Разказвачество    :Преглед на историите

       Великите разказвачи от древните   шамани до сценаристите

Част 3

ПЕЧАТ Печатната машина на

Гутенберг (1439 г.) бележи нова ера в духовното развитие на човечеството.

Изведнъж знанието и развлечението стават достъпни за големи групи хора.

ВИЗАНТИЯ Новата медия,

заедно с разпадането на Византийската империя (1453 г.) води до разпространението

на класически текстове.

РЕЛИГИЯ Но разчитането на

древногръцките текстове било рядко срещано умение. Първият, който транскрибира азбуката бил Еразъм

Ротердамски. Този пътуващ монах не изпадал в крайности. Не бил съгласен с всички практики на църквата (реликви,

индулгенции и т.н.), но и не бил привърженик на Реформацията на Лутер. Думите, които го описват най- точно

са търпимост, космополитност и разумност. Защитник е на идеята, че четенето трябва да бъде освен поучително и

приятно. Със своите трактати, които са всъщност ръководства по стил (за писане на писма, разговори и реторика), допринася

за превръщането на латинския от елитистки в повсеместен език. „Възхвала на глупоста“, под формата на писма до Томас

Мор, е най- известното му произведение. Изучавал е и схоластика (Тома Аквински, 12 в.), но не вярва безрезервно в

нея. А и тогава се заражда и модерната наука.

НАУКА Отслабването на влиянието

на католическата църква е съпътствано от нов интерес към развитието на науката. Коперник

лансира теорията, че земята не е плоска, а Галилео наблюдава звездите и междувременно

поставя основите на научния метод, който се използва до днес (експерименти и

математика).

ГЕЯ Следва и равносметка от Великите

географски открития (Колумб, да Гама; колонизацията, робството, Америка).

МАИ Интересен факт е, че Попол Вух

или "Книга на Съвета", която описва цивилизацията на маите (или по- точно на

рода киче), е записана е през 16 в. при идването на конкистадорите.

РЕНЕСАНС Епохата на

Ренесанса идва за да припомни, че въпреки всичко все пак на Земята, човек разчита главно на себе си. Към това съждение го

подтикват и разразилите се по онова време епидемии и войни.

ГАРГАНТЮА След Бокачо

(„Декамерон“), друг разказвач от висше съсловие идва да ни разсмее. “Гаргантюа” и

“Пантагрюел” (16 в.) описва живота на бащата и син гиганти, изпълнен с пиячка, изцепки и

“славни” подвизи. Съвсем логично не е излязъл под името на Франсоа Рабле, който не е можел да си позволи да застраши позицията

си на свещеник.

НОВЕЛА През 16-ти век се

появява новелата, която се характеризира с показването на едно събитие и психологически

развити, но малобройни персонажи. Тя бива реалистична или по- късно фантастична. Жанрът измества множеството форми на

кратки разкази, които са съществували допреди това. Френският сборник “Сто нови

новели”, несъмнено е вдъхновен от Бокачо, но почти всичките са с неизвестен автор.

ГЛАС Разказвачът от Ренесанса за

пръв път си позволява да говори не в трето лице (вътрешен диалог), не вместо някакъв

обобщен, алегоричен образ и не с чужди думи, вдъхновени от висши същества (музи, бог).

Отначало това става чрез мемоари и романови писания, но постепенно способства за

оформяне на нови жанрове (епистоларен роман).

ПИСМОТО Епистоларният

роман се състои (почти) изцяло от... писма. Тази му особеност му придава автентичност и дори успява да заблуди някои образовани и изтъкнати членове на обществото (случая с

„Монахинята“ на Дидро). Освен това създава и скандални истории, както при „Опасни връзки“ на Пиер Шодерло дьо Лакло.

РАЗГОВОР За този успех

допринася и усъвършенстване на разговора като социално преживяване със свои правила,

порядки и с цел да забавлява (15- 16 век, Франция), които се пренася и в писаното

слово. Все повече писатели използват пряка реч. Това отдалечаване от поучителния тон,

дава нов глас на героите.

КОМЕДИЯ ДЕЛ АРТЕ По това време (16 в.) в Италия се

заражда и това, което може да наречем наченки на модерен театър. Комедия дел арте

съчетава импровизация с познати герои (Арлекино, Коломбина, Панталоне) и сюжети

(наричани канавачо), които дават на актьорите работна рамка.

