Еволюционната Измама. Bulgarian Български

BULGARCA EVRIM 001-013 EN SON p 23/11/02 13:16 Page 1

ÖÇ� името на Аллах, �семилостивия, �илосърдния!

�арун Яхя�ай, 2002

ÖÇéãûñàéççÄíÄ

àáåÄåÄ

ç‡Û˜ÌÓÚÓ ÔÓ‚‡ÎflÌÂ

Ì‡ Â‚ÓÎ˛ˆËÓÌÌ‡Ú‡ ÚÂÓËfl

Ë Ì‡ Ë‰ÂÓÎÓ„Ë˜ÌËfl È ÙÓÌ

А А��О�А

Авторът, който пише под псевдонима �арун Яхя, е роден през 1956 г. вАнкара. �авършва начално и средно образование в Анкара, след това учи въвфакултета по изящни изкуства в университета "Mimar Sinan" в $станбул, кактои философия в $станбулския университет. От 1980 г. насам авторът епубликувал много книги на религиозни, научни и политически теми. �арун Яхяе добре познат като автор, написал изключително важни творби, разкриващи

лъжите на еволюционистите, невалидността на теориитеим и тъмните връзки на дарвинизма с кървави идеологии.

)еговият псевдоним е съставен от имената "Harun"(Арон) и "Yahya" (-оан) в памет на двамата достойни зауважение пророци, които са се борили срещу неверието./ечатът на /ророка, който е поставен на кориците навсички книги на автора, има символно значение, свързанос тяхното съдържание. 3ози печат представя 4орана катопоследната 7ожия 4нига, )еговите последни думи и тезина /ророка, последния от всички пророци. /одръководството на 4орана и Sunnah, авторът прави своя

главна цел да обори всяка една от фундаменталните догми на антирелигиознитеидеологии и да каже "последната дума", така че напълно да заглушипредизвиканите срещу религията възражения. /ечатът на /ророка, койтодостига до крайна мъдрост и морално съвършенство, е използван като знак занамерението му да каже своята последна дума.

�сички творби на автора се централизират около една обща цел: да сепредаде на хората посланието на 4орана и така да бъдат окуражени да помислятвърху основни религиозни теми като съществуванието и единствеността на 7ог,задгробния живот и др., както и да разкрият изкривените основи нанерелигиозните системи и тяхното извратено приложение.

/роизведенията на �арун Яхя се четат с интерес в много страни по света,като започнем от $ндия и стигнем чак до Америка, от Англия до $ндонезия, от/олша до 7осна и �ерцеговина, от $спания чак до 7разилия. )якои от неговитекниги са преведени на езици като английски, френски, немски, италиански,испански, португалски, урду, арабски, албански, руски, български,индонезийски, малайзийски и се харесват на хората от цял свят.

3ези произведения, спечелили невероятно одобрение по всички краища насвета, са станали повод много хора да повярват, а други да задълбочат своятавяра. �секи човек, който прочете и осмисли внимателно книгите, веднага щеусети мъдрия, съдържателен, лесен за разбиране и искрен стил на тези творби.

Освободени от всякакви възражения, тези произведения се отличават съссвоите свойства на висока ефективност, успехи и неоспоримост. �ората, които

са прочели и са размишлявали истински върху тези книги, не могат повече дазащитават материалистическата философия, атеизма и други извратенивиждания и философии. ;ори ако те продължават да ги защитават, това бибило само една сантиментална настойчивост, тъй като книгите на авторадоказват невярността на тези идеологии още в самата им основа. �сичкиопровергаващи съвременни движения са идеологически отхвърлени днес,благодарение на поредицата от книги, написани от �арун Яхя.

)яма съмнение, че тези особености са се формирали в резултат намъдростта и яснотата на 4орана. <азбира се, авторът не се гордее със себе си;той просто има за цел да служи като средство в търсенето, на човек, направилния път към 7ога. )ещо повече, с публикуването на тези творби не сецели никаква материална изгода. �зимайки тези факти в предвид, този койтонасърчава хората да прочетат тези книги, отварящи "очите" на сърцето им, иги напътва да станат по-отдадени раби на 7ога, той е изпълнил една безценнаслужба.

�еждувременно, би било загуба на време и енергия да пропагандирашкниги, които предизвикват объркване в човешките мозъци, въвличат човекав един идеологически хаос, и които очевидно не притежават силните и точнирезултати, които биха могли да премахнат съмнението от човешките сърца,както се потвърждава и от предходен опит. Очевидно е, че книги създадени,за да изразят литературната способност на автора, вместо да следватблагородната цел да спасят хората от това да загубят вярата си, е невъзможнода постигнат такъв огромен успех. Онези, които се съмняват в това, могатлесно да забележат единствената цел на произведенията на �арун Яхя, аименно да се пребори с неверието и да разпространи моралните ценности от4орана. Успеха, въздействието и искреността, които тази служба епостигнала, са разкрити в убежденията на читателите.

3рябва да се помни следното: основната причина за ширещото сенасилие и страдание, и всички мъчения, на които са подложенимюсюлманите, е идеологическото господство на безверието. )ачинът заотърваване от тях е безверието да бъде победено с разум, да бъде разкритасъщността на вярата, както и моралът, на който 7ог ни учи, да бъде обясненпо начин, който всеки човек да може да разбере и да изживее. $майки предвидсъстоянието на света днес, който тласка хората надолу по спиралата нанасилие, развала и конфликтност, става ясно, че тази служба трабва да бъдеизвършвана по-бързо и по-ефективно. � противен случай би било твърдекъсно.

)е би било преувеличение ако кажем, че произведенията на �арун Яхяса поели тази инициаторска роля. @ 7ожията воля, тези книги ще сепревърнат в средство, чрез което живеещите през 21ви век хора, ще получатописаните от 7ог спокойствие и мир, почтеност и правда, красота и щастие.

�Ъ� ��А��Я

● �ъв всички книги на автора свързаните с религията въпроси са обяснени в

светлината на айяти от 4орана и хората са приканени да научат 7ожиите сло-

ва и да живеят с тях. �сички теми, отнасящи се до айятите на 7ога, са обяс-

нени по такъв начин, че да не оставят никакво място за съмнение или въпро-

си в ума на читателя. $зползваният искрен, прост и свободен стил дава

възможност на всеки, от всякаква възраст и социална група, да може лесно да

разбере тези книги. 3ози ефектен и бляскав начин на разказване помага да ги

прочетеш на един дъх. ;ори тези, които сурово отхвърлят духовността, са по-

влияни от фактите, изложени в тези книги, и не могат да опровергаят истин-

ността на тяхното съдържание.

● 3ази книга и всички останали творби на автора могат да бъдат четени индиви-

дуално или под формата на дискусия в група по време на разговор. Aитатели-

те, които желаят да извлекат полза от книгите, ще намерят дискусията за мно-

го полезна в смисъл, че ще могат да обменят един с друг своите собствени раз-

мишления и опит.

● � допълнение би било в голяма служба към религията да се допринесе за

представянето и прочитането на тези книги, които са написани единствено за

спечелването на добрата воля на 7ог. �сички книги на автора са изключител-

но убедителни. /оради тази причина за тези, които искат да съобщят за рели-

гията на другите хора, един от най-ефективните методи да направят това е да

ги окуражат да прочетат тези книги.

● )адяваме се читателят да има време да погледне кратките експозета на други-

те книги, които са поместени в края на книгата, и да оцени богатия източник

на материали по свързаните с религията теми, които са много полезни и при-

ятни за четене.

● � тези книги, като в други такива, няма да намерите никакви лични виждания

на автора, обяснения, базирани на съмнителни източници, стил, в който да

липсват полагащите се почит и уважение към святите въпроси, нито пък без-

надеждни, пораждащи съмнение и песимизъм описания, които причиняват от-

клонения в душата.

��А�� О�О�: �стинският идеологически корен на тероризма:

дарвинизъм и материализъм...........................................................................................13

�ъведение .............................................................................................................................13

Cъжата на дарвинистите: "Dивотът е борба"...................................................................13

$зточникът на вдъхновение за ;арвин: теорията на Mалтус за безпощадността ........14

4ъм какво води "законът на джунглата": фашизъм.........................................................16

4ръвната връзка: дарвинизъм и комунизъм .....................................................................17

;арвинизъм и тероризъм ....................................................................................................18

$@CЯ�Ъ3 )I I $�3ОA)$4 )А 3I<О<$�Ъ�, А )IJО�О О3<$AА)I ...........................19

$слямът е религия на мира и благополучието .................................................................20

7ог осъжда злото.................................................................................................................20

$слямът поддържа толерантността и свободата на словото ..........................................21

7ог е забранил убиването на невинни хора.......................................................................22

7ог повелява на вярващите да бъдат състрадателни и милостиви .................................22

7ог e повелил толерантност и снизхождение ...................................................................23

�аключение ..........................................................................................................................24

�аст 1

О��О��+��О �А �А��А

�Ъ��: ащо еволюционната теория? ........................................................... 26

��А�А 1: �а се отърсим от предразсъдъците ............................................................ 28

@лепият материализъм ..................................................................................................... 30

�асово еволюционно индоктриниране ............................................................................ 33

��А�А 2: �ратка история на еволюционната теория ............................................. 35

�ъображението на ;арвин ............................................................................................... 36

7езнадеждните усилия на неодарвинизма ....................................................................... 39

ëöÑöêÜÄçàÖ

Опити и грешки: )арушено равновесие .......................................................................... 42

��А�А 3: 4антастичните механизми на еволюцията .............................................. 46

Iстествен отбор ................................................................................................................. 46

/еперудите от времето на индустриалната революция ................................................. 47

�оже ли естественият отбор да обясни комплексността? ............................................ 49

�утации ............................................................................................................................. 50

��А�А 4: Останките отричат еволюцията ................................................................. 54

7езизходицата на междинните форми ............................................................................. 54

Dивотът на �емята се появява внезапно и в развити форми ....................................... 57

��А�А 5: �риказката на еволюцията за прехода от водата към сушата .............61

��А�А 6: �ъображаемата еволюция на птиците и бозайниците ........................... 65

�ъображаемата междинна форма: Archaeopteryx .......................................................... 67

@пекулациите на еволюционистите: зъбите и ноктите на Archaeopteryx ..................... 68

Archaeopteryx и други древни фосилни птици ................................................................ 69

�ъображаемата връзка птица-динозавър ........................................................................ 72

/роизходът на бозайниците ............................................................................................. 74

��А�А 7: �ристрастните и измамни тълкувания на вкаменелостите ................. 77

��А�А 8: �волюционни фалшификации ................................................................... 80

Aовекът от /илтдаун: череп на човек и челюст на орангутан ......................................80

Aовекът от )ебраска: един свински зъб ..........................................................................82

Ota Benga: африкански туземец в клетка ........................................................................84

��А�А 9: �ценарият на човешката еволюция ...........................................................85

�ъображаемото родословно дърво на човека ..................................................................86

Australopithecus: вид маймуна ...........................................................................................88

Homo habilis: маймуната, представяна като човек ..........................................................89

Homo Rudolfensis: погрешно сглобеното лице ............................................................... 94

Homo Irectus и нататък: човешки същества .................................................................. 96

)еандерталците: едра човешка раса .............................................................................. 100

Homo Sapiens Archaic, Homo Heilderbergensis и 4романьонецът .............................. 102

�идовете живели по едно и също време със своите прадеди!...................................... 103

3айната история на Homo Sapiens ................................................................................. 104

Iдна колиба на 1,7 милиона години ............................................................................... 106

3,6 милиона годишни съвременни отпечатъци от стъпка! .......................................... 106

7езизходицата на еволюцията: ходенето на два крака ................................................. 109

Iволюцията: една ненаучна вяра .................................................................................... 110

��А�А 10: �олекулярната безизходица на еволюцията ....................................... 112

$сторията за "<аждането на клетката от случайности" .............................................. 113

Aудото в клетката и краят на еволюционната теория ................................................. 115

/ротеините провокират случайността .......................................................................... 119

Cявоизомерни аминокиселини ....................................................................................... 121

3очната връзка е задължителна ..................................................................................... 123

)улева вероятност ........................................................................................................... 124

@ъществува ли в природата механизмът "проби и грешки"? ..................................... 127

Iволюционният шум около възникването на живота .................................................. 128

Iкспериментът на �илър ............................................................................................... 130

Qакти, опровергаващи експеримента на �илър .......................................................... 131

/ървичната земна атмосфера и протеините ................................................................. 135

@интезирането на протеини във водата е невъзможно ................................................ 135

;руго безнадеждно усилие: експериментът на Fox ...................................................... 136

Aудотворната молекула ;)4 ......................................................................................... 139

�оже ли ;)4 да се образува случайно? ...................................................................... 140

Още един безплоден еволюционен опит: "@ветът на <)4" ........................................ 143

Dивотът е понятие, преминаващо границите на молекулната маса ............................146

��А�А 11: �ермодинамиката преиначава еволюцията ..........................................148

�итът за "Отворената система" .................................................................................... 150

�итът за "@амоорганизацията на материята" ............................................................... 151

��А�А 12: �изайн и съвпадение ................................................................................ 154

Qормулата на ;арвин! .................................................................................................... 156

3ехнологията в окото и ухото ........................................................................................ 157

��А�А 13: �евалидността на еволюционните твърдения ..................................... 161

�идове и вариации ........................................................................................................... 161

Антибиотичната резистентност и имунитетът срещу

;;3 не са доказателство за еволюция .......................................................................... 164

/ротиводействието на бактериите на антибиотиците ................................................. 165

$мунитетът на насекомите срещу ;;3 ........................................................................ 165

�аблудата относно рудиментарните органи .................................................................. 166

�итът на хомологията .................................................................................................... 168

@ходни органи в напълно различни организми ............................................................. 169

Jенетичната и ембриологична безизходица на хомологията ....................................... 170

)евалидността на твърдението за молекулярна хомология ........................................ 170

Iволюционната теория няма ембриологична основа ................................................... 172

��А�А 14: �волюционната теория: дълг към материализма ............................... 174

/ризнания на материалисти ........................................................................................... 178

�атериалистите, лъжерелигията и истинската религия ............................................. 181

��А�А 15: �едиите: �лодотворна почва за еволюционната теория .................. 183

Опаковани лъжи .............................................................................................................. 186

��А�А 16: аключение: �волюцията е една измама ............................................. 188

Iволюционната теория се проваля още в първия стадий ............................................ 188

Iволюционната теория не може да бъде доказана дори и в бъдеще ........................... 189

)ай-голямата пречка на еволюцията: душата ............................................................... 189

7ог сътворява по свое желание ..................................................................................... 190

��А�А 17: �стината за �ътворението ...................................................................... 192

�едоносните пчели и архитектурното чудо на медените пити.................................... 192

$зумителните архитекти: термитите ............................................................................ 194

4ълвачът ...........................................................................................................................194

@онарната система на прилепите ................................................................................... 195

4итовете ........................................................................................................................... 195

;изайнът на комара ......................................................................................................... 196

Jрабливите птици с остро зрение ................................................................................... 197

)ишката на паяка ............................................................................................................ 198

Dивотни, които спят зимен сън ..................................................................................... 199

Iлектрическата риба ....................................................................................................... 199

@мисленият план на животните: камуфлаж ................................................................. 200

@пециални замразяващи системи ................................................................................... 200

Албатросите ..................................................................................................................... 201

<азличните зрителни системи ........................................................................................ 203

Iдна трудна миграция ..................................................................................................... 204

@епията ............................................................................................................................. 204

4оали ................................................................................................................................ 205

;изайнът на птичите пера .............................................................................................. 206

@пособност за лов в неподвижна поза ........................................................................... 206

Qотосинтеза ..................................................................................................................... 207

7азилиск: животно, което умее да върви по вода ........................................................ 208

�аст 2

О��О��+��О �А �А��А��А

��А�А 18: �стинската същност на материята ....................................................... 211

Образуваната от електрически сигнали �селена ......................................................... 212

4ак виждаме, чуваме и усещаме? .................................................................................. 213

"�ъншният свят" в нашия мозък ................................................................................... 218

;али съществуванието на "външен свят" е задължително? ....................................... 221

4ой е този, който възприема? ........................................................................................ 222

$стинското безусловно същество ................................................................................. 225

�сичко, което притежавате, всъщност е въображаемо ............................................... 228

Cогическите недостатъци на материалистите .............................................................. 231

/римерът със сънищата ................................................................................................. 232

Qормирането на усещанията в мозъка не е философия, а научен факт ................... 235

Jолемият страх на материалистите ................................................................................ 236

�атериалистите са попаднали в една от най-големите клопки на историята ............239

�аключение ...................................................................................................................... 243

��А�А 19: Относителността на времето и истината относно съдбата ............... 246

Усещане за време ............................................................................................................. 246

)аучното обяснение на отсъствието на време ............................................................. 247

Относителността, разкрита в 4орана ............................................................................ 250

@ъдба ................................................................................................................................ 252

/ритесненията на материалистите ................................................................................ 254

/ечалбата на вярващите ................................................................................................. 256

��А�А 20: �онференциите на 4ондацията "�аучни проучвания":

�ейности за информиране на обществеността за еволюцията ............................. 258

Dиблиография ................................................................................................................ 264

�ъведение

�о-голямата част от хората смятат, че еволюционната теория е билапредложена първо от �арлз �арвин и се основава на научни доказателст-ва, наблюдения и експерименти. �о така както �арвин не е нейният създа-тел, така и теорията не е базирана на никакво научно доказателство. �ео-рията представлява една адаптация на същността на древната догма на ма-териалистическата философия. #ъпреки че тя не е подкрепена с никаквинаучни открития, но в името на материализма теорията бива сляпо под-крепяна.

�ози фанатизъм има за резултат бедствия от всякакъв вид. �ова е та-ка, защото заедно с разпространяването на дарвинизма и материалистиче-ската философия, която тя поддържа, отговорът на въпроса "%акво пред-ставлява човешкото същество?" се променя. 'ората, които били свикна-ли да отговарят: "човешките същества са сътворени от (ог и трябва даживеят според добрия морал, на който �ой ни учи", сега започват да мис-лят, че "човекът се е появил случайно и е животно, което се е развило, бо-рейки се да оцелее". )а тази огромна заблуда трябва да се заплати еднатежка цена. *деологии на насилието като расизъм, фашизъм и кому-низъм, както и много други варварски виждания за света, които се бази-рат на водене на борби, черпят сила от тази заблуда.

�ази глава ще разгледа катастрофите по света, за които дарвинизмъте станал причина, и ще разкрие неговата връзка с тероризма, един от най-важните глобални проблеми на нашето време.

�ъжата на дарвинистите: "�ивотът е борба"

%огато �арвин разработва тази теория, той излиза единствено с еднопредположение:

�стинският идеологически

корен на тероризма:

дарвинизъм и материализъм

ëèÖñàÄãÖçèêÖÑÉéÇéê 13

BULGARCA EVRIM 013-025 23/11/02 13:17 Page 13

"+азвитието на живата материя зависи от борбата за оцеляване. �о-силният побеждава. /лабият е осъден да бъде унищожен и забравен."

/поред �арвин в природата съществува една безмилостна борба заоцеляване и непрекъснати сблъсъци. �о-силният винаги побеждава по-слабия и това дава възможност да се осъществи развитие. �одзаглавието,което той дава на книгата си "�роизходът на видовете" - "�роизходът навидовете със средствата на естествения отбор, или запазването на облаго-детелстваните раси в борбата за живот", обхваща този възглед. �ещо по-вече, �арвин смятал, че "борбата за оцеляване" също така се осъществя-ва и между човешките раси. /поред това фантастично твърдение победи-телите в борбата са "облагодетелстваните раси". От гледна точка на �ар-вин облагодетелстваните раси са европейците. Африканците или азиат-ците изоставали в борбата за оцеляване. �арвин отишъл още по-далеч ипредположил, че тези раси скоро щели напълно да загубят "борбата заоцеляване" и по този начин да изчезнат.

# един бъдещ период, не по-далечен от няколко века, цивилизованите чо-вешки раси почти със сигурност ще унищожат и ще заместят маймунопо-добните раси в целия свят. # същото време човекоподобните маймуни... безсъмнение ще бъдат унищожени. �разнината между човека и неговите най-близки сродници ще се увеличи. �оради тази причина ще се появят многопо-цивилизовани от настоящите европейски раси, а от настоящите черноко-жи австралийски туземци и горилите ще останат само висшите маймуни ка-то песоглавците.1

*ндийският антрополог Lalita Vidyarthi обяснява как еволюционнататеория на �арвин инспирира расизъм в социалните науки:

�еговата (дарвиновата) теория за оцеляването на най-подходящите бе горе-що приветствана от социалните учени по онова време и те вярваха, че чове-чеството е постигнало различни нива на еволюция, които завършват с циви-лизацията на белия човек. �о втората половина на деветнадесети век расиз-мът беше приеман като факт от повечето западни учени.2

�зточникът на вдъхновение за �арвин: теорията на Mалтус за безпощадността

*зточникът на вдъхновение на �арвин по този въпрос била книгатана британския икономист �омас 6алтус "7се за законите на населението".

7#О8Ю;*О��А�А *)6А6А 14

6алтус изчислил, че човешкото население, оставено само да се оправя,нараснало бързо. /поред него единствените фактори, които държат насе-лението под контрол, са бедствията като войни, глад и болести. / една ду-ма, според неговото жестоко твърдение някои хора трябва да умрат, за даможе други да живеят. /ъществуванието приема значението на "пос-тоян-на война".

�рез 19ти век концепциите на 6алтус получават широко признание.# частност, европейската висша класа от интелектуалци поддържала тезижестоки идеи. # статията "�айният научен ред на нацистите" значениетона привързаността на 7вропа към вижданията на 6алтус за населението еописано по следния начин:

�рез първата половина на деветнадесети век членовете на управляващитекласи от цяла 7вропа се събрали, за да обсъдят новооткрития "проблем занаселението" и да разработят начини за внедряване на теорията на 6алтус,за да повишат нивото на смъртност сред бедните: "#место да предложимчистота на бедните, ние ще ги насърчим към обратни навици. # градоветеще направим улиците по-широки, в къщите ще натъпкаме повече хора и щеспособстваме за връщането на чумата. =е построим нашите села в страна-та около застояли водни басейни и умишлено ще окуражаваме заселванетовъв всички блатисти и нехигиенични местоположения и т.н.3

# резултат на тази жестока политика по-слабият, както и онези, кои-то изгубили борбата за оцеляване, щели да бъдат унищожени и вследствиебързият растеж на населението щял да бъде уравновесен. �ази политика,наречена "потисничество върху бедните", наистина била осъщественапрез 19ти век в (ритания. (ил приет индустриален закон, според който де-цата на осем - деветгодишна възраст е трябвало да работят по шест часана ден в каменовъглените мини и поради ужасните условия хиляди от тяхумрели. 7то така търсената от теорията на 6алтус "борба за оцеляване"станала причина милиони британци да водят един изпълнен със страданиеживот.

�овлиян от тези концепции, �арвин приложил представата за борба-та върху цялата природа и предположил, че победител от тази война засъществувание излиза най-силният и най-подходящият. �ещо повече, тойтвърдял, че т.нар. борба за оцеляване е един справедлив и неизменен при-роден закон. От друга страна, той приканва хората да се откажат от рели-

15*стинският идеологически корен на тероризма:

гиозните си вярвания, като отрекат сътворението, а по този начин той сеприцелвал към всички нравствени ценности, които могат да се окажатпречка за безпощадността на "борбата за оцеляване".

+азпространяването на тези неправилни концепции, които водят хо-рата към една жестокост и безпощадност, коства на човечеството през20ти век една тежка цена.

�ъм какво води "законът на джунглата": фашизъм

�окато през 19ти век дарвинизмът подхранвал расизма, той форми-рал основата на една идеология: нацизма, която през 20ти век щяла да серазвие и да удави в кръв целия свят.

# нацистките идеологии може да се забележи едно силно дарвинист-ко влияние. %огато човек разглежда тази теория, която бива детайлизира-на от Адолф 'итлер и Алфред +озенберг, то той се натъква на такива по-нятия като "естествен отбор", "селектирано чифтосване" и "борба за оце-ляване между расите", които биват повтаряни множество пъти в "�роиз-ходът на видовете". %огато 'итлер озаглавява своята книга "6оята бор-ба" ("Mein Kampf"), той бива вдъхновен от дарвинистката борба за оцеля-ване и принципа, че най-силният побеждава. �ой говори подробно за бор-бата между расите:

*сторията ще достигне своята кулминация през една нова хилядолетна им-

перия на невиждано великолепие, основано на нова расова йерархия, предо-

пределена от самата природа.4

�а партийния митинг в �юрнберг през 1933 г. 'итлер афиширал, че"една по-низша раса е подвластна на друга, по-висша... действителност,която виждаме в природата и която можем да сметнем като единственовъзможно право".

�ова, че нацистите са били повлияни от дарвинизма, е факт, койтопочти всички историци – експерти в тази област, приемат. *сторикътHickman описва влиянието на дарвинизма върху 'итлер по следния начин:

('итлер) беше непоколебим вярващ и проповедник на еволюцията. %аквато

и да беше по-дълбоката и тъмна комплексност на тази психоза, едно е си-

гурно, че [представата за борба бе важна, защото]... неговата книга "6оята

7#О8Ю;*О��А�А *)6А6А 16

борба" ясно излага някои еволюционни идеи и по-точно тези, които прида-

ват особено значение на борбата, оцеляване на най-подходящите и унищо-

жение на слабите с цел създаване на едно по-добро общество.5

'итлер, който излезнал с тези възгледи, повлякъл света към невиж-дано дотогава насилие. 6ного етнически и политически групи и особеноевреите, били подложени на ужасни жестокости и били унищожавани внацистките концлагери. #тората световна война, която започнала с нацист-ката агресия, коствала 55 милиона човешки живота. �ова, което лежи восновата на огромната трагедия в световната история, е представата надарвинизма за "борбата за оцеляване".

�ръвната връзка: дарвинизъм и комунизъм

�окато фашистите са разположени на дясното крило на социалниядарвинизъм, лявото крило е заето от комунистите. %омунистите винаги сабили сред най-ревностните защитници на теорията на �арвин.

�ази връзка между дарвинизма и комунизма води началото си още отсъздаването и на двата "изми". 6аркс и 7нгелс, основателите на комуниз-ма, прочели "�роизходът на видовете" на �арвин веднага след като се поя-вил и били изумени от неговото "диалектично материалистическо" стано-вище. %ореспонденцията между 6аркс и 7нгелс показва, че те виждалитеорията на �арвин като "съдържаща основата в природната история закомунизма". /воята книга "�иалектика на природата", която пише подвъздействието на �арвин, 7нгелс изпълнил със суперлативи за �арвин исе опитал самият той да допринесе за теорията с главата "+олята, коятотрудът изиграва за прехода от маймуна към човек".

+уските комунисти, които последвали пътя на 6аркс и 7нгелс, таки-ва като �леханов, 8енин, �роцки и /талин, били съгласни с еволюцион-ната теория на �арвин. �леханов, който е смятан за създателя на рускиякомунизъм, третира марксизма като "дарвинизъм в своето приложениекъм социалната наука".6

�роцки казва: "Откритието на �арвин е най-големият триумф на диа-лектиката в цялата сфера на органичната материя."7

�арвинисткото обучение има съществена роля при формирането на комуни-

стическите кадри. �апример историците отбелязват факта, че /талин бил

религиозен като млад, но в резултат на книгите на �арвин станал атеист.8

6ао, който положил основите на комунистическия режим в %итай иубил милиони хора, открито твърдял, че "китайският социализъм се ба-зира на �арвин и еволюционната теория".9

*сторикът от 'арвардския университет James Reeve Pusey в своятаизследователска книга "%итай и �арлз �арвин" с големи подробностиописва въздействието на дарвинизма върху 6ао и китайския комунизъм.10

�акратко, между еволюционната теория и комунизма съществува ед-на неразрушима връзка. �еорията твърди, че живите организми са плод наслучайност и осигурява т.нар. научна подкрепа на атеизма. 7то защо ко-мунизмът, който е една атеистична идеология, е свързан толкова здраво сдарвинизма. �ещо повече, еволюционната теория застъпва твърдението,че развитието в природата е възможно благодарение на борбите (с другидуми "борбата за оцеляване"), и подкрепя представата на ‘диалектиката’,която е основен принцип на комунизма.

Ако си представим комунистическите представи за "диалектичнатаборба", които станаха причина за смъртта на около 120 милиона хора през20ти век, като една ‘машина за убийства’, то тогава ние бихме разбралипо-добре размера на катастрофата, която дарвинизмът е причинил на пла-нетата.

�арвинизъм и тероризъм

%акто видяхме досега, дарвинизмът е в основата на различни идеоло-гии на насилие, той е теория, която предвещавала катастрофа за човече-ството през 20ти век. �аред с тези идеологии обаче дарвинизмът също та-ка очертава едно "морално разбиране" и "метод", който би могъл да по-влияе на различни виждания за света. Основната представа, която стои задтова разбиране и метод, е "да убиваме тези, които не са от нас".

�ие можем да обясним това по следния начин: в света съществуватразлични вярвания, мирогледи и философии. �е могат да гледат един надруг по един от двата начина:

1. �е могат да уважават съществуването на тези, които не са от тях,и да се опитат да проведат диалог с тях, като използват човечния метод.

2. �е могат да изберат да се сражават с другите и да се опитат да сиосигурят предимство, като им нанесат вреди. / други думи, да се държаткато животни.

Ужасът, който ние наричаме терор, не е нищо друго освен едно изра-зяване на втория възглед.

7#О8Ю;*О��А�А *)6А6А 18

%огато разгледаме различията между тези два подхода, ние можем давидим, че представата за "човека като едно борбено животно", която дар-винизмът умишлено наложила върху хората, има особено влияние. *нди-видите и групировките, които избират пътя на борбата, може никога да неса чували за дарвинизма и принципите на тази идеология. �о в края на де-ня те се съгласяват с един възглед, чиято философска основа почива надарвинизма. �ова, което ги кара да повярват в правотата му, са основани-те на дарвинизма лозунги като "# този свят силният оцелява", "Gолемитериби поглъщат дребните", "#ойната е целомъдрие"и "�овек напредва чрезводенето на войни". 6ахни дарвинизма и това ще бъдат нищо друго освенедни празни лозунги.

#същност, когато дарвинизмът бъде премахнат, то няма да остане ни-каква философия за "конфликтите". * трите божествени религии, в кои-то вярват повечето хора на земята – ислям, християнство и юдейство, сепротивопоставят на насилието. * трите религии желаят да донесат мир ихармония в света и се противопоставят на това невинни хора да бъдат уби-вани, да бъдат подлагани на жестокости и изтезание. (орбата и насилие-то нарушават морала, който (ог е представил на човека, и са неправилнии нежелани представи. �арвинизмът обаче вижда и изобразява борбата инасилието като нормални, оправдани и правилни понятия, които трябва дасъществуват.

�оради тази причина, ако някои хора извършват тероризъм, изпол-звайки идеите и символите на исляма, християнството или юдейството вимето на тези религии, вие може да бъдете сигурни, че тези хора не са мю-сюлмани, християни или евреи. �е са истински социални дарвинисти. �е секрият под мантията на религията, но те не са истински вярващи. �ори и датвърдят, че служат на религията, те в действителност са врагове на рели-гията и вярващите. �ова е така, защото те безмилостно извършват пре-стъпление, което религията забранява, и то по такъв начин, че да очернирелигията в очите на хората.

�оради тази причина коренът на тероризма, който поразява нашатапланета, не е нито една от божествените религии, а е атеизмът и неговатапроява в наше време: "дарвинизъм" или "материализъм".

�#�Я%Ъ' () ) �*'О,(�� (А ')/О/�*Ъ%,

А ()3О�О О'/�,А()

�якои хора, които твърдят, че действат в името на религията, можеда са разбрали погрешно своята религия или да я прилагат погрешно. �о-

ради това е погрешно от поведението на тези хора да се създава някаквовпечатление за тази религия. �ай-добрият начин за разбиране на исляма епосредством неговия свещен източник.

/вещеният източник на исляма е %оранът; и според модела за моралв %орана ислямът е напълно различен от представата, която някои запад-няци имат за него. %оранът е базиран на нравствени понятия като любов,състрадание, милосърдие, саможертвеност, толерантност и мир. * единмюсюлманин, който живее изцяло според тези морални правила, е силнопречистен, дълбокомислещ, търпелив, заслужаващ доверие и любезен.�ой дарява хората около себе си с любов, уважение, мир и чувство за ра-дост от живота.

�слямът е религия

на мира и благополучието

�а арабски език думата ислям има същото значение като "мир". *с-лямът е религия, която е низпослана, за да предложи на човечеството единизпълнен с мир и благополучие живот, с който е разкрито безкрайното(ожие милосърдие и съчувствие на земята. (ог приканва всички хора даприемат нравственото учение на %орана като един модел, чрез който ми-лосърдието, състраданието, толерантността и мирът могат да бъдат изжи-вени на земята. # сура Ал-(акара, айят 208, е дадена следната заповед:

О, вярващи, встъпете всички в покорството и не следвайте стъпки-

те на сатаната! 'ой е ваш явен враг.

%акто видяхме в този айят, хората могат да имат благополучие един-ствено приемайки исляма и живеейки според морала, на който ни учи %о-ранът.

7ог осъжда злото

(ог е заповядал на човечеството да избягва злото; той е забранил не-верието, неморалността, бунта, жестокостта, агресивността, убийството икръвопролитието. Онези, които не се подчиняват на тези (ожии заповеди,както се казва в по-горния айят, вървят по стъпките на /атаната и саприели един начин на мислене, който (ог ясно обявява за забранен. �о-до-лу са цитирани само два от множеството айяти, които третират тозивъпрос:

"А които нарушават обета пред Аллах, след като са го потвърдили,

и прекъсват онова, което Аллах повели да се свърже, и сеят по земя-

7#О8Ю;*О��А�А *)6А6А 20

та развала, за тези е проклятието и за тях е лошият завършек."

(/ура Ар-+аад, 25)

"� чрез онова, което Аллах ти е дал, се стреми към отвъдния дом, и

не забравяй своя дял от земния живот, и върши добро, както Аллах

ти е сторил добро! � не се стреми към развала по земята! Аллах не

обича сеещите развала."(/ура Ал-%асас, 77)

%акто можем да видим, в ислямската религия (ог е забранил вся-какъв вид злонамерени действия, включващи тероризъм и насилие. * на-казва онези, които извършват такива дела. 7дин мюсюлманин предоставякрасота на света и го облагородява.

�слямът поддържа толерантността

и свободата на словото

*слямът е религия, която поощрява свободния живот, идеи и мисли.�я забранява напрежението и конфликтите между хората, клеветите, не-доверието и дори мисленето на лоши неща по адрес на някой друг човек.

*слямът не само забранява терора и насилието, но дори и най-мал-кото налагане на някакво схващане от страна на друго човешко същество.

(яма принуждение в религията. Отличи се вече истината от заблу-

дата. �ойто отхвърли сатаните и повярва в Аллах, той се обвързва

с най-здравата връзка, която не се къса. Аллах е всечуващ, всезна-

ещ.(/ура Ал-(акара, 256)

� напомняй! 'и си само за да напомняш.(е си над тях властващ.

(/ура Ал-Gашийа, 21-22)

�а насилиш някого да повярва в една религия или да я изповядва епротив духа и същността на исляма, защото вярата трябва да бъде приетапо собствена воля и чиста съвест. +азбира се, мюсюлманите могат да сеподтикват един друг да спазват нравствените правила, на които ни учи %о-ранът, но те никога не използват насилие. 7дин човек в никакъв случай неможе да бъде принуждаван да изповядва религия, като му се предлагатземни преимущества.

�ека си представим напълно противоположен модел на обществото.�апример един свят, в който хората биват насилвани със закон да изповяд-ват религията. 7дин такъв социален модел е напълно противоположен на*сляма, защото вярата и преклонението имат стойност единствено кога-то са насочени към (ог. Ако съществува система, която да принуждава

хората да вярват и да се прекланят, то те ще бъдат религиозни единственоот страх от системата. Онова, което е приемливо от гледна точка на рели-гията, е тя да бъде изповядвана в среда, където е разрешена свободата насъвестта, и да бъде изповядвана с цел спечелване на (ожието благоволе-ние.

7ог е забранил убиването на невинни хора

/поред %орана един от най-големите грехове е да убиеш човешкосъщество, което няма никаква вина.

*аради това предписахме на синовете на �сраил, че който убие чо-

век не за човек или заради покварата му по земята, той сякаш е убил

всички хора. А който спаси човек, той сякаш е спасил всички хора.

�ойдоха при тях (ашите пратеници с ясните знаци. 9осле мнозина

от тях подир това престъпваха на земята. (/ура Ал-6аида, 32)

� които не зоват друг бог заедно с Аллах, и не отнемат живот –

Аллах е възбранил това, освен по право, – и не прелюбодействат. А

който върши това, ще срещне възмездие. (/ура Ал-Nуркан, 68)

%акто бихме могли да видим в горецитирания айят, онези, които уби-ват невинни човешки същества без причина, биват заплашени със злове-що наказание. (ог е разкрил, че убиването на един човек е толкова голямгрях, колкото да убиеш цялото човечество. #секи, който уважава (ожии-те прерогативи, не би наранил дори един човек, камо ли пък хиляди невин-ни хора. Онези, които си мислят, че ще се измъкнат от правосъдието и на-казанието в този свят, по никакъв начин няма да могат да се спасят от рав-носметката, която ще трябва да направят пред (ог в /ъдния ден.

* така, онези вярващи, които знаят, че след смъртта си ще дадат рав-носметка пред (ога, ще бъдат много внимателни в спазването на ограни-ченията, които (ог е поставил.

7ог повелява на вярващите

да бъдат състрадателни и милостиви

# този айят е обяснен мюсюлманският морал:

� е от онези, които вярват и взаимно се наставляват за търпение, и

взаимно се наставляват за състрадание. 'ези са хората на десница-

та. (/ура Ал-(алад, 17-18)

7#О8Ю;*О��А�А *)6А6А 22

%акто виждаме в този айят, едно от най-важните нравствени прави-ла, които (ог е низпослал на /воите раби, за да могат да получат спасе-ние и милост и да отидат в +ая, е "взаимно да се наставляват за състрада-ние".

*слямът, както е описан в %орана, е една модерна, просветена и на-предничава религия. 6юсюлманинът е преди всичко миролюбив човек.�ой е толерантен, с демократичен дух, културен, просветен, честен, с ши-роки познания в сферата на науката и изкуството и цивилизован.

#секи мюсюлманин, който е възпитан с изтънчения морал, на койтони учи %оранът, се обръща към всеки с любовта, която ислямът очаква.�ой показва уважение към всяка идея и цени изкуството и естетиката. �ойприема с примирение всяка ситуация, като намалява напрежението ивъзобновява разбирателството. # общества, състоящи се от хора като те-зи, цивилизацията ще бъде по-развита, ще има по-висок социален морал,повече радост, щастие, справедливост, сигурност, изобилие и блаженство,отколкото в повечето съвременни нации по света днес.

7ог e повелил толерантност и снизхождение

/ура Ал-Араф, айят 199, в който се казва "придържай се към сниз-хождението", изразява представата за опрощаване и толерантност, което еедно от основните принципи на ислямската религия.

%огато погледнем към ислямската история, ние можем ясно да видимкак мюсюлманите въвели това важно правило, на което ги учи %оранът, всоциалния си живот. #ъв всеки един момент от своя напредък мюсюлма-ните унищожавали забранените обичаи и създали една свободна и толе-рантна обстановка. �е направили възможно хора с напълно различна ре-лигия, език и култура да живеят под един покрив в свобода и мир и по то-зи начин били облагодетелствани със знание, здраве и длъжност. �одобно,една от най-съществените причини огромната и широко разпространенаосманска империя да бъде способна да поддържа своето съществуваниетолкова много векове, е бил нейният начин на живот, ръководен от толе-рантността и разбирателството, предоставени им от исляма. От вековемюсюлманите са характеризирани с тяхната толерантност и състрадание.#ъв всеки един от времевите периоди те са били най-справедливите и ми-лостиви от хората. #сички етнически групи в рамките на тази мултина-ционална общност са изповядвали свободно религиите, които са следвалиот години, и се наслаждавали на всяка възможност да живеят със собст-вената си култура и да извършват богослужение по свой избор.

1. Charles Darwin, The Descent of Man, 2nd edition, New York, A L. Burt Co., 1874, p. 178

2. Lalita Prasad Vidyarthi, Racism, Science and Pseudo-Science, Unesco, France, Vendôme, 1983. p. 54

3. Theodore D. Hall, The Scientific Background of the Nazi "Race Purification" Program,

http://www.trufax.org/avoid/nazi.html

4. L.H. Gann, "Adolf Hitler, The Complete Totalitarian", The Intercollegiate Review, Fall 1985, p. 24; cited in

Henry M. Morris, The Long war Against God, Baker Book House, 1989, p. 78

5. Hickman, R., Biocreation, Science Press, Worthington, OH, pp. 51–52, 1983; Jerry Bergman, "Darwinism

and the Nazi Race Holocaust", Creation Ex Nihilo Technical Journal 13 (2): 101–111, 1999

6. Robert M. Young, Darwinian Evolution and Human History, Historical Studies on Science and Belief, 1980

7. Alan Woods and Ted Grant, Reason in Revolt: Marxism and Modern Science, London: 1993

8. Alex de Jonge, Stalin and The Shaping of the Soviet Uninon, William Collins Sons & Limited Co.,

Glasgow, 1987, p. 22

9. K. Mehnert, Kampf um Mao's Erbe, Deutsche Verlags-Anstalt, 1977

10. James Reeve Pusey, China and Charles Darwin, Cambridge, Massachusetts, 1983

# действителност тази толерантност на мюсюлманите, когато е осъ-ществявана така, както е повелено в %орана, сама по себе си би могла дадонесе мир и благополучие на целия свят. %оранът третира този опреде-лен вид толерантност така:

"(е са равни добрината и злината. Отблъсквай я с най-доброто и

тогава онзи, от когото те е деляла вражда, става като близък при-

ятел." (/ура Ал-Nуссилат, 34)

*аключение

#сичко това показва, че моралът, на който ислямът учи човечество-то, е такъв, който ще донесе мир, щастие и справедливост на света. #ар-варството, което се среща по света днес под името "ислямски тероризъм",е напълно отдалечено от моралното учение на %орана. �ова е работа наневежи, фанатични хора, престъпници, които нямат нищо общо с рели-гията. +ешението, което ще бъде приложено срещу тези индивиди и гру-пировки, които се опитват да извършват варварските си дела под маскатана исляма, ще бъде обучаването на хората на истинския морал, на койтони учи ислямът.

/ други думи, ислямската религия и моралното учение на %орана неса поддръжници на тероризма, а средство, чрез което светът може да бъдеспасен от терзанието на тероризма.

7#О8Ю;*О��А�А *)6А6А 24

,аст I

О9/О�)/�)(�)'О

(А �А/��(�*%А

� дна част от хората, които са чували за "еволюционна теория"

или "дарвинизма", могат да сметнат, че тези понятия засягат

единствено сферата на биологията и че те нямат никакво зна-

чение за всекидневния им живот. �ова схващане е много погрешно, тъй

като еволюционната теория е много повече от едно биологично понятие,

тя формира основата на една изкривена философия, която е повлияла на

огромен брой хора по целия свят. �ази философия, която отстоява някол-

ко неверни възгледа за това защо и как сме създадени, е материализмът.

�атериализмът отстоява позицията, че не съществува нищо друго освен

материята и че материята е в същността на всичко, било то органично или

неорганично. !зхождайки от тази предпоставка, се отхвърля съществува-

нето на божествен �ворец, или с други думи, съществуването на #ог. Ос-

вен това материализмът има опустошително действие както върху отдел-

ния индивид, така и върху цялото общество. �ози възглед, който свежда

всичко до нивото на материята, превръща човека в едно създание, което

отдава значение единствено на материалните блага и се отвръща от вся-

какви морални ценности. �ези хора не могат да притежават висши каче-

ства като обич към родината, справедливост, нежност, братски чувства,

искреност, самоотверженост, почтеност и добър характер. %азбира се, ед-

но общество, сформирано от такива хора, които са се откъснали от ду-

ховните и нравствени ценности, е обречено на унищожение.

&руга голяма вреда от материализма е подкрепянето на анархистич-

ни и предизвикващи разногласия идеологии, които се прицелват към веч-

ността на държавата и народа. 'омунизмът, който стои начело на тези

идеологии, е типичният политически резултат от материалистическата

философия. 'омунизмът, който има за цел да изкорени свещените поня-

тия като вяра, държава и семейство, образува фундаменталната идеоло-

�ащо

еволюционната

теория?

ÇÇööÇÇÖÖÑÑÖÖççààÖÖ

гия на всякакви сепаратистки действия, насочени директно срещу единна-

та структура на държавата. (волюционната теория създава така нарече-

ната научна основа на материализма, от която зависи комунистическата

идеология. )зимайки еволюционната теория като източник, комунизмът

се стреми да докаже себе си и да представи своята идеология като досто-

верна. (то защо създателят на комунизма 'арл �аркс е написал за книга-

та на &арвин "*роизходът на видовете", която поставя основите на ево-

люционната теория: "�ова е книгата, която съдържа основите на реалната

история на нашите възгледи".1

А всъщност днес всички материалистически представи, начело с иде-

ите на �аркс, са напълно пропаднали, тъй като еволюционната теория,

бидейки една догма на 19 век, на която материализмът почива, беше кате-

горично обявена за невалидна след откритията на съвременната наука. /а-

уката опроверга и продължава да опровергава материалистическата хипо-

теза, която не познава нищо друго освен материята. ! тази наука доказва,

че всички живи организми са плод на свръхестествено сътворение. 0елта

на тази книга е да разкрие научните факти, които отхвърлят еволюцион-

ната теория във всяко едно отношение, и да информира хората за същно-

стта, задната умисъл и истинската цел на тази така наречена "наука", ко-

ято всъщност е една измама. �рябва да се отбележи, че учените еволюци-

онисти не намират какъв отговор да дадат на книгата, която четете в мо-

мента. ! те дори не се опитаха да й отговорят, защото нямат ни най-мал-

ка представа, че такъв опит би помогнал на всеки да разбере по-добре, че

еволюционната теория е просто лъжа.

ä‡Î å‡ÍÒ Ó·fl‚ËÎ ÓÚÍËÚÓ, ˜ÂÚÂÓËflÚ‡ Ì‡ Ñ‡‚ËÌ Â Ò˙Á‰‡Î‡ÒÚ‡·ËÎÌ‡ ÓÒÌÓ‚‡ Á‡ Ï‡ÚÂË‡-ÎËÁÏ‡, ‡ ÓÚÚ‡Ï Ë Á‡ ÍÓÏÛÌËÁ-Ï‡. íÓÈ ÔÓÍ‡Á‚‡ Ò˙˘Ó Ú‡Í‡Ò‚ÓflÚ‡ ÒËÏÔ‡ÚËfl Í˙Ï Ñ‡‚ËÌ,Í‡ÚÓ ÏÛ ÔÓÒ‚Â˘‡‚‡ "Das Kapi-tal", ÍÓÈÚÓ ÒÂ ÒÏflÚ‡ Á‡ Â‰ËÌ ÓÚÌ‡È-‰Ó·ËÚÂ ÏÛ ÚÛ‰Ó‚Â. ÇÌÂÏÒÍÓÚÓ ËÁ‰‡ÌËÂ Ì‡ ÍÌË„‡Ú‡ÚÓÈ ÔË¯Â: "ç‡ ó‡ÎÁ Ñ‡‚ËÌ ÓÚÂ‰ËÌ ÌÂ„Ó‚ ÒÚ‡ÒÚÂÌ ÔÓ˜ËÚ‡ÚÂÎ"

2ащо еволюционната теория? 27

�а се отърсим от

предразсъдъците

1ÉÉããÄÄÇÇÄÄ

� овечето хора приемат това, което им се представя от учени-

те като съвършено вярно. �е дори не се притесняват от то-

ва, че този учен може да притежава различни философски

или идеологически предразсъдъци. )същност една част от учените пред-

ставят на обществото своите собствени предразсъдъци и философски

виждания под маската на наука. /апример, въпреки че със собствените си

очи виждат, че случайността не създава нищо друго освен бъркотия и не-

уредици, те продължават да твърдят, че изключителният ред, замисъл и

устройство, присъщи както на вселената, така и на живите организми, са

се появили в резултат на случайностите.

�ака например един биолог лесно схваща, че в една протеинова моле-

кула, която е основата на живота, е налице невероятна подредба и че не

съществува никаква вероятност тази подредба да се образува посредством

случайности, въпреки това той твърди, че този протеин се е появил по

време на примитивните земни условия преди милиони години. �ой не спи-

ра дотук; без ни най-малко колебание твърди още, че не само един, а ми-

лиони протеини са се образували в резултат на случайностите и после,

съединявайки се с изключителна подреденост и хармония, формират

първата жива клетка. Освен това той защитава своя възглед с ревностна

упоритост.

3овекът, за когото говорим, е учен еволюционист. Ако същият този

учен, докато върви в една пуста местност, се натъкне на три тухли, подре-

дени една върху друга, никога няма да предположи, че са се появили слу-

чайно и после отново случайно са се подредили една върху друга. &ори би

се усъмнил в умствените възможности на този, който би твърдял това.

'ак тогава би било възможно тези хора, които могат да определят

обикновените неща като разумни, да възприемат едно толкова нелогично

становище, когато стане въпрос да помислят за съществуванието си? %аз-

бира се, не би било възможно да се каже, че тези становища са в името на

науката, тъй като според нея, ако едно обстоятелство има две равно

възможни алтернативи, то трябва да се помисли и върху всяка една от две-

те. ! ако една от двете вероятности е по-малка, например ако бъде 1 про-

цент, то тогава разумното и научно нещо, което трябва да се направи, е да

зачетем като вярна другата алтернатива, която е 99 процента. /ека про-

дължим да мислим, като не забравяме тази научна изходна точка.

4ъществуват два възгледа относно това как са се появили живите ор-

ганизми на земята. *ървият е, че всички живи организми, със своята на-

стояща комплексна структура, са създадени от #ог. А вторият е, че жи-

вотът е възникнал в резултат на несъзнателни, случайни съвпадения. *ос-

ледният представлява твърдението на еволюционната теория. 'огато се

обърнем към научните данни, като например тези от молекулярната био-

логия, ние може да видим, че не съществува каквато и да била вероятност

една жива клетка или дори един от милионите протеини, които са в нея, да

се създадат случайно, както твърдят еволюционистите. 5е илюстрираме

и в следващите глави как статистическите изчисления също открито и яс-

но потвърждават тази истина.

! така, вероятността еволюционната представа относно появата на

живите организми да бъде вярна е 0 процента. �ова означава, че вероят-

ността първият възглед да бъде верен е сто процента. �.е. животът е

създаден абсолютно съзнателно. !ли, с други думи казано, той е "сътво-

рен". )сички живи същества са се появили в резултат на замисъла на #ог,

носител на невероятна мощ, мъдрост и знание. �ази действителност не е

само предмет на вярата, а е резултат от съвместната проява на разума и

науката. *ри тези обстоятелства нашият учен еволюционист трябва да се

откаже изцяло от своето твърдение и да се предаде на явната и доказана

истина. &а направи другояче, означава да покаже, че той наистина е човек,

който по-скоро би пожертвал науката в името на своята философия, идео-

логия и догма, отколкото да бъде "истински учен".

)секи път, когато се сблъска с действителността, гневът, упоритост-

&а се отърсим от предразсъдъците 29

та и предразсъдъците на нашия "учен" нарастват все повече и повече. �о-

ва негово становище може да бъде обяснено с една дума: "вяра". /о тази

вяра е суеверна, тъй като няма друго обяснение за това някой да пренеб-

регва всички факти и цял живот да се придържа към един нелеп сценарий,

който той сам е създал в своето въображение.

�лепият материализъм

)ярата, за която говорим, е материалистическата философия, която

защитава тезата, че материята е съществувала в продължение на цяла ед-

на вечност и че не съществува нищо друго освен нея. (волюционната тео-

рия е така наречената научна основа за материалистическата философия

и тази теория бива сляпо защитавана. 'огато науката обявява еволюцията

за напълно недействителна – а това е същинският смисъл, до който се сти-

га през 20 век – за да просъществува материализмът, тя трябва да бъде из-

кривена и поставена в състояние, което да поддържа еволюцията.

/яколко реда, написани от един от най-известните турски биолози

еволюционисти, са добър пример, който ни позволява да видим смутните

съждения , които тази сляпа вяра е родила. Относно вероятността за слу-

чайното образуване на Cytochrome-C, който е един от най-важните ензими

в човешкия организъм, този учен казва следното:

")ероятността за образуването на серия от Cytochrome-C е толкова малка,

че бихме могли да кажем, че е нула... !ли пък при нейното образуване са

действали свръхестествени сили, които ние не бихме могли да обясним. &а

приемем това последното, значи да се противопоставим на научната цел. *о-

ради тази причина трябва да проучваме първото предположение."2

'акто вече стана ясно, този учен би предпочел по-скоро да възприе-ме като "научна" една вероятност, която е "толкова малка колкото нула",отколкото да приеме сътворението. /о според законите на науката, кактои преди малко споменахме, ако съществуват две възможни алтернативи,засягащи един и същи въпрос, и ако възможността на едната от тях да сесбъдне е "нула", то тогава другата се приема за вярна. &а, обаче догматич-ният материалистически подход забранява допускането за съществуванена превъзходен �ворец. �ази забрана кара гореспоменатият учен – и многодруги, които вярват в същата материалистическа догма – да приемат

()О8Ю0!О//А�А !2�А�А 30

твърдения, които напълно противоречат наздравия разум.

Обикновените хора, които вярват на те-зи учени, четейки всички техни книги и ста-тии, също са обладани от "магията на мате-риализма", която заслепява погледите им, ите възприемат същата равнодушна психоло-гия. *ричината една съществена част от во-дещи имена в света на науката да бъдат атеи-сти е именно споменатото материалистиче-ско виждане. А от друга страна, учените, ко-ито са се спасили от влиянието на тази магияи мислят с освободени от всякакви предраз-съдъци мозъци, ни най-малко не се поколеба-ват да приемат съществуването на �вореца.

Американският биохимик проф. Michael J. Behe, едно от тези извест-ни имена, които поддържат така наречената теория на "разумния дизайн",по-късно широко възприета, описва по следния начин учените, които от-казват да повярват в "дизайна" или "сътворението":

*рез последните четири десетилетия съвременната биохимия е разкрила

тайните на клетката. /еобходими са десетки хиляди хора, които да посветят

най-добрите години от своя живот на отегчителна работа в лабораториите.

%езултатът на тези натрупващи се усилия за изследване на клетката – из-

следване на живота на молекулярно ниво – е силният, ясен и пронизителен

вик: "дизайн"!

%езултатът е толкова недвусмислен и толкова значителен, че може да бъде

класифициран като едно от най-великите постижения в историята на наука-

та... /о вместо това, върху комплексната структура, открита в клетката,

господстваше една конфузна тишина. /о защо? 2ащо научната общност не

стопанисва голямата истина, която е открила? 2ащо наблюдението върху

конструкцията се извършва с интелектуални ръкавици? &илемата е, че до-

като едната страна на слона е маркирана с интелектуален дизайн, то друга-

та страна трябва да бъде маркирана с #ог.3

(то такова е положението на учените-атеисти, които сте виждали посписанията, телевизията или дори сте чели някои техни книги. )сички на-

Michael Behe: "Ö‰Ì‡ÚË¯ËÌ‡ Ì‡ Ó·˙Í‚‡ÌÂ

Á‡Ó·ËÍ‡Îfl Ô˙ÎÌ‡Ú‡ ÍÓÏÔ-ÎÂÍÒÌÓÒÚ Ì‡ ÍÎÂÚÍ‡Ú‡"

()О8Ю0!О//А�А !2�А�А 32

учни изследвания, които тези хора са на-правили, им показват, че съществува �во-рец. /о те толкова силно са заслепени отдогматичното материалистическо образо-вание, което са получили, че независимо отвсичко ще продължават да отричат тази ис-тина. �ези хора, които постоянно отричатясните знаци и доказателства за съществу-ването на #ог, стават напълно безчувстве-ни. /ещо повече, те се увличат по едно чув-ство на невежа самоувереност, което про-изтича от тази нечувствителност. ) тазивръзка подходящ пример е известният ево-люционист Richard Dawkins, който призо-вава християните да не допускат, че са ста-нали свидетели на чудо, дори ако видят статуята на &ева �ария да им ма-ха. 4поред Dawkins "�оже би така се е случило, че всички атоми в ръка-та на статуята са се преместили едновременно в една и съща посока – ед-но събитие малко вероятно, за да бъде вярно, но пък възможно."4

) 'орана много добре е обяснена тази обща психология на неверни-ците, наблюдавана през цялата човешка история:

� ангелите да им спуснехме, и мъртвите да им проговореха, и

всичко да им съберяхме на показ, пак нямаше да повярват, освен

ако Аллах не пожелае. Ала повечето от тях са невежи. (4ура Ал-Анам : 111)

'акто се подразбира от тези слова, догматичното мислене на еволю-ционистите не е своеобразен начин на мислене, нито пък е присъщ за тях.)същност това, което учените-еволюционисти поддържат, не е съвремен-на научна мисъл, а невежество, което постоянства още от времето на най-нецивилизованите езически общности. 4ъщата психология е определена вдруг айят от 'орана:

� да разтворехме на тях вратата в небето, и да продължаха там

да се изкачват, пак щяха да рекат: "�огледите ни бяха заслепе-

ни. %ие сме омагьосани хора." (4ура Ал-Fиджр: 14-15)

Richard Dawkins Á‡ÂÚ Ò‡ÁÔÓÒÚ‡Ìfl‚‡ÌÂÚÓ Ì‡

Â‚ÓÎ˛ˆËflÚ‡.

'асово еволюционно индоктриниране

'акто бе показано и в горе цитираните айяти, една от най-важните

причини хората да не виждат истината за своето съществуване е наличие-

то на някакъв вид "магия", която им пречи да разсъждават. ) основата на

това еволюционната теория да се приема по цял свят стои същата тази

"магия". *од магия ние имаме предвид състояние, придобито в резултат на

внушение. Fората са подложени на толкова силно внушение, че еволюци-

онната теория е вярна, че често дори не осъзнават съществуващата изопа-

ченост. �ова индоктриниране създава негативно въздействие върху мозъ-

ка и пречи на способността на човек да разсъждава. /акрая, бивайки под-

ложен на постоянно внушение, мозъкът започва да възприема действител-

ността не каквато е, а такава, каквато му е внушена. �ози феномен би

могъл да се забележи и в други случаи. /апример, ако някой бъде хипно-

тизиран и му бъде внушено, че леглото, на което лежи е кола, то след се-

анса той ще възприема леглото си като кола. �ой смята, че това е много

логично и разумно, защото наистина го вижда по този начин и ни най-мал-

ко не се съмнява, че е прав.

*одобни примери, показващи влиянието и силата на механизма на

индоктриниране, са доказани с многобройни изследвания и опити, които

намират място в научната литература и учебниците по психология. (во-

люционната теория и материалистическото виждане за света, което се

опира на нея, именно по този начин – чрез внушение, са се наложили в об-

ществото. Fората, които постоянно се сблъскват с еволюционното индок-

триниране, било то в медиите, академичните източници или по "научните"

платформи, започват да не разбират, че приемането на тази теория

всъщност противоречи на повечето основни принципи на разума.

4ъщото внушение обладава и учените. �ладите имена, издигащи се

в кариерата си, с всеки изминат ден започват все повече и повече да усвоя-

ват материалистическото виждане за света. �ъй като много от учените

еволюционисти са под влиянието на тази магия, въпреки че всички науч-

ни доказателства на 19 век отхвърлят остарелите еволюционни тези, те

все още продължават да търсят някакъв научен изход.

4ъществуват и други механизми, които принуждават учените да

бъдат еволюционисти и материалисти. 2а да може един учен от западните

страни да се издигне, да получи титла на доцент или професор, за да може

статиите му да бъдат публикувани в научни списания, той трябва да отго-

варя на някои стандарти. 'ритерий номер едно е да приема еволюционна-

та теория изцяло и безусловно. �ази система докарва тези учени до тако-

ва положение, че да пропилеят цялата си научна кариера в името на това

догматично убеждение. (то това е истината, която стои зад думите "ево-

люцията продължава да се приема от света на науката". (волюцията се

поддържа жива не защото има някаква научна стойност, а защото е идео-

логическото задължение. �ного малко от тези учени, които осъзнават то-

зи факт, биха могли да рискуват и да кажат: "'ралят е гол". ) останалата част на тази книга ние ще разгледаме откритията на

съвременната наука, които сриват еволюционното убеждение и разкриватясни доказателства за съществуването на #ог. 3итателят лично ще станесвидетел на факта, че всички етапи на еволюционната теория биват опро-вергани от науката и че тя е измама, която се поддържа, за да бъде забу-лена истината за сътворението. �ова, което се очаква от читателите, е дасе освободят от тази магия, която разрушава човешката способност завземане на решения и затъмнява техния разум, и искрено да помислятвърху написаното в тази книга. Ако човек се освободи от тази магия, по-мисли свободно и без всякакви предразсъдъци, ще открие кристално ясна-та истина.

/еминуемата истина, доказана още от всеки един аспект на съвре-менната наука, е именно, че живите организми са създадени не от пореди-ца от случайности, а в резултат на величествено сътворение. 3овек лесноможе да види истината за сътворението само ако помисли как самият тойсе е появил, как е произлязъл от една капка вода, или дори само ако раз-гледа съвършените характеристики на което и да било друго живо съще-ство.

()О8Ю0!О//А�А !2�А�А 34

(ратка история на

еволюционната теория

� волюционната представа като догматична вяра, правеща опи-

ти да отрече факта за сътворението, води началото си още от

древни времена. *овечето древногръцки философи, бидейки

атеисти, защитавали еволюционната идея. Ако отправим поглед към исто-

рията на философията, ще видим, че еволюционната представа изгражда

скелета на много атеистични философии. Обаче не тази атеистична фи-

лософия, а вярата в #ог е изиграла стимулираща роля за раждането и раз-

витието на съвременната наука. �ного голяма част от инициаторите на

модерната наука са вярвали в съществуването на #ог и докато са се зани-

мавали с научна дейност, са се стремили да открият вселената, сътворена

от #ог, да схванат /еговите закони и детайлите, свързани със сътворение-

то. Астрономи като 8еонардо да )инчи, 'оперник, 'еплер и Hалилей; 'ю-

вие - бащата на палеонтологията; 8иней - инициаторът на ботаниката и

зоологията; и !сак /ютон, който е смятан за "най-великия учен, който

някога е живял", са изучавали науката, вярвайки не само в съществуване-

то на #ог, но и че цялата вселена се е появила в резултат на /еговото

сътворение.5

Алберт Айнщайн, смятан за най-великия гений на нашето време, е

друг учен, който вярва в #ог и заявява следното: "Аз не мога да си пред-

ставя гениален учен, който не притежава дълбока вяра. �ази ситуация мо-

же да бъде изразена по следния начин: /ауката без вяра е неубедителна."6

(дин от основателите на съвременната физика, немският физик

�акс *ланк, е казал, че всеки, който сериозно се занимава с наука, тряб-

ва да прочете израза на вратата на храма на науката: "!май вяра". )ярата

е важно качество за един учен.7

(волюционната теория е плод на материалистическата философия,

широко разпространена през 19 век и появила се с възраждането на антич-

ните материалистически философии. �атериализмът, както бяхме спо-

менали и по-рано, се опитва да обясни природата само чрез чисто матери-

ални фактори. �ъй като отрича сътворението още от самото начало, той

отстоява, че всички живи или неживи организми са се появили не чрез

действието на сътворение, а по-скоро чрез случайности, които тогава

придобиват състояние на подреденост. 3овешкият ум обаче така е струк-

туриран, че където и да види подредба, непременно разбира, че съществу-

ва организационна воля. �атериалистическата философия, която проти-

воречи на тази най-основна характеристика на човешкия ум, в средата на

19 век създава"еволюционната теория".

)ъображението на �арвин

3овекът, който излага еволюционната теория във вида, в който тя се-

га се защитава, е английският природоизследовател аматьор 3арлз %обърт

&арвин. &арвин никога не е получавал истинско образование в областта

на биологията.

�ой просто проявява аматьорски интерес към природата и живите

организми. ) резултат на този свой интерес той доброволно се присъеди-

нява към експедиция на борда на кораб на име "#игъл" ("H.M.S. Beagle"),

който потегля от Англия през 1832 г. и в продължение на пет години оби-

каля различни краища на света. *о време на пътешествието младият &ар-

вин бива силно впечатлен от различните видове живи организми и най-ве-

че от чинките (вид птици), които вижда на островите Hалапагос. �ой счи-

та, че различията в човките на тези птици са се появили в резултат на

адаптацията им към околната среда. !зхождайки от тази своя идея, той

предполага, че в основата на произхода на всички видове лежи понятието

"адаптация към околната среда". 4поред &арвин разнообразните живи ор-

ганизми не са създадени поотделно от #ог, а произлизат от един общ пра-

родител и са се диференцирали един от друг в резултат на различните при-

родни условия.

�ази хипотеза на &арвин не се опира на никакво научно откритие или

()О8Ю0!О//А�А !2�А�А

експеримент; с течение на времето оба-

че той я превръща в една настойчива

теория с подкрепата и поощрението,

които получава от видните тогава био-

лози-материалисти. 4поред тази теория

живите организми произлизат от един

общ прародител, но в продължение на

доста дълъг период от време претърпя-

ват малки промени, вследствие на които

се диференцират. �ези, които успяват

най-добре да се адаптират към околната

среда, предават качествата си на следва-

щите поколения и така, натрупвайки се с

времето, тези полезни промени ги пре-

връщат в напълно различни организми (произходът на "полезните проме-

ни" е неизвестен). 4поред &арвин човекът е най-развитият резултат на то-

зи механизъм. &арвин нарича този процес "еволюция чрез естествен от-

бор". �ой смята, че е открил "корените на видовете": 'оренът на един вид

е друг вид. *рез 1859 година той публикува тези възгледи в книгата си

"*роизходът на видовете".

&арвин е наясно, че неговата теория се сблъсква с много проблеми.

�ова той признава в своята книга в глава наречена "�рудностите на теория-

та"( Difficulties on Theory). /ачело на тези "трудности" са темите свърза-

ни с фосилните данни, комплексните органи на живите същества, които не

могат да се обяснят със случайностите (например окото), и инстинктите

на организмите. &арвин се надява тези трудности да се решат с осъщест-

вяването на нови открития и за някои от тях дава абсурдни обяснения.

Американският физик 8ипсън прави следния коментар относно "трудно-

стите" на &арвин:

'огато за пръв път прочетох "*роизходът на видовете", забелязах, че &ар-вин е много по-несигурен, отколкото в действителност се представя, че е./апример главата, озаглавена "�рудностите на теорията", изразява голяманеувереност. 'ато физик аз бях силно заинтригуван от неговите коментариотносно това как би могло да се появи окото.8

'ратка история на еволюционната теория 37

ó‡ÎÁ Ñ‡‚ËÌ

Ö‰Ì‡ ÓÚ Ì‡È-Ò˙˘ÂÒÚ‚ÂÌËÚÂ, ÌÓ ËÌ‡È-ÌÂÔÓÁÌ‡ÚË ÒÚ‡ÌË Ì‡ Ñ‡-‚ËÌ Â ÌÂ„Ó‚ËflÚ ‡ÒËÁ˙Ï: Ñ‡‚ËÌ

ÚÂÚË‡Î ·ÂÎËÚÂ Â‚ÓÔÂÈˆË Í‡ÚÓ "ÔÓ-‡Á‚ËÚË" ÓÚ ÓÒÚ‡Ì‡ÎËÚÂ ˜Ó‚Â¯ÍË ‡-ÒË. ÑÓÍ‡ÚÓ Ñ‡‚ËÌ ÔÂ‰ÔÓÎ‡„‡Î, ˜ÂıÓ‡Ú‡ Ò‡ ÔÓËÁÎÂÁÎË ÓÚ Ï‡ÈÏÛÌÓÔÓ-‰Ó·ÌË Ò˙˘ÂÒÚ‚‡, ÚÓÈ Ò˙˘Ó Ú‡Í‡ ÔÂ‰-ÔÓÎ‡„‡Î, ˜Â ÌflÍÓË ‡ÒË Ò‡ ÒÂ ‡Á‚ËÎËÔÓ‚Â˜Â ÓÚÍÓÎÍÓÚÓ ‰Û„ËÚÂ, Í‡ÍÚÓ Ë ˜ÂÔÓÒÎÂ‰ÌËÚÂ ‚ÒÂ Ó˘Â ·ËÎË ÌÓÒËÚÂÎË Ì‡Ï‡ÈÏÛÌÒÍË ˜ÂÚË. Ç Ò‚ÓflÚ‡ ÍÌË„‡"èÓËÁıÓ‰˙Ú Ì‡ ˜Ó‚ÂÍ‡", ÍÓflÚÓ ÔÛ·-ÎËÍÛ‚‡Î ÒÎÂ‰ "èÓËÁıÓ‰‡ Ì‡ ‚Ë‰Ó‚Â-ÚÂ", ÚÓÈ ÓÚÍËÚÓ ÍÓÏÂÌÚË‡Î "Ó„ÓÏ-ÌËÚÂ ‡ÁÎË˜Ëfl ÏÂÊ‰Û ˜Ó‚ÂÍ‡ Ë ÓÚ-‰ÂÎÌËÚÂ ‡ÒË".1 Ç Ò‚Ófl-Ú‡ ÍÌË„‡ Ñ‡‚ËÌ ÒÂ Ó·-˙˘‡Î Í˙Ï ˜ÂÌÓÍÓ-ÊËÚÂ Ë ‡‚ÒÚ‡ÎËÈÒÍËÚÂ‡·ÓË„ÂÌË Í‡ÚÓ Í˙ÏÒ˙˘ÂÒÚ‚‡, Â‰Ì‡Í‚Ë Ò „Ó-ËÎËÚÂ, Ë Ì‡Ô‡‚ËÎ Á‡-ÍÎ˛˜ÂÌËÂÚÓ, ˜Â Ò ÚÂ˜Â-ÌËÂ Ì‡ ‚ÂÏÂÚÓ ÚÂ ˘Â-ÎË ‰‡ ·˙‰‡Ú "ÔÂÏ‡ı-Ì‡ÚË" ÓÚ "ˆË‚ËÎËÁÓ‚‡-ÌËÚÂ ‡ÒË". íÓÈ Í‡Á‡Î:

"Ç Â‰ËÌ ·˙‰Â˘ ÔÂËÓ‰, ÌÂ ÔÓ-‰‡ÎÂ-˜ÂÌ ÓÚ ÌflÍÓÎÍÓ ‚ÂÍ‡, ˆË‚ËÎËÁÓ‚‡-ÌËÚÂ ˜Ó‚Â¯ÍË ‡ÒË ÔÓ˜ÚË Ò˙Ò ÒË„Û-ÌÓÒÚ ˘Â ÛÌË˘ÓÊ‡Ú Ë ˘Â Á‡ÏÂÒÚflÚÏ‡ÈÏÛÌÓÔÓ‰Ó·ÌËÚÂ ‡ÒË ‚ ˆÂÎËflÒ‚flÚ. Ç Ò˙˘ÓÚÓ ‚ÂÏÂ ˜Ó‚ÂÍÓÔÓ‰Ó·-ÌËÚÂ Ï‡ÈÏÛÌË... ·ÂÁ Ò˙ÏÌÂÌËÂ ˘Â·˙‰‡Ú ÛÌË˘ÓÊÂÌË. è‡ÁÌËÌ‡Ú‡ ÏÂ-Ê‰Û ˜Ó‚ÂÍ‡ Ë ÌÂ„Ó‚ËÚÂ Ì‡È-·ÎËÁÍËÒÓ‰ÌËˆË ˘Â ÒÂ Û‚ÂÎË˜Ë. èÓ‡‰ËÚ‡ÁË ÔË˜ËÌ‡ ˘Â ÒÂ ÔÓfl‚flÚ ÏÌÓ„ÓÔÓ-ˆË‚ËÎËÁÓ‚‡ÌË ÓÚ Ì‡ÒÚÓfl˘ËÚÂÂ‚ÓÔÂÈÒÍË ‡ÒË, ‡ ÓÚ Ì‡ÒÚÓfl˘ËÚÂ˜ÂÌÓÍÓÊË, ‡‚ÒÚ‡ÎËÈÒÍË ÚÛÁÂÏˆËË „ÓËÎËÚÂ ˘Â ÓÒÚ‡Ì‡Ú Ò‡ÏÓ ‚ËÒ¯Ë-ÚÂ Ï‡ÈÏÛÌË Í‡ÚÓ ÔÂÒÓ„Î‡‚ˆËÚÂ." 2

ÅÂÁÒÏËÒÎÂÌËÚÂ ÔÂ‰ÒÚ‡‚Ë Ì‡ Ñ‡-

‚ËÌ ÌÂ Ò‡ÏÓ ˜Â ·ËÎËÚÂÓÂÚËÁË‡ÌË, ÌÓÒ˙˘Ó Ú‡Í‡ ·ËÎË ÔÓ-ÒÚ‡‚ÂÌË ‚ ÔÓÁËˆËfl,ÍÓflÚÓ ÓÒË„ÛËÎ‡Ì‡È-‚‡ÊÌ‡Ú‡ "Ì‡Û˜-Ì‡ ÓÒÌÓ‚‡" Á‡ ‡ÒËÁ-Ï‡. èÂ‰ÔÓÎ‡„‡ÈÍË,˜Â ÊË‚ËÚÂ Ò˙˘ÂÒÚ‚‡ÒÂ Â‚ÓÎ˛Ë‡Ú ‚ Â-ÁÛÎÚ‡Ú Ì‡ ·Ó·‡Ú‡

Á‡ ÓˆÂÎfl‚‡ÌÂ, ‰‡‚ËÌËÁÏ˙Ú ‰ÓË ·ËÎÔËÒÔÓÒÓ·ÂÌ Í˙Ï ÒÓˆË‡ÎÌËÚÂ Ì‡ÛÍË ËÒÂ ÔÂ‚˙Ì‡Î ‚ ÍÓÌˆÂÔˆËfl, ÍÓflÚÓ Á‡-ÔÓ˜Ì‡Î‡ ‰‡ ÒÂ Ì‡Ë˜‡ "ÒÓˆË‡ÎÂÌ ‰‡-‚ËÌËÁ˙Ï".

ëÓˆË‡ÎÌËflÚ ‰‡‚ËÌËÁ˙Ï ÓÚÒÚÓfl‚‡ÏÌÂÌËÂÚÓ, ˜Â ËÁ˜ÂÁÌ‡ÎËÚÂ ˜Ó‚Â¯ÍË‡ÒË Ò‡ ·ËÎË ‡ÁÔÓÎÓÊÂÌË ‚ ‡ÁÎË˜ÌËÒÚ˙Ô‡Î‡ Ì‡ "Â‚ÓÎ˛ˆËÓÌÌ‡Ú‡ ÒÚ˙Î·Ë-ˆ‡", ˜Â Â‚ÓÔÂÈÒÍËÚÂ Ò‡ "Ì‡È-‡Á‚ËÚË-ÚÂ" ÓÚ ‚ÒË˜ÍË ‡ÒË Ë ˜Â ÏÌÓ„Ó ‰Û„Ë ‡-ÒË ‚ÒÂ Ó˘Â Ò‡ ÌÓÒËÚÂÎË Ì‡ "Ï‡ÈÏÛÌ-ÒÍË" ˜ÂÚË.

1 Benjamin Farrington, What Darwin Really Said. London:

Sphere Books, 1971, pp. 54-56

2 Charles Darwin, The Descent of Man, 2nd ed., New York: A.L.

Burt Co., 174, p. 178

ê‡ÒËÁÏ˙Ú Ì‡ Ñ‡‚ËÌ

&окато развивал своята теория, &арвин е впечатлен от много предхож-

дащи го биолози-еволюционисти и най-вече от френския биолог 8амарк.9

4поред 8амарк организмите предават своите качества, придобити по

време на живота си, на следващите поколения и така се развивали. /апри-

мер жирафите са се развили от подобни на антилопите животни и в резул-

тат на опитите им да се хранят с листата на високите дървета от поколе-

ние на поколение шията им се удължила. ! така &арвин използва тезата

на 8амарк за "прехвърлянето на необходимите качества" като фактор,

който кара организмите да се развиват.

/о всъщност и 8амарк, и &арвин грешат, защото по онова време жи-

вотът би могъл да бъде изследван единствено с много примитивна техно-

логия и на много ниско равнище. )се още дори не са съществували име-

ната на научни области като генетика и биохимия. �ехните теории са се

основавали единствено на въображението им. &окато продължават отзву-

ците, предизвикани от книгата на &арвин, през 1865 г. австрийският бота-

ник Hрегор �ендел открива наследствените закони. Откритията на �ен-

дел, не много известни до края на столетието, с появата на генетиката в

началото на 20 век, придобиват голямо значение. 4ъщо в тези години би-

ва открито устройството на гените и хромозомите. А откриването през

50-те години на &/' - молекулата, криеща цялата генетична информация,

въвежда теорията в голяма криза. *ричината за това била огромната ком-

плексност на живота и неправдоподобността на представения от &арвин

еволюционен механизъм.

)сички тези събития трябваше да захвърлят теорията на &арвин по

прашните рафтове на историята. /о това не се случи, защото определени

среди настояваха за възраждането, подновяването и издигането на теория-

та на научна платформа. )сички тези усилия получават значение единст-

вено ако ние осъзнаем, че зад тази теория лежат по-скоро идеологически

намерения, отколкото научни интереси.

*езнадеждните усилия на неодарвинизма

!майки предвид генетичните закони, открити през първата половина

()О8Ю0!О//А�А !2�А�А 40

на 20 век, теорията на &арвин попада в задънена улица. (дна група учени,

решени да останат верни на &арвин, се събират през 1941 г. на събрание,

организирано от Американския съвет на геолозите. Hенетици като G.

Ledyard Stebbins и Theodosius Dobzhansky, зоолози като Ernst Mayr и

Julian Huxley, палеонтолози като George Gaylord Simpson и Glenn L.

Jepsen след дълги дискусии достигат до заключението, че трябва да "за-

кърпят" дарвинизма.

�ези хора дават отговора "случайни мутации" на въпроса: "кой е из-

точникът на полезните промени, развиващи организмите", който дарви-

низмът не е могъл да обясни и с който се опитва да се справи, основавай-

ки се на 8амарк. �ази нова теория, появила се в резултат на добавения към

тезата за естествения отбор на &арвин термин "мутация", бива наречена

�одерна синтетична еволюционна теория. 2а кратко време тази нова тео-

рия става известна като "неодарвинизъм", а тези, които я поддържат, за-

почват да се наричат неодарвинсти.

4ледващото десетилетие щеше да се превърне в ера на безнадеждни-

те опити да се докаже неодарвинизмът. )ече беше известно, че мутации-

те, т.е. "злополуките", които се появяват в резултат на въздействие на

външните фактори върху гените на организмите, винаги пораждат вреди.

)ъпреки това неодарвинистите отново правят хиляди опити, за да създа-

дат пример за "полезна мутация". /о всички тези усилия завършиха с про-

вал.

От друга страна, неодарвинистите се опитват да докажат, че първите

живи организми, както твърди и самата теория, са се появили случайно

при първичните земни условия. 4амо че и в тази област бе изживян про-

вал. )сички опити, които имаха за цел да докажат създаването на организ-

мите чрез случайности, завършиха неуспешно. )ероятностните изчисле-

ния изложиха факта, че дори един протеин, бивайки основата на живота,

не може да се образува чрез случайности. А клетката, която е най-малка-

та частица на живота – както твърдят еволюционистите – не само не мо-

же да се формира чрез случайности в първичните и неконтролируеми зем-

ни условия, но дори и в лабораториите, оборудвани с най-модерната тех-

нология на 20 век, не можаха да я синтезират. /еодарвинистката теория,

от една страна, претърпява поражение и по отношение на намерените ос-

è Ó ‚ÂÏÂÚÓ, ÍÓ„‡ÚÓ Ñ‡‚ËÌ

ËÁÎ‡„‡ Ò‚ÓËÚÂ ‚˙Á„ÎÂ‰Ë,

Ì‡Û˜ÌËÚÂ ‰ËÒˆËÔÎËÌË Í‡ÚÓ

„ÂÌÂÚËÍ‡, ·ËÓıËÏËfl, Ï‡ÚÂ-

Ï‡ÚËÍ‡ ‚ÒÂ Ó˘Â ÌÂ Ò‡

Ò˙˘ÂÒÚ‚Û‚‡ÎË. ÄÍÓ ÚÂ ·fl-

ı‡ ÓÚÍËÚË, ÔÂ‰Ë Ñ‡-

‚ËÌ ‰‡ ËÁÎÓÊË Ò‚ÓflÚ‡ ÚÂ-

Á‡, ÚÓÈ ˘Â¯Â ‰‡ ‚Ë‰Ë,

˜Â ÚÂÓËflÚ‡ ÏÛ Â Ì‡-

Ô˙ÎÌÓ ÌÂÌ‡Û˜Ì‡ Ë ÌflÏ‡-

¯Â ‰‡ ÒÂ ÓÒÏÂÎË Ì‡ Ú‡-

ÍÓ‚‡ ‡·ÒÛ‰ÌÓ Ú‚˙‰Â-

ÌËÂ. àÌÙÓÏ‡ˆËflÚ‡, ÓÔÂ‰ÂÎfl˘‡

‚Ë‰Ó‚ÂÚÂ, ‚Â˜Â ÒÂ Ò˙‰˙Ê‡ ‚ „ÂÌËÚÂ,

Ë ÌÂ Â ‚˙ÁÏÓÊÌÓ ÔËÓ‰Ì‡Ú‡ ÒÂÎÂÍ-

ˆËfl ‰‡ ÙÓÏË‡ ÌÓ‚Ë ‚Ë‰Ó‚Â ˜ÂÁ

ÔÓÏflÌ‡ ‚ „ÂÌËÚÂ. éÚÌÓ‚Ó ‚ ÚÓÁË ÔÂ-

ËÓ‰ Ì‡Û˜ÌËflÚ Ò‚flÚ ÔËÚÂÊ‡‚‡Î ‰ÓÒ-

Ú‡ ÔÎËÚÍË Ë ÌÂÓ·ÏËÒÎÂÌË ‡Á·Ë‡-

ÌËfl Á‡ ÒÚÛÍÚÛ‡Ú‡ Ë ÙÛÌÍˆËËÚÂ Ì‡

ÍÎÂÚÍ‡Ú‡. ÄÍÓ Ñ‡‚ËÌ ÔËÚÂÊ‡‚‡¯Â

ÂÎÂÍÚÓÌÂÌ ÏËÍÓÒÍÓÔ, Ò‡Ï ·Ë ÒÚ‡-

Ì‡Î Ò‚Ë‰ÂÚÂÎ Ì‡ ÍÓÏÔÎÂÍÒÌÓÒÚÚ‡ Ë

ËÁÍÎ˛˜ËÚÂÎÌ‡Ú‡ ÒÚÛÍÚÛ‡ Ì‡

ÍÎÂÚ˙˜ÌËÚÂ Ó„‡ÌÂÎË. ë˙Ò ÒÓ·ÒÚ-

‚ÂÌËÚÂ ÒË Ó˜Ë ·Ë ‚Ë‰flÎ, ˜Â Ú‡ÁË

ÍÓÏÔÎÂÍÒÌ‡ ÒËÒÚÂÏ‡ ÌÂ ÏÓÊÂ ‰‡ ÒÂ

ÔÓfl‚Ë ˜ÂÁ Ï‡ÎÍË ÒÎÛ˜‡ÈÌË ÔÓÏÂ-

ÌË. ÄÍÓ ËÏ‡¯Â ÌflÍ‡Í‚Ó ÔÓÌflÚËÂ ÓÚ

·ËÓÏ‡ÚÂÏ‡ÚËÍ‡, ÚÓÈ ·Ë ‡Á·‡Î,

˜Â ÌÂ Ò‡ÏÓ ÍÎÂÚÍ‡Ú‡, ‡ ‰ÓË Â‰Ì‡-

Â‰ËÌÒÚ‚ÂÌ‡ ÔÓÚÂËÌÓ‚‡ ÏÓÎÂÍÛÎ‡

ÌÂ ·Ë ÏÓ„Î‡ ‰‡ ÒÂ Ó·‡ÁÛ‚‡ ˜ÂÁ

ÒÎÛ˜‡ÈÌÓÒÚË.

èËÏËÚË‚ÌÓÚÓ ÌË‚Ó Ì‡ Ì‡ÛÍ‡Ú‡ÔÓ ‚ÂÏÂÚÓ Ì‡ Ñ‡‚ËÌ

ÑÂÚ‡ÈÎÌÓÚÓ ËÁÒÎÂ‰‚‡ÌÂ Ì‡

ÍÎÂÚÍ‡Ú‡ ÒÚ‡‚‡ ‚˙ÁÏÓÊÌÓ

Â‰ËÌÒÚ‚ÂÌÓ Ò ÓÚÍË‚‡ÌÂÚÓ

Ì‡ ÂÎÂÍÚÓÌÌËfl ÏËÍÓ-

ÒÍÓÔ. èÓ ‚ÂÏÂÚÓ Ì‡ Ñ‡-

‚ËÌ Ò ÔÓ-‰ÓÎÛ ÔÓÍ‡Á‡ÌËfl

Ô˙‚Ë˜ÂÌ ÏËÍÓÒÍÓÔ Â ·Ë-

ÎÓ ‚˙ÁÏÓÊÌÓ ‰‡ ÒÂ ‚Ë‰Ë

Â‰ËÌÒÚ‚ÂÌÓ ‚˙Ì¯Ì‡Ú‡

˜‡ÒÚ Ì‡ ÍÎÂÚÍ‡Ú‡.

танки. �ежду останките, намерени по време на дългогодишните археоло-

гически разкопки, не са открити никъде по света тези, които да покажат

как първичните животински видове постепенно са се развивали. *о също-

то време относителната анатомия показва, че организмите, които се смя-

та, че са се развили един от друг, притежават много различни анатомични

характеристики и в никакъв случай не могат да бъдат прародители или на-

следници един на друг. /о, разбира се, неодарвинизмът не е научна теория, а идеологическа

догма, дори един вид "вяра". �акава, че Julian Huxley – един от водещитезащитници на неодарвинистката теория, в своята книга "%елигия без от-кровение" (Religion Without Revelation), публикувана през 1958 г., изразя-ва това открито. *о отношение на това защо еволюцията е вяра Huxleyпише следното в една друга своя статия:

"(дна вяра в своята основа е гледна точка, която е отправена към целия святи която обхваща всичко. *оради това еволюцията може да поеме функция-та, която някога #ог е изпълнявал, с други думи, може да бъде един могъщпринцип, който да координира вярата и надеждите на човека."10

(то поради тази причина защитниците на еволюционната теория,въпреки всички противни доказателства, продължават да я защитават.4поред тях еволюцията е вярване, от което никога не могат да се откажат.(динствената разлика в идеите им са различните модели по отношение натова как е станала еволюцията. А най-важният пример от тези различнимодели е фантастичният сценарий, познат като "нарушено равновесие".

Опити и грешки: %арушено равновесие

*о-голямата част от учените, които вярват в еволюцията, приемат

неодарвинистката теория за бавно и постепенно развитие. /о в последни-

те няколко десетилетия се ражда нов модел, наречен "нарушено равнове-

сие" (punctuated equilibrium).

�ози модел започна гласно да се защитава от двама американски па-

леонтолози -Niles Eldredge и Stephen Jay Gould, в началото на 1970 годи-

на. �ези двама учени еволюционисти осъзнаваха, че твърденията на нео-

42 ()О8Ю0!О//А�А !2�А�А

дарвинистката теория са напълно опро-

вергани от намерените останки. )камене-

лостите доказват,че организмите не са се

формирали изведнъж и без никакви не-

достатъци. /еодарвинистите живеели с

надеждата един ден търсените останки да

бъдат намерени – и все още живеят с тази

надежда, – но Eldredge и Gould бяха запо-

знати с невъзможността на тази надежда.

!зправени пред този проблем и неспособ-

ни да се откажат от еволюционната догма,

са принудени да изложат нов модел. /ару-

шено равновесие, т.е. еволюцията се е формирала не чрез малки постепен-

ни промени, а чрез внезапни и големи такива…

)същност този модел беше един модел на фантазиите. /апример ев-

ропейският палеонтолог О. H. Shinderwolf, предхождащ Eldredge и Gould,

когато дава пример за "нарушено равновесие", твърди, че първата птица

се е излюпила от яйцето на огромно влечуго в резултат на една "гросму-

тация" или, с други думи казано, чрез една огромна промяна, появила се

случайно в генетичната структура.11

4поред същата теория някои сухоземни животни, претърпявайки

внезапни и всеобхватни промени, биха могли изведнъж да се превърнат в

огромни китове. �ези твърдения, противоречащи на всички известни гене-

тични, биофизични и биохимични закономерности, са толкова научни,

колкото детските приказки, разказващи за жабите, които се превръщат в

принцове.

/о, за да се отърват от притесненията, породени от кризата, в която

изпада неодарвинистката теза, някои учени-палеонтолози се вкопчиха в

още по-абсурдна от неодарвинизма теория. (динствената цел на този мо-

дел, както по-рано споменахме, е да обясни липсата на останки, което нео-

дарвинизмът не може да направи. 4амо че едно е сигурно, а именно, че е

абсолютно неразумно липсата на вкаменелости да се обяснява с "внезап-

ното излюпване на птиците от яйца на влечуги" или подобни на това

Stephen Jay Gould

()О8Ю0!О//А�А !2�А�А44

ÑÌÂÒ ‰ÂÒÂÚÍË ıËÎfl‰Ë Û˜ÂÌË ÓÚ ˆflÎ Ò‚flÚ, ÔÓ-ÒÔÂˆË‡ÎÌÓ ÓÚ ëÄô Ë Ö‚ÓÔ‡, ÒÂÔÓÚË‚ÓÔÓÒÚ‡‚flÚ Ì‡ Â‚ÓÎ˛ˆËÓÌÌ‡Ú‡ ÚÂÓËfl Ë ÔÛ·ÎËÍÛ‚‡Ú ÏÌÓ„Ó ÍÌË„Ë,ÔÂ‰ÒÚ‡‚fl˘Ë ÌÂ‚‡ÎË‰ÌÓÒÚÚ‡ Ì‡ ÚÂÓËflÚ‡. ÉÓÂ Ò‡ ÔÓÍ‡Á‡ÌË ÌflÍÓË ÔËÏÂË.

