100 години от създаването на Чехословакия

Трагичната съдба на Никола Петков

140 г. от рождението на акад. Михаил Арнаудов

Мирян Колев: Без музика светът щеше да е глух

Златна звезда за Християн Митков

Слънчева храна

СпиСание за българите в Чехия

Брой 4 | 2018 цена – 30 Kč

Българско неделно училище „Възраждане“Прием на деца за предучилищна група и ученици

Контакти: balgari@atlas.cz, 777 196 322 Адрес: Дом на националните общности, ул. „Воцелова“ 602/3, 120 00 Прага 2

Спирка на метро и трамвай: I. P. Pavlova

Скъпи читатели,настъпи кестеновото време, през което събираме лъщящите сред па-дащите листа кестени и слагаме по един-два в джоба или чантата си. Така инстинктивно се зареждаме с чудотворна енергия за мрачните зимни месеци. Кестените прите-жават и магическата сила да ни предпазват от зли сили и лоши очи. а от това доста често имаме нужда. Те имат силна енергийна вибрация и няколко от тези блестящи кафяви бижута, поставени под възглавни-цата, могат да ни донесат успоко-ение и сладък сън. За магията на кестените, за животворната енер-гия на слънчевите лъчи, за доброто в нас, което зрее като ябълка и за умението да слушаме вътрешния си глас, е слънчевата храна, с която ни даряват Деница и Красимир Проданови.С тези истински търсачи на неза-бравими мигове ще се разходим по избраните от тях „златни“ марш-рути, ще посетим градове в рими и библиотеки, по-свободни от птиците, ще се докоснем също така до атмосферната музика, наричана ембиънт. По улиците и домовете на любима-та Прага ни разхожда Васил Само-ковлиев, а до най-големия парков комплекс във Варшава ни отвежда Красимира Мархолева.раиса андонова-Щурм ни запоз-

нава отблизо с надарения малък певец Християн Митков, който плени журито и публиката и грабна златната звезда на конкурса „Чехия и Словакия търсят талант“ (Česko Slovensko má talent). откриването на новата учебна година е сред най-радостните събития в живота на българската общност в Чехия. За тържествата по този повод в БСУ „Д-р П. Берон“ и в Българското неделно училище „Възраждане“ разказват Снежана Тасковова и Десислава Вилимовска.През август ни напусна режисьор-ката Мария Манолова-Мотейлова. Лични спомени за нея споделят племеничката й ели Мандажиева и преводачът Васил Самоковлиев. на 28 октомври 1918 г. е обявено създаването на Чехословакия. За 100-годишнината от признаването на чехословашката независимост е историческата статия на Красимира Мархолева.В българската история има мрачни страници, за които все още твърде малко се говори и пише. В средата на 40-те години на 20 век т. нар. „народен съд“ осъжда и погубва голяма част от българската инте-лигенция. Трагична е съдбата на никола Петков - един от големите български политици, който увисва на бесилото. Интересни и малко известни факти за последните дни от живота му съдържа обширната

статия на Даниела Горчева. нелек е и животът на академик Михаил арнаудов, осъден на доживотен затвор от същия „народен съд“. Красимира Мархолева ни запознава с превратностите в живота на голе-мия български учен във връзка със 140-годишнината от рождението му. разказът „Лудовица“ на Бойка аси-ова ни пренася в света на българ-ската литература. Приказен ли е този свят, в който някой с градушка в ръкава си може „тих дъжд да докара“ или е изпълнен с омайните моменти на ежедневието? решете сами.Приятно четене!

Мария Захариева

На корицата: Есенно затишие. Снимка: Ирена СедлачковаСнимки на стр. 2: Здравка Славова и архив на сдружение „Възраждане“

Съдържание:Българската общност 4 - 9Християн Митков: Мечтата ми е да прославя България / Днес е нашият ден / Здравей, училище! / В памет на Мария Манолова-Мотейлова

Интересно 10 -11Слънчева храна

Годишнини 12 - 23100 години от създаването на Чехословакия / 71 г. от екзекуцията на никола Петков и 125 г. от рождението му / 140 г. от рождението на акад. Михал арнаудов

Култура 24 - 30Мирян Колев: Без музика светът щеше да е глух/ Библиотеки, по-свободни от птиците / Лудoвица / Градoве в рими

Накратко 31

Българо-чешки връзки 32 - 33Прощаване с Прага

Пътешествия и разходки 34 - 37циганско лято, цялото в злато / Паркът Лаженки

1001 билки и рецепти 39Кюфтенца от леща

4

4 | 2

018

бъ

лга

рС

ка

та о

бщ

но

Ст християн Митков: Мечтата ми е да прославя българия

на още по-големи сцени

християн Митков доби изключи-телна популярност в социалните медии след невероятното си участие в предаването „Чехия и Словакия търсят талант“ (Česko Slovensko má talent). той грабна сърцата на журито, на публи-ката и на зрителите на чешката телевизия TV Prima и словашката TV JOJ. Със своето уникално изпълнение на песента „I have nothing“ на Уитни хюстън, християн получи неочакван шанс от журито - злат-ната звезда, която му предостави възможност да отиде директно на финалния кръг на предаване-то и го изстреля на седмото небе от радост. 12-годишният християн Митков е роден в град русе. родителите му са от град ветово, където той живее до 4-годишна възраст. Семейството се мести в прага в търсене на по-добра перспектива за живот. още на първия кастинг момчето се конкурира с хиляди кандидати, но след изпълнението му, член на журито го обявява за „брутален талант“.Срещата с християн надхвърли очакванията ми. по време на ин-тервюто на моменти оставах без-

мълвна от изненада. пред мен седеше истински талант, с при-съствие на звезда - едно изклю-чително, жизнерадостно, енер-гично дете, с отличен английски и очи, пълни с мечти. родителите му разказваха за преживяното много емоционално и с нескрито вълнение. След изпълнението на християн Митков, Марта яндова, член на журито, със сълзи в очите каза, че се е влюбила в него, а изпъл-нението му е красиво и ангел-ско. известната чешка певица възкликна, че е невероятно как толкова малко момче може да пресъздаде такива чувства. изпълнението, което просълзи хиляди, може да бъде видяно в YouTube.

хрис, откога пееш?

Пея, откакто се помня, може би от около 5-годишен. Музиката е в кръвта ми. Любовта към музиката съм наследил от майка ми. В ней-ното семейство има музиканти, а тя

е отраснала с българската народна музика. До ден днешен в семейство-то ми се слуша тракийска и стран-джанска народна музика. Дядо ми свири на акордеон, а вуйчо ми на кейборд. В училище учим повече история на музиката.

кой те подготви за участието?

Сам се подготвих. За самото пред-ставяне имаше три репетиции. отидохме за емоцията, без големи очаквания. Майка ми искаше да разбере дали наистина имам та-лант. След като на първото предста-вяне член на журито възкликна, че съм „брутален талант“ мнението на мама, че имам талант, се затвърди завинаги.

какво беше усещането като за-стана на сцената? притесняваше ли се?

Много се притеснявах като застанах на сцената, но в момента, в който започнах да пея и чух силните апла-узи на публиката, се отпуснах и ми-

Музикален поздрав от Християн Митков по случай откриването на новата учебна година в БНУ„Възраждане“, 16.09.2018 г.

Радостта на Християн и родителите му след получаването на златната звезда

сля, че това се отрази положително и на гласа ми. След като натиснаха златния бутон, имах чувството, че съм на седмото небе от радост. Честно казано времето, което пре-карах на сцената, беше като един сън. Все още сутрин като се събудя поглеждам дали звездата е там... Като я видя, разбирам, че все пак наистина ми се е случило това. Предварително се упражнявах за сценичната треска, гледах клипчета как да се преодолее притеснението, но не ми помогнаха особено.

има ли друг от семейството, кой-то има твоя талант?

Като моя не. (Смее се.) Леля ми, сестрата на мама, пее много хубаво. Беше на конкурс на Мюзик айдъл.

каква музика обичаш? кои са любимите ти изпълнители?

американски поп. Любимите ми изпълнители са Чарли Пут и ариана Гранде. Много харесвам и корейски поп, който в момента набира голя-ма популярност.

колко често пътувате до бълга-рия?

За нашето семейство е много важно да се връща в България всяка година. Прекарваме там по един месец през лятото. Имаме роднини и много приятели във Ветово и за мен моментите с тях са изключител-но важни.

имаш ли братя и сестри?

нямам, но имам братовчеди и бра-товчедки, с които сме много близки. Двама са тук - децата на вуйчо ми. През уикендите се виждаме с тях, играем футбол, караме колелета, правим си барбекю.

ти си в седми клас и вече гово-риш отлично английски. къде го научи?

В училище имаме всеки ден англий-ски, но аз започнах да го уча сам в интернет още като малък. Гледах детски филми, но най-много ми

помогна музиката. Пеейки, усвоя-вах текстовете и си ги превеждах. Чрез музиката е много забавно да учиш език, а на мен това ми носи и голяма радост.

Можеш ли да четеш на българ-ски?

Да, мога! Сам се научих. Тате само ми показа буквите. Мама много държи на българския език и казва, че един ден, ако се върнем, трябва да знам и да чета. ние сме всяко лято там и би било жалко, ако не мога да се оправям сам.

в училище децата знаят ли вече за твоя успех?

Да! Дори онзи ден директорката на училището ме извика да отида в кабинета й. Първоначално се при-тесних, но след като влязох и тя ме поздрави и ме покани да предста-вям училището с песента, се успоко-их. Представих училището с песента на Уитни Хюстън, която изпълних в „Чехия и Словакия търси талант“.

предполагам, че вече се радваш на интерес от страна на медиите?

о, да! Вече дадох интервю за две чешки телевизии и една българска. Беше голяма радост за цялата ни рода и всички приятели да ни видят и чуят.

знаеш ли вече какво ще изпъл-ниш на финала?

Подготвям три песни, между които ще избера. Все още се колебая.

ако спечелиш финала какво би било първото нещо, което би искал да направиш?

Със сигурност ще си направим една екскурзия с моите родители. След това бих искал да получа професио-нални музикални знания, за да мога да прославя България на още по-го-леми сцени. Това е моята мечта.

коя държава би искал да посе-тиш, ако се отвори тази възмож-ност?

Япония! Много искам да отида там. Привлича ме културата, традиции-те, архитектурата и много обичам японска храна!

пожелаваме ти изключителен късмет и тъй като знам, че майка ти силно вярва в бог, ще прибавя като пожелание: Да е по волята божия!

Благодаря! Късмет определено ще ми трябва! Силно се надявам да победя!

Раиса Андонова-Щурм

Сним

ки: а

рхив

на

сдру

жен

ие „В

ъзр

ажда

не“

5

4 | 2018б

ъл

гар

Ск

ата

об

щн

оС

т

Публиката слуша със затаен дъх изпълнението на малкия певец

6

4 | 2

018

бъ

лга

рС

ка

та о

бщ

но

Ст Днес е нашият ден, скъпи учители и ученици!

15 септември е! най-вълнуващият ден за българското училище -Първият учебен ден! ново, светло начало! В сърцето пулсират вълнуващи чув-ства. Мислите творят полет в необят-ния, без граници за мечтите свят. Звучат училищни песни! Въздухът трепти от възторжените гласове на ученици, учители и родители, които днес изпълват училището. една пъстра мозайка от младост, красота, усмивки, цветя, емоции.Тържественост, вяра в силата на образованието, съпреживяване, споделеност... Празник на тържеството на духа и знанието в БСУ”Д-р П.Берон”!В началото – Химнът на република България!официални гости на празника са негово Превъзходителство г-н Лъче-зар Петков – посланик на република България в Чешката република, г-н Георги Стоилов – търговски съветник в Българското посолство, г-н ангел Маринов – сътрудник в Българския културен институт, г-жа Корнелия Стоилова – психолог, г-н Кирил Беровски – председател на асоциа-цията на българските сдружения в гр. Прага.Следва богата програма с красиви стихове и песни за любимото учи-лище.развълнувана и с пожелание за много незабравими дни и научени уроци, здрава и ползотворна учебна година се обръща към всички г-жа Мария Георгиева – директор на училището.

Този ден е нова страница в живота на учениците. Пред всеки се откри-ва нов път – пътят на знанието и просвещението, на приключенията в царството на науката.

Приветственото слово на посланик Л. Петков е изпълнено с мъдри съве-ти и искрени благопожелания.Изпълненията на училищния хор „Лира“ внасят жизнерадостно настроение и приятно усещане за национално единение.Плиснатото менче с вода и здравец вещае, че ще ни върви като по вода. Ученици и учители поемат към класните стаи, водени от повика на школското звънче, което събира в едно безгрижието на младостта с опита на мъдростта.най-развълнувани и нетърпеливи са малките първокласници, които за първи път прекрачват свещения праг на училището, готови да прелистят буквара с благозвучното а, Б, В и да навлязат в тайнствата на непозна-тото, на изненадите и очакванията в своето дълго пътуване към необят-ните хоризонти на познанието.една поговорка казва: „Всяко дълго пътуване започва с една единстве-на стъпка“. Стъпка към знанието – съкровище, което ще последва своя собственик навсякъде.В този прекрасен и вълнуващ ден да пожелаем на всички обитатели на БСУ „Д-р П. Берон“ да направят сво-ята решаваща стъпка към съкрови-щата на науката, да уважават своите учители и да черпят с пълни шепи от техните знания, опит и вдъхновение. Да бъдат любознателни и да мечтаят!Да покоряват със светъл устрем нови и нови върхове!

Снежана Тасковова

Сним

ка: а

рхив

на

БСУ

„Д-р

Пет

ър

Беро

н“

Развълнуваните първокласници прекрачват училищния праг

Посланик Л. Петков приветства учениците и учителите

Учениците представят богата литературно-музикална програма

Сним

ки: а

рхив

на

сдру

жен

ие „В

ъзр

ажда

не“

7

4 | 2018б

ъл

гар

Ск

ата

об

щн

оС

т

здравей, училище!

на 16 септември в Дома на нацио-налните общности на улица „Воце-лова“ в Прага цареше необичайно оживление. Денят беше специа-лен – предстоеше тържественото откриване на учебната година. Усещането за празник витаеше във въздуха. Децата и техните родите-ли се събраха в залата на Дома, в който всяка неделя звучи роден език, а малките ученици откриват вълшебството на писаното слово. най-развълнувани бяха, разбира се, първокласниците, които с трепет и светнали от радост очички очак-ваха първия учебен ден. За много от децата това е поредната учебна година в Българското неделно учи-

лище „Възраждане“ и те се връщат тук като у дома си, нетърпеливи да се срещнат отново с учителките и с приятелчетата си. а приятелствата в училището се създават лесно и продължават и извън него. Госпожа Мария Захариева – пред-седател на сдружение “Възражда-не“ благодари в приветственото си слово на децата и родителите им за това, че ги има, за това, че именно заради техния ентусиазъм и любознателност го има и учили-щето. а то, училището, расте заедно с децата и всяка година приютя-ва под крилото си все повече и повече родолюбиви момичета и момчета. През учебната 2018/2019

г. в Българското неделно учили-ще „Възраждане“ ще се обучават деца от предучилищната група и ученици от първи до шести клас. освен че се учат да четат и пишат на роден език, те имат възможност да участват във вокално-танцова група „орфей“, която миналата го-дина спечели и първата си голяма награда. Изненада за децата и родителите беше участието на 12-годишния Християн Митков, който стана известен с това, че журито на конкурса „Чехия и Словакия търсят талант“ беше толкова впечатлено от майсторските му умения в областта на пеенето, че го изпрати директно

на финала на състезанието. Христи-ян беше посрещнат изключително сърдечно от децата и техните ро-дители и изпя за тях песента „I have nothing“ на Уитни Хюстън, с която няколко дни преди това вдигна на крака зрителите на конкурса. След тържествената част учениците се оправиха заедно със своите учи-телки към класните стаи за първия учебен час. на всички ученици же-лаем много успехи, бъдете здрави и нека пламъчето на любознател-ността ви никога не угасва!

