Ръководство за добри практики - government.bg · 2013-11-18 · и производни продукти, ... консултанти, доставчици

Ръководство за добри практики

Как да прилагаме изискванията на

Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и

на Съвета от 21 октомври 2009 година за установяване на

здравни правила относно странични животински продукти

и производни продукти, непредназначени за консумация

от човека и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1774/2002

на съоръженията за компостиране и

анаеробно разграждане

Европейска асоциация за компостиране European Compost Network ECN e.V.

www.compostnetwork.info

http://www.compostnetwork.info/

Благодарности:

Специални благодарности на следните експерти за техния технически принос при разработването на това ръководство: Andreas Kirsch, Bundesgütegemeinscha_ Kompost BGK e.V., Germany David Wilken, Fachverband Biogas e.V., Germany Henrik Lystad, Avfall Norge, Norway Josef Barth, Informa Compost Consultants, Germany Juha Pirkkamaa and Christoph Gareis, Biolaitosyhdistys ry, Finland

Kiara Zennaro, Organics Recycling Group, Renewable Energy Associa0on,

United Kingdom

Percy Foster, Compos0ng & Anaerobic Diges0on Associa0on of Ireland - CRÉ

Rudolf Scherzer, Bundesministerium für Gesundheit, Austria

Wim Vanden Auweele, Vlaamse Compostorganisatie – VLACO vzw, Bel-gium

Финансиране:

Специални благодарности на следните организации за подкрепата при реализирането на ръководството:

European Compostnetwork ECN e.V. Im Dohlenbruch 11 44795 Bochum Germany

Avfall Norge Waste Management Øvre Vollgate 6 0158 Oslo Norway

ARGE Kompost & Biogas Franz-Josefs-Kai 1 1010 Wien Austria

Biolaitosyhdistys Finnish Associa0on for Biological Waste Treatment Humppilan0e 9 A 31600 Jokioinen Finland

2 Европейска асоциация за компостиране (European Compostnetwork ECN e.V).


Как да се прилагат изискванията на Регламента за страничните

животински продукти на съоръженията за компостиране

и анаеробно разграждане

Автори: Florian Amlinger, Kompost - Entwicklung & Beratung, Austria Line Diana BlyD, Aquateam - Norwegian Water Technology Centre A/S, Norway

Редактори: Dr Jane Gilbert, Carbon Clarity, UK Dr Stefanie Siebert, European Compost Network, Germany

Published by:

EUROPEAN COMPOST NETWORK ECN e.V. Im Dohlenbruch 11 44795 Bochum Germany

За контакти: Dr Stefanie Siebert T. +49-234-4389447 F. +49-234-4389448 Email: [email protected]

© European Compost Network ECN e.V./Европейска асоциация за компостиране Всички права – дори превода на други езици – са запазени от ЕАК

Издаден:-No. 01_13 Дата: юни 2013

ISBN: 978-3-00-042330-7

Ръководство за добри практики 3

Съдържание

1 Въведение 7 1.1 Преглед 7 1.2 Цели на ръководството 7 1.3 Терминология 7

2 Регламент за страничните животински продукти 8 2.1 Регламент (EО) No 1069/2009 (СЖП) 8

2.2 Регламент (ЕС) No 142/2011 (СЖП-ПР) 8

3 Категории странични животински продукти 10

3.1 Материали от категория 1 10



4 Проследимост, определяне и етикетиране 12

5 Хигиенизиране 13

5.1 Премахване на патогените 13

5.2 Методи на преработка 14

5.3 Йерархия на методите на преработка 16

6 Хранителни отпадъци от категория 3 17

6.1 Събиране, съхранение, транспортиране и обезвреждане 17

6.2 Третиране в съответствие с националните правила 17

6.3 Употреба на продукти, третирани в съответствие с националните правила 19

7 Принципи на компостирането и анаеробното разграждане 21

7.1 Общи принципи 21

7.2 Хигиенни изисквания 21

7.3 Компостиране 21

7.3.1 Компостиране на редове на открито 21

7.3.2 Компостиране на остатъчната органична фракция от процеса на анаеробно разграждане 22

7.4 Анаеробно разграждане 22

7.5 Одобрение на съоръженията за компостиране или анаеробно разграждане 23

8 Оценка на риска и критични контролни точки (HACCP) 24

8.1 Преглед 24

8.2 Собствена проверка на съоръжението и принципи на HACCP 26

8.3 Анализи на опасността, идентифициране на критичните контролни точки 26

8.4 Оценка и управление на риска 27

8.5 Техники на валидиране 27

8.6 Контрол на мониторинга 28

8.7 Документиране 29 4 Европейска асоциация за компостиране / European Compostnetwork ECN e.V.

9 9.1

Стандарти Третиране и съхранение на компоста и ферментационния продукт

30 30

10 Употреба на компоста и ферментационния продукт 31

11 Приложение 1 – категории СЖП 33



12 Приложение 2 – правила за компостиране и анаеробно разграждане 36

12.1 Национални правила и изисквания в държавите-членки на ЕС 36

12.1.1 Вид на материалите, за които съществуват национални правила 37

12.2 Съоръжения за компостиране – изисквания към процеса 37

12.2.1 Размер на частиците 37

12.2.2 Брой на обръщанията на компоста по времена процеса компостиране 38

12.2.3 Температура и температурно-времеви период 38

12.2.4 Закрити или открити системи за компостиране 38

12.2.5 Мониторинг на процеса 39

12.2.6 Други изисквания 39

12.3 Съоръжения за анаеробо разграждане – изисквания към процеса 39

12.3.1 Размер на частиците 39

12.3.2 Време на задържане 40

12.3.3 Температура и температурно-времеви период 40

12.3.4 Мониторинг на процеса 41

12.3.5 Други изисквания 41

12.4 Схеми на валидиране на стандартните процеси 41


Речник

СЖП Странични животински продукти

СЖП-ПР Регламент (ЕС) № 142/2011 – за прилагане на Регламента за СЖП

РСЖП Регламент (EО) № 1069/2009 – Регламент за СЖП

АР Анаеробно разграждане

AT Австрия

BE Белгия/Фландрия

BSE Bovine Spongiform Encephalopathy

cfu единици формиращи колонията

DE Германия

E. coli Ешерихия коли

ЕО Европейска общност

ЕС Европейски съюз

FL Фландрия

HACCP Анализи на риска и критични контролни точки

Хигиенизиране Ефективно редуциране на потенциалните патогенни микроорганизми

IE Ирландия

ДЧ Държава-членка (на Европейския съюз)

NO Норвегия

Пастьоризация Нагряване на материала до критична температура за определен минимален период от време, с цел намаляване на броя на патогенните микроорганизми

Прион Инфекциозна частица

Обработка

Всяко действие, което променя значително изходния продукт, включително нагряване, опушване, консервиране, узряване, изсушаване, мариноване

Рег. Регламент

Санитаризиране Ефективно редуциране на потенциалните патогенни микроорганизми

TSE Трансмисивни спонгиформни енцефалопатии

Валидиране Получаване и оценяване на доказателства, че елементите на плана за HACCP са ефективни

VFG (компост), получен от плодове, зеленчуци и градински отпадъци

Vlaco Организация за осигуряване на качеството на компоста във Фландрия

6 Европейска асоциация за компостиране / European Compostnetwork ECN e.V.

1 Въведение

1.1 Преглед

Регламентът за страничните животински продукти (РСЖП) е цялостна част от европейското законодателство, обхващащ всички аспекти свързани със събирането, третирането, съхраняването и използването на странични животински продукти (СЖП). Официално регламентът влезе в сила през 2002 г. (като ЕО № 1774/2002), и от тогава е бил ревизиран няколко пъти. Регламентът от 2009 г. (ЕО) № 1069/2009 г.) установява здравни правила относно страничните животински продукти и производни продукти, не предназначени за употреба от хората и е придружен от Регламент по неговото прилагането (ЕС) № 142/2011 (СЖП-ПР). За съжаление в Регламента не е предвидена индивидуална част, обхващаща всички аспекти свързани с компостирането или третирането в съоръжения за анаеробно разграждане, затова е много трудно да се намерят и разберат отделните изисквания. Следователно интерпретирането и прилагането на Регламента се различава значително в отделните държави-членки на ЕС.

1.2 Цели на ръководството

Това ръководство е предназначено за оператори на съоръжения, консултанти, доставчици на технологии и компетентни органи. То не разглежда РСЖП в подробности, но въпреки това разглежда основните разпоредби, които се отнасят към съоръженията за компостиране и анаеробно разграждане, и описва как могат най-точно да бъдат приложени и изпълнени отделните изисквания. Цел на настоящото ръководство е да направи по-лесно разбираема структурата и съдържанието на специфичните задължения. То също така определя възможните облекчения и изключения при третирането на СЖП в съоръжения за компостиране и анаеробно разграждане, без да се увеличават рисковете за общественото здраве или здравето на животните или околната среда. Подробна информация за някои от начините, по които определени държави-членки са приложили изискванията на РСЖП по отношение на процесите на компостиране и анаеробно разграждане, и до каква степен те са се възползвали от възможността да прилагат национални правила за третиране на някои животински продукти, са подробно описани в приложенията на ръководството.

1.3 Терминология

Регламентът за страни чните животински продукти съдържа объркващо множество от термини, някои от които са описани подробно в речника. В рамките на Регламента, съоръженията за анаеробно разграждане са определени като "инсталации за биогаз“. В съответствие с действащата европейска терминология, в настоящото ръководство се използва термина "съоръжения за анаеробно разграждане" и само където директно се цитират разпоредби на Регламента се използва термина "инсталация за биогаз". Двата термина може разбира се, да се използват

взаимозаменяемо. Ръководство за добри практики 7

2 Регламент за страничните животински продукти Регламентът за страничните животински продукти (РСЖП) се състои от два Регламента, които са описани по-долу.

2.1 Регламент (EО) № 1069/2009 (СЖП) Регламентът е приет от Европейския парламент и Съвета на 21 октомври 2009 г. и влезе в сила на 4 март 2011 година. Този регламент се състои от общо 56 члена. Тези от най-голямо значение за събирането и обработката / третирането в съоръжения за компостиране и анаеробно разграждане са обобщени в Таблица 1.

Таблица 1 – съответни членове на Регламент (EО) № 1069/2009, свързани с дейността на съоръженията за компостиране и анаеробно разграждане

Чл. номер

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Предмет, приложно поле и определения 1,2,3

Общи задължения Задължения 4, 5

Ограничения във връзка със здравето на животните 6

Категоризация 9, 10

Унищожаване и употреба на страничните животински

Ограничения на употреба 11

Унищожаване и употреба 13,14

продукти и производните продукти

Дерогации 16-19

Алтернативни методи 20

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ОПЕРАТОРИТЕ

Събиране, транспорт и проследимост 21, 22

Общи задължения Регистрация и одобрение 23, 24

Процедури за самоконтрол, анализ на риска и критични контролни точки 29

Странични животински продукти и производни 31

продукти за хранене на селскостопански животни, с изключение на животни с ценна кожа

Пускане на пазара Органични торове и подобрители на почвата 32

Производни продукти, регламентирани в определени други законодателни актове на общността 33

Други производни продукти 35-39

Внос и транзитно преминаване

ОФИЦИАЛЕН КОНТРОЛ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Официален контрол 44-50

Заключителни разпоредби

2.2 Регламент (ЕС) № 142/2011 (СЖП-ПР) Регламентът е приет от Комисията на 25 февруари 2011 г. и е посочен в това ръководство като СЖП-ПР. Той прилага изискванията на Регламент (ЕО) № 1069/2009 г. и се състои от общо 37 членове, разпределени в 10 глави и 14 приложения. Членовете с най-голямо значение за събирането и обработка / третирането в съоръжения за компостиране и анаеробно разграждане са обобщени в Таблица 2. В допълнение на 25 февруари 2011 г. консолидирана версия на Регламент (ЕС) № 142/2011 г. е публикувана на 19 август 2011 г., която включва изменения Регламент (ЕС) № 749/2011 от 29 юли 2011 година. Това изменение обаче не засяга съоръженията за компостиране и анаеробно разграждане.


