Земеделие плюс 5/2013

ЗЕМЕДЕЛИЕПЛЮС

ISSN 1310-7992www.oralo.bg

5/2013

ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ

Европейски земеделскифонд за развитие населските райони:“Европа инвестирав селските райони”

Програмаза развитие на

селските райони(2007-2013)

МИнИСтЕРСтВО наЗЕМЕдЕлИЕтО И хРанИтЕ

Допълнителна информация и помощ можете да получите на www.prsr.government.bg

enrd.ec.europa.eu

ЕВРОПЕЙСКИПАРИ ЗАБЪЛГАРСКАТАПРИРОДА

ЕВРОПЕЙСКИ ПАРИЗА БЪЛГАРСКОТО СЕЛО

Земеделските стопани със земи в НАТУРА могат да получат до 150 евро на хектарЗемеделските стопани, регистрирани в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) ще могат да получават компенсаторни плащания по Мярка 213 „Плащания по Натура 2000 за земеделски земи” от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. В зависи-мост от забранените дейности в тези зони и типа земеползване – постоянни пасища, обработ-ваема земя или трайни насаждения, плащанията варират от 20 до 150 евро на хектар годишно. Повече информация може да получите на интернет адрес www.natura2000bg.org, както и в об-щинските и областните служби по земеделие и РИОСВ. Срокът за подаване на заявленията ще бъде от 1 март до 15 май 2013 г., заедно със заявленията за директни плащания на площ.







enrd.ec.europa.eu










enrd.ec.europa.eu










enrd.ec.europa.eu




От 1 март до 15 май 2013 г. производителите на био-продукция от-ново могат да кандидатстват за компенсаторни плащания по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. Безвъзмездните средства се отпускат по Мярка 214 „Агроекологични плащания” от програмата, която се прилага в България вече пета година. Нейната цел е да подпомага

финансово стопани, които се занимават с дейности, опазващи околната среда. Поощрява се развива-нето на биологично земеделие, планирането на екологични дейности в стопанствата, поддържането и възстановяването на традиционния ландшафт и др. Помощите се отпускат като годишни компенсаторни плащания за пет годишен период. Право на тях имат земеделци, които изпълняват агроекологични дей-ности върху определена площ, биологично пчеларство или опазване на застрашени от изчезване редки местни породи животни. Кандидати могат да са физически и юридически лица, регистрирани в Интег-рираната система за администриране и контрол (ИСАК) на Държавен фонд „Земеделие”. Документи се подават всяка година в общинските служби „Земеделие” на Министерство на земеделието и храните.

Производителите, отглеждащи редки породи по биологичен начин, могат да получат до 200 евро субсидия на животно. За стопаните, развиващи биологично растениевъдство, максималният размер на субсидията е до 900 евро на хектар.

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ КАНДИДАТИТЕ ЗА ПОДПОМАГАНЕ

1. За подпомагане могат да кандидатстват физически лица, еднолични търговци и юридически лица, които са земеделски стопани по смисъла на§ 1, т.23 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

2. За прилагане на дейностите по чл.2, ал.1, т.1, буква "б", т.2, буква „а” и т.5 кандидатите за подпо-магане се вписват в системата за идентификация и регистрация на животните по чл. 30, ал. 2, т. 3 ЗПЗП.

3. Земеделските парцели, върху които се прилагат агроекологични дейности, подпомагани по тази наредба, се идентифицират в ИСАК.

Чл. 20 1. Подпомаганите лица преминават агроекологично обучение или информационни дейности по агроекология до 31 декември на втората година, считано от датата на първото одобрение на заявле-нието за подпомагане или доказват наличие на опит в извършването на дейностите, които са избрали да прилагат.

2. Изпълнението на разпоредбите по ал.1 се установява с диплома, удостоверяваща преминат изпит по агроекология, или удостоверение за преминат курс, обучение или информационна дейност по агроекология, издадени от обучаваща институция.

3. При подпомагане на юридически лица или еднолични търговци на условията по ал. 1и 2 отговаря лицето, изрично упълномощено да управлява агроекологичната дейност.

ЕвропЕйски зЕмЕдЕлски фонд за развитиЕ на сЕлскитЕ райони

От 1 Март ЗаПОчна ПрИЕМа на ЗаявЛЕнИя ПО агрОЕкОЛОгИчната Мярка

3

Издание на „Ентропи 1“ ЕООД

Цена: 5,00лв.София, ул. „Граф Игнатиев“ №4e-mail: [email protected]

СъдържаниеЗемеделски културинационалната колекция от род тriticum . . . . . . . . . 5T .spelta, T . monoccocum и T . dicoccum –различия и сходства . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 8Отглеждане на фасул в условия на биологично земеделие . . . . . . . . . . . . . . . . . . 10напояване и добив от арпа . . . . . . . . . . . . . . . . 12Характеристика на растителни образцибакла, секирче и нахут . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 14Oтглеждане на маслодайни растения на техногенно рекултивирани почви . . . . . . . . . . . 16ТоренеЕфективност на торенето на пшеница (Tr . Aestivum) . . . . . . . . . . . . . . . . . . 19Библиотека технологични подобренияпри производствона лозов посадъчен материал . . . . . . . . . . . . . . . 23Екологияагроклиматичните промени и продуктивността на полските култури . . . . . . . . . 31ЗеленчуциЗасаждане и грижиза доматените растения . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 35Броколи –за някои биологични показатели . . . . . . . . . . . . . 37Новини от ССА: Интелектуална собственост . . . . . . .39Овощарствореакция на сливови сортове към екстремни засушавания . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 40Лозе и винокършенето при лозата – за и против . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 43ЦветарствоДекоративния вид какалия – практическо използване . 47

главен редактор:инж . М . Милошова, GSM 0884 612 635Отговорен редактор:Проф . д-р Ив . трънков, GSM 0882 966 459редактор:М . СпасоваPR и реклама:Ст . Пекова, GSM 0888 336 519Предпечатна подготовка:"Ентропи 1" ЕООД, тел . +359 2 852 02 48редколегия:акад . ат . атанасов, проф . д-р т . тонев, проф . д . ик . н . Пл . Мишев,проф . д-р Д . Домозетов, проф . д-р т . Митова, доц . д-р Д . вълчев,доц . д-р С . Машева, доц . д-р т . колев, проф . д-р инж . М . Михов,доц . д-р Е . Станева, проф . д . с . н . М . Семков, доц . д-р в . гайдарска

Списание „Земеделие плюс” е продължител на най-старотоземеделско списание в България – сп. „Орало”, издавано от 1894г.