Д-р Десислава ВилимовскаВокално-танцова група „Орфей“ към Българско неделно училище „Възраждане“ в Прага

Децата от предучилищната група на БНУ „Възраждане“

Християн Митков трогна с изпълнението си ученици и родители

Много може да се каже за това, какво леля ми Мария Манолова-Мотейлова означаваше за сестра ми и за мен – нейните племенници. Със съпруга си нямаха деца и приемаха нас двете като свои. от деца прекарвахме в Прага всяка лятна ваканция. Израс-нахме с чешкия език, чешките при-казки, хора и нрави. Благодарение на леля ми и нейния съпруг, проф. йозеф Мотейл, имаме две родини.освен всичко, което е написал по-долу Васко Самоковлиев за нея, мога да добавя още едно: борбеност. никога не се предаваше! Сред ве-щите, с които не мога да се разделя, е малко, много захабено куфарче, което е останало от пристигането й в Прага през 50-те години. Трудно си го представям: израснала в мал-кия асеновград, Мария Манолова пристига в страна, която не познава, без да говори езика, без да знае къде точно отива и какво точно ще учи – тъй като в малкия град едва

ли е знаела много за специалността кинорежисура.Своята голяма любов, йозеф Мотейл,

среща още във втори курс. Скромно-то момче, което също е от малък град (Lomnice nad Popelkou) спечелва до-верието й веднага. Той следва опера-торско майсторство и по този начин професиите им се допълват. Животът им е изпълнен с работа. Връщат се в стаичката, в която живеят в началото късно вечер и излизат рано сутрин. Тази точно работа ражда названието на мемоарната й книга – „Вградени сенки”. обичаше да казва, че в чешка-та телевизия са вградили сенките си.едва в средата на 60-те един ден ги заговаря незабравимата Стела Зазворкова: „Започва строежът на две хубави блокчета в Дейвице. Вие, младежи, имате ли къде да живеете?” И така си осигуряват апартамента, в който живеят до смъртта си. Голя-мата му всекидневна е украсена с предмети от България.освен телевизионната работа, леля ми имаше още една голяма любов: България. Със съпруга си снимат програми, посветени на България. Така например след събитията през 1968 г. снимат в Прага филм с Бисер Киров. Сигурно са първите, които по това време творят с положително отношение към България.

8

4 | 2

018

бъ

лга

рС

ка

та о

бщ

но

Ст леля ми имаше още една голяма любов: българия

Мария Манолова-Мотейлова, 50-те години на 20 век

Щастливи моменти от сватбата на Йозеф и Мария Мотейлови

на 3.8.2018 г. на 94-годишна възраст ни напусна Мария Манолова-Мотейлова – една оба-ятелна българка, отдала голяма част от живота си на чешката телевизия и на българската общност в прага (б.ред.)

Мария Мотейлова е от малкото българи в Прага, които ми направиха силно впечатление още от първата ни среща. не само заради суетата си на творец. През пролетта на 1999 г. на едно мероприятие в Българския културен институт, където тогава работех, дама на възраст, елегантна, фина, усмихната ми се представи, за да ми поднесе поздравленията си за моя превод на „Капризно лято“ на Ванчура. Подхванахме разговор кой от къде е, как се е озовал в Прага и прочие. Запомних, че тя е от асе-новград, че е следвала кинорежисура във ФаМУ в Прага, където среща бъдещия си съпруг оператора йозеф Мотейл, с когото до неговата смърт живеят в щастлива хармония и в брака, и в професията, че активно се ангажира с дейността на тогавашния български клуб. Впечатли ме естест-веността в поведението й, мекотата в говора, в движенията й, финесът на жена с вкус. оттогава при всяка сре-ща разменяхме по няколко думи за събития, гледани филми, прочетени книги, но винаги с взаимна симпатия и с усмивки. наблюдавах как достой-но преминава през годините, радвах

се на съхранената й женственост, не скривах възхитата си от това.Повече научих за Мария от мемоар-ната й книга „Вградени сенки“, която тя ми подари с автограф. С удоволст-вие попивах откровенията й, възхи-щавах се на всеотдайността й към любимия и любещ съпруг, от болката по неговата загуба. Скромен, човешки разказ за един смислен, пълноценен живот, изпълнен с любов и красота.Кончината й не ме смути, на нейната възраст това бе неизбежно. Племен-ницата й ели Мандажиева сподели, че е починала в съня си. С благосло-вена възраст и подобна лека смърт, според мен, Бог дарява праведните. Убеден съм, че Мария никому нищо лошо не е сторила през живота си, помагала е всекиму, нуждаещ се от помощ, поведението й е създавало добър имидж на българките в Чехия. Почти нищо не зная за живота й, за вълненията й, за терзанията й , за успехите, за радостите и болките й. Поведението й не издаваше това. оставаше лекота след общуването с нея, мекотата и женствеността в усмивките й. За жени като Мария Мотейлова възрастта е без значение.

обаянието, добротата не се покриват с бръчки. Вярвам, че където и да се е появявала из Чехия, с когото и да е общувала, всеки е говорел за нея като за красива, интелигентна, обаятелна българка. Знам, че след нея остават само светли спомени, че за всички, които са я познавали тя е била и оста-ва една прекрасна българка!Почивай в мир, достолепна Мария!

Васил Самоковлиев

9

4 | 2018б

ъл

гар

Ск

ата

об

щн

оС

т

Сбогом, достолепна госпожо Мотейлова!

Мария Манолова-Мотейлова в последните години от живота си

Много творчески усилия посвеща-ва на чешко-българските културни отношения. В постоянен близък контакт е с Българското училище в Прага и с Българския клуб. След като българското малцинство започва да получава пари по проекти от чеш-кото Министерство на културата, Мария Мотейлова съсредоточава усилията си в издаването на книги за културните отношения меж-ду Чехия и България: „Българска седянка” (2004), „Kapitoly z minulosti česko-bulharských kulturních vztahů“ (2005), която подготвя заедно с Дана Хронкова; „Uchováno v paměti“ (2006); „Svědectví, které prověřil čas“ (2008); „Symfonie Prahy“ (2011).Почивай в мир, лельо! Както каза една твоя приятелка: „Сигурна съм, че продължава да пише и да работи и там, където е!”

Ели Мандажиева Писането беше нейната страст

Сним

ки: л

ичен

арх

ив н

а М

ария

Ман

олов

а-М

отей

лова

ин

тер

еСн

о

Слънчевата разходка е по места, на които може би сте всеки ден. Когато обаче оставите сърцето да следва себе си, тя се изпълва неочак-вано с друг смисъл. Тя е като разход-ка не през пространството, не през времето. Тя е разходка в същността. Дори в града сте на планински връх. Дори в града усещате свободата, волността, радостта.Снемете от раменете си всички задължения. освободете главата си от мислите. отделете си 40-50 минути днес. раничка с шише вода и ябълка нека са спътниците ви. И шепа слънчогледови ядки за птиците. Изберете слънчева пътека – дори

тя да е огрян oт слънцето тротоар... Последвайте лъчите.Ще видите, че вашият път ще ви води през необичайни места. Улици, които сте виждали тривиално, ще оживя-ват със сенките си, с отблясъка от прозорците. Колите ще изчезнат от полезрението ви и вместо тях листата на дърветата ще ви поздравяват. Там, където обичайно сте завивали вляво, сега ще предпочетете да вървите надясно. Хората, които срещате пък, сякаш за миг ще ви разказват исто-рията на живота си. Прочитате я в лицата им и продължавате...Тази история може да ни послужи да си припомним, че не бива да носим

в себе си разочарование, обида. Подхождайте като слънцето към деня си. озарявайте го с чисто намерение. Защото ние никога не правим едни и същи стъпки. Улиците са привидно еднакви – в сърцевината си оба-че всичко съдържа нереализиран потенциал. Това, което се иска от нас, е просто да посегнем, да погалим, да отворим тези възможности. И да ги сбъднем.на слънчева разходка тръгваме сега – и ще ни отведе тя при нас самите...

Слънцето и нас прави лъчезарниенергията му сякаш гъделичка отвъ-тре. Спрете се рано сутрин пред него и ще усетите колко голям е зарядът…обичайните проблеми ни отдалеча-

ват от светлината му. И то сякаш гасне и в нас. Пример за това е негативната информация, с която често ни заливат.а можем да й се противопоставим лесно. Просто потърсете слънцето. Усещането е, че сме част от нещо много по-голямо. Много по-можещи. на първо място, осъзнати.

време е да прегърнем хубавотоКогато направим нещо позитивно, сякаш пред нас се отварят невидими врати… Чувстваме се заредени и с повече енергия.обичаме да определяме тези момен-ти в живота като добър период. но има една мъдрост, която изразява тази ситуация най-точно. И тя е, че хубавото идва винаги по много.

Слънчева храна

4 | 2

018

10

Слънцето и нас прави лъчезарни

Време е да прегърнем хубавото

Разковничето е да си вярваме повече

ин

тер

еСн

о

Само че, за да се случи това, се иска и мъничко от наша страна… на първо място, да пуснем страховете да си идат. Да се избавим от съмненията, ко-ито носим в себе си. И да повярваме, че замисълът на всичко е съвършен. Прегърнем ли хубавото, то ще се умножи в живота ни. И ще отвори още много врати.

разковничето е да си вярваме повечеЧовек, който изпитва недоверие към себе си, по правило е неспокоен. непрекъснато очаква да му се случи нещо лошо.а доверието в собствените ни въз-можности е безценен дар! Имаме десетки причини да го правим всеки ден. С него ще ни е по-леко да живе-ем. И крачките ни ще са по-големи.

Затова е хубаво да си кажем днес ето това мило утвърждение: Вярвам, че ще се справя с всичко по най-добрия възможен начин. Че ще успея там, къ-дето друг път са ме спирали. Защото сърцето ми е пълно с любов! С любов, приемане и доброта.

и доброто в нас зрее като ябълкитеПърво всъщност е семчица – срещне ли любов и грижи, тя покълва…Когато се стараем за друго човешко същество, точно това правим… Пома-гаме доброто в него да израсне.но е важно да има много топлина в отношенията ни, да даряваме много любов и прегръдки. Те са водата и слънцето, от които доброто зрее… а изпълни ли се с него душата, и тя самата пораства. Готова е да служи на другите.

вътрешният глас знае отговоритенашепва ни ги, но понякога го чуваме трудно. Просто наоколо, пък и в нас самите, е твърде шумно…но когато си задавате важни въпроси, попитайте първо него… Лесно се свързваме с вътрешния глас. нужно е първо да намалим темпото. Да ос-танем малко повече сами. най-добре е да сме в гората, но и в града ще го дочуем.Усещаме го като вълна от мъдрост. За-лива ни и носи усещането докъде сме по пътя. Изведнъж сякаш проглежда-ме за крачките напред. осъзнаваме какво да направим. И пак сме щастли-ви. Сърцето пак пее.

кестените винаги ни уравновеся-ватКогато и да ги хванем в ръка, се чувстваме по-спокойни. Защото ни свързват с най-важното в нашия свят – със земята.Има много съвети как да се възполз-ваме от енергията на кестените. на нас ни стига обаче да пуснем някой в джоба. И винаги, щом го напипаме, се усмихваме широко…а иначе от грижи освобождава и самото им събиране. Сигурно защото прилича на игра, но събужда и детско-то в нас. Заедно с това отваря сърцата за есента. Подготвя ни, че идат още много хубави дни.

Красимир Проданов

11

4 | 2018

Сним

ки: Д

ениц

а П

рода

нова

Кестените винаги ни уравновесяват

Вътрешният глас знае отговорите

И доброто в нас зрее като ябълките

Чешките и словашките земи в пре-делите на хабсбургската империяДо 1918 г. земите на чешката корона (Бохемия, Моравия, Силезия) и сло-вашките земи се намират в сърцето на империята на Хабсбургите. Чешкото кралство влиза в състава й през 16 век посредством лична уния – оттогава ав-стрийските императори носят титлите „чешки крал“, „моравски маркграф“ и „силезийски херцог“. Преди избухване-то на Първата световна война чехите и словаците виждат бъдещето си в рам-ките на многонационалната държава, защото смятат, че нейното съществу-ване представлява сигурна гаранция за тяхното политическо, икономиче-ско и културно развитие. основното искане, което издигат чешките полити-ци още през 19 в., е империята да се федерализира, а чехите да получат автономия. на няколко пъти импера-тор Франц йозеф (1830–1916) обеща-ва да сложи на главата си короната на св. Вацлав, но под силния натиск на

германците в чешките земи коронаци-ята не се състои.Подобно на чехите, словашки поли-тици като Милан Ходжа (1878–1944) и андрей Хлинка (1864–1938) издигат идеята за словашка автономия в рам-ките на империята. Други като Вавро Шробар (1867–1950) и антон Щефанек (1877–1964) търсят решението на словашкия въпрос чрез сближение с чехите.Между чехите и словаците съществу-ват редица различия в политическо, икономическо, културно и социално отношение. Чешките земи са най-индустриализираната част на импе-рията, докато словашките земи имат предимно агарарен характер. През втората половина на 19 в. словаците, намиращи се в унгарската част на империята, стават обект на насил-ствена маджаризация. Те нямат кадри в административните учреждения, което по-късно ще рефлектира върху политическото им положение при из-

граждането на новата чехословашка държава. Макар че чехите не упраж-няват голямо влияние върху държав-но-политическия живот в империята, в чешките земи се наблюдава активен политически живот. най-популярните чешки политици са Карел Крамарж (1860–1937), лидер на младочешката партия; антонин Швехла (1873–1933), лидер на аграрната партия; Вацлав Клофач (1868–1942), лидер на парти-ята на народните социалисти; Боху-мир Шмерал (1880–1941), лидер на социалдемократите; университетският преподавател и лидер на малката реалистична партия Томаш Гарик Масарик (1850–1937), и др.К. Крамарж е смятан за един от най-влиятелните чешки политици до 1914 г. Той е русофил, роля за което изиграва и руската му съпруга надежда николаевна. Лидерът на младочешката партия е на мнение, че стабилността на австро-Унгария може да бъде гарантирана не само чрез превръщането й във федерация, но и посредством тесен съюз с русия, което ще й позволи да се откъсне от германската политическа орбита. Т. Г. Масарик също е привърженик на федерацията и предлага това да стане по модела на Швейцария. За разлика от К. Крамарж, чешкият професор е с прозападна ориентация, заслуга за което има и американската му съпруга Шарлот Гариг. Той критикува абсолю-тисткия режим в русия, твърдейки, че тя не е по-малка заплаха за чехите от Германия. наред с това Т. Г. Масарик, както и някои словашки политици, е привърженик и на „чехословакизма“.

началото на чехословашката съпротива срещу империята на хабсбургитеУбийството на австро-унгарския престолонаследник Франц Ферди-нанд и съпругата му графиня София Хоткова в Сараево на 28 юни 1914 г. не произвежда сред чехите голямо впечатление. Те не предполагат, че трагичният инцидент ще послужи като

100 години от създаването на Чехословакия (1918)точно преди един век, на 28 октомври, в сърцето на прага, с официална прокламация чешките по-литици обявяват създаването на Чехословашката република, в която влизат бохемия, Моравия, Си-лезия и Словакия. как се стигна до появата на новата държава на картата на европа?

12

4 | 2

018

гоД

иШ

ни

ни

Манифестация на Вацлавския площад по повод възникването на Чехословакия, 28.10.1918 г.

Сним

ка: У

иким

едия

13

4 | 2018го

Ди

Шн

ин

и

повод за война. нещо повече, част от чешките политици, заедно с бохем-ската аристокрация и католическите партии, още в началото на военния конфликт декларират своята лоялност към монархията. Друга част образуват т. нар. антиавстрийски лагер. Сред тях са К. Крамарж и Т. Г. Масарик, които са убедени, че чехите трябва да скъсат със старата империя и да се борят за създаването на независима чехосло-вашка държава. Верен на русофил-ството си, лидерът на младочешката партия очаква помощ от русия, докато чешкият професор смята, че чехите трябва да насочат поглед към нейните западни съюзнички (Великобритания и Франция). Той намира най-верен съ-мишленик в лицето на младия доцент по социология и свой бивш студент едвард Бенеш (1884–1948). Срещите между двамата през август 1914 г. в пражкия парк Летна слагат началото на тяхното близко приятелство и дългогодишно политическо сътрудни-чество, което продължава до смъртта на Т. Г. Масарик през 1937 г.Каузата, на която се посвещават част от чешките политици, няма никак-ви шансове за успех в началото на войната – за чехите и словаците се знае твърде малко в Западна европа, а трите велики сили Великобритания, Франция и русия („Съглашението“), които воюват срещу австро-Унгария и Германия, са против разделянето на Дунавската монархия, защото се опа-сяват от проникването на германското влияние в централна европа. Тъй като след избухването на войната в Хабсбургската империя е въведено военно положение, това означава,

че легална антихабсбургска дейност в чешките земи е невъзможна. Част от чешките политици (алоис рашин, Франтишек Сис, Карел Крамарж и др.) решават да водят борбата вътре в империята, създавайки тайната чешка организация „Мафия“, оглавявана първоначално от е. Бенеш. нейните членове установяват контакти със Съг-лашението чрез неутрални държави (България, Италия и Швейцария), за да получат подкрепата му за създаване на независима чехословашка държа-ва. Други чешки политици, сред които Т. Г. Масарик, избират различна такти-ка – да водят борба срещу Хабсбурги-те в Западна европа (координирайки действията си с „Мафия“), защото са убедени, че именно там ще се реши изходът на войната. През декември 1914 г. чешкият професор напуска пределите на австро-Унгария, без да подозира, че ще се завърне чак след четири години. Предупреден от е. Бенеш в края на януари 1915 г., че връ-щането му крие риска от арестуване, той остава няколко месеца в Швей-цария. Тя е удобно място за събиране на информация, тъй като граничи с държави от двете воюващи коалиции. Той смята като главна предпоставка за успехa на подетата от него борба съв-местна дейност с чешките колонии в Западна европа, русия и СаЩ, пропа-ганда в западната преса и установява-не на тесни контакти с управляващите от съглашенските държави. Подетата от него борба получава организи-ран вид след идването на е. Бенеш и словака Милан Щефаник (1880–1919) в Западна европа.През есента на 1915 г. те полагат

основите на „Чешкия емигрантски комитет“, по-късно преименуван на „Чехословашки национален съвет“ (ЧСНС), който обявява своята полити-ческа програма – необходимостта от разделяне на австро-Унгария и съз-даване на независима чехословашка държава. Т. Г. Масарик избира за място на своята пропагандна дейност Лон-дон, подпомаган от своите британски приятели, историка робърт Ситън-Уот-сън и кореспондента на „Таймс“ Хенри Уикхъм Стийд. е. Бенеш и М. Щефаник, които са френски възпитаници, се

установяват в Париж. Посредством меморандуми, интервюта, публични речи и срещи с представители на та-мошните управляващи среди тримата се опитват да привлекат вниманието на общественото мнение и да спе-челят подкрепата на френското и британското правителство. В своята антихабсбургска дейност те получават

Алоис Рашин Карел Крамарж Едвард Бенеш, 1919 г.

