Диспозиционен подход

Диспозиционен подходЕдин от най-широко разпространените подходи за изследване и описание наиндивидуалните различия около който има цяла традиция е диспозиционниятподход. Той възниква по-късно от психоаналитичния и в неговата основа лежипонятието диспозиция или черта. Нарича се още подход на чертите. Би могло дасе каже, че възникването на този подход може да се свърже първоначално симето на американският психолог Гордън Олпорт. Неговото афиширане започва в30-те години на XXв., този подход получава разцвет във възгледите на РеймънКетъл, автор на ,,16 факторен тест за изследване на личността”. Особено силнозащитен във възгледите на английския психолог Ханс Айзенк, автор също надиспозиционния тест за измерване на 4 черти на личността. В определеноотношение, този подход е манифистиран и в теорията за 5-те фактора наличността. Някои мислят, че този подход преживява сега Ренесанс иединствената възможност да опишат личностните различия е подходът начертите. Чертите на личността се определят, като някакви широки вътрешнипредразположения, склонности да се държим по определен начин, като вътрешнипроменливи, които ни предписват определено поведение. Базовото допускане сезаключва в това, че хората обладават някаква обща предразположеност дареагират по определен начин, който ние наричаме черта. Съгласно товаразбиране ние можем да опишем хората, да повярваме, че те ще действат, щечувстват, или мислят по определен начин или взависимост от някаква черта,взависимост от това дали са тревожни, агресивни, интровертни или рационални.Олпорт мисли, че чертите са базови единици на личността, ,, те са реални,съществуват и са заложени в нервната система”. Според него, чертите обясняватповторяемостта, устойчивостта на функциите на личността в различни ситуации ив различно време. Терминът ,, черта” се отнася до общи черти, до черти, които савалидни и съществуват за всички хора. Чертата се приписва на всички хораеквивалентно.Според Олпорт ,, Чертите са корови, подкорови или телесни диспозиции способнида направляват и регулират специфични адаптивни реакции. Чертите, така, кактоаз ги разбирам и използвам са дълговременни нагласи и атитюди, а също така ипроменливи, като когнитивните стилове и други”.

Портретирането на личността посредством диспозиционния подход не намираприем и разположение у всички психолози. Има автори, които подлагат насъмнение този подход под натиска на реални събития и факти от живота. Невсички хора притежават умения да се самооценяват успешно и да манифистиратустойчива готовност да реагират по определен начин. Чертите предписватповедение, но само те ли предписват поведение ? Човешкото поведение имамотиви, те не са черти, има черти, които са близки до някои мотиви, нопортретирането на човека без доминираща мотивация в неговия живот е достанепълна. Двама човека, единият със стабилно развити черти, другият не, могат всвоето поведение да се ръководят от различни мотиви. Мотивът има съвпадение седна своя функция, няма външен мотив. Мотивите са всички психични факти илитези страни на психичните факти, които ни обясняват, ни доказват защо и в иметона какво действат. Той не е толкова подбуда, колкото психична причина заповедение. Мотивите обикновено са лице на това което има смисъл за човека, теса ключ към разбирането на човека. При това различна по тип мотивация може дадефинира едно и също поведение. Като предмет на науката мотивите серазглеждат лесно, но като конкретни не.Психическите състояния не са черти. Когато едно психическо състояниеобладава дълго време човек, може да се превърне в черта. Хората, които иматподчертан оптимизъм, са удовлетворени в живота си дълго време.Възраженията срещу диспозиционния подход идват от страна на социалнитепсихолози поради факта, че човешкото поведение притежава високавариативност, променливост. Може да се случи така, че в дадена ситуациячертата ни да не работи. Всеки човек има просоциално поведение и то серазкрива в ситуации където трябва да се направи избор ,,екзистенциално” или си,,за” или си ,,против”. Има хора, които приемат индивидуална отговорност. Има итакива, които са склонни към групова отговорност. Надникването в уникалността

на човека е сложен момент. В този контекст се обсъжда и въпроса задоминиращите теми в живота на човека, които са от 2 до 7 теми.