http://bgnauka.eu

1

Нов сайт,Нов Брой,Ново начало...

Ноември 2007 Брой 17

Българска Наука

- Мускули

- Соларни символи и култове

- Екология

- Перлите - и много други...

http://bgnauka.eu

2

http://bgnauka.eu

3

За реклама:

admin@bgnauka.euICQ 1: 6984840ICQ 2: 256414809

http://bgnauka.com/index.php?mod=front&fnc=page&id=6

ÁÃ Íàóêà

Ôîðóìè

2

http://bgnauka.eu

3

Здравейте читатели на сп. „Българска Наука”.

Сайта ни http://bgnauka.com вече с още един домейн и чисто нов сайт. Много нови функции, възможности и повече информация – http://bgnauka.euТук ще разберете повече за него и как да работите вие самите със сайта. Лентата на която пише „списания”, това е архивна лента с всички излезли броеве до момента, както сп. „Българска Наука”, така и сп. „Технологии” . Текста отдолу „отвори архив” отваря архива без да отваря нова страница и можете както да прегледате броевете, така и да видите съдържанието и да го изтеглите без да се налага да влизате в други страници.

Започваме с регистрацията:

http://bgnauka.eu

4

http://bgnauka.eu

5

Натиснете „Регистрирам”. – ще се появи веднага едно ново поле, в което ще пише правилата на сайта. Прочетете ги внимателно! Давате отметката на „Съгласен съм…”, ако разбира се сте съгласни с текущите правила.

Щракате на „Стъпка 2” и на мястото на правилата ще се появи поле за регистрация.

4

http://bgnauka.eu

5

Попълвате данните, които се искат от регистрационната форма. Потребителското име и паролата не могат да бъдат под 8 символа за потребителско име и 9 за парола. Зелените полета са задължителни за попълване. След регистрация ще можете веднага да влезете като потребител в сайта като попълните потребителското си име и паролата в белите полета горе в сайта или като дадете „Вписване”.

http://bgnauka.eu

6

http://bgnauka.eu

7

След влизането си като потребител вие ще имате права да качвате статии и новини в сайта. Всички добавени статии или новини ще бъдат прегледани от Администратори и Редактори. Веднага след влизането ви ще се появят тези надписи, които ще ви упътят. Потребителското меню се намира най-горе на екрана, където е посочила ръчичката.

6

http://bgnauka.eu

7

В текстовия едитор, който е показан ще можете да избирате дали да пуснете новина или статия, в кой раздел да я пуснете, да сложите заглавието и текста. За да се пусне за преглеждане се дава „Запиши промените” и тя автоматично се появява долу под едитора. Където ще можете да я редактирате преди да бъде публикувана.

http://bgnauka.eu

8

http://bgnauka.eu

9

СЕМЕЙСТВО КРЪСТОЦВЕТНИ

(Brassicaceae = Cruciferae)

ОВЧАРСКА ТОРБИЧКА(Capsella bursa-pastoris)

Тази слабичка и невзрачна тревичка ще видите буквално навсякъде — из ливади и пасища, в овощни и зеленчукови градини, в посевите от люцерна, фий и тревни смес-ки, край пътища, сгради и огради, в парко-ве и градини за почивка и по всяко кътче изоставена земя, дори край бордюрите на тротоарите и между паветата на по-слабо оживените градски улици. Ще я откриете във всички краища на страната и по всич-ки места, където е стъпил човешки крак — от крайбрежието на морето докъм 2000 м надм.в. И през всички сезони.Овчарската торбичка цъфти и плодоноси от най-ранна пролет, когато времето още не се е затоплило, до първите мразове през късна есен. Ще я видите да надига цве-тоносни стъбълца на заветно и припечно място до някоя сграда или зид дори през зимата, стига да е мека и безснежна.Няма друго растение от семейство Кръс-тоцветни, с което овчарската торбичка може да се сбърка. Тя се отличава от всички ос-танали видове по плодовете си — плоски триъгълни кутийки (шушулчици) , които не достигат и един сантиметър дължина, с равно отрязан или плитко врязан в средата връх. Всички други белези на растението са твърде изменчиви. Например листата, които образуват розетка в основата на стъб-лото, при едни растения са цели и цело-крайни, при други са само по-плитко или по-дълбоко назъбени. Ще намерите обаче и растения, розетковите листа на които са дълбоко пересто наделени или са изцяло пересто разсечени.Дори цветовете на овчарската торбичка са

твърде изменчиви. Те са събрани във връх-но гроздовидно съцветие. Отначало то е много късо и прилича повече на щитовидно съцветие, но след прецъфтяването на връх-ните цветове се удължава и се превръща в гроздовидно. Нормално те са бели, с харак-терното за мнозинството кръстоцветни ус-тройство. Ще намерите обаче екземпляри, венчелистчетата на чиито цветове са с ро-зови връхчета, или цветовете им изобщо са без венчелистчета и околоцветникът им е образуван само от чашката. В тези цветове и тичинките не са 6, а от 8 до 10.Непостоянни са и размерите на стъблото на овчарската торбичка. Ще срещнете на-пълно развити индивиди, които цъфтят и връзват плодове, а са високи само 5 см, и други, достигащи дори 60 см височина.

Capsella bursa-pastoris

Ботаника

8

http://bgnauka.eu

9

БотаникаБотаниците причисляват овчарската тор-бичка към бурените и плевелите. Специа-листите по фуражно производство изобщо не се интересуват от нея, защото е слабич-ка тревичка, без листна маса. Единствено някоя птица, домашна или дива, ще се по-лакоми за плодчетата й. И толкова.Но ето, че в тази слабичка и невзрачна тре-вичка народните лечители още в стари вре-мена открили необикновената сила да спи-ра кръвотечения и да понижава кръвното налягане, да лекува и много други болести. Нейните лечебни свойства са потвърдени с точни изследвания и от официалната ме-дицина. Затова овчарската торбичка вече трайно е заела почетно място във всяка книга по билколечение.

РОДИЛНА ТРЕВА(Cardaria draba)

Името на този член на семейство Кръстоц-ветни ботаниците са вписали в списъка на бурените и плевелите в нашата флора. Наистина родилната трева също ще срещ-нете по всички пустеещи места, по всяко изоставено кътче край жилищни домове и огради, в паркове и градини, около сто-пански сгради. Ще я видите прашна край пътищата и железопътните линии — изоб-що в цялата страна, от крайбрежието на морето докъм 1000 м надм.в., няма да на-мерите буренясало място, дори да е само един квадратен метър, където да не растат поне няколко стръка от това растение.Родилната трева обаче не се ,,рови» само из буренясалите места, не събира само улич-ната пепел и прахта край пътищата. Напро-лет ще я видите да избуява заедно с други типични плевели из посевите и окопните култури, а също в овощните и зеленчукови-те градини. И понякога се появява толкова масово, че само на един квадратен метър площ могат да се наброят до петдесетина отделни индивида от нея.Как ще я отличите от останалите бурени

и плевели?Родилната трева (в Чирпанско това рас-тение е познато под името дива ряпа, а в Старозагорско го наричат магарешка лобо-да) е многогодишно, високо до петдесети-на сантиметра сиво-зелено растение. Има изправено стъбло, което е разклонено само в горната част и клонките му са кичуре-сто прибрани. В основата то има розетка от по-големи листа с дръжки, а стъбловите листа са последователно разположени. Те са по-малки от розетковите и са приседна-ли, обхващайки стъблото със сърцевидната или стреловидната си основа. Всички ли-ста обаче са с еднакво вълновидно назъ-бени петури, само розетковите при някои екземпляри могат да са лировидно пересто врязани.Първите цветове на родилната трева се раз-тварят още през април. С пълна сила обаче тя започва да цъфти през май и тогава

Cardaria draba

Ботаника

http://bgnauka.eu

10

http://bgnauka.eu

11

въздухът около нея се изпълва с приятен меден аромат. Цветовете й са дребни и не-взрачни, но са събрани по много във връхни гроздовидни съцветия, които заедно обра-зуват общи големи щитовидни съцветия, затова се белеят отдалече.Плодовете на родилната трева (дори само по тях тя може лесно да се различи от дру-гите членове на семейство Кръстоцветни) са сърцевидни шушулчици, малко по-къси и малко по-широки от 4 мм, във вдлъбнати-ната на върха с дълго право носче. В двете им гнезда се развиват само по 1 — 2 дреб-ни кестеняви семенца.Подобно на други плевелни растения ро-дилната трева се размножава и по веге-тативен начин, чрез коренови издънки. Опитайте се да изскубнете някой индивид, поникнал на по-рохкава почва, и ще види-те как след него „ще тръгнат” поне още ня-колко от съседните, защото са свързани с общ хоризонтален корен.Сега родилната трева не се споменава в нито една книга по билколечение. Не се цени и като фуражно растение, макар да се пасе от тревопасните животни, и то главно преди да започне да цъфти. Единствено се-мената й могат да се използват заради гор-чивия и пиперливия им вкус като замести-тели на черния пипер. Затова тя си остава досаден бурен и трудно изкореним плевел.

ЧЕРЕН СИНАП(Brassica nigra)

Черният синап е извънредно широко раз-пространен в цялата страна от крайбрежие-то на морето докъм 600 м надм.в. Най-често ще го откриете сред бурените по необра-ботваните и замърсените, изоставени без грижи места, включително около стопан-ските сгради или около жилищните домо-ве в селищата, и край пътищата. Среща се също в долините на разливащите се реки, по насипите, в угарите, а в някои части на страната се отглежда и като културно рас-тение. Черният синап е едногодишно едро тревисто растение, високо от 60 до 120 см (понякога стига на височина и до 2 м) , с изправено стъбло, разклонено от средата или почти от основата.Всички листа на черния синап са с дръжки. Долните и средните листа (те са дванаде-сетина сантиметра дълги) са лировидно пересто разсечени на един много голям връхен дял и на 1 — 3 по-малки странични дяла (самите дялове са неправилно назъбе-ни и са покрити с бели четинки) . Връхните листа са съвсем малки и цели, голи.Черният синап започва да цъфти през май и цъфтежът му продължава до късна есен. Цветовете му са разположени по връхните части на главното стъбло и на странични-те клонки в гроздовидни съцветия. Те са с жълто-зелена чашка и яркожълто венче, а по устройство, по брой на цветните кръго-ве и брой на цветните части във всеки кръг не се отличават от цветовете на останалите кръстоцветни растения.

-Brassica nigra

Ботаника

10

http://bgnauka.eu

11

БотаникаНай-сигурно обаче, особено при първото запознаване с него, черният синап може да се различи от близките му сродници, ко-гато е вече с напълно развити плодове. Те са типични шушулки — дълги до 2 см и широки до 2 мм, сплеснати четиристенни кутийки с късо безсеменно носче, прилег-нали към стъблото. Във всяка половинка на шушулката се развиват от 4 до 10 не-правилно кълбести тъмночервено-кафяви семена, които са богати на масло.Черният синап (той е известен още като черна горчица или с турските имена ардал, хардал, черен хардал) е добре познато на нашия народ растение. Популярно го на-правили лечебните свойства на семената му, които народните лечители открили още много отдавна. С тях (под формата на лапи от счукани синапени семена и пшеничено брашно, забъркани с хладка вода и малко оцет) те лекували простудни заболявания, пневмонии, ревматизъм, остра кашлица, ишиас, подагра, бодежи, гърлобол и други болести.Лечебните свойства на семената на черния синап са признати и от официалната меди-цина. Сега във всяка аптека ще намерите синапено брашно за домашно приготвяне на лапи и на други лекарства, готови сина-пени хартии за налагане и синапов спирт за разтриване.Семената на черния синап се използват също за приготвяне на ,,черна” горчица, а поставени в туршии, ги правят по-трайни.Черният синап е и ценно медоносно расте-ние. Цветовете му отделят обилно нектар, който пчелите преработват в светлокехли-барен мед с приятен вкус и особен аромат.

Brassica nigra

ПОЛСКИ СИНАП(Sinapis arvensis)

Полския синап ще откриете във всички полски култури — и в житните, и в окоп-ните, и във всички овощни и зеленчукови градини. Ще го намерите също в орниците и угарите или по буренясалите места око-ло старите торища. То е добре познато на земеделските стопани от всички краища на страната като досаден и трудно изкореним плевел и бурен.Полският синап е едногодишно грубо тре-висто растение, високо от двадесетина сан-тиметра до 1 — 1,5 м, но някъде ще срещ-нете екземпляри, израсли на височина до 2,5 м. Стъблото му е изправено, разклоне-но само във връхната част. То е тъмнозеле-

Ботаника

http://bgnauka.eu

12

http://bgnauka.eu

13

но или слабо виолетово и е покрито с раз-перени твърди и прости власинки. Листата са разположени последователно по него, но долните (те са значително по-големи) са с дръжки и петурите им са пересто лиро-видно разделени, докато връхните са при-седнали, цели, неправилно едро назъбени.Първите цъфтящи растения от полския синап ще видите още рано напролет, а по-следните екземпляри с цветове можете да срещнете дори непосредствено преди пада-нето на първия сняг. Най-обилно той цъфти през май — юни и тогава ще го видите да залива с жълтите си багри цели полета.Цветовете на полския синап са разположе-ни по върховете на стъблата и клонките му в многоцветни гроздовидни съцветия. Плодовете му са от типа шушулка, но са твърде изменчиви. На различни екземпля-ри, които външно по нищо друго не се раз-личават, ще видите различни по формата на носчето и на самата кутийка, по цвета

им, по окосмяването им, по дебелината на дръжката им шушулки. При едни те са напълно цилиндрични и със слабо сплесна-то шиловидно носче, при други са цилин-дрично призматични и с почти призматич-но носче. При някои екземпляри са съвсем голи, при други са само с единични вла-синки, при трети са гъсто покрити с подви-га или изправени власинки. Дръжките на едни са тънки, незадебелени, при други са силно задебелени. Във всички случаи оба-че шушулките на полския синап имат и на двете си капачета по 3 до 7 жилки, а нос-чето им е от 1 до 1,5 см дълго. Тези белези са постоянни и по тях полският синап със сигурност може да се разпознае.Земеделските стопани и специалистите по земеделие с право смятат полския синап за много вреден плевел, защото потиска нормалното развитие на културните рас-тения. Това плевелно растение притежава обаче и ценни стопански качества. В мла-

SinapiS arvenSiS

Ботаника

12

http://bgnauka.eu

13

Ботаникада възраст го пасат домашните животни и следователно то може да се причисли към фуражните растения. Свежите листа и обе-лените стъбла на младите растения могат да се ядат също от хората като салата или да се използват като зеленчук, т.е. полски-ят синап е и хранително растение. А семе-ната му са богати на масло, което може да се използва и за храна, и за осветление, и с право полският синап трябва да се при-числи и към маслодайните растения. Все от семената, след извличане на маслото, може да се приготви «черна» горчица. Така полският синап се включва също в група-та на растенията-подправки. Най-после,

цветовете на растението са отлична паша за пчелите. От тях те събират големи коли-чества нектар (нектарниците ще откриете в основата на тичинките — те са бъбреко-видни при късите тичинки и езичести при дългите) и цветен прашец, които прера-ботват в ароматен жълт мед. Следователно полският синап може да се нареди и сред медоносните растения.

