ПАИСИЕВИ ЧЕТЕНИЯ 2012 250 ГОДИНИ „ИСТОРИЯ …Началото Паисий в образованието по български език и литература

ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ”

ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

ПАИСИЕВИ ЧЕТЕНИЯ 2012

П Р О Г Р А М А

250 ГОДИНИ „ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА” юбилейна международна научна конференция под почетния патронаж на Вицепрезидента на

Република България – г-жа Маргарита Попова

Началото Паисий в образованието по български език и литература

Езикът във и отвъд „История славянобългарска”

Иво Андрич и балканското историческо битие

Intellectual Thresholds: Linguistics, Cultural Studies, Literary Studies – Before and Now

Съвременна езиковедска проблематика

Българската езикова политика в условията на глобализация и европейска интеграция

(кръгла маса с международно участие)

Язык. Литература. Культура

Sprache, Literatur, interkulturelle Kommunikation / Langue, litterature, communication

interculturelle / Lengua, literatura y comunicación intercultural

В Паисиевите четения участват представители на:

Аграрен университет – Пловдив

Бердянски държавен педагогически университет, Украйна

Бургаски свободен университет

Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий”

Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий”, филиал Враца

ЕГ „Акад. Л. Стоянов” – Благоевград

ЕГ „Бертолт Брехт” – Пазарджик

ГПЧЕ „Г. С. Раковски” – Бургас

Държавен университет в Нови Пазар, Сърбия

Институт за балканистика и Център по тракология „Проф. Ал. Фол” – БАН

Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин” – БАН

Институт за етнология и фолклористика с Eтнографски музей – БАН

Институт за литература – БАН

Институт за сръбска култура Прищина – Лепосавич, Сърбия.

Карлов университет – Прага, Чехия

Киргизко-руски славянски университет – Бишкек, Киргизстан

Кирило-Методиевски научен център – БАН

Лесотехнически университет, София

Магнитогорски държавен университет, Русия

Масариков университет – Бърно, Чехия

Международен университет в Нови Пазар, Сърбия.

Московски държавен университет „М. В. Ломоносов”, Русия

Национална гимназия за сценични и екранни изкуства – Пловдив

Познански университет „Адам Мицкевич”, Полша

2

Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”

Пловдивски университет „Паисий Хилендарски” – филиал Кърджали

Пловдивски университет „Паисий Хилендарски” – филиал Смолян

Русенски университет „Ангел Кънчев”

Санктпетербургски държавен университет, Русия

Софийски университет „Св. Климент Охридски”

СОУПНЕ "Фридрих Шилер" (Дойче шуле) - Русе

Сумски държавен университет – Суми, Украйна

Технически университет – Дрезден (Институт по славистика), Германия

Университет в Баня Лука, Босна и Херцеговина

Университет в Белград, Сърбия.

Университет в Лодз, Полша

Университет по библиотекознание и информационни технологии – София

Университет Валядолид, Испания

Университет „Гоце Делчев” – Щип, Македония

Университет в Източно Сараево, Босна и Херцеговина

Университет „La Sapienza” – Рим, Италия

Университет Лил 2, Франция

Университет за национално и световно стопанство – София

Университет в Нови Сад, Сърбия

Университет „Проф. д-р Асен Златаров” – Бургас

Университет Триер, Германия

Университет по хранително-вкусови технологии − Пловдив

Университет в Упсала, Швеция

Учителски факултет във Вранье, Университет в Ниш, Сърбия

ФЕГ „Антоан дьо Сент-Екзюпери” – Пловдив

Философски факултет в Пале, Университет в Източно Сараево, Босна и Херцеговина

Шльонски университет – Катовице, Полша

Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“

Югозападен университет „Неофит Рилски” – Благоевград

Регистрация на участниците:

2 ноември, петък, 9.30–12.45 (Ректорат, ІІІ ет, 316 каб.)

3 ноември, събота, 8.30–10.00 (Ректорат, ІІІ ет, 316 каб.)

3

ПРОГРАМА

2 ноември 2012, петък

6. аудитория, Ректорат

10.30 – 10.40 Тържествено откриване.

Слово на декана на Филологическия факултет доц. д-р Живко Иванов

10.40 – 10.50 Приветствие на Вицепрезидента на Република България

г-жа Маргарита Попова

10.50 – 11.00 Приветствие на Пловдивския митрополит Николай

11.00 – 11.10 Приветствие на ректора на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”

доц. д-р Запрян Козлуджов

11.10 – 11.20 Обръщение на г-н Кирил Атанасов,

представител на Фондация „Народните будители и АЗ”

11:20 – 11.25 Поздравителни адреси

11:25 Закриване на официалната част

13.30 – 17.30 Научни заседания по секции (Ректорат)

17.30 – 17.45 Откриване на скулптурната изложба Словото на изкуството – изкуството

на словото („Група 9”). Представя – кураторът Ивайло Пеев (Ректорат, ІІІ

етаж)

18.00 – 19.00 Тържествено честване на юбилея на проф. д.ф.н. Иван Куцаров (Ректорат, І

етаж, 6. аудитория)

19.30 Коктейл за участниците в юбилейната научна конференция

(Новотел „Пловдив”, зали „Бендида” и „Евмолпия”)

4

СЕКЦИЯ

ЛИТЕРАТУРОЗНАНИЕ А

250 години „История славянобългарска”


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мила Кръстева

Заседателна зала, Ректорат

13.15 – 13.30 Откриване на научната програма (доц. д-р Живко Иванов, декан на Филологическия

факултет на ПУ „Паисий Хилендарски”)

13.30 – 13.45 Надежда Драгова (София). „История славянобългарска” на отец Паисий –

възрожденската ръкописна книга национална институция

13.45 – 14.00 Иван Радев (Велико Търново). Паисий Хилендарски и Спиридон Рилски (Хипотеза

за компилациите на „История славянобългарска” като вариант на

съавторство)

14.00 – 14.15 Мария Герджикова (София). Жанровият синкретизъм на Паисиевата

„История”, подчинен на мисията му да вдигне духа на българите

14.15 – 14.30 Камен Михайлов (София). Една объркана „преправка” и отношението й към

ранните исторически съчинения 14.30 – 14.45 Пеньо Пенев (Пловдив). Името на град Пловдив в „История славянобългарска“

