Асоциация “Приятели на железопътния транспорт” Railway Transport Friends Association

Bulgarian member of European Passengers’ Federation

120 V. Aprilov Blvd, Plovdiv 4002, Bulgaria, tel: +359 889 111 149, web: www.railfriends.org, e-mail: railfriends@abv.bg

Независимо разследване на Асоциация „Приятели на железопътния транспорт” във връзка с преживяванията на

пътниците в студ и тъмнина във влак Русе-Варна

(влак 9623 – 25.10.2014)

Свидетелства на пътничката Ина Яръмова: "На 25 октомври в 16.05 се качих на бързия влак от Русе до Варна, с очакване да пристигнем в 20 часа. Въпреки неблагоприятната снежна обстановка навън, влакът потегли. И пътувахме цели два часа преди да започне всичко, което продължи общо двадесет часа.

В 18 часа закъсахме между Самуил и Висока поляна. Явно доста висока беше тази поляна, защото ние цяла нощ не успяхме да я стигнем.

Така де, закъсахме. Токът спря, съответно и парното вътре във влака. Тъмно и страшно. Изчакахме около час, никой не излизаше от купето си, чакахме да тръгнем, или някой да мине да ни даде информация. Единствената такава беше от кондукторката - "Влакът ще закъснее неопределено време".

Първите двама, които излязоха от купетата си, бяха двама служители на БДЖ - така и не разбрахме каква длъжност заемат, единственото, което видяхме е, че те напуснаха влака и тръгнаха в тъмното по релсите към най-близката гара, откъдето предполагам, че са се прибрали вкъщи. Във влака вече беше студено. Почнахме да се раздвижваме, една жена излезе от купето си и ни обясни, че трябва да се обадим на 112, ако всичко това продължи по-дълго.

Кондукторката дойде около три часа след това. Вече беше доста студено. И тъмно.

- "Скъсана контактна мрежа, не можем да продължим", обясни ни тя, "чакаме машини да дойдат да ни изтеглят".

Последваха още два часа чакане. Отново на тъмно и на студено. Към 21 часа ни дадоха информация, че в най-добрият случай ще можем да тръгнем за Варна около полунощ. Успяха да ни изтеглят някакси до Самуил, където след разговори със 112 успяхме да разберем, че са пратени

автобуси да ни извозят до Варна и те пътуват към нас. Не ни беше позволено да слизаме от влака и да чакаме в чакалнята, защото не се знаело дали няма да се разреши проблемът с влака. И той се разреши - токът дойде. И повярвайте ми, студено и светло е по-различно. Само машинист нямахме. Защото човекът си тръгнал - била му свършила смяната. Влак има - машинист няма. Безценно.

Автобуси не дойдоха, влакът изведнъж си тръгна. Как успяха без машиниста, не успяхме да разберем. Закъсахме две минути по-късно. На същото място. Отново чакане да ни изтеглят. Отново студ и тъмнина. Разказвам ви всичко без много подробности, защото четейки историята отстрани, дори и на мен ми се струва безинтересна, а знам какво ми беше.

Изтеглиха ни до Висока поляна около 4 сутринта. Последваха 6 часа мъчително чакане. Парно имаше за около час - после свърши нафтата.

Автобусите дойдоха в 9 сутринта. Разбира се, не до гарата, защото и да искаше шофьорът, нямаше как да стигне до нас - абсолютно всичко беше лед.

В началото бях сама в купето. Когато стана студено, се преместих при едно момиче и една възрастна женичка - милата, цяла нощ повтаряше, че "дядото се тревожи много". И въпреки, че цяла нощ си мислех, че това може да се случи само в България, защото на нас не само БДЖ, а и 112, полицията, бърза помощ, гражданска защита и БТВ също отказаха да ни помогнат, се убедих, че има и добри души на този свят. Никога няма да забравя как женичката си извади едното яйчице и го раздели с мен и другото момиче, никога няма да забравя как трите, които не се познаваме, се прегръщахме цяла нощ, за да се стоплим, защото температурата беше минусова вътре в купето, няма да забравя и как трябваше да вървим навън в студа и виелицата - гладни, жадни и премръзнали, само за да стигнем до автобусите. Няма да забравя и това момиче. Не запомних името й, имаше мила усмивка. Цяла нощ си бяхме опора една на друга, цяла нощ споделяхме едно яке, за да се завием, но няма, няма да забравя как тя ми хвана ръката като излязохме навън във виелицата, погледна ме, разплака се и ми каза "Искам вкъщи".