„До края на месеца ще проведа срещи с всяка една браншова организация, за да обсъдим проблемите в сек-тор „Земеделие”, обяви Министърът на земеделието и храните проф . д .с .н . Димитър греков на проведената ор-ганизационна среща с представители на организациите от сектора .

Министърът изиска до края на юни всички органи-зации да легитимират себе си, като представят актуално състояние и информация за членската си маса . Министър греков поиска организациите да дадат своите становища по проекта на Закона за браншовите организации и да се представят аргументирани предложения за евентуална промяна на подготвения проект .

Земеделските производители и преработватели изра-зиха общо съгласие за активиране дейността на специа-лизираните консултативни съвети и създаване на работни групи към тях, в случай на възникнали проблеми .

По време на срещата министър греков подчерта зна-чимостта на науката за земеделската практика . той посо-чи, че очаква предложения от неправителствените орга-низации в земеделския бизнес за съвместна работа със средните училища и професионалните гимназии в земе-делието и хранителната промишленост с цел издигане нивото на образованието в сектора .

Дирекция „Връзки с обществеността и протокол”

НовиНи от МЗХ

Списанието се издава с подкрепата на:

Министър Греков обяви намерението сиза активна работа с браншовите организации

в сектор „Земеделие”

земеделски

културиброй

5/ 2013ЗЕМЕДЕЛИЕП

ЛЮС

5

Гергана Дешева, Сийка Стоянова, Николай Нейков Институт по растителни генетични ресурси „К. Малков”, Садово

Националната колекция от род Тriticum

През последните години все повече се оценя-ва значението на растителните генетични ресурси върху просперитета на селекцията, земеделието и екологията (Стоянова и др ., 1998) . Стеснява-нето на границите на генетично вариране, на-блюдавано при обикновената и твърдата пшени-ца в резултат на използваните конвенционални селекционни практики, намалява възможностите за подобряване на продуктивността на култури-те (Хаджииванова и др ., 2010) . С приближаване до предела на биологическата продуктивност на пшеницата, през последните години силно на-расна необходимостта от нов изходен материал (Graybosch & Peterson, 2010; Lanning et al, 2010) . в тази връзка формирането на актуален генофонд от пшеницата, неговото планомерно и целенасо-чено проучване е бил и е основен приоритет в изследователската дейност .

в България пшеницата е на първо място сред отглежданите култури . в световен мащаб произ-водството на пшеница е с решаващо значение за приходите от земеделие и за икономиката . За 2011/2012 година се очаква нарастване на кон-сумацията с над 2 .8 милиона тона (Anonymous, 2012) . Повишената консумация включва преди всичко твърдата пшеница и видовете пшеници, които все по-често се използват при производ-ство на различни видове хляб и паста .

колекции от пшеница като генетичен ресурс се поддържат в Иргр гр . Садово (12 539 образци) и в Добруджански земеделски институт- генерал тошево (3392 образци) . тези колекции включват както диви родственици, местни образци и при-митивни сортове, така и селекционни линии и сортове създадени за да отговорят на определе-ни стопански критерии (Popova, 2003; Kolev and Stoyanova, 2005) . Основно значение имат двата основни вида: обикновена и твърда пшеница .

в статията представяме актуална информация за статуса на колекцията от род Triticum под-държана в националната генбанка в ирГр – садово, както и информация за възможностите за използване на образците от групата на “древните” пшеници като алтернативни източници на храна.

За настоящото изследване на колекцията от род Triticum в националната генбанка гр . Садово е използван софтуер Microsoft ACCESS’2002 за съ-

ставяне на база данни за паспортна информация, както и европейската база данни за растителни генетични ресурси EURISCO (http://eurisco .ecpgr .org) .

EURISCO е каталог в електронен формат с пас-портната информация за растителните ресурси, които се поддържат в ex situ колекции в Европа . в него се съдържат паспортни данни за 1 098 856 образци от 5 373 рода и 35 285 вида от 42 страни . Европейската колекция от род Triticum включва 170 045 образци . най-голям брой обра-зци от този род се поддържат в: русия- 34 253, германия- 17 216, България - 15 931, Полша- 11 957, чехия- 10 873, англия- 9 484, Унгария- 8 569, Украйна- 8 353 Швейцария- 7 493 , Италия- 6 208, турция- 5 446, Холандия- 4 910, румъния- 4 172, Испания- 3 217, Франция- 1 967 .

в националната генбанка на Иргр, Садово се съхраняват 57 684 семенни образци от общо ре-гистрираните 62 131 като генофонд в страната . Поддържат се в три колекции - работна, базова и обменна . в базовата колекция семената се съхра-няват при условията на дългосрочно съхранение- в херметични опаковки при - 180С, след обез-водняване до подходящ предел (Стоянова, 2001) .

колекцията от род Triticum поддържана при условията за ex situ съхранение в Иргр- гр . Садо-во, е представена от значително разнообразие от видове (табл . 1) . тя наброява 12 539 образци, от които 9 591 са от Tr.aestivum, 2 164 от Tr.durum, 160 от Tr. sphaerococcum, 124 от Tr.turgidum, 84 от Tr.monococcum, 73 от Tr.spelta, 60- Tr. baeoticum, 59 от Tr.dicoccon и 191 от други видове (табл .

66

1) . регистрирани са 33 образци, чиято видова принадлежност следва да се определи допълнител-но . наличният генофонд е основа за успешна се-лекционно подобрителна работа и поддържане на оригинална зародишна плазма за научни изслед-вания (Оджакова и др ., 2007) .

През последните го-дини нараства интересът към естествените, нетра-диционни и полезни хра-ни, които са основни в направлението лечебно и профилактично хранене (Стоянова и др ., 2007) . От друга страна прими-тивните или известни още като “древни” пшеници (еднозърнест и двузърнест лимец, спелта и др .) са подходящи за биологич-ното земеделие, тъй като отглеждането им не е свързано с използване на торове и препарати .

