Природа под закрилаПрирода под закрила

Природата в БългарияПриродата в България

България е една от страните с най-богато България е една от страните с най-богато биологично разнообразие в Европа. биологично разнообразие в Европа. Въпреки определените трудности и Въпреки определените трудности и предизвикателства, които преходът към предизвикателства, които преходът към пазарна икономика поставя, грижата за пазарна икономика поставя, грижата за опазването на биологичното разнообразие опазването на биологичното разнообразие в страната е факт. Той се потвърждава в страната е факт. Той се потвърждава както от националното ни както от националното ни законодателство, така и от законодателство, така и от присъединяването на България към присъединяването на България към международните актове и инициативи в международните актове и инициативи в тази област.тази област.

Защитени животни в БългарияЗащитени животни в България

Тази презентация цели да покаже Тази презентация цели да покаже защитените животни в страната, да защитените животни в страната, да запознае хората със застрашените запознае хората със застрашените видове и да насочи вниманието към видове и да насочи вниманието към това как би било да се помогне за това как би било да се помогне за запазване съществуването им.запазване съществуването им.

Природни паркове в БългарияПриродни паркове в България

• Витоша, Странджа, Персина, Сините Витоша, Странджа, Персина, Сините Камъни, Врачански Балкан, Камъни, Врачански Балкан, Русенски Лом, Златни ПясъциРусенски Лом, Златни Пясъци

Животни Животни

Клас БозайнициКлас Бозайници АфалаАфалаРазред : Китоподобни(Cetacea)Разред : Китоподобни(Cetacea)Семейство: Делфинови(Delphinidae)Семейство: Делфинови(Delphinidae) Състояние на застрашеност: Мого рядък вид.Състояние на застрашеност: Мого рядък вид. Разпространение:Разпространение:Черно море, включително и българската акватория.Черно море, включително и българската акватория.Численост: Численост: Навсякъде много малка. В Черно море съотношението му с Навсякъде много малка. В Черно море съотношението му с

другите видове делфини е обикновен делфин: 200, муткур- другите видове делфини е обикновен делфин: 200, муткур- 10, афала- 1 брой. Може да се приеме, че афалата в Черно 10, афала- 1 брой. Може да се приеме, че афалата в Черно море наброява 400- 500 екземпляра, тъй като се предполага, море наброява 400- 500 екземпляра, тъй като се предполага, че сега там се срещат 80- 90 хиляди делфина от трите вида.че сега там се срещат 80- 90 хиляди делфина от трите вида.

Местообитаване:Местообитаване:Предимно в прибрежната зона, но и в открито море. Образува Предимно в прибрежната зона, но и в открито море. Образува

стада по 10 екз., но по- често се движи поеденично или по стада по 10 екз., но по- често се движи поеденично или по двойки.двойки.

Размножаване: Размножаване: Разможителния период е разтеглен през цялата година, но най- Разможителния период е разтеглен през цялата година, но най-

интензивен е през март до април. Бременността треае 11 интензивен е през март до април. Бременността треае 11 месеца.месеца.

Необходими мерки за опазване:Да продължи забраната за Необходими мерки за опазване:Да продължи забраната за улова.улова.

Трицветен нощникТрицветен нощник

Разред : Прилепи(Chiroptera)Разред : Прилепи(Chiroptera)Семейство: Гладконоси прилепи(Vespertilionidae)Семейство: Гладконоси прилепи(Vespertilionidae)Състояние на застрашеност: Рядък вид, силно уязвим от антропогенни въэдействия. Състояние на застрашеност: Рядък вид, силно уязвим от антропогенни въэдействия. Разпространение:Разпространение:Пещерите при: с. Долни Лом, Видинско(Леви сухи печ и Водни печ) , с.Реселец, Плевенско (Темната дупка), гара Пещерите при: с. Долни Лом, Видинско(Леви сухи печ и Водни печ) , с.Реселец, Плевенско (Темната дупка), гара

Лакатник, Софийско (Ражишка), гр.Пещера (Снежанка), селата Ягодина и Гела, Смолянско, Сливен (Змеюви Лакатник, Софийско (Ражишка), гр.Пещера (Снежанка), селата Ягодина и Гела, Смолянско, Сливен (Змеюви дупки), с. Мрамор, Ямболско(Бозките), селата Голям Дервент и Воден,Ямболско,скалното струпване дупки), с. Мрамор, Ямболско(Бозките), селата Голям Дервент и Воден,Ямболско,скалното струпване Караулташ при Маслен нос, Бургаско.Караулташ при Маслен нос, Бургаско.

Численост: Численост: Образува колонии до 200-500 екземпляра, като винаги съжителствува с колонии на големия,средиземноморския Образува колонии до 200-500 екземпляра, като винаги съжителствува с колонии на големия,средиземноморския

или южния подковоност. По-значителни постоянни колонии са наблюдавани в находищата при с. Реселец, или южния подковоност. По-значителни постоянни колонии са наблюдавани в находищата при с. Реселец, Сливен и Караулташ. В повечето от останалите места са установени еднократно единични екземпляри или Сливен и Караулташ. В повечето от останалите места са установени еднократно единични екземпляри или малки групи, денуващи вероятно по време на миграции.малки групи, денуващи вероятно по време на миграции.

Местообитаване:Местообитаване:В обширни и със сложна конфигурация привходни части на пещери и натрупвания на големи скални блокове. В обширни и със сложна конфигурация привходни части на пещери и натрупвания на големи скални блокове.

Зимуване на единични екземпляри е установено в пещерата Снежанка и Ражишката пещера при Лакатник.Зимуване на единични екземпляри е установено в пещерата Снежанка и Ражишката пещера при Лакатник.

Размножаване: Размножаване: В последното десетдневие на юли в находището при Караулташ са наблюдавани женски с неотдавна родени В последното десетдневие на юли в находището при Караулташ са наблюдавани женски с неотдавна родени

малки.малки.

Необходими мерки за опазване: Обявяване за природна забележителност на незащитените пещери и Необходими мерки за опазване: Обявяване за природна забележителност на незащитените пещери и прекратяване достъпа на хора в тях; недопускане безпокоенето на прилепните колонии в скалното струпване прекратяване достъпа на хора в тях; недопускане безпокоенето на прилепните колонии в скалното струпване Караулташ.Караулташ.

Пъстър порПъстър порРазред : Хищници(Carnivora)Разред : Хищници(Carnivora)

Семейство: Порови(MustelidaeСемейство: Порови(Mustelidae

Състояние на застрашеност: Застрашен вид.Състояние на застрашеност: Застрашен вид.Разпространение:Разпространение:Локално из цялата страна, по- често в Източна България, най- вече в Добруджа; също Локално из цялата страна, по- често в Източна България, най- вече в Добруджа; също

в Софийско.в Софийско.

Численост: Численост: Неизвестна. Със сигорност ниска. Според стари данни в кожарските предприятия са Неизвестна. Със сигорност ниска. Според стари данни в кожарските предприятия са

постъпвали около 20 кожи годишно срещу приблизително 6000 кожи от черен постъпвали около 20 кожи годишно срещу приблизително 6000 кожи от черен пор.пор.

Местообитаване:Местообитаване:Остепнени пространства в равнините и в ниския планински пояс, понякога и в по- Остепнени пространства в равнините и в ниския планински пояс, понякога и в по-

високо, също и в обработваеми земи.Леговищата са обикновено в дупки на високо, също и в обработваеми земи.Леговищата са обикновено в дупки на гризачи (лалугери и др.), които порът разшерява.гризачи (лалугери и др.), които порът разшерява.

Размножаване: Размножаване: У нас непроучено. Според чужди източници разгонването започва на някои места в У нас непроучено. Според чужди източници разгонването започва на някои места в

началото на февруари, а в други през май. Бремеността продължава повече от 5 началото на февруари, а в други през май. Бремеността продължава повече от 5 месеца, а броят на малките в кучилото е 4- 8.месеца, а броят на малките в кучилото е 4- 8.

Необходими мерки за опазване:Проучване разпространението и екологията на вида у Необходими мерки за опазване:Проучване разпространението и екологията на вида у нас. Повишаване на природозащитната култура на ловците.нас. Повишаване на природозащитната култура на ловците.

Морска свиняМорска свиняРазред : Китоподобни(Cetacea)Разред : Китоподобни(Cetacea)

Семейство: Делфинови(Delphinidae)Семейство: Делфинови(Delphinidae)

Състояние на застрашеност:Застрашен вид. Състояние на застрашеност:Застрашен вид.

Разпространение:Разпространение:Прибрежната зона на Черно море, включително и българския бряг.Прибрежната зона на Черно море, включително и българския бряг.

