукцията, допълнително развитие на злокачествени новообразувания в белите дробове и гърлото. Проблемите, произтичащи от тези фактори трудно могат да се решат само с мерки, предвидени в Общия устройствен план на столицата.

Проблемите с редуциране на здравния риск при определени групи от населението не е задача на Общия устройствен план, но той може да предложи създаването на зони, в които да се редуцира допълнителното замърсяване на въздуха, което усложнява проблема и увеличава риска.

Употреба на алкохол Достъпната статистическа информация, свързана с употребата на алкохолни

напитки, се отнася за цялата страна Няма извадки от статистически данни за град София. Преодоляването на проблема става както с административни мерки, като например забраната на продажба на алкохолни напитки за деца и юноши близо до учебни заведения, в дискотеки и увеселителни заведения, така и с правилно зониране на територията в подробното устройствено планиране, с осигуряване на повече и по-подходяща среда за отдих и спорт.

Полово предавани заболявания Показателите, характеризиращи разпространението на основните полово

предавани заболявания всред населението, общо взето запазват своята количествена характеристика за град София в сравнение с Област Софийска. Сифилисът се разпространява по-малко в Област Софийска в сравнение с град София. Броят на регистрираните заболявания в Столична община е 1543 за 2000 г., като от тях новооткрити са 194. За съжаление гонореята, която при добра профилактика и обращаемост на заболелите за бързо и успешно лечение може да бъде контролирана в едни допустими граници, в Област Софийска е 10-кратно по-разпространено полово предавано заболяване, отколкото в град София.

Употреба на забранени наркотични вещества

Предоставената информация за употребата на забранени наркотични вещества е обезпокояваща за населението на София. Докато диспансеризираните и лекуваните лица за алкохолна зависимост в столицата са от порядъка на 9 - 10% от общия брой алкохолици, регистрирани в страната, жителите на град София, употребяващи хероин,



канабис и кокаин, са около 45 - 50% от всички употребявали тези наркотици в страната. Сравнително по-малък е относителният дял на употребяващите амфетамин в столицата в сравнение с тези за цялата страна – около 30%.

Безработни Безработните са изложени на висок психически стрес, а малките икономически

възможности не предполагат добри условия на обитаване, подходящо хранене, добро здраве и отглеждане на децата. Коефициентът на безработица за периода март – септември 2001 г. в Столична община е 14.4 - 12.9%. Той е по-висок в селата в сравнение с градовете. Равнището на безработица в Столична община е следното: 1998 г. - 3.45%, 1999 г. – 4.20% и 2000 г. – 4.47%. В отделните райони на Общината равнището на безработица се движи от 1.52% (Кремиковци) до 5.50% (Банкя). Най-голям е броят на безработните жени на възраст 30 - 40 г. (8 518 жени за 2000 г.).

Самоубийства Самоубийствата са съществен показател за състоянието на стрес,

социално-икономическите и здравните проблеми в едно общество. Известно е, че те се срещат сред градското население и са един от критериите за психо-сензорното натоварване и неблагоприятното влияние на многобройните фактори за обитаване.

Събраната информация показва, че оздравяването на средата за обитаване в град София би допринесло за подобряване на психо-социалното и емоционално равновесие на населението. Световната урбанистична практика показва успешни опити за преодоляване на тази група проблеми със средствата на устройственото планиране.

Бежанци Лицата, регистрирани като бежанци по Международната конвенция, са 8 366

души за периода 1990 - 2002 г. Те са рискова група, тъй като обитават предимно жилища или общежития в района на град София, не знаят български език, нямат професии, разчитат само на помощи и повечето от тях нямат добри хигиенни навици. Доставят си допълнителни доходи предимно от асоциални дейности или разпространение на наркотици. Поради това те не се приемат позитивно от обитателите на столицата, живеещи до техните общежития.. Поддържането на общежитията за бежанци поставя икономически, социални и хигиенни проблеми пред общината.

Етнически групи Кварталите, населени от ромско население, създават проблеми поради

трудностите за поддържане на санитарно-хигиенни условия за обитаване, липсата на подходяща инфраструктура, канализация, жилища, високата безработица, високия относителен дял на неграмотност и нездравословния стил на живот и хранене. Детската смъртност, относителният дял на инфекциозните заболявания, дихателните заболявания и туберкулозата са по-високи сред населението от ромски произход.

Рискови зони Зоните, изложени на риск, са: зоните с натоварен трафик; промишлените зони,

в които работят предприятия с неподходящи технологии; ТЕЦ София, ТЕЦ София – Изток, ТЕЦ Кремиковци, Парокотелни централи на предприятия, разположени близо до жилищни сгради (“Сердика Данон” АД); зони с големи количества опасни



производствени отпадъци, стари замърсявания: хвостохранилища (с. Яна), ураново производство, отпадъци от производство на лекарствени средства (“Софарма” АД), сметището в района на с. Долни Богров, вкл. старите кариери за инертни материали. Не са провеждани изследвания на здравното състояние на населението,обитаващо района на депото за битови отпадъци в Суходол.

Идентифицирането на тези рискови зони се основава на измервания на физичните, химичните и биологичните фактори на средата за обитаване, проведени епидемиологични - предимно екологичен тип проучвания и оценка на заболеваемостта по обращаемост при децата от 0 до 18 години по отношение на болести с доказана връзка с неблагоприятното въздействие на околната среда.

“Горещи точки” Като се имат предвид принципите на устойчивото развитие и нуждата от

сериозни мерки за осигуряване на здравословна среда за обитаване на населението на град София, трябва да се отбележат следните “горещи точки” в Столична община, свързани със здравен риск за населението: с. Яна; Район Кремиковци – металургичен комбинат, добив на руда и ТЕЦ Кремиковци, хвостохранилище. Селищата, разположени близо до МК “Кремиковци”; Район Оборище; Район Възраждане; Район Искър; Район Нови Искър; Района със старото сметище и кариерите около с. Долни Богров, вкл. и летището.

Процесът на устройственото планиране е един от основните механизми за ограничаване на негативните последствия от урбанизацията. Чрез него може да се осъществи стратегията за балансирано и устойчиво развитие на териториалните зони в големите населени места със значими проблеми и рискови групи от населението.



3.3. ПРОГНОЗА ЗА ПРЕДПОЛАГАЕМОТО ЗНАЧИТЕЛНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА И ЗДРАВЕТО НА НАСЕЛЕНИЕТО: ПРОГНОЗНИ ОЦЕНКИ ЗА ОЧАКВАНИТЕ ИЗМЕНЕНИЯ В СЪСТОЯНИЕТО НА ОТДЕЛНИТЕ КОМПОНЕНТИ НА ОКОЛНАТА СРЕДА ОТ ПРЕДВИЖДАНИЯТА НА ОУП НА ГР. СОФИЯ И СТОЛИЧНА ОБЩИНА

КЛИМАТ И АТМОСФЕРЕН ВЪЗДУХ В Общия устройствен план на гр. София и Столична Община, Предварителен

проект, са взети под внимание в най-общ вид пределите на екологичното равновесие, а решенията са съобразени с “границите” на допустимите отклонения в отделните компоненти на природната, урбанизираната и селищната среди, осигуряващи здравословни условия на живот. Отбелязано е, че местните климатични и микроклиматични условия не са особено благоприятни за нарастването на град София и Столична община. Антропогенните условия на сегашния етап са относително благоприятни, защото намаляха значително крупните промишлени замърсители и производствената активност. При развитието на отделните функционални системи са спазвани общите екологични изисквания, разработени в базисния сценарий.

Условията за разсейване на чужди примеси в атмосферата са неблагоприятни, когато синоптичната обстановка води до “застой” на въздуха, т. е. няма “синоптичен” вятър. В такива условия освен специфичната конвективна циркулация, предизвиквана от градския “остров” на топлина, най-съществен източник на чист и свеж въздух са планините. Планът предвижда да се осигури възможното най-дълбоко проникване в града на локалния вятър, свързан с околните планини чрез широки булеварди, насочени радиално към централните части на града. Вентилацията на града също би се подобрила при единна зелена система в града, която ще улесни проникването на планински въздух в града и микроциркулациите между нагретите застроени части и съседните залесени зони, въздухът в които е чувствително по-хладен и влажен.

В екологичната част на ОУП е изготвен “биоклиматичен паспорт на София” и са отделени пет зони по степен на благоприятност за обитаване. Този паспорт не е достатъчен за целите на градоустройството и за такава отговорна задача като ОУП, тъй като не е ясно откъде са взети данните, как са проведени наблюденията и изследванията, за коя част на града се отнасят. Не е указана и методиката за определяне на класовете в паспорта, което създава неувереност в достоверността на резултатите. По посочените причини биоклиматичният паспорт на София, който лежи в основата на биоклиматичното райониране на региона, върху който се правят изводи и в следващите етапи на разработката, може да се приеме само за информация.

Подобни забележки могат да се отнесат и към частта “Комплексна климатично-ландшафтна оценка на територията” от финалните документи на Общия устройствен план. Не е обяснено как гр. София е разделен на 4 зони по степен на благоприятност на микроклиматичните характеристики на отделните градски части. Остава впечатлението, че това е направено не на базата на наблюдения (за целта е необходима



много гъста мрежа от станции!), а по умозрителен път, което е силно субективно и не може да се използва за задача като ОУП.

По подобен начин е постъпено и в раздела “Замърсяване на атмосферата”, като са определени 5 зони по степен на благоприятност относно замърсяването на въздуха. Това не може да се направи по данните от 6 - 7 станции, които правят измервания само в работното време на работните дни. Не може да се направи и само по един критерий – наличието или отсъствието на източници на замърсяване на въздуха в зоната.

С оглед на посоченото дотук може да се направи извод, че разделите “Природна среда”, “Комплексна биоклиматично-ландшафтна оценка на територията” и “Замърсяване на атмосферата” от част Екология на ОУП са недостатъчно достоверни. По-нататъшното развитие на дейността на плана чрез бъдещи програми трябва да бъде научно обосновано. В документите липсва информация за екстремните метеорологични събития, която трябва да послужи за определяне на зони с повишена вероятност на такива събития.

За намаляване въздействието на производствените зони в ОУП правилно се предвижда изпълнение на редица мероприятия като: прекратяване изграждането и ограничаване разширяването на индустриални обекти, съществено замърсяващи околната среда; преструктуриране на производствените дейности, като се обособят в града само 3 индустриални района чрез изнасяне на замърсяващи производства, групиране на дейности, нови пречиствателни съоръжения и др. Специално внимание се отделя на МК “Кремиковци”, като за снижаване на вредното му влияние се включват съвременни пречиствателни съоръжения и се намаляват вредните производства, замествайки ги, например, с бази за строителство. Тъй като липсва информация за конкретните мероприятия, правилно се посочва, че е необходимо в следващите фази чрез математически модели да се очертаят възможните видове замърсители, радиусите на замърсяване, депозицията на вредни вещества.

Наложително е да се обърне съществено внимание на въпроса за “Енергийната ефективност и възобновяемите източници на енергия” от гледна точка на екологосъобразност и замърсяване на въздуха и отражението му върху микроклимата. Използването на екологично чисти технологии за производство води до снижаване на замърсяването на въздуха и устойчиво развитие на района.

При развитие на системата “Труд” – Вторичен сектор в ОУП на гр. София и Столична Община в компактния град са обособени 3 индустриални района. Предвиденото благоустрояване на сградния фонд в Северен индустриален район и прекратяване на дейността на около 20 предприятия със силно амортизиран сграден фонд ще ликвидира потенциални източници на замърсяване на въздуха. От “Задгаровата зона” се предвижда изнасянето към “Северната вежда” строителни и транспортни бази. Това няма да окаже негативно въздействие върху атмосферния въздух при условие, че тази зона не се явява наветрена спрямо преобладаващия вятър. Преместването на предприятията от зона “Военна рампа – Запад” и превръщането на ивицата от складови звена в северната част на зоната в център за услуги и рекреация е екологосъобразно. При разработването на окончателния проект трябва да се имат пред вид всички дейности, свързани с ликвидирането на стари замърсявания, за да може освободеният терен да не създава опасност от замърсяване на атмосферния въздух



Идеята за превръщане на освободените от производства площи в зелена среда и за насърчаване на строителството на малки и средни предприятия в зелена среда е подходяща за качеството на въздуха и микроклимата. Необходимо е да се отбележи какъв вид дейност ще се извършва в тези предприятия, за да може екологосъобразно да се впишат в зелената среда и да се интегрират с жилищните квартали без риск за околната среда и микроклимата.

Изнасянето в “Северната вежда” на предприятия от транспорта и строителните дейности от югоизточния индустриален район ще има благоприятно влияние за намаляване замърсяването на въздуха в този район. Предвиденият анализ на част от предприятията в индустриална зона “Христо Ботев”, които са вклинени в жилищната структура, трябва да се съпътствува в окончателния проект с по-конкретни проектни решения, засягащи тези предприятия. Това ще създаде възможност да се избегнат дейности, които оказват вредно въздействие върху компонентите на околната среда “качество на въздуха” и “климат”. Предложените складово-производствени структури и зона за свободна търговия от екологична гледна точка са приемливо решение, при условие, че се намерят решения, които няма да замърсяват въздуха в този район.

Идеята да се предпазят структурите на обитаване от вредни индустриални замърсители в западен индустриално-жилищен район е особено подходяща за този район, където инфраструктурата не е напълно изградена и жилищните структури се редуват с дисперсно разположени индустриални групи. В следващите фази на работа е необходимо тази идея да намери конкретни решения с цел опазването на въздуха.

Предвиденото доразвиване на научния комплекс по хранително-вкусова промишленост, почвознание и биотехнологии при подходящи проектни решения в следващите фази на проектиране няма да предизвика замърсяване на въздуха.

Новите дейности в системата “Труд” в подрайоните “Средец”, Югозапад”, “Изгрев”, “Витоша” и “Бояна” са съобразени със спецификата на съответния район и при подходящи и обосновани конкретни решения в следващите фази на устройствено планиране няма да окажат негативно въздействие върху въздуха и климата.

Предвидените дейности в околоградския райони и зоната на влияние, производства и бази (транспортни и строителни) са съобразени до голяма степен със спецификата на съответния район и не би следвало да водят до замърсяване на въздуха.

Заложената идея за намаляване на вредните производства в МК “Кремиковци” чрез изнасяне там на голяма част бази за строителство от компактния град при подходящи решения в окончателния проект няма да доведат до замърсяване на атмосферния въздух и би трябвало да подобрят някои параметри на микроклимата, например притока на слънчева радиация, видимостта и др. Посочените идеи и тяхното развитие са дълговременен процес, свързан със значителни инвестиции. Независимо от това тези идеи могат с успех да се използват при следващото постепенно трансформиране на производствени територии в такива с обществени, жилищни и рекреативни функции.

Един от основните изводи, направени при разработване на система “Труд” на ОУП е, че е целесъобразно да се работи за осъществяване на идеята за разделянето на всички производствени зони в компактния град от жилищните чрез зелена санитарно-защитна зона. Това трябва да бъде задължителна цел на плана!



Предложената схема за преструктуриране на транспортно-комуникационната система предвижда развитие на масовия градски транспорт преди всичко чрез системата на метрото, трамвайната система като втора по важност и тролейбусният транспорт като по-екологичен да замести някои автобусни линии с доказано целодневно натоварване. Предвижда се принципно преструктуриране на автогарите, което е свързано със закриването на някои стари автогари и строителството на нови. Предлаганите решения, свързани с транспортно-комуникационната система, създават възможност за намаляване съществуващите източници на замърсяване на околната среда и в частност на въздуха, тъй като се съпътстват от закриване на някои гаражи за автобуси, трамвайни и тролейбусни депа заедно с дейностите по текущия ремонт на превозните средства, тяхното измиване и почистване.

Посредством разработената система “Отдих” се изпълнява условието, за изграждане на балансирана, качествена и устойчива среда за отдих чрез опазване, възстановяване и развитие на природните дадености. Местностите в подножията на планините Вискяр, Люлин, Витоша и Лозенска, заграждащи Софийско поле от юг, и Стара планина – от север имат микроклимат, който е подходящ за нископланински курорти. Много благоприятен факт за развитие на такава дейност е наличието на минерални извори в Панчарево, Горна баня, Княжево и Банкя.

В някои от предложените тематични паркове ще се създадат водни площи, което ще облагороди територията, на която са разположени, и ще смекчи микроклимата. Необходимо е да има екологично чиста среда за осъществяване на дейностите в тях като водни спортове и развлечения и риболов, т. е. изграждането на тези тематични паркове трябва да отговаря на изискванията за извършване на този вид рекреационна дейност.

ОУП предвижда всички бъдещи планове, отнасящи се до развитие, оразмеряване, реконструкция и модернизация на елементите на техническата инфраструктура, да носят белезите на екологосъобразното проектиране. Реализацията на плана в частта му “Инженерна инфраструктура” не би трябвало да доведат до вредно въздействие върху компонентите на околната среда “въздух ” и “климат”.

Изграждането на съоръжения за преработка на отпадъците (заводи) и депа за депониране на отпадъци се регламентира от съответна нормативна база. Посочените съоръжения, изградени според изискванията на действащото законодателство, задължително трябва да гарантират улавяне на вредните емисии, генерирани в съоръженията за преработка на отпадъци и/или в санитарните депа, пречистването им по подходящи методи с оглед на начина на третиране на отпадъците и отвеждането им по начин, осигуряващ опазване на въздуха от замърсяване.

В заключение може да се направи извода, че предвидените дейности не би трябвало да окажат вредно въздействие върху общото състояние на микроклимата и качеството на въздуха. Осъществяването на предвижданите решения, коментирани по-горе, трябва да доведе до подобряване на съществуващото състояние на тези елементи на околната среда както в гр. София, така и в околоградските територии.



ПОВЪРХНОСТНИ И ПОДЗЕМНИ ВОДИ Средите за обитаване, от една страна, изискват вода за задоволяване на

питейно-битовите нужди, а, от друга, генерират отпадъчни води предимно с фекално-битов характер. Необходимите количества за водоснабдяване могат да се задоволят от наличните водоизточници само при условие, че се спазват изискванията на действащата нормативна уредба и препоръките от Раздел 5. на доклада за ОВОС на ОУП. Предвидена е необходимостта от допълнителна преценка на обслужващите резервоари за осигуряване на равностоен еквивалент “обем резервоар на жител” за регулярно подаване на достатъчно количество вода за питейно-битови нужди в отделните райони на компактния град и територията на Столична Община.

Предвидена е необходимостта от допълнителна преценка на обслужващите резервоари за осигуряване на равностоен еквивалент “обем резервоар на жител” за регулярно подаване на достатъчно количество вода за питейно-битови нужди в отделните райони на компактния град и територията на Столична Община.

Съгласно разработения предварителен проект на разглеждания ОУП се предвижда посредством канализационната мрежа отвеждането на отпадъчните води от средите за обитаване в компактния град да се реализира чрез включване на цялото количество отпадъчни фекално-битови води в главните колектори за отпадъчни води. За селищата от крайградската част, там, където няма изградена канализационна мрежа, се предвижда отвеждането на отпадъчните води да е децентрализирано, т. е. чрез изграждане на малки локални пречиствателни станции, и отпадъчните води от тях да се изпускат в най-близко протичащата река. Това има и благоприятно екологично значение, особено през летните месеци, когато водата в реките естествено е намаляла.

Заложените в ОУП изисквания и предложения за устройство на средите за труд са свързани и с преодоляване на замърсяването на водите (повърхностни и подземни). В предлаганата концепция за устройство на производствените и складови зони (Система “Труд”) се препоръчва изнасяне на строителни и транспортни бази, предприятия и производства от урбанизирани (изградени) среди за труд в извънселищните територии. В тях ще се съсредоточат производствата, за които не се допуска изграждане на бази в населените места. По този начин ще се ограничи развитието и разширяването на производствени структури, отделящи вредни вещества в близост до населените места и жилищните зони, и ще се преодолее отрицателното въздействие на системите труд върху околната среда.

Предвиденото изграждане на нови пречиствателни съоръжения (напр. към фармацевтичните заводи в Илиянци, пивоварните фабрики, нафтовите резервоари и др. подобни предприятия, отделящи значителни количества и силно замърсени отпадъчни води) ще създаде условия за пречистване на технологичните отпадъчни води до допустимата степен, която разрешава заустването им в канализационната система на града или в откритите водни течения. По-целесъобразно би било да се изключи възможността изобщо производствени предприятия да заустват пречистените си води в открити водни течения. Посочените идеи е необходимо да намерят конкретни проектни решения в следваща фаза на проектиране.

Предлаганите решения, свързани с транспортно-комуникационната система, създават възможност за намаляване на сега съществуващите източници, причиняващи



замърсяване на околната среда, в частност водите. По този начин ще се намали замърсяването на отпадъчните води от площадките на горепосочените обекти с масла, нефтопродукти и детергенти.

Даването на приоритет при развитието на метрото и свързаното с това преструктуриране на автобусния, трамвайния и тролейбусен транспорт несъмнено ще доведе до намаляване на броя и разположението на автотранспортните гаражи, трамвайните и тролейбусни депа. Последното ще има за резултат намаляване на количеството на отпадъчните технологични води, получавани в резултат на дейностите, необходими за поддържане на автобусния, трамвайния и тролейбусния парк.

В предварителния проект на ОУП е отделено специално място на водите (минерални води, водни течения и площи) като една от групите, които имат структурообразуваща роля за създаването на качествена и устойчива среда за отдих и туризъм.

Предложените в предварителния проект тематични паркове, между които и водни паркове, ще облагородят територията, на която са разположени. В момента тези територии са в много тежко състояние. Има, обаче, една много важна предпоставка за създаването им. Необходимо е да има екологично чиста среда за осъществяване на дейностите в тях като водни спортове и развлечения и риболов, т. е. изграждането на тези тематични паркове трябва да се предхожда от създаване на условия качеството на водата в речната мрежа в района на парковете, както и намиращите се там различни по вид езера, да отговарят на изискванията за извършване на този вид рекреационни действия.

Предварителният проект на плана предвижда всички бъдещи планове, отнасящи се до развитие, оразмеряване, реконструкция и модернизация на елементите на техническата инфраструктура, да носят белезите на екологосъобразното проектиране.

ОУП предвижда запазване на съществуващата канализационна мрежа на гр. София – смесена с петкратно разреждане на отпадъчните води и гравитачно отвеждане на отпадъчните води в ГПСОВ. Предвижда се запазване на санкционираните трасета и сервитути за доизграждане на участъци от главните канализационни колектори, техните дубльори и подколектори и съоръжения към тях, както и санитарно-охранителни зони за здравна защита на селищната среда.

Изграждането на съоръжения за преработка на отпадъците (заводи) и депа за депониране на отпадъци (битови, промишлени, строителни, опасни) задължително трябва да гарантира улавяне на отпадъчните води, пречистването им по подходящи за начина на третиране на отпадъците методи и отвеждането им по начин, осигуряващ опазване на водите (повърхностни и подземни) от замърсяване.

В ОУП се предвижда водоснабдяване на обекта (компактния град и крайградската територия) да се извършва от досега ползваните повърхности и подземни водоизточници пред вид факта, че не се очаква значително нарастване на населението, а и пречиствателните станции работят с пълния си капацитет. В такъв смисъл се очаква изменение на режима на повърхностните и подземни води вследствие предвиденото в ОУП водоползване, но в положителна посока.



Откритите водни течения в гр. София и крайградските територии са част от екосистемата на общината. Съгласно ОУП доизграждането и развитието на речната система изисква укрепване на поройните дерета. Поради това е необходимо да продължи доизграждането на утаителите и чакълозадържателите в началото на коригираните участъци. Препоръчва се за съществуващите и прогнозните утаители и чакълозадържатели регулационно да се обезпечават площадки за изграждане и експлоатация. Предвижда се да се изграждат и поддържат охранителни канали в места със свлачищни процеси или където провежданите устройствени и благоустройствени мероприятия прекъсват водния поток. Следователно този вид дейност, предвидена в ОУП, е съобразена с пространственото развитие на селищната система, с функционалното предназначение на териториите на Столична Община и с транспортно-комуникационната система и ще съдействува за изпълнение на екологичните функции на водните течения на територията.

В североизточната част на града в границите на тематичен воден парк “Искър” се предлага корекция на коритото на р. Искър. Това ще създаде възможност за доброто вписване на реката в тематичния парк, а, от друга страна, при реконструкцията и разширяването на летище “София” и изграждането на нова писта ще се “прекъсне” реката и естествено е необходимо тя да бъде коригирана съобразно техническите норми и изисквания за такъв вид натоварване.

Не са предвидени нови хидротехнически съоръжения или изземване на инертни материали от реките. Следователно измененията няма да доведат до негативно въздействие върху компонента на околната среда “води”.

Общият устройствен план на София и Столична Община, така, както е развит в предварителния проект, заедно с предвидените видове дейности няма да окаже вредно въздействие върху общото състояние на водните екосистеми. Може да се предположи, че с осъществяването на предвидените в проекта решения ще се възстанови в много голяма степен нарушеното в момента екологично равновесие във водните екосистеми.

С реализирането на решенията, предложени в предварителния проект на ОУП, не се очаква влошаване на качествата на водите.

В заключение може да се направи извода, че очакваните изменения в хидрогеоложките и хидроложки условия и в качеството на водите, ще доведе до възстановяване на нарушеното екологично равновесие във водните екосистеми на територията на гр. София и Софийска Община. Поради това реализацията на разработката на ОУП ще окаже съществено положително влияние основно върху системите “Обитаване”, “Труд”, “Отдих”, “Зелена система”.

ГЕОЛОЖКА СРЕДА, НАХОДИЩА НА ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ В Общия устройствен план и доклада за ОВОС към него са систематизирани

зоните с геоложки риск и са посочени вероятните заплахи за строителството в тях.

Новото строителство по реализирането на системата “Обитаване”, така както то е представено в Общия устройствен план, не предизвиква съмнение, че е осъществимо. В зоните, обозначени като неблагоприятни за фундиране, строителството



ще бъде усложнено и вероятно оскъпено. В рисковите от геоложка и хидрогеоложка гледна точка зони е вероятно да се активизират стари затихнали свлачища и да се замърсят подземните води, ако застрояването не се предхожда от изграждането на канализацията.

Трите големи индустриални формирования на територията на компактния град, показват, че някои от предвижданите производствени предприятия и пр. могат да се окажат дислоцирани в зона с неблагоприятни геоложки условия. Строителството в тези зони е възможно, макар и с цената на по-големи капиталовложения.

Основни моменти в проекта, имащи отношение към геоложката среда, са развитието на метрополитена, връзките между международните транспортни коридори с града и проектирането на система от надземни и подземни гаражи и паркинги. Проблеми от чисто геотехническо естество може би ще създаде изпълнението на проектираните метрорадиуси в София. Друга потенциална заплаха е подприщването на подземни води, ако не се извършат допълнителни подробни проучвания в следващи фази на работа и при разработване на подробни планове за части от територията.

