SIX LETTER FROM BULGARIA

Едуард де Боно - нестандартно мислене в часовете по изучаване на Английски език в четвърти клас. Добре дошли в СОУ,,Неофит Рилски ‘’ за оригинално и ефективно мислене в образователните система с методът на Боно . Методите на Де Боно ни дадоха пряка връзка в преподаването на мислене като умение за лесно учене . Учебното партньорство по проекта ни даде сътрудничество с проекта - начин на мислене, учене и инструменти в сътрудничество с другите осем държави участващи в проекта държави. Творчеството при учениците на Европа е все по-важно за всички , защото то действа креативно и е най-добрият и най-евтиният начин да се образоват лесно и интерсено , добри и умни деца .

Свети Валентин в СОУ,,Неофит Рилски’’Според плана Коменски посветен за февруари и свързан с традиционните празници в България ,учениците от девети клас показаха театър на тема: Свети Валентин. На този ден много хора се поздравяват с пожеланието „Честит Свети Валентин“, като това може да бъде казано от мъж на жена. Името на празника идва от един от двамата християнски мъченици, наречен Валентин, живял през 3 век. Първоначалностар римокатолически празник, той започва да се свързва с романтичната любов през Средновековието.

Кукери

Кукерите, наричани още чауши, бабугери, станчинари, дервиши,старци, сурати или джамалари, са българските карнавални фигури – мъже, предрешени като зверове или типични персонажи (бабата, дядото, царят, бирникът), винаги са с маски на главите, често с чанове на пояса и с кожуси с козината навън. По стар обичай в периода между Месни и Сирни заговезни (Сирница) в Източна България и между Коледа и Богоявление в Западна България. Днес навсякъде в Източна България (дори по цяла България) Кукеровден се празнува точно на Сирни заговезни. Кукерите танцуват по улиците, за да изплашат лошите сили и да пропъдят студа, а за плодородие и здраве извършват обредни (символични) действия като оране, сеитба и други.

Сирни заговезни (Прошка, Поклади, Сирница, Масленица) е важен зимно-пролетен празник в народния календар в България. Празникът се чества седем седмици преди Великден (винаги в неделя) и трае една седмица, в която се изпълняват различни обреди и обичаи. Това е времето на кукерите. На празничната трапеза се слагат млечни и яйчени продукти. Всеки ерген изстрелва с примитивно направен лък запалена стрела в двора на момата, която харесва. Хвърля се кръст в двора на момичетата, които момчетата харесват. През седмицата — в сряда, петък и неделя се връзват люлки и момите, и момците се люлеят за здраве. В неделя, също така, се палят огньове (клади) и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни. Oбичаят "оратници", това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата. Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана. За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Прието е да се извършва и обичаят "хамкане": на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година. На Сирни Заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки — свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: „Прости!“, „Простено!!!“ пък е задължителният отговор. Затова празникът е познат още и като Прошка (В някои райони на западните територии населени с българско население наричат празника "Прошка")