Люлка на суарауа и нпвауа былгарска писменпсу

Емил Гепргиев

(Дыржавнп издауелсувп Нарпдна прпсвеуа, Спфия 1980)

„Македония е люлка на старата и новата българска писменост. Македония е люлка на

Българското възраждане. Оттук са излезли ранните „будители” на българския народ. Тук са

написани първите книги на „препростейшия и некнижен български език” „за народна полза”

А. М. Селищшев

Загл. страницa

Предговор

Обрыъанеуп кым исуприяуа, пбъа и лиуерауурна, не е самп или дпри не е преди всишкп

прпдикууванп пу пная дпсупйна за уважение шпвещка склпннпсу, кпяуп наришаме любпзнауелнпсу

и плпд на кпяуп са мнпгп завпевания на шпвека изпбъп. Тп вывежда в една жизнена за нарпдиуе

сфера, в кпяуп уе спирау пред пырвпизупшнициуе на свпеуп наципналнп биуие, пред силпмера на

увпршеския си гений, пред свеулпфара на быдеъеуп си развиуие. Какуп исуприяуа, уака и

лиуерауурауа ппдхранвау сызнаниеуп им, ше предсуавяу една нарпднпсуна пбънпсу, ше са свырзани

пу една ушасу, ше сыхранениеуп и раципналнпуп изразхпдване на нарпднпсуниуе и наципналниуе

сили им е давалп и им дава вызмпжнпсу да рещавау гплемиуе пбъесувенп-икпнпмишески,

пплиуишески и кулуурни задаши, кпиуп са супяли и супяу пред уях.

Живпуыу на нацияуа увырде шесуп е бил засуращаван пу планпвеуе на пукриуа агресия или на груби

пплиуишески смеуки. При псыъесувяванеуп на уакива планпве шесуп се прибягва дп преинашаване

на исуприяуа, за да быде изведена шасу пу един нарпд из негпвауа прбиуа, и дп прекысване на

лиуерауурнауа урадиция на наципналния език, кауп се налага насилсувенп лиуерауура на друг

език. Исуприяуа, кпяуп уважава факуиуе, и лиуерауурнауа исуприя, кпяуп разкрива лиуерауурнауа

урадиция, пбаше винаги се прпуивпппсуавяу на ппиуиуе за разкысване на наципналнпуп единсувп,

на агресияуа. Еуп заъп уе са кплкпуп ненависуни на злпжелауелиуе на нацияуа и на агресприуе,

уплкпва и непбхпдими за вызсуанпвяване на наципналнауа и междунарпднауа правда, за

вызсуанпвяване закпниуе на хуманнпсууа, кпяуп иска да гради между шпвещкиуе пунпщения вырху

една здрава пснпва, за вызсуанпвяване правауа и на наукауа и кулуурауа, кпиуп не биха били

уакива, акп ппнасяу неисуиниуе.

Онези, кпиуп се пбрыъау кым былгарскауа пбъа и лиуерауурна исуприя, за да ги дефпрмирау, да

залишау сыъесувени шеруи на нащия нарпд, на негпвиуе предсуавиуели и на уехниуе дела, мпже би

мисляу: „Малык е былгарскияу нарпд, леснп ъе се справим с ппсуавенауа задаша!” Нп уе се лыжау...

Объауа и лиуерауурнауа исуприпграфия, кпиуп вызкресявау исупришескпуп биуие неу былгарския

нарпд, пбхваъау еднп развиуие, кпеуп навлезе пудылгп веше в свпеуп вупрп хилядплеуие. При

еднп уый прпдылжиуелнп развиуие былгарскауа нарпднпсу и нация са пшеруали напылнп свпя рысу,

свпиуе пспбенпсуи и свпиуе выжделения. И напразни псуавау усилияуа за залишаване на

сыъесувениуе шеруи, за кпиуп суана дума. Исуприя и лиуерауура ги предсуавяу с непбикнпвенп

гплям брпй свпи сураници, убедиуелнп, яркп, маъабнп. Авупрыу на насупяъия уруд няма друга

цел псвен да изпылни свпя дылг кым уях, кауп ги ппкаже в исуинския им вид и вызсуанпви уяхнауа

правда.

Прпмеуеев пгын за былгариуе и славяниуе

Родина и народност на Кирило-Методиевата славянска писменост

Преглед на мненияуа на най-видниуе славянпведи

Выпрпсиуе пкплп рпдинауа и нарпднпсууа на Кирилп-Меупдиепвауа славянска писменпсу се

ппсуавяу пъе сыс сыздаванеуп на мпдернпуп славянпзнание. Ппсуавя ги най-напред „пауриархыу”

на мпдернпуп славянпзнание Йпсиф Дпбрпвски. На пырвп мясуп мпжем да ппспшим изследванеуп

му „Glagolitica. За глагплишескауа лиуерауура, суаринауа на буквицауа, пбразеца, пп кпйуп уя е била

сыздадена, прпизхпдыу на римп-славянскауа лиуургия, пспбенпсуиуе на далмауинския превпд,

кпйуп е бил приписан на св. Иерпним” пу 1807 г. *1+ В упя ранен за мпдернпуп славянпзнание

перипд, в кпйуп вызниква изследванеуп, Дпбрпвски не е мпжел да рещи задпвплиуелнп

ппсуавениуе выпрпси. Кауп пришина за негпвия неуспех В. Ягиш изуыква пплпжениеуп, ше

Дпбрпвски не е пбырнал „никаквп внимание на харакуера на древнауа, уака нарешена былгарска

глагплица, макар упгава веше да е билп извесунп сыъесувуванеуп на глагплишескиуе букви в

Abecenarium bulgaricum и сыъесувуванеуп на Асеманпвпуп евангелие” *2+. Заниманияуа на

Дпбрпвски сыс суарпбылгарския език гп дпвеждау дп мпнуменуалния уруд „Оснпви на

суарпславянския език пп суар диалеку”, издаден на лауински език в 1822 г. *3+ Тук веше шещкияу

славянпвед, изхпждайки пу Жиуиеуп на Климену Охридски, знае да каже исуинауа за рпдинауа на

Кирилп-Меупдиевия език — Былгария: „Initium translatorum in linguam slavicam ab eo (у. е. Кирил)

et fratre Methodio librorum sacrorum, ad officia Missae celebranda maximae necessariorum, in В u l g a

r i a factum fuisse, testatur biographus Clementis Archiepiscopi Bulgariae.” *4+

Ппшуи пп сыъпуп време, кпгауп излиза пу пешау циуиранияу уруд на Дпбрпвски, и забележиуелнияу

руски славису Александыр Хрисупфпрпвиш Впсупкпв пище, ше славяниуе, за кпиуп са сыздадени

буквиуе Ѫ и , у. е. белезиуе за нпспвиуе гласни, ъе са били былгариуе, у кпиуп и в нпвп време

сыъесувували следи пу назализым. *5+

Нпв еуап в рещениеуп на инуересуваъиуе ни прпблеми пубелязва шехпслпващкияу славянпвед

Павел Йпсиф Шафарик. В знамениуия си уруд „Славянски древнпсуи” пу 1837 г., избрпявайки

пбласуиуе, в кпиуп живеяу былгариуе — „Дакия, Мизия, Дардания и Македпния”, упй пубелязва, ше

езика на населениеуп пу уия пбласуи увпрциуе на славянскауа писменпсу Кпнсуануин-Кирил и

Меупдий выздигнали в най-ранен книжпвен славянски език. *6+

Исуинауа за суарпбылгарския език урябваще да влезе в бпрба с уеприяуа за панпнскп-

суарпслпвенски прпизхпд на езика на Кирилп-Меупдиевиуе памеуници. Сыздауел на уая уеприя е

слпвенскияу вызрпжденец-славянпвед Йерней Кппиуар, неин заъиуник е и крупнияу славянпвед-

сынарпдник на Кппиуар Франц Миклпщиш. Кппиуар изгражда свпяуа „карануанска” уеприя вырху

някплкп думи в суарпбылгарскиуе уексупве пу западен прпизхпд:

и

Всишки уези думи пбаше са мпгли да влязау в Кирилп-Меупдиевия език, кпгауп Кирил и Меупдий

рабпуяу сред славяниуе на Запад. Миклпщиш изхпжда пу пплпжениеуп, ше в някпгащна Панпния се

вклюшвала и Мправия и ше „славянскпуп племе живеелп не самп на десния, нп и на левия бряг на

Дунава”.

Рещиуелни дпвпди в пплза на суарпбылгарския харакуер на Кирилп-Меупдиевия език давау

Ваурпслав Ягиш и негпвияу ушеник В. Облак, пп нарпднпсу слпвенец. В циуирания веше уруд

„Прпизхпдна исуприя на шеркпвнпславянския език” *7+ Ягиш сыбра най-пылнп дпвпдиуе за

былгарския харакуер на Кирилп-Меупдиевия език и за Македпния кауп негпва рпдина. Облак

пуиде в Македпния, за да се увери на сампуп мясуп в суарпбылгарския харакуер на изследвания

език и прпгласи, ше упя език е дейсувиуелнп суарпбылгарски. *8+

Най-виднияу немски предсуавиуел на славянпзнаниеуп Авгусу Лескин издаде пснпвни ппспбия за

изушаване и пппзнаване на езика, на кпйуп Кирил и Меупдий написвау най-ранниуе славянки

уексупве. И нареше упя език в наслпвиуе на свпиуе урудпве „суарпбылгарски”: „Рыкпвпдсувп пп

суарпбылгарски език”, 1871 *9+, и „Грамауика на суарпбылгарския език”, 1909 *10+. С упва сппрыу за

рпдинауа и нарпднпсууа на езика на Кирилп-Меупдиевиуе уексупве бе приклюшен.

Рпдинауа и нарпднпсууа на Кирилп-Меупдиевия език ппределя рещиуелнп един аргумену,

ппшерпел пу памеунициуе. Какуп и сыпбъавау, Кирил сыздал славянскпуп писмп и написал най-

непбхпдимиуе уексупве за прпсвеунауа си дейнпсу сред славяниуе пъе выв Визануия, преди да се

пуправи за Велика Мправия. Тпй е мпжел да избере за лиуерауурен език на славяниуе самп пнпва

славянскп нарешие, кпеуп е ппзнавал, именнп сплунскпуп. Да пище и, превежда на неппзнауп нему

нарешие, упва, разбира се, не е билп вызмпжнп.

Бележки

1. Jos. Dobrovský, Glagolitica. Über die glagolitische Literatur, das Alter der Bukvitza, ihr Muster nach welchem sie

gebildet worden, den Ursprung der römisch-slavischen Liturgie, die Beschaffenheit der dalmatinischen

Übersetzung, die man dem Hieronymus zuschrieb. Ein Anhang zum Slavin.

2. „Вппрпс рещен не удпвлеувприуелэнп ппупму, шуп не пбраъенп никакпгп внимания на харакуер древней,

уак назьваемпй бплгарскпй глагплиць, хпуя упгда уже бьлп извесунп суъесувпвание глагплишеских букв в

Abecenarium bulgaricum и суъесувпвание Ассеманпва евангелия.” — Виж И. В. Ягиш, Исуприя славянскпй

филплпгии, Санкупеуербург 1910, с. 121.

3. Jos. Dobrovský, Institutiones linguae slavicae dialecti veteris quae quum apud Russos, Serbos, aliosque ritus

graeci tum apud Dalmatas glagolitas ritus latini Slavos in libris sacris obtinet, Vindobonae 1822.

4. Jos. Dobrovský, Institutiones linguae slavicae dialecti veteris, с. V.

5. Виж. V. Jagid, Entstehungsgeschichte der kirchenslavischen Sprache, 2. Aufl., Berlin 1913, с. 161.

6. P. J. Šafařík, Sebrané spisy. К vydáni upravil J. Jireček, II, 1863, с. 214.

7. V. Jagid, Entstehungsgeschichte der kirchenslavischen Sprache, Berlin 1913.

8. Мауериала, сыбран пу Облак, издаде в 1896 г. Ягиш ппради раннауа смыру на младия изследпвауел — V.

Оblаk, Macedonische Studien.

9. A. Leskien, Handbuch der altbulgarischen (altkirchenslavischen) Sprache, 6. Aufl., Heidelberg 1922.

10. A. Leskien, Grammatik der altbulgarischen (altkirchenslavischen) Sprache, 2.-3. Aufl., Heidelberg 1919.

Былгарски пспбенпсуи на Кирилп-Меупдиевия език

Дпвпдиуе за былгарския харакуер на Кирилп-Меупдиевия език са убедиуелни.

1. Най-харакуерниуе фпнеуишни пспбенпсуи на Кирилп-Меупдиевия език мпжем да намерим кауп

харакуерни пспбенпсуи на былгарскиуе гпвпри: сыпувеусувияуа на праславянскиуе кпнспнануни

групи tj и dj, яуыу и негпвиуе наследници, ерпвеуе или уехниуе наследници и пр.

Самп в былгарския език праславянскиуе групи tj и dj са се развили в št и žd (ъ и жд): былг. свђъа,

межда; руски свеша, межа; срыбскп-хырвауски свеёа, меѐа; слпвенски sveca, meja; шещки svíce,

meze; пплски świeca, miedza.

Суариуе глагплишески памеуници приуежавау среъу двауа кирилски знака Ѣ и една буква — . Яснп

е, ше Кирил и Меупдий са писали на уакыв диалеку, кпйуп не прави разлика между звукпвеуе Ѣ и .

Такыв диалеку е былгарскияу между Сплун и Цариград. *1+

Уппуребауа на двауа ера, Ъ и Ь, в най-суариуе глагплишески памеуници кауп Зпграфскпуп

евангелие, кыдеуп е спазена закпнпмернпсууа на увырда и мека сришка, харакуерна за былгарски

гпвпри, *2+ е друг ппвпд за суарпбылгарския харакуер на Кирилп-Меупдиевауа писменпсу.

Былгарскияу език е имал нпспви гласни: ѫ и ; нпспвияу призвук пп-кыснп изшезва, нп в Сплунскп и

Кпсуурскп се запазва.

За былгарския харкуер на езика на Кирилп-Меупдиевиуе уексупве свидеуелсувувау пп-науауык

налишиеуп на звук т (дз), кпйуп намира свпеуп пуражение в суариуе памеуници, глагплишескауа

буква , предаваъа преди всишкп южнпславянски звук, л–лабиалнп, групиуе xtort, xtolt и xort, xolt и

др.

2. Мпрфплпгияуа на Кирилп-Меупдиевия език сыъп ни впди кым былгарския език. Тук урябва да се

имау предвид уппуребауа на слпжниуе прилагауелни фпрми, пбразуванеуп на някпи глагплни

фпрми, вклюшиуелнп и пришасуни фпрми и у. п. Например пбразуванеуп на быдеъе време с има

свпя наследник в нпвпбылгарскпуп быдеъе време, пбразуванп с ъе, ъа, дпкауп в другиуе

славянски езици слпжнпуп быдеъе време се пбразува с наследника на праслав. . *3+ Тук урябва да

быде ппменауп нашалпуп на разлаганеуп на инфиниуивнауа фпрма в да и вербум финиуум, кпеуп

се развива напылнп в нпвпбылгарски език. Изпбъп нпвпбылгарскиуе фпрми на думиуе впдяу

исупришески кым фпрмиуе на думиуе, кпиуп среъаме в памеунициуе на най-раннауа славянска

писменпсу.

3. Измежду синуакуишниуе пспбенпсуи на най-ранния славянски книжпвен език излиза на пырвп

мясуп уппуребауа на дауелен приуежауелен вмесуп рпдиуелен за приуежание. Например в

Азбушнауа мплиува:

Тпва е една пспбенпсу, кпяуп е намерила гплямп

развиуие в былгарския език. Например в нарпднауа песен: Развей, веуре, кпню грива. Рыцеуе ми. И

пр.

4. Оснпвнияу решникпв фпнд на Кирилп-Меупдиевия език ппказва еднаквпсу или предсуавя

предщесувуваъ еуап в развиуиеуп на пснпвния решникпв фпнд на былгарския език. Тук урябва да

се вземау ппд внимание пбънпсууа на думи и изрази в уексупвеуе на Кирилп-Меупдиевауа щкпла

и в былгарския език, лексикалниуе вариануи, слпвппбразуванеуп, смислпвиуе пусенки в

памеунициуе на Кирилп-Меупдиевауа писменпсу и в былгарския език. Освен всишкп упва мнпгпуп

грыцки заемки в памеунициуе сыъп ни впдяу кым былгарскиуе земи, сыседсувуваъи сыс земиуе на

Визануия или влизаъи дпри в нея.

И уака сыздаденияу пу Кирил и Меупдий славянски лиуерауурен език е явнп суарпбылгарски език.

Назпваванеуп на упя език с други имена — суарпславянски или суарпшеркпвнпславянски — не е

правилнп. Езикыу на памеунициуе пу еппхауа е жив, гпвприм език и е реднп упй да быде назпван с

нарпднпсунпуп му име, какуп се назпвавау всишки езици. Названиеуп „суарпславянски” не е

ппдхпдяъп, заъпуп е неппределенп: уп мпже да сыздаде ппгрещнауа предсуава, ше се пунася дп

някакыв пбъ на всишки славянски нарпди език. Ознашениеуп „суарпшеркпвнпславянски” сыъп е

неппдхпдяъп. Касае се не за някакыв изкусувен език, сыздаден за шерквауа, а за езика на един

нарпд. Освен упва кауп книжпвен език не е бил уппуребяван самп за шеркпвни нужди. Тпй е

урябвалп да служи на нарпда, на негпвпуп развиуие. Тпй ляга в пснпвауа на кулуурауа, кпяуп

предсуавя сысуавка на една пп-виспка фпрма на живпу и ппдппмага нейнпуп изграждане.

Бележки

1. Тпва ппказа Л. Милеуиш в изследванияуа си на ред былгарски диалекуи, сравни и Archiv für slavische

Philologie, XX, с. 581.

2. Тпва ппспшиха былгарскиуе изследпвауели Б. Цпнев и Л. Милеуиш в изследванияуа си на былгарскиуе

диалекуи.

3. Освен в былгарски быдеъе време с наследника на *chotj ce пбразува самп пъе в срыбски език. Б. Цпнев

предпплага, ше в слушая срыбскияу език (изклюшва хырвауски, кыдеуп быдеъе слпжнп се пбразува с

наследника на ) е ппвлиян пу былгарския, виж. Б. Цпнев, Исуприя на былгарский език, I, Спфия, 1940, с. 37.

Свидеуелсувауа на един суаринен памеуник

Суава дума за Краукпуп Кирилпве жиуие. Тпя памеуник гпвпри яснп и кауегпришнп, ше Кпнсуануин-

Кирил бил „былгарин пп рпд”, у. е. славянин пу пснпвнауа маса на населениеуп на былгарскауа

дыржава, и ше е развил прпсвеуиуелска дейнпсу, изградена вырху славянскауа писменпсу, сред

былгарскиуе славяни.

Мнениеуп, ше брауяуа Кирил и Меупдий са били славяни, е дпсуа пппулярнп сред славянпведиуе.

*1+ Тп пбаше се пснпвава главнп вырху сыпбражениеуп, ше брауяуа са владеели в сывырщенсувп

славянскауа реш, ше Кпнсуануин-Кирил предава сывырщенп нейниуе звукпве в азбукауа, кпяуп

сыздава, ше е жив и упшен и езикыу, на кпйуп написва славянскиуе уексупве. Недпсуауышнп се взема

ппд внимание сыпбъениеуп на Краукпуп жиуие, кпеуп гласи:

[2]

Обикнпвенп се смяуа, ше Кирил сыздал славянскауа писменпсу за мправскиуе славяни, кпиуп

живеели на уериуприяуа на днещна Чехпслпвакия. Обаше увырде близп дп ума е, ше упй е ппсуавил

нашалпуп на прпсвеунауа си дейнпсу сред славяниуе пу славянскпуп пкрыжение на рпдния си град

— Сплун, у. е. сред сыъиуе славяни, с кпиуп е бил свырзан. *3+ За уакава дейнпсу шеуем сыпбъение

в сыъпуп Краукп жиуие. Сыпбъениеуп гласи:

[4]

Каква е супйнпсууа на приведениуе сыпбъения, каква е супйнпсууа на Краукпуп Кирилпве жиуие

кауп исупришески извпр? Несымненп един памеуник, извесуяваъ за живпуа и дейнпсууа на Кирил и

Меупдий, заслужава дпверие, акп е вызникнал в една близка дп ппдвига на сплунскиуе брауя

еппха, пъе ппвеше, акп е излязыл изппд перпуп на уехен сппдвижник, евенууалнп на следпвник на

уехен сппдвижник.

Мпжем ли да смяуаме Краукпуп Кирилпвп жиуие за уакыв памеуник?

Жиуиеуп пудавна е извикалп инуереса на изследпвауелиуе. Извесунияу издауел на извприуе за

Кирил и Меупдий В. Билбаспв изказа мнение, ше памеуникыу е ранен. Тпй предщесувувал

Прпсураннпуп Кирилпве жиуие (у. е. у. нар. Панпнска легенда на Кирил) *5+, кпеуп изникналп пу

негп шрез дппылване и разщиряване на излпжениуе факуи и слушки. *6+ Среъу мнениеуп на

Билбаспв излезе А. Впрпнпв. Смяуайки памеуника за кпмпилауивен, вызникнал вырху пснпвауа на

Прпсураннпуп Кирилпве жиуие, Прпсураннпуп Клименупвп жиуие пу Тепфилаку Охридски и други

някпи памеуници, упй спши времепрпизхпда му в края на XI или нашалпуп на XII в. *7+

Вызприемайки пснпвниуе мисли на Впрпнпв, П. Лаврпв гп смяуа за пъе пп-кысен памеуник — пу

XIII в. *8+ Ппдпбнп мнение засуыпва и А. Т.-Балан *9+, кпйуп в бележкиуе кым изданиеуп на

памеуника пубелязва, ше инуересуваъауа ни уук весу за дейнпсууа на Кирил пп р. Брегалница

„мпглп да быде заеуа” пу сравниуелнп кыснауа Сплунска легенда. *10+

Мнениеуп на Билбаспв, сппред кпеуп Краукпуп Кирилпве жиуие предщесувувалп Прпсураннпуп

жиуие и билп негпв пырвппбраз, е незаъиуимп. Прпсураннпуп жиуие предщесувува Краукпуп. При

написванеуп на свпя уруд авупрыу на Краукпуп жиуие несымненп е дыржал пред себе си

Прпсураннпуп. Нп какуп ние дпказахме *11+, Прпсураннпуп жиуие е извынреднп ранен памеуник,

написан неппсредсувенп след Кирилпвауа смыру, най-кыснп дп 882 г., у. е. дпкауп Меупдий е бил

жив, и следпвауелнп изпплзуванеуп му не е дпказауелсувп, ше Краукпуп жиуие е кысен памеуник.

Не са на прав пыу и пнези, кпиуп смяуау, ше Жиуиеуп е кысен памеуник, кпмпилиран выз пснпва на

Прпсураннпуп Кирилпве жиуие, Прпсураннпуп Клименупвп жиуие, у. нар. Сплунска легенда и пр.

Нека заппшнем с ппрпвержение на мнениеуп, ше при написванеуп на Жиуиеуп е изпплзуван най-

кыснияу ппменау памеуник — у. нар. Сплунска легенда. *12+

Сыс свпеуп сыдыржание, плпд на дпсуа вплна фануазия, Сплунскауа легенда не би мпгла да

предлпжи ниъп на уый урезвп разказваъия авупр на Жиуиеуп. Пырвияу памеуник преврыъа в

легенда дплпвениуе за Кирил весуи, вуприяу памеуник иска да излага факуи, ппвуаря дпслпвнп,

макар и сыкрауенп, разказа на Прпсураннпуп жиуие, ппвуаря, какуп изуыкваме пп-дплу,

харакуерисуикауа на Кирил пу негпвауа Ппхвала и не би преувприл заеуиуе пу Сплунскауа легенда

весуи, акп уя беще негпв извпр. Напылнп приемливп пбаше е пбраунпуп пплпжение: ше весууа за

дейнпсу на Кирил пп р. Брегалница е преминала, пп пряк или пбикплен пыу, пу Краукпуп жиуие в

Сплунскауа легенда.

Предпплпжениеуп, ше при написванеуп на Краукпуп Кирилпвп жиуие е изпплзуванп Прпсураннпуп

Клименупвп жиуие *13+ сыъп урябва да быде пухвырленп. Впрпнпв и другиуе ппменауи авупри

смяуау, ше именауа на най-близкиуе ушеници на Кирил и Меупдий се избрпявау в разглеждания

памеуник пп Клименупвпуп жиуие. Сравнениеуп на двауа памеуника пбаше не ппдкрепя ппдпбнп

мнение. Кирилпвияу жиуиеписец ппменава Кирилп-Меупдиевиуе ушеници, кпгауп разказва края на

Кирил в Рим. Тп ги : избрпява в следния ред: Климену (нарешен „епискпп Велишки”), Сава,

Ангеларий, Гпразд, Наум. Клименупвияу жиуиеписец не пуделя мясуп да гпвпри за присысувиеуп

на Кирилпвиуе сппдвижници при Кирилпвауа смыру. Тпй наисуина избрпява, и на два пыуи,

именауа на видниуе Кирилп-Меупдиеви ушеници, нп при други ппвпди и в друг ред. Пырвия пыу ги

избрпява в края на II глава, кпгауп гпвпри за сыздаванеуп на азбукауа, за превпда на свеъениуе,

книги и за пбушаванеуп на ушеници. Видниуе сппдвижници на пснпвппплпжнициуе на славянскауа

писменпсу са избрпени в следния ред: Гпразд, Климену, Наум, Ангеларий и Сава. *14+ Вуприя пыу

уе са избрпени в нашалпуп на XII глава на Жиуиеуп, кыдеуп суава дума за уяхнпуп преследване. Тук

редыу им е следнияу: Гпразд, Климену, Лавренуий, Наум, Ангеларий. *15+ Освен именауа на

Кирилп-Меупдиевиуе ушеници — мисли Впрпнпв — из Прпсураннпуп Клименупвп жиуие авупрыу

на Кирилпвпуп жиуие бил заел и весууа за дейнпсууа на Кирил сред былгарскиуе славяни. Впрпнпв

пище: „Объая мьслэ п неппсредсувеннпй деяуелэнпсуи св. Кирилла в Бплгарии, п изпбреуении

писэмен и перелпжении книг первпнашалэнп на бплгарский язьк и для бплгар заимсувпвана

авупрпм из упгп же Прпсураннпгп жиуия св. Клименуа.” *16+ Прпдылжавайки свпиуе мисли,

Впрпнпв суига дп фануасуишни предпплпжения. Изпплзувайки Клименупвпуп жиуие, авупрыу на

Краукпуп Кирилпвп жиуие смесил Кирил с Климену, приписвайки дейнпсууа на Климену пп р.

Брегалница на Кирил. Тпй дпри заел шислпуп на Клименупвиуе ушеници, сыпбъенп в Жиуиеуп —

3500, и гп пунесыл кым брпя на ппкрысуениуе пу Кирил славяни. Тый кауп Краукпуп Кирилпвп жиуие

не гпвпри за 3500 дущи крысуени, а за 4050 (Впрпнпв игнприра вариануа 50 000, респ. 51000),

рускияу изследпвауел си служи с неверпяуни кпмбинации, за да сыгласува двеуе шисла.

Прпсураннпуп Клименупвп жиуие дейсувиуелнп пунася исупришески лица и сыбиуия, в кпиуп

вземау ушасуие Кирил, Меупдий и Климену, кым Былгария. Нп за никаквп влияние пу негп вырху

Кирилпвия жиуиеписец не мпже да суава дума, заъпуп Кирилпвияу жиуиеписец не пудава

небылгарски сыбиуия на былгариуе, а самп дпбавя един епизпд пу Кирилпвауа дейнпсу кым

налишниуе сведения за нея в Кирилпвпуп прпсураннп жиуие. Обраунп, пбыркванеуп на

Клименупвия жиуиеписец, кпгауп свырзва някпи пплпжения и лица с Былгария, мпже да быде

пбясненп, акп се приеме, ше Краукпуп Кирилпвп жиуие е пказалп выздейсувие с разглеждания

важен пасаж при написванеуп му.

Издирвайки близпсууа на Краукпуп Кирилпвп жиуие сыс суарпбылгарскиуе памеуници, кпиуп

разкривау дейнпсууа на пснпвппплпжнициуе на славянскауа писменпсу, шерква и ушилиъе, ще

пукрием пбъи шеруи с други две ппдпбни жиуия — с Краукпуп жиуие на Меупдий *17+ и с Жиуиеуп

(най-суарп) на Кирилп-Меупдиевия ушеник Наум *18+. Чеувыруп жиуие пу сыъия вид е билп

несуигналпуп дп нас славянскп жиуие на Климену Охридски, кпеуп е легналп в пснпвауа на

Клименупвпуп жиуие пу Тепфилаку Охридски. *19+ Прпушванеуп на Кирилпвпуп жиуие впди дп

заклюшениеуп, ше уп принадлежи на един жиуиен цикыл, вызникнал пу живия пъе сппмен и

дылбпкауа ппшиу кым сыздауелиуе на славянскауа книга, шерква и ушилиъе Кирил и Меупдий и кым

пырвиуе сурпиуели на кулуурния и лиуерауурен, шеркпвния и ушилиъен живпу в Былгария Климену

и Наум в Охридскпуп кулуурнп средиъе.

Нашалпуп на Наумпвпуп жиуие сыдыржа явнп указание за сыъесувуванеуп на един, бих рекыл

Охридски, жиуиен цикыл. Тпва нашалп гласи:

*20+ Авупрыу на Жиуиеуп пшевиднп е

разпплагал с другиуе ури жиуия — на Кирил, Меупдий и Климену.

Чеуириуе жиуия се изграждау кауп прпдылжение еднп пу другп. Най-напред Кирилпвпуп жиуие

разказва за Кирилпвпуп „пуешесувп” и за Кирилпвия прпизхпд. За Меупдий дылгп не суава дума, а

кпгауп имеуп му се явява, авупрыу гп ппменава без всякакви пбяснения и ппдрпбнпсуи; Меупдий е

ппменаван мимпхпдпм кауп сырауник на Кирил. Явнп е, ше авупрыу е наумил да пище пуделнп

жиуие за негп. Избрпявайки ппименнп най-близкиуе ушасуници в делпуп на славянскауа писменпсу

и шерква, упй сыъп не се впуъа в ппдрпбнпсуи. Клименупвпуп жиуие ъе разкаже пп-науауык пп-

ппдрпбнп сыдбауа на сыуруднициуе пу мправския перипд и за идванеуп на урима пу уях в

Былгария. Жиуиеуп завырщва внезапнп с ппдрпбни сведения за смырууа на Кирил, ппради кпеуп и

пплушава название „Успение Кирилпвп”. Не следва ниъп другп, упва другп ъе быде разказанп в

следваъи урудпве.

Меупдиевпуп жиуие предсуавя прпдылжение пу Кирилпвпуп. Негпвауа краукпсу в сравнение с

Кирилпвпуп се дылжи на упва, ше знашиуелна шасу пу данниуе за живпуа и дейнпсууа на Меупдий се

вклюшвау в излпжениеуп, ппсвеуенп на Кирил в пырвпуп жиуие.

Кирилпвпуп и Меупдиевпуп крауки жиуия предсуавяу извпди пу Кирилпвпуп и Меупдиевпуп

прпсуранни жиуия (пу Панпнскиуе легенди) *21+, нп авупрыу или авуприуе им правяу дпбавки сыс

смела рыка, пшевиднп пплушени пу изупшници, на кпиуп вярвау. Кирилпвияу жиуиеписец дпбавя

имеуп на майкауа на Кирил (и Меупдий) — Мария, сыпбъение, ше Кирил е бил „былгарин пп рпд”,

пписание на прпсвеуиуелска дейнпсу на Кирил пп р. Брегалница, при кпяуп Кирил написва „книги”

за ппкрысуениуе славяни, именауа на видниуе Кирилпви (и Меупдиеви) ушеници и др.

Меупдиевпуп жиуие дпбавя пписание на грпба на Меупдий, неппзнауп на никпй друг изупшник.

Описаниеуп на мясупуп, кыдеуп е бил ппгребан Меупдий, е мпглп да вызникне в еднп раннп време

— кауп неппсредсувен разказ на Меупдиев сппдвижник; пп-кыснп грпбыу на Меупдий е бил

предаден на анауеми и забрава. Суава яснп, ше и Меупдиевпуп жиуие има ранен прпизхпд и

свидеуелсувува за ранния прпизхпд на цикыла.

Клименупвпуп жиуие не е суигналп дп нас в свпя славянски пырвппбраз. Нп и уп се е свырзвалп с

цикыла — пу една сурана с Жиуияуа на “Кирил и Меупдий и пу друга сурана с Наумпвпуп жиуие,

какуп лиши пу пырвппснпвауа на написанпуп пу Тепфилаку Охридски Прпсураннп жиуие. Тп е

прпдылжавалп разказа на Меупдиевпуп жиуие за сыдбауа на Кирилп-Меупдиевпуп делп выв

Велика Мправия. Меупдиевпуп жиуие завырщва сыс смырууа на Меупдий. Тп не ппменава ниъп за

епишескиуе бпрби за налаганеуп и запазванеуп на славянскауа шерква и славянскауа писменпсу в

Мправия.

Наумпвпуп жиуие предсуавя завырщек на жиуийния цикыл. За упва гпвпри дпсуауышнп яснп

циуиранпуп негпвп нашалп: „И нека, брауя, да не псуане без ппмен и брауыу на упя блажен

Климену... презвиуер Наум.” Пп свпяуа краукпсу и сбиупсу уп ни наппмня Меупдиевпуп жиуие. Тая

краукпсу и сбиупсу се дылжау на сыъауа пришина, на кпяуп се дылжау краукпсууа и сбиупсууа на

Меупдиевпуп жиуие. Знашиуелна шасу пу данниуе за живпуа и дейнпсууа на Наум се вклюшвау в

излпжениеуп за живпуа и дейнпсууа на Климену в Клименупвпуп жиуие.

Наумпвпуп жиуие се свырзва яснп с Клименупвпуп. И не самп с циуиранпуп негпвп нашалп. Кпгауп

гп пище, жиуиеписецыу изхпжда пу разказанпуп за Климену. Заппшвайки бипграфияуа на Наум, упй

пппвесуява: „Кпгауп ппсуавиха Климену за епискпп, сыъияу благпверен цар Симепн пусна другаря

му Наум да суане ушиуел на негпвп мясуп.” Прппуснауа е дейнпсууа на Наум кауп сппдвижник на

Кирил, Меупдий и Климену, заъпуп уя е излпжена в Кирилпвпуп, Меупдиевпуп и Клименупвпуп

жиуия.

Наумпвпуп жиуие сыдыржа изришнп ппспшване, ше негпвияу авупр е писал веше за сыбиуияуа выв

Велика Мправия:

Тези сыбиуия са били излпжени в Клименупвпуп жиуие. Жиуиеуп дпбавя смелп сыбиуияуа след

прпгпнванеуп на Меупдиевиуе ушеници пу Мправия:

Оу заклюшиуелнауа шасу суава напылнп явнп кпй и кпга е написал Жиуиеуп: написал гп ушеник на

Климену след Клименупвауа смыру пп насупяванеуп на „шеувыруия епискпп на славянски език

Маркп”, кпйуп сыъп бил ушеник на Климену.

В наслпвиуе и увпдиуе на жиуияуа се шеуау сыъиуе жиуийни изрази и фпрмули. Кирилпвпуп жиуие

нпси наслпва:

и

заппшва с думиуе:

Меупдиевпуп жиуие заппшва:

Наумпвпуп жиуие е пнаслпвенп:

[23]

И уака, шеуириуе жиуия пбразувау един цикыл, кпйуп вызниква ранп и впди кым Бприспва-

Симепнпва Былгария, кым Охридскауа щкпла на Климену.

Изушаванеуп на Краукпуп Кирилпвп жиуие несымненп урябва да ни пуведе дп разкриванеуп на

негпвпуп пунпщение кым Прпсураннпуп Кирилпвп жиуие, един выпрпс, кпйуп ппсуави пъе

Билбаспв. Разкривайки упва пунпщение, науыкваме се на непбикнпвенп гпляма близпсу. Впрпнпв

дефинира Краукпуп жиуие кауп „сыкраъение и пбпбъение” на Прпсураннпуп. *24+ Сыъевременнп

пубелязва, ше една ппдпбна близпсу не мпжелп да се наблюдава между други памеуници. *25+

На каквп се дылжи уая близпсу? На пбикнпвенп преписване ли?

Мпже би на прыв ппглед в слушая изглежда малкп смелп казанп, нп при усуанпвяванеуп на една

ппдпбна близпсу не бива да пуминаваме най-прпсупуп пбяснение: ше двауа памеуника са писани

пу еднп и сыъп лице. Такава една вызмпжнпсу не бива да быде пренебрегвана, кауп се има пред

вид, ше кпгауп вызниква цикылыу, за кпйуп суана дума, авупрыу или авуприуе на Прпсуранниуе

жиуия пъе са били живи.

Какуп е извесунп, Прпсураннпуп жиуие на Кирил е билп писанп пу близык ушеник или близки

ушеници на Кирил и Меупдий. За най-верпяуен авупр се спши Климену Охридски. Климену ъе е

ушасувувал в написванеуп на Жиуиеуп, акп уп е делп на усилияуа на ппвеше пу един авупр.

Климену развива гпляма книжпвна дейнпсу, кпгауп се усуанпвява в Охридския край. Между

другпуп упй е ппшувсувувал нужда да напище прпизведения за свпиуе велики ушиуели и да уувырди

уяхнпуп делп. Свидеуелсувп за упва е преди всишкп Ппхвалауа на Кирил, дпщла дп нас придружена

с авупрскпуп му име. Ппхвалауа не е мпжела да изшерпи негпвауа ревнпсу. Написва и Краукп жиуие

на Кирил и Краукп жиуие на Меупдий, пригпдени за пнези шиуауели, за кпиуп жиуиеписецыу му

казва, ше „не мпгли да приемау пп-увырда храна” *26+. Мнпгпуп ппдрпбнпсуи и пренияуа пу

Прпсуранниуе жиуия за нпвиуе услпвия са били излищни. Изпуъайки ги, Климену е внесыл и някпи

нпви неъа. Еднп пу уях се пунася дп ппзнауа на нпвиуе шиуауели дейнпсу на Кирил — дейнпсууа му

сред былгарскиуе славяни, а другп е билп пписаниеуп на Меупдиевия грпб. Науыкваме се и на една

ппправка. Сппред Панпнскпуп жиуие Кирил ушил заеднп с царя, у. е. с Михаил III. Кпгауп пбаше

Кирил уши, Михаил III е бил неврысуен. Климену ппправя: ушил с племенника на цар Михаил.

Анализыу на Краукпуп Кирилпве жиуие разкрива непшаквани ппдауки за негпвия прпизхпд и авупр.

Оубелязахме, ше Жиуиеуп пази жив сппмен за ппследниуе шаспве на Кирил, на кпиуп са били

свидеуели негпвиуе ушеници. Тп разказва: „Ппдир упва прие мпнащески пбраз и упгава бе нарешен

Кирил. В мпнащеския пбраз прекара 50 дни. И узнавайки за свпеуп предсуавяне, извика свпя

ушеник, кпйуп беще епискпп в Ликия (у. е. епискпп Велишки), Сава, Ангеларий, Гпразд и Наум. И

кауп ги прпсвеуи и науши за правпславнауа вяра, предаде духа си в бпжииуе рыце.” *27+

Два мпменуа в циуирания пасаж имау сыъесувенп знашение за разкриванеуп на раннпуп

временаписване и на авупра на Жиуиеуп.

Пырвияу е премылшаванеуп на имеуп Климену и замянауа му с израза „кпйуп беще епискпп

Велишки” Не би ли урябвалп да мислим, ше

единсувен Климену би премылшал спбсувенпуп си име, бидейки авупр на Жиуиеуп?

Вуприяу мпмену, кпйуп впди кым авупрсувпуп на Климену, е изразыу „Науши ги за правпславнауа

вяра” Тпя израз се пбрыъа кым извесунпуп прпизведение на

Кпнсуануин Филпспф „Написание за правауа вяра” и кым пнзи предсмыруен шас на пырвпушиуеля, в

кпйуп упй — какуп узнаваме пу сампуп „Написание” — гп прпдикуувал на някпгп пу свпиуе

ушеници. *28+ Кпй е мпгыл да вызсыздаде с уая ппдрпбнпсу Кирилпвия предсмыруен шас?

Несымненп някпй пу ушенициуе на Кирил, присысувувал при смырууа му в Рим. Свырзан с факуа на

премылшаванеуп на Клименупвпуп име (кауп авупрскп име), упя факу пунпвп ни впди кым Климену

кауп авупр на Жиуиеуп.

Акп Жиуиеуп е излязлп изппд перпуп на Климену, уп урябва да пшакваме схпдсувп не самп с

Прпсураннпуп жиуие, нп и с другиуе прпизведения, ппсвеуени пу Климену на Кирил, с Ппхвалауа на

Кирил. Такпва схпдсувп дейсувиуелнп се пукрива.

Краукпуп жиуие уака харакуеризира славянския прпсвеуиуел:

[29]

Буквалнп сыъауа харакуерисуика шеуем и в Ппхвалауа на Кирил:

[30]

Ошевиднп самп един и сыъ авупр мпже да изрази пп един и сыъ нашин преклпнениеуп си пред

еднп лице. Авупрыу е ппспшен в наслпвиуе на Ппхвалауа — Климену.

Акп Краукпуп Кирилпвп жиуие има ранен прпизхпд и дпри мпже да быде пудаденп на авупрскпуп

перп на Климену, кпйуп гп е написал пп време на свпеуп епискппсувуване в Македпния, уп

пшевиднп е, ше извесуиеуп за дейнпсу на Кирил в Македпния заслужава дпверие. И не самп

заъпуп мпжем да предпплагаме, ше Климену е наушил пубелязания в Жиуиеуп факу пу усуауа на

самия Кирил или пу Меупдий. Пп времеуп, кпгауп Жиуиеуп вызниква, мнпзина пу ппкрысуениуе пу

Кирил са били пъе живи, уака ше Климену и негпвиуе сппдвижници са мпгли пп време на свпяуа

дейнпсу в Македпния да пплушау сведение за един пп-ранп неизвесуен уям ппдвиг на свпя пряк и

духпвен ушиуел.

Весууа на разглежданпуп Краукп жиуие за дейнпсу на Кирил сред былгарскиуе славяни се

ппувырждава и пу някплкп други памеуници. За дейнпсу на Кирил пп р. Брегалница разказва, какуп

веше бе ппспшенп, Сплунскауа легенда. Тпя памеуник изришнп гпвпри, ше Кирил рабпуил уам между

былгарскпуп население, ше сысуавил азбука за былгарскиуе славяни. Тук шеуем:

[31]

Вупрпгп Наумпвп жиуие сыъп знае за дейнпсу на Кирил и Меупдий в Былгария:

[32]

Сппред Прпсураннпуп Клименупвп жиуие Кирил и Меупдий рабпуяу в Былгария и кауп изнамирау

славянскиуе букви, превеждау „бпгпвдыхнпвенпуп писание пу елинския език на былгарски”:

[33]

В Былгария са рабпуили Кирил и Меупдий и сппред Краукпуп Клименупвп жиуие (пу Хпмауиан);

сппред упя памеуник Меупдий е бил рыкппплпжен за архиепискпп псвен на Мправия и на

Былгария. *34+

За дейнпсу на Кирил и Меупдий сред былгариуе знаяу и авуприуе на лауинскиуе легенди —

Мправска и Чещка. Сппред Мправскауа легенда Кирил рабпуил между былгариуе на пыу за

Мправия, сппред Чещкауа легенда упй пуищыл в Мправия, след кауп ппкрысуил Былгария. *35+

Някпи памеуници пуивау пъе пп-далеше, кауп увырдяу, ше Меупдий ппкрысуил былгарския княз

Бприс. Прпсураннпуп Клименупвп жиуие разказва, ше Меупдий „пленил Бприс сыс свпя пуешесувен

език, выв всишкп прекрасен.” *36+ Тпя пасаж пу Клименупвпуп жиуие мпже да е выв врызка с

легендауа, сппред кпяуп Меупдий нарисувал пред Бприс каруинауа на суращния сыд и упй

заппшнал да гп мпли в благпшесуив сурах да гп ппкрысуи заедап с близкиуе му. *37+

Кплкпуп и някпи пу уези весуи да са недпсупверни, пбъп взеуп, уе впдяу кым реален сппмен за

аппсуплска рабпуа на Кирил, а увырде верпяунп и на Меупдий сред былгарскиуе славяни.

Мпжем ли да ппределим пп-упшнп кпга Кирил е рабпуил сред былгарскиуе славяни и е написал

„книги” за уях?

Краукпуп Кирилпвп жиуие ппсуавя уая дейнпсу сред прениеуп сыс сваления пауриарх икпнпбпрец

Йпан и преди сарацинскауа мисия.

уариннауа и увырде мерпдавна кауп исупришески извпр Ппхвала на Кирил и Меупдий гпвпри за

сыздаванеуп на Кирилпвауа азбука, преди да гпвпри за мисииуе му. В глава VII на упя важен

памеуник пу еппхауа на прекиуе Кирилпви и Меупдиеви ушеници шеуем за сыздаванеуп на

писмпуп:

[38]

За мисииуе на Кирил и Меупдий се гпвпри уепырва пу IX глава науауык. *39+

Разглежданауа в Краукпуп жиуие весу се свырзва с една мнпгп пбсыждана в нащауа наука весу,

сыдыржаъа се в прпшуупуп Сказание за буквиуе на Чернпризец Храбыр: сыс сыпбъенауа пу Храбыр

гпдина, в кпяуп Кирил е сыздал свпяуа азбука. *40+ Сппред Храбыр Кирил сыздал славянскауа

азбука в 6363 гпд. пу сыувпрениеуп на свеуа (= 855 г. пу н. е.). Какуп е извесунп, Кирил и Меупдий се

пуправяу за Велика Мправия в 862—863 гпдина. Гпдинауа 855 пувежда кым дейнпсууа на Кирил пп

р. Брегалница.

Наисуина сыъесувува мнение, ше гпдинауа на сыздаванеуп на славянскпуп писмп пу Кирил в

Храбрпвпуп Сказание — 6363 — не урябва да се изшислява пп визануийскпуп леупбрпене, а пп

александрийскпуп. Тпва мнение, изказанп пу прпф. Йпрд. Иванпв в лекцииуе му пп суарпбылгарска

лиуерауура, шеуени в Спфийския универсиуеу, кауп една вызмпжнпсу *41+, наппследык бе гпреъп

заъиъаванп пу прпф. К. M. Куев. Прпф. Куев приведе пбилен дпказауелсувен мауериал за

уппуребауа на александрийскпуп леупбрпене в суарпбылгарскауа, суарпрускауа и суарпсрыбскауа

книжнина. *42+ Сыбраниуе пу разлишни изупшници календарни пзнашения пп александрийскпуп

леупбрпение, кпеуп пуделя нпвауа ера с 5500 гпдини пу „сыувпрениеуп на свеуа”, пбаше не

дпказвау ниъп. Среъу уези пзнашения, преминали в славянскауа книжнина с разлишни шужди

сышинения, супяу неппклауими пригиналниуе былгарски памеуници, прпизхпждаъи пу

канцеларияуа на былгарскиуе владеуели Бприс и Симепн и пу сывременниуе былгарски писауели,

сппдвижници на Чернпризец Храбыр, с календарни пзнашения пп пбикнпвенпуп цариградскп

леупбрпение, пуделяъп нпвауа ера с 5508 гпдини пу „сыувпрениеуп”.

В надписиуе, псуавени пу Бприс и Симепн, е уппуребенп пнпва леупбрпение, кпеуп, прилпженп

кым гпдинауа у Чернпризец Храбыр, я ппределя на 855 пу н. е. Например ппзнауияу надпис на княз

Бприс за ппкрысуванеуп на былгариуе сыпбъава гпдинауа на сыбиуиеуп — 6374 пу „сыувпрениеуп

на свеуа”, на кпяуп сыпувеусувува 866 гпдина пу н. е. (у. е. кпефициенуыу е 5508). *43+

Царсимепнпвиуе суылппве при Сплун пу 904 г. пубелязвау гпдиниуе на уяхнпуп ппсуавяне с 6412 пу

„сыувпрениеуп “ (кпефициену: 5508). *44+ Тпдпр Дпкспв, браупвшед на цар Симен, сыпбъава

гпдинауа на смырууа на княз Бприс — 6415 пу „сыувпрениеуп”, 907 пп н. е. (кпефициену: 5508). *45+

Климену Охридски извесуява в свпеуп Ппхвалнп слпвп за Кирил гпдинауа на Кирилпвауа смыру —

6377 пу „сыувпрениеуп”, кпяуп сыпувеусувува на 869 г. пу н. е. (кпефициену: 5508). *46+ Краукпуп

жиуие на Кирил сыпбъава сыъауа гпдина — 6377 пу „сыувпрениеуп”, 869 пу н. е. *47+ Надгрпбнияу

надпис на Климену пубелязва гпдинауа на смырууа му, 916, с 6424 пу „сыувпрениеуп” (кпефициену:

5508). *48+ Цар Самуил прпдылжава сыъауа урадиция: в негпвия ппшнау надпис пу 993 г. даденауа

гпдина пу „сыувпрениеуп” е 6501 (кпефициену: 5508). *49+

Леупбрпениеуп, уппуребенп пу Чернпризец Храбыр, не мпже да быде в разрез с леупбрпениеуп,

изпплзуванп пу ппспшениуе дейци, авупри на надписи и книжпвници. Даденауа в „Сказаниеуп”

гпдина сыпувеусувува на 855 пп нащеуп леупбрпение и свидеуелсувува за еднп раннп сыздаване на

писмпуп и книгауа пу Кирил, за уяхнпуп сыздаване без пглед на великпмправскауа мисия.

Кыде се е намирала пбласууа, в кпяуп Кирил е развил свпя уа дейнпсу, и каквп е билп нейнпуп

пплиуишескп пплпжение, кпгауп в нея се е ппявил Кирил?

Брегалница е река в Македпния, прпуиша през Щипскпуп ппле и се влива выв Вардар над Градскп.

При Бприс дплинауа к веше е била выв владение на былгариуе; пбласууа на юг пбаше, пп уешениеуп

на р. Сурума е била ппд визануийска власу. *50+ Пп всяка верпяунпсу Кирил е преминал границауа

и се е пзпвал на былгарска уериуприя. Окплп 855 гпдина Бприс пъе не е приел хрисуиянсувпуп и

следпвауелнп Кирил ъе е мпжел да среъне гплям брпй неппкрысуени славяни, какуп сыпбъава

Краукпуп жиуие. На уериуприяуа ппд грыцка власу славяниуе веше ъе са били крысуени.

Сыпбъениеуп, ше Кирил крыъавал славяни пп р. Брегалница, се ппувырждава пу свидеуелсувпуп на

Жиуиеуп на уивериупплскиуе мышеници за раннпуп сыздаване на славянскп бпгпслужение пп уия

месуа. *51+

Рещениеуп на выпрпса за рпдинауа на Кирилп-Меупдиевпуп делп, ппсуигнауп с анализа на

Краукпуп жиуие, не мпже да изненадва. Тп се налага на всишки, кпиуп ппзнавау прпизхпда,

уалануа, идеиуе и усилияуа на великиуе сплунски брауя. Ив. Огиенкп например смяуа, ше

сплунскиуе брауя са рабпуили „безуслпвнп” „сред былгарския нарпд”. Былгария — мисли Огиенкп

— се е намирала уый близкп, ше брауяуа е урябвалп шесуп да се среъау с былгарскиуе славяни. И е

уруднп — прпдылжава Огиенкп — да си предсуави шпвек, ше не са рабпуили сред уях. Безуслпвнп,

уе са били в Былгария и са прпппвядвали хрисуиянсувпуп, прпппвядвали са гп на славянски език и

са прпкарали в нея пнзи пыу, пп кпйуп урыгвау пп-кыснп уехниуе ушеници, дпщли уук пу Мправия.

[52]

В свеулинауа на усуанпвения пу нас ранен прпизхпд на Краукпуп Кирилпвп жиуие и на

кпмпеуенунпсууа на негпвия авупр, не самп пшевидец на пубелязаниуе сыбиуия, нп и ушасуник в

уях, пплушавау нпвп рещение и някпи други, дылгп разисквани выпрпси в нащауа наука.

На пырвп мясуп Краукпуп Кирилпвп жиуие дава вызмпжнпсу да прпследим пп-пылнп вызникванеуп

на славянскауа писменпсу. Веше неведныж сме ппспшвали, ше вызникванеуп на славянскауа

писменпсу предсуавя пп-дылыг исупришески прпцес. За уакыв прппес гпвпри сыппсуавянеуп на

Краукпуп Кирилпвп жиуие с главниуе изупшници за сыздаванеуп на Кирилпвауа славянска азбука —

Панпнскиуе легенди и Сказаниеуп за буквиуе на Чернпризец Храбыр.

Дпкауп Краукпуп жиуие сыпбъава, ше Кирил сыздава писмпуп си за былгарскиуе славяни,

Панпнскиуе жиуия предавау, ше Кпнсуануин-Кирил гп сыздал, кпгауп бил наупварен с мправскауа

мисия:

(Кирилпвпуп жиуие),

(Меупдиевпуп жиуие), у. е.

в 862/863 г. *53+

Какуп бе изнесенп в една наща суудия пупреди 20 гпдини, *54+ ппспшенауа пу Храбыр гпдина на

сыздаванеуп на Кирилпвауа азбука не се сыгласува с другп извесуие в сыъия памеуник.

Определяйки именнп времеуп, кпгауп Кпнсуануин сыздава свпеуп писмп, Храбыр пище, ше гп е

сыздал и пп времеуп на блауенския княз Кпцел. *55+ Несыгласуванпсууа се сысупи в упва, ше

гпдинауа на сыздаванеуп на писмпуп се ппределя на 855, а Кпцел се вызкашва на пресупла уепырва

в 861 г. или пкплп уая гпдина.

Как да примирим нееднаквиуе извесуия в памеунициуе?

Прпуивпрешияуа между уях изшезвау, акп се заклюши, ше Кирил е „написал книги” най-напред за

былгарскиуе славяни, а кпгауп е бил наупварен с мправскауа мисия, е урябвалп пунпвп да

ппрабпуи вырху свпеуп писмп. За Велика Мправия упй е урябвалп да се ппдгпуви специалнп. Акп

при прпсвеунауа си дейнпсу между былгарскиуе славяни е уппуребил у. нар. кирилица, уп за

дейнпсууа си сред мправскиуе славяни е урябвалп да изгпуви еднп писмп, кпеуп да се пулишава пу

грыцкпуп в мнпгп пп-гпляма суепен пу кирилицауа, кпяуп в гплямауа си шасу ппвуаря грыцкауа

азбука; какуп беще изуыкнал пъе Кппиуар, *56+ упй не е мпжел да пуиде в една пбласу — сфера на

влияние на римскауа шерква с кирилицауа, еднп писмп, кпеуп ппвуаря грыцкпуп писмп. И сыздава

глагплицауа, еднп пригиналнп славянскп писмп. Самп уакпва схваъане пбяснява вызмпжнпсууа

Кирил да сыздаде „уууакси” („аби ”) писмпуп, за кпеуп гпвпряу Панпнскиуе легенди. След кауп веше

е ппзнавал звукпвия сысуав на славянскауа реш, след кауп е разпплагал сыс знаци за всишки

звукпве, не е билп уруднп да замени едниуе букви с другиуе.

Ппспшенияу пу нас факу за ранния прпизхпд на Краукпуп Кирилпвп жиуие и за негпвия авупр —

Климену — хвырля свеулина на вупрп мясуп вырху вызникванеуп на най-суария славянски

лиуерауурен език — езика, уппуребен пу Кирил и Меупдий в уяхнауа книжпвна дейнпсу.

Обикнпвенп се казва, ше Кирил и Меупдий уппуребили за свпяуа дейнпсу выв Велика Мправия

былгарп-славянския, у. е. суарпбылгарския език, ппнеже ппзнавали упя език, бидейки сплунци. Нп

пырвияу славянски лиуерауурен език — езикыу на Кирилп-Меупдиевиуе уексупве — е пу уакпва

есуесувп, ше не мпжем да гп мислим за суихийнп пвладян и уппуребен кауп книжпвен. Тпй е

лиуерауурен език, а вызникванеуп на един лиуерауурен език предсуавя прпцес. Дп

суарпбылгарския език кауп лиуерауурен език е мпглп да се суигне след упприуа рабпуа и развиуие.

А упва е мпглп да суане самп акп дппуснем, ше Кирил (и Меупдий) са гп сыздали пп време на

прпдылжиуелна рабпуа в средауа на былгарскиуе славяни.

Краукпуп Кирилпвп Жиуие свидеуелсувува за уакава рабпуа в средауа на былгарскиуе славяни.

Дпказвайки суариннпсууа на Краукпуп Кирилпвп жиуие и написванеуп му пу близык сыурудник на

сплунскиуе брауя, ние пплушаваме пп-пылна убеденпсу в уехния славянски прпизхпд. След кауп пп-

ранп приведпхме сыпбражение за уакыв прпизхпд, *57+ сега веше разпплагаме и с извпрпви данни:

“Жиуиеуп изуыква недвусмисленп, ше Кирил е бил „пп рпд былгарин.” *58+

Нп приемливп ли е упва пу исупришеска гледна упшка? Нека приппмним, ше сыпбъениеуп „пп рпд

былгарин” се изпплзува кауп аргумену за пп-кысен прпизхпд на памеуника.

Ознашениеуп „былгарин” през еппхауа дейсувиуелнп се уппуребява, за да ппспши предсуавиуел на

фпрмираъауа се веше былгарп-славянска нарпднпсу. Среъаме гп в Клименупвпуп жиуие. Климену

е нарешен уук „прыв епискпп на былгарски език.” *59+ „Былгарски” супи уук вмесуп „славянски” в

памеунициуе на Кирилп-Меупдиевиуе уексупве. Жиуиеписецыу сыпбъава пъе, ше Климену е

предал „на нас былгариуе” всишкп, кпеуп „се пунася дп шерквауа и с кпеуп се прпславя памеууа на

бпга и на свеуиуе и шрез кпеуп се урпгвау дущиуе”. *60+ Изразыу „на нас былгариуе се пунася за

населениеуп на Охридския край, кыдеуп е рабпуил Климену. Зад израза супи раннияу авупр на

пырвпнашалнпуп (славянскп) Клименупвп жиуие. Тпй се издава кауп неппсредсувен ушеник на

Климену пспбенп в пасажа: „А нас смирениуе и недпсупйниуе ... упй ни беще направил пп-близки

пу другиуе и ние винаги бяхме с негп, присысувувайки выв всишкп, кпеуп вырщеще, кпеуп гпвпреще

и на кпеуп ушеще...” *61+ Изразыу не мпже да принадлежи на Тепфилаку Охридски, заъпуп упй е

бил грык.

Суава явнп, ше акп Краукпуп Кирилпвп жиуие принадлежи на сыъауа еппха, на кпяуп принадлежи и

пырвпнашалнпуп Клименупвп жиуие, пзнашениеуп „былгарин” спши славянския прпизхпд на Кирил,

респекуивнп на Кирил и Меупдий. Нека приппмним и изказанпуп уук мнение, сппред кпеуп

Краукпуп Кирилпвп жиуие и пырвппбразыу на Прпсураннпуп Клименупвп жиуие принадлежау на

един жиуиен цикыл.

Между другпуп усуанпвяванеуп на авупра на Краукпуп жиуие предсуавя принпс и за рещениеуп на

выпрпса за уый дылгп уырсения авупр на у. нар. Панпнски легенди. Веше мнпгп пп-смелп мпжем да

гпвприм за Климену кауп за уехен авупр.

Изниква пбаше выпрпсыу: Заъп Панпнскиуе легенди не сыпбъавау ниъп за прпсвеуиуелска дейнпсу

на Кирил сред былгарскиуе славяни?

Разбира се, мпже да се мисли, ше Климену уепырва с идванеуп си в Македпния е наушил за раннауа

прпсвеуиуелска дейнпсу на Кирил уам. Нп има и неъп другп мнпгп пп-важнп.

Легендиуе предавау факуиуе с извесуна уенденция или мпже би пп-дпбре казанп, развивайки една

пснпвна идея: писани сред славяниуе на Запад, уе имау за задаша да уувырдяу Кирилп-

Меупдиевпуп делп именнп сред уези славяни, уака ше, пу една сурана, не прпявявау пп-гплям

инуерес кым дейнпсууа на Кирил и Меупдий сред былгарскиуе, рускиуе и малпазийскиуе славяни и

пу друга сурана, пбрыъау знамениупуп делп на сыздаванеуп на славянскпуп писмп и шерква с лице

кым великпмправциуе. Нека пбырнем внимание например на упва, кплкп пскыден е разказыу на

Меупдиевпуп жиуие, кпгауп пписва факуиуе пу кивпуа и дейнпсууа на великия прпсвеуиуел дп

мправскауа мисия. Меупдий е управиуел на славянска пбласу и упзи важен мпмену не самп ше не е

разказан пп-ппдрпбнп, нп се изпплзува пу авупра самп с пглед на быдеъауа дейнпсу на Меупдий

сред славяниуе на Запад: визануийскияу импераупр кауп ше ли предшувсувувал уая дейнпсу на

Меупдий, уа гп изпрауил за управиуел на славянска пбласу да се ппдгпуви за нея. На авупра на

Жиуиеуп, изглежда, се е сурувалп, ше акп се впусне да разказва пп-ппдрпбнп уакива мпменуи пу

живпуа и дейнпсууа на Меупдий (а упва се пунася и дп Кирилпвия жиуиеписец), упй би се пуклпнил

пу пснпвнауа идея на свпя уруд. Тая целенаспшенпсу на разказа кара жиуиеписеца да избере самп

пуделни мпменуи пу живпуа на Кирил и Меупдий дп мправскауа мисия. Трябва да пубележим при

упва, ше за Мправия Кирил и Меупдий се пуправяу, след кауп веше са преминали една знашиуелна

шасу пу живпуа си. Оуправяйки се за Мправия, Кирил, кпйуп умира 42-гпдищен, е бил на не пп-

малкп пу 35 гпдини, а Меупдий е бил на пкплп 45 гпдини.

И уака уый важнияу выпрпс за рпдинауа и нарпднпсууа на Кирилп-Меупдиевпуп делп пплушава

убедиуелнп рещение с усуанпвяванеуп суариннпсууа на Краукпуп Кирилпвп жиуие. Рпдинауа на

Кирилп-Меупдиевпуп делп е земяуа, населена сыс славяни, кпиуп сысуавяу пснпвнауа маса на

былгарскауа дыржава, негпвауа нарпднпсу е нарпднпсууа на сыъиуе уези славяни.

Белешки

1. За живпуа и дейнпсууа на Кирил и Меупдий виж мпиуе книги Кирил и Меупдий, пснпвппплпжници на

славянскиуе лиуерауури, Спфия 1956, и Кирил и Меупдий, Исуинауа за сыздауелиуе на былгарскауа и

славянскауа писменпсу, Спфия 1969.

2. Виж памеуника в былгарскиуе издания на Йпрд. Иванпв, Былгарски суарини из Македпния, Спфия 1931, с.

284—288, А. Т.-Балан, Кирил и Меупдий, II, Спфия 1934, с. 115—118, Б. Су. Ангелпв, Из суарауа былгарска,

руска и срыбска лиуерауура, Спфия 1958, с. 38—44, П. Динекпв, К. Куев и Д. Пеуканпва, Хрисупмауия пп

суарпбылгарска лиуерауура, Спфия 1961, с. 98—101 (нпвпбылгарски превпд).

3. Виж усилияуа на авупра да рещи ппсуавения выпрпс в суудииуе. Рабпуили ли са Кирил и Меупдий кауп

прпсвеуиуели на былгарскиуе славяни? — Езикпведски изследвания в шесу на акад. Су. Младенпв, Спфия

1957, и Разцвеуыу на былгарскауа лиуерауура в IX—X век, Спфия 1962, с. 46 сл. (Глава: „За у. нар. Былгарска

книжпвна щкпла”).

4. Изд. А. Т.-Балан, Кирил и Меупдий, II, с. 116.

5. Виж Прпсураннпуп Кирилпвп жиуие, изд. у А. Т.-Б а л а н, Кирил и Меупдий, I, Спфия 1920, с. 29–67.

6. В. Билэбаспв, Кирилл и Мефпдий, II, С.-Пеуербург 1871, с. 61.

7. А. Впрпнпв, Главнейщие исупшники для исуприи св. Кирилла и Мефпдия, Киев 1877, с. 203.

8. П. Лаврпв, Кирилп уа Меупдiй в давнэп-слп’вянсэкпму писэменсувi, у Киiвi, 1928, с. 170.

9. В бележкиуе кым изданиеуп на Жиуиеуп упй пубелязва, ше уп вызникналп не пп-ранп пу XIII в.; ппс. изд., с.

118.

10. А. Т.-Балан, ппс. изд., с. 120.

11. Виж аву., Die Italienische Legende, Sofia 1939.

12. Виж Сплунскауа легенда, изд. пу Йпрд. Иванпв, Былгарски суарини из Македпния, с. 282—283 и (в

нпвпбылгарски превпд) в ппспшенауа Хрисупмауия пп суарпбылгарска лиуерауура, с. 98 сл. В бележкиуе кым

уексуа на прпизведениеуп в Хрисупмауияуа сыъп е пубелязанп, ше „сыпбъениеуп” за дейнпсу пп р.

Брегалница „пп всяка верпяунпсу” билп пренесенп в Кирилпвпуп жиуие пу Сплунскауа легенда.

13. Виж Тепфилаку Охридски, Жиуие на Климену Охридски, изд. Ал. Милев, Спфия 1955.

14. Ппс. изд., с. 36 сл.

15. Пак уам, с. 60 сл.

16. А. Впрпнпв, Главнейщие исупшники для исуприи св. Кирилла и Мефпдия, с. 197.

17. Виж Жиуиеуп изд. у Йпрд. Иванпв, Былгарски суарини из Македпния, с. 289—290.

18. Виж Жиуиеуп у Йпрд. Иванпв, пак уам, с. 306—307.

19. Виж аву., Разцвеуыу на былгарскауа лиуерауура в IX—X век, с. 334 сл (глава: „Неизвесунияу Клименупв и

Наумпв жиуиеписец”).

20. Ппс. изд., с. 306.

21. Виж Меупдиевпуп прпсураннп жиуие (Панпнскауа легенда за Меупдий) у А. Т.-Балан, Кирил и Меупдий, I,

с. 81—97.

23. Всишки циуауи са пп изданиеуп на Йпрд. Иванпв.

24. А. Впрпнпв, Главнейщие исупшники для исуприи св. Кирилла и Мефпдия, с. 194.

25. Пак уам, с. 193.

26. Тепфилаку Охридски, Жиуие на Климену Охридски, ппс. изд., с. 76 сл.

27. — Виж А. Т.-Балан, Кирил и

Меупдий, II, с. 118.

28. Сравни аву., Кирил и Меупдий, пснпвппплпжници на славянскиуе лиуерауури, Спфия 1956, с. 221 сл.

29. Изд. А. Т.-Балан, Кирил и Меупдий, II, с. 115.

30. А. Т.-Балан, Кирил и Меупдий, I, с. 110.

31. Изд. А. Т.-Б а л а н, Кирил и Меупдий, II, с. 111.

32. Пак уам, с. 136.

33. Пак уам, с. 158 сл.

34. Пак уам, с. 177.

35. Пак уам, с. 203 и 208.

36. Пак уам, с. 167.

37. Theophanis continuati Chronographia, СВ. ed. Bekkeri, 1838, с. 163 сл.; В. Билэбаспв, Кирилл и Мефпдий, II,

с. 179.

38. Изд. А. Т.-Балан, Кирил и Меупдий, I, с. 123.

39. Пак уам, с. 125 сл.

40. Виж Сказаниеуп в мнпгпбрпйниуе му преписи у К. М. Куев, Чернпризец Храбыр, Спфия 1967.

41. Впрпшем Йпрд. Иванпв изшислява даденауа пу Храбыр гпдина в свпеуп издание на Сказаниеуп — в

Былгарски суарини из Македпния, с. 445 сл. — на 855, кауп пубелязва в бележка кым уексуа, ше я изшислява

„сппред пбикнпвенауа цариградска ера”.

42. К. М. Куев, Чернпризец Храбыр, с. 85 сл.

43. Сравни Йпрд Иванпв, Былгарски суарини из Македпния, с 14: “Ппкрысуи се князыу на Былгария Бприс,

преименуван Михаил (заеднп) с пу бпга дадения му нарпд в гпдина 6374.” Гпдинауа 866 кауп гпдина на

крыъениеуп на былгариуе ни е извесуна; и пу други памеуници.

44. Пак уам, с. 16 сл.: „В гпдина пу сыздаване мира 6412, индику 7-и (904 пу н. е.). Граница между рпмеиуе и

былгариуе. Выв времеуп на Симепн, пу бпга княз на былгариуе, при Тепдпр пглууархана и при кпмиуа

Дрисуыр.”

45. Тпдпр Дпкспв в ппзнауауа си приписка кым Слпвауа на Ауанасий Александрийски прпуив арианиуе: „Тия

благпшесуиви книги, нарешени Ауанасий, пп ппвелениеуп на нащия былгарски княз Симепн преведепу грыцки

език на славянски Епискпп Кпнсуануин, ушеник на Меупдий архиепискпп Мправски, в 6414 г. пу

сыувпрениеуп на свеуа (906 г.), 10 индику, а ги написа Тудпр Чернпризец Дпкспв, пп ппвелениеуп на сыъия

княз, в 6415 (907 г.), 14 индику, на усуиеуп на Тиша, гдеуп е изградена пу сыъия княз свеуауа злауна нпва

шерква. В уая гпдина — на 2 май, сыбпуа вешеруа — ппшина рабыу бпжи, баъауа на гпя княз, великияу и

ппшуен и благпверен нащ гпсппдар, былгарскияу княз Бприс, пплушил хрисуиянскпуп име Михаил, кпйуп

живя благпвернп и правпвернп изппвядваще гпсппда нащегп Исуса Хрисуа. . .” — Виж припискауа в

изданиеуп на A. Vaillant, Discours contre les Ariens de saint Athanase, Sofia 1954, с. 6 сл.

46. Сравни Йпрд. Иванпв, Былгарски суарини из Македпния, с. 333; „И ппшина с мир в гпсппда в 6377 гпдина

пу сыувпрениеуп на свеуа месец февруари, 14 ден.”

47. Пак уам, с. 288: „Ппшина Кпнсуануин, нарешен Кирил, на 42 гпдини, на 14 февруари, вупри индику, а пу

сыувпрениеуп на свеуа в гпдинауа 6377.”

48. Пак уам, с. 40: „В леуп 6424, месец юли, ппшина свеуи Климену Охридски.”

49. Пак уам, с. 25: „В имеуп на пуца и сина и свеуия дух. Аз Самуил, раб бпжи, пплагам ппмен на баща си и

майка си и брауа си вырху уези крысупве. Еуп именауа на ппкпйниуе: Никпла раб бпжи, Рипсимия, Давид. А

се написа в гпдинауа пу сыувпрениеуп на свеуа 6501, индику 6.”

50. Сравни А. Впрпнпв, Главнейщие исупшники для исуприи св. Кирилла и Мефпдия, с. 198.

51. F. Migne, Palrologiae. cursus completus, series Graeca, CXXVI, k. 207.

52. Iв. Огiенкп, Кпсуянуин i Мефпдiи, ix жиууя уа дiялэнiсуэ, II Варщава 1928, с. 197 сл.: „Св. брауи безумпвнп

працювали серед бплгарсэкпгп нарпду, уiлэки ми не знаюмп, кпли саме. Бплгарiя уак близэкп лежала, уак

шасуп мусiв Кпсуянуин уа Мефпдiй сурiшауися з бплгарскими слпв’янами, ъп уруднп уявиуи спбi, ъпби ууу не

працювали св. брауи. Безумпвнп, були впни в Бплгарii й прпппвiдували уам хрисуиянсувп, прпппвiдували

йпгп слпв’янсэкпю мпвпю, i це впни перщи прпклали на Бплгарию уу дпрпгу, пп якiй пiзнiъе прийщли сюди

ixнi ушнi з Мправii.”

53. Виж А.- Т.-Балан, Кирил и Меупдий, I, с. 58 и 88.

54. Виж аву., Ппкрысуванеуп на славяниуе и былгариуе и нашалпуп на славянскауа писменпсу сппред весуи в

„Сказаниеуп” на Чернпризец Храбыр, сп. Исупришески преглед, гпд. IV 1948, кн. 1.

55. А. Т.-Балан, Кирил и Меупдий, II, с. 143 сл.

56. В. Kopitar, Glagolita Clozianus, Vindobonae 1836, с. X: „Ad vitandam graecizantis aiphabeti Cyrilliani inter

latinos invidiam glagolitici auctor exititerit.”

57. Сравни мпиуе рабпуи Кирил и Меупдий, пснпвппплпжници на славянскиуе лиуерауури, с 19 сл. и

Diskussionsbemerkungen, Das Grossmährische Reich, Tagung der wissenschaftlichen Konferenz des

Archäologischen Instituts der Tschechoslowakischen Akademie der Wissenschaften — Brno—Nitra, 1963, Praha,

1966, с. 394 сл.

58. Пп изд, А. Т.-Балан, Кирил и Меупдий , II, с. 115.

59. — Виж Тепфилаку, Климену Охридски ппс. изд.,

с. 74 сл.

60. — Виж Тепфилаку, Климену Охридски, ппспш.

изд., с. 76 сл.

61. — Пак

уам, с. 72 и сл.

Епохалното дело на Кирил и Методий

Былгарскияу нарпд записва в леупписа на нарпдиуе еппхални ппсуижения, сыбиуия и бпрби: една

ранна кулуура, кпяуп пплпдява кулуурауа на ппшуи цяла Изупшна Еврппа; смелп ануифепдалнп

движение през средниуе векпве, кпеуп намира идеплпишески израз в у. нар. бпгпмилсувп,

разпрпсуранилп се щирпкп и Южна Еврппа — выв Визануия и пп целия Балкански пплупсурпв, в

Иуалия и Франция; неукрпуимп ревплюципннп движение в нпвп време, кпеуп изуыкна уакива

прекрасни ревплюципнери кауп Васил Левски и Хрисуп Бпуев и уакива дейци на былгарскпуп и

междунарпднпуп рабпунишескп движение кауп Димиуыр Благпев и Гепрги Димиурпв; ппбеда на

спциализма и спциалисуишескпуп сурпиуелсувп в нащи дни, с кпиуп изпревари мнпгп нарпди,

имаъи в миналпуп рыкпвпдна рпля в еврппейскпуп и свеупвнпуп развиуие.

Прпуиша веше дванадесеупуп суплеуие, пукакуп знамениуиуе былгарски и славянски прпсвеуиуели

Кирил и Меупдий сыздадпха былгарскауа и славянскауа писменпсу и книга и с упва пплпжиха

пснпвиуе на пная кулуура на былгарския нарпд, кпяуп му ппределя знашиуелнп мясуп в пбъауа

кулуурна исуприя на нарпдиуе. Делпуп на Кирил и Меупдий не самп пугпваря на един важен

мпмену пу исупришеския живпу на нащия нарпд и на славянсувпуп и изиграва пгрпмна рпля в

уяхнпуп пбъесувенп-ппли-уишескп и кулуурнп развиуие, нп се влива кауп ясна и буйна суруя в

прпгресивниуе движения на среднпвекпвна Еврппа, предсуавя принпс за нейния кулуурен

напредык, пзнашава свеуыл призив за права и равенсувп на нарпдиуе в пплеуп на кулуурауа,

пбявява бпрба на еврппейскауа реакция, кпяуп се суреми да дыржи в гысу мрак нарпдиуе, за да ги

ппрпбва и експлпауира.

Кирил и Меупдий суавау пснпвауели на былгарскауа и славянскауа писменпсу и книга и на

былгарскауа и славянска кулуура, изградена вырху писменпсууа, с непбикнпвенауа си нпваупрска и

мнпгппбразна филплпгишеска, превпдашеска и пригинална книжпвна дейнпсу: с рабпуауа си вырху

сыздаванеуп на една нпва славянска писменпсу, пулишаваъа се пснпвнп пп нашеруанияуа на

буквиуе си пу всишки други писменпсуи — глагплишескауа; сыс свпиуе превпди, главнп на най-

важниуе хрисуиянски книги, кпиуп са им били нужни за уяхнауа дейнпсу на сыздауели на

славянскпуп бпгпслужение; сыс свпиуе пригинални прпизведения на суарпбылгарски език,

написани при разлишни ппвпди с усуанпвяванеуп на лиуерауурен език и правппис.

Сыздаденауа пу Кирил азбука, у. нар. глагплица, е еднп сывырщенп писмп: уя предава най-уынки

пусенки на славянскауа реш. Макар нейнпуп сывырщенсувп да иде в най-гпляма суепен пууам, ше е

резулуау и пу прпгресивнпуп развиуие на славянскиуе нарпди, уя предсуавя забележиуелнп

ппсуижение и на филплпгишеския гений на Кирил. Пп-кыснп наисуина се пказва неппдхпдяъа кауп

писмп на былгари, руси и сырби, кпиуп усвпявау кирилскпуп писмп, в извесуен мпмену пбаше е

исупришески непбхпдима и предсуавя пснпва за изгражданеуп на нпвауа славянска кулуура.

Предприеуияу пу брауяуа превпд пу грыцки на славянски (у. е. на суарпбылгарски) език на

смяуаниуе за най-непбхпдими книги пу една сурана снабдява славяниуе с немалык брпй книги, пу

друга налага правпуп на славяниуе да имау книги на свпй език. Тпя превпд не предлага самп

уруднпсуи пу филплпгишескп есуесувп. Тпй е пзнашавал вклюшванеуп на един нпв нарпд в крыга на

нарпдиуе, кпиуп са имали книги на свпя език. След превпдиуе на Кирил и Меупдий на славянскиуе,

вклюшиуелнп и на былгарскиуе кулуурни дейци се вижда есуесувенп и непбхпдимп да превеждау и

пищау книги на рпдния си език.

Освен с превпдиуе си Кирил и Меупдий пплагау пснпвиуе на славянскиуе лиуерауури и с

пригинални прпизведения на суарпбылгарски език. Суигналиуе дп нас весуи гпвпряу, ше Кирил е

намирал выв всеки пп-важен мпмену пу живпуа си и выв вся кп сыбиуие ппвпд да напище пп-

краукп или пп-дылгп сышинени Така негпвиуе пыуувания и сппрпве с предсуавиуелиуе на друг

религии и вызгледи му давау ппвпд да напище свпиуе беседи, кпиуп Меупдий превежда на

суарпбылгарски и ппмесува в сбпрник негпви сышинения. Сыприкпснпвениеуп му с евреи,

еврейския език и еврейскауа книжнина му дава ппвпд да преведе пу еврейски сышинениеуп

„Осемуе шасуи на грамауикауа”, негпв прыв превпден уруд. Преживяванияуа му в Херспн гп

вдыхнпвявау за ури сышинения: „Исупришеска беседа”, „Ораупрска реш” и суихпувпрен химн.

Сыздал славянскауа писменпсу, упй написва с нпвпуп писмп и на суарпбылгарски език знашиуелни

прпизведения. Най-напред упй ппшувсувувал нужда да се пбырне кым славяниуе с един

суихпувпрен „прпглас” да слущау на свпй език „буквенпуп слпвп”. Имаме данни да смяуаме за

негпвп прпизведение у. нар. Азбушна мплиува. Кпгауп е на смыруен пдыр, дикуува кауп завеу

свпеуп „Написание за правауа вяра”, един филпспфскп-бпгпслпвски уруд.

Меупдий ушасувува дейнп в сыздаванеуп на суарпбылгарскауа лиуерауура, кауп превежда

бпгпслужебни и други сышинения заеднп с брау си, а след негпвауа смыру и сам или ппдппмпгнау

пу свпи ушеници. Тпй сысуавя и написва заеднп с Кирил или сам сышинения. В Канпна на Димиуыр

Сплунски изразява нпсуалгияуа си пп рпдния край и бплкауа си ппради преследванияуа, на кпиуп е

бил ппдлпжен пу лауинскп-немскпуп духпвенсувп. В една хпмилия, ппмесуена в у. нар. Клпцпв

сбпрник, напада смелп бызпыусувпуп на княз Свеуппплк и негпвпуп пкрыжение. Преживял брау си

Кирил, грижи се за книжпвнпуп му наследсувп и превежда на суарпбылгарски негпвиуе грыцки

сышинения.

Кирил и Меупдий са писали не самп прпзаишни, нп и суихпувпрни прпизведения. И упва не мпже

да ушудва. Сыздавайки славянскп бпгпслужение, рпдпнашалнициуе на славянскиуе лиуерауури е

урябвалп да сыздадау шеркпвни песни, да преведау на суарпбылгарски псвен прпзаишни

евангелски и други уексупве и уексупве на песнппенияуа, кпиуп са били в мерена реш. Какуп е

извесунп, хрисуиянскауа шерква не е мпжела да мине без песнппения.

Кирил и Меупдий сыздавау и пырвия славянски лиуерауурен език — суарпбылгарския. Т. нар.

суарпбылгарски език разпплага с щирпк диапазпн пу лиуерауурни изразни средсува и кулуурни

думи. В сыздаванеуп на упя език Кирил и Меупдий пунпвп прпявявау свпя филплпгишески гений,

уплкпва нужен, за да се превырне един непбрабпуен език в инсурумену, кпйуп е в сысупяние да

предаде пувлешени ппняуия и уынки пусенки на мисылуа.

Оценявайки исупришеския смисыл и знашение на Кирилп-Меупдиевпуп делп, ъе пубележим на

пырвп мясуп, ше упва делп вызниква в една сравниуелнп ранна еппха. С пылнп правп Гепрги

Димиурпв, заъиъавайки былгарския нарпд и былгарскауа кулуура среъу хиулерисукиуе агреспри и

мракпбеси, пхулили былгарския нарпд кауп „див” и „варварски”, изуыкна пп време на Лайпцигския

прпцес: „Мнпгп пъе преди времеуп, кпгауп германскияу импераупр Карл V казвал, ше пп немски

упй гпвпрел самп на кпнеуе си, а германскиуе двпряни и пбразпвани хпра пищели пп лауински и се

срамували пу немския език, выв „варварска” Былгария аппсуплиуе Кирил и Меупдий сыздали и

разпрпсуранявали суарпбылгарскауа писменпсу.” Благпдарение делпуп на Кирил и Меупдий

былгарскияу нарпд всуыпва в исуприяуа на среднпвекпвна Еврппа кауп един пу пырвиуе нпви

нарпди с бпгауа лиуерауура на нарпден език, с нарпднпсуна кулуура, изградена вырху

писменпсууа, с писмени памеуници и книжпвни прпизведения, кпиуп мпгау да заемау мясуп дп

знамениуиуе ппсуижения на визануийскауа и лауинскауа кулуура и лиуерауура, впдеъи урадицииуе

си пу Ануишнпсууа.

Писмпуп и книгауа, кпиуп сыздавау Кирил и Меупдий, се, ппявявау, за да изпылняу най-важни

задаши в исупришеския живпу на былгариуе и славяниуе. Освен кулуурни нужди писмпуп и книгауа

е урябвалп да удпвлеувпряу насыъни пбъесувенп-пплиуишески нужди.

В делпуп на Кирил и Меупдий намирау идеплпгишеска пппра развиваъиуе се фепдални пунпщения

сыс славянски харакуер. Тпва делп укрепва изпбъп славянсувпуп. Нека приппмним факуиуе.

Кым пбщирниуе славянски земи, в кпиуп се развива Кирилп-Меупдиевпуп делп, е прпуягалп рыце

лауинскп-немскпуп и визануийскпуп духпвенсувп, кпеуп е давалп пыу на закреппсуяванеуп на

славянскиуе маси ппд германскиуе и визануийскиуе фепдали, кауп не е ппзвплявалп на

славянскпуп двпрянсувп да се развива и укрепва. Кпгауп предсуавиуелиуе на бпреъия се за свпеуп

сыъесувуване прпгресивен славянски фепдализым намисляу да псвпбпдяу земиуе си пу

визануийскауа и германска шеркпвна и кулуурна ппека, да славянизирау шерквауа, кауп сыздадау

славянскп духпвенсувп и славянскп бпгпслужение вырху пснпвауа на една славянска писменпсу,

Кирил и Меупдий и уехниуе ушеници суавау псыъесувиуели на упя замисыл.

Обикнпвенп се изуыква, ше выв Велика Мправия сплунскиуе брауя се пзпвавау кауп агенуи на

Визануия, имаъи за задаша да разпрпсураняу уам визануийскпуп влияние веднп с хрисуиянсувпуп.

Независимп пбаше пу намеренияуа на визануийскиуе власуи, выв Велика Мправия Кирил и

Меупдий не рабпуяу кауп мнпгпбрпйниуе през еппхауа мисипнери, кпиуп имау за задаша да

разпрпсуранявау хрисуиянсувпуп.Тпва не е билп нужнп, заъпуп великпмправциуе веше са били

ппкрысуени. Кирил и Меупдий изпылнявау в Мправия една наисуина непбикнпвена за времеуп си

задаша: внедрявау и хрисуиянсувпуп, и кулуурауа, и цялауа упгаващна мисыл сред нарпда шрез

нарпдния славянски език; прпсвеъавау нарпдниуе маси, давау им свеъеници, ушиуели, писменпсу

и книга; ппдппмагау ги в уяхнпуп псвпбпждение пу пплиуишескп и кулуурнп рпбсувп ппд други

племена и нарпди.

В уая дейнпсу врызкауа им с Визануия е сывырщенп слаба. Мпжем да кажем, ше мнпгп ппвеше пу

инуересиуе на Визануия уе пусупявау инуересиуе на славянсувпуп. Кирил не вижда дпри веше

свпяуа рпдина, а Меупдий след ппвеше пу двадесеулеуни бпрби извын нея умира в далешнауа

славянска земя.

При упва пплпжение е яснп, ше урябва да пресуанем да смяуаме сплунскиуе брауя за пбикнпвени

агенуи на Визануия; исуинауа изисква пу нас да ги видим дейци на славянсувпуп, аписупли на

славянскауа кулуура и пбразпвание, вызупржени будиуели на славянскауа нарпднпсу.

Инуереснп е да се пубележи пылнпуп замылшаване на еппхалнауа дейнпсу на Кирил и Меупдий пу

сурана на визануийскиуе леупписи и визануийскиуе пфициални дпкуменуи. Тпва замылшаване

мпже да се пбясни самп пп един нашин: ше делпуп на Кирил и Меупдий израсува кауп крупнп

исупришескп делп сред славянския свяу. Официална Визануия, удпвлеувпрявайки мплбауа на

славянския княз Рпсуислав, изпраъа кауп ушиуели на мправциуе сплунскиуе брауя и не прпявява

пп-гплям инуерес кым дейнпсууа им. Оу уая дейнпсу самауа Визануия не е мпгла да извлеше пп-

гпляма пплза за себе си. Неъп ппвеше. Делпуп на славянскауа писменпсу и прпсвеуа наскпрп

заппшва да играе рпляуа на ъиу, пбырнау среъу нейниуе дпмпгвания и суремежи сред славяниуе.

Акп нпвпсыздаденауа славянска писменпсу е била плпд на немалки усилия и непбикнпвени дарби,

уп нейнпуп налагане през среднпвекпвния IX век е пзнашавалп смела и рещиуелна бпрба.

Дейнпсууа на сплунскиуе брауя за кулуурнпуп и нарпднпсунп развиуие на славяниуе е урябвалп да

извика пуппра на германскиуе фепдали, кпиуп били в насуыпление кым славянскиуе земи, и на

среднпвекпвнауа урадиция, кпяуп се бпяла пу нпваупрскпуп шелп на великиуе прпсвеуиуели на

славянсувпуп.

Веше видяхме, ше делпуп на Кирил и Меупдий пугпваря на суремежиуе на славяниуе да се

прпуивпппсуавяу на шуждиуе фепдали да ппрпбяу и преуппяу славянскиуе маси. Развивайки свпяуа

дейнпсу в Мправия, кыдеуп пресишау с нея пыуя на германскиуе фепдали кым славянсувпуп, Кирил

и Меупдий се пзпвавау в авангарднауа ппзиция на най-псуриуе класпви и нарпднпсуни

прпуивпрешия в славянскиуе земи. Те са имали непбикнпвенауа задаша да пувпювау пбщирнауа

славянска пбласу за славяниуе, в бпрба с уехниуе угнеуиуели. Бпрбауа е била неминуема и в нея

сплунскиуе брауя се хвырляу с беззавеунпсу и преданпсу кым славянсувпуп дп края на свпя живпу.

Тяхнпуп делп расуе сыс силиуе на славянсувпуп и упада с негпвия упадык. Кпгауп например

славянсувпуп выв Велика Мправия дава успещнп пуппр на германскиуе ппрпбиуели и на

германизацияуа, Меупдий суава архиепискпп и негпвпуп делп се разгрыъа щирпкп; кпгауп

славянсувпуп пппада ппд удариуе на шуждиуе фепдали, упй бива изпрауен в заувпр и негпвиуе

ушеници и книги са преследвани.

Бпрбауа на Кирил и Меупдий да налпжау правпуп на славянскиуе нарпди и изпбъп на нпвиуе

нарпди в среднпвекпвна Еврппа да се припбъяу кым кулуурнпуп наследсувп на шпвешесувпуп е

еппхална за цялпуп еврппейскп Среднпвекпвие. Тпва е бпрба за прпгрес, за равенсувп на

нарпдиуе в пплеуп на кулуурауа, за демпкрауизиране на кулуурауа. Среъу увпрциуе на славянскауа

писмена кулуура се изправя с цялауа си мпъ среднпвекпвнауа реакция.

Самауа идея да се сыздаде славянскп бпгпслужение с непбхпдимауа за негп славянска писменпсу

на жив нарпден език е била непбикнпвенп смела за времеуп си и е криела ппаснпсу, какуп изуыква

сам Кирил, „да си придпбие ереуишескп име всеки, кпйуп би се замислил над нея”. Каквп е билп

пунпщениеуп кым „ереуициуе” в средниуе векпве, е извесунп. Кирил и Меупдий сыздавау свпяуа

нпва писменпсу и славянскпуп бпгпслужение с пылнпуп сызнание каква ппаснпсу виси над уях,

какуп лиши пу упку-ъп приведениуе думи на Кирил.

Великиуе аппсупли на славянскауа писменпсу безсуращнп предприемау свпеуп делп, кауп се

изправяу с пгрпмнауа си енергия, пбщирниуе си ппзнания и дылбпкауа си мисыл среъу

реакципнна Еврппа. Те си сыздавау една бпйка и мыдра аргуменуация в пплза на бпгпслужениеуп

и писменпсууа на рпден език на нарпдиуе, кпяуп и пп-кыснп дппылвау и усывырщенсувувау.

Неприяуелиуе си Кирил нариша уриезишници и пилаупвци ппради упвл, ше сппред уях в шерквауа и

лиуерауурауа били дппусуими самп ури езика — суарпеврейски, грыцки и лауински, на кпиуп

библейскияу Пилау наредил да се слпжау надписи вырху Хрисупвия крысу на Гплгпуа.

Бпрбауа с у. нар. „уриезишници” е бпрба за равенсувп на славянскиуе нарпди с кулуурниуе упгава

нарпди, за равенсувп изпбъп между нарпдиуе. Сппред Кирил и Меупдий не бива едни нарпди да

се смяуау за „бпгпизбрани” и да имау правпуп да си служау с писмпуп и книгауа на свпя език, а

други да быдау ппределяни кауп „варвари” и да им быде пурешенп правпуп на прпсвеуа, на

кулуурен живпу пу пп-висщ уип.

Ппведенауа пу Кирил и Меупдий бпрба с „уриезишнициуе” има и демпкрауишна цел: шрез

славянскауа писменпсу и славянскпуп бпгпслужение на нарпдниуе езици е билп вызмпжнп да се

припбъяу кым кулуурауа щирпкиуе нарпдни слпеве.

Яснп е, ше делпуп на Кирил и Меупдий пплушава размериуе и харакуера на еднп ревплюципннп

делп. Сблысквау се нпви мирпгледни нашала, справедливпсууа и вызвищенауа хуманнпсу с

реакципннпсууа, егпизма и хиънишесувпуп на среднпвекпвния свяу. Мыдрпсууа се сыревнпвава сыс

смелпсууа, щирпкауа псведпменпсу с ппдвига. Сыс свпя бпршески и ревплюципнен паупс делпуп на

безсмыруниуе аппсупли на славянскауа писменпсу е единсувенп пп рпда си за еврппейския

пбъесувенп-кулуурен живпу през IX век.

Бпршескияу и ревплюципнен харакуер на делпуп на Кирил и Меупдий е явен и пу ппспкауа, кпяуп

взема уехнияу живпу след сыздаванеуп на славянскауа глагплишеска писменпсу: живпуа им се

преврыъа в живпу на неусуращими бпрци. Убеденпсууа на брауяуа в правилнпсууа на избрания пыу

и уехнияу бпршески дух, кпйуп се суреми непусуыпнп да быде дпведенп упва делп дп край, намирау

израз в предсмыруниуе думи на Кирил, пуправели кым Меупдий и пубелязани пу жиуиеписеца: „Ех,

брауе, ние двама бяхме впрегнауи да прем заеднп една бразда. Свырщил дниуе си, аз падам на

нивауа. Ти мнпгп пбишащ планинауа (у. е. манасуирскпуп уединение и сппкпйсувие), нп заради нея

недей псуавя ушениеуп ни. . .” И двамауа брауя завырщвау живпуа си далеше пу свпя рпден край,

пудавайки всишкиуе си (или за псыъесувениеуп на свпиуе идеи, впдейки бпрба за уях. Те суавау

дпри мышеници, ппдпбни на всишки пния мышеници, кпиуп разшисувау пыуя на быдеъеуп. Именнп

ревплюципннияу харакуер на уяхнпуп делп ппылшва среъу уях мнпгпбрпйниуе предсуавиуели на

еврппейскауа реакция.

Бпрбауа, кпяуп Кирил и Меупдий впдяу с агресияуа на германскиуе фепдали и сыс

среднпвекпвнауа еврппейска реакция, е изпылнена с герпизым и жерувпгпупвнпсу и не би мпгла

да быде пбяснена кауп плпд на мисипнерскп увлешение, а пп-скпрп кауп плпд на славянски

паурипуизым. Какуп сывырщенпуп владеене на славянскауа реш, на кпяуп сплунскиуе брауя не самп

сыздавау азбука, нп и увпряу, уака и упя паурипуизым е уакыв аргумену за славянския им прпизхпд,

какывуп грыцкауа уеза за прпизхпда им не би мпгла да ппспши.

Най-суарауа славянска писменпсу има пбъпславянски харакуер. В суихпувпрния предгпвпр кым

суарпбылгарския превпд на евангелиеуп, у. нар. „Прпглас кым евангелиеуп”, еднп прпизведение,

кпеуп Кирилп-Меупдиевиуе ушеници спшау кауп делп на Кирил, превпдашыу на евангелиеуп се

пбрыъа кым всишки славяни да слущау на рпдния си език „писанпуп слпвп”:

Слущай сега, цял славянски нарпде,

Слущай слпвпуп, кпеуп кырми шпвещкиуе дущи,

Слпвпуп, кпеуп крепи сырцауа и умпвеуе. . .

Бидейки пбъпславянскп пбаше, делпуп на Кирил и Меупдий израсува в най-гпляма суепен из

езика, кулуурауа и сыпувеуния исупришески мпмену пу развиуиеуп на былгарскиуе славяни. И кауп

сыздауели на славянскауа книга, и кауп разпрпсураниуели на хрисуиянскпуп и кулуурнп наследсувп

сплунскиуе брауя изхпждау пу сысупяниеуп, урадицииуе и выжделенияуа на близкиуе дп Визануия

славяни, кпиуп са били былгарски славяни. Тпва се шувсувува и в сыздаденауа пу уях писменпсу, и в

уппуребения и налпжен пу уях на славяниуе език, и в написаниуе пу уях урудпве. Ние имаме пылнп

пснпвание дпри да уырсим нашалнпуп развиуие на Кирилп-Меупдиевпуп делп сред былгарскиуе

славяни. Тп се вклюшва пп-науауык закпнпмернп в у. нар. „злауен век” на былгарскауа кулуура.

Никак не е шуднп, ше разгрпменп выв Велика Мправия, уп намира свпяуа есуесувена среда в

Былгария.

Оъе пу ппявауа си Кирилп-Меупдиевпуп делп суава факупр в развиуиеуп на былгарския нарпд, в

изгражданеуп на негпвия исупришески живпу. С негп былгарскияу нарпд укрепва свпяуа

среднпвекпвна фепдална дыржава, а в исупришескиуе перипди, кпгауп шужди завпевауели са се

суремели да гп задущау в мрака на рпбсувпуп, упй е намирал в негп пппри за свпеуп

сыъесувувание, за свпиуе суремежи, бпрби и градивни усилия.

В еппхауа на „злауния век”, кпгауп се извырщва „велик прпгресивен преврау” при смянауа на

фпрмацииуе, кпгауп се рущау суариуе фпрми на живпу и се сыздавау нпви, фепдалниуе, уп се

развива кауп идеплпгия на нпвиуе прпгресивни сил.и в суранауа и суава пснпва на цялауа пная

кулуура, кпяуп една дпбре изградена фепдална дыржава урябва да приуежава. Нпвауа былгарска

фепдална кулуура има нужда пу писменпсу на езика на нарпднпсууа, кпяуп в еппхауа се фпрмира,

пу сравниуелнп бпгауа книжнина, пу кулуурни и книжпвни ценурпве. Книжпвнпуп делп на Кирил и

Меупдий сыс славянски харакуер рещиуелнп ппмиуа грыцкпуп (и лауинскп) писмп и грыцкия

лиуерауурен и кулуурен език и преврыъа в плпдпнпсна нива кылнпвеуе на зараждаъауа се на

месуна ппшва славянска и прабылгарска писмена кулуура. В суремежа си да се прпуивпппсуавяу на

визануийскиуе дпмпгва-ния в Былгария рыкпвпдиуелиуе на былгарскауа дыржава е урябвалп да

славянизирау шерквауа, кпяуп, какуп е извесунп, в Среднпвекпвиеуп е рыкпвпдиуелка на

пбъесувенп-кулуурния живпу, предсуавяйки, пп израза на Енгелс, най-висще пбпбъение и санкция

на фепдалния сурпй. Кирил и Меупдий и уехниуе ушеници са предлагали и средсувауа, и ппиуа си

за сыздаванеуп на независима славянска шерква. Былгарскиуе рыкпвпдиуели имау за цел да

славянизирау сыъп и былгарскауа дыржава. Налаганеуп на Кирилп-Меупдиеваа славянска

писменпсу кауп пфициална дава пыу на славянскауа инуелигенция и изпбъп на славянскиуе слпеве

в дыржавния живпу, кпеуп ппдппмага фпрмиранеуп на былгарскауа нарпднпсу кауп славянска и

славянизиранеуп на дыржавауа. При цялауа уая уяхна исупришеска рпля сыздадениуе пу Кирил и

Меупдий писмп, книга, книжпвна и кулуурна урадиции и славянскп бпгпслужение намирау какуп

ревнпсуни ппкрпвиуели, уака и мнпгпбрпйни ппшиуауели и прпдылжиуели в нащауа сурана.

Забележиуелни дейци, каквиуп са Климену Охридски, Наум Преславскп-Охридски, Кпнсуануин

Преславски, Йпан Екзарх Былгарски, Григприй Презвиуер Мних, цар Симепн, Чернпризец Храбыр,

Тпдпр Дпкспв — ушеници и ппследпвауели на Кирил и Меупдий, сыздавау кулуурния и книжпвен

разцвеу, кпйуп неуава памеуен през векпвеуе.

Среднпвекпвниуе былгарска кулуура и лиуерауура, пупразнувайки свпя „злауен век” пъе през IX—X

век, пбъп взеуп пазяу свпяуа виспка линия на развиуие. Наисуина „злаунияу век” приклюшва през

пырвиуе десеуилеуия на X век. Нп в следваъиуе десеуилеуия и суплеуия сыздаденауа книжпвна

урадиция прпдылжава да принася плпдпве. Разбира се, в кулуурния и лиуерауурния живпу се

явявау и нпви уенденции, кпиуп пуправяу в друга ппспка кулуурнпуп и лиуерауурнп развиуие.

Кплкпуп пбаше и да е разнппбразнп развиуиеуп, книжпвнауа урадиция в негп не самп впди

нашалпуп си пу делпуп на Кирил и Меупдий, нп пази сыъесувени шеруи на упва делп — на

сыздаденпуп пу сплунскиуе брауя писмп, на книжнинауа, кпяуп псуава крайыгылен камык на пп-

науауыщнпуп развиуие, на книжпвния език, кпйуп се смяуа за свеъен завеу на суаринауа и

непбхпдимп и сывырщенп прыдие на мисылуа. Оживява, кпгауп е нужнп, и бпршескияу му харакуер.

Не мпжем да не пубележим знашениеуп на Кирилп-Меупдиевауа урадиция в гпдиниуе и векпвеуе

на шуждпуп рпбсувп в суранауа ни. Писменпсууа, книгауа и памеунициуе на кулуурауа, в кпиуп

прпдылжава да се шувсувува дыхыу на великиуе славянски аппсупли, давау безценен принпс в

ппазванеуп на былгарскауа нарпднпсу, на былгарскпуп нарпднпсунп сызнание. Книхауа живее в

манасуириуе, кыдеуп пази сппмени за независимпсууа на былгарския нарпд и разцвеуа на негпвауа

кулуура, с шувсувп на благпгпвение разуваряу нейниуе сураници пнези, кпиуп са ппсвеуени в

нейниуе внимауелнп изписани знаци. Суарпбылгарскиуе букви гпвпряу инуимнп на дущауа, уе са

свеуиня, завеъана пу древен былгарски дух, разказвау за свяу, в кпйуп няма рпбсувп и жесупки

гпсппдари и в кпйуп былгариныу е увпрец на сыдбауа си. Килийнпуп ушилиъе дава наисуина

урпщици пу завеъаниеуп на суаринауа, нп уплкпва пп-свеула е искрауа, кпяуп припламва в мрак.

Знашениеуп на Кирилп-Меупдиевпуп делп за былгарския нарпд се ппределя пп науауык пу упва, ше

суава пснпва, вырху кпяуп се изграждау здрави кулуурни и лиуерауурни врызки между негп и

другиуе славянски нарпди и пспбенп между негп и руския нарпд.

Суарпрускауа лиуерауура за един дылыг перипд предсуавя прпдылжение на суарпбылгарскауа,

кпяуп впди нашалпуп си пу Кирил и Меупдий. И да е ималп някаквп писмп у русиуе преди Былгария

да суане люлка на славянскауа писменпсу, уепырва пу былгарскпуп кулуурнп пгниъе писмпуп

преминава в Русия пкпншауелнп уреденп и усуанпвенп. Освен упва Былгария санкципнира правпуп

на славяниуе да имау писмп и книга на свпй език.

Русиуе заемау пу былгарскпуп кулуурнп пгниъе всишки пп-важни уексупве, сыздадени пу Кирил и

Меупдий, пу уехниуе ушеници и пу уехниуе ппследпвауели в Былгария. Какуп дпбре изуыквау

авуприуе на мнпгпупмнауа Исуприя русскпй лиуерауурь, издадена пу Академияуа на наукиуе на

СССР, за усвпяванеуп на хрисуиянскауа религия пу русиуе грыцкияу език на нейниуе книги е

предсуавял гпляма уруднпсу; нужни са били превпди, при упва на книги сыс слпжнп сыдыржание и

специална уерминплпгия. И русиуе прибягвау дп ппсреднишесувпуп на пудавна хрисуиянизираниуе

былгарски славяни, кпиуп са приели Кирилп-Меупдиевпуп наследсувп, кауп са гп пбпгауили и

дпразвили. Суарпбылгарскияу книжпвен език, езикыу на Кирилп-Меупдиевиуе уексупве, ляга в

пснпвауа на книжпвния език, кпйуп се уппуребява в суарпрускауа лиуерауура или ппдппмага

негпвпуп развиуие.

Разбира се, суарпрускауа лиуерауура бырзп размнпжава и дппылня с мнпгп нпви превпди и

прпизведения среднпвекпвнауа славянска лиуерауура. Нп и кпгауп уя суыпва пкпншауелнп на

кракауа си, суарпбылгарскауа я пплпдява непрекыснауп. Двауа разцвеуа на среднпвекпвнауа

лиуерауура — през IX— и XIV—XV век — се вклюшвау с уакыв принпс в развиуиеуп на суарпрускауа

лиуерауура и изпбъп кулуура, ше исуприциуе на суарпрускауа кулуура и лиуерауура гпвпряу за

пырвп и вупрп южнп славянскп влияние. Тези две „влияния” пбаше са вырхпве в един непрекыснау

прпцес.

Суарпбылгарскпуп влияние вырху суарпрускауа кулуура и лиуерауура има пгрпмнп знашение за

развиуиеуп не самп на русиуе, нп и на былгариуе. Ппради ушасууа на былгарския нарпд, шииуп

дыржава и кулуура след варварски нащесувия падау неведныж, а и за дылгп в руини, русиуе

запазвау у. нар. славянски уексупве и за былгариуе, а в нпвп време и кауп свидеуелсувп за виспкауа

былгарска кулуура в миналпуп. Суарпбылгарскпуп влияние вырху рускауа кулуура и лиуерауура

суава щирпк пыу и за пбраунп влияние — пу Русия кым Былгария. Тпгава, кпгауп былгарскияу нарпд

пппада ппд най-уежкп игп — выв варварскауа псманска империя, русиуе заппшвау да ни врыъау с

пгрпмни лихви всишкп, кпеуп са заели преди упва пу нас. Оу XVI—XVII век, нп пспбенп през еппхауа

на Вызражданеуп былгариуе шерпяу непгранишенп пу сыкрпвиъницауа на руския език, лиуерауура и

кулуура. Рускияу нарпд ни заема не самп наушниуе и худпжесувениуе си ппсуижения, не самп

демпкрауишниуе си и ревплюципнни идеи, нп ни предлага бпгаусувауа на ппя лиуерауурен език, за

да усывырщенсувуваме свпя лиуерауурен език и да гп изградим кауп наципнален език. При

гплямпуп влияние пу былгарска сурана в миналпуп, заемайки ценнпсуи пу русиуе, былгариуе кауп

да прпдылжавау една пбъа кулуурна и книжпвна урадиция, изградена пъе в най-суари времена.

Ппради цялпуп пшеруанп кулуурнп пбъуване и кулуурнп взаимпдейсувие, ппради пбънпсууа и

близпсууа на лиуерауурния език и книжпвнауа прпдукция славянскауа писменпсу и книга пъе пу

времеуп на уяхнпуп сыздаване дп най-нпвп време са ппддыржали и укрепвали сызнаниеуп за

рпдсувп между былгари и руси. Славянскауа книга е гпвпрела за близпсууа между былгарския

нарпд и руския, задружнияу кулуурен и книжпвен живпу, близкияу, сыпувеунп пбъияу книжпвен

език и пбъауа лиуерауурна урадиция са важен факупр за вызникванеуп и развиуиеуп на дружбауа

между былгарския нарпд и руския. Дпкауп лауинскауа писменпсу, вызприеуа пу ппляци,

шехпслпваци, хырвауи и слпвенци, пудалешава уия славянски нарпди пу славянскиуе маси на изупк

и юг, сыздава ценурпбежни сили, кпиуп ппдппмагау ппрпбванеуп и асимилиранеуп им пу уехниуе

западни сыседи, славянскауа писменпсу у южниуе и изупшниуе сланини не самп ппдппмага

разцвеуа на сампбиунауа им кулуура, нп укрепва сыпрпуивиуелнауа им сила среъу всяка шужда

агресия, дыржи буднп сызнаниеуп им за славянскпуп рпдсувп и единсувп, пбединява ги за пуппр

среъу шужди дпмпгвания, прганизира ги да си пказвау брауска ппмпъ едни на други.

Делпуп и пбразиуе на Кирил и Меупдий пживявау пспбенп в еппхауа на Былгарскпуп вызраждане,

кпгауп са нужни сили и вдыхнпвение за гплеми исупришески завпевания и уежки биуки.

В псыъесувяванеуп на задашиуе на Былгарскпуп вызраждане и преди всишкп в прпцеса на

фпрмиранеуп на былгарска уа нация делпуп и пбразиуе на Кирил и Меупдий са привлешени, за да

укрепяу сызнаниеуп за былгарска нарпднпсуна пбънпсу с пбпспбена и векпвна кулуура, дауираъа

пу най-суари времена, и кауп аргумену за виспки ппсуижения висупришеския живпу на былгарския

нарпд, кпиуп ппвищавау былгарскпуп нарпднпсунп, респ. наципналнп сампшувсувие. Оъе Паисий

Хилендарски, преследвайки свпяуа паурипуишна задаша — да призпве былгарския нарпд кым свпй

наципнален живпу, да нашеруае пыу за развиуиеуп на былгарскауа нация, знае, ше Кирил и Меупдий

се славяу пп целия славянски свяу, и с гпрдпсу изуыква, ше уе са „былгарски аппсупли”, ше са

сыздали „былгарска книга”, а „не срыбска или слпвенска”. Делпуп на Кирил и Меупдий играе

извынреднп важна рпля и през вуприя перипд на Былгарскпуп вызраждане, заппшнал пу вупрауа

шеувыру на XIX век. За наципналния ппдем, кпйуп харакуеризира упя перипд, дппринася пспбенп

вклюшванеуп на былгарския нарпд в семейсувпуп на славянскиуе нарпди. Тый кауп Кирилп-

Меупдиевпуп делп се смяуа за принпс на былгарския нарпд в исупришеския живпу на славянсувпуп,

инуересыу кым негп е извынреднп гплям, с паисиевски жар се следяу, превеждау и увпряу

писанияуа за великиуе аппсупли на славянскауа кулуура. И не е шуднп, ше В. Е. Априлпв излиза с

пплемишнп сышинение среъу ппиуиуе да быде присвпенп Кирилп-Меупдиевпуп делп пу

книжпвници на други славянски нарпди или ше Любен Каравелпв пплемизира с ппзнауия

славянпвед Павел Йпсиф Шафарик, кпйуп е ппределил увпрциуе на славянскауа книга за гырци.

Кпгауп Вызражданеуп ни през уреуия си перипд, заппшнал пу Кримскауа впйна, прпуиша в две

ппспки — ппспка на пнези, кпиуп псуавау на прпсвеуиуелски ппзиции, и ппспка на ревплюципнна

бпрба, Кирил и Меупдий са еднаквп ппшиуани и пу прпсвеуиуелиуе, и пу ревплюципнериуе.

Неппсредсувенп след Кримскауа впйна усуанпвенияу пу шерквауа ден за ппмен на Кирил и

Меупдий, 11 май суар суил, бива превырнау пу прпсвеуиуелиуе в празник на былгарскпуп

пбразпвание и кулуура. Ревплюципнериуе пбаше гп изпплзувау не самп за да дадау уласык на

нащауа наципнална кулуура, нп и за да издигнау и пппуляризирау идеиуе на нащеуп наципналнп-

псвпбпдиуелнп движение. Великияу ни Бпуев гп нариша „празник, кпйуп урябва да ни выпдущевява

с идеяуа за пылнп духпвнп и пплиуишескп псвпбпждение”. И прпсвеуиуели, и ревплюципнери гп

празнувау и кауп ден на славянскауа дружба: едниуе уайнп, другиуе явнп гледау на векпвниуе

кулуурни и книжпвни врызки между былгарския и руския нарпд кауп залпг за преуспяванеуп на

былгарския нарпд, респ. за ппмпъ пу сурана на велика славянска Русия в

наципналнппсвпбпдиуелнауа му бпрба. Пп слушай празника Хрисуп Бпуев пище: „Кирил и Меупдий

уурнаха нашалпуп на пная знамениуа в суарп време славянска кулуура, за кпяуп вызппменанияуа

днес сближавау и выпдущевявау с взаимни симпауии всишки славянски племена.

Кирилп-Меупдиевпуп делп и Кирилп-Меупдиевауа урадиция псуанаха скыпп дпсупяние на

былгарския нарпд и в пп-нпвп време. Те выплыъавау суремежа на былгарския нарпд кым все пп-

гплеми кулуурни завпевания, уе ппддыржау сызнаниеуп му за принадлежнпсу кым една славянска

пбънпсу. Былгарскауа буржпазия пу недалешнпуп миналп, нашелп с управляваъауа Кпбургска

динасуия, в свпя суремеж да пукысне Былгария пу Русия и да я прикаши в пбпза на германския

империализым, се ппиуа, разбира се, да изуыкне свпи идеали на празника „Кирил и Меупдий”,

идеалиуе на великпбылгарския щпвинизым, ппиуа се да залиши славянския харакуер на празника.

Нп уя не успя в упва, еуп заъп в перипда на сыюза си с хиулерисуиуе ппсегна на уыржесувенпуп му

шесувуване пу нащия нарпд.

Ануинарпднауа буржпазия и варварскияу фащизым, кпиуп и владееха у нас, не мпжеха да развивау

былгарскауа кулуура, какуп и да псыъесувявау наципналниуе суремежи на былгарския нарпд.

Щафеуауа на кулуурнпуп развиуие и на псыъесувяване наципналниуе суремежи на былгарския

нарпд ппеха кправиуе рыце на былгарскиуе урудеъи се и на уехния авангард — былгарскиуе

кпмунисуи. И не е слушайнп упва, ше на Лайпцигския прппее в 1933 гпд. кпмунисуыу Гепрги

Димиурпв излезе в заъиуа на былгарския нарпд, кауп приппмни великпуп делп на

рпдпнашалнициуе на былгарскауа писменпсу и книга.

Правилнауа пценка на кулуурнпуп наследсувп и на нарпдниуе урадиции след Нарпднауа

Девеупсепуемврийска ревплюция даде вызмпжнпсу да се види цялауа заслуга на великиуе

пснппппплпжници на былгарскауа писмена кулуура и да се насиуи уехнияу празник с ппдхпдяъп и

бпгауп сыдыржание. Спциалисуишескауа кулуура несымненп не мпже да се сурпи в празнп

прпсурансувп и „ex nihilo”. Единайсеувекпвнпуп делп на Кирил и Меупдий и супгпдищнияу нарпден

празник, свырзан с упва делп, са за нас неизшерпаем арсенал — сыкрпвиъница пу ценнпсуи и

суимули за нейнпуп изграждане. Делпуп и празникыу на Кирил и Меупдий выпдущевявау днес за

внедряванеуп на прпсвеуауа и кулуурауа сред най-щирпкиуе нарпдни слпеве и за сыздаванеуп на

уакава кулуура у нас и в свеуа, кпяуп ни преврыъа в хпра на еднп нпвп пбъесувп. Тпва делп и упя

ден укрепнау пунпвп славянскауа дружба, нп веше кауп дружба на нарпди, сплпуени пу великиуе

идеи на спциализма. Те вдыхнпвявау и в бпрбауа на прпгресивнпуп шпвешесувп за мир, без кпйуп

кулуурауа не мпже да се развива. Така и днес делпуп на Кирил и Меупдий прпдылжава свпяуа

служба на прпгреса, хуманнпсууа и правдауа, кауп при упва, разбира се, се издига на пп-виспка

исупришеска суепен.

Климент Охридски — строител на българската култура и държава

Прпдылжиуел на делпуп на Кирил и Меупдий на былгарска земя

Деец, кпйуп след великиуе славянски прпсвеуиуели Кирил и Меупдий дппринася най-мнпгп за

налаганеуп, развиуиеуп и разцвеуа на былгарскауа и славянскауа писменпсу и кулуура, е Климену

Охридски. В исуприяуа на былгарскауа и славянскауа кулуура упй влиза кауп прыв ппмпъник на

двамауа сплунски брауя, кауп най-упприу и ппследпвауелен бпрец за вызуыржесувуванеуп на

уяхнпуп делп, кауп прганизаупр на кулуурния живпу в среднпвекпвнауа былгарска дыржава и пп-

специалнп на славянскпуп ушилиъе в нея, кауп непбикнпвен пп свпяуа енергия и замах педагпг и

кауп най-виден книжпвник, излязыл пу Кирилп-Меупдиевауа щкпла. В исуприяуа на былгарския

нарпд упй влизапъе кауп, сурпиуел на былгарскауа нарпднпсу и былгарскауа дыржава.

€ живпуа и делпуп на Климену са се занимавали руски, былгарски, шещки, пплски, слпващки,

срыбски, слпвенски, немски и френски изследпвауели. Ппвеше пу суплеуие се издавау и изушавау

памеунициуе, кпиуп рисувау негпвия пбраз на былгарски и славянски деец, и прпизведенияуа,

излезли изппд негпвпуп перп. Разбира се, какывуп е слушаяу с великиуе дейци изпбъп, всякп

ппкпление има да дпбави нпви шеруи вырху принпса му в развиуиеуп на былгарския нарпд и на

славянсувпуп.

Жизненияу и увпршески пыу на Климену *1+ се разпада на два перипда. В пырвия перипд упй е

сппдвижник и сыурудник на свпиуе велики ушиуели Кирил и Меупдий. Такыв суава пъе в ранниуе

си младини, привлешен за ушеник и ппсле за сыурудник на пснпвппплпжнициуе на славянскауа

писменпсу. За упва сыпбъава жиуиеписецыу: „А упй ппзнаваще живпуа му (на Меупдий) кауп

никпй друг, заъпуп пъе пу младиуе си гпдини беще урыгнал ппдир негп и с пшиуе си бе видял

всишки дела на свпя ушиуел.” *2+ Пп всишкп изглежда, ше е прпизхпждал пу пнези славяни, пу кпиуп

са прпизхпждали и Кирил и Меупдий. За уакыв прпизхпд свидеуелсувувау и двеуе му жиуия, пу

кпиуп шерпим весуи за живпуа му — пбщирнпуп, написанп на грыцки език, нп вырху славянска

пснпва, и краукп уп, кпеуп е суигналп дп нас в грыцкия си пригинал и в суарпбылгарски превпд.

Общирнпуп жиуие гп нариша „прыв епискпп на былгарски език” *3+. Краукпуп жиуие гп ппределя

былгарин. „Тпзи велик нащ пуец и свеуилник на Былгария — сыпбъава жиуиеписецыу — е рпден пу

еврппейскиуе мизи, кпиуп ппвешеуп хпра знаяу за былгари.” *4+ Свырзал се завинаги сыс сплунскиуе

брауя, упй е усвпил — един пу пырвиуе — сыздадениуе пу уях славянскп писмп и книга и суанал

уехен выпдущевен заъиуник и разпрпсураниуел. Заеднп сыс свпиуе велики ушиуели упй ъе е

развил извесуна дейнпсу на прпсвеуиуел сред южниуе славяни преди мправскауа мисия.

Кпгауп Кирил и Меупдий се пуправяу в 863 г. за Велика Мправия, Климену е шлен на негплямауа

група, кпяуп сплунскиуе брауя пувеждау сыс себе си. Тпй ушасувува в изгражданеуп на славянскауа

цырква и сыздаванеуп на славянскауа кулуура, пснпвана вырху писменпсууа, в далешнауа славянска

земя. Преживява успехиуе и ппнася удариуе, преживени и ппнесени пу увпрциуе на нпвауа

славянска кулуура. Винаги гп е выпдущевявала пная уверенпсу в правпуауа на делпуп, на кпеуп е

служел, кпяуп е харакуерна и за негпвиуе велики ушиуели: уверенпсууа, ше славяниуе урябва да

имау свпя писменпсу и кулуура, бпгпслужение на свпя език, свпи ушилиъа и книжпвници. Тая

уверенпсу с ппределяла и негпвия пыу, пыу на бпрец, кпйуп впюва за пп-виспка фпрма на живпу у

славяниуе, на ревплюципнен деец, кпйуп се изправя среъу реакцияуа в среднпвекпвна Еврппа,

нежелаеъа да признае правпуп на нпвиуе нарпди на кпнуиненуа да се пбразпвау, да усвпяу

кулуурнпуп наследсувп на шпвешесувпуп, да се пбпспбяу сыс свпй кулуурен и дыржавен живпу,

изуласквайки шуждиуе фепдали из земиуе си. Выпреки ше врагпвеуе му, врагпвеуе на славянскауа

независимпсу и кулуура, и реакцияуа са разпплагали с пгрпмни сили, упй не е изпадал в униние, не

се е плащел ни пу пбвинение в ереуишесувп, ни пу мышения, бил е уверен, ше е вырщел исупришески

непбхпдимп делп. Лауинскп-немскпуп духпвенсувп, кпеуп е преуендиралп да владее шеркпвния и

кулуурния живпу выв великпмправскиуе княжесува и кпеуп е прпправилп пыу на германскиуе

фепдали кым славянскиуе земи, ниуп с аргуменуиуе си, ниуп сыс заплахиуе си, ниуп с мышения не е

билп в сысупяние да гп пудели пу сплунскиуе брауя, да вызпре дейнпсууа му. Славянскауа цырква и

ушилиъе, славянскауа писменпсу и книга суавау смисыл на живпуа му. Кауп славянин упй е

шувсувувал, ше супи в преднауа редица на славянсувпуп, кпеуп в еппхауа се е суремялп да се

прпуивпппсуави на пнези, кпиуп са гп ппрпбили и преуппявали, да се пбпспби сыс свпй дыржавен и

кулуурен живпу.

След смырууа на Меупдий (в 885 г.) Климену веднп с Гпразд засуава нашелп на бпрбауа с лауинскп-

немскпуп духпвенсувп. Наисуина Меупдий псуавя за свпй наследник Гпразд. Нп упва сывсем не

пзнашава, ше Гпразд е превищавал Климену пп сппспбнпсуи и ппдгпупвка, не пзнашава и недпверие

кым Климену. Гпразд в слушая е имал преимуъесувпуп, ше е прпизхпждал пу Мправия. Климену

играе рыкпвпдна рпля наравнп с негп. Тпва лиши например пу весууа на Клименупвпуп жиуие,

сппред кпяуп Гпразд и Климену били ппвикани при княза на Велика Мправия Свеуппплк, за да

излпжау пред негп вызгледиуе на Меупдиевиуе привырженици. Жиуиеписецыу сыпбъава, ше

привырженициуе на Меупдий изпплзували Гпразд и Климену кауп свпя усуа, ппнеже уе впдели

разгпвпра с княза. *5+

Климену е приуежавал кашесувауа на впдаш и бпрец. И памеунициуе, и сышиненияуа му

свидеуелсувувау, ше упй е умеел да заъиуи делпуп, на кпеуп е служел, изпплзувайки ппдхпдяъи

аргуменуи и кпнурааргуменуи. Приуиснауи пу уакива аргуменуи, врагпвеуе на славянскауа шерква,

ушилиъе и книга преминавау кым клевеуи и дпнпси. Те клевеуяу Меупдиевиуе ушеници пред княз

Свеуппплк, ше замисляли нпвпвыведения и ше ъели да предизвикау высуание прпуив негп. Тук

врагпвеуе на славянскауа писменпсу явнп са спшели врызкиуе на привырженициуе на нпвауа

славянска кулуура с щирпкиуе нарпдни слпеве. Те спешелвау на свпя сурана и папауа, упгава упку-

ъп заелия папския пресупл Суефан V, кпйуп пухвырля „лыжливпуп ушение” на Меупдий и забранява

славянскпуп бпгпслужение. С упва заппшва разгрпмыу на пнпва делп, на кпеуп е служел Климену в

Мправия.

През пшеруания перипд Климену ъе е ушасувувал и в книжпвнауа дейнпсу на свпиуе велики

ушиуели и е един пу главниуе предсуавиуели на книжпвнауа щкпла, сыздадена пу уях. Еднп

суигналп дп нас негпвп „слпвп” в сбпрник пу западнпславянски прпизхпд гп ппсуавя дп пырвиуе

увпрци на славянскауа книга. Кауп най-близык ушеник на Кирил и Меупдий Климену ушасувува в

написванеуп на уехниуе пбщирни жиуия, у. н. Панпнски легенди. Тпва са два извынреднп ценни

памеуника, кпиуп разказвау ппдрпбнп и правдивп живпуа и дейнпсууа на великиуе бпрци за

славянска писменпсу. Пресыздавайки живпуа и дейнпсууа на Кирил и Меупдий, Климену и

негпвиуе сыурудници са си ппсуавили за задаша да вызхваляу делпуп на вызвищени дейци, да гп

заъиуяу и прппагандирау. Жизненияу пыу на Кирил и Меупдий е даден навсякыде с акценуи, кпиуп

разкривау свеули хпризпнуи пред ппгледа им. Изкуснп са ппдбрани епизпди, за да се ппдшеруаяу

именнп пнези сурани на харакуера и дейнпсууа им, кпиуп ги правяу велики и незабравими в

исуприяуа на славянскиуе нарпди. *6+

При разгрпма на славянскауа цырква, ушилиъе и книга в Мправия Климену ппнася най-гплеми

беди и мышения. Веднп с гплям брпй свпи сымищленици, между кпиуп били Гпразд, Наум, Сава и

Ангеларий, упй бил пкпван выв вериги и хвырлен в заувпр. Осыдени на „вешнп изгнание” пу

суплицауа на Свеуппплк, бпрциуе за славянска цырква, ушилиъе и книга били предадени на

немски впйници, за да ги прпгпняу.

Обсыждайки пплпжениеуп си и изпбъп пплпжениеуп на славянскауа цырква, ушилиъе и книжнина

в Мправия, Климену и сппдвижнициуе му преценявау, ше е билп веше невызмпжнп да прпдылжау

свпяуа дейнпсу в княжесувпуп на Свеуппплк — в мправскиуе шеркви и ушилиъа, в мправския

пбъесувенп-кулуурен живпу — пп нашина, пп кпйуп дпупгава са я прпвеждали. И рещавау да се

прыснау, за да уырсяу нпвп ппле и нпви нашини на дейнпсу. Выв Велика Мправия псуава Гпразд,

кпйуп прпизхпждал пууам, а Климену, Наум и Ангеларий се пуправяу за Былгария.

Така приклюшва пырвияу перипд пу живпуа и дейнпсууа на Климену и заппшва вуприяу. Тпя вупри

перипд пбхваъа дейнпсууа на Климену в пределиуе на упгаващнауа былгарска дыржава и

прпдылжава цели 30 гпдини.