Важен компонент на инженерната инфраструктура е системата на канализацията. Ако тя не се изгражда предварително или успоредно с останалата застройка, могат да възникнат проблеми, породени от заустването на големи количества води в почвата. Такива проблеми са вероятни предимно във вилните зони и в кварталите от Витошката яка.

Използването на подземното пространство на София е заложено като важен компонент на ОУП. Това, както авторите на плана са преценили, е един важен вектор в развитието на града, даващ редица предимства. В представения за разглеждане и оценка проект ОУП авторите са се съобразили с наличието на територии с ограничителен режим на подземно строителство, като зоните със сеизмичност над 9-та степен, наличие на суфозия, свлачища, разломни линии, плитки подземни води и други физико-геоложки особености. В този смисъл може да се прецени, че проектът в настоящия етап на разработка е обвързан с онова, което е най важно в случая – с геотехническите дадености.

Отдихът е ориентиран в определена степен да използва естествените природни ресурси на близките до София планини. Трябва да се има предвид, че те са чувствителни към антропогенното натоварване и това може да се отрази отрицателно, като стане причина за активизиране на някои физико-геоложки процеси от типа на ерозията, свлачищата, срутищата, карста и др. В плана правилно е посочено и залегнало, че един важен резерв за развитието на зелената система е овладяването и възстановяването (рекултивацията) на нарушените терени в Софийското поле и в териториалния обхват на МК “Кремиковци”. Тези терени могат да бъдат подложени на посоченото възстановяване чрез техническа и биологическа рекултивация и в крайна сметка приобщени към зелената система на столицата.

Териториалният обхват на София и зоните, определени като обект на градоустройствено и друго развитие в Софийската община, не засягат находища на полезни изкопаеми като руди и въглища. Основните проблеми, които са свързани с този компонент обхващат негативното въздействие на добивната дейност върху



околната среда, поради което в ОУП са залегнали предложения и мерки за рекултивация на увредените от добивна дейност. Въпреки това е необходимо в окончателния проект да се прецизират някои решения, които трябва да се съгласуват със срока за отдаване на концесия на някои находища и идеите за рекултивиране на добивните ландшафти и изграждането на Северния парк.

Препоръката, която може да се даде на основание на горните факти, е да се изготви аргументирана и обвързана с плана стратегия за развитието на зоните на добив на полезни изкопаеми.

По време проведените поредица от обсъждания на плана бяха разменени мисли по възможностите реално да се закрият баластриерите и този добив да се организира в кариери, намиращи се в северозападна на София посока, имащи достатъчно запаси и отдалечени от града. Реалното решението на повдигнатите въпроси, обаче, излиза извън рамките на този доклад за ОВОС.

ЗЕМИ И ПОЧВИ По принцип всяка намеса в средата и провеждане на идеите от плана за ново

развитие е свързана с изменения в компонента почви, тъй като това води до отнемането на земя за строителство. Дори зелената система, с която се очаква да се подобри екологичното състояние на средата, ако се реализира върху земеделски земи, променя начините на трайно ползване, почвената покривка и оттам и състоянието на почвите. Възможните отрицателни въздействия са коментирани накратко по-долу с цел своевременно да се планират необходимите мерки за опазване на почвите в следващи подробни разработки.

Възможно е увреждане на почвите по време на строителни работи на новоизграждани обекти при неселективно извършване на изкопно-насипните работи, при неправилно съхранение на почвата от хумусните хоризонти, при вторично уплътняване на почвите от съседните на строителните обекти зони, както и при пътни съоръжения в насип, с недостатъчно на брой и неподходящо ситуирани водостоци.

За пълноценното съхранение на органичното вещество в депонираната почва следва да се приложат специални мероприятия. Най-често тези почви са застрашени от ерозиране, тъй като в процеса на изкопните работи се нарушават естествените им структурни връзки. За целта много важно е откосите на депото да се оформят с подходящ, противоерозионен релеф, да не са много стръмни и при по-голяма височина на депото да се предвидят по откосите малки тераси, които да забавят скоростта на повърхностно стичащите се води.

При по-продължителен период на депонирането (повече от 3 години) трябва да се предвиди подходящо затревяване на насипите, за да се стабилизират откосите им от една страна и да не се разпрашва почвата при силен вятър, от друга страна.

Възможно е вторичното уплътняване да се случи при многократно маневриране на тежки строителни машини върху почвата, когато тя е в пластично състояние. Вероятността за уплътняване е най-голяма при по-тежките по механичен състав почви (излужени смолници, канелени горски почви), тъй като те имат висока



водозадържаща способност, т. е. изсъхват бавно и по тази причина остават за дълго време в пластично състояние.

При пътни съоръжения в насип, с недостатъчно на брой и неподходящо ситуирани водостоци могат да се влошат условията за оттичане на повърхностните води, с което да се предизвика преовлажняване на микропониженията в съседните земеделски площи.

Посочените потенциални заплахи за качеството на почвите подсказват правилни решения за териториите, в които се предвижда ново развитие на обекти и съоръжения от различните функционални системи. Освен това в подробния доклад за ОВОС са описани подробно методите за рекултивация на почвите в териториите, където има значителни увреждания от съществуващата дейност.

В частта "Пространствено развитие на системата Труд" на ОУП обаче, се предвижда насърчаване на развитието на малко и средно фермерство във всяко селище на агломерацията, което е удачно за западните части на околоградския район на София. Североизточните и особено източните части на Софийско поле, поради наличието на тежко метално и арсеново замърсяване на почвите, не са подходящи за този род дейности.

В заключение може да се направи извода, че не се очаква да има източници на замърсяване на земите и почвите както от територията на Столична община към землищата извън нейните граници, така и в обратна посока - от заобикалящите я селища към земите на Столична община. Не се очакват големи увреждания на почвите, с изключение на нарушенията им в териториите, които ще преминат от фонда на земеделските земи към фонда на урбанизираните територии. В ОУП не се предвиждат дейности и обекти, които ще утежнят екологичното състояние на почвите.

РАСТИТЕЛНОСТ Очакваните изменения в състоянието на компонента “растителност” от

предвижданията на ОУП могат да се квалифицират като благоприятни в най-голяма степен и ще се изразяват в:

Увеличаване на зелените площи. Обогатяване набора от елементи, формиращи структурата на зелената система на столицата.

Обогатяване номенклатурата на зелените площи с нова междинна категория паркови структури със съответна тематична обусловеност.

Диверсификация на обектите и елементите на зелената система. Подобряване на екологичното състояние (борба с ерозията, рекултивация на нарушени терени, хидромелиорация) и естетическия облик на селищния и природния ландшафт.

Прогнозната оценка на компонента “растителност”, покриващ в най-голяма степен показателя озеленяване, е направена на базата на диференцирана оценка на взаимодействието на растителността с планираните териториални и функционални системи в ОУП – труд, обитаване, отдих, техническа и социална инфраструктура.



В околоградската зона и зоната на влияние е заложен стремеж за непрекъснатост на зелената система и структуриране на важни обекти в планинска, крайводна природна и селскостопанска среда, обвързани с елементите на културно-историческото наследство. Това е от особено важно значение и при реализиране ще доведе до подобряване на екологичната обстановка, микроклимата, биологичното разнообразие, ландшафта.

Предвидените насоки за устойчиво развитие на горите, за разширяване границите на зелената зона на София (в посока на 50-километровия изохрон), за създаване на дъговиден зелен пояс и приоритетно устройство с цел озеленяване на производствените територии съответстват на нормативните изисквания и съвременните концепции за екологосъобразно и естетическо оформяне на местата за труд и обитаване.

Нормативно предвидените зелени площи в жилищните територии са в съответствие с действащата нормативна уредба и ще осигурят относително висока степен на озелененост. Прецизиране изискват решенията за преотреждане на терени за широко обществено ползване в жилищните комплекси след изясняване на определени правни въпроси относно статута и собствеността върху земята. Нереални са заложените параметри на покривното озеленяване при съществуващото състояние на сградния фонд в териториите за обитаване. В плана правилно са определени показатели за минимална площ за озеленяване, която определя критичния минимум зелени площи, под който не трябва да се слиза при бъдещи устройствени действия.

В обхвата на зелената система на столицата, съобразно характера на отдиха, сполучливо са обособени зони за отдих в паркове и горски територии, зони с преобладаващи функции за отдих и зони с допълващи функции за отдих. Недостатъчно добре са застъпени негативните въздействия на туризма и отдиха върху растителността, поради което в Раздел 5 на доклада за ОВОС са направени допълнителни препоръки. Предложените “тематични паркове” са нова насока в градоустройственото планиране, даващи възможност за наслагване на специфични структури за обитаване и отдих с приоритет на богато озеленена паркова среда и конкретни културно-исторически дадености.

За оценка на параметрите на зелената система като най-приемлив се оценява оптимистичния вариант, съгласно който общото количество на вътрешноселищните зелени площи (възлизащи на 38.7 m2/жител) показват относително приемливо ниво на задоволеност. При останалите варианти този показател е с по-ниски стойности. Оптималната и научно обоснована постановка за степента на задоволеност на жителите на града със селищни зелени площи обаче е, че съгласно изискванията на Световната здравна организация и Съвета на Европа минимумът на зелени площи на един жител не трябва да бъде по-малък от 50m2/жител. Това предполага в бъдещите етапи на планиране да се търсят максимални резерви за увеличаване на парковите територии и спазване на принципа “минимум бетон – максимум зеленина”.

Сегашната задоволеност със зелени площи за ШОП (12m2/жител) следва да се увеличи най-малко два пъти, като едновременно с това се търсят възможности за двойно увеличаване броя на градините и парковете с локално значение (за да се удовлетвори европейския норматив за минимално необходимия изохрон на достъпност до парковите обекти).



Предвидените терени за гробищни паркове в обхват от 2,12 m2/жител са недостатъчни (осигуряват 66% от нормативно необходимите територии), следователно трябва да се търсят нови резервни територии.

По отношение на елементните на “Зелената система” в околоградската зона нормативно-разчетният анализ (при 30% от населението за отдих и диференциран изохрон на достъпност) показва, че е необходимо зоната на влияние да се разшири най-малко с още 27 000 ha горски територии. До същия извод за разширяване зоната на влияние се стига на база разчетите за кислородопродуктивността на насажденията. За осигуряване само на дишането на населението на столицата са необходими около 140000 ha гори при сегашни 66 000 ha.

Въпреки предвиденото в ОУП двойно увеличаване на гъстотата на транспортно-комуникационната мрежа, не са предвидени територии за крайпътно и улично озеленяване. Сегашната степен на озелененост на улиците, определена на база оптимално необходим брой дървета на километър улична мрежа е около 35-40%. За в бъдеще това е резерв за обогатяване зелената система на столицата.

Връзката между зеленина и социални структури, съгласно предвижданията в раздела “Социална инфраструктура” на ОУП, ще се осъществява при условията на засилена социална и пространствена астрикция (уплътняване) на различни йерархични нива и техните центрове. За третичния сектор зелената система е третирана като допълваща, но в бъдеще дейностите на отдиха в този сектор следва да се третират като основни структурни елементи на всички категории зелени площи.

Заложеното изземване на зелени площи или “премахване с целенасочено въздействие” оценяваме като неприемливо. Следователно всички елементни на зелената система в планирането и управлението на селищните структури следва да бъдат регламентирани като неприкосновени природни компоненти на града.

ЖИВОТИНСКИ СВЯТ Във връзка с предвижданията на Общия устройствен план, след анализа на

наличната информация, може да бъде направена констатацията, че неговото реализиране няма да се отрази съществено на животинския свят. Предвидените дейности не са в състояние да засегнат в силна степен, а още по-малко да унищожат изцяло, местообитания на редки и застрашени от изчезване животински видове, както и местообитания на вече изчезнали такива. Като цяло предвижданията на ОУП не променят съществено количественото съотношение между различните типове местообитания (спрямо големината на площта им).

За една група планирани дейности - обектите с линеен характер - в т. ч. газопроводи, топлопроводи, електропроводи, надземни транспортни съоръжения и др. следва да се посочи, че териториите, през които преминава съответният обект обхващат една тясна ивица с голяма или значителна дължина, но с незначителна ширина, и по този начин тези обекти обхващат незначителен процент от площта на съответната територия. Поради това е невъзможно да бъдат цялостно нарушени и коренно променени зесегнатите от тези съоръжения територии, вследствие на което да настъпят коренни промени и сред фауната в тях.



Друга група обекти - например разширенията на самия град (в южна, югоизточна, западна, северна и източна посока) - ще обхванат основно обработваеми и необработваеми агроландшафти, ще причинят коренна промяна на обхванатите територии и ще ги превърнат в селитебни ландшафти, като естествено промяна ще претърпи и фауната, като коренната фауна ще бъде заместена от такава от селитебен тип - най-многобройни от видовете в новозастроените части ще са характерните за гр. София пълни и развити синурбанисти. Спрямо останалата площ, на агроландшафтите в Столична община и в Софийското поле, застроените територии ще представляват малък и дори незначителен процент. Същият ефект ще предизвика и формирането на нови центрове главно в западна посока – Божурище, Костинброд, Драгоман и в източна посока – Равно поле, гара и гр. Елин Пелин, Нови хан, Мусачево, Столник, Негушево, Горна Малина, тъй като при тях ще бъдат заети нови територии, главно агроландшафти.

Тъй като според предвижданията на ОГП в система “Труд” малка част от зоните, респ. производствените сектори, разполагат с резерв за усвояване на нови терени, и в тази система няма да настъпят коренни промени, нито тя има възможности за обхващане на нови територии, които да бъдат силно (коренно) променени като местообитания. Тук предвидената реконструкция на МК “Кремиковци” ще протече върху собствената територия на комбината. В този комбинат би следвало да се препоръча подобряване на системата за очистване на отпадните газове, както и намаляване на праховите емисии до допустимите стойности.

Не могат да се очакват сериозни въздействия, в т. ч. и в силна степен неблагоприятни, в системите Отдих, Обществено обслужване, Земеделие, Горско стопанство и горски територии и др., тъй като и от тях няма да бъдат обхванати и повлияни негативно за фауната големи проценти от територията на Столична община и Софийското поле. Конкретно в системата на горите трябва да бъде посочено, че най-неблагоприятните за горския фаунистичен комплекс от плановите мероприятия, извършвани в тях - по-мащабните по площ сечи, се извършват на пренебрежимо малък процент от територията на горските стопанства, докато върху останалите части от териториите им дървесните насаждения и откритите участъци се развиват в по-голямата си част по естествен начин, в т. ч. и тяхната фауна.

В общия устройствен план са планирани дейности, които се очаква да се отразят благоприятно върху фауната, като например предложението за увеличаване площта на Зелената система, създаването на Воден парк "Искър" и др. Увеличаването на подземните съоръжения обаче ще се отрази неблагоприятно, защото ще се увеличи числеността на синантропните гризачи, хлебарките и др.

Развитието на пътната мрежа по принцип фрагментира целостта на популациите (особено на епигеобионтните видове), което нарушава тяхното възпроизводство. Това на свой ред води до т. нар. “малки популации” , което ги прави нежизнеспособни, а оттам и с възможност за тяхното изчезване.

Промените в животинския свят могат да се проследят много по-добре в обхвата на подробното устройствено планиране и при инвестиционното проектиране, поради което за конкретните обекти, чието реализиране предстои в бъдеще, от съответните



колективи следва да бъдат дадени по- пълно прогнозите и оценките за въздействието на съответния обект върху животинския свят.

ЛАНДШАФТ В разработения ОУП на гр. София и Софийска община се предвижда част от

териториите да бъдат отредени за изпълнение на нови социално-икономически функции. Това неминуемо ще предизвика съществено преобразуване на ландшафта. Ще се променят неговата структура и биотичен потенциал в зависимост от новото му функционално предназначение – строителство, обществено обслужване, рекреация, благоустройство и пр.

В този смисъл прогнозата за предполагаемото значително въздействие върху компонента ландшафт е, че измененията ще бъдат преки, в някои случаи негативни и дори необратими. Негативното въздействие върху ландшафта може да се намали или предотврати чрез адекватни мерки за постигане на добър екологичен и естетически ефект при бъдещото устройство на ландшафта.

Прогнозната оценка на база взаимодействието на компонента ландшафт с планираните териториални и функционални системи в ОУП следва тяхната методична последователност от записката на плана.

В зоните на съществуващата жилищна среда предвидените пространствени и функционални изменения на селищния ландшафт са насочени към подобряване комфорта на обитаване, както в екологичен, така и в естетически аспект. За определените като “враждебни” за обитаване зони се предлагат мерки за решаване на екологичните конфликти, които оценяваме като твърде общи. Необходимо е в бъдеще да се разработи конкретна Програма за екологизация и естетизация на тези зони с цел повишаване стандарта на обитаване и обвързването им по подходящ начин с околния ландшафт.

Съществена промяна в характера на ландшафта ще предизвика жилищното строителство в новопредложените в ОУП жилищни територии – “Витошка яка”, “Старопланинска яка”, “Лозенска яка”. Необходимо е да се въведат ограничителни режими и специфични норми при усвояването на природните дадености (етажност, гъстота на застрояване и пр.) и да се разработят конкретни мероприятия за вписване на жилищните структури и на устройствата, обслужващи обитаването, в специфичния за тези територии на Софийска община природен и земеделски ландшафт.

Насоките за устойчиво развитие и екологичен стабилитет на горите и предвидените мерки за постигане на поставените цели ще допринесат за опазването и обогатяването на този особено важен екологичен и физиономичен компонент на ландшафта. Предложението за преразглеждане границите на зелената зона на София в посока на 50-километровия изохрон ще увеличи рекреационния потенциал на горските ландшафти.

Чрез заложеното в ОУП изграждане на два пояса – зърнено-фуражен и преработвателен, както и на дисперсна зона за животновъдни стопанства, трайни насаждения и преработване на селскостопанска продукция ще се обогати пъстрата мозайка и ще се подчертае типичния “растер” на аграрния ландшафт (особено чрез



присъствието на трайни насаждения), което е предпоставка за изграждането на балансиран в екологично и естетическо отношение устойчив земеделски ландшафт.

Целевите действия за развитие на вторичния сектор ще предизвикат значителни изменения в структурата на ландшафта. Стремежът за увеличаване биологичните компоненти на градския и околоградския ландшафт за сметка на преустановяване и преструктуриране на производствени дейности и подмяната им с елементи на зелената система на настоящия етап е едно оптимистично пожелание. Бъдещите подробни устройствени разработки ще покажат доколко това предложение е осъществимо (налични площи, нормативни разчети и пр.).

Чрез предложението за създаване на дъговиден зелен пояс (източна зона на развитие) по поречията на реките Искър и Лесновска ще се постигне подчертаване на първичната структура на природния ландшафт, подходящо ландшафтно устройство на поречията на двете реки (с екологичен и естетически ефект) и хармонично вписване на предложените производствени устройства в околния ландшафт.

Изключително силно отрицателно въздействие върху състоянието и облика на ландшафта оказват дейностите на добивната промишленост и депонирането на отпадъци. За тези територии е необходимо да се предвидят значителни ландшафтноустройствени мероприятия за премахване на съществуващите екологически и естетически проблеми.

В концепцията за териториално формиране на система “Отдих” се предвижда: съхраняване на природните компоненти и тяхното развитие, съобразявайки се с изискванията за устойчиво развитие на ландшафта. Необходимо е обаче, особено за териториите с преобладаващи функции за отдих, още във фаза Предварителен проект, да се очертаят ясно и категорично границите на тези рекреационни зони, да се посочи техния рекреационен капацитет и да се формулират режимни изисквания към дейностите, предвидени за осъществяване във всяка от изявените зони за отдих и туризъм.

В новопредвидените територии за рекреационно усвояване компонентът ландшафт ще бъде съществено променен. За намаляване на вредните въздействия е необходимо да се предложат конкретни параметри за обемно-пространственото и архитектурно изграждане на средата за отдих, за рекреационния капацитет на ландшафта. Препоръчително е да се използват и възможностите на дървесната и храстовата растителност (като предварително заявено процентно участие) за природосъобразно вписване на рекреационните обекти и съпътстващата ги инфраструктура в околния ландшафт.

Планирането на “Зелената система” в ОУП почива на много задълбочено проучване и е съобразено изцяло с действащата нормативна уредба. Чрез нейните елементи се подчертават компонентите на градската структура, неутрализират се неблагоприятните последици от строителни, добивни и други антропогенни дейности. В този смисъл въздействието на “Зелената система” върху компонентите на селищния и природния ландшафт на Софийска община в прогнозен аспект се оценява като благоприятно.

Строителството на пътища, ж.п. линии и обслужващите ги съоръжения внасят сериозни промени в целостта и структурата на природния и селищния ландшафт. Един



от възможните начини за ограничаване въздействието върху ландшафта е крайпътното озеленяване. Тъй като подобни устройствени мероприятия в частта “транспортно-комуникационна система" на ОУП не са предвидени, препоръчваме това да бъде направено поне за новопредложените транспортни комуникации, а също така и за вече изградените, където е възможно да бъдат отредени прилежащи територии за озеленяване (постигане на екологичен и естетически ефект). Съпътстващите автомобилния и железопътния транспорт съоръжения също трябва да бъдат включени екологосъобразно към околния ландшафт.

В зоната на летищния комплекс, в обхвата на един по-голям радиус, е необходимо да бъдат предвидени ландшафтноустройствени мероприятия за формиране на хармоничен, издържан в екологичен и естетически аспект културен ландшафт. Очаква се тези проблеми да се решат с някои от съпътстващите строителството на новото летище проекти, един от които би следвало да бъде Ландшафтноустройствен план на територията.

Част от елементите на техническата инфраструктура също са с негативно екологично и визуално въздействие върху ландшафта. Това въздействие се изразява в пресичане на местообитания и застрашаване на биоразнообразието в ландшафта, промени в релефа при строителството на трасета и съоръжения, изсичането на просеки с неприятно въздействие на строгите си геометрични очертания и засилване на ерозията в местата с отнета растителна покривка. Необходимо е да се търси подходящо обемно-пространствено изграждане (на новите съоръжения) в съответствие с околния ландшафт, тяхното екраниране чрез защитни зелени пояси, които да се изграждат извън нормативно регламентираните охранителни зони.

Концепцията за опазване и развитие на културно-историческия и естетическия ресурс на Софийска община включва система от териториални режими за опазване, някои от които имат отношение и към средата (селищен и природен ландшафт). Идеята да се съхранят определени участъци от културно-историческия ландшафт с вписаните в средата селища е много добра, но не е конкретизирана. He са посочени обектите и териториите, за които ще се прилагат съответните режими за опазване, което е наложително дори и за фаза Предварителен проект на ОУП.

Конкретното въздействие на новата центрова система върху компонента ландшафт се изразява в изменение на структурата и разнообразяване силуета на селищния ландшафт. Препоръчително е, отчитайки релефните особености на ландшафта, да се търси постигане на собствен пространствен облик за всеки от комплексните и специализираните градски центрове.

ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ Предвижданията в ОУП и неговата реализация няма да окажат съществено

въздействие върху природните защитени територии. Единствено в парковите обекти със защитен статут като паметници на градинско-парковото изкуство може да се очакват минимални въздействия, типични за една урбанизирана среда. Това се отнася и за вековните дървета в компактния град.



КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО Една от основните причини за очаквани отрицателни въздействия на

предложенията на ОУП върху културно-историческото наследство е свързана с факта, че плана все още не предлага цялостна визия върху раннохристиянското наследство на София и областта и не извежда йерархизацията на тази цялост в приоритет за формиране на стратегия и политика на опазване, за да може София с пълно основание да се превърне в Общоевропейски и Световен център на Християнската цивилизация на ІІІ-то хилядолетие.

Осъзнаването и експонирането, както и управлението на контекстуалното значение на наследството и паметниците на културата от Средновековието, е от първостепенна приоритетност с оглед значението му на автентично свидетелство на най-ранните форми, структури, художествена култура и събития, свързани с християнската цивилизация изобщо, във формирането и утвърждаването на която България (и в частност София) имат основно значение и притежават ценност, далеч надхвърлящи местното и национално значение, взети в своята цялост.

Липсата на ясна визия върху приоритетността е фактът, че за паметник от листата на ЮНЕСКО за световно наследство е предложен храм-паметникът “Александър Невски” (свързан с конкретен епизод и събитие от българската история), а не храмът “Св. София”, софийския център – съвременник на Сердикитския вселенски събор и на най-ранното време, свързано с резидентното седалище на цивилизатора на Европа – Константин Велики.

В ОУП са залегнали предложения, които представляват заплаха за обекти или части от обектите на “зелените” групови паметници на културата. Една част от тези проблеми са свързани с дейности, провеждани в момента и в близката минало като например: кариерите по поречието на р. Искър и смъкването на нивото на водите (опасни за уникалната растителност на парка “Врана”); “урбанизирането” на историческите градини и паркове в София с множество малки обекти и инфраструктура; увеличаване на площите под настилка; комуникациите и техните съоръжения; изсичането на дървета и унищожаване на зелени площи (бул. “Цар Борис ІІІ”, бул. “Скобелев”, бул. “Патриарх Евтимий”, бул. “Руски”); засягане на части от Борисовата градина над трасето на метрото. Предвижданите в ОУП преустройства на бул “България”, бул. “Сливница” ще засегнат групови паметници на културата, а изграждане на етажни гаражи над поречията на реките в зоната на “Лъвов мост”, театър “София, при Боянската църква е недопустимо.

Кадровото обезпечаване на инструментариума на ОУП в провеждането на произтичащите от него конкретни устройствени политики се очертава като проблем за неговото приложение в областта на опазване на паметниците на културата, координацията на различните централни и местни равнища; между тях и физическите и юридически лица – техни собственици и ползватели. Независимо от факта, че той излиза извън рамките на ОУП и доклада за ОВОС проблема не трябва да се подценява, когато се прави оценка на всички аспекти на документ с времеви обхват 20 години.

Принципът на устойчивото развитие неминуемо ще преструктурира цялата система, въздействуваща върху опазването на паметниците на културата, като измести тежестта на процеса повече в местните управленски структури и ще наложи



разширяване на правата на собствениците и ползвателите им в партньорство с равнищата на управление, както и повишаване изискванията и контрола на обществото към управлението и обезпечаването на опазването. Най-вероятно е да се появят междинни равнища на самоуправление във връзка с развиването на кредитно-финансовите механизми и организационните структури.

Основен проблем се очертава динамичното изменение на териториите, двустранно прилежащи на околовръстния път. Тенденцията е околовръстният път да премине в южна събирателна улица и да се получи сливане на градската територия със селищата по Витошката яка: Бояна – Драгалевци – Симеоново. Интензивността на промяната е толкова силна, че впечатлението за хаотичност и липса на ясни устройствени регулатори съответствува на реалната загуба на автентичния ландшафт, на изтъняване и прекъсване на зелените клинове между планината и града.