Еднозърнест лимецкултурният едно-

зърнест лимец (Triticum monococcum L .) се отнася към групата на диплоид-ните пшеници (2n=14) . на немски е известен под названието Einkorn, а на руски като однозернян-ка . той е една от най-ра-но култивираните форми пшеница . Отглеждането му постепенно е нама-ляло за сметка на други култури, но в някои райо-ни продължава да се от-глежда и да се използва в ежедневното хранене - Мароко, турция, страните от бивша Югославия и някои планински райони на Франция (Попов и др ., 1979) . Може да оце-лява и да се развива вър-

ху много бедни почви, където отглеждането на съвременна пшеница е немислимо . в сравнение с обикновените, „модерни” пшеници, отглеждани днес, лимецът съдържа повече белтък, минерали

и витамини от групата в, а също е и в пъти по-лесно смилаем от тях (D’Egidio et al . 1993) . Освен за заместител на модерните пшеници във всеки-дневното хранене, лимецът е незаменим за хора болни от цьолиакия . Цьолиакията е състояние, при което не се усвояват специфичните пшени-чени белтъци (глутен и глутеноподобни), така че вместо да има хранителна стойност, последният се превръща в източник на интоксикация за орга-низма . Белтъкът, който влиза в състава на зърното на лимеца, се оказва нетоксичен за болните от цьолиакия (Abdel-Aal et al ., 1995) .

разнообразието в поддържаната колекция от Triticum monococcum L . e представено в таблица 2 . регистрирани са общо 11 вариетета, от които с най-много образци са: var . hohensteinii (15), var . flavescens (13), var . vulgare (13) . в генбанката се поддържат общо 84 образци от еднозърнест ли-мец, които при поискване могат да се размножат и да се предложат на заинтересованите фермери и селекционни програми .

Двузърнест лимецДвузърнестият лимец (Triticum dicoccon Schrank)

е тетраплоидна пшеница (2n=28) . Известен е под названието Еmmer, а в Италия като Farro . Vavilov (1935) описва два центъра на произход на вида – Средиземноморието и абисиния . Днес Triticum dicoccon Schrank все още се среща на Балканския полуостров, Италия, Испания, турция, Иран, кавказ, Индия . Според Perrino et al . (1995) най-много образци са колекционирани в Етиопия, следвана от Испания, Иран и бивша Югославия . Индия е една от страните, където двузърнестият лимец продължава да се отглежда, като площта му е около 50 000 хa (Degaonkar et al ., 2005) . Двузърнестият лимец е носител на ценни при-знаци, които го правят потенциален източник на гени в селекцията на голозърнестите пшеници . Притежава висока сухоустойчивост, както и иму-нитет към някой раси от гъбни болести, не се напада от шведска муха (Beteselassie et al ., 2007) . Днес двузърнестият лимец се отглежда поради

Таблица 2. Ботаническа характеристика на колекцията от Triticum monococcum L. поддържана в Националната генбанка на ИРГР гр.Садово№ род вид подвид брой 1 Triticum monococcum N/A 242 Triticum monococcum var . hohensteinii 153 Triticum monococcum var . flavescens 134 Triticum monococcum var . vulgare 105 Triticum monococcum var . laetissimum 56 Triticum monococcum var . sofianum 57 Triticum monococcum var . macedonicum 48 Triticum monococcum var . eincorn 39 Triticum monococcum var . atriaristatum 210 Triticum monococcum var . alboh . 111 Triticum monococcum var . eredv . 112 Triticum monococcum var . nigricultum 1

84

Таблица 1. Колекция от род Triticum поддържана в Нацио- налната генбанка на ИРГР – гр. Садово

№ род видброй образци

1 Triticum aestivum 95912 Triticum durum 21643 Triticum sphaerococcum 1604 Triticum turgidum 1245 Triticum monococcum 846 Triticum spelta 737 Triticum baeoticum 608 Triticum dicoccon 599 Triticum N/A 3310 Triticum polonicum 3011 Triticum dicoccoides 2212 Triticum timopheevi 2113 Triticum carthilicum 1314 Triticum macha 1215 Triticum compactum 1116 Triticum urartu 717 Triticum turanicum 618 Triticum araraticum 519 Triticum aethiopicum 420 Triticum ispaghanicum 421 Triticum thaoudar 422 Triticum vavilovii 423 Triticum zhukovskyi 424 Triticum aegilopoides 325 Triticum fungicidum 326 Triticum militinae 327 Triticum palaeocolchicum 328 Triticum persicum 329 Triticum tritordeum 330 Triticum triunciale 331 Triticum crassum 232 Triticum georgicum 233 Triticum karamyschevii 234 Triticum petropavlovskii 235 Triticum tauschii 236 Triticum ventricosum 237 Triticum aucheri 138 Triticum jakubzineri 139 Triticum kiharae 140 Triticum ligustica 141 Triticum ovatum 142 Triticum subcompactum 143 Triticum timococcum 144 Triticum timonovum 145 Triticum triaristatum 146 Triticum umbellatum 147 Triticum variabile 1

12 539

7

високата хранителна стойност и значение като здравословна храна . като цяло лимецът е подхо-дящ да се консумира под каквато и да е фор-ма, тъй като е щадящ стомашно-чревния тракт (Tesfaye, 2002) . По-богат e на белтъчини и диетич-ни фибри в сравнение с обикновената пшеница

(Bhuvaneshwari et al ., 1998) . Хранителните проду-кти създадени на основата на лимеца са с добра смилаемост, ниски стойности на глицерин и са подходящи и за диабетици (Yenagi et al.,1999) .

разнообразието от този ценен вид от род Triticum e представено в колекцията с 23 варие-тета (табл . 3) . От тях по-голям брой образци има от var . farrum (11) . От този вариетет са селекцио-нирани сортове в някои страни, а в Индия се отглежда като khapli wheat (Braduri and Ghost, 1954) .

Пшеница спелтаПшеницата спелта (Triticum spelta L .) се отнася

към групата на хексаплоидните пшеници (2n=42) . До началото на 20-ти век, е преобладаваща зър-нено хлебна и фуражна култура в много регио-ни на югозападна германия, както и в части от Швейцария и австрия . Интродуцирана е в СаЩ през 1890 г . Постепенно е изместена от обикно-вената хлебна пшеница (Triticum aestivum L .) . в се-лекционните програми се използва като източник на устойчивост към ръжда (Macer, 1966) .

