През 1853г. на 19 (7 ст.стил) януари – Ивановден, в гр.Стара Загора, в семейството на единия от братята Салабашеви – видни търговци на коняк в Османската империя, се ражда очакваната мъжка рожба. И както повелява стародавната традиция, детето идва с името си и е кръстено Иван. Детството му не познава лишенията, а носи атмосферата на семейната обич и сговор и възрожденските патриотични идеали.

Иван Салабашев завършва престижното местно Класно училище и още в тези години се изявява неговият буден дух. Следва чешкият период от живота на младежа – от 1870 до 1872г. учи в Реалната гимназия в Табор. Тук се сприятелява с Ангел Кънчев, кореспондира с Любен Каравелов, публикува статии в чешките вестници и популяризира българската национална кауза. През учебната 1872-1873г. продължава гимназиалното си образование в Прага, вземайки последните два класа за една година. От 1873 до 1876г. следва математика в Пражкия политехнически университет. Тук се поставя началото на една дълготрайна дружба и сътрудничество между него и бъдещия виден чешки професор историк Константин Иречек. Висшето си образование Иван Салабашев завършва с докторат на тема “Декартовата крива линия” – изследване, което впечатлява учените и веднага е отпечатано.

Иван Салабашев взема участие в подготовката на Старозагорското въстание от септември 1875г., а по време на Сръбско-турската война през 1876г. заминава за Белград с намерение да се включи във формиращите се български чети, които имат задача да помогнат за освобождението на своето отечество. Но това не съвпада с намеренията на сръбското правителство и то ги изгонва от страната. През Румъния Иван Салабашев заминава за Австро-Унгария и около година живее край Виена – в град Клостернайбург, до Виена, където се отдава на математически изследвания и изучаване на немски език.

След разрушението на Стара Загора през юли 1877г., по време на Освободителната Руско-турска война, домът на Салабашеви и поминъкът им са унищожени. През 1877-1879г. Иван Салабашев преподава математика в Българската гимназия в гр.Болград, Бесарабия.

Освобождението предлага възможности за всестранна изява на държавника, учения и общественика Иван Салабашев. От 1879г. той е депутат в Областното събрание на Източна Румелия и член на Постоянния комитет. Същата година министърът на просветата в Източна Румелия Йоаким Груев го назначава за главен секретар в това министерство. Благодарение на него и на подкрепата от страна на Областния управител княз Александър Богориди се съхранява българският национален характер на управлението в Южна България и по този начин се улеснява Съединението през 1885г.

От 1880г. Иван Салабашев е член на гражданското отделение във Върховния

съд, а от 1882 до 1884г. – директор (министър) на правосъдието в Източна Румелия. Съгласувано с главния секретар в Министерството на просветата (по-късно – министър на просветата) в Княжество България Константин Иречек изготвят учебните програми за всички степени на българското училище на основата на чешките прогресивни традиции и така поставят на еднаква основа учебното дело в двете части на страната.

От 1881г. е дописен, а от 1884г. – редовен член на Българското книжовно дружество, преименувано през 1911г. в Българска академия на науките. Съвместно с Иван Вазов, старозагорците Начо Начов, Атанас Илиев, Александър Екзарх, д-р Тодор Стоянович, Петър Иванов, Мирчо Атанасов и др. създават научно книжовно дружество “Наука” в Пловдив, а той е редактор и на издаваното от дружеството едноименно периодично списание.

В Пловдив той превежда романа на Жул Верн “Пътуване около света за 80 дни” и го обнародва като подлистник на в.”Марица” и като самостоятелна книга. Публикува и редица статии по икономически въпроси в пресата.

През май 1882г. младият министър Салабашев съпровожда княз Богориди в обиколката му из Южна България. В гр.Казанлък гостите отсядат в къщата на прочутите розотърговци Братя Папазоглу. Протоколът предвижда само половин ден гостуване в Казанлък, но когато на гостите поднася кафе и бяло сладко дъщерята на Ботю Папазоглу Мина, ученичка по това време в Роберт колеж в Цариград, се случва чудо. Красотата и очарованието й пленяват младия Салабашев. Протоколът е забравен а гостите си тръгват чак след три дни. Разочарован от партизанската политика на главния управител Гаврил Кръстевич, Иван Салабашев си подава оставката и се оттегля от политическия живот. От 1884 до 1888г. живее със съпругата си Минка Папазоглу в гр.Казанлък. Със своят тъст Ботю Папазоглу основават фирма “Ботю Папазоглу и сие” и се занимава с производство и износ на розово масло. Търговията му дава възможност да пътува много – в Европа и Америка, като ежегодно прекарва по няколко месеца в Париж и Лондон. А красивата му съпруга Мина става първата жена в Казанлък, оставила ярка диря в розовия бизнес. През 1891г. в Стара Загора се ражда единственият им син Иван, наричан от всички на галено Анъо.

