30

.3.2

01

5 г

.

След гибелта на Левски привържениците на революцията решили да вдигнат въстание.

Според изработения от Гюргевския революционен комитет план

(в 5-тия организацията била твърде слаба, само планиран).

план

- Търновски- Сливенски- Врачански- Пловдивски- Софийски

Изпратили в тях за организирането му.

започнали да подготвят .

Набавяли оръжие. Цели семейства се включили в ръчното леене

на куршуми. От черешовите стволове дялали топове.

За въстаниците били приготвени .

извезала учителката .

Райна Княгиня

Истинското u име е Райна Попгеоргиева Футекова. Родена е в Панагюрище през 1856 г. През 1876 г. 20-годишната главна учителка в

девическото училище в Панагюрище получава предложение от Г. Бенковски да ушие въстаническото знаме за Априлското въстание. В деня на обявяването на въстанието тя го развява редом с войводата.

Самото знаме е дело на Стоян Каралеев (Баненеца), който нарисувал лъвчето. За образец бил използван лъвът, отпечатан на корицата на

Устава на БРЦК. Думите “Свобода или смърт” са изписани от Иванчо Зографа. В долния край на знамето има и обозначение “П” и “О” (за “Панагюрски окръг”).

Знамето е осветено на 22 април. Райна

Попгеоргиева успява да приготви през нощта специални пискюли. Размерите на знамето са 2 на 1,5 м. Поръбено е със сърма. Освещава се от свещеници.

По спомените на самата Райна панагюрци, обхванати от възторга на свободата, поискали тя да вземе на ръце знамето и, като истинска

революционерка, да препаше сабя и револвер, да седне на кон, за да обяви на народа края на османското иго.

“ Това беше най-тържественият ден на нашата кратковременна свобода. Беловласи старци,

редом с невръстни деца, вървяха навсякъде след мен, пееха любими народни песни. Жени, девойки и старици хвърляха върху нас толкова

много ухаещи и разноцветни букети, че целият

Райна Княгиня и главното знамена панагюрските въстаници, извезано от нея

Паметник на Райна Княгиня в Панагюрище

Тленните ѝ останки

бил с

Главен апостол

Помощници

В подготовката за въстание била слаба.

Там била възприета четническа тактика. Главен апостол Помощници

Въстанието във Врачанско не избухва поради големия брой турски войски, съсредоточени в региона в очакване на война със Сърбия, и малодушието на местните комитетски дейци.

Главен апостол Помощници

На практика бил само планиран. Апостоли При създадената обстановка - арестуването на

Славков и оттеглянето на Обретенов във Влашко – до фактическо изграждане на самостоятелен революционен окръг там не се стига

От всички окръзи най-добра била подготовката в .

Център станал град . Главен апостол Най-деен помощник –

български национален

герой, революционер

Гаврил Груев Хлътев е истинското име на Бенковски.

Роден е в град Копривщица.

„Кървавото писмо“

Георги Бенковски

Истинското му име е Гаврил Груев Хлътев. Роден е на 21 септември 1843 г. в Копривщица. През 1866 г. напуска родното място и до 1876 г. търгува из Анадола. В началото на 1876 г.

Панайот Волов, който е определен за главен апостол и Георги Бенковски – за негов помощник, се прехвърлят в България и стигат

най-напред до Клисура. Веднага започват подготовката на въстанието.

След потушаването на въстанието Георги Бенковски се отправя през Стара планина към

Румъния. Той и другарите му са укрити от овчаря Нею Крачунов от махала Остриля ­ село Черни Вит. Но след него попадат на предател ­ Нею Брусненина. Чрез Въло Стоилов, по прякор Мечката, въстаниците са предадени.

На 25 май 1876 г. в местността Костина Бенковски и спътниците му са изненадани и убити. Главата на войводата е отнесена към

Тетевен, а от там в София. Тялото му е погребано от Мария Удренова от Тетевен. Всяка година в тази местност признателните поколения

отбелязват трагичната дата с разиграване на “Жива картина”, която пресъздава последните мигове от живота на войводата.

С конна чета, известна като ХВЪРКОВАТАТА ЧЕТА НА БЕНКОВСКИ, той обикалял селата в Панагюрския край и организирал дейността на въстаниците.

Въстанието било подготвяно в разстояние на едва 1 - 2 месеца, с което се обясняват неуспехите в организацията и хода му.

