The Seeking Man = Homo Quaerens (2005)

THE SEEKING MAN OR HOMO QUAERENS

ТЪРСЕЩИЯТ ЧОВЕК.

ЗА РЕПУТАЦИЯТА НА БИБЛИОГРАФСКАТА КУЛТУРА

Milena Tsvetkova Милена Цветкова

[email protected] Sofia University "St. Kliment Ohridski"

Faculty of Journalism and Mass Communication Department of Press Journalism and Book Publishing

Публикации (Suggested Bibliographic Citation):

Цветкова, Милена. Търсещият човек: Репутацията на библиографската

култура. – В: Сборник в чест на 70-год на проф. Марин Ковачев: Във връзка със 70-

годишнината му: Материали от науч. конф., проведена на 14-15 окт. 2004 г. във Велико

Търново. В. Търново, Унив. изд. Св.св. Кирил и Методий, 2005, с. 69-87.

Keywords: seeking culture, reputation of bibliographic culture bibliographic

research, book and media studies, culture of reading, readers.

УВОД (INTRODUCTION)

Не съм сигурна дали моят първи университетски преподавател - професор

Марин Ковачев някога е калкулирал колко ценен ментален капитал е инвестирал в

главите ни.

Получих експертната си библиографска подготовка в средата на 90-те години

на 20-ти век, когато ентусиазмът спрямо книгите и библиографията падаше под нулата.

Днес със свежа ирония към онези години припомням на моите студенти

предупреждението на проф. Ковачев: ще дойде време, когато библиорафската култура

отново ще се осъзнае като носещата колона на общата култура – не на общото знание по

конкретни въпроси, а на конкретното знание по общи въпроси.

Това, което професорът влагаше в развитието ни като “рисков капитал”, беше

културата, която формира стила на “знаещия къде е скрито знанието”, на умеещия да

търси, да иска информация, да формулира “питане”, да декодира вторична

mailto:%[email protected]

THE SEEKING MAN OR HOMO QUAERENS 2

информация, да организира персонални бази от вторична, метаинформация и сам да я

произвежда - стила на “освободения” да експериментира с методични знания за пътя

до необходимата информация.

В учебните програми на дисциплините “Алгоритъм на дипломния проект” и

“Писане на магистърска теза и работа с източници”, които преподавам във Факултета

по журналистика и масова комуникация на Софийския университет не пропуснах да

препоръчам и научно-методичните помагала на Марин Ковачев1, които ползвам от

студентските си години. Направих това не от куртоазия, а с убедеността , че носят

силен педагогически заряд сред и без друго малобройните ни източници за

библиографска култура.

Слабата публикационна активност на специалистите ни в академичното поле

на библиографията като методология и практика за мен е необяснима. Защото

репутацията на библиографската култура днес преживява ренесанс.

Тук смятам да аргументирам обстоятелствата и причините за реабилитацията

на статуса на библиографската култура. А причините да направя това именно във

връзка с честването на 70-ия рожден ден на проф. Марин Ковачев са немалко. Проф.

Марин Ковачев е лекторът, от когото запомних, че библиографската грамотност е

знанието да знаеш къде е скрито знанието и че това знание е безценно. Проф. Марин

Ковачев ми даде първите контакти с експерти-библиографи от Националната ни

библиотека в София. Първата ми публикация (през 1994 г.) е рецензия за книга на

проф. Марин Ковачев – “Ангел Давидов: Биобиблиография”. Първата ми писмена

научна разработка – участие в конкурс на фондация “Отворено общество” и Народна

библиотека “Св.св. Кирил и Методий” на тема “Интелектуалната свобода и

библиотеките” (1995), е осъществена по негово настояване. Първата ми книга “Марко

Вачков: Биобиблиография” (1996) е в съавторство с Марин Ковачев. Първите

публикации “за мен” са отново покрай името на Марин Ковачев – отзиви и рецензии за

съавторската ни книгата.

Поднасям настоящите си разсъждения на първия ми учител по библиография

като оптимистичен повод за размисъл относно цената или по-точно

конвертируемостта на компетенциите, които е предавал и ще предава на студентите си.

1 Ковачев, Марин. Оформяне на справочно-методическия апарат към краеведско научно съчинение // Ковачев, Марин. Краеведски сборник. – В. Търново, 1996, с. 179-190; Ковачев, Марин. Оформяне на справочно-методическия апарат към научното съчинение. – В. Търново: Окр. библ. П.Р. Славейков, 1984. – 18 с.; Ковачев, Марин. Полиграфическо и издателско оформление на краеведските библиографски указатели. – В. Търново: Окр. библ. П.Р. Славейков, 1983. – 8 с.; Ковачев, Марин. Как да цитираме. – В. Търново: Окр. библ. П.Р. Славейков, 1980. – 8 с. и др.


ИМА ЛИ ИНФОРМАЦИОННА КУЛТУРА БЕЗ БИБЛИОГРАФСКА

ГРАМОТНОСТ?

Информационната култура отразява културния аспект на всяка

специализирана дейност и не може да се свежда само до “зареждане” на паметта с

информация или до “некрофилско” увелечение по техниката. Информационната

култура, ако я приемем като процес на постепенно самоосвобождаване от принудата на

информационната среда, съвсем не означава обезкореняване, не означава

освобождаване от природата и скок в цивилизацията, а включва самоуправление,

чувство за хармония, за мярка и възпитаване на задръжки. Или, логично е да говорим

за екологичен елемент в новото цивилизационно мислене, за екокултурен подход към

формирането на информационното поведение на човека от XXI век. Подобен подход

ще му предложи оптимално усвояване на новите културни маниери, но върху

платформата на традиционния тип интелектуално поведение.

В актуалната “икономика на знанието” все по-често се отчита острата

необходимост от нови знания и принципни културни умения, които не се придобиват

от учебници и от квалификационни курсове. Нещо повече – необходимото ново знание

надхвърля притежаването на културни умения за извършване на дадена

специализирана дейност; необходимо е и познаване на механизма, по който

функционира светът “отвъд собствената ограда”. Появиха се нови изисквания – за

уменията да се поставят задачи пред информационната технология и за изкуството на

информационното търсене. Изводът е, че “икономиката на знанието” се нуждае от

безрезервни инвестиции в “търсещия човек”2 – Homo Quaerens или The Seeking Man.

