Алманах на общините в България

�

Стоян СталевИзпълнителен директор на БАИ

След ползотворното сътрудничество между Българска агенция за инвестиции и “Е-21”АД в

проявата връчване на призове на “10-те най-голе-ми държави-инвеститори в България за 1992-2006 г.” по време на Петото Международно финансо-во изложение “Банки Инвестиции Пари”- 2007, ние подготвихме реализацията на информационно -аналитичния проект “Инвестиционен индекс на общините в Република България”. Прозрачността на инвестиционното състояние е важна предпос-тавка за устойчивото развитие на общините, съдействайки за повишаване на конкурентоспо-собността. Ето защо този българско - англоези-чен справочник е необходимата стъпка напред за подобряването на инвестиционния климат у нас и успешното интегриране на българската икономи-ка към Единния европейски пазар. Проектът внася информационна яснота за възможностите за ин-вестиране на чужди и български инвеститори в различните райони на страната. С изчерпателна информация за инвестиционния потенциал на об-щините, той създава положителна представа за държавата, повишава инвестиционната привлека-телност на българските общини и региони пред инвеститора. Наред със събраната на едно мяс-то информация за общините като даденост, на базата на задълбочени професионални критерии, разработени съвместно с водещи експерти, в него се прави и оценка за инвестиционния капаци-тет на всяка община в Република България. Полу-чава се една прозрачна картина, от която се виж-да степента на подготвеност на дадена община в усвояването и управлението на фондовете по оперативните програми на ЕС, а инвеститорът сам може да прецени къде е мястото и какъв е управленския капацитет на съответната общин-ска администрация, за да реши дали да вложи сред-ствата си там. Надяваме се, че след като е вече факт, “Инвестиционният индекс на общините в Република България”, който според своите цели и изпълнение отговаря на обективните европей-ските критерии за подобни проекти, ще открие перспективи за повече и по-мащабни инвестиции в България.

Stoyan StalevIBA Executive Director

Българска агенция за инвестицииInvestBulgaria Agency

Following the beneficial cooperation between the InvestBulgaria Agency and “Е-21” Plc. during the

ceremony of bestowing the awards “Top 10 investor-countries in Bulgaria for the period 1992-2006” at the Fifth International Financial Exhibition “Banks Investments Money” - 2007, we prepared the realization of the informational-analytical project “Investment Index of the Municipalities in the Republic of Bulgaria”. The transparency of the investment condition is an important prerequisite for the sustainable development of the municipalities, helping to increase the competitiveness. That is why this Bulgarian-English reference book is the necessary step forward for the improvement of the investment climate in Bulgaria and the successful integration of the Bulgarian economy in the common European market. The project brings informational clarity about the possibilities for making investments by foreign and domestic investors in the various parts of the country. Containing comprehensive information about the investment potential, it creates a positive image of the country, increases the investment attractiveness of the Bulgarian municipalities and regions to investors. Along with the presented statistical information for the municipalities, the project contains an evaluation of the investment capacity of every municipality in the Republic of Bulgaria, based on thorough professional criteria, developed jointly with leading experts. The result is a transparent picture showing the degree of preparation of a municipality to utilize and manage the funds under the operative programs of the EU, while investors can use their own judgement to assess the position and the managerial capacity of the given municipality and decide whether to invest there or not. We hope, now that it is already a fact, that “The Investment Index of the Municipalities in the Republic of Bulgaria”, whose aims and execution meet the objective European criteria for similar projects, will open prospects for more and larger-scale investments in Bulgaria.

Съдържание Content�

СъдържаниеContent

Област БлагоевградDisrict Of Blagoevgrad 19Общини/Municipalities:Банско/Bansko 21-23Белица/Belitsa 25-27Благоевград/Blagoevgrad 29-31ГоцеДелчев/GotseDelchev 33-35Гърмен/Garmen 37-39Кресна/Kresna 41-43Петрич/Petrich 45-47Разлог/Razlog 49-51Сандански/Sandanski 53-55Сатовча/Satovcha 57-59.Симитли/Simitli 61-63Струмяни/Strumyani 65-67.Хаджидимово/Hadzhidimovo 69-71Якоруда/Yakoruda 73-75

Област Бургас Disrict Of Burgas 77Общини/Municipalities: Айтос/Aytos 79-81Бургас/Burgas 83-85Камено/Kameno 87-89Карнобат/Karnobat 91-93МалкоТърново/MalkoTarnovo 95-97Несебър/Nesebar 99-101Поморие/Pomorie 103-105Приморско/Primorsko 107-109Руен/Ruen 111-113Созопол/Sozopol 115-117Средец/Sredets 119-121Сунгурларе/Sungurlare 123-125Царево/Tsarevo 127-129

Област ВарнаDisrict Of Varna 131Общини/Municipalities:Аврен/Avren 133-135Аксаково/Aksakovo 137-139Белослав/Beloslav 141-143Бяла/Byala 145-147Варна/Varna 149-151Ветрино/Vetrino 153-155Вълчидол/Valchidol 157-159Долничифлик/Dolnichiflik 161-163Девня/Devnay 165-167Дългопол/Dalgopol 169-171Провадия/Provadia 173-175Суворово/Suvorovo 177-179

Област Велико ТърновоDisrict Of Velioko Tarnovo 181Общини/Municipalities:ВеликоТърново/VelikoTarnovo 183-185ГорнаОряховица/GornaOryahovitsa187-189Елена/Elena 191-193Златарица/Zlataritsa 195-197Лясковец/Lyaskovets 199-201Павликени/Pavlikeni 203-205ПолскиТръмбеш/PolskiTrambesh207-209Свищов/Svishtov 211-213Стражица/Strazhitsa 215-217Сухиндол/Suhindol 219-221

Област Видин 223Disrict Of VidinОбщини/Municipalities:

Белоградчик/Belogradchik 225-227Бойница/Boynitsa 229-231Брегово/Bregovo 233-235Видин/Vidin 237-239Грамада/Gramada 241-243Димово/Dimovo 245-247Кула/Kula 249-251Макреш/Makresh 253-255Новосело/Novoselo 257-259Ружинци/Ruzhintsi 261-263Чупрене/Chuprene 265-267

