Планове-конспекти

Христо Ботев

„Майце си”

1. Творческа история- първа Ботева творба- написана в Одеса, 1867

2. Жанр- лирическа изповед (раздяла с майката; преобладават тъжни/скръбни интонации; епохата подтиква поета към тези чувства;

3. Композиция - пространствено времеви граници (чувствата са събрани в сърцето на лирическия говорител, търсещ опора в образа на майката)- доминиращ патос – на утвърждението/конкретно исторически определен- художествен метод – реализъм, но с романтично чувство за синовна привързаност, търсещ път към щастието, чрез общуване с майката- образ на смъртта – деестетизиран

4. Анализ на заглавие-монолог/обръщение към майката = изолиран, Аз-ът копнее за общуване и изповедно споделя драмата на своята самота

5. Анализ на 1& 2 строфа„ти ли си” – анафора - лирическият Аз търси отговор на болезнените чувства/въпроси; обръщение към майката – подсилено от анафората = израз на болезнено душевно състояние; усещането в началото е за неопределеност; реторичните въпроси обясняват необяснимостта на скиталничеството

6. Мотиви- за „злочестото страдалчество” – подсилено от фолклорните мотиви за майчината клетва и пропитото бащино иманеИзвод: 1. лирическият човек страда от озлобление2. липсата на хармония го кара да се чувства самотен/„злочест”

- за „вехнеща”/„съхнеща” младост = лирическият Аз търси смисълът на живота /внушение за загубена младост при ненамерен смисълИзвод:Неразбран, лирическият Аз изтлява в своята самота, ненамерил съмишленици спед мъжете на своето време, той търси опора в образа на майката- Ботевия герой = дезориентиран, търсещ път, лутащ се, има цели, но колебливи и щом няма опори/съмишленици, единственият логически изход изглежда смъртта;- Смърт – деестетизирана (представена реално, за разлика от всички други Ботеви творби, където смъртта е в името на идеалите = безсмъртие)

- на смъртта = деестетизирана (некрасива); финалното двустишие = поанта (там е главната идея); смъртта е представена с натуралистична лексика; метафората за „тлеене” / „догаряне на младостта” носят знак за нищожната деятелност на лирическия Аз 

„Към брата си”

1. Ботевата революционна лирика в контекста на възрожденската литература- възрожденската литература – характерна диалогичност; идея за национална свобода с мобилизиращо въздействие- Ботева поезия – насочена навън (интересуваща се от хората, дългът и отечеството)- Елегия = самота = страдание (много различно от другите Ботеви творби)- И в двете първи Ботеви творби авторът е в конфликт с околния свят

2. Жанр- елегия – изповед за несподелената самота

3. Основен композиционен принцип- контраст- Аз-ът и другите си противоречат идеино- Опозиции: активен и пасивен глас

4. Анализ на заглавието- „братството”, което очакваме от заглавието е силно разколебано; насочва към интимния адресат – братята си, но внушава обратното (няма човек, който да го разбере)- Чрез фигурата на отсъствие се постига трагизма/самотата

І строфа - „тежко” = неразбирателство- „глупци неразбрани” = не разбират защо са глупци, сарказъм за големите им идеи- липсва диалогІІ строфа - за сметка на глупците лирическият Аз загубва себе си и отечеството ІІІ строфа – макар и с „мисли бурни” лирическият Аз се чувства погубен и за това въздъхва „ах, ръка си кой ще турне / на туй сърце, дето страда?”ІV строфа – повторението „Никой, никой!” говори за оптималното погубване на душатаV строфа – тъгата на лирическият Аз е излишна „но, кажи ми, що да тача в тоя мъртъв свят коварен?”VІ строфа – отново повторение на отрицание „Нищо, нищо!” действат обобщително 

5. Интензивност за емоциите- инверсии, и цел акцентиране- повторения – внушения за безнадежност- реторика – с цел отрицание- противоречие между Аз-ът и другите