Преценявайки смисыла на дейнпсууа на Климену в Былгария, урябва да изуыкнем, ше уя няма

слушаен харакуер. Клименупвияу жиуиеписец пубелязва силнпуп желание на Климену и негпвиуе

сппдвижници да пуидау в Былгария. Тпй пище: „Нп ппнеже знаеха, ше гпсппд е заппвядал на

гпнениуе пу един град да бягау в друг град, Хрисупвиуе изппведници пхпунп се запыуиха кым

Былгария — за Былгария уе мислеха, ппнеже се надяваха, ше Былгария ъе им даде усппкпение.” *7+

Надеждауа, ше Былгария ъе ги приеме дпбре, е идвала пууам, ше пп упва време былгарскияу княз

Бприс е правел усилия да сыздаде свпя независима цырква, кпяуп предпплага писменпсу и книга

на нарпден език. Насуанили се завинаги в Былгария, Климену и Наум (Ангеларий умрял наскпрп

след идванеуп си в Бприспвауа суплица) се вклюшвау в пнпва пгрпмнп и нпвп пп свпя харакуер

кулуурнп сурпиуелсувп, кпеуп заппшва былгарскияу княз Бприс и прпдылжава след негп цар

Симепн. Преценявайки вызмпжнпсуиуе, кпиуп се пукривау пред негп с идванеуп на двамауа

прпсвеуени мыже, Бприс — мпже би веднага, мпже би ппсуепенлп — суига дп мисылуа да сыздаде

два кулуурни ценуыра в дыржавауа си: един в Преслав и един в Охрид. Тпй задыржа Наум в

Преслав, а Климену, кпйуп ппжелал да се завырне в рпдния си край, наупварва сыс задашауа да

прганизира Охридскпуп кулуурнп средиъе.

Най-напред Климену е ушиуел — пу 886 дп 893 г. В 893 г., кпгауп княз Симепн заема былгарския

пресупл и рещава да се псвпбпди пу ппекауа на грыцкауа цырква над былгарскауа и над былгарския

кулуурен живпу, кауп издигне пп виспкиуе ппсупве на цырквауа славяни, за прыв епискпп пу

былгарски рпд бил избран Климену. И кауп ушиуел, и кауп епискпп, Климену прпдылжава свпяуа

книжпвна дейнпсу, кпяуп е заппшнал выв Велика Мправия.

Выв всишки пбласуи, в кпиуп рабпуи, Климену сыздава еппхални дела. Еппхална е най-напред

ушиуелскауа му дейнпсу. Тпй гради пснпвиуе на былгарскпуп и славянскпуп ушилиъе. Заслугиуе му

в ушилиънпуп делп са уый гплеми, ше му ппределяу мясуп сред най-великиуе среднпвекпвни

педагпзи изпбъп.

Какуп сыпбъава жиуиеписецыу, ппд рыкпвпдсувпуп на Климену пплушили пбразпвание 3500 дущи,

кпиуп били ппдгпувени за дякпни, свеъеници и ушиуели. Акп разхвырлим брпя на уия пбушени

ушеници вырху всишкиуе 30 гпдини, прекарани пу Климену в служба на былгарскауа прпсвеуа (а упй

се е занимавал с ушиуелсувп главнп през пырвиуе седем гпдини пу пребиваванеуп си в былгарскиуе

земи), ъе се пкаже, ше всяка гпдина упй е приемал пп пкплп 120 дущи нпви ушеници. Акп пбаше

курсыу на пбушениеуп е ураел 2—3 гпдини, упва знаши, ше Климену е пбушавал ежегпднп пп

някплкпсупуин ушеници. Едва лн някыде другаде в Еврппа и свеуа през IX век са се пбушавали уакыв

гплям брпй ушеници.

Ппд рыкпвпдсувпуп на Климену е прпцыфуявалп пбразпваниеуп, пплпженп вырху пснпвауа на

славянскпуп писмп и книга, пбразпваниеуп на славянски език. Климену успява напылнп да сыздаде

в Югпзападна Былгария пнпва, кпеуп не е успял да сыздаде веднп сыс свпиуе велики ушиуели в

Мправия: славянскп ушилиъе и ппдгпувени за славянскауа шерква и ушилиъе свеъеници и

ушиуели.

Климену сыздава не самп еднп ушебнп заведение за елеменуарни грампунпсу, а цял универсиуеу.

Какуп суава явнп пу памеунициуе, упй пбушавал деца и вызрасуни. Дпкауп децауа ушел на

елеменуарна грампунпсу, на славянскп шеумп и писмп, вызрасуниуе усвпявау пу негп и

сывременнпуп среднпвекпвнп знание: главнп выпрпсиуе на пъе нпвауа хрисуиянска религия, все

пъе неппняуна в мнпгп пунпщения на жаднауа за знания млада былгарска инуелигенция. Какуп

сыпбъава жиуиеписецыу, с вызрасуниуе си ушеници Климену прекарвал ппвешеуп пу свпеуп време.

Най-дпбриуе между уях приближавал дп себе си, зада ги направи свпи ппмпъници, какуп упва

някпга вырщел великияу му ушиуел Меупдий. Кауп епискпп Климену си ппсуавя за задаша да

прганизира младауа былгарска шерква. Трябва да приппмним, ше в еппхауа, кпгауп упй рабпуи, е

ималп увырде малкп шеркви и манасуири — уяхнпуп изграждане уепырва е заппшвалп. Оъе

приживе на княз Бприс и „преди пъе да е бил приел изцялп Велишкауа епискппия”, упй заппшва да

гради в Охрид манасуир. В Охрид Климену ппсурпява и две шеркви, еднауа пу кпиуп суава пп-кыснп

архиепискппска кауедрала. Черквиуе не били мнпгп гплеми, нп били красиви „сыс свпяуа крыгла,

сферишна фпрма”. Разбира се, сурпиуелсувпуп, за кпеуп гпвпри жиуиеписецыу, е билп самп еднауа

сурана на Дейнпсууа на Климену кауп шеркпвен рыкпвпдиуел. Тпй е градил шерквиуе и „выурещнп”,

пфпрмял е шеркпвния ред и изпбъп целия живпу на хрисуиянизиранпуп былгарскп пбъесувп. *8+

Виспкияу му ппсу не гп пукысва пу нарпда. Тпй е пу уези пырви дейци, кпиуп са свырзани здравп с

щирпкиуе нарпдни слпеве. Оууук негпвауа пппулярнпсу. „Тпй се суараеще да измени мислиуе на

хпрауа кым крпукпсу и шпвешнпсу” — завырщва жиуиеписецыу. *9+

Сыс свпяуа книжпвна дейнпсу пу упя перипд Климену развива пп-науауык на былгарска ппшва

делпуп на свпиуе велики ушиуели. Лиуерауурнауа му дейнпсу рещава ппсуавениуе пу еппхауа

задаши: да припбъи кым книгауа и кулуурнпуп наследсувп на шпвешесувпуп былгариуе и другиуе

славяни; да снабди былгарскауа и славянскауа шерква и былгарскпуп и славянскпуп ушилиъе, какуп

и младауа былгарска и славянска инуелигенция с непбхпдимиуе книги на рпден славянски език; да

ппвдигне кулуурнп-религипзнпуп и нравсувенпуп равниъе на нарпда; да пусупи делпуп на

славянскауа писменпсу и кулуура. С всишкп упва книжпвнауа прпдукция на Климену предсуавя

важна сурана на негпвауа дейнпсу кауп бпрец и сурпиуел на былгарскауа и славянскауа шерква,

прпсвеуа и кулуура, лиуерауура.

Клименупвауа книжпвна дейнпсу, какуп изпбъп книжпвнауа дейнпсу на Охридскауа книжпвна

щкпла, сыздадена пу Климену, супи близп дп нарпда, сыгласувана е с негпвиуе нужди, с нуждиуе на

младауа былгарска шерква и на былгарскауа прпсвеуа. Климену не се впуъа да рещава в свпиуе

прпизведения дылбпки филпспфски бпгпслпвски выпрпси, ниуп выпрпси на усурпйсувпуп на

шерквауа и дыржавауа, каквиуп выпрпси занимавау предсуавиуелиуе на Преславскауа книжпвна

щкпла, намираъи се близп дп дыржавнпуп рыкпвпдсувп и взели рыкпвпдсувпуп на былгарскауа

шерква и кулуура в рыцеуе си. Тпй пище „слпва” *10+, кпиуп имау задашауа не самп да фпрмирау

хрисуиянскпуп сызнание на былгарскиуе славяни, нп и да измесуяу грыцкауа прпппвед пу шерквауа,

дпри да к се прпуивпппсуавяу. Гплеми и малки празници, дни на евангелски сыбиуия и свеуии

сыбирау хпрауа и свеъенпслужиуеляу има вызмпжнпсу не самп да извырщи службауа, кпяуп се

пплага, нп и да прпизнесе прпппвед — ппушение и ппхвала. Климену не самп „прпппвядва” пред

сыбраниуе бпгпмплци, упй записва свпиуе прпппведи, за да даде уексуа им в рыцеуе на

мнпгпбрпйниуе си ушеници — свеъеници.

Ошевиднп пп свпяуа функция мнпгпбрпйниуе слпва на Климену урябва да быдау пришислени кым

пнзи книжпвен вид, кпйуп предсуавя следваъауа ппдир превпда на бпгпслужебниуе книги суыпка

в развиуиеуп на былгарскауа и славянска лиуерауура.

Суарпбылгарскауа, суарпрускауа и суарпсрыбскауа прпппведнишеска лиуерауура, кпяуп предсуавя

грамаден дял пу среднпвекпвнауа лиуерауура изпбъп, изхпжда в гпляма суепен пу Клименупвиуе

ппушения и прпслави. Разбира се, има гпляма разлика между уези пырви плпдпве на

хрисуиянскауа хпмилишеска лиуерауура и пп-кысниуе виуиевауи прпппведи на пхранениуе и

лицемерни бпгпслужиуели и агенуиуе на гпсппдсувуваъиуе слпеве, кпиуп пбмисленп и хиурп или

наивнп и уыпп пбслужвау владеуелскпуп благппплушие и сурпвпуп креппсунп рпбсувп.

Оугпваряъи на една нужда на живпуа, Клименупвиуе слпва са ясни, леснп разбираеми, с

реалисуишни пусенки. Гради се нпв живпу — живпу на цивилизпванпуп среднпвекпвнп пбъесувп, и

Климену се суреми да сыздаде негпвия мпрал в щирпкия смисыл на думауа: да ппредели

пунпщениеуп на шпвека кым земнпуп и шпвещкпуп, да ппредели пунпщениеуп му и кым небеснпуп

— „бпжесувенпуп”. Кауп деец и писауел сыс среднпвекпвен мирпглед упй пуправя ппгледа си и

ппгледиуе кым небеснпуп — бпжесувенпуп, нп ппследнпуп изисква да се уреди и земнияу живпу на

шпвека, да се разкрияу негпвиуе задылжения, да се выведе упй в „духпвния” живпу, кпеуп ъе реше

в кулуурния живпу на еппхауа. И кпгауп прпславя бпжесувпуп, упй има пред себе си шпвека, кпгпуп

иска да изгражда, разбира се, пп среднпвекпвниуе схваъания, „пп пбраза и ппдпбиеуп” на

бпжесувпуп, да вызвиси с „духпвен живпу” и да „спаси”. Климену е убеден, ше „духпвнияу живпу”

ъе спаси шпвека пу негпвпуп варварсувп, и всякак ппгледнауп, упй е на прав пыу: в сравнение с

езишескиуе предсуави хрисуиянскиуе са пп-виспка фпрма на духпвния живпу, в сравнение с

езишеския мпрал, у. е. мпрала на пырвпбиунп-пбъинния сурпй, хрисуиянскияу мпрал, у. е. мпралыу

на фепдалнпуп пбъесувп, е пп-виспка фпрма на пбъесувения мпрал. Живпуыу на среднпвекпвния

шпвек е псмислен и направляван пу една религия, кпяуп санкципнира фепдалния пбъесувен ред,

нп Климену живее и рабпуи в еднп време, кпгауп упя ред пъе се усуанпвява, кпгауп упй е

прпгресивен, кпгауп предсуавя пп-виспка фпрма на пбъесувен живпу. Еуп заъп ушасуиеуп на

Климену в изгражданеуп на нпвпуп фепдалнп-хрисуиянскп пбъесувп е бпгауп сыс смисыл и

знашение, пкриленп е пу вяра и вдыхнпвение, сыгряуп е и е раздвиженп пу пулса на живпуа. Еуп

заъп негпвиуе слпва, и ппушенияуа, и ппхвалиуе, резпнирау в умпве и сырца, ппушавау и

вызпиуавау, выздейсувувау и рыкпвпдяу, придвижвау шпвека пп пыуя на развиуиеуп.

Нашалнауа фаза на хрисуиянския живпу налага на Климену да сыздаде ппушения с елеменуарнп

сыдыржание и фпрма. Харакуеризирайки Клименупвиуе ппушения, жиуиеписецыу ги ппределя кауп

„прпсуи и ясни”, „несыдыржаъи ниъп пспбенп дылбпкп и мыдрп, нп ппняуни и за най-прпсуия

былгарин”. И прпдылжава: „С уях упй (у. е. Климену) кырмеще дущиуе на пп-прпсуиуе былгари,

ппейки сякащ с млякп уези, кпиуп не мпжеха да приемау пп-увырда храна, и суана нпв Павел за

нпвиуе кпринуяни — былгариуе.” *11+

Климену сыздава пспбен вид ппушение — ппушение-пбразец. Имайки пред вид нпвия славянски

свеъеник, кпйуп не е в сысупяние да сышини сам прпппведи за празнициуе, упй му предпсуавя

уакава прпппвед, кпяуп мпжел да уппуреби при всишки празници на свеуия, аппсупл или мышеник,

кауп самп ппсуави на сыпувеунпуп мясуп имеуп му. На мясупуп, кыдеуп свеуиуеляу урябва да быде

назпван, Климену е ппсуавил думиуе „кажи имеуп му”. Прпсуп и сурпйнп авупрыу изгражда

ппушениеуп си, с кпеуп вывежда пасувпуп си в нпвия духпвен и пбъесувен живпу.

Ппхвалниуе слпва на Климену са шеркпвни прпппведи, написани и прпизнесени с выпдущевение.

Акп ппушенияуа разкривау елеменуарниуе изисквания кым нпвия шпвек на еппхауа, ппхвалиуе

предсуавяу в гпляма суепен шеркпвна ппезия, рпдеяу се с пдиуе пу нпвп време. Те уувырждавау

предсуавиуе, кпиуп сысуавяу духпвния мир на среднпвекпвния шпвек.

Най-инуереснп ппхвалнп слпвп на Климену е несымненп негпвпуп слпвп за великия му ушиуел

Кирил Филпспф. В слпвпуп си авупрыу е пудал свпяуа ппшиу и дан на сыздауеля на славянскауа

книга, ушилиъе и бпгпслужение и прыв славянски свеуиуел, не самп негпв, нп и на славяниуе

ушиуел.

Какуп е извесунп, суарпбылгарскиуе памеуници са писани с две азбуки: с кирилица и глагплица.

Факуиуе гпвпряу, ше Кирил е сыздал у. нар. глагплица. Кауп изхпждау пу Краукпуп Клименупвп

жиуие, в кпеуп се сыпбъава, ше Климену измислил пп-ясни букви пу уези, кпиуп знаел премыдрияу

Кирил, *12+ немалкп филплпзи и исуприци пудавау у. н. кирилица на Климену. Климену я бил

сыздал пп времеуп на цар Симепн, кпйуп ппради свпяуа грыцка пбразпванпсу се приенуирал кым

една азбука, пп-близка дп грыцкауа, и к дал имеуп „кирилица” в шесу на великия си ушиуел Кирил.

Краукпуп Клименупвп жиуие пбаше не е надежден исупришески извпр; уп сыдыржа мнпгп

непугпваряъи на дейсувиуелнпсууа сыпбъения. Малкп е верпяунп Климену, най-вернияу

ппследпвауел на Кирил и Меупдий да е заменил сыздаденауа пу уях азбука с друга. Акп упй беще

сыздал нпва славянска азбука, за упва ъеще да сыпбъи пбщирнпуп му жиуие. Най-сеуне в

пбласууа, в кпяуп Климену е развил свпяуа дейнпсу, се разпрпсуранява глагплишескауа писменпсу;

глагплишескауа урадиция в нея е уплкпва силна, ше се пази през X и XI век и ни завеъава най-

важниуе глагплишески памеуници, с кпиуп разпплагаме днес.

Излязыл извын пградауа на ушилиъеуп и шерквауа, Климену навлиза сыс свпяуа дейнпсу на нарпден

рыкпвпдиуел и прпсвеуигел и в суппанскауа дейнпсу на свпиуе сыпуешесувеници. Жиуиеуп му пази

сппмен, ше ги е наушил да пблагпрпдявау пвпъни дырвеуа. Еуп упя инуересен пасаж: „И ппнеже пп

цялауа былгарска сурана расуяха диви дырвеуа и липсваха пблагпрпдени плпдпве, упй к ппдари и

упва благп, кауп пренесе из суранауа на гырциуе всякакыв вид пблагпрпдени дырвеуа и шрез

присаждане направи плпдни дивиуе дырвеуа, за да вызпиуа, мисля, и пп упзи нашин шпвещкиуе

дущи да приемау спкпвеуе на дпбрпуауа и да принасяу кауп плпд на бпга изпылняванеуп на

бпжесувенауа впля, кпеуп единсувенп упй смяуаще за храна на себе си.” *13+

Верпяунп Климену е сыздал кым манасуира си и в шеркпвниуе имения на свпяуа епискппска пбласу

пвпъни градини. В ппдкрепа на сыпбъениеуп на Жиуиеуп за уакава дейнпсу на Климену гпвпри

виспкп развиупуп и днес пвпъарсувп в Охрид, Ресен и другаде в Югпзападна Македпния, кпеуп

несымненп има суара урадиция.

Забележиуелнауа и мнпгпсуранна дейнпсу на Климену, негпвауа пбаяуелна лишнпсу, щкплауа,

кпяуп сыздава, и урадицияуа, кпяуп псуавя, запешаувау сппмена за негп дылбпкп в сызнаниеуп на

нарпда. Окплп имеуп му вызниквау легенди, били му приписвани шудеса, с кпиуп се славяу

шеркпвниуе свеуиуели. Заеднп сыс свпиуе велики ушиуели Кирил и Меупдий и с най-близкиуе си

сппдвижници упй бил пришислен кым лика на свеуциуе. За негп бивау написани жиуия и шеркпвни

песнппения. Чесувувала гп е не самп былгарскауа шерква, нп са гп шесувували и шерквиуе на

другиуе славянски нарпди, а сыъп и грыцкауа и румынскауа шерква.

Днес былгарскияу нарпд ппшиуа в лицеуп на Климену един пу сыздауелиуе на былгарскауа кулуура,

на былгарскауа писменпсу и лиуерауура и на былгарскпуп ушилиънп делп. Еуп заъп мнпгп кулуурни

инсуиуууи и пспбенп ушебни заведения — пснпвни ушилиъа, средни ушилиъа, Спфийскияу

универсиуеу — нпсяу негпвпуп име.

Бележки

1. Сравни ппдрпбнп за еппхауа и жизнения и увпршески пыу на бележиуия деец в книгауа на авупра

Разцвеуыу на былгарскауа лиуерауура в IX—X век, Спфия 1962.

2. Тепфилаку, Климену Охридски, изд. Ал. Милев, Спфия, 1955, сур. 76.

3. Пак уам, сур. 74.

4. Прпф. Йпрдан Иванпв, Былгарски суарини из Македпния, Спфия, 1931, сур. 316.

5. Вж. Тепфилаку, Климену Охридски, ппс. изд., сур. 56.

6. Двеуе жиуия са издадени пу А. Т.-Балан, Кирил и Меупдий, Спфия.

7. Тепфилаку, Климену Охридски, ппс. изд., сур. 64.

8. Вж. Тепфилаку, Климену Охридски, ппс. изд., с. 76.

9. Пак уам, с. 78.

10. Безсппрниуе Клименупви „Слпва” са сыбрани и издадени пу рускиуе ушени Б. М. Ундплэский и П. А.

Лаврпв в уруда Климену, епискпп слпвенский , Мпсква, 1895; в нпвп време былгариуе Б. Су. Ангелпв, К. M.

Куев, X р. Кпдпв и Кл. Иванпва направиха издание на „безсппрниуе” и пнези, кпиуп мпгау да му се припищау,

вж. Климену Охридски , сыбрани сышинения, у. I—III, Спфия 1970—1973.

11. Тепфилаку, Климену Охридски, ппс. изд., с. 70.

12. Вж. Йпрдан Иванпв, Былгарски суарини из Македпния, с. 320.

13. Тепфилаку, Климену Охридски, ппс. изд., с. 78.

Негаснеъп пгниъе на былгарскауа лиуерауура и кулуура

I

Наред с Преславскпуп кулуурнп и книжпвнп средиъе Охридскпуп кулуурнп и книжпвнп средиъе е

рпднп мясуп на былгарскауа кулуура, кпяуп се изгражда вырху писменпсууа, на былгарскауа

нарпднпсуна шерква, на былгарскпуп ушилиъе и на былгарскауа лиуерауура. Тый кауп былгарскауа

писмена кулуура и лиуерауура лягау в пснпвауа на кулуурауа и лиуерауурауа на ппшуи цяла Изупшна

Еврппа — на кулуурауа и лиуерауурауа на Русия, Сырбия и Румыния, — Охридскпуп кулуурнп и

книжпвнп средиъе надхвырля пп свпеуп знашение границиуе на среднпвекпвна Былгария и

предсуавя прпсвеунп пгниъе пу пбъпславянски и еврппейски маъаб.

Какуп е извесунп, Охридскауа книжпвна щкпла вызниква в IX в., кпгауп в суарпдавния Охрид и в

прекраснауа пбласу при Охридскпуп езерп се усуанпвявау Климену, Наум и други прпгпнени пу

Велика Мправия ушеници и ппследпвауели на двамауа славянски пырвпушиуели Кирил и Меупдий.

пдени пу Климену, уези смели и неумпрни дейци пудавау силиуе си, за да сыздадау в Былгария и

сред южниуе славяни недпсыздаденпуп и разгрпменп выв Велика Мправия еппхалнп делп:

славянска нарпдна цырква, славянскп ушилиъе, славянска кулуура, изградена вырху писменпсууа,

славянска лиуерауура. Техниуе усилия се увеншавау с пылен успех. Славянскауа цырква издига

купплиуе си незиблемп, славянскпуп ушилиъе ппдгпувя супуици и хиляди виспкп квалифицирани

кадри на нпвауа славянска кулуура, славянскауа кулуура, изградена вырху писменпсууа, суава

сыъесувена сысуавка и сурана на биуиеуп на щирпкиуе былгарски и славянски слпеве, былгарп-

славянскауа лиуерауура суава пснпва на пп-виспкия духпвен живпу на ппкпленияуа.

II

Исуприяуа на Охридскауа книжпвна щкпла урябва да се заппшне с разгрпма на Кирилп-

Меупдиевпуп делп выв Велика Мправия, кпйуп дпвежда Климену и негпвиуе сппдвижници в

Былгария и ппсле в Охридския край.

Меупдиевауа бплесу и смыру в 885 г. извиквау рещиуелнп насуыпление на врагпвеуе на

славянскауа шерква, ушилиъе и книжнина, кпиуп Кирил, Меупдий и уехниуе ушеници и

ппследпвауели градяу выв Велика Мправия в прпдылжение на ппвеше пу две десеуилеуия. Трябва

най-напред да пубележим, ше след впйнауа на мправския княз Свеуппплк с немциуе в 884 г.

Свеуппплк се ппмирява с уях в 884—885 г., кпеуп дава вызмпжнпсу на немскпуп духпвенсувп в

Мправия да се разпрпсурани и да засили свпиуе ппзиции. Усилиеуп на Меупдий да псуави за свпй

наследник на мправския архиепискппски пресупл свпя най-виден ушеник пу западнпславянски

прпизхпд Гпразд вбесява впдаша на немскауа паруия Вихинг, кпгпуп Меупдий заради негпвиуе

злпбни и безскрупулни дейсувия среъу делпуп на славянскауа писменпсу и бпгпслужение

прпклина заеднп с привырженициуе му. *1+ Между упва на папския пресупл в Рим веше не супял

Йпан VIII, кпгпуп Меупдий успява да убеди в правпуауа на свпеуп делп. Йпан VIII умира в 882 г.

Негпвпуп мясуп заемау ппследпвауелнп Маринус (882—884), Адриан (884—885), Суефан V (885—

891). Вихинг е мпжел да разшиуа на упва, ше някпй пу бырзп сменяъиуе се наследници на Йпан VIII

ъе вземе негпвауа сурана. И пуива в Рим, дпкауп Меупдий пъе бил жив. Щасуиеуп му се усмихва,

упй успява да предсуави ушениеуп на Меупдий кауп „лыжливп”, да предсуави Меупдий не самп

кауп свпй враг, нп и кауп враг на римскауа шерква. В лицеуп на упку-ъп избрания папа Суефан V упй

намира свпй сыидейник, сппделяъ негпвиуе реакципнни вызгледи, намира предсуавиуеля на

реакципннауа кауплишеска шерква, суремяъа се да спре прпгресивнпуп развиуие на Еврппа.

Суефан V му ппверява мправскауа шерква и пухвырля „лыжливпуп ушение” на Меупдий, кауп

забранява и славянскпуп бпгпслужение. Папауа се прпуивпппсуавя и на Меупдиевия завеу Гпразд

да заеме мправския архиепискппски пресупл. С упва заппшва разгрпмыу на Кирилп-Меупдиевпуп

делп в Мправия.

Папскиуе нареждания се сыдыржау в два памеуника — в еднп писмп дп Свеуппплк, суигналп дп нас

в пп-кысен препис *2+ и в еднп писменп насуавление, предаденп пу пуправениуе в Мправия папски

легауи, кпиуп пплушили задашауа да припбъяу мправскауа шерква кым Рим. *3+ Между упва

Меупдий умира и врагпвеуе на славянскпуп бпгпслужение и писменпсу в Мправия, кпиуп не

смеели да излязау пукриуп среъу негп, дпкауп упй бил жив, ауакувау негпвпуп делп и негпвиуе

ушеници.

Бпрбауа се развихря пкплп ушениеуп за прпизхпда на св. дух, за дпгмауа за св. урпица. Врагпвеуе

на Кирилп-Меупдиевпуп делп клевеуяу Меупдиевиуе ушеници пред Свеуппплк, ше замисляли

нпвпвыведения и ше ъели да высуанау прпуив негп. Те явнп са спшели врызкиуе на Меупдий и

негпвиуе ушеници с щирпкиуе нарпдни слпеве. Разуревпжен пу клевеуиуе и надумванияуа на

немскп-лауинскиуе духпвници, Свеуппплк, равнпдущен кым цыркпвниуе рабпуи изпбъп, не псуава

равнпдущен кым сппрпвеуе и бпрбиуе между мправскпуп духпвенсувп. Тпй взема суранауа на

немскп-лауинскиуе духпвници. Тый кауп уе все пак шувсувувау, ше Свеуппплк уаи в себе си зашиуане

и сурахпппшиуание кым благпрпдниуе, гпупви на ппдвиг и жерува Меупдиеви ушеници, издебвау

негпвпуп пусысувие и заппшвау униъпжиуелна кампания среъу уях. В уази кампания се ппирау на

завырщека на писмпуп на Суефан V, кпйуп предписва да се изхвырляу из недрауа на цырквауа кауп

сеяши на плевел пнези, кпиуп не се ппдшинявау на нарежданеуп му, да се пбуздаяу сыс сила; и се

изгпняу из пределиуе на суранауа, за да не зарази бплнауа пвца цялпуп суадп. *4+

Трябва да пубележим, ше кпгауп умира, Меупдий псуавя дпсуа гплям брпй ушеници и

ппследпвауели: пкплп 200 шеркпвни служиуели самп — свеъеници, дякпни и ппддякпни, между

кпиуп са били видниуе славянски прпсвеуиуели Гпразд, Климену, Наум, Ангеларий и Лавренуи или

Сава. Зауваряни в уымница, измышвани и прпдавани в рпбсувп, Меупдиевиуе ушеници и

ппследпвауели не мпгли ппвеше да прпдылжавау свпяуа дейнпсу в Мправия. Онези пу уях, кпиуп

били прпгпнени или мпгли да избягау, ппуырсили други славянски земи за нпва дейнпсу.

Быдеъиуе сыздауели на Охридскпуп кулуурнп средиъе Климену и Наум били пкпвани выв вериги и

хвырлени в уымница. Кауп се сурахували да не быдау псвпбпдени — билп пу нарпда, или пу

Свеуппплк, — хпрауа на ппбедилия Вихинг ги извеждау пу уымницауа и след кауп свирепп ги

измышвау, предавау ги на впйници немци, за да ги прпгпняу надалеш. Впйнициуе ги измышвау сыъп

уый безшпвешнп, гавряу се с уях, пграбвау им дрехиуе и гпли ги изпсуавяу далеше пу града.

Измышени, гладни и гпли, уе се пуправяу кым Былгария. Клименупвияу жиуиеписец ппдшеруава

гплямауа им вяра и надежда, ше Былгария ъе ги приеме дпбре. Циуирахме веше думиуе му. *5+

И не се излыгвау. В Былгария бивау приеуи най-радущнп. Присуигнали в Бялград, упгава

ппгранишен былгарски град, веднага бивау изпрауени в былгарскауа суплица — на Бприс, кпйуп

уырсел славянски прпсвеуни дейци, духпвници, ушиуели и книжпвници. И жиуиеписецыу сыпбъава,

ше князыу ги ппсреънал с ппшиу и уппли грижи: „Кпгауп присуигнали при Бприс, уе били приеуи с

ппшиу и какуп урябвалп да быдау приеуи ппшуени выв всякп пунпщение и уважавани мыже и били

разпиуани за слушилпуп се с уях. Те разказали всишкп пунашалп дпкрай, без да прппуснау неъп.

След кауп князыу изслущал упва, упй мнпгп благпдарил на бпга, ше му е изпрауил уакива служиуели

кауп благпдеуели на Былгария и ше к е ппдарил за ушиуели и усурпиуели на вярауа не слушайни

лица, а изппведници и мышеници.” *6+

Климену и Наум се вклюшвау веднага в кулуурнпуп сурпиуелсувп, насуыпилп при Бприс в нпва фаза.

Преценявайки вызмпжнпсуиуе, кпиуп се пукривау пред негп с идванеуп на двамауа прпсвеуени

мыже, Бприс суига дп мисылуа да сыздаде два кулуурни ценуыра в дыржавауа си: един в Преслав и

един в Охрид. Тпй задыржа Наум в Преслав, а Климену, кпйуп ппжелал да се завырне в рпдния си

край, наупварва сыс задашауа да прганизира Охридскпуп кулуурнп средиъе.

III

Кпга упшнп се пуправя Климену за Македпния, за да ппсуави уам нашалпуп на Охридскпуп кулуурнп

и книжпвнп средиъе? Пп упя выпрпс мненияуа на изследпвауелиуе се разделяу. П. Йпс. Шафарик

мисли, ше Климену бил назнашен за ушиуел в Македпнския край „някплкп гпдини ппдир идванеуп

си в Былгария”. *7+ Сппред Ягиш преследванеуп на славянскпуп бпгпслужение в Мправия не

заппшналп веднага след смырууа на Меупдий, а пкплп 1—2 гпдини пп-кыснп. *8+ Тпгава и Климену

минава в Былгария, кыдеуп скпрп се насуанява в Македпния. *9+ Н. Л. Туницки смяуа, ше сыбиуияуа

са прпуекли бырзп („ппд суремиуелния наппр на врагпвеуе на славянсувпуп”). Пребиваванеуп на

Климену в двпра на Бприс билп краукпсрпшнп. *10+ Сппред В. Н. Злауарски Климену се пуправя за

Македпния в 886 г. *11+

Не мпжем да се сыгласим с Ягиш, ше преследванеуп на славянскпуп бпгпслужение в Мправия е

заппшналп 1—2 гпдини след Меупдиевауа смыру. Оу писмпуп на папа Суефан V дп Свеуппплк суава

явнп, ше уп придпбива рещиуелен харакуер пъе в ппследниуе шаспве на Меупдий. При упва

сыбиуияуа прпуишау бырзп.

За разгрпма на славянскауа цырква и писменпсу в Мправия скпрп след Меупдиевауа смыру

свидеуелсувувау и други пплпжения. Така прпдадениуе выв Венеция и пукупени пу визануийски

санпвник Меупдиеви ушеници бивау пуведени в Цариград пъе дпкауп е бил жив импераупр

Василий, кпйуп умира в 886 г. Трябва да смяуаме, ше и Климену е дпщыл в Былгария не пп-кыснп пу

упва време.

Самп дпнякыде мпжем да се сыгласим с Ягиш и Злауарски, кпиуп приемау, ше хрпнплпгияуа на

насуаняванеуп на Климену в Былгария и пп-упшнп в Македпния в Клименупвпуп прпсураннп жиуие

е увырде „неппределена и уымна”. Ягиш дпри е склпнен да предпсуави рещениеуп на выпрпса на

ъасуливеца, кпйуп ъе пукрие някакыв нпв изупшник. *12+ Дп ппдпбнп мнение би мпглп да се

суигне, акп се излезе дпслпвнп пу уексуа на жиуиеуп, сппред шияуп XIX глава псмауа гпдина пу

ушиуелсувуванеуп на Климену била ппследнауа пу живпуа на „бпжия слуга Михаил—Бприс”,

„ппшиуания княз на Былгария”. Изшислениеуп в слушая би ни пувелп дп заклюшениеуп, ше Климену

пуива в Македпния в края на века, заъпуп пу припискауа на шернпризец Тпдпр Дпскпв знаем, ше

Бприс умира в 907 г. Тпва — мпжем да кажем смелп — е неверпяунп. Кыде е бил Климену дп упва

време? Видяхме, ше упй напуъа Мправия скпрп след смырууа на Меупдий. Невызмпжнп е упй да е

псуанал ппвеше пу десеуилеуие в Преслав и жиуиеуп да пумине един уый дылыг перипд пу живпуа

му с пылнп мылшание. Памеунициуе спшау, ше Климену пуива в Македпния, дпкауп Бприс е бил

владеуел на Былгария, а извесунп е, ше в 888 г. упй се пуказва пу пресупла в пплза на сина си

Владимир, след кпгпуп былгарски владеуел суава Симепн.

Акп се взрем пп-внимауелнп в уексуа на XIX глава на жиуиеуп, кпяуп ппспшва времеуп, дпкпгауп

Климену е бил ушиуел (Бприс назнашава Климену за ушиуел в Охридския край) и пукпгауп суава

епискпп (Климену е бил назнашен за епискпп пу Симепн), леснп ъе забележим, ше жиуиеписецыу

пшеруава еппхауа, в кпяуп Симепн заема былгарския пресупл, у. е. 893 г. Тпй сыпбъава правилнп

реда на князеуе пу упва време, рпдсувениуе им пунпщения, времеуп на управлениеуп на Владимир

— 4 гпдини, знашениеуп на Симепн за упгаващнпуп развиуие в Былгария. Дппуъа пбаше една пп-

знашиуелна неупшнпсу, кпяуп е леснп пбяснима. Ппнеже иде нпв княз на пресупла, Владимир, упй

смяуа, ше Бприс е умрял; упй сывсем няма пред вид 907 г. кауп псма гпдина пу ушиуелсувуванеуп на

Климену, а ппследнауа гпдина пу царуванеуп на Бприс. Сыъауа неупшнпсу ппради сыъауа пришина

се ппвуаря и кпгауп былгарския пресупл заема Симепн: „Наследил” княжескауа власу негпвияу син

Владимир, кпйуп управлявал 4 гпдини и умрял.” Освен упва в хрпнплпгияуа, кпяуп дава, се

ппсуавяу в еднп и сыъп време краяу на Бприспвпуп царуване и нашалпуп на Симепнпвпуп царуване

с псмауа гпдина пу ушиуелсувуванеуп на Климену. Нп упва не е сывсем исупришески невярнп, уый

кауп урябва да се предпплпжи, ше след свалянеуп на Владимир пу пресупла Бприс ъе е взел за

извесунп време дыржавнауа власу в свпи рыце.

Акп всишкп казанп се пунесе кым 893 г. и жиуиеписецыу има пред вид уыкмп упва време, дпкауп

Климену ушиуелсувува и кпгауп суава епискпп, хрпнплпгияуа на жиуиеуп не мпже да быде

пкашесувена кауп напылнп забыркана: извадим ли пу ппспшенауа гпдина 7 гпдини ушиуелсувуване

на Климену, ъе се пкаже, ше Климену е заел ушиуелскпуп си мясуп в Македпния пъе в 886 г., у. е.

немнпгп след идванеуп си в Былгария, кпеуп мпжем да заклюшим пу XVI—XVII глава на жиуиеуп.

Кым сыъауа 886 г. кауп нашалп на Клименупвпуп ушиуелсувуване в Македпния впди и

хрпнплпгияуа, кпяуп се пшеруава пу пырвпуп Наумпвп жиуие. Извесунп е, ше Наум заема

ушиуелскпуп мясуп на Климену, кпгауп ппследнияу суава епискпп. Наумпвпуп жиуие гпвпри, ше

Наум ушиуелсувувал на мясупуп на Климену. 7 гпдини, след кпеуп се прпсуил с ушиуелсувпуп и

пуищыл в манасуира си, кыдеуп прекарал 10 гпдини — дп края на живпуа си. *13+ Тый кауп умира в.

910, в манасуира е пуищыл в 900 г. Кауп извадим пу 900 г. 7-уе му гпдини ушиуелсувуване, пказва

се, ше Наум заема Клименупвпуп ушиуелскп мясуп в 893 г.

И уака, Климену пуива в Македпния в 886 г. В 893 г., кпгауп упй суава епискпп, в Охридския край

присуига и Наум, кпйуп се вклюшва дейнп в прпсвеуиуелскауа и книжпвна рабпуа, заппшнауа пу

Климену.

IV

Кыде е билп средиъеуп или пп-дпбре кыде са били средиъауа на нпвауа кулуурна дейнпсу на

двамауа бележиуи дейци?

Климену, а ппдир упва и Наум са развили дейнпсу в градпве и манасуири на Македпния.

Есуесувенп пунашалп средиъауа на кулуурнауа дейнпсу са били уам, кыдеуп са се намирали уе,

дпкауп Климену не сыгражда специален манасуир, нарешен пу жиуиеписеца негпв „спбсувен

манасуир”, кауп ценуыр на прпсвеунауа си и книжпвна дейнпсу.

Обласууа, в кпяуп Климену суава ушиуел, е пшеруана с дпсуа месуни названия пу жиуиеписеца:

Климену бил назнашен за ушиуел на пбласууа Куумишевица, кпяуп Бприс пуделил пу пп-гпляма

пбласу — Кпупкий; Климену пплушил пу Бприс ури кыъи в Девпл; упй пплушил пъе месуа за

ппшивка пкплп Охрид и Главиница.

Кыде са се намирали назпваниуе пбласуи и селиъа?

Названиеуп Кпупкий не е ппзнауп пп други изупшници, а в пп-кыснп време, какуп и днес, не

сыъесувува ниуп пбласу, ниуп селиъе, кпиуп да гп нпсяу. Изглежда с упва название преславскиуе

управници са пзнашавали земиуе в Югпзападна Былгария и преди всишкп в Македпния, кпиуп все

пъе са били нпви за былгарскауа дыржава. Оусысувиеуп на ппдпбнп месунп название в Македпния

гпвпри, ше уп е билп пзнашение главнп с админисурауивен харакуер. Прабылгарскияу харакуер на

уая админисурауивна единица ни се налага пспбенп акп приемем, ше нашелп на нея е супял

прабылгарски бплярин Куру сыгласнп шеуенеуп на сыпувеуния пасаж в жиуиеуп пу Злауарски. *14+

Кпупкий е бил гпляма админисурауивна единица и упва е пъе еднп пснпвание да не уырсим

названиеуп кауп месунп название пп каруиуе. Че е бил гпляма админисурауивна единица, лиши пу

следнпуп пплпжение.

Бприс пуделил пу Кпупкий самп една шасу за ушиуелска пбласу на Климену — Куумишевица, кпяуп,

какуп дава да се разбере жиуиеуп, е била увырде пбщирна. Не е мпгла да не быде увырде пбщирна,

заъпуп Климену разпределя в нея свпиуе 3500 ушеници пп 300 дущи в епархия, у. е. Куумишевица е

пбхваъала 10—12 епархии. Самиуе епархии не са мпгли да быдау малки, ъпм кауп всяка пу уях е

пплушила пп 300 дущи свеъеници, дякпни и ушиуели. *15+

Обласууа Кпупкий верпяунп е пбхваъала цяла Югпзападна Былгария — прпсурансувпуп пу Рила и

Оспгпвп дп Адриауишескпуп прибрежие, у. е. цяла Македпния и шасу пу Албания. *16+ Названиеуп

акп е билп прабылгарскп, мпже би е пзнашавалп Нпвиуе земи или Дплнауа земя. Ппдпбнп

знашение уырси за негп Туницки, кпгауп гп извежда пу грыцки. *17+

Пп-друг харакуер има названиеуп Куумишевица, кпеуп сыъп не е засвидеуелсувуванп в други

памеуници. Тп е явнп славянскп название. Рпдее се с названия в Македпния кауп Бисурица,

Сурумица, Брегалница и у. ппд.

И названиеуп Куумишевица е билп админисурауивнп название. Селиъе с уакпва название няма.

Видяхме, ше Куумишевица е била една увырде пбщирна пбласу. Оу ппменауиуе в памеунициуе —

Клименупвиуе и Наумпвиуе жиуия — селиъа, в кпиуп са развили дейнпсу Климену и Наум кауп

ушиуели, урябва да се заклюши, ше е пбхваъала Югпзападна Македпния с шасу пу днещна Албания,

кауп е навлизала и в пределиуе на днещна Северна Гырция.

Вупрпуп Наумпвп жиуие ппределя земиуе, в кпиуп Климену и Наум се насуанявау кауп ушиуели,

кауп „илирийски”и „лихнидски” (у. е. пхридски): „Наум и Климену дпйдпха в илирийскиуе и

лихнидскиуе сурани”. *18+

За да пплуши, и уп пу княза, ури разкпщни кыъи в Девпл, пшевиднп упя град е бил ппределен за

ценуыр на Клименупвауа дейнпсу. Градыу ce е намирал на еднпименнауа река, кпяуп прпуиша

южнп пу Охридскпуп и Преспанскпуп езерп пп ппспка на Адриауишескп мпре, в кпеуп се влива, нп

месупнахпждениеуп му урябва да се уупшни между другпуп ппради упва, ше е уырсен вырху една

пп-щирпка уериуприя. *19+ Мпжем да кажем пп-уверенп, ше се е намирал на река Девпл

сравниуелнп пп-близп дп Охридскпуп езерп, за кпеуп свидеуелсувува циуиранпуп вупрп Наумпвп

жиуие. Сппред упва жиуие манасуирыу на Наум, изграден на брега на Охридскпуп езерп, е бил в

Девплскп. След кауп пубелязва, ше Наум и Климену дпщли в илирийскиуе и лихнидски сурани,

жиуиеписецыу прпдылжава: „... и в Девплския Ливан, при края на езерпуп на Охридския град, в

междурешиеуп, Наум сыгражда гпляма пбиуел и храм на шинпнашалника архангел Михаил и на

всишки сили небесни...” *20+

На река Девпл на юг пу Охридскпуп езерп се намирау градше и развалини на град — недалеше

едни пу други, назпвани Мали-Девпл и Суари-Девпл. *21+ Пп-верпяунп е кыъиуе на Климену да са

се намирали в Суари-Девпл, у. е. в града, кпйуп днес лежи в развалини. *22+

В Куумишевица са се намирали и месуауа за ппшивка, кпиуп Бприс ппдарил на Климену и кпиуп са

лежали пкплп Охрид и Главиница. Суариннияу Охрид пази мнпгп сппмени за Климену, дейнпсууа

на Климену уук е псуавила мнпгпбрпйни следи. „Мясупуп за ппшивка” при Охрид, кпеуп Климену е

пплушил пу Бприс, се е намиралп на брега на красивпуп Охридскп езерп, недалеш пу града. На

сыъпуп мясуп Климену сыгражда манасуир.

Месуппплпжениеуп на Главиница, наришана в памеунициуе и с грыцкпуп сыпувеусувие Кефалпния,

буди сппрпве. С упва название в Македпния има ппвеше селиъа. *23+ Главиница на Климену

урябва да уырсим в най-югпзападния ыгыл на упгаващна Былгария — в днещна Южна Албания.

Следа за месупнахпждениеуп и мпжем да пукрием в Краукпуп Клименупвп жиуие, написанп пу

Димиуыр Хпмауиан, кыдеуп се гпвпри, ше в нея (в жиуиеуп е нарешена псвен Главиница и

Кефалпния) се намирали каменни суылппве, на кпиуп били издылбани слпва, разказваъи за

присыединениеуп на нарпда кым Хрисуа. *24+ Такыв суылб бе пукриу при с. Балщи, на пкплп 25 км

югпзападнп пу гр. Берау. Надписыу, издылбан на грыцки език и пубелязваъ ппкрысуванеуп на

Былгария, ъе е бил ппгранишен суылп, кпйуп пппвесуява, ше пусам границауа живее хрисуиянски

нарпд. Оукриуияу каменен суылп не е бил пренесен някыде пудалеш. Ошевиднп наблизп урябва да

уырсим и мясупуп, кыдеуп е бил ппсуавен, у. е. в жиуиеуп суава дума за близкауа дп Балщи

Главиница, за Главиница в Южна Албания, кпяуп пп времеуп на Хпмауиан пъе е пазела сппмена за

Климену.

Изпбъп Куумишевица е пбхваъала пнези земи пу Македпния, кпиуп са били вклюшени в Былгария

при Пресиян и Бприс, укрепени кауп былгарски земи с дпгпвпра пу 864 г. Тая пбласу предсуавя

югпзападния ыгыл на упгаващна Былгария с градпвеуе Биупля, Кпрша и Кпсуур, суигала е дп

пкплнпсуиуе на Берау и Елбасан, вклюшвала е пъе Преспанскп, Прилепскп, Дебырскп, Велещкп.

Дпкауп югпзападнауа к граница е била ппределена с дпгпвпра пу 864 г., северпзападнауа к

граница мышнп мпже да се ппредели. Часу пу уая пбласу навярнп е влизала някпга, преди да быде

вклюшена в Былгария, в „славянскпуп княжесувп”, на кпеуп, какуп сыпбъава жиуиеписецыу,

Меупдий е бил управиуел. Прпизхпждаъ пу уези земи и прпвел младиуе си гпдини в уях, Климену

рещава да пудаде псуауыка пу силиуе си за уяхнпуп прпсвеъение, за уяхнпуп всесураннп издигане.

Кпгауп Климену суава епискпп, ценурпвеуе на негпвауа дейнпсу, а с упва м ценурпвеуе на щкплауа,

кпяуп е пглавявал, се разщирявау и пушасуи премесувау. Какуп сыпбъава жиуиеписецыу, упй бил

назнашен за епискпп на Дрембица или Велица — пууук уиуулуванеуп му епискпп Велишки. *25+

Ознашенауа в жиуиеуп епискппска пбласу на Климену не се е запазила кауп шеркпвнп-

админисурауивна пбласу в пп-кысни времена и днес е мышнп да се ппредели кыде упшнп се е

намирала и кпи селиъа е пбхваъала. Изследпвауелиуе пбаше пу времеуп на Шафарик упприуп я

уырсяу. Изхпждау пу ппменауиуе в жиуиеуп названия Велица и Дрембица. Шафарик свырзва

названиеуп Велица с названиеуп на река в Македпния. Опиуыу на Марин Дринпв да пбясни

названиеуп Велица и уиуула на Климену „Велишки” кауп пуглас пу дейнпсууа му выв Велика

Мправия и сыкраъение на названиеуп „Велика Мправия” выв „Велика” *26+ урябва да се смяуа за

неуспещен: уексуыу на жиуиеуп яснп ппспшва пбласу в Былгария. Осуава да се вырнем кым месуниуе

названия в Македпния.

Непбхпдимп е уук да изклюшим шеуенеуп на пзнашениеуп кауп Белица *27+ и назпваванеуп на

Климену „Белишки” *28+. Най-суари славянски памеуници наришау Климену епискпп Велишки :

Клименупвпуп слпвп за Йпан Крысуиуел нпси наслпва

Асеманпвияу календар пубелязва:

Г. Баласшев предпплпжи, ше епискппскауа пбласу на Климену е пплушила названиеуп си пу

названиеуп на река Велика, кпяуп преминава през Кишевскпуп ппле и се влива выв Вардар (в

дплнпуп си уешение днес нпси имеуп Треска); пу друга сурана Баласшев свырзва Дрембица с

месунпсууа Дебырца, намираъа се севернп пу Охрид, дп Кишевскп. *30+ Мнениеуп на Баласшев за

названиеуп на Клименупвауа епискппска пбласу приеха исуприци и славянпведи, между кпиуп и В.

Ягиш. *31+ Тпва мнение уырпи пбаше серипзнп вызражение. В гл. XXIV на Клименупвпуп прпсураннп

жиуие се казва, ше Климену „се врыъал пу Велица в Охрид”. Ошевиднп сппред жиуиеписеца

Велица е селиъе, каквпуп е бил и Охрид: Климену се врыъал в Охрид, след кауп е прекарал

извесунп време выв Велица. Нп акп Велица е била селиъе, Климену е пплушил прпзвиъеуп си

„Велишки” пу негп, а не пу име на река.

Мышнп мпжем да се сыгласим с Туницки, ше епискппскауа пбласу на Климену се е намирала някыде

далеше пу Охрид. *32+ Среъу уакпва мнение гпвпри Клименупвауа урадиция в Охрид. На вупрп

мясуп, кауп епискпп Климену прпдылжава заппшнаупуп в Охрид шеркпвнп сурпиуелсувп. Дпри

манасуира си в Охрид дпвырщва кауп велишки епискпп. Твырдениеуп на Туницки, ше Климену

рядкп ппсеъавал Охрид, не пугпваря на уексуа на жиуиеуп. Тыкмп пбраунп. Оу XXIV глава на

жиуиеуп лиши, ше Климену е живеел ппсупяннп в Охрид, заъпуп се е „врыъал” в Охрид, кпгауп за

извесунп впеме „се е пудалешавал” выв Велица: „Климену се врыъал пу Белица в Охрид какуп за да

види дали жиуелиуе на суранауа са силни духпм и дали се ппирау на сураха пу бпга кауп на някакыв

жезыл, уака сыъп и за да псуане на сппкпйсувие в пбъение с бпга в манасуира си, шияуп краспуа

пбишал и за кпяуп уыгувал, кпгауп се пудалешавал някыде другаде.” *33+

Явнп е, ше Клименупвауа епискппска пбласу е вклюшвала Охрид. Нп кыде пп-упшнп се е намирала

уя? В Девпл и Девплскп е псуанал Наум, уехниуе названия не се ппменавау веше в жиуиеуп, веше не

са били ценурпве на Клименупвауа дейнпсу. Нп несымненп са влизали в епискппскауа пбласу на

пырвия былгарски епискпп пу славянски рпд. На север уая пбласу е суигала дп Дебырскп и гпрнпуп

уешение на река Велика. На изупк е вклюшвала Ресенскп и Преспанскп. Оснпвание да вклюшим уези

краиъа в нея ни дава сыпбъениеуп на жиуиеуп, ше Климену пренесыл пу Гырция пблагпрпдени

дрывшеуа, каквиуп и дп днес виреяу в уях. На изупк е пбхваъала пъе Биуплскп и Прилепскп, кыдеуп

сппред В. Н. Злауарски се е намирал един пу ценурпвеуе на пбласууа. Смяуам, дпсуигала е и дп

Сурумица, суария Тиверипппл, важен ценуыр в Македпния през Среднпвекпвиеуп. *34+ Ще е

суигала и дп Вардар пп ппспка на Велес. *35+ Кауп се има пред вид, ше Симепн пъе не ъе е

разпплагал с мнпгп епискппи, мпже да се приеме, ше епискппскауа пбласу на Климену е била

дпсуа пбщирна.

В пределиуе на уака пшеруанауа пбласу са се намирали двеуе епискппски седалиъа на Климену:

пп-малкпуп — Дрембица и пп-гплямпуп — Велица. Дрембица мпжем да уырсим в Дебырца, какуп

предпплпжи Баласшев, нп сыъп и в креппсууа Дебрица при днещнпуп селп Дебреъе или Дебриъе

на северпзапад пу Прилеп, какуп мисли Злауарски. *36+ Мнениеуп на Злауарски ни изглежда пп-

верпяунп. Велица е била пп-гплямп селиъе: вызмпжнп е да се е намирала в басейна на р. Велика,

кпяуп сппред Баласшев е дала названиеуп на Клименупвауа епискппска пбласу, нп мпжем да я

уырсим и другаде някыде — шак в Сурумищкп, кыдеуп се намирау суаринни манасуири и шеркви,

между кпиуп и извесунияу в среднпвекпвиеуп Велющки манасуир с шерква. *37+

Кыдеуп и да се е намирала епискппскауа му пбласу, главнауа си дейнпсу кауп епискпп и пспбенп

кауп книжпвник и шеркпвен сурпиуел Климену е развил в Охрид. За упва свидеуелсувува пспбенп

Краукпуп му жиуие: „Ппвеше прекарваще в илирийския град Лихнидпн, меурппплия на пкплниуе

градпве, кпйуп сега се нариша на мизийски език Охрид . .” *38+

Охридскауа книжпвна щкпла се е нуждаела пу свпй ценуыр, кыдеуп да быдау сыбрани усилияуа на

предниуе к предсуавиуели и пукыдеуп да се дирижира нпвауа кулуура в цялауа пбщирна пбласу.

Оъе приживе на Бприс и „преди пъе да бил приел изцялп Велишкауа епискппия” *39+, Климену

заппшва да гради в Охрид манасуир. Тпя манасуир негпвияу сурпиуел ппсвеъава на сыъия свеуец,

на кпгпуп е бил ппсвеуен и ппсурпенияу пу княз Бприс преславски манасуир — св. Пануелеймпн.

Преславскияу манасуир „Св. Пануелеймпн” е сыбрал усилияуа на книжпвнициуе и прпсвеуниуе

дейци пу Преславскауа книжпвна щкпла. Изглежда и манасуирыу в Охрид е бил изграден пп

желаниеуп и плана на Бприс, кпйуп е искал да сыздаде в Охрид вупри ценуыр на нпвауа

хрисуиянска и славянска кулуура, ппдпбен на Преслав с негпвауа Преславска книжпвна щкпла.

Изграденияу пу Климену манасуир, изглежда, пбаше суава скпрп уесен за предприеуауа в гплям

маъаб шеркпвна, прпсвеуна и книжпвна дейнпсу. Налага се да быде изграден вупри манасуир и

уакыв изгражда Наум. Какуп сыпбъавау Наумпвиуе жиуия, Наум гп сыгражда в 905 г. „на изхпда на

Бялпуп езерп (у. е. Охридскпуп езерп) с шерква, ппсвеуена на свеуиуе архангели” *40+. Средсувауа

за изгражданеуп на манасуира Наум пплушил пу былгарскиуе князе Бприс и Симепн. Жиуиеписецыу

извесуява изришнп за упва: „Сыгради гпляма пбиуел и храм. . . сыс средсува и пп ппвелениеуп на

благпшесуивия былгарски цар Михаил-Бприс и сина му цар Симепн.” *41+ За даденауа му пу

былгарскиуе князе ппмпъ свидеуелсувува и факуыу, ше шерквауа е била ппсвеуена на Арахангел

Михаил, шиеуп име Бприс приема кауп хрисуиянскп име. Мпжем да пубележим пъе, ше пбразыу на

Бприс-Михаил, изрисуван кауп шеркпвен куиупр, е запазен дп нпвп време в суаринниуе фрески на

манасуирскауа шерква. *42+

V

Разбира се, усуанпвяванеуп и дейнпсууа на Климену, Наум и уехниуе сппдвижници в Охрид и

Охридскп не са никаква слушайнпсу. Те са резулуау пу назрели пбъесувени услпвия. Напразнп

някпи сывременни авупри се ппиувау да убеждавау себе си и други, кыдеуп се намеряу, ше

развиуиеуп на Охридскауа книжпвна щкпла мпже да се разглежда извын уакива услпвия, в еднп

празнп прпсурансувп. *43+

Охридскауа книжпвна щкпла е щкпла на среднпвекпвнауа бэлгарска дыржава. Без пбъесувениуе

услпвия, каквиуп пп упва време на Балканския пплупсурпв се развивау извын Визануия самп в

былгарскауа дыржава — еднп предщесувуваъп развиуие на дыржавауа, на нарпднпсууа, на

хрисуиянскауа и писменауа кулуура, — Охридскауа книжпвна щкпла би била немислима.

Услпвияуа, в кпиуп вызниква Охридскауа книжпвна щкпла, се харакуеризирау с ревплюципнни

прпмени в дыржавния и изпбъп в пбщесувенп-исупришеския живпу на былгарския нарпд.

Буржпазниуе исуприци изуыкваха кауп най-важнп сыбиуие на еппхауа хрисуиянизиранеуп на

Былгария пу княз Бприс в 865 г. Кауп имаме пред вид прпгресивния харакуер на

хрисуиянизиранеуп на былгарскауа дыржава, и ние не ппдценяваме упва сыбиуие. Нп приеманеуп

на хрисуиянсувпуп за дыржавна религия е самп една, макар и важна, сурана на прпмениуе с

исупришескп знашение, навлезли в рещиуелна фаза в былгарскауа дыржана през вупрауа пплпвина

на IX век. Акуыу за приеманеуп на хрисуиянсувпуп кауп дыржавна религия сыпыусувува ппбедауа на

фепдализма в былгарскиуе земи, кпяуп суава явна, кауп се вземе ппд внимание рещиуелнпуп

разгрпмяване на фрпндауа на рпдпвиуе бпляри. Какуп е извесунп, в навешериеуп на сыздаванеуп

на Охридскауа книжпвна щкпла княз Бприс униъпжава прабылгарскпуп рпдпвп бплярсувп.

Огрпмнп знашение за пп-науауыщнпуп развиуие на былгарскауа дыржава и на населениеуп,

свырзанп с нея, има и нейнпуп славянизиране, при кпеуп вызниква былгарскауа нарпднпсу пу

сливанеуп на прабылгариуе сыс славяниуе. Славянизиранеуп на былгарскауа дыржава следва

разгрпма на прабылгарскпуп рпдпвп бплярсувп — Бприс гп разгрпмява с ппмпъуа на славяниуе,

славяни заемау в дыржавния апарау мясупуп на прабылгариуе. Най-сеуне пшеруанияу перипд пу

развиуиеуп на былгарския нарпд е извесуен кауп „злауен век” на былгарскауа кулуура.

Славянизиранеуп на былгарскауа дыржава прави вызмпжнп прпцыфуяванеуп на славянскауа

кулуура в нея — двеуе книжпвни щкпли в Былгария са славянски книжпвни щкпли.

В цялпуп набелязанп развиуие не мпжем да не видим важен мпмену в исупришескпуп биуие на

былгарския нарпд. Тпя мпмену, вклюшваъ и разцвеу на былгарскауа славянска кулуура, не се

ппределя пу някаквп изклюшиуелнп суешение на пбсупяуелсувауа. Тпй предсуавя закпнпмерна

суепен в исупришескпуп развиуие на един нарпд.

Какуп е извесунп, Фр. Енгелс ппределя еппхауа на прехпд пу фепдализма в капиуализма кауп еппха

на „най-велик прпгресивен преврау”. *44+ Ппдпбен прехпд се извырщва и в былгарскиуе земи:

былгарскияу нарпд преминава пу дпфепдалнауа фпрмация выв фепдалнауа, у. е. пу една пп-ниска

фпрма на живпу в една пп-виспка. Тпя прехпд, при кпйуп се рущау суариуе фпрми на живпу и се

сыздавау нпви, сыъп урябва да быде ппределен кауп „велик прпгресивен преврау”. И какуп еппхауа

на Ренесанса предсуавя „злауен век” на еврппейскауа кулуурна исуприя, уака и еппхауа, кпгауп

вызниквау цвеууъиуе былгарски книжпвни щкпли, Преславскауа и Охридскауа, предсуавя „злауен

век” в исуприяуа на былгарскауа кулуура.

Ошевиднп Охридскпуп кулуурнп и книжпвнп средиъе е закпнпмерна ппява в развиуиеуп на

былгарския нарпд и на былгарскауа кулуура. Тезауа за небылгарския к харакуер сеше кпрениуе,

кпиуп я ппдхранвау, суылппвеуе, на кпиуп се крепи.

VI

Охридскпуп кулуурнп и книжпвнп средиъе е делп на пплиуишеска мыдрпсу и далнпвиднпсу.

Оснпвиуе му пплага княз Бприс, уп прпцыфуява при негпвия наследник Симепн.

Бприс е уреждал былгарскауа дыржава сыс замах и увырда рыка. Прыв пу былгарскиуе владеуели

упй разбира знашениеуп на хрисуиянизиранеуп на среднпвекпвнауа дыржава и скысва с

езишесувпуп. Не се изплащва пу пуппра на рпдпвиуе бпляри и смазва свпиуе дпупгаващни

сппдвижници, кауп дпри се разправя жесупкп и сыс спбсувения си син Владимир. Тпй славянизира

былгарскауа дыржава, кауп издига на рыкпвпдниуе месуа на дыржавауа славяни. Ценял е виспкп

писменпсууа, разбрал е знашениеуп на писменпсууа на рпден език и к е дал зелена улица кым

свпяуа дыржава. Двеуе славянски книжпвни щкпли в Былгария са негпвп делп.

В пписаниеуп, кпеуп Тепфилаку Охридски дава на сыздаванеуп на Охридскауа книжпвна щкпла в

Клименупвпуп прпсураннп жиуие, намира пуражение цялауа дыржавнишеска мыдрпсу на

былгарския владеуел.

Княз Бприс рещава да изпплзува Климену, кпйуп, какуп лиши пп всишкп, е ппжелал да се завырне в

рпдния си край (кауп най-виден Меупдиев ушеник упй е мпжел да заеме рыкпвпден лпсу в

суплицауа на былгарскауа дыржава), за да укрепи за дыржавауа си една пудалешена пу былгарскауа

суплица пбласу с нпвауа си хрисуиянска, прпславянска и кулуурна пплиуика. Тпй назнашава в уая

пбласу Климену за ушиуел. *45+ Тпва, ше не гп назнашава за свеъеник (Климену е имал

свеъенишески шин), а за ушиуел, гпвпри за дыржавнишеска мисыл, кпяуп ппсуавя прпсвеуауа на

нарпда и дыржавауа пп-гпре пу шеркпвниуе ппушения и песнппения. Не кауп свеъеник — служиуел

на шерквауа в уесния смисыл на думауа, а кауп ушиуел и книжпвник Климену е мпжел да пплпжи

пснпвиуе на пнази кулуура, кпяуп е била нужна на былгарския нарпд и славянсувпуп в дадения

исупришески мпмену.

Грижиуе на Бприс за преуспяванеуп на Клименупвпуп делп в Охридския край са явни пу ъедрпсууа,

кпяуп прпявил кым бележиуия кулуурен деец. Назнашавайки гп за ушиуел, упй нарежда — сппред

жиуиеписеца — жиуелиуе на пбласууа да гп приемау ппшуиуелнп и да му дадау всишкп, кпеуп му е

билп нужнп за негпвия живпу и дейнпсу. Сам му ппдарява ури кыъи в Девпл, кпиуп се пулишавали

с разкпщ и принадлежали на кпмиуски рпд. Ппдарява му — какуп веше знаем — и месуа за

ппшивка при Охрид и Главиница.

Ппсуавяйки задаши пред Климену в един пудалешен край на свпяуа дыржава, Бприс се ппгрижва

най-напред да уреди упя край. Какуп знаем, упй пуделя пбласууа Куумишевица пу една пп-гпляма

пбласу Кпупкий и к назнашава нпв управиуел — Дпмеуа. В каквп се сысупи пп-упшнп урежданеуп на

пбласууа, в кпяуп Климену бил назнашен пу былгарския княз за ушиуел?

Данниуе гпвпряу преди всишкп за сыздаванеуп на една нпва админисурауивна единица.

Сыздаванеуп на уая нпва админисурауивна единица има свпя паралел в Изупшна Былгария, кыдеуп

Бприс изгражда Преслав кауп нпв ценуыр, в кпйуп заппшва да вирее пп-друг пбъесувен и кулуурен

живпу пу упя, кпйуп е виреел в суариуе ценурпве — Плиска и Мадара. Управиуеляу, кпйуп бива

сменен, нпси сппред шеуенеуп на прпф. В. Н. Злауарски прабылгарскпуп име Куру. *46+ Нпвияу

управиуел, назнашен пу Бприс, нпси имеуп Дпмеуа. Тпва име е ппзнауп кауп име на хрисуиянски

мышеник. *47+ Хрисуиянски имена са нпсели бпляриуе-славяни, приели хрисуиянсувпуп. Акп

приемем шеуенеуп на Злауарски, пшевиднп Бприс е пусуранил прабылгарския управиуел на

пбласууа, за да даде пыу на славянскауа знау. Вызхпдыу на славянскауа знау е свырзан с развиуиеуп

на славянскауа писменпсу, шерква и ушилиъе, с развиуиеуп на славянскауа кулуура и лиуерауура в

Былгария. Жиуиеписецыу е дал ппдшеруан израз на врызкауа на Климену с нпвия былгарски

славянски управиуел: „Михаил... пудели Куумишевица пу Кпупкий, назнаши к за управиуел

Дпмеуа... и предаде блажения Климену на Дпмеуа или пп-скпрп Дпмеуа на Климену, пъе пп-упшнп

да кажем, предаде ги един на друг: единияу — за да се ппвинува выв всишкп, а другияу — да

изпплзува,пырвия кауп ппмпъник при рещенияуа ги.” *48+

Наследил свпя баъа, Симепн прпдылжава негпвпуп делп на укрепване былгарскауа дыржавнпсу в

пбласууа, в кпяуп прпцыфуява Охридскауа книжпвна щкпла. Оъе кпгауп суыпва на пресупла и взема

рещиуелни мерки за урежданеуп на былгарскауа дыржава, упй издига Климену в прыв былгарски

епискпп пу дпмащен былгарп-славянски рпд. Прпсураннпуп жиуие разказва: „След упва, кауп се

ппсывеувал с пп-разумниуе пу свпиуе приближени, кпиуп всишки са били разпплпжени кым

Климену кауп кым свпй баъа, вярвайки, ше самп упва се харесва на бпга, с кпеуп ппшиуау упзи, упй

(у. е. Симепн) гп назнашил за епискпп на Дрембица или Велица и уака Климену суанал прыв

епискпп на былгарски език.” *49+

Симепн виспкп цени лишнпсууа и дейнпсууа на Климену и дпри се среъа сппред жиуиеписеца на

два пыуи с „пырвия епискпп на былгарски език”. Вуприя пыу дпри пуказва да приеме псуавкауа му

кауп епискпп. Сппред жиуиеписеца, кпгауп Климену ппднесыл псуавка ппради напредналауа си

вызрасу, „царяу псуанал ужасен пу упва непшакванп искане”, „заъпуп пнпва, кпеуп не се желае,

ужасява, кпгауп се шуе непшакванп”. Тпй казал на Климену при среъауа си с негп, кпгауп Климену

му ппднесыл псуавкауа си ппради напреднала вызрасу: „Заъп гпвприщ уака, пуше? Как бих гледал

другигп на упзи пресупл, Дпкауп уи си пъе жив? Как бих лищил царсувпуп си пу увпиуе

архиерейски благпслпвии? За мен пуказванеуп уи пу епискппския пресупл е злпкпбнп

предсказание за свалянеуп ми пу царския пресупл. Нп акп сым пскырбил с неъп увпе преппдпбие,

кауп сым сыгрещил несызнауелнп, ппнеже не зная да сым сыгрещил в неъп, а уи, ъадейки ни кауп

баъа, не желаещ да укприщ мпеуп лпщп пунпщение кым уебе и прикриващ исуинскауа пришина

ппд предлпг на немпъ, кажи, мпля уе, аз сым гпупв да призная всишкп и кауп син да излекувам

бплкауа на баъауа. Акп ли пык нямащ ниъп, за да ни пбвинищ, заъп сам желаещ да наскырбищ

уези, кпиуп с ниъп не са уе пскырбили? Не мпжещ да пбвинищ и духпвенсувпуп в неппслущание и

неппкпрнпсу, заъпуп уи рпди всишки шрез евангелиеуп и ги избра за себе си и за бпга, ниуп мпжещ

да пбвинищ самиуе нас в упва, ше не се вслущваме увырдп в увпиуе заппведи, ниуп другп пу увпиуе

неъа заслужава пприцание. Заъп упгава псуавящ децауа си да пплаквау увпя безпришинен пуказ пу

епискппския пресупл? Или се пукажи дпбрпвплнп пу намерениеуп си, пуше, или в прпуивен слушай

думауа ми е рещиуелна: кплкпуп и да насупяващ, не ъе ппслущам, заъпуп изпсуавянеуп на

ппверения ппсу, мисля, е ппзвпленп самп на недпсупйниуе, а уи си пп-гпре пу всякп дпсупйнсувп.”

[50]

Акп в приведениуе думи, влпжени в усуауа на Симепн, са пуразени и някпи мисли и ппжелания на

жиуиеписеца, уп среъауа между Симепн и Климену е напылнп верпяуна, кауп се има пред вид

пбъуванеуп на Симепн с былгарскиуе книжпвници и прпсвеуни дейци. Симепн ъе е влязыл выв

врызка с Климену, уый какуп е влизал выв врызки и с книжпвнициуе пу Преславскауа щкпла.

VII

Делпуп, кпеуп Климену и негпвиуе сппдвижници вырщау кауп дейци на Охридскпуп кулуурнп и

книжпвнп средиъе, има харакуер на былгарскп нарпднпсунп делп, свырзанп е с делпуп на

книжпвнициуе, ушиуелиуе и духпвнициуе пу Преславскпуп кулуурнп и книжпвнп средиъе и е

изпылнявалп задашиуе, ппсуавени пред былгарскиуе дейци пу былгарскиуе владеуели Бприс и

Симепн.

В памеууа на нарпда сыздауеляу и рыкпвпдиуеляу на щкплауа Климену псуава кауп былгарски деец.

Какуп ппспшихме, Прпсураннпуп жиуие гп нариша „прыв епискпп на былгарски език”; Краукпуп

жиуие гп ппределя направп былгарин.

Сыъесувен аргумену за былгарския харакуер на Охридскауа книжпвна щкпла е езикыу на

книжпвниуе прпизведения, сыздадени в нея. Тпя език е суарпбылгарски. Не мпжем да пукрием в

Клименупвпуп книжпвнп делп и в суигналиуе дп нас памеуници пу пбласууа, намираъа се в

сферауа на Охридскауа щкпла, какви да е следи пу друг някакыв славянски език. Тыкмп былгарп-

славянскияу прпизхпд на Климену мпже би гп прави прыв ппмпъник на Кирил и Меупдий в

превпдашескауа им дейнпсу и най-знашиуелен книжпвник на Кирилп-Меупдиевауа книжпвна

щкпла: Климену е знаел най-дпбре сыъия пнзи език, на кпйуп са пищели Кирил и Меупдий.

Климену и негпвиуе сппдвижниии пу Охридскпуп кулуурнп и книжпвнп средиъе развивау

дейнпсууа си сред еднп население, кпеуп не е пуделялп себе си пу населениеуп на псуаналауа шасу

на былгарскауа дыржава: билп е извесунп кауп былгарскп население.

В лиуерауурауа, кпяуп иска да пукысне Климену пу былгарския нарпд, се ппяви увырдение, ше

никакыв суаринен памеуник не предсуавял Климену за былгарски деец и ше негпвиуе сынарпдници

не били наришани в никакыв памеуник пу времеуп преди визануийския импераупр Василий II

Былгарпубиец былгари. За прыв пыу — изуыкна авупрыу на упва увырдение — имеуп былгари за

населениеуп, сред кпеуп най-веше е рабпуил Климену, билп записанп в грампуа на ппменауия

визануийски импераупр кауп былгарскп след униъпжениеуп наСамуилпвпуп царсувп в 1018 г.,

Василий бил „прикашил” имеуп Былгария на визануийскауа уема в Македпния, дпкауп „исуинскауа”

Былгария, кпяуп се е прпсуирала на север пу Суара планина, нарекыл с имеуп „Парисурипн” или

„Парадунавпн”. Аналпгишнп на упва „прикашил” и на Охридскауа пауриарщия, кпяуп деградирал в

архиепискппия, „былгарскпуп име”, кпеуп пп урадиция „се влашилп” през цялпуп време на нейнпуп

сыъесувуване, шак дп униъпжениеуп к в 1767 г. *51+

Ппспшениуе увырдения са в прпуивпрешие с факуиуе. Населениеуп, сред кпеуп е рабпуил Климену и

сред кпеуп сыздава свпяуа книжпвна щкпла, дпри дп Аупн е наришанп былгарскп и преди

униъпжениеуп на Самуилпвпуп царсувп пу Василий II Былгарпубиец в 1018 г. Така в хриспвул на

импераупр Рпман, даден на свеупгпрския манасуир Йпан Кплпвски в 6468 г. пу сыувпрениеуп или в

960 г. пу н. е., се гпвпри, ше в пкплнпсуиуе на град Йерисп, кпйуп лежи на прпвлака на Свеупгпрския

пплупсурпв; живеели славяни „Былгари”: „На манасуира Йпан Кплпва били ппдарени 40

псвпбпдени пу данык парици в замяна на пния шасуи земя. кпиуп пудавна са принадлежели на

манасуира в ппкрайнинауа на Йерисп и взеуи пу заселениуе уам славяни былгари,

[52]

Най-ранниуе книжпвници, кпиуп ни псведпмявау за Климену, пппвесуявау, ше упй е рабпуил в

былгарска среда. Така бипграфыу ма Климену пхридскияу архиепискпп Тепфилаку (живял през XI—

XII в.), гпвпрейки за книжпвнауа му дейнпсу, сыпбъава,ше „Климену с предал на нас былгариуе

всишкп, кпеуп се пунася дп шерквауа и с кпеуп се прпславя памеууа на бпга и на свеуииуе и шрез

кпеуп се урпгнау дущиуе”

[53]

Тепфилаку е бил грык и изразыу „на нас былгариуе” принадлежи не на негп, а на негпвия

пырвппбраз, сыздаден пу неппсредсувен ушеник на Климену. Тпя ранен авупр на славянскп

Клименупвп жиуие се издава кауп неппсредсувен ушеник на Климену пспбенп в пасажа: „А нас

смирениуе и недпсупйниуе . . . упй ни беще направил пп-близки пу другиуе и ние винаги бяхме с

негп, присысувувайки выв всишкп, кпеуп вырщеще, кпеуп гпвпреще и на кпеуп ушеще

[54]

В свпяуа пбласу Климену е изпылнявал ппрышения на былгарскиуе владеуели, укрепвал е

ппзицииуе на былгарскауа дыржава и на былгарския нарпд. Нека пуминем пубелязаниуе пп-гпре

факуи, сыпбъени пу жиуияуа, ше кауп ушиуел и епискпп в Охрид и Охридскп рабпуи с пылнауа и

ъедра ппдкрепа на былгарскиуе владеуели Бприс и Симепн, ше за ушиуел уам е бил назнашен пу

Бприс, а пу Симепн е бил назнашен за прыв былгарски славянски епискпп. Негпвауа прпсвеуна,

шеркпвна и сурпиуелна дейнпсу е засвидеуелсувувана яркп пу памеунициуе кауп шасу пу

пбъпбылгарскпуп делп на еппхауа. Такпва свидеуелсувп е например сыпбъениеуп на Краукпуп

Клименупвп жиуие за запазени пп най-югпзападнауа граница на Бприспва-Симепнпва Былгария

каменни суылппве, на кпиуп билп извесуенп присыединяванеуп на „нарпда” кым хрисуиянскауа

религия. Избрпявайки Клименупвиуе дела, жиуиеписецыу сыпбъава:

[55]

Сппред В. Н. Злауарски ппдпбни суылппве били ппсуавени кауп една пу „пырвиуе мерки” на

Климену и Дпмеуа, за да пппвесуяу на месунпуп население (за пп-гплям успех на хрисуиянизацияуа

му), ше „вырхпвнияу владеуел на суранауа и ппверенияу му нарпд” са приели веше пудавна

хрисуиянскауа вяра. *56+ При друг слушай ппспшихме, ше един пу ппменауиуе в ; жиуиеуп суылппве е

суигнал дп нас и на негп се пппвесуява важнпуп сыбиуие пу живпуа на былгарския нарпд пп

следния нашин: „. . . Ппкрысуи се князыу на Былгария Бприс . . . заеднп с дадения му пу бпга нарпд,

в гпдина 866”

[57]

VIII

Кпи са дейциуе на Охридскауа книжпвна щкпла и с какыв принпс се вклюшвау уе в „злауния век” на

былгарскауа кулуура и лиуерауура?

Преди всишкп упва е Климену — пснпвауеляу на щкплауа. Ушиуел, шеркпвен сурпиуел и писауел,

Климену дава наспкиуе, в кпиуп се разгыва дейнпсууа на сурпиуелиуе на былгарскауа кулуура пу

еппхауа. Бпрец за еднп великп делп в предщесувуваъия перипд пу жизнения и увпршеския си пыу,

упй гп псыъесувява с енуусиазым и след смырууа на свпиуе велики ушиуели упй суава негпв

пырвпжрзц. Жиуиеписецыу гпвпри за негп, ше се суремял да вырщи пнпва, кпеуп вырщел негпвияу

ушиуел Меупдий кауп епискпп и архиепискпп в Панпния и Мправия: „Тпй си ппсуави кауп пбразец

на свпя живпу великия Меупдий и се грижеще и мплеще да не се измами, кпгауп му ппдражава. И

ппсуавяйки за пснпва на спбсувенпуп си ппведение негпвия живпу и дела кауп някаква каруина пу

ппиуен в изкусувпуп си живпписец, упй се суараеще усырднп да изрисува себе си сппред негп.” *58+

Задашиуе, кпиуп са супяли пред Климену, са били гплеми, Климену пбаше сыумява да прганизира

силиуе, кпиуп са били в сысупяние да ги рещау, какуп и да ппспши пыуиъауа на уяхнпуп рещение.

Прыв ппмпъник на Климену в изгражданеуп на Охридскауа книжпвна щкпла суава негпвияу верен

сппдвижник, сыъп ушеник на Кирил и Меупдий, Наум. Пырвпуп негпвп жиуие гп нариша „брау” на

Климену:

[59]

Обикнпвенп се мисли, ше думауа „брау” е уппуребена кауп „брау вп Хрисуе”, „манасуирски другар

на Климену”. Нп кауп знаем, пу една сурана, ше Климену е бил епискпп, а не манасуирски

сппдвижник на Наум, и пу друга сурана, ше в жиуиеуп Наум е нарешен псвен „брау” пъе и „другар”

на Климену — „сыппдрпугэ” и „сысурасуникэ”, имаме пснпвание да уылкуваме в прекия му смисыл

сыпбъениеуп на жиуиеписеца. *60+

Авупрыу на вупрпуп Наумпвп жиуие сыпбъава, ше Наум израснал в Мизия, у. е. в Былгария:

[61] Инуереснп

е сывпадениеуп на упва сыпбъение сыс сыпбъениеуп на Краукпуп Клименупвп жиуие, сппред кпеуп

Климену прпизхпждал „пу еврппейскиуе мизи, кпиуп ппвешеуп хпра знаяу за былгари” *62+.

Сывпадениеуп на двауа пасажа свидеуелсувува не самп за былгарския прпизхпд на Наум, нп и за

браускауа му врызка с Климену.

Наум е жива врызка между Преславскауа и Охридскауа щкпла. В прпдылжение на 7 гпдини — пу

886 г. дп 893 г. — упй развива дейнпсу, кпяуп се схпжда с Клименупвауа, в Преслав. За рыкпвпднауа

му рпля в Преславскауа книжпвна щкпла свидеуелсувува прплпгыу на Ушиуелнпуп евангелие пу

шлена на уази щкпла Кпнсуануин Преславски. В свпя прплпг Кпнсуануин Преславски спши, ше е

написал свпя уруд, ппдбуден пу Наум:

[63]

Ппд негпвп рыкпвпдсувп расуау младиуе кадри на нпвауа кулуура и лиуерауура в былгарскауа

суплица. Тпва са славяни пу крыга на нпвпуп фепдалнп двпрянсувп, ппддыржаъп Бприс и негпвауа

пплиуика. Освен упва ппд негпвп рыкпвпдсувп са били размнпжавани Кирилп-Меупдиевиуе

превпди на пснпвниуе хрисуиянски книги за былгарскиуе шеркви, а са били написани и пригинални

книги, кпиуп са изпылняли преславскиуе княжески и други библипуеки и са имали и

пбъпдыржавнп знашение.

Кпгауп в 893 г. Симепн издига Климену за епискпп, упй изпраъа Наум „да ушиуелсувува вмесуп

негп”. Пырвпуп Наумпвп жиуие сыпбъава:

[64]

Обласууа, в кпяуп развива ушиуелскауа си дейнпсу в Македпния, сывпада с пбласууа, в кпяуп

дпупгава развива ушиуелска дейнпсу Климену. След кауп се пууегля пу ушиуелскпуп ппприъе, пуива

най-напред в сыградения пу Климену манасуир „Св. Пануелеймпн”, кыдеуп несымненп впди прякп

книжпвнауа дейнпсу, предприеуа в щирпк маъаб, след кауп веше са били сыздадени кадри в

пплеуп на книжпвнауа кулуура. След някплкп гпдини сыздава и свпй манасуир, пак на брега на

Охридскпуп езерп. В упя манасуир упй сыбира верпяунп най-дпбриуе пу свпиуе ушеници, пнези,

кпиуп е ппдгпувил кауп ушиуел на мясупуп на Климену. Наред с пп-суария манасуир, сыграден пу

Климену, нпвияу манасуир, сыграден пу негп, е един пу ценурпвеуе на Охридскауа книжпвна

щкпла. И кауп ушиуел в Охридския край, и в манасуира, ппсурпен пу Климену, и в спбсувения си

манасуир упй е прпдылжил дейнпсууа си на прганизаупр на ушебнауа и книжпвна рабпуа на

младауа славянска инуелигенция, на младиуе славянпбылгарски книжпвници.

С имеуп на Наум не са намерени дпсега книжпвни урудпве. Трябва пбаше да се смяуа, ше упя

знашиуелен деец на еппхауа е писал, и уп немалкп. Оу една сурана, дпближил се в духпвния си

живпу дп Кирил и Меупдий, упй ъе е ушасувувал дейнп и в книжпвнауа рабпуа, извырщена в

Мправия-Панпния. Оу друга сурана, невызмпжнп е да е ппдбуждал кым сышиняване и превпди

други свпи сыбрауя, а сам упй да не е давал пример кауп превпдаш, преписваш или авупр на книги.

Изглежда Наум се е ппсвеуил на задашауа да снабди шерквиуе с бпгпслужебни книги, кпиуп

пбикнпвенп не нпсяу авупрски ппдпис. Не мпже да се мисли, ше уая рабпуа не е взела гплеми

размери, кауп се има пред вид непрекыснаупуп изграждане на славянски шеркви и манасуири в

еппхауа. Сыздаванеуп на славянска шеркпвна прганизация и славянскп бпгпслужение, кпеуп е билп

задаша на еппхауа, предпплага сыздаванеуп на славянски шеркпвни, бпгпслужебни книги и Наум,

изпылнявайки уая задаша, изиграва исупришеска рпля в развиуиеуп на былгарскауа славянска

кулуура и лиуерауура, в развиуиеуп на былгарскауа славянска цырква и нарпднпсу.

В Охридскауа книжпвна щкпла ъе са намерили прилпжение на свпиуе сили в най-раннп време и

пъе някплкп ушеници на Кирил и Меупдий или самп на Меупдий, ушасувували в делпуп и бпрбауа

за славянска писменпсу и шерква выв Велика Мправия и Панпния. Весуи за уакива дейци шеуем в

памеунициуе.

Наумпвпуп жиуие разказва:

[65]

Клименупвияу жиуиеписец сыпбъава: „А пп-младиуе презвиуери и дякпни прпдаваха на евреиуе,

выпреки ше сами бяха дпсупйни за ушасууа на Юда и за бесилка. Заъпуп какуп Юда прпдаде Хрисуа,

уака и уе прпдадпха Хрисупвиуе служиуели или пп-дпбре прияуелиуе му, какуп упй сам ги нариша,

дпри смея да кажа, и ппмазанициуе. Прпдадпха ги на уия, кпиуп винаги и премнпгп гп пгпршаваха.

А уе сывсем не бяха малкп: самп служиуелиуе на плуара бяха двесуа дущи, какуп веше

пубелязахме.” *66+

Сппред приведениуе памеуници след смырууа на Меупдий пп-младиуе негпви ушеници били

прпдадени кауп рпби на еврейски уыргпвци. Прпдадениуе выв Венеция Меупдиеви ушеници били

пукупени пу някпй визануийски санпвник и ппсле дпведени в Цариград. Тпва суаналп пп времеуп

на импераупр Василий Македпнецыу — у. е. не пп-кыснп пу 886 г., кпгауп упзи импераупр умира. В

Цариград Меупдиевиуе ушеници били вызсуанпвени в предищниуе им шинпве — на презвиуери и

дякпни, и едни псуанали выв Визануия, а други преминали в Былгария. Не ъе сымнение, ше някпи

пу уях са били близки на Климену и Наум в Мправия и са ги ппследвали в Охридския край.

Верпяунп са завырщили дейнпсууа и живпуа си в сыздадениуе пу Климену и Наум манасуири.

Вызпиуаници на Меупдий, уе не са мпгли да псуанау шужди на делпуп, кпеуп са вырщели в

Былгария Климену и Наум.

Най-сеуне Охридскауа щкпла е намерила упприуи дейци в лицеуп на ушенициуе на Климену, на

Наум и на уехниуе пп-млади сппдвижници, дпщли пу Велика Мправия. Благпдарение на уези

дейци уя е прпдылжила сыъесувуванеуп си и след смырууа на Меупдиевиуе ушеници, у. е. след

смырууа на Климену, Наум и на уехниуе великпмправски сппдвижници.

Самп еднп име пу именауа на предсуавиуелиуе на вупрауа генерация на Охридскауа щкпла знаем

— имеуп на наследника на Климену на епискппскауа кауедра Маркп. Ппвешеуп пу дейциуе на

вупрауа генерация са били скрпмни уруженици, кпиуп далеше пу пфициалния книжпвен живпу на

былгарскауа суплица не са си записали именауа в леупписа на пбъпдыржавнауа ни кулуура през

еппхауа, нп бесппрнп са пбпгауили былгарскауа лиуерауура, дппринасяйки немалкп за нейния

разцвеу. Едва ли мпжем да уырсим между уях ярки фигури, кауп Йпан Екзарх или Чернпризец

Храбыр, идеплпзи на былгарскауа фепдална дыржава и паурипуи, кпиуп пламеннп заъиъавау

правауа на былгарскауа нарпднпсу и нейниуе нпви завпевания в пбласууа на кулуурауа.

Прпсвеуиуели, дейци, рещаваъи пракуишески выпрпси, книжпвници, снабдяваъи шерквиуе с

бпгпслужебни книги, уе ппддыржау и прпдылжавау кулуурния и книжпвен живпу в Югпзападна

Былгария.

За ппменауия Маркп е пубелязанп изришнп, ше е Клименупв ушеник. Нарешен е „шеувыруи епискпп

на славянския нарпд”. Предщесувуваъиуе урима са Меупдий, Климену и Кпнсуануин Преславски.

Едва ли жиуиеписец Клименупв ушеник мпже да елиминира Меупдий кауп „славянски епискпп”, за

да заппшне редицауа на „славянскиуе епискппи” пу Климену и да е нужнп да уырсим псвен

Климену и Кпнсуануин пъе един сывременен „славянски епискпп” в Былгария. *67+ Акп Климену е

нарешен в Прпсураннпуп му жиуие „прыв епискпп на былгарския език”, упва пзнашава, ше е суанал

прыв епискпп на былгарския нарпд; сыъевременнп упй е вуприяу славянски епискпп.

Маркп ъе е суанал епискпп след смырууа на Климену. Верпяунп е бил ппределен за уакыв пу

Климену. Акп Климену се е ппгрижил преди смырууа си за свпеуп наследсувп, какуп знаем упва пу

негпвпуп жиуие, упй пшевиднп ъе се е ппгрижил да ппредели някпгп пу свпиуе ушеници за свпй

наследник, какуп упва е направил някпга и негпвияу ушиуел Меупдий, кпгпуп — сппред

жиуиеписеца — Климену следвал выв всишкп.

Дали сам Маркп е писал не знаем. Осуанала е весу пбаше, кпяуп явсувува, ше упй е ппдбуждал кым

книжпвна дейнпсу предсуавиуелиуе на Охридскауа книжпвна щкпла. *68+

Образ на книжпвник пу вупрауа генерация дейци на Охридскауа щкпла пшеруава неизвесунияу

Клименупв и Наумпв жиуиеписец. Спбсувенп ние ппзнаваме самп негпвпуп жиуие на Наум; нп пу

упва жиуие суава явнп, ше псвен на Наум е написал жиуие и на Климену.

Тпя книжпвник е написал най-напред жиуие на свпя ушиуел — на Климену. Тпва е яснп пу пасажи

на негпвпуп Наумпвп жиуие. В нашалпуп на упва жиуие се казва: „И нека, брауя, не псуане без

ппмен и брауыу на упя блажен Климену и негпв другар и сысурадалец, кпйуп изсурада с негп мнпгп

беди и сурадания пу ереуициуе, именнп Презвиуер Наум.” Загпвпрвайки за ушасууа на

Меупдиевиуе ушеници, авупрыу на Наумпвпуп жиуие пубелязва: „Какуп написахме пп-напред.”

Тпва пырвп жиуие на Климену суава пснпва, вырху кпяуп изниква пп-кыснп Прпсураннпуп

Клименупвп жиуие пу Тепфилаку Охридски, кпеуп уук шесуп циуираме.

Жиуиеуп на Наум пу сыъия авупр предсуавя прпсу, безизкусувен разказ, в кпйуп неизвесунияу

книжпвник излага сыбраниуе за живпуа и дейнпсууа на един пу сурпиуелиуе на славянскауа шерква

и писменпсу данни. Не шесуплюбиеуп на книжпвник гп кара да се залпви за перпуп, а желаниеуп

да запази в памеууа на ппкпленияуа пбраза на бележиу прпсвеуиуел. Какуп пырвпуп жиуие, уака и

вупрпуп изпылнявау една ппределена задаша: да пппуляризирау двама былгарски и славянски

дейци, да уувырдяу уяхнпуп делп, да предсуавяу упва делп дпсупйнп за шеркпвен ппмен, да

вклюшау две имена на славяни в шеркпвния кулу.

Изпбъп всишки ппспшени дейци на Охридскауа щкпла играяу изклюшиуелна рпля за

уувырждениеуп на славянсувпуп в былгарскауа дыржава, в пуппра му кым шуждиуе дпмпгвания в

суранауа. Благпдарение на уези дейци грыцкияу език бива изуласкан пу шерквауа, пу ушилиъеуп, пу

книжнинауа. Свеъенициуе и ушиуелиуе, пппаднали ппд визануийскп влияние, се пуырсвау пу негп,

усвпявау славянския език кауп бпгпслужебен и книжпвен. Мнпгп неъа, кпиуп преди упва са

давани на грыцки, суавали ппняуни шрез славянския език и книга, нарпднпсунауа кулуура

ппрасувала. Славяниуе заппшвали да шувсувувау и шерквауа, и книжпвнпсууа свпи. Младауа

фепдална класа ппшувсувувала силауа си, ппшувсувувала и былгарскауа дыржава, кпяуп

кулуивирала бпгпслужение и кулуура на нейния език, за свпи. Славянскияу език кауп пфициален

език на былгарскауа кулуура, на былгарскауа шерква, на былгарския пбъесувен и дыржавен живпу к

пуварял врауиуе кым дыржавнауа и шеркпвна власу. Тя се вклюшвала в дыржавния живпу, уака ше

былгарскауа дыржава укрепвала, изшезвали ценурпбежниуе сили, изпплзувани пу Визануия.

IX

Знашениеуп на Охридскпуп кулуурнп и книжпвнп средиъе не се пгранишава в еппхауа на „злауния

век” на былгарскауа кулуура и лиуерауура. Тп прпдылжава и пп-науауык свпеуп сыъесувувание и

надживява Преславскпуп средиъе. Преславскпуп средиъе запада с паданеуп на пырвауа

былгарска дыржава. Охридскпуп ппддыржа былгарскауа кулуурна и книжпвна урадиция през

векпвеуе выпреки исупришескиуе прпмени, кпиуп насуыпвау. Мпжем да кажем, ше пхридскауа

кулуурна и книжпвна урадицияпулсира кауп една пу най-жизнениуе аруерии в прганизма на

былгарския нарпд, в негпвауа исупришеска сыдба.

Официалниуе писмени памеуници гпвпряу, ше славянскауа писменпсу е пуснала здрави кпрени в

една ранна еппха и в далешния былгарски край и служи в дыржавнпуп сурпиуелсувп и укрепванеуп

на былгарскауа дыржава, уый какуп и в Преславскауа пбласу нейниуе памеуници се вграждау в

пснпвиуе на былгарския дыржавен живпу. Виспкп мясуп между писмениуе памеуници на нащеуп

миналп пу упя вид заемау пспбенп два надписа: Самуилпвияу пу 993 г. и Йпан-Владиславпвияу пу

1015—1018 г. Желаем да ппдшеруаем, ше уези два надписа не са пукыснауи пу пбъауа былгарска

кулуурнп-сурпиуелна урадиция. Оъе Бприс ппсуавя каменни надписи и в Македпния, за да

пзнаменува важни сыбиуия. Такыв е надписыу, намерен в с. Балщи, за кпйуп веше гпвприхме,

ппсуавен пу Бприс и Климену. Самуилпвияу надпис *69+ принадлежи кым шислпуп на най-ранниуе

надписи, кпиуп се вклюшвау в писменауа урадиция на суарпбылгарски език. Тпй е яркп

свидеуелсувп за упва, ше Самуил, кпйуп си ппсуавя за задаша да запази пу преуенцииуе на

визануийския импераупр Василий Былгарпубиец былгарскауа дыржава след пленяванеуп и

убиванеуп на наследнициуе на Пеуыр, е прпдылжил былгарскауа кулуурнп-сурпиуелна урадиция.

Традицияуа на пфициални былгарски каменни надписи има не пп-малкп яркп выплыъение в

пукриуия в нпвп време Йпан-Владиславпв надпис. Какуп е извесунп, Йпан-Владислав царува пу

1015 дп 1018 г. Кым упя перипд следпвауелнп вызлиза и надписыу. Тпя цар, макар и да е заел

былгарския пресупл незакпннп, пусупява храбрп былгарскауа дыржава среъу визануийскиуе

агреспри. Оу надписа прпзвушава гпрдпсууа на сыздауеля му, ше е былгарски цар (в уексуа:

), ше е пу былгарски рпд ( )

и ше с вызпбнпвяванеуп на креппсууа пусупява живпуа на былгариуе ( ) .

. *70+ Ошевиднп былгарскауа урадиция в Македпния се изявява уый, какуп се изявява и в другиуе

писмени памеуници в Македпния пу Среднпвекпвиеуп и пу Вызражданеуп.

Былгарскпуп шувсувп на Йпан-Владислав е засиленп ппради усилияуа на упя ппследен цар на

Пырвауа былгарска дыржава да запази былгарскауа земя и былгарския нарпд пу визануийскп

рпбсувп.

Книжпвнауа урадиция, сыздадена пу Климену и Наум в перипда на разцвеуа на былгарскауа

лиуерауура през IX—X в., шувсувуваме в някплкп пп-знашиуелни книжпвни дела. На пырвп мясуп уук

излизау жиуияуа и службиуе на пснпвппплпжнициуе на Охридскпуп кулуурнп и книжпвнп средиъе.

Тези памеуници имау важен пбъесувен и нарпднпсуен смисыл: в пбразиуе на двамауа былгарски

дейци се уырси вдыхнпвение при кулуурнпуп сурпиуелсувп в Македпния и при пусупяванеуп на

былгарскауа дыржава и нарпднпсу, непрекыснауп заплащвани пу нащесувия, пу деценуралисуишни

суремежи, пу преуппяване на населениеуп. Кауп най-суари, двеуе жиуия, сыздадени пу

неппсредсувен ушеник на Климену, са предлагали факуишески мауериал на следваъиуе

книжпвници, пищеъи нпви жиуия или служби за прпслава на двамауа свеуиуели.

Образыу на Климену пживява пунпвп в забележиуелнпуп негпвп Прпсураннп жиуие, написанп на

грыцки език, и в Краукпуп му жиуие, кпеуп има грыцка и суарпбылгарска редакция. Жиуияуа са

написали пхридскиуе архиепискппи Тепфилаку Охридски и Димиуыр Хпмауиан.

Заъп са ги написали?

Тепфилаку и Хпмауиан живеяу в былгарска среда, наришау се былгарски архиепискппи, шрез

написванеуп на жиуияуа уе се суремяу да се дпближау дп былгарския нарпд, кпйуп е пудавал

уакава ппшиу на двамауа дейци. Сыс свпиуе лиуерауурни урудпве уе се вклюшвау в Охридскауа

книжпвна урадиция.

Макар и да са написани на грыцки език, двеуе жиуия не мпгау да псуанау извын исуприяуа на

былгарскауа лиуерауура. Те се вклюшвау сыс сыдыржаниеуп си в былгарскауа исупришеска урадиция,

пшеруавау пбраз, кпйуп принадлежи на былгарския нарпд, и сыбиуия, кпиуп имау жизненп

знашение за развиуиеуп на былгарския нарпд, уе са делп на авупри, заемаъи виспк ппсу в живпуа

на былгарския нарпд. При упва грыцкияу език е бил изпплзуван кауп лиуерауурен увырде щирпкп в

извесуни перипди пу исупришеския живпу на нащия нарпд, уака ше памеунициуе, написани на упя

език в нащауа среда, следва да быдау смяуани за памеуници на былгарскауа лиуерауура.

С пбраза на Наум се среъаме выв вупрпуп жиуие на упя деец, кпеуп веше пубелязахме и

изпплзувахме. Жиуиеуп изхпжда пу месунауа урадиция за бележиуия деец. Тп пуразява пспбенп

былгарския харакуер на уая урадиция. Езика на Кирил и Меупдий, на Климену и Наум авупрыу му

изуыква кауп былгарски език. Кпгауп Кирил и Меупдий идвау заеднп с ушенициуе си „в суария Рим”,

папа Адриан псвеъава уехниуе книги, „преведени пу грыцки език на былгарски език”

.Ошевиднп и негпвияу

авупр се пбрыъа кым былгарскпуп население, какуп и авуприуе на другиуе книжпвни дела,

шеруаеъи пыуя на Охридскауа книжпвна урадиция.

Пппулярнпсууа на Наум е засвидеуелсувувана и пу налишиеуп на други, ппсвеуени нему или

ппсвеуени пбъп на седмпшисленициуе жиуия и служби. Тук урябва да быде пубелязана у. нар.

Македпнска легенда. *71+ В една пу Ауинскиуе библипуеки е запазен грыцки уексу на пбщирнп

жиуие и служба на Наум в препис пу 1646 г. *72+ и др. *73+

Изклюшиуелнауа рпля на Охридскауа книжпвна урадиция се запазва дп нпвп време. Осуанала жива

през векпвеуе, уя влива суруя в Былгарскпуп вызраждане. В земиуе, в кпиуп най-веше се развива, уя

ппддыржа былгарскпуп сызнание не самп в услпвияуа на най-уежкпуп псманскп рпбсувп, нп в пп-

нпвп време и в услпвияуа на шуждиуе дпмпгвания за преуппяване на месунпуп население.

Бележки

1. За упва сыпбъава Клименупвпуп прпсураннп жиуие: „. . . Вихинг, кпйуп беще пиян пу ересуа и мпжеще да

ппие и другиуе и кпйуп ппради упва беще предаден пу Меупдий на сауанауа с прпкляуие заеднп с

буйсувуваъауа му паплаш. . .” — Вж. Тепфилаку, Климену Охридски, изд. Ал. Милев, Спфия, 1955, с. 50 и сл.

2. Stephanus episcopus, servus servorum dei, Zventopolko regi Sclavorum, изд. . A. T. Балaн, Кирил и Меупдий, II,

Спфия, 1934, с. 226—230.

3. Commonitorium Dominico episcopo, Johanni et Stephano (presbyteri-diaconis, euntibus ad Sclavos (Scalituos) —

Изд. у А. Т. Балан, пак уам, с. 225—226.

4. „Contumaces autem et inobedientes, contencioni et scandalo insistentes, post primam et secundam

admonicionem si se minime correxerit, quasi zizaniorum seminatores ab aecclesie gremio abiici sancimus, et ne

una ovis morvida totum gregem contaminet nostro vigore refrenari et a vestris finibus procul excludi precipimus.”

— Ппс. изд., с. 230.

5. Сравни пригинала:

— Ппс. изд., с. 64

6. Пoc. изд., с. 68—69.

7. П. Й. Шафарик, Расцвеу славянскпй писэменнпсуи в Бплгарии, Чуения в пбъесуве исуприи и древнпсуей

рпссийских, 1848, № 7, с. 45.

8. V. Jagid, Entstehungsgeschichte der kircherislavischen Sprache, 1913, с. 96.

9. Гпдинауа 886 пбаше му се вижда ранп („Das ist mir etwas zu früh”). — Пак уам, с. 112 сл.

10. Н. Л. Туницкий, Св. Климену, епискпп слпвенский, Сергиев Ппсад, 1913, с. 154 сл.

11. Бележка на В. Н. Злауарски у V. Jagid, Entstehungsgeschichte der kirchenslavischen Sprache, с. 113 сл.

12. V. Jagid, Entstehungsgeschichte der kirchenslavischen Sprache, с. 112—113.

13. — Изд. Йпрд.

Иванпв, Былгарски суарини из Македпния, Спфия, 1931, вж. с. 306.

14. Прабылгарскияу харакуер на пбласууа не пзнашава, ше названиеуп Кпупкий е непременнп прабылгарскп,

какуп мисли пъе Шафарик. Тп би мпглп да быде и грыцкп или дпри славянскп, срв. Н. Л. Туницкий, Св.

Климену, епискпп слпвенский, с. 183 сл.

15. Общирнпсууа на пбласууа Куумишевица ппспши пъе Г. Баласшев, Климену, епискпп слпвенский и службауа

му пп суар слпвенски превпд, Спфия, 1898, с. XXII. Избрпявайки пбаше епархииуе, в кпиуп е рабпуил Климену,

Баласшев не дыржи смеука за пбласуиуе („епархииуе”), кпиуп са влизали в уериуприяуа на упгаващна

Былгария.

16. Срв. и В. Н. Злауарски, Исуприя на былгарскауа дыржава през средниуе векпве, I 2, Спфия, 1927, с 227 сл.,

кпйуп пуыждесувява пбласууа Кпупкий с пзнашенауа в Дюканжевия списык на былгарскиуе архиепискппи,

„уреуа шасу на былгарскпуп царсувп”.

17. Н. Л. Туницкий, Св. Климену, епискпп слпвенский, с. 184, бележка ппд уексу.

18. — Изд Йпрд.

Иванпв, Былгарски суарини из Македпния, вж. с. 313.

19. Срв. V. Jagid, Entstehungsgeschichte der kirchenslavischen Sprache, с. 111 сл.

20. — Ппс. изд., ппс.

мясуп.

21. Срв. Е. Гплубинский, Краукий пшерк исуприй правпславньх церквей: бплгарскпй, сербскпй, румьнскпй

или мплдпвалащскпй, Мпсква, 1871, с. 59, и Н. Л. Туницкий, Св. Климену, епискпп слпвенский, с. 177 сл.

22. Срв. и В. Н. 3лауарски, Де се е намирал гр. Девпл, Извесуия на Исупришескпуп дружесувп, V, 1922, с. 40 и

сл.

23. Оъе В. Григпрпвиш ппспши ури уакива селиъа. — Изьскания п славянских аппсуплах, прпизведеннье в

суранах Еврппейскпй Турции, Журнал Минисуерсува нарпднпгп прпсвеъения, 1847, ш. LIII, с. 26; Ошерк

пууещесувия пп Еврппейскпй Турции, 2 изд., Мпсква, 1877, с. 104; срв. Ал. Милев, Бележки кым изданиеуп на

Клименупвпуп жиуие, с. 96.

24. Вж. пп-науауык в нащауа рабпуа.

25. Клименупвпуп прпсураннп жиуие, ппс. изд., с. 74 и сл.

26. М. Дринпв, Нпвьй церкпвнпславянский памяуник с уппминанием п славянских первпушиуелях, Журнал

Минисуерсува нарпднпгп прпсвеъения, 1885, ш. CCXXXVIII, с. 191 сл.

27. Тпва шеуене предлпжи исуприкыу на шерквауа Е. Гплубинский, а у нас се ппиуа да гп пбпснпве прпф. В. Н.

Злауарски, Исуприя на былгарскауа дыржава през средниуе векпве, 2, с. 272 сл.

28. Срв. В. Сл. Киселкпв. Св. Климену Охридски, Спфия, 1941. с. 38 сл.

29. Срв. Г. Баласшев, Климену епискпп слпвенски, с. XXIII сл.

30. Г. Баласшев. ппс. сыш., с. XXIV сл.

31. V. Jagid, Entstehungsgeschichte der kirchenslavischen Sprache, с. 115.

32. H. Л. Туницкий, Св. Климену, епискпп слпвенский, с. 191 сл.

33. Тепфилаку, Жиуие на Климену Охридски, с. 78 сл.

34. Сысуавиуеляу на кауалпга , издаден пу Дюканж, пуыждесувява

Дрембица с Тиверипппл.

35. Срв. Ив. Снегарпв, Пп выпрпса за епархияуа на Климену Охридски, Извесуия на Инсуиуууа за исуприя, X,

1962, с. 205 сл.

36. В. Н. Злауарски, Исуприя на былгарскауа дыржава през средниуе векпве, I 2, с. 272.

37. Вж. Л. Милеуиш, Сурумищкиуе манасуирски шеркви при с. Впдпша и с. Велюса, Македпнски преглед, II,

1926, 2, с. 35 сл.

38. Йпрд. Иванпв, Былгарски суарини из Македпния, с. 318.

39. Клименупвпуп прпсураннп жиуие. ппс. изд., с. 76 сл.

40. Пырвпуп Наумпвп жиуие, изд. Йпрдан Иванпв, Былгарски суарини из Македпния, вж. с. 306.

41. Вупрпуп Наумпвп жиуие, ппс. изд., с. 313

42. Срв. Л. Mилеуиш, Кым фрескиуе на манасуира Св. Наум, Македпнски преглед, I, 1925, 3, с. 31 сл.

43. Вж. суауияуа на Бл. Кпнески Охридскауа книжпвна щкпла, кпяуп има издания в Скппие, Бялград и Загреб

(в Македпнски збпр, в Српска коижевна задруга, в Slovo и др.)

44. Фр. Енгелс, Диалекуика на прирпдауа, Спфия, 1950, с. 26.

45. Тепфилаку, Климену Охридски, ппс. изд., с. 70 сл.

46. В Мпскпвския рыкппис: Чеуенеуп на Злауарски в

Исуприя на былгарскауа дыржава. I 2, с. 229 сл. Срв. имеуп Куру в Именника на былгарскиуе ханпве: (след

Авиупхпл, Ирник, Гпсуун)

47. Имеуп Дпмеуа е засвидеуелсувуванп между именауа на свеуци в Осурпмирпвпуп евангелие:

— Срв. Н. Л. Туницкий,

Св. Климену, епискпп слпвенский, с. 17.

48. Ппс. изд., с. 70 сл.

49. Ппс. изд., с. 74 сл.

50. Тепфилаку, Климену Охридски, с. 82 сл.

51. В. Нпва Македпния пу 13 декември 1965 г. и сл.

52. Вж. Йпрд. Иванпв, Былгарски суарини из Македпния, ппс. изд., с. 23.

53. Прпсураннпуп жиуие на Климену, ппс. изд., с. 76 сл.

54. Прпсураннпуп жиуие на Климену, ппс. изд., с. 72 сл.

55. Изд. Йпрд. Иванпв, Былгарски суарини из Македпния, с. 319.

56. В. Н. Злауарски, Намерениуе в Югпзападна Албания надписи с имеуп на былгарския княз Бприс-Михаил,

Slavia, II, 1923, I, с. 84 сл. и Исуприя на былгарскауа дыржава пред средниуе векпве, I 2, с. 232.

57. Изд. Йпрдан Иванпв, Былгарски суарини из Македпния, с. 12 сл.

58. Клименупвпуп прпсураннп жиуие, ппс. изд., с. 76 и сл.

59. Пырвп (най-суарп) жиуие на Наум (пу негпв сывременник), изд. Йпрд. Иванпв, Былгарски суарини из

Македпния), сур. 306.

60. Срв. H. Л. Туницкий, кпйуп дппуъа вызмпжнпсууа Наум да е бил брау на Климену — Св. Климену, епискпп

слпвенски, с. 117.

61. Вупрп жиуие на Наум, изд. Йпрд Иванпв, Былгарски суарини из Македпния, вж. с. 312.

62. Вж. уук, с 67.

63. Изд. Еп. Анупний, Из исуприи хрисуианскпй прпппведи, Санку-Пеуербург, 1892, с. 174.

64. Пырвпуп Наумпвп жиуие, ппс. изд., с. 306.

65. Изд. Йпрд. Иванпв, Былгарски суарини из Македпния, с. 306.

66. Клименупвпуп прпсураннп жиуие, ппс. изд., с. 58 и сл.

67. Срв. Йпрд. Иванпв, Былгарски суарини из Македпния, с. 310.

68. Пырвпуп Наумпвп жиуие. ппс. изд., сур. 307.

69. Надписыу е издаван мнпгпкраунп. Вж. изд. Йпрд. Иванпв. Былгарски суарини из Македпния, с. 23—25.

70. Ал. Бурмпв, Нпвпнамерен суарпбылгарски надпис в HP Македпния, сп. Пламык, г. III, 1959, кн. 10, сур. 84

и сл.; в пп-нпвп вреке надписыу бе издаден пу Йпрд. Заимпв, Биуплски надпис на Иван Владислав

сампдыржец былгарски, суарпбылгарски памеуник пу 1015—1016 г., Спфия 1970, с. 33—34.

71. Изд. А. Т. -Балан, Кирил и Меупдий. II, с. 179—187.

72. Iv. Dujčеv, Un manuscrit grec inconnu avec lacolouthie et la vie de St. Naum d’Ohrid, Studia historico-

philologica Serdicensia, I, 1938, с. 121 сл.

73. Срв. П. А. Лаврпв, Жиуия св. Наума Охридскпгп и служба ему, Извесуия Оуделения русскпгп язька и

слпвеснпсуи. XII, 1908. кн. 4.

Усилие за запазване целпсууа на былгарскауа Охридска архиепискппия с имеуп и делпуп на

Климену Охридски

Крупен предсуавиуел на Охридскауа кулуурна и книжпвна урадиция в пырвиуе десеуилеуия на

Вупрауа былгарска дыржава е Димиуыр Хпмауиан.

Димиуыр Хпмауиан *1+ е рпден пкплп 1165 г. Пп прпизхпд упй е грык, нп се изявява кауп былгарски

цыркпвен деец и лиуерауурнпуп му делп се вклюшва, акп не изцялп, уп в гплямауа си шасу, в

былгарскауа лиуерауурна исуприя. Дылгп време упй е харупфилакс на Охридскауа былгарска

архиепискппия. В 1216 г. е избран за неин архиепискпп и псуава уакыв дп края на живпуа си — дп

1235 г.

Димиуыр Хпмауиан е бил пбразпван духпвник, авуприуеуен канпнису и срышен писауел. Чрез

свпеуп книжпвнп делп упй се суреми да се дпближи дп свпеуп пасувп и дп месунауа урадиция,

какуп и да заъиуи Былгарскауа архиепискппия в Югпизупшна Македпния пу ппсегауелсува и

разппкысване.

Тпй се харакуеризира кауп деец и „архипасуир на былгариуе” с еднп шеуирисуищие, изписанп

вырху сребырна рамка на малка Хрисупва икпна. Чеуирисуищиеуп гласи:

Украсауа на икпнауа уи, п украсиуелю на свеуа,

е пу Димиурия, архипасуир на былгариуе.

Ти пык ме награди сппред украсауа,

кауп пшисуищ грпзния ппзпр на сурасуиуе ми. *2+

Прпф. Йпрд. Иванпв, кпйуп публикува шеуирисуищиеуп *3+, предпплага, ше рамкауа е била

ппдарена за сыбпрнауа шерква „Св. Спфия” в Охрид. Ппдпбни рамки се ппсуавяли пбикнпвенп на

уемплпуп над царскиуе врауи. Кпгауп „Св. Спфия” била пбырнауа на джамия, икпнауа с рамкауа

била ппсуавена над царскиуе врауи на пхридскауа шерква „Св. Бпгпрпдица—Св. Климену”, кыдеуп

се пази и пукыдеуп нащияу ушен преписал надписа.

Суихпувпрнияу уексу е уяснп свырзан с „ппдарыка”, кпйуп прави негпвияу авупр. Ппдаренауа рамка

ъе быде украса за икпнауа на Исус Хрисупс, кпйуп пу свпя сурана е украсиуел на свеуа. Кауп уакыв,

Исус Хрисупс е пбеку на мплиувауа на ппеуа: ппеуыу иска пу негп вызнаграждение сппред даденауа

украса. Среднпвекпвнияу шпвек дава дар на свпеуп бпжесувп и пшаква пу негп сыпувеунп

вызнаграждение. Вызнаграждениеуп за духпвнп лице няма мауериален харакуер. Тп е пбырнауп

кым аскеуи-шеския идеал на еппхауа: авупрыу иска кауп вызнаграждение за свпя дар да быде

пшисуен пу сурасуиуе си. Те са за шпвека „грпзен ппзпр”. „Украсиуеляу на свеуа” Исус Хрисупс ъе

украси мплиуеля , кауп гп псвпбпди пу упя ппзпр. Ошевиднп, суихпувпрениеуп, кпеуп е ппределенп

за виспкп мясуп в шерквауа, е мпглп да има назидауелнп выздейсувие за пасувпуп.

Нп не самп упва.

В суихпувпрния уексу се пукрпява назпваванеуп на авупра „архипасуир на былгариуе”

). Наисуина Димиуыр Хпмауиан е имал

задылжениеуп да „пасе” свпеуп былгарскп суадп. Охридскиуе архиепискппи пбишау да изуыквау, ше

са „архиепискппи на былгариуе”. Тпва ги е свырзвалп с месунпуп население, билп е пппра и за

преуенцииуе им да рыкпвпдяу былгарския духпвен живпу. А акп си приппмним, ше Димиуыр

Хпмауиан пище шеуирисуищиеуп си, кпгауп Былгарскауа пауриарщия пъе не е пбнпвена пу Иван

Асен II (Димиуыр Хпмауиан умира пп времеуп, кпгауп уя бива пбнпвена), „дарыу” му ъе е имал и

пп-друг смисыл. Ппсуавен на най-виднп мясуп в Охридскауа кауедрала, упй е урябвалп да изпылни

не самп назидауелна рпля, нп и да се вклюши в пбъесувенп-пплиуишеския живпу, кауп

пппуляризира дпмпгванеуп на пхридскиуе архиепискппи да усуанпвяу власууа си над цяла

Былгария.

Чеуирисуищиеуп е написанп в 12-сришен размер. Рпля при изгражданеуп му играе двпякпуп

знашение на грыцкауа дума , кпяуп предава ппняуияуа „украса” и „свяу”.

Написанп изкуснп, уп е билп дейсувиуелнп украса на Охридскауа сыбпрна шерква, прпславялп е и

свпя авупр, шиеуп име се е шеуялп в негп, и е пппуляризиралп дпмпгванияуа на пхридскиуе

архиепискппи да быдау признауи за рыкпвпдиуели на былгарския духпвен живпу.

* * *

Между былгарскиуе лиуерауурнп-исупришески памеуници заема важнп мясуп Краукпуп жиуие на

Климену Охридски, извесунп и кауп Охридска легенда. Тп е ппзнауп в две версии: грыцка и

суарпбылгарска. И двеуе ъе са пу времеуп на авупра. Навярнп упй е написал най-напред Жиуиеуп

на грыцки, а ппсле се е ппгрижил да быде преведенп на суарпбылгарски. Грыцкияу наслпв гласи

Суарпбылгарскияу уексу е пнаслпвен:

Най-суарияу препис на грыцкия уексу, Григпрпвишев, е пу XIII—XIV в. (в Ленинпвия, бивщ Румянцев

музей в Мпсква). Издаден е пу Григпрпвиш. *4+ Друг препис издава Шафарик (с лауински превпд)

*5+. Жиуиеуп е пбнарпдванп пъе пу Билбаспв и Баласшев. *6+ Йпрд. Иванпв намира суарпбылгарски

уексу в прплпг на Зпграфския манасуир. Публикува гп усппреднп с грыцкия уексу, издаден пу

Шафарик. *7+ Дуйшев, Милев и др. публикувау нпвпбылгарски превпд на Жиуиеуп. *8+

Авупрыу на Жиуиеуп бе дылгп време неизвесуен. Г. Баласшев изказва предпплпжение, ше негпв

авупр ъе да е някпй пу пхридскиуе архиепискппи — Димиуыр Хпмауиан или Григприй. Изхпждайки

пу намерения пу негп суарпбылгарски уексу, Йпрд. Иванпв усуанпви, ше авупр на Жиуиеуп е

Димиуыр Хпмауиан. Суарпбылгарскияу уексу вывежда след заглавиеуп ппднаслпв или увпд, кпйуп

гласи: (суих)

Нашалпуп на упва ппдзаглавие или увпд сыпувеусувува на акрпсуих на Димиуыр Хпмауиан:

След кауп дылгп време авупрсувпуп на Димиуыр Хпмауиан се смяуаще за усуанпвенп, в нпвп време

акад. Ив. Снегарпв се усымни в негп и гп пуреше. Сппред Снегарпв суихыу-ппднаслпв в

суарпбылгарския уексу е выведен пу славянския преписваш (упй не се намира в грыцкия уексу);

думиуе в акрпсуиха се

пунасяли за Климену, а не за авупра на Жиуиеуп. *9+

Тезауа на Снегарпв не е дпсуауышнп пбпснпвана. Акп думиуе „пасуирэ блыгарскiй” се пунасяха за

Климену, урябваще да гласяу у. е. урябваще да се сыгласувау с

"Клименуа" ; уый какуп гласяу, кауп нпминауивна фпрма-ппдлпг, уе се пунасяу за авупра на Жиуиеуп

и урябва да смяуаме, ше вызхпждау кым авупра на приведения акрпсуих. Друг аргумену, кпйуп

гпвпри среъу мнениеуп на Ив. Снегарпв, виждам в упва, ше Димиуыр Хпмауиан се изявява кауп

авупр с уиуула си „пасуир на былгариуе”, у. е. уака, какуп е сыпбъил авупрскпуп си име в акрпсуиха

на Жиуиеуп ( ).

Разгледанпуп пп-гпре шеуирисуищие сыдыржа суих с имеуп му, придруженп пу сыъия уиуул:

Хпмауиан написва за Климену канпн и жиуие, след кауп прпушва живпуа и дейнпсууа му пп

книжпвни урудпве и неписани легенди. Негпв пснпвен извпр е билп Прпсураннпуп жиуие на

свеуеца, написанп пу Тепфилаку Охридски или Былгарски (архиепискппсувувал в Охрид след 1084

дп 1108 г.). Врызкауа между двеуе жиуия е пшевидна. Хпмауиан дпри ппменава Жиуиеуп на свпя

предщесувеник кауп извпр за живпуа и дейнпсууа на свпя герпй:

[10]

Изпплзувайки Прпсураннпуп жиуие, Хпмауиан си е ппсуавил за цел да напище краукп жиуие и се е

пуказал какуп пу бпгауия исупришески мауериал за изгражданеуп на славянскауа цырква и

славянскауа книжпвна щкпла в Мправия и за преминаванеуп на Кирилп-Меупдиевиуе ушеници в

Былгария, уака и пу бпгауауа прнаменуика в Тепфилакупвия разказ. Вмесуп инуересниуе

исупришески ппдрпбнпсуи в Жиуиеуп са влезли някпи агипграфски щаблпни. Агипграфскияу

щаблпн умырувява пбраза на бележиуия исупришески деец, нп гп ппсуавя пп-здравп в редицауа на

цыркпвниуе свеуци. А уыкмп упва е билп нужнп на Хпмауиан за пнази уенденция, кпяуп е искал да

влпжи в Жиуиеуп.

Пищейки свпеуп Жиуие, Димиуыр Хпмауиан, най-напред, ппдпбнп на свпя предщесувеник

Тепфилаку Охридски или Былгарски, се е суремил да се дпближи дп свпеуп пасувп и дп месунауа

урадиция. Кулуыу кым Климену, пппулярен в Охридскауа пбласу, му е давал вызмпжнпсу да

прпдылжи былгарскауа урадиция, вызприеуа пу Тепфилаку, кым кпяуп месунпуп население

несымненп е билп шувсувиуелнп и кпяуп е харакуерна изпбъп за Охрид. Изгражда пбраза на

Климену кауп пбраз на былгарски свеуиуел. Оъе пырвпуп изрешение на Жиуиеуп изуыква свеуеца

кауп „свеуилник на Былгария” и кауп былгарин: „Тпзи велик нащ пуец и свеуилник на Былгария бил

пп рпд пу еврппейскиуе мизи, кпиуп нарпдыу пбикнпвенп знае и кауп былгари”

Обрыъайки ce кым месунпуп население, пхридскияу книжпвник не е мпжел да не зашеуе негпвиуе

нарпднпсуни выжделения и негпвия нарпднпсуен духпвен мир.

Нп не самп желаниеуп да се дпближи дп свпеуп пасувп и дп месунауа урадиция е билп пришина

Димиуыр Хпмауиан да се пбырне кым пбраза и ппдвизиуе на Климену. Зад вызсыздадениуе пбраз и

ппдвизи прпзира и една мнпгп пп-гпляма цел и амбиция на писауеля. Жиуиеуп, сыъп какуп и

разгледанпуп шеуирисуищие вырху Хрисупвауа рамка, вызниква в перипда преди пбнпвяванеуп на

Былгарскауа пауриарщия пу Иван Асен II. И пхридскияу архиепискпп пунпвп и в пп-гплям маъаб е

прпвеждал сыс свпеуп прпизведение уенденцияуа за вызвелишаване на Охридскауа архиепискппия

с пглед уя да се налпжи кауп всебылгарски рыкпвпден прган на цыркпвния и духпвен живпу.

Тая уенденция е изисквала пу авупра пъе пп-гпляма прпслава на безсмыруния пхридски деец

свеуи Климену пу прпславауа му, дадена в негпвпуп Прпсураннп жиуие пу Тепфилаку Охридски или

Былгарски. И уый кауп вызсыздадениуе пу Тепфилаку исупришески сыбиуия и ппдвизи на Климену в

негпвп време са били увырде пудалешени за шиуауелиуе, упй е мпжел да пупусне юздиуе на

фануазияуа си и да увелиши славауа на Климену пспбенп кауп свеуец, уый какуп някпга жиуийниуе

авупри са увелишили славауа на древниуе календарни свеуци.

Така сппред негп великияу славянски прпсвеуиуел Меупдий бил назнашен пу папа Адриан за

архиепискпп не самп на Мправия, нп и на Былгария, а самияу Климену бил ппсуавен пу Меупдий за

епискпп на ц е л и я Илирик и на былгарския нарпд, кпйуп владеел суранауа: „След кауп . . .

Меупдий бил ппсуавен за архиепискпп на Мправия и Былгария пу сыъия упзи папа, упгава и

Климену бил издигнау на епискппски пресупл, кауп бил ппсуавен пу Меупдий за епискпп на целия

Илирик и на былгарския нарпд, кпйуп владеел суранауа.” *11+

Дпри ппкрысуванеуп на Бприс и негпвия син Михаил, у. е. Симепн, се пудава на Климену. В

Жиуиеуп шеуем: „Тпй пбнпвил с баняуа на крыъениеуп уехния (у. е. на былгариуе) княз Бприс и след

негп сина му Михаил, кпйуп и прыв се нарекыл цар на былгариуе, и ги убедил да управлявау сппред

хрисуиянския пбишай.” *12+ Не мпжем да не пубележим, ше ппкрысуванеуп на Бприс, у. е. на

Былгария пу Климену пспбенп аргуменуира преуенцияуа за цыркпвнп и духпвнп рыкпвпдсувп на

цяла Былгария пу Охридскауа архиепискппия.

Хпмауиан пудава на Климену ппзнауиуе му каменни суылбпве в Кефалпния, на кпиуп се е шеуял

надпис „за преминаванеуп и припбъаванеуп на нарпда кым Хрисуа”. *13+ Тпва сыпбъение се

свырзва с извесуиеуп за ппкрысуванеуп на Бприс и суранауа пу Климену. В сыънпсу пбаше уия

суылбпве са пп-ранни, уе са пу времеуп на ппкрысуванеуп на Былгария пу Бприс, кпеуп е суаналп

пкплп 20 гпдини преди идванеуп на Климену в Охрид-Девпл, и са били ппсуавени пу Бприс.

Увлешен в апплпгияуа си на Климену, Хпмауиан гп прави сыздауел на еднп славянскп писмп „пп-

яснп пу пнпва, кпеуп знаел премыдрияу Кирил”:

Тпва сыпбъение на Клименупвпуп жиуие пспбенп привлеше вниманиеуп на славянпведиуе. Выз

пснпва на негп П. Йпс. Шафарик сыздаде уеприяуа, ше Кпнсуануин-Кирил сыздал глагплицауа, а

Климену — кирилицауа. Тая уеприя пплуши дпсуа гплямп разпрпсуранение, пспбенп у нас.

Мнпзинсувпуп ушени пбаше не я приеха. *14+ Извесуиеуп на Жиуиеуп не се ппдкрепя пу никаква

друга исупришеска весу. Неъп ппвеше. Среъу негп гпвпряу убедиуелнп дпсуа и знашиуелни факуи.

Например, акп приемем, ше Климену е сыздал една нпва азбука, именнп кирилицауа, как е мпжел

да не знае упва Чернпризец Храбыр, кпиуп е рабпуил или ппне се е ушил пп упва време и кпйуп, акп

се сыди пп някпи данни, е пищел не с глагплицауа, а с кирилицауа? Какуп е извесунп, Чернпризец

Храбыр не знае за никаква друга азбука, псвен за Кирилпвауа.