Т. Г. Масарик - първият президент на Чехословашката република (1918 - 1935)

Сним

ки: У

икип

едия

неоценима помощ от сънародниците си отвъд океана. Aмериканските чехи и словаци изцяло финансират техния престой в Западна европа, изпращай-ки огромни за времето си парични средства, които възлизат на повече от 500 000 американски долара.Въпреки провежданата широкома-щабна кампания във Великобрита-ния и Франция, оглавяваният от Т. Г. Масарик емигрантски комитет не успява да убеди техните правителства в необходимостта от унищожаването на австро-Унгария. През пролетта на 1916 г. самият е. Бенеш е принуден да признае, че, предвид преоблада-ващите настроения в двете държави, най-многото, което могат да получат чехите, е автономия в рамките на им-перията. Сред ръководството на ЧСнС големи надежди поражда издадената в началото на 1917 г. от Съглашени-ето официална декларация, в която се заявява, че сред неговите военни цели фигурира „освобождението на италианците, славяните, румънците и чехо-словаците от чужда власт“. Т. Г. Масарик и неговите съмишленици смятат, че съглашенските държави вече подкрепят разделянето на много-националната империя. Тези надежди нарастват особено след влизането на СаЩ във войната като съюзник на Съглашението през пролетта на 1917 г. и c издигнатия от американския президент У. Уилсън принцип на наци-онално самоопределение – правото на малките народи да решат кой да ги управлява. Впоследствие се оказва, че СаЩ, Великобритания, Франция и русия са склонни да подкрепят само даването на самоуправление на чехи-те и словаците в рамките на Дунавска-та монархия, а не пълна независимост. нещо повече, в началото на 1917 г. между съглашенските държави и представителите на новия австро-ун-гарски император Карл I (1887–1922) започват тайни преговори с цел да накарат Хабсбургската империя да подпише сепаративен мир, гаранти-райки териториалната й цялост.Важен елемент от емигрантската дей-ност на Масарик, Бенеш и Щефаник е създаването на армия от чешки и словашки доброволци, която, според тях, ще представлява първата крачка към извоюване на чехословашката не-зависимост. русия е страната, в която

започва нейното формиране. В нача-лото на войната в руски плен попадат или се предават доброволно няколко хиляди чешки и словашки войници, служещи в австро-унгарската армия. руското правителство разрешава те да формират военни части в рамките на руската армия, за да ги използва като психологическо оръжие срещу Хабсбургската империя. Пораженията, които понася Франция през 1916 г. срещу Германия, поставят на дневен ред възможността от използването им в Западна европа. Пристигналият

през пролетта на 1917 г. в Петроград Т. Г. Масарик настоява да се образува самостоятелно военно формирова-ние от чехи и словаци, коeто да бъдe прехвърленo на Западния фронт. След битката при Зборов през юли, когато чешките и словашките военни части в русия постигат впечатляваща победа срещу австро-унгарските и герман-ските армии, руското правителство на александър Керенски разрешава фор-мирането на чехословашки корпус. неговата роля нараства през есента на 1917 г., когато се появява реална опас-ност от рухване на Източния фронт и излизането на русия от войната. C подписването на споразумение между е. Бенеш и френския външен минис-тър и с издаването на официален декрет на френския президент през декември 1917 г. се създава самосто-

ятелна чехословашка армия в русия, която трябва да бъде използвана на Западния фронт срещу германците. ръководството на ЧСнС оценява това споразумение като важна политиче-ска победа и смята, че то е първата стъпка към признаване на чешките и словашките искания за независимост.

признаване на чехословашката независимост (1918)До пролетта на 1918 г. и Съглашение-то, и СаЩ отказват да подкрепят раз-падането на Хабсбургската империя. Създаването на малки държави на нейно място за тях означава заплаха за бъдещия мир. Затова те правят не-колкоктратно опити да извадят авс-тро-Унгария от войната, убеждавайки я да сключи сепаративен мир. Всички тези опити завършват с неуспех. най-неочаквано в помощ на чехите и словаците „идва“ развихрилият се дипломатически скандал между авс-тро-Унгария и Франция през април 1918 г. Тогавашният австро-унгар-ски външен министър граф отокар Чернин проявява недискретност и в публична реч издава, че френското правителство е предлагало на импе-рията мирни преговори. Унижен от това разкритие, френският премиер Жорж Клемансо публикува писмо на император Карл I от пролетта на 1917 г., предназначено за френския прези-дент, от което става ясно, че младият монарх възнамерява да започне тайно от германците мирни прего-вори с Франция и подкрепя нейните претенции към германски терито-рии. Писмото дискредитира австро-унгарския император в очите на германския кайзер, представяйки го като нелоялен съюзник. Германският император Вилхелм II принуждава Карл I да подпише договор, с който Хабсбургската империя се обвързва с Германия в тесен военен и поли-тически съюз. Именно тези събития убеждават и Съглашението, и СаЩ в невъзможността австро-Унгария да бъде откъсната от своя германски съюзник и че е безсмислено да се во-дят каквито и да е мирни преговори с нея. През май и юни с. г. управлява-щите във Великобритания и Франция и американският президент У. Уилсън са принудени да признаят, макар и с нежелание, че единственият възмо-

14

4 | 2

018

гоД

иШ

ни

ни

Паметник на Т. Г. Масарик пред Масариковия университет в Бърно

Сним

ка: К

раси

мир

а М

архо

лева

15

4 | 2018го

Ди

Шн

ин

и

Сним

ка: К

раси

мир

а М

архо

лева

жен вариант е да подкрепят искани-ята на подвластните народи на авс-тро-Унгария за пълна независимост. В писмо до чешките политици в Прага самият е. Бенеш споделя, че именно този дипломатически скандал помага на чехите да получат подкрепа за своите искания: „нашето положение е отлично. Случаят Клемансо-Чернин разруши окончателно всички мосто-ве с австро-Унгария.“освен този дипломатически скандал, още едно обстоятелство помага на че-хите и словаците да получат подкрепа за своята независимост – чехосло-вашкият корпус в болшевишка русия. След като се формира като самостоя-телна военна част, решено е той да се изтегли от русия и през Владивосток да бъде прехвърлен в Западна европа. Давайки си сметка за важното му значение във военната стратегия на Съглашението, е. Бенеш поставя като условие за прехвърлянето му във Франция признаване на чешките и словашките искания за независимост. По време на своето придвижване из Сибир, обаче, корпусът среща спънки от страна на местните съветски вла-сти, даже се стига до сериозни военни сблъсъци между него и току-що формираната съветска армия, така че излизането му от Съветска русия е поставено под въпрос. Именно по същото време англичани и французи планират военна интервенция в русия с цел да свалят болшевиките от власт и да възстановят Източния фронт. ан-гличаните виждат в корпуса най-под-ходящата военна сила, способна да за-държи германците на Изток. В отговор на британското искане корпусът да остане в русия е. Бенеш поставя пред

него същото условие – Съглашението да признае корпуса за съюзническа военна сила, а ЧСнС за официален политически представител на чехите и словаците и техните искания за независимост. Тактиката на е. Бенеш успява – и британското, и френското правителство дават съгласието си да излязат с подобни декларации. През лятото на с. г. те официално признават ЧСнС за първообраз на бъдещото чехословашко правителство, а с това и правото на чехи и словаци да съз-дадат своя държава извън рамките на австро-Унгария.През лятото на 1918 г. чехите и слова-ците в СаЩ, както и току-що прис-тигналият там Т. Г. Масарик, подемат активна кампания, за да убедят амери-канското правителство да издаде декларация, подкрепяща техните национални искания. За тази цел Т. Г. Масарик произнася множество публични речи в редица американски градове, използва американските си контакти да се срещне с американ-ския президент У. Уилсън и с членове на неговия кабинет. В Конгресa все по-често се чуват гласове в подкрепа на чехите и словаците, а американската преса се изпълва със статии за тях. В началото на септември американско-то правителство последва примера на Великобритания и Франция, издавай-ки официална декларация, в която признава ЧСнС за правителство „де факто“.

Държавният преврат на 28 октом-ври 1918 г.Подкрепата на аспирациите на подвластните народи от страна на Съглашението и СаЩ се оказва ката-лизатор на националните вълнения в самата империя и ускоряват нейното разпадане. радикализацията на чеш-кия политически живот започва още от началото на 1918 г. с издигането на искания за обединението на чехи и словаци в една държава, с много-бройни демонстрации в центъра на Прага, на които се скандира името на американския президент Удроу Уил-сън, смятан за защитник на малките народи. Чешките политически лидери К. Крамарж, алоис рашин (освободени от затвора през лятото на предната година) и Франтишек Сис заедно с други чешки политици създават

национален комитет, чиито членове започват да обсъждат подготовката за държавен преврат в Прага. През есен-та на 1918 г. те решават да съгласуват действията си с емигрантския комитет начело с Т. Г. Масарик и в края на ок-томври 1918 г. делегация, начело с К. Крамарж, заминава за Женева. Там се договаря бъдещата държава да бъде република, неин премиер да бъде К. Крамарж, неин президент Т. Г. Маса-рик, а външен министър – е. Бенеш. Катализатор за подготвяния държавен преврат става официалната нота на американския президент У. Уилсън от 18 октомври, с която американското правителство отказва преговори с австро-Унгария за сключване на мир, давайки да се разбере, че СаЩ вече са признали съществуването на чехословашко правителство „де фак-то“. Известието за съдържанието на нотата служи като сигнал за чешките политици в Прага.

на 28 октомври на Вацлавския пло-щад националният комитет тържест-вено обявява създаването на незави-сима чехословашка държава. Голяма част от нейните граници са предва-рително очертани в късната есен на същата година със съгласието на държавите-победителки и официално санкционирани на Парижката мирна конференция (1919–1920).

Д-р Красимира Мархолева

Удроу Уилсън, 28-и президент на САЩ (1913 - 1921)

Паметник на Удроу Уилсън в Прага

Сним

ки: У

икип

едия

16

4 | 2

018

гоД

иШ

ни

ни

българия – най-костеливият орех за Сталин

През 1946 г., когато емисарите на Сталин са успели да наложат в пове-чето окупирани от Червената армия източноевропейски страни изцяло марионетни правителства, България продължава да им създава грижи.„България се оказва най-костели-вият орех – констатира британският историк робърт Сървис, описващ съ-ветизацията в източноевропейските страни, – дори и след като комунисти-те екзекутират политическите ли-дери от десния политически спектър. Започва преследване и на останалите недоволни от комунизма. За да пови-ши авторитета на комунистите, от московското си изгнание се завръща Георги Димитров. През ноември 1945 г. Отечественият фронт, предвождан от комунистите, спечелва 86% от гласовете, но западните съюзници категорично оспорват честността на тези избори, проведени с много измами и насилие.“Това признание на британски и американски историци – че България се оказва най-костеливият орех за Сталин, ще изненада няколко поколе-ния българи, на които години наред упорито е втълпявано, че имат „робска

психика“ и че за разлика от унгарци, чехи и поляци не са се съпротивлява-ли срещу съветския режим и комунис-тическата власт ...

истината обаче е съвсем различна – българия се съпротивлява!

Дори когато комунистите (подпрени на щиковете на окупационната армия на Сталин) разрушават всички стъл-бове на държавността на царство България и избиват политическия, стопанския и интелектуалния елит на българската нация, на тях тепърва им предстои да се изправят пред една нова и мощна съпротива.Това е съпротивата на техните довче-рашни съюзници – българските земе-делци и социалдемократи, които не искат да приемат насилствената съве-тизация на страната и съпротивата на българските селяни, които отказват да бъдат превърнати в роби и се борят срещу отнемането на собствеността им върху земята, добитъка, селско-стопанския инвентар и средствата за производство.на 7 януари 1945 г., принуден от ген. Бирюзов, лидерът на БЗнС Г. М. Димитров подава оставката си. И от този момент, от началото на 1945 г. до септември 1947 г. надеждите на бъл-

гарите, че скоро ще дойде краят на комунистическия терор са свързани с никола Петков, който поема лидер-ството на земеделската организация. През 1945-1946 г. в цялата страна про-дължава масовото записване на чле-нове на БЗнС и създаването на нови местни дружби. В БЗнС се включват много хора, които дотогава са били безпартийни или са членували в други предвоенни партии и които виждат в никола Петков обединяващия център на опозицията срещу комунистите.Мнозина обвиняват никола Петков за сътрудничеството му с комунистите в оФ правителството веднага след 9 септември 1944.но днес е лесно да се съди от пози-цията на хора, които знаем какво се случва. не всичко обаче е било така ясно в онези моменти, когато дори най-смелите представи не са могли да допуснат, че СССр използва войната, за да завладее част от европа и че на практика ще замести хитлеристка Германия като окупатор. И разбира се, никой, дори най-почтеният и прозорливият ум, не е застрахован от погрешно преценяване на ситуацията.ето какво пише известният журна-лист Волфганг Бретхолц, който се за-познава с никола Петков през есента на 1944 г.: „Никола Петков по онова време още хранеше илюзията, че от комунистите не може да се очаква никаква сериозна опасност. Няколко-то дълги разговора с него положиха основата на дружбата ми с този изтъкнат български политик, който само няколко години по-късно свърши на бесилото като една от първите и най-трагични жертви на комунис-тическата тирания в България. В тези разговори той ме уверяваше, че неговата партия е на път да изгради наново БЗНС в цялата страна и да увлече след себе си широките маси на българското село. „Българският селя-нин, ми обясни той, е индивидуалист и по най-дълбоко убеждение демо-крат. В нашата страна няма голямо земевладение, земята е справедливо

71 години от екзекуцията на никола петков и 125 години от рождението му

Никола Петков: „Няма да съм жив, но България ще бъде свободна!“

Участници в митинга на опозицията. София, 19 октомври 1946 г.