на Паисий Хилендарски 14.45 – 15.00 Димитър Димитров (София). „История слвянобългарска” – география на

преписите в миналото и днес

15.00 – 15.15 Татяна Ярулина (София). О. Паисий Хилендарски и о. Спиридон Габровски

(Рилски) – културологичен поглед

15.15 – 15.30 Кафе пауза // Дискусия

15.30 – 15.45 Калина Лукова (Бургас). „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски –

„медийни ефекти”

15.45 – 16.00 Елена Тачева, Елисавета Стойчева (Благоевград). Учебните визии на „История

славеноболгарская” и Паисий

16.00 – 16.15 Надежда Николова (София). Отец Паисий, неговото време, неговата „История”

и учениците му през погледа на проф. Марин Дринов

16.15 – 16.30 Анна Алексиева (София). Чуждата история в „История славянобългарска”

16.30 – 16.45 Роберто Адинолфи (Рим). Паисий и възрожденската литература в италиански

издателски контекст

16.45 – 17.00 Пело Михайлов (Пловдив). Ще бъде ли преименуван връх Мусала на Хилендарски

връх?

17.00 – 17.15 Мила Кръстева, Антоанета Джельова (Пловдив). „История славянобългарска” и

нейните преписи, преправки и приписки

17.15 – 17.30 Дискусия

5

СЕКЦИЯ

ЛИТЕРАТУРОЗНАНИЕ Б

Историята във и отвъд „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Ичевска

13. семинарна зала

13.30 – 13.45 Надежда Александрова (София). Роби и робини в някои текстове на преводната

литература на Възраждането

13.45 – 14.00 Огняна Георгиева-Тенева (Велико Търново – Враца). Държавата в „История

славянобългарска” и в поезията ни за деца и юноши (1878 – 1918)

14.00 – 14.15 Петър Парашкевов (Благоевград). „История славянобългарска” и преддверието на

литературата за деца в Европа и у нас

14.15 – 14.30 Аделина Странджева (Пловдив). От етнографията към историята, или за

школското моделиране на миналото

14.30 – 14.45 Татяна Ичевска (Пловдив). Тайнописи и знамения. Баталният код в

литературата ни от Й. Йовков до К. Петканов

14.45 – 15.00 Гергина Кръстева (Пловдив). „Паисий на фронта” или как се чества 200-

годишният юбилей на „История славянобългарска”

15.00 – 15.15 Марина Йорданова-Етелдорф (Триер). Литература и история: „Хилендарският

монах” на Димитър Талев – литературноисторически поглед върху идейното

начало на Българския ренесанс

15.15 – 15.30 Дискусия // Кафе пауза

15.30 – 15.45 Рая Заимова (София). Паисиевата „История” и католическите хроники от

Пловдив (19-и в.)

15.45 – 16.00 Стоян Чиликов (Пловдив). Някои щрихи от образа на св. Паисий Хилендарски въз

основа на литургичните и житийните извори

16.00 – 16.15 Георги Каприев (София). Паисиевата „История” и средновековната

историография

16.15 – 16.30 Ивета Рашева (София). Етносъхранителната функция на не/истината в

Паисиевия разказ за славянските първоучители

16.30 – 16.45 Димитър Атанасов (София). Три в едно: „История славянобългарска” като

Средновековие, Ренесанс и Просвещение

16.45 – 17.00 Цветелина Димитрова (София). Паисий Хилендарски: национална символика,

локална идентичност, родова памет

17.00 – 17.15 Дискусия

6

СЕКЦИЯ

ЛИТЕРАТУРОЗНАНИЕ В

3 ноември 2012, събота

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ана Маринова


10.00 – 10.15 Амелия Личева (София). История и наука в „Измерването на света” от Даниел

Келман

10.15 – 10.30 Елица Дубарова (Бургас). Модели на отсъствието в „Човекът без качества” на

Музил и „Парфюмът” на Зюскинд

10.30 – 10.45 Дария Карапеткова (София). Свидетелствата на Джузепе Модрич и Вико

Мантегаца за България след Съединението: ъгли на наблюдение

10.45 – 11.00 Илиана Новак (Пловдив). Светът и текстът като лабиринт: реализация на

идеята за порядък в хаоса в творчеството на Ян Потоцки и Бруно Шулц

11.00 – 11.15 Ваня Георгиева (Пловдив). „Хартията всичко търпи”, или реваншът на

мастилото над (не)написаните истории на привидността. Писмата на/от/за

Лора и техните съставители

11.15 – 11.30 Кафе пауза

11.30 – 11.45 Надежда Стоянова (София). Образи на цикличното време в българската поезия и

проза от 20–те и 30–те години на XX век. Опит за типологизация

11.45 – 12.00 Магдалена Костова-Панайотова (Благоевград). Отвъд историята и митологията.

Женската лирика от 60-те години на ХХ век

12.00 – 12.15 Цветана Георгиева (София). Хумористични концепции за историята (Христо

Бръзицов и Райко Алексиев)

12.15 – 12.30 Ана Маринова (Пловдив). Философската антропология – препъникамък за

анималистичната проза?

12.30 – 12.45 Михаела Хашеми (Бърно). S. c. Baroque Slavism in Czech Texts

12.45 – 13.00 Алексей Стамболов (София) «Кой е “Сťый Паíсϊй” от стенопис в католикона на

Зографския монастир?»

13.00 – 13.15 Дискусия

7

СЕКЦИЯ

НАЧАЛОТО ПАИСИЙ В ОБРАЗОВАНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пенка Гарушева

8. аудитория

13.30 – 13.45 Атанас Бучков (Пловдив). Началото ’Паисий’ – във и извън училището

13.45 – 14.00 Адриана Дамянова (София). „Знай своя език…”: за отговорността на училището

днес, когато „започва разнобразяването на HOMO SAPIENS”

14.00 – 14.15 Соня Райчева (Пловдив). „История славянобългарска“ в контекста на

училищното учебно съдържание

14.15 – 14.30 Красимира Кацарска-Тасева (Благоевград). Социалните роли на Паисий

Хилендарски в неговата „История славянобългарска“ (според някои от

българските възрожденисти)

14.30 – 14.45 Цветелина Тошева-Драганова (Пловдив). „Историята” в текстовете на

националния литературен канон – „начини на употреба“

14.45 – 15.00 Фани Попова (Пазарджик). Паисий Хилендарски – страница от блога на учителя

