Разказвачество    :Преглед на историите

       Великите разказвачи от древните   шамани до сценаристите

Част 4

СЕРВАНТЕС “Дон Кихот де

ла Манча” на Сервантес (17 в.) е наистина необикновена творба, която бележи края на

една епоха в светогледа и творчеството на тогавашния човек. Не случайно лудостта на

благородния дон Кихот се захранва не от друго, а от романите, които той така обича да чете. Книгата е синтез на предшестващите я

романи: пасторален, рицарски и приключенски.

МОРАЛ И така литературата започва

да се интересува от вътрешния свят на човека: неговата позиция спрямо идеалите и

обществото, и как се формира характера му. Ето и какви са размислите на французина

Ларошфуко, автор на „Максими“ и чест посетител на салоните от онова време:

„Искреността е откритост на сърцето. Намира се у много малко хора; тази, която виждаме

обикновено е фино прикритие, за да се спечели доверието на другите.“

БАСНИ Древността има своя роб

Езоп, Средните векове- лисицата от “Роман за Ренар”, но вероятно най- четените басни са

тези на Лафонтен. Те позволяват чрез животинските образи да се направи остра

сатира.

ЕСЕ С Монтен („Опити“) и неговите

есета вече навлизаме в една по- лична територия. Място, където човек изтъкава

собствените си истории, с мисъл за приятелството, самотата, смъртта и още много

други.

ОСТРОВ От откриването на Америка

и последвалата колонизацията, в литературата навлиза нова метафора- островът. Всичко започва

може би с „Утопия“ (1516 г.) на сър Томас Мур- разказ за идеалното общество. Шекспир също го използва в „Бурята“, но 18-ти век развива най- пълно идеята. По- известни примери са историята на корабокрушенеца

„Робинзон Крузо“ на Даниел Дефо (1719 г.), която предлага критика на отношенията на завоевателя със заварените населения в лицето на Петкан. Подобна сатира е и „Пътешествията на Гъливер“ (1720- те) на

Джонатан Суифт.

ЕНЦИКЛОПЕДИЯ Но

както винаги пътешествието не е само географско, а и познавателно. Публикуван анонимно като

“Енциклопедията”, този огромен труд на Дидро и компания (18 в.) се явява заплаха за институциите.

Дотогава религиозните книги претендирали за изчерпателност. Но неизследваните територии на

човешкото познание подтикват любознателните да се запитат какво всъщност знаем. Също, много от

философите на Просвещението, като Русо и Волтер, се занимават с въпроса за обществения договор и

отношения.

НЕКА ВИ РАЗКАЖА... Само че да се

постигне изчерпателност далеч не е лесно, както свидетелства “Животът и възгледите на Тристрам Шанди, джентълмен” (1759-67 г.) на

Лорънс Стърн: толкова истории има да се разкажат, че едвам стигаме до раждането на

главния герой.

БУРЖОАЗИЯТА

Дидро е един от първите, които вярват, че познанието трябва да не е скрито в писанията на алхимиците, свещениците и майсторите на различни занаяти, а достъпно за всеки. Затова

използва разказвачество, наред с философските и социалните си знания, за да

предизвика умовете на читателите си. Заедно с Бомарше („Севилският бръснар“) дава

началото на буржоазната драма („Фаталистът Жак “, „Племенникът на Рамо“). Пише и романи („Монахинята“, „Недискретните

бижута“).

ФИЛОСОФИЯ За да

покажат колко негостоприемен и жесток, но в крайна сметка справедлив, е светът по онова време, доста писатели избират да разкажат историята на един чист и непокварен герой, най- често сирак, който минава през редица изпитания, но запазва същността си. Така на

бял свят излизат съдбите на Клариса (Самюел Ричардсън) и Кандид (Волтер). За разлика от

тях подлите и измамни- Ребека (Дафни дю Морие), Том Джоунс (Хенри Филдинг) и

виконт дьо Валмон (Пиер Шодерло дьо Лакло, „Опасни връзки“) играят на губещата страна.

ГОТИКА В противовес на наивните

герои от тези романи, са героите на готиката, които се отличават с остроумие, мелодраматичност и

мрачност, досущ като местата, които обитават. Жанрът си играе с контраста между висока и ниска литература (псевдо-епос), между светлина и сянка, между невинност и зловещост. Като се започне със

„Замъкът Отранто“ (1764 г.) на Хорас Уолпоул, жанрът ни дава най- плашещите чудовища и до днес.