6. Трансформация на библейски похвати/мотиви/изрази- разпънатата млада душа е резултат от страдание/неразбираемост (драмата на различния – аналог с Исус)- „глас народен – глас Божи” = безутешност, аналог с „глас в пустиня”

7. Образ на смъртта- не героична (подобна на тази в „Майце си”- нравствена смърт / вътрешна / душевна, идва от света, който го заобикаля 

„Елегия”

1. Жанр-сатирична елегия (болката, породена от робството е преплетена със трагизъм)

2. Тема- народът- човекът- Аз-ът

3. Образи- народът, към когото изпитва гневно състрадание 

4. Композиция- три части- основен похват е контрастът- симетрична / отворена форма- последната строфа (поанта) очертава авторовата позиция

Іва строфа:- образът на люлката – отвежда идеята, че робството приспива народното съзнание;- чрез сатирата (сарказъм) авторът обръща идеалите в застой / страх / подчиненост;- робството – представено традиционно / характерно за епохата- народът – алюзия за смърт- ръжда – разпад / агония- кръст – тежест на робството- живо тяло = народът

ІІІта строфа- ролята на обръщението - показва на кого говори текста („бедни народе”), но не се посочва отвръщащ глас, има липса на отзив, чрез което Аз-ът превръща мълчанието в апатия 

Извод: Чрез хистянаската символика се постига угнетеното състояние на народа:І част – открояват се общоизвестни религиозни обстановки, превърнати в културни символи ІІ част – преобладава християнска символика

& #9786; Христянски символи: представени в отрицателна светлина; „забития кръст” – свързваме с лъжата и страданието; вярата = оръдие на подтисниците

5. Финална строфа- „бедният роб” - изказва неговото отношение към народа (двузначно жали и укорява) - АЗ <-> НИЕ – обобщава смисълът на творбата в Vта строфа- НИЕ – образи на тези, които по начало са признати да бъдат духовни водачи; отбелязва близостта на Аз-а и водачите- раздвоената позиция на лирическия Аз т.е. индивида е от един народ и една интелигенция / един от поробените и един от бездействащите = така се обяснява трагичният тон в творбатаИзвод: лирическия Аз е българин, поробен и страдащ като всички останали, но и грешен, защото бездейства

Извод: Творбата разглежда проблемът между идеала на индивида за неговото поведение (роля), а от друга страна и на реалното поведение

„До моето първо либе”

1. Творческа история- публикувана 1871- първо заглавие е „Либето ми”- с автобиографична нагласа

- през 1875 – включена е в Стамболова и Ботева стихосбирка- не е известно на кого е посветена творбата

2. Жанр- гражданска елегия, заради естеството си (граждански характер)- лирическия герой изпитва противоположни чувства -> многолика- монологична форма, но диалог със себе си- лирически адресат (либето), пред което Аз-ът споделя разбиранията си за света

3. Анализ на заглавието- заглавието не опровергава текста, защото любовта към отечеството е на преден план

4. Основни проблемиа/ взаимоотношенията между:любов – дългщастието в борбатасвободатапрекрасната смърт

а/ темата за любовта – в първите три строфи

б/ начални стихове- мотивът за наранената младост, която не може да се изживее пълноценно в условията на робството; „забрави” – жест на искрено самоотричане- онзи, който обича отечеството си, не може да бъде щастлив само с една интимна любов = робска действителност- повторенията на повелителните форми: вътрешна борба = желание за превъзмогване на миналото, от друга страна се разкрива сблъсъка на двете чувства (любов и граждански дълг)- питането към любимата разкрива дългът към поробения народ- картината на страданието води до конфликта на революционера: любима, която не споделя възгледите му

5. Драматизъм (анти теза)„Ти имаш глас чуден - млада си” – лирическият герой обича своето либе / възхищава й се, но робското страдание го възпира да се отдаде само на нея