Решението за въстание е взето от отделни активисти на БРЦК, то не е подкрепено от нито една външна сила и в крайна сметка е резултат от усилията на неколцина апостоли.

По-сериозна подготовка за бунт била извършена само в IV и I окръзи.

Единствено в IV окръг под ръководството на Георги Бенковски била създадена постоянно действаща въстаническа милиция, контролираща подготовката за въстание.

За да проверят организацията по въстанието, Волов и Бенковски свикали събрание в .

Определили да въстанат на . Трескавата подготовка правела впечатление на

османските власти. Сигурна информация за подготовката, обаче те

получили едва след Оборище. Предателствотоизвършил участник в събранието - Ненко Терзийски от Балдово.

От Пазарджик в Копривщица и Панагюрище били изпратени жандармерийски отделения, които да арестуватподстрекателите на

"мирната рая".

При опит да бъде заловен Тодор Каблешков, копривщенските дейци нападнали и прогонили с оръжие полицията.

В градчето била установена революционна власт. Под звъна на черковните камбани и гърмежа на

пушките изпратил знаменитото

Призивът му към останалите бил за незабавно разгаряне набунта.

Писмото е пренесено от 19-годишния Георги Салчев, който изминал 5 часовия път от Копривщица до Панагюрище само за 2 часа.

Точно преди Панагюрище, конят на преносителя на кървавото писмо издъхва от натоварването.

Родната му къща в Копривщица

Тодор Каблешков

Тодор Каблешков е роден на 13 януари 1851 г. в Копривщица. Майка му умира много рано. Расте в богато патриотично семейство. Получава

високо образование. Учи в копривщенското и пловдивското класно училище и във във френския лицей в Цариград. Владее свободно три езика. Благодарение на високото си

образование на 23 години е назначен за началник на железопътна гара Белово.

Последователен привърженик е на идеите на Левски от 1871 г. През 1876 г. Каблешков е

избран за председател на копривщенския революционен комитет. Той взема решението за по-ранното избухване на въстанието, принуден от обстоятелствата.

На 20 април той пише “Кървавото писмо” с

призив към останалите за незабавно разгаряне на бунта. След погрома на въстанието е предаден от българин, заловен и жестоко

изтезаван. В Габровския затвор поставя край на живота си. Умира на 25 години в името на свободна България, като пренебрегва и без

колебание жертва богатство, лично щастие, бъдещето и живота си.

Ускорено от предателство, .

Началото му обявил .

Калъчевият мост в Копривщица, където е гръмнала първата пушка на Априлското въстание

След обявяването на въстанието властта в Панагюрище била поверена на Военен съвет, още известен като Привременно правителство начело с Павел Бобеков.

Окръгът бил разделен на 2 района, като

Със своята , вдигайки на оръжие будните

български села Мечка (сега Оборище), Поибрене, Баня и др.

На тържествено била обявена свободата, а учителката

развяла ушитото от нея знаме. То било осветено.

Въстанието пламнало в много села. избухнало и в .

Прочула се под ръководството на учителя .

На 29 април в селата западно от Търново сформират голяма чета (200 души) -

. Четата се отправя през нощта към Габрово и на

29 април достига Дряновския манастир. Манастирът е обкръжен от близо 10000 души

редовна войска и башибузуци. Битките продължават 9 дена. На 7 май през нощта въстаниците правят опит

за пробив, при който загиват по-голямата част от тях.

Защитата на Дряновския манастир е един от военните върхове на въстанието.

Въстаналите села били последвани от други български селища, защото с недоброто си въоръжение те не можели да победят турската войска.

с неописуема жестокост избили стотици деца, жени и мъже

.

. Загинали и водачите

на въстанието.

Черешовото топче и паметникът на Боримечката в Клисура

разтърсило цяла Европа. Селото било изгорено. От населението останали живи около 1000 души и църквата „Света Неделя“.

Единствената организирал пламенният

. Когато през 1876 г. в България

избухнало Априлското въстание, той организирал

и се притекъл на помощ на въстаниците.

Те превзели австрийския

От Гюргево Ботев се качва с част от четата си на кораба и на 16 май заповядват на капитана да спре на българския бряг.

От Козлодуй Ботев се отправил към Балкана.

На 1 юни 1876 г. бил последният тежък бой.