Във влака бяхме около 30 човека, повечето бяха възрастни хора. Имаше една жена и с температура цялата нощ, имаше и инвалид. Не искам да знам защо се случва това в 21 век, не искам да знам защо гражданска защита не искаха да ни помогнат, а биха помогнали на всеки един министър, ако се беше случило. Не беше трудно да ни пратят автобуси още като бяхме на Самуил, не беше трудно и да ни позволят да се стоплим в гарата, но така е - в Европа сме само по документи. Нищо европейско няма в нас. Жал ми беше за всички тия възрастни хора, които бяха там. 20 часа продължи всичко. 20 часа студ, тъмнина, глад, жажда, неспокойство и надежда.

Радвам се, че всичко свърши и да, никога повече няма да се кача на български влак.

- "Тебе никога няма да те забравя", ми каза момичето с хубавата усмивка. И аз едва ли ще я забравя. И нощта няма да забравя - беше наистина най-дългата нощ."

„Кaто стигнaх нa гaрaтa във Вaрнa, нa тaблото пишеше зaкъснение 999+ минути, нa информaция женичкaтa ми кaзa, че дори и дa пуснa жaлбa, тя ще е невaлиднa, зaщото билетът е Русе-Вaрнa, a ние сме си достигнaли крaйнaтa цел.”

Свидетелства на пътникът Николай Марчев: „Казах си, че си внушавам пък е нормално влак да закъснее. Бих се учудил, ако дойде на време...

Качих се с моя приятел (служител на БДЖ) познаваме се, понеже често се засичаме по влаковете. Аз не съм служител на БДЖ.

Тръгнахме и още на Образцов чифлик влака закъса за 1-ви път. Причината беше пак контактната мрежа. След час и нещо тръгнахме.

Всичко точно до Разград. Там вече бяхме с 2 часа закъснение. Което много не ми хареса. Моят приятел предложи да си вземе колата от Разград и да се приберем към Шумен (понеже и той беше на там този път). Отказах му, след като видях, колко е заледено още на гарата.

Пътуваме си пак уж нормално, изведнъж на Зелен сигнал спряхме... Което беше доста подозрително. След около час стоене, разбрахме, че има пак същия проблем. Добре, казах си това не е на добре. След още половин час купето, едно от най топлите в целия влак, вече беше хладно. През цялото време сме ходили във влака, за да разберем ще тръгнем ли скоро и кога ще стане това. Имаше хора които бяха доста притеснени и до колкото чух имаше и гладни вече. Постоянно нас двамата ни питаха какво става, тъй като кондукторите бяха заети с различни дейности.

Накрая, една от кондукторите отиде в края на влака при товарния вагон да свети с фенерче, това беше просто, за да може да ни види в тъмното ДМ машината, която трябваше да дойде и да ни информира. Притесни ме този факт, помислих, че даже ще се ударят в нас. Случвало се и преди. Моят приятел започна да звънни на колегите си да разбере, колко има до най близката гара и къде сме като цяло.

Никой нищо не знаеше какво се случва и къде сме.... Единият му колега каза 300 метра, другия 500 метра до гарата. Но в тези кофти условия ми се струваха много. Окей, примирих се и тръгнахме 2-та, като предупредихме кондукторите да свирят, ако тръгне влака.

Багаж имахме поне по 15-20 кг на човек.

Слязохме от първия вагон и подминахме машината, на всяка крачка се пързаляхме и то доста. Малко след това срещнахме доста силен студен вятър, постоянно сменяхме от лявата страна на релсите към дясната, защото на места пеша просто беше почти невъзможно да минеш.

Минаха 20-30 минути, но още не виждаме гарата, което беше странно понеже е пълен мрак и няма как да не видим нещо светещо било то и надалече. Звънна пак моя приятел на колегата си и уж трябвало да видим гарата скоро. Продължихме доста трудно да се движим.