Съобразно новите социално-икономически изисквания, можем да обособим

три основни аспекта на индивидуалната информационна култура: фундаментален

(обща информационна грамотност), технически (култура на използване на

компютърно-информационните технологии) и метаинформационен (култура на

управление на информационнатасреда) (фиг. 1).

2 Sukiasyan, E.R. Homo Quaerens (The seeking man): On the problem of development of the reader`s cognitive in the searching process. // Cognitive paradigms in knowledge organization: 2nd. Intern. ISKO Conference, Madras, 26-28 Aug., 1992, pp. 15-22.


Метаинформационна

култура

Култура на управление

(усъвършенстване и контрол)

на информационната среда

Техническа информационна култура

(култура на използване на компютърните

технологии)

* медиаграмотност

* компютърна грамотност

* мултимедийна култура и способности

за усъвършенстване на информацион-

ните технологии

Фундаментална информационна култура

* откриване, получаване, декодиране, съхраняване,

обработване, организиране и осмисляне на

информация

* творчески способности: създаване на ново знание,

предаването му и практическото му използване

* умение за поддържане на информационно

равновесие

Фиг. 1. Пирамида на информационната култура

Тъй като работното понятие “информация” не е някаква субстанция, а

резултат от информационен обмен или от информираща комуникация, под

“фундаментална информационна култура” ще разбираме степента на съвършенство в

информационната дейност, включваща откриване, получаване, декодиране,

възприемане, съхраняване, обработване, систематизиране, осмисляне, създаване на

ново знание, предаването му под формата на нова и максимално кондензирана

информация и практическото му използване. Прагматичната проекция на

хуманитарната информационна култура, следователно отразява знанията и уменията

да се формулира проблем, да се открие неговият предмет и аспект, да се осъществи

търсене на данни и сведения, да се извлече от източника необходимата информация и

да се сътвори ново знание.


В този смисъл, един курс по “Информационна култура” с хуманитарна

насоченост би могъл да се структурира в пет модула.

В първия се акцентира върху уменията за динамично и продуктивно

възприемане (декодиране и съхраняване) на информация от всякакъв вид (аудио-,

видео-, писмена) и преди всичко върху “рационалното четене”. Тук се развиват

психичните способности на обучавания: памет, внимание, съсредоточеност,

въображение, фантазия.

Вторият модул формира знания за източниците на информация: печатни,

аудио-визуални, оптически, лазерни, дигитални и за информационните масиви, бази

данни и бази знания (библиотечни, справочно-информационни, секретни и т.н.).

Основен предмет на изучаване е книгата, след нея са периодичните, справочните

издания и архивните документи.

Третият модул обхваща справочно-информационната дейност или уменията за

работа с каталози, картотеки, библиографски бази, предметни рубрики, програмни

езици. Информационното търсене се усвоява в четвъртия модул, където се формират

основите на библиографската култура (посредством, каталози и библиографски

помагала) като предпоставка за информационно търсене в компютърните мрежи.

Петият модул включва дейности по съставяне на обзори, анотации,

рефериране, изготвяне на аналитични информационни списъци, рецензиране и

оценяване или в края на този практически курс по информационна култура се добиват

знания и умения за аналитико-синтетична обработка на информацията.

Компютърната грамотност по логиката на настоящото разбиране за

информационна култура на индивида е първа фаза във втория аспект на понятието –

техническият. Културата на използване на новите информационни техники и

технологии обхваща три нива: първо, компютърна грамотност, която покрива целия

спектър от необходимите и достъпни средства за оптимизиране на информационните

процеси; второ, така наречената “медиаграмотност”, т.е. познания върху езиковите

особености на новите медии и умения за анализ и оценка на медийните текстове;

трето, умения да се използват ефективно и взаимосвързано тези медии (под формата

на мултимедия) с развиване на потенциал за тяхното усъвършенстване.

Третият аспект – метаинформационната култура обхваща две нива: първо,

съзнание за обективната системност на информационната среда като субстанционална

същност на социума включително и промени в съзнанието по посока на формиране на

“екологична” отговорност в условията на дебалансирана информационна среда; и


второ, способност за управление – регулиране и контролиране на информационната

среда в социалното пространство. Докато през индустриалната епоха главната грижа на

обществото и човека беше “как да прави нещата”, интересът беше насочен към

начините и методите, към осигуряването с “ноу-хау”, то след информационната

революция в културата се издигна въпросът “как да управляваме нещата” . Не просто

информацията, метаинформацията стана ключ за контрол над всяка сфера. Това прави

Алвин Тофлър в книгата си “Трусовете във властта”3 и подчертава: “знанието е сила” на

Бейкън вече не важи, днес силата на властта е в “знание за знанието”.

Data mining или технологиите за търсене, събиране, анализ и организиране на

знанието – ето кое прави съвременният професионалист конвертируем в глобален

мащаб, лидер в “икономиката на знанието”.

Все още обаче няма консенсус за ключовата способност на бъдещия лидер на

знанието.

Мисля си, че умението или способността да се освобождаваш от информация

е най-актуалното изискване към съвременната информационна култура. Характерна

особеност на еволюиращия интелект не е ненаситният стремеж към информация, а

към намаляване обема на запаметения информационен масив. Освобождаването от

информация се осъществява в процеса на информиране, но посредством откриване на

организираща, асоциираща информация. С други думи, търси се информация за

закономерности, зависимости и симетричности, с помощта на която се свързват

“висящите”, нескрепените преди това, хаотично разположени и изолирани мисловни

обекти, образи и понятия. Тази така наречена “отрицателна информация” катализира

колосално информационно разтоварване. В противен случай, непрекъснатото и

интензивно атакуване на човешката памет с бързопреходни образи и променливи

значения за кратко време би надхвърлило индивидуалния праг на насищане и би

провокирало индиферентно комуникативно поведение. Стремежът към

освобождаване от информация е естествена защитна реакция на човешкия мозък

срещу енергийно претоварване. В което се състои и едно от основните правила за

информационна хигиена в замърсена информационна среда, за предпазване от

информационен стрес. Търсенето на “отрицателна” информация е сигурен метод за

уравновесяване, хармонизиране на пълноценно информационно поведение.