твърдения. 2ащото, за да може един вид да се диференцира от друг вид, са

необходими в много по-голямо количество и много по-полезни промени.

/о нито една мутация не развива генетичната информация, нито прибавя

нова такава. �утациите единствено довеждат до намаляване и разрушава-

не на генетичната информация. 5о се отнася до "огромните мутации", за

които мечтаят защитниците на "нарушеното равновесие", те предизвикват

огромно намаляване и разрушаване на генетичната информация. *олуча-

ва се така, че въпросът, които проваля неодарвинисткия модел още в на-

чалния му стадий, т.е. въпросът "как са се появили първите организми",

също така още в самото начало проваля и модела на "нарушено равнове-

сие".

4лед като дори само един протеин не може да се образува случайно,

а организмите се формират от трилиони протеини, то няма никакъв

смисъл и отговорът на въпроса дали те са претърпели "прескачащо" или

"последователно" развитие.

&нес моделът, който все още пази валидността си в еволюционния

свят и за който човек първо се сеща, когато се каже "еволюция", е нео-

'ратка история на еволюционната теория

дарвинизмът. ) следващите глави първо ще проучим двата измислени ме-

ханизъма на неодарвинисткия модел, а после ще разгледаме документите,

свързани с останките. А след това ще се заемем с една тема, която прави

невалиден както модела на неодарвинизма, т.е. отговаря на въпроса как са

се създали живите организми, така и на други модели, подобни на "нару-

шено равновесие".

#и било полезно още отначало да споменем: истината, с която ще се

сблъскваме на всяко едно ниво, ще ни покаже, че еволюционният сцена-

рий е една приказка, която няма нищо общо с истината и е една голяма за-

блуда. А защитата на този сценарии, използван 140 години, за да заблуж-

дава света, е невъзможна, особено имайки предвид последните научни от-

крития.

� еодарвинисткият модел, познат ни днес като еволюционнатеория, изтъква, че живите организми са се развили благода-рение на два основни механизъма: "естествен отбор" и "му-

тация". Основното твърдение на теорията е следното: �стественият отбори мутацията са два механизъма, които се допълват взаимно. �зточникътна еволюционните промени са случайни мутации, които се пораждат в ге-нетичната структура на организма. �ачествата, породили се в резултат намутациите, се подбират чрез механизма на естественият отбор и по тозиначин организмите се развиват.

�огато проучим по-задълбочено тази на пръв поглед доста естестве-на теория ще видим, че всъщност не съществува никакъв еволюционенмеханизъм. !ащото нито естественият отбор, нито мутациите ни най-мал-ко не подпомагат твърдението, че видовете са се диференцирали и са сеобразували един от друг.

�стествен отбор

�стественият отбор като природен процес е познат и на биолозитепреди $арвин, които го дефинират като "механизъм, запазващ видоветенепроменени, без да бъдат засегнати". $арвин първи представя твърдение-то си, че този процес има еволюционна сила, и цялата му теория леживърху това твърдение. !аглавието, което поставя на своята книга, показ-ва, че естественият отбор е основата на теорията му: "%роизход на видо-вете чрез естествения отбор…"

&същност от времето на $арвин до сега не е представено нито еднооткритие, показващо, че естественият отбор предизвиква еволюция в жи-вите организми. 'лавният палеонтолог на Английския природо-историче-ски музей �олин %атерсън, който е и доста известен еволюционист, при-знава този факт по следния начин:

�антастичните

механизми на

еволюцията

)антастичните механизми на еволюцията 47

*икой не е успял да създаде нов вид чрез механизма на естествения отбор.$ори никой не се е доближил до нещо такова. � това е най-разискваната те-ма от неодарвинизма днес.12

�стественият отбор предполага, че тези организми, чието устройствое най-подходящо за природните условия и географското им разположение,ще продължат своя живот и потомство, а останалите ще изчезнат. *апри-мер от едно стадо елени, застрашено от хищници, разбира се, ще оцелеяттези елени, които тичат най-бързо. *о без значение колко време ще траетози процес, той не може да превърне елените в друг вид организми. �ле-ните си остават винаги елени.

�менно разглеждайки няколко редки случая, които еволюциониститепосочват като "наблюдавани примери на естествения отбор", лесно бихмемогли да видим, че те са само прах в очите.

�еперудите от времето на

индустриалната революция

�нигата на Douglas Futuyma, озаглавена "�волюционна биология" ииздадена през 1986 година, се приема като един от източниците, коитонай-добре обясняват теорията на естествения отбор. *ай-известният при-мер, който Futuyma дава, е потъмняването на багрите на пеперудите вАнглия по време на индустриалната революция.

%реди да започне индустриалната революция в Англия, кората надърветата в околностите на /анчестър била светла. %оради тази причинатъмните пеперуди-молци, които кацали на тези дървета, били лесно раз-познавани от птиците, хранещи се с тях, и затова шансът им да оцелеятсилно намалява. *о след 50 години в резултат на индустриалното замърся-ване кората на дърветата потъмнява и така този път светлите молци ста-ват жертва на птиците. & резултат на това броят на светлите пеперуди на-малява, а тъмните, бивайки незабелязани, се размножават. �волюциони-стите обаче твърдят, че този процес на постепенно превръщане и еволюи-ране на светлите пеперуди в тъмни е важно доказателство на теориите им.

&същност очебийно е, че този пример не може да се използва в ползана еволюционната теория, защото естественият отбор не е създал нитоедин вид, който да не е съществувал в природата. �динствено се е проме-нил броят на съществуващите вече видове пеперуди. %еперудите не са

�&О3Ю7�О**А;А �!/А/А 48

àÌ‰ÛÒÚË‡ÎÌËflÚ ÏÂÎ‡ÌËÁ˙Ï Ò˙Ò ÒË„ÛÌÓÒÚ ÌÂ Â ÌËÍ‡Í‚Ó ‰ÓÍ‡Á‡ÚÂÎÒÚ‚Ó Á‡Â‚ÓÎ˛ˆËfl, Á‡˘ÓÚÓ ÔÓˆÂÒ˙Ú ÌÂ ‚˙ÁÔÓËÁ‚ÂÊ‰‡ ÌËÍ‡Í‚Ë ÌÓ‚Ë ‚Ë‰Ó‚ÂÏÓÎˆË. ëÂÎÂÍˆËflÚ‡ ÒÂ ËÁ‚˙¯‚‡ Â‰ËÌÒÚ‚ÂÌÓ ÏÂÊ‰Û ‚Â˜Â Ò˙˘ÂÒÚ‚Û‚‡˘Ë‚Ë‰Ó‚Â. çÂ˘Ó ÔÓ‚Â˜Â, ÍÎ‡ÒË˜ÂÒÍ‡Ú‡ ËÒÚÓËfl Ì‡ ÏÂÎ‡ÌËÁÏ‡ Â Î˙ÊÎË‚‡.ÉÓÂ ÔÓÍ‡Á‡ÌËÚÂ Í‡ÚËÌÍË, ËÁ‚‡‰ÂÌË ÓÚ Û˜Â·ÌËÍ (ÔÂ‰ÒÚ‡‚ÂÌË Í‡ÚÓ ÓË-„ËÌ‡ÎÌË ÒÌËÏÍË) , ‚Ò˙˘ÌÓÒÚ Ò‡ Ì‡ Ï˙Ú‚Ë ÂÍÁÂÏÔÎflË, Á‡ÎÂÔÂÌË ËÎË Á‡-Í‡˜ÂÌË ÓÚ Â‚ÓÎ˛ˆËÓÌËÒÚËÚÂ Á‡ ÒÚ‚ÓÎÓ‚ÂÚÂ Ì‡ ‰˙‚ÂÚ‡Ú‡.

придобили нито нов орган, нито ново качество, които биха породили "про-мяна на вида". &същност, за да може една пеперуда да се превърне в другвид организъм, например в птица, в нейните гени трябва да бъдат осъще-ствени безброй промени, т.е. трябва да се инсталира съвсем отделна гене-тична програма, която включва информацията, свързана с физическатахарактеристика на птицата.

*акратко, противно на образа на естественият отбор, който ни пред-ставят еволюционистите, той не притежава способността да превърнеедин вид в друг. А най-голямото "доказателство", изтъквано още от време-то на $арвин, не е могло да прехвърли пределите на историята за пеперу-дите на индустриалната революция в Англия.

�оже ли естественият отбор да обясни комплексността?

�стественият отбор с нищо не подпомага еволюционната теория, за-щото този механизъм никога не предизвиква еволюция в един вид, катообогатява генетичната му информация. *икога не може да превърне единвид в друг, т.е. морската звезда в риба, рибата в жаба, жабата в крокодил, акрокодила в птица. Gould, който е един от ревностните защитници на "на-рушеното равновесие", изразява безизходицата на естествения отбор така:

<ъщността на дарвинизма може да бъде изразена с едно изречение: �стест-

веният отбор е творящата сила на еволюционните промени. *икой не може

да отрече, че естественият отбор ще изиграе отрицателна роля при отстра-

няването на негодните организми. *о $арвиновата теория също така се

нуждае и от създаване на подходящи такива.13

�дин от подвеждащите методи, които еволюционистите използватвъв връзка с естествения отбор, е опитът им да представят този меха-низъм като съзнателен творец. &същност естественият отбор няма никак-ва съзнателност. *е притежава разум, с който да може да разграничи кое едобре за организмите и кое не е. %оради тази причина естественият отборв никакъв случай не може да обясни системите и органите, притежаващикомплексно устройство. <истемите и органите, за които става дума, се об-разуват от едновременното действие на много вложени една в друга частии дори една от тях ако липсва или е дефектна, то те не вършат никаква ра-бота. ;ези видове системи се характеризират с т.нар. "опростена ком-плексност". *апример окото на човек не може да се опрости повече от то-ва, което е, защото не може да функционира, ако не са налице всички де-тайли.

!нанието, създаващо една такава система, би трябвало, предварител-но конфигурирайки бъдещето, да се прицелва само в полезността, коятоще се получи в последната фаза. *о тъй като естественият отбор не есъзнателен и волеви механизъм, то той не може да направи това. ;ази ре-алност, както казва притеснено $арвин: "ако се докаже, че е невъзможнооформянето на един комплексен орган чрез много на брой, малки, после-дователни промени, то теорията ми със сигурност ще се провали", разру-шава еволюционната теория в самата й основа.14

�стественият отбор отделя от един животински вид само тези инди-

види, които са недъгави, слаби или не отговарят на условията на околнатасреда. ;ой не може да създава нови организми, нова генетична информа-ция или нови органи. < една дума, не може да поражда еволюционен про-цес. $арвин също приема тази истина, като казва, че "докато не възникнатполезни промени, естественият отбор не върши никаква работа".15 %орадитази причина неодарвинизмът е принуден редом до естествения отбор ка-то "причина за полезни промени" да постави мутациите. &същност мута-циите са само и единствено "причина за вредни промени".

�утации

/утациите са дефинирани като нарушения или размествания, про-явяващи се в $*� молекулата, намираща се в ядрото на клетката на жи-вия организъм и съдържаща цялата генетична информация. ;ези наруше-ния и размествания са резултат от външни влияния като радиация или хи-мическо въздействие. &сяка мутация е "злополука", която или разрушавануклеотидите, изграждащи $*�, или променя тяхното разположение. &повечето случаи те предизвикват толкова големи вреди и модификации,че клетката не може да ги поправи.

%оради тази причина мутацията, зад която се крият еволюционисти-те, не е магически жезъл, който превръща живите организми в по-развитии перфектни форми. �ато цяло влиянието на мутациите е вредно. ;ака чепромените, които мутациите биха предизвикали, могат да бъдат само от

ÖÒÚÂÒÚ‚ÂÌËflÚ ÓÚ·Ó ÒÎÛÊË Í‡ÚÓ ÏÂı‡ÌËÁ˙Ï Á‡ ÂÎËÏËÌË‡ÌÂ Ì‡ ÒÎ‡·ËÚÂ ËÌ-‰Ë‚Ë‰Ë ‚ ‡ÏÍËÚÂ Ì‡ ÓÚ‰ÂÎÌËÚÂ ‚Ë‰Ó‚Â. íÓ‚‡ Â Â‰Ì‡ Á‡˘ËÚÌ‡ ÒËÎ‡, ÍÓflÚÓÔÂ‰Ô‡Á‚‡ Ò˙˘ÂÒÚ‚Û‚‡˘ËÚÂ ‚Ë‰Ó‚Â ÓÚ ‰Â„ÂÌÂ‡ˆËfl. çÓ ÓÒ‚ÂÌ Ú‡ÁË ÒËÙÛÌÍˆËfl ÚÓÈ ÌflÏ‡ ÌËÍ‡Í‚‡ ÒÔÓÒÓ·ÌÓÒÚ ‰‡ Ú‡ÌÒÙÓÏË‡ Â‰ËÌ ‚Ë‰ ‚ ‰Û„.

�&О3Ю7�О**А;А �!/А/А 50

вида на тези, изпитани от хората в ?ирошима, *агазаки и @ернобил: аименно смърт, недъгавост и "грешки на природата"…

%ричината за това е много проста: $*� има много комплекснаструктура. Aазличните случайни влияния, действащи върху тази молеку-ла, могат единствено да предизвикат вреди. Американският генетик B.G.Ranganathan обяснява това така:

/утациите са малки, случайни и вредни. ;е се появяват рядко и най-добратавъзможност е да са неефективни. ;ези четири характеристики на мутациитепоказват, че те не могат да предизвикват никакво еволюционно събитие. �д-на случайна промяна в един до голяма степен развит организъм или е ефек-тивна, или е вредна. �дна случайна промяна на часовника не означава подоб-ряване на този часовник. *ай-вероятно или ще го повреди, или в най-добрияслучай ще бъде неефективен. !еметресението не подобрява града, то го раз-рушава.16

*е е учудващо, че до ден-днешен не е забелязана полезна мутация.$оказано е, че всички мутации са вредни. Ученият-еволюционист WarrenWeaver коментира по доклад подготвен от �омитета за генетичните &лия-ния от атомната радиация, създаден с цел изследване на мутациите, коитоядрените оръжия, използвани през &тората световна война, биха предиз-викали:

/ного хора биха се озадачили от твърдението, че практически всички из-вестни нам мутирали гени са увредени. ;ова е така, тъй като мутациите санеобходима част от еволюционния процес. �ак може един полезен ефект –т.е. еволюирането на един организъм в по-висш – да е резултат на мутации,голяма част от които са вредни.17

Оттогава досега всички опити да се "породи полезна мутация" за-вършиха неуспешно. & продължение на десетки години еволюциониститеправят опити върху винените мухи, тъй като те се размножават многобързо и така мутациите се проявяват по-бързо. ;ези организми милионипъти бяха подлагани на всякакъв вид мутации. *о не беше забелязана ни-то една полезна мутация. 'енетикът- еволюционист Gordon Taylor пишеследното по този въпрос:

;ова е толкова потресаваща, колкото и пренебрегвана реалност: Hейсет го-дини генетици от всички краища на света отглеждат мухи, за да докажатеволюцията. *о все още не е видяна появата на нито един вид или дори самона един ензим. 18

è‡„Û·Ì‡Ú‡ ÔÓÒÎÂ‰Ëˆ‡ ‚˙ıÛ ˜Ó‚Â¯ÍÓÚÓ ÚflÎÓ ÓÚ

ÏÛÚ‡ˆËËÚÂ. åÓÏ˜ÂÚÓ ‚Îfl‚Ó Â ÊÂÚ‚‡ Ì‡ ÁÎÓÔÓ-

ÎÛÍ‡Ú‡ ‚ ‡ÚÓÏÌ‡Ú‡ ˆÂÌÚ‡Î‡ ‚ óÂÌÓ·ËÎ.

ÇÎfl‚Ó: é·ËÍÌÓ‚ÂÌ‡ ‚ËÌÂÌ‡ ÏÛı‡ (‰ÓÁÓÙËÎ‡)

Ç‰flÒÌÓ: ÇËÌÂÌ‡ ÏÛı‡, ˜ËËÚÓ Í‡Í‡ ÒÂ ÔÓ‰‡‚‡Ú

ÓÚ „Î‡‚‡Ú‡ È ‚ ÂÁÛÎÚ‡Ú Ì‡ ÏÛÚ‡ˆËfl, ÔÂ‰ËÁ‚Ë-

Í‡Ì‡ ÓÚ ‡‰Ë‡ˆËfl.

‡ÌÚÂÌ‡ Í‡ÈÌËÍ

ÇÒË˜ÍË ÏÛÚ‡ˆËË Ò‡ ·ÓÎÂÁÌÂÌË

$руг изследовател, Michael Pitman, коментира неуспеха на опититетака:

"Morgan, Goldschmidt, Muller и други генетици бяха подложили поколениянаред винените мухи на въздействието на екстремни условия като топлина,студ, светлина, тъмнина и на третиране с химикали и радиация. Iяха предиз-викани всички видове мутации, практически всички видове обикновени илипозитивни вреди. @овек създава еволюцията? *е съвсем: много малко от ге-нетичните чудовища можеха да оцелеят извън бутилката, в която бяха роде-ни. %рактически мутациите пораждат или смърт, или стерилност, или чудо-вищни форми."19

<ъщото важи и за човека. &сички мутации, наблюдавани у хората, савредни. & медицинските книги като примери за мутации са обяснени умст-вени или физически разстройства като монголоизъм, синдрома на $аун,албинизъм, пигмейство или болести като рака, всяка една от които показ-ва опустошителните влияния на мутациите. Aазбира се, един процес, кой-то оставя хората болни или недъгави, не може да бъде "еволюционен меха-низъм".

ÓÍÓ

&ъзможно е в три основни параграфа да се резюмират причините занеспособността на мутациите да подкрепят еволюционната теза:

1) �утациите винаги са вредни: ;ъй като мутациите се появяватслучайно, те почти винаги увреждат мутиралия организъм. Aазумът ниподсказва, че несъзнателната интервенция в една перфектна и комплекснаструктура няма да подобри тази структура, а напротив - ще я унищожи.&същност "полезна мутация" никога не е била забелязана.

2) � ��! не се добавя нова информация в резултат на мутация-

та: @астиците, които формират генетичната информация, се отделят отмястото си, биват унищожени или се преместват на друго място в $*�.*о мутациите в никакъв случай не прибавят към организма нов орган илиново качество. �динствено могат да станат причина за анормални явлениякато излизащ от гърба крак, от корема ухо и др.

3) #а да може мутацията да се предаде на следващо поколение, то

тя задължително трябва да се е появила в оплождащите клетки: %ро-мяната, появила се в която и да било клетка на тялото или в някой от орга-ните, не може да бъде предавана на следващото поколение. *апример око-то на човек може да бъде засегнато от мутация в резултат на радиация илидруги подобни влияния и да промени оригиналната си форма, но това нямада се предаде на поколенията след него.

�азано накратко, не е възможно живите организми да са преминалипрез еволюция, защото в природата няма такъв механизъм, който да гиеволюционира. &същност, като погледнем и към регистрираните останки,ще видим, че този невъзможен сценарий никога не се е случвал.

Останките отричат

' поред еволюционната теория всички живи организми са севидоизменили един от друг. < течение на времето един по-ра-нен вид се превръща в друг и т.н., докато се появят всички ос-

танали видове. <поред теорията това превръщане обхваща един процес,продължаващ милиарди години и напредващ стъпка по стъпка.

& такъв случай трябва да са се формирали и живели безброй меж-динни видове в периода на дългото превръщане, за което се твърди.

(езизходицата на междинните форми

*апример в миналото трябва да са живели организми полуриба – по-лувлечуго, които, въпреки че все още са били носители на качествата нарибите, са придобили и някои от характерните черти на влечугите. �липък би трябвало да са се появили влечуги-птици, които, бидейки носителина качествата на влечугите, придобиват и някои от характеристиките наптиците. ;ъй като се намират в преходен период, те трябва да бъдат не-дъгави и с недостатъци. �волюционистите, които вярват, че тези измисле-ни животни са живели в миналото, ги наричат "междинни форми".

Ако наистина такъв вид животни са живели в миналото, то броят иразновидностите им трябва да бъдат милиони, дори милиарди. � вкамене-лостите на тези чудовищни животни непременно трябва да бъдат сред на-мерените останки. ;ова е така, защото броят на тези междинни формитрябва да бъде дори повече от познатите ни днес животински видове и це-лият свят трябва да бъде пълен с техните останки. & "%роизходът на видо-вете" $арвин обяснява това така:

Ако теорията ми е вярна, то трябва непременно да са живели междинниформи, които свързват видовете… � доказателствата за тяхното съществу-ване могат да бъдат намерени единствено сред откритите останки. 20

Останките отричат еволюцията 55

*о $арвин, пишейки тези редове, е съзнавал, че останките на тезимеждинни форми не са били намерени. <ъщо така е виждал, че товасъздава една безизходица за неговата теория. !атова, в главата ";руднос-тите на теорията" (The Difficulties of the Theory) от книгата му "%роиз-ходът на видовете", той пише следното:

Ако наистина видовете са се видоизменили чрез бавни подобрения от други-те видове, то защо не попадаме на безброй междинни форми? !ащо приро-дата не се намира в един хаос, а е точно подредена и всяко нещо е на място-то си? ;рябва да има безброй междинни форми, но защо не ги намираме внито един от безбройните земни слоеве… *о защо сега не можем да откри-ем тясно свързани междинни видове, при положение, че в преходните пери-оди е имало преходни условия на живот? ;ази пречка от доста време меобърква. 21

�динственото обяснение на $арвин по отношение на тази безизходи-ца е, че откритите по негово време останки били недостатъчни. ;ойтвърди, че когато откритите вкаменелости бъдат изследвани по-детайлно,липсващите междинни форми задължително ще бъдат открити.

&ярвайки в това предсказание на $арвин, еволюционистите от среда-та на 19 век насам търсят тези междинни форми по цял свят, извършвайкиинтензивни изследвания на останки. &прочем тези толкова ентусиазираноиздирвани междинни форми никога не бяха открити. &сички доказателст-ва, придобити при разкопките и изследванията, противно на това, коетоочакват еволюционистите, показват, че живите организми са се появилина земята изведнъж и в съвършен вид. �волюционистите сами проваляттеориите си, опитвайки се да ги докажат.

�звестният английски палеонтолог (фосилен учен) Derek V. Ager,въпреки че е еволюционист, представя този факт по следния начин:

%роблемът ни е следният: �огато детайлно изследваме намерените вкамене-лости, било то на ниво видове или класове, ние винаги се сблъскваме с едини същи факт; виждаме групи, които не са се развили чрез постепенна еволю-ция, а такива, които са се формирали отведнъж.22

$руг палеонтолог-еволюционист Mark Czarnecki прави следния ко-

ментар:

*амерените останки винаги са били една голяма пречка за доказването на

Ö ‚ÓÎ˛ˆËÓÌÌ‡Ú‡ ÚÂÓËfl Ú‚˙‰Ë,˜Â ‚Ë‰Ó‚ÂÚÂ ÔÓÒÚÓflÌÌÓ Â‚ÓÎ˛Ë-

‡Ú Â‰ËÌ ÓÚ ‰Û„. çÓ ÍÓ„‡ÚÓ Ò‡‚-ÌËÏ ÊË‚Ë Ó„‡ÌËÁÏË Ò ÚÂıÌËÚÂ ÙÓ-ÒËÎË, ÌËÂ ‚ËÊ‰‡ÏÂ, ˜Â ÚÂ ‚ ÔÓ-

‰˙ÎÊÂÌËÂ Ì‡ ÏËÎËÓÌË „Ó‰ËÌË Ò‡ ÒÂÁ‡Ô‡ÁËÎË ÌÂÔÓÏÂÌÂÌË. íÓÁË Ù‡ÍÚÂ flÒÌÓ ‰ÓÍ‡Á‡ÚÂÎÒÚ‚Ó, ÍÓÂÚÓ ÓÔÓ-‚Â„‡‚‡ Ú‚˙‰ÂÌËflÚ‡ Ì‡ Â‚ÓÎ˛ˆËÓ-ÌËÒÚËÚÂ.

ÜË‚‡Ú‡ ÏÂ‰ÓÌÓÒÌ‡ Ô˜ÂÎ‡ ÌÂ ÒÂ‡ÁÎË˜‡‚‡ ÔÓ ÌË˘Ó ÓÚ Ò‚ÓflÚ‡ÙÓÒËÎÌ‡ Ó‰ÒÚ‚ÂÌË˜Í‡, ÍÓflÚÓ ÂÌ‡ ÏËÎËÓÌË „Ó‰ËÌË.

135-„Ó‰Ë¯Ì‡Ú‡ ‚Í‡ÏÂÌÂÎÓÒÚ Ì‡‚Ó‰ÌÓ ÍÓÌ˜Â ÌÂ Â ÔÓ-‡ÁÎË˜Ì‡ÓÚ Ò‚Ófl Ò˙‚ÂÏÂÌÂÌ ‰‚ÓÈÌËÍ..

Ö‰ÌÓ Ò‡‚ÌÂÌËÂ Ì‡ ÙÓÒËÎÌ‡ Ï‡‚-Í‡ Ì‡ 100 ÏËÎËÓÌ‡ „Ó‰ËÌË Ë Ï‡‚-Í‡, ÊË‚ÂÂ˘‡ ‚ ‰ÌÂ¯ÌË ‰ÌË , flÒÌÓÔÓÍ‡Á‚‡, ˜Â Ï‡‚ÍËÚÂ ÌÂ Ò‡ ËÏ‡ÎËÌËÍ‡Í‚‡ Â‚ÓÎ˛ˆËÓÌÌ‡ ËÒÚÓËfl.

ÜË‚Ë ÙÓÒËÎË

теорията (еволюцията)... ;ези останки никога не са ни представили нитоследа от предполагаемите от $арвин междинни форми. &идовете се появя-ват внезапно и отново внезапно изчезват. � тази неочаквана ситуация под-крепя аргумента, че организмите са сътворени от Iог. 23

;ези празноти във фосилните данни не могат да се обяснят и с утеха-та, че не са намерени достатъчно останки и че един ден търсените вкаме-нелости ще бъдат открити. T. Neville George, професор по палеонтологияв Университета в 'лазгоу, обяснява причината за това така:

&ече не е възможно да се направи разяснение, което да отстрани слабосттана фосилните данни (еволюционни). !ащото наличните палеонтологичниданни са доста богати и изглежда невъзможно чрез нови открития да се от-крият нови видове… &ъпреки всички видове открития фосилните даннипродължават да се формират от празноти. 24

)ивотът на #емята се появява внезапно и в развити форми

%ри изследване на земните слоеве и фосилните данни се вижда, чеживотът се е появил внезапно. *ай-дълбокият земен пласт, в който са на-мерени останки на комплексни живи организми, е изчисленият на около520-530 милиона години пласт камбрий. Останките, намерени в камбрий-ските скали, принадлежат на комплексни безгръбначни видове като охлю-ви, трилобити, гъби, мешести, морски таралежи, морски звезди и др.<транното е, че всички толкова различни един от друг видове са се появи-ли внезапно и без никакви праотци. �то защо това чудно събитие в зооло-гическата литература се среща като "�амбрийска експлозия".

%овечето организми от този слой имат сложни системи и развитифизиологични структури като око, хриле, кръвообращение, които по ни-какъв начин не се различават от тези на съвременните форми. *апримердвулещовата шуплеста структура на окото на трилобита е едно чудо наприродата. David Raup, професор по зоология в университетите ?арвард,Aочестър и @икаго, казва: "Окото на трилобита притежава устройство,което може да бъде разработено единствено от много добре обучен и из-ключително опитен съвременен оптичен инженер."25

;ези сложни безгръбначни се появяват спонтанно и без недостатъци,без да е открита каквато и да била връзка с предшестващите ги едноклетъ-

�&О3Ю7�О**А;А �!/А/А 58

чни организми или някакви междинни форми. Richard Monastersky, редактор на списанието "Earth Sciences", което

е едно от популярните издания с еволюционна литература, предоставяследните сведения по повод на �амбрийската експлозия, озадачаваща ево-люционистите:

%реди половин билион години внезапно се появяват изключително сложни-те животински форми, които виждаме днес. ;ози момент, точно в началотона периода камбрий, преди около 550 милиона години, бележи еволюцион-ната експлозия, която изпълва моретата с първите сложни организми насвета. 'олямото разнообразие на съвременното животинско царство вече есъществувало в ранния камбрий и видовете са били толкова различни единот друг, колкото и днес. 26

&ъпросът, на който еволюционистите не можаха никога да отговорят,е "как се случва така, че !емята изведнъж се препълва с толкова различниедин от друг безгръбначни и как се появяват различните видове организ-ми, нямащи никакъв общ прародител". Английският биолог RichardDawkins, който е един от водещите защитници на еволюционния възглед,казва следното относно факта, който обезсилва още в самата основа за-щитаваните от него тези:

...�амбрийските пластове са най-старите пластове, в които някога сме от-кривали съществени групи безгръбначни. Още в първичната си форма те садоста развити. �ато че ли никога не са имали каквато и да била еволюцион-

îÓÒËÎÌËÚÂ ‰‡ÌÌË‰ÓÍ‡Á‚‡Ú, ˜Â ÏÂÊ-‰ËÌÌËÚÂ ÙÓÏËÌËÍÓ„‡ ÌÂ Ò‡Ò˙˘ÂÒÚ‚Û‚‡ÎË, ÌË-Í‡Í‚‡ Â‚ÓÎ˛ˆËflÌÂ Â ÔÓÚË˜‡Î‡ Ë‚ÒË˜ÍË ‚Ë‰Ó‚Â Ò‡·ËÎË Ò˙Ú‚ÓÂÌËÔÓÓÚ‰ÂÎÌÓ Ë Ò˙ÒÒ˙‚˙¯ÂÌ‡ ÙÓ-Ï‡.

на история, а просто са се появили в този си вид. Aазбира се, тази внезапна

поява силно се харесва на креационистите.27

�акто и самият Dawkins се съгласява, камбрийската експлозия е яв-

но доказателство за сътворението. !ащото единственото обяснение орга-

низмите да са се появили внезапно и без никакви прародители е наличието

на сътворение. � биологът-еволюционист Douglas Futuyma приема този факт, като

казва:

Yивите организми са се появили на !емята или напълно съвършени, без ни-

какви недостатъци, или развивайки се от видове, живели преди тях. Ако са

се появили напълно съвършени и без никакви недостатъци, тогава те би

трябвало да са създадени от висш разум.28

$арвин също пише: "Ако наистина животът на много на брой видове

í ËÎÓ·ËÚËÚÂ, ÍÓËÚÓ Ò‡ ÒÂ ÔÓfl‚ËÎË ‚ÌÂÁ‡ÔÌÓ ÔÂÁÔÂËÓ‰‡ Í‡Ï·ËÈ, ËÏ‡Ú ËÁÍÎ˛˜ËÚÂÎÌÓ ÒÎÓÊÌ‡

ÒÚÛÍÚÛ‡ Ì‡ ÓÍÓÚÓ. ë˙ÒÚÓfl˘Ó ÒÂ ÓÚ ÏËÎËÓÌË ˜‡ÒÚË-ˆË Ò ÙÓÏË, Ì‡ÔÓ‰Ó·fl‚‡˘Ë ÏÂ‰ÂÌ‡ ÔËÚ‡ Ë ÒËÒÚÂÏ‡ÓÚ ‰‚ÓÈÌË ÎÂ˘Ë, ÚÓ‚‡ ÓÍÓ, ÒÔÓÂ‰ ‰ÛÏËÚÂ Ì‡ David

Raup – ÔÓÙÂÒÓ ÔÓ „ÂÓÎÓ„Ëfl: "ËÏ‡ ‰ËÁ‡ÈÌ, ÍÓÈÚÓËÁËÒÍ‚‡ ‰Ó·Â Ó·Û˜ÂÌË Ë Ì‡‰‡ÂÌË Ò ‚˙Ó·‡ÊÂÌËÂ

ÓÔÚË˜ÌË ËÌÊÂÌÂË, Á‡ ‰‡·˙‰Â Ò˙Á‰‡‰ÂÌÓ ‰ÌÂÒ".èÂ‰Ë 530 ÏËÎËÓÌ‡ „Ó‰ËÌË ÚÓ‚‡ ÓÍÓ ÒÂ ÔÓfl‚Ë-ÎÓ ‚ Â‰ÌÓ Ò˙‚˙¯ÂÌÓ Ò˙ÒÚÓflÌËÂ. çÂÒ˙ÏÌÂÌÓ‚ÌÂÁ‡ÔÌ‡Ú‡ ÔÓfl‚‡ Ì‡ Â‰ËÌ Ú‡Í˙‚ Û‰Ë‚ËÚÂÎÂÌ‰ËÁ‡ÈÌ ÌÂ ÏÓÊÂ ‰‡ ·˙‰Â Ó·flÒÌÂÌ‡ Ò Â‚ÓÎ˛ˆËfl-Ú‡ Ë ‰ÓÍ‡Á‚‡ Ò˙˘ÂÒÚ‚Û‚‡ÌÂÚÓ Ì‡ Ò˙Ú‚ÓÂÌËÂ.çÂ˘Ó ÔÓ‚Â˜Â, Ó˜Ì‡Ú‡ ÒÚÛÍÚÛ‡ Ò ÙÓÏ‡ Ì‡ÏÂ‰ÂÌ‡ ÔËÚ‡ Ì‡ ÚËÎÓ·ËÚ‡ Â ÓˆÂÎflÎ‡ ‰Ó Ì‡¯Ë‰ÌË ·ÂÁ ÌËÚÓ Â‰Ì‡ ÔÓÏflÌ‡. çflÍÓË Ì‡ÒÂÍÓÏËÍ‡ÚÓ Ô˜ÂÎËÚÂ Ë ‚Ó‰ÌËÚÂ ÍÓÌ˜ÂÚ‡ ËÏ‡Ú Ò˙˘‡Ú‡Ó˜Ì‡ ÒÚÛÍÚÛ‡ Í‡ÚÓ Ú‡ÁË Ì‡ ÚËÎÓ·ËÚ‡.* í‡ÁËÒËÚÛ‡ˆËfl ÓÚı‚˙Îfl Â‚ÓÎ˛ˆËÓÌÌ‡Ú‡ ÚÂÁ‡, ˜ÂÊË‚ËÚÂ Ò˙˘ÂÒÚ‚‡ Ò‡ ÒÂ ‡Á‚Ë‚‡ÎË ÔÓÒÚÂÔÂÌÌÓ –ÓÚ ÔËÏËÚË‚ÌË Í˙Ï ÍÓÏÔÎÂÍÒÌË.

(*) R.L.Gregory, Eye and Brain: The Physiology of Se-

eing, Oxford University Press, 1995, p.31

éÍÓÚÓ Ì‡ ÚËÎÓ·ËÚ‡

�&О3Ю7�О**А;А �!/А/А 60

от един и същи клас е започнал внезапно и едновременно, то това би билсмъртоносен удар за теорията на развитието от общ прародител чрез есте-ствен отбор."29 �амбрийската експлозия е именно този "смъртоносенудар", който $арвин формулира. %оради това швейцарският еволюцио-нист Stefan Bengston, когато говори за периода камбрий, признава липсатана междинни форми и казва: ";ова явление, объркващо и засрамващо $ар-вин, все още смущава и нас самите."30

�акто се вижда, фосилните данни показват, че организмите са се поя-вили не както еволюционната теория твърди, чрез проследяване на единпроцес от първични към развити форми, а внезапно и в най-съвършенаформа. < една дума, организмите не са се формирали чрез еволюция, а сасътворени.

ëÔÓÂ‰ ıËÔÓÚÂÚË˜ÌËfl ÒˆÂ-Ì‡ËÈ Á‡ "ÔÂıÓ‰‡ ÓÚ ‚Ó‰‡-Ú‡ Í˙Ï ÒÛ¯‡Ú‡" ÌflÍÓË Ë·ËËÁÔËÚ‡ÎË ÌÂÓ·ıÓ‰ËÏÓÒÚ ‰‡

ÔÂÏËÌ‡Ú ÓÚ ‚Ó‰‡Ú‡ Í˙Ï ÒÛ-¯‡Ú‡ ÔÓ‡‰Ë ÔÓ·ÎÂÏË Ò

ı‡ÌÂÌÂÚÓ. íÓ‚‡ Ú‚˙‰ÂÌËÂÂ "ÔÓ‰ÍÂÔÂÌÓ" Ò Ú‡ÍË‚‡

ÒÔÂÍÛÎ‡ÚË‚ÌË ËÒÛÌÍË.

�риказката на

еволюцията за прехода

от водата към сушата

� волюционистите твърдят, че безгръбначните морски организ-ми, появили се през периода камбрий, в рамките на милионигодини са се превърнали в риби. *о така както безгръбначните

от периода камбрий нямат прародители, така няма и междинна форма,която да покаже, че между тези безгръбначни и рибите е имало еволюция.;рябва да отбележим, че между безгръбначните и рибите съществуват го-леми структурни различия. Iезгръбначните имат твърда част, намираща-та се от външната им страна, докато рибите са гръбначни и твърдата имчаст е разположена във вътрешността на тялото им. !а осъществяванетона една такава величествена "еволюция" е необходимо приключването намилиарди стадии, ето защо би трябвало да са останали вкаменелости намилиарди на брой междинни форми, отразяващи тези стадии.

!а да намерят тези въображаеми форми, еволюционистите в про-дължение на 140 години разравят фосилните слоеве. <ъществуват милио-ни останки на безгръбначни, милиони останки на риби, но не са откритиостанки на нито една междинна форма.

Gerald T. Todd – палеонтолог и еволюционист, в статията си със за-главие "�волюцията на белия дроб и произходът на гръбначните риби" из-режда следните въпроси, свързани с този факт:

�&О3Ю7�О**А;А �!/А/А 62

� трите класа гръбначни риби се появяват във фосилните слоеве внезапно ипо едно и също време... $обре, но какви са техните корени? �акво е способ-ствало за появата на тези толкова различни и сложни организми? � защоняма и помен от организмите, които биха могли да им бъдат еволюционнипредци? 31

�волюционният сценарий отстоява тезата, че след известно време понякакъв начин и рибите излизат от водата, и се превръщат в сухоземниживотни. *о съществуват много физиологични и анатомични фактори,които правят този преход невъзможен. *ещо повече, няма никакви фосил-ни доказателства, които да подкрепят приказката за прехода от водата къмсушата.

<поред сценария на еволюционистите рибите, произлезли от без-гръбначните, по-късно се превръщат в земноводни организми. *о кактобихте могли да предположите, за този сценарий също няма никакво дока-зателство. *е е открита нито една вкаменелост, показваща, че е съществу-вал организъм полуриба-полуземноводно. Robert L. Carroll, виден еволю-ционист и автор на книгата "'ръбначна палеонтология и еволюция", не-волно признава този факт, като казва: "*е притежаваме никакви останкина междинни форми между рибите и ранните земноводни."32

%алеонтолозите-еволюционисти Colbert и Morales правят следния ко-ментар относно трите основни класа земноводни – жаби, гущери и тритони :

*яма нито едно доказателство, което би могло да покаже, че земноводнитеот палеозойската ера имат общ прародител. *ай-старите, известни нам, жа-би, гущери и тритони изключително много приличат на живеещите днестехни потомци.33

410 ÏËÎËÓÌ‡ „Ó‰Ë¯ÂÌ ÙÓÒËÎ Ì‡ Coelacanth.Ö‚ÓÎ˛ˆËÓÌËÒÚËÚÂ Ú‚˙‰ÂÎË, ˜Â ÚÓ‚‡ ·ËÎÓÏÂÊ‰ËÌÌ‡ ÙÓÏ‡, ÍÓflÚÓ ÔÂ‰ÒÚ‡‚flÎ‡ ÔÂ-ıÓ‰‡ ÓÚ ‚Ó‰‡Ú‡ Í˙Ï ÒÛ¯‡Ú‡. éÚ 1938 „. Ì‡Ò‡Ï ÏÌÓ„ÓÍ‡ÚÌÓ Ò‡ ·ËÎË ÛÎ‡‚fl-ÌË ÊË‚Ë ÔÂ‰ÒÚ‡‚ËÚÂÎË Ì‡ Ú‡ÁË Ë·‡, Í‡ÚÓ ÚÓ‚‡ ÔÂ‰ÒÚ‡‚Îfl‚‡ ‰Ó·˙ ÔË-ÏÂ Á‡ ÒÚÂÔÂÌÚ‡, ‰Ó ÍÓflÚÓ ‰ÓÒÚË„‡Ú ÒÔÂÍÛÎ‡ˆËËÚÂ Ì‡ Â‚ÓÎ˛ˆËÓÌËÒÚËÚÂ.

èÂıÓ‰˙Ú ÓÚ ‚Ó‰‡Ú‡ Í˙Ï ÒÛ¯‡Ú‡ Â ÌÂ‚˙ÁÏÓÊÂÌ

Ö‚ÓÎ˛ˆËÓÌËÒÚËÚÂ Ú‚˙‰flÚ, ˜Â Â‰ËÌ‰ÂÌ Ó„‡ÌËÁÏËÚÂ, ÊË‚ÂÂ˘Ë ‚˙‚‚Ó‰‡Ú‡, ÔÓ ÌflÍ‡Í˙‚ Ì‡˜ËÌ ËÁÎÂÁ-

ÎË Ì‡ ÒÛ¯‡Ú‡ Ë ÒÂ ÔÂ‚˙Ì‡ÎË ‚ ÒÛıÓ-ÁÂÏÌË Ó„‡ÌËÁÏË. ë˙˘ÂÒÚ‚Û‚‡Ú ·ÂÁ·ÓÈ ÏÌÓ„Ó ‡Ì‡ÚÓÏË˜-ÌË Ë ÙËÁËÓÎÓ„Ë˜ÌË Ù‡ÍÚÓË, ÍÓËÚÓÔ‡‚flÚ ÌÂ‚˙ÁÏÓÊÂÌ ÚÓÁË ÔÂıÓ‰. ç‡È-Ó˜Â‚Ë‰ÌËÚÂ ÓÚ Úflı ÏÓ„‡Ú ‰‡ ·˙‰‡Ú ÔÓ‰-Â‰ÂÌË Ú‡Í‡:

1. èÓÌ‡ÒflÌÂ Ì‡ ÚÂÊÂÒÚÚ‡: é„‡ÌËÁÏËÚÂ, ÍÓËÚÓ ÊË‚ÂflÚ ‚ ÏÓÂÚ‡-Ú‡, ÌÂ ÒÂ Ò·Î˙ÒÍ‚‡Ú Ò ÔÓ·ÎÂÏË Í‡ÚÓ ÚÓ-ÁË ‰‡ ÌÓÒflÚ ÚÂÊÂÒÚÚ‡ ÒË. ÉÓÎflÏ‡ ˜‡ÒÚ ÓÚÚÂÁË, ÍÓËÚÓ ÊË‚ÂflÚ Ì‡ ÒÛ¯‡Ú‡, Ó·‡˜ÂËÁÔÓÎÁ‚‡Ú 40% ÓÚ ÂÌÂ„ËflÚ‡ ÒË, Á‡ ‰‡ÌÓÒflÚ ÚÂÎ‡Ú‡ ÒË. á‡ ‰‡ ÏÓÊÂ Â‰ÌÓ ‚Ó‰-ÌÓ ÊË‚ÓÚÌÓ, ÔÂÏËÌ‡‚‡˘Ó Í˙Ï ÁÂÏÌËflÊË‚ÓÚ, ‰‡ ÒË ÓÒË„ÛË ÌÂÓ·ıÓ‰ËÏ‡Ú‡ ÏÛÂÌÂ„Ëfl, Â ÌÂËÁ·ÂÊÌÓ (!) ‡Á‚Ë‚‡ÌÂÚÓÌ‡ ÌÓ‚‡ ÏÛÒÍÛÎÌ‡ Ë ÍÓÒÚÌ‡ ÒÚÛÍÚÛ‡,ÌÓ ‰ÓË Ë ÚÂÁË ÍÓÏÔÎÂÍÒÌË ÒÚÛÍÚÛË ÂÌÂ‚˙ÁÏÓÊÌÓ ‰‡ ·˙‰‡Ú Ó·‡ÁÛ‚‡ÌË ˜ÂÁÒÎÛ˜‡ÈÌË ÏÛÚ‡ˆËË.

2. á‡‰˙Ê‡ÌÂ Ì‡ ÚÓÔÎËÌ‡: íÓÔÎËÌ‡Ú‡ Ì‡ ÒÛ¯‡Ú‡ ÒÂ ÔÓÏÂÌfl ÏÌÓ-„Ó ·˙ÁÓ Ë Ò ÏÌÓ„Ó „ÓÎÂÏË ‡ÁÎËÍË. Ö‰-ÌÓ ÒÛıÓÁÂÏÌÓ ÊË‚ÓÚÌÓ ÔËÚÂÊ‡‚‡Ú‡Í˙‚ ÏÂÚ‡·ÓÎËÁ˙Ï, ˜Â ‰‡ ÏÓÊÂ ‰‡ ÒÂÔË„Ó‰Ë Í˙Ï ÂÁÍËÚÂ ÚÓÔÎËÌÌË ‡ÁÎË-ÍË. Ç ÏÓÂÚ‡Ú‡ Ó·‡˜Â ÚÓÔÎËÌ‡Ú‡ ÒÂÔÓÏÂÌfl ÏÌÓ„Ó ÚÛ‰ÌÓ Ë ‡ÁÎËÍËÚÂÔË Ú‡ÁË ÔÓÏflÌ‡ ÌÂ Ò‡ ÚÓÎÍÓ‚‡ „ÓÎÂ-ÏË Í‡ÍÚÓ Ì‡ ÒÛ¯‡Ú‡. Ö‰ËÌ Ó„‡ÌËÁ˙Ï,ÍÓÈÚÓ ÔËÚÂÊ‡‚‡ ÚÂÎÂÒÌ‡ ÒËÒÚÂÏ‡,ÔÓ‰ıÓ‰fl˘‡ Á‡ ÔÓÒÚÓflÌÌ‡Ú‡ ÚÓÔÎËÌ‡ ‚ÏÓÂÚ‡Ú‡, Á‡ ‰‡ ÏÓÊÂ ‰‡ ÊË‚ÂÂ Ì‡ ÒÛ-¯‡Ú‡ , Â ÔËÌÛ‰ÂÌ ‰‡ ÔË‰Ó·ËÂ Á‡˘ËÚ-Ì‡ ÒËÒÚÂÏ‡, ÍÓflÚÓ ‰‡ ÓÒË„ÛË ÏËÌË-Ï‡ÎÌË Û‚ÂÊ‰‡ÌËfl ÓÚ ÚÂÏÔÂ‡ÚÛÌËÚÂÔÓÏÂÌË Ì‡ ÒÛ¯‡Ú‡. ÅÂÁ Ò˙ÏÌÂÌËÂÚ‚˙‰ÂÌËÂÚÓ, ˜Â Ë·ËÚÂ ÔË‰Ó·ËÎË Ú‡-Í‡‚‡ ÒËÒÚÂÏ‡ ˜ÂÁ ÒÎÛ˜‡ÈÌË ÏÛÚ‡ˆËË,‚Â‰Ì‡„‡ ÒÎÂ‰ Í‡ÚÓ ËÁÎÂÁÎË Ì‡ ÒÛ¯‡Ú‡,Â ‡·ÒÓÎ˛ÚÌ‡ ·ÂÁÒÏËÒÎËˆ‡.

3. àÁÔÓÎÁ‚‡ÌÂÚÓ Ì‡ ‚Ó‰‡: Ç‡ÊÌËÚÂ Á‡ ÏÂÚ‡·ÓÎËÁÏ‡ ‚Ó‰‡ Ë ‰ÓË‚Î‡„‡ Úfl·‚‡ ‰‡ ÒÂ ËÁÔÓÎÁ‚‡Ú Ó„‡ÌË-˜ÂÌÓ ÔÓ‡‰Ë ÓÒÍ˙‰ÌËÚÂ ‚Ó‰ÌË ËÁÚÓ˜ÌË-ˆË Ì‡ áÂÏflÚ‡. ç‡ÔËÏÂ ÍÓÊ‡Ú‡ Úfl·-‚‡ Ú‡Í‡ ‰‡ Â ÔÓÂÍÚË‡Ì‡, ˜Â ‰‡ ÏÓÊÂ‰‡ ÔÓÁ‚ÓÎfl‚‡ ÓÚ‰ÂÎflÌÂÚÓ Ì‡ ÓÔÂ‰ÂÎÂ-ÌÓ ÍÓÎË˜ÂÒÚ‚Ó ‚Ó‰‡ Ë ‚ Ò˙˘ÓÚÓ ‚ÂÏÂ‰‡ ÔÂ‰ÓÚ‚‡Úfl‚‡ ÔÂÍ‡ÎÂÌÓÚÓ ËÁÔ‡-ÂÌËÂ. ëÎÂ‰Ó‚‡ÚÂÎÌÓ Ó„‡ÌËÁÏËÚÂ,Ó·ËÚ‡‚‡˘Ë ÒÛ¯‡Ú‡ , Úfl·‚‡ ‰‡ ÔËÚÂ-Ê‡‚‡Ú ˜Û‚ÒÚ‚Ó Á‡ Ê‡Ê‰‡, ÌÂ˘Ó, ÍÓÂÚÓ‚Ó‰ÌËÚÂ ÊË‚ÓÚÌË ÌÂ ÔËÚÂÊ‡‚‡Ú. éÒ-‚ÂÌ ÚÓ‚‡ ÍÓÊ‡Ú‡ Ì‡ ÏÓÒÍËÚÂ Ó„‡ÌËÁ-ÏË ÌÂ Â ÔÓ‰ıÓ‰fl˘‡ Á‡ ÊË‚ÓÚ Ì‡ ÒÛ¯‡-Ú‡.

4. Å˙·ÂˆËÚÂ: èÓ‡‰Ë Ó·ËÎÌÓÒÚÚ‡ Ì‡ ‚Ó‰‡Ú‡ ‚ ÒÂ‰‡-Ú‡, ÍÓflÚÓ Ó·ËÚ‡‚‡Ú, ‚Ó‰ÌËÚÂ ÊË‚ÓÚÌËÏÓ„‡Ú ‚Â‰Ì‡„‡ ÙËÎÚË‡ÈÍË ‰‡ ËÁ-ı‚˙ÎflÚ Ì‡ÚÛÔ‡ÌËÚÂ ‚ ÚÂÎ‡Ú‡ ËÏ ËÁ-ÎË¯ÌË ‚Â˘ÂÒÚ‚‡ Ë ÓÒÓ·ÂÌÓ ‡ÏÓÌflÍ‡.ç‡ ÒÛ¯‡Ú‡ Ó·‡˜Â ‚Ó‰‡Ú‡ Úfl·‚‡ ‰‡·˙‰Â ËÁÔÓÎÁ‚‡Ì‡ ËÍÓÌÓÏË˜ÌÓ. íÓ‚‡ ÂÔË˜ËÌ‡Ú‡ ÚÂÁË ÊË‚ÓÚÌË ‰‡ ÔËÚÂÊ‡-‚‡Ú ·˙·Â˜Ì‡ ÒËÒÚÂÏ‡. ÅÎ‡„Ó‰‡ÂÌËÂÌ‡ ·˙·ÂˆËÚÂ ‡ÏÓÌflÍ˙Ú ÒÂ Ò˙ı‡Ìfl‚‡,Á‡ ‰‡ ·˙‰Â ÔÂ‚˙Ì‡Ú ‚ ÛËÌ‡ Ë ÔË ËÁ-ı‚˙ÎflÌÂÚÓ ÒÂ ËÁÔÓÎÁ‚‡ ÏËÌËÏ‡ÎÌÓÍÓÎË˜ÂÒÚ‚Ó ‚Ó‰‡. Ç ‰ÓÔ˙ÎÌÂÌËÂ, ÌÂÓ·-ıÓ‰ËÏË Ò‡ ÌÓ‚Ë ÒËÒÚÂÏË, ÍÓËÚÓ ‰‡ ÔÓ‰-ÒË„ÛflÚ ÙÛÌÍˆËÓÌË‡ÌÂÚÓ Ì‡ ·˙·ÂˆË-ÚÂ. ë Â‰Ì‡ ‰ÛÏ‡, Á‡ ‰‡ ÏÓÊÂ ‰‡ ÒÂ ÓÒ˙-˘ÂÒÚ‚Ë ÔÂıÓ‰˙Ú ÓÚ ‚Ó‰‡Ú‡ Í˙Ï ÒÛ¯‡-Ú‡, Ó„‡ÌËÁÏËÚÂ, ÍÓËÚÓ ÌflÏ‡Ú ·˙·ÂˆË,Úfl·‚‡ ‚Â‰Ì‡„‡ ‰‡ ÒÂ Ò‰Ó·ËflÚ Ò ‡Á‚ËÚ‡·˙·Â˜Ì‡ ÒËÒÚÂÏ‡.

5. ÑËı‡ÚÂÎÌ‡Ú‡ ÒËÒÚÂÏ‡: êË·ËÚÂ "‰Ë¯‡Ú", Í‡ÚÓ ÔÓÂÏ‡Ú ‡ÁÚ‚Ó-ÂÌËfl ‚˙‚ ‚Ó‰‡Ú‡ ÍËÒÎÓÓ‰, ÍÓÈÚÓ ÔÂ-ÏËÌ‡‚‡ ÔÂÁ ıËÎÂÚÂ ËÏ. íÂ ÌÂ ÏÓ„‡Ú‰‡ ÊË‚ÂflÚ ÔÓ‚Â˜Â ÓÚ ÌflÍÓÎÍÓ ÏËÌÛÚËËÁ‚˙Ì ‚Ó‰‡Ú‡. á‡ ‰‡ ÊË‚ÂflÚ Ì‡ ÒÛ¯‡Ú‡,Ë·ËÚÂ Úfl·‚‡ ‚Â‰Ì‡„‡ ‰‡ ÒÂ Ò‰Ó·ËflÚÒ˙Ò Ò˙‚˙¯ÂÌ‡ ·ÂÎÓ‰Ó·Ì‡ ÒËÒÚÂÏ‡.ê‡Á·Ë‡ ÒÂ, ‚ÒË˜ÍË ÚÂÁË ‰‡ÒÚË˜ÌË ÙË-ÁËÓÎÓ„Ë˜ÌË ÔÓÏÂÌË Â ÌÂ‚˙ÁÏÓÊÌÓ ‰‡Ò‡ ÒÂ ÔÓfl‚ËÎË ‚ Â‰ÌÓ Ë Ò˙˘Ó Ò˙˘ÂÒÚ‚Ó ‚Â‰ËÌ Ë Ò˙˘Ë ÏÓÏÂÌÚ, Ë ÚÓ ÒÎÛ˜‡ÈÌÓ.

*о допреди 50 години се смяташе, че съществува вкаменелост на орга-низъм между риба и земноводно. ;ази фосилна риба, наречена Coelacanth иопределена на 410 милиона години, в много еволюционни източници бе из-вестна като несъмнена междинна форма. �волюционистите твърдяха, чеCoelacanth е преходна форма, която притежава примитивен бял дроб, развитмозък, готова за излизане на сушата кръвоносна и храносмилателна системаи дори примитивен начин за вървене. $о 1930 г. тези тълкувания бяха приетикато безспорни от всички научни среди.

*а 22 декември 1938 г. в �ндийския океан е направено едно интереснооткритие. & дълбините на океана е намерен жив член от семейството наCoelacanth, който беше представян като междинна форма, чиито представи-тели са изчезнали още преди 70 милиона години. Iезспорно беше голям шокза еволюционистите да намерят представител на Coelacanth от "плът и кръв".%алеонтологът-еволюционист J.L.B. Smith бе казал: "*ямаше да се учудятолкова, ако бях срещнал динозавър по пътя."34 %рез следващите години бяхауловени повече от 200 Coelacanth и в други райони.

Iлагодарение на откриването на тези риби разбираме колко далеч бихамогли да стигнат еволюционистите във фантастичните си тълкувания. %ро-тивно на твърденията, Coelacanth няма нито примитивен бял дроб, нито голяммозък. <труктурата, която изследователите-еволюционисти считат за прими-тивен бял дроб, не е нищо друго, освен една мастна торбичка, намираща се втялото на рибата.35 *ещо повече, става ясно, че Coelacanth, представян като"кандидат-влечуго, готвещо се да излезе на сушата", всъщност е дълбоковод-на риба, която живее в най-дълбоките части на океана и почти не излиза наповече от 180 м дълбочина. 36

í‡Í‡ Í‡ÍÚÓ Â‚ÓÎ˛ˆËÓÌÌ‡Ú‡ ÚÂÓËfl ÌÂ ÏÓÊÂ‰‡ Ó·flÒÌË ÓÒÌÓ‚ÌËÚÂ „ÛÔË Ó„‡ÌËÁÏË Í‡-ÚÓ Ë·Ë Ë ‚ÎÂ˜Û„Ë, Ú‡Í‡ Úfl ÌÂ ÏÓÊÂ ‰‡ ‡-

ÁflÒÌË Ë ÔÓËÁıÓ‰‡ Ì‡ ‚ÍÎ˛˜ÂÌËÚÂ ‚ ÚÂÁË „ÛÔË‚Ë‰Ó‚Â. ç‡ÔËÏÂ ÍÓÒÚÂÌÛÍ‡Ú‡, ÍÓflÚÓ Â Â‰ËÌÓÚ ÍÎ‡ÒÓ‚ÂÚÂ ‚ÎÂ˜Û„Ë, ÒÂ ÔÓfl‚fl‚‡ ‚ÌÂÁ‡ÔÌÓ Ò˙ÒÒ‚ÓflÚ‡ Â‰ËÌÒÚ‚ÂÌ‡ ÔÓ Ó‰‡ ÒË ˜ÂÛÔÍ‡ ‚˙‚ ÙÓ-ÒËÎÌËÚÂ Â„ËÒÚË. Ç Â‰ËÌ Â‚ÓÎ˛ˆËÓÌÂÌ ËÁÚÓ˜-ÌËÍ ÔË¯Â: "... ‰Ó ÒÂ‰‡Ú‡ Ì‡ ÔÂËÓ‰‡ ÚË‡Ò(ÔÂ‰Ë ÓÍÓÎÓ 175,000,000 ) ÌÂÈÌËÚÂ (Ì‡ ÍÓÒÚÂ-ÌÛÍ‡Ú‡) ÔÂ‰ÒÚ‡‚ËÚÂÎË ‚ÒÂ Ó˘Â ·ËÎË ÏÌÓ„Ó Ì‡·ÓÈ Ë ÔËÚÂÊ‡‚‡ÎË ÓÒÌÓ‚ÌËÚÂ ı‡‡ÍÚÂËÒÚËÍËÌ‡ ÍÓÒÚÂÌÛÍ‡Ú‡. èÓ˜ÚË ÎËÔÒ‚‡Ú ‚˙ÁÍËÚÂ ÏÂÊ-‰Û ÍÓÒÚÂÌÛÍËÚÂ Ë cotylosaurs, ÓÚ ÍÓËÚÓ Ì‡È-‚Â-ÓflÚÌÓ ‚Ó‰flÚ Ì‡˜‡ÎÓÚÓ ÒË. (Encyclopaedia Britta-nica, 1971, v.22,p.418)

çflÏ‡ ÌËÍ‡Í‚‡ ‡ÁÎËÍ‡ ÏÂÊ‰Û ÓÒÚ‡ÌÍËÚÂ Ì‡‰Â‚ÌËÚÂ ÍÓÒÚÂÌÛÍË Ë Ò˙‚ÂÏÂÌÌËÚÂ ËÏ ÔÂ‰-ÒÚ‡‚ËÚÂÎË. ë Â‰Ì‡ ‰ÛÏ‡, ÍÓÒÚÂÌÛÍËÚÂ ÌÂ Ò‡"Â‚ÓÎ˛Ë‡ÎË", ‡ ÚÓ˜ÌÓ Ó·‡ÚÌÓ, ÚÂ ‚ËÌ‡„Ë Ò‡ ÒË·ËÎË ÍÓÒÚÂÌÛÍË, Á‡˘ÓÚÓ Ò‡ ·ËÎË Ò˙Ú‚ÓÂÌË Ú‡-Í‡.

éÒÚ‡ÌÍ‡ Ì‡ ÍÓÒÚÂ-ÌÛÍ‡ ÓÚ ÔÂ‰Ë 100ÏËÎËÓÌ‡ „Ó‰ËÌË: çÂÂ ÔÓ-‡ÁÎË˜Ì‡ ÓÚÒ˙‚ÂÏÂÌÌËfl ÒË‰‚ÓÈÌËÍ. ( "áÓ‡Ú‡Ì‡ ÊË‚ÓÚ‡", OrbisPub., ãÓÌ‰ÓÌ, 1972)

äÓÒÚÂÌÛÍËÚÂ Ò‡ ÒË ·ËÎË ‚ËÌ‡„Ë ÍÓÒÚÂÌÛÍË

' поред еволюционната теория, след като животът се е развилвъв водата, той бива пренесен на сушата чрез земноводните.Отново според теорията, една част от земноводните се прев-

ръщат във влечуги и стават изцяло сухоземни животни. <ъществуват дос-та доказателства, че от физиологична и анатомична гледна точка едно та-кова превръщане е невъзможно. ;ака например е невъзможно превръща-нето на яйце на земноводно, отглеждано във вода, в яйце на влечуго, коетопък се отглежда на сушата.

;ака или иначе, като погледнем към останките ще видим, че таковапревръщане не се е извършило: влечугите и земноводните са организми,появили се на света, без да имат някаква връзка помежду си и без да са имоткрити някакви "прародители". �волюционистът Robert L. Carroll, смя-тан за специалист по гръбначна палеонтология, е принуден да приеме, че"ранните влечуги са много по-различни от земноводните и все още праро-дителите им не са известни".37

*о абсурдните сценарии на еволюционната приказка не свършват стова. <ега пък така излезлите на сушата организми трябва да "полетят"!;ъй като еволюционистите вярват, че по някакъв начин птиците трябва даса се развили от нещо, то те твърдят, че тези организми са произлезли отвлечугите.

&същност нито един от телесните механизми на птиците, които иматкоренно различно устройство от това на сухоземните животни, не може дабъде обяснен чрез модела на постепенната еволюция. %реди всичко каче-ството, което прави птицата птица, т.е. крилете, са голяма дилема за ево-люцията. ;урският еволюционист Engin Korur изразява по следния начинневъзможността на крилете да еволюират:

Общото между очите и крилете е, че те могат да извършват своята работасамо ако са напълно развити. < други думи, с дефектно око не се вижда, с

�ъображаемата

еволюция на птиците

и бозайниците

�&О3Ю7�О**А;А �!/А/А 66

половин крило не се лети. )актът как са се образували тези органи е оста-нал като една все още неразкрита тайна на природата.38

�акто се вижда, без абсолютно никакъв отговор остава въпросъткак се е появила съвършената структура на крилете в резултат на после-дователни, случайни мутации. *яма начин да бъде обяснено как преднитекрайници на едно влечуго биха могли да се превърнат в съвършено функ-циониращи криле в резултат на деформация в гените му (мутация).

*ещо повече, за да се превърне едно сухоземно животно в птица, не едостатъчно да има само криле. <ухоземните организми са лишени и отдруги структурни механизми, които птиците използват, за да летят. *апри-мер костите на птиците са много по-леки от тези на сухоземните животни.Iелите им дробове имат доста по-различно устройство и начин на функ-циониране. %ритежават различна структура на мускулите и скелета иимат много по-специализирана кръвоносна система. ;ези механизми немогат да се образуват много бавно и с "натрупване". %оради тази причинатеорията за превръщането на сухоземните организми в птици е абсолютнопразнословие.

<лед всичко това възниква още един въпрос: $ори ако приемем завярна тази ненаучна история, то защо не са намерени останките на много-бройните "еднокрили" или "полукрили" организми, които би трябвало да ядокажат.

ÄÌ‡ÚÓÏËflÚ‡ Ì‡ ÔÚËˆËÚÂ Â ‰ÓÒÚ‡ ÔÓ-‡ÁÎË˜Ì‡ ÓÚ Ú‡ÁË Ì‡ ‚ÎÂ˜Û„ËÚÂ, ÚÂıÌËÚÂÔÂ‰ÔÓÎ‡„‡ÂÏË ÔÂ‰ˆË. ÅÂÎËÚÂ ‰Ó·Ó‚Â Ì‡ ÔÚËˆËÚÂ ÙÛÌÍˆËÓÌË‡Ú ÍÓÂÌÌÓ‡ÁÎË˜ÌÓ ÓÚ ÚÂÁË Ì‡ ÒÛıÓÁÂÏÌËÚÂ ÊË‚ÓÚÌË. èÓÒÎÂ‰ÌËÚÂ ‚‰Ë¯‚‡Ú Ë ËÁ‰Ë¯‚‡ÚÓÚ Â‰ËÌ Ë Ò˙˘Ë ‰Ëı‡ÚÂÎÂÌ Ò˙‰. èË ÔÚËˆËÚÂ, ‰ÓÍ‡ÚÓ ‚˙Á‰Ûı˙Ú ‚ÎËÁ‡ ‚ ·ÂÎËfl‰Ó· ÓÚÔÂ‰, ÚÓÈ ËÁÎËÁ‡ ÓÚ Á‡‰Ì‡Ú‡ ˜‡ÒÚ. íÓÁË ÓÒÓ·ÂÌ "‰ËÁ‡ÈÌ" Â ÒÔÂˆË‡ÎÌÓÒ˙Á‰‡‰ÂÌ Á‡ ÔÚËˆËÚÂ, ÍÓËÚÓ ÔÓ ‚ÂÏÂ Ì‡ ÔÓÎÂÚ‡ ÒÂ ÌÛÊ‰‡flÚ ÓÚ Ó„ÓÏÌÓ ÍÓÎË-˜ÂÒÚ‚Ó ÍËÒÎÓÓ‰. çÂ Â ‚˙ÁÏÓÊÌÓ Â‰Ì‡ Ú‡Í‡‚‡ ÒÚÛÍÚÛ‡ ‰‡ Â Â‚ÓÎ˛Ë‡Î‡ ÓÚ·ÂÎËfl ‰Ó· Ì‡ ‚ÎÂ˜Û„Ó.

ëÔÂˆË‡ÎÌË ·ÂÎË ‰Ó·Ó‚Â Á‡ ÔÚËˆË

‰Ó· Ì‡ ‚ÎÂ˜Û„Ó ‰Ó· Ì‡ ÔÚËˆ‡

·ÓÌı

‡Î‚ÂÓÎ‡

‚˙ÚÂ ‚˙Ì

Ô‡‡·ÓÌı

‚˙Á‰Ûı

&ъображаемата еволюция на птиците и бозайниците 67

�ъображаемата междинна форма:Archaeopteryx

& отговор на въпроса защо не са намерени "еднокрили" или "полу-крили" организми, еволюционистите дават името на един единствен орга-низъм. ;ова е фосилната птица, наречена Archaeopteryx, която е най-из-вестната от малкото междинни форми, които те все още настойчиво за-щитават.

<поред еволюционистите Archaeopteryx е прародител на съвремен-ните птици и е живял преди 150 милиона години. <поред теорията едначаст от малките динозаври като Velociraptor и Dromeosaur в процеса наразвитието си, придобиват крила и започват да летят. Archaeopteryx сапървите организми, отделили се от предците си динозаври и започнали далетят. ;ази история се разказва почти във всяко еволюционно издание.

&същност последните изследвания направени върху останките наArchaeopteryx, показват, че това животно в никакъв случай не е междиннаформа, а е вид птица, чиито представители са изчезнали и която притежа-ва малко по-различни характеристики от тези на съвременните птици. ;е-зата, че Archaeopteryx е лошо летяща "полуптица", се обсъждаше достапо-често в еволюционните среди до неотдавна. �ато най-голямо доказа-телство за това, че тази птица не може да лети, се посочва липсата на ster-num, т.е. на гръдна кост. ('ръдната кост се намира под гръдния кош и занея са закрепени мускулите, необходими за летене. & днешно време всич-ки птици, способни или неспособни да летят, както и прилепите, които салетящи бозайници, спадащи към семейство, доста по-различно от това наптиците, притежават такава гръдна кост.)

<амо че откритата през 1992 година седма вкаменелост наArchaeopteryx предизвиква голям смут в еволюционните среди. !ащототази вкаменелост има гръдна кост, наличието на която еволюциониститедълго време отричаха. & списанието "Nature" това ново откритие е описа-но по следния начин:

*еотдавна откритата седма вкаменелост на Archaeopteryx показва същест-вуването на триъгълна гръдна кост, поставяна дълго време под съмнение, ноникога преди това документирана. <пособността на тази птица да лети надълги разстояния все още е предмет на спекулации, но съществуването нагръдна кост показва наличието на силни летателни мускули. 39

�&О3Ю7�О**А;А �!/А/А 68

;ова откритие превръща най-основната опора на твърдението, чеArchaeopteryx е полуптица неспособна да лети, в недействителна.

От друга страна, едно от най-важните доказателства, че Archaeop-teryx е птица, способна да лети в истинския смисъл на думата, е структу-рата на перата й. Асиметричната структура на перата на Archaeopteryx,която не се различава от тази на съвременните птици, показва, че живот-ното може перфектно да лети. �акто твърди известният палеонтолог CarlO. Dunbar, "благодарение на своите пера Archaeopteryx трябва да бъдекласифициран като птица." 40

$руг факт, който произтича от наличието на пера у Archaeopteryx е,че този организъм е топлокръвен. �акто е известно влечугите и динозав-рите са студенокръвни животни, т.е. те са организми, които сами не могатда регулират телесната си температура, а тя се влияе от околната среда.$руга важна функция на перата на птиците е да поддържат телесната тем-пература. ;ова, че Archaeopteryx има пера, означава, че за разлика от ди-нозаврите, той е топлокръвен, т.е. той е истинска птица, която се нуждаеот поддържане на телесната температура.

'пекулациите на еволюционистите:

зъбите и ноктите на Archaeopteryx

$вете най-съществени точки, върху които се опират еволюциони-стите, като представят Archaeopteryx като междинна форма, са ноктитевърху пръстите на предните крайници и зъбите в устата на това животно.;ова, че Archaeopteryx има нокти и зъби, е вярно, но тези особености недоказват, че този организъм има нещо общо с влечугите. %о същия начини двата вида птици - Taouraco и Hoatzin, срещани днес, имат нокти, служе-щи им за захващане за клоните. *о нито един от тези организми не прите-жава отличителните черти на влечуго, те са просто птици. %оради тазипричина твърдението, че Archaeopteryx е междинна форма, защото прите-жава нокти върху пръстите на предните си крайници, е неоснователно.

!ъбите в устата на Archaeopteryx също не го правят междинна форма.�азвайки, че тези зъби са отличителна черта на влечугите, еволюционис-тите създават една умишлена заблуда. !ащото те въобще не са типични затях. $нес някои влечуги имат зъби, други пък нямат. *ещо повече,Archaeopteryx не е единственият вид птица, която има зъби. �стина е, че

днес не живеят птици със зъби, но когато погледнем към фосилните дан-ни, било то от периода, когато е живял Archaeopteryx, било то след товаили дори до неотдавна, ще видим, че е имало една отделна група птици, на-ричана "птици със зъби".

*ай-съществената страна на въпроса е, че структурата на зъбите наArchaeopteryx и другите птици със зъби силно се различава от тази на ди-нозаврите, смятани за еволюционни предци на тези птици. �звестните ор-нитолози Martin, Stewart и Whetstone забелязали, че Archaeopteryx и дру-гите птици със зъби имат зъби с гладка горна повърхност и големи коре-ни. $окато горната повърхност на зъбите на динозаврите Theropod, смята-ни за прародители на птиците, са назъбени като трион и корените им сатесни. 41

<ъщите изследователи по същото време сравняват и костите на кит-ката на Archaeopteryx и така наречените им прародители – динозаврите, ине откриват никаква прилика. 42

�зследванията на анатомисти като Tarsitano, Hecht, и A.D. Walkerпоказват, че някои "прилики" между тези организми и динозаврите, изло-жени от John Ostrom, виден специалист, който твърди, че Archaeopteryx епроизлязъл от динозаврите, всъщност представляват едно погрешнотълкувание.43

&сичко това показва, че Archaeopteryx не е междинна форма, а про-сто спада към отделен клас наречен "птици със зъби".

Archaeopteryx и други древни фосилни птици

$окато еволюционистите в продължение на десетилетия представяхаArchaeopteryx като най-голямото доказателство за еволюционния сцена-рий на птиците, намерените през последно време вкаменелости показватнесъстоятелността на сценария и от друга гледна точка.

$вама палеонтолози - Lianhai Hou и Zhonghe Zhou, през 1995 г. из-вършват проучвания в �нститута за гръбначна палеонтология в �итай иоткриват нова фосилна птица, която наричат Confuciusornis. ;ази птица,приблизително на същата възраст като Archaeopteryx (около 140 млн. г.),няма зъби, а човката и перата й имат същите особености като тези насъвременните птици. ;ази птица, чийто скелет е идентичен с този насъвременните видове, подобно на Archaeopteryx има нокти върху пръсти-

Ö‚ÓÎ˛ˆËÓÌÌ‡Ú‡ ÚÂÓËfl, ÍÓflÚÓ Ú‚˙‰Ë,˜Â ÔÚËˆËÚÂ Ò‡ Â‚ÓÎ˛Ë‡ÎË ÓÚ ‚ÎÂ˜Û„ËÚÂ, ÂÌÂÒÔÓÒÓ·Ì‡ ‰‡ Ó·flÒÌË „ÓÎÂÏËÚÂ ‡ÁÎË˜ËflÏÂÊ‰Û ÚÂÁË ‰‚‡ ‡ÁÎË˜ÌË ÊË‚ÓÚËÌÒÍËÍÎ‡Ò‡. éÚ „ÎÂ‰Ì‡ ÚÓ˜Í‡ Ì‡ ı‡‡ÍÚÂÌË˜ÂÚË Í‡ÚÓ ÒÍÂÎÂÚÌ‡ ÒÚÛÍÚÛ‡, ‰Ëı‡ÚÂÎÌ‡ÒËÒÚÂÏ‡ Ë ÚÓÔÎÓÍ˙‚ÂÌ ÏÂÚ‡·ÓÎËÁ˙Ï, ÔÚË-ˆËÚÂ Ò‡ ÏÌÓ„Ó ÔÓ-‡ÁÎË˜ÌË ÓÚ ‚ÎÂ˜Û„ËÚÂ.ÑÛ„‡ ÓÒÓ·ÂÌÓÒÚ, ÍÓflÚÓ ÓÚ‚‡fl ÌÂÔÂÓ‰Ó-ÎËÏ‡ ·ÂÁ‰Ì‡ ÏÂÊ‰Û ÔÚËˆËÚÂ Ë ‚ÎÂ˜Û„ËÚÂ,Ò‡ ÔÚË˜ËÚÂ ÔÂ‡, ÍÓËÚÓ ËÏ‡Ú ËÁˆflÎÓ ÒÔÂ-ˆËÙË˜Ì‡ ÙÓÏ‡ Á‡ ‚ÒË˜ÍË ‚Ë‰Ó‚Â ÔÚËˆË.

íÂÎ‡Ú‡ Ì‡ ‚ÎÂ˜Û„ËÚÂ Ò‡ ÔÓÍËÚË Ò Î˛Ò-ÔË, ‰ÓÍ‡ÚÓ ÚÂÁË Ì‡ ÔÚËˆËÚÂ Ò ÔÂ‡. í˙È Í‡-ÚÓ Â‚ÓÎ˛ˆËÓÌËÒÚËÚÂ ÔËÂÏ‡Ú ‚ÎÂ˜Û„ËÚÂ Á‡‰Â‰Ë Ì‡ ÔÚËˆËÚÂ, ÚÓ ÚÂ Ò‡ ‰Î˙ÊÌË ‰‡ Á‡-ÒÚ˙ÔflÚ Ë Ú‚˙‰ÂÌËÂÚÓ, ˜ÂÔÚË˜ËÚÂ ÔÂ‡ Ò‡ Â‚ÓÎ˛Ë‡-ÎË ÓÚ Î˛ÒÔËÚÂ Ì‡ ‚ÎÂ˜Û„ËÚÂ.Ñ‡, Ó·‡˜Â ÌflÏ‡ ÌËÍ‡Í‚‡ÔËÎËÍ‡ ÏÂÊ‰Û Î˛ÒÔËÚÂ ËÔÂ‡Ú‡.

A.H.Brush – ÔÓÙÂÒÓ ÔÓÙËÁËÓÎÓ„Ëfl Ë ÌÂ‚Ó·ËÓÎÓ-„Ëfl ‚ ÛÌË‚ÂÒËÚÂÚ‡ ‚ ä˙ÌÂÍ-ÚËÍ˙Ú, ‚˙ÔÂÍË ˜Â Â Â‚ÓÎ˛-ˆËÓÌËÒÚ, ÔËÂÏ‡ Ú‡ÁË ‰ÂÈÒÚ-‚ËÚÂÎÌÓÒÚ: "ÇÒflÍ‡ ı‡‡ÍÚÂ-Ì‡ ˜ÂÚ‡ (‚ ÔÂ‡Ú‡ Ë Î˛ÒÔË-ÚÂ) Â ‡ÁÎË˜Ì‡, Í‡ÚÓ Á‡ÔÓ˜-ÌÂÏ ÓÚ ÒÚÛÍÚÛ‡Ú‡ Ë Ó„‡-ÌËÁ‡ˆËflÚ‡ Ì‡ „ÂÌËÚÂ, Ú‡ÒÚË„ÌÂÏ ‰Ó ‡Á‚ËÚËÂÚÓ,ÏÓÙÓ„ÂÌÂÁ‡Ú‡ Ë Ó„‡ÌËÁ‡ˆËflÚ‡ Ì‡ Ú˙Í‡-ÌËÚÂ"1 çÂ˘Ó ÔÓ‚Â˜Â, ÔÓÙ. Brush ËÁÒÎÂ‰-‚‡Î ÔÓÚÂËÌÓ‚‡Ú‡ ÒÚÛÍÚÛ‡ Ì‡ ÔÚË˜ËÚÂÔÂ‡ Ë ‰ÓÍ‡Á‡Î, ˜Â "ÏÂÊ‰Û „˙·Ì‡˜ÌËÚÂ ÚflÂ ÛÌËÍ‡ÎÌ‡". 2

çflÏ‡ ÙÓÒËÎÌË Ò‚Â‰ÂÌËfl, ÍÓËÚÓ ‰‡ ‰Ó-Í‡Á‚‡Ú, ˜Â ÔÚË˜ËÚÂ ÔÂ‡ Ò‡ Â‚ÓÎ˛Ë‡ÎË ÓÚÎ˛ÒÔËÚÂ Ì‡ ‚ÎÂ˜Û„ËÚÂ. íÓ˜ÌÓ Ó·‡ÚÌÓ,Í‡ÍÚÓ ÔÓÙ. Brush Ú‚˙‰Ë, "‚˙‚ ÙÓÒËÎÌËÚÂÂ„ËÒÚË ÔÂ‡Ú‡ ÒÂ ÔÓfl‚fl‚‡Ú ‚ÌÂÁ‡ÔÌÓ, Í‡-ÚÓ ‘·ÂÁÒÔÓÌÓ ÛÌËÍ‡ÎÌË’ ı‡‡ÍÚÂËÒÚËÍË,ÓÚÎË˜‡‚‡˘Ë ÔÚËˆËÚÂ."3 éÒ‚ÂÌ ÚÓ‚‡ ÔË‚ÎÂ˜Û„ËÚÂ ‚ÒÂ Ó˘Â ÌÂ Â Á‡·ÂÎflÁ‡Ì‡ ÂÔË-‰ÂÏ‡ÎÌ‡ ÒÚÛÍÚÛ‡, ÍÓflÚÓ ÓÒË„Ûfl‚‡ÔÓËÁıÓ‰‡ Ì‡ ÔÚË˜ËÚÂ ÔÂ‡. 4

èÂÁ 1996 „. Ô‡ÎÂÓÌÚÓÎÓÁËÚÂ ‚‰Ë„Ì‡ÎË¯ÛÏ ÓÍÓÎÓ ÓÒÚ‡ÌÍËÚÂ Ì‡ Ú.Ì‡. ‰ËÌÓÁ‡‚˙Ò ÍËÎÂ, Ì‡Â˜ÂÌ Sinosauropteryx. èÂÁ

1997 „. Ó·‡˜Â ·ËÎÓ ‡ÁÍËÚÓ, ˜Â ÚÂÁË ÓÒ-Ú‡ÌÍË ÌflÏ‡Ú ÌË˘Ó Ó·˘Ó Ò ÔÚËˆËÚÂ Ë ˜Â ÚÂÌÂ Ò‡ ·ËÎË Ò˙‚ÂÏÂÌÌË ÍËÎÂ. 5

éÚ ‰Û„‡ ÒÚ‡Ì‡, ÍÓ„‡ÚÓ ‡Á„ÎÂ‰‡ÏÂÔÚË˜ËÚÂ ÔÂ‡ ÓÚ·ÎËÁÓ, ÒÂ Ò·Î˙ÒÍ‚‡ÏÂ ÒÂ‰ËÌ ÏÌÓ„Ó ÒÎÓÊÂÌ ‰ËÁ‡ÈÌ, ÍÓÈÚÓ ÌÂ ÏÓ-ÊÂ ‰‡ ·˙‰Â Ó·flÒÌÂÌ ÔÓÒÂ‰ÒÚ‚ÓÏ ÌËÚÓÂ‰ËÌ Â‚ÓÎ˛ˆËÓÌÂÌ ÔÓˆÂÒ. àÁ‚ÂÒÚÌËflÚÓÌËÚÓÎÓ„ Alan Feduccia Í‡Á‚‡, ˜Â "‚ÒflÍÓÚflıÌÓ Ò‚ÓÈÒÚ‚Ó ËÏ‡ ‡ÂÓ‰ËÌ‡ÏË˜Ì‡ ÙÛÌÍ-ˆËfl. íÂ Ò‡ ËÁÍÎ˛˜ËÚÂÎÌÓ ÎÂÍË, ËÏ‡Ú ÒÔÓ-ÒÓ·ÌÓÒÚÚ‡ ‰‡ ËÁ‰Ë„‡Ú, ÍÓflÚÓ ÒÔÓÒÓ·ÌÓÒÚÌ‡‡ÒÚ‚‡ ÔË ÔÓ-ÌËÒÍ‡ ÒÍÓÓÒÚ, ‡ ÔË Û‚Â-ÎË˜‡‚‡ÌÂ Ì‡ ÒÍÓÓÒÚÚ‡ ÏÌÓ„Ó ·˙ÁÓ ÏÓ„‡Ú‰‡ ‚˙ÁÒÚ‡ÌÓ‚flÚ Ô˙‚ÓÌ‡˜‡ÎÌÓÚÓ ÒË ÔÓÎÓ-ÊÂÌËÂ". íÓ„‡‚‡ ÚÓÈ ÔÓ‰˙ÎÊ‡‚‡: "ÄÁ Ì‡Ë-

ÒÚËÌ‡ ÌÂ ÏÓ„‡ ‰‡ ‡Á·Â‡Í‡Í Â‰ËÌ Ó„‡Ì, Ò˙‚˙¯ÂÌÓÍÓÌÒÚÛË‡Ì Á‡ ÎÂÚÂÌÂ, ÏÓ-ÊÂ ‰‡ ‚˙ÁÌËÍÌÂ ÓÚ ‰Û„,ÍÓÈÚÓ Â ·ËÎ ÌÛÊÂÌ ‚ Ì‡˜‡-ÎÓÚÓ". 6

ìÒÚÓÈÒÚ‚ÓÚÓ Ì‡ ÔÂ‡Ú‡Ò˙˘Ó Í‡‡ ó‡ÎÁ Ñ‡‚ËÌ‰‡ ‡ÁÏË¯Îfl‚‡ ‚˙ıÛ Úflı.çÂ˘Ó ÔÓ‚Â˜Â, Ò˙‚˙¯ÂÌ‡Ú‡ÂÒÚÂÚËÍ‡ Ì‡ Ô‡ÛÌÓ‚ËÚÂ ÔÂ-‡ „Ó Í‡‡ ‰‡ "ÔÓÚ˙Ô‚‡"(ÔÓ ÌÂ„Ó‚ËÚÂ ‰ÛÏË). Ç ÔËÒ-ÏÓ, ÍÓÂÚÓ ÔË¯Â ‰Ó AsaGray Ì‡ 3 ‡ÔËÎ 1860 „., ÚÓÈÍ‡Á‚‡: "ÄÁ flÒÌÓ ÒË ÒÔÓÏÌflÏ‚ÂÏÂÚÓ, ÍÓ„‡ÚÓ ÔË ÏËÒ˙Î-

Ú‡ Á‡ ÓÍÓÚÓ ÏÂ Ó·ÎË‚‡ı‡ ÚÓÔÎË ‚˙ÎÌË, ÌÓ‡Á ÔÂÓ‰ÓÎflı ÚÓÁË ·ÓÎÂÒÚÂÌ ÔÂËÓ‰ ..." àÔÓÒÎÂ ÔÓ‰˙ÎÊ‡‚‡: "...‡ ÒÂ„‡ ÌÂÁÌ‡˜ËÏËÓÒÓ·ÂÌÓÒÚË Ì‡ ÒÚÛÍÚÛ‡Ú‡ ˜ÂÒÚÓ ÏÂ Í‡‡Ú‰‡ ÒÂ ˜Û‚ÒÚ‚‡Ï ‰ÓÒÚ‡ ÌÂÛ‰Ó·ÌÓ. ÉÎÂ‰Í‡Ú‡Ì‡ ÔÂÓ ÓÚ Ô‡ÛÌÓ‚‡ ÓÔ‡¯Í‡, ÍÓ„‡ÚÓ fl Ì‡·-Î˛‰‡‚‡Ï, ÏÂ Í‡‡ ‰‡ ÔÓÚ˙Ô‚‡Ï!" 7

ìÒÚÓÈÒÚ‚ÓÚÓ Ì‡ ÔÚË˜ËÚÂ ÔÂ‡

1 A. H. Brush, "On the Origin of Feathers". Journal ofEvolutionary Biology, Vol. 9, 1996, p.1322 A. H. Brush, "On the Origin of Feathers". p. 1313 Ibid.4 Ibid.5 "Plucking the Feathered Dinosaur", Science, Vol.278, 14 November 1997, p. 12296 Douglas Palmer, "Learning to Fly" (Review of TheOrigin of and Evolution of Birds by Alan Feduccia,Yale University Press, 1996), New Scientist, Vol. 153,March, 1 1997, p. 447 Norman Macbeth, Darwin Retried: An Appeal toRe-ason. Boston, Gambit, 1971, p. 101

те на предните си крайници. %ри нея се наблюдава и структурата, нарече-на "pygostyle", която подпомага опашните пера. < една дума, това създа-ние, което е на същата възраст като Archaeopteryx (смятан от еволюцио-нистите за най-стария прародител на всички птици и приеман като полу-влечуго), изключително много прилича на съвременните птици. ;озифакт обезсилва всички тези на еволюционистите, които твърдят, чеArchaeopteryx е първичният прародител на птиците. 44

�дна друга вкаменелост, намерена в �итай през ноември 1996 г., пре-дизвика още по-голяма бъркотия. <ъществуването на тази 130 млн. го-дишна птица, наречена Liaoningornis, беше обявено в списание "Science"от Hou, Martin, и Alan Feduccia. Liaoningornis притежава гръдна кост, накоято са закрепени летателните мускули точно както при съвременнитептици. ;ова създание не се различаваше от съвременните птици и по оста-налите си особености. �динствената разлика са зъбите в устата му. ;овапоказва, че птиците със зъби въобще не притежават първична структура,така както еволюционистите твърдят. 45 <ледното бе изложено в една ста-тия на списание "Discover": "От къде идват птиците? ;ази вкаменелост(Liaoningornis) ни показва, че не и от динозаврите".46

$руга вкаменелост, която опровергава еволюционните твърдения от-насящи се до Archaeopteryx, беше Eoalulavis. <труктурата на крилете наEoalulavis, за който се твърдеше, че е 30 милиона години по-млад отArchaeopteryx, т.е. на 120 милиона години, беше също забелязана и прибавно летящите съвременни птици. ;ова доказва, че преди 120 милионагодини в небето са летели птици, които не са се различавали по много ас-пекти от съвременните.47

� с тези факти окончателно бе доказано, че Archaeopteryx и остана-лите древни птици не са междиннни форми. &каменелостите не показаха,че различните видове птици са произлезли една от друга. ;очно обратно,

äÓ„‡ÚÓ ÔÚË˜ËÚÂ ÔÂ‡ ·˙‰‡Ú ‰Â-Ú‡ÈÎÌÓ ‡Á„ÎÂ‰‡ÌË, ÒÂ ‚ËÊ‰‡,˜Â Ò‡ ËÁ„‡‰ÂÌË ÓÚ ıËÎfl‰Ë Ï‡Î-ÍË ‚Î‡ÒËÌÍË, ÍÓËÚÓ Ò‡ Á‡ÎÂÔÂÌËÂ‰Ì‡ Á‡ ‰Û„‡ ÔÓÒÂ‰ÒÚ‚ÓÏ ÍÛ-ÍË˜ÍË. íÓÁË ÛÌËÍ‡ÎÂÌ ‰ËÁ‡ÈÌÁ‡‚˙¯‚‡ Ò Â‰ÌÓ ÔÂ‚˙ÁıÓ‰ÌÓ‡ÂÓ‰ËÌ‡ÏË˜ÌÓ ‰ÂÈÒÚ‚ËÂ.

те доказаха, че съвременните птици и някои древ-ни птици, подобни на Archaeopteryx, всъщност саживели заедно по едно и също време. Aазновидно-стите на някои от тези птици, като напримерArchaeopteryx и Confuciusornis, са изчезнали исамо част от видовете са успели да се запазят доднешни времена.