Численост: Численост: Навсякъде е малочислен. Съотношението на трите вида делфини в Черно море е, както следва: Навсякъде е малочислен. Съотношението на трите вида делфини в Черно море е, както следва:

на 200 глави обикновен делфин- 10 муткура и 1 афала. Предполага се, че муткурите са на 200 глави обикновен делфин- 10 муткура и 1 афала. Предполага се, че муткурите са около 8- 9 хиляди, тъй като в Черно море живеят около 80 -90 хиляди делфини.около 8- 9 хиляди, тъй като в Черно море живеят около 80 -90 хиляди делфини.

Местообитаване:Местообитаване:Прибрежната зона. Образува групи от 2 до 10 индивида, а по време на рибни пасажи- и по- Прибрежната зона. Образува групи от 2 до 10 индивида, а по време на рибни пасажи- и по-

многобройни стада. многобройни стада.

Размножаване: Размножаване: Размножителният период е силно удъжен- от юли до окомври. Бременността трае 9- 10 месеца. Размножителният период е силно удъжен- от юли до окомври. Бременността трае 9- 10 месеца.

Раждането е от април до юни. Смята се, че полово зрелите женски раждат ежегодно.Раждането е от април до юни. Смята се, че полово зрелите женски раждат ежегодно.

Необходими мерки за опазване:Да продължи забраната за улова.Необходими мерки за опазване:Да продължи забраната за улова.

Дългопръст НощникДългопръст Нощник Разред : Прилепи(Chiroptera)Разред : Прилепи(Chiroptera)

Семейство:Гладконоси прилепи(Vespertilionidae)Семейство:Гладконоси прилепи(Vespertilionidae)

Състояние на застрашеност: Рядък вид, силно уязвим от антропогенни въэдействия в малобройните си Състояние на застрашеност: Рядък вид, силно уязвим от антропогенни въэдействия в малобройните си постоянни колонии.постоянни колонии.

Разпространение:Разпространение:Пещерите при: с. Орешец, Видинско(Сухи печ), селата Лиляче и Чирен, Врачанско, с. Муселиево, Плевенско Пещерите при: с. Орешец, Видинско(Сухи печ), селата Лиляче и Чирен, Врачанско, с. Муселиево, Плевенско

(Нанин камък), селата Карлуково(Свирчовица), Златна Панега(долната пещера при извора), (Нанин камък), селата Карлуково(Свирчовица), Златна Панега(долната пещера при извора), Бежаново(Парниците), Ловешко, селата Кътина и Кокаляне, Софийско, с. Мостово, Пловдивско, с. Бежаново(Парниците), Ловешко, селата Кътина и Кокаляне, Софийско, с. Мостово, Пловдивско, с. Младежко и Маслен нос, Бургаско.Младежко и Маслен нос, Бургаско.

Численост: Численост: По-значителни летни колонии образува в пещерата при с. Муселиево. В пещерата при с. Бежаново редовно По-значителни летни колонии образува в пещерата при с. Муселиево. В пещерата при с. Бежаново редовно

зимуват 1000-1500 екземпляра. В повечето находища са установени единични екземпляри или малки зимуват 1000-1500 екземпляра. В повечето находища са установени единични екземпляри или малки колонии, денуващи вероятно по време на миграции.колонии, денуващи вероятно по време на миграции.

Местообитаване:Местообитаване:Влажни и водни пещери и стари минни галерии. Често съжителствува с пещерния дългокрил (Miniopterus Влажни и водни пещери и стари минни галерии. Често съжителствува с пещерния дългокрил (Miniopterus

shreibersii), големия (Myotis myotis) и остроухия (Myotis blythi oxygnathus) нощник. Ловува предимно над shreibersii), големия (Myotis myotis) и остроухия (Myotis blythi oxygnathus) нощник. Ловува предимно над и в близост до водни площи.и в близост до водни площи.

Размножаване: Размножаване: У нас неизучено.У нас неизучено.Необходими мерки за опазване: Обявяване за природна забележителност пещерата при с. Муселиево и Необходими мерки за опазване: Обявяване за природна забележителност пещерата при с. Муселиево и

прекратяване достъпа на хора в нея, извозване на гуаното само през зимните месеци.прекратяване достъпа на хора в нея, извозване на гуаното само през зимните месеци.

Обикновен хомякОбикновен хомякРазред : Гризачи(Rodentia)Разред : Гризачи(Rodentia)

Семейство: Хомякови(Cricetidae)Семейство: Хомякови(Cricetidae)

Състояние на застрашеност: Застрашен вид.Състояние на застрашеност: Застрашен вид.

Разпространение:Разпространение:Установените находища са в Плевенско, Великотърновско и Русенско.Установените находища са в Плевенско, Великотърновско и Русенско.

Численост: Численост: У нас малочислен.У нас малочислен.

Местообитаване:Местообитаване:Предимно площи с житни култури, слънчоглед, лозя, люцерни, овощни и зеленчукови градини.Предимно площи с житни култури, слънчоглед, лозя, люцерни, овощни и зеленчукови градини.

Размножаване: Размножаване: Ражда 2- 3 пъти годишно от 8 до 12 малки, които на триседмична възраст проглеждат и преминават към самостоятелно хранене.Ражда 2- 3 пъти годишно от 8 до 12 малки, които на триседмична възраст проглеждат и преминават към самостоятелно хранене.

Необходими мерки за опазване: Поставяне под закрилата на Закона за защита на природата в България.Необходими мерки за опазване: Поставяне под закрилата на Закона за защита на природата в България.

ВълкВълкРазред : Хищници(Carnivora)Разред : Хищници(Carnivora)

Семейство: Кучета(Canidae)Семейство: Кучета(Canidae)Състояние на застрашеност: Застрашен вид, силно намалил разпространението и числеността си през последните Състояние на застрашеност: Застрашен вид, силно намалил разпространението и числеността си през последните

две десетилетия. Включен е в световната "Червена книга на фактите" с категория уязвим.две десетилетия. Включен е в световната "Червена книга на фактите" с категория уязвим.

Разпространение:Разпространение:В миналото из цялата страна, сега има постоянни популации само в пет изолирани, предимно планински погранични В миналото из цялата страна, сега има постоянни популации само в пет изолирани, предимно планински погранични

района в Западна Стара планина, Югозападна България, Източни Родопи, Сакар, Странджа и прорязания от района в Западна Стара планина, Югозападна България, Източни Родопи, Сакар, Странджа и прорязания от каньони водосборен район на р.Русенски Лом. Отделни животни и двойки са установени през размножителния каньони водосборен район на р.Русенски Лом. Отделни животни и двойки са установени през размножителния период и на други места в страната: Стара планина (Искърски пролом, Елено-Твърдишка, Преславска и Еминска период и на други места в страната: Стара планина (Искърски пролом, Елено-Твърдишка, Преславска и Еминска пл.), Крайще, Витоша, Плана, Верила, Родопи-около Белово, вр. Сюткя, около Девин, Смолянско и пл.), Крайще, Витоша, Плана, Верила, Родопи-около Белово, вр. Сюткя, около Девин, Смолянско и Златоградско. Златоградско.

Численост: Численост: През пролетта на 1979 година- общо 160-175 екз., като размножаващите двойки са 40- 45; в Западна Стара планина През пролетта на 1979 година- общо 160-175 екз., като размножаващите двойки са 40- 45; в Западна Стара планина

- 15, в Югозападна България -60- 65 екз, в Източни Родопи 25-35, в Странджа и в Североизточна България- по 15 - 15, в Югозападна България -60- 65 екз, в Източни Родопи 25-35, в Странджа и в Североизточна България- по 15 екз., разпръснати из страната животни- 30 екз.екз., разпръснати из страната животни- 30 екз.

Местообитаване:Местообитаване:Различни ландшафти, но избягва широките гъсти гори. Видът се е приспособил и към окултурената среда, където Различни ландшафти, но избягва широките гъсти гори. Видът се е приспособил и към окултурената среда, където

домашните животни съставляват важана част от храната му. Леговищата на семейните двойки се намират в домашните животни съставляват важана част от храната му. Леговищата на семейните двойки се намират в непосещавани от човека места в пещери, скални цепнатини, сред корени на повалени дървета, сред непосещавани от човека места в пещери, скални цепнатини, сред корени на повалени дървета, сред храсталаци, в изровени или разширени от животното дупки в земята и др., винаги в близост с вода.храсталаци, в изровени или разширени от животното дупки в земята и др., винаги в близост с вода.