Днес оцелява като реликвeна култура в Цен-трална Европа и северната част на Испания и е намерила нов пазар като здравословна храна, тъй като спомага за подобряване на кръвообраще-нието, улеснява бъбречната дейност и пречиства-нето на организма, действа съдоразширяващо и подобрява храносмилането (Kasarda et al ., 2000) . Спелтата съдържа балансирано количество глутен и е изключително подходяща за приготвяне на тестени изделия . въпреки, че е ниско добивна, интересът към тази култура се засилва поради на-растващото търсене на неконвенционални храни и култури с ниски вложения .

разнообразието от този вид в колекцията е представено от 12 вариетета, от които с най-много образци e var . duhamelianum - 13 (табл . 4) .

Заключениеколекцията от род Trititcum поддържана в на-

ционалната генбанка е представена от разноо-бразна по ботанически състав и биологически статус зародишна плазма . най-голям дял заемат видовете Tr.aestivum L . и Tr.durum Desf .- с над 90% .

групата на “древните” пшеници (Tr. monococcum L ., Tr.dicoccon Schrank и Tr. spelta L .) са подходящи за включване в научно-изследователски програми с цел бъдещото им използване като алтернативни източници на храна поради нарасналият интерес към здравословно хранене и биологично земеде-лие .

Представената паспортна информация съглас-но унифицираните показатели MCPD е част от Европейската база данни EURISCO за широк достъп от ползватели – селекционери, изследова-тели, фермери .

Таблица 3. Ботаническа характеристика на колекцията от Triticum dicoccon Schrank поддържана в Национална-та генбанка на ИРГР гр.Садово

№ род вид подвид бр . об-разци

1 Triticum dicoccon N/A 172 Triticum dicoccon var . farrum 113 Triticum dicoccon var . pycnurum 54 Triticum dicoccon var . rufum 35 Triticum dicoccon var . compactomiegei 26 Triticum dicoccon var . pseudorufum 27 Triticum dicoccon var . alboliquliforme 18 Triticum dicoccon var . arra . 19 Triticum dicoccon var . atratum 110 Triticum dicoccon var . ficte-semicanum 111 Triticum dicoccon var . haussknechtianum 112 Triticum dicoccon var . immaturum 113 Triticum dicoccon var . ligul 114 Triticum dicoccon var . macra . 115 Triticum dicoccon var . melan . 116 Triticum dicoccon var . muticum 117 Triticum dicoccon var . nigrocyar 118 Triticum dicoccon var . novicium 119 Triticum dicoccon var . pseudomacrather 120 Triticum dicoccon var . pseudopraecox 121 Triticum dicoccon var . semic . 122 Triticum dicoccon var . subfarrum 123 Triticum dicoccon var . tricoccum 124 Triticum dicoccon var . vitic . 1

58

Таблица 4. Ботаническа характеристика на колекци-ята от Triticum spelta L. поддържана в Националната генбанка на ИРГР гр.Садово

№род вид подвид

брой

1 Triticum spelta N/A 232 Triticum spelta var . duhamelianum 133 Triticum spelta var . rubro . 104 Triticum spelta var . album 85 Triticum spelta var . coeruleum 56 Triticum spelta var . albiv . 37 Triticum spelta var . arduini 38 Triticum spelta var . albos . 29 Triticum spelta var . alefeldii 210 Triticum spelta var . asialbispicatum 111 Triticum spelta var . pseud . 112 Triticum spelta var . ramos . 113 Triticum spelta var . vavilovii 1

73

брой

5/ 2

013

ЗЕМЕ

ДЕЛИ

Е

8

ПЛЮ

С

8

Доц. д-р инж. Мария Мънгова

Биологичното земеделие е стратегическо на-правление в развитието на селското стопанство и производството на храни, което подкрепя устой-чивото развитие на различни нива - в световен мащаб, Европейския съюз и национално . то в мо-мента е една от най-регулираните и контролирани земеделски системи .

най-древните видове и подвидове на пшеницата са плевести, нископродуктивни и се използват огра-ничено, предимно за фураж на животните . През по-следните десетилетия производството на древни пше-нични видове в Европа е насърчавано във връзка със опазването на генетичните ресурси, биоразнообразието в земеделието както и за производство на специални видове хляб, здравословни и биологични храни . тен-денциите в биологичното земеделие и консумацията на здравословни хранителни продукти е довело до въз-буждане на интереса към плевестите пшенични ви-дове като T .spelta (динкел), T .monococcum (einkorn ) и T .dicoccum (emmer) . те имат високо и тънко стебло, сбит клас, а зърното е обхванато от силно прилепнали плеви .

Счита се, че тези древни или „несъщински” пшеници от род Triticum, са предопределени за биологично земеделие . Още повече, дялът на плевите (30-35 % от добива на зърното ), които следва да се отделят чрез допълнителен технологичен процес, предпазват зърното от замърсяване и инфекции . Устой-чивостта и непретенциозността на тези култури дава възможност от тях да се получават приемливи добиви на слаби почви, ниска агротехника, в полупланински и планински райони . Отглеждани в хармония с при-родата T .spelta, т . monococcum и т . dicoccum могат да имат добра цена на зърнените пазари, да бъдат

Фигура 1. Схема на технологичните операции за изпичане на хляб

T.spelta, T. monoccocum и T. dicoccum –различия и сходства

T.dicoccum

T.spelta, хляб, зърно, брашно

T.spelta, клас

9

Таблица 3. Реологични и хлебопекарни свойства

род Triticumреологични свойства на тестото / Хлебопекарни свойства

вПС на бра-шното, %

образуване и стабил-ност на брашното, мин

размекване на тестото, v .u .

валориметрич-но число, v .u .