ДИВА РЯПА(raphanus raphanistrum)

Дивата ряпа е досаден плевел в посевите, в полските окопни култури и в орниците, по-

raphanus raphanistrum

Ботаника

http://bgnauka.eu

14

http://bgnauka.eu

15

рядко в овощните и зеленчуковите гради-ни, и едновременно е бурен — постоянен жител на боклучавите буренясали места край пътищата, сградите и оградите, не-поддържаните дворове, изоставените без грижи градини и късчета земя в селищата и около стопанските сгради.Ето и някои от външните белези, по кои-то лесно ще откриете и разпознаете дивата ряпа. Стъблото й е изправено, разклонено, високо обикновено от 30 до 80 см, но поня-кога израства по-високо. В долната си част то е покрито с твърди власинки, а нагоре е голо, синкавозелено. Листата на расте-нието, с изключение на връхните, които са цели, с ланцетни, остро назъбени петури, всички останали — и стъбловите, и прио-сновните розеткови, са неправилно пере-сто разсечени на 2 — 4 двойки странични дялове и един връхен, значително по-голям и закръглено назъбен дял (тип лировидни листа) .Цветовете на дивата ряпа са жълти или бе-лезникави с по-тъмни жилки и са устроени както при другите кръстоцветни растения. Те са разположени по връхните части на стъблото и клонките в дълги гроздовид-ни съцветия.Най-характерни обаче са плодовете на ди-вата ряпа. По тях ще я разпознаете дори и тогава, когато по стъблата й не е останал вече нито един лист, нито един цвят и тя се е превърнала в сухи „клечки”. Плодовете са цилиндрични кутийки, дълги обикнове-но от 2,5 до 6 см, с източен в дълго до 2,5 см остро носче връх, силно прищъпнати между семената, поради което приличат на броенички. И не се разпукват по дължината си както шушулките на повечето кръстоц-ветни растения, а след като узреят, се раз-падат на отделни членчета, всяко с по едно кафявочервеникаво семе в него.Първите цъфтящи екземпляри от дива ряпа могат да се видят още рано напролет. Най-обилно обаче тя цъфти през май и юни, а плодовете й зреят едновременно с житата.

Както всички плевели дивата ряпа е вред-но растение. Дори и съвременното модер-но земеделие трудно се справя с нея, затова почти всяка година можем да я видим да се жълтее сред посевите и окопните култури, да избуява в овощните градини.Дивата ряпа се цени обаче от пчелите. Те събират от нейните цветове обилен нектар и цветен прашец, които преработват в ли-моненожълт мед.

СЕМЕЙСТВО ВЪРБОВИ(Salicaceae)

ЧЕРНА ТОПОЛА(populus nigra)

Черната топола е постоянна спътница на речните долини, но се среща и из равнин-ните широколистни гори, където са разпро-странени влажни и песъчливи почви. Ще я срещнете понякога и на силно овлажнени или на каменливи почви. Тя расте както край брега на морето, така и докъм 700 м надм.в.Черната топола е листопадно дърво с ши-рока, но плитка коренова система. Има прав и висок до 30 м ствол, а короната му е широко разперена, неправилна и разре-дена — една част от клоните в нея са хо-ризонтални, а други — извити и припо-вдигнати. Тъмносивата, и дори черна, кора на ствола се отличава с дълбоки пукнати-ни, които я пронизват надлъж. Кората на стъблата е синьозеленикава и гладка, а на най-младите клонки — жълтеникавосива, гладка и лъскава.През късна пролет короната на черната то-пола се покрива с богат плащ от триъгъ-лни или триъгълно-ромбични и яркозелени едри листа. Петурите им са с източен и зао-стрен връх, отдолу и отгоре са без власин-ки, а на дължина стигат до 15 см, ширината им е до 12 см. Ръбът на листата е назъбен и по върха на зъбчетата обикновено са раз-

Ботаника

14

http://bgnauka.eu

15

Ботаника

populus nigra

Ботаника

http://bgnauka.eu

16

http://bgnauka.eu

17

положени дребни жлезички. На всеки лист има по една двойка при-основни странични жилки с разклонения от долната им страна. Нагоре са разположени още 4—6 двойки странични жилки, всички вилужно разкло-нени на върха си. Достатъчно е да запом-ните тези белези и никога няма да сбъркате черната топола с останалите 3 вида дивора-стящи тополи у нас. Техните листа са или наделени и плътно покрити с власинки, както е при бялата топола (Populus alba), или са почти кръгли с назъбен или вълно-виден ръб и с много дълги дръжки, както е при трепетликата (Populus tremula), или са яйцевидни, назъбени и с власинки по дол-ната листна повърхност, както е при сивата топола (Populus canescens).Едновременно с разлистването по клоните на черната топола се появяват увиснали-те цъфтящи реси. Растението е двудомно. Мъжките реси наподобяват цилиндърчета с плътно наредени отделни цветове. Всеки от тях е съставен от едно кафяво-червено и плитко изрязано прицветно листче и от 6 до 30 тичинки с пурпурночервени праш-никови торбички. Женските реси са също цилиндрични, но са по-дълги от мъжките. Всеки женски цвят има по едно кафяво-червено и дланевидно изрязано прицветно листче, което придружава конусовидния плодник. Той е с много късо стълбче, но с дълго двуделно близалце. В края на май след опрашването и оплождането женски-те реси се превръщат в увиснали плодни клонки с многобройни плодчета-кутийки по тях. Когато семената узреят, плодчетата се разпукват надлъжно и от тях изхвърча рояк от бели дребни пухчета — това са се-мената, обвити с пухкави снежнобели вла-синки.Черната топола е полезно за човека рас-тение. Тя служи за украса на паркове и градини, за укрепване на речните брегове. Дървесината й е мека и се използва за ня-кои строителни работи. Използва се и за изработване на клечки за кибрит. Приложе-

ние има и при изработването на амбалаж за продукти, защото не е миризлива.Черната топола е сравнително дълголетно дърво — тя живее до 400 години.

populus nigra

Ботаника

16

http://bgnauka.eu

17

Ботаника

Мускули – устройство, видове и основни физиологични функции

Активната част на опорно-двигателната си-стема е изградена от мускулите, които заемат около 40-50% от масата на тялото. Те са при-крепени към костите и могат да се съкраща-ват, при което се осъществява движението на тялото или на част от него. В човешкия орга-низъм те са над 500. Мускулите са изградени от тяло и сухожилия. Тялото на един мускул е изградено от дълги напречнонабраздесни многоядрени мускулни клетки, които са под-редени в снопчета и са обградени от съедини-телна тъкан. Снопчетата изграждат мускулно-то тяло, което е също обвито от съединителна тъкан.Отделните мускули, както и групи от тях са обградени от плътни съединителнотъканни обвивки, които се наричат фасции.В мускулите навлизат множество кръвоносни съдове и нерви, които изпращат информация до всяка тяхна клетка. Сухожилията са изгра-дени от плътно подредени колагенови връзки. Те са много здрави и не се разтягат. Сухожи-лията на мускулите са обвити със специални обвивки. В някои случаи при претоварване на отделни мускули се получава възпаление на сухожилните обвивки (тендовагинит).

Едно от сухожилията се прикрепва към т.нар. начална точка на една кост. Другото сухожилие се прикрепва към съседната или по-отдалечена кост през точката на залавяне. Прикрепването на мускула за тези две места е необходимо, за да се извърши съответното движение.В сухожилията на някои мускули има малки сезаловидни кости, които представляват ко-сти, намиращи се в тъканта на сухожилието. Те подпомагат тяхното движение. Най-голямата сезаловидна кост е колянното капаче. Мускулите имат различна форма.Според начина на подреждане влакната мо-гат да бъдат вретеновидни, плоски, триъгъ-лни, четириъгълни, перести, пръстеновид-ни. Според броя на началните си глави се разделят на двуглави, триглави и четири-глави, напр. Някои от подезичните муску-ли.В редки случаи могат да бъдат изградени от две коремчета, които са свързани с меж-динното сухожилие.Действието на мускулите върху костите се осъществява на принципа на лостовете.В случаите, когато два или повече муску-ла извършват еднакво действие (сгъване, разгъване, привеждане, отвеждане, завъ-ртане), те се наричат синергисти. Когато мускули извършват противоположно дей-ствие – например едните сгъват, а другите разгъват, се наричат антагонисти.В зависимост от своето разположение в тя-лото те се разделят на мускули на главата, на шията, на гръдния кош, на корема, на гърба и на крайниците.Мускулите на главата са две групи: мими-чески и дъвкателни. Характерно за мими-ческите е, че единият им край се залавя за кост, а другият - за кожата.По този начин при своето съкращение те притеглят кожата

Медицина

http://bgnauka.eu

18

http://bgnauka.eu

19

и така променят израза на лицето (мимика-та): изразяват радост, смях, печал, строгост. Мимическите мускули са предимно около очите, носа и устата. Дъвкателните муску-ли са четири чифта. При тяхното действие се отваря и затваря устата, като се стрива храна между зъбните редици. Както мими-ческите, така и дъвкателните мускули взи-мат участие в осъществяването на говора.Мускулите на шията са няколко групи. С тяхна помощ се извършва движението на шията и главата.Мускулите на туловището се разделят на мускули на гърба (гръбни), на гръдния кош (гръдни) и на коремната стена (коремни).Гръбните от своя страна се делят на повъ-рхностни и дълбоки. Повърхностните са трапецовидният мускул, широкият гръбен мускул и други по-малки мускули.Дълбоките мускули се намират под повъ-рхността и се разполагат от двете страни на гръбначния стълб. Чрез тяхното действие туловището се наклонява назад, напред и встрани и се завърта. Освен това служат и за поддържане на изправеното положение на тялото.Гръдните мускули се делят на мускули, ко-ито принадлежат към горния крайник и на собствени мускули на гръдната стена.Големият гръден мускул се намира повъ-рхностно отпред в горната част на гръдния кош. Той взема участие в движенията на горния крайник. Към собствените муску-ли на гръдната принадлежат вътрешните и външните междуребрени мускули, кои-то участват извършването на дихателните движения. Диафрагмата е широк плосък мускул, който разделя гръдната и коремна-та кухина. Тя има няколко естествени отво-ра, през които преминават нерви. Тя заема участие и в дихателните движения.Мускулите на коремната стена са широки и плоски. Те се простират между гръдния кош и тазовите кости. По този начин ограж-дат коремната кухина.Със съкращението си спомагат за дихател-

ните движения, а също така допринасят за поддържането на положението на коремни-те органи. Това им действие се нарича ко-ремна преса. С тяхна помощ се изпразват пикочният мехур, правото черво и матката по време на раждане.Мускулите на горния крайник се разделят на мускули на раменния пояс, на мишница-та, на предмишницата и на ръката.От тези на раменния пояс най-голям е дел-товидният мускул, който участва активни в дриженията на раменната става и дава фор-ма на рамото. По предната повърхност на мишницата се разполага двуглавият миш-ничен мускул. Първият сгъва в лакътната става, а вторият – разгъва. В предмишни-цата има множество мускули, разделени в три групи. Те участват в движенията на предмишницата и ръката, включително и на пръстите. Мускулите на ръката осъще-ствяват сложните движения на пръстите.Мускулите на долния крайник са значител-но по-масивни от тези на горния крайник. Те се разделят на мускули около тазибедре-ната става, на бедрото, на подбедрицата и на ходилото.Големият седалищен мускул бързо разгъва бедрото в тазобедрената става и спомага за изправения стоеж на човека. В предната част на бедрото се намира четириглавият бедрен мускул, който разгъва подбедри-цата в колянната става. Мускулите, които са по вътрешната повърхност на бедрото, го придвижват към другия крайник. Повъ-рхностно, отзад на подбедрицата се намира триглавия мускул, който с дългото и здраво ахилесово сухожилие се залавя за петата. Ахилесовото сухожилие е най-голямото в човешкия организъм. Триглавият мускул е основен мускул при ходене, бягане и скача-не. Мускулите на ходилото участват в дви-жението на пръстите.Под действието на мускулите, които са активната част на опорно-двигателната система, се осъществява движението на тялото и на неговите части. За да се осъще-

Медицина

18

http://bgnauka.eu

19

ствява движението или да се изразят чув-ства посредством мимиката и жестовете, е необходимо мускулите да се съкращават. Това съкращение при скелетните мускули се извършва под волев контрол. Те никога не се отпускат напълно – дори и да няма движение, са слабо съкратени. Това състоя-ние се нарича мускулен тонус. Така муску-лите винаги са готови да извършат бързо съкращение. При него те отделят топлина, с което вземат участие в регулирането на телесната температура.Основните физиологични свойства на му-скулите (на мускулните клетки) са възбу-димост, проводимост и съкратимост. Свойството на мускула да преминава от покой във възбудено състояние се нароча възбудимост. Възбуждането на мускулните влакна в нормални условия се причинява от импулси от нервното влакно към влакно с мускулната клетка, се нарича неврому-скулен синапс. На края на нервното влакно се отделя вещество посредник (медиатор), което достига до мускулната клетка и я възбужда.От синапса възбуждането се разпространя-ва по цялата мускулна клетка и тя се съкра-щава.Проводимостта е свойството да провеж-дат възбуждането по клетъчната мембрана. Това явление е присъщо за нервните влак-на и мускулните клетки и се нарича „всич-ко или нищо”.Главно свойство на мускулните клетки е тяхната съкратимост, в резултат на полу-чените импулси от нервните влакна те се съкращават. Това свойство позволява му-скулът да променя своята дължина.Съкращението на всяка клетка на скелет-ните мускули се дължи на наличието в не я на специални съкратителни нишки (актин и миозин), които се приплъзват една спря-мо друга. За извършването на този процес е мускулът е пасивен процес. Неговото осъществяване се дължи на еластичността на мускула като цяло и не се изисква енер-

гия.Според това дали при съкращение се про-меня дължината на мускула има два вида мускулни съкращения. Мускулното напре-жение е по-голямо от мускулния товар. Работата на мускула бива динамична и статична. При динамичната работа се при-движват отделни части на тялото (ходене, тичане), а при статичната тялото запазва определено положение. При изотонично-то съкращение мускулът повдига товар, който и той променя своята дължина. Изо-тоничното съкращение на мускула се осъ-ществява, когато товарът е много тежък и мускулът не може да го повдигне. В такъв случай в резултат на съкращението се про-меня неговата дължина. При спорната тре-нировка за увеличаване на мускулната сила се използват и двата вида мускулно съкра-щение.

Медицина

http://bgnauka.eu

20

http://bgnauka.eu

21

Соларни символи1 и култове

Още в дълбока древност хората са проявя-вали не скрит интерес към природните яв-ления. Те наблюдавали техните движения, влиянията, които са оказвали, последиците от силата и скоростта, с която се случвали. Търсили обяснения за появата им. Вероят-но дори са приписвали причината на себе и действията, които извършвали през деня или определен цикъл. Изпитвали страхопо-читание и за да могат да ги разтълкуват им придавали мистичност, божественост с те-чение на времето ги митологизирали. Един от най-старите и впечатлителни култове е този към слънцето. Като най-ярко осезаемо от небесните тела то имало и най-голямо влияние върху ежедневието им. Сведения за него намираме в много древни източни-ци под формата на изображения, пластики до писмени знаци. В ранните писмени па-метници от двуречието слънчевото боже-ство се представя в антропоморфен вид. То е млад и силен мъж покровител на героите. В други е геометрично тип лъчиста розет-ка разположена в кръг.

Бога на слънцето на Майте.

Соларния бог притежава различни имена: Ра в Египет, Аматерасу Омиками в Япония, в българската митология е наричан Райко, Дажбог при славяните /имали са още два-ма за зимното слънце – Хърс и Ярило про-летното/, Нергал в шумеро-вавилонските

митове, Мардук есенното слънце в Акад и Вавилон, Инти на Инките, Уитсилопочтли при Ацтеките, Хелиос в Елада, Сол в рим-ския пантеон, Митра при Персийците ... и др. Можем да разгледаме функциите на Слънцето като притежавани и придадени. Като цвят. Да го свържем с други божества, герои, образи. Да го ситуираме в посока.