6. Образ на любовта (VІ & VІІ строфа)Извод: В тази творба, героят осмисля живота си от позиция на идеали 

7. Причини, поради които лирическият Аз не иска да остане сам- страданието на народа- достойният човек има стремеж да постигне хармония в света, не само в дома8. Представи за света- хиперболично ( гора / шума / буря); „Картина на бурията” = всякаш всичко оживява бурия = борба, път към спасение от робствотосвят = осмислен трагичнопредстава за смъртта = естетизирана (прекрасна)смърт = безсмъртие

9. Образ на смъртта- нов поетичен образ на смъртта: саможертва – осмислена от героичния подвиг- тип художествено изображение: реалистично

10. Финал- поанта – предстазание

Извод: 1. Любовта в интимен план е интерпретирана като отрова / верига / робство за свободната воля на лирическия Аз = тази любов е невъзможна на фона на народното страдание (гласът на страдащите заглушава любовния)2. Поривите на сърцето се обвързват с патриотичния дълг, пренебрегвайки личното щастие3. Същинските ценности на човешкото съществуване се откриват не в интимно- битовото пространство, а където живота се осмисля с борбата4. Израз на любов е израз на народната свобода 

„На прощаване”

1. Творческа история- част от „по-късното” творчество на Ботев; публикувана за пръв път на 10.06.1871 във вестник „Дума на българските емигранти” заедно с „Хайдути”, „Борба”, „Пристанала”, „Делба” и „Елегия”- втората му редакция е поместена в стихосбирката „Песни и стихотворения” през 1875

2. Основни художествени идеи- свобода = висша нравствена ценност и мечта за лирическия герой- духовно разкрепостената личност на лирическия герой, изразяваща несъгласие с робската примиреност на

сънародниците си- героичната саможертва в името на отечеството (ярко противоречие със свободолюбивия човешки дух; пример за подражание)- вечният бунтар, опълчил се срещу врага и обществото- обречеността на лирическия герой – смъртта като сигурен изход от борбата - свободата – възможна само по пътя на оръжието и бунта / „лайт” мотив за цялостното съществуване на лирическия герой

3. Основни мотиви- свобода = мечта- революция / борба = единствен начин да се достигне до мечтаната свобода- майката / родината / бащиният дом- любимата – пречка за осъществяването на революцията- братята = продължители на делото

4. Жанр- поема; изповед към майката в монологична форма на поета- водещ патос – на утвърждението / на революцията- носи автобиографични черти- свързва се с патриотичния дълг- чертите на лирическия герой са показани чрез връзката му с народа

5. Композиция и картини- отворена композицияІ-ви момент – причината за раздялата с майкатаІІ-ри момент – кървавата перспектива ако героят загине (картина на смъртта)ІІІ-ти момент – картина на победоносното завръщанеІV-ти момент – завършека на живота

6. Образа на песента- олицетворява смелостта на героя- емблема на неговото дело- носи / съхранява представите за подвига му - > послание към майката да слуша песента 

„Хаджи Димитър”

1. Творческа история- напечатана за първи път във вестник „Независимост” през 1873- не се знае кога точно е създадена- по спомен Захари Стоянов твърди, че Ботев дълго време е декламирал творбата- с малко поправки стихотворението е публикувано в „Песни и стихотворения”

2. Жанр- балада / ода- жанровата разколебаност на текста съответства на дълбоко конфликтния смисъл, който поетът приписва на героичния подвиг на юнака

балада – лиро-епическа творба, с фантастичен сюжет, който пренася читателя в тайнствена действителност и предизвиква особено настроение

3. Композиция – две антитезиснопротивостоящи части

І част – основна теза е безсмислието на саможертвената смърт в името на поробено отечествоІІ част – Въвежда и показва коренно противоположна теза – за величието на саможертвената смърт 9директно заявена в 5та строфа)

4. Анализ на заглавие – обвързва творбата с нейната реална допирна точка