След съединението се откриват нови възможности за реализацията на Салабашев като държавник. С министър-председателя Стефан Стамболов го свързват близки отношения още от Старозагорското въстание. През 1886г. братовчедът на Иван Салабашев – капитан Петър Салабашев, дружинен командир в Търново, и капитан Вълко Велчев – старозагорец, дружинен командир в Пловдив, помагат на Стамболов да извърши контрапреврата и да възстанови на престола княз Александър 1 Батенберг. За него Стамболов е “най-знаменитият български държавен мъж, съвършено честен”, но това не му пречи да го критикува и напътства. Лично княз Фердинант се радва на компанията на Иван Салабашев, вярва му и му отдава височайши почести, гостува му в Стара Загора, Казанлък и София, и дори почита с присъствието си погребението на неговата майка през 1909г.

От края на 1888г. Салабашев се посвещава изцяло на държавна и дипломатическа кариера. Министър на финансите (18.12.1888г. – 04.06.1890г. ; 08.11.1892г. – 19.05.1894г. ; 16.01.1908г. – 15.09.1910г.), министър на правосъдието (13.02.1892г. – 12.12.1892г.), народен представител, пълномощен министър(посланик) на Царство България във Виена, Австро-Унгария от 1910 до 1914г. Съдбата отрежда на Иван Салабашев да ръководи финансовата политика на държавата в един от най-важните периоди на нейното развитие. При него през годините 1889 – 1894 са построени ж.п. линиите Ямбол-Бургас, София-Роман, Шумен-Каспичан и Белово-Пловдив-Стара Загора-Нова Загора-Ямбол. Така се поставя началото на еманацията на националното стопанство от опеката на Източните железници и тяхната ликвидация в близко бъдеще. Не успява да осъществи мечтата си да свърже чрез ж.п. линия столицата София чрез Кюстендил със Скопие и Солун. Получава от княз Фердинанд 1 най-високото отличие за епохата – великият кръст на ордена “Св.Александър”. При него се секат първите български златни монети – факт, предизвикал гнева на сюзерена Турция към васалното Княжество България, нямащо право на такъв акт.

Като пълномощен министър (посланик) на Царство България във Виена от 1910 до 1914г., Иван Салабашев печели разбиране и съдействие за съхраняване суверенитета на държавата и обезпечава подходящата обстановка за осъществяване на освободителната Балканска война 1912 – 1913г. Иван Салабашев членува от 1895г. в Народно-либералната, а от 1903г. – в Демократическата партия. Той е съучредител през 1898г и дългогодишен председател на Физико-математическото дружество и на първия шахматен клуб в България . Председател е и на Старозагорската дружба в София. Подпомага национално-освободителното движение в Македония и Одринска Тракия.

“Органичният устав на Източна Румелия предвиждаше законодателно тяло, състоящо се от едно Областно събрание и един Постоянен комитет. В състава на Областното събрание влизаха 56 депутати, от които 36 бяха народни представители, избрани направо от народа, 10 бяха назначавани от главния управител и 10 бяха депутати по право. Сесията на Областното събрание траеше два месеца всяка година. То гласуваше бюджета и закони, които влизаха в сила само след одобрението им от султана. Постоянния комитет се състоеше от 10 члена, все депутати от Областното събрание. Тези членове се избираха от Областното събрание с бюлетини, носещи само 6 имена. Тъй щото никой депутат не можеше да гласува за повече от 6 члена, а трябваше да се изберат 10 члена.

Докато се водеха разисквания, мене ми хрумна една идея. Аз намерих начин, по който да можем да направим целия комитет чисто български, т.е., и 10-те избрани членове на Постоянния комитет да бъдат българи с по 18 гласа.” Ето каква схема за гласуването на 30-те български депутата предлага Иван Салабашев: във всяка следваща бюлетина той вписва четири от имената на предшестващата, а другите две имена замества с нови две имена.

“… Дядо Панарет ме прегърна, целуна ме по челото и ми благодари с разтреперан глас за голямата услуга, която принасям на българския народ. Аз бях извънмерно развълнуван, целунах ръката му и заплаках.”

Днес тази практичеки решена комбинаторна задача е известна като задачата на Салабашев.

Носител на нравствения потенциал на двете еднакво възторжени и заредени с народността енергия епохи в нашата история – предосвобожденската национално–освободителна епоха и строителството на новата българска държава, в края на живота си Иван Салабашев пише мемоарите си, истинска документална хроника. Издадени след смъртта му през 1943г. от БАН, те са ценен принос за изясняване историята на създаването и развитието на Следосвобожденска България. Написани от творец, участник и съвременник на събитията, изпълнени с множество автентични документи, тези спомени имат за историческата наука стойността на “Строителите на съвременна България” на Симеон Радев, но обхващат значително по-голям период – от 60-те години на ХlХ век до Междусъюзническата война 1913г.

Иван Петров Салабашев умира в София на 14 юни 1924г., оставайки завинаги в пантеона на най-достойните българи.

Ученици 12 клас

Випуск 2010

СОУ”Железник”

Учител по математика

Марго Малинова