енергия за деформа-ци на тестото, Дж

отношение еластич-ност - разтегливост

обем на хляба, cм3

формоустойчивост на хляба, h/d

T . aestivum, сорт Победа 61 .16 15 .0 30 .0 87 .0 325 0 .6 570 0 .54T . spelta 50 .02 6 .0 45 .0 60 .0 231 1 .8 390 0 .62T . monococcum (einkorn) 51 .42 1 .40 150 30 44 .5 5 .9 280 0 .39

T .dicoccum (emmer) 52 .3 2 .13 120 36 52 .0 3 .6 320 0 .40

интересна алтернатива на свръхпроизводството и същевременно на липсата на разнообразие в сел-ското стопанство .

Преди анализите е необходимо плевите на зърното да бъдат отделени (олющени) със специални машини .

Характеристиката на основните морфологични и технологични показатели на биологично отгледани образци от трите вида пшеници показа че:

T. spelta (динкел) има по-едро зърно, близко по фор-ма и абсолютна маса до стандарта за хлебна пшеница сорт Победа . T.dicoccum (двузърнест лимец) има силно издължено и сплеснато зърно , а при T.monococcum (ед-нозърнест лимец) зърното е по-късо и двустранно силно сплеснано . всички те са ниско стъкловидни пшеници (табл . 1) .

Еднозърнестият и двузърнестият лимец са високо протеинови (16-20 %), но с ниска абсолютна маса на зърното и седиментационно число на брашното (табл . 2) . Образците от T . Spelta (динкел), и двузърнестия лимец (emmer) имат голямо количество мокър глутен, което показва незадоволително качество . Цветът на сухия глутен е блед или има леко сив оттенък, без блясък . Установено е, че по стандартния метод от T . monococcum ( еднозърнест лимец) мокър глутен не се отмива . въпреки обширната дискусия за произ-водството на здравословни храни на база еднозърнест лимец обаче, следва да се отбележи, че в зърното се съдържа протеиновата фракция глиадин, която ги пра-ви неподходящи за хора имащи непоносимост към пшеничния глутен .

типичните реологични характеристики на тестото

при тези плевести видове пшеници са: ниско водопог-лъщане на брашното, кратко време за замесване, ста-билност и по-голяма разтегливост на тестото (табл . 3) .

Полученото брашно от T . spelta, има леко сив оттенък с по-високо пепелно съдържание - 0 .81 % регистрирани са удовлетворителни реологични свойства на тестото (табл .3) . Брашното от еднозърнестия лимец (einkorn) е „мек” продукт, замазва ситата на мелницата, което е причина за трудното им изсяване . то е богато на жълти пигменти, има приятен кремаво-жълт цвят с пепелно съдържание 0 .65 % . Замесеното тесто показва много слаби реологични свойства (табл . 3) .

За да се достигнат изискванията за еластичност и пластичност на тестото и да се получи хляб с удовлет-ворителни характеристики изпичането е направено по последователността на схемата за изпичане (фиг .1) . При замесването към основните технологични инградиенти е добавена промишлена закваска . вместо нея успешно може да се използва приготвен пшеничен квас . Опти-малната температура за ферментация на тестото е 25 0 С, т .е . по-ниска отколкото за хлебната пшеница . Хлябът от T . Spelta е бухнал, с обем 390 cм3/ за 100 г браш-но, но по-малък от този на сорт Победа . Хлебната сре-дина е добре изпечена, с леко бежов до сив оттенък .

Хлябът от T .monococcum (einkorn) има малък обем, едва 1/2 (280 cм3) спрямо обема на сорт Победа (табл .3) . Средината на хляба от T .monococcum и T . dicoccum е с дребни и равномерни шупли, леко влаж-на . Характерно за хляба от T .monococcum е, че има наситено жълт цвят и много приятен вкус и аромат .

Таблица 2. Физико-химични показатели на зърнотород суров

протеин,%абсолютна маса/1000 г

хектолитрова маса, кг/хл

стъкловидност%

седиментаци-онно число cм3

мокър глутен%

сух глутен%

Отпускане на глутена, мм

T .aestivum сорт Победа/variety Pobeda 14 .3 35 .6 79 .7 62 62 32 .3 10 .7 8 .0T .spelta, acces .1 14 .0 36,9 74,0 30 30 42,8 11,1 8,5T .spelta, acces .2 17 .0 35,5 65,5 25 25 41,8 13, 6 9,0T .dicoccum (emmer), acces .3 19 .92 26,2 69,5 23 23 40,9 14, 2 12,0T .dicoccum (emmer) acces .4 20 .61 26,0 68 .9 23 23 49,6 14, 9 9,0T .monococcum (einkorn) acces .5 15 .74 24,2 79,0 10 10 не се отмиваT .monococcum (einkorn) acces .6 20,05 19,6 78 .1 15 15 не се отмива

T .monoccocum (einkorn) acces .7 15 .99 22 .6 78 14 14 не се отмиваT .monoccocum (einkorn) acces .8 17 .53 20 .2 71 .6 11 .0 11 .0 не се отмива

Таблица 1. Линейни размери на зърното n = 10

размери на зърното

T spelta T . monococcum T .dicoccummin-max Xср . σ ± min-max X ср . σ ± min-max Xср . σ ±

дължина 6,30-8,10 7,29 ± 0,544 6,0-6,90 6,52 ±0,31 7,0-8,55 8,20 ±0,65ширина 2,70-3,95 3,15 ±0,416 2,80-3,30 3,04 ±0,15 1,65-0,,65 2,25 ±0,27дебелина 2,45-2,75 2,62 ±0,103 1,70-2,20 1,92 ±0,16 1,75-2,60 2,21 ±0,24

брой

5/ 2

013

ЗЕМЕ

ДЕЛИ

Е

10

ПЛЮ

С

10

Люба Ненова, Светлана Стоянова, Илиана Иванова, Евгения Жекова, Гергана Иванова-КовачеваИнститут по земеделие и семезнание „Образцов чифлик” – Русе

Отглеждане на фасул в условия на биологично земеделие

Органичното, познато още като биологично, земеделие се основава на екологични принципи и разчита предимно на местни ресурси . то зависи от поддържането на еко-логичния баланс и биологичните процеси в оптимално състояние, като се цели създаване на устой-чива земеделска система . този тип земеделие съчетава естествената продуктивност на растенията, жи-вотните и почвата със запазване и подобряване качеството на околна-та среда и най-вече състоянието на почвата и почвеното плодородие . то е форма на устойчиво разви-тие и се разглежда като система за производство, която изключва употребата на синтетични съеди-нения – химически торове и пес-тициди, разчитайки в максимална степен на прилагането на подхо-дящи схеми на сеитбообращения, органични торове, биологическа и агротехническа борба с вредители-те . Прилагането на принципите на биологичното земеделие изисква промяна на използваните досега конвенционални технологии .