Сним

ка: Ц

ентр

ален

дъ

ржав

ен а

рхив

17

4 | 2018го

Ди

Шн

ин

и

поделена сред онези, които наистина я обработват и които са свързани със своето малко парче земя. Те са го наследили от своите бащи и праде-ди. Нашите селяни са най-добрата и най-сигурната гаранция срещу всеки опит на комунистите да обсебят властта“.През есента на 1944 г. никола Петков неведнъж протестира срещу терора и убийствата в цялата страна. И винаги чува лъжите, че тия убийства били „спонтанни“ и били извършени от „неотговорни фактори“. Истината е обаче, че те се извършват по нареж-дане на Георги Димитров от Москва от специално създадени тричленки от комунисти и са по предварително набелязани списъци. В една от теле-грамите на Трайчо Костов до Георги Димитров в Москва четем:„До ДимитровВъв връзка с известно недоволство, изразено от нашите мекотели съю-зници по повод на революционното ликвидиране на фашистката агенту-ра, решихме:Чистката да продължи още една седмица, след което ще започнат да работят народните съдилища и чистката ще тръгне по законен път. Работата ще се провежда внимател-но. Ще бъдат организирано разкрити най-злостните и опасни врагове и палачи, ще бъдат организирани до правителството делегации от вдовици и сираци на убити антифа-шисти с настояване за възмездие.Да се ускори организирането на Ди-рекцията на милицията и да се уреди правилното функциониране на отде-лите й. В наши ръце са отделите за Държавна сигурност и разузнаването. Помощник-началник на униформена-та полиция също е наш човек.ЦК на БКП, 1 октомври 1944 г.“Вероятно с надеждата, че един съд ще сложи край на терора и убийства-та, никола Петков слага подписа си под разпоредбите за „народния съд“. но много бързо разбира, че т. нар. народен съд само ще ги продължи под друга форма. В разговор с проф. Венелин Ганев никола Петков споде-ля: „Ще се съдят регенти, министри, депутати, военни и полицаи, обявени за фашисти. Това е РАЗПРА с българ-ската държавност, а не с хитлерист-ките агенти.“

никола петков и трагедията на българия в онова време

Поради неприязънта си към монархи-ята и левичарските си разбирания, ни-кола Петков участва в отечественоф-ронтовското правителство и подписва наредбите за създаването на „народен съд“ и на концлагерите. Когато разби-ра, че е вкарал съветското чудовище в родината си, вече е късно. Приема като изкупление участта си да бъде твърд в политическата борба срещу комунистите, която той е наясно – го води към смъртта.Трябва да знаем, че никола Петков е можел да бъде спасен и изведен от България като Г. М. Димитров. но той отказва подобно спасение. остава с пълното съзнание, че подписва смърт-ната си присъда. остава, въпреки че е видял какво са направили комунисти-ческите престъпници с едно невинно младо момиче – Мара рачева. (Тя е убита след жестоки мъчения в Дирек-цията на народната милиция. офици-ално е съобщено, че се е самоубила, хвърляйки се от четвъртия етаж на сградата.) остава, за да е с народа си срещу съветската тирания.

на 23 декември 1945 г. Сталин дава указания на Георги Димитров, който вече е изпратен в България, макар и със съветска охрана, правителството на всяка цена да приеме в кабинета си двама представители на опозицията, защото СаЩ отказват да признаят новосъздаденото българско прави-телство поради насилието и фалши-

фикациите на последните избори.За огромна изненада на Сталин, лиде-рите на опозицията никола Петков и социалдемократът Коста Лулчев обаче не се съгласяват и поставят своите ус-ловия – свободно функциониране на многопартийната система и контрол от страна на демократичните сили над репресивните органи на Юговото министерство.Сталин е вбесен и нарежда на помощ-ник-комисаря по външните работи Вишински незабавно да отпътува за България и да заплаши опозицията, че ще загуби всичко, ако не излъчи двама лоялни министри за участие. Коста Лулчев и никола Петков обаче не отстъпват от позициите си за спаз-ване на Ялтенските споразумения за свободни и честни избори.

никола петков към вишински: „аз не съм свикнал да получавам разпореждане, от който и да било чужд държавник!“

Пристигнал в София в началото на януари 1946 г., Вишински изпраща съветски офицер до домовете на никола Петков и Коста Лулчев и ги

вика при себе си посред нощ – както е свикнал в Москва. никола Петков отказва да се яви на срещата. отказът е придружен от репликата: „Никола Петков нощно време с политика не се занимава! Денят е достатъчно дълъг за тази цел.“ Това разярява Вишински, който на другия ден се среща с Петков.

Никола Петков изнася реч по време на митинг на опозицията. София, 19 октомври 1946 г.

Сним

ка: Ц

ДА

18

4 | 2

018

гоД

иШ

ни

ни

из стенограмите:ВИШИНСКИ: „Снощи аз настоях да се явите на среща с мен и Вие отказа-хте. Как се осмелявате? И кой сте Вие, та да се държите по подобен начин със специалния пратеник на генерали-симус Сталин?“Н. ПЕТКОВ: „Тъй като сте ме поканили на среща, без съмнение Вие знаете кой съм аз. Тъй като думите Ви целят да оставят впечатлението, че не знаете кой съм, ще Ви кажа. Аз пред-ставлявам най-силната политическа организация в България, БЗНС, органи-зация на българските селяни, които са 85% от населението на страната. Нашата организация е демократична

и освен това е лоялен сътрудник на останалите организации, влизащи в състава на политическата опозиция. Ние не се занимаваме с политика през нощта, а през деня. Нощите повече подхождат за конспирации, които ние не харесваме.“ВИШИНСКИ: „Вие знаете ли кой съм аз?“Н. ПЕТКОВ: „Разбира се. Вие сте заместник-министър на външните работи на Съветския съюз.“ВИШИНСКИ: „Вие трябва да се подчи-ните на нашето решение и да се вклю-чите в състава на правителството!“Н. ПЕТКОВ: „Аз и моите приятели сме готови да влезем в правителството само ако нашите условия за създава-нето на действително демократич-но правителство бъдат приети.“ВИШИНСКИ: „Вие нямате право да

издигате каквито и да било условия! Вашата задача е да определите два-ма души, които ще имат готовност да влязат в правителството неза-бавно. Без каквито и да било предва-рителни условия. Това е нареждането на генералисимус Сталин. Давате ли си сметка какво означава това? Аз нямам време за губене.“Н. ПЕТКОВ: „Господин Вишински, аз не съм свикнал да получавам разпореж-дане, от който и да било чужд държав-ник. Аз се подчинявам единствено на разпорежданията на своя народ и на своята организация.“ВИШИНСКИ: „Аз съм виждал много такива като Вас. Точно толкова упо-

рити и арогантни. Вие обаче не сте в състояние да се противопоставите на Съветския съюз. Много сте дребен за подобно нещо. Сам ще видите какво очаква онези, които се осмеляват да ни се противопоставят! Вие още не ни познавате!(Вишински удря с юмрук по масата). Ще приемете предложението ни. Вие няма къде да ходите!“Н. ПЕТКОВ: „Ние се борим, г-н Вишински, в името на защитата на нашите идеи и на правата на нашия народ. Това е наш дълг и нищо не може да ни застави да се отклоним от него.“разговорът завършва със закани от излезлия извън кожата си от ярост сталинов пратеник.Светлина върху ядовете на Сталин с упоритата съпротива в България и категоричния отказ на българската

опозиция да се подчини на Москва и да признае резултата от фалшифици-раните избори от 18 ноември 1945 г. хвърля и Гочо Чакалов, офицер за свръзка към американската съюзни-ческа контролна комисия:„В България обаче работите не вървяха. Ето защо на 9 януари прис-тигна Вишински с гръм и трясък, за да оправи работите по начин, както той беше свикнал да действа. На 13 януари обаче трябваше да си замине след пълен провал. Никола Петков не се съгласи да изпълни съветския „приятелски“ съвет.Случи се да зърна за момент Вишин-ски малко след последната му среща с Никола Петков. Изплаши ме комби-нацията на нечовешка енергия и гняв, които лъхаха от този човек. Според близки на Никола Петков, Вишински го предупредил, че с отказа си той се превръща в препятствие за отно-шенията между великите сили, и че такова препятствие нямало да бъде търпяно от Съветския съюз. Както знаем от най-близката ни история, „препятствието“ наистина беше премахнато.“Гочо Чакалов споменава и за натиска, който Сталин оказва върху румъния:„След изпълнението на „приятелския съвет“ Румъния бе призната от Съ-единените щати и другите западни съюзници. Спрямо България обаче положението оставаше непроменено: тя единствена от източноевропей-ските държави остана непризната от Запада. В София Барнс продължа-ваше да настоява за нови избори под международен контрол. Обаче при здраво установената комунистиче-ска власт и политическото безпра-вие в страната, съчетано с пълната подкрепа на Съветския съюз, тази американска позиция бе осъдена на неуспех. Предстоеше мирна конферен-ция в Париж, и България нямаше как да остане настрана.“на 22 ноември 1946 г. е съставено трето правителство на оФ с минис-тър-председател Георги Димитров. В правителството влизат 10 комунисти, 5 от БЗнС, 2 от Звено, 2 от БрСДП, 1 независим. Тъй като мирният договор все още не е подписан, Георги Дими-тров декларира на думи готовност за сътрудничество с опозицията. Съще-временно правителството закрива

Никола Петков и Димитър Гичев подписват създаването на Обединената земеделска опозиция. 11 ноември 1945 г.

Сним

ка: л

ичен

арх

ив Л

юбо

в Ст

рахи

лова

Гиче

ва –

Бог

оева

19

4 | 2018го

Ди

Шн

ин

и

органа на Демократическата партия в. „Знаме“, защото „злепоставя СССр“ и „влошава отношенията с другите сла-вянски държави“, а седмици по-късно са спрени и младежките опозиционни вестници „Младежко знаме“ и „Сеяч“. За един месец е спрян „Свободен на-род“. Създават се всевъзможни пречки пред разпространението на опозици-онните издания.на 22 януари 1947 г. започва скалъпен процес срещу нелегалната военна ор-ганизация „неутрален офицер“. целта е „конспирацията“ да бъде свързана с опозиционния БЗнС и да бъде обви-нен никола Петков като американски шпионин, за да бъде разгромена опозицията.

георги Димитров към никола пе-тков: „аз ще те науча тебе!“

на 28 януари 1947г. в народното съ-брание се разиграва следната сцена:Георги Димитров: „Тук няма място за чужди агенти!“Никола Петков: „Вие говорите за чужди агенти. Аз никога не съм бил гражданин на чужда държава, нито съм бил на нейна служба.“Георги Димитров: „Аз бях гражданин на великия Съветски съюз. Това е чест и гордост.“Никола Петков: „Вие станахте български гражданин два дни преди изборите.“Георги Димитров: „Аз ще те науча тебе!“Историята е известна нататък. Макар и не съвсем. Защото българският народ днес не знае, не му даваха да знае, че „лайпцигският герой“ тотално се демаскира и саморазобличава пред очите на целия следвоенен свят като дребнав и отмъстителен диктатор.

арестът на никола петков в българ-ския парламент

Кореспондентът на „Свенска Дагбла-дет“ Бретхолц ни е оставил свидетел-ство за срамната сцена, разиграла се на 5 юни 1947 г. :„В София тъкмо още имах възмож-ността да стисна ръката на Никола Петков за последен път като свобо-ден човек. Това беше на 5 юни 1947 г. В Народното събрание по време на онова историческо заседание, в което

се реши отнемането на депутатския му имунитет. Прокурорът настоява-ше за неговото арестуване, след като няколко дни преди това в един процес срещу мнима военна превратаджий-ска организация някои обвиняеми посочили Петков като главатар на съзаклятието.В Народното събрание в този горещ юнски следобед цареше трескаво на-строение. На входа всеки посетител, дори и малкото чуждестранни жур-налисти, които бяха получили входни карти, се претърсваха за оръжие от войниците – милиционери.Цялата сграда гъмжеше от агентите на комунистическия вътрешен минис-тър Антон Югов. Пред зданието на Парламента бяха заели позиция под-силени пеши и конни подразделения на униформената милиция.В три и половина следобед се откри заседанието. Председателстваше Васил Коларов, един от най-близките приятели и сътрудници на Дими-тров, който след 1923 г. беше живял в Москва. Правителствените места бяха заети до едно.Георги Димитров, „Червеният цар на България“, както често го беше нари-чал Петков, Антон Югов, отговорни-ят за терора вътрешен министър, Цола Драгойчева, по чието лице се четеше неудържима омраза. Коларов прочете писмото на главния прокурор, в което Парламентът учтиво се умоляваше да отнеме имунитета на депутата Петков, за да може последният да бъде аресту-ван и изправен пред съда за държав-на измяна. Депутатите слушаха

притаили дъх и за миг ми се стори, че премина колебание дори през редици-те на комунистите. Разколебаваше ги мисълта, че в този миг, в услуга на една чужда власт се върши престъ-пление срещу избран от българския народ депутат и с това срещу самия български народ.По време на паузата, в която юриди-ческата комисия се съвещаваше по предложението на прокурора, имах възможност за няколко минути – пред очите на агентите на полицията – да разговарям с Петков. Казах му, че току-що съм дошъл от Прага и го попитах кога бих могъл да го посетя.„Боя се, че е твърде късно“, беше отго-ворът му: „Ще бъде чудо, ако прекарам тази нощ в леглото си, а не на някой нар в затвора. Така или иначе, ако чу-дото стане, ще Ви чакам утре преди обяд. Ако не...“, и той сви рамене.Чудото не стана и видях отново Ни-кола Петков на подсъдимата скамей-ка по време на процеса му.Преди пленарното заседание да реши отнемането на имунитета, Петков се качи още веднъж, за последен път, на трибуната на българския парла-мент, но не за да се защитава или моли депутатите да не го предават на прокурора, а за да държи най- страстната обвинителна реч срещу комунистическия режим, потопил България в кръв и нищета и отнел на българския народ свободата, сувере-нитета и независимостта. Кому-нистите в Парламента крещяха от гняв при обвиненията на Петков.Веднъж и Димитров се надигна от правителствената ложа и извика:

Никола Петков и останалите подсъдими. Август 1947 г.

Сним

ка: Ц

ДА

„Говори, говори, и без друго това е последният ти път, когато имаш възможност за това!“. Ако някой до този момент още се съмняваше в изхода на битката, то след думите на червения диктатор му беше ясно, че съдбата на Петков е решена и че смъртната присъда срещу него вече е произнесена преди още процесът да е започнал. Речта на Петков завърши с думите:„Моето семейство вече даде две жертви в борбата за свобода, моя баща и моя брат. Знам, че ще споде-ля тяхната съдба, но съм решил да вървя по пътя, който те са ми предначертали със своята кръв.

Това е пътят на свободата, на сво-бодата на българския народ, която убеден съм, че ще победи.“Когато слизаше от ораторската трибуна, той извика с висок глас: „Долу тиранията! Да живее свобода-та!“Заседанието на Събранието от 5 юни 1947 г. завърши късно след полунощ с кърваво сбиване между комунистите и привържениците на Петков, които искаха да защитят своя водач от посегателството на милицията. Едва когато повечето опозиционни депутати бяха преби-ти, палачите заловиха Петков и го отведоха с милиционерска кола в затвора.

„не, не в името на българския народ, а по поръчение на вашите господари в кремъл!“

Бретхолц описва и сталинисткия про-цес срещу никола Петков:„Точно два месеца по-късно, на 5 ав-густ 1947г., „Народният съд“ в София започна процеса срещу Петков и неговите четирима съ-подсъдими – трима висши офицери от българска-та армия, които в действителност бяха свидетели по обвинението. Държавна измяна, участие в две военни съзаклятия, насъскване на населението с речи и статии бяха престъпленията, в които се обви-няваше Петков. Съ-подсъдимите му се признаха за виновни и характери-зираха Петков като ръководител на съзаклятието, чиято цел била

да смъкне комунистическия режим и с помощта на Западните сили да заграби държавната власт. Самият Петков бил определен за минис-тър-председател на бъдещото правителство. След тези показа-ния съ-подсъдимите се отърваха с лишаване от свобода от десет до петнадесет години затвор.Петков се защитаваше спокойно и с чувство на превъзходство. Той отхвърли всички обвинения и доказа, че повечето от мнимите му съзакля-тници, които бяха подсъдими или свидетели и са дали показания срещу него, ги вижда за пръв път в съдебна-та зала.Когато прокурорът го попита, как тогава си обяснява техните пока-зания, той отвърна: „Струва ми се, че Вие, господин прокурор, повече от мен сте в състояние да разрешите

тази загадка“.В своята последна дума Петков по-твърди, че гласовете при изборите, речите, които държал, и статиите, които обнародвал, били единствени-те оръжия, с които се е борил срещу правителството. Никога не бил участвал в съзаклятие и не е призо-вавал за помощ от чужбина. „Аз съм убеден или поне се надявам, че Вие като съдии ще се ръководите само от Вашата съвест и ще ме оправдаете!“, завърши той.И когато председателят на 16 ав-густ, „в името на българския народ“ оповести присъдата – „смърт чрез обесване“, Петков не загуби самообла-дание и извика:„Не, не в името на българския народ, а по поръчение на Вашите господари в Кремъл. Българският народ, смачкан от кървавата тирания, която искате да префал-шифицирате в правосъдие, няма да повярва на Вашите лъжи.“Войници – милиционери се нахвърлиха върху него и го извлякоха от залата. Никола Петков беше произнесъл последната си дума към своя народ и към свободния свят.“Въпреки многобройните протестни телеграми и писма от цял свят, никола Петков, който за разлика от героя от Лайпциг не трепва пред Сталин и еми-сарите му, трябва да бъде убит – и то по особено жесток начин. За да може Сталин, а и Димитров да отмъстят на този, който ги превъзхожда с доблест и смелост.През 1947 г. медиите в СаЩ и Запад-на европа – а чрез тях и милиони хора по света, следят със затаен дъх двубоя между сталиновата пионка Георги Димитров и лидера на обеди-нената опозиция в България никола Петков. напразно журналисти от цял свят напомнят на „лайпцигския герой“, че някога са се застъпвали за него пред хитлеристкия съд, напраз-но го молят за справедливост. Всуе.Бретхолц пише в своите репортажи:„Тринадесет протестни ноти на британското и девет на американ-ското правителство, телеграми от всички краища на свободния свят, демонстрации пред българските посолства на Запад не можаха да трогнат властниците на София да променят смъртната присъда.