Размножаване: Размножаване: Разгонването става през декември- февруари. Малките, обикновено 5- 7, но понякога до 13, се раждат през март- Разгонването става през декември- февруари. Малките, обикновено 5- 7, но понякога до 13, се раждат през март-

май. По чужди източници при обезпокояване от човек двойката премества кучилото в другото леговище в своя май. По чужди източници при обезпокояване от човек двойката премества кучилото в другото леговище в своя район. Смъртността на младите през първата и втората година е 60- 80%. Вълчиците стават полово зрели в края район. Смъртността на младите през първата и втората година е 60- 80%. Вълчиците стават полово зрели в края на втората- началото на третата си година, а мъжките учасвуват в размножаването едва през третата или на втората- началото на третата си година, а мъжките учасвуват в размножаването едва през третата или четвъртата си година. четвъртата си година.

Необходими мерки за опазване: Поддържане на популация в безопасна за развитието на животновъдството и Необходими мерки за опазване: Поддържане на популация в безопасна за развитието на животновъдството и ловното стопанство численост.ловното стопанство численост.

Дива козаДива козаРазред :Чифтокопитни(Atriodactyla)Разред :Чифтокопитни(Atriodactyla)

Семейство: Кухороги(Bovidae)Семейство: Кухороги(Bovidae)

Състояние на застрашеност: Състояние на застрашеност: Застрашен вид. Четирите изолирани и малочислени популации в страната са Застрашен вид. Четирите изолирани и малочислени популации в страната са

застрашени от генетично израждане.застрашени от генетично израждане.

Разпространение:Разпространение:Средна Стара планина, Рила, Северен Пирин и Западни Родопи( край Пещера и Средна Стара планина, Рила, Северен Пирин и Западни Родопи( край Пещера и

Девин). В Триглав видът се е завърнал напоследък, а находището край Девин). В Триглав видът се е завърнал напоследък, а находището край Пещера е възникнало през 1963 година. В началото на века Пещера е възникнало през 1963 година. В началото на века разпространението в Стара планина на запад е достигнало Златишко-разпространението в Стара планина на запад е достигнало Златишко-Тетевенската, а на изток-Елено-Твърдишката и Сливенска планина. В Рила Тетевенската, а на изток-Елено-Твърдишката и Сливенска планина. В Рила вече не се среща в най-западните части и в югозападния дял. В Пирин обитава вече не се среща в най-западните части и в югозападния дял. В Пирин обитава територия от 250 кв.км.територия от 250 кв.км.

Численост: Численост: Общо 1250-1350 екземпляра: 150-180 в Стара планина, около 550 в Рила, над 300 Общо 1250-1350 екземпляра: 150-180 в Стара планина, около 550 в Рила, над 300

в Пирин, 250-300 в Родопите, от които 50 край Пещера.Средната плътност на в Пирин, 250-300 в Родопите, от които 50 край Пещера.Средната плътност на пиринската популация е 1-2 екз. на 100 ха, а на отделни места - до 12 пиринската популация е 1-2 екз. на 100 ха, а на отделни места - до 12 екземпляра.екземпляра.

Местообитаване:Местообитаване:Стръмни скалисти планински склонове - в Пирин от 1400 до 2600 м надм.в. Стръмни скалисти планински склонове - в Пирин от 1400 до 2600 м надм.в. През лятото и есента по-голямата част от популацията обитава През лятото и есента по-голямата част от популацията обитава субалпийски ливади и клекови храсталаци; през зимата и пролетта в тази субалпийски ливади и клекови храсталаци; през зимата и пролетта в тази зона остават 55-60% от животните. Горският пояс се обитава целогодишно зона остават 55-60% от животните. Горският пояс се обитава целогодишно само в района на Бяла река. В Рила разпространението е сходно, а в само в района на Бяла река. В Рила разпространението е сходно, а в Родопите - изключително в горската зона (край Пещера на 500-1200 м Родопите - изключително в горската зона (край Пещера на 500-1200 м надм. в.). В Стара планина обитава субалпийски ливади, иглолистни, надм. в.). В Стара планина обитава субалпийски ливади, иглолистни, букови и смесени буково-иглолистни гори от 1000 до 2300 м надм. в.букови и смесени буково-иглолистни гори от 1000 до 2300 м надм. в.

Размножаване: Размножаване: Разгонването в Стара планина е от края на октомври до края на ноември, в Разгонването в Стара планина е от края на октомври до края на ноември, в Пирин - от средата на ноември до средата на декември. В Пирин Пирин - от средата на ноември до средата на декември. В Пирин раждането става от средата на май до средата на юни, в Стара планина - раждането става от средата на май до средата на юни, в Стара планина - предимно през май. По чужди източници младите започват да се предимно през май. По чужди източници младите започват да се размножават едва към третата си година.размножават едва към третата си година.

Необходими мерки за опазване: Необходими мерки за опазване: Спешно ликвидиране бракониерството. Създаване на просторни народни Спешно ликвидиране бракониерството. Създаване на просторни народни паркове в Средна Стара планина, Рила и Западни Родопи и увеличаване паркове в Средна Стара планина, Рила и Западни Родопи и увеличаване площта на резерватите в тях и в природния парк "Пирин". Проучване на площта на резерватите в тях и в природния парк "Пирин". Проучване на подвидовата принадлежност на местните популации. Увеличаване на подвидовата принадлежност на местните популации. Увеличаване на животните в защитените територии до над 2000, включително в животните в защитените територии до над 2000, включително в Сливенската планина и Витоша.Сливенската планина и Витоша.

МечкаМечкаРазред : Хищници(Carnivora)Разред : Хищници(Carnivora)

Семейство: Мечки(Ursidae)Семейство: Мечки(Ursidae)

Състояние на застрашеност: Рядък вид, уязвим от анртопогенни въздействия. Включен е в "Застрашени бозайници в Европа" с категория рядък.Състояние на застрашеност: Рядък вид, уязвим от анртопогенни въздействия. Включен е в "Застрашени бозайници в Европа" с категория рядък.

Разпространение:Разпространение:Средна Стара планина, Средна и Източна Рила, Пирин, Слоавянка, Западни Родопи. Отделни животни обитават временно или постоянно Етрополска и Васильовска пл., Ихтиманаска Средна гора, Витоша, Верила, Плана, Плахинаи Малашевската планина.Средна Стара планина, Средна и Източна Рила, Пирин, Слоавянка, Западни Родопи. Отделни животни обитават временно или постоянно Етрополска и Васильовска пл., Ихтиманаска Средна гора, Витоша, Верила, Плана, Плахинаи Малашевската планина.

Численост: Численост: Относително ниска. През 1959 година 450 екз., през 1979 около 600 екз.: В средна Стара планина около 180 екз., Рила- от 80 до 100, Пирин- 80 и Западни Родопи- 100. Относително ниска. През 1959 година 450 екз., през 1979 около 600 екз.: В средна Стара планина около 180 екз., Рила- от 80 до 100, Пирин- 80 и Западни Родопи- 100.

Местообитаване:Местообитаване:В миналото в планински и равнинни гори. Сега само в планините, предимно в букови и иглолистни гори, също храсталаци от клек. В миналото в планински и равнинни гори. Сега само в планините, предимно в букови и иглолистни гори, също храсталаци от клек.

Размножаване: Размножаване: У нас недостатъчно проучено. Разгонването става през У нас недостатъчно проучено. Разгонването става през

май- юни, а малките, най- често 2, се раждат през май- юни, а малките, най- често 2, се раждат през декември- февруари. Бременната женска се декември- февруари. Бременната женска се установява в бърлогата още в края на ноември- установява в бърлогата още в края на ноември- началото на декември, където остава до април. началото на декември, където остава до април. Родилните бърлоги се намират в пещери и скални Родилните бърлоги се намират в пещери и скални цепнатини, също между корените или под грамадите цепнатини, също между корените или под грамадите на повалени дървета в трудно достъпни за човека на повалени дървета в трудно достъпни за човека места, много често около горната граница на места, много често около горната граница на гората.По чужди източници младите животни гората.По чужди източници младите животни придружават майката до третата си година. придружават майката до третата си година. Смъртността сред тях през първите години достига Смъртността сред тях през първите години достига 85%. Женските стават полово зрели през третата си 85%. Женските стават полово зрели през третата си година, а раждат през година и не се разгонват, година, а раждат през година и не се разгонват, когато имат миналогодишни млади с тях. Всяка година когато имат миналогодишни млади с тях. Всяка година раждат около 1/3 от полово зрелите женски. раждат около 1/3 от полово зрелите женски.

Необходими мерки за опазване: Създаване на просторни Необходими мерки за опазване: Създаване на просторни защитени територии в Стара планина, Рила, и Западни защитени територии в Стара планина, Рила, и Западни Родопи. Повишаване природозащитната култура на Родопи. Повишаване природозащитната култура на ловците. Възстановяване на естествената връзка ловците. Възстановяване на естествената връзка между популациите в Стара планина и Югозападна между популациите в Стара планина и Югозападна България.България.