3 Тофлър, Алвин. Трусове във властта: Знание, богатство и насилие на прага на XXI в. София: Нар. култура, 1996, с. 308.


Впрочем, за търсенето изобщо, за информационно-търсещата култура в

нейния библиографски аспект твърде рядко се говори. Най-често, търсенето като

метод днес е интересно като “сърфиране” или филтриране на нужната информация

чрез “интерфейс-агенти” из Мрежата, или се схваща като “архаичните” библиотечно-

библиографски знания, от които в условията на компютъризация вече няма нужда.

Отричането на библиографската култура не е непознато явление. През 70-те г. на 20 век

беше актуално мнението, че оптимизацията на интелектуалната и преди всичко на

научната дейност изисква да се ликвидира информационното самообслужване като

средство за повишаване на творческия потенциал. Наричаната от хуманитаристите

“висока култура на библиографиране” беше обявена от модерните информатици за

заплаха за науката. Корените на подобно отношение се криеха (а и продължават да се

крият) в представата, че четенето, преглеждането на първични и дори на вторични

(реферативни) информационните източници са част от някаква техническа, помощна

дейност, а не като етап от творчеството. Тази позиция се подкрепя с аргумента, че

съвременният специалист само си губи времето, изтощава се и физически, и

психически, докато се рови в каталози, бази от данни за нужната информация, която

своевременно могат да му доставят помощници–информатори, при това – филтрирана

и концентрирана. Разказваше се4 дори примера с директора на една британска научно-

изследователка фирма, който със самочувствието на перфектен организатор на

времето и дейността на своя екип, обявил, че ако види някой от сътрудниците му да

търси нова литература, ще го уволни веднага.

Библиографската култура възниква като органична част на писмената

култура и най-често се нарича “вторична информационна култура”. Тя търпи

еволюция, паралелна с еволюцията на формите и начините за разпространение на

информация. Първите свидетелства за библиографска информация са от Шумер около

1500 г. пр.н.е., открива се и върху “таблиците” на Калимах в Александрийската

библиотека от 240 г.пр.н.е. Библиографската информация бележи прехода от

“анонимност” към фиксиране на авторството върху текстовете, т.е. тя е индикаторът за

прехода от “знание за какво” към “знание какво, кой, къде”. Библиографията станала

необходимия методически похват за осигуряване с необходимите тук, сега и в бъдеще

текстове. Библиографията в Древния Рим била наричана “ключ към всички знания”

(лат. Omnium scientiarum clavis), така се нарича и днес: знание да знаеш къде е скрито

знанието. Или, библиографското знание е може би най-важният аспект в

4 Проблемы социологии и психологии чтения. Москва: Книга, 1975, с. 75.


метаинформационната култура, тъй като библиографската информация стои вън от

системата “източник-получател” (“книга-читател), тя предшества тази система. Още

повече, установи се, че библиографската дейност има характер на информационно

въздействие, “научна и практическа дейност, чрез която се въздейства върху

разпространението и използването на източниците на информация” 5.

С пълно право можем да наречем библиографската информация

управленският аспект на метаинформацията.

Индивидуалната библиографска култура в своята еволюция се е очертала като

комплекс от литературни знания и умения. Това, както споменах в началото, е

културата, която формира стила на “знаещия къде е скрито знанието”, на умеещия да

декодира вторична информация, на умеещия да търси, да иска, да формулира “питане”,

да организира персонални бази от вторична, метаинформация и сам да я произвежда;

стила на “освободения” да експериментира с методични знания за пътя но

необходимата информация.

Библиографските знания и умения са резултат от практическия опит, усвояват

се в процеса специализирана библиографска дейност6 :

правилно четене и вярно тълкуване на библиографското описание;

разбиране и употребяване на специализираните библиографски

(информационно-търсещи) термини;

умение да се провежда търсене в информационни масиви;

умение да се види инвариант, да се пораждат прогнозни очаквания,

адекватни на оригинала (обекта на библиографското описание);

умение да се оперира с вторична (библиографска) информация без

докосване на оригинала: систематизиране и организиране в различни бази данни;

умение да се подбират идентификационните признаци на всеки

първоизточник на информация, т.е. самостоятелно създаване на библиографска

информация;

познаване и прилагане на основните библиографски методи: описание,

анотиране, рефериране, предметизиране (дескрипторен метод).

Библиографската култура представлява и комплекс от функционални роли,

сред които основната е управление, систематизиране и структуриране на

“информацията за информацията”, на информацията за източниците, попадащи в

5 Атанасов, Любен. За всеобщия изходен признак и общото определение на библиографията. // Библиотекознание, библиография, книгознание, 1992, №2, с. 106.

6 Зиновьева, Н. Б. Формирование личности нового типа. // Библиография, 2000, №1, с. 33-39.


информационното поле на субекта. Библиографската култура, разбирана като култура

на търсене на вече оформено знание, на готови резултати, формира и културата на

“питане”, на задаване на въпроси и следователно, на основното изискване към култура

на управлението – умението да се формулира проблем, да се поставя цел.

Библиографската култура представлява онзи незаменим принцип за

организация на знанието, който липсва в “мозаечната култура”. Защото

библиографията се гради на асоциативно-логически принципи и предлага

плуралистична насоченост, в зависимост от методиката на търсенето: историческа,

биографична, тематична, систематична, проблемна, предметна, енциклопедична и т.н.

Библиографията е своеобразен модел на порядъка, на борбата с хаоса и ентропията.

Библиографската култура подпомага придобиването на изследователски

навици, професионалното, аналитичното четене и стегнатото, точно излагане на

мисълта в писмена форма. Евристичната функция, например, се реализира на базата на

идентификационните елементи в алгоритъма на библиографското описание, който

позволява търсене по автор, заглавие, предмет, област на знанието, издателство,

година, физически параметри, а не само по ключови думи, както е в Мрежовите

масиви. Евристичната функция на библиографския указател се състои в предоставяне

на цялата (или почти цялата) информация по проблема, във възможността сами да

избродим целия корпус и всички връзки, които предлагат показалците, в шанса да

открием информация, която не сме предполагали, че съществува, и която при това се

оказва по-полезна, по-необходима от първоначално търсената.