Мерките на ОУП по отношение на устройственото регулиране на южния ландшафт остават неясни и недостатъчно конкретни, за да се запази поне принципно автентичността на неговата прекъсната структура. Важно е тази прекъсната структура да се подкрепи между Горубляне и Бояна с обекти, които имат голяма паркова среда: парка “Камбаните”; ботаническата градина; резиденция “Бояна” и пр. Тази междинна паркова ивица следва да се разшири в южна посока така, че да има регулираща роля в нарастването на селищните граници на селата и междинните им вилни зони по Витошката яка.

Подобно е “обръщането на гръб” на северните територии и интензифицирането на урбанистичните структури на северната промишлена зона, което само би задълбочило негативно нарушения вече през 60те и 70те години на ХХ век автентичен пейзаж към старопланинската верига и изолацията на селищата по южния склон на Старопланинската яка на София. В този ландшафт са вписани и голяма част от манастирите на Софийското светогорие.

ОУП следва да предложи мерки – коридори – полоси, в които да се запази прекъснатостта на промишления ландшафт и се запази автентичната стойност на историческия ландшафт в посока север – юг. Тук инструмент на прекъсването на северната промишлена дъга могат да бъдат селскостопански земи, съчетани с обекти на леката и хранително-вкусовата промишленост.

Особено значение би имало реновирането на новите земни форми, локализирани в зоните на добивната и металопреработващата индустрия в североизточния промишлен район – в землищата на Кремиковци и Сеславци. Новоформираните обекти на пейзажа следва да се моделират по начин, който да изгради визуално благоприятна и екологична микросреда в структурата на пейзажа, засягащ паметниците на културата.

В източна посока “прекъсването” в обновяването на ландшафта следва да се постигне с регулирането на воден парк Искър и съчетаването му с парка “Врана”. Цялото поречие на р. Искър между Горубляне и Нови Искър трябва да се регулира като устойчива форма на ландшафта; в структурирането му следва да се очертаят защитени зони на естествения ландшафт – да се разработи като детайл на ОУП поречието на р. Искър между с. Горубляне и гр. Нови Искър заради комплексната проблематика на зоната.



Така се очертават няколко рискови по отношение на опазване на културно-историческото наследство зони, в които следва да се проведе специфична устройствена политика. Тези рискови зони включват: зоната на АИР “Сердика – Средец – София”; селищата и манастирите по Витошката яка с клиновете на автентичен пейзаж; селищата и манастирите по Старопланинската яка с клиновете на автентичен пейзаж; промишлено увредените терени в Кремиковци и Сеславци; поречието на р. Искър между “Щъркелово гнездо” и гр. Нови Искър (Енергийната система на София: Стената на язовир “Искър”, Горни и Долни Пасарел; Панчарево – комплексен технически паметник на културата, свързан с енергийното съвременно развитие на София), заедно със светите места и местности, с обектите на културното наследство в селищата и в околностите на попадналите под водата на язовира селища.

ОТПАДЪЦИ В ОУП на гр. София и Столична Община са дадени конкретни идеи за

ситуиране и изграждане на съоръжения за обезвреждане на отпадъци, в това число депа за отпадъци и завод за преработка и оползотворяване на битови отпадъци.

Предлагат се две площадки за депониране на отпадъци в рамките на Столична Община, като се имат предвид само твърдите битови отпадъци - Суходол разширение и Кремиковци (бивш рудник).

Втората предлаганата площадка за изграждане на ново санитарно депо за ТБО изглежда приемлива от гледна точка на възможностите за осъществяване на целите. Настоящото ползване на земята е за табани, т. е. техногенно замърсен с производствени отпадъци. Собствеността на земята е държавна и няма да се изисква процедура по отчуждаване. Надморската й височина е от 565 m до 579 m, а релефът няма да създава затруднения. Отстоянията от републиканските пътища и въздушните разстояния до най-близко разположените населени места са съответно 2.0 кm и 2.5 кm. Възможен е достъп до площадката по съществуващите връзки до рудник Кремиковци.

Допълнително в плана са посочени още няколко възможности за изграждане на санитарни депа за твърди битови отпадъци извън административните граници на Столична Община. Това би могло да стане чрез изграждане на регионални депа съвместно със съседни общини от Софийска област.

В ОУП се предлага и втора алтернатива за обезвреждане на битовите отпадъци, а именно завод за преработка и оползотворяването им. За ситуиране на завода са предложени две възможни площадки. За тях е характерно, че са разположени върху обработваема земеделска земя и собствеността върху земята е частна. От гледна точка на определяне, на която и да е от тези площадки за изграждане на завод за преработка и оползотворяване на ТБО посочените обстоятелства ще създадат затруднения.

Така предлаганите решения на проблема с обезвреждане на ТБО на гр. София и Столична Община са приемливи. За голям град като гр. София едно решение за изграждане на завод за преработка и оползотворяване на твърдите битови отпадъци е перспективно поради възможностите за получаване на енергия чрез изгаряне на отпадъците, рециклиране и намаляване на обема отпадъци, които подлежат на депониране (остатъка от преработване на отпадъците).



Предложените начини за обезвреждане на ТБО, залегнали в ОУП, (чрез депониране и чрез преработка в специално изградено съоръжение – завод) всъщност не са алтернативи на проблема, тъй като подобен завод не може да работи по безотпадна технология. Следователно дори изграждането на завод за преработка и оползотворяване на битови отпадъци изисква наличие на депо за отпадъците.

Разглеждайки предложените идеи относно обезвреждане на ТБО, залегнали в ОУП, трябва да се подчертае още, че необходима предпоставка за изграждането на завод за преработка и оползотворяване на битови отпадъци е желателното организиране на разделно събиране на отпадъците на територията на гр. София и Столична Община. Това обаче не е от прерогативите на проектантите, а е от компетентността на администрацията на Столична Община и по-точно е свързано с управлението на дейностите по отпадъците на гр. София и Столична Община.

Посочените възможности за площадки, на които да се изгради едно ново санитарно депо за обезвреждане на твърдите битови отпадъци на гр. София и Столична Община или завод за преработка и оползотворяване на битовите отпадъци, предлагат избор пред ръководството на Столична Община.

Независимо от така предложената вариантност на решението за третиране на ТБО е необходимо да се спази процедурата по отреждане на нови площадки за третиране на отпадъци, което включва предварително проучване за определяне на възможните площадки и процедура за избор на площадки. Необходимо е те да отговарят на определени геоложки, инженерно-геоложки и хидрогеоложки условия, правила и норми за застрояване на площадките за третиране на отпадъците.

За утвърждаване (определяне) на площадките за изграждане на съоръжение за третиране на отпадъци е необходимо да се разкрие процедура по оценка на въздействие върху околната среда.

В ОУП, както в Синтезния ескиз, така и по-късно в Предварителния проект, не се третира въпросът с обезвреждането на строителните и производствените отпадъци – неопасни и опасни. Необходимо е да се определят терени за депониране на строителни отпадъци. Що се касае до производствените отпадъци, необходимо е в система “Труд” на ОУП да намерят решение и въпросите за събиране и обезвреждане на отпадъците, генерирани в резултат на производствената дейност на фирмите и предприятията.

В същото време изнасянето на някои предприятия от досегашните им местоположения поставя въпросите за почистването на терените (териториите) от съществуващите замърсявания в резултат на производствената им дейност. Необходимо е в следващата фаза на проектиране това да се има предвид и да се дадат проектни решения.

Пропуск на ОУП е, че не се обсъжда и въпросът за специфичните отпадъци, получени в съоръженията за пречистване на питейни и отпадъчни води на гр. София - утайките от пречиствателните станции за питейни води (“Панчарево” и “Бистрица”), от СГПСОВ (“Кубратово”) и локалните пречиствателни съоръжения към отделни фирми и предприятия.

Необходимо е да се отбележи, че реализацията на предложенията в синтезния ескиз и финалните документи и допълненията, които трябва да се направят в



предварителния проект на ОУП, касаещи отпадъците, генерирани на територията на гр. София и Столична Община, са в непосредствена зависимост от управлението на дейностите по отпадъците в Столична Община. Поради това предложенията и тяхната реализация са силно зависими от действията на администрацията на Столична Община.

В заключение е необходимо да се отбележи, че ако се вземат предвид посочените в тази част на доклада за ОВОС препоръки и допълнения, то предложенията в ОУП няма да доведат до негативно въздействие върху околната среда.


Шум Съгласно прогнозните параметри за социално-икономическото развитие,

предоставени в ОУП, транспортната мрежа е един от приоритетите за развитие на общината и решаване на поставените цели. Централната зона на града получава по-ясни очертания, като се тангира от главни комуникационни артерии. Ограничаването на застрояването в “южната зона на развитие” по Околовръстния път с цел да не се прекъсва зелената връзка с планината, преориентирането на транспортните потоци и освобождаването на южната дъга на Околовръстния път за ролята му на основно, високоскоростно, градско тангенциално трасе ще доведе до рязко намаляване на шумовото натоварване на населението в цитирания район, а също и в централната градска част.

Въпросът е как ще бъде разработен диагоналът северозапад – югозапад, по който ще се разполагат нови производства и услуги в компактни форми на модулен принцип, непосредствено свързани с комуникацията и транспорта. По този диагонал се очаква разширяване на пътната мрежа, както и на допълнителните инфраструктури, създаващи шум за населението.

Изграждането на “северната зона за развитие” по съществуващия Околовръстен път няма да влияе на компактния град по отношение на шумовото натоварване, но реално ще увеличи шумовите нива в покрайнините на цитираните по-горе малки райони.

В частта “Обитаване” на ОУП ясно се поставя въпроса за “активизиране на комуникационните и обслужващи дейности за селищата от околоградския район с оглед повишаване на тяхната привлекателност. Не може да се прогнозира какво ще бъде шумовото натоварване от тази интензификация, тъй като не е ясно какви защитни мерки ще бъдат взети при конструирането на новите транспортни и други съоръжения.

В частта “Транспорт и комуникация” се посочва, че основни задачи на развитието на отрасъла в региона е провеждането на трансевропейските коридори № № 4, 8 и 10 северно от компактния град. Те не би трябвало да увеличат шумовите нива в населените райони, тъй като магистралните артерии преминават извън тях.

Що се отнася до развитието на транспорта вътре в компактния град, може да се направи следната прогноза: Идеята за развитие на “съвременна транспортно-комуникационна мрежа, стимулираща прехода от моноцентрична към полицентрична пространствена структура” от една страна ще увеличи гъстотата на транспортните артерии в града, но от друга ще подобри структурирането им.



Преди всичко, разделянето на града на зони на 4 нива позволява изтегляне на “шумящите” транспортни средства в по-широките рингове. Усвояването на подземните пространства в І ниво, както и ориентацията към западното направление за развитие, до голяма степен освобождава централната част на града от шумово натоварване. В по-тежко положение се намират районите от ІІ ниво – северозапад, север, североизток, югоизток и югозапад, където ще бъдат разположени пресечните точки на основните радиали и концентрични направления. Там за спазване на хигиенните изисквания за шумовите нива е необходимо да се вземат специални мерки по отношение на конструкцията на артериите, шумозаглушителни мерки, както и ограничаване на застрояването с жилища. Проблем в тази насока могат да представляват и пунктовете от ІІІ-то ниво – около изявени комуникационни, търговски, културни и спортни съоръжения, където ще е необходима сериозна комуникационна мрежа.

ОУП предвижда рязко развитие на транспорта и комуникациите в района при спазване на съвременните изисквания за създаване на пътни артерии и обслужващите ги съоръжения. Деконцентрацията на транспорта от центъра към периферията на града е с положителен ефект по отношение на намаляване на шумовото въздействие върху населението. Намаляването на автобусния транспорт, разширяването на тролейбусния транспорт и на метрополитена, както и въвеждането на велоалеи в целия град са дейности, също насочени в посока на намаляване на това въздействие. Неясни остават реконструкциите на старите пътни артерии, строежът на новите – дали те ще бъдат съобразени със съвременните изисквания за шумозащита. Увеличаването на значението на железопътния транспорт обаче ще увеличи шумовото натоварване.

По отношение на развитието на индустрията в региона, в плана се говори за обособяване на производствени зони, локализирани около ж. п. центрове, както и за деконцентрация на производството и освобождаване на София от несвойствени дейности.

Още един проблем, и то основен, при оценка на шумовото замърсяване е необходимостта от осъвременяване на математическия модел за оценка на шумовото натоварване и прецизиране на подбора на пунктовете за измерване. Действуващият модел дава данни за голяма част от столицата, като включва пунктове с високо шумово натоварване, “тихи” зони, “стратегически” зони като училища, болници и други подобни райони. В него трябва да намерят отражение някои от промените, настъпили през последните години - реално състояние на развитие на пътната мрежа, модернизация на транспортните средства и пътните настилки, както и съобразяване с изискването за оценка на шумовото натоварване върху гъсто населените райони. Част от пунктовете за наблюдение също могат да бъдат по-добре локализирани в съответствие с промяната на гъстотата на обитаване в определени райони на града. Всичко това определя необходимостта от разработването на нов модел за оценка на риска от въздействието на шума върху човека в столицата.

Въз основа на съществуващите данни, анализа на измерените стойности, на базата на броя на лицата, подложени на наднормено шумово въздействие и на гъстотата на това население по райони в столицата, както и на плана за развитие на региона в ОУП, могат да бъдат направени препоръки за прецизиране на оценката на въздействието по компонент ШУМ в следващи етапи на работата по ОУП като се разработи съвременен математичен модел за оценка на шумовото натоварване в



столицата със система за непрекъснат мониторинг на шума в пунктове, съгласно модела и да се предложат промени в нормативната уредба.

ВИБРАЦИИ Анализът на съществуващото положение по отношение на вибрациите и

промените, които ще настъпят в резултат на реализирането на предложенията на ОУП на гр. София и Столична община показват, че както в компактния град, така и на територията на общината промяната на вибрациите в зоните, в които ще настъпят промени в транспорта и в производствената дейност няма да се отразят значително върху здравето на хората и върху отделни компоненти на околната среда.

Предвидените нови трасета на транспорта - автомобилен, железопътен, трамваен и метрополитен, ако се изпълнят съгласно предписанията на действащата у нас нормативна уредба се предполага, че няма да имат негативно въздействие.

Независимо от използваната система за гасене на вибрациите от метро-транспорта обаче, може да се препоръча в инвестиционното проектиране, за обекти в близост до трасетата, да се направят допълнителни проучвания и да се предложат конкретни мерки, които да гарантират защитата на околната среда и хората от вибрации. С още по-голямо внимание трябва да се пристъпва при преминаване в близост до предполагаеми археологически пластове.

В окончателния проект на ОУП трябва да се предвиди специална защита за обектите на културно-историческото наследство.

ЙОНИЗИРАЩИ ЛЪЧЕНИЯ

Едно от най-важните заключения по отношение на йонизиращите лъчения в района на Столична община е свързано с високия радиоекологичен риск в с. Яна, с. Сеславци и гр. Бухово. Това изисква специално проучване в следващите етапи на проектиране, и то главно от методологично естество. Необходимо е да се разработи нова методология за оценка на радиационния фактор в региона, който да отразява реалното състояние на фактора във въздуха, почвите, водите, храните. За целта препоръчваме в следващ етап на разработката да се разработи съвременна методология за оценка на радиационния фактор с всички необходими параметри на въздействие. При избор на подходящи параметри и методи за оценка може да се оцени по-адекватно радиационната обстановка в района на Столичната община.

Необходимо е също да се оцени веригата води – почви – растителност – селскостопански животни – човек, по отношение на радиационния фактор, независимо от високата стойност на подобно изследване. Това вероятно ще доведе до по-точна оценка на въздействието на фактора върху човека и околната среда в региона, включително и в бъдещи периоди.

Изключително важно е да се оцени потенциалният здравен риск за населението в района и в столицата от наличието на предприятия на уранодобива в района. Това може да бъде разширено и оценено и с ретроспективна и проспективна оценка на здравния риск върху населението в период от следващите 20 години.



Един от важните “модерни” радиационни фактори в сградите (работни, жилищни), е радонът, като ексхалиран от строителни материали, скали и води. Той въобще не е коментиран в ОУП, а притежава висока биологична активност. Етап от следващи изследвания е разработването на методика, снабдяването с апаратура и извършването на мониторинг на радона в различни типови сгради за обитаване.

Имайки предвид изнесените данни за съществуващото положение, както и предвидените мерки за намаляване на въздействието от потенциалните замърсители в локален регион, може да се направи прогностична оценка, че в района на столицата не се очаква повишаване на замърсяването на околната среда с различни йонизиращи лъчения. Въпреки направените заключения в цитираните материали, които стигат до същото това заключение, има известни съмнения по отношение на крайните им твърдения поради неясноти и непълноти в методиката за набиране на данни и тяхната статистическа обработка.

Това води до необходимостта за сериозно поставяне на въпроса (специално коментиран в становището на НЦРРЗ) за оценка на здравния риск за населението в района на столицата.

Конкретно, при разработката на следващи фази на оценката на въздействието на йонизиращите лъчения върху населението и околната среда в Столичната община, трябва да се изберат подходящи параметри за оценка на въздействието на йонизиращите лъчения върху човека и околната среда и аналогично на другите физични фактори да се осъвремени методология за мониторинг и оценка на тези параметри. Необходимо е също да се разработи метод за мониторинг на радона в жилищата.

НЕЙОНИЗИРАЩИ ЛЪЧЕНИЯ

В ОУП за развитие на гр. София и Столичната община, няма специален раздел за развитие на комуникациите, свързани с излъчване на електромагнитни полета. Единствено в частта по развитие на електроразпределението могат да се търсят връзки с възможното въздействие на СНЧ полета с промишлена честота.

Въпреки това може да се говори за рязко нарастване на комуникациите в последните няколко години, като този процес ще продължи и в следващите години. Въведените аналоговите системи за мобилна комуникация бързо бяха заменени с новите цифрови (GSM) оператори, като се подготвя въвеждането на нови честоти на излъчване, нови технически системи за излъчване, както и на други мощности. Броят на фирмите, предлагащи и обслужващи подобни системи за комуникация, също нараства и ще бъде все по-голям.

Освен това, все по-често граждани се обръщат към специалисти, медии, държавни органи за информация относно възможните вредни ефекти от въздействието на електромагнитните лъчения върху човека. Главоболието, нарушеният сън, нервното напрежение, сърдечно-съдовите оплаквания се свързват с наличието на излъчваща УКВ антена в близост до дома, електропровод или трафопост, базова станция за мобилни връзки на покрива на жилището и т. н. В повечето такива случаи лекарите предписват лечение на централната и вегетативната нервна система или диагностицират нервно-психическо заболяване, без да се задълбочават в истинския проблем.



Едновременно с това фирмите за мобилни връзки, както и тези за обезпечаване с електрическа енергия сключват с гражданите и с институциите неизгодни договори за монтиране на излъчващи съоръжения в жилищните сгради срещу минимални наеми, или по покривите на учебни заведения. При втория случай въздействието се проявява върху голям брой лица, пребиваващи ежедневно в продължителен период от време. Не се спазват изискванията на нормативните документи и често такива съоръжения не се контролират от съответните органи на МЗ и МОСВ. Населението въобще не е наясно със съществуващия и вероятния риск от електромагнитните лъчения.

Подобна е ситуацията и с работещите в условия на електромагнитни лъчения. Само малка част от работодателите, инспекторите по труда, работниците са наясно с професионалния риск, свързан с електромагнитните лъчения. Те знаят много повече за въздействието на шума, вибрациите, токсичните вещества във въздуха на работната среда и много малко за електромагнитните лъчения. Често рискът от електромагнитно облъчване се счита подобен на този от йонизиращите лъчения, а понякога обратно - рискът от въздействието на електромагнитните лъчения въобще се пренебрегва.

Основният проблем в тази ситуация е липсата на адекватна информация за населението по отношение на риска от електромагнитните лъчения, както и получаването на обратна информация от специалистите за отношението на различни слоеве от населението към този риск. В прогнозен смисъл, населението все повече ще се интересува от тези проблеми и, както се случва в други страни, все по-често ще пречи на въвеждането на новите технологии на енергетиката и комуникацията, ако не се вземат навременни мерки.

Само ще се спомене, че облъчванията с медицински източници на ЕМЛ могат да бъдат много сериозни и силно превишаващи пределно допустимите нива; облъчванията от клетъчните телефони са с много високи стойности, но са за кратко време; битовите електрически уреди и електрическите инсталации също са проблем при неправилно монтиране; риск съществува и от други излъчватели - полицейските, тези на транспорта, спешната помощ, такситата и т. н. Тези въздействия обаче все още не са изследвани много добре, поради което се правят допълнителни проучвания за влиянието им върху човешкия организъм.

Що се отнася до плана за развитие на енергийната система в региона, то той предвижда изграждането на нови подстанции 110 kV в “Банишора”, “Горубляне”, “Павлово”, “Надежда”, “Малинова долина” и “Факултета”. Предвижда се също преминаването на подстанция “Никола Колев” от 35 на 110 kV, както и разширения на подстанциите “Д. Димитров”, “Младост”, “Орион”, “Курило”, “Средец” и “Витоша”. Предвижданията се отнасят до разширяване на електроразпределителната мрежа главно чрез кабели, а не посредством въздушни електропроводи, което не увеличава риска от облъчване на населението с ЕП и МП. Разпределителната мрежа с ниско напрежение се увеличава с около 100 km, като мрежата отново е кабелна, а не с въздушни електропроводи.

От анализа на инфраструктурата може да се направи предположението, че увеличаването на мощностите и рехабилитацията на съществуващите енергийни системи също не може да увеличи риска от въздействие с ЕМП, тъй като този процес не изисква изграждането на нови съоръжения от типа на ОРУ или въздушни проводи,



които освен че представляват физически нарушители на средата и влошават естетическото въздействие, могат да имат влияние върху населението.

Съществува още един проблем. Той се отнася до разширяването на електрифицирания транспорт в града и в околностите. Електрификацията ще доведе до по-високи нива на електромагнитно замърсяване, въпреки че то е под ПДН. Поради недостатъчно изследваните механизми на въздействие на нискоинтензивните ЕМЛ не е ясно дали хроничното продължително облъчване с полета с нисък интензитет не води също до здравни ефекти, поне върху лица с хронични заболявания, възрастните, децата и други групи от населението.

Като заключение може да се спомене, че разширяването на енергийната мрежа няма да доведе до увеличаване на нивата на електромагнитното “замърсяване” в района на гр. София и общината.

ЗДРАВНО-ХИГИЕННИ УСЛОВИЯ НА СРЕДАТА Характеристиката на отделните фактори и съпоставянето с хигиенните

изисквания и норми е извършено въз основа на: индикатори за оценката на устойчивото развитие: брой домакинства, потребности, традиции и навици, консумация на енергия, рискови групи, вкл. бездомни; комбинирано действие на факторите, климат и атмосферно замърсяване; Индиректно действие на факторите – почвен прах, социални фактори и среда за обитаване, възраст и среда за обитаване, традиции и рисково поведение, възпитание, мода и климат и атмосферно замърсяване;стил на живот.

Околоградските зони на Столична община нямат инфрструктура, която да предлага пълния набор от социални, образователни, здравни и културни услуги, да подпомага реализирането на дейностите и задоволяването на нуждите на населението и особено тези на неговите рискови групи. Предполага се, че с реализирането на предложенията на ОУП този недостатък ще се отстрани, посредством изграждането на вторични и специализирани центрове извън компактния град.

Предложението за създаването на тематичен парк "Зелената памет на София", заедно с всички съпътстващи го режими и мерки също ще окаже благоприятно въздействие върху качеството на средата за отдих и отстраняване на замърсяването, което представлява здравно-хигиенен риск особено за малките деца. Направените предложения за използване и поддържане на междублоковите пространства също се предполага, че ще бъдат с благоприятен ефект върху околната среда, но те трябва да бъдат съпътствани и от икономически механизми, които Столична община може да прилага заедно с административните по отношение поддържането на хигиената около блоковете и подходящото залесяване на междублоковите пространства.

Изградените промишлени зони все още са значими източници на замърсяване на компонентите на околната среда и средата за обитаване (Кремиковци, Искър, Нови Искър, Военна рампа). Предложенията за преструктурирането им и изнасянето на вредните производства, както беше коментирано в предходните компоненти, ще се отрази благоприятно на околната среда и ще намали здравния риск за хората работещи и пребиваващи там, както и за тези, живеещи в съседство.



Инфраструктурата на промишлените зони не отговаря на съвременните изисквания за разделение на опасните от по-малко опасните производства и групиране на производствата със санитарно-охранителен статут (хранително-вкусова промишленост, производство на козметични продукти, електроника) в зони, достатъчно отдалечени от металургични, металообработващи, химически предприятия. Значителна част от Паровите централи на предприятията работят с нефтени горива, нямат съвременни системи за осигуряване на по-пълно изгаряне, контрол и улавяне на въздушните емисии. Трафикът на суровините и материалите и реализирането на продукцията преминава през жилищните квартали. Тези проблеми предстои да бъдат отстранени при преструктурирането на съществуващите производствени зони в компактния град и изнасянето на вредните производства. В подробни устройствени планове могат да бъдат засегнати по-детайлно въпросите с транспортното обслужване на новите индустриални райони, режимът на работа, защитата на околната среда от шум и редуцирането на здравния риск.

Столична община няма депо за опасни отпадъци, така че значителна част от опасните производствени отпадъци засега се съхраняват на площадките в промишлените зони. Както беше посочено в компонент "Отпадъци" в настоящия раздел на доклада за ОВОС за такова депо следва да се предвиди терен.

В централните части на град София са събрани административните, културните, здравните центрове на Столична община при плътно застрояване и инфраструктура, която не съответства на натоварения трафик. В районите около големите кръстовища заболеваемостта на децата на възраст 0 – 18 години от болести, свързани със средата за обитаване, е статистически достоверно увеличена. Част от тези проблеми се предполага, че могат да се решат с предложенията в настоящата фаза на работа, а други - в подробния план, тъй като ще са необходими много по-детайлни предложения.

С времето прогресивно намаляват зоните за отдих в чертите на кварталите за сметка на паркинги, търговски обекти и заведения, а улиците на града са запълнени със стари, неизползваеми коли. Именно поради тази причина в частта "Зелена система" към ОУП на гр. София и Столична община се правят предложения, с които се очаква че ще се решат една значителна част от проблемите за опазването на зелените площи и зоните за отдих от строителна експанзия, проблемите на паркирането и гарирането, както и събирането на старите автомобили.

С предложените устройствени режими към всеки раздел се предполага че ще се редуцира негативното въздействие и на още един недостатък от развитието на частната инициатива и изграждането на ресторанти, клубове и денонощни магазини в жилищните сгради, на бензиностанции, автосервизи и гаражи в близост до жилищните сгради, а в подробната фаза следва да се предложи по-прецизно зониране на обслужващите функции в жилищните зони на град София.

В подробните планове за устройство на територията следва да се предвидят мерки и за улесняване на придвижването на инвалидите в града и за ползването на обществените сгради от тях.