Жиците над нас бяха 3-ти по дебели от леда... и това си беше още един страх дали няма се скъса докато минаваме.

Вървяхме и ние не знаем на къде, но продължаваме, уж сме наблизо пък не стигаме гарата. Почнах да се ядосвам, защо тръгнахме.

Стигнахме едни 2-ри, 3-ти светофари и пак няма гара и не се вижда.

Но малко по малко стигнахме коловозите на гарата и изненада... В гарата няма ток, защото е захранвана от БДЖ мрежата, която е прекъсната.

В гарата разбрахме, че току що сме минали малко над 1.5 км. Което беше изненада, хем не беше.

Поне беше топло в гарата и се стоплихме. И двамата доста бяхме премръзнали.

Там разбрахме, че хората от влака звънят на 112. Както и това, че им отказват помощ и от 112 и от БДЖ.

Моят приятел звънна на негов приятел от Шумен да дойде да ни вземе с кола. Колата стигна до самата гара. Това са глупости, че автобусите не можели да стигнат. От там към Шумен по пътя, който беше празен само с 1-2 коли.Така, след 30-40 минути горе долу вече към 23 часа и нещо си бях вкъщи и доволен.“

Свидетелства на пътникът Димитър Митев: „Аз също бих Ви свидетелствал. Аз също пътувах във влака и всичко което Ви разказва момичето (И. Яръмова) е истина!!!

Във връзка с проблема, с който се занимаваме бих искал да Ви кажа следното :- действително написаното от г-жа Ина Яръмова отговаря на истината;- жената която споменава тя в разказа си е …., запознах се с нея защото тя е лекар и оказа първа помощ на болни хора във влака. …. пътуваше във влака за да отиде на работа в бърза помощ 112, но така и не стигна. Тя затова се обади на 112, за да помоли за съдействие и да каже, някой неин колега да и поеме смяната.- по отношение на машиниста, да той наистина избяга и се казва Седат Хайредин Мехмед- ние престояхме 20 часа на линията поради следната причина :1. поради заледяването на кабелите отгоре се повреди пантографа на локомотива. След като стана това предложихме на началничката на влака да поиска дизелов локомотив, с който да се приберем. Тя ни отговори, че го е направила, но в района имало само един такъв и не ни разрешавали от "София".2. Машинистът, който караше влака от Русе за Варна след повредата бе освободен от началничката на влака да си ходи, тъй като му била свършила смяната, след което пристигна друг машинист (въпросния Седат Мехмед). Започнаха спорове за някаква заповед, кой, как и за колко часа да му я пуснат за да започне да работи. Оказа се, че му пуснали заповед за 2 часа извънреден труд и след което той си тръгна, загаси локомотива и каза, че отива при жена в кревата, чакало го.

Във влака стана много студено и обсъждахме с кондукторката как може да пуснем отоплението във влака, след като е спряно от машиниста и никой от нас разбира от тази машина. През цялото това време линиятана тока не беше скъсана, просто нямахме машинист, вече имахме дизелов локомотив, но не ни го даваха от София. 3. След това минаха по линията два локомотива, ако не се лъжа на "БЖК" , които в последствие се оказа, че са повредили линията и са скъсали кабелите.4. Въпросният Седат Мехмед пак дойде, вече тръгна с дизеловия локомотив, но вече при скъсана линия, не може да премине, тъй като можело кабела да закачи влака при преминаване и да се повреди повече.5. Хората наистина се отчаяха и се разтроиха доста, а от персонала ни казаха ясно "Вече и ние не знаем, кога ще се приберем. В тези генгерлици (гори), никой няма да ни обърне внимание".6. На сутринта ни се каза, да излезем от влака за да отидем до автобуса, който идва за нас. Беше наистина много студено, с адски вятър. Никой от персонала дори не преброи хората, които си тръгнаха от влака, не провери останал ли е някой. Имаше доста възрасни и болни хора.7. Накрая искам да кажа нещо, което е важно според мен. Влакът идва от Варна в Русе около 15:50, а по разписание трябва да пристигне във Русе в 13.05. Закъснява защото и двата пантографа са са счупили по време на идване към Русе, въпреки това вместо още от Русе да тръгнем с дизелов локомотив, пак ни пускат със електрически и се получава същата

повреда. Също така, след повредата, не ни предоставиха дизеловия локомотив навреме за да се приберем, а се получи аварията, вече и на линията, поради което не можахме да се приберем.”