20

4 | 2

018

гоД

иШ

ни

ни

Радиограма от Робърт Консидайн, председател на дружеството на чуждите кореспонденти, до Георги Димитров за опазване живота на Никола Петков. 9 септември 1947 г.

Сним

ка: Ц

ДА

Никола Петков е роден в София през 1893 г. Баща му Димитър Петков е народен представител, кмет на София, министър и министър-председател на България. Убит е от психически лабилен уволнен чиновник. Майката на Н. Петков - Екатерина Ризова, е от заможен и буден род от Битоля. Никола Петков завършва класическия отдел на Първа мъжка гимназия в София (1910) и записва право в Сорбоната. В Париж се запознава с Пол Верние, с мадам Алиен Менар Дерон – племенница на Виктор Юго, с бъдещия френски държавник Едуард Ерио, с прочутия скулптор Роден и др. Прекъсва следването си, за да участва в Балканската война. През 1922 г. вече е доктор по право с диплома от Сорбоната. На 15 юни 1924. г е убит брат му Петко Д. Петков. През 1923-1931 г. Н. Петков работи във Франция. През 1932/33 г. Никола Петков вече е в България и е редактор на в. „Земя“ и „Земеделско знаме“. През 1934 г. заедно с Г. М. Димитров създава БЗНС „Пладне“ (1934 г). През 1938 г. като народен представител настоява за възстано-вяването на погазената Търновска конституция. Поради остри обвинения срещу държавния глава е отстранен от Народното събрание. Никола Петков настоява и за неутралитет по време на Втората световна война. Интерниран е в Ивайловград, в лагера Гонда вода и в Свищов. След 9. 9. 1944 г. е министър без портфейл.Никола Петков, заклет парламентарист и демократ, бързо губи илюзиите си в Съветския съюз и в намеренията на БКП. Води усилена борба за запазване на парламентарната демокрация. Неговите ярки сблъсъци със стали-новия пратеник Вишински и с Георги Димитров в името на българските национални интереси предопределят зловещия му край. Никола Петков отказва на френски дипломати възможността да бъде изведен от страната и остава начело на борбата на обединената опозиция срещу съветизацията на страната и насилственото налагане на тоталитарния комунистически режим.На 5 юни 1947 г. той е арестуван в сградата на Народното събрание въз основа на скалъпени обвинения от кому-нистите за контрареволюционна дейност. В един типично сталинистки процес, въпреки протестите на световната общественост, той е осъден на смърт на 16 август. След произнасянето на присъдата Никола Петков е жестоко изтезаван, а на 23 септември 1947 г., вече мъртъв, е обесен. Гробът му е неизвестен.

21

4 | 2018го

Ди

Шн

ин

и

Напротив. Няколко месеца по-къс-но, малко преди да бъде разбита и последната опозиционна групировка на социалистите, и нейният водач, престарелият Коста Лулчев, да бъде осъден на доживотен затвор, Георги Димитров заяви в парламента: „Ако въобще нямаше чужда намеса и ако определени хора не се бяха опитали в ултимативна форма да натрапят своята воля, то главата на Петков щеше да бъде спасена и смъртна-та присъда можеше да се замени с някакво друго наказание. Сега обаче в чужбина поставиха България под натиск и се опитаха да накърнят нашите суверенни права, присъда-та трябваше да се изпълни. И тя се изпълни. И какво се случи? Вдигна се малко шум и с това цялата история свърши.“Прочутият журналист обаче репли-кира:„Историята не свърши. Историята никога не свършва. И борбата за свободата, за човешките права, за човешкото достойнство продължа-ва и ще продължи дотогава, докато съществуват хора, които са готови да умрат за свободата като Никола Петков.“В този двубой, макар и завършил с

бруталното убийство на никола Пе-тков, някогашният „герой от Лайпциг“ търпи унизително поражение. а с него и Сталин.на 1 октомври 1947 г., разказва проф. Гунев в забележителната си книга за никола Петков „Към брега на свобо-дата“, един джип на американската легация рязко променя маршрута си от летището и се отправя вместо към легацията, към гробищата. В джипа седят сенаторът Карл Хач (демократ от ню Мексико), конгресменът Уол-

тър Хад (републиканец от Минесота) и конгресменът Джон Дейвис Лодж (републиканец от Кънектикът). Те изваждат от багажника предварител-но подготвен зелен венец (цветът на БЗнС „никола Петков“ е зелен) и се отправят към пресния гроб на нико-ла Петков, където поставят венеца и свеждат почтително глави в кратка молитва.Венецът е махнат незабавно от ми-лицията, но американското консул-ство в Истанбул публикува следното заявление:„Членове на делегацията на Аме-риканския конгрес, предприемаща обиколка из Европа, положиха днес венец пред гроба на Никола Петков в София в знак на признателност към един от най-великите демократи на нашето съвремие.“

Даниела Горчева

Използвани са материали от книгите:Робърт Сървис. Другарите. Световна история на комунизма. Изд. Бард, 2007Волфганг Бретхолц. Видях сгромоляс-ването им. София, 1994.Д-р Георги Чакалов. Гочо Чакалов.Такива бяхме.

Никола Петков в Народното събрание. 1947 г., Illustrated London News, 4 октомври 1947 г.

Сним

ка: Ц

ДА

Михаил арнаудов с право може да се нарече връстник на освобожде-нието – роден е на 5 октомври 1878 г. в град русе. родът му по бащина линия води началото си от Тето-во (Македония). Благодарение на професията на баща си (търговец на жито), има възможност още от малък да пътува из България и да се докосне до бита, фолклорните традиции и културата на българ-ския селянин, които по-късно ще се превърнат в основна цел на науч-ните му изследвания. Интересът на момчето към миналото, обичаите и културата на българския народ се проявява още в русенската мъж-ка гимназия, чийто директор по това време е известният етнограф Димитър Маринов. „Заживях твърде рано, още на ученическата скамей-ка, с чувството, твърде смътно, че единственото, което бих могъл да схвана като моя жизнена задача, беше потъването в света на мисли, чувства и преживявания, свързани с литературата и историята“, ще си припомни след време М. арнаудов. За неговото влечение към литерату-рата и историята голяма заслуга има и преподавателят му по литература, известният публицист и педагог ни-кола Бобчев. Той е силно впечатлен от разработената от любознателния младеж тема на зрелостния изпит „обща характеристика на народна-та поезия“ и я препоръчва за пуб-ликуване в училищното списание

„Извор“. Затова след завършване на средното си образование Михаил арнаудов без колебание избира специалността, която ще изучава в Университета – славянска филоло-гия. негови преподаватели са алек-сандър Теодоров-Балан, Любомир Милетич, Иван Шишманов, Беню цонев, Марко Балабанов. още като студент Михаил арнаудов отпечат-ва две от своите курсови работи в сп. „Училищен преглед“, посветени на историята на старобългарския език и на произхода на българските народни песни. Проф. Иван Шишма-нов е този, който изиграва значи-телна роля във формирането му като учен в областта на етнологията и фолклористиката. Ученическата публикация на М. арнаудов в сп. „Извор“ е достатъчна за професора да оцени неговите заложби на учен, за да се превърне в негов „духовен наставник.“ По препоръка на Иван Шишманов М. арнаудов продъл-жава образованието си в Германия – през 1898–1900 г. специализира в Лайпциг и Берлин, където слу-ша лекции по народопсихология, санскритски и литовски език, по индогерманско езикознание, по индийска, руска и полска литера-тура. През 1900 г. той се завръща в България, работи като гимназиален учител във Видин и в София, където се сближава с писателите от лите-ратурния кръг „Мисъл“. През 1905 г.

след успешно положени изпити по философия, славянска и индийска филология, М. арнаудов подготвя и защитава своя докторат в Карловия университет върху българските народни приказки.няколко години след завръщането си в България, през 1908 г. той спе-челва конкурса за доцент в Кате-драта по сравнителна литературна история в Софийския университет. Там М. арнаудов чете лекции по древноиндийска литература и кул-тура. По време на неговите лекции аудиториите са винаги пълни със студенти. „Заставайки на катедрата, той сякаш свещенодействаше, во-деше ни из разни светове и епохи... Той умееше да държи в напреже-ние, да приковава вниманието на университетската аудитория, да провокира мисленето й“, си спомня един от неговите студенти.През пролетта на 1910 г. следващата „научна спирка“ на М. арнаудов е Сорбоната и Парижката национална библиотека, където събира матери-али за новите си лекционни курсо-ве. няколко месеца по-късно той е вече в библиотеката на Британския музей и изучава усилено английски език. Завърнал се в родината си, Михаил арнаудов създава семей-ство, раждат му се три деца. Той продължава да се изкачва нагоре по академичната йерархическа стълбичка – през 1914 г. става

22

4 | 2

018

гоД

иШ

ни

ни 140 години от рождението на акад. Михаил арнаудов

(1878–1978)

Д-р Найден Найденов, акад. Михаил Арнаудов, Владимир Василеви Иван Божилов, 1958 г.

Акад. Михаил Арнаудов

Сним

ка: Д

ърж

авна

аге

нция

„Арх

иви“

Сним

ка: а

рхив

23

4 | 2018го

Ди

Шн

ин

и

извънреден, а пет години по-късно редовен професор в Университета, успешно съчетавайки преподава-телската и научната дейност. В наве-черието и по време на Балканските войни (1912–1913) той предприема научна експедиция в еленския край, в Търновско, Югоизточна Тракия, в района по долината на р. Вардар и в Добруджа, където изследва обичаите, песните и приказките на тамошното население. една година след влизането на България в Пър-вата световна война като съюзник на Германия М. арнаудов дава идеята да се организира научна експедиция от български учени в т. нар. Сръбска (Вардарска) Македо-ния, която през 1916 г. е завзета от българската армия. Като основен мотив на своето предложение той изтъква, че българските военни успехи биха имали много по-голяма стойност, ако се докаже с помощта на научни факти, че Вардарска Ма-кедония е българска в народностно, етнографско и езиковедско отно-шение и, следователно, българите водят не завоевателна, а освободи-телна война. Такава научна експе-диция наистина се създава, чийто член става самият М. арнаудов. В резултат от пътуването си из Запад-на Македония през 1916 г. (която включва и родния край на баща му Тетово) той успява да събере огро-мно фолклорно богатство – снимки на български народни носии, богат езиковедски материал, над 300 народни песни и приказки, доскоро неизвестни за широката публика. През пролетта на 1917 г. М. арнау-дов заминава на научна експедиция в Добружда с цел да събере матери-али със същата цел – да се докаже „културно-историческата принад-лежност“ на областта към България. Въз основа на събрания фолклорен материал той достига до заклю-чението, че Северна, подобно на Южна Добруджа, „образува недели-ма част от целокупното българско отечество.“резултатът от теренните проучва-ния на големия учен са множество-то публикации през 20-те години, посветени на българските обреди, празници, обичаи, песни, приказки и легенди, на кукерите, на нести-

нарите в Източна Тракия. освен познавач на българските народни приказки и песни, М. арнаудов се утвърждава и като изследовател на Българското възраждане – за това „говорят“ неговите монографии за Паисий Хилендарски, неофит Бозвели, Любен Каравелов, Георги Стойков раковски, Васил априлов, Иван Селимински и др.След Първата световна война проф. М. арнаудов е вече утвърден учен в областта на етнологията, фолкло-ристиката и литературната история. През академичната 1921/1922 г. е декан на Историко-филологиче-ския факултет, а през 1935/1936 г. е ректор на Софийския университет. През 1918 г. той е избран за член-

кореспондент, а 11 години по-късно за действителен член (академик) на Бан, оглавява Писателския съюз (1922), член-учредител е на Ма-кедонския научен институт. През 30-те години той получава и меж-дународно признание – приет е за член на Украинската академия на науките, на Унгарската литературна академия „Петьофи“, удостоен е с титлата „Доктор хонорис кауза“ на университетите в Хайделберг (1936) и Мюнстер (1943).Втората световна война и държав-ният преврат на 9 септември 1944 г. слагат осезаем отпечатък върху живота на големия учен. Само заради участието си като министър на просветата в кабинета на Иван Багрянов (просъществувал едва три месеца, между юни и септември 1944 г.), той е арестуван, имуще-ството му е конфискувано, отнети

са му титлите, а в началото на 1945 г. т. нар. „народен съд“ го осъжда на доживотен затвор. Точно тогава една случайност или по-точно една негова публикация го „спасява“. Когато е в затвора, в СССр излиза на руски език книгата му „Психоло-гия на литературното творчество“, получила международно призна-ние. Сред читателите на книгата е влиятелният съветски историк акад. николай Державин, който се познава лично с М. арнаудов и цени високо неговите научни качества. В края на 1945 г. съветският академик посещава България и иска да се срещне със своя български приятел и колега. Именно по негово нас-тояване М. арнаудов е освободен

от затвора през 1947 г. Макар и на свобода, 68-годишният учен е без дом, работа и доходи, с отнети науч-ни титли. Въпреки това, по думите на негови близки и роднини, даже и в онези трудни години, той не пада духом. едва в средата на 50-те години М. арнаудов получава раз-решение да публикува. През 1960 г. са върнати конфискуваното му имущество и научните титли, а осем години по-късно даже е награден с орден „народна република Бълга-рия – I степен“. До края на живота си М. арнаудов не изоставя науката. Умира на 18 февруари 1978 г. по време на подготовката на честване-то на 100-годишния му юбилей.

Д-р Красимира Мархолевапо материали от

Славянската библиотека

Акад. М. Арнаудов, писателката Б. Брайнина и съпругът й - руският литературовед Д. Благой

Сним

ка: а

рхив

4 | 2

018

24

кУ

лт

Ура

и т

раД

иЦ

ии без музика светът щеше да е глух

прочетохме някъде, че създава „ембиънт“ – и затова ни беше инте-ресно да го видим на живо в Прага. Мирян всъщност само минаваше през Чехия, на път за Литва. но въпреки това събра шепа българи в една от жежките летни вечери. И ги потопи в своя свят от звуци и усещания.Мястото също си го биваше –трудно е да го намериш, без да знаеш, че в утробата на 90-годишната сграда се крие нещо такова. ГрИД е простран-ство, създадено в подкрепа на ина-комислещите. Дизайнери, творци и музиканти се срещат неформално тук. Дискутират или свирят, или… просто се забавляват.Интериорът, усещанията в сутерена на някогашната печатница отгова-ряха точно на музиката, която ни очакваше. Ливна и дъжд – така чакан и желан летен дъжд, който направи късния вечерен концерт още по-необикновен. а ембиентът е такова нещо, че докосва надълбоко. После всеки разказваше усещанията си – и при всеки те бяха различни. но нека осветим с прожектора самия Мирян. нека ни разкаже за музиката си той…

какво означава ембиънт? Спон-танно можем да кажем, че това е космическа музика, но как я определяте вие?Това, което представлява ембиентът, е свързано и с буквалното значение

на тази дума. Тоест музика, която придава атмосфера. не е задъл-жително да е космическа, може да е даркембиънт например, който пресъздава по-мрачни тонове. но да, най-важното в тази музика не е структурата, а атмосферата и спо-собността и да те отнася нанякъде.

защо избрахте точно тази музика? Дали е огледало на вас самия, или пък някак сама ви намери?Малко спонтанно стана. Преди това свирех в две стилово различни групи. И в един момент ги напуснах и започнах много да импровизирам, а в същото време да експерименти-

рам със софтуер. Та някак естестве-но стана и разбрах, че ми е липсвало подобен вид музициране дотогава.Тази музика е доста интровертна принципно, тъй че може да се каже, че е огледало.но това важи генерално и за всяка музика, която е искрена, независимо от стила.