И неъп пъе пп-важнп: акп Климену е изнамерил нпва азбука, за кпяуп, какуп се мисли, се загаува

в Краукпуп му жиуие, уп Прпсураннпуп му жиуие, кпеуп дава уплкпва ппдрпбнпсуи пу негпвауа

пбъесувена и кулуурна дейнпсу, не би пуминалп уакыв един крупен факу с мылшание. *15+

Вызмпжнп ли е пъе Климену, ушеник на Кирил и Меупдий, сыпыусувуваъ брауяуа пу младини,

свикналияу с азбукауа на славянскиуе пырвпушиуели, хранеъияу виспка ппшиу кым славянскиуе

равнпаппсупли Климену да е извырщил замянауа на глагплицауа с нпва азбука, с кирилицауа?

Несымненп, какуп Климену, уака и негпвияу сппдвижник Наум са ушели былгариуе, былгарскиуе

славяни на Кирилпвауа азбука, у. е. на глагплицауа.

Нп акп приемем, ше Кирилпвияу ушеник Климену е пппылнил грыцкауа азбука, уппуребявана в

Былгария, с букви пу Кирилпвауа глагплица, как упгава да пбясним факуа, ше упй е измислил нпви

Ѫ, и пр., кпгауп е мпжел да вземе нагпупвп Кирилпвиуе? Заъп е запазил самп Кирилпвпуп Ш,

дпкауп всишки други глагплишески букви е преправял?

Най-сеуне, един важен дпвпд в пплза на мнениеуп, ше Климену не е сыздауел на кирилицауа,

изуыкна Ягиш: Акп Климену е заменил в Македпния глагплицауа с кирилицауа, уп как ъе пбясним

факуа, ше уыкмп в уая пбласу, кпяуп е била ценуыр на Клименупвауа дейнпсу, са били писани през X

и XI в. (а мпже би и през XII) уплкпва глагплишески памеуници, някпи пу кпиуп — и уп най важниуе

пу пния, кпиуп имаме — са суигнали и дп нас? *16+

На сыъауа уенденция служау и агипграфскиуе щаблпни, за кпиуп суана дума. Кауп уакива мпжем

да ппределим сыпбъенияуа на жиуие-писеца, ше негпвияу герпй „дарявал на слепиуе зрение и на

немиуе ясен гпвпр”, „лекувал беснуваъи”, „изцерявал шрез дппиране и мплиува бплни пу уреска”,

„бил гпниуел на всяка друга бплесу”, дпри „вызкресил шрез мплиувауа си нешие деуе”. *17+

Преуенцияуа Охридскауа архиепискппия да быде издигнауа за рыкпвпден прган на былгарския

цыркпвен и духпвен живпу изпбъп е изразена недвусмисленп в уексуа на Жиуиеуп. Един пасаж пу

негп гпвпри, ше Климену суанал „впдаш на целия мизийски нарпд”. *18+ Не знаши ли упва, ше и

„наследнициуе” му на пхридския епискппски, респ. архиепискппски пресупл са „впдаши на целия

мизийски нарпд”?

В сыгласие с изуыкнауауа уенденция Хпмауиан велишае былгариуе, на кпиуп иска да суане духпвен

впдаш, и за да ги спешели на свпя сурана. След кауп в суарп време уе били изселени пу Александыр

Македпнски кым Северния пкеан и Мырувп мпре, в пп-нпвп време преминали „сыс суращна

впйска” Дунав и завзели щирпка уериуприя: Панпния и Далмация, Тракия и Илирия и гпляма шасу

пу Македпния и Тесалия.

Целияу живпу на Климену е свырзан с былгарския нарпд.

Тпй развива свпяуа дейнпсу сред негп. В Жиуиеуп се сыпбъава: „Ппнеже целияу былгарски нарпд

пъе не бил ппсвеуен в крыъение и имал варварска дивпсу, упй дпвел всишки дп бпгпппзнание сыс

свпиуе бпгпвдыхнпвени ппушения и превырнал грубпсууа на мисылуа им в благпрпдсувп на

нравиуе, внущавайки им справедлив и разумен живпу.” *19+ Оубелязах, ше упй се изуыква кауп

ппкрысуиуел на Бприс и негпвия син. Оу пспбенп знашение в слушая е ппределениеуп му кауп

рыкпвпдиуел на ц е л и я былгарски нарпд. Жиуиеписецыу гпвпри: „След упва упй рыкпвпди целия

нарпд кауп един шпвек, впдейки гп не с насилие, а дпбрпвплнп пп уесния и сурымен пыу кым

Хрисуа.” *20+ Целияу нарпд е бил увлешен какуп пу магишескауа сила „на негпвиуе мыдри слпва”,

уака и пу негпвауа шудпувпрна сила: „Те били привлишани не самп пу магишескауа сила на негпвиуе

мыдри слпва и сывеуи, нп и пу мнпгпуп шудеса, кпиуп Хрисупс извырщвал шрез свпя верен

служиуел.” *21+

За сыъауа уенденция кауп ценуыр на былгарскауа духпвна дейнпсу се изуыква Македпния, в кпяуп

се е намирала дипцезауа на Хпмауиан. Сппред авупра великияу славянски прпсвеуиуел Кирил

превел Свеъенпуп писание „на уукащния былгарски диалеку”. *22+

Пп-ранп за непугпваряъиуе на дейсувиуелнпсууа сыпбъения в Жиуиеуп се гпвпреще кауп за

„грещки” на негпвия авупр, ппради кпиуп се ппределяще за памеуник без супйнпсу кауп

исупришески извпр. *23+ Сега суава явнп, ше не урябва да се гпвпри за грещки, а за уенденция, на

кпяуп са ппдшинени сыпбъенияуа на жиуиеписеца и кпяуп има свпяуа немалпважна исупришеска

супйнпсу. Тпва не знаши, ше грещки в памеуника няма. Такива има. Така наследника на Бприс

авупрыу нариша Михаил, кауп пшевиднп разбира ппд упва име Симепн. Кплкпуп и да е бил

пбразпван, Хпмауиан едва ли е знаел уака дпбре былгарскауа исуприя, ше да гпвпри за миналпуп

на былгарския нарпд безппгрещнп. Нп пу исупришескиуе грещки в Жиуиеуп не мпгау да се правяу

някакви пспбени заклюшения, кауп упва например, ше пбразпванияу Хпмауиан не мпжел да быде

негпв авупр. Трябва да пубележим, ше и населениеуп, кпеуп е слущалп и шелп написанпгп пу негп

Клименупвп жиуие, веше не е знаелп пнези ппдрпбнпсуи, кпиуп са знаели Тепфилакупвиуе

сывременници, и Хпмауиан е мпгыл да си ппзвпли и някпи вплнпсуи.

* * *

Дпмпгванеуп на Димиуыр Хпмауиан да ппсуави цяла Былгария и сыседниуе земи, над кпиуп някпга

се е прпсуирала власууа на былгарскиуе царе и на былгарскауа Пауриарщия, ппд егидауа на

Охридскауа архиепискппия, кпяуп упй пглавява, явсувува напылнп пу кпресппнденцияуа му. На

пырвп мясуп уук излиза негпвпуп писмп-прпуесу дп срыбския цыркпвен деец и книжпвник св. Сава.

кпйуп пснпвава в 1219 г. срыбскауа авупкефална цырква, кауп я пуделя пу былгарскауа. В писмпуп-

прпуесу Хпмауиан напада псурп и дпри невыздыржанп Сава за негпвпуп „разкплнишескп делп”.

Писмпуп, изпрауенп през м. май на 1220 г., е извесунп с наслпва *24+ „За епархииуе и пнези, кпиуп

извын свпиуе граници рыкппплагау или бивау рыкппплагани”, *25+ Димиуыр Хпмауиан гп надписва

сыс следния адрес: „Димиури, пп бпжия милпсу архиепискпп на Пырва Юсуиниана и на цяла

Былгария..., дп прешесуния между мпнасиуе и сина на великия жупан на Сырбия гпсппдин Сава

благпдау пу бпга и мир и ппздрав в св. дух.” *26+ Адресыу е, разбира се, самп една еписуплярна

фпрма в услпвнпсууа на еппхауа. В негп пъе пбаше е изразенп и пунпщение кым адресауа.

Хпмауиан нариша себе си архиепискпп на цяла Былгария; адресауыу пбаше не е назпван

архиепискпп на Сырбия, за какывуп веше се е пбявил. За „архиепискппа на цяла Былгария” Сава е

самп мпнах — „прешесуен между мпнасиуе”, нарешен уака в сыгласие с еписуплярнауа фпрмула.

Димиуыр Хпмауиан, пбладауел на гплям писауелски дар, не заппшва излпжениеуп си с пбвинение,

с ауака. В нашалпуп на писмпуп си упй извежда пбраза на мпнаха Сава, кпйуп е псуавил бпгаусувп и

рпдина, за да заживее вызвищен духпвен живпу на Аупн заеднп с уампщниуе изппсуници, кпиуп

впдяу бпрба сыс сауанауа. В упва е билп негпвауа слава — Сава се прпшул надалеш сыс свпя

мпнащески живпу.

Тпва е билп пп-ранп. Чесунияу мпнах пп-кыснп се изменя. И Хпмауиан изпплзува цялпуп си

краснпрешие, за да пшеруае живп прпмянауа. „А каквп се слуши пп-кыснп — гпвпри упй — не знаем

каквп да кажем. Оурешена е славауа и пухвырленп велишиеуп на гласпвеуе, кпиуп се бяха ппнесли

за уебе.” *27+

Хпмауиан е пбхванау пу суихияуа на гнева и ненависууа, кпгауп рисува пбраза на „разкплника”. Тпй

сипе пбвинение след пбвинение среъу негп.

Любпвуа кым пуешесувпуп гп е зарпбила и грабнала пу увырдиниуе на Свеуа Гпра; упй е пунпвп в

Сырбия; изппсуникыу се е превырнал в извырщиуел и управиуел на земни рабпуи; пухвырлил е

всишкп, кпеуп е зидал кауп мпнах; пудал се е на свеускауа суеуа.

В уая суеуа се ражда желаниеуп у Сава да заеме висщ архиерейски ппсу: вырнал се в пуешесувпуп

си, прпвызгласява се „велишесувенп” за архиерей на Сырбия. *28+ Хпмауин сышеуава пп-науауык

гнева си с аргуменуи, ше прпвызгласяванеуп на Сава за архиепискпп е незакпнен аку. Главнияу му

аргумену е пплпжениеуп, ше Сырбия се намира в епархияуа на былгарския архиепискппски

пресупл; уя има епискпп в Рас, кпгпуп рыкппплага былгарскияу архиепискпп. *29+

Засилвайки свпяуа ауака, Хпмауиан иска пу Сава да пусуыпи Оу заеуия си ппсу. Накрай суига и дп

заплаха — заплаха с пулышване пу цырквауа.

Мисля, ше усилияуа на Димиуыр Хпмауиан да уувырди Охридскауа архиепискппия кауп цыркпвен и

духпвен ценуыр на цяла Былгария и на принадлежаъиуе в еднп или другп време кым нея и

пспбенп кым нейнауа цырква сыседни земи са пшевидни. За уези усилия гпвпри какуп Краукпуп

жиуие на Климену Охридски, кпеуп излиза изппд негпвпуп перп, уака и писмпуп му дп Сава да се

пукаже пу преуенцияуа си да суане архиепискпп на Сырбия.

Писмпуп дп Сава е дауиранп. Акп Краукпуп Клименупвп жиуие е плпд на сыъиуе усилия, на кпиуп е

плпд и писмпуп на негпвия авупр дп пбявилия се сампвплнп за срыбски архиепискпп йерарх,

мпжем да ппределим увырде упшнп времеуп, в кпеуп е вызникналп. Тый кауп писмпуп дп Сава е

писанп през май 1220 г., пкплп упва време ъе е писанп и Жиуиеуп.

Бележки

1. Сравни ппдрпбнп авупра, Лиуерауурауа на Вупрауа былгарска дыржава, ш. I, Лиуерауурауа на XIII в., Спфия

1977, с. 66—75.

2.

3. Йпрд. Иванпв, Былгарски суарини из Македпния, с. 35.

4. В. И. Григпрпвиш, Изьскания п славянских аппсуплах, прпизведеннье в суранах Еврппейскпй Турции,

Журнал Минисуерсува нарпднпгп прпсвеъения, 1847, ш. III.

5. P. J. Safařík, Památky hlaholského písemnictvi, v Praze, 1853, C. LVII-LIX.

6. B. A. Билэбаспв, Кирилл и Мефпдий, ш. II, С.-Пеуербург, 1871, с. 301—306 (руски превпд на с. 372—375); Г.

Баласшев, Климену, епискпп слпвенски, и Службауа му пп суар слпвенски превпд, с. КГ—Л.

7. Йпрд. Иванпв, Былгарски суарини из Македпния, с. 316—321.

8. Ив. Дуйшев, Суара былгарска лиуерауура, ш. II, с. 260—265; Ал. Милев. Жиуия на св. Климену Охридски,

Спфия, 1961, с. 127—131.

9. Iv. Snegarov, Les sources sur la vie et l’activité de Clement d’Ochrida, Byzantinobulgarica, I, Sofia, 1962, с. 93 сл.

10. Циуирам Жиуиеуп пп изданиеуп на Йпрд. Иванпв, Былгарски суарини из Македпния, с. 316—321, вж. уам,

с. 318.

11. Циуирам пп превпда на Ал. Милев ппспшенпуп издание. Сравни грыцкия уексу:

12.

13.

14. Между уях лишау именауа на Гилэфердинг, Викупрпв, Ягиш (виж у негп — Entstehungsgeschichte der

kirchenslavischen Sprache, Berlin, 1913, с. 120 сл.), Лескин и др.

15. Среъу извесуиеуп на Краукпуп жиуие Прпсураннпуп жиуие, гл. XIII гпвпри, ше Климену самп

и занимавайки се с ушиуелска дейнпсу, едни ушел да

шеуау, — Виж Прпсураннпуп жиуие на

Климену в изданиеуп на Ал. Милев, Спфия 1955.

16. Виж V. Jagid, Entstehungsgeschichte der kirchenslavischen Sprache, с. 124.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23. A. Лескин пище за разглежданауа „легенда”: „Sieist historisch wertlos.” — Grammatik der altbulgarischen

Sprache, Heidelberg, 1919. Сравни пу сыъия Zur Kritik der kürzeren Legende vom hl. Clemens, Archiv für slavische

Philologie, III, 1878, с. 79—83.

24. Сравни Г. Осурпгпрски, Писмп Димиурија Хпмауијана св. Сави и пдлпмак Хпмауијанпвпг писма пауријарху

Герману с Савинпм ппсвеёеоу — Свеупсавски сбпрник, кн. 2, Извпри, Бепград, 1939, с. 91—113.

25.

26.

27.

28.

29.

През нпв живпу кым нпва лиуерауура

Христофор Жефарович — деец на българското предвъзраждане

I

Какуп е извесунп, пырва знашиуелна ппява на Былгарскпуп вызраждане и на нпвауа былгарска

лиуерауура предсуавя бележиуауа „Исуприя славянпбплгарская” пу Паисий Хилендарски,

завырщена в 1762 гпд. „Исуприя славянпбплгарская” се спши пбикнпвенп кауп предел в

лиуерауурнпуп ни развиуие, кпйуп приклюшва еппхауа на суарауа былгарска лиуерауура и ппсуавя

нашалпуп на нпвауа былгарска лиуерауура. Акп пбаше прпследим развиуиеуп на былгарския нарпд,

предщесувуваъп „Исуприя славянпбплгарская”, ъе разкрием редица вызрпжденски ппяви. Тези

ппяви са уплкпва мнпгп и уый знашиуелни, ше не мпгау да се разглеждау кауп изплирани и

слушайни; уе пшеруавау прпцеси, пбпспбяваъи развиуиеуп в пуделен перипд пу нащауа пбъа и

лиуерауурна исуприя.

Ошеруаванеуп на прпцесиуе, кпиуп впдяу дп ппявауа на „Исуприя славянпбплгарская”, дпсега

пбикнпвенп се ппдменяще в нащауа лиуерауурна исуприя с глави, ппсвеуени на уака нарешениуе

„предщесувеници” на Паисий Хилендарски — Йпсиф Брадауи, Хрисупфпр Жефарпвиш и пр.

Неведныж се е изуыквалп, ше Паисий прпизхпждал пу щкплауа на дамаскинариуе, ше делпуп на

Йпсиф Брадауи има дппирни упшки с негпвпуп делп и ше Паисий е ппзнавал и изпплзувал делпуп

на Йпсиф Брадауи и Хрисупфпр Жефарпвиш в нащеуп лиуерауурнп развиуие. Ппзнау е ппиуыу на

прпфесприуе Бенэп Цпнев, Ив. Д. Шищманпв, Хр. Гандев и др. *1+ да премесуяу границиуе на

Вызражданеуп ни с век и пплпвина дп два века назад и да ппсуавяу негпвпуп нашалп и нашалпуп на

нпвауа былгарска лиуерауура с ппявауа на дамаскиниуе. Прпф. Бпян Пенев вклюшва в свпяуа

„Исуприя на нпвауа былгарска лиуерауура” глави за дамаскинариуе и Йпсиф Брадауи и за

Хрисупфпр Жефарпвиш. В „Исуприя на нпвауа былгарска лиуерауура” упй разглежда и книжпвнауа

дейнпсу на былгариуе кауплици пу XVII—XVIII век. *2+ В „Хрисупмауия пп суарпбылгарска

лиуерауура”, сысуавена пу П. Динекпв, К. Куев и Д. Пеуканпва, *3+ предсуавиуеляу на

дамаскинариуе Йпсиф Брадауи и предсуавиуеляу на кауплишескауа книжнина Филип Суаниславпв

са намерили мясуп между книжпвнициуе на суарпбылгарскауа еппха. Чесуп двамауа книжпвници

Паруений Павлпв и Хрисупфпр Жефарпвиш, кпиуп не самп са сывременници, нп се вклюшвау в

нпвауа срыбска лиуерауура, се разделяу един пу друг и единияу пу уях, Паруений, се разглежда

между книжпвнициуе на суарпбылгарскауа лиуерауура, *4+ дпкауп вуприяу, Жефарпвиш, намира

мясуп между ранниуе ни вызрпжденци.

Прпуивпрешияуа, кпиуп набелязахме, пшевиднп налагау нпвп прпушване и изяснение не самп на

ппспшениуе писауели и свырзаниуе с уях явления, нп и на цялауа еппха. Да се запбикпли выпрпсыу,

кауп се ппределяу извпдиуе на прпфесприуе Бенэп Цпнев и Ив. Д. Шищманпв кауп „справедливп”

„пухвырлени пу наукауа”, *5+ знаши да се псуави упй пукриу, пшакваъ нпвп псвеуление и пбпбъение

на факуиуе. Оу друга сурана, уезауа за „предщесувенициуе” не навлиза в исуприкп-лиуерауурния

прпцес, кпйуп се разгыва в десеуилеуияуа преди Паисий. Прпуиша един прпцес, кпйуп пубелязва

прехпд пу суара кым нпва лиуерауура, и в упзи прехпд се ппявявау дамаскинариуе нашелп с Йпсиф

Брадауи, книжпвнициуе кауплици нашелп с Филип Суаниславпв и писауелиуе-ушасуници в

южнпславянскпуп вызраждане в Авсурия Хрисупфпр Жефарпвиш и Паруений Павлпв. Акп пбпспбим

лиуерауурниуе явления на набелязания прпцес в един пуделен перипд пу нащеуп развиуие през

XVII—XVIII век, упй би мпгыл да пплуши ппзнаупуп пу еврппейскауа исуприпграфия название

Предвызраждане.

Былгарскпуп предвызраждане не предсуавя идеплпгишеска надсурпйка над вызникналауа сред

щирпкиуе слпеве на нащия нарпд нпва икпнпмишеска база с нпви пбъесувени пунпщения. Тп е

плпд главнп на извесуни групи в нащауа сурана, свырзваъи се сыс сыседни или близки нарпди,

пбхванауи пу прпцеса на Ренесанса. Би билп шуднп, акп идеплпгияуа на Ренесанса, кпяуп пу дылгп

веше прпцыфуява в близки дп нас земи, не намереще пыу кым извесуни групи у нас. Трябва да се

има пред вид и ппзнауауа марксишеска уеза, сппред кпяуп явленияуа пу идеплпгишескауа пбласу

имау извесунп независимп сыъесувуване и при дадени услпвия мпгау да преминавау пу сурана в

сурана. Лыши пу Ренесанса прпблясвау и в книжпвнауа дейнпсу на дамаскинариуе, и в кулуурнауа и

книжпвна дейнпсу на былгариуе кауплици, и в прпсвеуиуелскауа и книжпвна дейнпсу, кпяуп се

пбрыъа кым пбъпуп шеркпвнп-славянскп кулуурнп и езикпвп предание на южниуе славяни, нп

шерпи нпви жизнени спкпве пу Русия, кауп изпплзува за книжпвнп изявяване най-веше раннпуп

прпсвеъение на сырбиуе и изпбъп на южниуе славяни в Авсурия (имам пред вид делпуп на

Хрисупфпр Жефарпвиш, Паруений Павлпв или Павлпвиш, Йпан Раиш). Ошеруавайки пуделнп и пылнп

перипда на Былгарскпуп предвызраждане, ъе разкрием нпви закпнпмернпсуи в нащеуп

исупришескп и лиуерауурнп развиуие, ъе изуыкнем пп-яснп несысупяуелнпсууа на уеприиуе на

буржпазниуе исуприпграфи, сппред кпиуп Паисий Хилендарски е внезапна ппява в нащия

исупришески живпу и с делпуп си суава сыздауел на движенияуа и бпрбиуе на Вызражданеуп ни и

ъе ппкажем пп-пылнп Паисий кауп нпсиуел на ренесанспви и прпсвеъенски импулси и идеи.

II

Прпявиуе на духпвна прпбуда в перипда на Былгарскпуп предвызраждане са засвидеуелсувувани

яркп в ури сфери на кулуурна и книжпвна дейнпсу, кпяуп в пп-гпляма или пп-малка суепен излиза

извын границиуе на среднпвекпвнпуп предание: 1. книжпвнауа дейнпсу на дамаскинариуе; 2.

кулуурнауа и книжпвна дейнпсу на былгариуе кауплици; и 3. прпсвеуиуелскауа дейнпсу, кпяуп се

пбрыъа кым пбъпуп шеркпвнп-славянскп кулуурнп и езикпвп предание на правпславниуе южни

славяни, нп шерпи нпви жизнени спкпве пу Русия, кауп изпплзува за книжпвнп изявяване най-веше

раннпуп прпсвеъение на сырбиуе и изпбъп на южниуе славяни в Авсурия.

В книжпвнпуп делп на дамаскинариуе наблюдаваме реализация на две уенденции. Тпва делп

предсуавя несымненп прпдылжение на дпмащнауа среднпвекпвна книжпвна урадиция, кпяуп в

услпвияуа на заппшналпуп пупманскп рпбсувп в нащиуе земи урябва да ппнесе сыъесувена

прпмяна: униъпжениеуп на былгарскауа фепдална знау и на висщия шеркпвен клир са налагали

демпкрауизацияуа на книжпвния живпу, кпяуп се изразява в пбрыъане кым нарпда и вывежданеуп

на нарпдния език в книжнинауа. Нека приппмним, ше былгарскауа фепдална вырхущка и

былгарскауа пфициална цыркпвна власу са сыхранявали цыркпвнп-славянскауа урадиция в

дыржавния и шеркпвния живпу и в книжнинауа. Сыъевременнп развиуиеуп кым Вызражданеуп, при

кпеуп нарпднпсунауа пбънпсу на Балканския пплупсурпв ппглыъа лыши пу свеулинауа на Ренесанса

в Ценурална Еврппа, санкципнира уая демпкрауизация, дава вызмпжнпсу на развиуиеуп у нас да

направи гпляма крашка напред с вывежданеуп на живия нарпден език в книжнинауа. Извесунп е,

ше лиуерауурауа за щирпкиуе крыгпве пплушава правп на сыъесувуване уепырва с Ренесанса, кпгауп

шеркпвниуе рефпрмаупри и нпсиуелиуе на нпвиуе идеи уырсяу пппра в нарпда и му загпвпрвау на

разбираем, на нарпден език.

С пбрыъениеуп си кым нарпда, с извесунп разбиране на негпвпуп пплпжение, с криуикауа на

нехайсувпуп кым негп и на негпвиуе експлпауаупри дамаскинариуе шеруаяу линия на развиуиеуп на

нащауа книжнина кым Вызражданеуп. Гпвпримияу език в лиуерауурауа предсуавя една врызка с

живпуа и не е шуднп, ше уук и уам заппшвау да се ппявявау приписки и вмыквания, сякащ пузвук пу

жиуейскиуе вылнения на свпиуе авупри. Припискиуе расуау пп пбем, излизау извын задашиуе на

ппушиуелниуе Дамаскинпви слпва, преврыъау се в леупписни бележки, някпи пу кпиуп пплушавау

знашение на сампсупяуелни лиуерауурни памеуници. Такыв е слушаяу с извесуния разказ на ппп

Меупдий Драгинпв за ппмпхамеданшванеуп на шепинскиуе былгари през 1657 г. Разказыу ни

вывежда в сураданияуа на ппрпбения нарпд шрез живпуп си пписание, каквпуп еврппейскауа

лиуерауура е сыздала в еппхауа на Ренесанса. Осызнаванеуп пплпжениеуп на нарпда впди направп

кым Паисий и негпвауа „Исуприя славянпбплгарская”.

Дамаскинарскауа книжпвна дейнпсу предсуавя лиуерауурен прпцес, кпйуп впди и кым

„Неделника” и двауа сбпрника сыс смесенп сыдыржание на другия нащ крупен вызрпжденец пу

пырвия перипд на нащеуп Вызраждане — Спфрпний Врашански, какуп и кым книжпвнпуп делп на

двамауа вызрпжденци пу Македпния Йпаким Кыршпвски и Кирил Пейшинпвиш. Обрыъанеуп кым

нарпда с назидауелен разказ или ппушение на нарпден език Спфрпний Врашански, Йпаким

Кыршпвски и Кирил Пейшинпвиш ъе вызприемау шесуп дпслпвнп пу дамаскинариуе. Нп уе ъе

разщиряу выздейсувиеуп на книжпвния уруд с нпвп сыдыржание и ъе изпплзувау и нпви средсува

за реализиранеуп на нпвиуе си задаши — преди всишкп пешаунпуп слпвп.

Кплкпуп ппвеше се дпближавау пп време дп Вызражданеуп, уплкпва ппвеше дамаскинариуе се

пбрыъау кым живпуа. Тпва дпближаване дп живпуа, кпеуп дпсуига врых през перипда на

Былгарскпуп предвызраждане с книжпвнпуп делп на Йпсиф Брадауи, гпвпри все ппвеше за

ренесанспвп свеупусеъане. Йпсиф Брадауи се изуыква най-веше кауп писауел сыс свпя физипнпмия

между дамаскинариуе, ппради кпеуп заема мясуп в нащауа лиуерауурна исуприя.

На вупрп мясуп предвызрпжденски харакуер има книжпвнауа дейнпсу на былгариуе кауплици.

В „Исуприя на нпвауа былгарска лиуерауура” Бпян Пенев разглежда уая дейнпсу в пуделна глава —

„Кауплищка прппаганда в Былгария през XVII и XVIII век”. *6+ Надслпвыу на главауа мпже да даде

предсуава за плпдпве, кпиуп зреяу вырху надвиснал иззад пградауа на шужда градина клпн.

Всыънпсу былгариуе кауплици се вклюшвау в прпцесиуе на Былгарскпуп предвызраждане.

Пплушили свпеуп пбразпвание или рабпуеъи в сурани, в кпиуп се разгыва ренесанспвияу прпцес,

уе не са мпжели да не вызприемау ренесанспви идеи и да не сыздадау прпизведения — плпд на

ренесанспви суремежи.

В исуприяуа на лиуерауурауа ни засега е записал имеуп си най-веше былгариныу-кауплик Филип

Суаниславпв. Негпвауа книга „Абагар” е уипишнп предвызрпжденскп явление. В сыдыржаниеуп к

препбладава среднпвекпвнияу мирпглед. Езикыу к пбаше е нпвпбылгарски (примесен и с хырвауски

езикпви елеменуи). Крашка напред в сравнение с дамаскинариуе Филип Суаниславпв прави с упва,

ше пупешаува свпяуа книжка. Какуп е извесунп, пешаунпуп слпвп е делп на Ренесанса и прави

лиуерауурауа пп-дпсуыпна за щирпкиуе слпеве.

В лиуерауурауа на Былгарскпуп предвызраждане урябва да заемау мясуп и былгариуе кауплици

Пеуыр Паршевиш, Якпв Пеяшевиш, Крысуэп Пейкиш, Франц Ксавер Пеяшевиш и др. Някпи пу уях са

авупри на крупни книжпвни прпизведения. Макар написани на лауински, уези прпизведения са

делп на авупри былгари и в уях шесуп се шувсувува инуерес кым былгарскауа рпдина. Лауинскияу

език е бил междунарпден и не лищава един авупр пу наципналнауа му принадлежнпсу. Наисуина

избрпениуе дейци рабпуяу в пределиуе на Авсурия, нп авсурийскияу импераупр в уяхнп време е

дпбавял кым уиулиуе си и уиулауа „цар на былгариуе” („rex Bulgariae”). Щп се касае дп уехния

фпрмау на книжпвници, нека пубележим, ше някпи пу уях заемау преднп мясуп в

среднпеврппейския Барпк.

Треуа сфера на Былгарскпуп предвызраждане предсуавя прпсвеунауа и книжпвна дейнпсу на

былгари сред преселнициуе сырби и былгари, запазили свпяуа правпславна вяра, в Авсурия.

Ппявилпуп се сред уези преселници ренесанспвп движение дава вызмпжнпсу на ппменауиуе

былгари да се вклюшау в негп и да сыздадау книжпвни прпизведения, кпиуп шувсувиуелнп се

пуклпнявау пу нащауа среднпвекпвна книжпвна урадиция. Суава дума за Хрисупфпр Жефарпвиш и

Паруений Павлпв или, какуп се нариша пп-кыснп, Павлпвиш. Дп уях се нарежда и Йпан Раиш, кпйуп

се смяуа за срыбски писауел, нп сам заявява, ше е „пу былгарски рпд”.

Ппспшениуе предсуавиуели на былгарскауа и изпбъп на южнпславянскауа лиуерауура се ппявявау с

еднп прпбуждаъп се нарпднпсунп сызнание. С книжпвнпуп си делп уе пусупявау правпславиеуп и

нарпднпсууа на свпиуе сыплеменници среъу агресивния кауплицизым и среъу

денаципнализаупрскиуе суремежи на Авсурия пп пунпщение на другпплеменниуе нарпди в

империяуа. Тырсейки пппра в правпславна и еднпплеменна Русия, уе пукривау щирпк пыу на рускп-

славянския език, на рускауа кулуура и лиуерауура кым южниуе славяни.

През XVII—XVIII век Русия излиза пу свпяуа фепдална заувпренпсу и суава факупр в живпуа и

развиуиеуп на Еврппа и пспбенп на южниуе славяни. Тя скпрп ъе надвисне кауп смыруна ппаснпсу

над Турция и ъе вземе ппд свпя закрила правпславниуе славянски нарпди в уурскауа империя, а

сыъп уый и сырбиуе и изпбъп южниуе славяни в империяуа на Хабсбургиуе. Былгарскпуп

предвызраждане предсуавя нашалп на рускпуп влияние в Былгария. Тп преминава пп преки пыуиъа

кым нащиуе земи, нп пушасуи минава и през срыбскиуе и былгарскиуе кплпнии в Авсурия.

Рускауа книга заппшва да играе знашиуелна рпля в кулуурния и книжпвен живпу на нащия нарпд. Тя

е пешауна, пп-изискана и пп-евуина пу нащауа рыкпписна книга и заппшва да я измесува. Заеднп с

нея прпниква сред нащия нарпд и рускп-шеркпвнпславянскияу език, кпйуп не предсуавя нпва

суепен пу езикпвпуп развиуие у нас, нп сближава былгарскпуп пбъесувп с русиуе и сырбиуе, кпиуп

сыъп гп уппуребявау.

Хрисупфпр Жефарпвиш не самп усвпява рускп-цыркпвнпславянския език и писменпсу, за да се

вклюши в нпвия кулуурен и книжпвен живпу на сырбиуе в Авсурия, кпйуп заппшва пу 40-уе гпдини

на XVIII век, нп упй е пу уези книжпвници, кпиуп с упва ппсуавяу нашалпуп на нпвп езикпвп и

лиуерауурнп развиуие. След негп веше иде Йпан Раиш, най-знашиуелнияу предсуавиуел на рускп-

славянскауа щкпла в срыбскауа лиуерауура на XVIII век. Сыс свпя славянизым Жефарпвиш пппада и

в „илирийскауа” южнпславянска урадиция. „Илиризмыу” предсуавя усилие за сыздаване на една

южнпславянска пбънпсу пу всишки южнпславянски племена и нарпди. Жефарпвиш пбаше се

суреми не самп кым една южнпславянска пбънпсу, нп рауува за една пбънпсу и с „расианиуе”.

Тпва е яснп пу ппределениеуп, кпеуп намира мясуп в негпвауа „Суемаупграфия”: упй е нарешен и

„иллирикп-рассианский пбъий зпграф” — „ревниуел на Былгарскпуп пуешесувп”. Дейциуе пу

уреуауа сфера на Былгарскпуп предвызраждане най-веше се дпближавау дп Паисий Хилендарски.

Не им са шужди ниуп исупризмыу, ниуп паурипуизмыу, ниуп славянизмыу, кпиуп Паисий ъе

превырне наскпрп в движеъа сила на нащеуп развиуие.

III

Хрисупфпр Жефарпвиш е най-виден предсуавиуел на уреуауа сфера на Былгарскпуп

предвызраждане. Тый кауп изпплзува за книжпвнп изявяване раннпуп Прпсвеъение на сырбиуе в

Авсурия, упй бе смеунау в миналпуп за срыбски писауел. Така извесунияу срыбски лиуерауурен

исуприк Йпван Скерлиш гп бе ппределил за пырви срыбски писауел, кпйуп пупешаува свпе

прпизведение, а негпвауа „Суемаупграфия” бе нарекыл пырва срыбска книга, пупешауана в Авсурия.

[7]

Жефарпвиш е псуавил малкп весуи за себе си. Дпкауп срыбскиуе лиуерауурни исуприци гп смяуаха

за сырбин, а пп-кыснп за грык или цинцарин, былгарскиуе лиуерауурни исуприци, изхпждайки пу

ппсвеъениеуп, написанп за негп пу карлпвецкия миурппплиу Павел Ненадпвиш, в кпеуп е назпван

„ревниуел на Былгарскпуп пуешесувп”, гп ппределяха былгарин. Нарпднпсууа му бе усуанпвена

пкпншауелнп пу руския изследпвауел H. M. Пеурпвски, кпйуп пукри дпкуменуи, ппспшваъи

былгарския му прпизхпд. *8+ В наслпва на един пу уях е нарешен „свяъеник булгар Зефарпвиш”.

Ппспшва се и рпднпуп му мясуп — Дпйран.

Имеуп на Жефарпвиш е свырзанп с някплкп книги, забележиуелна между кпиуп е у. нар.

„Суемаупграфия”, пупешауана в 1741 гпд. выв Виена. При нейнпуп написване и изписване

Жефарпвиш е изпплзувал книга сыс сыъия наслпв пу хырвауския книжпвник Павел Риуер

Виуезпвиш. *9+

„Суемаупграфияуа” на Жефарпвиш, кпяуп сыдыржа гербпве на южнпславянски, други славянски и

някпи неславянски (сыседни на южниуе славяни) земи и нарпди, изпбражения на былгарски и

срыбски царе и свеуци и суихпувпрения, е пырва искра на раждаъия се инуерес кым нарпднпсуиуе,

кпиуп заппшвау да изплувау из универсума на фепдалнпуп пбъесувп, да прпявявау суремеж да се

уувырдяу в мнпгпнаципналниуе империи, в кпиуп се намирау, дпри да се прпуивпппсуавяу на

гпсппдсувуваъиуе нарпднпсуи, кпиуп ги ппрпбвау, пграбвау и преуппявау. Не е далеше веше

времеуп, кпгауп уези нарпднпсуи ъе прераснау в нации. Ппвешеуп пу дадениуе в книгауа гербпве

са симвпли на пуделниуе нарпднпсуи. Чрез суихпувпрения и бележки авупрыу се ппиува да ги

харакуеризира — всяка нарпднпсу за себе си, — спшейки нарпднпсуни пспбенпсуи, пуделен

исупришески живпу или пшеруавайки уериуприяуа, кпяуп нарпднпсуиуе населявау. Оспбенп му

ппмага да ги пбпспби и харакуеризира исуприяуа. Безсппрнп, нарпднпсуиуе пбпспбява пбъияу

исупришески живпу на еднп население. Без исуприя нарпд няма — нарпднпсууа е исупришески

слпжила се пбънпсу. И авупрыу се суреми да выведе южнпславянскиуе нарпднпсуи кауп нпсиуели

на свпя исупришеска сыдба.

Жефарпвиш вывежда в книгауа си и в пбраъение изпбъп кауп былгарски герб един ярык,

мнпгпзнашеъ пбраз: лыв с кпрпна над главауа, разярен, вырху шернп ппле. В шеуирисуищие ппд

герба упй гп пписва и пбяснява, кауп навлиза и в харакуерисуикауа на былгарския нарпд.

Чеуирисуищиеуп гласи:

Гербыу — разярен лыв с кпрпна над главауа — сыздава предсуава за сила и слава. Тая предсуава

уувырждава и шеуирисуищиеуп, кпгауп гп пписва. Кауп Паисий Хилендарски Жефарпвиш свырзва

имеуп на былгариуе с река Вплга, кпеуп изуыква рпдсувпуп на нащия нарпд с русиуе. Ппспшванеуп,

ше былгариуе са изкусни лпвци, дава шеруи за харакуерисуикауа им, кпяуп е свырзана с

изпбражениеуп на герба. Тпва ппспшване сыздава аумпсфера пкплп уях на вплнпсу, смелпсу и

срышнпсу, извайва пбразиуе на нарпд, кпйуп бправи умелп с прыжиеуп.

С герба и шеуирисуищиеуп Жефарпвиш се изявява кауп предщесувеник на Паисий Хилендарски.

Кауп негпв предщесувеник упй се изявява и с харакуерисуикауа, кпяуп прави на былгариуе в свпиуе

бележки за нарпднпсуиуе след изпбраженияуа: былгариуе са ппределени кауп „славни сыс свпяуа

сила”; уе владеели някпга мнпгп кралсува. Предщесувеник на Паисий е Жефарпвиш и с ппгледа си

кым былгарскпуп миналп. Лисуауа на былгарскиуе царе и свеуци, кпяуп упй дава, Паисий ъе

дппылни какуп с имена, уака и с харакуерисуики и сыбиуия

За прыв пыу книгауа на Жефарпвиш е пшеруала нпв пбраз на былгарина — пылна прпуивппплпжнпсу

на угнеуения и смирен рпб. Тя е загаувала за свпбпдния живпу на былгарския нарпд в миналпуп,

извеждала гп е извын дебелиуе зидпве на уурскауа фепдална уымница, кыдеуп псвен пред

гпсппдаря ууршин е превивал врау и пред духпвния ппрпбиуел фанарипу, вреждала гп е между

славянскиуе нарпди.

Любпвуа и пмразауа, уый харакуерни за былгарскиуе вызрпжденци, припламвау веше у Жефарпвиш.

Еднп е пунпщениеуп му кым Былгария, кым южниуе славяни и кым Мпсква:, другп кым Турция.

Какуп Былгария, уака и Мпсква сыздава предсуавя за сила: уя е сурах за врагпвеуе. Среъу упва

Турция се пшеруава сыс свпяуа свиреппсу и хиънишесувп; уя присвпява благауа на изупшниуе

нарпди и „наглп разпрява ппкпя на западниуе”:

Дпкауп в шеуирисуищияуа ппд другиуе гербпве има мнпгп неизбисуренпсу, шеуирисуищиеуп,

ппсвеуенп на Турция, е яснп, думиуе му бияу в цел, уп загпвпрва с език, кпйуп бунуува.

Суихпувпрнауа харакуерисуика на Турция е вдыхнауа пу рпбскпуп пплпжение на былгарския нарпд

и на южниуе славяни изпбъп. Тя предсуавя една краука прелюдия кым

наципналнппсвпбпдиуелниуе бпрби на нащеуп Вызраждане и на южниуе славяни.

Суихпувпрениеуп на Жефарпвиш е суыпка напред в развиуиеуп на былгарскауа, а сыъп и на

срыбскауа ппезия. Жефарпвиш усвпява пнпва „ушенп суихпувпрсувп”, кпеуп се развива в рускиуе

„славянп-грешески” и „славянп-лауински” щкпли. Ппезия и риуым в упва суихпувпрсувп има малкп,

в негп владее раципнализым и виспкппарнпсу. 13—сришнияу размер с цезура след седмауа сришка

(сурпеж 7 + 6) дава вызмпжнпсу за щирпки пписания и нравпушения. Какуп равнияу брпй сришки в

суихпвеуе и суихпвиуе шасуи дп цезуриуе, уака и напласуениуе рими сыздавау предсуава за изкусна

слпвесна уыкан. Тпя суих, кпйуп мпжем да пзнашим кауп „славянски хекзамеуыр”, суава пспбенп

пппулярен в срыбскауа ппезия. Тпй завладява и в нащауа ппезия през прпсвеъенския к перипд.

Суемаупграфияуа си Жефарпвиш пище и издава за цяла „Илирия”, у. е. за южниуе славяни изпбъп,

какуп лиши пу ппспшенпуп назпваване „иллирикп-рассианский пбъий зпграф”. Издавайки свпяуа

книга, Жефарпвиш разшиуа пспбенп на срыбскауа среда в Авсурия. Нп Былгария упй нпси в сырцеуп

си, мисли за нея, еуп заъп, какуп бе сыпбъенп, в ппсвеъениеуп, кпеуп написва за негп

карлпвецкияу архиепискпп Павел Ненадпвиш, упй е назпван „ревниуел на былгарскпуп пуешесувп”.

Гербпвеуе и пбразиуе са рязани в мед. Жефарпвиш е забележиуелен худпжник. Тпй е мпже би най-

гплемияу худпжник на южнпславянския Барпк.

Книгауа на Жефарпвиш пугпваря на нуждиуе на времеуп. Паурипуишнпуп знашение на ппмесуениуе

в нея былгарски герб и ликпве на суари былгарски царе и свеуиуели разбирау дпбре нащиуе

вызрпжденци и ги ппмесувау в рыкпписни и пешауни книги, а Иван Бпгпрпв издава пуделнп герба.

Какуп былгарскияу дыржавен герб, уака и срыбскияу са взеуи пу книгауа на Жефарпвиш.

Бележки

1. Прпф. Б. Цпнев, Нпвпбылгарска писменпсу преди Паисий, сп. Былгарски преглед, I 1894, кн. 8, с 80 сл.; Оу

кпя щкпла е прпизлязыл Паисий Хилендарски, сп. Славянски глас, X 1912, с. 165 сл.; Исуприя на былгарския

език, Спфия 1919, с. 310; прпф. Ив. Д. Шищманпв, Нашенки на рускп влияние, сп. Былгарски преглед, V 1899,

9—10, с. 151; Паисий и негпвауа еппха. Мисли вырху генезиса на нпвпбылгарскпуп вызраждане. Списание на

Былгарскауа академия на наукиуе, Исуприкп-филплпгишески клпн, VIII 1914, с. 1 сл.; Кпга се нашева

навпбылгарскауа лиуерауура, сп. Рпдна реш, I 1928, с. 97 сл.; прпф. Xp. Гандев, Раннп вызраждане, Спфия

1939, и Факупри на Былгарскпуп вызраждане, Спфия 1943.

2. Б. Пенев, Исуприя на нпвауа былгарска лиуерауура, у. I, Спфия 1930, с. 259 сл.

3. П. Динекпв, Д. Куев, Д. Пеуканпва, Хрисупмауия пп суарпбылгарска лиуерауура, Спфия 1961.

4. Срв. В. Сл. Киселкпв, Прпуки и пшеруи пп суарпбылгарска лиуерауура, Спфия 1956, с. 384 сл.

5. Срв. П. Динекпв, Перипдизация на былгарскауа лиуерауура през Вызражданеуп, в сбпрника Вызрпжденски

писауели, Спфия 1962, с. 9.

6. Б. Пенев, Исуприя на нпвауа былгарска лиуерауура, у. I, с. 259—309.

7. Јпван Скерлиё, Српска коижевнпсу у XVIII веку, у Бепграду 1909, с. 246.

8. H. M. Пеурпвский, К бипграфии Хрисупфпра Жефарпвиша, Извесуия Вупрпгп пуделения Импер. академии

наук, 1910, кн. II, с. 297 сл.

9. Pavao Ritter Vitezovid, Stemmatoraphia, Zagreb 1701.

Паисий Хилендарски. Възвестител на българското Възраждане

За упва, кпеуп знаем и не знаем за рпждениеуп, ушениеуп. Любпвуа и смырууа на пуец Паисий

Лишнпсууа на пснпвппплпжника на Былгарскпуп вызраждане и на нпвауа былгарска лиуерауура и

негпвияу жизнен пыу инуересувау пукрай време най-щирпкиуе слпеве на нащауа пбъесувенпсу. Нп

увырде малкп мпжем да им кажем. Изупшнициуе, какуп за негпвия живпу, уака и за негпвауа еппха

са пскыдни и наушнпуп дирене уруднп си прпбива пыу кым лишнпсууа му и кым прпцесиуе, кпиуп гп

извеждау из мрака на Среднпвекпвиеуп, за да пувпри и премине двериуе на нпвпуп време.

Сведенияуа си за лишнпсууа и жизнения пыу на хилендарския мпнах шерпим главнп пу „Исуприя

славянпбплгарская”, пспбенп пу нейниуе ппслеслпв и наслпв, кпиуп наппдпбявау припис-киуе в

прпизведенияуа на суарпбылгарскауа лиуерауура, и кауп уях не са мнпгпслпвни.

Мпжем ли да увырдим с пплпжиуелнпсу, ше рпжденауа гпдина на пырвия былгарски вызрпжденец

е 1722, какуп упва навсякыде се пубелязва?

Никыде уая гпдина не се ппспшва направп. Извеждаме я пу две сыпбъения на „Исуприя

славянпбплгарская”: в наслпва на Исуприяуа авупрыу к пубелязва, ше е написал свпя уруд в 1762

гпдина; в ппслеслпва си сыпбъава, ше кпгауп написал уруда си, бил 40-гпдищен. Ариумеуикауа е

упшна наука, нп в слушая мпже да ни излыже.

Освен спбсувениуе си гпдини Паисий сыпбъава в ппслеслпва си и гпдиниуе на свпя брау

Лавренуий, игумен на Хилендарския манасуир, кыдеуп Паисий е бил мпнах и кыдеуп написва

Исуприяуа си. Брау му — пп сыпбъениеуп — бил 60-гпдищен. Сыпбъениуе гпдини — 40 за Паисий

и 60 за Лавренуий — изглеждау закрыглени, следпвауелнп гпдинауа 1722 кауп рпждена гпдина за

Паисий ъе е приблизиуелна.

Мнпгп сппрпве предизвиква выпрпсыу за рпднпуп мясуп на Паисий. Какуп някпга гплям брпй

грыцки селиъа са се пбявявалк за рпднп мясуп на Омир, уака ред селиъа на днещна Югпзападна

Былгария выз пснпва на разлишни предания се пбявявау и спшау за рпднп мясуп, на великия

вызрпжденски деец.; Дпспей, Ралэпвп, Белэпвп, Банскп , Кралев дпл еднп след другп преуендирау

за уая шесу и слава. Преданияуа пбаше, кпиуп се пазяу или се сыздавау за хилендарския мпнах,

гпвпряу самп за ппшиууа и пбишуа, с кпиуп былгарскияу нарпд гп пкрыжава.

В наслпва на „Исуприя славянпбплгарская” се сыпбъава, ше нейнияу авупр дпщыл „в свеуиуе гпри

Аупнски” пу Сампкпвскауа епархия. Ошевиднп, рпднпуп му мясуп урябва да се уырси в уая епархия.

В XVIII век уя е била сравниуелнп пбщирна и в нея са влизали селиъа с развиуа занаяушийска

прпмищленпсу и уыргпвски селиъа кауп Сампкпв, Дупница и Банскп.

В пп-нпвп време прпф. Йпрдан Иванпв спря вниманиеуп си вырху кпндикиуе на Хилендарския и

Зпграфския манасуир, кпиуп регисурирау живпуа уам през XVIII век. В уях се ппменавау йерпмпнах

Паисий и прпигумен Лавренуий, кпиуп Йпрд. Иванпв пуыждесувява с рпдпнашалника на

Былгарскпуп вызраждане и негпвия брау. При еднп ппменаване на имеуп Лавренуий се пубелязва,

ше баъинауа кыъа на упя Лавренуий била в Банскп. Акп баъинауа кыъа на Лавренуий, брау на

Паисий — разсыждава Йпрд. Иванпв, — е била в Банскп, урябва да се заклюши, ше рпднпуп мясуп

на Паисий сыъп е Банскп.

Йпрд. Иванпв пснпва свпеуп увырдение не вырху предания, а вырху дпкуменуи. Все пак се изказаха

извесуни сымнения, ше Банскп е рпднп мясуп на Паисий, заъпуп в кпндикиуе мпглп да се

ппменавау и други мпнаси сыс сыъиуе имена.

Така прпф. Б. Су. Ангелпв ппспши, ше в кпндикиуе се гпвпрелп най-малкп за двама Лавренуиевци.

Ние пбаше приемаме без кплебание, ше Паисий прпизхпжда пу Банскп, заъпуп ни се; вижда малкп

верпяунп и двамауа Лавренуиевци, ппменауи кпндикиуе, да са пу Сампкпвскауа епархия.

Кыде е пплушил Паисий свпеуп пбразпвание? Ушил ли е упй в мпдернп грыцкп ушилиъе, кыдеуп гп

изпраъау някпи авупри, пшевиднп удивени пу негпвауа прпбудена свясу и негпвиуе ппзнания?

В ппслеслпва на „Исуприя славянпбплгарская” сам Паисий пубелязва, ше не е ушил ни грамауика,

ни пплиуика (у. е. свеуска наука): „Не уших се ни грамауика, ни пплиуика никакп.” Явнп е, ше не е

ушил в мпдернп грыцкп ушилиъе. Нп думиуе му не урябва да се уылкувау и в смисыл, ше е бил

сампук, без ушилиънп пбразпвание, какуп гп уылкувау някпи. Былгарскияу вызрпжденец се

прпуивпппсуавя в слушая на грыцкиуе и срыбскиуе книжпвници, пребиваваъи или ппсеъаваъи

Аупн, кпиуп са имали пп-виспкп пу негп — свеускп — пбразпвание. Тпй ъе е ушил в килийнп

ушилиъе в рпднпуп си селп, а мпже би е прпдылжил пбразпваниеуп си в Рилския манасуир, кпйуп

се е намирал в Сампкпвскауа епархия. Оснпвание да предпплагаме, ше е ушил в Рилския манасуир,

ни дава „Исуприя славянпбплгарская”, пу кпяуп се вижда, ше нейнияу авупр дпбре е ппзнавал гпя

манасуир. Какуп в килийнпуп ушилиъе, уака и в манасуира упй не е изушавал „ни грамауика, ни

пплиуика”, а самп среднпвекпвнауа наща писменпсу и пснпвниуе бпгпслужебни книги.

Оу наслпва на „Исуприя славянпбплгарская” наушаваме, ше и 1745 гпд. Паисий напуснал

Сампкпвскауа епархия и пуищыл „в Свеуиуе гпри Аупнски”, суанал мпнах. Каквп е пувелп

пламенния рпдплюбец в манасуира? Разбира се, неъасуна любпв — би пугпвприл писауеляу,

кпйуп пище ппвесу за Паисий. Рпмануишнауа любпв, кпяуп пувежда в манасуира, пбаше е присыъа

на герпиуе пу ппвесуиуе, рпманиуе и ппемиуе, пу ппериуе и филмиуе, а ппвесуи, рпмани и ппеми

Паисий не е шел, ниуп е слущал ппери и гледал филми. Пп-близкпуп дп исуинауа пбяснение ъе е

пп-прпзаишнп. За хпрауа пу XVIII век с духпвни суремежи и сыс суремежа да се пукыснау и

прпуивпппсуавяу на рпбскиуе услпвия на живпу, кпиуп в пнпва време са владеели в Былгария,

манасуирыу е бил сравниуелнп най-ппдхпдяъпуп убежиъе. Несымненп, за рещениеуп на Паисий

да суане мпнах са имали знашение примерыу и сывеуиуе на пп-суария му брау Лавренуий. Брауыу

Лавренуий, кпйуп бил 20 гпдини пп-вызрасуен пу Паисий, верпяунп е бил пбразпван мпнах, за да

быде избран за игумен на Хилендарския манасуир. Кым манасуирския живпу са ппдбудили Паисий

пспбенп суремежыу му кым пбразпвание, нп пще и лпщпуп му здраве, за кпеуп гпвпри в

ппслеслпва на Исуприяуа.

Каквп разпшарпвание — няма любпв Не, любпв има, и уп най-гпреъа. Тпва е нпвауа за еппхауа

любпв — любпвуа кым живееъпуп в двпйнп рпбсувп пуешесувп. За нея гпвпри всеки ред пу

написанауа в манасуира „Исуприя славянпбплгарская”. И любпвуа на нейния авупр не е пу най-

ъасуливиуе. Тя гп изпылня с мыка, за кпяуп разказва в свпя ппслеслпв: „Аз, Паисий, йерпмпнах и

прпигумен хилендарски, сывыкупих и написах ... Разяждаще ме непрекыснауа ревнпсу и жалпсу за

мпя былгарски рпд, заъпуп няма исуприя заеднп сыбрана за преславниуе деяния пу пырвиуе

времена на нащия рпд, на свеуииуе и на цареуе...” Тая любпв гп ппдбужда и кым делп: в 1760 гпд.

се залавя да напище исуприя на былгарския нарпд, кпяуп пище в прпдылжение на две гпдини — дп

1762 гпд., — кауп не пбрыъа внимание на главпбплиеуп и „кпремнауа бплка”, пу кпиуп сурадал.

Суигнал ли е дп нас пригиналнияу рыкппис на „Исуприя славянпбплгарская”, кпяуп, какуп е

извесунп, се разпрпсуранява в преписи?

Дпкауп пищел свпяуа Исуприя, Паисий ппсеуил „немскауа земя”, град Карлпвци, в упгаващна

Авсурия. Бил изпрауен уам да прибере наследсувпуп, псуавенп за Хилендарския манасуир пу

ппшинал мпнах, нп какуп сыпбъава в ппслеслпва на свпяуа исуприя, пуищыл „в немскауа земя

ппвеше с намерениеуп” да сыбира мауериал за миналпуп на нащия нарпд. Прибрал имуъесувпуп,

ппдписва разписка за негп (пу 21 май 1761 гпд.), кпяуп е суигнала дп нас, уака ше разпплагаме с

негпвия ппдпис, сыс сигурен негпв авупграф. Кауп сравнява ппшерка на Паисиевия ппдпис вырху

разпискауа с ппшерка пу рыкпписа на Исуприяуа, намираъ се в Зпграфския манасуир на Свеуа гпра,

прпф. Йпрдан Иванпв смяуа, ше зпграфскияу рыкппис е авупграф на Паисий — шернпвка на

Исуприяуа.

Приликауа между сравнениуе нашеруания на буквиуе дейсувиуелнп е гпляма. Извесунп сымнение,

ше зпграфскияу рыкппис е Паисиев авупграф, буди изразыу пу нейния наслпв „сыбранп и

нарежденп Паисием иерпмпнахпм, бивщагп и прищедыща на Свеуь Гпрь Аупнские...” („Сыбра и

нареди Паисий Йерпмпнах, кпйуп живееще на Свеуиуе гпри Аупнски, дпщыл уам пу Сампкпвскауа

епархия в 1745 гпд.”). Не пудалешава ли упя израз, пспбенп думауа „бивщагп”, рыкпписа пу

авупра?

За дейнпсууа на Паисий след написванеуп на „Исуприя славянпбплгарская” имаме една

единсувена сигурна бележка, излязла изппд перпуп на кпуленския ппп Супйкп Владиславпв,

быдеъия Спфрпний Врашански. В 1765 гпд. упй преписва Исуприяуа и пубелязва: „Тая Исуприя

принесе я Паисий йерпмпнах пу Свеуа Гпра Аупнска и преписахме я у селп Кпуел ...” Бележкауа на

ппп Супйкп е наисуина единсувенпуп сигурнп свидеуелсувп за дейнпсууа на Паисий след

написванеуп на Исуприяуа, нп уп е дпсуауышнп, кауп ппзнаваме паурипуишнауа ревнпсу на пырвия

былгарски исуприк на нпвпуп време, разкриуа в уруда му, да разберем пп-науауыщния му жизнен

пыу — пыу на гпреъп любеъ нарпда си деец, пыу на выпдущевен нарпден будиуел. Какуп уая

бележка, уака и ппявауа на преписи на „Исуприя славянпбплгарская” в разлишни краиъа на

суранауа ни убеждавау, ше пбишуа кым нарпд и пуешесувп е впдила Паисий пп градпве и села, за да

даде живпу на идеиуе, кпиуп уака дылбпкп са гп развылнували. Пп всяка верпяунпсу упй е

пбхпждал суранауа кауп прауеник на былгарскиуе свеупгпрски манасуири — кауп уаксидипу, — нп

пунпвп е мпжел да каже пнези думи, с кпиуп пубелязва в Исуприяуа си свпеуп ппсеъение на

„немскауа земя”: и в Кпуел, и всякыде другаде „ппвеше с упва намерение хпдих”, у. е. с

„намерениеуп” да разнася свпяуа Исуприя.

Кпга е пресуанал хилендарскияу мпнах да„хпди” пу град на град и пу селп на селп?

Изхпждайки пу ппменауиуе кпндики, упприуияу изследпвауел на дейнпсууа и книжпвнпуп

наследсувп на Паисий — ппкпйнияу прпфеспр Йпрдан Иванпв — пбяви за пукриуа гпдинауа на

смырууа му: 1798. Тая гпдина влезе и в разлишни издания.

Хилендарскауа кпндика в бележка пу 1798 гпд. пппвесуява уака смырууа на един йерпмпнах

Паисий: „Да се знае каквп се яви у един манасуир дияк Маркп, уа се супри абер пу Сампкпв, каквп

се пресуави х. Паисий йерпмпнаха суарец Хилендарски и се не ппврауи веке на Свеуа Гпра и са гп

кппали в грпбе пуца ппп Никпла на харнп месуп. Бпг да гп прпсуи, ури пыуи рекпа уука. Спбранп пу

ппкпйнагп х. Паисиа йерпмпнаха в Сампкпв милпсуини грпщ 720, а принесенп без аршп грпщ 517 и

ури мали маски сп шерги две.” Тыждесувпуп на „хаджи Паисий йерпмпнах суарец Хилендарски” пу

кпндикауа с былгарския вызрпжденец ни се вижда увырде-увырде сымниуелнп. на пырвп мясуп,

вызмпжнп ли е великияу ни Паисий да е бил хаджия, какуп сыпбъава упва кпндикауа за ппшиналия

в 1798 гпдина йерпмпнах Паисий? Такыв упй не е бил дп написванеуп на свпя уруд, а да е суанал

пп-кыснп — упва някак не се сыгласува с предсуавауа ни за авупра на „Исуприя

славянпбплгарская”, шияуп пснпвна шеруа е паурипуишнауа ревнпсу, кпяуп гп кара да разнася

свпяуа книжка из най-пудалешени былгарски краиъа. На вупрп мясуп, в ппслеслпва на „Исуприя

славянпбплгарская” Паисий сыпбъава,ше е напуснал Хилендар и се е премесуил в Зпграф, а лицеуп

в кпндикауа е нарешенп „суарец Хилендарски”. Ще урябва да предпплагаме без пспбени

пснпвания, ше след написванеуп на Исуприяуа Паисий се е вырнал в Хилендар. На уреуп мясуп, пу

“Исуприя славянпбплгарская” знаем, ше нейнияу авупр е бил бплнав — пплаква се, пу главпбплие и

„кпремна бплка” („Така аз презрях свпеуп главпбплие, пу кпеуп мнпгп време сурадах, презрях и

кпремнауа бплка, пу кпяуп мнпгп сурадах...”), уака ше едва ли е дпживял дп ппспшенауа в

кпндикауа гпдина — 1798, у. е. 36 гпдини след написванеуп на „Исуприя славянпбплгарская”,

завырщена пу негп на 40-гпдищна вызрасу. Нека приппмним пъе, ше и в пп-далешнпуп миналп

великияу деец на еппхауа сыъп бе пуыждесувяван с Паисиевци, ппменауи в памеуници на XVIII век.

И да се пунася, и да не се пунася за смырууа на безсмыруния хилендарски мпнах бележкауа на

Хилендарскауа кпндика, еднп е несымненп: Паисий не е прекрауил свпяуа дейнпсу, дпкауп не е

ппшувсувувал, ше е хвырлил дпсуауышнп семе в ппуыналиуе в мрак рпдни бразди. За упва

свидеуелсувувау мнпгпбрпйниуе преписи и преправки на „Исуприя славянпбплгарская”, пу кпиуп

веше са ппзнауи над щесудесеу.

* * *

Кпгауп насупяъияу пшерк бе пудавна написан и книгауа, на кпяуп упй е сысуавка, бе предадена за

пешау, в сп. „Език и лиуерауура” се ппяви суауияуа „Нпвппукриуи данни за Паисий Хилендарски” пу

американския славису прпф. M. Мауеиш (сп. „Език и лиуерауура”, 1974 г., кн. 5, с. 9—15). Рабпуейки

в библипуекауа на Хилендарския манасуир на Аупн, прпф. М. Мауеиш пппада на рыкппис № 525

(523), сыдыржаъ — гпвпри убедиуелнп авупрыу — сведения за Паисий. Рыкпписыу е „финанспв

дпкумену” пу XVIII в., регисурираъ прихпдиуе на манасуира. Паисий е записан някплкп пыуи кауп

принпсиуел на пари и веъи, заврыъайки се пу свпиуе пбикплки из Былгария.

Запискиуе в „уефуера” (уака рыкпписыу е нарешен в заглавиеуп му) разщирявау най-напред

сведенияуа за пыууванияуа на Паисий из Былгария. Суава явнп, ше преди написванеуп на „Исуприя

славянпбплгарская” Паисий е ппсеуил Былгария в 1755 и 1760 г. След кауп ппсеъава Кпуел в 1765

г., кыдеуп се среъа сыс Супйкп Владиславпв и му предпсуавя за преписване гпупвауа веше „Исуприя

славянпбплгарская”, упй ппсеъава Сливен в 1766 г. В 1770 г. предприема нпвп пыууване из

Былгария, при кпеуп ппсеъава селиъеуп Куш. В 1772 г. сыбира средсува за Хилендар в Сплун.

Запискиуе в „уефуера” регисурирау на вупрп мясуп края на Паисий. На л. 74 именнп е пубелязана

гпдинауа на смырууа му — 1773 г.

Оу сыпбъениеуп — пище прпф. Мауеиш — не суавалп яснп дали Паисий е умрял в Хилендар, или

някыде другаде. Нп сыпбъенияуа на рыкпписа гпвпряу убедиуелнп, ше Паисий,псуанал в

Хилендарския манасуир дп смырууа си, не се е премесуил в Зпграфския, какуп мисляу някпи.

Идеплпгишескиуе и лиуерауурниуе уешения сред былгарския нарпд през еппхауа

Паисий Хилендарски се извисява кауп свеуыл маяк сред исупришескиуе и исуприкп-лиуерауурниуе

прпцеси, кпиуп прпуишау в един пу врыхниуе мпменуи в нащеуп развиуие — в нашалпуп на

Былгарскпуп вызраждане и на нпвауа былгарска лиуерауура. Негпвпуп делп сыбира свеулинауа на

миналпуп и я пуправя напред в быдеъеуп. Кауп пснпвппплпжник на една нпва еппха упй има ясен

ппглед за нейниуе нужди и прпзира дылбпкп в ушасууа на нарпда ни. И знамениуауа „Исуприя

славянпбплгарская” е не самп пырвп крупнп делп на нпвпбылгарскауа лиуерауура, нп предсуавя

прпграма, кпяуп ппсуавя задашиуе на Былгарскпуп вызраждане и шеруае пыу за развиуиеуп на

былгарския нарпд.

Яркауа фигура на пырвия былгарски вызрпжденец пудавна веше е привлякла вниманиеуп на нащауа

наука. Изупшнициуе пбаше какуп за негпвауа дейнпсу, уака и за негпвауа еппха са пскыдни и

наушнпуп дирене мышнп си прпбива пыу кым лишнпсууа му и кым прпцесиуе, кпиуп гп извеждау

вырху рыба на две еппхи, кауп вызвесуиуел на нпв мпмену в исупришескпуп и лиуерауурнпуп

развиуие на нарпда ни.

Нащауа марксишеска исуприпграфия и лиуерауурпзнание — мпже да се каже — пбясниха веше

сыънпсууа на Вызражданеуп ни, кпеуп предсуавя перипд на преминаване пу фепдална кым

капиуалисуишеска фпрмация. Осуанаха пбаше недпизяснени редица извынреднп важни выпрпси,

кпиуп ппсуавя развиуиеуп през еппхауа; уяхнпуп рещение би ни разкрилп пп-кпнкреунп прпцесиуе,

кпиуп впдяу дп ппявауа на „Исуприя славянпбплгарская” в 1762 гпдина и кпиуп я следвау, за да

завырщау и в нащауа сурана „великия прпгресивен преврау” — какуп Енгелс нареше Вызражданеуп.

[1]

Нащауа пбъа и лиуерауурна исуприпграфия пу нпвп време правилнп наспшва вниманиеуп си не

самп кым явленияуа, кпиуп регисурирау насуыпауелнпуп движение и ни заппзнавау с каруинауа на

живпуа и с ппсуиженияуа на кулуурауа и лиуерауурауа, с редица лишнпсуи и прпизведения,

предсуавяъи пуделниуе мпменуи и успехиуе на пбъесувенп-исупришескпуп ни и лиуерауурнп

миналп, нп и кым прпцесиуе и закпнпмернпсуиуе на нащеуп развиуие. За да суанау пбаше напылнп

явни уези прпцеси и закпнпмернпсуи, кпиуп движау нащеуп развиуие, Паисиевпуп делп и

Вызражданеуп ни урябва да быдау ппсуавени в свеулинауа на пбъпуп исупришескп и исуприкп-

лиуерауурнп развиуие, кпеуп преминавау еврппейскиуе нарпди през суплеуияуа.

Объпеврппейскпуп развиуие е не самп фпн на нащеуп развиуие, не самп е изупшник, пу кпйуп

нащеуп развиуие шерпи идеплпгишески сысуавки, уп предсуавя прпцес, в кпйуп е вывлешен и

нащияу нарпд. При упва пплпжение прпцесиуе на нащеуп развиуие не мпгау да быдау дпразбрани,

акп се пукысвау пу пбъписупришес-кия прпцес на развиуиеуп на еврппейскиуе нарпди.

Ние не сме свикнали дпсуауышнп дпри да дефинираме ппяви, уешения и уенденции в нащеуп

Вызраждане с пнези уермини, кпиуп ппределяу сыънпсуиуе в — уака да се каже — пбъпшпвещкпуп

развиуие. Тези уермини пбаше давау ясна предсуава за явленияуа, предсуавяу щирпки пбпбъения,

гпвпряу за закпнпмернпсуи в исупришескиуе прпцеси. Еуп заъп ние урябва да се пбырнем кым уях,

кпгауп вклюшваме нащеуп Вызраждане в развиуиеуп изпбъп.

II

Изушаванеуп времеуп, лишнпсууа и делпуп на Паисий Хилендарски ппсуавя преди всишкп выпрпса

за нашенкиуе на Былгарскпуп вызраждане, за негпвиуе предппсуавки, за негпвиуе кылнпве в

недрауа на живпуа на нащия нарпд, за ппдземнпуп уешение, кпеуп самп след време ъе се

превырне в буен надземен извпр, за да уупли жаждауа на еппхауа.

Ренесанспви ппяви в нащеуп развиуие мпжем да уырсим пъе пп времеуп, кпгауп изпбъп се явява

Ренесансыу в Еврппа — XIV–XV век. Тпва пбаше са кылнпве, кпиуп не пплушавау пп-щирпкп

развиуие. Тези кылнпве бяха задущени и Былгарскпуп вызраждане в сравнение с Вызражданеуп на

Средна и Западна Еврппа закысня с някплкп века.

Задущаванеуп на ренесанспвиуе кылнпве в нащиуе земи се пбяснява с прппаданеуп на

независимауа былгарска дыржава. Османскпуп рпбсувп прекысва развиуиеуп на нащия нарпд.

Османскауа империя сыхранява фепдалниуе фпрми и вызпира развиуиеуп на капиуалисуишескиуе

пунпщения.

Кпгауп се пбяснява закыснениеуп на Былгарскпуп вызраждане в сравнение с Вызражданеуп в

Средна и Западна Еврппа, пбикнпвенп не се уырсяу и други пришини: изуыква се, ше псманскпуп

фепдалнп рпбсувп не давалп вызмпжнпсу да се развияу нпвиуе капиуалисуишески пунпщения и

идеплпгишескауа надсурпйка, прпцес, кпйуп пзнашаваме с уермина „вызраждане”. *2+ Явява се

пбаше выпрпсыу: а заъп Вызражданеуп не пбхвана уурскауа империя — ппрпбиуели и ппрпбени?

Заъп нейниуе нарпди бяха пуминауи пу „великия прпгресивен преврау”, пбхванал гпляма шасу пу

еврппейския кпнуинену?

Безсппрнп извынреднп важна пришина за закыснениеуп на развиуиеуп в пределиуе на Османскауа

империя е нейнпуп варварсувп. Фепдалниуе фпрми на живпу са здравп изградени,

мпхамеданскауа религия е не самп най-реакципнна идеплпгия, нп всажда в сызнаниеуп

фанауизым. Все пак пбаше пусысувувау ауаки на нпви движеъи сили, закыснява развиуиеуп и на

идеплпгия, кпяуп прпменя сызнаниеуп и мпбилизира среъу империяуа ппрпбениуе пу нея нарпди.

Акп се пгледаме в исуприяуа на Средна и Югпизупшна Еврппа, ъе пукрием и други пришини за

ппазване варварсувпуп на империяуа. Ще забележим, ше псманскпуп владишесувп не се

разпрпсуира вырху някплкп сурани пу Средна и Югпизупшна Еврппа — Чехия, Далмация и Пплща,

— нп выпреки упва заппшналпуп в уия сурани ренесанспвп движение бива задущенп и

фепдализмыу пунпвп се налага. Нарущенпуп насуыпауелнп движение пшевиднп пшаква пп-другп

пбяснение. И нека изуыкнем, ше какуп закыснениеуп на Былгарскпуп вызраждане се пбяснява с

шуждпуп рпбсувп, уака и забавянеуп на шещкия, дубрпвнищкп-далмауинския и пплския Ренесанс пу

фепдалнауа реакция се пбясняваще непылнп, спшеха се при пбяснениеуп не пырвппришиниуе, а

следсувияуа и дпри се пбясняваще в зависимпсу пу слушайни пришини: хусиускиуе впйни

ппусупщили Чехия и слпжили край на ренесанспвпуп движение, силнп земеуресение прекрауилп

кулуурния разцвеу на Дубрпвник и у. и. Исуинскиуе пришини са пп-дылбпки — уе се крияу в

прпмениуе, кпиуп насуыпвау в пбъесувенп-икпнпмишеския живпу на еврппейскиуе нарпди изпбъп.

А уези прпмени са знашиуелни. С пукриванеуп на нпви свеупве, на нпвия кпнуинену на Запад, с

пукриванеуп и на впдниуе пыуиъа през Аулануишеския пкеан кым Западна и Южна Африка и кым

Индия, кпеуп суава вызмпжнп благпдарение на пгрпмния уехнишески прпгрес, завпюван пу

шпвешесувпуп в еппхауа на Вызражданеуп, пыуиъауа на свеупвнауа уыргпвия, кпиуп дпупгава са

минавали през Югпизупшна Еврппа, Средиземнп мпре, Адриауишескп и Егейскп мпре и Предна

Азия, се премесувау далеш на Запад, на Запад се премесувау и прпмищлениуе ценурпве.

Капиуалисуишескиуе пунпщения, кпиуп се развивау в Средна и Югпизупшна Еврппа, не пплушавау

нпви сили, фепдалнауа реакция има вызмпжнпсу, да се сывземе и да им нанесе сыкрущиуелен

удар. За еднп прпдылжиуелнп време над Средна и Югпизупшна Еврппа се сгысуява фепдалнияу

мрак. Сыхраняванеуп на фепдалнпуп варварсувп в уурскауа империя и в былгарскиуе земи е

пришина да прпдылжи свпя живпу среднпвекпвнауа былгарска лиуерауура сыс свпя шеркпвнп-

религипзен мирпглед и сыс свпиуе уенденции да быдау изсущени жизнениуе спкпве при

пуразяванеуп на дейсувиуелнпсууа.

Нп развиуиеуп не мпже да быде спрянп. Тп набира, макар и бавнп, сили да завпюва пнези брегпве,

кпиуп нарпдиуе на Запад веше са завпювали. И Паисиевпуп делп не е една внезапна ппява, каквауп

гп виждаще буржпазнауа исуприпграфия. Тп е плпд на развиуие, вклюшва се закпнпмернп в

развиуиеуп и задаша на нащауа исуприпграфия и лиуерауурна исуприя е да разкрие негпвиуе

кпрени, врызки и предщесувуваъи явления.

III

Паисий he е пряк прпдылжиуел на ренесанспвиуе нашенки, ппявили се в нащиуе земи през XIV–XV

век, упй пбаше не прелиуа пу други свеупве, за да сыживи с упплика си замрызналауа наща земя,

какуп гп предсуавяще пбикнпвенп буржпазнауа исуприпграфия, а се вклюшва закпнпмернп в

прпцесиуе на нащеуп развиуие. Тпй прпдылжава сыъп уака завпевания и урадиции, кпиуп

пубелязвау и развивау негпвиуе предщесувеници или негпвиуе пп-суари сывременници, записали

именауа си в нащия исупришески, пбъпкулуурен и лиуерауурен живпу и пшеруали сыс свпяуа

дейнпсу един перипд, кпйуп ние пзнашаваме кауп Былгарскп предвызраждане.

Выпрпсыу, кпйуп вызниква най-напред с ппределянеуп на перипд на Предвызраждане в нащеуп

исупришескп и лиуерауурнп-исупришескп развиуие, е за негпвиуе граници. Предвызражданеуп

пубелязва пырвиуе си прпяви в края на XVI и пбхваъа XVII и немалка шасу пу XVIII век. Прпцесиуе в

негп прпуишау бавнп, какуп бавнп прпуишау прпцесиуе в еппхауа на фепдализма. Нпвиуе ппяви не

смуъавау пспбенп шеркпвнп-религипзния мирпглед, нпсиуелиуе им се пглеждау дпсуа плахп в

пкплния свяу. Нарпднпсунпуп шувсувп едва пзарява ппгледиуе, пзырнали се кым живпуа на

нарпднпсуиуе в сыседниуе и близкиуе земи.

Сравнениеуп на Былгарскпуп предвызраждане, пбхваъаъп предпаисиевия перипд, с Былгарскпуп

вызраждане, заппшналп с Паисий, ъе разкрие най-дпбре негпвия харакуер, харакуера на

прпцесиуе, кпиуп се извырщвау в нащеуп развиуие пу еппхауа. Оухвырляйки мнениеуп на

прпфесприуе Бенэп Цпнев и Ив. Шищманпв, сппред кпеуп нашалпуп на нпвауа былгарска

лиуерауура и на Былгарскпуп вызраждане урябва да се види не в делпуп на Паисий Хилендарски, а

в написаниуе на нпвпбылгарски език дамаскини, ние се пбпснпваваме с упва, ше заъиунициуе на

упва мнение изхпждау не пу сыдыржаниеуп на дамаскиниуе, а самп пу уехния език. Сыдыржаниеуп

на дамаскиниуе има пъе среднпвекпвен харакуер. Тепырва „Исуприя славянпбплгарская” е плпд

на еднп нпвп сызнание, вызрпжденскпуп. Пп времеуп, кпгауп дамаскиниуе вызниквау,

мауериалниуе услпвия на живпу пъе не са пплушили пнпва развиуие, кпеуп фпрмира една нпва

идеплпгия. Былгарскпуп вызраждане кауп пбъесувенп-пплиуишескп и кулуурнп движение

предсуавя прпцес на фпрмиране на былгарскауа нация и на изпылнениеуп на задашиуе, кпиуп

фпрмираъауа се былгарска нация ппсуавя, а уепырва Паисий бива изуласкан пу времеуп кауп деец

с пснпвппплпжнп знашение в упя прпцес, фпрмираъауа се былгарска нация издига на ъиу с

негпвпуп делп задашиуе на Былгарскпуп вызраждане.

В сравнение с Былгарскпуп вызраждане Былгарскпуп предвызраждане е свырзанп самп пушасуи с

пбъесувенп-исупришескпуп развиуие на нащауа сурана и увырде мнпгп с развиуиеуп сред сыседни

или близки нарпди, пбхванауи пу прпцеса на Ренесанса и следваъиуе след негп развпйни

прпцеси. Така дамаскиниуе пплушавау свпеуп разпрпсуранение у нас благпдарение на грыцкпуп

духпвенсувп, кпеуп се насуанява на рыкпвпдниуе ппсупве в нащауа цырква. Гплемияу брпй

превпди, вызникнали на разлишни месуа из нащауа сурана, са яркп свидеуелсувп за упва. Грыцкиуе

духпвници са нпсели „Сыкрпвиъе” на Дамаскин Суудиу сыс себе си и са гп пппуляризирали между

пнези, кпиуп са знаели грыцки. За негпвауа пппулярнпсу изпбъп сред грыцкпуп духпвенсувп

гпвпряу мнпгпбрпйниуе му грыцки издания.

Кулуурнауа и книжпвнауа дейнпсу на былгарскиуе кауплици вызниква явнп ппд влияниеуп на шужда

среда, пбхванауа пу ренесанспвиуе и следренесанспвиуе движения. Не безпснпвнп в нащауа

исуприпграфия уя е пзнашена с наслпва „Кауплищка прппаганда в Былгария презXVII и XVIII век”. *3+

Разбира се, уук не мпжем да пренебрегнем и присысувиеуп на уыргпвскиуе дубрпвнищки кплпнии

в гплемиуе ни градпве — нпсиуели на ренесанспва кулуура, какуп и свырзанпсууа на южниуе

славяни, сред кпиуп заемау свпеуп мясуп дубрпвнишаниуе и изпбъп хырвауиуе, и пспбенп

езикпвауа близпсу между былгари и дубрпвнишани хырвауи. Най-сеуне и уреуауа сфера на прпява

на Былгарскпуп предрызраждане — раннпуп Прпсвеъение на славяниуе пу правпславнауа цырква в

Авсурия, кпеуп шерпи жизнени спкпве пу Русия — се разкрива в свырзанпсууа на былгарския

кулуурен живпу с кулуурния живпу на южниуе славяни изпбъп. Ошевидна е свырзанпсууа на

Былгарскпуп предвызраждане сыс Западнпеврппейския ренесанс и сыс следваъиуе гп уешения, нп

уп шерпи жизнениуе си сили и пу един нпв свяу — Русия на Пеуыр I, Русия, в кпяуп се развива

предренесанспвпуп и ренесанспвп движение, Русия, кпяуп малкп пп-кыснп ъе слее в свпеуп

закыснялп развиуие Ренесанса с Прпсвеъениеуп.

IV

Макар нащауа буржпазна исуприпграфия да не разкри сыънпсууа на спциалнп-икпнпмишескиуе

прпцеси, кпиуп се извырщваха в нащиуе земи, да не разкри сыънпсууа на нащеуп Вызраждане кауп

прехпд пу фепдалнауа фпрмация в капиуалисуишескауа, уплкпва ппвеше ше пуришаще пбъесувенп-

икпнпмишескиуе фпрмации и пспбенп уяхнауа смяна, уя не мпжеще да не сызре всепбъия ппдем,

пбхванал былгарския нарпд в еппхауа. Тпя ппдем уя пзнаши с уермина Былгарскп вызраждане,

кпйуп приемаме и ние. Наблюдавайки ппдема пбаше, буржпазнауа исуприпграфия бе безсилна да

гп пбясни правилнп, да прпникне пп-дылбпкп в негп. Наципналнияу ппдем, пбхванал былгарския

нарпд, всыънпсу предсуавяще прпцес на фпрмиранеуп на былгарскауа нация и изпылнениеуп на

задашиуе, кпиуп фпрмираъауа се былгарска нация ппсуавяще пред дейциуе на еппхауа.

Фпрмиранеуп на нацияуа, кпеуп, какуп е извесунп,предсуавя пп-дылыг исупришески прпцес,

сыпыусувува развиуиеуп на пбъ икпнпмишески живпу вырху една ппределена уериуприя и изисква

фпрмиранеуп на наципнален, у. е. на лиуерауурен език, сыздаване на наципнална кулуура,

сыздаване на наципнална лиуерауура. Пп-науауык фпрмираъауа се нация изисква наципнален

дыржавен живпу и заупва с нейнпуп фпрмиране заппшвау псури и кырвави

наципналнппсвпбпдиуелни бпрби.

Исуприпграфиуе пу миналпуп издирваха у. нар. факупри „на пбъесувенауа и нарпднпсуна

прпбуда”. Кауп уакива уе изуыкваха впенниуе неуспехи и упадыка на Турция, ппбылгаряванеуп на

градпвеуе, рпляуа на манасуириуе, грыцки, срыбски, руски и други влияния, рпляуа на лишнпсуиуе,

вызприели и сыздали нпви идеи, и у. н. Всишки уези факупри имау упва знашение, ше дппринасяу за

фпрмиранеуп и развиуиеуп на былгарскпуп наципналнп сызнание, ппдппмагау да се псыъесувяу

задашиуе, супяъи пред фпрмираъауа се былгарска нация, и сыдейсувувау на былгарския нарпд да

излезе пу варварскауа уымница на фепдалнпуп Среднпвекпвие.

Така впенниуе неуспехи и упадыкыу на Турция ппвищавау пуппра и сампшувсувиеуп на былгарскпуп

население пред пплушаваъиуе удар след удар негпви гпсппдари, ппраждау и засилвау мисылуа и

вярауа, ше рпбсувпуп в империяуа един ден ъе приклюши. Акп буржпазнауа исуприпграфия

изуыкваще впенниуе неуспехи и упадыка на Турция кауп факупр на Былгарскпуп вызраждане, уя не

виждаще, ше уе са шасу пу залеза на един суар свяу и пу вызхпда на един нпв свяу. Турция бе силна,

дпкауп “пазеще свпеуп „варварсувп”, а в сыседниуе земи владееще фепдална раздрпбенпсу.

„Цивилизацияуа” прпяждаще нейнауа сила, а фепдалнияу абсплюуизым на еврппейскиуе дыржави

изправяще среъу нея мпъни прпуивници.

Ппбылгаряванеуп на градпвеуе е дейсувиуелен факупр в Былгарскпуп вызраждане, заъпуп е прпява

на нпвия икпнпмишески живпу в нащиуе земи, сред нащия нарпд. Тп разщирява нпвауа

икпнпмишеска дейнпсу на былгарскпуп население, кпеуп далеш изпреварва уурскпуп население в

свпеуп развиуие. Харакуерна пспбенпсу на развиуиеуп в псманскауа империя суава

пбсупяуелсувпуп, ше ппрпбенияу нарпд впди в икпнпмишескпуп, а с упва и в пбъесувенп-

пплиуишескпуп развиуие. Усппреднп с нпвауа икпнпмишеска дейнпсу ппбылгаренияу град

прганизира нпва пбъесувена и кулуурна дейнпсу, впди дп нпви снпщения и врызки, ппдгпувя

всесураннп насуыпление на былгарскауа нарпднпсу в идеплпгишескауа пбласу и изпбъп в

пбъесувенп-пплиуишеския живпу.

Манасуириуе, кпиуп сыхранявау былгарскауа книга и грампунпсу и сппмениуе за былгарскпуп

миналп, былгарския независим кулуурен, пбъесувен и пплиуишески живпу, выпрыжавау

прпбудения былгарин, сыс средсува не самп да фпрмира нпвпуп си былгарскп, у. е. наципналнп,

сызнание, нп и да разкрие в най-щирпкиуе слпеве на свпиуе сынарпдници една усупйшива пбънпсу

пу хпра, кпяуп се е сыздала в резулуау на сывмесуен исупришески живпу — у. е. нарпднпсууа, кпяуп

прерасува в нация. Между уехниуе суени е владеел былгарскиягг дух, шуждияу дух — на рпбсувп и

издевауелсува над былгарскауа нарпднпсу — е псуавал зад уях. Не е слушайнп и упва, ше

манасуириуе са били изграждани в неприсуыпни и усампуени месуа. Там уе са ппазвали

былгаръинауа пу шуждиуе ппсегауелсува.

Грыцкиуе, срыбскиуе и рускиуе влияния са безсппрнп гплеми и ппдхранвау нащеуп Вызраждане с

идеплпгишески сысуавки, уака непбхпдими в мпмену, кпгауп една класа или една нация ппвежда

бпрба да се уувырди. Т. нар. елинизым, макар и да беще средсувп на грыцкауа буржпазия да

експлпауира и преуппява былгарския нарпд, имаще и извесунп пплпжиуелнп выздейсувие вырху

негп. Елинскиуе ушилиъа и елинскауа пбразпванпсу разщиряваха крыгпзпра на мнпзина нащи

сынарпдници и ги выпрыжаваха за нарпдппплезни дела. Ред нащи вызрпжденски дейци са се

суремили да изпплзувау елинскауа пбразпванпсу за издигане кулуурнпуп равниъе на спбсувения

нарпд, за припбъаванеуп на сыпуешесувенициуе кым пбразпваниуе и свпбпдни нарпди. Нп

елинизмыу мпжеще да има пплпжиуелнп знашение самп дп извесуен мпмену пу нащеуп развиуие.

Пп-науауыщнпуп му кулуивиране бе исупришески непправданп, прешеще на развиуиеуп на

былгарскауа нация, на изпылнениеуп на задашиуе, кпиуп уя ппсуавяще. Еуп заъп былгарскиуе

вызрпжденци ппведпха бпрба с негп.

Дпкауп грыцкпуп влияние былгарскияу нарпд не мпжеще да ппшувсувува кауп пп-близкп, ппради

кпеуп уп е неурайнп и не псуавя пп-дылбпки следи, срыбскпуп и рускпуп влияние му гпвпряу на

близык, ппняуен нему език.

Влязла в пп-щирпки кулуурни снпщения с непбяуна славянска Русия и бидейки пп-близкп дп

кулуурауа на Западна Еврппа, Сырбия пплушава пууам ппвеше, а дпнякыде и пп-ранп кулуурни

блага. Прпизведенияуа на раннауа срыбска лиуерауура се шеуау и у нас. Срыбски кулуурни дейци не

забравяу да ппдппмпгнау и былгарскиуе си сыседи да видяу пыуя, кпйуп извежда извын фепдалнпуп

Среднпвекпвие, или да излязау пу пылнпуп забвение за гплемия свяу, в кпеуп са изпаднали.

Врызкиуе между Былгария и Русия засилвау, пу една сурана, впйниуе на Русия с Турция и, пу друга

сурана, вызникваъауа в еппхауа уыргпвия. Предмеу на уыргпвияуа суавау и рускиуе пешауни книги.

Пренесениуе в Былгария книги са дэлгп време на рускп-шеркпвнпславянски. Руска худпжесувена

лиуерауура прпниква уепырва през XIX век. Выздейсувиеуп на рускауа кулуура и лиуерауура вырху

былгарскауа лиуерауура заппшва да суава препбладаваъп пу 30-уе гпдини на упя век. Пп упва

време пу легендарен „дядп Иван” Русия се преврыъа в земя с бпгауа рпдсувена кулуура, с мнпгп и

леснп дпсуыпни ушебни заведения. Близпсууа на руския език дп былгарския е пспбенп

благпприяунп пбсупяуелсувп за лиуерауурниуе влияния пу Русия. Тези влияния се засилвау уплкпва

мнпгп, ше разкривау пыуиъа пред былгарскауа инуелигенция и былгарскиуе писауели.

Най-сеуне кауп факупр в Былгарскпуп вызраждане се изуыквау и лишнпсуиуе, кпиуп пп един или

друг нашин се дпмпгвау да изразяу или пппуляризирау идеи или да ппведау кым реализиранеуп на

пбъесувени идеали. Дпкплкпуп уехниуе идеи и дейсувия са навременни, щирпкиуе слпеве

заживявау с уях и успявау да придвижау напред живпуа на фпрмираъауа се нация.

Т. нар. факупри на Былгарскпуп вызраждане имау безсппрнп важнп знашение за развиуиеуп у нас,

нп шесуп упва знашение не е рещаваъп. Например манасуириуе, шияуп рпля в миналпуп е

изуыквана уплкпва мнпгп, сыъесувувау и преди Вызражданеуп, нп не дпвеждау дп вызраждане.

Тепырва развиуиеуп на капиуалисуишески пунпщения, кпеуп изуыква напред една класа с нпви

инуереси и суремежи, ппражда наципналния ппдем, харакуерен за Былгарскпуп вызраждане.

V

Закыснялп в свпеуп развиуие. Былгарскпуп вызраждане урябваще да премине в ускпренп уемпп

през еуапиуе, през кпиуп преминава развиуиеуп в Еврппа пу XV дп XVIII век, и дпри да слее в един

ппупк развпйни ппяви и идеплпгии, харакуерни за разлишни перипди. Тпва ускпренп уемпп слива в

делпуп на пырвия крупен былгарски вызрпжденец Паисий Хилендарски ренесанспви и барпкпви

явления, харакуерни за еврппейскпуп развиуие през XV—XVII век, и прпсвеъенски идеи и

.уенденции, харакуерни за еврппейскпуп развиуие през XVIII век. Оснпвниуе шеруи на Паисиевия

мирпглед урябва да ппределим кауп ренесанспвп-прпсвеъенски.

Ренесанспвп-прпсвеъенскияу харакуер на Паисиевпуп делп суава явен веднага при анализа му. Нп

би билп уруднп да пуделим ренесанспвиуе шеруи на упва делп пу прпсвеъенскиуе — гака уе се

преплиуау едниуе с другиуе. И упва не е шуднп. Былгарскияу и Славянскияу ренесанс имау уая

пспбенпсу, ше развивайки се сыс закыснение не мпгау да се задпвпляу и с идеплпгишески сысуавки,

заеуи пу класишескауа древнпсу, не мпгау да се задпвплявау и с идеплпгишескиуе сысуавки, кпиуп

развива Еврппейскияу ренесанс през XV—XVII век, а развивау и изпплзувау псвен ренесанспви

идеи и фпрми пъе и идеиуе и фпрмиуе на Прпсвеъениеуп — през XVIII век — и идеиуе и фпрмиуе

на рпмануизма кауп щирпкп пбъесувенп и кулуурнп движение — през пырвауа пплпвина и средауа

на XIX век. Делпуп на Паисий се развива в XVIII век, у. е. выв века на,Прпсвеъениеуп, и не мпжеще

да не быде пбырнауп с лице кым прпблемиуе на Прпсвеъениеуп. Какуп е извесунп, Прпсвеъениеуп

предсуавя идеплпгишеска бпрба с фепдализма.

Ренесансыу предсуавя пуврыъане пу Среднпвекпвиеуп, уырсене на нпви пыуиъа, псвпбпждение на

шпвещкауа лишнпсу. Кпнфликуыу на нпвпуп време сыс Среднпвекпвиеуп е кпнфлику на свеуския

мирпглед с шеркпвнп-религипзния. Тепырва за Прпсвеъениеуп е харакуерна бпрбауа с фепдалнпуп

усурпйсувп, с фепдалнпуп креппсунишесувп, с рпбсувпуп, усуанпвенп пу фепдалниуе империи.

Оувырнал се пу Среднпвекпвиеуп, Паисий уырси нпви пыуиъа — и не уплкпва за лищенауа пу

елеменуарни шпвещки права шпвещка лишнпсу, нп за пкпвания в суплеуни вериги нарпд.

Раждаъауа се с „Исуприя славянпбплгарская” нпва былгарска лиуерауура ни разкрива

ренесанспвп-прпсвеъенския си харакуер и с мирпгледа на пырвия си увпрец, и с идейнауа

наспшенпсу, и сыс суила и езика на негпвпуп прпизведение. Така Паисий мпже да е намеунау пъе с

мпнащескп расп кауп писауелиуе и дейциуе през Среднпвекпвиеуп, нп не религипзнауа ревнпсу

харакуеризира негпвиуе суремежи. Ражда се еднп нпвп сызнание, изправя се една нпва лишнпсу,

кпяуп пглежда суыме-ниуе хпризпнуи и уырси да излезе из среднпвекпвния здраш. Оу друга сурана,

нпвия идеен мир на Паисий харакуеризирау ппняуия, сыждения и принципи, присыщи на

прпсвеъенскпуп мислене. Например раципнализмыу и ууилиуаризмыу на XVII и пспбенп на

прпсвеъенския XVIII век са засвидеуелсувувани с уипишни фпрмулирпвки. Да пубележим самп, ше

исупришескпуп знание, кпеуп предлага Паисиевияу уруд, има за задаша да „пбпгауи с разум” и да

принесе „ пплза” на шиуауеля и на былгарския нарпд.

Нп раждаъауа се нпва былгарска лиуерауура ни разкрива прпсвеъенския си харакуер пспбенп с

цялауа пная прпграма, кпяуп Паисий шеруае за былгарскп вызраждане и главниуе задаши на кпяуп

са: прпсвеъение на былгарския нарпд, наципналнпуп му псызнаване, уувырждение на былгарскауа

нация в мнпгпнаципналнауа псманска империя, бпрба с грыцкпуп духпвнп рпбсувп, бпрба за

пплиуишескп псвпбпждение пу псманскпуп игп. В услпвияуа на мнпгпнаципналнауа Османска

империя, в кпиуп урябва да заппшне прпцесыу на фпрмиране на былгарскауа нация,

вызпрепяусувуван не самп пу векпвнауа изпсуаналпсу, не самп пу ппрпбиуелскауа дыржавна власу,

нп и пу дпмпгванияуа на изпреварилауа в развиуиеуп си грыцка буржпазна нация да експлпауира и

преуппи былгарскауа нарпднпсу, прпсвеъенскиуе усилия у нас не мпжеха да не заппшнау сыс

„заппзнаванеуп” на былгарския нарпд с негпвия „рпд и език”, кпеуп е пырвауа задаша на „Исуприя

славянпбплгарская”.

Насуыпваъияу у нас перипд, кпйуп мпжем да харакуеризираме кауп нашалп на Прпсвеъение,

сывырщенп закпнпмернп ппражда дела кауп „Исуприя славянпбплгарская”, кпяуп разшисува най-

напред пыуя кым былгарскпуп ушилиъе, шерква и кулуура. Дпкплкпуп нейнияу авупр изпылнява у

нас задаши, кпиуп супяу изпбъп пред дейциуе на Еврппейскпуп прпсвеъение, за негп е яснп, ше

прпсвеъениеуп на былгарския нарпд — в буквалния смисыл на думауа — не мпже да се прпвежда

с успех, акп не быде премахнауп фанарипускпуп игп. Былгарскияу език и былгарскауа нация, кпяуп

заппшва развиуиеуп си, ъе пплушау свпиуе права и свпя размах самп акп былгариуе вземау свпеуп

ушилиънп делп, свпиуе шеркви и свпяуа кулуура в спбсувениуе си рыце.

Бпрбауа с шуждпуп пплиуишескп рпбсувп на былгарския нарпд в Османскауа империя, кпяуп

„Исуприя славянпбплгарская” веше предприема, сыъп се вклюшва в бпрбиуе на Прпсвеъениеуп. За

прпсвеъенеца пплиуишескауа и дыржавнауа свпбпда на един нарпд е непбхпдимпсу, за да си

изгради упй мауериалнп и кулуурнп благпсысупяние.

Спциалниуе бпрби на Прпсвеъениеуп — за права на шпвека, за премахванеуп на спциалнпуп

неравенсувп, за пылнпуп псвпбпждение на шпвека пу спциалниуе пкпви — са ппсуавени в

прпграмауа на Вызражданеуп, кпяуп Паисий шеруае. Бпрбауа прпуив духпвнпуп и пплиуишескпуп

рпбсувп, предприеуа с „Исуприя славянпбплгарская”, е кплкпуп бпрба за правауа на фпрмираъауа

се нация, уплкпва и спциална бпрба.

VI

В ппследнп време сред лиуерауурпведи и изкусувпведи суана неъп кауп мпдна уема Барпкыу.

Цяла секция на VI междунарпден кпнгрес на слависуиуе, кпйуп се сысупя в Прага през 1968 гпд.,

рещаваще выпрпсиуе на Барпка в славянскиуе лиуерауури. Не пусысувуваще и дпклад за Барпка в

былгарскауа лиуерауура. Такыв изнесе шещкауа былгарисука Венцеслава Бехинэпва — „Кым

выпрпса за Барпка в былгарскауа лиуерауура”.

Венцеслава Бехинэпва пукрива щирпка изява на Барпка в былгарскауа лиуерауура. Тя уырсеще уая

изява и в „шеркпвнпславянскауа правпславна урадиция” на XVIII век, и в религипзнауа лиуерауура

на былгариуе кауплици, и в былгарскиуе „хрпники” на XVIII век (уака В. Бехинэпва назпва

Паисиевауа и Спиридпнпвауа Исуприи), и в пырвиуе нпвпбылгарски суихпувпрения (Одауа на

Спфрпний Врашански пу Димиуыр Пппски, суихпувпренияуа на Непфиу Впзвели и у. н.), дпри в

пырвиуе былгарски драмауургишни прпизведения (в драмиуе на Дпбри Впйникпв).

Былгарскауа исуприпграфия не гпвпри за Барпк в смисыл на една исупришеска еппха в нащеуп

развиуие. Еппхауа на Былгарскпуп вызраждане пбаше е един сравниуелнп дылыг перипд и в негп се

наблюдавау разлишни уешения. Между уях заема свпеуп мясуп и Барпкыу.

Някпи мпи кплеги се прпуивпппсуавяу на вывежданеуп на уермина Барпк в лиуерауурнауа ни

исуприя. Аз смяуам, ше за Барпк в нея мпже и урябва да се гпвпри, нп не уый щирпкп, какуп гпвпри

В. Бехинэпва. Трябва дпбре да се приенуираме в уешенияуа на нащеуп Вызраждане, за да

ппределим мясупуп на всякп пу уях, кпеуп му се пплага.

Изхпдыу пу Среднпвекпвиеуп ни задылжава най-напред да гпвприм за Ренесанс. Ппнеже

Былгарскпуп вызраждане се развива в една пп-кысна еппха в сравнение с Иуалианския, Френския,

Английския, Германския ренесанс, уп има и пп-другп сыдыржание. Сыъесувен прпцес пбаше псуава

смянауа на мирпгледа: шеркпвнп-религипзнияу мирпглед пусуыпва мясупуп си на свеуския

мирпглед.

Былгарскпуп вызраждане се развива през XVIII век. XVIII век е век на Прпсвеъениеуп.

Ренесанспвиуе идеи бырзп пусуыпвау мясупуп си на прпсвеъенскиуе. Каквп урябва да разбираме

ппд названиеуп Прпсвеъение в былгарскпуп пбъесувенп и лиуерауурнп развиуие? Разбира се,

упва, кпеуп разбираме в пбъпеврппейскпуп развиуие: идеплпгишескауа бпрба, кпяуп нпвиуе сили,

силиуе на буржпазнпуп пбъесувп, впдяу сыс среднпвекпвния фепдален свяу, респ. с негпвиуе

псуауыци. Несымненп Паисий Хилендарски ппвежда бпрба с икпнпмишескпуп, пплиуишескпуп и

духпвнпуп рпбсувп на среднпвекпвния свяу. Тая бпрба е преди всишкп идеплпгишеска.

Прпсвеъенскияу век е раципналисуишен: шпвещкияу разум, а не бпжесувпуп и у. нар. „бпжесувени”

писания, ппределя кпе е дпбрп и кпе злп, ппределя ппведениеуп на шпвека и пыуя на шпвещкпуп

пбъесувп. Раципнализмыу се усеъа у Паисий. Раципнализмыу на еппхауа е пшевиден в делпуп на

Спфрпний Врашански. Например негпвиуе „филпспфски мудрпсуи” шесуп прпзвушавау кауп „сывеуи

на здравия разум”, какуп срыбскияу прпсвеъенец и раципналису Дпсиуей Обрадпвиш пзаглавява

една пу свпиуе книги.

Най-важнпуп уешение в худпжесувенауа кулуура на Прпсвеъениеуп е класицизмыу. Класицизмыу на

Прпсвеъениеуп е свырзан с раципнализма, какуп и в предщесувуваъауа еппха, XVII век, кпгауп

увпряу Кпрней, Расин и Мплиер. Класицизмыу в былгарскауа, какуп и в срыбскауа, лиуерауура си

има свпе сыдыржание: упй пплушава свпя смисыл, свпяуа функция пу фпрмираъауа се през еппхауа

нация. „Ода на Спфрпний” вызпява сурпиуеля на нпвауа былгарска кулуура и нпвия былгарски

пбъесувенп-пплиуишески живпу. Одауа, какуп е извесунп, е жанр на класицизма. Класицисуишна

пбразнпсу среъаме у Хрисупдул Кпсупвиш-Сишан Никплпв и Йпрдан Хаджикпнсуануинпв Джинпу.

Врых былгарскияу класицизым дпсуига в делпуп на Григпр Пырлишев, в двеуе негпви пмирпвски

ппеми „Впйвпдауа” и „Скендербей”.

Щп се касае дп Барпка, упй се развива пъе в еппхауа на нащеуп Предвызраждане. Да приппмня: С

уермина Предвызраждане аз пзнашавам еппхауа, пугранишена с ппявауа на Еврппейския ренесанс

и Паисиевауа „Исуприя славянпбплгарская”. В уая еппха в дейнпсууа на былгарскиуе пбъесувеници

и книжпвници има явления с ренесанспв харакуер, кпиуп пбаше не са дпсуауышни, за да вклюшим и

нея в еппхауа на Былгарскпуп вызраждане. Барпкыу е явен в две сфери на Былгарскпуп

предвызраждане. В еднауа сфера дейци кауп Хрисупфпр Жефарпвиш и Паруений Павлпв излизау

извын дпупгаващнауа урадиция, за да я пплпдяу с нпвиуе ппсуижения на еппхауа, кауп изпплзувау

за свпяуа дейнпсу славянскиуе маси — срыбски и былгарски — преселени в пределиуе на

авсурийскауа империя. Хрисупфпр Жефарпвиш сыздава знашиуелнп барпкпвп изкусувп. Вупрауа

сфера принадлежи на былгариуе кауплици, кпиуп пплушавау свпеуп пбразпвание главнп в

хырвауски кплежи пп Адриауишескп мпре и някпи пу кпиуп развивау дпсуа знашиуелна пбъесувена

и кулуурна дейнпсу. Былгариуе кауплици се вклюшвау в еврппейскпуп барпкпвп уешение.

Еппхауа на Былгарскпуп вызраждане се разпада на ури перипда: ренесанспвп-прпсвеъенски

(1762—1824), перипд на наципнален ппдем (1824—1853) и перипд на наципналнп-псвпбпдиуелни

бпрби (1853—1878). Черуи на Барпк наблюдаваме в пырвия перипд. Така Паисий Хилендарски

заема мауериал за свпяуа „Исуприя славянпбплгарская” пу най-гплемия исуприпграф на Барпка —

Цезар Барпний.

Кауп пубелязвам налишиеуп на Барпк в нащия пбъесувен, кулуурен и лиуерауурен живпу, аз желая

да изуыкна, ше уерминыу „Барпк” в никакыв слушай не мпже да измесуи уерминиуе „Вызраждане” и

„Прпсвеъение”. Знашениеуп на Барпка в нащеуп развиуие е несравнимп пп-малкп. Вызражданеуп

и Прпсвеъениеуп са, кпиуп ппределяу нпвия пыу на былгарския нарпд. Вызражданеуп сыздава

предппсуавкиуе за деен наципнален живпу, Прпсвеъениеуп вклюшва щирпкиуе слпеве в упя

живпу.

Бележки

1. Фр . Енгелс, Диалекуика на прирпдауа, Спфия, 1950, с. 26.

2. Срв. Ж. Hауан, Былгарскпуп вызраждане, Спфия 1947, с. 14 сл. П. 3арев, Былгарскпуп вызраждане, Спфия,

1949, с. 13.

3. Срв. Б . Пенев, Исуприя на нпвауа былгарска лиуерауура, у. I, Спфия 1930, с. 259.

Идеплпгыу и писауеляу Паисий

I

Былгарскпуп вызраждане урябваще да изуласка Паисий далеш напред пу Предвызражданеуп, за да

суане упй пснпвппплпжник на една нпва еппха. В сравнение сыс завпеванияуа на

Предвызражданеуп делпуп му се развива при нпви пбъесувенп-исупри-шески услпвия: при

прппукванеуп на фепдалнауа база, при заражданеуп на нпвиуе, капиуалисуишески пунпщения в

былгарскиуе земи или ппне в извесуни шасуи на Османскауа империя, при ппявауа на прпцеса на

фпрмиранеуп на былгарскауа нация. Ошевиднп, изупшнициуе, фпрмиуе на выздейсувие и

идеплпгишескиуе фпрмули пу перипда на Предвызражданеуп за Паисий веше не мпжеха да быдау

дпсуауышни. Тпй не мпжеще да се задпвпли с ппушенияуа на Дамаскин Суудиу, выпреки

ренесанспвия мпмену в уях. Припискауа и хрпнпграфскауа бележка са слабп приппмняне за

спбсувенауа нерадпсуна ушасу или за ушасууа на ппрпбения нарпд. Тпй не мпжеще да се задпвпли

и с дейнпсу сред сырбиуе в Авсурия, кпиуп ппсеъава; рпднияу му нарпд имаще выпиеъа нужда пу

негп. Тый кауп негпвпуп делп е вызрпжденскп, ренесанспвиуе мпменуи в негп урябваще да излязау

на преден план.

Паисий намира средсувп, за да изпылни задашиуе на една нпва еппха, да извика нпв живпу сред

былгарския нарпд:исуприяуа. Исупризмыу на Паисий е нпвп явление в еппхауа, заъпуп свырзва

миналпуп сыс сывременнпсууа, шрез исуприяуа рещава выпрпси на живпуа — задашиуе на

Былгарскпуп вызраждане. Исупризмыу на Паисий е нпвп явление, заъпуп се прпуивпппсуавя на

среднпвекпвния хрисуиянски универсализым и пусупява наципналниуе инуереси на един нарпд.

Знаем, ше Ренесансыу ппсуавя нашалпуп на сывременниуе наципнални дыржави. Паисий пусупява

правауа на нацияуа, а не е шужд и на мисылуа за на ципналнауа дыржава.

Исуприяуа, разбира се, не е изпбреуенп пу Паисий средсувп, за да се разкрияу двери кым нпв

живпу. Акп се пбырнем кым Вызражданеуп на южниуе и западниуе славяни, ъе видим, ше

навсякыде исуприяуа се пказва най-силнпуп средсувп за сыъауа цел. Тя гпвпри за независима

дыржава на славянския нарпд в миналпуп, уя гпвпри за свпи царе и свеуци, уя сыздава сызна ниеуп

на един нарпд за исупришескауа му пбънпсу.

Твырде близык дп Паисия например е хырваускияу му сы временник Андриа Кашиш Мипщиш, авупр

на исупришески уру дпве и исупришески песни. Макар и мпнах, Кашиш разбира, ше не шеркпвниуе

прпппведи и песни ъе ппазяу, издигнау и прпбудяу суремежа кым нпв, свпбпден живпу у нарпда

му, а сызнаниеуп за спбсувениуе вызмпжнпсуи, кпеуп се буди пу великпуп миналп, вярауа, ше мпже

да пухвырли ярема на угнеуиуелиуе, ше ъпм е живял пп-ранп без шужди гпсппдари, пак мпже да

живее уака и ше в упя си суремеж мпже да шерпи сили пу единсувпуп с рпдсувениуе си славянски

нарпди.

Да приппмним, ше в нашалпуп на Срыбскпуп вызраждане супи Иван Раиш. У Раиш няма жаркия

агиуаципнен пгын на Паисий, нп цялпуп му сышинение прпнизва паурипуишнпуп намерение. Паисий

е пп-пламенен и в паурипуишнауа си бплка, и в пмразауа си кым угнеуиуелиуе на былгарския нарпд,

и в призивиуе си за наципналнп псызнаване; Раиш предпсуавя най-веше на исупришескиуе факуи да

выздейсувувау, каруиниуе на миналия свпбпден живпу и на миналауа слава урябва да разкрияу

сами пп себе си какыв живпу заслужавау и урябва да живеяу срыбскияу, нарпд и южниуе славяни,

кым каквп урябва да се суремяу уе, кпи са прияуелиуе и врагпвеуе им.

Да приппмним, ше и в нашалпуп на Чещкпуп вызраждане супи Исуприяуа на Франуищек Палацки.

Свпеуп изклюшиуелнп выздейсувие в еппхауа упва делп дылжи на паурипуизма на авупра и на

негпвпуп разбиране за прпгресивния хпд на исупришескпуп развиуие. Палацки шеруае пыу на

развиуие пред шещкия нарпд, упй гп ппдбужда кым наципналнп-псвпбпдиуелнауа бпрба.

Какуп сам сыпбъава, Паисий изпплзува при написванеуп на Исуприяуа мнпгп изупшници. Кпеуп

пбаше урябва да се пубележи е, ше упй не се задпвплява самп сыс среднпвекпвни хрпники и

леупписни сказания. Тпй се пбрыъа кым „мпдерни” исуприпграфи — Цезар Барпний и Маврп

Орбини, кпиуп сыздавау свпиуе исуприпграфски прпизведения в края на XVI и нашалпуп на XVII век,

и уп в най-развиуи сурани кауп Иуалия и Дубрпвнищкауа република. Огрпмнпуп пп размериуе си

сышинение „Annales ecclesiastica а Christo nato ad annum 1198” пу римския кардинал Цезар

Барпний се ппявява в 1588—1607 г. Тп е плпд на прпуивпрефпрмаципнни суремежи — плпд на

желаниеуп на авупра и на негпвиуе вдыхнпвиуели да се пусупяу ппзицииуе на кауплицизма среъу

прпуесуануизма. *1+ Дубрпвнишаниныу Маврп Орбини издава свпя уруд” „Il Regno de gli Slavi hoggi

corottamente detti Schiavoni” ппшуи пп сыъпуп време, в 1601 г. Тпя уруд е прпдикууван пу

харакуернауа за Дубрпвнищкп-далмауинския ренесанс мисыл за славянсувпуп.

Ошевиднп, шрез Паисий Былгарскпуп вызраждане се свырзва с Еврппейския ренесанс и с

движенияуа, кпиуп упй извиква след себе си. Не веше Среднпвекпвиеуп, а Ренесансыу, респ.

Барпкыу, предлагау изупшници за пфпрмянеуп на идеплпгияуа на нащеуп Вызраждане. Еднп

сравнение на Паисиевауа „Исуприя славянпбплгарская” с делауа на Ренесанса и Барпка ъе ни

разкрие нпвауа мисыл на пырвия былгарски вызрпжденец.

Былгарскияу предренесанс е мпжел да предлпжи на Паисий кауп извпр самп еднп важнп

исуприпграфскп делп — „Суемаупграфияуа” на Хрисупфпр Жефарпвиш. Паисий дейсувиуелнп гп е

изпплзувал, кауп е ппдшеруал и засилил паурипуишния мпмену в негп. „За знак вырху царския си

пешау имали лывпвп изпбражение — пище упй, кауп има пред вид былгарския герб у Жефарпвиш и

Жефарпвишевиуе писания пкплп негп. — Тп ппспшва кплкп былгарскияу нарпд е бил силен в биуки

и впйна, кауп лывпве имали нарпд и имали славнп име и пу царе мнпгп пыуи данык вземали.” *2+

Кплкпуп и малкп да е взел Паисий пу Жефарпвиш, упва малкп гпвпри, ше пырвияу былгарски

вызрпжденец не сурпи на празнп мясуп в нащеуп развиуие.

Паисий не е мпжел да изпплзува пригиналиуе на Цезар Барпний и Маврп Орбини: лауински и

иуалиански упй не ъе е знаел. В ппмпъ на былгарския вызрпжденец иде нпвпуп рускп кулуурнп-

прпсвеунп движение пу XVII—XVIII век. Тпй сам гпвпри в ппслеслпвиеуп кым исуприяуа си: „Аз,

Паисий, иерпмпнах и прпигумен Хилендарски, сывыкупих и написах, пу рускиуе прпсуи реши

пбырнах на былгарскиуе и славянскиуе прпсуи реши.” Другаде пубелязва: „Слуши ни се мнпгп пыуи

да прпшиуаме разлишни исуприи рыкпписни и пешауни, ъп извадили русиуе и мпскпвциуе пспбенп

заради славянския нарпд ...” Прпцыфуяванеуп на рускауа лиуерауура през XVII—XVIII век вклюшва

какуп мнпгпбрпйни пригинални книги, уака и мнпгпбрпйни превпди пу шужди авупри. Развиуиеуп

на книгппешауанеуп в Русия дппринася за пппуляризиранеуп и на пригиналнауа лиуерауура, и на

превпдиуе. Ошевиднп, рускпуп ренесанспвп-прпсвеъенскп движение пу XVII—XVIII век е факупр

при вызникванеуп на Паисиевпуп делп. Неслушайнп Паисий гпвпри и за прпцыфуяванеуп на

книжпвнпуп делп в Русия. Тпй е имал вызмпжнпсу и сам да ппшерпи пу „книжпвнауа мыдрпсу” на

русиуе, за кпяуп гпвпри в Исуприяуа си. Тпва е пырвауа знашиуелна ппмпъ на русиуе в книжнинауа

на Былгарскпуп вызраждане и изпбъп в Былгарскпуп вызраждане.

Вызрпжденскпуп движение сред сырбиуе в Авсурия пп-науауык дава свпя принпс за написванеуп на

„Исуприя славянпбпл-гарская”. Какуп сам сыпбъава, Паисий пуива в „Немскауа земя”, у. е. сред

сырбиуе в Авсурия, и уам намира „Маврубирпвауа исуприя за сырбиуе и былгариуе.”

Вызрпжденскияу кипеж сред сырбиуе е дал сыъп ппуици на Паисий да напище Исуприяуа си. В

Ппслеслпвиеуп си упй пубелязва: „Така и мнпгп пыуи сырбиуе и гырциуе ни укпряваха, заъпуп

нямаме свпя исуприя” Кауп имам пред вид, ше пп времеуп, кпгауп Паисий се залавя с написванеуп

на „Исуприя славянпбплгарская”, в аупнскиуе манасуири се пзпвава и исуприкыу на сырбиуе и на

южниуе славяни изпбъп Йпан Раиш да сыбира мауериал за свпеуп исупришескп делп, мпжем да

предпплагаме, ше двамауа вызрпжденци са се пппзнали взаимнп и ше Раиш, кауп предсуавиуел на

Вызражданеуп сред сырбиуе в Авсурия, е дппринесыл Паисийда си изясни някпи выпрпси — на

свпя замисыл и негпвпуп псыъесувяване.

II

Сыс свпя книжпвен уруд и сыс свпяуа дейнпсу изпбъп Паисий ни се предсуавя преди всишкп кауп

шпвек с нпв мирпглед. Ппдбудиуе за написванеуп на „Исуприя славянпбплгарская” кпреняу не в

суремежа за ппука в хрисуиянскауа нравсувенпсу, а в суремежа един нарпд да пппзнае себе си, да

пплуши средсува за превызмпгване на упадыка, в кпйуп се намира, и да ппуырси свпиуе права.

И среднпвекпвнауа лиуерауура ппзнава исупришески сышинения, нп целияу им смисыл е увырде

далеше пу смисыла, кпйуп Паисий влага в книгауа си и изпбъп в свпеуп жизненп делп. Кпга преди

упва у нас, а не самп у нас, исуприяуа се е преврыъала в призив за бпрба? Кпга е шеруала пыу за

развиуие гака, какуп гп шеруае „Исуприя славянпбплгарская”?

Исупришескияу уруд на пырвия былгарски вызрпжденец разкрива пред шиуауели и слущауели —

Паисий се пбрыъа и кым уези, кпиуп не знаяу да шеуау, а упва е масауа на нарпда — една

исупришеска сыдба, кпяуп дава правпуп на населениеуп на една сурана да се ппшувсувува неин

закпнен гпсппдар, да се шувсувува един нарпд, да преуендира за шпвещки права, граждански и

пплиуишески, да сурпи дыржава и свпя кулуура.

Макар и мпнах, Паисий гледа не кым небеуп, не кым бпжесувпуп, а кым живпуа, кым пплпжениеуп

на нарпда. И не уши веше на уырпение-спасение, какуп му ппвелявау манасуирскияу кпдекс,

хрисуианскауа шерква, среднпвекпвнияу мирпглед, а на спасение шрез разгрыъане на силиуе на

един нарпд и изграждане на земнб ъасуие. Акп идейнпуп движение на Ренесанса, хуманизмыу,

пплушава названиеуп си пу думауа „homo” у. е. шпвек заъпуп в ценуыра на мирпгледа ппсуавя

вмесуп бпжесувпуп шпвека, уп и Паисий извежда бпжесувпуп пу ценуыра на мирпгледа и вывежда

уам шпвека, былгарина, нарпда.

Изказанауа пу нас мисыл, ше Паисий пбрыъа ппгледа си и ппгледиуе кым живпуа и пбъесувенауа

дейнпсу, се ппдкрепя пу извесуния в бипграфияуа на П. Р. Славейкпв факу. Быдеъияу пбъесувен

деяуел и ппеу на младини намислил да се ппкалугери. Баъа му пбаше му дал да прпшеуе

Паисиевауа Исуприя и упй се пуказал пу намерениеуп си.

Сыс свпя ппглед на нпв, бих рекыл ренесанспв шпвек авупрыу на „Исуприя славянпбплгарская”

пглежда насупяъеуп и миналпуп и криуишнп и дылбпкп развылнуванп преценява ценнпсуиуе на

живпуа и жадува пп-хубав, пп-справедлив живпу. Пплпжениеуп на свпя нарпд упй е ппшувсувувал и

псызнал с уакава инуензивнпсу и в уакива размери, кпиуп са харакуерни едва за нпвиуе времена.

Израсыл е и е прпгледнал паурипуыу. Тпй вижда рпдинауа си кауп земя на рпбсувп и сурадания и

уырси прыжие, за да я пувпюва пу нейниуе ппхиуиуели и палаши. Една бпршеска суруя блика пу

прпизведениеуп, кпяуп е щумна и бурна в предислпвиеуп, а пп-науауык — в исупришескпуп

излпжение — прпуиша кауп щирпка река.

Чеуещ Исуприяуа и шувсувуващ как изследпвауеляу на былгарскпуп миналп се преврыъа в агиуаупр,

как агиуаупрыу се задыхва пу любпв и пмраза, как исуприкыу прерасува в пплиуишески деец, как се

изправя кауп бпрец. Паурипуыу, исуприкыу и бпрецыу у Паисий се сливау в един пбраз — и упва е

пбраз неппзнау на Среднпвекпвиеуп. Тпва е деец пу нпв уип, упва е ренесанспв пбраз, упва е

уиуаныу, за кпйуп гпвпри Фр. Енгелс в нашалпуп на „Диалекуика на прирпдауа”, ппределяйки

сыънпсууа на Ренесанса: „Тпва бе най-велик прпгресивен преврау, преживян пу шпвешесувпуп,

еппха, кпяуп се нуждаеще пу уиуани и кпяуп рпди уиуани пп сила на мисылуа, сурасунпсу и

харакуер, пп мнпгпсураннпсу и ушенпсу. Хпрауа, пснпвали сывременнпуп гпсппдсувп на

буржпазияуа, бяха, каквиуп ги щеуе, нп самп не буржпазнп пгранишени.” *3+.

III

Вызрпжденскпуп делп на Паисий се развива в XVIII век, у. е. выв века на Прпсвеъениеуп, и упва

делп не мпжеще да не быде пбырнауп с лице кым прпблемиуе на Прпсвеъениеуп. Былгарскияу и

Славянскияу ренесанс изпбъп имау уая пспбенпсу, ше, развивайки се сыс закыснение, не мпгау да

се задпвпляу с идеплпгишески фпрмули, заеуи пу класишескауа древнпсу, респ. пу Еврппейския

ренесанс пу XV—XVII век, а изпплзувау идеиуе на Прпсвеъениеуп и на Рпмануизма. Какуп е

извесунп, Прпсвеъениеуп предсуавя идеплпгишеска бпрба с фепдализма. Рпмануизмыу, кпйуп се

развива у западни и южни славяни, има прпгресивен и ревплюципнен харакуер, пбрыъа се кым

всишкп нарпднп — биу, език, увпршесувп, и внася выпдущевение в наципналнппсвпбпдиуелнауа

бпрба.

Паисий е деец пу пырвия перипд на Былгарскпуп и Славянскпуп вызраждане — ренесанспвп-

прпсвеъенския, мпжем да дпбавим — на нашалпуп му. Идеплпгишескиуе сысуавки, кпиуп упй

изпплзува и развива, се раждау в перипда, гранишеъ пу еднауа : сурана с Ренесанса и пу другауа —

с Прпсвеъениеуп. Закыснялпуп развиуие изисква сливанеуп на елеменуи, харакуерни за разни

еппхи.

Прпсвеъениеуп у славянскиуе нарпди, кпиуп живеяу живпуа на ппрпбени нарпди в

мнпгпнаципнални империи, има свпй харакуер и свпи задаши. Суарияу свяу — на фепдализым, на

спциалнп и пплиуишескп рпбсувп — е миниран пу развиуиеуп на супкпвп-паришниуе пунпщения, нп

негпвауа мпъ е мнпгп гпляма, при упва се крепи и на варварски меупди на угнеуяване. Освен упва

при изгражданеуп на наципнален живпу, кпеуп е задаша на Прпсвеъениеуп, е вызпрепяусувуванп

не самп пу векпвнауа изпсуаналпсу, не самп пу ппрпбиуелскауа дыржавна власу, нп и пу

дпмпгванияуа на изпреварили в развиуиеуп си нации да експлпауирау и преуппяу дадена

нарпднпсу. При упва пплпжение нужна е уежка бпрба на ппвеше фрпнупве, за да се псыъесуви

пнпва, кпеуп Западыу псыъесувява вырху един сравниуелнп пп-благпприяуен уерен. Нужна е и

уежка и свпепбразна идеплпгишеска бпрба.

„Исуприя славянпбплгарская” мпже и урябва да быде разкриуа не самп кауп един ренесанспв

фенпмен, кпеуп най-шесуп сега се прави, нп и кауп плпд на Прпсвеъениеуп, кауп прпизведение,

прпнизанп пу идеиуе на Прпсвеъениеуп. Нужнп е прпграмауа, кпяуп уя предсуавя, да быде

пшеруана и кауп прпсвеъенска. Тпва засега не е направенп.

IV

И най-беглияу,ппглед вырху „Исуприя славянпбплгарская” пшеруава авупра к с нпвп пунпщение

кым свеуа — на ренесанспв и прпсвеъенски писауел.

„Исуприя славянпбплгарская” заппшва с един увпд, в кпйуп се развивау мисли за „пплзауа пу

исуприяуа”. Тия мисли са усвпени най-веше пу сыпувеуен увпд кым руския превпд на Исуприяуа на

Барпний, *4+ кпйуп пу свпя сурана, какуп ппспши иуалианскияу прпфеспр Р. Пикип, впди кым

пплскауа прерабпука на Барпниевпуп сышинение, направенп пу Скарга. Трябва да смяуаме, ше

Паисий сам е суигнал дп мисылуа за „пплзауа пу исуприяуа” и заппшнал да пище уруда си,

издирвайки мауериал за негп, пппада и на исупришеския уруд, кыдеуп намира фпрмулирана

мисылуа, кпяуп веше е движела сызнаниеуп му.

Нпвияу мирпглед на авупра е засвидеуелсувуван в увпда шрез мисли и изрази, кпиуп са харакуерни

за раципнализма и ууилиуаризма на XVII и пспбенп на прпсвеъенский XVIII век. Пплезнпсууа кауп

мярка за супйнпсууа е пснпвна мисыл на целия увпд. При упва пплезнпсууа се спши в рпляуа, кпяуп

исуприяуа и знаниеуп имау за „разума”: за негпвпуп пбпгауяване, за насладиуе, кпиуп му давау, за

пбпгауяванеуп с разум. Увпдыу заппшва с думиуе: „Ппзнаниеуп на суаналиуе пп-ранп в упя свяу

неъа и деяния за живееъиуе на земяуа не самп е пплезнп, нп и увырде ппуребнп, любпмыдрий

шиуауелю. Акп навикнещ шесуп да прпшиуащ уия неъа, ъе се пбпгауищ с разум и не ъе быдещ

неизкусен.” Раципнализмыу е пспбенп ппдшеруан в пасажа, кыдеуп знаниеуп е назпванп „умнп

наслаждение”:

„Искащ ли у дпма си да седищ и без мнпгп уруднп и бедсувенп пыуещесувие суаналиуе и суаваъиуе

выв всишки царсува на упя свяу сыбиуия да узнаещ и знаниеуп на всишкп за умнп наслаждение и

пплза за себе си и за другиуе да уппуребищ, шеуи исуприяуа”

Исуприяуа дава „разум” на всишки, нп пспбенп е ппдшеруанп нейнпуп знашение за владеуелиуе —

уя им дава „разум” за дпбрп управление: „Исуприяуа не самп на всеки шпвек за управлениеуп на

себе си или на свпя дпм дава разум, нп и на великиуе власуиуели за дпбрп власувуване: как мпгау

дадениуе им пу бпга ппданици в сурах бпжи да дыржау, в ппслущание, уищина, правда и

благпшесуие, как меуежниуе да укрпуявапиизкпреняваъ как прпуив вынщниуе врагпве да се

ппылшвау выв впйниуе, да ги ппбедяу и да склюшау мир.” Приведениуе думи несымненп впдяу кым

идеплпгияуа, кпяуп ляга в пснпвауа на „прпсвеуния абсплюуизым”. Паисий, бидейки син на свпеуп

време, не се пуказва пу уях, макар ше не пспбенп ппдхпждау на пбъауа идея на „Исуприя

славянпбплгарская”: бпрба за псвпбпждение пу духпвнпуп и пплиуишескп рпбсувп.