Разработените предложения разграничават две групи среди - природните и селищни среди за отдих. От тях с по-голям здравно-хигиенен риск са последните. Той се очаква да бъде редуциран и сведен до минимум при реализирането на плана, ако се



изпълнят всички предписания от обяснителните записки и постигане на "балансирана, качествена и устойчива среда за отдих чрез опазване, възстановяване и развитие на природните дадености", което от своя страна би следвало да подобри здравния статус на населението на града и общината.

По трудно ще се решат проблемите с шума във вилните зони, някои от които вече са квартали на София, тъй като там са изградени шумни заведения, частни хотели, и частни детски градини и школи. Това би следвало да бъде една от задачите на подробното устройствено планиране, при което да се предложат конкретни мерки за редуциране на вредните въздействия.

Прогнозата за предполагаемото значително въздействие върху околната среда и здравето на хората от изграждането на техническата инфраструктура е направена към предходните части за системите водоснабдяване и канализация и за транспорта. С направените предложения в отделните части към ОУП се предполага, че ще се редуцират замърсяванията в районите, които сега са без канализация, ще се намали замърсяването на въздуха при газифицирането на отделни райони на столичната община. Трябва да се има предвид обаче, че газифицирането оказва влияние за допълнителното замърсяване на средата за обитаване с дразнещи и алергизиращи газове, суспендиран прах, фини прахови частици, устойчиви органични замърсители и олово.

Предлаганите решения, свързани с транспортно-комуникационната система, създават възможност за намаляване на сега съществуващите източници, причиняващи замърсяване на околната среда, от което ще се редуцира и здравния риск за населението. Промените в системата на МОГТ ще доведе до намаляване броя на гаражите и депата, заедно със съпътствуващите ги дейности – текущ ремонт на превозните средства, измиване и почистване. Принципното преструктуриране на гарите, закриването на стари автогари и строителство на нови предполага съобразяване със съвременните норми за проектиране и за опазване на околната среда и следователно намаляване на вредните въздействия върху околната среда.

От гледна точка на здравния риск следва да се отбележи, че все още относителният дял на използуваните оловни бензини от автомобилния парк на Столична община е значителен източник на замърсяване на средата за обитаване с органично олово. То е особено опасно за децата, но проблемът може само частично да се реши с предложенията на ОУП на гр. София и Столична община. Контролът върху използуването на качествени дизелови горива за автомобилите, автобусите и товарните коли е в прерогативите на държавата, а не на авторите на ОУП.

В следващата фаза на работа по ОУП трябва да се потърси намаляване на трафика в централните градски части и по някои първокласни пътища и магистрали, тъй като замърсяването на атмосферния въздух, почвата, почвения прах и средата за обитаване се отразяват неблагоприятно върху здравето – особено на рисковите групи от населението (деца, болни с хронични дихателни и сърдечно-съдови заболявания, възрастни хора, инвалиди). Към описаните неблагоприятни ефекти се прибавя наднорменото шумово натоварване с допълнително увреждане на нервната и сърдечно съдовата система на населението, обитаващо шумни зони. От значение са пътнотранспортните произшествия в Столична община, които завършват с инвалидизиране или фатален край.



В работата по летищния комплекс следва да се изиска концепция за намаление на здравните ефекти на кварталите, разположени близо до летището.

Повечето препоръки и мерки, систематизирани от изследването на компонента са по-подходящи за подробната фаза на работа, но са включени в настоящия доклад за ОВОС на ОУП, поради своята значимост. Така се предполага, че своевременно може да се отстранят или намалят някои вредни въздействия с помощта на допълнителни механизми.

Пак на равнището на подробното устройствено проектиране следва да вземат под внимание всички препоръки от ОВОС и ОУП за залесяване на дворовете на учебните и болничните заведения, за намалението на трафика около тях, за премахването на рисковите за ученици, деца и болни дейности, развивани в съседство.

При разработването на предварителния проект на Общия устройствен план на гр. София и столична община все още остават подценени проблемите на комуналното стопанство. Очаква се, че големият брой неорганизирани сметища край малките селища в общината ще имат отрицателно въздействие върху здравето на населението и върху околната среда. Още по-завишен е рискът поради липса на център за управление на опасните отпадъци, поради липса на адекватна и съвременна програма за борба с вредните насекоми, гризачите и безстопанствените кучета. Би следвало да се предвиди достъпен екарисаж за умрели и убити животни.

Останал е нерешен и проблемът с гробищата за стари автомобили, от което може да се очаква значително положително въздействие върху средата след прибирането на множеството автомобили от града и общината, които не са в движение от години.

ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ОПАСНИТЕ И ВРЕДНИ ВЕЩЕСТВА От запознаването с материалите по Общия устройствен план на София и Столична община може да се направи заключението, че не е обърнато достатъчно внимание на въздействието на опасните и вредни вещества. Подобен раздел липсва и в частта Екология. Поради тази причина може да се правят предположения, че част от въздействията ще бъдат намалени или редуцирани от предвидените мерки в останалите части на общия устройствен план след като се постигнат набелязаните екологични цели на плана и поставените в началния стадий на работа санитарни-хигиенни изисквания. За да може да се гарантира това, в следващата фаза на работа следва да се изпълнят препоръките, които са дадени за отделните функционални системи и части към Общия устройствен план.

За да се изпълнят препоръчаните мерки за намаляването на вредните въздействия в околоградската зона е добре да се събере по-подробна информация за съществуващите складове за нефтопродукти, бензиностанции, автосервизи, складове за бои, лакове, продукти за растителна защита в околоградската зона. Разположението на складовете за опасни вещества не трябва да бъде в близост до складове за хранителни продукти, фуражи, стоки за бита, облекла, козметични и лекарствени продукти.

При по-подробното разработване на бъдещото съдържание на индустриалните райони и промишлени зони следва да се спазят съвременните изисквания за разделение



на опасните от по-малко опасните производства и групиране на производствата със санитарно-охранителен статут в зони, достатъчно отдалечени от металургични, металообработващи, химически предприятия. Необходимо е да се предвиди отделно депо за опасни производствени отпадъци, които в момента се съхраняват на площадките в промишлените зони.

В подробните устройствени проучвания с особена грижа следва да се третират въпросите за намаляване на въздействията на вредните и опасни вещества в определените рискови зони и за опазване на здравето на рисковите групи.

В бъдеще следва да се търсят решения за функционално преструктуриране на териториите за отдих и обкръжението им, в които в недопустима близост са изградени паркинги, бензиностанции и автосервизи и където е възможно да се отстрани този потенциален риск с всички произтичащи от това здравни последици.

Определянето на басейни за отдих и водни спортове следва да се предхожда от изследване на качествата на водата, поради наличие на стари замърсявания.

Предвидените преустройства на подсистемите от Техническата инфраструктура, сервитути и охранителни зони около мрежите и съоръженията ще сведат до минимум риска от въздействието на опасните и вредни вещества. Това ще се постигне чрез подмяната на етернитовите тръби, източник на замърсяване на средата за обитаване с азбест, пречистването на заустваните отпадъчни производствени води, които съдържат опасни вещества (тежки метали и устойчиви органични вещества), чрез адекватното третиране на утайката от СПСОВ, която съдържа тежки метали.

Програмата за преустановяване на употребата на оловни бензини в Р България до 2004 г. се съпътства от поредна кампания, провеждана от МОСВ и неправителствената организация Фондация “Тайм-Екопроекти” в град София. Предполага се, че ако към тази инициатива се прибави и предвидената в ОУП реорганизация на комуникационно-транспортната система на града и общината вредното въздействие на транспорта ще се редуцира значително. Все още обаче не са намерени ефективни решения за намаление на нивата на шума в шумните зони на град София, което изисква по-подробни проучвания на равнище подробно проектиране.

В обектите на социалната инфраструктура и терените, в които са разположени ще се редуцират вредните въздействия при изпълнение на предложенията на ОУП за преструктуриране на някои територии и изнасяне на вредните дейности, както и на препоръките от доклада за ОВОС относно опасните и вредни вещества.

Намаляването на въздействието на вредните и опасните вещества върху околната среда и здравето на населението в териториите, заети от комуналното стопанство в района на Столична община е възможно ако се определят площадки за съхранение на големи количества опасни химични вещества, препарати и продукти. Необходимо е да се създаде информационна система за складовете, подземните и надземните резервоари, където се съхраняват силно запалими, запалими, взривоопасни и оксидиращи химични вещества. Към нея трябва да има данни за авариите с опасни химични вещества през последните 10 - 15 години на територията на Столична община (експлозии на амонячни хладилни инсталации, резервоари и станции за природен газ) и за съществуващите депа за опасни (предимно производствени) отпадъци.



3.4. ПРОГНОЗА ЗА ОБЩИТЕ ЕКОЛОГИЧНИ, СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ, ЕСТЕТИЧЕСКИ И ЗДРАВНО-ХИГИЕННИ ПАРАМЕТРИ НА ТЕРИТОРИЯТА В РЕЗУЛТАТ НА РЕАЛИЗИРАНЕТО НА ОБЩИЯ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ГР. СОФИЯ И СТОЛИЧНА ОБЩИНА

Поради характера на доклада за ОВОС на Общия устройствен план на гр. София и Столична община и обхвата и спецификата на плана, в доклада са включени социално-икономически и естетически аспекти на оценката, както и оценка на устройствените и здравно хигиенни параметри.

От направения анализ на демографската прогноза, на която стъпват всички следващи решения, на социално-икономическите условия и предвиждания, на устройствените предложения за режими и показатели и на пространствената структура и композиция са систематизирани изводи и препоръки към различните раздели на плана.

На базата на многофакторен анализ функционалните системи “обитаване”, “труд” и интегриращата “социален сервиз”/третичен сектор/ намират положително решение в проекта, изразено в социално-икономическа, естетическа и екологична ефективност.

ДЕМОГРАФИЯ Демографското проучване е в основата на развитието на социално-

икономическата и пространствена концепция на устройствените планове, поради което важността на проблема е намерила израз в направения анализ и прогноза на демографското развитие на гр. София и прилежащите населени места. Движението на населението на компактния град и съставните населени места е изследвано за един период от над 100 години, което дава възможност да се определят основните моменти в развитието на общината.

Сред основните тенденции се очертават отрицателният естествен прираст след 1990 г.; положителният механичен прираст поради възможностите за намиране на работа; високият дял на ежедневно пребиваващите (близо 100 000 души); равенство между групите от двата пола; застаряване на населението; намаляването на големината на домакинствата; относително висока образованост и др. По етнически състав населението е предимно българско (96.3%).

По отношение на миграционните процеси интерес представлява факта, че в последните десет години за населението на София е по-характерна емиграцията в чужбина, отколкото вътрешната миграция. София отчита най-ниско ниво на безработица – средно 3.5 - 4%, което е една обнадеждаваща качествена демографска характеристика.

В отрасловата структура на заетостта в частния сектор водещи са търговията, строителството, бизнес услугите и транспортът. В обществения сектор тази заетост има друга картина – здравеопазване, образование, транспорт, металургия и др. На база на отрасловата заетост са формирани модели на райони.



Сценариите за демографска прогноза на Софийска община са разработени във варианти, отчитащи съществуващите тенденции в развитието на населението и темпа на нарастване – 0.15% ÷ 0.45%, като се приема, че механичният прираст ще компенсира отрицателния естествен прираст.

От всичко това могат да се направят следните изводи:

Най-ценният капитал на града е населението и всички прогнозни мероприятия целят устройството, естетизацията, хармонизацията и екологизацията на средата, в която то живее, работи и почива.

Прогнозното развитие на социално-икономическата база на града и общината, гарантират позитивното движение на числеността на демографската маса и подобряване на качествените й показатели;

Увеличаването броя на трудово заетите и понижаването на нивото на безработица, ще наредят София сред столиците в Европа с най-добри резултати в тази област

Предвиденното изменение на структурата на заетостта е съизмеримо с тенденциите за увеличаване дела на заетите в третичния сектор.

ОБИТАВАНЕ Целта на ОВОС в частта “Обитаване” е да идентифицира, опише и оцени

директните и индиректните въздействия от прилагането на ОУП, поотделно и в тяхната взаимовръзка, върху съществуващата природна среда, структурата на жилищните територии и обитателите.

Проектът за развитие на системата “Обитаване” в ОУП на София следва стратегическата цел за създаване на условия за изграждане на балансирана, качествена и устойчива жилищна система на София, която съвпада с дългосрочната цел на Националната стратегия за околна среда.

ОУП предвижда намаляване на негативните въздействия и повишаване качеството на околната среда в жилищните територии чрез:

намаляване потреблението на енергия, вода и природни ресурси подобряване управлението на битовите отпадъци запазване и разширяване на териториите с добро качество на околната среда достигане на нормите за качество на атмосферния въздух понижаване интензивността на автомобилния трафик намаляване на шумовото натоварване

ОУП предвижда повишаване качеството на жилищната среда чрез:

подобряване на пространствените стандарти на жилищата изграждане на достъпна за хора с ограничени двигателни възможности жилищна среда

повишаване на сигурността на жилищната среда решаване проблемите на сегрегацията и десоциализацията на отделни жилищни квартали

ОУП предвижда подобряване на жилищната задоволеност чрез:



увеличаване на полезната жилищна площ реконструкция на амортизирания жилищен фонд повишаване възможностите за избор чрез разнообразна жилищна типология, съобразена с демографските и социално-икономически промени

Мерките на предложената в ОУП общинска жилищна програма са насочени към увеличаване възможностите за равнопоставен достъп до жилище чрез:

създаване на общинска поземлена банка осигуряване на разнообразни форми на владеене изработване на ефективна система за кредитиране

ОУП предвижда приемственост в развитието на жилищните територии и съхраняване на културната и социална идентичност на формиралите се квартални общности

ТРУД И СОЦИАЛЕН СЕРВИЗ В материалите по анализа и синтеза, предхождащи разработването на

предварителния проект, е проучен икономическият комплекс на гр. София, анализиран и оценяван като икономическа база и потенциал за бъдещото развитие на столицата. В проучването са използвани методите на системния и сравнителен анализ, и този на статистическата динамика. В ескиза и предварителния проект е наблегнато на устройствения модел на бъдещо развитие на икономическата база на града.

По своето място и роля във формирането на приходите в икономиката основните производствени отрасли в град София се подреждат в следния ред: на първо място - търговия, МТС и изкупуване, на второ - промишленост, на трето - транспорт, на четвърто - строителство, на пето - съобщения, на шесто - селско и горско стопанство.

Основни структуроопределящи отрасли са промишлеността, търговията и транспорта, които формират общо над 80% от реализираните приходи от дейност в материалното производство на столицата.

Търговията и туризмът формират над 40% от приходите в столичната икономика, като тук се включва пълният спектър от търговски услуги, включително вътрешна и външна търговия, МТС и заведения за обществено хранене, както и комплексът от разнообразни туристически услуги.

Определящо значение в структурата на икономиката има промишлеността. Тя реализира около 30% от приходите от дейност в материалната сфера, ангажира приблизително същия процент от заетите лица и разполага с 45% от изградената база на материалното производство в града.

Транспортът е другият структуроопределящ отрасъл в икономиката на столицата. Реализираните приходи от продажби са 14.2% от общо реализираните в град София, заетите лица - съответно 13.5%. Силно изразената транспортна функция се определя от съсредоточаването на всички видове транспорт (с изключение на водния).

Строителството и съобщенията имат приблизително еднакво участие във формирането на реализираните приходи от продажби - около 5%. Прави впечатление високият относителен дял на заетите лица в строителството - 16.4% от общо заетите в



материалното производство на столицата, докато в съобщенията техният относителен дял е сравнително нисък - 3.3%.

Селското и горско стопанство имат най-скромно участие в реализирания обем на продукцията независимо от важната функция, която изпълняват в производствения комплекс на столицата. Делът на продукцията на селското стопанство в общия обем на материалното производство е само 0.5%, в структурата на ДМА - 3.6%, в заетостта - 3.7%.

Значението на отделните отрасли от материалното производство освен чрез участието им в отрасловата структура на столичния комплекс може да се характеризира и с приноса им в териториалната структура на националния производствен комплекс, където София заема челно място.

От краткия анализ на социално-икономическите основи на развитие на столичния град и общината, върху които се гради пространствената му концепция, могат да се направят следните изводи:

Панорамата на икономическите дейности в района включва всички отрасли на материалното производство с определящ принос в националната икономика.

Специфичният характер и функционално предназначение на столичния град намира своето съответствие в отрасловата структура на нейния материално-производствен комплекс.

Характерният за столичната икономика диверсифициран характер, представен от многообразни икономически функции и предпоставки, определя град София като важен икономически център на развитие в радиус около 100 km в рамките на съседните области.

Селско стопанство

Селското стопанство в Столичната община има важна функция за нейното цялостно развитие. То е база за развитие на столичния град и обслужване на населението с продукти от първа необходимост. Това налага и специфичен поглед към селскостопанското развитие на столичната община и създаване на условия за затвърждаване на нейната специализация в областта на млечното животновъдство, зеленчукопроизводството и цветопроизводството.

Независимо, че селското стопанство през последните пет години постоянно намалява своя дял в произведената продукция в град София, за да достигне през 2000 г. до 0.4% от нейния размер, този отрасъл е важен източник на доходи в населените места извън централния град. То е също и важен фактор за поддържане на част от промишлената функция на град София и особено на хранително-вкусовата промишленост.

Природно-икономическите ресурси, с които разполага град София, създават възможност за нарастване на селскостопанската продукция и в двата подотрасъла, особено в животновъдство. Понастоящем поради редица причини потенциалът на тези ресурси се използва около 60%. Размерът и специализацията на селското стопанство е в състояние да привлича свързани производства за затваряне на цикъла "земя-краен



продукт", като по този начин осигурява продукция не само за изхранване на софийското население, но и за износ.

Основният отрасъл - животновъдството, както е известно, определя облика на столичното селско стопанство, дава 66% от селскостопанската продукция и 62% от млякото за прясна консумация за столицата. То има стари традиции. Развитието му се осъществява главно на базата на грубия фураж от мерите, пасищата и ливадите; на силажа и фуражните смески. Концентрираният фураж се доставя предимно от Северна България. Пасищното животновъдство и особено говедовъдството и овцевъдството се опират главно на производствения опит на населението и на площите на мерите и пасищата. Недостигът на зърно и концентрирани фуражи задържа развитието на свиневъдството и птицевъдството.

В този си вид отрасълът не носи екологични негативи, но е сред най-засегнатите от промишленото и частично от битовото замърсяване. Източната и североизточната част на Софийското поле са със силно замърсени почви с олово и цинк. Редица са неконтролируемите сметища върху земеделски земи.

Продукцията на животновъдството в тези райони е с влошени показатели и крие риск за консуматорите, същото може да се каже и за производството на зеленчуци, където има и проблем с нитратите, плод на ниска култура на производителите.

Всичко това налага включването на превантивни мерки за развитие на отрасъла в тези зони. Те най-общо могат да се сведат до налагането на забрана за паша с определен срок и необработване на засегнатите земи, като причинителите на замърсяването поемат компенсациите на отрасъла или РИОС да отчислява от глобите за компенсация на стопаните.

Горско стопанство

Информацията за горското стопанство е получена от НУГ към МЗГАР. Състоянието и тенденциите в развитието на горското стопанство в София град са следствие от общото развитие на горското стопанство в Р. България.

На територията на област София - град функционират 2 горски стопанства –ДЛ София град и СП.Н.П. Витоша.

Перспективното развитие на отрасъла включва възобновяване на залесителните мероприятия, предвидени с лесоустройствените планове и пълноценно използване на горския ресурс за рекреационни дейности. Активите на отрасъла са сред тези, които гарантират подобряване на условията на средата, и изисквания в охранен аспект към него не се предявяват.

Промишленост

Община София се отличава с висока степен на индустриализация, което е нетипично за други столични градове. Върху територия от 1310.8 km2, или 1.2% от територията на страната, промишлеността реализира около 30% от приходите от продажби в материалната сфера. Значително по-различна картина се получава, когато за оценката на мястото и ролята на столичния промишлен комплекс в националния се използва показателят “продукция на промишлените предприятия”, според който участието на гр. София в националните показатели за промишлена продукция е близо



два пъти по-малко. Независимо от посочените данни, структуроопределящата роля на софийската промишленост има важно значение както за развитието на столичния икономически комплекс, така и за развитието на националния икономически комплекс.

В гр. София промишлеността е представена в пълната си гама от подотрасли, с изключение на нефто- и газодобивната промишленост. Структуроопределящи отрасли са черната металургия, машиностроенето и металообработването, химическата промишленост, хранително-вкусовата промишленост, електротехническата и електронна промишленост и текстилната и трикотажна промишленост. В рамките на гр. София тези производства имат важна роля както за осъществяваните производствени връзки, така и за балансиране на структурата на заетостта. Производствата се отличават също така с национално значение, като произвеждат продукция и за износ.

Преходът към пазарна икономика е свързан с периода на структурно преустройство на икономиката на гр. София. Съществен момент в софийската икономика са промените във формите на собственост, които влияят на устройствените решения.

Предвидените мерки по преструктуриране на производството обхващат продуктово, технологично и организационно преструктуриране, отделяне на новообособени предприятия и на части за приватизация от съществуващите търговски фирми, с които се създават условия за подобряване на техните финансово-икономически показатели, и протичане на процедура по раздържавяване.

Основните изводи, свързани с обособяването и функционирането на производствените зони в рамките на гр. София, са следните:

Тези зони в преобладаващата си част разполагат с резерв за развитие на промишленото производство, но съчетанието им с жилищни райони и рекреационни зони налагат известно преустройство на някои от зоните.

Усвояването на територията не е достатъчно ефективно. В преобладаващата част от зоните производствените единици функционират при натоварване на мощностите в рамките на 40 - 60%.

Протичащото преструктуриране на производството, свързано с ликвидация или фалиране на определени производства или дейности, води до силно намаляване на производствената плътност на зоните. Различията в общата площ на едно заето лице в зоните се движи от 5.0 km2 (Казичене) до 0.10 km2 (Искър-юг).

Инфраструктурната съоръженост на зоните в преобладаващата си част е остаряла, независимо че има резерв от основни инфраструктурни услуги.

Не във всички зони съществуват условия за бързо реализиране на всякаква инвестиционна инициатива на “собственик” или “ползвател”, свързана с използването на определените терени, сградни фондове и инфраструктура, при определен режим на ползване и застрояване.

Структурното членене и функционалното зониране на отделните производствени зони предстои да бъде усъвършенствано заедно с развитието на процесите на структурната реформа с оглед създаване на оптимални условия за нейното протичане.



За разлика от останалите съвременни столични градове, в които предлагането на предприемачески зони, производствени зони или зони за дейност, както и офиси, влияе върху разкриването на нови производства и допринася по решителен начин за създаване на работни места и модернизиране на производствената структура, в гр. София понастоящем съществуват терени, които не разполагат с необходимото качество за активизиране на производственото предприемачество и динамизиране на производството и заетостта.

Успоредно с локализацията на активностите на вторичния сектор в така посочените зони се наблюдават и дисперсни локализации. През последните години се наблюдава разширяване на тези локализации, със сгъстяване към периферията на града. Този процес е в резултат на силното увеличаване на броя на частните фирми, липсата на ясни правила и контрол, свързани с придобиването на право на строеж.

Перспективните цели, които си поставя Предварителният проект за ОУП на гр. София, се изразяват в преход от отраслите - носители на тежката и добивна промишленост към наукоемки и високотехнологични отрасли; увеличаване дела на стратегическите високотехнологични и високоинтелектуални производства с около 1.5 пъти и намаляване на дела на замърсяващите производства. Очаква се и значително изменение в продуктовата структура на производството.

В териториален аспект за вторичния сектор се предлага един нов модел на развитие. Той включва: запазване на съществуващите производствени зони и локализации, като предприятията в тях са с нисък клас на вредност и спазват санитарните норми за отдалеченост от жилищната зона; изнасяне на дейности и предприятия от съществуващите производствени зони в новопредвидени локализации при спазване на принципа за съвместимост на производства и дейности. Тези предложения за категорично изнасяне на предприятия, които заемат терен от около 300 ha, са обосновани частично от устройствена гледна точка.

Отчитайки достойнствата на досегашната работа по изложените проблеми на първичния и вторичния сектор от градската икономика, в Окончателния проект на ОУП на гр.София детайлно трябва да се даде отговор на следните въпроси:

Кои производства и дейности окончателно ще се ситуират на нови места (като те се посочат със съответните местоположения и параметри) с цел подобряване на санитарно хигиенната обстановка и отговаряне на санитарно защитната нормативна уредба или други икономически и устройствени мотиви. Тези постановки трябва да се съобразят с формите на собственост на предлаганите за изнасяне фирми, стойността на основните производствени фондове, какво би струвало изнасянето и кой ще поеме тези разходи, както и да се изясни собствеността на терените, върху които те се настаняват.

Какви изменения ще настъпят в трудовите пътувания, наложени от новия устройствен модел на системата, как те ще се осъществяват и какво ще костват в организацията на деня на трудово заетите.

Отрасъл транспорт, като елемент на вторичния сектор, един от площоемките в устройствен аспект елементи, да бъде изведен самостоятелно в записката на система “Труд” по видове, като бъдат посочени стопанските и устройствените му проблеми и бъде дадено предложение за тяхното решаване.



ТРЕТИЧЕН СЕКТОР По своето предметно предназначение инфраструктурата на отраслите от

третичния сектор се диференцира на: социална, в т. ч. институционална; пазарна; и туристическа. От гледна точка на важността, както и от бюджетния ангажимент, социалната инфраструктура е приоритет на устройственото планиране. От анализа на съществуващото положение и на оценката на социално-икономическите въздействия на предложенията на ОУП могат да се направят някои изводи, по-съществените от които са следните:

В териториален аспект учебните заведенията отговарят на нуждите, но има и диспропорции в търсенето и предлагането. Те са породени от времето на изграждане на базата на системата и движението на демографската маса. Има проблем с показателя “необходим терен” на учебните заведения, особено в централните градски части. Перспективата очертава излишък от материална база, както и необходимост от центрове за професионална подготовка и преквалификация.

Базата на здравеопазването задоволява напълно населението на столичния град, а част от нея обслужва региона и по-сложни случаи от страната. В окончателния проект на ОУП на гр.София трябва да намерят място измененията в здравната система - в доболничната и болничната помощ, и да се отчете обхватът на регистрираните от личните лекари пациенти, както и да се предвидят мерки за разкриване на социални заведения.

Инфраструктурата на културата в столична община е плод на градските и надградски функции на София, базата е остаряла и неподдържана. В по-малките селища липсват подобни услуги. Необходимо е доокомплектоването й с бази на цирковото изкуство и такива на културния отдих.

Инфраструктурата на спорта в Столична община заема специфично място в жизнената среда. Количествената оценка за състоянието на съществуващата спортна база може да се характеризира с неравномерно локализиране на територията и липса на достатъчно терени и обекти.

