ПРОУЧВАНЕ НА ПАТОГЕНИПО ВИДОВЕ ОТ...

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

ИНСТИТУТ ЗА ГОРАТА

“ПРОУЧВАНЕ НА ПАТОГЕНИ ПО ВИДОВЕ ОТ РОД PINUS В БЪЛГАРИЯ“СИАННА ХЛЕБАРСКА, МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

ОСМИ НАУЧЕН СЕМИНАР ПО СЛУЧАЙ СЕДМИЦАТА НА ГОРАТА 12 АПРИЛ 2018 ГР .СОФИЯ

ИЗГОТВЕН Е ЛИТЕРАТУРЕН ОБЗОР, С ЦЕЛ ПРОУЧВАНЕ И АНАЛИЗ НА СЪСТОЯНИЕТО НА ПРОБЛЕМА, СВЪРЗАНИ С ТЕМАТА НА ПРОЕКТА

ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ЧЕТИРИ ГОДИНИ ПОВРЕДИТЕ ОТФИТОПАТОГЕНЕН ХАРАКТЕР В БОРОВИТЕ ГОРИ СА СВЪРЗАНИОСНОВНО С ГЪБИТЕ DIPLODIA SAPINEA И CENANGIUMFERRUGINOSUM, КОИТО ПРИ ЖИЗНЕНИ И ЗДРАВИ ДЪРВЕТА НЕ БИХАМОГЛИ ДА ПРИЧИНЯТ СЕРИОЗНИ СМУЩЕНИЯ, А САМО ДАПОДПОМОГНАТ САМООКАСТРЯНЕТО В ДОЛНАТА ЧАСТ НАКОРОНАТА (BUTIN, 1995; SINCLAIR ET AL., 1987).

ПРИ НАСТЪПИЛИТЕ ФИЗИОЛОГИЧНИ СМУЩЕНИЯ ПОРАДИПРОДЪЛЖИТЕЛНИТЕ ЗАСУШАВАНИЯ, ТЕЗИ ПАТОГЕНИ СЕПРОЯВЯВАТ КАТО ПО-АГРЕСИВНИ ПАРАЗИТИ И ПРИЧИНЯВАТСЪХНЕНЕ НА КЛОНКИТЕ И МЛАДИТЕ ЛЕТОРАСЛИ В НАСАЖДЕНИЯОТ P. NIGRA, P. SYLVESTRIS И P. PONDEROSA.

ГЪБНИЯТ ПАТОГЕН DOTHISTROMA PINI HULBARY ПРИЧИНЯВАСТОПАНСКИ ЗНАЧИМО ЗАБОЛЯВАНЕ СРЕД ИГЛОЛИСТНИТЕДЪРВЕСНИ ВИДОВЕ, ПО-СПЕЦИАЛНО НА ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ ОТ РОДPINUS.

РАЗВИТИЕТО МУ В ТЪКАНИТЕ НА ИГЛИЦИТЕ ПРЕДИЗВИКВАПРЕЖДЕВРЕМЕННО ОБЕЗЛИСТВАНЕ НА КОРОНИТЕ И НАМАЛЯВАНЕНА ПРИРАСТА, А В НЯКОИ СЛУЧАИ И ЗАГИВАНЕ НА ИНФЕКТИРАНИТЕДЪРВЕТА. СИЛНОТО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ЗАБОЛЯВАНЕТОНАРУШАВА ЕКОЛОГИЧНАТА РОЛЯ НА ИГЛОЛИСТНИТЕ ГОРИ, КАКТОИ СТОПАНСКАТА ИМ ФУНКЦИЯ И РЕКРЕАЦИОННОПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ.

ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ ПАТОГЕНЪТ ПРОЯВЯВА ВСЕ ПО-ВИСОКАВИРУЛЕНТНОСТ И НАНАСЯ СЕРИОЗНИ ПОВРЕДИ КАКТО ВЪРХУМЕСТНИТЕ, ТАКА И ВЪРХУ ИНТРОДУЦИРАНИТЕ ВИДОВЕ.

ОПИСАНИЕ НА ОБЕКТИТЕ ПО МЕСТОНАХОЖДЕНИЕ:

ОБЕКТ 1 - ГР. СОФИЯ,КВ. „ГОРНА БАНЯ“, М. „БОНСОВИ ПОЛЯНИ“.ОБЕКТ 2 - ГР. СОФИЯ,КВ. „БУХОВО“, М. СРЕДОБЪРДО“.