по български език и литература

15.00 – 15.15 Марияна Георгиева, Цветелина Цветанова (Русе). Проект „С болка по

изчезващата родина” – опит за интерактивна рефлексия на Паисиевата

история в училище



ПРЕДСЕДАТЕЛ: Соня Райчева


15.30 – 15.45 Алла Сердюк (Бердянск). Културологический подход к изучению болгарской

литературы в высших учебных заведениях Украины (Културологичен подход към

изучаване на българската литература във висшите учебни заведения на Украйна)

15.45 – 16.00 Ирина Платонова (Москва). За концепцията на учебника по български език

„Болгарский язык. Практический курс“

16.00 – 16.15 Красимира Танева (Пловдив). Фолклорен празничен календар в обучението по

литература – съвременни тенденции

16.15 – 16.30 Канелия Колева (Пловдив). Поетика на аналогиите и обръщането им в

Дебеляновата поезия

16.30 – 16.45 Кристина Танева, Златка Червенкова (Пловдив). Концептуалните метафори в

английския и българския образователен дискурс: какво ни разкриват

метафоричните изрази за културните нагласи

16.45 – 17.00 Павел Земан (Бърно). Чешките учители в Източна Румелия и техният принос

към учебното дело след Освобождението

17.00 – 17.15 Людмила Берковска (София). ,,История славянобългарска” на Паисий

Хилендарски в един постмодерен проект за образование

17.15 – 17.30 Дискусия

8

СЕКЦИЯ

ЕЗИКЪТ ВЪВ И ОТВЪД „ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА”


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борян Янев


13.30 – 13.45 Христина Тончева (Пловдив). Езиково-лексикална съпоставка на Зографската

чернова с ранни преписи на Паисиевата „История“

13.45 – 14.00 Петър Кривчев (Пловдив). За лексиката в Паисиевата „История“

14.00 – 14.15 Ани Кемалова (Пловдив). Наблюдения върху употребата на някои нелични

глаголни форми в така наречения Кесариев препис на Паисиевата „История“

14.15 – 14.30 Борян Янев (Пловдив). Антропонимният код в „История славянобългарска” от

Паисий Хилендарски

14.30 – 14.45 Мирослав Михайлов (Пловдив – Смолян). Графични средства за изразяване

палаталността на съгласните в „История славяноболгарская”



ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Чобанов


15.00 – 15.15 Мартин Хенцелман (Дрезден). Съвременната микролингвистика: перспективи и

проблеми (мултимедия)

15.15 – 15.30 Надежда Данчева (София). За структурната и словообразувателната

характеристика на микротопонимите

15.30 – 15.45 Анна Чолева (София). Старинната топонимия на Софийско

15.45 – 16.00 Ваня Георгиева (Пловдив – Кърджали). Да пишем и на диалект в началото на ХХІ

век – между забавното и носталгичното (за някои екстралингвистични

фактори, предпоставили публикуването на стихотворни и прозаични творби,

написани на използвания в град Чипровци местен говор)

16.00 – 16.15 Милена Нецова (Пловдив). Английските собствени имена в езика и културата

16.15 – 16.30 Иван Чобанов (Пловдив). За хипокористичните форми от полските мъжки

сложни имена

16.30 – 16.45 Агим Рустем Фона (Пловдив). Албанският език – езикът на илирите

16.45 – 17.00 Таня Иванова (Пловдив). Наблюдения върху отпадането на дателния падеж и

появата на конкурентни форми в икономическите статии на вестник

ΚΑΘΗΜΕΡΙΝΗ от 2012 г.

17.00 – 17.15 Дискусия

9

СЕКЦИЯ СЛАВИСТИКА А

ИВО АНДРИЧ И БАЛКАНСКОТО ИСТОРИЧЕСКО БИТИЕ


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жоржета Чолакова


13.30 – 14.00 Светлозар Игов (Пловдив). Ненаписаният роман на Иво Андрич

14.00 – 14.15 Ина Кукунджиева (Пловдив). Историческият континуит в „История

славянобългарска“ и в творчеството на Андрич (The works of Andric and “Istoriya

Slaviyanobalgarska” of Paisiy – common features)

14.15 – 14.30 Павле Ботич (Нови Сад). Источни хришћани у роману „На Дрини ћуприја“

(Православните християни в романа „Мостът на Дрина“)

14.30 – 14.45 Бранко Бърджанин (Източно Сараево). Иво Андрић у позоришту и о позоришној

умјетности (Иво Андрич в театъра и театралното изкуство)

14.45 – 15.00 Галя Тодорова Симеонова-Конах (Познан). „Игра за душата на дявола” – за

мултикултурализма и литературния топос „крайгранична земя” в контекста

на избрани произведения на Иво Андрич и полските белетристи от прелома на

XX и XXI век

15.00 – 15.15 Дискусия//Кафе пауза

15.15 – 15.30 Драга Мастилович (Източно Сараево). Иво Андрић као историчар и његова научна

перцепција ислама у Босни и Херцеговини (Иво Андрич като историк и неговата

научна перцепция за исляма в Босна и Херцеговина)

15.30 – 15.45 Предраг Яшович (Нови Пазар) Сусретања религија у Андрићевим приповеткама

(Срещи на религиите в разказите на Андрич)

15.45 – 16.00 Камелия Александрова (Благоевград). Изтокът срещу Запада в романа

„Травнишка хроника“ на Иво Андрич

16.00 – 16.15 Дискусия

16.15 – 17.15 Представяне на книгите:

Иво Андрич. Раждането на фашизма. Превод и следговор: Светлозар Игов. София:

Захари Стоянов, 2012;

Светлозар Игов. Иво Андрич: Исторически песимизъм и трансцендентални блянове.

Пловдив: Хермес, 2012.