Слънцето носи живот от него природата черпи енергия, флората разцъфтява, зреят посевите, съзряват овошките всичко запо-чва. То е началото, но и края. Когато залязва това означава края на деня, цикъла, живо-та. Слънцето е светлина, светлината е сим-вол на доброто, знанието, божествеността2 и духовността. Тя е част от дуалистично-ста за доброто и злото, където слънцето е неин първоизточник и най-мощен съюз-ник. Според една персийска легенда щом човешката душа пречистена напуснела тя-лото била поемана от трима ангели, които я отвеждали до царството на светлината. Там й се връчвали светлинна дреха, венец и диадема. Със същата логика можем да отъждествим християнския Бог, който със своята сила, знание и произход озарява хо-рата дава живот на телата им, издига ду-шите им и ги дарява с вечност. Тук обаче Библията прави разлика от езическите со-ларни култове и светлината. В нея пише: „Бог каза да бъде светлина. И стана светлина. И бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината.” ...„Бог създаде две големи светила: по-голямото светило, за да владее деня...” 3

1По произход думата символ е гръцка и означава - свързвам заедно. 2Бидерман, Ханс „Речник на символит”, стр. 384, Из. Рива 2003 3Битие:1;3,4, 16

Медицина

20

http://bgnauka.eu

21

Бога на слънцето Ра

В това писание Бог първо създава светли-ната, а после слънцето с цел да разграни-чава деня от нощта, да помага в селско-стопанската работа, на хората да отмерват времето, като по този начин му отнема съзидателната и разрушителната функция. Това е така, защото според християнската религия Бог е един и като такъв е напра-вил всички живи твари и неживи. Неговата Божественост не може да се оспорва, Той управлява природата, хората, животните и съдбите. Въпреки това в една мозайка от ІVв. Христос е предаден с чертите на Хели-ос. Той е във венец от лъчи върху колата на слънцето4 . В християнството носители на светлина могат да бъдат църковнопразнич-ните свещи например за Великден, Срете-ние Господне, кръщенетата, причастията и др. В будизма светлината играе също тол-кова важна роля. Тя помага за надмогване на материалното в света и приближава към нирвана. В индуизма е метаморфоза към мъдрост и духовно осъзнаване на боже-ственото. Квадрата и кръгът са форми, с които древните са асоциирали земята и слънце-то. Докато квадратът е статичността и зем-ния рай се предава с него, то кръга означа-ва развитие на динамичния аспект и затова олицетворява слънцето и небето. Такъв е и

случая с Небесния Йеросалим, чиито три крепостни стени са разположени в кръг. В ислямската традиция божествения трон е кръгъл и Мохамед го обикаля, а в Индия тронът на Вишну е лотос с формата на ро-зетка. В езическите времена и обичаи, Со-ларните притежания са безспорни. Много религии свързват слънцето с понятието Богът на Небето. То е могъщо, то създава и разваля, то дава и отнема. Слънцето освен светлина е и жълто такъв е и цвета на злато-то. Това е метала на царете от който според някои индоевропейски вярвания е изграден рая. В християнството също се прави така-ва връзка. Свидетелство за това са иконите, където фонът е златен или сребърен. Ръка, жест или обков също са маркирани по този начин. Златото е символ на небесна светли-на и съвършенство. Макар то самото да не притежава свръхестествени сили винаги е свързвано със света на боговете. Затова от него се правели сакрални предмети и цар-ски инсигни. Има силно присъствие във фолклора. То е част от амулетите срещу зло и уруки, неизменна част е от кръщел-ното облекло на детето и сватбената дре-ха на булката, украсява сватбеното знаме и кумовото дърво. Един от бългалските митове за слънцето е за неговото желание да се ожени. То реши-ло да вземе за жена Месечината и поканило животните на сватбено тържество. Отишли всички без таралежа който осъзнал, че като се ожени на слънцето ще му се родят мал-ки слънчица и живота на земята ще заги-не. Друга разпространена легенда, не само в нашата митология, е следната: Слънцето е асоциирано с красив млад момък, който всяка сутрин тръгва от изток, обикаля на кон денем и завършва пътуването си на за-пад. Живее накрая на света в златен дворец с майка си която всяка сутрин го изпраща, а вечер го посреща гощава и успокоява. Тя му приготвя девет фурни хляб и девет яло-ви крави. След вечеря слънцето й разказ-

4 Бидерман, Х „Речник на символите”, стр. 410, Из. Рива 2003

Медицина

http://bgnauka.eu

22

http://bgnauka.eu

23

ва какво е видял през деня5. Според дру-га версия има две слънца – лятно и зимно. На Еньовден всички гледат сенките които хвърля то, ако са цели ще бъдат здрави и щастливи. Същия ден слънцето се къпе във водата и поема пътя към зимата. Соларна символика носят празници като Нестинар-ството и Сирни заговезни. Носители на слънчевия символ са пръстена, короната, златното колело, яйцето, орела, петела и др. В елинската митология, която е и по-стара, има някои прилики с гореспомена-тата. Хелиос е красив млад мъж с развети коси, венец от лъчи, а главата му е обграде-на със светлина. Той кара златна колесница по небесния сводкамъни. Всяка сутрин Хе-лиос се появява от изток със златната ко-лесница подарена му от Хефест, теглена от

снежнобели, крилати и бълващи огън коне. Те носят имената Светлина, Блясък, Гръм и Мълния. Вечер слиза на запад към океа-на и преплува морето към мястото, където трябва да се появи на следващата сутрин. Хелиос имал син - Фаетон. Той получил от баща си позволение да управлява колес-ницата един ден, но бил твърде неразумен и едва не подпалил света. Затова Зевс бил принуден да порази със светкавица колес-ницата, конете и Фаетон. Елинската скул-птура увековечила образа на слънцето в едно от чудесата на древния свят - Родо-ския колос. Докато предните две митологии пред-ставляват Слънцето като красив млад и добър Бог в следващата нещата стоят по различно. Това е цивилизацията на Ацте-

Хелиос(гр. Ηλιος) в древногръцката митология е бог на Слънцето

Медицина

22

http://bgnauka.eu

23

ките. Основният им поминък е селското стопанство и изцяло са зависими от при-родните стихии. Техен главен бог е слънце-то наричан Уитсилопочтли считан още за бог на войната. Той съчетава в пълна сила градивното начало и деструктивната власт. Името му произлиза от думата уитсилин, с която ацтеките наричат птицата колибри, защото вярват, че майка му Коатликуе бо-гинята на земята го е родила след като сло-жила пера от колибри в пазвата си. Богът слънце е заченат от душите на преродените войни. Според религията, загиналите вои-ни се прераждали в колибрита и както те, така и Уитсилопочтли се прераждал всяка сутрин. В тази митология ацтеките вярват, че той се храни с кръв и човешки сърца. Една доста кръвожадна религия за нашите разбирания. Вярвали, че след принасянето на жертвите те ставали част от слънчевото сияние и след четири години се преражда-ли в колибрита. Когато имало продължи-телни суши жреците правели жертвопри-ношения, за да умилостивят небесния бог. Според една легенда, през 1487г. в Теноч-титлан жреците пожертвали над 80 000 во-еннопленници в чест на обновения храм на бога-слънце.За култа към слънцето у Траките също намираме достатъчно сведения. Най-разпространени са каменните кръгове и мегалитните паметници разположени в Ро-допите. Те вземали важните решения под открито небе за да може слънцето да ги контролира. Траките смятали, че слънцето е проводникът към възкресението и безсмъ-ртието. Те го слагали още по вратите на сакралните комплекси. Изобразявано е от дясната им страна тъй-като тя е свързвана с горе-изгрева-рая, т.е. царя/героя се изкач-ва с изгрева на слънцето към новия живот получавайки безсмъртие в рая на героите. Вярвали че когато царя бива въведен в ком-плекса / гробницата, минавайки през вра-тите покровителствани от медуза6 стояща вляво маркираща долу-залеза-ада, отива

към своята ритуална или истинска смърт е началото на пътуването към вечността. Друг митичен символ свързан със слънцето, прераждането и безсмъртието е този на птицата Феникс. Представян по различни начини го откриваме в древен Египет, Елада и раннохристиянското изку-ство. Свързван е с Ра и Аполон. За Егип-тяните е свещена птица с красиви златни и червени пера която се самоизгаря в гнез-дото си и от чиято пепел после се ражда новият Феникс. Според Елините Фениксът живее близо до кладенец в арабската пу-стиня. И когато сутрин влизал да се къпе Аполон спирал своята колесница за да му се наслаждава. Дори Шекспир споменава за него в „Бурята”: „А в Арабия има едно дърво, на феникса трона; един феникс в този час царува там.” Богът на небето - Слънцето никога не спи вижда всичко. Той наблюдава действията и напътства решенията. Грижи се за плодо-родието, наказва прегрешилите, води към нов живот и безсмъртие героите, покрови-телства ги и им помага. Като най-яркото не-бесно тяло с огромна мощ и власт над хо-рата и ежедневните им дейности слънцето е и най-почитаното и митологизирано при-родно явление. Приписвани са му всякакви функции и символи. То остава източник на почитание, вяра и интерпретации до наши дни. То маркира двата свята – настоящия и вечността. Може да ти покаже рая и да те изведе от мрака, може да изгори крилата /виж легендата за Икар/ ти и да ти отнеме живота.

5 Стойнев, А. „Българска митология” Второ допълнително издание, стр. 303, Из. З. Стоянов 6 Медуза е богиня на смърта. Тя вкаменява връзва мъртвия. Обитава черната земя и живее в сумрака на границата. Свързана е с границите на световете, тя е пазител в царството на Хадес. Виж Маразов 2001

Медицина

http://bgnauka.eu

24

http://bgnauka.eu

25

С тези няколко реда ви представих само кратка информация за този аспект от човешката история. Срещнах Ви с един древен символ на властта, живота, смъртта и прераждането. Пред-ставих Ви няколко легенди, с което се надявам да съм провокирала интерес. Ако това е така потърсете повече литература, разпитайте вашите баби за историите, които те знаят от техните баби, дните, в които са се извършвали или все още се извършват соларни ритуали във вашите региони и ни пишете.

Автор: Мая Павловаadmin@bgnauka.eu

Фениксът от “The Aberdeen Bestiary”.

Медицина

24

http://bgnauka.eu

25

ЕкологияНАЧАЛОТО

В началото на ХVІІІ в. Антоан ван Левенхук е бил пионер в изучаването на хранителни-те вериги и регулацията на числеността на организмите, а по съчиненията на Ричард Брадли се вижда, че той е имал ясна пред-става за биологическата продуктивност.Като призната самостоятелна научна дис-циплина, екологията е възникнала около 1900 г., но названието „екология” е влязло в общата лексика едва преди няколко десе-тилетия (Хегел, 1866 г.).Движението „Всеобща загриженост по проблемите на околната среда” внезапно се е разгърнало в течение на две години (1968/70 г.). Изведнъж всички са започнали да проявяват интерес към замърсяването на средата, на природата, към увеличава-нето на народонаселението, към въпросите за използване на хранителните и енергий-ни ресурси. За това свидетелстват подроб-ни материали по проблемите на околната среда в пресата. Нарастването на обще-ствения интерес е оказало дълбоко влия-ние върху академичната екология. До 1970 г. на екологията се е гледало само като на подразделение на биологията. Еколозите са работели на щат само в биологически-те факултети. Курсове по екология е имало само в програмите за подготовка на биоло-зите.Макар, че и сега екологията се корени в биологията, тя вече е излязла от нейните рамки, оформяйки се в нова интегрирана дисциплина, свързваща физичните и био-логични явления и образуваща мост между естествените и обществените науки.Успехите на техниката през последните

десетилетия, позволяват да се изучават и анализират големите и сложни системи, каквито са екосистемите. Като иструменти за това служат методите на белязаните ато-ми, новите физико-химични методи (спек-трометрия, колориметрия, хроматография, електрофореза, PRC – за клониране на мо-лекулите на ДНК), дистанционни методи на зондиране, автоматичен мониторинг, математическо моделиране, компютърни технологии и др.Все по-актуален е проблема за замърсява-нето на околната среда. Човекът е пренаси-тил средата на своето обитаване с вредни и най-често токсични отпадъци. Трудно е да се опишат всички токсични вещества, тъй като за всяка група може да се напише отделна книга. Ето защо ще посочим само някои, които предизвикват особено безпо-койство:-- Промишлени отпадъци от различен вид, неподлагащи се на разлагане; често образуват в реките дебел слой пяна-- Големи количества боклук, с който не могат да се справят бактериите (от по-лиетиленови торбички до големи пластма-сови бидони)-- Инсектициди, които сега са по-малко ефективни в резултат на образуване на устойчиви раси насекоми; натрупвайки се в органите на някои животни придобиват токсичен характер-- Нефтопродукти – често в големи ко-личества попадат в моретата и океаните-- Отпадъци от атомната промишле-ност и радиоактивни дъждове от атомните взривове. Особено опасно е това, че радио-активните елементи могат да се концен-трират в определени органи.

Екология

http://bgnauka.eu

26

http://bgnauka.eu

27

На субмолекулно ниво химическото и фи-зическото въздействие може да доведе до генетически преустройства (мутации); раз-рушителна йонизация в тъканите на всяко живо същество, понякога със съвършено неочаквани за хората последствия.

Екология и опазване на околната среда

Когато се спомене думата ЕКОЛОГИЯ, вед-нага в съзнанието на повечето хора изниква асоциация за ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА. Тези две понятия са много тясно свързани помежду си, но по своята същ-ност, това са две отделни дисциплини.ЕКОЛОГИЯ е науката, която се занимава с взаимодействието между организмите и средата. Думата екология произхожда от гръцки (oikos – дом) и буквално преведено означава наука за дома, а разглеждано в по-глобален мащаб – наука за земята. Има две основни направления: аутекология – раз-глежда взаимодействието между живата и неживата природа и синекология – занима-ва се с взаимоотношенията в живата при-рода.ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА е комплексна научна дисциплина, разработ-ваща принципите и методите за запазване и възстановяване на природните ресурси. Опазването на околната среда е система от мерки, насочени към рационалното взаи-модействие между човешката дейност и обкръжаващата околна среда, осигурявщи съхранение на природните ресурси и здра-вето на хората.Тук е мястото да вметна, че има разлика между околна среда и природна среда. При-родна среда е естествената част от приро-дата, която не е засегната или е незначител-но засегната от човешката дейност. Околна среда е видоизменената част от природата. Това е среда създадена от човека и се про-стира дотам, докъдето достига човека или неговите системи. Основните компоненти

на околната среда са: Атмосфера; Хидрос-фера; Литосфера; Растителен и животин-ски свят. Естествено не можем да отделим едната от другата. Между тях няма ясно изразена граница и постоянно се препли-тат. В България почти няма природна сре-да и затова всички говорят за околна среда и много често двата термина се използват като синоними.

Влияние на туризма върху околната среда

Околната среда е видоизменената част от природата. Това е среда създадена от чове-ка и се простира до там, докъдето дости-га човека или неговите системи. Без нея е невъзможно съществуването на чове-чеството, затова ние трябва отговорно да се отнасяме към нейното опазване. За да живеем по-добре трябва да се съобразява-ме с нуждите на природата и да спомага-ме за съхраняването и. Природната среда се състои от: резервати, народни паркове, природни забележителности, извън селищ-ни паркове (зелени зони). Всички тези ме-ста се отличават с изключителна красота създадена по естествен път или с добрата воля подпомогната от човека; редки видове растения и животни; места които напомнят за историята на народа ни и др. Всички те са туристически ресурси и са предпостав-ка за извършването на туристически пъту-вания и посещения.Туризмът, повече от който и да е друг сек-тор на икономиката, зависи от качеството на околната среда. Не добре организирани-ят туризъм, може да доведе до негативни промени в тази среда. Той е продукт на при-родната среда и волно или неволно оказва влияние върху нея. Като се има предвид, че има различни видове туризъм, всяко едно от споменатите по-горе места се посещават от хиляди хора и по този начин се застра-шава опазването им. Дори и несъзнателно всеки един турист унищожава по нещичко от природата. Запазената в сравнително

Екология

26

http://bgnauka.eu

27

естествен вид природната среда може да има икономически ефект, т.е. от естестве-ната природа може да се печели. Ако тя е максимално запазена, ще привлича все по-вече и повече туристи с всяка изминала го-дина. Район с такава красота може да заеме едно от първите места сред туристически-те центрове. Чуждестанните туристи изис-кват екологично чиста обстановка. Нужно е да разберем, че не всички туристи пред-почитат комфорта на луксозните хотели. Пример за това са екотуристите. Развитие-то на еко туризма е един от най-успешните начини да се съчетаят природозащитата и получаването на приходи в даден район.В миналото хората са посещавали градини-те, парковете и горите за да се любуват на красотата им. Докато сега те търсят в тях място за отдих. Със всяко излизане сред природата почиващите се стемят да съче-таят отдиха със спорта и това довежда до нужда от изграждане на спортни съоръже-ния. Това пък от своя стрна води до унищо-жаване на растителноста и нарушаване на естественият процес на околната среда.Разглеждайки поведението на туристите, най-честото нарушение, което откриваме е, че не се спазват отредените места за изхвъ-рляне на отпадъците. Сега на всяка бутилка, торбичка или опаковка има надпис ''еколо-гично чисто''. Те могат да бъдат екологич-но чисти, но захвърлени сред природата се превръщат в екологични замърсители. Да не говорим за разделното изхвърляне на отпадъците, че за всеки един материал е нужен различен период от време и различ-ни условия за разлагането му.Не се спазват и подходящите места за па-лене на огън отредени от природозащит-ниците. Част от пожарите също са послед-ствия от туристическа невнимателност. Тук не разглеждам пожарите причинени от мълний и от яркото слънце върху сухата тревна площ. Бележейки дърветата с ини-циалите си, хората увреждат кората и на-

рушават жизнения цикъл на дървото.Едно от най-важните богатства на черно-морието ни и планинските райони е запазе-ната ни природна среда. При скоростното развитие на туризъм в такива райони масо-ва практика е унищожаването й.Както знаем дърветата са белите дробове на планетата ни. С цел да посрещнем по-вече на брой туристи се строят хотели, ре-сторанти, ски писти и големи туристически комплекси, на чието място са „дишали” дървета и храсти. Освен, че с нищо не до-принасят за почистването на въздуха, някой от тези средства за подслон са построени на не толкова устойчив терен, което води до свлачища. Две трети от туристите посе-щават България с цел отдих край водните басейни – море, реки, езера. Те са едни от основните туристически продукти, но с из-ливането на отпадъчните води в морето и реките замърсяваме водната среда, която е част от природната.След всичко написано по-горе стигаме до извода, че туризма нанася сериозни по-следствия върху природната среда. Раз-рушава по изкуствен път пейзажа, който е създаван в продължение на хиляди години напълно естествено!