Инфраструктурата на социалните дейности е специфична и обслужва хората в неравностойно социално положение. В перспектива развитието на мрежата от обекти ще търпи развитие, което ще е приоритетно, а в новия ОУП ще трябва да намерят място нови обекти от тази сфера.

Инфраструктурата на религиозните дейности обхваща култови сгради на религиозни общности, а базата й търпи развитие пред последното десетилетие, което следва да бъде отчетено.

Институционалната инфраструктура е със специфичен характер. В София като столица освен обектите на местната власт в системата на държавното управление е представен пълният набор от инфраструктура на централната държавна власт. В бъдеще ще се появи необходимост от определяне на терени за институциите на ЕС.

Пазарната инфраструктура обхваща финансово-кредитната система, застрахователната система, борсовата система, както и търговията и услугите. Тази



система се развива на принципа “търсене – предлагане” Но от гледна точка на облика на града е важно къде ще се разположат най-представителните офиси.

Туристическата инфраструктура показва неравномерно разпределение и липса на хотели висока категория, необходими за столичен град, поради което се очаква голямо развитие, свързано с приоритета туризъм.

В заключение могат да се направят следните обобщени изводи:

Териториалният модел за развитие на системите на третичния сектор в перспектива е отчел развитието на системите “Обитаване”, “Труд” и “Отдих” и ще спомогне за подобряване на обслужването на населението на града, общината и ежедневно пребиваващите външни посетители.

Направен е опит за териториална интензификация на елементите на системата/ите/ и тяхното структуриране в зони с определена специализация.

Водещ принцип в разработката на Предварителния проект на ОУП е интегрирането на наличните ресурси от висококвалифицирана и нисковлалифицирана работна ръка във /вторичния/третичния сектор и развитието на информационните технологии. Създаването на технопарковете отчита процесите на глобализация и исторически утвърдилите се геополитически фактори в развитието на града и общината.

Предвидената нова секторна заетост следва световните тенденции за нарастване на заетостта в третичния сектор.

Развитието на третичния сектор и подсистемите му се базира на утвърдените модели за бюджетни и пазарни механизми.

Подробно разработената система на образованието има много добри количествени и качествени показатели за разлика от настоящото състояние на криза на системата в национален мащаб.

УСТРОЙСТВЕНИ ПАРАМЕТРИ НА ОУП Настоящият раздел има за задача да разгледа решенията за пространствено и устройствено развитие, показателите, указващи параметрите на отделните функционални системи, насочващите норми и нормативи с устройствен характер и стандартите за качество на различните видове среди. За тази цел са направени допълнителни проучвания относно индикаторите за мониторинг на градската среда. Използвани са и резултати от проект на Европейската комисия за изследване на индикатори за устойчиво развитие на градовете и качеството на живот в страните членки на ЕС. В проекта участват 58 града, намиращи се в конурбации, застрашени от социално-икономическа криза. Сред тези 58 града попадат Берлин, Мюнхен, Франкфурт, Виена, Брюксел, Копенхаген, Мадрид, Хелзинки, Лион, Страсбург, Атина, Солун, Рим, Дъблин, Люксембург, Ротердам, Лисабон, Бирмингам, Глазгоу, Единбург, Стокхолм, Гьотеборг и др.

Гъстотата на населението, при съществуващото административно деление за Столична община от 872.7 д/km2, се предвижда да достигне 929.4 д/km2. Осреднените данни за 58 града в държави от ЕС, наблюдавани във връзка с изработването на индикатори за мониторинг на качествата на градския живот, са 4 855 д/km2 (min. 767 д/km2). Този показател освен като индикатор за пренаселеност показва и



ефективността на социалния и транспортно-комуникационен сервиз. ОУП гарантира осигуряването на бърз и удобен достъп до обектите на различните функционални системи – транспорт, обитаване, труд, отдих и зелена система. Общественотo обслужване и центровата система са решени съгласно съвременните европейски тенденции за “интеграция между пространственото развитие, управлението на земята, планирането на транспортната инфраструктура и телекомуникациите” (ESDP, 1999).

Съгласно баланса на територията делът на терените за обитаване (жилищни територии), спрямо общата територия в строителните граници е 40.7% от територията на компактния столичен град. Според осреднени данни за 25 европейски града делът на жилищните територии варира между 11.6 и 52.6 (60)% (средно 26.9 %,). Следователно с ОУП ще се достигнат добри показатели за дела на жилищните територии.

Бруто гъстотата на обитаване в компактния град през 2000 г., 172.7 д/ha, е висока и съизмерима с тази на европейските столици - Берлин 127 д/ha, Париж 199 д/ha, и близка до приетия за Европа стандарт – 150 - 250 д/ha.

Устройствените мерки за система обитаване имат за цел да решат качествените аспекти на жилищния дефицит, а не количествените. Основен проблем е достъпността, която зависи от високото отношение цена на жилището/доход (нараства от 2.8 до 10 - 18 през 1998 г.) и нерегулирания пазар, който реално работи само за 10% от потенциалните потребности.

В краткосрочен аспект проблемът за жилищния дефицит е свързан с достъпността. В дългосрочен аспект с повишаването на доходите биха нараснали възможностите за покриване на всички разходи за наем и поддръжка на жилищата, както и за закупуване на ново жилище. Според разчетите на ОУП жилищният дефицит ще бъде изцяло покрит в края на 2020 г. при изпълнение на демографските прогнози. Непълното усвояване на предвидените територии за жилищно строителство е резерв при промяна в демографските прогнози.

Развитието на пазара на недвижими имоти може да породи редица негативни социални и екологични резултати, свързани с обезлюдяване на ЦГЧ, създаване на своеобразни гета (необлагодетелствани) квартали и защитени и оградени зони (за висококатегорийно обитаване). Опасността от обезлюдяване на градския център е свързана с утвърдилата се практика на конвертиране на жилищния фонд за други нужди, както и от развитието на нови търговски и обслужващи центрове извън градовете, предлагащи по-евтина земя, достатъчна площ за строителство и за паркиране. Приоритетните направления на развитие на Главния градски център: деконцентрация и освобождаване от неприсъщи дейности, биха стимулирали тези процеси. За да се предотвратят се препоръчва да се регламентират максималният и минималният дял (%) на площите за жилища в тези зони.

Развитието на висококатегорийно обитаване и пространственото дефиниране на такива територии, както и дефинирането на “необлагодетелствани” жилищни територии, априорно залага предпоставки за възникване на сегрегация и поляризация. Механизмите за приложение на ОУП би следвало да редуцират риска от повтаряне на грешките на развитите страни, като се използват и своевременно съхранят предимствата на нашите комплекси – разнородната социална структура.



Екипът по ОВОС препоръчва на следващата фаза от разработването на ОУП да се направят допълнителни проучвания на резервните терени с цел териториална обезпеченост на функцията обитаване в случай на саниране на панелните комплекси или части от тях. Подходящо е да се направи проучване за смяна на режимите на обитаване и за наличните оборотни терени и жилищен фонд при евентуално започване на обновяващите операции.

Към 2001 г. в София има 26 производствени зони с обща площ 2 565 ha, или 13.4% от застроената площ на града. Според проучване от 2000 г. за Годишната среща на Световната банка и Международния Валутен фонд, в западно-европейските страни с развита пазарна икономика този дял варира между 5 и 8%. В баланса на територията към финалните документи на ОУП площта на производствените територии е редуцирана на 8% за компактния град.

Прогнозата за пространствено развитие на система “Труд” би следвало да отчита комплексно качествата на съществуващите промишлени терени и инвестиционните интереси. На следващ етап от разработката на ОУП следва да се съобразят тези фактори и да се направи препоръка за бъдещата специализация на съществуващите производствени зони, а ревитализацията на Северната промишлена зона да се съобрази с възможностите за развитие на града в северна посока.

Изнасянето на площоемките дейности извън строителните граници на града, в близост до транспортните съсредоточия и селскостопанската продукция е свързано с рекултивацията на замърсени терени и рехабилитацията на занемарените и западнали промишлени територии в строителните граници на градовете, известни в световната урбанистична практика от 70-те години на миналия век като “brown field development”. Освобождаването на терени за рекреативни дейности, услуги, офис площи, технологични паркове, чисти, безвредни и модернизирани производства, включително и обитаване ще окаже положително въздействие върху средата за обитаване, ще подобри екологичната характеристика, ще спомогне за обвързването на елементите на зелената система и ще създаде условия за локален икономически растеж. Възможно е предложеното изнасяне на предприятия с обща площ от около 300 ha извън строителните граници на град София да породи проблеми със собствеността на новопредвидените терени. При всички случаи конверсията на производствените зони трябва да бъде предшествана от изследване на състоянието на компонентите на средата, на характера и степента на замърсяване, с оглед опазване населението от здравен риск.

Зелената система на територията на Столична община заема 119319.03 ha като в това число са включени 4 288.08 ha застроени площи, заети от настилки, площадки, сгради и съоръжения. Осреднените данни за 37 града в държави от ЕС посочват средно 42.1 m2 зелени площи на жител (min. 2.4 – max. 567.1). Във Варшава се падат по 15 m2/жител зелени площи. За София на жител се падат по 15.86 m2 зелени площи за широко обществено ползване, което е значително по-малко от осреднения показател, посочен по-горе, но в рамките на добрите данни, показващи процентното отношение на зелените площи спрямо градската територия на изследваните Европейски градове. Според прогнозата за развитие на зелената система, базираща се на три варианта на демографска прогноза, нормативната осигуреност се движи от 15.58 до 35.06 m2/жител. В някои от вариантите са включени и част от съществуващите



обслужващи озеленени площи с общоградско значение и 15 (20 или 25)% зелени площи от жилищните комплекси (след парцелиране на терените в тях). При тези калкулации възниква проблемът за съвместяването на различните видове собственост и стопанисването им с оглед на достъпност и качество на средата.

Предложеният в ОУП (Фаза: Предварителен проект) модел за 15 минутна пешеходна достъпност (около 1 km) до границите на градските паркове е съобразен с изискванията на Световната здравна организация.

Спазването на коментираните качествени и минимално допустими площни показатели ще допринесе за равномерност, единство и непрекъснатост в развитието на отделните елементи на системата, ще внесе разнообразие във функционалната типология на парковете и може да внесе разнообразие в плановите схеми на наличните територии при провеждане на реконструкция. Като взема под внимание предложените в ОУП качествени показатели, предвижданията за количествено увеличение на площите за обществено ползване и данните за количествения показател (m2/жител обществени площи) за Европейските градове, eкипът за ОВОС счита за оптимално и приемливо реалистичното приближение към нормативно определените 35 m2/жител обществени площи (24 - 34 m2/жител). Допълнителни аргументи в подкрепа на тази препоръка са: ограничените резерви на системата в границите на компактния град, планините в непосредствена близост до града и традициите в интегрирането им в системата на отдиха.

Като се изключат терените за вилни зони (0.6%), общата площ на терените за отдих и зелена система е 2 186.72 ha, или 11.4% . За зелена система са отредени средно около 12.9 % (max. 53.1 %.) от общата площ на градовете в ЕС. Резервите за система “отдих” и “зелена система” за компактния град се формират в резултат от промяната на строителните граници при преструктурирането на промишлените територии, реализацията на всички предвидени паркоустройствени и градоустройствени разработки на терени за озеленяване. Това може да бъде постигнато ако се регламентира законово опазването на озеленените и паркови пространства от строителна експанзия.

На територията на Столична община за границите на перспективния хоризонт (2020 г.), а и в по-далечна перспектива, основен резерв за развитие за зелената система са предвидените за рекултивация терени в териториалния обхват на “Кремиковци”. Техническата и биологична рекултивация са скъпи мероприятия и изискват времеви ресурси за постигане на ландшафтна среда, пригодена да функционира пълноценно като част от зелената система и системата на отдиха. Това налага да се проучат терените (кариерите и срока на концесиите за ползването им), отредени за Североизточен парк, и възможността за съгласуване на благоустройствените и рекултивационни мероприятия.

Резервните терени за отдих, в частност за селски туризъм в зоната на активно влияние, са територии с различна степен на урбанизираност на средата и в близост до природни забележителности, характерен поминък и културни традиции, историческа памет и структура на населените места. Тези идеи трябва да се обвържат с развитието на транспортната инфраструктура, центровата система, КИН и обитаването. Значително по-голямо внимание в следващите етапи на работа би следвало да се отдели на развитието на туризма както като стопанска, така и като пространствена подсистема,



със съществено въздействие върху околната среда в екологичен, социален, културен и икономически аспект.

Делът на терените за транспорт и движение е 5.7% (включително ж. п. линии и ареали). Сумарно делът на транспортната инфраструктура е значително по-нисък – 7.8%, в сравнение с този на градове от развитите Европейски страни: Берлин – 12%, Мюнхен – 17%, Франкфурт – 14%. Общата дължина на първостепенната улична мрежа на територията на Столична община е приблизително 3 400 km. Уличните артерии заемат 5.2% от територията на града. Гъстота на уличната мрежа по данни за 2002 г. е 2.56 km/km2. Ескизният вариант на ОУП предвижда гъстотата на уличната мрежа да се увеличи до 4 km/km2 при очаквана моторизация от 520 автомобила на 1000 жители. За Виена през 2000 г. броят на автомобилите е 478.2 на 1000 жители.

Равнището на моторизация в е съизмеримо с това на западно-европейските страни (около 500 автомобила на 1000 души според данни от проучване на Световната банка, март 2000 г.). Според същото ползването на МГОТ заема около 75% от ежедневните трудови пътувания. Според ОУП в настоящия момент МГОТ обслужва 65% от жителите на град София. Предвиждането метрото да поеме основните натоварвания на системата дава възможност за пространствена и времева обвързаност между отдалечените ж. п. гари и ще намали значително средната продължителност на пътуванията. Този вторичен ефект от изграждането на метро трасето, заедно с идеите за децентрализиране на градската структура и организацията на комплексните градски центрове, ще улесни връзките между периферните урбанизирани територии на околоградския район, зоната на активно влияние и компактния град, ако реализацията на предвижданията на ОУП се съгласуват във времето.

Според нормативите (в материалите, представени за транспортно-комуникационната система, не са указани източниците на информация) за селищни територии гъстотата на уличната мрежа е 3 - 4 km/km2, за централни градски структури – 4 - 6 km/km2 и за отделните зони – 2.5 km/km2. За селищни инженерно-технически мрежи и транспорт е посочен норматив от 6 m2/жител. Следователно за края на прогнозния период (2020 г.) за територията в строителните граници общата площ на транспортната мрежа ще бъде около 780 ha.

Друг показател за сравнителна оценка на ефективността на транспортната инфраструктура е общата дължина на уличната мрежа. Баланс за дължината и гъстотата на първостепенната улична мрежа е направен за компактния град (територията в строителните граници). Общата дължина е 710 km, 13%, подлежат на реконструкция, 10.5% са новопредвидени. За Виена (2000 г.) общата дължина на уличната мрежа е 2 802 km, а общата дължина на велосипедните трасета е 835.0 km. Сумата от дължините на улиците в строителните граници на София е приблизително 2 135 km (данни от опорен план чрез ГИС) с 52 съоръжения на различни нива.

В териториите, където се предвижда да преминат трасета на европейските транспортни и инфраструктурни коридори, вниманието е насочено към свързването им с регионалната и локална транспортна система. По норматив за извънселищните инженерно-технически мрежи и транспорт се отреждат по 4 m2/жител.

Общата площ на смесените зони според опорния план е 240.06 ha, или 1.3%. За Берлин този дял е 7% от общата територия, като в него са включени и терените на



градския център. Според данните в ОУП нормативът за оразмеряването на обществените центрове е 3 m2/жител, или за 1 300 000 жители в края на прогнозния период ще са необходими 390 ha. Изчисленията в тази част на плана изискват прецизиране.

Предвиждат се 5 нови вторични и допълващи центъра с обща площ от около 80 ha и седем третични от около 35 ha. Предвиждат се и 2 специализирани обслужващи центъра с площ от около 30 ha и курортно-рехабилитационни центрове, всеки с площ от 6 - 15 ha. Необходимо е да се прецизират предложенията за основните дейности, изнесени във вторичните центрове, с оглед съхраняването на жизнеността на съществуващите. Опитът на Европейските страни показва, че развитието на територии за обитаване, труд (офис центрове) и хипермаркети “на зелена поляна” (“Greenfield development”) като резултат от нарасналите степен на моторизация и финансови възможности на домакинствата водят до увеличаване на продължителността на ежедневните пътувания, на дистанцията между обитаването, обслужването, труда, образованието и отдиха. Това следва да се има предвид, когато се правят по-детайлните разчети за движението на населението в следващите фази на работа.

В плана са дадени общи насоки за използването на подземните пространства и са въведени устройствени показатели, имащи за цел да повишат ефективността на комуникационната мрежа, да намалят площните загуби за паркиране и гариране в уплътнените градски части и да подпомогнат експонирането на КИН. Проучванията относно сеизмичния риск, хидрологията и степента на изграденост на инженерно-техническата инфраструктура поставят въпроса за целесъобразността от гледна точка на инвестиции (обектите се оскъпяват с 35 - 50%, а цената се увеличава неколкократно при усложнена хидрогеоложка обстановка).

Земеделските територии в околоградския район и зоната на активно влияние, включително стопанските дворове на територията на гр. София, в настоящите строителни граници е 1 280 ha, или 6.7%, като се предвижда тяхната площ да бъде редуцирана до 2.3%. Към 2002 г. земеделските земи в землището на София заемат 43.4% от общата площ, горските терени – 46.8%, водните площи и течения – 3.4% или общо – 93.6%. За някои Европейски градове тези терени заемат значително по-малък дял от общата площ на землищата им: Берлин - 31% (7% земеделски територии, 8% гори и 6% водни площи), Мюнхен - 24% (18% земеделски територии, 5% гори и 1% водни площи), Франкфурт – 45% (28% земеделски територии, 15% гори и 2% водни площи). Относително ниският дял на урбанизираните територии – 6.6%, е предпоставка за устойчиво развитие на територията.

Според анализа на културно-историческото наследство, към февруари 2002 г. са регистрирани 1 400 обекта в компактния град, в т. ч. около 830 в ЦГЧ, 260 на територията на Софийска община. В ОУП системата на КИН не е обособена териториално, нейните елементи са разположени дисперсно.

Процентът на терените със специален статут и охранителни режими за опазване и развитие (комплекси с културно-историческа стойност или ненарушена природна среда) е индикатор, включен в методиката за оценка на Качеството на градския живот в градове от ЕС. Според осреднените данни за 7 града – Бирмингам, Милано, Рим, Атина, Дрезден, Копенхаген, Торино, териториите със специален статут (КИН, резервати и др.). са 8.6 %, (min. 0 – max. 36.7). За Варшава защитената



територията със специален режим обхваща 15% от територията на града. Екипът по ОВОС смята, че дефинирането на площни характеристики със специални режими на ползване ще подпомогне вземането на решение за останалите системи.

Също така е необходимо да се мотивира изборът на етнографското селище -музей на открито и да се посочат онези характерни селища и пейзажи, които трябва да бъдат съхранени като мащаб, характер на застрояването и разположение в пейзажа и едновременно с това интегрирани с предвижданията на останалите функционални системи.

Нормативът посочен за резервни терени в строителните граници е 3 m2/жител, или 390 ha. Екипът за ОВОС препоръча да се посочат ориентировъчни параметри (обща площ, % от територията) или да се посочи делът на новоусвоените земеделски земи и горски фонд. Според ОУП наличието на терени в землището на гр. София, попадащи в категорията “земеделски земи”, може да бъде разглеждано като резерв в близка перспектива (до 2010 г.) с възможност за включването им в строителните граници на компактния столичен град след промяна на функцията им.

Усвояването на нови терени предопределя за десетилетия напред значителни допълнителни разходи за благоустрояване и социално и инфраструктурно обезпечаване. Усвояването на селскостопански земи за строителство и териториално разрастване на населените места крие опасността от дисбаланс в структурата на икономиката (за сметка на първичния сектор). Възможно е усвояването на съществуващите природни територии (земеделски земи и горски фонд) да доведе до нарушаване на ландшафтното и биологичното равновесие. С оглед запазване на резервите от свободни терени, се препоръчва на следващия етап да се използуват в максимална степен съществуващите поземлени ресурси след задълбочено проучване на структурата на собствеността в компактния град.

Делът на усвоените земеделски земи и горски фонд е индикатор за устойчиво управление на земята като ресурс. За страните от ЕС този индикатор се използва за стратегическа оценка и мониторинг на въздействието върху околната среда. Ето защо е необходимо да се направи коментар върху баланса на територията относно трансформациите в структурата на земеползването.

В резултат на направения сравнителен анализ може да се изведе обобщеното становище, че показателите на плана поставят град София и Софийска община в благоприятна екологична позиция спрямо изследвани 58 града. Сравнението на технико-икономическите показатели на ОУП с тези на някои големи европейски градове и столични градове в ЦИЕ също показва оптимално вписване в съвременните тенденции за устойчиво земеползване.

ОЦЕНКА НА ИНФРАСТРУКТУРНАТА ОБЕЗПЕЧЕНОСТ

Водоснабдяване Водоизточниците и водопроводите, довеждащи водата до населението,

включват: витошки водопровод, язовир “Бели Искър”, язовир ”Искър”, деривация “Грънчар-Манастирски, Деривация “Скакавица-Джерман”. Източниците на условно



чиста вода са бентът “Панчарево”, язовир “Огняново” – за Кремиковци, баластриерите и сондажни кладенци.

Вътрешноградската водоснабдителна система е изградена от чугунени (623 km – 26%), стоманени (968 km - 41%), азбестоциментови (750 km - 31%), полиетиленови тръби (7 km - 0.5%) и стоманени поцинковани водопроводи (37 km – 1.1%). Общата дължина на водопроводната мрежа е 3 200 km. Около 70 % от уличната водопроводна мрежа (1 655 km) е с диаметър φ 200 mm. Около 18% от цялата улична мрежа е разположена в централната градска част и е строена до 40-те години. С реконструкцията на бул.”Витоша” и бул.”Руски” съответната част от водопровода е подменена. Подмяната на старите водопроводи върви успоредно с реконструкцията и ремонта на улиците на София. Най-големите загуби са от експлоатацията на азбестоциментовите водопроводи. Макар че тези водопроводи са отречени от световната практика, тъй като могат да са канцерогенни, все още има квартали и селища с водопроводна мрежа от азбестоциментови тръби.

Водите, които в момента се използуват от София, са от порядъка на 270 мил. m3 през 2001 г., което е 8.45 m3/s по данни на “Софийска вода” АД.

Изградените водоизточници са достатъчни, за да осигурят водопотреблението на столицата. Язовир ”Искър” работи като многогодишен изравнител. Той е в състояние да акумулира и прехвърля води в рамките на 5 - 6 години (Мандаджиев, 1994). Като се вземе под внимание, че след 1982 г. е започнал многогодишен сух период, в който се формира водния ресурс, около половината от този формирал се до тогава воден ресурс (1936 г.- 1982 г.), язовирът обезпечава и в следващите години може да обезпечи столицата с вода при определени условия, дадени в препоръките и мерките към раздел 5 на доклада за ОВОС и резюмето, най-важните от които са водите да се използват приоритетно за водоснабдяване и да се сведат до минимум загубите на вода.

Канализация

Отпадните води на София се отвеждат със смесена канализационна система с петкратно разреждане на отпадъчните води. Изградената канализационна мрежа е с дължина 1391 km, в т. ч. 423 km канализационни колектори (по данни от ОП “Софпроект”). Главните събирателни колектори са разположени от двете страни успоредно на протичащите в града реки. Мрежата е оразмерена съгласно нормативните документи за 5 мин. интензивен валеж от 307 l/s хак, което я осигурява за предотвратяване на наводнения. Такива са възможни поради лошото подържане и замърсяване на дъждоприемните шахти.

В централната градска част, тръбопроводите са с възраст над 30 год., с по-малка проводимост и подлежат на реконструкция. Подновяването е успоредно с ремонта на улиците .В останалите жилищни територии, предимно комплексите, е с възраст, по-малка от около 20 - 30 години. На доизграждане подлежи канализационната мрежа в: Малинова долина, Манастирски ливади, Горубляне, Княжево, Орландовци, кв. Надежда. Без редовно изградена канализационна мрежа са кварталите Драгалевци, Симеоново, Горна баня, местността Манастирски ливади - Изток.



Преобладаващата част от селата и кварталите са без или с частично изградена канализационна мрежа. Нови Искър, Банкя, Кремиковци, Враждебна, Иваняне, Бухово, Ботунец са с частично изградена канализационна мрежа. Горни и Долни Лозен са с частично изграден външен колектор.

Поддръжката и експлоатацията на системата се осъществява от “ВиК” – ЕАД, до 2000 г. пряко подчинена на Общината. От началото на 2000 г. тази дейност е отдадена на концесия за 25 години на английската фирма “International water”. В процес на реконструкция и модернизация са съоръженията за третиране на утайките.

В предварителния проект на ОУП се предвижда оптимално използуване и максимално запазване на съществуващата канализационна мрежа, доизграждане на системата в компактния град и развитие на комбинирана и/или разделна система в крайградската част. За третиране на отпадните води е препоръчана децентрализирана канализационна схема. Минимален брой крайградски селища да включват отпадъчните си води в колекторите на компактния град.

За всички подсистеми на техническата инфраструктура са предвидени необходимите сервитути и охранителни зони, което гарантира доброто им функциониране от техническа гледна точка и опазването на околната среда.

Транспорт и комуникации

Главните пътни връзки на София със страната се осъществяват чрез няколко първокласни пътища и автомагистрали, някои от които са съставна част от проектираната и съществуваща международна пътна мрежа. По периферията на града е изграден Околовръстен път, чрез който голяма част от транзитното автомобилно движение се изнася далеч извън зоните за труд, обитаване и отдих. Около него през последните години много бързо и стихийно се формира полоса от застроени терени, главно за обслужващи дейности. Някои от тези постройки са архитектурно и технически неиздържани или се оказват незаконно строителство, а близостта им до трасето затруднява бъдещи реконструции и полагане на техническа инфраструктура.

Като се изключат някои от представителните пътища от (и за) София, преобладаващата част от пътищата в района на София имат нужда от ремонти, подобрения и усъвършенстване. Съществуващото състояние на пътната транспортната система в района на гр. София е представено на отделна схема в графичните материали на ОУП.

Уличната система е разделена на първостепенна и второстепенна. Характерна особеност на първостепенната улична мрежа е, че не всички съществуващи улици отговарят на нормативните изискванията за габарит. Общата оценка на съществуващото състояние (плътност 2.53 km/km2, габарити, експлоатационни параметри) на уличната мрежа е, че, независимо от направените през последните години подобрения, тя не задоволява напълно потребностите на столичани и гостите на София и че отстъпва значително на най-добрите примери от Европа и света. Именно тази оценка е в основата на главните цели, които си поставя планът за устройствено развитие на София.