ОБЕКТ 3 - ГР. ПЕТРИЧ.ОБЕКТ 4 – САНДАНСКИ.ОБЕКТ 5 - С. МАРИКОСТИНОВО.ОБЕКТ 6 - С. ГЪРМЕН.ОБЕКТ 7 - С. САМУИЛОВО.ОБЕКТ 8 – С. САПАРЕВА БАНЯ.

При провеждане на тереннотообследване, всеки един отизброените обекта е заложенкато пробна площ.

2017 г.

2018 г.

Залагане на пробни площи

ОБЕКТ 1 : гр. София, кв. „Горна Баня“, м. „Бонсови поляни“.

КЛАСИФИКАЦИЯ И СИСТЕМАТИЧНА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА ОПИСАНИЯ ДЪРВЕСЕН ВИД:

ЦАРСТВО: ОТДЕЛ: КЛАС: РАЗРЕД: СЕМЕЙСТВО: РОД: ВИД: Регистриран:

Plantae Pinophyta Pinopsida

Pinales Pinaceae Pinus Pinus nigra J.F.Arnold, 1785

N:

T

Дървесенвид

Бълг. наименование

Среднавъзраст

в год. заПП:

Средендиаметърв м./на1,3м., заПП:

Среднависочина

в м., заПП:

Форма, видкорона, за ПП:

СреднадължинанаИглицитев см., заПП:

Среден размер нашишарки в см., заПП:

1. Pinus nigra Черенбор

55-60 0,30-0,35

13 Симетр./

Асиметр.10-12 6-8

Брой маркиранидървета на ПП:

Местоположение наПП:

Надморска височина, наПП:

Екологична мрежа:

40

Геогр.Ш. Геогр. Д. 835 m (17)Витоша

+ 423257

+ 231246

ОБЕКТИ НА ПРОУЧВАНЕТО

ЗАЛОЖЕНИ СА ОПИТНИ ПЛОЩИ И ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕНДРОМЕТРИЧНИИЗМЕРВАНИЯ НА НАСАЖДЕНИЯТА. ИЗВЪРШЕНО Е ТАКСАЦИОННО ОПИСАНИЕ НА ДЪРВЕСНИТЕ ВИДОВЕ, КОИТО ЩЕ БЪДАТ ИЗСЛЕДВАНИ, В РАМКИТЕ НА ПРОУЧВАНЕТО НА ПРОЕКТА.ИЗВЪРШЕНА Е ЦЯЛОСТНА ЕКСПЕРТНА

ОЦЕНКА, ЗА ЗДРАВОСЛОВНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ДЪРВЕСНИТЕ ВИДОВЕ.

Описание на обектите по местонахождение:

ИЗГОТВЕНА Е ОЦЕНКА ЗА ЗДРАВОСЛОВНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ДЪРВЕТАТА ПО МЕТОДИКАТА НА ICP„FORESTS” (EICHHORN ET AL., 2010). ЗДРАВОСЛОВНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ДЪРВЕСНИТЕ ВИДОВЕ Е ОПРЕДЕЛЕНО ОКОНОМЕРНО В ПРОЦЕНТИ, ОБРАБОТЕНИ И ГРУПИРАНИ В КЛАСОВЕ И СТЕПЕНИ.

ИЗГОТВЕНА Е ФИТОСАНИТАРНА ОЦЕНКА, ПО 5 – СТЕПЕННА СКАЛА ЗА ОБЕЗЛИСТВАНЕ НА КОРОНИТЕ И 4 – СТЕПЕННА СКАЛА ЗА ПРОМЯНА В ОЦВЕТЯВАНЕТО НА ИГЛИЦИТЕ НА ДЪРВЕСНИТЕ ВИДОВЕ, ОБЕКТ НА ПРОУЧВАНЕТО ЗА ВСЯКА ЕДНА ОТ МАРКИРАНИТЕ ПРОБНИ ПЛОЩИ.