СЕКЦИЯ СЛАВИСТИКА Б

ИВО АНДРИЧ И БАЛКАНСКОТО ИСТОРИЧЕСКО БИТИЕ


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Панайот Карагьозов


09.00 – 09.15 Панайот Карагьозов (София). Болната Босна. Върху материал от романите и

разказите на Иво Андрич (Sick Bosnia)

09.15 – 09.30 Ана Милованович (Белград). „Кућа на осами“ – орфичко путовање Иве Андрића

(„Къща в усамотение“ – орфическо пътуване на Иво Андрич)

09.30 – 09.45 Дарка Хербез (Пловдив). Легендарни и митски слој у дјелу Иве Андрића

(Легенди и митове в творчеството на Иво Андрич)

10

09.45 – 10.00 Мира Душкова (Русе). Птици над пожарищата. Иво Андрич и Константин

Константинов

10.00 – 10.15 Надия Реброня (Нови Пазар). Суфизам у приповеци „Смрт у Синановој текији“

Иве Андрића (Суфизъм в разказа на Иво Андрич „Смърт в Синановата текия“)

10.15 – 10.45 Дискусия

10.45 – 11.00 Кафе пауза

11.00 – 11.15 Оливера Радулович (Нови Сад). Поетика Андрићевих романа као синтеза жанра

(Поетика на романите на Андрич като синтез на жанровете)

11.15 – 11.30 Самина Даздаревич, Амела Лукач Зоранич, Рефик Садикович (Нови Пазар). Problemi

prevođenja turcizama u Andrićevim delima na engleski jezik

(Проблеми при превода на турцизмите в произведенията на Андрич на английски

език)

11.30 – 11.45 Саша Шмуля (Баня Лука). Критичка перцепција Босне у књижевном дјелу Иве

Андрића (Критическата перцепция за Босна в творчеството на Иво Андрич)

11.45 – 12.00 Дискусия

12.00 – 13.00 Пауза


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлозар Игов


13.00 – 13.15 Сена Михайлович (Лепосавич). Narativnost kao karakterni milje junaka Ive Andrića

(Наративността като характерна черта на героите на Иво Андрич)

13.15 – 13.30 София Кошничар (Нови Сад). Андрићева погранична проза у светлу нееластичног

семиосферног језгра (Пограничната проза на Андрич в светлината на

нееластичното семиосферично ядро)

13.30 – 13.45 Стана Смилкович (Вранье – Ниш). Simboli i znaci u pripovetkama za decu Ive Andrića

(Символи и знаци в разказите за деца на Иво Андрич)

13.45 – 14.00 Дискусия

14.00 – 14.15 Кафе пауза

14.15 – 14.30 Сунчица Денич (Вранье – Ниш). Otpor kao koncepcijska ideja spasenja u pripovetkama

Ive Andrića (Съпротивата като концептуална идея за спасението в разказите на

Иво Андрич)

14.30 – 14.45 Желка Пържул, Марияна Радович (Пале – Източно Сараево). Дјело Иве Андрића као

подтескт у роману „Сила“ Бранка Брђанина Бајовића (Творчеството на Иво

Андрич като подтекст в романа „Сила“ на Бранко Бърджанин Байович)

14.45 – 15.00 Мина Джурич (Белград). „Странац и мало створење“ код Хомера, Џојса и

Андрића („Чужденецът и малкият човек“ при Омир, Джойс и Андрич)

15.00 – 15.15 Саня Мацура (Баня Лука). Излази ли сунце на истоку у „Проклетој авлији“ Иве

Андрића (Изгрява ли слънцето от изток в „Прокълнатия двор“ на Иво Андрич)

15.15 – 15.30 Маргрета Григорова (Велико Търново). Иво Андрич и Полша

15.30 – 15.45 Дискусия

11

Кръгла маса с международно участие на тема:

БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВА ПОЛИТИКА В УСЛОВИЯТА НА ГЛОБАЛИЗАЦИЯ

И ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ


13.30 – 17.30

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Иванова

СЕКРЕТАР: Борислав Борисов


1. КОРЕНИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВА ПОЛИТИКА – РЕСУРСИ ОТ

ИСТОРИЧЕСКОТО МИНАЛО

Димитър Веселинов (София). Езици и етноси в "История Славяноболгарская” на Паисий

Хилендарски

Борислав Борисов (Пловдив). Езикът и властта (ракурси от миналото и настоящето на

езика)

Таня Бучкова (Пловдив). Визия за езиковото наследство и езиковото бъдеще в „Цариградски

вестник” (1848 − 1862)

Мария Мицкова (Пловдив). Възрожденската езикова политика (въпроси на правоговора в

предговорите на книги в периода 20-те – 70-те години на ХІХ век)

Понтус Линдгрен (Упсала). Изповедите на един „ЕРОЕРЕТIК” (за идейно-философските

корени на езиковата програма на Иван Добровски в сп. „Мiрозренie” (1850 – 1851 г.)

Надка Николова (Шумен). Съвременната българска езикова ситуация с оглед на темата за

езиковата чистота

Елена Гетова (Пловдив). Ресурси от историческото минало на книгата. За оригинала и

преводите на една популярна повест през Българското възраждане

2. ЕЗИКОВИ ПОЛИТИКИ В КОНТЕКСТА НА ЕВРОПЕЙСКАТА ИНТЕГРАЦИЯ

Диана Иванова (Пловдив). Българската езикова политика в контекста на езиковата

политика на европейския съюз – проблеми и перспективи

Мими Корнажева (Русе). Европейски езикови политики и сигурност

Ценка Иванова (Велико Търново). За българския език в чужбина и за ролята на българската

държава (между традициите и съвременните реалности)

Павел Крейчи (Бърно). Конституция и език (щрихи към езиковата политика на Сърбия и

другите постсърбохърватски републики)

Мариола Миколайчак (Познан). Pоlska polityka jezykowa i akty prawne dotycace jezyka

Петя Костадинова (София). Наблюдения върху езиковите нагласи на съвременния българин

Юлиана Чакърова (Пловдив). Преводът и локализацията в контекста на езиковата политика

12

3. БЪЛГАРСКИЯТ КНИЖОВЕН ЕЗИК И НЕГОВИТЕ УПОТРЕБИ: ОБРАЗОВАТЕЛЕН,

МАСМЕДИЕН, ПОЛИТИЧЕСКИ ДИСКУРС

Вера Маровска (Пловдив). „Светът в езика”: дидактико-практическата и теоретическата

граматика и принципите на чуждоезиковото обучение

Фани Бойкова (Пловдив). Езикова политика и комуникативно ориентираното обучение по