Привечер след сражението Ботев бил пронизан от куршум.

Много от четниците му също загинали.

С това на порива на българския народ

.

• Предателство

• Шпионаж

• Несъизмеримост на българската с турската войска

• Избити хора

• Опожарени селища

• Осиротели деца

• Отзвук в Европа

план

Избиването на 30 000 души и разрушаването на градчета и села стреснали Европа.

Известни личности в Англия, Франция, Италия поискали намесата на своите държави.

Много държави защитили правото на “героичните българи на свободен живот”.

Вестите за ужасите потресли много учени, писатели и обикновени хора.

Жестокото потушаване на въстанието и отзвука за зверствата в Европа, станали повод за .

Решенията от нея били свързани с искането за

.

Османското правителство, обаче, отказало да осъществи решенията, взети на конференцията.

Подтикнат от възмущението на европейските страни, започнал подготовката на .

Във войната взели участие и много българи - .

било сформирано в начело с .

Войната била обявена през

Манифестът на руския императорза обявяване на войната

СВОБОДА

Затова го наричали

Връчването на Самарското знаме на българското опълчение

Самарското знаме

Знамето е ушито от монахините на Самарския

девически манастир от тежък копринен плат от

три цвята - малинов, бял и светлосин. От двете

му страни имало черен кръст, обшит с красиви

златни арабески. В средата на кръста от едната

страна била изобразена чудотворната Казанска

икона на Света Богородица, а от другата страна -

светите братя Кирил и Методий.

На 18 май 1877 г. Българските опълченци

получават в лагера си в Плоещ тържествено, като дар от жителите на град Самара, знаме. Преди да стигне до тях то е изложено в Москва в

Кремълския дворец. В руската столица е изработена и дръжката за него.

При връчването му П. В. Алабин отбелязва, че то се дава на българите “от цялата руска земя”.

Поето е от стария войвода Цеко Петков, облечен в хайдушки костюм. Приковано е към дръжката със сребърни пирони. Преминава през ръцете на ген. Столетов. Той го предава на командира на

III опълченска дружина подполковник Калитин. Първият знаменосец е Антон Марчин. Бойното си кръщение получава в боя при Стара Загора.

Опълчението показва висок героизъм. Защитавайки знамето загива командирът на III опълченска дружина подполковник П. П.

Калитин. Надупченото от куршуми знаме е изнесено от полесражението и спасено. Спасено е и съществуването на опълчението, тъй като съгласно руските закони военна единица,

загубила знамето си в боя се заличава от списъците на войската.

Генерал Столетов пръв вдига Самарското знаме.

На 15 юни (27 юни), руски части, командвани от генерал-майор Михаил Драгомиров, извършват десант на река Дунав при Зимнич - Свищов.

Създадени са условия отсам Дунава за разгръщане на основните руски сили на българска земя.

бил освободен , а и

Руското главно командване разделя частите, прехвърлени при Свищов на три отряда:

(в състав от 35 000 войници), командван от

;(в състав от 70 000 войници),

командван от ;( в състав от 12 000 войници),

командван от .

генерал-лейтенант Николай Криденер

Александър Александрович

генерал-лейтенант Йосиф Гурко

Започнали продължителни боеве за .

настъпил . В отговор на руското развръщане, Османското

главно командване прехвърлило силната групировка на Сюлейман паша от Черна гора срещу

. Същият,

.

Руските позиции на връх Шипка

Основният стратегически замисъл на османското командване било групировката на Сюлейман паша да разбие частите за прикритие, укрепили се по стръмнините на връх Шипка, с което да пробие в Северна България и се съедини с обсадените в Плевен османски войски под командването на Осман паша.

В този критичен момент руското главно командване не разполагало със сериозен стратегически резерв за отразяване на контраатаката и героичните сражения, разиграли се под връх Шипка, решават изхода на войната.

В рамките на Предния отряд е и цялото Българско опълчение.

опълченците и малко руски войни се сражавали до смърт, за да удържат прохода и да не допуснат турски войски в Северна България.

В последния миг пристигнала помощ. Войските на Сюлейман паша са , с което

за съединение между частите на Сюлейман и Осман паша с отхвърляне на руската армия зад Дунав.

.

Паметникът на връх Шипка

През . В края на годината се

предава в руски плен остатъкът от османската армия, обкръжена в Плевен с командващия я Осман паша.