Таблица 2 – съответните членове на Регламент (ЕС) № 142/2011, свързани с дейността на съоръженията за компостиране и анаеробно разграждане

Член номер

Общи разпоредби 5

Обезвреждане и употреба на страничните животински продукти и производни продукти 10

Дерогация от някои разпоредби на Регламент (EО) № 1069/2009

Оторизиране на алтернативни методи

Събиране, транспорт, идентифициране и проследяемост 17

Регистрация и одобрение на съоръженията 19

Пускане на пазара 22

Внос, транзитно преминаване и износ

Официален контрол 32, 33

Заключителни разпоредби

Приложение Приложение номер

Ограничения за употреба на странични животински продукти II

Преобразуване на странични животински продукти и производни продукти в биогаз, компостиране V

Стандартен образец на заявление за алтернативни методи VII

Събиране, транспортиране и проследяемост VIII

Органични торове и подобрители на почвата XI

Регламентите могат да бъдат изтеглени от официалната интернет страницата на Европейската комисия: hDp://ec.europa.eu/food/food/biosafety/animalbyproducts/index_en.htm


3 Категоризация на страничните животински продукти

Страничните животински продукти са класифицирани в три категории, които отразяват степента на риск, който те представляват за здравето на човека и животните. Категориите са определени в съответствие с техния риск от въвеждане в хранителната верига, било то пряко или косвено. В тази връзка възможностите за по-нататъшна употреба или унищожаване на материалите са свързани със съответната категорията, към която се отнасят.

3.1 Категоризация на страничните животински продукти Материалите от категория 1, са определени в чл. 8 от РСЖП 2009 г. Това са животински продукти, които представляват най-голям риск от инфекция, като тези, които могат да бъдат заразени с прионни частици (което може да причини заболявания, известни като трансмисивна спонгиформна енцефалопатия). Те включват специфични рискови материали (тези части на животното които най-вероятно биха предизвикали заболяване като гръбначния мозък например), домашни животни, животни от зоологически градини и циркове и експериментални животни. Друг вид материал, който е включен в настоящата категория са кухненските отпадъци, които произлизат от международния транспорт (т.е. извън територията на ЕС). Материалите от категория 1 НЕ СЕ ТРЕТИРАТ в съоръжения за компостиране и анаеробно разграждане.

3.2 Материали от категория 2

Материалите от категория 2 са определени в чл. 9 от РСЖП. Те също са високи рискови материали, които не са годни за употреба от хората (напр. тор) или остават предмет на загриженост поради потенциално замърсяване с други потенциално значими патогени или вещества, например фармацевтични остатъци. Тази категория включва мъртви животни, оборска тор и съдържание на храносмилателният тракт. Това могат да бъдат също и внесените стоки от страни извън ЕС, които не отговарят на съответните изисквания на ЕС или са остатъци, събрани от отпадъчните води в кланиците. Също така със статут на подразбиране са всички СЖП, които не са определени в РСЖП 2009 г. като категория 1 или материали от категория 3. Най-важните материали от категория 2 за сектора на компостиране и анаеробно разграждане са оборската тор и съдържанието на храносмилателният тракт. В страните с развита риболовна индустрия са важни рибните продукти. Списък на материалите от категория 2 е включен в Приложение 1.

3.3 Материали от категория 3

Материалите от категория 3 са определени в чл. 10 от РСЖП 2009 г. и представляват важна суровина за съоръженията за компостиране и анаеробно разграждане. Тази категория включва: 1. продукти, получени от животински произход, предназначени за, но не и

годни за човешка употреба;


2. продукти, които по търговски причини, не са предназначени за употреба от хората, т.е. поради производствени проблеми или опаковъчни или други недостатъци, от които не произтича риск за общественото здраве или здравето на животните и

3. продукти, които не са показали признаци на болести, които се предават на хората или животните.

Тези характеристики трябва да бъдат одобрени за всички видове материали от категория 3, независимо от техния произход, било то кланица, предприятие за преработка на храни или фуражи, търговци на дребно, кухненски отпадъци или с друг произход (напр. земеделие). Всички видове кожи, копита, пера, вълна, рога, косми, свинска четина и сурово мляко са включени. Освен ако не произтичат от международния транспорт, хранителните отпадъци се класифицират като материали от категория 3. Списък на материалите от категория 3 е включен в Приложение 1. И двете категории 2 и 3 странични животински продукти могат да бъдат третирани в съоръжения за компостиране и анаеробно разграждане.


4 Проследимост, идентифициране и етикетиране

Операторите на съоръжения следва да гарантират, че страничните животински продукти от категория 2 се придружават по време на транспортирането от търговски документ. Кухненските отпадъци от Категория 3 могат да бъдат събирани и транспортирани в съответствие с националните мерки (виж раздел 5.1). В случай на оборска тор, компетентният орган може да разреши транспортирането между две точки в едно и също стопанство, или между стопанства и ползватели на тор в рамките на същата държава-членка без търговски документ или здравен сертификат. Операторите, които изпращат, транспортират или получават странични животински продукти или производни продукти, водят отчет за пратките и свързаните с тях търговски документи или здравни сертификати. Цветово кодирани етикет при транспортиране и складиране се залепя на опаковката, контейнера или превозното средство, който ясно посочва категорията на СЖП. За: ■ материали от категория 2, различни от оборски тор и съдържание на храносмилателният тракт - етикетът трябва да е с жълт цвят и да бъде маркиран с надпис "Не е предназначен за консумация от животни". ■ материали от категория 3 - етикетът трябва да бъде със зелен цвят и да бъде маркиран с надпис " Не е предназначен за консумация от хората". В случай на продукти, предназначени за използване като торове и подобрители на почвата,същите се маркират с надпис: "Органични торове или подобрители на почвата / забранява се пашата на селскостопански животни или използването на посевите като растителна маса в рамките най-малко на 21 дни след употреба".


5 Хигиенизиране

5.1 Унищожаване на патогените Човешките, растителните и животинските патогени са микроорганизми, които могат да причинят заболяване или заболяване в своите домакини. Те могат или да са обвързани с твърди материали, или да се суспендират във вода, или да бъдат освободени в атмосферата под формата на биоаерозоли. Патогените обикновено са бактерии, гъбички и вируси. Операторите на съоръженията за биологично третиране трябва да гарантират, че процесът гарантира до общо редуциране на нивото на патогените, затова се изисква гъвкав подход в процеса на управление, за да се приложи широк спектър от технологични решения, включващи времеви-температурни режими и системи за управление на качеството, както и системи за водене на отчетност и мониторинг. Важно е да се отбележи, че един процес на биологично третиране не може никога да е 100% сигурен. По-скоро "гаранцията" се отнася до нивото на остатъчния риск, който обществото счита за приемлив. В случай на компостиране и анаеробно разграждане, това се компенсира от ползите за околната среда, произтичащи от процесите на рециклиране и оползотворяването на енергия. В тази връзка, РСЖП определя категориите материали в зависимост от риска, който представляват (вж. раздел 3), и в зависимост, от който определя как те трябва да се третират и използват. РСЖП определя четири типа стратегии за компостиране и / или анаеробно разграждане на различни видове материали, които се различават в зависимост от риска от инфекция (на животни и хора). Те са:

■

■ ■

■

Не задължително третиране – отнася се за суровини, за които се считат, че представляват нищожен риск и обикновено се употребяват директно върху земеделски земи без третиране в рамките на държавите-членки на ЕС. Типични примери са оборската тор, съдържание на храносмилателния тракт и мляко. Въвеждането на изискване за третиране на суровини при определена минимална температура за минимален период от време или по време на процеса на биологично разграждане (компостиране или анаеробно разграждане) или с помощта на предварително или последващо термално третиране на материала. Този процес се нарича хигиенизиране, санитаризиране или пастьоризиране. Изискване за редуциране на потенциала на патогените в определени системи за компостиране или анаеробно разграждане да бъдат валидирани чрез въвеждането на опитни индикаторни организми. В този случай могат да се използват изкуствено въведени тестови индикаторни организми или ендогенни индикаторни организми. Това е задължителен елемент по време на процеса на лицензиране на съоръженията в държави-членки като Германия, Люксембург и Нидерландия. Този метод също така предоставя възможност да се идентифицират „критичните контролни точки на процесите" (виж раздел 7.3). Изискване за тестване на определени индикаторни микроорганизми в крайния продукт като част от системата за осигуряване на качеството. Анализът винаги се извършва след третиране, поради хигиенни нужди и за предлагане на безопасни продукти. Нетретираната оборска тор (с или без предварително анаеробно разграждане) е освободена от задължителното тестване.


В повечето държави-членки на ЕС комбинацията от изисквания за температура /време /размер на частиците и крайните изпитвания на продукта, се използват за наблюдение и гарантиране, че е извършено хигиенизиране на материала. За тестване на продукта се използват, типични индикаторни микроорганизми като Салмонела (Salmonella SPP), Ешерихия коли (Е. coli) или Ентерококи (Enterococcaceae или Entercoccus faecalis).

Съществува общо приемане, че температури между 55 °С и 70 °С осигуряват желания ефект на редуциране на патогените, въпреки че периода за който трябва да се постигне ефекта показва някои вариации и зависи от входящите материали и производствените условия (например дали е периодична система на партиди или непрекъсната система на компостиране, система за компостиране на открито, реакторна система за компостиране или термофилно анаеробно разграждане). Температурата не е единственият параметър, който оказва влияние върху процеса на хигиенизиране. Биореакциите, които протичат по време на разграждането на СЖП също създават конкуренция за храна между микроорганизмите. Освен това, освобождаването на атибиотици, паразити и наличието на токсини са допълнителни фактори, които поддържат ефективното редуциране на патогените.

5.2 Методи на третиране

По отношение на СЖП са възможни седем метода на третиране, в зависимост от необходимата степен на хигиенизиране. За целите на това ръководство методите на третиране са класифицирани като A,B,C,D,E,F и G и са описани подробно във фигура 1.


Фигура 1 – Разрешени методи на хигиенизиране за различните категории странични животински продукти

"Яйца" Категория 2 са тези, които са заразени със салмонела или съществува съмнение, че съдържат фармацевтичния ЛКД поради известно лечение на стадото


5.3 Йерархия на методите на третиране

Ако основният вид СЖП се смесва с материали, които изискват по-строг метод на хигиенизиране, в този случай най-строгият метод има предимство. Йерархията на седемте метода на хигиенизиране е показана на фигура 2.