Успоредно с обвързването на София и региона с големите магистрални пътища, водещи до града, в плана се предвижда една специална група от дейности,



насочени към създаване на условия за ново и качествено подобрено развитие на градските комуникации – преди всичко на градската транспортна инфраструктура. Предвижда се последната да бъде базирана основно на едно силно развитие и даване на по-висока значимост на функцията на метрото, както и изграждане на градските транспортни коридори. При тях се предвижда преход от т. нар. “радиално-рингова” към друга, по-съвременна “радиално-тангенциална” конфигурация.

Особено важно място при разработването на ОУП е отредено на развитието на лекия автомобилен транспорт. Това е направено предвид очакването през следващите 20 години да нарасне чувствително степента на моторизация и съответната й интензивност на движението. Решаването на проблемите с паркирането в Централната градска част също е обект на разработката. Приема се, че този въпрос може да се разреши чрез изграждането на многоетажни паркинги (т. нар. “блок-паркинги”) и прилагане на други средства, които да гарантират транспортната достъпност на най-натоварените части на града.

Особеният акцент, който ОУП влага в развитието (и главно в създаването) на пешеходни алеи и велоалеи, е оправдано и екологически напълно приемливо.

Функционалната система “Труд”, която е основна за ОУП, е пряко свързана с развитието на Транспортната система на града. Заложените в ОУП идеи за деконцентрация на системата “Труд” пряко е свързана и ще стимулира и може да се осъществи само с адекватно развитие на системата на транспорта.

Функционалната система “Отдих” е изградена на базата на проектираното развитие на т. нар. “Тематични паркове”. Реализацията на идеята на тези паркове е в пряка кореспонденция с осигуряването на съответни транспортни условия за достъп до тях, за паркиране и за тяхното вътрешно функциониране. В ОУП между най-важните качествени показатели за всеки тематичен парк е изведен критерият “достъпност”.

Целите на предварителния план в частта “Функционална система Транспорт и комуникации” са напълно осъществими. В своята цялост те имат и екологична насоченост. Реализацията на плана, обаче, може да се натъкне на някои проблеми, които в следващите етапи на разработката трябва да се разгледат внимателно, преценят и при възможност решат. Необходимо е също да се вземат под внимание всички препоръки относно въздействието на транспорта върху компонентите на средата.

ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ И ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ НА ЕНЕРГИЯ

Производството на електро- и топло енергия в България се базира главно на изкопаеми горива, атомна енергия и хидропотенциала. Енергийните ресурси в страната са незначителни. Възобновяемите източници на енергия (ВИЕ) представляват една алтернатива за развитието на една неизчерпаема, екологически чиста енергия. Съгласно изследванията до 2020 г. се очаква около 8% от първичната енергия да бъде добивана от ВИЕ, а заедно с големите водни централи този процент може да достигне 20%, като значителна част от тази енергия може да се добие от слънчевата енергия и от вятъра.

Битовите отпадъци обикновено се изгарят или се използуват за производство на биогаз, което намалява необходимостта от сметища, замърсяващи околната среда и



заемащи ценна площ. По-нататък енергията от изгарянето, както и биогазът, се използуват за производство на топлина и електрическа енергия. Статистическите данни показват, че средният поток от битови отпадъци е около 900 kg на човек за периода около 1990 г., като се приема, че 40 - 50% от тях са горими. За непрекъснатата работа на една малка система за изгаряне на отпадъците се приема наличието на поток от отпадъци средно по 250 kg на човек. Такъв поток отпадъци е възможно да се получи в населено място (град) с население, не по-малко от 30 000 жители. София напълно удовлетворява това изискване.

С цел подобряването на показателите за енергоефективност се предлага разработването на такава програма.

ЕСТЕТИЧЕСКОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ В РЕЗУЛТАТ НА РЕАЛИЗИРАНЕТО НА ПРЕДВИЖДАНИЯТА НА ОУП

За изследване на естетическата стойност на средата и визуалната обвързаност в доклада за ОВОС са използвани наблюдения на място, богат архивен и актуален снимков материал, включително космически изображения, тримерни модели на релефа, актуализиран цифров модел на кадастъра и ГИС (3D Analyst).

Резултатите от анализите са систематизирани и могат да се използват в следващите фази на работа по ОУП, както и при подробни проучвания на по-ограничени територии. За целите на доклада на ОВОС на ОУП елементите на естетическата оценка са групирани по следния начин: компоненти на средата; силуети на града и околна рамка, акценти в структурата на града; открити пространства – площадни, улични, паркови, централни и входни; визуална обвързаност – характерни перспективи от града към съседните територии и обратно.

Разделът, третиращ тези проблеми в ОУП "Градската среда на София: проблеми на пространствено-композиционната и естетическа организация" разглежда най-общите принципи на организация чрез средствата на ОУП, на виртуалното, психологическо и образно-естетическо въздействие на градския пейзаж на София. Очертани са три зони за възприемане на градската среда - "външна" зона на територията на общината, "външна" и "вътрешна" зона на компактния град. Формулирани са изискванията по отношение организацията на възприемането, които би следвало да се отрази върху всички следващи етапи на проучване и проектиране с оглед запазването на възможностите за панорамно възприемане на града и околната природна рамка, на вътрешноградските панорамни възможности и редуциране на негативните визуални въздействия в определени зони. Предвижда се "разчленяване" на зоните с монотонен и непрекъснат характер, с композиционни средства и изграждане на ясна схема и вътрешна композиционна структура на трасетата за скоростно (автомобилно) възприемане”.

В пространствената композиция авторите обособяват три вида локални композиционни структури – с природен, с култивиран и с урбанизиран характер. Правилно са изведени основните характеристики на града и общината и вписването им в природния пейзаж. От предложените действия и мероприятия може да се очаква, че ще се редуцират оптимално негативните въздействия и ще се повиши естетическата стойност на средата.



Анализ и оценка на компонентите на средата

Релефът е изследван с помощта на ГИС и се препоръчва резултатите от това изследване да се използват в бъдещата работа по ОУП. Той определя визуалните граници на пространството, в което се развива градът и прилежащите му селища, оградните планини служат като важен акцент и задънка на основните направления на движение във всички посоки, от високите части на планините, формиращи уникалната пространствена рамка на столичния град се разкриват дълбоки перспективи и градът може да се обхване визуално като на карта. Най-благоприятните места откъдето се разкриват тези гледки са от планината Витоша и от Стара планина, поради което тези места трябва да останат обществено достъпни и в бъдеще, обвързани с туристически маршрути, изгледни площадки, места за почивка.

Микрорелефът в границите на компактния град, поради незначителните различия във височините не се изявява със значими пространствени акценти. При разработването на окончателния проект от особено значение за пространствената силуетна структура на града е обвързването на проектното решение с релефните особености на ландшафта и съхраняването на характерните възвишения и “вежди” - Коньовица, Банишора, Слатина, Лозенец, Симеоново, Гърдова глава. Тези ландшафтни акценти в общата градска структура е възможно да бъдат подчертани с добре подбрани като мащаб архитектурни доминанти или чрез напластяването на сградите по терена. Желателно е тези силуетни акценти да се обвържат функционално и зрително с композиционните центрове на града, като се запазят както най-характерните гледки и далечни перспективи, така и по възможност пространствено-зрителните връзки и между отделните възвишения. Най-голямо внимание трябва да се отдели на Лозенец, поради присъствието на тази част от града в множество близки и далечни перспективи, поради фона, на който се изявяват отделните акценти. Там територията е преуплътнена и са влошени екологичните характеристики на средата, поради което нови високи акценти само биха влошили допълнително екологичната картина и биха натоварили значително съществуващата инфраструктура.

Водата и водните елементи също служат за акценти и формират пространствената граница на града и неговата прилежаща територия. На равнище Общ устройствен план от значение са анализите и оценките на големите водни площи и течения, което е направено както в ОУП така и в доклада за ОВОС. Възможностите на водата, като един от основните компоненти на ландшафта, за внасяне на разнообразие и динамика в структурата на урбанизирания и природния ландшафт не са използвани активно. Водните течения на малките реки, слизащи от Витоша, Люлин и Лозенска планина биха могли да се превърнат в композиционни оси на линейно развити паркове, които да свързват централните градски части с природния ландшафт на оградните планини. Крайречните ландшафти на единствената по-голяма река – Искър, пресичаща територията на Софийска община, също не се използват пълноценно. Идеята за превръщане зоната на баластриерите по течението на р. Искър в хидропарк е стара, но е на път да бъде осъществена.

Другият важен аспект на естетическата оценка на тези компоненти на ландшафта е запазването и увеличаването на гледките към водните площи, което обогатява пространствената среда. Това може да се осъществи при проучване на



традиционните и новопроектирани туристически маршрути и обекти в близост до водните площи на територията на Столична община.

Водните елементи и ефекти в градската среда увеличават естетическата стойност на градските пространства, но те придобиват съществен смисъл на равнище на подробни проучвания. Тогава могат да се предвидят такива водни елементи – динамични или статични, с които да се постигне търсения ефект за редуциране на шума, за закриване на неприятни гледки, за рамкиране на забележителни изгледи.

Растителността - дървесна, храстова, тревна и цветна, освен своите качества на жив организъм, който подобрява екологията на средата, формира и нейния характер и обемно-пространствена структура, маркира пространствената рамка, служи за акцент, променя и обогатява колорита, осъществява прехода от урбанизирана към естествена среда. Тя е изследвана подробно във всички предходни фази на ОУП и в доклада на ОВОС. От всички проучвания и наблюдения на място се прави извода за лошото поддържане на озеленените и парковите пространства, с което се намалява тяхната естетическа стойност, както и тази на градската и извънградска среда. Предвидените мерки да подобрят съотношението м. кв./жител, както и включването на старите градски паркове в единна система “Зелената памет на София” предполага промяна на отношението, на грижите за поддържането и съответно подобряване на облика на парковата среда.

Посредством системата от озеленени пространства - чрез градини и паркове, зеленината на улиците и булевардите, в промишлените зони, върху фасадите и покривите на сградите се осъществява реалното присъствие (не само визуалното) на природния ландшафт в структурата на столицата. Зелената система на града разчленява, обогатява и свързва плътно застроените градски пространства с природния ландшафт на крайградската зона.

Необходимо е да се заложи изграждането на пространствена система от частично или изцяло запазили естествения си облик ландшафти, контрастиращи на урбанизираната градска среда и на промишления земеделски ландшафт. По този начин ще се избегне дисперсната туристическа и рекреационна урбанизация и ще се създадат условия използването на зоните за отдих да се съчетае с опазването на природния ландшафт. Това донякъде е постигнато при съчетаването на проучванията за зелената система, спорт, отдих, туризъм и културно-историческо наследство, но е необходимо в следващите фази на работа да се интегрират заложените идеи в плана около обединяващи разнообразните дейности маршрути и обекти на отдиха и туризма.

Архитектурата, която участва в определянето на естетическата стойност на градската и извънградска среда може да включва както обекти на високото строителство, така и малки архитектурни форми, които придават завършен облик на откритите и парковите пространства и свидетелстват за социалната психология, за възприемането на пространствата и за човешкото поведение. Столичният град има емблематични сгради от различни епохи, разположени в централната част на града, които оформят урбанистичната рамка на културното наследство от по-ранни епохи, посочени в списъците на архитектурните паметници. Най-новото поколение архитектурни акценти пренася образци от световната практика, което води до еднотипност на средата. Но градът има уникален шанс, подобно на малко европейски столици да изгради своя градски център в началото на новия век и от това, какви



функции и дейности ще бъдат заложени в ОУП зависи жизнеността и способността на този главен градски център да привлече интерес, инвестиции, посетители и туристи към града. Изследването на обемно-пространственото въздействие при подробното проектиране е възможно да стане посредством създаване на виртуални модели, в които може да участва и релефа, тъй като пълната информация за него е налице, а това е най-важното условие.

Съществена роля ще играе архитектурата и при оформянето на “входовете” на града, малко от които са в задоволително състояние от естетическа и комуникационно-транспортна гледни точки. Това важи особено за подходите към града от югоизток и югозапад, от север и северозапад, за приемните пространства около ж. п. гари и автогари. Положителното в ОУП е извеждането на тези проблеми за приоритетно решаване в раздела за транспортно-комуникационната инфраструктура.

Инфраструктурата е динамичен компонент в ландшафта (градски или природен), която участва с линеарни структури и със специфични площни съоръжения. Нейното въздействие в ОУП е изследвано с оглед на постигане на нормативната обезпеченост, на техническите изисквания към провеждането на основните трасета и на запазването на необходимите сервитути. От спазването на няколко основни принципа зависи дали проведените елементи на техническата инфраструктура ще се възприемат като динамични, съвременни и впечатляващи структури в околната среда или ще се търсят допълнителни средства за възстановяване на нарушенията от провеждането им, за закриване на неприятни гледки. Като линеарни структури те се вписват по-безболезнено в ландшафта, когато технически е възможно да се разположат в понижения на релефа, когато са съобразени с динамиката на релефа, когато изсечените коридори, маркиращи буферните им зони и сервитути са с живописно оформени граници, напомнящи естествените очертания на горите. Това може да се направи в подробните проучвания на следващ етап.

След провеждането на транспортните коридори, за да се удовлетворят техническите изисквания ще се наложат значителни промени върху ландшафта върху една голяма територия около пътните платна. Доброто им изпълнение ще подобри естетическите характеристики на трасетата, но ще наложи да се приложат допълнителни мерки за възстановяване на ландшафта след приключване на строителните работи – моделиране на релефа, зачимяване и залесяване, отводняване и обезопасяване. Проучването и проектирането на тези коридори трябва да е съпроводено и с проучване за възприемането на съседните пространства в зависимост от скоростта на движение, за необходимостта от запазване на старите трасета, около които много често се срещат богати и разнообразни растителни съобщества и които предлагат живописни маршрути. Това може да доведе до известни корекции на заложените трасета в ОУП след намирането на приемливия компромис в подробното проектиране.

Визуална обвързаност

Изявената макроструктура на ландшафта обуславя наличието на система от визуални връзки между града и околния ландшафт (от планинските склонове към панорамата на град София и от градската среда към околните планински и подножни ландшафти), а също така и между отделните градски части. В това отношение важна роля за визуалното възприемане на града играят околовръстният път, ж.п. линията от Перник, панорамните пътища, алеите и многобройните изгледни площадки на Витоша



и Стара планина. От друга страна планината Витоша е визуална ландшафтна доминанта, която е дала отражение върху пространствената композиция на градския център, който се е развивал на юг и чрез Южен парк осъществява пространствено зрително единство с планинските и подножните ландшафти на Витоша.

През последните години се наблюдава радиално нарастване на периферните градски части покрай главните входни магистрали, като в повечето случаи се затруднява възприемането на града като цялостен силует или панорама. Затова планирането на обектите и терените около входните артерии е необходимо да бъде съобразено с възможностите на терена за откриване на панорамни гледки към столицата. В полза на доброто силуетно възприемане на града и запазване на визуалната му връзка с околния крайградски ландшафт е запазването на ясна граница между застрояването в подножните ландшафти на планините и в Софийското поле.

В резултат на проведените анализи и оценки може да се потвърди извода от всички останали компоненти, че с най-ниска естетическа стойност и най-значителни нарушения са терените, които са и най-замърсени – тези около Кремиковци и около обектите на добивната промишленост. Това влошава възприятието при подхода към града от изток, но е възможно да се реализира визуална бариера между обектите и най-натоварените участъци от пътищата за да се редуцира отрицателното визуално въздействие.

От определени точки, в крайните квартали на града се откриват живописни гледки към околния ландшафт и към съседните селища. По-благоприятни и с по-висока естетическа стойност са тези в южна посока, поради характера на релефа и възможността да се възприеме разположението на селищата по наклона. На следващия етап е необходимо да се направи по-обстойно проучване на онези урбанизирани пейзажи, които би следвало да се съхранят.

В настоящия етап са използвани възможностите на програмния продукт за пространствен анализ - 3D Analyst и Spatial Analyst, като са направени 3 вида проучвания и маршрути от най-отдалечените точки от града (съседни планини, за които има налични данни за релефа, които се придружават от богат снимков материал); от околовръстния път с изследване на местата на пресичане на входящите пътни артерии; при движение по входящите магистрали до навлизането им в сърцето на града; от статични точки на наблюдение – към града и от града, избрани в зависимост от тяхната достъпност, посещаемост и разположение в градската структура. Резултатите от изследването са представени в Том ІV на доклада за ОВОС – графични приложения.

В заключение може да се каже, че въпреки нарасналите възможности за различни изследвания, анализи и оценки, както и за интерпретирането им посредством компютърни симулации, възприемането на средата и оценката на естетическата й стойност е много индивидуален процес, отразяващ взаимодействието между новопостъпилите сигнали във вид на информация от околната среда и съхранените в човешката памет образи. Компютърните симулации и визуални изследвания трябва да се използват за подпомагане на вземането на решение в следващите фази на работа при подробни проучвания на гр. София и Столична община и при обсъждания с обществеността. Те могат да бъдат в основата на програми, включително и такива за опазване на околната среда, за комуникация и управление на риска.



СОЦИАЛНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ В РЕЗУЛТАТ НА РЕАЛИЗИРАНЕТО НА ПРЕДВИЖДАНИЯТА НА ОУП

Предвижданията на ОУП включват следните позитивни предложения, свързани с бъдещото решаване на идентифицираните проблеми от социален и здравно-хигиенен характер, породени от средата за обитаване в Столична община:

Изграждане на градоустройствени зони със специфични режими. Това би се отразило благоприятно върху средата за обитаване в районите, където преобладават панелните жилища, а отсъстват възможности за административни, здравни, културни връзки и дейности.

Създаване на подходящи норми за застрояване, спазване на нормите за застрояване и създаване на подходящи инструменти за предотвратяване и намаление на незаконното строителство, особено в зоните със специфичен здравно-хигиенен статут.

Хармонизиране на обществено-обслужващите функции с функциите за обитаване в основните части на ОУП. Оптимизиране на градоустройствените показатели и плановата структура на нехомогенната жилищна среда. Активизиране на комуникациите, инфраструктурните и обслужващите дейности за превръщане на териториите в равностойна среда за обитаване.

Екологичен стабилитет на горския фонд, което ще спомогне за подобряване на мироклимата и за увеличаване на потенциала на горите.

Изграждане на зърнено-фуражен пояс, зеленчуково преработвателен пояс и дисперсни зони за животновъдно строителство, овощарство, бубарство и преработка на селскостопанска продукция в специално избрани райони и селища на Столична община. Това ще допринесе за увеличение на заетостта и намаление на рисковите групи от млади хора.

Преструктуриране на промишлените зони. С това ОУП ще започне решаването на сериозния проблем с останалите неизползваеми и неработещи предприятия, ликвидиране на щетите от старите замърсявания (почви, ландшафт, депа за промишлени отпадъци, канализационни мрежи).

Създаване на университетски и научно-изследователски центрове, бизнес центрове, бизнес инкубатори, тържища, фирми за проектантски, консултантски и маркетингови услуги, информационно-комуникационни технологии, с което се залагат предпоставките за развитието на столицата като модерен европейски град.

Функционално преструктуриране на неподходящите и рискови производствени дейности и подмяната им с подходящи зелени системи. С въвеждането на изискването за процедура за комплексни разрешителни за дейностите на предприятията МОСВ ще въведе съвременни инструменти за контрол и ограничение на емисиите на опасни вещества в компонентите на средата за обитаване и редуциране на въздействието на производствения шум, вибрации и лъчения.



Създаване на дъговидни зелени пояси, на поредица от тематични паркове, между които хидропарк “Искър”, които ще подобрят екологичното състояние на средата, естетическата стойност на района и ще увеличат възможностите за отдих.

Интегриране на структури и подчертаване на определени оси на развитие, маркиращи главните подходи към града по основните магистрали, около които ще се появят икономически и социални активности, ще се разкрият нови работни места, ще се обновят териториите.

Изнасяне на населението от с. Яна извън обсега на вредно здравно въздействие на “Кремиковци” АД. Настоящият доклад за ОВОС потвърждава миналите изследвания и заключения на СХЕИ и МЗ за необходимостта от тази крайна мярка за предотвратяване на въздействието на тежките метали от средата за обитаване и от хранителната верига върху населението на с. Яна.

Създаване на система от главни, второстепенни, комплексни и вторични центрове, което ще повиши качеството на социалния сервиз и ще доближи определени услуги до отдалечените от компактния град и неговите центрове населени места.

Ревитализиране на ромските гета и на емигрантските квартали в северозападната централна част на гр. София, с което ще се повиши стандарта на обитаване за тези групи от населението и ще се редуцира здравно-хигиенния риск.

Изграждане на съвременна транспортно-комуникационна мрежа с преход от моноцентрична към полицентрична, обвързване с регионалната и европейска мрежа при подходящ избор на трасета на Европейските транспортни коридори. Преструктуриране на МОГТ и приоритетно изграждане на метрополитена, с което ще се подобри бързината и комфорта на пътуване и достъпа до отделни части на града и общината.

Изграждане на буферни паркинги и на буферни гаражи близо до трасетата на метрополитена и трасетата на транспортните коридори, използване на подземните пространства, с което ще се редуцира транспортното натоварване и присъствието на паркирали автомобили в неподходящи места.

Преструктуриране на системата от гари, модернизиране на съществуващите и изграждане на нови, които са главните приемни на града, създаващи първото и най-запомнящо се впечатление.

Изграждане на велосипедни мрежи и на подходящи велосипедни алеи, което увеличава възможностите за движение, спорт и отдих и достъп до определени места в природата.

Съхранение на природните елементи, на защитените територии, на интеграционни връзки между природните и антропогенните компоненти на ландшафта, което повишава визуалната обвързаност и естетическата стойност на средата.

Запазване на всички зелени и паркови площи в града, обновяване на историческите градини и увеличаване на дела на защитените градини, с което се търсят адекватни сигнали за историческата памет на града.

Определяне на земеделски земи със “специфичен режим на ползване”, което спомага за запазването на тази функция в общината.



В ОУП се съдържат някои предложения, които биха имали негативни последствия върху здравето, а оттам и върху психиката и социалното положение на населението:

Значително увеличение на уличната мрежа, вероятно за сметка на обществени или частни зелени площи и на автомобилния парк. Това ще доведе до увеличение на трафика в града, който е един от водещите източници на шум, вибрации, замърсяване на атмосферния въздух, почвата и почвения прах, подземните води с устойчиви органични замърсители и дразнещи газове.

Отсъствие на мерки за намаление на броя на използуваните автомобили и за редуциране на трафика, за ограничаване изграждането на паркинги и гаражи в близост до учебни, здравни и почивни заведения. Предложенията за създаване на паркинги и гаражи близо до транспортните коридори извън централните части са добра идея, но реализирането им ще е продължително.

Липса на депа за стари автомобили, за едрогабаритна техника и други специфични отпадъци.

Идеи за създаване на жилищни квартали по протежението на транспортни магистрали или коридори, в близост до източниците на шум, вибрации и вредни замърсители на околната среда.

Отсъствие на конкретни мерки за оценка на щетите от стари замърсявания на “Кремиковци” АД и на предложение за използуването на рекултивираните депа за производствени отпадъци като зони за отдих.

Предложенията по ОУП нямат предвид, че Северната яка има неблагоприятна характеристика като среда за обитаване поради това, че е замърсена от производствени източници и от интензивен трафик. Разширението на жилищните квартали в тази посока трябва да се обмисли повторно и да се основава на подробно проучване на промишленото замърсяване в северните райони на гр. София.

Отсъствие на Програма за бързо и ефективно изграждане на канализационни мрежи в квартали като Филиповци, Бояна, Драгалевци, Симеоново.

Специалистите, изработили ОУП, не споменават в своите части приоритетите, свързани с подобрението на здравето на жителите на гр. София и не са използувани достатъчно наличните данни за здравното състояние на населението.

В заключителната част на този раздел на ОВОС са дадени допълнително още много препоръки, които могат да се вземат под внимание във фазите на подробното и инвестиционно проектиране. От съществено значение за работата по ОУП са препоръките за частта “Екология”, тъй като от верните оценки на средата зависи успешната реализация на идеите на плана и постигането на заложените цели.



4. ХАРАКТЕРИСТИКА НА ВЪЗМОЖНИТЕ НАЧИНИ ЗА ПОСТИГАНЕ НА ЦЕЛИТЕ НА ОУП НА ГР. СОФИЯ И СТОЛИЧНА ОБЩИНА

4.1. ОЦЕНКА НА АЛТЕРНАТИВНИТЕ ПРОЕКТИ ЗА ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА СОФИЯ И СТОЛИЧНА ОБЩИНА

Оценката на алтернативите за общ устройствен план на гр. София и Столична община e извършена паралелно с работата по плана в подетап “Ескиз”. От изследваните два варианта на концепцията в ескизен вид беше разработен “Базисен ескиз”, който послужи за основа при разработването на Предварителен проект. В него бяха отразени всички препоръки, направени от експертни обсъждания и от предварителните оценки и заключения относно въздействието на направените предложения върху околната среда.

Оценката на представените два ескиза, в които разликите в идеите, отложени на територията на Столична община бяха незначителни, бе извършена по отношение на следните фактори:

Сравнителна оценка на алтернативите по отношение на функционалната и пространствена структура на града и общината

Сравнителна оценка на алтернативите по отношение на необходимите ресурси за реализация на предложенията

Сравнителна оценка на алтернативите по отношение на възможностите за реализация на предложенията

Сравнителна оценка на алтернативите по отношение на възможните натрупвания на негативни въздействия върху околната среда - екологични, социални, икономически, естетически и др

В резултат на направените сравнителен анализ и оценка на двата варианта на ескиза, систематизираните и представените препоръки и мерки за отстраняването на негативните въздействия от предложенията на плана при изработването на базисния ескиз и впоследствие и на Предварителен проект, в следващата част на този раздел от доклада за ОВОС на Общия устройствен план има основание да се предлагат алтернативи само по отношение на някои компоненти на средата, които могат да се обсъдят от авторския колектив на ОУП, за да се отразят във следващата фаза на работа.

Нулева алтернатива не е обсъждана, тъй като тя е немислима поради поредица от фактори, които влияят върху развитието на Столичния град и общината, обсъждани и анализирани многократно от началото на работата по Общия устройствен план. Най-важният от тях е свързан със започналите процеси на приобщаване на региона към Европейското пространство, което въпреки занижения институционален капацитет на държавните институции ще доведе до реализирането на проекти за овладяване на предсъединителни фондове, до обвързване с единната инфраструктурна, информационна и културна мрежа на Европа.



4.2. ХАРАКТЕРИСТИКА НА ВЪЗМОЖНИТЕ НАЧИНИ ЗА ПОСТИГАНЕ НА ЦЕЛИТЕ НА ОУП НА ГР. СОФИЯ И СТОЛИЧНА ОБЩИНА

За да се направи характеристика на възможните начини за постигане целите на Общия устройствен план на гр. София и Столична община (Предварителен проект) се налага те да бъдат цитирани, така както са заявени във всички текстови документи към плана от самото начало на работата по него. Основните цели на Общия устройствен план на гр. София и Столична община са разделени от авторите на плана в три групи - с функционална насоченост, ориентирани към преструктуриране и развитие на функциите на града; с устройствена насоченост, ориентирани към макропространственото структуриране и развитие на града; и със средова насоченост, ориентирани към постигане на качествена, балансирана и устойчива жизнена среда.