Поради високите си хранителни и вкусови качества фасулът е най-предпочитаната храна за консума-ция от продоволствените бобови култури отглеждани у нас . По своя-та хранителна стойност белтъкът му се доближава до тези на месото, рибата и други животински про-дукти . културата обогатява почвата с азот и подвижен фосфор, като освен това е и отличен предшест-веник на всички зърнено-житни култури .

Биологичното производство на фасула е от решаващо значение за здравословно хранене, тъй като е незаменим източник на растителен белтък . У нас научните изследвания по биологично производство на

полския фасул са в начален етап . Липсват разработки и изпитани на-учно-обосновани технологии, при които да са изследвани продуктив-ните възможности на културата и качеството на зърното .

в опитното поле на изс «образ-цов чифлик» — русе, в периода 2007 – 2010 година е проведено изследва-не с цел да се установи продуктив-ността и качеството на зърното от полски фасул, отглеждан в условията на биологично земеделие.

Полският фасул е част от 4-пол-но сеитбообращение, включващо още пшеница, соя и зимуващ овес . Полският опит беше разположен на площ при спазен двугодишен период на конверсия . Почвеният тип е силно излужен чернозем с тежък песъчливо-глинест състав, бе-дно хумусно съдържание, средно кисела реакция на почвения раз-твор и слаба запасеност с азот и фосфор .

Опитът е заложен в два вариан-та – контрола (без торене) и вари-ант с листно подхранване с хумат-ния тор “Хумустим” . технологичните схеми, приложени при отглеждане на културите в сеитбообращението бяха съобразени с изискванията на биологичното земеделие .

Използваният в сеитбообраще-нието полски фасул е селекциони-раният в Института сорт “Образ-цов чифлик 12” — ранен, дружно

зреещ, с добра устойчивост на уронване, полуувивен с изправен, прибран неполягащ храст . Засят е след предшественик зимна пшени-ца, сорт „янтър” със сеитбена нор-ма 11 – 12 кг/дкa или 35 кълняеми семена на 1 м2 .

Борбата с плевелите при култу-рите е водена по механичен път, а листното торене с хуматния тор “Хумустим” беше извършено във фазите трети троен лист и буто-низация с доза 40 мл/дкa за едно пръскане . Използваният хуматен тор е екологично чист органичен продукт, несъдържащ химически синтезирани хранителни вещества . течната формулация има алкална реакция (рн 9) и съдържа 58,95% органични вещества; 7,83% калий; 3,00 % азот; 1,14% фосфор; хуми-нови киселини – 23,40% и всички, необходими за растенията микро-елементи, в оптимални количества .

качествените показатели на зър-ното – съдържание на суров про-теин в семената, сурови мазнини, варимост и балната оценка са оп-ределени по приетите в Института

Фиг. 1. Метеорологични условия за периода 2006–2010 год.

11

методики .Метеорологичните условия през

годините, обхващащи периода на изследването, са твърде разноо-бразни (фиг . 1) .

високите средномесечни тем-ператури и недостатъчното коли-чество на валежите в началото на вегетацията на пролетниците през първата стопанска година на из-следването се отразиха изключител-но неблагоприятно върху растежа и развитието на полския фасул . Падналата в края на месец май градушка нанесе сериозни увреж-дания на растенията и също до-принесе за угнетяването растежа и развитието им . комплексното вли-яние на тези метеорологични фак-тори бе причината за получаване на много ниски добиви от фасу-ла . Метеорологичните условия през втората и третата година на изслед-ването бяха по-благоприятни за развитието на културата, предимно по отношение на есенно-зимното влагозапасяване на почвата . небла-гоприятното разпределение на ва-лежите и температурите в периода юни — юли попречиха на доброто изхранване на семената и съответ-но до получаване на ниски добиви .

Последната стопанска година (2009/2010) се оказа най-благо-приятна за развитието на полския фасул . Падналите през периода на

вегетацията валежи бяха разпре-делени равномерно и в достатъч-ни количества, а средномесечните температури, през критичните фази на развитие на фасула – цъфтеж и бобообразуване, бяха в границите на нормалните за периода стойно-сти .

различията в метеорологичните условия през годините на изследва-нето и прилаганата биологична сис-тема, безспорно оказват влияние върху продуктивността на фасула (табл . 1) . Листното торене с хумат-ният тор “Хумустим” е оказало по-ложително влияние върху добивите, като ефектът средно за периода е 17% и е различен в зависимост от условията на годините . най-голям ефект от прилагането му е реали-зиран през благоприятната в ме-теорологично отношение 2010 г . , като увеличението на добива спря-мо контролата е с 19 кг/дкa, т .е с 16% . През най-неблагоприятната 2007 г . независимо, че е получен нисък добив, ефектът от листното торене е също положителен, като повишаването на добива спрямо контролата е 9 кг/дкa .

Средните добиви от полския фасул за изследвания период са сравнително ниски и възлизат на едва 44% от потенциалните въз-можности на използвания сорт при контролата и 52% при листното торене . Според нас това се дъл-жи от една страна на влиянието на специфичните през годините раз-личия в метеорологичните условия, а от друга — на началния етап от въвеждането на биологичната сис-тема на земеделие, което изисква време за балансиране и стабилизи-ране на процесите .

Освен върху продуктивността, метеорологичните условия през го-дините на изследването и прилага-ната технологична схема на отглеж-

дане на полския фасул в система на биологично земеделие, предиз-викват и различни по своята степен изменения в качествените показа-тели на зърното (табл .2) .