Независимо дали ужасът има човешка форма като при „Жустин“ на Маркиз дьо Сад (1791 г.),

„Странният случай с доктор Джекил и мистър Хайд“ на Робърт Луис Стивънсън (1886 г.) и „Франкенщайн“

на Мери Шели; или е от друг вид като „Дракула“ на Брам Стокър.

ОСТИН „Абатството Нортангър“, една

от най- забавните книги на Джейн Остин, е именно пародия на готическия роман. Оттам е цитатът „Всеки

човек, независимо дали е мъж, или жена, ако не изпитва удоволствие от хубавия роман, положително е непоносим глупак“. Но „Гордост и предразсъдъци“

определя представите ни за начина, по който мечтаем за любовта днес. Не просто гръм, който ни поразява и

ни води до битка с външния („Ромео и Жулиета“) и абстрактен („Роман за розата“) свят, а продължаващ

процес на опознаване на сърцето и характера на любимия, който ни прави по- добри. Накрая двойката

заедно постига хармония със себе си, което е определящо, за да ги приеме и обществото.

РОМАН Заражда се романът в

съвременния си облик на немерена реч. Смес от поезия, разсъждения, описания, тази нова

форма позволява по- голяма свобода на мисълта и еклектичност. Затова и романът

бързо се превръща в главния и предпочитан литературен жанр.

СЕРИЯ Да издаваш вестници във

Великобритания през 1800 г. не било евтино. Данъци! Затова издателите ги представяли за памфлети, които били с по- голям формат. Но

с какво да запълнят оставащото място след новините? За да занимават читателите бил

измислен сериализираният роман, който не след дълго се превръща в индустрия. Даниел Дефо, Джонатан Суифт водят началото си от

тези творчески и много конкурентни работилници.

НОВЕЛА Все още на популярност

се радва друг кратък жанр- новелите (Балзак, Флобер, Юго, Стендал, Мюсе, Жорж Санд,

Мериме, Мопасан).

БУРНИ УСТРЕМИ

Казват, че 19-ти век е векът на Театъра, не само на сцената, но и в човешките отношения.

Драматичната съдба на младежите, последвали примера от “Страданията на

младия Вертер”, е само един от примерите: да жертваш живота си в замяна на идеалите.

РОМАНТИЗЪМ За

идеалите си дейно се борят и романтиците. Зародило се в Германия (Гьоте), романтичното течение

включва в редиците си писатели като Виктор Юго („Клетниците“), лорд Байрон, Новалис и Пушкин

(„Евгени Онегин“). Романтизъм се занимава с теми, които са отвъд: отвъд разума (чувства, мистицизъм,

съдба, мирова скръб), отвъд реалността, отвъд границите (свобода, екзотика, равенство). Гради се на антагонизма (възвишено и деформирано, като готика

и Квазимодо). Има интерес към приказката ( братя Грим), и поставя изкуствата над науките.

ПРИКАЗКАТА Братя

Грим се опитват да изградят немската идентичност чрез приказката. Жестокостта на

историите, събрали човешката мъка от поколения назад, би смразила кръвта на

всекиго. В приказките (Перо, братя Грим, Ханс- Кристиян Андерсен) се съдържа също и натрупаната мъдрост. И двама други известни

писатели я използват като материал за „сериозна“, дори шокираща литература-

Хофман и По.

УАЙЛД По техен модел Оскар

Уайлд („Портретът на Дориан Грей“) създава и своите жестоки, но красиви приказки

“Щастливият принц и други истории“ (1888) и „Къщата на наровете“. А пиесите му като

«Ветрилото на лейди Уиндърмиър», «Колко е важно да бъдеш сериозен» и редица други,

разкриват една по- изтънчена чувствителност. Винаги забавен и проникновен, в творбите му

се усеща все пак крайна осъзнатост на обществените порядки, характери и

уязвимостта на всеки един от членовете му.