Свидетелство от потърпевш пътник желаещ анонимност, поради страх от негативни последствия за семейството си. При гаранции за сигурност от страна Генералният секретар, сме готово да разкрием самоличността му:„В 19:40ч. влакът ни пристигна в с двучасово закъснение в гара Самуил. След като се качихме и потеглихме, спряхме преди гара Висока Поляна и там останахме близо 2 часа, след което към 23 часа ни върнаха в гара Самуил. В началото се казваше, че има някаква повреда, която ще бъде отстранена и ние да чакаме във влака. Имаше двама пътници, които напуснаха влака, единият от тях беше служител на БДЖ, ние останахме. През цялото това време смятахме, че след като се отстрани повредата ще продължим напред, но те ни върнаха отново на гара Самуил.

Служителите казаха, че има паднал кабел и няма елекричество на гара Висока Поляна, били замръзнали жиците и казаха също, че ще дойде група от високото напрежение да отстранят повредата. След това прикачиха една машина, дизелова машина, зад нас и ни дръпнаха отново на гара Самуил. Там видяхме вече софийският влак, който беше тръгнал от Силистра за София, който си тръгна нормално, а ние останахме да чакаме. След известно време, час или два, вече не помня, мина влака от Русе за Варна след него имах усещането, че минаха още два влака, но навън не се виждаше, защото прозорците бяха вече замръзнали, нямаше електричество и казаха, че не могат да ни пуснат парно.

Към 01:30 часа през ноща вече ми бяха измръзнали крайниците и тръгнах да търся някой и да видя какво става в съседните купета.До тогава, аз веднъж се обадих на 112 и казах, че сутринта в 07:30 ч трябва да съм на работа. Кондукторката ме успокои и каза: „Спокойно, спокойно, ще стигнем до Варна, утре сутринта ще сме във Варна”.

Малко по-късно, не помня точно кога, вече напълно измръзнала, тръгнах отново и тогава вече видях по-голямата група от пътници, която се беше събрала в първа класа, началник влака и кондукторката бяха там и тогава разбрах, че всъщност вече нямаме и машинист и това изнерви допълнително всички. Началник влака съобщи: „Ние нямаме машинист и затова няма кой да ни пусне парното”. Тогава вече бяхме втрещени всички. Всеки започна да псува, да се кара... Беше толкова студено, е не си усещах долните крайници. Тогава една от по-възрастните жени се отмести и ми каза: „Ела да седнеш на моето място, тук е по-топло” Така аз осъмнах в първа класа до сутринта.

Към 03:30 – 04:00 часа тръгна отново машината с машинист да ни возят към Висока поляна, където закъсахме втори път. Така осъмнахме на гара Висока поляна.

От 12 часа пътуване сме имали отопление само 2 часа и половина - между 04:00 и 06:30 ч. Отоплението спря, защото казаха, че няма машинист, дори по едно време казаха на пътниците: „Ако някой знае как, да се качи в машината и да натиска някакъв бутон”. Аз се изумих как може някой цивилен да се качи в машината!? Машината беше оставена без машинист, нямаше машинист, той беше отишъл да спи, казаха. А следвашия който беше – маневрения, не знам къде беше, след това се появи към 03:30 ч, той беше местен машинист, от Самуил и всъщност той ни закара за втори път до Висока поляна и ни пуснаха парното. Там като закъсахме ни остави до 06:30 ч да стоим там. От 04:00 до 06:30 на Висока поляна имахме парно.

