1

Народни будителиВъзраждане

Въпреки чуждата власт и тежките условия за живот българите запазили своя език и вяра. Заслуга за това имали образованите българи.Те насърчавали своите сънародници да се учат на четмо и писмо и да не забравят, че са българи. Тези хора пробуждали любовта на българите към своя народ. Затова ги нарекли народни будители. Някои от тях живеели и работели в чужди страни, други намирали убежище и място за работа над книгите в манастирите. Книгите, които ги пишели или превеждали на български език, съставлявали българската книжовност.На 1 ноември се чества Денят на народните будители.

Народни будители

2

България, запазила език и обичаи под османския ятаган, била заплашена от кръста на гръцкия духовник... Българинът поел решително по пътя на просветата. Началото на неговото пробуждане е свързано с името на хилендарския монах Паисий.

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ( 1722 – 1773)

3

За неговия живот, за детството и младостта му има оскъдни исторически данни. Не се знае с положителност кое е родното му селище, нито пък светското му име. Учените приемат, че е роден в Банско през 1722 г.

Предполага се, че двадесет и три годишен се замонашил в Хилендарския манастир на Свети гора, където игумен бил по-големият му брат. Присмехът на гръцки и сръбски монаси, че българите не са древен народ, подтикнал Паисий да напише историята на българите. Две години той преравял библиотеките на Атон, обикалял други манастири, посетил и чужди страни, за да събере сведения за историята на своя народ. 4

Преместил се в Зографския манастир, където през 1762 г. написал малка книжка. Нейното съдържание се разбирало от самото и заглавие - "Славянска история за народа и царете, и за светците български, и за всички български дела и събития".  

5

Зографски манастир

В нея той гневно порицал онези, които се срамували да се наричат българи и се гърчеели. Паисий описал величието на средновековна България, храбростта на мъжете ѝ: "От целия славянски род най-славни са били българите, първи те са се нарекли царе, първи те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те са завладели."

6

7

„О, неразумни юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш и не говориш на своя език?”

Софроний Врачански е роден през 1739 г. в Котел. Светското му име е Стойко Владиславов. Произхожда от заможно семейство. Баща му търгувал с добитък в Цариград. Обаче малкият Стойко имал нерадостно детство - майка му умряла, когато той бил на три години, а след десет години умрял и баща му. С неговото отглеждане се заели чичо му и стринка му, които нямали деца, но скоро и те умрели. Върху момчето се стоварили тежки задължения - бащините сметки и чичовите дългове, които трябвало да урежда. Макар и тръгнал късно на училище (деветгодишен), Стойко бързо проявил завидни способности и прилежание. Той с болка отбелязва, че "у България не има философско учение на славянски език".

8

СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ (1739 - 1813) 

Стойко  е посещавал четири години килийното училище в Котел. При слаборазвитата грамотност по онова време това се смятало за солидно образование. Тъкмо за това на Стойко било предложено да стане свещеник.  Бил ръкоположен през 1762 г.

Софроний започнал книжовната си дейност още като свещеник. Доброто познание на гръцки език му помогнало да се запознае с много книги.

След двата преписа на "История славянобългарска" през 1775 г. отишъл в Света гора, където престоял шест месеца. Запознал се с българските ръкописи в библиотеките на Зографския и Хилендарския манастир.

Преписва много сборници, молитвеници, а сам той е автор на няколко важни съчинения. Най-известен е автобиографичният му труд "Житие и страдание грешнаго Софрония", където на достъпен език описва теглилата на българския народ. През 1806 г. отпечатва "Неделник" - сборник от поучения за неделните и празничните дни, който станал толкова популярен, че го нарекли "Софроние".  из "Занимателна история на България"

9

За Васил Априлов научаваме от няколко реда, записани лично от него. Роден е на 21.07.1789 г в Габрово. Единадесет годишен останал кръгъл сирак. Току-що научил да срича "азбукето", напуска родното си селище и заминава да учи в далечна Москва в образцово гръцко училище.

Всеки ден учи, пише и говори на гръцки език. Непрекъснато му се внушава, че е грък. Овладява до съвършенство гръцки, но постепенно започва да говори лош български език. До края на живота си пише своите писма на гръцки.

Но българското в него не умира. Той ясно осъзнава необходимостта от книжовен български език. От ден на ден растяло желанието му да открие в родното си място училище по европейски образец, където да се говори и пише на съвременен български език. 

ВАСИЛ АПРИЛОВ (1789 - 1847)

10

Подпомагнат от други родолюбиви свои съграждани, през 1835 г. Васил Априлов построява и открива първото българско светско училище в Габрово.