Област Враца Disrict Of Vratsa 269Общини/Municipalities:Борован/Borovan 271-273БялаСлатина/ByalaSlatina 275-277Враца/Vratsa 279-281Козлодуй/Kozloduy 283-285Криводол/Krivodol 287-289Мездра/Mezdra 291-293Мизия/Mizia 295-297Оряхово/Oryahovo 299-301Роман/Roman 303-305Хайредин/Hayredin 307-309

Област Габрово Disrict Of Gabrovo 311Общини/Municipalities:Габрово/Gabrovo 313-315Дряново/Dryanovo 317-319Севлиево/Sevlievo 321-323Трявна/Tryavna 325-327

Област ДобричDisrict Of Dobrich 329Общини/Municipalities:Балчик/Balchik 331-333ГенералТошево/GeneralToshevo 335-337гр.Добрич/Dobrichtown 339-341Добричка/Dobrichka 343-345Каварна/Kavarna 347-349Крушари/Krushari 351-353Тервел/Tervel 355-357Шабла/Shabla 359-361

Област Кърджали Disrict Of Kardzhali 363Общини/Municipalities:Ардино/Ardino 365-367Джебел/Dzhebel 369-371Кирково/Kirkovo 373-375Крумовград/Krumovgrad 377-379Кърджали/Kardzhali 381-383Момчилград/Momchilgrad 385-387Черноочене/Chernoochene 389-391

Област Кюстендил Disrict Of Kyustendil 393Общини/Municipalities:Бобовдол/Bobovdol 395-397Бобошево/Boboshevo 399-401Дупница/Dupnitsa 403-405Кочериново/Kocherinovo 407-409 Кюстендил/Kyustendil 411-413Невестино/Nevestino 415-417Рила/Rila 419-423Сапаревабаня/Saparevabanya 423-425

Трекляно/Treklyano 427-429

Област ЛовечDisrict Of Lovech 431Общини/Municipalities:Априлци/Apriltsi 433-435Летница/Letnitsa 437-439Ловеч/Lovech 441-443Луковит/Lukovit 445-447Тетевен/Teteven 449-451Троян/Troyan 453-455Угърчин/Ugarchin 457-459Ябланица/Yablanitsa 461-463

Област Монтана Disrict Of Montana 465Общини/Municipalities:Берковица/Berkovitsa 467-469Бойчиновци/Boychinovtsi 471-473Брусарци/Brusartsi 475-477Вълчедръм/Valchedram 479-481Вършец/Varshets 483-485ГеоргиДамяново/GeorgiDamyanovo487-489Лом/Lom 491-493Медковец/Medkovets 495-497Монтана/Montana 499-501Чипровци/Chiprovtsi 503-505Якимово/Yakimovo 507-509

Област Пазарджик Disrict Of Pazardzhik 511Общини/Municipalities:Батак/Batak 513-515Белово/Belovo 517-519Брацигово/Bratsigovo 521-523Велинград/Velingrad 525-527Лесичово/Lesichovo 529-531Пазарджик/Pazardzhik 533-535Панагюрище/Panagyurishte 537-539Пещера/Peshera 541-543Ракитово/Rakitovo 545-547Септември/Septemvri 549-551Стрелча/Strelcha 553-555

Област ПерникDisrict Of Pernik 557Общини/Municipalities:Брезник/Breznik 559-561Земен/Zemen 563-565Ковачевци/Kovachevtsi 567-569Перник/Pernik 571-573Радомир/Radomir 575-577Трън/Tran 579-581

Област ПлевенDisrict Of Pleven 583Общини/Municipalities:Белене/Belene 585-587Гулянци/Gulyantsi 589-591ДолнаМитрополия/DolnaMitropolia593-595ДолниДъбник/DolniDabnik 597-599Искър/Iskar 601-603Кнежа/Knezha 605-607Левски/Levski 609-611Никопол/Nikopol 613-615Плевен/Pleven 617-619Пордим/Pordim 621-623Червенбряг/Chervenbryag 625-627

Инвестиционен индекс общини (ИИО)The Investment Index of The MunIcIpalITIes (IIM)

�Инвестиционен индекс общини (ИИО) The Investment Index of the Municipalities (IIM)

Може би са вече налице признаците за настъпване на времето, когато и в България, подобно на раз-

витите икономики, пазарът на стоки и услуги ще се регулира, насочва и следи с показатели, чийто състав определя достоверно жизнеността на даден продукт и възможността той да печели.

Науката за маркетинга достатъчно обосновано опре-деля взаимодействието между елементите на стра-тегията и тактиката на пазарните субекти. Както може да се очаква, в нашата страна почти всички до-казани в световната икономика лостове за промяна и движение намират нова трактовка. Надяваме се – да бъде успешна.

В конкретния случай става дума за ИНДЕКС, който няма претенциите на SOFIX, BG40, DJIA, S&P500 и т.н., но както всичко, което се прави за първи път, среща известна доза скептицизъм. Особено що се отнася до финансови инструменти или методика, свързана с дви-жение на пари, стоки и услуги.

Инвестиционният индекс на община (ИИО) е компо-зиция от установими с елементарни изчисления кри-терии. Той позволява стратегически да се определи потенциала на една община по отношение на ефектив-ното усвояване на средствата с цел подобряване на условията на живот и съхраняване на природогеограф-ските ресурси. Логично е да се предположи, че скоро този ИИО ще бъде обвързан с т.нар. устойчиво раз-витие.

Практически една община има конкретен потенци-ал, респективно реализация, водеща до подобряване на условията за живот, именно когато държава, община и инвеститор “говорят на един и същ език”. Както искате го наречете, но понятието “административен капацитет” отразява разбираемостта на това “гово-рене”. Ето защо нашият екип, ползвайки натрупания емпиричен опит в България и Европа, доминиращите понастоящем икономически теории и някои особено-сти на българският модел, предлага въвеждането на ИНВЕСТИЦИОНЕН ИНДЕКС НА ОБЩИНА. Определяне-то на този показател за всяка община ще подчертае пред ЕС прозрачността при усвояването на фондове-те по оперативните програми, като едновременно ще гарантира целево и ефективно изразходване на средствата.