български език

Елена Крейчова (Бърно). Българските институции и университетското образование по

български език в Чехия

Надежда Сталянова (София). Тенденции в съвременния политически език в България и

тяхната кодификация

СЕКЦИЯ

ОБЩО ЕЗИКОЗНАНИЕ И БЪЛГАРСКИ ЕЗИК


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Станка Козарова


13.30 – 13.45 Красимира Димитрова-Къдринова (Пловдив). Системно-скруктурен подход към

езика на театъра

13.45 – 14.00 Лъчезар Янков (Пловдив). Някои случаи на релационно тълкуване на ценностни

твърдения

14.00 – 14.15 Красимира Алексова (София). Изследване на връзки между езикови нагласи (върху

данни от национална представителна анкета)

14.15 – 14.30 Димитрина Георгиева Хамзе (Пловдив). Аспекти на категорията ‘падеж’

14.30 – 14.45 Иван Илиев (Пловдив – Кърджали). За генезиса на предложното управление

14.45 – 15.00 Красимира Чакърова (Пловдив). Наблюдения върху една специфична група глаголи

в съвременния български език

15.00 – 15.15 Галина Брусева, Величка Гроздева (Пловдив). Наблюдения върху езиковата

употреба на английските думи в икономически текстове на актуалната гръцка

преса

15.15 – 15.30 Станка Козарова (Пловдив). Латински аугментативи в българския език

15.30 – 15.45 Максим Стаменов (София). Модел на семантичната структура на отрицателния

суперлатив в българския език

15.45 – 16.00 Кафе пауза

16.00 – 16.15 Александър Александров (Пловдив). Турски лексикален компонент в някои

сложносъставни български фамилни имена

16.15 – 16.30 Димитрия Желязкова (Пловдив). За американизацията на българския език – как

българи и чужденци се влияят от инвазията

16.30 – 16.45 Иванка Гайдаджиева, Нина Чочева (Пловдив). Акустичен анализ на българските

гласни с помощта на програмата SARP 5

16.45 – 17.00 Калина Мичева-Пейчева (София). Семантичната опозиция ‘свой − чужд’ в

„История славянобългарска”

17.00 – 17.15 Мариана Куршумова (Пловдив). За авторството на Иван Евстратиев Гешов в

архивите на Регионалния исторически музей – Пловдив

17.15 – 17.30 Дискусия

13

СЕКЦИЯ

ЗАПАДНОСЛАВЯНСКИ ЕЗИЦИ


Председател: Лилия Иванова


13.30 – 13.45 Магдалена Шидловска (Катовице). Категорията ‘време’ в полския и българския

език с оглед на граничните за езикознанието науки

13.45 – 14.00 Лилия Иванова (Пловдив). За ролята на лексикалните средства при изразяването

на темпоралност в българския и полския език

14.00 – 14.15 Гергана Петкова (Пловдив). За полските женски лични имена с латински корен в

състава си, канонизирани от католическата и православната църква

14.15 – 14.30 Иванка Гугуланова (Пловдив). Семантична и фразеологична деривация в

разговорната реч.

14.30 – 14.45 Жана Станчева (София). Концептът ‘болест’ в българската и полската езикова

картина на света

14.45 – 15.00 Кафе пауза

15.00 – 15.15 Катерина Томова (Пловдив). Лексикалносинтагматични особености на

междуметията в българския и чешкия език

15.15 – 15.30 Цветелина Шубова. Аспекти на фактора ‘джендър’ при разговор (типични речеви

ситуации в българския и чешкия език)

15.30 – 15.45 Зорница Цветкова (Бърно). За зависимостта между категориите ‘вид’ и ‘време’

на глагола и категорията ‘определеност’ (компаративен анализ на езиков

материал от български и чешки език)

15.45 – 16.00 Дискусия

INTELLECTUAL THRESHOLDS: LINGUISTICS, CULTURAL STUDIES, LITERARY STUDIES –

BEFORE AND NOW

2nd

November 2012

Panel 1

Seminar Room № 9

Linguistics: Semantics in Grammar Patterns

Moderator: Vesselina Koynakova/ Веселина Койнакова

13.30 – 13.45 Nadezhda Todorova (Sofia)/ Надежда Тодорова (София). On the Semantic

Indeterminacy of the English Absolute Construction/ За семантичната

неопределеност на английската абсолютна конструкция

13.45 – 14.00 Boryana Bratanova (Veliko Turnovo)/ Боряна Братанова (Велико Търново). Patterns of

Grammaticalization in English/ Структурни модели на граматикализация в

английския език

14.00 – 14.15 Slavka Grancharova/ Славка Грънчарова: The Semantic Factor in Some Cases of

Syntactic Condensation Resulting in Participle Clauses / Семантичният фактор в

някои случаи на синтактична кондензация, водеща до второстепенни части на

изречението с причастни форми

14.15 – 14.30 Rossitsa Pashova (Plovdiv)/ Росица Пашова (Пловдив). Some Semantic Aspects of Body

Idioms in Modern English/ Някои семантични аспекти на идиоми със соматичен

компонент в съвременния английски език

14.30 – 14.45 Discussion

14.45 – 15.00 Coffee Break

14

2nd

November 2012

Seminar Room № 9

Linguistics: Cognitive Appoaches to Grammar and Discourse

Moderator: Slavka Grancharova

15.00 – 15.15 Nelly Tincheva (Sofia)/ Нели Тинчева (София). Cognitivizing Text and Discourse

Studies/ Когнитивизиране на изследванията върху текст и дискурс

15.15 – 15.30 Snezha Tsoneva-Mathewson (in partnership with Petar Dimitrov) – Plovdiv/ Снежа

Цонева-Матюсън (съвместно с Петър Димитров) – Пловдив. Polysemy of the

Bulgarian Preposition 'Na'/ Когнитивен анализ на значенията на предлога „на” в

българския език

15.30 – 15.45 Vesselina Koynakova (Plovdiv)/ Веселина Койнакова (Пловдив). CONSTRUCTING

POSSIBILTY IN CONDITIONAL CLAUSES. EPISTEMIC MARKERS IN ENGLISH

AND BULGARIAN/ Изграждане на модалното значение ‘вероятност’ в

условните изречения. Епистемични маркери в английски и български език.