От представените данни се виж-да, че прилагането на листния тор Хумустим се отразява благоприятно върху натрупването на суров про-теин и сурови мазнини в семената на полския фасул през всички го-дини от изследвания период . Съ-държанието на суров протеин е с най-високи стойности през 2007 г ., а с най-ниски през 2010 г . и при двата варианта, което отдаваме на различията в количеството на вале-жите и температурните изменения, отчетени през вегетационния пери-од . влиянието на листното торене върху съдържанието на суровия протеин е изразено най-силно през 2009 г ., когато увеличението му спрямо контролата е с 1,28 пунк-та . През годините на изследването, най-високо съдържание на мазнини в зърното е натрупано през 2007 г ., което се обяснява с по-малкото количество на падналите валежи .

Прилагането на листния препа-рат Хумустим има сравнително сла-бо въздействие върху технологични-те качества на зърното . Средно за периода варимостта, т .е . времето (в минути), необходимо за сваряване на зърното, показва по-благопри-ятни стойности при контролата, в сравнение с листното торене . во-допоглъщането на зърното, прието за съпътстващ показател на вари-мостта се изменя много слабо при вариантите . Същото може да се каже и по отношение на балната оценка .

В заключение може да се каже, че качествените показатели на зър-ното от полски фасул, формирани в условия на биологично земеделие са в границите на генетическите за-ложби на използвания сорт, в за-висимост от условията на годината при естествен хранителен режим .

Полученото зърно е екологично чисто, незаменим източник на рас-тителен белтък и отговаря на съ-временните изисквания за опазване здравето на човека и природната среда .

Табл. 1. Добив на зърно от полски фасул сорт „Образцов чифлик 12“, 2007–2010 г.

годинидобиви, кг/дкa

разлики спрямо кт, ± кг/дкaкт Лт

2007 28 37 92008 61 69 82009 73 84 112010 122 141 19средно за периода

71 83 12

Забележка: кт – контрола (без торене); Лт – листно торене (Хумустим)

Табл.а 2. Качествени показатели на зърно от полски фасул, сорт „Образцов чифлик 12“ при условия на биологично земеделие, 2007–2010 г.

2007 2008 2009 2010 среднокт Лт кт Лт кт Лт кт Лт кт Лт

Химични качества

суров протеин, % 23,8 24,3 18,88 19,19 18,28 19,56 15,81 16,12 19,19 19,79сурови мазнини, % 1,81 2,5 1,51 2,05 1,75 1,9 1,47 1,96 1,64 2,1

техно-логични качества

варимост, мин 164 167 123 127 134 136 135 144 139 144водопоглъщане, пъти 2,57 2,42 2,63 2,55 2,58 2,44 2,45 2,6 2,56 2,5бална оценка 4,25 4,25 5 5 4,75 4,75 5,5 5,5 4,88 4,88

забележка: кт — контрола (без торене); Лт — листно торене (Хумустим)

брой

5/ 2

013

ЗЕМЕ

ДЕЛИ

Е

12

ПЛЮ

С

12

Христина Недева „Опитна станция по поливно земеделие – Пазарджик” ДП

Напояване и добив от арпа

По българските земи ориза се отглежда от преди повече от 400 години . класическата технология наложила се през годините е от-глеждането на ориз да става в спе-циално изградени оризови клетки с високи диги . в по – голяма част от вегетационния период в тези клетки се поддържа постоянен во-ден слой от 5 – 10 до 15 – 20 cм . При този начин на отглеждане на-поителната норма надвишава 3000 м3/дкa . в последните няколко го-дини обаче, все по-често започна да се говори за намаляване на водните ресурси и оптималното им използване . Оризът е на пър-во място сред зърнено-житните култури по отношение на водо-потреблението . Ето защо винаги ще бъде актуален проблема с на-маляване на напоителните норми при производството му . към този проблем се прибавя и темпера-турната амплитуда, поддържаща по – хладна водата, което от своя страна води до удължаване на ве-гетацията на ориза .

в статията представяме резул-татите от изследване проведено през 2009 – 2011 г. в опитното поле на оспз–пазарджик. опитът заложихме върху канелена горска поч-ва. изпитвахме влиянието на по-стоянен воден слой и поддържане на влажна повърхност при отглеждане-то на четири сорта ориз (дани, ос-манджик 97, кармен и Балдо).

Предшественник на ориза е соя и през трите години на залага-не на опита . Обработката на поч-вата се състоеше от есенна дълбо-ка оран на 20-25 cм, последвана от две – три пролетни дискования преди сеитбата . торенето извърш-вахме с N16 P8 K8, като пред-сеитбено внасяхме цялото коли-чество фосфорен и калиев тор и 1/2 от азотния . Останалата 1/2 от азотния тор внасяхме в начало на фаза братене съобразно климатич-ните условия на годината .

в агротехниката на отглежда-не включихме почвения херби-цид „Стомп нов” и вегетационния „номине”

Поникване отчетохме на 15 . 05 . 2009 г ., 25 . 05 . 2010 г ., а през 2011 г . вариантите в а1 поникнаха на 19 . 05 и при а2 на 23 . 05 .

През вегетационния период отчитахме начало на фенофазите: поникване, трети лист, братене, вретенене, изметляване, млечна зрелост, восъчна зрелост . Биоме-тричните измервания включваха следните показатели: добив на зърно, брой класоносни стебла, височина на растенията, дължина на метлицата, брой разклонения на метлицата, брой зърна, маса на 1000 зърна, хектолитрова маса .

През 2009 г . сеитбата и на двете клетки извършихме на 29 април, през 2010 г . на 03 май, а през 2011 г . - на 02 май (ва-риантите с поддържане на по-стоянен воден слой а1) и на 04 май(вариантите с поддържане на постоянно влажна повърхност а2) . Средно за тригодишния период на изследването най-бавно поник-наха растенията през 2010 г ., за 20 дни със сравнително малко расте-ния на м2 (от 248 до 556 бр .) . тази закономерност се наблюда-ва и през останалите две години . През 2009 г . поникване отчетохме 16 дни след сеитба с 248 до 556 бр ./ м2, а през 2011 г . 17 дни по-късно с 301 до 487 растения на м2, при посевна норма 650 к .с ./ м2 . това се дължи на някол-ко фактора . Единият е недоброто качество на семената, другият е температурата на водата, която през месец май без затоплители не достига оптималната за добро поникване температура . И накрая, но не на последно място ампли-тудните разлики в температурата . От климатичната характеристика на 2011 г . се вижда че са отчете-ни големи разлики . така например

на 6 май минималната темпера-тура е 4,80С, а максималната – 19,10С, на 7 май – съответно 2,20С и 220С, на 13 май – 6,60С и 24 0С и т . н . Подобни температурни разлики се наблюдават и през ос-таналите две години, през които се проведе изследването . През 2011 година фазите от братене до пълна зрелост протичаха бързо, което се дължи на сравнително топлите юни, юли и август . темпе-ратурната сума необходима за уз-ряването на ориза е от 2900 0С до 33000С (според сорта) . През 2011 г . тя е 3134,60С до края на ме-сец септември . За същия период през 2010 г . температурната сума е 3200 0С, а през 2009 г . е 3600 0С, което ни гарантира добри до-биви от качествена арпа .