Кое прави от ИНДЕКСЪТ необходимост? Основното е, че се установява реалното намерение

на общината за подобряване на условията на живот. В конкретен план се залагат дейности и процеси, за които са налице по-високи гаранции за реализация. В случая изхождаме от факта, че самото композиране на Индекса предоставя възможности за прозрачност и контрол, още повече, че публично - частното парт-ньорство е част от критериите. Индексирането от своя страна дава възможност по своеобразен начин да се прецени къде е мястото на дадена общинска адми-нистрация в общите процеси в България и приноса й в градежа на държавността.

Авторитетът на местната власт е преценим, за-щото за да има ефективна реализация на различните проекти и планове - държавната власт, местната власт, инвеститорите и институциите на ЕС, както споменахме, трябва да говорят на един и същ разби-раем език. Затова сме уверени, че ИИО може да бъде основен инструмент при управлението и усвояването на фондовете по оперативните програми на ЕС.

Perhaps already there are signs of the beginning of the times when in Bulgaria, like in the developed

economies, the market of commodities and services will be regulated, directed and measured with indices, which composition reliably defines the vitality of a certain product and its probability to succeed.

The science of marketing adequately enough defines the interaction between the elements of the strategy and the tactic of the market subjects. As you can expect, in our country almost any leverage for change and movement accepted in the world economy receives a new interpretation. For the better – we hope.

In this case we talk about an INDEX which is not as significant as SOFIX, BG40, DJIA, S&P500, and so on, but just like anything new is met with a certain degree of skepticism. Especially concerning financial instruments or methods, connected with movement of money, commodities and services.

The investment index of a municipality (IIM) is a combination of criteria which can be determined by simple calculations. It allows determining strategically the potential of a given municipality regarding the effective utilization of the funds with the purpose of improving of the living conditions and preserving the natural resources. It is logical to assume that soon this IIM will be connected with the so called sustainable development.

In practice, a municipality has a concrete potential, and respectively realization, leading to improvement of the living conditions, exactly when the state, the municipality and the investor “talk the same language”. You may call it as you wish but the concept “administrative capacity” reflects the intelligibility of this “talking”. That is why our team, making use of the available empiric experience in Bulgaria and in Europe, the currently dominant economic theories and some peculiarities of the Bulgarian model, suggests the introduction of an INVESTMENT INDEX OF A MUNICIPALITY. The determination of this index for all municipalities will emphasize to the EU the transparency of the utilization of the funds allotted under the operative programs, and at the same will guarantee for the proper and effective spending of the resources.

What makes the INDEX a necessity? What is most important is that it shows the real intention of

the municipality to improve the living conditions. In particular, we talk about activities and processes for which there are higher guarantee for realization. In this case we proceed from the fact that the actual composition of the Index gives opportunities for transparency and control, all the more that, the public-private partnership is a part of the criteria. The indexing, on its part, allows for a unique way of assessing the place of the administration of a given municipality in the common processes in Bulgaria and its contribution to the development of the state.

The capability of the local authorities is measurable because, in order to have an effective realization of the various projects and plans state authorities, local authorities, investors and EU institutions, as we already mentioned, must talk the same language. That is why we are confident that the IIM can be a fundamental instrument for the management and utilization of the funds allotted under the operative programs of the EU.

Представяне Presentation

�

Редакционен екипEditors

Редакционният екип на изданието “Алманах на общините” изказва специални благодарности, с някои съществени изключения, на Кметовете и администрациите на общините, които въпреки заетостта си, оказаха пълно съдействие при съ-бирането на необходимите данни за съставяне-то му. Отказаната информация Екипът взе от публични регистри за периода 2007-2008 г. Издателите на “Алманах на общините” не

носят отговорност за промените в данните, на-стъпили след издаването му.

Team Edition “Almanac of Municipalities express special thanks, with some significant exceptions, the mayors and municipal administrations, despite their jobs, fully cooperated in collecting the necessary data to compile it. Waive team took the information from public records for the period 2007-2008 years.

Publishers of the Almanac of Municipalities are not responsible for changes in data occurring after the issue

инж. Владимир Русев, арх. Георги Бакалов – Консултанти инвестиционен индекс

Димитър Райчев – редактор статистика

Александър Гьошев – художникДимитър Немски – съставител

Евгений Гринберг – главен координатор база данниЕлена Маргаритова – технически сътрудник

Полимедия – предпечат„Делта хай принт” ЕАД – печат

ISSN 1311-7947

Eng. Vladimir Rusev, Architect Georgi Bakalov – Consultants investment index

Dimitar Raychev – statistics editorAleksandar Gyoshev – artistDimitar Nemski – compilerEvgeniy Grinberg – general co-ordinator data baseElena Margaritova – technical assistant

Polymedia – prepress Delta high print – printing house

ISSN 1311-7947

Северозападен район за планиранеNorth-West PlaNNiNg regioN

Общата територия на Северозападния район за планиране е 19 062,1 кв. км. или 17,2 на сто от територията на страната. В териториалния об-хват на района попадат 45 града и 623 села. На територията на СЗРП са обособени 5 области: Видин, Враца, Ловеч, Монтана и Плевен.

На север областите (без Ловеч), граничат с река Дунав и са създадени естествени условия за преки връзки с Румъния и другите страни от Дунавския басейн. На югозапад областите Видин и Монтана са в съседство с Република Сърбия. Граничейки с две съседни страни, районът зае-ма важно място в европейската и националната транспортна система. На юг областите Монта-на, Враца и Ловеч граничат със Софийска област, а на изток областите Плевен и Ловеч граничат със Северния централен район за планиране.

The total territory of the North-western planning region ( NWPR ) is 19 062,1 sq.km, that is 17,2 % of the whole country. There are 45 towns and 623 villages within this region. Five districts are differentiated here and they are Lovech, Montana, Pleven, Vratsa and Vidin. Districts of Montana, Pleven, Vratsa and Vidin

are bordered by the Danube river on the North and natural conditions are available for direct connections with Romania and the other countries in the Danube basin. On the South-west, the districts of Montana and Vidin are in the neighbourhood of the Republic of Serbia. Bordered by two neighbouring countries, the region plays an important role in the European and the national transport system. On the South, the districts of Montana, Vratsa and Lovech are bordered by the district of Sofia and on the East, the districts of Pleven and Lovech are bordered by the North-central planning region.

Местоположение: Location:

�Северозападен район за планиране North-West Planning Region

Видин

Монтана

Враца

Плевен

Ловеч

Северозападен район за планиране North-West Planning Region�

В териториалния обхват на Северозападния ра-йон за планиране попадат 51 общини, които имат различен икономически и социален потенциал.