*акратко, някои типични особености наArchaeopteryx не го правят "междинна форма"!Stephan Jay Gould and Niles Eldredge, двама хар-вардски палеонтолози и световноизвестни еволю-ционисти, приемат, че Archaeopteryx е "мозаечен"организъм, в чиято форма се наблюдават разно-образни признаци, но към него никога не бихмемогли да се обърнем като към междинна форма! 48

�ъображаемата връзка птица-динозавър

;върдението на еволюционистите, опитващо се да представиArchaeopteryx като междинна форма, както споменахме и по-рано, е това,че птиците са произлезли от динозаврите. &същност един от най-знамени-тите орнитолози на света, Alan Feduccia, професор в <евернокалифор-нийския университет, категорично се противопоставя на теорията, че пти-ците са роднини на динозаврите. Feduccia казва така:

& продължение на 25 години изследвах черепите на птиците, но невиждам каквито и да е прилики с тези на динозаврите. Аз просто невиждам... <поред мен произходът на птиците от четириноги ще сепревърне в най-голямото затруднение на палеонтологията на 20век.49

Larry Martin, специалист по древни птици от �анзаския университет,също се противопоставя на теорията, че птиците и динозаврите са от еднои също потекло. �огато Martin говори за противоречието, в което изпадаеволюцията по този въпрос, той казва:

@естно да ви кажа, ако трябваше да защитавам динозавърския произ-ход на птиците с тези характеристики, то всеки път, когато трябвашеда ставам да говоря за това, щях да умирам от срам.50

èÚËˆ‡Ú‡ Ì‡ ËÏÂ Confuciu-sornis Â Ì‡ Ò˙˘‡Ú‡ ‚˙Á‡ÒÚ

Í‡ÚÓ Arch‡Âopteryx.

�&О3Ю7�О**А;А �!/А/А 72

í‚˙‰ÂÈÍË, ˜Â ‰ËÌÓÁ‡‚ËÚÂ Ò‡ ÒÂÔÂ‚˙Ì‡ÎË ‚ ÔÚËˆË, Â‚ÓÎ˛-ˆËÓÌËÒÚËÚÂ ÔÓ‰ÍÂÔflÚ Ò‚ÓËÚÂ

Ú‚˙‰ÂÌËfl, Í‡ÚÓ Í‡Á‚‡Ú, ˜Â ÌflÍÓË ‰Ë-ÌÓÁ‡‚Ë, ÍÓËÚÓ ‡ÁÏ‡ı‚‡ÎË ÔÂ‰ÌË-ÚÂ ÒË Í‡ÈÌËˆË, Á‡ ‰‡ ÎÓ‚flÚ ÏÛıË ", ÒÂÒ‰Ó·ËÎË Ò ÍËÎÂ Ë Á‡ÔÓ˜Ì‡ÎË ‰‡ ÎÂ-ÚflÚ", Í‡ÍÚÓ Â ÔÓÍ‡Á‡ÌÓ Ì‡ Í‡ÚËÌÍ‡-Ú‡. çflÏ‡ÈÍË Í‡Í‚‡ÚÓ Ë ‰‡ ·ËÎ‡ Ì‡Û˜-Ì‡ ÓÒÌÓ‚‡ Ë ·Ë‰ÂÈÍË Ò‡ÏÓ ÔÎÓ‰ Ì‡‚˙Ó·‡ÊÂÌËÂÚÓ, Ú‡ÁË ÚÂÓËfl Ò˙˘ÓÚ‡Í‡ ÔÓ‚ÎË˜‡ ÒÎÂ‰ ÒÂ·Â ÒË Â‰ÌÓ ÏÌÓ-„Ó ÔÓÒÚÓ ÎÓ„Ë˜ÌÓ ÔÓÚË‚ÓÂ˜ËÂ:ÔËÏÂ˙Ú, ‰‡‰ÂÌ ÓÚ Â‚ÓÎ˛ˆËÓÌËÒÚË-ÚÂ, Á‡ ‰‡ Ó·flÒÌflÚ ÔÓËÁıÓ‰‡ Ì‡ ÎÂÚÂ-ÌÂÚÓ, Ú.Â. ÏÛı‡Ú‡ – Úfl ‚Â˜Â Â ÔËÚÂÊ‡-‚‡Î‡ ÛÏÂÎ‡Ú‡ ÒÔÓÒÓ·ÌÓÒÚ ‰‡ ÎÂÚË.ÑÓÍ‡ÚÓ ˜Ó‚ÂÍ ÌÂ ÏÓÊÂ ‰‡ ÓÚ‚ÓË ËÁ‡Ú‚ÓË Ó˜ËÚÂ ÒË 10 Ô˙ÚË ‚ ÒÂÍÛÌ‰‡,Â‰Ì‡ ÌÓÏ‡ÎÌ‡ ÏÛı‡ Û‰fl ÍËÎ‡Ú‡ÒË 500 Ô˙ÚË ‚ ÒÂÍÛÌ‰‡. çÂ˘Ó ÔÓ‚Â˜Â,Úfl ‰‚ËÊË Ë ‰‚ÂÚÂ ÒË ÍËÎÂ Â‰ÌÓ‚Â-ÏÂÌÌÓ. ç‡È-Ï‡ÎÍ‡Ú‡ ‰ËÒı‡ÏÓÌËfl Ì‡ÚÂÔÍ‡ÌÂÚÓ Ì‡ ÍËÎÂÚÂ ·Ë ÒÚ‡Ì‡Î‡ÔË˜ËÌ‡ ÏÛı‡Ú‡ ‰‡ ËÁ„Û·Ë ‡‚ÌÓ‚Â-ÒËÂ, ÌÓ ÚÓ‚‡ ÌËÍÓ„‡ ÌÂ ÒÂ ÒÎÛ˜‚‡.

Ö‚ÓÎ˛ˆËÓÌËÒÚËÚÂ Úfl·‚‡ Ô˙‚Ó ‰‡ËÁÎÂÁÌ‡Ú Ò Ó·flÒÌÂÌËÂ Á‡ ÚÓ‚‡ Í‡Í ÏÛ-ı‡Ú‡ ÒÂ Â Ò‰Ó·ËÎ‡ Ò Ú‡ÁË ÛÏÂÎ‡ ÒÔÓ-ÒÓ·ÌÓÒÚ ‰‡ ÎÂÚË. ÇÏÂÒÚÓ ÚÓ‚‡ Ó·‡˜Â ÚÂÒÍ‡Î˙Ô‚‡Ú ‚˙Ó·‡Ê‡ÂÏË ÒˆÂÌ‡ËË Á‡ÚÓ‚‡ Í‡Í ÏÌÓ„Ó ÔÓ-ÚÓÏ‡‚Ë ÊË‚ÓÚÌËÍ‡ÚÓ ‚ÎÂ˜Û„ËÚÂ Á‡ÔÓ˜Ì‡ÎË ‰‡ ÎÂÚflÚ.

ÑÓË Ò˙‚˙¯ÂÌÓÚÓ Ò˙Ú‚ÓÂÌËÂ Ì‡‰ÓÏ‡¯Ì‡Ú‡ ÏÛı‡ Ô‡‚Ë ÌÂ‚‡ÎË‰ÌËÂ‚ÓÎ˛ˆËÓÌÌËÚÂ Ú‚˙‰ÂÌËfl. ÄÌ„ÎËÈ-ÒÍËflÚ ·ËÓÎÓ„ Robin Wootton ÔË¯Â ‚ÒÚ‡ÚËfl, ÓÁ‡„Î‡‚ÂÌ‡ "åÂı‡ÌË˜ÌËflÚ ‰Ë-Á‡ÈÌ Ì‡ ÍËÎÂÚÂ Ì‡ ÏÛı‡Ú‡":

"äÓÎÍÓÚÓ ÔÓ-‰Ó·Â ‡Á·Ë‡ÏÂ Ì‡-˜ËÌ‡ Ì‡ ÙÛÌÍˆËÓÌË‡ÌÂ Ì‡ ÍËÎÂÚÂÌ‡ Ì‡ÒÂÍÓÏËÚÂ, ÚÓÎÍÓ‚‡ ÔÓ-ËÁÚ˙Ì˜ÂÌ ËÍ‡ÒË‚ ËÁ„ÎÂÊ‰‡ ÚÂıÌËflÚ ‰ËÁ‡ÈÌ.é·ËÍÌÓ‚ÂÌÓ ÒÚÛÍÚÛËÚÂ Ú‡Í‡ Ò‡ ÍÓÌ-ÒÚÛË‡ÌË, ˜Â ‰‡ ‰ÂÙÓÏË‡Ú ÍÓÎÍÓ-

ÚÓ Â ‚˙ÁÏÓÊÌÓ Ì‡È-Ï‡ÎÍÓ; ÏÂı‡ÌËÁ-ÏËÚÂ Ò‡ ÔÓÂÍÚË‡ÌË ‰‡ ÔË‰‚ËÊ‚‡ÚÒ˙ÒÚ‡‚ÌËÚÂ ˜‡ÒÚË ÔÓ ÔÂ‰ÒÍ‡ÁÛÂÏË Ì‡-˜ËÌË. äËÎÂÚÂ Ì‡ Ì‡ÒÂÍÓÏËÚÂ Ò˙˜ÂÚ‡-‚‡Ú Ë ‰‚ÂÚÂ ‚ Â‰ÌÓ, ËÁÔÓÎÁ‚‡ÈÍËÒ˙ÒÚ‡‚ÌËÚÂ ˜‡ÒÚË ‚ Â‰Ì‡ Ó·¯ËÌ‡ ÒÙÂ-‡ Ì‡ ÂÎ‡ÒÚË˜ÌË Ò‚ÓÈÒÚ‚‡, ÂÎÂ„‡ÌÚÌÓÒ˙·‡ÌË, Á‡ ‰‡ ÔÓÁ‚ÓÎflÚ Ò˙ÓÚ‚ÂÚÌËÚÂ‰ÂÙÓÏ‡ˆËË, ÍÓËÚÓ Ò‡ ÓÚ„Ó‚Ó Ì‡Ò˙ÓÚ‚ÂÚÌËÚÂ ÒËÎË Ë ‰‡ ÓÒ˙˘ÂÒÚ‚flÚ Ì‡È-‰Ó·ÓÚÓ ËÁÔÓÎÁ‚‡ÌÂ Ì‡ ‚˙Á‰Ûı‡. àÁ„-ÎÂÊ‰‡ ˜Â ËÏ‡ Ï‡ÎÍÓ, ‡ÍÓ ‚˙Ó·˘ÂËÏ‡, ‡‚ÌË Ì‡ ÍËÎÂÚÂ Ì‡ ÏÛı‡Ú‡ ÚÂı-ÌÓÎÓ„Ë˜ÌË ÒÚÛÍÚÛË." 1

éÚ ‰Û„‡ ÒÚ‡Ì‡, ÌflÏ‡ ÌËÚÓ Â‰Ì‡ÙÓÒËÎÌ‡ ÓÒÚ‡ÌÍ‡, ÍÓflÚÓ ÏÓÊÂ ‰‡·˙‰Â ‰ÓÍ‡Á‡ÚÂÎÒÚ‚Ó Á‡ ‚˙Ó·‡Ê‡Â-Ï‡Ú‡ Â‚ÓÎ˛ˆËfl Ì‡ ÏÛıËÚÂ. íÓ‚‡ Â,ÍÓÂÚÓ ËÁ‚ÂÒÚÌËflÚ ÙÂÌÒÍË ÁÓÓÎÓ„ Pi-erre Grass Â ËÏ‡Î ÔÂ‰‚Ë‰, ÍÓ„‡ÚÓ ÂÍ‡Á‡Î "èÓ ÓÚÌÓ¯ÂÌËÂ Ì‡ ÔÓËÁıÓ‰‡Ì‡ Ì‡ÒÂÍÓÏËÚÂ ÌËÂ ÒÏÂ ‚ Ú˙ÏÌËÌ‡." 2

1 Robin J. Wootton, "The Mechanical Design

of Insect Wings", Scientific American, v. 263,

November 1990, p.120

2 Pierre-P Grass", Evolution of Living Organisms, New

York, Academic Press, 1977, p.30

ä‡Í˙‚ Â ÔÓËÁıÓ‰˙Ú Ì‡ ÏÛıËÚÂ?

Ö‰ËÌ ÔËÏÂ ÓÚ Â‚ÓÎ˛ˆËÓÌÌËÚÂ ÒˆÂÌ‡-ËË: ÑËÌÓÁ‡‚Ë, ÍÓËÚÓ , ÓÔËÚ‚‡ÈÍË ÒÂ ‰‡

ÎÓ‚flÚ ÏÛıË, ‚ÌÂÁ‡ÔÌÓ ÒÂ Ò‰Ó·ËÎË Ò ÍËÎ‡!

�&О3Ю7�О**А;А �!/А/А 74

/ожем да обобщим, че сценарият за "еволюцията на птиците" съста-вен единствено на основата на Archaeopteryx, не е нищо друго освен плодна предразсъдъците и самозалъгването на еволюционистите.

�роизходът на бозайниците

�акто бяхме споменали по-рано, еволюционната теория предполага,че някои въображаеми организми, напуснали морето, са се превърналивъв влечуги, а птиците пък са се формирали в резултат на еволюцията навлечугите. <поред същия сценарий влечугите са не само прародители наптиците, но и на бозайниците. &същност има големи структурни безднимежду влечугите, чиито тела са покрити с люспи, които са студенокръвнии се размножават с яйца, и бозайниците, чиито тела са покрити с козина,които са топлокръвни и се размножават чрез раждане.

%ример за такава бездна е челюстната структура на влечугите и бо-зайниците. %ри бозайниците долната челюст се формира само от еднакост и зъбите са разположени върху нея. $олната челюст на влечугитеобаче се формира от по три малки кости и от двете страни. $руга същест-вена разлика е наличието на три кости (чукче, наковалня и стреме) в сред-ното ухо на всички бозайници, докато те имат една кост в средното си ухо.�волюционистите твърдят, че челюстта и средното ухо на влечугите по-степенно са се преобразували в тези на бозайниците. Aазбира се, без отго-вор остава въпросът как се е случило това. %о-специално въпросът, накойто никога не биха могли да отговорят, е как едно ухо с една кост можеда се превърне в такова с три кости и как в същото време слуховият про-цес ще продължи да функционира.

*е е чудно, че не е открита нито една вкаменелост, която да свържевлечугите с бозайниците. %оради тази причина палеонтологът-еволюцио-нист Roger Lewin е принуден да каже: "преходът към първия бозайник евсе още загадка". 51

George Gaylord Simpson, който е един от най-големите еволюционниспециалисти и създатели на неодарвинистката теория, прави следния ко-ментар относно този толкова поразителен от гледна точка на еволюционис-тите факт:

*ай-объркващото явление в историята на земния живот е рязката промяна

от /езозойската, т.е. ерата на влечугите, към ерата на бозайниците. ;ова е

все едно внезапно да падне завесата на сцената, където главните роли се иг-

раят от влечуги, и то по-точно от динозаври. А когато отново се вдигне, за да

продължи същата пиеса, ще има ново разпределение на ролите, раз-

пределение, в което всички главни роли се заемат от бозайници, от

един едва забележим в предходните действия вид.52

*ещо повече, когато бозайницитевнезапно се появили, те вече доста се раз-личавали един от друг. &сички толковаразлични животни като прилепи, коне,мишки и китове са бозайници и са се поя-вили през един и същи геоложки период.*е е възможно да се направи еволюцион-на връзка между тези организми, дори ипри наличие на най-развита фантазия.!оологът-еволюционист R. Eric Lombardпише следното в списание "Evolution":

;ези, които търсят видова информация,

полезна при конструирането на филоге-

незата на класа на бозайниците, ще

бъдат разочаровани.53

&сичко това показва, че живите ор-ганизми са се появили внезапно и на-пълно оформени, без никакъв еволюцио-нен процес. ;ова е конкретно доказател-ство на факта, че те са били сътворени.�волюционистите обаче се опитват даинтерпретират факта, че животинскитевидове са се появили в определен ред, ка-то показател за еволюцията. *о тъй катоне бихме могли да говорим за никакваеволюция, то последователната поява наорганизмите на бял свят е всъщност "редът на сътворението". @рез пре-възходно и безукорно сътворение, с живи твари първо се изпълват океани-те, после сушата и най-накрая бива създаден човекът.

%ротивно на историята за "човекоподобната маймуна", която се нала-га на масите с интензивна медийна пропаганда, човекът се е появил на земя-та също внезапно и напълно оформен.

Ö ‚ÓÎ˛ˆËÓÌË-ÒÚËÚÂ ÔÂ‰-

ÔÓÎ‡„‡ÎË, ˜Â ‚ÒË˜-ÍË ‚Ë‰Ó‚Â ·ÓÁ‡ÈÌËˆËÒ‡ Â‚ÓÎ˛Ë‡ÎË ÓÚ Â‰ËÌÓ·˘ Ô‡Ó‰ËÚÂÎ. åÂÊ‰Û ‡Á-ÎË˜ÌËÚÂ ‚Ë‰Ó‚Â ·ÓÁ‡ÈÌËˆË Í‡ÚÓÏÂ˜ÍË, ÍËÚÓ‚Â, ÏË¯ÍË Ë ÔËÎÂÔËÓ·‡˜Â ËÏ‡ Ó„ÓÏÌË ‡ÁÎË˜Ëfl. ÇÒflÍÓÂ‰ÌÓ ÓÚ ÚÂÁË ÊË‚Ë Ò˙˘ÂÒÚ‚‡ ÔËÚÂ-Ê‡‚‡ ÒÔÂˆËÙË˜ÌÓ ÛÒÚÓÂÌ‡ ÒËÒÚÂÏ‡.ç‡ÔËÏÂ, ÔËÎÂ-ÔËÚÂ Ò‡ Ò˙Ú‚ÓÂÌË ÒËÁÍÎ˛˜ËÚÂÎÌÓ ˜Û‚-ÒÚ‚ËÚÂÎÌ‡ ÒÓÌ‡Ì‡ÒËÒÚÂÏ‡, ÍÓflÚÓ ËÏÔÓÏ‡„‡ ‰‡ ÓÚÍË-‚‡Ú Ô˙Úfl ‚ Ú˙ÏÌË-Ì‡Ú‡. í‡ÁË ÍÓÏÔÎ-ÂÍÒÌ‡ ÒËÒÚÂÏ‡,ÍÓflÚÓ Ò˙‚ÂÏÂÌÌ‡-Ú‡ ÚÂıÌÓÎÓ„Ëfl ÏÓ-ÊÂ Â‰ËÌÒÚ‚ÂÌÓ ‰‡ÍÓÔË‡, ÌÂ ·Ë ÏÓ„-Î‡ ‰‡ ‚˙ÁÌËÍÌÂ ‚ÂÁÛÎÚ‡Ú Ì‡ ÒÎÛ-˜‡ÈÌÓÒÚË. îÓÒËÎÌËÚÂ Ò‚Â‰ÂÌËfl Ò˙˘ÓÔÓÍ‡Á‚‡Ú, ˜Â ÔËÎÂÔËÚÂ Ò‡ ÒÂ ÔÓfl‚Ë-ÎË ‚ÌÂÁ‡ÔÌÓ ‚ ÚflıÌÓÚÓ Ì‡ÒÚÓfl˘ÓÒ˙‚˙¯ÂÌÓ Ò˙ÒÚÓflÌËÂ Ë ÌÂ Ò‡ ÔÂÏË-Ì‡ÎË ÔÂÁ ÌËÍ‡Í˙‚ "Â‚ÓÎ˛ˆËÓÌÂÌÔÓˆÂÒ".

îÓÒËÎÂÌ ÔËÎÂÔÌ‡ 50 ÏËÎËÓÌ‡ „Ó-‰ËÌË: ÌÂ Â ÔÓ-‡Á-

ÎË˜ÂÌ ÓÚ Ò˙‚ÂÏÂÌ-ÌËfl ÒË ‰‚ÓÈÌËÍ.(Science, vol.154)

Ñ ÓÒÍÓÓ Â‰Ì‡ ‚˙Ó·‡Ê‡ÂÏ‡ ÔÓÒÎÂ‰Ó‚‡-ÚÂÎÌÓÒÚ, ÔÂ‰ÔÓÎ‡„‡ÂÏÓ ÔÓÍ‡Á‚‡˘‡Â‚ÓÎ˛ˆËflÚ‡ Ì‡ ÍÓÌfl , ·ËÎ‡ ÔÓÍ‡‚‡-

Ì‡ Í‡ÚÓ Â‰ËÌÒÚ‚ÂÌÓÚÓ ÙÓÒËÎÌÓ ‰ÓÍ‡Á‡ÚÂÎÒÚ-‚Ó Á‡ Â‚ÓÎ˛ˆËÓÌÌ‡Ú‡ ÚÂÓËfl. ÑÌÂÒ Ó·‡˜ÂÏÌÓ„Ó ÓÚ Ò‡ÏËÚÂ Â‚ÓÎ˛ˆËÓÌËÒÚË ÓÚÍÓ‚ÂÌÓÔËÁÌ‡‚‡Ú, ˜Â ÒˆÂÌ‡ËflÚ Á‡ Â‚ÓÎ˛ˆËflÚ‡ Ì‡ÍÓÌfl Â ÔÓÔ‡‰Ì‡Î. èÓËÁÌÂÒÎËflÚ Â˜ ÔÓ‚ÂÏÂ Ì‡ ˜ÂÚËË‰ÌÂ‚ÌËfl ÒËÏÔÓÁËÛÏ, ÚÂÚË-‡˘ ÔÓ·ÎÂÏËÚÂ Ì‡ Â‚ÓÎ˛ˆËÓÌÌ‡Ú‡ ÚÂÓËfl,‚ ÍÓÈÚÓ Û˜‡ÒÚ‚‡ÎË 150 Â‚ÓÎ˛ˆËÓÌËÒÚË ËÍÓÈÚÓ ·ËÎ Ó„‡ÌËÁË‡Ì ÔÂÁ 1980 „. ‚ ç‡-ˆËÓÌ‡ÎÌËfl ÔËÓ‰Ó-ËÒÚÓË˜ÂÒÍË ÏÛÁÂÈ ‚óËÍ‡„Ó, Â‚ÓÎ˛ˆËÓÌËÒÚ Boyce Rensberger, Í‡-Á‡Î , ˜Â ‚˙‚ ÙÓÒËÎÌËÚÂ ‰‡ÌÌË ÌflÏ‡ ÌËÍ‡Í‚‡ÓÒÌÓ‚‡ Á‡ ÒˆÂÌ‡Ëfl Á‡ Â‚ÓÎ˛ˆËflÚ‡ Ì‡ ÍÓÌflË ˜Â ÌÂ Â Á‡·ÂÎflÁ‡Ì ÌËÍ‡Í˙‚ Â‚ÓÎ˛ˆËÓÌÂÌÔÓˆÂÒ, ÍÓÈÚÓ ·Ë Ò‚Ë‰ÂÚÂÎÒÚ‚‡Î Á‡ ÔÓÒÚÂÔÂÌ-Ì‡Ú‡ Â‚ÓÎ˛ˆËfl Ì‡ ÍÓÌÂÚÂ:

"éÚ ÓÚ‰‡‚Ì‡ Â ËÁ‚ÂÒÚÌÓ, ˜Â ÔÓÔÛÎflÌËflÚÔËÏÂ Á‡ Â‚ÓÎ˛ˆËflÚ‡ Ì‡ ÍÓÌfl, ÍÓflÚÓÔÂ‰ÔÓÎ‡„‡ Â‰Ì‡ ÔÓÒÚÂÔÂÌÌ‡ ÔÓÒÎÂ‰Ó‚‡-ÚÂÎÌÓÒÚ ÓÚ ÔÓÏÂÌË – ÓÚ Ò˙˘ÂÒÚ‚‡ Ò ˜ÂÚË-Ë Ô˙ÒÚ‡ Ë ‡ÁÏÂ Ì‡ ÎËÒËˆ‡ ÓÚÔÂ‰Ë 50ÏËÎËÓÌ‡ „Ó‰ËÌË ‰Ó Ò˙‚ÂÏÂÌÌËÚÂ ‰ÓÒÚ‡ÔÓ-„ÓÎÂÏË Ë Â‰ÌÓÔ˙ÒÚÌË ÍÓÌÂ, Â ÔÓ„Â-¯ÂÌ. ÇÏÂÒÚÓ ÔÓÒÚÂÔÂÌÌ‡ ÔÓÏflÌ‡ ÓÒÚ‡Ì-ÍËÚÂ Ì‡ ‚ÒÂÍË ÔÂıÓ‰ÂÌ ‚Ë‰ ËÁ„ÎÂÊ‰‡ÚÌ‡Ô˙ÎÌÓ ‡ÁÎË˜ÌË, Á‡Ô‡Á‚‡Ú ÒÂ ÌÂÔÓÏÂ-ÌÂÌË Ë ÒÎÂ‰ ÚÓ‚‡ ËÁ˜ÂÁ‚‡Ú. åÂÊ‰ËÌÌËÙÓÏË ÌÂ Ò‡ ËÁ‚ÂÒÚÌË."1

àÁ‚ÂÒÚÌËflÚ Ô‡ÎÂÓÌÚÓÎÓ„ Colin Patterson –‰ËÂÍÚÓ Ì‡ ç‡ˆËÓÌ‡ÎÌËfl ËÒÚÓË˜ÂÒÍË ÏÛ-ÁÂÈ ‚ ÄÌ„ÎËfl, Í˙‰ÂÚÓ ·ËÎË ËÁÎÓÊÂÌË ÒÍËˆËÌ‡ "Â‚ÓÎ˛ˆËflÚ‡ Ì‡ ÍÓÌfl", Í‡Á‡Î ÒÎÂ‰ÌÓÚÓ ÔÓÓÚÌÓ¯ÂÌËÂ Ì‡ ËÁÎÓÊÂÌËÂÚÓ, ÍÓÂÚÓ ‚ÒÂ Ó˘Â·Ë‚‡ ÔÓÍ‡Á‚‡ÌÓ Ì‡ ıÓ‡Ú‡ ‚ ÔËÁÂÏÌËflÂÚ‡Ê Ì‡ ÏÛÁÂfl:

"ífl·‚‡ ‰‡ Ò˙˘ÂÒÚ‚Û‚‡Ú ÛÊ‡ÒÌÓ ÏÌÓ„Ó‡ÁÍ‡ÁË, Â‰ÌË ÔÓ-Ú‚Ó˜ÂÒÍË ÓÚ ‰Û„Ë, ÔÓÓÚÌÓ¯ÂÌËÂ Ì‡ ÚÓ‚‡ Í‡Í‚‡ ‚ ‰ÂÈÒÚ‚ËÚÂÎ-ÌÓÒÚ Â Ò˙˘ÌÓÒÚÚ‡ Ì‡ Ú‡ÁË ËÒÚÓËfl (Ì‡ ÊË-‚ÓÚ‡). ç‡È-ËÁ‚ÂÒÚÌËflÚ ÔËÏÂ, ‚ÒÂ Ó˘ÂËÁÎÓÊÂÌ Ì‡ ‰ÓÎÌËfl ÂÚ‡Ê, Â ÂÍÒÔÓÁËˆËflÚ‡Ì‡ Â‚ÓÎ˛ˆËflÚ‡ Ì‡ ÍÓÌfl, ÍÓflÚÓ Â ÔÓ‰„ÓÚ‚Â-Ì‡ ÏÓÊÂ ·Ë ÔÂ‰Ë ÔÂÚ‰ÂÒÂÚ „Ó‰ËÌË. ì˜Â·-ÌËÍ ÒÎÂ‰ Û˜Â·ÌËÍ Úfl Â ÔÂ‰ÒÚ‡‚flÌ‡ Í‡ÚÓ·ÛÍ‚‡ÎÌ‡ ËÒÚËÌ‡. ëÂ„‡ ÏËÒÎfl, ˜Â ÚÓ‚‡ ÂÊ‡ÎÍÓ, ÓÒÓ·ÂÌÓ ÍÓ„‡ÚÓ Ò‡ÏËÚÂ ıÓ‡, ÍÓË-ÚÓ ÔÂ‰Î‡„‡Ú ÚÂÁË ‚Ë‰Ó‚Â ËÒÚÓËË, Ò‡ ÓÒ-‚Â‰ÓÏÂÌË Á‡ ÒÔÂÍÛÎ‡ÚË‚ÌÓÚÓ ÂÒÚÂÒÚ‚Ó Ì‡Â‰Ì‡ ˜‡ÒÚ ÓÚ Úflı."2

íÓ„‡‚‡ Í‡Í‚‡ Â ÓÒÌÓ‚‡Ú‡ Á‡ ÒˆÂÌ‡Ëfl Ì‡"Â‚ÓÎ˛ˆËflÚ‡ Ì‡ ÍÓÌfl"? íÓÁË ÒˆÂÌ‡ËÈ ·ËÎ

ÙÓÏÛÎË‡Ì Ò˙Ò ÒÂ‰ÒÚ‚‡Ú‡ Ì‡ Ù‡Î¯Ë‚ËÒÍËˆË, ÍÓËÚÓ ·ËÎË ËÁ‡·ÓÚÂÌË ˜ÂÁ ÔÓÒÎÂ-‰Ó‚‡ÚÂÎÌÓ ÔÓ‰ÂÊ‰‡ÌÂ Ì‡ ÓÒÚ‡ÌÍË Ì‡ ‡Á-ÎË˜ÌË ‚Ë‰Ó‚Â, ÍÓËÚÓ Ò‡ ÊË‚ÂÎË ÔÂÁ ÏÌÓ„Ó‡ÁÎË˜ÌË ÔÂËÓ‰Ë ‚ àÌ‰Ëfl, ûÊÌ‡ ÄÙËÍ‡,ëÂ‚ÂÌ‡ ÄÏÂËÍ‡ Ë Ö‚ÓÔ‡, Â‰ËÌÒÚ‚ÂÌÓÒ˙Ó·‡ÁÂÌË Ò ·Ó„‡Ú‡Ú‡ Ù‡ÌÚ‡ÁËfl Ì‡ Â‚ÓÎ˛-ˆËÓÌËÒÚËÚÂ. ë˙˘ÂÒÚ‚Û‚‡Ú ÔÓ‚Â˜Â ÓÚ 20 ÒÍËˆËÌ‡ Â‚ÓÎ˛ˆËflÚ‡ Ì‡ ÍÓÌfl, ÍÓËÚÓ Ò‡ ÔÂ‰ÎÓÊÂ-ÌË ÓÚ ‡ÁÎË˜ÌË ËÁÒÎÂ‰Ó‚‡ÚÂÎË. Ö‚ÓÎ˛ˆËÓ-ÌËÒÚËÚÂ ÌÂ ÔÓÒÚË„Ì‡ÎË Ó·˘Ó ÒÔÓ‡ÁÛÏÂÌËÂÔÓ ‚˙ÔÓÒ‡ Ò ÚÂÁË Â‚ÓÎ˛ˆËÓÌÌË ‰˙‚ÂÚ‡,ÍÓËÚÓ ÏÂÊ‰Û ‰Û„ÓÚÓ Ò‡ ‰ÓÒÚ‡ ‡ÁÎË˜ÌË Â‰-ÌÓ ÓÚ ‰Û„Ó. Ö‰ËÌÒÚ‚ÂÌ‡Ú‡ Ó·˘‡ ÚÓ˜Í‡ Ì‡ ÚÂ-ÁË ÔÓ‰Â‰·Ë Â, ˜Â Ò˙˘ÂÒÚ‚Ó Ò „ÓÎÂÏËÌ‡ Ì‡ÍÛ˜Â, Ì‡Â˜ÂÌÓ "Eohippus" Ë ÊË‚flÎÓ ÔÂ‰Ë55 ÏËÎËÓÌ‡ „Ó‰ËÌË ÔÂÁ ÔÂËÓ‰‡ ÂÓˆÂÌ, Â·ËÎÓ ÔÂ‰¯ÂÒÚ‚ÂÌËÍ˙Ú Ì‡ ÍÓÌfl (Equus). çÓÔÂ‰ÔÓÎ‡„‡ÂÏËÚÂ Â‚ÓÎ˛ˆËÓÌÌË ÔÓÚÂÍÎ‡ ÓÚEohippus ‰Ó Equus Ò‡ Ì‡Ô˙ÎÌÓ ÔÓÚË‚ÓÂ˜Ë-‚Ë. ç‡Û˜ÌËflÚ ÔËÒ‡ÚÂÎ Â‚ÓÎ˛ˆËÓÌËÒÚ GordonR. Taylor ‚ Ò‚ÓflÚ‡ ÍÌË„‡, ÓÁ‡„Î‡‚ÂÌ‡ "ÉÓÎfl-Ï‡Ú‡ Â‚ÓÎ˛ˆËÓÌÌ‡ ÏËÒÚÂËfl", Ó·flÒÌfl‚‡ Ú‡-Í‡ Ú‡ÁË Ï‡ÎÍÓ ËÁ‚ÂÒÚÌ‡ ËÒÚËÌ‡:

"åÓÊÂ ·Ë Ì‡È-„ÓÎflÏ‡Ú‡ ÒÎ‡·ÓÒÚ Ì‡ ‰‡-‚ËÌËÁÏ‡ Â ÔÓ‚‡Î˙Ú Ì‡ Ô‡ÎÂÓÌÚÓÎÓÁËÚÂÔË ÓÚÍË‚‡ÌÂÚÓ Ì‡ Û·Â‰ËÚÂÎÌÓ Â‚ÓÎ˛-ˆËÓÌÌÓ ‰˙‚Ó ËÎË ÔÓÒÎÂ‰Ó‚‡ÚÂÎÌÓÒÚ ÓÚÓ„‡ÌËÁÏË, ÍÓÍ‡Á‚‡˘Ë ÁÌ‡˜ËÚÂÎÌËÚÂ Â‚Ó-Î˛ˆËÓÌÌË ÔÓÏÂÌË… óÂÒÚÓ ÒÂ „Ó‚ÓË Á‡ÍÓÌfl Í‡ÚÓ Á‡ Ì‡Ô˙ÎÌÓ ËÁ‰˙Ê‡Ì ÔËÏÂ.çÓ ËÒÚËÌ‡Ú‡, Â ˜Â ÔÓÚÂÍÎÓÚÓ ÓÚ Eohippus‰Ó Equus Â ÏÌÓ„Ó ÌÂÔÓÒÎÂ‰Ó‚‡ÚÂÎÌÓ. íÓÚfl·‚‡ ‰‡ ÔÓÍ‡Á‚‡ Â‰ÌÓ ÔÓÒÚÓflÌÌÓ Ì‡‡-ÒÚ‚‡ÌÂ ÔÓ „ÓÎÂÏËÌ‡, ÌÓ ‚ ‰ÂÈÒÚ‚ËÚÂÎÌÓÒÚÌflÍÓË ‚Ë‰Ó‚Â ‚ÏÂÒÚÓ ‰‡ Ò‡ ÔÓ-„ÓÎÂÏË, Ò‡‰ÓË ÔÓ-Ï‡ÎÍË ÓÚ Eohippus. èÂ‰ÒÚ‡‚ËÚÂ-ÎË ÓÚ ‡ÁÎË˜ÌË ËÁÚÓ˜ÌËˆË ÏÓ„‡Ú ‰‡ ·˙‰‡ÚÒ˙·‡ÌË ‚ Â‰Ì‡ Û·Â‰ËÚÂÎÌÓ ËÁ„ÎÂÊ‰‡˘‡ÔÓÒÎÂ‰Ó‚‡ÚÂÎÌÓÒÚ, ÌÓ ÌflÏ‡ ‰ÓÍ‡Á‡ÚÂÎÒÚ-‚Ó, ˜Â ‚˙‚ ‚ÂÏÂÚÓ ÚÂ Ì‡ËÒÚËÌ‡ Ò‡ ·ËÎËÔÓ‰Â‰ÂÌË ‚ Ú‡Í˙‚ Â‰."3

ÇÒË˜ÍË ÚÂÁË Ù‡ÍÚË Ò‡ ÒËÎÌË ‰ÓÍ‡Á‡ÚÂÎÒÚ-‚‡ Á‡ ÚÓ‚‡, ˜Â ÒÍËˆËÚÂ Á‡ Â‚ÓÎ˛ˆËflÚ‡ Ì‡ ÍÓ-Ìfl, ÍÓËÚÓ Ò‡ ÔÂ‰ÒÚ‡‚flÌË Í‡ÚÓ Â‰ÌÓ ÓÚ Ì‡È-Û·Â‰ËÚÂÎÌËÚÂ ‰ÓÍ‡Á‡ÚÂÎÒÚ‚‡ Ì‡ ‰‡‚ËÌËÁ-Ï‡, ÌÂ Ò‡ ÌË˘Ó ‰Û„Ó ÓÒ‚ÂÌ Â‰ÌË Ù‡ÌÚ‡ÒÚË˜-ÌË Ë ÌÂÔ‡‚‰ÓÔÓ‰Ó·ÌË ‡ÁÍ‡ÁË.

1 Boyce Rensberger, Houston Chronicle, November

5, 1980, p.15

2 Colin Patterson, Harper's, February 1984, p.60

3 Gordon Rattray Taylor, The Great Evolution Mys-

tery, Abacus, Sphere Books, London, 1984, p. 230

åËÚ˙Ú Á‡ Â‚ÓÎ˛ˆËflÚ‡ Ì‡ ÍÓÌfl

� реди да се впуснем в дълбините на легендата за човешкатаеволюция, ние трябва да споменем за пропагандния метод,който убеди широката общественост, че в миналото са живе-

ли създания полумаймуна-получовек. �ози пропаганден метод е причиназа използването на "реконструкции", наподобяващи за вкаменелости. �е-конструкцията може да се обясни като рисуване на картина или конструи-ране на модел на организъм, базиращ се на една-единствена намерена кост,а понякога и само на част от нея. �сички "човекоподобни маймуни", коитовиждаме във вестници, списания и филми, са реконструкции.

�ъй като вкаменелостите, свързани с човешкия произход, обикнове-но са разбъркани и непълни, то е много вероятно каквото и да било пред-положение, основаващо се на тях, да бъде пълна спекулация. �оради тазипричина реконструкциите, осъществени от еволюционистите, базиращисе на останките, са спекулативно подготвени, за да утвърдят еволюцион-ната теза. $дин антрополог от %арвардския университет, David R. Pil-beam, подчертава този факт, като казва: "поне в палеонтологията даннитеса толкова разпръснати, че теорията силно влияе на тълкуванията. �ео-риите в миналото ясно отразяваха нашите тогавашни идеологии вместотези на действителните данни."54

�ъй като хората много силно се влияят от визуалната информация,тези реконструкции най-добре обслужват целта на еволюционистите, коя-то е да убедят хората, че тези възстановени същества наистина са живелив миналото.

�ук трябва да обърнем внимание на следното: реконструкциите, осно-ваващи се на костните останки, могат да разкрият само най-общите харак-теристики на обекта, докато истинските отличителни детайли са мекитетъкани, които бързо изчезват с времето. &ледователно със спекулативните

�ристрастните и

измамни тълкувания

на вкаменелостите

ç‡ Í‡ÚËÌË Ë ÂÍÓÌÒÚÛÍˆËË Â‚ÓÎ˛ˆËÓÌËÒÚËÚÂ ÛÏË¯ÎÂÌÓ ÓÙÓÏflÚ ˜Â-ÚË, ÍÓËÚÓ ‚ ‰ÂÈÒÚ‚ËÚÂÎÌÓÒÚ ÌÂ ÏÓ„‡Ú ‰‡ ÓÒÚ‡‚flÚ ÙÓÒËÎÌË ÒÎÂ‰Ë, Í‡ÚÓÒÚÛÍÚÛ‡Ú‡ Ì‡ ÌÓÒ‡ Ë ÛÒÚÌËÚÂ, ÙÓÏ‡Ú‡ Ì‡ ÍÓÒ‡Ú‡, Ì‡ ‚ÂÊ‰ËÚÂ, Í‡ÍÚÓ ËÓÒÚ‡Ì‡ÎÓÚÓ ÚÂÎÂÒÌÓ ÓÍÓÒÏÂÌËÂ, Ò ˆÂÎ ‰‡ ÔÓ‰ÍÂÔflÚ Â‚ÓÎ˛ˆËflÚ‡. íÂ Ò˙˘ÓÚ‡Í‡ ÔÓ‰„ÓÚ‚flÚ ‰ÂÚ‡ÈÎÌË Í‡ÚËÌË, ËÁÓ·‡Áfl‚‡˘Ë ÚÂÁË ËÁÏËÒÎÂÌË Ò˙˘ÂÒ-Ú‚‡ Í‡Í ‚˙‚flÚ Ò˙Ò ÒÂÏÂÈÒÚ‚‡Ú‡ ÒË, Í‡Í ÎÓ‚flÚ ËÎË ‚ ‰Û„Ë ÏÓÏÂÌÚË ÓÚ‚ÒÂÍË‰ÌÂ‚ÌËfl ËÏ ÊË‚ÓÚ. ÇÒË˜ÍË ÚÂÁË ËÒÛÌÍË Ó·‡˜Â Ò‡ ÔÎÓ‰ Ì‡ ‚˙Ó·‡-ÊÂÌËÂ Ë ÌflÏ‡Ú ÌËÍ‡Í‚Ë ‰‚ÓÈÌËˆË ‚˙‚ ÙÓÒËÎÌËÚÂ Â„ËÒÚË.

àÁÏËÒÎÂÌËÚÂ Ë ËÁÏ‡ÏÎË‚Ë ËÒÛÌÍË

�ристрастните и измамни тълкувания на вкаменелостите 79

интерпретации на меките тъкани реконструираните рисунки и модели ста-ват изцяло подвластни на въображението на човека, който ги създава.Earnst A. Hooten от %арвардският университет обяснява ситуацията така:

'ного рисковано начинание е да се опиташ да възстановиш меките части.Органите като устни, очи, уши и нос нямат никаква връзка с костта, намира-ща се под тях. )апример, следвайки същия модел, можем да оприличим че-репа на неандерталеца на този на едно шимпанзе или на философ. �ези рес-таврации на древни видове хора имат много малка, ако въобще имат някакванаучна стойност и се използват единствено за да заблудят обществото.... �о-ради тази причина не трябва да се вярва на реконструкциите.55

�същност еволюционистите измислят такива "нелепи истории", чедори приписват различни лица на един и същи череп. $дин известен при-мер за такава измама са трите абсолютно различаващи се една от другареконструкции (снимката горе) на вкаменелост, наречена Australopithecusrobustus (Zinjanthropus).

�ристрастното тълкуване на останките или изработването на измис-лени реконструкции може да послужи като индикатор за това колко честоеволюционистите прибягват към лъжи. )о това изглежда съвсем невинно,като го сравним с преднамерено изготвените фалшификации на еволюци-онната история.

íË ‡ÁÎË˜ÌË ÂÍÓÌÒÚÛÍˆËË, ÓÒÌÓ‚‡ÌË Ì‡ Â‰ËÌ Ë Ò˙˘Ë ˜ÂÂÔ

êÂÍÓÌÒÚÛÍˆËfl Ì‡ N.ParkerN. Geographic, ÒÂÔÚÂÏ‚Ë 1960

êËÒÛÌÍ‡ Ì‡ Maurice Wilson

èÓfl‚ËÎ‡ ÒÂ ‚ "SundayTimes" Ì‡ 5 ‡ÔËÎ 1964

) яма нито едно конкретно доказателство от вкаменелости,което да подкрепи образа на "човекоподобната маймуна", кой-то постоянно се индоктринира от медиите и академичните из-

точници. & четка в ръка еволюционистите рисуват въображаеми същест-ва, но липсата на вкаменелости, съвпадащи с тези рисунки, формира дос-та сериозен проблем за тях. $дин от интересните методи, които те изпол-зват, за да се справят с този проблем, е да "изготвят" вкаменелостите, кои-то не могат да намерят. �ример за такъв метод е единия от най-големитескандали в историята на науката – /овекът от �илтдаун.

�овекът от �илтдаун:

череп на човек и челюст на орангутан

0звестен доктор и в същото време аматьор палеонтолог, CharlesDawson дебютира с твърдението си, че е открил челюстна кост и черепначастица в един дол близо до �илтдаун, Англия, през 1912 г. �ъпреки че че-люстната кост наподобява повече тази на маймуните, а зъбите и черепът –тези на човека, намерените екземпляри биват наречени "/овекът от �ил-тдаун". Определя им се възраст от 500 хиляди години и са излагани в ня-колко музея като абсолютно доказателство за човешката еволюция. �продължение на повече от 40 години, са написани много научни статии за"/овекът от �илтдаун" и са направени хиляди тълкувания и рисунки. �о-вече от 500 хиляди учени от различни университети по света изготвят ди-сертации на тема "/овекът от �илтдаун".56

0звестният американски палеонтолог Henry Fairfield Osborn при по-сещение в ;ританския музей през 1935 г., казва: "...трябва постоянно да нибъде напомняно, че природата е пълна с парадокси и това е удивително от-критие в подкрепа на ранния човек...".57

�волюционни

фалшификации

éÒÚ‡ÌÍËÚÂ Ò‡ ÓÚÍËÚËÓÚ Charles Dawson Ë‰‡‰ÂÌË Ì‡ Sir ArthurSmith Woodward.

è‡˜ÂÚ‡Ú‡ Ò‡ÂÍÓÌÒÚÛË‡-ÌË Ú‡Í‡, ˜Â ‰‡ÒÂ ÓÙÓÏË ËÁ-‚ÂÒÚÌËflÚ ˜ÂÂÔ.

ç‡ ÓÒÌÓ‚‡Ú‡ Ì‡ ÂÍÓÌÒÚÛË-‡ÌËfl ˜ÂÂÔ Ò‡ Ì‡Ô‡‚ÂÌË‡ÁÌÓÓ·‡ÁÌË ËÒÛÌÍË ËÒÍÛÎÔÚÛË, Ì‡ÔËÒ‡ÌË Ò‡ ÏÌÓ-„Ó·ÓÈÌË ÒÚ‡ÚËË Ë ÍÓÏÂÌÚ‡Ë.éË„ËÌ‡ÎÌËflÚ ˜ÂÂÔ Â ·ËÎ ËÁ-ÎÓÊÂÌ ‚ ÅËÚ‡ÌÒÍËfl ÏÛÁÂÈ.

40 „Ó‰ËÌË ÒÎÂ‰ ÓÚÍË-‚‡ÌÂÚÓ ÏÛ ÙÓÒËÎ˙ÚPiltdown ·ËÎ Ó·fl‚ÂÌÁ‡ ËÁÏ‡Ï‡ ÓÚ „ÛÔ‡ËÁÒÎÂ‰Ó‚‡ÚÂÎË.

àÒÚÓËflÚ‡ Ì‡ Â‰Ì‡ ËÁÏ‡Ï‡

è‡˜ÂÚ‡ ÓÚ

˜Ó‚Â¯ÍË ˜ÂÂÔ

óÂÎ˛ÒÚ Ì‡

Ó‡Ì„ÛÚ‡Ì

$�О>Ю@0О))А�А 0B'А'А 82

�рез 1949 г. Kenneth Oakley от отдела по палеонтология в ;ритан-ския музей се опитва да използва нов метод – флуор-тест, за определяневъзрастта на някои стари останки. /рез този метод е извършен и тествърху останките на /овека от �илтдаун. Gрайният резултат е потреса-ващ. �ри извършването на теста става ясно, че челюстната кост на /ове-ка от �илтдаун не съдържа никакъв флуор. �ова показва, че челюстнатакост не е стояла закопана повече от няколко години. /ерепът обаче съдъ-ржа много малко количество флуор, което означава, че трябва да е самона няколко хиляди години

�о-късни хронологични проучвания, основаващи се на метода нафлуора, разкриват, че черепът е само на няколко хиляди години. Iо се от-нася до зъбите на челюстта, те сеоказват изкуствено изтъркани, а "прими-тивните" оръдия на труда, намиращи се до останките, става ясно, че саобикновени подострени с метален инструмент имитации. & извършенитеот Weiner детайлни анализи тази измама излиза наяве през 1953 г. /ерепътпринадлежи на 500-годишен човек, а челюстната кост - на неотдавна ум-ряла маймуна! Bъбите били специално прибавени и подредени, а свръзки-те изпилени, за да приличат на тези на човека. &лед това всички тези час-ти били направени на петна с калиев дикромат, за да им се придаде древенвид. �ези петна започнали да изчезват, когато били потопени в киселина.Le Gros Clark, член на екипа, разкрил тази измама, не скрива своето учуд-ване, като казва: "доказателствата за наличие на изкуствено протриваневеднага биеха на очи. �същност те изглеждаха толкова очевидни, че спо-койно може да попитаме – как така се е случило, че по-рано не са били за-белязани?"59 �следствие на всичко това /овекът от �илтдаун беше достабързо изкаран от ;ританския музей, където беше изложен в продължениена повече от 40 години.

�овекът от �ебраска: един свински зъб

�рез 1922 г. директорът на Американския природоисторически му-зей Henry Fairfield Osborn обявява, че в Bападна )ебраска близо до Bмий-ския поток е намерил вкаменелост на кътен зъб от периода �лиоцен. �озизъб, според твърдението, е носител на общите характеристики на човека имаймуната. )е след дълго започват ожесточени научни спорове, в коитонякои определят този зъб като на Pithecanthropus erectus, докато други

$волюционни фалшификации 83

твърдят, че е по-близък до този на човека. �ази вкаменелост, породила го-леми дебати, е наречена "/овекът от )ебраска". &ъщо така веднага му седава и "научно име": Hesperopithecus haroldcooki.

'ного специалисти подкрепят Osborn. Основавайки се на този един-ствен зъб, са нарисувани реконструкциите на черепа и тялото на /овекаот )ебраска. )ещо повече, /овека от )ебраска е нарисуван заедно с цяло-то си семейство в естествена среда.

�сички тези сценарии са разработени на базата на един-единствензъб. $волюционните кръгове така се привързват към този "човек-фан-том", че когато един изследовател на име William Bryan се противопоста-вя на тези пристрастни решения, основаващи се на един кътник, e подло-жен на груби критики.

�рез 1927 г. са намерени и други части на скелета. &поред тези ново-открити части зъбът не принадлежи нито на маймуна, нито на човек. &та-ва ясно, че този зъб принадлежи на изчезнала порода дива американскасвиня, наречена "prosthennops". William Gregory озаглавява по следния на-чин своята статия, публикувана в списание "Science", където обявява тазигрешка: "Hesperopithecus: Очевидно нито маймуна, нито човек".60 � резул-тат на това рисунките на Hesperopithecus и цялото му семейство бяхабързо премахнати от еволюционната литература.

ä‡ÚËÌ‡Ú‡ ÓÚÎfl‚Ó Â Ì‡ËÒÛ‚‡Ì‡ Ì‡ ÓÒÌÓ‚‡Ú‡ Ì‡ Â‰ËÌ-Â‰ËÌÒÚ‚ÂÌ Á˙· Ë ·Ë-Î‡ ÔÛ·ÎËÍÛ‚‡Ì‡ Ì‡ 24 ˛ÎË 1922 ‚ ÒÔËÒ‡ÌËÂÚÓ "Illustrated London News".Ö‚ÓÎ˛ˆËÓÌËÒÚËÚÂ Ó·‡˜Â ·ËÎË ÏÌÓ„Ó ‡ÁÓ˜‡Ó‚‡ÌË, ÍÓ„‡ÚÓ ·ËÎÓ ÓÚÍËÚÓ,˜Â ÚÓÁË Á˙· ÌÂ ÔËÌ‡‰ÎÂÊ‡Î ÌËÚÓ Ì‡ Ï‡ÈÏÛÌÓÔÓ‰Ó·ÌÓ Ò˙˘ÂÒÚ‚Ó, ÌËÚÓ Ì‡˜Ó‚ÂÍ, ‡ ÔÓ-ÒÍÓÓ Ì‡ ËÁ˜ÂÁÌ‡Î ‚Ë‰ Ò‚ËÌfl.

Ota Benga: африкански туземец в клетка

&лед като Tарвин се застъпва със своята книга "�роизходът на човека"за твърдението, че човекът се е развил от подобни на маймуните същества,той започва да търси вкаменелости, които да подкрепят този сценарий.)якои еволюционисти обаче вярват, че съществата - "полумаймуниполухора" могат да бъдат открити не само като вкаменелости, но и живи –в различни краища на света. � началото на 20 век това издирване на "живимеждинни форми" довежда до неприятни инциденти, най-жестокият откоито е историята на един пигмей на име Ota Benga.

Ota Benga заловен в Gонго през 1904 г. от изследователя-еволюцио-нист Samuel Verner. �уземецът, чието име на собст-вения му език означава "приятел", бил женен и ималдве деца. Окован във вериги и поставен в клетка ка-то животно, той е откаран в &АI, където учените-еволюционисти го показват на хората на &ветовнияпанаир в &ент >уис. 0зложен заедно с други май-мунски породи, той е представен като "най-близкатадо човека междинна форма".

&лед две години е откаран в зоологическатаградина ";ронкс" в )ю Uорк и там заедно с няколкошимпанзета, горила на име Dinah и орангутан, наре-чен Dohung, е изложен под категорията "древни пра-деди на човека". T-р William T. Hornaday, еволюцио-нист и директор на зоологическата градина, правидълги изказвания относно оказаната му чест да при-тежава тази единствена по рода си "междинна фор-

ма" и третира затворения в клетка Ota Benga като обикновено животно.)еспособен да издържи повече на манипулациите, на които бе подложен,Ota Benga се самоубива.61

/овекът от �илтдаун, /овекът от )ебраска, Ota Benga...�сички тези скандали показват, че учените-еволюционисти ни най-

малко не се поколебават да използват всякакви ненаучни методи, за да до-кажат своята теория. 0майки предвид всичко това, когато погледнем къмостаналите така наречени доказателства на легендата за "човешката ево-люция", ние отново се сблъскваме с подобна на тази ситуация: налице е ед-на абсолютно фантастична история и армия от доброволци, готови да опи-тат всички възможни начини, за да я докажат.

$�О>Ю@0О))А�А 0B'А'А 84

OTA BENGA: "èË„ÏÂÈ ‚ÁÓÓÎÓ„Ë˜ÂÒÍ‡ „‡‰ËÌ‡"

� предходните глави видяхме, че в природата не съществуват ни-какви механизми, които да накарат живите същества да ево-люират. &ъщо така видяхме, че организмите не са се появили в

резултат на еволюционен процес, а внезапно и в днешната си съвършенаформа. А това означава, че те са сътворени индивидуално. &ледователноочевидно е, че и "човешката еволюция" е история, която никога не се еслучвала.

Tобре, но каква е изтъкваната от еволюционистите основа на тазиистория?

�ази основа представлява наличието на множество вкаменелости, покоито еволюционистите спокойно могат да изграждат измислени интер-претации. Откакто свят светува са живели повече от 6000 вида маймуни.$дна голяма част от тях, поради изчерпване на представителите им, са из-чезнали. Tнес на Bемята живеят само около 120 вида. �ези приблизително6000 породи маймуни, повечето от които са изчезнали, образуват еднодоста богато находище за еволюционистите.

$волюционистите съставят сценария за човешката еволюция, катоподреждат една част от черепите и костите, които отговарят на целите им,в ред от по-малки към по-големи, като разпръскват между тях и черепи нанякои изчезнали човешки раси. &ценарият е следният: "%ората и майму-ните имат общи прародители. $дна част от тези същества се развиват свремето и се превръщат в съвременните маймуни, а друга част преминавапрез друг вид развитие, като се превръща в съвременния човек."

�сички палеонтологични, анатомични и биологични открития обачени показват, че това твърдение на еволюционистите е толкова измислено иневалидно, колкото и всички останали. )яма никакво конкретно доказа-телство, което да докаже, че между човека и маймуната има някаква род-ствена връзка. )яма нищо друго освен фалшификации, изкривявания,хвърляне прах в очите и измислени интерпретации...

�ценарият на

човешката еволюция

Yосилните данни показват, че откакто свят светува, хората са си би-ли хора, а маймуните – маймуни. $дна част от вкаменелостите, които ево-люционистите представят като предци на хората, всъщност принадлежатна древни човешки раси, които са живели до много скоро – допреди около10000 години – и после са изчезнали. )ещо повече, някои живеещи днесчовешки общности имат същата физическа външност и характеристикикато на изчезналите човешки раси, които еволюционистите твърдят, че сапрадеди на човека.

)ай-важното от всичко е, че съществуват безброй много анатомичниразлики между маймуните и хората и нито една от тях не е от такъв вид,който би могъл да се появи чрез еволюция. $дна от тях е ходенето на двакрака. 0 както в следващите части ще разгледаме по-подробно, изправе-ното ходене на два крака е присъщо единствено на човека и именно с товаси качество той се отличава от всички останали живи същества.

�ъображаемото родословно дърво на човека

&поред дарвинисткото твърдение съвременният човек е произлязълот някакъв вид маймуноподобни същества. �върди се, че по време на тозипредполагаем еволюционен процес, който се приема, че е започнал преди4-5 милиона години, са съществували някои междинни форми междусъвременния човек и неговите прадеди. � този напълно въображаем сце-нарий са вписани четири основни "категории":

1- Australopithecus (Австралопитек)2- Homo habilis (%омо хабилис)3- Homo erectus (%омо еректус)4- Homo sapiens (%омо сапиенс)

$волюционистите наименуват така нар. първи маймуноподобен пра-отец на човека Australopithecus, което означава южноафриканска майму-на. �ези същества не са нищо друго освен вид маймуни, чиито представи-тели са изчезнали. &ъществуват различни видове австралопитеки; някоиот тях са едри, а други по-дребни и слаби на вид маймуни.

&ледващият стадий от човешката еволюция бива класифициран отеволюционистите като homo, т.е. човек. &поред твърдението съществатаот поредицата homo са по-развити от австралопитеките. &мята се, че в по-

$�О>Ю@0О))А�А 0B'А'А 86

следното ниво от еволюцията на тези видове се формира Homo sapiens,т.е. съвременният човек.

�каменелости като /овека от Ява, /овека от �екин и >юси, коитоот време на време се появяват по медиите, а също така могат да бъдат от-крити в еволюционни публикации и учебници, са включени в един от гореизброените четири вида. �риема се, че тези видове също имат подвидове.

)якои кандидат-междинни форми от миналото, като Ramapithecus,трябваше да бъдат изключени от въображаемото еволюционно родослов-но дърво, след като стана ясно, че са само обикновени маймуни.62

0зготвяйки подреждането Australopithecus > Homo habilis > Homoerectus > Homo sapiens, еволюционистите искат да създадат впечатление,че всеки един от тези видове е прародител на следващия. �оследните па-леонтологични открития обаче показват, че Australopithecus, Homo habilisи Homo erectus са живели по едно и също време, но в различни части насвета. )ещо повече, една част от хората, класифицирани като Homo erec-tus, са живели до модерните времена, а Homo sapiens neandarthalensis и

éÚÍËÚ Â Ô˙‚ËflÚ ÙÓÒËÎÂÌ Ramapithecus:ÎËÔÒ‚‡˘‡ ˜ÂÎ˛ÒÚ, Ò˙ÒÚ‡‚ÂÌ‡ ÓÚ ‰‚Â ˜‡ÒÚË(ÓÚ‰flÒÌÓ) . Ö‚ÓÎ˛ˆËÓÌËÒÚËÚÂ ÒÏÂÎÓ ËÒÛ‚‡-ÎË Ramapithecus, ÌÂ„Ó‚ÓÚÓ ÒÂÏÂÈÒÚ‚Ó ËÒÂ‰‡Ú‡, ‚ ÍÓflÚÓ ÊË‚ÂÂÎË, ÓÒÌÓ‚‡‚‡ÈÍË ÒÂÂ‰ËÌÒÚ‚ÂÌÓ Ì‡ Ú‡ÁË ˜ÂÎ˛ÒÚ.

Ö‰Ì‡-Â‰ËÌÒÚ‚ÂÌ‡ ˜ÂÎ˛ÒÚ – ËÁ‚Ó Ì‡ ‚‰˙ıÌÓ‚ÂÌËÂ

Homo sapiens sapiens (съвременният човек) са открити един до друг на ед-но и също място. �ова, разбира се, разкрива невалидноста на твърдението,че тези организми са прародители един на друг.

& една дума, всички открития и научни наблюдения показват, че фо-силните данни не разкриват никакъв еволюционен процес, както еволю-ционистите твърдят. Yосилните останки, които биват представяни катопрадеди на човека, всъщност принадлежат или на различни човешки раси,или на маймунски породи.

�огава кои вкаменелости са човешки и кои на маймуни? �ъзможноли е която и да била от тях да бъде сметната за междинна форма? Bа да ви-дим отговорите на тези въпроси, нека разгледаме подред съответните ка-тегории.

Australopithecus: вид маймуна

Австралопитекът, който е първата категория, означава южна майму-на. &мята се, че тези същества са се появили за първи път преди около 4милиона години в Африка и са живели допреди 1 милион години. &ъщест-вуват няколко категории австралопитеки. $волюционистите твърдят, ченай-старият вид Australopithecus е А. Аfarensis. &лед това е A. Аfricanus,който има по-тънки кости, а след него A. Robustus, чиито кости са сравни-телно по-големи. &поред някои изследователи A. �oisei е отделен вид, аспоред други е подвид на A. Robustus.

�сички категории австралопитеки са изчезнали маймуни, които при-личат на съвременните маймуни. Обемът на мозъка им е или същият, илипо-малък от този на днес живеещите шимпанзета. )а ръцете и на кракатаим има изпъкнали части подобно на съвременните шимпанзета, които теизползват, за да се катерят по дърветата, и стъпалата им имат захващащиспособности, за да се задържат за клоните. �е са ниски (най-много 130 см)и също като при съвременните маймуни мъжкият Australopithecus е достапо-едър от женската. �едица характеристики като детайлите на черепитеим, сближените очи, острите кътници, структурата на челюстта, дългитеръце са доказателство, че тези същества не се различават от съвременни-те маймуни.

$волюционното твърдение, свързано с този въпрос, е, че австралопи-теките, независимо че имат анатомична структура като на маймуните,

$�О>Ю@0О))А�А 0B'А'А 88

вървят изправени като хора, а не като всички останали маймуни. �ова твърдение за изправеното ходене всъщност е виждане, което па-

леонтолози-еволюционисти като Richard Leakey и Donald C. Johanson защи-тават в продължение на десетилетия. )о много учени извършват безбройизследвания върху скелетната структура на Australopithecus и разкриват не-верността на това твърдение. �сеобхватни проучвания върху разнообразнивидове Australopithecus, извършени от двама световноизвестни анатоми отАнглия и &АI – лорд Solly Zuckerman и проф. Charles Oxnard, показват, четези същества не са двукраки и имат същите движения като на съвременни-те маймуни.

>орд Zuckerman, заедно с екип от петима специалисти, подпомаган отанглийското правителство, в продължение на 15 години изследва костите натези същества и въпреки че самият той е еволюционист, стига до заключе-нието, че австралопитеките са само един обикновен вид маймуни и в ни-какъв случай не вървят изправени.63 Tругият известен с изследванията си втази област анатом-еволюционист Charles Oxnard оприличава скелетнатаструктура на австралопитеките на тази на съвременните орангутани.64

)акрая, през 1994 г., екип от >ивърпулския университет в Англия за-почва всеобхватно проучване, за да даде окончателно заключение за скелетана Australopithecus. Bаключението, до което се достига, е: "Австралопитеки-те са четириноги".65

& една дума, Australopithecus не е нищо повече от един изчезнал видмаймуни, който няма никаква връзка с човека.

Homo habilis: маймуната, представяна като човек

_олямата прилика между скелетната и черепната структура на Aus-tralopithecus и шимпанзетата и опровергаването на твърдението, че тезисъщества вървят изправени, създават големи трудности на еволюционисти-те-палеонтолози. �ричината е, че според въображаемата еволюционна схе-ма Homo erectus идва след Australopithecus. Homo erectus, както се подраз-бира и от представката "homo", т.е. човек, е човешки клас и скелетът му енапълно изправен. )еговата черепна кутия е с обем два пъти по-голям оттози на австралопитеките. �рекият преход от Australopithecus, който е май-муна, приличаща на шимпанзе, към Homo erectus, притежаващ скелет, не-различаващ се от този на съвременния човек, е немислим дори и според ево-

&ценарият на човешката еволюция 89

è˙‚‡Ú‡ ÙÓÒËÎÌ‡ ÓÒÚ‡ÌÍ‡, Ì‡ÏÂ-ÂÌ‡ ‚ Hadar, ÖÚËÓÔËfl, ÍÓflÚÓ ÒÂÔÂ‰ÔÓÎ‡„‡, ˜Â ÔËÌ‡‰ÎÂÊË Ì‡ ‚Ë-‰Ó‚Â ÓÚ Australopithecus aferensis:AL 288-1 ËÎË "ã˛ÒË". Ñ˙Î„Ó ‚ÂÏÂÂ‚ÓÎ˛ˆËÓÌËÒÚËÚÂ ÒÂ ·ÓÂÎË, Á‡ ‰‡‰ÓÍ‡Ê‡Ú, ˜Â ã˛ÒË ÏÓÊÂ ‰‡ ‚˙‚ËËÁÔ‡‚ÂÌ, ÌÓ Ì‡È-ÔÓÒÎÂ‰ÌÓÚÓ ËÁ-ÒÎÂ‰‚‡ÌÂ Í‡ÚÂ„ÓË˜ÌÓ ‰ÓÍ‡Á‚‡, ˜ÂÚÓ‚‡ ÊË‚ÓÚÌÓ Â ·ËÎÓ Ó·ËÍÌÓ‚ÂÌ‡Ï‡ÈÏÛÌ‡ Ò ÔË‚Â‰ÂÌ‡ Í‡˜Í‡.

îÓÒËÎ˙Ú AL 333-105 Ì‡ Australop-ithecus aferensis, ÍÓÈÚÓ ‚ËÊ‰‡ÚÂÓÚ‰ÓÎÛ , ÔËÌ‡‰ÎÂÊË Ì‡ ÏÎ‡‰ÔÂ‰ÒÚ‡‚ËÚÂÎ Ì‡ ÚÓÁË ‚Ë‰. ÖÚÓ Á‡-˘Ó ËÁ‰‡‰ÂÌÓÒÚÚ‡ Ì‡ ˜ÂÂÔ‡ ÏÛÓ˘Â ÌÂ ÒÂ Â ÙÓÏË‡Î‡.

Australopithecus Aferensis: Â‰Ì‡ ËÁ˜ÂÁÌ‡Î‡ Ï‡ÈÏÛÌ‡

éÚ„ÓÂ ÒÂ ‚ËÊ‰‡ ˜Â-ÂÔ˙Ú Ì‡ ÙÓÒËÎ‡ AL444-2 Ì‡ Australo-pithecus aferensis, ‡ÓÚ‰ÓÎÛ Â ˜ÂÂÔ˙Ú Ì‡Â‰Ì‡ Ò˙‚ÂÏÂÌÌ‡Ï‡ÈÏÛÌ‡. é˜Â‚Ë‰Ì‡-Ú‡ ÔËÎËÍ‡ ÔÓ-Ú‚˙Ê‰‡‚‡, ˜Â A.Aferensis Â Ó·ËÍÌÓ-‚ÂÌ ‚Ë‰ Ï‡ÈÏÛÌ‡,·ÂÁ ÌËÍ‡Í‚Ë "˜Ó‚Â-ÍÓÔÓ‰Ó·ÌË" ˜ÂÚË.

ëöÇêÖåÖççÄ åÄâåìçÄ

AUSTRALOPITHECUS

$�О>Ю@0О))А�А 0B'А'А 92

люционната теория. 0 така бяха необходими "връзки", т.е. междинниформи. 0менно от тази необходимост се заражда твърдението за Homohabilis.

Gласификацията Homo habilis беше представена през 1960 г. от се-мейство Leakey, които са "ловци на останки". &поред семейство Leakeyтози нов вид, който те класифицират като Homo habilis, имал сравнителноголям обем на черепа, способност да върви изправен и да си служи с ка-менни и дървени сечива. �оради тази причина той спокойно би могъл дабъде прародител на човека.

Откритите в края на 80те години нови вкаменелости на същия видщяха напълно да променят този възглед. Основавайки се на новооткрити-те вкаменелости, изследователи като Bernard Wood и C.Loring Braceтвърдят, че Homo habilis, което означава "сръчен човек", трябва да бъдекласифициран като Australopithecus habilis, което от своя страна означава"сръчна южноафриканска маймуна". �ова е така, защото Homo habilisпритежава доста общи характеристики с маймуната, наречена Australop-ithecus. �ой има дълги ръце, къси крака и скелет, подобен на маймунския,точно като на Australopithecus. �ръстите на краката и ръцете му са подхо-дящи за катерене. )еговата челюстна структура е същата като на съвре-менните маймуни. Yактът, че обемът на черепа е 550 см3, е най-ясниятпоказател, че всеки един от тях е маймуна. )акратко, Homo habilis, койтонякои еволюционисти представят като отделен вид, в действителност, по-добно на всички останали австралопитеки, е вид маймуна.

�роучвания, извършени в следващите години, показват, че Homohabilis наистина е същество, което не се различава от австралопитеките.Откритият през 1984 г. от �im White фосил OH62 от скелет и череп показ-ва, че този вид, подобно на съвременните маймуни, има малък обем на че-репната кутия, дълги ръце и къси крака, които му позволяват да се катерипо дърветата.

�одробните анализи, извършени от американския антрополог HollySmith през 1994 г., отново показват, че Homo habilis всъщност не е homoт.е. човек, а маймуна. Smith казва следното относно направените от неяанализи на зъбите на Australopithecus, Homo habilis, Homo erectus и Homoneandertalensis:

Анализите, които сме извършили, основавайки се на развитието и структу-рата на зъбите, показват, че Australopithecus и Homo habilis спадат към една

àÁÓ·‡ÁÂÌËflÚ ‰ÓÎÛ ‚Îfl‚Ó "OH 7Homo habilis" Â ÙÓÒËÎÌ‡Ú‡ ÓÒÚ‡ÌÍ‡,

ÍÓflÚÓ Ì‡È-‰Ó·Â Ó˜ÂÚ‡‚‡ ˜ÂÎ˛ÒÚÌË-ÚÂ ı‡‡ÍÚÂÌË ˜ÂÚË Ì‡ ‚Ë‰Ó‚ÂÚÂ

Homo habilis. í‡ÁË ÙÓÒËÎÌ‡ ˜ÂÎ˛ÒÚËÏ‡ „ÓÎÂÏË ÂÁˆË Ë Ï‡ÎÍË Í˙ÚÌËˆË.

îÓÏ‡Ú‡ Ì‡ ˜ÂÎ˛ÒÚÚ‡ Â Ô‡‚Ó˙„˙ÎÌ‡.ÇÒË˜ÍË ÚÂÁË Í‡˜ÂÒÚ‚‡ Ô‡‚flÚ Ú‡ÁË ˜Â-

Î˛ÒÚ ‰‡ ÔËÎË˜‡ ‰Ó „ÓÎflÏ‡ ÒÚÂÔÂÌ Ì‡ÚÂÁË Ì‡ Ò˙‚ÂÏÂÌÌËÚÂ Ï‡ÈÏÛÌË. ë

‰Û„Ë ‰ÛÏË, ˜ÂÎ˛ÒÚÚ‡ Ì‡ Homohabilis Ó˘Â ‚Â‰Ì˙Ê ÔÓÚ‚˙Ê‰‡‚‡, ˜ÂÚÓ‚‡ Ò˙˘ÂÒÚ‚Ó ‚Ò˙˘ÌÓÒÚ Â Ï‡ÈÏÛÌ‡.

éÚ ‰˙Î„Ó ‚ÂÏÂ Â‚ÓÎ˛-ˆËÓÌËÒÚËÚÂ ‰ÓÍ‡Á‚‡Ú, ˜ÂÒ˙˘ÂÒÚ‚‡Ú‡ , ÍÓËÚÓ Ì‡Ë-˜‡Ú Homo habilis, ÏÓ„‡Ú ‰‡‚˙‚flÚ ËÁÔ‡‚ÂÌË. íÂ ÒÏfl-Ú‡ÎË, ˜Â Ò‡ ÓÚÍËÎË‚˙ÁÍ‡, ÔÓÒÚË‡˘‡ ÒÂ ÓÚÏ‡ÈÏÛÌ‡Ú‡ ‰Ó ˜Ó‚ÂÍ‡. çÓ-‚ËÚÂ ÓÒÚ‡ÌÍË Ì‡ Homohabilis, ÓÚÍËÚË ÔÂÁ 1986„. ÓÚ Tim White Ë Ì‡Â˜ÂÌËOH 62, Ó·‡˜Â ÓÔÓ‚Â„‡-‚‡Ú ÚÓ‚‡ Ú‚˙‰ÂÌËÂ. íÂÁËÙÓÒËÎÌË Ù‡„ÏÂÌÚË ÔÓÍ‡-Á‡ÎË, ˜Â Homo habilisËÏ‡Î ‰˙Î„Ë ˙ˆÂ Ë Í˙ÒËÍ‡Í‡, ÚÓ˜ÌÓ Í‡ÍÚÓ Ò˙‚Â-ÏÂÌÌËÚÂ Ï‡ÈÏÛÌË. íÓÁËÙÓÒËÎ ÒÎ‡„‡ Í‡È Ì‡Ú‚˙‰ÂÌËÂÚÓ, ˜Â Homohabilis Â ‰‚ÛÍ‡ÍÓ Ò˙˘ÂÒÚ-‚Ó, ÒÔÓÒÓ·ÌÓ ‰‡ ‚˙‚Ë ËÁ-Ô‡‚ÂÌÓ. Ç ‰ÂÈÒÚ‚ËÚÂÎÌÓÒÚHomo habilis ÌÂ Â ÌË˘Ó‰Û„Ó ÓÒ‚ÂÌ Ó˘Â Â‰Ì‡ ÔÓ-Ó‰‡ Ï‡ÈÏÛÌË.

Homo Habilis: é˘Â Â‰Ì‡ ËÁ˜ÂÁÌ‡Î‡ Ï‡ÈÏÛÌ‡

$�О>Ю@0О))А�А 0B'А'А 94

и съща категория с африканските маймуни, а Homo erectus и неандерталци-те към категорията на хората. 66

�рез същата година трима специалисти по анатомия - Fred Spoor,Bernard Wood и Frans Zonneveld, достигат до същото заключение, прила-гайки коренно различен метод. �ози метод се базира на сравнителен ана-лиз на полукръгообразните канали във вътрешното ухо на хората и май-муните, които служат за пазене на равновесие. Gаналите на изправеновървящите хора и тези на наведено вървящите маймуни се различават понякои определени характеристики. Анализираните от Spoor, Wood и Zon-neveld канали във вътрешните уши на всички видове австралопитеки идори на Homo habilis са същите като тези на съвременните маймуни. Iосе отнася до каналите на Homo erectus, те не се различават от тези насъвременния човек.67

�ова откритие показва два много важни резултата:1. �каменелостите, които наричаме Homo habilis, всъщност не спа-

дат към класовете homo, т.е. хора, а към тези на Australopithecines , т.е.маймуни.

2. 0 Homo habilis, и Australopithecines са същества, които вървят на-ведени, т.е. имат маймунски скелет. �е нямат никаква връзка с хората.

Homo Rudolfensis: погрешно сглобеното лице

�ерминът Homo rudolfensis е наименованието, дадено на няколко фо-силни находки, открити през 1972 г. �ъй като тези фосилни находки санамерени в близост до река Rudolf в Gения, то класът, който тези останкисе предполага, че представят, е наречен Homo rudolfensis. �овечето па-леонтолози обаче смятат, че тези вкаменелости не формират самостояте-лен вид, а живият организъм, наречен Homo rudolfensis, е всъщностHomo habilis, т.е. вид маймуна.

Richard Leakey, който открил фосилните останки, представя черепа,който обозначава с KNM-ER 1470 и за който казва, че е на възраст 2,8милиона години, като най-великото откритие в историята на антрополо-гията и така поражда големи отзвуци. &поред Leakey това същество, кое-то подобно на Australopithecus притежава малък обем на черепната кухи-на, но лице на човек, е липсващата връзка между Australopithecus и чове-

ка. 0 така не след дълго щеше да се разбере, че човекоподобното лице начерепа KNM-ER 1470, който често се появява по кориците на научни спи-сания, е резултат на неправилното сглобяване на черепните фрагменти –което може би е умишлено. �роф. Tim Bromage, който изучавал анатоми-ята на човешкото лице, обяснява така този факт, който той разкрива с по-мощта на компютърна симулация през 1992 г:

Gогато той (KNM-ER 1470) беше за първи път реконструиран, лицето бенагодено към черепа в почти вертикално положение, по-скоро както приплоските лица на съвременните хора. )о новите изследвания върху анато-мичната родственост показват, че в действителност лицето трябва да бъдезначително издадено напред, създавайки един маймуноподобен вид, подобенна лицето на Australopithecus. 68

$волюционистът-палеонтолог J.E.Cronin казва следното по тозивъпрос:

...неговото сравнително праволинейно конструирано лице, тясна черепна ку-тия и големи кътни зъби са примитивни характерни черти, които свързватKNM-ER 1470 с Australopithecus... KNM-ER 1470 , подобно на останалитеранни homo-представители, има доста общи структурни характеристики съсслабите Australopithecus. �ези характеристики обаче не се проявяват приследващите, по-късни homo-представители (т.е. при Homo erectus). 69

C. Loring Brace от 'ичиганския университет прави същото заключе-ние в резултат на извършените от него анализи върху структурата на че-люстта и зъбите на черепа 1470 и казва:

_олемината на челюстта и мястото, където са разположени кътниците, по-казват, че ER 1470 има абсолютно същото лице и зъби като на Australopithe-cus. 70

�роф. Alan Walker, палеонтолог от университета "Tжон %опкинс",който е извършил не по-малко изследвания върху KNM-ER 1470 от >и-кей, защитава становището, че това същество не трябва да се класифици-ра като "homo", т.е. човешки вид каквито са Homo habilis и Homo rudolfen-sis, а точно обратното - да бъде включено в класа на Australopithecus.71

& една дума, класификациите като Homo habilis и Homo rudolfensis,за които се правят опити да бъдат представяни като междинни форми меж-ду Australopithecus и Homo erectus, са напълно въображаеми. Gакто по-твърждават и много изследователи, всеки един от тези организми е пред-

ставител на серията Australopithecus. �сичките им анатомични характери-стики показват, че те са отделни видове маймуни.

&лед тези същества, всяко от които е вид маймуна, се появяват и ис-тинските "homo", т.е. човешки вкаменелости.

Homo �rectus и нататък: човешки същества

&поред въображаемата еволюционна схема, вътрешната еволюция навида homo е следната: първо е Homo erectus, след това Homo sapiensarchaic и неандерталският човек, по-късно идва кроманьонският човек инай-накрая съвременният човек... � действителност обаче всички тезикласификации са само своеобразни човешки раси. �азликата между тяхне е по-голяма отколкото между ескимос и негър или между пигмей и ев-ропеец.

)ека първо разгледаме Homo erectus, към който еволюционистите сеотнасят като към най-първобитния човешки вид. �ерминът "erect" означа-ва "изправен", а Homo erectus – "0зправен човек". $волюционистите би-ват принудени да отделят този човек от предходните, като прибавят при-лагателното "erect". �ъй като всички налични вкаменелости на Homo erec-tus, за разлика от представителите на Australopithecus и Homo habilis, саизправени. )яма никаква разлика между скелета на Homo erectus и тозина съвременния човек.

)ай-същественото основание еволюционистите да определят Homoerectus като "първобитен" е обемът на черепната му кутия (900-1100 см3),който е по-малък от този на обикновения съвременен човек, както и сил-но изразените надочни дъги. �същност днес на земята живеят много хорасъс същия мозъчен обем като този на Homo erectus (напр. пигмеите), как-то и някои раси, които имат изпъкнали надочни дъги (напр. австралийски-те аборигени).

Tобре известен факт е, че разликите в черепния обем не означаватнепременно разлики в умствените способности или уменията. �азумът за-виси по скоро от вътрешната организация на мозъка, отколкото от него-вия обем.72

�каменелостите, представили Homo erectus на света, са тези на чове-ка от �екин и човека от Ява, които били открити в Азия. & течение навремето обаче стана ясно, че и тези два фосила не са много благонадежд-

$�О>Ю@0О))А�А 0B'А'А 96

Homo erectus: Â‰Ì‡ ‰Â‚Ì‡ ˜Ó‚Â¯Í‡ ‡Ò‡

Homo erectus ÓÁÌ‡˜‡‚‡ "ËÁ-

Ô‡‚ÂÌ ˜Ó‚ÂÍ". ÇÒË˜ÍË ÙÓ-

ÒËÎÌË ÓÒÚ‡ÌÍË, ‚ÍÎ˛˜ÂÌË ‚

Ú‡ÁË ÔÓÓ‰‡, ÔËÌ‡‰ÎÂÊ‡Ú

Ì‡ Â‰Ì‡ ÓÚ‰ÂÎÌ‡ ˜Ó‚Â¯Í‡

‡Ò‡. í˙È Í‡ÚÓ ÔÓ-„ÓÎflÏ‡Ú‡

˜‡ÒÚ ÓÚ ÓÒÚ‡ÌÍËÚÂ Ì‡ Homo

erectus ÌflÏ‡Ú Ó·˘Ë ı‡‡ÍÚÂ-

ËÒÚËÍË, ÒÎÂ‰Ó‚‡ÚÂÎÌÓ Â

Ï‡ÎÍÓ ÚÛ‰ÌÓ ÚÂÁË ıÓ‡ ‰‡

·˙‰‡Ú Ó˜ÂÚ‡ÌË Â‰ËÌÒÚ‚ÂÌÓ

Ò˙Ó·‡ÁÌÓ ÚÂıÌËÚÂ ˜ÂÂÔË.

íÓ‚‡ Â ÔË˜ËÌ‡Ú‡, ÔÓ‡‰Ë

ÍÓflÚÓ ‡ÁÎË˜ÌË Â‚ÓÎ˛ˆËÓ-

ÌËÒÚË ‰‡‚‡Ú ‡ÁÎË˜ÌË ÍÎ‡ÒË-

ÙËÍ‡ˆËË Ë Ì‡ËÏÂÌÓ‚‡ÌËfl.

ÉÓÂ ‚Îfl‚Ó ÒÂ ‚ËÊ‰‡ ˜ÂÂÔ,

ÓÚÍËÚ ‚ Koobi Fora, ÄÙËÍ‡,

ÔÂÁ 1975 „., ÍÓÈÚÓ ÏÓÊÂ ‰‡

Ó˜ÂÚ‡Â Homo erectus Í‡ÚÓ

ˆflÎÓ. ÉÓÂ ‚‰flÒÌÓ Â Â‰ËÌ ˜Â-

ÂÔ - Homo ergaster KNM-ER

3733, ÔÓ ÍÓÈÚÓ ËÏ‡ ÌÂflÒÌÓÚË.

é·ÂÏ˙Ú Ì‡ ˜ÂÂÔÌ‡Ú‡ ÍÛÚËfl

Ì‡ ‚ÒË˜ÍË ÚÂÁË ‡ÁÌÓÓ·‡ÁÌË

ÙÓÒËÎÌË ÓÒÚ‡ÌÍË Ì‡ Homo

erectus Â ÓÍÓÎÓ 900 – 1100ÒÒ.

íÂÁË ‡ÁÏÂË Ò‡ ‚ ‡ÏÍËÚÂ

Ì‡ Ó·ÂÏ‡ Ì‡ ˜ÂÂÔÌ‡Ú‡ ÍÛıË-

Ì‡ Ì‡ Ò˙‚ÂÏÂÌÌËfl ˜Ó‚ÂÍ.

ë ÍÂÎÂÚ˙Ú KNM-WT 15000, ËÎË ‰ÂÚÂÚÓ Turkana (‚‰flÒÌÓ) Â ÏÓ-

ÊÂ ·Ë Ì‡È-ÒÚ‡‡Ú‡ Ë Ì‡È-Ô˙ÎÌ‡ ˜Ó‚Â¯Í‡ ÓÒÚ‡ÌÍ‡, ÍÓflÚÓ

ÌflÍÓ„‡ Â ·ËÎ‡ Ì‡ÏË‡Ì‡. àÁ‚˙¯ÂÌËÚÂ ËÁÒÎÂ‰‚‡ÌËfl ‚˙ıÛ

Ú‡ÁË ÙÓÒËÎÌ‡ ÓÒÚ‡ÌÍ‡, Á‡ ÍÓflÚÓ ÒÂ Ú‚˙‰Ë, ˜Â Â Ì‡ 1.6 ÏËÎËÓ-

Ì‡ „Ó‰ËÌË, ÔÓÍ‡Á‚‡Ú, ˜Â Úfl ÔËÌ‡‰ÎÂÊË Ì‡ 12-„Ó‰Ë¯ÌÓ ‰ÂÚÂ,

ÍÓÂÚÓ, ‡ÍÓ Â ·ËÎÓ ÔÓ‡ÒÌ‡ÎÓ, Â ˘flÎÓ ‰‡ ÒÚ‡ÌÂ ÓÍÓÎÓ 1.80 Ï.

‚ËÒÓÍÓ. íÓÁË ÙÓÒËÎ, ÍÓÈÚÓ ËÁÍÎ˛˜ËÚÂÎÌÓ ÏÌÓ„Ó ÔËÎË˜‡ Ì‡

ÌÂ‡Ì‰ÂÚ‡ÎÒÍ‡Ú‡ ‡Ò‡, Â Â‰ÌÓ ÓÚ Ì‡È-Á‡·ÂÎÂÊËÚÂÎÌËÚÂ ‰ÓÍ‡-

Á‡ÚÂÎÒÚ‚‡, ÓÚË˜‡˘Ë ÎÂ„ÂÌ‰‡Ú‡ Á‡ ˜Ó‚Â¯Í‡Ú‡ Â‚ÓÎ˛ˆËfl. Ö‚Ó-

Î˛ˆËÓÌËÒÚ˙Ú Donald Johnson ÓÔËÒ‚‡ ÚÓÁË ÙÓÒËÎ ÔÓ ÒÎÂ‰ÌËfl

Ì‡˜ËÌ: "íÓÈ ·Â¯Â ‚ËÒÓÍ Ë ÍÎ¸Ó˘‡‚. îÓÏ‡Ú‡ Ì‡ ÚflÎÓÚÓ Ë ÔÓ-

ÔÓˆËËÚÂ Ì‡ Í‡ÈÌËˆËÚÂ ÏÛ Ò‡ ·ËÎË Ò˙˘ËÚÂ Í‡ÚÓ ÚÂÁË Ì‡

Ò˙‚ÂÏÂÌÌËÚÂ ÂÍ‚‡ÚÓÌË ‡ÙËÍ‡ÌˆË. ê‡ÁÏÂ˙Ú Ì‡ Í‡ÈÌËˆË-

ÚÂ ÏÛ Ì‡Ô˙ÎÌÓ ÓÚ„Ó‚‡flÎ Ì‡ ÚÓÁË Ì‡ Ò˙‚ÂÏÂÌÌËÚÂ Ô˙ÎÌÓÎÂÚ-

ÌË ÒÂ‚ÂÌÓ‡ÏÂËÍ‡ÌˆË.

ни. /овекът от �екин се състои от някакви елементи, изработени от гипс,тъй като оригиналните са били изгубени, а човекът от Ява е "съставен" отедин черепен фрагмент и тазова кост, която е намерена на няколко метраот черепа без никакъв знак, че и двете принадлежат на едно и също чо-вешко същество. �оради тази причина намерените в Африка вкаменело-сти на Homo erectus започват да придобиват все по-голямо значение.(�рябва също така да се отбележи, че една част от фосилите, представяникато Homo erectus, биват включени от някои еволюционисти във вториклас, наречен "Homo ergaster". �о този въпрос съществуват малки нераз-бирателства, затова ние ще разглеждаме всички тези вкаменелости подкласификацията Homo erectus.)

)ай-известният от намерените в Африка представители на Homoerectus е фосилът "Narikotome homo erectus" или "'омчето от Turkana",който бил намерен близо до езерото Turkana в Gения. ;еше потвърдено,че вкаменелостта е принадлежала на 12 - годишно дете, което би трябвалода достигне 1.82 м височина в своето юношество. 0зправената скелетнаструктура на вкаменелостта не се различава от тази на съвременния чо-век. Американският палеонтолог Alan Walker казва, че "доста се съмнявадали един обикновен патолог би могъл да каже каква е разликата междутози фосилен скелет и скелета на един съвременен човек".73 Относно че-репа Walker казва, че "много прилича на този на неандерталец".74 Gактоще видим в следващата глава, неандерталците са една съвременна човешкараса. &ледователно, Homo erectus също е една съвременна човешка раса.

Tори еволюционистът Richard Leakey заявява, че разликите междуHomo erectus и съвременния човек не са по-големи от тези между отдел-ните раси:

�секи човек може да забележи разликите във формата на черепа, силноизразените черти на лицето, изпъкналостта на надочните дъги и т.н. �езиразличия са може би не по-големи от различията между отделните чо-вешки раси обитаващи различни географски области. �акова биологич-но разнообразие възниква, когато населението е географски разделеноза значителен период от време.75

�роф.William Laughlin от университета в Gънектикът извършва об-ширни анатомични изследвания върху ескимосите и обитателите на Але-утските острови, като забелязва, че тези хора смайващо приличали на хо-моеректусите. Bаключението, което прави Laughlin, е че всички тези расив действителност са различни раси, принадлежащи към вида Homo sapiens(съвременен човек).

$�О>Ю@0О))А�А 0B'А'А 98

Gогато вземем под внимание големите различия, които съществуват ме-жду изолираните общества, каквито са тези на ескимосите и бушмените,принадлежащи на рода Homo sapiens, изглежда много логично да стиг-нем до заключението, че Sinanthropus (разновидност на Homo erectus –ALC) също се отнася към този род.76

От друга страна, съществува една огромна бездна между Homo erec-tus – една човешка раса, и появилите се преди него, според "човешкатаеволюция", маймуни (Australopithecus, Homo habilis и Homo rudolfensis).�ова означава, че първите хора са се появили във фосилните данни внезап-но и едновременно, без никакъв еволюционен процес. )е би могло дасъществува по-ясно указание за това, че те са били сътворени.