всеки стил изгражда определена общност от хора – какви са тези, които слушат ембиънт?Много е трудно да се определи. аз по принцип не харесвам деленето на общности, кръгове и субкултури. Гледам да представям музиката си на колкото се може повече различни места и съответно тя да достига до различни общности. наблюдавам как хората се капсулират в отделни кръгове според музиката, която пра-вят или слушат, и това не ми харесва. По този начин няма как да има раз-витие и няма как да се предостави познание на незапознатите с този вид изкуство. Понякога има хора,които не са наясно с тази музика, но реагират много добре. Предполагам, че всеки намира по нещо в нея.

знаем, че когато човек направи крачка към нещо, сякаш животът

Мирян колев казва, че най-скъпоценното за него е да свири – и го прави на необичайни места, с енергията на новатор, различно

Пътуване към други светове с Мирян Колев

Сцената на клуб ГРИД

Сним

ка: а

рхив

Сним

кa: Д

ениц

а П

рода

нова

отваря пред него нови врати… какво се случи с вас, какво се промени, когато решихте, че ще свирите?Това е дълъг процес, който все още продължава, не е еднократно действие. Така че не мисля, че нещо съществено се е случило веднага, щом съм започнал да свиря. По-ско-ро то продължава да се случва и да ме променя, защото съм правил и завои по пътя. Знам само, че всичко е стигнало дотам, че вече не мога да си представя да не свиря.

има ли българия достойни фес-тивали, на които може един наш музикант да представя онова, ко-ето сътворява? и къде всъщност намирате сцена за изявите си?Почти няма. Случвали са се опре-делени фестивали във времето, но няма устойчивост. наблюдава се една много неприятна тенденция на copy/paste в българските фестивали. Прави се нов фестивал и се копи-ра програмата на друг, така че на повечето събития има почти едно и също. аз напоследък свиря повече извън България, отколкото в нея, но то не е защото не искам…

разчитате ли на импровизация, когато изпълнявате своята музи-ка, или всичко е добре подготве-но?Има доста голяма доза импровиза-ция, когато свиря на живо. Пред-варително изграждам нещо като звуков скелет, върху който натруп-

вам звуци. Използвам и доста фрази, които съм употребил в записаната си музика, но размествам местата им и ги комбинирам по различен начин. Представям си го като вид пъзел, чиито части всеки път се подреждат по различен начин и образуват раз-лична картина.

кое ви доставя повече удоволст-вие – работа в студио или пък концерт на живо?Двете неща са много различни. работата в студио понякога е много приятна, но може да бъде и досадна в определени моменти. Концертът никога не може да бъде досаден. Така че свиренето на живо е това, което не може да ми омръзне.Съществува ли всъщност съвър-шеният концерт? къде и как си го представяте?обичам да представям музиката си на различни места, както и в разли-чен контекст.Свирил съм в кате-драла, в будистки храм, на летище, в пещера, в йога студио, в галерии, музеи, клубове и всяко място си има специфична атмосфера. не съм религиозен. но бих искал да свиря в джамия и в православен храм. Иначе това е музика, която обикновено звучи добре сред природата, тоест много са местата, на които може да има съвършен концерт.

какво бихте взели от музикалната традиция на страната ни? някой инструмент или пък ритъм напри-мер…

не съм много запознат с фолклора, честно казано. но харесвам родоп-ския фолклор, този, който е бавен, тежък и дълбок.

а имате ли си любимци в музика-та? кои са те?Много са. Слушам доста фрий джаз, тъй че няма как да минем без Джон Зорн, Марк рибо, Мари Халворсон, Джейми Сафт. Харесвам много и Oresund Space Collective, Tool,Пинк Флойд. Понеже говорим за ембиънт, не може да минем и без Брайън Ино.

ако ви предложат да направите три концерта по ваш избор, къде ще са те?В планетариум, в джамия и някъде сред природата на Исландия.

какво означава хубава публика, когато говорим за ембиънт?Слушаща. Хубавата публика вина-ги е слушаща. Принципно всеки възприема музиката по свой начин, но най-хубаво е когато се създаде колективна енергия и атмосфера. Това се усеща и е прекрасно да има всеобединяваща вибрация.

как се виждате след десет годи-ни?Принципно не правя много далечни планове. Бих искал да продължавам да развивам това, с което се зани-мавам. Пожелавам си след десет години да съм много зает.

а ако музика не съществуваше, светът щеше да е…Глух!

МИРЯН КОЛЕВ накраткоРодом е от Свищов, после живее на различни места в България и извън нея. Черпи вдъхновение от Стара планина. С ембиънт се занимава вече шест години, като е нарекъл проекта си E.U.E.R.P.I. Свирил е на де-сетки фестивали в Словакия, Чехия, Австрия, Германия, България, Корея и др. Изнесъл е повече от сто предста-вления пред публика. След концерта в Прага му предстоеше участие във Вилнюс, следваше и Виена.

Красимир Проданов

25

4 | 2018к

Ул

тУ

ра и

тра

Ди

Ци

и

Сним

кa: Д

ениц

а П

рода

нова

Музикантът е свирил на повече от 100 сцени по света

библиотеки, по-свободни от птицитеВярно е, че наесен остават там, където са – вместо да полетят примерно на юг. И даже са малко по-самотни, отколкото през другите сезони… Но пък точно заради това решихме сега да насочим поглед към тях. Свободните библиотеки, които бързо се превърнаха в част от градския пейзаж

трудно е да се каже къде се ражда идеятаедна от по-известните истории ни води чак в щата Уисконсин. Преди десетина години Тод Бол от градчето Хъдсън сковал красива къщичка с вид на училище. Сложил я на специална поставка, така че минувачите да я виждат. напълнил я и с книги. Всичко това - в знак на почит към майка си, която дълги години била учителка и страстен читател.

идеята се харесала на всичкиХората спирали, заглеждали се, усмихвали се… Започнали да взимат книги или пък да оставят допълнител-ни… Просто къщичката на Тод стана-ла притегателно място в Хъдсън.

Много бързо започнали да се поя-вяват новиамериканците са такива – когато нещо е добро за общността, те са го-тови да влагат и време, и пари… Тод Бол бързо намерил съмишленици и за по-малко от две години се родили

близо 400 такива библиотечки. разпо-лагали ги на ключови места, така че да могат да ги видят колкото се може повече хора. Проектите ставали все по-разкошни, а книгите в тях – все повече…

но нека се прехвърлим сега в прагаЗнаете, че пражани обичат много града си и с удоволствие се грижат за това да е хармоничен и красив… Та преди пет години няколко приятели се замислили как да се впишат класи-ческите телефонни кабини в новото време… Стари и олющени, те създа-вали впечатление на нещо, което съ-

бира мръсотия и отпадъци. Вдъхнови-ли се от една лондонска инициатива и така се родил проектът „Книхобудка“. Потърсили съдействие от телефонния оператор, чиято собственост били кабините, но като видели, че склон-ността му да инвестира в нещо такова клони към нула, впрегнали сили и се справили сами.

Само за година седем кабини ста-ват библиотекиСега в града се десетки. Смята се, че по лавиците им има вече повече от 100 хиляди книги. огромно богатство, което е на разположение на всички…Важно е обаче друго – целият проект се реализира с енергията на самите хора. Доброволци префасонират и боядисват старите кабини, правят се

и най-различни други съоръжения. общинските власти предоставят мес-тата за поставянето им. Сега може да се срещнат в паркове и информаци-онни центрове, но също в болници и дори детски градини. Даже градските части се надпреварват коя да има по-вече… неотдавна от Прага 8 обявиха, че целта е възможно най-скоро да разполага с 30 свободни библиотеки. „най-важно е книгите да са достъпни за децата“, казва например местният общинар анна Кроутил.

българия също се радва на своите библиотекиПръснати са например из целия Бургас. През лятото е разкошно да от-

4 | 2

018

26

кУ

лт

Ура

и т

раД

иЦ

ии

Още един проект за свободни книги от Чехия – Сови будка

Прага 8 иска да изгради поне 30 такива библиотеки от бивши телефонни кабини на територията си

Свободна библиотека в Колин

криете някоя в парка или градината. За жалост, често са оставени празни. а принципът, на който работят, е да дадеш, за да получиш… Или прос-то да прекараш хубави мигове по страниците на някоя книга и после да я върнеш.

и въпреки това им се радвамеИма ги и в по-малките населени места – в асеновград например преди време общината изяви желание да изгради четири такива съоръжения. една от най-известните български свободни библиотеки е в албена – функционира направо на плажа и съ-бира книги на доста световни езици. Сигурно амбицирани от тамошния пример, и варненци опитаха да из-градят голяма и красива библиотека в Морската градина. Макар че най-ро-мантична остава една от първите – тя представляваше стар скрин, оставен в парка на Военна академия в София… нещо като вълшебния шкаф на баба, който може да те поведе на пътешест-вие в други светове.

но да се върнем в Чехияедин от най-симпатичните проекти е „Книга за влака“ – на много гари има лавици с четива. Идеята е да си

вземете оттам, докато чакате влак… Преспокойно може да се качите с кни-гата и да я оставите в библиотечката на гарата, докъдето пътувате. Така пътешествате и вие, и книгите.

Малките библиотечки се надпре-варват да са по-креативни

наскоро видяхме една с пиано… И мястото беше вълшебно – в двора на замъка в нове место над Метуи. Класическият вид обаче е на малка къщичка – кога по-украсена, кога по-семпла, например като тези, в Бургас…

ползите са най-малко триобобщават ги американците, за които ви разказахме в началото… След повече от 4000 поставени малки биб-лиотечки, те казват, че този тип съоръ-

жения водят до любов към четенето, създават общност, а заедно с това са вдъхновение за творчество. Можем всъщност да добавим още няколко…например тази, че ако сте в Чехия, може да усъвършенствате езика си благодарение на малките свободни библиотеки. открийте книгата, която

отговаря на вашето ниво. Четете поне страничка дневно. работете над това да разбирате текста и да навлизате в езика.ако сте в България пък, това е начин да пуснете на свобода част от книгите вкъщи. Съвсем буквално… С времето откриваме, че много заглавия вече са изгубили значението си за нас. Какво по-прекрасно от това да ги подарите на другите. Заредете някоя мъничка библиотека, пък ако решите, даже се снимайте пред нея след това… Бъде-те пример за останалите.

най-важно остава вдъхновениетоМалките свободни библиотеки ни изваждат от руслото на деня. Те са подкана да сменим ритъма. наесен има много слънчеви дни. ако искате хубави мигове, просто поседнете край някоя в парка. И към аромата на пожълтелите листа добавете този на книгите.

библиотеки на свободаМалките и симпатични библиотечки сякаш бързо станаха част от градския пейзаж. обаче винаги им се радваме – защото носят вдъхновение и сякаш ни казват да забавим ритъма. Всяка разказва своя собствена история. Чрез книгите пък ни повежда нанякъ-де… откъдето се връщаме заредени и готови за предизвикателствата на деня.

За малките свободни библиотечки в текст и снимки разказа

Красимир Проданов

27

4 | 2018к

Ул

тУ

ра и

тра

Ди

Ци

и

Сним

ки: Д

ениц

а П

рода

нова

Предложение от Бургас: „Седни и ме прочети…“

Библиотечката в замъка на Нове Место над Метуи се съчетава добре с пианото отдолу

4 | 2

018

28

кУ

лт

Ура

и т

раД

иЦ

ии

Малко преди полунощ, яхнал коня, мъжът се прехвърли през оградата на Голема ливада. Отскочи от гърба на добичето лек и гъвкав. Същи дивеч. Накъса трева, надипли я върху главата на железния клин, който извади от пазвата си, и го начука в меката плът на ливадата. Завърза на клюса повода, потупа лъскавия ат по горещата и влажна шия и го остави да пасе. А той се върна в топлата постеля на жена си.Голема ливада е всред селището и е

собственост на Максето, където той след години щеше да издига къщи на синовете си.По Еньовден тревата е дъхава и целебна. Няма насита от нея. В заспалата тишина се чуваше само лакомото хрупане на животното.Преди да се сипне зората и се разша-ват най-ранобудните по дворовете, мъжът дойде да си прибере коня. В здрачината отдалече видя, че доби-чето, странно отметнало глава, лежи. С примряло сърце се приближи,

допря ръка до хълбока му – студен! Разбра. Конят е мъртъв. Опипа трупа – цял. Никъде не лепнеше кръв. Сал на едната нога липсваше подковата.Хукна назад. Изплашен, намъкна се под чергата.– Що има? – попита жена му. Усети веднага как ситно трепери.– Конят...– Да не го е прибрал? Думах ли ти да не го оставеш в ливадата му. Чор-баджия не прощава.– Там е.– Кой?– Конят.– И що?– ...– Думай, де! – изсъска жената и го разтърси за кошулята.–Умрел е.–Умреееел? Ка така умрел? Че той беше здрав? Нищо му немаше до снощи? – глухо на себе си продума стопанката. – Да не е наяден от нещо? Кръв има ли по него?– Не е. Цел е.– Цел? Да не е отровен?– Не знам.– Що знаеш па ти, бе? – бутна жена-та мъжа си и запретна чергата да стане.– Цел е... Само му нема една пльоча– със страх съобщи мъжът. – Пльоча? – казаното закова жена-та с една нога под чергата, с друга извън нея.– А-ха... Задна десна. Скоро го подко-вах. Не верувам да се е изела– заобяс-нява той, като да беше виновен за изчезналата подкова.– Викаш нема едната пльоча? – же-ната вече знаеше какво се е случило.– А-ха, нема я. Ами сега? – попита той.– Сега? Нема да го бараш оттам. Нема да го дигаш. Нека се извърти още една нощ е ще видим – отсече жената, която вече беше решила какво да прави, и се измъкна от постелята.

Залисани по свои си работи, хората не забелязаха веднага, че в средата на Голема ливада лежеше нечий кон. На другия ден се разчу, че добичето умряло от устрел – настъпило е

лудовица

29

4 | 2018к

Ул

тУ

ра и

тра

Ди

Ци

и

тревка, от която подковата се е разлетяла на парчета по ливадата, а на кончето се пукнало сърцето му.Знаеше си жената, че ще дойде времето, в което тя ще да намери разковната билка. Години наред я търси по ливадите на Зли дол и не попадна на нея. Пролети наред хо-деше, взираше се, чоплеше, не я видя. От стари билярки беше слушала, че там се намира. Намира се, но тя не я найде.Дойде тоя ден най-сетне. Прочее не ден. Такива неща се случваха нощем. Тази, нейната, дългочаканата нощ беше дошла.Като превали вечерта и тъмни-ната се сгъсти, тя отиде на лива-дата. Съблече се гола-голеничка. Така само можеше да хване дикиш. Заопипва, за да намери стъпката, където конят е намерил смъртта си. Тя виждаше в тъмнината бетер-фокерица. Найде тревката-убиец. Найде я на питомно място – на Голема ливада всред селището. Надяна си обратно дрехите и се изпари от ливадата.

Лудовица. Така я кръстиха. Хората и отнапред се досещаха, че тя прави магии, но сега с тая тревка, която прочее никой не беше я видял, може-ше да подлуди когото си поиска.От оная нощ Лудовица носи градуш-ката в ръкава си. Всички го знаят. Рече ли, ще изполоми всичко. Докато не зарине земята с потрошляци от дървета и керемиди, не мирясва.Нагледа ли се на някоя къща – споле-тява я беда, по-страшна от градуш-ката. Не остави камък върху камък и човек до човек. Ще изпонамрази всички помежду им и ще ги остави да зъзнат в ненавистта си зиме и лете, да ръмжат един срещу друг всеки срещу всеки. Като зли кучета. Да гледат как през пръстите им изтича всичко, което години са съ-бирали - и имот, и стока, и самият им живот.Но Лудовица както може да разтури, така и събира къща.Поиска ли, може и тих дъжд да докара. Да напои с благодат земята майка като същи свети Георги.

Едно лято, цело-целеничко, капка не капна. Настана страшна суша.

Изпогоряха поле и човеци, мор по добитъка захвана. Научил някой, че тая беля може да се е стоварила на главата людска от Циглиш. На тоя стар и лаком керемидчия, чиято голяма тайфа се изхранваше, и то с бял хляб, от циг-ли и тухли, нему дъжд не трябва. Той ни оре, ни сее, ни ливади коси. Нужно му е дълго сухо лято, силен пек, за да му съхне стоката.Чу се, че Лудовица била пошушнала на неколцина имотни чифчии: ако искат да се отвърже дъждът, да преровят около керемидарницата на Циглиш, където той бил закопал живо пърле още в ранна пролет. Ма-гарешкото жертвоприношение било докарало сушата. Подосещаха се те, че ако оня стар хитрец е сторил това, то тя го е подучила и то не за Бог да прости. Тя пари не искаше. Само не пропускаше да забележи,

че всичко нещо дикиш хваща, ако се отърка в злато. И наистина не остана скрито, че като са прекопали с казми околов-ръст тухларницата, изровили хайванчето гнило-недогнило. Като се уверили каква е причината за сушата, в яда си изполомили всички прострени на слънце керемиди, съ-борили копторите с тухли и набили работниците на Циглиш. Има-ня-ма два часа подир това се събраха облаци над околните баири и заваля дъжд. Валя три дни, докато напълни всички пукнатини по нивите.Лудовица преде лен на чардака. Наплюмчва пръсти, източва яката златистозеленикава жичка на преж-дата, засилва на подвито коляно вретеното. То пее. Лудовица лен пре-де и се готви да връзва нови магии.