Изпращайте своите материали на:

admin@bgnauka.eu

Екология

http://bgnauka.eu

28

http://bgnauka.eu

29

28

http://bgnauka.eu

29

http://bgnauka.eu

30

http://bgnauka.eu

31

Перлите – поредната страстПо самия факт, че съм жена е близко до ума, че писането на тази статия за мен е едно безмерно, приятно, луксозно удоволствие. Докато събирах информацията си спомнях за един разказ на Джек Лондон – „Алоха Ое”, в който се разказваше за гмуркачите за миди и през какви трудности минават те докато се доберат до перлите. Сама по себе си перлата обикновено е кръгла и твърда, произвежда се от някои видове животни, като например прелени-те миди. Намират се изключително рядко, използват се в бижутерията, но също така имат приложение в козметиката или раз-лични видове бои. Спада към категорията на скъпоценните камъни и се култивира за бижутерията. Перлите се делят на 2 вида: Естествени и култивирани.Естествените можем да открием в солени води (заливи, морета, океани), но също така и в сладки води (реки, езера и тн.), макар че това е възможно доста по-рядко. Образуват се, когато в мускулната тъкан на мидата попадне някакъв дразнител и ми-дата започва да трупа пластове около него, за да се предпази. Предполага се, че това се получава от песъчинка, но също така перли се образуват и от попаднали миниа-тюрни животни, охлювчета, червейчета и други. В днешно време естествените перли са много скъпи предимно заради редкостта си, но и заради факта, че много хора започ-наха да ги култивират.От друга страна култивираните перли са много по-евтини, могат да бъдат създадени в сладка и солена вода. 95% от световният пазар е „наводнен” с изкуствено създадени перли. Те са изключително популярни. Обикновено соленоводните перли са мно-го по-скъпи от сладководните, но за сметка на това сладководните могат да бъдат кул-тивирани в много вариации на цветове и форми, като по този начин добавят екстра-вагантност към желаното бижу.При изкуствените перли се инжектира

дразнител в мидата и се полагат грижи за нея, докато е готова за „обиране”. Сладко-водните се образуват в езера, реки, извори и други басейни в Китай, Япония и САЩ. В една мида за кратък период от време могат да израснат до 40 перли. При това – много-кратно. Това е основната причина за ниска-та цена на сладководните перли, въпреки че науката е подобрила тяхното качество и свойства. За 3-7 години една перла израс-тва около 6мм, а цветовете обикновено би-ват бяло, розово, прасковено, лавандулово, сиво, жълто и кремаво, макар че също така могат да бъдат предложени и други вариа-ции, поради възможността за модификация на перлата.При соленоводните перли дразнителят е обикновено е зрънце от сърцевината на мида. Понякога приемниците умират от инжектирането на зрънцата още преди да са оформили перла. Мидите създават само по 1 перла, при това има на 1 от 5 миди, което е и причина за цената им. За най-качествени се смятат японските и китай-ските перли.

Мерни единици при перлитеЕдин Карат = 4 зрънца = 200 милиграма = 1/5 грамаЕдно Зрънце = 1/4 карат = 50 милиграма = 1/20 грамаЕдин Мом = 18.75 карат = 3750 милигра-ма = 3.75 грамаЕдин Кан = 18,750 карата = 3750 грама = 3.75 килограма

В древен Рим перлата е била символ на бо-гатство и социално положение. Жените са носели перлите дори и когато са спели, за да могат да им напомнят колко са богати веднага щом се събудят.През Ренесанса перлата е била внесена в кралския двор. Заради голямата почит, коя-то им отдавали, няколко страни като Рим и Саксония забранили да се носят перли извън благородническите кръгове.

30

http://bgnauka.eu

31

Сред инките и ацтеките перлите са били ценени заради красотата и магическите им свойства. Испанските конквистадори на-мерили нанизи от перли при богатите ри-бари. Много години в Европа Новият свят бил основният производител на ценното бижу. По време на европейската експанзия в Америка множество перли били прибра-ни в царските хазни. За съжаление през 17ти век алчността и страстта по перлите

довела до изчезването на перлите от води-те на Централна Америка.

До началото на 1900г. Перлите били достъ-пни само за богатите и известните. През

http://bgnauka.eu

32

http://bgnauka.eu

33

1916 г. френски бижутер занася 2 перлени огърлици в известен бижутериен магазин на Пето авеню в Ню Йорк и ги продава за много пари. Счита се, че това са били първите култивирани перли.Днес перлите са достъпни за всеки. Кул-тивираните имат почти всички качества на естествените, може би единствената раз-лика, която съществува е в съзнанието на човека.

Няколко по-известни вида перли

Перлите Акоя

Те обикновено са израснали в хладка тем-пература в солените води на Японско море. Температурата позволява на перлата да има високо качество и невероятен блясък.

За множество експерти видът Акоя е най-висококачествен. Нужни са от 8 до 24ме-сеца, за да израсте една перла, макар че повечето фермери изчакват около година повече, надявайки се на по-голям размер. Той варира от 2 до 10мм, а цветовете са ро-зово, сребърно/бяло, шампанско, златни и сиви/сини.

Перлите от Таити

Таитианските перли могат да бъдат откри-ти във водите на Френска Полинезия. Само 1 на 10 000 миди дава перла и затова не мо-

гат да бъдат продавани масово. Порастват от 8 до 18мм за 22-26 месеца, но понякога има и гиганти. Най-голямата открита таитианска перла е била цели 25мм! Цветовете варират между черно, сребърно/сиво, розово, зелено и бежово.

Южноморските перли

Те растат в топлите води на Австралия, Индонезия, Филипините и Тайланд. Това са перлите, който са редки и най-трудни за отглеждане. Отнема им 22-24 месеца да пораснат, но мидите често умират преди този период от усложнения. Обикновено размерът им е между 9 и 20мм, а цветовете им са бяло, розово и златно.

Някои по-известни перли

Перлата на Аллах

Това изключително създание на природата е открито в 80килограмова мида. Перла-

32

http://bgnauka.eu

33

Южноморските перли

та е дълга 23.8см и тежи замайващите 6,4кг! Открита е на 7.05.1934 г. от гмуркач за миди на Палавийските острови, Фили-

пини. Лабораторията в Сан Франциско, за-нимаваща се с проучване на перлите оце-

нява това творение на 40мил. $. Обявена е за най-голямата перла в света от книгата на рекордите на Гинес.През 1936 г. Уилбър Доуел Коб получава перлата като подарък от вожда на Палаван като благодарност за спасяването на сина му. През 1980 г. наследниците на Кноб про-дават бижуто за 200 000$. Днес цената му е 200 пъти по-висока.

Перлата Абърнъти

Тази естествена перла е открита през 1967 г., когато Уилиам Абърнъти я открива в река Тай. Това е светло розова перла, известна

http://bgnauka.eu

34

http://bgnauka.eu

35

също под галеното име „малкия Уили”. Тежи 93 грама и е дълга около 220мм. Днес се съхранява в бижутерия „Кеирнкрос”, Шотландия.

Перлата Хоуп

Тази сълзовидна белезникава перла, тежаща 450 карата е открита от Хенри Филип Хоуп през 19ти век. Изложена е в Британския Исторически Музей. Днес тя е поставена на корона, оформяйки висулка.

Перлата на Азия

Открита през 17ти век в Индия, 600 карата. Първоначално притежание на края на Персия, бива подарена на китайския император Куинлонг. В Китай тя е считана като носител на щастие и успех.

Перлата ла Перегрина

Името й означава „Пилигримът”. Теглото й е 203 карата. Открита е в Панама през средата на 16ти век и пренесена в Испания като сватбен подарък от крал Филип II за жена му кралица Мари. По-късно тя принадлежала на кралица Маргарет, както и на Йозеф Бонапарт. По-късно тя е отнета от сина на Наполеон III от маркиза на Аберкорн. През 1969 г. е оценена на 37 000$ и подарена на Елизабет Тейлър (която все още я притежава) от Ричард Бъртън.

Ла Режин

Известна още като перлата на Наполеон. Една от най-големите и най-известните перли в света, която е равномерна по форма. Размерите й са на гълъбово яйце и тежи 346 карата. На кралските особи се правила отстъпка в цената, затова била продадена само за 40хил златни франка. Днешната й цена е около 500 000 евро. Продадена е на Наполеон през септември 1811 г., но нищо не е известно за нея преди тази дата. Гладката, лъскава повърхност, размерът и историческото минало на Ла Режин я поставят на много специално място сред днешните известни перли.Да притежаваш перла е удоволствие, съизмеримо с това да притежаваш диамант. За мен разликата е в това, че перлите се свързват винаги с хубави и добри полиджби, докато диамантите честно носят проклятия и са оцапани в кръв. Перлата сама по себе си е организъм, който изисква специални грижи, но съм убедена, че за всеки един от нас би било удоволствие да се грижи за едно такова малко бижу.

34

http://bgnauka.eu

35

Ла Режин

Автор: Анна Грудева

Изпращайте своите материали на адрес: admin@bgnauka.eu

http://bgnauka.eu

36

http://bgnauka.eu

37

Плъховете (rattus) са род мишевидни гри-зачи. Дължина до 30 см. Над 100 вида, глав-но в тропическите области на Азия и Афри-ка, разселени по цялата суша. В България 2 (черен и сив). Раждат 2-4 пъти годишно по 6-10 до 17 малки. Хранят се както с расти-телна, така и със животинска храна. Водят наземен начин на живот, а устройват гнез-дата и ходовите си в почвата някой видове са приспособени за живеене в открити рав-нини, степи, полуводни и полупустини.От дълбока древност синантропните видо-ве плъхове и мишки съществуват с хората в населените места, унищожават и замъ-рсяват огромни количества складирани зърнени храни и продукти. Те нагризват и пробиват с острите си резци почти всичко, което се изпречи на пътя им – дървени по-стройки, подове, кабели, електропровод-ници, диги и напоителни съоръжения – и по този начин стават причина за пожари, наводнения, катастрофи.Трудно е да се оценят всички икономически щети, които гризачите нанасят на хората. По данни на Световната здравна организа-ция те унищожават или замърсяват и така правят негодни за употреба около 33 млн. t хранителни запаси за година, или 3,5% от складираните зърнени храни в света въоб-ще не достигат до трапезата на човека. С тази храна могат да бъдат изхранени 130

млн. души. За икономически слабо разви-тите страни, където все още има „скрит» или хроничен глад, тези цифри са от ре-шаващо значение. През 1970 г. в Индия са унищожени от гризачи приблизително 87 млн. т. зърно, докато в САЩ — 14,8 млн. т. В Индия след маларията и сезонните на-воднения на трето място по щети могат да бъдат поставени плъховете, които унищо-жават 10—50% от оризовата реколта го-дишни. Средно за страните на Югоизточ-ната Азия, където оризът е основна храна, загубите се изчисляват на 4% от реколтата, на Филипините — 10%, а в години на ви-сока численост на гризачите — до 90%, на о-в Ява — 40%. Вредителите на житните посеви в Индия и о-в Цейлон са т. нар. ме-кокожи плъхове (Millardia meltada), в Ке-ния — червеноносите плъхове (Oenomys hypoxanthus) Нараства числеността и на другите видове плъхове от р. Rattus в тро-пическите страни на Югоизточна Азия, Индонезия и Тихоокеанските острови. С разширяване на плантациите на захарна тръстика на Хавайските острови, Гвиана, Австралия и другаде е установени про-порционално увеличаване на числеността на плъховете, които само на Хаваите уни-щожават 4—40% от захарната тръстика. В някои страни са направени опити за ико-номическа оценка на щетите от гризачи в

ПЛЪХОВЕЗоология

36

http://bgnauka.eu

37

селското стопанство и са получени неверо-ятно високи стойности.Гризачите и в частност плъховете са резер-воари и преносители на причинителите на много инфекциозни и паразитни заболява-ния на хората и селскостопанските живот-ни, някои, от които са особено опасни.Освен всеизвестните инфекциозни болести коремен тиф и бубонна чума, чието раз-пространение расте, плъховете са носите-ли и на лептоспироза - опасна бактериална инфекция, която се разпространява чрез урината им, при попадането й в питейна-та вода или хранителните продукти. Само през 2000 г. от лептоспироза са умрели 350 души, но учените твърдят, че още много смъртни случаи в целия свят би трябвало да се припишат на плъховете, макар да са били класифицирани като неизвестна фор-ма на общо неразположение.Въпреки многовековната борба на човека срещу гризачите предимно срещу синан-тропните плъхове, която датира от зора-та на цивилизацията, имаме основание да твърдим, че понастоящем тяхната числе-ност превъзхожда човешкото население на нашата планета. В Индия на всеки жител се падат средно 2 – 9, в някой тихоокеански острови – 20 – 30 дори до 100, в Куба – по 3 плъха. За Париж е известно, че е населен с приблизително 10 милиона плъха. Същата цифра съобщават и за Ню Йорк, а в Рим на всеки жител се падат по 7 синантропни гризача.Борбата на хората срещу вредните гризачи датира още от първите човешки същества населявали нашата планета. При разкопки в пещери, които са били обитавани от пра-историческия човек има намерени кости от гризачи и рисунки по стените, което по-казва, че плъховете и мишките са съжител-ствали с нашите предци или най-малкото са били обект на дребен лов и източник на храна. В древноегипетски папируси и япон-ската митология плъховете са описани като вредители, мъдри почти колкото нас, които

отбират най-хубавите зърна и принцът-плъх взема за жена най-хубавата девойка. Първите керамични капани са били откри-ти при разкопки в Средния Изток и датират приблизително 2500 години пр. н. е. До нас почти не са достигнали сведения, доколко плъховете и мишките са били познати на древните гърци и римляни и по какъв на-чин те са се справяли с тази напаст в до-мовете и складовете.През 930 г. принц Хауел от Уелс (в Ан-глия) издал разпоредби за покровител-стване на котките, които са сръчни ловци на гризачи, а по времето на кралица Ели-забет I била давана награда едно пени на всеки, който донесе главите на три плъха или 12 мишки. Дори Шекспир споменава за проклятия и рими, с които може да се отпъждат плъховете. През XVII в. в Евро-па обикаляли странстващи дератизатори, които продавали капани за мишки и отро-ви, знаели са „заклинателни думи» за про-гонване на гризачите и са разнасяли арсе-ник и друг „мишемор».Фактически почти до края на XIX в. на гризачите са гледали като на най-обикновени съжители в домо-вете, чието присъствие се смятало за нор-мално. Спонтанно са подозирали тяхното участие в чумните епидемии. Наченки на неприязнено отношение към гризачите датират отпреди 700 години, но едва през последните 100 години са поставени осно-вите на научно-приложната дисциплина дератизация (комплекс от мерки, насочени за ограничаване и унищожаване на вредни-те гризачи). През 1902-1910 г. по време на голямата чумна епидемия в Одеса руският учен Гамалея организирал една от първите масови акции за борба срещу плъховете. През 1904—1907 г. програма за спешна де-ратизация е реализирана и в Сан Франци-ско поради чумната вълна, която обхванала града и покосила живота на хиляди хора. В пристанищата на много страни се появяват епидемични взривове на чума и през1911 г. е утвърдена първата Международна

Зоология

http://bgnauka.eu

38

http://bgnauka.eu

39

конвенция за задължителна дератизация на корабите.Все пак има някаква полза от тях. Лабора-торни видове плъхове и други гризачи се използват за провеждане на биологични и медицински изследвания, за изпитване на ваксини и нови лекарствени средства. По метода на инбридинга са получени повече от 20 генетични линии лабораторни плъхо-ве – вистар, август, буфало, 30/ИСАН и др., албиноси, произлезли от черния плъх.Понякога у гризачите са наблюдавани ра-коподобни образувания подобни на тези при хората, но в тази насока съвременните познания са съвсем оскъдни.