РЕАЛИЗЪМ Но в същото

време, от съдбата на принцовете и техните славни битки и вълнения, авторовият поглед се пренасочва към по- ежедневните преживявания. Стремежът към достоверно отразяване на действителността води до

реализма: направление, което се вълнува от по- тривиални теми като чувствата и социалните

проблеми. Сред представителите му са едни от най- големите писатели: Стендал (“Пармският манастир” и

“Червено и черно”), Ги дьо Мопасан („Бел Ами“), Емили Бронте („Брулени хълмове“), Достоевски („Престъпление и наказание“), Гогол („Мъртви

души“).

ИНДИВИДЪТ През 19-

ти век, писателите продължават да се фокусират върху историята на един човек, но

вече не бог или герой, нито алегория (като любовта). Става въпрос за обикновени хора, та

дори и описани стереотипно: сирачето, бедната и скромна девойка, мускетарят.

ДИКЕНС Чарлс Дикенс, повече от

всеки друг романист предизвиква спорове относно значението на произведенията му. Дали те са със

социално издържани послания или са просто мелодрама.

По-голяма част от романите му („Посмъртните записки на Клуба Пикуик“) са четени под формата на

серийни притурки във вестник. От друга страна, героите му са бедни и онеправдани, но борбени всред

хаоса на градската олелия.Най- известните му романи са „Приключенията на

Оливър Туист“, „Коледна песен“, „Дейвид Копърфийлд“, „Повест за два града“ и „Големите

надежди“.

ДЮМА Сред любимите световни

автори, не само от онова време, е и Александър Дюма. “Тримата мускетари” разказва за

приключенията на смелите сърца, верни на ценностите, а не на властта.

Друга негова успешна книга е “Граф Монте Кристо”, който ни учи на интелигентност,

смелост и издръжливост в лицето на съперниците и обстоятелствата.

БАЛЗАК Със съдба не по- малко

изпълнена с перипетии от тези на дикенсовите сирачетата, Балзак не случайно събира

достатъчно материал за да напише ненадминатата си и епохална творба “Човешка

комедия”- невероятна пълна и жива картина на френското общество.

ФЛОБЕР Литературата черпи все

по- голямо вдъхновение от науката и техническия прогрес. Така например, Флобер

(„Мадам Бовари“) споделя в писмо, че за незавършената си творба „Бувар и Пекюше“, той е изчел не по- малко от 1500 тома по най- разнообразни дисциплини: от земеделие до

медицина.

ЖАНРОВЕ Разнообразие има

не само по отношение на съдържанието, но и на формите. Популярен става приключенския

(или жанров) роман: детективски, детски, фантастичен и т.н.

САЙ-ФАЙ Научната фантастика

е скорошен жанр, но привлекателността му не страда от липса на въображение и надежда.

Може би един от първите е френския драматург Сирано дьо Бержерак с

„Пътешествие до Луната“. Писането му е леко е ефемерно, според Калвино. Личността му е

толкова впечатляваща и влиятелна, че Едмон Ростан го обезсмъртява в книга, носеща

неговото име.

ВЕРН Жул Верн („Двадесет хиляди

левги под водата“) описва с възторг чудесните нови светове, които очакват човечеството- било то под вода или в космоса, а Хърбърт

Уелс („Войната на световете“) ни предупреждава за опасностите, които крият.

УЕЛС Докато Хърбърт Уелс смята, че

ролята на литературата е да изследва идеите и как обществото се справя с новостите, един

друг писател спори, че задачата на автора е да изследва характерите и да улови

неопределеното и недоизказаното в отношенията, а именно Хенри Джеймс

(„Примката на призрака“, „Европейците“).

ХОЛМС Малко известен факт е, че и сър

Артър Конан Дойл започва кариерата си с писане на научни романси, както е наричана тогава

фантастиката. Но друг образ го бележи. Вече повече от век историята за този магнетичен и проникновен детектив пленява човешкото въображение. Срещаме се с Шерлок Холмс за пръв път през 1887 г. в “Етюд в червено”, където детектив- консултантът, придружен

от верния си другар д-р Уотсън, се заема с разкриването на мистериозно убийство.

Привлекателността на образа на Холмс е не само невероятните му дедуктивни умения, но и чисто

човешките му недостатъци: от егоизъм до злоупотреба с пристрастяващи субстанции (хашиш,

тютюн за лула, кафе).

Пишете ми на:lila_dee@abv.bg