Фигура 2 – Йерархия на методите на хигиенизиране NB - Метод B се отнася само за рибните продукти; обаче, рибните продукти могат да бъдат третирани с други методи, освен G и C.

По-долу са посочени няколко примера, които илюстрират този принцип.

Пример 1 – смесване на кухненски отпадъци с други СЖП

Кухненските отпадъци трябва да бъдат третирани минимум в съответствие с националният метод, но ако са смесени с други нетретирани отпадъци от категория 3, т.е. остатъци от пера от кланици, в този случай като минимум се прилага методът D, E или F за тези смесени СЖП.

Пример 2 – отделно хигиенизиране

Всички входящи материали могат да бъдат хигиенизирани отделно. Например, пастьоризирани отпадъци от кланици (метод Е) могат в последствие да бъдат подложени на анаеробно разграждане с оборска тор, чрез мезофилен ферментационен процес.

Пример 3 – смес от оборска тор

Оборската тор, като такава не изисква специфично третиране с цел хигиенизиране, в случай че компетентният орган не счита че съществува риск за разпространение на тежки трансмисивни болести. Въпреки това, в съоръженията за анаеробно разграждане (течната) тор може да се смесва с предварително третирана риба, която е била подложена на метод В.


6 Кухненски отпадъци от категория 3

6.1 Събиране, съхранение, транспортиране и обезвреждане

Чл. 21 (4) Регламент (ЕО) № 1069/2009 изключва кухненските отпадъци от общите разпоредби за събиране, транспортиране и проследяемост.

„4.Операторите събират, транспортират и унищожават кухненски и хранителни отпадъци от категория 3 в съответствие с националните мерки, предвидени в член 13 от Директива 2008/98/ЕО.)“

Чл. 13 ‘Защита на човешкото здраве и на околната среда’ на Директива 2008/98/EC (Рамкова директива за отпадъците) регламентира:

„Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да

гарантират, че управлението на отпадъците се извършва, без да

се застрашава човешкото здраве, без да се вреди на околната

среда, и по-конкретно:

а) без риск за водата, въздуха, почвата, растенията или

животните;

б) без да се предизвиква неудобство чрез шум или миризми;

и

в) без да се въздейства отрицателно върху природната среда или

местата, които са обект на специален интерес.“

Това означава, че националното законодателство въвеждащо изискванията на Рамковата директива за отпадъците е законодателството, което трябва да бъде прилагано по отношение на събирането, транспортирането и обезвреждането на кухненските отпадъци от Категория 3. В тази връзка по отношение на кухненските отпадъци, Регламент 1069/2009 не изисква стандартна процедура за почистване и дезинфекциране на превозните средства и контейнерите за събиране, но изисква държавите-членки да спазват минималните изисквания за добри практики, свързани с дейностите по опазване на околната среда и здравето на хората.

Пример от държавите-членки на ЕС - Австрия По отношение на събирането на битовите биоотпадъци, включително кухненските отпадъци, не са предвидени специфични изисквания в рамките на общинските системи за събиране. Въпреки това, в случай на събиране на кухненски отпадъци от ресторанти трябва да се спазват следните изисквания:

• почистване на контейнерите с топла вода или гореща пара при всяко изпразване; • дезинфекция на контейнерите с подходящо дезинфекциращо вещество, най-малко

веднъж на месец; • предотвратяване на кръстосаното замърсяване под формата на емисии на аерозоли

чрез разделяне на чистите и замърсените съдове по време на процеса на почистване

• зоната на почистване трябва да бъде на достатъчно разстояние или физически отделена от зоната за съхранение на хранителни продукти, храна за животни или области, в които се отглеждат животни;

• контролиран дренаж, съхранение и обезвреждане на отпадъчните води; • наличие на подходяща почистваща техника и препарати; • суха и чиста зона за съхранение на почистените контейнери; • план за почистване и дезинфекция


6.2 Третиране, в съответствие с националните правила Чл. 15 ("Мерки за прилагане") на Регламент (ЕО) № 1069/2009 осигурява основата за определяне на параметрите за преобразуване на страничните животински продукти, включително кухненските отпадъци, в биогаз или компост. Въпреки това до приемането на правила за кухненските отпадъци, държавите-членки могат да приемат или да запазят съществуващите национални правила за преобразуване на кухненски отпадъци в съоръженията за анаеробно разграждане и компостиране. Компетентният орган в държавата-членка трябва да гарантира еквивалентен ефект по отношение на редукцията на патогените. Новите национални правила за третиране на кухненските отпадъци от категория 3 могат да бъдат изпълнени по всяко време. В същото време, компостът и ферментационният продукт, получени в съответствие с тези национални правила могат да бъдат пуснати на пазара на територията на същата държава-членка.

Пример от държавите-членки на ЕС - Германия Много по-рано преди за първи път през 2002 г. да бъде приет Регламент за СЖП, в Германия е създадена система за валидиране, изследване и одобряване на най-често срещаните технологии и процеси на компостиране по отношение на ефективността на показателя за намаляване на патогенните организми. По този начин стандартизираните процеси, включително минималните изисквания за мониторинг на критичните контролни точки и температурата, могат да бъдат приложени на всяко съоръжение за компостиране без да е необходимо допълнително специфично валидиране на обекта.

Пример от държавите-членки на ЕС - Австрия Австрия, за разлика от Германия, има може би най-практически ориентирания подход към кухненските отпадъци на базата на дългогодишен опит в събирането и третирането на биоотпадъците. Националната наредба, въвеждаща изискванията на Регламент 1069/2009 освобождава домакинствата от приложното си поле. По този начин е прието, че рискът за здравето от тези източници се счита за незначителен и са определени традиционни изисквания за хигиенизиране, свързани с процеса, в съответствие с законодателството по управление на отпадъците (т.е. Наредба за компоста, Национално ръководство за добри практики в компостирането) създавайки възможност, по принцип, за компостиране на кухненските отпадъци на открито. Поддържане на температурата на процеса над 55 °C в рамките на 10 дни в комбинация с изпитване на крайния продукт за индикаторни патогени се считат за достатъчни, за да се предотврати микробиологичния риск.

Държавите-членки могат да разрешат тези специфичните изисквания за компостиране и анаеробно разграждане на кухненски отпадъци от категория 3 също и когато се третират в смес с други СЖП. Това е показано в Таблица 3.

Таблица 3 – други СЖП, които могат да бъдат третирани чрез компостиране или

анаеробно разграждане, съвместно с хранителни отпадъци, в съответствие с националните правила

Оборска тор Яйца Мляко Яйчни продукти

Млечни продукти

Храна с изтекъл срок, която е преминала „обработка“ в съответствие с чл.2 на Регламент 852/2004

Продукти от коластра Производни продукти от храна за животни с животински произход

* "обработка" означава всяко действие, което значително променя първоначалния продукт, включително нагряване, опушване, узряване, изсушаване, екстракция или комбинация от тези процеси


6.3 Употреба на продукти, третирани в съответствие с националните правила

Ако компостът или ферментационния продукт се произвеждат в съоръжение за компостиране или анаеробно разграждане, което отговаря на националните правила, какъвто може да е случаят за третиране например на кухненските отпадъци, преработените храни, оборската тор, мляко и яйца, то тези продукти могат да бъдат "пускани на пазара" в рамките на държавата- членка, в която са били произведени. Всеки продукт, който се "пуска на пазара" на територията на ЕС трябва да съответства на разрешените параметри за хигиенизиране, които са определени в Регламент (ЕО) № 1069/2009 или на валидирани алтернативни методи съгласно описаните процедури в Регламента . В обобщение, ако компостът или ферментационният продукт отговарят само на националния метод (G ), който не изисква стандартизиран или валидиран метод на третиране (хигиенизиране), както е определено в РСЖП-ПР (главно метод E или F ), продуктът може да бъде пуснат на пазара в тази конкретна държава-членка . Това е показано на фигура 3. Това означава, че дори ако две държави-членки на ЕС са оторизирали идентични национални правила за третиране на кухненски отпадъци и преработени храни в съоръжения за компостиране и анаеробно разграждане, трансграничната употреба на този компост или ферментационен продукт е забранена. Ето защо е важно когато се планира съоръжението за компост или анаеробно разграждане да се реши дали компостът или ферментационният продукт се произвеждат с цел да бъдат пускани на европейския или националния пазар.

1 Голямо количество нетретирана оборска тор се търгува между държавите-членки, без

да е преминало процес на хигиенизиране. За такъв тип търговия е необходима конкретна оторизация от компетентния орган на държавата-членка в която се продава материала.


Figu

re 3

- D

eci

sio

n s

che

me

fo

r sp

eci

fic

hyg

ien

ic t

reat

me

nt

as d

esc

rib

ed

in F

igu

re 1

re

gard

ing

the

fin

al u

se o

f co

mp

ost

or

dig

est

ate


7 Принципи на процеса на компостиране и анаеробно разграждане

7.1 Общи принципи При планиране на съоръженията за компостиране или анаеробно разграждане трябва да се вземат предвид общите изисквания за хигиенизиране на РСЖП (виж по-долу). Съоръженията не трябва да се намират в близост до области, в които са настанени селскостопански животни, и ако е необходимо напълно се разделят с ограда от животни и тяхната храна и постеля. Това не е необходимо само, ако третираните животински продукти са оборска тор и мляко или коластра от посоченото стопанство. 7.2 Изисквания за хигиенизиране Тези изисквания, определени в приложение V на РСЖП -ПР се прилагат по принцип за всички съоръжения за компостиране и анаеробно разграждане, третиращи допустими СЖП, в случай че се прилагат конкретни национални правила за кухненските отпадъци. Въпреки това, в допълнение, държавите-членки трябва да следват "общите хигиенни изисквания" като водещ принцип:

1. Страничните животински продукти трябва да бъдат третирани възможно най-скоро след доставянето им на съоръженията за компостиране и анаеробно разграждане. Те трябва да се съхраняват правилно докато бъдат третирани.

2. Контейнерите, съдовете и превозните средства за транспортиране

на непреработени материали трябва да бъдат почистени и дезинфекцирани в определено място. Това място трябва да бъде разположено или проектирано така, че да се предотврати риска от замърсяване на третираните продукти.

3. Систематично трябва да се взимат мерки срещу птици, гризачи,

насекоми или други вредители. За тази цел трябва да се разработи и да се използва документирана програма за контрол.

4. Трябва да бъдат установени и документирани процедури за почистване на всички части от помещенията. Също така трябва да

бъде осигурено подходящо оборудване и средства за почистване.

5. Контролът на хигиената трябва да включва редовни проверки на околната среда и на оборудването. Графиците и резултатите от проверките трябва да бъдат документирани.

6. Съоръженията и оборудването трябва да се поддържат в добро състояние, като на редовни интервали от време се извършва ремонт и калибриране.

7. Ферментационният продукт и компостът трябва да бъдат управлявани и съхранявани в съоръженията за анаеробно разграждане или компостиране по такъв начин, че да се възпрепятства тяхното замърсяване.