ВидраВидраРазред : Хищници(Carnivora)Разред : Хищници(Carnivora)

Семейство: Порови(Mustelidae)Семейство: Порови(Mustelidae)

Състояние на застрашеност: Застрашен от изчезване вид с непрекъснато ограничаващо се Състояние на застрашеност: Застрашен от изчезване вид с непрекъснато ограничаващо се разпростанение. Световно застрашен вид. разпростанение. Световно застрашен вид.

Разпространение:Разпространение:Край реки и затворени водоеми в цялата страна. Основната част от популацията в миналото е Край реки и затворени водоеми в цялата страна. Основната част от популацията в миналото е

обитавала долните течения на реките, сега се измества към средните и горните течения. обитавала долните течения на реките, сега се измества към средните и горните течения.

Численост: Численост: Много малка в последните години.Много малка в последните години.

Местообитаване:Местообитаване:Предимно реки, богати на риба, с незамръзващи бистри и незастояли води и с обрасли с Предимно реки, богати на риба, с незамръзващи бистри и незастояли води и с обрасли с

растителност брегове. Също блата, езера, изкуствени водоеми. Леговището обикновено се растителност брегове. Също блата, езера, изкуствени водоеми. Леговището обикновено се намира в стръмен бряг и има вход под водата.намира в стръмен бряг и има вход под водата.

Размножаване: Размножаване: У нас непроучено. По чужди източници половата зрелост настъпва през втората или третата У нас непроучено. По чужди източници половата зрелост настъпва през втората или третата

година. Малките (2-5) се раждат през април- май, но понякога и мнго по- късно. Късните година. Малките (2-5) се раждат през април- май, но понякога и мнго по- късно. Късните кучила трудно преживяват зимата.кучила трудно преживяват зимата.

Необходими мерки за опазване: Въстановяване на чистотата на замърсените реки и увеличаване Необходими мерки за опазване: Въстановяване на чистотата на замърсените реки и увеличаване на рибните запаси. Разширяване на съществуващите и обявяване на нови защитени територии на рибните запаси. Разширяване на съществуващите и обявяване на нови защитени територии в равнините и нископланинските райони и включването в тяхна характерни за вида в равнините и нископланинските райони и включването в тяхна характерни за вида местообитания. Повишаване природозащитанатаместообитания. Повишаване природозащитаната култура на ловците.култура на ловците.

ЗлаткаЗлаткаРазред : Хищници(Carnivora)Разред : Хищници(Carnivora)Семейство: Порови(Mustelidae)Семейство: Порови(Mustelidae)Състояние на застрашеност: Застрашен вид.Състояние на застрашеност: Застрашен вид.Разпространение:Разпространение:Навсякъде из горскопланинските райони на страната, предимно в зоната на Навсякъде из горскопланинските райони на страната, предимно в зоната на

буковете и иглолистните гори. Ареалът на вида обхваща Европа, Западен Сибир, буковете и иглолистните гори. Ареалът на вида обхваща Европа, Западен Сибир, Предна Азия и Северен Казахстан, където е на изчезване.Предна Азия и Северен Казахстан, където е на изчезване.

Численост: Численост: Неизвестна, норядко намалява през последното десетилетие; в кожарските Неизвестна, норядко намалява през последното десетилетие; в кожарските

предприятия годишно постъпват средно по 40 кожи срещу 250 допреди предприятия годишно постъпват средно по 40 кожи срещу 250 допреди десетина години.десетина години.

Местообитаване:Местообитаване:Стари високостъблени гори от равнините до горната граница на горите. По чужди Стари високостъблени гори от равнините до горната граница на горите. По чужди

източници при изобилие на полевки видът се появява и в нетипични източници при изобилие на полевки видът се появява и в нетипични местообитания- сечища, пожарища, и др. Индивидуалния участък е постоянен и местообитания- сечища, пожарища, и др. Индивидуалния участък е постоянен и дори при недостиг на храна не винаги се напуска; площа му нзависи от дори при недостиг на храна не винаги се напуска; площа му нзависи от изобилието на храна, като в южните части на ареала е значително по- малка.изобилието на храна, като в южните части на ареала е значително по- малка.

Размножаване: Размножаване: У нас непроучено. По чужди източници периодът на разгонване е от края на юни до У нас непроучено. По чужди източници периодът на разгонване е от края на юни до

началото на август. Бремеността продължава 8- 9 месеца. Ражда обикновено по началото на август. Бремеността продължава 8- 9 месеца. Ражда обикновено по 3- 5 малки. При изкуствено отглеждане половата зрелост настъпва след втората 3- 5 малки. При изкуствено отглеждане половата зрелост настъпва след втората година; всяка година 45% от полово зрелите женски дават поколение.година; всяка година 45% от полово зрелите женски дават поколение.

Необходими мерки за опазване: Обявяване на вида за защитен. Проучване Необходими мерки за опазване: Обявяване на вида за защитен. Проучване разпространението и екологията му у нас. Увеличаване площта на защитените разпространението и екологията му у нас. Увеличаване площта на защитените територии със стари гори.територии със стари гори.

Тюлен МонахТюлен МонахРазред : Перконоги (Pinnipedia)Разред : Перконоги (Pinnipedia)Семейство: Тюлени(Phocidae)Семейство: Тюлени(Phocidae)

Състояние на застрашеност: Застрашен от изчезване вид с критично ниска Състояние на застрашеност: Застрашен от изчезване вид с критично ниска численост. Включен в световната "Червена книга на фактите" с категория численост. Включен в световната "Червена книга на фактите" с категория застрашен.застрашен.

Разпространение:Разпространение:В миналото по скалисти места на Черноморското крайбрежие, най-често около н. В миналото по скалисти места на Черноморското крайбрежие, най-често около н.

Калиакра, Маслен нос и Странджанското крайбрежие; в изключителни случаи - Калиакра, Маслен нос и Странджанското крайбрежие; в изключителни случаи - по р. Дунав. Сега няма сведения, които да потвърждават съществуването му по р. Дунав. Сега няма сведения, които да потвърждават съществуването му около Маслен нос, но е виждан край н. Калиакра и абразионните пещери в около Маслен нос, но е виждан край н. Калиакра и абразионните пещери в местността Кастрич до с. Резово, Бургаска област.местността Кастрич до с. Резово, Бургаска област.

Численост: Численост: В най-голямото находище - н. Калиакра - през 1936 г. е имало 128 екз., през 1941-В най-голямото находище - н. Калиакра - през 1936 г. е имало 128 екз., през 1941-

1945 г. - между 20 и 30 екз., през 1979 г. - 2 екз., а през 1981 г. не е установен.1945 г. - между 20 и 30 екз., през 1979 г. - 2 екз., а през 1981 г. не е установен.

Местообитаване:Местообитаване:Скалисти крайбрежия с множество пещери с подводни или надводни входове, но Скалисти крайбрежия с множество пещери с подводни или надводни входове, но

задължително с галерии над водата. В тях са разположени леговищата, задължително с галерии над водата. В тях са разположени леговищата, постлани с пласт от косми. Дотам водят, пътеки, от продължително използуване постлани с пласт от косми. Дотам водят, пътеки, от продължително използуване на които се оформят специфични улеи.на които се оформят специфични улеи.

Размножаване: Размножаване: У нас непроучено. В други части на ареала бременността трае 11 месеца. Малките У нас непроучено. В други части на ареала бременността трае 11 месеца. Малките

се раждат през септември-октомври, понякога и през ноември, лактацията се раждат през септември-октомври, понякога и през ноември, лактацията продължава 6 седмици.продължава 6 седмици.

Необходими мерки за опазване: Премахване на даляните от акваторията на Необходими мерки за опазване: Премахване на даляните от акваторията на резервата "Калиакра".Обявяване на местн. Кастрич при с. Резово, Бургаска резервата "Калиакра".Обявяване на местн. Кастрич при с. Резово, Бургаска област, за защитен обект. Провеждане на ежегоден контрол върху числеността, област, за защитен обект. Провеждане на ежегоден контрол върху числеността, раждаемостта и смъртността на вида. Изграждане на тюленариум в района на раждаемостта и смъртността на вида. Изграждане на тюленариум в района на резерват Ропотамо. Повишаване на природозащитната култура на населението. резерват Ропотамо. Повишаване на природозащитната култура на населението. Присъединяване към Конвенцията за ограничаване на международната търговия Присъединяване към Конвенцията за ограничаване на международната търговия със застрашени видове.със застрашени видове.