ОЦЕНКА НА ОБЕЗЛИСТВАНЕ НА КОРОНИТЕКЛАС СТЕПЕН ПРОЦЕНТ

0 Отсъства обезлистване 0 % -10 %1 Слабо обезлистване 11 % - 25 %2 Средно обезлистване 26 % - 60 %3 Силно обезлистване над 60 %4 Изсъхнало дърво 100 %

ОЦЕНКА НА ПРОМЯНА НА ОЦВЕТЯВАНЕТО НА ИГЛИЦИТЕКЛАС СТЕПЕН ПРОЦЕНТ

0 Няма пожълтяване 0 % -10 %1 Слабо пожълтяване 11 % - 25 %2 Средно пожълтяване 26 % - 60 %3 Силно пожълтяване над 60 %

ТАБЛИЧНО ОПИСАНИЕ НА МЕТОДИКАТА

МЕТОДИ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО

ОПИСАНИЕ НА ВИДОВЕТЕ УСТАНОВЕНИ ГЪБНИ ПАТОГЕНИ, ПО ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА РОД PINUSУСТАНОВЕНИ НА МАРКИРАНИТЕ ЗА ОБСЛЕДВАНЕ ОПИТНИ ПЛОЩИ:

Установено е въздействието на гъбни патогени, причиняващиувреждания върху насажденията от Pinus nigra, през 2017 г.

Идентифицирани са следните видове: Cenangium ferruginosum,Cyclaneusma niveum, Diplodia sapinea, Dothistroma pini,Lophodermium pinastri, Lophodermium seditiosum и Sclerophomapithyophila, които са маркирани на основание морфологичнитеданни, свързани с нанесените повреди върху игли, шишарки,клонки и клони.

ОПИСАНИЕ НА ВИДОВЕТЕ УСТАНОВЕНИ ГЪБНИ ПАТОГЕНИ, ПО ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА РОД PINUSУСТАНОВЕНИ НА МАРКИРАНИТЕ ЗА ОБСЛЕДВАНЕ ОПИТНИ ПЛОЩИ:

Вредното въздействие на установените патогени е определено взависимост от тяхната вирулентност и агресивност, степен надефолиация и промяна в цвета на дървесната корона, физиологичносъстояние на растенията гостоприемници и възможности за широкоразпространение на болестта.

Сред установените патогени, най-често срещаните и широкоразпространени са: Diplodia sapinea, Lophodermium spp. и Cyclaneusmaniveum. Най-агресивните вирулентни са инвазивните видовеDothistroma pini и Diplodia sapinea, които са причинили значителниповреди, нарушаващи здравословното състояние на видовете от родPinus, обект на проучването.

ОПИСАНИЕ НА СИМПТОМИ НА ЗАБОЛЯВАНИЯ И ПОВРЕДИ ОТ НАСЕКОМНИ ВРЕДИТЕЛИ

ИЗВЪРШЕНА ЦЯЛОСТНА ЕКСПЕРТНА ОЦЕНКА ЗА ОПИСАНИЕ НА СИМПТОМИТЕ НА ПО-ВАЖНИЗАБОЛЯВАНИЯ И ПОВРЕДИ ОТ НАСЕКОМНИ ВРЕДИТЕЛИ В ЧЕТИРИ МАРКИРАНИ ПРОБНИ ПЛОЩИ СЪССЪСТАВ:

1) ЧЕРЕН БОР (PINUS NIGRA) В ПП ГОРНА БАНЯ (М. БОНСОВИ ПОЛЯНИ);

2) БЯЛ БОР (P. SYLVESRTIS) В ПП АРДИНО

3) БЯЛ БОР (P. SYLVESRTIS) ПП КЪРДЖАЛИ, (С. СВЕТУЛКА)

4) ЧЕРЕН БОР (P. NIGRA) И БЯЛ БОР (P. SYLVESRTIS) В ПП ЧЕРНООЧЕНЕ (ПАНИЧКОВО).

ОБЕКТ 1, ГР. СОФИЯ, КВ. „ГОРНА БАНЯ“, М. „БОНСОВИ ПОЛЯНИ“. ПРОБНА ПЛОЩ С 40 БРОЯ МАРКИРАНИ ДЪРВЕТА ОТ PINUS NIGRA.МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ НА ПП : ГЕОГР. Ш.: 423257 / ГЕОГР.Д.: 231246УСТАНОВЕНИ ПОВРЕДИ ОТ IPS ACUMINATUS - ВЪРХОВ КОРОЯД

ОБЕКТ 2, ГР. СМОЛЯН, М. АРДИНО. ПРОБНА ПЛОЩ С 40 БРОЯ МАРКИРАНИ ДЪРВЕТА ОТ PINUS SYLVESTRIS.МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ НА ПП : ГЕОГР.Ш.: 41.545 408 / ГЕОГР.Д.: 24.944 381УСТАНОВЕНИ ПОВРЕДИ ОТ IPS ACUMINATUS - ВЪРХОВ КОРОЯД И КОРЕНОВА ГЪБА HETEROBASIDION ANNOSUM