15.45 – 16.00 Tsveta Horeva (Plovdiv)/ Цвета Хорева (Пловдив). Conceptual Metonymy in the

Meaning of English and Bulgarian Nominal Compounds/ Концептуалната

метонимия в значението на английски и български субстантивни композити

16.00 – 16.15 Discussion // Coffee break

2nd

November 2012

Seminar room № 9

Methodology of Teaching English Language, Culture and Literature:

In the Classroom and Beyond

Moderator: Snezha Tsoneva-Matthewson/ Снежа Цонева-Матюсън

16.15 – 16.30 Rumyana Ilieva (Plovdiv)/ Румяна Илиева (Пловдив). Names and Titles Made Use of in

the English Language Classroom/ Имена и заглавия от историята в помощ на

учебния час по английски език

16.30 – 16.45 Andrea Hudouskova (Prague)/ Анреа Худускова (Прага). How Animacy Animates

Grammaticality and L2-acquisition/ Как категорията ‘одушевеност’ влияе върху

граматиката и изучавнето на чужд език

16.45 – 17.00 Milena Katsarska (Plovdiv)/ Милена Кацарска (Пловдив). Fringes and Thresholds:

English Practice Classes in the English Philology Degree/ Периферия и праг −

корпусът по практически английски език в програмите по Англицистика

17.00 – 17.15 Daniela Koceva, Vlado Petrovski, Snezana Mirascieva (Stip)/ Даниела Коцева, Владо

Петровски, Снежана Мирасчиева (Щип). CULTURE, CULTURAL DIFFERENCES

AND PREJUDICES IN the REPUBLIC OF MACEDONIA/ Културата, културните

разлики и предарсуди во РМакедонија


15

2nd

November 2012

Panel 2

Seminar room № 10

Literature: Five Types of Ambiguity

Moderator: Vitana Kostadinova/ Витана Костадинова

13.30 – 13.45 Maria Dimitrova (Sofia)/ Мария Димитрова (София). Decorous Seduction: The Self-

Annotated Poetry of William Empson

13.45 – 14.00 Victoria Zaevska (Veliko Turnovo)/ Виктория Заевска (Велико Търново). Mapping the

Communal Ideology of the Poor: Carnivalesque Techniques of Subversion in Thomas

Deloney’s Jack of Newbery/ Изграждане на обществената идеология на бедняка:

карнавални техники на осмиване и снизяване в „Джак от Нюбери” на Томас

Делоуни

14.00 – 14.15 Atanas Manchorov (Plovdiv)/ Атанас Манчоров (Пловдив). Medieval Mystery Plays and

the Protopolyphonic Stage of Artistic Form/ Средновековната драма и

протополифоничността на художествената форма

14.15 – 14.30 Yana Rowland (Plovdiv)/ Яна Роуланд (Пловдив). Circumstance and Identity in Thomas

Hardy’s Satires of Circumstance in Fifteen Glimpses (1911)/ Обстоятелство и

идентичност в Satires of Circumstance in Fifteen Glimpses (1911) на Томас Харди

14.30 – 14.45 Yordan Kosturkov (Plovdiv)/ Йордан Костурков (Пловдив). Ellen Glasgow and the

tradition of plantation literature/ Eлън Глазгоу и традицията на литературата на

плантациите


15.00 – 15.15 Coffee Break

2nd

November 2012

Seminar Room № 10

Literature: Six Characters in Search of an Author

Moderator: Ralitsa Muharska/ Ралица Мухарска

15.15 – 15.30 Gergana Apostolova (Blagoevgrad)/ Гергана Апостолова (Благоевград). The Apple Tree

as a Time Machine: the Recurrent story of Abandoned Love as a Nostalgic Binder in

Literary Reconstruction of Cultural Spaces/ „Ябълковото дърво” като машина на

времето: историята за изоставената любов – рекурсивна носталгична връзка в

литературната реконструкция на културни пространства

15.30 – 15.45 Ralitsa Muharska (Sofia)/ Ралица Мухарска (София). Susan Glaspell on the Verge:

modernist femininity on the threshhold/ Сузан Гласпел на Предела: Женствеността

на прага на модернизма.

15.45 – 16.00 Vakrilen Kilyovski (Veliko Turnovo)/ Вакрилен Кильовски (Велико Търново). The

“chair caning”, “L'ombre Du Soleil” & Mr. R. Mutt’s Urinal: The Impact of

Technology on the Avantgardists’ Interart Practices/ “Плетеният стол”, „сянката

на слънцето” и писоарът на г-н Р. Мът: Влиянието на технологията върху

интерартистичните практики на авангардистите

16.00 – 16.15 Maria Pipeva (Sofia)/ Мария Пипева (София). How Christopher Robin Became “Bebo

Chervenushko”: The Bulgarian Reception Of A. A. Milne’s Pooh Books/ Как

Кристофър Робин стана „Бебо червенушко”: българската рецепция на „Мечо

Пух“

16.15 – 16.30 Vitana Kostadinova (Plovdiv)/ Витана Костадинова (Пловдив). Jane Austen and

translatability/ Джейн Остин и преводимостта

16

16.30 – 16.45 Ivelina Kazakova (Sofia)/ Ивелина Казакова (София)/ Ивелина Казакова (София). On

monarchy and moral values/ За монархията като дефиниция на нравствените

ценности


СЕКЦИЯ

ЯЗЬIК. ЛИТЕРАТУРА. КУЛЬТУРА А


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Зозикова


13.30 – 13.45 Елена Иванова (Санкт Петербург). Предикативное определение в синтаксической

системе болгарского и русского языков

13.45 – 14.00 Светлана Шулежкова (Магнитогорск). Фразеологический словарь

старославянского языка в контексте славянской фразеографии

14.00 – 14.15 Стефка Георгиева (Пловдив). История и фразеология

14.15 – 14.30 Татяна Алексахина (Суми). Прототипные образы во фразеологических системах

украинского, английского и французского языков (на материале фразеологизмов с

компонентом ‘цветок’

14.30 – 14.45 Мария Зозикова (Пловдив). Синтактичната транспозиция и ролята й в

съвременните семантични процеси

14.45 – 15.00 Атанаска Тошева (Пловдив). Славянобългарският език (на „История

славянобългарска”) – неизбежен етап в историята на българския книжовен език

15.00 – 15.15 Майя Кузова (Пловдив). Плеонастическая экспрессия в русском и

болгарском языках

15.15 – 15.30 Дискусия

15.30 – 15.45 Наталия Христова (Пловдив). Асимметрия деминутивов в русском и болгарском

