Деинституционализацията в България!

Във и извън институциите в България

Да ви се представя

Казвам се Людмила Борисова и съм на 39 години. Работя в библиотека Родина в гр. Стара Загора. От 15 години съм част от движението за независим живот в България и застъпник за човешки права на хората с увреждания.

Историята на моя живот

На едногодишна възраст съм настанена в дом за деца с увреждания.

Израснала съм там. Там се научих как да водя битките си.

Местеха ме от място на място без да ме питат за какво копнея, тъгувам ли за някого...

Животът ми не беше приказка…

На 18 години завърших средно образование и започнах работа.

Трябваше да изляза от дома и да си намеря жилище.

Смених три апартамента – нито един не беше съобразен с ръста ми и свързаните с него нужди, а и не отговаряха на доходите ми.

След като не намерих

подходящо жилище,

трябваше отново да се върна в

дома, където и без друго не ме

чакаха с отворени обятия.

…но това не уби бореца у мен!

Завърших висше образование.

Домът за възрастни хора с физически увреждания – гр. Стара Загора

По пътя натам…

Прилича на хотел, но… за какво всъщност става въпрос???

„ Сутрин се будя, пия кафе и… чакам да дойде вечерта“, споделя един от обитателите.

А преди да дойде вечерта, хората

… чакат храната си… седят или лежат по леглата си… играят карти

От време на време някое и друго благотворително събитие разчупва тихото ежедневие:

Дълго – 6 мШироко – 3 м,

(или общо 27 кв. м.,заедно с банята)

Жилището ми е

И защо все още живея тук?

• Молбата ми за общинско жилище беше отхвърлена – тъй като работя, доходите ми не са достатъчно ниски.

• От друга страна тези доходи не са и достатъчно високи, за да си наема жилище на свободен наем.

• Собствениците не разрешават да направя адаптирането на жилището си, от което имам нужда.

Но аз няма да се откажа…

Благодаря за вниманието!

За контакти с мен:Людмила Борисова– lusibo4@gmail.com

Център за независим живот – София,България, www.cil.bg