Клас ПтициКлас Птици

Блестящ ИбисБлестящ ИбисРазред : Щъркелови (Ciconiiformes)Разред : Щъркелови (Ciconiiformes)Семейство: Ибиси (Threskiornithadae)Семейство: Ибиси (Threskiornithadae)Състояние на застрашеност: Застрашен вид ,включен в "Застрашени птици в Европа".Състояние на застрашеност: Застрашен вид ,включен в "Застрашени птици в Европа".Необходими мерки за опазване:Обявяване на островите при към 447 и 423 от Дунавското крайбрежие и месн. Пода Необходими мерки за опазване:Обявяване на островите при към 447 и 423 от Дунавското крайбрежие и месн. Пода

край Мандренското езеро за защитени обекти . Прекратяване на замърсяването в местността Пода . Проучване край Мандренското езеро за защитени обекти . Прекратяване на замърсяването в местността Пода . Проучване на екологическите изисквания на вида , уточняване на числеността и разпространението му .на екологическите изисквания на вида , уточняване на числеността и разпространението му .

Разпространение: Разпространение: Данни за сигурно гнездене има предимно по Дунавското крайбрежие (под Видин /1/ ,над село Долни Цибър , Данни за сигурно гнездене има предимно по Дунавското крайбрежие (под Видин /1/ ,над село Долни Цибър ,

Михайловградски окръг /2/ , бившето Карабоазко блато - запазени яйца в колекжията на Плевенския музей , над Михайловградски окръг /2/ , бившето Карабоазко блато - запазени яйца в колекжията на Плевенския музей , над Сомовит/2/ , о.Белене/3/ , Свищовското блато /2,5,6/ , при към 447- през 1975-1977г. намерени гнезда в колония Сомовит/2/ , о.Белене/3/ , Свищовското блато /2,5,6/ , при към 447- през 1975-1977г. намерени гнезда в колония от чапли , при км 423 - през 1979г. наблюдавани гнездещи двойки в колония от чапли , езерото Сребърна/2,4,6/ , от чапли , при км 423 - през 1979г. наблюдавани гнездещи двойки в колония от чапли , езерото Сребърна/2,4,6/ , отчасти по Черноморието (Бургаското и Мандренското езеро) /7,8,9/ , епизодично край реките Марица и Тунджа отчасти по Черноморието (Бургаското и Мандренското езеро) /7,8,9/ , епизодично край реките Марица и Тунджа (отделни гнездещи двойки са установени в колониите от чапли при с.Чернозем - 1796г. и с.Шишманци - 1975г. (отделни гнездещи двойки са установени в колониите от чапли при с.Чернозем - 1796г. и с.Шишманци - 1975г. Пловдивски окръг с.Опълченец , Старозагорски окръг -1972г. и в резервата "Балабана" край Елхово - 1968 и 1972 Пловдивски окръг с.Опълченец , Старозагорски окръг -1972г. и в резервата "Балабана" край Елхово - 1968 и 1972 г.). През размножителния период данни без доказателства за сигурно гнездене има за София (кв.Кубратово /10/) г.). През размножителния период данни без доказателства за сигурно гнездене има за София (кв.Кубратово /10/) , оризищата около Пловдив /11,12/ , С.Християнството. Старозагорски окръг /13/ , бившето Стралджанско , оризищата около Пловдив /11,12/ , С.Християнството. Старозагорски окръг /13/ , бившето Стралджанско блато /14/ , югоизточното Елхово /15/ и край Черно море (Дуранклушкото езеро /16/, при Тауклиман и Поморие блато /14/ , югоизточното Елхово /15/ и край Черно море (Дуранклушкото езеро /16/, при Тауклиман и Поморие /17/) . Повреме на миграцията относително често се среща по Черноморското крайбрежие и влажните зони в по-/17/) . Повреме на миграцията относително често се среща по Черноморското крайбрежие и влажните зони в по-ниските части на страната . ниските части на страната .

Численост: Численост: През последните години между 100 и 700 двойки в 5-9 гнездови колонии . За най-големите находища има частични През последните години между 100 и 700 двойки в 5-9 гнездови колонии . За най-големите находища има частични

сведения (о.Белене:1964г. -6 , 1968г. -550 - Б.Иванов,лич.съобщ. , 1979г.- 40-50 двойки/4/ , 1957-1963г. - не е сведения (о.Белене:1964г. -6 , 1968г. -550 - Б.Иванов,лич.съобщ. , 1979г.- 40-50 двойки/4/ , 1957-1963г. - не е имало гнезда , 1965г. -50- Л.Гютрет - лич.съобщ. ,1967г. -80 , 1972г. - около 400 , 1977г. - около 500 ,1979г. - имало гнезда , 1965г. -50- Л.Гютрет - лич.съобщ. ,1967г. -80 , 1972г. - около 400 , 1977г. - около 500 ,1979г. - около 380; Бургаско и Мандренско езеро: 1945-1947г. - 80-100 /8/ , през 60-те години - 10-12 , но през 1967г. - около 380; Бургаско и Мандренско езеро: 1945-1947г. - 80-100 /8/ , през 60-те години - 10-12 , но през 1967г. - около 200 , 1973г. - около 100 , 1974г. - 15 двойки /20/ , 1977г. 181 гнезда). Числеността в по-голямата част от около 200 , 1973г. - около 100 , 1974г. - 15 двойки /20/ , 1977г. 181 гнезда). Числеността в по-голямата част от ареала също се колебае значително , като е относително постоянна само в делтите на реките Дунав и Волга ареала също се колебае значително , като е относително постоянна само в делтите на реките Дунав и Волга /21/ . /21/ .

Местообитаване: Сладководни или полусолени езера и блата с рзлични размери , заливни гори по долини на големи Местообитаване: Сладководни или полусолени езера и блата с рзлични размери , заливни гори по долини на големи реки идунавски острови , оризища , рибарници и рибовъдни стопанства ; местата за хранене в някои случаи са реки идунавски острови , оризища , рибарници и рибовъдни стопанства ; местата за хранене в някои случаи са отдалечени до 15-20 км. от гнездовите колонии .отдалечени до 15-20 км. от гнездовите колонии .

Размножаване: У нас не са известни единични гнезда и самостоятелни колонии . В местата за размножаване долита Размножаване: У нас не са известни единични гнезда и самостоятелни колонии . В местата за размножаване долита в края на Март до средата на Април . Гнездата са разположени в тръстики ниско до водната повърхност или по в края на Март до средата на Април . Гнездата са разположени в тръстики ниско до водната повърхност или по долните клони на върби . Люпилото е от 3-4 яйца . През средата на юли птиците напускат гнездовите находища долните клони на върби . Люпилото е от 3-4 яйца . През средата на юли птиците напускат гнездовите находища и до началото на есенната миграция скитат на големи ята по влажните зони , богати на храна.и до началото на есенната миграция скитат на големи ята по влажните зони , богати на храна.

Бял АнгъчБял АнгъчРазред : Гъскови (Anseriformes)Разред : Гъскови (Anseriformes)Семейство: Семейство патици (Anatidae)Семейство: Семейство патици (Anatidae)Състояние на застрашеност: Застрашен вид .Състояние на застрашеност: Застрашен вид .Необходими мерки за опазване: Организиране на защита и на други неохранявани находища . Необходими мерки за опазване: Организиране на защита и на други неохранявани находища .

Забраняване събирането на яйца и птици за колекциониране . Борба с бракониерството . Забраняване събирането на яйца и птици за колекциониране . Борба с бракониерството . Построяване на изкуствени гнездилки . Построяване на изкуствени гнездилки .

Разпространение:  Мъти предимно по Черноморското крайбрежие , рядко по р. Дунав , но се Разпространение:  Мъти предимно по Черноморското крайбрежие , рядко по р. Дунав , но се среща през лятото и във водоемите из страната , където понякога гнезди . Известни среща през лятото и във водоемите из страната , където понякога гнезди . Известни гнездови находища : о.Батова , Толбухински окръг , н.Калиакра и н. Галата . Преди повече гнездови находища : о.Батова , Толбухински окръг , н.Калиакра и н. Галата . Преди повече от 30 години е гнездел в Мандренското езеро , п-в Атия , край Созопол и в устието на р. от 30 години е гнездел в Мандренското езеро , п-в Атия , край Созопол и в устието на р. Ропотамо , Бургаски окръг . Във вътрешността на страната е отбелязан край София . Ропотамо , Бургаски окръг . Във вътрешността на страната е отбелязан край София .

Численост:  В последните години през гнездовия период у нас се задържат около 150 бр. най-Численост:  В последните години през гнездовия период у нас се задържат около 150 бр. най-много в Атанасовското езеро , което е и най-важният биотоп за концентраця по време на много в Атанасовското езеро , което е и най-важният биотоп за концентраця по време на миграцията .миграцията .