Географското положение на района го поставя в конкурентно предимство спрямо останалите райони поради пряката връзка с различни страни чрез река Дунав.

In the territory of the North-western planning region there are 51 municipalities which have different economic and social potential.

Its geographical position makes it really competitive with the rest of the regions because of the direct connections with other countries via the river Danube.

Икономически профил Economic profile

През територията на района преминава меж-дународният път Е-79 (европейски коридор № 4 - Крайова - Видин - София - Кулата), който е връз-ката със Западна Европа. От стратегическо зна-чение е река Дунав (коридор № 7 по река Дунав), Е-83 Бяла - Плевен - Луковит - Коритна - Ябланица - Ботевград, както и път II-81 (София - Петрохан - Монтана - Лом), осъществяващ най-пряка връзка с пристанището в гр. Лом.

Географското местоположение на района е не-говото основно предимство, което ще придобие съществено значение с изграждане на втори мост на река Дунав (при град Видин). Изграждането на втори мост на река Дунав в община Видин се оч-аква съществено да подобри бизнес-инфраструк-турата и да доведе до нарастване на заетостта в района. В района на гр. Видин се намира приста-нище Видин-север, разположено в близост до фери-ботния терминал и Свободната безмитна зона.

Благодарение на териториалното си разполо-жение област Враца е свързана с всички населени места в страната и граничните пунктове във всички посоки чрез железопътен и шосеен транс-порт. Икономическата ос на областта е ж.п. лини-ята София - Мездра - Враца - Видин, с отклонение от гр. Бойчиновци за гр. Монтана и гр. Берковица и от гр. Брусарци за гр. Лом.

Водният транспорт също е важен фактор за развитието на района. Ломското пристанище е второто по големина пристанище на река Дунав. То е речното пристанище на Северозападна Бъл-гария и най-краткия път за връзка между Западна Европа, България и Беломорието. С голямо стопан-ско значение е Петроханският проход, през който минава най-късият път между София и Североза-падна България.

The international road E-79, which is the connection to Western Europe, goes through this territory ( European corridor # 4 Krayova - Vidin - Sofia - Kulata ) and E-83 Byala - Pleven - Lukovit - Koritna - Yablanitsa - Botevgrad

The Danube river is of a strategic significance (corridor # 7 along the river ), as well as road II-81 ( Sofia - Petrohan - Montana - Lom ) which realizes the shortest connection to the port of Lom.

The geographical position of the region is its main priority which will acquire an essential significance when a second bridge over Danube river will be built ( at the town of Vidin ). The construction of a second bridge is expected to make the business infrastructure considerably better as well as to increase the employment in the region. Within the territory of Vidin is the port of Vidin - North which is located near the ferryboat terminal and the Free zone.

Because of its territorial layout, the district of Vratsa is connected with all settlements in the country and the boundary ponts in all directions by means of railway and road transportation. The economic axis of the district is the railway Sofia - Mezdra - Vratsa - Vidin, detouring from the town of Boichinovtsi to the towns of Montana and Berkovitsa and from the town of Brussartsi to the town of Lom.

Another important factor for the region development is the water transport. The port of Lom is the second biggest at the Danube river. It is the river port of North-western Bulgaria as well as the shortest way for a link between Western Europe, Bulgaria and the Aegean region. The Petrohan pass, through which the shortest way between Sofia and North-western Bulgaria goes, is of very important economic significance.

Инфраструктура Infrastructure

Северозападен район за планиранеNorth-West PlaNNiNg regioN

Северен централен район за планиранеNorth-Central Planning Region

Северният централен район за планиране (СЦРП) обхваща централната част на Северна България, като на север естествена граница е р. Дунав, ко-ято съвпада и с държавната граница с Република Румъния. Той граничи с останалите пет райони за планиране в страната. В териториалния му обхват попадат пет обла-

сти с центрове Велико Търново, Габрово, Разград, Русе и Силистра. В посочените граници районът заема площ от 14 992,6 кв.км. което съставлява 13,5 % от територията на страната. На тери-торията му са разположени 36 общини с 997 насе-лени места – 39 градове и 958 села. Географското положение на СЦРП се характери-

зира с широка отвореност към река Дунав (тран-севропейски транспортен коридор No 7) и към въ-трешността на страната във всички посоки.

The North-central planning region (NCPR) comprises the central part of Northern Bulgaria, the Danube river being both a natural boundary on the North and the state frontier with the Republic of Romania. It is bordered by the other five planning regions in the country.

Five districts lie within its territory as those district centers are Veliko Tarnovo, Gabrovo, Rousse, Silistra and Razgrad. Within the borders mentioned, the region occupies an area of 14 992,6 sq.m. that is 13.5 % of the country`s territory. On its territory 36 municipalities are situated with 39 towns and 958 villages, 997 totally in number.

The geographical position of NCPR is characterized with its wide outlet to the Danube river (Tran European transport corridor No7) as well as to the inside of the country in all directions.


�Северен централен район на планиране North-Central Planning Region

Велико Търново

Русе

Габрово

Силистра

Разград

Добрич

ВарнаРазград

Бургас

Северен централен район на планиране North-Central Planning Region10

Северен централен район за планиранеNorth-Central Planning Region

Икономически профил: промишленост - машино-строене, химическа промишленост, текстилна, дър-вообработваща, строителство, транспорт, храни-телно-вкусова промишленост, селско стопанство и услуги.

Economic profile: industry – machine-building, chemical industry, textile industry, wood-processing, construction, transport, food industry, agriculture and services.


През територията на Северния централен ра-йон за планиране (СЦРП) минават два от общоев-ропейските транспортни коридори: коридор № 7 Майн - Рейн - Дунав и коридор № 9 Хелзинки - Киев/Москва - Одеса/Кишинев - Букурещ - Русе - Дими-тровград - Александруполис

Районът се обслужва от четири първокласни пътища с Европейска категоризация: І-3 (Е83), І-4 (Е772), І-5 (Е85) и І-2 (Е70). Добре развита е регио-налната пътна мрежа, която се състои предимно от пътища втори и трети клас. По-важни пътни връзки са:

- Автомагистрала А-2 София - Ботевград - Шу-мен - Девня - Варна

- Е-70 Границата Румъния - Русе - Цар Калоян - Разград - Шумен - Варна

- I-7 Силистра - Шумен - Ямбол - Елхово - Лесово осигурява връзка на Румъния с Турция

- Е-772 Коритна - Български извор - Севлиево - Велико Търново - Омуртаг - Търговище

- Е-85 Русе - Бяла - Полски Тръмбеш - Велико Тър-ново - Дебелец - Дряново - Габрово - Шипка - Казан-лък - Стара Загора - Димитровград - Хасково - Кър-джали - Момчилград - Маказа - Границата Гърция.