След Висока поляна ни извозиха с автобуси, мисля около 08:00- 08:30 ч, но през това време състоянието на една от жените се влоши и аз извиках линейка на 112. Тя вдигна температура, беше алергична към аналгин, не успяхме да намерим дори един парацетамол и аз извиках линейка. Хора от групата за ремонт на високото напрежение, която пристигна от Самуил, казаха: „Измъквай се от тука, защото скоро няма да бъде отстранена тази повреда”. Дори мислех да тръгна с линейката, но през това време пристигна автобус, който ни извози.

Още вечерта ми се стори, че нещата няма да се оправят до сутринта, аз лично видях как двамата пътници (единия служител на БДЖ) слизат от влака преди Висока поляна (към 22:00 ч.) часа. Тогава се усъмних, че става нещо, попитах пътниците, отидох при кондукторката като казах ,че утре сутринта трябва да присъствам на работа, кондукторката каза: „Спокойно ще стигнем, ще бъде отстранена повредата”.

На следващия ден беше Димитровден и в съседното купе имаше едно момче от Русе, което пътуваше да си отпразнува именния ден във Варна и беше гладен и жаден и не познаваше гарата Самуил. По едно време, чух как се оплака на майка си: „Нито знам къде да сляза, нито къде да си купя хляб... ”. Имах в чантата питки и го почерпих, всеки пътник помаше на другия по някакакъв начин. Оцеляване на хората, никаква намеса на държавата нямаше... можеха дори по един чай да ни предложат, защото кондукторките слизаха на гарата в Самуил и можеха да стоплят една кана вода и да донесат. Гарата светеше. В чакалнята на Самуил никога не е имало отопление, тази огромна гара никога не се отоплява. Аз достатъчно пострадах - кракът ми не може да се възстанови от измръзването вече втори месец...

Живея във Варна, работя в Девня. Качих се на Самуил, слязах на Девня, защото ни извозиха с автобус. Трябваше да се прибера във Варна и на следващия ден да пътувам на работа в Девня, но аз директно пристигнах на работа, около 09:30 ч. бях в Девня. (с над два часа закъснение за работа).

Пътят към Шумен не беше заледен, само около 50 км. беше заледено, но автобуса минаваше без проблеми. Автобуса стигна до Висока поляна, до един разклон и ние се изкачихме по баира пеша всичките пътници. Дори имаше един възрастен пенсионер, който беше с патерици и младите момчета му помогнаха. Автобусите не можеха да слязат до самата гара, защото там е много стръмно, спряха преди гарата, на около 50 метра и трябваше да вървим през полето. Беше като в първата световна война... През ноща беше валяло и беше заледено поради минисувоте температури беше заледено, но автобуса мина без проблеми. Дори шофьора на автобуса каза: „Защо не се обадихте по-рано, аз можех да дойда и през ноща и да ви взема ”. Шофьорът беше от Шумен, автобуса също. Хората бяха много разгневени и ядосани и всеки искаше да бъде оставен точно на неговата си гара. Шофьора каза, че може да мине като влака навсякъде, но като видя, че не може да излезе на глава с 30 души, каза: „Добре, добре, но вие защо не се обадихте снощи, аз щях да дойда да ви прибера”. Явно институциите са се задействали след седем часа сутринта и са тръгнали да ни прибират.”

Репортаж на bTV съдържащ свидетелства на двама от пътниците Г. Шерифова и И. Яръмова: http://btvnews.bg/article/bulgaria/regionalni-novini/mashinist-izostavil-cjal-patnicheski-vlak-v-studa.html

Извинение от БДЖ едва два дни по-късно и под наш и медиен натиск:

"Поради усложнената метеорологична обстановка на 25-и октомври 2014 г. бързият влак № 9623 от Русе за Варна престоява в различни железопътни участъци поради прекъсване в

електрическото захранване на контактната мрежа вследствие на провиснали, счупени и паднали клони и дървета върху железния път. Влакът, който по разписание заминава от Русе в 16:20 ч., престоява в гара Образцов чифлик от 16:38 ч. до 18:00 ч. След отстраняване на повредите по контактната мрежа от страна на аварийните екипите на Национална компания „Железопътна инфраструктура” влакът е продължил своето пътуване и след гара Самуил, отново поради прекъсване на електрическото захранване в контактната мрежа, престоява в участъка между гарите Самуил и Висока поляна от 19:48 ч. до 22:58 ч. За изтегляне на влака обратно в гара Самуил е осигурен дизелов локомотив.