языках и проблемы перевода

15.45 – 16.00 Милена Стойкова (Пловдив). Ключевые слова молодежного общения / на

материале русского и болгарского языков

16.00 – 16.15 Катя Ганева (Пловдив). Функциональный подход в обучении русскому языку

16.15 – 16.30 Боряна Тенчева (Пловдив). К вопросу о фразеологизме и языковой игре в

рекламном дискурсе

16.30 – 16.45 Полина Димитрова (Пловдив). За някои трансформации на видоизменените

фразеологизми с библейски произход в български и руски език

16.45 – 17.00 Елена Костадинова (Пловдив). Опозицията „свое – чуждо” в българския фолклор

(върху материал от български пословици и поговорки)

17.00 – 17.15 Илия Солтиров (Пловдив). Место исключений в преподавании русского языка

17.15 – 17.30 Дискусия

17

СЕКЦИЯ

ЯЗЬIК. ЛИТЕРАТУРА. КУЛЬТУРА Б


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Савина


10.00 – 10.15 Мария Савина (Бишкек). Интерпретация ключевых концептов болгарской

культуры в творчестве Ч. Айтматова

10.15 – 10.30 Вера Гливинская (Москва). Конкурс по художествен превод – 2012, или защо

почетното Първо място остана вакантно?

10.30 – 10.45 Мария Кръстева (Пловдив). Смирение и търпение в руската агиография XI – XIV

в.

10.45 – 11.00 Таня Атанасова (Пловдив). Чехов в диалоге с Достоевским (рассказ "Убийство")

11.00 – 11.15 Илонка Георгиева (Пловдив). Утопическое как зазеркалье исторического в романе

Б. Пастернака „Доктор Живаго”

11.15 – 11.30 Владислава Иванова (Пловдив). Фрагменти на символичното в романа „Бащи и

деца” на И. С. Тургенев

11.30 – 11.45 Наталия Шевченко (Бишкек). Cовременные направления исследований культуры и

языка

11.45 – 12.00 Рената Глива (Лодз). Историческият процес на пораждане на полски имена,

изградени върху метафора или метонимия. Uniwersytet Lodzki (Polska) - Historyczny

proces tworzenia nazwisk polskich opartych na metaforze i metonimi.

12.00 – 12.15 Мирослава Свитала-Хеда (Лодз). Названия на паметници от живата природа и

тяхната връзка с историята и културата на региона. Switała-Cheda Uniwersytet

Lodzki (Polska) - Nazwy pomników przyrody ożywionej i ich związek z historią, kulturą

regionu

12.15 – 12.30 Яцек Хеда (Лодз). Щрихи от историята на опазването на природата в Полша.

Mirosława Jacek Cheda (Akademia Humanistyczno-Ekonomiczna), Zarys historii

ochrony przyrody w Polsce

12.30 – 12.45 Анжелина Пенчева (Благоевград). Играеща История, играна История, игра на

История в постмодерната чешка проза 12.45 – 13.00 Дискусия

18

СЕКЦИЯ

РОМАНИСТИКА И ГЕРМАНИСТИКА

Langue, litterature, communication interculturelle/ Sprache, Literatur, interkulturelle

Kommunikation/ Eзик, литература и интеркултурна комуникация


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Руси Николов


13.30 – 13.45 Руси Николов (Пловдив). Езиковите корпуси и преводните памети като

електронен ресурс за учебните речници

13.45 – 14.00 Малина Дичева-Николова (Пловдив). Фоностилистичен анализ на кратки

текстове в чуждоезиковото обучение

14.00 – 14.15 Нина Чочева (Пловдив). За езиковите корпуси и приложението им в

изследванията по фонетика

14.15 – 14.30 Соня Мекенян (Пловдив). Таксисът във френския и българския език

14.30 – 14.45 Мая Тименова (Пловдив). Идентичност и маргиналност в романа „Моето име”

от романдския писател Йожен (Identité et marginalité dans le roman Mon nom

d’Eugène)

14.45 – 15.00 Златороса Неделчева-Белафанте (Пловдив). Перцепцията като eлемент на

повествованието в романа на Нина Бурауи „La voyeuse interdite” (La perception

comme narration dans La voyeuse interdite de Nina Bouraoui)

15.00 – 15.15 Изабел Русел-Жийе (Лил 2). Интеркултурни елементи в творчеството на някои

съвременни френскоезични автори (Льо Клезио, Ерно) (Maître de conférence

Roussel-Gillet “Dire l’interculturel - chez quelques auteurs contemporains de la langue

française (Le Clezio, Ernaux)

15.15 – 15.30 Радослава Минкова (Пловдив). Интертекстуалност, интеркултурност и

метафункционалност като тенденции на постмодерната немска литература

въз основа на анализ на романа на Криста Волф „Градът на ангелите или

палтото на д-р Фройд” (Intertextualität, Interkulturalität und Metafunktionalität als

Tendenzen der postmodernen deutschsprachigen Literatur am beispiel des Romans von

Christa Wolf “Stadt der Engel oder the overcoat of Dr. Freud”)

15.30 – 15.45 Иванка Танева (Пловдив) Наименования на лица по професия, длъжност, звание,

титла и дейност в съвременния немски език

15.45 – 16.15 Дискусия

19

СЕКЦИЯ

ИСПАНИСТИКА

Lengua, literatura y comunicación intercultural/ Език, литература и интеркултурна

комуникация


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселка Ненкова


10.00 – 10.15. Веселка Ненкова (Пловдив). Бележки относно преразглеждане на термините

колокация и локация във фразеологията (Notas para una revisión de la noción de

colocación y locución en la fraseología)

10.15. – 10.30 Райна Петрова (Пловдив). За мястото на словообразуването в системата на

езика

10.30 – 10.45 Джесика Сиаботару (Пловдив). Сефарадската култура (Jessica Ciabotaru de Manev.