В доклада за ОВОС тези 21 основни цели са коментирани с оглед на характеристиката на начините, по които могат да бъдат постигнати, без това да наруши екологичното равновесие, санитарно-хигиенните условия, социалната структура и начин на живот, естетическата хармония и без да повлияе негативно на отделни компоненти на околната среда.

От теоретична гледна точка постигането на целите на един общ устройствен план може да се осъществи само с инструменти, които са следващ по-нисък ранг от равнището на плана в йерархията от документи за устройствено планиране или с подходящи програми.

Постигането на целите с функционална насоченост трябва да осигури промяната в характера, качеството и стойността на основните жизнени функции. Това е възможно само при условие, че се осигури подходяща инвестиционна среда, която изисква и високо качество на всички компоненти на средата от екологична, социална и естетическа гледна точка. Постигането на целите изисква осигуряването на финансови, технологични, поземлени и човешки ресурси. В обхвата на ОВОС попадат последните два вида ресурси, поради което предложенията на ОУП са оценявани приоритетно по отношение на тях – качества, състояние и оценка на териториите, отредени за реализиране на целта и възможните въздействия при промяната на функцията върху компонентите на средата и върху хората.

Изграждане на конкурентно способна икономическа структура на регионално и континентално равнище

Формулираната цел се постига посредством осигуряване на терени за икономически активности, съответстващи на съвременните изисквания, посредством преструктуриране на първичния, вторичния и третичния сектори. Те обхващат изграждането на три уедрени индустриални района в компактния град и четири основни производствени групи в околоградския район. Очаква се, че това няма да се отрази неблагоприятно върху климата, въздуха, водите, геоложката основа, растителния и животинския свят.

Предвиденото преструктуриране на съществуващите производствени зони и изграждането на нови ще доведе до отнемане на плодородни земи от висока за Софийското поле категория, до промени в ландшафта и увеличаване на здравно-хигиенния риск. Именно поради това при съчетаването на икономическите цели с



екологичните са дадени предложения за внимателен подбор на терени за изнасяне на замърсяващите производства и изграждане на растителни зони по границите на съществуващите и новите производствени терени. Към тези предложения следва да се допълни и препоръчителната програма на екипа по ОВОС, раздел "Земи и почви" и "Ландшафт" за ремедиация на замърсените и увредените земи в северната част на общината.

Конверсията на производствените зони в компактния град и по неговата периферия се препоръчва да бъде предхождана от програми за изследване и отстраняване на стари замърсявания, за да се постигнат онези стандарти, които позволяват развитието на новопредвидените функции и гарантират здравето на хората, които ще работят, живеят или пребивават там.

Насищането на градския център и определени зони на града с обслужващи функции в сферата на банковото дело, консултантската дейност, застрахователно дело, се препоръчва да става при запазване на жизнеността на градския център чрез съхраняване на обитаването в оптимални граници.

Свързване на София с европейската магистрална инфраструктурна и транспортна мрежа и превръщането на града в регионален кръстопътен център

Така формулираната цел отговаря много точно на приоритетите на Европейската обща комуникационно-транспортна политика, която освен обвързването на системите в единна мрежа в европейското пространство за подобряване на достъпа до по-отдалечените територии изисква и интегриране на различните транспортни и инфраструктурни подсистеми; ревитализиране на железопътния транспорт; повишаване качеството на автомобилния транспорт; балансиране на увеличения въздушен трафик с екологичните мерки за опазване на околната среда; осигуряване на висококачествен, чист и ефикасен МОГТ, ориентиран към потребностите на потребителите и разработване на средносрочни и дългосрочни цели за устойчиво развитие на транспортните системи.

На тези приоритети в Европейската политика съответстват и предложенията от ОУП за преструктуриране на комуникационно-транспортната и инфраструктурна системи, изграждане на нови гари и обновяване на съществуващите, което се предполага че ще бъде съпътствано с мерки за отстраняване на стари замърсявания, предимно на почвите, със създаване на съвременен облик на комплексите и повишаване на естетическите качества на средата. Това, при един завишен контрол, ще освободи тези важни приемни обекти и пространства на града от несвойствени дейности, обекти и хора от социални рискови групи.

Най-сериозната заплаха за околната среда при изграждането на съвременната инфраструктурна и транспортна мрежа ще бъде шумовото натоварване и замърсяването от вредни физични фактори около някои съоръжения и линии. В доклада за ОВОС се предлага разработването на програма, основаваща се на съвременни научни подходи, с актуализирани индикатори и норми, за да се проследи въздействието върху населението и да се предложат ефикасни мерки за защита от вредни въздействия.

В проведените обсъждания и кръгли маси относно Стратегията за развитие на град София (Световна банка и Алианса на градовете) и относно Общия устройствен



план (Конкурс “София и Европейската интеграция”, Базисен сценарий, Базисен ескиз и Предварителен проект) беше коментирана необходимостта да се заложи в далечна перспектива изграждането на ново международно летище за града извън пределите на общината, за да може той наистина да претендира за регионален и европейски транспортно-комуникационен център. По този начин се очаква да се решат макар и частично проблемите с наднорменото ошумяване на част от жилищните квартали в компактния град, за които все още не може да се предложи ефективно решение.

Освен това прокарването на трасетата на транспортната и инженерната инфраструктура, въпреки неоспоримите постановки на действащото в страната законодателство и проучванията, предвижданията и препоръките на ОУП и на ОВОС, трябва да бъде предшествано от проучване за паметници на културно-историческото наследство.

Изграждане и утвърждаване на града като регионален информационно-телекомуникационен център

Тази цел е много важна за съвременното развитие на столичния град и общината и включването им в световното информационно пространство, от постигането на която зависи и икономическата активност на столичния град. Опасност за околната среда и здравето на хората ще представляват някои новопредвидени съоръжения и мрежи, източници на вредни лъчения и вибрации, поради което е необходимо със съвременни методи да се определи зоната на тяхното въздействие и да се посочат възможностите за редуциране на риска и ограничаване на замърсяването.

Доразвитие на функциите на града като национална Столица и за развитие на наднационални функции, до превръщането му в регионален, институционален и делови център

Постигането на тази цел е напълно реално и ще бъде подпомогнато от поредицата от програми между които "Столичен и делови център" и "Научно-изследователски и образователни центрове". Част от тези намерения са проучени в проведените допълнителни конкурси през последните години за централната част на града. Препоръката, която се прави за постигане и на определени социални цели е да се търсят възможности за безконфликтното включване на зоните за тези активности в градската структура.

Развитие на града като регионално и европейско културно средище

Това е цел, която се постига с разработените концепция, режими и мерки в частта "Културно-историческо наследство" на ОУП и поредица от стимули за различните функционални и обслужващи системи за опазване на културните ценности. Допълнения към направените предложения са дадени към частта за КИН на ОВОС, които са от по-специален методически характер. Би следвало да се добави, че предложението за номиниране на историческия център на София за включване в листата на световното културно наследство може да получи много по-големи шансове за успех ако обхване онези културни ценности, които подчертават уникалността на града, а не го поставят в конкуренция с антични ценности с много по-голяма стойност и мащаб в съседните страни.



Опазването и експонирането на културното наследство на всички нива следва да се съчетае с идеите за използване на подземните пространства, при разработването на които е отделено внимание и на опазването на целостта на археологическите слоеве и на възможностите за експонирането на останалите под съвременното ниво културни ценности.

Развитие на града като регионален и европейски научно-образователен и университетски център

В Общия устройствен план на София и Столична община тази цел се постига посредством поредица от високотехнологични паркове, в които се обвързват новите технологии, научните изследвания, образованието и производството и чрез доразвиване на системата на образованието. Препоръката на специалистите в доклада за ОВОС е тези предложения да се обвържат с демографската прогноза и възможностите за кадрово осигуряване при нестихващите процеси на "изнасяне" на високо образовани и висококвалифицирани кадри от страната.

Превръщане на туристическия сектор в самостоятелен, структурообразуващ елемент и превръщането на града в регионален и европейски туристически обект

Постигането на целта изисква допълнителни проучвания, тъй като в ОУП на гр. София и Столична община въпросите за развитието на отдиха, туризма, спорта, балнеолечението и културно-историческото наследство са многобройни и широко обхватни. Това налага допълнително изясняване за по-ефективно и рационално използване на наличните ресурси и за по-добра пространствена и тематична интеграция на цитираните по-горе подсистеми. В доклада за ОВОС на ОУП са дадени препоръки за прецизиране на изохроните на зоните за отдих, за поддържането на зелената система и опазването й от прекомерно туристическо натоварване, за отстраняването на последиците от туристическата ерозия в природен парк "Витоша" и др.

Допълнително може да се препоръча бъдещото развитие на туристическия сектор да отчита адекватно не само положителните, но и отрицателните въздействия на туризма върху околната среда, в най-широкия смисъл на това понятие, и върху населението с всички социални, културни, екологични, икономически и естетически аспекти.

Изграждане на София като регионален и европейски спортен център

Поставената цел е постижима, при условие че се използват не само ресурсите на общината, но и на целия регион, за което ще спомогне предвиденото преструктуриране на транспортно-комуникационна система.

В доклада за ОВОС се разглеждат състоянието на зелената система и спорта и се подчертава, че задоволеността със спортни обекти и съоръжения на територията на столичния град и общината са недостатъчни. Именно поради това изпълнението на така формулираната цел не трябва да се осъществява при подценяване на потребностите на местното население и особено на някои рискови групи, за които рекреацията и спорта са особено важни за преодоляването на стреса, за борба с вредни навици и за профилактика.



Изграждане на София като регионално медицинско, лечебно-възстановително и балнеоложко средище

Формулираната по този начин цел се обосновава с богатите налични биоклиматични и хидрогеоложки ресурси на територията на града и общината, които превръщат София в уникална столица. Поради тази причина тази цел следва да е сред приоритетите, още повече че през последните десетилетия в целия свят се обръща много внимание на здравето на хората, на профилактиката, на алтернативните методи и средства за лечение.

Предпоставка за постигането на целта е задълбоченото изследване на минералните води и предложената от авторите на плана стратегия за развитието и използването им. Авторите на компонента от доклада за ОВОС обаче препоръчват тази стратегия да се доразвие и да се допълни с цялостна оценка на хидрогеоложките ресурси. В раздела за ОВОС, третиращ състоянието и оценката на подземните води се изтъква и потенциалната заплаха за най-ценните хидрогеоложки структури от замърсяване, поради което в тяхна близост следва да се отстранят всички потенциални замърсители.

Проучването на потенциала и възможностите за експлоатация и развитие на този ресурс следва да се обвърже със задачите от по-горните цели, отнасящи се до туристическата индустрия.

Превръщане на града в регионален енергийно-разпределителен възел

Превръщането на града в регионален енергийно-разпределителен възел ще има както положителни, така и предполагаеми отрицателни въздействия върху околната среда. Трасетата на мрежите и съоръженията са проведени съобразно с природния потенциал и мрежата от населени места за да се опази населението от вредни въздействия - магнитни лъчения, шум, вибрации и други. В Общия устройствен план в частта за инфраструктурата са предвидени всички необходими сервитути и санитарно-охранителни зони.

Постигането на целите с устройствена насоченост трябва да промени характера, качеството и стойността на основните жизнени среди съгласно авторите на ОУП. Естествено е така предполагаемите промени да бъдат положителни, но въпреки това трябва да се обърне особено внимание на територии и селищни среди с висока стойност на пейзажа, които следва да се съхранят в своята непроменена естествена рамка. Това се препоръчва както в обяснителната записка към ОУП, така и в доклада за ОВОС към компонентите "Ландшафт" и към частта "Оценка на естетическото въздействие"

Ефективно, балансирано и репродуктивно ползване на пространствените ресурси на града и региона, като определящо за жизнеността на града условие

Декларираната цел има заложени в себе си принципите на устойчивото развитие, поради което е особено важно да бъде изпълнена. Пространствените ресурси на града и региона могат да се разглеждат в зависимост от тяхното основно предназначение, разделени в Закона за устройство на териториите в 5 групи - урбанизирани, земеделски, горски, защитени и нарушени територии. При тази уговорка всички предложения на ОУП на гр. София и Столична община трябва да бъдат



съобразени с необходимостта от опазване на земите и възстановяване на екологичното равновесие, от което зависи и състоянието на отделните компоненти, качеството на околната среда и здравето на хората.

По компонент "Земи и почви" подробно са описани начините за възстановяване на увредените земеделски земи на територията на Софийска община. В предварителния проект на ОУП на София в системата "Труд" е залегнала идеята за "краткосрочна програма за преустройство на индустриален район Кремиковци", която да завърши с подробен план и специфичен устройствен режим. Абсолютно наложително е в него да намери място и проблемът за възстановяване на екологичното състояние на почвите в района на "Кремиковци" АД, тъй като те пряко са свързани със здравния риск за населението. Необходимо е да се предвидят мерки чрез разработване и реализация на проекти, прилагайки съвременните методи на фиторемедиация, която възстановява екологичния статус на почвата.

Преразпределение на функции (съществуващи и нови) между града и региона за постигане на балансирано функционално насищане на отделните му съставни части

С постигането на тази цел се предполага че ще се преодолее един от основните недостатъци на системата за социален сервиз, като се осигури равнопоставен достъп до услуги в областта на администрацията, търговията, образованието, културата, спорта и здравеопазването за всички жители на общината. Реализирането на идеите се гарантира от предложената система от главни, вторични и специализирани центрове, в които се доразвиват някои от услугите, съсредоточени до момента на територията на компактния град.

Това има и своите негативни последици, защото заедно с развитието на подобни обслужващи и логистични центрове се появяват и поредица от негативни въздействия, отнемат се земи, привлича се по-интензивен трафик, от който се замърсяват въздуха, почвите и водите. За преодоляването на тези последици, бяха направени препоръки и впоследствие предвиденото екстензивно развитие в Ескиза, включително и върху едни от най-добрите земеделски земи на Столична община беше ограничено в разумни граници.

В доклада за ОВОС са направени препоръки и за балансираното развитие на новите центрове, с което да се избегнат грешките в урбанистичното развитие на североамериканските и западноевропейските страни от подобни съсредоточия извън градовете, причина за замирането на техните най-атрактивни централни части и зони и превръщането им в центрове на престъпност.

Преразпределяне на функции (съществуващи и нови) между монофункционално структурираните части на компактния град и прерастването им в полифункционални

Формулираната цел отговаря на поставена водеща цел на плана за приобщаване на града и неговия регион към мрежата от европейски градове, което дава отпечатък на всички останали системи и подсистеми - транспортно-комуникационна, информационна, инфраструктура, центрова система. Постигането й е възможно при изпълнение на посочените в предходната точка условия. Допълнителното изискване за реализирането на целта без негативни въздействия върху околната среда е насочено



към следващата фаза на разработване на подробни планове на някои от тези територии, при което зонирането им за изграждане на полифункционални комплекси трябва да съответства на санитарно-хигиенните норми и да гарантира опазването на обектите и терените със специфичен статут и на необходимостта от защита от шум и замърсяване - училища, детски заведения, болници и поликлиники.

Преструктуриране на съществуващата моноцентрична структура на града в полицентрична, в нейните устройствени разновидности: точкови, линейни или смесени центрови структури, обединени в единна пространствена мрежа и ориентирани към зоната на активно влияние на града и неговия регион

Постигането на тази цел е аналогично на по-горната, към което следва да прибавим още необходимостта от намирането на разумния компромис между развитието върху свободни територии и върху вече унищожени или замърсени земи след тяхната рекултивация. Обслужването и захранването на тези центрове трябва да бъде изнесено в територии, където вредното въздействие на транспорта няма да влияе върху околната среда и населението.

Формулираните основни цели със средова насоченост са най-близко до принципите на устойчивото развитие, на изискванията на поредица от документи на Европейския съюз, свързани с перспективите за урбанистично развитие, на които днес се подчинява управлението на градовете в Европа и света. Постигането им се очаква че ще подобри връзките между компактния град и околоградския район и ще предложи повече опции за свободно движение на стоки, товари, капитали и хора между града и зоната на активно влияние.

Балансиране на териториалното развитие на София чрез оптимално оползотворяване на потенциалите на компактния град

Постигането на първата от групата цели със средова насоченост е постижимо и приоритетно, тъй като по този начин може да се предполага, че ще се изгради по-бързо съвременния облик на компактния град и неговата най-привлекателна, активна и посещаема зона. Насищането му с нови функции за реализиране на конкретните идеи от концепцията не трябва да довежда до преуплътняване на територията и изчерпване на всички резерви, тъй като те ще са необходими за реализиране на програми по саниране и обновяване на съществуващия сграден фонд. Подобни програми ще трябва да се реализират и в панелните жилищни комплекси, като се заложат етапите за саниране и необходимите ресурси – резервни терени за стартиране на операциите от първия етап, оборотен жилищен фонд за пренастаняване, терени за депониране на строителни отпадъци и за завод за преработка на тези отпадъци.

Реконструкцията на панелните комплекси ще има значително социално, психологическо, екологично и икономическо въздействие и макар че някои от проблемите излизат извън обхвата на ОУП и доклада за ОВОС към него, тук е мястото да се отбележи, че проблемът не бива да се подценява и отлага, независимо от трудностите за решаването му от финансов и правов характер.

Органично и функционално обвързване на компактния град с околоградския район и оградните планини в екологическо, икономическо, художествено и културно отношение



Формулираната цел изисква изпълнението на множество програми и задачи поради своята всеобхватност. Въпреки това ОУП със своите подцели и конкретни предложения за развитие на системите “Труд”, “Обитаване”, “Отдих”, “Техническа инфраструктура”, “Зелена система” и Културно-историческо наследство” гарантира постигането й. Това включва обвързването на КИН с мрежата от европейски културни маршрути, създаване на среди за отдих и система от тематични паркове със специфичен характер и тематика, на зелени връзки с оградните планини, запазване и подобряване на визуалната обвързаност на града с околоградския район и с тяхната природна рамка.

Възможно е оптимизирането на пространственото обвързване и подобряване на естетическия облик на града и общината ако се предвидят и изпълнят на определени места визуални бариери, за закриване на грозни гледки.

Създаване на пространствени условия за развитието на София, околоградския район и зоната на активно влияние като структурен комуникационен възел в динамичната световна мрежа

Задачите за постигането на тази цел съвпадат донякъде с тези при втората основна цел с функционална насоченост и са осъществими при заложените идеи в плана за създаване на центрове и комплекси за високи технологии и телекомуникации. Изпълнението на целта и обвързаните с нея задачи ще стимулира развитието на София като съвременен европейски град.

При изграждането на необходимите обекти и съоръжения за осъществяване на идеите и концепциите на ОУП се препоръчва опазване на средата и хората от въздействието на вредни физични фактори.

Стимулиране на дейности, предпоставящи намаляване на миграционния натиск върху столичния град (преструктуриране или отпадане на нехарактерни за София производства и дейности

Постигането на целта може да се гарантира само от наличието на ясни приоритети в документи от по-висок ранг – стратегия за управление на миграционните движения и последвалите от това промени. Независимо от всички предвидени мерки за преструктуриране на системата труд и отпадане на нетипични производства и дейности, които предлагат работни места и от планирани мерки за посрещане на евентуален миграционен поток от страната или от региона, ще е необходимо допълнително планиране на дейностите по настаняването и социализацията на тези групи при равностойни условия и достъп до услуги и при защита от здравно-хигиенен риск.

При набелязването на мерки за редуциране на миграционния натиск върху столичния град би следвало да се вземе под внимание и факта, че процесите на деиндустриализация и развитие на обслужващия сектор са съпроводени не само от разкриването на работни места за високо образовани и висококвалифицирани специалисти, но и от потребността от по-ниско образована и неквалифицирана работна ръка в туризма и услугите.

Активиране на зоните в околоградския район по радиалните направления на града



Процесите за постигането на тази цел вече са започнали и ускореното овладяване и застрояване по входните радиални магистрали на столичния град, което се предполага, че ще подобри връзките с околоградския район и равнището и стандарта на обслужване в него го доказва. Потенциална заплаха за околната среда представлява бързото и не всякога добре обмислено изграждане на средата със складове, търговски обекти, обслужващи центрове автобази и бензиностанции и загубата на ценни места в пространствената структура на града, които формират естетическия и пространствен облик на столичния град при подходите към него. Това довежда до промени в пазара на земята, поради което е необходимо своевременно да се резервират терени за важни емблематични обекти, маркиращи входовете на града.

Изграждане на нови центрове със широк спектър на функции (бизнес, производство, обитаване)

Изграждането на подобни центрове се гарантира от подробното проучване на тези нови локализации, за които следва да се направят допълнителни проучвания в окончателния проект относно собствеността на земята и нейната категория, както и за възможностите за промяна на статута. Възможните негативни последици от недобре обмислено развитие на множество такива центрове и зони за “високо категорийно обитаване” са коментирани в частта за оценката на устройствените параметри на плана.

Формиране на буферни зони в околоградския район и зоната на активно влияние на София за насочване на нови инвестиции

Постигането на целта е желателно да не става за сметка на реновирането на компактния град, което трябва да бъде приоритетна задача, която да гарантира притока на нови инвестиции първо към града, а след изчерпването на неговия потенциал – пренасочването им към определените “буферни зони”.

Коментираните по-горе цели на ОУП се очаква да бъдат постигнати с помощта и на допълнително разработения пакет от "Рамкова програма и мрежи от програми за прилагане, поддържане и управление на Общия устройствен план на гр. София и Столична община". Заявените цели на този пакет програми са обвързани с целите на Общия устройствен план.

Структурата на пакета от програми следва логическата структура на ОУП съгласно изискванията на действащите нормативни документи за устройство на територията. Програмите са систематизирани в 5 групи, отнасящи се до "жизнедейностните функционални системи", "интегриращите функционални системи", "социално-икономическите и ресурсови системи", "интегриращите средови системи" и "системите за управление на устройствения процес". Тези програми се очаква да спомогнат за по-задълбоченото проучване на проблемите, слабите и силните страни, тенденциите и заплахите, както и за прилагането на по-модерен подход в пространственото планиране, съобразен с изискванията на европейската пространствена и интеграционна политика.

Програмите от четвърта група "Интегриращи средови системи" са пряко свързани с опазването на околната среда и включват няколко важни под-програми - "Естествена околна среда", "Архитектурна среда, вкл. наследство", "Паркове и озеленена среда". Предполага се, че някои от програмите от първа и трета група ще



спомогнат за реализирането на екологичните и социалните цели на ОУП, свързани с подобряване на стандарта на живот и съхраняването на важните социо-културни ценности. Между тях са под-програмите от първа група "Жизнедейностни функционални системи" "Обитаване", "Трудова активност", "Обслужване" и "Отдих, туризъм и спорт" и под-програмите от третата група "Социално-икономически и ресурсови системи " - "Природна среда", "Население" и "Социална сфера (услуги) и социо-културни нагласи и ценности".

С цел да се подобри състоянието на околната среда, да се редуцират негативните въздействия върху нея от антропогенната дейност и да се намали здравно-хигиенния риск за населението колективът на ОВОС предлага към пакета от програми да се включат още следните по-важни програми или допълнения към замислените програми (в последователност, съответстваща на подреждането на компонентите за ОВОС):

1. Биоклиматично райониране на гр. София и Столична община и зоната на активно влияние, включително мониторинг на качеството и състоянието на атмосферния въздух, микрометеорологични измервания и информационно-предупредителна система.

2. Енергоефективност и използване на алтернативни източници на енергия. 3. Оползотворяване на подземните минерални води като туристически и биотермален

ресурс с цялостна и комплексна регионална оценка. 4. Ремидиация на почвите в северната част на Столична община с приоритет

отстраняване замърсяването от МК "Кремиковци" АД. 5. Защита на зелената система на София и опазване на фауната в столичния регион. 6. Опазване е възстановяване на ландшафта с приоритети рекултивация на

нарушените от добивна дейност ландшафти, създаване на екологични острови, опазване на пейзажа и пространствената композиция.

7. Управление и комуникация на риска и система за мониторинг на околната среда с актуални модели за оценка на въздействието на вредните физични фактори върху здравето на населението.

8. Социализация на рисковите групи от населението и редуциране на здравния и санитарно-хигиенен риск.

9. Допълване на програмата за културно-историческото наследство с цел създаването на ясна визия, изява на приоритети и пространствени и тематични връзки в по-широк контекст извън територията на Столична община.

10. Допълване на програмата за управление на отпадъците с приоритетно третиране на проблемите с опасните, производствените, болничните и клиничните отпадъци

Големият брой програми (в пълния текст на доклад за ОВОС са посочени 14)

подсказва, че въпреки огромната работа, извършена по Общия устройствен план на гр. София и Столична община от голям колектив от първокласни специалисти, някои въпроси свързани с опазването, възстановяването и възпроизводството на околната среда са убегнали от тяхното внимание. Основната причина за това може да се търси в ограниченото участие на консултанти от областта на екологията с разнообразен професионален профил, което гарантира компетентното третиране на материята.



За да се избегне този недостатък в следващите етапи на работа препоръчваме кръга от експерти-консултанти по частта екология да се разшири, а предложените по-горе нови програми и допълнения към съществуващи да се обединят в една цялостна Програма за устойчиво развитие на гр. София и Столична община, (каквато имат повече от 480 града в света и няколко малки градове в България), която ще съответства на амбициозните цели на ОУП за превръщане на столицата в регионален и европейски център. С подобна програма ще се избегне слабата обвързаност на места между всички системи и подсистеми и по-добро интегриране на заложените в тях цели, идеи и предложения.



5. МЕРКИ, ПРЕДВИДЕНИ ДА ПРЕДОТВРАТЯТ, НАМАЛЯТ И КЪДЕТО Е ВЪЗМОЖНО, ДА ПРЕКРАТЯТ ЗНАЧИТЕЛНИТЕ ВРЕДНИ (ОТРИЦАТЕЛНИ) ВЪЗДЕЙСТВИЯ ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА И ЗДРАВЕТО НА НАСЕЛЕНИЕТО В РЕЗУЛТАТ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ОУП НА СОФИЯ И СТОЛИЧНА ОБЩИНА

Въз основа на проведените анализи и прогнозни оценки за всички компоненти и за околната среда като цяло в доклада за ОВОС на Общия устройствен план на гр. София и Столична община (Предварителен проект) са систематизирани мерки и основни препоръки за предотвратяване, намаляване и прекратяване на отрицателните въздействия върху околната среда и здравето на хората в резултат на изпълнението на плана в аналогична на съдържанието на доклада последователност.

КЛИМАТ Оптимално запазване на земеделието и отдиха като водещи функции в териториите, разположени северно от компактния град.