Един от шансовете за трайност и перспективност на библиографската култура

й дава функцията “самоинформиране”. Известно е, че в контекста на всяка умствена

дейност, субектът се явява и потребител на информация. Като потенциален създател

на ново знание, той се подсигурява с първоначална информация върху тематичното

поле, по което започва работа. В самия изследователски процес възникват

допълнителни потребности от постоянен приток на нова или странична, периферна

информация, появява се нужда от справки, от уточнения, от съпоставки. Този проблем

и изобщо – проблемът за попълването на информационните празноти, днес, когато

всички изследвания добиха междудисциплинен характер, във все по-непредвидимата

и изплъзваща ни се среда, може да бъде решен с приоритет върху самоинформирането.

Защото само така се избягват шаблонните пътища и методи за решаване на абсолютно

новите проблеми, само така се освобождават интуицията, индивидуалният модел на

знанието, собствената призма, само така се гарантира откриването на неочаквани


връзки (често несъзнателно) между явленията, възникват ценни асоциации.

Интуитивните решения са все по-важни в съвременната усложняваща се и агресивна

среда, доколкото интуицията е резултат от предходната дейност на изследователя, сбит

и концентриран резултат от предшестващи мисловни операции, и която пести време и

енергия тъй като се появява като внезапно досещане или спонтанна идея.

Изследователят с висока библиографска култура разполага с шанса да прави

своите наблюдения, да достига до свои, индивидуални “находки”, да провежда мислени

експерименти – всичко, което е необходимо за индуктивния път на познанието.

Ефектът от самоинформирането се оценява едва тогава, когато анализът на огромен

брой единични, наглед независими факти приближи изследователя необичайно бързо

и директно да окончателното решение на неговия проблем.

Още защо е важно “самоинформирането”? Предоверяването на така

наречените “интерфейс-агенти”, които селектират информацията по строго зададен

алгоритъм или традиционното прибягване до помощта на специалист-библиограф, не

носи особена полза за творческата дейност на човека. Дори само поради факта, че всяко

ново знание, всяка нововъзникнала ситуация се нуждае от отклонение, от скок извън

пределите на традиционните методи и желязната логика.

Основните проблеми, които възникват при посредничеството в

библиографското осигуряване, са следните:

1. Понятието “релевантност” на информацията, съгласно субективността

на явлението “информация” (а субективни са “новостта” и “ценността”, и

“полезността”), е психическа и, следователно, относително субективна категория;

2. Една и съща информация, косвено свързана с дадена тема, от едни хора

се възприема като “информационен шум”, докато в същото време за един от

потребителите от “ирелевантна” тя се окаже нужното “зрънце”, дълготърсената връзка,

която му помага да роди оригинална идея или да му даде отговор на вълнуващ го или

пречещ му да се концентрира въпрос;

3. По същността си вербалната информация е “пасивен” материал, търпящ

и заинтересовано и апатично отношение. Не само художествените, а и научните

текстове са носители на иманентната емоционална, оценъчна и полисемантична

функция на писаната дума. Както подтекстът, така и известните “бели полета” във

всеки писмен текст, не могат да се дешифрират еднакво, не се поддават на

формализиране чрез алгоритъм или дескриптори.


4. Без библиографски умения и без самостоятелно информационно

осигуряване едно научно изследване може да стигне не по-далеч от “есеистично

прозрение” или до дубликат на постигнатото отдавна от друг знание, но във всичко

случаи – далеч от полето на новото знание.

Библиографската информация не е вторична, остатъчна информация, а

културообразуващ фактор.

Библиографската култура осигурява информационно и допълва

функционално всеки структурен елемент на общата информационна култура. По

отношение на комуникативната култура тя разширява представите на човека за новите

форми на информационните съобщения, обогатява информационното му ниво и

ерудицията му, съдейства за балансирането и коректността в диалога между автор и

читател, между двама и повече автори. Библиографската култура въздейства и върху

езиковата култура: върху културата на писане (организиране на писменото изложение)

и върху текстовата култура със своя стремеж стриктно и с разбиране да се отнасяме към

авторските текстове при тяхното цитиране, конспектиране, рефериране,

интерпретиране и рецензиране. Библиографската култура е в тесни взаимоотношения

и с културата на четене, например при отделяне за препрочитане или изследване на

най-адекватните на читателските потребности източници, при разширяване на кръга

на четене, при усвояване и откриване на смисъла на прочетеното и т.н.

Културата на изследователската дейност също не може да мине без

библиографската култура. Тя е база за предварително и текущо снабдяване с

информация; за опознаването на нужния профилиран сегмент от информационни

ресурси; подготвя способностите да се използват информационно-търсещите системи,

да се извлича информация с помощта на комплекс от библиографски признаци

(азбучен, предметен, тематичен, систематичен, географски и т.н.); подпомага и

оформянето на резултатите от изследователската дейност в интерактивен текст (чрез

препратки, цитиране, списък от литература). Културата на мислене също е невъзможна

без библиографската култура. Една научна библиография представлява модел на

познанието, отражение на еволюцията в социалното познание и в този смисъл

библиографската дейност е концентрирано отражение на резултата от социалното

познание. Така тя се превръща в най-надеждната опора, във фундамент за всяко ново

знание. Освен това, библиографската култура съдейства за развитието на абстрактното

и концентрираното мислене, организира тезауруса на човека, доколкото дава йерархия


на научните знания, дава необходимите свързващи елементи за логическото мислене и

за образуването на качествено ново знание.

Накрая, библиографската култура не просто допълва, а предхожда “културата

на компютърните технологии”. Защото самото организиране на информацията в

електронната среда се извършва на основата на класическите библиографски методи –

кодиране, класифициране, предметизиране, каталогизиране, чрез дескрипторните

методи и извеждането на търсещи признаци. А и самото усъвършенстване на новите

информационни технологии се постига отново чрез библиографско-евристични

умения, чрез търсене на най-рационалната комбинация от знания.

Факт е, че един от глобалните проблеми, пред които ни изправи

“информационното общество”, е затрудненото ориентиране в колосално

мултиплициращото се знание. Именно тук е важна и наложителна помощта на

библиографската култура, в смисъл на създаване и използване на “експертни системи”

за информационно търсене, в режим на “оперативно реагиране” на динамиката на

информационния наплив и на диференцираните и демасовизирани потребности.