Местообитаване: Солени езера , обрасли с растителност и с удобни участъци за гнездене . При Местообитаване: Солени езера , обрасли с растителност и с удобни участъци за гнездене . При прелети и зимуване посещава и други типове водоеми . прелети и зимуване посещава и други типове водоеми .

Размножаване: Гнезди в дупки , които изкопава в рохка земя , използвува дупки на лисици , Размножаване: Гнезди в дупки , които изкопава в рохка земя , използвува дупки на лисици , язовци , зайци-подземници и други гризачи , естествени дупки , сред натрупани камъни , в язовци , зайци-подземници и други гризачи , естествени дупки , сред натрупани камъни , в скални ниши , пещери , дървесни хралупи , изоставени и разрушени постройки , гюмета , в скални ниши , пещери , дървесни хралупи , изоставени и разрушени постройки , гюмета , в купи сено и купчини съчки , или открито сред гъста трева . Гнезда в лисичи дупки са купи сено и купчини съчки , или открито сред гъста трева . Гнезда в лисичи дупки са намерени край Атанасовското езеро и в лозята до Шабла . Мътилото се състои от 7-12 яйца намерени край Атанасовското езеро и в лозята до Шабла . Мътилото се състои от 7-12 яйца , но често в едно гнездо снасят по няколко женски . Край Атанасовското езеро повечето , но често в едно гнездо снасят по няколко женски . Край Атанасовското езеро повечето гнезда са открити , много женски снасят в гнездата на другите патици , на дъждосвирците гнезда са открити , много женски снасят в гнездата на другите патици , на дъждосвирците или направо на земята . Поради липса на удобни места за гнездене и чисто безпокойство , или направо на земята . Поради липса на удобни места за гнездене и чисто безпокойство , от белите ангъли в езерото през 1978г. не са гнездели Преброените през юни и юли та 12 от белите ангъли в езерото през 1978г. не са гнездели Преброените през юни и юли та 12 люпила са имали от 3 до 14 малки .люпила са имали от 3 до 14 малки .

Клас ЗемноводниКлас Земноводни

Алпийски ТритонАлпийски ТритонРазред : Опашати земноводни(Urodela)Разред : Опашати земноводни(Urodela)

Семейство: Саламандрови(Salamandridae)Семейство: Саламандрови(Salamandridae)

Състояние на застрашеност:Рядък вид, уязвим от антропогенни въздействия. Глациален реликт.Състояние на застрашеност:Рядък вид, уязвим от антропогенни въздействия. Глациален реликт.Разпространение:Разпространение:Спорадично в някои планини- Стара планина, Средна гора, Малък Богдан, Рила, Родопи. Ареалът на Спорадично в някои планини- Стара планина, Средна гора, Малък Богдан, Рила, Родопи. Ареалът на

вида обхваща Европа- от Испания, Италия и Гърция на север до Дания, на изток- до Карпатите и вида обхваща Европа- от Испания, Италия и Гърция на север до Дания, на изток- до Карпатите и Западна Украйна.Западна Украйна.

Численост: Численост: В находищата на Седемте езера, Беглика и Смолянските езера е твърде многочислен. В В находищата на Седемте езера, Беглика и Смолянските езера е твърде многочислен. В

петроханските мочури след 1970 година броя е силно намалял поради изкуствено пресушаване петроханските мочури след 1970 година броя е силно намалял поради изкуствено пресушаване на някои от подходящите водоеми.на някои от подходящите водоеми.

Местообитаване:Местообитаване:Планински (1200-2200 метра надморска височина) разливи, блата и езера с обилна растителност; Планински (1200-2200 метра надморска височина) разливи, блата и езера с обилна растителност;

вторично- крайпътни канавки, изкопи и други. На сушата се крие под камъни, пънове, опадали вторично- крайпътни канавки, изкопи и други. На сушата се крие под камъни, пънове, опадали листа в близост до водоемите.листа в близост до водоемите.

Размножаване: Размножаване: У нас неизследвано. През април- май навлиза във водата и снася 100-200 яйца поединично или на У нас неизследвано. През април- май навлиза във водата и снася 100-200 яйца поединично или на

малки групи по подводните растения.малки групи по подводните растения.Необходими мерки за опазване: Необходими мерки за опазване: Създаване на малки изкуствени Необходими мерки за опазване: Необходими мерки за опазване: Създаване на малки изкуствени

водоеми сред мочурливи ливади на Петрохан, а при повторно установяване на вида- и под връх водоеми сред мочурливи ливади на Петрохан, а при повторно установяване на вида- и под връх Малък Богдан. Запазване на сегашното състояние на водоемите в останалите на ходища.Малък Богдан. Запазване на сегашното състояние на водоемите в останалите на ходища.

Сирийска ЧесновницаСирийска ЧесновницаРазред : Жаби(Anura)Разред : Жаби(Anura)

Семейство:Чесновници(Pelobatidae)Семейство:Чесновници(Pelobatidae)

Състояние на застрашеност: Застрашен подвид, силно уязвим от Състояние на застрашеност: Застрашен подвид, силно уязвим от антропогенни въздействия.антропогенни въздействия.

Разпространение:Разпространение:Край река Дунав (Свищов, Белене), Чернпморското крайбрежие, южно от нос Край река Дунав (Свищов, Белене), Чернпморското крайбрежие, южно от нос

Емине, Петричко- Санданското поле, село Марково, Пловдивски окръг, Емине, Петричко- Санданското поле, село Марково, Пловдивски окръг, Елхово. Елхово.

Численост: Численост: Навсякъде в находищата си е малоброен в сравнение с другите видове жаби.Навсякъде в находищата си е малоброен в сравнение с другите видове жаби.

Местообитаване:Местообитаване:Ниски (до 250 метра надморска височина) сухи терени с кселофилна Ниски (до 250 метра надморска височина) сухи терени с кселофилна

растителност и рохкави почви (льосови, песъчливи), крайморски пясъци, растителност и рохкави почви (льосови, песъчливи), крайморски пясъци, понякога в сухи каменливи места. Нощен вид- деня прекарва в почвата или в понякога в сухи каменливи места. Нощен вид- деня прекарва в почвата или в пясъка.пясъка.

Размножаване: Размножаване: Снася в блата, локви и пр. през април и май. Ларвата достига 16-17 см. обща Снася в блата, локви и пр. през април и май. Ларвата достига 16-17 см. обща

дължина. Метаморфозата е наблюдавана около 10 юли.дължина. Метаморфозата е наблюдавана около 10 юли.Необходими мерки за опазване: Запазване на подходящите за размножаване и Необходими мерки за опазване: Запазване на подходящите за размножаване и

създаване на нови водоеми, прекратяване използуването на пестициди в създаване на нови водоеми, прекратяване използуването на пестициди в находищата.находищата.

Клас ВлечугиКлас Влечуги

Турска БоаТурска Боа

Разред : Люспести(Squamata)Разред : Люспести(Squamata)

Семейство: Боидни(Boidae)Семейство: Боидни(Boidae)Състояние на застрашеност: Застрашен подвид, уязвим от антропогенни въздействия.Състояние на застрашеност: Застрашен подвид, уязвим от антропогенни въздействия.

Разпространение: Разпространение: Спорадично: село Титари, Плевенски окръг, между градовете Сандански и село Лиляново, село Спорадично: село Титари, Плевенски окръг, между градовете Сандански и село Лиляново, село

Долно Спанчево, Благоевградски окръг, село Първенец, Пловдивси окръг, село Динево (местн. Долно Спанчево, Благоевградски окръг, село Първенец, Пловдивси окръг, село Динево (местн. Хухла), Храманли, Свиленград, и село Надежден, Хасковси окръг. Хухла), Храманли, Свиленград, и село Надежден, Хасковси окръг.

Численост: Численост: В повечето находища са известни по един или няколко екземпляра. В местата с най- висока В повечето находища са известни по един или няколко екземпляра. В местата с най- висока

численост за един ден могат да бъдат наблюдавани по камъни до 6-8 екземпляра.численост за един ден могат да бъдат наблюдавани по камъни до 6-8 екземпляра.

Местообитаване: Ниски, много сухи и припечни, хълмисти места със скални блокове и рохкави Местообитаване: Ниски, много сухи и припечни, хълмисти места със скални блокове и рохкави почви, обрасли с редки храсти и ксеротермни треви, под камъни и в почвата. Денем излиза почви, обрасли с редки храсти и ксеротермни треви, под камъни и в почвата. Денем излиза рядко на повърхността. Основната храна са мишевидни гризачи и гущери.рядко на повърхността. Основната храна са мишевидни гризачи и гущери.

