Проект„Мир в сърцата ни.

Мир на детската площадка.Ние сме Европейци.“

Целодневна детска градина №30

„Космонавт“гр. Шумен

И преди, и сега игрите са един от главните начини,

по които детето опознава околния свят

и изгражда себе си като личност ,подражавайки или изработвайки

свои поведенчески стратегии.

В българския фолклор съществува огромно разнообразие от игри, с които по-големите деца се забавлявали на открито.

Изучаването на празниците, обредите и ритуалите е път към запазване и връщане на редица традиционни ценности.

Бабинден е един от големите народни женски празници,

посветен на "бабите" – жените, които помагат при раждане,

и на младите булки и невести, които са раждали.

Обредността през този ден е подчинена главно на желанието

да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени,

които са "бабували" на родилките. По стар стил се празнува на 21 януари.

Седем седмици преди Великден и една седмица

след Месни заговезни.Сирни заговезни е

свързан с паленето на огньове, наричани „олелия”. С така

наречените олелии те гонят злите сили и

болестите и след това искат прошка.

1 март Празникът на Баба Марта в българските

традиции е символ на пролетта и носи пожелание за

здраве и плодородие в началото на новия цикъл в природата.  Мартеницата... Този магически амулет, наследен от предците ни е първият знак за настъпващата пролет. Ето защо всеки българин носи мартеница на първи март,символизираща вярата, че от сега нататък всичко ще е по-добро.Хората се усмихват, защото вярват, че са спечелили благоразположението на Баба Марта. 

Този пролетен празник се отбелязва 40 дни преди

Великден и тъй като най- важното е присъствието на

конете, той се нарича Конски Великден. На този ден

премерват сили най- бързите и издръжливи коне. Участват в

надбягвания, като победителят прави почетна обиколка на

селището. Момите го окичват с венец от зелени клонки. На

Тодоровден жените приготвят хлябове с форма на кончета или

подкови, раздават за здраве варена царевица.

Игра:” Кой ще изгори”

Игра:” Надбягване”

И завършихме празника с кръшно българско хоро...

На този ден с гиздавите си премени лазарките отиват на реката. Там си избират

кумица/ обичая „ кумичене”/. Всяка мома

поставя върху бухалка венче от върбови клонки и

пуска бухалката по течението на водата.

Девойката, чието венче плува най- напред, става

кумица.

Лазаровден е. На този ден младите момичета се

обличат в народни носии и обикалят по къщите, нагиздени с пролетни

цветя- лалета и зюмбюли. Те пеят и дават

благословията си за здраве и плодородие. Това е

празник на младостта и надеждата.

И всичко във радостен ритъм пулсира.Природа и хора... Та слънцето чак.Гласът на камбана изпълва простора...Хей, Лазаров ден е на нашия праг!

И всичко във радостен ритъм пулсира.Природа и хора... Та слънцето чак.Гласът на камбана изпълва простора...Хей, Лазаров ден е на нашия праг!

В народните представи този ден се свързва с

идването на прелетните птици и с окончателното пролетно пробуждане на

природата. След Благовещение всеки гледа да излиза от къщи сит и с

пари в джоба, та ако го закука кукувица, да бъде

през цялата година сит и с пари.

Този празник се празнува на 6 май- един от най-

красивите месеци в годината. Този ден е

празник на българските войни.

 Свети Георги е силен,

безстрашен. На този ден нашите баби и дядовци преди много години са мерили сили в народни

игри

Свети Георги

под зелените дървета

под зелените дървета в двора в двора

на детската градина децата от

на детската градина децата от

група”Пинокио” група”Пинокио”

се залюляха за здраве...

се залюляха за здраве...

в българската народна традиция дават на децата много весели моменти

с по-възрастните. Те приобщават малкия човек към семейството, като неусетно му предават знание за роднинските връзки, за йерархията в общността,

за това какво е добро и какво – не. 

Да бъдем щедри и

съпричастни

към околните е посланието на

запазените и до днес традиции