Значението на традиционната библиографска култура вероятно ще нараства в бъдеще,

предвид обстоятелството, че съвременните компютъризирани системи, електронни и

виртуални библиотеки, не разполагат с комплексен принцип за търсене, както е при

традиционните библиотеки, още по-малко – с метод за систематизация на

информацията. Такъв метод и към настоящия момент продължава да се търси. Търси се

и адекватният метод за селекция на надеждните от манипулиращите източници.

Нараства осъзнаването, че Интернет не е надежден източник за достоверна научна

информация, и се усеща необходимостта от нова “метакомпетентност”: кой контролира

интерактивните канали, как да се разпознае вярната, правилната, истинната

информация, по каква логика се “монтират” филтрите по пътя й и т.н. Засега само

традиционната библиографска култура може да ни гарантира комфортно,

организирано и творческо информационно поведение.

БИБЛИОГРАФЪТ – НЕОБИКНОВЕН ЧИТАТЕЛ И СЪЗДАТЕЛ НА

СКЪПОСТРУВАЩО ЗНАНИЕ

През XXI век акцентите при компетентността и професионализма не са върху

богатството от сведения, а още по-малко – върху информираността. Декларативните

знания и сведения, новата информация вече са общодостъпни чрез информационните

и телекомуникационните мрежи. Акцентът във времето на “милиардерите на знания” е


върху технологичните знания, върху методите за познание, т.е. върху организацията

на мисленето. И за новата “култура на ума” е валидна максимата на английския критик

Джон Ръскин: “Ако човек прочете и запомни всички книги от Британската библиотека,

няма да стане по-образован”. Образоваността, грамотността на новия век е в навиците

за синтезирано мислене, в умението да се използват знанията с максимален

коефициент на полезно действие (КПД), в развитието на паралелни и синтезирани

вселени от чужди знания.

Да разсъждаваш, означава да поставяш въпроси, да формулираш съждения –

предложения и да достигаш до отговорите на поставените въпроси. А библиографите,

освен всичко друго, умеят да боравят с въпроси, при това, за разлика от всички други

своевременно информиращи се, само читателят-библиограф е способен да не настоява

веднага за отговор. За бъдещето, както знаем, винаги са били важни не тези, които

знаят отговорите, а които поставят въпросите.

Когато говорихме за библиографската култура като сърцевина на

фундаменталната информационна култура, установихме, че именно тя е генераторът

на питането, на спираловидното търсене. Всяко знание тръгва от въпроса.

Обикновено редом до думата “въпрос” стои думата “смисъл”, но в алгоритъма на

библиографското четене въпросите се задават още преди осмислянето, още при

усилията за достъп до съдържанието. Известно е, че отношението “въпрос – отговор” е

движещ механизъм на всяка специализирана дейност, при която се решават задачи.

Задаването на въпроси в процеса на библиографското четене е своеобразно

метаумение, първият ключ на мъдростта, както го определя философът Пиер Абелар.

Изисква особена умствена активност за “търсене на истината”, за отдалечаване от

блаженото състояние на всезнанието и се прилага в поне шест посоки:

* поставяне на въпроси към себе си и търсене на отговори в самите масиви от

библиографски сведения - или чрез припомняне и разсъждения, или посредством

съпоставяне с други източници;

* поставяне на въпроси-предположения, съдържащи елементи на вероятен

отговор, но това е възможно само при наличие на априорни знания у библиографа;

възникването на подобни въпроси винаги се предхожда от разсъждения, които се

потвърждават или не в хода на по-нататъшното търсене, т.е. отговорът се открива в

автентичния документ de visu ;

* предусещане (антиципиране) на логиката на търсенето и на изхода от него;


* предусещане (антиципиране) на съдържанието, т.е. на качествените и

количествените параметри на търсеното знание;

* реципация, мислено връщане към по-рано откритото, съхраненото и

прочетенето под влиянието на нови идеи;

* критичен анализ и оценка – въпросите са валидни не само във фазата на

вторичната обработка на събраното знание, а и под формата на съмнения, несъгласия,

придържане към обективността, отхвърляне на фетиши като “правото на собствената

гледна точка”, т.е. мобилизиране на творческото и критичното мислене в състояние на

умствено напрежение и готовност за спор.

Умението за организирано писане и стройно изложение е един от уникалните

ефекти на библиографското четене и логичен етап във всяко информационно

взаимодействие с носители на оригинално знание. Поне досега, докато все още не сме

напуснали фазата на писмената цивилизация, не ми е известно някой да е станал

писател, без преди това да е бил читател. И съвсем не е излишно да си припомним

какво казва Сенека Млади относно връзката между културата на четене и културата на

писане 7 : “Четенето е необходимо, първо, за да не се задоволяваме само със себе си, и

второ, веднъж научили какво са изследвали другите, хем да преценим вече откритото,

хем да помислим какво още трябва да се открие. Трябва да прибягваме и до писане, т.е.

взаимно да ги уравновесяваме. Каквото сме насъбрали с четене, писането да му

придаде плът”. За да се осъществи подобно превъплащение е нужно участието на

метаумението, което вече разгледахме като стил на освободения да експериментира с

персоналните бази от метаинформация, формиран във фазата на библиографската

култура. Умение, което Сенека Млади сравнява с поведението на пчелите: в процеса на

самопопълване на ресурси за преодоляване на бариерите в информационната среда е

нужно точно като пчелите да “сортираме” натрупаното в безразборното четене, да го

“пакетираме” за по-лесно съхранение. И тъй като библиографската култура стимулира

изследователските навици, изпълнявайки своята евристична функция, тя стимулира и

умението за стегнато и точно излагане на мисълта в писмена форма. Или, отново по

думите на Сенека Млади, това е умението да вложим цялото си старание и способности

на ума, за да “смесим съставките” в натрупаното и да им придадем единен вкус, така че

дори да проличи откъде е взето нещо, все пак да личи, че то е различно от онова, от

което е взето. Съзнанието на пишещия обаче трябва да притежава задръжките, които

ще го предпазят от т. нар. интерпретативно паразитиране върху чужди текстове или от

7 Сенека, Луций Аней. Нравствени писма до Луцилий. Т.2. София: Рива–АВС-90, 1996, с. 78.