Разширяване на зелените площи към съседните планини (без пресичането им с високи сгради) и вклиняването им в най-гъсто застроените квартали на главния и локалните центрове на града за вентилация чрез свеж и чист планински въздух и за намаляване на задържащото влияние на построени в миналото високи сгради в подножието на Витоша.

Да се отделят зони с повишена вероятност от екстремни метеорологични събития, за да се отчитат при подробни устройствени планове.

АТМОСФЕРЕН ВЪЗДУХ Създаване на система за мониторинг на качеството на атмосферния въздух, с постоянни мрежи от станции за общ мониторинг и микрометеорологични измервания и за информационно-предупредителна система.

Разделянето на всички производствени зони в компактния град от жилищните територии чрез зелена санитарно-защитна зона - задължителна цел на плана!

ПИТЕЙНИ ВОДИ Да се преоценят и балансират резервоарите с оглед новото преструктуриране на местата за обитаване, особено в околоградските и крайградски зони. Водите от яз. ”Искър” да се използуват приоритетно за водоснабдяване.

Собствените водоизточници на селищата от крайградската част при показани добри качества на питейната вода при необходимост да се включат в системата.

Да се проектират и узаконят санитарно-охранителните зони около водоизточниците за питейно водоснабдяване и съоръженията към тях.



В промишленото производство да се дава приоритет на нови технологии със затворените цикли и икономия на води. Разполагането на нови дейности върху нови територии да е съпътствано от девиза “питейната вода - лимитиращ фактор”.

Да се намалят и сведат до минимално възможни загубите по мрежата (по литературни данни те са 10%, препоръчителните загуби са 25%, а понастоящем загубите са 67 % по информация на ”Софийска вода” АД, предоставена на медиите) чрез предвиждане на поетапна реконструкция на водопроводната мрежа.

ПОВЪРХНОСТНИ ВОДИ Да се доизградят корекциите на реките, като проектите за тях се съобразят с условията на новия устройствен план. Осигуряване с технологични полоси от двете страни за компактния град – min 9 m, за извънградски територии – min 7 m от края на стената.

Във връзка с възстановяването на собствеността на земята да се предвидят процедури по регулационно отреждане на трасета за отливни канали.

Да се направят комплексни проучвания за оценка на възможността останалите участъци от Оводнителния канал да се използуват като елементи на Отводнителен канал.

Да се предложи добре организирана хидрометрична мрежа на урбанизираната територия на Столична Община за достоверни оценки при конкретните социални и физически условия и за преоценка на отточните коефициенти и оразмерителните валежни стойности.

ОТПАДЪЧНИ ВОДИ Оптимално да се използува и максимално да се запази съществуващата канализационна мрежа, като се доразвие като смесена. Чрез главните канализационни колектори водите да се отвеждат гравитачно до ГПСОВ.

Да се проектира и изгради канализационната мрежа в неканализираната околоградска зона. Третирането на отпадъчните води да се извършва в локални ПСОВ и отработените води да се включват в най-близките речни течения.

Да се изградят нови пречиствателни съоръжения в предприятия, отделящи значителни количества и силно замърсени отпадъчни води, да се осигурят условия за пречистването им до допустимата степен за заустване в канализационната система на града.

Да се реконструират съществуващи пречиствателни съоръжения, които са амортизирани, променен е видът на производството или не осигуряват необходимата степен на пречистване на производствени отпадъчни води.

Да се предвидят необходимите и с достатъчен капацитет пречиствателни съоръжения за пречистване на отпадъчните води от транспортно-комуникационната система.

ПОДЗЕМНИ ВОДИ



Да се извърши цялостна регионална оценка на наличните ресурси и да се предложи Програма за оползотворяване на подземните минерални води без да се подценяват като биотермален ресурс.

Овладяването на подземните пространства да бъде съобразено с естествения подземен отток в района на Софийската котловина, за да не се подприщват подземни води.

В терените със затруднен подземен дренаж да не се допуска централизирано водоснабдяване без предварително изграждане на канализационна мрежа и да не се създават условия за усилено проникване на повърхностни води в дълбочина на почвените масиви.

Да се установят размерите на засегнатите от стари замърсявания територии, структурата на замърсяването и неговата динамика.

В зоните с трайно понижаване на подземните водни нива и тежки последици за парковата дървесната растителност да се установят размерите на възникналата депресия и хидрогеоложките параметри на водоносните скали и почви в нейните очертания.

Санитарно-охранителните зони около действащи питейни подземни водоизточници да се приведат в съответствие с действащите нови наредби на базата на конкретни хидрогеоложки проучвания.

ГЕОЛОЖКА ОСНОВА За линии на метрото, подземни гаражи и паркинги, транспортни възли, сложни съоръжения и ТИ да се избягват зони с неблагоприятни геоложки условия, (слаби терени, високи подпочвени води, свлачища, суфозия и разломи), да се правят детайлни геотехнически проучвания и да се предвидят специални мерки на "нулевия цикъл".

Общата концепция и конкретните обекти на “подземния град” да се съобразят с геологията (кватернерни и плиоценски отложения) и с хидрогеологията, за да се избегне "подприщване" на подземните води.

Водонаситените (втечняващи се) прахови плиоценски пясъци крият рискове. Такива терени (и дълбочини) с неблагоприятни геотехнически условия да се избягват от елементите на транспортната инфраструктура.

За “Витошката яка” и за аналогични райони, с доказани разломи и затихнали свлачища, изпълнението на канализация да се счита за приоритетно.

Опазването, експонирането и поддръжката на КИН изисква специфичен подход, нетрадиционен сравнено с обикновените технологии в строителството и във всички случаи съобразяване с характеристиките на геоложката среда и с геотехническата “конюнктура”.

Близките до София планини са чувствителни към антропогенното натоварване, поради което за да не се активизират физико-геоложки процеси от типа на ерозията, свлачищата, срутищата, карста и др. използването им за отдих да се предхожда от допълнителни проучвания.



ПРИРОДНИ ПОДЗЕМНИ БОГАТСТВА Да се изработи аргументирана и обвързана с Общия устройствен план стратегия за развитието на зоните за добив на полезни изкопаеми на територията на Столична община.

Може да се препоръча да се предложи алтернатива за закриване на баластриерите и организиране на добива в кариери, намиращи се в северозападна на София посока, с достатъчно запаси и отдалечени от града.

ЗЕMИ И ПОЧВИ Да се сведе до минимум разширяването на урбанизираните територии в зоните, представени от почвите с най-висок продуктивен потенциал (алувиално-ливадните почви, излужените смолници, излужените канелени горски почви и делувиалните почви), от 3 до 5 бонитетна категория и в площите от изградената Софийска напоителна система.

Да се съхрани настоящият статут на ползване на земите в района на "Кремиковци" АД като земеделски. За замърсените с тежки метали и арсен почви да се разработят и реализират проекти за ремедиация, да се предвиди преструктуриране на земеделието, и да се съобрази с принципите на ограничителния режим на земеползване.

Животновъдството да се пренасочи към западните части на околоградския район (Балша, Житен, Връбница, Банкя, Иваняне).

Да бъде предвидено затревяване на сервитутните ивици на транспортните коридори и подновяване на съществуващите тревни площи (рехабилитация).

Проектантските решения в Общия устройствен план на гр. София и Столична община да бъдат съобразени със статута на собственост на земеделските земи.

РАСТИТЕЛНОСТ

Да се състави кадастър на зелените площи, да се паспортизират елементите на зелената система на столицата въз основа на ландшафтно-таксационен анализ и оценка на растителността, да се инвентаризират свободните площи.

Да се предвидят терени за посадъчни материали и паркове-разсадници ("растителни банки") за уплътняване на съществуващите и новите зелени площи съгласно нормативите за оптималната вегетативна структура.

Да се съхрани генетичното наследство от вековни дървета и разширеното му възпроизводство, да се ускори процедурата за обявяването на декларираните обекти за паметници на градинско-парковото изкуство, да се инвентаризира ценната декоративна растителност в частни имоти и обектите с ограничено ползване, да се актуализира списъка на вековните дървета в Столична община.

Приоритетно да се планира изграждане на буферни зони и изолационни ивици както към съществуващите, така и към новопредвидените гробищни паркове.



Да се използват оптимално водните течения, негативните релефни форми (долове, дерета, оврази), крайпътните зони и улиците на града за създаване на зелени клинове и връзки с горските екосистеми и с оградните планини.

Съществуващите влажни зони да бъдат освободени от парцелиране и застрояване и да се въведат режими за поддържането и стопанисването им като специфични природни елементи на зелената система.

ЖИВОТИНСКИ СВЯТ Да се избягва фрагментирането на естествени и полуестествени ландшафти – горски, паркови, аграрни, открити и заети от дървесна растителност площи с естествен характер в територията на града и общината.

Важни за биоразнообразието влажни зони вкл. останали части от т. нар. “плавателен канал”, неустроеният парк “Въртопа”, части от който са с възстановена частна собственост, териториите на големите столични паркове; отделни малки по площ градини и паркове и междублокови пространства с размножаващи се в тях видове да се опазват от строителна експанзия.

Да се планира проследяване на числеността на редки за страната или за Европейския континент видове, размножаващи се на територията на Столична община (бял щъркел; ливаден дърдавец; белоопашат мишелов; черношипа ветрушка, горска ушата сова, чухал, голям ястреб, малък ястреб, бялка, някои видове прилепи, някои видове от сем. Земеровки)

При разработването на окончателния проект за зелената система да се предвиди участието на консултанти по фауната, които да препоръчат подходящ подбор на растителността по вид, по хабитус, по гъстота на короните и по височина, съответстваща на изискванията на фаунистичните комплекси за следващите етапи на подробното устройствено планиране.

ЛАНДШАФТ Да се разработи ландшафтноустройствен план на Столична община, в който приоритетно да се решат проблемите с възстановяването и рекултивацията на деградираните ландшафти в урбанизираните и техногенните зони на общината, създаването на зелени "коридори" и вторичното използване на рекултивирани обекти (особено остатъчните езера на кариерите).

Да се създадат нови защитни горски насаждения (противоерозионни, водозащитни, мелиоративни и др.) в обхвата на Столична Община.

Да се неутрализират нерегламентираните сметища на територията на Столична община и да се предложи разработването на Проект за саниране и рекултивация на сметоразтоварището в кв. “Долни Богров”.

Да се предвидят и изградят защитни растителни пояси с ширина 15 - 25 m (мин. 5 m) по протежение на пътно-транспортните комуникации, 100 m край водните течения и 10 m край водните канали.



Да се предложи специален режим на защита на богатите екосистеми в съществуващите влажни зони на територията на Столична община.

ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ Да се планират, регламентират и устроят нормативно необходимите буферни зони към резерватите и ПП ”Витоша”.

В съответствие с Плана за управление на ПП "Витоша" да се предвиди реконструкция и обогатяване на алейната мрежа, изграждане на допълнителни посетителски центрове и обновяване на базата за отдих и зимни спортове.

Да се планира откриване на процедура за обявяване като недвижими паметници на парковото и градинското изкуство обектите: сквер “Руски паметник” – категория “местно значение” (първият изграден сквер в София и България); градината при Паметника на съветската армия – категория “местно значение” (място на бившата Царска ботаническа градина); градина “Докторски паметник” – категория “национално значение” (първа Университетска ботаническа градина в България); Княжевска борова гора – категория “за сведение” (едно от първите изкуствени иглолистни насаждения в столицата и единствен хабитат на застрашения ендемичен подвид българска едролистна къпина); градината при мавзолея-костница на княз Батенберг – категория “национално значение”.

Да се допълни Националния регистър за вековните дървета с нови екземпляри – чинари, дъбове, ясени и екзоти.

КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО

Да се допълни законовата рамка, третираща собствеността и управлението на подземните пространства в условията на разкриването, опазването, устройствената интеграция и експонирането на археологическите паметници в централната част на София.

Софийските паметници, важни за утвърждаването на християнската цивилизация в Европа, и свързаните с тях други паметници на културата да се изведат в своята системна цялост и йерархичност в приоритет на опазването на КИН с неговите локални, национални и транснационални измерения.

Да се предвиди програма за социализация на манастирските комплекси в Софийската Света гора, третирани като комплексен културно-исторически паметник; да се предвиди рекултивация на драстично преобразените ландшафти край Кремиковския и Сеславския манастири;

Да се разработи Програма за опазване и социализиране на индустриалното наследство - стари производствени комплекси и сгради, гари, юзини, електроцентрали и съоръжения, комини, мостове и кантони, водни кули и др.

Да се планират маршрути, включващи обектите на КИН по радиалните и кръгови направления на урбанистичната структура на София и околността. Да има специален маршрут, свързан с култа към Св. Иван Рилски, комбиниращ двата поклоннически пътя: старият – по р. Искър от Нови хан – с. Герман – гр. Самоков –



Говедарци – Сапарева баня – Дупница – Рила – Рилски манастир; новият – Владая – Дупница – Рила – Рилски манастир.

Църквата “Св.София” да бъде предложена в листата за световно наследство на ЮНЕСКО наред с Храм-паметник “Александър Невски”.

ОТПАДЪЦИ Да се предвидят площадки за разделно събиране на специфични битови отпадъци: едрогабаритни, битова електроника, бяла техника, опасни отпадъци от бита, строителни отпадъци от малки битови ремонти, стари автомобили.

Да се определят подходящи места за депониране на строителни отпадъци, за рециклиране на строителните отпадъци, за опасни производствени отпадъци.

Да се предвидят условия за централизирано обезвреждане на неопасните производствени отпадъци на подходящо место. Да се предвиди специален статут на производствените предприятия и фирми, генериращи производствени и опасни отпадъци и да се отрази в ОУП.

Да се обърне внимание на транспортирането на отпадъците до местата на тяхната преработка, оползотворяване или окончателно депониране на “крайния отпадък”, да се предложат места за претоварни станции за отпадъци.

Предложените алтернативни решения за нови площадки за депа извън територията на Столична Община на този етап са неизпълними, поради което следва да се търсят подходящи решения, съгласувани с Плановете за управление на отпадъците.

Въпреки че се планира изграждането на Завод за преработка и оползотворяване на битовите отпадъци е необходимо да се предвиди депо и към него.

ЗДРАВНО-ХИГИЕННИ УСЛОВИЯ НА СРЕДАТА Да се предвидят депа за съхраняване на опасни производствени отпадъци, които в повечето случаи се съхраняват на площадките на предприятия и застрашават здравето на населението.

Да се планира предварително изследване на терените със значителни стари замърсявания на подземните води, почвата, опасни отпадъци от минали производствени дейности, определни като рискови зони, застрашаващи здравето на хората, за да не се окажат непригодни за новите функции.

В следващите фази на подробно устройствено планиране да се групират производствата със санитарно-охранителен статут, в зони, достатъчно отдалечени от замърсяващи предприятия.

Да се потърсят възможности за отклоняване и редуциране на трафика и създаване на "транспортно успокоени" зони в близост до училища, детски градини, болници и поликлиники.

Да се формулират препоръки към следващите нива на подробно проектиране за създаване на система за социализиране на рискови групи, за улесняване движението



на инвалиди, за осигуряване на равнопоставеност при достъпа до жилища и разнообразен спектър от услуги, включително качествено здравно обслужване.

Да се отреди терен за екарисаж за умрели и убити животни.

Да се извърши мониторинг на водите за къпане и водни спортове, особено на онези, за които са използвани стари баластриери и багерни езера.


Шум

Да се разработи нов съвременен математически модел за оценка на шумовото натоварване в столицата, който чрез внимателен подбор на показателите и пунктовете за наблюдение да отчита промените в столичния град през последното десетилетие и да подпомогне разработването на Окончателния проект.

Да се създаде система за непрекъснат мониторинг на шума съгласно пунктовете от модела и система за здравен мониторинг на населението, подложено на наднормено шумово натоварване.

Да се дадат предложения за осъвременяване на нормативната база за оценка на шумовото натоварване на населението.

Вибрации

При прокарване на трасетата на метрото с особено внимание трябва да се подхожда към зоните, в които се предполага че има обекти на културно-историческото наследство или опасност от подприщване на подземни води

За всички територии и обекти в близост до трасетата да се предложат специални мерки, които да гарантират защитата на околната среда, здравето на хората и обектите от вибрации.

Йонизиращи лъчения

Да се разработи нова методология за оценка на радиационния фактор в региона, който да отразява реалното състояние въздуха, почвите, водите, храните, с обосновка за избраните параметри за оценка на радиационната обстановка.

Да се оцени потенциалния здравен риск за населението в района и в столицата от предприятията на уранодобива, разширена с ретроспективна и проспективна оценка на здравния риск върху населението в период от следващите 20 години.

Да се актуализират и допълнят данните по отношение на радиационната обстановка, йонизиращите и нейонизиращи лъчения и замърсяването на почвите, водите и въздуха, въз основа на които да се вземат последващи решения.

Нейонизиращи лъчения

Да се допълни информацията за излъчватели в Столична община, да се направят измервания на стойностите на ЕМЛ в гъсто населените райони или на места с голяма гъстота на монтаж на съоръжения, излъчващи ЕМЛ.



Да се разработи карта за “електромагнитното замърсяване” на региона и да се предложат мерки за намаляване на въздействието.

Да се подготви програма за оценка на здравния риск на населението на Столична Община по отношение на продължителното хронично въздействие на ЕМП в “застрашени” райони.

Във връзка с въздействието на горните фактори е изключително важно да се разработи програма за комуникация и управление на риска за населението, в която да се използват съвременни мултимедийни средства.

ЗЕМЕТРЪС И ОЦЕНКА НА РИСКА Намаляването на сеизмичния риск чрез устройствени решения изисква намаляване на концентрацията на населението в градските територии при обновяване на амортизирания сграден фонд и при усвояване на нови територии. Необходимо е да се децентрализират жизнено важни съоръжения като: системи за водоснабдяване, топлоснабдяване, електроснабдяване, газоснабдяване, болници, пожарни станции, електроцентрали, административни сгради и др.

В гъсто населените квартали да се предвидят открити площи, водоснабдени, осветени и с обществени тоалетни, където хората да могат да пребивават временно при безопасни условия (паркове, градини, детски площадки, дворове на училища, площади).

За да се използва Софийското метро за убежище в бедствени ситуации да се предвиди необходимото допълнително съоръжаване.

В режимите към ОУП да се препоръча да се избягва групово (сключено) застрояване на високи сгради (една до друга) от двете страни на тесни улици, за да се ограничи вероятността от разрушаване и от съударен ефект, с което би се затруднил достъпа на пожарни коли и линейки.

Откритите паркинги и градини да не се ограждат и да не се застрояват с павилиони или други постройки на неподходящи места в откритите площи, за да не се затруднят спасителните операции.

Планировката на уличната мрежа трябва да се съобрази с необходимостта от магистрални потоци в случай на земетресение. Ширината на пътните артерии трябва да бъде достатъчна, за да не се спре движението от развалините. (На базата на резултатите от минали земетресения е прието, че при срутване на сградите затрупването може да бъде на разстояние до 0.5 от височината им.)

СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКА ОЦЕНКА

Демография

Да се конкретизират изследванията относно имиграцията на младо население и възможните промени в демографската прогноза, с която са обвързани предложенията за промени в икономиката и развитието на новите технологии.



Вторичен и третичен сектор

Транспортът като стопански отрасъл да се обособи в отделен раздел към вторичния сектор, като се коментира и бъдещето му развитие при отчитане местоположението на града и ролята му на регионален транспортен център.

Териториалният модел на развитие на третичния сектор акцентира предимно върху териториалното развитие на пазарните подсистеми. Трябва да се потърси баланс между пазарните и бюджетните подсистеми в различните нива на центровата система

ОБИТАВАНЕ Да се използуват в максимална степен съществуващите ресурси на компактния град за запазване на резервите от свободна земя. Да се осигури земя за реализиране мерките на общинската жилищна политика за преструктуриране на панелните комплекси.

Определянето на терени за ново жилищно строителство да се извършва след задълбочен анализ на климат, почви, релеф и др., както и след проучване на структурата на собствеността. Строителството на висококатегорийни жилища сред природна среда да се обвърже с изисквания за съхраняване на екологичното равновесие и биологичното разнообразие.

Да се насърчи интегралния подход към планирането на жилищните територии в неговите екологични, социални и икономически аспекти. Мерките за опазване на околната среда и физическо обновяване на сградите да се съчетаят с мерки за социално-икономическо оздравяване.

Мерките за ревитализиране на проблемните жилищни квартали да включват интегриране в тъканта на града, а не изместване в околоградската зона.

Да се съхранят устояли на времето жилищни структури, като се проучи въздействието, което изграждането на нови жилищни територии ще окаже върху вече съществуващи квартални общности.

Да се осигури участие на обитателите в обновяването на жилищната среда и в планирането на нови жилищни квартали, за да се използуват ефективно съществуващите вътрешни ресурси. Да се създадат условия за партньорство между частен и обществен сектор, обитатели и собственици на земя за взаимноизгодно участие в инвестиционни схеми, свързани с реализирането ОУП.

ОЦЕНКА НА УСТРОЙСТВЕНИТЕ ПАРАМЕТРИ НА ОУП

Да се конкретизира теренната обезпеченост за реконструкцията на ЦГЧ, за санирането на панелните комплекси, за изграждането на подземните и наземните паркинги и гаражи. Да се регламентират статутът, собствеността и режимът на използване на земята в зоните, където се предвиждат нови функции или



трансформиране на съществуващи. Да се проследят трансформациите в структурата на земеползването в общия баланс на териториите.

Да се регламентира максималният и минималният дял (%) на площите за обитаване в зоните, където то не е водеща функция, за да се предотврати стихийността, изчерпването на потенциалите и резервите и неравномерното развитие в различните отредени според плана зони.

Характерни селища и пейзажи, да бъдат съхранени като мащаб, характер на застрояването и вписване в пейзажа. Това ще подпомогне вземането на решение от другите екипи - по система Обитаване, Труд, Транспортно-комуникационна, Зелена система. Да се мотивира изборът на етнографското селище-музей на открито.

Да се потърсят решения, гарантиращи съхраняването на активността в традиционните градски центрове след изнасянето на обслужващи дейности в предложените вторични и специализирани центрове в периферията на компактния град.

В окончателния проект на Общия устройствен плана да се потърси по-добро обвързване на предложенията за развитие на отдиха, спорта, туризма, балнеолечението, зелената система и културно-историческото наследство.

ЕСТЕТИЧЕСКА ОЦЕНКА Възможностите на Географските информационни системи да бъдат използвани за компютърни симулации и тримерни изображения за допълнителни визуални и пространствено-композиционни анализи в работата по Общия устройствен план на София, Окончателен проект и при разработването на подробни устройствени планове за важни части от столичния град.

Да се съхранят характерните пейзажи, визуалната обвързаност между града и природната рамка, гледките към природните и сътворени от човека акценти. Планирането на трасетата на транспортните коридори, туристическите маршрути, велоалеите и местата за отдих да се извърши с помощта на ГИС за да се намери най-благоприятното възприемане на средата в движение с различна скорост и от стационарна точка на наблюдение.

Събраната информация и натрупания опит във визуалните и естетическите изследвания на ОУП е препоръчително да бъдат използвани при създаването на програмата "Виртуално моделиране" към Общия устройствен план, а също и за въвличане на обществеността при вземането на решения за важни от града и общината територии.

ОПАСНИ И ВРЕДНИ ВЕЩЕСТВА Да се допълни информацията относно съществуващите производствени и складови зони на територията на града и в околоградската зона с оглед по-прецизното им преструктуриране и групиране в съответствие със санитарно-охранителния им статут.



Да се предвиди създаването на система за управление на опасните отпадъци - от бита, от производството, от болници и клиники и да се предвидят съответните терени съгласно предписанията в предходния раздел по компонент "Отпадъци"

Да се направят предложения за промени във функционалната структура на онези части от компактния град, където са разположени учебни заведения, детски градини, болници и поликлиники, санаториуми, почивни станции и рискови зони, където трябва да се редуцира замърсяването от натоварения трафик и от неправомерно разположени в съседство източници на опасни и вредни за здравето на хората въздействия.



6. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Заключението на авторите на Доклада за ОВОС на Общ устройствен план на гр. София и Столичната община има за цел да подпомогне в оптимална степен вземането на решение при обсъждане и приемане на плана. То е съставено въз основа на задълбоченото проучване на цялата документация от всички етапи на работа по ОУП, предоставена от възложителя ОП "Софпроект-Общ Градоустройствен план", включително и видеоматериали с подробните доклади на авторите по отделните раздели.

Изследвани са всички екологични, социално-икономически, здравно-хигиенни, естетически и визуални аспекти на предполагаемото въздействие върху околната среда и населението на столичния град, общината и зоната на активно влияние от приложението на Общия устройствен план. Направени са съответните изводи за всички компоненти, за начините на постигане на заложените цели и са систематизирани препоръки и мерки за предотвратяване, намаляване и където е възможно, прекратяване на вредните въздействия върху околната среда и здравето на хората.

За целите на доклада за ОВОС са използвани съвременни методи на анализ и оценка, почиващи на научна основа, приложени са принципите за устойчиво развитие при формиране на становищата, изводите за възможностите за реализиране на предложенията на плана са съобразени с действащото законодателство в страната, а резултатите от оценката са допълнени с компютърни анализи и илюстрации, изработени с помощта на Географска информационна система.

Докладът за оценка на въздействието върху околната среда е разработен паралелно с Общия устройствен план, което позволи в процеса на работа по плана въз основа на направените препоръки от експертите по ОВОС да се отстранят някои недостатъци в проектните предложения, които биха имали отрицателно въздействие върху околната среда.

Резултатите от оценката на въздействието върху околната среда са докладвани на Общински експертен съвет по устройство на територията към Столична община на 25.07.2002 г. при обсъждането и приемането на Общия устройствен план на гр. София и Столична Община.

Въз основа на всичко това, авторите на доклада за ОВОС на Общ устройствен план на гр. София и Столична община (Предварителен проект) правят следното ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

Реализирането на предложенията от Общия устройствен план на гр. София и Столична община (Предварителен проект) няма да окаже значително отрицателно въздействие върху състоянието на компонентите на околната среда и върху здравето на населението в общината и в зоната на активно влияние на столичния град. Направените подробни препоръки и формулираните мерки за отстраняване на предполагаемите въздействия върху околната среда към раздел 5 на настоящия доклад за ОВОС да се вземат под внимание от авторите на плана при разработването на Окончателния проект.



ТОВА ДАВА ОСНОВАНИЕ НА АВТОРИТЕ НА ДОКЛАДА ЗА ОВОС ДА ПРЕДЛОЖАТ НА ПОЧИТАЕМИТЕ ЧЛЕНОВЕ НА ЕКСПЕРТНИЯ СЪВЕТ КЪМ МИНИСТЕРСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ ДА ПРИЕМАТ ОБЩИЯ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ГР. СОФИЯ И СТОЛИЧНА ОБЩИНА (ПРЕДВАРИТЕЛЕН ПРОЕКТ).

Documents

Ovos resume