ШЕКСПИР Богатството-

емоционално, лексикално и културно, което носи със себе си актьорът от елизабетянския театър Уилям

Шекспир (16- 17 в.) остава ненадминато може би и до днес. Дори и да пренебрегнем факта, че той добавя

към английския речник буквално хиляди думи, проникновението му няма равно. Не случайно

пиесите му успяват да развълнуват не само простолюдието, но и кралете. Шекспир е известен не само с приноса си към езика, но и към разбирането на

“човешкото положение”.Пиеси: трагедии (Ромео и Жулиета, Хамлет, Крал

Лир, Макбет) и комедии (Много шум за нищо, Сън в лятна нощ, Венецианският търговец). Пише и сонети.

ТЕАТЪР Други драматурзи, които

бележат това време се явяват противникът на Шекспир- Бен Джонсън („Алхимикът“,

„Волпоне“), който има силно влияние върху по- нататъшните поколения, и французите

Корней („Илюзията“, „Сид“) и Молиер („Тартюф“, „Буржоата- благородник“), който

изобличава лицемерието и глупостта в пиесите си.

ИСПАНИЯ Подобно на

Шекспир, Лопе де Вега е известен с множеството си сонети. Той е един от най- плодотворните писатели на

своето време. Заедно с Калдерон де ла Барка ("Животът е сън") и Тирсо де Молина (“Дон Жуан”) дава начало на златния век на бароковия театър в

Испания. Пиесите му се отличават с нарушаване на установените правила/ единства, смесване на

комедия и трагедия, и стилове, за да разкаже най- автенитично историите си за любов, вяра и чест.

Сервантес го нарича “Фениксът на гениите и Чудовището на природата”.

БАРОК Барокът („неправилна

перла“, 17 в.) е отговорът на католицизма срещу всички дестабилизиращи го сили:

реформацията, протестантизма, абсолютната кралска власт и т.н. Характеризира се с

пищност, драматичност и ползването на контраст. Залага на въздействието на

емоциите и най- вече визуалния аспект (детайли и движение). Дели се на ранен

(класически) и рококо. Други тенденции, които го бележат са маринизъм, евфуизъм,

гонгоризъм и прециозност.

МАРИНИЗЪМ, ЕВФУИЗЪМ, ГОНГОРИЗЪМ По името на

Джамбатиста Марини („Адонис“), маринизмът се характеризира с изненада, размах на фантазията и изобретателност; но най- вече с фини остроумия. Подобен на него е английският евфуизъм (Джон

Лили). В Испания този стил, наречен гонгоризъм, има силен отпор в лицето на Лопе де Вега и

Франциско де Кеведо (концептизъм).

ПРЕЦИОЗНОСТ Прециозността във Франция все пак се отличава по това, че е поддържана главно от жени. Осмяни от

Молиер („Смешните фантазьорки“), прециозките не спират да организират салони, където на почит са

интелекта, либертинството и добрите нрави, вкус и поведение (изискани маниери). Те също имат специална връзка с езика, който се опитват да

опростят, за да е по достъпен за дамите, които тогава не получавали еднакво образование. Измислят

множество метафори, изтънчени изрази („огледалото на душата“ = очи) и неологизми (анонимен, яростно, помада, ентусиазирам се), които ползваме и днес.

ИДИЛИЯ Бароковите романи

описват любовта чрез пасторалното и прекрасното. Също имат голям успех във Франция. „Клелия, римска история“ съдържа карта на Страната на

нежността, топографско и алегорично представяне на прециозната и галантна любов. Най- дългия френски роман „Артамен или Големият Кир“, също от Мадлен дьо Скудери, излязъл под името на брат й Жорж, пък описва истински случки и персонажи. Можел е да се

чете и като фикция, и като роман с ключ (кой кой е?). Подобни са „Заид“ и „Клевската принцеса“ на мадам

дьо Лафайет, и „Астрея“ на Оноре д'Юфре, една от първите саги.

ТОТАЛНО ИЗКУСТВО Прунуден да се

фокусира върху формата (тъй като сюжетът е схематичен), творецът от онова време се стреми да бъде виртуоз. Това изискава

използването на всички средства: наред с другото неочаквани обрати, декори и музика.

Така бароковото изкуство вдъхновява разпространението на нови видове творби,

които се зараждат заедно с него в края на 16- ти век: опера, концерти, балет.

Пишете ми на:lila_dee@abv.bg