�риемането на този факт абсолютно противоречи на догматичнатафилософия и идеология на еволюционистите. �оради тази причина те сеопитват да представят Homo erectus, който е изцяло човешка раса, катосъщество, представляващо полумаймуна. � реконструкциите им на Homoerectus те упорито рисуват човекоподобни маймуни. От друга страна, из-ползвайки подобни на рисунките методи, те придават човешки вид на май-муни като Australopithecus и Homo habilis. & този метод те се опитват да

700-„Ó‰Ë¯ÌËÚÂ ÏÓflˆË

"ê‡ÌÌËÚÂ ıÓ‡ Ò‡ ·ËÎË ‰ÓÒÚ‡ ÔÓ-Ò˙˜ÌË ÓÚÍÓÎÍÓÚÓ ÔÂ‰ÔÓÎ‡„‡ÏÂ…"çÓ‚ËÌ‡, ÔÛ·ÎËÍÛ‚‡Ì‡ Ì‡ 14 Ï‡Ú 1998 „. ‚ "New Scientist", ÌË ‡ÁÍ‡Á‚‡, ˜ÂıÓ‡Ú‡, Ì‡Â˜ÂÌË ÓÚ Â‚ÓÎ˛ˆËÓÌËÒÚËÚÂ Homo Erectus, ÔÂ‰Ë 700 ıËÎfl‰Ë„Ó‰ËÌË Ò‡ ÛÔ‡ÊÌfl‚‡ÎË ÏÓÂÔÎ‡‚‡ÚÂÎÒÍÓ ËÁÍÛÒÚ‚Ó. íÂÁË ıÓ‡, ÍÓËÚÓËÏ‡ÎË ‰ÓÒÚ‡Ú˙˜ÌÓ ÔÓÁÌ‡ÌËfl Ë ÚÂıÌÓÎÓ„Ëfl, Á‡ ‰‡ ÔÓÒÚÓflÚ ÏÓÂÔÎ‡‚‡ÚÂ-ÎÂÌ Ò˙‰ Ë ÔËÚÂÊ‡‚‡ÎË ÍÛÎÚÛ‡, ÍÓflÚÓ ËÁÔÓÎÁ‚‡ÎË ÔË ÏÓÒÍËfl Ú‡ÌÒ-ÔÓÚ, ÚÛ‰ÌÓ ·Ëı‡ ÏÓ„ÎË ‰‡ ·˙‰‡Ú Ì‡Â˜ÂÌË "ÔËÏËÚË‚ÌË".

$�О>Ю@0О))А�А 0B'А'А 100

"сближат" маймуните и хората и по този начин да затворят бездната меж-ду тези два различни класа организми.

�еандерталците: едра човешка раса

)еандерталците са хора, които се появяват внезапно преди около 100хиляди години в $вропа и тихомълком изчезват – или биват претопени,смесвайки се с други раси – също така бързо преди около 35 хиляди годи-ни. $динствената разлика между тях и днес живеещите хора е наличиетона по-масивни кости и по-голям обем на черепната кутия.

)еандерталците са човешка раса и днес почти всеки приема тозифакт. $волюционистите положиха големи усилия, за да представят тезихора като "първобитен вид", но всички открития показват, че неандерта-лецът по нищо не се различава от който и да било "едър" човек, койтовърви по улицата днес. &мятаният за един от водещите специалисти по та-зи тема и палеонтолог в университета ")ю 'ексико" Erik Trinkaus пишеследното:

0звършените детайлни сравнения на скелет-ните останки на неандерталец и съвремененчовек показват, че няма нищо в анатомиятана неандерталеца, което да показва, че двига-телните, манипулационните, умствените иезиковите способности са по-несъвършениот тези на съвременните хора.77

�оради тази причина много от съвременнитеизследователи представят неандерталеца като под-вид на съвременния човек и го наричат "Homosapiens neandertalensis". Откритията ясно показ-ват, че неандерталците погребвали мъртъвците си,изработвали разнообразни музикални инструмен-ти и имали културно сходство с Homo sapienssapiens, които са живели през същия период. & ед-на дума, неандерталците са "едра" човешка раса,която с течение на времето просто е изчезнала.

ÉÂ¯ÌË Ï‡ÒÍË: Ç˙ÔÂÍË˜Â ÌÂ ÒÂ ‡ÁÎË˜‡‚‡Ú ÔÓ

ÌË˘Ó ÓÚ Ò˙‚ÂÏÂÌÌËfl ˜Ó-‚ÂÍ , ÌÂ‡Ì‰ÂÚ‡ÎˆËÚÂ ‚ÒÂ

Ó˘Â ·Ë‚‡Ú Ó·ËÒÛ‚‡ÌËÍ‡ÚÓ Ï‡ÈÏÛÌÓÔÓ‰Ó·ÌË ÓÚ

Â‚ÓÎ˛ˆËÓÌËÒÚËÚÂ.

éÚ„ÓÂ ‚ËÊ‰‡ÚÂ ˜ÂÂÔ‡ Amud 1 Ì‡ Homosapiens Neanderthalensis, ÍÓÈÚÓ Â ·ËÎ ÓÚ-ÍËÚ ‚ àÁ‡ÂÎ. çÂ‡Ì‰ÂÚ‡ÎÂˆ˙Ú Â ‚ÒÂËÁ-‚ÂÒÚÂÌ Í‡ÚÓ ‡Á‚ËÚ, ÌÓ ÌËÒ˙Í ˜Ó‚ÂÍ. ëÏfl-Ú‡ ÒÂ Ó·‡˜Â, ˜Â ÔËÚÂÊ‡ÚÂÎflÚ Ì‡ Ú‡ÁË ÓÒ-Ú‡ÌÍ‡ Â ·ËÎ 1.80 Ï ‚ËÒÓÍ. çÂ„Ó‚ËflÚ Ó·ÂÏÌ‡ ˜ÂÂÔÌ‡Ú‡ ÍÛÚËfl Â Ì‡È-„ÓÎÂÏËflÚ, ÍÓÈ-ÚÓ ÌflÍÓ„‡ Â ‚ËÊ‰‡Ì – 1740 ÒÏ3. èÓ‡‰Ë‚ÒË˜ÍÓ ÚÓ‚‡ ÚÓÁË ÙÓÒËÎ Â ÏÂÊ‰Û Ì‡È-‚‡ÊÌËÚÂ ‰ÓÍ‡Á‡ÚÂÎÒÚ‚‡, ÍÓËÚÓ Ì‡Ô˙ÎÌÓÛÌË˘ÓÊ‡‚‡Ú Ú‚˙‰ÂÌËflÚ‡, ˜Â ÌÂ‡Ì‰Â-Ú‡ÎˆËÚÂ Ò‡ ·ËÎË ÔËÏËÚË‚ÌË ‚Ë‰Ó‚Â.

çÂ‡Ì‰ÂÚ‡ÎˆËÚÂ: Â‰ÌË ‡Á‚ËÚË ıÓ‡

Homo Sapiens Archaic, Homo Heilderbergensis и $романьонецът

Homo sapiens archaic е последното ниво във въображаемата еволю-ционна схема преди съвременния човек. �същност еволюционистите нямакакво толкова да кажат за тези хора, тъй като между тях и съвременнитехора има съвсем незначителни разлики. )ещо повече, някои изследовате-ли дори твърдят, че днес все още съществуват представители на тази раса,и за пример посочват аборигените в Австралия. �одобно на Homo sapiens,аборигените също имат дебели и издадени вежди, хлътнала навътре челю-стна структура и малко по-малък обем на черепната кутия. &ъщо така бя-ха направени доста важни открития, показващи, че тези хора до не многоотдавна са обитавали някои села в 0талия и Унгария. Gласификацията,представяна в еволюционната литература като Homo heilderbergensis,всъщност е една и съща с Homo sapiens archaic. �ричината за използване-то на два различни термина за дефиниране на една и съща човешка раса саразликите в схващанията на еволюционистите. �сички фосилни останки,включени в класификацията Homo heilderbergensis, показват, че принад-лежат на хора, които анатомично много приличат на европейците, живелипреди 500 хиляди, дори преди 740 хиляди години, първо в Англия, а послев 0спания.

�ресметнато е, че кроманьонецът е живял преди 30000 години. �ойима куполовиден череп и широко чело. Обемът на черепната му кутия е1600 см3 и е над средния за съвременния човек. /ерепът му има широкинадочни дъги и костна изпъкналост отзад, което също е особеност кактона неандерталците, така и на Homo erectus.

�ъпреки че кроманьонците са смятани за европейска раса, структу-рата и черепният им обем приличат по-скоро на тези на някои раси, обита-ващи днес Африка и тропиците. Основавайки се на тази прилика, се пред-полага, че кроманьонците са древна африканска раса. )якои други палеон-тологични открития показват, че расите Cro-Magnon и Neanderthal са сесмесили една с друга и са положили основите на расите от наши дни. )ещоповече, днес се смята, че представители на расата Cro-Magnon все ощеживеят в различни части на африканския континент и в регионите Salute иDordogne във Yранция. %ора, притежаващи подобни характеристики,също така са забелязани в �олша и Унгария.

�идовете живели по едно и също време със своите прадеди!...

�сичко това, което разгледахме досега, ни представя една ясна карти-на: сценарият за "човешката еволюция" е абсолютна измислица. Bа да мо-же да съществува едно такова родословно дърво, то би трябвало да е про-текла една постепенна еволюция от маймуна към човек и би трябвало дабъде намерен фосилен материал от този процес. �место това обаче междумаймуните и хората съществува една огромна бездна. &келетната струк-тура, черепният обем, изправеното или приведено ходене са характери-стики, които рязко разграничават човека от маймуната. (&поменахме, чепри неотдавна извършените изследвания, през 1994г., върху равновеснитеканали на вътрешното ухо Australopithecus и Homo habilis са класифици-рани като маймуни, а Homo erectus като хора.)

Tруго важно откритие, което показва, че между тези различни видо-ве не може да съществува родословно дърво, е фактът, че видовете, пред-ставяни като прародители един на друг, всъщност са живели по едно исъщо време! Ако, както еволюционистите твърдят, че с течение на време-то Australopithecus се е превърнал в Homo habilis, той пък от своя страна вHomo erectus, то периодите, в които тези видове са живели, също трябвада следват един след друг. � действителност обаче такъв хронологичен редне съществува.

&поред изчисления на еволюционистите австралопитеките са живелиотпреди 4 милиона години допреди 1 милион години. От друга страна, жи-вите същества, класифицирани като Homo habilis, се предполага, че саживели допреди 1,7 – 1,9 милиона години. Homo rudolfensis, за който сеговори, че е "по-развит" от Homo habilis, е известно, че е на 2,5 – 2,8 ми-лиона години! �.е. Homo rudolfensis е почти 1 милион години по-възрастенот Homo habilis, който трябваше да му бъде "прародител". От друга стра-на, възрастта на Homo erectus възлиза на около 1,6 – 1,8 милиона години,което означава, че представителите на Homo erectus се появяват на земятаприблизително в същата времева рамка, в която и техните така наречени"прадеди" – Homo habilis.

Alan Walker потвърждава този факт, като казва: "съществуват сигур-ни доказателства от 0зточна Африка за австралопитеки, които са живелизаедно първо с Homo habilis, а после и с Homo erectus."78 Louis Leakey от-крива фосилните останки на Australopithecus, Homo habilis и Homo erectusпочти една до друга в земния слой "Bed II" в региона Olduvai Gorge.79

�азбира се, такова родословно дърво не може да съществува. StephenJay Gould, палеонтолог от %арвардския университет, макар и еволюцио-нист, обяснява тази безизходица на еволюцията по следния начин:

Gакво би се случило с нашето родословно дърво, ако съществуваттри съвпадащи рода хоминиди (A.africanus, едрите australopithecinesи H.habilis), които очевидно не произлизат един от друг? )ещо пове-че, при нито един от трите вида не се проявява еволюционна тенден-ция по време на пребиваването им на земята.80

Gогато преминем от Homo erectus към Homo sapiens, отново вижда-ме, че няма никакво родословно дърво. &ъществуват доказателства, коитопоказват, че Homo erectus и Homo sapiens archaic са живели допреди27,000 години и дори до 10,000 години преди наши дни. � тресавищетоKow в Австралия бяха открити 13,000 - годишни, а на остров Ява 27,000 -годишни черепи на Homo erectus.81

'айната история на Homo Sapiens

)аред с всичко това, което разгледахме, най-интересният и значите-лен факт, който обезсилва самата основа на въображаемото родословнодърво на еволюционната теория, е неочаквано древната история на Homosapiens, т.е. съвременния човек. �алеонтологичните открития ни показват,че преди почти 1 милион години са живели хората Homo sapiens, които на-пълно приличали на нас.

�ървите открития по тази тема бяха направени от известния палео-нтолог-еволюционист Louis Leakey. �рез 1932 г. в областта Kanjera в бли-

àÉãÄ çÄ

26 ïàãüÑà ÉéÑàçà:

26 ıËÎfl‰Ë „Ó‰Ë¯Ì‡Ú‡

Ë„Î‡ Â ËÌÚÂÂÒÌ‡ ÙÓÒËÎ-

Ì‡ ÓÒÚ‡ÌÍ‡, ÍÓflÚÓ ÌË ÔÓ-

Í‡Á‚‡, ˜Â ÌÂ‡Ì‰ÂÚ‡Î-

ˆËÚÂ Ò‡ ËÏ‡ÎË ÔÓÁÌ‡ÌËfl

‚ Ó·ÎÂÍÎÓÚÓ. (D. Johan-

son, B. Edgar From Lucy

to Language, p. 99)

зост до езерото �иктория в Gения Leakey открива няколко фосилни ос-танки, спадащи към епохата среден плейстоцен, които от анатомичнагледна точка по нищо не се различавали от съвременните хора. $похатасреден плейстоцен обаче означава период отпреди един милион години.83

�ъй като тези открития преобърнаха еволюционното родословно дървонаопаки, то те бяха отхвърлени от някои палеонтолози-еволюционисти.Leakey обаче винаги е отстоявал, че предположенията му са верни.

�ъкмо когато този спор беше започнал да се забравя, една вкамене-лост, открита в 0спания през 1995 г., разкри по много необикновен начин,че историята на Homo sapiens много по-стара, отколкото се предполага-ше. &ъответната вкаменелост беше открита в пещерата Gran Dolina в об-ластта, наречена Atapuerca от трима испански палеонтолози от 'адрид-ския университет. Yосилната останка представлява лице на 11 - годишномомче, което изцяло прилича на това на съвременен човек. От смъртта надетето са изминали 800 000 години. &писание "Discover" в декемврийскияси брой от 1997 г. предава историята с големи подробности.

�ази вкаменелост разклати дори вярата в човешката еволюция наArsuaga Ferreras, който беше ръководител на из-следователския екип в Gran Dolina. Ferreras каз-ва следното:

)ие очаквахме нещо голямо, нещо широко, не-що издуто... вие знаете, нещо "примитивно".)ашите очаквания за 800000 - годишно момчебяха като за нещо подобно на момчето отTurkana. А това, което открихме, беше напълносъвременно лице... Bа мен това е най-вълнува-щото... �ова е нещо разтърсващо. Tа намеришнещо толкова неочаквано като това. )е да наме-риш вкаменелости - разбира се да откриеш вка-менелост също е неочаквано, но най-впечатля-ващото е да откриеш нещо в миналото, коетомислиш, че принадлежи към настоящето. �ова екато да намериш нещо като... като магнетофонв Gran Dolina. �ова би било доста изненадващо.)ие не можем да очакваме да има магнетофонии касети в ранния плейстоцен. Tа откриеш едносъвременно лице е същото. )ие бяхме многоизненадани, когато го видяхме.83

Ö‰ÌÓ ÓÚ Ì‡È-ËÁ‚ÂÒÚÌËÚÂÔÂËÓ‰Ë˜ÌË ËÁ‰‡ÌËfl Á‡Â‚ÓÎ˛ˆËÓÌËÒÚÍ‡ ÎËÚÂ‡-ÚÛ‡ – "Discover", ÔÓÒÚ‡-‚ËÎÓ Ì‡ ÍÓËˆ‡Ú‡ ÒË ˜Ó-‚Â¯ÍÓ ÎËˆÂ Ì‡ 800 ıËÎfl-‰Ë „Ó‰ËÌË Ë ‚˙ÔÓÒ˙Ú Ì‡Â‚ÓÎ˛ˆËÓÌËÒÚËÚÂ: "Ñ‡ÎËÚÓ‚‡ Â ÎËˆÂÚÓ Ì‡ Ì‡¯ÂÚÓÏËÌ‡ÎÓ?"

�ази фосилна останка показва, че историята на Homo sapiens трябвада бъде удължена с 800 хиляди години назад. &лед като се възстановили отпървоначалния шок, еволюционистите, които намерили вкаменелостта,решават, че тя принадлежи на друг вид, защото според еволюционното ро-дословно дърво Homo sapiens не би трябвало да е живял преди 800 хилядигодини. �оради това те създават един въображаем вид, който наричат"Homo antecessor", и включили черепа Atapuerca в тази класификация.

�дна колиба на 1,7 милиона години

'ного от досега откритите находки показват, че Homo sapiens са жи-вели доста преди 800 хиляди години. $дна от тях е отново открита от LouisLeakey в началото на 1970 г. в Olduvai Gorge. Leakey установява, че наме-рените в слоя Bed II Australopithecus, Homo habilis и Homo erectus са жи-

вели по едно и също време. )о по-интереснотое една постройка, която Leakey открива всъщия слой (Bed II). �ук той намира останкитена една каменна колиба. )ай-необичайнатастрана на случая е, че тази постройка, коятовсе още се използва в някои части на Африка, еможело да бъде построена единствено от Homosapiens! 0 така, според откритията на LeakeyAustralopithecus, Homo habilis, Homo erectus исъвременният човек би трябвало да са живелизаедно преди около 1,7 милиона години.84 �озифакт, разбира се, напълно обезсилва еволюци-онната теория, която твърди, че съвременнитехора са произлезли от маймуни, представяни никато Australopithecus.

3,6 милиона годишни съвременни отпечатъци от стъпка!

)якои други открития също отправят следите на съвременния човекдопреди 1,7 милиона години. )ай-същественото от тези открития са сле-дите от стъпки, намерени в областта Laetoli в �анзания от Mary Leakeyпрез 1977 г. �ези отпечатъци са върху пласт, който е датиран към 3,6 ми-

$�О>Ю@0О))А�А 0B'А'А 106

éÚÍËÚËÂÚÓ Ì‡ 1.7 ÏË-ÎËÓÌ‡ „Ó‰Ë¯Ì‡Ú‡ ÍÓ-ÎË·‡ ¯ÓÍË‡ Ì‡Û˜Ì‡Ú‡Ó·˘ÌÓÒÚ. ífl ËÁ„ÎÂÊ‰‡-Î‡ Í‡ÚÓ ÍÓÎË·ËÚÂ, ÍÓË-ÚÓ ‰ÌÂÒ ËÁÔÓÎÁ‚‡Ú ‡Ù-ËÍ‡ÌˆËÚÂ.

лиона години и най-важното, те по нищо не серазличават от отпечатъците, които би оставиластъпката на един съвременен човек.

Откритите от Mary Leakey следи отстъпки по-късно са изследвани от известни па-леонтолози като Don Johanson и Tim White. )а-правените заключения са същите. White пише:

)яма никаква грешка... �е са точно като отпе-чатъци от стъпки на съвременен човек. Ако теднес бяха направени върху пясъка на калифор-нийски плаж и едно четиригодишно дете бешепопитано какво е това, то щеше да отговорибез дори да се поколебае, че оттам е минал чо-век. �о не би могло да ги различи от хилядитеследи от стъпки, оставени по плажа, нито пъквие.85

&лед като изследвал отпечатъците, Louis Robbins от &евернокали-форнийския университет прави следните коментари:

&водът на стъпалото е повдигнат – по-дребният човек притежава по-високсвод, отколкото е моят – палецът е голям и изравнен с показалеца... �ръсти-те на краката обхващат земята така, както и човешките пръсти. �ова можеда се види при други животински видове.86

0зследванията, извършени върху морфологичната структура на от-печатъците, показват отново и отново, че те трябва да бъдат приети каточовешки отпечатъци и по-точно като такива на съвременен човек (Homosapiens). Russell Tuttle, който изследвал тези следи, пише:

�ези отпечатъци би трябвало да са оставени от малък босокрак Homo sapi-ens... �сички морфологични изследвания показват, че стъпалото насъществото, което е оставило следите, не се различава по нищо от това насъвременните хора.87

;езпристрастни изследвания върху отпечатъците от стъпките раз-криха техните истински притежатели: това бяха 20 следи от стъпки на 10- годишно съвременно дете и 27 следи от стъпки на някой дори по-малъкот него. �е със сигурност са били съвременни хора като нас.

�ази ситуация превърна отпечатъците Laetoli в предмет на дискусиив продължение на дълги години. �алеонтолозите-еволюционисти отчаяносе опитваха да дадат някакво обяснение, тъй като им беше много трудно

éÚÍËÚËÚÂ ‚ Laetoli ÓÚ-ÔÂ˜‡Ú˙ˆË ÓÚ ÒÚ˙ÔÍË Ò‡

Ò˙˘ËÚÂ Í‡ÚÓ ÚÂÁË Ì‡Ò˙‚ÂÏÂÌÌË ıÓ‡, ÌÓ Ò‡Ì‡ 3.6 ÏËÎËÓÌ‡ „Ó‰ËÌË.

$�О>Ю@0О))А�А 0B'А'А 108

да приемат факта, че преди 3,6 милиона години по земята са ходили съвре-менни хора. �рез 90те години това "обяснение" беше оформено. $волю-ционистите решиха, че тези отпечатъци би трябвало да са оставени отAustralopithecus, защото според теорията им беше невъзможно преди 3,6милиона години да е живял вид "homo"! Russell H.Tuttle пише следното ведна своя статия от 1990 г:

Gазано накратко, 3,5 милиона годишните отпечатъци от стъпки в Laetoli

обект G приличат много на тези на съвременните хора. )ито една от техни-

те характеристики не ни показва, че хоминидите Laetoli вървят по-лошо или

по-различно от нас. Ако не беше известно, че отпечатъците G са толкова

стари, можехме да си помислим, че са оставени от представител на нашия

род "homo"... �ри всички случаи ние трябва да захвърлим неточното пред-

положение, че отпечатъците Laetoli са били оставени от вида >юси, т.е. от

Australopithecus afarensis. 88

& една дума, не е възможно тези следи от стъпки, които се предпола-га, че са на 3,6 милиона години, да принадлежат на Australopithecus. $дин-ствената причина да се смята, че отпечатъците са оставени от Australop-ithecus, е 3,6 милиона годишният вулканичен пласт, в който те бяха откри-ти. Отпечатъците от стъпки бяха приписани на Australopithecus порадипредположението, че хората не биха могли да са живели преди толковамного години.

�ези интерпретации на отпечатъците Laetoli ни разкриват една многоважна реалност. $волюционистите защитават своите твърдения не на ос-новата на научни открития, а въпреки тях! )алице е една теория, която есляпо защитавана, полагат се големи усилия всички нови открития, които

ÑÛ„ ÔËÏÂ, ÔÓÍ‡Á‚‡˘ ÌÂ‚‡ÎË‰ÌÓ-ÒÚÚ‡ Ì‡ ‚˙Ó·‡Ê‡ÂÏÓÚÓ Ó‰ÓÒÎÓ‚ÌÓ‰˙‚Ó, Ò˙˜ËÌÂÌÓ ÓÚ Â‚ÓÎ˛ˆËÓÌËÒÚË-

ÚÂ, Â ˜ÂÎ˛ÒÚÚ‡ Ì‡ Ò˙‚ÂÏÂÌÌËfl ˜Ó-‚ÂÍ (Homo sapiens), ÍÓflÚÓ Â Ì‡ 2.3

ÏËÎËÓÌ‡ „Ó‰ËÌË. í‡ÁË ˜ÂÎ˛ÒÚ Ò¯ËÙ˙ A.L. 666-1 ·ËÎ‡ ÓÚÍËÚ‡ ‚

ï‡‰‡, ÖÚËÓÔËfl. Ö‚ÓÎ˛ˆËÓÌËÒÚÍËÚÂÔÛ·ÎËÍ‡ˆËË ÒÂ ÓÔËÚ‚‡Ú ‰‡ fl ÔÂÌÂ·-Â„Ì‡Ú, Í‡ÚÓ fl ÓÍ‡˜ÂÒÚ‚fl‚‡Ú Ò ËÁ‡Á‡

"Â‰ÌÓ ÏÌÓ„Ó ÔÓÚÂÒ‡‚‡˘Ó ÓÚÍË-ÚËÂ"... (D. Johanson, Blake Edgar,

From Lucy to Language, p.169)

са срещу нея, да бъдат пригодени към теорията или просто пренебрегвани. & една дума, еволюционната теория не е наука. �я е догма, която бива

поддържана жива въпреки науката.

(езизходицата на еволюцията:

ходенето на два крака

)аред с фосилните данни, с които се занимавахме досега, непреодо-лимите анатомични бездни между хората и маймуните също така обезсил-ват въображаемата човешка еволюция. $дна от тези бездни е начинът находене.

/овешкото същество върви изправено и на два крака. �ова е многоспецифичен начин на придвижване, който не се наблюдава при други живисъщества. )якои животни могат да извършват единствено определенидвижения, докато стоят на двата си крака. }ивотни като мечките и май-муните могат да се движат по този начин само рядко, когато искат да дос-тигнат някаква храна, и то за много кратко време. Обикновено технитескелети са наведени напред и те вървят на четири крака.

Tобре тогава, но дали двуногите са се развили от четириногите май-муни, както твърдят еволюционистите?

�азбира се, че не... 0зследванията показват, че еволюцията на двуно-гите никога не се е случвала, нито пък е възможно да се случи. �редивсичко ходенето на два крака не е еволюционно преимущество, тъй катоначинът на придвижване на маймуните е по-лесен, бърз и ефективен отходенето на два крака. /овек нито може да се придвижва, скачайки отдърво на дърво, без да стъпва на земята като шимпанзе, нито пък може датича със 124 км/ч като леопард. )апротив, тъй като човек върви на двакрака, той се придвижва много по-бавно и поради тази причина е едно отнай-беззащитните същества в природата. �оради тази причина, споредеволюционната логика, няма никакъв смисъл маймуните да се приспосо-бят към ходенето на два крака. А точно обратно, според еволюцията битрябвало хората да се превърнат в четириноги.

Tруга задънена улица, в която попада еволюционната теория, е, чедвуногите не служат на модела за "постепенно развитие" на Tарвин. �озимодел, който съставя основите на еволюцията, изисква съществуването на"смесена" походка между ходенето на два и на четири крака. 0звършените

през 1996 г. от английския палеонтолог Robin Crompton компютризираниизследвания показват, че една такава "смесена" походка е невъзможна.Crompton достига до следното заключение: "$дно живо същество може давърви или изцяло изправено, или изцяло на четири крака."89 )е е възмо-жен никакъв междинен начин на ходене поради прекаления енергиен раз-ход. $то защо е невъзможно съществуването на полудвуного същество.

Огромната бездна, която съществува между човека и маймуната, не сеизчерпва само с ходенето на два крака. 'ного други характеристики катомозъчния капацитет, способността за говорене и др. все още остават необяс-нени от еволюционистите. �алеонтологът-еволюционист Elaine Morgan пра-ви следното признание:

/етири от най-големите мистерии около хората са: 1) защо вървят на два крака? 2) защо са загубили своята козина?3) защо са развили толкова големи мозъци? 4) защо са се научили да гово-рят?&тандартните отговори на тези въпроси са: 1) ‘)ие все още не знаем’; 2) ‘)ие все още не знаем’; 3) ‘)ие все още не знаем’; 4) ‘)ие все още не знаем’. �ози списък от въпро-си може да бъде значително удължен, без да бъде нарушена монотонносттана отговорите.90

�волюцията: една ненаучна вяра

>орд Solly Zuckerman е един от най-известните и уважавани учени във�еликобритания. � продължение на много години той изучава фосилни ос-танки, извършва детайлни проучвания и дори поради приносите си към наука-та получава титлата ">орд". Zuckerman е еволюционист, т.е. немислимо е на-правените от него коментари относно еволюцията умишлено да са срещу нея.)о след като в продължение на много години проучва фосилните материали,включени в еволюционния сценарий, той достига до заключението, че не

çÂÓÚ‰‡‚Ì‡¯ÌË ÓÚÍËÚËflÔÓÍ‡Á‡ı‡, ˜Â Â ÌÂ‚˙ÁÏÓÊÌÓÁ‡ Ì‡‚Â‰ÂÌËfl Ï‡ÈÏÛÌÒÍËÒÍÂÎÂÚ, ÍÓÈÚÓ Ò˙ÓÚ‚ÂÚÒÚ‚‡Ì‡ ˜ÂÚËËÌÓ„‡Ú‡ Í‡˜Í‡, ‰‡Â‚ÓÎ˛Ë‡ ‰Ó ËÁÔ‡‚ÂÌ ˜Ó-‚Â¯ÍË ÒÍÂÎÂÚ, Ò˙ÓÚ‚ÂÚÒÚ‚‡˘Ì‡ ıÓ‰ÂÌÂÚÓ Ì‡ ‰‚‡ Í‡Í‡.

съществува никакво родословно дърво. Zuckerman също изработва и една интересна "научна скала". �ой оформя

спектър от науки, подредени от такива, които счита за научни, към такива,които счита за ненаучни. &поред този спектър на Zuckerman "най-научни",т.е. опиращи се на конкретни данни, области на науката са физиката и химия-та. &лед тях са биологичните науки и след това социалните науки. � края наспектъра – частта, смятана за "най-ненаучна" от Zuckerman – са разположениекстрасензорното възприятие, като понятията телепатия и шесто чувство, и"човешката еволюция". Zuckerman обяснява тази част на спектъра по следнияначин:

Gогато се отдалечаваме от списъка на обективните истини и се отправямекъм тези области на предполагаема биологична наука, като екстрасензорно-то възприятие или интерпретацията на човешката фосилна история, къдетовсичко е възможно за този, който вярва – и където ревностният вярващ по-някога е способен да повярва едновременно в няколко противоречащи си ед-но на друго неща.91

�огава каква е причината, която кара толкова много учени да бъдат тол-кова привързани към тази догма? Bащо полагат такива усилия да запазятсвоята теория жива с цената да приемат безброй много противоречия и да сеотказват от намерените от самите тях доказателства?

$динственият отговор е, че те се страхуват от истината, с която ще сесблъскат, като напуснат еволюционната теория. А тази истина, с която бихасе сблъскали, е фактът, че човекът е сътворен от ;ог. �ази мисъл обаче е не-допустима от гледна точка на предразсъдъците, които те имат, и материали-стическата философия, в която вярват.

�оради тази причина те хем заблуждават себе си, хем целия свят, изпол-звайки медиите, с които си сътрудничат. Ако не могат да открият необходи-мите вкаменелости, те ги "произвеждат" чрез измислени рисунки и макети исе опитват да създадат впечатление, че в действителност съществуват фосил-ни материали, които подкрепят еволюцията. �азличните медийни организа-ции, които подобно на тях са повярвали в материалистическата философия,използвайки тези измислени рисунки и макети, се опитват да заблудят обще-ството и да внедрят еволюционната теория в човешкото подсъзнание.

)о без значение колко упорити са техните опити, истината е една: чо-векът се е появил не посредством еволюционен процес, а посредством ;ожие-то сътворение. &ледователно той носи отговорност към )его, дори и да не ис-ка да приеме тази отговорност.

� предходните части на книгата разгледахме как палеонтологич-ните данни обезсилват еволюционната теория. �същност мо-жеше и въобще да не ги разглеждаме, защото еволюционната

теория се проваля много преди някой да заговори за "междувидова еволю-ция" и фосилни доказателства. �ъпросът, който обезсилва теорията още вначалния й стадий, е как се е появил първият организъм на �емята.

!рещу този въпрос еволюцията излага твърдението, че животът е за-почнал със случайната поява на една клетка. !поред сценария преди околочетири милиарда години в първичната земна атмосфера разнообразни не-органични химични съединения влизат във взаимодействие и заедно с по-следиците като мълнии и налягане се появява първата жива клетка.

#ървото нещо, което трябва да отбележим, е, че твърдението за об-разуване на живота чрез съединение на неорганични вещества е едно нена-учно твърдение, което досега не е доказано от нито един опит или проуч-ване. $очно обратно, всички открития доказват, че едно живо съществоможе да произлезе единствено от друго такова. %икой на този свят, дори внай-развитите лаборатории, не е успял да създаде жива клетка чрез съеди-няване на неорганични химични вещества.

&волюционната теория обаче твърди, че клетката на едно живосъщество, която не може да бъде произведена, дори и да бъдат използваницелият човешки разум, знание и технологии, успява да се формира слу-чайно в първичните земни условия. � следващите страници ще разгледамезащо това твърдение противоречи на най-основните принципи на наукатаи здравия разум.

�олекулярната

безизходица на

'олекулярната безизходица на еволюцията 113

�сторията за "�аждането на клетката от случайности"

(овек, който вярва, че една жива клетка би могла да се образува отслучайности, лесно би повярвал на подобна на тази история, която ще виразкажем по-долу. $ова е историята за един град:

&дин ден едно парче глина, притиснато между скалите в една пустаместност, се намокря от дъжда. )огато слънцето грее, мократа глинасъхне и се втвърдява, приема плътна и устойчива форма. #о-късно тезискали, служещи като калъп, се разпадат на парчета и вследствие се появя-ва една правилна, добре оформена и здрава тухла. $ази тухла в продълже-ние на много години чака, при същите природни условия, да се образувадруга тухла. $ова чакане продължава векове наред, докато стотици, хиля-ди тухли не се образуват на същото място. #о една случайност обаче нитоедна от по-рано образуваните тухли не се е повредила. �ъпреки че тухли-те в продължение на хиляди години са изложени на бури, дъждове, ветро-ве, жарко слънце и смразяващ студ, нито една от тях не се е напукала, счу-пила или преместила. $е просто са си на същото място, със същата здра-вина и чакат да се образуват другите тухли.

)огато тухлите, които били произволно събрани под влиянието наестествените условия като ветрове, бури и вихрушки, достигат необходи-мия брой, те изграждат постройка, като се подреждат една до друга и еднавърху друга. *окато траят всички тези процедури, при естествени условиясе формират и материали като цимент и рудни смеси, които излизат отпочвата и оформят основата на сградата, която тухлите ще изграждат. �резултат на всичко това се появява една постройка, снабдена с всякакъввид материали, дограми и инсталации.

+азбира се, сградата не се състои само от основа, тухли и цимент.)ак тогава са добити липсващите материали? Отговорът е лесен: вся-какъв вид материали, необходими за построяването на сградата, се съдър-жат в почвата, върху която тя се строи. !иликон за стъклата, мед за елек-трическите кабели, желязо за колоните, пироните и водосточните тръби идр., всичко това се намира в огромни количества под земята. Оформянетона всички тези материали и поставянето им в сградата се дължи единстве-но на умението на "естествените условия". �сички инсталации, дограми иарматура са поставени между тухлите с помощта на духащия вятър,дъжда и земетресенията. �сичко това протекло толкова добре, че по-

THE EVOLUTION DECEIT114

Ö‚ÓÎ˛ˆËÓÌÌ‡Ú‡ ÚÂÓËfl ÌÂ ÒÂ ÂÒ·Î˙ÒÍ‚‡Î‡ Ò ÔÓ-„ÓÎflÏ‡ ÍËÁ‡ ÓÚÚ‡ÁË ‚ ÏÓÏÂÌÚ‡, ÍÓ„‡ÚÓ Úfl·‚‡

‰‡ Ó·flÒÌË ÔÓËÁıÓ‰‡ Ì‡ ÊË‚ÓÚ‡. èË-˜ËÌ‡Ú‡ Â, ˜Â Ó„‡ÌË˜ÌËÚÂ ÏÓÎÂÍÛÎËÒ‡ ÚÓÎÍÓ‚‡ ÍÓÏÔÎÂÍÒÌË, ˜Â Â ÌÂ‚˙Á-ÏÓÊÌÓ ÚflıÌÓÚÓ ÙÓÏË‡ÌÂ‰‡ ·˙‰Â Ó·flÒÌÂÌÓ Í‡ÚÓ ÒÎÛ-˜‡ÈÌÓ, Í‡ÍÚÓ Ó˜Â‚Ë‰ÌÓ Â ÌÂ-‚˙ÁÏÓÊÌÓ Ë Â‰Ì‡ Ó„‡ÌË˜Ì‡ÍÎÂÚÍ‡ ‰‡ ÒÂ Â Ó·‡ÁÛ‚‡Î‡ÒÎÛ˜‡ÈÌÓ.

èÂÁ ‚ÚÓ‡Ú‡ ÔÓÎÓ‚ËÌ‡Ì‡ 20ÚË ‚ÂÍ Â‚ÓÎ˛ˆËÓÌËÒÚË-ÚÂ ÒÂ ËÁÔ‡‚flÚ ÔÂ‰ ‚˙ÔÓÒ‡Á‡ ÔÓËÁıÓ‰‡ Ì‡ ÊË‚ÓÚ‡.Ö‰ËÌ ÓÚ ‚Ó‰Â˘ËÚÂ ÒÔÂˆË‡ÎË-ÒÚË ‚ ÚÂÓËflÚ‡ Á‡ ÏÓÎÂÍÛÎfl-Ì‡Ú‡ Â‚ÓÎ˛ˆËfl, ÛÒÍËflÚ Â‚Ó-Î˛ˆËÓÌËÒÚ ÄÎÂÍÒ‡Ì‰˙ à.éÔ‡ËÌ ‚ Ò‚ÓflÚ‡ ÍÌË„‡ "èÓ-ËÁıÓ‰˙Ú Ì‡ ÊË‚ÓÚ‡", ÔÛ·ÎË-ÍÛ‚‡Ì‡ ÔÂÁ 1936 „., Í‡Á‚‡:

"á‡ Ò˙Ê‡ÎÂÌËÂ ÔÓËÁ-ıÓ‰˙Ú Ì‡ ÍÎÂÚÍ‡Ú‡ ÓÒÚ‡‚‡‚˙ÔÓÒ, ÍÓÈÚÓ ‚ ‰ÂÈÒÚ‚Ë-ÚÂÎÌÓÒÚ Â Ì‡È-Ú˙ÏÌ‡Ú‡ ÒÚ‡Ì‡ ÓÚˆflÎ‡Ú‡ Â‚ÓÎ˛ˆËÓÌÌ‡ ÚÂÓËfl."1

ëÎÂ‰ éÔ‡ËÌ Â‚ÓÎ˛ˆËÓÌËÒÚËÚÂ ËÁ-‚˙¯ËÎË ·ÂÁ·ÓÈ ÏÌÓ„Ó ÂÍÒÔÂËÏÂÌ-ÚË, ˙ÍÓ‚Ó‰ËÎË ËÁÒÎÂ‰‚‡ÌËfl Ë Ô‡‚Ë-ÎË ÔÓÛ˜‚‡ÌËfl, Á‡ ‰‡ ‰ÓÍ‡Ê‡Ú, ˜ÂÍÎÂÚÍ‡Ú‡ Úfl·‚‡ ‰‡ ÒÂ Â ·ËÎ‡ ÙÓÏË-‡Î‡ ÒÎÛ˜‡ÈÌÓ. ÇÒÂÍË ÓÚ ÚÂÁË ÓÔËÚËÓ·‡˜Â ÔÓÍ‡Á‚‡Î Â‰ËÌÒÚ‚ÂÌÓ ‚ÒÂ ÔÓ-flÒ-ÌÓ ÍÓÏÔÎÂÍÒÌËfl ‰ËÁ‡ÈÌ Ì‡ ÍÎÂÚÍ‡Ú‡ ËÔÓ ÚÓÁË Ì‡˜ËÌ ÓÔÓ‚Â„‡ÎË Ó˘Â ÔÓ‚Â-˜Â Â‚ÓÎ˛ˆËÓÌÌËÚÂ ıËÔÓÚÂÁË. èÓÙÂ-ÒÓ Klaus Dose, ÂÍÚÓ Ì‡ àÌÒÚËÚÛÚ‡ÔÓ ·ËÓıËÏËfl ‚ ÛÌË‚ÂÒËÚÂÚ‡ JohannesGutenberg, Í‡Á‚‡:

"èÓ‚Â˜Â ÓÚ 30 „Ó‰ËÌË, ÏËÌ‡ÎË ‚ÂÍÒÔÂËÏÂÌÚË‡ÌÂ ‚˙ıÛ ÔÓËÁ-ıÓ‰‡ Ì‡ ÊË‚ÓÚ‡ ‚ Ó·Î‡ÒÚÚ‡ Ì‡ ıË-ÏË˜Ì‡Ú‡ Ë ÏÓÎÂÍÛÎflÌ‡ Â‚ÓÎ˛-

ˆËfl, ÌË ‰Ó‚Â‰Óı‡ ‰Ó ÔÓ-‰Ó·ÓÚÓÓÒ˙ÁÌ‡‚‡ÌÂ Ì‡ ÌÂÓ·flÚÌÓÒÚÚ‡ Ì‡ÔÓ·ÎÂÏ‡ Á‡ ÔÓËÁıÓ‰‡ Ì‡ ÊË‚Ó-Ú‡ Ì‡ áÂÏflÚ‡, ÓÚÍÓÎÍÓÚÓ ‰‡ ÌË ÔÓ-ÏÓ„Ì‡Ú ‰‡ „Ó ‡ÁÂ¯ËÏ. èÓÌ‡ÒÚÓfl-˘ÂÏ ‚ÒË˜ÍË ‰ËÒÍÛÒËË ÔÓ ÓÒÌÓ‚ÌË

ÚÂÓËË Ë ÂÍÒÔÂËÏÂÌÚË ‚ Ú‡-ÁË Ó·Î‡ÒÚ ËÎË Á‡‚˙¯‚‡Ú ‚Á‡‰˙ÌÂÌ‡ ÛÎËˆ‡, ËÎË Ò˙Ò Ò‡-ÏÓÔËÁÌ‡ÌËÂ Á‡ ÌÂ‚ÂÊÂÒÚ-‚Ó."2

ëÎÂ‰ÌÓÚÓ Ú‚˙‰ÂÌËÂ Ì‡„ÂÓıËÏËÍ‡ Jeffrey Bada ÓÚàÌÒÚËÚÛÚ‡ San Diego ScrippsÔ‡‚Ë ÓÚ˜ÂÚÎË‚‡ ·ÂÁÔÓÏÓ˘-ÌÓÒÚÚ‡ Ì‡ Â‚ÓÎ˛ˆËÓÌËÒÚËÚÂ

ÔÓ ÓÚÌÓ¯ÂÌËÂ Ì‡ Ú‡ÁË ·ÂÁËÁ-ıÓ‰Ëˆ‡:

"ÑÌÂÒ, ÍÓ„‡ÚÓ Ì‡ÔÛÒÍ‡ÏÂ ‰‚‡-‰ÂÒÂÚË ‚ÂÍ, ÌËÂ ‚ÒÂ Ó˘Â ÒÏÂËÁÔ‡‚ÂÌË ÔÂ‰ Ì‡È-„ÓÎÂÏËflÌÂÂ¯ÂÌ ÔÓ·ÎÂÏ, ÍÓÈÚÓËÏ‡ıÏÂ, ÍÓ„‡ÚÓ ‚ÎÂÁÌ‡ıÏÂ ‚‰‚‡‰ÂÒÂÚË ‚ÂÍ: ä‡Í ÒÂ Â Á‡Ó-‰ËÎ ÊË‚ÓÚ˙Ú Ì‡ áÂÏflÚ‡?" 3

ç‡Û˜ÌËflÚ ÔËÒ‡ÚÂÎ Á‡ "NewYork Times" - Nicholas Wade, Ô‡‚ËÔÓ‰Ó·ÂÌ ÍÓÏÂÌÚ‡ ÔÂÁ ˛ÌË 2000 „.:

"ÇÒË˜ÍÓ, Ò‚˙Á‡ÌÓ Ò ÔÓËÁıÓ‰‡ Ì‡ÊË‚ÓÚ‡ Ì‡ áÂÏflÚ‡, Â Â‰Ì‡ ÏËÒÚÂ-Ëfl Ë ËÁ„ÎÂÊ‰‡, ˜Â ÍÓÎÍÓÚÓ ÔÓ‚Â-˜Â ÔÓÁÌ‡ÌËfl ËÏ‡ÏÂ, ÚÓÎÍÓ‚‡ ÔÓ-Á‡‰˙Î·Ó˜ÂÌ‡ ÒÚ‡‚‡ Á‡„‡‰Í‡Ú‡."4

èËÁÌ‡ÌËfl Ì‡ Â‚ÓÎ˛ˆËÓÌËÒÚË

1 Alexander I. Oparin, Origin of Life, (1936) New-

York: Dover Publications, 1953 (Reprint), p.196.

2 Klaus Dose, "The Origin of Life: More Questions

Than Answers", Interdisciplinary Science Re-

views, Vol 13, No. 4, 1988, p. 348

3 Jeffrey Bada, Earth, February 1998, p. 40

4 Nicholas Wade, "Life's Origins Get Murkier and

Messier", The New York Times, June 13, 2000,

pp. D1-D2

ÄÎÂÍÒ‡Ì‰˙ éÔ‡ËÌ

Jeffrey Bada

късно чрез естествените условия щеше да се образува нещото, наречено"стъкло". %ещо повече, те не са забравили да оставят малко място, коетода позволи инсталацията на водо - електро - и отоплителната системи,които също ще се образуват по-късно чрез случайности. )акто казахме,работата протичаше толкова добре, че "случайностите" и "естественитеусловия" са създали един съвършен дизайн.

Ако сте успели да повярвате в тази история, то тогава след малкоразмисъл сами бихте открили как са се появили другите сгради, учрежде-ния, пътища, тротоари, комуникационни и транспортни системи в града.Ако вложите малко техническо познание и ако сте малко по-заинтересо-ван от темата, вие дори можете да напишете изключително "научна" книгаот няколко тома, която да обяснява теориите ви за "еволюционния процесна канализационната система и нейната еднородност със съществуващитеструктури". �ие може да бъдете почетен с академична награда за блестя-щия ви труд и може да считате себе си за гений, който хвърля светлинавърху цялото човечество.

&волюционната теория излага твърдението, че животът е започналслучайно. $ова е твърдение не по-малко абсурдно от нашата история, свсичките й операционни, комуникационни, транспортни и управителни сис-теми, защото клетката е не по-малко комплексна от който и да било град.

�удото в клетката и краят

на еволюционната теория

#о времето на *арвин комплексната структура на клетката не бешеизвестна. #оради тази причина еволюционистите от този период считахаза много убедително да отговарят на въпроса как е започнал животът с от-говора "случайности и естествени условия".

$ехнологията на 20ти век навлезе чак до най-малките частици на жи-вота и разкри, че клетката е най-сложната система, която човечествотонякога е срещало. *нес ние знаем, че клетката съдържа енергийни цен-трали, произвеждащи използваната от клетката енергия; фабрики, изра-ботващи ензими и хормони, изключително важни за живота; банка с дан-ни, където се съхранява цялата необходима информация за продуктите,които трябва да бъдат произведени; комплексни транспортни системи итръбопроводи, по които се пренасят сурови материали и продукти от едно

THE EVOLUTION DECEIT

äÎÂÚÍ‡Ú‡ Â Ì‡È-ÍÓÏÔÎÂÍÒÌ‡Ú‡ ËÂÎÂ„‡ÌÚÌÓ ÔÓÂÍÚË‡Ì‡ ÒËÒÚÂÏ‡,ÍÓflÚÓ ˜Ó‚ÂÍ ÌflÍÓ„‡ Â ÒÂ˘‡Î. èÓ-ÙÂÒÓ˙Ú ÔÓ ·ËÓÎÓ„Ëfl Michael Denton‚ Ò‚ÓflÚ‡ ÍÌË„‡, ÓÁ‡„Î‡‚ÂÌ‡ "Ö‚ÓÎ˛-ˆËflÚ‡: Ö‰Ì‡ ÚÂÓËfl ‚ ÍËÁ‡", Ó·flÒÌfl-‚‡ Ú‡ÁË ÍÓÏÔÎÂÍÒÌÓÒÚ ÔÓÒÂ‰ÒÚ‚ÓÏÂ‰ËÌ ÔËÏÂ:

"á‡ ‰‡ Òı‚‡ÌÂÏ ËÒÚËÌ‡Ú‡ Á‡ ÊË‚Ó-Ú‡ Ú‡Í˙‚, Í‡Í˙‚ÚÓ ÌË ÒÂ ‡ÁÍË‚‡ ÓÚÏÓÎÂÍÛÎflÌ‡Ú‡ ·ËÓÎÓ„Ëfl, ÌËÂ Úfl·-‚‡ ‰‡ Û„ÓÎÂÏËÏ ıËÎfl‰Ë – ÏËÎËÓÌËÔ˙ÚË Â‰Ì‡ ÍÎÂÚÍ‡, ‰ÓÍ‡ÚÓ ÒÚ‡ÌÂ ‰‚‡-‰ÂÒÂÚ ÍËÎÓÏÂÚ‡ ‚ ‰Ë‡ÏÂÚ˙ Ë Á‡-ÔËÎË˜‡ Ì‡ Â‰ËÌ Ó„ÓÏÂÌ ‚˙Á‰Û¯ÂÌÍÓ‡·, ‰ÓÒÚ‡Ú˙˜ÌÓ „ÓÎflÏ, Á‡ ‰‡ ÔÓ-ÍËÂ „‡Ï‡‰ÂÌ „‡‰ Í‡ÚÓ ãÓÌ‰ÓÌËÎË ç˛ âÓÍ. íÓ‚‡, ÍÓÂÚÓ ÚÓ„‡‚‡·ËıÏÂ ÏÓ„ÎË ‰‡ ‚Ë‰ËÏ, ·Ë ·ËÎ Â‰ËÌ

Ó·ÂÍÚ Ò ÌÂÒ‡‚ÌËÏ‡ ÒÎÓÊÌÓÒÚ Ë ËÁ-ÍÎ˛˜ËÚÂÎÂÌ ‰ËÁ‡ÈÌ. ç‡ ÔÓ‚˙ıÌÓÒÚ-Ú‡ Ì‡ ÍÎÂÚÍ‡Ú‡ ÌËÂ ·ËıÏÂ ÏÓ„ÎË ‰‡‚Ë‰ËÏ ÏËÎËÓÌË ÓÚ‚ÓË, Ì‡ÔÓ‰Ó·fl-‚‡˘Ë ÔËÒÚ‡ÌË˘ÌË ËÁıÓ‰Ë Ì‡ Ó„Ó-ÏÂÌ ÍÓÒÏË˜ÂÒÍË ÍÓ‡·, ÓÚ‚‡fl˘Ë ÒÂË Á‡Ú‚‡fl˘Ë ÒÂ, Á‡ ‰‡ ÔÓÔÛÒÍ‡Ú ‰‡‚ÎËÁ‡ Ë ËÁÎËÁ‡ Â‰ËÌ ÔÓ‰˙ÎÊËÚÂÎÂÌÔÓÚÓÍ ÓÚ Ï‡ÚÂË‡ÎË. ÄÍÓ ‚ÎÂÁÌÂÏ ‚ÌflÍÓË ÓÚ ÚÂÁË ÓÚ‚ÓË, ÌËÂ ·ËıÏÂ ÒÂÓÁÓ‚‡ÎË ‚ Â‰ËÌ Ò‚flÚ Ì‡ ‚ËÒÓÍ‡ ÚÂı-ÌÓÎÓ„Ëfl Ë Á‡¯ÂÏÂÚfl‚‡˘‡ ÍÓÏÔÎÂÍÒ-ÌÓÒÚ... (Â‰Ì‡ ÍÓÏÔÎÂÍÒÌÓÒÚ) ÓÚ‚˙‰ÒÓ·ÒÚ‚ÂÌËfl ÌË Ú‚Ó˜ÂÒÍË Í‡Ô‡ˆËÚÂÚ,Â‰Ì‡ ‰ÂÈÒÚ‚ËÚÂÎÌÓÒÚ, ÍÓflÚÓ Â Ò‡Ï‡Ú‡‡ÌÚËÚÂÁ‡ Á‡ ÒÎÛ˜‡ÈÌÓÒÚÚ‡, ÍÓflÚÓ ‚˙‚‚ÒflÍ‡Í˙‚ ÒÏËÒ˙Î ÔÂ‚˙ÁıÓÊ‰‡ ‚ÒË˜-ÍÓ ÔÓËÁ‚Â‰ÂÌÓ ÓÚ ˜Ó‚Â¯ÍËfl ‡-ÁÛÏ..."

äÓÏÔÎÂÍÒÌÓÒÚÚ‡ Ì‡ ÍÎÂÚÍ‡Ú‡

място на друго; развити лаборатории и рафинерии за разбиването на идва-щите отвън сурови материали и превръщането им в полезни частици; как-то и специализирани клетъчно-мембранни протеини, осъществяващи кон-трола върху входа и изхода. �сичко това, което изброихме, е само едначаст от комплексната структура на клетката.

Ученият-еволюционист W.H.Thorpe пише, че "най-простият видклетки съдържат "механизъм", който е невероятно по-сложен от която ида било измислена досега машина или такава, която човек би могъл да сипредстави."92

)летката е толкова комплексна, че дори високото технологично ни-во, до което човечеството е достигнало, все още не може да произведе ед-на - единствена клетка. �сички опити да бъде създадена изкуствена клет-ка са завършили с неуспех. *нес намерението за произвеждане на клетка езахвърлено настрани и в тази насока не се извършват никакви опити.

&волюционната теория твърди, че тази система, която човечествотос целия свой интелект, знание и разполагаема технология не успя да създа-де, се е появила "случайно" в първичните земни условия. Ако трябва да седаде пример, то вероятността за формирането на една клетка случайно еподобна на случайното отпечатване на енциклопедия посредством експло-зия в печатница.

Английският математик и астроном Sir Fred Hoyle прави подобносравнение в едно от своите интервюта, публикувани в списание "Nature"от 12 ноември 1981 г. �ъпреки че самият той е еволюционист, Hoyle зая-вява, че шансът по-висши живи форми да могат да се образуват по такъвначин е сравним с шанса едно торнадо, профучаващо през морга, да сгло-би "5оинг" 747 от намиращите се там части.93 $.е. не е възможно клеткатада се образува случайно, тя непременно трябва да е била "сътворена".

&дна от основните причини еволюционната теория да не може даобясни въпроса как се е появила клетката е "несъкратимата й комплекс-ност". &дна жива клетка се поддържа посредством хармоничното сътруд-ничество между многобройните малки органели. Ако липсва поне една оттези малки частици, то клетката няма да може да продължи да живее.)летката не е имала късмета да изчака абсурдните механизми като есте-ствения отбор и мутацията, които да й предоставят възможността да серазвие. #оради тази причина първата клетка на �емята би трябвало да се епоявила така, че да притежава всички органели и функции, необходими й,

&�О=Ю@AО%%А$А A�'А'А 118

за да живее, т.е. да бъде една съвършена клетка. $ова, разбира се, означа-ва, че тя трябва да е била сътворена.

�ротеините провокират случайността

%ека засега оставим клетката настрана, тъй като еволюцията е без-силна дори срещу градивните частици на клетката. Образуването, при ес-тествени условия, дори на една от хилядите комплексни протеинови моле-кули е абсолютно невъзможно.

#ротеините са гигантски молекули, съставени от по-малки елементи,наречени аминокиселини, които са подредени в определен ред според тех-ния брой и вид. $ези молекули образуват градивните вещества на живатаклетка. %ай-простите молекули се състоят от 50 аминокиселини, но има итакива, които са изградени от хиляди аминокиселини.

)ритичната точка е: липсата, промяната на мястото или добавянетона една аминокиселина в структурата на протеина могат да станат причи-на този протеин да се превърне в безполезна молекулярна маса. #орадитова всяка аминокиселина трябва да бъде на правилното място и в правил-ния ред. &волюционната теория, според която животът се е зародил в ре-зултат на случайности, остава безсилна пред този ред. $ова е така, защототози ред е прекалено удивителен, за да бъде обяснен със случайности.(%ещо повече, теорията дори не е способна да обясни твърдението за"случайното формиране" на аминокиселините, което ще разгледаме следмалко.)

Eактът, че функционалната структура на протеините в никакъв слу-чай не може да се появи случайно, може да бъде лесно забелязан дори чрезнай-простото вероятностно изчисление, което всеки може да разбере.

Eдна средно голяма протеинова молекула се състои от 288 аминоки-селини, от които има 12 различни вида. $е могат да бъдат подредени по10300 различни начина. ($ова е едно астрономическо число, състоящо сеот единица с 300 нули след нея. ) От всички тези възможни поредици самоедна може да образува желаната протеинова молекула. Останалите сааминокиселинни вериги, които не вършат никаква работа, а понякога дориса и вредни за живите организми.

#оради тази причина вероятността една - единствена молекула от те-зи, които дадохме за пример по-горе, да се образува случайно е 1 на 10300.

%а практика е невъзможно да сеосъществи тази вероятност. � мате-матиката по-малките от 1 на 1050 ве-роятности се приемат за "нулева"вероятност.

%ещо повече, един протеин от288 аминокиселини може да сеприеме като доста скромна структу-ра в сравнение с гигантските про-теини, изградени от хиляди амино-киселини. )огато извършим същи-те вероятностни изчисления за тезигигантски молекули, ще видим, чедумата "невъзможно" ще е недос-татъчна.

)огато се изкачим стъпка на-горе по схемата за развитието наживота, ще видим, че само един про-теин не означава нищо. &дна от най-малките, известни днес, бактерииMycoplasma Hominis H39 съдържа 600 вида протеини. � този случай ниетрябва да повторим вероятностните изчисления, които направихме по-го-ре за един протеин, за всички тези 600 различни вида протеини. @ифрите,които ще получим като резултат, ще бъдат доста отвъд термина не-възможно.

%якои читатели, които сега четат тези редове и които досега са прие-мали еволюционната теория като научно тълкувание, могат да се усъмняти да кажат, че тези числа са преувеличени или не отразяват действител-ността. $ова обаче съвсем не е така: това са точни и конкретни факти. %и-то един еволюционист не би могъл да опровергае тези числа. $е приемат,че вероятността за случайно формиране на един - единствен протеин е"толкова невъзможна, колкото вероятността една маймуна да напише чо-вешката история на пишеща машина, без да допусне грешка".94 %о вместода приемат другото обяснение, т.е. сътворението, те предпочитат да защи-тават абсурдното.

'ного еволюционисти признават този факт. %апример учениятHarold F. Blum казва:

èÓÚÂËÌËÚÂ Ò‡ Ì‡È-Ò˙˘ÂÒÚ‚ÂÌËÚÂÂÎÂÏÂÌÚË Ì‡ ÊË‚ËÚÂ Ò˙˘ÂÒÚ‚‡. íÂ

ÌÂ Ò‡ÏÓ ÒÂ Ò˙Â‰ËÌfl‚‡Ú, Á‡ ‰‡ Ó·‡-ÁÛ‚‡Ú ÊË‚ËÚÂ ÍÎÂÚÍË, ÌÓ Ò˙˘Ó Ú‡Í‡

Ë„‡flÚ ÍÎ˛˜Ó‚‡ ÓÎfl ‚ ÚÂÎÂÒÌ‡Ú‡ıËÏËfl. åÓÊÂÏ ‰‡ ‚Ë‰ËÏ ÔÓÚÂËÌË-

ÚÂ ‚ ‰ÂÈÒÚ‚ËÂ, Í‡ÚÓ Á‡ÔÓ˜ÌÂÏ ÓÚÔÓÚÂËÌÓ‚Ëfl ÒËÌÚÂÁ Ë ÒÚË„ÌÂÏ ‰Ó

ıÓÏÓÌ‡ÎÌËÚÂ ‚˙ÁÍË.

&�О=Ю@AО%%А$А A�'А'А 120

%есъзнателното формиране на полипептид, голям колкото най-малките из-

вестни нам протеини, изглежда абсолютно невъзможно.95

&волюционистите твърдят, че молекулярната еволюция е продължилав течение на дълги години и този период е превърнал невъзможното въввъзможно. �ъпреки това, без значение колко дълъг е дадения период, не евъзможно аминокиселините да формират случайно протеини. Американ-ският геолог William Stokes признава този факт в своята книга, озаглавена"!ъщност на земната история", където пише, че тази случайност е толковамалка, че "един протеин не би могъл да се появи в продължение на милиар-ди години на милиарди планети, всяка от които е покрита със слой от кон-центриран воден разтвор от необходимите аминокиселини".96

A така, какво означава всичко това? Perry Reeves, професор по химия,дава следния отговор на този въпрос:

)огато се разгледа огромният брой възможни структури, които могат да сепоявят в резултат на една проста произволна комбинация от аминокиселини вкондензиран първичен басейн, доста объркващо е да се повярва, че животътможе да се е зародил по този начин. #о - приемливо е да повярваме, че за та-кава работа е необходим �елик #редприемач, притежаващ майсторски про-ект.97

Ако случайното формиране дори на един от тези протеини е не-възможно, то милиарди пъти по-невъзможно е един милион от тези протеи-ни да се съединят случайно, по точно определен начин, и да образуват еднацяла човешка клетка. %ещо повече, клетката не е изградена само от про-теинова маса. %аред с протеините клетката съдържа и нуклеинови кисели-ни, карбохидрати, липиди, витамини и много други химични вещества катоелектролитите, подредени в строго определени пропорции, хармония и ди-зайн от гледна точка както на структурата, така и на функцията. �секи оттях изпълнява функцията на градивен блок или помощна молекула в раз-личните органели.

Robert Shapiro, професор по химия в %юйоркския университет и ек-сперт по *%), изчислил вероятността за случайното образуване на 2000вида протеини, намиращи се в една обикновена бактерия. (� човешкатаклетка има приблизително 200000 вида протеини.) (ислото, което било от-крито, е 1 на 1040000.97. ($ова е едно невероятно число, получено при поста-вянето на 40,000 нули след 1.)

#рофесорът по приложна математика и астрономия в университетскияколеж (Cardiff, Wales) Chandra Wickramasinghe прави следния коментар:

�ероятността за несъзнателно възникване на живота от неживата природа еединица с 40000 нули след нея... $я е достатъчно голяма, за да погребе *арвини цялата му еволюционна теория. %е е имало никакъв праисторическа суб-страт нито на тази планета, нито на която и да било друга и ако възникванетона живота не е произволно, то тогава то би трябвало да е плод на целенасоченразум.99

Sir Fred Hoyle коментира тези невероятни числа така:

�същност такава една теория (че животът е сътворен от разумно същество)е толкова явна, че човек би се попитал защо не е широко разпространена приположение, че сама по себе си е очевидна. #ричините са повече психологиче-ски, отколкото научни.100

#ричината, за която Hoyle използва термина "психологически", пред-ставлява предубеността на еволюционистите да не приемат, че животът ебил сътворен. $ези хора са си поставили една основна цел - да отричатсъществуването на 5ог. &динствено поради тази причина те продължават дазащитават абсурдни сценарии, които самите те добре знаят, че са неосъще-ствими.

�явоизомерни аминокиселини

%ека разгледаме по-подробно защо еволюционният сценарий, свързанс образуването на протеини, е невъзможен.

�а да се появи една протеинова молекула, намираща се в живите орга-низми, не е достатъчно само точните аминокиселини да се подредят в точ-ния ред. Освен това всяка една от 20те различни вида аминокиселини, раз-положени в структурата на протеините, трябва да бъде "лявоизомерна". Отхимична гледна точка съществуват два вида аминокиселини "лявоизомер-ни" и "дясноизомерни". +азликата между тях е огледалната симетрия междутехните триизмерни структури, което е подобно на разликата между ляватаи дясната ръка на човек.

Аминокиселините и от двете групи спокойно могат да се свързват по-между си. %о от извършените проучвания е разкрит интересен факт: про-теините във всички живи организми, като се започне от най-просто устрое-ните, та се стигне до най-съвършените, са изградени единствено от лявои-зомерни аминокиселини. Ако дори само една дясноизомерна аминокисели-на се прикачи към структурата на протеина, той става безполезен. *оста

&�О=Ю@AО%%А$А A�'А'А 122

интересно е, че при някои експерименти бактериите, на които се подаватдясноизомерни аминокиселини, незабавно ги разграждат, а в някои случаиот тези разградени частици образуват лявоизомерни аминокиселини, кои-то самите те да могат да използват.

%ека за момент предположим, че животът се е зародил случайно,както твърдят еволюционистите. � този случай дясно- и лявоизомернитеаминокиселини, които също са създадени случайно, би трябвало да бъдатв равни количества в природата. !ледователно всички живи същества вструктурата си трябва да имат както дясно-, така и лявоизомерни амино-киселини, защото от химична гледна точка и двата вида аминокиселинимогат да се комбинират помежду си. � действителност обаче протеините вживите организми са съставени единствено от лявоизомерни аминокисе-лини.

�ъпросът как протеините от всички аминокиселини могат да избиратединствено лявоизомерните и как нито една дясноизомерна не се е смеси-ла тях, е една от темите, за които еволюционистите не са дали никаквообяснение. $е по никакъв начин не могат да обяснят тази специфична исъзнателна селекция.

%ещо повече, тази характеристика на протеините увеличава обър-кването на "случайната" безизходица на еволюционистите. �а да може дабъде произведен един "съдържателен" протеин, няма да е достатъчно ами-нокиселините да са в точно определен брой, в съвършен ред и свързанисъобразно триизмерната им структура. %аред с това всички тези аминоки-селини трябва да бъдат избрани измежду лявоизомерните и между тях даняма нито една дясноизомерна аминокиселина. !ъщо така не съществуванито един механизъм на естествен отбор, който да разпознава, че към ре-да е прибавена дясноизомерна аминокиселина и който да осъзнае, че тя енеправилна и следователно трябва да бъде отстранена от веригата. $азиситуация още веднъж елиминира термина "случайност".

� научната енциклопедия 5ританика, която е страстен защитник наеволюцията, пише следното: "...Аминокиселините на всички живи орга-низми на �емята и структурни единици на сложните полимери като про-теините имат една и съща лявоизомерна асиметрия. $ова, от една страна, евсе едно милиони пъти да хвърляш една монета и винаги да се пада тура.Абсолютно неразбираемо е как молекулите са станали ляво - и дясноизо-

мерни. $ози избор неизвестно как е свързан с източника на живот на �е-мята."101

Ако след като една монета, бъде хвърляна милиони пъти и винаги сепада тура, дали е по-логично да обясним това със случайността, или даприемем, че някой умишлено се е намесил при хвърлянето? Отговорът еясен. &волюционистите обаче въпреки очевидната действителност, тъйкато не желаят да приемат съществуването на "съзнателна намеса", се об-ръщат към случайността.

&дна ситуация, подобна на лявоизомерията на аминокиселините,съществува също и при нуклеотидите, най-малките частици на *%) и+%). Обратно на съдържащите се в живите организми аминокиселини,тук се избират само дясноизомерните форми на нуклеотидите. $ова е ощеедна ситуация, която не може да бъде обяснена със случайността.

� заключение трябва да кажем, че чрез вероятностите, които разгле-дахме по-рано, напълно се доказва, че източникът на живота не може дабъде обяснен със случайности. Ако се опитаме да изчислим вероятносттаедин средно голям протеин, съставен от 400 аминокиселини, да бъде из-бран единствено от лявоизомерните аминокиселини, то ние ще получимвероятност 1 на 2400, което е 10120. �а да добиете ясна представа за това ас-трономическо число, нека го сравним с общия брой на електроните въввселената, а той е 1079. �ероятността тези аминокиселини да създадат не-обходимия ред и функционална форма ще даде много по-големи числа.Ако съберем тези вероятности и разширим предмета до формиране на по-голям брой и вид протеини, изчисленията ще приемат немислими размери.

!очната връзка е задължителна

*ори всичко, което изброихме досега, не успява да сложи край набезизходицата на еволюцията. %е е достатъчно аминокиселините да бъдатв подходящия брой, ред и триизмерна структура. Образуването на единпротеин изисква аминокиселинните молекули с повече от един остатък дабъдат свързани една с друга единствено чрез определени остатъци. $акававръзка се нарича "пептидна връзка". Аминокиселините могат да правятразлични връзки помежду си, но протеините са изградени единствено оттези, които са свързани посредством "пептидни" връзки.

&дин пример би изяснил това становище: да предположим, че всички

&�О=Ю@AО%%А$А A�'А'А 124

части на една кола са безупречни и правилно монтирани. &дна от гумитеобаче е закачена на мястото си не с гайки и болтове, а с парче тел по на-чин, по който главината да гледа към земята. 5и било невъзможно за еднатакава кола да се придвижи дори един метър, без значение колко сложна енейната технология или колко мощен е нейният мотор. %а пръв поглед из-глежда, че всичко е наред, но погрешното монтиране дори на една от гуми-те прави цялата кола неизползваема. #о същия начин в протеиновата мо-лекула дори една аминокиселина, свързана с друга, различна от пептидна-та връзка, прави безполезна цялата молекула.

#роучвания показват, че от произволно свързаните аминокиселиниединствено 50% се свързват посредством пептидна връзка, а всички оста-нали с други връзки, които не са включени в протеините. #оради тази при-чина, когато изчисляваме вероятността един протеин да бъде случайно об-разуван, наред със задължителната ляваизомерия на аминокиселините,към сметката трябва да добавим и необходимостта всяка една аминокисе-лина задължително да бъде свързана с тази преди и след нея посредствомпептидна връзка.

$ази вероятност е почти равна на вероятността всички аминокисели-ни да бъдат лявоизомерни. $.е., ако отново разгледаме един протеин, из-граден от 400 аминокиселини, то вероятността всички аминокиселини даса свързани посредством пептидни връзки е 1 на 2399.

$улева вероятност

)акто се вижда в таблицата по-долу, вероятността да се появи про-теинова молекула от 500 аминокиселини е 1 на число, образувано от 950нули, поставени до 1, което е число непонятно за човешкия разум. $ова есамо една вероятност, развита на хартия. %а практика обаче шансът еднатакава вероятност да се реализира е 0. � математиката вероятност, по-малка от 1 на 1050 , статистически е прието да се смята за нулева вероят-ност на изпълнение.

*окато невъзможността за случайното формиране на една протеино-ва молекула, изградена от 500 аминокиселини, достига до такава степен,ние спокойно може да продължим с по-високи нива на невъзможност даоказваме натиск върху пределите на разума.

� хемоглобиновата молекула, която е важен протеин, има 574 амино-

á‡ ÙÓÏË‡ÌÂÚÓ Ì‡ Â‰ËÌ ÔÓÎÂÁÂÌ ÔÓÚÂËÌ Ò‡ ÌÂÓ·ıÓ‰ËÏË 3 ÓÒÌÓ‚ÌË ÛÒÎÓ‚Ëfl:

è˙‚Ó ÛÒÎÓ‚ËÂ: ‚ÒË˜ÍË ‡ÏËÌÓÍËÒÂÎËÌË ‚ ÔÓÚÂËÌÓ‚‡Ú‡ ‚ÂË„‡ ‰‡ ·˙‰‡Ú ÓÚ Ô‡‚ËÎÌËfl ‚Ë‰ Ë

‚ Ô‡‚ËÎÌ‡Ú‡ ÔÓÒÎÂ‰Ó‚‡ÚÂÎÌÓÒÚ.

ÇÚÓÓ ÛÒÎÓ‚ËÂ: ‚ÒË˜ÍË ‡ÏËÌÓÍËÒÂÎËÌË ‚˙‚ ‚ÂË„‡Ú‡ ‰‡ Ò‡ Îfl‚ÓËÁÓÏÂÌË.

íÂÚÓ ÛÒÎÓ‚ËÂ: ‚ÒË˜ÍË ÚÂÁË ‡ÏËÌÓÍËÒÂÎËÌË ‰‡ ·˙‰‡Ú Ò‚˙Á‡ÌË ÔÓÏÂÊ‰Û ÒË ÔÓÒÂ‰ÒÚ‚ÓÏ ıË-

ÏË˜Ì‡ ‚˙ÁÍ‡, Ì‡Â˜ÂÌ‡ "ÔÂÔÚË‰Ì‡ ‚˙ÁÍ‡".

á‡ ‰‡ ÏÓÊÂ Â‰ËÌ ÔÓÚÂËÌ ‰‡ ·˙‰Â ÙÓÏË‡Ì ÒÎÛ˜‡ÈÌÓ, ‚ÒË˜ÍË ÚÂÁË ÚË ÓÒÌÓ‚ÌË ÛÒÎÓ‚Ëfl

Úfl·‚‡ ‰‡ Ò˙˘ÂÒÚ‚Û‚‡Ú Â‰ÌÓ‚ÂÏÂÌÌÓ. ÇÂÓflÚÌÓÒÚÚ‡ Á‡ ÒÎÛ˜‡ÈÌÓ ÙÓÏË‡ÌÂ Ì‡ Â‰ËÌ ÔÓ-

ÚÂËÌ Â ‡‚Ì‡ Ì‡ ÔÓËÁ‚Â‰ÂÌËÂÚÓ Ì‡ ‚ÂÓflÚÌÓÒÚËÚÂ Á‡ ÓÒ˙˘ÂÒÚ‚fl‚‡ÌÂÚÓ Ì‡ ‚ÒflÍÓ Â‰ÌÓ ÓÚ ÚÂ-

ÁË ÛÒÎÓ‚Ëfl.

ç‡ÔËÏÂ, Â‰Ì‡ ÌÓÏ‡ÎÌ‡ ÏÓÎÂÍÛÎ‡ Ò˙‰˙Ê‡ 500 ‡ÏËÌÓÍËÒÂÎËÌË:

1. ÇÂÓflÚÌÓÒÚÚ‡ ‡ÏËÌÓÍËÒÂÎËÌËÚÂ ‰‡ ·˙‰‡Ú ‚ Ô‡‚ËÎÌ‡Ú‡ ÔÓÒÎÂ‰Ó‚‡ÚÂÎÌÓÒÚ:

ë˙˘ÂÒÚ‚Û‚‡Ú 20 ‚Ë‰‡ ‡ÏËÌÓÍËÒÂÎËÌË, ÍÓËÚÓ ‚ÎËÁ‡Ú ‚ Ò˙ÒÚ‡‚‡ Ì‡ ÔÓÚÂËÌ‡.

ë˙Ó·‡ÁÌÓ Ò ÚÓ‚‡:

- ÇÂÓflÚÌÓÒÚÚ‡ ‚ÒflÍ‡ Â‰Ì‡ ‡ÏËÌÓÍËÒÂÎËÌ‡ ‰‡ ·˙‰Â

ËÁ·‡Ì‡ Ô‡‚ËÎÌÓ ËÁÏÂÊ‰Û ÚÂÁË 20 ‚Ë‰‡ = 1/20

- ÇÂÓflÚÌÓÒÚÚ‡ ‚ÒË˜ÍË ÚÂÁË 500 ‡ÏËÌÓÍËÒÂÎËÌË

‰‡ ·˙‰‡Ú ËÁ·‡ÌË Ô‡‚ËÎÌÓ = 1/20 500 = 1/10 650

= 1 ÒÎÛ˜‡ÈÌÓÒÚ Ì‡ 10 650

2. ÇÂÓflÚÌÓÒÚÚ‡ ‡ÏËÌÓÍËÒÂÎËÌËÚÂ ‰‡ ·˙‰‡Ú Îfl‚ÓËÁÓÏÂÌË:

- ÇÂÓflÚÌÓÒÚÚ‡ Ò‡ÏÓ Â‰Ì‡ ‡ÏËÌÓÍËÒÂÎËÌ‡ ‰‡

·˙‰Â Îfl‚ÓËÁÓÏÂÌ‡ = 1/2

‰‡ ·˙‰‡Ú Â‰ÌÓ‚ÂÏÂÌÌÓ Îfl‚ÓËÁÓÏÂÌË = 1/2 500 = 1/10 150

= 1 ÒÎÛ˜‡ÈÌÓÒÚ Ì‡ 10 150

3. ÇÂÓflÚÌÓÒÚÚ‡ ‡ÏËÌÓÍËÒÂÎËÌËÚÂ ‰‡ Ò‡ Ò‚˙Á‡ÌË ÔÓÒÂ‰ÒÚ‚ÓÏ ÔÂÔÚË‰ÌË ‚˙ÁÍË:

ÄÏËÌÓÍËÒÂÎËÌËÚÂ ÏÓ„‡Ú ‰‡ ÒÂ Ò‚˙Á‚‡Ú ÔÓÏÂÊ‰Û ÒË ÔÓÒÂ‰ÒÚ‚ÓÏ ‡ÁÎË˜ÌË ‚Ë‰Ó‚Â ıËÏË˜ÌË

‚˙ÁÍË. á‡ ‰‡ ÏÓÊÂ ‰‡ ÒÂ ÙÓÏË‡ ÔÓÎÂÁÂÌ ÔÓÚÂËÌ, ‚ÒË˜ÍË ‡ÏËÌÓÍËÒÂÎËÌË ‚˙‚ ‚ÂË„‡Ú‡

Úfl·‚‡ ‰‡ Ò‡ Ò‚˙Á‡ÌË ÔÓÒÂ‰ÒÚ‚ÓÏ ÒÔÂˆË‡ÎÌË ıËÏË˜ÌË ‚˙ÁÍË, Ì‡Â˜ÂÌË "ÔÂÔÚË‰ÌË

‚˙ÁÍË". àÁ˜ËÒÎÂÌÓ Â, ˜Â ‚ÂÓflÚÌÓÒÚÚ‡ ‡ÏËÌÓÍËÒÂÎËÌËÚÂ ‰‡ ÌÂ ÒÂ Ò‚˙Ê‡Ú ÔÓÒÂ‰ÒÚ‚ÓÏ

‰Û„Ë ıËÏË˜ÌË ‚˙ÁÍË, ‡ ˜ÂÁ ÔÂÔÚË‰ÌË Â 50%. Ç˙‚ ‚˙ÁÍ‡ Ò ÚÓ‚‡:

- ÇÂÓflÚÌÓÒÚÚ‡ ‰‚Â ‡ÏËÌÓÍËÒÂÎËÌË ‰‡ Ò‡ Ò‚˙Á‡ÌË

ÔÓÒÂ‰ÒÚ‚ÓÏ ÔÂÔÚË‰Ì‡ ‚˙ÁÍ‡ = 1/2

‰‡ Ò‡ Ò‚˙Á‡ÌË ÔÓÒÂ‰ÒÚ‚ÓÏ ÔÂÔÚË‰ÌË ‚˙ÁÍË = 1/2 499 = 1/10 150

= 1 ÒÎÛ˜‡ÈÌÓÒÚ Ì‡ 10 150

ÇÂÓflÚÌÓÒÚÚ‡ Â‰ËÌ ÔÓÚÂËÌ ‰‡ ·˙‰ÂÙÓÏË‡Ì ÒÎÛ˜‡ÈÌÓ Â ÌÛÎ‡

éÅôÄ ÇÖêéüíçéëí = 1/10650x 1/10150x 1/10150 = 1/10950

= 1 ÒÎÛ˜‡ÈÌÓÒÚ Ì‡ 10950

10950 =100,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000

ÇÂÓflÚÌÓÒÚÚ‡ 500ÚÂ ‡ÏËÌÓÍËÒÂÎËÌË, ËÁ„‡Ê‰‡˘Ë Â‰Ì‡ Ó·ËÍÌÓ‚ÂÌ‡ ÔÓÚÂËÌÓ‚‡ ÏÓÎÂÍÛ-Î‡, ‰‡ ·˙‰‡Ú ÔÓ‰Â‰ÂÌË ‚ Ô‡‚ËÎÌÓÚÓ ÍÓÎË˜ÂÒÚ‚Ó Ë ÔÓÒÎÂ‰Ó‚‡ÚÂÎÌÓÒÚ, Í‡ÚÓ ‰ÓÔ˙ÎÌÂÌËÂÍ˙Ï ‚ÂÓflÚÌÓÒÚÚ‡ ‚ÒË˜ÍË ‡ÏËÌÓÍËÒÂÎËÌË, ÍÓËÚÓ Ò˙‰˙Ê‡, ‰‡ ·˙‰‡Ú Îfl‚ÓËÁÓÏÂÌË Ë ‰‡·˙‰‡Ú Ò‚˙Á‡ÌË Â‰ËÌÒÚ‚ÂÌÓ ÔÓÒÂ‰ÒÚ‚ÓÏ ÔÂÔÚË‰ÌË ‚˙ÁÍË, Â "1" ‚˙ıÛ 10 950. åÓÊÂÏ ‰‡Ì‡ÔË¯ÂÏ Ú‡Í‡ ÔÓÎÛ˜ÂÌÓÚÓ ˜ËÒÎÓ, Í‡ÚÓ ÔÓÒÚ‡‚ËÏ 950 ÌÛÎË ‰Ó 1, Í‡ÍÚÓ ÒÎÂ‰‚‡:

&�О=Ю@AО%%А$А A�'А'А 126

киселини, които са повече от аминокиселините, изграждащи по-горе спо-менатия протеин. !ега помислете върху това: само в едно от милиардитечервени кръвни телца във вашето тяло има 280,000,000 (280 милиона) мо-лекули хемоглобин.

�същност да оставим настрана червените кръвни телца, защото самоза образуването на един техен протеин чрез метода "проби - грешки" нямада е достатъчна цяла вечност. *ори да предположим, че за да формиратедин - единствен протеин, аминокиселините са се свързвали и разгражда-ли чрез метода "проби - грешки", без да губят никакво време от самотовъзникване на �емята, то отново периодът, който ще им бъде нужен, за дадостигнат вероятността 1 на 10950, ще бъде по-дълъг от настоящатавъзраст на �емята.

�аключението, до което стигаме след всичко това, е, че еволюциятаизпада в ужасна бездна на неправдоподобност още на ниво формиране наедин - единствен протеин.

%ъществува ли в природата механизмът

"проби и грешки"?

� заключение трябва да споменем една много важна точка от основ-ната логика на вероятностните изчисления, за които дадохме няколко при-мера. �ероятностите, които изчислихме по-горе, ни показаха, че е не-възможно случайното образуване на протеини. %о съществува една многопо-важна и объркваща еволюционистите страна: в действителност в естес-твените условия тези вероятности дори не могат да започнат някакъв про-бен период, защото в природата не съществува механизъм, който по пътяна пробите и грешките да се опитва да произведе протеини.

Aзчисленията, които изнесохме по-горе, за да покажем вероятносттаза формирането на една протеинова молекула, съставена от 500 аминоки-селини, са в сила единствено за идеалната среда "проби и грешки", коятоне съществува в реалния свят. $.е. вероятността да получим един полезенпротеин е 1 на 10950 единствено ако предположим, че съществува въобра-жаем механизъм, в който невидима ръка свързва произволно 500 амино-киселини, след това, виждайки, че са свързани погрешно, ги разделя еднапо една и за втори път ги подрежда, но в различен от предишния ред, и т.н.#ри всеки опит аминокиселините трябва да бъдат отделяни една по една ипосле отново да бъдат подреждани в нов ред. Освен това при всяка пробаслед прибавянето на 500те аминокиселини синтезът трябва да бъде спирани да бъде предотвратявано присъединяването дори на една допълнителнааминокиселина. !лед това опитът трябва да бъде спрян, за да се види далипротеинът вече се е формирал, ако ли не, то всичко трябва да бъде разло-жено и да се пробва друга последователност. %аред с това при всеки единопит не трябва да бъде допуснато смесването на абсолючно никакво чуж-до химично вещество. �адължително е веригите, образувани по време наопита, да не бъдат разкъсвани, докато не достигнат 500те си връзки. $.е.вероятностите, за които споменахме в началото, могат да се реализиратединствено в контролирана среда, където има съзнателен механизъм,управляващ началото, края и всеки стадий на процеса, и където единстве-но "избирането на аминокиселините" е оставено на случайността. 5езсъмнение обаче в природните условия такъв механизъм не може да съще-ствува. #оради тази причина образуването дори на един протеин в природ-ни условия е логически и технически невъзможно, имайки предвид "веро-

ятностната" страна на въпроса. �същност да говорим за вероятности приедна такава ситуация е доста ненаучно.

%якои невежи учени не могат да схванат това. $ъй като приемат об-разуването на протеина за проста химична реакция, те правят нелепи за-ключения като това, че "аминокиселините се комбинират в резултат нанякаква реакция и после създават протеините". #роизволните химичниреакции, които протичат в неорганична среда обаче, могат единствено дапредизвикат малки и незначими промени. $ехният брой и вид е определени ограничен. �а малко по-сложни химични вещества трябва да влезнат вдействие големи фабрики, химически заводи и лаборатории. =екарствата,както и много други химични вещества, които използваме в нашето еже-дневие, са от същия тип. #ротеините обаче имат много по-сложна струк-тура от тези индустриално произвеждани химични вещества. #оради товаабсолютно невъзможно е протеините, всеки един от които е чудо на ди-зайна и инженерството, в които всяка част съответства на мястото си вточно определен ред, да са се появили в резултат на случайни химични ре-акции.

%ека за минута оставим настрана всички невъзможности, коитообяснихме досега, и предположим, че една полезна протеинова молекуласе е образувала "случайно" от само себе си. $ук еволюцията отново попа-да в задънена улица, защото, за да може този протеин да продължи същес-твуването си, той трябва да бъде изолиран от природните условия и дабъде съхранен при много специални такива. � противен случай този про-теин или веднага ще се разгради под влиянието на земните условия, илище се съедини с други киселини, аминокиселини или други химични вещес-тва, ще загуби свойствата си и ще се превърне в безполезно, съвсем раз-лично вещество.

)волюционният шум около

възникването на живота

�ъпросът как живите организми са се появили за първи път е толко-ва критична безизходица за еволюционистите, че те обикновено дори не сеопитват да подхващат тази тема. $е се мъчат да избегнат този въпрос, ка-то казват: "#ървите организми са се появили в резултат на някои случай-ни събития във водата". $е се намират в една задънена улица, от която ни-

&�О=Ю@AО%%А$А A�'А'А 128

кога не могат да излезнат. �а разлика от палеонтологичните еволюционниаргументи, третиращи този проблем, те не притежават фосилни останки,които да изопачат и да правят спекулативни коментари, за да защитят тео-риите си. #оради тази причина еволюционната теория е категорично обез-силена още от самото й начало.

#олезно е да вземем под внимание следната особеност: ако за някойстадий на еволюционния процес се докаже, че е невъзможен, то това бибило достатъчно, за да се докаже, че цялата теория е напълно погрешна инищожна. %апример, ако докажем, че случайното образуване на протеиние невъзможно, то всички останали твърдения, отнасящи се до следващитестадии на еволюцията, също са нищожни. !лед този етап става абсолютнобезсмислено да се взимат черепи на маймуни и хора и с тях да се правятспекулации.

)ак живите организми са се появили от неорганичната материя бешевъпрос, който еволюционистите не искаха дори да споменават в про-дължение на един доста дълъг период от време. )акто и да е, този въпрос,който беше постоянно отбягван, постепенно се превърна в един неизбеженпроблем и във втората половина на 20 век започнаха да се правят опити занеговото разрешаване.

#ървият въпрос, на който трябваше да се даде отговор, е: как би мог-ла да се появи първата жива клетка в първичната земна атмосфера? !други думи, какво обяснение биха дали еволюционистите на този проб-лем?

Отговорите на въпросите бяха търсени чрез експерименти. Учени иизследователи еволюционисти извършваха лабораторни опити, целящидостигането на отговор на тези въпроси, но и те не успяха да предизвикаткой знае какъв интерес. %ай-респектиращото проучване върху възниква-нето на живота е извършеният през 1953 г. експеримент от американскияизследовател !тенли 'илър, и наречен &ксперимента на 'илър. ($ой еизвестен още като &ксперимент на Юрей-'илър поради приноса на учи-теля на 'илър от чикагския университет – Harold Urey.)

$ози експеримент е единственото предполагаемо "доказателство", из-ползвано за доказване на "молекулярната еволюционна теза", изтъкванакато първия стадий на еволюционния процес. �ъпреки че е минал почтиполовин век и е постигнат голям технологичен напредък, в тази насока нее предприета никаква нова инициатива.

&�О=Ю@AО%%А$А A�'А'А 130

*нес експериментът на 'илър все още се преподава в учебницитекато еволюционно обяснение за най-ранното поколение живи организми.Осъзнавайки факта, че такива изследвания не подкрепят, а напротив – оп-ровергават техните тези, еволюционистите умишлено отбягват провежда-нето на такива експерименти.

)кспериментът на �илър

@елта на !тенли 'илър била да направи експериментално откритие,с което да покаже, че аминокиселините, които са градивни вещества напротеините, е било възможно да се образуват "случайно" в неживата при-рода преди милиарди години.

� този експеримент 'илър използвал смес от газове, която смятал,че е съществувала в първичната земна атмосфера (по-късно ще бъде до-казано, че не е съществувала), съставена от амоняк, метан, водород и вод-ни изпарения. $ъй като тези газове не можели да си въздействат при есте-ствени условия, за да предизвика протичането на реакция между тях, тойпропускал електрически ток. #редполагайки, че това електричество бимогло да дойде от светкавици в първичната атмосфера, за да го подсигури,той използвал изкуствен източник на електричество.

'илър нагрявал до 100о! своята смес от газове в продължение на 1седмица и пускал електрически ток. � края на тази седмица той анализи-рал химичните вещества, които се формирали на дъното на колбата, и за-белязал, че от 20те вида аминокиселини – основен елемент на протеините– са се синтезирали само три.

$ози експеримент породил голямо вълнение сред еволюционистите ибил обявен за изключителен успех. %ещо повече, в състояние на радостноопиянение много от медиите тиражирали заглавието: "'илър създаде жи-вот". �същност молекулите, които 'илър успял да синтезира, били един-ствено няколко неорганични молекули.

Окуражени от този експеримент, еволюционистите веднага създалинови сценарии. 5ързо са изградени хипотези за етапите, които следватаминокиселините. !поред новия сценарий по-късно аминокиселините врезултат на случайности се свързват в подходящи последователности иобразуват протеините. &дна част от тези случайно образували се протеи-ни се настанява в клетъчната мембрана, която "по някакъв" (!) начин се е

появила, и формират една примитивна клетка. ! течение на времето клет-ките се съединяват и изграждат живите организми.

&кспериментът на 'илър, който е най-голямата опора на този сцена-рий, не е нищо друго освен една измама, чиято нищожност е доказана отмного аспекти.

*акти, опровергаващи експеримента на �илър

'илър извършва своя експеримент с цел да докаже, че аминокисели-ните могат да се самообразуват в първичните земни условия, но се сблъс-ква с редица противоречия. 'оже да ги подредим така:

1. �зползвайки механизъм, наречен "студен капан" (cold trap),

�илър, веднага след като аминокиселините се формират, ги изолира

от околната среда. $ой прави това, защото условията в околната среда, вкоято аминокиселините са се образували, веднага биха унищожили тезимолекули.

5ез съмнение в първичните земни условия такъв съзнателен меха-низъм за изолиране не съществува. *ори ако се добие една аминокисели-на, без такъв механизъм в същата среда тя ще бъде моментално унищоже-на. Qимикът Richard Bliss обяснява това противоречие така:

�същност без този "студен капан" химическите вещества биха билиунищожени от източника на електричество.102

� действителност със своя експеримент 'илър не е могъл да създаденито една аминокиселина, използвайки същите вещества, но без механиз-ма "студен капан".

2. �ървичната атмосферна среда, която �илър се опитва да ко-

пира и приложи в своя експеримент, не е истинска. #рез 1980 г. учени-те постигат съгласие относно възгледа, че в първичната атмосфера вместометан и амоняк би трябвало да е съществувал азот и въглероден двуокис.!лед един дълъг период на затишие самият 'илър признава, че атмосфер-ната среда, която той използва в своя експеримент, не била истинска.103

*обре, но защо 'илър настояваше за тези газове? Отговорът епрост: без амоняк не било възможно да се синтезират аминокиселините.Kevin Mc Kean ни разказва за това в статия, публикувана в списание "Dis-cover":

Miller и Urey пресъздали първичната земна атмосфера със смесица от метан

&�О=Ю@AО%%А$А A�'А'А 132

и амоняк. !поред тях �емята била абсолютно хомогенна комбинация от ме-тал, скала и лед. � последните изследвания обаче става ясно, че по оновавреме земята е била много топла и се е състояла от разтопен никел и желя-зо. !ледователно химичната атмосфера по онова време е трябвало да сесъстои от азот (N2), въглероден двуокис (!О2) и вода (%О2). $е обаче не сатолкова подходящи за производството на органични молекули, както е ме-танът.104

�същност американските учени J.P. Ferris и C.T. Chen повторили ек-сперимента на 'илър, като използвали комбинация от азот, въглерод,въглероден двуокис и вода, но не могли да получат нито една аминокисе-линна молекула.

3. 4руг важен аспект, който обезсилва експеримента на �илър, е

наличието на обилен кислород, който би унищожил всички аминоки-

селини в атмосферата в периода, в който се смята, че те са се форми-

рали. $ози пренебрегнат от 'илър факт е разкрит със следите от окисле-но желязо и уран, намерени в скали, датирани на 3,5 милиарда години.106

!ъществуват и други открития, които показват, че количеството кис-лород в този период е било доста по-голямо, отколкото еволюциониститетвърдят. #роучвания показват, че в този период количеството на ултра-виолетовото лъчение, на което е била подложена �емята, е било около 10хиляди пъти повече от предположенията на еволюционистите. 5и било не-избежно при такова ултравиолетово лъчение в резултат на разгражданетона водата и въглеродния двуокис в атмосферата да се освобождава кисло-род.

$ази ситуация напълно анулира опита на 'илър, в който кислородъте бил пренебрегнат. Ако в експеримента беше използван кислород, то ме-танът щеше да се превърне във водород и вода, а амонякът в азот и вода.От друга страна, в атмосфера, където няма кислород, няма и озонов слой,следователно аминокиселините биха били незабавно унищожени, тъй ка-то без защитата на озоновия слой щяха да бъдат изложени на интензивноултравиолетово лъчение. ! други думи, и да е имало, и да е нямало кисло-род в първичната земна атмосфера, условията все щяха да бъдат с унищо-жителна сила за аминокиселините.

4. � края на експеримента на �илър се формират много орга-

нични киселини, чиито характеристики са вредни за структурата и

функциите на живите същества. Ако аминокиселините не бяха изолира-

ни и бяха оставени в същата среда заедно с тези химични вещества, то не-избежно щеше да последва тяхното унищожаване или превръщането им вдруги съединения чрез химични реакции.

Освен това в резултат на експеримента се формират голям брой дяс-ноизомерни аминокиселини.107 !ъществуването на тези аминокиселиниопровергава еволюционната теория дори по нейната собствена логика, за-щото дясноизомерните аминокиселини са тези, които не могат да се из-ползват в структурата на организмите. � заключение трябва да кажем, чеобстоятелствата, при които аминокиселините се формират чрез опита на'илър, не са подходящи за живот, а точно обратно, тази среда се пре-връща в смес от киселини, които разрушават и окисляват получените по-лезни молекули.

Aма една - единствена истина, към която сочи всичко това: експери-ментът на 'илър не може да докаже, че живите организми са се появилислучайно в първичните земни условия. @елият експеримент е просто единсъзнателен и контролиран лабораторен опит, който има за цел да синтези-ра аминокиселини. )оличеството и видът на използваните газове са иде-ално подбрани, за да могат да бъдат формирани аминокиселините, и коли-чеството енергия, което е доставено на системата, не е нито много голямо,нито много малко, а точно определено, за да позволи протичането на необ-ходимите химични реакции. &ксперименталният апарат е изолиран, такаче да не позволява достъпа на каквито и да било вредни, унищожителниили друг вид съединения, които биха попречили на образуването на ами-нокиселините, и които най-вероятно са се съдържали в първичните земниусловия. )ислородът, който не позволява образуването на аминокисели-ни, защото ги окислява, е само един от тези вредни елементи. *ори приидеални лабораторни условия е невъзможно произведените аминокисели-ни да продължат своето съществувание, без да бъдат унищожени при лип-сата на механизма "студен капан".

�същност с този експеримент самите еволюционисти опровергаватеволюцията, защото ако този опит доказва нещо, то това е, че аминокисе-лините могат да бъдат произведени единствено в контролирана лаборатор-на среда, където всички условия са специално подготвени от съзнателнанамеса. $.е. силата, която създава живота, не може да бъде несъзнателнаслучайност, а напротив – съзнателно сътворение.

#ричината еволюционистите да не приемат тази явна действител-

ÑÌÂÒ ÂÍÒÔÂËÏÂÌÚ˙Ú Ì‡ åËÎ˙ Â

ÔÂ‰ÏÂÚ Ì‡ ˆflÎÓÒÚÌÓ ÔÂÌÂ·ÂÊÂ-

ÌËÂ ÒÂ‰ Û˜ÂÌËÚÂ Â‚ÓÎ˛ˆËÓÌËÒÚË.

Ç ·Ófl ÓÚ ÙÂ‚Û‡Ë 1998 „. Ì‡ ËÁ‚ÂÒÚÌÓÚÓ

Ì‡Û˜ÌÓ-Â‚ÓÎ˛ˆËÓÌÌÓ ÒÔËÒ‡ÌËÂ "Earth", ‚

ÒÚ‡ÚËfl, ÓÁ‡„Î‡‚ÂÌ‡ "èÓÚ‡Ú‡ Ì‡ ÊË‚ÓÚ‡", ÒÂ

ÔÓfl‚fl‚‡Ú ÒÎÂ‰ÌËÚÂ Ú‚˙‰ÂÌËfl:

"ëÂ„‡ „ÂÓÎÓÁËÚÂ ÒÏflÚ‡Ú, ˜Â Ô˙‚Ë˜Ì‡Ú‡

‡ÚÏÓÒÙÂ‡ ÒÂ Â Ò˙ÒÚÓflÎ‡ Â‰ËÌÒÚ‚ÂÌÓ ÓÚ

‚˙„ÎÂÓ‰ÂÌ ‰‚ÛÓÍËÒ Ë ‡ÁÓÚ, „‡ÁÓ‚Â,

ÍÓËÚÓ Ò‡ ÔÓ-ÒÎ‡·Ó Â‡„Ë‡˘Ë ÓÚ ÚÂÁË,

ËÁÔÓÎÁ‚‡ÌË ‚ ÂÍÒÔÂËÏÂÌÚ‡ ÔÂÁ

1953„. à ‰ÓË ‡ÚÏÓÒÙÂ‡Ú‡ Ì‡ åËÎ˙

‰‡ Â Ò˙˘ÂÒÚ‚Û‚‡Î‡, ÚÓ Í‡Í ·ËıÚÂ Ì‡Í‡-

‡ÎË ÔÓÒÚËÚÂ ÏÓÎÂÍÛÎË Í‡ÚÓ ‡ÏËÌÓ-

ÍËÒÂÎËÌËÚÂ ‰‡ ÔÂÏËÌ‡Ú ÔÂÁ ÌÂÓ·ıÓ-

‰ËÏËÚÂ ıËÏË˜ÌË ÔÓÏÂÌË, ÍÓËÚÓ ·Ëı‡

„Ë ÔÂ‚˙Ì‡ÎË ‚ ÔÓ-ÒÎÓÊÌË Ò˙Â‰ËÌÂ-

ÌËfl ËÎË ÔÓÎËÏÂË, Í‡Í‚ËÚÓ Ò‡ ÔÓÚÂË-

ÌËÚÂ? ë‡ÏËflÚ åËÎ˙ ‚ Ú‡ÁË ˜‡ÒÚ Ì‡ Á‡-

„‡‰Í‡Ú‡ ‚‰Ë„‡ ˙ˆÂ. "íÓ‚‡ Â ÔÓ·ÎÂÏ",

‚˙Á‰Ë¯‡ ÚÓÈ Ò ‡Á‰‡ÁÌÂÌËÂ. "ä‡Í ‰‡

Ó·‡ÁÛ‚‡¯ ÔÓÎËÏÂË? íÓ‚‡ ÌÂ Â ÎÂÒ-

ÌÓ", Í‡Á‚‡ ÚÓÈ." 1

ä‡ÍÚÓ ÒÂ ‚ËÊ‰‡, Ò‡ÏËflÚ åËÎ˙ Â ÔËÂÎ,

˜Â ‰ÌÂÒ ÌÂ„Ó‚ËflÚ ÂÍÒÔÂËÏÂÌÚ ÌflÏ‡ ‰‡ ‰Ó-

‚Â‰Â ‰Ó ÌËÍ‡Í˙‚ ÂÁÛÎÚ‡Ú ÓÚ „ÎÂ‰Ì‡ ÚÓ˜Í‡

Ì‡ ÓÒË„Ûfl‚‡ÌÂÚÓ Ì‡ Ó·flÒÌÂÌËÂ Á‡ ÔÓËÁ-

ıÓ‰‡ Ì‡ ÊË‚ÓÚ‡. î‡ÍÚ˙Ú, ˜Â Ì‡¯ËÚÂ Û˜ÂÌË

Â‚ÓÎ˛ˆËÓÌËÒÚË Ò‡ ÔÂ„˙Ì‡ÎË „ÓÂ˘Ó ÌÂ-

„Ó‚Ëfl ÂÍÒÔÂËÏÂÌÚ, ÔÓÍ‡Á‚‡ Â‰ËÌÒÚ‚ÂÌÓ

ÒÎ‡·ÓÒÚÚ‡ Ì‡ Â‚ÓÎ˛ˆËflÚ‡ Ë ÓÚ˜‡flÌËÂÚÓ Ì‡

ÌÂÈÌËÚÂ Á‡˘ËÚÌËˆË.

Ç ËÁ‰‡ÌËÂÚÓ ÓÚ Ï‡Ú 1998„. Ì‡ "National

Geographic" ‚ ÒÚ‡ÚËfl, ÓÁ‡„Î‡‚ÂÌ‡ "èÓfl‚‡Ú‡

Ì‡ ÊË‚ÓÚ Ì‡ áÂÏflÚ‡", Â Ì‡ÔËÒ‡ÌÓ ÒÎÂ‰ÌÓÚÓ

ÔÓ Ú‡ÁË ÚÂÏ‡:

"ëÂ„‡ ÏÌÓ„Ó Û˜ÂÌË ÔÂ‰ÔÓÎ‡„‡Ú, ˜Â ‡Ú-

ÏÓÒÙÂ‡Ú‡ ÒÂ Â ‡ÁÎË˜‡‚‡Î‡ ÓÚ Ú‡ÁË,

ÍÓflÚÓ åËÎ˙ ÓÚÌ‡˜‡ÎÓ Â ÔÂ‰ÔÓÎ‡„‡Î.

íÂ ÒÏflÚ‡Ú, ˜Â Úfl ÔÓ-ÒÍÓÓ ÒÂ Â Ò˙ÒÚÓflÎ‡

ÓÚ ‚˙„ÎÂÓ‰ÂÌ ‰‚ÛÓÍËÒ Ë ‡ÁÓÚ, ÓÚÍÓÎÍÓ-

ÚÓ ÓÚ ‚Ó‰ÓÓ‰, ÏÂÚ‡Ì Ë ‡ÏÓÌflÍ.

íÓ‚‡ Â ÎÓ¯‡ ÌÓ‚ËÌ‡ Á‡ ıËÏËˆËÚÂ. äÓ„‡-

ÚÓ ÒÂ ÓÔËÚ‡ÎË ‰‡ ÔÂ‰ËÁ‚ËÍ‡Ú Â‡ÍˆËfl

ÏÂÊ‰Û ‚˙„ÎÂÓ‰ÌËfl ‰‚ÛÓÍËÒ Ë ‡ÁÓÚ‡, ÚÂ

‰Ó·ËÎË ÌÂÁÌ‡˜ËÚÂÎÌÓ ÍÓÎË˜ÂÒÚ‚Ó Ó„‡-

ÌË˜ÌË ÏÓÎÂÍÛÎË – ÂÍ‚Ë‚‡ÎÂÌÚÌÓ Ì‡ Â‰-

Ì‡ Í‡ÔÍ‡ ·‡„ËÎÓ Á‡ ı‡Ì‡, ‡ÁÚ‚ÓÂ-

Ì‡ ‚ ÔÎÛ‚ÂÌ ·‡ÒÂÈÌ. ç‡ Û˜ÂÌËÚÂ ËÏ ·Ë-

ÎÓ ÚÛ‰ÌÓ ‰‡ ÒË ÔÂ‰ÒÚ‡‚flÚ, ˜Â ÊË‚ÓÚ˙Ú

ÒÂ Â Á‡Ó‰ËÎ ÓÚ Â‰ËÌ Ú‡Í˙‚ ‡ÁÏËÚ ÒÛ·-

ÒÚ‡Ú."2

ë Â‰Ì‡ ‰ÛÏ‡, ÌËÚÓ ÂÍÒÔÂËÏÂÌÚ˙Ú Ì‡

åËÎ˙, ÌËÚÓ ÍÓÈÚÓ Ë ‰‡ ·ËÎÓ ‰Û„ Â‚ÓÎ˛-

ˆËÓÌÂÌ ÓÔËÚ ÏÓÊÂ ‰‡ ÓÚ„Ó‚ÓË Ì‡ ‚˙ÔÓÒ‡

Í‡Í ÒÂ Â Á‡Ó‰ËÎ ÊË‚ÓÚ˙Ú Ì‡ áÂÏflÚ‡. ÇÒË˜-

ÍË ÔÓÛ˜‚‡ÌËfl, ÍÓËÚÓ Ò‡ ·ËÎË ËÁ‚˙¯ÂÌË,

ÔÓÍ‡Á‚‡Ú, ˜Â Â ÌÂ‚˙ÁÏÓÊÌÓ ÊË‚ÓÚ˙Ú ‰‡ Â

‚˙ÁÌËÍÌ‡Î ÒÎÛ˜‡ÈÌÓ, Ë ÔÓ ÚÓÁË Ì‡˜ËÌ ÔÓ-

Ú‚˙Ê‰‡‚‡Ú Ù‡ÍÚ‡, ˜Â ÚÓÈ Â ·ËÎ Ò˙Ú‚ÓÂÌ.

1. Earth, "Life's Crucible", February 1998, p.34

2. National Geographic, "The Rise of Life on

Earth", March 1998, p.68

èÓÒÎÂ‰ÌËÚÂ Â‚ÓÎ˛ˆËÓÌÌË ËÁÚÓ˜ÌËˆË ÓÒÔÓ‚‡Ú ÂÍÒÔÂËÏÂÌÚ‡ Ì‡ åËÎ˙

ност са някои техни предразсъдъци, които изцяло противоречат на наука-та. *оста интересно е признанието, което прави Harold Urey, който под-готвя експеримента на 'илър заедно със своя ученик !тенли 'илър:

�сички ние, които изучаваме произхода на живота, откриваме, че колкотоповече го изследваме, толкова повече се засилва чувството ни, че той е пре-калено комплексен, за да може да е еволюирал. %ие всички вярваме, че жи-вотът е произлязал от неживата материя на тази планета. %о неговата слож-ност е толкова голяма, че ни е трудно да си представим как е станало това.108

�ървичната земна атмосфера и протеините

�ъпреки всички несъответствия, които изброихме по-горе, еволю-ционистите все още се обръщат към експеримента на 'илър, за да отбег-нат въпроса как от само себе си са се образували аминокиселините впървичната земна атмосфера. *ори днес продължават да заблуждават хо-рата симулирайки, че посредством този измамен експеримент проблемъте решен.

�а да обяснят втория стадий на произхода на живота, еволюционис-тите се сблъскват с много по-голям проблем, несравним с този за образу-ването на аминокиселините: протеините. $.е. градивните единици на живо-та, които са образувани от стотици различни аминокиселини, които отсвоя страна са свързани една с друга в точно определен ред.

*а твърдиш, че протеините са се формирали случайно при естестве-ните условия е много по-нереално и неразумно от това да твърдиш, чеаминокиселините са се образували случайно. � предходните странициразгледахме чрез вероятностни изчисления математическата невъзмож-ност за случайното съединяване на аминокиселините в подходящи за об-разуването на протеини последователности. !ега ще разгледаме не-възможността протеините да бъдат химично произведени в първичнитеземни условия.

%интезирането на протеини във водата е невъзможно

)огато аминокиселините се комбинират, за да образуват протеини,те формират помежду си специални връзки, наречени пептидни връзки.

'олекулярната безизходица на еволюцията

&�О=Ю@AО%%А$А A�'А'А 136

#о време на образуването на тази пептидна връзка се отделя една воднамолекула.

$ози факт категорично отхвърля еволюционното обяснение, чепървичният живот се е зародил във водата, защото според закона, извес-тен в химията като "#ринципа Le Châtelier", не е възможно реакция, коя-то отделя вода (реакция на втечняване), да протича във водна среда. Осъ-ществяването на такъв вид реакция във водна среда се определя като хи-мична реакция с "най-ниска вероятност за протичане".

!ледователно океаните, за които се твърди, че са местата, където езапочнал животът и откъдето произлизат аминокиселините, всъщност саабсолютно неподходяща среда за съединяването на аминокиселини и фор-мирането на протеини.109

От друга страна, невъзможно е еволюционистите, виждайки тозифакт, да променят своето твърдение и да обявят, че животът е започнал насушата, защото единствената среда, в която предполагаемите аминокисе-лини са можели да бъдат предпазени от ултравиолетовите лъчи, са океани-те и моретата. %а сушата аминокиселините щяха да бъдат унищожени отултравиолетовите лъчи. #ринципът Le Châtelier опровергава твърдениетоза зараждането на живота в моретата. �а еволюцията това е още една за-дънена улица.

4руго безнадеждно усилие: експериментът на Fox

#ровокирани от гореспоменатата дилема, еволюционистите започна-ха да измислят нереалистични сценарии по този "воден проблем", койтокатегорично отхвърля техните теории. Sydney Fox, един от най-известни-те сред тези изследователи, с цел да реши проблема представя една стран-на теория: според него първите аминокиселини, веднага след като са сеформирали в първичните океани, изглежда са били изхвърлени до някаквискали близо до вулкан. #о-късно водата от разтвора, в който се намиратаминокиселините, би трябвало да се е изпарила в резултат на високататемпература на скалите. A така "изсъхналите" аминокиселини можели дасе съединят и да образуват протеини.

$ози "сложен" изход обаче не беше признат от много хора, защотоаминокиселините не биха могли да издържат на толкова висока темпера-тура. %аправени проучвания доказват, че аминокиселините при висока

температура биват незабавно унищожавани. %о Fox не се отказва. $ой комбинирал пречистените аминокиселини

в лаборатория "при много специални условия", като ги загрявал в сухасреда. Аминокиселините се свързали, но все пак не били получени никак-ви протеини. �същност това, което той получил били прости и разбърка-ни вериги от произволно свързани помежду си аминокиселини, като тезивериги не приличали на нито един жив протеин. %ещо повече, ако Fox беоставил аминокиселините при постоянна температура, то тези безполезнихалки също биха да се разпаднали.110

*руг аспект, който обезсилва експеримента, е, че Fox е използвал небезполезните крайни продукти от опита на 'илър, а пречистени амино-киселини от живи организми. $ози експеримент, който е смятан за про-дължение на опита на 'илър, би трябвало да започне от резултатите, ко-ито 'илър беше получил. *а, но нито Fox, нито който и да било друг из-следовател са използвали безполезните аминокиселини, които 'илър бе-ше произвел. 111

&кспериментът на Fox не бе посрещнат позитивно дори и в еволюци-онните среди, тъй като незначителните аминокиселинни вериги, коитоFox получава (протеиноиди), не могат да се образуват при естествени ус-ловия. %ещо повече, протеините – основните единици на живота, все ощене бяха добити.

#роблемът с произхода на протеините все още не беше решен. � ед-на статия в известното научно списание "Chemical Engineering News" от1970 г. относно експеримента на Fox пише следното:

Sydney Fox и останалите изследователи успяха да свържат аминокиселини-те във формата на "протеиноиди", използвайки много специални техноло-

Ç Ò‚Ófl ÂÍÒÔÂËÏÂÌÚ Fox ÔÓËÁ‚ÂÎ‚Â˘ÂÒÚ‚Ó, Ì‡Â˜ÂÌÓ "ÔÓÚÂËÌÓ-Ë‰". èÓÚÂËÌÓË‰ËÚÂ ·ËÎË ÔÓËÁ-‚ÓÎÌÓ Ò‚˙Á‡ÌË ÍÓÏ·ËÌ‡ˆËË ÓÚ‡ÏËÌÓÍËÒÂÎËÌË. á‡ ‡ÁÎËÍ‡ ÓÚÔÓÚÂËÌËÚÂ Ì‡ ÊË‚ËÚÂ Ó„‡ÌËÁÏËÚÂ ·ËÎË ·ÂÁÔÓÎÂÁÌË Ë ÌÂÙÛÌÍˆËÓ-Ì‡ÎÌË ıËÏË˜ÌË ‚Â˘ÂÒÚ‚‡. íÓ‚‡ Ò‡Í‡Ô˜ËˆË ÔÓÚÂËÌÓË‰Ë, ÔÓ„ÎÂ‰Ì‡-ÚË ÔÂÁ ÂÎÂÍÚÓÌÂÌ ÏËÍÓÒÍÓÔ.

гии за нагряване при условия, които всъщност въобще не са съществували в

първичните етапи на земята. !ъщо така те въобще не приличаха на същин-

ските протеини, съдържащи се в живите организми. $е не бяха нищо друго

освен едни безполезни и неправилни петна. %е би било възможно тези моле-

кули да не се разпаднат, дори наистина да са се появили в ранните епохи.112

�същност "протеиноидите", които Fox получава били коренно раз-лични от същинските протеини – както по устройство, така и по функцио-ниране. +азликата между тях е толкова голяма, колкото тази между висо-котехнологичен уред и парче необработен метал.

%ещо повече, тези несинтезирани аминокиселинни вериги нямат ни-какъв шанс да просъществуват в първичната земна атмосфера. �реднитеи унищожителни физични и химични явления, предизвикани от интензив-ното ултравиолетово облъчване и нестабилните природни условия, биха

êÂ‰Ëˆ‡ Â‚ÓÎ˛ˆËÓÌÌË ÂÍÒÔÂËÏÂÌÚË, Í‡ÚÓ ÚÂÁË Ì‡ åËÎ˙ Ë Fox, Ò‡ ËÁÏËÒÎÂÌË, Á‡‰‡ ‰ÓÍ‡Ê‡Ú Ú‚˙‰ÂÌËÂÚÓ, ˜Â ÌÂÊË‚‡Ú‡ Ï‡ÚÂËfl ÏÓÊÂ ‰‡ ÒÂ Ò‡ÏÓÒËÒÚÂÏ‡ÚËÁË‡ Ë‰‡ Ó·‡ÁÛ‚‡ ÍÓÏÔÎÂÍÒÌÓ ÊË‚Ó Ò˙˘ÂÒÚ‚Ó. íÓ‚‡ Â Ì‡Ô˙ÎÌÓ ÌÂÌ‡Û˜ÌÓ Û·ÂÊ‰ÂÌËÂ:‚ÒflÍÓ Ì‡·Î˛‰ÂÌËÂ Ë ÂÍÒÔÂËÏÂÌÚ ÌÂÓÒÔÓËÏÓ ‰ÓÍ‡Á‚‡, ˜Â Ï‡ÚÂËflÚ‡ ÌflÏ‡ Ú‡Í‡-‚‡ ÒÔÓÒÓ·ÌÓÒÚ. àÁ‚ÂÒÚÌËflÚ ‡Ì„ÎËÈÒÍË ‡ÒÚÓÌÓÏ Ë Ï‡ÚÂÏ‡ÚËÍ Sir Fred Hoyle ÓÚ·Â-ÎflÁ‚‡, ˜Â Ï‡ÚÂËflÚ‡ ÌÂ ÏÓÊÂ Ò‡Ï‡, ·ÂÁ Ò˙ÁÌ‡ÚÂÎÌ‡ Ì‡ÏÂÒ‡, ‰‡ „ÂÌÂË‡ ÊË‚ÓÚ:

"ÄÍÓ ËÏ‡¯Â ÌflÍ‡Í˙‚ ÓÒÌÓ‚ÂÌ Ò˙ÒÚ‡‚ÂÌ ÂÎÂÏÂÌÚ Ì‡ Ï‡ÚÂËflÚ‡, ÍÓÈÚÓ ÔÓ Ìfl-Í‡Í˙‚ Ì‡˜ËÌ ·Ë ÏÓ„˙Î ‰‡ ÚÎ‡ÒÌÂ Ó„‡ÌË˜ÌËÚÂ ÒËÒÚÂÏË Í˙Ï ÊË‚ÓÚ, ÚÓ ÌÂ„Ó‚ÓÚÓÒ˙˘ÂÒÚ‚Û‚‡ÌËÂ ˘Â¯Â ‰‡ ·˙‰Â ÎÂÒÌÓ ‰ÓÍ‡ÁÛÂÏÓ ‚ Î‡·Ó‡ÚÓËfl. ç‡ÔËÏÂ ‚ÒÂ-ÍË ÏÓÊÂ ‰‡ ‚ÁÂÏÂ Â‰ËÌ ÔÎÛ‚ÂÌ ·‡ÒÂÈÌ, Á‡ ‰‡ ÔÂ‰ÒÚ‡‚Ë Ô˙‚Ë˜Ì‡Ú‡ ÒÛ·ÒÚ‡Ì-ˆËfl. ç‡Ô˙ÎÌÂÚÂ „Ó Ò Í‡Í‚ËÚÓ ÒË ÔÓÊÂÎ‡ÂÚÂ ıËÏË˜ÌË ÂÎÂÏÂÌÚË ÓÚ ÌÂÊË‚‡Ú‡ÔËÓ‰‡. ç‡ÔÓÏÔ‡ÈÚÂ Í‡Í‚ËÚÓ ÒË ÔÓÊÂÎ‡ÂÚÂ „‡ÁÓ‚Â ‚˙ıÛ ÌÂ„Ó ËÎË ÔÂÁ ÌÂ„ÓË „Ó ÓÒ‚ÂÚÂÚÂ Ò Í‡Í˙‚ÚÓ ‚Ë‰ ËÁÎ˙˜‚‡ÌÂ ‚Ë ıÛÏÌÂ. éÒÚ‡‚ÂÚÂ ÂÍÒÔÂËÏÂÌÚ‡ ‰‡‰ÂÈÒÚ‚‡ ‚ ÔÓ‰˙ÎÊÂÌËÂ Ì‡ „Ó‰ËÌË Ë ÌÂÍ‡ ‰‡ ‚Ë‰ËÏ ÍÓÎÍÓ ÓÚ ÚÂÁË 2,000 ÂÌÁËÏ‡(ÔÓÚÂËÌË, Ó·‡ÁÛ‚‡ÌË ÓÚ ÊË‚‡Ú‡ ÍÎÂÚÍ‡) Ò‡ ÒÂ ÔÓfl‚ËÎË ‚˙‚ ·‡ÒÂÈÌ‡. ÄÁ ˘Â ‚Ë‰‡Ï ÓÚ„Ó‚Ó‡, Á‡ ‰‡ ‚Ë ÒÔÂÒÚfl ‚ÂÏÂÚÓ Ë ÌÂÔËflÚÌÓÒÚËÚÂ, ‡ÍÓ Ì‡ËÒÚËÌ‡ Ì‡Ô‡-‚ËÚÂ ÂÍÒÔÂËÏÂÌÚ‡. ÇËÂ ÌflÏ‡ ‰‡ Ì‡ÏÂËÚÂ ÌË˘Ó, ÓÒ‚ÂÌ ÏÓÊÂ ·Ë Í‡Ú‡ÌÂÌ‡ÛÚ‡ÈÍ‡, Ò˙ÒÚ‡‚ÂÌ‡ ÓÚ ‡ÏËÌÓÍËÒÂÎËÌË Ë ‰Û„Ë ÔÓÒÚË Ó„‡ÌË˜ÌË ‚Â˘ÂÒÚ‚‡."1

ÅËÓÎÓ„˙Ú Â‚ÓÎ˛ˆËÓÌËÒÚ Andrew Scott ÔËÁÌ‡‚‡ Ò˙˘Ëfl Ù‡ÍÚ:

"ÇÁÂÏÂÚÂ Ï‡ÎÍÓ ‚Â˘ÂÒÚ‚‡, Ì‡„fl‚‡ÈÚÂ „Ë, ‰ÓÍ‡ÚÓ „Ë ·˙Í‡ÚÂ Ë ËÁ˜‡Í‡ÈÚÂ. íÓ‚‡Â Ò˙‚ÂÏÂÌÌ‡Ú‡ ‚ËÁËfl Ì‡ „ÂÌÂÁËÒ‡. ‘îÛÌ‰‡ÏÂÌÚ‡ÎÌËÚÂ’ ÒËÎË Ì‡ ÔËÚÂ„ÎflÌÂ,ÂÎÂÍÚÓÏ‡„ÌÂÚËÁÏ˙Ú, Í‡ÍÚÓ Ë ÒËÎÌËÚÂ Ë ÒÎ‡·Ë fl‰ÂÌË ÒËÎË ÒÂ ÒÏflÚ‡, ˜Â Ò‡Ò‚˙¯ËÎË ÓÒÚ‡Ì‡ÎÓÚÓ… çÓ ÍÓÎÍÓ ÓÚ Ú‡ÁË Ì‡„Î‡ÒÂÌ‡ ËÒÚÓËfl Â Ú‚˙‰Ó ‰ÓÍ‡Á‡-ÌÓ Ë ÍÓÎÍÓ ÓÚ ÌÂfl ÓÒÚ‡‚‡ Ò‡ÏÓ Â‰Ì‡ Ì‡‰ÂÊ‰Ì‡ ÒÔÂÍÛÎ‡ˆËfl? Ç ‰ÂÈÒÚ‚ËÚÂÎÌÓÒÚ,ÏÂı‡ÌËÁÏ˙Ú Ì‡ ÔÓ˜ÚË ‚ÒflÍ‡ ÁÌ‡˜ËÚÂÎÌ‡ ÒÚ˙ÔÍ‡ – ÓÚ ıËÏË˜ÌËÚÂ ÔÂ‰¯ÂÒÚ‚ÂÌË-ˆË ˜‡Í ‰Ó Ô˙‚‡Ú‡ ËÁ‚ÂÒÚÌ‡ ÌË ÍÎÂÚÍ‡ – Â ÔÂ‰ÏÂÚ Í‡ÍÚÓ Ì‡ ÒÔÓ, Ú‡Í‡ Ë Ì‡Ô˙ÎÌÓ Ó·˙Í‚‡ÌÂ."2

1 Fred Hoyle, The Intelligent Universe, New York, Holt, Rinehard & Winston, 1983, p. 256

2 Andrew Scott, "Update on Genesis", New Scientist, vol. 106, May 2nd, 1985, p. 30

çÖÜàÇÄíÄ åÄíÖêàü çÖ åéÜÖ ÑÄ ÉÖçÖêàêÄ ÜàÇéí

станали причина тези протеиноиди да се разпаднат. #оради принципа LeChâtelier за аминокиселините е също така невъзможно да се комбиниратвъв водата, където ултравиолетовите лъчи не могат да ги достигнат. ! ог-лед на това представата, че протеиноидите са основата на живота, посте-пенно губи подкрепа от страна на учените.

�удотворната молекула 4$6

)акто показват направените от нас проучвания досега, на молекуляр-но ниво еволюционната теория е в пълна безизходица. Образуването нааминокиселините по никакъв начин не е обяснено от еволюционистите.Eормирането на протеините пък само по себе си е една мистерия. %ещоповече, проблемът не се ограничава само до аминокиселините и протеини-те: те са само началото. �същност истинската безизходица за еволюцио-нистите се поражда от съвършената структура, наречена клетка. $ова етака, защото клетката не е просто съвкупност от изградените от аминоки-селини протеини. $я е жив механизъм, който има стотици развити системии е толкова сложна, че прави човека неспособен да разкрие нейната мис-терия. *а оставим комплексната структура, еволюционистите не могатдори да обяснят образуването на основните частици на клетката.

*окато еволюционната теория беше неспособна да даде смисленообяснение за съществуването на молекулите, които са основата на клетъч-ната структура, развитието в генетичната наука и откриването на нуклеи-новите киселини (*%) и +%)) предизвикаха нов проблем за еволюцион-ната теория.

#рез 1955 година трудовете на двамата учени James Watson и FrancisCrick разкриха невероятно комплексната структура на *%). 'олекулата,наречена *%), която се намира в ядрото на всяка една от 100те трилионаклетки, съдържа цялостния структурен план на човешкото тяло. Aнфор-мацията относно всички характеристики на един човек, от неговатавъншност та чак до структурата на вътрешните му органи, е записана в*%) във вид на специална кодирана цифрова система. Aнформацията в*%) е кодирана посредством подреждането на четирите специални осно-ви, които изграждат тази молекула. $ези основи са определени като А, $, G,!, според първата буква на тяхното наименование. �сички структурни раз-личия между хората зависят от начина на подреждане на тези букви. $ова е

нещо като банка за данни, която се състоиот четири букви. %ачинът на подрежданена буквите в *%) определя структурата начовека до най-малката подробност. %аред схарактеристики като височина, очи, коса и

цвят на кожата, *%) на една клетка съдържа още: плановете на 206те кос-ти, на 600те мускула, на мрежата от 10,000 слухови нерви, на мрежата на 2милиона зрителни нерви, на 100те милиарда нервни клетки и на 100те три-лиона клетки в тялото. Ако трябва да изпишем кодираната в *%) инфор-мация, то трябва да съставим една огромна библиотека, съдържаща 900 то-ма енциклопедии, всяка от които да е по 500 страници. %о тази огромна ин-формация е кодирана в частиците на *%), наречени гени.

�оже ли 4$6 да се образува случайно?

$ук има една подробност, на която да обърнем внимание. &дна греш-ка в подреждането на нуклеотидите, изграждащи гена, може да направитози ген абсолютно безполезен. )ато имаме предвид, че в човешкото тялоима 200 хиляди гени, то тогава става още по-ясно колко невъзможно е те-зи хиляди нуклеотиди, изграждащи гените, да бъдат образувани случайнов точната им последователност. 5иологът еволюционист Frank Salisburyкоментира тази невъзможност така:

&дин среден протеин може да съдържа 300 аминокиселини. *%), която кон-тролира това, трябва да съдържа около 1000 нуклеотида в своята верига.$ъй като има четири вида нуклеотиди в *%) - веригата, всяка от които

&�О=Ю@AО%%А$А A�'А'А 140

ñflÎ‡Ú‡ ËÌÙÓÏ‡ˆËfl Á‡ ÊË‚ËÚÂÒ˙˘ÂÒÚ‚‡ ÒÂ Ò˙ı‡Ìfl‚‡ ‚ Ñçä ÏÓ-ÎÂÍÛÎËÚÂ. ÑÓË Ò‡ÏÓ ÚÓÁË ËÁÍÎ˛-

˜ËÚÂÎÌÓ ÂÙËÍ‡ÒÂÌ ÏÂÚÓ‰ Á‡ Ò˙ı‡-ÌÂÌËÂ Ì‡ ËÌÙÓÏ‡ˆËfl Â flÒÌÓ ‰Ó-

Í‡Á‡ÚÂÎÒÚ‚Ó Á‡ ÚÓ‚‡, ˜Â ÊË‚ÓÚ˙Ú ÌÂÒÂ Â ÔÓfl‚ËÎ ÒÎÛ˜‡ÈÌÓ, ‡ Â ·ËÎ ˆÂ-ÎÂÌ‡ÒÓ˜ÂÌÓ ÔÓÂÍÚË‡Ì ËÎË, Ì‡È-

ÚÓ˜ÌÓ Í‡Á‡ÌÓ, ‰Ë‚ÌÓ Ò˙Ú‚ÓÂÌ.

съдържа 1000 връзки, то тя може да приеме 41000 форми. Aзползвайки мал-ко алгебра (логаритмуване), ние можем да видим, че 41000= 10600. *есет, ум-ножено по себе си 600 пъти, дава числото 1, последвано от 600 нули! $овачисло е напълно отвъд нашето разбиране.113

(ислото 41000 е равно на 10600. $ова число се получава, като прибавим600 нули след 1. #ри положение, че 10 с 11 нули показва един трилион, тос 600 нули ще показва число трудно за възприемане. %евъзможността заформирането на +%) и *%) чрез случайното натрупване на нуклеотиди еизразена от френския учен +aul Аuger по следния начин:

%ие трябва рязко да разграничим двата стадия в случайното формиранечрез химични процеси на сложните молекули като нуклеотидите. #роизвод-ството на нуклеотидите един по един – което е възможно – и тяхното комби-ниране в много специални последователности. )ато второто е абсолютноневъзможно.114

*ори Francis Crick, койтодълги години вярвал в еволюци-онната теория на молекулите,след като открива *%), призна-ва, че толкова сложна молекулане може да се образува случай-но, от само себе си, в резултатна еволюционен процес и казваследното:

&дин честен човек, снабден сцялата информация, коятоние притежаваме в момента, може единствено да каже, че има чувството, чена този етап произходът на живота изглежда почти като чудо.115

$урският еволюционист проф. Аli Demirsoy беше принуден да напра-ви следното признание относно появата на *%):

]ансът да се формира протеин и нуклеинова киселина (*%) и +%)) е ве-роятност отвъд нашите предположения. *ори шансът за появата на опреде-лени протеинови вериги е толкова малък, че може да бъде наречен астроно-мически.116

От тази отправна точка възниква една много интересна дилема: *%)може да бъде копирана единствено с помощта на някои съдържащи се внея ензими. %о синтезирането на тези ензими пък може да се извърши

Watson Ë Crick Ò ÏÓ‰ÂÎ‡ Ì‡ Ñçä ÏÓÎÂÍÛÎ‡Ú‡.

единствено в рамките на информацията в *%). $ъй като те зависят еднаот друга, за да протече копирането, трябва и двете да съществуват еднов-ременно. Американският микробиолог Jacobson казва следното по тозивъпрос:

Указанията за репродукция на планове за енергия, за отделянето на елемен-ти от наличната среда, за нарастване на реда и за механизма, който пре-връща информацията в нарастваща, би трябвало да са съществували еднов-ременно в онзи момент (когато животът се е зародил). $ази комбинация отсъбития изглежда невъзможно да се случи и често е определяна като 5ожиянамеса.117

о̂репосоченият цитат е бил написан от James Watsonи Francis Crick две години след като са открили структура-та на *%). %о въпреки целия този напредък на науката заеволюционистите този проблем продължава да бъде нераз-решен. *вамата немски учени Junker и Scherer обясняват,че синтезът на всяка от молекулите изисква той да протичав самостоятелни условия. $ова обаче, според тях, показва,че не съществува никаква възможност различнитевещества, необходими за зараждането на живота, да сесъединят:

*осега не е известен нито един експеримент, при който да са получени всич-ки молекули, необходими за химическата еволюция. !ледователно много еважно разнообразните молекули да бъдат произведени на различни местапри изключително подходящи условия и след това да бъдат преместени надруго място, за да си въздействат, като ги предпазваме от вредните елементикато хидролиза и фотолиза.118

! една дума, еволюционната теория е неспособна да докаже който ида било от еволюционните стадии, които се предполага, че протичат намолекулярно ниво. �место да подсигури отговори на тези въпроси, разви-тието на науката ги прави още по-заплетени и неразрешими.

Aнтересното обаче е, че еволюционистите вярват във всички тези не-възможни сценарии, като че ли са научни факти. $ъй като са си наложилида не вярват в сътворението, те нямат друга възможност, освен да приематневъзможното. Aзвестният австралийски биолог Michael Denton в своятакнига "Evolution: A Theory in Crisis" (&волюцията: &дна теория в криза)разкрива тази ситуация така:

èÓÙ. Francis Crick: "èÓ-ËÁıÓ‰˙Ú Ì‡ ÊË‚ÓÚ‡ ËÁ„ÎÂ-

Ê‰‡ ÔÓ˜ÚË Í‡ÚÓ ˜Û‰Ó."

&�О=Ю@AО%%А$А A�'А'А 142

�а един атеист твърдението, че генетичните програми на висшите организ-ми, състоящи се от приблизително милиарди битове информация, които серавняват на поредицата от букви в една малка библиотека от хиляди томове,съдържащи безброй много сложни алгоритми в кодиран вид, които контро-лират, определят и подреждат растежа и развитието на милиарди клетки подформата на организми са се образували в резултат на напълно произволенпроцес е голямо оскърбление. %о един дарвинист приема тази идея без кап-ка съмнение – парадигмата има предимство!.119

Още един безплоден еволюционен опит:

"%ветът на �$6 "

Откритието, направено през 70те години и показващо, че газовете,които в действителност са съществували в първичната земна атмосфера,правят невъзможен синтеза на аминокиселините, се превърна в голям бум вмолекулярната еволюционна теория. !тана ясно, че всички "примитивниатмосферни опити" на еволюционисти като Miller, Fox и Ponnamperuma саневалидни. #оради тази причина през 80те години са извършени нови ево-люционни опити. � резултат на това беше предложен сценарият "!ветът на+%)", според който протеините не са тези, които са се образували първо, амолекулите +%), които съдържат информация за протеините.

!поред този сценарий, представен от харвардския химик Walter Gil-bert през 1986 година, преди милиарди години се появява от само себе сиедна молекула +%), която неизвестно как е успяла да се самокопира. !ледтова тази молекула +%) започва да произвежда протеини под въздейст-вието на външните условия. $огава се заражда необходимостта тази ин-формация да се съхранява във втора молекула и така по някакъв начин сепоявява молекулата *%).

$ози труден за вярване сценарий, бидейки изграден от верига от не-възможности във всеки един свой стадий, по-скоро увеличаваше пробле-ма и пораждаше много забъркани въпроси, отколкото да даде някаквообяснение за произхода на живота:

1. )огато е невъзможно да се обясни случайното формиране дори наедин нуклеотид, изграждащ +%), то тогава как би било възможно тезивъображаеми нуклеотиди да образуват +%), като се свързват в подходящред? 5иологът еволюционист John Horgan признава невъзможността заслучайно формиране на +%), като казва:

*окато изследователите продължават да проучват внимателно понятиетосвят на +%), се появяват повече проблеми. )ак за първи път се е образува-ла +%)? +%) и съставните й части са трудни за синтезиране в лабораторияпри най-подходящите условия, пък какво остава за първичната атмосфернасреда.120

2. *ори да предположим, че са се формирали случайно, как би моглатази +%), съставена само от нуклеотидна верига, да "реши" да се самокопи-ра? )ъде намира нуклеотидите, които използва, докато се самокопира? *о-ри микробиолозите еволюционисти Gerald Joyce и Leslie Orgel изразяват

ÇÂÓflÚÌÓÒÚÌË ËÁ˜ËÒÎÂÌËfl ËÁflÒÌfl‚‡Ú, ˜Â ÍÓÏÔÎÂÍÒÌË ÏÓÎÂÍÛÎË Í‡ÚÓ ÔÓ-ÚÂËÌËÚÂ Ë ÌÛÍÎÂËÌÓ‚ËÚÂ ÍËÒÂÎËÌË ( êçä Ë Ñçä ) ÌÂ ·Ëı‡ ÏÓ„ÎË ÌflÍÓ„‡ ‰‡Ò‡ ÒÂ ÙÓÏË‡ÎË ÒÎÛ˜‡ÈÌÓ Ë ÌÂÁ‡‚ËÒËÏÓ Â‰Ì‡ ÓÚ ‰Û„‡. éÒ‚ÂÌ ÚÓ‚‡ Â‚Ó-

Î˛ˆËÓÌËÒÚËÚÂ Úfl·‚‡ ‰‡ ÒÂ ËÁÔ‡‚flÚ ÔÂ‰ Â‰ËÌ ‰ÓË ÔÓ-„ÓÎflÏ ÔÓ·ÎÂÏ, ‡ËÏÂÌÌÓ, ˜Â ‚ÒË˜ÍË ÚÂÁË ÍÓÏÔÎÂÍÒÌË ÏÓÎÂÍÛÎË Úfl·‚‡ ‰‡ Ò˙˘ÂÒÚ‚Û‚‡Ú Â‰ÌÓ‚Â-ÏÂÌÌÓ, Á‡ ‰‡ ÏÓÊÂ ‰‡ ËÏ‡ ÊË‚ÓÚ. Ö‚ÓÎ˛ˆËÓÌÌ‡Ú‡ ÚÂÓËfl Â Ì‡Ô˙ÎÌÓ ÒÎËÒ‡Ì‡ ÓÚÚÓ‚‡ ËÁËÒÍ‚‡ÌÂ. íÓ‚‡ Â ÏflÒÚÓÚÓ, Ì‡ ÍÓÂÚÓ ÌflÍÓË ‚Ó‰Â˘Ë Â‚ÓÎ˛ˆËÓÌËÒÚË ·ËÎËÔËÌÛ‰ÂÌË ‰‡ Ì‡Ô‡‚flÚ ÔËÁÌ‡ÌËfl. ç‡ÔËÏÂ ·ÎËÁÍËflÚ ÍÓÎÂ„‡ Ì‡ StanleyMiller Ë Francis Crick ÓÚ ÛÌË‚ÂÒËÚÂÚ‡ San Diego California, ÔÓ˜ÂÚÌËflÚ Â‚ÓÎ˛ˆËÓ-ÌËÒÚ ‰- Leslie Orgel Í‡Á‚‡:

"àÁÍÎ˛˜ËÚÂÎÌÓ ÌÂ‚ÂÓflÚÌÓ Â ÚÓ‚‡, ˜Â ÔÓÚÂËÌËÚÂ Ë ÌÛÍÎÂËÌÓ‚ËÚÂ ÍËÒÂÎËÌË,‰‚ÂÚÂ ÓÚ ÍÓËÚÓ Ò‡ ÒÚÛÍÚÛÌÓ ÍÓÏÔÎÂÍÒÌË, Ò‡ ÒÂ ÔÓfl‚ËÎË ‚ÌÂÁ‡ÔÌÓ Ì‡ Â‰ÌÓ ËÒ˙˘Ó ÏflÒÚÓ, ÔÓ Â‰ÌÓ Ë Ò˙˘Ó ‚ÂÏÂ. éÒ‚ÂÌ ÚÓ‚‡ ËÁ„ÎÂÊ‰‡ ÌÂ‚˙ÁÏÓÊÌÓ ÔÓÎÛ-˜‡‚‡ÌÂÚÓ Ì‡ Â‰ÌËÚÂ ·ÂÁ Ì‡ÎË˜ËÂÚÓ Ì‡ ‰Û„ËÚÂ. à Ú‡Í‡, ÓÚ Ô˙‚ ÔÓ„ÎÂ‰ ‚ÒÂÍË·Ë ÏÓ„˙Î ‰‡ Ì‡Ô‡‚Ë Á‡ÍÎ˛˜ÂÌËÂÚÓ, ˜Â ‚Ò˙˘ÌÓÒÚ ÓÚ ıËÏË˜Ì‡ „ÎÂ‰Ì‡ ÚÓ˜Í‡ÊË‚ÓÚ˙Ú ÌËÍÓ„‡ ÌÂ ·Ë ÏÓ„˙Î ‰‡ ‚˙ÁÌËÍÌÂ."1

ë˙˘ÓÚÓ ÌÂ˘Ó Â ÔËÁÌ‡ÚÓ Ë ÓÚ ‰Û„Ë Û˜ÂÌË:"Ñçä ÌÂ ÏÓÊÂ ‰‡ ÒË ‚˙¯Ë ‡·ÓÚ‡Ú‡, ‚ÍÎ˛˜ËÚÂÎÌÓ Ë ‰‡ Ó·‡ÁÛ‚‡ ÔÓ‚Â˜ÂÑçä, ·ÂÁ ÔÓÏÓ˘Ú‡ Ì‡ Í‡Ú‡ÎËÚË˜ÌËÚÂ ÔÓÚÂËÌË ËÎË ÂÌÁËÏËÚÂ. ë Â‰Ì‡ ‰ÛÏ‡,ÔÓÚÂËÌËÚÂ ÌÂ ÏÓ„‡Ú ‰‡ ÒÂ ÙÓÏË‡Ú ·ÂÁ Ñçä, ÌËÚÓ Ô˙Í Ñçä ·ÂÁ ÔÓÚÂËÌË-ÚÂ."2

"ä‡Í ÒÂ ÔÓ‡Ê‰‡ „ÂÌÂÚË˜ÌËflÚ ÍÓ‰ Ì‡Â‰ Ò ÏÂı‡ÌËÁÏËÚÂ Á‡ ÌÂ„Ó‚‡Ú‡ Ú‡ÌÒÎ‡-ˆËfl (Ë·ÓÁÓÏËÚÂ Ë êçä ÏÓÎÂÍÛÎËÚÂ)? á‡ ÏÓÏÂÌÚ‡ Úfl·‚‡ ‰‡ ÒÂ Á‡‰Ó‚ÓÎËÏÂ‰ËÌÒÚ‚ÂÌÓ Ò ˜Û‚ÒÚ‚ÓÚÓ Á‡ Û‰Ë‚ÎÂÌËÂ Ë ÒÚ‡ıÓÔÓ˜ËÚ‡ÌËÂ, ‚ÏÂÒÚÓ Ò ÓÚ„Ó‚Ó."3

ç‡Û˜ÌËflÚ ÍÓÂÒÔÓÌ‰ÂÌÚ Ì‡ "New York Times", Nicholas Wade Ô‡‚Ë ÒÎÂ‰ÌËflÍÓÏÂÌÚ‡ ‚ ÒÚ‡ÚËfl ÓÚ 2000 „.:

"ÇÒË˜ÍÓ, ÓÚÌ‡Òfl˘Ó ÒÂ ‰Ó ÔÓËÁıÓ‰‡ Ì‡ ÊË‚ÓÚ‡ Ì‡ áÂÏflÚ‡, Â Â‰Ì‡ ÏËÒÚÂËfl ËËÁ„ÎÂÊ‰‡, ˜Â ÍÓÎÍÓÚÓ ÔÓ‚Â˜Â ÔÓÁÌ‡ÌËfl ËÏ‡ÏÂ, ÚÓÎÍÓ‚‡ ÔÓ-Á‡‰˙Î·Ó˜ÂÌ‡ ÒÚ‡-‚‡ Á‡„‡‰Í‡Ú‡."4

1 Leslie E. Orgel, "The Origin of Life on Earth", Scientific American, vol. 271, October 1994, p.

2 John Horgan, "In the Beginning", Scientific American, vol. 264, February 1991, p. 119

3 Douglas R. Hofstadter, Gödel, Escher, Bach: An Eternal Golden Braid, New York, Vintage

Books, 1980, p. 548

4 Nicholas Wade, "Life's Origins Get Murkier and Messier", The New York Times, June 13,

2000, pp. D1-D2

èêàáçÄçàü çÄ ÖÇéãûñàéçàëíà

безнадеждността на тази ситуация в своята книга, озаглавена "� света на+%) ":

!порът се централизира в една безизходна точка: легендата за въображае-мата +%), която, излизайки от объркания полинуклеотиден субстрат, из-веднъж започва да се самокопира....$ова твърдение не само остава като не-реално според съвременните разбирания за предбиологичната химия, но и всъщото време разбива прекалено оптимистичното вярване, че +%) е моле-кула, която може да се самокопира.121

3. *ори ако предположим, че в първичния свят е съществува самоко-пираща се +%), че са били налице множество аминокиселини от всекивид, готови да бъдат използвани от +%), и че всички тези невъзможностипо някакъв начин са се случили, ситуацията все още не води до формира-нето дори на един протеин, тъй като единствено+%) съдържа информа-ция, свързана със структурата на протеините. Аминокиселините, от другастрана, пък са сурови материали. %о няма значение, въпросът е , че липсвамеханизъм, който да произведе протеините. *а вярваме, че съществуване-то на +%) е достатъчно за производството на протеини, е толкова нера-зумно, колкото да очакваме от една кола да се самосглоби и самопроизве-де, като единствено й се хвърли нарисуваният й на лист дизайн върху хи-лядите й части, подредени една върху друга. � този случай също не можемда говорим за производство при положение, че в процеса не участват нитофабрики, нито работници.

#ротеинът се произвежда в рибозомова фабрика с помощта на многоензими и е резултат от изключително комплексен процес, протичащ вклетката. !ледователно тази ситуация води до още едно неразумно пред-положение, че рибозомите също са се появили случайно по същото време.*ори носителят на %обелова награда Jacques Monod, който е един от най-ревностните защитници на еволюцията, обяснява, че протеиновият синтезв никакъв случай не трябва да се свежда само до информацията в амино-киселините, по следния начин:

)одът е безсмислен, преди да бъде трансформиран. 'еханизмът за пре-връщане на кодовете на съвременната клетка се състои поне от петдесетмакромолекулни елемента, като самите те са кодирани в *%): това е съвре-меният израз omne vivum ex ovo. )ога и как се затваря този кръг? 'ного етрудно да си представим това.122

)ак би могла една +%) - верига в първичния свят да взима такива ре-

шения и какви методи би могла да използва, за да реализира производство-то на протеини, като поема сама работата на 50те специализирани елемен-та? &волюционистите нямат отговор на този въпрос.

*-р Leslie Orgel, който е известен еволюционист и колега на StanleyMiller и Francis Crick от университета San Diego California, използва тер-мина "сценарий" за вероятността за "зараждането" на живота чрез светана +%) ". Orgel описва какви характеристики трябва да има тази +%) иколко невъзможно би било това в своята статия, озаглавена "#роизходътна живота", публикувана в American Scientist през октомври 1994 година.

%ие забелязахме, че за да може да се осъществи този сценарий, първичната+%) трябва да има две несъществуващи днес характеристики: способносттада се копира без помощта на протеините и способност да катализира всякастепен от протеиновия синтез.123

)акто стана ясно, да очакваме от молекула като +%) тези два комп-лексни и изключително важни процеса е възможно единствено чрез сила-та на въображението и представите на еволюционистите. )онкретните на-учни факти, от друга страна показват, че тезата "!ветът на +%) ", която еновата версия на твърдението за случайното зараждане на живота, е абсо-лютно неправдоподобна басня.

8ивотът е понятие, преминаващо границите

на молекулната маса

%ека за минута забравим за всички невъзможни и неразумни идеи,споменати досега, и да предположим, че в първичните земни условия, т.е.в най-неподходящата среда, се е появила една протеинова молекула. %ямада бъде достатъчно формирането само на един протеин, този протеинтрябва търпеливо да чака в продължение на хиляди, а може би и милионигодини в тази неконтролируема среда, без да претърпи някакви уврежда-ния, докато не се формират случайно други молекули след него и присъщите условия. $ой трябва да изчака, докато милиони правилни и важнимолекули се образуват една от друга в същата среда и всички по "случай-ност". $ези, които са се формирали по-рано, е трябвало да бъдат достатъ-чно търпеливи, за да изчакат, без да бъдат унищожени от ултравиолетови-те лъчи и суровите механични въздействия, формирането на останалите.!лед това протеините, образувани в подходящия брой и на едно място,

&�О=Ю@AО%%А$А A�'А'А 146

трябва да се свържат, като създадат смислени комбинации и да формираторганелите на клетката. %икакви външни вещества, вредни молекули илибезполезни протеинови вериги не трябва да се смесват с тях. $огава, дориако тези органели трябваше да се свържат по един изключително хармони-чен, подреден и последовотелен начин и ако вземат със себе си всички не-обходими ензими и се обвият с мембрана, вътрешността на която трябва дае изпълнена със специална течност, за да създаде идеалната среда за тях, до-ри да се бяха случили всички тези "силно невъзможни" ситуации, щеше лида се съживи тази купчина молекули?

Отговорът е "%е!". �ащото изследователите са разкрили, че само съе-диняването на веществата, които би трябвало да се съдържат единствено ворганизмите, не е достатъчно за зараждането на живота. *ори ако бъдатсъбрани всички важни за живота протеини и бъдат поставени в експери-ментални колби, то тези усилия не биха завършили със създаването на жи-ва клетка. �сички експерименти, направени в тази насока, са завършили снеуспех. �сички наблюдения и опити показват, че животът може да се заро-ди единствено от живот. $върдението, че животът е произлязъл от нежива-та материя, е една история, която съществува само във фантазиите на ево-люционистите и e в абсолютно противоречие с резултатите на всички ек-сперименти и наблюдения.

� такъв случай първият живот на �емята би трябвало да се е появилот друг живот. $ова е отражението на използвания от 5ог епитет "%ауу"(�ладетелят на живота). jивотът може да започне, продължи и завършиединствено по %еговата воля. zо се отнася до еволюцията, тя е неспособнадори да обясни как е започнал животът, как необходимите за живота веще-ства са се формирали и са се свързали.

Chandra Wickramasinghe, професор по астрономия и приложна мате-матика в университета Cardiff, обяснява реалността, с която се сблъсквакато учен, който в продължение на десетки години е бил убеждаван, чеживотът се е зародил чрез случайности.

От моята ранна подготовка на учен аз бях подложена на едно умишлено про-миване на мозъка, за да повярвам, че науката не може да бъде съвместима скакъвто и да било вид сътворение. $ази представа трябваше да бъде старател-но разпространявана. � момента аз не мога да намеря никакъв разумен аргу-мент, който да опровергае обръщането към 5ога. %ие свикнахме винаги дамислим открито, сега осъзнавам, че единственият логичен отговор за зараж-дането на живота е сътворението, а не случайната произволна бъркотия.124

� торият закон на термодинамиката, който е приет като един отосновните закони на физиката, твърди, че при нормални усло-вия всички системи, оставени самостоятелно, са склонни да се

разбъркат, разпръснат и регресират пропорционално на изминалото вре-ме. �сичко живо и неживо се износва, разваля, изгнива, разпада и раз-пръсква. �ова е безусловният край, с който всяко същество ще се сблъскапо един или друг начин и според закона от този неизбежен процес нямавръщане назад.

�ова е нещо, на което всички ние сме били свидетели. �апример, аковземете една кола и я оставите в пустинята, вие едва ли бихте очаквали дая намерите в добро състояние, когато се върнете там след години. �апро-тив, ще видите, че гумите й са омекнали, стъклата счупени, шасито й еръждясало и моторът й е изгнил. !ъщият неизбежен процес важи и за жи-вите организми, дори при тях протича по-бързо.

�торият закон на термодинамиката е средството, с което този есте-ствен процес се дефинира чрез физически уравнения и изчисления.

�ози важен физически закон е известен също като "#акон за ентро-пията". $нтропията във физиката е размерът на разбъркването в една сис-тема. $нтропията на една система нараства с движението й от подредено,организирано и планирано към по-разбъркано, разпиляно и непринуденосъстояние. %олкото е по-разбъркана една система, толкова по-голяма еентропията. #аконът за ентропията поддържа становището, че цялата все-лена неизбежно се е отправила към по-разбъркано, разпиляно и неплани-рано състояние.

�алидността на втория закон на термодинамиката или, т.нар. #аконза ентропията, е експериментално и теоретично доказана. �ай-виднитеучени на нашите времена се съгласяват с факта, че #аконът за ентропиятаще се прояви като водеща парадигма в следващите години. Алберт Айн-щайн, най-известният учен на столетието, казва, че това е "първият законна всички науки". Sir Arthur Eddington също го третира като "най-висшияметафизичен закон в цялата вселена".125

$волюционната теория е твърдение, напълно игнориращо този осно-вен и обхващащ цялата вселена физически закон. (еханизмът, представен

�ермодинамиката

преиначава еволюцията

�ермодинамиката преиначава еволюцията 149

от еволюцията, напълно противоречи на този закон. $волюционната тео-рия твърди, че разбърканите, разпилени и неорганични атоми и молекуливнезапно са се свързали навреме в определен ред и планирали да формиратизключително сложни молекули като протеините, )�% и *�%, след кое-то постепенно образували милиони различни животински видове с многопо-сложна структура. !поред еволюционната теория този предполагаемпроцес, който във всеки един стадий води до една все по-планирана, по-подредена, по-комплексна и по-организирана структура, е формиралвсичко сам в природните условия. #аконът за ентропията изяснява, че то-зи т.нар. природен закон напълно противоречи на законите на физиката.+оради тази причина абсолютно никой стадий, предложен от процес катоеволюцията, не може да се реализира . Учените еволюционисти знаеха затова ясно противоречие. J.H. Rush казва следното:

� комплексния ход на своята еволюция животът разкрива един забележите-лен контраст с тенденцията представена от втория закон на термодинамика-та.�ам, където вторият закон изразява необратимо движение към нараства-ща ентропия и безпорядък, животът въвежда постоянно нарастващи нива наподреденост.126

Ученият еволюционист Roger Lewin изразява по следния начин тер-модинамичната безизходица на еволюцията в статия в списание "Science":

+роблемът, с който се сблъскват биолозите, е очевидното противоречие наеволюцията с втория закон на термодинамиката. ! течение на времето сис-темите трябва да се разпадат, като създават по-малък, а не по-голям по-рядък.127

)руг учен еволюционист George Stravropoulos изразява по следнияначин термодинамичната невъзможност за спонтанно зараждане на живо-та и невъзможността да се обясни съществуването на комплексни живимеханизми чрез природните закони в известното еволюционно списаниеAmerican Scientist:

+ри нормални условия никоя сложна органична молекула не може да се об-разува спонтанно, а по-скоро би се разложила според втория закон.�същност колкото по-сложна е тя, толкова е по-нестабилна и все някога съссигурност ще се разпадне. 0отосинтезата , всички жизнени процеси и сами-ят живот, въпреки неясния или умишлено объркания език, все още не могатда бъдат разбрани посредством термодинамиката или други точни науки.128

%акто се вижда, еволюционното твърдение е напълно противореча-що на всички закони на физиката. �торият закон на термодинамиката об-разува едно физически непреодолимо препятствие за еволюционния сце-

$�О4Ю;<О��А�А <#(А(А 150

нарий от гледна точка както на науката, така и на логиката. �еспособни дапредставят нито едно научно и логично обяснение, за да премахнат тазипречка, еволюционистите можеха да я превъзмогнат единствено посредст-вом своите фантазии. �апример известният еволюционист Jeremy Rifkinотбелязва своята убеденост, че еволюцията превъзмогва този закон с маги-ческа сила.

#аконът за ентропията гласи, че еволюцията разсейва цялата налична жизне-на енергия на тази планета. �ашата идея за еволюцията е точно обратна. �иевярваме, че еволюцията някак си магически създава по-голяма енергия и редна земята ".129

�ези думи ясно показват, че еволюцията е изцяло догматично вярване.

�итът за "Отворената система"

<зправени пред всички тези истини, еволюционистите прибягват къмедно изкривяване, според което вторият закон на термодинамиката е вали-ден само за "затворените системи", а "отворените системи" не се включватв него. Отворената система е термодинамична система, която има вход иизход за идващи отвън енергия и вещества. $волюционистите твърдят, че#емята е отворена система, която е изложена на един постоянен енергиенприток от !лънцето, поради тази причина #аконът за ентропията е невали-ден за #емята, т.е. че от разбърканите, прости и неорганични структури мо-гат да се образуват подредени, сложни живи организми. �същност тук имаедно голямо изкривяване. 0актът, че в една система има енергийно вливане,не е достатъчен, за да я направи подредена. �еобходими са специални меха-низми, които да превърнат енергията в използваем вид. �апример една ко-ла, за да превърне енергията от бензина във вид, годен за работа, се нуждаеот мотор, трансмисионна система и контролен механизъм. >ез такава енер-гопревръщаща система колата не би могла да използва енергията от бензи-на.

!ъщата ситуация важи и за живота. )а, животът черпи своята енергияот !лънцето. �о слънчевата енергия може единствено да бъде превърната вхимична енергия чрез изключително комплексната енергопревръщаща сис-тема на живите организми (като фотосинтезата при растенията и хранос-милателната система при хората и животните). �ито един жив организъмне би могъл да живее без такава енергопревръщаща система. >ез енерго-преработваща система !лънцето няма да бъде нищо друго освен един из-точник на унищожителна енергия, която изгаря, изсушава или разтопява.

%акто може да се види една термодинамична система, била тя отво-рена или затворена, не би била благоприятна за еволюцията без енерго-преработващ механизъм. �икой обаче не твърди, че в първичните земниусловия са съществували такива комплексни и съзнателни механизми.�същност истинският проблем, който стои пред еволюционистите, евъпросът как комплексните енергопревръщащи системи като фотосинте-зата при растенията, която не може да бъде имитирана дори и чрез съвре-менната технология, са могли да се самозародят.

+оради тази причина притокът на слънчева енергия в първичния святсъщо няма никакво влияние, с което да породи подреденост. #ащото неза-висимо колко висока може да стане температурата, аминокиселините севъздържат от създаване на връзки в подредени последователности. !ама-та енергия не е достатъчна, за да накара аминокиселините да формиратпо-сложни протеинови молекули или да накара протеините да формиратпо-сложни и организирани структури от клетъчни органели. <стинскияти съществен източник на тази организация на всяко едно ниво е съзнател-ният дизайн, или с други думи казано – сътворението.

�итът за "�амоорганизацията на материята"

�якои учени еволюционисти, които съзнаваха, че вторият закон натермодинамиката прави еволюцията невалидна, за да затворят безднатамежду този закон и еволюционната теория и да дадат път на еволюцията,полагат усилия за създаване на множество спекулации. !амо че тези уси-лия също показват, че еволюционната теория се сблъсква с една неизбеж-на безизходица.

�ай-често срещаното име, свързано с направените твърдения с цел дасе съединят термодинамиката и еволюцията, е това на белгийския ученIlya Prigogine. #апочвайки от �еорията за хаоса, Prigogine представя ня-колко хипотези, в които редът се формира от хаоса (безредието). �ойтвърди, че някои отворени системи могат да постигнат намаляване на ен-тропията благодарение на притока на външна енергия и че идващият от-вън "ред" е доказателство, че "материята може да се самоорганизира".

!лед това твърдение понятието "самоорганизиране на материята"става доста популярно сред еволюционистите и материалистите. �е седържали все едно са открили материалистическия първоизточник на ком-плексността на живота и материалистическото решение на проблема спроизхода на живота.

�о ако погледнем по-отблизо, ще видим, че този аргумент е напълно

абстрактен и всъщност е просто едно самозалъгване. �ещо повече, тойсъдържа една много наивна измама. <змамата е преднамереното обърква-не на двете напълно различни понятия : "самоорганизиране" и "самоподре-ждане".130

>ихме могли да обясним това с един пример. +редставете си единморски бряг с размесени едни с други различни видове камъни. Dолеми,малки и миниатюрни камъни. %огато силна вълна облее брега, може да нисе стори, че има "подреждане" сред камъните. �одата ще повдигне равниколичества от онези, които имат еднаква тежест. %огато вълната се оттег-ли назад, камъните е възможно да са се подредили от най-малките къмнай-големите по посока на морето.

�ова е процес на самоподреждане: морският бряг е отворена системаи притокът на енергия (вълната) може да предизвика "подреждане". �о за-бележете, че същият процес не може да построи пясъчен замък на мор-ския бряг. Ако видим замък, направен от пясък, ние сме сигурни, че той енаправен от някого. *азликата между замъка и "подредените" камъни е, чезамъкът притежава единствена по рода си комплексност, докато вториятпример включва единствено повтарящ се ред. �ова е подобно на пишещамашина, печатаща хиляди пъти "аааааааааааааааааа" – защото един пред-мет (приток на енергия) е поставенвърху клавиша на буквата "а". *азбирасе, една такава повтаряща се поредица от буквата "а" не включва никакваинформация и следователно никаква комплексност. �ие се нуждаете отсъзнателен разум, за да имате комплексна последователност на букви,които съдържат информация.

!ъщото нещо се случва, когато в прашна стая духне вятър. +реди то-ва нахлуване прахта може би е била разпръсната навсякъде. %огато вятъ-рът духне вътре обаче, прахта може да бъде събрана в ъгъла на стаята.$то това е "самоподреждане". �о прахта никога не може да се самооргани-зира и да създаде човешки образ върху пода на стаята.

�ези примери са доста близки до сценария за "самоорганизацията" наеволюционистите. �е твърдят, че материята има тенденция да се самоорга-низира и се опитват да объркат двете понятия. !амият Prigogine дава при-мери за самоподреждане на молекули в резултат на приток на енергия.Американските учени Thaxton, Bradley и Olsen в своята книга, озаглавена"(истериите на произхода на живота" (The Mystery of Life's Origin), обяс-няват този факт така:

"….�ъв всяко обстоятелство случайното движение на молекулите в еднатечност бива спонтанно заменено от поведение, насочено към голям по-рядък. Prigogine, Eigen и останалите предположили, че подобен вид самоор-

$�О4Ю;<О��А�А <#(А(А 152

ганизация би могла да бъде съществена в органичната химия и би могла дабъде потенциално обяснение за висококомплексните макромолекули, значи-ми за живите системи. �о аналогии от този вид не са от особено значение поотношение на въпроса за произхода на живота. $дна съществена причина е,че те не правят разлика между подредба и комплексност.... +равилността или подредеността не могат да служат за съхраняване на голя-мото количество информация, от която живите системи се нуждаят. +о-ско-ро е необходима една много несиметрична, но специфична структура, откол-кото подредена такава. �ова е сериозен недостатък на предложената анало-гия. �яма явна връзка между същността на спонтанното подреждане, коетосе появява в резултат на енергиен приток чрез тези системи, и задачата, изи-скваща изграждането на периодична информация – интензивни макромолеку-ли като )�% и протеините.131

�същност самият Prigogine може би е приел, че аргументите му няматзначение за произхода на живота, защото казва:

+роблемът на биологичното подреждане включва прехода от молекулярнаактивност до супермолекулярно подреждане на клетката. �ози проблем е дос-та сложен, за да бъде разрешен.132

#ащо тогава еволюционистите все още се мъчат да вярват в ненаучнисценарии като "самоорганизацията на материята"? #ащо те настояват даотхвърлят очевидния разум в живите системи? Отговорът е, че те иматдогматична вяра в материализма и вярват, че материята притежава някакватайнствена сила, с която създава живота. +рофесорът по химия от �юй-оркския университет и експерт по )�% Robert Shapiro обяснява тази вярана еволюционистите и материалистическата догма, лежаща в основата й,така:

!ледователно е необходим друг еволюционен принцип, който да ни преведепрез бездната между смесиците от прости естествени химикали и първoтoефективнo копие. �ози принцип още не е детайлно обяснен или демонстриран,но той е предвиден и му се дават имена като химична еволюция или самоорга-низация на материята. !поред Alexander Oparin във философията на диалек-тическия материализъм съществуванието на принципа е прието за даденост,каквато е и произходът на живота.133

;ялата тази ситуация ясно показва, че еволюцията е догма, която епротив емпиричната наука и това, че произходът на живите същества можеда бъде обяснен единствено чрез намесата на свръхестествена сила. �азисвръхестествена сила е сътворението от >ОD, този, който от небитието есътворил цялата вселена. �ауката е доказала, че еволюцията е все още не-възможна, що се отнася до термодинамиката, и съществуванието на живо-та няма друго обяснение освен !ътворението.

�изайн и съвпадение

предходната глава видяхме колко невъзможно е случайнотоформиране на живота. �ека отново за момент приемем за вер-ни всички тези невъзможни неща. �ека предположим, че пре-

ди милиони години се е формирала клетка, която се е сдобила с всички не-обходими за живота й вещества и се "съживила". �а това място еволюция-та отново се проваля. �ащото тази клетка, дори и да е съществувала закратко, в крайна сметка ще умре и след тази смърт няма да остане нищо ивсичко ще се върне там, откъдето е започнало. �ова е така, защото първа-та жива клетка, в която няма генетична информация, не би била способнада се възпроизведе и да сложи началото на ново поколение. ! така с ней-ната смърт животът щеше да свърши.

$енетичната система не се състои само от %�&. ' околната средатрябва да съществуват и ензими, които да разчитат кодовете в %�&; кури-ер (�&, който да бъде произведен след прочитането на тези кодове; рибо-зоми, върху които (�& ще се трупат според тези кодове и ще се съединя-ват с цел производство; преносни (�&, които да пренасят аминокиселини-те в рибозомите, за да бъдат използвани в производството, както и изклю-чително сложни ензими, които да управляват множество междинни проце-си. �акава среда не може да съществува никъде другаде, освен в абсолют-но изолирана и напълно контролирана среда, каквато е клетката, къдетосъществуват всички важни необработени материали и енергийни ресурси.

' резултат на това органичната материя може да се самовъзпроиз-вежда единствено ако съществува като напълно развита клетка с всички-те й органели и подходяща среда, където да може да оцелее, да обменя ве-щества и да събира енергия от заобикалящата я среда.

�огава, ако една комплексна структура се е появила внезапно, то как-во би означавало това?

�ека зададем този въпрос с пример. �ека, от гледна точка на сложно-стта, оприличим клетката на високотехнологична кола. ('същност клет-ката е съставена от много по-комплексни и развити системи, отколкотоедна кола - със своя мотор и цялото й техническо оборудване.) +ега нека

%изайн и съвпадение 155

попитаме: ако един ден навлезнете навътре в една гъста гора и сред дърве-тата видите последен модел кола, какво бихте си помислили? /е си по-мислите ли, че в продължение на милиони години различни елементи отгората случайно са се съединили и са произвели такъв автомобил? 'сич-ки необработени материали, изграждащи колата, са добити от желязо,пластмаса, гума, земя или техни вторични продукти, но дали този факт викара да си мислите, че тези материали са се синтезирали "случайно",после са се съединили и произвели една такава кола?

0ез съмнение, всеки нормален и здравомислещ човек знае, че колатае продукт на съзнателен дизайн, а именно фабриката, и би се почудил как-во търси тя там в средата на тази гора. +понтанната и неочаквана поява наедна комплексна структура в завършен вид показва, че тя е сътворена отсъзнателен деятел. 1дна комплексна система, каквато е клетката, безсъмнение е сътворена от висша воля и мъдрост. + други думи, тя се появя-ва в резултат на 0ожието сътворение.

'ярвайки, че истинската случайност може да произведе съвършендизайн, еволюционистите прехвърлят всякакви граници на разума и нау-ката. 1дин от най-открито говорещите специалисти по този въпрос е из-вестният френски зоолог Pierre Grassé – бивш президент на френскатаакадемия на науките. Grassé е материалист, но въпреки това осъзнава, четеорията на %арвин не може да обясни живота, и казва следното относнологиката на "случайностите", която представлява основата на дарвинизма:

�авременната поява на мутации, позволяващи животните и растенията даудовлетворяват своите нужди, изглежда трудна за вярване. �еорията на %ар-вин изисква още повече: едно - единствено растение, едно животно би изи-сквало хиляди щастливи, подходящи събития. �ака чудесата биха сепревърнали в закон: събитията с безкрайно малка вероятност не могат да сеслучат... �яма закон, който да забранява фантазирането, но науката не тряб-ва да се намесва в него.134

Grassé обобщава значението на понятието "случайност" за еволю-ционистите: "...5ансът се превръща във вид провидение, което под покри-валото на атеизма не се назовава, но тайно бива почитано."135

7огическото изкривяване на еволюционистите е резултат от тяхнотоиздигане в култ на понятието съвпадение. ' &орана е написано, че онези,които почитат същества, различни от 0ог, не са дарени с таланта да разби-рат:

1'О7Ю<!О��А�А !�>А>А 156

"...�мат сърца, с които не схващат, имат очи, с които не виждат,

имат уши, с които не чуват. �е са като добитъка, даже са по-за-

блудени. �е са нехайните." (+ура Ал-Араф, 179)

�ормулата на �арвин!

'ъпреки всички технически доказателства, които изложихме досега,нека още веднъж с един прост пример, който дори едно дете би разбрало,да разгледаме в какво суеверие вярват еволюционистите.

1волюционната теория излага твърдението, че животът се е форми-рал случайно. +поред това твърдение неорганичните и несъзнателни ато-ми се свързват, за да формират клетката и после по някакъв начин образу-ват други живи организми, включително и човека. �ека помислим върхутова. &огато съберем елементи, които са градивните вещества на живота,каквито са въглеродът, фосфорът, азотът и калият, се образува само еднамаса. 0ез значение на каква обработка е подложена тази атомна маса, тяне може да образува дори едно живо същество. Ако искате, нека форму-лираме един "експеримент", свързан с този въпрос, и нека разгледаме отгледната точка на еволюционистите онова, което те в действителност не-гласно застъпват под името "Bормулата на %арвин".

�ека еволюционистите поставят големи количества от материалите,съществуващи в състава на живите организми, като фосфор, азот, водо-род, кислород, желязо и магнезий, в големи варели. �ещо повече, некаприбавят във варелите дори някои вещества, които не съществуват принормални условия, но те смятат за нужни. �ека в този разтвор прибавяттолкова аминокиселини - които нямат никаква възможност да се образу-ват в естествени условия – и толкова протеини – всеки от които има 10-950

вероятност да се формира – колкото пожелаят. �ека изложат този разтворна желаната от тях температура и влага. �ека ги разбъркват с такъв тех-нологично развит уред, с какъвто поискат. �ека с тези варели се занима-ват най-видните учени. �ека тези експерти дежурят над варелите в про-дължение на милиарди и дори трилиони години. �ека им бъде позволенода използват всички видове условия, които вярват, че са необходими засъздаването на човека. 0ез значение какво правят, от тези варели те не мо-гат да произведат никакъв човек. �е не могат да създадат жирафи, лъвове,пчели, канарчета, коне, делфини, рози, орхидеи, лилии, карамфили, бана-

ни, портокали, ябълки, фурми, домати, пъпеши, дини, смокини, маслини,грозде, праскови, пауни, фазани, многоцветни пеперуди или милионитедруги живи същества като тези. 'същност, те не могат да създадат дориедна-единственна клетка на който и да било от тези организми.

+ една дума, несъзнателните атоми не могат да формират клетката,като се съединят. �е не могат да вземат ново решение и да разделят клет-ката на две, после да вземат друго решение и да създадат професорите,които първо са открили електронния микроскоп и после са изследвалисобствената си клетъчна структура под тези микроскопи. >атерията е не-съзнателна, безжизнена маса и тя получава живот чрез висшето 0ожиесътворение.

1волюционната теория, която твърди точно обратното, е абсолютнафалшификация, която е напълно противоположна на разума. %ори малкода помислим върху изказаните от еволюционистите твърдения, ще раз-крием тази действителност както в горепосочените примери.

�ехнологията в окото и ухото

%руг въпрос, останал без отговор от еволюционната теория, е отлич-ното качество на възприятие чрез окото и ухото.

Dреди да преминем към темата за окото, нека накратко отговорим навъпроса: "как виждаме?". +ветлинните лъчи, идващи от даден предмет по-падат в обърнат вид върху ретината. �ук чрез клетките тези светлиннилъчи се превръщат в електронни сигнали и достигат до едно малко петно взадната част на мозъка, което е наречено визуален център.

�ези електронни сигнали се възприемат в центъра на мозъка катокартина след серия от процеси. +лед тази техническа информация некапоразмишляваме:

>озъкът е изолиран от светлината. �ова означава, че във вътрешност-та на мозъка е съвършено тъмно и не достига никаква светлина. >ястото,наречено визуален център, е напълно тъмно място, където никога не е дос-тигала светлина, това може да е най-тъмното място, което някога сте виж-дали. ' тази гъста тъмнина обаче вие наблюдавате един прекрасен свят.

&артината, която се формира в окото е толкова ясна и отчетлива, чедори технологията на 20ти век не е способна да я постигне. �апример пог-леднете към книгата, която четете, ръцете, с които я държите, после пов-

1'О7Ю<!О��А�А !�>А>А 158

дигнете глава и погледнете наоколо. �якога виждали ли сте толкова ясен иотчетлив образ като този, някъде другаде? %ори най-съвършеният теле-визионен екран, произведен от най-големия телевизионен производител насвета, не може да ви представи толкова ясен образ. �ова е един триизме-рен, цветен и изключително ясен образ. ' продължение на повече от 100години хиляди инженери се опитват да достигнат тази яснота. �а тази целбяха създадени фабрики и мощни комплекси, бяха извършени повече из-следвания, измислени повече планове и дизайни. Dогледнете отново къмтелевизионния екран и към книгата, която държите в ръцете. /е видите,че има голяма разлика в яснотата и отчетливостта. �ещо повече, телеви-зионният екран ви показва двуизмерен образ, докато с очите си вие гледа-те триизмерна перспектива в дълбочина. &огато погледнете внимателно,ще видите, че в телевизора има разфокусиране. !ма ли някакво замъгле-ние във вашето зрение? (азбира се, че не.

От много години десетки хиляди инженери се опитват да изобретяттриизмерни телевизори и да постигнат визуалното качество на окото. %а,те успяха да създадат триизмерни телевизионни системи, но не е възмож-но да ги гледаш, без да си сложиш очила. �ещо повече, това е само едноизкуствено трето измерение. Bонът е по-замъглен, а предният план изгле-жда като хартиен декор. �икога не може да се създаде толкова ясна и от-

äÓ„‡ÚÓ Ò‡‚ÌËÏ ÓÍÓÚÓ Ë ÛıÓÚÓ Ò Í‡ÏÂË ËÎË Ï‡„ÌÂÚÓÙÓÌË, ÌËÂ ‚ËÊ‰‡ÏÂ, ˜ÂÔ˙‚ËÚÂ ‰‚Â Ò‡ ‰‡ÎÂ˜ ÔÓ-ÍÓÏÔÎÂÍÒÌË, ÙÛÌÍˆËÓÌ‡ÎÌË Ë Ò˙‚˙¯ÂÌË ÓÚ ÚÂÁËÚÂıÌË˜ÂÒÍË ËÁ‰ÂÎËfl.

четлива гледка като тази на очите. &акто при камерата, така и при телеви-зора винаги се получава загуба на качество.

1волюционистите твърдят, че именно този механизъм, който създаватози ясен и отчетлив образ, се е образувал случайно. +ега, ако някой викаже, че телевизорът в стаята ви се е появил в резултат на случайност, чевсички негови атоми просто се е случило да се съединят и формират тозиуред, който произвежда образ, какво ще си помислите? &ак атомите бихамогли да направят това, което хиляди хора не могат?

От приблизително един век десетки хиляди инженери са проучвали иполагали усилия във високотехнологични лаборатории и огромни индуст-риални комплекси, използвайки най-модерните технологични уреди, и бя-ха способни да постигнат само толкова. Ако един уред произвежда по-примитивен образ от окото, то то не би могло да се образува случайно истава много ясно, че окото и образът, който се вижда чрез окото, не саформирани случайно. �о изисква много по-детайлен разумен план и ди-зайн от този на телевизията. Dланът и дизайнът на толкова ясния и отчет-лив образ принадлежат на 0ог, който има сила над всичко.

+ъщата ситуация се отнася и за ухото. 'ъншното ухо, събирайкизвука, който е наоколо, го предава в средното, то пък, усилвайки възприе-тите звукови вибрации, ги предава на вътрешното ухо, а то от своя странапревръща тези вибрации в електронни сигнали и ги изпраща в мозъка. �а-ка както при окото, дейността на чуване се извършва в слуховия центърна мозъка.

+итуацията в окото е вярна и за ухото. А именно, мозъкът е изолиранот звук, така както от светлина: не пропуска никакъв звук да проникне.+ледователно без значение колко шумно е навън, във вътрешността намозъка е съвършено тихо. 'ъпреки това в мозъка се възприемат най-яс-ните звуци. 'ъв вашия мозък, който е изолиран от звук, вие можете даслушате симфониите на един оркестър или да чуете целия шум на еднопрепълнено с хора място.

�ека отново сравним високото качество и висшата технология, коятосъществува в ухото и мозъка, с технологията, произведена от човешкитесъщества. &акто се полагат усилия, за да се добие ясна картина, така и впродължение на десетилетия са траели усилията за ясен звук. (езултатътот всички тези усилия са звукозаписните машини, музикални уредби, раз-лични електронни уреди и музикални системи, приемащи звука. 'ъпреки

всички тези технологии и хилядите инженери и експерти, които са рабо-тили върху тази хай-фи система, все още не е получен никакъв звук, кой-то да има същата яснота и чистота като звука, възприеман от ухото. Dо-мислете си за високо качествените музикални системи, произведени отнай-голямата фирма в музикалната индустрия. %ори при тези уреди, кога-то се записва звук, известна част от него се губи или когато включитеуредбата, вие винаги чувате шумящ звук, преди да започне музиката. �ву-ците, които са плод на технологията на човешкото тяло обаче, са изклю-чително ясни и чисти. Fовешкото ухо никога не възприема звука, придру-жен с шумене или с микрофония, както става при музикалните уредби. �овъзприема звука такъв, какъвто е, ясен и чист. �ова е така, откакто чо-векът съществува. �ито един визуален или звуков уред, който човек еизобретил досега, не е станал толкова чувствителен и успешен приемниккакто окото и ухото.

+ една дума, технологията на нашето тяло е доста по-величествена оттехнологията, която човек е произвел, използвайки информация, опит ивъзможности. �икой не може да каже, че една музикална уредба или еднакамера са се появили случайно. �огава как би могло да се твърди, че тех-нологиите, съществуващи в човешкото тяло, които са по-висши дори оттези, биха могли да се появят в резултат на верига от случайности, нарече-на еволюция?

Очевидно е, че окото, ухото и всъщност всички части на човешкототяло са плод на много висше сътворение. �е са кристално чисти знаци заединственото по вида си и неповторимо 0ожие сътворение, за неговатавечна мощ и знание.

Dричината, поради която ние посочихме именно сетивата за зрение ислух, е неспособността на еволюционистите да разберат толкова ясни до-казателства за сътворението като тези. Ако един ден вие помолите някойеволюционист да ви обясни как е възможно отличен дизайн и технологияда се появи в резултат на случайност, ще видите, че той няма да може да видаде никакъв разумен и логичен отговор. %ори %арвин в своето писмо доAsa Gray от 3 април 1860 година пише: "от мисълта за окото ме побиваттръпки" и признава безсилието пред изключителния дизайн на живите ор-ганизми.136

1'О7Ю<!О��А�А !�>А>А 160

предходните глави ние разгледахме невалидността на еволюци-онната теория от гледна точка на доказателствата, изтъкнатиот палеонтологичната наука и молекулярната биология. ' тази

глава ние ще третираме някои биологични феномени и понятия, предста-вени от еволюционистите като теоретични доказателства. �ези теми саособено важни, защото показват, че няма научно откритие, което да под-крепя еволюцията, а точно обратно – разкриват размера на изопаченията иизкривяванията, които еволюционистите използват.

идове и вариации

'ариацията е термин, използван в генетиката, и означава "видоизме-нение". �ова генетично събитие е причина представителите на един исъщи животински вид или на една и съща група да притежават различнихарактерни особености. �апример всички хора по света са носители ос-новно на една и съща генетична информация, но някои имат тънки очницепнатини, други червени коси, трети са с дълги носове, а четвърти пък саниски, всичко това зависи от степента на потенциала за вариация на тазигенетична информация.

1волюционистите обаче се опитват да представят вариациите, същес-твуващи в даден вид, като доказателство за теорията. 'същност вариации-те не представляват доказателства за еволюцията, защото те не са нищодруго освен един резултат от различни комбинации на вече съществуващагенетична информация и не прибавят никакви нови характеристики къмнея.

'ариациите винаги са в рамките на генетичната информация. ' гене-тиката тази граница се нарича "генен басейн". 'сички характеристики,съдържащи се в генния басейн на даден вид, в зависимост от вариациите

$евалидността на

еволюционните

твърдения

1'О7Ю<!О��А�А !�>А>А 162

могат да се проявят по различен начин. �апример в резултат на вариация ведин тип влечуги могат да се появят видове, които имат сравнително дългитела или къси крака - както за дългите, така и за късите крака съществу-ва информация в генния басейн на влечугите. 'ариациите обаче не пре-връщат влечугите в птици, като им прибавят крила или пера или като про-менят техния метаболизъм. �акава промяна изисква увеличаването на ге-нетичната информация на живия организъм, което от своя страна при ва-риациите е абсолютно невъзможно.

%арвин не е бил наясно с този факт, когато е формулирал своята тео-рия. �ой е мислел, че вариациите нямат никакво ограничение. ' една ста-тия, която пише през 1844 година, той казва:

>ного (по-голямата част) от авторите смятат, че вариацията има някаквиграници, но не мога да открия нито един факт, на който това вярване се ос-новава.137

' "Dроизходът на видовете" той представя различни примери на ва-риации като най-важното доказателство за неговата теория. �апримерспоред %арвин животновъдите, които отглеждат различни видове едър ро-гат добитък, за да могат да създадат такива видове, които да дават повечемляко, трябва в крайна сметка да ги превърнат в други видове. +хващане-то на %арвин за "безгранична вариация" най-добре проличава в следнотоизречение от книгата му "Dроизходът на видовете":

Аз не виждам никакви пречки една порода мечки чрез естествен отбор дапридобие все повече и повече водни навици, все повече и повече да разшириустата си, докато накрая не се получи едно толкова огромно същество катокита.138

Dричината %арвин да дава толкова пресилен пример е примитивноторазбиране на науката по онова време. �ауката на 20-ти век обаче е посту-лирала принципа за "генетичната стабилност" (genetic homeostasis), бази-ран на резултатите от експерименти извършени върху живи организми.�ози принцип излага становището, че всички опити за чифтосване, из-вършени с цел придобиването на нови вариации, са неубедителни, и чесъществуват строги бариери между различните видове живи организми.�ова означава, че е абсолютно невъзможно животновъдите да превърнаткравите в друг вид като правят различни вариации между тях, както %ар-вин твърди.

�евалидността на еволюционните твърдения 163

Norman Macbeth, който опровергава дарвинизма, в своята книга"(азглеждането на %арвин отново" ("Darwin Retried") казва:

+ърцевината на проблема е дали живите организми наистина се видоизме-нят безкрайно... 'идовете изглеждат стабилни. 'сички ние сме чували заразочаровани животновъди, които докарват своята работа до определен мо-мент, където виждат, че животните или растенията се връщат в началнотоси състояние. 'ъпреки упоритите усилия в продължение на два или три ве-ка никога не бе постигнат успех в производството на синя роза или черно ла-ле.139

Luther Burbank, смятан за най-големия специалист по отглеждане наживотни на всички времена, обяснява този факт, като казва: "съществуватграници в развитието на един организъм и тези граници следват един за-кон".140

Dо отношение на този въпрос датският учен W.L. Johannsen коментира:

'ариациите, на които %арвин и Wallace поставят ударение, не могат избира-телно да преминават отвъд определена точка, че едно такова видоизменениене съдържа тайната на "неопределената изходна точка.141

äàíéÇÖíÖ èêéàáãÖáãà ãà ëÄ éí åÖóäàíÖ?Ç "èÓËÁıÓ‰‡ Ì‡ ‚Ë‰Ó‚ÂÚÂ" Ñ‡‚ËÌ Ú‚˙‰Ë, ˜Â ÍËÚÓ‚ÂÚÂ Ò‡ Â‚ÓÎ˛Ë‡-ÎË ÓÚ ÏÂ˜ÍËÚÂ, ÍÓËÚÓ Ò‡ ÒÂ ÓÔËÚ‚‡ÎË ‰‡ ÔÎÛ‚‡Ú! Ñ‡‚ËÌ ÔÓ„Â¯ÌÓÔÂ‰ÔÓÎ‡„‡Î, ˜Â ‚ÂÓflÚÌÓÒÚÚ‡ Á‡ ‚Ë‰ÓËÁÏÂÌÂÌËÂ ‚ ‡ÏÍËÚÂ Ì‡ ÓÚ‰ÂÎ-ÌËÚÂ ÔÓÓ‰Ë Â ·ËÎ‡ ÌÂÓ„‡ÌË˜ÂÌ‡. ç‡ÛÍ‡Ú‡ Ì‡ 20ÚË ‚ÂÍ Â ‰ÓÍ‡Á‡Î‡, ˜ÂÚÓÁË Â‚ÓÎ˛ˆËÓÌÂÌ ÒˆÂÌ‡ËÈ Â ÌÂÂ‡ÎÂÌ.

1'О7Ю<!О��А�А !�>А>А 164

Антибиотичната резистентност и имунитетът

срещу �� не са доказателство за еволюция

1волюционистите предполагат, че резистентността на бактериитесрещу антибиотиците, и имунитетът, който някои насекоми развиват сре-щу %%�, са доказателства за еволюция. �е твърдят, че това са примери запридобита резистентност и имунитет, които са се появили в резултат намутации, които от своя страна са протекли в живите организми и са билиизложени на тези химични вещества.

&акто при бактериите, така и при насекомите тези характеристикине са свойства, които са придобити впоследствие срещу %%� или антибио-тиците като резултат от мутации. �ащото организмите са били носителина тези характеристики и преди да бъдат изложени на антибиотици и %%�."Scientific American", въпреки че е напълно еволюционно списание, прависледното признание в свой брой от май 1998 година:

>ного бактерии са притежавали гени за противодействие дори преди про-мишлените антибиотици да влезнат в употреба. Учените не знаят точно за-що тези гени еволюират и после се запазват.142

&акто може да се види, генетичната информация, която се сдобивасъс съпротивление и е съществувала преди появата на антибиотиците, неможе да бъде обяснена от еволюционистите и доказва твърдението, четеорията им е грешна.

Bактът, че противодействащите бактерии са съществували годинипреди откриването на антибиотиците, е изразен в "Medical Tribune" – са-мото то видно научно списание, в броя му от 29 декември 1988 година.+татията третира много интересен случай: при проучване, извършенопрез 1986 година, били открити запазени в леда трупове на няколко моря-ци, които умрели по време на полярна експедиция през 1845 година. ' те-зи трупове били открити някои типични за 19-ти век бактерии и когато би-ли подложени на тест, изследователите останали много учудени, като от-крили, че те са били способни да противодействат на съвременните анти-биотици, които не са съществували преди 20-ти век.143

%обре известен факт в медицинските среди е, че този вид съпротивасъществува в много бактериални видове, предшестващи откриването напеницилина. +ледователно абсолютно измамливо е резистентността набактериите да се представя като еволюционно развитие.

&ак тогава протича така нареченият процес на "бактериално добива-не на имунитет "?

'ротиводействието на бактериите на антибиотиците

0актериите имат многобройни вариации в своя вид. �якои от тези ва-риации притежават генетична информация, която може да противодейст-ва на някои лекарства, химикали или други разтвори. &огато бактериитебъдат подложени на въздействието на определен вид лекарство, тези ва-риации, които не са устойчиви срещу това лекарство, биват унищожени,докато другите, които са устойчиви, оцеляват и придобиват способносттада се възпроизвеждат повече. �есъпротивяемите бактерии много скороизчезват от бактериалния вид и се заменят с такива, които могат да оказ-ват съпротива и бързо се разпространяват. �ай-накрая ние завършваме седна бактериална колония, съставена от представители, които са устойчи-ви на дадения антибиотик, и от този момент нататък даденият антибиотикстава неефективен спрямо този вид бактерии. &ритичната точка обаче е,че тези бактерии са си все още същите бактерии и видът си е все ощесъщият вид.

�ук е важно да се отбележи, че противно на твърденията на еволю-ционистите, няма никакъв еволюционен процес, който да протича и в кой-то несъпротивляемите бактерии да мутират и бивайки подложени на анти-биотици, да придобият нова генетична информация и да се превърнат всъпротивляеми бактериални породи. �ова, което се случва, е единственоотстраняването на определени бактериални вариации от популацията насъпротивляемите и несъпротивляемите вариации, които от самото началосъществуват съвместно. �ова не отбелязва появата на нов бактериаленвид: �ова не е "еволюция". �очно обратно, един или повече от съществува-щите видове изчезват, което е обратен на еволюцията процес, тъй катоимаме загуба на генетична информация.

�мунитетът на насекомите срещу ��

%ругият случай, който еволюционистите се опитват да изопачат и дапредставят като доказателство за еволюцията, е както споменахме и в на-чалото на главата – имунитетът на насекомите срещу %%�. �ози имунитетсе развива по същия начин както и бактериалното противодействие срещуантибиотиците. !мунитетът към %%� по никакъв начин не може да се ка-же, че е "придобит" от индивидуални представители на насекомовата по-пулация. �якои от насекомите вече са с имунитет към %%�. +лед откри-

1'О7Ю<!О��А�А !�>А>А 166

тието на %%� насекомите, които биват изложени на този химикал, но ня-мат този вроден имунитет, са отстранени от популацията, или с други ду-ми, те изчезват. �ези, които биват имунизирани, а всъщност по рождениетова са много малка част от вида, започват да се увеличават. ' резултат натова целият вид насекоми става едно общество от изцяло имунизиранипредставители. &огато това се случва, %%� вече не може да въздействавърху този вид насекоми. �ози феномен е известен, но погрешно, сред хо-рата като "придобиване от насекомите на имунитет срещу %%�". 0ио-логът еволюционист Francisco Ayala признава този факт, като казва:

$енетичните вариации, необходими за противодействие на най-разнообраз-ните видове пестициди очевидно се съдържат във всяка една от популации-те, изложени на тези произведени от човека вещества.144

�наейки добре, че по-голямата част от хората нямат възможносттада научат нещо за микробиологията или да правят проучвания, свързани снея, еволюционистите използват една проста измама, където са засегнатитемите за съпротивлението и имунитета. �е често изтъкват тези примерикато важни доказателства за еволюцията. %осега трябва да е станало ясно,че нито резистентността на бактериите срещу антибиотиците, нито иму-нитетът на насекомите срещу %%� осигуряват доказателство за еволю-ция. �ова, което те осигуряват, е един добър пример за изопачените и из-кривените методи, които еволюционистите са използвали, за да оправдаятсвоята теория.

(аблудата относно рудиментарните органи

' продължение на един дълъг период от време понятието "рудиментар-ни органи" се появява често в еволюционната литература като "доказател-ство" за еволюция. ' края на краищата, след като се доказва недействител-ността на еволюцията, тя бива отхвърлена настрана. �о някои еволюционис-ти все още вярват в нея и от време на време се опитват да изложат "руди-ментарните органи" като важно еволюционно доказателство.

�върдението за "рудиментарните органи" за първи път е представенопреди един век. +поред твърдението в телата на организмите имало не-функциониращи органи, наследени от техните прародители, но поради не-използването им с течение на времето те закърнели.

�ова е абсолютно ненаучно твърдение, защото се основава на недос-татъчно знание. "�ефункциониращите органи" всъщност са органи, чиито

"функции още не били открити". �ай-добрият показател за това е постепен-ното намаляване на дългия еволюционен списък на рудиментарните органи.S.R. Scadding, бидейки самият той еволюционист, се съгласява с този факт всвоята статия, озаглавена ">огат ли рудиментарните органи да представля-ват доказателство за еволюция?" и публикувана в списание "EvolutionaryTheory":

�ъй като е невъзможно недвусмислено да определим неизползваемите структу-ри и тъй като твърдението за закърнелите органи не е научно валидно, то азправя заключението, че рудиментарните органи не съставляват никакво особе-но доказателство за еволюционната теория.145

+писъкът с рудиментарни органи бил съставен от германския анатомR.Wiedersheim през 1895 година и включвал приблизително 100 органа,включително апендикса и опашната кост. + развитието на науката се откри-ва, че всички органи от списъка на Wiedersheim всъщност изпълняват многоважни функции в човешкото тяло. �апример открива се, че апендиксът, кой-то се е предполагало, че е рудиментарен орган, в действителност е лимфенорган, който се бори срещу инфекции в тялото. �ози факт излиза наяве през1997 година: "%руги телесни органи и тъкани - тимус, черен дроб, далак,апендикс, костният мозък и малките набори от лимфни тъкани, като сливи-ците в гърлото и тънките черва – са също част от лимфната система. �есъщо помагат на тялото да се бори срещу ин-фекции".137

+ъщо така било открито, че сливиците,които също били вписани в този списък с ру-диментарни органи, имат значителна роляпри предпазването на гърлото от зарази, осо-бено до юношеска възраст. 0ило открито, чеопашната кост, намираща се в долния край нарудиментарния списък, подпира костите око-ло таза и е конвергентна точка на някои мал-ки мускули. ' следващите години става ясно,че тимусът активира имунната система в чо-вешкото тяло, като раздвижва �- клетките;че епифизната жлеза отговаря за секрециятана някои важни хормони; че щитовиднатажлеза е ефективна при осигуряването наздравословен растеж у бебетата и децата, и

ÇÒË˜ÍË ÔËÏÂË Á‡ Á‡Í˙ÌÂÎËÓ„‡ÌË ·ËÎË Ò‚ÓÂ‚ÂÏÂÌÌÓ ÓÚ-ı‚˙ÎÂÌË. ç‡ÔËÏÂ ÔÓÎÛ-Í˙„Î‡Ú‡ „˙ÌÍ‡ ‚ ÓÍÓÚÓ, ÍÓflÚÓ·ËÎ‡ ÒÔÓÏÂÌ‡Ú‡ ‚ "èÓËÁıÓ‰‡"Í‡ÚÓ Á‡Í˙ÌflÎ‡ ÒÚÛÍÚÛ‡, ‚Ì‡¯Ë ‰ÌË Â ‰ÓÍ‡Á‡ÌÓ, ˜Â Â Ì‡-Ô˙ÎÌÓ ÙÛÌÍˆËÓÌË‡˘‡, ‚˙ÔÂ-ÍË ˜Â ÌÂÈÌ‡Ú‡ ÙÛÌÍˆËfl Â ·ËÎ‡ÌÂËÁ‚ÂÒÚÌ‡ ÔÓ ‚ÂÏÂÚÓ Ì‡ Ñ‡-‚ËÌ. íÓÁË Ó„‡Ì ÒÏ‡Á‚‡ Ó˜Ì‡Ú‡fl·˙ÎÍ‡.

1'О7Ю<!О��А�А !�>А>А 168

че хипофизната жлеза контролира правилното функциониране на много-бройни хормонални жлези. 'сички те, някога били смятани за рудимен-тарни органи. Dолулунната извивка на окото, която била третирана от%арвин като рудиментарен орган, всъщност служи за почистване и на-влажняване на окото.

!ма една много важна логическа грешка в еволюционното твърдениеза рудиментарните органи. &акто обяснихме, еволюционистите твърдят,че рудиментарните органи на организмите са наследени от техните праде-ди. �о някои от органите, третирани като "рудиментарни", не са открити всъщества, за които се твърди, че са предшественици на човека: напримерпри някои маймуни, които са смятани от еволюционистите за прадеди начовека, няма апендикс. 0иологът H.Enoch, който се противопоставя на те-зата за рудиментарните органи, изразява по следния начин тази логическагрешка:

Zората притежават апендикс, докато техните по-далечни роднини, по-низ-шите класове маймуни, не притежават такъв. �ой се появява отново принизшите бозайници като опосум. &ак еволюционистите биха обяснили то-ва?147

�акратко, сценарият за рудиментарните органи, представен от ево-люционистите, съдържа сериозни логически грешки и е доказан за научнонедействителен. ' човека не съществуват никакви наследени рудиментар-ни органи, тъй като човешките същества не са произлезли от никакви дру-ги същества в резултат на случайности, а са били сътворени в своята на-стояща, завършена и съвършена форма.

)итът за хомологията

' билогията структурните прилики между различните животинскивидове се нарича "хомология". 1волюционистите се опитват да представяттези прилики като доказателство за еволюцията.

%арвин смятал, че организмите със сходни (хомоложни) органи иматеволюционна връзка един с друг и че тези органи са наследени от един общпрародител. +поред това предположение както гълъбите, така и орлитеимат криле, следователно гълъбите, орлите и всъщност всички останалиптици с крила се предполагало, че са произлезли от общ праотец.

Zомологията е измамлив аргумент, който не се базира на никакви до-казателства освен явните физически прилики. �ози аргумент не бе дока-

зан с нито едно конкретно откритие от времето на %арвин до сега. ' нитоедин земен пласт никой не е открил фосилна останка на въображаемияобщ прародител на живите същества с хомоложна структура. �ещо пове-че, долузасегнатите въпроси изясняват, че хомологията не осигурява ни-какво доказателство, че е протекла еволюция.

1. 'ъзможността да се открият хомоложни органи в организми отнапълно различни видове, между които еволюционистите не са в състоя-ние да установят никаква еволюционна връзка.

2. $енетичните кодове на някои живи същества, които имат хомо-ложни органи, са напълно различни един от друг.

3. 1мбриологичното развитие на хомоложните органи при различни-те организми е абсолютно различно.

+ега нека разгледаме всяка точка поотделно.

*ходни органи в напълно различни организми

+ъществуват хомоложни органи, общи за различни животински ви-дове, между които еволюционистите не могат да установят никаква ево-люционна връзка. &рилете са такъв пример. Освен при птиците ние попа-даме на криле и при прилепите, които са бозайници, и при насекомите, до-ри и при някои живели в миналото динозаври, но дори еволюциониститене обявиха някаква еволюционна връзка или роднинство между тези чети-ри различни животински класа.

%руг поразителен пример е изумителната прилика и структурносходство между очите на различните живи същества. �апример окто-подът и човекът са два абсолютно различни вида, между които дори неможе да бъде допусната някаква еволюционна връзка, но очите и на дватаорганизъма много си приличат от гледна точка на тяхната структура ифункция. 1волюционистите дори не претендират, че човекът и октоподътимат общ прародител, за да обяснят техните сходни очи. �ези, както и ре-дица други примери потвърждават, че еволюционното твърдение, че "хо-моложните органи доказват, че животинските видове са произлезли отобщ прародител", няма научна основа.

'същност хомоложните органи представляват една голяма безизхо-дица за еволюционистите. !звестният еволюционист Frank Salisbury, спо-менавайки за това, как е възможно окото да се появи в толкова различниорганизми с такава сходна форма, прави следното признание:

1'О7Ю<!О��А�А !�>А>А 170

%ори нещо толкова комплексно колкото окото се е появило няколко пъти;например при сепията, земноводните и артроподите. %остатъчно голямо не-щастие е да вземем в предвид произхода на такива неща веднъж, но примисълта за произвеждането им няколко пъти, според съвременната синте-тична теория, ми се завива свят.148

+енетичната и ембриологична безизходица на хомологията

�а да може еволюционната теория за " хомологията " да бъде взетанасериозно, сходните (хомоложни) органи в различните организми същотрябва да бъдат кодирани с подобни (хомоложни) %�& - кодове. %а, оба-че те не са. ' повечето случаи генетичното кодиране е доста различно. �е-що повече, подобните генетични кодове в %�&-ата на различните орга-низми често са свързани с напълно различни органи.

Австралийският професор по биология Michael Denton в своята кни-га "1волюцията: 1дна теория в криза" изразява по следния начин генетич-ната безизходица на еволюционното тълкуване на хомологията:

Zомоложните структури често се определят от нехомоложни генетичнисистеми и понятието хомология рядко би се разпростряло назад към ем-бриологията.149

%руг въпрос е, че за да може хомоложното твърдение да бъде приетоза вярно, ембриологичните процеси на развитие (стадиите на развитие вяйцето или майчината утроба) на животинските видове с хомоложни ор-гани трябва да бъдат паралелни един на друг. 'същност за сходните орга-ни този ембриологичен процес е различен за всяко едно живо същество.

' заключение можем да кажем, че генетичните и ембриологични из-следвания са доказали, че понятието хомология, дефинирано от %арвинкато "доказателство за еволюцията на живите същества от един общ пра-родител", в никакъв случай не може да бъде третирано като такова. Dо то-зи начин науката разкрива, че още една от тезите на %арвин няма нищо об-що с действителността.

$евалидността на твърдението за молекулярна хомология

1волюционното твърдение, че хомологията е доказателство за ево-

люция, е невалидно не само на ниво органи, а също така и на молекулярнониво. 1волюционистите казват, че %�&-кодовете, или протеиновитеструктури на различните живи същества, са подобни и че това сходство едоказателство, че тези организми са произлезли от общ прародител илиедни от други. �апример често се споменава в еволюционната преса, че"съществува голямо сходство между %�& на човека и %�& на една май-муна" и тази прилика е представена като доказателство за еволюционнототвърдение, че съществува еволюционна връзка между човека и маймуна-та. + тази логика най-повтаряният пример е, че при хората има 46, а пригорилите и шимпанзетата 48 хромозоми. 1волюционистите приемат близ-кия брой хромозоми между отделните видове като доказателство за ево-люционна връзка. Ако този аргумент беше верен, то тогава човекът битрябвало да бъде дори по-близък роднина с картофа. 0роят на хромозоми-те в картофите е много по-близък до този на човешките същества, откол-кото при случая с горилата или шимпанзето: той е 46! + други думи, чо-вешките същества и картофите имат един и същ брой хромозоми! �ова епотресаващ, но смешен пример, който показва, че приликите в %�& немогат да бъдат доказателство за еволюция.

Остава това, че съществуват големи молекулярни различия междусъщества, които изглеждат, че са много подобни и свързани. �апримерструктурата на Cytochrome-C – единият от протеините, необходими за ди-шането, е изключително различна в живите организми от един и същиклас. +поред проучване, проведено на тази тема, различието между дваразлични вида влечуги е по-голямо от различието между птицаи риба или риба и бозайник. %руго изследване показва, че мо-лекулярните различия между някои птици са по-големи от тезимежду същите птици и бозайниците. +ъщо било открито, чемолекулярната разлика между бактериите, които изглежда, чемного си приличат, е по-голяма от разликата между бозайници-те и земноводните или насекомите.150 Dодобни съпоставки санаправени между хемоглобина, миоглобина, хормоните и гени-те, като се е стигнало до същите заключения.151

%-р Michael Denton прави следните коментари по отноше-ние на тези и подобни открития:

�а молекулярно ниво всеки клас е уникален, изолиран и не е свързан пос-редством междинни форми. �ака молекулите, подобно на фосилните остан-ки, се провалят при осигуряването на изплъзващите се междинни форми,които дълго време са издирвани от еволюционната биология... �а молеку-

èÓÙÂÒÓMichael Denton:"Ö‚ÓÎ˛ˆËflÚ‡ ÂÂ‰Ì‡ ÚÂÓËfl ‚

ÍËÁ‡."

лярно ниво нито един организъм не е " предшественик " или " първичен ",или " по-развит " в сравнение със своите роднини... +ъществува известносъмнение, че ако това молекулярно доказателство беше налице преди единвек,..... идеята за органичната еволюция никога нямаше да бъде призната.152

/волюционната теория няма ембриологична основа

�ова, което е наричано "теория на рекапитулацията", дълго време ебила отричана от научната литература, но все още представяна като науч-на действителност от някои еволюционни публикации. �ерминът "рекапи-тулация" е краткото название на израза "Ontogeny recapitulates phyloge-ny", изложена от биолога еволюционист Ernst Haeckel в края на 19-ти век.

�ази представена от Haeckel теория постулира, че живите зародишипреминават отново през еволюционния процес, презкойто техните псевдопредшественици са преминали.�апример човешкият зародиш по време на развитие-то си в майчината утроба първо проявява особено-стите на риба, после на влечуго и най-накрая на чо-вешко същество.

Dрез последвалите години е доказано, че тазитеория е пълна измислица. !звестно е, че "хрилете",които предполагаемо се появяват в ранните стадии начовешкия зародиш, всъщност са първоначалните фа-зи на канала на средното ухо, паращитовидната жле-за и тимуса. �ародишната част, която е оприличаванана "торбичката на жълтъка на яйцето", излиза, че еторбичка, която произвежда кръв за бебето. Fастта,която е отъждествена от Haeckel и неговите последо-ватели на "опашка", в действителност е гръбнакът,който прилича на опашка единствено защото се поя-вява преди краката.

�ова са всеизвестни факти в света на науката идори самите еволюционисти се съгласяват с тях.George Gaylord Simpson, един от основателите нанеодарвинизма, пише:

Haeckel предаде неточно еволюционния принцип.

1'О7Ю<!О��А�А !�>А>А 172

Ç ÏÌÓ„Ó ÓÚÌÓ¯ÂÌËflHaeckel ·ËÎ ‰ÓË ÔÓ-Â‚ÌÓÒÚÂÌ Â‚ÓÎ˛ˆËÓ-

ÌËÒÚ ÓÚ Ñ‡‚ËÌ. èÓ-‡‰Ë Ú‡ÁË ÔË˜ËÌ‡

ÚÓÈ ÌË Ì‡È-Ï‡ÎÍÓ ÌÂÒÂ ÍÓÎÂ·‡Â ‰‡ ËÁÍË-‚fl‚‡ Ì‡Û˜ÌËÚÂ ‰‡ÌÌËË ‰‡ Ò˙˜ËÌfl‚‡ ‡ÁÌÓ-

Ó·‡ÁÌË Ù‡Î¯ËÙË-Í‡ˆËË.

+ега със сигурност се знае, че онтогенезата не повтаря филогенезата.153

' статия, публикувана в "American Scientist", четем следното:

�аконът за биогенезата вече е напълно мъртъв. Dрез 50-те години той бешенай-сетне изваден от учебниците по биология. &ато тема на сериозни теоре-тични проучвания изчезва през 20-те години...154

%руг интересен аспект на "рекапитулацията" е, че самият ErnstHaeckel е шарлатанин, който, за да може да докаже теорията си, правифалшиви рисунки. Bалшификациите на Haeckel целят да оприличат заро-диша на рибата с този на човека. &огато истината излиза наяве, единстве-ната защита, с която той си служи е, че други еволюционисти също са из-вършвали подобни измами:

+лед това компромисно признание за "фалшификация" аз трябваше да съмдлъжен да се смятам за порицан и укорен, ако нямах утехата да видя редомдо мен на подсъдимата скамейка хиляди обвиняеми, сред които много отнай-надеждните изследователи и най-видните биолози. $оляма част от диа-грамите в най-добрите учебници по биология, трактати и всекидневницитрябва да понесат в същата степен цената на "фалшифицирането", защотовсички те са неточни и в по-голяма или по-малка степен подправени, схема-тизирани и конструирани.155

%а, наистина има "хиляди обвиняеми, сред които много от най-на-деждните изследователи и най-видните биолози", чиито изследвания сапълни с предразсъдни заключения, изкривявания и дори фалшификации.�ова е така, защото всички те са задължени да защитават еволюционнататеория, въпреки че не съществува научен факт, който да я доказва.

çflÍÓ„‡ ‰ÂÙËÌË‡ÌË Í‡-ÚÓ Ì‡ÒÎÂ‰ÒÚ‚Ó ÓÚ Ô‡‰Â-‰ËÚÂ, „˙ÌÍËÚÂ ‚˙ıÛ ˜Ó-

‚Â¯ÍËfl Á‡Ó‰Ë¯ ÒÂ„‡Ò‡ Ì‡ÌÓ‚Ó ‰ÂÙËÌË‡ÌË.

ëÚ‡Ì‡ flÒÌÓ, ˜Â ˜Ó‚Â¯-ÍËÚÂ Á‡Ó‰Ë¯Ë ÌÂ Â-

Á˛ÏË‡Ú Â‚ÓÎ˛ˆËÓÌÌ‡-Ú‡ ËÒÚÓËfl Ì‡ ˜Ó‚ÂÍ‡.

óéÇÖòäàíÖ áÄêéÑàòà çüåÄí éíÇéêà áÄ ÑÇéâçÄ ÅêÄÑàóäÄ

/волюционната

теория: дълг към

материализма

� нформацията, която представихме изцяло в тази книга, нипоказва, че еволюционната теория няма научна основа, а до-ри точно обратно – еволюционните твърдения открито си

противоречат с научните открития. + други думи, силата, която поддържаеволюцията, не е науката. 1волюцията може да бъде защитавана от някои"еволюционисти", но там трябва да работи и друг основен посредник.

�ози посредник е материалистическата философия.>атериалистическата философия е един от най-старите начини на

мислене в историята и основната й характеристика е приемането на мате-рията за безусловна. +поред тази философия материя има още от без-крайността и всичко, което съществува, се състои единствено от материя-та. �ози подход прави невъзможно да повярваш в един �ворец. Dоради та-зи причина материализмът още от древни времена се е противопоставялна всякакъв вид вяра в 0ог и религиозни убеждения. %обре, но дали мате-риализмът е правилен? 1дин от начините да се провери дали една филосо-фия е вярна или не, е чрез научни методи да се проучат свързаните с нау-ката твърдения на тази философия. �апример философ от 10-ти век можеда се появи и да каже, че на повърхността на 7уната има божественодърво, че всички живи организми всъщност растат на клоните на товадърво като плодове и след това падат на �емята. �якои хора могат да на-мерят тази философия за атрактивна и да повярват в нея. �о през 20-ти

век, във време, когато хората отидоха на 7уната, не е възможно да пред-ставят такава философия. %али такова дърво съществува или не, може дабъде определено чрез научни методи, т.е. чрез проучвания и експеримен-ти. +ледователно чрез научни методи можем да проучим и материалисти-ческото твърдение, т.е. можем да проучим дали материята съществуваоще от вечността или не, дали материята може да се организира без наме-

1волюционната теория: дълг към материализма 175

сата на всевишния �ворец или не и дали може да създаде живот или не.&огато направим това, ние ще видим, че материализмът вече е рухнал, за-щото идеята, че материята си е съществувала от вечността, е отхвърленаот теорията Big Bang, която показва, че вселената е сътворена от неби-тието.

�върдението, че материята се е самоорганизирала и е създала живо-та, е всъщност наричаната от нас "еволюционна теория" и както още отсамото начало на тази книга разгледахме, също е рухнала. 1дин човек оба-че, ако е решен да повярва в материализма и поставя привързаността сикъм материалистическата философия преди всичко, то тогава той няма дадейства така. Ако той е "преди всичко материалист отколкото учен", тотой няма да се откаже от материализма, дори и да вижда, че е опроверга-ван от науката. �очно обратно, той се опитва независимо по какъв начин,подкрепяйки еволюцията, да поддържа и спаси материализма. 1то таковае положението на учените, които защитават еволюционната теория днес.

%оста интересно е, че те самите от време на време признават тозифакт. Richard C. Lewontin, известен генетик и страстен еволюционист отZарвардския университет, признава, че е "преди всичко материалист, а по-сле учен" със следните думи:

�е методите и институциите на науката ни карат да приемем материалнотообяснение за феноменалния свят, а точно обратно - ние сме принудени отприоритетната ни привързаност към материалната кауза да създадем изсле-дователски апарат и съвкупност от понятия, които произвеждат материали-стически обяснения, без значение колко антиинтуитивно и колко объркващоще бъде за непросветения. �ещо повече, след като материализмът е нещобезусловно, то ние не можем да позволим да се появи каквото и да било 0о-жествено обяснение.156

�ерминът "приоритетен", който Lewontin използва тук, е от голямозначение. �ози философски термин се отнася до предположение, което нее основано на никаква експериментална информация. +ъщо е "приоритет-но", когато смяташ нещо за вярно и го приемаш, че е такова, дори да няманалична информация относно верността на тази идея. &ато еволюционистLewontin изразява открито, че материализмът е "приоритет", даден наеволюционистите, и те се опитват да приспособят науката към него. �ъйкато материализмът ги задължава да отричат съществуването на �ворец,то те се вкопчват в единствената алтернатива, която им е под ръка, а имен-

но еволюционната теория. �а тези учени няма значение, че еволюцията еотхвърлена от всички научни факти, защото те вече са я приели от "по-рано" за вярна.

�ова обусловено от предразсъдъци поведение довежда еволюциони-стите до вярването, че "несъзнателната материя е създала сама себе си",което противоречи не само на науката, но и на разума. Robert Shapiro,професор по химия от �юйоркския университет и експерт по %�&, обяс-нява по следния начин това вярване на еволюционистите и материалисти-ческата догма, стояща в основата му:

�еобходим е друг еволюционен принцип, с който да преминем бездната отсместа на прости естествени химикали до първия ефективен репликатор(%�& и (�&). �ози принцип все още не е подробно обяснен или демонстри-ран, а той предварително е разискван като му се дават имена като химичнаеволюция и самоорганизиране на материята. +ъществуването на принципа еприето, за да задоволи философията на диалектичния материализъм, кактоспоред Александър Опарин става при произхода на живота.157

!звестният биолог Hubert Yockey обяснява същия факт така:

%иалектическият материализъм, който е вяра в безусловни и обширни док-трини, играе важна роля в сценария за произхода на живота... _ивотъттрябва да се е зародил по някакъв начин..., въпреки че няма никакви доказа-телства по този въпрос и въпреки че самият той се противопоставя на дока-зателствата, пак бива защитаван.158

!менно тази материалистическа догма лежи в основата на еволюци-онната пропаганда, приела световни размери. ' действителност пропаган-дата, на която постоянно попадаме във водещите западни медии и в извест-ните и "почитани" научни списания, е резултатът от тази идеологическанеобходимост. �ъй като еволюцията е смятана за неизбежна от гледна точ-ка на идеологията, тя е превърната в табу от материалистическите кръго-ве, които определят научните стандарти.

!ма учени, които изпадат в положение, в което са принудени да за-щитават тази невероятна теория или поне да избягват да произнасят и ду-мичка срещу нея, за да запазят своята репутация. Академиците от запад-ните страни са задължени да публикуват своите статии в определени на-учни списания, за да получат титлата "професор". 'сички списания, зани-маващи се с биология, са под контрола на еволюционистите и те не позво-ляват на каквато и да била антиеволюционна статия да се появи в списа-

1'О7Ю<!О��А�А !�>А>А 176

1 Douglas Futuyma, Evolutionary Biology, 2nd ed., Sunderland, MA: Sinauer, 1986, p.3

2 Alan Woods and Ted Grant, "Marxism and Darwinism", Reason in Revolt: Marxism

and Modern Science, London, 1993

3 Alan Woods and Ted Grant. "Marxism and Darwinism", London, 1993

ÑÄêÇàçàáöå à åÄíÖêàÄãàáöå

íÓˆÍË Ñ‡‚ËÌ å‡ÍÒ

Ö‰ËÌÒÚ‚ÂÌ‡Ú‡ ÔË˜ËÌ‡ ÚÂÓËflÚ‡ Ì‡ Ñ‡‚ËÌ ‚ÒÂ Ó˘Â ‰‡ ·˙‰Â

Á‡˘ËÚ‡‚‡Ì‡, ‚˙ÔÂÍË Ó˜Â‚Ë‰ÌÓÚÓ È ÓÚı‚˙ÎflÌÂ ÓÚ ÒÚ‡Ì‡ Ì‡

Ì‡ÛÍ‡Ú‡, Â ÚflÒÌ‡Ú‡ ‚˙ÁÍ‡ ÏÂÊ‰Û ÚÂÓËflÚ‡ Ë Ï‡ÚÂË‡ÎËÁÏ‡.

Ñ‡‚ËÌ ÔË·ÎËÊ‡‚‡ Ï‡ÚÂË‡ÎËÒÚË˜ÂÒÍ‡Ú‡ ÙËÎÓÒÓÙËfl ‰Ó ÔËÓ‰-

ÌËÚÂ Ì‡ÛÍË Ë Á‡˘ËÚÌËˆËÚÂ Ì‡ Ú‡ÁË ÙËÎÓÒÓÙËfl, ÏÂÊ‰Û ÍÓËÚÓ Ì‡

˜ÂÎÌÓ ÏflÒÚÓ Ò‡ Ï‡ÍÒËÒÚËÚÂ, ÔÓ‰˙ÎÊ‡‚‡Ú ‰‡ Á‡˘ËÚ‡‚‡Ú ‰‡‚Ë-

ÌËÁÏ‡.

Ö‰ËÌ ÓÚ Ì‡È-ËÁ‚ÂÒÚÌËÚÂ Ò˙‚ÂÏÂÌÌË Á‡˘ËÚÌËˆË Ì‡ Â‚ÓÎ˛ˆËÓÌ-

Ì‡Ú‡ ÚÂÓËfl, ·ËÓÎÓ„˙Ú Douglas Futuyma, ÔË¯Â: "ç‡Â‰ Ò ËÒÚÓË˜Â-

ÒÍ‡Ú‡ Ï‡ÚÂË‡ÎËÒÚË˜ÂÒÍ‡ ÚÂÓËfl Ì‡ å‡ÍÒ Â‚ÓÎ˛ˆËÓÌÌ‡Ú‡ ÚÂÓËfl

Ì‡ Ñ‡‚ËÌ ·Â¯Â Ò˙‰·ÓÌÓÒÂÌ ÔËÌˆËÔ ÓÚ ÔÎ‡ÚÙÓÏ‡Ú‡ Ì‡ ÏÂı‡ÌË-

ˆËÁÏ‡ Ë Ï‡ÚÂË‡ÎËÁÏ‡." íÓ‚‡ Â ÏÌÓ„Ó flÒÌÓ ÔËÁÌ‡ÌËÂ Á‡ ÚÓ‚‡ Á‡-

˘Ó Â‚ÓÎ˛ˆËÓÌÌ‡Ú‡ ÚÂÓËfl Â Ì‡ËÒÚËÌ‡ ÚÓÎÍÓ‚‡ ‚‡ÊÌ‡ Á‡ ÌÂÈÌËÚÂ

Á‡˘ËÚÌËˆË.1

ÑÛ„ ËÁ‚ÂÒÚÂÌ Â‚ÓÎ˛ˆËÓÌËÒÚ, Ô‡ÎÂÓÌÚÓÎÓ„˙Ú Stephen J. Gould,

Í‡Á‡Î: "Ñ‡‚ËÌ ÔËÎÓÊË ÔÓÒÎÂ‰Ó‚‡ÚÂÎÌ‡Ú‡ ÙËÎÓÒÓÙËfl Ì‡ Ï‡ÚÂ-

Ë‡ÎËÁÏ‡ Í˙Ï Ò‚ÓflÚ‡ ËÌÚÂÔÂÚ‡ˆËfl Ì‡ ÔËÓ‰‡Ú‡".2 ãÂÓ íÓˆÍË,

Â‰ËÌ ÓÚ „ÂÌËËÚÂ Ì‡ ÛÒÍ‡Ú‡ ÍÓÏÛÌËÒÚË˜ÂÒÍ‡ Â‚ÓÎ˛ˆËfl Ì‡Â‰ Ò

ãÂÌËÌ, Ì‡Ô‡‚ËÎ ÒÎÂ‰ÌËfl ÍÓÏÂÌÚ‡: "éÚÍËÚËÂÚÓ Ì‡ Ñ‡‚ËÌ ·Â¯Â

Ì‡È-„ÓÎÂÏËflÚ ÚËÛÏÙ Ì‡ ‰Ë‡ÎÂÍÚËÍ‡Ú‡ ‚ ˆflÎ‡Ú‡ Ó·Î‡ÒÚ Ì‡ Ó„‡ÌË-

˜ÂÒÍ‡Ú‡ Ï‡ÚÂËfl."3 ç‡ÛÍ‡Ú‡ Ó·‡˜Â Â ÔÓÍ‡Á‡Î‡, ˜Â ‰‡‚ËÌËÁÏ˙Ú ÌÂ

Â ÔÓ·Â‰‡ Á‡ Ï‡ÚÂË‡ÎËÁÏ‡, ‡ ÔÓ-ÒÍÓÓ ÁÌ‡Í Á‡ ÔÓ‡ÊÂÌËÂÚÓ Ì‡

Ú‡ÁË ÙËÎÓÒÓÙËfl.

1'О7Ю<!О��А�А !�>А>А 178

нието им. +ледователно всеки биолог трябва да развива своите изследва-ния под господството на тази теория. �е също са част от създадения ред,третиращ еволюцията като идеологическа необходимост, поради коетосляпо защитават "невъзможните случайности", които разгледахме досегав тази книга.

'ризнания на материалисти

$ерманският биолог и виден еволюционист Hoimar Von Dithfurt едобър пример за сляпо материалистическо разбиране. +лед като Dithfurtцитира пример за изключително сложното устройство на живота, тойпродължава със следните думи по отношение на въпроса дали това бимогло да се случи случайно или не:

%али една такава хармония, която произлиза от случайности, в действител-ност е възможна? �ова е основният въпрос на цялата биологична еволюция.%а отговориш на този въпрос с "да, това е възможно" е нещо като да по-твърдиш вярата си в съвременната природна наука. Ако трябва да говорим"критично", то човек, който приема тази съвременна природна наука, нямадруга алтернатива освен да каже "%а", защото той цели да обясни природнияфеномен по разбираеми от него начини, които се опитва да изведе от при-родните закони, без да отчита метафизичната намеса. Обаче стигайки до то-ва място , т.е. да се обяснява всичко със средствата на природните закони –чрез случайности, е знак за липса на място, където да се избяга. �ащотокакво друго би могъл да направи човек, освен да повярва в случайностите?159

%а, както Dithfurt казва, материалистическият научен подход приемакато свой основен принцип да обяснява живота, отричайки "свръхестест-вена намеса", т.е. сътворението. 'еднъж усвоен, този принцип става при-чина дори и най-невъзможните възможности да бъдат лесни за приемане.

Dримери за този материалистически манталитет могат да бъдат от-крити в почти всеки еволюционен труд. Dроф. Ali Demirsoy, известен за-щитник на еволюционната теория в �урция, е един от многото примери.&акто бяхме отбелязали в предходните страници, според Demirsoy веро-ятността за случайното формиране на Cythochrome-C – един от основнитепротеини на живота, е "толкова малка, колкото вероятността една майму-на да напише историята на човечеството на пишеща машина, без да допус-не никаква грешка".160

0ез съмнение да приемеш една такава вероятност е все едно да сепротивопоставиш на основните принципи на разума и благоразумието.

Design and Coincidence 179

ë˙ÒÚ‡‚flÈÍË ÙËÎÓÒÓÙÒÍ‡Ú‡ ÓÒÌÓ‚‡ Ì‡ Â‚Ó-Î˛ˆËÓÌÌ‡Ú‡ ÚÂÓËfl, Ï‡ÚÂË‡ÎËÁÏ˙Ú Ì‡19ÚË ‚ÂÍ ‚ÌÛ¯‡‚‡Î, ˜Â ÇÒÂÎÂÌ‡Ú‡ Ò˙˘ÂÒÚ-

‚Û‚‡ Ó˘Â ÓÚ ‚Â˜ÌÓÒÚÚ‡, ˜Â Úfl ÌÂ Â ·ËÎ‡ Ò˙Ú‚ÓÂ-Ì‡ Ë ˜Â Ó„‡ÌË˜ÌËflÚ Ò‚flÚ ÏÓÊÂ ‰‡ ·˙‰Â Ó·flÒÌÂÌÔÓÒÂ‰ÒÚ‚ÓÏ ‚Á‡ËÏÓ‰ÂÈÒÚ‚ËflÚ‡ Ì‡ Ï‡ÚÂËflÚ‡.ç‡Û˜ÌËÚÂ ÓÚÍËÚËfl Ì‡ 20ÚË ‚ÂÍ Ó·‡˜Â Ô‡‚flÚÌ‡Ô˙ÎÌÓ ÌÂ‚‡ÎË‰ÌË ÚÂÁË ıËÔÓÚÂÁË.

èÂ‰ÔÓÎÓÊÂÌËÂÚÓ, ˜Â ÇÒÂÎÂÌ‡Ú‡ Â Ò˙˘ÂÒÚ-‚Û‚‡Î‡ Ó˘Â ÓÚ ‚Â˜ÌÓÒÚÚ‡, ·ËÎÓ ÓÚı‚˙ÎÂÌÓÒÎÂ‰ ÓÚÍËÚËÂÚÓ, ˜Â ÇÒÂÎÂÌ‡Ú‡ ÒÂ Â ÔÓfl‚ËÎ‡ ‚ÂÁÛÎÚ‡Ú Ì‡ Ó„ÓÏÌ‡ ÂÍÒÔÎÓÁËfl (Ú.Ì‡ "BigBang"), ÍÓflÚÓ ÒÂ Â ÒÎÛ˜ËÎ‡ ÔÂ‰Ë ÓÍÓÎÓ 15 ÏË-ÎË‡‰‡ „Ó‰ËÌË. Big Bang ÔÓÍ‡Á‚‡, ˜Â ‚ÒË˜ÍËÙËÁË˜ÂÒÍË Ò˙˘ÂÒÚ‚‡ Ì‡ ÇÒÂÎÂÌ‡Ú‡ Ò‡ ÒÂ ÔÓfl‚Ë-ÎË ÓÚ ÌÂ·ËÚËÂÚÓ: Ò ‰Û„Ë ‰ÛÏË, ÚÂ Ò‡ ·ËÎË Ò˙Ú‚Ó-ÂÌË. Ö‰ËÌ ÓÚ ‚Ó‰Â˘ËÚÂ Á‡˘ËÚÌËˆË Ì‡ Ï‡ÚÂ-Ë‡ÎËÁÏ‡, ÙËÎÓÒÓÙ˙Ú-‡ÚÂËÒÚ Anthony Flew,ÔËÁÌ‡‚‡:

"é·˘ÓËÁ‚ÂÒÚÌÓ Â, ˜Â ÔËÁÌ‡ÌËÂÚÓ ÒÂ ÓÚ‡Áfl-‚‡ ‰Ó·Â Ì‡ ‰Û¯‡Ú‡. ëÎÂ‰Ó‚‡ÚÂÎÌÓ ‡Á ˘ÂÁ‡ÔÓ˜Ì‡, ÔËÁÌ‡‚‡ÈÍË, ˜Â ‡ÚÂËÒÚ˙Ú ëÚ‡ÚÓ-ÌËÒÚ Úfl·‚‡ ‰‡ ·˙‰Â ÔËÚÂÒÌÂÌ ÓÚ Ò˙‚ÂÏÂÌ-ÌÓÚÓ ÍÓÒÏÓÎÓ„Ë˜ÌÓ Â‰ËÌÓ‰Û¯ËÂ (Big Bang).á‡˘ÓÚÓ ËÁ„ÎÂÊ‰‡, ˜Â ÍÓÒÏÓÎÓÁËÚÂ Ò‡ Ì‡ÏÂ-ËÎË Ì‡Û˜ÌÓ ‰ÓÍ‡Á‡ÚÂÎÒÚ‚Ó..., ˜Â ÇÒÂÎÂÌ‡Ú‡Â ËÏ‡Î‡ Ì‡˜‡ÎÓ."1

Big Bang Ò˙˘Ó Ú‡Í‡ ÔÓÍ‡Á‚‡, ˜Â ÇÒÂÎÂÌ‡Ú‡‚˙‚ ‚ÒÂÍË Â‰ËÌ ÒÚ‡‰ËÈ Â ·ËÎ‡ ÓÙÓÏflÌ‡ ÓÚ ÍÓÌ-ÚÓÎË‡ÌÓ Ò˙Ú‚ÓÂÌËÂ. íÓ‚‡ Â ÒÚ‡Ì‡ÎÓ flÒÌÓ ÓÚÔÓ‰Â‰ÂÌÓÒÚÚ‡, ÍÓflÚÓ Ì‡ÒÚ˙Ô‚‡ ÒÎÂ‰ Big Bang,ÍÓflÚÓ ·ËÎ‡ Ú‚˙‰Â Ò˙‚˙¯ÂÌ‡, Á‡ ‰‡ Â ·ËÎ‡ Ó·-‡ÁÛ‚‡Ì‡ ÓÚ ÌÂÍÓÌÚÓÎË‡Ì‡ ÂÍÒÔÎÓÁËfl. àÁ‚Â-ÒÚÌËflÚ ÙËÁËÍ Paul Davies Ó·flÒÌfl‚‡ Ú‡ÁË ÒËÚÛ‡-ˆËfl Ú‡Í‡:

"íÛ‰ÌÓ Â ‰‡ ÒÂ ÔÓÚË‚ÓÔÓÒÚ‡‚Ë¯ Ì‡ ÚÓ‚‡, ˜ÂÌ‡ÒÚÓfl˘‡Ú‡ ÒÚÛÍÚÛ‡ Ì‡ ÇÒÂÎÂÌ‡Ú‡, Ó˜Â-‚Ë‰ÌÓ ÚÓÎÍÓ‚‡ ˜Û‚ÒÚ‚ËÚÂÎÌ‡ Í˙Ï ‰Â·ÌËÚÂ˜ËÒÎÓ‚Ë ÔÓÏÂÌË, Â ·ËÎ‡ ‰ÓÒÚ‡ ‚ÌËÏ‡ÚÂÎÌÓÓ·ÏËÒÎÂÌ‡... èË‚Ë‰ÌÓÚÓ Ò‚˙ıÂÒÚÂÒÚ‚ÂÌÓÒ˙„Î‡ÒÛ‚‡ÌÂ Ì‡ ˜ËÒÎÓ‚ËÚÂ ÒÚÓÈÌÓÒÚË, ÍÓËÚÓÔËÓ‰‡Ú‡ Â ÔËÔËÒ‡Î‡ Ì‡ ÓÒÌÓ‚ÌËÚÂ ÒËÍÓÌÒÚ‡ÌÚË, ·Ë Úfl·‚‡ÎÓ ‰‡ ÓÒÚ‡ÌÂ Ì‡È-ÌÂ-ÔÂÓ‰ÓÎËÏÓÚÓ ‰ÓÍ‡Á‡ÚÂÎÒÚ‚Ó Á‡ ÒÚËıËflÚ‡ Ì‡ÍÓÒÏË˜ÂÒÍËfl ‰ËÁ‡ÈÌ."2

ë˙˘‡Ú‡ ‰ÂÈÒÚ‚ËÚÂÎÌÓÒÚ Í‡‡ ‡ÏÂËÍ‡ÌÒÍËflÔÓÙÂÒÓ ÔÓ ‡ÒÚÓÌÓÏËfl George Greenstein ‰‡Í‡ÊÂ:

"í˙È Í‡ÚÓ Ó„ÎÂ‰‡ıÏÂ ‚ÒË˜ÍË ‰ÓÍ‡Á‡ÚÂÎÒÚ‚‡,ÚÓ Ì‡ÒÚÓÈ˜Ë‚Ó ‚˙ÁÌËÍ‚‡ ÏËÒ˙ÎÚ‡, ˜Â Â‰Ì‡Ò‚˙ıÂÒÚÂÒÚ‚ÂÌ‡ ÒËÎ‡, ËÎË ÔÓ-ÒÍÓÓ ëËÎ‡,Úfl·‚‡ ‰‡ Â ‚ÁÂÎ‡ Û˜‡ÒÚËÂ."3

ÖÚÓ Ú‡Í‡ Ï‡ÚÂË‡ÎËÒÚË˜ÂÒÍ‡Ú‡ ıËÔÓÚÂÁ‡, ˜ÂÊË‚ÓÚ˙Ú ÏÓÊÂ ‰‡ ·˙‰Â Ó·flÒÌÂÌ Â‰ËÌÒÚ‚ÂÌÓ Ò˙Ò

ÒÂ‰ÒÚ‚‡Ú‡ Ì‡ ‚Á‡ËÏÓ‰ÂÈÒÚ‚ËflÚ‡ Ì‡ Ï‡ÚÂËflÚ‡,Ò˙˘Ó ÒÂ ÔÓ‚‡Îfl ‚ Ò‚ÂÚÎËÌ‡Ú‡ Ì‡ Ì‡Û˜ÌËÚÂ ÓÚ-ÍËÚËfl. Ç ˜‡ÒÚÌÓÒÚ, ÔÓËÁıÓ‰˙Ú Ì‡ „ÂÌÂÚË˜Ì‡Ú‡ËÌÙÓÏ‡ˆËfl, ÍÓflÚÓ ÓÔÂ‰ÂÎfl ‚ÒË˜ÍË ÊË‚Ë Ó-„‡ÌËÁÏË, ÌÂ ÏÓÊÂ ÔÓ ÌËÍ‡Í˙‚ Ì‡˜ËÌ ‰‡ ·˙‰ÂÓ·flÒÌÂÌ‡ ÔÓÒÂ‰ÒÚ‚ÓÏ Í‡Í‚‡ÚÓ Ë ‰‡ ·ËÎ‡ ËÁˆfl-ÎÓ Ï‡ÚÂË‡ÎÌ‡ ÒËÎ‡. Ö‰ËÌ ÓÚ ‚Ó‰Â˘ËÚÂ Á‡˘ËÚ-ÌËˆË Ì‡ Â‚ÓÎ˛ˆËÓÌÌ‡Ú‡ ÚÂÓËfl, George C.Williams, ÔËÁÌ‡‚‡ ÚÓÁË Ù‡ÍÚ ‚ ÒÚ‡ÚËfl, ÍÓflÚÓÔË¯Â ÔÂÁ 1995 „.:

"ÅËÓÎÓÁËÚÂ Â‚ÓÎ˛ˆËÓÌËÒÚË ÒÂ ÔÓ‚‡ÎflÚ, Í‡-ÚÓ ÌÂ ÏÓ„‡Ú ‰‡ ‡Á·Â‡Ú, ˜Â ‡·ÓÚflÚ ‚ ‰‚ÂÔÓ‚Â˜Â ËÎË ÔÓ-Ï‡ÎÍÓ ÌÂÒ˙ËÁÏÂËÏË ÒÙÂË:Ú‡ÁË Ì‡ ËÌÙÓÏ‡ˆËflÚ‡ Ë Ú‡ÁË Ì‡ Ï‡ÚÂËfl-Ú‡... „ÂÌ˙Ú Â Ô‡ÍÂÚ ÓÚ ËÌÙÓÏ‡ˆËfl, ‡ ÌÂÔÂ‰ÏÂÚ... íÂÁË ÌÂ‰ÓÒÚ‡Ú˙˜ÌË Ó·flÒÌÂÌËflÔ‡‚flÚ Ï‡ÚÂËflÚ‡ Ë ËÌÙÓÏ‡ˆËflÚ‡ ‰‚Â ÓÚ-‰ÂÎÌË ÒÙÂË Ì‡ Ò˙˘ÂÒÚ‚Û‚‡ÌËÂ, ÍÓËÚÓ Úfl·-‚‡ ‰‡ ·˙‰‡Ú ‰ËÒÍÛÚË‡ÌË ÓÚ‰ÂÎÌÓ, ‚ÒflÍ‡ ÓÚÒÓ·ÒÚ‚ÂÌ‡Ú‡ ÒË „ÎÂ‰Ì‡ ÚÓ˜Í‡." 4

í‡ÁË ÒËÚÛ‡ˆËfl Â ‰ÓÍ‡Á‡ÚÂÎÒÚ‚Ó Á‡ Ò˙˘ÂÒÚ‚Û-‚‡ÌÂÚÓ Ì‡ Ò‚˙ıÙËÁË˜ÂÒÍË ê‡ÁÛÏ, ÍÓÈÚÓ Ò˙Á‰‡-‚‡ „ÂÌÂÚË˜Ì‡Ú‡ ËÌÙÓÏ‡ˆËfl. çÂ‚˙ÁÏÓÊÌÓ ÂÏ‡ÚÂËflÚ‡ ‰‡ ÔÓËÁ‚Â‰Â ËÌÙÓÏ‡ˆËfl ‚ ÒÂ·Â ÒË.êÂÍÚÓ˙Ú Ì‡ „ÂÏ‡ÌÒÍËfl ÙÂ‰Â‡ÎÂÌ ËÌÒÚËÚÛÚ ÔÓÙËÁËÍ‡ Ë ÚÂıÌËÍ‡, ÔÓÙ. Werner Gitt, ÓÚ·ÂÎflÁ-‚‡:

"ÇÒË˜ÍË ÓÔËÚË ÔÓÍ‡Á‚‡Ú, ˜Â Â ÌÂÓ·ıÓ‰ËÏÓÒ˙˘ÂÒÚ‚Û‚‡ÌÂÚÓ Ì‡ ÏËÒÎÂ˘Ó Ò˙˘ÂÒÚ‚Ó, ÍÓÂ-ÚÓ ‰‡ ËÁ‡Áfl‚‡ Ò‚Ó·Ó‰ÌÓ ÒÓ·ÒÚ‚ÂÌ‡Ú‡ ÒË ‚Ó-Îfl, ÁÌ‡ÌËÂ Ë ËÁÓ·ÂÚ‡ÚÂÎÌÓÒÚ. çÂ Ò˙˘ÂÒÚ‚Û-‚‡ ËÁ‚ÂÒÚÂÌ ÔËÓ‰ÂÌ Á‡ÍÓÌ ËÎË ËÁ‚ÂÒÚÂÌÔÓˆÂÒ ËÎË ÔÓÒÎÂ‰Ó‚‡ÚÂÎÌÓÒÚ ÓÚ Ò˙·ËÚËfl,ÍÓËÚÓ ·Ëı‡ ÏÓ„ÎË ‰‡ ÔÂ‰ËÁ‚ËÍ‡Ú ÔÓfl‚‡Ú‡Ì‡ ËÌÙÓÏ‡ˆËfl ‚ Ï‡ÚÂËflÚ‡ ÓÚ Ò‡ÏÓ ÒÂ·ÂÒË." 5

ÇÒË˜ÍË ÚÂÁË Ì‡Û˜ÌË Ù‡ÍÚË ÔÓÍ‡Á‚‡Ú, ˜Â ÇÒÂ-ÎÂÌ‡Ú‡ Ë ‚ÒË˜ÍË ÊË‚Ë Ò˙˘ÂÒÚ‚‡ Ò‡ ·ËÎË Ò˙Ú‚Ó-ÂÌË ÓÚ í‚ÓÂˆ, ÍÓÈÚÓ ÔËÚÂÊ‡‚‡ ·ÂÁÍ‡ÈÌ‡ÏÓ˘ Ë ÁÌ‡ÌËÂ, Ú.Â. ÚÂ Ò‡ Ò˙Ú‚ÓÂÌË ÓÚ ÅÓ„. ôÓ ÒÂÓÚÌ‡Òfl ‰Ó Ï‡ÚÂË‡ÎËÁÏ‡, Â‰ËÌ ÓÚ Ì‡È-‚Ë‰ÌËÚÂÙËÎÓÒÓÙË Ì‡ Ì‡¯Ëfl ‚ÂÍ Í‡Á‚‡: "íÓÈ ÔÓ‚Â˜Â ÌÂÏÓÊÂ ‰‡ Ú‚˙‰Ë, ˜Â Â Ì‡Û˜Ì‡ ÙËÎÓÒÓÙËfl". 6

ëÏ˙ÚÚ‡ Ì‡ Ï‡ÚÂË‡ÎËÁÏ‡

1 Henry Margenau, Roy A. Vargesse. Cosmos, Bios, Theos.

La Salle IL: Open Court Publishing, 1992, p. 241

2 Paul Davies. God and the New Physics. New York: Simon &

Schuster, 1983, p. 189

3 Hugh Ross. The Creator and the Cosmos. Colorado

Springs, CO: Nav-Press, 1993, pp. 114-15

4 George C. Williams. The Third Culture: Beyond the Scientif-

ic Revolution, New York, Simon & Schuster, 1995, pp. 42-43

5 Werner Gitt. In the Beginning Was Information. CLV, Biele-

feld, Germany, p. 107, 141

6 Arthur Koestler, Janus: A Summing Up, New York, Vintage

Books, 1978, p. 250

&огато човек види дори една-единственна правилно написана на листа бу-ква, той е сигурен, че тя е написана от разумно същество. &огато видикнига, разказваща човешката история, става още по-сигурен, че тя е напи-сана от автор. �икой със здрав разум не би се съгласил, че буквите в еднатакава голяма книга могат да са се събрали "случайно".

>ного интересно е обаче да видиш как "ученият еволюционист"проф. Ali Demirsoy приема този вид нерационално предположение:

'ероятността за образуването на една последователност Cythochrome-C епочти нула. �.е., ако животът изискваше определена последователност, томожем да кажем, че вероятността за това е толкова малка, колкото да можеда се реализира един път в цялата вселена. Ако ли пък не, то следователноса се намесили непознати нам свръхестествени сили. %а приемем този ре-зултат е противопоказано на научната цел. +ледователно ние трябва да сеобърнем към първата хипотеза.161

Demirsoy продължава да твърди, че вярва в невъзможното, за да "неприема свръхестествените сили", т.е. да не признае 0ожието сътворение.Ясно е, че този подход няма никаква връзка с науката. �е е чудно, чеDemirsoy, говорейки по един друг проблем, произхода на митохондриите вклетката, открито изразява, че приема обяснението чрез случайности,въпреки че е "доста противна на научната мисъл".

+ъщността на проблема е как митохондриите са придобили тези качествапри положение, че за да придобе случайно само една особеност, на един ин-дивид са необходими вероятности, които човек дори не би могъл да си пред-стави... 1нзимите, които осигуряват дишането и функционират като катали-затор във всеки етап в различна форма, изграждат ядрото на механизмите.1дна клетка трябва да съдържа цялата тази поредица от ензими, в противенслучай тя е безсмислена. �ук, въпреки че е противоречащо на биологичнатамисъл, с цел да се избегне по-догматичното обяснение или спекулация ние снежелание трябва да приемем, че всички дихателни ензими са съществувалив един завършен вид още преди клетката да влезне в контакт с кислорода.162

От всички тези редове разбираме, че еволюцията в действителност нее теория, появила се в резултат на научни изследвания. �очно обратно, та-зи теория е произведена за нуждите на материалистическата философия ипосле, въпреки научната действителност, бива превърната в табу, което сеопитват да наложат. Отново от написаното от еволюционистите разбира-ме, че всички тези усилия имат "цел" и тази цел е да отрича факта, че жи-вите организми са създадени от �ворец.

1'О7Ю<!О��А�А !�>А>А 180

1волюционистите дефинират тази цел като "научна". �ова, към коетоте се обръщат, обаче не е науката, а материалистическата философия.>атериализмът абсолютно отрича съществуването на каквото и да било"отвъд" материята ( или на нещо свръхестествено ). �ауката обаче не е за-дължена да приема една такава догма. �аука означава да изследваш приро-дата и да извличаш заключения от откритията. Ако тези открития водятдо заключение, че природата е сътворена, то науката трябва да го приеме.�ова би трябвало да направи истинският учен, а не да защитава невъзмож-ни сценарии, придържайки се към остарялата материалистическа догма на19-ти век.

)атериалистите, лъжерелигията и истинската религия

%отук ние разгледахме как кръговете, посветили се на материали-стическата философия, опорочават науката, как мамят хората в името наеволюционната приказка, в която сляпо вярват. �рябва да приемем обаче,че тези материалистически кръгове неволно са извършили голяма "услу-га".

�е извършват тази "услуга", с която искат да докажат правотата насвоите нереални атеистични мисли, като показват всички неразумности ипротиворечивости на фанатичните идеи на традиционистите, които теприписват на !сляма. Атаките на материалистическите атеистичникръгове са подпомогнали разкриването на лъжерелигията, която нямавръзка с &орана или !сляма, която се основава на слухове, суеверия ибезполезни приказки и която няма никакъв логичен аргумент, който да из-ложи.

! така биват разкрити всички противоречия, несъответствия и нело-гичност на лъжерелигията, защитавана от тези лицемерни кръгове, коитопогрешно действат в името на !сляма, без да се осланят на действителни-те доказателства и документи. Dо този начин материалистите помагат намного хора да осъзнаят тъмнината на фанатичния и традиционен начин намислене и ги окуражават да потърсят същността и истинския източник нарелигията, като се обърнат и се придържат към &орана. %ори и неохотно,те се подчиняват на 0ожията воля и служат на религията. �ещо повече, теразкриват цялата простота на характера на лъжерелигията, създадена в

името на 0ога и представяна на всички като !слям, и подпомагат отслаб-ването на влиянието на тази фанатична система, която застрашава по-го-лямата част от обществото.

1то така, враговете на 0ожията вяра, противопоставяйки се един надруг, волю-неволю и според съдбата им стават средство за поддържане наистинската вяра. �ози 0ожий закон е изразен по следния начин в &орана:

" .....Ако Аллах не отблъскваше едни хора чрез други, земята ще-

ше да се провали....." (+ура А7 - 0акара, 251)

�а това място ние смятаме за необходимо да оставим отворена вратаза някои защитници на еволюционната материалистическа мисъл. >ожеби тези хора някога са били в едно искрено търсене, но са отклонени отистинската религия чрез въздействието на безсмислените приказки,създадени по адрес на !сляма, лъжите, измислени за Dророка, всичкоонова, на което са били подложени още от своето детство, и така никогане са имали шанса сами да открият истината. �е може би са изучавали ре-лигията от книги, написани от врагове на религията, които се опитват даотъждествят !сляма с лъжи и фалшификации, с традиционализъм и фа-натизъм, които не се съдържат в &орана. +ъщността и произходът на !с-ляма са доста различни и нещо повече, напълно несъвместими с всичкотова, което се мисли за тях. Dоради тази причина ние им препоръчвамевъзможно най-скоро да вземат &орана и да прочетат 0ожията книга с от-ворено сърце, съзнание и непредубеден възглед и да научат истинската ре-лигия от нейния първоизточник. Ако те се нуждаят от помощ, могат да сеобърнат към другите книги, написани от автора на това произведение,Zарун Яхя, третиращи основните понятия от &орана.

1'О7Ю<!О��А�А !�>А>А 182

K акто ни показа всичко това, което разгледахме досега, ево-люционната теория няма никаква научна опора. Dовечетохора по света обаче не са запознати с това и смятат, че ево-

люцията е научен факт. �ай-голямата причина за тази заблуда е системна-та индокринация и пропаганда, извършвана от медиите по отношение наеволюцията. Dоради това ние също трябва да споменем особените харак-теристики на тази индоктринация и пропаганда.

&огато погледнем внимателно към западните медии, ние често можемда попаднем на новини на тема еволюционната теория. 'одещите медийниорганизации и известните и " уважавани " списания периодично актуали-зират тази теория. &огато се погледне към този подход, някой може да ос-тане с впечатлението, че тази теория е напълно доказан факт, който не да-ва повод за никакво обсъждане.

Обикновените хора, четейки такива новини, обикновенно започват даси мислят, че еволюционната теория е един факт толкова сигурен, колко-то който и да било закон от математиката. �овини от този вид, които сепоявяват в известните медийни машини, са разпространявани също такаот местните медии. �е отпечатват заглавия с едри шрифтове: "+поред спи-сание Times е открита нова фосилна останка, която запълва празнотатавъв фосилната верига", или "според новина на Nature учените изясниха ипоследния въпрос от еволюционната теория". Откритието на "последнаталипсваща връзка на еволюционната верига" не означава нищо, защото ня-ма нито едно нещо, доказано от еволюцията. 'сичко представено като до-казателство е лъжа, както вече разкрихме в предходните глави. �аред смедиите същата картина можем да видим и в научните източници, енцик-лопедии и учебници по биология.

)едиите:

'лодотворна почва за

еволюционната теория

èÓÔÛÎflÌËÌ‡Û˜ÌË ÒÔË-Ò‡ÌËfl, ÔÓÂÎËÎË‰ÂÒÚ‚ÓÚÓ‚ Â‚ÓÎ˛ˆËÓ-ÌËÒÚÍ‡Ú‡ÔÓÔ‡„‡Ì‰‡,Ë„‡flÚ ‚‡ÊÌ‡ÓÎfl ÔË Ì‡-Ò˙˜‡‚‡ÌÂÚÓÌ‡ Ó·˘ÂÒÚ‚Ó-ÚÓ ‰‡ ÔËÂÏ‡Â‚ÓÎ˛ˆËÓÌ-Ì‡Ú‡ ÚÂÓËfl.

ÖÇéãûñàéççÄ èêéèÄÉÄçÑÄ

1'О7Ю<!О��А�А !�>А>А 184

�акратко, медиите и академичните източници, които са на разполо-жение на антирелигиозните енергийни центрове, поддържат един напълноеволюционен възглед и го налагат на обществото. �ова налагане е толковавъздействащо, че с времето превръща еволюцията в една неопровержимаидея. %а отречеш еволюцията е представяно все едно да бъдеш в противо-речие с науката и да пренебрегваш фундаменталните факти. Dоради тазипричина въпреки многото слабости, които са разкрити досега (особено от1950та насам), и факта, че са били признати от самите учени еволюциони-сти, днес е абсолютно невъзможно да откриеш каквато и да било критикаотносно еволюцията в научните среди или медиите.

1дин стар еволюционист Douglas Dewar, който в резултат на своетоизследване върху индийските птици решава, че видовете не могат да сепроменят, обяснява по следния начин тази важна връзка между еволюция-та и медиите:

>ного малко хора са разбрали, че еволюционистите са завзели медиите.%нес в много малко списания се появяват статии, които отричат еволюцион-ната теория. %ори голяма част от религиозните списания са в ръцете на мо-дернисти, които приемат, че хората са произлезли от животинските видове...

Ако трябва да говорим като цяло, главните редактори на всички вестниципознават еволюцията като доказано събитие и обвиняват в невежество и лу-дост всеки, който се изправи срещу теорията. Dочти всички списания, изда-вани от еволюционисти, не искат да публикуват дори една статия, която бизасенчила понятието еволюция... !здателските къщи не биха се изправилисрещу една все още действаща теория, с което биха станали предмет на ата-ки, или да издадат книга, която не би придобила популярност. %ори ако раз-ходите по издаването на книгата са за сметка на автора, те смятат, че изда-телството ще загуби своето реноме. Dо този начин населението научававъпроса само от едната му страна. 1дин нормален човек познава еволюцион-ната теория като доказан факт подобно на закона за земното притегляне.163

Общоприетите на �апад като "най-почитани" издателски органи набиологична и природна тематика, списания като Scientific American,Nature, Focus, и National Geographic възприемат еволюционната теориякато официална идеология и се опитват да я представят като доказанфакт. �ези медии освен че публикуват във вестниците еволюционни нови-ни и коментари, те се опитват да защитават тази голяма мисия и в "кул-турните услуги", които предлагат. &огато погледнем към книгите, коитопредлагат в промоция или, които са издадени от притежаваните от тяхкъщи, то е много възможно да се сблъскаме с една открита еволюционнапропаганда и паралелна на нея омраза към религията.

�апример публикуваната през 1996 година от издателство "Milliyet"книга, озаглавена "%арвин: �а начинаещи", е изпълнена с хвалби, отправе-ни към %арвин и действия срещу религията. &нигата представя на мла-дежта еволюционната теория като доказан факт, а тези, които се противо-поставят на еволюцията, са обвинявани в невежество и безразсъдност. 1тонякои редове от книгата:

Fарлз %арвин на 30 години успя да докаже развитието на видовете.+ъединявайки случайните промени и теориите за борбата за оцеляване,напълно отхвърля ролята на 0огa в развитието на видовете... 'ъпреки чепрез 1859 година теорията е под въпрос, тя бива широко приета. �ормал-но е да има и такива, които да му се противопоставят. �евежите, от гледнаточка на науката, не можаха да разберат книгата... (елигиозните хора сезадоволиха само с разпространението на слуха, че %арвин е най-опасниятчовек в 1вропа. �ези, които се противопоставят, не се ограничават само сглупавите религиозни хора. Учените, които вярват в традиционнотосътворение, също не можеха да приемат теорията.

>едиите: Dлодотворна почва за еволюционната теория 185

Ö‚ÓÎ˛ˆËflÚ‡ Â, Í‡ÍÚÓ ÌflÍÓ„‡ ÓÚ·ÂÎflÁ‡Î Â‰ËÌ ‚Ë‰ÂÌ Û˜ÂÌ, ‚˙Î¯Â·Ì‡ ÔËÍ‡Á-Í‡ Á‡ ‚˙Á‡ÒÚÌË.ífl Â Â‰ËÌ Ì‡Ô˙ÎÌÓ ÌÂÎÓ„Ë˜ÂÌ Ë ÌÂÌ‡Û˜ÂÌ ÒˆÂÌ‡ËÈ, ÍÓÈÚÓÔÂ‰ÔÓÎ‡„‡Î, ˜Â ÌÂÊË‚‡Ú‡ Ï‡ÚÂËfl ËÏ‡ ÌflÍ‡Í‚‡ Ï‡„Ë˜ÂÒÍ‡ ÒËÎ‡ Ë ‡ÁÛÏ,

Ò ÍÓËÚÓ ‰‡ Ò˙Ú‚ÓË ÒÎÓÊÌËÚÂ ÊË‚Ë ÒËÒÚÂÏË. í‡ÁË ‰˙Î„‡ ËÒÚÓËfl ÔËÚÂÊ‡‚‡ ÌflÍÓËÏÌÓ„Ó ËÌÚÂÂÒÌË ·‡ÒÌË Á‡ ÓÔÂ‰ÂÎÂÌË ÚÂÏË. Ö‰Ì‡ ÓÚ ÚÂÁË ÒÚ‡ÌÌË Â‚ÓÎ˛ˆËÓÌÌË·‡ÒÌË Â Ú‡ÁË Á‡ "Â‚ÓÎ˛ˆËflÚ‡ Ì‡ ÍËÚ‡", ÍÓflÚÓ ·ËÎ‡ ÔÛ·ÎËÍÛ‚‡Ì‡ ‚ "National Geo-graphic" – ÏÌÓ„Ó ÔÓ˜ËÚ‡Ì Í‡ÚÓ Â‰ÌÓ ÓÚ Ì‡È-Ì‡Û˜ÌËÚÂ Ë ÒÂËÓÁÌË ËÁ‰‡ÌËfl Ì‡ Ò‚ÂÚ‡:

"èÓfl‚‡Ú‡ Ì‡ ÍËÚ‡ ÒÚ‡Ì‡Î‡ ÔÂ‰Ë ÓÍÓÎÓ 60 ÏËÎËÓÌ‡ „Ó‰ËÌË, ÍÓ„‡ÚÓ ÍÓÒÏ‡ÚË ˜Â-ÚËËÌÓ„Ë ·ÓÁ‡ÈÌËˆË, ‚ Ú˙ÒÂÌÂ Ì‡ ı‡Ì‡ Ë Û·ÂÊË˘Â, ÒÂ Â¯ËÎË ‰‡ Ì‡‚ÎflÁ‡Ú‚˙‚ ‚Ó‰‡Ú‡. ë ÏËÌ‡‚‡ÌÂÚÓ Ì‡ ‚ÂÍÓ‚ÂÚÂ Á‡ÔÓ˜Ì‡ÎË ·‡‚ÌÓ ‰‡ ÒÂ ÔÓfl‚fl‚‡Ú ÔÓÏÂ-ÌË. àÁ˜ÂÁÌ‡ÎË Á‡‰ÌËÚÂ Í‡ÈÌËˆË, ÔÂ‰ÌËÚÂ ÒÂ ‚Ë‰ÓËÁÏÂÌËÎË ‚ ÔÎ‡‚ÌËˆË, ÍÓÁË-Ì‡Ú‡ ·ËÎ‡ Á‡ÏÂÌÂÌ‡ Ò ‰Â·ÂÎÓ „Î‡‰ÍÓ ÔÓÍËÚËÂ ÓÚ ÍËÚÓ‚‡ Ï‡Ò, ÌÓÁ‰ËÚÂ ÒÂ ÔÂ-ÏÂÒÚËÎË ‚ „ÓÌ‡Ú‡ ˜‡ÒÚ Ì‡ „Î‡‚‡Ú‡, ÚflÎÓÚÓ ÔÓÒÚÂÔÂÌÌÓ ÒÂ ‡Á¯Ëfl‚‡ÎÓ ‚ ·˙·Â-ÍÓ‚Ë‰Ì‡ ÙÓÏ‡, ‰ÓÍ‡ÚÓ Ì‡Í‡fl ‰ÓÒÚË„Ì‡ÎÓ Ó„ÓÏÌË ‡ÁÏÂË."1

éÒ‚ÂÌ Ù‡ÍÚ‡, ˜Â ÌÂ Ò˙˘ÂÒÚ‚Û‚‡ ÌËÚÓ Â‰Ì‡ Ì‡Û˜Ì‡ ÓÒÌÓ‚‡ Á‡ ÌËÍÓÂ ÓÚ ÚÂÁË ÌÂ˘‡,Â‰ÌÓ Ú‡ÍÓ‚‡ fl‚ÎÂÌËÂ Ò˙˘Ó Â ÔÓÚË‚ÓÂ˜‡˘Ó Ì‡ ÔËÓ‰ÌËÚÂ Á‡ÍÓÌË. í‡ÁË ·‡ÒÌfl,ÔÛ·ÎËÍÛ‚‡Ì‡ ‚ "National Geographic", Â ‰ÓÒÚÓÈÌ‡ Á‡ ‚ÌËÏ‡ÌËÂ, Á‡˘ÓÚÓ ÔÓÍ‡Á‚‡ÒÚÂÔÂÌÚ‡ Ì‡ Á‡·ÎÛ‰ËÚÂ Ì‡ ÔË‚Ë‰ÌÓ ÒÂËÓÁÌÓ Â‚ÓÎ˛ˆËÓÌÌÓ ËÁ‰‡ÌËÂ.

ÑÛ„‡ ·‡ÒÌfl Ì‡ Â‚ÓÎ˛ˆËÓÌËÒÚËÚÂ, ÌflÏ‡˘‡ ÌËÍ‡Í‚‡ ÒÚÓÈÌÓÒÚ, Â Ú‡ÁË Á‡ ÔÓËÁıÓ-‰‡ Ì‡ ·ÓÁ‡ÈÌËˆËÚÂ. Ö‚ÓÎ˛ˆËÓÌËÒÚËÚÂ Ú‚˙‰flÚ, ˜Â ·ÓÁ‡ÈÌËˆËÚÂ Ò‡ ÔÓËÁÎÂÁÎË ÓÚ‚ÎÂ˜Û„Ë. çÓ ÍÓ„‡ÚÓ Úfl·‚‡ ‰‡ ÒÂ Ó·flÒÌflÚ ‰ÂÚ‡ÈÎËÚÂ Ì‡ ‚˙ÔÓÒÌÓÚÓ ÔÂÓ·‡ÁÛ‚‡-ÌËÂ, ÒÂ ÔÓfl‚fl‚‡Ú ‰ÓÒÚ‡ ËÌÚÂÂÒÌË ‡ÁÍ‡ÁË. ÖÚÓ Â‰ËÌ ÓÚ Úflı:

"çflÍÓË ÓÚ ‚ÎÂ˜Û„ËÚÂ ‚ ÔÓ-ÒÚÛ‰ÂÌËÚÂ Â„ËÓÌË Á‡ÔÓ˜Ì‡ÎË ‰‡ ‡Á‡·ÓÚ‚‡Ú ÏÂÚÓ‰Á‡ Á‡Ô‡Á‚‡ÌÂ Ì‡ ÚÂÎ‡Ú‡ ÒË ÚÓÔÎË. íflıÌ‡Ú‡ ÔÓËÁ‚Ó‰ËÚÂÎÌÓÒÚ Ì‡ ÚÓÔÎËÌ‡ ÒÂ Û‚Â-ÎË˜ËÎ‡, ÍÓ„‡ÚÓ ·ËÎÓ ÒÚÛ‰ÂÌÓ, ‡ Á‡„Û·‡Ú‡ Ì‡ ÚÓÔÎËÌ‡ ·ËÎ‡ Ò˙Í‡ÚÂÌ‡, ÍÓ„‡ÚÓÎ˛ÒÔËÚÂ ËÏ ÒÚ‡Ì‡ÎË ÔÓ-Ï‡ÎÍË Ë ÔÓ-Á‡ÓÒÚÂÌË Ë ÔÓ-Í˙ÒÌÓ ÒÂ ÔÂ‚˙Ì‡ÎË ‚ ÍÓÁË-Ì‡. àÁÔÓÚfl‚‡ÌÂÚÓ Ò˙˘Ó ·ËÎÓ ÒÔÓÒÓ· Á‡ Â„ÛÎË‡ÌÂ Ì‡ ÚÂÎÂÒÌ‡Ú‡ ÚÂÏÔÂ‡ÚÛ‡,Â‰ÌÓ ÒÂ‰ÒÚ‚Ó Á‡ ÓıÎ‡Ê‰‡ÌÂ Ì‡ ÚflÎÓÚÓ, ÍÓ„‡ÚÓ Â ÌÂÓ·ıÓ‰ËÏÓ, ˜ÂÁ ËÁÔ‡fl‚‡ÌÂÌ‡ ‚Ó‰‡. çÓ ÒÎÛ˜‡ÈÌÓ ÒÚ‡Ì‡ÎÓ Ú‡Í‡, ˜Â Ï‡ÎÍËÚÂ Ì‡ ÚÂÁË ‚ÎÂ˜Û„Ë Á‡ÔÓ˜Ì‡ÎË ‰‡·ÎËÊ‡Ú ÔÓÚÚ‡ Ì‡ Ò‚ÓËÚÂ Ï‡ÈÍË, Á‡ ‰‡ ÒÂ ÔÂı‡Ì‚‡Ú. éÔÂ‰ÂÎÂÌË ÔÓÚÌË ÊÎÂÁËÁ‡ÔÓ˜Ì‡ÎË ‰‡ ÓÚ‰ÂÎflÚ ‚ÒÂ ÔÓ-Ò˙‰˙Ê‡ÚÂÎÂÌ Ë ÔÓ-Ò˙‰˙Ê‡ÚÂÎÂÌ ÒÂÍÂÚ, ÍÓÈÚÓÌ‡È-Ì‡Í‡fl ÒÂ ÔÂ‚˙Ì‡Î ‚ ÏÎflÍÓ. ÖÚÓ Ú‡Í‡ Ï‡ÎÍËÚÂ Ì‡ ÚÂÁË ‡ÌÌË ·ÓÁ‡ÈÌËˆËËÏ‡ÎË ÔÓ-„ÓÎflÏÓ ÔÂ‰ËÏÒÚ‚Ó ‚ ÊË‚ÓÚ‡."2

èÂ‰ÒÚ‡‚‡Ú‡, ˜Â ‰Ó·Â ÔÓÂÍÚË‡Ì‡ ı‡Ì‡ Í‡ÚÓ ÏÎflÍÓÚÓ ÏÓÊÂ ‰‡ ÔÓËÁÎËÁ‡ ÓÚÔÓÚÌËÚÂ ÊÎÂÁË Ë ‚ÒË˜ÍË ÓÒÚ‡Ì‡ÎË ÔÓ‰Ó·ÌÓÒÚË ÔÓ-„ÓÂ Ò‡ Ò‡ÏÓ ˜Û‰ÌË ÔÎÓ‰Ó‚Â Ì‡Â‚ÓÎ˛ˆËÓÌÌÓÚÓ ‚˙Ó·‡ÊÂÌËÂ, ·ÂÁ ÌËÍ‡Í‚‡ Ì‡Û˜Ì‡ ÓÒÌÓ‚‡.

1 Victor B. Scheffer, "Exploring the Lives of Whales", National Geographic, vol. 50, December 1976,

p. 752

George Gamow, Martynas Ycas, Mr. Tompkins Inside Himself, London: Allen & Unwin, 1968, p. 149

àáåàëãàñàíÖ çÄ ÖÇéãûñàéçàëíàíÖ

1'О7Ю<!О��А�А !�>А>А 186

Опаковани лъжи

1волюционистите използват добре авантажа, който им предоставяпрограмата "промиване на мозъци" на медиите. >ного хора вярват в същес-твуването на еволюцията толкова безусловно, че дори не им идва на ум даси зададат въпросите "как" и "защо". �ова означава, че еволюциониститемогат да опаковат своите лъжи така, че да бъдат твърде убедителни.

�апример дори в "най-научните" еволюционни книги "преходът от

водата към земята", който е един от най-понятните феномени на еволю-цията, е "обяснен" с нелепа простота. +поред еволюцията животът започ-ва във водата и първите развили се животни са били рибите. +поред тео-рията, някак си се случило, че един ден тези риби започнали да се хвърляткъм сушата (повечето пъти като причина за това се посочва сушата) и от-ново според теорията, неизвестно по какъв начин рибите, които си избра-ли да живеят на сушата, вместо перки се сдобили с крака и вместо хриле -с бели дробове.

Dовечето еволюционни книги не ни казват "как" по този въпрос. '"най-научните" източници абсурдността на тези твърдения е прикрита задизречения като "и така организмите преминаха от водата към сушата".

&ак бива извършен този "преход"? �ие знаем, че една риба не можеда живее извън водата повече от една – две минути . Ако приемем, че се еслучило това, което твърдят еволюционистите, и рибите са се отправиликъм сушата по принуда, то тогава какво ли се е било случило с рибите?Отговорът е ясен: (ибите, които ще излязат от водата, след една – две ми-нути ще започнат да умират една по една. Ако ще този процес да се повта-ря милиони години, отговорът пак ще си бъде същият. 'сички риби щеумрат една по една. Dричината за това е, че толкова сложен орган като бе-лия дроб не може да се появи чрез внезапна "случайност", т.е. чрез мута-ция. Dоловин бял дроб пък не върши никаква работа.

�о именно това имат предвид еволюционистите. "Dреход от водатакъм сушата", "преход от сушата към въздуха" и много други предполагае-ми скокове са "обяснени" с тези нелогични термини. �а формирането натакива действително сложни органи като окото и ухото еволюциониститепредпочитат да не казват нищо.

7есно е да се повлияе върху човека от улицата с опаковката на "нау-ката": (исувате една измислена картина, представляваща прехода от водатакъм сушата, измисляте латински думи за водните животни, за тяхното "по-томство" на сушата, както и за "междинните форми" (които са въображае-ми животни), и после измисляте една изкусна лъжа: "Eusthenopteron сепревръща първо в Rhipitistian Crossoptergian , а после, след един дълъг ево-люционен процес, в Ichthyostega". Ако накарате един учен с дебели очила ибяла престилка да каже това изречение, то вие ще успеете да убедите мно-го хора, защото медиите, които са се посветили да рекламират еволюцията,биха съобщили добрата новина с голям ентусиазъм.

>едиите: Dлодотворна почва за еволюционната теория 187

C ъществуват още много други научни факти, които обезсилватеволюционната теория, но в тази книга ние успяхме да разгле-даме само малка част от тях. �о дори те бяха достатъчни, за

да разкрием най-важната истина: 1волюционната теория е просто една из-мама, скрита под маската на науката и защитавана единствено с цел да сесъживи материалистическата философия. �я е една измама, която се ос-новава не на науката, а на промиването на мозъци, пропаганда и фалши-фикации.

�ека обобщим някои основни факти, които разгледахме в предходни-те страници:

/волюционната теория се проваля още в първия стадий

1волюционната теория е една теория, която се проваля още в основа-та си. Dричината е, че еволюционистите са неспособни да обяснят дориформирането на един-единствен протеин. �ито законите на вероятности-те, нито физичните или химични закони предлагат някаква възможност заслучайното възникване на живота.

�вучи ли разумно или логично, докато не може да съществува нитоедин случайно формиран протеин, милиони от тези протеини да сесвързват, за да образуват клетката на живия организъм, а милиарди от те-зи клетки да успеят да се формират и после, свързвайки се случайно, даобразуват живите организми, от тях пък да се създадат рибите, след товаот тези, които излизат на сушата – влечугите, от тях птиците и по този на-чин на земята да се образуват милионите различни животински видове?

%ори това да не ви се струва логично, еволюционистите вярват в тазилегенда.

(аключение:

/волюцията е една

измама

�о това е просто едно убеждение – или по-скоро вяра, защото те ня-мат дори едно-единственно доказателство, с което да подкрепят тяхнатаистория. �е никога не са откривали междинни форми като полуриба полу-влечуго или полувлечуго полуптица, нито пък са успели да докажат, чеедин протеин или дори една аминокиселинна молекула, изграждаща про-теина, би могла да се образува при условията, които те наричат "първич-ни", и дори в своите високотехнологични лаборатории не са успели да на-правят това. �очно обратно, с всяко тяхно усилие самите еволюционистиса показали, че никога не е протичал никакъв еволюционен процес нитопък би могъл да протече някога на �емята.

/волюционната теория не може да бъде доказана дори и в бъдеще

'иждайки това, еволюционистите могат единствено да се утешават смечтата, че науката с течение на времето би могла по някакъв начин да ре-ши тази дилема. �ауката обаче, дори и да изминат хиляди години, не можеи дума да стане, че би могла да докаже едно такова нелогично и неоснова-телно твърдение. %ори точно обратно, с развитието на науката тя правипо-ясна и проста абсурдността на еволюционните твърдения.

1то това е, което се беше случило до сега. &олкото повече детайлиотносно структурата и функциите на живите клетки биват откривани,толкова по-ясно става, че клетката не е проста и произволно формиранасмес, както се е смятало според примитивните биологични разбирания отвремето на %арвин.

Dри положение, че ситуацията е толкова ясна, да отхвърляш факта засътворението и да основаваш произхода на живота на изключително не-правдоподобни случайности и след това ревностно да защитаваш тезитвърдения, по-късно биха могли да се превърнат в източник на огромноунижение. %окато истинският образ на еволюцията все повече и повечеизлиза наяве и колкото повече общественото мнение вижда истината, тол-кова повече наближава времето, когато слепите защитници на еволюция-та няма да могат да покажат лицата си.

$ай-голямата пречка на еволюцията: душата

+ъществуват много животински видове, които приличат един надруг. �апример може да съществуват много живи същества, които прили-

�аключение: 1волюцията е една измама 189

чат на коня или котката, както и много насекоми, които да приличат еднона друго. �ези прилики не учудват никого.

�еизвестно защо някои повърхностни прилики между човека и май-муната привличат голям интерес. �ози интерес понякога отива толкова да-леч, че кара някои хора да повярват в погрешните еволюционни тези.'същност повърхностните прилики между маймуната и човека не означа-ват нищо. 0ръмбарът "носорог" и носорогът също имат определени общиповърхностни прилики, но би било смешно само на базата на тази прили-ка да търсим да създаваме някакъв вид еволюционна връзка между тезидве същества, от които едното е насекомо, а другото бозайник.

Освен по повърхностните прилики не може да се каже, че маймунатае по-близка до човека, отколкото другите животни. 'същност, ако се взи-ма под внимание нивото на интелект, то тогава медоносната пчела, коятопроизвежда геометрично чудотворната структура на медените пити илипаякът, който изгражда инженерното чудо на паяжината може да се каже,че са по-близки до човека. %ори в някои аспекти са и по-съвършени.

�ещо повече, между човека и маймуната има голяма разлика. ' край-на сметка маймуната си е животно и от гледна точка на съзнанието няманикаква разлика от коня или кучето. От друга страна, човекът е съзнател-но същество със силна воля, което може да мисли, говори, разбира, взимарешения и отсъжда. 'сички тези характерни черти са функции на душата,която човек притежава. %ушата е най-съществената разлика, която създа-ва огромна бездна между човека и останалите организми. �ито една физи-ческа прилика не би могла да затвори тази празнота между човека и всякоедно друго живо същество. ' природата единственото живо същество,което има душа, е човекът.

1ог сътворява по свое желание

/еше ли да има значение дори представеният от еволюциониститесценарий наистина да се беше случил? �е съвсем. Dричината е, че всекистадий, предложен от еволюционната теория и базиран на случайностите,би могъл единствено да се случи в резултат на чудо. %ори животът да себе появил постепенно чрез преминаване през такива стадии, всеки прогре-сивен стадий може единствено да бъде породен от съзнателна воля. �езистадии е абсолютно невъзможно да се образуват случайно.

1'О7Ю<!О��А�А !�>А>А 190

Ако в първичната атмосфера се е образувал един протеин, то теория-та на вероятностите, законите на билогията и химията доказват, че това неможе да стане случайно. Ако обаче бъде настоявано, че непременно се еобразувал, то не ни оставо нищо друго освен да приемем, че е сътворен от�ворец. +ъщата логика важи и за всички останали тези на еволюционис-тите. �апример няма нито палеонтологични доказателства, нито физични,химични, биологични или логични оправдания, доказващи, че рибите сапреминали от водата към сушата и са образували сухоземните животни.�о ако непременно трябва да се каже "рибите излязоха от водата и се пре-върнаха във влечуги", то този, който го е казал, трябва да приема същест-вуването на �ворец, способен да създаде това, което пожелае само изри-чайки думата "0ъди". 'сякакъв вид друго обяснение на такова едно чудоби било противоречащо само на себе си и нарушаващо принципите на ра-зума.

%ействителността е много ясна. <елият органичен свят е плод насъвършен дизайн и висше сътворение. �ова от своя страна доказва същес-твуването на �ворец, и то �ворец, който притежава безгранична мощ, зна-ние и разум.

�ози �ворец е 0огът на небето, земята и всичко между тях.

�аключение: 1волюцията е една измама 191

�стината за

�ътворението

B предходните части на книгата ние разгледахме защо еволюцион-ната теория, която твърди, че животът не е бил сътворен, е заб-лудa, която е напълно противоположна на научните факти. �ие

виждаме, че съвременната наука чрез отделни нейни клонове като палеон-тология, биохимия и анатомия представя един много ясно формулиран факт.�ози факт е, че всички живи организми са сътворени от �ог.

!същност, за да забележи този факт, човек не се нуждае непременно оттова да се обърне към получените в биохимичните лаборатории или от гео-логични разкопки сложни резултати. "наците за необикновен разум са забе-лежими в което и да било живо същество, което някой изследва. #ъществу-ва една величествена технология и дизайн в тялото на едно насекомо или наедна малка рибка от дълбините на морето, които човешкото същество нико-га не може да получи. �якои живи същества, които дори нямат мозък, съвър-шено изпълняват сложни задачи, с които дори човек не би могъл да се спра-ви.

�ози висш разум, дизайн и план, които преобладават в цялата природа,без съмнение се оказва, че осигуряват едно твърдо доказателство за същес-твуването на висш �ворец, господстващ над цялата природа, и той е �ог. �оге дарил всички живи същества с необикновени характеристики и е показална хората ясни знаци за #воето съществувание и могъщество.

! следващите страници ние ще разгледаме само някои от безбройнитедоказателства за #ътворението в природата.

�едоносните пчели и архитектурното чудо на медените пити

%челите произвеждат повече мед, отколкото в действителност иматнужда, и го съхраняват в медени пити.&естоъгълната структура на медена-та пита е добре известна на всеки. �якога замислили ли сте се защо пчелитестроят шестоъгълни пити вместо осмоъгълни или петоъгълни?

'стината за #ътворението 193

(атематиците, търсещи отговори на този въпрос, дос-тигат до доста интересно заключение: "&естоъгълникът енай-подходящата геометрична форма за максимално из-ползване на наличната площ". &естоъгълната клетка изи-сква минимално количество восък за конструкцията, до-като съхранява максимално количество мед. #ледователнопчелата използва възможно най-подходящата форма.

'зползваният при изграждането на пчелната пита метод е също многоизумителен: пчелите започват изграждането на кошера от две-три различниместа и изплитат пчелната пита едновременно от две-три редици. !ъпрекиче започват от различни места, многото на брой пчели изграждат самостоя-телни шестоъгълници и после вплитат пчелната пита, като ги обединяват исе срещат в средата. (естата на свързване на шестоъгълниците са израбо-тени толкова умело, че няма нито следа от това, че впоследствие са билисъединени.

! лицето на това необикновенно действие ние със сигурност трябва дапризнаем съществуването на висша воля, която напътства тези същества.*волюционистите искат да обяснят това постижение с понятието "ин-стинкт" и се опитват да го представят като едно обикновенно качество напчелата. Ако обаче съществува "инстинкт" и той е характерен за всичкипчели, и ако осигурява неинформираните една за друга пчели да работят вхармония, то това означава, че съществува възвишен /азум, който властванад всички тези малки създания.

0азано на по-прост език, �ог – създателят на тези малки същества, ги"вдъхновява" за това, което трябва да направят. �ози факт е съобщен на хо-рата в 0орана отпреди 14 века така:

*!О3Ю6'О��А�А '"(А(А 194

"� внуши твоят �оспод на пчелите: "�земете си жилища сред пла-

нините и по дърветата, и в онова, което [хората] градят! �осле яж-

те от всички плодове и следвайте пътищата на вашия �оспод, улес-

нени [за вас]!" �злиза от стомаха им питие с различен цвят. � него

има изцеление за хората. � това има знамение за хора премисля-

щи." (#ура Ан-�ахл, 68 - 69)

�зумителните архитекти: $ермитите

�икой не би могъл да не се учуди, когато види мра-вуняка на термитите, издигнат върху земята. �ова

е така, защото мравуняците на термитите са чу-до на архитектурата, които достигат на височи-на 5-6 метра. ! тези мравуняци са разположенисложни системи, които да подсигурят всичкинужди на термитите, които не могат никога даизлизат на слънчева светлина поради телеснатаим структура. ! мравуняците има вентилацион-

ни системи, канали, помещения за лаврите, кори-дори, специални дворове за производство на гъби,

безопасни изходи, стаи за топло и студено време, седна дума – всичко. �ова, което е по-изумително е, че термитите, коитостроят тези великолепни мравуняци, са слепи. 164

�о въпреки това, когато сравним размера на един термит и този на не-говото гнездо, ние виждаме, че термитите успешно се справят с изпълнени-ето на архитектурния проект, който е 300 пъти по-голям от самите тях.

�ермитите имат още една учудваща характерна черта: ако разделимедин мравуняк на термитите на две още в началните стадии на неговото из-граждане и след известно време отново го съединим, ще видим, че всичкипроходи, канали и пътища се прeсичат един с друг. �ермитите продължаватсвоята работа като че ли никога не са били разделяни едни от други и каточе ли получават нареждане от едно и също място.

%ълвачът

!секи знае, че кълвачите правят гнездата си, като кълват стволоветена дърветата. �о много хора въобще не се замислят как тези кълвачи не по-

лучават мозъчни кръвоизливи при положение, чеудрят толкова силно с главите си. �ова, което

кълвачите правят, е подобно на това човек да за-кове пирон на стена с главата си. Ако човек дръзнеда направи нещо такова, той най-вероятно ще пре-търпи мозъчно сътресение, последвано с мозъчен

кръвоизлив. 0ълвачът обаче може да кълве твърдствол на дърво 38-43 пъти между 2,10 и 2,69 секун-ди, без нищо да му стане.

�ищо не му става, защото структурата на гла-вата на кълвачите е сътворена така, че да служи затази работа. Bерепът на кълвача има "суспендираща"

система, която намалява и поема силата на ударите.#ъществуват специални омекотителни тъкани между

костите на черепа.165

�онарната система на прилепите

%рилепите летят в пълна тъмнина без никаква трудност и имат многоинтересна навигационна система, за да правят това. �ова е нещото, коетоние наричаме "сонарна" система , система според която формите на околни-те предмети биват определени спрямо ехото от звуковите вълни.

*дин млад човек трудно би доловил звук с честото 20,000 трептения всекунда. %рилепът, надарен с тази специално конструирана "сонарна" систе-ма, обаче може да използва звуци, имащи честота между 50,000 и 200,000трептения в секунда. �ой изпраща тези звуци във всички посоки 20 или 30пъти в секунда. *хото от звука е толкова силно, че прилепът не само разби-ра за съществуването на предмети на пътя му, но и определя местоположе-нието на своята летяща плячка.166

%итовете

�озайниците имат нужда постоянно да дишат и поради тази причинаводата не е много удобна среда за тях. %ри кита, който е морски бозайник,обаче този проблем е решен с дихателна система, далеч по-ефективна от та-зи на много обитаващи сушата бозайници. 0итовете, издишвайки веднъж,отделят от дробовете си 90 % от използвания от тях въздух. %оради тази

'стината за #ътворението

причина те имат нужда да вдишват на многоголеми интервали. ! същото времете имат високо концентрирана суб-станция, наречена "миоглобин", кой-то им помага да съхраняват кислород вмускулите си. # помощта на тези сис-теми китовете gin-back например мо-гат да се гмуркат до около 500 метрадълбочина и да плуват около 40 мину-ти, без да дишат.167 �оздрите на кита,от друга страна, са разположени нагърба му, обратно на сухоземните бо-зайници, така че да може да диша свобод-но.

&изайнът на комара

�ие познаваме комара като летящо животно. !същност комарът пре-карва своите стадии на развитие във водата и излиза от подводния свят с из-ключителен "дизайн", с всички необходими за сухоземния живот органи.

0омарът започва да лети, подсигу-рен със специални сетивни системи,с които да определя мястото на своя-та жертва. # тези системи той при-лича на военен самолет, оборудван сдетектори за топлина, час, влага имиризма. �ой дори има способността"да вижда според топлината", коетому помага да намери жертвата си до-ри и в гробна тъмнина.

�ехниката за "смучене на кръв" на комара е свързана с комплексна сис-тема, от която може да ви се завие свят. #ъс своята система за рязане, изгра-дена от шест ножа, той реже кожата като бръснач. Eокато продължава про-цесът на рязане, секрет, който се отделя върху раната, упоява тъканите ичовек дори не осъзнава, че кръвта му се смуче. �ози секрет същевременнопредотвратява съсирването на кръвта и осигурява продължителността напроцеса на смучене.

*!О3Ю6'О��А�А '"(А(А 196

%ри липсата дори на един от тези елементи комарът няма да може да сехрани с кръв и да отгледа поколението си. #ъс своя изключителен дизайндори това малко същество е ясен знак за #ътворението. ! 0орана върху ко-мара е акцентирано като пример, показващ на разумните хора съществува-нето на �ог.

"Аллах не се свени да дава пример всякакъв – и колкото комар, и

по-голям от него. %оито са повярвали, знаят, че това е истината от

техния �оспод. А които са неверници, изричат: "%акво цели Аллах

с този пример?" (аблуждава с него $ой мнозина и напътва с него

$ой мнозина. Ала заблуждава с него само нечестивците." (#ураА3-�акара, 26).

�рабливите птици с остро зрение

Fрабливите птици имат очи, с които виждат отлично надалеч. %орадитази причина могат да правят много точна преценка за дистанцията, когатоатакуват своята жертва. �ехните големи очи също така притежават повечезрителни клетки, което означавапо-добро зрение. ! окото на граб-ливите птици има повече от единмилион зрителни клетки.

Орлите, които летят на хиля-ди метри височина, имат толковаостър поглед, че могат да изучатсъвършено добре земята от тазидалечина. �очно както военнитесамолети забелязват своите целиот хиляди метри, така и орлите,долавяйки и най-малкото движе-ние или най-малката цветова про-мяна на земята, забелязват своята плячка. Окото на орела има зрителенъгъл от 360 градуса и той може да увеличава дадена картина от 6 до 8 пъти.Орлите могат да изучат една площ от 30000 хектара, докато летят на 4500метра над нея. �е лесно могат да разпознаят един скрил се в тревата заек от1500 метра височина. Очевидно е, че тази необикновена структура на окотона орела е специално определена за това същество.

*!О3Ю6'О��А�А '"(А(А 198

*ишката на паяка

%аякът, наречен Dinopis, притежаваизключителни умения за ловуване. !ме-сто да изплете неподвижна паяжина и дачака своята плячка, той плете малка и много необикновена паяжина, коятохвърля върху жертвата си. #лед това той здраво връзва своята плячка с та-зи мрежа. "аловеното насекомо не може да направи нищо, за да се освободи.%аяжината е толкова съвършено конструирана, че насекомото колкото по-вече изпада в паника, толкова повече се оплита. # цел да запази своята хра-на паякът връзва жертвата с допълнителни нишки, все едно я опакова. 0актози паяк изработва една толкова превъзходна от гледна точка на своя меха-ничен дизайн и химична структура паяжина?

"а паяка е невъзможно да придобие такова умение случайно, кактотвърдят еволюционистите. %аякът е лишен от уменията като научаване изапомняне и дори няма мозък, за да извършва такива неща. Очевидно товаумение е дадено на паяка от неговия създател �ог, който е !семогъщ.

(ного важни чудеса са скрити в нишките на паяжината. �ази нишка, сдиаметър по-малък от една хилядна от милиметъра, е 5 пъти по-здрава отметален кабел със същата плътност. �ази нишка има и друга характеристи-ка – тя е изключително лека. �ази дълга достатъчно, че да може да обвиесвета, нишка тежи само 320 грама.168

#томаната, специално произвеждана в индустриалния свят, е един отнай-здравите материали, създадени от човечеството. %аякът обаче може дапроизведе в тялото си доста по-здрава нишка от стоманата. 0огато човекпроизвежда стомана, той използва своето придобито през вековете знание и

технологии, тогава какво използва паякът, когато произвежда тази нишка?0акто виждаме, всички технологични и технически средства, с които

разполага човечеството, изостават от тези на паяка.

+ивотните, които спят зимен сън

Hивотните, които спят зимен сън, могат да продължат да живеят,въпреки че телесната им температура пада на същите градуси както ниски-те температури навън. 0ак те успяват да направят това?

�озайниците са топлокръвни. �ова означава, че при нормални условиятяхната телесна температура винаги се запазва постоянна, защото природ-ният термостат в тялото им регулира тази температура. %о време на зимниясън обаче нормалната телесна топлина на малките бозайници като катери-ците – с нормална телесна температура от 40 градуса, спада до малко надточката на замръзване, като че ли е регулирана с някакъв ключ. �елесниятметаболизъм силно се забавя. Hивотното започва да диша много бавно и не-говото нормално сърцебиене, което е 300 пъти в минута, спада на 7-10 уда-ра на минута. �еговите нормални телесни рефлекси спират и електрически-те дейности в мозъка му се забавят, като стават почти незабележими.

*дна от опасностите на неподвижността е замръзването на тъканитепри много студено време и това, че могат да бъдат унищожени от леденитекристали. Hивотните, спящи зимен сън, обаче са защитени от тази опас-ност благодарение на специалните си характерни черти, с които са надаре-ни. �елесните течности на спящите зимен сън животни се запазват от хи-мични вещества, притежаващи висока молекулярна маса. �ака, тяхната точ-ка на замръзване е намалена и те са защитени от вреди.169

/лектрическата риба

Определени породи от някои видове риби, като змиорка и скат, изпол-зват електричеството, произведено в телата им, както да се самозащитаватот враговете си, така и да парализират своите жертви. !ъв всяко живосъщество – включително и човека – има малко количество електричество.Bовекът обаче не може да управлява и контролира това електричество с целизползването му за различни облаги. Fореспоменатите същества, от другастрана, имат в телата си електрически ток около 500-600 волта и те могатда го използват срещу враговете си. �ещо повече, това електричество не им

*!О3Ю6'О��А�А '"(А(А 200

влияе отрицателно. *нергията, която използват, за да се защитават, след известно време се

регенерира подобно на зареждане на батерия и електрическата сила пак еготова за използване.

/ибите не използват намиращото се в малките им тела високоволтовоелектричество само с предпазна цел. �аред с подсигуряване на средства занамиране на пътя си в дълбоките тъмни води, електричеството също им по-мага да усещат предмети без да ги виждат. /ибите могат да изпращат сигна-ли, използвайки електричеството в телата си. �ези електрически сигнали сеотразяват обратно, след като са попаднали на твърди предмети, и това отра-жение дава информация на рибата за тези предмети. %о този начин рибитемогат да определят дистанцията и размера на предмета.170

�мисленият план на животните: камуфлаж

*дна от характерните черти, които животните притежават, за да могатда продължават своето съществувание, е изкуството да се прикриват – т.е,"камуфлаж".

Hивотните изпитват необходимостта да се прикриват по две причини:за да ловуват и за да се защитават от хищниците. 0амуфлажът се различава

éÚ„ÓÂ: ãËÒÚÌ‡ ‚˙¯Í‡, ËÏËÚË‡˘‡ ÒÚ‚ÓÎ Ì‡ ‰˙‚Ó. ÉÓÂ ‚‰flÒÌÓ: áÏËfl, ÛÍË-‚‡˘‡ ÒÂ, Í‡ÚÓ ÒÂ ÔÓ‚ËÒ‚‡ ÏÂÊ‰Û ÎËÒÚ‡Ú‡. ÑÓÎÛ ‚‰flÒÌÓ: É˙ÒÂÌËˆ‡, ‡ÁÔÓÎÓ-ÊËÎ‡ ÒÂ ÚÓ˜ÌÓ ‚ ÒÂ‰‡Ú‡ Ì‡ Â‰ÌÓ ÎËÒÚÓ, Á‡ ‰‡ ·˙‰Â ÌÂÁ‡·ÂÎflÁ‡Ì‡.

от всички останали методи със своето индивидуално въвеждане на най-го-лям интелект, умения, естетика и хармония.

0амуфлажните техники на животните са изключително изумителни.%очти невъзможно е да разпознаеш едно насекомо, което се е скрило наствола на дърво, или друго същество, скрито под листо.

3истната въшка, която изсмуква сока на растенията, се храни съсстеблата на растенията, като се преструва, че е трън. Bрез този метод тя це-ли да заблуди птиците, нейните най-големи врагове, и да бъде сигурна, че теняма да кацнат на това бодливо растение.

�пециални замразяващи системи

*дна замръзнала жаба притежава необикновена биологична структура.�я не дава никакви признаци на живот. �ейното сърцебиене, дишане икръвообръщение са напълно спрели. 0огато ледът се разтопи обаче, съща-та жаба се връща към живота, като че ли се е събудила от сън.

Обикновено едно живо същество в състояние на замръзване е изправе-но срещу много рискове, които могат да имат фатален край. Hабата обачене се сблъсква с нито един от тях. *дна от нейните основни характерни чер-ти е произвеждането на голямо количество глюкоза, докато се намира в то-ва състояние. �очно както при диабетиците, нивото на кръвната захар нажабите достига много високи равнища. %онякога тя може да достигне до550 милимола / литър. (�ова количество обикновено за жабите е между 1 –5 милимола / литър, а за хората 4 – 5 милимола / литър.) �ази прекаленаконцентрация на глюкоза при обикновени условия може да породи сериознипроблеми.

! замръзналата жаба обаче това прекалено количество глюкоза не поз-волява отделянето на вода от живите клетки и предотвратява свиването.0летъчната мембрана на жабата е силно пропусклива за глюкоза, затова тяима лесен достъп до клетките. !исокото ниво на глюкоза в тялото намаляватемпературата на замръзване, като позволява единствено на много малкоколичество от вътрешнотелесната течност на животното да се превърне влед в студа. 'зследвания показват, че също така глюкозата може да хранизамръзналите клетки. %о време на този период наред с това, че е естественахрана за тялото, глюкозата също така спира много метаболични реакции ка-то синтеза на урея и по този начин предизвиква бързото изчерпване на раз-личните източници на храна за клетката.

*!О3Ю6'О��А�А '"(А(А 202

0ак така изведнъж в тялото на жабата се появява толкова голямо коли-чество глюкоза? Отговорът е доста интересен: това живо същество е нада-рено с много специална система, отговорна за тази задача. !еднага след ка-то се появи лед върху кожата, бива изпратено съобщение до черния дроб,което го кара да превърне известно количество от складирания гликоген вглюкоза. %риродата на това съобщение, пътуващо до черния дроб, все ощене е известна. %ет минути след като съобщението бива получено, нивото назахар в кръвта започва равномерно да нараства.171

�есъмнено животните, които притежават система, напълно променя-ща метаболизма им с цел задоволяване на всичките им потребности точнокогато това е необходимо, е възможно единствено чрез безупречния план на!семогъщия �ворец. �икаква случайност не може да генерира толковасъвършена и комплексна система.

Албатросите

%релетните птици минимизират енергийния си разход, като използватразлични "летателни техники". �акъв вид полет се забелязва и при албатро-

сите. �ези птици, които прекарват 92 % от живота си върхуморето, имат разпереност на крилата 3,5 метра.�ай-важната характеристика на албатросите етехният стил на летене: те могат да летят с ча-

сове, без да ударят крилата си. �е правят това, катосе носят във въздуха, държейки крилете си неподвижни и

използвайки вятъра."а да може да държи една птица постоянно отворени крилете си с раз-

переност 3,5 метра, й е необходимо голямо количество енергия. Албатроси-те обаче могат да стоят в тази позиция с часове. �ова се дължи на специал-ната анатомична система, с която те са надарени още от момента на излюп-ването им. %о време на полета крилете на албатроса се блокират. #ледова-телно той няма нужда да използва каквато и да било мускулна сила. 0риле-те се повдигат само от мускулни слоеве. �ова много помага на птицата повреме на полета й. Албатросът не използва енергия, защото не удря крилетеси, нито пък изразходва енергия, за да държи крилете си разперени. 3етене-то с часове с изключително използване на вятъра му осигурява един неогра-ничен източник на енергия. �апример един 10-килограмов албатрос губиединствено 1% от телесната си маса по време на 1000 км пътуване. �ова

всъщност е един много малък процент. Jората са произвели хидропланите,вземайки за модел албатросите и прилагайки тяхната пленяваща летателнатехника.172

1азличните зрителни системи

"а много животни, обитаващи моретата, зрението е изключителноважно за лова и отбраната. %оради това повечето водни животни са снабде-ни с перфектно проектирани за под вода очи.

%од водата, с увеличаване на дълбочината и особено след 30 метра,способността да виждаш става все повече и повече ограничена. Организми-те, живеещи на тази дълбочина, обаче имат очи, сътворени според предос-тавените им условия.

(орските животни обратно на сухоземните притежават сферични ле-щи в съвършено съответствие с плътността на водата, която обитават.#равнени с големите елипсовидни очи на сухоземните животни, тази сфе-рична структура е по-полезна за зрението под вода, тя е настроена така, чеда вижда предметите отблизо. 0огато един предмет, намиращ се на голяморазстояние, бъде забелязан, цялата лещна система се избутва назад с по-мощта на специален мускулен механизъм, намиращ се в окото.

*дна друга причина очите на рибата да бъдат сферични е пречупванетона светлината във водата. �ъй като окото е пълно с течност с почти същатаплътност като тази на водата, то въпреки че един образувал се отвън образсе отразява в окото, не се получава никакво пречупване. ! резултат на товаочната леща напълно фокусира образа на външния предмет върху ретинатаи рибите, обратно на хората, виждат много ясно във водата. �якои животникато октопода имат доста големи очи, за да компенсират слабата светлина вморските дълбини. %од 300 метра рибите с големи очи имат нужда да доло-вят блещукането на заобикалящите ги организми, за да ги забележат. �ещоповече - те трябва да бъдат чувствителни към бледата синя светлина, навли-заща във водата. %оради тази причина в ретината на очите им има много наброй чувствителни сини клетки.

0акто става ясно от този пример, всяко живо същество има характер-ни за себе си очи – специално проектирани, за да задоволят определените импотребности. �ози факт доказва, че всички те са сътворени по начина, покойто трябва да бъдат, от �ворец, който има необятно знание, разум и сила.

*!О3Ю6'О��А�А '"(А(А 204

/дна трудна миграция

�ихоокеанските сьомги имат изключителна характерна черта да севръщат, за да се размножават в реките, в които самите те са се излюпили.%рекарвайки част от своя живот в морето тези животни се връщат къмсладководните басейни, за да се размножават. 0огато започват своето пъте-шествие – в началото на лятото, цветът на рибите е светлочервен. ! края напътуването им обаче техният цвят става черен. #лед като започнат своятамиграция, те първо се приближават до брега и се опитват да достигнат реки-те. Упорито се стремят да достигнат до родното си място. �е достигат мяс-тото, където са били родени, скачайки върху бурни реки, плувайки срещутечения, преодолявайки водопади и отводнителни канали. ! края на това3500 – 4000-километрово пътуване женските сьомги имат вече готови яйца,както и мъжките – сперма. !ече достигнали до мястото за размножениеженската сьомга снася от 3 до 5 хиляди яйца, които мъжката сьомга трябвада оплоди. /ибите претърпяват множество загуби в резултат на тази мигра-ция и оплодителния период. Hенските, които са снесли яйцата, се изморя-ват, перките им се износват и кожата им започва да става черна. #ъщото сеслучва и с мъжките. (ного скоро реката се изпълва с мъртви сьомги. !същото време новото поколение сьомги е готово да се излюпи и да пред-приеме същото пътуване.

0ак сьомгата довежда докрай едно такова пътуване, как те достигат доморето, след като се излюпят, и как намират пътя си, са само някои отвъпросите, които остават без отговор. !ъпреки че има някои предположе-ния, все още не е достигнато до точното заключение. 0оя е силата, която ка-ра сьомгите да предприемат завръщане от хиляди километри до място, кое-то е непознато за тях? Очевидно е, че съществува висша !оля, която власт-ва и контролира всички тези живи същества. �ова е �ог - Учителят на всич-ки светове.

�епията

%од кожата на сепията е разположен плътен пласт от еластични пиг-ментни торбички, наречени "хроматофори".

�е обикновено са жълти, червени, черни и кафяви. %ри сигнал клетки-те се разширяват и покриват кожата с подходящия цвят. *то така сепиятаприема цвета на скалата, върху която стои, и изработва един перфектен ка-муфлаж.

�ази система действа толкова ефективно, че сепията може дори дасъздава толкова правилни линии колкото тези на зебрите.173

%оали

(азнината, съдържаща се в евкалиптовителиста, е отровна за много бозайници. �ази отро-ва е химичен защитен механизъм, използван отевкалиптовите дървета срещу техните врагове.!ъпреки това съществува едно много специалносъщество, което извлича доброто от този меха-низъм и се храни с отровните евкалиптови лис-та: двуутробното мече, нареченo коала. 0оалитестроят своите домове в евкалиптовите дървета,като в същото време се хранят и извличат необ-ходимата им вода от тях. %одобно на останалитебозайници коалите също не могат да усвоят съдържащата се в дърветата це-лулоза. *то защо това зависи от микроорганизмите, усвояващи целулоза.�ези микроорганизми са силно разпространени в конвергентната точка натънките и дебели черва, сляпото черво, което е задното продължение начревната система.#ляпото черво е най-интересната част от храносмилател-ната система на коалата. �я частично функционира като ферментираща ку-хина, където се създават микроби, които да усвоят целулозата, докато пре-минаването на листата се забавя. �ака коалата може да неутрализира отров-ния ефект от мазнината в евкалиптовите листа.174

ãfl‚Ó: ëÂÔËfl, ÍÓflÚÓ ÒÂ Â Ï‡ÒÍË‡Î‡, Á‡ ‰‡ ËÁ„ÎÂÊ‰‡ Í‡ÚÓ ÔflÒ˙˜Ì‡Ú‡ ÔÓ‚˙ıÌÓÒÚ.ÑflÒÌÓ: ë˙˘‡Ú‡ Ë·‡ ÔËÂÏ‡ Ò‚ÂÚÎÓÊ˙ÎÚ ˆ‚flÚ ‚ ÒÎÛ˜‡È Ì‡ ÓÔ‡ÒÌÓÒÚ, Ì‡ÔËÏÂ ÍÓ-„‡ÚÓ ·Ë‚‡ ‚Ë‰flÌ‡ ÓÚ „ÏÛÍ‡˜ËÚÂ.

*!О3Ю6'О��А�А '"(А(А 206

&изайнът на птичите пера

�а пръв поглед птичите пера изглежда, че имат много проста структу-ра. 0огато ги разгледаме по-отблизо обаче, ние попадаме на много ком-плексната структура на перата, които са леки, но много здрави и водоустой-чиви.

"а да летят по-лесно, птиците трябва да са колкото се може по-леки.%ерата са изградени от кератинови протеини, съответстващи на тези нужди.

От двете страни на стъблото на перото са разположени вени и върхувсяка вена има около 400 влакънца. !ърху всяко едноот тези 400 влакънца има по две, или общо 800, по-мал-ки влакънца. От 800-те малки влакънца, които са на-трупани върху едно малко птиче перо, върху всяко ед-но от тези, които са разположени в предната част на пе-рото има, по 20 власинки. �ези власинки свързват дветепера едно с друго, точно както две парчета плат биваттропосани едно с друго. ! едно-единствено перо имаприблизително 300 милиона малки власинки. Общиятброй власинки във всички пера е около 700 милиар-да.#ъществува една много съществена причина птичи-те пера да бъдат здраво свързани едно с друго чрез вла-синки и клипси. %ерата трябва да бъдат здраво захвана-ти за птицата, така че да не паднат в някой момент. #изградения от власинки и клипси модел перата са при-качени толкова здраво за птицата, че дори и силен вятър, дъжд или сняг неможе да стане причина да паднат.

�ещо повече, перата по корема на птиците не са същите като перата покрилете и тялото. �елесните пера се състоят от сравнително големи пера,които функционират като кормило и спирачки, перата по крилете са проек-тирани така, че да увеличат площта по време на удара на птичите криле итака да увеличат силата за издигане.

�пособност за лов в неподвижна поза

Южноафриканското растение росянка залавя насекоми със своето леп-каво покритие. 3истата на това растение са пълни с дълги влакънца. 0раи-щата на тези влакънца са покрити с течност, която има миризма, привлича-

ща насекомите. Eруга особеност на тази течност е, че е изключително леп-кава. !еднъж стигнало до източника на миризмата, насекомото се залепя затези лепкави влакънца. �е след дълго цялото листо се затваря върху вечезаловеното във власинките насекомо и растението, като го смила, извличаот насекомото важните за себе си протеини.175

Eаряването на едно растение, което няма възможност да се мърда отмястото си, с една такава способност е без съмнение ясен знак за специалнопроектиране. �е е възможно едно растение да е развило такъв стил за ловчрез своята несъзнателност или желание, както и по пътя на случайностите.#ледователно невъзможно е да пренебрегнеш съществуването и силата на�вореца, който го е надарил с тази способност.

2отосинтеза

�есъмнено растенията играят голяма роля в превръщането на вселена-та в годно за живот място. �е прочистват въздуха за нас, поддържат темпе-ратурата на планетата на едно постоянно ниво и балансират пропорциите нагазовете в атмосферата. #ъществена част от нашата храна също се осигу-рява от растенията. Jарактерната ценност на растенията произлиза от спе-циалния дизайн на техните клетки, на които също така дължат и другите сихарактеристики.

/астителната клетка, за разлика от човешката и животинската, можедиректно да използват слънчевата енергия. �я превръща слънчевата енергияв химична енергия и я съхранява в хранителните вещества по много специ-ални начини. �ози процес се нарича "фотосинтеза". !същност този процессе извършва не от клетката, а от хлоропластите, органелите, които прида-ват зеления цвят на растенията. �ези малки зелени органели, видими единст-вено с микроскоп, са единствените лаборатории на "емята, които са способ-ни да съхраняват слънчева енергия в органична материя. 0оличеството ве-

ãfl‚Ó: éÚ‚ÓÂÌ‡ ÓÒflÌÍ‡ ÑflÒÌÓ: Á‡Ú‚ÓÂÌ‡ ÓÒflÌÍ‡

*!О3Ю6'О��А�А '"(А(А 208

щества, произведени от растенията по "емята, е около 200 милиарда тона нагодина. �ова производство е жизнено важно за живите същества по "емята.%роизводството, извършвано от растенията, се осъществява чрез многосложен химичен процес. Jиляди "хлорофилни" пигменти, намиращи се вхлоропластите, реагират на светлината за невероятно кратко време, околоедна хилядна от секундата. *то защо много дейности, случващи се в хлоро-фила, все още не са проучени.

%ревръщането на слънчевата енергия в електрическа или химична есъвременен технологичен напредък. "а да се направи това, са използванивисокотехнологични инструменти. А една растителна клетка, толкова мал-ка, че не се вижда с просто око, извършва тази дейност от милиони години.

�ази съвършена система още веднъж ни разкрива #ътворението. (но-го комплексната система на фотосинтезата е съзнателно проектиран меха-низъм, сътворен от Аллах. "а да може да бъде извършвана тази дейност ведно микроскопично място, в листата е разположена неповторима фабрика.�ози съвършен дизайн е само един от знаците показващи, че всички живиорганизми са сътворени от �ог, !ладетеля на всички светове.

3азилиск: животно, което умее да върви по вода

(ного малко животни могат да вървят по повърхността на водата.*дин такъв рядко срещан пример е базилиска, който живее в 6ентралнаАмерика и е показан по-горе. ! края на пръстите на задните им крака имакапачета, които им позволяват да не цопват във водата. �е се прибират, кога-то животните ходят по сушата и капачетата на задните им крака се отваряткато така им се осигурява по-голяма площ, за да тичат по водата.176

�ози единствен по рода си дизайн на базилиска е един от ясните знациза съзнателно #ътворение.

ÉÛ˘Â˙Ú ·‡ÁË-ÎËÒÍ Â Â‰ÌÓ ÓÚ ÚÂ-ÁË Â‰ÍË ÊË‚ÓÚ-ÌË, ÍÓÂÚÓ ÏÓÊÂ‰‡ ÒÂ ÔË‰‚ËÊ‚‡,Í‡ÚÓ Ò˙Á‰‡‚‡ ·‡-Î‡ÌÒ ÏÂÊ‰Û ‚Ó-‰‡Ú‡ Ë ‚˙Á‰Ûı‡.

�аст II

О��О�� О

�А ��А��А

BULGARCA EVRIM 209-272 son hali 23/11/02 13:40 Page 209

�лавата, която сега ще започнете да че-

тете, разкрива една решаваща за вашия

живот тайна. рябва да я прочетете

много внимателно и задълбочено, защо-

то тя третира предмет, който е изложен

с цел да извърши съществена промяна

във вашия възглед относно външния

свят. емата на тази глава не е просто

гледна точка, различен подход, или тра-

диционна философска мисъл : това е

факт, който всеки вярващ или не трябва

да приеме и който също така е доказан

днес от науката.

��А�� !

X ората, които съзнателно размишляват върху онова, което гизаобикаля, осъзнават, че всичко във �селената – било то живорганизъм или не, трябва да е било сътворено. �огава се зара-

жда въпросът: "�ой е творецът на всички тези неща?". Очевидно е, че"фактът за сътворението", който разкрива себе си във всяко едно положе-ние на �селената, не може да бъде плод на самата �селена. #апример еднабуболечка не може да се самосътвори. $лънчевата система не би могла дасе самосъздаде и самоорганизира. #ито пък растенията, хората, бактерии-те, еритроцитите (бели-червени кръвни телца), нито пеперудите бихамогли да се самосътворят. %ори не бихме си представили вероятносттавсички те да са се появили "случайно".

�огава ние достигаме до следното заключение : �сичко, което вижда-ме, е било сътворено. #о нищо от това, което виждаме, само по себе си неможе да бъде "творец" . �ворецът е различен и по-висш от всичко онова,което виждаме с очите си, една висша сила, която е невидима, но чиетосъществуване и средства са разкрити във всичко, което съществува.

�ова е мястото, където тези, които отричат съществуването на 'ог,се колебаят. �ези хора са си поставили условие да не вярват в #еговотосъществувание, докато не *о видят със собствените си очи. �ези хора, кои-то не зачитат факта за "сътворението", са принудени да пренебрегват про-явената в цялата �селена реалност на "сътворението" и погрешно доказ-ват, че �селената и живите същества в нея не са били сътворени. +волю-ционната теория е ключов пример за техните напразни стремежи в тазинасока.

Основната грешка на тези, които отричат 'ога, се прави и от многохора, които всъщност не отричат съвсем съществуването на 'ог, но *овъзприемат неправилно. �е не отричат сътворението, но имат суевернивярвания за това "къде" е 'ог. /овечето от тях мислят, че �ой е горе на

�стинската същност

на материята

+�О0Ю23О##А�А 356А6А 212

"небето". �е тайно си представят, че 'ог е зад една много отдалечена пла-нета и се намесва в "земните дейности" само от време на време. 3ли можеби не се намесва съвсем: �ой е сътворил �селената и след това я е оставилсама, а хората пък са оставени да определят съдбите си сами. %руги пък сачули, че в �орана било написано, че 'ог е "навсякъде", но не могат давъзприемат какво точно означава това. �е мълчаливо си мислят, че 'огобхваща всичко като радиовълни или като невидим, неосезаем газ.�азипредстава и други вярвания, които не могат да изяснят "къде" е 'ог (и мо-же би поради това *о отричат), са основани на една обща грешка. �е под-държат един неоснователен предразсъдък и след това биват подтикнатикъм погрешни мнения относно 'ог.

�акъв е този предразсъдък?...�ози предразсъдък е свързан със съществуването на материята и

нейните качества. #ие сме толкова привикнали с предположенията засъществуването на материя, че никога не сме се замисляли относно товадали тя наистина съществува, или е просто една сянка. $ъвременната нау-ка унищожава този предразсъдък и разкрива една много важна и внуши-телна действителност.

� следващите страници ние ще се опитаме да обясним тази величест-вена истина, за която е посочено в �орана.

Образуваната от електрически

сигнали �селена

2ялата информация, която притежаваме за света, в който живеем, нисе предава от нашите пет сетива. $ветът, който ние познаваме, се състоиот онова, което окото ни вижда, ръката ни усеща, носът ни помирисва,езикът ни вкусва и ухото ни чува. #ие никога не сме си помисляли, че"външният свят" може да бъде нещо по-различно от това, което нашитесетива ни представят, тъй като ние сме зависими от тези сетива още от де-ня на раждането си.

Обаче съвременните изследвания от много области на науката сочаткъм едно много различно разбиране и създават сериозни съмнения относ-но нашите сетива и света, който възприемаме чрез тях.

#ачалната точка на този подход е, че представата за "външния свят",оформена в нашия мозък, е само отговор, сътворен в мозъците от елек-

трически сигнали. 7ервеният цвят на ябълката, твърдостта на дървото,нещо повече - вашата майка, баща, семейство и всичко онова, което при-тежавате, вашата къща, работа, и дори редовете на тази книга са съставе-ни единствено от електрически сигнали.

Frederick Vester обяснява по следния начин мястото, до което е дос-тигнала науката по отношение на този въпрос:

#ие вярваме в съществуването на предметите просто защото ги виждамеи докосваме и те са ни предоставени от нашите възприятия. #ашитевъзприятия обаче са единствено представи, намиращи се в нашия мозък.+то така предметите, които възприемаме, не са нищо друго освен пред-стави, а тези представи не са никъде другаде, а в нашия мозък ... %окатовсичко това съществува единствено в нашия мозък, то това означава, чение сме измамени от илюзии, когато си представяме �селената и неща-та, които съществуват извън мозъка. $ледователно нито едно от заоби-калящите ни неща не съществува извън мозъка ни.178

5а да изясним този въпрос, нека вземем под внимание нашето зре-ние, което ни подсигурява най-обширната информация за външния свят.

1ак виждаме, чуваме и усещаме?

%ействието на виждането се реализира по един много прогресивенначин. $ветлинните снопове (фотони), които пътуват от предмета до око-то, преминават през лещата, намираща се в предната част на окото, там сепречупват и падат в обърнат вид върху ретината, намираща се в задната

3стинската същност на материята

Ñ‡ÁÌÂÌËflÚ‡, Ë‰-‚‡˘Ë ÓÚ Â‰ËÌ

ÔÂ‰ÏÂÚ, ÒÂ ÔÂ-‚˙˘‡Ú ‚ ÂÎÂÍÚË-

˜ÂÒÍË ÒË„Ì‡ÎË ËÔË˜ËÌfl‚‡Ú ÔÓÒÎÂ-‰ËˆË ‚ ÏÓÁ˙Í‡. äÓ-

„‡ÚÓ "‚ËÊ‰‡ÏÂ", ‚‰ÂÈÒÚ‚ËÚÂÎÌÓÒÚ ÌËÂ‚ËÊ‰‡ÏÂ ÔÓÒÎÂ‰Ë-ˆËÚÂ ÓÚ ÚÂÁË ÂÎÂÍ-

ÚË˜ÂÒÍË ÒË„Ì‡ÎË ‚ÏÓÁ˙Í‡ ÌË.

+�О0Ю23О##А�А 356А6А 214

част на окото. �ук отразилата се светлина се превръща в електрическисигнали, които се препращат от неутроните в едно малко, намиращо се взадната част на мозъка място, наречено зрителен център. +лектрическиятсигнал се възприема от този мозъчен център като образ след серия от про-цеси. %ействието на виждане всъщност се извършва в това малко място,намиращо се в задната част на мозъка, което е съвършено тъмно и на-пълно изолирано от светлина.

$ега нека преразгледаме този на вид простичък и незабележителенпроцес. �огато кажем, че "ние виждаме", ние всъщност виждаме последи-ците от импулсите, които достигат окото ни и са индуцирани в мозъка ни,след като са превърнати в електрически сигнали. +то така, когато кажем"ние виждаме", ние всъщност наблюдаваме електрическите сигнали в на-шия ум. �сички образи, които виждаме в нашия живот, са формирани взрителния ни център, който изгражда единствено няколко кубически сан-тиметра от обема на мозъка. �акто книгата, която сега четете, така и без-граничната природа, която виждате, когато погледнете към хоризонта, сесъбират в това малко местенце. %руго нещо, което трябва да имате пред-вид е, че както по-рано споменахме, мозъкът е изолиран от светлина, не-говата вътрешност е абсолютно тъмна. 6озъкът не осъществява контактсъс самата светлина.

6ожем да обясним тази интересна ситуация с един пример. #екапредположим, че има горяща свещ пред нас. #ие можем да седнем срещусвещта и да я наблюдаваме в целия й размер. /о време на този период отвреме обаче няма никакъв директен контакт с истинската светлина насвещта. �ъпреки че виждаме светлината на свещта, във вътрешността нанашия мозък е абсолютно тъмно. � нашия тъмен мозък ние наблюдавамеедин изпъстрен с цветове и светлина свят.

R.L. Gregory обяснява по следния начин чудотворния аспект на зре-нието, което ние приемаме като едно много естествено нещо:

#ие толкова сме свикнали да виждаме, че е необходимо голямо въобра-жение, за да разберем, че съществуват проблеми, които трябва да бъдатразрешени. #о помислете относно това. #а нас ни се предоставят малки,изкривени, обърнати надолу образи в очите, а ние виждаме самостоятел-ни големи предмети от заобикалящото ни пространство. � зависимост отхарактера на симулациите върху ретината ние възприемаме света отпредмети, а това не е нищо друго освен чудо.179

$ъщата е ситуацията и при всички останали сетива. 5вук, докосване,

вкус и обоняние биват препращани към мозъка под формата на електри-чески сигнали и биват възприемани от съответните центрове в мозъка.

7уването става по същия начин. �ъншното ухо събира наличнитезвуци чрез ушната мида и ги отпраща към средното ухо, средното ухо пре-праща звуковите вибрации към вътрешното ухо, като ги усилва, авътрешното ухо изпраща тези вибрации към мозъка, като ги превръща велектрически сигнали. �очно както при окото, действието чуване за-вършва в слуховия център в мозъка. 6озъкът е изолиран от шум, точно

ëÌÓÔÓ‚ÂÚÂ Ò‚ÂÚÎËÌ‡, Ë‰‚‡˘Ë ÓÚ ÔÂ‰ÏÂÚ‡, Ô‡‰‡Ú ‚˙ıÛ ÂÚËÌ‡Ú‡ Ì‡ÓÔ‡ÍË. íÛÍ Ó·‡Á˙Ú ÒÂÔÂ‚˙˘‡ ‚ ÂÎÂÍÚË˜ÂÒÍË ÒË„Ì‡ÎË Ë Â ÔÂÔ‡ÚÂÌ Í˙Ï ÁËÚÂÎÌËfl ˆÂÌÚ˙ ‚ Á‡‰Ì‡Ú‡ ˜‡ÒÚ Ì‡ÏÓÁ˙Í‡. í˙È Í‡ÚÓ ÏÓÁ˙Í˙Ú Â ËÁÓÎË‡Ì ÓÚ Ò‚ÂÚÎËÌ‡, ÚÓ ÒÎÂ‰‚‡, ˜Â Â ÌÂ‚˙ÁÏÓÊÌÓ Ò‚ÂÚÎËÌ‡Ú‡‰‡ ‰ÓÒÚË„ÌÂ ‰Ó ÁËÚÂÎÌËfl ˆÂÌÚ˙. íÓ‚‡ ÓÁÌ‡˜‡‚‡, ˜Â ÌËÂ ‚ËÊ‰‡ÏÂ Â‰ËÌ ÔÓÒÚÓÂÌ Ò‚flÚ ÓÚÒ‚ÂÚÎËÌ‡ Ë ‰˙Î·Ó˜ËÌ‡ ‚ Â‰ÌÓ Ï‡ÎÍÓ ÔÂÚ˙ÌˆÂ, ÍÓÂÚÓ Â ËÁÓÎË‡ÌÓ ÓÚ Ò‚ÂÚÎËÌ‡.

ÑÓË ‚ ÏÓÏÂÌÚ‡, ÍÓ„‡ÚÓ ÛÒÂ˘‡ÏÂ Ò‚ÂÚÎËÌ‡Ú‡ Ë ÚÓÔÎËÌ‡Ú‡ Ì‡ ÔÎ‡Ï˙Í‡, ‚˙‚ ‚˙ÚÂ¯ÌÓÒÚÚ‡Ì‡ ÏÓÁ˙Í‡ ÌË Â Ú˙ÏÌÓ Í‡ÚÓ ‚ Ó„, Í‡ÍÚÓ Ë ÚÂÏÔÂ‡ÚÛ‡Ú‡ ÌËÍÓ„‡ ÌÂ ÒÂ ÔÓÏÂÌfl.

Ç Ú˙ÏÌËÌ‡Ú‡ Ì‡Ì‡¯Ëfl ÏÓÁ˙Í‚ËÊ‰‡ÏÂ ‚ÒË˜-ÍÓ ÓÍÓÎÓ Ì‡ÒÓ·‡„ÂÌÓ Ò ˆ‚Â-ÚÓ‚Â, ÚÓ˜ÌÓÍ‡ÍÚÓ Ú‡ÁË „‡-‰ËÌ‡ ËÁ„ÎÂÊ‰‡ˆ‚ÂÚÌ‡ ÓÚ ÔÓ-ÁÓÂˆ‡ Ì‡Ú˙ÏÌ‡Ú‡ ÒÚ‡fl.

както е изолиран от светлина. $ледователно без значение колко шумно енавън, във вътрешността на мозъка е напълно тихо.

�ъпреки всичко обаче дори и най-неуловимите звуци се възприематот мозъка. �ова става толкова прецизно, че ухото на един здрав човек можеда чува всичко без никакви атмосферни шумове или смущения. �ъв вашиямозък, който е изолиран от шум, вие слушате симфонии на оркестри, чува-те всички шумове от едно претъпкано място и възприемате всички звуци сширока честота, обхващаща от шумолене на лист до бръмчене на реакти-вен самолет. Ако нивото на звука в мозъка ви обаче в този момент бъде из-мервано с чувствителен уред, ще видите, че там преобладава пълна тиши-на.

#ашето възприятие за миризма се образува по подобен начин. 0етли-вите молекули, отделяни от неща като ванилия или роза, достигат рецепто-рите на деликатните косъмчета в епителната област на носа и биват въвле-чени във взаимодействие. �ова взаимодействие се препраща към мозъкапод формата на електрически сигнали и се възприемат като миризма.�сичко, което миришем, било то лошо или хубаво, не е нищо друго освенвъзприетите от мозъка взаимодействия на летливите молекули, след катоса били превърнати в електрически сигнали. �ие възприемате аромата напарфюм, цвете, храна, която харесвате, или други миризми, които харесва-те или не, във вашия мозък. $амите молекули не достигат до мозъка. �оч-но както със звука и образа това, което достига до мозъка ви, са само елек-трически сигнали. $ други думи, всички миризми, които вие от самото ви

+�О0Ю23О##А�А 356А6А 216

раждане смятате, че принадлежат на външни предмети, са просто елек-трически сигнали, които чувствате чрез сетивните си органи.

/одобно, съществуват четири различни вида химични рецептори впредната част на езика на човека. �е се отнасят към вкусове като солено,сладко, кисело и горчиво. #ашите вкусови рецептори превръщат тезивъзприятия в електрически сигнали след верига от химични процеси и гипрепращат към мозъка. �ези сигнали се възприемат от мозъка като вкус.�кусът, който усещате, когато ядете парче шоколад или плод, който оби-чате, е интерпретация на електрическите сигнали от мозъка. �ие никогане можете да достигнете до някой от външните предмети, вие никога неможете да видите, помиришете или усетите вкуса на самия шоколад. #а-пример, ако вкусовите нерви, които отвеждат до вашия мозък, бъдат пре-къснати, то тогава нищо, което ядете в този момент, не би достигналомозъка ви и вие напълно ще загубите вашето вкусово усещане.

+то тук ние се сблъскваме с един друг факт: ние никога не можем дабъдем сигурни, че това, което чувстваме, като опитваме храна, и това,което друг човек изпитва, когато опита същата храна, или това, коетовъзприемаме, когато чуваме един глас, и това, което друг човек възприе-ма, когато чува същия глас, са едни и същи. �ъв връзка с този факт Lin-

ÇÒË˜ÍÓ, ÍÓÂÚÓ ‚ËÊ‰‡ÏÂ ‚ ÊË‚ÓÚ‡ÌË, Â Ó·‡ÁÛ‚‡ÌÓ ‚ Â‰Ì‡ ˜‡ÒÚ ÓÚÌ‡¯Ëfl ÏÓÁ˙Í, ÍÓflÚÓ ÒÂ Ì‡Ë˜‡"ÁËÚÂÎÂÌ ˆÂÌÚ˙" Ë Â ‡ÁÔÓÎÓÊÂ-Ì‡ ÓÚ Á‡‰Ì‡Ú‡ ÒÚ‡Ì‡ Ì‡ ÏÓÁ˙Í‡ÌË, ÍÓÈÚÓ Â Ò˙ÒÚ‡‚ÂÌ Ò‡ÏÓ ÓÚ Ìfl-ÍÓÎÍÓ ÍÛ·Ë˜ÂÒÍË Ò‡ÌÚËÏÂÚ‡. ä‡-ÍÚÓ ÍÌË„‡Ú‡, ÍÓflÚÓ ˜ÂÚÂÚÂ ‚ ÏÓ-ÏÂÌÚ‡, Ú‡Í‡ Ë ·ÂÁ„‡ÌË˜ÌËflÚ ÔÂÈ-

Á‡Ê, ÍÓÈÚÓ ‚ËÊ‰‡ÚÂ, ÍÓ„‡ÚÓÔÓ„ÎÂ‰ÌÂÚÂ Í˙Ï ıÓËÁÓÌÚ‡,ÒÂ ‚ÏÂÒÚ‚‡Ú ‚ ÚÓ‚‡ Ï‡ÎÍÓÔÓÒÚ‡ÌÒÚ‚Ó. ëÎÂ‰Ó‚‡ÚÂÎÌÓÌËÂ ÌÂ ‚ËÊ‰‡ÏÂ ÔÂ‰ÏÂÚËÚÂ‚ ÚÂıÌËfl ‰ÂÈÒÚ‚ËÚÂÎÂÌ ‡Á-ÏÂ, ‚ ÍÓÈÚÓ Ò˙˘ÂÒÚ‚Û‚‡Ú ÓÚ-‚˙Ì, ‡ ‚ ‡ÁÏÂ‡, ‚˙ÁÔËÂÚ ÓÚÌ‡¯Ëfl ÏÓÁ˙Í.

+�О0Ю23О##А�А 356А6А 218

coln Barnett казва, че "никой не може да знае, че другият човек възприемачервения цвят или чува нотата "%о" по същия начин както самият той".180

#ашето осезание не е по-различно от това на другите. �огато докос-нем предмет, цялата информация, която би ни помогнала да разпознаемвъншния свят и предметите, се препраща към мозъка чрез сетивните нер-ви по кожата. 7увството за докосване се формира в нашия мозък. /ротив-но на общото вярване, мястото, където ние възприемаме осезанието, не савърховете на пръстите ни или кожата, а центърът за осезание в нашиямозък. � резултат на преценката на мозъка от електрическите симулации,идващи от предметите към него, ние изпитваме различни усещания, отна-сящи се до тези предмети, като твърдост, мекота или топлина и студенина.От тези симулации ние получаваме всички детайли, които ни помагат даразпознаем един предмет. /о отношение на този важен факт двама извест-ни философи B. Russell и L. Wittgeinstein изказват следните мисли:

...#е можем да се запитаме и да изследваме например дали един лимоннаистина съществува, или не, или как е започнал да съществува. 0и-монът се състои почти само от вкус, почувстван от езика, миризма, усе-тена от носа, цвят и форма, възприети чрез окото, и единствено тези не-гови характеристики могат да бъдат предмет на изследване и оценка.#ауката никога не може да разбере физическия свят.181

5а нас е невъзможно да достигнем физическия свят. �сички заобика-лящи ни предмети са събрани възприятия като зрение, слух и осезание./реработвайки данните в зрителния и в останалите сетивни центрове,през целия ни живот нашият мозък е поставен не срещу "оригинала" наматерията, съществуваща извън нас, а по-скоро срещу копието в нашиямозък. #ие обаче се заблуждаваме, че тези копия са истинската материяизвън нас.

"�ъншният свят" в нашия мозък

� резултат на физичните факти, показани досега, ние може да заклю-чим следното. �сичко, което виждаме, докосваме, чуваме и възприемамекато "материя" – "светът" и "вселената", не са нищо друго освен електри-чески сигнали, намиращи се в мозъка ни.

�ака например някой, който яде плод, всъщност не е изправен преддействителния плод, а пред неговото възприятие в мозъка. /редметът,смятан от човека за "плод", в действителност се състои от електрическата

Ç ÂÁÛÎÚ‡Ú Ì‡ ËÁÍÛÒÚ‚ÂÌË ‰‡ÁÌÂÌËfl Â‰ËÌÙËÁË˜ÂÒÍË Ò‚flÚ, ÚÓÎÍÓ‚‡ ËÒÚËÌÒÍË Ë Â‡ÎÂÌ,ÍÓÎÍÓÚÓ ‰ÂÈÒÚ‚ËÚÂÎÌËflÚ, ÏÓÊÂ ‰‡ ·˙‰ÂÙÓÏË‡Ì ‚ ÏÓÁ˙Í‡ ÌË Ë ·ÂÁ Ò˙˘ÂÒÚ‚Û‚‡-ÌËÂÚÓ Ì‡ ÙËÁË˜ÂÒÍË Ò‚flÚ. Ç ÂÁÛÎÚ‡Ú Ì‡ ËÁ-ÍÛÒÚ‚ÂÌËÚÂ ‰‡ÁÌÂÌËfl Â‰ËÌ ˜Ó‚ÂÍ ÏÓÊÂ ‰‡ÒË ÔÓÏËÒÎË, ˜Â ¯ÓÙË‡ ‚ Ò‚ÓflÚ‡ ÍÓÎ‡, ‰Ó-Í‡ÚÓ ‚ ‰ÂÈÒÚ‚ËÚÂÎÌÓÒÚ ÒË ÒÂ‰Ë ‚ Í˙˘Ë.

информация в мозъка, отнасяща се до формата, вкуса, миризмата итвърдостта на плода. Ако зрителният нерв, стигащ до мозъка, бъде пре-къснат, то образът на плода ще изчезне моментално. 3ли разкъсване нанерва, водещ от сетивата в носа до мозъка, веднага би прекъснало обоня-нието. 3зложен самостоятелно, плодът не е нищо друго освен една интер-претация на електрическите сигнали от мозъка.

%руга точка, върху която трябва да помислим, е чувството за дистан-ция. %истанцията, която, да кажем, е разстоянието между вас и тази кни-га, е единствено чувство за празнина, формирало се в мозъка. /редметите,които изглеждат, че са отдалечени всъщност се намират в мозъка. #апри-мер някой, който гледа звездите на небето, си мисли, че са на милионисветлинни години от него. �същност това, което той "вижда", са звездитевътре в него, в неговия зрителен център. %окато четете тези редове, вие вдействителност не сте в стаята, в която смятате, че сте, а точно обратно,стаята е във вас. �ова, че виждате тялото си, ви кара да си мислите, че виесте в него. Обаче вие трябва да помните, че тялото ви също е един образ,формиран в мозъка ви.

$ъщото се отнася и за всички останали ваши възприятия. #апримеркогато си мислите, че чувате звука на телевизора в съседната стая, вие вдействителност чувате звука във вашия мозък. �ие нито можете да дока-жете, че стаята съществува до вас, нито че звукът идва от телевизора в та-

+�О0Ю23О##А�А 356А6А 220

зи стая. �акто звука, който мислите, че идва на няколко метра от вас, та-ка и разговора на човек точно до вас вие възприемате в слуховия център,който е няколко квадратни сантиметра. #аред с този център на възприя-тие не съществува и никакво понятие като дясно, ляво, отпред или отзад.�.е. звукът не идва от дясната ви страна, от лявата или от въздуха; нямапосока, от която да идва звукът.

6иризмите, които възприемате, са подобни на това, нито една от тяхне стига до вас от голяма далечина. �ие предполагате, че крайните резул-тати, формирани в центъра ви за обоняние, са миризмите на предметитеотвън. �акто образът на розата е във вашия зрителен център, така и ми-ризмата на тази роза е в центъра ви за обоняние; отвън няма нито роза, ни-то принадлежащ й аромат.

"�ъншният свят", представен ни чрез нашите възприятия, е простосъвкупност от електрически сигнали, достигащи до нашия мозък. /резцелия ни живот тези сигнали са преработвани от мозъка ни и ние живеем,без да осъзнаваме, че грешим, като си мислим, че тези са оригиналните

версии на материята, съществуваща във "външниясвят". #ие сме заблудени, защото никога не можемда достигнем до самата материя чрез средствата нанашите сетива.

#ещо повече, отново нашият мозък е този,който интерпретира и приписва значение на сигна-лите, които приемаме като "външен свят". #апри-мер нека вземем под внимание слуха. � действи-телност нашият мозък е този, който трансформиразвуковите вълни във "външния свят" в симфония.

$ други думи, музиката е също възприятие,създадено от нашия мозък. /о същия начин когатовидим цветове, онова, което достига до очите ни, сапросто електрически сигнали с различна дължинана вълните. Отново нашият мозък е този, койтопревръща тези сигнали в цветове. �ъв "външниясвят" няма цветове. #ито ябълката е червена, нитонебето е синьо, нито пък дърветата – зелени. �е сатакива, каквито са просто защото ние ги възприе-маме като такива. "�ъншният свят" зависи изцялоот този, който възприема.

éÚÍËÚËflÚ‡ Ì‡ Ò˙‚ÂÏÂÌÌ‡Ú‡ÙËÁËÍ‡ ÔÓÍ‡Á‚‡Ú, ˜Â ÇÒÂÎÂÌ‡-Ú‡ Â Ò·Ó ÓÚ ‚˙ÁÔËflÚËfl. ëÎÂ‰-ÌËflÚ ‚˙ÔÓÒ ÒÂ ÔÓfl‚fl‚‡ Ì‡ ÍÓ-

Ëˆ‡Ú‡ Ì‡ ‰Ó·Â ËÁ‚ÂÒÚÌÓÚÓ‡ÏÂËÍ‡ÌÒÍÓ Ì‡Û˜ÌÓ ÒÔËÒ‡ÌËÂ"New Scientist", ÍÓÂÚÓ ‚ ·Ófl ÒË

ÓÚ 30 flÌÛ‡Ë 1999 „. ÒÂ Á‡ÌË-Ï‡‚‡ Ò ÚÓÁË Ù‡ÍÚ: "éÚ‚˙‰ Â‡Î-ÌÓÒÚÚ‡: ÇÒÂÎÂÌ‡Ú‡ Ì‡ËÒÚËÌ‡ ÎËÂ Â‰Ì‡ Ë„‡ Ì‡ ËÌÙÓÏ‡ˆËfl, ‡

Ï‡ÚÂËflÚ‡ ÔÓÒÚÓ Â‰ËÌ ÏË-‡Ê?"

%ори най-малкият дефект в ретината на окото предизвиква далто-низъм. #якои хора виждат синьото като зелено, други червеното като си-ньо, а трети пък виждат всички цветове като различни тонове от сиво.3менно тук няма никакво значение дали примерът отвън е цветен или не.3звестният мислител Berkeley пише относно този факт:

"� началото се вярваше, че цветовете, миризмите и др. "наистина съще-ствуват", но след това тези виждания бяха отхвърлени и стана ясно, чете съществуват единствено в зависимост от нашите възприятия."182

� заключение, причината, поради която виждаме предметите цветни,не е защото те са цветни или защото имат независимо материално същест-вуване извън нас. 3стината за материята е, че всички качества, които ниеприписваме на предметите, са по-скоро вътре в нас, а не във "външниясвят".

$ледователно какво остава за "външния свят"?

3али съществуванието на "външен свят" е задължително?

%осега ние многократно говорехме за "външен свят" и свят отвъзприятия, формиран в мозъка ни, като последният е този, който ние ви-ждаме. #о как бихме могли да бъдем сигурни, че един такъв свят наисти-на съществува при положение, че никога не бихме могли да достигнем"външния свят"? �същност ние не можем. �ъй като всеки предмет е самосъвкупност от възприятия и тези възприятия съществуват единствено вмозъка, по-точно би могло да се каже, че единственият свят, който наисти-на съществува, е светът на възприятията. +динственият свят, за който ниезнаем, е този, който съществува в нашия мозък: този, който е проектиран,озвучен и оживен там, с една дума, този, който е сътворен в мозъка ни. �о-ва е единственият свят, в който бихме могли да бъдем сигурни. #ие нико-га не можем да докажем, че възприятията, които наблюдаваме в мозъка,ни имат материални корелати. �ези възприятия спокойно могат да идватот "изкуствен" източник.

�ъзможно е да видим това със следния пример: #ека си представимедин съвършено разработен уред за записване, върху който могат да бъдатзаписани всички електрически сигнали. /ърво, нека препратим всичкиданни, свързани със средата (включително и телесния образ), към този

+�О0Ю23О##А�А 356А6А 222

уред, като ги превърнем в електрически сигнали. �торо, нека си предста-вим, че бихте могли да поддържате вашия мозък жив извън тялото си. 3най-накрая, нека свържем записващия уред към мозъка посредствам елек-троди, които ще функционират като нерви и ще изпращат презаписанатаинформация до мозъка. � това положение вие ще се чувствате като че лиживеете в тази изкуствено създадена среда. #апример вие лесно бихте по-вярвали, че карате бързо на магистрала. 3 никога не бихте разбрали, честе съставени единствено от един мозък. �ова е така, защото това, което енеобходимо, за да се създаде един свят в мозъка ви, не е съществуванетона действителен свят, а по-скоро наличието на усещания. #апълно въз-можно е тези усещания да могат да идват от изкуствени източници катоуред за записване.

� тази връзка видният учен философ Bertrand Russell пише:

Cо се отнася до осезанието, когато натиснем масата с пръстите си, товавсъщност е електрическо смущение на електроните и протоните въввърховете на пръстите ни, което според съвременната физика е образува-но чрез близостта на електроните и протоните в масата. Ако същото сму-щение във върховете на пръстите ни бива породено по някакъв друг на-чин, то ние ще имаме същото чувство, въпреки че няма да има маса.183

� действителност за нас е много лесно да бъдем заблудени въввъзприятия, които смятаме за реални, без да имат някакъв съответстващим материал. #ие често изпитваме това чувство в сънищата си. � нашитесънища преживяваме случки, виждаме хора, предмети и места, които из-глеждат напълно реални. �е обаче не са нищо друго, освен възприятия.#яма съществена разлика между съня и "действителния живот", и дветесе случват в мозъка.

1ой е този, който възприема?

�акто разказахме досега, няма съмнение във факта, че светът, в кой-то мислим, че живеем и който наричаме "външен свят", е сътворен вмозъка ни. �ук обаче възниква един въпрос от изключителна важност.Ако всички физически събития, които познаваме са вътрешни възприя-тия, то какво да кажем за нашия мозък? �ъй като мозъкът ни е част отфизическия свят подобно на ръцете ни, краката ни или който и да билодруг предмет, той също би трябвало да е възприятие като всички останалипредмети.

+дин пример относно сънищата ще изясни по-добре въпроса. #ека сипредставим, че в мозъка си виждаме сън – според това, което казахме до-сега. � съня ние ще имаме въображаемо тяло, въображаема ръка, въобра-жаемо око и въображаем мозък. Ако по време на съня си бъдем попитани:"къде виждате?", ние бихме отговорили "аз виждам в мозъка си". �същ-ност няма друг мозък, за който да говорим, освен въображаема глава ивъображаем мозък. �ози, който вижда образите, не е въображаемиятмозък от съня, а "същество", което е далеч по-висше от него.

#ие знаем, че няма физическо разграничение между мястото на съняи мястото, което наричаме истински живот. $ледователно когато в място-то, което наричаме истински живот, ни бъде зададен горният въпрос "къдевиждаш?", то би било също толкова безсмислено да отговорим "в мозъками" както в примера по-горе. 3 в двата случая съществото, което вижда ивъзприема, не е мозъкът, който в крайна сметка си е само едно парче месо.

�огато мозъкът бъде анализиран, се вижда, че в него няма нищо ос-вен липиди и протеинови молекули, които съществуват също и в другиживи организми. �ова означава, че в парчето месо, което ние наричаме"мозък", няма нищо, с което да се наблюдават образи, да представлявасъзнание или да сътворява съществото, което наричаме "себе си".

R.L. Gregory изразява по следния начин една грешка, която хоратаправят по отношение на възприятието на образи в мозъка :

$ъществува едно изкушение, което трябва да бъде избегнато, а именнода кажем, че очите създават картини в мозъка. �артина в мозъка пред-полага нуждата от някакъв вид вътрешно око, което да я вижда – но то-ва от своя страна би създало необходимостта от друго око, което да видинеговата картина ... и т.н. до един безкраен регрес на очи и картини. �овае абсурно.184

3менно това поставя материалистите, приемащи единствено мате-рията като истина, в състояние на затруднение. #а кой принадлежи"вътрешното око", което вижда, което възприема онова, което вижда ивъздейства?

Karl Pribram също се съсредоточава върху този важен въпрос от све-та на науката и философията, отнасящ се до това кой е този, койтовъзприема:

От времето на древните гърци философите са спекулирали с "духа" в

+�О0Ю23О##А�А 356А6А 224

машината, "малкия човек в малкия човек" и т. н. �ъде съм Аз, човекът,който използва своя мозък? �ой извършва действието разбиране? �ак-то е казал св. Hранциск от Асизи: "�ова, което търсим, е това, което гле-да?185

$ега помислете за следното: �нигата във вашите ръце, стаята, в коя-то сте, накратко – всички образи пред вас, се виждат в мозъка ви. Атоми-те ли са тези, които виждат тези образи? $лепите, глухите и безсъзнател-ни атоми? 5ащо някои атоми притежават тези качества, а други не? %алинашите действия като мислене, разбиране, помнене, изпитването на удо-волствие, на нещастие и всички останали се състоят от електрохимичниреакции между тези атоми?

�огато внимателно помислим върху тези въпроси, ще видим, че нямасмисъл да търсим воля в атoмите. Ясно е, че съществото, което вижда, чу-ва и чувства, е свръхестествено същество. �ова същество е "живо" и то неe нито материя, нито пък образ на материя. �о се свързва с възприятиятапред него, използвайки образа на нашето тяло.

�ова същество е "душата".$ъвкупността от възприятия, която ние наричаме "материален свят",

е сън, наблюдаван от тази душа. �ака както тялото, ни и материалниятсвят, които виждаме в сънищата си, не са действителни, така и вселената,която обитаваме, и тялото, което имаме, също не са действителни.

3стинското същество е душата. 6атерията се състои само отвъзприятия, видени от душата. Mазумните същества, които пишат и четаттези редове, не са една купчина атоми и молекули – както и химичнитереакции между тях, а "душа".

åÓÁ˙Í˙Ú Â Â‰Ì‡ ÍÛÔ˜ËÌ‡ ÍÎÂÚÍË, ËÁ„‡‰ÂÌË ÓÚ ÔÓÚÂËÌË Ë Ï‡ÒÚÌË ÏÓÎÂÍÛÎË.íÓÈ Â ÓÙÓÏÂÌ ÓÚ ÌÂ‚ÌË ÍÎÂÚÍË, Ì‡Â˜ÂÌË "ÌÂ‚ÓÌË". Ç ÚÓ‚‡ Ô‡˜Â ÏÂÒÓ Ìfl-Ï‡ ÌËÍ‡Í‚‡ ÒËÎ‡, Ò ÍÓflÚÓ ‰‡ ÏÓÊÂ ‰‡ Ì‡·Î˛‰‡‚‡ Ó·‡ÁËÚÂ, ‰‡ Ó·‡ÁÛ‚‡Ò˙ÁÌ‡ÌËÂ ËÎË ‰‡ Ò˙Á‰‡‚‡ Ò˙˘ÂÒÚ‚ÓÚÓ, ÍÓÂÚÓ ÌËÂ Ì‡Ë˜‡ÏÂ "ÒÂ·Â ÒË".

�стинското безусловно същество

�сички тези факти ни изправят лице в лице с един важен въпрос.Cом това, което познаваме като материален свят, е съставено единственоот възприятията, които вижда душата ни, то тогава кой е източникът натези възприятия?

/ри отговарянето на този въпрос трябва да вземем под вниманиеследния факт: 6атерията няма самостоятелно, независимо съществува-ние. �ъй като материята е възприятие, то тя е нещо "изкуствено". �.e. то-ва възприятие би трябвало да е породено от друга сила или по-точно, да ебило сътворено.

#ещо повече, това сътворение трябва да е непрекъснато. Ако нямапостоянно сътворение, то възприятията, които наричаме материя, бихаизчезнали. �ова може да бъде отъждествено с телевизор, чиято картина,за да продължава да бъде показвана, трябва и сигналът да продължава дабъде предаван.

%обре, но кой кара душата ни да гледа звездите, 5емята, планетите,хората, нашите тела, както и всичко останало, което виждаме? $ъвърше-но ясно е, че съществува висш �ворец, който е сътворил и продължава по-стоянно да твори цялата материална вселена, в която живеем, т. е. съвкуп-ността от възприятия. $лед като този �ворец представя такова величест-вено сътворение, то следователно той притежава безкрайна сила имъдрост. �ози �ворец ни се представя. �ой ни е изпратил книга и чрез неяни разкрива $ебе си, вселената и причината за нашето съществуване.

�ози �ворец е 'ог, а името на #еговата книга е �оран.Hактите, че небесата и 5емята, т. е. �селената, не са стабилни, че

тяхното съществувание е възможно единствено чрез 'ожието сътворениеи че те ще изчезнат, когато �ой прекрати това сътворение, са обяснени вайяти като следния:

Аллах държи небесата и земята да не се разрушат, а ако се рушат,

никой не може да ги държи освен �его. ой е всеблаг, опрощаващ.

($ура Hатир, 41)

�акто споменахме в началото, някои хора нямат ни най-малка пред-става за 'ог и затова те си го представят като същество, което стои някъ-де в небесата и почти не се намесва в земните дейности. �ази логика се ба-зира основно на мисълта, че �селената е съвкупност от материя и че 'оге "извън" този материален свят, някъде на далечно място. � някои погреш-ни религии вярата в 'ог е ограничена до това разбиране.

�акто разгледахме досега обаче, материята е съставена само от усе-щания. 3 единственото истинско самостоятелно същество е 'ог. �ова оз-начава, че единствено 'ог съществува: всичко освен #его са сенки. $ле-дователно невъзможно е да приемем 'ог като отделно същество, извънтази материална маса. 'ог е "навсякъде" и обхваща всички места. �азидействителност е описана по следния начин в �орана:

Аллах! �яма друг 4ог освен �его – �ечноживия, �еизменния! �е �о

обзема нито дрямка, нито сън. �егово е онова, което е на небесата и

което е на земята. 1ой ще се застъпи пред �его, освен с �еговото

позволение? ой знае какво е било преди тях и какво ще бъде след

тях. От �еговото знание обхващат само онова, което ой пожелае.

�еговият �рестол вмества и небесата, и земята, и не �у е трудно да

ги съхрани. ой е �севишния, �ревеликия. ($ура Ал-'акара, 255)

Hакта, че 'ог не е ограничен от пространството и че обхваща всичкозаобикалящо ни, е показан в един друг айят така:

�а Аллах принадлежи и изтокът, и западът, и накъдето и да се объ-

рнете, там е �икът на Аллах. Аллах е всеобхватен, всезнаещ. ($ураАл-'акара, 115)

�ъй като всяко материално нещо е възприятие, следователно то неможе да види 'ог, но �ой вижда материята, която е сътворил във всичкитей форми. � �орана този факт е показан така:

�е �о достигат погледите, ала ой достига погледите. ой е �сепро-

никващия, 5ведущия. ($ура Ал-Анам, 103)

�.е. ние не можем да възприемем съществуването на Аллах с нашитеочи, но Аллах ни е обхванал изцяло – отвътре, отвън, нашата външност имисли. #ие не можем да произнесем дори дума без неговото знание, нитопък бихме могли да си поемем въздух.

%окато гледаме тези сетивни възприятия в процеса на живота ни,най-близкото същество до нас не е нито едно от тези усещания, а $амият'ог. �айната на следния айят от �орана е свързана с тази действителност:

5ътворихме �ие човека и знаем какво му нашепва неговата душа.

�ие сме по-близо до него, отколкото вената на шията [му].

($ура �аф, 16)

�огато човек си мисли, че тялото му е изградено от "материя", той неможе да разбере този важен факт. Ако той приеме мозъкът му да бъде "се-бе си", то тогава мястото, което приема като външно, ще бъде това на 20-

+�О0Ю23О##А�А 356А6А 226

30 см от него. �огато обаче приеме, че не съществува нищо такова катоматерия и че всичко е въображение, то тогава понятия като вътре, вънили наблизо губят смисъл. 'ог го е обгърнал и �ой е "безкрайно близо"

до него. 4ог казва на човека, че е "безкрайно близо" до него с айята:

"� когато �оите раби те питат за �ен Аз съм наблизо..." ($ура Ал-'акара, 186)

%руг айят, свързан със същия факт, е : "� ти казахме: " воят �ос-

под обгражда хората.""($ура Ал-3сра, 60)7овек се заблуждава, като си мисли, че най-близкото до него съще-

ство е той самият. � действителност 'ог е по-близко до нас дори и от са-мите нас. �ой насочва вниманието ни относно този факт към следния айят:"� когато [душата на умиращия] стигне гърлото, тогава вие само

гледате, а �ие сме по-близо до него от вас, ала не виждате."($ура Ал-Уакиа, 83-85)

�акто е съобщено в айята, хората живе-ят, без да знаят за този феноменален факт, за-щото те не го виждат със собствените си очи.

От друга страна, невъзможно е човекът,който не е нищо друго освен едно същество-сянка, да има сила и да бъде независим от 'ог.Айятът: "А Аллах е сътворил и вас, и оно-

ва, което правите"($ура Ас-$аффат, 96)показва, че всичко, което правим, е под кон-трола на 'ог. � �орана тази действителност еизразена в айята: "... не ти хвърли, когато

хвърли, а Аллах хвърли ..."($ура Ал-Ан-фал, 17), където е подчертано, че нито едно действие не е независимо от'ог. �ъй като човешкото същество е сянка, то не може само да извършвадействието хвърляне. 'ог обаче дава на тази сянка чувството на автоном-на личност. � действителност 'ог е този, който извършва всички дейст-вия. $ледователно, ако някой си мисли, че действията, които извършва, санегови, то той се заблуждава.

�ова е действителността. 7овек може да не иска да признае това и даси мисли, че е независимо от 'ога същество, но това не променя нещата.Mазбира се, неговото неразумно отричане е също част от желанието и во-лята на 'ог.

"à ÍÓ„‡ÚÓ [‰Û¯‡Ú‡

Ì‡ ÛÏË‡˘Ëfl] ÒÚË„-

ÌÂ „˙ÎÓÚÓ, ÚÓ„‡‚‡

‚ËÂ Ò‡ÏÓ „ÎÂ‰‡ÚÂ, ‡

çËÂ ÒÏÂ ÔÓ-·ÎËÁÓ

‰Ó ÌÂ„Ó ÓÚ ‚‡Ò, ‡Î‡

ÌÂ ‚ËÊ‰‡ÚÂ" (ëÛ‡

ÄÎ-ì‡ÍË‡, 83-85)

�сичко, което притежавате,

всъщност е въображаемо

�акто би могло ясно да бъде видяно, научен и логически факт е, че"външният свят" няма материална действителност и че е съвкупност отобрази, постоянно предоставяни на душата ни от 'ог. �ъпреки това обик-новено хората не включват или по-скоро не искат да включат всичко в по-нятието "външен свят".

Ако помислите върху този въпрос искрено и непредубедено, ще осъ-знаете, че къщата ви, мебелите в нея, вашата кола – може би купена на-скоро, вашият офис, вашите бижута, банкови сметки, гардероб, вашатасъпруга, деца, колеги и всичко останало, което притежавате, всъщност савключени в този въображаем външен свят, който е проектиран за вас.�сичко, което виждате, чувате или помирисвате – накратко, възприематес вашите сетива, е част от този "въображаем свят" – гласът на любимия ви

+�О0Ю23О##А�А 356А6А 228

ÄÍÓ ˜Ó‚ÂÍ ‡ÁÏËÒÎË ‰˙Î·ÓÍÓ ‚˙ıÛ ‚ÒË˜ÍÓ ÚÓ‚‡, ÍÓÂÚÓ ·Â Í‡Á‡ÌÓ ÚÛÍ, ÚÓÈÒÍÓÓ Ò‡Ï ˘Â ÓÒ˙ÁÌ‡Â Ú‡ÁË ËÁÛÏËÚÂÎÌ‡, ÌÂÓ·ËÍÌÓ‚ÂÌ‡ ÒËÚÛ‡ˆËfl: ˜Â ‚ÒË˜-ÍË Ò˙·ËÚËfl ‚ Ò‚ÂÚ‡ Ò‡ ÔÓÒÚÓ ‚˙Ó·‡ÊÂÌËÂ...

певец, твърдостта на стола, на който седите, парфюмът, чиято миризмахаресвате, слънцето, което ви топли, цветята с красивите си цветове, пти-цата, прелитаща пред прозореца ви, моторницата, преминаваща бързо поводата, вашата плодородна градина, компютърът, който използвате в ра-ботата си, или пък вашата музикална уредба, която притежава най-модер-ната технология на света...

�ова е действителността, защото светът представлява единственосъвкупност от образи, сътворени, за да изпитват човека. Qората са подло-жени на изпитание чрез възприятия, нямащи връзка с реалността през це-лия им ограничен живот. �ези възприятия умишлено са представени тол-кова интересни и привлекателни. �ози факт е споменат в �орана:

�азкрасена е за хората любовта към страстите – към жените и деца-

та, и струпаните купища от злато и сребро, и към отбраните коне, и

добитъка, и посевите. ова е насладата на земния живот, но най-пре-

красният пристан е завръщането при Аллах. ($ура Ал-3мран, 14)

/о-голяма част от хората се отказват от своята религия поради обая-нието на имотите, богатството, трупането на съкровища от злато и среб-ро, долари, скъпоценности, банкови сметки, кредитни карти, гардероби –пълни с дрехи, последен модел коли, с една дума, всички форми на проспе-ритет, който те притежават или се стремят да притежават, и са се съсредо-точили единствено върху този свят, забравяйки за задгробния живот. �ебиват заблудени от "хубавото и очарователно" лице на този свят и се от-казват да се молят, да дават милостиня на бедните, да извършват деяния,които биха им осигурили успех в задгробния живот, като казват "Аз имамработа", "Аз имам идеали", "3мам задължения", "#ямам достатъчно вре-ме", "3мам да довърша някои неща", "Cе го направя в бъдеще". �е консу-мират своя живот, опитвайки се да преуспеят единствено в този свят. � то-зи айят: " е добре познават земния живот, ала нехаят за отвъдния"($ура Ар-Mум, 7) е разкрито това погрешно схващане.

Hактът, който обяснихме в тази глава на книгата, т. е. че всичко еедин спектър, е много важен от гледна точка на обезсмислянето на всичкитези страсти и привързаност. /отвърждението на този факт изяснява, чевсичко, което хората притежават или се опитват да притежават, тяхнотобогатство, натрупано с алчност, техните деца, с които се гордеят, технитесъпруги, които смятат, че са най-близко до тях, техните приятели, люби-мите им тела, техните рангове, които смятат за превъзходство, училища-

та, в които са учили, почивките, на които са били, не са нищо друго освенедна проста илюзия.

$ледователно всички положени усилия, изразходвано време и про-явена алчност са били напразни. +то защо някои хора могат да станатпредмет на подигравки, когато се хвалят с богатството и имуществото сиили с техните "яхти, хеликоптери, фабрики, холдинги, имения и земи", ка-то че ли наистина съществуват. �ези заможни хора, които показно се раз-хождат надолу-нагоре в яхтите си, парадират с колите си, постоянно гово-рят за своето богатство, мислят си, че ранговете им ги правят по-висше-стоящи от останалите, и продължават да мислят, че са преуспяващи пора-ди всичко това, трябва да помислят в какво положение биха изпаднали, ко-гато разберат, че техният успех не е нищо освен една илюзия.

�същност те виждат често всичко това и в своите сънища. � съни-щата си те също имат къщи, бързи автомобили, изключително ценни би-жута, пачки долари и камари злато и сребро. � сънищата си те същоимат висок ранг, фабрики с хиляди работници, притежават сила да власт-ват върху много хора, носят дрехи, заради които всеки им се възхища-ва...�очно както човек, хвалейки се с богатството си от своя сън, може даизпадне в смешно положение, така той би бил също толкова смешен, хва-лейки се с образите, които вижда в този свят. � крайна сметка както оно-ва, което вижда в сънищата си, така и това, което свързва с този свят, сапросто образи в неговия мозък.

/одобно начинът, по който хората реагират на преживените от тяхслучки, ще ги накара да се засрамят, когато разберат действителността. �е-зи, които свирепо се бият един с друг, тези, които викат разярено, из-вършват мошеничество, взимат рушвети, които подготвят фалшификации,лъжат, алчно държат парите си, тези, които нараняват хората, бият и руга-ят другите, яростните нападатели, тези, които са изпълнени със страст запост и чин, които завиждат, които се опитват да парадират, които се опит-ват да се очистят от греховете си, и всички останали ще бъдат посрамени,когато разберат, че са извършвали всички тези дела в един сън.

�ъй като 'ог е този, който създава всички образи, то истинскиятпритежател на всичко е единствено 'ог. �ози факт е подчертан в �орана:

�а Аллах е всичко на небесата и всичко на земята. Аллах обхваща

всяко нещо. ($ура Ан-#иса, 126)

+�О0Ю23О##А�А 356А6А 230

�същност много е глупаво да отхвърлиш религията в името на въобра-жаеми страсти и така да изгубиш вечния живот. #ещо повече, това носи без-крайна загуба на човек.

3менно тук трябва добре да бъде схваната следната точка: тук не секазва, че фактът, с който се сблъсквате, предвижда, че "цялото имущест-во, богатство, деца, съпруга, приятели, ранг, които притежавате и за коитопроявявате алчност, рано или късно ще изчезнат и следователно нямат ни-какъв смисъл". /о-скоро се казва, че "цялото имущество, което ви сеструва, че имате, всъщност не съществува, то е просто един сън и е съста-вено от образи, показвани ви от 'ог, за да бъдете изпитани". �акто вижда-те, има голяма разлика между двете твърдения.

�ъпреки че човек не би искал да приеме този факт сега и се заблуж-дава, смятайки, че всичко, което притежава, наистина съществува, раноили късно той ще умре и в задгробния живот, когато той бъде пресътво-рен, всичко ще стане много ясно. � този ден "...твоят поглед 3нес е про-

ницателен..." ($ура �аф, 22) и той става способен да вижда всичко многопо-ясно. Ако той обаче е прекарал целия си живот, преследвайки въобра-жаеми цели, то той ще пожелае никога да не е живял този живот и ще ка-же: "О, да бе приключило всичко [със смъртта]! �е ме избави моето

богатство. �ропадна моята власт." ($ура Ал-Qакка, 27-29 )От друга страна това, което един разумен човек трябва да направи, е до-

като все още има време, да се опита тук, в този свят, да разбере най-голяматаистина на вселената. � противен случай той ще прекара целия си живот, ти-чайки след мечти, и най-накрая ще бъде подложен на мъчителни наказания. ��орана крайното състояние на тези хора, които тичат след илюзии (или ми-ражи) на този свят и забравят своя �ворец, е определено по следния начин:

А на неверниците делата са като мираж в пустиня. адният го смя-

та за вода, но стигне ли там, не намира нищо. ам ще намери Аллах

и ой ще му изплати въздаянието. Аллах бързо прави равносметка.

($ура Ан-#ур, 39 )

�огическите недостатъци на материалистите

Още от началото на тази глава бе изянено, че материята не е безус-ловно съществуваща, както материалистите твърдят, а е по-скоро съвкуп-ност от възприятия, сътворени от 'ог. 6атериалистите се противопоста-вят по изключително догматичен начин на тази очевидна действителност,

която разрушава цялата им философия, и излагат една неоснователна ан-титеза.

#апример един от най-големите защитници на материалистическатафилософия през 20ти век и страстен марксист – George Politzer, дава"примера за автобуса" като "най-голямото доказателство" за съществува-нето на материята. $поред Politzer философите, които смятат, че мате-рията е възприятие, също се отдръпват, когато видят автобус, за да не

бъдат прегазени и това е доказателство за фи-зическото съществувание на материята.186

�огато на друг известен материалист –Johnson, му бе казано, че материята е съвкуп-ност от възприятия, той се опита да "докаже"физическото съществувание на камъните, ка-то ги риташе.187

/одобен пример дава Hридрих +нгелс –наставник на Politzer и основател на диалекти-ческия материализъм заедно с 6аркс, койтопише: "ако тортите, които ядем, са възприя-тие, то те не биха заситили нашия глад."188

$ъществуват подобни примери и необ-мислени изречения като "вие разбирате съще-ствуванието на материята, когато получитешамар по лицето" в книгите на известни мате-

риалисти като 6аркс, +нгелс, 0енин и др.'ъркотията в схващането, което дава път на тези примери на мате-

риалистите, е тяхното интерпретиране на обяснението "материята евъзприятие" в "материята е светлинна измама". �е смятат, че понятието завъзприятие се ограничава единствено с обсега на погледа и че възприятиякато докосването имат физически корелати. +дин автобус, блъскащ чо-век, би ги накарал да кажат: "�иж, той го блъсна, следователно не евъзприятие". �ова, което те не разбират, е, че всички възприятия, прежи-вени по време на сблъсъка с автобуса – такива като твърдост, допир и бол-ка, се формират в мозъка.

�римерът със сънищата

#ека вземем предвид примера за автомобилния сблъсък на Politzer: в

+�О0Ю23О##А�А 356А6А 232

"Ä Ì‡ ÌÂ‚ÂÌËˆËÚÂ ‰Â-

Î‡Ú‡ Ò‡ Í‡ÚÓ ÏË‡Ê ‚

ÔÛÒÚËÌfl. Ü‡‰ÌËflÚ „Ó

ÒÏflÚ‡ Á‡ ‚Ó‰‡, ÌÓ ÒÚË„-

ÌÂ ÎË Ú‡Ï, ÌÂ Ì‡ÏË‡

ÌË˘Ó. í‡Ï ˘Â Ì‡ÏÂË

ÄÎÎ‡ı Ë íÓÈ ˘Â ÏÛ ËÁ-

ÔÎ‡ÚË ‚˙Á‰‡flÌËÂÚÓ.

ÄÎÎ‡ı ·˙ÁÓ Ô‡‚Ë

‡‚ÌÓÒÏÂÚÍ‡."