Железопътната мрежа е добре развита, като на територията на района се пресичат две от основните ж.п. направления за страната - ІІ главна ж.п. линия София - Горна Оряховица - Варна и Русе - Горна Оряховица - Кърджали. Гара Горна Оряховица е основен ж.п. възел в Северна България. Други въз-лови гари са Русе, Плевен и Левски. Речният транс-порт е от изключително значение за района. Тук се намира най-голямото българско пристанище на р. Дунав - Русе (Русе - Изток и Русе - Запад) и прис-танищата Свищов и Сомовит.

Two of the all- European transport corridors go through the territory of the North-central planning region (NCPR), which are : Corridor # 7 ( Mein - Reyn - Danube ) and Corridor # 9 ( Helsinki - Kiev/Moscow - Odessa/Kishinew - Bucarest - Ruse - Dimitrovgrad - Alexandropoulos.

The region is served by four first-rate roads of a European categorization: I-3 (E83), I-4 (E772), I-5 (E85) and I-2 (E-70). The regional road network is well-developed which consists of the second and third-rate roads. Some of the important road links are:

- Highway A-2 Sofia - Botevgrad - Shumen - Devnya - Varna

- E-70 Romanian boundary - Ruse - Tsar Kaloyan - Razgrad - Shumen - Varna

- E-772 Koritna - Balgarski izvor - Sevlievo - Veliko Tarnovo - Omurtag - Targovishte

- E-85 Ruse - Byala - Polski Trambesh - Veliko Tarnovo - Debelets - Dryanovo - Gabrovo - Shipka - Kazanlak - Stara Zagora - Dimitrovgrad - Haskovo - Kardzhali - Momchilgrad - Makaza - Greek boundary

- Road I-7 Silistra - Shumen - Yambol - Elhovo - Lesovo enables the connection of Romania with Turkey.

The railway system is well-developed as two of the main railway directions cut across each other on the territory of this region and they are: II main railway Sofia - Gorna Oryahovitsa - Varna and Ruse - Gorna Oryahovitsa - Kardzhali. The railway station of Gorna Oryahovitsa is a basic railway junction in Northern Bulgaria. Other important railway stations are Ruse, Pleven and Levski. The river transport is of great importance for the region. The biggest Bulgarian port at the Danube is here, which is the port of Ruse ( Ruse-East and Ruse-West) as well as the ports of Somovit and Svishtov.


Североизточен район за планиранеNorth-Eastern Planning Region

Североизточният район за планиране (СИРП) обхваща територията между Република Румъния – на север, Стара планина – на юг и Черно море – на изток. Площта на района е 13,2 % от тери-торията на страната или 14 661 км2.

В него влизат 4 области – Варна, Добрич, Тър-говище и Шумен с 35 общини. Населението е 1 107 074 жители или 14,9% от населението на страна-та.

The North-western planning region ( NEPR ) comprises the territory between the republic of Rumania on the North, the Balkan mountain on the South and the Black sea on the East. The area of the region is 13,2 % of the country`s territory which is 14 661 sq.m.

There are 4 districts, which are Varna, Dobrich, Targovishte and Shumen, in this region, as well as 37 municipalities. The population is 1 107 074 in number that is 14.9% of the country`s population.


11Североизточен район на планиране North-Eastern Planning Region

Добрич

ВарнаШумен

Търговище

Територията на Североизточния район за пла-ниране (СИРП) се обслужва от 4 вида транспорт – пътен, железопътен, воден и въздушен. През района преминава участъкът Бургас-Варна на Об-щоевропейския транспортен коридор № 8 “Дурас - Тирана - Скопие - София - Пловдив - Бургас - Ва-рна”. Общоевропейският транспортен коридор № 7 (река Дунав) преминава по северната грани-ца на района в част от участъка Русе - Силистра. Сухопътната отсечка Русе - Варна, като алтер-нативен маршрут на Общоевропейския транс-портен коридор № 7, дава по-бърза връзка между транспортната магистрала “Рейн - Майн - Дунав” - Пристанище Русе - Пристанище Варна - Кавказки-те страни - страните от Централна Азия, Иран и Средния Изток. Основните пътни направления от висок клас, обслужващи района, са:

- магистрала “Хемус” - участък Варна-Каспичан (70 км).

- път І-2 – Русе - Варна, (Е-70) свързва река Ду-нав с Черно море.

- път І-4 – Шумен - Търговище - В. Търново (Е-772), осигурява връзката на района със София и въ-трешността на страната

- Е-83 – Бяла - Плевен - Луковит - Коритна - Ябла-ница - Ботевград

- I-9 – Дуранкулак - Варна - Бургас - М.Търново (Е87) осигурява връзка на източната част на Румъ-ния (респ. СИРП) с Турция.

Железопътна мрежа. Районът се обслужва основно от II главна ж.п. линия София - Мездра - Г.Оряховица - Каспичан - Варна и IX главна ж.п. линия Русе - Каспичан.

The territory of the North-eastern planning region (NERP) is served by 4 types of transport: road, railway, water and air. The section Burgas - Varna, which is a part of the all-European transport corridor # 8 “Douras - Tirana - Skopie - Sofia - Plovdiv - Burgas - Varna”, goes through the region. The all-European transport corridor # 7 (Danube river) goes along the northern boundary of the region in a part of the section Ruse - Silistra.

The road section Ruse - Varna, being an alternative route of the all-European transport corridor # 7, enables a faster connection between the transport highway “Rein - Mein - Danube” - port Ruse - port Varna - the Caucasian countries - the countries from Central Asia, Iran and the Middle East. The main high class road directions, serving the region, are:

- Highway “Hemus” – the section Varna - Kaspichan ( 70 km. ).