След създалата се ситуация и невъзможността влакът да продължи своето движение, е потърсено съдействие за осигуряване на алтернативен транспорт. Предвид сложната пътна обстановка не е предоставена възможност за осигуряване на превоз на пътниците от влака с друг вид транспорт.

Бързият влак № 9623 е престоял в гара Самуил до 03:00 ч. до отстраняване на възникналите аварии по контактната мрежа от аварийните екипи на Национална компания „Железопътна инфраструктура”. След като продължава движението си от гара Самуил влакът отново спира в 03:22 ч. в участъка между гарите Висока поляна и Хитрино по поредна възникнала авария в контактната мрежа и в 04:34 ч. е изтеглен обратно в гара Висока поляна.

Именно поради визираните по-горе причини се е наложило пътниците да изчакат във влака до нормализиране на метеорологичната обстановка, след което са изпратени автобуси от Шумен за превоз на пътниците от Висока поляна до Варна. Автобусът е заминал от Висока поляна в 08:50 ч. и е пристигнал в гара Варна в 10:50 ч.

Ръководството на „Холдинг БДЖ” ЕАД поднася своите извинения за причиненото неудобство на всички пътници за тяхното пътуване с бързия влак № 9623 от Русе за Варна на дата 25.10.2014 г.

Клиентите на националния железопътен превозвач, които са пътували с този влак, ще бъдат компенсирани с безплатен билет за пътуване по избран от тях маршрут в страната. Информация за процедурата относно получаването на компенсация за съответното пътуване, може да бъде получена на телефона на „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД за сигнали на граждани: (02) 932 41 90. "

Пътникът Ина Яръмова, разказва подробности за случилото се, след извинението на БДЖ:

Казали сте, че повече не искате никога да се качвате на влак?

Ами да, наистина не искам да се качвам никога повече на български влак. Но за съжаление най-вероятно ще ми се наложи. Аз съм студентка във Варна и трябва често да пътувам, почти всяка седмица.

Какво мислите за компенсацията, която от БДЖ предлагат на потърпевшите пътници - един безплатен билет за избран от вас маршрут в страната?

Не мога да повярвам, направо не мога да повярвам. Това просто е най-добрият подарък, който могат да ни предоставят. Не, сериозно мисля да се въздържа от коментар. Моят баща всъщност работи като машинист в БДЖ и аз дълги години имах безплатни билети до всяко едно

място в България. Но като се замисля, не мисля, че бих могла да преживея нещо подобно отново, най-малко заради безплатен билет.

Мислите ли, че това е достатъчна компенсация?

Не, не мисля. Но все пак поне се опитват да направят нещо, можеха да си затворят очите, можеха да се опитат всичко да прикрият, както обикновено се случва в България, за съжаление. Но не мисля, че хората, които бяхме там, не съм сигурна колко бяхме, но бяхме около 30, не мисля, че някой би се възползвал от тази компенсация и би се качил пак на влак.

Как така се оказва изведнъж, че нямате машинист? Какво се случи?

Точно това беше най-странното. Защото като закъсахме между Самуил и Горна Поляна и чакахме машините да дойдат, за да ни изтеглят, служители на БДЖ, не знам точно на каква длъжност, но те слязоха от влака и наистина се опитваха да оправят повредата в контактната мрежа. Те бяха навън, докато ние бяхме вътре, наистина на студено, но поне бяхме на завет от вятъра. А навън беше наистина ужасни времето - хвърчаха ледени топчета във въздуха, всичко беше заледено, самите жици бяха със слой лед.

Машините ни издърпаха до гарата. След това отидохме да попитаме кондукторката и началник-гарата какво става, защо вече толкова часа стоим. И те ни казаха: "Вижте какво, повредата е оправена, ток вече има, но проблемът е, че на машиниста му свърши смяната и той не може да продължи да кара вече влака". Освен това на съседния коловоз имаше още един влак, който беше от Варна за Силистра и ни казаха, че и с него можем да се приберем, но отново проблемът бил, че няма машинист.