Размножаване: У нас неизучено. Ражда малки.Размножаване: У нас неизучено. Ражда малки.

Необходими мерки за опазване: Контрол над дейността на събирачите на змии в Необходими мерки за опазване: Контрол над дейността на събирачите на змии в Благоевградски и Хасковски окръг. Запазване на находището при град Сандански в сегашния Благоевградски и Хасковски окръг. Запазване на находището при град Сандански в сегашния му вид. Обявяването на типичните места при село Надежада са защитени. Пропагандиране на му вид. Обявяването на типичните места при село Надежада са защитени. Пропагандиране на природозащитния статус на районите, където е разпространен.природозащитния статус на районите, където е разпространен.

Смок МишкарСмок МишкарРазред : Люспести(Squamata)Разред : Люспести(Squamata)Семейство: Смоци(Colubridae)Семейство: Смоци(Colubridae)Състояние на застрашеност: Застрашен вид у нас и в границите на Състояние на застрашеност: Застрашен вид у нас и в границите на

ареала си.ареала си.Разпространение: Разпространение: В цялата страна до 1800- 2000 метра надморска височина с В цялата страна до 1800- 2000 метра надморска височина с

изключение на най- равнинните и безлесни места с интензивно изключение на най- равнинните и безлесни места с интензивно селско стопанство.селско стопанство.

Численост: Численост: В местата с най- висока численост за двадесетокилометров В местата с най- висока численост за двадесетокилометров

маршрут може да се наблюдават до 2-3 екземпляра.маршрут може да се наблюдават до 2-3 екземпляра.

Местообитаване: Предимно влажни гористи места или Местообитаване: Предимно влажни гористи места или мезофилни ливади с храстова растителност, понякога на мезофилни ливади с храстова растителност, понякога на скалисти терени. Най- многоброен е в стари разредени гори в скалисти терени. Най- многоброен е в стари разредени гори в ниско- и среднопланинските места (Беласица, Малешевска ниско- и среднопланинските места (Беласица, Малешевска планина, Източна Стара планина, Станджа).планина, Източна Стара планина, Станджа).

Размножаване: Копулацията е в края на май до средата на юни. Размножаване: Копулацията е в края на май до средата на юни. Снася 2- 10 яйца в края на юни- първото десетдневие на юли, Снася 2- 10 яйца в края на юни- първото десетдневие на юли, най- често в хралупи и други места с гниеща дървесина. Полова най- често в хралупи и други места с гниеща дървесина. Полова зрелост настъпва на третата пролет.зрелост настъпва на третата пролет.

Необходими мерки за опазване: Широко пропагандиране на Необходими мерки за опазване: Широко пропагандиране на природозащитния статус на вида и ползата от него.природозащитния статус на вида и ползата от него.

Каспийска Блатна Каспийска Блатна КостенуркаКостенурка

Разред :Костенурки(TESTUDINATA)Разред :Костенурки(TESTUDINATA)

Семейство: Блатни костенурки(EMYDIDAE)Семейство: Блатни костенурки(EMYDIDAE)

Състояние на застрашеност: Застрашен подвид, силно уязвим от анртопогенни Състояние на застрашеност: Застрашен подвид, силно уязвим от анртопогенни въздействия.въздействия.

Разпространение: Разпространение: Струмската долина, Блатата североизточно и югозападно от Свиленград, Източни родопи, Струмската долина, Блатата североизточно и югозападно от Свиленград, Източни родопи,

Южното Черноморско крайбрежие. Южното Черноморско крайбрежие. Численост: Численост: Около 500-1500 екземпляра в известните находища (без Резовска река).Около 500-1500 екземпляра в известните находища (без Резовска река).Местообитаване: Обрасли с растителност бавно течащи или застояли водоеми до 200 метра Местообитаване: Обрасли с растителност бавно течащи или застояли водоеми до 200 метра

надморска височина - блата, полусолени речни лимани, долове със застояла вода; надморска височина - блата, полусолени речни лимани, долове със застояла вода; вторично- микроязовири, отводнителни канали. На повечето места обитава заедно с вторично- микроязовири, отводнителни канали. На повечето места обитава заедно с обикновената блатна костенурка(Emys orbicularis).обикновената блатна костенурка(Emys orbicularis).

Размножаване: У нас неизучено. В екземпляр от Свиленград са намерени 8 напълно готови Размножаване: У нас неизучено. В екземпляр от Свиленград са намерени 8 напълно готови за снасяне яйца в края на май. В североизточната част на ареала снася 2-3 пъти годишно за снасяне яйца в края на май. В североизточната част на ареала снася 2-3 пъти годишно по 8-10 яйца. Инкубационният период е около 90 дни. Полова зрелост настъпва на 10-11 по 8-10 яйца. Инкубационният период е около 90 дни. Полова зрелост настъпва на 10-11 годишна възръст.годишна възръст.

Необходими мерки за опазване: Обявяването за защитени находището при Ахтопол и дола Необходими мерки за опазване: Обявяването за защитени находището при Ахтопол и дола Урурдере при Свиленград. Забрана на риболова в микроязовира на река Топракдере при Урурдере при Свиленград. Забрана на риболова в микроязовира на река Топракдере при Свиленград. Популяризиране на природизащитния статус на вида сред риболовците от Свиленград. Популяризиране на природизащитния статус на вида сред риболовците от селищата около находищата.селищата около находищата.

Клас РибиКлас Риби

АтеринаАтеринаРазред : Кефалообразни(Mugiliformes)Разред : Кефалообразни(Mugiliformes)Семейство:Атеринови(Atherinidae)Семейство:Атеринови(Atherinidae)Състояние на застрашеност: Застрашен вид.Състояние на застрашеност: Застрашен вид.Разпространение:Разпространение:В миналото с второстепенно стопанско значение за крайморските езера. В миналото с второстепенно стопанско значение за крайморските езера.

Понтийски вид. Населява Черно и Азовско море.Понтийски вид. Населява Черно и Азовско море.

Численост: Численост: През последните 10-15 години силно намалена- ловят се малки количества През последните 10-15 години силно намалена- ловят се малки количества

само в заливните части на морето.само в заливните части на морето.

Местообитаване:Местообитаване:Пелагичен вид. Навлиза в бракични и сладки води- крайморски езера и устия Пелагичен вид. Навлиза в бракични и сладки води- крайморски езера и устия

на реки. Може да понася осоляване на водата до 60‰на реки. Може да понася осоляване на водата до 60‰

Размножаване: Размножаване: Полова зрелост настъпва на едногодишна възраст. Отлага яйцата си върху Полова зрелост настъпва на едногодишна възраст. Отлага яйцата си върху

водна растителност порционно от април до август предимно в крайморските водна растителност порционно от април до август предимно в крайморските езера. Плодовитостта е от 300 до 1200 халверни зрънца.езера. Плодовитостта е от 300 до 1200 халверни зрънца.

Необходими мерки за опазване: Почистване на отпадъчните индустриални и Необходими мерки за опазване: Почистване на отпадъчните индустриални и битови води, вливащи се в крайморските езера и рекибитови води, вливащи се в крайморските езера и реки

Деветигла бодливкаДеветигла бодливкаРазред : Бодливкообразни(Gasterosteiformes )Разред : Бодливкообразни(Gasterosteiformes )

Семейство:Бодливки(Gastersteidae)Семейство:Бодливки(Gastersteidae)Състояние на застрашеност: Застрашен вид, изчезнал от повечето известни обитания Състояние на застрашеност: Застрашен вид, изчезнал от повечето известни обитания

по- рано у нас. по- рано у нас. Разпространение:Разпространение:В миналото изобилен в дунавските блата, дунавската делта и в слабо солените В миналото изобилен в дунавските блата, дунавската делта и в слабо солените

крайморски езера. Преди около 40 години вече малоброен, но обитаващ всички крайморски езера. Преди около 40 години вече малоброен, но обитаващ всички български черноморски езера- Дуранкулашкото, Шабленското- и вкрайдунавските български черноморски езера- Дуранкулашкото, Шабленското- и вкрайдунавските водоеми. Разпространен в Черно, Азовско, Каспийско и Аралско море.водоеми. Разпространен в Черно, Азовско, Каспийско и Аралско море.

Численост: Численост: Не е проучена. Намаляваща.Не е проучена. Намаляваща.

Местообитаване: Придържа се в устията на реките, бракичните езера и осладнените Местообитаване: Придържа се в устията на реките, бракичните езера и осладнените участъци на морето. В по- големите реки навлиза нагоре по течението.участъци на морето. В по- големите реки навлиза нагоре по течението.