- Road I-2 – Ruse - Varna ( E-70) connects the Danube river to the Black sea.

- Road I-4 – Shumen - Targovishte - Veliko Tarnovo ( E-772 ) enables the connection of the region with Sofia and the interior of the country.

- Road I-7 – Silistra - Shumen - Yambol - Elhovo - Lesovo enables the connection of Romania with Turkey.

- Road I-9 – Durankulak - Varna - Burgas - Malko Tarnovo ( E-87 ) enables a connection of the eastern part of Romania (respectively NEPR) with Turkey.

- Road I-7 – Silistra - Shumen - Elhovo - Lesovo that will be an alternative road-bed of the European corridor # 9 (Ruse - Makaza)


Застъпени са: промишленост - производство-то на хранителни продукти, напитки и тютю-неви изделия и производството на химични ве-щества, продукти и влакна. Машиностроенето, включително производството на транспортни средства, текстилната и шивашката промиш-леност и строителният сектор са други важни направления в развитието на вторичния сектор на района.

Индустриалният сектор се отличава с висока степен на концентрация в областните центрове и в промишлената агломерация Варна-Девня-Бе-лослав.

Перспективите на селското стопанство са в сферата на: трайните насаждения; засилване по-зициите на зеленчукопроизводството; развитие на животновъдство и птицевъдство; развитие на пчеларството.

Industry: food, beverage and tobacco production as well as production of chemical substances, products and fibres. The machine-bulding, including the production of means of transport, the textile and dressmaking industry as well as the construction sector, are other important fields in the development of the regional secondary sector.

The industrial sector is distinguished for a high-grade concentration in the district centers as well as in the industrial agglomeration Varna – Devnya – Beloslav.

The perspectives of agriculture are in the sphere of: plantations of perennial plants by creating new vineyard and orchard massifs; increasing the vegetable growing; development of animal- breeding and poultry- farming, based on the development of grain-growing; development of bee-keeping by creating more apiaries and honey-processing enterprises.

Североизточен район на планиране North-Eastern Planning Region12


Североизточен район за планиранеNorth-Eastern Planning Region

Югоизточен район за планиранеSouth-Eastern Planning Region

Югоизточен район е разположен на стратеги-ческо за България място с широкия си излаз към Черно море (224 км) на изток и с дългата си гра-ница с Турция на юг по Странджа и Дервентските възвишения. На запад Югоизточният район има за естествена граница Светиилийските възви-шения, Манастирските възвишения и Сакар, а на север – Източна Стара планина. Чрез ниските и удобни старопланински проходи (Твърдишки, Вра-тник, Върбишки, Ришки, Дюлински и др.) се осъ-ществява връзката със Североизточен и Севе-рен Централен район. На запад районът граничи с Южен Централен район.

Общата територия на Югоизточния район е 19 799 кв. км, което е 17,8% от тази на страната. Районът обхваща четири области – Бургас, Сливен и Ямбол и присъединилата се област Стара Заго-ра и включва 33 общини и 692 населени места.

В климатично отношение районът обхваща части от три климатични области и те са: Ев-ропейска континентална (умерена) област, Конти-нентално-средиземноморска област и Преходно-континентална област.

The South-eastern planning region ( SEPR ) is laid out in a strategic position with a wide outlet on the Black sea (224 km) on the East and with its long boundary with Turkey on the South along Strandzha mountain and the Derventski hills. A natural border on the West are the Svetiiliiski hills, the Manastirski hills and Sakar mountain, and on the North is the Eastern Balkan mountain. The connection with the North-eastern and the North-central region is enabled via the low and convenient Balkan passes Tvardishki, Vratnik, Varbishki, Rishki, Dyulinski and some others. On the West the region is bordered by the Southern-central region.

The total territory of this region is 19 799 sq.km., that is 18,8% of the whole of the country. The region comprises four districts – Bourgas, Sliven, Yambol and Stara Zagora, which was included, 33 municipalities and 692 towns and villages.

As to the climate, the region comprises three climatic areas which are: European-continental (moderate) area, Continental-Mediterrannean area and Transient-continental area.


13Югоизточен район за планиране South-Eastern Planning Region

БургасЯмбол

Сливен

Стара Загора

Хранително-вкусова промишленост е първос-тепенен по значение отрасъл в икономиката на Югоизточния район на планиране. Основните подотрасли са: преработка на месо и производ-ство на месни продукти, млекопреработване и производство на млечни продукти, преработка на плодове и зеленчуци, преработка на риби и риб-ни продукти /Бургаска област/, производство на спиртни напитки – вина, високоалкохолни напитки и бира. Като най-значими за промишления облик на региона са „Производство на рафинирани нефтоп-родукти”, „Производство на пластмасови изде-лия”, енергетиката, добива на въглища (комплекса „Марица-изток”), текстилна, трикотажна и ши-вашка промишленост, производство на машини и оборудване, производство на електро и друго обо-рудване, дървопреработване и мебелна промишле-ност, добивна промишленост.

Туризмът е важен отрасъл в икономиката на Югоизточния район за планиране, особено в об-ласт Бургас.

Селското стопанство заема важно място в икономиката на ЮИРП. По сектори това са: рас-тениевъдство, зеленчукопроизводство, лозар-ство, животновъдство.

Food industry – it is of prime significance economic branch in the South-western planning region. The other main sub-branches are: meat processing and meat product manufacture, milk processing and dairy products manufacture, fruit and vegetable processing, fish and fisher product processing (Bourgas district), alcoholic drink production – wine, high-alcoholic drinks and beer. Most significant for the industrial image of the region are: refined petrol product manufacture, power production and mine coal (the complex “Maritsa-Iztok”), plastic product manufacture, textile, knitwear and dressmaking industry, machine and equipment production, electric and other equipment production, wood-processing and furniture industry, mining industry.

Tourism is an important branch in the economy of the South-eastern planning region, especially in the district of Bourgas.

Agriculture plays an important role in the economy of the region too. Its branches are: plant-growing, vegetable production, vine-growing and animal-breeding.

Югоизточен район за планиране South-Eastern Planning Region14


През територията на ЮИРП минават европей-ският транспортен коридор № 8 (Дуръс - Скопие - София - Бургас - Варна) и следните първокласни пътища с международно значение:

- E-87 – Румъния - Дуранкулак - Варна - Бургас - Малко Търново - Турция

- E-773 – Бургас - Сливен - Оризово - (София - Югославия)

- E-871/І-6 – Кюстендил - София - Казанлък - Сли-вен - Бургас.