съмнения за плагиатство, които, вече споменахме, са демобилизираща бариера пред

четящия, избрал първоначално текста с нагласа за съучастие. Отново библиографската

култура е тази, която подготвя пишещия да оформи мисловния си продукт в отворен,

интерактивен текст, да спечели доверието на читателя с перфектно и научно

организирана система от препратки, цитирания, списък от използвана литература. Но

може би не по този начин се възприема съветът на Луций Аней Сенека към пишещите,

че духът им е длъжен да скрие всичко, от което се е възползвал, и да покаже само това,

което е създал. Идеята на древноримския мъдрец не е методологична, а генеалогична:

“дори ако заприличаш на някого, комуто дълбоко се възхищаваш, ще ми се да

приличаш на него като син, а не като копие – копието е мъртво нещо”.

Формирането на библиографа като автор се подчинява на законите на

класическия триъгълник, който се състои от читател, образ и автор. Триъгълник има,

когато “персонажите” в познанието съществуват отделно, независимо един от друг.

Всеки от тях е затворен в себе си свят. Авторът е напълно самостоятелна величина,

различна от създадените от него ментални продукти, независима от публикуваното и

неотъждествяваща се с него. Наличието на триъгълник е задължително условие за

всяка творба. Образуването на триъгълника автор – образ – читател води до

образуването на нов: читател – автор - образ. Моделът за четенето в триъгълник

винаги е в динамика, винаги е процесуален.

Но, ако трябва да сме прецизни, в геометричната последователност има

съществен пропуск, защото “читателят” не става направо “автор”, а отново се минава

през “образ”. Следователно, схемата ще изглежда като алгоритъм на комуникация с

обратна връзка (фиг. 2):

автор образ читател

Фиг. 2

Тази класическа схема подлежи на специализирана интерпретация. Нека на

мястото на автора поставим библиографа, на мястото на образа – знанието и на

мястото на читателя – търсещия човек. В динамика (в развитие) тази схема ще

представлява спирала, развиваща се по “осмица“ и възходяща, защото търсещият човек

създава ново знание, формира се като нов библиограф, който в последствие предоставя

нов продукт на знанието на търсещите читатели (фиг. 3):


знание

търсещ

човек библиограф

Фиг. 3

Оттук “търсещият читател” закономерно се програмира като симбиоза между

автор - библиограф - ерудит. Ерудицията е качество на търсещи автори, на

библиографски грамотни личности с богат тезаурус, с трайни и енциклопедични

знания.

Пасивният “ерудиран читател”, обаче, притежава деформиран интелект - той

помни огромно количество най-разнообразни сведения, но от актуално естество,

мисли плоскостно, повърхностно, шаблонно. В същото време, човек, който разполага с

по-малко актуална информация, но владее знанията си и тези на обществото осъзнато,

активно, се отличава със значително по-задълбочено и оригинално мислене,

основаващо се на асоциативност в оперирането с разнородни фрагменти от

информационния си фонд, а това винаги открива възможността за интелектуално

творчество. За да станат ресурси на интелектуалното богатство на човека, фрагментите

с информация трябва да са придобити чрез поне три усилия: задължителна

мобилизация на разум и емоции, т.е. на двете мозъчни полукълба (което се реализира

най-пълноценно в процеса на четене), задължително взаимодействие между различни

типове информация (например, четене на текстове в следните комбинации:

рационалистичен и художествен, научен и политически или идеологически,

специализиран и популярен, абстрактен и коткретен, правов и етически), както и

интелектуално чувство далеч от елементарното любопитство, т.е. изследователско

отношение към знанията и приемането им за обект на специализирано познание.

Изследователското отношение е продукт, както видяхме, на високата библиографска

култура, която винаги се явява стимул за съучастието при четенето и за научното

творчество. В тези си функции и структура библиографският интелект е надеждна

опора на вътрешната психическа, информационна и ценностна хармония. Той

предпазва саморегулиращата се система от хаоса на външния свят, като изгражда стена

пред деструктивните бариери, които увеличават ентропията в човешкото съзнание.


Библиографският интелект може да се нарече още хибриден интелект, тъй

като е селекция от най-висока класа между сеченията от два непрекъснати процеса на

търсещо четене – препрочитане и ресурсно-добивно четене. Окончателното прочитане

на конкретен текст не означава прекъсване на неговото действие. Четенето е свързано

и със след-действие, което ни кара да се връщаме към същата книга в течение на целия

ни живот. Или, четенето дори на една и съща книга на различен възрастов етап,

оформя онтогенезисната спирала на четенето (фиг 4).

Четенето като дейност по самопопълване на ресурси за преодоляване на

информационните бариери по пътя към повишаване на информационната култура, е

непрекъснат сблъсък със средата – източник на тези ресурси, т.е. със социалната памет,

организираната информационна среда, която непрекъснато се стреми да наруши

равновесието на информиращия се субект. От своя страна, като елемент на тази среда,

информираният човек също се променя непрекъснато под въздействието на всеки

конкретен комуникативен акт, повишава своята компетентност и, съответно,

критериите за подбор и търсене на нови ресурси. Затова целият, съвкупният процес на

търсещо четене може да се сравни отново със спиралата на еволюцията на

комуникационното взаимодействие между контрагентите “читател – социална памет”.

Всяка извивка по спиралата е “сблъсък” с даден текст, чието преодоляване освобождава

търсенето на друг текст и последващия “сблъсък” с него и така до безкрайност (фиг. 5).

ІХ книга

VІІ книга

V книга

ІІІ книга

І книга

ІІ книга

ІV книга

VІ книга

VІІІ книга

Ос на търсенето

VІІ прочит

V прочит

ІІІ прочит

І прочит

ІІ прочит

ІV прочит

VІ прочит

Ос на възрастта

Фиг. 5. Спирала на търсещото ресурсно-добивно

четене

Фиг. 4. Спирала на търсещото

препрочитане


Средоточието в триъгълника “търсещ автор–библиография–търсещ

читател” - библиографската база от знания се зачева, износва и накрая “се ражда”.

Създаден с труд и “роден в мъки”, библиографският продукт носи повече тъга,

отколкото радост. Твърди се, че хубавите книги се пишат бавно, че всички книги,

написани набързо, пораждат предубеждения към автора. Но при библиографията има

още нещо – тя често е неблагодарна рожба, износена, за да инвестира във фамилиите

на другите и да им помага да генерират свои идеи.