Значи машинистът е бил там, но не е можел да управлява влака?

На нас кондукторката нищо не ни обясни. От телефон 112 ни обясниха, че най-вероятно машинистът си е тръгнал, защото след като направи определени часове каране, той не може повече да кара и най-вероятно заради това е напуснал работното си място. Но комичното в ситуацията беше това, че когато питахме кондукторката, тя ни каза: "Вижте какво, всичко е оправено, ток вече има, просто няма машинист и не можем нищо да направим по въпроса".

А къде е отишъл машинистът?

Нямам абсолютно никаква идея. Машинист не видяхме през цялото време, докато бяхме там.

На гара Самуил също е имало проблем. Какво се случи?

Единственото, което афектира повечето от другите пътници, беше фактът, че началник-влакът ни каза, че са пратили автобуси, които ще дойдат да ни вземат през нощта. Каза ни да не слизаме от влака, да не се налага да ни събират после от гарата. След което тя отиде в стаята на началник-гарата, където беше топло. Това изнерви другите пътници и те отидоха да й кажат, че няма право само тя да стои на топло, все пак на всички ни беше студено. Но безумното беше, че всички можехме да се съберем в гарата и да докарат някаква печка, все пак щеше да е по-добре. Но ни казаха, че заради проблем с контактната мрежа и гарата нямала ток и било студено.

А как се държаха служителите на БДЖ към вас?

Нормално. Единственото, което беше проблем, беше, че началник-влакът не дойде да ни даде никаква информация. Ние седяхме и чакахме на студа и трябваше да ходим да я търсим за да

разберем какво се случва. Жената обаче, от друга страна, беше доста заета. Първо ходеше да посреща машините, които да ни изтеглят до гарата, постоянно проверяваше с едно фенерче състоянието на влака и т.н. Иначе отношението й беше съвсем нормално и човешко. Даже като дойде по едно време да ни каже, че влакът ще закъснее неопределено време, се извини, че пак ги е изненадала зимата. И даже като ни обясни, че няма машинист, се пошегува: "Някой може ли случайно да кара влак, защото ни трябва машинист спешно".

Свидетелство от потърпевш пътник:„Искам да уведомя БДЖ, че, заради въпросния инцидент, потърпевшите ще ви съдим в Страсбург, заради нечовешко отношение!До ФАЛИТ ще ви съдим и номера с безплатния билет няма да мине!За всичко ще си платите! Давате ли си сметка, какво ни причинихте! Жена ми е инвалид 2-ра група с прекаран инсулт!Как не ви е срам, да ни карате да стоиме в тоя студ и да правиме среднощни преходи на -20 градуса с нея!Ами ако бяхме починали насред релсите, ние сме възрастни хора, не ни държат краката като на младите, освен това сме на силни лекарства.Никакво човешко и хуманно отношение нямате към хората.Пълно безхаберие и безочие!Затова искаме име адрес и телефон на машиниста,дето ни заряза да замръзнеме насред пущинака!Ще го съдиме и него,за неизпълнение на служебните си задължения и самоволно напускане на работното му място!Крайно време е отговрните да се научат да поемат отговорност за постъпките си!Добре че беше сина ни та ни взе с колата от гара Самуил, че то ако разчиташ на държавата, така и ще си умреш и никой да ти обърне внимание!”

Пътникът Милена Димитрова:„В събота същия този влак (9623) тръгва от Русе по разписание,след броени минути спира на Образцов чифлик и тръгва след повече от два часа,съответно без никакви обяснение на влаковия персонал за причините,кога е стигнал във Варна не знам.В неделя нямаше влакове по направлението Варна- Русе преди обяд,нямаше и от Самуил вечерта...жиците били паднали....Значи за няколко дни след малко снежец и по-силен вятър БДЖ блокира,аз помня много по-тежки, снежни зими,без проблеми.Какво става с тази компания кой ще каже?И кой ще понесе отговорността за това?”