Доизгражда се и автомагистрала „Тракия”. Же-лезопътната мрежа покрива с гари и спирки 14 об-щини. Общините без гари и спирки са Малко Тър-ново, Несебър,Приморско, Созопол, Царево, Котел, Тунджа и Болярово.

На територията на района има едно гражданско летище (летище Бургас) и една летателна пло-щадка (Бършен в област Сливен), както и 2 военни летища – Сарафово в Бургаска област и Безмер в Ямболска област. Морският транспорт се об-служва от пристанище Бургас - Бургас-изток, Бур-гас-запад, Ахтопол, Царево, Созопол, Поморие, Не-себър, Росенец) и от 4 пристанища за обществен транспорт - Кораборемонтен завод, Трансстрой, Бургаски корабостроителници и Фиш порт.

The European transport corridor # 8 ( Douras - Skopie - Sofia - Burgas - Varna ) goes across this planning region, as well as the first-class roads of international significance:

- E-87 – Romania - Dourankulak - Varna - Burgas - Malko Tarnovo - Turkey

- E-773 – Burgas - Sliven - Orizovo - (Sofia - Yugoslavia)

- E-871/I-6 – Kyustendil - Sofia - Kazanlak - Sliven - Burgas

The highway “Trakia” is being under construction now. There are boundary pass control points (BPCP) in Burgas, Tsarevo, Malko Tarnovo – Lesovo and Rezovo. The railway system has provided stations and stops in 14 municipalities. Municipalities without stations and stops are Malko Tarnovo, Nesebar, Primorsko, Sozopol, Tsarevo, Kotel, Tundzha and Bolyarovo.

On the territory of the region there is a civil airport (Burgas airport), a landing-place (Barshen in Sliven district) and two military airports (Sarafovo in Burgas district and Bezmer in Yambol district). The sea transport is served by port Burgas - Burgas-East, Burgas-West, Ahtopol, Tsarevo, Sozopol, Pomorie, Nessebar, Rosenets), as well as by 4 public transportation ports of regional significance - the Dockyard, Transstroy, Burgas shipyards and Fish port.


Югоизточен район за планиранеSouth-Eastern Planning Region

Югозападен район за планиранеSouthwestern planning region

Югозападният район за планиране (ЮЗРП) включ-ва площ от 20 306,4 кв.км и е втори по територия от всички райони за планиране в България.

Южната и западната граница на ЮЗРП съвпа-да с националната граница и в резултат на това има граници с три държави – южната граница е с Гърция, а западните граници са със Сърбия и Черна гора и с Република Македония.

В него влизат 5 области – София (столица), Со-фийска област, Перник, Кюстендил, Благоевград и 52 общини с население: 2 114 815 жители.

The South-western planning region ( SWPR ) comprises an area of 20306,4 sq.m. and is the second biggest in Bulgaria.

Its southern and western boundaries coincide with the national frontier and as a result there are boundaries with three countries – Greek is on the South and Serbia and Montenegro and the Republic of Macedonia are on the West.

Five districts are within this region and they are Sofia (the capital), Sofia district, Pernik, Kyustendil, Blagoevgrad and 52 municipalities with a population of 2 114 815 people.


15Югозападен район за планиране Southwestern planning region

Благоевград

ПерникСофия

Кюстендил

Сред икономическите приоритети са: Индустрия: машиностроене, металургия; хими-

чески продукти и влакна; метални изделия и от-ливки, хранително-вкусова, текстилна и шивашка промишленост

Услуги: банково дело, бизнес услуги, образование и обучение, финансови услуги, застрахователно дело, търговия, туризъм.

Селското стопанско е характерно с това, че приоритетна култура в района са картофите – 33,3% от площите с картофи в страната.

Industry – machine-building, metallurgy, chemical products and fibres; food, textile and dressmaking industry; metal products and casts. Services: banking, business services, education and tuition, financing, insurance, trade, tourism. Agriculture: the priority crops in the region are the potatoes – 33.3% of the whole potato area in the country.

Югозападен район за планиране Southwestern planning region16


Югозападният район за планиране (ЮЗРП) е ос-новен транспортен център на страната и важен кръстопът на общоевропейските транспортни коридори №№ 4, 8, 10. Доброто териториално развитие на пътната мрежа е обусловено от гео-графското местоположение на столицата София в района. През територията на района минават ав-томагистралите “Хемус” и “Тракия”. По-важните първокласни пътища, разположени радиално спря-мо столицата, са:

- E-79 – Румъния - Видин - София - Кулата - Гър-ция

- E-83 – Румъния - Русе - София - E-871 – София - Гюешево - границата с Репу-

блика Македония- E-772 – София - Ябланица - Шумен - Варна Общата дължина на пътната мрежа в района е

6924 км.Столицата е начало на главните ж.п. направле-

ния във всички посоки за страната и гъстотата на ж.п. мрежата - 44,8 км/1000 км.2 е една от най-високите спрямо останалите райони за планира-не. Към настоящия момент функционират 8 ГКПП: 3 със Сърбия и Черна гора - Калотина, Стрезими-ровци и Отоманци; 3 с Р. Македония – Гюешево, Станке Лисичково и Златарево и 2 с Р Гърция - Ку-лата и Илинден. Въздушният транспорт на райо-на се осъществява чрез международното летище, което се намира на 10 км от София и е най-голя-мото летище на България. То осигурява достъп до Европа, Северна Америка, Африка и Азия.

The South-western planning region ( SWPR ) is a basic transport center in the country as well as an important crossing point of the all-European corridors # 4, 8 and 10. The good territorial development of the road network is due to the geographical position of the capital Sofia in the region. The highways “Hemus” and “Trakia” go through the territory of the region. Some of the important first-class roads, that are laid out radially toward the capital, are:

- E-79 – Romania - Vidin - Sofia - Kulata - Greece- E-83 – Romania - Ruse - Sofia

- E-871 – Sofia - Gyueshevo - Macedonian boundary

- E-772 – Sofia - Yablanitsa - Shumen - VarnaThe total length of the road network in the region

is 6924 km.The capital is a starting point for the important

railway destinations in all directions in the country, and the density of the system which is 44,8 km./1000 sq.km. is one of the highest in relation to the rest planning regions. At the time being 8 boundary pass control points (BPCP) are in function: three of them are at the border with Serbia and Montenegro – Kalotina, Strazimirovtsi and Otomantsi; three are at the Macedonian border - Gyueshevo, Stanke Lisichkovo and Zlatarevo and two are at the Greek border – Kulata and Ilinden. The air transport in the region is realized by the international airport which is 10 km away from Sofia and is the biggest airport in Bulgaria. It ensures the access to Europe, North America, Africa and Asia.