(ëÛ‡ ÄÌ-çÛ, 39)

ëÔÓÂ‰ ‚‡Ò Â‡ÎÌÓÒÚ Â ‚ÒË˜ÍÓ, ÍÓÂÚÓ ÏÓÊÂ ‰‡ ·˙‰Â ‰Ó-ÍÓÒÌ‡ÚÓ Ò ˙Í‡ Ë ‚Ë‰flÌÓ Ò Ó˜Ë. Ç Ò˙ÌË˘‡Ú‡ ÒË ‚ËÂ Ò˙˘ÓÏÓÊÂ ‰‡ "‰ÓÍÓÒ‚‡ÚÂ Ò ˙Í‡ Ë ‚ËÊ‰‡ÚÂ Ò ‚‡¯ËÚÂ Ó˜Ë, ÌÓ

‚ ‰ÂÈÒÚ‚ËÚÂÎÌÓÒÚ ÌflÏ‡ÚÂ ÌËÚÓ ˙ˆÂ, ÌËÚÓ Ó˜Ë, ÌËÚÓ Ô˙Í ËÏ‡Í‡Í‚Ó ‰‡ ·˙‰Â ‰ÓÍÓÒÌ‡ÚÓ Ë ‚Ë‰flÌÓ. çflÏ‡ Ï‡ÚÂË‡ÎÌ‡ Â‡Î-ÌÓÒÚ, ÍÓflÚÓ ‰‡ Ì‡Í‡‡ ÚÓ‚‡ ‰‡ ÒÂ ÒÎÛ˜Ë, ÓÒ‚ÂÌ ‚‡¯Ëfl ÏÓÁ˙Í.ÇËÂ ÔÓÒÚÓ ÒÚÂ Á‡·ÎÛ‰ÂÌË.ä‡Í‚Ó Â ÚÓ‚‡, ÍÓÂÚÓ ÓÚ‰ÂÎfl ËÒÚËÌÒÍËfl ÊË‚ÓÚ ÓÚ Ò˙Ìfl? Ç Í‡È-Ì‡ ÒÏÂÚÍ‡ Ë ‰‚ÂÚÂ ÙÓÏË Ì‡ ÊË‚ÓÚ ÒÂ ‚˙ÁÔÓËÁ‚ÂÊ‰‡Ú ‚ÏÓÁ˙Í‡. ÄÍÓ ÒÏÂ ÒÔÓÒÓ·ÌË ‰‡ ÊË‚ÂÂÏ ÎÂÒÌÓ ‚ ÌÂ‰ÂÈÒÚ‚ËÚÂ-ÎÂÌ Ò‚flÚ ÔÓ ‚ÂÏÂ Ì‡ Ì‡¯ËÚÂ Ò˙ÌË˘‡, ÚÓ Ò˙˘ÓÚÓ ÏÓÊÂ ‰‡·˙‰Â ‚flÌÓ Á‡ Ò‚ÂÚ‡, ‚ ÍÓÈÚÓ ÊË‚ÂÂÏ. äÓ„‡ÚÓ ÒÂ Ò˙·ÛÊ‰‡ÏÂÓÚ Ò˙Ì, ÌflÏ‡ ÎÓ„Ë˜ÂÒÍ‡ ÔË˜ËÌ‡ ‰‡ ÌÂ ÒË ÔÓÏËÒÎËÏ, ˜Â ÒÏÂÔÓÔ‡‰Ì‡ÎË ‚ ÔÓ-‰˙Î˙„ Ò˙Ì, ÍÓÈÚÓ Ì‡Ë˜‡ÏÂ "Â‡ÎÂÌ ÊË‚ÓÚ".èË˜ËÌ‡Ú‡, ÔÓ‡‰Ë ÍÓflÚÓ ÒÏflÚ‡ÏÂ Ò˙ÌË˘‡Ú‡ ÒË Á‡ ËÁÏËÒÎÂ-ÌË, ‡ Ò‚ÂÚ‡ Á‡ Â‡ÎÂÌ, ÌÂ Â ÌË˘Ó ‰Û„Ó ÓÒ‚ÂÌ ÔÎÓ‰ Ì‡ Ì‡¯Ë-ÚÂ Ì‡‚ËˆË Ë ÔÂ‰‡ÁÒ˙‰˙ˆË. íÓ‚‡ ÔÂ‰ÔÓÎ‡„‡, ˜Â ÌËÂ ÒÔÓ-ÍÓÈÌÓ ÏÓÊÂÏ ‰‡ ÒÂ Ò˙·Û‰ËÏ ÓÚ ÊË‚ÓÚ‡ Ì‡ áÂÏflÚ‡, ÍÓÈÚÓ ÒËÏËÒÎËÏ, ˜Â ÊË‚ÂÂÏ ÒÂ„‡, ÚÓ˜ÌÓ Í‡ÍÚÓ ÒÂ Ò˙·ÛÊ‰‡ÏÂ ÓÚ Ò˙Ì.

този пример, ако нервите на блъснатия човек, които преминават от петтему сетива до мозъка, бъдат свързани с паралелна връзка към мозъка надруг човек, например с този на Politzer, то в момента, когато автобусътблъсне този човек, той също ще блъсне и Politzer, който в този момент се-ди в своята къща. /о друг начин казано, всички чувства, които претърпе-лият злополука човек усеща, ще бъдат усетени и от Politzer, точно кактоедна и съща песен може да бъде слушана от две колони, свързани към един

ëÇÖíÄ Ç ëöçàôÄíÄ

и същ касетофон. Politzer ще чувства, вижда и преживява звука от сблъ-съка с автобуса, допира на автобуса с тялото му, образите на счупена ръкаи пролятата кръв, болката от счупеното, образите при влизането му в опе-рационната, твърдостта на гипсовата отливка и слабостта на ръката му.

�секи друг, който е свързан паралелно с нервите на човека, ще пре-живее злополуката от началото до края точно както Politzer. Ако човекът,претърпял произшествието, изпадне в кома, те всички биха изпаднали вкома. #ещо повече, ако всички възприятия, свързани с автомобилнатазлополука, бъдат записани на уред и ако всички тези възприятия бъдатпрехвърлени на един човек, то автобусът ще прегазва този човек множе-ство пъти.

$ледователно кой от всичките автобуси, които прегазват хората, еистински?

6атериалистическата философия няма смислен отговор на тозивъпрос. /равилният отговор е, че те всички в собствените си мозъци пре-търпяват автомобилната злополука с всичките й детайли.

$ъщият принцип се прилага и при примерите за тортата и камъка.Ако нервите на сетивните органи на +нгелс, който изпитва засищане и по-дуване на стомаха, след като е изял тортата, бъдат свързани паралелно смозъка на друг човек, то той също ще се почувства сит, когато +нгелс изя-де тортата и се засити от нея. Ако нервите на Johnson, който изпитва бол-ка в крака, когато рита камък, бъдат свързани паралелно към тези на другчовек, то този човек ще почувства същата болка.

$ледователно коя торта или кой камък са истинските? 6атериали-стическата философия отново се проваля при даването на смислен отго-вор на този въпрос. /равилният и смислен отговор е: както +нгелс и вто-рият човек са яли торта в своите мозъци и са се заситили, така и Johnson идругият човек са изживели напълно момента на ритането на камъка в тех-ните мозъци.

#ека направим малка промяна в примера за Politzer, който дадохмепо-горе: нека свържем нервите на прегазения от автобус човек с мозъкана Politzer, а нервите на Politzer, който си стои вкъщи, с мозъка на прега-зения човек. � този случай Politzer ще мисли, че го е прегазила кола,въпреки че си стои вкъщи, а човекът, който в действителност е прегазенот автобуса, въобще няма да почувства удара от катастрофата и ще симисли, че стои в къщата на Politzer. Абсолютно същата логига може да се

+�О0Ю23О##А�А 356А6А 234

приложи и при примерите за тортата и камъка.�акто се вижда, не е възможно човек да надхвърли своите сетива и

да се освободи от тях. � това отношение душата на човек може да бъдеподложена на всякакъв вид изображения, въпреки че няма физическо тя-ло, материално съществувание и й липсва материална тежест. #е е въз-можно за един човек да осъзнае това, защото той приема тези триизмерниобрази като действителни и е напълно сигурен в тяхното съществуване,защото всеки човек е зависим от възприятията, получавани чрез сетивни-те му органи.

3звестният британски философ David Hume излага така своите мис-ли относно този факт:

Ако говорим честно, когато включа себе си в това, което наричам "себеси", аз винаги се сблъсквам със специфично усещане, отнасящо се до то-пло или студено, светло или мрачно, любов или омраза, кисело или слад-ко, или някаква друга представа. 'ез съществуването на възприятия азникога не бих се ограничил в определено време и не бих виждал нищодруго освен възприятия.189

7ормирането на усещанията в

мозъка не е философия, а научен факт

6атериалистите твърдят, че това, което обяснихме преди малко, ефилософски възглед. %а твърдиш обаче, че "външният свят", както го на-ричаме, е съвкупност от възприятия, не е философия, а просто наученфакт. �ак образът и усещанията се формират в мозъка се преподава де-тайлно във всички медицински институти. �ези факти, доказани от наука-та на 20ти век и по-скоро от физиката, ясно показват, че материята нямабезусловна реалност и че в известен смисъл всеки "наблюдава екрана всвоя мозък".

�секи, който вярва в науката, бил той атеист, будист или някой под-държащ друг възглед, трябва да приеме този факт. 6атериалистът бимогъл да отрича съществуването на �ворец, но той не може да отрече то-зи факт.

#еспособността на �арл 6аркс, Hридрих +нгелс, Georges Politzer идруги да разберат един такъв прост и очебиен факт е все още обезпокои-телна, въпреки че по тяхно време нивото на научното разбиране и въз-

можности не са били достатъчни. � наше време науката и технологията сасилно развити и неотдавнашните открития улесняват разбирането на тозифакт. 6атериалистите, от друга страна, са изпълнени със страх както даразберат този факт, макар и частично, така и да осъзнаят колко ясно тойунищожава тяхната философия.

�олемият страх на материалистите

5а известно време не се появи никаква съществена реакция от тур-ските материалистически кръгове по отношение на темата, дискутирана втази книга, т. е. фактът, че материята е просто възприятие. �ова създава унас чувството, че темата не е обяснена достатъчно добре и че е необходи-мо по-детайлното й представяне. #е след дълго обаче стана ясно, че мате-риалистите изпитват голямо притеснение от популяризирането на тази те-ма и дори изпитват голям страх от всичко това.

5а известно време материалистите шумно изразяваха страха и пани-ката си в своите публикации, конференции и билбордове. �ехните раз-вълнувани и безнадеждни разговори загатват за това, че страдат от сери-озна интелектуална криза. #аучното рухване на еволюционната теория,т.нар. основа на тяхната философия, вече беше голям шок за тях. $егаосъзнават, че започват да губят и самата материя, която е много по-голямаоснова за тях, отколкото дарвинизма, и преживяват един дори много по-голям шок. �е обявяват, че този въпрос е "най-голямата заплаха" за тях иче "напълно разрушава тяхната културна структура".

+дин от тези, които изпитват това притеснение и паника, почувства-ни от материалистическите кръгове по най-явен начин, е Renan Pekunlu –учен и автор на списание "#аука и утопия" (Science and Utopia), което имаза задача да защитава материализма.

�акто в своите статии в "#аука и утопия", така и в билбордовете, ко-ито обслужва, Pekunlu представя книгата "+волюционната измама" като"заплаха" номер едно за материализма. �ова, което притеснява Pekunlu до-ри повече от главите, обезсилващи дарвинизма, е тази част, която четете вмомента. #а неговите читатели и (само една шепа) аудитория Pekunluпредал съобщението "не позволявайте да бъдете увлечени от индоктрина-цията на идеализма и поддържайте вяра в материализма" и посочил �лади-мир 3лич 0енин, лидера на кървавата комунистическа революция в Mу-сия, като еталон. $ъветвайки всеки един да чете книгата на 0енин, озагла-

+�О0Ю23О##А�А 356А6А 236

вена "6атериализъм и емпириокритицизъм", която той пише преди единвек, единственото нещо, което прави Pekunlu, е да повтори съветите на0енин : "#е мислете върху тази тема или ще загубите следите на материа-лизма и ще бъдете увлечени от религията". � една статия, която Pekunluпише в гореспоменатото списание, той цитира следните думи на 0енин:"�еднъж отрекли обективната реалност, предоставена ни под формата наусещания, вие вече сте загубили всяко едно оръжие срещу фидеизма, за-щото вие сте се подхлъзнали от агностицизма или субективизма – и това евсичко, от което фидеизмът се нуждае. /озволиш ли да ти заклещятпръста, по него ще се повлече цялата ти ръка, а после и самият ти. 3 отмомента, в който приемете "усещането" не като образ от външния свят, акато специален "елемент", цялото ви "Аз" ще бъде заклещено в идеализма,т. е. в разводнения, неуловим фидеизъм. �огава усещането става на никой,разумът на никой, душата на никой и желанието на никой." 190

�ези думи ясно показват, че подобно на 0енин, който забелязал с ог-ромен страх и искал да изтрие този факт както от своя, така и от мозъкана своите "другари", този факт е предмет на притеснение и за съвременни-те материалисти. #о Pekunlu и останалите материалисти са много по-обезпокоени, отколкото 0енин, защото те съзнават, че този факт сега емного по-ясен, конкретен и труден за опровергаване, отколкото е бил пре-ди 100 години. 5а първи път в световната история този въпрос бива обяс-нен по толкова неопровержим начин. #о отново се забелязва, че многоучени материалисти доста повърхностно се отнасят към факта, че "мате-рията е следствие от едно въображение". А в действителност въпросът,който тук обясняваме, е най-важният и вълнуващ въпрос, с който човекби се сблъскал в живота си. #е е възможно преди това да са се изправялипред толкова изумителен въпрос. #о въпреки това реакциите на спомена-тите вече учени или стилът на техните речи и статии издават притежава-ното от тях изключително плитко и повърхностно схващане.

Mеакциите на някои материалисти по отношение на дискутиранататук тема показват, че тяхната сляпа привързаност към материализма епредизвикала определен вид вреди върху логиката им и поради тази при-чина са доста отдалечени от разбирането на този въпрос. #апример Alaat-tin Senel – също академик и писател в "#аука и утопия", дава подобни наRennan Pekunlu съобщения, като казва: "5абравете за рухването на дарви-низма, наистина заплашващата ни тема е тази" и отправя искания като

"тогава, докажете това, което казвате", усещайки, че неговата собственафилософия няма основа. �ова, което е по-интересно е, че този писател енаписал редове, показващи, че самият той по един или друг начин не емогъл да разбере този факт, който показва като опасност.

#апример в една статия, където Senel третира изцяло този въпрос,той приема, че външният свят е възприеман от мозъка като картина. �ойобаче продължава да твърди, че образите са разделени на две, на такива,които имат физически корелати, и такива, които нямат, и че образите,притежаващи физически корелати, са от външния свят. $ цел да подкреписвоето твърдение той дава "примера с телефона". #акратко, той пише: "Азне зная дали образите в мозъка ми имат корелати във външния свят илине, но същото нещо става и когато говорим по телефона. �огато говоряпо телефона, аз не виждам човека, на когото говоря, но мога да получапотвърждение за този разговор, когато по-късно се видя с човека лице влице".191

Авторът с това сравнение е искал да каже следното: "Ако се съмнява-ме във възприятията си, може да проверим истината, като погледнем къмсамата материя". �ова обаче е много голяма заблуда, защото за нас е абсо-лютно невъзможно да достигнем до самата материя. #икога не можем даизлезнем извън мозъка ни и да знаем какво е "навън". %али гласът по те-лефона има корелат или не, може да бъде доказано от човека на телефона.#о и това потвърждение е плод на въображение, случващо се изцяло вмозъка.

�същност тези хора изживяват същите събития и в сънищата си. #а-пример Senel може също да види в съня си, че говори по телефона и че по-сле разговорът му е потвърден от човека, с който е говорил. 3ли Pekunluможе в своя сън да почувства, че е изправен пред "сериозна заплаха" и дасъветва хората да четат стогодишната книга на 0енин. 'ез значение каквоправят, тези материалисти никога не могат да отрекат факта, че случките,които са изживели, и хората, с които са говорили в своя сън, не са нищодруго освен възприятия.

�огава чрез кого ще докажат дали образите в мозъка имат корелатиили не? Отново призрачните същества, които са в мозъка ли? 'ез съмне-ние за материалистите е невъзможно да открият информационен източ-ник, който може да докаже данни, отнасящи се до онова, което е извънмозъка, и да ги потвърдят.

+�О0Ю23О##А�А 356А6А 238

/риемането, че всички възприятия се формират в мозъка, но допус-кането, че някой може да "излезне" от него и да докаже възприятията чрезреалния външен свят, показва, че капацитетът за възприемане на този чо-век е огромен и че той има изкривен начин на мислене.

Hактът, за който говорихме тук, може да бъде лесно схванат от човекс нормално ниво на разбиране и разсъждение. �секи безпристрастен чо-век трябва да знае по отношение на всичко това, което казахме, че за негоне е възможно да провери съществуването на външен свят със своите се-тива. #о както става ясно, сляпата привързаност на материализма изкри-вява способността на хората да мислят. /оради тази причина съвременни-те материалисти показват сериозни логически отклонения както технитеучители, които се опитвали да "докажат" съществуването на материята,ритайки камъни или ядейки торти.

�рябва също да споменем, че това не е нещо учудващо, защото неспо-собността за разбиране е обща черта на всички неверници. � �орана 'огподчертава, че те са "хора, които не проумяват". ($ура Ал-6аида, 58)

�атериалистите са попаднали в една от най-големите клопки на историята

Атмосферата на паника, обхванала всички материалистични кръговев �урция, за която ние посочихме само няколко примера, показва, че мате-риалистите претърпяват абсолютно поражение, с каквото никога не са сесблъсквали в историята. Hактът, че материята е просто едно възприятие,е доказан от съвременната наука и е изложен по един много ясен, точен иубедителен начин. #а материалистите не остава друго, освен да наблюда-ват сриването на целия материален свят, в който те сляпо вярват и на кой-то се уповават.

/рез цялата човешка история материалистическата идея винаги есъществувала. 'идейки твърде сигурни в себе си и във философията, вкоято вярват, те се изправят срещу 'ог, който ги е сътворил. $ценарият,който формулират, отстоява идеята, че материята няма нито начало, нитокрай и че всичко това не е възможно да има �ворец. %окато отричат 'огапросто поради своето високомерие, те търсят спасение в материята, коятосмятат, че има реално съществуване. �е са толкова уверени в тази филосо-фия, че си мислят, че никога не би било възможно да бъде изложено обяс-нение, доказващо противното.

�ова е причината фактите, за които се говори в тази книга и които сеотнасят до истинската същност на материята, да изненадат толкова многотези хора. �ова, което бе обяснено тук, разрушава самата основа на тазифилософия и не оставя никакво основание за по-нататъшно разискване.6атерията, на която са базирали всичките си идеи, живот, високомерие иотричане, се изпари внезапно. �ак би могъл да съществува материализъмпри положение, че няма материя?

+дно от 'ожиите качества е да поставя капани за неверниците. �ова еизразено така в един от айятите: "... е лукавстват, а Аллах проваля тях-

ното лукавство. Аллах е над лукавите." ($ура Ал-Анфал, 30)'ог улавя в капан материалистите като ги кара да вярват, че материя-

та съществува, и правейки това, ги унижава по невиждан начин. 6атериа-листите смятат техните притежания, статус, титли, обществото, към кое-то спадат, целия свят и всичко останало за съществуващо, дори нещо по-вече, осланяйки се на всичко това, те стават все по-високомерни спрямо'ога. �е се изправят срещу 'ога, като се проявяват като самохвалци ипродължават своето неверие. /равейки това, те изцяло разчитат на мате-рията.

�е до такава степен са лишени от способност да разбират, че не успя-ват да си дадат сметка, че 'ог ги заобикаля от всички стани. 'ог съобща-ва състоянието, в което неверниците изпадат в резултат на тяхнататвърдоглавост:

�ли кроят хитрина? Ала онези, които не вярват, те ще са надхитре-

ните. ($ура Ат-�ур, 42 )

�ова може би е най-голямого поражение в историята. %окато мате-риалистите стават все по-надменни – за своя сметка, те биват заблудени ипретърпяват сериозно поражение във войната, която са започнали срещу'ога, проявявайки неприлична дързост. Айятът "така сторихме във вся-

ко селище големци да са неговите престъпници, за да лукавстват там.

Ала лукавстват само със себе си, но не усещат" показва колко несъзна-телни са тези хора, които се борят срещу 'ога и какъв ще бъде технияткрай. ($ура Ал-Анам, 123)

� един друг айят същият факт е представен така: "5тараят се да из-

мамят Аллах и онези, които повярваха, ала мамят само себе си, без да

усетят!" ($ура Ал-'акара, 9)%окато неверниците се опитват да поставят капан, те не осъзнават

+�О0Ю23О##А�А 356А6А 240

един много важен факт, на който в айята е наблегнато с думите "ала мамятсамо себе си, без да усетят!". �ова е фактът, че всичко, което преживяват,е образ, проектиран да бъде възприет от тях, и че всички капани, които за-мислят, са просто образи, формирани в техните мозъци като всяко другодействие, което те извършват. �яхното безразсъдство ги кара да забравят,че всички те са сами с 'ога и следователно се заплитат в собствените сидяволски планове.

/одобно на неверниците, които са живели в миналото, тези, коитоживеят сега, също се сблъскват с реалността – техните дяволски плановеда бъдат разрушени още из основи.

$ айята "...слабо е коварството на сатаната!" ($ура Ан-#иса, 76 )'ог съобщава, че тези планове още в момента на тяхното създаване сезнае, че ще завършат с неуспех. 3 дава на вярващите добрата новина: "...

не ще ви навреди лукавството им с нищо". ($ура Ал-3мран, 120)� един друг айят 'ог казва: "А на неверниците делата са като ми-

раж в пустиня. адният го смята за вода, но стигне ли там, не нами-

ра нищо. ам ще намери Аллах и ой ще му изплати въздаянието. Ал-

лах бързо прави равносметка." ($ура Ан-#ур, 39)6атериализмът също се превръща в "мираж" за тези, които отричат

вярата, точно както е казано в айята; когато му повярват и протегнатръка, разбират, че това е само плод на въображението им. 'ог ги въвличав заблуждение с един такъв мираж и ги кара да възприемат цялата тазисъвкупност от образи като действителни. �сички тези "видни" хора, про-фесори, астрономи, биолози, физици и всички останали без значение натяхната титла и позиция биват просто заблудени като деца и биват унизе-ни, защото приемат материята като техен бог. $мятайки една съвкупностот образи за безусловна, те базират своята философия и идеология върхунея, влизат в сериозни дискусии и усвояват така наречените "интелекту-ални" проповеди. �е смятат себе си за достатъчно умни, за да предоставятаргументи относно истината за �селената, но това, което е по-важно, е, чес ограничения си разум те оспорват *оспода. 'ог обяснява тяхното поло-жение в следния айят: "� [юдеите] лукавстваха. А Аллах провали тях-

ното лукавство. Аллах е над лукавите." ($ура Ал-3мран, 54 )6оже би е възможно избягването на някои капани на 5емята, но ка-

панът на 'ог за тези неверници е толкова устойчив, че няма никаква възм-ожност да се избяга от него. 'ез значение какво правят и към кого се об-

ръщат, те никога няма да намерят друг помощник освен 'ог. �акто 'огсъобщава в �орана: "... и освен Аллах, за себе си не ще намерят нито

покровител, нито избавител." ($ура Ан-#иса, 173)6атериалистите никога не са очаквали, че ще попаднат в такъв ка-

пан. /ритежавайки всички средства на 20ти век на свое разположение, теси мислят, че биха могли да стават все по-упорити в отричането си и даподтикват хората към неверие. �ази постоянна психика на неверниците итехният край са описани по следния начин в �орана:

� лукавстваха те с умисъл, но провалихме �ие тяхното лукавство, без

да усетят. � виж какъв бе краят на лукавството им _ унищожихме тях и

техния народ _ всички! ($ура Ан-#амл, 50-51)

+дно от значенията на факта, разкрит в айята, е следното: материали-стите са накарани да осъзнаят, че всичко, което притежават, е само еднаилюзия и следователно всичко, което притежават, е разрушено. �акто тесами виждат, техните имоти, фабрики, злато, пари, деца, съпруги, прияте-ли, титли и статус и дори собствените им тела, всичко, което те смятат засъществуващо, се изплъзва от ръцете им, както се казва в 51ви айят от су-ра Ан-#амл, те са "унищожени": именно тук те вече не са материя, а про-сто души.

'ез съмнение осъзнаването на тази действителност е възможно най-лошото нещо за материалистите. Hактът, че всичко, което притежават, нее нищо друго освен една илюзия, е равносилен на, както те казват, "да симъртъв, преди да си умрял" на този свят.

�ози факт ги оставя сами с 'ог. $ айята "Остави на �ен онзи, кого-

то сътворих самотен" 'ог иска да насочи вниманието ни към това, чевсяко човешко същество в действителност е само с #его. ($ура Ал-6у-дассир, 11) �ози забележителен факт е повторен в много други айяти:

�двате при �ас поединично, както ви сътворихме първия път, и ос-

тавяте зад гърбовете си онова, което �ие ви дарихме... ($ура Ал-Анам, 94 )

� всеки от тях сам-самичък ще се яви при �его в 3еня на възкресе-

нието. ($ура 6ариам, 95 )

%руго значение на това, което е казано в айятите, е следното: тези,които приемат материята като свой бог, произлизат от 'ог и ще се върнатпри #его. �е са се отдали на 'ог, било то волно или неволно. $ега те чакат%еня на равносметката, в който всеки един от тях ще бъде извикан, за да

+�О0Ю23О##А�А 356А6А 242

даде отчет. 'ез значение колко много те не искат да го разберат...

�аключение

�емата, която ви изложихме досега, е една от най-големите истини,които някога са ви били казвани през живота ви. %оказвайки, че целиятматериален свят в действителност е "видение", тази тема е ключ за разби-рането на съществуването и на сътворението от 'ог, както и разбирането,че �ой е единственото безусловно същество.

7овек, който разбира този въпрос, осъзнава, че светът не е таковамясто, каквото повечето хора предполагат, че е. $ветът не е безусловномясто с действително съществуване, както се предполага от тези, коитоскитат безцелно по улиците, които се сбиват в кръчми, които правят по-казно в луксозни кафенета, които се хвалят със своята собственост илитези, които са посветили живота си на празни цели. $ветът е единственосъвкупност от възприятия, една илюзия. �сички тези хора, които избро-ихме горе, са единствено същества сенки, които гледат тези възприятия вмозъците си, но те не знаят това.

�ази тема е много важна, защото разрушава още в основи материали-стическата теория, която отрича 'ога. �ова е причината материалисти ка-то 6аркс, +нгелс и 0енин да изпадат в паника, да се ядосват и да предупре-ждават последователите си "да не мислят върху" този въпрос, когато бъдеповдигнат. �същност такива хора имат толкова несъвършен разсъдък, чете дори не могат да разберат факта, че възприятията се формират в мозъ-ка. �е смятат, че светът, който виждат в мозъка си, е "външният свят" и немогат да схванат очевидното доказателство за обратното.

�ова невежество е плод на липсата на мъдрост, дадено на неверници-те от 'ог. �акто е казано в �орана, неверниците "�мат сърца, с които не

схващат, имат очи, с които не виждат, имат уши, с които не чуват. е

са като добитъка, даже са по-заблудени. е са нехайните." ($ура Ал-Араф, 179)

�ие може да изследвате и отвъд тази точка, използвайки силата навашите искрени размишления. 5а тази цел трябва да се концентрирате, дапосветите цялото си внимание и да размишлявате върху начина, по койтовиждате предметите около вас, и върху начина, по който ги чувствате, ка-то ги докоснете. Ако помислите внимателно, вие може да усетите, че ра-зумното същество, което вижда, чува, докосва, мисли и чете тази книга в

3стинската същност на материята 243

този момент, е само една душа и гледа възприятията, наречени "материя",на един екран. 7овекът, който разбере това, се смята, че се е откъснал отобсега на материалния свят, който заблуждава по-голямата част от чове-чеството, и е навлезнал в обсега на истинското съществувание.

Mеалността, за която говорим, в продължение на цялата човешка ис-тория е разбрана само от някои теолози и философи. 3слямски интелек-туалци като Imam Rabbani, Muhyiddin Ibn Arabi и Mevlana Cami осъзналитози факт от знаците на �орана и използвайки своя разум. #якои източнифилософи като George Berkeley, също използвайки своя разум, са схвана-ли същата действителност. Imam Rabbani пише в своите "Mektubat" ("/и-сма"), че цялата материална вселена е "илюзия и предположение (възпри-ятие)", и че единственото безусловно същество е 'ог.

'ог... �елата на тези същества, които �ой е сътворил, са създадени от не-битието... �ой е сътворил всичко в една среда на сетива и илюзии...$ъществуването на вселената е в една среда на сетива и илюзии и тя не ематериална... � действителност отвън няма нищо друго освен �еличест-веното $ъщество (което е 'ог).192

Imam Rabbani ясно определя, че всички образи, представени на чове-ка, не са нищо друго освен илюзия и нямат първоизточници във "външниясвят".

�ози въображаем кръг е описан във фантазията ни. �ой се вижда до степен-та, до която е описан, но с окото на мозъка. Отвън изглежда, все едно че ви-ждате чрез окото на главата, но случаят не е такъв. Отвън той няма нитоиме, нито следа. #яма никаква възможност да бъде видян. %ори лицето начовек, отразяващо се в огледало, има същата природа. �о няма постоянствовъв външния свят. 'ез съмнение както постоянството, така и образът са въвHА#�А53Я�А. 'ог е този, който знае най-добре. 193

Mevlana Cami описва същия факт, който открива, следвайки знацитена �орана и използвайки своя ум: "�сичко, което се намира във �селена-та, е усещания и илюзии. �е са като отражения в огледала или сенки."

'роят на тези, които са разбрали този факт, по време на цялата чо-вешка история обаче е твърде ограничен. �елики учени като Imam Rabba-ni са писали, че би било трудно този факт да бъде съобщен на човешкатамаса и че повечето хора няма да бъдат способни да го проумеят.

�ъв века, в който живеем, обаче тази истина е обяснена с доказател-ствата, представени от науката. Hактът, че �селената е природа от сенки,

+�О0Ю23О##А�А 356А6А 244

за първи път в човешката история е обяснен по толкова конкретен, недву-смислен и ясно формулиран начин.

/оради тази причина 21ви век ще бъде повратна точка в историята,когато хората като цяло ще разберат божествената действителност и щесе обърнат към 'ог, единственото 'езусловно $ъщество. /рез 21ви векматериалистическата вяра на 19ти век ще бъде захвърлена в историческо-то сметище, ще бъдат проумени съществуването на 'ог и 'ожието сътво-рението, ще бъдат разбрани факти като безпространственост и вечност,човечеството ще се освободи от завесите, заблудите и суеверията, с коитое било покривано в продължение на векове.

#е е възможно този неизбежен процес да бъде спрян от което и да би-ло същество от сянка.

3стинската същност на материята 245

B сичко обяснено досега показва, че в действителност "трииз-мерно пространство" не съществува, т. е. това е предразсъдък,вдъхновен единствено от възприятията, и всъщност целият

живот се развива в "безпространствеността". %а твърдим противното, зна-чи да поддържаме суеверно вярване, което е далеч от разума и научността,защото няма валидно доказателство за съществуването на триизмерен ма-териален свят.

�ози факт опровергава първичното предположение на материали-стичната философия, която лежи в основата на еволюционната теория.�ова е предположението, че материята е безусловна и вечна. �торотопредположение, от което материалистическата философия зависи, е хи-потезата, че времето е безусловно и вечно. �ова е толкова суеверно, кол-кото и първото.

Усещане за време

Усещането, което ние наричаме време, е всъщност метод, чрез койтоедин момент бива сравняван с друг. #ие можем да обясним това с пример.#апример, когато човек почука върху предмет, той чува някакъв звук. �о-гато почука върху същия предмет след 5 минути, той чува друг звук. +тотака човек усеща, че има интервал между първия и втория звук, и наричатози интервал "време". � момента, в който чува втория звук обаче, първи-ят е само плод на въображение в неговия мозък. 7овек формулира усеща-нето за "време", като сравнява момента, в който живее с това което носи впаметта си. Ако това сравнение не бъде направено, то тогава няма дасъществува никакво усещане за време. /одобно, човек прави сравнение,когато види някой да влиза в стаята през вратата и сяда на кресло в среда-

Относителността на

времето и истината

относно съдбата

19ÉãÄÇÄ

та на стаята. %о момента, когато човекът сяда на креслото, образите,свързани с моментите, когато той отваря вратата, влиза в стаята и се от-правя към креслото, се събират в мозъка като информация. Усещането завреме се появява, когато се сравни седящият на стола човек с тази инфор-мация.

#акратко, времето започва да съществува в резултат на сравненията,извършвани между няколко илюзии, съхранени в мозъка. Ако човек нямапамет, то тогава неговият мозък не би могъл да прави такива интерпрета-ции и следователно усещането за време никога не би се формирало. /ри-чината, поради която някой се определя, че е на тридесет години, е единст-вено защото той има натрупаната в мозъка информация, отнасяща се дотези 30 години. Ако той нямаше памет, то тогава не би мислил, че същест-вува от толкова отдавнашен период и единствено би изживявал отделния"момент", в който живее.

�аучното обяснение на отсъствието на време

#ека се опитаме да изясним въпроса, като цитираме обяснения наразлични учени и мислители. /о отношение на връщането на времето на-зад известният интелектуалец и носител на #обелова награда –профе-сорът по генетика François Jacob, обяснява следното в своята книга "LeJeu des Possibles" (�ъзможното и действителното):

/рожектирането на филмите назад ни дава възможност да си представимсвят, в който времето върви назад; свят, в който млякото се отделя от кафе-то и изскача от чашата, за да достигне до каничката за мляко; свят, в койтосветлинните лъчи се отделят от стените, за да се съберат в една примка (гра-витационен център), вместо да избликват от източника на светлина; свят, вкойто хвърлен във водата камък съпроводен от безброй много капки водаможе да се издигне от нея и да попадне в ръката на човека. +то така, в единтакъв свят, в който времето притежава такива обратни характерни черти,процесите на нашия мозък и начинът, по който паметта ни събира информа-цията, биха действали назад. $ъщото е вярно и за миналото и бъдещето, ка-то светът ще ни се струва точно такъв какъвто ни се струва сега.194

�ъй като мозъкът ни е свикнал с определена поредица от случки, тосветът не действа така, както е казано по-горе и ние смятаме, че времетовинаги тече напред. �ова обаче е решение, взето в мозъка, и затова е на-пълно относително. � действителност ние не знаем как тече времето или

Относителността на времето и истината относно съдбата 247

дори дали тече или не. �ова е знак, че времето не е безусловен факт, а са-мо вид възприятие.

Относителността на времето е факт, който също е бил потвърден отнай-известния физик на 20ти век – Алберт Айнщайн. Lincoln Barnett пишев своята книга "�селената и д-р Айнщайн":

5аедно с безусловния космос, Айнщайн отхвърля представата за безус-ловно време – за стабилен и постоянен световен времеви поток, бликащот вечното минало към вечното бъдеще. *оляма част от неразбирането,касаещо теорията на относителността, произлиза от нежеланието на хо-рата да осъзнаят, че усещането за време, подобно на усещането за цвят, евид възприятие. �ака както космосът е просто една възможна последо-вателност на материални предмети, така и времето е просто една възм-ожна последователност на събития. $убективността на времето е обяс-нена най-добре чрез думите на самия Айнщайн. "/реживяванията наедин индивид, казва той, ни изглеждат като серия от събития; в тази се-рия простите събития, които ние си спомняме, изглежда, че са подреденипо критерия ‘по-рано’ и ‘по-късно’. �огава за всеки отделен индивидсъществува времето-Аз, или субективното време. �о само по себе си енеизмеримо. �същност аз мога да свържа числа със събитията по такъвначин, че по-голямото число да се отнася към по-късно събитие.195

+�О0Ю23О##А�А 356А6А 248

ÇÂÏÂÚÓ Â ÔÓÌflÚËÂ, ÍÓÂÚÓ

ËÁˆflÎÓ Á‡‚ËÒË ÓÚ ÚÓÁË,

ÍÓÈÚÓ „Ó ‚˙ÁÔËÂÏ‡. ÑÓ-

Í‡ÚÓ ÓÔÂ‰ÂÎÂÌ ÔÂËÓ‰ ÓÚ ‚ÂÏÂ

Ì‡ Â‰ËÌ ˜Ó‚ÂÍ ÏÛ ÒÂ ÒÚÛ‚‡

‰˙Î˙„, Ì‡ ‰Û„ Ô˙Í ÏÓÊÂ ‰‡ ÏÛ ÒÂ

ÒÚÛ‚‡ Í˙Ò. á‡ ‰‡ ÏÓÊÂÏ ‰‡ ‡Á-

·ÂÂÏ ÍÓÈ Â Ô‡‚, ÌËÂ ÒÂ ÌÛÊ‰‡-

ÂÏ ÓÚ ËÌÒÚÛÏÂÌÚ Í‡ÚÓ ˜‡ÒÓ‚ÌË-

ˆËÚÂ Ë Í‡ÎÂÌ‰‡ËÚÂ. ÅÂÁ Úflı Â ÌÂ-

‚˙ÁÏÓÊÌÓ ‰‡ Ì‡Ô‡‚ËÏ Ô‡‚ËÎ-

Ì‡ ÔÂˆÂÌÍ‡ Á‡ ‚ÂÏÂÚÓ.

$амият Айнщайн отбелязва, както се цитира от книгата на Barnett:�осмосът и времето са форми на интуицията, които не могат да бъдат отде-лени от съзнанието, подобно на възприятията ни за цвят, форма и размер".$поред теорията за общата относителност: "времето няма независимо съще-ствуване, което да е отделено от поредицата събития, чрез които го измерва-ме. 196

�ъй като времето се състои от възприятия, то зависи изцяло от този,който възприема, и следователно е относително.

'ързината, с която времето тече, се различава в зависимост от ком-петентността, която използваме, за да го измерваме, защото в човешкототяло няма биологичен часовник, който да показва точно колко бързо мина-ва времето. �акто пише Lincoln Barnett: " �очно както не съществува та-кова нещо като цвят без наличието на око, което да го разпознае, така единмомент, час или ден не е нищо без случка, която да ги засвидетелства".197

Относителността на времето се изживява ясно в сънищата. �ъпрекиче това, което виждаме в сънищата, ни изглежда, че продължава часове,всъщност се случва единствено за няколко минути или дори секунди.

5а да изясним по-добре въпроса, нека помислим върху един пример.#ека приемем, че сме поставени в една стая с един-единствен прозорец,който е специално проектиран, и ние останем там за известен период отвреме. #ека има часовник в стаята, чрез който ние да можем да виждамеколичеството време, което е изминало. � същото време нека виждаме отпрозореца на стаята как слънцето изгрява и залязва на определени интер-вали. $лед няколко дена отговорът, който ние бихме дали на въпроса кол-ко време сме прекарали в стаята, ще бъде основан както на информацията,която сме събрали от гледането от време на време на часовника, така и отизчисленията, които сме извършили по отношение на това колко пътислънцето е изгрявало и залязвало. #апример ние сме пресметнали, че смепрекарали три дена в стаята. Ако човекът, който ни е поставил в стаята,обаче дойде и ни каже, че сме прекарали само два дни и че слънцето, коетосме виждали от прозореца, е било погрешно произведено чрез симулатив-на машина и че часовникът в стаята е бил специално регулиран да работигрешно, то тогава изчисленията, които сме си направили, ще загубят сми-съла си.

�ози пример потвърждава, че информацията, която имаме за скоро-стта на преминаване на времето, е базирана на относителни отношения.

Относителността на времето е научен факт, доказан също и от научнатаметодология. �еорията за общата относителност на Айнщайн твърди, ческоростта на времевата промяна зависи от скоростта на предметите и тях-ната дистанция от гравитационния център. $ усилването на скоросттавремето намалява, компресира се и се забавя, за да стигне до точката на"спиране".

#ека обясним това с пример, даден от самия Айнщайн. /редставетеси двама братя близнаци, единият от които живее на 5емята, докато дру-гият пътува в �осмоса със скорост, близка до светлинната скорост. �ога-то се върне, пътешественикът ще види, че неговият брат е остарял достаповече, отколкото той самият. /ричината е, че времето е преминало достапо-бавно за този човек, който е пътувал със скорост близка до скоросттана светлината. Ако същият пример се приложи за космическо пътуване набаща и неговия син – на 5емята и ако "бащата е бил на 27 години, когато езаминал, а синът на 3, когато бащата се върне на 5емята, той ще бъде са-мо на 30".198

�рябва да бъде отбелязано, че тази относителност на времето е поро-дена не от забавянето на часовниците, а по-скоро е резултат от различава-щите се операционни периоди на цялата материална система, която дости-га до ниво податомни частици. � една такава ситуация, в която времето сескъсява, ударите на сърцето, делението на клетките, мозъчното функцио-ниране и други подобни операции протичат по-бавно. 7овек продължавасвоя всекидневен живот, без дори да забелязва забавянето на времето.

Относителността, разкрита в 1орана

5аключението, до което стигаме чрез откритията на съвременнатанаука е, че времето не е безусловен факт, както се предполага от материа-листите, а само относително възприятие. �ова, което е по-интересно е, четози факт, който е бил неизвестен на науката до 20ти век, е споменат в�орана, който е ниспослан преди 14 века. � �орана има разнообразниобяснения, свързани с относителността на времето. �ъзможно е в множе-ството айяти на �орана да се сращне научно доказаният факт, че времетое психологическо възприятие, зависещо от събитията, мястото и условия-та. #апример според �орана целият живот на човек е един много кратъкпериод от време:

+�О0Ю23О##А�А 356А6А 250

3еня, в който ой ще ви позове и ще откликнете на �еговата повеля,

и ще мислите, че само малко сте престояли. ($ура Ал-3сра, 52)

� 3еня, когато ой ще ги събере, сякаш са се забавили само един час

от деня, те ще се познаят помежду си... ($ура Юнус, 45)

� някои айяти се казва, че хората възприемат времето различно и чепонякога те могат да възприемат много кратък период от време като мно-го дълъг.

+дин добър пример за това е следният разговор между хора по времена тяхното осъждане на #ебесата:

9е рече [Аллах]: "1олко години престояхте на земята? 9е рекат:

"�рестояхме ден или част от деня. �итай отброяващите [ангели]."

9е рече: "�рестояхте само малко, ако знаете." ($ура Ал-6уаминун,

112-114)

� някои други айяти се казва, че времето може на различни места дапреминава с различна бързина:

� искат от теб [о, �ухаммад] да ускориш мъчението, но Аллах ни-

кога не нарушава 5воето обещание. дин ден при твоя �оспод е като

хиляда години от онези, които вие броите. ($ура Ал-Qадж, 47)

9е се въздигнат към �его ангелите и 3ухът [3жибрил] в 3ен, кол-

кото петдесет хиляди години. ($ура Ал-6ааридж, 4)

�сички тези айяти ясно разкриват относителността на времето.Hактът, че този резултат – наскоро разбран от науката на 20ти век, есъобщен на човека още преди 1400 години от �орана, е знак, че �оранът ениспослан от 'ог, �ойто обхваща цялото време и пространство.

Mазказите от много други айяти на �орана разкриват, че времето евъзприятие. �ова ясно може да бъде видяно във всяка една случка. #апри-мер, 'ог е държал приятелите от пещерата – група от вярващи, за които еспоменато в �орана, в дълбок сън за повече от три века. �огато те сесъбуждат, си мислят, че са стояли в това положение само известно време ине могли да определят точно колко време са спали:

� запечатахме ушите им в пещерата години наред. �осле ги събу-

дихме, за да отличим коя от двете групи ще пресметне какъв срок са

прекарали. ( $ура Ал-�ахф, 11-12 )

� така ги събудихме, за да се питат помежду си. дин от тях рече:

"1олко време прекарахте [в пещерата]?" �екоха: "�рекарахме ден

или част от деня." �екоха: "�ашият �оспод най-добре знае колко

прекарахте... ( $ура Ал-�ахф, 19 )

$итуацията, разказана в долупосочения айят, също е доказателство,че времето в действителност е психологическо възприятие:

�ли като онзи, който минал през едно селище, рухнало под своите

покриви, и рекъл: "1ак Аллах ще съживи това след смъртта му?" �

Аллах го умъртвил за сто години, после го възкресил. �екъл: "1ол-

ко се забави?" 1азал: "�абавих се ден или част от деня." �екъл: "�е,

забави се сто години. �иж какво имаш за ядене и пиене! о не се е

развалило. � виж магарето си! � за да те сторим знамение за хора-

та, виж костите, как ги подреждаме, после ги обличаме в плът!" �

когато му се изяснило, рекъл: "�ече знам, че Аллах над всяко нещо

има сила. ($ура Ал-'акара, 259)

*орепосоченият айят ясно показва, че 'ог, който е създал времето, нее зависим от него. 7овекът, от друга страна, е свързан с времето, коетообаче се подчинява на 'ог. �акто се казва в айята, човек дори е неспосо-бен да знае колко време е спал.

� това положение да твърдиш, че времето е безусловно (така както ев изкривения разум на материалистите), би било доста неразумно.

5ъдба

Относителността на времето ни разкрива един много важен факт. �а-зи относителност е толкова разнообразна, че един период от време, койтони се струва, че продължава милиарди години, в едно друго измерение мо-же да продължава само секунда. #ещо повече, един огромен период отвреме, който обхваща започването на света и неговия край, може би дорине продължава и секунда, а само "миг" в друго измерение.

�ова е самата същност на понятието съдба – понятие, което е не мно-го добре разбрано от повечето хора, особено от материалистите, които на-пълно го отричат. $ъдбата е съвършената осведоменост на 'ог за всичкиминали и бъдещи събития. /овечето хора се питат как 'ог би могъл вечеда знае за събития, които още не са се случили, и това не им позволява даразберат автентичността на съдбата. %а, обаче "събития, които още не сасе случили", не са ни се случили само на нас. 'ог не е обвързан с време

+�О0Ю23О##А�А 356А6А 252

или пространство, защото �ой $амият ги е сътворил. /оради тази причи-на за 'ог миналото, бъдещето и настоящето са едно и също; за #его всич-ко вече се е случило и е завършило.

Lincoln Barnett обяснява във "�селената и д-р Айнщайн" как теория-та за общата относителност ни отвежда до този факт: $поред Barnett �се-лената може да бъде "обхваната в цялата й величественост единствено откосмически разум"199 �ази воля, която Barnett нарича "космически разум",е мъдростта и знанието на 'ог, �ойто господства над цялата �селена. �а-ка както лесно виждаме началото, средата, края и всички части на едналинийка като едно цяло, така и 'ог знае времето, от което зависим, от са-мото му начало до неговия край като единичен момент. Qората изживяватсъбития единствено когато настъпи времето за това и те единствено оста-ват свидетели на съдбата, която 'ог е сътворил за тях.

�ажно е също да обърнем внимание на плиткостта на изкривеноторазбиране за съдбата, което преобладава в обществото. �ова изкривеноубеждение за съдбата съдържа суеверното вярване, че 'ог е определил"съдба" за всеки човек, но понякога тези съдби могат да бъдат променяниот хората. #апример за човек, който се е върнал от смъртта, хората пра-вят безсмислени изказвания като "�ой победи съдбата си". �се пак, никойне е в състояние да промени съдбата си. 7овекът, който се е завърнал отсмъртта, не е умрял, защото му е писано да не умре тогава. Отново е частот съдбата на тези хора, които се самозалъгват, като казват "Аз победихсъдбата си" – това изречение, както и защитаването на това мнение.

$ъдбата е вечното знание на 'ог и за 'ог, �ойто познава времето ка-то единствен момент и �ойто господства над цялото време и пространст-во, всичко е определено и завършило в рамките на съдбата. От това, коетосе разказва в �орана, ние също разбираме, че за 'ог времето е едно: някоислучки, които ни се струва, че ще ни се случат в бъдеще, в �орана са раз-казани все едно преди много години вече са се случили. #апример айятите,които описват сметката, която хората ще дадат на 'ог в небесата, са раз-казани като отдавна вече случили се събития:

� щом се протръби с �ога, всички на небесата и на земята ще паднат

безжизнени, освен за когото Аллах не е пожелал. �осле още веднъж

ще се протръби и ето ги станали чакат! � ще засияе земята със

светлината на нейния �оспод. � ще бъде положена книгата [на дела-

та], и ще бъдат доведени пророците и свидетелите, и ще се отсъди

между хората справедливо, и не ще бъдат угнетени... � на тълпи ще

бъдат подкарани към Ада неверниците... А богобоязливите ще бъдат

поведени към �ая на групи... ($ура Аз-5умар, 68-73)

#якои други айяти, третиращи същата тема, са:

� с всеки човек ще дойде водач и свидетел [от ангелите]. ($ура �аф,21)� ще се разцепи небето, и ще бъде слабо в този 3ен. ($ура Ал-Qакка,16)� ще ги възнагради защото бяха търпеливи с �радина и с коприна,

облегнати там на престоли. �е ще виждат там ни зной, ни мраз."

($ура Ал-3нсан, 12-13)� Адът ще бъде показан на всеки, който вижда... ($ура Ан-#азиат,36)�о в този 3ен вярващите се смеят на неверниците. ($ура Ал-6утаф-фифин, 34 )� щом престъпниците видят Огъня, ще се убедят, че ще попаднат в

него. � не ще намерят избавление оттам. ($ура Ал-�хф, 53)

�акто се вижда, в �орана за случки, които ще се случат след нашатасмърт (от наша гледна точка), се разказва като за едни вече случили семинали събития. 'ог не е ограничен в относителната времева рамка, вкоято ние сме ограничени. 'ог е завещал тези неща във вечността: хоратавече са ги извършили, всички тези случки са преживени и са завършили.� следния айят бива съобщено, че всяко събитие, било то голямо или мал-ко, е в рамките на знанието на 'ог и записвано в книга:

5 каквото и да се заемеш, и да четеш за него от 1орана, и каквато и

работа да вършите, над вас �ие сме свидетели, още щом навлезете в

него. � нищо не убягва от твоя �оспод, дори и с тежест на прашинка,

както на земята, така и на небето, нито по-малко от това, нито по-

голямо, без да е в ясна книга. ($ура Юнус, 61)

�ритесненията на материалистите

�емите, дискутирани в тази глава, т.е истината, лежаща в основата наматерията, вечността и безпространствеността, всъщност са изключител-но ясни. �акто бе споменато по-рано, тези неща не представляват абсо-лютно никакъв вид философия или начин на мислене, а кристално ясни

+�О0Ю23О##А�А 356А6А 254

истини, които е невъзможно да бъдат отречени. � допълнение на това, чее техническа действителност, рационалното и логическо доказателство недопуска други алтернативи по този въпрос: �селената е въображаема на-ред с цялата материя, която я съставя, и всички хора, които живеят в нея.�я е съвкупност от възприятия.

6атериалистите изживяват трудни времена при схващането на тозивъпрос. #апример, ако се върнем към примера с автобуса на Politzer:въпреки че Politzer технически знае, че не може да излезне извън своитевъзприятия, той може да признае това само за определени случаи. $ другидуми, според Politzer до момента на сблъсъка с автобуса събитията сеслучват в мозъка, но веднага след като се случи този сблъсък, нещата из-лизат от мозъка и придобиват физическа реалност. 3менно тук логиче-ският недостатък е много ясен: Politzer прави същата грешка както и ма-териалистът философ Johnson, който казва: "Аз ритнах камъка, кракът мезаболя, следователно той съществува", и не може да разбере, че изпитани-ят след автобусния сблъсък шок в действителност е също само едновъзприятие.

/одсъзнателната причина за това , че материалистите не могат дасхванат този въпрос, е страхът им от факта, с който ще се сблъскат, кога-то го проумеят. Lincoln Barnett съобщава, че този проблем бил "забелязан"от някои учени:

#аред със свеждането, от страна на философите, на цялата обективнареалност до един свят от сенки и възприятия, учените осъзнават тревож-ните ограничения на човешките чувства.200

�сяко обяснение относно факта, че материята и времето са възприя-тия, предизвиква голям страх у материалиста, защото това са единствени-те понятия, които той възприема като безусловни. �ой съзнателно приематези неща като идоли за боготворене, защото смята, че е сътворен от ма-терията и времето (чрез еволюция).

�огато почувства, че �селената, в която си мисли, че живее; светът;собственото му тяло; другите хора; другите материалисти философи, отчиито идеи се повлиява – с една дума всичко, е възприятие, той започва дасе чувства сразен от страха за всичко това. �сичко, от което той зависи,вярва и се бори, внезапно изчезва.

� $ъдния %ен той ще почувства същото и както е описано в айята, щеизпадне в отчаяние:

� ще се отдадат на Аллах в този 3ен със смирение, и ще изчезне от

тях онова, което са измисляли. ($ура Ан-#ахл, 87)

От този момент нататък този материалист се опитва да се самоубедив действителността на материята и за тази цел създава "доказателства";удря юмруци по стената, рита камъни, вика, но никога не може да избягаот реалността.

�ака както искат да пропъдят тази реалност от мозъците си, такасъщо искат и другите хора да я захвърлят. �е знаят много добре, че акоистинската същност на материята е известна на хората като цяло, то при-митивността на собствената им философия и невежото им виждане за све-та ще бъдат разкрити пред всички и няма да остане никаква почва, на коя-то да могат да рационализират възгледите си. �ези страхове са причината,поради която те са толкова обезпокоени от факта, който обяснихме тук.

'ог обявява, че страховете на неверниците ще бъдат усилени в от-въдното. � $ъдния %ен към тях ще се обърнат така:

дин 3ен ще съберем всички, после ще речем на онези, които съдру-

жаваха: "1ъде са ви съдружниците, за които твърдяхте? ($ура Ал-Анам, 22 )

$лед това неверниците ще станат свидетели на това как техните бо-гатства, деца и кръгове от близки, които са смятали за истински и с коитосъдружавали 'ог, ще ги изоставят и ще изчезнат. 'ог ни информира за то-зи факт в следния айят:

�иж как лъжат против себе си и от тях изчезна онова, което са из-

мисляли! ($ура Ал-Анам, 24)

�ечалбата на вярващите

%окато фактът, че материята и времето са възприятия, тревожи ма-териалистите, точно обратното е вярно за истинските вярващи. �ярващи-те хора стават много щастливи, когато разбират тайната, криеща се задматерията, защото тази истина е ключът за всички въпроси. $ този ключсе отключват всички тайни. 7овек започва да разбира много от въпросите,които по-рано му е било трудно да разбере.

�акто бе споменато по-рано, ще може лесно да бъде даден отговор навъпросите, свързани със смъртта, рая, ада, отвъдното, променящите се из-мерения, както и на важни въпроси като "�ъде е 'ог?", "�акво е било

+�О0Ю23О##А�А 356А6А 256

преди 'ог?", "�ой е създал 'ога?", "�олко би продължил животът в гро-бището?", "�ъде са раят и адът?", "/онастоящем съществуват ли рай иад?". Cе бъде разбрано посредством каква система 'ог е сътворил цялата�селена от небитието. #ещо повече, разбирайки тази тайна, въпроси като"кога" и "къде" ще станат безсмислени, защото няма да остане нито време,нито място. �огато безпространствеността бъде проумяна, тогава ще бъдеразбрано, че адът, раят и земята всъщност се намират на едно и също мяс-то. Ако отсъствието на време бъде разбрано, то тогава ще бъде разбрано,че всичко се случва в един - единичен момент: не се чака за нищо и време-то не тече, защото всичко вече се е случило и свършило.

$ осъзнаването на тази тайна за вярващите светът става като рай.3зчезват всички злочести материални притеснения, тревоги и страхове.7овек осъзнава, че цялата �селена има единствен �ладетел, че �ой проме-ня целия физически свят както му харесва, и че всичко, което трябва да сенаправи е да се обърне към #его. �огава той изцяло предоставя себе си на'ог: "единствено на еб да служи" ($ура Ал-3мран, 35)

%а разбереш тази тайна е най-голямата печалба на света. $ тази тай-на бива разкрита още една също много важна реалност, която е споменатав �орана: факта, че "4ог е по-близо до него, отколкото вената на шия-

та [му]." ( $ура �аф, 16 )�секи знае, че вената на шията се намира във вътрешността на тяло-

то. �акво би било по-близко до човек освен неговата вътрешност? �азиситуация лесно може да бъде обяснена посредством истината за безпро-странствеността. �ози айят също така може да бъде разбран по-добре,проумявайки тази тайна.

�ова е простата истина. �рябва добре да бъде разбрано, че няма другпомощник и защитник на човека освен 'ог. #е съществува нищо друго ос-вен 'ог; �ой е единственото безусловно същество, при �оето човек тряб-ва да търси подслон, да моли за помощ и да чака отплата.

#акъдето и да се обърнем, там е 'ог.

E волюционната пропаганда, която по-късно бива ускорена, е се-риозна заплаха за вярата на хората в моралните ценности.Hондацията "#аучни проучвания", която има ясна представа

от тази истина, е поела ангажимента да информира турското общество занаучната истина за материята.

�ърва конференция – �станбул

/ървата от поредицата международни конференции, организираниот Hондацията "#аучни проучвания" (H#/), се провежда през 1998 г. �я епод наслов "/ровалът на еволюционната теория: истината за сътворение-то" и била проведена на 4 април 1998г. в 3станбул. �онференцията, коятоотбелязала огромен успех и в която участвали известни експерти от цялсвят, се превърнала в трибуна, на която за първи път в �урция еволюцион-ната теория била оспорвана и научно опровергана. �онференцията билапосетена от хора от всички слоеве на турското общество и успяла силнода ги заинтригува. �ези, които не могли да намерят място в залата, можелиотвън да следят конференцията на живо по телевизионна система за ка-белно предаване.

1онференциите на 7ондацията

"�аучни проучвания":

3ейности за информиране на

обществеността за еволюцията

20ÉãÄÇÄ

�онференцията включвала известни лектори от �урция и чужбина.$лед речите на членовете на H#/, които представили скритите идеологи-чески цели, лежащи в основата на еволюционната теория, бил излъчен до-кументален филм, подготвен от H#/.

%-р Duane Gish и д-р Kenneth Cumming – двама световноизвестниучени от 3нститута за креационни проучвания в $АC, са специалисти побиохимия и палеонтология. �е доказали със съществени доказателства, чееволюцията няма каквато и да било валидност. /о време на конференция-та един от най-видните турски учени днес – проф.д-р Cevat Babuna, илю-стрирал чудесата на всяка от фазите на сътворението на човешкото съще-ство чрез демонстрация с диапозитиви, която разтърсила "хипотезата заслучайностите" на еволюцията.

�тора конференция – �станбул

�тората международна конференция от същата поредица била про-ведена три месеца след първата, т.е. на 5 юли 1998 г., в конферентната за-ла Cemal Resit Rey, отново в 3станбул. 0екторите – шестима американции един турчин, в своите речи показали как дарвинизмът е отхвърлен отсъвременната наука. �онферентната зала Cemal Resit Rey, с капацитет отхиляда места, била препълнена с публика от възхитени слушатели.

0екторите и темите, по които са говорили на конференцията, саобобщени по-долу.

+�О0Ю23О##А�А 356А6А 260

�рофесор Michael P. Girouard: � своята реч "�ъзможно ли е жи-

вотът да се е зародил чрез случайности?" Michael P. Girouard, професор

по биология в университета Southern Louisiana, обяснил посредством раз-

нообразни примери комплексността на протеините, основните елементи

на живота, и завършил с това, че те могат единствено да се появят в резул-

тат на изкусен план.

3-р Edward Boudreaux: � своята реч "%изайнът в химията" Edward

Boudreaux, професор по химия в университета в New Orleans, отбелязал,

че някои химични елементи трябва да са били съзнателно подредени чрез

сътворение, за да може да има живот.

�рофесор Carl Fliermans: jироко известен учен в $АC , професор

по микробиология в университета Indiana и ръководител на проучване за

"неутрализация на химичните остатъци чрез бактерии", подпомогнато от

6инистерството на отбраната на $АC, Carl Fliermans отхвърля еволюци-

онните твърдения на микробиологично ниво.

�рофесор Edip Keha: /рофесор по биохимия, Edip Keha бил един-

ственият турски лектор на конференцията. �ой представил основна ин-

формация за клетката и наблегнал върху очевидността, че клетката би

могла да се е появила единствено в резултат на съзнателен проект.

�рофесор David Menton: /рофесор по анатомия във вашингтонс-

кия университет, David Menton в една реч, съпроводена от много интерес-

на компютърна демонстрация, показал разликите между анатомията на

птичите пера и кожата на влечугите,

като по този начин доказал невалидно-

стта на хипотезата, че птиците са про-

излезли от влечугите.

�рофесор Duane Gish: 3звест-

ният експерт по еволюция проф.Gish в

своята реч, озаглавена "/роизходът на

човека", опровергава тезата за произ-

хода на човека от маймуната.

�резидентът на �1� проф.

John Morris: /роф. Morris – прези-

дент на 3нститута за креационни про-

ë‚ÂÚÓ‚ÌÓËÁ‚ÂÒÚÌËflÚ ÒÔÂˆË‡ÎËÒÚ ÔÓ Â‚ÓÎ˛ˆËfl‰- Duane Gish ÔÓÎÛ˜‡‚‡ Ò‚ÓflÚ‡ „‡‚Ë‡Ì‡ Ò

îçè ÔÎÓ˜‡ ÓÚ ‰- Dr Nevzat Yalcintas, ˜ÎÂÌÌ‡ ÚÛÒÍËfl Ô‡Î‡ÏÂÌÚ.

учвания и виден геолог, представил реч за идеологическите и философски

ангажименти, стоящи зад еволюцията. �ой обяснил подробно, че тази тео-

рия се е превърнала в догма и че последователите й вярват в дарвинизма с

набожна страст.

$лушайки всички тези изказвания, публиката станала свидетел на

това, че еволюцията е догматично вярване, което е отхвърлено от науката

от всички аспекти. � допълнение, изложбата на постери, озаглавена "/ро-

валът на еволюционната теория: истината за сътворението", организирана

от фондацията "#аучни проучвания" и представена в лобито на конфе-

рентната зала CRR, привлякла огромен интерес. 3зложбата се състояла

от 35 постера, всеки от които подчертава както основните твърдения на

еволюцията, така и доказателството за сътворението.

рета конференция – Анкара

�ретата международна конференция от същата поредица била прове-

дена на 12 юли 1998 г. в хотел "jератон" в Анкара. Участниците в конфе-

ренцията там – трима американци и един турчин, изложили ясни и същест-

вени доказателства, че дарвинизмът е отхвърлен от съвременната наука.

�ъпреки че конферентната зала в анкарския хотел "jератон" била

èêéî. DUANE GISH:"îÓÒËÎÌËÚÂ Â„ËÒÚËÓÔÓ‚Â„‡‚‡Ú Â‚ÓÎ˛-ˆËÓÌÌ‡Ú‡ ÚÂÓËfl ËÔÓÍ‡Á‚‡Ú, ˜Â ‚Ë‰Ó‚Â-ÚÂ Ò‡ ÒÂ ÔÓfl‚ËÎË Ì‡áÂÏflÚ‡ Ì‡Ô˙ÎÌÓÓÙÓÏÂÌË Ë ‰Ó·ÂÛÒÚÓÂÌË. íÓ‚‡ Â Â-‡ÎÌÓ ‰ÓÍ‡Á‡ÚÂÎÒÚ‚ÓÁ‡ ÚÓ‚‡, ˜Â ÚÂ Ò‡ ·ËÎËÒ˙Ú‚ÓÂÌË ÓÚ ÅÓ„."

èêéî. DAVID MENTON:"ÄÁ ÓÚ 30 „Ó‰ËÌË ËÁ-ÒÎÂ‰‚‡Ï ‡Ì‡ÚÓÏË˜ÌËÚÂı‡‡ÍÚÂËÒÚËÍË Ì‡ ÊË-‚ËÚÂ Ò˙˘ÂÒÚ‚‡. íÓ‚‡,ÍÓÂÚÓ ‚ËÌ‡„Ë ‚ËÊ‰‡ı,·Â¯Â ‰ÓÍ‡Á‡ÚÂÎÒÚ‚ÓÚÓÁ‡ ÅÓÊËÂÚÓ Ò˙Ú‚ÓÂ-ÌËÂ."

èêéî. EDWARDBOUDREAUX: "ë‚ÂÚ˙Ú,‚ ÍÓÈÚÓ ÊË‚ÂÂÏ, Ë ÌÂ-„Ó‚ËÚÂ ÔËÓ‰ÌË Á‡-ÍÓÌË Ò‡ ÓÒÌÓ‚‡ÌËÏÌÓ„Ó ÚÓ˜ÌÓ ÓÚ í‚ÓÂ-ˆ‡, Á‡ ‰‡ ·˙‰‡Ú ‚ ÔÓ-ÏÓ˘ Ì‡ Ì‡Ò, ıÓ‡Ú‡."

èêéî.CARL FLIERMANS:"ë˙‚ÂÏÂÌÌ‡Ú‡ ·ËÓıË-ÏËfl ‰ÓÍ‡Á‚‡, ˜Â Ó„‡-ÌËÁÏËÚÂ Ò‡ ÔÓÂÍÚË‡-ÌË Û‰Ë‚ËÚÂÎÌÓ Ë ÚÓÁËÙ‡ÍÚ Ò‡Ï ÔÓ ÒÂ·Â ÒË ‰Ó-Í‡Á‚‡ Ò˙˘ÂÒÚ‚Û‚‡ÌËÂÚÓÌ‡ í‚ÓÂˆ."

+�О0Ю23О##А�А 356А6А 262

;анлъурфаАнкара

�змир 4алъкесир

5амсун 1айсери

�иресун 4урса

åéåÖçíà éí çÄñàéçÄãçàíÖ äéçîÖêÖçñàà çÄ îçè

проектирана да събира публика от около хиляда човека, броят на участни-

ците в конференцията надхвърлял 2500. 3звън конферентната зала били

поставени монитори за тези, които не могли да си намерят място вътре.

3зложбата на постери, озаглавена "/ровалът на еволюционната теория:

истината за сътворението", представена непосредствено до конферентна-

та зала, също предизвикала значителен интерес. #а края на конференция-

та лекторите получили продължителни овации, което доказало в каква го-

ляма степен публиката копнеела за просвещение по научните факти, тре-

тиращи еволюционната измама и истината за сътворението.

$лед последвалия успех на тези международни конференции фонда-

цията "#аучни проучвания" започнала да организира подобни конферен-

ции из цяла �урция. 6ежду август '98 и май '99 са били проведени 60 кон-

ференции в различни градове. H#/ продължава да организира своите

конференции в различните части на страната.

/речист си �и! #ямаме друго знание,освен това, на което �и ни научи. �и си

�сезнаещия, /ремъдрия.($ура Ал-'акара, 32)

ÅàÅãàéÉêÄîàü

1 David Jorafsky, Soviet Marxism, Natural Science, p.

2 Ali Demirsoy, Kalitim ve Evrim (Inheritance and

Evolution), Ankara: Meteksan Publishing Co.,

1984, p. 61.

3 Michael J. Behe, Darwin's Black Box, New York:

Free Press, 1996, pp. 232-233.

4 Richard Dawkins, The Blind Watchmaker, London:

W. W. Norton, 1986, p. 159.

5 Dan Graves, Science of Faith: Forty-Eight Biogra-

phies of Historic Scientists and Their Christian

Faith, Grand Rapids, MI, Kregel Resources.

6 Science, Philosophy, And Religion: A Symposium,

1941, CH.13.

7 J.De Vries, Essential of Physical Science,

Wm.B.Eerdmans Pub.Co., Grand Rapids, SD 1958,

p. 15.

8 H. S. Lipson, "A Physicist's View of Darwin's Theo-

ry", Evolution Trends in Plants, Vol 2, No. 1, 1988,

9 Although Darwin came up with the claim that his

theory was totally independent from that of

Lamarck's, he gradually started to rely on Lamar-

ck's assertions. Especially the 6th and the last edi-

tion of The Origin of Species is full of examples of

Lamarck's "inheritance of acquired traits". See Ben-

jamin Farrington, What Darwin Really Said, New

York: Schocken Books, 1966, p. 64.

10 Julian Huxley & Jacob Bronowski, Growth of Ideas.

Prentice Hall, Inc. Englewood Cliff, 1986, p. 99.

11 Steven M. Stanley, Macroevolution: Pattern and

Process, San Francisco: W. H. Freeman and Co.

1979, pp. 35, 159.

12 Colin Patterson, "Cladistics", Interview with Brian

Leek, Peter Franz, March 4, 1982, BBC.

13 Stephen Jay Gould, "The Return of Hopeful Mon-

sters", Natural History, Vol 86, July-August 1977, p.

14 Charles Darwin, The Origin of Species: A Facsimile

of the First Edition, Harvard University Press, 1964,

p. 189.

15 Charles Darwin, The Origin of Species, p. 177

16 B. G. Ranganathan, Origins?, Pennsylvania: The

Banner Of Truth Trust, 1988.

17 Warren Weaver, "Genetic Effects of Atomic Radia-

tion", Science, Vol 123, June 29, 1956, p. 1159.

18 Gordon R. Taylor, The Great Evolution Mystery,

New York: Harper & Row, 1983, p. 48.

19 Michael Pitman, Adam and Evolution, London:

River Publishing, 1984, p. 70.

p. 179.

21 Charles Darwin, The Origin of Species, p. 172, 280.

22 Derek V. Ager, "The Nature of the Fossil Record",

Proceedings of the British Geological Association,

Vol 87, 1976, p. 133.

23 Mark Czarnecki, "The Revival of the Creationist

Crusade", MacLean's, January 19, 1981, p. 56.

24 T. N. George, "Fossils in Evolutionary Perspective",

Science Progress, cilt 48, January 1960, pp. 1, 3.

25 David Raup, "Conflicts Between Darwin and Pale-

ontology", Bulletin, Field Museum of Natural His-

tory, Vol 50, January 1979, p. 24.

26 Richard Monastersky, "Mysteries of the Orient",

Discover, April 1993, p. 40.

27 Richard Dawkins, The Blind Watchmaker, London:

W. W. Norton 1986, p. 229.

28 Douglas J. Futuyma, Science on Trial, New York:

Pantheon Books, 1983, p. 197.

p. 302.

30 Stefan Bengston, Nature, Vol. 345, 1990, p. 765.

31 Gerald T. Todd, "Evolution of the Lung and the Ori-

gin of Bony Fishes: A Casual Relationship", Ameri-

can Zoologist, Vol 26, No. 4, 1980, p. 757.

32 R. L. Carroll, Vertebrate Paleontology and Evolu-

tion, New York: W. H. Freeman and Co. 1988, p. 4.

33 Edwin H. Colbert, M. Morales, Evolution of the

Vertebrates, New York: John Wiley and Sons, 1991,

p. 99.

34 Jean-Jacques Hublin, The Hamlyn Encyclopædia of

Prehistoric Animals, New York: The Hamlyn Pub-

lishing Group Ltd., 1984, p. 120.

35 Jacques Millot, "The Coelacanth", Scientific Ameri-

can, Vol 193, December 1955, p. 39.

36 Bilim ve Teknik Magazine, November 1998, No:

372, p. 21.

37 Robert L. Carroll, Vertebrate Paleontology and

Evolution, New York: W. H. Freeman and Co.,

1988, p. 198.

38 Engin Korur, "Gözlerin ve Kanatlarin Sirri" (The

+�О0Ю23О##А�А 356А6А 266

Mystery of the Eyes and the Wings), Bilim ve

Teknik, No. 203, October 1984, p. 25.

39 Nature, Vol 382, August, 1, 1996, p. 401.

40 Carl O. Dunbar, Historical Geology, New York:

John Wiley and Sons, 1961, p. 310.

41 L. D. Martin, J. D. Stewart, K. N. Whetstone, The

Auk, Vol 98, 1980, p. 86.

42 L. D. Martin, J. D. Stewart, K. N. Whetstone, The

Auk, Cilt 98, 1980, s. 86; L. D. Martin "Origins of

Higher Groups of Tetrapods", Ithaca, New York:

Comstock Publising Association, 1991, pp. 485, 540.

43 S. Tarsitano, M. K. Hecht, Zoological Journal of the

Linnaean Society, Vol 69, 1985, p. 178; A. D. Walker,

Geological Magazine, Vol 177, 1980, p. 595.

44 Pat Shipman, "Birds do it... Did Dinosaurs?", New

Scientist, February 1, 1997, p. 31.

45 "Old Bird", Discover, March 21, 1997.

46 "Old Bird", Discover, March 21, 1997.

47 Pat Shipman, "Birds Do It... Did Dinosaurs?", p. 28.

48 S. J. Gould & N. Eldredge, Paleobiology, Vol 3,

1977, p. 147.

51 Roger Lewin, "Bones of Mammals, Ancestors

Fleshed Out", Science, vol 212, June 26, 1981, p.

52 George Gaylord Simpson, Life Before Man, New

York: Time-Life Books, 1972, p. 42.

53 Eric Lombard, "Review of Evolutionary Principles

of the Mammalian Middle Ear, Gerald Fleischer",

Evolution, Vol 33, December 1979, p. 1230.

54 David R. Pilbeam, "Rearranging Our Family Tree",

Nature, June 1978, p. 40.

55 Earnest A. Hooton, Up From The Ape, New York:

McMillan, 1931, p. 332.

56 Malcolm Muggeridge, The End of Christendom,

Grand Rapids, Eerdmans, 1980, p. 59.

57 Stephen Jay Gould, "Smith Woodward's Folly",

New Scientist, February 5, 1979, p. 44.

58 Kenneth Oakley, William Le Gros Clark & J. S, "Pilt-

down", Meydan Larousse, Vol 10, p. 133.

59 Stephen Jay Gould, "Smith Woodward's Folly",

New Scientist, April 5, 1979, p. 44.

60 W. K. Gregory, "Hesperopithecus Apparently Not

An Ape Nor A Man", Science, Vol 66, December

1927, p. 579.

61 Philips Verner Bradford, Harvey Blume, Ota

Benga: The Pygmy in The Zoo, New York: Delta

Books, 1992.

62 David Pilbeam, "Humans Lose an Early Ancestor",

Science, April 1982, pp. 6-7.

63 Solly Zuckerman, Beyond The Ivory Tower, New

York: Toplinger Publications, 1970, pp. 75-94.

64 Charles E. Oxnard, "The Place of Australopithecines

in Human Evolution: Grounds for Doubt", Nature,

Vol 258, p. 389.

65 Fred Spoor, Bernard Wood, Frans Zonneveld,

"Implication of Early Hominid Labryntine Mor-

phology for Evolution of Human Bipedal Locomo-

tion", Nature, Vol 369, June 23, 1994, pp. 645-648.

66 Holly Smith, American Journal of Physical

Antropology, Vol 94, 1994, pp. 307-325.

67 Fred Spoor, Bernard Wood, Frans Zonneveld,

"Implication of Early Hominid Labryntine Mor-

phology for Evolution of Human Bipedal Locomo-

tion", Nature, vol 369, June 23, 1994, p. 645-648.

68 Tim Bromage, New Scientist, vol 133, 1992, p. 38-

69 J. E. Cronin, N. T. Boaz, C. B. Stringer, Y. Rak,

"Tempo and Mode in Hominid Evolution", Nature,

Vol 292, 1981, p. 113-122.

70 C. L. Brace, H. Nelson, N. Korn, M. L. Brace, Atlas

of Human Evolution, 2.b. New York: Rinehart and

Wilson, 1979.

71 Alan Walker, Scientific American, vol 239 (2), 1978,

p. 54.

72 Marvin Lubenow, Bones of Contention, Grand

Rapids, Baker, 1992, p. 83.

73 Boyce Rensberger, The Washington Post, Novem-

ber 19, 1984.

74 Boyce Rensberger, The Washington Post, Novem-

ber 19, 1984.

75 Richard Leakey, The Making of Mankind, London:

Sphere Books, 1981, p. 62.

76 Marvin Lubenow, Bones of Contention, Grand

Rapids, Baker, 1992. p. 136.

77 Erik Trinkaus, "Hard Times Among the Nean-

derthals", Natural History, vol 87, December 1978,

p. 10; R. L. Holloway, "The Neanderthal Brain:

What Was Primitive", American Journal of Physical

Anthropology Supplement, Vol 12, 1991, p. 94.

78 Alan Walker, Science, vol 207, 1980, p. 1103.

79 A. J. Kelso, Physical Antropology, 1st ed., New

York: J. B. Lipincott Co., 1970, p. 221; M. D. Leakey,

Olduvai Gorge, Vol 3, Cambridge: Cambridge Uni-

versity Press, 1971, p. 272.

80 S. J. Gould, Natural History, Vol 85, 1976, p. 30.

81 Time, November 1996.

82 L. S. B. Leakey, The Origin of Homo Sapiens, ed. F.

Borde, Paris: UNESCO, 1972, p. 25-29; L. S. B.

Leakey, By the Evidence, New York: Harcourt

Brace Jovanovich, 1974.

83 "Is This The Face of Our Past", Discover, December

1997, p. 97-100.

84 A. J. Kelso, Physical Anthropology, 1.b., 1970, pp. 221;

M. D. Leakey, Olduvai Gorge, Vol 3, Cambridge:

Cambridge University Press, 1971, p. 272.

85 Donald C. Johanson & M. A. Edey, Lucy: The

Beginnings of Humankind, New York: Simon &

Schuster, 1981, p. 250.

86 Science News, Vol 115, 1979, p. 196-197.

87 Ian Anderson, New Scientist, Vol 98, 1983, p. 373.

88 Russell H. Tuttle, Natural History, March 1990, p.

61-64.

89 Ruth Henke, "Aufrecht aus den Baumen", Focus,

Vol 39, 1996, p. 178.

90 Elaine Morgan, The Scars of Evolution, New York:

Oxford University Press, 1994, p. 5.

91 Solly Zuckerman, Beyond The Ivory Tower, New

York: Toplinger Publications, 1970, p. 19.

92 W. R. Bird, The Origin of Species Revisited.,

Nashville: Thomas Nelson Co., 1991, pp. 298-99.

93 "Hoyle on Evolution", Nature, Vol 294, November 12,

1981, p. 105.

1984, p. 64.

95 W. R. Bird, The Origin of Species Revisited.

Nashville: Thomas Nelson Co., 1991, p. 304.

96 W. R. Bird, The Origin of Species Revisited.

97 J. D. Thomas, Evolution and Faith. Abilene, TX,

ACU Press, 1988. p. 81-82.

98 Robert Shapiro, Origins: A Sceptics Guide to the

Creation of Life on Earth, New York, Summit

Books, 1986. p.127.

99 Fred Hoyle, Chandra Wickramasinghe, Evolution

from Space, New York, Simon & Schuster, 1984, p.

100 Fred Hoyle, Chandra Wickramasinghe, Evo-lution

from Space, p. 130.

101 Fabbri Britannica Bilim Ansiklopedisi (Fabbri Bri-

tannica Science Encyclopaedia), vol 2, No 22, p.

102 Richard B. Bliss & Gary E. Parker, Origin of Life, Cal-

ifornia: 1979, p. 14.

103 Stanley Miller, Molecular Evolution of Life: Current

Status of the Prebiotic Synthesis of Small Mole-

cules, 1986, p. 7.

104 Kevin Mc Kean, Bilim ve Teknik, No 189, p. 7.

105 J. P. Ferris, C. T. Chen, "Photochemistry of Methane,

Nitrogen, and Water Mixture As a Model for the

Atmosphere of the Primitive Earth", Journal of

American Chemical Society, vol 97:11, 1975, p. 2964.

106 "New Evidence on Evolution of Early Atmosphere

and Life", Bulletin of the American Meteorological

Society, vol 63, November 1982, p. 1328-1330.

ifornia, 1979, p. 25.

108 W. R. Bird, The Origin of Species Revisited,

109 Richard Dickerson, "Chemical Evolution", Scientific

American, Cilt 239:3, 1978, p. 74.

ifornia: 1979, p. 25.

112 S. W. Fox, K. Harada, G. Kramptiz, G. Mueller,

"Chemical Origin of Cells", Chemical Engineering

News, June 22, 1970, p. 80.

113 Frank B. Salisbury, "Doubts about the Modern Syn-

thetic Theory of Evolution", American Biology

Teacher, September 1971, p. 336.

114 Paul Auger, De La Physique Theorique a la Biologie,

1970, p. 118.

115 Francis Crick, Life Itself: It's Origin and Nature, New

York, Simon & Schuster, 1981, p. 88.

1984, p. 39.

117 Homer Jacobson, "Information, Reproduction and

the Origin of Life", American Scientist, January

1955, p.121.

118 Reinhard Junker & Siegfried Scherer, "Entstehung

Gesiche Der Lebewesen", Weyel, 1986, p. 89.

119 Michael Denton, Evolution: A Theory in Crisis. Lon-

don: Burnett Books, 1985, p. 351.

120 John Horgan, "In the Beginning", Scientific Ameri-

can, vol. 264, February 1991, p. 119.

121 G.F. Joyce, L. E. Orgel, "Prospects for Understand-

ing the Origin of the RNA World", In the RNA

World, New York: Cold Spring Harbor Laboratory

'иблиография 267

Press, 1993, p. 13.

122 Jacques Monod, Chance and Necessity, New

York: 1971, p.143.

123 Leslie E. Orgel, "The Origin of Life on the Earth",

Scientific American, Ekim 1994, vol. 271, p. 78.

124 Chandra Wickramasinghe, Interview in London

Daily Express, August 14, 1981.

125 Jeremy Rifkin, Entropy: A New World View,

New York, Viking Press, 1980, p.6

126 J. H. Rush, The Dawn of Life, New York, Signet,

1962, p 35

127 Roger Lewin, "A Downward Slope to Greater

Diversity", Science, vol. 217, 24.9.1982, p. 1239

128 George P. Stravropoulos, "The Frontiers and

Limits of Science", American Scientist, vol. 65,

November-December 1977, p.674

129 Jeremy Rifkin, Entropy: A New World View, p.55

130 For further info, see: Stephen C. Meyer, "The Ori-

gin of Life and the Death of Materialism", The

Intercollegiate Review, 32, No. 2, Spring 1996

131 Charles B. Thaxton, Walter L. Bradley & Roger L.

Olsen The Mystery of Life's Origin: Reassessing

Current Theories, 4. edition, Dallas, 1992. chap-

ter 9, p. 134

132 Ilya Prigogine, Isabelle Stengers, Order Out of

Chaos, New York, Bantam Books, 1984, p. 175

Creation of Life on Earth. Summit Books, New

York: 1986, p. 207

134 Pierre-P Grassé, Evolution of Living Organisms,

New York: Academic Press, 1977, p. 103.

135 PierreP Grassé, Evolution of Living Organisms,

p. 107.

136 Norman Macbeth, Darwin Retried: An Appeal to

Reason. Boston: Gambit, 1971, p. 101.

137 Loren C. Eiseley, The Immense Journey, Vintage

Books, 1958, p. 186.

138 Charles Darwin, The Origin of Species: A Fac-

simile of the First Edition, Harvard University

Press, 1964, p. 184.

Reason, Harvard Common Press, New York:

1971, p. 33.

Reason, p. 36.

141 Loren Eiseley, The Immense Journey, Vintage

Books, 1958. p. 227.

142 Stuart B. Levy, "The Challange of Antibiotic

Resistance, Scientific American, Mart 1998, p.

143 Medical Tribune, 29 Aralik 1988, pp. 1, 23.

144 Francisco J. Ayala, "The Mechanisms of Evolu-

tion", Scientific American, Vol. 239, September

1978, p. 64.

145 S. R. Scadding, "Do 'Vestigial Organs' Provide

Evidence for Evolution?", Evolutionary Theory,

Vol 5, May 1981, p. 173.

146 The Merck Manual of Medical Information,

Home edition, New Jersey: Merck & Co., Inc.

The Merck Publishing Group, Rahway, 1997.

147 H. Enoch, Creation and Evolution, New York:

1966, p. 18-19.

148 Frank Salisbury, "Doubts About the Modern

Synthetic Theory of Evolution", American Biol-

ogy Teacher, September 1971, p. 338.

149 Michael Denton, Evolution: A Theory in Crisis.

London, Burnett Books, 1985, p. 145.

150 W. R. Bird, The Origin of Species Revisited,

Thomas Nelson Co., Nashville: 1991, pp. 98-99;

Percival Davis, Dean Kenyon, Of Pandas and

People, Haughton Publishing Co., 1990, pp. 35-

151 W. R. Bird, The Origin of Species Revisited, pp.

98-99, 199-202.

152 Michael Denton. Evolution: A Theory in Crisis.

London: Burnett Books, 1985, pp. 290-91.

153 G. G. Simpson, W. Beck, An Introduction to Biol-

ogy, New York, Harcourt Brace and World,

1965, p. 241.

154 Keith S. Thompson, "Ontogeny and Phylogeny

Recapitulated", American Scientist, Vol 76,

May/June 1988, p. 273.

155 Francis Hitching, The Neck of the Giraffe: Where

Darwin Went Wrong, New York: Ticknor and

Fields 1982, p. 204.

156 Richard Lewontin, "The Demon-Haunted

World", The New York Review of Books, Janu-

ary 9, 1997, p. 28.

Creation of Life on Earth. Summit Books, New

York: 1986, p. 207.

158 Hubert Yockey, "Self Organization, Origin of Life

Scenarios and Information Theory", Journal of

Theoretical Biology, Cilt 91, 1981, pp. 27-28.

159 Hoimar Von Dithfurt, Im Anfang War Der

Wasserstoff (Secret Night of the Dinosaurs), Vol

+�О0Ю23О##А�А 356А6А 268

2, p. 64.

160 Ali Demirsoy, Kal_t_m ve Evrim (Inheritance

and Evolution), Ankara: Meteksan Publishing

Co., 1984, p. 61.

161 Ali Demirsoy, Kalitim ve Evrim, p. 61.

162 Ali Demirsoy, Kalitim ve Evrim, p. 94.

163 Douglas Dewar, Insan: Özel Yaratik, pp. 103-104.

164 Bilim ve Teknik, July 1989, Vol. 22, No.260, p.59

165 Grzimeks Tierleben Vögel 3, Deutscher Taschen

Buch Verlag, Oktober 1993, p.92

166 David Attenborough, Life On Earth: A Natural

History, Collins British Broadcasting Corpora-

tion, June 1979, p.236

167 David Attenborough, Life On Earth: A Natural

History, Collins British Broadcasting Corpora-

tion, June 1979, p.240

168 "The Structure and Properties of Spider Silk" ,

Endeavour, January 1986, vol.10, pp.37-42

169 Görsel Bilim ve Teknik Ansiklopedisi, pp.185-

170 WalterMetzner, http://cnas.ucr.edu/ ~bio/ fac-

ulty/Metzner.html

171 Bilim ve Teknik, January 1990, pp.10-12

172 David Attenborough, Life of Birds, Princeton

Universitye Press, Princeton-New Jersey, 1998,

173 National Geographic, September 1995, p. 98

174 James L.Gould, Carol Grant Gould, Life at the

Edge, W.H.Freeman and Company, 1989,

pp.130-136

175 David Attenborough, The Private Life of Plants,

Princeton Universitye Press, Princeton-New

Jersey, 1995, pp.81-83

176 Encyclopedia of Reptiles and Amphibians, Pub-

lished in the United States by Academic Press,

A Division of Harcourt Brace and Company,

177 Frederick Vester, Denken, Lernen, Vergessen,

vga, 1978, p.6

178 R.L.Gregory, Eye and Brain: The Psychology of

Seeing, Oxford University Press Inc. New York,

1990, p.9

179 Lincoln Barnett, The Universe and Dr.Einstein,

William Sloane Associate, New York, 1948, p.20

180 Bertrand Russell, ABC of Relativity, George

Allen and Unwin, London, 1964, pp.161-162

181 "Treaties Concerning the Principle of Hu-man

Knowledge", 1710, Works of George Berkeley,

vol. I, ed. A. Fraser, Oxford, 1871

182 Bertrand Russell, Rölativitenin Alfabesi, Onur

Yayinlari, 1974, p.161-162

183 R.L.Gregory, Eye and Brain: The Psycho-logy of

Seeing, Oxford University Press Inc. New York,

1990, p.9.

184 Karl Pribram, David Bohm, Marilyn Fer-guson,

Fritjof Capra, Holografik Evren I, Trans: Ali

Çakirolu, Kuraldisi Yayinlar, Istanbul: 1996,

185 George Politzer, Felsefenin Baslangiç il-keleri,

‹stanbul: Sosyal Yayinlar, 1989, p. 53.

186 Orhan Hançerlio¤lu, Düsünce Tarihi, ‹stanbul:

Remzi Kitabevi, 6.b., 1995 September, p. 261.

187 George Politzer, Felsefenin Baslangiç Ilkeleri,

‹stanbul: Sosyal Yayinlar, 1989, p. 65.

188 Paul Davies, Tanri ve Yeni Fizik, Çev: Murat

Temelli, Im Yayin Tasarim Yasam Kitaplari,

‹stanbul 1995, p.180-181

189 Rennan Pekünlü, "Aldatmacanin Evrimsizli¤i",

(NonEvolution of Deceit) Bilim ve Ütopya,

December 1998 (V.I.Lenin, Materialism and

Empiriocriticism, Progress Publishers, Moscow,

1970, pp.334335)

190 Alaettin Senel, "Evrim Aldatmacasi mi?, Devrin

Aldatmacasi mi?", (Evolution Deceit or Deceit

of the Epoch?) Bilim ve Ütopya, December 1998

191 Imam Rabbani Hz. Mektuplari (Letters of Rab-

bani), Vol.II, 357. Letter, p.163

192 Imam Rabbani Hz. Mektuplari (Letters of Rab-

bani), Vol.II, 470. Letter, p.1432

193 François Jacob, Le Jeu des Possibles, University

of Washington Press, 1982, p.111

William Sloane Associate, New York, 1948, pp.

William Sloane Associate, New York, 1948, p.58.

197 Paul Strathern, The Big Idea: Einstein and Rela-

tivity, Arrow Books, 1997, p. 57

William Sloane Associate, New York, 1948,

pp.1718

'иблиография 269

Еволюционната Измама. Bulgarian Български

Documents

FMF Leaflet Bulgarian/Брошурата български

Presentation bulgarian

“БЪЛГАРСКИ БЕТОННИ ЕЛЕМЕНТИ” ООД “БЪЛГАРСКИ …šАТАЛОГ-ББЕ-ООД... · “БЪЛГАРСКИ БЕТОННИ ЕЛЕМЕНТИ”

Traditional bulgarian dishes

Bulgarian national cuisine

БЪЛГАРСКИ ЦЕНТРОБЕЖНИ ВОДНИ ПОМПИ BULGARIAN …turbo-cb.com/wp-content/uploads/2016/04/Turbo-C-Catalog-2014-.pdf · BG EN RU FR RO AR BULGARIAN ... awards

Bulgarian NWZB150

Colliers Magazine Bulgarian

Guide Bulgarian

Hiragana letters (Bulgarian)

УКАЗАНИЯ - Bulgarian Version

Bulgarian Tankova

Bulgarian Consonants

LINUX(Bulgarian Language)

Rotora Catalog bulgarian

Bulgarian Handbook

Kendo + Drupal (Bulgarian)

ISSN 0323 – 9519 ГОДИНАda.uni-vt.bg/u/365/pub/6028/bel2__2014_tialo.indd.pdf · 110 Bulgarian Language and Literature, Volume 56, Number 2, 2014 Български език

Click Deutsch – German 2 English 4 Français – French 6 ... · Български – Bulgarian 16 Slovenski – Slovenian 18 Slovenský – Slovakian 20 Magyar – Hungarian

Bulgarian Science Magazine