Плененият Осман паша, командващ турските войски

След продължителна обсада на града и тежки боеве, е освободен на

ген. Скобелев –трети щурмна Плевен

ген. Тотлебен

ген. Криденер –Западен отряд

Осман паша

Мавзолеят в Плевен

Панорамата

Възстановка на боевете в Плевен

Къщата музей „Цар Освободител Александър ІІ” в Плевен

Последвало изненадващо зимно руско настъпление през Стара планина на юг (под ръководството на ) и .

След това в началото на 1878 г. били превзети последователно от руската армия

Навлизането на руските войски под предводителството на генерал Йосиф Гурко в София

На руските войски, предвождани от генерал Гурко,

.

След превземането на София отрядът на ген. Гурко се насочил .

Скоро след това и този град .

Изправена пред пълен военен погром .

На в градчето (близо до Истанбул), османците били принудени да подпишат историческия .

Подписване на Санстефанския

мирен договор от граф Игнатиев

Къщата, в която е подписан

договора

Санстефанският договор е предварителен мирен договор между Русия и Османската империя, който слага край на войната между тях и урежда, макар и не окончателно, обособяване на Трета българска държава.

Договорът е подписан на от

и от външния министър Савфет Мехмед паша и посланика в Германия Садулах бей от страна на Османската империя.

граф Игнатиев

Александър Нелидов

Върху картата на Европа се появила Третата българска държава.

През коя година избухва Априлското въстание?

1873 г.; 1876 г.; 1878 г.

Априлското въстание избухва най-напред в град:

Панагюрище;

Копривщица;

Оборище.

Главният апостол на Панагюрски революционен окръг е: Георги Бенковски;

Тодор Каблешков; Панайот Волов.

Четата на Ботев слиза от кораба „Радецки“ до:

град Козлодуй;

град Русе;

град Свищов.

На кой връх загива Христо Ботев?

връх Шипка;

връх Ботев.

връх Околчица;

Райна Попгеоргиева извезва знамето на:българските опълченци;

панагюрските въстаници;Ботевата чета.

През коя година е обявена Руско-турската освободителна война?

1877 г.;1876 г.; 1878 г.

В коя битка участието на българското опълчение е решаващо за изхода на войната?

при Плевен;

при София.

при връх Шипка;

Къде е създадено българското опълчение?

в България; в Румъния; в Русия.

Как се нарича бойното знаме на опълченците?

Българско знаме;

Опълченско знаме;

Самарско знаме;

Кой руски генерал ръководи българските опълченци при битката на връх Шипка?

ген. Скобелев; ген. Радецки; ген. Столетов.

Кой руски генерал ръководи войските, които освободили София?

ген. Тотлебен;

ген. Гурко;ген. Драгомиров.

При кой град в Северна България руската армия обгражда войските на Осман паша?

Плевен;Враца; Ловеч.

Къде е подписан мирният договор между Русия и Османската империя?

Сан Стефано;

София.

Цариград;

Кога България е освободена от турско робство?

3 март 1876 г.; 3 март 1877 г.;

3 март 1878 г.

ТърновскиСливенскиВрачански

ПловдивскиКопривщица, Клисура, Батак,

Панагюрище, Перущица, Брацигово Копривщицавръх Вола

Априлско въстаниеИзбухва Руско-турска война

Освобождението на София Санстефански мирен дого-вор - Освобождението

Бачо Киро Петров, Панайот Волов, Райна Попгеоргиева, Георги Бенковски, Христо Ботевимператор Александър II, ген. Гурко – освобождава София; генерал Столетов – командва бълг. опълчение.

2. Освободителната

Руско – турска война

- Отзвук на въстанието

в Европа

- Подготовка на

Александър II зa война

- Българско опълчение

- Обявяване на войната

през април 1877 г.

- Мирен договор

План на урока:

1. Априлско въстание

- Разделяне на

страната на

революционни окръзи

- Избухване на

въстанието -

20 април 1876 г.

- Подкрепа отвън

Речник:

Българско опълчение –българска войска, в която участвали доброволци.

Башибозук –османски военни части, набирани от османското население и известни с изключителната си жестокост.

Апостоли –първите ученици и последователи на Иисус Христос.

Въстание –подготвен въоръжен бунт.