ПРОФИЛ НА КНИГАТА НА КОНДЕНЗИРАНОТО ЗНАНИЕ

В контекста на функционалните си изследвания книгознанието и

медиазнанието са в дълг към библиографията. Те все още не са операционализирали

този ментален продукт в научните си парадигми така, че да бъде призната и

конституирана неговата цивилизационна ценност. Тук ще си позволя да маркирам

личният профил на библиографията като включа и хипотетични характеристики –

предмет на предстоящи изследователски проекти.

И така, библиографията е:

1. Авторски продукт, създаден вследствие на профилирана подготовка,

опосредствана от мъдри учители, ценни книги и автори за подражание. Тя е продукт на

тежък, “черен” авторски труд, който обаче се предхожда от етап на експертно четене –

проучване, четене–търсене, четене-анализ, за да се роди оригинален замисъл, който да

се развие в процеса на съставяне и писане. Основанията за всичко това търсим в

биографията на автора-библиограф. Това определя спецификата на библиографията

като необикновен “създаден за другите” творчески продукт.

2. Има статута на нов мисловен императив, “библиотека” от ново знание.

Всяка книга е носител на ново знание, тя е нов мисловен продукт. Но само книгата-

библиография или дигитализираната библиографска база като неин мултиплициран

нематериален носител е в основата на развитието на познанието и на човешката

цивилизация като цяло.

3. Библиографията става функционираща, едва когато се сблъска с търсещ

читател, когато е налице културният процес “търсещо четене”.

4. Фундамент от множество уникални значения, изведени от библиографа

в процеса на обратна връзка с документираното слово.

5. Средоточие на културните практики “информационно търсене”, “четене”

и “писане”, с които образува неделимо единство.


6. Посветена на Знанието, Книгите и Четенето.

7. Еталон за хибриден интелект – продукт на знанието за знанието, за

знанието на пътищата до знанието, което книгата охранява.

8. Побира в себе си Вселената, защото Книгата е еквивалент на Вселената.

9. Притежава белези на класичност: влиятелност, трансграничност, бавно

написана, поражда вечни въпроси, подстрекава към търсене на валидни истини.

10. Притежава статута на обект за преклонение, дълбока почит към Книгите

и Четенето, на култ към тях.

11. Феномен за своите читатели: представя неизбродимия свят на книгите,

побира целия опознат свят в себе си.

12. Провокация за интелект, разбиран като общата способност на човека да

балансира, да открива равновесието.

13. Подтиква към творческо четене и евристична любознателност.

14. Само начетеният субект може да я разбере и осмисли. Тя е

предназначена за него.

15. Прави автора – читател, а читателя – автор.

16. Допълва ерудицията на четящия автор.

17. Затвърждава трайният интерес към себе си от страна на четящите

автори, служи им като стимул за своеобразно “съревнование”, за конкуренция, типична

за икономиката на знанието.

18. Притежава потенциала да става все по-търсена от “търсещи издатели” в

настъпващото “общество на знанието”.

Представата ни за Книгата на книгите – Библиографията, ще се обогати, ако я

съотнесем към модела на Маршал Маклуън, наречен “тетрада”, обяснил писаното

слово като медия8. “Етимологията” на писаното слово, така както я детерминира

Маклуън, може да ни зареди с достатъчно аргументи в подкрепа на функционалността

на библиографията като медия и на нейната “медийна детерминанта” 9. Генезисът и

функционалността на писаното слово като медия са обясни под формата на

едновременни аспекти на въздействието му върху отделния човек и върху писмената

цивилизация като цяло. Това въздействие се дължи на четири органично свързани и

симултанно действащи закономерности. Първата е наречена “подсилване” и отговаря

на въпросите: кои аспекти на ситуацията интензифицира новата медия, кое сетиво или

8 Маклуън, Маршал и Ерик. Закони на медиите. София: Унив. изд. Св. Кл. Охридски, 1992, с.159.

9 Маклуън, Маршал и Ерик. Закони на медиите. София: Унив. изд. Св. Кл. Охридски, 1992, с. 126.


конфигурация от сетива изтъква, кое ускорява или прави възможно? Втората

закономерност е наречена “закърняване” и отговаря на въпросите: коя предходна

ситуация се обезсилва, измества или анулира, кои предишни условия се изоставят,

какво измества, изхвърля от употреба новата медия? Третата закономерност е

“възвръщането” и дава отговор на въпросите: какви повторения или възстановявания

влизат в играта, кое “нещо”, отдавна изоставено, се реабилитира? С четвъртата

закономерност - “преобръщането” се визира фазата на насищането, претоварването и

се търси отговор на въпроса: към кои свои първоначални характеристики се стреми

новата форма на медията? Всяко четириединство или “тетрада”, съгласно теорията на

М. Маклуън, дава “етимологията” на своя предмет под формата на физически или

духовен израз и представя “анатомията” му в четиризвенно-тълкувателна форма.

Как може да онагледи спецификата и на библиографията като медия?

Ако се обърнем към модела на Маклуън, бихме могли да направим опит за

неговото надграждане, като поставим в центъра Книгата на знанието, обединила в

кондензиран вид себеподобните си. Получават се четири органични закономерности,

няколко неделими един от друг момента, които действат симултанно и образуват

качествено ново единство (фиг. 6).

Съгласно първата органична закономерност библиографията подсилва: първо,

репутацията на културната практика информационно търсене; второ, егото на

информациомана; трето, престижа на знанието да знаеш къде е скрито знанието;

четвърто, концептуалното зрение. Тези аспекти на човешката дейност освен

подсилени, могат да бъдат и интензифицирани, дори хиперболизирани.

По силата на втората закономерност щом като писаното слово провокира нова

ситуация - реабилитира се, възвръща се “елитизма”, при което едно от циклично

проявяващите се възстановявания (в зависимост от историческата ситуация) е

повсеместната употреба на старите, класическите езици, тогава библиографията би

следвало да възвръща: първо, любопитството, страстта към търсенето; второ,

библиографският език; трето, ерудицията; четвърто, елитизма в обществото на

знанието. Независимо кое е това “нещо”, което медията “библиография” вади от

забрава и вкарва отново в употреба, то се извършва по силата на необходимостта да се

подчертае елитарността на авторите и потребителите й.