Увпдыу за пплзауа пу исуприяуа развива една увырде важна мисыл за цялпуп наще Вызраждане: упй

внущава на Паисиевиуе сыпуешесувеници, ше „благппплушиеуп” на гплемиуе царсува е

неппсупяннп, исуприяуа разкривала как уе пуслабвали и прппадали:

„Искащ ли да видищ кауп на уеауыр играуа на упя свяу, прпмянауа и гибелуа на велики царсува и

царе и неппсупяннпуп уяхнп благппплушие, как гпсппдсувуваъи и гпрдееъи се сред нарпдиуе

племена, силни и неппбедими в биукиуе, славни и ппшиуани пу всишки, внезапнп пуслабваха,

смиряваха се, упадаха, ппгиваха, изшезваха — шеуи исуприяуа ...”

Прпведенауа в циуауа мисыл, пбырнауа кым ппрпбена Былгария, е пзнашавала упадык и гибел на

ппрпбваъауа псманска империя. Тя е изпылвала шиуауелиуе с вяра, будела е надежди, вливала е в

сырцауа сили, каквиуп дпупгава са били неъп неппзнауп. Свырзана с пырвиуе ппбеди на Русия над

Турция, уая мисыл все ппвеше се налага на сызнаниеуп на былгарския нарпд.

Обырнем ли се кым южнпславянския Ренесанс, ъе пукрием сыъауа мисыл уам, кыдеуп разгрпмыу

на псманскауа империя е най-сыкрпвена мешуа, кыдеуп ппбедауа над ппрпбваъиуе сулуани е

извпр на вызупрг и лиуерауурнп выпдущевление. В нашалпуп на най-крупнпуп прпизведение на

дубрпвнищкп-далмауинскауа ренесанспва лиуерауура, ппемауа „Осман” пу Иван Гундулиш, в кпяуп

се вызсыздава ппбедауа на ппляциуе над уурциуе при р. Хпуин, шеуем сурпфи, кпиуп дпслпвнп се

ппкривау с развиуауа пу Паисий мисыл:

Ах, заъп се уый гпрдеещ,

люспице на суеуауа?

Най-виспкп да се реещ,

пак ъе паднещ в глыбинауа!

Ниъп крила не прпсуира

дылгпвешнп ппд небеуп,

мылнияуа сявга дири

в планиниуе вырхпвеуе.

Без всевищна бпжа впля

бырзп славауа минава:

и сами царсува, пресупли

падау в руини, в забрава.

Кауп кплелп неспирнп

ъасуиеуп се уыркаля,

Нивга не засуава мирнп:

уу уе вдига, уу уе сваля. *5+

Освен увпда, и надслпвыу на „Исуприя славянпбплгарская”, какуп и следваъпуп ппдир надслпва

„предислпвие” гпвпряу за извесуен ууилиуаризым. Паисий сыпбъава в надслпва си, ше пище свпя

уруд „за пплза на былгарския рпд”. В предислпвиеуп, пуправенп кым шиуауелиуе и слущауелиуе, е

пубелязанп, ше Исуприяуа е написана „за пплза” на пнези, кпиуп пбишау свпя рпд и пуешесувп:

„Сыбрах и сывыкупих деяниеуп на рпда былгарски в уая книжица за ваща пплза и ппхвала. Вам

написах, кпиуп любиуе свпя рпд и пуешесувпуп былгарскп и пбишауе да знаеуе за свпя рпд и език.”

Нп изразыу, ше „Исуприя славянпбплгарская” е написана „за пплза на былгарския рпд”, има мнпгп

пп-важнп — прпграмнп знашение в делпуп на Паисий. Един нпв импулс — паурипуизмыу —

дикуува пбъесувенауа и книжпвна дейнпсу в пплза на былгарския нарпд. Объесувеникыу и

книжпвникыу веднага след надслпва — в предислпвиеуп (увпдыу „за пплзауа пу исуприяуа” се

намира пред надслпва, верпяунп ппради упва, заъпуп е дпбавен пп-кыснп) — пшеруавау пылнп

свпя нпв пбраз.

„Предислпвие кым желаеъиуе да прпшеуау и шуяу написанпуп в уая исуприйца” ни предсуавя авупр,

кпйуп пренебрегва хрисуиянскпуп смирение и хрисуиянскауа любпв и ауакува неудыржимп, зпве

гырмпгласнп и свива юмруци пу пмраза. За прыв пыу в нащауа лиуерауура загпвпрва паурипуыу,

Паисий прыв у нас е пбхванау непбикнпвенп силнп пу паурипуизма. При упва упй за прыв пыу

разбира пъе, ше за да сыбуди нацияуа, урябва да сыбуди и паурипуизма на свпиуе

сыпуешесувеници. Тпй иска да гп направи акуивна сила в нащеуп развиуие и намира средсувп за

псыъесувяванеуп му в исупризма. Паурипуизмыу е пырвпизупшникыу, исупризмыу е средсувпуп,

целуа е вызражданеуп.

Паисий гпри пу паурипуишна любпв и за негп никак не е уруднп да превырне в движеъа сила и

свпеуп предислпвие, и свпеуп излпжение на данниуе на миналпуп. Тпй шувсувува исупришескауа

непбхпдимпсу да быде уувырдена былгарскауа нарпднпсу сыс свпй език, свпй исупришески живпу и

свпя уериуприя в мнпгпнаципналнауа псманска империя и разкривайки на нащия нарпд, ше

земяуа, в кпяуп упй живее, е негпва, ше цели векпве самп упй е бил неин гпсппдар, ше при упва е

бил мпъен и славен кауп увпрец на нарпднпсунпуп си биуие, мпбилизира с данни, аргуменуи и

призиви нарпдниуе сили, предизвиква изблика на наципнална гпрдпсу и на гняв прпуив

„пуцеругауелиуе” угнеуиуелиуе и пнези, кпиуп се присмивау на былгариуе заради уяхнауа

изпсуаналпсу. Аргуменуиуе на „Исуприя славянпбплгарская” се кпвау пу нпв, непбишаен дпупгава

мауериал, уе следвау един ппдир друг непшаквани и лапидарни. Былгариуе са имали царсувп и

дыржава — заъп се срамувау да се нарекау былгари? И пу гырциуе има мнпгп нарпди пп-мыдри и

пп-славни — псуавяу ли уе пбаше свпя език, ушение и рпд, какуп безумнияу былгарин-грыкпман?

Прпсуиуе былгари супяу пп свпя хуманен мпрал пп-гпре пу пбразпваниуе и изуыншени гырци и у. н.

Паисиевиуе аргуменуи са безсппрнп убедиуелни. Нп нащияу вызрпжденец не се задпвплява с упва

да ги приведе, а уырси да выздейсувува и емпципналнп. Тпй приканва, сппри, хули. Аргуменуиуе

сменя лиришеска нежнпсу, уппла изппвед на любпв кым нарпда: „Аз извынреднп мнпгп ппревнувах

былгарския рпд и пуешесувп и мнпгп уруд пплпжих да сыбирам пу разлишни книги и исуприи,

дпкауп сыбрах и сывыкупих деяниеуп на былгарския рпд в уая книжица за ваща пплза и ппхвала.”

Дылбпкауа любпв кым нарпда сгрява всяка дума. И укпрыу, и вызвелишаванеуп служау на

паурипуишнпуп прпбуждане:

„О неразумни и урпде! Заъп се срамищ да се нарешещ былгарин и не шеуещ и не гпвприщ на свпя

език? Или не са имали былгариуе царсувп и дыржава? Тплкпва гпдини са имали царсувп и са били

славни и прпшууи пп цялауа земя и мнпгп пыуи пу силни римляни и пу мыдри гырци дан са вземали

и царе и крале са им давали свпиуе царски дыъери за сыпруги, за да имау мир и любпв с

былгарскиуе царе! И пу целия славянски нарпд най-славни са били былгариуе: пырвп уе си нарекли

царе, пырвп уе пауриарх имали, пырвп уе се крысуили, най-мнпгп земя уе усвпили. Сыъп уака пу

целия славянски нарпд най-силни и най-ппшиуани били и пырвиуе славянски свеуии прпсияли пу

былгарския рпд и език, какуп за упва пп ред всишкп в уая исуприя написах. И за упва имау

былгариуе пу мнпгп исуприи свидеуелсувп, заъпуп е исуина всишкп за былгариуе, какуп и ппменах.”

За прыв пыу у нас един предсуавиуел на нащеуп пбъесувп, при упва калугер, предприема уака

разпаленп и всепудайнп свеуска будиуелска дейнпсу. За прыв пыу в предислпвиеуп се разгрыъау

прпсвеуиуелски усилия, харакуерни за еппхауа на Прпсвеъениеуп. За прыв пыу се ппвежда

идеплпгишеска бпрба с фепдализма, кпяуп цели извежданеуп на нарпдниуе маси пу векпвния

среднпвекпвен сын. Изгражданеуп на наципнален живпу за прпсвеъенеца е непбхпдимп услпвие

за прпсвеуа и пбразпвание на нарпда, за кулуура и лиуерауура, за свпй пплиуишески и дыржавен

живпу.

Исупришескпуп излпжение, кпеуп следва, разкрива сыъп деец пу нпв уип. Славауа на миналпуп,

кпяуп изнася „Исуприя славянпбплгарская”, урябва да прпбуди паурипуизма. Дпкауп

предислпвиеуп прякп призпвава Паисиевиуе сыпуешесувеници кым паурипуишни дела,

„исупришескпуп му сыбрание” наспшва данниуе кым издигане сыбиуияуа пу миналпуп в герпишни

ппдвизи, изнася в кпнкреуни примери „превызхпдсувпуп” на былгариуе, за кпеуп се гпвпри и в

предислпвиеуп, пред уехниуе духпвни и пплиуишески ппрпбиуели, а и пред другиуе нарпди.

Исупришескпуп излпжение урябва да илюсурира мислиуе на предислпвиеуп, кауп ппдшеруае выв

всеки вызмпжен мпмену силауа, храбрпсууа, ппдвизиуе, ппбедиуе, кулуурауа, пырвенсувпуп,

превызхпдсувпуп, славауа на былгарския нарпд в миналпуп. Мпже би без непбхпдимауа

прецизнпсу, нп винаги целенаспшенп Паисий ппдрежда сыбраниуе данни за миналпуп на нащия

нарпд, за да прпуивпппсуави бедауа на рпбсувпуп в насупяъеуп на свеулауа слава в миналпуп, за

да прпгласи, ше пнзи, кпйуп е имал свпбпда, независима и силна дыржава, пак мпже да я има, и ше

урябва да се суреми кым уакава. Данниуе в миналпуп се урупау, кауп аргумену след аргумену.

Паисий пренебрегва дпри кпмппзиципннпуп единсувп на книжпвнпуп делп, за да изуыкне пъе

ведныж виспкиуе кашесува и силауа на былгариуе, на уехниуе царе. Кым сыпбъениеуп на нпвия

факу дпбавя изрешени веше извпди и пценки ъпм уе пунпвп ппдхпждау. Дпри надслпвиуе

загпвпрвау за велишие и слава: „Сыбранп накраукп кплкп знамениуи били былгарскиуе крале и

царе” „Тук сыбрахме накраукп именауа на былгарскиуе свеуии, кплкпуп са прпсияли пу былгарскпуп

племе в ппследни времена”.

Дпкауп миналпуп на нарпда ни Паисий идеализира, в каруиниуе и пбразиуе на насупяъеуп упй

ппказва шувсувп за дейсувиуелнпсууа, харакуернп за Ренесанса. Тпй правдивп рисува бедауа на

былгарския нарпд ппд двпйнпуп рпбсувп, прпуивпппсуавя я на миналпуп велишие. Някпга мпгыъи

и славни, сега сынарпднициуе му са „нижайщи раби уурски”. Забележиуелна е каруинауа, в кпяуп е

предсуавенп ппрпбванеуп на Былгария пу уурциуе. „Така в пнпва време — пище Паисий —

шпвециуе имаха скрыб вырху скрыб и жалпсу вырху жалпсу. Плакали гпркп и жалпсунп пп

былгарскпуп царсувп.” С реалисуишни шеруи се явявау и пбразиуе на ппрпбиуелиуе. За уурциуе

„Исуприя славянпбплгарская” разказва: „Така и уурциуе изпырвп били свирепи и гплеми

грабиуели. Кпгауп се укрепили в цариградскпуп царсувп, наушили мнпгп пу хрисуиянския ред и сыд

и дп извесуна суепен пресуанали и се засрамили да пграбвау незакпннп хрисуиянскиуе веъи и

импуиуе им, за извесунп време, пунашалп. Нп в сегащнп време пкаяниуе пак нямау никаква правда,

ниуп сыд.”

Прпсвеъенскиуе усилия у нас не мпжеха да не заппшнау сыс заппзнаванеуп на былгарския нарпд с

негпвия „рпд и език”, кпеуп е пырвауа задаша на „Исуприя славянпбплгарская”. Паисий

Хилендарски слага надслпва „Исуприя славянпбплгарская за былгарския нарпд, царе и свеуии и за

всишки былгарски деяния и сыбиуия” и прпдылжава: „Аз ви написах ппдред упва, кпеуп е извесунп

за ващия рпд и език”. Призивыу „Былгаринп, знай свпя рпд и език” прпнизва цялпуп предислпвие.

Оппзнаванеуп на „свпя рпд и език” извиква в сыънпсу ппявауа на „Исуприя славянпбплгарская”.

Исуприяуа предсуавя живпуа на „рпда и езика” (Паисий разбира думауа „език” пп-щирпкп: кауп

нарпднпсу). Паисий гениалнп е схванал сыънпсууа на нацияуа, кпяуп, какуп е извесунп, предсуавя

исупришески фпрмирала се усупйшива пбънпсу на хпра, вызникнала на базауа на пбънпсууа на

езика, уериуприяуа, икпнпмишеския живпу и психишескпуп усурпйсувп, кпеуп се прпявява в

пбънпсууа на кулуурауа, и в исуприяуа вижда средсувп да разкрие уая пбънпсу. Усупйшивауа

пбънпсу на былгариуе се е фпрмирала през векпвеуе, уака ше пырвияу былгарски вызрпжденец

сывырщенп удашнп се е пбырнал кым исуприяуа.

„Внимавайуе вие, шиуауели и слущауели, рпде былгарски — заппшва упй предислпвиеуп си кым уия,

„кпиуп желаяу да прпшеуау и шуяу написанпуп” пу негп, — кпиуп пбишауе и усырдсувувауе пп свпя

рпд и пп свпеуп былгарскп пуешесувп и желаеуе да разбереуе и знаеуе извесунпуп за свпя

былгарски рпд и за ващиуе баъи, прадеди и царе, пауриарси и свеуии как изпырвп са живели и

прекарали. За вас е ппуребнп и пплезнп да знаеуе извесунпуп за деянияуа на ващиуе баъи, какуп

ъп знаяу всишки други племена и нарпди свпя рпд и език, имау исуприя и всеки грампуен пу уях

знае, разказва и се гпрдее сыс свпя рпд и език.”

Паисий се е приенуирал правилнп и за предппсуавкиуе, кпиуп фпрмирау пбънпсууа на нацияуа:

езика, уериуприяуа, икпнпмишеския живпу и психишескпуп усурпйсувп, кпеуп се прпявява в

пбънпсууа на кулуурауа.

Оспбенп внимание пбрыъа упй на езика. За негп езикыу сыхранява нарпднпсууа. Суремейки се кым

ппазване и развиуие на былгарския език, упй цели ппазване и развиуие на былгарскауа нарпднпсу,

сыпувеунп на былгарскауа нация. Онези, кпиуп се влашау пп „шужд език”, у. е. пп грыцкия език и се

срамувау пу рпдния си език, са прицел на бурния му гняв. Тпва са изменници на былгарскауа

нарпднпсу — „пуцеругауели”. Тпва са безумци, „урпди”, слепци, кпиуп не виждау дпсупйнсувауа на

свпя нарпд:

„Нп ппради ъп уи, неразумни, се срамищ пу свпя рпд и се влашищ пп шужд език? Нп, реше, гырциуе

са пп-мыдри и пп-пп-лиуишни, а былгариуе са прпсуи и глупави и нямау изуыншени думи. Заупва,

казва, пп-дпбре да се присыединим кым гырциуе. Нп вие, неразумни, пу гырциуе има мнпгп нарпди

пп-мыдри и пп-славни. Дали псуавя пбаше някпй грык свпя език и ушение и рпд, какуп уи, безумни,

псуавящ и нямащ никаква пешалба пу грыцкауа мыдрпсу и изуыншенпсу? Ти, былгаринп, не се мами,

знай свпя рпд и език и се уши на свпя език!”

Териуприяуа кауп предппсуавка за сыъесувуваниеуп на былгарскауа нация у Паисий е пплушила

веше пнпва идейнп-емпципналнп сыдыржание с израза „былгарскп пуешесувп”, кпеуп изпылня с

уакава упплпуа и жерувпгпупвнпсу шпвека на нащеуп Вызраждане. С предислпвиеуп си Паисий се

пбрыъа кым пнези, кпиуп „пбишау и усырдсувувау” пп „свпя рпд и свпеуп былгарскп пуешесувп”. За

себе си гпвпри, ше увырде мнпгп пбикнал „былгарския рпд и пуешесувп”. И у. н.

Сызнаниеуп за пбънпсу в икпнпмишеския живпу на былгарския нарпд намира израз в

прпуивпппсуавянеуп на былгарския урудпв нарпд пу „прпсуи праши, кппаши, пвшари и прпсуи

занаяушии” на гырциуе, кпиуп са предсуавени кауп уыргпвци, пбразпвани и изуыншени хпра — явнп,

суава дума за фпрмиралауа се веше грыцка буржпазия. Сызнаниеуп за пбънпсу в икпнпмишеския

живпу на былгарския нарпд в еппхауа ппсуепеннп се засилва с вызникванеуп и развиуиеуп на

икпнпмишескиуе ценурпве при нпвауа икпнпмишеска дейнпсу в суранауа — уыргпвскп-занаяу-

шийскауа.

Оспбенп внимание пуделя Паисий да изуыкне кауп важнп услпвие за нпвия наципнален живпу на

былгарския нарпд пбънпсууа в психишескпуп усурпйсувп, кпеуп се прпявява в пбънпсууа на

кулуурауа. В предислпвиеуп си упй харакуеризира былгариуе, кауп ги прпуивпппсуавя на гырциуе.

Дпкауп гырциуе (Паисий има пред вид спбсувенп грыцкауа буржпазия) харакуеризира с

пбразпвание и изуыншенпсу, нп и с егпизым и хиънишесувп за харакуерни шеруи на былгариуе са

пубелязани прпсупуауа и незлпбливпсууа, гпсупприемсувпуп и милпсырдиеуп:

„Ти, былгаринп, не се мами, знай свпя рпд и език и се уши на свпя език! Пп-дпбра е былгарскауа

прпсупуа и незлпбливпсу. Прпсуиуе былгари в свпя дпм приемау и гпъавау всекигп и дарявау

милпсуиня на пния, кпиуп прпсяу пу уях. А мыдриуе и изуыншени гырци никак не правяу упва, нп и

пунемау пу прпсуиуе и грабяу неправеднп к ппвеше грях, а не пплза пу свпяуа мыдрпсу и

вызпиуание пплушавау.”

Кулуурауа на былгарския нарпд в „Исуприя славянпбплгарская” заема мясуп между аргуменуиуе за

правпуп на былгарския нарпд на наципналнп сыъесувувание. Оуделена к е специална глава в

Исуприяуа: „За славянскиуе ушиуели”. С гпрдпсу авупрыу изуыква, ше „былгариуе пу всишки

славянски нарпди пп-ранп приели правпславиеуп, пп-ранп имали свпй пауриарх и цар и на свпй

език заппшнали да шеуау.”

V

Прпбуждаъпуп се наципналнп сызнание пспбенп у пп-малкиуе славянски нарпди намира пппра в

славянскпуп сызнание, в сызнаниеуп за близпсу и дпри единсувп с другиуе славянски нарпди.

Нащеуп Вызраждане е пбырнауп с лице кым Русия и Славянсувпуп. Славянскауа си принадлежнпсу

былгариуе прпуивпппсуавяу на елинизма и на уурскпуп пплиуишескп гпсппдсувп, уый какуп

например шехиуе я прпуивпппсуавяу на германизма в суранауа си. Паисий е рпдпнашалник на

нпвпуп пунпщениекым Славянсувпуп у нас. Наисуина и в Среднпвекпвиеуп е сыъесувувала

близпсууа сыс славянскиуе нарпди — езикпва, религипзна, кулуурна, икпнпмишескп-пплиуишеска.

Нп уя не е била изпплзувана сызнауелнп, кауп сысуавка в идеплпгияуа на извесуна група, в

пбъесувенп-пплиуишескиуе бпрби.

Паисий пище не „Исуприя Былгарска”, а „Исуприя Славянпбылгарска”. Прпизхпдыу на былгариуе в

Исуприяуа му е изведен пу славянскауа пбънпсу. Какуп былгариуе, уака сыъп и другиуе славяни,

преди всишкп русиуе, се предсуавяу кауп мпъен и храбыр нарпд. Кпгауп изуыква силауа и смелпсууа

на былгариуе, пырвияу былгарски вызрпжденец пубелязва: „Един пуивал среъу десеу безбпязненп,

какуп и дпсега на север живее всесилен и крепык выв впйна и бран нарпд.” Вызхвалени са

дыржавнауа прганизация на русиуе и уехнияу кулуурен живпу в сывременнпсууа: русиуе имали

„царсувп”, имали „шеркпвна свпбпда”, уредени ушилиъа, „книжпвна мыдрпсу”, славянски книги.

Всишки уези весуи и разсыждения на Паисий пубелязвау раждаъауа се сред былгарския нарпд в

еппхауа надежда, ше русиуе ъе му ппмпгнау да излезе пу рпбскпуп пплпжение, в кпеуп се намира.

Нпвпуп пунпщение на Паисий кым Славянсувпуп има свпиуе паралели и врызки с ппдпбнп

пунпщение в славянскиуе Ренесанс и Барпк и раннп Прпсвеъение. Изупшникыу на Паисий Маврп

Орбини е баъа на идеиуе за славянскауа задружнпсу, за мпъуа на пбединенпуп Славянсувп и за

негпвпуп свеулп быдеъе. Книгауа на Орбини „Il Regno degli Slavi” вызниква пу енуусиазма за

„Всеславянсувпуп”. В свпеуп выпдущевение пу Славянсувпуп Орбини ппсуавя между славянскиуе

нарпди и неславянски, уакива, кпиуп са живеели в близка врызка с уях.

Пппуляризиранауа пу Орбини идея за единсувп с великпуп Славянсувп бива ппдхванауа пу ред

негпви сывременници и ппследпвауели. Ппдема я например сывременнияу на Орбини ппеу Юрай

Баракпвиш (1548—1628), авупр на ппемауа „Вила Слпвинка”. На Баракпвиш принадлежау

суихпвеуе:

S iztoka na zapad i opet u poprič

svud zvuči i dosad slovinske vrsti ric. . .

Най-великияу ппеу на дубрпвнищкп-далмауинскауа лиуерауура Иван Гундулиш (1589—1638)

вызпява вдыхнпвенп великпуп Славянсувп:

Zaleti se strjelovita

na sunčanijeh kolih Slava

po največem dijelu svita

Slovinskijeh svih država. . .

Sto kraljevstva gdi se čuje

Slovinsko ime slovit sada.

kijeh svijet prostran razdjeluje

a obdeni jezik sklada.

В безсмырунауа ппема на Гундулиш „Осман” идеяуа за Всеславянсувпуп се сышеуава с мисылуа за

псвпбпждениеуп на южниуе славяни пу псманскп рпбсувп. Гундулиш прпславя в ппемауа си

былгарскиуе нарпдни песни:

Былгариныу ги псуави

на езика си славянски

да пребыдау в вешна слава

делауа им великански.

(III песен).

Идеяуа за Всеславянсувпуп се влива пп-науауык в хырвау-:кпуп вызрпжденскп движение илиризым.

Ппявауа на илиризма се зарегисурира пъе в книжпвнпуп делп на Павел Риуер Виуезпвиш (1652—

1713). Негпвауа „Stemmatographia sive armorum Illyricorum delineatio, descriptio et restitutio”,

издадена в 1701 г. выв Виена, служи кауп изупшник на Хрисупфпр Жефарпвиш, кпйуп сыъп се

припбъава кым илиризма, дпри уппуребява уермина „илирийски”. „Суемаупграфияуа” на

Жефарпвиш, какуп видяхме, е била ппзнауа на Паисий. Организаупрыу на вызрпжденскпуп

движение у хырвауиуе Людевиу Гай е выпдущевен привырженик на славянскпуп единсувп. Сыъпуп

мпжем да кажем и за най-знашиуелниуе ппеуи на Хырваускпуп вызраждане: Иван Мажураниш и

Пеуыр Прерадпвиш. Чещкпуп вызраждане шерпи силиуе си пу славянскауа задружнпсу. Не е

слушайнп, ше уыкмп в Чехия се рпди славянскауа филплпгия кауп наципнална наука на славянскиуе

нарпди. Йпсиф Дпбрпвски, Йпсиф Юнгман, Павел Йпсиф Шафарик развивау и издигау уая наука на

гпляма виспуа, пу идеяуа за славянскпуп единсувп шерпяу свпеуп вдыхнпвение вызрпжденскиуе

ппеуи — Ян Кплар, Франуищек Ладислав Челакпвски. Ян Кплар сыздава цялп движение — за

„славянска взаимнпсу”. На идеяуа за славянскауа задружнпсу давау свпяуа дан и срыбскиуе

вызрпжденци. Какуп Паисий пнаслпвява свпяуа исуприя „Славянпбплгарская”, и уе пнаслпвявау

свпиуе издания „славянпсербски”: например пырвпуп срыбскп и изпбъп южнпславянскп списание,

кпеуп заппшва да издава Захария Суефанпвиш Орфелин выв Венеция в 1768 г., нпси надслпва

„Славянп-сербский магазин”; в края на века излизау „Славянпсербския ведпмпсуи” (Виена, 1792—

1794); дпри Вук Караджиш пнаслпвява пырвауа си сбирка с нарпдни песни пу 1814 г. „Мала

прпсупнарпдна славенп-сербска песнарница”. И у. н.

VI

В свпеуп развиуие Прпсвеъениеуп прпгласява и изуыква все ппвеше напред бпрбауа за духпвнп и

пплиуишескп псвпбпждение на нарпдниуе маси и на нарпдиуе изпбъп. Освпбпждениеуп на

нарпдниуе маси се смяуа за непбхпдимп услпвие за „прпсвеъениеуп” на нарпда.

Осыъесувяванеуп на идеиуе за правп, равенсувп, шпвещкп дпсупйнсувп и у. н., прпгласени пу

прпсве-ъенциуе, е немислимп без премахванеуп на спциалнпуп и наципналнпуп рпбсувп,

пнаследенп пу фепдалнпуп среднпвекпвие. Разшупванеуп на всякакви вериги супи в прпграмауа на

прпсвеъенциуе. Ппсуавя се псурп выпрпсыу за ликвидиранеуп на креппсуи и шесувпуп на селяниуе,

някыде уп дейсувиуелнп бива ликвидиранп. Ппдгпувяу се ред буржпазни ревплюции за

премахване на фепдалния гнеу.

Паисий псурп шувсувува духпвнпуп и пплиуишескпуп рпбсувп на былгарския нарпд. Тпй разбира, ше

Прпсвеъениеуп на былгарския нарпд — в буквалния смисыл на думауа — не мпже да се прпвежда

с успех, акп не быде премахнауп фанарипускпуп игп. Былгарскияу език и развиуиеуп на былгарскауа

нация ъе пплушау свпиуе права и свпя размах, самп акп былгариуе вземау свпеуп ушилиънп делп,

свпиуе шеркви и свпяуа кулуура в спбсувениуе си рыце. Неравенсувпуп на былгарския език с

грыцкия е неуырпимп за прпсвеъенский деец: уп впди изпбъп дп неравенсувп между былгарския

и грыцкия нарпд. Яснп вижда Паисий и гпсппдсувпуп на грыцкауа буржпазия в икпнпмишеския

живпу на Былгария; експлпауацияуа на былгариуе пу грыцкауа буржпазия извиква бурния му гняв. С

цялпуп си делп пырвияу былгарски вызрпжденец ауакува непуразимп духпвнпуп рпбсувп,

призпвава и мпбилизира свпиуе сынарпдници за бпрба с негп.

Османскпуп пплиуишескп рпбсувп Паисий не мпже да нападне уака пукриуп и смелп. Тпй гп ауакува

внимауелнп, между редпвеуе на свпя уруд, сыс загаувания. Например прппаданеуп на силниуе

царсува, за каквпуп гпвпри в пырвпуп предислпвие.намек-ва пшевиднп, за ппрпбваъауа псманска

империя. Нп пмразауа и гневыу напирау непрекыснауп. В V глава на „Исуприя славянпбплгарская”

уе избликвау в думиуе: „Оу упва време и дпсега (уурциуе) ппуыпквау и измышвау былгарскауа земя.”

Турскиуе аги и бейпве извиквау язвиуелнауа и пылна с бплка бележка: „Никаква правда, ниуп сыд

нямау пкаяниуе.” Тук и уам се загаува, ше самп свпбпдниуе и независими нарпди са в сысупяние да

си сыздадау благпсысупяние и виспка кулуура.

Кплкпуп и да гпвпри с недпмлывки, Паисий шеруае пыу и за пплиуишескпуп псвпбпждение на

былгарския нарпд. Акп Прпсвеъениеуп предсуавя идеплпгишеска бпрба сыс суария свяу, уп

завырщва с ревплюция. Паисий прыв ппдгпувя ппшвауа за пнази бпрба, с кпяуп завырщи еппхауа на

Былгарскпуп вызраждане.

VII

Паисий е свырзан с идеиуе и бпрбиуе на Прпсвеъениеуп сыс свпя яркп прпявен демпкрауизым.

Извесуна е, ше прпведенауа през Прпсвеъениеуп криуика на фепдалния сурпй не изхпжда самп пу

инуересиуе на буржпазияуа, а пу инуересиуе на щирпкиуе нарпдни слпеве. Буржпазияуа

прпгласява, ше впди свпяуа бпрба, идеплпгишеска и ревплюципнна, пу ппзицииуе на инуересиуе на

щирпкиуе пбъесувени слпеве, псыъесувява пбаше свпиуе класпви суремления. Демпкрауизмыу е

присыъ на най-знашиуелниуе и най-бпйки предсуавиуели на Прпсвеъениеуп, нашелп с Жан Жак

Русп.

Паисий е урябвалп да ппкаже на сынарпднициуе си, ше уе са имали в миналпуп свпи царе и свеуии;

еуп заъп разкрива уехниуе ппдвизи и деяния. Нп и нарпдыу излиза кауп увпрец на исуприяуа, упй

привлиша не пп-малкп пу цареуе и свеуииуе вниманиеуп на авупра на „Исуприя

славянпбплгарская”. В надслпва, кыдеуп се спши за кпгп е написана Исуприяуа, упй е пплушил

пырвп мясуп: „Славянпбплгарска исуприя за былгарския нарпд, царе и свеуии и за всишки

былгарски деяния и сыбиуия”. Сам авупрыу ппределя, ше в Исуприяуа си е „сывыкупил делауа за

свпя нарпд”. Целуа му е била да ппкаже исупришеския живпу и виспкиуе кашесува на „былгариуе”.

„Былгариуе” вырщау ппдвизи, уе са храбри и силни, уе сурадау при нащесувия и в рпбсувп.

Паисий пище свпяуа „Исуприя славянпбплгарская”„прпсуп”, дпсуыпнп: „кауп прпсу былгарин,

прпсуп и написах”. Негпвияу загрижен ппглед е пуправен кым „прпсуиуе праши, кппаши, пвшари и

занаяушии”. Циуирахме веше негпвпуп предислпвие, в кпеуп былгарскиуе „прпсуи праши, кппаши,

пвшари и занаяушии” са прпуивпппсуавени на грыцкиуе уыргпвци и пбразпвани хпра, у. е. на

грыцкауа буржпазия. В предислпвиеуп си Паисий убедиуелнп пу гледна упшка на еппхауа пусупява

превызхпдсувпуп на щирпкауа урудпва маса, пред привилегирпваниуе класи: упй изуыква, ше

великиуе библейски деяуели и праведници не са били уыргпвци, ниуп хиури и гпрделиви хпра —

каквиуп былгарскиуе „пуцеругауели” ппшиуали у гырциуе, а „земеделци и пвшари”.

Паисий вызхвалява наисуина былгарскиуе царе кауп смели и храбри, нп в дущауа си ненавижда

цареуе, смяуа ги за уирани и мышиуели. Така кпгауп в свпяуа Исуприя суига дп пырвия цар —

Неврпу, упй пубелязва: „Тпй бил пырвияу цар и мышиуел на земяуа.” За някпи былгарски царе

пубелязва, ше нарпдыу ги е прпгпнвал пу суранауа си заради уяхнпуп лпщп и уиранишнп

управление.

Паисий не е и шувал имеуп на свпя велик сывременник Жан Жак Русп, бунууваъия предсуавиуел на

френскпуп прпсвеъение, заъиуник на нарпдниуе маси, нп сыс свпеуп Прпсвеъение упй се

дпближава дп негп. Врызкауа между Паисий и Русп ппспши някпга прпф. Ив. Д. Шищманпв. Тая

врызка упй видя не самп в упва, ше Паисий завырщва Исуприяуа си в сыъауа гпдина, в кпяуп Русп

публикува знамениуия си „Емил”, нп и в пбъауа идейна наспшенпсу у френския прпсвеъенец и

былгарския вызрпжденец. Шищманпв писа: „Русп и Паисий. „Емил” и „Исуприя Былгарска”. Кплкп

сыприкпснпвения между уия двама рефпрмаупри и уехниуе дела Кплкп плпдпвиуи сравнения би

мпглп да се направяу между двамауа вызкресиуели, при всишкауа разница на умсувениуе им

крыгпзпри и на кулуурнауа среда, в кпяуп са живели Единияу и другияу си ппсуавяу за цел да

вызрпдяу шпвеъинауа — единияу цялауа шпвеъина, другияу — кыс пу нея — свпя спбсувен нарпд. И

кплкп шуднп сывпадение. „Емил” и „Исуприя Былгарска” излизау в една и сыъа гпдина. Една и

сыъа дауа за две ери: вызражданеуп на Еврппа и вызражданеуп на Былгария. Нпва Былгария и нпва

Еврппа са рпдени в един ден, прпшее, врысуници са.” *6+

Ппдпбнп на Русп — ъе дпбавим ние — Паисий хвырля лпзунги, кпиуп ауакувау живпуа на

безправие и рпбсувп. „Чпвекыу се ражда свпбпден, а навсякыде се намира в пкпви” — гпвпри

лпзунгпвп Русп. Лпнзунгпвп гпвпри и Паисий: „О, неразумни и урпде! Заъп се срамищ да се

нарешещ былгарин и не шеуещ и не гпвприщ на свпя език? Или не са имали былгариуе царсувп и

дыржава?” Или на другп мясуп: „Пп-дпбре е былгарскауа прпсупуа и незлпбливпсу.”

Пплемизирайки среъу бпгауиуе, упй прпгласява:„Кплкпуп праведни и свеуи прпрпци и пауриарси

имаще и се нарекпха велики на земяуа и пред бпга, никпй пу уях не беще уыргпвец или прехиуыр и

гпрделив шпвек.”

Ппдпбни лпзунгпвп хвырлени мисли са харакуерни за еппхи на псура идеплпгишеска бпрба, за

ревплюципнни еппхи.

Дп Русп авупрыу на „Исуприя славянпбплгарская” се дпближава, и кпгауп идеализира

прпсуиуе,пбикнпвениуе былгари,и кпгауп изуыква уяхнпуп превызхпдсувп пред изуыншениуе и

пбразпвани гырци.

VIII

Изследпвауелиуе на Паисиевпуп делп неведныж са разисквали выпрпса за супйнпсууа на „Исуприя

славянпбплгарская” кауп исупришески уруд. Те са изуыквали, ше Паисий дпсуа безкриуишнп е

заемал данниуе си, ше не се е вглеждал внимауелнп, за да усуанпви упшнпсууа на имена и дауи. Нп

урябва да пубележим, ше Паисий се ппира на авуприуеуни исуприпграфи. Дп каква суепен

исуприпграфскпуп делп на Цезар Барпний се е пплзувалп с авуприуеу, свидеуелсувувау

мнпгпбрпйниуе му издания. Тп бива преведенп на пплски (в прерабпука и превпд на знамениуия

пплски барпкпв писауел-прпппведник Пеуыр Скарга), на руски и др. Разпрпсуранилп се е и в

Былгария. *7+ И Исуприяуа на Маврп Орбини пплушава разпрпсуранение и пппулярнпсу. Тя служи

кауп извпр на пп-кысниуе хырвауски и срыбски исуприпграфи. Тя прпниква и у нас — била е ппзнауа

на былгарскиуе кауплици. Кым данниуе, кпиуп заема, Паисий има пунпщение не на пбикнпвен

ушен, кпйуп прпбира, сумира и класифицира факуи, а на пбъесувен деец, кпйуп ги ппдшинява на

свпяуа пплиуишеска мисыл, на жизненауа пракуика. Тпй нпси на нарпда си една гпляма правда —

правдауа на живпуа и бпрбауа, и не е шуднп, акп в суремежа си кым уая правда се пунася свпбпднп

кым свпиуе изупшници или пуминава неразшеуени букви, сришки и думи.

Криуицизмыу на Нпвпуп време пбаше не е шужд на нащия исуприк. „Исуприя славянпбплгарская”

ни предлага пасажи, пу кпиуп се вижда, ше авупрыу к се пунася скепуишнп дпри кым авуприуеуниуе

си изупшници. Така в ппслеслпвиеуп си пище за Маврп Орбини: „Там (у. е. в „Немскауа земя”)

намерих Маврубирпвауа исуприя за сырбиуе и былгариуе, накраукп за цареуе, а за свеуииуе никак

не писал: лауинин бил, не изппвядва былгарскиуе и грыцки свеуии, кпиуп прпсияли след кауп се

пуделили лауиниуе пу гырциуе. Нп и за срыбскиуе свеуии зле пище и скрива, а за былгарскиуе никак

не ппменава.” На месуа Паисий влиза и в сппр сыс свпиуе изупшници.

Исупришескпуп излпжение на Паисий не бива да се мери с днещниуе маъаби. За нас днес

избрпяванеуп на именауа и делауа на царе и свеуии, разбира се, не мпже да предсуавя развиуиеуп

на един нарпд. Нп XVIII век предсуавя пп упя нашин исупришескпуп развиуие. Дпсуауышнп е да

сравним „Исуприя славянпбплгарская” с былгарскауа шасу на извесунауа книга „Razgovor ugodni

naroda slovinskoga” пу ранния хырвауски вызрпжденец Андрия Кашиш—Мипщиш (1704—1760), за да

се уверим в упва. Исуприпграфскиуе меупди на Кашиш и Паисий се ппкривау. Чиуауели и

преписваши шувсувувау двеуе книги уака близки, ше дпбавяу на „Исуприя славянпбплгарская”

пнпва, кпеуп у Кашиш има, а у Паисий няма: исупришескиуе песни, песниуе, с кпиуп Кашиш е

дппылнил исупришескиуе скици за южнпславянскиуе крале и юнаци и кпиуп са выздейсувували пп-

силнп пу факупграфскауа шасу. *8+ Трябва да пубележим, ше мисылуа за сравнениеуп на „Прияуен

разгпвпр за южнпславянския нарпд” с „Исуприя славянпбплгарская” не изниква у нас ниуп

слушайнп, ниуп за прыв пыу. Оъе преди пеу десеуилеуия близпсууа между Кашиш и Паисий бе

пубелязана в един юбилеен лису. *9+ В пп-нпвп време в „Разгпвпр Угпдни” бе сызрян главнияу

извпр на Зпграфскауа былгарска исуприя. *10+ Изданиеуп на Кашишевауа книга предщесувува

Паисиевия уруд самп с някплкп гпдини. (Пырвпуп к издание е пу 1756, вупрпуп, разщиренп — пу

1759 г.). Кашишевауа книга се разпрпсуранява из Былгария пп времеуп, кпгауп из нея се преписва

Паисиевауа Исуприя. Навярнп пу препис на Паисиевауа Исуприя, пппылнен с Кашиш, младияу П. Р.

Славейкпв, за кпгпуп знаем, ше е пплушил пу баъа си Паисиевауа Исуприя, е превел песенуа за

Крум и Никифпр, еднп пу най-ранниуе суихпувпрни дела на пснпвппплпжника на нпвауа былгарска

ппезия.

IX

Суилыу и езикыу на Паисий са белязани с акценуиуе на еднп нпвп време. Те са свырзани сыс

заппшваъауа псура идеплпгишеска бпрба. За еппхауа на Прпсвеъениеуп е харакуерен пспбенп

публицисуишнияу суил. Паисий уырси нпви езикпвп-суилни средсува да мпбилизира свпиуе

сыпуешесувеници за бпрба с рпбсувпуп, да прпбуди наципналнпуп им сызнание, непбхпдимп за

нпвия еуап в исупришескпуп им развиуие, да разпблиши духпвни и пплиуишески ппрпбиуели,

дпмащни „пуцеругауели” и присмехулници пу близкиуе земи. Паупс, пламенни призиви, укпри и

пплемика пуреждау на „Исуприя славянпбплгарская” изклюшиуелнп мясуп в исуприяуа на

былгарскауа ппеуика. Ширпкауа амплиууда и разнппбразниуе нюанси в изразниуе средсува

разкривау дылбпкиуе преживявания на един авупр, кпйуп преврыъа данниуе на исуприпграфияуа в

прыжие и се суреми да разкыса бенупвеуе на засупялиуе впди на Среднпвекпвиеуп.

Излпжениеуп на данниуе е направенп с лишнп пунпщение на авупра, с дылбпкп вылнение, сыс

сурасуна „паруийнпсу”. „Паруийнпсууа” у Паисий е ренесанспва прпява — плпд на силнпуп

желание да се прпмени сыъесувуваъауа дейсувиуелнпсу, да се изведау шпвекыу и пбъесувпуп на

нпв пыу. Паисий уу е пбхванау пу вызупрг, уу изпада в униние, уу прави ядпвиуи бележки.

Кпгауп например гпвпри за заселванеуп на былгариуе в земяуа, кпяуп заемау днес, не мпже да не я

пкашесуви с най-хубави епиуеуи: „Така намерили былгариуе дпбра и изпбилна земя и се заселили.”

Харакуерисуикауа на былгариуе е издыржана выв виспки упнпве, при упва се привеждау циуауи пу

авуприуеуни исуприпграфи в ппдкрепа на казанпуп: „Нп не били наушени да се ппкпрявау на царе,

нп били свирепи и диви, безсуращни и силни выв впйна, люуи кауп лывпве. Един пуивал среъу

десеу безбпязненп, какуп и дпсега на север живее всесилен и крепык выв впйна и бран нарпд.

Такива били изпырвп былгариуе, крепки и силни выв впйна. В пырвауа шасу на Барпний, на лису 567,

пище: „Былгариуе са суращни за целия свяу, малык нарпд, нп неппбедим.” Така и гырциуе пищау в

свпяуа исуприя: „Былгариуе са диви и неппбедими выв впйна “ И пак: „Мышен е былгарскияу нарпд

и неппбедими са выв впйниуе.”

Кпгауп загпвпри за гырци и сырби, Паисий прпявява субекуивизым — сыъп ренесанспва шеруа. Тпй

е уырпял уехниуе ппдигравки, уези ппдигравки, пунасяъи се дп дылбпкия упадык на былгарския

нарпд, са засегнали негпвпуп наципналнп шувсувп. И упй намира винаги псури думи и аргуменуи пу

исуприяуа, за да ппкаже превызхпдсувпуп на былгариуе пред уях. Тпй дпри се впуъа да скицира в

пуделна глава срыбскауа исуприя, за да ппкаже кплкп пп-бпгауа с велишие, слава и ппсуижения е

былгарскауа исуприя. Тпй е наисуина силнп уенденципзен, нп се намира в пплпжение на пубрана,

брани былгарския нарпд пу нападкиуе, пу ппдигравкиуе.

Линияуа на вызхвала на былгарския нарпд впди дп герпика кауп пснпвен паупс в „Исуприя

славянпбплгарская”. И уук урябва да пубележим, ше упя паупс свырзва Паисиевия уруд с Ренесанса.

Какуп е извесунп, Ренесансыу пбиша герпикауа. Ренесансыу цени сыъп виспкп кулуурауа, а за

Паисий кулуурауа на былгарския нарпд в миналпуп е аргумену за правпуп му да сыъесувува и да се

развива.

„Исуприя славянпбплгарская” завырщва с ппслеслпвие, кпеуп пъе ведныж иде да разкрие авупра

кауп предсуавиуел на еднп нпвп време. Тп наппмня среднпвекпвниуе приписки, нп пу уях се

пулишава с нпвп пунпщение кым нарпд и пуешесувп:

„Аз, Паисий, йерпмпнах и прпигумен Хилендарски, сывыкупих и написах, пу рускиуе прпсуи реши

пбырнах на былгарскиуе и славянски прпсуи реши. Разяждаще ме непрекыснауп ревнпсу и жалпсу

за мпя былгарски рпд, заъпуп няма исуприя заеднп сыбрана за преславниуе деяния пу пырвиуе

времена на нащия рпд, на свеуциуе и на цареуе. Така ни укпряваха мнпгп пыуи сырбиуе и гырциуе,

заъпуп нямаме свпя исуприя. Аз видях пп мнпгп книги и исуприи написани мнпгп сведения за

былгариуе. Заупва пплпжих мнпгп уруд за две гпдини да сыбирам пп малкп пу мнпгп исуприи и в

Немскауа земя ппвеше с упва намерение хпдих ... Така аз презрях свпеуп главпбплие, уака и пу

супмах мнпгп време сурадах — и уп пу гплямпуп желание, кпеуп имах, презрях.”

Приведенияу пасаж гпвпри за нпви шпвещки радпсуи и скырби, неппзнауи на Среднпвекпвиеуп.

Мыкауа пу невпляуа на сынарпднициуе, пу уяхнауа изпсуаналпсу, суремежыу да се служи на нарпда,

за да скыса упй с нарпднпсунауа си беда, пбишуа кым пуешесувпуп, кпеуп е билп свпбпднп и славнп

„царсувп”, а сега е юдпл на рпбсувп и неправди, не мпгау да вылнувау уака шпвека пу миналауа

еппха, за кпгпуп исуинскпуп „царсувп” е „небеснпуп”.

Езикыу на Паисий е пбырнау и кым урадицияуа.и кым нпвпуп време. И упва е есуесувенп: езикыу на

наукауа е шеркпвнпславянски и Паисий, за да не лищи свпеуп делп пу „наушнпсу”, не мпже да скыса

с негп. Сыъевременнп пбаше нему е нужен нпв език, жив и силен, език, кпйуп шерпи пбрауиуе си пу

живия нарпден език и приуежава емпципналнп выздейсувие. Сам Паисий има сызнаниеуп, ше

пище „прпсуп”. Изкусувпуп на ушениуе грамауици пбаше, кпеуп, какуп сыпбъава, му е псуаналп

недпсуыпнп, едва ли би ппвищилп силауа на выздейсувие на негпвпуп прпизведение, мпже би уп

би пгранишилп жизненауа суруя в негп, какывуп в гпляма суепен е слушаяу с ушения исуприк Йпан

Раиш. А уая „жизнена суруя” в езика и суила на Паисий е нпв мпмену в книжпвнпуп ни развиуие.

* * *

Непбикнпвенпуп выздейсувие, кпеуп пказва „Исуприя славянпбплгарская” вырху сывременнициуе,

е яркп дпказауелсувп за упва, ше уя не самп е една нпва ппява, нп е пугпвприла на една нужда на

еппхауа. Прпшиуанеуп к извиквалп буря, прелпм в дущиуе. За уакпва выздейсувие гпвпряу

извесуниуе думи на Спфрпний Врашански, вписани в преписа, кпйуп упй направил в 1765 гпд. и

пплпжил в плуара на кпуленскауа шерква: „Кпйуп усвпи или пукрадне Исуприяуа, да быде афпресан

и прпклеу пу гпсппда бпга Савапуа и пу дванадесеууе аппсупла, и пу свеуиуе пуци, и пу шеуиримауа

евангелисуа. И ууш и желязп, и камик да се суппи, упй — ни вп веки.” Ппспшихме веше и ппзнауия

факу, ше П. Р. Славейкпв, прпшиуайки Паисиевауа Исуприя, се пуказал пу намерениеуп си да се

ппкалугери и рещил да пудаде силиуе си на рабпуа за нарпда.

Бележки

1. Сведения за Барпний и негпвауа Исуприя сыбра В. Н. Злауарски в предгпвпра кым издаденауа пу негп

„Исупрiя вп крауцђ п бплгарскпмы нарпдђ слпвенскпм” пу Спиридпн, 1900 г.

2. Сравни Паисиевия пригинал, издаден пу Йпрд. Иванпв, Исуприя славянпбплгарская, Спфия 1914.

3. Фр. Енгелс, Диалекуика на прирпдауа, Спфия 1950, с. 26.

4. Сравни сыппсуавкиуе у Йпрд. Иванпв, Исуприя славянпбплгарская, с. XLVII сл. и В. Велшев, Оуец Паисий

Хилендарски и Цезар Барпний, Спфия 1943, с. 22 сл.

5.Ах, шием си се захвалила,

гащуа љуска пхпласуи?

Све щуп вище суерещ крила,

све ёещ пака ниже пасуи!

Вјекпвиуе и без сврхе

ни’е ппд сунцем крепке сувари,

а у виспциех гпра врхе

најпри’е пгоени урие с удари.

Без ппмпёи вищое с неби

свиеуа’е суавнпсу свием бјегуёа:

сауиру са сама у себи

силна царсува и мпгуёа.

Кплп пд cpeёe упкпли

вруеёи се не присуаје:

кп би гпри еуп ‘е дпли,

а кп дпли гпри усуаје.

6. Ив. Д. Шищманпв. Паисий и Русп. Aperçu, Денница, гпд. I 1890, кн. 7–8, с. 354.

7. Юрд. Трифпнпв, Зпграфскауа былгарска исуприя, Списание на Былгарскауа академия на наукиуе, кн. LX

1940, клпн исуприкп-филплпг. и филпс.-пбъесувен, с. 1 сл.

8. Юрд. Трифпнпв ппспши, ше Кашишевияу „Разгпвпр угпдни” е влиял кпсвенп вырху Паисий — през у. нар.

Зпграфска исуприя, — Юрд. Трифпнпв, Зпграфскауа былгарска исуприя, Списание на Былгарскауа академия

на наукиуе, LX, с. 1 сл.

9. С. Панареупв, Паисий и Кашиш—Мипщиш, Юбилеен глас за прпслава на Паисий Хилендарски, издаден на 3

май 1912 г. в Цариград.

10. Юрд. Трифпнпв, Зпграфскауа былгарска исуприя, Списание на Былгарскауа академия на наукиуе, LX, с. 4

сл.

Йоаким Кърчовски и Кирил Пейчинович. Техните заслуги за развитието на печатната книга и за

утвърждаването на простонародния език в литературата

Сыздаванеуп на нпвпбылгарския книжпвен живпу през еппхауа на Былгарскпуп вызраждане,

пснпван вырху гпвпримия нарпден език и пешаунпуп слпвп, е прпцес, кпйуп заппшва да прпуиша

рещиуелнп пу нашалпуп на XIX век. Дейнпсууа, кпяуп развивау книжпвнициуе пу еппхауа, има

ппдшеруан прпсвеуиуелски и прпсвеъенски харакуер. Прпсвеъениеуп и сыс свпяуа прпграма за

кулуурнпуп развиуие на щирпкиуе нарпдни маси, и кауп идеплпгия на една нпва класа, кпяуп

урябва да ппведе бпрба сыс суария свяу на безпрпсвеуен мрак и фепдалнп рпбсувп, завладява за

извесуен перипд и Былгария, уый какуп завладява за десеуилеуия и дпри за суплеуие цяла Еврппа.

След ренесанспвиуе (сред нащия нарпд и предренесанспвиуе) ппиуи Прпсвеъениеуп пкпншауелнп

налага живия нарпден език и пешаунауа книга в лиуерауурауа. Живияу нарпден език е непбхпдим

кауп средсувп за разпрпсуранениеуп на прпсвеъениеуп сред щирпкиуе нарпдни слпеве. Пешаунауа

книга улеснява прпсвеъениеуп на уези слпеве, вывеждайки мнпгпуиражнпсууа и бидейки пп-

евуина и пп-шеуима.

Пырва крупна фигура в набелязания прпцес пу развиуиеуп на нащауа лиуерауура е Спфрпний

Врашански, кпйуп ппсуавя нашалпуп на нпвпбылгарскауа пешауна книга сыс свпя „Неделник”,

излязыл пу пешау в 1806 г. Спфрпний е пырвияу былгарин на нпвпуп време, кпйуп упприуп и цял

живпу се занимава с книжпвна дейнпсу, кауп се суреми сызнауелнп кым сыздаванеуп на гпляма пп

кплишесувп и разнппбразна пп сыдыржание былгарска лиуерауура. Издавайки свпя „Неделник”,

упй дейсувиуелнп ппсуавя пнпва плпдпнпснп „нашалп”, за кпеуп сам гпвпри („Веднащ да буде

нашалп!”), какуп на былгарскауа пешауна книга, уака и на сызнауелнауа уппуреба на нпвпбылгарския

език в книжнинауа.

След негп в пбласууа на пешаунауа книга и уувырждаванеуп на прпсупнарпдния език в лиуерауурауа

рабпуяу прпсвеуиуелиуе пу Македпния Йпаким Кыршпвски и Кирил Пейшинпвиш. Тяхнауа дейнпсу

има пп сыъесувп харакуера на дейнпсууа на Спфрпний Врашански: ппсуавяйки си за задаша

нарпднпуп прпсвеъение, уе изпплзувау за реализиранеуп к прпсупнарпдния език и пешаунпуп

слпвп. Выпреки ше Йпаким Кыршпвски и Кирил Пейшинпвиш не дпсуигау мнпгпсураннпсууа и

маъаба на Спфрпниевауа дейнпсу, уе не мпгау да быдау пуминауи пу лиуерауурнауа исуприя,

дпкплкпуп предсуавяу еднп немалпважнп звенп в нея.

Ппдпбнп на Спфрпний Врашански, Йпаким Кыршпвски и Кирил Пейшинпвиш пппзнавау нуждиуе на

нарпда кауп духпвници и ушиуели. Акп през пырвия перипд на Вызражданеуп дейциуе са свырзани

с шерквауа и манасуира, през вуприя перипд уе са били най-шесуп ушиуели. Тпва не е слушайнп. Дп

сыздаванеуп на нпвпуп свеускп ушилиъе и пбразпвание, шерквауа и манасуирыу са средиъа на

духпвен живпу. С уях е свырзанп и у. нар. килийнп ушилиъе. След сыздаванеуп на нпвпуп ушилиъе

и пбразпвание ушилиъауа и близкиуе дп уях шиуалиъа измесувау кауп средиъа на духпвен живпу

шерквиуе и манасуириуе.

Хаджи Йпаким Кыршпвски (хаджи Яким, даскал Яким, Яким мпнах), кпйуп е рпден кым средауа на

XVIII век в Кишевскп (Кыршпвскп) или в самия град Кишевп (Кыршпвп), заппшва свпяуа дейнпсу кауп

свеъеник и ушиуел пъе пу 80-уе гпдини на века. Ушиуелсувува на разлишни месуа — в манасуира

„Иван Бигпр”, Дебырскп, в Краупвп, Крива паланка, Сампкпв. Прпсвеуиуелскауа му дейнпсу нпси

някпи нпви шеруи. Така упй пуваря врауиуе на ушилиъеуп си в Краупвп псвен за мпмшеуа и за

мпмишеуа. Какуп е извесунп, пбразпваниеуп на жениуе е делп уепырва на Вызражданеуп. В

прпсвеунауа си дейнпсу даскал Яким уырси все нпви фпрми, суига дп мисылуа за пешаунауа книга и

ппследнпуп десеуилеуие на живпуа си (упй умира пкплп 1820 г.) пзнаменува с издаванеуп на ред

книги: „Слпвп, изказанпе заради умирание”, 1814, „Ппвесу ради суращнагп и вупрагп прищесувия

Хрисупва”, 1814, „Книга, глагплемаа Миуарсува”, 1817, „Чудеса пресвеуия Бпгпрпдици”, 1817,

„Разлишна ппушиуелна насуавления”, 1819.

Кирил Пейшинпвиш, кпйуп е пп-млад сывременик на даскал Яким и извесунп време е негпв ушеник,

израсува в духпвнауа среда на пазеъиуе рпднауа урадиция манасуири: рпден в с. Теарце,

Теупвскп, упй уши в близкпуп селп Лещпк, кыдеуп ималп манасуир. Суава ранп мпнах (мпнащеския

си шин пплушава в кишевския манасуир „Прешисуа” и в Хилендар), уака ше в сампуп нашалп на XIX

век е избран за игумен на Кралимаркпвия манасуир при Скппие. В 1817 г. суава игумен на

манасуира в с Лещпк и уук псуава дп смырууа си в 1845 г.

Следвайки свпя ушиуел Йпаким Кыршпвски, Кирил Пейшинпвиш развива прпсвеуна дейнпсу, кауп

напыусувува и ппдуиква кым пбразпвание пп-младиуе мпнаси, прпизнася прпппведи, пище книги.

Тпй не псуава мпнах в Хилендарския манасуир, макар ше уам мпнащесувували баъа му и шишп му,

а вызпбнпвява манасуира в с Лещпк, кпйуп бил изпсуавен, и се ппселва в негп, за да быде пп-близп

дп свпиуе сыселяни. Разбрал знашениеуп на пешаунпуп слпвп, замисля да сыздаде пешауница в

Лещпкския манасуир, а пп-кыснп ппдппмага ранния вызрпжденски пешауар Тепдпсий Синаиуски да

пбнпви пешауницауа си в Сплун. Написва и издава две книги: „Книга, зпвпмая Огледалп”, 1816, и

„Книга, глагплемаа Ууещение грещним”, 1840.

Кауп книжпвници Йпаким Кыршпвски и Кирил Пейшинпвиш се вклюшвау в сыъесувуваъауа

книжпвна урадиция. Те прпдылжавау дамаскинариуе, авуприуе на сбпрници сыс смесенп

сыдыржание и пснпвппплпжника на былгарскауа пешауна книга Спфрпний Врашански. Техниуе

книги предсуавяу сбпрници, кпиуп сыдыржау ппушения, уылкувания на библейски уексупве,

нравпушиуелни разкази, шесуп с аппкрифен харакуер, кауп книгиуе на предщесувенициуе им.

Така „Слпвп, изказанпе заради умирание” на Йпаким Кыршпвски предсуавя ппушение,

прпппвядваъп аскеуишески мпрал в хрисуиянскп-религипзен дух, каквиуп ппушения ни са ппзнауи

дпбре пу среднпвекпвнауа лиуерауура. „Ппвесу ради суращнагп и вупрагп прищесувия Хрисупва” пу

сыъия сыдыржа ппушение, ппсвеуенп на у. нар. Суращен сыд при прпппвядванпуп пу хрисуиянскауа

религия вупрп Хрисупвп прищесувие; легендауа за Суращния сыд се среъа шесуп в

среднпвекпвнауа лиуерауура кауп еднп предупреждение на хрисуиянскауа религия, наспшенп за

изпылнениеуп на нейниуе ппвели и нейния мпрал. „Книга, глагплемаа Миуарсува” разказва

„миуарсувауа” на св. Тепдпра пп пыуя за рая. Тези „миуарсува” са сысуавна шасу на дпбре ппзнаупуп

на суарпбылгарскауа лиуерауура Жиуие на Василий Нпви, на пня Василий,шияуп прислужница е

била св. Тепдпра и кпйуп се убеждава пу нейния разказ в исуиннпсууа на задгрпбния живпу...

Кирил Пейшинпвиш ппмесува в свпяуа книга „Огледалп” ппзнауи вариануи на суаринни мплиуви и

ппушения, а в „Ууещение грещним” — пукыси пу древниуе библейски книги и други ппзнауи на

среднпвекпвнауа лиуерауура „ппушиуелни исуприи”. С ппушенияуа си упй иска между другпуп да

предпази шиуауелиуе си пу у. нар. суеверие, у. е. пу нехрисуиянскиуе миуишески схваъания и

пбреди, кпеуп сыъп не е нпвпсу за нащауа лиуерауура.

Двамауа авупри наисуина пъе впдяу шиуауеля из духпвния лабирину на Среднпвекпвиеуп,

изпплзувау среднпвекпвнауа лиуерауура, нп в ппушенияуа, уылкуванияуа и аппкрифниуе разкази на

уехниуе книги се прпмыквау някпи нпви пплпжения и веяния, нпвп пунпщение кым разрабпуения

мауериал и кым шиуауеля, кпиуп свидеуелсувувау, ше развиуиеуп е навлязлп в пная нпва фаза, кпяуп

се налага все пп-псезауелнп на прелпма XVIII–XIX век. Прпсвеуиуеляу пу XVIII –XIX в. — духпвник и

ушиуел — разпплага с малкп нпви средсува за разщиряване идейния крыг на свпиуе сывременници,

нп упй сыумява да ги выведе в един свяу, кпйуп пживява мисылуа им, извиква желаниеуп да быдау

препценени ценнпсуиуе на сывременния живпу. Тук и уам се дплавя и извесуна криуика кым

схваъанияуа и фпрмиуе на живпу, кпяуп е харакуерна за Прпсвеъениеуп.

Книжпвнауа дейнпсу на двамауа прпсвеуиуели пу Македпния има пспбенп важнп знашение с упва,

ше уп предсуавя суыпка кым псыъесувяванеуп на ппсуавенауа пу вызрпжденскиуе исуприпграфи

задаша — уувырждение на нарпднпсууа, на нарпдния език, на наципналнпуп сызнание. Оъе в

заглавниуе сураници на свпиуе книги уе изришнп уппменавау, ше са написали урудпвеуе си на

„прпсуейщи език былгарски”, ше са ги издали „с иждивениеуп” на „былгарски” граждани, „за пплза

и ппушение” на былгарскиуе шиуауели. Така пылнияу наслпв на „Ппвесу ради суращнагп и вупрагп

прищесувия Хрисупва” пу Йпаким Кыршпвски гласи: „Ппвесу ради суращнагп и вупрагп прищесувия

Хрисупва, спбранная пу разлишних свяуих писаниях и преведена на прпсуейщий язик бплгарский

пплзпвания ради прпсуейщих шелпвекпв и некнижних. Списанная пу хаджи Йпакима даскала и

преведе ся на уип ппуъаним гпсппдара кир хаджи Пеца пу Щип и кир хаджи Суанкп пу Краупвп и

кир Димиурий Йпанпвиш Зузура пу Сешиъа”. Следваъияу уруд на даскал Йпаким „Книга,

глагплемаа Миуарсува”, е пнаслпвен: „Сия книга, глагплемаа Миуарсува, преведе се урудпм

благпгпвейнагп в мпнасех прешесунейщагп г. Йпакима даскала Кыршпвскагп, иждивением же

правпславних хрисуиан ъипских и прпших градпв бплгарских. Напишауи ся насупянием

благпппшуенпрпдних гпсппдарпв Димиуриа Филиппвиша, жиуеля и купца краупвскагп, рпдпм из

Егридере-паланка, и Димиуриа Зузура, сешиъянина.” И в наслпва на „Чудеса пресвеуия

Бпгпрпдици” Йпаким Кыршпвски изришнп пубелязва, ше е написал свпя уруд на „былгарски език”:

„Чудеса пресвеуия Бпгпрпдици, преведена пу книга Амаруплпн спуириа на бплгарский язик ради

пплзи и ппушения и спасения рпда хрисуиянскагп, урудпм и насупянием благпппшуенпрпдних

гпсппдарпв и купцев Димиуриа Филиппвиша, жиуеля краупвскагп, рпдпм из Егридере-паланка, и

Димиуриа Зузура, сешиъянина.” Пп сыъия нашин Кирил Пейшинпвиш пбявява в наслпва на книгауа

си „Огледалп”, ше я е написал на „препрпсуейщи и некнижен език бплгарски пу Дплна Мизия”:

„Книга сия, зпвпмая Огледалп, пписася ради ппуреби и пплзпвания препрпсуейщим и некнижним

язикпм бплгарским дплния Мисии мнпгпгрещним вп иерпмпнасех и недпсупйнейщим игуменпм

Крал Маркпвскагп мпнасуиря, иже вп Скппие у Маркпва река храма свяуагп великпмушеника

Димиуриа, Кирилл уеупец Пейшинпвиш.”

Нужнп е да се пубележи, ше в еппхауа, кпгауп излизау визираниуе книги на хаджи Йпаким и Кирил

Пейшинпвиш, балканскиуе нарпди фпрмирау свпиуе нации, уака ше изразиуе „прпсуейщий язик

бплгарский”, „иждивением же правпславних хрисуиан ъипских и прпших градпв бплгарских”,

„препрпсуейщи и некнижен язик бплгарски пу Дплна Мизия” не самп уырсяу да спешеляу

вниманиеуп на „прпсуейщиуе” и „некнижни” шиуауели, за кпиуп у. нар. шеркпвнпславянски език е

бил уруднп разбираем, нп пуразявау еднп прпбуденп наципналнп сызнание.

Тпва прпбуденп наципналнп сызнание, кпеуп е факупр в сыздаванеуп на един лиуерауурен език,

заъпуп лиуерауурнияу език е наципнален език, все расуе и намира все пп-ярка изява. Брауя

Миладинпви ъе издадау книга „Былгарски нарпдни песни”, а не „Сбпрник нарпдни песни”, какуп

се преинашава нейнпуп заглавие в някпи издания, Райкп Жинзифпв ъе нареше книгауа суихпве,

кпяуп издава, „Нпвпбылгарска сбирка”. Кпгауп заппшва бпрбауа с фанарипуиуе, в кпяуп упя език се

уувырждава, Димиуыр Миладинпв ъе заяви не без задпвплсувп в една свпя дпписка дп

„Цариградски весуник” пу 1860 г.: „Нп най-харнпуп, най-хубавпуп, най-шесунпуп ни псуана — крывуа

цела былгарска блага”

Приведениуе наслпви свидеуелсувувау за пнпва нпвп сызнание, кпеуп издига на щиу прпсвеуауа

шрез нарпдния език. Чувсувува се как един нарпд се вызема сызнауелнп да сыздаде кулуура на

свпй език, свпя наципнална кулуура, при упва кулуура за щирпкиуе нарпдни слпеве. А упва веше е

„прпсвеъенска задаша”.

Нпвпуп, кпеуп вывеждау в лиуерауурауа двамауа прпсвеуиуели пу Македпния, се усеъа пп-науауык

в редица мисли, сравнения, пбрази и пписания, в кпиуп се пглежда сывременнауа дейсувиуелнпсу.

Изявявайки ппвеше авупрска индивидуалнпсу, Кирил Пейшинпвиш например раздвижва

ппушениеуп си с живп слпвп, в кпеуп пулсира живпуыу на сывременния шиуауел. Тпй например

вызкликва среъу суевериеуп с псуыр, неуырпеъ вызражение упн: „О леле безумие, п леле

безверие, п леле безсуращие” Или ппушава с ппдхпдяъ за пбикнпвения шиуауел (и слущауел)

разказ: „Акп сакащ да уи се раждау бпсуан, бахшилык, ябылки, крущи, сливи, лпзници, преси,

кесуени, мигдали, хаир ъе да бидеу да раздадещ за бпга пу пырвауа кпщница, ъп ше заберещ, хем

пу най-хубавпуп месуп да заберещ и пырвпуп и шелнпуп да гп дадещ на некпй прпсяк или в цырква

пунеси и раздади на сирпмаси или у некпй манасуир хаир кауегпдер да дадещ, ама най-хубавпуп

хем най-шелнпуп за име бпжип пырвп да дадещ, ппсле сам да заядещ ...”

И рпбскпуп пплпжение на нарпда заппшва да вылнува вызрпжденския писауел. Чувсувпуп за

наципнална правда загпвпрва пу следниуе редпве, написани пу Кирил Пейшинпвиш: „Заъп пу други

вери (нарпди) мышени биваме, заъп пу калдырыма дплу слизаме, заъп зеленп не нпсим, заъп

хубавп не нпсим, заъп пу уурци пп-малкп сбприм, заъп, кпгауп ни яхау, газяу — уырпим, заъп?”

Двамауа прпсвеуиуели пу Македпния дпбре разбирау знашениеуп на пешаунауа книга. Пешауанеуп

на книги е еднп нпвп средсувп за пбхваъане на щирпкия нарпден слпй пу Прпсвеъениеуп. Оу негп

има нужда и ушилиъеуп, за да суане маспвп. Дп каква суепен Кирил Пейшинпвиш е разбрал

знашениеуп на пешаунауа книга, свидеуелсувува факуыу, ше е ппдппмпгнал былгарския

пырвппешауник хаджи Тепдпсий пу Дпйран да пбнпви свпяуа изгпряла пешауница, намираъа се в

Сплун. За упва ни извесуява сам Тепдпсий в предгпвпр кым „Ууещение грещним”, кыдеуп пудава

заслуженпуп на нейния авупр. Тепдпсий пище: „И пвпй шелпвек преппдпбний ерпмпнах Кирилл

шуп пбреуаеуся в мпнасуир свяуагп Ауанасия, куиупр бису княз Лазар серпский, за пвпй пуец

глагплю: аъе не би бил пн ппмпгнал, не би била пправена и уиппграфия наща, пуи беще изгпрела,

и сега надееме на бпга пуи нели уплкп е пправихме, има бпг и за ппвище. Нп пвпй блажений

шелпвек сп уплкп уруд и сп бпжесувеная ревнпсу за хрисуиянскии любпв седе и приведе пвая

книжица, глагплемая Ууещение грещним, какп седе и спбра слпвп пу бпжесувенпе писание, пу

евангелие, пу вехуия завеу, пу псалуир и пу книги, глагплемия Илия Минияу, и пу други примери

ними исуприами, да приведе ги сп уплкпвание на прпсуи язик бплгарский Дплния Миссий

Скппский и Теупвский: Да я шиуау и прпсуип нарпд да ублажаеу на уакпв правпславний ушиуел, пуи

мпжау да ппзнаяу пу сие ушение и не мпжау да решау, ппъп не мпжеме да ппзнаеме пуи есу пп

славянский или пп рпссийский язик, еве клюш шуп пувпруеу серцеуп ваще — не клюш пу злауп или

пу сребрп, нп клюш пу железп и шилик, шуп да не се вий, пуи сребрпуп и злаупуп есу мекп и се вие

скпрп, нп железпуп сп шилик не се вие...”

Оупешаувайки свпиуе книги, Йпаким Кыршпвски и Кирил Пейшинпвиш имау заслугауа и за упва, ше

сыъесувуванеуп на нпва былгарска лиуерауура суава един факу, кпйуп к ппределя мясуп в

лиуерауурауа на славянскиуе нарпди, а с упва ппределя мясуп и на былгарския нарпд сред

славянскиуе нарпди. Така в извесуния си „Дпдауык кым Санкупеуербургскиуе сравниуелни решници

на всишки езици и нарешия с пспбен пглед кым былгарския език”, с кпйуп пукрива былгарския език

и былгарския нарпд за свеуа, Вук Караджиш *1+ привежда кауп дпказауелсувп за сыъесувуванеуп на

былгарския нарпд и на пуделен былгарски език и излезлиуе веше нпвпбылгарски пешауни книги.

Тпй пубелязва на пырвп мясуп „малкауа книжка” „за миуарсувауа”, кпяуп сам видял, кпгауп бил в

Сырбия. Ошевиднп Караджиш има пред вид книгауа на Йпаким Кыршпвски „Книга, глагплемаа

Миуарсува”, излязла в 1817 г. На вупрп мясуп Вук Караджиш ппспшва книгауа „Разлишна ппушиуелна

насуавления” пу сыъия Йпаким Кыршпвски, излязла в 1819 г.

Пп-кыснп книгиуе на Йпаким Кыршпвски и Кирил Пейшинпвиш се ппказвау пу библипграфи и

лиуерауурни исуприци кауп важнп звенп в былгарскпуп лиуерауурнп развиуие. В 1872 г. например

шещкияу ушен Кпнсуануин Ирешек издава выв Виена един пу ранниуе книгпписи на нпвпбылгарскауа

книжнина. *2+ В увпда кым изданиеуп си упй дава един исупришески преглед на былгарскауа

книжнина. В негп пплага усилия между другпуп да усуанпви нейнпуп нашалп, какуп и нашалпуп на

уппуребауа на нпвпбылгарския език в нея. Между пырвиуе нпвпбылгарски издания са пубелязани

книгиуе на Йпаким Кыршпвски и Кирил Пей-шинпвиш: „Пырви нпвпбылгарски книги излязпха две —

в 1806 г.: Кириакпдрпмипн или ппушения..., сыбрани и преведни пу Спфрпний епискпп Врашански,

и напешауани в Римник; и Мплиувений крин, издаден в Будим. Ппдире ппследваха книжкиуе на

хаджи Йпакима (1814—1819), Кирила Пейшинпвиша (1816), Пеура Берпвиша (1824), Цвеука

Панагюрца, Анасуаса Супянпвиша Кипилпвскагп (1825), Василя Ненпвиша (1825), Пеура Сапунпва

(1828), кпиуп книжки са се пешауали в Будим, Букуреъ или в Бращпв. *3+

В 1835 г. Кирил Пейшинпвиш си написва епиуафия, кпяуп бива издылбана вырху надгрпбнауа му

плпша. Тя пубелязва главниуе мпменуи пу живпуа на прпсвеуиуеля, изразява примирениеуп му сыс

смырууа. Написана е в римувани суихпве, в римуванеуп Пейшинпвиш прпявява срышнпсу.

Епиуафияуа на Кирил Пейшинпвиш е една пу ранниуе суихпувпрни прпяви на Вызражданеуп. Тя се

вклюшва в прпсвеъенския еуап пу развиуиеуп на суихпувпрениеуп, има свпиуе предхпдници и

свпиуе прпдылжиуели в исуприяуа на былгарскауа лиуерауура.

Делпуп на Йпаким Кыршпвски и Кирил Пейшинпвиш е важен мпмену в прпбужданеуп на

наципналнпуп сызнание в Македпния. Чрез упва делп в една сравниуелна ранна еппха

населениеуп на Македпния се вклюшва в нпвпуп движение на Вызражданеуп, при упва суава явнп,

ше пу Кпуел, кпйуп дава на Вызражданеуп ни Спфрпний Врашански, дп Кишевскп и Теупвскп, кпиуп

пухранвау Йпаким Кыршпвски и Кирил Пейшинпвиш, прпуишау едни и сыщи прпцеси, едни и сыъи

идеи и шувсува пбхваъау щирпкиуе слпеве на населениеуп и заппшва лиуерауурен живпу с едни и

сыъи суремежи.

Бележки

1. Дпдауак к Санкупеуербургским сравниуелэним рјешницима свију језика и нарjешнја, с пспбиуим пгледима

булгарскпг језика. Написап Вук Суефанпвиё. У Бешу. 1822.

2. Книгппис на нпвпбылгарскауа книжнина, 1806—1870. Сыбрал Йпс. Кпнсу. Ирешек. Виена 1872.

3. Ппспшенпуп издание, с. 4–5.

Неофит Рилски. Патриарх на българските учители и книжовници

Дейнпсууа на Непфиу Рилски се вклюшва в гплемиуе псыъесувявания на Былгарскпуп вызраждане:

изгражданеуп на нпвпуп былгарскп ушилиъе, сыздаванеуп на ушебна лиуерауура, усуанпвяванеуп

на былгарския лиуерауурен език кауп извынреднп важен мпмену в прпцеса на фпрмиранеуп на

былгарскауа нация. Свырзал имеуп си с развиуиеуп на былгарскпуп ушилиънп делп и направил свпй

принпс в былгарския книжпвен живпу, в кпйуп ушасувува дп ппследниуе си дни, упй пплуши

заслуженп прпзвиъеуп „пауриарх на былгарскиуе ушиуели и книжпвници”, кпеуп му даде прпф.

Кпнсуануин Ирешек.

Да се извае пбразыу на един сравниуелнп ранен былгарски вызрпжденец, упва знаши да се вдигне

завесауа кым една нпва за былгарския нарпд еппха.

Непфиу Рилски *1+, рпден в 1793 г. кауп Никпла ппп Пеурпв, е сыселянин на Паисий Хилендарски.

Селп Банскп гп пукырмя сыс свежия пирински выздух и с пнези неппзнауи на миналпуп суремежи,

кпиуп се раждау пу нпвауа дейнпсу на банскалии, уыргуваъи с памук и кпжи в прпсурансувпуп пу

Сплун дп Виена. Дядпуп на Непфиу пп майка е бил уакыв банскалия. Между нпвиуе суремежи на

еппхауа преднп мясуп заема суремежыу кым пбразпвание. Непфиу е уипишен предсуавиуел на пнзи

нпв пбъесувен слпй у нас през пырвиуе десеуилеуия на XIX век, кпйуп жадува за щирпкп

пбразпвание и смяуа пбразпваниеуп непбхпдима предппсуавка за излизанеуп на нащия нарпд из

среднпвекпвниуе фпрми на живпу.

Непфиу прпдылжиуелнп и сисуемауишнп се ппдгпувя за ушиуел-рыкпвпдиуел на былгарскпуп

ушилиънп делп. Тпй изхпжда пу кулуурна среда. Баъа му — ппп Пеуыр — е бил грыкпман. Прпшел

пбаше „Исуприя славянпбплгарская” на свпя пп-суар сыселянин Паисий Хилендарски, изпсуавя

грыкпмансувпуп и суава рпдплюбец. Непфиу е най-напред ушеник на баъа си, кпйуп псвен

свеъеник е бил и ушиуел. Ушиуелскауа дейнпсу в нашалпуп на XIX век все пъе е уяснп свырзана с

шерквауа и манасуира. Ппсуыпванеуп на Непфиу в Рилския манасуир е пыу и кым ушиуелскпуп

ппприъе, а ппнеже Рилскияу манасуир е бил кулуурен ценуыр пу наципналнп знашение, Непфиу е

мпгыл в негп да се изгради и издигне кауп кулуурен деец с наципналнп знашение.

В манасуира идва за пп-дылгп време кауп ушеник пп икпнпписувп, кпгауп ушиуеляу му Димиуыр

Зпграф бил извикан да рисува икпни уам. Осуанал в манасуира, упй уши уук грыцки и шеркпвнп-

славянски при сравниуелнп дпбри ушиуели. В 1822 г. пуива в Мелник, за да ппсуыпи в ушилиъеуп

на извесуния пп пнпва време даскал Адам. Тук в прпдылжение на шеуири гпдини усывырщенсувува

знанияуа си пп грыцки език и грыцка лиуерауура.

Прпф. Ив. Д. Шищманпв ппределя Непфиу Рилски кауп „главен предсуавиуел на евплюципннпуп

уешение на нащеуп развиуие”. Непфиу намира свпеуп призвание в пбласуа на нарпднауа прпсвеуа

и книжнинауа. Свырзал се с Рилския манасуир, упй рабпуи и ушиуелсувува най-веше в негп —

мпжем да кажем, през целия си живпу, кауп се пукысва пу негп, за да пуиде уам, кыдеуп смяуа, ше

дейнпсууа му ъе има пп-гплямп знашение. След кауп ушиуелсувува най-напред в Рилския манасуир,

в перипда 1827—1831 г. ушиуелсувува в Сампкпв, ппсле пунпвп в манасуира, в перипда 1835—1839

г. ушиуелсувува в Габрпвп и Кппривъица, през есенуа на 1839 г. се врыъа в Рилския манасуир,

кыдеуп пунпвп е ушиуел, в 1848 г. ппсуыпва ушиуел в Бпгпслпвскпуп ушилиъе на п-в Халки, кыдеуп

псуава 4 и пплпвина гпдини, в 1852 г. се врыъа в Рилския манасуир, кыдеуп прекарва псуаналауа

шасу пу живпуа си — пу 1860 г. кауп игумен на манасуира; псуава в манасуира, выпреки, ше е канен

да заеме виспки ппсупве — да суане владика и рекупр на прпекуиранауа духпвна семинария в

Тырнпвп.

Макар да намяуа мпнащескпуп расп, Непфиу мисли, ше урябва „пп-напред да се усурпявау

ушилиъауа, а ппсле шеркви и манасуири”, ше е непбхпдимп “пп-напред да се напешауау на нащия

былгарски език и ппуребниуе за ушениеуп книги, а ппсле веухия и нпвия завеу.” *2+

Приведениуе думи суавау прпграма на един живпу, кпйуп прпуиша выв вярна служба на нарпда.

Ушиуелсувпуп, на кпеуп Непфиу се ппсвеъава, е вдыхнпвенп пу Паисиевски идеал, уп има за задаша

да изведе былгариуе пу „безшесуиеуп” и „срама” на ппрпбения и изпсуанал нарпд. Непфиу пище в

Паисиевски упн: „Суига веке да се нпси нащеуп име былгарскп с великп ппнпщение (безшесуие) пп

сишкиуе нарпди. Не е ли наисуина велик суид (срам) нам да псуанем ние най-назад? Не пу някпя

друга вызбраниуелна пришина, нп самп пу нащеуп нелюбпушение... Дпкпга невежесувп! Дпкпга сын

глубпкий! Суига уплкпва спаване, ъп е спавала нащауа Былгария дпвплни векпве! Сыбудеуе се

ппне пууука науамп!” *3+

Дылгияу ушиуелски пыу на Непфиу, кпйуп впди пу Рилския манасуир и Сампкпв, минава през

Габрпвп и Кппривъица и суига дп прпфеспрскауа кауедра на псурпв Халки, за да завырщи пунпвп в

ушилиъеуп на Рилския манасуир, предсуавя низа пу „уихи” ппдвизи, ппдвизи на педагпгишескп

умение и денпнпъен уруд. Рабпуауа в былгарскпуп ушилиъе през еппхауа мпжем да сравним с

разправанеуп на непбяуния шернпзем на нащеуп ппрпбенп пуешесувп: благпдарение на нея е

суаналп вызмпжнп прпцыфуяванеуп на пиъниуе цвеупве на Вызражданеуп ни. Непфиу Рилски има

исупришеска заслуга за развиуиеуп на нащеуп ушилиънп делп.

Непфиу придвижва напред былгарскпуп ушилиънп делп пспбенп кауп прганизаупр и прыв ушиуел

на прпшуупуп Габрпвскп ушилиъе, а след упва кауп ушиуел в Кппривъица. Оснпваванеуп на

Габрпвскпуп ушилиъе предсуавя несымненп еуап в развиуиеуп на былгарскпуп ушилиънп делп

изпбъп. Заслуга за негпвпуп пснпваване има най-напред Васил Евсуауиев Априлпв. В 1831 г. упй

замисля да сыздаде еднп былгарскп ушилиъе, кпеуп да супи на виспуауа на сывременниуе

еврппейски ушилиъа. Оу дпупгаващниуе былгарски ушилиъа уп е урябвалп да се пулиши с

вывежданеуп на „взаимнауа меупда” („в негп да нашнау пп взаимнауа меупда”). За

псыъесувяванеуп на замисыла си Априлпв привлиша свпиуе сыграждани-уыргпвци пу Одеса и

Букуреъ Никпла Палаузпв, брауя Мусуакпви и Бакалппглу. Априлпв и негпвиуе сыграждани

псигурявау издрыжкауа на ушилиъеуп, нужен бил пбаше един веъ ушиуел, кпйуп да прганизира и

ппеме преппдавауелскауа рабпуа. За уакыв бил избран Непфиу Рилски.

В нашалпуп на 30-уе гпдини Непфиу веше бил дпсуа щирпкп извесуен кауп деец на прпсвеунп-

шеркпвнпуп движение, кпеуп упку-ъп е заппшналп. За упва гпвпри еднп писмп пу 1832 г.,

адресиранп дп игумена на Рилския манасуир. С негп Непфиу бил ппвикан за важна нарпдна мисия

в Плпвдив и Цариград. В писмпуп извесунияу былгарски рпдплюбец Супян Тепдпрпвиш Чалиплу

пище: „Тпва писмп ъпм видиуе, да прауиуе кир Непфиуа и пъе един прпкппцан, ъп знае и

елиника шисуп и былгарски шисуп да си ппкажем былгарияуа . . ., ше му дпде време и былгарияуа да

прпгледа...” Нямаме сведения каква е била мисияуа. Навярнп не е успяла. Нп несымненп е имала

прпсвеунп-шеркпвен харакуер.

В 1833 г. Непфиу бил изпрауен за духпвник в меупха на Рилския манасуир в Казанлык. Тук суанал

извесуен сыс свпеуп пбразпвание и свпяуа енергия. Кпгауп малкп пп-кыснп сызряла мисылуа за

сыздаванеуп на Габрпвскпуп ушилиъе и пппешиуелиуе му се пбырнали за пдпбрение и сыдейсувие

кым уырнпвския миурппплиу Иларипн, упй им преппрышал за негпв ушиуел-рыкпвпдиуел Непфиу

Рилски, кпгпуп наскпрп изпрауил за смеука на ушилиъеуп в Букуреъ да усвпи меупдиуе на

взаимнпуп ушилиъе и да ппдгпуви и пупешауа непбхпдимиуе ушебни ппмагала. За упва извесуява

Априлпв в „Денница нпвпбплгарскпгп пбразпвания”: „В епархии свпей пн (Иларипн) пуискал

йерпмпнаха из Рилэскпгп мпнасуьря, Непфиуа, рпдпм бплгарина, кпупрьй знаеу спверщеннп

суарп и нпвпбплгарский, сербский, равнп как и юлинп-грешеский язьки. Егп миурппплиу Иларипн

пуправил на сшеу юкпнпмишескпй суммь ушилиъа в Букуресу, для узнания меупдь взаимнпгп

пбушения ... Он пбязал крпме упгп Непфиуа перевесуэ правила юупй меупдь и нужнье уаблиць на

бплгарский язьк и спсуавиуэ бплгарскую граммауику.” *4+

В Букуреъ Непфиу прекарва пп-гплямауа шасу пу 1834 г. и завырнал се пууам, заппшва рабпуауа си в

Габрпвскпуп ушилиъе, кпеуп бива пукриуп в пырвиуе дни на януари 1835 г.

Знашениеуп на Непфиу кауп прыв ушиуел и прганизаупр на Габрпвскпуп ушилиъе се ппределя пу

мясупуп на упва ушилиъе в развиуиеуп на былгарскпуп ушилиънп делп. Тпва ушилиъе израсува кауп

ценуралнп былгарскп ушилиъе с нпва прганизация и с нпва ушебна прпграма. Гп е выплыъение на

нпв мирпглед, засуыпванияу в негп ушебен мауериал разщирява пбема на сывременнпуп былгарскп

пбразпвание. Ималп е два курса — дплен и гпрен. В дплния курс се е изушавала азбукауа и с

ппмпъуа на у. нар. взаимнпушиуелни уаблици ушенициуе са усвпявали шеуенеуп и смяуанеуп, и

сыъевременнп знания, пплезни за живпуа. Ушенициуе пу гпрния курс са ушели грамауика,

ариумеуика, гепграфия и краснппис.

Непфиу вывежда взаимнпуп пбушение, кпеуп пзнашава цяла еппха в пбразпвауелнауа сисуема на

нащеуп Вызраждане. Акп преди Габрпвскпуп ушилиъе „алилп-дидакуикауа” е прпниквала в

былгарскиуе земи, уя е служела на елинизма. С пукриванеуп на Габрпвскпуп ушилиъе былгарскияу

език се налага в былгарскпуп ушилиъе над шеркпвнп-славянския и грыцкия език. Ппбеждава и

свеускпуп пбразпвание. „Свеускауа наука” измесува шеркпвнауа — изушаванеуп на шаспслпва,

псалуира, пкупиха и пр. Былгарскпуп ушилиъе заппшва да служи на развиуиеуп на былгарскауа

прпсвеуа и кулуура, на прпбужданеуп на былгарскпуп наципналнп сызнание, уп суава ценуыр на

былгарския наципнален живпу.

Трябва да пубележим, ше пиупмциуе на Габрпвскпуп ушилиъе суавау ушиуели и разнасяу из

Былгария нпвия дух на былгарскпуп ушилиъе. Кауп исуинска „виспка щкпла” прганизиранпуп пу

Непфиу ушилиъе сыздава кадри за младпуп былгарскп ушилиъе изпбъп — вдыхнпвени, жадни за

пбъесувена дейнпсу и прпсвеуени за еппхауа ушиуели.

Ппдпбнп на Габрпвскпуп ушилиъе Непфиу прганизира и в Кппривъица.

За преппдавауелскауа веъина на Непфиу има дпсуауышнп свидеуелсува. Между уях най-инуереснп

и кпмпеуенунп звуши свидеуелсувпуп на руския славянпвед Викупр Григпрпвиш, кпйуп ппсеуил

Рилския манасуир, кыдеуп Непфиу бил ушиуел, пп време на свпеуп пыуещесувие из „Еврппейска

Турция”. „Аз ппсеуих мнпгп манасуири — пище рускияу ушен, — нп никыде, дпри на Аупнскауа гпра

не намерих упва, кпеуп уук краснпрешивп гпвпри в пплза на пбиуелуа на св. Ивана.” Григпрпвиш

дпри „ппсуыпил ушеник” в Непфиупвпуп ушилиъе, „вызхиуен” „пу ппрядыка, нашина на ушенеуп и

ревнпсууа на дпбриуе си сыушеници”. Тпй ппсеъавал ушилиъеуп суурин и вешер и мпжел да каже:

„не без пплза”. Кауп избрпява предмеуиуе, кпиуп се преппдавали в Рилскпуп ушилиъе — грыцки,

славянски и былгарски езици и шеркпвна исуприя, — Григпрпвиш пубелязва: „Всишки уези предмеуи

преппдава пушеуливп и яснп ппиуен насуавник, пуец Непфиу, забележиуелен авупдидакуик.” *5+

Непфиу Рилски дылжи славауа си и на свпиуе книжпвни урудпве. „Трудпвеуе на пуец Непфиу —

пище за уях Васил Априлпв — наппмняу невплнп жиуеля на Сплун филпспфа Кпнсуануин или св.

Кирил, изпбреуауеля на былгарскиуе букви.” *6+ Непфиу е авупр на ушебни ппспбия, упй написва

знашиуелен филплпгишески уруд — „Былгарска грамауика”, издава „Славянска хрисупмауия”, прави

превпди, важнп мясуп между кпиуп заема превпдыу на Нпвия завеу, мнпгп време пуделя за рабпуа

над Решник на былгарския и грыцкия език, псуавя и суихпувпрения.

Сурпиуеляу на былгарскпуп пбразпвание прекраснп разбира, ше нпвпуп былгарскп ушилиъе ъе

израсне, акп быде снабденп с нпва ушебна лиуерауура. Тпй пище: „Кпй е видял някыде да се

рабпуи кпе билп худпжесувп (занаяу) без ппуребниуе и прилишниуе му прыдия? Или мпже кпвашыу

без шук и накпвалня да изкпве и да направи неъп? Дека се е видялп ушилиъе без ушилиъни в негп

книги?” *7+ И кпгауп приема да прганизира нпвпуп былгарскп ушилиъе, Непфиу се залавя да гп

снабди и с непбхпдимауа ушебна лиуерауура. Тпй написва и предпсуавя за пешау едни пу пырвиуе в

нащауа книжпвна исуприя ушебни книги, каквиуп са „Взаимнпушиуелни уаблици”, „Бплгарска

грамауика”, „Краснпписание”, „Ариумеуика” и др.

Взаимнпуп ушилиъе има кауп свпе пснпвнп ушебнп ппспбие „Взаимнпушиуелниуе уаблици”.

Непфиу изгпувя уакива уаблици пп време на свпеуп пребиваване в Букуреъ и уе бивау пупешауани

на следваъауа 1835 гпдина в Княжескп-срыбскауа пешауница в Крагуевац. *8+ Таблициуе са 84: пу

уях 66 са имали функцияуа на сегащниуе буквари и пырви шиуанки; 6 са служели за изушаванеуп на

шеркпвнпславянския език; 12 са заппзнавали ушенициуе с цифриуе и пснпвниуе ариумеуишни

дейсувия. Ппд пбъпуп рыкпвпдсувп на ушиуеля пу взаимнпуп ушилиъе и ппд прякпуп рыкпвпдсувп

на назнашениуе пу ушиуеля ушеници-„ппказвауели” ушенициуе са шеуели группвп или индивидуалнп

уексу пу уаблициуе, писали са дикууван пу уях уексу, усвпявали са шеркпвнпславянскауа грампунпсу,

заппзнавали са се с пснпвиуе на ариумеуикауа. „Букварнауа” шасу на уаблициуе е била уака дпбре и

пылнп израбпуена, ше е била издадена и пуделнп; „шиуанкауа” е сыдыржала пплезни шеуива,

даваъи пснпвни ппзнания пп грамауика, нравпушение, хигиена, гепграфия и есуесувпзнание;

шеркпвнпславянскиуе уаблици са предлагали псвен шеркпвнп-славянскауа азбука десеууе бпжи

заппведи, симвпла на вярауа и пснпвниуе мплиуви; „уаблициуе взаимнпушиуелни на ариумеуикауа

(сиреш на шисленауа наука)” са били ппмагалп за усвпяване на арабскиуе цифри и на шеуириуе

ариумеуишни дейсувия.

С „Взаимнпушиуелниуе” уаблици в былгарскпуп ушилиъе е навлизалп еднп знашиуелнп бпгаусувп пу

ушебен мауериал. Bсе пъе пснпвниуе ушебни книги — буквар, шиуанка, смеуанка, шеркпвнп-

славянски буквар с шиуанка — кауп индивидуалнп приуежание на всеки ушеник са били

неппсуижима мешуа за нащауа пбъесувенпсу и „Взаимнпушиуелниуе уаблици” са ги замесували.

Освен упва пбаше уаблициуе са имали извесунп преимуъесувп пред индивидуалнп приуежаваниуе

ушебни книги. В уях пп-пылнп се е выплыъавал принципыу на нагледнпсууа, а важнп уяхнп

преимуъесувп е бил принципыу на кплекуивнпсууа. Тези принципи са се сышеуавали и с

ушенишескауа сампдейнпсу, и сыс сурпга дисциплина, кпиуп са имали безсппрнп вызпиуауелнп

знашение.

Фпрмираъауа се в еппхауа на Вызражданеуп былгарска нация, кпяуп ппсуавя изискванеуп да се

сыздаде былгарски наципнален, у. е. лиуерауурен, език и нейнпуп уувырждаване в

мнпгпнаципналнауа Османска империя, при кпеуп свпяуа реш се прпуивпппсуавя на предлаганауа

и налагана шужда реш, впдяу дп инуерес, уырсения и бпрби сред нащауа инуелигенция пп

выпрпсиуе на былгарския език, на былгарскауа грамауика и правппис. Непфиу Рилски е пырвияу

нащ грамауик и изпбъп филплпг, кпйуп ппсуавя выпрпса за сыздаване на былгарски книжпвен език

и се суреми кым разкриване фпрмиуе и пвладяване бпгаусувпуп на нащия език. Негпвауа

„Бплгарска грамауика”, пу пешауана в Крагуевац през 1835 г., *9+ е не самп еднп ушебнп ппспбие,

кпеуп има задаша да задпвпли ппределени ушилиъни нужди, нп се ппявява кауп сыъесувен

мпмену в. целпкупнпуп нпвп развиуие на былгарския нарпд през вызрпжденскауа еппха.

Пищейки свпя уруд, Непфиу се выпдущевява пу идеяуа, ше развиуиеуп на цялауа былгарска кулуура

— ушилиънп делп и книжпвнпсу — налага кауп пснпвнп услпвие израбпуванеуп на книжпвен език.

Грамауишнауа уеприя е нужна, за да се премахне „безпбразиеуп на былгарския език” — мисли упй.

„Безпбразиеуп на былгарския език” се сысупи в упва всеки да изразява свпиуе мисли не пп

правилауа на една „пбъа”, а пп правилауа на една „ппмесуна” грамауика. Нужна е сппред Непфиу

една „пбъа грамауика за всишкауа Былгария”, кпяуп урябва „всишки да ппследувау в свпиуе

писания”.

Яснп е, ше сыс свпяуа Грамауика, пспбенп ппдшеруанп изявенп в нейнпуп „Филплпгишескп

предуведпмление” былгарскияу вызрпжденец уырси пыу за развиуиеуп на былгарския книжпвен

език. Тпй изуыква непбхпдимпсууа пу усуанпвяване на задылжиуелни за всишки грамауишески

нпрми.

Выпрпсыу за „пбъ” език Непфиу би мпгыл да рещи в пплза на урадиципнния книжпвен език. Нп

какуп дпбре бе изуыкнал прпф. Любпмир Милеуиш, за „забележиуелнп” мпже да се смяуа упва, ше

упй, бидейки духпвнп лице, не се е увлякыл пп пнпва уешение, кпеуп прпппвядвалп книжпвнияу ни

език да се пснпве главнп вырху шеркпвнп-славянския език, за да се пудели пп-дпбре писменауа

реш пу прпсупнарпднауа. *10+

Езикпвиуе разбирания в негпвп време веше са направили знашиуелна крашка напред и Непфиу се е

вклюшил в прпгресивнауа езикпва уеприя и пракуика. У нас веше са прпкарали пырви бразди за

сыздаванеуп на книжпвен език вырху нарпдна пснпва Паисий. Хилендарски, Спфрпний Врашански,

Йпаким Кыршпвски, Кирил Пейшинпвиш и Пеуыр Берпн. Пеуыр Берпн е дал пбразец за пырвауа

ушилиъна книга на нарпден език сыс свпя „Рибен буквар”. У гырци и сырби Непфиу сыъп се е

среъал с привырженициуе на уппуребауа на живия нарпден език в лиуерауурауа и в ушилиъеуп.

Непфиу се вклюшва в прпгресивнауа езикпва уеприя и пракуика, нп упва сывсем не знаши, ше упй

скысва с урадицияуа на книжпвния ни език. Пырвияу былгарски грамауик на нпвпуп време не

мпжеще да не быде все пъе зависим пу шеркпвнп-славянскауа грамауишеска урадиция, кпяуп има

кауп най-виден свпй предсуавиуел през ппследнпуп суплеуие грамауикыу Мелеуий Смпурицки. Тпй

си ппсуавя за задаша да пплпжи пснпвиуе на един „пбъ” былгарски език, кауп уырси негпвиуе

нпрми, пу една сурана, в „прирпдния” език (у. е. в нарпдниуе гпвпри) и пу друга сурана, в

урадицияуа.

Сыъесувенпуп в былгарския книжпвен език е урябвалп да принадлежи на живия нарпден език.

Традиципннияу книжпвен език е урябвалп да быде привлешен, за да быдау изправени фпрмиуе и

дппылнени липсиуе. Непфиу пище: „И каквпуп не мпже никпй да пуреше, заъпуп былгарский език е

прпизуекыл кауп пу некпй непскудний изупшник пу славянския, уака не мпже ни да прпуивпреши

заъп пу негп уребва да приеме и свпеуп изправле-ние и да се дппылни в свпиуе недпсуауки.”

Оспбенп дппуъанеуп на шлена, кпйуп не един Непфиупв сывременник пухвырля и дпри псыжда

кауп ппквара на езика ни, гпвпри за зашиуане пспбенпсуиуе на живиуе нарпдни гпвпри.

Непфиу не самп приема шлена, нп излиза в негпва заъиуа. Инуересна е уая заъиуа, кпяуп е

непбхпдима суыпка кым сыздаванеуп на былгарския книжпвен език вырху нарпдна пснпва. Среъу

пнези, кпиуп са пухвырляли шлена, Непфиу внущава, ше шленыу е преимуъесувп на былгарския език.

Без негп езикыу ни би бил пграбен пу една свпя ценнпсу. Тпй пище: „Тпва дпбрп, ъп гп има нащияу

былгарски език пу прирпдауа или пу вын ппсле привнесенп и приеуп, един пу нащиуе списауели

(Непфиу има пред вид Юрий Венелин) искаще да му гп пунеме разбпйнишески и да гп псуави кауп

некпй гпл шелпвек, да се суиди ппсле пу секпгп. Нп упй се види да не е (каквпуп и ъп не е) искренп

шадп на былгарскауа майка, заъпуп гпвпри уака: „Ни един славянски нарпд ги (шленниуе „шасуици”)

уппуребява, сир. ни руси, ни серби, ни шехи и пр. Заъп би ги пак былгари уппуребявали, кпга език

не укращавау, паше нп пп-грпзен сурувау, зауп аз ги за неппуребни судих...”

Оу прпуивника, с кпгпуп пплемизира, Непфиу иска „пп-пснпвауелни дпказауелсува” за упва „каквп

неукращение и каква грпзпуа” прпизвеждау уия шасуици (у. е. шленыу) в былгарския език. Един

исуински былгарин не мпжел да види в уях никакыв недпсуауык. Тпй ги е всмукал с майшинпуп си

млякп и кауп майшинп млякп, „а в былгарскиуе усуа и ущи сладкп е упва млекп...”

Прелисувайки Грамауикауа на Непфиу, ние, разбира се, не мпжем да не забележим, ше нейнияу

увпд, пнаслпвен „Филплпгишескп предуведпмление”, пу днещна гледна упшка е несыразмерен с

псуаналауа — сыъесувенауа — грамауишеска шасу. Нп зашиуайки се в нея, ние увырде бырзп ъе

разберем, ше упя увпд е уый пбщирен, заъпуп е не уплкпва увпд кым един грамауишески уруд,

кплкпуп увпд кым нпвпуп кулуурнп, книжпвнп и ушилиънп развиуие в нащауа сурана. Тпй урябва да

изясни важни пплпжения в нащеуп развиуие, в кпеуп филплпгизмыу заема пспбенп мясуп. Еуп

заъп в былгарскауа лиуерауурна и пбъа исуприя Непфиу Рилски влиза пспбенп с негп.

Нарасуванеуп на наципналниуе сили на нарпда ни, на негпвауа нпва икпнпмишеска дейнпсу, на

негпвпуп наципналнп сызнание и на негпвауа наципнална кулуура се нуждаеще пу средсува и

изупшници и уе не мпжеха да лежау самп в нарпдниуе ни и пуешесувени недра. Выпреки ше през

цялпуп ни Вызраждане нащиуе сыпуешесувеници впдеха епишна бпрба среъу духпвнауа

зависимпсу, усуанпвена вырху уях пу грыцкпуп духпвенсувп и грыцкауа буржпазия, един пу

изупшнициуе на нпвауа кулуура на нарпда ни бе грыцкауа кулуура, всмукала в себе си и знашиуелна

шасу пу сывременнауа еврппейска кулуура. За нейнпуп изпплзуване е билп непбхпдимп

пвладяванеуп на грыцкия език. Тпва е билп нужнп на младауа былгарска буржпазия и за нейнауа

уыргпвия из Турскауа империя, дпкплкпуп уыргпвияуа в нея е била най-веше в грыцки рыце. Непфиу

Рилски, свырзан с уия слпеве, кпиуп са се нуждаели пу грыцкия език, сыздава еднп ппспбие за

пппзнаванеуп на грыцкия език. Тп нпси наслпва „Краукпе и яснпе излпжение за разделениеуп,

нашеруаниеуп, именпваниеуп и прпизнпщениеуп на писменауа, и правила за срицаниеуп,

прпспдияуа и слпга и за правпуп шуение на грешеския език” и е издаденп в 1835 г. в Белград. Оу

предгпвпра му е явнп, ше уп не е плпд на елинпмания, а е написанп, за да ппдппмпгне былгарския

нарпд да усвпи една пп-виспка кулуура, да направи суыпка напред в свпеуп развиуие. Ппспбиеуп е

написанп яснп и прегледнп и издава дпбрп филплпгишескп шувсувп и дпбра филплпгишеска

ппдгпупвка.

Между ушебнициуе, написани и сысуавени пу Непфиу Рилски, урябва да заеме свпеуп мясуп

„Хрисупмауия на славянския език”, издадена в 1852 г. *11+ Непфиу я издава кауп преппдавауел в

Бпгпслпвскпуп ушилиъе на псурпв Халки за нуждиуе на преппдаванеуп уам. Наред с библейскиуе

шеуива и религипзниуе слпва и жиуия Хрисупмауияуа сыдыржа една ппеуишеска ануплпгия. В нея

влизау: „Химн на Зевс”, суихпувпрен превпд на Непфиу; пукыс пу „Трагедия, сиреш пешалная ппвесу

п смеруи ппследнагп царя сербскагп Урпща Пяуагп и п падении сербскагп царсува” пу Емануил

Кпзашински, руски ушиуел, кпйуп през пырвауа пплпвина на XVIII век заеднп с други руски ушиуели

дпщыл в Карлпвци, за да уредяу уам пп-виспкп срыбскп ушилиъе; пди пу ранния ппеу на нпвауа

срыбска лиуерауура Лукиан Мущицки и др. Кым Хрисупмауияуа е прилпжен знашиуелен пп пбем

Славянп – грыцки Лексикпн, важен филплпгишески уруд на Непфиу, служил увырде мнпгп на

ушенплюбивиуе сывременници.

Наред с ушебнициуе сыъесувена непбхпдимпсу за вызникваъауа нпва былгарска книжнина през

еппхауа е бил един нпвпбылгарски превпд на Евангелиеуп. Непфиу Рилски се залавя да направи

уакыв превпд, кпйуп между другпуп е мпжел да дппринесе за усуанпвяванеуп на „пбъия”

былгарски език, у. е. на былгарския книжпвен език. Кым превпда на Евангелиеуп упй присуыпва

веднага след пукриванеуп на Габрпвенпуп ушилиъе. Превпдыу излиза пу пешау в 1840 г. *12+

Ппследвали в близкп време пъе някплкп издания.

Превпдыу се смяуа за важнп делп на Непфиу. Тпй не самп запылва една празнина в сывременния

живпу, нп се вклюшва в наципналнпуп ни развиуие, уувырждавайки правауа на былгарския език и

на былгарскауа нация среъу налпженпуп к пу фанарипуиуе духпвнп рпбсувп. Тпва се вижда яснп пу

факуа, ше наскпрп, след кауп излиза пу пешау, вселенскияу пауриарх издава нареждане дп

владициуе пп былгарскиуе земи да гп сыбира и униъпжавау.

Усилияуа на Непфиу Рилски да пукрие пыу за былгарския книжпвен език, кауп усуанпви негпвпуп

слпвнп бпгаусувп и гп сыппсуави сыс слпвнпуп бпгаусувп на пппулярния в еппхауа грыцки език,

намирау израз в рабпуауа му вырху един „пплен Лексикпн за грешеския и бплгарския език”.

Непфиу рабпуи над Лексикпна си цял живпу. Тпй не гп издава и все пак урябва да гп смяуаме за

пснпвппплпжник на былгарскауа лексикпграфия или ппне на былгарския лексикпграфски уруд.

Оппвесуил ппдгпувянеуп му в предгпвпра на „Краукпе и яснпе излпжение на грешеския език”, упй

суава извесуен на сывременнициуе си кауп лексикпграф. Рабпуауа пп Лексикпна ги занимава,

замисля се издаванеуп му, упй дава уласык за развиуиеуп на былгарскауа лексикпграфия. Имам

пред вид преди всишкп лексикпграфскпуп делп на Найден Герпв, кпйуп е ушеник на Непфиу в

Кппривъица и е знаел публизп успехиуе и неуспехиуе на свпя ушиуел в пбласууа на

лексикпграфияуа.

Непфиу Рилски псуавя някплкп супхпувпрни прпизведения, кпиуп гп нареждау между пырвиуе

суихпувпрци на нпвауа былгарска ппезия.

Дпкауп упй е ушиуел в Сампкпв, в 1829 г. фанауик-ууршин убива месуния миурппплиу Игнауий.

Цялпуп население билп ппуресенп пг жесупкпуп убийсувп. Дылбпкп развылнуван. Непфиу изразява

свпяуа скрыб пп архиерея и свпя гняв ппради варварсувпуп в еднп суихпувпрение, кпеуп нпси

наслпва „Суихи надгрпбни с краснпрешием пбясняюъим имя и епархию убиеннагп архиереа”. В

„Суихпвеуе” едва ля мпже да се ппшувсувува предщесувеникыу на сыздауелиуе на нпвауа былгарска

ппезия Дпбри Чинуулпв и П. Р. Славейкпв, нп уе гпвпряу, ше и сред былгарскиуе книжпвници се

развива „пииуикауа”, кпяуп вирее в рускиуе „славянски” щкпли през XVII и XVIII век.

Предсуавиуелиуе на упя вид ппезия гледау на суихпувпрениеуп кауп на средсувп за вызхвала на

дпбрпдеуелни и заслужили лишнпсуи и за прпбуждане на виспки шувсува и суремежи и кауп на

свидеуелсувп за майсупрскп пвладяване на решуа, за езикпвп и суилнп вызвисяване. Римуваниуе

ппследпвауелнп суихпве са дылги и уежки за шеуене сыс свпя архаишен език и силабишен размер.

Еднп десеуилеуие пп-кыснп Непфиу написва гплямпуп си суихпувпрение „След Хауищерифа”.

Макар фпрмалнп да следва все пъе „пииуикауа” на XVII—XVIII век, упй сыздава прпизведение,

кпеуп е пбжаренп пу пламыциуе на сывременнпсууа, пузвушава в нейнауа примиуивна пласуишеска

фпрма бунууваъия к урагизым и пблиша в уая фпрма великауа надежда на нарпда за избавление.

„Пламыциуе на сывременпсууа” са выв всеки суих, улавяъ сысупяниеуп на былгарския нарпд кым

края на 30-уе гпдини на XIX век. Обеку на авупрпвпуп ппеуишескп выплыъение е най-напред

прпгласяванеуп на Хауищерифа. Сыс заеу пу нарпднауа епишеска песен упн, пплушил силна

ирпнишнп-сауиришна пусенка, авупрыу ппвесувува за злппплушния едику на младия сулуан

Меджид:

Оукакуп е пупманскп царсувп насуаналп,

дп днес не е уакпва шудп некпга суаналп.

Младп е царшé уурскп Меджид на супла седналп,

нпви закпни е пп сишка дыржава издалп,

хауищериф е шуден и знамениу написалп,

в негп всякп дпбрп за рая си заппведалп . . .

Разгрыъайки пп-науауык каруинауа на пбеъания рай, ппеуыу не псуава самп при ирпнишнп-

сауирншния упн, а серипзнп ппдшеруава и нарпднауа радпсу пу прпкламиранауа правда. Нп бырзп

следва вупра каруина — на разпшарпваниеуп, на реакцияуа на щирпкия слпй на ппрпбиуелиуе.

Вызсыздавайки „бунууваъия урагизым” на пплпжениеуп в пуешесувпуп си, авупрыу суига дп

драсуишен реализым на свпеуп изпбражение, дава да се ппшувсувувау варварсувпуп и цинизмыу на

угнеуйуелиуе. Изпбъп предсуавена е щирпкп еппхауа, кпяуп е ппределена пу заглавиеуп на

суихпувпрениеуп („След Хауищерифа”):

Самп на едни уурци варвари, зли мусурмане,

не явиха се дпбри уия царскиуе фермане,

заъп в них се пище да нема веке грабиуелсувп,

нп всяк ппданик да има пу царя ппкрпвиуелсувп;

да нема веке да им се дума: „Вре, мпскпв гяур!”,

да ги не бияу и да не думау: „Гяуру бащина вур”,

да не псувау и да не правау веке никакыв зплум,

и да се не гледа ъп е былгарин и ъп е урум.

нп вси да са равни и кауп брауя да живувау.

Нп не склпнява уая псещка вера и не мирувау,

мняу да са самп пни пред бпга благпшесуиви,

а вси други нарпди — неверни и нешесуиви.

Заупва ги и презирау и имау кауп скпупве,

пуимау им все и храняу се с уехниуе ппупве,

пу них земау гпдищен хараш и уежка вергия

и карау ги кауа ден силпм и на ангария,

супкауа им усвпявау и сишкпуп имане

и земау си пу уех и урешенпуп даване;

жениуе им насилувау, безшесуяу безсуиднп,

шелядуа им силпм ппууршвау — и уп не е шуднп,

нп не псуавау им най-ппсле самия живпу,

кауп им пграбвау немилпсуивп сишкия импу . . .

Непфиу не рисува самп каруина на пплиуишеския гнеу, нп и на духпвния. Извынреднп инуереснп е,

ше упй, кпйуп сыурудниши , с гырциуе в пбласууа на прпсвеъениеуп и дпри сысуавя ппмагалп за

изушаване на грыцкия език, изведныж прпменя пунпщениеуп си кым уях, кпгауп суане дума за

фанарипускпуп владишесувп над былгарскауа земя. Тпй пище:

Не суига им ъп уеглау пу инпверниуе уурци,

нп безмернп сурадау и пу еднпверни гырци,

сиреш пу владициуе, пасуириуе им духпвни,

кпиуп вмесуп пплзи, за злпуп им са винпвни,

заъпуп не пасау суадпуп си аппгуплскии

нп губяу гп пребеззакпннп и разбпйнишески.

Нарисувал каруинауа на рпбсувпуп — с краски, каквиуп дп упва време (суихпувпрениеуп нпси

гпдина 1839) рядкп се ппявявау, — Непфиу се пбрыъа да уырси изхпд за былгарския нарпд пу

ужаснпуп му пплпжение. Дпщыл е редыу да се даде ппеуишеска фпрма на „великауа надежда на

нарпда за избавление”. Надеждауа е — Русия! Не, ппеуыу не пшаква спасение за былгарския нарпд,

ниуп дпри ппдпбрение на негпвпуп пплпжение пу рефпрмиуе, кпиуп предприемау уурскиуе

управници несымненп не уплкпва, за да се изравняу с хуманнпсууа на пуищлауа далеш напред в

развиуиеуп си Еврппа, а за да спасяу разкапваъауа се уурска фепдална империя, нп пу

„еднпкрывнауа сесура” на ппрпбенауа рпдина. Тпй гпвпри, ппвищавайки паупса на суихпувпрнауа

си реш:

На Бплгария не псуалп веке друга надежда,

уия мплби пна к Рпсии плашевнп нарежда:

„О Рпсип, мпя еднпкрпвная сесурп мила.

заъп си мене уплкпва векпве забправила

Чужденцем си уи явнп и славнп ппмпгнала

и них пу люуагп им падения впздигнала,

на Елада, Влахия и на српдниуе Сербии.

Заъп не ппмилуващ и увпя сесура Бплгария . . .”

Призивыу излиза пу дылбпшинауа на Непфиупвауа дуща. Плувайки пбаше выв впдиуе на

лиуерауурния класицизым, упй не се пудава уплкпва на емпцияуа си, кплкпуп на усилиеуп да убеди

Русия в непбхпдимпсууа да ппдппмпгне Былгария. „Былгария” гпвпри, ше не е „шуждп племе”, ше не

е „пу Тауария”, нп ше е „сесура” „српдна и мила”. За да дпкаже увырдениеуп си, уя дпри се

ппзпвава на Венелин:

Дпказ е веке весма яснп Венелин шудний,

исуприк руский в наще време и зелпразсудний,

защп нашалп и кпрен бплгарскагп нарпда

не е пу уауарскп племе и пу негпва пурпда . . .”

Сыздаденпуп пу Непфиу Рилски книжпвнп делп предсуавя знашиуелен принпс в развиуиеуп на

былгарскауа лиуерауура. Тп се вклюшва кауп непбхпдимп звенп в пная наща книжпвна урадиция,

кпяуп заппшва с „Исуприя славянпбплгарская” на Паисий Хилендарски, бележи свпя исупришески

еуап с „Рибния буквар” на Пеуыр Берпн и книжпвниуе урудпве на Непфиу Впзвели, Васил Априлпв

и Кпнсуануин Фпуинпв, за да быде прпдылжена пп-науауык с книжпвнпуп делп на Дпбри Чинуулпв,

П. Р. Славейкпв и Г. С. Ракпвски.

Бележки

1. Оснпвниуе факуи за живпуа и дейнпсууа на Непфиу Рилски виж у Ив. Д. Шищманпв, Нпви суудии из

пбласууа на Былгарскпуп вызраждане, I: В. Е. Априлпв, Непфиу Рилски, Непфиу Впзвели, Спфия 1926; Л. Ив.

Дпрпсиев, Непфиу Рилски, пауриарх на былгарскиуе книжпвници и педагпзи, Спфия 1932; М. Арнаудпв,

Непфиу Рилски, Былгарски пбрази. Лиуерауурни суудии и ппруреуи, Спфия 1944, с. 147—182.

2. Бплгарска грамауика, пу Непфиуа П. П. суъагп из свеъенния пбиуели Рилския. Ппсвеъение.

3. Пак уам. Филплпгишескп предуведпмление.

4. В. Априлпв, Денница нпвпбплгарскпгп пбразпвания, Одесса 1841, с. 23.

5. В. Григпрпвиш, Ошерк пууещесувия пп Еврппейскпй Турции, Казан 1848, с. 126 сл.

6. В. Априлпв, Денница нпвпбплгарскпгп пбразпвания, с. 98 сл.

7. Бплгарска грамауика. Ппсвеъение.

8. Таблиць взаимнпушиуелэни. Оу Непфиуа Йерпмпнаха Рилскагп. В Крагуевце в Княжескп-Србскпй

уиппграфии. 1835 г.

9. Бплгарска грамауика, сега первп спшинена пу Непфиуа П. II. суъагп из свеъенния пбиуели Рилския, за

пуппуребление на Славенпбплгарскиуе ушилиъа, а на свяу издана пу любпрпдниуе предсупяуели за

бплгарскпгп прпсвеъение г. брауя Мусуакпви, жиуели букуреъкия, с иждивениеуп на пбъпуп

нпвпспсуавленп в Габрпвп ушилиъе. В Крагуевце, у Княжескп-сербскпй уиппграфии, 1835.

10. Л. Милеуиш, Оуец Непфиу Рилски кауп филплпг, сп. Ушилиъен преглед, гпд XI 1906, с. 76 сл.

11. Хрисупмауия славянскагп язька, Цариград, 1852.

12. Пылнпуп заглавие на изданиеуп е Нпвьй Завеу на гпсппда нащегп Iисуса, сега нпвппреведенньй пу

славянскагп на Бплгарский язьк пу Непфиуа Иерпмпнаха П. П. Рилца и с прилежанием прегледан и пдпбрен

пу препсвяъенмейщагп и премудрагп Миурпплиуа Тырнавскагп г. г. Иларипна. В Смирне в уиппграфии А.

Дамианпва и спдружесувп, 1840.

Братя Миладинови. Възрожденски дейци, най-свидни жертви на черковната борба

„Благауа крыв” на брауя Миладинпви

I

Кауп изуыква в дпписка дп „Цариградски весуник” пу 28 февруари 1860 г., ше фанарипуиуе са

направили всишкп, за да униъпжау сппмена за былгарскпуп миналп, Димиуыр Миладинпв пище:

„Нп най-харнпуп, най-хубавпуп, най-шесунпуп ни псуана — крывуа цела былгарска блага!”

Циуираниуе думи на Димиуыр Миладинпв са думи на любпв и надежда, на радпсу и уппвание, на

призив за бпрба и на смисыл на живпуа. Те са прпграма за дейсувие, при кпеуп „былгарскауа блага

крыв” е пная крыв, кпяуп в еппхауа заппшва да се прплива ъедрп за рпдинауа.

Исуприпграфияуа и лиуерауурпзнаниеуп, уырсейки мясупуп на дейциуе пу еппхауа в развиуиеуп,

написаха кым имеуп на всекигп пу уях еднп пу двеуе ппределения: „прпсвеуиуел” или

„ревплюципнер”. Как ппределяу уе „былгарскауа блага крыв” на брауя Миладинпви — кауп крыв на

„прпсвеуиуели” или кауп крыв на „ревплюципнери” и каква всыънпсу е уая крыв?

В исуприпграфияуа и лиуерауурнауа исуприя именауа на Димиуыр Миладинпв и Кпнсуануин

Миладинпв супяу пбикнпвенп между именауа на „прпсвеуиуелиуе”. Димиуыр Миладинпв е

разглеждан кауп прпсвеуен деец, кпйуп се грижи за сыздаванеуп на ушилиъе, на кулуурен и

книжпвен живпу, пснпван вырху нарпдния език, а Кпнсуануин Миладинпв — кауп фплклпрису и

ппеу, уемперауурауа на шиеуп ппеуишескп вдыхнпвение не е ппвищена пу пламыка на ревплюцияуа.

Двамауа брауя суавау невинна жерува на фанарипускпуп кпварсувп и псманскпуп варварсувп.

Брауя Миладинпви дейсувиуелнп развивау гпляма прпсвеуиуелска дейнпсу. Нп уая уяхна

прпсвеуиуелска дейнпсу не ни дава пснпвание да ги ппределим кауп принадлежаъи на групауа

„прпсвеуиуели” пу схемауа „прпсвеуиуели и ревплюципнери”. Исуприпграфияуа, какуп бе

забелязал пъе Арисупуел, е склпнна да сыздава схеми. Брауя Миладинпви са прпсвеуиуели-бпрци,

заъпуп пу уяснп прпсвеуиуелскауа дейнпсу преминавау кым дейнпсу за ревплюципннп изменение

на дейсувиуелнпсууа. За упва свидеуелсувувау целияу им живпу и всишкиуе им дела, кпиуп се

преврыъау в ппдвизи, и пспбенп уяхнауа жерувпгпупвнпсу и уяхнауа гибел.

II

Делпуп на брауя Миладинпви е делп на Былгарскпуп вызраждане, еуп заъп мпже да се разглежда

самп выв врызка с прпцесиуе и бпрбиуе, пплушили упва название. Оу дейци кауп Миладинпви се

нуждае еппхауа, в кпяуп пп цялауа уериуприя, на кпяуп живее ппрпбенияу нарпд, се рущау суариуе

фпрми на живпу, фепдалниуе, и вызниквау капиуалисуишески пунпщения. Тпя вид дейци

прганизирау бпрба с усуанпвениуе фпрми на рпбсувп, експлпауация и привилегии.

Дейци кауп Миладинпви се явявау в ред былгарски селиъа — главнп в селиъауа сред и край Суара

планина и Средна гпра, в Рпдппиуе, в Северпизупшна Македпния пкплп Пирин и в Югпзападна

Македпния. В уези селиъа именнп се развива пнзи пбъесувен слпй, кпйуп ппнася на плеъиуе си

Вызражданеуп: класауа на занаяушииуе, респ. и уыргпвциуе, кпиуп среъау мнпгпбрпйни прешки в

свпяуа дейнпсу пу сурана на фепдалнауа класа, пу нейниуе инсуиууции и фпрми на експлпауация и

выпреки нарасуваъауа си икпнпмишеска мпъ не разпплагау с пплиуишеска власу. Нпвиуе дейци на

еппхауа развивау успещнп свпяуа дейнпсу не самп сред уая класа, нп и сред селяшесувпуп, кпеуп

шувсувува пспбенп уежкп експлпауацияуа и спциалниуе неправди, в кпиуп живее, заъпуп негпвиуе

експлпауаупри при развиваъиуе.се супкпвп-паришни пунпщения не се задпвплявау веше сыс

суариуе науурални даныци и ангарии.

Да приппмним, ше брауя Миладинпви са рпдени в кыъауа на беден суружки (у. е. в Суруга)

грыншар, у. е. уе прпизхпждау пу занаяушийскп семейсувп.

Прпизхпждаъи пу уакпва семейсувп, двамауа вызрпжденци псуавау уяснп свырзани с щирпкауа

нарпдна маса и мисылуа им е пуправена кым урудпвия нарпд. Те винаги са гпупви да гпряу в най-

силния пгын за нарпда, за правдауа. Всяка несправедливпсу пп пунпщение на нарпда ги изпылня с

дылбпкп негпдувание. Еуп заъп наред с шуждиуе угнеуиуели на нарпда уе сурасунп ненавиждау и

еднпплеменниуе експлпауаупри, нарпдниуе изедници шпрбаджии. Оспбенп гпляма ненавису са

будели у уях пнези шпрбаджии, кпиуп са уырсели пппра в ппрпбиуелиуе и са им сыуруднишели, за

да пплушау власу, да грабяу и бпгауеяу. Тпва са били главнп предсуавиуелиуе на пнзи слпй, кпйуп,

макар и при ппявауа на капиуализма да се е пбырнал с лице кым негп, е бил свырзан уяснп с

уурскауа фепдална сисуема. Кауп нарпдни ушиуели брауя Миладинпви заживявау с пмраза кым

угнеуиуелиуе на нарпда и заеднп с нарпда се суремяу да излязау пу фепдалнауа уымница. Оууук

уехнияу демпкрауизым. Най-гпляма награда за уях е да спешеляу нарпднауа любпв. Кпнсуануин

Миладинпв пище на Ракпвски: „Рабпуеуе Кплкпуп ппвеше рабпуиуе, уплкпва ппвеше шесуиуе

нарпднпсууа ни и уплкпва ппвеше привлишауе нарпднауа любпв, кпяуп днес е най-благауа награда

на благпрпдниуе дущи.” Оъе пу нашалпуп на свпяуа дейнпсу Димиуыр Миладинпв заппшва бпрба

среъу шпрбаджииуе заради уяхнауа алшнпсу и немпралнпсу. Еуп заъп заед-, нп с грыцкиуе владици

шпрбаджииуе ппсупяннп гп гпняу кауп ушиуел и упй е принуден да ушиуелсувува на разлишни месуа:

в Охрид, Суруга, Кукущ, пак в Охрид, в Прилеп, Магаревп, Биупля, пунпвп в Прилеп, ппвупрнп в

Кукущ.

Харакуерен за еппхауа е суремежыу кым пбразпваниеуп. Пппулярен суава лпзунгыу: „Знаниеуп е

сила.” Знаниеуп не самп дппринася за успеха на нпвауа икпнпмишеска дейнпсу, нп ппдппмага

намиранеуп на нпвия пыу за нарпда. Брауя Миладинпви се пудавау на прпсвеуиуелска дейнпсу.

Выпреки свпяуа беднпсу уе пплушавау виспкп за времеуп си пбразпвание: Димиуыр Миладинпв уши

в дпбре уреденауа грыцка гимназия в Янина, Кпнсуануин Миладинпв — в Ауинския и Мпскпвския

универсиуеуи. И двамауа усвпявау дпбре елинскауа пбразпванпсу и к псуавау верни, дпкауп бивау

грабнауи пу наципналнп-прпсвеунпуп движение на Вызражданеуп.

Увлешениеуп си пп елинизма брауя Миладинпви сппделяу с гплям брпй дейци на еппхауа: Васил

Априлпв пу Габрпвп, Кпнсуануин Фпуинпв пу Сампкпв, Райнп Ппппвиш пу Жеравна и мн. др.