Черен плъх (rattus rattus) Черен плъх (Rattus rattus). Космополит, разпростра-нен в населените места и особено в при-станищните градове на всички конти-ненти. Широко разпространен в Африка, Югоизточна Азия и Австралия, а в Южна Америка е пренесен от европейците и на-селява предимно крайбрежните райони. В Северна Америка е разпространен в тяс-ната крайбрежна ивица на Тихоокеанското крайбрежие и югоизточните щати на САЩ. По-силно топлолюбив в сравнение с дру-гите синантропни видове и над от 40° сев. ширина в Азия не се е разселил. Предпочи-та сухи и по-високи места, заселва се на та-ваните. В тропиците и субтропиците живее и на открито далеч от човешките жилища и плантациите от захарна тръстика, какао, ориз, цитрусови градини, където се катери и гнезди по дърветата и причинява големи стопански щети, например в Африка, Ла-тинска Америка, на Тихоокеанските остро-ви и др. На дължина достига 135—195 mm, опашката 138—230 mm, ухото — 18—25,5 mm, задното стъпало — 29,4—36 mm и на тегло — 155 g. Муцуната е тясна и заостре-на, ушите дълги, прегънати напред, дости-гат очите, а опашката е по-дълга от тялото гола с редки косми между пръстеновидни люспи. Изкусно използва опашката си, ко- И

зпра

щай

те с

воит

е ма

-те

риал

и на

:

adm

in@

bgna

uka.

eu

Зоология

38

http://bgnauka.eu

39

Черен плъх (rattus rattus)

Зоология

http://bgnauka.eu

40

http://bgnauka.eu

41

гато се катери по отвесни стени, прегради, когато лази по дърветата или по телеграфни жици, корабни въжета и др. и На корабите се среща по-често от другите видове гри-зачи, поради което е наречен още корабен или пристанищен плъх. Цветът на косме-ната покривка не винаги е съвсем черен,

а бива тъмносив, кафеникав; коремната страна е по-светла. Някои автори приемат цретните форми на R. rattus като различни подвидове. Всеяден е, но предпочита семе-на, плодове, орехи, като за денонощие из-яжда 15—30 g суха храна и изпива около 30 ml вода. Размножава се 3—5 пъти годишно. Ражда 6—10 малки. Полова зрелост до-стига на 3—5-месечна възраст. Продължи-телността на живот е до една година. Чер-ният плъх е топлолюбив и сухолюбив вид и вследствие разселването на сивия плъх в Европа през XIII—XIX в. е изтласкан сил-но на юг от границите на ареала си. Панде-миите и епидимичните взривове пи чума в Европа, Азия и Северна Африка през древ-ността и Средновековието са били свърза-ни с тогавашното широко разпространение на черния плъх по тези места.

Сив плъх (rattus norvegicus). Космополи-тен вид, разпространен в най-разнообразни биотопи на почти всички страни на света, „най популярният» гризач и несъмнено най-вредното животно на земята Тясно свързан с местообитанията на хората, на-селява жилища, складове, мазета, ферми, канализационната мрежа, подземни съоръ-жения, пристанища, месокомбинати и дру-ги производствени предприятия, градини и брегове на канали, сметища. Живее дори в термоизолационния слой на хладилни-ци при постоянни минусови температури, както и в помещения с висока температу-ра (40—50°С), в пивоварни заводи. Сивият плъх е пример за най-широка екологична пластичност във всички географски зони и предимно в умерения климат. Не е разпро-странен в най-северните райони на Евразия и Америка, липсва в тундрата и дълбоката тайга. Придружава човека навсякъде, дори във временните горски селища, но преме-стят ли се хората още през първата зима напускат и плъховете. Влаголюбив вид и поради това отсъства от обширните арид-ни територии на Африка, Азия и Автралия или обитава само в големите градове, раз-положени по крайбрежието — Порт Саид, Александрия, Триполи, Тунис и др., а по долината на р. Нил е проникнал до Асуан. Не е познат в повечето градове на Иран, Афганистан, Монголия, пустинните обла-сти на Китай и средна Азия. С охота се за-селва в товарни, риболовни и пасажерски кораби. Пролет и лете напуска населените места и частично мигрира в открити ста-

Зоология

40

http://bgnauka.eu

41

ции край реки, блата, градини и др., къде-то се крие в изровени дупки във влажната, рохкава почва и намира достатъчно хра-на. В делтата на Волга в Астраханска об-ласт дори целогодишно обитава открити биотопи, също в Задкавказието и др. На дължина достига 180—270 mm, опашката е гола, по-къса от тялото—150—220 mm, ухото—18—20 mm, задното стъпало — 35,7—44 mm, теглото е до 500 g за женски-те и до 600 g за мъжките. Муцуната е по-тъпа в сравнение с черния плъх, ушите са по-къси, между пръстите на задните крака има зачатък на плавателни ципи. По-едър, по-силен и нападателен, отколкото черният плъх. Размножава се много бързо и има ви-сока плодовитост — До седем поколения годишно. След триседмична бременност женската ражда 5—18, понякога до 20 мал-ки, които кърми и отглежда в топло гнездо, издълбано в земята или под стените. Със здравите си резни прегризва по-меките метали (олово, калай, алуминий, цинк), а също така дъсчени подове, тухлени стени и др.п. Резците са остри и на дължина на-растват средногодишно с 13 cm. Ако не се изтриват постоянно откъм върха чрез гри-зане на твърда храна и др., например при експериментални условия — хранене само с мека храна, резците нарастват несъраз-мерно и се завиват патологично към челю-стите. Такъв плъх, пуснат на свобода, вече не може да се храни нормално и загива от глад. Сивият плъх е всеяден, но предпочита месо, риба, хляб, моркови, картофи, яйца, фуражни смески, плодове, зеленчуци, а по-рядко яде зърнени храни. Средно за де-нонощие изяжда 20—75 g храна и изпива 25—30 cm3 вода, а когато няма вода бли-же росата и капките — кондензационната влага по тръбите. Изпитва остра жажда и бързо умира в неволя при липса на вода. Има голямо епидемиологично значение и затова е обект номер едно за дератизацията на населените места и фермите. Установя-ването на популации, резистентни към

Зоология

http://bgnauka.eu

42

http://bgnauka.eu

43

антикоагулантните родентициди, във Вели кобритания (Уелс, Шропшир, Монтгоме-ришир, Кент, Шотландия) Дания, Западна Германия, САЩ и др. стана повод да се говори за „суперплъх», който не умира от отрова и това причини затруднения в де-ратизационната практика на напредналите страни.

Знамеопашат кенгуров плъх (Dipodomys spectabilis). Разпространен е в САЩ и Мек-сико. Обитател на открити пространства. Опашката е по-дълга от тялото и завършва с кичур от дълги косми. Гръбната страна е жълта до тъмнокафява, а коремната — бяла. На бедрата и по страните на опашка-та има бели ивици. Предвижва се с помощ-та на задните си крака и извършва големи скокове. Устройва сложна система от под-земни ходове с камери за запасна храна и за гнезда. Храни се със семена и стъбла, гъби и насекоми. Женската ражда два през

годината 2—4 голи, слепи малки, които на десетия ден се окосмяват. Имат жлези, ко-ито отделят миризлив секрет чрез неговата миризма се разпознават индивидите на да-дена популация. При висока численост се явяват конкурент в храната на домашните животни.

Знамеопашат кенгуров плъх

Зоология

42

http://bgnauka.eu

43

Оризови плъхове (Oryzomys). Родът обе-динява около 100 вида, разпространени в САЩ, Мексико, Галапагоските острови. Обитават предимно крайбрежни участъци, а някои видове — и планини с храстовидна растителност и в пасища. На дължина до-стигат 93—200 mm, опашката — 100—235 mm, и на тегло — 40—80 g. По външен вид приличат на плъхове и мишки. Космената покривка е гъста и мека, при някои видо-ве с четинести косми на тръбната страна. Окраската варира в различни сивокафяви тонове, а коремната страна е белезникава. Наричат се оризови плъхове, защото един от видовете е разпространен в оризовите полета на източната част на САЩ, където нанася големи щети на тези култури. Нямат строго определена денонощна активност. Убежищата си устройват в почвата, в недъ-лбоки ходове, на земната повърхност или между корени на дървета и под камъни. В блатисти райони изграждат гнезда върху храстовидната растителност или между тръстиките. Формата им е кълбовидна с диаметър до 0,5 m и с ходове отстрани или под гнездото. Външната страна на гнездата е от по-груб материал, а вътрешната — от мека настилка. Хранят се както със семена, така и със сочна тревна растителност. Раз-множават се през цялата година в южната част на ареала си. Женската ражда 1—7

малки след 25-дневна бременност. Ново-родените са голи, слепи, безпомощни, с тегло около 2,5 g. На двеседмична възраст започват да се хранят самостоятелно, а на двумесечна възраст да се размножават. Въпреки високата плодовитост и няколко-то поколения годишно (8—10) числеността им в природата не се увеличава забележи-мо вследствие на регулиращото действие на хищници и болести. Продължителност-та на живот е до една година. Някои видове оризови плъхове се използват като лабора-торни животни за биологични и медицин-ски цели.

Оризов плъх (Oryzomys)

Зоология

http://bgnauka.eu

44

http://bgnauka.eu

45

Гигантски плъх (Megalomys desmarestii). Разпространен е на Малките Антилски острови и на о-в Мартиника. На дължина стига до 500 mm и на тегло — до 3 kg. Хра-ни се с плодове иа кокосови палми и с друга растителна храна. По външен вид прилича на оризов плъх. Убежищата си устройва в почвата. Според някои автори гигантски-те антилски плъхове (M. desmarestii, M. adreyae и M. lucie) са вече напълно изчез-нали. Други предполагат, че все още живе-ят на някои малки необитаеми острови в Караибско море.

Тъмен плъх (Melanomys phaeopus). Раз-пространен е в Южна Централна Амери-ка до 2450 m надм. в., където обитава ли-вади и блатисти места в близост до водни басейни. На дължина достига 100—140 mm, опашката — до 75—110 mm. Горната страна е черна, а коремната — по-светла. Активен е нощем. Храни се със зелена рас-тителност и семена. Гнездата си устройва в плитки ходове. Размножава се един път през годината. Ражда 3—7 малки.

Четинест плъх, бодлив оризов плъх (Neacomys spinosus). Разпространен е в Па-нама, Колумбия, Британска Гвиана, север-ната област на р. Амазонка, на югозапад до Перу, Бразилия и Еквадор до 1100 m надм. в. Обитава гори в близост до тръстикови плантации. На дължина тялото (и опашка-та) достига 64—100 mm и на тегло — до 21 g. Окраската на гърба варира от тъмно-кафява до светлоохрена, страните са по-светли, а коремната страна—бяла. Опаш-ката е окосмена с редки косми. Убежищата си устройва между скали и под паднали дървета. Ражда 2—4 малки.

Южноамерикански воден плъх (Scapteromys tumidus), Среща се в Уругвай, Аржентина, Бразилия и Парагвай. Добър плувец. На дължина достига 150—200 mm, опашката 120—170 mm. Има добре разви-

ти нокти, които използва за задържане при лазене по дърветата. Използва разнообраз-на храна, предимно земни червеи и насе-комни ларви. Гнездата си устройва между корените на дърветата или под храсти.

Зайцеподобен плъх (Reithrodon physodes). Разпространен е в Чили, Аржентина и Уругвай. Обитава пампасите и културни площи. На дължина достига 150—200 mm, опашката — 100 mm, и на тегло — 80—100 g. Космената покривка е мека и гъста. Тръбната страна е кафеникава, с черен от-тенък, а коремната—сивкава или белезни-кава. Ушите са големи, горните резци имат дълбока бразда по средата. Страничните пръсти на задния крак са слабо развити, а между останалите три пръста има малка ципа. Активен е през цялото денонощие. Храни се с растителна храна. Между трев-ната растителност прокарва пътечки, по които се движи при търсене на храна. Из-гражда надземни и подземни гнезда. Раз-множава се през цялата година. Ражда 2—8 малки.

Памуков плъх (Sigmodon hispidus). Разпро-странен е в южните части на САЩ. Обита-ва ливади, райони с храстовидна растител-ност, покрай заблатени и речни участъци и планински райони, а също така и култур-ни площи — памуковите плантации. На дължина постига 224—365 mm, опашка-та — 81—166 mm. Окраската на гръбната страна е чернокафява, прошарена, а на ко-ремната — светлосива или жълтобяла. При-лича на сив плъх. Храни се със семената на памука, с корени, луковици, свежи рас-тителни части, насекоми, мекотели, риба, мърша, с дребни птици и техните яйца. Активен е повече през деня. За построя-ване на гнездата си използва естествени укрития—гъсти храсталаци, висока тревна растителност. Вътрешната им страна често пъти застила с очистен от семената памук. След 27-дневна бременност женската раж-

Зоология

44

http://bgnauka.eu

45

да 2—12 малки и може да бъде оплодена отново няколко часа след появяването на малките. Те напускат майчиното си гнездо на едноседмична възраст, а на двумесечна възраст са способни да се размножават. В южната част на ареала си се размножава целогодишно, а в по-северните райони — от февруари до ноември. В интервал през 4—5 години числеността му силно се уве-личава и тогава селското стопанство пона-ся големи загуби. При такава масова поява са наброявани до 100 000 индивида на 1 km2, чиято биомаса се изчислява на 10 т. Лесно се отглежда при лабораторни усло-вия и се използва за различни биологични и бактериологични изследвания.

Австралийски прътогнездещ плъх (Leporillus conditor). На дължина достига 140—200 mm. Опашката е почти равна на дължината на тялото и завършва с кичур от косми. Прилича на малко зайче, откъдето носи и родовото си име. Характерна особе-ност в биологията на този гризач е изграж-

дането на жилище от пръти (с дължина 1 т и дебелина 25 mm), което има конична форма с диаметър до 6 т и височина до 1,3 m. Тези постройки предпазват плъховете от врагове и силни студове, като вътреш-ната им страна е застлана с мек растителен материал.

Ринхомис, земеровкоподобен плъх (Rhynchomys soricoides). Разпространен е във Филипинските острови от 2300 до 2460 m надм. в. Прилича на земеровка по удължената си муцуна и подвижен нос. На дължина достига 188—215 mm, опашката — 142—146 mm. Кадифяноподобна кос-мена покривка е тъмно маслиненосива на гръбната страна и мръснобяла на корем-ната. Храни се с безгръбначни животни – насекоми, земни червеи, мекотели и меки плодове. Много рядък вид.