Ако съгласно третата закономерност в тетрадата писмената медия “узаконява”

появата на “организираната четяща публика” и преобръщането на племенното

съзнание в съзнание с исторически усет, тогава библиографията като медия превръща


неефективните аспекти на човешката дейност в: първо, организирана

информационна среда; второ, кондензирано общочовешко знание – многото в едно;

трето, хибриден интелект.

Съгласно четвъртата закономерност писаното слово като медия закърнява,

възпира употребата на вулгарния жаргон и диалектите, а библиографията като медия

закърнява: първо, информационният хаос; второ, информационната тревожност;

трето, апатията към библиотеката; четвърто, липсващото заглавие/текст, като в

същото време налага разделяне на процесите композиция и представяне, характерни

за живия - de visu контакт с документа.

Фиг. 6. Библиографията като медия

ОБОБЩЕНИЕ

Тъжно би било ако репутацията на “знаещия къде е скрито знанието” остане

валидна само за елитарните сфери на човешката дейност. На кандидатите за лидери в

икономиката на знанието можем да припомним как Айнщайн си е подбирал ученик.

Когато публикувал обявата си за конкурс, пред вратата му се извила дълга опашка от

всезнайковци. Гениалният учен задавал на всички три еднакви въпроса: какво е

разстоянието от Земята до Луната, колко тежи молекулата на водорода и за какво време

влакът изминава пътя от гара А до гара В. Както и очаквал, никой не могъл да отговори

с абсолютна точност на поставените въпроси. И малко преди да се откаже от

начинанието, пред него се изправил търсеният “търсещ човек”. На всеки един от

Подсилва: 1. Репутацията на културната практика информационно

търсене 2. Егото на информациомана 3. Знанието да знаеш къде

е скрито знанието 4. Концептуалното зрение

БИБЛИОГРАФИЯ

Възвръща: 1. Любопитството, страстта към търсенето

2. Библиографският език 3. Ерудицията 4. Елитизма в обществото

на знанието

Закърнява: 1. Информационният хаос 2. Информационната

тревожност 3. Апатията към библиотеката 4. Липсващото заглавие/текст

Превръща в: 1. Организирана информационна среда

2. Кондензирано общочовешко знание – многото в едно 3. Хибриден интелект


въпросите той давал перфектен библиографски отговор – цитирал в детайли

публикуваният източник или “пещерата”, в която се крие точно търсеното знание.

Библиографски грамотният гражданин на 21 век има реални лидерски

шансове, защото знае, че човешкото знание е безкрайно, защото знае преките пътища

до нужното знание и защото (съгласно кръгът на Емпедокъл) знае, че колкото повече

опознава, толкова по-ясно разбира, че сам не може всичко да знае. И решава да стане

водач-лидер на екип от знаещи или от запознати с методологията на търсенето.

Твърде актуално за мотивацията на лидерите в обществото на знанието е

наблюдението на Конфуций: “Истинската култура се състои в максимално точната

мярка за обхвата на твоето невежество”. Лидерът при това не забравя, че невежеството

не е аргумент, непознаването на библиографията не може да оправдае нечий провал.

БИБЛИОГРАФИЯ (REFERENCES)

1. Атанасов, Любен. За всеобщия изходен признак и общото определение

на библиографията. // Библиотекознание, библиография, книгознание, 1992,

№2, с. 106.

2. Гергова, Ани. Книгознанието в България. – София: Наука и изкуство,

1987.

3. Дебре, Режи. [Интервю на Даниел Буню по проблема „медиология”]. //

Куриер на ЮНЕСКО, №3, 1995, с. 5-7.

4. Дебре, Режи. Введение в медиологию. – Москва: Праксис, 2010. – 368 с.

5. Зиновьева, Н. Б. Формирование личности нового типа. //

Библиография, 2000, №1, с. 33-39.

6. Ковачев, Марин. Как да цитираме. – В. Търново: Окр. библ. П.Р.

Славейков, 1980. – 8 с.

7. Ковачев, Марин. Оформяне на справочно-методическия апарат към

краеведско научно съчинение. // Ковачев, Марин. Краеведски сборник. – В.

Търново, 1996, с. 179-190.

8. Ковачев, Марин. Оформяне на справочно-методическия апарат към

научното съчинение. – В. Търново: Окр. библ. П.Р. Славейков, 1984. – 18 с.

9. Ковачев, Марин. Полиграфическо и издателско оформление на

краеведските библиографски указатели. – В. Търново: Окр. библ. П.Р.

Славейков, 1983. – 8 с.

10. Маклуън, Маршал и Ерик Маклуън. Закони на медиите. – София: Унив.


изд. Св. Климент Охридски, 1995. – 256 с.

11. Проблемы социологии и психологии чтения. – Москва: Книга, 1975.

12. Сенека, Луций Аней. Нравствени писма до Луцилий. Т.2. – София: Рива–

АВС-90, 1996.

13. Симеонов, Вл. Журналистиката. – София, ФЖМК, 1999.

14. Тофлър, Алвин. Трусове във властта: Знание, богатство и насилие на

прага на XXI в. – София: Нар. култура, 1996.

15. Цветкова, Милена. Медиаспецифика на книгата. // Год. на Факултета по

журналистика и масова комуникация към СУ "Св. Кл. Охридски". Т. 10 [за 2002].

София, 2003, с. 43-73.

16. Швецова-Водка, Г. Функциональная сущность и свойства книги. //

Книга: Исследования и материалы. Сб. 71. Москва: Наука, 1995, с. 92.

17. Debray, Regis. Media Manifestos: On the Technological Transmission of

Cultural Forms. – New York: Verso. 1996. – 180 p.

18. MacLuhan, Marshall, and Eric MacLuhan. Laws of Media: The New Science.

– Toronto: Univ. of Toronto Pr, 1999. – xi, 252 p.

19. Sukiasyan, E.R. Homo Quaerens (The seeking man): On the problem of

development of the reader`s cognitive in the searching process. // Cognitive

paradigms in knowledge organization: 2nd. Intern. ISKO Conference, Madras, 26-28

Aug., 1992, pp. 15-22.

гр. София

13 декември 2004 г.

Documents

The Seeking Man = Homo Quaerens (2005)