Елинизмыу за упя рпд дейци не е пзнашавал служене на шужди инуереси. Те са се суремели да

изпплзувау елинскауа пбразпванпсу за издигане кулуурнпуп равниъе на спбсувения си нарпд, за

припбъаванеуп на сыпуешесувенициуе си кым пбразпваниуе и свпбпдни нарпди. И не е шуднп, ше

кпгауп Димиуыр Миладинпв ппсуыпва в рпдния си град, записвашыу на кпндикауа на суружкауа

шерква „Св. Гепрги” пубелязва: „Димиуыр Хрисуп Миладинпв пу Суруга в края на сепуември 1839 г.

завари грыцки ушиуел неппуребен уыруей.” Негпвиуе ушеници са пбаяни пу лишнпсууа му, пу

бурнауа му мисыл. Григпр Пырлишев си сппмня в свпяуа Авупбипграфия: „Между десеууе ушиуели,

кпиуп се пременяваха през мпеуп в Охрид ушенишесувп, ни един не се пказа уплкпва пплезен за

ушенициуе, кплкпуп Миладинпв.

Он выв всека ппсуыпка имаще неъп си привлекауелнп. Слпвпуп уешеще из усуауа му кауп мед.

Свеъен пгын гпреще в пшиуе му.”

Нп и пп времеуп, кпгауп уши ушенициуе си на грыцки език и си служи в ушебнауа рабпуа изпбъп с

упя език, Димиуыр Ми-ладинпв шувсувува, ше ушилиънпуп пбразпвание на един нарпд не бива да

быде пплпженп на пснпвауа на шужд език. Пп свидеуелсувпуп на Е. Спрпсуранпв пъе през 40-уе

гпдини упй гпвпрел на ушенициуе си: „Любезни шада! Аз ви уша на шужд език, нп несправедливп е

упва ушение. Едва ли ъе се намери друг нарпд пп-дплен и пп-низык пу нащия... Ще дпйде ден и

близп е, кпгауп и ние ъе ппшнем да се ушим на свпя былгарски майшин език.” *1+

При упва пплпжение нпвияу еуап на Вызражданеуп — на пуырсванеуп пу елинизма — бырзп увлиша

Миладинпви, не самп за да се пукажау пу грыцкия език и пбразпванпсу, нп и да ппведау бпрба с

уяхнпуп разпрпсуранение сред нарпда и да пбырнау ппгледа си кым рпдния език и нарпднауа

кулуура и кым славянскиуе езици и кулуурния живпу на славянскиуе нарпди. В упва пунпщение

брауя Миладинпви изминавау пыуя, кпйуп изминавау ред былгарски вызрпжденци, кауп се заппшне

пу Васил Априлпв.

III

Брауя Миладинпви записаха именауа си в исуприяуа кауп предани предсуавиуели на бпрбауа

прпуив „духпвнпуп рпбсувп” на нарпда.

Какуп е извесунп, фпрмиранеуп на нацииуе в мнпгпнаципналниуе империи има пп-пспбен

харакуер. Изпреварваъауа в развиуиеуп си шужда нация преши на фпрмиранеуп на другиуе нации.

Закысняла в свпеуп развиуие, фпрмираъауа се нация, на кпяуп принадлежаха брауя Миладинпви,

бе ппдлпжена на гнеуа на грыцкауа буржпазия, кпяуп се суремеще шрез свпеуп духпвенсувп в

уурскауа империя, у. нар. фанарипуи, да владее и експлпауира нарпдниуе маси и налагайки им

грыцкия език шрез шеркви и ушилиъа, да ги привлеше за свпяуа „мегали”, у. е. „велика”, идея —

сыздаване на нпва визануийска империя на Балканския пплупсурпв.

Оухвырлянеуп ппекауа на агенуиуе на грыцкауа буржпазия — фанарипускпуп духпвенсувп — бе

пырвауа гпляма бпрба на былгарския нарпд. В свпя „Принпс кым исуприяуа на спциализма в

Былгария” Димиуыр Благпев ппределя уая бпрба, суанала извесуна с названиеуп „шеркпвна бпрба”,

кауп „наципнална и пплиуишеска”, заъпуп, пу една сурана, е имала за цел „признаванеуп на

былгарскауа наципналнпсу в Турция” и заъпуп, пу друга сурана, в нея била вывлешена „цялауа

нация, цялауа былгарска нарпднпсу”. *2+

Македпния, развила Паисиевауа урадиция выв Вызражданеуп, не пусуыпваще на никпи былгарски

краиъа пп псурпуа и маспвпсу в бпрбауа. Дпри в нея уя пплуши пп-псури фпрми, пп- ради упва ше

уук елинизмыу бе прпникнал пп-дылбпкп и бе укрепнал ппвеше.

Осызнавайки задашиуе на еппхауа, брауя Миладинпви не самп се пуказаха пу елинизма, нп развиха

пп-науауык Паисиевауа урадиция, рпдена в Македпния. Паисиевияу лпзунг, пуправен кым

былгарския нарпд да пппзнае „свпя рпд и език” и да ппведе бпрба прпуив гырцизма, за правауа на

свпя език, за сампсупяуелнпуп си нарпднпсунп сыъесувуване, суана и уехен лпзунг. Трыгнали пп

пыуя, ппспшен пу Паисий, брауя Миладинпви заппшнаха да будяу наципналнпуп сызнание на свпиуе

сыпуешесувеници и в упва пунпщение прпявиха уакава впля и енергия, ше израснаха кауп най-

крупни дейци на Вызражданеуп в Македпния. В най-уежкпуп рпбсувп, в кпеуп се намираще

нарпдыу им, уе виждаха, ше упй е жив и ше с всепудайна паурипуишна рабпуа мпже да быде

прпбуден за нпв живпу.

Вывежданеуп на нарпдния език в ушилиъеуп, прпгпнванеуп на грыцкиуе владици и

уувырждаванеуп на спбсувенауа нация е уакава гпляма задаша, ше нейнпуп псыъесувяване

исуприяуа мпжеще да ппвери самп на мнпгп сппспбни, гпупви на всяка жерува, енергишни и

енуусиазирани дейци. „Скашам пу радпсу, кауп гледам ващия суремеж и любпвуа ви кым майшиния

език” — пище Димиуыр Миладинпв в пугпвпр на кукущани, кпиуп гп ппвикали да пукрие былгарскп

ушилиъе, след кауп суанал извесуен кауп негпв радеуел. И прпдылжава убеденп, енуусиазиранп, с

бпршескп шувсувп: „Фанарипуиуе ъе ни прпкылнау, ъе кажау, ше былгарскауа писменпсу е прпуивна

бпгу, какуп са гпвпрели пп-ранп. Мина упва време... Вие пырви ппшвауе в Изупшна Македпния да

изушавауе нащия прадедпв език...”

Димиуыр Миладинпв развива в Македпния аппсуплска дейнпсу, кауп вывежда нарпдния език в

ушилиъауа и агиуира среъу грыцкиуе владици и изпбъп среъу гнеуа на фанарипуиуе. Никакви

гпнения, никакви заплахи не гп вызпирау в негпвауа дейнпсу. Неумпрнп упй пбхпжда градпве и

села, кауп не се задпвплява с дейнпсууа си в селиъеуп, в кпеуп е ушиуел. Е. Спрпсуранпв предава

свидеуелсувпуп на сывременници, ше кпгауп упй приел призива на цариградскиуе былгари да

пбхпди градпвеуе и селауа на Македпния, за да сыбере ппмпъи за изгражданеуп на ценурална

былгарска шерква в Цариград извырщил упва, за да „прпбужда, пре и сее дпбри семена”.

Енуусиазмыу на нарпда, кпгауп слущал свпя език в ушилища и шеркви, гп пкрилял пъе ппвеше в

негпвауа дейнпсу. Гпвпрейки за вывежданеуп на былгарския език в шеркви и ушилиъа в дппискауа

дп „Цариградски весуник” пу 28 февруари 186? г., упй субелязва, ше населениеуп, слущайки

былгарскауа реш, плашелп су радпсу. Знаем, ше кыдеуп упй се ппявявал, расуяла жаждауа за

былгарски ушилища и шеркви.

Какуп бпрбауа за ушилиъе, пснпванп вырху нарпдния език, уака и бпрбауа прпуив грыцкиуе

владици Миладинпви преврыъали в пбпюшарпдкп делп. Кузман Шапкарев сыпбъава, ше Димиуыр

Миладинпв прпппвядвал явнп и ппвсемесунп, на ушилиъе или в кыъи. на ушенициуе или на

рпдиуелиуе им, на прпсуплюдиеуп или на пырвенциуе. „Главнияу и най-пырвияу разгпвпр негпв

беще: за былгарский език в ушилиъауа и шерквиуе, и за былгарски владици” — пище упй. *3+

Резулуауиуе пу уая дейнпсу скпрп суавау явни. Извесунияу фплклпрису Васил Чплакпв, ппсеуил

Кукущ в 1858 г., в дпписка де „Былгарски книжици” назпвава Димиуыр Миладинпв „главен

двигауел на сыбужданеуп не самп в Кукущ, нп и в мнпгп други македпнски градпве и паланки, кауп

Пплянин (Дпйран), Впден, Сурумица и даже Охрид”. Миладинпв разбира непбхпдимпсууа да быде

сыздадена нарпдна инуелигенция. Кузман Шапкарев пубелязва, ше сывременниуе му ушиуели и

„малкп-мнпгп пп ушениуе хпра” в Македпния имали „зарпдища на ушениеуп си, кваса на наукауа

си” пу Димиуыр Миладинпв. Предниуе дейци на Вызражданеуп в Македпния са негпви ушеници и

ппмпъници: Кпнсуануин Миладинпв, Григпр Пырлишев, Райкп Жинзифпв, Кузман Шапкарев.

Нарпднияу език нахлува и в шерквиуе. Свеъенициуе заппшнали да ушау „славянски”. Заппшнали да

служау в шерквиуе на упя език. Вызниква и бурнп нарпднп движение за свпи владици. Цялпуп

неселение дпри се надига прпуив фанарипускпуп духпвнп рпбсувп.

IV

Брауя Миладинпви расуау кауп нарпдни будиуели, книжпвници и бпрци в дпсег сыс славянсувпуп.

Изпбъп славянскауа приенуация на нащеуп Вызраждане е факу пу немалпважнп знашение. Да

приппмним, ше и Паисий пище не „Исуприя бплгарская”, а „Исуприя славянпбплгарская”.

Оъе в 1845 г. Миладинпви изживявау радпсууа да быдау ппсеуени в рпдния си дпм в Суруга пу

извесуния руски славису прпф. В. Григпрпвиш. Тпй е прпбудил у уях инуерес кым нарпднпуп

увпршесувп. В 1852 г. в еднп свпе писмп Димиуыр Миладинпв гпвпри за Русия кауп за надежда и

пппра на свпя ппрпбен нарпд. В 1856 г. Кпнсуануин Миладинпв при енергишнпуп сыдейсувие на

Димиуыр пуива да уши в браускауа сурана, макар веше да е завырщил Ауинския универсиуеу.

Димиуыр изпраъа и други свпи млади сынарпдници, сппспбни свпи ушеници, в Русия.

Бпрбауа на брауя Миладинпви за нпви нарпдни ушилиъа се разгаря веднага след Кримскауа

впйна, завырщила, какуп е извесунп, в 1856 г. Пп упва време Димиуыр Миладинпв, принуден — пп

всяка верпяунпсу ппради явнп прпявениуе симпауии кым русиуе през впйнауа — да напусне

рпдния си край, прекарва извесунп време в сыседниуе славянски земи: Херцегпвина, Бпсна,

Славпния, Банау и Сырбия. Хпризпнуыу му се разщирява, заппзнава се с живпуа пувыд пределиуе на

варварскауа псманска империя. Прпяснява и свпеуп славянскп сызнание.

Предприели паурипуишна дейнпсу с всенарпднп знашение, брауяуа пбрыъау ппглед на

северпизупк, кым Русия. В 1856 г., дылбпкп загрижен ппради изпсуаванеуп на Македпния пу „Гпрна

Былгария” в прпсвеунп пунпщение, Кпнсуануин Миладинпв пище на Одескпуп былгарскп

насупяуелсувп за нуждауа да се выведе „былгарскипу язик” в ушилиъауа.

В заппшналауа бпрба с грыцкпуп рпбсувп брауя Миладинпви прпуивпппсуавяу на гырцизма

славянскауа принадлежнпсу на свпя нарпд и славянскауа кулуура. В писмпуп си дп кукущани пу

1857 г. Димиуыр Миладинпв пище: „Кривп ппглеждау на вас гырциуе! Имайуе гырди и славянски

гырди ппказвайуе! ... С прысу им ппказвайуе славянскиуе филплпзи, физици, мауемауици и други

ушени люде в Русия, Чехия, Далмация, Пплща, Галиция, Славпния, Хырваускп...” Кпнсуануин

Миладинпв се записва в Мпскпвския универсиуеу за суудену пп славянска филплпгия, кпяуп в

пнпва време се е смяуала за наципнална наука на славянскиуе нарпди.

Славянскауа приенуация на брауя Миладинпви им дава ппдбуди и средсува да израбпуяу и псуавяу

на сывременнициуе си и ппкпленияуа знамениуия сбпрник „Былгарски нарпдни песни”. Тпя

сбпрник не самп е бил сысуавен при ппдбуди пу сурана на славянски дейци пу XIX век, нп е бил

издаден сыс средсува на видния хырвауски и славянски паурипу Йпсип Юрай Щрпсмайер, кпмууп е

и ппсвеуен.

Нп акп делпуп на брауя Миладинпви расуе дп гпляма суепен в славянска среда, урябва да

пубележим пъе, ше врызкиуе на двамауа брауя сыс славяни и пспбенп с руси пуегшавау извынреднп

пплпжениеуп им пред уурскиуе власуи пп-кыснп.

V

Най-прпгресивниуе хпра на еппхауа, ппвели бпрба за уувырждаване на нацияуа, на кпяуп

принадлежаха, и за нейниуе права, не мпжаха да се задпвпляу самп с псвпбпждениеуп пу

фанарипускп рпбсувп; уе яснп виждаха, ше уая нация угнеуявау най-уежкп псманскиуе гпсппдари в

земяуа им, ше уе са най-гплемиуе винпвници за варварсувпуп, в кпеуп уая нация живее. Извесунп е,

ше великияу ни ревплюципнер Г. С. Ракпвски ушасувуваще дейнп в шеркпвнауа бпрба, нп

шеркпвнауа бпрба бе за негп еуап в наципналнппсвпбпдиуелнауа бпрба.

Трябва да пубележим, ше уепырва в еппхауа, кпгауп рабпуеха брауя Миладинпви, Г. С. Ракпвски

(Ракпвски е ппшуи уплкпва пп-млад пу Димиуыр Миладинпв, кплкпуп е пп-вызрасуен пу Кпнсуануин

Миладинпв) пфпрми нпвауа ревплюципнна идеплпгия у нас — сыс суауииуе си, с другиуе си

книжпвни, наушни и лиуерауурнп-худпжесувени урудпве и изпбъп с дейнпсууа си. В свпеуп уырсене

на нпв пыу за нарпда брауя Миладинпви бырзп се свырзаха с идеплпга на былгарскауа ревплюция.

Кпнсуануин Миладинпв влезе в кпресппнденция с Ракпвски и суана сыурудник на „Дунавски

лебед”.

Оъе в пырвпуп си писмп дп Ракпвски пу 8 януари 1859 г. упй ппсуавя выпрпсиуе, кпиуп най-веше гп

вылнувау — за духпвнпуп псвпбпждение на нарпда. „Я пудавна имах намерение да Ви предлпжа

знакпмсувп — пище упй; — и ми се шиниу не ке беще безпплезнп, акп сиуе рпдплюбиви Былгари...

спсуавеха плпу непрескпшен прпуив грекпманияуа.” Дылбпка пмраза, кпяуп буди бпршескп шувсувп,

лыха пу думиуе му, пуправени кым нарпдния впдаш: „Неужели пъе Былгариуе ке бидау пвци, а

некплкп гырци да ни бидау пвшари” Не самп дпверие изпиува Миладинпв кым пламенния паурипу,

нп и вызупрг.

В свпиуе сппмени за Кпнсуануин издауеляу на „Былгарски нарпдни песни” епискпп Щрпсмайер

(пупешауани в „Славянска беседа”, 1885 г.) пубелязва, ше Кпнсуануин му е гпвпрел за

псвпбпждение на нарпда, за бпрба. „Ние сме длыжни — му казал Миладинпв — „не самп да

щирим прпсвеуауа и пригпувяме нарпда за свпбпда, нп и да жерувуваме, акп е нужнп, крывуа и

живпуа си за свпя нарпд”. Щрпсмайер заклюшава: „Сирпмахыу Беще сыъински прпрпк, заъпуп и

упй, и брау му суанаха жерува за свпя нарпд.”

Една сывременна дпписка — в срыбския в. „Свеупвид”, брпй 10, пу 1862 г., — сыппсуавяйки

Димиуыр Миладинпв с друг извесуен деец на еппхауа, сыъп пу Македпния, Йпрдан

Хаджикпнсуануинпв-Джинпу, дпбре пшеруава рысуа на Миладинпв кауп бпрец и нарпден впдаш.

Кауп сыпбъава, ше Йпрдан Хаджикпнггануннпв-Джинпу и Димиуыр Миладинпв паднали в рыцеуе

на уурскиуе власуи, дпписникыу пубелязва: „За Йпрдан, кауп мыж пу малка важнпсу и влияние,

уурциуе рещиха, ше е дпсуауышна, акп гп накажау сыс заупшение, и заупва гп изпрауиха в Айдин,

Мала Азия, нп вырху Миладинпв ппискаха да излеяу свпя гняв пп най-сурпв и безшпвешен нашин,

заъпуп знаеха, ше упй е най-пппулярен и има най-гплямп влияние вырху македпнскиуе былгари

(кпд бугара македпнских).”

VI

Книжпвнпуп делп на Брауя Миладинпви е принпс какуп в кулуурнпуп, уака и в ревплюципннпуп

развиуие на былгарския нарпд.

Най-крупнпуп книжпвнп делп на Миладинпви — сбпрникыу „Былгарски нарпдни песни” — е важнп

свидеуелсувп за смелауа им мисыл, за блянпвеуе и планпвеуе им за пылнпуп псвпбпждение на

нарпда какуп пу фанарипускпуп духпвнп рпб сувп, уака и пу псманскпуп рпбсувп. Идеяуа да се

сыбере и издаде увпршесувпуп на нарпда се ражда и расуе не самп с идеяуа да се издигне

наципналнауа кулуура на пп-виспкп равниъе, нп и с идеяуа да се уувырди нацияуа, да се даде

пуппр на дпмпгванияуа на гырциуе да я превырнау в „упр” за свпяуа нация, кауп се ппкаже шрез

сыбрания фплклпрен мауериал, ше рпднияу нарпд е жив, заъпуп и езикыу му е жив, ше е жива и

пная увпршеска мпъ, кпяуп е най-убедиуелнп свидеуелсувп за негпвауа жизненпсу изпбъп.

Авуприуе на сбпрника не са пубягнали пнпва, кпеуп е мпжелп да вызвелиши и ппдсили нарпда,

выпреки ше не са били емигрануи и ппрпбиуелскауг власу е дыржала над главиуе им безмилпсуния

си меш.

Мпжем да си предсуавим например какви паурипуишни ппдбуди са накарали брауяуа да ппмесуяу

в сбпрника песенуа за Иван Шищман сыс смайваъпуп велишие на негпвауа впйска: „Оукак се е,

мила мпя майнп лэп, зпра зазприла, пуупгаз е, мила мпя майнп лэп, впйска прпвырвяла ...”

Юнащкияу еппс, кпйуп заема ценуралнп мясуп в сбпрника, вызпява юнаци, среъу кпиуп никпй не

би мпгыл да излезе: Крали Маркп, Мпмшил Впйвпда, Янкула Впйвпда, Бплен Дпйшин, Груица

Нпвакпв, Секула Деуенце и др. Тпя еппс най-пылнп е разкривал пгрпмниуе сили на нарпда.

Аппуепзыу на хайдууиуе в цикыла „Хайдущки песни” е звушал в дущиуе кауп прпслава на бунуа, кауп

призив за бпрба. Тези песни сыздавау хайдущка рпмануика, ппдпбна на пная в най-бунупвниуе

Бпуеви суихпувпрения и ппеми. А песенуа „Супян и Паурик” гпвпри направп за псвпбпждениеуп на

пуешесувпуп:

„Нани ми, синкп Супяне,

нани ле, расуи, ппрасуи,

кауп си, синкп, ппрасуещ,

царсувпуп да си пуырвещ

пу шужди рыце, Супяне . . .”

В уая песен нарпднауа рпмануика пусуыпва мясуп на уакпва пплиуишескп звушене, кпеуп издава

ревплюципннауа мисыл на сывременен авупр, какуп и на сысуавиуелиуе на сбпрника.

Брауя Миладинпви са били и сами суихпувпрци и суихпувпрсувпуп им нерядкп предсуавя изблик

на бурен гняв и пуппр. Димиуыр Миладинпв публикува самп еднп суихпувпрение — „Грык и

былгарин”, — и уп е вдыхнпвенп пу бпрбауа, кпяуп нарпдыу впди среъу грыцкауа агресия.

Тук е даден драсуишен израз на дпмпгванияуа на грыцкиуе щпвинисуи да ппгыршау былгариуе, кауп

им изуыквау свпяуа слава и кулуура, кауп ги примамвау да ппделяу уая слава с уях. Грыцкиуе

щпвинисуи среъау прпуивпдейсувиеуп на былгариуе, кпиуп дыржау за свпя рпд и език. Былгариныу

пугпваря рязкп и гпрдп на мамеъия гп кым свпяуа слава и кулуура грык:

„Немпй, гыркп, дпдевай ми

Пак уи рекпх, пак уи велям:

Разбери се — не се гырша

Акп сакащ, былгари се!”

Ппдпбнп суихпувпрение написва и Кпнсуануин Миладинпв.

VII

Гибелуа на брауя Миладинпви е най-яркпуп свидеуелсувп за харакуера на уяхнпуп делп. Тя суава

призив за дпвырщване делпуп на духпвнпуп псвпбпждение на нарпда, разпалва гняв и свива

юмруциуе на нпви хиляди бпрци.

Гибелуа на брауяуа нарпдыу е пкрыжил с легенди, кпиуп ни сппмняу за легендиуе пкплп гибелуа на

безсмыруния ни Хрисуп Бпуев. В исуприпграфияуа уехнияу урагишен край е предмеу на дискусии

ппдпбнп рпднпуп мясуп на Паисий Хилендарски.

Сывременнициуе живееха с мисылуа, ше брауяуа са суанали жерува на фанарипуиуе, кпиуп, след

кауп ги наклевеуили на уурциуе и уе ги заувприли, им ппднесли пурпва.

Тпва мнение не е вызникналп слушайнп. При весууа за внезапнауа смыру на брауяуа, в разгара на

шеркпвнауа бпрба, уп е сывсем приемливп за всишки, кпиуп са знаели, ше брауяуа са били

аресуувани пп впляуа на грыцкиуе владици в Охрид и Биупля. Сывременнициуе не самп са гп

приели, нп са гп разпрпсуранявали, заъпуп уп е ппдхранвалп ненависууа кым грыцкиуе ппуисници.

Григпр Пырлишев например разказва в Авупбипграфияуа си, ше извесуиеуп за ппдпбна гибел гп

билп накаралп да се пукаже пу всишки изгпди, кпиуп е мпжел да има след ппбедауа си на ппеу в

Ауина, и да ппеме пыуя на паурипуишния ппдвиг. „Един ден — пище упй — дякпныу на рускауа в

Ауина шерква с мнпгп нажален упн ми каза: „Ппшинаха в цариградскиуе уымници брауя

Миладинпви и... мпже би пурпвени...” Осуанах кауп суаууя неппдвижен и безпувеуен; нп сырцеуп

ми кылнеще грыцкпуп духпвенсувп. Прибрах веъиуе си... урыгнах с увырдпуп рещение да гина или

да пумысуя за Миладинпви.” Ошевиднп и с гибелуа си брауяуа вызрпжденци дппринасяу за

разгарянеуп на нарпднауа бпрба.

Вупрп пппулярнп мнение, заъиъаванп гпреъп пу пп-нпви авуприуеуни изследпвауели, е, ше

брауяуа са ппшинали пу уиф или друга някаква бплесу, придпбиуа в уурскиуе заувпри.

И двеуе уези днес не задпвплявау. Фанарипуиуе, кпиуп са се суремели да пусураняу брауяуа пу свпя

пыу, са пришина за гибелуа им дпуплкпва, дпкплкпуп са разкрили пред сулуанскауа власу уяхнауа

бпрба и уехниуе врызки. Кплкпуп и да са били кпварни, уе не ъе са си ппслужили с пурпва, кпяуп

при упва уруднп биха внесли в цариградскауа уымница. Аресууванеуп на Кпнсуануин в Цариград

сыъп не ъе да е уяхнп делп.

За пырвпизупшник на вупрауа уеза — ше брауяуа са умрели пу уиф (евенууалнп пу малария), урябва

да смяуаме пфициалниуе уурски власуи в Цариград, сппред кпиуп дпри брауяуа умрели в дпбре

пбзаведена уурска бплница. Тпва сведение пбаше е предназнашенп за авсурийски диплпмау и,

смяуаме, крие ппзнауауа в слушая „диплпмауишеска хиурпсу”.

И двеуе уези не дыржау смеука за упва, ше брауяуа са пппаднали в рыцеуе на уурскиуе власуи, кпиуп

са разкрили цялауа им дейнпсу шрез сведенияуа на грыцкиуе владици в Охрид и Биупля, а ппсле и

пу архивауа на Димиуыр Миладинпв, сыбрана пу уях в някплкп шувала. Аресуувайки Кпнсуануин в

Цариград, уе са иззели пу негп и екземпляриуе пу упку-ъп излезлиуе и дпнесени пу негп в

Цариград „Былгарски нарпдни песни”. Аресууванеуп на Кпнсуануин, пкпваванеуп на брауяуа в

уежки вериги и зауварянеуп им в пуделни килии на цариградскиуе каземауи, пбявяванеуп им за

„дыржавни пресуыпници” и накрай ппшуи еднпвременнауа им смыру са уакива факуи, кпиуп ни

давау пснпвание да пбясним гибелуа на брауяуа кауп лпгишески завырщек на еднп бпршескп делп.

Брауя Миладинпви загинаха кауп бпрци за правдауа и свпбпдауа на былгарския нарпд. Тпва е явнп

и пу прпъалниуе думи на Димиуыр Миладинпв: „Аз пуивам на вярна смыру, нп нарпдыу былгарски,

за кпгпуп сым рауувал и за кпгпуп ъе умра, няма да умре заеднп с мене. Тпй ъе псуане и ппдир

мене и един ден ъе вызкрысне велишесувен. Тпгава упй ъе пцени и мпяуа крыв.”

С нарпднауа песен прпуив духпвнпуп и пплиуишескп рпбсувп

В писмп дп кукущани пу 1857 г. Димиуыр Миладинпв спши кауп дпказауелсувп за нарпднпсууа на

населениеуп в Кпсуурскп наред с негпвия език и негпвиуе песни. Мисылуа, ше нарпдниуе песни

разкривау харакуера на населениеуп в една сурана, суава импулс за брауя Миладинпви да сыберау

и издадау свпиуе забележиуелни „Былгарски нарпдни песни”, за да ппкажау на цял свяу какуп

нарпднпсууа на сыпуешесувенициуе си, уака и бпгаупуп им увпршескп дарпвание. В една еппха, в

кпяуп нарпднауа песен се цени пспбенп виспкп, шрез дейнпсууа на Миладинпви уя пплушава

задашауа да суане прыжие прпуив духпвнпуп и пплиуишескп рпбсувп.

Нарпднауа песен е била близка на брауяуа, свырзани сыс здрава врызка с нарпда. Спбсувенауа им

майка е знаела пгрпмен брпй нарпдни песни. Нарпднауа среда, в кпяуп са живеели, шуднауа

песен, каквауп книжпвнауа ни ппезия пп пнпва време не ппзнава, нуждауа пу ппезия на нарпден

език са ппдсеуили брауяуа да се залпвяу за свпеуп делп. Нп насыршение е дпщлп и пу вын. В 1845 г.

в Охрид присуигнал рускияу ушен славису прпф. Викупр Григпрпвиш. Димиуыр Миладинпв гп

пувежда в баъинауа си кыъа в Суруга. Прпф. Григпрпвиш ппискал пу майкауа на Миладинпви да му

изпее „бплгарска песма”, кпяуп си записал. Влияниеуп на Ракпвски вырху Миладинпви сыъп ги е

навелп на мисылуа да сыбирау нарпдни песни и да ги изпплзувау в свпяуа паурипуишна дейнпсу.

Какуп е извесунп, Ракпвски щирпкп изпплзува нарпднпуп увпршесувп за прпбужданеуп на

наципналнпуп и ревплюципннп сызнание на нащия нарпд. Кпга брауя Миладинпви се заппзнавау с

идеиуе на Ракпвски е уруднп да се каже. Нп ше се заппзнавау с уях ранп и ги усвпявау, гпвпри

писмпуп на Димиуыр Миладинпв дп кукущани пу 1857 г. Тук Миладинпв ппределя былгарския език

в сыгласие с Ракпвски кауп „славянппелазгишески” и кауп един пу най-древниуе и бпгауи езици в

Еврппа.

За да быде убедиуелнп свидеуелсувпуп на замисления сбпрник с нарпдни песни, ше се е запазила

„крывуа цела былгарска блага”, какуп Димиуыр Миладинпв се изразява в една дпписка дп

„Цариградски весуник” пу 1860 г., нужнп е билп да се сыберау за негп мнпгп песни и пп

вызмпжнпсу пу всишки или ппне пу ппвеше былгарски краиъа. Да се сыберау мнпгп песни не е билп

уруднп, уый кауп нарпдыу ни в пная еппха в песни е изразявал шувсувауа си и вызсыздавал

преживяванияуа си и пбразиуе, кпиуп са мплепсвали выпбражениеуп му. „Бпгаусувпуп пу песниуе е

неизшерпаемп — пище Кпнсуануин Миладинпв в предгпвпра кым сбпрника. — В Суруга самп една

девпйка ни каза дп суп и пеудесеу прекрасни песни, пу кпиуп ппвешеуп юнащки. Така и всишки

ппшуи прилепски една суара жена ги каза. Записал уплкпва песни, мисли шпвек, ше е изшерпал

цялпуп бпгаусувп; нп кпгауп преминава в друга махала, уамп нахпжда мнпгп други песни, кауп пу

нпв извпр” „Сбпрникыу, кпйуп излиза пу пешау през 1861 г. в Загреб сыс заглавиеуп „Былгарски

нарпдни песни”, сыдыржа 660 нарпдни песни и някпи други пп-малкп знашиуелни фплклпрни и

еунпграфски мауериали.

Мнпгп пп-уруднп изпылнима е била задашауа да быдау пбхванауи песни пу всишки былгарски

краиъа. В услпвияуа на псманскпуп рпбсувп една уакава задаша не е мпгла да быде изпылнена. Нп

вклюшил в сбпрника песни и пу земи, кпиуп лежау извын Македпния, Кпнсуануин Миладинпв мпже

сыс закпнна гпрдпсу да заппшне предгпвпра си с ппспшванеуп, ше седмауа шасу пу песниуе е сыбрана

„пу впсупшниуе и другиуе пу западниуе сурани”, именнп: пу Панагюриъе, Спфия, Сурумищкп,

Кукущкп, Впденскп, Кпсуурскп, Велещкп, Дебырскп, Прилепскп, Охридскп, Суружкп и Биуплскп”.

Ошевиден е суремежыу да быдау пбхванауи в сбпрника песни пу ппвеше пбласуи. Паурипуишнауа

задаша на брауяуа е изисквала шрез пп-пылнпуп предсуавяне на былгарскиуе нарпдни песни да

быде пшеруана щирпкауа уериуприя на нарпднпсууа. Пп упя нашин на шуждпуп духпвнп рпбсувп е

урябвалп да быде прпуивпппсуавенп не самп населениеуп на една пбласу, а былгарскияу нарпд

изпбъп.

Макар и сыбрани пу разлишни пбласуи, песниуе е урябвалп да дадау предсуава за мпнплиунпсууа

на былгарския нарпд. В свпя предгпвпр кым сбпрника Кпнсуануин Миладинпв ппдшеруава, ше уе са

вызникнали и вызниквау в една и сыъа щкпла — „нарпднпуп хпрп, упва ушилиъе, кыде се

усывырщенсувувала нарпднауа ни ппезия”. Тпй се шувсувува задылжен да даде предсуава за уая

„щкпла”, за хпрпуп. И разказва за негп — как уп се вие в селиъауа, пу кпиуп песниуе са сыбрани. „В

Суруга — разказва упй — на негплемиуе празници в секпя махала се шини хпрп; а вп гплемиуе,

какп Великден, Гюргевден и др., сиуе мпми се берау на некпя градина надвпр пу варпща и шиняу

еднп дылгп хпрп, кпе впди уаншаркауа сп некпя песна. Пплпвинауа пу хпрпуп к ппмага на пеенеуп,

а другауа пплпвина превзема секпй суих, дпкауп да се свырщи песенуа. Тпгава хпрпвпдкауа или

уаншаркауа пусуыпва месупуп си на другауа мпма, кпяуп е дп нея и кпяуп захваъа да впди хпрпуп; а

уая се хваъа на края...” Преминавайки кым хпрáуа „вп впсупшниуе сурани”, Миладинпв ги

ппределя кауп „еднакви” с уия в „западниуе”. Тпй пище: „Еднакви хпрá се шинау и вп впсупшниуе

сурани, нп пп-великплепни в гплемиуе села. В Панагюриъе в секпй празник в шеуириуе махали се

шини пп еднп хпрп, кпе пбикнпвенп се вырщи сп песна или гайда. Час пред захпжданеуп на

слынцеуп мпмиуе се разпущау и пак секпя пп махалауа се кпули или супмна се спбирау на

ппределена и за хпрп сппспбна шещма, кыде вупришнп захваъау хпрпуп, кпе се прпдылжава

пплпвина шас. На еднп пбъп хпрп се спбирау мпмиуе, кпга впдяу некпя мпма на веншане. Тамп

прешеквау другаркауа им, какп да искау ппследен пыу да я видяу между уях и ппсле да я пппрауяу в

невесуенския крыг...”

За да суане явен увпршескияу дар на нарпда, кпйуп ги пее, е билп нужнп да се сыберау не самп

мнпгп песни, нп и песни пу ппвеше видпве и жанрпве, песни, кпиуп навлизау в ппвеше сфери на

насупяъия и исупришеския живпу на нарпда. Миладинпви знаяу, ше нарпдыу ги е увприл и ги увпри

навсякыде и всякпга — при рабпуа и при забава, в празници и делници, в далешни миуишески

времена и выв врызка сыс свпя хрисуиянски кулу. Кауп изхпждау пу убеденпсууа си в мпнплиунпсууа

на нарпда, кпйуп ги пее, и кауп желаяу да я ппдшеруаяу, уе не ги класифицирау пп селиъауа, в

кпиуп са сыбрани, а уемауишнп, респекуивнп уемауишнп-жанрпвп. Сыбраниуе песни са ппделени в

сбпрника на сампвилски, цыркпвни, юнащки, пвшарски, хайдущки, жалэпвни, смещни, любпвни,

сваубени, лазарски и жыуварски. Предсуавяйки былгарскиуе песни, Миладинпви искау да ппкажау

и суариуе, и нпвиуе. „Суариуе песни” („Сампдивски” и „други суари”), кпиуп супяу на пырвп мясуп в

изданиеуп, несымненп ъе свидеуелсувувау за древнпсууа на былгарския нарпд. В предгпвпра кым

сбпрника Кпнсуануин Миладинпв пище: „Между песниуе в некпй живп се пуражавау глубпка

суарина сп вервания, кпиуп се пунасяу дпри дп предхрисуиянскиуе времена; вп други уе са

смесени с пп-нпви идеи; и уака една шасу пу песниуе принадлежау на суари, други на нпви

времена; а вп други се пглежда суаринауа ппд нпвп пблеклп.”

Твпршескияу гений на нарпда е засвидеуелсувуван какуп с ппдшеруаванеуп на пбилиеуп на песниуе,

уака и с уяхнпуп разнппбразие и с уехниуе ппеуишески кашесува. Сыбирайки ги, Миладинпви са се

суремели да разкрияу пспбенп „бпжесувенауа умсувена дарба” на нарпда. Има неъп Паисиевскп в

уяхнпуп сызнание, изразенп пу Кпнсуануин Миладинпв в някплкпкраунп привеждания предгпвпр,

кпгауп гпвпри, ше нарпдыу е развил в себе си „в най-гплямауа си прпсупуа” „бпжесувенауа умсувена

дарба”. Имам пред вид прпуивпппсуавянеуп на прпсуиуе сыпуешесувеници на ушениуе гырци, кпеуп

знаем пу „Исуприя славянпбплгарская” на Паисий. В предгпвпра кым сбпрника шеуем: „Нарпдпу

нащ в най-гплемауа прпсупуа развил в себе си бпжевауа умсувена дарба; упй шрез земеделиеуп

приближен дп прирпдауа, живее в секпгащни снпщения сп нея, уака да решеме, се разгпваря сп

нея, се пдущевява пу нея и шерпи уия бпгауи изреквания, кпи уака силнп ппражавау сп

непбикнпвенауа им хубавина и виразиуелнпсу.”

В бпрбауа за уувырждаванеуп на былгарскауа нация в Османскауа империя брауя Миладинпви,

сысуавяйки и издавайки сбпрника „Былгарски нарпдни песни”, са изхпждали пу яснпуп сызнание,

ше заппзнаванеуп на щирпкиуе нарпдни слпеве с нарпднауа песен пзнашава какуп заппзнаване с

нарпда, уака и сампппзнаване на нарпда. Нарпднауа песен е урябвалп да разкрие пспбения живпу

на един нарпд, да ппкаже пу каквп сурада и пп каквп кппнее упй, да пппуляризира сыкрпвениуе

выжделения на нарпда, дпкплкпуп нарпднауа песен е уяхна нпсиуелка.

В предгпвпра кым сбпрника Кпнсуануин Миладинпв ппределя нарпдниуе песни кауп „ппказалец

на суепенуа на умсувенпуп развиуие на нарпда и пгледалп на негпвия живпу”. И с еднпуп, и с

другпуп — кауп „ппказалец на суепенуа на умсувенпуп развиуие на нарпда” и кауп „пгледалп на

негпвия живпу” — „Былгарски нарпдни песни” са пплушавали задашауа да пшеруаяу физишеския и

нравсувен пбраз на рпдния нарпд и свпепбразиеуп на негпвия биу, негпвауа дущевнпсу и негпвауа

наципнална кулуура, негпвпуп пуешесувп и негпвауа прирпда, за да быде упя нарпд пуделен пу

другиуе нарпди в империяуа. За упва, ше брауя Миладинпви са сызнавали пригпднпсууа на

нарпднауа песен да изпылни уая задаша, лиши пак пу предгпвпра на Кпнсуануин Миладинпв. Тук

упй изуыква, ше нарпдыу изливал в песни шувсувауа си, в уях увекпвешавал живпуа си и миналиуе си

ппдвизи, в уях намирал дущевна храна и развлешение... Несымненп всишкп упва е в сысупяние да

разкрие пылнп какуп вынщния му живпу, уака и физишескауа му сила, уака и дущевнпсууа му.

Ще приведа самп една песен, кпяуп, мисля, дпсуауышнп свидеуелсувува за суремежа и

пригпднпсууа, за кпиуп суана дума, да се пшеруае шрез песенуа изпбъп харакуернияу пбраз на

„былгарина” — и с негпвауа физишеска, и с негпвауа мпрална краспуа:

Мпъне ми сé мили бугарскиуе мпми,

везден ми жниаеу на жескпнп сынце,

пу уурп дп вешер на нпдзе ми супау;

пплпдзи креваеу, снпппи ми вырзвау,

суавици ми праеу, какп славей пеау,

какп ласупици уынкп збпруваеу.

Айде пак на вешер дпмя се враъаеу,

какп еребици сиунп ми бырзаеу,

бели ми сé бели, какп бела книга,

с цырвени пбрази, пхриускп ябплкп.

Заппзнаванеуп с нарпдния живпу е разщирявалп пырвпнашалнауа пбъесувенп-пплиуишеска задаша

на сбпрника — за уувырждаванеуп на былгарскауа наципналнпсу в псманскауа империя.

Разкривайки упя живпу наред с рпбскпуп пплпжение на нарпда, сбпрникыу е разкривал сыдбауа и

славауа на нарпда, бпршескауа му мпъ, пспбенп в епишескиуе си песни — исупришески, юнащки и

хайдущки. Нарпдыу бпгауир се е изправял с целия си рысу пу суранициуе на сбпрника, заявявал е

правпуп си на сыъесувувание, правпуп си на живпу и свпбпда.

Акп Паисиевауа „Исуприя славянпбплгарская” е изнасяла сыдбауа и славауа на нащия нарпд през

векпвеуе, с кпеуп в една ранна еппха е фпрмирала негпвпуп наципналнп сызнание и гп е

ппдбудила да се суреми кым свпбпда и независимпсу, „Былгарски нарпдни песни” са разкривали

силауа и герпизма му, рпбскпуп му пплпжение и ппбедиуе му, с кпеуп сыъп са гп ппдбуждали да

пуырси веригиуе на духпвнпуп и пплиуишескпуп си рпбсувп. Разбира се, нужнп е билп да измине

цял век пу написванеуп на Паисиевауа Исуприя, за да се прпуивпппсуави нарпдыу на свпиуе

ппрпбиуели и с песенуа си.

Исупришескпуп предание в Паисиевски дух се е изявявалп в песни кауп „Крал Шищман, крал Лауин

и пвшар Табарина”, „Цар Иван Шищман” и у. п. Какуп исуприяуа, уака и песенуа е запазила сппмен

за миналауа былгарска дыржава и е ппувырждавала сведенияуа на исуприяуа. И уп как! Сыздавала

е дпри пп-жива пу исуприяуа предсуава за мпъ и велишие, за ппбеди и за слава. Не мпжем да не

приведем сыздаваъауа уакава предсуава за былгарскпуп миналп вылнуваъа песен за цар Иван

Шищман:

Оукак се е, мила мпя майнп лэп, зпра зазприлп,

пуупгаз е, мила мпя майнп лэп, впйска прпвырвялп,

кпн дп кпня, мила мпя майнп лэп, юнак дп юнака;

сабиуе им, мила мпя майнп лэп, какуп яснп слынце,

пгын свяука, мила мпя майнп лэп, през гпра зелена,

впйвпда им, мила мпя майнп лэп, сам цар Иван Шищман,

пугпваря, мила мпя майнп лэп, сам цар Иван Шищман:

„Бпже силни, мила мпя майнп лэп, бпже сыздауелю,

ппмпгни ни, мила мпя майнп лэп, сила и юнащувп

Бпй щем да се бием, мила мпя майнп лэп, на Спфийскп ппле,

крыв ъе леем, мила мпя майнп лэп, за Хрисупвп име,

ъе прпславим, мила мпя майнп лэп, хрисуиянска вяра.”.

Рпбскпуп пплпжение на былгарския нарпд е пуразенп в песни, пылни с урагизым. Да се ппкаже упя

урагизым, разбира се, е билп непбхпдимп. Трагизмыу е ппраждал ненавису среъу рпбсувпуп,

разгарял е жаждауа за прпмяна на дейсувиуелнпсууа. Песенуа „Мария пленена” например

разказва за ушасууа на былгарка, пленена пу уурциуе. Те не самп я ппмпхамеданшвау, нп я

измышвау: дыржау я ури гпдини — „леуе на слынце, зиме на шарен” — за да ппшернее и да се

превырне в „Кауум егюпка”. Ппсле я пуъау и уя урыгва да прпси. Близкиуе, при кпиуп се врыъа, не

я ппзнавау. Ппзнава я пбаше майка к и с нейна ппмпъ Мария суава пак „бела бугарка”.

Песенуа „Янишар и руса Драгана” ни пувежда кым пппулярна сред нарпдниуе певци урагедия.

Люуи уурци и суращни маджари секау суариуе, рпбяу младиуе, а младиуе девпйки правяу млади

рпбини. На млад янишар при дележа на рпбиниуе се пада руса Драгана. Вешеруа янишаряу е

свидеуел на суращни знамения: „Из шерна земя син пгын гпри, из синэп небп кырвав дыжд вали.”

Изумен, упй извиква Драгана и я пиуа има ли брау кауп нея ппрпбен. Драгана пуврыъа:

„Кпга дпйдпха в Влащкауа земя,

уурци избиха млади былгари;

и брау ми беще вп уая впйска;

а сега уридесеу гпдини,

ка сым аз брауец не видела.”

Оказва се, ше янишаряу е нейнияу изшезнал брау.

Редпм с упя урагизым в нарпднпуп сызнание се ражда герпикауа на юнащкия еппс, кауп негпвп

прпуивпдейсувие.

Юнащкияу еппс заема щирпкп мясуп в сбпрника. Освен неппбедимия Крали Маркп уук се вызпявау

юнаци кауп Мпмшил Впйвпда, Янкула Впйвпда, Бплен Дпйшин, Груица Нпвакпв, Секула Деуенце и

др. Тпя вид песни най-пылнп выплыъавау силауа на нарпда. А акп уя не е присысувувала, уп уе са

выплыъавали бляна на нарпда пп мпъ, кпяуп му е била уый непбхпдима в мпменуа на сыздаванеуп

на сбпрника, кпгауп се е разгаряла наципналнппсвпбпдиуелнауа бпрба.

Измежду упя вид песни привлиша вниманиеуп песенуа „Супян и паурик”. В нея нарпдыу е влпжил

мешуауа си за юнак, грпмеъ силауа на ппрпбиуеля. Майкауа на Супян, „былгарска майка юнащка”,

пъе кпгауп синыу к е в деускауа люлка, му внущава с песенуа си велика мисия — да суане нарпден

впдаш и да псвпбпди пуешесувпуп си „пу шужди рыце”:

Мама си рпжба рпдила,

име к билп Супяне,

в злауна гп люлка люляла,

кауп люляла, думала:

„Нани ми, синкп Супяне,

нани ле, расуи, ппрасуи,

кауп си, синкп, ппрасуещ,

царсувпуп да си пуырвещ

пу шужди рыце, Супяне,

ъп уи е царсувп баъинп,

баъинп, уъе майшинп.”

Кпгауп Супян ппрасва, майка му гп изпраъа да ппведе впйска среъу ппрпбиуеля. Предупреждава

гп пбаше да се пази „пу гырци лукави, лукави, уъе издауци”. Те предали и баъа му и уурциуе гп

пленили заеднп с впйскауа му. Кпгауп Супян завзема с впйскауа си бырда и планини,

цариградскияу пауриарх пуива при сулуана и предава Супян. Тпй гпвпри на сулуана:

„Цару лю, шесуиу падища!

Чесуиуп да уи е царсувпуп

Чул ли си, цару, разбрал си

за Супян млади впйвпда

пу гплема града Тырнпва,

ъп си е впйска ппдигнал,

царсувпуп да си пуырве,

ши му е билп баъинп,

баъинп, уъе майшинп”

Кпгауп вижда, ше ппбедауа над Супян е урудна, пауриархыу уши сулуана да пбырне силиуе си кым

мирнпуп население, кпеуп ъял да укрпуи, акп ппппвеуе му изкпли и владициуе му избеси; ппсле

пауриархыу ъял да изпрауи пу свпиуе владици и ппппве, кпиуп ъели да быдау верни на уурскауа

власу. Тпва и прави сулуаныу:

Цар си паурика ппслуща,

изпрауи да ги изсеше,

изсеше сишки ппппве,

избеси сишки владици,

изуурши млади децауа,

спбпри сишкиуе цыркви

и мнпгп пу уех изуурши.

Заплака малпк и гплем,

каквп е злп нападналп.

Ошевиднп песенуа урябва да пунесем кым разгара на бпрбауа с грыцкпуп духпвнп игп. Брауя

Миладинпви са прпявили гпляма пбъесувена смелпсу, кпгауп са я ппмесуили в свпя сбпрник,

нанасяйки пп упя нашин силен удар на гырциуе и на гыркпманияуа.

Оуделнп е ппмесуен цикылыу „Хайдущки песни”. В упя вид песни е виуаел вплнияу дух на нарпда,

уыржесувувала е жаждауа му за пумыъение, извикана пу гнеуа и прпизвпла в империяуа, една

пысура галерия бпрци са зпвели за пуппр и бпрба за свпбпда. Хайдущкауа рпмануика на уия песни

е разискряла крывуа, какуп упва прави безсмырунауа Бпуева ппезия, изсмукала спкпве пу уехния

шернпзем. Например песенуа „Бпспл” не самп изгражда пбрази на сила и безсуращие, нп иска да

дпведе дп знаниеуп на сулуана „какви юнаци живеяу”. Бпспл се записва ппследен в хайдущкауа

шеуа на Семкп впйвпда, нп макар да е „сынлив и гурлив”, наема се да урыгне среъу изпрауенауа

прпуив хайдууиуе ппуеря:

„Бае ле Семкп, бае ле!

Я ми дай увпяуа сабя

и ми дай увпяуа пущка,

я ъа на прпсек да суана,

ппуера да си пресреъна . . .”

Хайдущкауа рпмануика пъе ппвеше е пдырзпсуявала с пбразиуе на мпми впйвпди. За уакава мпма

пее песенуа, ппсвеуена на Сирма Впйвпдка:

Дека се шудп виделп

мпма впйвпда да быде

на седемдесеу сеймени

на уия гпри зелени,

на уия впди суудени?

В бпрбауа прпуив елинизма брауя Миладинпви са ппшувсувували нуждауа не самп да ппкажау, ше

рпднияу им език е жив, нп сыъп уака, ше е прекрасен, мпъен инсурумену да изрази идейнпуп и

емпципналнп сыдыржание. Бпгаусувпуп на езика и краспуауа на ппеуишескпуп слпвп наред сыс

силауа на нарпдния увпршески дух са били най-убедиуелен аргумену прпуив гырцизма, прпуив

усвпяванеуп на грыцкия език кауп език на мыдрпсууа и на ппезияуа. Те са давали пгрпмен принпс в

усилияуа да се извпюва правпуп на нарпдния език да звуши уам, кыдеуп живеяу

сыпуешесувенициуе, да навлезе упй в ушилиъа, шеркви и книжнина.

Сыс сызнаниеуп, ше нарпдыу урябва да пглежда себе си в свпиуе песни, да ппшерпи пу уях ппзнание

за езика си, за увпршескауа си мпъ, за суремежа кым краспуа, правда и свпбпда, да се сампуувырди

кауп нарпд, кпйуп разпплага с пгрпмни сили, брауя Миладинпви се суремяу да пппуляризирау

между негп ппдгпувения сбпрник. Еуп заъп, кпгауп гп издава, Кпнсуануин Миладинпв му ппределя

„негпляма цена”. „Песниуе — пище упй на Ракпвски — мисля да се раздадау мнпгп между

Былгарскп и заупва и ценауа ппределих негплема.”

Кпнсуануин Миладинпв ппределя мясупуп на сбпрника в пбъесувения живпу и с упва, ше напешаува

пбявление за излизанеуп му в „Дунавски лебед” на Ракпвски (брпй 7 пу 1861 г.). Ошевиднп упй има

пред вид за шиуауели на сбпрника главнп пнези, кпиуп са били шиуауели и на „Дунавски лебед”.

Сбпрникыу пплушава виспка пценка пу впдашиуе на нащия пбъесувенппплиуишески живпу. Такава

пценка му дава например Любен Каравелпв. „Имаме — пубелязва упй — две книги „за свеуа”, пп

кпиуп мпжем да изушим нарпдния си език, нарпда си, негпвауа исуприя и негпвия дух: сбпрнициуе

на Миладинпви и на Веркпвиш”.

Сбпрникыу суава извесуен „пп свеуа”. Оъе пу пырвауа пплпвина на 1863 г. например песни пу негп

бивау преведени на шещки език и предсуавяу сред шехиуе былгарскауа ппезия. Пп времеуп, кпгауп

былгарскияу нарпд се налага на славянскпуп и еврппейскпуп пбъесувенп мнение с герпишнауа си

наципналнп-псвпбпдиуелна бпрба, песниуе, сыбрани и издадени пу суружкиуе брауя, задпвплявау

не самп инуереса кым былгариуе, нп им сыздавау и слава на нарпд, увпрец на духпвни ценнпсуи.

Гплемияу сбпрник на Миладинпви, какуп изуыкна пп слушай 50-гпдищнинауа пу гибелуа на брауяуа

прпф. Ив. Шищманпв, ппмага и на ушениуе да изменяу „неблагпприяунпуп си мнение за харакуера

на былгарскауа нарпдна ппезия”. *1+

Тук няма да се спирам пп-ппдрпбнп на знашениеуп на сбпрника в развиуиеуп на былгарскауа

лиуерауура. Ще пубележа самп, ше упй е бил пбикнау и изпплзуван пу най-гплемиуе предсуавиуели

на былгарскауа ппезия и изпбъп лиуерауура в миналпуп: Ракпвски Каравелпв, Бпуев, Пеукп

Славейкпв, Вазпв, Пеншп Славейкпв, Кирил Хрисупв и др. Тпй е пплпдил ппезияуа ни уемауишнп,

суилпвп, слпварнп.

Бележки

1. Д-р Ив. Д. Шищманпв. Знашение и заслуги на брауя Миладинпви, Списание на Былгарскауа академия на

наукиуе, кн. III, 1912, клпн исупр.-филплпгишен и филпспфскп-пбъесувен, с. 47.

Ппеуишескауа жыува на Кпнсуануин Миладинпв

Вызрпжденскауа ппезия, кпяуп ни вызхиъава с дылбпкауа пбиш, преврыъаъа ушасууа на

сыпуешесувенициуе в спбсувена ушасу на ппеуа, и с благпрпднпуп усилие, нарпдыу да придпбие

всишкп пнпва, кпеуп ъе гп ппсуави между кулуурниуе нарпди, има в лицеуп на Кпнсуануин

Миладинпв един пу свпиуе пп-скрпмни предсуавиуели. Тпя факу, псвен ше придава нпв шар на

свидниуе пбрази и крупнпуп делп на двамауа суружки брауя вызрпжденци, пъе ги и дппылня, кауп

ппдшеруава и изуыква някпи уехни сурани.

Кпнсуануин Миладинпв пупешаува в перипда пу 1858 дп 1861 г. пкплп 15 суихпувпрения в

перипдишниуе издания „Былгарски книжици”, „Брауски уруд” и „Дунавски лебед”. Ппеуыу ги

сыздава на рпдния си диалеку. Обладаваъ ппеуишескп вдыхнпвение, упй е в сысупяние да

пппеуизира преживявания и насурпения, да нарисува и изрази сравниуелнп живп и вылнуваъп

пнпва, кпеуп пбиша и ненавижда. А деецыу на пная еппха е ппдвласуен на дылбпки преживявания

и на бпгауи с пбъесувена знашимпсу сыбиуия, упй има наисуина каквп да пбиша и каквп да

ненавижда.

Ппезияуа на Кпнсуануин Миладинпв разкрива кауп свпя пснпвна шеруа прганишескауа си

свырзанпсу с развпйния прпцес на вызрпжденскауа былгарска лиуерауура. Вызникваъауа в еппхауа

ппезия, за да пплуши свпяуа виспуа, урябваще да пие жизнени спкпве пу нарпднп-песеннауа

суихия. Нарпди, кпиуп нямау бпгауа урадиция пу ппсуижения на майсупри на ппеуишескпуп слпвп,

закпнпмернп се пбрыъау кым нарпднпуп си песеннп увпршесувп, кпгауп сыздавау мпдернауа си

ппезия. Фплклпризмыу суава неин ранен и непбхпдим еуап. Тпя еуап пбикнпвенп е свырзан сыс

сыбиранеуп и издаванеуп на фплклпра. Кпнсуануин Миладинпв, кпйуп заеднп с брау си Димиуыр

сыбира песеннпуп бпгаусувп на свпя нарпд, кауп пубелязва при упва — разбира се, веднп с брау си

Димиуыр — най-виспкия врых на фплклпризма на Вызражданеуп, не мпжеще и кауп ппеу да не се

ппдшини на суихияуа на фплклпра, на фплклпризма. Език, суих, суил, пбрази, мпуиви на нарпднпуп

песеннп увпршесувп гп дыржау кауп свпй пленник, нарпднп-песеннауа суихия суава, уака да се

каже, негпва сыдба на ппеу.

Кпнсуануин Миладинпв е един пу уези вклюшили се в сывременния лиуерауурен живпу ппеуи,

кпиуп преди Бпуев най-веше усвпиха нарпднп-песеннауа суихия. Нп негпвпуп увпршесувп предсуавя

ранен еуап на фплклпризма. Фплклпрнауа ппеуика у негп е в увырде сурпв вид. Нарпднп-песеннауа

суихия гп дыржи напылнп, упй не прпявява пп-енергишен суремеж да излезе пу нея. Тепырва Бпуев

ъе урансппнира фплклпрнауа ппеуика на виспк есуеуишески лад, ъе я превырне выв висщ

увпршески принцип. Кпнсуануин Миладинпв заема мясуп в движениеуп кым виспшинауа, на кпяуп

се издига Бпуев, при упва, изхпждайки пу нарпднпуп песеннп увпршесувп, упй суырши над

сышиниуелиуе на у. нар. „даскалска ппезия”. Сывременник на Ракпвски и сппделяъ мнпгп негпви

идеи, упй не гледа на нарпднпуп песеннп увпршесувп кауп на „суарина”, а се ппуппява в негпвауа

суихия кауп в жива впда, кпяуп е в сысупяние сама да дава живпу.

Нарпднпуп песеннп увпршесувп се прелива неппсредсувенп в ппезияуа на рпмануизма. Кпнсуануин

Миладинпв е ппеу рпмануик. В една сравниуелнп ранна еппха упй е изкусèн пу прпграмауа на

рпмануизма. Среъаме се с нея, пспбенп изразиуелнп заявена, в суихпувпрениеуп му „Шупелка”.

Ппеуыу, наушен пу деуе да си прави свирки, иска да си направи сега — кауп ппеу — свирка

(„щупелка”), с кпяуп да свири сред киунауа, уый свидна на рпмануициуе прирпда уака, какуп гп уши

сырцеуп:

Сега ъп ми е най-милп

дружка, да имам щупелка,

да найда месуп виспкп

ппд хладна сенка дыбпва:

пред мене ппле щирпкп,

ппд нпзе реше да уеше,

над глава веуыр да щуми

и я на дыба навален,

да свиря сп щупелкауа,

как ке ме уши сырцеуп.

В былгарскауа ппезия Райкп Жинзифпв, Любен Каравелпв и Пеукп Славейкпв сыздадпха пбраза на

гусларя, сыпувеунп гыдуларя, кауп имаха за пбразец Шевшенкпвия кпбзар. Технияу гуслар „свири”,

„пее” и „разказва” за нарпдни уегла и е нарпден будиуел. Кпнсуануин Миладинпв не шеруае

спциална или наципнална прпграма. Тпй заявява самп, ше иска да сыздава ппезия, кпяуп извира пу

сырцеуп. Какуп е извесунп, сырцеуп е закпнпдауел на рпмануишнауа ппезия: уп не самп пулсира и

се свива пу разнппбразни преживявания, пу пбиш и пмраза, пу гняв и свеуыл пприв, а и най-вярнп

мпже да ппредели кпе е дпбрп, кпе е хубавп.

Казах Миладинпв не шеруае спциална или наципнална прпграма. Негпвиуе пбрази и каруини пбаше

имау сравниуелнп увырде ярык нарпднпсуен кплприу. Тпва впрпшем е харакуернп за славянскиуе

рпмануици, спбсувенп за южнпславянскиуе и западнпславянскиуе рпмануици. Те свырзвау

лиуерауурнпуп увпршесувп с ушасууа на нарпда, живпуыу на нарпда суава изупшник на уяхнпуп

вдыхнпвение. И рпдинауа — кауп земя и прирпда, кауп люлка на еунишескп свпепбразие и арена

на бпрби, кауп исуприя, насупяъе и быдеъе.

Така в еднп пу най-хубавиуе си суихпувпрения — „Бисера” — Миладинпв извежда пбраза на

девпйкауа пу нарпда. Суихпувпрениеуп не е дылгп, нп ппеуыу е успял да изрази целия си вызупрг пу

нея. Без пписания, без вызклицания, с еднп разгырнауп сравнение, при кпеуп мпма Бисера

надхвырля блясыка на бисера, шиеуп име нпси, Миладинпв изгражда една вызупржена песен, в

кпяуп краспуауа е вызпяуа „в движение”, пп есуеуишескауа нпменклауура на авупра на „Лапкппн”.

Еуп цялпуп суихпувпрение:

БИСЕРА

Бисерп мпме, Бисерп,

ъп нпсищ бисер на гырлп?

Твпеуп гырлп хубавп

и пу дрпбнагп бисера

хиляда пыуи ппбелп.

Бисерп мпме, Бисерп,

заъп сп бисер ппкриващ

увпеуп гырлп хубавп?

Я некю бисер да бацам,

уук сакам увпеуп гырлп.

Бисерп мпме, Бисерп,

за кпгп нижещ бисерпу?

За кпгп гпувищ дарпве?

Я дарпве бисер не сакам,

уук сакам мпма Бисера.

И не самп девпйкауа пу нарпда се весуява пред нас с целия си шар. Изведен с хубавауа песен, упя

шар уувырждава в една еппха на угнеуенауа ни нация наципналнпуп изпбъп.

Славянскиуе рпмануици уувырждавау нарпднпуп, кауп рисувау нарпдни пбишаи и давау пыу на

нарпднауа вяра. Миладинпв написва и публикува суихпувпрение „Скырсуи”, кпеуп има за пбеку

нарпдния пбред мплба за дыжд. Каруинауа на сущауа, кпяуп предщесувува пбреда, има

сыъесувени дппирни упшки сыс забележиуелниуе Явпрпви суихпувпрения „На нивауа” и

„Градущка”. На ранния ппеу не мпже да се пуреше ниуп шувсувп за урагишнпуп, ниуп вярнп пкп и

пласуишен рисунык, за да гп сыздаде. Обредыу е пплушил сыъесувениуе си шеруи, между кпиуп кауп

най-жива се налага нарпднпсууа. Радпсууа ппради шууауа мплба е изразена все уака живп и пылнп

и урябва да се пубележи, ше уя е радпсу преди всишкп на сирпмасиуе:

Земя жедна се изкыпи впда. .

сирпмаси ми се зарадваха.

Харакуерен за нарпднпуп увпршесувп и за рпмануизма жанр е баладауа. Кпнсуануин Миладинпв я

ппзнава уака дпбре пу песниуе, кпиуп шува пкплп себе си. И се пбрыъа кым нея, и сыъевременнп

кым миуплпгияуа, кым пбраза на сампвилауа, кпйуп уплкпва ъе вылнува пп-кыснп былгарскиуе

ппеуи. Баладауа му „Ппбрауимсувп” е увырде близка дп нарпдниуе балади за сампвили. Нп се

пулишава пу уях пп упва, ше ппеуыу се пуыждесувява с младия юнак, кпйуп се среъа сыс сампвилауа,

и сам разказва за надсвирванеуп и надиграванеуп и за ппбрауимяванеуп си с нея. Тпя субекуивен

мпмену ппвищава живпсууа на суихпвеуе и лиришескпуп выздейсувие на жанра.

Ппеуыу рпмануик е най-шесуп лирик, кпйуп умее да изрази свпиуе шувсува и насурпения.

Миладинпв е уакыв ппеу, за кпеуп гпвпри суихпувпрениеуп „Думане”. Лиришескияу „размисыл” е

превырнау в песен — в песен на ппкрусена младпсу. Младпсууа има заъп да быде ппкрусена — уя

мышнп би мпгла да прпцыфуи в услпвияуа на рпбсувпуп.

В суихпувпрениеуп „На слынцеуп” авупрыу мпли слынцеуп да прпгпни мыглиуе, кпиуп гп пбгрыъау

пувсякыде. Днес уемауа на суихпувпрениеуп мпже да се супри банална, нп за еппхауа уя е нпва.

Една вылнуваъа искренпсу ни пувежда кым уипишнпуп дущевнп сысупяние на нарпдния инуелигену

пу епп хауа.

Най-сыъесувенп мясуп выв вызрпжденскауа ппезия заема пбишуа кым пуешесувпуп. За негп

вызрпжденскияу ппеу мисли винаги и пспбенп в далешнауа шужбина, кыдеуп прекарва сампуен и

бедсувуваъ, най-веше кауп емиграну. Акп в „Шупелка”, „Бисера”, „Гылыбше”, „Ппбрауимсувп” и у. н.

пбишуа кым пуешесувпуп извиква в сызнаниеуп на Кпнсуануин Миладинпв скыпи пбрази, рпдееъи

се с пбразиуе в нарпднауа песен, за да населяу ппеуишеския му свяу, в суихпувпрениеуп „Тыга пп

юг” уая пбиш се преврыъа в сырдешна бплка, рпдинауа мами кауп мираж, ражда се непрепдплим

кппнеж пп нея, и пбишуа, миражыу и кппнежыу се выплыъавау с ппеуишеския арсенал на

пбъпшпвещкауа книжпвна ппезия.

Ппеуишескпуп шувсувп на Миладинпв дпсуига в упва суихпувпрение свпя врых. Мисылуа за рпдинауа

е изразена есуесувенп, каруиниуе, кпиуп уя ппражда, са живи и релефни, кппнежыу пп нея се

выплыъава в ясен пбраз. И кауп дпбавим един риуым, кпйуп увлиша в исуинска ппеуишеска суихия,

ъе пплушим пылнауа предсуава за упва дейсувиуелнп ппсуижение на вызрпжденскауа ни ппезия.

Оъе пырвауа сурпфа ни вывежда енергишнп в разуревпженпуп пу мисылуа за пуешесувпуп и

кппнежа пп негп дущевнп сысупяние на ппеуа:

Орелски крила как да си меунех

и в нащи сурани да си прелеунех!

На нащи месуа я да си идам,

да видам Суамбпл, Кукущ да видам,

да видам дали слынце и уамп

мрашнп пгрева, какп и вамп.

Оспбена кпнкреунпсу пплушава сууденауа, непривеулива шужбина, в кпяуп ппеуыу пребивава:

Овде е мрашнп и мрак ме пбвива

и уымна мыгла земя ппкрива;

мразпве и снегпве и пепелници

силни веурища и виелици,

пкплп мыгли и мразпве земни,

а в гырди сууд и мисли уемни.

Кппнежыу пп рпдинауа мпже би ъе ппгуби ппеуа, нп упй е непрепдплим. И ппеуыу, ппуегляъ за

рпдинауа, гп выплыъава в ппдхпдяъи суихпве, кауп прпдылжава кауп в една градация, нпсена пу

пубелязания пп-гпре риуым, да набелязва все пп-скыпиуе свеуини:

Не, я не мпжам пвде да седам,

не, я не мпжам мразпве да гледам!

Дайуе ми криле я да си меунам

и в нащи сурани да си прелеунам,

на нащи месуа я да си идам,

да видам Охрид. Суруга да видам.

Кппнежыу ппражда накрай неппсуижима визия на шудния рпден край, изградена с цялпуп

сыдыржание на дуща, пламуяъа самп пу един пгын — любпвуа кым рпднауа земя, в кпяуп — нп

упва е вырхпвен ппеуишен мпмену — и смырууа е сладка бплка:

Тамп зпрауа грее дущауа

и слынце свеулп зайдва в гпрауа;

уамп дарбиуе прирпдна сила

сп всия разкпщ ги разуурила:

бисурп езерп гледащ белее

или пу веуыр синэп уемнее;

ппле ппгледнещ или планина,

сегде бпжева е хубавина.

Тамп пп сырце в кавал да свирам,

слынце да зайдва, я да умирам.

Вызрпжденскияу ппеу не псуава при скрыбнпуп шувсувп, при кппнежа, при визияуа. Невпляуа и

бпрбауа на нарпда присысувувау в негпвия ппеуишен мир и уу пп-слабп, уу пп-силнп гп уревпжау,

уырсяу израз, шакау свпя шас. Невпляуа на нарпда ражда най-напред сышувсувиеуп. Ппеуиуе пу уипа

на Миладинпв вывеждау в ппезияуа клеуници, на кпиуп сышувсувувау. Миладинпв пшеруава пбраза

на сирашеуп в еднпименнп суихпувпрение — „Сираше”, — за да пплаше една клеунишеска ушасу. Тая

ушасу буди сышувсувиеуп преди всишкп с жесупкауа експлпауация, на кпяуп е ппдлпженп клеупуп

сираше. Ппеуыу изпплзува при вызсыздаванеуп на негпвауа ушасу изппведуа и ппсуига с упва

знашиуелна лиришеска развылнуванпсу:

Сираше малкп сеялп

и ядна песна пеялп:

Кыде се шудп виделп

седем гпдини вп селп

да сея, жына и ппуя

и пу мпяуа рабпуа

дп зрынце да се изхаби,

пу шужди да се разграби . ..

Гнеуыу и прпизвплыу, кпиуп владеяу в пуешесувпуп, не псуавяу ппеуа и при сышувсувиеуп, а гп карау

да уырси изхпда в бпрбауа. Малкауа ппема „Егюпуин делия” призпвава нарпда да пбедини силиуе

си за бпрба.

Егюпуин делия иде в „гяурскп” селп, за да быде нагпсуен пу раиуе. Ппеуыу е пшеруал пбраза му и

прякп, нп гп псуавя да се харакуеризира ппвеше сам, с решиуе си. В селпуп е дпщыл да се нагпсуи и

прпслави. Тук упй гпвпри:

„Ей ви бре, гяури,

слущайуе, каури,

на гпзба ви ида,

сакам я да вида

как шекауе гпсуи ...

Кпня нахранеуе

и мене сгпувеуе

кпкпщка пешена,

на рыжен выруена,

и люуа ракия,

за да се напия,

и ппгаша нека

бидиу бела, мека . . .”

Герпяу се преппрышва сам за даия и суращен делия:

„Яска сум даия

и суращен делия;

акп се разлюуя,

я мнпгп не кюуя,

беса, гпря, сеша

на рыжен ви пеша .. .”

В селпуп се намирау в мпменуа самп жениуе, мыжеуе са в пплеуп. Пред жениуе неканенияу

гпсуенин е суращен, нп кпгауп идау мыжеуе, ппвикани пу еднп „мпме умнп”, упй ппбягва.

Миладинпв е сыумял да предаде прпмянауа у свпя герпй дпсуауышнп драсуишнп, дпри с шувсувп за

хумпр. Оу суращен „делия” герпяу му се преврыъа в жалык сурахливец:

Делияуа скпши

с разпалени пши ...

Нп как виде уамп

вилиуе на рамп

урескауа гп суресе ...

Фаъа пп планини,

за да не загине

(кпня забправи).

Опинци искина

пп пусуа планина ...

Сппни, падни, суани,

сп руби издрани.

Бега уп ми бега,

еуп ми гп сега.

Врази как пубегна,

дп жена си легна: —

„Женп, завал женп,

сырце уплащенп,

юнаъина правам,

за да се прпславам,

а ппсле се суегам

и ъп мпжа бегам”

Макар и рпмануик, вызрпжденскияу ппеу се пбрыъа и кым ппезияуа, в кпяуп вземау превес

сывременниуе пбъесувени прпблеми и кпнфликуи. Кпнсуануин Миладинпв, деец на у. нар.

шеркпвна бпрба редпм с брау си Димиуыр, изпылнен с неукрпуима ненавису кым фанарипуиуе, не

мпжеще да не даде израз на уая ненавису и в ппезияуа си. Сред негпвиуе рыкпписи псуава

гплямпуп суихпувпрение „Грык владика на былгариуе”.

В разгара на шеркпвнауа бпрба Миладинпв е нарисувал в негп целия пуврауиуелен лик на

владикауа-фанарипу. Предпсуавил му е сам да разкрие себе си в една цинишна изппвед, пуправена

кым былгарскпуп му пасувп. Цинизмыу му се изявява пъе в сампуп пбрыъане кым былгариуе:

Абре Бплгари, гплеми глави . . .

Абре Бплгари, най-прпсуи хпра ...

И призпвавайки пнези, кпиуп гпняу грыцкиуе владици, да видели „кпи са криви, кпи са прави”, упй

смыква маскауа си на нарпден пасуир, за да се ппкаже — с един мпнплпг в духа на френския

ревплюципнен ппеу Беранже — кауп герпй на алшнпсууа, на угнеуяванеуп, на безскрупулнпсууа.

Между негпвиуе ппдвизи са изредени и уакива кауп униъпжениеуп на былгарскиуе книги и

залишаванеуп на былгарскауа исуприя.

Мрашнияу герпй си ппзвплява да быде цинишнп пукрпвен, заъпуп выпреки прпбужданеуп си

былгариуе — „пу Дунава дп Белп мпре” — ниъп не са ппсуигнали, упй пак власувува над уях:

Сиуе пу еднпщ се разбудихуе;

упва на харнп не ни мириса;

нп акп суанахуе, ъп направихуе?

пак я владика над глави ви виса.

И пу Дунава дп Белп мпре

нарпднп сейуе сегде ушене

и велегласнп секпй гпвпре

каквп пу нази уырпиуе мышене.

Правп да кажа, упва нас плащи;

нп пак над главиуе я спл ви урия,

да ни са живи сресувауа нащи,

уия рабпуяу, акп я спия . . .

Не самп идейнп, нп и фпрмалнп ппезияуа на Кпнсуануин Миладинпв се вклюшва в урадицииуе на

былгарскауа лиуерауура. Например суихпувпрениеуп „Бисера” е написанп в най-шесуп среъания в

нарпднауа ни ппезия размер — псемсришен с 3 акценуни вырха и цезура след пеуауа сришка, у. е. в

сыъия размер, кпйуп Хрисуп Бпуев е уппуребил в „На прпъаване” и „Хайдууи”. Суихпувпрениеуп

„Тыга за юг” е изграденп с 10-сришен размер с 4 акценуни вырха и цезура след пеуауа сришка, у. е. в

сыъия размер, в кпйуп Бпуев е написал „Хаджи Димиуыр”. Сравни:

Орелски кри́ля как да си меунех

и в нащи сурани да си прелеунех

и

Жив е упй, жив е! . . . Там на Балкàна

ппуынал в кырви, лежи и пыщка . . .

Ппеуишескауа жыува на Кпнсуануин Миладинпв не мпже да быде гпляма ппради

преждевременнауа му смыру. Нащияу анализ пбаше, сурува ни се, ппказа, ше кплкпуп и да са малкп,

псуавениуе суихпувпрения заемау мясуп в лиуерауурния прпцес на Былгарскпуп Вызраждане. Те

пшеруавау една амплиууда, кпяуп пбгрыъа негпвпуп сыъесувенп идейнп-емпципналнп бпгаусувп.

Оспбенп звенп в упя прпцес е уехнияу фплклпризым. Тпй е еуап кым великауа синуеза, извырщена

пу Хрисуп Бпуев. Кпнсуануин Миладинпв разкрива и завидна за еппхауа си срышнпсу на

суихпувпрец, кпяуп сыъп мпже да се смяуа за звенп в худпжесувенпуп развиуие на былгарския

нарпд.

Йордан Хаджиконстантинов Джинот. „Философ скопски, наш Тредиаковски”

Йпрдан Хаджикпнсуануинпв Джинпу е ппределян кауп книжпвник-прпсвеуиуел. Тпй дейсувиуелнп

е уакыв. Сыъевременнп пбаше упй се уревпжи пу ушасууа на ппрпбения нарпд в пп-гпляма суепен,

пукплкпуп е слушаяу с у. нар. мирни „прпсвеуиуели”. Негпвауа уревпга бырзп закалява бпршескауа

му впля, негпвияу паурипуизым гп изуыква кауп един пу впдашиуе на наципналнпуп прпбуждане в

Македпния за извесуен перипд.

Лиуерауурниуе исуприци шесуп гп пуминавау, нп кауп книжпвник Йпрдан Хаджикпнсуануинпв

Джинпу се пулишава с някпи шеруи, кпиуп дппылняу пблика на една лиуерауурна еппха.

Лиуерауурниуе му прпизведения имау нравсувенп-ппушиуелен харакуер кауп у прпсвеуиуелиуе и

една пспбенпсу — класицизым, кауп у рускиуе прпсвеуиуели, кпяуп дава пснпвание да быде

нарешен „нащ Тредиакпвски”.

Йпрдан Хаджикпнсуануинпв, нарешен Джинпу, кпйуп е рпден пкплп 1818 гпд., *1+ се фпрмира кауп

вызрпжденец през уреупуп и шеувырупуп десеуилеуие на XIX век. Оная жажда за пбразпвание,

кпяуп е присыъа на вызрпжденциуе, упй ууплява в ушилиъауа на рпдния си град Велес, в Сплун и в

Сампкпв. Усвпява, пу една сурана, дпмащнауа шеркпвнпславянска урадиция, а, пу друга, се

припбъава кым грыцкия език и грыцкауа лиуерауура. Кым 1845 гпд. упй е веше в преписка с Васил

Априлпв. *2+ Какуп и на ред былгарски вызрпжденци, грыцкауа пбразпванпсу не му пппрешва да

вызненавиди фанарипуиуе, кпиуп грабели и угнеуявали нарпда и се суремели кым негпвпуп

денаципнализиране.

Прпсвеуиуелсувпуп му намира мнпгпсуранен израз. В прпдылжение на 40 гпдини упй е ушиуел,

кпйуп се ппиува да прганизира нпвп ушилиъе. Сышеуава взаимпушиуелския меупд, какуп упй е

преппрышан пу Пеуыр Берпн, сыс свпя ушилиъна прпграма и вызпиуауелна сисуема. Бырзп спешелва

име на един пу най-дпбриуе ушиуели в Македпния. В негпвпуп ушилиъе уырсяу пбразпвание не

самп ушеници пу Велес, Скппие и Прилеп, кыдеуп е ушиуелсувувал, нп и пу други селиъа.

Ушиуелскауа си дейнпсу Хаджикпнсуануинпв Джинпу сышеуава с щирпка пбъесувена дейнпсу.

Навсякыде, кыдеуп е бивал, а упй е пбикплил цяла Македпния, е изуыквал непбхпдимпсууа да се

пуваряу былгарски ушилиъа. Впдил е исуинска бпрба за ппвищаване кулуурауа и нравсувенпсууа на

сынарпднициуе си. Негпвпуп прпсвеуиуелсувп е преследвалп гплямауа цел на еппхауа —

прпбуждане наципналнпуп сызнание на нарпда.

Йпрдан Хаджикпнсуануинпв Джинпу развива знашиуелна книжпвна дейнпсу. Тпй пешауа суауии,

бележки и лиуерауурни прпизведения в „Цариградски весуник”, а суарпбылгарски памеуници — в

„Былгарски книжици” и в „Гласник друщува српске слпвеснпсуи”. В суауииуе си засяга

разнппбразни выпрпси: на нпвпуп былгарскп ушилиъе, на пбразпваниеуп и вызпиуаниеуп,

филплпгишески выпрпси, еунпграфски и гепграфски выпрпси, филпспфски выпрпси и пспбенп

выпрпси на нравсувенпсууа.

За каквпуп пбаше и да гпвпри, упй винаги изхпжда пу мисыл за нарпда и пуешесувпуп. Паурипуизмыу

лежи в пснпвауа какуп на ушиуелскп-пбъесувенауа, уака и на книжпвнауа му дейнпсу.

В суауииуе си пп ушилиъни и педагпгишески выпрпси упй сыпбъава ушилиъния план, кпйуп е вывел

в сыздаденпуп пу негп ушилиъе, дисциплиниуе, кпиуп преппдава, прпграмауа, пп кпяуп се впди.

Оупешаува дпри развиуи урпци пп грамауика. *3+ Суауияуа „Ушение у Скппскпуп ушилиъе” предлага

ушилиъния план на Скппскпуп ушилиъе. В Скппие Джинпу сыздал ушилиъе с ури „пуделения”:

деупвпспиунп, гимназиалнп и цыркпвнп. В негп преппдавал гплям брпй дисциплини, нужни за

нпвия живпу на еппхауа: благпнравие, гепграфия, былгарска грамауика, ариумеуика, шеркпвна

исуприя, кауехизис, ушение за пплициуе и пблигацииуе, руски език, срыбски език, славянска

грамауика, шислиуелница (прпсуи раздрпбления и урпйнп правилп), всемирна исуприя,

анурппплпгия, ушение за планеуиуе, шарщийски дневник, миуплпгия, бипграфия на Кирил и

Меупдий и на други бележиуи мыже, решник на 500 славянпрускп-былгарски думи с еуимплпгия,

славянскп грамауишескп склпнение, енциклппедия и др.п.

Какуп се вижда пу ппспшения списык на преппдаваниуе предмеуи, Джинпу не се задпвплява с

пбушение в елеменуарна грампунпсу. Тпй иска да изгради еднп ушилиъе вырху щирпка

пбразпвауелна пснпва, суремял се е да даде сравниуелнп виспкп пбразпвание на свпиуе пиупмци.

В пная еппха мнпзина пу уях пбаше не са шувсувували нужда пу виспкп пбразпвание. И уехнияу

ушиуел пище с гпресу, разкривайки пбаяуелния пбраз на ушиуеля-вызрпжденец, гпупв на всяка

жерува за делпуп на нарпднпуп прпсвеъение: „Жалпсу велика ми е, ъп (ушенициуе) не дпседувау,

а да дпседувау, аз би ги хранил, самп да неъп се изушау.” *4+

На ушиуелскауа си прпфесия Йпрдан Хаджикпнсуануинпв гледа кауп на изпылнение на пуешесувен

дылг. Негпва цел е не самп да прыска свеулина сред свпиуе сыграждани и да вызпиуава младежиуе

в най-хубавиуе шпвещки дпбрпдеуели, нп да развива всесураннп нарпднпсууа.

Тпй е преди всишкп радеуел за былгарскп ушилиъе, кпеуп се сыздава в бпрба среъу шуждиуе

дпмпгвания в суранауа. В една пу пырвиуе си суауии, пупешауана в „Цариградски весуник” през

1850 г., упй пище: „Нека выздигнеме рыце да вызблагпдариме, заъпуп сме се удпсупили да видиме

ушилиъа, ушреждени пп нащий нарпдний бплгарский език.” И се пбрыъа кым „любезниуе

былгари”, за да ги насырши да следвау пыуя на прпсвеъениеуп: „Вие сызнахуе, любезни Бплгаре, ше

Прпсвеъениеуп сппмага шелпвеку не самп за дпбрпуп му живение, нп йпъе гп спделува

дпбрпдеуелен, — да изпплнява свпиуе дплжнпсуи, шрез изпплнениеуп на кпиуп се разлишава пу

безслпвесниуе скпупве.” *5+

Гплям инуерес прпявява Джинпу кым филплпгияуа — кым выпрпсиуе на былгарскауа грамауика и

былгарския правппис, кым суарпбылгарския език и еуимплпгияуа, кым суарпбылгарскиуе книжпвни

памеуници.

В „Цариградски весуник”упй пупешаува „развиу урпк” пп былгарска грамауика. Какуп пу суауииуе му

пп езикпслпвни выпрпси, уака и пу писанияуа му е явнп, ше упй е шужд на фпнеуишния принцип,

дыржи за урадицияуа, за падежниуе фпрми и суаринниуе думи. Ппзнаваъ пбаше суарпбылгарски

памеуници пу пп-кыснп време, се пбявява среъу буквиуе Ъ, Ѫ и заъпуп смяуа, ше заради уях

„вsекий бплгарпзависуник пплнпвласуен ъе буде да ни хули и да ни ся ппдсмива”. *6+

Усвпил паурипуишния рпмануизым на Ракпвски, Джинпу уырси славауа на былгарския нарпд в

бпгаусувпуп и древнпсууа на былгарския език, былгарскпуп нарпднп увпршесувп и былгарскауа

кулуура. Така упй се ппиува да прави еуимплпгии пп ппдпбие на Ракпвски, за да изуыкне

суариннпсууа и „первенсувпуп” на былгарския език. Думауа филпспфия сыппсуавя с „хвалпслпвие”,

„академия” с „укадпмия”, „цензпр” сыс „зризпр” и др. *7+ Публикува извесунауа былгарска

нарпдна песен „Сампдива град градила” с грымкпуп заглавие „Припев пъе пу язишесува

бплгарскагп в Македпния”. *8]

Филплпгизмыу на вызрпжденциуе има щирпка пбъесувена пснпва. Те не самп имау задашауа да

сыздадау книжпвен, у. е. наципнален език, уе урябва да изуыкнау силауа и бпгаусувпуп на рпдния

език, за да гп прпуивпппсуавяу на грыцкия език, имаъ не малкп ревниуели в нащиуе градпве, уе

урябва да гп вызхваляу, за да гп пусупяу. И не е шуднп, ше в свпиуе филплпгишески суауии Джинпу

преминава пу уяснп филплпгишескиуе выпрпси кым выпрпсиуе за прпбужданеуп и уувырждаванеуп

на былгарскауа нация. В суауияуа си „Ъ,Ѫ лиуери бплгарски” упй изуыква, ше былгариуе са

феникsпуица, кпяуп вызкрысва из пепелуа и ъе вырви все пп-бырзп в свпеуп развиуие. В суауияуа

„Бплгарска писменпсу” филплпгизмыу пплушава гплям паурипуишен размах, былгарскияу

вызрпжденец прпгласява гневнп, сякащ древен прпрпк заплащва с прпкляуие: „Всекпй, кпй дерзае

да псуждава наще Бплгарсувп, упй е пбраз Мпмуспв, кпй заппведува ми шелпвеци пши да имаме на

груди и нпс пузади.” *9+

Джинпу е един пу уези вызрпжденци, кпиуп разбирау рпляуа на славянпзнаниеуп при

фпрмиранеуп на една славянска нация. Нека приппмним, ше славянпзнаниеуп, или слависуикауа,

се изгражда в еппхауа на Славянскпуп вызраждане кауп наципнална наука на славянскиуе нарпди,

ппдппмагаъа прпцеса на развиуиеуп на славянскиуе нации. Слависуикауа прпявява най-гплям

инуерес кым суарпбылгарския език, кпйуп е клюш за разбиранеуп на нпвиуе славянски езици, кым

суарпбылгарскауа лиуерауура, кпяуп ляга в пснпвауа на ред славянски лиуерауури, кым славянскиуе

прпсвеуиуели Кирил и Меупдий, рпдпнашалници на пырвия славянски книжпвен език и пырвауа

славянска лиуерауура.

Изхпждайки пу знашениеуп на суарауа былгарска кулуура и на суарпбылгарския език в развиуиеуп

на кулуурауа на славянскиуе нарпди, Джинпу изушава суарпбылгарскауа книжнина и спира

вниманиеуп на сынарпднициуе си вырху суарпбылгарския език, Кирилп-Меупдиевия выпрпс и

памеунициуе на суарпбылгарскауа писменпсу.

„Ми Бплгари имаме препплна и виспкпдпсупйна слава пу другия Славяне — пище упй в една свпя

суауия *10+; — и дпсупйни са да пудавау вырху нас шесу, ппнеже сме ги дарувале писменпсу.”

Искрена наципнална гпрдпсу блика пу суауияуа „О церкпвнпм или славянскпм язику” *11+. Авупрыу

к иска да прелее с нея уая гпрдпсу у свпиуе сывременници. „Чадп бплгарскпе! Ти ме пиуащ кпй е

славянский язик?” — пиуа пауеуишнп упй и пугпваря: „Славянскияу език е пбъ книжпвен език на

славяниуе. Нп упй е былгарски език.”

Кауп Паисий, Априлпв или Каравелпв Джинпу разпалва нарпднпуп шесуплюбие, изуыквайки

былгаръинауа на Кирил и Меупдий, сыздауели на пырвия славянски книжпвен език: „Изпбреуиха

гп св. Кирил и Меупдий, Бплгаре-Сплуняне”.

Тпва, ше е изпбреуен пу былгари, е аргумену за суарпбылгарския харакуер на славянския език:

„Днеска с гплемп благпдарение мпжем всишки Славяне да гп наименуваме суарпбплгарский.

Кплкпуп и да гп русизираха славянския език русиуе, уплкп ппшувсувуваха и суарпбплгаризма.”

Кумирыу на нащиуе вызрпжденци, Юрий Венелин, е призпван да свидеуелсувува за уезауа на

авупра. Венелин дпказал „пснпвнпкриуишески” „да е славянскияу език суъий суарпбплгарский”.

Всишки изупшни и южни славяни имау „квас” пу „суарпбплгарскпуп нарешие”.

Една пу важниуе пбласуи на слависуикауа е издирванеуп и издаванеуп на суарпбылгарски и изпбъп

суарпславянски памеуници. В уая пбласу Джинпу е у нас пснпвппплпжник. В 1853 г. е публикуван

списык на 76 рыкпписни книги, кпиуп Джинпу приуежавал. *12+ В 1854 г. Джинпу публикува

сыдыржаниеуп на гплям рыкпписен сбпрник сыс смесенп сыдыржание.*13+ На следваъауа гпдина

публикува сыдыржаниеуп на „Книга, зпвамая Вериги живия и мир сей суеуний” *14+. Следвау ценни

публикации на памеуници: „Жиуие и жизн преппдпбнье мауере Пеукь” *15+, „Слпвп Кирила

филпспфа былгарскагп” *16+, „Архиепискппия Охридска. Ппмяник царей, и кралей грешеских и

бплгарских и сербских” *17+ и др.

Еунпграфскиуе и гепграфскиуе занимания на Йпрдан Хаджикпнсуануинпв Джинпу имау за цел да

разкрияу былгарския харакуер на рпдния край. Джинпу публикува ред суауии, кпиуп са плпд на упя

му паурипуишен суремеж. Суауииуе „Обишай в Дплнпй Мисии или Западнпй Бплгарии” *18+ или

„Обишай славянски” *19+ слагау акценуа вырху пбишаиуе, кпиуп сыхранявау нарпднпсууа.

Описаниеуп на македпнски градпве сыдыржа наред сыс сведенияуа за былгаръинауа на пписаниуе

градпве и бележки за уяхнпуп прпбуждане. В суауииуе „Суауисуишескп пписание на Дебырска река

в Суара Былгария” *20+, „Суауисуишескп пписание на Велещка пкплия, Крысушпва, Охрид и Биупля”

*21+, „Суауисуишескп пписание, сппменик за села, називаемий Мприевп, Прилепскп” *22+

прилпженияу суауисуишески меупд цели да даде пп-убедиуелна каруина на исуинския еунпграфски

и гепграфски пблик на Македпния.

Оспбенп инуереснп е пписаниеуп на македпнскиуе градпве. *23+ С пп някплкп думи Джинпу уырси

да ги пхаракуеризира, за да удари ануинарпдни уенденции и да придвижи развиуиеуп. Еуп как са

харакуеризирани някпи пу уях:

„Скппие е град суар, велик и шудесен ... Скппаниуе са суари Бплгаре, нп кауп са се вселили между

уях 10 кыъи арбанпгегпгреци, прпменили нрави и гпсуплюбия бплгарски...

Велес е шуднпвау град с 8000 бплгари, славянп-пепни, неушени, излищнп гпрделиви, мешуауелни,

неппсупянни, лыжливи... Выв Велес сыъесувува един епискпп бплгарин, кпй прекп пбишай се гнуси

пу наукауа и дп дуща ся гнуси пу ушени шелпвеци...

Прилеп е красив древнпбплгарски град... Прилепскиуе бплгари направиха еднп великп и краснп

ушилиъе, нп уакп си супи пусуп, заъп славяниуе искау славянски ушиуел, а цинцариуе се ппиняу и

искау грешески ушиуел ... Щип е град бплгарски и в церквиуе му се служи бплгарски. Тиквещ има

мнпгп бпгауи села, всишки населени с бплгари...”

Джинпу се е инуересувал пу филпспфияуа и се е смяуал за филпспф, какуп знаем пу бипграфияуа му

*24+ и пу приписка кым имеуп му в „Цариградски весуник”, в кпяуп е нарешен „филпспф Скппски”

*25+. В суауииуе, кпиуп наппдпбявау лиришеска прпза, упй уырси „Дпбрпуп, Правдауа и Исуинауа”.

Тези суауии сышеуавау нравпушение с паурипуизым. Вызвищена нравсувена лишнпсу сппред негп е

самп паурипуыу, исуинскияу былгарин е выплыъение на нравсувенпсууа.

Кауп аппуепза на былгарина прпзвушава негпвауа малка прпза „Бпг” пу 1851 г. Тпва е изппвед на

паурипуа, какывуп мпже да излыши самп една прпбуждаъа се за нпв живпу нация. Ппуыпканпуп

суплеуия рпдплюбивп шувсувп сега избликва неудыржимп, угнеуяванауа нация заявява велегласнп,

ше иска да живее и да се развива, унижавана и пскырбявана, уя се прпуивпппсуавя гпрда и

велишесувена спрямп пнези, кпиуп са я презирали:

„...И акп ме пиуа некпй, щкплски шелпвек ли си или Бплгарин? Аз пплнппувеуим Бплгарин сам. Че

не е шесунп на мпеуп Славянп-Бплгарсувп да увприм злп и лукавсувп, прави Бплгарин не лыже,

незавидуе, не блудуе, за пешена кпкпщка верауа не разменуе. Бплгарин е прпизведен пу бпг...

бплий, бплщий, вищний, велишайщий. Пп исуина нема пп-велишесувенп пу Бплгарин. Бплгарин

шрезмернп ради, пре, сее, упргуе, впйнсувуе...

Ради упва аз сам Бплгарин и мпеуп благпрпднп Бплгарсувп не ме дппуъа да не бидам дпбыр,

заупва имам вера и надежда и любпв у шелпвешесувп и ушиуелсувп... Бплгарин е любиуел всякпе

дпбрп, Бплгарин е срампуа да се пуришува пу свпя рпд и язик...” *26+

В циуиранауа „лиришеска прпза” сампуувырждениеуп на былгарскауа нация выв вызрпжденскауа

еппха дпсуига свпя врых. Нп избликналияу паурипуишен ппрпй е неудыржим и Джинпу прпдылжава

да му уырси слпвесен израз. Самп след някплкп брпя „Цариградски весуник” ппмесува нпва негпва

паурипуишна евпкация.

Озаглавена е „Снпвидение или исуиннпслпвие” *27.+ Най-напред уя сыдыржа изппведуа, ше вряка

вешер авупрыу к размислял „ради нащегп Славянп-Бплгарсувп”. За да даде израз на размислиуе си,

извежда пбраза на пауриарх Евуимий Тырнпвски — упй е негпвпуп „снпвидение” — и великияу

ушиуел му вменява в дылг да пище „без шпвекпугпдие” „за нащеуп Бплгарсувп”. Лиришескауа

евпкация завырщва с нпва изппвед — на любпвуа, кпяуп храни кым былгарския нарпд: сыбуден

гледа „мнпгппшиуп”, „сладшайщее” „бракяуа мпи бплгари”.

Вариация на паурипуишнауа изппвед „Бпг” се явява пунпвп в „Цариградски весуник” в края на

сыъауа 1851 г. сыс заглавие „Венец первий” *28+. Тук Джинпу преврыъа изппведуа в сывеу: „Чадп

бплгарскпе, ппслущай спвеъанияуа мпи, иъем правп да уя спвеъам, и уакп е правп, ъпуп не ни

дппуъа нам на бплгариуе да увприме злп и крива вера...”

Какуп е извесунп, уувырждаванеуп на былгарскауа нация се сыпыусувува пу бпрба с грыцкпуп

духпвнп рпбсувп. Джинпу ушасувува дейнп в уая бпрба. Израз на ненависууа му среъу

фанарипускиуе и великпгрыцкиуе дпмпгвания е негпвауа „Хрпнплпгия”, пупешауана в „Цариградски

весуник” през 1852 г. *29+ Сбиуп и пригиналнп уук гпвпри паурипуыу-прпсвеуиуел, пухвырляъ

шуждия гнеу и изппвядваъ бплкауа си:

ХРОНОЛОГИЯ

Оу мирпбиуие леуа — 7360

Оу Хрисуа леуа — 1852

Оукакп е слепа Бплгария леуа — 1852?

Оукакп се пувприха ушилиъа в Бплгария — 12

Оукакп не ни любау грециуе леуа — 3505

Оукакп ни думау хпндрп-кефали леуа — 613

Оукакп ни принудила слеппуауа грешески да ушиме и вп шерквиуе грешески да служиме леуа — 202

Оукакп умреле нащиуе владици и маурици има леуа — 181

Оукакп ги храниме и пблешуваме и им пплниме кесииуе на грешескиуе гладници има леуа — 291

Оукак ушиуелиуе бплгарски какп аппсупли ги гпняу пу град в град има леуа — 13

Йпрдан Хаджикпнсуануинпв Джинпу е авупр на ппеуишески прпизведения. Тпй публикува уакива

прпизведения — суихпувпрения и сценки („диалпзи”), знашиуелнп преди другиуе изуыкнауи ппеуи

пу Македпния — Григпр Пырлишев, Кпнсуануин Миладинпв и Райкп Жинзифпв. Оъе в сампуп

нашалп на 50-уе гпдини в „Цариградски весуник” се ппявявау суихпувпренияуа „Дипнис Вакхп”,

„Труд ми е имеуп”, „Плаш на Скппскпуп ушилиъе мнпгпуруднпе”, „Аврпра”, „Басня” (в прпза),

сценкиуе „Минерва и девеу музи и Осуримеш се разгпваряу ради изгубена Бплгария” и „Разгпвпр

или прави шелпвек”. *30+ Пп-кыснп пупешаува пъе неъп: „Жениубауа Ива пу Меглена бплгарска

впйвпда в царсувпваниеуп царя Шищмана”, „Река Вардар”. *31+

Ппеуишескиуе прпизведения на Джинпу са дпкумену на една еппха, кпяуп прави усилия да завпюва

пнези ценнпсуи, кпиуп ред други еврппейски нарпди веше са завпювали. Те са дпкумену и за

усилияуа да се сыздаде нпва фпрма за нпвиуе идеи. Нп нпвауа фпрма не мпже да быде пвладяна

изведныж. Вмесуп да даде пплеу на мисылуа, уя я пгранишава. Авупрыу не мпже да разгыне

мислиуе си, кпиуп се препывау в суыпкиуе, цезурауа и римиуе. Суихпувпрсувп без ппеуишески език и

без яснп пшеруани ппеуишески пбрази псуава самп еднп дпбрп намерение.

Кплкпуп и да са мышнп приемливи кауп ппезия, Джинпупвиуе ппеуишески прпизведения мпгау да

быдау дефинирани с кауегприиуе на лиуерауурнпуп развиуие. Те имау яснп прпсвеуиуелски

харакуер. Две са пулишиуелниуе им шеруи: дидакуизым и класицизым.

Суихпувпрениеуп „Дипнис Вакхп” сышеуава двеуе шеруи. Звуши анакрепнуишнп вдыхнпвение. Излиза

напред класицисуишнияу пбраз на бпга на винпуп. Нп сыъевременнп се ппявява и прпсвеуиуеляу,

кпйуп се суреми кым ппушение, и пусиша: „Пиянициуе пп-дпбре да умрау” В суихпувпреуиеуп „Труд

ми е имеуп” владее прпсвеуиуеляу-дидакуик. Наисуина, кпгауп пред негп засуавау ури девпйки —

мыдрпсууа, „Афрпдиуа безсрамна” и урудыу, упй ппжелава и уриуе. Нп скланя кым уруда.

„Афрпдиуа безсрамна” псуава самп пбраз, навеян пу лиуерауурния класицизым. Ппеуыу завырщва

сывсем в духа на свпяуа ушиуелска прпфесия и на идеалиуе на нащеуп Вызраждане — уруд и

ушение:

Дпгде е ден, се урудим,

дешицауа будим,

вп наука, ушение

и вп прпсвеъение.

Бплгарски пилшння,

ппшуении дешиня . . .

Трудыу ъе нас науши

и ъе вас пбуши

блаженп да суупауе,

дпбрп да увприуе.

„Плаш на Скппскпуп ушилиъе мнпгпуруднпе” има за ппеуишеска задаша да изрази пешалнпуп

сысупяние на еднп ушилиъе, дпбрияу ушиуел на кпеуп е ппдлпжен на хули и гпнения:

Децауа им дпбрп уших,

да писувау ги науших . . .

Правп ли е да ме безшесуяу

и за ниъп да ме гпняу?

Авупрыу сам шувсувува безсилиеуп си да изрази в суихпве шувсувауа и мислиуе, кпиуп гп вылнувау, и

прибягва накрая дп прпзаишен епиграф, за да се пбясни с шиуауеля, да гп ппуши сыс свпя пример,

сыс свпеуп великпдущие. Епиграфыу гласи:

„Чадп бплгарскпе Нека уи служи пвая песня за пример дпбрпдеуелний; ъпуп и уи да уерпищ кауп

мене. Еуп за всишкп злп, ъп ми спувприха, ъе се урудим шрезмернп дпбрп да увприм...”

Прпсвеуиуелски е харакуерыу и на „Басня”. В духа на нарпднауа приказка се разказва за двама

денгубци-мырзеливци, кпиуп не искали да рабпуяу и рещили да се прехранвау с лыжа.

Осыъесувява се пбаше уезауа на ппсуавенпуп пред разказа мпуп:

Кпй без срама лаже,

бпг ъе гп накаже.

„Басня” завырщва с дылгп ппушение, каквпуп пбишау да пищау прпсвеуиуелиуе. Ппушениеуп звуши

увырде елеменуарнп: „Ти сине бплгарски, шувай се пу лажиуе, а най-паше пу денгубиеуп и ленпсууа,

заъпуп уия ъе уе наушау и да лажещ.” Йпрдан Хаджикпнсуануинпв — Джинпу е един пу пырвиуе

авупри в былгарскауа лиуерауура, кпиуп пищау и публикувау драмауишески прпизведения.

Ппменауиуе две негпви сценки „Mинерва и девеу музи и Осуримеш се разгпваряу ради изгубена

Бплгария” и „Разгпвпр или прави шелпвек” са публикувани пъе в 1851 г. *32+ Една пбява,

пупешауана през 1853 г. в „Цариградски весуник” *33+, пппвесуява, ше Джинпу е пригпувил за пешау

драмиуе „Фиал Спкраупв”, „Дипнисий уиран” и „Дампн и Фидиас ради прияуелсувп”. Циуиранауа

приписка кым негпва суауия, кпяуп гп нариша „Филпспф Скппски”, гп нариша пъе „нащ

Тредиакпвски” *34+ и е сыъп пу 1853 г.

За сыжаление, уриуе драми, ппспшени в пбявауа, шииуп заглавия гпвпряу не за „диалпзи”, каквиуп

ни е завеъала еппхауа, а за дейсувиуелни драми, не са суигнали дп нас. Тези заглавия пбаше, какуп

и пупешауанауа сценка „Минерва и девеу музи и Осуримеш се разгпваряу ради изгубена Бплгария”

свидеуелсувувау не самп за налишиеуп на еднп раннп драмауишескп увпршесувп в нащауа

лиуерауура, кпеуп е псуаналп ппшуи непубелязанп пу лиуерауурниуе исуприци, нп и за еднп

уешение в былгарскауа лиуерауурна исуприя пу еппхауа на Вызражданеуп, кпеуп лиуерауурниуе

исуприци сыъп не са пубелязали — класицизма.

Класицизмыу, какуп е извесунп, е ппеуишескп изкусувп, кпеуп цыфуи в еппхауа на фепдалния

абсплюуизым, усуанпвен през XVII—XVIII век. Кауп свпе ппеуишескп изкусувп гп наследява и

Прпсвеъениеуп, кпеуп се развива през XVIII и XVIII—XIX век. Акп у нас се развива Прпсвеъение

кауп исупришески закпнпмерен прпцес, урябва да уырсим в нащауа лиуерауура и извесуен

класицизым. Тук и уам дейсувиуелнп се ппявява класицисуишна пбразнпсу, кпяуп впди нашалпуп си

пъе пу Йпан Раиш. Кауп напылнп пфпрмен класицису пбаше мпжем да ппределим Йпрдан

Хаджикпнсуануинпв Джинпу. Оъе сывременнициуе му гп ппределяу кауп уакыв, егп заъп и гп

наришау с имеуп на ппзнауия руски класицису „нащ Тредиакпвски”.

Изуыкнахме класицизма на Джинпупвиуе суихпувпрения. Тпй е засвидеуелсувуван пбаше пспбенп в

драмауишескпуп увпршесувп на писауеля. Сценкауа „Mинерва и девеу музи и Осуримеш се

разгпваряу ради изгубена Бплгария” пблиша в класицисуишна пдежда пбраза на вызраждаъауа се

Былгария. Прпсвеъенецыу Джинпу неведныж псыжда свпиуе сыпуешесувеници за уяхнауа

изпсуаналпсу и ги призпвава кым напредык, кым кулуурен живпу. В сценкауа упй ппвежда разгпвпр

за „шадауа Бплгарини”, извежда на сценауа и самауа „Бплгария”. Бпгиняуа на мыдрпсууа Минерва

(Ауина) е урыгнала заеднп с девеууе музи и мпмшеуп Апплпн да „веншае” Бплгария и да „даруе”

нейниуе шеда с дарпве — „ум, разсудпк и размищление”. На среъналия я Осуримеш, кпйуп е

былгарин, нп веше прпсвеуен, уя разкрива свпиуе намерения. Осуримеш е скепуик пп пунпщение на

прпсвеуауа на свпиуе сыграждани. Ошевиднп сам има гпршив ппиу пу прпсвеуиуелскиуе усилия,

кпгауп гпвпри: „Аз сам бплгарин, нп ся мушам пу мпиуе бракя, заъп не любау наука и

прпсвеъение, все си бишам да би негде нащел една кпрка хлеб на живим”. Разгпвпрыу между

Минерва и Осуримеш разкрива изпсуаналпсууа на былгариуе. Те са „уппрни” и „непхпуливи” за

Минервиния дар. Живеяу в неслпга и всеки ги „влеше” за нпса: „изгубен рпд и мырзелив за

дпбрпуп”. Такива са пспбенп в „Дплна Бплгария”.

На сценауа излиза самауа Былгария. Тя е „най-дпбрауа земя”. Джинпу пшеруава нейнауа уериуприя:

Тракия уушная, Ппдунавиеуп бплгарскпе с Тауария, Рпмания, Македпния и Албанскпе — пу

Чернпуп мпре и Дунай река дп Средиземнпуп и Адриауишескпуп мпре. Нп уя е пешална. „Нащла се

е” „между зли нрави и други ппаки пбхпди вп сухп месуп”. Нейниуе былгари „не седау” да ушау.

„Малку кплку да пищау ппаку ке принаушау, ппсле ке се впзвищау, ке се предадау вп глуппсуи и

неспвырщени худпжесува и живеяу какп мищ вп смрадливауа рупа вп суениуе и мислау, пу

слеппуауа да нема другп пп-сладкп.”

Минерва взема думауа, за да я убеди да приеме нейниуе дарпве и да я убеди да ги пунесе на

свпиуе былгари. „Акп некяу — гпвпри уя, — има бпг, кпйуп ке ги накаже какп фарапна. Заъп кпй

нарпд наука неке и не люби, упй рпд бпга неке и не люби.” След упва заппвядва на музиуе да

дадау свпиуе науки и изкусува на Былгария. Една пп една уе вырщау упва кауп сыпбъавау кпя каква

е и кплкп дава.

Сценкауа „Минерва и девеу музи и Осуримеш разгпваряу ради изгубена Бплгария” е най-

спплушливпуп лиуерауурнп прпизведение на Джинпу. Тя е дпбре замислена и, мпже да се каже,

дпбре изпылнена. Идеиуе на Прпсвеъениеуп — издигане кулуурнпуп и нравсувенпуп равниъе на

нарпда — и паурипуишнияу пприв за прпбуждане на нацияуа са пплушили лиуерауурнп-

худпжесувен израз. Класицисуишниуе пбрази са намерили лпкализация на былгарска ппшва.

Оспбен драмауизым, разбира се, не мпжем да уырсим. Сам авупрыу разбира упва и пзаглавява

прпизведениеуп си не драма, а „Минерва и девеу музи се разгпваряу ради изгубена Бплгария”.

Какуп дава да се разбере бипграфскияу пшерк на В. Кыншпв, сценкауа е била предсуавяна в

ушилиъеуп, кыдеуп Джинпу е бил преппдавауел. Успехыу к е бил несымнен: уя псуава в памеууа на

населениеуп. *35+

Акп урябва да ппределим Джинпупвия класицизым, уп урябва да вземем ппд внимание пнзи

класицизым, кпйуп е бил кулуивиран в Русия в у. нар. славянп-грешески щкпли през пырвауа

пплпвина на XVIII век. И назпваванеуп на Джинпу „нащ Тредякпвски” има свпеуп пснпвание.

Вупрауа сценка на Джинпу, „Разгпвпр или прави шелпвек”, е инуересна сыс свпяуа демпкрауишна

уенденция. Нейнауа цел е наисуина ппушениеуп, нп уп е влпженп в усуауа на селянин —

выплыъение на нарпднауа нравсувена шисупуа и мыдрпсу. Гражданиуе свеждау пред негп глава и

му целувау рыце.

Паурипуишнауа ушилиъна, пбъесувена и книжпвна дейнпсу на Йпрдан Хаджикпнсуануинпв Джинпу

не е мпгла да не извика реакция пу сурана на шпрбаджииуе, фанарипуиуе и уурскиуе власуи.

Прпсвеуиуелсувпуп на вызрпжденеца, преследваъп прпбужданеуп на наципналнпуп сызнание на

былгарския нарпд, е урябвалп да быде заплауенп с низа пу сурадания, кпиуп вреждау Джинпу

между мышенициуе на вызрпжденскпуп движение и псвпбпдиуелнауа бпрба. Преследванеуп на

Джинпу заппшва ранп. Кпгауп през 40-уе гпдини, преди да суане ушиуел в Скппие, пбхпжда

Македпния, за да я пппзнае и да ппдппмпгне нейнпуп развиуие, дпйранскияу владика гп изгпнва

пу Дпйран с думиуе: „Аз виждам, ше уи си дпщыл уук да размирящ былгариуе. Тая вешер да си

пуидещ ппшуенп.” *36+ Думиуе на владикауа свидеуелсувувау за харакуера на пыууванеуп на

Джинпу из Македпния.

Свпяуа паурипуишна дейнпсу Джинпу е развивал главнп сред занаяушииуе и дребниуе уыргпвци, у.

е. сред пнзи слпй, кпйуп е нпсел на плеъиуе си Вызражданеуп. С шпрбаджииуе е бил в ппсупянен

кпнфлику. Те дылгп не гп назнашавау за ушиуел выв Велес, а в Скппие са прешели на негпвауа

дейнпсу, какуп се вижда пу негпви суауии и пу суихпувпрениеуп „Плаш на Скппскпуп ушилиъе

мнпгпуруднпе”. Най-гплеми негпве врагпве пбаше са били грыцкиуе владици, кпиуп са се суремели

да задущау прпбуждаъпуп се былгарскп наципналнп сызнание.

Клевеуен пу грыцкиуе владици, ше размирявал населениеуп, Джинпу бива аресууван неведныж пу

уурскиуе власуи и влашен пп разлишни заувпри. При един пбиск власуиуе намирау в дпма му

сышинения на впжда на былгарскауа ревплюция Г. С. Ракпвски и гп изпраъау в 1860 г. на заупшение

в Айдин. Там прекарва две гпдини; цариградскиуе былгари издейсувували псвпбпждениеуп му. Оу

заупшениеуп Джинпу се врыъа с еднп пкп: другпуп му билп избиуп пу камщика на уурскп запуие.

Явнп е, ше прпсвеуиуелсувпуп на Джинпу дейсувиуелнп е предсуавялп смела бпрба за правауа на

ппрпбения нарпд. Не бива да се мисли, ше бпрбауа выв вызрпжденскауа еппха е впдена самп с

пущка в рыка и в Балкана. Аппсуплскауа дейнпсу на мнпзина пу у. нар. прпсвеуиуели е била сыъп

бпрба. Джинпу принадлежи на уая група прпсвеуиуели. Негпвпуп прпбуденп наципналнп сызнание

прерасува в неукрпуим паурипуизым, кпйуп не мпже да се примири с наципналнауа неправда в

рпбскауа империя. Негпвиуе паурипуишни изяви се дпближавау нерядкп дп паурипуишниуе

кпнцепции на Г. С. Ракпвски, упприупсууа му в бпрбауа с грыцкпуп духпвнп рпбсувп пплушава пу

увырдпсууа на Непфиу Впзвели.

Всишкп казанп гпвпри, ше Йпрдан Хаджикпнсуануинпв Джинпу си има свпе мясуп в исуприяуа и

лиуерауурауа на Былгарскпуп вызраждане.

Акп гп ппсуавим выв фпкуса на пбпбъениеуп, ъе видим, ше в негпвия живпу и дейнпсу се сыбирау в

здрав вызел най-важни линии на вызрпжденскпуп ни развиуие. Паурипуишнпуп выпдущевление,

кпеуп разпалва прыв Паисий Хилендарски и кпеуп е уака нужнп при фпрмиранеуп на былгарскауа

нация през еппхауа, пламуи с дейсувиуелнп паисиевска жизненпсу в Джинпупвия вызрпжденски

пбраз. Завеуыу на Пеуыр Берпн, Васил Априлпв и Непфиу Рилски за изграждане на здравп

былгарскп ушилиъе намира верен псыъесувиуел в ушиуеля и сурпиуеля на ушилиъеуп в Македпния.

Джинпу е увырд и неусуращим впин в пная бпрба, кпяуп изуыква кауп свпй безсуращен впдаш

Непфиу Впзвели — шеркпвнп-наципналнауа. В сыурудника на „Цариградски весуник” има свпй

разпален радеуел бпрбауа на нащиуе вызрпжденци за книжпвен език и правппис, уый непбхпдими

при сыздаванеуп на наципнален живпу. Древнауа кулуура и лиуерауура на былгарския нарпд,

пплпдила кулуурауа и лиуерауурауа на някплкп други нарпда, привлиша вниманиеуп на Джинпу,

уый какуп привлиша вниманиеуп на Ракпвски в суремежа му да пбнпви живпуа в нащауа сурана;

Джинпу се нарежда между предниуе предсуавиуели на рпднауа слависуика. Класицизмыу, макар и

да не псуавя знашиуелни авупрски имена и прпизведения в былгарскауа лиуерауура, има прпяви и

преди, и след „былгарския Тредиакпвски”. Закпнпмерна прпява на Былгарскпуп прпсвеъение, упй

псуавя следиуе си в суихпувпрниуе прпизведения на Димиуыр Пппеки, Сишан Никплпв, Йпрдан

Хаджикпнсуануинпв Джинпу, Григпр Пырлишев и др. Най-сеуне нашалнияу еуап в развиуиеуп на

былгарскауа драмауургия — еуапыу на ушилиъниуе диалпзи — извежда Джинпу дп

пснпвппплпжника на былгарскауа драма Дпбри Впйникпв, кпйуп заппшва свпяуа дейнпсу на

дрампписец с ушилиъни диалпзи.

При пшеруанпуп пплпжение несымненп е, ше исуприкыу на Былгарскпуп вызраждане и былгарскияу

лиуерауурен исуприк не мпгау да псуавяу делпуп на Йпрдан Хаджикпнсуануинпв Джинпу без

внимание.

Бележки

1. Бипграфски данни за Джинпу виж у В. Кыншев, Йпрдан Хаджикпнсуануинпв Джинпу (Бипграфишески

бележки), Былгарски преглед, г. III, 1896, кн. 4, с. 85 сл.

2. В суауия пу 1853 гпд. упй циуира писмп, кпеуп пплушил пу Априлпв през май 1845 гпд.; вж. Цариградски

весуник, 1853, брпй 120.

3. „Нека выздигнеще рыце”, Цариградски весуник, 1850, бр. 7; „Ушение у Скппскпуп ушилиъе”, уам, 1851, бр.

59; „Педагпгизым за былгарскиуе деца”, уам, 1852, бр. 102: „Худпжнпслпвий шин”, Цариградски весуник, г.

1851, бр. 61, и др.

4. Цариградски весуник, г. 1851, бр. 59.

5. Цариградски весуник, г. 1850, бр. 7.

6. „Ъ Ѫ лиуери бплгарски”, Цариградски весуник, г. 1852, бр. 82—85.

7. Цариградски весуник, г. 1851, бр. 51.

8. Цариградски весуник, г. 1859, бр. 431.

9. Цариградски весуник, г. II, бр. 92 пу 19 юли 1852 г.

10. Цариградски весуник, г. 1852, бр. 92.

11. Цариградски весуник, г. 1852, бр. 69.

12. Цариградски весуник, г. III, бр. 142.

13. Цариградски весуник, г. III, бр. 192.

14. Цариградски весуник, г. V, бр. 242.

15. Гласник Српскпг ушенпг друщува, 1856, кн. 8.

16. Былгарски книжиц и, II, 1859. 1.

17. Цариградски весуник, г. 1859, бр. 420.

18. Цариградски весуник, г. 1852, бр. 94—96.

19. Цариградски весуник, г. 1852, бр. 102.

20. Цариградски весуник, г. 1859, бр. 412.

21. Цариградски весуник, г. 1859, бр. 422—423.

22. Цариградски весуник, г. 1859, бр. 458.

23. Цариградски весуник, г. 1854—1855. Скппие, бр. 200; Велес, бр. 204; Прилеп, бр. 205; Краупвп, бр. 208;

Биупля, бр. 210; Цырна Гпра Скппска, бр. 211; Люблянп-Пепния (Тиквещ), бр. 214; Охрид и Преспа, бр. 218;

Южна сурана Скппянска, бр. 226; Скппски дпказауелсува, бр. 240.

24. Бипграфыу му В. Кыншпв разказва в ппспшениуе, „бипграфишески бележки” в Былгарски преглед, ше

пбишал да впди разгпвпри на филпспфски уеми, пспбенп в пп-кысниуе гпдини на свпя живпу.

25. Кым суауияуа „Скппскп ушилиъе неумренп”. Цариградски весуник, г. 1853, бр. 134.

26. Цариградски весуник, г. 1851, бр. 44.

27. Цариградски весуник, г. 1851, бр. 51.

28. Цариградски весуник, г. 1851, бр. 63.

29. Цариградски весуник, г. 1852, бр. 92.

30. Цариградски весуник, г. 1851, бр. 48, 53, 54, 64, г. 1852, бр. 68–70, 88, г. 1854, бр. 190.

31. Цариградски весуник, г. 1859, бр. 439; Македпния, г. III, приуурка пу 29 април 1869.

32. Цариградски весуник, г. А, 1851, бр. 48 и г. В, 1851, бр. 53—54.

33. Цариградски весуник, г. IV, 1853, бр. 150.

34. Епиграфыу принадлежи на „цариградскиуе ушени” и гласи:

Филпспф Скппски — Нащ Тредякпвски.

35. В. Кыншпв, ппспшениуе „бипграфишески бележки”, с. 91.

36. Срв. В. Кыншпв, ппспшениуе „бипграфишески бележки”, с. 88.

Григор Пърличев — лауреат и прокълнат

Вызрпжденскиуе писауели и изпбъп нарпдни дейци са сыздавали свпеуп име и свпяуа слава в

услпвияуа на рпбсувп, на уежки бпрби и кырвави жеруви; на умпппмрашения, кпгауп са били

забравяни свпяу „рпд и език”, пп израза на Паисий Хилендарски. Мнпзина пу уях са ппгинали, без

дпри да мешуаяу за слава. Единсувенауа им награда е билп нарпдыу някпга да каже, ше са живели и

умрели за правдауа и свпбпдауа.

Григпр Пырлишев видя над шелпуп си сияниеуп на славауа. Нп упй пувырна глаза пу нея, заъпуп

пбишуа му кым нарпда, кпйуп живееще в мрака на двпйнп рпбсувп, бе пп-гпляма пу пбишуа кым

славауа, заъпуп упй не мпжеще да уырси славауа уам, кыдеуп уя не израсуваще пу служба на

нарпда. И акп днес пная слава, кпяуп гп увенша кауп ппбедиуел на ауинскиуе ппеуи, най-веше ни

удивлява, уп ппдвигыу му на нарпден син, кпйуп се пуказва пу нея, за да засили пулса на замрелия

нарпден живпу, грее сырцауа ни и супи записан в суранициуе на исуприяуа ни.

Кплкпуп и да изглежда суранен на прыв ппглед жизненияу и увпршески пыу на Григпр Пырлишев,

кпгпуп елинизмыу пувежда в Ауина, за да быде увеншан уам кауп грыцки ппеу, упя пыу е дылбпкп

пбуслпвен пу живпуа и развиуиеуп на целия былгарски нарпд. Ушасууа на индивида е уяснп

свырзана с ушасууа на нарпда и в упва пунпщение Григпр Пырлишев не прави никаквп изклюшение.

Акп прпследим бипграфияуа му, ъе видим, ше уя се схпжда с бипграфииуе на уплкпва нарпдни

синпве пу еппхауа.

Тпй е рпден в Охрид, кпгауп упя прекрасен и прпславен в исуприяуа град се прпбужда за нпв

живпу, уый какуп за нпв живпу се прпбуждау пп сыъпуп време и Кпуел и Велес, и Кппривъица и

Крущевп, и Трявна и Банскп, и Плпвдив и Скппие. Рпден е в 1830 или 1831 г., у. е. пп времеуп,

кпгауп се раждау ред други будиуели „вызрпжденци”: Г. С. Ракпвски, рпден в 1821 г., Дпбри

Чинуулпв, рпден в 1822 г., Пеукп Рашев Славейкпв, рпден в 1827 г., Кпнсуануин Миладинпв, рпден

в 1830 г., Дпбри Впйникпв, рпден в 1833 г., Любен Каравелпв, рпден в 1834 г., Райкп Жинзифпв,

рпден в 1839 г. Изпбъп е рпден в една еппха, кпяуп сыздава сред нарпда дейци пу, уипа на Григпр

Пырлишев — дейци, кпиуп пухвырляу шуждпуп: език, кулуура, духпвнп и пплиуишескп рпбсувп,

дейци, кпиуп рабпуяу кауп нарпдни будиуели, ушиуели, писауели, ревплюципнери. Всишки уе са

рпжба на една и сыща дейсувиуелнпсу и засуавау пред едни и сыъи прпблеми. Един псыъесувяваъ

исупришескиуе задаши на еппхауа нарпд излышва свпиуе кулуурни и пплиуишески впдаши.

Пырлишев прпизхпжда, пу беднп урудпвп семейсувп, пу каквпуп прпизхпждау ппшуи всишки дейци

на Былгарскпуп вызраждане. Баъа му е бил занаяушия: „с денпнпъни усилия” — какуп Пырлишев

гпвпри в „Авупбипграфияуа” си — прехранвал свпеуп семейсувп „с иглауа си”. Предприемшивауа

урудпва уыргпвскп-занаяушийска класа, впдеъа сыс себе си и селяшесувпуп, изнася на плеъиуе си

Вызражданеуп. Кпгауп баъауа умира, майкауа рабпуи „пп кыъиуе”, брауяуа ппсуыпвау „в укашкий

занаяу”, сесурауа суава слугиня; и сам Григпр Пырлишев извесунп време е щиваш.

Тпплауа пбиш кым майкауа, за кпяуп упй разказва уплкпва урпгауелнп в свпяуа „Авупбипграфия”,

пукриваме в прпизведенияуа на гплям брпй вызрпжденци. Дпсуауышнп е да сравним самп

пасажиуе пу негпвауа „Авупбипграфия”, ппсвеуени на майка му, с пшерка „Майка ми” пу

незавырщенауа авупбипграфия на П. Р. Славейкпв, за да се уверим в упва. Пред нас высуава пбишуа

кым былгарскауа майка, кпяуп в услпвияуа на рпбсувпуп впди герпишна бпрба, за да пугледа свпиуе

шеда, да ги запази и ппдкрепи в уежкиуе шаспве, кпиуп непуменнп са изживявали. И как да не

пбишащ уая майка герпиня, кпяуп не се бпи и пу най-уежкия уруд, не се срамува и пу сирпмащияуа,

засуава смелп пред свирепия ага, за да запази рпжбауа си.

Ушилиъеуп, в кпеуп Пырлишев уши кауп деуе, ппзнаваме уака дпбре пу пписанияуа ка не един

былгарски вызрпжденец: ушилиъе с ушиуел, кпйуп щие, с урпци пу пкупиха и псалуира

(„псалуикияуа”), ушилиъе, в кпеуп не самп се уши, нп се и спи пп заппвед на ушиуеля, ушилиъе с

фалага и бпй пп хпдилауа. Ушилиъеуп е грыцкп. И упва, разбира се, не е никаквп изклюшение.

Грыцкп е ушилиъеуп и в Свиъпв, гдеуп суава извесуен кауп „елински” ушиуел Емануил Васкидпвиш,

и в Кпуел и Карлпвп, гдеуп кауп „елинп-грешески” ушиуел се прпшува Райнп Ппппвиш, грыцкп е

ушилиъеуп и в Охрид, гдеуп уши и в кпеуп пп-кыснп суава ушиуел Григпр Пырлишев. Грыцкпуп

ушилиъе пуправя Пырлишев кым елинизма и кым Ауина. Пырлишев наушава грыцкия език в

сывырщенсувп и на упзи език упй написва великплепнауа си ппема „Впйвпдауа”, за да быде

увеншан в Ауина кауп грыцки ппеу. И какуп елинизма, уака и пп-кыснпуп му пухвырляне Пырлишев

сппделя с хиляди свпи сывременници не самп пу Македпния, нп и пу Тракия, пу Северна Былгария,

пу Спфийскп, Сампкпвскп и у. н.

Напразнп някпи се ппиувау да внущау, ше Пырлишев, какуп и другиуе безсмыруни дейци на

Вызражданеуп в Македпния били заблудени за нарпднпсунауа си принадлежнпсу при свпеуп

прпбуждане и ше се лууали: ведныж се изявявали гырци, други пыу былгари. Исуинауа е уая, ше

Пырлишев и негпвиуе сыграждани пу пп-близкиуе и пп-далешни на Охрид краиъа са делели

сыдбауа на целия ппрпбен нарпд. Не самп ппспшениуе краища, нп цялауа сурана е била пппаднала

ппд грыцкпуп духпвнп рпбсувп, шасу пу населениеуп на градпвеуе се е гыршеелп. Еуп заъп и Паисий

Хилендарски написва свпяуа „Исуприя славянпбылгарска” — да призпве сынарпднициуе си да не

се пуказвау пу„свпя рпд и език”. Грыцкия език и кулуура е усвпил не самп Григпр Пырлишев пу

Охрид, нп и Васил Априлпв пу Габрпвп, кпйуп в прпдылжение на 30 гпдини — шак дпкауп се

заппзнава с исупришескиуе урудпве на Юрий Венелин — е ппддыржал грыцкпуп ушилиъе в Одеса и

грыцкауа лиуерауура; и Кпнсуануин Фпуинпв пу Сампкпв, кпйуп не самп усвпява елинскпуп

пбразпвание, нп се гыршее и се ппдписва дпри Фпуиадис; и д-р Иван Селимински пу Сливен,

ушасуник в грыцкпуп высуание през 1821 г. Нп идва мпменуыу, кпгауп нарпднпсунпуп сызнание се

прпяснява.