2 Това не означава, че всички процеси до завършване на хигиенизирането трябва да се извършват в

затворени съдове или помещения. Незабавното смесване и покриване на свежите входящи материали със

структурни материали и / или геотекстилно покритие, както и бързо третиране след доставянето им в

комбинация с програма за контрол на вредителите са ключовите елементи за намаляване на

вероятността от масов достъп на птици или вредители.


7.3 Компостиране 7.3.1 Компостиране на открито Разрешено ли е да се третират СЖП чрез компостиране на открито? По принцип, отговорът е ДА. Въпреки това, някои държави-членки, като Обединеното кралство или Ирландия, не позволяват открито компостиране поне на първия етап на термално хигиенизиране. Текстът на приложение V на РСЖП-ПР не изключва изрично откритите системи, изискванията се отнася само за кухненските отпадъци и оборската тор, за които могат да се прилагат общите изключения за национални правила. Компостиране на открито може да се прилага за всички материали от категория 2 и 3. Условията, посочени в приложение V, Глава I, Раздел 2 от РСЖП-ПР са както следва:

“2. Чрез дерогация от точка 1, други видове системи за компостиране могат да бъдат разрешени, при условие че: а) са управлявани по такъв начин, че целият материал в системата да достигне изискваните температурни и времеви параметри, включително, когато е уместно, да е налице постоянен мониторинг на параметрите. или б) преобразуват единствено материалите, посочени в раздел 1, точка 2; и в) отговарят на всички останали приложими изисквания на настоящия регламент.

Важно е тук да се отбележи това "ИЛИ" между подточки а) и б). В противен случай компостирането на открито би било приложимо само за материалите, които са били пастьоризирани на друго място или за фураж с изтекъл срок на годност, респективно храна с изтекъл срок на годност, която е претърпяла преработка, както е определено в чл.2 от Регламент (ЕС) № 852/2004 Ясно е, че подточка в) също адресира всички изключения, предоставени за прилагане на национални правила и изключения.

7.3.2. Компостиране на остатъчна органична фракция от процеса на анаеробно разграждане

Ако остатъчната органична фракция от процеса на анаеробно разграждане се компостира, трябва ли и двете съоръжения, както за анаеробно разграждане, така и за компостиране да имат модул за пастьоризиране / хигиенизиране или изцяло да са в съответствие с параметрите за преобразуване? Отговорът е НЕ . Глава 1 , Раздел 1 , 2 е ( III ) на РСЖП-ПР гласи:

" 2. Чрез дерогация от точка 1 съоръжението за пастьоризиране/хигиенизиране не е задължително за предприятия за производство на биогаз, преобразуващи единствено:... е) следните странични животински продукти, при наличие на разрешение от компетентния орган:… iii) странични животински продукти, преобразувани в биогаз, като остатъците от храносмилането впоследствие се компостират, преработват или унищожават в съответствие с настоящия регламент.. "

3 други видове системи за компостиране: напр. “закрити реакторни системи за

компостиране”


На практиката това означава, че термофилните или мезофилните ферментационни системи, които работят при температури от 55 °C или 37 - 45 °C, съответно следва да бъдат одобрени без да извършват пастьоризиране или хигиенизиране, в случай че цялото количество остатъчна органична фракция се третира в съоръжения за компостиране. В зависимост от вида на третираните входящи материали, правилата за хигиенизиране и стандартните или националните параметри за преобразуване трябва да се прилагат след това по време на процеса на компостиране. И обратно, ако всички приложими и подходящи изисквания за хигиенизиране са спазени по време на процеса на третиране в съоръженията за анаеробно разграждане, не се прилагат допълнителни изисквания за хигиенизиране по приложение V освен ръководните принципи за предотвратяване на кръстосаното замърсяване по време на процеса на компостиране на остатъчната органична фракция от процеса на анаеробно разграждане.

7.4 Анаеробно разграждане Важно е да се отбележи, че един стабилен процес на анаеробно разграждане се създава с добро разбъркване, балансирана смес от входящи материали и устойчиво ниво на температурата. Това води до висока популация на не-патогенните микроорганизми, което увеличава нивото на хигиенизиране, както и увеличава добива на биогаз. Времето на смесване, задържане и експозиция по време на процеса оказват еднакво значение, особено при по-ниски температури. Всички тези параметри трябва да бъдат едновременно управлявани, за да се осигурят оптимизирани условия по време на целия процес, както и по време на съхранението на крайния продукт.

7.5 Одобрение на съоръженията за компостиране и анаеробно разграждане

Независимо от националните изисквания за третиране и хигиенизиране, съоръженията за анаеробно разграждане и компостиране, третиращи материали от категория 3 (включително кухненски отпадъци ) трябва да бъдат одобрени в съответствие с член 24 от Регламент (ЕО) № 1069/2009 . Това означава, че всички съоръжения трябва да бъдат одобрени (или регистрирани ) от компетентния орган . В процеса на одобрение вида на СЖП, които се разглеждат и процеса на хигиенизиране трябва да бъдат описани, включително максималния размер на частиците, температурно-времевия режим и начина, по който се контролира процеса. В случай на валидиран процес, други параметри могат да се окажат идентифицирани като критични контролни точки и те трябва да се наблюдават и контролират от оператора на съоръжението. Не са разработени специално насоки относно точната процедура за одобрение съгласно този член , но чл. 44, съветва компетентния орган да одобри само, когато посещението на място показа, че всички съответни изисквания са изпълнени. Поради това някои държави-членки са приложили опростена регистрация по време на издаването на документа за дейности с отпадъци, например за съоръжения за компостиране или анаеробно разграждане, третиращи кухненски отпадъци като единствено преработени СЖП.


8 Оценка на риска и критични контролни точки (HACCP)

8.1 Преглед

Регламент (ЕО) № 1069/2009 регламентира система, която идентифицира, оценява и контролира рисковете, които са от значение за безопасността. Тази система се нарича анализ на риска и критични контролни точки (HACCP) и първоначално е била разработена за безопасността на храните. Тя е част от процеса на осигуряване на качеството на съоръжението и включва няколко отделни стъпки:

1. Извършване на анализ на риска. 2. Определяне на критичните контролни точки (ККТ). 3. Създаване на критични граници (ЦЛС). 4. Създаване на система за мониторинг на контрола на ККТ. 5. Създаване на коригиращи действия, които да се предприемат, когато мониторинга показва, че ККТ частично не са под контрол. 6. Създаване на процедура за верифициране, която да потвърди, че системата НАССР работи ефективно. 7. Създаване на документация относно всички процедури и записи, съответстващи на тези принципи и тяхното прилагане. Стъпките са показани схематично на фигура 4.


Figure

4 - Q

uality assu

rance

system in

clud

ing H

AC

CP


8.2 Собствена проверка на съоръженията и принципи на HACCP

В съответствие с чл. 28 „Собствени проверки" от Регламент (ЕО) № 1069/2009 операторите трябва да въведат, прилагат и поддържат собствена проверка, за да се следи и документира спазването на Регламента, така че никакви животински продукти да не напускат помещението, без правилното третиране, ако не са определени за унищожаване. Това изискване е задължение за прилагане на система за осигуряване на качеството. В чл. 29 "Анализ на риска и критични контролни точки " (НАССР) се изисква операторите на съоръженията за анаеробно разграждане и компостиране да въведат, прилагат и поддържат постоянна писмена процедура или процедури, основани на принципите на НАССР за преобразуване на страничните животински продукти в компост и ферментационен продукт. Това е илюстрирано на фигура 4 относно валидираните методи за съоръженията за компостиране или анаеробно разграждане. Фразата "процедури, основани на принципите на НАССР" следва да се вземе под внимание заедно с чл. 30 , тъй като това позволява една по-спокойна и индивидуална интерпретация на принципите на НАССР, които се определят в доброволно ръководство на основа националните условия .

„Чл. 30 Национални ръководства за добра практика 1. При необходимост, компетентните органи насърчават изготвянето, разпространението и доброволното прилагане на национални ръководства за добра практика, по-специално за прилагане на принципите на HACCP, посочени в член 29. Операторите може да използват подобни ръководства на доброволна основа. 2. Компетентният орган оценява националните ръководства, за да гарантира, че: а)те са изготвени в процес на консултация с представители на страните, чиито интереси могат да бъдат съществено засегнати, както и че са разпространени на операторите по сектори; и б) съдържанието им може да бъде приложено на практика в секторите, за които се отнасят.“

8.3 Оценка на риска, идентифицирайки критичните контролни точки

Като основно правило рискът, свързан със СЖП обикновено се характеризира с категоризирането на СЖП в три категории, а именно 1, 2 и 3. Идентифицирането и анализа на риска, свързан с входящите материали е необходимост както за операторите, така и за собственика на съоръжението, така че те са наясно с вида на категориите СЖП, които се допускат за третиране в съоръжения за компостиране и анаеробно разграждане. Съоръженията трябва да отговарят на изискванията за анализ на риска, документирайки: Изготвяне на списък с видовете входящи материала, който постъпват в съоръжението, включително:


■

■

■ класифициране на входящите материали в зависимост от категорията и вида на материалите, описани в Регламент (ЕС) № 1069/2009; ■ идентифициране на минималните изисквания към процеса за хигиенизиране на този тип материал след процедура по валидиране (например време/температура за 5 log10 редуциране на индикаторните организми); ■ посочване ако някои СЖП вече са били третирани, включително метода, съоръжението за предварително третиране и официалния номер за оторизиране;

■ изготвяне на кратък списък с опасенията по отношение на съответните патогенни организми и тяхната вероятност, която може да бъде свързана директно с входящите СЖП, т.е. термоустойчив първовирус. Въпреки, че валидираният метод ще премахне или намали опасността, свързана с патогените, операторът на съоръжението трябва, във взаимодействие с научни институти или експерти, компетентни в третирането и анализа на патогенни организми да състави такъв списък; ■ описване на процеса на третиране и какво се случва по отношение на преобразуването на материала през различните етапи в съоръжението за компостиране или анаеробно разграждане. Описанието трябва да включва критичните параметри, определени от оператора на съоръжението, за извършване на хигиенизирането и на кой етап тези параметри трябва да бъдат постигнати (т.е. критични контролни точки) и как те се наблюдават.

■ описване как трябва да се третира материал, когато хигиенизирането е било неуспешно (например повторно провеждане на процеса на третиране).

8.4 Оценка и управление на риска

Оценката на риска трябва да обхваща и експлоатацията на съоръжението и вероятността за нетипични ситуации, които могат да засегнат хигиенизирането и критичните параметри, които са описани в плана за HACCP. Нетипичните ситуации могат да включват: ■ ■ ■ ■ ■ ■

спиране на тока; наводнения; екстремни метеорологични условия: бури, т.е. продължителни валежи или периоди на замръзване; повреда на оборудването, включително оборудването за мониторинг; отсъствие на структурни материали.

Оценката на риска трябва идентифицира смъртоносните аспекти на процеса на преобразуване и как критичните контролни точки трябва да бъдат наблюдавани, за да се гарантира правилното управление. Въпреки това оценката на риска следва допълнително да идентифицира други контролни точки, гарантиращи добрите практики в компостирането или анаеробното разграждане.

8.5 Техники на валидиране

Важно е да се гарантира, че се събират доказателства, че елементите на плана за HACCP са ефективни,чрез процес, наречен "валидиране". Това е показано схематично на Фигура 5.


