Upload
vasil-tanev
View
25
Download
0
Embed Size (px)
Citation preview
Понякога в прегръдката
на времеи
пространство в живота ,безумно се преплитат смъртта ,
прогресът ,красотата и
порока !
Същността се чуди защо е
обладанаот
маниакална обич , люта
болка ,от
режисираната уж за двамаживителна
илюзия, измама !
Тя мечтания покой не
разрешава ,разсича разума
и поразява сетивата ,
негодувайки от наглата намеса
на смъртта, порока в
красотата !
Разум ,чувства ,вяра…смисъл…
агонизират пошло в
собствено безмислиена мъртви ,
смехотворни стойности
на вече бившето човешко уж величие !
Мракът тежко се разстила в
празните души ,
вечеря хищно с жалките
трохи човешки разум ,
неможейки гладът да
утеши !
Изчезващото слънце помръквав тъжните обятия
на нощта ,пръскайки
последни скръбни зари ,
насилствено удавени в дъжда !
Вятърът ечи , стоманено диханиеобрича
ледената земя на самота ,
изгнаническа тъмнина , … на отчаяние !
Гневът на свирепата зима
неумолимо и бавно разяжда
плътта ,
в нея ненужното ,, Аз “ бързо
изстива ,полъхва смъртта
… вечността ,
а тя със своята
ласкава тръпка
подвежда нежно
светът , мисълта ,
оковава ги в мрачна
прегръдка ,за да убие
умът, любовта !
Шумните , злокобни от
бурята улиципотъват в
кошмарния сън на нощта ,
чужди на всички съдби и тревоги ,частици от бивши
спектакли – шедьоври ,
А самотното , дрогирано от
хорските безумия ,
последното човече ,
болезнено се е свило , колабира
до рухналите сгради в ъгълът
си обречен ,
невиждайки , неможейки да
осъзнае ,какво прогресът
с ценната му личност
без да пита нагло е
направил !
И трескаво отправило поглед в
празнотатасе опитва да си
спомни уханието на живота ,на морето , планината , цветята … красотата ,
Умирам ! – с ужас си помисли
последното човече ,
кикотейки се плачещо ,
но знаещо , че дори смъртта
му без значение е вече !
Дъх последен , бялата въздишка
на смърттаефирно се
изплъзна от изкривената от
гърч устаи се разтвори бавно бавно в
мирисана черната мъгла !