Тръстиков плъх (Thryonomys swinderianus). Разпространен е в Еквато-риална и Южна Африка, където обитава

Австралийски прътогнездещ плъх

Зоология

http://bgnauka.eu

46

http://bgnauka.eu

47

влажни места покрай блата, езера и реки, обрасли с тръстика. Едър гризач, достигащ на дължина 450 mm, опашката значително по-къса от тялото, и на тегло— над 4 kg. Ушите са малки и едва се подават над кос-мената покривка. Първите пръсти на двата чифта крайници са редуцирани, а остана-лите са снабдени с добре развити нокти. Несменната покривка е само от твърди косми. Изгражда наземни гнезда сред гъста растителност, като често използва и подземните галерии на бодливото свинче. Храни се с водна растителност, дървесна кора и плодове с предпочитание към захар-ната тръстика. Активен е нощем. В участъ-ците където живее, има пътечки, водещи до водни басейни. Много добър плувец и гмуркач. Ражда 2—4 пъти от 2 до 4 малки, които са добре развити и скоро след ражда-нето следват майка си. Живее до три годи-ни. Нанася щети на плантациите от захарна тръстика. За биологична борба срещу този плъх местното население използва мангу-сти и питони. В някои райони месото се цени много високо и се използва за храна.

Гигантски бамбуков плъх (Rhizomys sumatrensis). Разпространен в Бирма, Ин-докитай, Малайския п-в и о-в Суматра от 1330 до 4300 m надм. в. Обитава бамбукови плантации. На дължина достига 400—500 mm, опашката — до 150 mm. Окраската му варира от червеникава до кафявосива. Дол-ната страна е по-светла. Устройва подрем-ни ходове, където прекарва по-голямата част от живота си. Рови със зъби и нокти. Изгражда по няколко убежища, като из-ползва само едно или две от тях. Храни се с подземните корени на бамбука. През нощ-та излиза и на земната повърхност, където използва за храна семена, плодове и зелени растителни части. Поглъща големи количе-ства храна. Не пие вода. След триседмична бременност ражда 3—5 голи, слепи малки, които бързо проглеждат и нарастват. Мест-ното население го използва за храна.

Рибояден плъх (Ichtyomys hydrobates). Раз-пространен е в Перу, Еквадор, Венецуела и Колумбия. Обитава крайбрежни участъ-ци и блатисти местности от 600 до 2800 m надм. в. На дължина достига 150—210 mm, опашката е малко по-къса от тялото. От-лично е приспособен за полуводен начин на живот. Очите и ушите са малки. Косме-ната покривка е плътна, между пръстите на задните крака има плавателна ципа и гъсти твърди четинки на пръстите. Опашката е с кил на долната си страна. Използва есте-ствени убежища, без да рови ходове, скал-ни цепнатини и кухини под камъни. Храни се предимно с риба (с дължина до 15 cm), която улавя с помощта на изкривените си като куки резци. Устройва гнезда в брего-вете с изходни отвори винаги под нивото на водата. Активен е нощем.

Воден плъх

Зоология

46

http://bgnauka.eu

47

Воден плъх (arvicola terrestris). Разпростра-нен е в Европа, Сибир и Далечния Изток, Кавказ, Казахстан, Мала и Средна Азия. У нас се среща в цялата страна до около 2000 m надм.в. Обитава мочурливи места, бре-гове на реки, изкуствени водохранилища, езера. На дължина достига 166—200 mm и повече, опашката — 82—109 mm, ухото — 15—17 mm. Предните и задните стъпала са окосмени. Ноктите на пръстите са добре развити. Тръбната страна е тъмнокафява до черна, а коремната — по-светла. Полу-водно животно, което устройва гнездата си в изкопани дупки под земята в непосред-ствена близост до водните басейни, между храстите по бреговете, между тръстика и папур или сред самите басейни — 10—15 cm над водната повърхност или плаващи гнезда. Повърхностни гнезда водният плъх, строи от края на март — началото на април до септември. За строителен материал из-ползува папур, тръстика, стрелолист и дру-га блатна растителност. Прокопава система от ходове — до 80 m дължина и диаметър 6 cm, като един или няколко от тях завършват под нивото на водата, а останалите—на земната повърхност Има дневна и нощна активност. Храни се с растителна храна — папур, острица, хвощове и др., а също така и с животинска храна — мекотели, ракообразни, а понякога и с риба. Присъ-ствието на водния плъх лесно се открива по остатъци на хранителните площадки, където се храни и изяжда само нежните и сочни части на растенията. Прави и храни-телни запаси от коренища, които склади-ра в запасни камери непосредствен по до гнездовата камера. Ражда 2—3 до 6 пъти през годината след 42-дневна бременност 4—8 малки, които проглеждат на десетия ден, а на едномесечна възраст започват са-мостоятелен живот. Водният плъх е голям вредител на селското стопанство. Нанася щети на оризовата култура, като прегризва метлиците, на зеленчуковите и овощните градини, разсадниците, където поврежда

корените и кората на младите дръвчета. В рибните стопанства поврежда дигите, про-копава ходове между отделните басейни, изяжда хайвер и малки рибки. Преноси-тел е на опасни инфекциозни заболявания. В Русия кожичките на водния плъх се из-ползват в кожарската промишленост.

Бананов плъх (Melomys rufescens). Раз-пространен е в Нова Гвинея, Австралия, Бисмарковите и Соломоновите острови. Обитава горски и тревни екосистеми, кул-турни площи (захарна тръстика), участъци край реки и езера. Дървесен обитател. На ходилата си има добре развити мазоли, а опашката изпълнява функцията на хвата-телен орган. Изгражда кълбовидни гнезда с диаметър 12—20 cm между клоните на дърветата или в храсталаци, наземни (в тревната растителност) и подземни гнезда. Размножава се от ноември до март. Ражда добре развити малки, които на възраст до 14 дни се прикрепват здраво към сукални-те зърна на майката и тя ги носи със себе си. Поради тази особеност до неотдавна учените са смятали, че банановият плъх е торбесто животно. След навършване на 14-ия ден малките могат да се движат и да се хранят, като при опасност търсят убежище в майчиния си скут. Храни се с плодове, орехи и др. На 6—7-месечна възраст мла-дите стават полово зрели.

Зоология

http://bgnauka.eu

48

http://bgnauka.eu

49

Андийски блатен плъх (Neotomys ebriosus). Разпространен е във високопланинските райони на Перу, Боливия, Аржентина от 3400 до 4525 m надм. В. Обитава скалисти места брегове на реки и заблатени участъ-ци с редки храсти. Външно прилича на во-ден плъх. На дължина достига 176-225 mm, опашката – 70 – 88 mm. Гръбната страна е сивокафява, а долната – по-светла. Храни се със свежа растителност.

Скален плъх (Petromus typicus). Разпро-странен е в пустините на Южна Африка, където живее в скалисти места. Начинът на живот е дал отпечатък върху устрой-ството на тялото, което е силно удълже-но, черепът е сплеснат, ребрата гъвкави и подвижни, ушите малки и благодарение на тези особености лесно се промъква между тесни скални цепнатини. На дължина до-стига 140—200 mm, опашката — 130—180 mm. Космената покривка е мека, коприне-ноподобна, а космите нарастват на кичури. Окраската е хомохромна, т. е. сливаща се с околната среда — жълтеникавотъмносива или по-светла отгоре и сивожълтеникава отдолу. Активен е сутрин рано и късно след обяд. Характерна особеност е разположе-нието на сукалните зърна на женската — на нивото на раменете, което позволява на малките да бозаят отстрани в тесните скал-ни процепи, скрити от неприятели. Храни се със зелени растителни части, семена и плодове. При възбуда издава писклив звук, а при преследване се спасява с бързо бяга-не и скачане от скала на скала. Ражда 1—2 добре развити малки.

Туркестански плъх (Rattus turkestanicus). Разпространен е в широколистни гори, на-появани участъци, речни долини, градини и населени места в планинските и хълмисти-те райони на Западен Памир Северна Ин-дия, Киргизия, Таджикистан, Узбекистан. Хемисинан тронен (полусинантропен) вид. В градовете и селата обитава жилища,

стопански постройки, мелници, магазини, животновъдни стопанства, където при-чинява значителни стопански загуби. По външен вид наподобява едновременно си-вия и черния плъх, има охреночервеникав цвят на гърба, по-светли страни и жълтобе-лезникав корем. Муцуната е тъпа, широка, ушите малки, закръглени. Дължината на тялото е 170—-230 mm, опашката равна по дължина на тялото, теглото е 150—180 g. Рови укритията си и прoкопава дупки в зе-мята, между скалите и др. Яде семена, пло-дове, фъстъци, орехи, царевица, пшеница, овес. Прави зимни запаси, които складира в укрития. Намирани са до 20 kg орехи. Размножава се 4—5 пъти годишно, ражда 5 - 9 малки, които от своя страна встъпват в размножаване на вторачи година от живота си.

Полжезийски, хавайски, плъх (rattus exulans). Разпространен е в страните на Югоизточна Азия (Индокитай и Малая), където с лодките и храната на островитя-ните се е разселил по всички тихоокеан-ски острови — Микронезия, Полинезия и Меланезия, включително Хаваите и Нова Зеландия. Тясно свързан с живота на хо-рата, населява жилища, но се среща още в полски местообитания и пустеещи места. По-малък по размери от другите видове плъхове — дължината на тялото е до 120 mm и почти равна опашка. Теглото е до 110 g. Има сивокафяв цвят на гърба и бледосив на корема. Размножава се предимно през късното лято и средният брой на малките е 4—5 при всяко потомство. Вредител на ориза, захарната тръстика и др. На някои острови, където няма черен плъх, поли-незийският плъх е основният вредител на селското стопанство. Има дневна актив-ност.

Африкански плъх (rottus natalensis). Много широко разпространен в цяла Аф-рика, южно от Сахара, където води полуси-

Зоология

48

http://bgnauka.eu

49

нантропен начин на живот. Вредител на за-харната тръстика и корените на растенията. Унищожава сладките корени на ям и каса-ва, зеленчуци и плодове. Основен резерво-ар на чумата в Централна и Източна Афри-ка, а в Сиера Леоне и Западна Африка — на треската Ласса. Отглеждат го в лаборатор-ни условия като експериментално живот-но, макар че не е загубил агресивните си привички. Различава се от другите плъхове по големия си брой сукални зърна, които са 8—12 двойки, разположени в пекторална-та (гръдната) и ингвиалната (слабинната) част на тялото, докато при сивия плъх те са шест, а при черния плъх и домашната миш-ка — съответно по пет двойки.

Пластинчатозъб плъх (Nesokia indica). Разпространен е в Индия, Афганистан, Бе-луджистан, Китай, Египет, средна Азия. Обитава речните долини и равнините до 1500 m надм. в., зеленчукови градини, ори-зища, люцерни, а в населените места про-копава дупки и подземни ходове, дълбоки 15—60 cm под стените на постройките, складовете за хранителни продукти и жили-щата. Изровената земя натрупва на големи купчини. По външен вид и големина при-лича на сивия плъх — има груба осилеста космена покривка с тъмнокафяв или свет-лоръждив оттенък и белезникав корем. Хе-мисинантропен вид. Извършва периодични есенни и пролетни миграции в околности-те на населените места. Основна храна са подземните части на растенията — корени, луковици, сочните стъбла на блатни расте-ния, зеленчукови култури и др. Изяжда до 80 g храна на денонощие. Размножава се 2—3 пъти годишно, ражда 3—6 малки. Има общи с песчанките кръвосмучещи ектора-паразити (бълхи) и поради това се приема за потенциален резервоар на чума в Азия.

Екипа на „Българска Наука” ( admin@bgnauka.eu )

Своите материали изпращайте на : admin@bgnauka.eu

Зоология

http://bgnauka.eu

50

http://bgnauka.eu

51

Въстанието на Асен и Петър

(Продължение от 15 бр.)...През ранната пролет на 1188 г. ромеите вне-запно преминали Стара планина през етро-полския проход. От там те поели на поход към Търново. Българската армия обаче успяла да ги спре при Ловеч, силна крепост бранеща за-падните подстъпи към Търново. Скоро ромеи-те обсадили Ловеч. Обсадата бързо се затег-нала без каквито и да било изгледи за успех. Тя продължила цели три месеца и завършила с пълен провал. Цялата кампания била пред пълен провал, още повече че ромеите имали и други проблеми. Точно по това време сръбски войски наближили Средец и се готвели да го превземат. Освен това в Мала Азия избухнало въстание против Исак ІІ Ангел. Единствени-ят светъл лъч за ромеите било пленяването на съпругата на цар Асен І. Тя била дъщеря на сръбския княз Стефан Неманя и била омъжена за българският цар във връзка с общия анти-ромейски съюз. По пътя си за България (ми-наващ през райони, където действат ромейски войски) свитата и била заловена от ромеите. В Червен е намерен кръст на гроб. На него се чете надпис „Цар Асен от Трувни поста-ви кръст на жена си Мориа (Мария)”. Смята се, че това е гробът на сръбската принцеса и българска царица. Същевременно по това вре-ме пролет - ранното лято на 1188 г. към балка-ните идвала кръстоносната армия на герман-ския крал и император на свещената римска империя, император Фридрих І Барбароса (Червенобрадия). Сега тя била заплаха номер едно за ромеите и те нямали нужното време и сили да продължават безсмислената война с българите. Император Исак ІІ Ангел използ-вал заловената сръбска принцеса като повод за започване на мирни преговори. Българите набързо се съгласили и скоро в Ловеч набързо бил подписан мирен договор. Неговите клау-

зи са неизвестни, знае се само че сръбската принцеса била разменена за малкия брат на цар Петър ІV и цар Асен І – Иван (известен повече с името Калоян). Той бил отведен като заложник в Цариград, а ромеите се изтеглили от Мизия. За българите този мир означавал много, признаване на суверенитета на Бълга-рия. Не така мислели обаче ромеите, за тях това било просто примирие с един отцепник и те се надявали скоро да си върнат Мизия. Дей-ствията на Добромир Хриз в Македония явно са продължили без съществен успех.

УТВЪРЖДАВАНЕ НА БЪЛГАРИЯ

През лятото на 1188 г. България се утвъ-рдила най сетне, макар че при сключването на ловешкия мир ромеите не признали цар-ското достойнство на българския владетел. Политическото и военното положение било твърде натегнато, за да си позволят бълга-рите кой знае какви реформи. Поради това България била изградена като почти пълно копие на Византия. Предвид на това, че по това време комнинова Византия била най-развитата и цивилизована държава в света, то и България заела достойното си място сред най цивилизованите държави в света.По това време границите на България били следните, цяла Мизия без видинско (веро-ятно границата е минавала по р. Искър) и град Варна, територии в северна Тракия (подбалканските полета и североизточна Тракия). Положението на север от Дунава било по сложно, там живеели голям брой кумани и твърде малко власи (кога точно власите са започнали да се заселват на се-

История

50

http://bgnauka.eu

51

вер от Дунава (основно в Карпатите) е не-известно, но това е станало горе долу мал-ко преди въстанието на Асеневци). Как и кога българите са установили своята власт над Кумания не е известно. Това вероятно е станало някъде в края на 80 те и началото на 90 те. Вероятно налагането на българ-ската власт е било свързано с рано устано-вените приятелски връзки между българи и куманските ханове. По това време в Ку-мания се били разположили второстепенни и третостепенни кумански вождове, от кои-то българските царе са можели да изискват пълно подчинение. Всъщност под българ-ска власт куманите запазвали почти пълна-та си самостоятелност и имали за задача да опазят северната българска граница. Това обстоятелство твърде много облекчавало българите по отношение на действията им на юг срещу Византия. На запад (в райо-на на Бдин) България граничела с Унгария. Отношенията с унгарците не били особено добри предвид на унгарските експанзио-нистични планове и ромейско-унгарските съюзни отношения. Южната граница на България минавала по старопланинския хребет в софийско. В Тракия български били подбалканските полета-златишкото, карловското и казанлъшкото като границата минавала приблизително, където свършват планините и започва равнината. Боруй оставал в ромейски ръце. В североизточна Тракия границата минавала приблизител-но южно от Дъбилин, като Месемврия и Анхиало оставали под ромейска власт.Основната цел на цар Асен І по това време било обединяването на всички българи в една държава. От това време ромеите раз-делят българите на две части; мизи живее-щи в Мизия и независими от Византия и българи, тоест тези които живеели под ро-мейска власт в областта България (днешна Македония). Както се каза Добромир Хриз продължавал да действа в Македония, но явно нищо съществено не успял да напра-ви. Приблизително такова било положение

