план

Настъпилите промени в занаятите, търговията и просветата най-силно проличали в градовете.

Напредъкът променил външният им вид.

Градските улици започнали да се разширяват.Застилали ги с камъни, наречени калдъръм.

В някои градове имало улично осветление със специални газови фенери.

Къщите вече били строени една до друга с дюкянчета на първия етаж.

Те били от камък и дърво, по-удобни и украсени. Боядисвали ги в различни цветове – синьо, жълто, зелено, керемидено червено.

Най-големите промени били свързани със строителството на училища и черкви. В много градчета това били най-красивите сгради.

Първото класно училище в Копривщица

Първото класно училище в Берковица Николско училище в Свищов

Славейковото училище в Търговище

Дановото училище

Те били изграждани от опитни български майстори.Сред тях се прочул с уменията си

майстор Кольо Фичето /Никола Фичев/.

Той е гениален български възрожденски архитект, строител, каменоделец и дърворезбар, създал емблематични за Българското възраждане храмове/ черкви/, училища, красиви къщи, мостове и др. в българските земи и крайдунавските области на Румъния.

Почитали го и българи, и турци.

Покритият мост над р. Осъм в Ловеч

Мостът над р. Янтра край гр. Бяла

Мостът над р. Дряновска

в Килифаревския манастир

Манастирската църква “Св. Димитър”

Черквата в гр. Свищов

Къщата с маймунката –В. Търново

Икономова къща – В. Търново

Изградил църквата и камбанарията в Преображенския манастир.

Чешмата на Соколовския манастир до ГабровоТърновският конак, където след Освобождението заседава Учредителното събрание, което изработило и приело Търновската конституция.

Ханът на хаджи Николи в центъра на В.Търново

Ново за градския живот била и появата на книгопродавници.

На централни места в градовете се появили и часовникови кули.

Животът на гражданите се променил особено с появата на читалищата. Те идвали в тях да четат вестници и да чуят нови неща за други земи и народи.

По-късно в читалищата започнали да се изнасят театрални представления.

Участници в театрална постановка. Всичкироли се изпълняватот мъже.

план

В по-големите градове живеело разнородно население.Заедно съжителствали и българи, и турци, и гърци,и евреи, и арменци, и цигани.

Те населявали отделни части, наречени махали, но постепенно в тях заживели смесено.

В градовете се издигали джамии, бани, мостове.

Често еврейски и турски дюкянчета били едно до друго.

Съседи по къщи ставали богати гърци и българи.

Разнородното население в българските възрожденски градове се различавало по религията, по облекло, по храната си.

Известен български книжовник разказва, че:

Главната храна на турците е пилаф / постен ориз или ориз с месо/.

На православните – сирене и хляб.

На евреите – печени яйца.

На циганите – говежди или овчи дроб.

Турците били майстори на яхниите, сармите и баклавите. Българите били майстори

на баницата и погачата.

С прииждането на много нови заселници в градовете започнало да преобладава българско население.

1. Този изглед от София е нарисуван от австрийски художник след Освобождението на България.

Много от сградите са възрожденски.

Нанеси следнитеназвания на съответните места: джамия,часовникова кула, дюкяни.

Часовникова кула

Джамия

Дюкяни

УТ: стр. 17/ упр. 2

План на урока:

1. Градът – място на

промените2. Градът – съжителство на разнородно

население