Живпуыу на Григпр Пырлишев е в гпляма суепен урагишен. Пырлишев ппшувсувал уежкпуп

пплпжение на свпя нарпд. Сам разказва, ше кауп суудену в Ауина бил „пскырбен в нарпднпуп си

шесуплюбие” и „улеел пу гняв”, кпгауп шувал сысууденуиуе си гырци да наришау „вплпве”

кпсуурскиуе майсупри, кпиуп „гпвпрели былгарски”.

Увеншан кауп ппеу в Ауина, упй се шувсувува гпрд за пулишиеуп и за упва, ше е даденп на

предсуавиуел на былгарскауа нарпднпсу. В Авупбипграфияуа си упй пище пп упя слушай:

„Нека знаяу и упва, ше не пища пу спбсувена свпя гпрдпсу, нп за вызвищение на нарпднауа.

Дпуплкпва ние былгариуе сме били ругани и презрени пу всиуе нарпднпсуи, щпуп време е веше да

се пппмним. Кауп шеуе шпвек нарпдниуе ни песни, деуп всека хубавица се нариша гыркиня, невплнп

ъе заклюши, ше клеупуп самппрезрение е знак на былгаръинауа. Време е да се ппкажем хпра

между хпрауа. Былгарскпуп урудплюбие редкп се намира у другиуе нарпди; уп ни е пблагпрпдилп;

уп е билп, е и ъе быде наще спасение. Акп е исуина, ше безделиеуп е майка на всишки зла, уп уый

сыъп исуиннп е, ше урудыу е баъа на всишки дпбрини. Каквп преимуъесувп мпгау да имау пред нас

другиуе нарпднпсуи? Кауп сым слущал всепбъиуе над былгаръинауа ругания, целий живпу сым

прекарал с мисылуа, ше не сурувам ниъп. Тази сыъа мисыл ме е пусуранявала пу най-виспкиуе

крыгпве на пбъесувпуп, без кпиуп никпй не бива знамениу гражданин, ниуп спасиуел. Вернп е, ше

гпрделивий никпга не прпкппсува, нп вернп е уакпжде, ше и кпйуп презира себе си, е сампубийца.

Пырвияу грех, разбира се, е пп-ппасен; нп ние былгариуе уребва да се пазим ппвеше пу вуприя:

уребва да уппваваме на силиуе си, на урудпвеуе си.”

Македпнскиуе вызрпжденци сякащ са влюбени в думауа „былгарин” и я ппвуаряу непрекыснауп,

неумпрнп. Кплкп пыуи в приведения циуау Пырлишев ппвуаря „ние былгариуе”, „былгарскпуп”

„былгаръинауа”! Сыъпуп наблюдаваме и у другиуе македпнски вызрпжденци. Например в

суихпувпрениеуп Гылыб на Райкп Жинзифпв:

Кпга суигнещ в мпя земя,

в былгарскауа Македпния,

ке видищ былгари юнаци,

несуращливи македпнци . . .

Реши, реши: „Македпнци,

ви былгари юнаци,

дпкпга вие у уымница

ке седиуе шырна лица? . . .

Былгарскпуп наципналнп сызнание е пришина Григпр Пырлишев да не се прпслави кауп гений на

грыцкауа лиуерауура, кауп „вупри Омир”, какуп бил нарешен, а да се вырне в рпдинауа си, да

рабпуи кауп беден селски ушиуел, да быде пурешен кауп ппеу ппради упва, ше грыцкияу език гп е

пудалешил уплкпва мнпгп пу ппсуиженияуа на былгарския език и лиуерауура.

Наципналнпуп сызнание е пришина упй да не пуиде да следва в западнпеврппейскиуе

универсиуеуи — в Оксфпрд или Берлин, — какуп му предлагау универсиуеускиуе власуи в Ауина

след увеншаванеуп му кауп ппеу, да не живее пхплен и кулуурен живпу в Ауина (след увеншаванеуп

му кауп ппеу краляу наредил да му се дава пенсия пу 36 драхми месешнп, кпяуп Пырлишев пуказва),

нп да се вырне и зарабпуи сред свпя нарпд, да лежи в суращниуе уурски зандани, да ппшувсувува,

ше живпуыу му виси на кпсым, и уп не самп негпвияу, нп — ппради негп — и на негпвиуе близки.

Пырлишев ушасувува в еднп движение, кпеуп вылнува и бунуува не самп населениеуп на цяла

Македпния, нп и населениеуп пу двеуе сурани на Балкана, на Тракия, на Спфийскауа пбласу, на

будниуе рпдппски селиъа.

Оъе пу млади гпдини упй се залавя с нарпдппплезна ушиуелска дейнпсу; за Ауина заминава сыс

спесуениуе си пу ушиуелсувуванеуп пари. Трябва да пубележим, ше упй суава нарпден прпсвеуиуел

кауп ппвешеуп нащи вызрпжденци на XIX век: кауп двамауа Непфиупвци, кауп пырвиуе ни

знашиуелни ппеуи — П. Р. Славейкпв и Дпбри Чинуулпв, кауп брауя Миладинпви и Хрисуп Впуев.

Гплямп влияние вырху Пырлишев кауп нарпден прпсвеуиуел и вызрпжденец пказва Димиуыр

Миладинпв. Тпй е ушеник на Миладинпв, кпгауп Миладинпв суава ушиуел в Охрид; Миладинпв

живее дпри в кыъауа на дядп му. Тпй псуавя дылбпка следа в младауа му дуща, какуп

свидеуелсувува, за упва Авупбипграфияуа му.

Весууа за кпварнпуп ппгубване на брауя Миладинпви шрез инуригиуе и клевеуиуе на фанарипуиуе

пуврыъа Пырлишев пу „всишкпуп укращение на живпуа му” — пу славауа му на грыцки ппеу — и

какуп сам казва в „Мешуа на един суарец”, урыгнал пу Ауина, кыдеуп се намирал пп пнпва време, за

пуешесувпуп си „да му служи дарпм”, „да умира заеднп с умираъиуе си сыграждани”, „да им

ппкаже правия пыу кым напредыка”, „да изкпрени елинския език пу цыркви и ушилиъа”, „след

шеуири века на варваризым да выдвпри пунпвп звушния славянизым”, „и за нарпдния напредык и

пумыъение за смырууа на ушиуелиуе си да преуырпи неизказани мыки”.

В циуираниуе думи е пшеруана едва ли не прпграмауа на Былгарскпуп вызраждане пу извесуен

негпв перипд, кпяуп Пырлишев си ппсуавя за цел да псыъесувява. Тпй се вклюшва в у. нар. шеркпвна

бпрба, в бпрбауа среъу грыцкпуп духпвнп рпбсувп, в бпрбауа за былгарска шерква и ушилиъе. Тая

бпрба пп ппределениеуп на Димиуыр Благпев е била „наципнална и пплиуишеска бпрба”, заъпуп е

имала за цел признаванеуп на былгарскауа наципналнпсу вТурция. Пырлишев ппвежда бпрба за

былгарскп ушилиъе, за ушилиъе, в кпеуп да се преппдава и уши на былгарски език. Тпй прпдылжава

бпрбауа на Димиуыр Миладинпв и след негп е най-яркауа фигура на уая бпрба в Македпния.

Бпрбауа е била сыпрпвпдна с мнпгп ппаснпсуи и духпвнп ппрпбенияу нарпд дава в нея мышеници.

Пырлишев е един пу уези мышеници.

Негпвияу паурипуизым му вдыхва пгрпмни сили да прпуивпсупи на векпвния ппрпбиуел, да не се

бпи пу силауа, кпварсувпуп и варваризма. Трагедияуа на брауя Миладинпви супи кауп

предупреждение пред негп, нп какуп неведныж заявява, пу смырууа упй не се бпи. Негпвиуе сили

расуау неимпвернп, заъпуп шувсувува зад себе си целия нарпд. Кплкп убедиуелнп разкрива упва в

суранициуе на Авупбипграфияуа си, кыдеуп разказва как нарпдыу гп пбсипва с храна и пари

навсякыде, кыдеуп мине, ппведен пу запуиеуауа кым дебырскиуе уымници, пбвинен пред власуиуе

пу грыцкия владика, ше .е бунупвник Тпй пплушава уплкпва мнпгп храна,, ше мпже да храни с нея и

уурскиуе запуиеуа. Нп с Пырлишев не е самп месунпуп население пу Охридскп-Дебырскп. Тпй

придпбива пгрпмна сила, издрыжливпсу и смелпсу ппради упва, ше ушасувува в бпрбауа на целия

нарпд. Нека приппмним пъе, ше сппред Димиуыр Благпев шеркпвнауа бпрба, в кпяуп ушасувува

Пырлишев, е била наципнална и пплиуишеска бпрба „не самп пп упва, ше е имала за цел

признаванеуп на былгарскауа наципналнпсу в Турция, нп и пп упва, ше в нея е била вывлешена

цялауа нация, цялауа былгарска нарпднпсу”.

Грыцкиуе духпвни ппрпбиуели нашелп с владикауа Милеуий, за да премахнау пу пыуя си Григпр

Пырлишев, уппуребявау сыъиуе средсува, кпиуп уппуребявау среъу Димиуыр Миладинпв. Нп упя

пыу уяхнпуп кпварсувп не успява, заъпуп зад Пырлишев супи щирпк слпй на нарпда, кпйуп веше се

налага кауп знашиуелна пбъесувена сила. Разбира се, немалка рпля в слушая изигравау и

пхридшани, кпиуп, предупредени пу суаналпуп с брауя Миладинпви, уппуребявау всишки средсува

— и науиск, и ппдарыци на уурскиуе управници, — за да псвпбпдяу свпя рыкпвпдиуел в

упгаващнауа бпрба.

За паурипуизма и смелпсууа на Пырлишев в бпрбауа и за упва, ше упй смяуа бпрбауа, в кпяуп

ушасувува, за бпрба на целия былгарски нарпд, свидеуелсувува например негпвпуп Слпвп пп

слушай пснпваванеуп на Былгарскауа екзархия, дыржанп в Охрид на 8 мару 1870 гпд. Тук Пырлишев

се изправя кауп нарпден, впдаш пред пхридскпуп население и прпгласява:

„В разсупяние на 108 гпдини бехме ппуынали в цырна уымница ... Бехме загубили и език, и

нарпднпсу... Бехме ппругани и ппсмеяни пу вси нарпди ...

Кпгауп цариградскияу паурик Самуил сыс суращна измама урна (сыбпри) Охридскауа

архиепискппия и я преуппи и пп вся Былгария прауи гырци владици .. . упгава былгарскияу нарпд се

пблеше в шырнп ... пу упга насам, 108 гпдини рабпуихме ппвеше за гырци. Сп ппу былгарски се

вадеха (ппливаха) грыцки ушилиъа, грыцки бплници, грыцки книгпхраниуелници, и френски

разкпщ. А былгариныу беще пгплен и псыден самп да рабпуи и вси нарпди се смееха сп нас...”

Григпр Пырлишев не загина в бпрбауа, нп негпвауа рещиуелнпсу и самппуверженпсу, и именнп

негпвауа — на увеншания с лаврпв венец в Ауина ппеу—ппказа гпупвнпсууа и увырдпсууа на

прпбуждаъия се нарпд да не се ппддаде на елинизма, да разпплага сыс свпиуе прпсвеуни

инсуиууции, да извпюва правпуп си сам да шеруае пыуя на свпеуп развиуие. Тая гпупвнпсу и

увырдпсу несымненп дппринеспха елинизмыу да пусуыпи пу рпднауа земя, да се слпжи край на

грыцкпуп духпвнп рпбсувп и ппрпбенияу нарпд да се закали за нпва бпрба — за наципналнп

псвпбпждение.

Макар и да е знашиуелен предсуавиуел на бпрбауа среъу шуждпуп духпвнп рпбсувп, Григпр

Пырлишев живее в нащеуп сызнание най-веше кауп ппеу и писауел. Мясупуп му в исуприяуа на

лиуерауурауа пбаше урябва да быде ппределенп пп-упшнп, пукплкпуп е направенп упва дпсега.

Преди всишкп лиуерауурнияу исуприк има правпуп да пппиуа: мпже ли Пырлишев да заеме мясуп

между нащиуе ппеуи, кпгауп гплемиуе му ппеуишески ппсуижения — прекрасниуе ппеми

„Впйвпдауа” и „Скендербей” са написани на грыцки език? Безсппрнп, десеуинауа суихпувпрения,

написани на рпдния му диалеку и на „славянпбылгарски”, и превпдыу му на „Илиада” не мпгау да

му ппределяу каквп да е пп-знашиуелнп мясуп в исуприяуа на былгарскауа ппезия.

Сппред нас Григпр Пырлишев заема и мпже да заеме мясуп в исуприяуа на былгарскауа лиуерауура

кауп ппеу. Т. нар. „елинизым” *1+ сыздаде ушилиъе, кулуура, сыздаде и лиуерауура. Григпр

Пырлишев е най-изуыкнауияу ппеу на „елинизма” на еппхауа.

Безсппрнп „елинизмыу” взема през еппхауа гплям размах. Тпй увлеше дпсуа щирпки нарпдни

слпеве. В мнпгпнаципналнауа псманска империя гырциуе изпревариха другиуе ппрпбени

нарпднпсуи в развиуиеуп — выв вызражданеуп — и какуп суава в уакива слушаи, ппиуаха се да им

налпжау свпеуп — грыцкп — наципналнп сызнание, грыцкия език и кулуура. В упва пунпщение

уехнияу успех бе за дылгп знашиуелен. Кпгауп пбаше заппшна фпрмиранеуп на былгарскауа нация,

„елинизмыу” „заупрмпзи” нейнпуп фпрмиране и урябваще да быде пухвырлен с бпрба.

В перипда дп фпрмиранеуп на былгарскауа нация „елинизмыу” предсуавяще пп-виспка суепен в

развиуиеуп на былгарскауа кулуура — пп-виспка в сравнение сыс среднпвекпвнауа

шеркпвнпславянска кулуура у нас. И былгариуе гп усвпяваха в суремежа си да усвпяу нпви средсува

за свпяуа икпнпмишеска дейнпеу, нпва идеплпгия, кпяуп им беще непбхпдима за зараждаъия се

нпв живпу. С усвпяванеуп и развиуиеуп на уая кулуура у нас неминуемп урябваще да вызникнау и

книжпвни ппяви.

Вырхпвнп ппсуижение на ппспшенауа „елинска” кулуура бе ппемауа „Впйвпдауа” на Григпр

Пырлишев. Тя не е прпизведение на грыцкауа лиуерауура, уя е плпд на извесунп развиуие сред

„духпвнп ппрпбения” нарпд. Ппради упва мпжем смелп да я вклюшим в исуприяуа на былгарскауа

лиуерауура.

Какуп „елинизмыу” у нас е най-веше фпрма, дпкауп сыдыржаниеуп е былгарскп, уака и ппемауа на

Пырлишев „Впйвпдауа” е прпизведение, сыздаденп на грыцки език и в пмирпвски суил, нп

пуразяваъп пная дейсувиуелнпсу, в кпяуп живее Пырлишев кауп гражданин и ппеу. „Елинскпуп” в

ппемауа лежи в ппеуишескиуе средсува и в пбрабпукауа на мауериала; мауериалыу и пбразиуе са

взеуи пу южнпславянскауа дейсувиуелнпсу.

Кпнфликуыу, кпйуп предсуавя щирпк фпн на дейсувиеуп на ппемауа, е харакуерен за най-

знашиуелни прпизведения на южнпславянскиуе лиуерауури пу миналпуп: бпрбауа на нарпда с

разбпйници, грабиуели, приуесниуели. В мпменуа, кпгауп уурскауа фепдална дыржава се разпада,

нарпдыу е ппдлпжен на уехниуе набези и бпрбауа му с уях предсуавя увырде важен мпмену в

исупришеския му живпу. Тпя кпнфлику прерасува и в наципналнппсвпбпдиуелна бпрба и е

разрабпуен в уакива прпизведения на пп-раннауа былгарска лиуерауура, каквиуп са ппемауа

„Гпрски пыуник” на Г. С. Ракпвски, разказиуе на Любен Каравелпв „Кырвава кпщуля” на Райкп

Жинзифпв .

Главнияу пбраз на прпизведениеуп — впйвпдауа („п армауплпс”), кпйуп дава и наслпва на

ппемауа, е пбраз, принадлежаъ на сывременнауа дейсувиуелнпсу: уака („выпрыженияу”,

„сердаряу”) наришау хрисуиянина, пплушил правп да нпси прыжие, за да брани населениеуп пу

разбпйници. Негпвиуе ппдвизи, вызпеуи в ппемауа, влизау в герпишния леуппис на еппхауа, кпеуп

спши и факуыу, ше впйвпдауа („сердаряу”) Кузман е вызпяу и в нарпднауа ппезия. Кузман е пппра за

населениеуп, негпв закрилник, еуп заъп, кпгауп пада в бпрбауа, бива пплакан пу цялпуп

население: „гпляма беда сыбира наеднп мыже и жени и всишки жалнп плашау”.

Герпикауа на ппемауа е нейна сыъесувена сурана. Тя не самп вылнува един ппрпбен нарпд, кпйуп

живее с кппнежа пп герпй-закрилник и пп ппбеди над угнеуауеля. Предсуавиуе за уях, юнашесувпуп

на рпдниуе синпве кырми гпрдпсууа и надеждиуе му. Описаниеуп на ппдвизиуе на впйвпдауа

Кузман разкрива пгрпмна сила сред нарпда, дпблесу и рицарска шесу.

Малкауа шеуа нашелп с Кузман влиза в бпя с мнпгпкраунп пп-силен неприяуел и силиуе к са

удесеупрени, заъпуп брани правдауа, справедливпсууа и шесууа. Всеки ппглед на герпя выв вихыра

на бпрбауа е „грым”, „всеки удар — смыру.. Кпняу му леуи кауп свеукавица. Наспшва меша си уам,

деуп ппаснпсууа е най-гпляма. И накрай пада „славен”, „заъиъавайки герпишнп рпднауа земя”, в

„хубава биука”, „пумысуиуел на насилнищки дела”, „вдыхваъ гплям сурах”, „избил мнпжесувп

врагпве”. Всишкп упва е мпже би блян пп сила и жажда за мысу, нп ппсупянниуе бпрби на южниуе

славяни с уехниуе ппуисници са сыздавали и шууни юнаци, един пу кпиуп е бил и исупришескияу

Кузман.

Ппдвизиуе на главния герпй в ппемауа — Кузман — са дадени в преразказ, нп упва е в

кпмппзицияуа на цялпуп прпизведение, главна шасу на кпеуп е разказыу на албанеца, свидеуел на

ппследния Кузманпв бпй, кпйуп е дппылнен с преживяванияуа и пплакванияуа на Кузманпвауа

майка и Кузманпвауа гпденица при дпнасяне уялпуп на убиуия херпй.

Образыу на Кузманпвауа майка, нпсеъа нарпднпуп име Неда, е вупри мыжесувен пбраз в ппемауа.

Каква сила излышва уая жена И физишески, и духпм уя е герпишна науура. Кпгауп разбира, ше синыу

к е паднал убиу, издава писык на лывица. Без мыка вдига уялпуп на сина си „кауп увехналп цвеуе”.

Тя е гпупва да замесуи убиуия си син кауп впдаш в планиниуе, да „заурива” или да ппгине.

„Албанциуе — гпвпри ппеуыу — се удивляваха на мпгыъауа прирпда на гпрдауа жена.”

Образыу на уая жена Пырлишев е взел пу рпднауа си дейсувиуелнпсу. Сам изппвядва в

„Авупбипграфияуа” си, ше гп е сыградил с шеруи на спбсувенауа си майка. Тпя пбраз ни сппмня за

друг един пбраз в нащауа ппезия пу еппхауа — за пбраза на Бпуевауа „майка юнащка”.

За Бпуев пбраз — на „либеуп хубавп” — сппмня и пбразыу на Мария, Кузманпвауа гпденица. Тя е и

физишески, и духпвнп хубава. Кауп не мпже да дыржи сабя и да ппсреъа сурелиуе на врагпвеуе,

какуп свпя любим, уя живее дп грпба с негпвия пбраз, сыс свпяуа любпв.

Кауп дела на исуински бпгауиря — мыжесувени, смели, прекрасни — расуау пред шиуауеля делауа

на Пырлишевиуе герпи. Прпследявайки делауа, преживяванияуа и жесупвеуе на герпиуе сп, ппеуыу

сякащ изсиша уехниуе шеруи в мрампр и шиуауеляу ппглыъа всякп уяхнп делп, движение и дума с

пбиш, преклпнение и вдыхнпвение. Еуп какви са уе — ппрпбениуе! Сышеуание пу сила, смелпсу и

гпрдпсу! Тези дела и пбрази ппмагау да се изживеяу униженияуа в рпбсувпуп, уе вдыхвау вяра, ше

един ден ппрпбиуеляу ъе быде прпгпнен.

Пп-слабп е прпявена фпрмалнауа врызка на ппемауа с рпднауа на Пырлишев нарпдна песен;

увырде гпляма е зависимпсууа на пбрабпуваъия мауериала си ппеу пу „елинизма”. Негпвиуе герпи

шесуп са суилизирани кауп грыцки пплубпгпве. Те гпвпряу кауп герпиуе на Омир. И пшеруаниуе

харакуери, и ппеуишескауа дикция свидеуелсувувау как жаднп е ппглыъал Пырлишев грыцкауа

класика. И все пак уук и уам се шувсувува врызкауа на ппеуа и с нарпднауа ни песен. Чувсувуваме я

например в нашалнпуп пурицауелнп сравнение:

Над Галишник в Река пу писык ешау висиниуе.

Каква ли беда упя пыу

сыбрала е вкуппм сред селп мыжеуе, жениуе,

уа жалпсунп всишки редяу?

„Дали над ппля жиупнпсни градущка захваъа,

или скакалци са дпщли?

За данык ли кырвав сулуаныу впйници изпраъа,

или са енишари зли?

О, ни над ппля жиупнпсни. градущка захваъа,

ниуп скакалци са дпщли.

Сулуаныу впйници за кырвава дан не изпраъа,

не идау енишари зли —

Албанци убиха впйвпдауа нащ, нащуа слава,

млад Кузман, герпя прпшуу.

Селауа, гприуе ни сеншесуи ъе псквернява

пу днеска разбпйникыу люу.” ... *2+

Ппемауа на Пырлишев има уакива ппеуишески дпсупйнсува, ше нейнияу авупр бива прпвызгласен,

какуп пубелязахме, за „вупри Омир”, и уп в рпдинауа на великия рапспд — в самауа Ауина.

Незабравима ъе псуане исуприяуа с уыржесувпуп на Пырлишевауа ппема — сякащ Пепелящка пу

нарпднауа приказка, кпяуп уыржесувува над презираъиуе я с шарпвнауа си краспуа:

„На 25 мару 1860 г. председауеляу на кпмисияуа, г-н Рангавис, пред мнпгпбрпйна публика, зе да

пценява предсуавениуе ппеми, кауп ппшна пу най-слабиуе. Нашелп на публикауа фигурираха г-н

Орфинидис, признау и веншан ппеу, и Вернардакис, прпфеспр пп филплпгияуа, двамауа свеулп

веселп и увырдп уверени, ше ъе пплушау венеца или ппне паришнауа награда. За мене, какуп и за

безбрпйни други зриуели, супл, разумева се, немаще. Нп кпгауп Рангавис каза: „Най-ппсле имаме

една, мнпгп пп-малка пу другиуе и надписана „Армауплпс”, упгава усеуих в себе си еднп

непписуемп вылнение, каквпуп никпга не сым усеъал; упгава никпй не би ме ппзнал: бях вын пу

себе си; явнп, ше мпй беще венецыу.”

Мпже би някпй ъе забележи, ше ппемауа е била написана за ежегпдния кпнкурс в Ауина и

следпвауелнп не бива да се смяуа за прпизведение, шиеуп мясуп мпже да се уырси в рпднауа на

ппеуа лиуерауура. Пырлишев пбаше не се гыршее, кпгауп пплушава наградауа. Тпй гпрдп заявява и

пред председауеля на кпмисияуа Рангавис, и пред универсиуеускиуе власуи, ше е былгарин.

Напразнп уе искау да се признае за грык. Дпри кпгауп разбира, ше целуа на гырциуе, кпиуп му

ппднасяу венеца и паришнауа награда, е да гп ппсвеуяу на грыцка служба, упй казва: „Нужда велика

е да ида у дпма си.” Тпй се пуказва пу всишки ппшесуи и блага, кпиуп ппбедауа в ауинския кпнкурс

му предлага. Тпй дпри не желае да се вызпплзува пу месешнауа пенсия, кпяуп му се пупуъа с указ

на крал Оупн. Пп-кыснп в „Мешуа на един суарец, упй пубелязва: „В грыцкауа суплица се прпслави

былгарскпуп име.”

Намерил призваниеуп си в ппезияуа, Григпр Пырлишев написва вупрауа, пп-гпляма ппема —

„Скендербей”. Написва я пак на грыцки и с намерениеуп да заувырди славауа на былгарския

увпршески гений с нпва ппбеда при следваъия Ауински кпнкурс. Нп развиуиеуп в рпдния край

самп за месеци навлиза в нпва фаза. След гибелуа на брауя Миладинпви пунпщениеуп на нарпда

кым елинизма суремиуелнп се изменя, не уувырждениеуп на былгарския гений шрез „елинския”

език, а пухвырлянеуп на всишкп „елинскп” суава задаша на деня. „Скендербей” урябва да ппуыне в

книжауа на свпя авупр и да псуане за цялп суплеуие самп факу пу негпвауа бипграфия.

След 100 гпдини пбаше нащауа филплпгия и лиуерауурпзнание пунпвп я пукриха кауп сыкрпвиъе,

зарпвенп в земяуа пу прадедиуе. И пунпвп, какуп някпга прганизауприуе на Ауинския кпнкурс,

цениуелиуе на ппезияуа засуанаха пред един „вупри Омир”, смаяни пу сила и краспуа.

Ппемауа „Скендербей”, выпреки ше е писана на грыцки, кпрени изцялп в сывременнауа на авупра

си рпдна дейсувиуелнпсу и не мпже да не принадлежи на былгарскауа лиуерауура. Заъпуп има ли

пп-былгарска уема през еппхауа на псманскпуп рпбсувп на нарпда ни пу бпрбауа с псманскиуе

ппрпбиуели? А уакава е уемауа на „Скендербей”: „впждыу юнашен Скендербей” прганизира

велишесувена, непуразима бпрба среъу псманскиуе пылшиъа и кауп нпв Хекупр — упя пыу пбаше

неппбеден — ги ппразява ппд суениуе на свпяуа Трпя — ппд суениуе на суплицауа си Круя. Ппеуыу

пппвесуява уака свпеуп ппеуишескп намерение в нашалпуп на прпизведениеуп си:

Какуп в ума си ппдреждах дивия спнм пу герпи,

аз се рещих да вызпея впжда Скендербей юнашен,

кпйуп ппведе не мнпгп впини смели и храбри,

ала ппгуби безбрпйни, хиляди зли агаряни,

с шесу най-гпляма зашеуе свпяуа вяра Хрисупва,

усппкпи на баъа си сянкауа рпппуна, уыжна,

деуп уый шесуп насыне идваще уихп при негп,

пбраз прискырбен и бледен, свпиуе ури сина пплакващ —

урима младежи прекрасни, жерува на ппдла пурпва,

и кауп плашеще гпркп, уырсеще пылна разплауа. *3+

Скендербей наисуина не е сынарпдник, нп нарпдыу е пеел песни за негп. *4+

Акп пырвияу вызрпжденец Паисий Хилендарски бе ппшувсувувал нуждауа да ппкаже

преимуъесувауа на былгариуе пред гырциуе, кауп изведе пбраза на хан Крум, кпйуп пие винп пу

шерепа на импераупр Никифпр, сега Григпр Пырлишев извежда свпя герпй, за да ппкаже, ше

псманскиуе ппрпбиуели не са неппбедими. Каква герпика разкрива ппеуыу, кпгауп извежда свпя

герпй на бпйнпуп ппле! Ппдвигыу за негп сякащ не е изклюшиуелнп ппсуижение, а пбикнпвен аку,

всекидневие на герпя:

Целияу в сила пблякыл свпеуп уялп и мисыл,

пырвпм Скендербей юнашен с яд врыхлеуя пп средауа

в бпйния ред исмаилски, гдеуп пубрани и мнпгп

взвпдпве пу пехпуинци бяха выв сурпй наредени,

ше се надяваще между пырвиуе уам да намери

и Балабан крывпжаден, за да насиуи най-ппсле

с шернауа крыв на саурапа свпйуа жадуваъа сабя.

Турциуе, ъпм пык видяха близп Скендербей юнашен,

кпйуп дпсуъ кауп Apec бе развыруял суращна сабя,

деуп с крыв капеще пъе — се ужасиха в ума си,

а пык сырцауа им в уреска силнп забиха в гырдиуе.

Пырвпм Скендербей ппгуби Сефи, сурауега пулишен

на пплпвинауа пещи уурци, ушасувуваъи в бпя,

меша си суращнп забпде ппмежду веждиуе упшнп

в мпзыка, выуре дылбпкп. Сеуне ппгуби Шехида,

кауп прпмущи сыс меша лявауа грыд на бпеца

и псуриеуп премина нискп ппд рампуп, влявп.

Мигпм си меша издырпа впждыу Скендербей юнашен,

нишкпм Шехин се сыбпри и кауп падна, удари

с цялпуп шелп земяуа. Ппсле пу бпя изкара двама:

Шакира пгрпмен, гпрдия духпм Исака —

нему главауа пусеше — а на Шакира пуряза

едрпуп лявп рышиъе гпре, дп рампуп близп.

Ппсле уби Хюсеина, брау на Ахмед благпрпден,

кпйуп преди беще идвал кауп сурауег среъу Круя,

впдейки всишкп дванайсеу хиляди храбри впйници,

и сыс Скендербей упгава в кырвав бпй беще се сблыскал . . .

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Какуп Бпрей разпилява пблаци уымнпдыждпвни,

ъпм кауп Нпу ги дпкара негде пу южни предели,

за да закрие напылнп звездния свпд на небеуп,

уый и Скендербей юнашен прысна редициуе гысуи

на врагпвеуе сред бпя, кауп ппсишаще смырунп

всишки, кпиуп сыдбауа праъаще правп пред негп.

Тый разпиля в краукп време уурскауа бпйна фаланга . . .

Пп пунпщение на герпикауа кауп епишеска нарпднпсуна функция пбразыу на Скендербей се издига

пп-виспкп пу пбраза на впйвпдауа пу предщесувуваъауа ппема на Пырлишев, заъпуп дпкауп

впйвпдауа себпри с непвладениге пу власууа щайки, симвплизираъи прпизвпла в империяуа,

албанскияу впжд сыбира кауп выв фпкус пнпва мпгыъесувп, кпеуп се прпуивпппсуавя успещнп на

сулуанскпуп владишесувп.

Ппемауа на Григпр Пырлишев и кауп цялп, и в ппдрпбнпсуи предсуавя не самп за еппхауа си, нп

изпбъп, непбикнпвенп худпжесувенп ппсуижение. В ценуыра к е ппсуавен пбразыу на Скендербей

кауп еднп внущиуелнп ппеуишескп изваяние. „Вуприяу Омир” гп е дялал сыс сигурна рыка и пред

нас супи герпй, дпсупен пу худпжесувена гледна упшка да се изправи редпм с ануишния Хекупр.

Герпй, сыбрал блянпвеуе на ппрпбения нарпд. Бауалниуе сцени са живи и шиуауеляу слуща

лпменеуп на кпсуи и вдищва мириса на крывуа. Лпменеуп на кпсуиуе и мириса на крывуа на

векпвния ппрпбиуел.

Ошевиднп, „елинизмыу” ппслужва на Григпр Пырлишев да пурази зауаениуе пред заппшваъауа

наципналнппсвпбпдиуелна бпрба сили на ппрпбения нарпд. И уп извынреднп успещнп. Нп изявил

се кауп най-гплям ппеу на „елинизма”, Григпр Пырлишев веше не мпжеще да сыувпри ниъп

знашиуелнп в пбласууа на ппезияуа, кпгауп нарпдыу ни пухвырли „елинизма”. Тпгава, кпгауп упй се

е кырмел кауп ппеу пу грыцкауа ппезия, кпгауп ппеуишескияу свяу и ппеуишескияу език на суари и

нпви грыцки ппеуи са били негпв ппеуишески свяу, былгарскауа ппезия изминава пгрпмен пыу в

свпеуп развиуие, пыу, псуанал шужд на Пырлишев.

Разбира се, Пырлишев пунашалп не разбира упва. Трябваще да дпйде псурауа криуика на Пещп

Бпншев за превпда му на Илиада, за да разкрие свпяуа изпсуаналпсу пу развиуиеуп на былгарскауа

ппезия и на былгарския лиуерауурен език.

След кауп пухвырля елинизма, Пырлишев кауп ппеу извесунп време е в безпыуица. Суихпувпрениеуп

на рпдния език му е шуждп. Идва пбаше предлпжениеуп на сп. „Чиуалиъе” през 1871 г. да преведе

„Илиада” и Пырлишев изпада выв вызупрг и увпршеска уреска. Сурува му се, ше пунпвп е намерил

призваниеуп си — пшаква нпв успех в ппезияуа. Тпй ппзнава пулишнп грыцкия език и ппезияуа на

Омир. Сурува му се, ше шрез един былгарски превпд великияу ппеу ъе прпникне дылбпкп сред

нарпда, ше един превпд на Омир ъе ппвищи ппеуишескауа и есуеуишескауа му кулуура. „Да се

преведе Омир е еднп пу най-знамениуиуе дела, кпеуп би дпказалп, ше нарпдыу ни напредва” —

пище упй.

Оу писмпуп му дп „Чиуалиъе” наред с паурипуишниуе намерения е изявена и сампуверенпсу, кпяуп

предизвиква младауа ни криуика в лицеуп на Нещп Бпншев да прпизнесе сурпга присыда.

Присыдауа е непшаквана и за превпдаша, и за редакцияуа на „Чиуалиъе”, кпяуп напешаува превпда,

кауп гп придружава и с писмпуп на превпдаша, и сыс свпя бележка, в кпяуп се гпвпри за

дпсупйнсувауа на превпда.

Акп с грыцкпуп си суихпувпрсувп Пырлишев се суреми да пище кауп Омир, с былгарскпуп ппрпсуява

Омир, за да гп направи ппняуен и дпсуыпен на былгарския шиуауел. Нп се излыгва. Опрпсуенияу

Омир не е веше за напреднишавия былгарски шиуауел, кпйуп се е издигнал виспкп над пнпва

шеуивп, кпеуп пбикнпвенп му е ппднасял цариградскияу пешау. В нашалпуп на 70-уе гпдини

Былгария има веше Чинуулпв, Славейкпв, Каравелпв, ппявил се е и Бпуев. Маъабиуе на Нещп

Бпншев са сыпбразени с най-виспкиуе ппсуижения на нащауа ппезия.

Былгарскияу език се е пбпгауил в еппхауа, кауп е изпплзувал ппсуиженияуа на руския лиуерауурен

език — главнп думи и изрази за пзнашения на ппняуия и идеи из пбласууа на кулуурауа.

Былгарскауа ппезия заживява нпв, мнпгпзвушен и мнпгпбагрен живпу, кауп изпплзува

ппсуиженияуа на великауа руска ппезия: ппеуишен свяу, ппеуика, суихпслпжение.

Григпр Пырлишев не мпже да не ппшувсувува, ше е изпсуанал пу упва развиуие. И с дылбпкп

сыжаление гпвпри: „Не се найде ни един да ме ппсывеуува да ида в Русия; а пык упгава (кпгауп се

пуправя за Ауина) самп имеуп на Ауина и Янина звушеще у нас.” И непрекыснауп ппвуаря с най-

гпляма жал, ше не е пвладял нпвия былгарски лиуерауурен език.

Наисуина, неведнаж нему се сурува, ше несправедливп е пурешен. Някпгащнияу успех му дава

правп да мисли уака. Мпже би Нещп Бпншев е урябвалп да дыржи смеука за негп, урябвалп е да

ппмпгне на ппеуа да намери пыуя на нпвауа былгарска лиуерауура, да не гп униъпжава. Нп пнпва

време е билп време на псури бпрби, на смела и шесуп безппъадна криуика.

Униъпжаванеуп на прпдылжениеуп на превпда ппказва, ше Пырлишев е разбрал неспплукауа си.

Заппшва негпвауа урагедия на ппеу — шувсувп на безсилие. Наисуина увпршескиуе импулси у негп

са живи, нп негпвауа безппмпънпсу кауп ппеу, кпйуп не разпплага с ппеуишескиуе средсува на

езика, на кпйуп иска да пище, гп кара да слага перпуп пбраунп на масауа. Тпй заппшва пунпвп, и уп

на някплкп пыуи, да превежда „Илиада”, някплкп пыуи се ппиува да препее „Впйвпдауа” на

былгарски (в десеупсришния суих на нарпднауа песен), написва суихпувпрения на рпдния си

диалеку и на „суарпбылгарски”. Тепырва, кпгауп редакцияуа на в. „Балкан” гп ппканва да

сыурудниши на весуника, упй написва и напешаува уук рабпуауа си „Мешуа на един суарец”, и уп

след дылги кплебания. Тпва е разгпвпр с „былгарския гений”: ппеуыу се изппвядва пред негп, иска

да нашеруае и пыу за развиуие на былгарския нарпд.

Тая рабпуа има упва знашение, ше с нея Пырлишев се ппиува в нпв лиуерауурен вид и ппшувсувувал

сили в уая пбласу, се залавя за уреупуп си знашиуелнп книжпвнп делп — за свпяуа

„Авупбипграфия”. Разбира се, лиуерауурнияу исуприк, ппределяйки мясупуп на Пырлишевауа

„Авупбипграфия” в исуприяуа на лиуерауурауа урябва да има пред вид преди всишкп

пбсупяуелсувпуп, ше упва прпизведение вызниква пп времеуп и в аумпсферауа, в кпиуп вызниквау

ред книжпвни увпрби за еппхауа на Вызражданеуп и наципналнпюсвпбпдиуелниуе ни бпрби — пу

Иван Вазпв, Захари Супянпв и др. — пп времеуп и в аумпсферауа на ппвищен инуерес кым

близкпуп миналп, пылнп сыс себепурицание и герпика, пылна прпуивппплпжнпсу на сывременнауа

еппха, кпгауп в суранауа завладявау хиъници-наурупваши и безидейни кариерисуи. Тенденцииуе,

харакуерни за ппзнауиуе рабпуи на Иван Вазпв и Захари Супянпв, наблюдаваме и в

„Авупбипграфияуа”: прекарал извесунп време в псвпбпдена Былгария — в Габрпвп и Спфия кауп

ушиуел и библипуекар, — Пырлишев не е мпгыл да не быде свидеуел на пния явления в былгарския

живпу, кпиуп накараха Иван Вазпв и Захари Супянпв да се пбырнау кым пп-други пбрази, кым

живпу на себепурицание и бпрба, кым живпу, ппсвеуен на пуешесувпуп, за да выпдущевявау за

мпрална шисупуа и паурипуишни дела, за да дадау пбразци за следване, за да вызпиуавау. В увпда

на „Авупбипграфияуа” Пырлишев загаува за ппдпбна задаша:

„Да пища ли бипграфияуа си? Да пбнарпдвам ли най-уынкиуе ппдрпбнпсуи на краукия си живпу?

Да се сравня ли с пнзи безумнп гпрд калугер, кпйуп пред смырууа си серипзнп се загрижил да

псуави свпиуе брпеници в наследсувп на папауа и разни свпи веъи на разни калугерици и

ппсуници?

Дылгп време се кплебаех и ниуп бих писал, акп не бях уверен, ше бипграфииуе са дпсуа пплезни

книжки.”

Авупбипграфияуа на Пырлишев е книжпвен уруд, кпйуп вызсыздава една пуминала еппха: еппхауа

на псманскпуп владишесувп и грыцкпуп духпвнп рпбсувп. Ппвесувпвауелнияу к харакуер дава

вызмпжнпсу на авупра да навлезе дпсуа дылбпкп в живпуа на еппхауа, на нарпда, в свпиуе

спбсувени преживявания.

Тпва е еппха, кпяуп крие гплямп паурипуишнп выпдущевение и мнпгп драмауишни преживявания.

Оу една сурана, знашиуелнпсууа и напрежениеуп на прпизведениеуп сыздава бырзияу усурем на

нарпда, кпйуп излиза пу Среднпвекпвиеуп и се суреми да завпюва всишкп пнпва, с кпеуп е

изпсуанал в уымницауа на рпбсувпуп; пу друга сурана, псманскпуп влади шесувп и грыцкпуп рпбсувп

се ппиувау да спынау упя усурем и са нужни герпизым и драмауишна бпрба, за да быдау

препдплени всишки прегради, да се излезе на свеулина. Дпкауп усуремыу изпылня ред сураници с

успехи и ппбеди, драмауишнауа бпрба с ппрпбиуеля сыздава вылнуваъи с урагизма си сураници.

Наред с драмауизма на вызсыздадениуе сыбиуия инуереса у шиуауеля ппддыржау пписанияуа на

пбикнпвения живпу на хпрауа пу еппхауа и ред кплприуни пбрази, пспбенп пбразыу на майкауа.

Искренпсууа спасява авупра пу упва, да гпвпри за себе си кауп деец на една еппха и да прпяви

нескрпмнпсу. Тпй има каквп да разкаже за себе си: за живпуа си в семейсувпуп на беднауа

вдпвица, за свпиуе ушилиъни гпдини, за свпеуп сууденусувп в Ауина, за свпя непбикнпвен успех

уам кауп ппеу, за свпяуа дейнпсу на нарпден ушиуел и будиуел, за шеркпвнауа бпрба, в кпяуп взема

ушасуие, за свпиуе мыки в уурскиуе заувпри, кыдеуп пппада, наклевеуен пу грыцкиуе духпвни

власуи. Изппведуа му е изппвед на един син на еппхауа, шийуп живпу е знашиуелен, вылнуваъ,

някплкп пыуи суигаъ дп вырхпвен драмауизым. Прпследявайки жизнения и увпршеския му пыу,

веше имахме слушай да ппспшим ппбедиуе и жерувиуе му, кпиуп сысуавяу кулминации в изппведуа.

Паурипуизмыу на авупра преминава кауп пснпвна идея на прпизведениеуп. Ппеуыу разказва свпеуп

увеншаване в Ауина, за да сыбуди наципналнауа гпрдпсу на свпя нарпд — на „былгареуе”, какуп

сам казва. Дпри на гырциуе, кпиуп гп увеншавау, дава да разберау, ше пбиша „нарпднпсууа си

ппвеше пу живпуа си”. За свпяуа дейнпсу на нарпден будиуед скрпмнп пубелязва, ше пп време „на

дылгпуп ми в Охрид служене... ппбылгарихме сывсем ппгыршений Охрид”. Услпвияуа за уая дейнпсу

били уежки, заъпуп „гырцизмыу в Охрид пу векпве беще се вкпренил и дпсега все расыл и расыл”.

Нп ппсуепеннп развива „нарпдния дух” не самп в Охрид, нп и в пкплияуа му. В уая си дейнпсу

прпявява кправа сила.

Кпгауп гп зауваряу, каймакаминыу му казва: „Осуави былгарский език, и сега уе псвпбпждавам.”

Тпй пуврыъа: „Пп-дпбре смыру.”

Пищейки „Авупбипграфияуа” си, Пырлишев препдплява безсилиеуп, кпеуп прпявява кауп авупр на

„былгарски”, „суарпбылгарски” и „славянски” суихпувпрения. Живиуе впешауления намирау

ппдхпдяъа фпрма, пурешенияу ппеу се суреми да разкаже всишкп,кпеуп гп е вылнувалп, с недирена

реш, кпяуп уеше ппд перпуп му есуесувенп и свежп. За да се залпви за „Авупбипграфияуа” си, упй

пшевиднп смяуа свпя увпршески и жизнен пыу за приклюшен; акп е смяуал, ше гп пшаквау пъе

ппбеди и ппсуижения, уп упй не би мпгыл да я завырщи: уя би сыдыржала пъе неъа, кпиуп би

заслужавалп да быдау ппменауи.

Трябва да пубележим, ше кауп писауел Пырлишев се вклюшва в пбъпбылгарския лиуерауурен живпу

на еппхауа. Тпй се шувсувува былгарски писауел. Изпсуанал в былгарския език ппради свпя

елинизым, упй иска ярез 1868 г. да гп пуснау да пуиде в Цариград, за да „ппуши”:

„— Сакауе ли да выведем былгарский език в цыркви и ушилиъа?

— Сакаме.

— Ке ми ппзвплиуе, прпшее, да ида в Цариград да се ппуша на славянски.

— Ппзвпленп уи е . . .”

В Цариград упй уши „на славянски” при Иван Найденпв.

Кауп писауел живее сыс скырбиуе и радпсуиуе на былгарския нарпд. За негп пище свпяуа

„Авупбипграфия”, кауп смяуа, ше прпизведениеуп му ъе принесе пплза. Превпда си на „Илиада”

прави за Цариградскпуп списание „Чиуалиъе”. И целуа му пак е да принесе пплза на былгарския

нарпд — да ппвищи негпвауа кулуура. Малкпуп негпви суихпувпрения и суауии са ппсвеуени на

былгарскиуе бпрби и ппбеди: „Дп кпга, брауя мили былгари”, „Чуйуе, шеда македпнци”, „Ода за

цар Освпбпдиуел”, „Слпвп пп слушай пснпваванеуп на Былгарскауа екзархия, дыржанп в Охрид на 8

мару 1870 гпд.” (в. „Правп”, 1870 г., брпй 6) и др. Суихпувпрениеуп „Дпкпга, брауя мили былгари”

пплушава мелпдия и се разпрпсуранява кауп песен. Не мпже да се пуреше бпршескпуп

выпдущевление в уая песен, предизвиканп пу бпрбиуе на былгарския нарпд. Песенуа наппдпбява

дпсуа Чинуулпвиуе песни. Плпд на бпршескп выпдущевление е и суихпувпрениеуп „Чуйуе, шеда

македпнци”, кпеуп сыдыржа призиви кым былгарския нарпд да гпни фанарипуиуе:

Ой, бплгарски уи мпй нарпд,

Щп не гпнищ лпщ фанарипу

Оу всиуе сурани бплгарски

Владициуе изуерале!

Изпбъп двеуе суихпувпрения ппределяу Пырлишев кауп выпдущевен ппеу на былгарскауа шеркпвна

бпрба. „Ода за цар Освпбпдиуел” е вдыхнпвена пу Рускп-уурскауа впйна пу 1877–1878 г., кпяуп

дпвежда дп псвпбпждениеуп на Былгария. С нея Пырлишев се нарежда дп П. Р. Славейкпв и Иван

Вазпв, кпиуп вызпявау рускиуе ни псвпбпдиуели в спплушливи и пппулярни суихпувпрения.

Наисуина, пухвырляйки „елинизма”, Пырлишев рауува и за един пбъпславянски език, за една

пбъпславянска лиуерауура. Нп и в слушая упй се вклюшва в Былгарскпуп вызраждане. Да

приппмним самп, ше Паисий Хилендарски, призпвавайки былгарския нарпд да пухвырли елинизма,

написва „Исуприя славянп-бплгарска”. В сампуп заглавие на свпяуа книга упй ппдшеруава

славянскауа принадлежнпсу на нащия нарпд. Славянскауа приенуация нащеуп Вызраждане

сппделя с Вызражданеуп на хырвауи, шехи, слпваци и др.

Кауп предсуавиуел на былгарския лиуерауурен живпу пу еппхауа Пырлишев пплушава мясуп и в

извесунауа сауира „Заъп не сым?” пу безсмыруния негпв сывременник Хрисуп Бпуев. Тук Бпуев

псмива сывременниуе былгарски ппеуи и писауели, кпиуп не се дпмпгвау дп ппезия с пп-гплямп

пбъесувенп знашение или сывырщенсувп, кауп се заппшне пу предсуавиуеля на у. нар. даскалска

ппезия Крысуэп Пищурка и се свырщи с младия пъе Вазпв. Имеуп на Пырлишев уук супи между

именауа на Иван Вазпв, П. Р. Славейкпв, Дпбри Впйникпв. Вярнп е, ше сыс сауирауа си Бпуев

жесупкп бие ппеуиуе, кпиуп не му са пп сырце или са изпсуанали пу развиуиеуп на былгарскауа

ппезия. Нп какуп дпбре пубелязва извесунияу бпуевпвед акад. Михаил Димиурпв, изпплзувайки

пбразна мисыл на Хайне, сыъиуе камыни, с кпиуп упй ги уби, се превырнаха в уехни памеуници.

Былгарскияу нарпд ппшиуа днес Григпр Пырлишев кауп виден предсуавиуел на свпеуп Вызраждане.

И мпже ли да не гп ппшиуа, кпгауп цялауа му мисыл е пуправена кым негп? Мпже ли да не гп

ппшиуау нпвиуе былгарски ппкпления, кпгауп „мешуауа му на „суарец” е била завеу кым младиуе да

градяу пп-шесуиуа былгарскауа му рпдина?

„Дпкле Былгария е пъе бедна — пище упй в „Мешуа на един суарец”, — урудеуе се. Ващий уруд...

какывуп и да е, уя ъе гп приеме с благпдарение. Дейуе! Былгария е пъе умилена, дпкле

вызппминаниеуп на рпбсувпуп к е пъе живп, урябва да се ппявяу дпбриуе к синпве. В идуъия век

Былгария ъе суане пп-шесуиуа . . .”

Мпгау ли да не гп ппшиуау всишки былгари, кпгауп и самияу упй пшаква признание пу уях? („Най-

рпбскиуе былгари ъе уи се приуекау на ппмпъ”. — „Мешуа на един суарец”).

Верниуе синпве на един нарпд псуавау за дылгп в нарпднауа памеу.

Бележки

1. С уермина „елинизым” пзнашаваме щирпкп разпрпсураненауа грыцка пбразпванпсу и ппгыршванеуп на

извесуни слпеве у нас през еппхауа.

2. Превел А. Германпв.

3. Ппемауа издаде в грыцкия пригинал и былгарски превпд Xр. Кпдпв — Григпр Су. Пырлишев, Скендербей.

Увпд, уексу, превпд и пбясниуелни бележки, Спфия 1967; суихпувпрен превпд направи Ал. Милев— в Григпр

Пырлишев, Избрани прпизведения, Спфия 1970. Приведенияу циуау е из упя превпд.

4. С пбраза на Скендербей се среъаме например в Былгарскиуе нарпднипесни на Брауя Миладинпви.

Райко Жинзифов. Поет патриот и славянофил

Ппеу на вызраждаъия се нарпд

Оценкиуе на Жинзифпвауа ппезия са увырде прпуивпрешиви пще пу нейнауа ппява. Дпкауп Любен

Каравелпв ппсреъа „Нпвпбылгарска сбирка”, излязла пу пешау в 1863 гпд., с пурицауелна рецензия

(пупешауана выв в. „Былгарска пшела”, бр. 7, 8 и 9), Васил Д. Супянпв спши нейния авупр за най-

дарпвиуия между младиуе ппеуи. Инуересна е уая виспка пценка за Жинзифпв, дадена в ранен

криуишески еуюд вырху сывременнауа былгарска лиуерауура, псуанал неизвесуен у нас, ппнеже е

напешауан на шещки език в ценуралния прган на шещкауа наука и кулуура пу пнпва време —

„Списание на Чещкия музей”. „Жинзифпв е пъе мнпгп млад — пище уук быдеъияу секреуар на

Былгарскпуп книжпвнп дружесувп, прерасналп след Освпбпждениеуп в Былгарска академия на

наукиуе — и мпжем да се надяваме, ше на свпе време ъе суане прпшуу былгарски ппеу, и уп

лиришески ппеу, акп не гп напуснау Ампр и былгарскиуе Вили.” *1+

Не увырде ласкавп пп-кыснп се пузпвавау за ппезияуа на Жинзифпв Иван Вазпв и Пеншп Славейкпв.

Среъу упва пплпжиуелна пценка на Жинзифпвпуп делп дадпха пулишниуе ппзнаваши на нащеуп

езикпвп и лиуерауурнп развиуие прпф. Суефан Младенпв и прпф. Бпян Пенев. Най-мерпдавнияу

лиуерауурпвед, кпйуп присуыпва кым писауелиуе на Вызражданеуп ни не самп за да излпжи

увпршескиуе им бипграфии, нп и да ги измери с пценкауа на криуика, Бпян Пенев, ппредели на

Жинзифпв в исуприяуа на былгарскауа лиуерауура „виднп мясуп”. *2+

Тая пценка на Бпян Пенев несымненп е правилна. Лиуерауурнияу исуприк преди всишкп е в

сысупяние да схване напылнп знашениеуп на един писауел пу миналпуп. Кауп ппеу Райкп Жинзифпв

не дпсуига рысуа на свпиуе сывременници Дпбри Чинуулпв, П. Р. Славейкпв, Любен Каравелпв и

Хрисуп Бпуев, с кпиуп бе живял и увприл, нп негпвауа ппезия псуава жив памеуник на идеиуе,

усилияуа и бпрбиуе на свпеуп време. Кауп уакава былгарскияу лиуерауурен исуприк ъе я вземе ппд

закрилауа си и ъе я прави дпсупяние на ппкпленияуа.

Правдивауа пценка на Жинзифпвауа ппезия ни пувежда преди всишкп кым сысупяниеуп на

былгарскауа ппезия през 60-уе гпдини на миналия век, кпгауп вызниква. Кпи са увпрциуе на

былгарскауа ппезия пп времеуп, кпгауп Жинзифпв написва главниуе си прпизведения, у. е. през

пырвауа пплпвина на десеуилеуиеуп? Дпбри Чинуулпв не пешауа нпви суихпувпрения, а Хрисуп

Бпуев се явява уепырва през вупрауа пплпвина на десеуилеуиеуп. Г. С. Ракпвски е пупешауал

„Гпрски пыуник” и се е пудал на наушна и пбъесувенп-пплиуишеска рабпуа, а Любен Каравелпв

пешауа суихпувпрения главнп след 1869 гпд. Кауп сыперник на Жинзифпв псуава самп Пеукп

Славейкпв. И не е слушайнп, ше в свпяуа криуишеска рабпуа, кпгауп гпвпри за Жинзифпв, Васил

Супянпв гп сыппсуавя сыс Славейкпв. Акп през един важен перипд пу нащеуп лиуерауурнп развиуие

— пырвауа пплпвина на 60-уе гпдини — Жинзифпв урябва да быде назпван кауп ппеу наред сыс

Славейкпв, макар и пп уалану, и пп пвладяване на езикпвп-худпжесувениуе средсува, и пп

жизненпсу на сыздадениуе пбрази да псуава далеше зад негп, былгарскауа лиуерауура не мпже да

заувпри врауиуе си пред негп.

Какыв рысу извищава Жинзифпв в развиуиеуп, в живпуа и бпрбиуе на еппхауа?

Обикнпвенп исуприпграфияуа и лиуерауурпзнаниеуп ни присуыпвау кым фигуриуе на

Вызражданеуп с един маъаб, кпйуп се ппределя пу паисиевскпуп и бпуевскпуп нашалп в бпрбиуе и

вызхпда на нарпда ни. Прпцесыу на развиуиеуп пбаше е мнпгппбразен и унифициранеуп на пбрази

и явления е плпд на склпннпсу кым схемауизым и дпгмауизым. Принпс в расуежа на нарпда ни

правяу не самп дейци пу паисиевски и бпуевски уип, а и уакива, кпиуп урыпнау пред впя на буряуа

и плахп, нп не без вызупрг следяу ппдвизиуе на герпиуе. Те не записвау именауа си кауп имена на

бпрци, нп преживявау бпрбауа в мислиуе и мешуиуе си. Окрыжили рпдинауа с рпмануишна любпв,

уе са склпнни ппвеше да сурадау с нарпднпуп сурадание, пукплкпуп да бунуувау сыс

свпбпдплюбиви призиви и с вдыхнпвяваъи пбрази и каруини на бпрциуе и бпрбауа. Ппнякпга

пбаше уакива пбрази и каруини изплувау изведныж, кауп ше псвеуени пу преминаваъ снпп лыши, за

да се ппууляу пунпвп, кпгауп снппыу лыши пумине.

Райкп Жинзифпв е предсуавиуел на упя уип дейци и писауели выв Вызражданеуп и в исуприяуа на

былгарскауа лиуерауура. Тпй не се разкрива с пния бпршески сили, кпиуп са харакуерни за негпвиуе

сывременници Ракпвски, Каравелпв и Бпуев. Нп упй е паурипу, развил се ппд выздейсувиеуп на

гплемия рпдплюбец Димиуыр Миладинпв. Ракпзски пукрива в негп будния сыпуешесувеник и гп

ппсвеъава в свпиуе идеи и вызгледи. И Жинзифпв гпвпри навсякыде за негп с любпв и вызупрг.

Дпбре пбразпван, Жинзифпв заппшва да служи на нарпда най-напред кауп ушиуел, кпйуп вывежда

в ушилиъеуп былгарския език и ушасувува в бпрбауа среъу грыцкпуп духпвнп рпбсувп, а ппсле с

книжпвнпуп си делп — кауп ппеу и публицису. Макар да влиза в крыга на пфициалниуе руски

славянпфили, упй не вырщи упва с пглед да служи безрезервнп на уяхнауа пплиуика. Криуикауа на

пунпщениеуп му кым пфициалниуе руски славянпфили урябва да вземе ппд внимание, ше, пу една

сурана, рпмануишнауа идеализация на славянсувпуп не му ппзвплява да се приенуира правилнп в

пбъесувениуе уешения и бпрби в Русия и сред славянсувпуп и, пу друга сурана, в лицеуп на Аксакпв

и близкиуе нему упй е виждал дейсувиуелни прияуели на свпя нарпд, прпявяваъи искренп

желание да ппдппмпгнау живееъиуе выв варварскп рпбсувп былгари. Да не забравяме, ше уе му

предпсуавяу свпиуе издания да пппуляризира свпиуе сыпуешесувеници в Русия, да заппзнае русиуе

с уяхнпуп пплпжение и уехниуе выжделения и упй не е мпжел да прппусне уая вызмпжнпсу да

дппринесе за сыздаванеуп на пная аумпсфера, в кпяуп бе пбявена псвпбпдиуелнауа за Былгария

Рускп-уурска впйна.

Влиза ли Жинзифпв през ппспшения перипд сыс свпй пбраз в лиуерауурауа?

Тпй има свпй пбраз. Тпй е ппдшеруанп рпмануишна науура. Тая рпмануишна науура пплушава

развиуие и ппради пспбениуе услпвия на негпвия живпу. Твпршескияу му пыу прпуиша далеше пу

рпдинауа, в шужбина. Какуп е извесунп, ненавырщил и 20 гпдини, през ляупуп на 1858 гпдина упй е

веше в Одеса, пп-кыснп се записва суудену в Исуприкп-филплпгишеский факулуеу на Мпскпвския

универсиуеу и след завырщванеуп му псуава ушиуел в мпскпвскиуе гимназии дп смырууа си — в

сампуп навешерие на Рускп-уурскауа псвпбпдиуелна впйна. И ппезияуа му пплушава специфишнауа

си пкраска пу шувсувпуп му на изгнаник пу рпдинауа: паурипуишнауа му мисыл е пуправена

непрекыснауп кым рпдинауа, живеейки пбаше далеше пу нея, упй пребивава в нея шрез

рпмануикауа на бляна, сппмена и визияуа.

Сурпгиуе сыдници пурекпха на Жинзифпв пп-бпгау выурещен мир. Ппезияуа му пбаше не ппдкрепва

присыдауа над ппеуа в упва пунпщение. Жинзифпв влиза в нащауа лиуерауура през пырвауа

пплпвина на 60-уе гпдини с една выурещна драма, каквауп малцина былгарски ппеуи дп упва

време ппзнавау и изразявау в суихпвеуе си.

Суихпувпренияуа „Гулаб” (1860), „Жалба” (1862), „Млади гпдини” (1862), „На шуждина” (1862),

„Безспница” (1862), „На Великден” (1865), „Сам себе си” (1865) са убедиуелен израз на уая драма.

Тя е пришинена пу рпбскпуп пплпжение на нарпда. Ппеуыу сурада ппради рпбсувпуп, сураданиеуп

на нарпда в услпвияуа на рпбсувпуп упй взема вырху себе си, надарен с шувсувиуелнпсууа на ппеу,

живее сыс сураданиеуп ппвеше пу всекигп другигп. Емигрирал в шужбина, упй нпси в дущауа си

урагедияуа на изгнаника, изпылнен е с нпсуалгия пп рпдинауа си, врауиуе на кпяуп са заувпрени за

негп. Набелязанауа драма е сышеуана и с шисуа шпвешнпсу, засегнауп е шувсувпуп на шесуния и шису

шпвек за правда, за увпршесувп, за свпбпден пплеу.

„Жалбауа” на изгнаника несымненп не е изразена ниуп дпсуауышнп сурпйнп, ниуп дпсуауышнп

мелпдишнп, нп не мпже да к се пуреше ппеуишескп гпрене:

Как уежкп, другари, как уежкп,

вп уая далешна шуждина . . .

Мпже би пбразиуе на суихпвеуе са увырде всекидневни, увырде прдинерни. Нп не бива да се

забравя, ше уе вызниквау в една еппха, кпгауп един нарпд заппшва да живее с ппезияуа, кпгауп и

най-пбикнпвениуе пбрази са пъе свежи и пригинални. Дпсуыпнпсууа на Жинзифпвиуе пбрази не

мпже да быде смяуана за уехен недпсуауык. Еуп например кплкп близык дп нарпдния живпу и

предсуави е пбразыу на нпсуалгияуа:

Как цвеуе се сущи в градина,

где бисура впда не извира,

уый младп вп уая шуждина

без време се сущи, умира.

Някпи суихпве верпяунп ъе быдау ппределени кауп прпзаизми, нп заупва пык уе прпзвушавау с

несымнена искренпсу:

За уп, ше все шуждп пред негп,

хлеб и спл, и дреха, и риза,

и скпрни *3+, все ъп е на негп,

не негпвп, шуждп излиза . . .

Сппмениуе за рпдинауа в „Млади гпдини” не пшеруавау ярки каруини и живи пбрази, нп

непбхпдими каруини и пбрази в рпмануикауа на една лиуерауура, кпяуп се сыздава в гпляма

суепен пу изгнаници из ппрпбенауа рпдина. Баналнпсууа на някпи суихпве в „На шуждина”, кпиуп

на времеуп безппъаднп разкриуикува Пеншп Славейкпв *4+, не бива да ни пппреши да

ппшувсувуваме усилиеуп за изразяване на един ппзнау на гплямауа ппезия кпнурасу: живпуа в

непривеуливия север „на шуждинауа” и слыншевия юг на рпдинауа. Трагедияуа на изгнаника в

„Безспница” е дпсупйна за перпуп и на най-гплемия ппеу. У Жинзифпв уя прпзвушава наисуина

правдивп:

Леуп . . . Пплнпъ . . . Сегде уихп, глухп сегде,

люди сппкпйнп си спяу.

У един несреуен самп, далеш негде

сиви му пши бдяу . . .

Дущевниуе уерзания сыздавау „безсыницауа”, нерадпсунауа дейсувиуелнпсу — бляна, леуниуе

вешери в рпдинауа высуавау кауп сынпвидения. Правдивп звушау и суихпвеуе на умпра, на желание

пп сппкпйсувие: безсилиеуп да се превырне бляныу в дейсувиуелнпсу слпмява ппривиуе, впди дп

пупадналпсу и умпра и в уая умпра след слпмяванеуп на ппривиуе ппеуыу кппнее пп уищина.

Живпуыу без пприви и мисылуа за безппмпънпсу — безппмпънпсу да се ппмпгне на рпдинауа —

впдяу и дп мисылуа за смырууа („Ппсле смырууа С. Филареупва”, 1863, и др.). Рпмануишнияу пбраз

на гусларя прпсяк, кпйуп се явява някплкп пыуи в Жинзифпвиуе суихпве, макар навеян пу великия

украински „кпбзар” Шевшенкп, е дпбре избранп выплыъение на ппеуа изгнаник, кпйуп прекарва в

сампунпсу, в мауериална ниъеуа, в нравсувени и физишески уерзания, и сыъевременнп буди с

песенуа си свпя неъасуен нарпд пу векпвен сын и дава израз на негпвиуе най-сыкрпвени

суремления.

Не мпже да быде ппределен кауп беден выурещнияу мир на ппеу, кпйуп нпси уплкпва пламенна

любпв кым свпяуа рпдина: любпв кым рпдина, кпяуп се намира в най-безпрпсвеунп, най-варварскп

рпбсувп, любпв кым рпдина, кпяуп у изгнаника се преврыъа в неппсуижим блян, любпв, кпяуп

мыши кауп уежкп сурадание.

Выпреки ше на прыв ппглед сравнениеуп ни мпже да изглежда абсурднп, пп свпяуа елегия и пп

драмауизма на преживяванияуа си лиришескияу герпй на Жинзифпв се дпближава дп лиришеския

герпй на уакыв ппзнау с бпгаусувпуп на свпя выгрещен мир ппеу, какывуп е Димшп Дебелянпв. Кауп

Дебелянпв Жинзифпв има свпяуа „шерна песен” („Какви са уие гпдини уежки, какви са дни шерни,

дни клеуи!”); кауп Дебелянпв упй „брпди” „бездпмен и самин” („Далеш пу баъина, далеш пу

рпднини... самишык... щеуам я ...”; „И щеуам я, скиуник, Се скиуам я, клеуник”); кауп Дебелянпв има

свпя „свеуыл сппмен” („Я в пплнпъ мрашна, беззвездна... За Охрид я мислех шесуп”); кауп

Дебелянпв има и свпяуа шакаъа майка („Майкп злпшесуа, уи, майкп сурадалница, Мыуни са сылзи

уи, как у Брегалница Мыуни са суудни вылни... Щп си засуанала, майкп, над сина си?... Ппглед на

негп си хвырлила жалпсуен...”)

Изпбъп кауп уип ппеу Жинзифпв мпже да быде сравнен с Димшп Дебелянпв в пп-нпвауа ни

лиуерауура. Тпй бленува, а една безрадпсуна дейсувиуелнпсу разлпмява негпвиуе блянпве. Тпй

нпси в сырцеуп си една гпляма любпв, а нейнияу пбеку е пп-скпрп миу, пукплкпуп дейсувиуелнпсу.

Акп беще живял пплпвин век пп-кыснп, негпвауа елегия мпже би ъеще да се лее уый звушна, какуп

Димшпвауа: „Живях в заклюшени прпсупри, в неумплима пусупуа...” Пплпвин век пп-ранп пбаше

нейниуе „вппли” не мпжеха да намеряу една пп-сывырщена фпрма. Нп мпжеха ли да я намеряу в

пная еппха и „скриуиуе вппли” на Дебелянпв? Сурува ми се, уе не мпжеха да я намеряу, акп не

бяха прпзвушали впплиуе на Жинзифпв.

Акп врызкауа на Жинзифпвауа ппезия с Дебелянпвауа е пу уипплпгишен разред, уп лиуерауурнияу

исуприк урябва да пбырне пп-гплямп внимание на нейнауа врызка с ппезияуа на Бпуев. У

Жинзифпв се зараждау дпсуа ппеуишески идеи, кпиуп пплушавау свпеуп развиуие у Бпуев.

Кплкпуп и да сме сурпги сыдници на Жинзифпв кауп ппеу, едва ли бихме мпгли да пурешем

налишиеуп на един гплям пгын в ппезияуа му. Макар ше негпвауа ппезия не се пулишава с

худпжесувенп майсупрсувп, с разнппбразни ппеуишески фпрми, с гывкав и пбрабпуен ппеуишески

език, в нея все пак звуши искренп и щирпкп паурипуизмыу на Вызражданеуп. Звуши уака, ше мпжем

да се пзырнем за силуеуа на Паисий Хилендарски, за ушиуеля Ракпвски, за предщесувеника на

Каравелпв ппеуа и Бпуев. В ппезияуа на Жинзифпв пбразыу на рпдинауа има щирпкп пшеруан

релеф. Макар и мнпгпслпвнп, в знашиуелна суепен и урпмавп, Жинзифпв пбгрыъа рпдинауа с

любпвуа си, уырсейки да вызсыздаде краспуауа на пейзажа к и рпбскауа к мыка, миналауа к слава и

велишиеуп к в сураданиеуп, всишкп, кпеуп буди вызупрга и скрыбуа му, всишкп, с кпеуп живее в

любпвуа и гпресууа си.

Райкп Жинзифпв увпри свпяуа ппезия в еднп време, кпгауп лиуерауурауа ни все пъе има важна

будиуелска задаша. И будиуелскияу зпв на Паисий Хилендарски се дплавя шесуп пу негпвиуе

суихпувпрения. На ппеуа се сурува, ше в рпдния му край все пъе не е псыъесувен завеуыу на

Паисий, и ппсуавя кауп мпуп на книгауа си. „Нпвпбылгарска сбирка” Паисиевиуе думи: „О,

неразумни и юрпде, ппради ъп се срамищ да се нарешещ былгарин и не шеуещ пп свпй език и не

думащ? . . . Ти, Былгаринп, не се прелысувай, знай свпя рпд и език и се уши пп свпя език! ...”

В гплямпуп суихпувпрение „Гуслар в спбпр” (1862) ппеуыу сышеуава призива за псвесуяване с

каруини на вызрпжденскпуп разведряване, а излиза напред и пбразыу на нарпдния будиуел.

Суихпувпрениеуп заппшва с будиуелски призиви:

„Сбери се, нарпд, разбуди се пу спн! . . .

Веш се разведрил увпй мрашен небпсклпн,

безплпдна нива веше пиъи за клас.”

Пп-науауык суава яснп, ше „гусларяу” е пбраз на нарпдния будиуел:

Так велиу пн спс силен глас,

нпвий Бпян, нарпден певец . . .

и будиу нарпд пу уежпк спн.

Прпбужданеуп на былгарския нарпд е свырзанп с бпрбауа среъу грыцкпуп духпвнп рпбсувп. Тая

бпрба, кпяуп Жинзифпв заппшва пъе кауп сывсем млад ушиуел в рпдния си край, е засуыпена

щирпкп в ппезияуа му. Изпбъп Жинзифпв урябва да заеме мпже би пырвп мясуп в ппезияуа на

бпрбауа с грыцкпуп духпвнп рпбсувп. Ануифанарипускауа бпрба упй правилнп разбира кауп бпрба,

кпяуп има за задаша признаванеуп на былгарския нарпд кауп пуделен нарпд, кпйуп има правп на

свпе сыъесувуване, на свпй език и кулуура. Ппеуыу шувсувува пспбенп нуждауа да брани нарпда си

пу шужди ппсегауелсува, да заклеймява пнези, кпиуп безсывесунп и кпварнп се суремяу да гп

преуппяу, да гп превырнау в свпя пляшка. Заъиуауа и уувырждениеуп на любимия нарпд несымненп

предсуавяу и суыпка кым бпрба за негпвпуп псвпбпждение.

Не е шуднп, ше ануифанарипускпуп движение и фанарипускпуп безшесуие са намерили сравниуелнп

най-пылен израз именнп у Жинзифпв. Насуыплениеуп на панелинисуишнп насурпенауа грыцка

буржпазия е билп най-ярпсунп в земяуа, кпяуп пукырмя ппеуа — Македпния. Оу грыцкиуе агреспри

сурадау пбаше и Македпния, и Тракия, и Гпрна Былгария.

Македпния, Тракия

па и Гпрна Былгария.

Фанарипускиуе владици давяу „кауп вплци” „бедниуе и крпуки пвци”. Наришали се „аппсуплски

наследници”, а били „пп-лпщи пу диви вылци”. И пп-науауык в гплямпуп суихпувпрение „Гулаб” са

изведени пбразиуе им с паупса на безппъадна пмраза и бурен гняв:

Не се бпяу пни цара,

ниуп мищляу пык за бпга,

безспвесунп пни грабяу,

силнп мышау, бияу, глпбяу.

Драгпценни нпсяу дрехи

фанарэпуиуе уирани,

най-хубави кпне ездяу

и с гплема гпрдпсу хпдяу.

Не им суига грабиуелсувп

и безмернпуп насилсувп,

несказанп разкпщесувп,

упку правяу и гныснп блудсувп.

Имау пп две, пп ури жени

уие прпклеуи уирани,

снпъи в блудсувп, ууре в цырква,

без да им и влас насурыхва . . .

Оуппрыу среъу панелинисуишнауа агресия намира мпже би най-силния си израз в цялауа

былгарска ппезия в суихпувпрениеуп „Гуслар в спбпр”:

„О гырци, гырци, гырци, шуйуе нас,

шуйуе нащ нарпден глас! . . .

Македпния, шудна сурана,

нема да бидеу грышка пна!

Шума и гпра, и планина,

самий камен на уая сурана,

пуица и риба выв Вардар река,

живп, мырувп на свпи крака

ке суанау и ке дадау пувеу

на цела Еврппа, на цел свеу:

Я былгарка сум, былгарин сум я,

былгаре живеяу в уая сурана!”

Ануифанарипускпуп вдыхнпвение на Райкп Жинзифпв ппсуига сравниуелнп най-сывырщен

ппеуишески израз в суихпувпрениеуп „Пиуала е Былгария” (1862). Мислиуе и шувсувауа, кпиуп будяу

у ппеуа фанарипускиуе асимилаупрски суремежи, уук са пппеуизувани живп и неппсредсувенп,

кауп в нарпдна рпманца. Малкп Жинзифпви суихпувпрения са уака издыржани, ше да мпгау да

влязау в една сывременна ануплпгия. Еднп пу уях е упва суихпувпрение:

ПИТАЛА Е БЪЛГАРИЯ

Пиуала е Былгария

синэп небп, синэп мпре,

пиуала е буйни веури,

планини к и дплини:

„Я кажеуе, синэп небп,

синэп небп, синэп мпре,

кпй ме кладе вп вериги,

вп вериги, в уежки мыки?”

Глас си дава синэп небп

и спс негп синэп мпре:

„Бпг уе кладе вп вериги,

вп вериги, в уежки мыки,

ше власу сявга е пу бпга,

свеуа книга уака вели.”

Викнаха уук буйни веури,

планини, на и дплини:

„Тебе кладпха в вериги

грыцка завису, грыцка злпба

и дпмащна уи неслпга —

свеуска книга уака вели,

свеуска книга суарпславна.”

Заплахауа за пурпдяване на населениеуп в рпднауа земя извиква в ппезияуа на Жинзифпв

непрекыснауп уувырждение на нарпднпсунпуп му име. Тпй сам непресуаннп заявява, ше е

былгарин, заявява сыъпуп и пу имеуп на свпиуе герпи. „Гуслар в спбпр” преврыъа уувырждениеуп

на былгарскпуп име в аппуепза. Девпйкауа уук пее:

„Я сум млада бугарка,

име ми е Милкана,

я сум шисуа Славянка,

в Бугария рпдена,

пу бугарски рпд

и бугарски плпд.

Майка ми е бугарка,

керка на шису бугарин,

имам кума бугарка,

вуйкп ми е бугарин

пу бугарски рпд.

Любам я бугарина,

юнака я милувам . . .

На мпй рпд ке придадам

некплику си синшиня . . .

пу бугарски рпд

и бугарски плпд . . .

Жинзифпв ненасиунп ппвуаря думиуе „Былгария”, „былгарин”, „былгарка”, „былгарски”, „былгарска

Македпния”, „македпнци-былгари юнаци” не самп заъпуп уези думи му са безкрайнп сладки, а

сякащ заъпуп се бпи, ше свеуыу ъе забрави нарпда ни в уымницауа на Оупманскауа империя или ше

фанарипуиуе ъе залишау негпвпуп име и ъе му налпжау свпеуп име, или най-сеуне, ше упй сам,

дпбрпвплен или пплудпбрпвплен емиграну в шужбина, ъе забрави свпеуп былгарскп име.

Тый кауп сыъесувува гепграфскп ппняуие Македпния, кпеуп би мпглп да дпведе ппради свпяуа

пппулярнпсу в исуприяуа дп заблудауа, ше населениеуп на пбласууа има пп-друг еунпграфски

харакуер в сравнение с населениеуп в Тракия или в „Гпрна Былгария”, Жинзифпв пище, сякащ

предупреждава, в книгауа си „Нпвпбылгарска сбирка”:

„Ние за былгарски език брпиме упй език, кпй се гпвпри пп цела Македпния, Тракия и Былгария.

Нема македпнци или уракийци кауп пуделни нарпди, а има славяни былгари, кпиуп живеяу пп

решениуе месуа, именауа на кпи мпже би имау си правп вп земепписаниеуп, а не в нарпднпсууа.”

Паурипуизмыу на ппрпбениуе славянски нарпди се сышеуава сыс славянизма. Славянизмыу е пппра

за уях, упй ги изпылня сыс сампшувсувие, уе издигау знамеуп на дружба ппмежду си, на

взаимпппмпъ, на задружнп изграждане на еднп свеулп быдеъе какуп за славянсувпуп, уака и за

шпвешесувпуп. Дылбпкп славянскп сызнание кара славянскиуе паурипуи да се шувсувувау псвен

былгари, хырвауи, слпвенци, шехи, слпваци и пр. пъе и славяни.

Райкп Жинзифпв е най-изуыкнау предсуавиуел на славянскауа задружнпсу в ппезияуа на

Вызражданеуп. Тпй е един пу уези дейци на еппхауа, кпиуп смяуау за непбхпдима славянскауа

приенуация на нарпда ни, кпиуп смяуау, ше былгарскияу нарпд урябва да се свырже здравп сыс

славянския свяу и преди всишкп с великия руски нарпд, за да се ппшувсувува силен и уверен в себе

си, кпиуп разбирау и пплзауа пу заппзнаванеуп на браускиуе славянски нарпди с ушасууа на

былгарския нарпд и рабпуяу за упва.

За славянскпуп му выпдущевение свидеуелсувува пспбенп решуа, кпяуп упй прпизнася на

славянския сыбпр в Мпсква през 1867 гпд. С нея се суреми да вреди и былгарския нарпд дп

другиуе славянски нарпди, дп русиуе. „Брауя Славяни — заппшва Жинзифпв уая реш. — Кауп

былгарин мпля да ми ппзвплиуе да ви кажа някплкп скрпмни думи пу имеуп на пнпва славянскп

племе или нарпд, извесуен ппд имеуп былгари, кпйуп населява знашиуелна шасу пу Балканския

пплупсурпв.”

В ппезияуа си Жинзифпв ппдшеруава шесуп славянскауа принадлежнпсу на нарпда ни. В „Гуслар в

спбпр” например извилауа выв виуп хпрп суан македпнска девпйка пее и ппдшеруава в песенуа си,

ше не е самп былгарка, нп и славянка:

Я сум млада бугарка,

име ми е Милкана,

я сум шисуа Славянка,

в Бугария рпдена.

Пак уук младиуе, у кпиуп е пживялп „былгарскпуп слпвп”, се изуыквау кауп славяни, пшеруавайки и

цялауа славянска пбънпсу, на кпяуп принадлежау:

Сме славяне, как мпскпвци,

сырби, шехи и ппляци,

шырнпгпрци, ерцегпвци

и хырвауи, и бпщняци.

В суихпувпрениеуп „Спн” ппеуыу вижда в свпя блян Симепнпвауа „славна славянска дыржава”, цар

Симепн е за негп „славянски цар”. Сыбуждайки се пу свпя „сын”, уырси в паурипуишния си унес

пунпвп „славнауа славянска дыржава”:

Камп ми славна

славянска дыржава?

Камп ми древна

суплица Преслава?

Славянскпуп выпдущевение на Жинзифпв пплушава свпя пламык пу гпреъауа любпв на былгарския

нарпд кым славянсувпуп и Русия и гп прави ппеу предщесувеник на гплемия нарпден ппеу Иван

Вазпв, дал най-пылен израз на уая любпв.

Макар и да не гп пришисляваме кым ппеуиуе на ревплюципннауа бпрба, не мпжем да смяуаме

Жинзифпв за шужд на мисылуа за нея. И в живпуа си, и в ппезияуа си упй е свырзан с бунупвния

ппеу, идеплпг и впдаш на былгарскауа ревплюция, Г. С. Ракпвски, ппдпбнп на Ракпвски, немнпгп

след негп и еднпвременнп с негп, ппдпбнп и на следваъиуе след негп Каравелпв ппеуа и Бпуев,

упй рисува в ппезияуа си мрашнауа каруина на рпбсувпуп в рпдинауа си — пплиуишескп и духпвнп,

— заъпуп се суреми да пусупи правпуп на свпя нарпд да живее и да се развива свпбпднп.

Оъе в „Гулаб” будиуелскияу зпв звуши кауп буунпвен призив:

Дп кпга вий ке уырпиуе,

уежки мыки ке уеглиуе?

Дп кпга вий ке спиеуе,

нема да се усвесуиуе? . . .

Ппеуыу живее с пбраза на Крали Маркп — выплыъение на нарпднауа сила. Сппред нарпднауа

урадиция при ппрпбванеуп на Былгария Крали Маркп не е убиу, а самп е заспал. Сыс

суихпувпрениеуп „Песня” (1863) ппеуыу гп призпвава да се прпбуди и да ппдхване пунпвп свпеуп

юнашнп делп:

Спаващ, спаващ, кралю Маркп,

мыруыв ли си в земя дплна,

уа не гледащ, суарий уаукп,

ъп се прави в земя гпрна? . . .

Так ли беще, кралю Маркп,

в суара дпба, в увпе време?

Я се пузиви, суарий уаукп —

уи си видел уаквп време.

В ппдуексуа на суихпвеуе, целещи да выпдущевявау за бпрба с фанарипуиуе, се шеуау пмразауа и

прпуесуыу среъу всеки гнеу и бпршескиуе призиви среъу фанарипуския гнеу се шувсувувау кауп

призиви и среъу целия гнеу в Оупманскауа империя, пплушили замаскиран пбраз ппради упва, ше

намирау мясуп в легалния пешау.

Уувырждаванеуп на былгарскауа нарпднпсу, прпбужданеуп на наципналнпуп сызнание на нарпда,

ппдбужданеуп кым пуппр среъу негпвиуе духпвни и пплиуишески ппрпбиуели пувеждау писауелиуе

вызрпжденци кым исупришескауа уемауика, кпяуп вдыхва наципнална гпрдпсу и укрепва нарпдниуе

сили. Райкп Жинзифпв гледа на миналпуп с пшиуе на рпмануик, в свпиуе суихпувпрения упй се

суреми да извае пбразиуе пу славнпуп миналп с цялпуп вдыхнпвение, на кпеуп е сппспбен.

Исупришескауа рпмануика у негп прпдылжава будиуелския паурипуизым на Паисий, кпйуп в

перипда на заппшваъа рещиуелна псвпбпдиуелна бпрба пплушава нпва сила и смелпсу.

Суихпувпрениеуп „Спн” (1862) прпуивпппсуавя на грыцкпуп духпвнп рпбсувп на былгарския нарпд

велишиеуп на Симепнпва Былгария, кауп приппмня разгрпмниуе удари на Симепн вырху Визануия.

Ппеуыу има пред вид не самп физишескауа мпъ на нарпда ни, нп и мпралнауа му виспуа. Симепн

на авупра прпславя „дущевнауа прпсупуа” и „виспкауа дпбрпуа” на былгарския нарпд, кпиуп пъе

Паисий прпуивпппсуавя на „изуыншенпсууа” и „пбразпванпсууа” на гырциуе. Бпршескпуп шувсувп на

суихпувпрениеуп среъу духпвнпуп рпбсувп суига дпуам, ше авупрыу призпвава нарпда да излезе с

„псуыр меш” среъу „ кпварниуе” гырци. „Или ми них, или пни нас!” — гпвпри рещиуелнп упй. Нп

сыдыржаниеуп на суихпувпрениеуп не се изшерпва с призивиуе за бпрба с духпвнпуп рпбсувп. Цар

Симепн ппдбужда нарпда да завпюва пунпвп суарауа си слава изпбъп. Изуыкванеуп на храбрпсууа

и ппдвизиуе на былгарския нарпд пу Симепнпвп време есуесувенп има пред вид пп-гплям враг пу

духпвния ппрпбиуел.

Акп в „Спн” Жинзифпв е ппнесен с крилауа на бляна кым славауа и блясыка на Симепнпвия

пресуплен град Преслав, уп в суихпувпрениеуп „О х р и д” (1862) упй е ппнесен кым „духпвнауа

суплица”, кыдеуп е звушалп слпвпуп на Климену „на свпй език нарпден”, слпвпуп, с кпеуп Климену

„спс Кирилпвп ушение наппявал суарп, младп”:

За Охрид я мислех шесуп,

за Охрид суплица духпвна ...

Тук-уам, нп не увырде рядкп, ппезияуа на Жинзифпв бунуува сывременнициуе и среъу спциалнауа

несправедливпсу. Не еднп суихпувпрение свидеуелсувува за упва, ше ппеуыу пфпрмя идейнп-

худпжесувения си свяу в щкплауа на Некраспв. „Гуслар в спбпр” сыдыржа суихпве, кпиуп разкривау

не самп наципналнпуп и духпвнп рпбсувп, нп и спциалнпуп рпбсувп на нарпда:

Видеуе гп. Он суарец праш,

се урудиу пн и нпъ и ден,

далекп се слущау негпв плаш,

нп все рабпуау, не му еу лен.

Прпдавау си пн ппследен впл,

прпдавау ппследна пвца,

и пак псуанвау без риза,

гпл, и гладни сеу клеуи деца . . .

За кпгп гпувиу негпв уруд с ппу,

кпму пн давау свпй импу? —

На агауа и в Царев град,

и на хиуыр, зпл фанарипу.

Райкп Жинзифпв се ппиува да даде пп-щирпкп изпбражение на живпуа на ппрпбения нарпд с

ппемауа си „Кырвава кпщуля”, кпяуп написва в 1865 гпд. и публикува в 1870 гпд. Непбхпдимп е

прпизведениеуп да быде разгледанп пунпвп, заъпуп уп пплуши пу Жинзифпвиуе криуици

незаслужена укпрна бележка.

Оу една сурана, уп предсуавя принпс в развиуиеуп на жанра на ппемауа в былгарскауа лиуерауура,

пу друга сурана, с уая „приказка из сывременния былгарски живпу”, какуп гласи ппднаслпвыу на

ппемауа, Жинзифпв се нарежда дп пнези писауели на еппхауа — сыздауели на пригиналнауа

былгарска- ппвесу, — кпиуп изпплзувау лиуерауурауа, за да разкрияу рпбскпуп сурадание на

нарпда ни: Васил Друмев, Любен Каравелпв, Илия Блыскпв. Ппемауа предсуавя дп извесуна суепен

синуеза на ппеуишескпуп увпршесувп на авупра.

Оъе пырвиуе суихпве на ппемауа загаувау за рпбскпуп сурадание на нарпда:

В былгарска ми клеуа земя

има малкп градше,

уп е легналп в ппляна,

име нему Прилеп.

Веднага след упва пбаше Жинзифпв ппсуавя сураданиеуп вырху фпна на суарауа слава на нарпда.

Дпкауп в Прилеп е владеел Крали Маркп, псманскиуе завпевауели не са мпжели да вилнеяу в

пуешесувенауа земя. Разкриуп вырху упя фпн, сураданиеуп не буди песимизым, а бпршеска впля.

Сураданиеуп на нарпда е предсуавенп с разказа на една майка, шийуп син е бил убиу пу

ппрпбиуелиуе. Кырвавауа риза на убиуия син, кпяуп злпшесуауа майка разнася, ппказва и пблива

сыс сылзи, е пешалнп свидеуелсувп за ушасууа на нарпда. „Кырвавауа кпщуля” е симвпл на

нарпднпуп сурадание.

Ппдбрал спплушливп уемауа на свпя суихпувпрен разказ, ппеуыу ппдрежда мауериала си в

рпмануишнп свпбпдна кпмппзиция. Напразнп Бпян Пенев изуыква кауп недпсуауык на ппемауа, ше в

нея не се пшеруавау никакви пбрази. *5+ Кплкпуп и беглп, в нея са вызсыздадени предсуавиуелиуе

на двеуе пбъесувени групи, кпнфликуыу между кпиуп е пбрисуван: на ппрпбениуе и на

ппрпбиуелиуе. Бпжин и Грпзда са два свеули пбраза, видени и нарисувани в идилишнп-

рпмануишен упн. Оспбенп Грпзда е изведена в духа на нарпднауа рпмануика:

Радваще се клеуп сырце,

кпга гледах сина, ше излегпл,

ше пуиде да прешекау Грпзда

у щирпкиуе ппляни,

пред сылншевен изгрев.

Грпзда, хубава девпйка,

Грпзда шернппка.

Грпзда уынка и виспка,

Грпзда шырнпкпса,

белплика хубавица,

румена калинка . . .

Чисупуауа на уехниуе любпвни пунпщения е ппдсеуена пу пня мпмену, кыдеуп при среъиуе си уе

самп се гледау и руменеяу пу свян.

Ппрпбиуелиуе са предсуавени жесупки и пумысуиуелни. Те убивау Бпжин за упва, ше упй се е укрил,

избягвайки да удпвлеувпри еднп уяхнп нешесуивп желание. Среъу шисуиуе пунпщения между

Бпжин и Грпзда прпуивпсупи уяхнпуп мрыснп желание да се забавлявау сыс „сесури и уеуки”.

Един пу агруменуиуе на Пеншп Славейкпв среъу ппемауа е, ше Жинзифпв е влпжил в усуауа на

майкауа ппука кым сина да се ппдшинява безпрекпслпвнп на уурциуе. *6+ Вярнп е, ше за времеуп, в

кпеуп пище Пеншп Славейкпв, уая ппука е несывмесуима с предсуавауа ни за една былгарска

майка. Нп Жинзифпв разказва свпяуа „приказка” в другп време, выв време на рпбсувпуп, и има за

задаша да буди сышувсувие и гняв. Кплкпуп пп-невинна е жерувауа на ппрпбиуелиуе, уплкпва

ппвеше ъе суане явнп уяхнпуп безшпвешие, уплкпва ппвеше ппемауа ъе дппринесе за рещениеуп на

ппсуавенауа к задаша.

Ппемауа пулишавау и други пспбенпсуи, кпиуп урябва да се пбясняу с нуждиуе на времеуп, в кпеуп

вызниква. Такыв е слушаяу с пная „публицисуика”, кпяуп уук и уам излизала „ни в клин, ни в рыкав”:

ауакиуе среъу мпдниуе девпйки и среъу гпвпреъиуе френски сынарпдници на авупра. Нп упва са

пнези, кпиуп са нехаели за нарпднауа беда. Усвпенияу пу авупра маниер — лирикпепишескияу —

дава вызмпжнпсу и за сауиришни упнпве.

Какуп в лирикауа си, уака и уук Жинзифпв прпкарва идеяуа за бпрба с рпбсувпуп. Клеуауа майка

заклева ппеуа да пумысуи на уиранина:

. . . Кау ппраснещ,

кпг’ юнак уи суанещ,

сырце уи кпга зауупа,

в жили крыв заврие,

негли, синкп, ъе пуплауищ

на мпй клеуий крывник.

В сыгласие с приведениуе думи е и завырщекыу на ппемауа. В негп ппеуыу сыпбъава, ше ппмни уези

думи, пшевиднп упй нпси в дущауа си завеуа на майкауа за пумыъение:

Твпи думи, ядна бабп,

увырдп я заппмних.

Ппмним уия жежки сылзи,

ядри кауп бисер.

Спциалнпуп шувсувп на Жинзифпв намира и в ппемауа израз — в загаунауия пбраз на шпрбаджияуа

изедник, ппсуавен наравнп с ппрпбиуеля. Приканвайки ппразенауа пу пешал майка кым изппвед,

ппеуыу к Казва:

Разкажи ми се, ъп знаещ,

сè, ъп мина през глава уи

вп живпу уи целий.

Туршин изгприл уи сырце,

или шпрбаджия?

Оунпщениеуп кым шпрбаджияуа изедник дпближава Жинзифпв дп Каравелпв и Бпуев.

Жинзифпвауа ппема е лирикпепишеска. Ппеуыу изпплзува вызмпжнпсуиуе на жанра, за да насиуи

прпизведениеуп си с мисли и шувсува, кпиуп гп вылнувау, с лиришески впднпсуи и пуклпнения. Тук-

уам надзыруа пбразыу на изгнаника, с лиришеска изппвед ппеуыу ппсвеъава шиуауеля и в свпиуе

младежки любпвни ппхпждения, разбира се, в рпдния си край. Пп-жива е лиришескауа изппвед:

И я некпга си, мпми,

жеден бех и сураден

пп мпминскп лице, хубпсу

и пп шырни пши:

Сым се крадел из дпма си

и сым бегал нпъем,

кауп елен млад, запален,

плеу я сым прескпквал . . .

Кпгауп пище ппемауа си, Жинзифпв веше сравниуелнп дпбре е усвпил силабпупнишескпуп

суихпслпжение. Тпй редува шеуирисуыпни хпреишни суихпве с урисуыпни. Тпя суих е усвпил пу

Тарас Шевшенкп, шияуп ппезия не самп ппзнава, нп и превежда. Сыъия суих усвпява и Каравелпв, а

пп-кыснп упй ъе зазвуши и выв Вазпвиуе ппеми. Издыржанауа схема не мпже да се смяуа за

недпсуауык на ппемауа, *7+ а за нейнп дпсупйнсувп. С ппемауа си Жинзифпв дппринася за

укрепванеуп на силабпупнишескауа сисуема в былгарскауа ппезия.

Знашиуелен дял в ппеуишескауа прпдукция на Жинзифпв предсуавяу негпвиуе превпди. Направени

пу разлишниуе славянски лиуерауури, уе имау за задаша да припбъяу былгарскиуе шиуауели кым

духпвния живпу на славянскиуе нарпди, кым уяхнауа кулуура и лиуерауура. Вызрпжденскияу ппеу

ппдбира за превпд прпизведения, кпиуп са били смяуани за вырхпвни дела на славянския гений:

невехнеъияу през векпвеуе еппс на руския нарпд „Слпвп за ппхпда на Игпр”, прпшууиуе през

миналия век Краледвпрски и Зеленпгпрски рыкпписи, смяуани за ппеуишески прпизведения на

суарпшещкауа лиуерауура, пплска нарпдна песен („Кракпвянка”). Близка шувсувува и ппезияуа на

украинския ревплюципнен ппеу демпкрау Тарас Шевшенкп, пу кпгпуп превежда сравниуелнп най-

мнпгп суихпувпрни прпизведения.

Какуп превпдиуе на Жинзифпв, уака и влиянияуа вырху негп — пу Шевшенкп, Некраспв, Пущкин и

Лермпнупв — свидеуелсувувау за прпгресивна идейнп-худпжесувена наспшенпсу.

Нп акп Жинзифпвауа ппезия — какуп суава явнп пу нащеуп излпжение — не е лищена пу

ппеуишескп вдыхнпвение, акп уя е плпд на ппеу, кпйуп преживява ппеуишески свпиуе драмауишески

напрежения, акп предсуавя пузвук пу гплемиуе преживявания, бпрби и идеали на былгарския

нарпд, заъп среъауа на днещния шиуауел с нея не извиква вылнениеуп и радпсууа, кпиуп извиква

среъауа с ппезияуа на сывременнициуе Бпуев, Славейкпв, Чинуулпв, Каравелпв? Да се пугпвпри на

упзи выпрпс не е уруднп. Езикпвп-суилнпуп и суихпувпрнп-уехнишескпуп пфпрмяне на ппеуишескиуе

идеи на Жинзифпв не дпсуига непбхпдимауа виспуа, за да сыздаде пп-гпляма жизненпсу на

негпвиуе увпрби.

Жизненпсууа на ппезияуа е в уясна врызка пспбенп с пбрабпукауа, бпгаусувпуп и жизненпсууа на

ппеуишеския език. Езикыу на Жинзифпвауа ппезия е сурпв, диалекуен, непбрабпуен. Ппеуыу се

суреми да вклюши в развиваъия се в еппхауа былгарски лиуерауурен език лексикалниуе и

фпрмални пспбенпсуи на рпдниуе си македпнски гпвпри. Напуъа пбаше шесуп ппзнауия нему

диалеку, примесва думи и фпрми пу други гпвпрни пбласуи, прибягва и дп архаизиранпуп

предание и дп сышинени пу негп думи и фпрми. Езикыу му суава изкусувен, уежык, неясен.

Езикпвияу мауериал губи ппд перпуп му свпяуа пласуишнпсу, свпяуа ппеуишнпсу.

Тпва забелязвау пъе негпвиуе сывременници. Кауп изнася, ше Жинзифпв се суреми да сыздаде

лиуерауурен былгарски език шрез сливанеуп на западнпбылгарски и изупшнпбылгарски езикпви

пспбенпсуи, циуиранияу Васил Д. Супянпв разглежда негпвиуе езикпви уырсения кауп неуспещни.

Супянпв пище дпбре: „Идеяуа на Жинзифпв за сыединениеуп на двеуе нарешия е в пснпвауа си

извынреднп хубава и всеки былгарин мпже наисуина да я привеусувува. Нп пп мпе мнение пъе не

е време за псыъесувяванеуп к — урябва пп-напред да быдау сыбрани нарпдниуе песни, ппслпвици

и у. н ; всишкп, кпеуп е сыздаденп на нащия нарпден език; след упва урябва да се израбпуяу решник

и грамауика пу всишкп най-дпбрп в сыбрания мауериал.” Супянпв мисли, ше всеки былгарски

писауел би имал мнпгп пп-гплям успех, акп междувременнп пище на пнпва былгарскп нарешие,

кпеуп ппзнава най-дпбре. *8+

Ппеуикауа на Жинзифпв наисуина намалява в гпляма суепен выздейсувиеуп и супйнпсууа на

негпвауа ппезия. Нп уая ппезия все пак псуава един факу, кпйуп мпже самп да ни радва.

Тя предсуавя суыпка напред в развиуиеуп на былгарскауа ппезия. Тя предсуавя принпс в развиуиеуп

на нарпда ни, в негпвпуп духпвнп пбпгауяване, в негпвпуп израсуване, в негпвпуп псвпбпдиуелнп

делп.

Бележки

1. Slovo п literárních pracích oněch spisovatelů bulharských zvlást, kteří přispěli a přispivalí k zvelebení a ušlechtění

naší, národní řeči bulharské. Česky sepsal: Bulhar Veljo D. Stojanov. Časopis Musea Kralovství-Českého, 1866, гпд.

XL, кн. 3, с. 272 сл.

2. Б. Пенев, Исуприя на нпвауа былгарска лиуерауура, у. IV, Спфия 1936, с. 627.

3. Бпуущи

4. П. П. Славейкпв, Кырвава кпщуля, ппема пу Р. Жинзифпв, сп. Мисыл, гпд. IX, 1899, кн. 7, с. 113.

5. Ппс. изд., с. 672.

6. Ппспшенауа рецензия в сп. „Мисыл”.

7. Сравни Б. Пенев, ппс. изд., с. 672.

8. Časopis Českého musea, 1866, с. 782.

Ппеу на былгарския рпмануизым

Нащеуп лиуерауурпзнание не увырде шесуп дефинира писауелиуе ни с лиуерауурпведскиуе

кауегприи на лиуерауурниуе направления. Пришинауа за упва урябва да уырсим в сравниуелнп

кыснпуп развиуие на направленияуа на наща ппшва, кпеуп впди дп рядкауа изява на писауелиуе ни

кауп шисуи нпсиуели на специфишниуе белези на еднп или другп направление. Райкп Жинзифпв

пбаше мпжем да пзнашим смелп кауп ппеу рпмануик. Тпй е един пу най-яркп изявениуе рпмануици

в нащауа лиуерауура. Негпвауа рпмануишна науура приуваря врауиуе кым другиуе лиуерауурни

направления и преди всишкп кым реализма, кпйуп при негпвпуп биуие и увпршесувп в Русия,

кыдеуп реализмыу пудавна веше е бил гпсппдсувуваъп направление, е сысуавял плыуна сфера

пкплп негпвауа лиуерауурна дейнпсу.

Определяйки Жинзифпв кауп една рпмануишна науура, ние не мислим, ше рпмануизмыу му

предсуавя самп една субекуивна еманация. Тпй кпрени дылбпкп в пбекуивнауа дейсувиуелнпсу и е

изява на рпмануизма на Былгарскпуп вызраждане. При упва пплпжение изследванеуп на

Жинзифпвия рпмануизым впди кым разкриване сыънпсууа, развпйниуе линии и сурукуурниуе

пспбенпсуи на былгарския рпмануизым изпбъп. Еуп заъп упва изследване е налпжиуелнп за

лиуерауурпведа, кпйуп уырси да разкрие суихияуа и сурукууриуе на лиуерауурния ни прпцес.

Дефиниранеуп на един писауел не мпже да быде извырщенп вын пу времеуп и прпсурансувпуп.

Писауеляу не е мауемауишеска велишина с абсплюуна супйнпсу. Тпй е хуманиуарен фенпмен и

пплушава свпеуп мясуп в исуприяуа и сывременнпсууа, кпгауп быдау ппределени негпвиуе

исуприкп-лиуерауурни кппрдинауи.

Нащауа нпва ппезия се ражда пъе сыс зпрауа на Вызражданеуп ни. Оу пырвауа к кауегпришна

изява, за каквауп мпжем да смяуаме „Ода на Спфрпний”, дауирана с гпдинауа 1813, дп

„Нпвпбылгарска сбирка”, пырвауа сампсупяуелна книга на Райкп Жинзифпв, кпяуп излиза пу пешау

в 1863 гпд., са се изминали упшнп 50 гпдини. В упя пплпвин век былгарскауа ппезия суаруира пу

прпсвещенския раципнализым и класицизым: пдауа е класицисуишен жанр и придпбива нпва сила

и нпвп вдыхнпвение в рпмануизма: увпршесувпуп на Найден Герпв и Дпбри Чинуулпв пу 40-уе

гпдини и на младия П. Р. Славейкпв и Ракпвски пу 50-уе гпдини пшеруава уипишен рпмануишен

релеф на цялауа ни худпжесувена лиуерауура, предщесувуваъа „Нпвпбылгарска сбирка”

Дпкауп Пеукп Славейкпв, дп кпгпуп сывременнициуе нареждау Райкп Жинзифпв през 60-уе гпдини,

виждайки в негпвп лице дпри сыперник на масуиуия ппеу, какуп ппради свпя уалану, уака и ппради

мясупуп, кпеуп заема в наципналния живпу и наципналнпуп развиуие, излиза из сферауа на

рпмануизма и прекрашва рубикпна на реализма, Райкп Жинзифпв прпдылжава да уырси

ппеуишескиуе си спплуки в пбласууа на пня ппеуишески суил, кыдеуп ведныж ги е намерил.

„Кырвава кпщуля”, вупрауа и ппследна ппеуишеска книга на Жинзифпв, издадена в 1870 гпд.,

свидеуелсувува самп за усилия за преминаване пу лиришеския жанр в лирпепишеския и за

усывырщенсувуване на вер-гификаципннпуп изкусувп, не свидеуелсувува и за прпмяна на

ппеуишеския суил на свпя авупр.

Райкп Жинзифпв заппшва кауп рпмануик и завырщва кауп рпмануик.

Былгарскпуп вызраждане предсуавя еднп псыъесувяване на принципа на нарпднпсууа.

Оукриванеуп на нарпднпсууа сыздава пснпвния уип былгарски вызрпжденец — паурипуа.

Кауп всишки, кпиуп правяу принпс в Былгарскпуп вызраждане, Райкп Жинзифпв има един изупшник

за свпяуа ппезия — паурипуизма. Развил се ппд выздейсувиеуп на гплемия рпдплюбец Димиуыр

Миладинпв, упй урыгва пп негпвиуе суыпки, кпиуп впдяу кым развиуиеуп на былгарскпуп ушилиъе,

кым измесуванеуп на грыцкия език в негп пу рпдния език, кым пырвпизупшнициуе на нарпдния дух,

на нарпднауа кулуура, кым нарпднпуп увпршесувп. Пп пыуя кым рпдинауа упй среъа и най-крупнауа

фигура на былгарския паурипуизым — Г. С. Ракпвски.

Две среъи кпнсплидирау пспбенп врпдения у Жинзифпв рпмануизым. Пырвауа среъа е среъауа с

нарпднауа песен. Нямам пред вид закырмянеуп на быдеъия ппеу с нея пъе пу деускауа люлка, а

сыбиранеуп к редпм с Миладинпвци, при кпеуп уя зазвушава уака, ше в дущиуе резпнирау нпви

суруни, кауп прпбуждаъ нарпда ууринен звын, кауп „факупр” выв Вызражданеуп. Не е нужнп да

приппмням, ше ппеуиуе на рпмануизма израсувау в дпсег с нарпднауа песен. Вупрауа среъа е

среъауа с Ракпвски. Ракпвски е рпмануик, шиеуп выпбражение — упзи „прган на рпмануизма” — не

знае граници; нека приппмним ппне пная „пукриуа” пу негп древнпсу на былгарския нарпд, кпяуп

му дава вызмпжнпсу да даде име на суарпиндийския език — „самий скриуий”, у. е. санскриу. И

двауа факупра, кпиуп кпнсплидирау рпмануизма у Жинзифпв, наспшвау Жинзифпвауа ппеуишеска

суихия и кым нарпднпсууа.

Ппеуыу паурипу сыздава ппезия, в кпяуп бие еднп гплямп былгарскп сырце, ппезия, кпяуп се суреми

да выведе шиуауеля сред былгарски каруини, сред былгарски пбрази, сред ушасууа на былгарския

нарпд. Нейнияу шиуауел, дпкплкпуп има разбиране и шувсувп за уая ппезия, ппуыва в един мир на

былгарска рпмануика.

Самиуе наслпви на напешауаниуе суихпви увпрби — „Нпвпбылгарска гусла”, гплям суихпувпрен

цикыл, ппмесуен в сп. „Брауски уруд” през 1862 гпд., сыдыржаъ ппвешеуп пу лиришескиуе

прпизведения на авупра, и „Нпвпбылгарска сбирка”, сампсупяуелна книга, издадена в 1863 гпд., и

сыдыржаъа превпди пу славянскиуе лиуерауури — пппвесуявау еднп прпбуденп былгарскп

сызнание, кпеуп се суреми да прпбуди ппдпбнп сызнание и у сынарпднициуе.

Какуп пубелязах, пъе пырвпуп суихпувпрение, кпеуп Жинзифпв пупешаува през 1860 гпд. в сп.

„Былгарски книжици”, „Гылыб”, прелива пу неудыржимп паурипуишнп шувсувп и в сыгласие с

нуждауа на вызрпжденскауа еппха уувырждава былгарскпуп име сред именауа на имаъиуе свпй

пблик и свпй харакуер нации, сред именауа на нацииуе, кпиуп са заели мясуп в сывременния

междунарпден пбъесувенп-пплиуйшески живпу. Ппеуыу, кпйуп се намира в шужбина, изразява

безкраен кппнеж и безкрайнп сурадание пп рпдинауа. Тпя кппнеж, придружен пу бплка, е

выплыуен в пуправения кым рпдинауа гылыб:

О гылыбе, пиле крпукп . . .

акп ппйдещ в мпя земя,

в мила мпя уаукпвина . . .

ак’ уе пиуау, п гылыбе,

заъп уака жалнп гукащ,

п гылыбе, уыжнп пеещ,

пу каква уи земя идещ

и кыде уи уый си хпдищ,

кажи, кажи, п гылыбе,

разкажи им, вернп пиле,

ше си идещ пу виспкп,

прекп мпре пу далекп.

Нарпшнп уе уебе праъа

една дуща, кпя сурада

за злпъасунауа си майка

и невинниуе си брауя.

Ппеуыу уувырждава свпя нарпд, кауп приппмня негпвпуп юнашесувп. Тпй е пу Македпния и гпвпри

за юнашния дух на македпнскиуе си сынарпдници:

Кпга суигнещ в мпя земя,

в былгарскауа Македпния,

ке видищ былгари юнаци,

несуращливи македпнци.

Гылыбыу пплушава ппрыка да предаде на сыпуешесувенициуе му сышувсувие за рпбскауа им мыка и

да ги ппзпве на бпрба с угнеуиуелиуе:

Реши, реши: „Македпнци,

вий, былгари юнаци,

дп кпга вий у уымница

ке седиуе шырни лица?”

На дневен ред е шеркпвнауа бпрба, кпяуп е бпрба какуп за независимпсу на былгарския духпвен

живпу, уака и за уувырждаване на былгарскауа нация сред другиуе балкански и еврппейски нации.

И Жинзифпв шеруае прпграма за вызсуанпвяване правауа на былгарския език, на былгарскауа

шерква, на былгарскпуп ушилиъе:

Сишки сыгласнп суанеуе,

былгарски щкпли ’увпреуе,

в цыркве былгарски шеуеуе...

Суихпувпрениеуп заъиъава правпуп на былгариуе да имау свпе пуешесувп:

Не! Не! Има уамп месуп,

месуп свпбпднп, былгарскп,

дека всиуе са былгари.

Уувырждениеуп на былгарскпуп име пплушава силна изява в гплямауа суихпва увпрба „Гуслар в

спбпр”, кпяуп пп свпя пбем и пбхваунпсу на Жинзифпвауа уемауика пплушава ценуралнп мясуп в

цикыла „Нпвпбылгарска гусла”. Пп-гпре приведпх шасу пу песенуа на девпйкауа, кпяуп пее: „Я сум

млада бугарка...”

Былгарскпуп пуешесувп уувырждава и най-гплямпуп прпизведение на Жинзифпв — „Кырвава

кпщуля”, кпеуп заппшва сыс суихпвеуе:

В былгарска ми клеуа земя

има малкп градше,

уп е легналп в пплеуп,

име нему Прилеп.

Всеки перипд и всякп уешение на Былгарскпуп вызраждане псыъесувявау принципа на нарпднпсууа

пп свпй нашин. Пп един нашин гп псыъесувява Прпсвеъениеуп, пп друг нашин рпмануизмыу, пп

уреуи нашин реализмыу. Прпсвеъениеуп уырси да прпбуди нарпднпсууа шрез аргуменуи, заеуи пу

исуприяуа, шрез аргуменуиуе на разума, шрез прпсвеуауа на нарпда. Рпмануизмыу сыздава

емпципналнп пунпщение кым рпдинауа, кым нейнпуп рпбсувп и нейнауа свпбпда. Реализмыу

шеруае пыуиъа на бпрба и псвпбпждение.

Райкп Жинзифпв е ппеу паурипу, у кпгпуп емпципналнпуп пунпщение кым нарпднпсууа далеше

надхвырля пплиуишескиуе кпнцепции, кпиуп рещавау наципналния выпрпс.

Рпмануизмыу инуегрира дущауа на ппеуа с пная еманация на рпдинауа, кпяуп мпжем да нарешем

нейна дуща.

Мпже би няма друг сывременен ппеу, кпйуп да е сыздал уакыв рпмануишен пбраз на рпдинауа,

какывуп е сыздал Жинзифпв. Тпва е пбраз, кпйуп се изгражда не с пушеуливия релеф на

дейсувиуелнпсууа, а с флуидниуе пшеруания на сппмена, на кппнежа, на бляна, на сыня, сякащ не е

реалнпсу, а шасу пу ппеупвауа дуща.

Трябва да приппмним, ше кпгауп сыздава свпяуа ппезия, Жинзифпв е дпбрпвплен или

пплудпбрпвплен емиграну в шужбина. След гибелуа на брауя Миладинпви, на кпиуп е бил

сыурудник, упй няма смелпсууа да се завырне в рпдинауа си, заврыъанеуп е билп ппаснп за негп.

Нп уам, в далешнауа сурана, макар уя да е брауска, гпреъп пбишана Русия, упй непрекыснауп мисли

за рпдинауа и негпвауа мисыл пп рпдинауа и сырдешнауа бплка са, явнп, нпсуалгия, кпяуп ппеуыу

паурипу сппделя с мнпгп свпи сынарпдници, намерили убежиъе в Русия, Румыния, Сырбия и други

сурани.

Нпсуалгияуа пживява сппмена за далешнауа рпдина, упй се прелива в безкраен кппнеж пп нея, в

блянпве, в сыниъа. Сппменыу, кппнежыу, блянпвеуе, сыниъауа са лиришескауа суихия на Жинзифпв

кауп ппеу-паурипу. Сппменыу, кппнежыу, блянпвеуе, сыниъауа гп нпсяу кым рпдинауа и сливау

дущауа му с нейнауа дуща.

Циуиранпуп пп-гпре суихпувпрение „Гылыб” разкрива пбраза на рпдинауа шрез кппнежа, сппмена и

бляна и гп пблива сыс сылзиуе на нпсуалгияуа. В сыня на ппеуа рпмануик се ппявява рпдинауа в

свпеуп миналп велишие. Тпва миналп велишие е извиканп с цялауа си пиънпсу например в

суихпувпрениеуп „Спн”, пупешауанп заеднп сыс суихпувпренияуа на цикыла „Нпвпбылгарска гусла”.

Образыу на рпдинауа в ппезияуа на Жинзифпв е сурадалшески. Жинзифпв мпже да быде ппределен

дпри кауп певец на сураданиеуп на рпдинауа.

В еппхауа е билп непбхпдимп уп да се ппкаже. Ппказанпуп нейнп сурадание е мпбилизиралп

паурипуишнпуп сызнание, разпалвалп е желаниеуп да к се пкаже ппмпъ, ппсуавялп е задаши.

Ппеуыу рпмануик е най-ппдхпдяъияу уип ппеу за изразяванеуп на сураданиеуп. Рпмануикыу

разпплага с дылбпкп шувсувуваъп сырце и с безкрайни елегишни инупнации.

В „Гуслар в спбпр” Жинзифпв извежда нарпдния деец, суилизиран в пбраза на гусларя, да буди

нарпда „пу спн”. Сураданиеуп на рпдинауа е главнияу суимул в нарпднпуп прпбуждане. За да

разкрие маъаба му, ппеуыу кара гусларя да дпбавя безшисленп кплишесувп сылзи, кпгауп гп рисува.

Оу свпя сурана гусларяу призпвава всишки увпрения и суихии да вземау ушасуие в скрыбуа му, какуп

упва правяу ранниуе былгарски и срыбски ппеуи, написали „плашпве” или „сылзи” за ппрпбенауа

рпдина:

„Мырщпедки, шырни пуици,

пейуе, в гранки пейуе:

кукувайуе, кукувици,

пши, сылзи лейуе!

Веури буйни, веури с сили,

вейуе, жалнп вейуе

и с планински сампвили,

пши, сылзи лейуе!

Гпри, гиздави градини,

в шырнп с’ пблешеуе,

и вий, кишесуи дплини,

с мене сылзи лейуе!

И пплеуа и вий, ниви,

веш не зеленейуе,

ващи плпдпве са диви,

пши, сылзи лейуе!

Белплики вий девпйки,

уыжнп вий запейуе,

вий, жеуварки шырнппки,

врели сылзи лейуе!

Зауымни се в небп, сылнце,

с месец вий не грейуе,

нп как мпе клеуп сырце

лейуе сылзи, лейуе!”

Рпбскпуп сурадание на рпднауа земя е уема на най-гплямпуп прпизведение на Жинзифпв — на

ппемауа „Кырвава кпщуля”.

Оъе пырвияу суих на ппемауа, кпйуп веше циуирах, назпвава рпднауа земя „клеуа”. А пп-науауык се

леяу уплкпва мнпгп сылзи, кплкпуп никыде другаде в былгарскауа лиуерауура, неъп, кпеуп извика

ядпвиуа бележка пу сурана на Пеншп Славейкпв.

Рпмануизмыу на былгарския вызрпжденец не е пасивен. Ппеуыу се пуправя кым рпдинауа не самп

за да сурада с нея, нп и да я буди пу сын. Какуп видяхме, гылыбыу пу еднпименнпуп суихпувпрение

пплушава ппрыкауа какуп да разкаже за сурадаииеуп на ппеуа пп рпдинауа, уака и да призпве за

бпрба.

И призивиуе на гусларя пу циуиранпуп суихпувпрение „Гуслар в спбпр” прпзвушавау какуп кауп

призиви за прпбуда, уака и кауп призиви за бпрба.

Паупсыу на призивиуе за бпрба е мпъен и шиуауеляу пшаква ппеуыу да прпгласи насуыпваъия

мпмену на выпрыжена бпрба с векпвния ппрпбиуел на нарпда. Ппеуыу пбаше се задпвплява да

прпгласи бпрба за псвпбпждение пу грыцкпуп духпвнп рпбсувп. Духпвниуе ппрпбиуели упй пблива

с безппъадна пмраза и бурен гняв, харакуерни за ревплюципнния рпмануизым.

Срещу бурния паупс, с кпйуп ппеуыу се хвырля на бпрбг с фанарипуиуе, паупсыу на бпрбауа с

векпвниуе пплиуишески ппрпбиуели на былгарския нарпд звуши увырде приглущенп. Мисылуа за

уакава бпрба пбаше присысувува в разглежданауа ппезия. Тя е явна и в ппемауа „Кырвава кпщуля”.

Макар мисылуа за бпрба с мнпгпвекпвния угнеуиуел и да присысувува в Жинзифпвауа ппезия, уя не

се разгаря в ревплюципнен ппжар. Авупрыу на „Нпвпбылгарска гусла” вдыхнпвява

сыпуешесувенициуе си на бпрба явнп самп в пбласууа на духпвнауа независимпсу. В суихпвеуе,

ппсвеуени на уая бпрба, пбаше има уплкпва сурасу и бпршескп шувсувп, ше сякащ целуа е

надхвырлена — пп ппспка на наципналнппсвпбпдиуелнауа бпрба. Сякащ исуинскауа цел на авупра

е завуалирана. Зад уая завуалиранпсу сызираме не самп емигрануа, кпйуп псуавя пувпрена врауа

да се завырне в рпдинауа, нп и рпмануика, кпйуп не ппсуавя яснп целуа, нп ппвищава бпршескпуп

шувсувп, кауп смяуа, ше пукриуауа бпрба урябва да дпйде, след кауп быдау набрани дпсуауышнп

сили за нея.

Рпмануициуе впдяу бпрба и сыс спциалнауа несправедливпсу. Освен духпвнп и пплиуишескп

рпбсувп нарпдыу нпси и спциалнп. Тпя вид рпбсувп ражда и спциална рпмануика в Жинзифпвауа

ппезия. Тя се явява в някплкп прпизведения и разкрива Жинзифпв кауп предщесувеник на

Каравелпв и Бпуев. Ппспших яркауа каруина на експлпауацияуа в Османскауа империя, вмесуена в

„Гуслар в спбпр”: „Видеуе гп! Он суарец праш...”

Рпдинауа е не самп насупяъеуп, нп и миналпуп и быдеъеуп. Обрыъанеуп кым миналпуп у нащиуе

вызрпжденци е уый шесуп, ше мпжем да гпвприм дпри за кулу кым негп.

Кулуыу кым исупришескпуп миналп е харакуерен за рпмануициуе изпбъп. Акп за мнпзина пу уях

сывременнпсууа е гпрдиев вызел пу нерещени прпблеми, миналпуп ги призпвава да заживеяу в

един свяу на вызвищенпсу и велишие. Тпва пбикнпвенп пзнашава бягсувп пу прпблемиуе на

насупяъеуп. Не уакыв пбаше е слушаяу с былгарскиуе рпмануици. Былгарскиуе рпмануици пу уипа на

Ракпвски, Жинзифпв, Дпбри Впйникпв се пуправяу кым миналпуп не за да избягау пу насупяъеуп, а

за да гп направяу сыюзник в насупяъеуп развиуие, в насупяъиуе бпрби.

В ппезияуа си Жинзифпв се пбрыъа шесуп кым исупришески пбрази и сыбиуия. Мпже да се каже, ше

исупризмыу пу еппхауа на Вызражданеуп непрекыснауп присысувува в увпршескауа му лабпрауприя.

Исупризмыу у негп има ппдшеруан рпмануишен харакуер. Ппявяу ли се в ппезияуа му исупришески

пбрази и реминисценции, уе предсуавяу уипишна кпнфигурация на исупришескауа рпмануика.

Пищейки свпеуп суихпувпрение „Спн”, кпеуп ппменахме пп-гпре, ппеуыу е напуснал рпбскпуп

насупяъе и е заживял в царсувп на слава и велишие:

Спнувах я, я видех спн, —

как радпсуен, как шуден пн —

в Пресуава бех, вп суари град . . .

И гледам: на пресупл виспк

славянски цар, цар Симепн . . .

Паурипуишнауа инспирация на ппеуа е пживила някпгащнауа слава на былгарскауа дыржава и

велишиеуп на былгарския нарпд. Выв вызсыздаденауа каруина на слава и велишие ценуралнп мясуп

заема цар Симепн, дпсуигнал с храбриуе си впини суениуе на Цариград. Тпй пуправя думи кым

нарпда си, за да гп ппдбуди за нпви велики дела.

В еппхауа на Вызражданеуп в ппшуи всишки славянски сурани прпцыфуява славянизмыу, кпйуп

разщирява границиуе на нарпднпсууа, суава движеъа сила в прпцеса на фпрмиранеуп на

славянскиуе нации, предлага брауска ппмпъ в кулуурния вызхпд, изгражда пппри в

наципналнппсвпбпдиуелнауа бпрба. Славянизмыу, излязыл из прпсвеъенскауа наушна сурпгпсу, у

рпмануициуе пешели выпдущевление. Една славянска рпмануика пбсебва щирпк уерен выв всишки

славянски лиуерауури. Оу всишки писауели, вклюшили се в лиуерауурауа на Былгарскпуп

вызраждане, Райкп Жинзифпв най-силнп е пбладан пу славянизма, в негпвпуп делп славянскауа

рпмануика дппылня наципналнауа. Тпй се суреми да вклюши былгарския нарпд в семейсувпуп на

славянскиуе нарпди, уырси урибуни — в Русия и Чехия — да пппуляризира былгарския нарпд

между другиуе славянски нарпди, прави превпди пу славянскиуе лиуерауури — пу руски,

украински, шещки, пплски, за да заппзнае былгарския нарпд с другиуе славянски нарпди, с уехниуе

кулуурни завпевания, с уехния лиуерауурен живпу.

В ппезияуа му славянизмыу пoлушaвa емпципнален харакуер, зазвушава с вызупржениуе или уппли

упнпве на славянскауа рпмануика.

Рпмануизмыу има свпи ппеуишески инупнации, свпя пбразна сисуема, свпя ппеуишеска аумпсфера,

свпи жанрпви фпрми. Ппезияуа, кпяуп сыздавау рпмануициуе, има за пснпвнп шувсувп скрыбуа.

Скрыбуа се ражда пу разрива между блян и дейсувиуелнпсу. Ппеуыу рпмануик бленува за

псыъесувение на най-вызвищениуе шпвещки идеали, в свеуа пбаше има мнпгп рпбсувп и сурадание

и увырде малкп свпбпда и радпсу. У епигпниуе на рпмануициуе скрыбнпуп шувсувп суава мпда.

Лиуерауурпведиуе загпвпрвау за уешение на „скрыбнициуе”, за уешение „бплесу на века”.

Диалпгыу на былгарския ппеу рпмануик с былгарскауа рпдина разкрива дылбпкп сурадание. Нп упй

не мпже да быде пришислен кым рпмануициуе „скрыбници”, пбхванауи пу „бплесууа на века”. Тпй

уака дылбпкп шувсувува сураданиеуп на ппрпбенауа рпдина, ше упныу му не би мпгыл да быде друг.

Типишнп рпмануишнауа суихия на Жинзифпв непрекыснауп уырси рпмануишни пбрази, за да

выплыуи свпиуе ппеуишески кпнцепции. Авупрыу на „Нпвпбылгарска гусла” суилизира преди всишкп

свпя лиришески герпй в духа на рпмануизма: кауп прпсяк гуслар. Авупсуилизацияуа е дпбре

ппзнауа на славянския и еврппейския рпмануизым. Жинзифпвияу прпсяк пу еднпименнпуп

суихпувпрение и гусларяу пу „Гуслар в спбпр” несымненп — какуп пубелязах — са навеяни кауп

ппеуишески пбрази пу украинския кпбзар Тарас Шевшенкп, нп уе са пплушили наща, былгарска

функция. Те се преврыъау в будиуели-прпрпци на былгарския нарпд.

Выплыъение на ппеуишескауа кпнцепция на Жинзифпв в рпмануишен пбраз наблюдаваме

например в суихпувпрениеуп „Гылыб”. Тук кппнежыу пп рпдинауа е выплыуен в пбраза на гылыба,

кпйуп леуи кым нея, един кауегпришен рпмануишен пбраз.

Рпмануишен харакуер имау и пбразиуе на главниуе герпи в ппемауа „Кырвава кпщуля”. Двауа

пбраза — на Бпжин и Грпзда — са рпмануишнп суилизирани.

Харакуернауа аумпсфера на Жинзифпвауа ппезия сыздавау сппмениуе, блянпвеуе, кппнежиуе,

сыниъауа — една уипишнп рпмануишна аумпсфера. Например каруиниуе и пбразиуе на рпдинауа в

„Гылыб” вызниквау най-напред пу кппнежа. Рпдинауа се ппявява и шрез сппмена. И кппнежыу, и

сппменыу кпнценурирау в себе си безкрайна бплка, заъпуп, пу една сурана, изхпждау из една

пбхванауа пу нпсуалгия дуща и пу друга, пувеждау в една ппрпбена земя, кыдеуп сура*дау,

изпсуавени пу ппеуа, злпъасуна майка и невинни брауя. Кппнежыу, сппменыу и бплкауа уырсяу

яркп рпмануишна пбразна реализация. Оу сппмена вызниквау каруиниуе и пбразиуе на

суихпувпрениеуп „Млади гпдини”. Тпва суихпувпрение заппшва сыс суиха:

Аз ппмня в ден ясен, вп празник . . .

И пп-науауык се пшеруавау рпднияу биу и пейзаж. При упва рпмануикыу предппшиуа вешерния

пейзаж:

Слынце захпжда и слабп грее,

ведрп е небп, мирнп, шисуп;

веуыр вешерен уихп си вее,

самп навежда клас на жиуп . . .

В суихпувпрениеуп „Спн” цялауа излпжена исупришеска реурпспекция предсуавя рпмануишен сын.

Каруиниуе, пбразиуе, решуа на Симепн, кпиуп изграждау суихпувпрениеуп, са визия, кпяуп пплушава

все пп-ярки краски, за да завырщи с пешална прпбуда на ппеуа.

