Мерни единици в Астрономията

Preview:

DESCRIPTION

Кратка презентация върху мерните единици.

Citation preview

Мерни единици и понятия в Астрономията

Светлинна година единица за дължина, представляваща разстоянието,

което светлината изминава за една година във вакуум използва се в астрономията за измерване на разстояния от

порядъка на тези между звездите и галактикитe еквивалентна е на 9.46053x1012 километра и 5 880 000 000

000 мили

диаметъра на Слънчевата система за 2,5 часа разстоянието до най-близката звезда Проксима

Кентавър за 4,22 години разстоянието до центъра на нашата галактика - Млечен

път - за 26 000 години разстоянието от Земята до ръба на наблюдаемата

вселена 46 500 000 000 години Диаметърът на Млечния път е на 100 000 светлинни години Най-близката спирална галактика, знаменитата галактика

Андромеда, е отдалечена от нас на 2,5 мега-светлинни години

Галактика M33 е разположена на 3,14 мега-светлинни години от нас и е най-отдалеченият обект, видим с

невъоръжено око.

Парсек

Парсек  е мерна единица за разстояние, използвана

в астрономията. Тя се равнява на разстоянието, от което средният радиус на земната орбита се вижда под ъгъл от една дъгова секунда, тоест има паралакс от една секунда. От това определение идва и наименованието на единицата

("паралакс от една дъгова секунда"). Парсекът е равен приблизително на 3,26 светлинни години, 206 265 астрономически единици или 30 857·1015 метра.

Паралакс

Термин,който характеризира видимото изместване на положението на един наблюдаван обект, дължащо се на

неговото наблюдение от две различни точки Звездният паралакс се вижда, когато гледаме

дадена звезда от двете противоположни страни на орбитата на Земята при обикалянето и около Слънцето. Или казано по друг начин: ако се намираме на тази звезда

и измерим ъгъла между лъчите, които водят от нея до двете противоположни страни на орбитата на Земята, то

този ъгъл се нарича паралакс.

Прецесия

Прецесия е промяна на наклона на оста (оттам и на равнината) на въртене на

едно тяло. Земната ос прецесира - върти се под

наклон около оста на еклиптиката в посока, обратна

на посоката на движение на Земята около Слънцето, с

период приблизително 25 800 години.

Нутация

Нутацията е вид колебание на земната ос, чийто период

е 18,6 години. Това отклонение се дължи

предимно наприливните сили, предизвикани

от Луната и Слънцето. Ъгълът на наклона се колебае с

около 0,00256° около средната си стойност.

Явлението е открито от английския

астроном Джеймс Брадли в 1728 година и

публикувано през 1748 година.

Аберация

Аберацията е изместване на видимото положение на звезда, предизвикано от движението

на Земята и крайната скоростт на светлината. Ефектът е открит от Джеймс Брадли през 1728.

Аберацията има два компонента - годишна аберация, дължаща се на движението на Земята

около Слънцето, и денонощна аберация, дължаща се на въртенето на Земята около

нейната ос.

Бели нощи

Бяла нощ е явление, което се наблюдава на географски ширини, по-големи и близки до 60°, където за определен

период през лятото слънцето не залязва или остава малко под хоризонта и през цялата нощ се наблюдава полуздрач.

В областите между полюсите и полярните кръгове, за определен период слънцето не залязва 24 или повече часа. На самите полюси белите нощи продължават по 6 месеца.

Край

Изготвили:

Използвани източници:http://bg.wikipedia.orghttp://www.astronomy.com/http://jumk.de/astronomie/

astronomy.shtml

Recommended