Upload
milena-foteva
View
201
Download
1
Embed Size (px)
Citation preview
Да си припомнимПърви план за освобождение
Георги Раковски
Той бил убеден, че само с въоръжена борба, ръководена от един центъри с общите усилияна балканските народиможе да се постигнеуспех.
Организирал в Белград българска войска,наречена легия.
Да си припомнимЦентралният революционен комитет
През 1869 г. в Букурещбил създаден БРЦК.
В програмата било записано,че борбата трябва да се водис мирни и революционни средства.Председател е Любен Каравелов, а Васил Левски е избран за главен апостол на комитетите в България.
Да си припомнимПодготовката на българите за въстание
Васил Левски
Създава вътрешна революционнаорганизация
За три години правидве обиколки на България исъздава мрежаот тайни комитети
Да си припомнимПодготовката на българите за въстание
Христо Ботев
Организира четав Румънияс около 200 четници
С кораба «Радецки»слизат на брега на Козлодуй, за да се включат в Априлското въстание
1. Априлското въстание а) Разделяне на страната на
4 революционни окръга:
I – Търновски, Стефан
Стамболов II – Сливенски, Иларион
Драгостинов
III – Врачански, Стоян Заимов
IV – Пловдивски, Панайот Волов
б) Избухване на въстанието –
20 април 1876г. , Копривщица
http://vbox7.com/play:8af85957
http://vbox7.com/play:d243afb5
Кървавото писмо Историческо писмо за обявяването на Априлското въстание в Копривщица, написано от Тодор Каблешков.
"Братя!Вчера пристигна в село Неджеб ага, из Пловдив, който поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборищкото събрание, повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме и убихме мюдюра, с няколко заптии... Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!... Ако вие, братя, сте биле истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище... Копривщица, 20 априлий 1876 г.Т. Каблешков.Бях очевидец, когато се извърши всичко гореказано в писмото на Тодора. Тръгвам за Клисура, за да направя същото.Н. Караджов"
Селища:КопривщицаПанагюрищ
еКлисура
БатакБрациговоПерущица
ТрявнаДряново
...
Водачи:Георги Бенковски
Тодор Каблешков
Панайот ВоловВасил петлешковЗахари СтояновТаньо Войвода
Бачо Кировпоп Харитон
Цанко Дюстабанов
...
г) Потушаване на въстаниетоПричини:
• Предателство
• Шпионаж
• Несъизмеримостна българската с турската войска
Последици:
• Опожарени селища
• Избити хора
• Осиротели деца
• Отзвук в Европа
а) Отзвук на Априлското въстание в Европа
Жестокото потушаване на въстанието и отзвука на зверствата в Европа са повод за провеждане на Цариградската конференция. Решенията от нея са първото международно признание на правото на българите да имат своя държава в етническите си граници.
"Трябва да се привлече вниманието на европейските правителства върху един дребен факт, тъй дребен, че правителствата съвсем не са го забелязали. А ето този факт: един народ е избиван. Къде? В Европа. Има ли свидетели? Има един свидетел: целият свят.“
2 юли 1876г. Виктор Юго
2. Освободителната Руско-турска война
б) Подготовка на Александър II зa война
2. Освободителната Руско-турска война
Османското правителство, обаче, отказва да ги осъществи.
През април 1877 г.император Александър II обявява война на Османската империя
В) Българското опълчение - сформирано в град Самара начело с генерал
Столетов
Над 10 000 български доброволци стават опълченци
Знамето е ушито от монахините на Самарския девически манастир от тежък копринен плат от три цвята - малинов, бял и светлосин. От двете му страни имало черен кръст, обшит с красиви златни арабески. В средата на кръста от едната страна била изобразена чудотворната Казанска икона на Света Богородица, а от другата страна – светите братя Кирил и Методий.
Важни сраженияСвищов, юни 1877Търново, юли 1877Стара Загора, юли 1877Ловеч,юли 1877 Плевен, ноември 1877Шипка, август 1877Шейново, януари 1878София, януари 1878Пловдив, януари 1878
Ръководители
Ген. Тотлебен
Ген. РадецкиГен. Гурко
Княз Николай,брат на
императора
Ген. Столетов Ген. Скобелев
3. Мирен договор Санстефанският договор е
предварителен мирен договор между Русия и Османската империя, който слага край на войната между тях и урежда, макар и не окончателно, обособяване на Трета българска държава.
Договорът е подписан на3 март 1878 г. в Сан Стефано (близо
до Истанбул), от граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов от
руска страна и от външния министър Савфет Мехмед паша и
посланика в Германия Садулах бей от страна на Османската империя.
България се създава като автономно княжество в
пределите, където мнозинството от
населението е българско. Тя ще плаща данък, ще
има народно християнско правителство и местна
милиция.
Освобождението на България
1. Априлското въстание: а) разделяне на страната на 4 революционни окръга; б) избухване на въстанието – 20 април 1876г., Копривщица;
Селища: Копривщица, Панагюрище, Клисура, Батак, Брацигово, Перущица, Дряново, Трявна, … Водачи: Георги Бенковски, Тодор Каблешков, Панайот Волов, Васил Петлешков, Захари Стоянов, Таньо Войвода, Бачо Киро, поп Харитон, Цанко Дюстабанов, … в) подкрепа отвън – Христо Ботев; г) потушаване на въстанието – причини и последици.
2. Освободителната Руско-турска война (1877-1878г): а) отзвук на Априлското въстание в Европа; б) подготовка на Александър II за война; в) българско опълчение – сформирано в гр. Самара, ръководено от ген. Столетов; г) обявяване на войната – април 1877г. Важни сражения: Стара Загора, Плевен, Шипка, Шейново, София, …
Командири: ген. Гурко, ген. Тотлебен, ген. Радецки, ген. Скобелев, ген. Столетов, …
3. Санстефански мирен договор – 3 март 1878г