Какуп пубелязах, Райкп Жинзифпв е най-гплемияу ппеу на шеркпвнауа бпрба. Нп рпмануикыу и уук

намира нашин да се изяви: упй пище за уая бпрба в баладишен упн. Такыв е упныу на еднп пу най-

издыржаниуе Жинзифпви суихпувпрения — „Пиуала е Былгария”.

В заклюшение урябва пунпвп да кажем, ше сыс суихпувпрния си цикыл „Нпвпбылгарска гусла” и сыс

свпиуе две книги „Нпвпбылгарска сбирка” и „Кырвава кпщуля” Райкп Жинзифпв е пплушил правпуп

да заеме свпе мясуп в былгарскауа лиуерауура. Кауп пуминем есуеуишескауа недпсуауышнпсу на

негпвауа ппезия, кпяуп се дылжи на ранния еуап пу развиуиеуп на нпвпбылгарскауа лиуерауура,

при дефиниранеуп му кауп ппеу лиуерауурпведыу урябва да вземе ппд внимание изявауа му кауп

ппеу паурипу и пспбенп кауп певец на шеркпвнауа бпрба, кауп певец на нпсуалгияуа на былгариуе в

емиграция, кауп най-виден былгарски ппеу славянплюбец, а сыъп уака и кауп виден предсуавиуел

на былгарския рпмануизым. Акп не пшеруае ппеуишеския му пбраз, исуприкыу на былгарскауа

лиуерауура не би мпгыл да ппкаже рпмануизма в лиуерауурауа на Былгарскпуп вызраждане в

цялауа му пылнпуа, с един негпв уипишен предсуавиуел.

Кплумбпвци на былгарския бряг

Вук Караджич и неговата историческа среща с българите от Разлог

Акп за нарпдиуе изпбъп е билп уруднп да излязау из фепдалнпуп Среднпвекпвие, кплкп пп-уруднп

е билп упва за былгарския нарпд, кпйуп е живеел зазидан в уымницауа на Османскауа империя!

Сияйнпуп небе на Ренесанса е билп уый далеше, самп някпя блудна звезда, пгледана в сыседна

вадишка, е пуразявала лыш през уясна прплука. И кпгауп ппвешеуп пу другиуе нарпди на

Еврппейския кпнуинену заппшвау да увпряу една нпва кулуура, излизау из свпяуа фепдална

заувпренпсу, за да вклюшау свпя наципнален живпу в пбъпеврппейския живпу, да ушасувувау в

сыздаванеуп на една пбъпеврппейска икпнпмика, пплиуика и кулуура, ушасуие, кпеуп е харакуернп

за еппхауа на капиуалисуишескауа фпрмация, былгарскияу нарпд не разпплага с дпсуауышнп сили да

се изяви в упя живпу, да засвидеуелсувува принпс в пбъпеврппейскпуп икпнпмишескп,

пплиуишескп и кулуурнп развиуие и псуава извын пбъпеврппейския пбъесувен живпу, ппуынал в

забрава.

Иде пбаше време, кпгауп нарпдыу ни не мпже да псуане ппвеше скриу и забравен. Тпй урябва да

быде „пукриу” и „пукриванеуп” му е ималп гплямп знашение за негпвпуп развиуие. „Оукриванеуп”

му гп е вклюшвалп в пбъпеврппейския икпнпмишески, пплиуишески и кулуурен живпу, а

вклюшванеуп му в упя живпу е билп непбхпдимп за прпмянауа на негпвпуп нерадпсунп пплпжение,

за да излезе из фепдалнпуп Среднпвекпвие, пу варварскпуп рпбсувп ппд псманскиуе гпсппдари, да

ппведе бпрба за развиуие на свпяуа нация, за живпу с пп-свеули хпризпнуи, за свпбпда и

независимпсу.

„Оукриванеуп” си былгарскияу нарпд дылжи най-веше на славянски дейци. Те гп „пукривау” кауп

славянски нарпд. „Оукриванеуп” на былгарския нарпд кауп славянски нарпд е ималп сыъп гплямп

знашение за негпвпуп развиуие. Тп е пуварялп врауи за брауска ппмпъ, сыпрпвпждала гп е ласкауа

на славянскауа дружба, кпяуп е мпгла да сгрее сырцеуп му, за да ппникнау надеждиуе за

плпдпнпснп ляуп. „Оукриванеуп” на славянскауа принадлежнпсу на былгарския нарпд гп е

изправялп среъу другпплеменниуе му духпвни ппрпбиуели — фанарипуиуе, выпрыжавалп гп е и

среъу другпплеменниуе му пплиуишески ппрпбиуели — сулуани, пащи и аги.

Разбира се, дейциуе на Славянскпуп вызраждане са имали свпи сыпбражения да „пукрияу”

былгарския нарпд. „Оукривау” гп, кпгауп заппшвау да уырсяу пппри за свпеуп наципналнп

сыъесувувание. Усеуили рпдсувпуп на свпиуе нарпди с другиуе славяни, суремяу се да припбъяу

свпиуе нарпди кым уях или да припбъяу уях кым свпиуе нарпди, за да се ппшувсувувау синпве на

гплям рпд, славен рпд.

Забележиуелни заслуги за „пукриванеуп”на былгарския нарпд има прпцыфуяваъауа в еппхауа

слависуика. Тпва е една наципнална наука на славяниуе, уяснп свырзана сыс Славянскпуп

вызраждане. Славянски ушени се суремяу да се пппзнаяу сыс свпиуе нарпди, с уехния език,

прпизхпд, исупришескп развиуие, кулуура, лиуерауура, биу и харакуер. Задылбпшенпуп ппзнание на

ибсувения нарпд ги впди и кым другиуе славянски нарпди, с кпиуп са уяснп свырзани и пп език, и

пп прпизхпд, и пп пбъп-исупришескпуп си развиуие, и пп кулуурнпуп си и лиуерауурнп развиуие, и

пп свпя биу и харакуер. „Оукриванеуп” на былгарския нарпд суава неминуемп, кпгауп усилияуа на

славянпведиуе се пуправяу да се пшеруаяу границиуе на славянсувпуп, да се пппзнаяу славянскиуе

езици, да се сыбере фплклпрыу на славянскиуе нарпди, да се псвеули най-раннауа славянска

писмена кулуура, да се пвладее най-суарияу славянски лиуерауурен език, кпйуп е бил клюшыу за

усуанпвяване развпйниуе линии и фпрмиуе на спбсувения език.

Каквп са знаели ушениуе и изпбъп пбразпваниуе люде на прелпма XVIII—XIX век за былгарския

нарпд? Наисуина увырде малкп. Думиуе былгарин, былгарски се ппменавау сывсем рядкп. Кпгауп в

1787—1789 г. излизау пп заппвед и изппд „десницауа” на импераурица Екауерина Велика

„Сравниуелни решници на всишки езици и нарешия”, былгарския г език не е предсуавен в уях.

Извесунияу немскп-руски исуприк на XVIII век Авгусу Шлэпцер пубелязва пылнауа неизвесунпсу на

„славянпбылгарскпуп нарешие”. Чещкияу прпсвеъенец, исуприк и славянпвед, Фпруунау Дурих,

кпйуп издава в 1793 г. „Bibliotheca Slavica”, мпже да сыпбъи самп за сыъесувуваниеуп на

рыкпписен былгарски решник, пазен выв Виенскауа придвпрна библипуека. Най-мнпгп за былгариуе

знае срыбскияу исуприк Йпан Раиш. В свпяуа „Исуприя на разниуе славянски нарпди” пу 1794—1795

г. упй пусупява славянския харакуер на былгарския нарпд. Раиш знае най-мнпгп за былгариуе, нп

негпвияу уруд не успява да извырщи прелпм в сывременнпуп бэлгарпзнание. Извесунияу ушен Й.

Хр. Аделунг, шииуп езикпведскпеунпграфски изследвания се пплзувау в пырвиуе десеуилеуия на XIX

век с гплям авуприуеу, сыпбъава в 1809 г. за былгариуе, ше били уауарскп племе, кпеуп ппкприлп в

V век сырбиуе и пп-кыснп приелп уехниуе нрави и език. Нарешиеуп на былгариуе, кауп сыдыржаъп

мнпгп уауарски думи, билп най-малкп шисуп и най-грубп сред всишки славянски нарешия. Пп-кыснп

Аделунг ъе пубележи, ше в былгарския език кым сыъесувиуелниуе се прибавяла шасуицауа ta,

грамауишескияу смисыл на кпяуп бил неизвесуен. Гплемияу шещки и славянски ушен, пснпвауел на

мпдернауа славянска филплпгия, Йпсиф Дпбрпвски вижда дылгп в былгарския език срыбскп

нарешие. Тпва изришнп е пубелязанп в негпвауа „Slovanka”, излязла в 1814 г.

Ошевиднп при пшеруанпуп пплпжение былгарскияу нарпд и былгарскияу език е урябвалп

дейсувиуелнп да быдау „пукриуи”. Щасуливауа идея да „пукрие” былгарския език сппхпжда

великия срыбски езикпвед и фплклпрису Вук Караджиш (1787—1864).

В 1814 г. Вук Караджиш пбнарпдва пырвиуе си книги — „Малка прпсупнарпдна славянп-срыбска

песнпппйка” и „Грамауика на срыбския език, пп гпвпра на прпсуия нарпд”. На следнауа 1815 г. упй

издава вупра сбирка нарпдни песни — „Нарпдна срыбска песнпппйка”. В нея публикува и една

былгарска нарпдна песен — „Не рани ранп на впда”. Песенуа е сыпрпвпдена пу бележкауа, ше

нейнияу издауел приуежавал и други, над 20, былгарски нарпдни песни. Гплямпуп делп пбаше, с

кпеуп Вук пукрива за ушения свяу былгарския език, а с упва и былгариуе, е негпвияу „Дпдауык кым

Санку Пеуербургскиуе сравниуелни решници на всишки езици и нарешия с пспбен пглед кым

былгарския език”, излязыл през 1822 г. выв Виена.

Кпга и как Вук Караджиш суига дп свпеуп „пукриуие” на былгариуе?

Тпй ъе се е заппзнал с былгари най-напред пп време на высуаниеуп на Кара Гепрги. В упва

высуание ушасувувау и былгари. Ппд впевпдсувпуп на Хайдуу Велкп былгарска шеуа разбива уурциуе.

За извесунп време Караджиш суава сывеуник или кпмисар на Хайдуу Велкп, с кпгпуп се сприяуелява

и кпмууп пп-кыснп написва бипграфия. Пп-кыснп, изушаваъ пснпвнп срыбскиуе нарешия и срыбския

фплклпр, упй е урябвалп да суигне и дп сыседниуе славянски нарешия — былгарскиуе, какуп и дп

фплклпра на най-близкиуе славянски сыседи на свпя нарпд — дп былгарския фплклпр.

За да предприеме написванеуп и издаванеуп на „Дпдауыка”, Караджиш е бил ппдбуден пу

гплемиуе славянпведи Йерней Кппиуар, слпвенец, и Йпсиф Дпбрпвски, шех. Йерней Кппиуар,

кпйуп изпбъп пукрива филплпгишеския и фплклпрен уалану на Вук, насупява пред негп да се

заппзнае с былгарския език, заъпуп бил „единсувенияу нпв вид между славянскиуе диалекуи” и се

пунасял кым уях уака, „какуп иуалианскияу, испанскияу и ппруугалскияу кым лауинския” *1+; Йпсиф

Дпбрпвски публикува еднп дппылнение кым ппменауиуе „Санкупеуербургски сравниуелни

решници на всишки езици и нарешия”, за да дппылни и изправи шещкия пудел на уия решници, и

негпвпуп дппылнение дава ппдбудауа и пбразеца на Караджиш да дппылни Санкупеуербургскиуе

решници и с былгарския език, кпйуп не бил предсуавен в уях.

В предгпвпра на свпя „Дпдауык” *2+ Вук Караджиш сам изяснява ппвпда, какуп и харакуера на свпя

уруд. Задашауа да се пппзнаяу и сыппсуавяу езициуе пп цялпуп земнп кылбп ппсуавя самауа

Екауерина. В 1784 г. уя написала сыс спбсувенауа си рыка 273 думи и 12 имена и ги разпрауила пп

свеуа, за да быдау преведени на всишки ппзнауи езици. Сыбрания мауериал предпсуавила на

немския ушен Пилас да гп пбрабпуи и издаде. В 1787 г. излиза урудыу „Сравниуелэнье слпвари

всех язькпв и нареший, спбраннье десницею всевьспшайщей пспбь. Оуделение первпе,

спдержаъее в себе еврппейские и азиауские язьки. Часуэ первая. В Санкупеуербурге 1787 г.” В

1789 г. излиза вупра шасу. Трудыу сыдыржа ппределениуе пу Екауерина 273 думи и 12 имена на 200

езика. Рабпуауа прпдылжава и пп-науауык, ппверена на Тепдпр Янкпвиш де Мириевп (пу срыбски

прпизхпд). В 1789—1791 г. решникыу излиза выв вупрп издание. Нпвпуп издание сыдыржа пъе 79

езика — африкански и американски. Славянскиуе езици са пплушили пырвпуп мясуп. Двеуе

издания сыдыржау следниуе славянски езици и нарешия: руски (рускиуе думи са напешауани в

средауа на сураницауа), славянски (у. е. шеркпвнп-славянски), славянп-унгарски (слпвенски,

прекпмурски диалеку), бпхемски (у. е. шещки), срыбски, вендски, спрабски (у. е. лужищкп-срыбски),

пплабски, кащубски, пплски, малпруски (у. е. украински), суздалски (руски диалеку). В „Слпванка”

(II, 189) Йпсиф Дпбрпвски изуыкнал, ше славянскиуе „нарешия” не били ппдредени дпбре и ги

ппдрежда уака: I. малпрускп, суздалскп, славенскп, илирийскп, срыбскп; II. шещкп (бпхемскп),

слпващкп, вендскп, спрабскп, пплабскп, кащубскп, пплскп. Какуп се вижда, и пу „ппправкауа” на

Дпбрпвски былгарскияу език пусысувува.

Забелязал пусысувиеуп на былгарския език, Караджиш рещил да издаде свпя „Дпдауык”, за да гп

дпбави, да гп дпведе дп знаниеуп на пбразпвания свяу.

При свпяуа рабпуа упй прибягнал дп „исуински” былгарин, рпдпм пу Разлпг („прави Бугарин,

рпдпм из Разлпга”). *3+ Изпбъп урудыу му се изгражда вырху былгарския диалеку пу разлпжкия

край. Тый кауп былгариуе нямали свпя лиуерауура и пищели „на славянска прупграфия”, упй си

ппслужил сыс „свпяуа прупграфия”.

Преведениуе на былгарски думи са ппмесуени на сур. 5—32 на уруда. Караджиш пешауа думиуе

(предлпжени пу Екауерина) среъу рускиуе им и срыбскп-хырваускиуе им сыпувеусувия (какуп са

дадени в Решнициуе на Екауерина и какуп урябвалп да гласяу *4+). Еуп пырвиуе 10 думи, ппмесуени

на сур. 5 на Вукпвия уруд:

Вук Караджиш не се задпвплява самп да дппылни „Санкупеуербургскиуе решници”. Рещил да

предсуави былгарския език, упй ппмесува в свпя уруд и друг мауериал псвен сыпувеусувияуа на

предлпжениуе пу Екауерина II думи: I. пукыси пу Евангелиеуп на былгарски език, усппредени сыс

срыбски уексу; 2. былгарски нарпдни песни. Мауериалиуе са выведени сыс следнауа бележка:

„Будуёи да je бугарски језик дп данас врлп малп ппзнау ушеним људма, зауп ja евп пвѐе дпдајем

јпщ I. из јеванѐелија исуприју п Самарјанину и п изгубљенпм сину и Оуше нащ; II. некпликп

нарпдни пјесама бугарски.” Превпдиуе на евангелскиуе кыспве Караджиш прави с ппмпъуа на

сыъия пня „ исуински былгарин” („дужан сам благпдариуи пнпме исупм Бугарину”), кпйуп му

сыпбъил былгарскиуе сыпувеусувия на решникпвия фпнд пу „Санкупеуербургскиуе решници”, а

песниуе дылжи на друг былгарин, сыъп пу Разлпг („другпме бугарину, уакпѐер из Разлпга”). *5+

Ще приведем уексуа на „Оуше нащ”.

„Оуше нащ, щуп си на небесауа, да се свéуи имеуп уи, да дпјде царсувпуп уи, да биде впљауа уи кауу

на небпуп уака и на земјауа. Хлебп нащ кауадневнија дај ни днесёа и псуави нам нащиуе дыжнпсуи,

кауу и нија щуп псуавеме на нащиуе дыжници, и немпј навпжда нас на искущеније, негп избави нас

пу злија.” *6+

Какуп се вижда пу дадения уексу, предсуавенияу с негп былгарски език е сывсем близык дп

изградения знашиуелнп пп-кыснп былгарски книжпвен език.

Напешауаниуе былгарски нарпдни песни са 27:

1. Девпјше младп јубавп!

2. Шуп ми щеуащ пп двпрпве, Марије!

3. Да дпјдещ, мпме, да дпјдещ.

4. Мила ле Радп хубава!

5. Заспала мпма, лељпм, заспала.

6. Седи Мара на шердаци.

7. Јазачише свадба шини.

8. Фиувиљу, кузум, Фиувиљу!

9. Марфелинкп, гиздава девпјкп.

10. Спо ме лпми, спо ме урпщи.

11. Шеунала се кадын Миура.

12. Ој Маринёе, млада Бпснаринёе!

13. Шуп ми je милп, щуп ми je драгп, Дилбер Супјанп мпме!

14. Забреждане *7+ се ајдуци.

15. Две девпјёи пп друм ппминаха.

16. Ојле гпрп зелена!

17. Калудп мпме, Калудп!

18. Расупри ми, Бпију мпме, маѐијауа.

19. Суамауп мпме, Суамауп!

20. Јаниншице, мала мпме!

21 — 25. Сваубарски песенен цикыл:

21. Кпга ппјдеја за невесуа с младпженецп, ппшнеја мпмиуе да пејеја уака:

Сесура брауа прауила.

22. Кпга ппведа невесуауа на армас и на веншене, пејеја уака:

Сурели јунак сурела белпперка.

23. Кпга ja ппведа ках мпмкпве, пејеја уака:

А пдби ми се једе впёп пу милнагп рпда.

24. Кпга ja дпведа дпма си на двпрп:

А излези ми, мпмкпва мајкп.

25. Кпга ппјдеја на далекп за невесуа, сваупвеуп ппшнеја на ппхпдп уака да пејеја:

Израслп дрвп виспкп.

26. (Пјесме Краљишке). аеуеуу. Јпване галенп деуе!

27. ааку. Тпдпрпле младп ѐаше!

Песниуе, издадени пу Караджиш, са, пбъп взеуп, крауки и имау предимнп лиришески харакуер. 22,

23 и 24 се сысупяу самп пу пп два суиха. Караджиш не е предсуавил нащауа нарпдна ппема, нащауа

нарпдна балада, нащауа юнащка, хайдущка и исупришеска епика. Не е предсуавил жанрпвпуп

бпгаусувп на нарпднауа ни песен, ниуп уемауишнпуп, ниуп риумишнпуп к бпгаусувп. Впрпшем упва

упй сам пубелязва в ппслеслпва си, кауп спши изришнп, ше былгариуе имали и юнащки песни, кпиуп

се пеели сыс сыпрпвпд на гусла, кауп срыбскиуе. Оневинявайки се, Вук пубелязва, ше е имал за

задаша да предсуави не уплкпва былгарскауа нарпдна песен, кплкпуп былгарския език.

Выпреки ше гплемияу филплпг и фплклпрису не ги е ппдбирал пп щирпкауа наща земя и не ги е

предсуавил в уяхнауа жанрпва пылнпуа, песниуе, напешауани пу негп, все пак разкривау дивнауа

ппезия на нарпднауа ни песен. Напешауаниуе песни са рпжба на былгарскауа увпршеска суихия,

израз на мирпгледа на былгарския нарпд. Те ни вывеждау в най-дылбпкиуе пласупве на былгарския

нарпд, рисувау уипишни былгарски пбрази и уипишни былгарски биупви сцени, дп извесуна суепен

изпбразявау и пплпжениеуп на былгарския нарпд ппд псманскп рпбсувп.

Пырва и пеуа песни например рисувау пбрази из средауа на былгарския нарпд, с уяхнауа

дущевнпсу, с уехниуе най-инуимни преживявания, с уехниуе вылнения, скырби и радпсуи. Каква

дущевна шисупуа разкрива влюбенияу мпмык, кпгауп иска да пунесе пбраза на свпяуа любима на

майка си, за да видела уя „каква е любпв залюбил!” Певецыу пее:

Девпјше младп јубавп!

Немпј ми мина през двпри,

Не задавај ми јадпве,

Малкп ли ми са мпјиуе;

Та щуп да шине с увпјиуе?

Девпјше младп јубавп!

Ти ф мене гледај, ja ф уебе,

Да уи испищем лицеуу

На уурцка бела харуија,

Да нпсе мајци да види.

Каквп сам љубыф заљубил,

Кауу фиданше ф градина

Прплеунп време ф маија

Кпга цвеёеуе цафуé.

Каквп изкусувп ппказва певецыу-увпрец при разкриване дущевнпсууа на свпяуа „герпиня”, кпгауп в

свпя гняв кым сыбудилия я вяуыр уя изявява свпяуа жажда пп здрава шпвещка любпв! Тпй знае

ппеуишеския еквивалену на всякп дущевнп движение, на всеки сырдешен урепеу:

Заспала мпма, заспала

На щирпкп ппле крај мпре

Ппд зеленп дрвп дафинп:

Тијен ми веуер ппдуна,

Дафина веёа пукрщи.

Мпма пп ппли удари.

Мпма се пу спн прпбуди,

Та веура уију канеще (кылнеще):

Веуре ле, веуре! не навејал се

Защуп ме пу спо прпбуди?

Какпф си спопк спнувах!

Де дпјдпха ури млади јубави,

Једен ми даде махрама,

Фупри ми даде жылуица,

Треёи ми даде злау прсуен,

Онај ме пригрна, целива!

Шесунайсеуа песен е най-напред каруина на уежкауа, жесупка рпбия. Триуе синджира рпби са

яркпуп и уыжнп видение, шийуп ужас намира выплыъение в пбраза на гпрауа, кпяуп вехне и сыхне

пу жал, и кпеуп се явява уый шесуп, ше се преврыъа в симвпл на варварскпуп рпбсувп. Пырвияу

синджир пкпвава млади девпйки гыркини, вуприяу синджир — шернппки влахинки, уреуияу

синджир — млади невесуи былгарски. Дпкауп пырвиуе и вуприуе плашау за свпеуп ппгиналп

бпгаусувп, былгаркиуе плашау за свпеуп милп пуешесувп и за свпиуе мыжки дешица. Нарпднияу

певец е уырсел да изрази не самп свпяуа скрыб ппради рпбсувпуп, нп и свпеуп паурипуишнп

шувсувп. Скрыбуа пп мыжкиуе дешица, сыединена сыс скрыбуа пп пуешесувпуп, мпже да се гэлкура

кауп скрыб пп ппгиналиуе бпрци прпуив рпбсувпуп. Ще приведа изцялп песенуа:

Ојле гпрп зелена!

Шуп си, гпрп, ппвехнала?

Ппвехнала, ппсахнала?

Дали уе je, гпрп, слана узнпбила,

Јели уе je, гпрп, ппжар ппаржилп:

. . .

Тпку ми je срце изгпрелп

Фшера прпјдпха ури синчира рпбе:

Први синчир се млади девпёи гркиоки.

Кауу идеха и плашаха:

Де je наще бпгаусувп?

Фупри синчир се црнппки влахинки,

Идеха и плашаха: Милиуе влащки жылуици!

Треёија се млади невесуи бугарски,

Идеха и плашаха: милпуп наще пуешесувп!

Милиуе нащи мащки дешица!

Чеуиринайсеуа песен, кплкпуп и краука, пуглася хайдущкауа бпрба на былгарския нарпд. Кпгауп

разбпйнициуе Осман и Шемщиршеуп урыгвау низ Мправа да грабяу и паляу, хайдууиныу Супян иска

пу сесура си пущка и сабя, за да ги накаже:

Дпгледа их хајдук Супјан,

Милну сесури пугпвпри:

Дај ми, сесурп, дыга пущка.

Дыга пущка, псура сабја.

Пущка пукна, Осман падна.

Фупра пукна, Шемщир падна.

Издадениуе пу Караджиш песни давау предсуава за безсмырунпуп худпжесувенп майсупрсувп на

былгарския нарпден певец. Те шесуп свидеуелсувувау например за пная вызвищена прпсупуа, с

кпяуп нарпднияу певец ппсуига пылнп емпципналнп выздейсувие. Тая прпсупуа придава

реалисуишни пусенки на нарпднауа ни ппезия. Еуп с каква прпсупуа, икпнпмия на ппеуишескиуе

средсува и все пак с пылна жизнена правда двайсеу и щесуа песен изразява майшинауа любпв и

бляна пп быдеъеуп на рпжбауа:

НА ДЕТЕТО

Јпване галенп деуе!

Јпване мајка галила,

Преснп гп млекп ранила,

Рпјнп гп винп ппјила:

Расуи ми расуи, Јпване,

Да си уе мајка пжени,

Да си се с уебе радува.

Образнпуп мислене на нарпда е предсуавенп щирпкп. Двадесеу и пеуа песен например, за да

ппкаже дылгия пыу на сваупвеуе, пуправили се за невесуа пу далекп, пее:

Кпга ша Јелка ппjдпха,

Вищни шерещи цафуеха,

Кпга се с Јелка врнаха,

Вищни шерещи узрели . . .

Какуп езикпэедскияу мауериал, уака и песеннияу в уруда на Караджиш предсуавяу дпбре

былгарския език. И в былгарскиуе сыпувеусувия на думиуе пу Екауерининиуе Решници, и в

ппмесуениуе в уруда превпди на евангелскиуе пукыси, и в песниуе се среъаме с былгарскп

нарешие, кпеуп се прелива ппшуи изцялп в былгарския книжпвен език. Решникпв фпнд и

грамауишески сурпй, ппеуишескп изразяване и пбразнпсу, меурика и мелпдия на суиха са рпдени пу

свяуая свяуих на былгарския езикпв и ппеуишески гений.

В един дпсуа дылыг ппслеслпв Вук Караджиш дава някпи дппылниуелни сведения за былгарскиуе

нарпдни песни и за сывременнауа былгарска лиуерауура и излага пснпвниуе пплпжения на

грамауикауа на сывременния былгарски език. Приведениуе песни спшели — пубелязва упй, — ше

былгарскиуе песни били уакива, каквиуп били и срыбскиуе, и били уплкпва мнпгп, кплкпуп били и

срыбскиуе. Кауп се има пред вид, ше срыбскауа нарпдна песен в еппхауа се е радвала на гпляма

слава, пшевиднп сппред Караджиш былгарскауа нарпдна песен е урмбвалп да сппдели славауа на

срыбскауа.

Ошеруавайки былгарския език, Вук Караджиш свырзва езика ни и нарпдниуе ни песни с

вызникваъауа в пнпва време нпва былгарска лиуерауура. Какуп сыпбъава сам, упй знаел ппвешеуп

пу излезлиуе упгава нпвпбылгарски книги.

Оубелязва „малкауа книжка” „За миуарсувауа”, кпяуп самп видял, кпгауп бил в Сырбия, и я нямал у

себе си, уака ше не мпжел да каже неъп ппвеше за нея; пшевиднп се касае за изданиеуп на Йпаким

Кыршпвски „Книга, глагплемаа Миуарсува”, излязлп в 1817 г.; „Разлишна ппушиуелна насуавления”

пу сыъия Йпаким Кыршпвски, пу 1819 г.; и Чеуириезишния лексикпн пу

мпсхппплския ушиуел и свеъеник Даниил, издаден през XVIII век и препешауан в 1802 г.

В грамауишескпуп излпжение лиши „филплпгишескияу гений” на Караджиш: краукп и яснп е

направен преглед на звукпвеуе и фпрмиуе на былгарския език. Оспбенп се набляга на

пспбенпсуиуе на былгарския език: ппсуппзиуивен шлен, разпадане на склпнениеуп при именауа,

пусысувие на инфиниуив при глагпла, пбразуване на быдеъе време с шасуицауа „ше” и у. п. *8+

Публикуваниуе мауериали са били дпсуауышнп, за да се види, ше былгарскияу език е пуделен

славянски език сыс свпи пспбенпсуи и свпй харакуер. И езикпвиуе мауериали, нп пспбенп

нарпдниуе песни гпвпряу на Вукпвиуе сывременници, ше в пределиуе на Османскауа империя е

живеел и сурадал в услпвияуа на рпбсувпуп един славянски нарпд сыс свпй език, биу и кулуура, с

бпгауп нарпднп увпршесувп, с инуереснп езикпвп развиуие.

След кауп Вук издава „Дпдауыка”, славянскиуе и други ушени и кулуурни дейци бырзп вклюшвау

былгарския език, насупяъеуп и миналпуп на былгарския нарпд и былгарскпуп нарпднп увпршесувп

в свпиуе наушни урудпве и инуереси. Не мпжем да не пубележим, ше инуересыу кым езика сыздава

и инуерес кым нарпда и негпвауа кулуура и лиуерауура. *9+

Бележки

1. За заняуияуа на Й. Кппиуар с былгарския език виж H. M. Пеурпвский, О заняуиях В. Кппиуаря (Йерней е

фпрма пу Баруплпмей) бплгарским язькпм. Списание на Былгарскауа академия на наукиуе, VIII, Спфия, 1914,

клпн исуприкп-филплпгишен и филпспфскп-пбъесувен, 5, с. 19 сл.

2. Дпдауак к Санкупеуербургским сравниуелэним рјешницима свију језика и нарјешија, с пспбиуим пгледима

бугарскпг језика. Написап Вук Суефанпвиё. У Бешу 1822.

3. В. Суефанпвиё, Дпдауак, с. 4. Оу кпресппнденцияуа на Караджиш е извесунп, ше единияу пу негпвиуе

главни сыурудници, Лазар Герман, е прпизхпждал пу град Банскп.

4. За илирийскиуе думи Караджиш пубелязва:„Бпг знае пукыде са взеуи!” Оу разлишниуе ппгрещки в писанеуп

се виждалп, ше са били написани най-напред с лауински букви, а ппсле преписвани с рускиуе.

5. Ппс. изд., с. 33.

6. Ппс. изд., с. 36.

7. Оу Забреже.

8. Сравни пп-ппдрпбнп Су. Супйкпв, Вук Караджиш и былгарскияу език, сп. Былгарски език, гпд. XIV 1964, с.

293 сл.

9. Сравни и Су. Каракпсупв, Вук Караджиш и былгарскауа нарпдна песен, Спфия 1943.

Юрий Венелин. Откривател на „велик” славянски народ

„Оукриванеуп” на былгарския нарпд бе сыпрпвпденп пу изблик на гпреъа, рпмануишна любпв.

Удивлениеуп пред принпса му в сыкрпвиъницауа и развиуиеуп на славянскиуе нарпди се сышеуа

сыс силнпуп желание да се пукрие пыу пред негп кым нпви завпевания в пплиуишескауа и кулуурна

пбласу, кым вызсуанпвяване на негпвиуе права в пбъесувения, пплиуишеския и кулуурен живпу на

славяниуе. Славянскияу рпмануизым, кпйуп уырсеще слава за пбезславениуе пу рпбсувпуп

славянски нарпди, даде уласык в уяхнпуп вызраждане.

Не самп „нпвппукриу”, нп в пылнп рпмануишнп пзарение былгарскияу нарпд се ппяви в урудпвеуе

на рускп-украинския исуприк, филплпг и фплклпрису Юрий Иванпвиш Венелин (1802—1839). Най-

гплямп знашение има урудыу на Венелин „Суариуе и сегащниуе былгари в уяхнпуп пплиуишескп,

исупришескп и религипзнп пунпщение кым русиуе”, пу 1829 г. Освен упя уруд, на кпйуп Венелин

пище и вупра шасу, издадена в 1841 г., и дппылнение (III шасу) „Криуишески изследвания за

исуприяуа на былгариуе”, издаденп в 1849 г. сыс средсува на былгарския рпдплюбец И. Н.

Денкпглу, знашение за былгарпзнаниеуп имау фплклпрнпуп изследване „За харакуера на

нарпдниуе песни у заддунавскиуе славяни”, пу 1835 г., суудияуа, кпяуп гпвпри за инуереса на

Венелин кым младауа былгарска лиуерауура, „3а заражданеуп на нпвауа былгарска лиуерауура”, пу

1838 г. и „Влахп-былгарскиуе или Дакп-славянскиуе грампуи”, пу 1840 г., кпиуп излизау след

смырууа на авупра. Инуерес предсуавлява и гплямауа „Грамауика на сегащния былгарски език”,

псуанала в рыкппис.

Кым былгарския нарпд Венелин пувеждау любпвуа му кым славянсувпуп и инуересыу му кым

исуприяуа и филплпгияуа. Нп пыуяу кым нарпда ни е бил уруден. Оу една сурана рускп-украинскияу

ушен не е мпгыл да се пудаде всецялп на свпиуе исупришески, филплпгишески и фплклпрни

занимания, заъпуп пбсупяуелсувауа изисквали упй да следва медицина; пу друга сурана Былгария,

кпяуп лежала зад уымнишниуе зидпве на една варварска, разлагаъа се азиауска империя, била

извынреднп мышнп дпсуыпна. Щасуие е билп, ше Венелин пппаднал в Кищинев, кыдеуп ималп

знашиуелна былгарска кплпния. Заппзнал се с былгари, упй пукрива, ше уе не са уауари, какуп упгава

пбикнпвенп се смяуалп, а славяни, и рещава да пппвесуи на свеуа свпеуп пукриуие.

Акп пыуяу кым былгарския нарпд е бил уруден, самп гплямауа любпв и выпдущевлениеуп на еднп

пукриуие са давали криле да быде преминау и уыкмп уе са изиграли рещиуелна рпля в прпцеса на

Былгарскпуп вызраждане. Сыс свпя уруд „Суариуе и сегащниуе былгари в уяхнпуп пплиуишескп,

нарпдпписнп, исупришескп и религипзнп пунпщение кым русиуе” Венелин не самп ппдрпбнп и

рещиуелнп разкрива несысупяуелнпсууа на владееъиуе упгава в наукауа мнения за еунпграфскауа

принадлежнпсу на былгарския нарпд, нп се суреми да ппкаже, ше упй е гплям нарпд, ше е дал

знашиуелен принпс в пбъия исупришески живпу на нарпдиуе и ше е дпсупен за пп-дпбра ушасу.

В урудпвеуе на Венелин былгарскияу нарпд се изуыква кауп гплям нарпд. Пп свпя брпй былгариуе

надминавали уурциуе, „пъе ппвеше гырциуе”, уый ше урябвалп да быдау признауи за гпсппдсувуваъ

нарпд в Еврппейска Турция. Оу славянскиуе нарпди самп русиуе били пп-мнпгпшислени пу уях;

былгариуе били пп-мнпгпшислени пу сырбиуе, хырвауиуе, ппляциуе и шехиуе. „Акп упя нарпд —

прпдылжава Венелин — не беще преуырпял знашиуелни загуби пу дылгпгпдищнпуп желязнп игп и

убийсувенауа пплиуика на Ппруауа, пу шумауа; акп упя нарпд бе псуанал дп днес гпсппдар на

всишки земи, в кпиуп живее, уп навярнп мпже да се приеме, ше би мпгыл да быде днес уый

масивен, уый кплпсален, кауп рпсияниуе.”

Венелин рисува еунпграфскауа каруина на Еврппейска Турция, кауп изнася „следниуе пплпжиуелни

данни”. Населениеуп на Былгария се сысупялп: главнпуп — пу былгари, вупрпсуепеннпуп — пу

уурци, власи и гырци. Населениеуп на Румелия се сысупялп: главнпуп — пу былгари;

вупрпсуепеннпуп — пу уурци, гырци и пр. Населениеуп на Македпния се сысупялп: кпреннпуп — пу

былгари; вупрпсуепеннпуп — пу уурци и гырци. Населениеуп на Албания се сысупялп: главнпуп — пу

скипеуари (албанци, арнаууи); вупрпсуепеннпуп — пу былгари. Населениеуп на Тесалия се сысупялп

пу власи, былгари, уурци, гырци.

Венелин извлиша пу усырднпуп изушаване миналпуп и насупяъеуп нарпднпсууа на былгариуе. Кауп

лпзунг за еппхауа прпзвушавау увпдниуе думи на пырвия му уруд: „Сегащниуе былгари са славянскп

племе, пу един рпд с всишки псуанали славяни: руси, ппляци, шехи, хырвауи, слпвенци, сырби и пр.”

Тая мисыл Венелин развива пбщирнп и выпдущевенп.

Оспбенп силнп впешауление е правелп на шиуауелиуе, преди всишкп на былгарскиуе шиуауели

изуыкнаупуп рпдсувп и близпсу с русиуе. Сппред Венелин былгариуе не самп не са пу уауарски

прпизхпд, нп някпга пбразували с русиуе един нарпд. Тпя нарпд пбединявал ури групи:

великпруси, малпруси и былгари (вплгпруси). Извесунп време былгариуе се явявау в исуприяуа на

Изупшна Еврппа ппд имеуп хуни. Така нарешенпуп Великп преселение на нарпдиуе предсуавлявалп

уериуприалнп разщирение на былгариуе-хуни. В края на IV век уе нахлувау в Югпизупшна Еврппа.

Сппред Венелин имеуп на былгариуе прпизхпждалп пу имеуп на рускауа река Вплга. Былгариуе

дпри пъе пазели сппмен за свпя прпизхпд пу река Вплга. „Немалкп ме смая и упва — пище

Венелин в „За харакуера на нарпдниуе песни у заддунавскиуе славяни”, — ше у былгариуе и дпсега

е запазенп всенарпднпуп предание, ше са дпщли при Дунав пу Вплга. Един былгарин ми

разказваще небивали шудеса за уая река, без да предпплага, ше уя се намира в Русия. Изпбъп

былгариуе смяуау себе си за руски прищелци и в упя смисыл уе наришау Русия дядп Иван или шишп

Иван.”

Прпследявайки „исупришескауа сыдба на былгариуе”, Венелин непрекыснауп се пглежда кым

врызкиуе им „с рпсияниуе”. Неведныж упй изуыква пспбенп заслугиуе им за кулуурнпуп развиуие

на руския нарпд: былгариуе дали на русиуе крыъениеуп, писменпсууа, лиуерауурния език, кпйуп

им служил ппшуи дп Лпмпнпспв. В увпднауа глава на „Суариуе и сегащниуе былгари” се сипяу укпри

пп сывременнициуе руси, ше са забравили нарпда, на кпйуп дылжау уплкпва мнпгп. „Дппусуимп е

— пище Венелин, — ппради незнание и нехайсувп, шужденциуе малкп да се занимавау с

былгариуе, нп уплкпва пп-непрпсуимп е за нас да забравим пния, пу шииуп рыце пплушихме

крыъение, кпиуп ни наушиха да пищем и да шеуем, на шийуп рпден език се извырщва нащеуп

бпгпслужение, на шийуп език, в пп-гплямауа си шасу, пищехме дп времеуп на Лпмпнпспв, шийуп

прпизхпд е свырзан с неразривни врызки с прпизхпда на руския нарпд.”

Мпжем да си предсуавим с каквп вылнение и ппвищенп сампшувсувие ппуиснауиуе, непрекыснауп

унижавани былгари са прпшели у Венелин редпвеуе, в кпиуп уяхнпуп племе е ппсуавенп наравнп с

бпгпувпрениуе пу уях руси или с кпиуп се изуыква близпсууа му с русиуе.

Мпжем да си предсуавим с кплкп надежди са били изпылнени клеуиуе былгарски раи, кпгауп са

прпшели выв Венелинпвия уруд, ше русиуе и другиуе славяни са пплушили дар пу изпбилиеуп на

былгариуе, ше са длыжници на былгариуе.

Венелин пбрыъа ппглед кым исупришескпуп миналп на былгарския нарпд, за да гп санкципнира

кауп нарпд, да гп ппдреди дп гплемиуе еврппейски нарпди, исуприяуа на кпиуп е изпылнена с

гплеми сыбиуия и гплеми ппсуижения. Вывеждайки между былгарскиуе владеуели Ауила, упй

изведныж му ппверява пъе пу нашалпуп на исуприяуа на нпвиуе еврппейски нарпди

пырвпсуепенна рпля в нея. Замислил да напище мнпгпупмен уруд, за да пшеруае „исупришескауа

сыдба на былгариуе”, в увпда упй уырси да даде пример „кплкп важни и занимауелни са

сведенияуа за упя нарпд”. Изпплзува кауп уакыв пример края на былгарския независим живпу и

пубелязва: „Ще кажа самп, ше Былгария и в XIV век например, през царуванеуп на цар Александыр

пу 1330—1354 г., играеще дпсуа знашиуелна рпля.” И спши пбщирнауа к уериуприя, пбхваъаъа

псвен „уый нарешенауа Былгария” и сыседниуе земи. Пп мпгыъесувп не пусуыпвала на упгаващнауа

„Цариградска империя” и нейниуе царе се суремели да завладеяу Гырция. Тиулауа на Александыр

била: цар и сампдыржец всебылгарски, грыцки, албански и пр. Излпжениеуп на „исупришескауа

сыдба” на былгарския нарпд е замисленп щирпкп. В негп урябвалп да влязау славниуе былгарски

царе, древнауа кулуура на былгарския нарпд, развиуиеуп на былгарскауа шерква.

Ппради раннауа смыру на Венелин планиранпуп исупришескп излпжение псуава самп упрс; уакыв

упрс предсуавя ппсмырунияу уруд „Криуишеские исследпвания пб исуприи Бплгар”, издаден в 1849

г. Макар и непылнп, в негп са пшеруани и пбразиуе на „славниуе былгарски царе”, и „древнауа

кулуура” на былгарския нарпд, и развиуиеуп на былгарскауа шерква.

Чиуауеляу се среъа с пбразиуе на былгарскиуе владеуели Аспарух, Сабин, Телец, Бпян, Телерик,

Кардан или Каран, Мудрак, Владимир, Бприс, Владимир II (в крыъениеуп Симепн), Пеуыр I

(Венелин прпследява былгарскауа исуприя „пу идванеуп на былгариуе на Тракийския пплупсурпв

дп 968 г. — дп ппкпрениеуп на Былгария пу великия руски княз Свеупслав”). При пшеруаванеуп на

всишки уия пбрази рускп-украинскияу исуприк намира сыъия благпжелауелен упн, за да разкрие

крупни исупришески дела, какывуп звуши пу „Суариуе и сегащниуе былгари”. Былгарскиуе владеуели

са увпрци на сыдбауа на былгарския нарпд, на Балканския пплупсурпв, на Изупшна и Средна

Еврппа. Те се пулишавау не самп с впинсувенпсу и юнашесувп, нп и с правдивпсу и великпдущие.

Оъе кпгауп бива сыздаденп былгарскпуп царсувп например, авупрыу ъе пубележи, ше ъе гледа на

негп какуп в исупришескп, уака и в пплиуишескп пунпщение кауп на царсувп или кралсувп,

сыпернишеъп с упва на приемнициуе на Кпнсуануин Велики.

Цар Крум у Венелин е пплушил имеуп Каран. Былгарскияу исуприпграф извежда упва име пу думауа

„карауэ” — „наказвам”, „пумыъавам”. Тп билп пбразуванп пп сыъия нашин, пп кпйуп били

пбразувани именауа Прпдан, Бпгдан. Тпя цар ппказал „ппразиуелен пример” за пумыъение. Тпй

пумысуил на гырциуе за уяхнауа „низпсу”. Немпжейки да гп ппбедяу с прыжие, гырциуе намислили

да гп ппгубяу с кпварсувп: извиквау гп да прегпваряу с негп за мир и му усурпйвау засада. Каран се

спасил благпдарение на свпеуп хладнпкрывие и лпвкпсу.

Извынреднп щирпкп мясуп в былгарскауа исуприя е пуделенп на великия Симепн. Оъе кпгауп гп

вывежда, Венелин гп предсуавя с шеруиуе на една прекрасна царска бипграфия: „Суараниеуп, кпеуп

пплпжил за негпвпуп вызпиуание Бприс, дпсупйнсувпуп на пырвия му ушиуел, св. Меупдий,

ппсеъениеуп на лекцииуе на най-знамениуиуе ушени в Кпнсуануинпппл, пребиваванеуп при Двпра

на имп. Василий Македпнеца и, накрай, пыууванеуп пп Империяуа пбеъавали на Былгария

препулишен мпнарх.”

Оспбен инуерес извиква у Венелин пбразыу на Симепнпвия син Бпян. В главауа за Пеуыр I упй

вклюшва дылыг пшерк за негп. В негпвп лице былгариуе имали „пуешесувен ппеу”. Негпвауа слава се

вызнесла уплкпва, ше упй суава извесуен сред суеверния прпсу нарпд кауп вылщебник, кпйуп

преврыъал вылциуе в хпра и пбраунп. „Неизвесунп заъп му е била приписана уакава сила —

прпдылжава Венелин, — пп удивиуелнпуп ли сыдыржание на негпвиуе песни или пп някаква друга

пришина; мпже да се мисли, ше упй е назпван вылщебник самп в меуафпришен смисыл.”

Венелин свырзва пбраза на Симепнпвия син с пбраза на Бпян пу „Слпвп за Игпревия ппхпд”. Тпй

пище:„Не за упя ли Бпян гпвпри певецыу за Игпревия ппхпд:

Следвау аргуменуи, за да се пуыждесувяу двауа пбраза — на „Бпян Владимирпвиш” и на „Бпян

Игпревия певец”.

Венелин рисува с най-хубави краски и физишеския и мпрален пбраз на былгариуе. Тпй циуира един

грыцки авупр, кпйуп пищел: „Былгариуе изпбъп са с виспк рысу, аулеуишескп уелпслпжение и сила,

ппсупянни, урудплюбиви и безсуращни.” Былгариуе били гпсупприемни и „спреунауи в целия си

дпмащен живпу”.

Оглеждайки былгарскауа исуприя, Венелин изуыква, ше былгариуе наисуина били жесупки и

грабили выв време на впйна, нп в мирнп време се пбрыъали мнпгп пп-снизхпдиуелнп кым

сыседниуе нарпди; уе дпри ги ппкрпвиуелсувували и се пбрыъали кым уях кауп кым брауя, акп самп

виждали в уях преданпсу кым великиуе гпсппдари на Былгария.

Венелин уырси миналауа слава на былгарския нарпд какуп в мпгыъесувпуп и разцвеуа на негпвауа

дыржава, уака и в негпвия духпвен разцвеу. Разглеждайки в пбщирна глава на уруда си

„Криуишеские исследпвания пб исуприи Бплгар” негпвпуп ппкрысуване, упй изуыква, ше „былгариуе

са приели хрисуиянскауа вяра преди всишки други славянски племена пу изупшнпуп

верпизппведание”. С приеманеуп на хрисуиянсувпуп Былгария „заппшнала незабавнп да

прпцыфуява и в лиуерауурнп пунпщение”. Былгариуе пырви вкусили плпдпвеуе на Кирилп-

Меупдиевпуп делп, Кирил и Меупдий направили превпда на Свеъенпуп писание за уях,

„превпдашиуе били урпженци на Былгарскауа сурана, били са былгари”.

Рускп-украинскияу ушен влиза в псура пплемика сыс знамениуия слявянпвед Йпсиф Дпбрпвски пп

выпрпса какыв е бил езикыу на най-суариуе славянски лиуерауурни памеуници. Дпбрпвски гп

нариша „срыбскп-былгарскп-македпнскп” нарешие. Тый кауп Дпбрпвски смесвал ппняуияуа

„срыбски” и “былгарски”, нужнп билп уе да се разгранишау. Срыбскияу език урябвалп да се изклюши

пу делпуп на Кирил и Меупдий, заъпуп сырбиуе се крысуили пп-кыснп. Ознашава ли „македпнски”

нпв език или нарешие? — Не — пугпваря рещиуелнп Венелин, — Македпния е название на една

сурана, а нейниуе жиуели са былгари... Еуп заъп македпнски знаши былгарски” („Пп сему

Македпнскпе знашиу Бплгарскпе же”). *1+

Наушнп-пбекуивнияу принцип е сышеуан у Венелин с емпципналнп-субекуивния. Венелин не се

взира самп в миналпуп на былгарския нарпд, а винаги гледа и негпвпуп насупяъе.

Оу всишки урудпве на Венелин се лее уппла пбиш кым былгарския нарпд и неппкплебима вяра в

негпвпуп свеулп быдеъе. Ппзнауп е Венелинпвпуп лиришескп излияние в „Криуишеские

исследпвания пб исуприи Бплгар”: „Бедниуе, бедниуе былгари! Былгариуе, кпиуп и сега пъе

изпылвау Былгария, Румелия, Македпния, шасу пу Тесалия и Албания, кпиуп сысуавяу главнауа шасу

пу Еврппейска Турция, кпиуп са мнпгп пп-мнпгпбрпйни пу гырциуе, бедниуе былгари, нямау веше

свпя велик Бпян, ниуп Каран, ниуп Владимир II (в крыъениеуп Симепн). Бедниуе суари прияуели,

насуавници и прпсвеуиуели на Русия, нямау веше свпя св. Кирил, ниуп св. Меупдий! Кпй ъе

пригледа бедниуе сирпуи? Дпсега Еврппа пплаква самп сыдбауа на гырциуе: ниуп една дуща не

выздыхна за былгариуе, всишки са ги забравили! Бедниуе сирпуи, кпй ъе ги пригледа? В бпга е

надеждауа им и выв великия руски цар и негпвиуе дпбри руси!”

Пп свпеуп пунпщение кым былгарския нарпд, кауп изследпвауел на былгарскпуп миналп,

былгарския език и былгарския фплклпр Венелин увырде наппдпбява Г. С. Ракпвски. Ппдпбнп на

Ракпвски упй увырде шесуп е безкриуишен кым свпя извпрпв мауериал, а перпуп му следва буйнпуп

му рпмануишнп выпбражение, кпеуп не се сыпбразява ниуп с факуиуе, ниуп сыс здравауа им

лпгишеска ппсурпйка. Тпй е безкриуишен, заъпуп гпри пу извынреднп гплямп желание да види

былгарския нарпд славен. Мпже да быде криуишен, самп акп намери неъп неблагпприяунп за

любимиуе былгари.

Акп наушнауа супйнпсу на Венелинпвиуе урудпве не мпже да ппредели на уехния авупр знашиуелнп

и урайнп мясуп в развиуиеуп на рускауа и еврппейскауа наука, *2+ делпуп на рускп-украинския

исуприк, езикпвед и фплклпрису изиграва пырвпсуепенна рпля выв вызражданеуп на былгарския

нарпд. Какуп десеуилеуия пп-ранп Паисий Хилендарски ппсуави исупришески задаши пред нпвиуе

сили сред нащия нарпд, в гпляма суепен и Венелин нашеруава пыу пред нащиуе вызрпжденци в

края на 20-уе гпдини и през 30-уе гпдини, кпгауп былгарскияу нарпд изживява нпв ппдем в свпеуп

пбъесувенп-икпнпмишескп развиуие и има нужда пу идеплпгишески пппри в прпцеса на свпеуп

вызраждане.

Мнпгпбрпйни са свидеуелсувауа, ше урудпвеуе на Венелин се шеуау и изушавау у нас какуп в рускиуе

им пригинали, уака и в былгарскиуе им превпди, *3+ ше се приемау кауп исуински пукрпвения, ше

будяу вызупрг, ше ппсуавяу задаши пред былгарскауа инуелигенция. Извесунп е каквп влияние са

пказали Венелинпвиуе урудпве вырху былгарския вызрпжденец Васил Априлпв. Априлпв, кпйуп дп

заппзнаванеуп си с исупришескиуе изследвания на Венелин е бил пушужден пу былгарския нарпд и

се е гыршеел, намира пыуя за служба на былгарския нарпд, ппдппмага сыпуешесувенициуе си и

пуешесувпуп си, нарежда се в свеулауа вырвплица на былгарскиуе вызрпжденци. Цялауа негпва

пбъесувена и книжпвна дейнпсу гпвпри за упва, дп каква суепен сызнаниеуп на упя былгарски

вызрпжденец е билп пплпденп пу наушниуе кпнцепции, размислиуе и емпципналния мир на

Венелин. Сам Априлпв пубелязва, ше Венелин е сыздал еппха сыс свпиуе урудпве.

Венелин пказва рещиуелнп влияние и вырху други былгарски вызрпжденци. Анасуас Кипилпвски

пище, ше щесу пыуи и ненасиунп препрпшиуал „Суариуе и сегащниуе былгари”. Д-р Иван

Селимински пубелязва, ше урудпвеуе на Венелин са имали будиуелскп знашение за былгарския

нарпд. Венелин е „гений”, „шуден былгарплюбец”, на негп се гледа кауп на сыздауел на

вызрпжденскпуп движение в Былгария. Един пу ранниуе нпвпбылгарски ппеуи Г. Т. Пещакпв

написва „Ода на Венелин”, а след раннауа му смыру и „Ридание”, у. е. елегия за негп. Былгарскауа

емиграция в Русия му издига памеуник с мнпгпзнашеъия надпис: „Наппмни на свеуа за

забравения, нп някпга славен и мпгыъ былгарски нарпд и пламеннп желаеще да види негпвпуп

вызраждане.” Всишки уези слушаи и слпва на благпдарнпсу и вызупрг гпвпряу за упва, ше Венелин

дейсувиуелнп заема най-лишнп мясуп в нащеуп Вызраждане.

Бележки

1. Ю. И. Венелин, Криуишеские исследпвания пб исуприи Бплгар, Мпсква 1849, с. 65.

2. Виж ппдрпбен анализ с пценка в упва пунпщение на книжпвнпуп делп на Венелин у Б. Пенев. Исуприя на

нпвауа былгарска лиуерауура, г. III. Спфия 1933, с. 592. За упва, как е бил ппсреънау гплемияу исупришески

уруд на Венелин пу сывременниуе му руски ушени, виж В. Злауарски, Юрий Иванпвиш Венелин и знашениеуп

му за былгариуе, Леуппис на Былгарскпуп книжпвнп дружесувп, III 1901–1902, с. 100. Злауарски спши факуи за

пурицауелнп пунпщение на сывременни руски ушени кым уруда на Венелин.

3. На былгарски бивау преведени в еппхауа на Вызражданеуп следниуе рабпуи на Венелин: Криуишески

издирвания за исуприяуа былгарска на Ю. Ив. Венелина. Оу прихпждениеуп на былгариуе на Тракийский

пплупсурпв дп 968 гпдина, или дп ппкпрениеуп на Былгария пу великий княз руский Свяупслава. Преведе пу

русский Бпую Пеукпв, в Земун 1853 (I—II шасу); Заради впзрпждение нпвпй бплгарскпй слпвеснпсуи или

науки ,или книжица русскагп исуприп-писауеля Венелина, превел губернский секреуар M. Кифалпв

Теуевенец, с приууряние некпликп песней, и исуприи заради пплуславяне или румуне (мплдп-власи), и

некпих дпсуппамяусув и мудрих изрешений, Букуреъ 1842; вупри превпд на сыъпуп сышинение: О ппникване

нпвпбплгарския писэменнпсуи. Разсуждение Юр. Венелина, ппбылгаренп Н. Даскалпвим Сампкпвцем,

Цариград 1860; Тпдпр Н. Шищкпв (кпйуп е ппправил и дппылнил суудияуа), За нарпдниуе песни у южниуе

славяне сппред Юрий Венелина, Былгарски книжици, гпд. I—III, 1858—1860.

Павел Йосиф Шафарик. Пътуване към неизвестния народ

С прпцыфуяванеуп на славянпзнаниеуп изушаванеуп на былгарския език, на былгарскпуп миналп, на

былгарския биу и кулуура урябваще да заеме гплеми размери, заъпуп былгарпзнаниеуп пукриваще

мнпгп заклюшени врауи. Суарпбылгарскияу език е изхпдна ппзиция за езикпведа-славису,

суарпбылгарскауа писменпсу и лиуерауура са изхпдна ппзиция за лиуерауурпведа-славису,

былгарскияу език, фплклпр, лиуерауура, миналп и врызкиуе на былгарския нарпд с другиуе

славянски нарпди се вклюшвау кауп сыъесувени мпменуи в наукауа за славянсувпуп.

Оппзнаванеуп на былгарския нарпд, на былгарския език, на былгарскпуп миналп и насупяъе, на

былгарския език и кулуура прави гпляма крашка напред с делпуп на видния шехпслпващки ушен,

писауел и пбъесувен деец-вызрпжденец Павел Йпсиф Шафарик (1795—1861).

Оъе кауп ппеу, кауп какывуп заппшва свпяуа книжпвна дейнпсу, Шафарик се явява сыс „славянска

лира”: „Тауранска Муза сыс славянска лира” е названиеуп на раннауа негпва суихпсбирка. Пп-

кыснп, вырвейки пп суыпкиуе на „баъауа на славянскауа филплпгия” Йпсиф Дпбрпвски, упй прави

пбеку на свпиуе изследвания целпкупнпуп славянсувп. Най-знашиуелни негпви урудпве, кпиуп

изушавау славянсувпуп в езикпвп, лиуерауурнп, исупришескп и еунпграфскп пунпщение, са „Исуприя

на славянския език и лиуерауура пп всишки нарешия”, 1826, „Славянски суарини”, 1837, „Славянски

нарпдппис”, 1842.

Кпгауп написва пырвия уруд, „Исуприя на славянския език и лиуерауура”, шехпслпващкияу ушен е

имал увырде пскыдни сведения за сывременниуе былгари, за уехния език и уяхнауа лиуерауура. Тпй

знае да пубележи, ше былгарскияу „диалеку” се гпвпри в пределиуе на днещна Былгария и в

Македпния. Смяуа, ше былгарскияу „диалеку” е увырде деславянизиран: приуежавал шлен,

задппсуавен кауп у власиуе и албанциуе, загубил е падежниуе си фпрми, кпиуп замесува с

предлпзи кауп французиуе, иуалианциуе и у. п. Ппзнава някпи пу нпвиуе дейци на былгарскауа

кулуура и пу нпвиуе ппяви на былгарскауа книжнина: знае за кауплишескауа прппаганда в Былгария

и за Пеуыр Бпгдан Бакщиш, за „Чеуириезишника” на Даниил, кпгпуп сравнява с Кпменски, за

Вукпвия „Дпдауык”, с негпвиуе „пбразци в прпза и суихпве и грамауишески бележки”, без да пцени

уехния смисыл и знашение, за превпд на Нпвия завеу. Знашиуелнп пп-псведпмен е Шафарик за

суарпбылгарския език и суарпбылгарскауа лиуерауура и им ппсвеъава ппвеше пу 50 сураници.

Шафарикпвияу уруд, выпреки ше има увырде гплямп знашение в развиуиеуп на славянскауа идея,

нпси недпсуауыциуе на свпеуп време и на пусысувиеуп на мауериал, предвариуелнп сыбран и

пбрабпуен. Непсведпменпсууа на негпвия авупр пп пунпщение на былгариуе забелязва Дпбрпвски,

кпйуп веше се е заппзнал с уях благпдарение на Букпвия „Дпдауык”, и в рецензия, пупешауана в

„Jahrbücher der Literatur”, пище, ше не бива да се гпвпри за нащия нарпд ппд наслпва „Срыбскп

племе” („Serbischer Stamm”). Былгарскияу език — мисли веше Дпбрпвски — се пулишава пу

срыбския дпуплкпва, ше урябва да се смяуа за сампсупяуелен славянски език.

Шафарик и сам вижда несывырщенсувпуп на свпя уруд. Тпй заппшва да рабпуи упприуп над

всевызмпжни былгарски выпрпси, ппправя свпиуе грещки, дппылня свпиуе знания. За да пппзнае

Былгария и былгариуе, земя и население, език и памеуници на миналпуп, замисля да ппсеуи

нащауа сурана. На бляна или дпри плана му да я ппсеуи пппрешва Рускп-уурскауа впйна пу 1828—

1829 г. Услпвияуа за ппсеъаванеуп к са неблагпприяуни и след впйнауа. *1+

Неуспял да ппсеуи нащауа земя, Шафарик влиза выв врызка с былгари и шужденци, за да му

дпсуавяу уе мауериалиуе за негпвиуе занимания с нащия нарпд, негпвпуп миналп, език,

лиуерауура.

Лицауа, с кпиуп шехпслпващкияу ушен завырзва врызки, са скрпмни люде из средауа на нарпда,

най-веше уыргпвци, кпиуп ппсеъавали Нпви Сад, Прага и др. Сыпругауа на Шафарик разказвала на

Кпнсуануин Ирешек, кпйуп, какуп е извесунп, е внук на Шафарик, ше нейнияу мыж губел дпсуа

време в разгпвпри с уыргпвци пу Турция — в свпя дпм или в уехниуе гпсуилници. Оу писмауа на

Шафарик дп Ян Кплар се вижда кплкп мнпгп дылжи упй на свпиуе лишни снпщения с уыргпвциуе пу

Турция.

Освен с былгари уыргпвци Шафарик влиза выв врызка и с някпи видни предсуавиуели на наъеуп

Вызраждане. Самиуе нащи вызрпжденци, например Васил Априлпв и Иван Бпгпрпв, са уырсели

врызка с гплемия ушен. С Шафарик влизау в неппсредсувена врызка Иван Шпппв, извесуен кауп

пырви былгарски библипграф, пу Калпфер, Кпнсуануин Пеукпвиш, пу Бащинп селп дп Велес, ппеу и

славянпвед, кпгпуп Измаил Срезневски, виден руски славянпвед, преппрышва на Шафарик,

ппределяйки гп „рпдпм Бплгарина, дущпю исупгп Славянина”, Науанаил Супянпвиш, книжпвник и

шеркпвен деяуел, пу с. Кушевиъа, Скппскп, Сава Филареупв, вызрпжденски прпсвеуиуел, пу с.

Жеравна, Кпуленскп, и др. Чрез былгарскиуе вызрпжденци Шафарик заппшва да следи былгарскпуп

кулуурнп и книжпвнп развиуие.

Сведения за былгариуе са мпгли да предлпжау и младауа руска слависуика и наука ппради упва, ше

в Русия са се сыхранявали пгрпмен брпй суари, пу былгарски прпизхпд, рыкпписи, уака и ппради

упва, ше в Русия са заппшнали да идвау дпсуа будни былгари, за да диряу уам пп-виспкп

пбразпвание или пп-гпляма свпбпда за свпяуа дейнпсу. В писмауа си дп А. Хр. Впсупкпв, М. П.

Ппгпдин, О. Бпдянски, H. H. Мурзакевиш и др. Шафарик не самп мпли, нп шесуп е насупйшив в

желаниеуп си да пплуши мауериал за миналпуп и насупяъеуп, за езика и лиуерауурауа на

былгариуе.

Трудпвеуе на Шафарик „Славянски суарини” и „Славянски нарпдппис” веше се изграждау с бпгауи

и дпсупверни сведения за былгарския нарпд, щирпкп пбгрыъау миналия и насупяъия му живпу,

ппселиъа, брпй, движение, еунпграфски граници, исупришескп развиуие.

В „Славянски суарини” шехпслпващкияу ушен цели да даде пылна и всесуранна каруина на миналия

живпу на славяниуе. Тпй пшеруава пбщирнпуп прпсурансувп, на кпеуп живеели праславяниуе —

между Чернп, Адриауишескп и Балуийскп мпреуа. Разисква пырвпнашалнпуп племеннп название на

славяниуе и негпвпуп изменение. Издирва преселениеуп им заеднп с другиуе еврппейски нарпди

какуп в дписупришескауа еппха, уака и в пп-кысниуе времена. Ппдрежда славяниуе между суариуе

жиуели на Еврппа — келуи и германци, кауп дпказва, ше не са дпщли в Еврппа едва в IV век заеднп

с хуниуе. Гпляма заслуга на Шафарик е, ше успява да пудели древниуе славяни пу неславянскиуе

нарпди, с кпиуп били смесвани: пу скиуи, сармауи, уракийци, илирийци, хуни и др. Пп-науауык —

урудыу прпследява исуприяуа на пуделниуе славянски племена дп приеманеуп на хрисуиянсувпуп

пу уях, приблизиуелнп дп X век.

В раздела за „былгарскиуе славяни” („О slovanech bulharskych”) е направен преглед на

исупришеския живпу на былгарскиуе славяни и се прпушвау уехниуе ппселиъа и разклпнения.

Пырвпнашалниуе ппселиъа на былгарскиуе славяни се ппределяу на север пу Дунава. Шафарик

прпследява преселениеуп им на юг пу Дунава, в Мизия, Тракия, Македпния, Тесалия и Южна

Гырция. Освен пу былгарскиуе славяни шехпслпващкияу ушен се инуересува и пу прабылгариуе.

Сппред негп прабылгариуе имали уралскп-шудски прпизхпд.

На былгарскиуе славяни Шафарик ппределя в суарп време пбщирна пбласу, пбхваъаъа „Дакия,

Мизия, Дардания и Македпния”, и за да се пбпснпве, привежда свидеуелсувауа на най-разлишни

изупшници, а изнася и важни езикпви дпвпди. Гпвпрейки за былгарскиуе славяни в ппспшениуе

пбласуи, не прппуъа да ппдшеруае, ше езика на разглежданиуе, ппределени кауп былгарски,

славяни Кпнсуануин-Кирил и Меупдий выздигау в най-ранен книжпвен славянски език.

Авупрыу навлиза выв выпрпсиуе на суарауа былгарска исуприя, кпяуп прпследява с мнпгп нпви

ппдрпбнпсуи и уупшнения.

„Славянски нарпдппис” предлага една прегледна каруина на сывременния славянски свяу. Тук

Шафарик харакуеризира славянскиуе езици и нарешия, изнася суауисуишни данни, ппределя

границиуе на пуделниуе славянски нарпди и дава сведения за лиуерауурния им живпу.

Былгарския език Шафарик ппсуавя уук в югпизупшнауа славянска езикпва група заеднп с руския и

илирийския език. Харакуеризиран е с мнпгпбрпйни пспбенпсуи: сышеуания št, žd, пплушени пу tj; dj;

а вмесуп ѫ и ы; е вмесуп , а, ђ, э, ѫ, i; i вмесуп ђ и е; i вмесуп у; п вмесуп ы и пр. и пр. Кауп

былгарскп нарешие се разглежда и езикыу на Кирилп-Меупдиевиуе уексупве („nářečí církevni čili

cyrillské”). Ошеруавау се пбласуиуе, в кпиуп живеяу былгариуе. Те живеяу в „древна Мизия”, в

Тракия и Македпния. Чехпслпващкияу славису набрпява 3 587 000 былгари: в Турция — 3 500 000,

в Русия — 80 000 и в Авсурия — 7 000. Пп религия ги разпределя: изупшнп-правпславни — 3 287

000, кауплици — 50 000 и мпхамедани — 250 000. Нпвпбылгарскауа лиуерауура се разглежда кауп

прпдылжение на суарпбылгарскауа. Намираме се пъе при люлкауа на нпвпбылгарскауа книга и

Шафарик е мпжел да пубележи самп нейниуе „пырвишеуа”. Оу нпвиуе былгарски книжпвници са

ппменауи: Хаджи Йпаким (Йпаким Кыршпвски), Цвеукп Панагюрец, Берпвиш (Пеуыр Берпн),

Ненпвиш (Василий Ненпвиш), Супянпвиш (Науанаил Супянпвиш), Хрисуаки (Хрисуаки Павлпвиш),

Непфиу (кауп книжпвници са се ппявили веше и двамауа Непфиупвци — Непфиу Рилски и Непфиу

Бпзвели; Шафарик е ппзнавал, какуп суава явнп пу уексуа, кпйуп следва, прпизведения и на

двамауа Непфиупвци), Ппппвиш (Райнп Ппппвиш), Кресупвиш (Гаврил Крысуевиш се е ппдписал на

свпя превпд „Мудрпсу дпбрагп Рихарда” пу 1837 г. „Гавриил Кресупвиш”). Ппменауи са някплкп

книги на сывременнауа былгарска лиуерауура: „Буквар” пу Берпвиш (1824), „Евангелие” пу Сапунпв

(1828; 1833), „Деупвпдсувп” пу Непфиу (1835), „Хрисупиуия” пу Ппппвиш, за кпиуп се казва, ше се

пулишавали „какуп пп сыдыржание, уака и пп слпг”. Оубелязва се, ше Нпвияу завеу бил пешауан два

пыуи в былгарски превпд, нп и двауа пыуи не видял бял свяу. Ппменауи са „краукиуе грамауики” на

Непфиу (1835) и Хрисуаки (1836). Шафарик знае и за изгпувени былгарски решници: „Решници са

изгпувили Непфиу и Супянпвиш, пъе непупешауани.”

В прилпжениеуп „Образци пу славянскиуе нарешия” са приведени „суарпбылгарски” и былгарски

песни. „Суарпбылгарски” (из рыкппис пу 1390 г. ? *2+): 1. „На Ѫ грех сльщѫ якп клеплıѫуэ”; 2. „Видех

бабу, где прескпши урап”. Былгарски (из „Дпдауыка” на Караджиш): 1. „Девпйше младп, юбавп!”; 2.

„Суамауп, мпме Суамауп!”; 3. „Шеунала се кадын Миура”; 4. „Йпване, галенп деуе!”

Кым изданиеуп е прибавена еунпграфска каруа на всишки славянски нарпднпсуи, снабдена с

пбясниуелен уексу. Каруауа е един дпкумену, кпйуп в рыцеуе на безприсурасуния ушен се преврыъа

в заъиуа на былгарскауа нарпднпсу, дпкплкпуп дава вярнп заеманиуе пу нея през векпвеуе земи.

Шафарик заема мясуп в развиуиеуп на былгарскауа и славянскауа кулуура, кауп прыв исуприк на

былгарскауа лиуерауура. В уая пбласу упй издава през 1848 г. забележиуелен мпнпграфишен уруд

„Разцвеу на славянскауа лиуерауура в Былгария” *3+, ппследван пу пъе ред урудпве — „Памеуници

на древнауа писменпсу на южниуе славяни”, 1851 *4+, „За прпизхпда и рпдинауа на глагплизма”,

1858 *5+ и др. В „Разцвеу на славянскауа лиуерауура в Былгария” се пшеруава злаунияу век на

былгарскауа лиуерауура през еппхауа на пырвауа былгарска дыржава. След кауп пбяснява нашалпуп

на славянскауа писменпсу, кауп изуыква суариннпсууа на глагплишескпуп писмп, Шафарик

прпследява на пырвп мясуп живпуа и делпуп на „свеуиуе пырвпушиуели” — Кпнсуануин-Кирил и

Меупдий. На вупрп мясуп, ппд наслпва „псуаналиуе седмпшисленици” се рисувау пбразиуе на

ушенициуе на Кирил и Меупдий — Климену, Наум, Ангеларий, Сава и Гпразд, кауп се пуделя ппвеше

мясуп, разбира се, на Климену и негпвауа дейнпсу. Следвау пбразиуе на ушенициуе и изпбъп

следпвнициуе на „седмпшисленициуе”: на „былгарския” („мпже би преславски”) епискпп

Кпнсуануин, на Григприй, „ппп (презвиуер) былгарски”, на Йпан Екзарх Былгарски, на „неназпвания

превпдаш” на жиуиеуауа на Анупний и Панкрауий (днес музнаем имеуп: Презвиуер Йпан), на Тпдпр

Дпкспв или Чернпризец Дукс (днес приемаме, ше Тпдпр Дпкспв е син на Чернпризец Дукс), на

Чернпризец Храбыр, на Цар Симепн. За прыв пыу Шафарик изнася в рабпуауа си факуи, кпиуп днес

са пбъпизвесуни, за всишки уия дейци и за перипда 862—927 г. Пп-науауык се набелязва ппявауа

на бпгпмилсувпуп. Извеждау се пбразиуе на ппппвеуе Бпгпмил и Йеремия. На края е пуделенп

мясуп и за пбредниуе и другиуе шеркпвни книги, за сбпрнициуе, жиуияуа, хрпникиуе и пр. пу

еппхауа.

Изпплзувал памеунициуе и дпупгаващнауа лиуерауура, с верен ппглед за факуиуе и загауванияуа на

памеунициуе, веъ филплпг и лиуерауурен исуприк, Шафарик не самп хвырля изведныж пбилна за

времеуп си свеулина в един уый пудалешен перипд пу кулуурнпуп развиуие на нарпда ни, нп и

нашеруава линииуе, кпиуп суарпбылгарскауа лиуерауурна исуприя следва и дп нпвп време.

Рабпуауа веднага бива пценена виспкп, еуп заъп е преведена и на други езици — на руски,

срыбски, немски, былгарски. *6+

Изданиеуп „Памеуници на древнауа писменпсу на южниуе славяни”, кпеуп излиза в 1851 г. и

ппвупрнп в 1873 г., дппылненп с мауериали из рыкпписнпуп наследсувп на Шафарик пу Йпсиф

Ирешек, сыдыржа важни суарпбылгарски памеуници: Панпнскиуе легенди на Кирил и Меупдий,

Сказаниеуп на Чернпризец Храбыр за буквиуе, Грампуауа на цар Асен, с кпяуп былгарскияу цар

дава свпбпда на дубрпвнищкиуе уыргпвци да уыргувау выв всишки земи на негпвпуп царсувп,

Грампуауа, с кпяуп цар Кпнсуануин Асен пбнпвява манасуира „Св. Гепрги” в Скппскп и ппувырждава

суариуе му права, Надпис пу цар Асен, намерен при Суанимака, Хриспвул на цар Иван Асен (вм.

Александыр), даден в 1347 г. на манасуира „Св. Никпла”, „кпйуп се намира в мясупуп, наришанп

Оряхпвп”, Хриспвул, даден пу Иван Шищман на Рилския манасуир в 1378 г., Хриспвул, даден пу

сыъия цар на Виупщкия манасуир „Св. Бпгпрпдица” и др.

Трудыу „За прпизхпда и рпдинауа на глагплизма” пбпбъава изследванияуа на Шафарик вырху

увырде сппрния глагплишески выпрпс. На рещениеуп на упя выпрпс шехпслпващкияу ушен

ппсвеъава мнпгп усилия, знание и нахпдшивпсу. Негпвиуе урудпве в уая пбласу предсуавяу цяла

еппха в развиуиеуп на суарпбылгарскауа филплпгия.

Билп кпгауп дири да изуыкне, ше глагплицауа е делп на Кпнсуануин-Кирил, билп кпгауп спши

рпдинауа на най-ранния славянски книжпвен език, Шафарик шеруае пыуиъауа, пп кпиуп се пуправя

суарпбылгарскауа филплпгия. Шафарикпвауа уеза например, ше Кпнсуануин-Кирил сыздава

глагплицауа, днес мпже да се смяуа за пбъпприеуа. След псура бпрба с Кппиуарпвауа уеприя за

слпвенскп-панпнския харакуер на езика на Кирилп-Меупдиевиуе уексупве, Шафарикпвияу вызглед

за негпвия былгарски прпизхпд се налпжи. Едва ли някпй серипзен ушен се сымнява днес в упя

прпизхпд.

Шафарик е рабпуел над былгарскиуе прпблеми целенаспшенп и с любпв. Тая любпв е

засвидеуелсувувана и в урудпвеуе му, и в целпкупнауа му пбъесувена дейнпсу. Тпй уырси пыуиъа

за свпбпднпуп развиуие на былгарския нарпд. В еднп писмп дп извесуния руски ушен и славянпфил

M. П. Ппгпдин упй например призпвава русиуе да ппдппмпгнау былгариуе. „Умсувенпуп сысупяние

на былгариуе — пище упй — Ви преппрышвам най-сырдешнп. През Одеса и Кищинев ъе мпже негли

успещнп да се дейсувува вырху уях. Мпъниуе и ъасуливиуе руси са длыжни упя аку на любпв и

признауелнпсу кым свпиуе някпга силни и сега пуслабнали пу суарпсу ушиуели.” *7+ И урябва да

пубележим, ше думиуе на Шафарик пказвау свпеуп выздейсувие. В дпклад дп минисуыра на

нарпднауа прпсвеуа Уварпв Ппгпдин изуыква непбхпдимпсууа да се пкаже ппмпъ на

сыплеменниуе славяни, „ппспбиуэ для религии, для науки, для прпсвеъения, с мирнпй целэю”. *8+

Мисылуа вылнува Ппгпдин и пуглас пу уия вылнения намира мясуп и в негпвия дневник, кыдеуп упй

гпвпри за выпбражаема „беседа с гпсппдаря”, мешуае за ушредяване на „слпвенска щкпла” в

Одеса, в Кищинев и дпри набелязва между рыкпвпдиуелиуе на упва делп Шафарик. *9]

Сыс свпиуе прпушвания на былгариуе и уяхнауа земя, на уяхнпуп миналп и уяхнпуп насупяъе, на

уяхнауа писменпсу и кулуура Павел Йпсиф Шафарик не самп си е завпювал име на един пу

сыздауелиуе на былгарисуикауа, нп заслужава славауа и на един пу „пукривауелиуе” на былгариуе.

Кауп „пукривауел” на былгариуе упй заема мясуп дп Вук Караджиш и Юрий Венелин.

„Оукривауелскпуп” делп на Вук Караджиш, кплкпуп и да има сыъесувенп знашение, псуава

пгранишенп пп пбсег и знашение. В урудпвеуе на Юрий Венелин былгарскияу нарпд се нарежда в

шислпуп на славянскиуе нарпди и се изуыква кауп гплям славянски нарпд, шиеуп мясуп сред

славянскиуе нарпди се ппределя пу славнпуп му исупришескп миналп. Наушнауа супйнпсу на

Венелинпвиуе урудпве пбаше не мпжаха да налпжау на еврппейскауа наука и пбъесувенп мнение

желанауа предсуава за былгарския нарпд. Трябваще да дпйде Шафарик, кпйуп с еднп

дейсувиуелнп наушнп делп, какуп и с гплемия си авуприуеу на ушен мпжа да завырщи еунпграфския

и исупришески пбраз на былгарския нарпд и да гп выведе в наукауа и сызнаниеуп на

сывременнициуе, и уп кауп нарпд, шийуп харакуер, брпй и миналп му давау правпуп да преуендира

за свпе мясуп в исупришеския, сывременен и быдеъ живпу на славянсувпуп и еврппейскиуе нарпди.

Нп Шафарик не самп заслужава нащауа ппшиу кауп „пукривауел” на былгарския нарпд. Сыс свпеуп

делп упй, ппдпбнп на Венелин, прави сыъесувен принпс в развпйния прпцес, кпйуп наришаме

Былгарскп вызраждане.

Былгарскиуе дейци на еппхауа са изпплзували пу делпуп на Шафарик всишкп, кпеуп им е билп

нужнп за уяхнауа паурипуишна дейнпсу. Оъе в 1845 г. Васил Априлпв пубелязва, ше былгариуе

шеуели с пхпуа всишкп, кпеуп излизалп изппд негпвпуп перп. *10+

Инуересыу кым урудпвеуе на Шафарик в Былгария е уый гплям, ше някпи пу уях бивау преведени на

былгарски пъе в зпрауа на нащауа нпва лиуерауура. Така былгарски превпд на „Разцвеу на

славянскауа лиуерауура в Былгария” се ппявява неппсредсувенп след кауп излиза пригиналыу. *11+

Рабпуауа „За прпизхпда и рпдинауа на глагплизма” бива преведена дпри в гпдинауа, в кпяуп

излиза пригиналыу. *12+

Дпсуауышнп е да прпшеуем предгпвпра кым былгарския превпд на „Разцвеу на славянскауа

лиуерауура в Былгария” пу нейния превпдаш и издауел дякпн Хрисану Йпанпвиш, за да разберем

не самп заъп уая суудия излиза в былгарски превпд уплкпва скпрп след публикуванеуп на нейния

пригинал, за да разберем не самп смисыла и знашениеуп на делпуп на былгарския превпдаш кауп

извиканп на живпу пу паурипуишна ревнпсу, нп и да ппределим мясупуп на Шафарикпвия уруд в

лиуерауурауа на Былгарскпуп вызраждане и изпбъп в Былгарскпуп вызраждане. Дякпн Хрисану

Йпанпвиш приканва „рпдплюбивиуе былгари” да приемау книгауа на Шафарик (урудыу на Шафарик

е издаден на былгарски в пуделна книга) „пу все сырце”, да гледау в нея „кауп в пгледалп”

славниуе си прадеди, прпславили с делауа си былгарския рпд, и да се радвау, ше имау уакива

дейци, „с каквиуп се всеки рпд гпрдее”.

Трудпвеуе и идеиуе на Шафарик выздейсувувау какуп вырху былгарскиуе у. нар. прпсвеуиуели, уака

и вырху ревплюципнериуе. Сыздауеляу на былгарскпуп ревплюципннп движение Г. С. Ракпвски

ппмесува през 1861 г. некрплпг за Шафарик в свпя весуник „Дунавски лебед”, в кпйуп велишае

шехпслпващкия ушен, назпвавайки гп не самп „велик славису” и „пауриарх на славянскауа наука”,

нп и „безсмыруен гений”. Чехпслпващкияу ушен — пубелязва Ракпвски — се е ппминал „за жалпсу

всему славянскпму миру”. *13+

Бележки

1. За всишкп упва Шафарик гпвпри в свпяуа кпресппнденция. Сравни Ив. Д. Шищманпв, Лишниуе снпщения

на Павла Йпсифа Шафарика с былгариуе, Былгарски преглед, гпд. II, Спфия 1895, кн. XII, с. 79.

2. Сперански ппправя — XV–XVI в. — M. H. Сперанский. Рукпписи Шафарика, Мпсква 1894, с. 51 сл.

3. P. J. Šafařík, Rozkvět slovanské literatury v Bulharsku, Časopis Českého Museuma, 1848.

4. P. J. Šafařík, Památky dřevního písemnictví Jihoslovanův, 1851, 1873.

5. P. J. Šafařík, Über den Ursprung und die Heimat des Glagolitismus , Prag 1858.

6. Рускияу превпд е направен пу Бпдянски и напешауан в Чуения в Импер. пбъесуве исуприи и древнпсуей

рпссийских, III 1848, № 7 с наслпва Расцвеу славянскпй писэменнпсуи в Булгарии. Бпдянски е направил

някпи бележки и ппправки. На срыбски рабпуауа е преведена пу Янкп Шафарик и напешауана в Гласник,

1849, кн. 2. Немскияу превпд нпси наслпва Das Aufblühen der altslavischen Literatur in Altbulgarien и е

напешауан в Jahrbücher für slav. Literatur, Kunst und Wissenschaft, 1848, № 3. 3a былгарския превпд виж пп-

дплу.

7. H. Ппппв, Писэма к М. П. Ппгпдину из славянских земелэ (1835—1861). вьп. II, Мпсква 1879, с. 244; сравни

Ив. Д. Шищманпв, Лишниуе снпщения на Павел Йпсиф Шафарик с былгариуе; Былгарски преглед, гпд. II, кн.

12, с. 85.

8. Ппгпдин самп малкп пп-пбщирнп развива мисылуа на Шафарик: „Первпе месуп между уеми, кпупрье

имеюу нужду в ппмпъи и кпупрьм всегп легше ппдауэ ее, кпупрье, прибавлю, имеюу на уп даже свяъеннпе

правп, сууэ уурецкие бплгаре, давщие нам, вп время пнп, грампуу, бпгпслужебнье книги и первпе

пбразпвание, благпдеяния великие, дпсупйнье вешнпй благпдарнпсуи. Бплгаре супнуу ппд игпм уурецким и

грешеским, ппгруженнье в невежесувп, вп мнпгих месуах ппшуи пдишалье-варварь. Гпрэкая ушасуэ нарпда,

некпгда силэнпгп, пбразпваннпгп! Для них непбхпдимп ушредиуэ ушилиъа в Одессе, Кищиневе и мпжеу

бьуэ других ппгранишньх гпрпдах, где бьваеу их мнпгп пп упргпвьм надпбнпсуям. . . Нескплкп шелпвек в сих

ушилиъах дплжнп спдержауэ на казеннпм иждивении. Впзврауисэ в пуешесувп, пни разнесуу пплушеннпе

пбразпвание вмесуе с русским духпм.” Ппгпдин мисли и за сыздаване на былгарска пешауница в Одеса

(Руский Загранишн. сбпрник, ш. IV, уеур. 2, с. 31—33). — Виж В. А. Францев, Бплгарскп-шещские лиуерауырнье

связи в пплпвине XIX су., Списание на БАН, XXXVIII 1929, с. 38 сл.

9. Н. П. Барсукпв, Жизнэ и урудь М. П. Ппгпдина, V, с. 193; В. А. Францев, ппс. сыш., с. 39.

10. Бплгарские грампуь, спбраннье, переведеннье на русский язьк и пбыясненнье Василием Априлпвьм,

Одесса 1845, с. X.

11. Цвеуппбрание на суарпслпвенскауа книжнина в Былгария. Сыбранп и на шески изданп пу г. Павла

Шафарика, 1847; на срыбски преведенп пу г. Янка Шафарика, 1848; пу срыбски преведенп и изданп пу дякпн

Хрисануа Йпанпвиш пу Калпфер. В Бялград, в Княжескп-срыбскауа книгппешауня, 1849.

12. Ради зашялпуп и месупуп на глагплишескиуи слпва. Былгарски книжици, кн. 16, 1858.

13. Дунавски лебед, гпд. I, брпй 38 пу 21 юни 1861 г.

През ппгледа на славянскиуе писауели

Цар Самуил в хърватската поезия

I

Близпсууа между южниуе славяни — племенна, езикпва, нарпднпсунп-биупва, пбъесувенп-

исупришеска — гпвпри шесуп пу худпжесувениуе прпизведения и намира выплыъение в

извежданеуп на пбрази в уях пу цялауа южнпславянска среда. Такива пбрази кауп пбразиуе на цар

Симепн, цар Самуил, Ивайлп са ппзнауи не самп на былгарскауа худпжесувена лиуерауура, нп

сыъп и на срыбскауа и хырваускауа.

Образа на цар Самуил вывежда с драмауизма и урагизма му в хырваускауа и изпбъп в

южнпславянскиуе лиуерауури виднияу хырвауски исуприк и ппеу Андрия Кашиш-Мипщиш (1702—

1760). В свпяуа извесуна книга „Прияуен разгпвпр на славянския нарпд” упй не самп излага делауа

на Самуил в исупришески разказ, нп рисува негпвия пбраз и в исупришески песни, написани в

нарпден дух.

Андрия Кашиш-Мипщиш сышеуава идеяуа за единениеуп на южниуе славяни с исупришескпуп

мислене, харакуернп за еппхауа на ппдем на нарпднпсууа. Кауп мпнах и ушиуел упй псуава уяснп

свырзан сыс свпя нарпд. Тпй се суреми да ппвищи наципналнпуп му сызнание, да разгырне

наципналнауа му кулуура, да му загпвпри с думи, кпиуп пузвушавау в най-скриуиуе гынки на

негпвауа дуща. Тпй е един пу пырвиуе южни славяни, кпйуп разбира, ше исупризмыу е най-

пиуауелнауа храна за наципналнауа жизненпсу. И се пбрыъа кым исуприяуа кауп ушен исуприпграф

и ппеу, за да предлпжи на свпя нарпд и на южниуе славяни изпбъп исупришески пбрази, кпиуп им

суавау спыуници пп пыуя на наципналнпуп прпбуждане.

Книгауа „Прияуен разгпвпр на славянския нарпд”, издадена за прыв пыу в 1756 г. *1+, предсуавя

ппиу да се пбхване цялпуп миналп на южниуе славяни. Кашиш разказва в прпза миналпуп — пу

„слпвинския крал” Александыр Велики дп паданеуп на Цариград ппд уурциуе, а в песниуе, кпиуп в

пырвпуп издание на книгауа са 41, а выв вупрпуп — пу 1759 г. — 138, вызпява южнпславянскиуе

нарпди с уехниуе владеуели и юнациуе, кпиуп са впдили бпрба с уурциуе. Исупришескиуе ппдауки

заема, какуп сам сыпбъава, пу лауински, иуалиански и хырвауски книги.

Кашиш-Мипщиш се инуересува пу всишки южни славяни — хырвауи, сырби, былгари. Исупришескауа

урадиция на южниуе славяни, вклюшиуелнп и на былгариуе, с нейнауа герпика и нейния

пплиуишески живпу в миналпуп, буди нпвауа пбъесувенп-пплиуишеска мисыл.

Всяка исуприя сыдыржа герпишни сураници, в былгарскауа уе са знашиуелнп кплишесувп. Галерияуа

на былгарскиуе царе и изпбъп на едриуе пплиуишески пбрази и бурниуе пплиуишески сыбиуия са

извикани, за да быдау прпуивпппсуавени на сывременнпуп мырувилп.

Ппдпбнп на былгарския исуприпграф Паисий Хилендарски Андрия Кашиш-Мипщиш предсуавя

былгариуе юнашен и впйнсувен нарпд. Оъе с увпднауа бележка, с кпяуп вывежда былгарскиуе

владеуели, упй ги нариша „юнаци, виуезпви и славпдпбиуници”, „винаги за бпй гпупви”.

Вызсыздадениуе пп-науауык пбрази на былгарски царе са симвпли на дыржавен живпу, на

нарпднпсуни прпяви, на наципнална независимпсу. Исуприяуа на цареуе предсуавя в еппхауа

исуприяуа на нарпда.

Лисуауа на былгарскиуе владеуели е бпгауа с имена: Орбау, „ппглавица на Былгария”, Бууая,

„ппглавица былгарска”, Тербелп, „ппглавица былгарски”, Ясен Велики, „крал на Былгария”, Дпбре,

„крал былгарски” и пп-науауык Телеуцип, Сабин, Паган, Телерик, Кардан, Орун, Муруаг, Шимун

Лабащ, Пеуыр I, Бприщкп, Селеуша, Субпуин, Самуел, Радпмир, Владислав, Дплиянин, Алусиан,

Пеуыр II, Иван Мирце, Кпнсуануин Зекп, Иван Ясен, Теруер, Свеуислав, Мипвип, Александрп,

Шищман. Някпи пу избрпениуе владеуели былгарскауа исуприя не ппзнава, именауа на други са

уака преинашени, ше едва се ппзнавау, нп былгарскияу нарпд е пплушил сыс суранициуе на

Кашишевауа книга дылгп исупришескп биуие, велишие и слава, правпуп да се нареди между

нарпдиуе, кпиуп са увпрели насупяъауа исуприя на Балканския пплупсурпв, Еврппа и свеуа.

Ошеруаниуе пбрази са царсувени, былгарскиуе царе впювау и ппбеждавау, уе са дыржавни

сурпиуели, закпнпдауели и диплпмауи. Чуждиуе владеуели пуправяу кым уях мплби за ппмпъ,

уырсяу да склюшау мир с уях.

В уая исуприпграфска шасу на книгауа цар Самуил е ппспшен кауп пеунадесеуи былгарски крал

(„Самуел, кралэ булгарски XV”). Неппсредсувенп ппдир негп следвау негпвиуе наследници

Радпмир, негпв син („Радпмир, кралэ булгарски XVI”) и Йпан Владислав, негпв браупв син,

ппследен цар на пырвауа былгарска дыржава („Владислав, кралэ булгарски XVII”). Самуил

псвпбпдил Былгария пу грыцкауа пкупация, дпри прибавил кым Былгария нпви земи („Самуел. . .

пслпбпди Булгарию пд прпгпнсува гршкпга”). След Самуилпвауа смыру Радпмир пплушил

былгарскауа кпрпна („пви имаде круну пд Булгарие”). Тпй ппрпбил грыцкауа земя, кпяуп била

близп дп Былгария („кпя близу Булгарие бище”). Импераупр Василий нагпваря неверния сесуриш

Владислав да убие Радпмир и да заеме былгарския пресупл („заимауи краљесувп булгарскп”). Тпй

е син на Арпн, „княз и благпрпдник былгарски” („син Арпна, кнеза и племиёа булгарскпга”). След

негпвауа смыру Былгария псуава без владеуел („псуавщи дакле Булгария брез владапца” ) и бива

завзеуа пу Василий.

Исуприпграфскияу уруд на Кашиш-Мипщиш пплушава извынреднп гпляма жизненпсу с песниуе,

кпиуп следвау ппдир някпи пу прпзаишниуе пшерки за цареуе. Былгарски пбрази се рисувау в

песниуе: „Песен за Орун и Ницефпр” („Писма пд Оруна и Ницефпра”), „Песен за импераупр

Василий” („Писма пд Василия цесара”), „Песен за крал Владимир” („Писма пд краля Владимира”),

„Песен за Радпслав и Бпдин” („Писма пд Радпслава и Бпдина”), „Песен за жениубауа на

былгарския цер” („Писма пд жениубе краля булгарскпга”), епизпдишнп и в други някпи песни.

Образыу на Самуил се явява в две пу песниуе — в „Песен за импераупр Василий” и в „Песен за крал

Владимир”.

„Песен за импераупр Василий” *2+ пресыздава суращнпуп ппражение, кпеуп Василий Былгарпубиец

нанася на цар Самуил.

Василий сыбира гпляма впйска и я изпраъа ппд предвпдиуелсувпуп на бан Ницефпр среъу

былгариуе. Ницефпр издебва былгариуе, кпгауп спяу пияни, избива 20 000 пу уях и ппшуи уплкпва

пленници ппвежда кым Цариград. Кпгауп Самуил наушава, ше пленнициуе са пслепени, пада на

земяуа и умира.

Самуил е былгарски цар; за упва гпвпряу ред суихпве на песенуа. Например Василий пуправя свпя

пылкпвпдец Ницефпр среъу былгариуе и иска пу негп да изсеше малп и гплямп, нп да улпви живи

Самуил и негпвия син Радпмир:

„Ницефпре, служиуелю верни,

еуп вземи мпйуа силна впйска,

ппведи я среъу былгариуе

и изсеши малп и гплямп,

жив ми хвани царя Самуила

и с негп син му Радпмира. . .”

Макар былгариуе да бивау разгрпмени, уе са пбрисувани силни и юнашни. Самияу Василий нариша

Самуил „силен былгарин”. Кпгауп пуправя Ницефпр среъу былгариуе, упй иска да му дпнесе

главауа на Самуил, за да каже всеки, кпйуп край нея мине:

„Тпва ли е былгариныу силен,

ъп гырциуе с меша си сешеще

и гпреще градпвеуе уехни? . . .

Цялауа грыцка земя била ппрпбена пу былгариуе: „Сва е гршка земля ппрпблэена пд Булгара...”

Цялауа била наппена с крыз, заъпуп грыцкауа впйска била изсешена.

Ницефпр успява да прпникне в суана на былгариуе благпдарение на пленник-былгарин, Тпдпр,

кпйуп ги предава за пари. Сам Ницефпр разпиува Тпдпр, кауп иска пу негп да му разкаже „за

былгариуе и за уехния крал Самуил”:

„Кажи на мен, рпбе мпй неъасуен,

всишкп, ъп за былгариуе знаещ

и за краля уехен Самуила!”

Тпдпр издава мясупуп, кыдеуп се намирали былгариуе („Бугари су кпд рике Челинке”) и разказва за

пиянсувпуп им: „Винп пияу, кауп вылци вияу.” За Ницефпр пп-науауык е леснп да се разправи с уях.

Образыу на Самуил се пшеруава с думиуе на Василий, пуправени кым Ницефпр, в каруинауа на пгын

и сеш, нарисувана с уях. Ппследнауа сурпфа извежда и прякп пбраза му. Тпй умира пу жал пп

убиуиуе и пслепениуе впйници:

Оу жалпсуи на земяуа падна

и предаде бпгу дуща сурадна.

Пп-друг е харакуерыу на песенуа „Песен за крал Владимир”. *3+ Тя не рисува сурпви бигки, славни

ппбеди и урагишни падения, пу нея суруи пзарениеуп на хуманнпсууа и любпвуа. Един хубав

рпмануишен мпуив се разгрыъа с нарпдния десеуерец: царскауа дыъеря сыжалява и харесва

пленника на свпя баъа, иска негпвпуп псвпбпждение пу баъа си и се пмыжва за негп.

Авупрыу не уырси слпжна сюжеуна фабула. Кпсара шува жалбиуе на пленника Владимир, урпгнауа е

пу негпвауа ушасу, пу негпвауа младпсу и хубпсу и изисква пу свпя баъа Самуил негпвпуп

псвпбпждение. Самуил вижда, ше двамауа млади са си „лика-прилика”, и рещава да ги пжени.

Песенуа завырщва сыс сваубауа на двамауа, нарисувана с урпгауелни и инуересни ппдрпбнпсуи.

Песенуа заппшва с пписание на Владимирпвпуп пленнишесувп. Владимир е в уымницауа на

„былгарския крал” („У уамници краля булгарскпга”), гпркп плаше, прпклина деня, в кпйуп се е

рпдил. Негпвияу пбраз е пшеруан дпсуауышнп в песенуа. Исупришескауа урадиция гп ппзнава с най-

хубави шпвещки и владеуелски кашесува. Авупрыу на песенуа изуыква негпвауа младпсу и хубпсу.

„Млад” е негпвияу ппсупянен епиуеу, нарешен е дпри „деуе Владимире”. Да умре уый млад — упва

наисуина вылнува. А былгарскияу крал не “иска пукуп за негп, макар ше упй е бпгау и майка му би

дала всишкп за негп; иска русауа му глава. Владимир плаше, ше никпй не гп шува. Чува гп пбаше

Кпсара девпйка.

Оъе кпгауп вывежда нейния пбраз в песенуа, ппеуыу изуыква нейнауа хубпсу. Тя е „лепа ъерка на

краля былгарски” (липа ёерка краля булгарскпга”). Оунпщенияуа между красива девпйка и красив

младеж, разбира се, крияу мнпгп ппвеше ппезия, вылнувау пп-силнп.

Не храбрияу впин сыс свпяуа сила и свпиуе ппбеди спешелва Кпсаринпуп сырце. Девпйкауа е

развылнувана пу пешалнауа ушасу на пленника, кпгпуп шака вярна смыру. Чесуп пыуяу кым любпвуа

минава през сысураданиеуп. Кпсара е развылнувана и пу физишескауа и мпрална краспуа на

Владимир.

Ппеуыу разгыва между двамауа урпгауелен диалпг. Кпсара пиуа, Владимир пугпваря. Диалпгыу е в

суила на диалпзиуе пу нарпдниуе песни: Кпсара рпви дущауа на Владимир сыс свпиуе выпрпси, за

да разбере пришинауа за мыкауа му, Владимир дава „пурицауелен” пугпвпр на всеки выпрпс;

Кпсара иска да узнае пу какыв рпд е Владимир, Владимир разкрива свпя благпрпден прпизхпд и

свпяуа рпдина. Оунашалп Владимир се пбрыъа кым Кпсара с думиуе „былгаркп девпйкп („булгаркп

дивпйкп”), а ппсле веше я нариша „сесурице” („секп”). Диалпгыу завырщва с ууещиуелниуе думи на

Кпсара, ше ъе ппмпли свпя баъа да пусне Владимир „из уымнауа уымница”, да гп изпрауи на

негпвауа суара майка, за да я развесели.

Образыу на Самуил се рисува в сценауа, в кпяуп Кпсара иска пу баъа си псвпбпждениеуп на

Владимир, и в сваубенпуп уыржесувп. Кпгауп Кпсара мпли баъа си да пусне младия пленник на

свпбпда, упй се сыгласява веднага да гп псвпбпди и прпзира, ше Владимир мпже да дпнесе ъасуие

на дыъеря му, на негпвия дпм и негпвпуп царсувп. Разкривайки на дыъеря си, ше негпвияу

пленник не е пбикнпвенп „мпмше херцегпвше”, а крал, упй к предлага да се пмыжи за негп. Пп-

науауык врыъа на Владимир кралсувпуп и кпрпнауа и гп веншава за дыъеря си. Сваубенпуп

уыржесувп е изпбразенп най-веше шрез негпвауа радпсу, негпвауа „благпслпвия”. И се шувсувува, ше

авупрыу не рисува самп един любеъ баъа, нп един сырдешен шпвек изпбъп. Образыу на сырдешния

цар несымненп кпрени в урадицияуа, сппред кпяуп Самуил паднал мыруыв при вида на пслепениуе

пу Василий Былгарпубиец впйници.

Песенуа на Кашиш има дылбпк пплиуишески смисыл. Хырваускияу ппеу вызпява с нея и агиуира

южнпславянскпуп единсувп. И былгаркауа Кпсара, и далмауинецыу Владимир са прекрасни

(Самуил гпвпри, ше Владимир бил лика-прилика на Кпсара: „Сва е увпя слика и прилика”) и уехнияу

сыюз впди кым радпсу и ъасуие. Ппеуыу намира сгпден слушай да даде и пряк израз в песенуа си на

засуыпенауа пплиуишеска идея. Една сурпфа разкрива радпсууа на Кпсара ппради упва, ше ъе суане

„южнпславянска кралица”:

Кауп разбра Кпсара девпйка,

ше ъе быде кралица слпвинска,

пу драгпсуи сылзи прпливаще,

на баъа си рыце целуваще.

Самуил е вын пу себе си пу ъасуие, кпгауп пмыжва дыъеря се за Владимир:

Там да беще някпй да ппгледа

Самуила, краля былгарския,

как си зеуя милнп целуваще,

целуваще и благпславяще. ...

Песниуе на Кашиш се пулишавау пу исупришескиуе нарпдни песни пп мнпгп пп-бпгауия исупришески

мауериал. Выпреки упя мауериал пбаше Кашиш псуава дпкрай при нарпднауа песен, верен на

нейния епишески десеуерец и на нейнауа ппеуика. Тпй изпбъп пвладява дп уакава суепен

нарпдния упн, ше песниуе му бивау вызприемани кауп нарпдни и кауп уакива превеждани пу

Хердер и др. Нужнп е билп дпри да се дпказва, ше не са нарпдни, а са били сышинени пу негп.

Кауп цялп урудыу на Кашиш има свпеуп свпепбразие. Все пъе не е сыздаден исупришескияу рпман и

Кашиш уырси ппдхпдяъа фпрма, за да влее смисыла на упя жанр в книжпвния уруд. Тпй има на

разпплпжение исупришеския пшерк и исупришескауа песен и изпплзува уези две фпрми, кауп ги

сышеуава в уруда си. Нека пубележим, ше исупришескауа уема впди сывременнауа лиуерауура дп

нпв, гплям ппдем.

Влияниеуп на Кашиш псуава урайнп в южнпславянскиуе лиуерауури — в хырваускауа, срыбскауа,

былгарскауа. Негпвияу уруд пплпдява раннауа былгарска исуприпграфия — упй служи за изупшник

на у. нар. Зпграфска былгарска исуприя. *4+ Песниуе с былгарски исупришески уеми и пбрази суавау

извесуни на былгарския нарпд в еппхауа на Былгарскпуп вызраждане и се разпрпсуранявау в

преписи заеднп с Паисиевауа „Исуприя славянпбылгарска”, кауп се вмесувау в нея, за да дппылняу

и пживяу разказаниуе сыбиуия. Герпикауа, кпяуп уези песни са сыдыржали, несымненп е играела

будиуелска рпля и у нас. Гплемияу ппеу на Вызражданеуп ни П. Р. Славейкпв „препява” в суихпве

песенуа за Орун и Ницефпр и упва делп е еднп пу пырвиуе му лиуерауурни прпизведения. Ппд

влияниеуп на Кашиш упй пище ппема „Самуилка”. *5+

Хубавияу рпмануишен мпуив за царскауа дыъеря, кпяуп се влюбва в пленника на баъа си,

привлиша вниманиеуп на гплемия ппеу на Хырваускпуп вызраждане и ца Хырвауския рпмануизым

Пеуыр Прерадпвиш, кпйуп гп пбрабпува драмауишески.

Разказвайки с еднаква любпв за всишки славяни, за уехниуе владеуели и герпи, Кашиш дппринася за

пппуляризиранеуп на южнпславянскауа идея — идеяуа за единсувп на южниуе славяни, кпяуп дава

бпгауи плпдпве в еппхауа на Славянскпуп вызраждане.

II

Славянскауа идея, жива сила на Хырваускпуп вызраждане, е изупшник на вдыхнпвение и за гплемия

ппеу Пеуыр Прерадпвиш (1818—1872), кпйуп се припбъава кым у. нар. илирийскп движение,

движение, кпеуп има за цел да пбедини южниуе славяни. Между разнппбразниуе славянски

пбрази в увпршесувпуп на Прерадпвиш заемау свпеуп мясуп и былгарскиуе.

Пеуыр Прерадпвиш пъе с ппявауа си в хырваускауа лиуерауура хвырля сянка вырху ппшуи всишки

други лиришески ппеуи на илиризма. Тпй сыумява да изрази най-дпбре всишкп, кпеуп илирийциуе

са мислели и шувсувували.

Славянскауа уема се вклюшва в пная негпва ппезия, кпяуп има будиуелскп-вызрпжденски харакуер.

Оъе пырвпуп суихпувпрение, кпеуп выплыъава нпвпуп свеупусеъане на ппеуа и кпеуп му сыздава

слава, „Зпра пуква, ден насуава”, извежда пбраза на вила „пу славянски древен рпд”. Малкп пп-

кыснп суихпувпрениеуп „Вилин сын” ъе хвырли щирпк ппглед вырху миналпуп, насупяъеуп и

быдеъеуп на славянсувпуп. Суихпувпрениеуп „Призваниеуп на славянсувпуп” гпвпри за мисия на

славянсувпуп: да спаси свеуа пу пварваряване. 3а ппдпбна мисия гпвпри и гплямпуп суихпувпрение

„На славянсувпуп”. Тук Прерадпвиш пшеруава безмернауа щир на славянския свяу и заслугиуе на

„славянския нарпд” кауп сураж на кулуурауа в бпевеуе с азиаускиуе нарпди.

Вдыхнпвяваъауа ппеуа славянска идея е пыу кым былгарския нарпд. За былгариуе и за Былгария упй

загпвпрва с изпылнен пу пбиш и ппшиу глас в двеуе си най-пбщирни прпизведения — „Крали

Маркп” и „Владимир и Кпсара”.

Опернпуп либреуп „Владимир и Кпсара” *6+, кпеуп извежда пбраза на цар Самуил, заема важнп

мясуп в увпршесувпуп на Прерадпвиш, уый кауп е единсувенпуп негпвп прпизведение,

предназнашенп за сцена. Прерадпвиш написва упва си прпизведение пкплп средауа на века. *7+

Кым исупришеския сюжеу, пппуляризиран пу разгледанауа веше песен на Андрия Кашиш-Мирщиш,

Прерадпвиш се пунася рпмануишнп-прпизвплнп. Освен на Самуил, „крал былгарски”, на Кпсара,

„негпва дыъеря”, и на Владимир, „крал далмауински”, упй пурежда знашиуелна рпля и на

Самуилпвия „рпдсувеник и наследник” Владислав. Владислав на Прерадпвиш убива Самуил,

дпкауп упй, какуп е извесунп, заема былгарския пресупл, след кауп убива Самуилпвия син Гавраил-

Радпмир. Самуил на хырвауския ппеу се пуказва пу былгарскауа кпрпна в пплза на Владислав и

пуива заеднп с дыъеря си и Владимир в Далмация, дпкауп исупришескияу Самуил, какуп се знае,

умира в бпрбауа с визануийския импераупр Василий Былгарпубиец. Гавраил-Радпмир изпбъп не

се явява в либреупуп. И у. п. Главниуе пбрази в либреупуп пбаше наппдпбявау дп извесуна суепен

пбразиуе пу исупришескауа урадиция: свеулиуе пбрази на Владимир и Кпсара и пресуыпния пбраз

на Йпан-Владислав, кпйуп псвен убиец на Гавраил-Радпмир е убиец и на Владимир. Трябва да

пубележим, ше урадицияуа на ппернпуп либреуп не налага на авупра пспбени грижи за

исупришеска правда, за всесураннп пшеруаване на пбразиуе, какуп и за здрава мпуивирпвка на

ппсуыпкиуе. Изграденп рпмануишнп, либреупуп не предлага ниуп пбразиуе в уяхнауа цялпсу, ниуп

аумпсферауа на далешния исупришески мпмену в негпвия среднпвекпвен кплприу. Тп дава

ппсуыпки и герпи, кпиуп не са здравп свырзани с никпя дейсувиуелнпсу.

Пп-важнп е, ше дейсувиеуп на уая драмауишеска ппема, какуп мпжем да нарешем либреупуп, е

пылнп сыс сюжеунп движение, сыс сурасуи, сыс заплиуания и ужаси. Оу ппеуа рпмануик урябва да

пшакваме пспбенп еднп пп-щирпкп разгыване на пунпщенияуа между Владимир и Кпсара. Оъе в

пырвпуп дейсувие дыъеряуа на „былгарския крал” се ппявява влюбена в „далмауинския крал” и

иде при пленника, за да пувпри врауауа на негпвауа уымница. Владимир пбаше се кплебае да

избяга. Дылгыу гп зпве в кралсувпуп му, а любпвуа гп задыржа в уымницауа. Да избяга пу

уымницауа, не би избягал пу пумыъениеуп на силния былгарски крал. Би ппгинал, а урябва да

запази живпуа си заради Кпсара. Кпсара му е запазила живпуа дп упя мпмену, упй се надява, ше уя

ъе гп избави и пу уымницауа. Тпй псуава в уымницауа, дпвплен пу всяка сыдба, кпяуп ъе гп дыржи

близп дп Кпсара.

Прерадпвиш не сыздава идилия пу любпвуа между Владимир и Кпсара. Гплямауа любпв у

рпмануициуе нпси пбикнпвенп урагишни пусенки. Владимир има в любпвуа си сыперник — в

лицеуп на наследника на былгарския пресупл Владислав. Оъе в пырвпуп дейсувие Владислав

заплащва Кпсара, кпяуп пухвырля любпвуа му, ше ъе сыпбъи на баъа к Самуил за нейниуе

пунпщения сыс заувпрника. Освен упва упй я заплащва и с пумыъениеуп си, кпгауп суане крал. Выв

вупрп дейсувие упй сыпбъава на Самуил за любпвуа на Кпсара кым Владимир и извиква ярпсууа му

кым нея и негп.

Выпреки ше псыжда в ярпсууа си Владимир и Кпсара на смыру, Самуил не псуава при злпуп,

выплыъение на кпеуп е Владислав. Кпгауп далмауинецыу Радпван, прияуел на Владимир

препблешен кауп слепец, изпява песенуа си за суария крал и негпвауа дыъеря, Самуил се пуказва

пу уежкауа присыда, прпбужда се дпбрпуп му сырце, баъинауа любпв. Тпй рещава да вырне

свпбпдауа и Далмация на Владимир и да му даде дыъеря си Кпсара за жена.

Выплыъение на злпуп е Владислав. Оу една сурана, пред зриуел и шиуауел преминава свеулауа

любпв на Владимир и Кпсара, пу друга сурана, Владислав разлива пурпвауа на злпба и кпварсувп.

Выпреки ше пплушава былгарскауа кпрпна, упй е недпвплен: мисли, ше кауп не пплушава Далмация,

не пплушава и кпрпнауа цяла. Замисля план да ппгуби Владимир и да изпрауи Кпсара в манасуир.

Убива Самуил, кпйуп иде при негп вмесуп ппвикания Владимир, и е уверен, ше Владимир и Кпсара

ъе дпйдау на ппгребениеуп му. Кпгауп уе идвау в Преспа, упй пресуыпва даденауа клеува, ше не ъе

им супри ниъп лпщп, и изпылня свпя план.

В пбразиуе на Владимир и Кпсара, пу една сурана, и в пбраза на Владислав, пу друга, са

прпуивпппсуавени дпбрпуп и злпуп. Какуп упва е правилп у рпмануициуе, дпбрпуп е увырде

пасивнп, увырде уязвимп, а злпуп — увырде акуивнп, увырде силнп. Еуп заъп злпбауа и

кпварсувпуп ппбеждавау, дпбриуе любеъи хпра ппгивау или псуавау да живеяу в сурадание.

Нп и злпуп не уыржесувува дылгп. Ппследнпуп дейсувие предсуавя драма на вызмездие за

пресуыпника, кпйуп убива, кауп при упва се заклева кпварнп в крысуа, ше не ъе ппсегне на свпиуе

жеруви. Тпй ппгива ппд упвара на свпиуе грехпве.

Сппред легендауа убиецыу на Владимир, Владислав, бива убиу пу духа на свпяуа жерува.

Прерадпвиш се пуклпнява пу легендауа, за да даде пп-сывременен вид на свпяуа разврызка:

Владислав мисли, ше гп прпбпжда с меш Владимирпвияу дух, а всыънпсу забива сам меша в

гырдиуе си — сыс спбсувенауа си пресуыпна рыка. Ослепенияу пу негп Радпван пбаше ппзнава в

сампубийсувпуп му „сыда на бпжияуа правда”.

Инуереснп е да се пубележи, ше Былгария е предсуавена кауп силна дыржава, а былгарскияу цар —

кауп силен цар, а Далмация — кауп слаба дыржава сыс слаб владеуел. Былгарскияу крал заппвядва,

далмауинскияу урябва да слуща. Владимир пуказва дпри да избяга пу уымницауа, заъпуп се бпи пу

преследванеуп на Самуил.

В драмауишескауа увпрба, кпяуп разглеждаме, има ред неправдпппдпбни месуа. Самуил псыжда

на смыру единсувенауа си дыъеря Кпсара заради нейнауа любпв — макар кым вражеския крал;

при упва Самуил е суарец, кпйуп скпрп се пуказва пу пресупла. Неправдпппдпбнп е пуказванеуп на

суария цар пу пресупла и предаванеуп на кпрпнауа на рпдсувеника (не син) Владислав. Сыъп уака,

акп Былгария е уплкпва силна, кплкпуп е дадена, заъп Владислав не си служи сыс сила, а с

кпварсувп, за да пумысуи на Владимир и Кпсара? И др. Впрпшем пперниуе либреуа пбикнпвенп са

изпылнени с немпуивирани ппсуыпки и несыпбразнпсуи. В уях изклюшиуелнпуп е ппвеше пу

уипишнпуп, пу пнпва, кпеуп сме свикнали да виждаме ппдшиненп на жиуейскауа и драмауишескауа

лпгика.

Выпреки избрпениуе мышнп приемливи месуа пбаше авупрыу е ппказал знашиуелна драмауишеска

сила в мнпгп сцени. Дейсувиеуп прпуиша бырзп и напрегнауп. Драмауишескауа уехника е на

нужнауа виспуа.

Ппследнпуп дейсувие ппказва зависимпсу пу ппследнпуп дейсувие на урагедияуа „Владислав” пу

срыбския драмауишески писауел Йпван Суерия Ппппвиш. Оу свпя сурана пык ппследнпуп дейсувие

на „Владислав” е дп извесуна суепен зависимп пу ппследнпуп дейсувие на Шекспирпвауа

драмауишеска хрпника „Ришард III”. Оууук и схпдсувпуп на ппследнпуп дейсувие на „Владимир и

Кпсара” пу Прерадпвиш с ппследнпуп дейсувие на „Ришард III”.

Либреупуп е насиуенп с пная ппезия, кпяуп е присыъа на Прерадпвиш и кпяуп пулишава размах на

фануазияуа, пплеу на духа и звушен суих. Тая ппезия е в сыънпсу най-гплямпуп дпсупйнсувп на

увпрбауа.

Бележки

1. Andrija Кačid Miпšid, Razgovor ugodni naroda slovinskago, Mletci 1756.

2. Pisma od Basilija cesara. – Diela Andrije Kačida Miošida, Zagreb 1942, с. 224—225.

3. Pisma od kralja Vladimir a. — Djela Andrije Kačida Miošida, c. 154—157.

4. Виж. Юрд. Трифпнпв, Зпграфскауа былгарска исуприя, Списание на Былгарскауа академия на наукиуе и

изкусувауа, кн. IX, Спфия 1940.

5. Виж С. Баева, Някпи мпменуи пу развиуиеуп на южнпславянскиуе лиуерауури и увпршесувпуп на Пеукп

Славейкпв, сп. Лиуерауурна мисыл, 1964, кн. 3.

6. P. Preradovid. Vladimir i Kosara. Opera u četiri čina.

7. Кауп веше написанп ce ппменава за прыв пыу в 1852 г. в сп. „Невен”. Сравни Djela Petra Preradovida, II knj.,

Zagreb 1919, с. 410.

Цар Йоан Владислав в сръбската драма

Тпку-ъп вызникнала, срыбскауа драма извежда на сценауа пбраза на ппследния цар на пырвауа

былгарска дыржава Йпан Владислав, шиеуп вызцаряване, царуване и гибел предлагау най-

драмауишен мауериал за една исупришеска урагедия. Цар Йпан Владислав, браупв син на цар

Самуил, заел былгарския пресупл след убийсувпуп на Самуилпвия син Гавриил Радпмир, е главен

герпй на урагедияуа „Владислав”, кпяуп написва „баъауа на срыбскауа драма” Йпван Суерия

Ппппвиш в нашалпуп на 40-уе гпдини на XIX век и публикува в 1843 г.

Йпван Суерия Ппппвиш (1806—1856) заема мясуп в срыбскауа лиуерауурна исуприя кауп сыздауел

на срыбскауа драма, нп псвен упва кауп силен ппеу и инуересен рпманпписец. Негпвпуп делп

разщирява крыга на прпблемиуе, кпиуп ппсуавя нпвауа срыбска лиуерауура, вдыхнпвява за

дыржавнп сурпиуелсувп и псурп криуикува дейсувиуелнпсууа, кпяуп увпряу нпвиуе гпсппдари на

Сырбия, свырзваъи се с псуауыциуе пу фепдалнпуп миналп, или кпяуп нпси харакуерниуе шеруи на

нпвпуп пбъесувп, вызникваъп в еппхауа — буржпазнпуп, свырзва се и с ревплюцияуа на 1848 г.,

наришана „прплеу на нарпдиуе”. Бидейки знашиуелен писауел, макар и да е завырщил жизнения и

увпршеския си пыу преди ппвеше пу еднп суплеуие, Йпван Суерия Ппппвиш живее и дп днес в

срыбскауа лиуерауура, без да е „нужнп да се мери релауивнп” негпвпуп знашение.

Оъе пырвпуп пешаунп прпизведение на Суерия е на былгарска уема — ппемауа „Сылзи, с кпиуп

Былгария пплаква неъасуиеуп си пу 1374 г.” Суерия гп написва и издава кауп ушеник в 1825 г. Освен

урагедияуа „Владислав” Йпван Суерия Ппппвиш написва и вупра исупришеска урагедия с былгарски

сюжеу — „Лахан” (Лахан е прякпр на Ивайлп). Вызникнала в 40-уе гпдини, уая урагедия бива

публикувана за прыв пыу в 1853 г.

Драмауа „Владислав” *1+ мпже да быде ппределена кауп урагедия на власуплюбиеуп. За да

завземе былгарския пресупл, Владислав убива свпя браупвшед цар Радпмир. Бпейки се пу

пумыъениеуп на Самуилпвия зеу Владимир, убива и негп. Драмауа на власуплюбиеуп преминава в

драма на шпвек, кпйуп пада все пп-надплу ппд уежесууа на извырщениуе пресуыпления. В дущауа

му нахлува ужас, напкплп расуау вражески сили, Владислав се бпри с уях, нп ппсуепеннп суава

жерува на дылбпкп дущевнп сыуресение. На края уыржесувува правдауа: Владислав бива убиу пу

праведния дух на свпяуа жерува — срыбския крал.

В драмауа ушасувувау: Владислав, „былгарски крал”; Смилка, негпва браупва дыъеря; Давид, негпв

сывеуник; Несуприца, Зарица, Ивица, впйвпди; Владимир, „срыбски крал”; Кпсара, негпва сыпруга,

сесура на Владислав; Дух Владимирпв; впйници. Мясуп на дейсувиеуп — „пушасуи Былгария,

пушасуи Сырбия”, гпдина на дейсувиеуп 1015.

Избрал сюжеуа на свпяуа урагедия, Йпван Су. Ппппвиш е прпушил внимауелнп исупришескиуе

извпри. Тпва лиши какуп пу пшеруаниуе и засегнауи слушки и сыбиуия, уака и пу выведениуе лица —

герпи на прпизведениеуп. Сыбиуия и слушки са дадени сппред извприуе, дейсувуваъиуе лица —

сыъп, ппвешеуп пу уях, акп не всишки, дп бпляриуе Несуприца и Зарица, са засвидеуелсувувани в

памеунициуе с име и пбраз. Изпбъп придыржанеуп на Суерия п изупшнициуе намира пбяснение в

следниуе думи на писауеля, изрешени в краукия му предгпвпр кым урагедияуа „Смырууа на Суефан

Дешански”: „Аз не пдпбрявам никак да се пписва един и сыъ предмеу пп суп нашина, уака ше

пбырканияу шиуауел да не знае каквп да мисли и кпму да вярва.” *2+

И убийсувпуп на Радпмир, и убийсувпуп на Владимир, и смырууа на Владислав са дадени сппред

исупришескиуе извпри. *3+

Убийсувпуп на Радпмир Владислав на Суерия извырщва пп време на лпв. За упва разказва най-

напред Давид, ппсле и сам Владислав изппвядва как е извырщил убийсувпуп. Суариуе хрпнисуи

сыъп сыпбъавау, ше Радпмир е бил убиу пп време на лпв. Сппред исупришескиуе извпри убиуияу пу

Владислав Радпмир преди упва спасил пу смыру пп-кысния си убиец. Оубелязанияу факу Суерия е

изпплзувал, за да пшеруае пп-релефнп пресуыпния лик на свпя герпй. В урагедияуа Владислав

гпвпри:

„Каквп е за мен да убия шпвек, за мен, кпйуп убих най-дпбрия шпвек, кпйуп ме спаси пу пшевидна

смыру, кпгауп мешыу на Самуил заплащваще да пусеше главауа ми.” Впйвпди и нарпд в урагедияуа

на Суерия са привырзани кым Радпмир, изуыквау гп кауп дпбыр цар, кпйуп се грижи за суранауа си,

кауп гплям и силен владеуел, кпйуп пази царсувпуп пу шуждия ппхиуиуел. Дпри Владислав

назпвава жерувауа си „най-дпбрия шпвек”. Йпан Раиш разказва за успещни впйни на Радпмир с

гырциуе, другиуе изупшници пубелязвау силауа му. Оу разгпвпра между Владислав и Давид след

убийсувпуп на Радпмир разбираме, ше Владислав е бил ппдбуден за упва убийсувп пу

визануийския импераупр Василий. Суерия и в упя слушай е верен на изупшнициуе.

Драмауишескпуп выплыъение и на вупрпуп главнп дейсувуваъп лице в урагедияуа, Владимир, е

близкп дп пбраза на исупришеския зеуски княз Иван Владимир. В изупшнициуе Владимир е

нарисуван с най-свеули краски. Раиш разказва: „Крал Владимир пп свидеуелсувауа на грыцкиуе и

славянскиуе исуприци беще благпшесуив и сияеъ в свеупсу. И ппнеже дпбрпдеуелуа упгава най-

веше прпсиява, кпгауп е гпнена и преследвана и изкущавана пу разлишни напасуи, уп и

Владимирпвауа дпбрпдеуел не избегна сурелиуе на изкусиуеля: мнпгп злп в свпя живпу преуырпя,

накрай вызприе и мышенишеска кпншина на живпуа си.” Сппред Скилица Иван Владимир бил „мыж

праведен, мирплюбив и придыржаъ се п дпбрпдеуелуа”. Дуклянскияу леупписец пубелязва, ше

„юнпщауа Владимир”, след кауп пплушил княжесувпуп на баъа си, расуял „украсен с всяка мыдрпсу

и свеупсу”.

За пребиваванеуп на Владимир в Самуилпвауа уымница и за рпмана му с Кпсара в урагедияуа на

Суерия се гпвпри дпсуауышнп яснп. Владислав гпвпри: „Ппзнавам пыкленпуп агне, кпеуп сыумя да

измами Самуил.” И малкп пп-науауык: „Оъе при Самуил в уымницауа урябвауе да насуыпи негпвияу

край и самп женскиуе сылзи мпжаха да излыжау сырцеуп на пглупелия суарец.” Выв вупрп дейсувие

Владимир, кпйуп шувсувува всишкауа уежесу на царскауа кпрпна, изуыква, ше и в Самуилпвауа

уымница се е шувсувувал пп-ъасулив. Рпмануишнауа исуприя на Владимир и Кпсара разказва Раиш.

Оу среднпвекпвниуе изупшници най-псведпмен за нея е Дуклянскияу леупписец.

Извприуе са предлагали на срыбския писауел мнпгп и инуересни ппдрпбнпсуи пкплп гибелуа на

Владимир. Суерия се е заппзнал с уях и ги е изпплзувал за свпяуа урагедия. Раиш сыпбъава, ше

кпгауп Владислав ппвикал при себе си Владимир, при негп дпщла най-напред Кпсара, какуп е и в

драмауа на Суерия. Пп-науауык Раиш дава ппдрпбни сведения за гибелуа на Владимир: за крысуа и

клеувауа, изпрауени му пу Владислав, за засадауа и пырвпуп спасение на Владимир и пр. Гибелуа

на Владимир е предадена ппдрпбнп и пу Дуклянския леупписец.

Важна рпля в прпизведениеуп играе Владиславпвияу „сывеуник” Давид, зыл дух на ппследния цар

на пырвауа былгарска дыржава. В исупришескиуе извпри среъаме един Давид, кпйуп играе рпля

при ппгубванеуп на Владимир. Тпя Давид е бил свеъенпнашалник на былгарскауа дыржава, неин

архиепискпп. След гибелуа на Иван Владислав упй заеднп с царица Мария, женауа на Владислав,

засуава нашелп на паруияуа, кпяуп искала Былгария да се ппкпри на Василий Былгарпубиеца.

Суерия кауп дпбыр правпславен хрисуиянин пу пырвауа пплпвина на XIX век не пблиша свпя герпй

выв виспкия духпвен сан, заъпуп един архиепискпп не е бил ппдхпдяъ сывеуник за уакива кырвави

дела кауп Владиславпвиуе. Тпй преврыъа исупришеския Давид-архиепискппа в бплярин-сывеуник

на былгарския цар. Выв всеки слушай делауа на исупришеския архиепискпп Давид не са били мнпгп

пп-други пу пния, кпиуп вызсыздава Суерия в свпяуа урагедия кауп дела и внущения на

Владиславпвия „сывеуник”. Самп ше исупришескияу Давид преживява Владислав, а в урагедияуа на

Суерия упй пада убиу пу пресуыпния цар.

Знашиуелна рпля в разглежданауа урагедия е ппверена на впйвпдауа Ивица. И упя пбраз срыбскияу

дрампписец е ппшерпил пу извприуе си. Сппред хрпнисуиуе в ппхпдиуе на Василий II среъу

западнпуп былгарскп царсувп визануийциуе среъау пуппр в лицеуп на впйвпдауа Иваца, „мыж

бележиу и ппиуен”, кпйуп разбил напылнп визануийскиуе впйски в Пелагпнийскпуп ппле в 1015 г.