то на България в навечерието на пристига-нето на германците на балканите.През лятото на 1189 г. при германците край Белград пристигнал логотета Йоан Дука, за да уговори подробностите по пре-минаването на германските войски през Византия. Той обаче се пазарил на дребно и донесъл повече вреда, отколкото помог-нал за безпрепятственото преминаване на германците. През юли 1189 г. германските войски минали унгаро-сръбската граница и навлезли в страшната „магна силва бул-гарика” (голямата българска гора) както на запад наричали района между Белград и Средец. По това време отношенията между император Фридрих І Барбароса и импера-тор Исак ІІ Ангел се влошили силно. Дял за това имали Йоан Дука и Андроник Кан-такузин, които преговаряли с Фридрих І и се провалили. Вярно е че още през есента на 1188 г. в Нюрберг бил подписан договор за свободното преминаване на германски-те войски през ромейската територия, оба-че по късно Фридрих І влязъл в преговори с великия жупан Стефан Неманя и султан Саладин-владетел на Египет и Сирия. Тези преговори били насочени по скоро срещу Византия. Скоро германците достигнали Ниш (владян по това време от сърбите) и се установили на лагер край него. Тук при император Фридрих І Барбароса пристиг-

“Цар Асен I” литография от Н. Павлович

История

http://bgnauka.eu

52

http://bgnauka.eu

53

нал лично великия жупан Стефан Неманя и пратеници на цар Асен І. Те предложили сключването на съюз за обща война с Ви-зантия. Той погледнал благосклонно на на-правеното предложение, но засега отноше-нията с ромеите не били напълно скъсани (император Исак ІІ Ангел постоянно обе-щавал да пропусне кръстоносците без про-блеми) и Фридрих І се въздържал да даде конкретен отговор. По това време сърбите вече владеели Ниш и цялото поморавие и се готвели за нова офанзива. Великият жупан твърде много се надявал че между германците и ромеите ще избухне война и германците всъщност ще разчистят пътя на сърбите. До сблъсъци не се стигнало, тъй като ромеите се задоволили само да задръстват пътищата с отсечени дървета. Когато германците достигнали Средец те го заварили опразнен от ромейски войски и го заели. Там Фридрих І получил вест че император Исак ІІ Ангел е сключил съю-зен договор със Саладин. Според една от клаузите ромеите трябвало с всички сили да пречат на кръстоносците да достигнат владенията му. Това разярило император Фридрих І и германците навлезли в Тракия като враг на Византия. Те се снабдявали с храни като ограбвали селата, през които минавала армията им, ромеите от своя стра-на под командването на протостратора Ма-нуил Камица и доместика на запада Гвидо Алексий вървели по петите на германците и нападали малките отряди тръгнали на гра-беж. Германците напреднали към Пловдив, който бил опразнен от ромеите и в края на август 1189 г. го заели. След това германци-те се свързали с Мануил Камица и го помо-лили да не напада повече техните отряди, понеже самите те не му мислят нищо лошо и желаят да избягнат боеве. Той докладвал за това предложение на император Исак ІІ Ангел. Императора се ядосал, обвинил Ка-мица в страхливост и му наредил незабав-но да нападне германците, за да им покаже че ромеите не се страхуват от тях.

Мануил Камица отделил от армията си 2000 конници с намерение през нощта да се промъкнат незабелязано до Пловдив, да залегнат по околните хълмове, та на су-тринта да изненадат германските отряди, които тръгват за грабеж. Обоза и остана-лата войска обаче се изтеглили навътре в Родопите. Еретиците от крепостта Прусин (куклен) обаче разбрали за ромейския план и съобщили на германците. Когато разбра-ли за това те отделили 5000 рицари, които трябвало през същата нощ да стигнат до ромейския лагер и да го нападнат. Герман-ците стигнали до мястото на ромейския лагер, но не открили никого. От еретиците те разбрали, че още привечер ромеите са вдигнали лагера и са се оттеглили, а кон-ницата вече е потеглила за Пловдив. Гер-манците незабавно потеглили за Пловдив, за да изненадат ромеите в гръб. Те обаче не открили ромеите в равнината и започ-нали да обикалят хълмовете с надеждата да ги намерят. На хълма при Прусин двете армии се срещнали като ромеите се качва-ли, а германците слизали. Германците не-забавно нападнали ромейският авангард в който били аланите командвани от Теодор Врана, син на Алексий Врана. Аланите не успели да удържат германският удър и гу-бейки много хора започнали отстъпление. Почти веднага то прераснало в бягство на цялата армия. Ромеите успели да се отскуб-нат, но германците започнали преследване. След тридневно бягство конницата се съе-динила с другата част от армията и обоза и се оттеглили към Архидос (кърджалий-ско). Германците не познавайки областта упорствали в преследването и накрая пре-минали Родопите спускайки се в сярско. Тук те направили лагер и започнали да ограбват околността. При тях пристигнал някакъв местен архонт който воювал с ро-меите ( най вероятно става въпрос за До-бромир Хриз). Той поискал помощ, като заявил и желанието си да стане германски васал. Преговорите се провалили понеже

История

52

http://bgnauka.eu

53

германците не желаели да остават в райо-на. На връщане, някъде в Родопите ромеи-те им устроили засада. След тежка битка германците успели да се отскубнат и се от-теглили към Пловдив. След тези събития между Камица и Фридрих І започнали пре-говори, които завършили със сключването на примирие.В това време сърбите, които вече не може-ли да воюват в софийско заради герман-ските гарнизони там започнали офанзива в Македония, където превзели Скопие и Тетово. Германците започнали да опусто-шават Тракия и след тежки боеве с мест-ните жители (ромейската армия отбягвала сраженията) превзели градове като Боруй и Констанция. През ноември германците опустошили околностите на Одрин и влез-ли в градът изоставен от ромейските вой-ски. Между двамата императори се водела оживена кореспонденция, в която взаимно се обвинявали във всички смъртни грехо-ве. Накрая сред германците започнали да се чуват гласове за превземането на Ца-риград. Император Фридрих І Барбароса се увлякъл по тези планове и заповядал на сина си Хайнрих да докара германски-ят флот пред Константинопол. Хайнрих изпълнил заповедите на баща си и флота на Кралството на двете сицилии (бившето нормандско кралство в южна Италия за-владяно от германците и управлявано от Хайнрих) отплавал. Междувременно разбирайки за ставащо-то цар Асен І изпратил при Фридрих І в Одрин нова делегация. Предложено било през пролетта на 1190 г. четиридесет-хилядна българска армия да помогне на германците за превземането на Констан-тинопол. Срещу тази помощ българите по-искали признаване на държавата им. Не е изключено обаче българите да са кроили и по смели планове, защото, ако Византия бъдела унищожена, то короната на „източ-ния римски император” оставала свободна и българите можели да претендират за нея.

При това българите били готови да призна-ят „западният римски император” за стар-ши, каквато била и западната позиция по този според въпрос. Далеч по реалистично било искането на цар Асен І да му бъдат предадени заетите от германците градове.Същевременно обаче и император Исак ІІ Ангел правел своите планове. Идеята германците да бъдат спирани заради Са-ладин била меко казано глупава и направо самоубийствена. Затова и ромеите до този момент не направили нищо съществено, за да ги спрат. Възможността пък от тях да се брани самият Константинопол била пък съвсем неприемлива. Затова Исак ІІ Ангел приел всички условия на Фридрих І. Дал му храни, заложници и кораби, с които през февруари 1190 г. германците преми-нали дарданелите. Срещу това германците щели да предадат на ромеите заетите от тях градове в Тракия. Така ромеите постигна-ли значителни успехи, отървали се от гер-манците, върнали си позициите в Тракия и осигурили значителни главоболия на Сала-дин. В края на 1189 г. от Цариград успял да из-бяга Иван (брата на цар Петър ІV и цар Асен І). Там той се прочул като гуляйд-жия и плейбой и получил прякора Калос Йоан (или на български хубавият Иван). Този му прякор явно бил много популя-рен защото и в България го наричали така. Само че българите не могли да произнасят правилно гръцките думи и ги преиначили на Калоян. Така възникнало популярното българско име Калоян.Междувременно още като станало ясно во-йна между германци и ромеи няма да има, военните действия между сърби, българи и ромеи били възобновени, още повече че в Македония те не били и спирали. Още през януари 1190 г. български войски нахлули в Тракия и започнали да опустошават окол-ностите на Боруй и Пловдив. Още през първите месеци на 1190 г. срещу българите била изпратена силна армия командвана от

История

http://bgnauka.eu

54

http://bgnauka.eu

55

Константин Аспиет назначен за нов управи-тел на Пловдив. За момента обаче ромеите имали по големи грижи и те били свърза-ни с голямата сръбска офанзива. Вървейки по стъпките на германците сърбите влезли преди ромеите в градове като Велбъжд, Перник и Средец, впрочем в Средец влез-ли и български войски. Освен това сърби-те превзели и градовете Лешок, Липлян и Призрен в Косово. Ромейската офанзива ръководена лично от императора в софий-ско била успешна и българите и сърбите били изтласкани от заетите градове. След това ромейската армия навлязла в помора-вието и превзела Ниш. Решителната битка между сърби и ромеи се състояла при Ниш. Тук сърбите претърпели катастрофално поражение и Стефан Неманя бил принуден да моли за мир. Император Исак ІІ Ангел опростил греховете на сръбския жупан, съгласил се да го приеме за свой васал и естествено си върнал градовете в Македо-ния, Косово и поморавието.Междувременно бойните действия в Тра-кия били напълно неуспешни, Констан-тин Аспиет се оплаквал от изключително лошото снабдяване и заявил на императо-ра, че не може да се бори с двама врагове-българите и гладът. Вбесеният от това че му казват неприятната истина в очите Исак І- снел Константин Аспиет от поста му и дори го заплашил с ослепяване.През късната есен на 1190 г. император Исак ІІ Ангел решил, че е крайно време да се разправи с българите и замислил реши-телен поход. Планът бил флотът да навлезе в Дунава и да не позволи на куманите да дойдат на помощ на българите. В това вре-ме една армия трябвало да премине балкана и да се разправи с българите на тяхна тери-тория. В изпълнение на този план флотът бил изпратен на север, а в Цариград била събрана голяма и силна армия която под командването на императора потеглила на север. Минавайки през Анхиало и Месем-врия тази армия заела североизточна Тра-

кия и веднага започнала да разузнава про-ходите. Първоначално ромеите започнали да маневрират край приморските проходи давайки вид, че ще щурмуват някой от тях. Когато българите съсредоточили внимани-ето си върху тях ромеите извършили вне-запна маневра и преминали стара планина през ришкия проход.Императорът очаквал бърза победа, тъй като българите не могли да се сравняват с ромеите в равнината. Скоро обаче Исак ІІ разбрал колко много се е излъгал. Бълга-рите така и не излезли срещу ромеите за решителна битка. Всички крепости кои-то срещали по пътя си били потегнати и с многобройни гарнизони. Веднъж влезли в Мизия ромеите потеглили към столицата-Преслав. Когато ромеите пристигнали, видели, че стените са потегнати, а градът е разположена многобройна българска ар-мия. Освен това Исак ІІ Ангел разбрал че България всъщност се управлява от цар Асен І, не от резидиращия в Преслав цар Петър ІV. Така че превземането на Пре-слав било напълно ненужно. От Преслав ромейската армия потеглила за Търново. След цели два месеца мотане из Мизия, без да свършат нещо полезно и без да срещнат съществена съпротива ромеите достигна-ли Търново и го обсадили. Търново било могъща, много добре укрепена и трудно-достъпна крепост, освен това там имало и многобройна българска армия командвана лично от цар Асен І. Скоро обсадата се за-тегнала без каквито и да е изгледи за успех. Отгоре на всичко околностите на Търново гъмжели от български войски които прила-гайки партизанска тактика правели всичко възможно да направят живота на ромеите тежък. И до голяма степен успявали. Бой-ният плам на ромеите започнал да угасва особено много след като на войниците не били раздадени заплатите. Работата била там, че Исак ІІ Ангел вярвал че бързо ще се справи с българите и предвидил запла-ти за войниците само за 6 месеца. Снабдя-

История

54

http://bgnauka.eu

55

ването също било затруднено и създавало допълнителни затруднения.Точно в този момент при ромеите избягал един мним дезертьор. Той уверявал импе-ратора че огромна куманска армия е преми-нала Дунава въпреки патрулиращия флот и сега бърза към Търново. Тази вест била капката, която преляла чашата. Император Исак ІІ Ангел дотолкова се паникьосал, че дори не изпратил разузнавачи да установят къде и колко са куманите, нито се свързал с флота, за да установи какво знаят те по въпроса и дали не са се сражавали с тях. Вместо това императора се замислил за най бързото отстъпление в Тракия. Споме-натият дезертьор предложил на Исак ІІ да преведе ромейската армия през най крат-кия път-тревненският проход. Уплашени-ят император набързо се съгласил и скоро ромейската армия започнала отстъпление в походен ред. Авангарда бил командван от протостратора Мануил Камица-братовчед на императора и севастократор Исак Ком-нин. След тях се движел обоза, а след него били главните сили командвани от импера-тора и севастократор Алексий Ангел (брат на Исак ІІ Ангел). Ариегардът бил после-ден под командването на Йоан Дука-чичо на императора. Българите били командвани от цар Асен І и се придвижвали паралел-но на ромеите.Скоро ромеите достигнали тревненския проход и макар че било ясно, че безопасното му преминаване е почти невъзможно те уплашени от идващите ку-мани започнали да го преминават. Когато ромеите навлезли в него по околните висо-чини започнали да се появяват български войници. Същевременно българите напад-нали ариегарда който започнал тежка битка. Българите заели околните височини, но все още не нападали и пропуснали авангарда. Това станало или защото българите още се събирали или защото цар Асен І предвари-телно бил намислил да атакува обоза и глав-ните сили. Когато главните сили започнали да преминават прохода българските войски

минали в атака. Ето какво казва за послед-валите събития Никита Хониат: „Защото самодържецът навлезе много навътре в това недостъпно място, откъдето никъ-де не можеше да избяга, варварите тога-ва нападнаха с твърде много крясъци. Но и войниците от ромейската пехота не се показаха нехайни в тези обстоятелства, но и те се стараеха да не бъдат обкръже-ни, като изкачиха стръмнините на това място, и макар и трудно и с опасности, задържаха спускащите се по билото вар-вари. А когато бяха надвити от множе-ството и зле пострадаха от търкаляни-те камъни, ромеите отстъпиха, само че постепенно, не прекалено, не много. Но чужденците продължаваха да вземат надмощие, като напрягаха сили и масово ги нападаха. Това ги хвърли към войската в безредие. Последва бъркотия и всеки се стремеше да спаси себе си. Неприятели-те измъчваха заловените като животни затворени в обор, и убиваха всички, които им попаднеха в ръцете. Никой не се защи-таваше, нито пък можеше да се защити”. Самият император едва се спасил благо-дарение на гвардейците, които му пробили път. Ето описанието на Никита Хониат: „ В стремежа си да спасят императора убили не само товарни животни, но как-то казват и ромейски войници, които бяха застанали на прохода поради блъсканица-та”. Ето описанието и на Теодор Скута-риот ; „ Той вмъкна себе си и войската в непроходими теснини и планински долове. Варварите се появили от двете страни на тесния проход, явно давайки да се разбе-ре, че имат намерение да извършат нещо страшно... щом императора влязъл вътре в тази теснина, варварите го нападнали с цялото си множество. Напирали с всич-ки сили, те се нахвърлили без никакъв ред върху войската. Тогава настъпила сума-тоха, когато всеки се стараел да спаси себе си. Враговете избивали всеки пленен войник и клали попадащите в ръцете им,