Югозападен район за планиранеSouthwestern planning region

Южен централен район за планиранеSouth Central Planning Region

Южният централен район за планиране (ЮЦРП) се намира в южната част на Република България. В северната си част граничи със Северния центра-лен район, а главното било на Стара планина пред-ставлява природна северна граница на района; на юг граничи с Република Гърция и Република Турция; на изток граничи с Югоизточния район за планира-не, а на запад – с Югозападния район за планиране.

Територията му обхваща 5 области – Пазар-джик, Пловдив, Смолян, Хасково и Кърджали и включ-ва общо 58 общини и e 20,2 % от територията на страната или 22 412 кв.км.

The South-central planning region ( SCPR ) is situated in the southern part of the Republic of Bulgaria. On the North it is bordered by the North-central region, and the Balkan mountain`s main ridge is a natural northern boundary of the region. On the South it is bordered by the Republic of Greece and the Republic of Turkey, on the East it is bordered by the South-eastern planning region and on the West is the border with the South-western planning region.

Its territory comprises 6 districts: Pazardzhik, Plovdiv, Smolyan, Haskovo and Kardzhali, with 58 municipalities in them. The total territory of this region is 22 412 sq.km., that is 20.2% of the whole of the country.


1�Южен централен район за планиране South Central Planning Region

ПазарджикПловдив

СмолянКърджали

Хасково

В района са развити хранително-вкусовата про-мишленост (производството на разнообразни хра-нителни продукти, напитки и тютюневи изделия - около 1/4 от общия размер на промишлената про-дукция); металургията (предимно производство-то на цветни метали), както и производството на химически продукти и пластмасови изделия, на хартия, издателски и полиграфични изделия, на ши-вашки изделия, на текстил и трикотаж.

Добре е развита добивната промишленост и енергетиката. В него се произвежда около 13% от електроенергията на страната. Тук е разположена най-мощната хидроенергийна и топлинно-енергий-на база на енергетиката. С национално значение са каскадите “Белмекен-Сестримо”, каскадата “Арда” и др.

Районът като цяло разполага с благоприятни ресурси за развитие на селското стопанство. Той се характеризира с най-висок дял на площите с техническите култури, трайните насаждения и зеленчуците в страната (съответно 40%, 30%, 28%, от общите за страната).

Животновъдството в района е най-силно раз-вито в сравнение с останалите райони за плани-ране.

Well developed in the region are: the food industry (various food, beverage and tobacco production – about of the whole industrial production; the metallurgy (mostly ferrous-metal production); production of chemical products and plastics, paper, printing and publishing products, tailoring materials, textile and knitwear.

The mining industry and the energetics are also well-developed. About 13% of the electric power of the country is produced in this region. The most powerful hydroelectric and thermal energy base is located here. The cascades “Belmeken-Sestrimo”, “Arda” and some others are of national significance. As a whole the region has favourable resources for the development of agriculture.

The region is characterized with the highest allotment of the areas of technical crops, plantations of perennial plants and vegetables in the country (respectively 40%, 30%, 28% of the whole in the country).

The animal-breeding in the region is best developed in comparison with the other planning regions.

Южен централен район за планиране South Central Planning Region1�


През територията на Южния централен район за планиране (ЮЦРП) за планиране минават важни национални пътища и три от общоевропейските транспортни коридори:

коридор 4 – Централна Европа - Румъния [Кала-фат] - България [Видин - София - Пазарджик - Плов-див - Хасково - Свиленград] - Турция [Одрин] - Азия;

коридор 8 – Италия - Албания - Македония [Крива паланка] - България [Кюстендил - София - Пазарджик - Пловдив - Стара Загора - Сливен - Бургас/Варна]

коридор 9 – Русия - Молдова - Румъния - Бълга-рия [Русе-Велико Търново - Стара Загора - Хасково - Свиленград] - Турция [Одрин]/ Хасково - Кърджали] - Гърция [Комотини]

Добре развитата транспортна инфраструк-тура от най-висок клас (АМ, І и ІІ клас) обхваща предимно централните части на района. През следващите години се очаква ускорено изграждане на части от автомагистралите “Тракия” и “Ма-рица”, както и строителството на частта от първокласния път І-5 в участъка на Маказа, което значително ще подобри състоянието на пътната мрежа и достъпа до богатия туристически по-тенциал в южната част на района. Централната част на района е лесно достъпна по изградената автомагистрала София-Пловдив.

Important national roads as well as three of the all-European transport corridors go through the territory of the South-central planning region (SCPR). These are:

- corridor # 4 – Central Europe - Romania (Kalafat) - Bulgaria (Vidin - Sofia - Pazardzhik - Plovdiv - Haskovo - Svilengrad) - Turkey (Odrin) - Asia;

- corridor # 8 – Italy - Albania - Macedonia (Kriva Palanka) - Bulgaria (Kyustendil - Sofia - Pazardzhik – Plovdiv - Stara Zagora - Sliven - Burgas/Varna);

- corridor # 9 – Russia - Moldova - Romania - Bulgaria (Ruse - Veliko Tarnovo - Stara Zagora - Haskovo - Svilengrad) - Turkey (Odrin) - Haskovo - Kardzhali - Greece (Komotini)

The well-developed transport infrastructure of the highest rate ( AM, I and II class ) comprises mainly the central parts of the region. During the next years an accelerated construction work of parts of the highways “Trakia” and “Maritsa” is expected, as well as the building of the part of the first-class road I-5 in the section of Makaza which will ameliorate considerably the road network condition and the access to the rich tourist potential in the southern part of the region. The central part of the region is easily accessible via the highway Sofia-Plovdiv.


Южен централен район за планиранеSouth Central Planning Region

Documents

Алманах на общините в България