La cultura judeoespañola)

10.45 – 11.00 Пресентасион Ортега (Пловдив). Информационният език: нови употреби на

испанския език в интернет (El ciberlenguaje: nuevos usos del español en Internet)

11.00 – 11.15 Петър Моллов (София). Еротичното в поемите „Херо и Леандър” от Кристофър

Марлоу и „Полифем и Галатея” от Луис де Гонгора

11.15 – 11.30 Стефка Кожухарова (София). От икономика към литература? (Наблюдения върху

дискурса на икономическите статии във вестник „Ел Паис”) (¿De la economía a

la literatura? (Observaciones sobre el discurso de los artículos de economía en el periódico

El País)

11.30 – 11.45 Татяна Иванова (София). Магията на теленовелата (El embrujo de la telenovela)

11.45 – 12.00 Дискусия


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Радослава Кирилова


13.00 – 13.15. Славея Горанова (София). Език и национална идентичност (Lengua e identidad

nacional)

13.15 – 13.30 Радослава Кирилова (София). Социална сатира в комедията „Soldadesca” на Торес

Нааро (Sátira social en la comedia Soldadesca de Torres Naharro)

13.30 – 13.45 Росио Рубио Мойрон (Бургас). Трагичната участ на героите в „Къщата на

Бернарда Алба” (Rocío Rubio Moirón, “El espíritu trágico en La casa de Bernarda

Alba”)

13.45 – 14.00 Карлос Гонсалес-Еспресати (Валядолид). Истина и спектакъл във филма „Шоуто

на Труман” (1998) на Питър Уиър (Carlos González-Esperati, “Verdad y espectáculo

en la película The Truman Show (1998) de Peter Weir”)

14.00 – 14.30 Дискусия

20

ПАИСИЕВИ ЧЕТЕНИЯ 2012

СТАНДАРТ ЗА ОФОРМЯНЕ НА ДОКЛАДИТЕ

Докладите да не превишават 15 стандартни страници, не повече от 27 000 знака.

Страниците да не се номерират.

Шрифт на основния текст: Times New Roman; подравняване: Justify, междуредие: Single, 12 pt. First line: 1, 25.

Ако в текста са използвани други шрифтове, те трябва да се изпратят като прикачени файлове на посочения електронен адрес. Докладът трябва да се изпрати прикачен като .doc файл на същия адрес.

Заглавието се изписва с големи букви (All caps), центрирано (Times New Roman; Bold, Single, 14 pt.), а под него (след един празен ред) с малки букви без

съкращения – името, фамилията и работното място на автора (Times New Roman; Bold, Single, 12 pt.).

В началото на статиите се представя кратка анотация (Abstract) за проблематиката на работата на английски език (не повече от 6 реда). След нея на отделен ред се дават ключови думи (Key words) на английски. Големина на

шрифта за анотацията и ключовите думи – 10 pt., Normal, Single. Цитирането на източниците в текста (фамилия на автора, година на

изданието, двоеточие, страница) се дава в кръгли скоби, например (Караулов 1999: 43). Ако е сборник, се дава фамилията на редактора и годината на изданието и страницата, напр. (Димитрова, ред. 1998: 56).

Бележките към текста се дават под линия на всяка страница. Библиографията се дава на края на статията. Най-напред вляво на

страницата след пропускане на празен ред се написва ЛИТЕРАТУРА (Small caps,

Bold, 12). Пропуска се един ред. На следващия ред започва подреждането на авторите (в азбучна последователност, без номериране, Times New Roman;

Single, 12 pt). Библиографският опис се прави на езика на статията и включва само

цитираните или споменатите в основния текст заглавия. Оформянето става по следния начин: фамилия на автора (ако е сборник –

фамилия на редактора), година на издаване (и двете Bold), двоеточие, шпация.

(Фамилиите на автори, изписани на латиница, се транслитерират на кирилица.) След това се изписват фамилията и инициалите на автора (тук имената на латиница се изписват в оригинал), заглавието на текста (Italic), мястото на

издаване (град), двоеточие, издателството и годината на издаване (преди годината се въвежда запетая, а в края се слага точка).

Ако е цитирана статия, заглавието се дава в Normal, поставя се точка, след нея се пишат две наклонени черти и след тях се цитира заглавието на книгата или списанието (Italic), посочват се мястото и годината на издаване, при

списанията и броят (въведен с №), както и страниците на статията (с дълго

тире, напр. 1525). Ако статията е от вестник, след броя (пише се №) се добавя датата, а на последна позиция – страниците. В края се поставя точка.

При електронните източници първо се дава датата на публикуване (ако е посочена), след това датата на влизане в сайта, като сайтът се посочва в ъглови скоби, напр.:

http://www.belb.net/personal/zidarova/Chastici_i_morfemi.htm. При повече публикации от един и същи автор в една и съща година след

годината се слага буква а, б, в. Срв. напр.:

21

ЛИТЕРАТУРА:

Георгиев 1985: Георгиев, Вл. Възникване на нови сложни глаголни форми със спомагателен глагол „имам“. // Вл. Георгиев. Проблеми на

българския език. София: Изд. на БАН, 1985, 113137.

Димитрова, ред. 1998: Езиково съзнание. Ред. Ст. Димитрова. София:

Наука и изкуство, 1998. Карагьозова 1998: Карагьозова, Сн. Езикът на рекламата. // Езиково

съзнание. Под ред. на Ст. Димитрова. София: Наука и изкуство, 1998, 289–315.

Караулов 1999: Караулов, Ю. Н. Активная грамматика и ассоциативно-вербальная сеть. Москва: ИРЯ РАН, 1999.

Станкова, Харлакова 1991: Stankova, E., I. Harlacova. English idioms.

София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1991. Харалампиев 1981: Харалампиев, Ив. Старобългарските средства за

изразяване на бъдещи действия и съвременните форми за бъдеще време. //

Български език, 1981, № 2, 116122.

Шепърд 1998: Sheppard. L. Father Involvement Shows Positive Outcomes. 13 April, 1998. University of Illinois at Urbana-Champaign. 29 July, 1999

<http://www.urbanext.uiuc.edu/news/news980413g.html>. Ако статията е от вестник, оформлението е следното:

...// Литературен глас, V, № 161, 24.ІХ.1932, с. 4.

Забележка:

Редакционният екип си запазва правото да не публикува текстове, които не са оформени по

посочения стандарт и не са предадени на електронен адрес: [email protected] до

определения краен срок (15 декември 2012 година).

Documents

ПАИСИЕВИ ЧЕТЕНИЯ 2012 250 ГОДИНИ „ИСТОРИЯ …Началото Паисий в образованието по български език и литература