История

http://bgnauka.eu

56

http://bgnauka.eu

57

както се коли заграден в обор добитък. Самия император не можел да направи нищо и дори изгубил шлема от главата си. Около него се събрали много ромейски войници и той се спасил чрез смъртта на мнозина.”. Когато командващият ариегар-да Йоан Дука разбрал за битката вместо да се притече на помощ заповядал отстъпле-ние по най-бързия начин. Скоро ромеите достигнали дъбовският проход, който не бил зает от български войски. Ариегарда бързо и безпроблемно преминал стара пла-нина. Оцелелите от битката преминали по най-бързия възможен начин казанлъшкото поле и се спасили в Боруй. Плячката, която взели българите от битката била огромна, ето какво пише по въпроса Георги Акрополит: „ Оттогава българско-то племе се възгордяло, понеже спечелило голяма плячка от ромеите, а също така и най ценните императорски знаци. Защото те задигнали императорските пирамидал-ни корони, чашите на знатните, голямо количество пари и самият императорски кръст. Макар един от свещениците да го хвърлил, след малко те го намерили в река-та. Той бил направен от злато, а в среда-та си имал частица от светото дърво, на което бил прикован Христос. Тази части-ца от светото дърво била оформена под формата на кръст. Той имал премного от-деления, в които се намирали мощите на най прочути светии”. Тези предмети зае-ли почетно място в българската съкровищ-ница и били използвани най вече за показ, на празници те били разнасяни из улиците на Търново. Победата имала голямо во-енно значение поради надмощието, което българите придобили. Още по важни били психологическите резултати, българите се уверили, че са по силни и уверено тръгна-ли против ромеите. В резултат на битката влиянието на цар Асен І нараснало твърде много. Впрочем за това имало и обективни причини, цар Петър ІV страдал от болки в краката, а нямал и деца. Победата била

възприета като пълен триумф на цар Асен І който практически взел върховната власт, а цар Петър ІV останал да управлява райо-на на Преслав и Овеч. Императорът, който се страхувал много от обществената реак-ция на поражението разпространил вестта, че всъщност в тревненския проход побе-дили ромеите. Това предизвикало голямо ликуване в Константинопол. Когато обаче лъжата излязла наяве уважението към него спаднало драстично.Тази победа променила и международното положение и великият жупан Стефан Не-маня решил да воюва с ромеите. През 1191 г. български и сръбски войски започнали офанзива в поморавието, чиято основна цел била превземането на Ниш. След дълги и тежки боеве ромеите успели да отблъснат българите и сърбите. През 1191 г. обаче основната българска офанзива била в Тра-кия. Първоначално българите опустошили северна Тракия и си върнали североизточ-на Тракия. Виждайки лошото положение император Исак ІІ Ангел събрал армия и потеглил срещу българите. Неговата наме-са обаче била крайно неуспешна, Никита Хониат сравнява положението му с „восъ-чна пита, обкръжена от пчели” и импера-торът не знаел „ на кого от изнемогващите да помогне по напред и на кого последен да отдаде подкрепата си”. Голяма българ-ска армия командвана от цар Асен І слязла в Тракия и разорила страшно околностите на Пловдив. От там българите превзели Боруй и опустошили приморска Тракия, а след това превзели и силните крепости Месемврия и Анхиало. Оттам българите се завърнали в Мизия в края на офанзивата си превзели Варна, последния ромейски ба-стион на север от балкана. Големите стра-хове на ромеите започнали да се сбъдват, българите започнали да превземат и голе-ми крепости. През 1192 г. император Исак ІІ Ангел взел сериозни мерки. Той събрал силна армия която натоварил на кораби по-теглил срещу българите. С внезапни десан-

История

56

http://bgnauka.eu

57

ти ромеите превзели Анхиало, Месемврия и Варна. Императора потегнал тези крепо-сти и поставил в тях силни гарнизони, но не могъл да направи нищо повече. Същев-ременно сърбите развили офанзива в Косо-во и Македония превземайки градове като Прищина, Призрен, Скопие и т.н. Положението ставало все по сложно и Ви-зантия все повече затъвала във войната с България и Сърбия. Надеждите за покоря-ването на тези държави все повече угасва-ли, ромеите все повече смятали балкана за граница на „исконните ромейски земи”. Същевременно войната продължавала. През 1193 г. българска армия командвана от цар Асен І развила офанзива в софий-ско, подпомагана и от сърбите действащи в поморавието. След жестоки боеве бълга-рите превзели Средец, крепост ключова за овладяването на софийското поле. Скоро те превзели цялото софийско поле вклю-чително Стоб, а вероятно и Велбъжд и Ко-стенвец. След това българите навлезли в поморавието и превзели и град Ниш, като в него влезли и сръбски войски. След успе-ха в софийско българската армия команд-вана от цар Асен І навлязла в Тракия и разорила страшно Пловдивско. Ясно било че след успеха в софийско българите искат да превземат и Тракия. Виждайки голяма-та опасност император Исак ІІ Ангел взел решителни мерки. През есента на 1193 г. в Пловдив била събрана голяма и силна армия под командването на императора. Тази армия започнала настъпление в со-фийско. Битките между българи и ромеи били особено жестоки и кръвопролитни, но накрая ромеите превзели Средец и ця-лото софийско поле. След това ромеите навлезли в поморавието, където воювали със сърби и българи и накрая успели да превземат Ниш. Край Ниш ромейската ар-мия се сблъскала с голяма сръбска армия командвана от великия жупан Стефан Не-маня. Битката била дълга и тежка, но на-края сърбите претърпели катастрофално

поражение. Виждайки голямата си победа император Исак ІІ Ангел решил, че сега е моментът да се разправи със сърбите окон-чателно. Ромеите организирали голям по-ход в Сърбия и грабейки малкото останали им войски и разорявайки страшно земите им те стигнали чак до р. Сава, където Исак ІІ Ангел се срещнал със зет си-унгарският крал Бела ІІІ. На срещата между двамата владетели било взето решение двете сили да следят за приличното държане на Сте-фан Неманя, който трябвало да си знае мя-стото на раболепен ромейски васал. Скоро между Сърбия и Византия бил сключен мир. На Сърбия било оставено почти цяло косово с градовете Прищина и Призрен, но и били отнети Македония и поморавието с Ниш. Сърбия била оставена на Стефан Неманя и втория му син Стефан. Той бил оженен за императорската племенница Ев-докия и минавал за византийско протеже. Най големият му син Вукан бил оставен да управлява Зета. Третият му син-Сава во-дел благочестив монашески живот в един атонски манастир.След този голям успех император Исак ІІ Ангел се завърнал в Цариград. На връща-не от похода той оставил за управител на Пловдив и командващ фронта в Тракия братовчед си Константин Ангел, военачал-ник прочут със своята опитност. Била му предадена и не малка армия. Боевете меж-ду ромеи и българи били възобновени вед-нага след изтеглянето на императорската армия. Главните български сили воювали в софийско опитвайки се да превземат Сре-дец. В Тракия българите започнали опу-стошителни набези най-вече в Пловдивско. Действайки енергично и успешно Констан-тин Ангел успял да ограничи българските нападения. Скоро обаче и той бил обладан от честолюбиви намерения, обявил се за император и потеглил за Цариград. В на-чалото той имал успех и успял да блокира Константинопол по суша. Малко след това обаче император Исак ІІ Ангел подкупил

История

http://bgnauka.eu

58

http://bgnauka.eu

59

неговите хора, които го заловили и пре-дали на императора, по чиято заповед бил ослепен.Тази междуособица дала възможност на българските войски в Тракия да усилят нападенията си, като те опустошавали не само пловдивско, но и одринско. Точно по това време (някъде към зимата на 1193-1194 г.) между цар Петър ІV и цар Асен І се разразил конфликт. Цар Петър ІV смя-тал че е време да се сключи мир, а за цар Асен І войната едва сега набирала сили. Този спор изтласкал напълно цар Петър ІV от върховете на властта. Влиянието на цар Асен І нараснало твърде много, все пак той имал славата на освободителя на България, победителя от тревненския проход и на не-победим военачалник. Неговата политика на непрестанна конфронтация с Византия обаче не се харесвала на много боляри, ко-ито вече искали мир.Веднага след като разбрал за бунта на Кон-стантин Ангел цар Асен І потеглил начело на армията си от софийско към Пловдив. Българите опустошили пловдивско, след което минали покрай Одрин и навлезли в източна Тракия. По това време император Исак ІІ Ангел вече се бил справил с бунта и взел сериозни мерки за спирането на бълга-рите. Край Аркадиопол българите били посрещнати от силна ромейска армия. Тя била съставена както от европейски части, командвани от Василий Ватаци, така и ази-атски командвани от Алексий Гид. Битка-та била тежка и ожесточена и ромейските военачалници „ не само че не постигнаха нищо благоприятно, но и Алексий удари на безредно бягство, след като загинала най добрата част от войската му, а Ватаци бил разгромен с отрядите си” ” обобщава ситуацията Никита Хониат.Това се случи-ло вероятно в началото на 1194 г. Победата била голяма, но българите не могли да се възползват от нея поради старата си сла-бост да срещат трудности при превземане-то на крепости. През 1194 г. не се водели

значителни бойни действия, все пак бълга-рите продължавали да опустошават плов-дивско и дори одринско.Вероятно през 1194 г. умряла Мария – сръбската съпруга на цар Асен І. Той се оженил за българката Елена от която имал двама сина Иван и Александър.

Автор: Димитър Маневски

Своите материали изпращайте на:

admin@bgnauka.eu

История

58

http://bgnauka.eu

59

Леонард ОЙЛЕР (1707—1783 г.).

Личност

http://bgnauka.eu

60

http://bgnauka.eu

61

Роден е на 15 април 1707 година в Базел, Швейцария, в семейството на беден па-стор. Бащата, Паул Ойлер, получава мате-матическо образование при Я. Бернули и предава своите познания на бъдещия велик математик, физик и механик. Висшето си образование Ойлер получава в Базелския университет, който завършва през 1724 година, получавайки званието магистър по изкуствата. Особено силно влияние му оказва неговият преподавател по математи-ка И. Бернули, който предава своя опит на талантливия си ученик не само на универ-ситетските лекции, но и в частни беседи. През 1726—1727 година излизат и първите му научни статии. С една от тях той успеш-но участвува в конкурс на Парижката ака-демия на науките.През 1727 година Ойлер пристига в Петер-бург, за да стане член на току-що основана-та Петербургска академия на науките. Това става по препоръка на неговите близки при-ятели, синовете на И. Бернули — Данаил и Николай Бернули. Тук Ойлер има прекрас-ни условия за работа и добро материално осигуряване. До 1741 година той публику-ва над петдесет научни труда и подготвя за печат още тридесет. Ойлер активно работи като преподавател на студенти, участвува в редица технически експертизи, занимава се със съставяне на географска карта на Ру-сия, интересува се от въпросите на корабо-строенето и навигацията.В началото на четиридесетте години на XVIII век Ойлер преминава на работа в Прусия, където по покана на крал Фридрих II се заема с учредяването на Пруска акаде-мия на науките. В академията той оглавя-ва отдела по математика и е член на ръко-водството на академията, която всъщност в продължение на няколко години ръково-ди. В Берлин подготвя над триста научни труда. Работи активно над обобщението на понятието функция, над проблемите на трептенията на струна и мембрана, изуча-ва тригонометричните редове. Продължава

да се занимава и с приложни задачи, дава консултации по редица строителни работи и артилерийско дело, изучава и пръв пред-лага ахроматичния обектив, занимава се с редица задачи от областта на съпротивле-ние на материалите.От Берлин Ойлер редовно сътрудничи с Петербургската академия на науките като неин почетен член. Той активно готви и нейни кадри, като под негово ръководство в Берлин израстват редица млади руски учени.През 1766 година Ойлер се завръща в Пе-тербург. Той вече е на преклонна възраст и освен това почти е загубил зрението си. С помощта на някои свои ученици той обаче продължава активно да работи и до края на живота си подготвя за печат над четири-стотин научни труда.Освен като крупен учен Ойлер се изявява и като превъзходен организатор на научната работа. Член е на много чуждестранни ака-демии, между които Парижката, Лондон-ското кралско дружество и др. Става носи-тел на премии в редица научни конкурси.Леонард Ойлер завършва жизнения си път на 18 септември 1783 година.Отличителна черта на цялото творчество на Ойлер е неговата изключителна про-дуктивност. Докато е още жив, отпечатва над 550 свои работи, като след смъртта му излизат над 300 заглавия. Преписката му с европейските учени съдържа над 3000 пис-ма и все още не е напълно позната на на-учния свят.Научните интереси на Ойлер са необик-новено разнообразни. Той се занимава с въпроси на математиката и механиката, те-орията на еластичността, математическата физика, оптиката, теория на музиката, мор-ското дело.Ойлер разглежда динамиката на движе-ние на материална точка с помощта на нов математически апарат. За пръв път той ко-ректно формулира принципа на най-малко действие в механиката. Разработва теори-

Личност

60

http://bgnauka.eu

61

ята на движение на твърдо тяло около ос, като с това поставя началото на теорията на жироскопа. Изработените прецизни та-блици на движение на Луната дълго време ползват морската навигация. Ойлер внася определен принос и в динамиката на дви-жение на идеална течност. Разнообразни са и неговите работи по математическа фи-зика, където разработва задачите за треп-тенията на струна и мембрана. Неговите работи стимулират изследванията на ди-ференциалните уравнения, създаването на специалните функции и редица други ма-тематически проблеми.Изследванията на Ойлер върху функциите на комплексен аргумент, които поставят началото на комплексен анализ, са все-признати като начало в работите над този проблем. Изведената от него връзка между експоненциалната и тригонометричните функции днес носи неговото име. Ойлер е основоположник на работите в област-та на вариационното смятане. Като пред-лага нови методи за намиране на решения на обикновените диференциални уравне-ния, Ойлер полага и основите на теория-та на частните диференциални уравнения. Той обогатява математическата наука с из-следванията на тригонометричните редо-ве. Съвременната математическа наука му дължи и по-частни понятия и методи, ши-роко прилагани при решаването на редица задачи.Със своите изследвания в областта на ма-тематиката, механиката и физиката Ойлер става основоположник на редица научни клонове, изследвани широко в науката на XIX век.

Се. Веселинов

Любопитно

ЖАНРОВЕ И ПУБЛИКАЦИИ

Тук са описани различните видове основни книги - като речници и публикации - и различните литературни жанрове, като епическа поезия и истории за призраци. Специализираните книги ще се разгле-дат в бъдещите броеве: например ме-дицинската книга, готварската книга, атласът и т.н. с тази тема ще продължим и в следващите издания на списанието.

Речник

Най-ранните речници били използвани за превод от един език на друг. Същинските речници, съдържащи обширно описание на думите в един език, се появяват много по-късно: първият се нарича „Да обяс-ниш думите, да анализираш знаците» («Shuaw Wen Jieh Dzu»)и е съставен от Хсю Шен в Лао Ян през 100 г. след Хр. Този китайски речник е плод на усърдно лингвистично проучване и не е престанал да се употребява от публикуването му до наши дни. В него има 9353 различни думи, като всяка от тях е анализирана по своите съставни части и е дадено съответното значение и произношение. Думите са подредени по реда на корени-те - това е онази част от знака, която носи основното значение.

Личност

http://bgnauka.eu

62

Езиков речникМногоезиков речник

Най-старият двуезичен речник е шумеро-акадският, изработен в Месопота-мия върху глинени плочи през около 2000 г. пр. Хр. Около 500 г. по-късно шумерско-вавилонски-хетският речник вероятно е бил първият в света триезичен речник.

Речник на диалектите

Книгата „Регионална реч” от Ян Хсиун, публикувана през XV в. пр. Хр., е първи-ят речник на местните диалекти. Той се занимава с различните варианти на китайския език от цялата страна, но за съжаление е изгубен.

Речник на римите

„Класификация по звучност” от Ли Ден, публикуван през III в. след Хр. в Китай, е първият речник, в който думите са подредени по римуващи групи. За разлика от речниците на римите на европейските езици първоначалното предназначение на този не е било за употреба при съчиняването на римуващи се стихове. Тъй като китайският не е азбучен език, за да може по-лесно да се намират при търсене, думите понякога се подреждат по рими.

Енциклопедичен речник

Първият енциклопедичен речник, който най-веро¬ятно е съставен още през 800 г. пр. Хр. в Китай, се на¬рича „Буквални значения”. Той е подреден по основ-ни заглавия, като дава правилната употреба на термини и обяснява различията в техните значения. Направен е като наръчник за студентите по литература и до II в. пр. Хр. били отпечатвани нови издания. Въпреки че е кратък, речникът съдържа много илюстрации, особе¬но по проблеми от естествознанието. Не се знае дали най-ранните издания са били илюстрирани.

Любопитно