ОБЕКТ 3, ОБЛАСТ КЪРДЖАЛИ, С. СВЕТУЛКАПРОБНА ПЛОЩ С 40 БРОЯ МАРКИРАНИ ДЪРВЕТА ОТ PINUS SYLVESTRIS.МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ НА ПП : ГЕОГР.Ш.: / ГЕОГР.Д.: УСТАНОВЕНИ ПОВРЕДИ ОТ DIPLODIA SAPINEA ИTHAUMETOPOEA PITYOCAMPA - БОРОВА ПРОЦЕСИОНКА

ИЗВЪРШЕНО Е ПОДРОБНО ОПИСАНИЕ НА СЪБРАНИЯ ОТ ТЕРЕНИТЕ ОПРЕДЕЛЕНИ ЗА ПРОБНИ ПЛОЩИ, БИОЛОГИЧЕН МАТЕРИАЛ, КОЙТО Е СЪХРАНЕН ЗА ЛАБОРАТОРЕН АНАЛИЗ В ЛАБОРАТОРИЯТА ПО ГОРСКА ФИТОПАТОЛОГИЯ, НА ИНСТИТУТА ЗА ГОРАТА КЪМ БАН.МАТЕРИАЛИТЕ ОБЕКТ НА ЛАБОРАТОРНОТО ИЗСЛЕДВАНЕ СА СЪХРАНЕНИ СЪОБРАЗНО НЕОБХОДИМИТЕ ИЗИСКВАНИЯ. ЗА ИЗОЛИРАНЕТО НА БИОЛОГИЧНИЯ МАТЕРИАЛ СА ПРИЛОЖЕНИ ДВЕ МЕТОДИКИ.

ИЗОЛИРАНЕ НА ПРОБИ, ВЪРХУ ХРАНИТЕЛНА СРЕДА ОТ МАЛЦ /АГАР, РАЗПРЕДЕЛЕНА В СТЕРИЛНИ ПЕТРИДИЕВИ БЛЮДА, ЗАПЕЧАТАНИ С ВОСЪЧНА ЛЕНТА

ИЗОЛИРАНЕ НА ПРОБИ, ВЪРХУ СТЕРИЛНА ФИЛТЪРНА ХАРТИЯ, РАЗПОЛОЖЕНА В ЦЕНТЪРА НА СТЕРИЛНИ ПЕТРИДИЕВИ БЛЮДА, ЗАПЕЧАТАНИ С ВОСЪЧНА ЛЕНТА.

УЧАСТИЯ В НАУЧНИ КОНФЕРЕНЦИИ И РЕЗУЛТАТИ, ПОСТИГНАТИ ПО ВРЕМЕ НА РАБОТНИЯ ПРОЦЕС В ПЕРИОДА НА ПЪРВОТО ТРИМЕСЕЧИЕ ПО ПРОЕКТА НА ТЕМА „ПРОУЧВАНЕ НА ПАТОГЕНОСТТА НА КОМПЛЕКС ОТ ГЪБНИ ПАТОГЕНИ, ПРИЧИНЯВАЩИ ПОВРЕДИ ВЪРХУ ВИДОВЕ ОТ РОД PINUS В ЮЖНА БЪЛГАРИЯ“.

ПО ТЕМАТА НА ПРОЕКТА Е ПРЕДСТАВЕН

НАУЧЕН ПОСТЕР НА ТЕМА: ASSESSMENT

OF HARMFUL IMPACT AND SPREAD OF

FUNGAL PATHOGENS CAUSING DAMAGES

ON PINUS NIGRA PLANTATIONS IN

BULGARIA HLEBARSKA SIANNA,

GEORGIEVA MARGARITA, В

МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА

КОНФЕРЕНЦИЯ ПО СЛУЧАЙ 70 YEARS OF

THE FACULTY OF FORESTRY – SKOPJE,

UNIVERSITY “SS. CYRIL AND METHODIUS” ,

INTERNATIONAL SCIENTIFIC CONFERENCE

”SUSTAINABLE FORESTRY: FACT OR

FICTION?”, 4-6 OCTOBER 2017.

Завършен специализиран курс – „Въведение в системната екологияи опазването на екосистемите“- ИБЕИ-БАН -8 -16 март 2018 г.

БЛАГОДАРЯ ЗАВНИМАНИЕТО