Бойка Асиова

Илю

стра

ции:

Луи

за С

тане

ва

4 | 2

018

30

кУ

лт

Ура

и т

раД

иЦ

ии градове в рими

Семейството им вече е голямо, но първа е Прага. Първо тук поези-оматът започва да рецитира! Годината е 2015-а…

бургас е нов в компаниятаВижте какъв лъвски скок направихме само – за миг от Прага до Бургас… но поезията наистина е вълшебница!Знае го и ондржей кобза, който първи сглобява магичния уред. Всъщност, идеята е негова, но намира точните хора, които да го създадат. И оттогава поезиоматът тръгва да пътешества по света…

за наше щастие стигна и българияБлагодарение на Чешкия център, поезиоматът „проговори“ за пръв път в навечерието на нощта на

литературата преди година и малко. Появи се в София в градинката на народния театър и събра любопитни погледи. Скоро след това тръгна на литературно турне. През последните месеци например беше в Търговище и Шумен. Както си му е редът, през лятото ще е край морето, а в средата на септември поема към Дунава, за да се установи в русе.

знае общо 20 стихотворенияедно от тях е на Валери Петров. Ина-че правилото е да представя евро-пейска поезия, при това съвременни автори… За да се роди съоръже-нието, Кобза предлага проекта си в интернет. Всъщност, той отдавна е известен в Прага именно с нестан-дартния си поглед към културата. ако

помните многото пиана по улиците преди няколко години, те пак бяха част от негов проект.

Сега царството му е на покрива на луцернаавангардният за времето си палат има тераса, от която се разкрива една от най-чудните гледки към града. а ондржей Кобза го превърна напосле-дък в място за срещи… Приумиците му са от щури по-щури – примерно концерт на изгрев слънце… Или пък урок по йога – пак на покрива… По-езиоматът също е там. Сякаш Прага е извадена от приказките…

но да се върнем в бургасКазахме ви, че семейството на пое-зиоматите включва само световни градове – радват им се в Лондон, Москва, ню йорк… общо десетина места по цял свят, към които скоро ще се присъединят Берлин и Брюк-сел. Затова е чест за всеки наш град, в който чудният уред „проговори“… ако имате път към морето в късно лято, разходете се до Казиното в Морската… До средата на септем-ври там е мястото за поезия. а после – казахме ви, турнето в рими про-дължава в посока русе… И във всяка душа, която иска да види красивото в света ни.

Новини от Чешкия центърв България представя

Краси Проданов

Поезиоматът проговори и в Бургас

Сним

ка: К

раси

мир

Про

дано

в

Средната продължителност на трудовия живот на българите през 2017 г. е 33 години според анализ на евростат за вариантите на продължителност на професи-оналния живот в страните на еС, а средният показател за продължи-телността на професионален живот в еС е 36 години. Продължителнос-тта на трудовия живот в еС варира от 32 години в Италия до 42 години в Швеция. Извън еС най-дълъг е професионалният живот в Исландия (47 години), а най-кратък в Турция (29 години). Мъжете в еС се трудят с 5 години повече от жените, с изклю-чение на Латвия и Литва. (Източник: dariknews.bg)

„Áга“(българия/германия/Фран-ция) спечели голямата награда „златна роза“ (27.9.-4.10. 2018) за най-добър пълнометражен филм на 36-то издание на фести-вала. режисьорът на филма Милко Лазаров бе оценен и с наградата за режисура. Лентата взе и отличията за режисура и операторско май-сторство, приза на акредитираните журналисти и наградата на гилдия

„Критика“ към Съюза на български-те филмови дейци. Специалната награда на журито получи „Възви-шение“ (режисьор Виктор Божинов), а александър алексиев спечели наградата за най-добра мъжка роля за участието си във филма по романа на Милен русков. Голямата наградата на град Варна взе „Далеч от брега“, (режисьор и продуцент Костадин Бонев), а наградата за дебют – „Ирина“ (режисьор надеж-да Косева). екипът на „8’19’’ (Георги Господинов, Теодор Ушев, Петър Вълчанов, Любомир Младенов и др.) получи наградата за телевизионен

филм. Голямата награда „Златна роза“ за най-добър късометражен филм спечели „Гората на Димо“ на режисьора Христо Симеонов. Лен-тата получи и приза на филмовата критика.

проф. дхн Стойко Факиров бе удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софий-

ския университет „Св. климент охридски“ на тържествена цере-мония в аулата на алма матер. Удостояването с почетното звание е на Факултета по химия и фармация и е за съществения принос на проф. дхн Стойко Факиров за развитието на науката и технологията на поли-мерите в България. Проф. Факиров е изтъкнат български учен в областта на полимерната наука,който от 17 години работи в Университета в оукланд, нова Зеландия.

игуменът на бигорския манастир архимандрит партений Фида-новски получи през октомври на официална церемония в народ-ното събрание гражданската на-града на европейския парламент за 2018 година в присъствието на председателя на народното събра-ние цвета Караянчева, евродепу-тати, представители на държавни институции и неправителствени организации. Почетният медал за обществената му дейност като игумен на Бигорския манастир е за

насърчаване на взаимното разбира-телство, преодоляване на вътреш-ните разделения между гражданите на Македония, както и по-добрата им интеграция с гражданите на съседните държави. наградата на архимандрит Партений бе връчена от евродепутата андрей Ковачев, който го е номинирал. (БТа)

на 26-то издание на международ-ния филмов фестивал „любовта е лудост“ (24.8.-2.9.) във варна бяха представени 112 пълномет-ражни игрални, документални и късометражни филми. актьорът Ицхак Финци получи фестивалната награда за цялостен принос към българското кино. Голямата награда „Златна афродита“получи филмът „Пътуващите артисти“, Унгария, режисьор Пал Шандор. Специалната награда на журито за най-добър режисьор бе присъдена на Майкъл роскам за филма „Състезателката и затворникът“, Белгия. наградата за най-добра мъжка роля спечели александър Перкинс („Честит рож-ден ден, Тоби Симпсън!“, Великобри-тания, режисьор Патрик Мейкин), а наградата за най-добра женска роля – адел екзаркопулос („Състезател-ката и затворникът“, Белгия, режи-сьор Майкъл роскам).

Спектакълът на театър-лабора-тория „алма алтер“ - „ромео и Жулиета, сонет за безсмъртната любов“ получи наградата за

алтернативна класика на VI Мос-ковски международен театрален фестивал на Университетските театри, който се проведе по време на XII Световен конгрес на Универ-ситетските театри в края на август.

накратко

Сним

ки: а

рхив

пътеш

ествия и разходки

31

4 | 2018н

акратко

Когато преди двайсет и две години с две чанти и с два куфара пристигнах-ме с жена ми Татяна в Прага с намере-ния да останем да живеем тук, не сме се и сещали да си зададем въпроса „а докога?“. Споделял съм по-рано въл-ненията и перипетиите си по заселва-нето ни в любимия град, за радостта си от осъществяването на отколеш-ната ни мечта. Двайсет и две години живяхме щастливи в бленувания град, през лятото в Гърция, на Корфу, през зимата под Вишехрад. Квартирата ни беше в стара сграда, стил сецесион, от 1911 година, с високи тавани, малка, но уютна. В онези години и през ум не ни минаваше, че един ден все пак трябва да се завърнем в България. Междувременно, със спестените пари от чешките и гръцките ми заработки, успяхме да си купим просторен, слън-чев апартамент в родното Поморие. нещо, което ако не бяхме тръгнали на гурбет, едва ли щеше да ни се случи с моята скромна преподавателска заплата и мизерната пенсия на Татяна, колкото и да превеждах и да водех ча-сове на хонорар из пловдивските ву-зове. Знаехме, че това ще е убежището ни за старините, но не се и замислях-

ме кога ще започнат тези наши „стари-ни“. един приятел ме бе попитал: „Кога смятате да се приберете в България?“ , аз му отвърнах: „Като остареем!“, а той: „Че вие отдавна сте остарели, бе, не се ли виждаш в огледалото?!“Виждам се и още как! Всеки път, като се бръсна, виждам по-скоро лицето на покойния си баща, отколкото своето, но какво от това? решението ни да напуснем Прага няма нищо общо с остаряването. ако имахме нормални европейски условия за живот – дом, пенсия, с каквито разполагат хора на нашата възраст, с нашето образование и нашия трудов стаж, можеше и да не мислим за завръщане в родината, тъй като много добре знаем какво ни чака там. Стига ни само да направим сравнение с градския транспорт и здравеопазването, да речем.Коварната мисъл, че май ще трябва да си стягаме багажа за България, за първи път ме прониза преди четири години, когато се наложи да напуснем квартирата си под Вишехрад – фир-мата продаваше апартаментите и ние бяхме принудени да си търсим нов подслон. Три месеца търсих чрез ин-тернет – напразно. Или не е по кесията ни, или директно ти казват, че не искат чужденци. Приехме това като знак, че Прага повече не ни иска и взехме да умуваме къде, при кого да оставим натрупания с годините багаж и да си се прибираме в България. И както обикновено се случва при нас в кри-тични ситуации, в последния момент, броени дни преди напускането на квартирата, се появи прекрасно реше-ние. Дали е съдба или са орисниците ни (драго ми е да ползвам представите на приятеля си Иржи Менцел!), един от всеотдайните ни чешки приятели, харесали ни на Корфу, Дан Хайек, ни предложи да ни настани в апартамент от негови жилища, внезапно освобо-ден от наемателите му. И това ако не беше пак късмет, здраве му кажи!настанихме се в удобен, просторен апартамент, два пъти по-голям от този, в който бяхме живели, за същия добър наем, с 30% по-нисък от този на обита-ващите същите жилища над нас. Бяхме спасени, обаче… След опиянението от щастливия изход на сериозния ни проблем, лека-полека, лично мен ме

налегна раздразнение, което с години-те все повече се задълбочаваше. Явно си е в човешката психика – трудно се възприема, а може би не се и свиква при преминаване от доброто към по-недоброто. осъзнахме, че в жилището ни рядко влиза слънце, спираше го близкият блок отсреща! не ми харес-ваше кварталът – сградите наоколо сиви, безлични, функционализъм от 30-те години, хората, които срещах по улиците, пътят от дома ни до спирката на трамвая и станцията на метрото, с много пресичания и светофари, по-редкият транспорт. на всичко отгоре под нас имаше кръчма! И то средище на запалянковци на пражката „Сла-вия“! нощите ни рядко бяха тихи, истински кошмар настъпваше, когато играеше „Славия“, пиянски викове, крясъци, прекратени единствено от идването на полиция.Пречупване към лошото настъпи и в работата ми. от години не обслужвах гърци, групите с нашенци, лично за мен, силно намаляха. Първият шок, който ме връхлетя, бе най-неочаква-но, съзнателно с цел да бъда омърсен, оплакване от едно човешко недоразу-мение от женски неосъществен пол. Като туристически гид на група, без да ми каже нито дума за нещо не наред, въпросната персона след завръщане-то си в София се оплаква от мен и ме нарича с имена, от които ни едно не се свързва с моето професионално и човешко поведение. размяна на обяснения, защита от страна на ра-ботодателката ми (моя възпитаничка от младостта ми и добра приятелка), което, така или иначе, доведе до това аз повече да не работя за тази фирма. а тя е най-често изпращаща групи в Прага и ми осигуряваше добър доход. накратко – станах жертва на човешко изчадие от тези, които не могат да понесат, че някой е успешен, харесван, уважаван и изпитват истинска наслада да го опетнят, омърсят.Вторият удар по приходите ми дойде от колежка, която „зариби“ хора, жи-веещи в Прага, които нямат екскурзо-водски лиценз и отнемат работата ни срещу една трета от нашето заплаща-не. Бизнес – който го може, го може. не мога да се сърдя никому, добре зная, че не е луд този, който изяжда

32

4 | 2

018

бъл

гаро

-ЧеШ

ки в

ръзк

и прощаване с прага

Атракция с боа в Прага

33

бъл

гаро

-ЧеШ

ки връ

зки

баницата, а този, която му я дава. Бедата е в това, че няма закон, който да ги възпира. Така или иначе, изгубих работа си с фирма, която от години ме ангажираше и собственичката й толкова ме ценеше и уважаваше, но, както сама каза за извинение „В бизне-са няма място за емоции, прости…“. И тук няма да коментирам.Третото, което за мен се оказа реша-ващо в решението ми да се завърнем в България, е промяната на Прага. Лю-бимият ми град днес няма нищо общо с онази красота и атмосфера, която ви-наги ме е привличала и омагьосвала. Вездесъщият туризъм я обезобрази, профанизира, задръсти я от какви ли не туристи от цял свят.Започваме с чакане за личен контрол, преди да влезем в Пражския храд, чакаме, за да влезем в храма „Свети Вит“, по „нерудова“ през Мала Стра-на, по Карлов Мост, по „Карлова“ до Староместкия площад и астрономи-ческия часовник е една лава от народ, стъпка по стъпка. на всичко отгоре те пресрещат какви ли не атаки – кой със змия боа, кой със сапунени мехури, които ти влизат в очите и сълзиш, крясъци на някакви странници с голи глави и дълги роби: „Хари Кришна, Хари Кришна…“, рикши, открити коли, движени с педали от пиещи бира и подвикващи млади мъже… а и какви ли не чудесии, които карат туристите да питат: „Какво е това?“ ами, прос-тотия, би трябвало да отвръщам, а казвам „не знам.“ Вижте, например, какви камънаци струпаха на площада „Франц Кафка“! Постмодернизъм за биеналето на скулптурата в Прага, т.нар. инсталация. е, това ли е радостта от работата ми, която толкова обичах, това ли е удоволствието за туристите да се запознаят с Прага, да й се насла-дят? Въпреки слушалките в ушите и за-бавните ми реплики към класическия разказ за чешката столица, нашенци са толкова шашнати и огорчени, че ме питат: „ама това ли е Прага?“ Какво мо-жех да им отговоря? В началото на екс-курзоводската ми кариера българите, възхитени, ми благодаряха, подаваха ми ръка за раздяла, аплодираха ме. а напоследък? Приключвам с беседата си, благодаря за вниманието, повечето от тях хвърлят в торбата слушалките и апаратчето и без дори да ми благода-рят, хукват към моловете и кръчмите.

Досещате се как се чувствам аз, който влагам цялата си душа в това, нали?ето това е грубо казано отговорът на въпроса „Защо напускате Прага?“. Ще добавя за тези, които не се досещат, че за да сме в Прага, ние трябва да разполагаме със средства да плащаме наема си и да задоволяваме най-обик-новените си човешки нужди. Пре-дишните години, преди да тръгна за България в края на август, аз плащах наема ни до края на годината. а сега? За май и юни трябваше да тегля от спестяванията си, за да платя наема ни. е, накъде така?една сутрин, след поредно трудно заспиване след мач на „Славия“ се събудих с въпрос: „Какво правиш тук, Василе, какво те задържа? Превеждаш на лампа през деня, а имаш голям, слънчев апартамент в Поморие? Спес-тяванията ти ще се стопят, така ли си плащаш наема? Къде е удоволствието от работата ти, която е все по-малко? Това ли е твоята обичана Прага? Кога за последен път беше на театър, на изложба?“ отговорът бе еднозначен – такава Прага не ми трябва!Как стягахме багаж и как поехме към родината е друга тема. Искам само да споделя радостта си от последния подарък, който ми направи Прага на раздяла, благодарение на споменатия ни приятел Дан Хайек. ако познава-те улица „Михалска“ в Старе Место, сигурно сте забелязали на една от сградите скулптора на елен и свети Хуберт, както и табела, че там е живял и починал възрожденският писател Карел Яромир ербен. Та тази сграда с основни зидове от 15-ти век сега е наследена от моя приятел и аз в нея прекарах последните си нощи в Прага, вече като гост. След като напуснах-ме квартирата в другата му сграда в квартал „Страшнице“ и се прибрахме с багажа в Пловдив, наложи се да дойда за една седмица в Прага, за да обслужа група български офицери със съпругите им, за която бях подписал договор с чешкото Министерство на отбраната още през март. Имах няколко предложения от приятели да ме приютят, естествено, предпочетох това на Дан. Да заспивам в сърцето на Прага! настани ме в гарсониера на първия етаж. Ставах сутрин и се наслаждавах на разкошната гледка към вътрешния двор със стари къщи,

потънали в зеленина на гърба на църквата „Св. Иля“, който и заснех. Жалко, че не умея да правя нощни снимки, за да ви покажа как от тераса-та върху покрива на дома на моя при-ятел Дан се виждат безброй кули на Старе место наоколо, а в далечината осветените Храдчани. Дали не искаше пак някоя от орисниците ми да ми напомни с какво се разделям, та да се замисля? Друга обаче, легнех ли, си ме връщаше към негативите – пиянски викове и крясъци и от двете улици. а, не, връщане назад няма!