Отговор на Пресцентър на ДП НКЖИ във връзка с изпратено запитване за потвърждаване на информация, че началникът на гара Висока поляна не е разрешил да се извърши маневра за обръщане на посоката на движение на влак 9623 към Самуил, защото гарата била в наклон и вагоните можело да се самопридвижат без локомотив. Поради тези разпореждания на началника на гарата, влакът е престоял от около 01:00 до около 09:00 ч., на 26.10.2014 г когато било получено разпореждане да се извърши въпросната манерва лично от генералния директор на НК ЖИ.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН АПЕЛЯН,

Във връзка с Ваше запитване постъпило на електронната поща на Пресцентъра на НКЖИ, Ви уведомяваме, че служители на ДП НКЖИ разгледаха случая с влак № 9623 на 25.10.14 год., относно неудобствата причинени на пътниците във влака и те са вследствие от бедственото положение в региона от ниските температури и обледеняване на дървета близо до контактната мрежа, като същите причиняват аварийно изключване на захранващото напрежение, което осигурява тяга за електрическия подвижен състав, обслужвал и отоплявал влака.

Създалата се усложнена метеорологична ситуация е довела до обявеното бедствено положение в района на междугарията Разград – Самуил - Висока поляна – Хитрино. Вследствие на тежката обстановка няколкократно е прекъсвано захранването на контактната мрежа, от 19:49 часа на 25.10.14 год. до 01:58 часа на 26.10.14 год., които своевременно, въпреки тежките условия, са отстранявани от дежурните екипи на ДП НКЖИ.

Влак № 9623 заема междугарието Самуил- Висока поляна от 19:40 часа до 22:58 часа което е 200 минути по липса на напрежение в контактната мрежа. Зад влака е изпратена ДМ- 28 за оглед и откриване на габарит от 21:05 часа до 22:00 часа. От гара Самуил е изпратен локомотив № 07-126 на 22:12 часа за връщане на влака в гара Самуил и за освобождаване на междугарието.

След връщане на влака в гара Самуил е разрешен авариен „прозорец” в междугарието, като същият е върнат на 01:24 часа, след възстановяване на габарита и изправността на контактната мрежа в участъка Самуил - Висока поляна.

По причини на „БДЖ –Пътнически превози” ЕООД от 01:24 часа до 03.00 часа, влак № 9623 не заминава от гара Самуил, като в това време е осигурено движението и са пропуснати влакове № 9622 и № 90695.

Причините за този престой на влака в гарата при наличие на локомотив и локомотивни бригади следва да се изясни от „БДЖ-ПП” ЕООД. От „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД заявки за допълнително назначаване на влакове и локомотиви не са постъпвали в звено „Оперативно диспечерско” Горна Оряховица.

Влак № 9623 с локомотив № 07 126 заминава от гара Самуил на 03:00 часа след престой в гарата от 156 минути.

При последващото движение на влак № 9623, след преминаване на гара Висока поляна, влака заема междугарието Висока поляна – Хитрино от 03:22 часа до 04:34 часа (+72 минути) и се връща в гара Висока поляна, поради нов, на друго място, възникнал проблем - нарушен габарит от силно обледенена и провиснала контактна мрежа в междугарието.

Направена е организация и след осигурен достъп на автобуси близо до гарата и извозване на пътниците, влак № 9623 е отменен за останалата си част от трасето.

За извозване на вагоните от състава на влака, след възстановяване на габарита и целостта на контактната мрежа, е назначен влак № 90394 до гара Самуил.

Гара Висока поляна е без електро-захранване от градско напрежение от 16:00 часа на 25.10.14 год. до 17:00 часа на 26.10.14 год., като гарата се отоплява на ток. В гарата няма печки с твърдо гориво.

С уважение,Пресцентър на ДП НКЖИ

Отговор на Националният орган по прилагането на Регламент 1371, във връзка със сигнал подаден от Асоциация „Приятели на железопътния транспорт”съдържащ собствено разследване по свидетелства на потърпевши пътници:

Отговор на БДЖ ПП, във връзка с инициирано разследване по свидетелства на потърпевши пътници от Националният орган по прилагането на Регламент 1371:

Отговор на Министерство на информационните технологии и съобщенията, във връзка със сигнал подаден от Асоциация „Приятели на железопътния транспорт”съдържащ свидетелства на пътници: