ЗЕМЕДЕЛИЕПЛЮС

ISSN 1310-7992www.oralo.bg

3/2013

2

От 1 март до 15 май земеделските стопани могат да подават заявления за подпомагане за дейности свързани с опазване на земите от замърсяване в ни-тратно уязвими зони. Помощите се изплащат годишно на кандидати по Мярка 214 “Агроекологични плащания” от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г., кандидатстването е в общинските служби по Земеделие, по

местоживеене на кандидата. Размерътнакомпенсаторнотоплащане,коетоможедаполучиединкандидат,едо182евронахектар. За да получат субсидията, стопаните трябва да са регистрирани в Интегрираната система за администриране

и контрол (ИСАК) и да притежават минимум 0,5 хектара собствена или наета земя. Те трябва и да изпълняват определена агроекологична дейност за период от 5 години. Задължително от тях се изисква също да спазват условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние на територията на цялото сто-панство, регламентирани със Заповед на Министъра на земеделието и храните. Стопаните трябва да поддържат растителна покривка през зимата на минимум 50% от цялата земеделска площ и да не разорават почвите преди 1-ви април.

Приуправлениенадейноститепонаправление"Въвежданенасеитбообращениезаопазваненапочвитеиводите"подпомаганителицасадлъжнида:

1. Подготвят и спазват петгодишен план за минимум четириполно сеитбообращение за пет години, който се заверява от дипломиран агроном.

2. Осигуряват вземане на почвени проби за всички площи на ниво физически блок през първата и четвъртата година на прилагане на направлението; на база на резултатите от агрохимичния анализ на взетите почвени проби през първата година се разработва план за балансирано торене (план за управление на хранителните вещества), който се заверява от дипломиран агроном.

3. Поддържат растителна покривка през зимата на най-малко 50 % от цялата земеделска площ в сеитбообра-щение, описана в плана.

4. Извършват първа обработка на почвата след 1 април за всяка календарна година за полетата, които са засяти с есенни култури.

5. При промяна на предоставения план за сеитбообращение уведомят ДФЗ- РА за направените изменения, които се заверяват от дипломиран агроном.

(2) В плана по ал.1, т.1 се описват номерата на земеделските парцели със съответната култура за всяка година.(3) Планът се предоставя с подаване на първото заявление за подпомагане по направлението.(4) Промененият план за сеитбообръщение се предоставя с подаване на заявлението през втората година на

прилагане на направлението.(5) Резултатът от анализа на почвените проби, извършен през четвъртата година, се предоставя с подаване

на заявлението през петата година.(6) Изменение на предоставения план за сеитбообращение се позволява само в частта за културите върху

заявените площи. Измененият план за сеитбообращение се прилага към заявлението за плащане за съответната година.

Повече информация може да получите на интернет страницата на ПРСР – www.prsr.government.bg

ЕвропЕйски зЕмЕдЕлски фонд: „Европа инвЕстира в сЕлскитЕ райони”

От 1 Март канДИДатСтвайтЕ

За СубСИДИИ За ОПаЗванЕ на ЗЕМИтЕ От нИтратИ

3

Издание на „Ентропи 1“ ЕООД

Цена: 5,00лв.София, ул. „Граф Игнатиев“ №4e-mail: zemedelieplius@mail.bgwww.oralo.bg

СъдържаниеЮбилейПостиженията на института по овощарство – Пловдив . . . . . . . . . . . . . . . . . 5ЗеленчуциПроизводство на разсад от домати . . . . . . . . . . . . 8Земеделски културиДревните пшеници . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 10Продуктивност на царевичния хибрид кнежа 435 . . 11Използване на течни органични торове при ечемик . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 13Продуктивност на естествените пасищни тревостои в Сакар планина . . . . . . . . . . 16Опазването на почвата – предпоставка за устойчиво земеделие . . . . . . . . . . 19Лозе и виноДесертното гроздопроизводство в българия –възможности за развитие . . . . . . . . . . . . . . . . . . 30За гроздето на интродуцирани френски клонове от сорт Мерло . . . . . . . . . . . . . 32Характеристика на винения сорт Сира-99 . . . . . . . . 35Овощарствонови черешови кандидат сортове . . . . . . . . . . . . . . 37МашиниЗа правоспособността за работасъс земеделска и горска техника . . . . . . . . . . . . . 39Икономически измеренияИкономическият риск за земеделските стопанства . . 41виненият туризъм в българия –фактори за разнообразяване на продукта . . . . . . . . 43БиблиотекаИнтегрирана борба с плевелите при слънчоглед и царевица . . . . . . . . . . . . . . . . 21

Главен редактор:инж . М . Милошова, GSM 0884 612 635Отговорен редактор:Проф . д-р Ив . трънков, GSM 0882 966 459редактор:М . СпасоваPR и реклама:Ст . Пекова, GSM 0888 336 519Предпечатна подготовка:"Ентропи 1" ЕООД, тел . +359 2 852 02 48редколегия:акад . ат . атанасов, проф . д-р т . тонев, проф . д . ик . н . Пл . Мишев,проф . д-р Д . Домозетов, проф . д-р т . Митова, доц . д-р Д . вълчев,доц . д-р С . Машева, доц . д-р т . колев, проф . д-р инж . М . Михов,доц . д-р Е . Станева, проф . д . с . н . М . Семков, доц . д-р в . Гайдарска

Списание „Земеделие плюс” е продължител на най-старотоземеделско списание в България – сп. „Орало”, издавано от 1894г.

Изключителен интерес към субсидиите за агроекологияПресцентър на МЗХ

За една седмица от старта на кампанията по направление „въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите“, вече са подадени заявления за около 5 000 000 декара, в сравнение с 650 000 декара за 2012 годи-на . Заявените до сега площи гарантират, че бюджетът на мярка 214 ще бъде усвоен и дори недостатъчен, за да се осигурят плащанията през следващите години .По информация от общинските служби много от ферме-рите са били подведени, че ще има пропорционално раз-пределение на средствата на принципа „на всички и по равно”, каквито предложения направиха някои браншови организации . При въвеждане на такъв принцип биха се нарушили както Европейското и българското законодател-ство, така и основни състезателни принципи на Програма-та – че стопаните, които подадат проектите си първи, се ползват с предимство и че активността на бенефициентите е приоритет на ПрСр . във връзка с успешното приключване на кампанията МЗХ припомня, че основно изискване към кандидатите по аг-роекология е плащанията да са за дейности по опазване на околната среда и въвеждането на екологосъобразни зе-меделски практики, които трябва да се прилагат 5 години за една и съща площ . в случай че фермерите не спазват това изискване, те ще трябва да възстановят получените до момента средства .

Българска агенция по Безопасност

на Храните

Списанието се издава с подкрепата на:

брой 3/ 2013

ЗЕМЕДЕЛИЕПЛЮ

С

5

Проф. д-р Аргир Живондов, доц. д-р Заря Ранкова

Постиженията на института по овощарство – Пловдив

ЮБИ

ЛЕЙ

на 15 ноември 2012г . Институтът по овощар-ство – Пловдив отпразнува своя 60 годишен юбилей .

Институтът по овощарство – Пловдив е нацио-нално представително научно звено в системата на ССа в областта на овощарството и основен координатор на научноизследователската дейност, свързана със създаване и отглеждане на овощ-ните насаждения . Със своята изследователска и внедрителска дейност Институтът дава отговор на съвременните изисквания на прехода на подотра-съла овощарство към стандартите на Европейския съюз за съвременно, конкурентоспособно и еко-логично ориентирано плодово производство .

разработваната в Института научноизследова-телска тематика, внедрителска и развойна дей-ност в областта на научното обслужване отговарят на всички въпроси, свързани със създаване и от-глеждане на овощните насаждения при спазване на изискванията за съвременно екологосъобразно овощарство, опазване на компонентите на почве-ното плодородие и на околната среда .

Институтът осъществява дейност в рамките на Селскостопанска академия и изпълнява държавна-та аграрна политика при следните приоритети на научната си дейност: организира и извършва на-учно-изследователска дейност – фундаментални и научно- приложни изследвания в областта на ово-щарството, в т .ч . генетико-селекционни, имунитет-ни и биотехнологични изследвания за създаване на нови сортове в овощарството; събиране, съх-ранение, изучаване и управление на генетичните ресурси при овощните култури; разработване на съвременни технологии за интегрирано производ-ство на плодове; усъвършенстване на технологи-ите за производство на сертифициран овощен посадъчен материал; методи за измерване, кон-трол и управление на химическите замърсявания в плодовете; икономика и маркетинг на плодове и посадъчен материал .

научноизследователските програми на Институ-та са концентрирани в две основни направления:

Първо . Съвременни селекционни програми, целящи създаване и въвеждане на нови сортове и сорто-подложкови комбинации, подходящи за отглеждане у нас .

Второ. технологични подходи за отглеждане на овощните култури с преобладаване на екологосъ-образни решения и минимален екологичен риск .

По първото направление научноизследовател-ската работа е насочена към разработване на се-лекционни програми, приоритетни за съответната овощна култура-селекция на сортове на устой-чивост на болести при ябълката, ранозрелост и самофертилност при череши, устойчивост на ви-русната болест „шарка” при костилковите овощни видове и др .

По отношение на технологичните подходи се проучват и оптимизират всички основни техноло-гични решения при отглеждането на овощните растения- избор на подходящо място за създава-не на овощни насаждения, срокове и разстояния на засаждане, избор на подходящи сортове и сортоподложкови комбинации, резитба и форми-ране, напояване, системи за поддържане на поч-вената повърхност и контрол на заплевеляване, екологосъобразни подходи за борба с икономи-чески важни болести и неприятели, механизация на производствените процеси в овощарството, икономически анализ на технологичните решения, свързан с изискванията на съвременните пазарни изисквания на овощарската наука и производство .

в Института по овощарство се съхранява уни-кален генофонд от сортове с местен, чуждестра-нен и неустановен произход, представен като колекционни насаждения от 13 овощни култури, принадлежащи към 27 ботанически вида овощни

6

растения с общ брой налични образци 1746 бр ., в т .ч . ябълки- 838 бр ., круши 230 бр ., дюли-23 бр ., череши-174 бр ., вишни- 21 бр ., праскови - 167 бр ., кайсии-27 бр ., сливи-185 бр ., орехи-44 бр ., лешници-19 бр ., кестени-15 бр ., бадеми-5 бр ., представляващи изключително ценно нацио-нално генетично богатство . в тази бройка не се включва богатия хибриден фонд, създаден в ре-зултат на изпълнението на селекционните програ-ми при различните овощни видове .

През последните години колекциите се обога-тяват с нови хибриди, местни и интродуцирани форми и сортове .

Като по-важни научни научно-приложни при-носи и други достижения могат да се посочат:

Изградена е цялостна система, отговаряща на директивите на ЕС за производство на сертифици-ран посадъчен материал, включваща депо-изола-тор за предбазов материал, маточни насаждения от базов материал, сертифицирани калеми, под-ложки и присадени дървета . Създадени са и са внедрени в практиката технологични варианти за ин витро производство на подложки за основните овощни видове и сортове на собствен корен,

в резултат на проведените биотехнологични из-следвания със селекционна насоченост са разра-ботени и се прилагат в селекционните програми методи за ин витро култивиране на ембриони от ранозреещи сортове на овощните видове, регене-рация от соматични тъкани, генетична трансфор-мация; установени са основни закономерности в биохимизма и въглеродното хранене на калусни тъкани и регенерати .

Селекционираните сортове в института през неговата 60 годишна история достигат вече 93 броя от 11 овощни вида .

Чрез кръстосване на различни видове и сор-тове от рода Malus е създаден богат хибриден фонд растения, устойчиви или слабочувствителни на струпясване, брашнеста мана и листни въшки . Създадена е бeзвирусна маточна база за произ-водство на калеми от 38 костилкови сорта и 23 семкови, както и от 6 вида подложки за костил-кови видове и 12 за семкови .

Значителни са постиженията в областта на отдалечената хибридизация при овощните кул-тури: в резултат на кръстосване на слива с кай-сия са отбрани Сливово-кайсиевите хибриди № 16-19 и № 23–128. Първият e признат за нов междувидов сорт през 2012 г. и е първият бъл-гарски плъмкот „Стендесто”.

Във втората област – на технологиите за от-глеждане на овощните растения са разработени: производствени методи за епикотилно размно-жаване и присаждане при ореха, позволяващи целогодишното му размножаване; разработен е и се внедрява нов метод за формиране и ре-зитба на ябълка по системата конус . установени са параметри на поливния режим с регулиран воден дефицит на праскова и череша в условия на капково напояване с основна цел намаляване на напоителната норма, контролиране на вегета-тивния растеж и повишаване на количеството и качеството на плодовете; технологии за подкорон-но микродъждуване и за капково напояване при овощните видове – техники на напояване и по-ливни режими; проучват се основните принципи на фертигацията и хербигацията (внасяне на торо-ве и хербициди с поливната вода) при овощните култури – миграция и локализация на торовете в почвата, дози и срокове на торене .

разработен е метод за определяне на нитрат-ното съдържание в почвата като функция на поч-вената електропроводимост .

разработени са системи за контрол на запле-веляването при производството на сертифициран овощен посадъчен материал, проучени са възмож-ностите за екологосъобразна борба с плевелите в условията на интегрирано плодово производство на ябълки и интензивно отглеждане на череши, основни положения на химичния контрол върху заплевеляването в малинови насаждения при ка-пково напояване, възможностите за екологосъо-бразна борба с плевелите в млади насаждения

7

праскови, кайсии и нектарини . установени са някои елементи и подходи за

извеждането на ефективна борба с обикновената крушева листна бълха .

За първи път у нас е осъществен биологичен контрол на растителноядните акари по ябълка-та чрез използването на естествена популация на хищния акар Ambliceus andersoni до степен, при която напълно отсъства употребата на акарициди .

разработват се подходи за биологичен контрол на ябълков плодов червей на основата на феро-монови уловки и диспенсери за полова дезориен-тация на неприятелите .

унифицирана е методиката за разработва-не на подробни технологични карти в овощар-ството и са определени ресурсо-разходите за от-делни овощни култури .

Предложени са конкретни мерки в облас-тта на производството и търговията с плодове от гледна точка на пълноправното ни членство в ЕС .

Препоръчани са на производителите най-перспективните и икономически ефективни сорто-ве череши и сливи .

в настоящият момент в Института по ово-щарство се разработват научноизследователски проекти към ССа, МОн, както и на международ-ни в т .ч . по линия на двустранното и многостран-но сътрудничество и Седма рамкова програма на ЕС .

Институтът поддържа активни контакти и има подписани споразумения за сътрудничество под различни форми с редица сродни научни звена в чужбина .

към два нови сорта, създадени в Института по овощарство – Пловдив –черешовия сорт косара и прасковения сорт – Филина през 2008 г . бе

проявен интерес от италианския разсадник вивай батистини . в резултат на преговори се постигна договореност за официална продажба на кале-ми от тези сортове . това е първият случай на продажба на нови сортове, при това в чужбина, създадени в Института по овощарство – Пловдив .

През 2009 г . отново към черешовия сорт коса-ра, бе проявен интерес от израелския разсадник Ханани . Постигна се договореност за официална продажба на калеми от този сорт . това е втори случай на продажба в чужбина на нови сортове, създадени в института .

в своята дейност институтът е реализирал и ще реализира мероприятия за повишаване на квалификацията на производителите на плодове и посадъчен материал чрез организиране на курсо-ве за обучение на фермери, за повишаване на квалификацията им, научно-производствени кон-султации . Ежегодно се организират открити дни, изложби и семинари, свързани с основни въпроси по отглеждането на овощните растения .

Членовете на научния колектив редовно се включват и активно участват в работни групи към Областна дирекция “Земеделие и гори”, МЗХ и Службата за съвети в земеделието – Пловдив .

високото признание, което получи Институтът през своята 60 годишна история се демонстрира чрез проведените под егидата на ISHS VII Меж-дународен симпозиум по сливата през 2001 г . и Първия балкански симпозиум по овощарство през 2007 г .

Като заключение на горепосочените приорите-ти, научни и научно-приложни приноси, внедрител-ска дейност и научно обслужване може да се от-бележи, че Институтът по овощарство-Пловдив разполага с необходимия научен и консултантски потенциал, традиции, знания и опит необходими на съвремената овощарска наука и производство в условията на реално членство на България в ЕС.

брой

3/ 2

013

ЗЕМЕ

ДЕЛИ

ЕПЛЮ

С

8

зеле

нчуц

и

Доц. д-р Даниела Ганева, ИЗК “Марица” – Пловдивпроф. дсн Живко Данаилов

Производство на разсадот домати

За ранно производствоЗасятите доматени семена в

дървени сандъчета или пластмасо-ви табли се поставят в стоманено-стъклени или полиетиленови оран-жерии, покрити с двойно фолио с въздушна възглавница между двата пласта .

При поява на първите кълно-ве, поставеното върху сандъчетата полиетиленово фолио се отстра-нява, а сандъчетата се поставят на слънчево място за осигуряване на светлина . в противен случай кълновете много бързо етиолират (изтеглят се) . При плитко засяване на семената или поради ниското им качество, при поникването ко-тиледонните (първите целокрайни) листа трудно се освобождават от семенната обвивка, което пречи за тяхното нормално разтваряне и задържа растежа на растения-та . ако това се наблюдава при много кълнове, отстраняването на семенната обвивка се улеснява с обилно напръскване с хладка вода с пулверизатор . Обвивката се размеква и се изхвърля без на-раняване на котиледоните . След отваряне на котиледонните листа се поддържа по-ниска темпера-тура – 15-16оС през деня и 12-13оС през нощта . намалява се и влажността на почвата . След една седмица се поддържа по-висока температурата – до 18-20оС през деня в слънчево време, 16-18оС – в облачно време и 14-16оС през нощта . През този период разсадът се полива умерено, а при изтег-ляне на растенията се подсипва с торфено-перлитна смеска до котиледонните листа, което благо-приятства за по-добро развитие на кореновата система . Периодично-то разрохкване на повърхността

на почвата подобрява аерацията и благоприятства за по-доброто развитие на растенията .

като правило, разсадът за ран-но производство се отглежда с пикиране на растенията . Пикира-нето се извършва за увеличаване на хранителната площ и обема на въздуха на растенията, необходи-ми за по-нататъшния им растеж и развитие . растенията се пикират при наличие на първа двойка съ-щински листа и зачатъци на вто-ра двойка (кръстосване) . вечер-та преди пикировката, почвата в сандъчетата се навлажнява добре . растенията се пикират в пластма-сови саксийки или кофички за ки-село мляко (по 1 растение в сак-сийка), напълнени с навлажнена торфено-перлитна или обеззаразе-на торо-почвена смеска до със-тояние, позволяващо да се правят (с дървено шило или пръст) не-засипващи се дупчици с дълбо-чина 5-6 см, в които се поставят растенията без да се подвива ко-ренчето . температурата на сме-ската трябва да бъде над 15оС . Пикира се на дълбочина 0,5-0,6 см от котиледонните листа, поч-вата около стъблото и коренчето се уплътнява и внимателно се полива . Саксийките с пикираните растения се нареждат на разстоя-ние 4-5 см една от друга върху полиетиленови платна, поставени върху лехи с подравнена почва . Един-два дни след пикирането в слънчево време растенията се за-сенчват, което ускорява вкореня-ването им . След пикиране темпе-ратурата не трябва да надвишава 20оС в слънчеви дни, 17-18оС – в облачни дни и 15-16оС – през нощта . След образуване на 4-5 листа се поддържа с 2-3оС по-

ниска теппература . разсадът се полива умерено в слънчеви дни, сутрин . Прекомерната влага в почвата довежда до излишен ве-гетативен растеж на растенията . в този случай се получава сочен, изнежен, крехък разсад . От своя страна, прекомерното засушаване впоследствие се отразява небла-гоприятно на продуктивността на растенията . След всяка поливка, при леко подсъхване, почвата около растенията се разрохква . Една седмица преди засаждане на растенията поливането рязко се намалява . Заедно с положител-ните температури в този период това способства за закаляване на разсада . ако развитието на рас-тенията изостава, се подхранва с амониева селитра (10-15 г на 10 л вода) . При поливане и по-дхранване листата на растенията не трябва да се намокрят . При отглеждане на разсада в саксий-ки кореновата система се разви-ва добре и не се поврежда при засаждането на постоянно място .

Гъст и пикиран разсад може да се произведе и върху топли лехи, разположени в култивационни съ-оръжения . За целта, в траншеи с ширина 100-120 см и дълбочина около 50 см, изкопани по дъл-жина на оранжерията, последова-телно отдолу нагоре се поставя 25-30 см загрят пресен оборски тор, 12-15 см слой почва и 10-15 см торфено-перлитна смеска .

При необходимост, в зависи-мост от температурите, върху раз-садните лехи могат да се изградят

9

вътрешни тунели, покрити с поли-етиленово фолио . растенията се пикират на разстояние 10/10 см в освободените от гъстия разсад или в допълнително приготвени лехи . технологията на отглеждане и грижите за разсада до засаж-дането му са аналогични на тези при отглеждане в отопляеми стък-лени оранжерии . При пикиране в лехи част от кореновата система при изваждане на разсада за за-саждане на постоянно място се разкъсва, което довежда до пре-боледуване на разсада след за-саждане – по-трудно прихващане и изоставане на растежа и раз-витието .

При производство на разсад на остъклени тераси с южно изло-жение и светли помещения, при настъпване на фазата за пикиране, почвата в кофичките се навлажня-ва и се оставя по едно растение в кофичка, а останалите се пики-рат също по едно в допълнително приготвени кофички с торо-по-чвена смеска . След прихващане на растенията почвата около тях периодично се разрохква . Много трябва да се внимава с полив-ките . растенията се поливат при слабо завяхване на най-долните листенца . Често, преовлажняване-то на почвата и недостатъчното осветление довеждат до изтегляне и изнежване на разсада – полу-чават се растенията с тънко стъб-ло и светлозелен цвят на листата . такива растения при засаждането им на полето по-трудно и по-дълго време се вкореняват и са по-чувствителни към условията на външната среда в началните фази на развитие .

Готовият нормален разсад за засаждане е с височина 25-30 см, дебелина на стъблото 0,8-1,0 см, 7-8 листа и зачатъци на бутони на първо съцветие . Засаждането на растенията със цъфнало първо съ-цветие е нежелателно, поради го-лямата вероятност от изресяване (окапване) на цветовете по вре-ме на вкореняването им . Два-три дни преди засаждане на постоян-но място, разсадът профилактич-но се пръска с 0,4% купроцин или 0,2% дитан М-45 .

За средноранно полско про-изводство

растенията за средноранно полско производство се отглеждат с предварително произведен не-пикиран разсад или чрез директ-на сеитба на семената (безразсад-но) на много добре подготвени за целта полски площи .

разсадът се произвежда в не-отопляеми стоманено-стъклени и полиетиленови оранжерии с вътрешни тунели, а в по-топли-те райони и в студени тунели, поради което това производство е по-икономично и достъпно за всеки производител, независимо от размерите на площите и гра-дините . Площта, предназначена за производство на разсад, се тори и обработва още през есента на дълбочина 25-28 см, фрезова се и се оформят разсадните лехи .

разсадът за средноранното пол-ско производство в болшинството случаи не се пикира . След поник-ване, поддържането на оптимален температурен режим се осъщест-вява чрез проветрителите и отва-ряне на вратите на култивацион-ните съоръжения, а в тунелите – чрез проветряване и отстраняване на полиетилена от конструкцията . При дъждовно време полиетиле-нът върху студените тунели не се разкрива и през деня . не трябва да се допуска прекомерно пови-шаване на влажността на въздуха, тъй като в съчетание с високата температура довежда до изтегля-не на растенията и паралелно с това задържа развитието им . не-достатъчната светлина и голямата гъстота на разсада, в съчетание с горните фактори, също предиз-виква изнежване и етиолиране на разсада . необходимо е често проветряване, а поливките да се извършват в сутрешните часове . Останалите мероприятия, включи-телно подхранването на разсада и растително-защитните, са подобни на тези при производство на раз-сад за ранно производство . При полагане на необходимите грижи разсадът е готов за изваждане и засаждане на постоянно място след 45-50 дни . Преди изваждане, с оглед запазване на кореновата

система при скубане и свежия вид на растенията до засаждане, се полива обилно .

За късно полско производствокъсното полско производство

в страната ни, в сравнение със средноранното, е разпространено на по-ограничени площи . По-ши-роко е разпространено в райо-ните с най-благоприятни условия – Пловдивски, Пазарджишки, Пе-тричко-Сандански, Черноморието и други места, които се характе-ризират с по-продължителна есен и по-късно падане на първите сла-ни . За късно полско производство, основно, разсадът се отглежда без пикиране, много рядко с пики-ране . Произвежда се на открити лехи, разположени на чисти от плевели и добре запасени с хра-нителни вещества площи, на по-прохладни и добре огрявани от слънцето места . Определената за лехи площ се изорава, при не-обходимост наторява с прегорял оборски тор и минерални торове, фрезова, добре подравнява, след което за борба с плевелите се на-пръсква с хербицида девринол 0,5 кг/дка .

Целесъобразно е над лехите да има покрив, предпазващ разса-да от преовлажняване при евен-туални дъждове . всички останали мероприятия, включително по-дхранването на разсада и расти-телно-защитните, са аналогични на тези при производство на разсад за ранно и средноранно полско производство . разсадът е готов за засаждане около 30 дни след се-итбата .

При използване на специални пластмасови табли с гнезда, от-глеждането на растенията е без пикировка, а грижите са аналогич-ни на тези за гъстия и пикирания в саксийки разсад . Предвид висо-ките температури при засаждане-то на растенията за късно полско производство на постоянно място (началото на юли), произведеният в пластмасови табли разсад се при-хваща по-бързо и по-слабо пребо-ледува, в сравнение с произведе-ния на лехи със или без пикиране, поради ненарушаване на корено-вата му система при засаждане .

брой

3/ 2

013

ЗЕМЕ

ДЕЛИ

ЕПЛЮ

С

10

зем

едел

ски

кул

тури

През последните години нара-стна интересът към естествените, нетрадиционни и полезни храни, които са в основата на природо-съобразното хранене . Днес на-шето внимание е насочено към примитивните или известни още като “древни” пшеници . към тях се отнасят еднозърнестият лимец (T. monococcum L .) , двузърнести-ят лимец (T.dicoccиm Schuebl .) и пшеницата спелта (T. spelta L .) . тази група на плевестите или несъщин-ски пшеници са подходящи за би-ологично земеделие .в отговор на интереса към тези

култури проучванията на учените от Институт по растителни гене-тични ресурси –Садово ще продължат и ще се задълбочат . Голямо предимство е, че на терито-рията на ИрГр ”к . Малков”, гр . Садово се нами-ра и националната генбанка . в нея се съхраня-ва колекция и от род Triticum. тя се поддържа при съблюдаване на условията за краткосрочно и дългосрочно съхранение . регистрирани са 84 образци от T. monococcum L . и 58 от T. dicoccиm Schuebl . всички регистрирани образци от тези два ценни вида са получени от експедиции в страната и чужбина или са резултат от безвалутен обмен на зародишна плазма с други генбанки и научни институти .Видът T. monococcum L. е представен от 11

вариетета, от които с най-много образци са: var . hohensteinii, var . flavescens и var . vulgare. Пре-обладават образците с произход от русия, Гер-мания, Италия и българия . Еднозърнестият лимец (T. monococcum L.) е най-древния вид и се отнася към групата на диплоидните пшеници (2n=14) . на немски е известен под названието Einkorn, а на руски като однозернянка . той е една от най-рано култивираните форми пшеница . Може да се отглежда и развива върху много бедни почви, където отглеждането на съвременна пшеница е икономически неизгодно . Интересна особеност на лимеца е, че зърната му са покрити с цветни плеви, което обуславя високата му толерантност към болести и нападение от неприятели . При биохимичен анализ на зърно от лимец е устано-вено по-високо съдържание на суров протеин, магнезий, цинк и манган в сравнение с „модер-

ните” пшеници . Протеинът в лиме-ца е по-лесно усвоим, също така съдържа и следи от незаменими аминокиселини . По-високо е и ко-личеството на витамини от групите в, Е и а, както и на минерални вещества: калий, магнезий, ман-ган, калций, желязо, цинк, фосфор и сяра . Освен за заместител на “модерните” пшеници във всеки-дневното хранене, лимецът е не-заменим за хора болни от цьолиа-кия . Цьолиакията е състояние, при което не се усвояват специфични-те пшеничени белтъци (глутен и глутеноподобни), така че вместо да има хранителна стойност, по-следният се превръща в източник

на интоксикация за организма . белтъкът, който влиза в състава на зърното на лимеца-глиадин, се оказва нетоксичен за болните от цьолиакия .Разнообразието от двузърнест лимец (T.

dicoccиm Schuebl.) e представено с 23 ва-риетета. От тях по-голям брой образци са от var . farrum, var . pycnurum, var . rufum и var . compactomiegei . Преобладават образците от ру-сия, Германия и българия . Двузърнестият лимец (T . dicoccиm Schuebl .) е тетраплоидна пшеница (2n=28) . Известен е под названието Еmmer, а в Италия като Farro . Подходящ е за отглеждане и върху бедни на хранителни вещества планински почви . Двузърнестият лимец е носител на ценни признаци, които го правят потенциален източник на гени в селекцията на голозърнестите пшени-ци . Притежава висока сухо- и студоустойчивост, както и имунитет към някои раси от гъбни бо-лести . не се напада от шведска муха . Харак-теризира се с висока устойчивост на стъблена ръжда (Puccinia graminis) при влажни условия . Днес двузърнестият лимец се отглежда поради високата хранителна стойност и значение като здравословна храна . Лимецът е подходящ да се консумира под каквато и да е форма, тъй като е щадящ стомашно-чревния тракт . По-богат e на белтъчини и диетични фибри в сравнение с обикновената зимна пшеница . Хранителните продукти създадени на основата на лимеца са с добра смилаемост, ниски стойности на глицерин и са подходящи и за диабетици . Освен за хляб е подходящ и за фураж .

Гл.ас. д-р Златина Ур, гл.ас. д-р Гергана Дешева,докторант Евгения Вълчинова, ИРГР „К. Малков”

Древните пшеници

брой 3/ 2013

ЗЕМЕДЕЛИЕПЛЮ

С

11

Монко Нанков, Люба ГлоговаИнститут по царевицата – Кнежа

Продуктивност на царевичния хибрид Кнежа 435

в опитното поле на ирГр се проуч-ват образци от “древните” пшеници. комплексната оценка и прилагането на съвременни методи за статистиче-ска обработка са основен източник на информация и охарактеризиране на наличните образци . Информаци-ята ще послужи и за изграждането на база от данни на растителното ге-нетично разнообразие при култура-та . Оценъчната информация се извъ-ршва по редица показатели свързани с морфологичната и агротехническа характеристика на образците . в ре-зултат на това се постига както ха-рактеризиране на всеки образец, така и представяне на варирането в колекциите и излъчване на генотипове, носители на ценни

признаци за целите на селекцион-ните програми . Провеждат се срав-нителни сортови опити и при двата вида . Подходящата посевна норма ще бъде установена чрез залагане на серия от опити с различна гъсто-та на посева .

двата вида спадат към групата на плевестите пшеници, което създава проблеми при сеитба, прибиране и по-чистване на семената. работи се по конструирането на апарат, който да отделя цветните плеви от зърното. предстои да се проведат агротехни-чески опити с торови норми, предше-ственик и срокове на сеитба за полу-

чаване на по-пълна информация върху технологията на отглеждане на лимеца.

в статията представяме ре-зултатите от проучване проведе-но в опитното поле на Институ-та по царевицата в кнежа, през периода 2008-2010 г . на почвен тип типичен чернозем при усло-вия без напояване .

Царевицата за зърно е от-глеждана в следното триполно сеитбообращение: царевица за зърно-пролетен грах-пшеница . Основната обработка на почва-та за царевицата е: оран с плуг на 23-25 cм, а предсеитбената – двукратно култивиране с бра-нуване на 10-12 и 6-8 cм . Изпи-тани са две нива на минерално торене: N6P4K4 и N12P8K8 кг/дка и един вариант без торене – N0P0к0 .

За борба с плевелната расти-телност са използвани следните хербициди: Гардиан – 250 мл/дкa след сеитба преди поник-ване на културата; Матон – 120 мл/дкa във фаза 3-5-ти лист и Мистрал – 110 мл/дкa при ви-

сочина на плевела (балур) 20 cм и 8-ми лист на царевицата .

Проведено беше обследва-не на посева за установяване на нападение от болести и не-приятели и третирането му с пестициди при установяване на плътност над икономическите прагове на вредност (ИПв) .

резултатите за влиянието на минералното торене върху стой-ностите на показателите: обща височина на растенията (cм), височина на залагане на горния кочан (cм), обхват в основата на стъблото (cм), маса на 1000 зърна (г), хектолитрово тегло (кг) са представени в таблица 1 .

Спрямо контролата (без то-рене), минералното торене с N6P4K4 кг/дкa повишава висо-чината на растенията с 15 cм, височината на залагане на гор-ния кочан с 9 cм и обхвата в основата на стъблото с 0,5 cм . При удвояване на торовата норма N12P8K8 кг/дкa стойности-

те на изследваните показатели нарастват с 17,8 cм, 16,0 cм и 0,8 cм .

Минералното торене оказва положително влияние при пока-зателя тегло на 1 кочан . в срав-нение с контролния вариант то нараства с 12,7 г за единична-та N6P4K4 и 21,9 г за удвоената N12P8K8 кг/дкa торови норми .

Същата тенденция се запазва и при показателя тегло на зър-ното от 1 кочан . Спрямо кон-тролния вариант то е по-високо

12

с 12,3 г и 19,7 г .Масата на 1000 зърна е ин-

тегрален показател на добива и стойностите му зависят в голя-ма степен от метеорологичните условия (главно валежите) през периода на формиране и нали-ване на зърното .

От получените резултати се вижда, че торените вариан-ти формират по-голяма маса на 1000 зърна . в сравнение с неторения вариант тя нараства с 14,5 г при торене с N6P4K4 кг/дкa и 23,7 г при торене с N12P8K8 кг/дкa .

Стойностите на хектолитрова-та маса са в границите от 72,3 до 73,5 кг/дкa . По-съществено увеличение е отчетено при ва-рианта торен с N12P8K8 кг/дкa .

в таблица 2 е представен до-

бивът на зърно (кг/дкa) от царе-вичния хибрид кн 435 . той е в пряка зависимост от елементите на приложената агротехника и метеорологичните условия през периода на проучването .

количеството на полученото зърно през стопанската 2009 г . е в границите от 556,6 до 755,3 кг/дкa . Спрямо неторената кон-трола добивът на зърно чувстви-телно нараства под влияние на торенето .

При варианта, торен с N6P4K4 кг/дкa, увеличението е с 32,15%, а при удвоената то-рова норма N12P8K8 кг/дкa – с 35,69% .

През втората година на про-учването – 2010, добитото зър-но е в границите от 753 до 872 кг/дкa . Спрямо контролния ва-риант увеличението е с 10% за единичната и с 15,8% за удво-ената торова норма .

Средно от торените и нето-рения вариант добивът на зър-но е по-висок с 19,85% спрямо стопанската 2009 г .

Средно за 25 годишен пери-од на проучване количеството на добитото зърно при естест-вен фон на отглеждане (без то-рене) е 654,8 кг/дкa .

Минералното торене с N6P4K4 повишава добива със 127,5 кг/дкa (19,47%) за единичната и със 158,8 кг/дкa (24,25%) за уд-

воената торова норма . разлики-те се доказват при р1%, а между единичната и удвоената торова норма при р5% .

Ефектът от минералното то-рене се изразява в получаване-то на 9,1 кг зърно от 1 кг мине-рален тор при торене с N6P4K4 и 6,6 кг при торене с N12P8K8 .

ИЗВОДИ: биометричните показате-

ли се променят под влияние на торенето . височината на рас-тенията, височината на залага-не на горния кочан и обхват в основата на стъблото нарастват спрямо контролата (без торене) средно с 16,4 cм, 12,4 cм и 0,65 cм .Минералното торене

увеличава теглото на кочаните, зърното и масата на 1000 зърна спрямо контролния вариант с: 12,7 г; 12,3 г и 14,5 г за еди-ничната N6P4K4 и с 21,9 г, 19,7 г и 23,7 г за удвоената N12P8K8 торова норма . По-съществено увеличение на хектолитровата маса на зърното се наблюдава при варианта, торен с N12P8K8 кг/дкa .Приложеното минерал-

но торене оказва положителен ефект върху получения добив зърно, като превишението е с 19,47% и 24,25% съответно за първата N6P4K4 и втората N12P8K8 торова норма .

Таблица 1. Характеристика на растенията и физическите качества на зърното на царевичния хибрид Кн 435 за периода 2009-2010 г.

вариантиобща ви-сочина на раст ., cм

височина на залагане на горния кочан, cм

обхват в основата на стъб-лото, cм

тегло на коча-на, г

тегло на зър-ното, г

маса на 1000 зърна, г

хекто-литрово тегло, кг

N0P0K0 254,2 106,6 6,5 175,8 147,2 283,9 72,3N6P4K4 269,2 115,4 7,0 188,5 159,5 298,4 72,9N12P8K8 272,0 122,6 7,3 197,7 166,9 307,6 73,5

Таблица 2. Добив зърно от царевичния хибрид Кн 435 средно за периода 2009-2010 г.варианти

2009 2010среднокг/дкa

разликакг/дкa

% към в0

N0P0K0 556,6 753,0 654,8 - 100,00N6P4K4 735,6 829,0 782,3 +127,5 119,47N12P8K8 755,3 872,0 813,6 +158,8 124,25

682,5 818,0р5% – 27,88р1% – 64,31

брой 3/ 2013

ЗЕМЕДЕЛИЕПЛЮ

С

13

В. Котева, Е. Дачев, Д. АтанасоваИЗ – Карнобат

Използване на течни органични торове при ечемик

Ечемикът има високи изисквания към почвите и главно към техния хранителен режим . той реа-лизира максимално продуктивния си потенциал на почви с умерено и балансирано съдържание на усвоими азот, фосфор, калий и микроелементи . За съжаление в нашата страна по-голямата част от почвите, на които се отглежда ечемик, са слабо запасени с азот и фосфор, и от средно до добре запасени с калий . това предполага допълнително торене с промишлени твърди и течни азотни и фосфорни торове, а при нужда с калиеви торо-ве и с торове съдържащи микроелементи . При биологично отглеждане на ечемик обаче не е разрешено използване на промишлени торове . Дефицитът от хранителни елементи се попълва с прилагане на твърди и течни органични торове и подобрители на почвата .

През последните години в нашата страна се препоръчва прилагане на голям набор от течни торове за биологично отглеждане на зърнено-жит-ни култури . те най-често съдържат природни соли на макро- и микроелементи; хуматни торове; бак-териални торове; съдържащи макро- и микроеле-менти с органичен произход и др . Често обаче торовете не са регистрирани за българия след предварително изпитване, а се внасят и реклами-рат по търговския закон при спазване на регла-мент (ЕО) № 2003/2003 . Поради това приложе-нието им е с непроверена в страната ефективност при различните земеделски култури .

В статията представяме резултатите от про-учване на възможностите за подобряване на хранителния режим на ечемик, отглеждан в би-ологична система на земеделие чрез използване на течни органични торове с различно съдър-жание.

За тази цел през периода 2009 - 2011 година, на почвен тип излужена смолница, в биологичното поле на Института по земеделие - гр . карнобат, е изведен сравнителен опит със зимен многоре-ден ечемик, сорт ахелой 2 . За експеримента са подбрани и изпитани 4 течни тора, регистрирани за биологично производство от българското зако-нодателство и различаващи се по активните си съставки - „Хумустим”, „био-едно” 101, „Емусан” и „байкал ЕМ-1у” . Приложени са в препоръчвани-те от производителите и дистрибуторските фирми срокове, начини и дози, съответно: „Хумустим”

Табл. 1. Схема на опитатор вари-

антприложен при ечемика

без торене т0”Хумустим” т1 предсеитбено третиране на семената .

т2 еднократно вегетационно пръскане – в братене .

т3 двукратно вегетационно пръскане – в бра-тене и вретенене .

т4 трикратно вегетационно пръскане - в бра-тене, вретенене и изкласяване .

”био-eд-но”101

т1 почвено пръскане преди сеитба . т2 почвено пръскане преди сеитба и при

поникване .„Емусан” т1 еднократно вегетационно пръскане – в

братене .т2 двукратно вегетационно пръскане - в бра-

тене и вретенене .т3 трикратно вегетационно пръскане - в бра-

тене, вретенене и изкласяване .”байкал”ЕМ-1у

т1 почвено пръскане преди сеитба .т2 предсеитбено третиране на семената .т3 двукратно вегетационно пръскане – в бра-

тене и вретенене .т4 трикратно вегетационно пръскане - в бра-

тене, вретенене и изкласяване .

Табл. 2. Вариране на минералния азот и подвижните фосфор и калий в почвата през периода 2009–2011 г.Хоризонт,

смподвижен фос-фор, мг/100 г

усвоим калий,мг/100 г

минерален азот,мг/1000 г

0 - 20 2 .75 – 4 .64 28 .20 – 32 .40 24 .72 – 25 .0020 - 40 1 .90 – 3 .16 26 .90 – 30 .10 18 .61 – 20 .7640 - 60 1 .25 – 2 .15 25 .63 – 28 .10 16 .32 – 19 .20

Табл. 3. Валежи през различни периоди от вегетацията на ечемика, мм

Година период (месеци)есенен(Х – ХI)

зимен(ХII – II)

пролетен(III – VI)

вегетационен(IХ – VI)

2009 66 .5 142 .7 65 .8 275 .02010 171 .4 341 .7 265 .1 778 .72011 85 .8 117 .6 141 .1 344 .5

средно за1901 - 2010 г .

100 .2 125 .6 203 .9 429 .7

14

Табл. 4. Среднодневна температура на въздуха през периода октомври - юни, 0С.Месец година средно

за 1931- 2010 г .2009 2010 2011октомври 12 .9 13 .6 10 .8 11 .8ноември 8 .2 8 .7 12 .4 6 .0декември 5 .1 4 .2 3 .2 2 .6януари 1 .1 0 .1 1 .5 0 .6февруари 3 .6 4 .1 1 .3 2 .2март 6 .2 6 .1 6 .1 5 .3април 10 .6 11 .2 9 .2 10 .5май 16 .8 16 .7 15 .6 15 .6юни 21 .4 20 .3 20 .0 19 .6Табл. 5. Добив на зърно от ечемика, третиран с «Хумустим».вариант година средно

2009 2010 2011кг/дка % кг/дка % кг/дка % кг/дка %

т0 240 100 .0 237 100 .0 240 100 .0 239 100 .0т1 239 95 .6 237 100 .0 272 113 .3 249 104 .2т2 237 98 .8 234 98 .7 242 100 .8 238 99 .5т3 229 95 .5 237 100 .0 264 110 .0 243 101 .7

т4 231 96 .2 231 97 .5 240 100 .0 254 97 .9Табл. 6. Добив на зърно от ечемика третиран с «Био-едно 101».вариант година средно

2009 2010 2011кг/дка % кг/дка % кг/дка % кг/дка %

т0 240 100 .0 237 100 .0 240 100 .0 239 .0 100 .0т1 263 109 .6 238 100 .4 248 103 .3 250 .0 104 .6т2 278 115 .8 233 98 .3 234 97 .5 248 .3 103 .9

предсеитбено третиране на семената (80 мл/100 кг семена) и пръскане по време на вегетацията (50 мл/дка); „био-едно”101 почвено пръскане преди сеитба и след поникване (100 мл/дка); „Емусан” пръскане по време на вегетацията (15 л/дка ); „байкал ЕМ-1у” почвено пръскане, третиране на семената предсеитбено и пръскане по време на вегетацията (2 л/дка) – таблица 1 .

най-общата и кратка характеристика на из-питаните четири тора може да бъде представена така:

българският течен хуматен тор „Хумустим” съ-държа хуминови киселини, общи и усвоими к2О, P2O5, CaO, MgO, N - NH4, N - NO3 и др . . Препо-ръчва се за приложение чрез предсеитбено тре-тиране на семената и вегетационно пръскане на растенията;

течният бактериален тор „био-едно” е про-изведен в тексас (USа), съдържа бактериален инокулант от Azotobacter vinelandii и Clostridium pasteurianum . Препоръчва се за почвено третира-не (удостоверение № 0013/17 .01 .2007 от МЗГ и нСрЗ);

течният органичен тор „EMOSAN” съдържа го-лям набор от макро- и микроелементи, биоло-гично активни вещества и аминокиселини с орга-ничен произход . Препоръчва се за вегетационно пръскане на растенията;

руският течен тор «байкал ЕМ-1у» съдържа комплекс от полезнотворни микроорганизми . Пре-поръчва се за приложение при зърнените житни

култури като предсеитбено третиране на почвата и семената и вегетационно пръскане на растени-ята .

За да представим условията, при които е про-веден полския експеримент е направена характе-ристиката на почвата в биологичното опитно поле по общоприети в страната методики за минера-лен азот, подвижен фосфор и усвоим калий, чрез анализ на почвени проби, набрани преди сеитба-та на ечемика .

Метеорологичната обстановка през годините на експеримента е представена чрез набирани в Метеорологична станция - карнобат (към ИМХ) основни параметри по време на вегетацията на ечемика – среднодномесечна температура на въз-духа и сума на месечните валежи .

агрохимичните анализи през трите години на експеримента показват, че ечемикът, отглеждан на излужена смолница по биологичен начин се е развивал и реализирал продуктивния си потенциал при много силен дефицит на минерален азот, ни-ска запасеност с подвижен фосфор и добра запа-сеност с усвоим калий – таблица 2 .

в периода на изследването са отчетени съ-ществени различия в обезпечеността на културата с влага и топлина през есенния (октомври - ноем-ври), зимния (декември – февруари) и пролетния (март - юни) период . Есенният период на 2009 и 2011 г . е сух, с недостатъчно валежи за пониква-не, растеж и развитие, за оптимално зазимуване на растенията; през 2010 г . е средно влажен, с валежи надвишаващи средните многогодишни със 71 .2 мм (табл . 3) . Зимният период през трите го-дини е благоприятен за влагозапасяване на поч-вата – сумата на валежите е близка или надвиша-ва средната многогодишна сума за същия период . Пролетните валежи определят 2009 г . като суха, 2010 г . като средно влажна и 2011 г . като средна .

Средномесечната температура на въздуха през есенния и зимния период на 2009, 2010 и 2011 година е благоприятна за поникване, зазимува-не и презимуване на ечемика (табл . 4) . не се отбелязват съществени повратни понижения на температурата, следствие от които би настъпило измръзване на растенията . Пролетният период е най-топъл през 2009 г ., а през 2010 и 2011 г ., с малки изключения, е близък до средните многого-дишни стойности .

Съчетанието между валежите и температура на въздуха определят 2009 г . като най-благоприят-на за растежа, развитието и продуктивността на ечемика; 2010 като много влажна; 2011 г . като средно суха .

От проведения точен полски експеримент беше установено, че недостигът на минерален азот и подвижен фосфор и различните метеороло-гични условия са оказали влияние върху растежа и развитието на ечемика – респективно върху доби-ва на зърно, както в контролния неторен вариант,

15

така и във вариантите с приложение на течни ор-ганични торове . това е предпоставка за оценка на ефекта от приложените течни органични торове .

Посочените в таблиците 5 – 8 данни за доби-ва в контролния вариант (т0) показват, че ечеми-кът отглеждан в биологична система на земеде-лие при естественото плодородие на излужената смолница, без приложение на течни органични торове, реализира относително еднакъв добив на зърно в благоприятни (240 кг/дка), средно сухи (230 кг/дка) и много влажни години (227 кг/дка) . Посочените добиви представляват около 49 % от продуктивните възможности на сорт ахелой 2 . Доказателство за това са добивите, получени в опитни участъци с конвенционално земеделие на института – 651 кг/дка през благоприятната 2009 г ., 355 кг/дка през много влажната 2010 г . и 542 кг/дка през средно сухата 2011 г . . През същите години в биологичното поле на института същият сорт реализира съответно 37 %, 67 % и 44 % от добива при конвенционалната технология .

Прилагането на „Хумустим” през благоприят-ната 2009 и много влажната 2010 година няма доказан ефект върху ечемика – таблица 5 . До-бивите на зърно във всички торови варианти са равни или близки до тези на неторената контрола . Отклоненията от -1 .2 до - 4 .5 % през 2009 г . и от - 1 .39 до - 2 .5 % през 2010 г . са твърде малки и не дават основание да се определят като не-гативни . С много добър ефект е предсеитбеното третиране на семената (+ 13 .3 % спрямо т0) и двукратното вегетационно пръскане на посева във фенологичните фази братене и вретенене (+ 10 % спрямо т0) през средно сухата 2011 г . . вероят-но предсеитбеното третиране, създавайки условия за формиране на по-мощна коренова система, а пръскането във фаза братене и вретенене, активизирайки биохимичните процеси, са пред-поставка за по-добро хранене на растенията и за

получаване на по-висок добив на зърно . внасянето в почвата на инокуланти от Azotobacter

vinelandii и Clostridium pasteurianum, съставна част от течния тор „Био-едно”, не оказва влияние върху добива на ечемика през много влажни и сухи години (табл . 6) . надбавката на добива обаче в благоприятни години е съществена и достига до + 9 .6 % при еднократно и до + 15 .8 % при двукратно приложение на тора . вероятно двете почвени бактерии не намират условия за добро развитие при излишък (2010 г .) и недостиг (2011 г .) на влага . При благоприятен водно-въздушен по-чвен режим те влияят благоприятно върху актив-ното почвено плодородие, респективно върху хра-нителния режим на ечемика и добива на зърно .

Прилагането на течния тор „Емусан” е ефек-тивно в благоприятни и средно сухи години – таблица 7 . в благоприятните години ефектът от Емусан е относително еднакъв при всички вариан-ти на приложение (+ 22 .1, + 22 .0 и + 24 .6 % спрямо т0), а в средно сухи години трикратното вегетационно третиране на посева (+ 23 .3 % спрямо т0) е по-добро от двукратното (+ 13 .3 % спрямо т0) .

При органичния тор „Байкал ЕМ-1У” доказано положителен ефект е получен през благоприят-ната 2009 г ., когато надбавката в добива спрямо неторената контрола е + 12 .1 % в т1, + 15 .0 % в т2 и + 15 .4 % в т3 . През останалите две експериментални години въпреки, че е отбелязана тенденция за повишаване на добива, ефектът не се доказва (табл . 8) .

ИЗВОДИ.1 . Ечемикът, отглеждан в биологична система

на земеделие, на излужена смолница в Югоизточ-на българия, без приложение на течни органични торове, реализира 46 % от продуктивния си по-тенциал, изразен чрез добив на зърно в границите на 227 – 240 кг/дка .

2 . При отглеждане на ечемик в биологична система на земеделие, положителен е ефектът от изпитаните течни органични торове, както следва:

- от „Хумустим”, в години с воден дефицит, приложен като предсеитбено третиране на семе-ната и двукратно вегетационно пръскане във фаза братене и вретенене;

- от „био-едно” в благоприятни години, прило-жен чрез едно- или двукратно почвено пръскане;

- от „Емусан” в благоприятни и средно сухи години, приложен като дву- или трикратно вегет-ационно пръскане;

- от „байкал ЕМ-1у” в благоприятни години, приложен като предсеитбено третиране на семе-ната или дву- или трикратно вегетационно пръ-скане .

Получените резултати могат да послужат на фермерите, включили ечемика като зърнена кул-тура в полските сеитбообращения, осигуряващи биологичен фураж за изхранване на животните.

Табл. 7. Добив на зърно от ечемика третиран с «Ему-сан».вариант година средно

2009 2010 2011кг/дка % кг/дка % кг/дка % кг/дка %

т0 240 100 .0 237 100 .0 240 100 .0 255 100 .0т1 293 122 .1 245 103 .4 238 99 .2 259 108 .4т2 295 122 .9 243 102 .5 272 113 .3 270 112 .9т3 299 124 .6 244 103 .0 296 123 .3 280 117 .2

Табл. 8. Добив на зърно от ечемика третиран “Байкал ЕМ-1У».вариант година средно

2009 2010 2011кг/дка % кг/дка % кг/дка % кг/дка %

т0 240 100 .0 227 100 .0 230 100 .0 235 100 .0т1 243 101 .3 224 98 .7 240 104 .3 236 100 .4т2 269 112 .1 232 102 .2 243 105 .7 247 105 .1т3 276 115 .0 240 105 .7 247 107 .4 252 107 .2т4 277 115 .4 249 109 .7 234 101 .7 247 105 .1

брой

3/ 2

013

ЗЕМЕ

ДЕЛИ

ЕПЛЮ

С

16

В. Вътева – ИПАЗР „Пушкаров“К. Стоева – ОСЗ „Средец“

Продуктивност на естествени-те пасищни тревостоив Сакар планина

Природните ресурси, в чието число влизат и естествените тревни асоциации, са богатство за даден географски район . При пълноценното им използване те са ценен източник на хранителна биомаса за животновъдството . Голямото разноо-бразие на съставящите тревостоя видове и факта, че получената от тях продукция е екологично чис-та ги прави още по-търсена и използвана храна за животните .

Практиката естествените тревостои да се из-ползват за паша е колкото древна, толкова и сега възраждаща се . коефициентът им на използване трябва да започне да нараства (Павлов, 2007), особено в полупланинските райони, където жи-вотновъдството е основен поминък . Продуктив-ността на наличните пасищни асоциации в тези райони се определя от редица природно-клима-тични и антропогенни фактори . в изпълнение на Европейската политика за устойчиво земеделие, естествените тревостои са възможно най-добрия и правилен избор (Carlier, 2004) .

Съществуващите естествени тревостои ползва-ни като пасища предлагат екологично чиста про-дукция (вътева, в . 2010; Стоева, к . 2010) с добра хранителна стойност . в Сакар планина се срещат различни по тип естествени пасищни тревостои, които се различават както по състав, така и по продуктивност .

в статията са представени резултатите от изследване продуктивността на различните типове пасища в сакар планина, формиращи се под влияние-то на климатографските фактори, местонахожде-нието и начините на ползване.

наблюденията са проведени през периода 2008 – 2010 г . върху най-типичните и ползвани естествени пасищни тревостои от предпланински-те и планински части на Сакар планина . Из-браните пет пункта за наблюдение са с различно местонахождение, различна надморска височина, различна експозиция на склона и са възможно най-типичните и ползвани естествени пасищни тревостои от региона . наблюдаваните пасищни типове масово са ползвани от местното население поради тяхната достъпност и разнообразно тревно

присъствие . Два от пунктовете се ползват комби-нирано (сенокосно и пасищно), а трите се ползват само пасищно (табл . 1) . Продуктивността на двата типа пасища, които се ползват комбинирано е проследена в сенокосна и пасищна зрелост, а на трите, които се ползват пасищно е определена при пасищна готовност на тревостоите . Опреде-лена е продуктивността от зелена и суха маса и е проследено влиянието на климатографските фак-тори върху получените добиви . За съпоставимост и реален анализ, продуктивността е отразена в пасищна зрелост .

Масивът на Сакар планина попада в Юго-източната част на българия . разнообразието на релефа идва от характера на склоновете и билата, които са както заоблени в голямата си част, така и стръмни и стъпаловидни в северните и северо-източните части на планината . Специфичността на климата в този регион се определя от местона-хождението му . Повлиян от Средиземноморието, той се характеризира със сравнително мека и безснежна зима, сухо и горещо лято . районът на Сакар планина е един от най-топлите райони в страната . нормата на валежите е 631 мм, и е под средната за страната (672 мм), а средната годишна температура на въздуха е 11,9 0С . През годините на изследване се наблюдават съществе-ни отклонения от тези норми (фиг . 1) .

Първата година на наблюдение е доста кри-тична, и във валежно и в температурно отноше-

17

ние . Падналите количества валежи 496,2 мм, са доста под нормата за района, а средногодишната температура 13,3 0С е по-висока с цели 1,4 0С спрямо нормата . Следващите две години са с по-вече валежи . Особено се отличава третата година, когато годишната сума на валежите е 751,8 мм . През тези две години средногодишните темпера-тури също са по-високи съответно с 1,3 и 0,9 0С . За климатичните показатели разгледани по месеци на вегетационния период от април до октомври би могло да се каже, че с добра водообезпече-ност са месеците април, юни и септември на пър-вата година, юли и септември на втората година, а през третата година юли и октомври са свръх обезпечени с влага .

Естествените тревостои в Сакар планина осигу-ряват изхранването на основна част от животните в региона . те се отглеждат предимно пасищно и наличните тревостои се използват интензивно от ранна пролет до късна есен . Много интензивно се ползват пасищата намиращи се в близост до населените места, като отдалечеността от населе-ното място определя степента на използване . По тази причина по-отдалечените и намиращите се на по-голяма надморска височина тревостои през пролетта се прибират сенокосно, а в по-късно лято се ползват пасищно .

Продуктивността на естествените тревостои в Сакар планина е доста променлива величина . в таблица 1 е посочено богатото разнообразие на типове пасища . всеки един от тях е с присъщ ботанически състав и това до голяма степен оп-ределя неговата продуктивност . комплексно обаче всички фактори на природната среда имат реша-ваща роля при формирането, развитието и про-дуктивността на наличния пасищен тип . От друга страна начините на ползване също изиграват не малка роля в тази насока . Данните за получените добиви зелена и суха маса подчертават прякото влияние и взаимовръзката на факторите климат-местонахождение-начин на ползване .

влиянието на климатичния фактор върху про-дуктивността на наблюдаваните пасищни трево-стои е видно от фигура 2 . разгледано по години контрастно се очертава, че през първата и най-критична в климатично отношение година доби-вите са най-ниски . те не надвишават 800 кг/дкa зелена маса и 340 кг/дкa суха маса при пасището от първи пункт на наблюдение (тип Agrostis vulgaris - Festuca fallax) . През последната (трета) година, която е най-благоприятна в климатично отноше-ние са отчетени и най-високите добиви от наблю-даваните тревостои . През тази година падналите количества валежи са с 255,6 мм в повече спрямо първата година на наблюдение, което води до повишаване на добивите от зелена маса 2 пъти, а на суха маса 1,5 пъти . И през тази отчетна годи-на пасището от първи пункт на наблюдение е с

най-добра продуктивност, съответно 1668 кг/дкa зелена маса и 492 кг/дка суха маса .

Продуктивността разгледана по типове пасища показва, че като най-продуктивни се очертават пасищата, които са от типа Agrostis vulgaris - Festuca fallax, и заемат по-високопланинските части на Са-кар планина, където и вегетират при по-добра осигуреност с влага . високото присъствие на два-та основни вида Agrostis vulgaris, With, и Festuca fallax, Thuill, на бобовите видове Lotus angustissimus L., и разнообразното присъствие на видове от семей-ствата Trifolium и Vicia допълват по-високата продук-тивност на първите два пункта на наблюдение . Макар че пунктове 1 и 2 са от един пасищен тип, добивите при втория пункт са по-ниски, за което причината е северното изложение и по-големия наклон на склона (100) .

Следващо по продуктивност е пасището от четвъртия пункт на наблюдение, което е от типа Andropogon ischaemum . този тип пасище се отли-чава с богато присъствие на житни видове като преобладаващи са: Andropogon ischaemum, L, Festuca fallax,Thuill, Festuca myuros, L, Poa bulbosa, L, Cynodon dactylon, L, Festuca рseudovina, Hack, Huds, Festuca рratensis, L. От бобовите видове по-голямо при-съствие се наблюдава от Doricnium herbaceum L, Lotus angustissimus L., Trifolium сampestre, Schreb., и Trifolium incarnatum, L. var. Molinieri D.C. Пасището заема югозападен склон, а близостта до горски насаждения, и близостта до населено място го прави често използвано пасище . От него при бла-гоприятни условия се получават 1454 кг/дкa зеле-на маса и 420 кг/дкa суха маса .

Пасището от третия тип, в чиито състав преоб-ладава вида Cynodon dactylon L., и в по-малък про-цент Lolium perenne, L, Festuca рseudovina, Hack, Huds и Poa bulbosa, L, и от бобовите видове Trifolium. patens, Schreb е с по-ниска продуктивност от горес-поменатите . Максимално от този тип тревостои се получават 1222 кг/дкa зелена маса и 370 кг/дка суха маса . Основната причина за по-ниската про-дуктивност на този тип пасище е основния със-тавящ го вид Cynodon dactylon, L. отличаващ се с

Табл. 1. Представяне на пунктовете на наблюдение по тип и местонахождение

тип на пасището место- нахождение

разстояниедо населено място, км

изложение и наклон на склона

надморска височина, м

начин на използване

1 . Agrostis vulgaris Festuca fallax

връх кар-талка

14 км западно, 40

500 комбини-ран

2 . Agrostis vulgaris Festuca fallax

връх кара-бурун

10 км северозападно, 100

530 комбини-ран

3 .Cynodon dactylon Lolium perenne

м . корията 4 км равнинентерен

390 пасищно

4 . Andropogon ischaemum

вр . кайряка 4 км югозападно30

370 пасищно

5 . Festuca myuros Bromus sp.

вр . керимор 5 км северозапад-но, 60

300 пасищно

18

по-слаба продуктивност . За по-ниската продуктив-ност тук роля изиграва и факта, че това пасище се намира на близко разстояние от населеното място и е много по-често изпасвано .

От наблюдаваните пасищни тревостои с най-ниска продуктивност се отличава пасището от пе-тия пункт на наблюдение . то е от типа Festuca myuros - Bromus sp. и е пасището находящо се на най-малка надморска височина. Характерното за него е, че то заема бивши обработваеми и в последствие изоставени земи, които постепенно са се самозатре-вили. такъв тип пасища често се срещат в района, и масово се използват за паша, макар че са с доста лош ботанически състав. от житните присъст-ват видовете: Festuca myuros, L, Festuca fallax,Thuill, Festuca рseudovina, Hack, Huds, Poa bulbosa, L, Agrostis

vulgaris, With, и Cinocurus cristatus, L. Ботаническото присъствие на бобовите видове е също разноо-бразно, но самото им участие е на малки туфи или разпръснато в тревостоя. Продуктивността на този тип пасище при благоприятни за него-вото развитие условия достига до 1208 кг/дкa зелена маса и 430 кг/дка суха маса.

важен показател пряко свързан с продуктив-ността на пасищата е тяхната плътност . всеки па-сищен тип се характеризира с различна плътност обуславяща се от видовото присъствие в трево-стоя, тяхната принадлежност и вегетативни про-яви . високата плътност гарантира гъста чимова покривка, която корелира с получените добиви . Фигура 3 отразява плътността на наблюдавани-те типове пасища . както и при продуктивността, плътността на различните типове пасища е зави-сима от същите показатели . През първата година в съответствие с по-критичните условия за растеж и развитие, плътността при всички типове трево-стои е ниска . тя варира от 456 до 632 бр ./м2 и е най-висока при пасището от типа Andropogon ischaemum . През втората година, която е с по-до-бра водообезпеченост, плътността се увеличава с малко повече от два пъти, и е в порядъка от 944 – 1468 бр ./м2 . С най-висока плътност са пасищ-ните тревостои през третата година, през която при различните типове пасища тя е вече в поря-дъка 1348 – 1772 бр ./м2 . Максимално най-висока плътност е отчетена при тревостоите от типа па-сище на първи и четвърти пункт на наблюдение, съответно 1772 и 1628 бр ./м2 .

ЗАКЛючЕНИЕСакарската планинска верига разполага с бо-

гато разнообразие от естествени тревни форма-ции, които са добра предпоставка за развитие-то на животновъдството в районите попадащи в нея . Основните пасищни тревостои са от типо-ве Agrostis vulgaris - Festuca fallax, Cynodon dactylon – Lolium perenne, Andropogon ischaemum,и Festuca myuros - Bromus sp . С изключение на първия тип, който заема по-високите части на планината и се ползва комбинирано, останалите три типа пасища се намират в по-ниските пояси и се ползват пре-димно пасищно .

С най-висока плътност и много добра про-дуктивност се отличава пасището от типа Agrostis vulgaris - Festuca fallax. при благоприятно съчетание на природно-климатичните фактори този тип паси-ще е с плътност 1772 бр./м2. от него се получава 1668 кг/дкa зелена маса и 492 кг/дка суха маса.

По-близко находящите се до населени места пасища се ползват по интензивно, което влошава състава на тревостоя, нарушава чимовото покри-тие и се отразява негативно върху продуктивнос-тта . За тези пасища се препоръчва да се ползват разумно, чрез умерена контролирана паша, и по-възможност да се провеждат повърхностни подо-брителни мероприятия .

Фиг. 1. Сума на валежите (мм) и средногодишна температу-ра (0С) по години на наблюдение и за дългогодишен период.

Фиг. 2. Продуктивност на зелена [1] и суха маса [2] (кг/дкa) на типовете пасища в Сакар планина, по години на изслед-ване

Фигура 3. Плътност на типовете пасища по години на на-блюдение ( бр/м2)

брой 3/ 2013

ЗЕМЕДЕЛИЕПЛЮ

С

19

Опазването на почвата – предпоставка за устойчиво земеделие

Светла Русева, ИПАЗР „Н.Пушкаров”

(продължава от бр. 2)

Почвеното органично ве-щество е сложна система от хумусни вещества, белтъци, аминокиселини, въглеводороди, мастни киселини, восъци, смо-ли, лигнин и др . намаляването на органичното вещество става в резултат на естествени проце-си – дислокация и транслокация на почва в резултат на особе-ности на ландшафта, характера на растителната покривка, кли-матичните промени; антропо-генни процеси – нарушаване на почвеното биоразнообразие; прилагане на технологии на то-рене и обработка на почвите, водещи до засилена минерали-зация и измиване на органично вещество; изоставяне на обра-ботваеми почви; минерализация в резултат на горски пожари и изгаряне на стърнища . Органич-ното вещество в почвата е ог-ромен потенциален източник на въглероден диоксид, който тряб-ва да бъде управляван изключи-телно внимателно . не трябва да забравяме, че намаляването на почвеното органично вещество е съпроводено с повишено от-деляне на въглероден диоксид в атмосферата . трябва да оценим внимателно начина на използва-не на земята и да предприемем стъпки за намаляване на емиси-ите от парникови газове в ат-мосферата . намаляването на ор-ганичното вещество в почвите в обработваемите земи е свързано главно с изнасянето на повърх-ностния почвен слой следствие водна и ветрова ерозия, окси-дация на органичния въглерод поради висока аерация при ин-тензивни обработки и деграда-

ция на почвената структура при уплътняване на почвата . водната ерозия на почвата контролира запасите от органичен въглерод и разпределението им върху земния ландшафт, с което влияе на кръговрата на въглерода, съ-държанието на въглероден диок-сид в атмосферата и глобалното затопляне . С разрушаването на почвените агрегати от дъждовни-те капки, водната ерозия нару-шава физическото задържане на органичния въглерод в процеса на агрегиране на почвените час-тици и освобождава най-слабо свързаните фракции органичен въглерод .

Общите запаси от органи-чен въглерод за територията на страната са оценени на около 1 .3 гига тона (Гт) . въпреки лип-сата на системни наблюдения, има данни за трайна тенденция към намаляване на запасите на почвено органично вещество в обработваемите земи . необхо-димо е разработване и изпълне-ние на програма за поддържа-не и повишаване на почвеното плодородие, включваща демон-страция на добри земеделски практики за запазване на поч-веното органично вещество, ин-тегрирани с мерките за опазване

на почвите от ерозия и уплътня-ване, програми за обучение на фермери и др .

Замърсяването на почвата е процес на натрупване на вред-ни вещества от естествен и/или антропогенен източник, чи-ето поведение и концентрации причиняват увреждане на почве-ните функции, независимо дали се превишават действащите в страната норми . Замърсяването на почвата води до увреждане на почвените функции и до за-мърсяване на повърхностни и подземни води . наличието на замърсители, надхвърлящи опре-делени нива, може да доведе до негативни последици в ця-лата хранителна верига, всич-ки видове екосистеми и други природни ресурси . Замърсява-нето може да бъде от локален (точков) източник или да е ди-фузно . Локалното замърсяване обикновено се свързва с рабо-тещи или затворени минни и ин-дустриални предприятия, докато при дифузното основен принос имат земеделските практики . Ди-фузното замърсяване на почвите през последните години е мно-го слабо изразено поради пре-структурирането на икономиката и селското стопанство след 1990

20

г ., силно намалялото потребле-ние на препарати за растителна защита и минерални торове, за-браната за употреба на оловни бензини и засилен екологичен контрол върху работещите про-мишлени производства . Старите замърсявания с тежки метали и металоиди на земеделски земи засягат площ от 43 660 ха, 61 .3% от които са в близост до промишлени предприятия . Око-ло 1/3 от замърсените с тежки метали и металоиди земеделски земи се нуждаят от специални наблюдения . След 1994/1996 г . няма регистрирани статистиче-ски значими в площно отноше-ние нови замърсени територии с тежки метали и металоиди .

Промените във вида и съот-ношението на представители-те на почвената флора и фауна, са свързани както с другите де-градационни процеси и проме-ните в ландшафта, които водят до загуба на естествената среда на обитаване на редица биоло-гични видове, така и с изгаряне-то на стърнищата, което унищо-жава фауната и флората и на-рушава почвеното микробиално равновесие, с което причинява значително намаляване на поч-веното плодородие . климатични-те промени ще доведат неми-нуемо до значителни промени в условията за живот на почвената флора и фауна и съответна загу-ба на биоразнообразие .

Засоляването на почвите е процес, при който се увелича-ва съдържанието на воднораз-творимите соли и/или обменен натрий в почвите в количества, влияещи негативно на техните свойства, респективно на про-дуктивния им потенциал . в бъл-гария са регистрирани около 35 500 хa обработваеми площи, за-сегнати от процесите на засоля-ване, като 252 хa са засолени с нормална сода и хлориди . Про-цесите засягат главно областите бургас, варна, велико търново, Плевен, Пловдив, Сливен, Стара Загора и Ямбол . За трайно ре-шаване на проблема е необхо-

димо премахване на условията за вторично засоляване (напоя-ване с високоминерализирани подпочвени води, естествено или антропогенно предизвика-но влошаване на условията за дрениране на интензивно напо-яваните терени, неблагоприятна и несъобразена с хидромели-оративните и почвените условия структура на обработваемите площи) и химическа мелиорация в райони с установени трайно засолени почви за изместване на обменен Na (най-често с гипс, фосфогипс и др .) .

Вкисляването на почвите е естествено протичащ процес, чийто интензитет зависи и от ан-тропогенни фактори и се харак-теризира с понижаване на рн на почвите, поява на алуминиева и/или манганова фитотоксичност, обедняване на почвата с бази, молибденов дефицит, подтисна-та микробиологична активност и киселинна деструкция на глинес-тите материали . въз основа на анализ на данни от среднома-щабни и едромащабни почве-ни проучвания е установено, че площта на почвите с pH<7 .0 е около 6 500 000 хa, значителна част от които (4 300 000 ха) е с висока податливост към вкис-ляване (pH<5 .0) . Около 1 500 000 ха от обработваемите земи в равнинните и полупланинските райони и 1 200 000 ха в пла-нините са вкислени . към 4 .5% от вкислените почви при земе-делските земи са с вредна за растенията почвена киселинност .

Една от основните причини за антропогенно вкисляване на почвите в българия е дългого-дишното минерално торене с вкисляващи азотни торове, осо-бено когато то е самостоятел-но, без съпътстващо фосфорно и калиево торене . вкисляването на почвите в българия под въз-действието на киселинни валежи има ограничено значение . вкис-ляването на почви, причинено от киселинни отпадъци от про-мишлеността се установява на ограничени територии, в съсед-

ство с източниците на замърся-ване . Периодичното повърхност-но преовлажняване на почвите, в някои райони е предпоставка за вкисляването им . Почвите с висок риск от проява на вред-на киселинност са светлосивите (псевдоподзолисти) горски, леси-вираните и псевдоподзолистите канелени горски, жълтоземно-подзолистите, кафявите горски, планинско-горските тъмноцветни и планинско-ливадните почви, образувани в планинската зона, безкарбонатните алувиални и делувиални почви и др . Данни от наблюдения върху процеси-те на вкисляване в мрежата за дългосрочен мониторинг по ки-селинност на почвите в обработ-ваемите земи у нас, организи-ран от ИаОС, свидетелстват за очертаване на трайна тенденция към неутрализиране на обмен-ната киселинност, намаляване на стойностите на лесноподвижните алуминий и водород и задържа-не на степента на наситеност на постоянните сорбционни пози-ции в почвата до стойностите на насищане в обработваеми земи, при които няма интензивна про-ява на ерозионни процеси и не се извършва интензивно торене с хидролитично кисели минерал-ни торове .

Уплътняването на почва-та е процес на деформация и увеличаване на плътността и компактността, при което нама-лява аерационната порьозност и водопропускливостта, увелича-ва се твърдостта и се нарушава почвената структура . Процесът на уплътняване е свързан с об-работката на почвата . Обработ-ваемите земи са засегнати от уплътняване както на орния (до 20-25 cм дълбочина), така и на подорния слой (непосредствено под орния слой) . За разлика от орния слой, който се разрохква всяка година, уплътняването на подорния слой се акумулира и с течение на времето се формира като компактен слой . Екологиче-ското въздействие на уплътнява-нето се изразява в понижената

продължава на стр 29

Апо

лски

култ

ури

50пр

оф. д

-р то

ньо

тоне

в,

Агра

рен

унив

ерси

тет

– п

ловд

ив

БиБл

иотЕ

кАЗЕ

МЕД

ЕлиЕ

16

иНт

ЕГри

рАНА

Бор

БАс

плЕВ

Ели

тЕпр

и с

лЪНЧ

оГлЕ

Д и

ЦАр

ЕВи

ЦА

брой

3/ 2

013

ЗЕМЕ

ДЕЛИ

ЕПЛЮ

С

рими

сулф

урон

107 г/кг

+ н

икос

ул-ф

урон

429 г/кг. Про

дуктът се пр

и-ла

га зад

ължител

но в

ком

бина

ция

с пр

илеп

ител

я Тр

енд

90. То

й е

селе

ктив

ен в

егетац

ионе

н хе

рбиц

ид за

борб

а ср

ещу

едно

годи

ш-

ните и

мно

гогоди

шни

те ж

итни

и н

якои

шир

окол

истни

плев

ели.

При

нцип

ал пр

итеж

ава

отли

чна

селе

ктив

ност и

безо

пасн

ост

за

царе

вица

та, пр

илож

ен в

шир

ок д

иапа

зон

от 2

-ри

до 8

-ми

лист

на ку

лтур

ата

в до

за 9

г/дк

a+0,1%

Тре

нд 90

. Про

дуктът им

а мощ

но ба

лури

цидн

о де

йствие

и

отли

чен

ефек

т ср

ещу

всич

ки

остана

ли ж

итни

пле

вели

. При

нцип

ал с

е ко

мби

нира

безпр

обле

м-

но с

мно

го п

ротиво

шир

окол

истни

херб

ицид

и, п

редн

азна

чени

за

контро

л на

оне

зи д

вусе

мед

елни

пле

вели

, ко

ито

не с

е зася

гат от

тези

дв

е ак

тивн

и ве

щес

тва. Хе

рбиц

идно

то де

йствие

на

При

н-ци

пал

се п

рояв

ява

мно

го п

о-бъ

рзо

и по

-ясн

о, о

собе

но с

рещу

няко

и от ш

ирок

олис

тните

видо

ве п

леве

ли, ко

гато к

ъм р

аботни

я ра

зтво

р до

бави

м 30

0 г/дк

a ам

оние

ва се

литр

а. Ле

ко ки

села

та

сред

а на

раб

отни

я ра

зтво

р е

пред

постав

ка за

по-доб

рото п

ос-

тъпв

ане

и пр

едви

жва

не н

а пр

епар

ата в пл

евел

ите. К

ато

прав

ило,

това

пре

димство

се

проя

вява

по-си

лно

при

по-неб

лагопр

иятни

агро

метео

роло

гичн

и ус

лови

я (нап

ример

пр

и по

-про

дълж

ител

но

засу

шав

ане, когато

растен

ията о

бразув

ат по-де

бел во

съче

н на

леп

и пр

и по

-вис

оки

темпе

ратури

). Тит

ус п

люс

– съ

държ

а ко

мби

наци

я от д

вете а

ктив

ни в

еще-

ства

рим

сулф

урон

3,2

6% +

дик

амба

60,

87%

. Хе

рбиц

идни

ят пре

па-

рат е

селе

ктив

ен, си

стем

ен, ли

стен

и се

преп

оръч

ва за ед

новр

е-мен

ен к

онтр

ол н

а ед

ногоди

шни

и м

ногогоди

шни

житни

и ш

и-ро

коли

стни

пле

вели

при

цар

евиц

ата. Титус

плю

с е

регистри

ран

в до

за 3

0,7

г/дк

a +

0,1%

Тре

нд в

ъв ф

еноф

аза

на ц

арев

ицата

2-ри

– 6

-ти

лист.

Бази

с –

съдъ

ржа

двете

активн

и ве

щес

тва

римсу

лфур

он 5

00

г/кг +

тиф

енсу

лфур

он м

етил

250

г/к

г. Про

дукъ

т е

селе

ктив

ен,

систем

ен, ве

гетаци

онен

хер

бици

д ре

гистри

ран

при

царе

вица

та,

притеж

аващ

смес

ен с

пектър

на

херб

ицид

но д

ействи

е. Б

азис

е

херб

ицид

сре

щу

едно

годи

шни

те ж

итни

и ш

ирок

олис

тни

и мно

-гогоди

шни

те ж

итни

пле

вели

. Доз

ата

на Б

азис

е 2

– 2

,5 г/д

ка +

0,1

% Тре

нд 9

0. М

омен

тът на

при

ложен

ие н

а Базис

е о

т 2-ри

ли

ст и

не

по-къс

но о

т 6-ти л

ист на

цар

евиц

ата

и в

най-ра

нни

фази

от р

азви

тието

на п

леве

лите.

215

I. Агротехнически м

етодиЗа

да се

постигне висок

агробиологичен и

икономически

ефект от м

ерките, целящи унищ

ожаване на плевелите, е необ-

ходимо прилагане на научен подход. Голям

ото биологично раз-нообразие на плевелите, различната им

чувствителност към съ-

временните хербициди и другите м

етоди за борба с тях налагат систем

но отчитане степента на заплевеляване и вземане на опе-

ративни решения за поддърж

ане на по-ниски нива на плътност. Конкурентоспособността на всеки отделен плевел в агроф

и-тоценозата е резултат от съвкупността от неговите особености: срок на поникване; тем

п на растеж; разм

ер на надземната м

аса; височина и разклоненост на стъблата; ф

орма, разполож

ение и разм

ери на

листата; равнищ

е на

фотосинтетичната

активност; разм

ери, обем

, скорост

на нарастване

и други

свойства на

кореновата систем

а; екологична

пластичност на

плевела; але-

лопатични въздействия

върху културните

растения; вътревидово

генетично разнообразие; коефициент на разм

ножаване и др.

Съврем

енното земеделие разполага с голям

брой методи, все-

ки от които има определени възм

ожности за борба с плевелите.

Най-целесъобразна,

икономически

най-ефективна

и екологич-

но най-безопасна е интегрираната борба срещу плевелите. Тя

включва прилагане на различни м

етоди и средства - механични,

физични, хим

ични, биологични и др., които се съчетават дифе-

ренцирано съобразно състава на плевелната растителност, ико-ном

ическите прагове

на вредност

на плевелите

и конкретните

агроекологични условия. Реализирането на интегрираната борба срещ

у плевелите изисква системното им

отчитане и картотекира-не в рам

ките на цялото сеитбообращение.

При прилагане на интегрирана борба срещ

у плевелите са не-обходим

и компетентност и прецизност. В

секи специалист трябва добре да познава биологичните и екологичните особености на отделните видове плевели и конкурентните им

взаимоотнош

ения с културните растения, същ

ността и ефективността на различните

методи и средства за борба. И

нтегрираната борба с плевелите трябва да бъде извърш

вана навреме и качествено, с подходящ

а и изправна техника. П

ри осъществяване на интегрирана борба

с плевелите

трябва да

се държ

и см

етка и

за нейното

пряко действие и последействие върху зем

еделските култури, другите вредни организм

и, почвеното плодородие и околната среда. Ос-

новна цел на интегрираната борба с плевелите трябва да бъде постигането на високи стопански и иконом

ически резултати, без да се наруш

ава биологичното равновесие в природата, чистотата

рът да е с височина 10-20 cм. М

истрал Екстра 6 ОД м

оже да

се смесва с противош

ироколистните хербициди Каспър 55 ВГ, ПИК и др.

Стелар

– съдърж

а активните

вещества

топрамезон50

г/л и дикамба 160 г/л. П

репоръчва се за борба срещу едногодиш

ните житни и едногодиш

ни и многогодиш

ни широколистни плевели

при царевицата в доза 100 мл/дкa. Хербицидът е високоселекти-

вен към царевицата и се внася във ф

аза 2-ри-6-ти лист на култу-рата и в ранни ф

ази от развитието на плевелите. Двете активни

вещества

взаимно

допълват хербицидното

си действие

срещу

плевелите, което се изразява в тяхното първоначално побеляване, последващ

о от загиване. Препоръчително е С

телар да се използ-ва с адж

уванта ДЕШ

в доза 100 мл/дкa.

Рекорд е хербицидна комбинация м

ежду Келвин топ (125 м

л/дкa) +

Камбио С

Л (200 мл/дкa). Келвин топ съдърж

а активното вещ

ество никосулфурон 43 г/л , а Кам

био СЛ съдърж

а активните вещ

ества бентазон 320 г/л +

дикамба 90 г/л. Благодарение на

комбинацията си от три активни вещ

ествава, Рекорд притежава

три различни механизм

а на действие, което е гаранция за на-деж

дна борба срещу плевелите без риск от резистентност. Д

руго голям

о предимство на технологията е нейната гъвкавост на при-

ложение – едноврем

енно или разделно. При реш

ение за едно-врем

енна борба срещу ж

итни и широколистн плевели оптим

ал-ният м

омент за внасяне е ф

енофаза 2-ри-6-ти лист на царевицата

и едногодишните плевели, и до 15 cм

височина на паламидата

и балура от коренища. П

ри избор за разделно третиране мож

е да бъде извърш

ена борба чрез Камбио срещ

у широколистните

плевели през фаза 2-ри – 4-ти лист на царевицата и последващ

а борба чрез Келвин топ срещ

у житните и балура от коренищ

а до

8-ми

лист на

културното растение.

Комбинацията

от двата

хербицидни препарата

е широкоспектърна

и е високо селективна за царевицата.

Проявите

на хербицидния

ефект

са много бързи, а еф

и-касността

и селектив-

ността не се повлияват негативно

от високи

температури (до 28

0С).

Принципал- съдър-

жа активните вещ

ества

143

на с

елск

остопа

нска

та п

роду

кция

и о

колн

ата

сред

а.

Задъ

лбоч

еното

изуч

аван

е и

твор

ческ

ото

прил

аган

е на

ком

пле-

кса

от р

азно

родн

и метод

и и

мер

опри

ятия

дав

а въ

змож

ност н

а земед

елск

ите

прои

звод

ител

и да

све

дат до

мин

имум

загуб

ите

от

най-вр

едни

я фак

тор

на к

ултурн

ото

земед

елие

- п

леве

лите. Вис

о-ка

та култура

на земед

елие

изи

сква

да се

осъ

знае

осн

овно

то п

ра-

вило

: мно

го п

о-ле

сно, и

коно

мич

ески

по-из

годн

о и

екол

огич

ески

по

-безоп

асно

е зем

едел

ските

земи

да с

е пр

едпа

зват о

т запл

еве-

лява

не, отко

лкото

на в

ече

запл

евел

ените

площ

и да

се

прил

агат

различ

ни м

етод

и за о

гран

ичав

ане

на щ

етите.

Пос

редс

твом

агро

техн

ичес

ките сп

особ

и за огра

нича

ване

на

запл

евел

яван

ето

се да

ва въ

змож

ност на

ку

лтур

ните ра

стен

ия в

най-ви

сока

степе

н да

устоя

ват

на к

онку

ренц

ията н

а пл

евел

ите,

да ги

изпр

евар

ват в св

оето р

азви

тие

и да

се

възпол

зват н

ай-пъл-

ноце

нно

от ф

актори

те н

а ок

олна

та сре

да. Осн

овна

та д

ейно

ст н

а чо

века

по

отглеж

дане

на земед

елск

и ку

лтур

и е на

соче

на и

мен

но

към създа

ване

на такъ

в ко

мпл

екс от услов

ия, ко

йто

да гар

антира

здра

ви, жиз

нени

и к

онку

рентни

пос

еви.

Извър

шва

нето на

се

итба

та на

ца

реви

цата и

слън

чоглед

а в

устано

вени

те оп

тимал

ни ср

оков

е, с

оптимал

на по

севн

а но

рма

и пр

и оп

тимал

но м

ежду

редо

во и

вътре

редо

во р

азстоя

ние

е не

-об

ходи

мо

усло

вие

за тех

ния

добъ

р ра

стеж

и р

азви

тие. З

асетите

по-ран

о от о

птим

ални

я ср

ок к

ултури

пон

иква

т по

-бав

но и

чес

то

плев

елите

ги и

зпре

варв

ат. При

зак

ъсня

ване

на

сеитба

та н

а ца

ре-

вица

та и

слънч

огле

да, ос

обен

о в

случ

аите к

огато

това

съв

падн

е съ

с засу

шав

ане, п

осев

ите

също

изос

тава

т в

развитие

то с

и и

би-

ват по

тисн

ати

от п

леве

лите. Сеи

тбата

с до

брок

ачес

твен

и се

ялки

, ко

ито

постав

ят с

емен

ата

на п

одхо

дяща

дълб

очин

а и

при

опти-

мал

на к

онфигур

ация

на

хран

ител

ната п

лощ, е

пред

постав

ка з

а бъ

рзо

и др

ужно

пон

иква

не, ра

вном

ерен

рас

теж и

изпре

варв

ащо

развитие

спр

ямо

плев

елите.

В р

езултат

на п

рави

лнот

о и

бала

нсир

ано

торе

не р

астежът

на ц

арев

ицата и

слън

чоглед

а се

под

обря

ва и

те

силн

о по

дтис

кат

пони

кващ

ите

по-къс

но п

леве

ли. Ако

тор

енето

на п

осев

ите

се и

з-въ

рши, б

ез д

а бъ

дат ун

ищож

ени

плев

елите, то

дава

отр

ицател

ен

ефек

т. В так

ива случ

аи м

ного о

т пл

евел

ите, о

собе

но т.нар

. ни

тро-

фил

ни (азо

толю

биви

) ви

дове

, ус

вояв

ат хр

анител

ните ве

щес

тва

по-бър

зо о

т ку

лтур

ните р

астени

я. Тор

енето

мож

е да

бъд

е ва

жен

фак

тор

за и

змен

ение

в п

леве

лните

попу

лаци

и. А

грот

ехни

ческ

и-те

и а

гроф

изич

ни м

етод

и са

на

соче

ни къ

м пр

яко

мех

анич

но

или

физ

ично

уни

щож

аван

е на

пле

велн

ите

растен

ия и

на

техн

ите

семен

а и

органи

за

вегетативн

о ра

змно

жав

ане, н

амир

ащи

се в

цата т

рябв

а да

е о

т 2-ри

до

8-ми

лист, ед

ногоди

шни

те ж

итни

до

3-ти-4-ти лис

т, а

едно

годи

шни

те ш

ирок

олис

тни

– до

6-ти

съ-

щин

ски

лист.

Лу

мак

с 53

8 СК

– съ

държ

а тр

и ак

тивн

и ве

щес

тва

375

г/л

S-ме

тол

ахло

р +

125

г/л

тер

бут

илаз

ин +

37,

5 г/л

мезо

три

он. Лу

-мак

с 53

8 СК

е хе

рбиц

ид с вис

ока

селе

ктив

ност к

ъм ц

арев

ицата

и дъ

лъг пе

риод

и гъв

каво

ст н

а пр

илож

ение

. При

лага с

е в

доза

300

- 40

0 мл/

дка

след

сеи

тба

пред

и по

никв

ане

на к

ултура

та за

борб

а ср

ещу

мно

го голя

м бр

ой ед

ногоди

шни

житни

и

едно

-годи

шни

шир

окол

истни

видо

ве п

леве

ли п

ри ц

арев

ицата. С

ъщо

така

мож

е да

се

прил

ожи

и ра

нно

вегетаци

онно

, ко

гато ц

арев

и-ца

та е п

оник

нала

в д

оза 30

0 мл/

дка, н

о до

2-ри

лист н

а житни

те

плев

ели

и/ил

и до

4-ти

лист н

а шир

окол

истните

плев

ели. Р

анно

то

вегетаци

онно

тре

тира

не и

ма

пред

имство

пре

д по

чвен

ото

в ус

-ло

вия

на п

родъ

лжител

но зас

ушав

ане. П

ри р

анно

то вегетац

ионн

о пр

илож

ение

Лум

акс 53

8 СК

контро

лира

доп

ълни

телн

о по

никн

ала

пала

мид

а и

свин

ица

(бутра

к).

Кас

пър

55 В

Г –

съдъ

ржа

активн

ите

вещес

тва

прос

улфур

он 5

0 г/кг

+ 5

00 г/к

г ди

камб

а и

се п

рила

га в

доз

а 30

г/д

ка за

борб

а ср

ещу

едно

годи

шни

те и

мно

гогоди

шни

те ш

ирок

олис

тни

плев

е-ли

. Ка

спър

55

ВГ е

шир

окос

пектър

ен хе

рбиц

ид, ра

зреш

ен за

прил

ожен

ие п

ри ц

арев

ица

от ф

аза

3-ти д

о фаза

8-ми

лист н

а ку

лтур

ата, к

оето д

ава

възм

ожно

ст за

гъвк

аво

прил

ожен

ие. Опти-

мал

на ф

аза

за п

леве

лите с

а от 2

-ри

до 4

-ти

лист н

а ед

ногоди

ш-

ните ш

ирок

олис

тни, и

4-ти

– 6-ти лис

т (роз

етка

) на

пал

амид

ата и

до ц

ъфтеж н

а по

ветица

та. Ка

спър

55

ВГ кон

трол

ира на

д 60

вид

а ва

жни

шир

окол

истни

плев

ели, вк

лючи

телн

о пл

евел

и с

восъ

чен

слой

по

листата (бял

а ло

бода

), ко

ито

са п

отен

циал

ни кон

куре

нти

на ц

арев

ицата. К

аспъ

р 55

ВГ е

смес

им с п

ротиво

житни

те вегет-

ацио

нни

херб

ицид

и Мис

трал

екс

тра, Е

кип

СК, П

ринц

ипал

и д

р.

без пр

ояви

на

антагони

зъм.

Мис

трал

Екс

тра

6 ОД –

съдъ

ржа

активн

ото

вещес

тво

ни-

косу

лфур

он 6

0 г/л. То

ва е

вегетаци

онен

, се

лектив

ен хе

рбиц

ид

за к

онтр

ол н

а ед

ногоди

шни

те и

мно

гогоди

шни

житни

, в

т.ч. и

балур

от к

орен

ища

и ня

кои

шир

окол

истни

плев

ели

при

царе

-ви

цата. Мис

трал

Екс

тра

6 ОД е

нов

а фор

мулац

ия (ОД - м

ас-

лена

дис

перс

ия),

с по

добр

ена

абсо

рбци

я и

по-бър

зо и

ници

ално

де

йствие

. Доз

ата

на п

рило

жен

ие е

от 65

до

75 м

л/дк

а, к

ато

се

прил

ага от ф

аза 1-ви

до

фаза 8-ми

лист н

а ку

лтур

ата, а п

леве

лите

да са по

никн

али. Н

а мак

симал

ен хер

бици

ден

ефек

т мож

е да

се

разчита, к

огато

едно

годи

шни

те ж

итни

пле

вели

не

са з

апоч

нали

да

бра

тят,

шир

окол

истните

да са в стад

ии 2

-ри-4-ти лис

т, а ба

лу-

413

почвата. Прецизното нагласяване на техниката за внасяне на хер-

бициди трябва да осигурява точното им дозиране и равном

ерно разпределение.

Царевицата и слънчогледът се характеризират с ш

ироки меж

-дуредия, с по-м

алък брой растения в реда и с по-голямо вътре-

редово разстояние.

Сравнително

голямото

свободно жизнено

пространство в началните фази от тяхната вегетация създава ус-

ловия за поникване и развитие на много плевели. А

ко този про-блем

не се реши в най-ранните ф

енофази на окопните култури,

той довежда до рязко нам

аляване на добивите, дори в случаи, когато плевелите по-късно бъдат отстранени.

В зависим

ост от срока на засяване на царевицата и слънчо-гледа, в периода от поникването до първото окопаване преоб-ладават плевели от различни биологични групи. П

ри слънчогледа първоначалното заплевеляване е от ранни пролетни плевели като полски синап, ф

асулче, петниста бударица, див овес и др. След

този период площите и на двете култури се заплевеляват главно

от късни пролетни плевели като видовете щир, видовете лобода,

сива и

зелена кощ

рява, кокош

о просо,

свиница. От

многого-

дишните

видове с

най-широко

разпространение и

най-голяма

плътност са поветицата, паламидата, балурът и др.

Вклю

чването на

царевицата и

слънчогледа в

правилни, на-

учнообосновани сеитбообращ

ения, при

които се

редуват пре-

димно с култури със слята повърхност, улеснява борбата срещ

у многогодиш

ните и

късните пролетни

плевели. Еф

ектът от

тези сеитбообращ

ения, обаче,

мож

е да

стане реалност

само

при спазване на технологичните изисквания, насочени към

създаване на посеви, които поникват бързо и друж

но и притежават силна

конкурентоспособност и потенциал за получаване на високи до-биви. В

площи, заплевелени със светлолю

биви плевели, трябва да се предпочитат високорастящ

и и бързо развиващи се сортове

и хибриди. Всяко сеитбообращ

ение трябва да бъде съставено така, че да не дава възм

ожност на нито една биологична група

да се развива безпрепятствено. Известно е, че сеитбообращ

е-нията им

ат не само противоплевелен, но и общ

фитосанитарен

ефект. Те подпом

агат и борбата с неприятелите и причинителите на болести по културните растения.

При наличие на висока степен на потенциално заплевеляване

с късни пролетни плевели на царевицата и слънчогледа е целесъ-образно редуване с преобладаващ

о участие на зимни ж

итни. С

гъстия си тревостой след фаза братене ж

итните култури потискат или правят невъзм

ожно поникването и развитието на късни про-

разено действие срещу този плевел.

Гардоприм П

люс Голд 500 С

К, Стом

п Нов 330 ЕК

и Пен-

диган 330 ЕК и др., описани при слънчогледа се прилагат при същ

ите условия и със същите изисквания и при царевицата.

Много честите пролетни засуш

авания у нас станаха причина на пазара да се предлагат предим

но вегетационни хербициди, чиито еф

икасност в много по-м

алка степен зависи от влажността

на почвата.

През

вегетацията на

царевицата същ

ествува голям

набор от съврем

енни хербициди, с които при подходящ подбор,

успешно м

огат да се контролират всички видове плевели. Екип С

К – съдърж

а 22,5 г/л форамсулф

урон + антидот и се

препоръчва в

доза 200-250

мл/дкa

за контрол

на едногодиш

-ните ж

итни и широколистни плевели, вклю

чително и на балура от сем

ена и коренища. Едногодиш

ните плевели са най-чувстви-телни когато се нам

ират в ранни фази и в интензивен растеж

. Балурът се контролира най-силно при височина 15-25 cм

. В този

интервал от време не трябва да се извърш

ват почвообработки, за да не се нам

али ефекта от хербицида. С

лед третирането са необходим

и 10-14 дни за пълното абсорбиране на Екип СК до

кореновата систем

а на

балура. Срещ

у едногодиш

ните житни

Екип СК е еф

икасен само до началото на братене на плевелите.

Срещ

у кощрява, свиница, палам

ида и балур се препоръчва по-високата доза от 250 м

л/дкa. Екстремно високите тем

ператури (над 30

0С), както и м

ного ниските температури и преовлаж

ня-ването довеж

дат до стресиране на културата и до намаляване

ефикасността на продукта. Лаудис О

Д – съдърж

а 44 г/л тембот

рин + антидот и се пре-

поръчва за контрол на едногодишни и м

ногогодишни ш

ироко-листни и ж

итни плевели в доза 200 мл/дкa. Успеш

но контролира и балур поникнал от сем

ена. Срещ

у коренищния балур, особен-

но този

от мощ

ни ко-

ренища препаратът им

а краткосрочен

потискащ

ефект, с което се заба-

вя неговото

развитие. Лаудис

ОД е

високо-селективен,

системен,

вегетационен хербицид

при царевицата с много

бърз начален ефект. Към

мом

ента на приложение

на Лаудис

ОД цареви-

125

летни

плев

ели.

Обр

абот

ката

на по

чват

а за

сеи

тбат

а на

цар

евиц

а и

слън

чо-

глед

тря

бва да

се ди

фер

енци

ра съо

бразно

хар

актера

на запл

еве-

лява

нето. А

ко в п

лощите пр

еобл

адав

ат къс

ни п

роле

тни

плев

ели

и ос

обен

о ко

рени

щни

и кор

енов

оиздън

кови

вид

ове, н

а ос

вобо

де-

ните стърн

ища

тряб

ва д

а се

извър

шва

незаб

авно

под

мятан

е ил

и дъ

лбок

а ор

ан. В зав

исим

ост от вид

овото

разн

ообр

азие

, степ

ента

на зап

леве

лява

не и

със

тоян

ието н

а по

чвен

а влага, в

лятно

-есе

н-ни

я пе

риод

се

извъ

ршва

едн

офазна

, дв

уфазна

или

мно

гофазна

об

рабо

тка. В

пло

щи, зап

леве

лени

с б

алур

, тр

оско

т и

други

коре

-ни

щни

пле

вели

или

при

смес

ено

запл

евел

яван

е с

коре

нищни

и

коре

ново

издъ

нков

и ви

дове

, пр

и су

хо и

гор

ещо

лято с

е пр

илага

метод

ът н

а из

сушав

ане. А

ко п

очва

та е

вла

жна

и п

реоб

лада

ват

осно

вно

коре

ново

издъ

нков

и пл

евел

и, за пр

едпо

читане

е м

етод

ът

на и

зтощ

аван

е. П

оник

нали

те с

лед

дълб

оката

оран

пле

вели

и с

а-мос

евки

се

унищ

ожав

ат със

сле

дващ

ите

плитки

обр

аботки

. Чре

з тях

се б

лагопр

иятства

и съ

здав

ането

на п

о-до

бро

и отно

сителн

о чи

сто

от пл

евел

ни се

мен

а ле

гло

за ца

реви

цата и

слън

чоглед

а.

Вис

оката

култур

а на

зем

едел

ие и

зиск

ва п

рави

лен

избо

р на

ме-

тод

и по

след

овател

ност в

обр

аботка

та н

а по

чвата, с

ъобр

азен

с:

хара

ктер

а, с

тепе

нта

на з

апле

веля

ване

и в

идов

ото

разн

ообр

азие

на

пл

евел

ите; типа

на

по

чвата

и не

йното

физ

ично

съ

стоя

ние;

мощ

ността на

ху

мус

ния

хори

зонт;

вида

на

по

чвен

ата

повъ

рх-

ност; пр

едшес

твен

ика

и пр

илаган

ите

при

него п

очво

обра

ботки;

конк

ретните

метео

роло

гичн

и ус

лови

я и

изис

кван

ията н

а вс

яка от

застъп

ените в се

итбо

обръ

щен

ието култури

. При

поч

ви с по-тежък

мех

анич

ен с

ъстав

и по

-лош

и физ

ико-мех

анич

ни с

войс

тва,вс

ички

оп

ити

за р

едуц

иран

е на

осн

овна

та, пр

едсе

итбе

ните и

дор

и ве

-гетаци

онни

те о

браб

отки

дов

ежда

т до

нам

аляв

ане

на д

обив

ите.

При

поч

ви с д

обри

вод

но-ф

изич

ни сво

йства (кар

бона

тни, тип

ич-

ни и

сла

бо д

о ср

едно

излуж

ени

черн

озем

и, т

ъмно

сиви

гор

ски

почв

и и

др.)

в пл

ощи, ч

исти о

т ко

рени

щни

и к

орен

овои

здън

-ко

ви пл

евел

и, ос

обен

о в

райо

ни с

ветр

ова

ероз

ия, заслуж

ава

вним

ание

зам

енян

ето

на д

ълбо

ката о

ран

с дъ

лбок

о ил

и пл

итко

ра

зрох

кван

е с пр

одълбо

чители

, бе

з об

ръщан

е на

орн

ия сло

й ил

и отпа

дане

то й

за

няко

лко

годи

ни.

Осо

бено

под

ходя

щи

за о

браб

отка

с ком

бини

рани

маш

ини

са

почв

ите

с ок

ултуре

н ор

ен с

лой

- с

добъ

р стро

еж, бе

з пл

евел

и,

особ

ено

мно

гогоди

шни

, с

лек

до с

редн

о тежък

едн

ород

ен м

е-ха

ниче

н съ

став

, пр

и ин

тенз

ивно

тор

ене.

За у

нищ

ожав

ане

на о

пасн

ите

мног

огод

ишни

пле

вели

в с

ист

емат

а за

инт

егри

рана

бор

ба с

е пр

епор

ъчва

да

се в

ключи

и у

пот

реба

на

то-

на ца

реви

цата до

1-ви

-2-ри

(3-ти) ли

ст и

на житни

пл

евел

и –

1-2

листа

(пре

ди б

ратене

то и

м),

а на

шир

окол

истните

плев

ели

– до

пър

ва д

войк

а съ

щин

ски

листа. А

денг

о е

шир

окос

пектър

ен

херб

ицид

, ко

йто

унищ

ожав

а ил

и си

лно

потиск

а вс

ички

ико

но-

мич

ески

важ

ни ж

итни

и ш

ирок

олис

тни

плев

ели

при

царе

вица

та,

както

и ба

лура

от се

мен

а. Той

има

частич

но д

ействи

е и

върх

у пъ

рвата

вълн

а на

ба

лура

, по

никн

ал от къ

си ко

рени

ща. А

денго

осво

божда

ва ц

арев

ицата от кон

куре

нция

та н

а пл

евел

ите за вод

а,

хран

ител

ни в

ещес

тва

и св

етли

на о

ще

от н

ай-ран

ните ф

еноф

ази

на ку

лтур

ата. Еф

икас

ността на

Аде

нго

е отно

сителн

о по

-мал

ко

зави

сима

от д

ефиц

ита

на в

лага, в

срав

нени

е с

други

почв

енни

хе

рбиц

иди, н

епос

редс

твен

о след

упо

треб

ата

им. Актив

ното в

е-щес

тво

изок

сафлутол, к

оето с

е съ

държ

а и

в Аде

нго, д

опри

нася

пр

епар

атът да

се

ре

активи

ра пр

и вс

яко

след

ващо

овла

жня

ва-

не на

по

чвата, в

прод

ължен

ие на

по

вече

от дв

а мес

еца

след

вн

асян

ето

му. П

репа

ратите М

ерли

н фле

кс и

Аде

нго

притеж

ават

UV-защита, п

орад

и ко

ето

не се

изпа

рява

т и

не се

разгра

жда

т от

пряк

ото

дейс

твие

на слън

чеви

те лъч

и. П

ри б

лагопр

иятни

усло

вия

и по

дход

ящо

запл

евел

яван

е след

при

лагане

то н

а Аде

нго

най-че

с-то н

е се

нал

ага

употре

бата н

а ве

гетаци

онни

хер

бици

ди. Осн

ов-

ното п

реди

мство

на

Аде

нго

пред

Мер

лин

фле

кс с

е из

разява

в

по-вис

оката му еф

икас

ност сре

щу ед

ногоди

шни

те ж

итни

пле

вели

–

видо

вете к

ощря

ва, ко

кошо

прос

о (дар

ажан

), кр

ъвно

про

со и

др

. То

ва с

е дъ

лжи

на в

торо

то а

ктив

но в

ещес

тво

– т

иенк

арба

зон.

Аде

нго

проя

вява

хер

бици

дното

си д

ействи

е в

по-гол

яма

степ

ен

от М

ерли

н фле

кс п

ри п

о-ни

ски

нива

на

почв

ената

влага. А

денго

е по

-под

ходя

щия

т пр

одук

т за р

анно

вегетац

ионн

о тр

етир

ане

от

Мер

лин

фле

кс. Два

та пр

одук

та -

Мер

лин

фле

кс и

Аде

нго

не

тряб

ва д

а се

инк

орпо

рира

т в

почв

ата, к

акто и

не

тряб

ва д

а се

вн

асят с

пол

ивна

та в

ода

при

усло

вия

на к

апко

во н

апоя

ване

. На

поле

тата, на

кои

то и

ма

по-сил

но зап

леве

лява

не

с ко

рени

щен

ба

лур, е

умес

тно

след

уп

отре

-ба

та н

а Мер

лин

фле

кс

или

Аде

нго

по-къс

но

през

вегетаци

ята

да

бъде

из

ползва

н Ек

ип

СК, Мис

трал

6Е

, Ке

л-ви

н то

п, При

нцип

ал,

Титу

с, Б

азис

или

няк

ои

друг про

дукт с ясн

о из

-

611

тални хербициди в извънвегет

ационния период. За целта след при-биране на предш

ественика и сламата е необходим

о да се изчака около 3 - 4 седм

ици, докато тези плевели нарастнат интензивно и достигнат ф

енофаза цъф

теж - за ш

ироколистните, и изметля-

ване - за житните. В

този период у нас се прилагат обикновено тотални систем

ни листни хербициди на база глифозат (Раундъп и

др.). След най-м

алко две седмици от деня на третирането трябва

да последва дълбока оран. Глифозатът гарантира унищ

ожаване

на голяма част от органите за вегетативно разм

ножаване. П

рез следващ

ите години задължително трябва да се провеж

да такава агротехническа и хим

ическа борба с плевелите от тези биоло-гични групи, която да не позволи повторното им

поникване от сем

ена или коренища.

Пролет

ните предсеит

бени обработки обикновено

са плитки

и се подбират в зависимост от културата, характера на запле-

веляването и физичното състояние на почвата. П

ри наличие на коренищ

ни и кореновоиздънкови плевели в този период не бива да се използват дискови оръдия и ф

рези. През пролетта трябва

да се избягва и преораване с обръщане на почвения пласт, за-

щото това води до загуба на влага и опасност от влош

аване на физичните свойства на почвата, а освен това към

повърхността се изваж

дат нови плевелни семена, които излизат по-бавно от

състоянието на покой и поникват обикновено след сеитбата.Вегет

ационните меж

дуредови и вътрередови обработ

ки на про-летните окопни същ

о трябва да се диференцират съобразно вида

и плътността на плевелите и физичното състояние на почвата.

Чрез

навременно

извършване

на окопаванията,

особено на

първото, културите се освобождават рано от конкуренцията на

плевелите и

успяват до

голяма

степен да

реализират своя

по-тенциал. За унищ

ожаване на плевелите, поникнали от сем

ена в защ

итната зона, се използват специални приспособления, които мож

е да се монтират м

ежду органите на култиватора, обработ-

ващ м

еждуредията.

В посевите на слънчогледа и царевицат

а борбата срещ

у плеве-лит

е се води основно с хербициди. Същ

ествуват технологични

и технически

решения

при окопаване

с култиватор

за меж

дуре-дова

обработка да

се извърш

ва едноврем

енно подхранване

с минерални торове и третиране с хербициди в защ

итната зона.II. А

ктуални хербициди при слънчогледа Хим

ическата борба срещу плевелите е важ

но звено от аг-ротехниката на слънчогледа. Еж

егодно почти всички площи за-

сяти със

слънчоглед у

нас се

третират с

по един

или повече

плевели царевичните посеви. В зависим

ост от всяка конкретна ситуация

ферм

ерите могат

да изберат

меж

ду внасянето

само

на почвени или само на вегетационни хербициди, или да реали-

зират обосновани комбинации и систем

и меж

ду тях. Основнит

е почвени хербициди при царевицат

а за предстоящ

ият пролет

ен се-зон на 2013 година са:

Мерлин ф

лекс 480 СК – продукт съдърж

ащ активното вещ

е-ство изоксаф

лутол 240 г/л +

новия антидот ципросулфамид. П

ро-дуктът се препоръчва в доза 42 м

л/дкa, както в периода след се-итба, преди поникване, така и в ранната вегетация на културата и плевелите - до 2-ри – 3-ти лист на царевицата и до 2-ри – 4-ти лист на плевелите. И

зборът на подходящия м

омент за третиране

е в пряка връзка с наличието на влага в почвата и на валежи-

те в периода от сеитбата до поникването. В условия на ранно

засушаване е препоръчително продуктът да се използва в нача-

лото на поникването на културата и плевелите. Мерлин ф

лекс е много ш

ирокоспектърен хербициден препарат, който контролира иконом

ически най-важните едногодиш

ни житни и ш

ироколистни плевели в царевицата, както и балура от сем

ена. Има частично

действие и върху балура, поникнал от къси коренища.

Както е известно активното вещество изоксаф

лутол им

а уни-калното

свойство да

се реактивира

след всяко

следващо

ов-лаж

няване. Резултатите

от наш

и опити

в условия

на капково

напояване и дъждуване, показват най-категорично това уникално

предимство

на Мерлин

флекс.

Почвеният

продукт унищ

ожава

плевелите още преди тяхното поникване и гарантира на култу-

рата липса на конкуренция още в най-ранните ф

ази от нейното развитие.

Аденго съдърж

а активните вещества т

иенкарбазон 90 г/л +

изоксафлут

ол 150 г/л

+ антидота

ципросулфам

ид. Това е

нов хербициден

препарат при царевицата, с въз-мож

ности както за по-чвено, така и за ранно вегетационно

третира-не. Това е предпостав-ка

за по-продълж

ител-ната м

у употреба и за по-продълж

ителна ефи-

касност от

хербицида. Срокът

на внасяне

на продукта е от сеитбата

107

херб

ицид

ни п

репа

рати. Ес

тестве

но и

збор

ът н

а хе

рбиц

ид тря

бва

да б

ъде

мно

го к

онкр

етен

, съ

обра

зно

потенц

иалн

ото

или

реал

но

запл

евел

яван

е на

пло

щите, п

очве

ните и

метео

роло

гичн

и ус

лови

я и

др.

Осн

овни

те

херб

ицид

ни п

репа

рат

и и

тех

ноло

гии,

пре

дназ

наче

ни

за к

онт

рол

на п

леве

лит

е пр

и сл

ънчо

глед

а пр

ез 2

013

г са

сле

днит

е:

От

гру

пат

а на

поч

вени

те

херб

ицид

и:Гард

опри

м П

люс

Голд

500

СК

е ви

соко

селе

ктив

ен х

ерби

ци-

ден

преп

арат. То

й съ

държ

а дв

е ак

тивн

и ве

щес

тва 31

2,5

г/л S-

ме-

тол

ахло

р и

187,5

г/л

тер

бут

илаз

ин, ко

ито

се д

опълва

т по

спе

ктър

на

дей

стви

е и

гара

нтир

ат о

птим

ален

ефек

т ср

ещу

мно

го ш

ирок

сп

ектър

от ед

ногоди

шни

житни

и

едно

годи

шни

шир

окол

истни

плев

ели, к

онку

рира

щи

слън

чоглед

а. С

при

ложен

ието н

а Гард

оп-

рим П

люс

Голд

500

СК

в до

за 3

50 м

л/дк

а, с

лед

сеитба

пре

ди

пони

кван

е на

ку

лтур

ата, пр

и ус

лови

ята

на но

рмал

на по

чвен

а влага, м

оже

да с

е ра

зчита

на д

ълго п

осле

дейс

твие

. Усло

вие

за

сигуре

н хе

рбиц

иден

ефек

т е

и ви

соко

каче

стве

ната о

браб

отка

на

почв

ата, б

ез б

уци

и ра

стител

ни о

статъц

и. Гар

допр

им П

люс

Голд

50

0 СК

е хе

рбиц

ид с

отлич

на с

елек

тивн

ост за с

лънч

огле

да, ка

то

не пр

едиз

викв

а фитоток

сичн

ост

дори

пр

и пр

едоз

иран

е и/

или

при

екстре

мни

кли

матич

ни у

слов

ия, ка

то н

иски

тем

пера

тури

и

интенз

ивни

вал

ежи

след

пръ

скан

е.

Сто

мп

Нов

330

ЕК

и Пен

диган

330

ЕК с

а дв

а хе

рбиц

идни

пр

епар

ата, съ

държ

ащи

330

г/л

пенд

имет

алин

. Пре

поръ

чват се

в

доза 4

00-450

мл/

дкa

след

сеи

тбата

пред

и по

никв

ането

или

в на

чало

то н

а ве

гетаци

ята на

слънч

огле

да и

до

2-ри

лис

т на

пле

ве-

лите. Актив

ното в

ещес

тво

контро

лира

гол

ям б

рой

едно

годи

шни

житни

и

няко

и шир

окол

истни

видо

ве. Сто

мп

нов

330

ЕК се

пр

илага в но

рмал

на д

оза, сам

остоятел

но п

реди

пон

иква

нето, ил

и в ни

ска

доза (23

0 мл/

дкa) п

рез ве

гетаци

ята, съв

мес

тно

с Пул

сар

при

Клиъ

рфий

лд тех

ноло

гията.

Дуа

л го

лд 9

60 Е

К съ

държ

а 96

0 г/л

s-ме

тол

ахло

р. П

рила

га с

е след

сеи

тбата, п

реди

пон

иква

нето н

а слън

чоглед

и ц

арев

ица, в

до

за 150

мл/

дка ср

ещу ед

ногоди

шни

житни

в т. ч. б

алур

от се

ме

и ня

кои

шир

окол

истни

плев

ели.

Лину

рон- съ

държ

ащите

херб

ицид

ни пр

епар

ати

Афал

он 45

СК, Л

инур

екс

50 С

К и

др. са

отдав

на у

твър

дени

за

употре

ба

в пе

риод

а след

сеи

тбата, п

реди

пон

иква

нето н

а слън

чоглед

а и

плев

елите. П

рила

гат се

в д

оза

250

– 30

0 мл/

дкa

и ко

нтро

лира

т ос

новн

ите

шир

окол

истни

плев

ели

при

тази

култура

. З

а ко

нтро

л на

жит

нит

е пл

евел

и се

изп

олзв

а го

лям

набо

р от

ве-

гет

ацио

нни

херб

ицид

и, п

о-ва

жни

те

от к

оит

о са

:

по-м

алка

степе

н се

вли

яе о

т засу

шав

ане.

Пре

з 20

13 г. но

вите хиб

риди

на фир

ма Пио

нер

по тази

техн

о-ло

гия са

изц

яло на

пазар

а. Тези хи

брид

и са

с пов

ишен

а толе

рант-

ност към

стр

есов

и фак

тори

и с устой

чиво

ст н

а ман

а. Р

езултатите

от н

аши

опити

през 2

011

и 20

12 год

ина, с

нов

ите

хомоз

иготни

хи

брид

и, ка

кто

и вн

едря

ване

то им

в

шир

оката

прак

тика

пр

ез

2012

год

., по

казаха

вис

ока толе

рантно

ст към

резев

оарн

ите см

еси

на Ек

спре

с 50

СГ

с ре

гистри

рани

те пр

отив

ожитни

хе

рбиц

иди

при

слън

чоглед

а.Най

-доб

ър е

фек

т от Е

кспр

ес 5

0 СГ

се п

олуч

ава

срещ

у ак

-тивн

о ра

стящ

и пл

евел

и в

по-ран

ни ф

ази. С

рещу

свин

ицата

мак

-си

мал

ен е

фек

т се

пол

учав

а пр

и тр

етир

ане

във

2-ри

– 6

-ти

лист,

а ср

ещу

пала

мид

ата

– пр

и ви

сочи

на на

ра

стен

ията 10

-15

cм.

Третир

ането

на слънч

огле

да тря

бва да

при

ключи

до

8-ми

лист за

да с

е из

бегне

„ефек

та н

а ча

дъра

”. При

бавя

нето н

а пр

илеп

ите-

ля Т

ренд

90

в 0,1%

под

обря

ва зна

чителн

о хе

рбиц

идни

я еф

ект

на п

роду

кта, к

ато

спом

ага

рабо

тния

т ра

зтво

р да

се

разпре

дели

ра

вном

ерно

въ

рху

растител

ните ча

сти

и да

не

се

оттича

по

д фор

мата

на ка

пки. Пол

зите от пр

илеп

ител

я се

пр

оявя

ват

най-

силн

о ср

ещу

плев

ели, к

оито с

а заторм

озен

и от с

ушата, н

иски

те

темпе

ратури

или

дру

г стре

сов

фак

тор, к

акто и

при

пле

вели

, чи

-ято

повъ

рхно

ст се

покр

ива тр

удно

пор

ади

влас

инки

или

вос

ъчен

на

леп

(лоб

ода, с

вини

ца, па

ламид

а). Пос

редс

твом

Екс

прес

50

СГ

се к

онтр

олир

ат н

ад 5

0 ви

да ш

ирок

олис

тни

плев

ели. Е

кспр

ес 5

0 СГ

тряб

ва д

а се

изпол

зва

при

друж

но п

оник

нали

, ра

вном

ерни

по

севи

, пр

и ко

ито

и на

й-мал

ките р

астени

я тр

ябва

да

са м

ини-

мум

2-ри

същин

ски

лист.

III.

Акт

уалн

и хе

рбиц

иди

при

царе

вица

таЗа

да

е в

състоя

ние

царе

вица

та д

а ре

ализ

ира

огро

мни

я си

пр

одук

тиве

н по

тенц

иал, е

нео

бход

имо

да с

е из

вежда

ефик

асен

ко

нтро

л ср

ещу

плев

е-ли

те. Меж

ду ком

плек

са

от мер

ки за огра

нича

-ва

не в

редн

ото

влия

ние

на

плев

елите,

херб

и-ци

дния

т ко

нтро

л заем

а ос

новн

о мяс

то. И п

рез

2013

г.

на бъ

лгар

ския

па

зар

ще

е на

лице

до

статъч

но

голя

м

из-

бор

от п

роду

кти, кои

то

да ос

игур

ят чи

сти

от

89

Стратус ултра – съдърж

а активното вещество 100 г/л цих-

локсидим и при слънчогледа се препоръчва в доза 200 мл/дкa за

борба срещу едногодиш

ните и многогодиш

ните житни плевели,

вкл. и балур от коренища. Н

аши опити показват, че при доза

от 300 мл/дкa С

тратус ултра потиска дори троскота до края на вегетацията на слънчогледа. С

тратус ултра е вегетационен систе-мен хербицид. П

родуктът има висока селективност към

слънчо-гледа и не предизвиква стрес върху него дори след прилож

ение в двойни дози. О

птималният м

омент на внасяне на хербицида

е 3-ти – 5-ти лист на едногодишните ж

итни и 10-20 см височи-

на на балура. Фазата на културата в м

омента на третирането е

без значение. Пръскането със С

тратус ултра привечер или при мрачно врем

е подобрява хербицидното му действие. Резултатите

от друг наш опит, с м

ного силно заплевеляване от коренищен

балур на слънчогледови площи, отглеж

дани по технологията Кли-ърф

ийлд, показват че е целесъобразо към П

улсар да се добави 100-150 м

л/дка Стратус ултра, за да се осъщ

естви пълен контрол и върху този плевел.

Фузилад Ф

орте – съдържа 150 г/л ф

луазифоп-П

-бутил +

при-лепител и се препоръчва в доза 80 м

л/дкa срещу едногодиш

ните житни плевели и 100- 130 м

л/дкa срещу м

ногогодишните ж

итни, в т.ч. и срещ

у балура от коренища. Ф

узилад Форте е херби-

цид с отлична селективност, който

стопира растеж

а на

плевелите веднага

след аб-

сорбирането му (до 1 час),

след което дълбоко проник-ва

в подзем

ните коренищ

а (ризом

и) на

многогодиш

ни-те ж

итни плевели.Ажил

100ЕК -

съдържа

100 г/л

пропаквизафоп

+

сърфакт

ант. А

жил

100ЕК е

вегетационен хербицид

за борба

с едногодиш

ни и

многогодиш

ни житни плеве-

ли при

слънчогледа. Срещ

у едногодиш

ни житни плевели

и срещу балура при слънчо-

гледа се прилага в доза 80 мл/дка във ф

аза 3-5 лист на плевелите (10-20 см

височи-

на на балура). През последните няколко години в Б

ългария ежегодно нара-

ства дела на слънчогледови хибриди по технологиите Клиърфий-

лд и SUN-Експрес.

Клиърфийлд технологията се реализира с общ

ите усилия на фирм

а БАСФ

и на повече от десет семенарски ком

пании, които са

на българския

пазар и

произвеждат

слънчогледови сем

ена, устойчиви на им

азамокс.

Пулсар 40 съдърж

а 40 г/л имазамокс. Той е системен листен

хербицид, с почвено последействие. Пулсар 40 е ш

ирокоспектъ-рен хербицид, който се използва за борба с едногодиш

ни житни

и широколистни плевели, както и срещ

у балур от семена и ко-

ренища. П

рилага се само при им

итолерантни хибриди слънчо-глед, в доза 120 м

л/дка, във фаза 2-ри – 4-ти лист на културата.

Партньорски на ф

ирма B

ASF сем

енарски компании работят

върху нова ”версия” на Клиърфийлд технология. Усилията са на-

сочени към създаване на хибриди с ощ

е по- високи продуктив-ни възм

ожности и за по-безпроблем

но преодоляване на стреса преизвикан

от хербицида

в екстрем

ни за

културата условия.

Първите експерим

ентални резултати по тази усъвършенствувана

технология са изключително обнадеж

даващи.

Експрес SU

N технологията

е технология

с внедряване

на устойчиви

на т

рибенурон (SU

) слънчогледови

хибриди. Техно-логията

има

вече осем

годишна

история. Посредством

Express

SUN-технологията,

осъществявана

чрез хербицидния

препарат Експрес

50 СГ

се контролират

видове като

паламида,

татул, свиница, черно куче грозде и м

ного други. Хербицидът Експрес 50 С

Г е системен листен, съдърж

ащ 500 г/кг т

рибенурон-метил

и се прилага в доза 4 г/дкa. Новото поколение слънчогледови

хибриди по тази технология - PR64 LE

19 , PR64 LE

20 , PR64 LE

25 и PR

64 LE11

са с много по-високо ниво на толерантност спрям

о хербицида дори при екстрем

ни, стресови условия, причинени от абиотич-ни ф

актори. Те са хомозиготни хибриди, притеж

аващи устойчи-

вост и към всички раси на м

аната по слънчогледа; устойчивост на синя китка от най-агресивните раси разпространени у нас; устойчивост към

фом

опсис и склеротиния. Те се отличават с ви-сока добивност и с високо м

аслено съдържание.

Слънчогледовите

хибриди по

тази технология

са по-студоу-

стойчиви и позволяват по-ранна сеитба, с което се повишават

възмож

ностите за по-дружно поникване и създаване на по-конку-

рентни посеви с по-висок потенциал за добиви. Тъй като Експрес 50 С

Г е вегетационен хербицид, неговата ефикасност в м

ного

29

аерация на почвата, свързана с нарушение на водно-въздушния и топлинния баланс в почвата, понижен достъп на кислород до корените, което води до нама-ляване на плътността им и дъл-бочината на коренообитаемия почвен слой . уплътняването на почвата води до намаляване и на водопроницаемостта й и на потенциала на повърхностния отток, с което се повишава ин-тензитетът на водно-ерозионните процеси и рискът от наводне-ния .

Почвеното запечатване през последните години се оценява като съществена, глобална за-плаха за пълно унищожаване на почвите . Запечатани са почви, трайно застроени за селищ-но изграждане, промишлено и инфраструктурно строител-ство, търговски и транспортни участъци, пътна и железопътна мрежа и др . в периода 1990 - 2000 г . отнемането на земя за такива нужди е около 1000 км2 /год или 275 000 ха /ден за територията на 27-те стра-ни членки на ЕС . Процентът на трайно застроените площи на-раства до 5,7 % (от 176 000 до повече от 186 000 км2 .) . За българия трайно застроените площи представляват около 5 % от общата територия (над 560 000 ха), но има райони къ-дето тези площи са значително по-високи . През последните 20 години за Европа застроените

територии са се увеличили с 20 %, докато населението едва с 6 % . в българия темпът на нарастване на почвеното запе-чатване е по-слаб, но в същото време намалява и общата чис-леност на населението, т .е . за-печатаната площ, отнесена към един жител, нараства с по-ви-соки темпове . Процесът е по-силно изразен за крайбрежните райони и курортните селища, където строителството бележи най-висок ръст .

Заключение развитието на устойчиви зе-

меделски системи, които да удовлетворяват настоящите и бъдещите нужди на човечество-то, като съхраняват в дълготра-ен аспект почвените функции, изисква познаване на ограни-ченията и потенциала за полз-ване на почвените ресурси . Ограничаването на почвено-де-градационните процеси в земе-делските земи е възможно чрез прилагане на добри земеделски практики, включващи комплекс от мерки с почвозащитно и от-токорегулиращо действие за ин-тегрирано опазване на почвите и водите, специфично за даде-ни почвено-климатични и топо-графски условия, с цел:осигуряване на защитна

покривка на почвената повърх-ност от растителност или рас-тителни остатъци в периодите с висока ерозионност на валежи-те и вятъра;

повишаване на инфилтра-ционната способност на поч-вата;поддържане и възстановя-

ване на структурата на почвата; повишаване на запасите от

почвено органично вещество;използване на машини и

технологии за почвообработки с минимален натиск върху поч-вената повърхност;използване на растителни-

те остатъци от полските сеит-бообороти за брикетиране, из-гаряне в специални пещи, като суровина за различни промиш-лени производства и др ., вмес-то директното им изгаряне на полето; премахване на условията

за вторично засоляване (напо-яване с високоминерализирани подпочвени води, естествено или антропогенно предизвикано влошаване на условията за дре-ниране на интензивно напоява-ните терени, неблагоприятна и несъобразена с хидромелиора-тивните и почвените условия структура на обработваемата площи)премахване на условията

за антропогенно вкисляване на почвата (повърхностно преов-лажняване, небалансирано ми-нерално торене)премахване на условията

за натоварвания на почвите с тежки метали и металоиди (пре-парати за растителна защита, поливни води, утайки и други) .

34áð. 2, 2010 ã., ñï. „Çåìåäåëèå ïëþñ”

Ë Ôӂ˜Â. ¬ »ÒÔ‡Ìˡ  ÓÍÓÎÓ 4 000 Í„/‰Í‡, ‚ ¡ÂÎ-„ˡ 3 600 Í„/‰Í‡, ‚ ÃÂÍÒËÍÓ - 3 200 Í„/‰Í‡, – Ó-¡ - 2 900 Í„/‰Í‡, flÔÓÌˡ - 2 840 Í„/‰Í‡, “ÛˆËˇ -2 400 Í„/‰Í‡, »Ú‡Îˡ - 1 940 Í„/‰Í‡.

¬ ¡˙΄‡Ëˇ ˇ„Ó‰ÓÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ Ì Â̇ ÌË‚Ó (Ú‡·Î. 2). œÂÁ ÔÓÒΉÌËÚ „Ó‰ËÌËÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ Ì‡ ̌ „Ó‰Ó‚Ë ÔÎÓ‰Ó‚Â ÒÔ‡‰-̇ ‰‡ÒÚ˘ÌÓ, ͇ÚÓ ÔÂÁ ÓÚ‰ÂÎÌË „Ó‰ËÌË Ì‡‡Ì‡ÎËÁˇÌˡ ÔÂËÓ‰ Ò ̇·Î˛‰‡‚‡Ú ÒΉ-ÌËÚ ÚẨÂ̈ËË. œÂÁ Ô˙‚ËÚ ÚË „Ó‰ËÌËÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ Ò Á‡‰˙ʇ Ò‡‚ÌËÚÂÎÌÓ̇ ‰ÌÓ ÌË‚Ó, ÒΉ ÍÓÂÚÓ Ëχ ˇÁÍÓ ÔÓ‚Ë-¯‡‚‡Ì - 15 574 Ú ˇ„Ó‰Ë (2002), ÔÓÒÎÂ-‰‚‡ÌÓ ÓÚ ÔÓÒÚÂÔÂÌÌÓ Ì‡Ï‡Îˇ‚‡Ì ̇ ÔÓ-ËÁ‚‰ÂÌËÚ ÍÓ΢ÂÒÚ‚‡, Á‡ ‰‡ ‰ÓÒÚË„Ì‡Ú 5964 Ú ÔÂÁ 2007 „. œÎÓ˘ËÚÂ, Á‡ÂÚË Ò ˇ„Ó-‰Ó‚Ë Ì‡Ò‡Ê‰ÂÌˡ ‚ Òڇ̇ڇ Ò˙˘Ó ̇χ-Ρ‚‡Ú Á̇˜ËÚÂÎÌÓ - ÓÚ 18 490 ‰Í‡ (1998)‰Ó 12 400 ‰Í‡ (2007), ‡ ÔÂÁ ÓÒڇ̇ÎËÚ„ӉËÌË ‚‡Ë‡Ú ‚ Ò‡‚ÌËÚÂÎÌÓ ̄ ËÓÍË „‡-ÌˈË. — ̇È-„ÓÎˇÏ ‡ÁÏ ҇ ÔÂÁ 2003 „. - 25 367‰Í‡. «‡ÔӘ̇ÎÓÚÓ Ì‡Ï‡Îˇ‚‡Ì ̇ ÔÎÓ˘ËÚÂ, Á‡Ò‡‰ÂÌËÒ ˇ„Ó‰Ë ÓÚ Ì‡˜‡ÎÓÚÓ Ì‡ 2004 „. ÔÓ‰˙Îʇ‚‡ Ë ÔÂÁ2005 „. œÂÁ 2004 „. Ó·˘ËÚ ÔÎÓ˘Ë, Á‡ÂÚË Ò ̌ „Ó‰Ë Ò‡19 657 ‰Í‡ (Ò 22 % ÔÓ-χÎÍÓ ‚ Ò‡‚ÌÂÌËÂ Ò 2003 „.),ÔÓËÁ‚‰ÂÌË Ò‡ 11 504 Ú ˇ„Ó‰Ë, ‡ ÔÓÎÛ˜ÂÌˡ Ò‰Ẩӷ˂  585 Í„/‰Í‡ ŒÚ ÔÓËÁ‚‰ÂÌË 11 212 Ú ˇ„Ó‰Ë

ÔÂÁ 2003 „. ÍÓ΢ÂÒÚ‚ÓÚÓÔÂÁ 2007 „.  ÒÔ‡‰Ì‡ÎÓ ‰Ó 5964 Ú. œË˜ËÌËÚ Á‡ ÚÓ‚‡ Ò‡Á̇˜ËÚÂÎÌÓÚÓ Ì‡Ï‡Îˇ‚‡Ì ̇ÔÎÓ˘ËÚÂ, ÌÂÁ‡‰Ó‚ÓÎËÚÂÎÌËÚÂË ÌÂÒÚ‡·ËÎÌË ‰Ó·Ë‚Ë ÓÚ Â‰Ë-Ìˈ‡ ÔÎÓ˘ Ë ÒÓÚÓ‚‡Ú‡ ÒÚÛÍ-ÚÛ‡, ÍÓˇÚÓ ÓÚ ÏÌÓ„Ó „Ó‰ËÌË Ì ÓÒ˙‚ÂÏÂÌˇ‚‡Ì‡. œÂÁ ‡Á-„ÎÂʉ‡Ìˡ ÔÂËÓ‰ ‰Ó·Ë‚˙Ú ÂÚ‚˙‰Â ÌËÒ˙Í Ë ‚‡Ë‡ ‚ ¯Ë-ÓÍË „‡ÌËˆË ÓÚ 424 Í„/‰Í‡ÔÂÁ 1998 „. ‰Ó 732 Í„/‰Í‡ÔÂÁ 2001 „., Á‡ ‰‡ ‰ÓÒÚË„ÌÂÔÂÁ 2007 „. ‰Ó·Ë‚Ë ·ÎËÁÍË ‰ÓÚÂÁË ‚ ̇˜‡ÎÓÚÓ Ì‡ ÔÂËÓ‰‡.¬˙ÔÓÒ˙Ú Á‡ Ó·ÌÓ‚ˇ‚‡Ì ̇

ÒÓÚÓ‚ËˇÚ Ò˙ÒÚ‡‚  ÚÛ‰ÂÌ. ¬˙ÔÂÍË „ÓÎÂÏËÚ ÛÒÔÂ-ıË Ì‡ Ò‚ÂÚӂ̇ڇ ÒÂÎÂÍˆËˇ, ‚˙ÁÏÓÊÌÓÒÚËÚ Á‡ ËÌÚ-Ó‰ÛÍˆËˇ ̇ Ô‡ÚÂÌÚÓ‚‡ÌË ÒÓÚÓ‚Â Û Ì‡Ò, ‰ÓË Ë Ò‡ÏÓÁ‡ ÒÓÚÓËÁÛ˜‡‚‡Ì ҇ Ó„‡Ì˘ÂÌË. œÓÎÛ˜ÂÌËÚ Â-

ÁÛÎÚ‡ÚË Ì Ò˙ÓÚ‚ÂÚÒÚ‚‡Ú ̇ ÔÓÚÂ̈ˇÎÌËÚ ‚˙ÁÏÓÊ-ÌÓÒÚË Ì‡ ¡˙΄‡Ëˇ - ·Î‡„ÓÔˡÚÌË ÍÎËχÚ˘ÌË Ë ÔÓ-˜‚ÂÌË ÛÒÎӂˡ, ̇΢ˠ̇ ‚ËÒÓÍÓÂÙÂÍÚË‚ÌË ÒÓÚÓ-‚Â Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËË.

Õ.Ò. ¬ÂÒÂÎ͇ ¿Õ“ŒÕŒ¬¿»ÌÒÚËÚÛÚ ÔÓ ÁÂωÂÎË -  ˛ÒÚẨËÎ

ŒÚ‰ÂÎ ìfl„Ó‰ÓÔÎÓ‰ÌË ÍÛÎÚÛËî -  ÓÒÚËÌ·Ó‰

ƒŒ ¿¬“Œ–»“≈»«»— ¬¿Õ»fl «¿ Œ‘Œ–ÃflÕ≈ Õ¿ —“¿“»»“≈ «¿ Œ“œ≈◊¿“¬¿Õ≈ ¬ —œ»—¿Õ»≈ ì«≈Ã≈ƒ≈À»≈ œÀfi—„·‚ËÂ:  ‡ÚÍÓ, ÔÓ ‚˙ÁÏÓÊÌÓÒÚ Á‡ ‰ËÌ Â‰, ̇ÔËÒ‡ÌÓ Ò Â‰Ó‚ÌË (χÎÍË)·ÛÍ‚Ë—Ú‡Úˡ: Ó·ÂÏ˙Ú ‰‡ Ì Ô‚˯‡‚‡ 8 ÒÚ‡ÌËˆË (1800 Á͇̇ ̇ ÒÚ‡Ìˈ‡) ‚ Ú.˜. Ú‡·ÎˈË, ÙË„ÛË,ÒÌËÏÍË(Á‡ Ô‰ÔÓ˜Ëڇ̠ÓÚ ‡‚ÚÓ‡);

ˆËÚˇÌÂÚÓ Ì‡ ÎËÚ‡ÚÛÌË ËÁÚÓ˜ÌËˆË ‰‡  ҇ÏÓ ‚ ÚÂÍÒÚ‡ (‡‚ÚÓ, „Ó‰Ë̇); ÔÓÔÛΡÌÓ Ó·ˇÒÌˇ‚‡Ì ̇ ÒÔˆËÙ˘ÌË Ì‡Û˜ÌË ÚÂÏËÌË; ÒıÂÏË Ë „‡ÙËÍË ‰‡ Ò‡ ‚ .eps ËÎË .jpg ÙÓÏ‡Ú ËÁÏÂËÚÂÎÌËÚ ‰ËÌËˆË ‚ ÚÂÍÒÚ‡, Ú‡·ÎˈËÚÂ, ÙË„ÛËÚÂ Ë ‰. ‰‡ Ò‡ ̇ÔËÒ‡ÌË Ò‡ÏÓ Ì‡ ÍËËÎˈ‡; ËÏÂÚÓ Ë Ù‡ÏËÎˡڇ ̇ ‡‚ÚÓËÚÂ, ̇ۘÌËÚ ÒÚÂÔÂÌË Ë Á‚‡Ìˡ Ë ËÌÒÚËÚÛˆËËÚÂ, Í˙‰ÂÚÓ ‡·ÓÚˇÚ,‰‡ ·˙‰‡Ú ‚ ͇ˇ ̇ χÚ¡·.

œÂ‰ÒÚ‡‚ˇÌÂ: ̇ E-mail: zemedelieplius@mail.bg, ËÎË Ì‡ ‰ËÒÍ Ì‡ ‡‰ÂÒ: ÇËÂÚ‡ ÃËÎÓ¯Ó‚‡, ÊÍ ìÀ‡„‡î, ·Î. 50, ‚ı. ¡, 1612 —ÓÙˡ

89

Стратус ултра – съдърж

а активното вещество 100 г/л цих-

локсидим и при слънчогледа се препоръчва в доза 200 мл/дкa за

борба срещу едногодиш

ните и многогодиш

ните житни плевели,

вкл. и балур от коренища. Н

аши опити показват, че при доза

от 300 мл/дкa С

тратус ултра потиска дори троскота до края на вегетацията на слънчогледа. С

тратус ултра е вегетационен систе-мен хербицид. П

родуктът има висока селективност към

слънчо-гледа и не предизвиква стрес върху него дори след прилож

ение в двойни дози. О

птималният м

омент на внасяне на хербицида

е 3-ти – 5-ти лист на едногодишните ж

итни и 10-20 см височи-

на на балура. Фазата на културата в м

омента на третирането е

без значение. Пръскането със С

тратус ултра привечер или при мрачно врем

е подобрява хербицидното му действие. Резултатите

от друг наш опит, с м

ного силно заплевеляване от коренищен

балур на слънчогледови площи, отглеж

дани по технологията Кли-ърф

ийлд, показват че е целесъобразо към П

улсар да се добави 100-150 м

л/дка Стратус ултра, за да се осъщ

естви пълен контрол и върху този плевел.

Фузилад Ф

орте – съдържа 150 г/л ф

луазифоп-П

-бутил +

при-лепител и се препоръчва в доза 80 м

л/дкa срещу едногодиш

ните житни плевели и 100- 130 м

л/дкa срещу м

ногогодишните ж

итни, в т.ч. и срещ

у балура от коренища. Ф

узилад Форте е херби-

цид с отлична селективност, който

стопира растеж

а на

плевелите веднага

след аб-

сорбирането му (до 1 час),

след което дълбоко проник-ва

в подзем

ните коренищ

а (ризом

и) на

многогодиш

ни-те ж

итни плевели.Ажил

100ЕК -

съдържа

100 г/л

пропаквизафоп

+

сърфакт

ант. А

жил

100ЕК е

вегетационен хербицид

за борба

с едногодиш

ни и

многогодиш

ни житни плеве-

ли при

слънчогледа. Срещ

у едногодиш

ни житни плевели

и срещу балура при слънчо-

гледа се прилага в доза 80 мл/дка във ф

аза 3-5 лист на плевелите (10-20 см

височи-

на на балура). През последните няколко години в Б

ългария ежегодно нара-

ства дела на слънчогледови хибриди по технологиите Клиърфий-

лд и SUN-Експрес.

Клиърфийлд технологията се реализира с общ

ите усилия на фирм

а БАСФ

и на повече от десет семенарски ком

пании, които са

на българския

пазар и

произвеждат

слънчогледови сем

ена, устойчиви на им

азамокс.

Пулсар 40 съдърж

а 40 г/л имазамокс. Той е системен листен

хербицид, с почвено последействие. Пулсар 40 е ш

ирокоспектъ-рен хербицид, който се използва за борба с едногодиш

ни житни

и широколистни плевели, както и срещ

у балур от семена и ко-

ренища. П

рилага се само при им

итолерантни хибриди слънчо-глед, в доза 120 м

л/дка, във фаза 2-ри – 4-ти лист на културата.

Партньорски на ф

ирма B

ASF сем

енарски компании работят

върху нова ”версия” на Клиърфийлд технология. Усилията са на-

сочени към създаване на хибриди с ощ

е по- високи продуктив-ни възм

ожности и за по-безпроблем

но преодоляване на стреса преизвикан

от хербицида

в екстрем

ни за

културата условия.

Първите експерим

ентални резултати по тази усъвършенствувана

технология са изключително обнадеж

даващи.

Експрес SU

N технологията

е технология

с внедряване

на устойчиви

на т

рибенурон (SU

) слънчогледови

хибриди. Техно-логията

има

вече осем

годишна

история. Посредством

Express

SUN-технологията,

осъществявана

чрез хербицидния

препарат Експрес

50 СГ

се контролират

видове като

паламида,

татул, свиница, черно куче грозде и м

ного други. Хербицидът Експрес 50 С

Г е системен листен, съдърж

ащ 500 г/кг т

рибенурон-метил

и се прилага в доза 4 г/дкa. Новото поколение слънчогледови

хибриди по тази технология - PR64 LE

19 , PR64 LE

20 , PR64 LE

25 и PR

64 LE11

са с много по-високо ниво на толерантност спрям

о хербицида дори при екстрем

ни, стресови условия, причинени от абиотич-ни ф

актори. Те са хомозиготни хибриди, притеж

аващи устойчи-

вост и към всички раси на м

аната по слънчогледа; устойчивост на синя китка от най-агресивните раси разпространени у нас; устойчивост към

фом

опсис и склеротиния. Те се отличават с ви-сока добивност и с високо м

аслено съдържание.

Слънчогледовите

хибриди по

тази технология

са по-студоу-

стойчиви и позволяват по-ранна сеитба, с което се повишават

възмож

ностите за по-дружно поникване и създаване на по-конку-

рентни посеви с по-висок потенциал за добиви. Тъй като Експрес 50 С

Г е вегетационен хербицид, неговата ефикасност в м

ного

продължение от стр 20

брой

3/ 2

013

ЗЕМЕ

ДЕЛИ

ЕПЛЮ

С

30

лозе

и в

ино

Даниела Димитрова, ИЛВ – Плевен

Десертното гроздопроизводство в България –възможности за развитие(продължава от бр. 1)

Съществуващите предимства на десертното гроздопроизводство, като обективни дадености с нереализиран потенциал, предопределят до го-ляма степен позитивната нагласа на анкетирани-те специалисти по отношение на възможностите за бъдещото му развитие. въпреки че стойности-те на индивидуалните експертни оценки обхващат целия допустим от изследването интервал, модата се движи в границите от 4 до 6, с преобла-даващи случаи на повтаряемост на стойност 6 . разположението на получените средни стойности на ранговете на значимост (4 .2-5 .3) е изцяло в горната част на рейтинговата скала, което доказва по безспорен начин наличието на предпоставки за повишаване конкурентоспособността на про-изводството на десертно грозде в страната (фиг . 3) . С най-голяма степен на значимост са оце-нени възможностите за ползване на средства от европейските фондове, предвидени по мерките от ПрСр – мярка 112 “Създаване на стопанства на млади фермери”, мярка 121 “Модернизиране на земеделските стопанства”, където се подкрепя конкретно създаването на лозови насаждения с десертни сортове, мярка 141 “Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструкту-риране” и мярка 214 “агроекологични плащания” .

Със средно претеглена оценка в размер на 4 .9 на второ място експертите поставят възможност-ите за осъществяване на маркетингови проучва-ния с цел определяне на потребителските вкусове и нагласи и идентифицирането на стратегически експортни пазари, като стимули със силно въз-действие върху предприемаческата активност в

сектора . Следващата група обхваща предпоставките с

ранг на значимост между 4 .6 и 4 .8 . тук отново во-дещо място заемат възможностите за финансово подпомагане на десертното гроздопроизводство, този път под формата на подкрепа на доходите по линия на директните плащания на площ, пре-доставяни от фондовете на Общността . Със съ-щата сила на положително въздействие е оценена схемата на Държавен фонд “Земеделие” за ин-вестиционно кредитиране на растениевъдството, в чийто обхват се включва и финансирането на проекти за създаване на десертни лозя при срок на погасяване на кредита до 114 месеца, в т .ч . гратисен период до 48 месеца, както и кредити-ране на проекти за възстановяване на плододава-щи десертни лозя със срок на погасяване до 60 месеца, вкл . гратисен период до 24 месеца . като фактор с равностойна сила на въздействие на из-точниците за подпомагане на десертното лозар-ство, се откроява и повишената информираност и облекчаване достъпа на гроздопроизводителите до отпусканите финансови средства .

Съществуващите резерви за изграждане на конкурентна сортова структура на десертното гроздопроизводство в страната от местни, новосе-лекционирани и интродуцирани десертни сортове грозде, със срок на узряване, покриващ периода от средата на месец юли до края на месец ок-томври, едновременно с възможностите за произ-водство на лозов посадъчен материал от желаните сортове, получават средно претеглена оценка в размер на 4 .6, при минимална стойност на оцен-ките, съответно 3 и 2, максимална 6 и мода съ-ответно 6 и 5 .

Източник: анкетни данниФиг. 3. Възможности за повишаване конкурентоспо-

собността на десертното гроздопроизводство, ранг на значимост

Източник: анкетни данниФиг. 4. Заплахи за развитие на десертното гроздопро-

изводство, ранг на значимост

31

Експертите отдават еднакво значение на въз-можностите за подобряване условията на пазарна реализация, чрез понижаване тежестта на разхо-дите по съхранение на продукцията, транспорт и организация на дистрибуционните канали, по-средством създаване на Организации на произво-дителите (4 .5), повишаване доходността на заетите в сектора (4 .5) и създаване на устойчив ръст в производителността (4 .4) .

Вариацията в индивидуалните експертни оценки на заплахите за бъдещото развитие на десертното гроздопроизводство е значително по-голяма от установената спрямо стимулите оценъчна стойност на отделните елементи . Мо-дата в групата се движи в границите от 2 до 6 . Мнението на голяма част от водещите специали-сти в сектора е повлияно от наличието на благо-приятни възможности за неговото развитие, чиято реализация в практиката може да допринесе до преодоляване на негативите в средносрочна перс-пектива . Положителен е факта, че средно прете-глените оценки на ограничителните за развитието на подотрасъла условия попадат в по-нисък диа-пазон (от 3 .1 до 4 .8) в сравнение със стойностите на съществуващите предпоставки (фиг . 4) .

Експертите отдават почти еднакво значение на заплахите, произтичащи от затрудненията на гроздопроизводителите, срещани по отношение на: организиране каналите за реализация на про-дукцията (4 .8), продължителността на съхранение на качествените й параметри (4 .6), опасността от задълбочаване на проблемите от технологичен ха-рактер и понижаване ефективността на производ-ството (4 .7) . Модата при оценяване на ограниче-нията, в резултат от пазарните условия, и в двата случая е 6, а разсейването е в границите от 2 до 6, докато индивидуалните оценки на заплахите, произтичащи от проблемите в производството на десертно грозде са в целия интервал на ранговата скала, с най-честа повтаряемост на оценка 5 .

Ограниченото разнообразие в предлагания асортимент по отношение делът на безсеменни-те сортове в общото производство, сроковете на узряване на гроздето покриващи диапазона от месеците август и септември, когато и импорта

на трапезно грозде е най-голям, и липсата на актуална пазарна информация са с еднакъв ранг на значимост – 4 .2 . Следващата по сила на въз-действие група от заплахи за сектора със средно претеглени оценки от 3 .1 до 3 .5 се основава на предполагаемото задълбочаване на проблемите, произтичащи от несъответствието между потреби-телски предпочитания и предлагане, трудностите при транспортиране на продукцията и недовери-ето на потребителите по отношение качеството и произхода на продукцията .

разпределението на средно претеглените оцен-ки по отделни модули на SWOT анализа – силни страни, слаби страни, възможности и заплахи е илюстрирано на фигура 5 . Получените резултати показват лек превес на слабостите (4 .12) пред сил-ните страни (3 .96) на десертното гроздопроизвод-ство в настоящия момент . това се дължи главно на недостатъчната степен на практическа реали-зация на очертаните предимства . те съществуват по-скоро като потенциал, обосноваващ перспек-тивите за развитие на подотрасъла .

Положителен е факта, че получената средна оценка на комплекса от фактори, характеризира-щи възможностите за развитие на производството е по-висока (4 .71) от тази на ограничителните ус-ловия (3 .95) . наличието на обективни дадености и иновативен потенциал в областта на десертното лозарство, в съчетание с благоприятните за сек-тора външни факторни условия и провежданата европейска политика, допускаща определено рав-нище на национална подкрепа, обуславят по-зна-чителната сила на влияние на възможностите пред заплахите за развитие на десертното гроздопроиз-водство .

ИзводиПолучените резултати от извършения SWOT

анализ на производството на десертно грозде да-ват основание да се направят следните изводи:1 . Слабостите показват по-силно проявление спря-мо нереализираните потенциални предимства .2 . в същото време възможностите са по-висо-ки от факторите с ограничително влияние, които предопределят благоприятни перспективи за раз-витието на сектора .3 . Проблемите, произтичащи от условията на производство и пазара на десертно грозде при-тежават близки по своята стойност рангове на значимост .4 . За преодоляване на съществуващите слабо-сти е необходимо разработване и приложение на комплекс от мерки на национално равнище едновременно в производството и маркетинга на продукцията .

необходимо е провеждането на секторна дър-жавна политика, насочена към реализиране на съществуващия потенциал и по-пълно усвоява-не на възможностите за развитие на десертното гроздопроизводство в страната .

Източник: анкетни данниФиг. 5. Средни оценки от SWOT анализ на производ-

ството на десертно грозде в страната

брой

3/ 2

013

ЗЕМЕ

ДЕЛИ

ЕПЛЮ

С

32

Гл. ас. З. Наков, гл.ас. д-р М. Иванов, гл. ас. Ил. Симеонов – ИЛВ Плевен

За гроздето на интродуцирани френски клонове от сорт Мерло

Мерло е един от най-ши-роко разпространените и от-глеждани в света сортове за производство на червени вина (Clarke, Rande 2001; Robinson, 2006) .

във Франция от този сорт са създадени над 20 клона, по-голяма част от които са в направление качество на гроз-дето (Galet, 1990) . в Италия са селекционирани над 15 клона, най-разпространените от които са Rauscedo 3, ISV-F-V 4 и ISV-F-V 5 (Moretti 1994, 1998) .

Световната тенденция в момента определя червени-те вина да са меки, плодови, зрели, нямащи нужда от от-лежаване в бутилката . виното трябва да е с дълбок интензи-вен цвят, с кадифена структура (зрели, меки, заоблени танини), с интензивни вкус и аромати, по-ниски киселини и висок ал-кохол . Много страни в Евро-па, влючително и българия все още имат консервативен под-ход, разчитащ в голяма степен на развитието на вината, на трансформацията на вещества-та от гроздето, на стареенето в бъчва и бутилка . Икономиче-ските реалности обаче толери-рат бързата реализация, често в рамките на няколко месеца, без продължително стареене .

Червеното българско вино има уникален тероар (съвкуп-ност от почва, влага, климат, брой слънчеви дни, географ-ско разположение на лозята и др .) . Правилният избор на сорт би допълнил в пълна степен необходимият арсенал от фак-тори, оказващи първостепенно значение за получаването на висококачествена суровина за

винопроизводството (катеров, 1984; катеров, Дончев 1985) .

През периода 2008 – 2011 г ., във фаза „начало на узрява-не на гроздето” е проследена интензивността на натрупва-нето на захари в гроздето на изследваните френски клонове и контролата . От извършени-те наблюдения се установи, че при почвено-климатичните ус-ловия на района на гр . Плевен интродуцираните клонове се отличават с много добро заха-ронатрупване . в технологична зрялост на гроздето са отче-тени показателите на добив, направен е механичен анализ на гроздето и физико-химичен анализ на гроздовата мъст, за установяване съдържанието на захари и титруеми киселини . Данните са представени в таб-лица 1 .

С най-добра продуктивност се характеризира контролата (Мерло 10/27) - 230,8 г средна маса на един грозд и 5,605 кг среден добив от лоза . въпреки полученият висок добив успява да натрупа достатъчно количе-ство захари – 21,36 %, като запазва добра титруема кисе-линност – 6,31 г/дм3 .

При почвено-климатичните условия на района на гр . Пле-вен, френските клонове се из-явяват с добра продуктивност (по-ниска от на контролата), но с по-добро качество на гроз-дето . Мерло 346 се отличава с по-голяма средна маса на един грозд - 199,4 г и по-ви-сок средният добив от лоза - 5,039 кг, а Мерло 184 е с по-малка средна маса на един грозд - 180,4 г и по-нисък сре-ден добив от лоза - 4,791 кг .

количеството на натрупани-те захари при френските кло-нове е по-голямо, което е в резултат главно на получения по-нисък добив и в по-малка степен на захаронатрупващата им способност . С най-високо съдържание на захари е гроз-дето на Мерло 346 – 22,06 %, а на Мерло 184 – 21,80 % . За-кономерно на захарите, титру-емата киселинност на гроздето е значително по-ниска – 5,87 г/дм3 на Мерло 346 и 5,92 г/дм3 на Мерло 184 .

През периода на изслед-ването се констатира, че при интродуцираните френски кло-нове стойностите на добива и качеството на гроздето варират в по-широк диапазон в срав-нение с тези на контролата .

През 2008 г . средната маса на един грозд на контрола-та е 221,0 г, а реализираният среден добив от лоза – 4,860 кг . Същевременно гроздето е с добро захарно съдържание – 21,3 % и титруема киселин-

33

ност - 6,40 г/дм3 .През тази година на френ-

ските клонове гроздът е с най-малка средна маса - 181,0 г на Мерло 346 и 141,0 г на Мерло 184 и най-нисък сре-ден добив от лоза - 3,980 кг от Мерло 346 и 3,530 кг от Мерло 184 . въпреки получени-ят нисък добив, двата клона не успяват да натрупат достатъчно количество захари – 20,60 % при Мерло 346 и 19,60 % при Мерло 184 . Същевременно гроздето им е с много ниска титруема киселинност - 5,30 г/дм3 на Мерло 346 и 5,82 г/дм3 на Мерло 184 .

От извършеното изследване през 2009 г . се установи значи-телно повишаване стойностите на отделните показатели за до-бив и качество и особено при интродуцираните клонове .

на контролата средната маса на един грозд е 234,0 г, а средният добив от лоза – 5,304 кг, при което съдържанието на захари почти се запазва спря-мо предходната година – 21,4 %, при малко по-ниска титру-ема киселинност – 6,23 г/дм3 .

Средната маса на един грозд на френските клонове през тази година е най-голя-ма – 214,5 г на Мерло 346 и

208,5 г на Мерло 184, което се отразява съответно и върху реализираният среден добив от лоза . При Мерло 346 той е по-нисък – 4,648 кг, което се дължи на по-ниската си родо-витост на клона, а на Мерло 184 полученият среден добив от лоза е близък до този на контролата – 5,282 кг .

И на двата клона грозде-то е с много добра конди-ция . Гроздето на Мерло 346 е с 23,0 % захари и 6,00 г/дм3 титруеми киселини, а на Мерло 184 - 22,50 % захари и 6,08 г/дм3 титруеми киселини . По-високото захарно съдържа-ние на гроздето се дължи на благоприятните климатични ус-ловия през фазата „начало на узряване на гроздето” – топла и продължителна есен, с мал-ко валежи, а също така и на добрата им захаронатрупваща способност .

При контролата и проучва-ните интродуцирани френски клонове, през 2011 г . е отчетен най-висок добив при много добра кондиция на гроздето . Средната маса на един грозд на контролата е 237,5 г, а по-лученият среден добив от лоза – 6,650 кг . количеството на на-трупаните захари е достатъчно

– 22,4 %, като същевременно запазва по-висока титруема ки-селинност – 6,30 г/дм3 .

на френските клонове средната маса на един грозд е 202,8 г на Мерло 346 и 191,8 г на Мерло 184, а средният добив от лоза е почти една-къв – 5,490 кг на Мерло 346 и 5,562 кг на Мерло 184 . неза-висимо от реализирания висок добив и двата клона натрупват достатъчно количество захари – 22,6 % (Мерло 346) и 23,3 % (Мерло 184) . От анализа на гроздовата мъст се установи, че титруемата киселинност на Мерло 346 е значително по-ви-сока (еднаква с на контролата) – 6,30 г/дм3, докато на Мерло 184 тя е много по-ниска – 5,85 г/дм3 .

на младите червени вина от изследваните клонове и контролата (Мерло 10/27) е направен физико-химичен ана-лиз, резултатите от които са представени в таблица 2 .

Ферментацията на всич-ки вина е протекла до край, с пълно разграждане на заха-рите . това се потвърждава от остатъчните количества в тях, които са под 2,00 г/дм3 .

алкохолното им съдържа-ние е добро, което е в резул-

Табл. 1. Показатели на добив и механичен анализ на гроздето от интродуцирани клонове на сорт Мерло през периода 2008–2011 г.

клон година

средна маса на грозд

среден добив от лоза

строеж на грозд

средна маса на 100 зърна

структура на зърно теорети-чен ран-деман

захарититруеми киселини

чепки зърнакожи-ци

семе-на

мезо-карп

г кг % % г % % % % % г/дм3

10/27

2008 221 .0 4 .860 130 .0 5 .42 94 .58 7 .69 5 .38 86 .93 82 .22 21 .3 5 .532009 234 .0 5 .304 160 .0 4 .70 95 .30 11 .37 4 .06 84 .57 80 .59 20 .4 6 .232011 237 .5 6 .650 160 .0 4 .44 95 .56 8 .75 4 .38 86 .87 83 .01 22 .4 6 .30средно 230.8 5.605 150.0 4.85 95.15 9.27 4.61 86.12 81.94 21.37 6.02

184

2008 141 .0 3 .530 130 .0 6 .38 93 .62 6 .16 5 .38 88 .47 82 .83 5 .822009 208 .5 5 .282 145 .0 4 .56 95 .44 10 .76 4 .14 85 .10 81 .22 22 .5 6 .082011 191,8 5 .562 190 .0 4 .63 95 .37 7 .58 3 .58 88 .84 84 .73 23 .2 5 .85средно 180.4 4.791 155.0 5.19 94.81 8.17 4.37 87.46 82.93 5.92

346

2008 181 .0 3 .980 130 .0 4 .97 95 .03 7 .69 6 .15 86 .16 81 .88 18 .6 5 .302009 214 .5 4 .648 150 .0 4 .66 95 .34 11 .67 4 .47 83 .86 79 .95 23 .0 6 .002011 202,8 6 .490 183 .3 4 .27 95 .73 7 .64 3 .76 88 .60 84 .82 22 .9 6 .30средно 199.4 5.039 154.4 4.63 95.36 9.00 4.79 86.21 82.22 21.5 5.87

34

тат на естествените захари на гроздето . С по-висок алкохол се отличават вината на френ-ските клонове – 12,98 об . % на Мерло 184 и 12,84 об . % на Мерло 346, а на контролата той е 12,66 об . % .

С най-висока титруема ки-селинност се характеризира виното на контролата – 6,19 г/дм3, което се дължи на по-ви-сокото им съдържание в гроз-дето . От проучваните френски клонове с по-висока титруема киселинност се отличава вино-то на Мерло 346 – 6,05 г/дм3 . на другия клон те са значител-но по-ниски – 5,71 г/дм3 .

количествата на винената и

ябълчната киселини във вината на френските клонове и кон-тролата са почти еднакви . По-съществена разлика между тях се констатира по отношение на общ и беззахарен екстракт, общи фенолни вещества и ан-тоциани, съдържанието на кои-то е по-високо във вината на интродуцираните клонове .

Химичният състав на вината обуславя техния различен ор-ганолептичен профил . С най-добри дегустационни качест-ва, респективно с най-висока средна оценка за проучвания период са вината на френ-ските клонове - 75,82 бала на Мерло 346 и 75,42 бала на Мерло 184 . на контролата тя е значително по-ниска - 74,64 бала .

От френските клонове и контролата се получават изклю-чително добре балансирани вина, които се характеризират с рубинено-червен цвят, много добре изразен специфичен за сорта плодов аромат, свежест – недостатъчна при Мерло 184, плътност, пивкост, с меко тяло, с приятна хармоничност, с гла-дък финал и дълъг послевкус .

ИЗВОДИОт извършените през пе-

риода 2008 – 2011 г . сравни-телни изследвания върху про-дуктивността и качеството на

гроздето на интродуцираните френски клонове, могат да се направят следните изводи:

1 . контролата се характе-ризира с най-висока продук-тивност, а гроздето е с добра кондиция, подходяща за про-изводството на качествени чер-вени сухи вина .

2 . От изследваните френски клонове, най-добре се адап-тира към почвено-климатични-те условия на района на гр . Плевен Мерло 346, който се отличава:

♦ - с по-голяма средна маса на един грозд;

♦ - с по-висок среден добив от лоза;

♦ - с най-интензивно захаро-натрупване;

♦ - кондицията на гроздова-та мъст е подходяща за полу-чаването на качествени черве-ни сухи вина .

3 . Гроздето на интродуцира-ните френски клонове, отглеж-дани при почвено-климатични-те условия на района на гр . Плевен е подходящо за произ-водство на качествени червени вина, характеризиращи се с рубинено-червен цвят, с много добре изразен специфичен за сорта плодов аромат, свежест, плътност, с меки танини, с приятна хармоничност и дълъг послевкус .

Табл. 2. Физико-химичен анализ на вина от интродуцирани клонове на сорт Мерло, реколти 2008–2011 г.

клон реколтаалкохол захари

титру-еми ки-селини

летливи киселини

винена киселина

ябълчна киселина

О . е .анто-циани

I T рн ОФвдегуста-ционна оценка

об . % г/дм3 г/дм3 г/дм3 г/дм3 г/дм3 г/дм3 г/дм3 г/дм3

10/27

2008 13,99 1,74 6,00 0,72 1,05 4,36 26,4 365 10,14 0,740 3,39 1,84 70,332009 11,50 0,32 6,23 0,53 2,06 3,78 24,2 267 7,76 0,574 3,52 2,67 80,602011 12,50 2,50 6,35 0,72 1,56 4,72 26,2 260 4,10 0,575 3,20 2,40 73,00Средно 12,66 1,52 6,19 0,66 1,55 4,28 25,6 297 7,33 0,630 3,37 2,30 74,64

184

2008 13,36 2,08 5,80 0,60 2,14 3,92 26,6 256 9,30 0,769 3,20 1,31 70,502009 12,60 0,61 6,00 0,59 1,05 3,95 26,2 358 8,95 0,564 3,36 2,81 79,902011 13,00 1,91 5,35 0,54 1,12 4,27 27,6 343 5,98 0,625 3,30 3,40 75,86Средно 12,98 1,53 5,71 0,56 1,44 4,04 26,8 319 8,07 0,652 3,29 2.50 75,42

346

2008 13,04 2,05 5,80 0,60 1,43 4,15 26,5 239 9,81 0,790 3,29 1,48 70,112009 12,88 1,95 6,00 0,59 1,39 4,12 27,4 352 7,46 0,650 3,52 3,14 80,502011 12,60 1,98 6,30 0,72 1,42 4,82 27,9 277 5,37 0,584 3,27 2,76 76,86Средно 12,84 1,99 6,03 0,64 1,41 4,36 27,3 289 7,55 0,675 3,36 2.46 75,82

брой 3/ 2013

ЗЕМЕДЕЛИЕПЛЮ

С

35

М. Апостолова, ЛТУ – СофияЦ. Миевска, АУ - Пловдив

Характеристика на винения сорт Сира-99

Сира е древен сорт, считан за един от най-аристократичните в све-та . Сортът е известен и с имена-та: Серван черен, Ермитаж, Шира (Schiras), Сирак (Sirac) . За произхо-да му има различни теории . някои смятат, че през средновековието сортът е донесен във Франция от Иранският град Шираз, а други, че е местен сорт от долината на река рона .

Сортът спада към западно-евро-пейската екологогеографска група . Сира 99 е клон на този сорт, съз-даден през 1971 година в района на Дром, Франция от национал-ната служба за подобряване на лозарството . Съгласно Днк анализи е получен чрез кръстосване на сортовете бланшет и Дюреза . През последните години този сорт се внедрява в почти всички страни с благоприятни условия за развитие на лозарството . Освен във Франция (69 891 ха), е раз-пространен и в Швейцария (180 ха), Италия (2000 ха), австралия (43 418 ха), калифорния (СаЩ) (7306 ха), Юар (9856 ха), аржентина (11 670 ха), Мексико (1700 ха) и Чили (3370 ха) . в световен мащаб Сира заема седмо място по засадени площи - 142 600 хектара .

във Франция, в долината на река рона от Сира правят известните тъмни вина „Hermitage” и „Cote Rotie”, като в тях се добавят за аромат и малки коли-чества вионие .

в българия района на Любимец със своето дълго лято и подходящи почви се оказва много гостоприе-мен за този сорт и през 2001 г . там се засаждат малки площи . През 2004 г . „вила Любимец“ прави първата българска Сира, което определя и перспективата за не-говото отглеждане и в други райони на страната .

в статията представяме резултатите от изслед-ване агробиологичната реакция на сорта сира-99, от-глеждан в условията на пловдивският лозарски район.

I. Ботаническо описаниеранен до средно зреещ сорт; в българия гроздето

узрява около средата на август . Лозите имат среден растеж и предпочитат по-бедни, каменисти почви с добър дренаж

Лист- добре развит, средно голям, петлапест, слабо мъхнат от долната страна . Отгоре петурата е мрежесто

набръчкана, покрита със слабо пая-жиновиден мъх . Горните врязове са средно дълбоки, затворени с елип-тичен отвор . Долните врязове са от-ворени, лировидни с широко устие . Опашният вряз е отворен, сводест или лировиден .

Гроздът е средноголям, ( 15,9 /8,8 см), коничен, полусбит, малко по-голям от стандарта .

Зърното е средноголямо (13,50/11,9 мм), почти сферично . кожицата е дебела, жилава, синьо-черно оцветена, покрита отгоре с обилен восъчен налеп . устойчив на гъбни и на повечето заболявания ха-рактерни за лозите .

II. Агробиологична характерис-тика

Сортът се отличава с добра ро-довитост . Средният брой гроздове на 1 летораст е 1,33, а на 1 плоден летораст е 1,71 . Процентът на развитите очи и плодни леторасти е висок, съответно 78,07 % и 77,33 % . Средната маса на един грозд е 148 г . Масата на 100 зърна е 152 г .

III. Технологична характеристикатехнологичната зрялост на гроздето настъпва през

средата на м . септември при натрупване на 23,14 % захари и 6,80 г/дм3 .

вината съдържат 13,3 % об . алкохол, с 1,14 % г/дм3 остатъчна захар . Общият екстракт е 30,28 г/дм3, а беззахарния - 29,3 г/дм3 .

Дегустационната оценка на виното е висока .вината на клон Сира-99 се отличават с много до-

бър интензитет на цвета . аромата на виното е много мощен, плътен и траен . Младите вина имат характерни тонове на виолетки, екзотични цветя, пушек, розмарин, мащерка, малина, боровинка и касис . в него домини-рат цветни нюанси (виолетки), както и горски плодове . вкусът е плътен, добре балансиран и хармоничен .

вината се отличават с висок беззахарен екстракт . те имат много фин и приятен послевкус . вината имат голям потенциал за стареене . С остаряването си те придобиват нови ароматни нотки на шоколад, тютюн и кожа .

IV. Родовитост и добивност на сорт Сира-99в табл .1 представяме резултати, характеризиращи

действителната родовитост на сорта, отглеждан при ус-

36

ловията на тракийското поле:Данните показват, че процентът на развитите очи

е 87 %, а процентът на плодните леторасти варира от 81,8 – 89,9 % . аналогично на тези показатели е и установената действителна родовитост на лозите . При нашите изследвания консатирахме, че Сира-99, е ро-довит сорт, коефициент на родовитост на един плоден летораст - 1,34 .

V. Добиви от сорт Сира-99резултатите показват, че средното тегло на един

грозд е 175,8 г . Средно на една лоза се наброяват 11 .8 грозда, при среден добив от лоза-2,06 кг (табл .2) . този добив е по-нисък в сравнение със сортове като Шардоне, Мерло, ризлинг, каберне совиньон . те също имат малки до средни гроздове, но дават значително по-високи добиви- между 4 и 6 кг на една лоза .

в нашето изследване сорт Сира се отглежда на къса чепова резитба при която се получава среден добив от един декар 859,85 кг . това е един добър добив за

червен качествен винен сорт, при по-голям брой лози в един декар .

VI. Механичен анализ на гроздеторазмерът на гроздовете е биологична сортова осо-

беност . върху една лоза в зависимост от местоположе-нието- чепове, плодни пръчки, лакомци, място на ле-торастите по плодната пръчка, размерите на гроздовете варират значително ( табл . 3) .

Гроздовете са средноголеми, рехави с 2 крила в гор-ната си част със среднодълги дръжки . Чепката е нежна, процента й е средно 2,49 %, а процента на зърната е 97,51 % . Сортът се отличава със средноголеми по раз-мер зърна (14,9/12,5 ) и средна маса на 1 зърно -1,72 г . високият процент на зърната предполага добър тео-ритичен рандеман . Процентът на недоразвитите зърна е 1,22% . При направения механичен анализ установихме 7,57 % загнили зърна, от което следва, че сорта е сред-но чувствителен на гниене, но по устойчивост отстъпва на каберне, Мерло, Мавруд и др .

При горещо и сухо лято зреенето на гроздето се изтегля по-рано . някой от зърната леко завяхват, но не могат да се отнесат към стафидиралите . При продъл-жително засушаване по време на растежа гроздовете и зърната остават с по-малки размери .

VII. Съдържание на захари и киселини.виненото грозде се прибира в технологична зрялост .

За производство на качествени червени вина е необхо-димо захарите да бъдат между 22-24 %, а киселините – 6 до 7 г/л мъст . При направения химичен анализ установихме 25,22 % захарно съдържание и 4,71 % киселини, което окачествява сорта като много подхо-дящ за получаване на висококачествено червено вино .

Изводи:1. Сорт Сира клон 99 на чепова резитба има

висок % на развити очи, добра родовитост на 1 летораст и на 1 плоден летораст . Лакомците и лето-растите от ъгловите очи са безплодни, поради което родовитостта на една лоза е значително по-ниска ( 0,76 ) . тези леторасти следва да се филизят навреме .

2. Гроздовете са конични с крила ( 16 .2/ 9 .7), с рехава структура и средно тегло 175,8 г, добивът е добър, 2,06 кг на една лоза и 859,85 кг на 1 дка . Чепките са нежни, процентът на чепките е сравни-телно малък, а процентът на зърната – висок (97,51) .

3. Зърното е овално по форма 14,9/12,5 . ко-жицата е сравнително дебела (13,99%), семената са едри (5,78 %) . Mезокарпът е със слабо месеста кон-систенция (80,22) . Оплождането е много добро, ми-лерандирали зърна почти липсват . не се наблюдава изресяване и милерандаж . Проявява се склонност към завяхване на зърната . Сортът е средно устойчив на гниене .

4. Сорт Сира-99 узрява към средата на месец септември . Склонен е към натрупване на висок про-цент захари - над 25 % към 25 септември, при кое-то киселините се понижават значително-под 5 г/дм3 . За получаване на качествени червени трапезни вина беритбата трябва да се извърши навреме при 23-24 % захари и киселини 6-7 г/дм3 .

Табл. 1. Действителна родовитост на лозаПов

то-

рени

я

брой

чеп

ове

брой

лето

расти

от ъ

глов

иоч

и

лако

мци

% р

азв . о

чи

нера

зв . оч

и, %

плод

ни лето-

расти/

бр ./

% плод

. ле

тор .

безпл . лето-

расти , %

1 6 12 6 1 100 0 10 83,3 16,72 6 12 10 2 100 0 10 83,3 16,73 6 8 2 - 67 33 7 87,5 12,54 6 9 4 - 75 25 8 88,9 11,15 6 11 1 - 92 8 9 81,8 18,2сред-но

6 10,4 4,6 0,6 87 13,2 8,8 84,9 15,1

Табл. 2. Добиви от сорт Сира-99

Пов

торе

ния

сред

ен

брой

гроз

дове

на

1 ло

за

сред

но

тегло

на

1 гроз

д, г

сред

ен

доби

в от

1 ло

за в

кг

сред

ен

доби

в от

1 д

ка, кг

1 13 176 2,28 950,762 13 168 2,18 909,063 10 192 1,92 800,644 11 180 1,98 825,665 12 163 1,95 813,15Средно 11,8 175,8 2,06 859,85

Табл. 3. Механичен анализ на грозда при сорт Сира-99

Пов

торе

ния размер на

грозда, см

чепк

и% зърн

а% не

до-

разв .

зърн

а, , %

стаф

и-ди

рали

зърн

а, , %

гнил

и зърн

а%дъ

лжи-

на шир

и-на

1 16,5 11,5 2,54 97,46 1,0 2,52 7,082 14,5 8,0 2,62 97,38 1,2 1,93 8,093 14,5 9,5 2,48 97,52 1,5 2,07 9,034 16,5 8,5 2,30 97,70 1,1 2,83 7,155 19,2 11,0 2,52 97,48 1,3 2,44 6,50сред-но

16,2 9,7 2,49 97,51 1,22 2,36 7,57

брой 3/ 2013

ЗЕМЕДЕЛИЕПЛЮ

С

37

овощарство

Николай Христов, Симеон КрумовИнститут по земеделие, Кюстендил

Нови черешови кандидат сортове

Селекционната дейност при черешата в Институт по земеде-лие кюстендил е започнала през 1953 г . и до момента са създа-дени и утвърдени 8 черешови сорта . в настоящата публикация представяме кратко описание на 3 нови черешови кандидат сортове - дима (Елит 32/20) , алекстон (Елит 32/23) и васини-ка (Eлит 6400), които са обект на наблюдение от иасас - со-фия. кандидат сортовете дима и алекстон притежават качест-вото самофертилност, което е високо ценено при новите чере-шови сортове. У нас досега няма създадени такива.

Кратка помологична харак-теристика на кандидат сорто-вете

Получени са от кръстосване на сортовете ван х Стела през 1988 г . След първоначалния от-бор в селекционна градина се-меначетата са размножени върху семенна махалебкова подложка Ик- М9 . Дърветата са засадени за вторично изпитване в срав-нителен сортов опит, заедно със стандарта ван, през 2002 г . Представени са данни за пери-ода 2010-2012 г .

ДИМА /Елит 32/20/Дърво. растежната сила на

кандидат сорта е умерена, близ-ка до тази на ван . в края на тринадесетата вегетация обема на короната на Дима е 8,96 м3, при 7,4 м3 за ван, а диаметъра на ствола съответно 13,6 cм и 13,5 cм .

Цъфтежът е късен . Средната дата на начало на пълен цъфтеж за периода е 19 април, а при стандарта 13 април .

кандидат сортът Дима е са-мофертилен (Christov N ., 2001), което му дава предимство спря-мо стандарта и други самосте-рилни сортове .

При случилите се късни про-летни мразове на 12 и 16 април 2011 г . с абсолютно минимални температури на въздуха от -4оС и -2оС е установена разлика в про-цента на измръзване на цветните органи при кандидат сорт Дима във фаза бутонизация – 21,7%, а при стандарта ван - 44,1% по-вредени цветни зачатъци . Про-следена е студоустойчивоста на кандидат сорта при полски ус-ловия през 2012 година (30 .01, 31 .01 и 01 .02), когато абсолют-но минималните температури се понижиха до -21,5оС . резул-татите показват, че процента на повредените цветни органи при кандидат сорт Дима е 77,7%, а при стандарта – 48,2% .

Изследвана е устойчивоста на засушаване (визуално и чрез ба-рокамера) . резултатите показват, че кандидат сорт Дима и стан-дарта ван проявяват среден во-ден стрес, съответно 27,5 и 26,0 бара по скалата на Noar (1998)

Плодовете на кандидат сор-та, са едри 6,8 г (21,4 х 22,9 х 18,9 мм), при условията на силното засушаване и ниска ат-мосферна влажност през 2011-2012 г . узряват в края на второто десетдневие на юни, с около 3

дни след тези на ван . По форма, едрина, оцветява-

не на кожицата и особености на плодовото месо и сока приличат на майчиния сорт ван . Дръжка-та е къса (32,0 мм) . костилката е дребна – 0,26 г (10,7 х 9,0 х 6,67 мм)

вкусовите качества са много добри . Съдържат 18,2% сухо ве-щество, 0,47% общи киселини и 9,17% захари .

родовитостта е добра . При условията 2010 -2012 г . са полу-чени средно по 19,2 кг от дърво или 634,7 кг/дка при 20,8 кг от дърво и 687,0 кг/дка от стан-дарта .

АЛЕКСТОН / Елит 32/23 /Дърво. растежната сила на

кандидат сорта е слаба до уме-рена, по - слаба от тази на ван . в края на тринадесетата вегета-ция обема на короната на алек-стон е 5,13 м3, при 7,4 м3 за ван, а диаметъра на ствола съ-ответно 10,5 cм и 13,5 cм .

Цъфтежът е средноран . Сред-ната дата на начало на пълен цъфтеж за периода е 15 април, а при стандарта 13 април .

кандидат сортът алекстон е самофертилен (Христов н ., 2005), което му дава предим-ство спрямо стандарта и други самостерилни сортове .

При случилите се късни про-летни мразове на 12 и 16 април 2011 г с абсолютно минимални температури на въздуха от -4оС и -2оС е установена разлика в процента на измръзване на цвет-ните органи при кандидат сорт алекстон във фаза пълен цъфтеж – 68,8%, а при стандарта ван - 44,1% . Проследена е студоу-стойчивостта на кандидат сорта при полски условия през 2012 година (30 .01, 31 .01 и 01 .02), когато абсолютно минималните температури се понижиха до

38

-21,5оС . резултатите показват, че процента на повредените цвет-ни органи при кандидат сорт алекстон е знчително по-малък 28,6% от този при стандарта – 48,2% .

Изследвана е устойчивостта на засушаване (визуално и чрез барокамера) . резултатите показ-ват, че кандидат сорт алекстон и стандарта ван проявяват сре-ден воден стрес, съответно 26,2 и 26,0 бара по скалата на Noar (1998) .

Плодовете на кандидат сор-та, са едри 6,9 г (21,5 х 22,7 х 18,6 мм), при условията на сил-ното засушаване и ниска атмос-ферна влажност през 2011-2012 г . узряват в края на второто де-сетдневие на юни – 21 .06, почти едновременно с тези на ван . те са широкосърцевидни, подоб-но на бащиния сорт Стела, с черночервено оцветена плодова кожица . Плодовото месо е плът-но, червено оцветено, сладко-кисело с много добри вкусови качества . Съдържат 21,0% сухо вещество, 0,61% общи кисели-ни и 10,24% захари . Дръжката е средно дълга, 41,0 мм . Отделя се лесно от плода без разкъсва-не на кожицата и отделяне на сок . костилката е дребна – 0,20 г (10,4 х 8 .9, х 6,8 мм) .

родовитостта е добра . При условията 2010-2012 г . са полу-

чени средно по 20,0 кг от дърво или 658,9 кг/дкa при 20,8 кг от дърво и 687,0 кг/дкa от стан-дарта .

ВАСИНИКА /Eлит 6400/Дърво. растежната сила на

кандидат сорта е средносилна, по - голяма от тази на ван . в края на тринадесетата вегетация обема на короната на васиника е 9,08 м3, при 7,4 м3, за ван, а диаметъра на ствола съответно 14,5 cм и 13,5 cм .

Цъфтежът е ран . Средната дата на начало на пълен цъфтеж за периода е 10 април, а при стандарта 13 април . Подходящ опрашител е Стела .

При случилите се късни про-летни мразове на 12 и 16 април 2011 г с абсолютно минимални температури на въздуха от -4оС и -2оС е установена разлика в процента на измръзване на цвет-ните органи при кандидат сорт васиника във фаза пълен цъфтеж – 69,0%, а при стандарта ван - 44,1% . Проследена е студоу-стойчивоста на кандидат сорта при полски условия през 2012 година (30 .01, 31 .01 и 01 .02), когато абсолютно минималните температури се понижиха до -21,5оС . резултатите показват, че процента на повредените цветни органи при кандидат сорт васи-ника и стандарта е относител-но еднакъв, съответно 50,2% и 48,2% .

Изследвана е устойчивоста на засушаване (визуално и чрез барокамера) . резултатите показ-ват, че кандидат сорт васиника и стандарта ван проявяват сре-ден воден стрес, съответно 29,0 и 26,0 бара по скалата на Noar (1998) .

Плодовете на кандидат сор-та, са над едри 7,8 г (22,3 х 23,6 х 19,6 мм), при условията на силното засушаване и ни-ска атмосферна влажност през 2011-2012 г . узряват около сре-дата на юни – 14 .06, с около 5-6 дни преди тези на ван с което успешно запълват време-то между ранозреещите (бигаро бюрла) и среднозреещите (ван) сортове . те са широкосърцевид-

ни до закръглени, с черночер-вено оцветена плодова кожица . Плодовото месо е плътно, чер-вено оцветено, сладко-кисело с много добри вкусови качества . Съдържат 18,9% сухо веще-ство, 0,64% общи киселини и 9,66% захари . Дръжката е къса, 27,8 мм . Отделя се лесно от плода без разкъсване на кожи-цата и отделяне на сок . костил-ката е дребна – 0,23 г (10,1 х 8 .5, х 6,9 мм) .

родовитостта е добра . При условията 2010 -2012 г . са полу-чени средно по 20,2 кг от дърво или 667,7 кг/дкa при 20,8 кг от дърво и 687,0 кг/дкa от стан-дарта .

ИЗВОДИ• кандидат сортовете Дима

и алекстон са едроплодни, ро-довити и по вкусови качества на плодовете не отстъпват на тези на ван . наличието на самофер-тилност им дава сериозно пре-димство пред стандарта .

• Срокът на зреене на плодовете на васиника успешно запълват времето между раноз-реещите (бигаро бюрла) и сред-нозреещите (ван) сортове, кое-то позволява успешно да не се прекасва беритбеният период . Освен това, той се отличава с висока едроплодност, добра ро-довитост и много добри вкусови качества .

брой 3/ 2013

ЗЕМЕДЕЛИЕПЛЮ

С

39

Проф. д-р Михо Янков Михов,ИПАЗР

За правоспособността за работа със земеделска и горска техника

МАШ

ИНИ

Приетият през 1998 г . (Дв бр .79) Закон за ре-гистрация и контрол на земеделската и горска техника (чл .13, ал .2) изисква подготовката на нор-мативен документ регламентиращ реда за придо-биване и отнемане на правоспособност за работа със земеделска и горска техника . До 2000 г . такъв нормативен документ не съществува, т .е . липсват единни изисквания за обучение, провеждане на изпити, образци на документи за правоспособ-ност и контрол на лицата работещи със земедел-ска техника .

С разработването и приемането на наредба №5 (Дв бр .18 от 7 март 2000 г .) тази законо-ва празнота е попълнена, определени са новите категории на правоспособност за работа със зе-меделска и горска техника, обучението за при-добиването на правоспособност, условията, на които трябва да отговарят кандидатите, редът за издаване и видът на издаваните документи за пра-воспособност, както и приравняването на старите видове правоспособност с новите категории .

новите категории са разделени на две групи: за работа с трактори и за работа със специализи-рана и специална самоходна земеделска, горска и мелиоративна техника .

за работа с трактори са обособени две катего-рии правоспособност:

- категория ткт, даваща право за извършване на транспортна дейност с колесни трактори . тя се придобива според изискванията на Закона за движение по пътищата и дава право да се из-вършва транспорт на товари с колесни трактори .

- категория твк, даваща право на самостоя-телна работа с колесни и верижни трактори и агрегатираните към тях работни машини .

за работа със специализирана и специална само-ходна земеделска, горска и мелиоративна техника е необходимо придобиване на категория от втората група:

-категория твк-3, даваща право на самостоятел-на работа със специализирана и специална само-ходна земеделска техника;

-категория твк-Г, даваща право на самостоятел-на работа със специализирана и специална само-ходна горска техника .;

-категория твк-М, даваща право на самосто-ятелна работа със специализирана и специална самоходна мелиоративна техника .

трите категории са равнопоставени, т .е . няма изисквания придобиването на която и да е от тях да е свързано с друга или да дава право на работа с машини обект на правоспособност на друга категория .

съществуващите до този момент три класа тракторист-машинист се заменят с въведените четири нови категории правоспособност, както следва: тракторист-машинист III клас на категория твк; тракторист-машинист II клас на категории твк-З и твк-Г; тракторист-машинист I клас на кате-гория твк-З, твк-Г и твк-М .

За управление на самоходна земеделска и гор-ска техника при придвижване по пътищата, отво-рени за обществено ползване, съгласно действа-щото у нас законодателство (Закона за регистра-ция и контрол на земеделската и горска техника - ЗркЗГт, Закона за горите и Закона за движение по пътищата- ЗДП) се изисква притежаването на правоспособност за определения вид техника и вид правоспособност, получена по реда предви-ден със ЗДП .

за работа с определени видове преносима и стационарна техника, използвани в земеделието и горите, също се изисква правоспособност. това са: моторни триони, гатер-банцизи, електро и мото-кари и подемно-транспортни уредби, монтирани на трактори или самоходна земеделска и горска техника . Ограничения за броя на видовете пра-воспособност, които могат да се придобият, не са предвидени . Лицата, получили определен вид пра-воспособност, обаче не ползват облекчения при получаването и на друг .

Право да се обучава за придобиване на пра-воспособност има всеки български гражданин, от-говарящ на следните условия: за категория твк – навършени 18 години,

завършено основно образование и без медицин-ски противопоказания за работа и управление на верижни и колесни трактори, които се удосто-веряват с медицинско свидетелство за водач на МПС;за категория твк-З – навършени 20 години,

завършено основно образование, придобита ка-тегория твк и без медицински противопоказания за работа и управление на верижни и колесни трактори, които се удостоверяват с медицинско свидетелство за водач на МПС;

40

за категория твк-М – навършени 20 годи-ни, завършено основно образование, придобита категория твк и без медицински противопоказа-ния за работа и управление на верижни и колес-ни трактори, които се удостоверяват с медицин-ско свидетелство за водач на МПС;за категория твк-Г – навършени 20 години,

завършено основно образование, придобита ка-тегория твк и без медицински противопоказания за работа и управление на верижни и колесни трактори, които се удостоверяват с медицинско свидетелство за водач на МПС; за работа със стационарна и преносима

земеделска и горска техника – навършени 18 години, завършено основно образование и без медицински противопоказания, които се удосто-веряват с медицинско свидетелство за постъпва-не на работа .

обучението за придобиване на правоспособност за работа с трактори, земеделска и горска техни-ка се извършва в получилите разрешение от ми-нистъра на земеделието и горите професионал-ни гимназии, университети, школи, фирми и др . Продължителността на курсовете за различните видове и категории правоспособности е различ-на . в утвърдените от министерството на земеде-лието и горите учебни програми са фиксирани задължителният минимум от часове . Преминава-нето му е необходимо за допускане до изпит и се удостоверява с книжката за обучение . тя се попълва от преподавателите по теория и практи-ка и се подписва и от всеки обучаем .

Изпитите за придобиване на правоспособност имат за цел проверка на знанията и умения-та на кандидатите самостоятелно да работят със земеделска и горска техника, в съответствие с квалификационната им характеристика .

разделят се на две части: теоретична и прак-тическа . теоритичната част на изпита се състои в решаване на тест от 60 въпроса за различни-те видове правоспособности за работа със ста-ционарна и преносима техника и 100 въпроса за категории твк, твк-З, твк-Г и твк-М . Про-дължителността и е съответно 45 и 60 минути . Практическата част на изпита за придобиване на правоспособност се разделя на две отделни час-ти - подготовка на техниката за работа (агрега-тиране, регулировки, обслужване и отстраняване на неизправности) и работа с техниката . Общата продължителност на тази част от изпита не тряб-ва да превишава 90 минути . Прилагането на на-редбата показа, че е необходимо допълването є в частта за изискуемата учебна документация, обхванатите групи техника за изискващи правос-пособност и реда за провеждане на изпити .

С наредба №8 от 10 февруари 2004 г . за ус-ловията и реда за придобиване на правоспособ-ност за работа със земеделска и горска техника,

(обн . Дв . бр .20 от 12 март 2004 г .) тези допъл-нения бяха направени и системата за обучение, провеждане на изпити, издаване на документи за правоспособност и контрол на лицата, рабо-тещи със земеделска и горска техника достиг-на необходимата за нормална работа степен на нормативна и функционална осигуреност .

Отчитайки желанията на учебни форми, из-вършващи обучение, за „облекчаване” на проце-дурните правила и ограничаване на изискванията към кандидатите за обучение наредба №8 бе променена в тези раздели и приета наредба №12 от 22 април 2009 г . за условията и реда за придобиване на правоспособност за работа със земеделска и горска техника . С приемането є отпаднаха някои от основополагащите изисвания, като:

- изискване за образование на кандидатства-щите за придобиване на правоспособност;

- разделянето на категориите правоспособност на групи в зависимост от вида, мощността и сложността на техниката и технологичните про-цеси;

- броят на необходимите за подготовка на кандидатите часове по теория и практика;

- ограничени бяха и видовете техника, за кои-то се изисква правоспособност, без нормативно предвидени възможности за добавяне;

- занижени бяха изискванията и контрола на процеса на обучение и на лицата придобили правоспособност .

Обновяването на машинно-тракторния парк в селското и горско стопанство в страната с нова високотехнологична техника изисква и съ-ответстваща промяна на системата за подго-товка за работещите с нея. Тя трябва да се извърши в няколко посоки:

– в системата за обучение и придобиване на правоспособност да се включат всички значими групи техника, с които се извършват специфични или опасни за здравето и околната среда работи . към тези машини може да отнесем напр . телес-копичните товарачи, машините за обеззаразяване и т .н .;

– да се повишат образователните изисквания към желаещите да придобият определен вид правоспособност, в съответствие с отговорността на извършваните операции и сложността на из-ползваната техника;

– правоспособността за големи групи маши-ни, каквито са например тракторите, да бъде разделена на две – до 150 к .с . и над 150 к .с .;

– да се разработи система за ефективен кон-трол на обучението и повишаване на квалифи-кацията на придобилите правоспособност;

– да се подготвя учебна литература и тестове за провеждане на изпити, които да се актуализи-рат периодично .

брой 3/ 2013

ЗЕМЕДЕЛИЕПЛЮ

С

41

Доц. д-р М. Анастасова-чопевадоц. д-р Д.Николов

Икономическият риск за земеделските стопанства

ИКОНОМ

ИЧЕСКИ

ИЗМ

ЕРЕНИЯ

в условията на икономическа криза с особена острота стои въпроса за финансовото оцеля-ване и икономическото състоя-ние на земеделските стопанства . на този проблем е посветена настоящата статия като предста-вените данни са част от полу-чените резултати от изследова-телски проект „управление на риска в земеделието” разрабо-тен от колектив с р-тел: доц .д-р Д .николов (2012, ИаИ) . Изслед-ването се базира на данни от анкетно проучване проведено в края на 2011 г . с подкрепата на националната служба за съвети в земеделието (нССЗ) . Обхванати са 232 броя земеделски стопан-ства (ЗС), които са разпределени равномерно в шестте райони на планиране в страната . размерът на извадката представлява 0,4% от всички регистрирани земе-делски стопанства .

1. Методически аспекти на икономическия риск в земедел-ските стопанства

като обобщаващ икономиче-ски израз от дейността на земе-делските стопанства е използван показателят нетен доход . така икономическият риск в стопан-ствата се свързва с вероятността в края на стопанската година да настъпи поне едно от след-ните две събития:

- При първия случай нетният доход в земеделското стопан-ство има отрицателна стойност, т .е . то е работило изцяло на загуба . този вид икономически риск очевидно е с най-висока тежест от гледна точка на реа-лизираните приходи и направе-ните за производствените цели разходи . Затова е наречен ико-номически риск от първа сте-

пен. Фактически той се свързва с това, стопанството да не може да достигне прага на простото възпроизводство . И други учени споделят разбирането, като праг на простото възпроизводство на земеделското стопанство да се приеме сумата на общите раз-ходи, които стопанството е на-правило през изследваната годи-на . (Houlzmaun, Jogersen; къне-ва, к . и др .)

- Вторият вид икономически риск за земеделското стопанство е наречен риск от втора степен. той съответства на вероятността за настъпването на следното съ-битие: липса на възможност за формиране на фонд натрупване с определен обем средства след като вече е достигнат прага на простото възпроизводство . тук става въпрос за това, дали на основата на полученият нетен доход от производството в земе-делското стопанство то е в със-тояние да си осигури не само просто възпроизводство, но и да се заделят средства за натрупва-не във фонд условно наречен „фонд натрупване” . този фонд би могъл по преценка на стопанина

да се използва за различни цели като например, да се инвести-ра в нови по-високоефективни машини, техника, нови сортове растителни култури и породи животни и др .иновации, или пък изцяло да ги използва за разши-ряване на производството си до по-голям обем . Фактически по-общо казано, икономическият риск от втора степен може да се формулира като такъв, при който стопанството не е в със-тояние да генерира средства за „фонд натрупване” . както става ясно, този икономически риск се разглежда само при такива стопанства, които не са претър-пели икономически риск от пър-ва степен, защото те задължи-телно трябва да са реализирали вече положителен нетен доход . При разглеждането на иконо-мическия риск от втора степен значение има абсолютният раз-мер на нетният доход, а не е достатъчно само факта че той е положителна величина .

Могат да се разгледат различ-ни разновидности на икономи-ческия риск от втора степен в зависимост от избрания мащаб

Фиг. 1. Равнище на икономическия риск от първа и втора степен при стопанствата без и със субсидиите на ОСП (%)Източник: Собствени изчисления

42

за разширяване на земеделско-то производство (например да се увеличи с 20%, 30% и т .н) . Избран е размера на фонда да бъде два пъти по-голям от прага на простото възпроизводство .

2. Равнище на икономиче-ския риск в земеделските сто-панства

Получените резултати относ-но вероятността за настъпването на икономически риск съответ-но от първа и втора степен в изследваните стопанства могат да се проследят от фигура 1 .

Очевидно, разликата между рисковете от първа и втора сте-пен е значителна . както е ло-гично да се очаква, по-малка е вероятността земеделските сто-панства да не достигнат прага на простото възпроизводство в сравнение с вероятността те да не успеят да си осигурят доста-тъчно голям по размер положи-телен нетен доход за да разши-рят двойно производството си . Затова и разликата в опасността да настъпи икономическия риск от първа степен е 2,5 пъти и 2,25 пъти по-малка в сравнение с ве-роятността да се сбъдне иконо-мическия риск от втора степен, съответно при стопанствата кои-то не са ползвали субсидии по ОСП и тези които през 2010г . са получили финансова подкрепа по линия на ОСП . От резултати-те в горната фигура може да се направи още един извод . Ефек-тът от паричната помощ по раз-личните мерки на ОСП, респек-тивно на ПрСр, поне засега не оказва съществено влияние вър-ху възможностите за икономиче-ско оцеляване на земеделските

стопанства . това важи както по отношение на възможността в края на стопанската година в резултат на извършената земе-делска дейност стопанството да приключи с някаква печалба, така и по отношение на възмож-ностите то да достигне прага на простото възпроизводство . ре-левантно на тези две съждения са стойностите на вероятностите от настъпването на двата вида икономически риск: за този от първа степен тя е 28,8 % при стопанствата, които са ползвали финансови помощи и 34,9% за тези без субсидии . рискът от втора степен, т .е . да не успеят стопанствата да формират дос-татъчен „фонд натрупване” се измерва с 71,2% и 78,6% съот-ветно при стопанствата с и без получени европейски или на-ционални субсидии .

анализът на равнището на икономическия риск в двете степени при различните по про-изводствено направление сто-панства показва, че при чисто растениевъдните и животновъд-ни стопанства, вероятността този риск да се случи е много близка до средната стойност за всички разгледани стопанства (табл .1) .

както се вижда единствено при смесените стопанства, по-лучаването или не на субсидии оказват по-значимо влияние как-то върху вероятността да не се реализира положителен нетен доход, т .е . да не се стигне пра-га на простото възпроизводство така и върху вероятността да не се акумулират достатъчно сред-ства във „фонд натрупване” . в първия случай (икономически

риск от първа степен), вероят-ността той да се случи е с близо 24% по-ниска при стопанствата, които са се възползвали от въз-можностите на различните мер-ки по ОСП . във втория случай, вероятността да настъпи иконо-мически риск от втора степен при стопанствата със субсидии е с 17,6% по-малка в сравне-ние със същата вероятност при стопанствата без да са получи-ли субсидии през 2010г . Поради незначителният относителен дял на смесения тип стопанства в извадката (едва 7,5%), средното равнище на двата вида иконо-мически рискове за всички сто-панства се формира най-вече под влияние на чисто растение-въдните и животновъдни стопан-ства . Затова средно за всички стопанства вероятността рискът от първа степен да се случи при стопанствата със субсидии е само с 6,1% по-ниска в сравне-ние с тази при стопанствата без субсидии и съответно с 7,4% по-ниска за настъпване на ико-номически риск от втора степен .

От направеният анализ от-носно икономическият риск в земеделските стопанства могат да се изведат следните по-ва-жни изводи:

– Съществуват значителни различия между вероятности-те от появата на икономически риск от първата и втора степен . Много по-голяма е опасността от настъпването на икономи-ческия риск от втора степен в сравнение с този от първа сте-пен .

– Горният извод е валиден както за индивидуалните земе-делски стопанства, така и за зе-меделските производствени ко-операции .

– равнището на икономиче-ския риск и съответно в две-те му разновидности почти не се обуславя от получената фи-нансова подкрепа по линия на ОСП .

– Ефектът от субсидиите по ОСП е по-осезаем единствено при смесеният тип земеделски стопанства .

Табл. 1. Равнище на икономическия риск при стопанствата според производственото им направление(%)

тип на стопанствата икон .риск икон .риск икон .риск икон .рискспоред произв . им Iст . Iст . II ст. II ст.направлене със субс. без субс. със субс. без субс.растениевъдни 29,0 31,1 69,4 76,5животновъдни 40,7 55,6 81,5 85,2смесен тип 11,8 35,3 70,6 88,2средно за всички стопанства 28,8 34,9 71,2 78,6

Източник: Собствени изчисления

брой 3/ 2013

ЗЕМЕДЕЛИЕПЛЮ

С

43

Владимир Димитров, ИЛВ - Плевен

Виненият туризъм в България –фактори за разнообразяване на продукта

няма общоприета дефиниция за винен тури-зъм . Широко разпространено понятие в световна-та литература дават Hall at . al .,(2003), определяйки го като “посещение на лозя, изби, винени фес-тивали и вино-шоу свързани с дегустация и / или преживявания свързани с лозаро- винарски район са основните мотивиращи фактори за посетители-те” . Carlsen & Charters (2006) посочват, че “виното, храната, туризма и изкуствата заедно съдържат основните елементи на продукта на винения ту-ризъм и предоставя пълния комплект от качествен живот, който туристите желаят и търсят да опи-тат” . ракаджийска (2009) отбелязва, че “продуктът на винения туризъм, като всеки туристически про-дукт, за да бъде продаваем в условията на силната пазарна конкуренция, трябва да бъде едновре-менно достатъчно самобитен и привлекателен по отношение на включените в него услуги и стоки, както и лесно разпознаваем, запомнящ се от по-тенциалния клиент, за да измества от неговото съзнание конкурентните предложения . Постигане-то на добър резултат предполага прилагането на конкретен маркетингов микс за индентифициране на продукта спрямо целево избрани сегменти .”

Mitchell at all .(2012) проследяват връзката меж-ду културните системи и туристическия продукт на винения тъуризъм . Според тях културните сис-теми са различни от социалните системи, тъй като те включват фактори, отнасящи се до физическата среда, използването на земята и човешкото вза-имодействие с място, което припознава пейза-жа като културна конструкция . в контекста на това, за изграждането образа на туристическият продукт трябва да се включат в него културните и природни особености на едно място (отделен административен район или един регион), които са уникални за това място и имат възможност да привлекат повече туристи .

в исторически план данни за лозаро-винар-ството показват, че то е започнало още в ран-ните години на зараждането на човешката ци-вилизация . Свидетелства за това са многото на-ходки, намерени по българските земи, датиращи от новокаменната, каменно-медната и бронзовата култура: сечива, каменни винарни, писмени па-метници и редица други . По артефакти българия е на 3-то място в света след Гърция и Италия . тези артефакти са белези на високата материал-на култура на народите населявали балканския

полуостров – елини, траки, римляни, славяни и прабългари . Свидетелства за това са богатите и уникални съкровища – Пангюрското, рогозенско-то и вълчетрънско, показващи на света ювелир-ната изработка на съдове използвани за пиене на вино . Златната маска на тракийския цар терес да-тираща от 6 в . пр . хр ., Перприкон – светилището на траките, светилището на Орфей до татул, ни разкриват култа на траките към бога на виното – Загрей, почитан по-късно от елините и познат на света като Дионис .

Целта на разработката е да се определят факторите, които създават конкурентни предим-ства на продукта на виненият туризъм, както и да се очертаят възможностите за неговото разнообразяване и обогатяване в даден регион .

По метода на литературния анализ на наши и чуждестранни специалисти в областта на лозар-ството и винарството, туризма и историята, ще се очертаят възможностите за релация между проду-кта на винения туризъм с културно-историческото наследство и културните събития свързани с ло-зарството и винарството, както и съчетанието на винения с други видове туризъм, като средство за диверсификация и възможност за привличане на туристи .

Продуктът на винения туризъм се произвежда и предлага от винопроизводството, а се реализира посредством туризма . в крайна сметка можем да го дефинираме така: Основният фокус са лозата и виното и всички дейности свързани с тях: а) основни – отглеждане на лозя, преработка на грозде, отлежаване на вино, дегустация; б) съ-пътстващи дейности - местна кухня, традиции, обичаи; в) в съчетание с други видове туризъм (културно-исторически, хоби, селски и др.), раз-вивани в даден лозаро-винарски район. на тази

44

база може да се търсят факторите и различията на продукта на винения туризъм, като възможност за диверсификация, произтичащи от:

– географското разположение на даден лозаро-винарски район;

– конкурентните предимства на отделните биз-несединици;

– известност на региона като туристическа дес-тинация;

– богато културно-историческо наследство и уникална природа;

– социално-икономическия напредък в области където се развива винен туризъм;

– културна идентичност (фиг . 1) .Географското разположение на лозаро-винар-

ския район има ключова роля в позиционирането на продукта на винения туризъм . в него опре-делящи са климат, релеф, води, почви, слънцег-реене, които освен, че влияят благоприятно върху развитието на лозарството, така също са важни за практикуване на различни видове туризъм . въз основа на многогодишни проучвания на компле-кса от природни условия, агробиологични свой-ства и технологични качества на сортовете лози и натрупания опит при производството на грозде и неговата преработка във вино са очертани четири лозаро-винарски района: източен, южен, северен и югозападен (Стоев и др ., 1960) .

От 2000 г . се направи ново райониране съ-гласно хармонизирането на законодателството ни . Според Общата организация на пазара на вино в ЕС, българия като неин член, обособи 2 основ-ни района за производство на регионални вина: Дунавска равнина и Тракийска низина, които от своя страна са разделени на 5 лозаро-винарски района: Северен, Източен (Черноморски), Южен, Подбалкански и Югозападен .

За производство на качествени вина с гаран-тиран и контролиран произход са очертани 51 лозаро-винарски микро-района . Според карта на виното от 2008 г . към 63 винопроизводители с малък, среден и голям капацитет на производство от цялата страна са включили като допълнителна дейност предлагането на винен туризъм .

Конкурентните предимства на отделните биз-несединици са от съществено значение в изграж-

дането на собствения туристически продукт не само за самото винопроизводствено предприятие, а и за целия регион . такива предимства на биз-несединиците са: имидж на фирмата; известност на марката; производствен капацитет; дял от въ-трешния пазар; износ на външни пазари; качество на продукция и др . тези предимства са важни за брандинга на собствения туристически продукт на предлагане . т .е . чрез тях фирмите ще бъдат по-предпочитани пред конкурентите си от потребите-лите на продукта на винения туризъм . Освен това брандинга на винопроизводствените предприятия в даден регион, изграждат общ регонален бран-динг при съвкупния продукт на предлагане на винения туризъм . в голяма степен значение имат и наградите от участия в престижни национални и международни винарски изложения . Fuller (1997) заявява, че заедно виното и туризма разчитат на регионалната търговска марка . Asero and Patti (2009) подчертават, че качественото вино укреп-ва имиджа на териториите, което допринася за местното икономическо развитие и насърчаване на туристическото предлагане . Ето защо качест-веното вино играе ролята на водача на винени маршрути в избора на туристите . От друга страна важно конкурентно предимство за един регион е неговото разположение, достъпност и известност пред туристите .

Известността на една туристическа дестина-ция, в която се предлагат други видове туризъм . Световно известните лозаро-винарски региони на Франция, Италия, Испания през последните 2 де-сетилетия са превърнати във винарска туристиче-ска атракция, годишно посещавани от стотици хиляди туристи . Предлагат се винени маршрути и почивки в живописни райони, където има мно-жество културно-исторически сгради и забележи-телности, а туристите могат да вкусят разнообраз-ни ястия и видят почти всичко, което предлага туризма . в страните от т .нар . нов свят (СаЩ, австралия, нова Зенландия, Юар, Чили), винени-ят туризъм задължително е в съчетания с други видове туризъм – морски, планински, селски и др ., поради отсъствието или почти липсата на кул-турно-исторически .

Богатото ни културно-историческо наследство и уникална природа могат да превърнат страната ни в предпочитана винарска дестинация . българия е сравнително слабо позната като културно-исто-рическа дестинация и включването на винения туризъм само ще обогати и доведе до добавена стойност не само за лозаро-винарските региони, но и за туризма като цяло . йорданов (2010) също подчертава възможностите на смесването на мест-ните културни ресурси, с които разполагат лозаро-винарските райони като локални дестинации за културно-винарски туризъм .

Социално-икономическия напредък в дадена област е от значение за винения туризъм . развита-

Фиг. 1 Фактори за диверсификация на продукта на винения туризъм в лозаро-винарски район Източник: авторът

46

та инфраструктура и наличието на повече хотели, ресторанти, музеи, природни забележителности, атракциони (суперструктура) и др ., създават въз-можност за богат избор, по-дълъг и пълноценен престой за посетителите . в такива области могат да се намерят повече производители на вино, ту-ристически агенции, общински администрации и редица други, които са заинтересовани от пред-лагане на винен туризъм на територията на тях-ната община .

Културната идентичност е посланието което искаме да предадем . това е културната разлика, която ни отличава от другите региони и ни прави уникални . културната идентичност също е връзка между местното население и туристите . най-често това са традиции, обичаи, фолклорни програми, местна кухня, фестивали и т .н, които са уникални за самият регион и заради които се привличат туристи .

Винени мрежи и Пътища на виното предста-вляват съвкупен туристически продукт, вследствие интеграцията между винопроизводители, туристи-чески агенции, транспортни фирми, хотели, ресто-ранти, музеи, общини и др . субекти в определен лозаро-винарски регион, заинтерсовани от разви-тието на винения туризъм . в страните по света които предлагат винен туризъм, съществуват такъв тип туристически клъстери на винения туризъм . в различните държави има различен брой „Пъти-ща на вино”, които са с определен брой пред-ставители, различни по маршрут и териториален обхват . тези мрежи разполагат с уникални култур-но-исторически, природни и архитектурни забе-лежителности, които са използвани като локален инструмент за привличане на туристи и промоти-ране на продукта на винения туризъм . някои от лозаро-винарските страни-членки на ЕС участват в т . нар . Европейска мрежа на градовете на виното (RECEVIN) . в RECEVIN членуват повече от 800 града, повечето групирани в национални асоциа-ции . това обединение разработва общи позиции на всички винени градове в Европа, които са със силна икономическа зависимост от лозаро-винарството и намиращи се в области, защитени с гаранция за качество на техните вина .

Кои региони на България са с потенциал да развиват винен туризъм, който да се съчетае с други видове туризъм? това са тези региони в които освен добре развита инфраструктура и суперструктура, имат висока посещаемост заради други видове туризъм – например морски, пла-нински, балнео и др . в Северна българия потен-циал за развитие на винен туризъм имат избите в района на видин и Монтана, където има развит речен, планински и културно-исторически тури-зъм . в обл . Плевен може да се съчетае с култур-но-исторически и еко-туризъм . в обл . Ловеч и ве-лико търново с културно-етнографски резервати, планински и ловен туризъм . в обл . русе туристи

могат да се привличат от туристическите кора-би, които акостират на пристанище русе, а също така да се комбинира с еко-туризма в природен парк русенски Лом . в обл . Шумен може да се предложи съчетание между културно-исторически и селски туризъм . в областите варна и бургас се привличат туристи дошли на почивка на море . в областите Сливен, Стара Загора, Хасково, Пловдив и Пазарджик се предлагат различни видове тури-зъм като балнео, културно-исторически, селски, планински и ловен . те са и регионите с най-голям потенциал, поради най-голямата концентрация на изби . в Югозападния лозаро-винарски район пре-димство за посрещане на туристи имат избите до благоевград, Сандански и Мелник . в този регион най-добре са застъпени зимния, планинския, кул-турно-историческия и балнео-туризъм .

Фестивали и събития свързани с лозарството и винарството

трифон-Зарезан (01 .02 . нов стил) е един от най-честваните празници в страната . всички лозари и винари символично зарязват лозата . Счита се, че празника е бил езически обичай символизиращ началото на нов живот и плодородие, по-късно приет от християнството и станал традиционен по нашите земи . Ежегодно на 14 февруари (стар стил) се провеждат винени празници в чест на св . трифон-Зарезан – Карнавал на виното в Ямбол, „Зарязване” в Ивайловград, брестовица -Пло-вдивско (кръстева и рафаилова, 2009) . в Пловдив също имат свой празник на виното: „Дефиле на младото вино” превърнал се в традиционен през последните 10 г . От 8-10 юни 2012 г . в програма-та на “Празника на розата” в казанлък за пръв път се организира „Фестивал на виното розе” . Интересно е мотото на фестивала „Вино и рози отново заедно в Долината на тракийските царе”, което директно отправя към богатата история в този край, свързана с виното и българската мас-лодайна роза .

вече все повече и повече популярността на област кърджали нараства, благодарение на кул-турно-историческия туризъм, свързан в голямата

47

си част отново с лозарството и винарството . Спо-ред проф . николай Овчаров Перперикон, свети-лището на бог Дионисий, е посещаван годишно от над 250 хил . туристи . Фестивалът „Перпери-кон” се превърна в международен фестивал на изкуствата и се организира от 2001 г . насам в най-късата нощ – 22 юни . в програмата на съби-тието са включени много културни прояви – теа-трални постановки, карнавал и музикални прояви . Интересен е спектакълът Перперикон символизи-ращ древните вярвания и пророчества свързани с виното . Скритият замисъл на фестивала е, че нашият път от обгърнатото с тайни минало отива към загадъчното бъдеще . той се свързва с об-щоевропейската идея за съхраняване на богатото разнообразие на културното наследство .

в традиционни се превърнаха изложенията свързани с лозарството и винарството – винария-Пловдив (март), вИнОтур (варна) – изложение за вино и туризъм (7-9 април), Салон на виното в София (ноември) . те показват все по-нараства-щия интерес на производители, туроператори и любители към виното и неговите културни превъ-плъщения .

в частност към изложеното до тук можем да посочим за пример туристическият продукт, кой-то предлага ИЛВ-Плевен . Институтът е основан през 1902 г . като опитна станция основно за бор-ба с филоксерата по лозята . разполага с две ви-нарски изби - едната, построена през 1892 г, е паметник на културата от 1982г ., а другата произ-водствено-експериментална (открита през 1974 г .), е разположена в близост до опитно-производстве-ните лозя на института . в експерименталната база се отглежда ампелографската колекция на инсти-тута, която представлява генофонда на лозата в българия и е една от най-богатите в Европа . в нея са събрани и се съхраняват над 2000 видове, сортове, клонове, хибриди и подложки (Симеонов и др ., 2009; абрашева и др ., 2004) . Събирането, съхранението и поддържането на тези генетични ресурси е част от националната стратегия за опаз-ване биоразнообразието в рбългария .

в своята богата история ИЛв-Плевен е създал редица оригинални десертни (Мечта, брестовица, Плевен, Супер ран болгар, Мискет плевенски и др .(Иванов и др ., 2007))и винени сортове лози (рубин, букет и др .), както и сортове с повишена устойчивост на гъбни болести и ниски зимни тем-ператури (Сторгозия, Дружба, наслада, Мискет кайлъшки, Плевенски фаворит, Гарант, Плевенска роса, кайлъшки рубин и др .), които през послед-ните години придобиват все по-важно практиче-ско и икономическо значение .

През последните години се предлага дегустация на вина произведени от винени сортове, селек-ция на института . От 2011 година ИЛв е включен към винарският туристически клъстер: „Дунавски винарски дестинации”, съвместен проект между

нПО-„Евроинтегра” и румънски партньор „Partneri 2000” . Целта на този трансграничен проект е да се включат български и румънски фирми от две-те страни на р . Дунав за съвместно привличане на туристи и промотиране на винен туризъм . От началото на 2012 г . ИЛв е включен в нов проект отново свързан с винения туризъм . Проекта е по ОП „трансгранично-сътрудничество румъния-бъл-гария 2007-2013”, като от румънска страна водещи са асоциация за технологичен трансфер и инова-ции (арОтт), а от българска страна партньори са национален център за информационно обслуж-ване-Плевен, балканска гражданска коалиция-бе-лоградчик и агенция за регионално развитие и бизнес център-Монтана . Заедно с университета в крайова, ИЛв участва по проекта в създаването на винено лозе от 50 дка, в което половината от насаждението ще бъде от български винени сортове, а другата половина с румънски сортове . такова лозе ще се създаде и в румъния . Идеята е да се привлекат туристи в пограничните райони на румъния и българия, като се използва лозаро-винарският потенциал и съществуващите култур-но-исторически паметници .

Заключение:1 . комплексното приложение на разгледани-

те фактори създава конкурентни предимства в предлагането на продукта на винения туризъм за винопроизводствените предприятия в конкретен регион . От друга страна самият регион, възполз-вайки се от възможностите на продукта на вине-ния туризъм, го прави по-привлекателен и пред-почитана туристическа дестинация .

2 . клъстерният подход в създаването на Пъти-ща на вино е един от начините за привличане на повече туристи, а също и за съвместно промо-тиране и реклама . все още е в начален (идеен) етап на създаване . До известна степен световна-та икономическа криза оказа влияние върху ви-нопроизводството, но въпреки това се забелязва интерес от страна на туристи в някои региони . включването на фирми занимаващи се този вид туризъм в един общ продукт „Път на виното” е следващата необходима стъпка .

3 . Използването на културно-историческото ни наследство, регионалния брандинг за качествени вина, различни културни събития са инструменти за валоризация и добавена стойност към продукта на винения туризъм . Фестивалите и панаирите на вино също ще диверсифицират българския винен туризъм, като му придадат по-високо качество и го направят по-популярен .

4 . За финансиране на българския винен тури-зъм може да се кандидатства по линия на евро-пейските фондове, като например ОП „трансгра-нично сътрудничество” . Създаването на Пътища на виното са един от подходите за съвместно финансиране, подялба на риска и рекламиране на съвкупния туристически продукт .

®ГРАНСТАР СУПЕР хербицид®ГРАНСТАР СУПЕР хербицид

®ГРАНСТАР СУПЕР хербицид®ГРАНСТАР СУПЕР хербицид