Съществуват две техники на валидиране, които могат да бъдат използвани:

използване на ендогенен (съществуващ) индикаторен организъм във входящите материали или

използване на тестови организми и въвеждането им във входящите материали, използвайки подходящи методи за изпитване.

При използване на ендогенни микроорганизми, те трябва да присъстват в големи количества, също така да присъстват постоянно в материала, както и да бъде лесно да се идентифицират и да се определи количеството им. Смъртоносните аспекти на тестовите организми трябва да са в същия диапазон като патогените, предизвикващи загриженост. Алтернативно, трябва да съществува ясна корелация между двете (напр. определено ниво на редуциране на вируса корелира с определено ниво на редуциране на ентерококите). Процесът на валидиране трябва да докаже общо редуциране на риска, който е еквивалентен на до 5 log10 редуциране на Ентерококи (Enterococcus faecalis) или Салмонела (Salmonella sen/enberg) (775W, H2S отрицателен). Това означава присъствие максимум 0.001% от първичната концентрация на индикаторния организъм след третиране в съоръжението за компостиране или анаеробно разграждане. В случай, че хигиенизирането е химичен процес, също така трябва да се докаже 3 log10 редуциране на Acaris SPP ...

Фигура 5 - Документиране и оценка за валидиране на заявлението и на системата за осигуряване на качеството за експлоатация на съоръжението за компостиране и анаеробно разграждане

Ако термоустойчивите патогенни организми представляват съответен риск, процесът трябва да окаже също 3 log10 редуциране на тези видове организми. За одобряване на валидиран метод на третиране, процеса на валидиране трябва да следва процедурите, които са регламентирани в РСЖП-ПР, приложение V, глава III, раздел 2. Съгласно алинея (1 а-е) компетентният орган може да разреши използването на други параметри, при условие че кандидатът демонстрира адекватно редуциране на биологичните рискове. В следващите раздели на ръководството са описани някои основни елементи, които трябва да бъдат включени в апликационната форма за валидиран процес.


Полезна информация за прилагането на процеса на валидиране както и контейнерите за изпитване, използвани за съхранение на тестовите организми могат да бъдат намерени на интернет страницата посочена по-долу4. 8.6 Контрол на мониторинга Операторът на съоръжението трябва да документира пълна програма за контрол, която включва процедури за наблюдение на смъртоносните аспекти, свързани с процеса на преобразуване. Тази програма за контрол трябва да включва мерки за продължителен мониторинг и надзор. Типа на мониторинга и надзора ще зависи от заключенията на оценката на риска. Типични параметри за мониторинг в програмата за контрол ще бъдат, например, температура, размер на частиците, време на експозиция, съдържание на сухо вещество, летливи твърди вещества, време на задържане, честотата на обръщане, вид, размер и съотношение на смесване на структурата на материала, съдържание на кислород, въглероден диоксид, метан, алкалност, и при химически процеси - концентрация на химикалите и съотношение на смесване. Въпреки това, не всички от посочени по-горе параметри са свързани с процеса, който се отнася до смъртоносните аспекти на процеса на преобразуване (хигиенизиране). Програмата за контрол трябва все пак да обхваща критичните параметри, свързани с валидираните смъртоносни аспекти на процеса, както и други аспекти критични за процеса на преобразуване в съоръженията за компостиране и анаеробно разграждане.

8.7 Документиране

Апликационната форма трябва да съдържа документация на мерките, които са предприети за да се гарантира, че процесът се следи и е под наблюдение от оператора на съоръжението. Документът трябва да съдържа подробности за всички съответни параметри на процеса и как те се документират и архивират с цел собственикът, операторите или техните представители както и компетентният орган да могат да оценят експлоатацията на съоръжението. Информацията свързана с процеса на валидиране и разрешителния процес трябва да бъде на разположение на Комисията при поискване.

4 hDp://animalhealth.defra.gov.uk/managing-disease/animalbyproducts/compost-biogas-

manure/alterna0ve-transforma0on-parameters.htm Ръководство за добри практики 29

9 Стандарти

9.1 Компостът и ферментационният продукт след третиране и съхранение

Регламент (ЕО) № 1069/2009 изисква компостът или ферментационният продукт да бъдат изпитвани за индикаторни микроорганизми, както следва: а) представителни проби от ферментационен продукт или компост, по

време или непосредствено след процеса на преобразуване трябва да отговарят на стандартите за Ешерихия коли или Ентерококи.

б) в 5 различни проби измервания брой на грам/ сухо тегло на Ешерихия коли, бактерии или Ентерококи трябва да бъде по-малко от 1000 в 4 проби, и по-малко от 5000 във всички проби.

Представителните проби от ферментационния продукт или компост, взети по време на процеса или от площадката за съхранение трябва да отговарят на изискването за отсъствие на салмонела в 25 грама материал в общо пет проби. Вземането на проби по точка а) описва контролните измервания на различна степен на редуциране на индикаторните организми по време на процеса преобразуване / хигиенизиране. Този метод може да се прилага само, когато това се извършва в затворен реактор (например термофилно анаеробно разграждане, модул за пастьоризиране, закрита/реакторна система за компостиране) по време на първата активна фаза на разграждане. В непрекъснатите системи за компостиране на открито, процесът е уникално управляван от формирането на редовете/куповете с компост до окончателното узряване на компоста. Целия процес на компостиране може да бъде описан като процес на преобразуване, включващ биологични и термични ефекти, допринасящи за хигиенизирането. В този случай, и двете изпитвания а) и б), могат да бъдат извършени, ако пробите бъдат взети от компоста, подготвен за пускане на пазара или употреба. В случай на анаеробно разграждане, държавите-членки следват различни подходи за вземане на проби за Ешерихия коли или Ентерококи. Изпитването се извършва или веднага след като ферментационния продукт напусне модула за пастьоризация или след анаеробно разграждане в мезофилен или термофилен реактор. Както е описано по-горе, целия биологичен процес допринася за ефективното редуциране на патогенните микроорганизми. Поради това се препоръчва да се прилага метод за изпитване а) след анаеробно разграждане при екстрахиране на ферментационния продукт преди съхранението му в резервоар или лагуна. Вземането на проби за изпитване за Салмонела. По време на процеса или от площадката за съхранение по принцип се извършват с компост или ферментационен продукт, които са готови за пускане на пазара и употреба. В случай на ферментационния продукт, пробите могат да се вземат от крайния реактор за анаеробно разграждане, ако екстрахирани ферментационен продукт се използва директно, без значително междинно съхранение. Ако ферментационният продукт или компостът не отговарят на пределно допустимите стойности, определени за Ешерихия коли или Ентерококи материалът се подлага на повторен процес на преобразуване или компостиране. В случая на Салмонела се извършва допълнително третиране или обезвреждане в съответствие с инструкциите на компетентния орган. Не съществуват стандарти, определени за нетретираната оборска тор. Ферментационният продукт и компостът, произведени от оборска тор като единствен СЖП не трябва да отговарят на описаните стандарти, но трябва да се разглеждат като „нетретирана оборска тор”.


10 Употреба на компоста и ферментационния продукт

Чл. 32 от Регламент (ЕО) № 1069/2009 определя правилата за пускане на пазара на органични торове и подобрители на почвата, съдържащи СЖП. Тук ферментационния продукт и компоста са изрично посочени. Определенията за "органичен тор" и " подобрител на почвата" са:

„органични торове“ и „подобрители на почвата“ означава материали от животински произход, използвани поотделно или заедно за поддържане или подобряване на храненето на растенията, на физичните и химичните свойства и биологичната активност на почвата; те могат да включват оборски тор, неминерализирано гуано, съдържание на храносмилателния тракт, компост и остатъци от храносмилането;

Чл. 11 от Регламент (ЕО) № 1069/2009 определя ограничения за употреба на материали, получени от СЖП. В този контекст е включен 21 дневен период на изчакване след употреба на органични торове и подобрители на почвата - с изключение на оборска тор - преди коситба на трева или директна паша на животни.

т.1 регламентира: " 1. Забраняват се следните приложения на страничните животински

продукти и производните продукти: забранява: ... (В)

Държавите-членки могат да приемат или запазят съществуващите национални правила, които надхвърлят изискванията на Регламента, но трябва да предоставят доказателства " за защита на общественото здраве и здравето на животните".

Условията за хранене на селскостопански животни са уточнени допълнително в РСЖП-ПР, Приложение II. Въпреки това, изключение от 21 дневния период се предоставя: "... При условие, че само следните органични торове или подобрители на почвата са употребяват върху земеделска земя:

оборска тор и гуано; съдържание на храносмилателния тракт; мляко, продукти на млечна основа, млечни деривати; коластра и продукти от коластра,

За тези материали компетентният орган счита, че не представляват риск за разпространение на тежки болести по животните. " Това означава, че компостът или ферментационния продукт, произведени единствено от тези определени СЖП са освободени от задължителния 21-дневен период на изчакване. По отношение на "идентифицирането и етикетирането", етикетът върху опаковката, контейнера или превозното средство за органични торове или подобрители на почвата, трябва да съдържа категорията на материалите и следния надпис, ясно и четливо написан върху опаковката, контейнера или превозното средство, както е приложимо:


в) хранене на селскостопански животни с растителна маса, директно чрез паша или чрез окосена растителна маса от земя, на която са полагани органични торове или подобрители на почвата, различни от оборски тор, освен ако окосяването на растителната маса или използването на площите за паша се извършва след изтичането на период на изчакване, чрез който се осигурява подходящ контрол върху риска за здравето на хората и животните, като този период продължава най-малко 21 дни; и

‘ органични торове или подобрители на почвата / забранява се пашата на селскостопански животни или използването на посевите като растителна маса в рамките на 21 дни след употреба "

Въпреки това, етикет не се изисква за следните органични торове и подобрители на почвата: (I) в готови за продажба опаковки с не повече от 50 кг тегло за употреба от крайния потребител, или (II) в големи разфасовки с не повече от 1000 кг тегло, при условие че:

са разрешени от компетентния орган на държавата-членка, където органичният тор или подобрители на почвата се прилагат върху почвата,

е посочено на тези торбички, че не са предназначени за употреба върху земя, до която имат достъп селскостопански животни.

И накрая, производителите са длъжни да документират употребата на компост или ферментационния продукт, произведени от СЖП върху земя, на която имат достъп селскостопански животни или от която се добива растителна маса за хранене на селскостопански животни: 1. количество на органичните торове и подобрители на почвата

използвани върху земята; 2. датата, на която органичните торове и подобрители на почвата

са употребени върху почвата, и мястото на употреба; 3. датите след употреба на органичните торове или подобрители

на почвата, на която добитъкът е допуснат до паша на територията или на която територията е окосена и растителна маса се използва за хранене.

Регистрите се съхраняват за срок от най-малко две години. В допълнение на горните минимални изисквания, например в Ирландия земеделските производители трябва да се регистрират при компетентния орган, преди да използват компост или ферментационен продукт, произведе от СЖП, но това изискване не е регламентирано в Регламента на ЕС. Отново, не се изисква водене на отчетност, ако компоста или ферментационния продукт е произведен единствено от СЖП, които са освободени също от 21 дневния период на изчакване, както е посочено по-горе. Компостът и ферментационният продукт следва да се съхраняват и транспортират правилно, така че да се възпрепятства всякакво замърсяване, ако се съхранява в насипно състояние в подходящо място за съхраняване, към което нямат достъп селскостопански животни. В чл. 22, относно определяне на правила за пускането на пазара и употребата на органични торове и подобрители на почвата от държавите-членки се изисква "да насърчават“, когато е необходимо, развитието и използването на национални насоки за добра земеделска практика за употреба на органични торове и

подобрители на почвата.5

5Например в Ирландия е разработено ръководство за добри земеделски

практики, когато се използва компост или ферментационен продукт от СЖП. 32 Европейска асоциация за компостиране / European Compostnetwork ECN e.V.

11 Приложение 1 – категории СЖП

СЖП от категория 2 и 3 са описани в Регламент (ЕО) № 1069/2009 г. и са представени в настоящото ръководство. 11.1 Материали от категория 2

Материалите от категория 2 включват следните странични животински продукти: а) оборска тор, неминерализирано гуано и съдържание на храносмилателния тракт; б) странични животински продукти, събрани по време на третирането на отпадъчни води, изисквано съгласно правилата за прилагане, приети съгласно член 27, първа алинея, буква в):

i) от обекти или предприятия, преработващи материал от категория 2; или ii) от кланици, различни от попадащите в приложното поле на член 8, буква д);

в) странични животински продукти, съдържащи остатъци от разрешени вещества или замърсители в нива, превишаващи разрешените нива, посочени в член 15, параграф 3 от Директива 96/23/ЕО; (3) на Директива 96/23/ЕО; г) продукти от животински произход, обявени за негодни за консумация от човека поради наличие на чужди тела в тях; д) продукти от животински произход, различни от материал от категория 1, които са:

i) внесени или въведени от трета държава и не съответстват на ветеринарното законодателство на Общността, приложимо към техния внос или въвеждане в Общността, с изключение на случаите, когато общностното законодателство допуска техния внос или въвеждане при спазване на определени ограничения или тяхното връщане в третата държава; или ii) изпратени към друга държава-членка и не съответстват на изискванията, заложени в или разрешени от общностното законодателство, с изключение на случаите, когато същите биват връщани с разрешението на компетентния орган на държавата-членка по произход;

е)животни или части от животни, различни от посочените в членове 8 или 10,

i)умрели при обстоятелства, различни от клане или умъртвяване с цел консумация от човека, в това число и животни, умъртвени с цел контрол върху болестите; ii)фетуси; iii)яйцеклетки, зародиши и сперма, които не са предназначени за разплод; и iv)умрели преди излюпването домашни птици.

ж)смеси на материал от категория 2 с материал от категория 3; з)странични животински продукти, различни от материал от категория 1 или от материал от категория 3.


11.2 Материали от категория 3 Материалите от категория 3 включват следните странични животински продукти: а)трупове и части от заклани животни или, в случая на дивеч — тела или части от умъртвени животни, които са годни за консумация от човека в съответствие с общностното законодателство, но не са предназначени за консумация от човека поради търговски причини; б) трупове и следните части, произхождащи или от животни, заклани в кланица и определени като годни за клане с цел консумация от човека след предкланична инспекция, или от тела и следните части от дивеч, умъртвен с цел консумация от човека в съответствие с общностното законодателство:

i) трупове или тела и части от животни, отхвърлени като негодни за консумация от човека в съответствие общностното законодателство, но които не са показали признаци на болест, която се предава на хората или животните; ii) глави на домашни птици; iii) обработени и необработени кожи, включително изрезки и парчета от тях, рога и копита, включително фалангите, карпалните и метакарпалните кости и тарзалните и метатарзални кости на:

—животни, различни от преживни животни, за които се изисква изследване за ТСЕ; и — преживни животни, които са изследвани и са показали отрицателен резултат в съответствие с член 6, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 999/2001;

iv) свинска четина; v) пера;

в) странични животински продукти от птици и зайци, заклани в стопанството, както е посочено в член 1, параграф 3, буква г) от Регламент (ЕО) № 853/2004, при които не са наблюдавани признаци на болести, които се предават на хората или животните; г) кръв от животни, които не проявяват признаци на болести, които може да се предават чрез кръвта на хората или животните, получена от следните животни, заклани в кланица след определянето им като годни за клане с цел консумация от човека след предкланична инспекция в съответствие с общностното законодателство:

i) животни, различни от преживни животни, за които се изисква изследване за ТСЕ; и ii) преживни животни, които са изследвани и са показали отрицателен резултат в съответствие с член 6, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 999/2001;

д) странични животински продукти от производството на продукти, предназначени за консумация от човека, включително кости без мазнини, пръжки и утайка от центрофуги и сепаратори, получена от преработката на мляко; е) продукти от животински произход или хранителни продукти, съдържащи продукти от животински произход, които вече не са предназначени за консумация от човека поради търговски причини или поради производствени проблеми или опаковъчни или други недостатъци, от които не произтича риск за общественото здраве или здравето на животните;


ж) храни за домашни любимци и фуражни продукти от животински произход или фуражни продукти, съдържащи странични животински продукти или производни продукти, които вече не са предназначени за хранене на животни поради търговски причини или поради производствени проблеми или опаковъчни или други недостатъци, от които не произтича риск за общественото здраве или здравето на животните; з) кръв, плацента, вълна, пера, косми, рога, изрезки от копита и мляко, получени от живи животни, които не са показали никакви признаци на болести, които може да се предават чрез този продукт на хората или животните; и) водни животни и части от тях, с изключение на морски бозайници, които не показват признаци на болести, които се предават на хората или животните; й) странични продукти от водни животни, произхождащи от обекти или предприятия, произвеждащи продукти за консумация от човека;

к) следните материали, произхождащи от животни, които не показват признаци на болести, които може да се предават чрез съответния материал на хората или животните:

i) черупки от черупкови организми с меки тъкани или месо; ii) следните, когато са получени от сухоземни животни:

— странични продукти от люпилни; — яйца; — странични продукти от яйца, включително черупки от яйца;

iii) еднодневни пилета, заклани поради търговски причини; л) водни и сухоземни безгръбначни, различни от видове, които са патогенни за хората или животните; м) животни и части от тях от зоологическите разреди гризачи (Rodentia) и зайцеподобни (Lagomorpha), с изключение на материал от категория 1, посочен в член 8, буква а), подточки iii), iv) и v) и материал от категория 2, посочен в член 9, букви а) — ж); н) обработени и необработени кожи, копита, пера, вълна, рога, косми и козина от умрели животни, различни от посочените в буква б) от настоящия член, които не са показали признаци на болест, която се предава чрез този продукт на хората или животните; о) мастни тъкани от животни, които не проявяват признаци на болести, които може да се предават чрез този материал на хората или животните, заклани в кланица след определянето им като годни за клане с цел консумация от човека след предкланична инспекция в съответствие със законодателство на Общността; п) кухненски отпадъци различни от посочените в чл. 8, буква е).

Ръководство за добри практитки 35

12 Приложение 2 – правила при процеса на компостиране и анаеробно разграждане

12.1 Национални правила и изисквания в различните държави-членки

Регламент (ЕО) № 1069/2009 предоставя възможността на държавите-членки да установят национални изисквания и оторизиране за някои подбрани материали и методи на третиране, включително:

■

■ ■

отклонение от изискването за третиране на някои избрани видове

материал от категория 3 в модул за пастьоризиране в съоръжението

за анаеробно разграждане; други методи на третиране, т.е. по-облекчени изисквания за кухненски отпадъци и за кухненските отпадъци, смесени с някои СЖП; и по-дълъг период на карантина след употреба на СЖП и производни продукти върху земя, използвана за пасище.

В настоящото Приложение е направен преглед на избрани национални разпоредби в различните държави-членки на ЕС за съоръженията за компостиране и анаеробно разграждане с конкретен акцент върху третирането на кухненските отпадъци и оборската тор. В тази връзка, държавите-членки могат да разрешат национални правила (т.е. специфични изисквания) към съоръженията за компостиране и анаеробно разграждане, които преобразуват само кухненски отпадъци или смеси на кухненски отпадъци, с :

I . тор; II. мляко; III. продукти на млечна основа; IV. млечни деривати; V. коластра; VI. продукти от коластра; VII. съдържание на храносмилателния тракт; VIII . яйца; IX. яйчни продукти; х. хранителни продукти с изтекъл срок на годност, които са преминали през обработка, както е определено в чл. 2 на Регламент (ЕС) № 852/2004; XI . производни продукти от храни за домашни любимци и храни за животни от животински произход.

Въпреки това е важно да се отбележи , че ферментационният продукт и компостът, които са произведени в резултат на тези национални правила могат да бъдат пускани на пазара само в рамките на държавата-членка, в която тези параметри са били разрешени. Следната таблица сравнява правилата за различни ключови критерии, които се прилагат в Австрия, Фландрия (Белгия), Германия, Ирландия и Норвегия. Тя показва широк обхват на тълкуване на Регламент (ЕО) № 1069/2009, в резултат на което са създадени национални изисквания за горе посочените групи материали.

6 Например, Ирландия е включила ръководство за добри земеделски практики при

регистрация на фермерите, когато използват компост или ферментационен продукт, произведени от СЖП


12.1.1 Видове материали, за които съществуват национални изисквания

Австрия (AT) - Кухненските отпадъци от домакинствата са освободени от обхвата на националната Наредба за СЖП. Минималните изисквания към съоръженията за компостиране и анаеробно разграждане са въведени в националното законодателство, свързано с управление на отпадъците ("Наредба за компоста", "Наредба за биоотпадъците") и Националните технически ръководства към съоръженията за биологично третиране. За хранителните отпадъци от централните кухни и ресторанти са установени специфични национални критерии в рамките на националния регламент за СЖП. За оборската тор не са определени специфични изисквания. Белгия (BE/FL) – Оборската тор от Категория II, съдържание на храносмилателния тракт и мляко, млечни деривати и коластрата от категория II могат да се третират чрез анаеробно разграждане (мезофилно) без модул за пастьоризиране. Крайният продукт (ферментационен продукт) се счита, че не е третиран в съответствие с Регламент 21069/2009 и в тази връзка не се разрешава износ. В допълнение, се извършват някои тестове за валидиране за доказване на алтернативно хигиенизиране (термофилно анаеробно разграждане). Германия (DE) - Докато биоотпадъците се третират заедно с СЖП в съоръжения за компостиране и анаеробно разграждане, където ферментационният продукт се използва в земеделието, входящите материали трябва да бъдат изброени в приложение 1 на германската Наредба за биоотпадъците. Въпреки това, кухненските отпадъци от домакинствата, третирани в съоръжения за компостиране и анаеробно разграждане са освободени от националния Регламент за СЖП, чрез закон (TierNebV). Оборската тор може да бъде анаеробно разграждана при мезофилен процес без модул за пастьоризиране, ако компетентният орган не счита, че съществува риск от разпространение на тежки заразни болести. Ферментационният продукт се счита за нетретирана оборска тор по отношение на Регламент за СЖП..

Ирландия (IE) - съществуват специални национални правила за : • кухненски отпадъци от категория 3 или • смеси от кухненски отпадъци от категория 3 със следните материали : - категория 2: оборска тор, съдържание на храносмилателния тракт, отделено от храносмилателния тракт , мляко, продукти на млечна основа, коластра, яйца и яйчни продукти; - категория 3: мляко, продукти на млечна основа, млечни деривати, коластра, продукти от коластра, яйца, яйчни продукти. Ако се третира само оборска тор, образувана в селското стопанство няма задължителни параметри за третиране, докато на входящите материали (компост / ферментационен продукт) се използват за торене на почвата в рамките на държавата. По отношение на съоръженията за анаеробно разграждане в рамките на селското стопанство, оборската тор от едно и също стопанство не трябва да бъде пастьоризирана. Ако СЖП са внесени от друго стопанство, те трябва да бъдат пастьоризирани. Параметрите за преобразуване не са задължителни за съоръженията, третиращи рибно брашно от категория 3, пастьоризирано в друго одобрено съоръжение, третиращо материали от категория 3 (методи 1-5 или 7) и третиращо материали от категория 3, получени от водни животни ( методи 1-7). Норвегия (NO) - Съществуват национални правила за кухненски отпадъци или смес от кухненски отпадъци с: оборска тор, съдържание на храносмилателния тракт, мляко, млечни продукти, млечни деривати, коластра, продукти от коластра и храни, определени като преработени.

12.2 Съоръжения за компостиране – изисквания към процеса 12.2.1 Размер на частиците

Австрия (AT) – Не съществуват изисквания за кухненски отпадъци, 12 mm само за нетретирани материали от категория 3..

Белгия (BE/FL) - За зелени отпадъци и зеленчуци, плодове и градински отпадъци (VFG) няма изисквания; за оборската тор, която се компостира: <12mm.

Германия (DE) – няма изисквания.*

1

Ирландия (IE) - 400 mm или по-малко.

Норвегия (NO) - няма изисквания за размер на частиците.*

2

*

1 Германия определя много малко технически изисквания към съоръженията за третиране, защото често се

използва процес на валидиране и са предвидени отделни техническите изисквания за различните процеси като резултат от процеса на проверка. *

2 Междинно съгласно норвежкия национален регламент за торовете.


12.2.2 Брой на обръщане на компоста по време на компостиране

Австрия (AT) - от 1 до 5 обръщания в рамките на период от 10 - 14 дни термофилен процес, в зависимост от температурата и времевия профил и технологията на компостиране (открита или закрита / реакторна система за компостиране). BE/FL - 4 обръщания на компоста.

Германия (DE) – няма изисквания.

Ирландия (IE) - трябва да се прилага закрита/реакторна система за компостиране, но трябва да се извършва най-малко едно обръщане, защото изисквания времеви/ температурен режим се извършва два пъти.

Норвегия (NO) - Няма изисквания по отношение на броя на обръщанията * (Виж също 12.3.3, където едно обръщане се изисква от по-старата наредба за открити площадки за компостиране).

* Междинно съгласно норвежкия национален регламент за торовете

12.2.3 Температура и време на експозиция

Австрия (AT) - гъвкав режими между 55 до 65 °С в открити и закрити/реакторни системи за компостиране , период на наблюдение от 10 до 14 дни; в закрити системи: 55 °С в продължение на 4 дни, или 65 °С в продължение на 3 дни с непрекъснато наблюдение (за СЖП обхванати от националната дерогация).

Белгия (BE/FL) - Зелени отпадъци: най-малко 10 седмици, при минимум 45 °С, от които 4 дни при 60 °С или 12 дни при 55 °C Зеленчуци, плодове и градински отпадъци (VFG): най-малко 6 седмици при минимум от 45 °С, от които 4 дни при 60 °С или на 12 дни при 55 °С. Третиране със СЖП като оборска тор (закрито третиране в тунели), процес = биотермично изсушаване: 1 ч, 70 °C, макс. размер на частиците 12 mm, общо време на третиране, не по-дълго от няколко дни (но поне 1 час, 70 °C). Германия (DE) - 55, 60 или 65 °C за период от 14, 6 или 3 дни, респективно.

Ирландия (IE) – 60 °С в продължение на период от 48 часа, трябва да се постигне два пъти. Това изисква едно обръщане между двата мониторингови периода.

Норвегия (NO) - Няма изрични изисквания за температура и време на експозиция. Температурата и времето на експозиция трябва да се подбират според оценката на риска по отношение на входящите материали и процеса. Стари насоки за най-добри практики, публикувани от органите по безопасност на храните включват три метода: 1. Закрито компостиране: 55 °С в продължение на десет дни, включително 48 часа над 65 °C. 2. Открито компостиране: 55 °C в продължение на три седмици - минимум едно обръщане 3. Мокро компостиране на полу-течен тор (не е анаеробно третиране): 55 °С в продължение на 10 часа или 60 °С в продължение на 4 часа.

12.2.4 Открити или закрити/реакторни системи за компостиране

Австрия (AT) - Откритите системи за компостиране са разрешени за третиране на всички видове материали. Изисква се незабавно смесване и покриване с шредиран материал, компост или гетекстилно покритие в случай на третиране на кухненски отпадъци от централни кухни и преработени храни с изтекъл срок на годност. За всички останали СЖП от категория 3, е разрешено компостиране на открито след прилагане на стандартни параметри за преобразуване (70 °C, 1 час, 12 mm), или като се използват валидирани процеси. Белгия (BE/FL) – При третиране на СЖП: винаги се използват закрити/реакторни системи за компостиране. За третиране на плодове, зеленчуци и градински отпадъци -VFG (с изключение на СЖП / месо) са разрешени открити системи на компостиране за последваща-фаза на компостиране.

Германия (DE) – всички видове системи са разрешени.

Ирландия (IE) – само затворени/реакторни системи.

Норвегия (NO) - Не е посочено. * Стари изисквания, позволяват закрити и открити системи на компостиране.



12.2.5 Мониторинг на процеса

Австрия (AT) - Непрекъснат мониторинг на температурата: продължителност - 4 часа, всеки от тях след пет механични обръщания на компоста. Периодичен мониторинг на температурата: най-малко един път на работния ден за период от 10 дни, документиране на обръщането, смесването и навлажняването.. Белгия (BE/FL) - Компостиране = биотермично сушене: всяка партида (тунел) трябва да бъде документирана. Входящите материали (не третирани) не могат да бъдат замърсени от третирания материал, следователно в тунелните системи, страната на входящите материали трябва да е противоположна на изходните, в противен случай страната на входа на тунела трябва да се почиства и дезинфекцира при изпразване на тунела. По време на био-термичното сушене, температурата трябва да се измерва и записва (през първата фаза- 1 час 70 °C, измерването и документирането трябва да бъде продължително). Размерът на частиците трябва да бъде <12 mm. Всички стъпки от системата за мониторинг, трябва да бъдат описани в плана за HACCP Германия (DE) – продължително записване на температурата и времето.

Ирландия (IE) - записване на времето и температурата.

Норвегия (NO) – няма изисквания.

12.2.6 Други изисквания

Австрия (AT) - Не са валидирани и одобрени алтернативни процеси в Австрия до сега. Белгия (BE/FL) - Само за компостиране на зелени (VFG) отпадъци: мин. 30-40% влага, в първата фаза на компостиране се изисква влага до 45-55%. Счита се, че определено ниво на влажност е необходимо за оптимизиране на процеса на разграждане.

Германия (DE) – няма изисквания.

Ирландия (IE) – няма изисквания.


12.3 Съоръжения за анаеробно разграждане – изисквания към процеса

12.3.1 Размер на частиците

Австрия (AT) - Няма изисквания за кухненските отпадъци от домакинствата. За хранителните отпадъци от други източници и за храната с изтекъл срок на годност: <12 mm.

Белгия (BE/FL) - 12 mm. (не важи за „VFG“ компоста).

Германия (DE) - Кухненските отпадъци от домакинствата могат да бъдат третирани съгласно немската Наредба за биоотпадъците: термофилно анаеробно разграждане: няма фиксиран размер на частиците. Мезофилно анаеробно разграждане с модул за пастьоризация: 12 mm. Ирландия (IE) - 400 mm или по -малко за кухненските отпадъци.

Норвегия (NO) - Национални методи за утайки от отпадъчни води се прилагат чрез валидиране (паразита Ascaris suum). Специфичния размер на частиците не е релевантен за течните процеси, с изключение на утайките..


12.3.2 Време на задържане

Австрия (AT) Термофилно анаеробно разграждане:> 55 °С; хидравлично време на задържане 20 дни, като минималното време на задържане е 24 часа. Мезофилно анаеробно разграждане: изисква се модул за патьоризиране, > 70 °С в продължение на 1 час, или> 60 °C в продължение на 5 часа, не е определено специфично време на задържане по време на процеса ферментация. Белгия (BE/FL) - Във Фландрия това не е параметър за хигиенизиране. Не се изисква минимално време на задържане. В случай на тест за валидиране по време на термофилно анаеробно разграждане, трябва да се докаже гарантирано минимално време на задържане. Германия (DE) – Термофилно анаеробно разграждане: съоръженията трябва да бъдат валидирани съгласно система за валидиране на германската Наредба за биоотпадъците. За термофилното анаеробно разграждане времето на задържане, трябва да отговаря на изискванията на процеса на валидиране. Мезофилно анаеробно разграждане: модула за пастьоризация е задължителен: > 70 °С в продължение на 1 час, 12 mm. Ирландия (IE) - 48 часа два пъти.

Норвегия (NO) – Няма изискване за време на задържане, но този процес трябва да доведе до по-стабилен (с ниски емисии на миризми) ферментационен продукт. Общо време на задържане между 12 и> 20 дни.

12.3.3 Температура и време на експозиция

Австрия (AT) - Няма изисквания за кухненските отпадъци от домакинствата. Кухненски отпадъци от централизирани кухни и заведения за обществено хранене и храна с изтекъл срок на годност: • термофилни процеси:> 55 °C в продължение на 20 дни, минимално време на задържане часа; • мезофилни процеси: 37-40 °C в комбинация с един от следните методи за хигиенизиране: а) пастьоризиране при 70 °С, 1 час б) пастьоризиране при 60 °С, 5 часа в) Последващо компостиране на остатъчната органична фракция от процеса на анаеробно разграждане в съответствие с изискванията за компостиране (виж раздел 7.3.2) BE/FL - пастьоризиране: минимум 1 час, 70 °C - не са позволени алтернативни методи (с изключение на параметрите температура по време на теста за валидиране), в тази връзка трябва да се докаже минималния период на термофилни условия(стъпка в процеса) – процес на валидиране, съгласно Регламент(ЕО) 1069/2009.

Германия (DE) - съоръженията с термофилно анаеробно разграждане, които третират кухненски отпадъци от домакинствата трябва да докажат температури > 50 °C. Времето на задържане, трябва да отговаря на периода, предвиден в процеса на валидиране, съгласно германската Наредба за биоотпадъците. Съоръженията с мезофилно анаеробно разграждане трябва да включват и модул за пастьоризация в съответствие с Регламент (ЕО) 1069/2009 (70 °C в продължение на 1 час и 12 mm размер на частиците) или да докажат хигиенизиране чрез последващо компостиране. Ирландия (IE) – 60 °C за 48 часа два пъти Норвегия (NO) - национални методи за валидирани за утайки от отпадъчни води се използват срещу специални паразити. (Ascaris suum). Изисква се 55 °С в затворени реактори за 2 часа, или 70 °С в затворени реактори за 30 минути. *



12.3.4 Мониторинг на процеса

Австрия (AT) - Термофилни процеси (> 55 °С) с непрекъснат контрол на температурата, в периодичните системи минимално време на задържане от 20 дни; модул за пастьоризация с постоянно отчитане на температура / време. Белгия (BE/FL) - В случай на пастьоризация: производителят трябва за всяка партида доказва успешен температурен-времеви режим (количеството на ферментационния продукт, време на изпомпване на материала, време на задържане в модула за пастьоризация, постигната температура, време на изпомпване на материала). Съхранението е необходимо д се извършва в отделни резервоари за да се избегне кръстосано замърсяване. Фазата на пастьоризиране не може да бъде пропусната: не трябва да има пряка връзка между биореактора и съда за съхранение на третирания ферментационен продукт. В случай на термофилно анаеробно разграждане: операторът трябва да представи доказателство за температура и време (минимално гарантирано време на задържане) чрез прилагане на партидна стъпка в процеса на анаеробно разграждане (напр. 1 изпомпване на ден / през 20 часа) - това зависи от технологията и параметрите на теста за валидиране, така че количеството на ферментационния продукт, температурата в биореактора, времето на изпомпването на материала да е възможно да се докажат. Всички етапи от системата за мониторинг, трябва да бъдат описани в плана за HACCP. Германия (DE) – продължително записване на температурата и времето. Ирландия (IE) - записване на температурата и времето.


12.3.5 Други изисквания

Австрия (AT) - На практика компетентните органи изискват също кухненските отпадъци от домакинствата, да бъдат третирани по същите стандарти за хигиенизиране, определени за кухненските отпадъци от централизираните кухни. Всички съоръжения за анаеробно разграждане, които третират СЖП (включително оборска тор) трябва да бъдат регистрирани и одобрени в съответствие с националните изисквания за СЖП. Белгия (BE/FL) - Всеки процес (термофилно анаеробно разграждане) трябва да докаже еднакъв ефект на хигиенизиране (процедура за валидиране). Германия (DE) - Изпълнение на изискването за обеззаразяване на съоръженията за анаеробно разграждане могат да се докажат, също и с помощта на последващо компостиране Ирландия (IE) – няма изисквания.


.

12.4 Системи за валидиране на стандартни процеси

Австрия (AT) - към настоящият момент н се прилагат. Белгия (BE/FL) - За „VFG“-компост и компоста от зелени отпадъци, съществуват стандартни параметри, които са описани в общите изисквания на системата за осигуряване на качеството на Vlaco. Във Фландрия, Белгия „VGF“ не се считат за СЖП. За термофилното анаеробно разграждане, тестовете за валидиране могат да се извършват с цел да покаже най-малко еквивалентен ефекта като при модула за пастьоризиране. Това се прави чрез въвеждане на референтни концентрации на патогени в реактора и измерване на редуцирането. При наличие на достатъчна степен на редуциране на индикаторните организми, операторът има одобрен план за HACCP, алтернативни температурно/времеви условия по време на термофилното анаеробно разграждане могат да се прилагат и получения ферментационен продукт може да се употребява. Германия (DE) - Процес на валидиране в съответствие с приложение 2 на германската Наредба за биоотпадъците, не се изисква процес на валидиране, но се изисква техническо одобрение в случай на пастьоризация (> 70 °C, минимум 1 час, размер на частиците -12 mm) За съоръженията за компостиране и анаеробно разграждане резултатите от процеса на валидиране за зеле „Plasmodiophorae“ трябва да има индекс на инфектиране <0,5; за доматените семена тестът за кълняемост трябва да бъде <2%. За съоръженията за компостиране пределната стойност за Nico вируса Ана в биотеста е <4% ниво на заболеваемост. Ирландия (IE) - Независимо предложение за валидиране трябва да бъде разработено от експерт (различен от собственика на съоръжението или доставчика технологията). Това включва предложение за броя на пробите (1 на 30 m

3) и местоположението на тунела или реактора за

анаеробно разграждане (минимум 1 температурна проба на 5 m3 материал или две сонди на модула за

пастьоризация). Когато компетентният орган одобрява това предложение, съоръжението за компостиране трябва да има шест партиди компост, третирани в рамките на 3 месеца, но този период може да бъде удължен до 6-месеца в зависимост от напредъка. Тогава независимият експерт изготвя подробен доклад за температурния профил и изготвя препоръки въз основа на данните, събрани по време на 6 партиди за това колко сонди трябва да има. Министерството на земеделието след това преглежда доклада и го одобрява. За мокро анаеробно разграждане периода на валидиране на технологиите се състои от 4-седмичен срок от датата на условното одобрение. Най-малко 10 партиди трябва да се третират в съоръжението по време на този период . Норвегия (NO) – няма изисквания.


12.5 Стандарти за крайните продукти

Включват индикаторни организми / патогени и гранични стойности.

Австрия (AT) – За компоста (съгласно Наредбата за компоста): се изисква отсъствие на Салмонела в 50 г проба за всички видове употреба на компост. Употреба в земеделието: ако пробата за патогенните Е. коли е положителна, се изискват препоръки за по-нататъшно третиране и безопасна употреба от оторизирания експерт или лабораторията. Употреба като насипен компост или за спортни площадки: изисква се отсъствие на Салмонела (Salmonella SPP), Ешерихия коли (Е. коли), Листерия (Listeria SP) и Кампилобактер (Campylobacter) в 50 гр. проба. В случай на анаеробно разграждане: • оборска тор: няма изисквания; • други СЖП: отсъствие на Салмонела в 25 г, в 5 проби. Брой на измерванията: • пакетиран компост - един тест за всеки 500 m³ произведен компост; • насипен компост - от един тест на всеки 3 години, под 300 m³ годишно производство на компост до 12 теста на година в зависимост от количеството на произведения компост. • ферментационен продукт - един тест на всеки 2 години до 300 тона годишно производство; един тест на година между 300 - 4000 тона годишно производство и един допълнителен тест на година за всеки 4000 тона допълнително третирани входящи материали. Белгия (BE/FL) - Е. коли или Ентерококи: п = 5, с = 1, т = 1000 CFU, M = 5000 CFU в 1 грам * Липса на салмонела в 25 г: п = 5, C = 0, m = 0 CFU, т = 0 CFU За всяка проба компост /ферментационен продукт, измерването на жизнеспособни плевелни семена е задължително. Не е разрешено наличието на жизнеспособни плевелни семена в крайния продукт. Германия (DE) - Редовните тестове на продуктите, готови за употреба за отсъствие на Салмонела в 50 грама проба и за плевели / пропагативни (<2 на литър), съгласно германската Наредба за биоотпадъците. Те са задължителни за продуктите (компост или ферментационен продукт) готови за продажба. Броят на изпитванията, зависи от капацитета на съоръжението и е между 4 и 12 пъти за една година. Ферментационният продукт, произведени само от оборска тор и енергийни култури не трябва да бъде изпитван по отношение на параметрите за хигиенизиране. Ирландия (IE) - Ешерихия коли: п = 5, с = 1, т = 1000 CFU, M = 5000 CFU в 1 г, * или Ентерококи: п = 5, с = 1, т = 1000 CFU, M = 5000 CFU в 1 г, и Представителните проби от компост или ферментационен продукт, взети по време на процеса или от площадката за съхранение на съоръжението, трябва да отговарят на следните стандарти: отсъствие на Салмонела в 25 г проба: N = 5, с = 0, M = 0 CFU; M = 0 CFU; Норвегия (NO) – Термоустойчиви колибактерии (TKБ): макс. 2500 CFU / гр. сухо вещество и отсъствието на Салмонела и паразитни яйца. * n = Броят на пробите за изпитване; m = гранична стойност за броя на бактериите; резултатът се счита за удовлетворителен, ако броят на бактериите във всички проби не надвишава m, М = максимална стойност за броя на бактериите; резултатът е счита за удовлетворителен, ако броят на бактериите в една или няколко проби е м или повече, с = броя на пробите, в които броят бактерии може да бъде между m и M, пробата все още се смята за приемлива, ако броят на бактериите в другите проби е m или по-малко.


12.6 Употреба върху земята

Австрия (AT) - Без период на изчакване за компостираните кухненски отпадъци от домакинствата, за компоста и ферментационния продукт, произведени от всички други СЖП от категория 3 се изисква 21-дневен период на изчакване преди паша или коситба на трева и използването и за храна на животни. Белгия (BE/FL) - употребата на крайния продукт е предназначена за професионална употреба в земеделието. Употреба не се разрешава: • върху пасища и за производство на храна за животни, освен ако не се приложи период на изчакване от 6 седмици между употребата и коситбата на тревата, която ще се използва за храна на животни. • върху почви, където се отглеждат зеленчуци, плодове и картофи (което означава употреба, когато културите вече са поникнали), с изключение на овощните дървета след прибирането на реколтата и преди следващия цъфтеж. • върху почви, които са предназначени за производство на зеленчуци или плодове, които са в пряк контакт с почвата и се консумират като суров продукт, по време на период от 10 месеца преди прибиране на реколтата.

Германия (DE) - Периодът на изчакване е 21 дни след употреба за паша на животните и за събиране на трева. Ирландия (IE) - След употреба на органични торове и подобрители на почвата, съдържащи СЖП не се разрешава паша на селскостопански животни или използването на посевите като растителна маса в рамките на 21 дни след употребата.

Норвегия (NO) - период на изчакване от21 дни съгласно изискванията на Регламент (ЕО) 1069/2009.

12.7 Смесени национални условия Това включва транспортиране, съхранение и почистване.

Австрия (AT) - за кухненските отпадъци от домакинствата: няма специални разпоредби относно почистването и транспорта. За хранителните отпадъци от централизирани кухни и заведения за обществено хранене и храна с изтекъл срок на годност: • Почистване на съдове с гореща вода или гореща пара след всяко събиране. Дезинфекция най-малко веднъж на месец. Местоположението на обекта за почистване и дезинфекция трябва да бъдат отделено от местата, където се съхраняват хранителни продукти или третираните СЖП. • достатъчно разстояние и отделяне от местата за отглеждане на животни или за съхранение на храна за животни и материали за постеля на животните. Белгия (BE/FL) – няма изисквания. Германия (DE) - няма изисквания.

Ирландия (IE) - транспортните средства, транспортиращи компост трябва да бъдат регистрирани. За СЖП доставени на съоръжението за компостиране трябва да се попълни формуляр за приемане. В случай, че компоста се доставя: • за съхранение, манипулиране или смесване, площадките трябва да бъдат одобрени от Министерството на земеделието преди доставяне на входящите материали; • в насипно състояние или в чували> 50 кг за продажба на дребно (например в градински център) площадките, в търговско помещение, трябва да бъдат регистрирани от Министерството на земеделието предварително, преди доставките.



Documents

Ръководство за добри практики - government.bg · 2013-11-18 · и производни продукти, ... консултанти, доставчици