Често когато се разделят двама души, когато някога са се обичали, казват, че връзката се била „изконсумирала“. навярно така се е случило и с нашата голяма, взаимна любов с любимия град. не паля мостовете зад нас, не се сбогуваме с Прага и Чехия. Тук изживяхме най-щастливите си години с Татяна, срещнахме прекрасни хора, българи и чехи, с които ни свърза ис-крено, безкористно приятелство, има още толкова привлекателни кътчета от красивата страна, които искаме да посетим. Благодарение на близки при-ятели, които ни предлагат покрив над главата, продължаваме да си мечтаем, че някъде през пролетта и ранното лято, когато в Чехия е най-красиво, ще прескачаме за седмица-две – да се радваме на хората, които обичаме, да скитаме из чешката провинция и се зареждаме с положителна енергия, която сигурно ще ни трябва в родина-та, за да преживяваме несгодите й.Молим се само за едно – дано сме живи и здрави!Та така…

Васил Самоковлиев

4 | 2018

Рикши, кабриолети и каляскипривличат туристите

Сним

ки: л

ичен

арх

ив н

а Ва

сил

Сам

оков

лиев

Малките ни пътешествия са ед-нодневни

Залагаме в тях предимно на дълги-те, бавни разходки. Възползваме се и от отличния транспорт, който предоставя чешката столица. Бук-вално за минути може да стигнете до прекрасно място!

градчетата край прага са чудес-ни за такава разходка

Дано само улучите чуден есенен ден – и ще видите как грее при-родата… пък и хората. регионът е такъв, че и наслуки да забодете пръст на картата, пак ще попадне-те на невероятно място. Почти на този принцип се озовахме в Мило-вице. есента на 2018-а е точният момент да посетите градчето.

Светла разходка в мрачното минало: Миловице

Точно в края на лятото чехите от-белязаха 50 години от един тъжен край – от краха на тяхната Пражка пролет. С навлизането на войските от Варшавския договор всичко се променя. атмосферата става враж-дебна, свободата е ограничена… още в края на същата 1968-а почти целият чуждестранен контингент е

изтеглен – с изключение на съвет-ските части. В тяхна главна база се превръща именно Миловице. Част от атмосферата е запазена до днес.Заедно с това обаче мъничкото градче предлага прекрасна приро-да. открийте на картата пътеките, които го свързват с близката Лиса над Лабем. разходката продъл-жава около два часа, като води първо през красива гора, а после и покрай няколко езерца. накрая пътечката води през обширна ливада.

есенно спокойствие край стария замък: лиса над лабем

Лиса е всъщност по-малка и от Миловице. обаче има предградия с прекрасни вили. а най-хубавото предстои… Замъкът е възникнал още около 11. век, като столетията след това са го променяли… По-следната реконструкция е отпреди повече от 200 години.но нали търсим, есенните цветове – а те са точно в парка на замъка. В него има френска и английска част, а от 2007-а по алеите му протича старателно обновяване. Точно тогава е поверен на нов градинар – какво е направил с близо 500-го-дишния парк вижте сами…

34

4 | 2

018

пъ

теШ

еСт

ви

я и

ра

зхо

Дк

и Циганско лято, цялото в златонарекохме ги „златни маршрути“ – защото водят на красиви места, които есента обагря невероят-но. пък и ако живеете в прага, са буквално под носа ви…

Есен в Колин

Реката и дърветата се сливат в едно край Колин

Уличките на Миловице са романтични

култура и приятни есенни гледки: колин

оставаме от източната страна на Прага заради още едно градче-бижу… Колин впечатлява с много неща – и с величествения храм „Св. Бартоломей“, и с леко налуднича-вия си замък, който бил превърнат в пивоварна… най-хубаво обаче ни беше на един от островите по Лабе, т.е. елба – Хорни остров. Превърнат в парк, той предлага прекрасни кътчета, от които да се порадвате на природата и на бавно течащата тук река. наесен алеите потъват в златни листа – и усещането е още по-хубаво. а като му се наситите,

минете по някой от мостовете на елба – за да се уверите, че на фона на залязващото слънце кулите на голямата църква наистина са бо-жествени!

един ден пълни сърцето

Това са само три идеи, но всъщност преспокойно можем да изброим и десет. нека обаче ви води сърцето… накъдето и да поемете, опитайте да попиете повече от местната история. Имаме щастието да живеем на място, което е формирало културните си ценности в продължение на столетия и дори вече хилядолетия. И отпечатъ-кът на времето се е запечатал в оно-

ва, което се изгражда и днес. а такава хармония храни, зарежда, лекува.

пътен дневникМиловице – около 50 минути от Прага с влак; време за придвижване из гра-да – около 30 минути; разходка пеша до Лиса над Лабем – около 2 часа.Лиса над Лабем – около 40 минути от Прага с влак; време за придвижване из града – около 30 минути; разходка из парка на замъка и града – около час и половина.Колин – около 35 минути от Прага с влак; време за придвижване из града – около час; разходка в центъра и по реката – около два часа и половина.

Три разходки в текст и снимки от Деница и Краси Проданови

35

4 | 2018п

ът

еШеС

тв

ия

и ра

зхо

Дк

и

Сним

ки: Д

ениц

а П

рода

нова

Силуети от старо време – кулите на Колин

Весела среща по пътя между Миловице и Лиса над Лабем

Залез на площада в Лиса над Лабем

парков комплекс в бароков стил и „Дворецът на водата“.През 17 в. мястото за парка е закупе-но от полския аристократ, политик и меценат принц Станислав Любо-мирски (1642–1702), по чиято иници-атива е изграден парков комплекс в бароков стил, дело на най-известния за времето си полски архитект от холандски произход Тилман ван Гаме-рен. През 1680 г. в парка са издигнати къща за уединение (ермитаж) и пави-лион-къпалня, затова по-късно парка става известен с името „Кралските бани“ (Łazienki Królewskie).един век по-късно, през 1764 г. последният полски крал Станислав август Понятовски закупува мястото и преустройва бароковия павилион в своя лятна дворцова резиденция за отдих, дело на архитектите Доменико Мерлини и йохан Кристиян Камзе-цер. резиденцията е построена в неокласически стил и е разположена върху изкуствен остров насред огро-мно езеро, откъдето идва и името й: „Дворецът на водата“. Твърди се, че банята вътре била така направена, че да напомня на пещера, от която блика извор. През 1793 г. от двете страни на двореца са построени два

павилиона, свързани с централната сграда чрез два моста с колонади. В центъра на приземния етаж на двореца се намира т. нар. ротонда, украсена в жълт и бял мрамор в неокласически стил, с изображения на полските крале Казимир III Велики, Стефан Батори, Сигизмунд III и Ян III Собиески. Тя символизира величието

и могъществото на полския монарх и просперитета на неговата държава. на същия етаж се намират частният параклис, трапезарията, една от две-те картинни галерии с произведения на рубенс и рембранд, както и най-голямата зала. Тя носи името „Залата на Соломон“ заради картините в нея, изобразяващи живота на еврейския цар Соломон, нарисувани по поръчка на крал Станислав август и впослед-ствие унищожени от нацистите. на първия етаж се намират кралските апартаменти и кабинетът на краля, библиотеката, Горната картинна гале-рия, стаи за дворцовия персонал.

значим културен центърПо времето на крал Станислав август комплексът се превръща и в значим културен център и модерен музей, тъй като полският монарх е бил покровител на изкуството, науката и просветата. Любимо забавление на днешните посетители на парка е да си направят романтична разходка с гондола из езерото. По инициатива на краля през 1790–1793 г. срещу

36

4 | 2

018

пъ

теШ

еСт

ви

я и

ра

зхо

Дк

и паркът лаженки кролевские – романтичното лице на варшава

Паркът Лаженки е най-големият парков комплекс във Варшава, разположен е в „сърцето“ на града и заема площ от 76 хектара. През 16 век това място е било притежание на полската кралица Бона Сфор-ца (от италианската аристократична фамилия Сфорца), която построява дървена къща с италианска градина, по-късно станали собственост на кралица Анна Ягелонска.

Дворецът на водата

Храмът на Сибила

двореца е построен амфитеатър, имитиращ руините на античен храм, украсен с 16 статуи, от които днес са останали само 8, изобразяващи мъдреци и хора на изкуството. И до днес тук се изнасят театрални пред-ставления. на север от двореца е построен го-лям каменен мост, върху който се из-дига внушителната статуя на полския крал Ян III Собиески (1629–1696), който през 1683 г. спасява Виена от обсадата на османските войски. огромното пространство около двореца и амфитеатъра е оформено като парк с разкошни и живописни градини по френски и английски образец, където свободно се раз-хождат пауни и катерички. По това време в парка се издигат и редица други постройки: едноетажна лятна къща в китайски стил (разрушена през 19 в.), „Малката бяла къща“, построена през 1774–1776 за любов-ницата на краля, в която по-късно известно време живее като изгнаник по-малкият брат на Луи XVI графът на Прованс, по-късно станал крал на Франция под името Луи XVIII.През 70-80-те години на XVIII в. в близост до летния дворец е постро-ен друг в стил рококо, носещ името на едно от близките села Мишле-вице (което днес не съществува). Дворецът е подарен на племенника на краля принц йозеф Понятовски. През XIX в. той е превърнат във военно училище. През 1830 г. обуча-ващите се тук полски младежи дават началото на Първото голямо полско въстание, насочено срещу руската власт. Днес в сградата се намират Музеят на полския политик Игнаций Падеревски и Музеят на полската емиграция.

кралският театър е от малкото оцелели кралски театри от XVIII в. в европа.В края на XVIII в. (1785–1788) е построена Старата (или Голямата) оранжерия по проект на кралския архитект Доминико Мерлини. В нея се помещават колекция скулптури на крал Станислав Понятовски, както и кралският театър, един от малкото оцелели автентични кралски театри от XVIII в. в европа. Пред сградата има красиво оформен парк. новата

оранжерия е построена от желязо и стъкло през 1860 г. в друга част на парка по поръчка на руския импера-тор александър II, който разположил там своята колекция тропически растения. През 1795 г. последните остатъци от полската държава са поделени между русия, Прусия и Хабсбургска-та империя. Две трети от полските земи, включително и Варшава, попадат под властта на руските царе, които стават собственици на парка и извършват известни преустройства. Построени са павилионите „египет-ският храм“, „храмът на Сибила“ и „храмът на Диана“ (1822), дело на полския архитект Якуб Кубицки.

паметникът на Шопен е един от символите на варшаваПрез 1899 г. се ражда идеята за построяване на паметник на пол-ския композитор Фредерик Шопен. Проектът е готов през 1907 г., но паметникът е открит чак през 1926 г. в независима Полша. Внушителното по размери творение е разположе-но насред малко изкуствено езеро и великолепна градина с розови насаждения. То показва как полският композитор седи под една върба, за да получи вдъхновение от природа-та за поредния си музикален шедьо-вър. Днес този паметник се смята за един от символите на Варшава. Тук често се изнасят концерти на открито.

реставрацията на комплексаПо време на нацистката окупация през Втората световна война паркът е затворен за поляците и тук се на-станяват германски офицери. В края на 1944 г., изтегляйки се от Варшава, нацистите планират да взривят целия комплекс, но, за щастие, не успяват. След 1945 г. започва реставрацията на целия парков и дворцов комплекс, който продължава около две десети-летия и е отворен изцяло за посети-тели през 1965 г.

традиционният европейски пикник Тази година на 1 май в парка се про-веде традиционният европейски пик-ник, отбелязващ поредната годишни-на от членството на Полша в еС. Тази година патрон на събитието беше посолството на България във връзка с българското председателство на Съвета на еС. Програмата включваше откриването на изложба с тракийски експонати в „Двореца на водата“, чиито главни организатори бяха БКИ-Варшава и националния архео-логически музей, както и концерт на открито в амфитеатъра. По време на тържеството българският посланик в Полша е. Ялнъзов обяви, че по случай 100-годишнината от възстановяване-то на полската държава подарява на парка и на полския народ 100 храста от българската маслодайна роза от Института на розата в гр. Казанлък.

Д-р Красимира Мархолева

37

4 | 2018п

ът

еШеС

тв

ия

и ра

зхо

Дк

и

Сним

ки: К

раси

мир

а М

архо

лева

Паметникът на Шопен

АбонаментИнтересува ли ви животът на българите в Чехия, България и в целия свят?

абонирайте се за списание „Бълга-ри“, подкрепете своето българско списание! „Българи“ е едно от най-представителните списания на българската общност.

Годишният абонамент за 6 броя е само 180 Kč. Пощенските услуги поема сдружение „Възраждане“. Средствата можете да изпрати-те на сметката на сдружението 2201279334/2010 или по пощата на адрес: o.s. Vazraždane, Vocelova 3, 120 00 Praha 2.

Обадете ни се на GSM 777 196 322 или ни пишете на e-mail balgari@ atlas.cz

за контакти:o.s. VazraždaneVocelova 602/3, 120 00 Praha 2 тел.: +420 777 196 322balgari@atlas.cz, www.blgari.eu

българСко УЧилище „Д-р петър берон“ – прагаШанС за ваШите ДеЦа

www.bgschool.eu

брой 4/2018издател: Гражданско сдружение „Възраждане“, „Воцелова“ 3, 120 00 Прага 2

адрес на редакцията: Vocelova 3, 120 00 Praha 2

„Българи“ излиза с финансовата подкрепа на Министерството на културата на Чешката република

регистрационен номер в Министерството на културата на Чешката република: е 13282

главен редактор: Мария Захариева

редакционен екип: д-р Красимира Мархолева, Васил Самоковлиев

Сътрудници: Снежана Тасковова, Пламен Тотев, д-р Таня Янкова, Стефан Кисьов, Даниела Горчева, Татяна Борисова, Минка атанасова, раиса андонова-Щурм, Златна Костова, румяна Кирилова, Пенка Калинкова, Луиза Станева, Здравка Славова, Красимир Проданов, Деница Проданова, д-р Десислава Вилимовска, Петя Константинова

Дизайн: Владислав цонев

Година 17, брой 4/2018

e-mail: balgari@atlas.czwww.blgari.eu

печат: SAMBA centrum s.r.o.Дадено за печат: 25. 10. 2018

Цена: 30 крони годишен абонамент: 180 крони

всички права запазени

Това издание или отделни негови части не могат да бъдат размножавани, публикувани и/или предавани по електронен, механичен, фотокопирен или друг начин, както и въвеждани в информационни системи, включително компютърни, без изрично писмено съгласие от издателя – Vazraždane

Позицията на редакцията може да не съвпада с мнението на авторите на публикуваните материали.

Balgari

Periodikum bulharske menšiny v Česke republice Časopis je vydáván s finanční podporou Ministerstva kultury České republiky

Balgari 4/2018

Adresa redakce a tel. spojení: Vocelova 3, 120 00 Praha 2 221 419 838, 777 196 322 balgari@atlas.cz, www.blgari.eu

Ročník XVII Periodicita: 6Náklad: 600 výtiskůMísto vydávání: PrahaČíslo vydání: 4/2018Den vydání: 31. 10. 2018Evidenční číslo: MK ČR 13282Vydavatel: Vazraždane, Vocelova 3120 00 Praha 2, IČO 26544229

посететe интернет страницата на гражданско сдружение „възраждане“ и на списание „българи“

www.blgari.eu Facebook: Balgari Vazrazhdane

1001 би

лк

и и

реЦ

епт

и

39

4 | 2018

Рису

нка:

Пет

я Ко

нста

нтин

ова

Откриване: 1 ноември (четвъртък), 18.00 чв изложбената зала на Дома на националните малцинства,

Vacelova 3, Praha 2

Разходка на зимните мислиРазходка на зимните мислиизложба на ПЕТЯ КОНСТАНТИНОВА

Сдружение “Възраждане”с подкрепата на Mинистерството на културата на Чешката република

представя в рамките на Дните на българската култура