Днес то носи името на създателя си и е известно като Априловската гимназия. из «Будителите на нацията»

11

Доктор Петър Берон е виден книжовник и реформатор на българското образование.

Роден е около 1800 г. в гр. Котел в заможно семейство. Получил завидно образование в Букурещ, Хайделберг и Мюнхен. Написал е хиляди страници в областта на естествознанието и философията.

През 1824 г. Петър Берон съставил книга, каквато нямало дотогава. Тя станала най-любимият учебник на много поколения ученици.

Нарекъл я Буквар с различни поучения.  Но децата ѝ дали името РИБЕН БУКВАР.

Д-Р ПЕТЪР БЕРОН (1800 - 1871)

12

 С тази книга по-лесно и по-бързо децата се учели да четат и да смятат. В буквара имало и съвети как да се постъпва разумно. Разказвало се за непознати растения и животни. Например как се добиват солта и захарта, откъде идва кафето. По-късно Петър Берон станал известен учен, но не престанал да полага грижи за българските училища. Непрекъснато им дарявал книги.

  По препоръка на д-р Петър Берон се създали нови училища. В тях учениците изучавали история, математика, география. По-напредналите ученици помагали на учителите да обучават останалите. Така един учител успявал да подготви много ученици.

из "Детска илюстрована история на България"

Рибния буквар

13

ДОБРИ СЪВЕТИ

АКО ИЗЛЪЖЕШ ВЕДНЪЖ, НЕ ТИ ВЯРВАТ ВТОРИ ПЪТ.

НА ДРУГИТЕ НЕ СЕ ПРИСМИВАЙ, АМИ СЕБЕ СИ ГЛЕДАЙ.

ПРАВИ ДОБРО, ЗА ДА НАМИРАШ ДОБРО. НЕ СЕ СРАМУВАЙ ДА ПИТАШ, КОЕТО НЕ

ЗНАЕШ. ВСИЧКО Е ЛЕСНО ЗА ТРУДОЛЮБИВИТЕ

И ВСИЧКО Е ТРУДНО ЗА МЪРЗЕЛИВИТЕ. КОЙТО ИМА НАУКА, НИКОГА НЕ

ИЗПАДА.

Откъс от Буквара на д-р Петър Берон

14

Неофит Рилски е роден в планинския градец Банско. Светското му име е Никола Поппетров Бенин. Учи в Рилския манастир, където става монах и приема името Неофит. Той е виден възрожденски книжовник и просветител, наречен от Константин Иречек "патриарх на българските писатели и педагози".

 Неофит Рилски приема поканата на Васил Априлов да стане учител в Габровското взаимно училище. За нуждите на образованието съставя и издава първата българска граматика, изработва единствения екземпляр на първия български географски глобус (1836г.). 

Съставя и първите училищни правилници, превежда басните на Езоп, педагогически и религиозни съчинения.

НЕОФИТ РИЛСКИ (1793 - 1881)

15

Така изглеждал глобусът, изработен от Неофит Рилски

16

Кольо Фичето (истинско име: Никола Иванов Фичев), наричан Уста Кольо Фичето (от турското„уста“ - майстор, професор), е български възрожденски строител, архитект и скулптор, роден в град Дряново през 1800 г.

Останал сирак без баща на 3 години, едва 10-годишен той започва да учи занаят при тревненските майстори дюлгери. На 17-годишна възраст се учи при майстори от западнобългарската строителна школа от град Корча как се дяла камъкът, а след това усвоява строежа на църкви, камбанарии и мостове от брациговските майстори.

Още млад, 23 годишен, той е вече калфа, а на 36 години е общопризнат от целия дюлгерски еснаф за майстор.

Знаел е отлично турски език, говорил е добре гръцки и румънски език. Известен е с това, че когато построил мост по време на османското владичество, при изпробването му легнал под него, за да гарантира за сигурността на преминаващите с живота си.

КОЛЬО ФИЧЕТО (1800 - 1881)

17

18Църква "Света Троица" - гр.Свищов

Мостът на Кольо Фичето над р. Янтра край гр. Бяла.

19

Старият Пловдив

Възрожденският град

20

Народни будителиВъзраждане

Източник:Човекът и обществото за 3. класБулвест 2000, Р. Кушева, Р. Пенин„Народни будители“ - Сайтът на Р. Тутовски – начален учител в НУ “Цани Гинчев”, гр. Бяла СлатинаСнимки – по материали от Интернет

Февруари’ 2012 г.