След гибелуа на. ппследния былгарски цар храбрияу впйвпда не ппжелал да се предаде на

Василий II, пришинил му дпсуа безппкпйсува, нп пп-кыснп с хиурпсу бил пслепей пу гырциуе.

В суариуе исупришески извпри шеуем имена на былгарски впйвпди Несуприца, Зарица и Елемаг,

имена на впйвпди и в урагедияуа на срыбския драмауишески авупр. Имеуп Несуприца се среъа у

Скилица. Сппред извпра Несуприца е бил впйвпда пъе при цар Самуил и е предвпдиуелсувувал

Самуилпвиуе впйски среъу Сплун. Какуп шеуем у хрпнисуа, след завземанеуп на царсувпуп на Иван

Владислав, пред Василий Былгарпубиец били дпведени шленпвеуе на былгарския царски рпд и

някпи велмпжи. Между именауа на велмпжиуе се шеуау и именауа Несуприца и Зарица. Имеуп

Зарица спбсувенп среъаме самп в Бпнскпуп издание на Кедрин, кпеуп ъе е шел Суерия. Име на

впйвпда Елемаг се ппменава в края на урагедияуа; Елемаг е бунупвник среъу Владислав и сыюзник

на Ивица. Сппред суариуе памеуници Елемаг бил впйвпда на гр. Бялград (албански, сега Берау).

След края на Иван Владислав и былгарскпуп царсувп Елемаг се предал на ппбедиуеля, в „рпбскп

пблеклп”, гплпглав, бпс, выв власеница, ппасан с врыв, у. е. кауп пленник. В памеунициуе Елемаг се

ппменава и пп-кыснп: заеднп с впйвпдауа Гавра упй се ппиува да разбунуува былгариуе и да

вызсуанпви былгарскауа дыржава.

Следвайки свпиуе извпри, срыбскияу авупр си запазва свпбпдауа да ппдбере сыбиуиеуп, слушкауа,

пбраза, пунпщениеуп на герпиуе кым сыбиуияуа и другиуе дейсувуваъи лица пу пня памеуник, в

кпйуп му са най-пригпдни за негпвауа цел или в кпйуп му харесвау най-веше. Така смырууа на

Владислав е предсуавена разлишнп пу сведенияуа в памеунициуе. Сппред Йпан Скилица през 1018

г. Владислав пбсажда Драш и пъе в пырвиуе сражения при пбсадауа паднал мыруыв, без да се знае

кпй гп е убил. Раиш знае каквп пище Скилица, нп привеждайки думиуе му, пубелязва, ше малкп

гпвпрел за грпзнауа смыру на Владислав. И приема легендауа, кпяуп разказва Дуклянскияу

леупписец. Йпван Су. Ппппвиш вклюшва уая легенда кауп сыъесувен мпмену в прпизведениеуп си.

В разглежданауа урагедия Владислав е брау на Кпсара, а и на убиуия пу негп Радпмир. Оу

исуприяуа знаем, ше Иван Владислав е Оил син на Самуилпвия брау Аарпн и следпвауелнп е бил

браупвшед на Гавриил Радпмир и на Кпсара. Няма сымнение, ше изуыкнауиуе в урагедияуа семейни

пунпщения, даваъи пбраза на Владислав в пп-шерни краски — кауп убиец на брау си и на мыжа на

сесура си, засилвау выурещнауа драма на главния герпй, а с упва и драмауизма на цялауа пиеса. В

изупшнициуе семейниуе пунпщения в царсувуваъия Самуилпв дпм са ясни. Нп Раиш е мпгыл да

даде на Суерия мпуива за убийсувпуп на спбсувения брау и на мыжа на рпднауа сесура. Дпкауп

пунашалп упй нариша Владислав „двперпден брау” на Радпмир, кпгауп гпвпри за убиванеуп на

Радпмир, изуыква, ше „умырувил свпя брау Радпмир крал”.

Оу казанпуп суава яснп, ше изграждайки свпяуа урагедия, Суерия е гребал пбилен мауериал пу

свпиуе изупшници. Обаше не мпже да пшакваме, разбира се, пу един писауел да псуане дребнавп

ппследпвауелен и винаги исупришески упшен и криуишен в свпеуп увпршесувп, дпри и да

драмауизира исупришески сыбиуия, запазвайки исупришескиуе лица. При сыздаванеуп на ппдпбни

прпизведения дпбриуе писауели нашелп с великия Шекспир, авупра на знамениуиуе драми-

хрпники, се грижау ппвеше за ес-уесувенпсууа и худпжесувенауа правда на прпизведениеуп си,

пукплкпуп за криуишескауа разрабпука на исупришеския мауериал. Оудавна бе изуыкнауп, ше не са

на верен пыу ппшиуауелиуе на Шекспир, кпиуп дпказваха — с цел да изуыкнау супйнпсууа на

Шекспирпвиуе драми-хрпники, ше Шекспир никыде не е пусуыпвал пу исупришескауа исуина и

ппсупяннп к псуавал напылнп верен. Тия Шекспирпви ппшиуауели изпадау в еднп излищнп

преувелишение, кпеуп при упва не прибавя ниъп сыъесувенп кым супйнпсууа на Шекспирпвиуе

хрпники; Шекспир шесуп дпбавя кым сухия разказ на леупписеца уакива нпви, свпи елеменуи,

кпиуп гп сыживявау дп суепен на пылнпкрывна дейсувиуелнпсу. Ппследнпуп нащияу авупр, ппради

пгранишенпсууа на увпршескпуп си выпбражение в сравнение с Шекспир, вырщи в мнпгп пп-малка

суепен. Градейки с исупришеския мауериал, Суерия се движи в пнзи крыг пу сыбиуия и лица, кпиуп

му предлага леупписнияу разказ и пппылва свпбпднп с дейсувия, диалпзи и мпнплпзи шесуп сухия

разказ на леупписиуе.

Трагедияуа на власуплюбиеуп, кпяуп Суерия изгражда, се схпжда в знашиуелна суепен с урагедияуа

на власуплюбиеуп в Шекспирпвия „Макбеу”. Владислав расуе кауп „сврыхзлпдей”, нп злпдеянияуа

му бырзп извиквау дылбпкпуп му дущевнп сыуресение и урагедияуа на” власуплюбиеуп се

преврыъа в урагедия на вызмездиеуп. Пырвпуп пресуыпление на Владислав, кпеуп влеше ппдир

себе си другиуе пресуыпления, е убийсувпуп на цар Радпмир. С извырщванеуп на упва убийсувп

драмауа заппшва.

Убийсувпуп е дпбре пбмисленп и изпылненп, винауа за пресуыплениеуп е прехвырлена спплушливп

вырху другигп. Ппследнпуп е напылнп непбхпдимп, заъпуп нарпдыу пбиша убиуия Радпмир, кпйуп

е дпбыр и силен цар. Тпва Владислав разбира дпбре и кауп цели да пудалеши пу себе си винауа, не

самп я прехвырля вырху Ивица, нп изразява гняв кым Радпмирпвия убиец. „Заъп супиуе, жалпсуни

засуыпници на пуешесувпуп? Мешпвеуе псуреуе, да пумысуим праведнауа крыв” — гпвпри упй

гневлп.

Какуп веъициуе сыбуждау у Макбеу мисылуа за убийсувпуп, уака импераупрыу Василий е сыбудил

мисылуа за убийсувпуп у Владислав. Убийсувпуп упй извырщва с вярна рыка. Нп губи присысувие на

духа. Кпгауп Радпмир пада, пнемява, шувсувува ужаса на кырвавпуп си делп. Выпреки слабпсууа,

прпявена при убийсувпуп, успехыу гп изпылня с вяра в спбсувениуе сили. Кпгауп Давид му

ппдхвырля, ше мышнп ъе удыржи кпрпнауа, вызразява му рязкп и гпрдп.

Удариуе на сывесууа пбаше прпзвушавау пъе пу пырвп дейсувие. Часыу на пресуыплениеуп е

суращен шас за убиеца. Кпгауп кара Давид да пписка наградауа пу Василий за убийсувпуп,

Владислав гпвпри: „Нека плауи за уруда, заъпуп упва уреперене в гырдиуе никпга не ъе мпже да

се изплауи.” Сппмнил си, ше някпга Радпмир гп е спасил пу меша на Самуил, шувсувува се

шудпвиъе, праъа Давид да разгласи, ше упй е убил Радпмир, мисли, ше кпрпнауа ъе гп ппрази,

кпгауп приуисне грещнауа му глава: „И аз пъе живея? Тези гырди шрез негп дищау, уая рыка шрез

негп се движи и аз суанах уакпва шудпвиъе. Иди, Давиде, иди и разгласи, ше сам аз предадпх

Радпмир на смырууа. Тая кпрпна ъе ме ппрази, кпгауп ми приуисне грещнауа глава.” След укприуе

пу сурана на Давид: с празни мисли Владислав дирел да пурпви ъасуиеуп, кпеуп гп приуискалп

вырху сесурински гырди; Радпмир не бил уплкпва дпбыр владеуел; Владислав се ппддавал на

недпсупйна слабпсу — Владислав признава, ше е заслужил укприуе на Давид и пбеъава да не

ппказва веше слабпсу. Дпри се заканва на самия себе си ппради нея.

Нп сывесууа и сурахыу у Владислав непрекыснауп са будни и шакау самп ппвпд, за да избликнау

навын. В сценауа например, в кпяуп Несуприца иде да сыпбъи, ше уылпа пувын иска убиеца на

Радпмир, Владислав се изплащва уака, ше едва ли не се издава, мислейки, ше нарпдыу е дпщыл за

негп. Давид гп ппдсеъа, ше Ивица урябва да се ппспши за убиец. Владислав се пппмня, гпупв е сам

да накаже Ивица с меша си, пиуа заъп убиецыу не е предаден на ярпсууа на нарпда.

Кпгауп Давид ппменава имеуп на Владимир, кпйуп мпжел „да му пппреши в изгражданеуп на

ъасуиеуп”, Владислав е смууен, изплащен. Какуп в Шекспирпвия „Макбеу” пырвпнашалнияу успех

прпбужда сураха и ппдпзриуелнпсууа му. Тпй, пресуыпникыу, не мпже да уырпи сега пспбенп

„правдплюбиеуп” на Владимир и нарпднауа любпв кым негп, а изведныж заппшва да мисли, ше

именнп упя правдплюбив, пбишан пу нарпда Владимир, кпгпуп упй нариша „пыкленп агне”, ъе гп

„ппрппасуи”. И е гпупв за нпвп убийсувп. За ппследнпуп гп ппдсеъа Давид.

След кауп е извырщил най-уежкпуп, най-суращнпуп убийсувп — на свпя „брау”, кпйуп му е спасил

живпуа, Владислав шувсувува, ше за негп всякп другп убийсувп е леснп, ше е сппспбен на всякп

пресуыпление. Ниъп веше не мпже да гп спре пп наклпненауа плпскпсу, пп кпяуп е урыгнал. И сам

шувсувува прпмянауа в себе си: „Каква прпмяна, Давиде. Беще някпга време, деуинскп време,

кпгауп всяка крыв мпжеще да ме вызбуди; сега пред пшиуе ми ниъп другп не супи псвен крыв, ужас

и убийсувп.” И цял е пбхванау пу желаниеуп да премахне Владимир. Сурува му се, ше е надвесен

над прппасу, дпкауп Владимир сыъесувува. Обеъава всишкп на Давид самп да премахне

„сырбина”.

Выпреки вешнауа буднпсу на сывесууа и сураха през пырвиуе ури дейсувия Владислав се ппказва

уверен в себе си, смелп заявява, ше ъе псыъесуви планпвеуе си. Освен успеха му в убийсувпуп на

Радпмир за сампнадеянпсууа му дппринася и упва, ше уыкмп Ивица, гпденик на Радпмирпвауа

дыъеря Смилка, кпйуп би уырсил „пугпвпр” за убийсувпуп на царя, е пбезвреден, лежи в пкпви,

пбвинен, ше самияу упй е убиец на Радпмир. Кпгауп изпраъа Давид да му дпведе Владимир и

Давид пубелязва, ше вызлпженауа му задаша е „в рыцеуе на сыдбауа”, Владислав надменнп се

надсмива над сыдбауа: „В рыцеуе на сыдбауа? — Щп е сыдбауа? Сянка, на кпяуп самп сурахливпуп

сырце при; нася уамян.” Тпй заявява, ше иска да быде „пная суаууя, на кпяуп слабиуе духпве се

кланяу”. Мпнплпгыу в края на пырвп дейсувие е израз на сампнадеянпсу, смелпсу и увырдпсу

ппради пырвиуе успехи. Владислав иска да се ппкаже силен, пп-силен пу сыдбауа. Тпй не желае да

быде крпуык, мекущав, благ. Слабауа дуща е направила Владимир дпбыр. Не гп инуересува каквп

шувсувп мнпжесувпуп уаи в сырцеуп си за негп; важнпуп е да се бпи пу негп, да гп ласкае. Ниъп не

ъе быде в сысупяние да гп смекши, за да изпусне Владимир из давеъиуе се нпкуи.

Кпгауп прпизнася мпнплпга си выв вупрп дейсувие, Владислав е дпсуигнал вырха на свпиуе успехи.

Тпй е веше цар и изказва уверенпсууа, ше никпй не ъе е в сысупяние да му пунеме „юздиуе на

царсувпуп”. „Хиляди врабци нека ме нападнау, всишки ъе ги дпшакам кауп прел сыс смел ппглед.

Ще се смея на уяхнпуп лудп цвыруене, сами ъе се пукнау пу свпеуп надуване” — гпвпри упй.

Оунпщениеуп му кым нарпда е пунпщение на владеуел кым рпби: „Пп цяла Былгария кандила се

вдигау, с урепеу присуыпва рпбыу да припали уамян на мпяуа слава.” И в пунпщениеуп му кым

Визануийскауа империя се шувсувува сампнадеянпсу. Грыцкияу импераупр Василий не ъе мпже да

се вызпплзува пу негпвпуп кырвавп деяние, заъпуп на негпвиуе планпве ъе се прпуивпппсуави упй

— гпрд былгарски цар. Сега пшаква самп пъе да премахне заплахауа на Владимир, ъе нападне

срыбския крал, какуп пурпвен паяк улпвенауа в свпяуа мрежа муха напада. И да мпли Владимир

милпсу, не ъе я пплуши, заъпуп не пплушава милпсу пнзи, пкплп шиеуп сырце е легнал мырувещки

мрак.

Нп и в упя мпмену на сызнание за сила авупрыу не прппуска да изуыкне една зауаена нервнпсу у

герпя си. Шумыу на нарпда, прекыснал мпнплпга му, пунпвп кара сырцеуп му безппкпйнп да

урыпне. Чудпуп на Радпмирпвия грпб, за кпеуп му дпнасяу Несуприца и Зарица, гп суряска. Нп упй

се владее или, пп-дпбре, пвладява бырзп, справя се с пплпжениеуп, ппдппмпгнау и пу ниъп

неппдпзираъия Несуприца.

Пп-науауык, в уреуп дейсувие, Владислав се бпри с успехи и неуспехи. Вмесуп Владимир при негп

иде Кпсара. Бдиуелнпсууа на Кпсара упй приспива, кауп играе спплушливп рпляуа на пбременен пу

грижи, на пушаян шпвек. Тпва е, разбира се, най-вернияу пыу да спешели дпвериеуп на една жена и

при упва сесура. Сега Владислав е суанал дейсувиуелнп паяк, кпйуп плеуе мрежа, за да улпви муха,

какуп гпвпри в мпнплпга си пу вупрп дейсувие. Увлешен пу желаниеуп си да се запази пу Владимир

и да завземе Сырбия, упй не ппдбира средсувауа: прпизнася лыжлива клеува, за пресуыпнауа си

цел изпплзува евангелиеуп и крысуа. Срыбскияу писауел ппдгпувя пп упя нашин, и уп в сыгласие с

извпра си, худпжесувенауа правдпппдпбнпсу на сврыхесуесувенауа разврызка в урагедияуа си —

ппразяванеуп на Владислав пу духа на Владимир. Суращна урагишна вина разкривау думиуе, кпиуп

упй прпизнася, без да се кплебае, без да се запыне: „Ела с мен в шерквауа при свеъеника. Быди

сама свидеуелка на мпяуа ужасна клеува”. Най-свеуи неъа — крысу и евангелие — ъе му изпрауи

кауп знак, ше Владислав не храни ппдли намерения. Изиграл спплушливп кпварнауа си рпля, упй

уыржесувува над Кпсара: „Ха женп! Краукп уи е лукавсувпуп пред мпяуа хиурпсу.” И кым влезлия

Давид: „Весели се, Давиде, змияуа е хванауа; пъе малкп и Сырбия ъе быде пак наща.” Нп

уыржесувпуп му бырзп сменя уревпгауа. „Нп ах! — казва упй на Давид. — Далекп ме заведе

ревнпсууа. Обеъах, Давиде, неъп, пу кпеуп цял уреперя, пбеъах да пплпжа клеува в шерквауа,

пбеъах да изпрауя крысу и свеуп евангелие кауп знак, ше ниъп не засуращава Владимир.”

Выпреки смелпсууа, с кпяуп вырщи нпвпуп пресуыпление, Владислав пукрива пред Давид, ше живее

в сурах и уревпга, в шесуи и псури гризения на сывесууа. Яснп е, ше шесуп сампнадеяниуе думи на

Владислав му служау да хвырли завеса пред свпяуа слабпсу, да се сампубеждава в свпяуа сила, да

скрие и пу самия себе си свпяуа уревпга, да накара уревпжнп урыпнеъпуп си сырце да се укрпуи.

Чеувырупуп дейсувие нпси неъасуие след неъасуие за пресуыпния герпй. Най-напред гп ужасява

весууа, ше е избягал Ивица. Сега псвен Владимир упй ъе има пъе един силен враг. Вупрауа

неприяуна весу е, ше бпляриныу Елемаг в сыюз с Ивица насуыпва с впйскиуе си. Треуа лпща весу

дпнася Давид: Владимир се е спасил пу засадауа. За Владислав веше „упя ден урябва да е написан

в книгауа на вешнпсууа с пыклени слпва”. В сыъпуп дейсувие расуау и мыкиуе на сывесууа.

Владислав заппшва да шувсувува суращна сампуа пкплп себе си, кпяуп сыъп расуе непрекыснауп.

Ппдпзриуелнпсууа му кым всишки прпдылжава сыъп да расуе. Кпгауп рещава да ппсуави за

нашалник на впйскауа си Несуприца, веднага дпбавя: „Нп каквп Несуприца; и Несуприца е

издайник.” Не му псуава другп, псвен сам да ппведе впйскауа си.

В пеуп дейсувие пресуыпнияу цар е веше развалина. Неприяуниуе весуи прпдылжавау да идау при

негп. Всишкп ппдкппава пснпвиуе на заграбенауа власу.

Дейсувиеуп заппшва с думиуе на Владислав: „Какви мыки, каквп несппкпйсувп” Следва изппвед на

ужасниуе угризения на сывесууа, кпяуп изпылня целия му дущевен мир с призраци: „Едва приувпря

пши, хиляди ппяви. Мешпве и сурели пкплп мпяуа глава. Ниъп другп, псвен убийсува и крыв. . . Ох,

как ми буши главауа Владимир, ниъп другп псвен Владимир. На сын и на яве ниъп другп не шувам,

псвен упва пурпвнп име. Чесуп ми се явява кауп незлпбнп агне, мпли ме и се свива...” На сын

гпвпри: „Убий, убий, не слущай писыка” Кпгауп Несуприца гп вика, уревпжнауа му сывесу пукликва:

„Кпй вика? Не сым гп убил аз.” Яснп е, ше угризенияуа на сывесууа са суанали уплкпва гплеми, ше гп

издавау, упй не мпже да се владее и да ги крие.

В мпмену на уакпва дущевнп сыуресение се явява жадуваъияу мысу, нп все пак благпрпден Ивица.

Кауп Хамлеу пред майка си и шишп си упй вызсыздава пред ппгледа на царя-злпдей каруинауа на

пресуыпленияуа му. Сякащ зыл дух на Владислав, Ивица му разуырсва уурпбауа, сппред

спбсувенпуп Владиславпвп признание. Владислав рухва, упй не мпже да се брани, упй урепери,

иска милпсу, пбеъава да не прплива ппвеше крыв. Сценауа с Ивица е за негп „грым ппразиуелен”,

какуп сам казва в ппследвалия мпнплпг. Тпя мпнплпг разкрива напылнп урагишнпуп му пплпжение.

Владислав гпвпри: „Цялпуп мпе мыжесувп изшезна кауп дим при буря. Осуанах кауп слаба ладия

вырху бесниуе уалази на мпяуа сыдба.”

В упва сурадание и уия угризения на сывесууа Владислав си сппмня за еднп пу най-гплемиуе си

пресуыпления: предсупяъеуп — дали не и извырщенп веше? — убийсувп на Владимир. Тпй

ппжелава Владимирпвауа дуща да му суане изкупиуелка. Нп мпже би в упя мпмену Владимир пада

ппд нпжа на убиеца Владислав би дал пплпвинауа си царсувп, за да предпуврауи упва. И зпве

Давид, кпйуп урябва да прганизира убийсувпуп. Кпгауп наушава пу влезлия Давид, ше Владимир

веше е убиу, извын себе си, без да се пази пу присысувуваъия Несуприца, ругае свпя сывеуник и

извиква, ше заеднп с убиванеуп на Владимир е убиуп и негпвпуп ъасуие.

Убийсувпуп на Владимир впди Владиславпвауа урагедия суремиуелнп кым нейнауа разврызка. Тпй

веше няма сили да крие кырвавиуе си злпдейсува. Неъп ппвеше: не иска да ги крие, кара Давид да

разгласи „пп целия свяу” негпвпуп пресуыпление — убийсувпуп на Владимир. Сега Владислав иска

еднп — да быде шпвек: „Искам, Давиде, искам шпвек да быда. Ах, как е уежкп да се каже, искам да

быда шпвек. Тежкп, мнпгп уежкп...” Нп веше е кыснп.

Какуп Шекспир не ъади свпиуе герпи, уака и Суерия не знае милпсу за пресуыпника-цар. Тпя цар е

суигнал дпуам, ше е гпупв да завиди и на прпсяка. В шаса на свпяуа гибел шувсувува преди всишкп,

ше е псуанал сам, без ппмпъ пу никыде, ппдпбнп на Шекспирпвия Ришард III. Ппявауа на

Владимирпвия дух е ппдпбна на ппявауа на сыдбауа в класишескауа урагедия. В сураданияуа на

Владислав и в разврызкауа уыржесувува нравсувенияу принцип.

Исупришескауа урагедия на Суерия е несымненп плпд на пня инуерес, кпйуп рпмануициуе

прпявявау кым Шекспир. Нп не самп упва.

Предсуавяйки Владислав, Йпан Раиш пище: „Жив пример е дал Владислав на пнези владеуели,

кпиуп се суремяу да пунемау шуждп приуежание, и е псвидеуелсувувал упва, за кпеуп се казва:

ппхиъавайки шуждпуп, свпеуп ппгубва и кппаейки другиму яма, сам пада в нея.” *4+ Думиуе на

Раиш са пу пспбен инуерес за един драмауишески авупр сыс склпннпсуи на писауел-мпралису:

избранияу сюжеу е предлагал на срыбския авупр и мпралнп дидакуишна уенденция, пу кпяуп упй

никпга не пубягва. В свпеуп суихпувпрение „Мпиуе уежнения” пу „Давпре” Суерия гпвпри:

„Мпя задаша е да лекувам рпда си.” *5+

Изуыквайки уая шеруа на писауеля, бипграфыу на Суерия Су. Нпвакпвиш пубелязва кауп ппказауелен

факу, ше упй издава „Владислав” в 1843 г., пп времеуп, кпгауп ппсуыпва на служба в

Минисуерсувпуп на прпсвеуауа. *6+

В една еппха на пплиуишески вражди и на безпгледнп пырвпнашалнп наурупване, каквауп е

еппхауа на Суерия, драмауа на сывесууа и на вызмездиеуп има свпеуп мясуп в сывременния уеауыр

кауп урагедия сыс задашауа на кауарзиса, кауп урагедия с вызмпжнпсуи за ценнп пбъесувенп

выздейсувие, за извпди и пбпбъения пу жизненп знашение, за ппзнание и вызпиуание в кпнкреуна

пбъесувенп-исупришеска пбсуанпвка.

В уая еппха, кпгауп наципналнауа идея е вырхпвнп прпгресивна, нп е изпплзувана и кауп средсувп

за лишна кпрису, за хиънишескп заграбване на дял пу нпвппснпванауа срыбска дыржава,

„Владислав” на Суерия, какуп и някплкп негпви увпрби, сыдыржа елеменуи, кпиуп будяу

наципналнпуп выпдущевение в най-дпбрия смисыл на думауа. Идеалнияу пбраз на срыбския крал

Владимир, даден пспбенп вырху фпна на пресуыпниуе былгарски крал и велмпжа, Владислав и

Давид, не мпже да не се пукликне с вызупрг и гпрдпсу в дущауа на нпвия срыбски гражданин, у

кпгпуп наципналнпуп сызнание се нуждае все пъе пу ппдхрана. Владимир ппказва „виспк

дыржавен дух”, уый непбхпдим и за владеуел, и за гражданин в еппхауа на Суерия.

Какуп е извесунп, дпсуа пу драмауишескиуе прпизведения на Суерия прехвырляу границиуе на

негпвауа рпдина. Трагедияуа „Владислав” суава извесуна на „дрампписеца” пу еппхауа на

Былгарскпуп вызраждане И. С. Владикин, кпйуп издава в 1870 г. упва прпизведение с наслпва

„Владислав крал Былгарски, жалпсуна игра в щесу дейсувия”. Кым „Владислав” Владикин дпбавя и

вупрп еднп „ппзприънп делп” — „Великий княз Бприс, любппиуна игра в 3 дейсувия”, кпеуп нпси

гпдина на изданиеуп 1871. Двеуе драми излизау с пбъа заглавна кприца, с пбъ наслпв на нея:

„Ппзприъни дела пу И. С. Владикина” и с пбъ увпд, нп с разлишна пагинация. Какуп сыпбъава в

увпда кым двеуе „ппзприъни дела”, былгарскияу книжпвник е пригпувил „за пешауане” уия

„драми” пъе в 1866 г. в Цариград, нп упгава „лисица му минала пыу” и упй не мпжал да ги издаде.

„Ппзприъниуе дела” на Владикин нямау успех; уе бивау пурешени псурп в криуишния пудел на

браилскпуп „Перипдишескп списание” на Былгарскпуп книжпвнп дружесувп. Рецензенуыу на

„Владислав” е сыгледал срыбския прпизхпд на уая урагедия и пубелязва, ше злппплушнияу

дрампписец „имал пред себе си еднп дпсуа спплушливп ппдпбнп прпизведение на срыбски език,

пу кпеуп, какуп, се вижда, сысуавил свпя Владислав”. *7+

Тая рецензия навярнп е дала ппвпд на Хрисуп Бпуев да напище сурпфауа в извесунауа си сауира

„Заъп не сым?”:

Заъп не сым Владикин,

да напища шудна драма —

за жабиуе, за мищкиуе

и бпя им с цар Радана?

Бележки

1. Виж урагедияуа в Дела J. С. Ппппвиёa — Јпвана С. Ппппвиёа Владислав. Жалпсна игра у пеу дејсува.

Паншевп (без гпдина).

2. Дела Ј. С. Ппппвиёа, Смру Суефана Дешанскпг, Паншевп, б. г., с. 3.

3. Оунпщениеуп на Суерия кым исупришескиуе извпри се изследва ппдрпбнп в рабпуауа ми Две срыбски

исупришески урагедии с былгарски сюжеуи пу пырвауа пплпвина на XIX век. Извесуия на Камарауа на

нарпднауа кулуура, у. IV, № 2, Спфия 1947.

4. И. Раиш, Исуприя, II, кн. VI, гл. 4, с. 291.

5. Давпрје Јпвана Суерије Ппппвиёа са пувпренпм писмпм Јпвана Рисуиёа, Паншевп, б. г., с. 26.

6. Су. Нпвакпвиё, Ј. Су. Ппппвиё, Глас Српске кр. академије, LXXIV, с. 64.

7. Перипдишескп списание, гпд. I, кн. 5—6, с. 340.

Кирил Пейчинович в чешкия разказ

Сред пбразиуе, изведени в шещкауа лиуерауура пу друга славянска среда, лиуерауурнияу исуприк

среъа с пспбен инуерес един пу уях, в шииуп шеруи пукрива шеруиуе на ранния вызрпжденски

писауел Кирил Пейшинпвиш. Тпя писауел е ппслужил кауп прпупуип на еднпименния герпй — пуец

Кирил — пу разказа „Илия” на писауеля Прпкпп Хпхплпущек.

Пп свпе време Прпкпп Хпхплпущек (1819—1864) е бил ценèн кауп „прыв шещки рпманпписец” *1+,

бил е наришан шещки Валуер Скпу, сыс свпеуп писауелскп делп упй е будел суремеж у шещкия

нарпд кым свпбпден живпу. Кауп писауел, журналису и пплиуишески деец упй е рабпуил за нарпда,

пу кпйуп никпга не се е пуделял и в кпйуп винаги е вярвал. Ппради упва е уырпял насмещкиуе на

„арисупкрауишниуе” криуици и писауели, кпиуп — без да разбирау велишиеуп, сыдыржаъп се в

уехниуе думи — са гп наришали „лиуерауурен прплеуарий” *2+. Най-сеуне Хпхплпущек правилнп

разбира слпжилия се в еппхауа на Чещкпуп вызраждане кпмплекс идеи ппд названиеуп „славянска

взаимнпсу”. Тпй прыв пуива сред южниуе славяни, за да се заппзнае с уехния живпу и уехниуе

бпрби,за да загпвпри за уях выз пснпва на спбсувени наблюдения, макар и кауп писауел-рпмануик.

Сюжеунп лиуерауурнпуп делп на Хпхплпущек се разпада на два дяла. Единия дял пбразувау

прпизведенияуа сыс сюжеу из шещкауа исуприя, а другия — прпизведенияуа с южнпславянски

сюжеуи.Бележиуияу шещки вызрпжденец Франуищек Палацки ппределя знашениеуп на

исупришеския рпман за еппхауа уака: „Един Валуер Скпу за нас сега има пп-гплямп знашение пу пеу

Жижкпвци ...” Хпхплпущек се пунася кым миналпуп с разбиране и гп изпплзува, за да буди

паурипуишни пприви у сывременнициуе си, кауп ппказва смели паурипуи, бпрци, пылни с енергия,

пбхванауи пу гпреща любпв кым свпбпдауа и пуешесувпуп. Какуп с уези си прпизведения, уака и с

прпизведенияуа си с южнпславянски сюжеуи упй е един пу пырвиуе, кпиуп пуразявау в шещкауа

лиуерауура суремежиуе и бпрбиуе на шещкия нарпд за свпбпда.

С прпизведенияуа, в кпиуп пбрабпува южнпславянски сюжеуи, Хпхплпущек пукрива нпв изупшник

за шещкауа белеурисуика. Те се шеуау не самп пу шехиуе, нп и пу другиуе славянски нарпди. Сырби и

хырвауи увырдяу, ше най-дпбри уехни епици са Гундулиш, Мажураниш и Хпхплпущек. *3+

Редица прпизведения с южнпславянски уеми Хпхплпущек заппшва с „Чернпгпрци”, 1843. Пп-

науауык, в 40-уе, 50-уе и 60-уе гпдини, упй публикува в списанияуа „Квеуи”, „Ппууник”, „Весна”,

„Лумир”, „Рпдинна хрпника” и др. 16 разкази и ппвесуи, кпиуп пп-кыснп бивау издадени в ури

книги с пбъ надслпв „Юг”. *4+

В едни пу уези разкази и ппвесуи — „Ппле Кпспвп”, „Милева”, „Ангпра”, „Ппследнияу бпсненски

крал”, „Венецианска свауба” — са пресыздадени мпменуи пу ппрпбванеуп на сырби и бпсненци пу

уурциуе и напразниуе усилия на ппследниуе да ппдшиняу и шернпгпрскиуе юнаци; в други —

„Хараш”, „Круса”, „Гибелуа на Сули”, „Хайдууи”, „Некибе”, „Агапия”, „Илия” — са дадени каруини

пу рпбскпуп сурадание и бпрбиуе среъу угнеуиуелиуе на сырби, бпсненци, былгари, гырци и

албанци. При написванеуп на свпиуе разкази Хпхплпущек е пплушил някпи мпуиви пу извесунауа

Исуприя на южнпславянскиуе нарпди пу Йпан Раиш и ппзнауауа Исуприя на Черна гпра пу Сима

Милууинпвиш, нп мнпгп ппвеше мауериал му давау пыуеписиуе на еврппейски авупри, ппсеуили

Оупманскауа империя, и срыбскиуе нарпдни песни. *5+ Разбира се, рещиуелнп знашение има

спбсувенпуп му пребиваване у южниуе славяни, неппсредсувенпуп му заппзнаване с уехния живпу

и балканскауа прирпда. И целия мауериал са пплпдили негпвауа бпгауа фануазия и негпвияу

суремеж кым свпбпдауа и пмраза кым уиранияуа. Тпй сыздава с мнпгп пбиш и выпдущевение

пбразиуе на бпрциуе среъу беззакпниеуп и уиранияуа и с мнпгп гняв и ненавису пбразиуе на

угнеуиуелиуе. Дейсувиеуп на разказиуе и ппвесуиуе му се впди пу жерувенауа любпв и

безпределнауа пмраза на негпвиуе герпи — любпв кым свпбпдауа и пуешесувпуп и пмраза кым

рпбсувпуп и свпевплиеуп на уиранияуа. Безправие и безшпвешнпсу униъпжавау краспуауа на

живпуа, нп залпг, ше шпвешесувпупуп ъе се спаси пу уях, са герпишниуе бпрци, кпиуп и най-мрашнауа

рпбска дейсувиуелнпсу пукырмя. В класпвпуп пбъесувп, в кпеуп Хпхплпущек живее, винаги има

два свяуа — на ппуисници и ппуиснауи, нп уия два свяуа пъе пп-яснп се пшеруавау в услпвияуа на

псманскпуп рпбсувп ппд бейпве, пащи и аги на Балканиуе. Единияу свяу — на ппуиснициуе — е

пуврауиуелен, извиква желание за бпрба на живпу и смыру, другияу свяу — на ппуиснауиуе — буди

безпределна симпауия и ппнеже е мнпгпшислен и гпупв на всяка жерува, за да пуырси рпбскауа

верига, буди и вяра в пп-свеулп быдеъе на шпвешесувпуп. Предсуавиуелиуе на пырвия свяу са

хиъници, уыпи и разврауни пплухпра-пплузверпве, предсуавиуелиуе на вуприя свяу са свеули

пбрази, виспкп хуманни, дпсупйни за живпу и пбиш.

Цялпуп дейсувие на Хпхплпущекпвиуе разкази и ппвесуи се развива сред дивауа, рпмануишна

балканска прирпда, кпяуп Хпхплпущек е пппзнал неппсредсувенп. Спазвайки нейния кплприу,

шещкияу авупр разказва за векпвниуе суремежи на нарпдиуе кым свпбпда, дава израз и на

суремежиуе на свпиуе шещки сывременници кым живпу без наципналнп и спциалнп угнеуяване.

Разказыу „Илия” е еднп пу ранниуе прпизведения на Хпхплпущек. Тпй бива пупешауан през 1846 г.

в сп. „Квеуи” с ппдзаглавиеуп „Сцени из Былгария”. *6+

Разказыу предсуавя суранишка пу мнпгплеуниуе уежки сурадания на населениеуп на Македпния.

Каруинауа на рпбсувпуп, сыздадена пу писауеля, е ужасна: навсякыде владеяу прпизвпл и

безправие. Ппрпбиуелиуе разпплагау с живпуа, импуа и шесууа на ппрпбениуе. В ценуыра на

разказа е ппсуавена сыдбауа на негпвия главен герпй Илия, нп с уая сыдба се преплиуа

прганишески и сыдбауа на пуец Кирил, шийуп прпупуип е Кирил Пейшинпвиш. Илия иде при пуец

Кирил в Лещпшкия манасуир „Св. Ауанас”, на кпйуп ппследнияу е игумен, за да разкаже урагедияуа,

кпяуп е изживял, и да пписка благпслпвияуа му, рещил да суане хайдууин. Ппрпбиуелиуе —

разказва Илия — са убили баъауа и брауяуа на негпвауа гпденица, а самауа нея са изнасилили. Оу

преживения ужас девпйкауа е пплудяла. На изппведуа на мпмыка пуец Кирил, кпйуп е предсуавен

кауп 120-гпдищен суарец, пуврыъа сыс свпя изппвед. Тпй е изживял ппдпбна урагедия преди 100

гпдини. В мпменуа на сваубауа му ппрпбиуелиуе нападнали шерквауа, избили мыжеуе, изнасилили

жениуе и девпйкиуе, залели с крыв и псквернили всишкп. Паднал ппкриу с рани между уруппвеуе,

Кирил псуанал единсувен жив свидеуел на варварския прпизвпл. След преживения ужас упй се

ппселил в манасуира, в кпйуп двамауа герпи дпверявау един на друг сыдбиуе си, и всекидневнп се

мплел на бпга да изпрауи пумыъение на насилнициуе.

Среъайки свпя герпй Илия с игумена на Лещпшкия манасуир пуец Кирил, шещкияу писауел е

сыппсуавил два свяуа: свеуа на 120-гпдищния суарец-духпвник, кпйуп мисли, ше с мплиуви ъе

спаси свпя нарпд, и свеуа на младежа, кпйуп суава хайдууин. Авупрыу е нарисувал сдна увырде

внущиуелна сцена, за да ппкаже двауа свяуа:

„Оуец Кирил се замисли и след извесунп време пппиуа сякащ сам себе си: „Нп кыде свеуи за нас

звездауа на надеждауа?”

Илия се изправи, ппбууна на сурана шервения си фес, ппдпря си левицауа на крысуа и пп упя нашин

пукри кинжала си, забпден в ппяса му, прпуегна десницауа си кым небеуп и с пламуяъи пши

загпвпри уака:

„Слынцеуп всекидневнп разлива свпиуе пламыци над Былгария и сгрява мыжкиуе гырди, нп нащиуе

майки смесвау свпиуе сылзи с ууриннауа рпса, а уехниуе деца суенау в рпбсувп при залязванеуп на

слынцеуп, еуп заъп ниуп Бпсна, ниуп Былгария не видяха псвпбпдиуелиуе; пбаше веше небеснияу

пгын впрысна свпя искра в някпи гырди и акп бпг е с нас, ъе ппвалим пплумесеца пу минареуауа на

джамииуе на нащиуе мышиуели и в развалиниуе на спбсувениуе си сгради ислямыу ъе ппгребе

свпеуп сурпвп владишесувп.” И кауп за ппувырждение на уези думи удари с юмрук пп дырвениуе

перила, уака ше кыс пу уях с урясык пплеуя надплу.”

Хпхплпущек сыздава в разказа си какуп „сцени” на нпви прпизвпли и урагедии, уака и „сцени” на

пуппра на ппрпбения нарпд. Дпкауп пуец Кирил загива кауп мышеник, Илия загива в бпрбауа с

ппрпбиуелиуе.

Кпгауп Илия напуъа манасуира и се пуправя за Шар планина, среъау гп група спахии на кпне. Те се

врыъау пу пирщесувп, пплупияни, весели. Илия не ги среънал с ппклпн и уе един след друг

препускау кпнеуе си вырху негп. Кпнеуе пбаше гп прескашау, упй псуава невредим. Засуыпва се за

негп един ууршин — другиуе са „ппууршени бпсненски арисупкрауи”. Илия пресреъа с другариуе си

хайдууи спахииуе. Избивау всишки, псуавяу жив самп ууршина, кпйуп се е засуыпил преди упва за

Илия. Освпбпденияу ууршин пуива в Теупвп (Лещпшкияу манасуир, в кпйуп заппшва дейсувиеуп на

разказа, се намира при град Теупвп) и вдига на крак власуиуе и мпхамеданиуе. На Быдни вешер

заппшвау кырвави изсуыпления в Теупвп, кыдеуп иде и хайдущкауа шеуа на Илия. Кырвавауа бпрба

прпдылжава в Лещпшкия манасуир. Агауа на Теупвп и хпрауа му нападау манасуира, за да гп

пграбяу. Те улавяу пуец Кирил, единсувения пбиуауел на манасуира, и гп пкашвау надплу с главауа,

за да им даде скриуиуе в манасуира пари на хрисуиянскпуп население. Кпгауп пуец Кирил упприуп

увырди, ше пудавна веше никпй не е дпнасял пари в манасуира, запалвау сламауа пу леглпуп му ппд

негп и гп изгаряу жив. Присуигау хайдууиуе нашелп с Илия. Заппшва неравна бпрба, в кпяуп падау

агауа, Илия и негпвауа гпденица.

Какуп дава да се разбере сыс самия уексу на разказа и с бележки кым негп, Хпхплпущек е

изпплзувал за негпвпуп написване сывременни слушки. Разказыу заппшва с думиуе: „Бе през

декември 1843 г. ...” и завырщва с думиуе: „Такыв бе празникыу Кпледа в Теупвп през 1843 г.” В

бележка кым уексуа Хпхплпущек гпвпри: „Тпва правдивп *7+ сыбиуие разказваме самп накраукп,

без всякаквп мнпгпслпвие, за да не ппмисли някпй, ше преувелишаваме пп писауелски.”

Сыпбъенияуа, кпиуп прави в упя смисыл Хпхплпущек, несымненп имау за цел да засиляу

впешаулениеуп пу разказа. И Шар, и Теупвп, и Лещпк дейсувиуелнп са сыъесувували и сыъесувувау.

Сыъесувувал е и пырвппбразыу на пуец Кирил: пп времеуп, кпгауп Хпхплпущек ппсеъава южниуе

славяни и пунася дейсувиеуп на свпя разказ, в манасуира „Св. Ауанас” в с Лещпк все пъе е бил

игумен книжпвникыу пу Вызражданеуп Кирил Пейшинпвиш, веше увырде суар (упй умира в 1845 г.).

Всишкп упва не знаши, разбира се, ше Хпхплпущек е сыздал еднп реалисуишнп прпизведение и ше е

извел и пбраза на пуец Кирил в цялауа му реалисуишна правда. Реалисуишнияу меупд на

увпршесувп не е присыъ на Хпхплпущек. Тпй взема шеруи пу дейсувиуелнпсууа, за да ги вклюши в

рпмануишнп напрегнауи епизпди и рпмануишнп изваяни пбрази. Епизпди и пбрази са запсурени в

една или друга ппспка. Герпиуе са разпределени в две групи: пплпжиуелни — на угнеуениуе, и

пурицауелни — на угнеуиуелиуе. В упва пунпщение „Илия” ни сппмня „Неъасуна фамилия” на

Васил Друмев.

Оуец Кирил принадлежи на пырвауа група пбрази. Макар и да е предсуавиуел на пурешенпуп суарп

ппкпление, кпеуп шака наказание за насилнициуе и правда и свпбпда пу прпвидениеуп, упй е

харакуерен, шесуен, силен духпм суарец. Суп гпдини упй е верен на свпяуа гпденица и с нейнпуп

име на усуа умира. Сынарпднициуе му дпверявау свпиуе сыкрпвиъа, упй им ги сыхранява.

Преминал мышенишески пыу в живпуа, накрай упй благпславя бпрциуе — хайдууиуе.

С выведениуе „сцени” и пбрази шещкияу писауел спплушливп е предсуавил сураданияуа на

ппрпбения нарпд. Нп псвен сыс „сцениуе” и пбразиуе и с авупрскауа си намеса упй разкрива уези

сурадания. Былгария е клеуа, пкаяна, „плаше”. За декемврийския вяуыр в разказа си гпвпри:

„Хладнияу, вяуыр ппвя пу Балкана и лпмейки се в уеупвскиуе суени, виеще уымнп, кауп ше ли

плашеще с клеуауа Былгария.” На свпя сваубен ден младияу някпга Кирил се радвал, „забравяйки,

ше былгариныу няма правп на радпсу”.

Кауп ппказва суращния гнеу и прпизвпл в един кыу на Еврппа, Хпхплпущек хвырля несымненп най-

уежык укпр не самп вырху пния, кпиуп ги упражнявау, нп и вырху пния, кпиуп ги уырпяу, кпиуп

ппзвплявау уе да быдау упражнявани. В свпя разказ шещкияу авупр изразява явнп негпдуваниеуп си

кым бездущна капиуалисуишеска-кплпнизаупрска Еврппа, кпяуп уырпи уакпва суращнп рпбсувп,

каквпуп е рпбсувпуп на былгариуе, а сыъп уака несымненп и рпбсувпуп на шещкия нарпд. „Там в

шужбина — пище Хпхплпущек — никпй не сышувсувува на клеуия былгарин, кпйуп урябва да

жерувува свпя импу и жена пп знак на зауыпелия ууршин, кауп ше ли е рпден да сурада за грехпвеуе

на целия свяу.”

Образыу на пуец Кирил е вплеуен в един сюжеу, кпйуп прпуиша бырзп, в еднп дейсувие, кпеуп е

напрегнауп, в един разказ, езикыу на кпйуп е силнп емпципнален. Прпизведениеуп, кпеуп извежда

пбраза на пуец Кирил, выздейсувува с пнзи урагизым, кпйуп е харакуерен за живпуа на ппрпбения в

псманскауа империя нарпд в пнпва време и изпбражениеуп на кпйуп има за задаша да препбрази

сывременнауа дейсувиуелнпсу.

Бележки

1. Prokop Chocholoušek, Feuilleton, Rodinná kronika, 1864, sv. V, č. 1, с. 10.

2. Пак уам, сыъауа сураница.

3. К. Dпbеš, Prokop Chocholoušek, Praha, 1949, с. 28.

4. Jih, Historicko-romantické obrazy z dějin jihoslovanských.

5. J. Máchal, Chochološkův „Jih” a národní písně srbské, Rozpravy filologické, věnované Janu Gebauerovi, Praha,

1898, c. 25 сл.

6. Ilia, Sceny z Bulharska, Květy, 1846, s. 35, 36, 37, с. 137–151. Виж и Sebrané spisy Prokopa Chocholouška, Jih, III,

v Praze, 1911, с. 112—121.

7. Курсивыу е на авупра — Хпхплпущек.

Бочарови в чешката повест

I

Между прпславениуе бпрци за свпбпда на балканскиуе нарпди виднп мясуп заема Маркп Бпшар.

Рпден е в 1790 г. в гр. Впден, Македпния, и загива в 1823 г. в грыцкпуп высуание пу упва време.

Суанал извесуен в цяла Еврппа, упй е вызпяу пу някплкп ппеуи, между кпиуп и пу Викупр Югп, а

негпвияу пбраз е вызсыздаден пу разлишни пыуещесувеници и писауели. *1+ Славауа му прпниква и

в Чехия и шещкпуп списание „Квеуи” пу 1846 г. дпри дава бипграфска скица „Маркп Бпшар”.

Заппзнал се с герпишния живпу на упя былгарин, шещкияу писауел Прпкпп Хпхплпущек сыздава

ппвесууа „Гибелуа на Сули” с дейсувуваъи лица баъауа на Маркп — Крысуэп Бпшар, младия пъе

Маркп Бпшар, браупвшеда на Бпшар — Гепрги Бпшар, и 15-гпдищнауа Мара, сирпуа былгарка,

пугледана пу Крысуэп Бпшар. Ппвесууа е пупешауана през 1851 г. в сп. „Весна”. *2+

Сули е пбласу, кпяуп Хпхплпущек сравнява с Черна гпра пп свпя пуппр среъу псманскиуе

ппрпбиуели, пп свпяуа любпв кым свпбпдауа, пп свпяуа пмраза кым уираниуе. Населениеуп е

грыцкп, нп уук са намерили убежиъе и другпплеменни бпрци, дпщли да живеяу на свпбпда и да

впдяу бпрба среъу угнеуиуеля. Такыв е Крысуэп Бпшар, кпйуп след неуспещна бпрба в Былгария с

Осман Пазванупглу прпдылжава свпяуа бпрба среъу угнеуиуелиуе пу Сули, кыдеуп се е преселил

сыс свпиуе близки. В Сули упй се е издигнал сыс свпиуе сппспбнпсуи да заеме мясуп дп впдаша на

сулипуиуе — пплемарха Самуел.

Главнияу враг на Сули е Али паща Янински. Напразни са негпвиуе усилия да слпми сыпрпуивауа на

Сули. Герпишниуе заъиуници на Сули разгрпмявау всишкиуе му присуыпи. Едва кпгауп му идвау на

ппмпъ безскрупулниуе англишани-кплпнизаупри, предщесувеници на днещниуе империалисуи,

Али паща успява да слпми сыпрпуивауа на Сули и да униъпжи с меш и пгын герпишниуе заъиуници

и населениеуп. Спасява се самп една малка шасу пу верниуе на свпбпдауа, впдени пу Крысуэп

Бпшар.

Най-свеули пбрази в ппвесууа са Крысуэп Бпшар и негпвияу син Маркп Бпшар. Дпбре псведпменияу

за всишкп английски уыргпвец Риплеупн разказва за Крысуэп Бпшар, ше е былгарин пу Впдница,

Видинския пащалык. Тпй бил избягал с близкиуе си в Сули през 1795 г. след неуспещнпуп высуание

прпуив Пазванупглу. „Че Сули дпсега не е падналп, урябва да се благпдари на негп” — завырщва

англишаниныу.

Крысуэп Бпшар е даден кауп смел бпрец, дарпвиу и ппиуен впенашалник. Тпй е непусуыпшив, сурпг,

иска най-уежкпуп наказание на предауелиуе, заъпуп знае, ше в ревплюципннпуп делп, на кпеуп

служи, предауелсувпуп, кпмпрпмисыу или кплебаниеуп нпсяу гибел на бпрциуе и на уяхнпуп делп.

Ппзнава дпбре врага, знае, ше милпсу пу варварския угнеуиуел не мпже да се пшаква. „Кпйуп вярва

на ууршина — гпвпри упй, — налива впда в сиуп.” И прпдылжава: „Ппрпби ли ни врагыу, пшаква ни

сигурна гибел, в бпрбауа имаме надежда за спасение.” Еуп заъп е за бпрба дпкрай. Кым

изменилия на бпрбауа капиуан Никиуа упй пуправя заканауа: „Ще уи заплауя, мизерникп, пп

хайдущки.” И развиуиеуп на дейсувиеуп на ппвесууа ппказва, ше е прав. Врагыу избива пнези, кпиуп

са разшиуали на ппъада, акп се пукажау пу бпрбауа.

Смел, силен, ппиуен и предвидлив, Крысуэп Бпшар пешели ппбеди. Тпй буди ушудване и зашиуане

дпри у врага. В бпя сыс сулипуиуе, Али Янински ппдава бинпкыла си на придружаваъия гп

англишанин и му казва: „Ти искаще ппне ведныж да видищ упя Бпцарис, еуп ппгледни — великаныу

уам в шерниуе дрехи е Кицп Бпцарис.” На края Крысуэп Бпшар спасява и ппвешеуп пу пнези, кпиуп

му се дпверявау и урыгвау с негп.

Крысуэп Бпшар има пъе ред пплпжиуелни кашесува: неппдкупен, упй пбырква планпвеуе на

английския уыргпвец-експлпауаупр, кпйуп се суреми да пплуши мпнпппл за грабиуелскауа си

уыргпвия в целия Епир. „Тпй бе упзи, кпйуп уплкпва шесуп прпваляще мпиуе планпве” — гпвпри за

негп предсуавиуеляу на английския кплпниален капиуал. Кпгауп английскияу пфицер, прауеник на

английскпуп правиуелсувп в Турция, се ушудва, ше париуе са безсилни пред един „грык”, Риплеупн

му разкрива былгарскауа принадлежнпсу на Крысуэп Бпшар.

А планпвеуе на хиъния английски капиуал и на хиънишескауа английска пплиуика в

пплукплпниална Турция са уакива, ше един бпрец среъу угнеуиуелиуе не мпже да не впди бпрба и

среъу уях. Риплеупн и Худзпн Лыв ппдкрепяу владишесувпуп на насилнициуе, изпплзувау гп, за да

владеяу и бпгауеяу, дирижирау цялауа пплиуика на прпгнилия фепдален режим. Заради свпяуа

уыргпвска пешалба уыргпвецыу Риплеупн пбриша на най-суращна гибел десеуки хиляди сулипуи. Без

ппмпъуа на англишаниуе Али паща не е в сысупяние да се справи сыс Сули. Всишкп упва

Хпхплпущек дпбре е изуыкнал и ппдшеруал, кауп не крие пмразауа си кым уези, кпиуп увекпвешавау

рпбсувпуп на свеуа.

В ппвесууа Маркп Бпшар излиза кауп 12-гпдищен юнпща. Завырщвайки пырвауа шасу на ппвесууа,

писауеляу пубелязва: „Тук за прыв пыу исуприяуа ппменава Маркп Бпшар, дванадесеугпдищен

юнпща.”

Образыу на Маркп е даден пъе в нашалпуп на разказа. Маркп е красив юнпща. В движенияуа му

владеяу хармпния и сыразмернпсу. Челпуп му е виспкп, пшиуе — шерни, искряъи. Оу уях лыха

прямпсу, „прпсупуа на сырцеуп без лысу и фалщ”. Ппнякпга през яснпуп му шелп прелиуа пблаше и

замисляйки се, упй пплушава „вид на зрял шпвек”: на уакива юнпщи, кпиуп са привикнали да

дейсувувау ранп сампсупяуелнп и са изпиуали гпршивина на свеуа. Тпй пее песен на свпбпдауа:

Пп-хубавп е миг един свпбпден да живея,

пукплкпуп шеуирийсе гпдини в пкпвиуе на рпбсувпуп да улея.

Макар самп 12-гпдищен, Маркп е герпишен бпрец среъу насилнициуе. 11-гпдищен упй веше

засурелва бинбащияуа на албанциуе, нападнал сыс свпиуе прди сулипускиуе планини. Маркп си е

спешелил пбишуа и ппшиууа на вызрасуниуе. Крысуэп Бпшар гпвпри с гпрдпсу: „Бпг ми е свидеуел

дали не сым ъасулив баъа . . ., псуани самп винаги уакыв, какывуп си сега . ..”

Былгаркауа Мара, кпяуп е самп 15-гпдищна, сыъп се пулишава с любпв кым свпбпдауа и герпизым.

Нп влюбила се выв враг на свпя нарпд, уя има урагишна вина, ппради кпеуп урябва да загине.

Былгариуе пу дружинауа на Крысуэп Бпшар,нарешени пу авупра „загпрани”, са пбрисувани кауп

смели, непусуыпни бпрци.

В лагера на врагпвеуе на Сули се бие былгариныу Гепрги Бпшар. Ппради свпеуп шесуплюбие и

жажда за власу упй суава прыдие на Али паща и англишаниуе. Нп на края разбира цялауа си рпля в

гибелуа на Сули и иска да умре веднп с верниуе заъиуници на свпбпдауа и пуешесувпуп.

Хпхплпущек супи на суранауа на заъиунициуе на Сули, бпреъи се среъу насилнициуе-

мпхамедански владеуели и предсуавиуелиуе на ппдлауа английска пплиуика, нп кым былгариуе

упй прпявява специални симпауии. Тпй не ппзвплява на гырциуе „да пбсебяу” Крысуэп Бпшар.

Кпгауп в лагера на Али паща гыркыу Фпупс Цавелас ппменава гплемия бпрец „Кицп Бпцарис”,

князыу на мирдиуиуе гп пресиша и казва: „Тпй е былгарин, лишнп гп ппзнавам, нариша се Крысуэп

Бпшар. Не си присвпявайуе прпшууиуе мыже, кауп преинашавауе уехниуе имена.”

Рисувайки пбраза на Маркп Бпшар, Хпхплпущек пище: „Две шерни искряъи пши играеха ппд

виспкпуп шелп, явяваъи искренпсу, прпсупуа на сырцеуп без лысу и фалщ, каквиуп неради

забелязваме у грыцкиуе племена при цялауа им физишеска краспуа.”

Явнп е, ше Хпхплпущек е изпылнен с пп-гплямп шувсувп кым нащия нарпд, с любпв и ппшиу,

идеализира негпвауа сила и негпвиуе мпрални кашесува. Рпбскауа ушасу на един уакыв нарпд е

незаслужена, Хпхплпущек гп ппказва дпсупен за пп-друга ушасу.

Дпкауп в ппвесууа на Хпхплпущек английскиуе кплпнизаупри ппдкрепвау с всишки средсува

ппрпбиуелиуе, на някплкп месуа шещкияу писауел загаува за упва, ше русиуе са уехни заъиуници и

закрилници. Англишаниныу Худзпн например гпвпри: „Русиуе, какуп знаеуе, пп всевызмпжни

нашини заъиъавау свпиуе еднпверци пу уурциуе.” Кауп всишки свпи сыграждани-паурипуи пу

еппхауа и Хпхплпущек е вызлагал надеждиуе си за псвпбпждениеуп на славянскиуе нарпди вырху

Русия.

Какуп в разказа „Илия”, уака и в ппвесууа „Гибелуа на Сули” Хпхплпущек пубелязва, ше е

изпплзувал исупришески мауериал за нейнпуп написване. С упва упй пунпвп цели да засили

выздейсувиеуп на свпеуп ппвесувпвание. Ппвесууа буди ужас — дейсувиуелнпсууа е сыъп уака

ужасна. Крепиуелиуе на рпбсувпуп и варварсувпуп в Еврппа урябва да са дпвплни пу гибелуа на

Сули. Хпхплпущек завырщва ппвесууа с думиуе: „Бегылциуе пу Сули Али не преследва, упй се

задпвпли с упва, ше уби в един ден десеу хиляди дущи и превырна сулипускиуе села в пусуиня.

Делп, дпсупйнп за Али Тепелен, прияуел на Англия.” Нп живи псуавау на края герпишниуе Крысуэп

Бпшар и Маркп Бпшар. С упва Хпхплпущек псуавя пукриуа перспекуива за нпви бпрби и несымненп

— заъпуп Хпхплпущек пище след псвпбпждениеуп на Гырция — и за ппбеда.

II

Вырху рпбския ужас в Османскауа империя и герпишниуе пбрази, кпиуп нащияу нарпд излышва за

бпрба с негп, спира за извесунп време вниманиеуп си знашиуелнияу шещки писауел — авупр на

исупришески ппвесуи и рпмани Вацлав Бенещ Трщебизски (1849-1884). Тпй е писауел, кпйуп пбиша

да ппказва живпуа на ппуиснауиуе и угнеуениуе, пу негпвиуе прпизведения загпвпрва шесуп

ненависууа среъу гпсппдариуе и угнеуиуелиуе пу всякакыв вид. Тпй пище за нарпда — за да му се

вырне „в рыцеуе силауа, в крывуа живпуыу и в главауа неслпмимауа рещиуелнпсу”.

Вацлав Бенещ Трщебизски прпдылжава Прпкпп Хпхплпущек в исупришескауа белеурисуика. Не е

шуднп, ше гп занимава и южнпславянскауа, былгарскауа уемауика, какуп уя занимава и Хпхплпущек

Трщебизски дпри написва ппвесу — „Мара Бпшарпвна”, кпяуп е прякп прпдылжение на

Хпхплпущекпвауа ппвесу „Гибелуа на Сули”.

Ппвесууа „Мара Бпшарпвна” *3+ е еднп пу ранниуе прпизведения на Трщебизски; шещкияу авупр я

написва 22-гпдищен. Нп и в нея веше лишау харакуерниуе пспбенпсуи на разказнпуп изкусувп на

Трщебизски.

Главнауа герпиня, кпяуп дава наслпва на ппвесууа, е дыъеря на Гепрги Бпшар, кпйуп предава Сули

на Али Янински. Тя пбаше е паурипука, кпяуп се суреми да изкупи греха на свпя баъа. Нейнауа

любпв с впйвпдауа Никпла е безперспекуивна. Али Янински я е избрал за харема си и предсупи да

дпйдау пырвиуе му хпра да я вземау. Майкауа на Мара и пппзпрениуе сулипуки гпувяу суращнп

пумыъение. Те рещавау да хвырляу креппсууа выв выздуха, кпгауп уурциуе дпйдау за Мара.

Хайдууиуе, впдени пу Никпла,нападау свиуауа на Али. Османциуе пбаше са мнпгп и ги избивау.

Юнациуе, между кпиуп и Никпла, падау вырху уурски уруппве. Ппбедиуелиуе — псуаналиуе живи

уурци, навлизау в креппсууа и ппгивау, кпгауп уя бива хвырлена выв выздуха. Ппгивау и Бпшарпви.

Оъе в уая ранна ппвесу на Трщебизски виждаме пная цел, кпяуп упй изпбъп ппсуавя кауп цел на

свпеуп лиуерауурнп делп: „пу шещкиуе краиъа да быде изгпнена дрямкауа, равнпдущиеуп да быде

превырнауп в пламык, себишнпсууа да се прпмени в жерувенпсу, разнпгласиеуп — в задружна

рабпуа, зауыпенпсууа — в прпбуда, а прпдажнишесувпуп да быде суыпканп кауп глава на змия.” Еуп

заъп младияу Трщебизски;рисува в свпяуа ппвесу ред герпишни пбрази, герпи силни, смели,

гпупви на всеки ппдвиг и на всяка жерува. Такива са преди всишкп Мара, Никпла, майкауа на Мара,

младияу хайдууин Маркп.

Никпла е суанал хайдууин, за да пумысуи за близкиуе си — жерува на ппрпбиуелиуе.

Какуп упй и негпвиуе хайдууи, уака и Мара и нейнауа майка са изградени с шеруиуе на герпи —

бпрци за свпбпда, бпрци среъу уиранияуа и рпбсувпуп в класпвпуп пбъесувп, пбъесувп на

угнеуиуели и угнеуени: виспк паурипуизым, свпбпдплюбие, пмраза среъу всяка уирания, смелпсу,

самппуверженпсу, шесунпсу, безкприсунпсу, благпрпдсувп. След кауп Мара се изурыгва пу

прегрыдкиуе на Никпла, разказала му дрызкия план да хвырляу креппсууа выв выздуха, Никпла

гпвпри:

„ ... Не ъе засрамищ уи, мпя девпйкп, свпя Никпла. И упй ъе сыумее да умре за свпеуп пуешесувп и

вырху уруппвеуе, издигаъи се кым пблациуе, ще си ппсуеле грпб и навеки ъе пуппшине вырху уези

кппринени шалми на агиуе, вырху уези ппсеуи с драгпценни украси плаъпве на янинскиуе аги. Там

пп-сппкпйнп, пп-лекп ъе спи Никпла вешния си сын, пукплкпуп ппд шернауа земя, ппд уая урева

зелена. А мпяуа пепел и увпяуа, Марп мила, и на увпяуа майка и на увпиуе сесури вяуырыу ъе

занесе в рпднауа земя и наупренауа с уези изулели уела баъина ппшва ъе рпди герпишни,

мыжесувени синпве, кпиуп ъе псвпбпдяу ппдяременауа рпдина, ъе разбияу пкпвиуе на уурскпуп

игп и пплумесецыу ъе быде ппвален, а свеуияу крысу ъе заблесуи в злаунп сияние над былгарскпуп

пуешесувп.”

Никпла изживява уежык драмауишен кпнфлику, ппради упва ше баъауа на негпвауа любима Гепрги

Бпшар е предал креппсууа Сули на уурциуе. Паурипу, упй пбиша Мара, дыъеря на предауел. Нп

негпвауа Мара няма ниъп пбъп с предауелсувпуп на баъа си, уя е шисуа кауп „синия небпсвпд”,

„сребрпсияйниуе звезди”, „сияйнауа луна на уихауа нпъ”: „Клеуа Марп Бпже, уая девпйка крыв на

предауел — Ще уе презирау увпиуе дружки, сирпуа дыъеря, дыъеря на издайник баъа, кпйуп

предаде в плен на бисурманиуе уези уихи сулипуски селца — а уи выпреки всишкп си шисуа, уый

шисуа кауп упя синкав небпсвпд, кауп уези сребрпсияйни звезди, кауп сияйнауа луна на уихауа

нпъ...”

С ппдвига си Мара дпказва, ше е уакава, каквауп я рисува Никпла в мислиуе си: уя, дыъеря на

предауел, няма ниъп пбъп с предауелсувпуп на баъа си, псуава вярнп, неизменнп паурипука и с

паурипуишния си ппдвиг дпказва упва. Нп уя, какуп и майка к са рещили,..ше урябва да загинау кауп

паурипуки, за да изкупяу с живпуа си греха на свпя най-близык. Мара шувсувува, ше след упва, кпеуп

е извырщил баъа й, няма правп на любпв и ъасуие, няма правп дпри да живее, заъпуп

предауелсувпуп на баща к е хвырлилп пеунп и вырху нея. С предауелсувпуп си Гепрги Бпшар е

ппгубил ъасуиеуп и на дыъеря си, и на Никпла. Авупрыу рещава кпнфликуа на Никпла и Мара

сыгласнп лиуерауурнауа урадиция — убива и двамауа.

Сыъевременнп шещкияу авупр ппказва и другп: в уая ппрпбена земя любпвуа не мпже да има

ъасулив край. Освен Никпла и Мара ппгивау и Маркп и негпвпуп либе Елена.

В пбразиуе на Никпла и негпвиуе другари са пбрисувани свеулиуе пбрази на хайдууиуе. Тяхнауа

герпишна смелпсу и жерувпгпупвнпсу е ппдшеруана навсякыде. Кпгауп псманциуе запалвау

близкпуп селп и свпдыу пламва пу ппжара, Никпла гпвпри: „Сами ъе ни свеуиуе вие, кушеуа, за

нащеуп делп...” — и ппвежда шеуауа си среъу мнпгпбрпйнауа сган.

Кплкпуп и да са силни и смели, хайдууиуе са хпра с гпреъи, ппдауливи на нежни шувсува сырца.

Сыс сылзи в пши уе ппгребвау уелауа на Маркп и Елена. Авупрыу гпвпри: „Скыпа сылза хайдущка,

рядкп или никпга юнакыу не я пурпня, нп грпба на брауа-юнак уя винаги прпсява ...”

Ппвесууа на Трщебизски предсуавя низа пу суращни, ппкыруиуелни каруини. Оъе каруинауа на

кырвавия залез, с кпяуп заппшва ппвесууа, загаува за предсупяъиуе кырвави сыбиуия: Слынцеуп

запада кырвавп зад албанскиуе планини, „сякащ веъаеще пъе пп-грпзни шаспве, пукплкпуп бе

преживяла дпсега уая ппрпбена, ппд псманскп игп суенеъа епирска рпдина. Червенп сияние

зарумени шерниуе леспве на суыршаъиуе кым небеуп скали, кпиуп мнпгп векпве веше са свидеуели

на пылниуе с ужаси, сурахпуни прпяви, с каквиуп е насиуил бисурманыу еврппейскауа земя, кпиуп

суплеуия веше слущау жалниуе суенания, раздираъи приуеснениуе гырди на пнези, кпиуп са

изпиуали псманскауа сурпвпсу.” С мрашна каруина завырщва Трщебизски ппвесууа: „Веше западна

слынцеуп и вырху изгасналпуп небе не засия сребрисупзарнауа вешерница, не разля бледауа луна

свпяуа шарпвна свеулина, нп уымна нпъ, шерна кауп ппкрпв на ппгребален кпвшег, ппкри

приуихналауа земя.” Суращен е пбразыу на майкауа Бпшарпва-пумысуиуелка. Тя се надига между

уруппвеуе, кауп ше ли иска да ппгледа свпеуп дрызкп делп. Авупрыу я рисува кауп исуинска Немезис

— бпгиня на наказваъауа сывесу: „Грпзна беще гледкауа на уая жена — сывременна спаруанка;

разпуснауиуе к кпси ужаснп се вееха пу беснееъия вяуыр и упва дылгп рухп на вдпвицауа Бпшарпва

уака пешалнп щумеще пу вяуыра, какуп кпгауп ппсуавяу дыъери в шерен кпвшег свпяуа майка,

пбвиуа сыс снежнпбял саван .. .”

Жесупкпсууа на псманскиуе ппрпбиуели дпсуига свпя врых на пнпва мясуп, кыдеуп янинскияу ага,

кауп вижда, ше не ъе мпже да пунесе грабнауауа Еленка сыс себе си, забива хандажара в гырдиуе

й.

И Трщебизски кауп Хпхплпущек разпблишава еврппейскиуе правиуелсува за равнпдущиеуп им кым

сурадаъиуе, за безшувсувиеуп, с кпеуп гледау зверсувауа на уираниуе, за ппмпъуа, кпяуп пказвау на

ппрпбиуелиуе. Тпй пище: „И упгава, кпгауп падаха уези хиляди жеруви пу бисурманския бяс, кпгауп

азиаускиуе прди кауп крывпжадни уигри беснееха пп славянскп-грыцкия пплупсурпв, упгава

мылшеще Еврппа, дпри ппмагаще с диплпмауишескауа си мыдрпсу да вкпвавау выв вериги уая

несппкпйна славянска крыв.”

Цялауа ппвесу е сыздадена с увпршеския меупд на рпмануизма. Какуп в исупришескиуе си рабпуи

Трщебизски е исуприк-любиуел, не прпушва пп-публизп миналпуп, не пшеруава дейсувуваъиуе

лица кауп предсуавиуели на една ппределена еппха, уака и в уая си рабпуа упй не е ппказал

суремеж да се заппзнае пп-публизп с фепдалниуе угнеуиуели пу псманскауа империя или с живпуа

и ппдвизиуе на герпиуе, кпиуп се явявау в прпизведенияуа му. И Мара, и Никпла са пбрази,

изградени рпмануишнп: уе са пбхванауи пу една идея, пу една сурасу, за кпяуп са гпупви винаги да

се принесау жерува. Кпмппзиципннп рабпуауа не е пбединена дпсуауышнп пкплп един ценуыр;

сывсем несвырзан с главнпуп дейсувие на ппвесууа е например епизпдыу с грабванеуп на Еленка,

преследванеуп на агауа пу Маркп, смырууа на Маркп и Еленка.

В ппвесууа се шувсувува силнп влияниеуп на Хпхплпущек. Оспбенп сценауа с вдиганеуп на

креппсууа выв выздуха наппмня сценауа, в кпяуп Агапия пу Хпхплпущекпвауа ппвесу „Агапия” вдига

выв выздуха уурскиуе аги, ппканени в дпма на нищкия байракуар.

Ппвесууа на Трщебизски выздейсувува не пп-малкп пу ппвесуиуе и разказиуе на Хпхплпущек.

Бидейки увырде пппулярен, Трщебизски уувырждава предсуавауа за герпишния былгарин-бпрец

среъу гнеуа в Еврппа сред шещкия нарпд и прпдылжава линияуа в шещкауа лиуерауура, кпяуп

ппказва былгарина дпсупен за пбиш и свпбпда.

Братя Миладинови в чешката и полската литература

Прекрасниуе пбрази на брауя Миладинпви — на нарпдни дейци, прпсвеуиуели и бпрци за правда

и свпбпда, за кпиуп жерувувау живпуа си — псуавяу урайна следа в сызнаниеуп на сывременнициуе

и близкпуп ппкпление — не самп былгари, нп и други предсуавиуели на славянския пбъесувенп-

кулуурен живпу, кпиуп са били дылбпкп ппкыруени пу урагишнауа им гибел. И не е шуднп, ше

знашиуелни писауели им ппсвеъавау свпи прпизведения, в кпиуп пбразиуе на брауяуа заживявау в

сыгласие с прприцаниеуп на великия ни ппеу, ше певци песни пеяу за падналиуе в бпрба за

свпбпда.

Най-напред най-близкияу сырауник на брауяуа Райкп Жинзифпв в суихпувпрениеуп „Вдпвица”,

написанп неппсредсувенп след смырууа им, се е ппиуал да изрази скрыбуа си, кауп я извая в

лицеуп на вдпвицауа на Димиуыр Миладинпв с всишкиуе нейни нюанси — дп пушаяниеуп и

клеувиуе. Ппеуишескпуп му безсилие пбаше не му ппзвплява да сыздаде желания пбраз на скрыбуа

и упй преминава кым бледп регисуриране на шеруи пу лишнпсуиуе, ппдвизиуе и заслугиуе на уези,

кпиуп са я извикали:

Запалени свеъи дыржейки,

на былгари пыу уе свеуейки,

без хиурпсу, без гпрдпсу, без злпба

и себе си верни дп грпба.

За 20-гпдищнинауа пу урагишнауа смыру на суружкиуе брауя Иван Вазпв написва в 1882 г.

извесунпуп си суихпувпрение „Брауя Миладинпви”. Вклюшвайки суихпувпрениеуп си в сбиркауа

„Епппея на забравениуе”, нарпднияу ни ппеу ппсуави двамауа дейци в редицауа на вызпеуиуе пу

негп Паисий, Ракпвски, Левски и у. н. В уая ненадминауа книга на прпслава и паурипуишнп

выпдущевение, кпяуп предсуавя един исуински пануепн на безсмыруниуе дейци пу еппхауа на

Вызражданеуп ни.

Вазпв извайва мпнуменуални уехниуе пбрази и разкрива велишиеуп на принпса и ппдвига им в

пная бурна еппха, лищена пу правда.

Брауя Миладинпви загивау,

заъпуп в един век, за правдауа глух,

разбуждаха смелп нарпдния дух . . .

Ппследнауа уяхна мисыл е пуправена кым пуешесувпуп веднп с гпреъауа изппвед на синпвна пбиш:

И веше пбзеуи пу грпбния хлад,

уе праъаха сбпгпм на бпжия свяу

и щущнеха уихп с гаснееъа сила:

„Как мнпгп уе любим, Былгарип мила”

За 25-гпдищнинауа на брауя Миладинпви написва гплямп суихпувпрение преднияу шещки ппеу

Сваупплук Чех, шийуп уалану на ппеу се рпдее с уалануа на Вазпв.

Сваупплук Чех (1846—1908) е един пу най-знашиуелниуе и най-пппулярни шещки ппеуи изпбъп.

Схваъайки свпеуп призвание на ппеу кауп певец на нравсувенпуп и пбъесувенп

усывырщенсувуване на шещкия нарпд, упй се явява нпсиуел на прпгресивни идей.за шещкия нарпд

през ппследнауа шеувыру на XIX в.: на идеиуе за спциална справедливпсу, на задылбпшена любпв

кым пуешесувпуп, на славянскауа идея — пппра за малкия нарпд, на суремежа на шещкия нарпд

кым пплиуишеска независимпсу. Идейнияу мир на ппеуа е ппределен пу пфпрмянеуп му кауп

паурипу-демпкрау и славянпфил, а ппезияуа му е най-веше рпмануишна, прпдылжаваъа урадицияуа

на шещкия будиуелски рпмануизым.

В цялауа ппезия на Чех прпзира ппеуыу на уенденцияуа и на прпблемиуе: сюжеуыу е ппдбран и

разрабпуен уака, ше да даде вызмпжнпсу за прпява на гплемия реупришен уалану на ппеуа, за

бпгауп и мнпгпбагренп пписание, за дискусии на герпиуе, краснпрешиви и пплеуни, вырху най-

разнппбразни выпрпси. Выв врызка с упя харакуер на ппезияуа му е и грижауа на ппеуа за

фпрмалнп изразяване на прпблемнпсууа, за внущаемпсу и за щирпкп разгынауа пписауелнпсу. Пп

бпгаусувп, елеганунпсу и цвеуисупсу на суиха рядкп друг шещки ппеу мпже да сыперниши на Чех.

Ппезияуа на Сваупплук Чех е изпбъп бпршеска ппезия: Чех се бпри с нея за свпбпда и спциална

правда, упй бунуува с нея нарпда да смыкне всякп игп, да си изгради быдеъе на свпбпда,

благпденсувие, ъасуие. Еуп заъп упй се выпдущевява и пу бпрбауа за свпбпда, кпяуп впди

браускияу былгарски нарпд, а псвен упва и пу бпрбауа на Русия за негпвпуп псвпбпждение.

Кым рпбскиуе сурадания на былгарския нарпд, кым бпрбиуе му за псвпбпждение и кым

велишесувения ппхпд на рускиуе брауя за негпвпуп псвпбпждение са пбырнауи суихпувпренияуа и

ппемиуе му „Орелыу на Балкана”, „Всеки си ими свпя нрав”, „Ханджар”, „На грпба на Хавласа”,

„Зимна нпъ”, „Славия” и др.

Между упзи вид прпизведения се нарежда и суихпувпрениеуп „Ha брауя Mиладинпви”,

вызникналп в средауа на 80-уе гпдини на XIX в. *1+ Наред сыс суихпувпрениеуп на Иван Вазпв, уп е

най-знашиуелнпуп суихпувпрение, ппсвеуенп на памеууа на шууниуе македпнски брауя, загинали за

развиуиеуп и свпбпдауа на Былгария.

Чещкияу ппеу дава най-напред каруинауа на мрашния уурски заувпр, в кпйуп гнияу двамауа брауя.

През здравауа уымнишна мрежа на прпзпршеуп се вижда самп малка ивица пу небеуп. Рыцеуе на

заувпрнициуе са вкпвани в уежки вериги и всякп движение предизвиква урясыка на меуала. Тпя

урясык звуши кауп сурпв присмех:

Ой, безумци, мырувия нарпд пу рпби

вий ппискахуе да вызкресиуе из ппзпрен грпб

сыс рыкауа си безсилна? Днес веригауа я суяга,

а нарпдыу ви ппгребан е навеки:

уялпуп му гпрдияу Осман в праха премазва,

а духа му е задавил грык лысуив.

На упя присмех брауяуа пуврыъау сыс свеула вяра: ше былгарскияу нарпд ъе препдплее пагубниуе

сили. Тпя нарпд е живял наисуина в уесен грпб, нп вярва в себе си, в свпеуп близкп спасение. И

нека веригауа се впива в слабауа рыка, суп други рыце ъе се залпвяу за делпуп на спасениеуп.

Духыу на измышения нарпд живее, живее и ъе ппбеди свирепия убиец.

В следваъауа дванадесеусуихпва сурпфа е пхаракуеризиранп делпуп на брауя Миладинпви. Те са

шули да бие здравпуп сырце на нарпда, прпмылвил им е негпвияу жив дух из дивниуе му песни, в

кпиуп звуши славауа на прадедиуе и кылне нпвияу живпу на внуциуе, и уе сыбирау уези скыпи следи

на прадедиуе и спшниуе цвеупве на нпвауа прплеу. И из уях — гпвпряу брауяуа — сме лели в

дущиуе сласуна вяра, в нарпда разсявали сладкиуе надежди,

ше над былгарскауа вплна, ъасулива нива

звездауа на славауа пак ъе заурепуи.

Така в гпршивауа мыка брауяуа се уещау сыс засыхнали, изгаряъи пу жажда усуа. Кпварнияу

уымнишар сыс зла усмивка на усуа им ппдава шаща — шаща с пурпва, и на гырдиуе на гаснеъия

Димиуыр скланя глава умираъияу Кпнсуануин.

Палашыу уыржесувува, нарпдыу пп-надплу скланя измышена глава и пп-науауык влаши пмразниуе

пкпви. Чех не спира дпуук. Тпй шувсувува нужда да разкрие края на уиранияуа, да ппкаже

браускауа ппмпъ на руския нарпд, великпуп му псвпбпдиуелнп делп, да внущи на шиуауелиуе си

вярауа в „деня на спасениеуп”. Духыу, кпйуп заъиъава ппуыпканиуе права и сыбаря урпнпвеуе на

уиранияуа, ппдбужда силауа на северния брау за славнп делп и упй загырмява пп Балкана уака, ше

Суамбул из пснпви зауреперва. Ппгива варварскауа мпъ на псмансувпуп и за Былгария насуава

великияу ден ...

Чех завырщва суихпувпрениеуп си с прпслава на брауяуа-мышеници, шииуп имена ъе быдау славени

винаги с гпреъа благпдарнпсу пу ъасуливпуп семейсувп на свпбпдниуе былгари („Bulharů volných

št’astnou rodinou”).Тая двпйна звезда ъе им свеуи выв всяка быдеъа бпрба и ъе гпвпри, ше хиляди

убийци не ъе униъпжау нарпда, кпйуп има вызвищени синпве, гпупви да сурадау и умрау за

свпиуе брауя, за пуешесувпуп си.

Ппеу на паупса и уенденцияуа, Сваупплук Чех разкрива смисыла на сураданиеуп и смырууа на

брауяуа, за да выпдущеви за паурипуишен ппдвиг и бпрба с угнеуиуелиуе, за свеула вяра в ппбедауа

на правпуп и свпбпдауа.

Един пплски писауел, Вацлав Вплпдзкп-Сахи-бей издава в 1884 г. рпман „Кырвавауа придпбивка”,

в кпйуп извежда кауп герпй Кпнсуануин Миладинпв.

Вацлав Вплпдзкп, псевдпним Вацлав Кпщшиц, уурскп име Сахи-бей (1831—1904) е днес ппшуи

напылнп забравен писауел. Ушасуник в пплскауа наципналнппсвпбпдиуелна бпрба, упй е емиграну

в Турция след Януарскпуп высуание. Тук рабпуи кауп инженер пп пыуиъауа и мпсупвеуе и има

вызмпжнпсу да се заппзнае с нащия нарпд. Развива дпсуа гпляма книжпвна дейнпсу кауп

сыурудник на списания и авупр на пуделни книги. Взема ушасуие в пснпваванеуп на

„Кпнфедерацияуа на пплския нарпд”. Какуп лиши пу рпмана му „Кырвавауа придпбивка” и пспбенп

пу дейнпсууа на герпя на упя рпман Бплкп бей, ппляк-инженер, зад кпгпуп верпяунп се скрива

авупрыу, гпсупприемсувпуп и сыюзыу с Турция не са за негп прешка да сышувсувува на

псвпбпдиуелнауа бпрба на былгарския нарпд.

Между немалкпуп пешауани рабпуи на писауеля („Изупк. Оу Суамбул дп Ангпра”, 1874, „Сизифпв

уруд”, рпман, 1876, „Избраници на сыдбауа”, рпман, 1882, „Бпжияуа хармпния”, рпман, 1882, „Из

ппуайнпсуиуе на Изупка”, каруини и скици, 1886, и др.) е и рпманыу „Кырвавауа придпбивка”. *2+

Дейсувиеуп на упя рпман се развива в средауа на 60-уе гпдини. Авупрыу пуразява живпуа и бпрбиуе

на былгари и албанци среъу пбъиуе им угнеуиуели.

Пред гпувенпуп высуание враждуваъиуе ппмежду си албанци пу разлишни племена и разлишниуе

верпизппведания се пбединявау, а се пбединявау и с былгариуе, кпиуп сыъп ппдгпувяу высуание.

Кауп впдаш на былгариуе высуаници е изпбразен исупришескияу Кпнсуануин Миладинпв, наришан в

рпмана Кпсуа-капиуан. Тпй рабпуи за сдружаванеуп между былгариуе и албанциуе в бпрбауа пп

нареждане на букуреъкия кпмиуеу, нашелп на кпйуп супи сам Ракпвски.

Дпсуа пбщирнп се рисувау высуанишескиуе дейсувия на албанциуе и былгариуе.

Наципналнппсвпбпдиуелнауа бпрба в Македпния пбаше е пбрисувана прпизвплнп, пбрисуваниуе

епизпди не се градяу вырху дейсувиуелни слушки и сыбиуия, дпри не давау вярна каруина на

сысупяниеуп в Македпния пу пнпва време. И впдашыу на бпрциуе-былгари Кпнсуануин Миладинпв

има увырде малкп пбъп с исупришеския Кпнсуануин Миладинпв. Преди всишкп, кпгауп се развива

дейсувиеуп на рпмана — пкплп 1865 г., брауя Миладинпви са веше ппкпйници. Освен упва Сахи-

бей не се впуъа да разкаже жизнения ппдвиг на Кпнсуануин Миладинпв, заради кпйуп живее в

памеууа на свпя нарпд и на славянсувпуп. Пплскияу авупр самп ппменава, ше Кпнсуануин

Миладинпв е бил ппеу и фплклпрису. Тпй гп преврыъа выв впдаш на хайдууи, кпйуп смелп и умнп

ппдгпувя высуание заеднп с бпрциуе пу албанскауа наципналнппсвпбпдиуелна бпрба и пу шиеуп

име угнеуиуелиуе уреперяу. Сбпрникыу нарпдни песни, какуп и урагишнауа смыру на брауяуа пу

Суруга разнасяу именауа им щирпкп пп славянския свяу и Сахи-бей е изпплзувал славнпуп име на

Кпнсуануин Миладинпв, правейки упя гплям нарпден деец впдаш на псвпбпдиуелнауа бпрба на

былгариуе пу Македпния.

В рпмана на Сахи-бей былгарскиуе паурипуи са принудени да впдяу бпрба и с грыцкиуе

панелинисуишни дпмпгвания, предсуавиуел на кпиуп е грыцкияу кпнсул в Биупля Темисупкыл

Тппрпкакис. Кпварнияу грыцки диплпмау предава былгарскиуе высуаници на уурциуе, кауп с

хиурпсу разкрива уях и уехниуе дейсувия. Накрай жерува на негпвпуп предауелсувп суава и сам

Кпнсуануин Миладинпв. Предаден пу гырка, Кпнсуануин Миладинпв умира в уурскауа уымница

заеднп с брау си Димиуыр. Трагишнауа смыру на брауя Миладинпви Сахи-бей предава вярнп: какуп

извесуява мылвауа, уе умирау „пу неесуесувена смыру”.

Освен с прпизвплни епизпди пу бпрбауа на былгари и албанци дейсувиеуп на рпмана се изгражда

и с рпмануишни преживявания на впждпвеуе на бпрбауа, былгарина Кпсуа-капиуан и албанеца

Емин-бей, и две млади девпйки, Еленка, былгарка, и Рпзина, пу пплскп-иуалиански прпизхпд,

кпиуп угнеуиуелиуе искау да ппхиуяу. Преследванеуп на Еленка, дыъеря на впденския уыргпвец-

паурипу Трайше Йпван, пу впденския каймакамин и свырзванеуп к пп-науауык с Кпнсуануин

Миладинпв предсуавя дпри ценурална сюжеуна нищка на рпмана.

Сахи-бей рисува с пбиш и зашиуане былгарскиуе и албанскиуе бпрци. Те всишки са пплпжиуелни

герпи, предани на делпуп паурипуи. Кпсуа-капиуан (Кпнсуануин Миладинпв) запленява и сыс

свпяуа смелпсу, и сыс свпя ум, и сыс свпеуп благпрпдсувп. Оъе в пырвауа среъа на шиуауеля с негп

авупрыу гп харакуеризира кауп шпвек, ппеу и паурипу: самп пу гпвпра му мпжелп да се ппзнае

негпвауа ппеуишеска склпннпсу; една непбикнпвена сила на духа гп издигнала над пкрыжаваъиуе

гп; разпаленияу паурипу у негп се шувсувувал ппвеше и пу писауеля и журналисуа; еуп заъп и

засуанал нашелп на хайдущка дружина.

Нему ппдпбен е и негпвияу близык другар хайдууиныу Пущка, надарен с всевызмпжни дарби и

кашесува. Тпй е прекарал в планиниуе десеуки гпдини, винаги успявайки да се измыкне пу „нпкуиуе

на смырууа”, за да се вие кауп прел над балканиуе и да уырси жеруви между неверниуе. Пп-суар е

пу Кпсуа-капиуан и е привырзан кым негп кауп баъа кым син. Кпсуа е главауа, Пущка — пшиуе,

рыцеуе и нпзеуе.

С прекрасни шеруи, макар ппнякпга шужди на нащауа дейсувиуелнпсу, е пбрисувана и Еленка, кпяуп

авупрыу свырзва с любпвнп шувсувп с Кпнсуануин Миладинпв. Тя е хубава и разумна девпйка, кпяуп

вярнп пбиша свпя спасиуел и любим; след негпвауа смыру ппсуыпва в манасуир.

Смели и благпрпдни са и албанскиуе бпрци и упва авупрыу ппказва дпбре, кауп псуавя накрай

между уях Рпзина, кпнсулска дыъеря и графиня, кпяуп пухвырля предлпжениеуп за жениуба на

грыцкия кпнсул в Биупля.

Макар и да е бил на уурска служба, Сахи-бей не ппсуавя ппрпбиуелиуе в благпприяуна свеулина. Те

угнеуявау, ппхиъавау и бпрбауа среъу уях е напылнп пправдана. За Сахи-бей пбаше не излиза на

преден план уиранияуа и варварсувпуп, какывуп е слушаяу например с шещкиуе писауели,

разрабпуили былгарски сюжеуи; пплскияу писауел се инуересува ппвеше пу свпбпдплюбивиуе

суремежи на былгари и албанци. Кауп предсуавиуели на гпсппдсувуваъия уурски слпй са пшеруани

пбразиуе на Хюсни-паща и Хюсеин.

У Сахи-бей изпбразенауа бпрба не е бпрба между предсуавиуелиуе на две религии, а бпрба на

угнеуени среъу угнеуиуели. На фрпнуа на угнеуиуелиуе упй нарежда предсуавиуели на разлишни

религии: правпславни, мпхамедани, кауплици. Угнеуениуе се сдружавау в пбъа бпрба,

выпдущевени пу един и сыъ идеал. Хрисуияни се влюбвау в мпхамелани, мпхамедани — в

хрисуияни.

Кауп ппмпъник на ппрпбиуелиуе Сахи-бей е пбрисувал псвен гырка Тппрпкакис, предал

Кпнсуануин Миладинпв на уурциуе, и един былгарски шпрбаджия — милеу векила Пеукп. Тпй е

неблагпрпден и алшен предсуавиуе на пнзи слпй, кпйуп се свырзва с ппрпбиуелиуе, за да бпгауее и

да власувува.

В дейсувиеуп наред с былгари и албанци вземау ушасуие предсуавиуели на западниуе дыржави,

кпиуп ппдппмагау высуанициуе, и един благпрпден ппляк-инженер,Бплкп-бей (зад кпгпуп навярнп

се скрива сам авупрыу), кпйуп спасява бпрци пу псвпбпдиуелнпуп движение, за да загуби накрая

ппради упва мясупуп си на уурски инженер.

Авупрыу дава дпсуа пписания на македпнскиуе селиъа и прирпда и на пбишаиуе на населениеуп в

Македпния, кпиуп, макар и не винаги правдиви и уипишни, *3+ свидеуелсувувау, ше упй е бил в

македпнскиуе краиъа. Пп-ппдрпбнп са пписани Биупля, Впден, селп Баница.

Каруинауа, кпяуп Сахи-бей предсуавя в свпя рпман, е дпсуа слпжна. Тпй впди шиуауеля из градпве

и села, на селския мегдан, кыдеуп македпнскиуе былгари извивау свпеуп крыщнп хпрп, и в

диплпмауишескиуе салпни, кыдеуп се шеруаяу планпве и се крпяу кпзни, на хайдущки сбприъа и в

мпхамедански хареми. Прпявява при упва склпннпсу кым рпмануишни ппхвауи: сюжеунауа нищка

— преследванеуп на девпйка, кпяуп бяга и се укрива и се влюбва в свпя спасиуел — приппмня за

рпмануициуе-рпманисуи, хайдууи излизау в дрехи на дервищи, жени — в мыжки дрехи и у. п. При

упва авупрыу сам се вылнува пу преживяванияуа на свпиуе герпи и упныу му шесуп е ппвищен.

Сахи-бей написва свпя рпман, за да даде израз на наципналнппсвпбпдиуелнауа идея, кпяуп гп

вылнува. Ниуп ппзнаниеуп на предсуавенауа дейсувиуелнпсу, ниуп писауелскияу му уалану

дпсуигау, за да даде еднп вылнуваъп, пылнпкрывнп, с правдивп изваяни пбрази худпжесувенп

прпизведение. Нп макар и забравен веше в пплскауа лиуерауура, В. Вплпдзкп-Сахи-бей псуавя

ураен сппмен в исуприяуа на былгарп-пплскиуе лиуерауурни врызки: при преглед на уия врызки упй

е бил и ъе быде ппменаван и разглеждан.

Бележки

1. Виж Bratřím Miladinovům, Menší básně, II, Sebrané spisy Svatopluka Čecha, díl XXIV, v Praze 1909, c. 111—113.

2. Krwawy dorobek. Powieśd z zycia albaosko-macedooskiego przez Sahi-beja, Warszawa, 1884. Виж за рпмана Б.

Пенев, Прияуели на Былгария в Пплща, Свпбпднп мнение, II, с. 73 и Ц в. Рпманска-Вранска, Кпнсуануин

Миладинпв в пплскауа лиуерауура, Македпнски преглед, гпд. XI 1938, с. 108—141.

3. Сравни Цв. Рпманска, ппспшенауа суудия, Македпнски преглед, XI, с. 140.

„Безименни” българи от Македония в славянските литератури

I

В една еппха, кпгауп былгариныу урябва да быде пукриу пу свеуа, за да се пуправи пп нпв пыу и да

излезе из уымницауа на псманскауа фепдална империя, виднияу деец и книжпвник на у. нар.

илирийскп движение, кпеуп вижда силауа и быдеъеуп на южниуе славяни в уяхнпуп единсувп,

Иван Кукулевиш Сакцински (1816—1889) прави пп-смела крашка напред в сыздаванеуп на негпвия

пбраз. В ппвесууа „Былгарин” пу 1842 г. *1+ упя пбраз е пбляу в лышезарна свеулина, в кпяуп

илирийциуе-рпмануици пбливау предсуавиуелиуе на южнпуп славянсувп изпбъп.

Иван Кукулевиш Сакцински е авупр на суихпувпрения, ппвесуи и драми. Выв всишки негпви

прпизведения се шувсувува паурипуыу, кпйуп се суреми да ппкаже най-хубавиуе кашесува на свпя

нарпд и на южниуе славяни изпбъп. Тпй се пбрыъа кым свеулиуе сураници пу миналпуп на свпя

нарпд, нп сыщп уака пыуува мнпгп, за да пппзнае и негпвпуп насупяъе. Освен кауп авупр на

худпжесувени прпизведения се изуыква и кауп авупр на исуприпграфски и филплпгишески

сышинения, кпиуп му псигурявау пп-урайнп мясуп в хырвауския и славянския кулуурен живпу пу

худпжесувениуе му прпизведения.

Ппвесууа „Былгарин” има за задаша да нарисува благпрпден пбраз на былгарин. Сыъевременнп

главнияу герпй на ппвесууа урябва да быде ппказан в свеулинауа на срыбскп-былгарскиуе дружески

пунпщения.

Кукулевиш-Сакцински извежда кауп герпй на свпяуа ппвесу былгарин на име Раде (Радпван), кпйуп

се ппбрауимява сыс сырбин — Бпрууин. Ппбрауимяванеуп вызниква на пплеуп на бпрбауа на

сырбиуе с уурциуе. Раде спасява Бпрууин с риск на спбсувения си живпу и на живпуа на свпиуе

близки, кпгауп Бпрууин бяга пу гпувенпуп му бесилп. Бпрууин е вызхиуен пу прекрасния и

дпблесуен былгарин и желае да се српди с негп, кауп му даде за жена хубавауа си дыъеря Ясиня.

Кпгауп пбаше Раде наушава, ше Ясиня люби другигп, макар и веншан веше за нея, се пуказва пу нея и

урежда веншаванеуп к с нейния любим.

Кукулевиш-Сакцински е сыздал бпгауп дейсувие, за да разкрие герпизма и благпрпдсувпуп на

Былгарина. Напрегнауиуе пунпщения между былгарина и срыбския му ппбрауим се изграждау

вырху пылен сыс смисыл и знашение исупришески фпн. Разлпжениеуп на уурскауа фепдална

империя, срыбскпуп высуание, ушасуиеуп на былгари в срыбскиуе высуания, дружбауа, кпяуп се

изгражда между былгари и сырби в уая бпрба, предлагау и на „илириеца”, и на рпмануика, и на

исуприка Кукулевиш–Сакцински пбрази, каруини и епизпди за инуересен, герпишен, изпылнен с

кпнфликуи разказ.

„Былгариныу” е нпсиуел на герпикауа и драмауизма на еппхауа. Раде сышеуава благпрпдсувпуп с

герпизма. Авупрыу е мпгыл да выплыуи в пбраза му идеиуе, кпиуп са гп вылнували, идеиуе на

илиризма.

Оу герпя му се излышва преди всишкп лышезарнпуп сияние, с кпеуп славянскиуе рпмануици

пбгрыъау славянина изпбъп. Авупрыу се пплзува пу слушая да гп предсуави на шиуауеля през

ппгледа на спасения и прпбудил се след припадыка Бпрууин. Бпрууин видял дп себе си „един мыж

пу былгарскауа рая. Негпвпуп лице, макар пкпуп му да беще уымнп, казваще, ше в гырдиуе му бие

шпвекплюбивп сырце.”

Прекрасниуе шеруи на Раде се рисувау ппдрпбнп в негпвпуп пунпщение кым Ясиня и нейния

любим. В негпвия пбраз е влпжена прпппвед за хуманнпсу.

Дпкауп Бпрууин се бие с уурциуе, младияу Таупмир пази двеуе жени — сыпругауа на Бпрууин

Супяна и дыъеря му Ясиня. Между Ясиня и Таупмир вызниква любпв. Обеъаниеуп на Бпрууин

ппсуавя Раде между двамауа любеъи се.

Авупрыу супи на суранауа на любпвуа. „Никпга не ъе быде Ясиня ъасулива без Таупмир” —

предупреждава упй. Негпвпуп мнение сппделя благпрпднияу Раде. Нп за любпвуа на Ясиня кым

Таупмир упй ъе узнае пп-кыснп.

Оунпщенияуа между Ясиня и Таупмир Раде разкрива при силнп драмауишни пбсупяуелсува. В

пусуиуе месуа, през кпиуп Раде и сваубариуе впдяу Ясиня кым нпвия к дпм — дпма на Раде, ги

нападау разбпйници. Дпкауп Раде и сваубариуе се бияу с разбпйнициуе, Таупмир успява да пуведе

Ясиня в една впденица, кыдеуп суава разврызкауа на дейсувиеуп. В сыъауа впденица идау

псуаналиуе живи сваубари нашелп с Раде. Едва уук Раде наушава за любпвуа между Ясиня и

Таупмир. Тпй пусуыпва Ясиня на Таупмир, кпйуп иска да му я предаде, с една изпылнена с

„благпрпдсувп” реш:

„Ппшакай, сыседе — каза с благпрпдсувп Радпзан. — не мисли, ше самп у уебе бие сырце шпвещкп.

Каквп ъе правя аз с жена, кпяуп ме не пбиша, каквп ъе правя с имане, кпеуп бих пукраднал пу

другигп и бих гп хвырлил уака в неъасуие Акп аз знаех за уебе, никпга не бих ппискал девпйкауа;

нп дпбре е, ше и сега се уппзнахме, — уя беще мпя веншана невесуа, веншай се уи сега с нея, пык

нека быде пусега науауык увпя сыпруга, аз ъе уи быда девер.”

Благпрпдсувпуп на Раде авупрыу прпславя, кауп кара всишки сваупве да викнау еднпгласнп: „Да

живее былгариныу Радп!”

Прпдылжавайки да дпбавя нпви шеруи кым пбраза на Былгарина, за да увелиши негпвпуп

благпрпдсувп, „илириецыу” Кукулевиш завырщва свпяуа ппвесу, кауп разказва как Раде пувежда

Ясиня и Таупмир в свпя дпм, за да ги веншае. След сваубауа им предава кыъауа и суппансувпуп, а

сам се врыъа в суария си суан, пукыдеуп написва писмп на Бпрууин:

Бпрууине, мили ппбрауиме!

Кпга урыгнещ на ъерка на гпсуи.

Не иди при Раде Былгарина,

Нп иди при Таупмира млади.

За да быде успещнп „ппбрауимяванеуп” на былгари и сырби, авупрыу е надарил с прекрасни шеруи

не самп Былгарина, нп сыъп и другиуе лица на ппвесууа, кпиуп ушасувувау в упва „ппбрауимяване”.

За „ппбрауим” на Раде е ппдбран ппдхпдяъ пбраз на сырбин. Тпй е паурипу, изявява се кауп бпрец

за псвпбпждениеуп на срыбския нарпд. Наисуина негпвауа упприупсу и негпвауа непгранишена

власу в семейсувпуп пришинявау кпнфликуа в дейсувиеуп на ппвесууа. Те пбаше не са негпва

индивидуална шеруа, а са шеруа на всишки срыбски „баъи на семейсувп”. Авупрыу пище: „Пп цяла

Сырбия, какуп и ппшуи пп всишки илирски сурани, в кпиуп нарпдыу живее пъе в пауриархална

прпсупуа, баъауа заппвядва кауп суарейщина в свпеуп семейсувп с непгранишена сила”. Бпрууин

не пиуа за шувсувауа на Ясиня, кпгауп я пбриша на Раде, — убеден е, ше с уакыв мыж, какывуп е

негпвияу благпрпден и гпупв на всяка жерува спасиуел, „всяка жена ъе быде ъасулива”. Супяна,

женауа на Бпрууин и майка на Ясиня, изпиува „гпрка жал” за дыъеря си, напразнп иска да пуклпни

Бпрууинпвпуп рещение. „Аз сым дал срыбска дума на ппбрауима, свеуа дума — кауп славянин” —

гпвпри Бпрууин. И Ясиня, и Супяна урябва да се ппдшиняу на рещениеуп на бащауа. Гпвпрейки за

Супяна, авупрыу пубелязва, ше у илириуе женауа е ппвеше слугиня, пукплкпуп сыпруга.

Щп се касае дп пбразиуе на Ясиня и Таупмир, писауеляу — „илириец” ги надарява дейсувиуелнп с

най-хубави шеруи. Ясиня се бпри между дылга и любпвуа. Чувсувпуп за дылг излиза пп-силнп.

Таупмир не изменя на любпвуа, за да урыгне ппдир неблагпрпднпуп шувсувп на пумыъениеуп,

среъу жениха на любимауа си. Тпй дпри спасява Ясиня за Раде.

Хырваускияу авупр не се е впуснал да рисува былгарскауа среда на Раде. В нашалпуп на ппвесууа

шиуауеляу наушава, ше Раде живее в былгарскп селп, кпеуп се намира недалеше пу р. Мправа. Краяу

на ппвесууа изяснява, ше дпмыу на Раде се намирал „в една красива македпнска дплина” („Sutra

dan otidu svi u kudu Radovanovu, koja je u krasnoj jednoj dolini Madedonskoj ležala”). Кукулевиш ce

впуъа да пбрисува с исупришески ремарки пыуя, пп кпйуп урябва да премине Раде с невесуауа си,

за да я пуведе пу нейния срыбски дпм в свпя былгарски дпм: упва били пусуи месуа, пп кпиуп

някпга былгарскиуе царе грпмели гырциуе. Избрпявау се уия царе, пред кпиуп уреперели впйскиуе

грыцки, маджарски, лауински, немски, — именнп Шимун Лабащ, Пеуыр, Самуил, Иван Шищман. *2+

Ошевиднп зад исупришескиуе ремарки за былгарскиуе царе се крие желаниеуп да се приппмни

миналауа слава на былгарския нарпд.

Ппвесууа выплыъава идеяуа на илирийциуе за единсувп на южниуе славяни. Раде се жерувува за

сырбин, сырбин суава негпв ппбрауим. В нарисуванауа дпсуа ярка каруина на бпрбауа на южниуе

славяни с уехниуе ппрпбиуели се шувсувува суремежыу да се засили пбъияу фрпну на уая бпрба.

Тук и уам се ппдшеруава пбъауа ушасу на „илирийциуе”, среъау се реминисценции пу пппулярнпуп

през еппхауа исупришескп шеуивп, уырси се задружен пыу кым быдеъеуп. „В упва време — шеуем в

ппвесууа — заппшна знамениуауа буна, на бпрба се вдигнаха всишки хрисуияни за дпм, рпд и

свпбпда прпуив азиаускиуе пресуыпници,кпиуп веше шеуири суплеуия дыржау най-милиуе

илирийскп-славянски дыржави,свырзани в уежки пкпви, кпиуп, преврыъайки свпбпдниуе илири в

рпбпве, ппрууиха и разприха суплициуе на срыбскпуп царсувп и на силниуе былгарскп и бпсненскп

царсува.” Оупманскиуе гпсппдари се виняу не самп за уежкиуе вериги, нп и за несыгласияуа между

пуделниуе групи на „южнпславянския нарпд”. Те всели сред несыгласния нарпд пъе ппвеше

несыгласие, пукыруили граниуе пу суеблпуп, униъпжили закпннауа вяра, благпрпдниуе мисли ...

Следва прякп изразена радпсу пу заппшналауа бпрба.

Единсувпуп на былгари и сырби се изгражда какуп с ппдбранпуп сюжеунп дейсувие, уака и с прякп

изразени призиви. Разделяйки се сыс спасения Бпрууин, след кауп е минал с негп през р. Мправа,

Раде му гпвпри: „Тази река, кпяуп прави граница между нас и нащия нарпд, нека не ни дели за

винаги, мпже би ъе дпйде време пак да се ппбрауимим; пык акп бпг иска, и нащияу нарпд ъе се

сыедини. Дп упва време псуани с бпга, кажи на милиуе сырби, ше и в Былгария бияу славянски

сырца и владеяу славянски мисли ...”

Благпрпдсувпуп на Раде се изявява на фпна на разлпжениеуп на уурскауа фепдална империя.

Разбпйникыу Юсуф, кпйуп сыс свпяуа шеуа плени шеркви, пали села и градпве, напада бпгауи

уыргпвци, прпдава деца в рпбсувп и девпйки за уурски хареми, пу сурах пред кпгпуп и везирыу се

зауваря в кпнака си, скрпява план да пграби зесурауа на Ясиня, да ппхиуи и нея самауа. Преди упва

упй залавя Таупмир и знаейки за негпвауа пухвырлена любпв, иска да гп изпплзува за грабванеуп

на девпйкауа. В пусуиуе месуа, през кпиуп сваубариуе впдяу Ясиня кым нпвия к дпм, заппшва

„суращен бпй”. Ппвешеуп пу сваупвеуе ппгивау, разбпйнициуе пбаше са принудени да пусуыпяу.

Разюзданпсууа на псманскиуе разбпйници несымненп изуыква непбхпдимпсууа пу сдружаванеуп

на былгари и сырби за пубрана и псвпбпждение пу уехния гнеу.

„Илириецыу” Кукулевиш-Сакцински е выплыуил идеиуе на „илирийциуе” в дпсуа живи пбрази и

каруини. Идеяуа за ппбрауимяванеуп между южниуе славяни през еппхауа е имала дпсуауышнп

ппкриуие в дейсувиуелнпсууа, уака ше выпбражениеуп на писауеля е мпглп да изпплзува пбрази и

каруини, кпиуп сывременнияу шиуауел е приемал кауп правдиви и вдыхнпвяваъи. Разбира се,

реущыу на рпмануика се шувсувува какуп в пснпвниуе пбрази, уака и в напрегнауиуе епизпди. Нп

без упя реуущ южнпславянскпуп ппвесувувание през еппхауа е билп немислимп.

II

Оукриванеуп на ппрпбения брауски нарпд в Османскауа империя изпсуря вниманиеуп на

славянскиуе нарпди кым негп. Наред сыс сураданиеуп му урябваще да быде виден и негпвияу

пуппр среъу ппрпбиуелиуе. Дпкауп пырвпуп — сураданиеуп — изпылняще сырцауа с ужас, мыка и

сысурадание, вупрпуп — пуппрыу — ги изпылняще с вызупрг и гпрдпсу. И еднпуп, и другпуп

урябваще да пплушау щирпкп изпбражение в лиуерауурауа. Сураданиеуп и пуппрыу на рпдсувения

нарпд среъу негпвиуе ппрпбиуели извиква ужаса и вдыхнпвениеуп на пбъесувенп-пплиуишеския

деец и писауеля Йпсиф Вацлав Фриш, кпйуп сыздава гплямауа балада „Былгарки”.

Йпсиф Вацлав Фриш (1829—1890) е един пу уези шещки писауели, за кпиуп Юлиус Фушик казва, кауп

ги уппменава изришнп, ше не самп непрякп, ппсредсувпм лиуерауурауа, нп прякп приемау рпляуа

на пплиуишески впдаши на шещкия нарпд. *3+ Развил грамадна пплиуишеска дейнпсу, кауп се

нарежда и между впдашиуе на ревплюцияуа пу 1848 гпдина, Йпсиф Вацлав Фриш има щирпки

планпве и за лиуерауурна дейнпсу. Нп увпршескиуе му сили. кпиуп упй ппиува и в лирика, и в еппс,

и в драма, далеш не са дпсуауышни за псыъесувяване на планпвеуе му. Заемайки мпуиви и сюжеуи

пу някплкп шужди лиуерауури, главнп славянски, Фриш знае и за былгариуе и уяхнауа лиуерауура и

былгарскияу живпу и былгарскауа лиуерауура сыъп му предлагау мауериал за негпвпуп

лиуерауурнп делп.

Инуересыу на Йпсиф Вацлав Фриш кым былгарскауа уема е инуересыу на шещкия ревплюципнен

демпкрау кым сураданияуа и пуппра на ппрпбения нарпд. Нека сыпбъим, ше Фриш напуъа Чехия

пъе сывсем млад, за да се пуырве пу гнеуа на абсплюуизма. В Пражкауа ревплюция пу 1848 г. упй е

един пу пырвиуе заъиуници на барикадиуе и, макар все пъе увырде млад, супи нашелп на бпрбауа.

След высуаниеуп избягва в Хырваускп. Оууук прпдылжава заппшнауауа бпрба. Вырнал се в Прага,

влиза выв врызка с Бакунин и ушасувува в у. нар. майскп сызакляуие пу 1849 г. Аресууван, бива

псыден на 18 гпдини заувпр за „дыржавна измяна”. В 1854 г. излиза пу Кпмаренскауа креппсу и

живее ппд наблюдение, а ппсле бива инуерниран. Оу края на 50-уе гпдини живее в изгнание. В

1866 г. идва нелегалнп в рпдинауа си, за да прганизира пукысванеуп на Чехия пу Авсурия. Ппсле

прекарва пак в шужбина дп 1879 г.

Йпсиф Вацлав Фриш псуавя дпсуа пбемнп и разнппбразнп лиуерауурнп делп: суихпувпрения,

сппмени и пыуеписи, драми, фейлеупни. Кауп ппеу прпдылжава след Карел Хинек Маха пная линия

в лиуерауурауа, кпяуп в еврппейскауа лиуерауура заппшва с Байрпн: на пуришане на буржпазния

ред в свеуа, на дылбпка пешал ппради уежкия живпу в класпвпуп пбъесувп, на спциален буну.

Ппеуыу ненавижда ппуискаъауа дейсувиуелнпсу, враждува с нея, живее сыс сурасуна любпв пп

свпбпдауа. Приканва на бпрба за браусувп и свпбпда, вызпява ппдвига сыс смели думи. Написва и

балади, някпи пу кпиуп свидеуелсувувау, ше е прпушил грижливп славянскауа нарпдна песен. Освен

Байрпн упй следва и ревплюципнни ппеуи кауп Мицкевиш и Беранже.

Былгарски уеми Фриш пбрабпува псвен в баладауа „Былгарки” и в драмауа „Гибелуа на Асен”, кпяуп

е пу еднп сравниуелнп пп-кыснп време. За нас уук е инуересна баладауа „Былгарки”, кпяуп излиза

пу пешау в 1864 г. *4+

Ппеуыу ппсуавя ппднаслпв на прпизведениеуп си „балада”, нп уп е дпсуа дылгп — цяла ппема,

пбхваъа над 250 суиха. Обрабпуен е мпуив из рпбския живпу на македпнскиуе былгари. Авупрыу

ппределя гпдинауа, в кпяуп се вырщи дейсувиеуп — 1832.

В пырвауа шасу на баладауа (баладауа се сысупи пу 5 шасуи) са нарисувани пбразиуе на ури бега —

урима брауя и на уяхнауа майка. Бегпвеуе са ппуппили в крыв и хвырлили в ужас цялауа Вардарска

дплина. Избивау мыже, жени, деца. Баъиуе сами урябва да им дпвеждау дыъериуе си за гавра.

Майкауа на бегпвеуе кауп някакыв зыл дух пппърява свпиуе синпве в уяхнпуп пыкленп делп.

Вупрауа шасу рисува на фпна на суращнауа рпбия пбразиуе на ури сесури былгарки, дали наслпва на

баладауа. Часууа заппшва с пбрыъение кым Вардар, прпуишащ през ппрпбенауа земя:

Вардаре! дпвереникп на дыъери, жени и майки,

как уыжнп е на увпиуе вылни . . .

Напразнп слынцеуп е грялп негпвиуе разкпщни вылни, напразнп вешер е звушал примамнияу му

напев, пплпвин гпдина веше не пглежда выв впдиуе си прелесуниуе былгарски девици, с кпиуп е

живял при рабпуа и забава: убийци дебнау пп негпвиуе брегпве... Самп ури былгарки с уымни пши,

ури храбри девпйки, дыъери на бедна вдпвица, се псмелявау да идвау какуп някпга на брегпвеуе

му, нп в пплумрак, без нежни звуци на песен. Тяхнауа смелпсу пбаше дразни убийциуе.

Следващиуе две шасуи изграждау драмауишен кпнфлику между уримауа брауя-бегпве и уриуе

безсуращни сесури. Главна рпля уук играе майкауа на бегпвеуе, кпяуп ппдбужда синпвеуе си среъу

уриуе былгарки. Тя мисли и се срамува пу упва, ше синпвеуе к внущавау малкп сурах на хпрауа:

Не славп, нп срам мпй!

Владишесувпуп свпе вие ппгубвауе,

ъпм се не плащау пу вас уриуе деви.

Най-напред уя приканва най-суария си син да ппхиуи хубавициуе; нп упй е пил дп сууринуа и му е

уежкп след пиянсувпуп. Ппдбужда средния син, сурасуен лпвец, и гп ппдканва да ппдгпни

„сырнауа” край рекауа; нп след лпва упй иска ппкпй и сын. Тпгава се пбрыъа кым най-малкия си

син. Тпй, силнп развылнуван, к разказва свпя среъа с красавициуе.

Младияу бег бивал шесуп при Вардар, в прияуния хлад уам пуппшивал. Кпншеуп му пасялп,

пудалешавалп се, врыъалп се, цвилелп, играелп. Ведныж бегыу заспал и кпгауп се прпбудил, видял

при извпра уриуе девпйки. Кпняу му пуищыл при девпйкиуе, уе ппзнали в негп кпня на свпя убиу

брау и заппшнали да гп прегрыъау и да му гпвпряу: ше е паднал негпвияу гпсппдар, ше е сиу на

шужда служба; ше иска да се псвпбпди пу нея. Разгневен пу уези думи, бегыу ппискал да извика, нп

напразнп — бил кауп ням в гнева си. Хвырля се кым девпйкиуе, уе не се изплащили, еднауа дрызкп

гп нарекла убиец, хулела Алаха, заканила се да си вземау, кпеуп им принадлежи. Бегыу нямал сили

да пумысуи.

Майкауа на бегпвеуе заппвядва на синпвеуе си веднага да пуидау и да пумысуяу на девпйкиуе.

Ппследнауа шасу заппшва с мрашна каруина: нпъ е, уымнп — самп Вардарыу плаше сыс свпяуа

еднппбразна песен в славянскпуп селп. Песенуа се нпси кауп пусуа жалба, кпяуп угнеуява

рпдинауа, не буди живпу. Краяу на нпъуа е близп, в уымнинауа се забелязва уылпа пу жени. Те

супяу уихи, неппдвижни, кауп ше ли внезапнп дпкпснауи пу рыкауа на смырууа, с ппгледи, впиуи в

дпма на вдпвицауа. През нпъуа уам са нахылуали уримауа сурпви бегпве.

Каквп суава уам? — Силауа на любппиусувпуп надделява над смыруния сурах. Бавнп пп брега и

мыже се движау, кауп ше ли замислили ппмпъ.

Сымва се. Оу ууриннауа шервенина пламвау кырвави прпзпрциуе на суаяуа, кыдеуп бегпвеуе ...

Нарпдыу извиква ппразен ... Из кыъицауа кауп всяка суурин излизау девпйкиуе сыс супмни на

глави, пуивау за впда . . . Нарпдыу приближава пу всишки сурани кым уях... ужас! на главиуе на уриуе

хубави бледи девици не супяу супмни — шпвещки глави! — пу уях суруи крыв! Девпйкиуе се

пбрыъау кым нарпда:

Не сме веше дпсупйни за ппшиу и любпв —

самп Вардарыу ни псуана: Оумысуеуе за нас!

Хвырляу се выв Вардара:

Над всяка завыруя буен вир

упя Вардар, издаващ грпбпвен звук.

Сыпуешесувенициуе на девпйкиуе, выпдущевени пу ппдвига, униъпжавау пылшиъауа на

угнеуиуелиуе.

Разказанпуп сыдыржание ппказва, ше Фриш е пппаднал на инуересен, пригинален и драмауишен

сюжеу. Тпя сюжеу е напылнп ппдхпдяъ за балада с мрашен кплприу, каквиуп са пбикнпвенп

шещкиуе нарпдни балади или баладиуе на шещкия пырвпмайсупр на упя жанр Карел Ярпмир

Ербен. Мрашнауа каруина на рпбсувпуп, скрыбнп плашеъияу Вардар, кпйуп сппред нарпднауа песен

се лее кырвав и мыуен, сурпвиуе пбрази на бегпвеуе и уяхнауа майка, прекрасниуе и безсуращни

ури сесури былгарки, дыъери на бедна вдпвица — всишкп упва предлага несымненп бпгау

мауериал за драмауишниуе, лиришни и епишни мпменуи в баладауа.

И у Фриш, какуп у Прпкпп Хпхплпущек или у Вацлав Вплпдзкп „былгариуе” са жерува на

свпевплиеуп на бегпвеуе, а не изпбъп на другпплеменния ппрпбиуел. Ппдшеруан е следпвауелнп

класпвияу гнеу ппвеше пу наципналния. Каруинауа на угне-уенауа земя е сыздадена с най-мрашни

багри. И земя, и прирпда се шувсувувау угнеуени с угнеуяванеуп на населениеуп.

Сурпвпсууа на бегпвеуе надхвырля всишки граници на шпвещкия садизым. Закырмени пу свпяуа

майка с пмраза кым ппрпбениуе, с дух на свпевплие и с крывпжаднпсу, уе избивау не самп за да

грабяу, нп и да се забавлявау. Авупрыу предупреждава пъе в пырвауа сурпфа:

И акп уи живее еднп деуе,

пази си гп!

Какуп Арслан бей е „не лыв, а змей”, уака и майка му, майкауа на бегпвеуе, „не е лывица, а

змеица”. Тя не мпже да гледа сппкпйнп каква да е прпява на живпу у былгариуе. Кпгауп уриуе

девпйки самп се псмелявау да идау на Вардара за впда, упва к се сурува незашиуане кым силауа и

гпсппдсувпуп на нейниуе синпве-„бпгауири” и уя ппдбужда синпвеуе си да ги нападнау. За да

ппдбуди най-младия син да ги нападне, уя му изуыква, ше

Най-младауа има руси кпсици,

не ъе е ппзнала любпвуа! —

има бяла кпжа и пбразец е на красавица!

Дпкауп синпвеуе в края на баладауа ппгивау, жесупкауа майка псуава жива. Нейнпуп наказание

пбаше, какуп се дпсеъа за упва шиуауеляу, не е пп-малкп: гибелуа на синпвеуе к, и уп уам, кыдеуп уя

ги е прауила, упва е нейнпуп наказание.

Триуе девпйки былгарки — пумысуиуелки на жесупкиуе угнеуиуели — излизау из дылбпкиуе недра

на нарпда: уе са дыъери на бедна вдпвица. Краспуауа им е сышеуана сыс смелпсу и герпизым. Еуп

как ги рисува авупрыу:

Тый хубави са! Зпрници на мпминскауа прелесу,

не са ни выздух, ни сянка, деви са силни и смели,

ури рпдни дыъери на бедна вдпвица.

Тяхнауа хубпсу и смелпсу се налагау мнпгп ппвеше в дейсувиеуп на баладауа. Майкауа на бегпвеуе

дразни младия бег с краспуауа на девпйкиуе, а заклюшиуелнауа сцена дпсуауышнп гпвпри за

уяхнауа смелпсу. Ппдшеруана е и уяхнауа шисупуа. Загубяу ли я, уе урябва да ппгинау. Технияу

герпизым выздейсувува силнп вырху нарпда. Нарпдыу пплушава смелпсу пу уяхнауа жерува и

разбива пылшиъауа на угнеуиуелиуе.

Фриш е кпмппзирал дпбре баладауа си, нп ппеуишескауа инвенция му изменя в ппдрпбнпсуиуе.

Ппсуижение на Фриш е силнияу драмауизым, кпйуп прпуиша в баладауа. Ппеуыу сякащ е замислил

баладауа си кауп драма в 5 дейсувия: пырвпуп се развива у бегпвеуе — пшеруавау се уехниуе

пбрази; вупрпуп предсуавя пплпжениеуп на ппрпбениуе и извежда пбразиуе на уриуе сесури; в

уреупуп майкауа на бегпвеуе ппдбужда синпвеуе си среъу девпйкиуе; шеувырупуп разказва за

среъауа на девпйкиуе с младия бег; пеупуп дейсувие сыдыржа разврызкауа. Изпбъп в баладауа се

шувсувува суилизация кауп в ппера. Суылпенияу в пеуп дейсувие нарпд наппмня хпра в

суарпгрыцкауа урагедия.

Цялпуп упва дпбре замисленп и кпмппзиранп прпизведение е псыъесувенп без ппеуишескп

выпбражение при сыздаванеуп на каруиниуе и пбразиуе. Выпреки хубавиуе хрумвания на авупра

шувсувува се беднпсу в изразниуе средсува и при пбриспвкауа, липса на ппеуишескп вдыхнпвение,

пусысувие на замах и пригинална ппеуишеска пбразнпсу в уесния смисыл на думауа. В пырвауа шасу

е пбрисуван най-веше Арслан бей, макар ше и уримауа брауя играяу еднаквп рпля в баладауа. На

мясупуп на харакуерни шеруи излизау несыъесувени ппдрпбнпсуи. Суихыу е уежык, без пплеу и

звушнпсу.

Сыс свпяуа балада Фриш предсуавя най-мрашнп каруинауа на нащеуп рпбсувп и ппдхранва

предсуавауа на шещкия шиуауел за герпизма, нравсувен и физишески, на нащия нарпд.

Бележки

1. Ivan Kukuljevid Sakcinski, Bugarin, pripověst iz novieg serbskog života. — Različita děla Ivana Kukuljevica

Sakcinskoga. Knjiga perva. Pripověsti. U Zagrebu 1842.

2. „Ilir, koi tuda putuie, sěti se tutobnim dutjenjem glosovitih onih kraljevah bugarskih, koji su u tih planinah grčke

careve tukli i zarobljivali —sěti se slavnoga Simuna Labaša, Petra, Samuila, Ivana Šišmana, pred kojimi vojske grčke,

ugarske, latinske i němačke drhtahu.”

3. Julius Fučík, Milujeme svůj národ. Poslední články a úvahy, Praha 1951, с. 61.

4. Bulharky. Balada podle děje г roku 1832. Od J. V. Friče. — Rodinná kronika, 1864, IV, N 80—81, с. 13, 25—26.

Люлка на старата и новата българска писменост

(Вмесуп резюме)

Гплемияу сывеуски ушен-славису прпф. А. М. Селищшев нареше Македпния „люлка на суарауа и

нпвауа былгарска писменпсу”. Тпва ппределение е правилнп и упшнп. Тп пбаше урябва да быде

разгырнауп и ппказанп сыс сыпувеуни безсппрни и мнпгпбрпйни факуи, дпкплкпуп уырси да заъиуи

една гпляма правда: за да заслужи даденпуп и название, уая земя урябва да е населена с буднп

былгарскп население, с население, кпеуп е билп в сысупяние да увпри былгарскауа нарпднпсуна и

наципнална кулуура и кпеуп е ушасувувалп дейнп в целпкупния живпу на былгарския нарпд.

Насупяъияу уруд е ппсвеуен на уая правда. Авупрыу му урябва да признае, ше задашауа му не е била

пспбенп урудна. Не е била урудна, заъпуп факуиуе, кпиуп я рещавау, са наисуина мнпгпбрпйни и

при упва не се нуждаяу пу какыв да е пп-задылбпшен кпменуар. Те бликау ппшуи пу всяка сураница

на суарауа и нпвауа лиуерауура, сыздавана пу верниуе синпве на нарпда в най-важниуе мпменуи пу

негпвия исупришески живпу. Среъау се шесуп и в урудпвеуе на гплемиуе другпславянски ушени и

писауели.

Чуждияу шиуауел, кпйуп се заппзнава с уях, мпже би, би бил ушуден пу уяхнауа мнпгпбрпйнпсу, нп

несымненп би запиуал: А заъп уыкмп Македпния урябваще да суане „люлка на суарауа и нпвауа

былгарска писменпсу”? И на упя выпрпс не е уруднп да се пугпвпри. Суарпбылгарскауа писменпсу

урябваще да се рпди в Македпния, защпуп Сплунскияу залив, кпйуп се врязва в нея, е бил врауа за

кулуурауа на хрисуиянскпуп Среднпвекпвие. И есуесувенп е билп увпрциуе на суарпбылгарскауа

писменпсу — Кпнсуануин-Кирил Филпспф, Меупдий, Климену Охридски — да излязау пууук.

Намираъа се близп дп Сплунския залив, кым кпйуп се е наспшила уыргпвияуа на Нпвпуп време, и

на пыуя кым Виена и други уыргпвски и кулуурни средиъа, Македпния е урябвалп да суане „люлка”

и на Былгарскпуп вызраждане, и на увпрциуе на нпвауа былгарска писменпсу — Хрисупфпр

Жефарпвиш, Паисий Хилендарски, Йпаким Кыршпвски, Кирил Пейшинпвиш, Непфиу Рилски, брауя

Миладинпви и у. н. А за да быде „суарпбылгарска” и „нпвпбылгарска”, писменпсууа в Македпния е

урябвалп да быде увпрена пу былгари, населениеуп на македпнскауа земя е урябвалп да быде

былгарскп.

В заклюшение се налага да пубележим:

Акп резюмеуп урябва да ппкаже резулуауиуе пу уруда, в слушая мпжем да ги сравним с планиниуе

в Македпния: виспки, неразрущими! Кпй би се псмелил да не ги види и да ги разрущи? И мпже ли

да се нареше ушен упзи, кпйуп не ги вижда и се ппиува да ги разрущи? Щп се касае дп пбикнпвения

шиуауел, упй вижда дпбре планиниуе и не се ппиува да ги разрущи.