Размножаване: Размножаване: Полово съзряване на едногодишна възраст. Отлага яйцата си в гнезда, които мъжкият Полово съзряване на едногодишна възраст. Отлага яйцата си в гнезда, които мъжкият

прави сред водна растителност на известно разстояние от дъното.прави сред водна растителност на известно разстояние от дъното.Необходими мерки за опазване: Предотвратяване замърсяването на долните течения Необходими мерки за опазване: Предотвратяване замърсяването на долните течения

на черноморските реки. Обявяване на долното течение на река Камчия за на черноморските реки. Обявяване на долното течение на река Камчия за резерват.резерват.

Добре е да Добре е да знаете ...знаете ...

Резерват Резерват - Категория защитена територия. Опазва дългосрочно и с научна цел, без човешка намеса - Категория защитена територия. Опазва дългосрочно и с научна цел, без човешка намеса естествените екосистеми и местообитания на застрашени от изчезване, ендемични и редки естествените екосистеми и местообитания на застрашени от изчезване, ендемични и редки животински и растителни видове и съобщества. През резервата може да бъде разрешено животински и растителни видове и съобщества. През резервата може да бъде разрешено транзитното преминаване на хора по съществуващи туристически пътеки.Най-голям резерват е транзитното преминаване на хора по съществуващи туристически пътеки.Най-голям резерват е "Централният Рилски резерват" с площ 12 393,7 ha, най-малък - дунавският остров Китка - 25 ha. "Централният Рилски резерват" с площ 12 393,7 ha, най-малък - дунавският остров Китка - 25 ha.

          Резервати в БългарияРезервати в България           Сребърна, Камчия, Боатин, Джендема, Стенето, Царичина, Чупрене, Бистришко   Сребърна, Камчия, Боатин, Джендема, Стенето, Царичина, Чупрене, Бистришко               Бранище, Торфено Бранище, Лопушна, Славянка, Баювите Дупки-Джинджирица, Купена, Бранище, Торфено Бранище, Лопушна, Славянка, Баювите Дупки-Джинджирица, Купена,

Прангалица,  Прангалица,              Червената Стена, Бялата Река, Вълчи Дол, Дупката, Мантарица, Риломанастирска Гора, Силкосия, Червената Стена, Бялата Река, Вълчи Дол, Дупката, Мантарица, Риломанастирска Гора, Силкосия,

Тисата, Тисата,             Горна Топчия, Долна Топчия, Козя Стена, Пеещи Скали, Соколна, Ибър, Скакавица, Атанасовско Горна Топчия, Долна Топчия, Козя Стена, Пеещи Скали, Соколна, Ибър, Скакавица, Атанасовско

Езеро, Езеро,             Ропотамо, Патлейна, Бели Лом, Персински Блата, Църна Река, Габра, Калиакра, Кутелка, Маричини Ропотамо, Патлейна, Бели Лом, Персински Блата, Църна Река, Габра, Калиакра, Кутелка, Маричини

Езера.Езера.              Нционален ПаркНционален Парк - Категория защитена територия (или акватория). Опазва естествените екосистеми, - Категория защитена територия (или акватория). Опазва естествените екосистеми,

местообитания на застрашени от изчезване животински и растителни видове и съобщества, местообитания на застрашени от изчезване животински и растителни видове и съобщества, забележителни обекти на неживата природа. Първият национален парк е "Йелоустоун" в САЩ, забележителни обекти на неживата природа. Първият национален парк е "Йелоустоун" в САЩ, основан през 1872. В България земите в границите на националния парк са изключителна държавна основан през 1872. В България земите в границите на националния парк са изключителна държавна собственост. Допуска се екологосъобразен поминък на населението. Обособени са зона на резервати собственост. Допуска се екологосъобразен поминък на населението. Обособени са зона на резервати и поддържани резервати, на хижи, на административни центрове на парковете, туристическа зона и и поддържани резервати, на хижи, на административни центрове на парковете, туристическа зона и др.В България има 3 националнипарка. др.В България има 3 националнипарка.

                  Национални паркове в БългарияНационални паркове в България             Рила, Пирин, Централен БалканРила, Пирин, Централен Балкан

Поддържан РезерватПоддържан Резерват - Категория защитена територия. В тези резервати за разлика - Категория защитена територия. В тези резервати за разлика от строгите резервати, се осъщесвява активна човешка намеса за поддържане от строгите резервати, се осъщесвява активна човешка намеса за поддържане на условията за същесвуване на екосистема.на условията за същесвуване на екосистема.

          Поддържани резервати в Хасковска и Кърджалийска областПоддържани резервати в Хасковска и Кърджалийска област           Борака, Чамлъка, Боровец , ЖендаБорака, Чамлъка, Боровец , Женда

Защитена МестностЗащитена Местност - Категория защитена територия. За защитените местности се - Категория защитена територия. За защитените местности се обявяват територии с характерни или забележителни ландшафти, местообитания обявяват територии с характерни или забележителни ландшафти, местообитания на застрашени, редки или уязвими раститени или животински видове на застрашени, редки или уязвими раститени или животински видове съобщества. В защитените местности са забранени дейностите, противоречащи съобщества. В защитените местности са забранени дейностите, противоречащи на изискванията за опазване на конкретните обекти, заради които са обявени.на изискванията за опазване на конкретните обекти, заради които са обявени.

          Защитени местности в Хасковска и Кърджалийска областЗащитени местности в Хасковска и Кърджалийска област           ОРЕШАРИ , СРЕДНА АРДА, ЮМРУК СКАЛА, ОРЕШАРИ , СРЕДНА АРДА, ЮМРУК СКАЛА,         ПАТРОНКА , ЛИКАНА, ДУПКАТА, БАКЪРЛИЯ, ЗЛАТО ПОЛЕПАТРОНКА , ЛИКАНА, ДУПКАТА, БАКЪРЛИЯ, ЗЛАТО ПОЛЕ

Природна ЗебележителностПриродна Зебележителност - Категория защитена територия. - Категория защитена територия. Опазва уникални, забележителни и характерни обекти от Опазва уникални, забележителни и характерни обекти от неживата природа, които имат научна или естетическа неживата природа, които имат научна или естетическа стойност. Природните забележителности са геоложки и стойност. Природните забележителности са геоложки и хидроложки обекти: скални форми и структури, пещери, хидроложки обекти: скални форми и структури, пещери, водопади, карстови извори, понори, езера, водопади, карстови извори, понори, езера, палеонтологични и минералогични находища. Много палеонтологични и минералогични находища. Много природни забележителности са местообитания на природни забележителности са местообитания на застрашени и редки видове и съобщества, в някои се застрашени и редки видове и съобщества, в някои се намират паметници на културата.намират паметници на културата.

            Природни забележителности в БългарияПриродни забележителности в България               ГАРВАНСКО ПЛАТО , ДУРАНКУЛАК , КАРАДЖОВ КАМЪК ,  ГАРВАНСКО ПЛАТО , ДУРАНКУЛАК , КАРАДЖОВ КАМЪК , 

КОЖУХА, ТРИГРАДСКО ЖДРЕЛО , ЧЕРНЕЛКА           КОЖУХА, ТРИГРАДСКО ЖДРЕЛО , ЧЕРНЕЛКА          

Природен ПаркПрироден Парк - Категория защитена територия (или - Категория защитена територия (или акватория). Опазва и поддържа разнообразието на акватория). Опазва и поддържа разнообразието на екосистемите, биологичното разнообразие, забележителни екосистемите, биологичното разнообразие, забележителни обекти на неживата природа. В природния парк се развива обекти на неживата природа. В природния парк се развива туризъм, използват се устойчиво природните ресурси при туризъм, използват се устойчиво природните ресурси при запазване на традиционни форми на поминък, запазване на традиционни форми на поминък, осъществяват се производства и дейности, които не осъществяват се производства и дейности, които не замърсяват околната среда.замърсяват околната среда.

И накрая ...И накрая ...

Едно послание ...Едно послание ...

Нека обединим усилията си, Нека обединим усилията си, позитивната си мисъл в това да позитивната си мисъл в това да запазим природата на България с запазим природата на България с нейните животни, гори, планини, нейните животни, гори, планини, чудни крайбрежни ивици и спиращи чудни крайбрежни ивици и спиращи дъха гледки.Включвайте се във дъха гледки.Включвайте се във всяка инициатива, за която получите всяка инициатива, за която получите информация.Бъдещето на природата информация.Бъдещето на природата зависи от нашето отношение към зависи от нашето отношение към нея...нея...

... ... a a и от нейното отношение към и от нейното отношение към нас...нас...

Грижете зе за себе си и за средата, Грижете зе за себе си и за средата, в която живеете!!!От това зависи в която живеете!!!От това зависи вашето щастие!вашето щастие!