Получените добиви са отразе-ни в таблица 1 и показват, че през 2009 г . се движат от 462 кг/дка до 574 кг/дка при условията на постоянен воден слой и от 463 кг/дка до 667 кг/дка при вари-антите отглеждани само с навлаж-нителни поливки . При условията на годината и при подържане на постоянен воден слой най-висок добив получихме от сорт Балдо (574 кг/дка), а при навлажни-телните поливки от сорт кармен (667 кг/дка) . През 2010 г . доби-вите на вариантите в а1 се движат от 490,5 кг/дка при сорт Балдо до 623,8 кг/дка при сорт Дани, а на вариантите в а2 добивите са от 490,0 кг/дка при Балдо до 702,5 при сорт Дани . През 2011 г . с най висок добив е отново сорт Дани(719 кг/дка в а2), а с най нисък сорт кармен (413 кг/дка в а1) . За тригодишния период на изследване най – нисък среден добив отчетохме при сорт Балдо 528,8 кг/дка в а1, а най- висок при сорт Дани 628,2 кг/дка в а2 . За получаване на високи и стабил-ни добиви от оризовата култура е необходимо и 70 – 80% въздушна

13

влага . През 2011 г . този показател се движеше в порядъка от 59 до 63%, което не позволи доброто озърняване на метлицата . ниски-те стойности на този показател и през трите години на изследването доведе до получаване на зърно с по-ниска маса на 1000 зърна . През 2011 г . тя се движи от 30,5 г до 35,7 г при вариантите отглеждани с поддържане на воден слой и от 30,4 г до 38,3 г при вариантите от-глеждани с навлажнителни полив-ки . Масата на стандарта Осман-джик 97 е 31,8 г при а1 и 31,4 г при а2, а по данни на тракийския земеделски изследователски инсти-тут в Одрин – турция тя трябва да е между 34-35 г . Средно за трите години на изпитване най-висока маса на 1000 зърна отчетохме при сорт Балдо, отглеждан с навлаж-няващи поливки - 36,2 г, а най – ниска при Османджик 97 - 30,5 г и при двата варианта на напо-яване . Биометричните измервания на дължина на стъбло и метлица са посочени в таблица 3 . През пе-риода на изследването най–високо стъбло измерихме през 2010 г . при сорт Османджик /101,9 cм/ в а2, а най– ниско при сорт кармен /53,4 cм/ в а1 . През останалите две го-дини тенденцията се запазва . По отношение показателя дължина на метлицата средно за периода на изпитване с най-дълга метлица е сорт кармен /15,97 cм/ при а2, а най–къса при сорт Османджик 97 /11,9 cм/ в а1 . По отношение на хектолитровото тегло средно за тригодишния период на изслед-ването стойностите се движат по следния начин: най–висока средна стойност отчетохме при сорт Бал-до /65,7 кг/ в а2, а най - ниска при кармен /59,7 кг/ .

Заключение. Макар нуждите от вода на ориза да са по-големи от тези на останалите култури, необ-ходима му е само влажна повърх-ност и при запазване на площите чисти от плевели, разходът на вода може да се намали значително .

Получените добиви през отдел-ните години на изследване са не-постоянни и зависят преди всичко от съвпадение на фазата на разви-тие с климатичните условия .

Таблица 1. Добив зърно, кг/дка Параметри

Сортове Varieties

добив на зърно средно

2009 г. 2010 г. 2011 г.а1 – поддържане на постоянен воден слойОсманджик 97 462 538 636 545,3Дани 481 623,8 549 551,3Балдо 574 490,5 522 528,8кармен 559 631,8 413 534,6а2 – поддържане на постоянно влажна повърхностОсманджик 97 533 640,0 605 592,7Дани 463 702,5 719 628,2Балдо 616 490,0 596 567,3кармен 667 686,3 433 595,4GD 5% 84 .3 32 .4

Табл. 2. Климатична характеристикагоди-на

месециIV V VI VII VIII IХ

Средномесечна температура на въздуха t0C2009 11,3 18,2 21,6 24,1 23 18,32010 12,1 17,7 20,9 23,3 24,8 17,92011 11,0 16,5 21,4 24,0 23,1 20,3Относителна влажност на въздуха %2009 69 62 59 56 63 682010 73 65 66 69 64 702011 67 69 66 61 62

Таблица 3 а. Биометрични измерванияПараметри

Сортове средно

хектолитрова маса, гсредномаса на 1000 зърна, г

2009г . 2010г . 2011г . 2009г . 2010г . 2011г .а1 – поддържане на постоянен воден слой

Османджик 97 32,6 27 31,8 30,5 61,8 62,3 61 61,7Дани 33,7 27,8 30,5 30,7 63,5 62,8 62 62,8Балдо 38,8 29 35,5 34,4 61,2 63,2 65,2 63,2кармен 35,2 27,9 35,7 32,9 58,6 59,7 60,7 59,7

а2 – поддържане на постоянно влажна повърхностОсманджик 97 33,4 26,7 31,4 30,5 60,2 62,8 65,3 62,8Дани 33,9 27,3 30,4 30,5 61,3 61 60,6 61,5Балдо 40,6 33,1 35 36,2 61,8 65,2 68,6 65,7кармен 35,5 28,9 38,3 34,2 56 59,5 62,9 60,7

Таблица 3 б. Биометрични измерванияПараметри

Сортове

височина на растенията, cмсредно

дължина на метлицата, cмсредно

2009г . 2010г . 2011г . 2009г . 2010г . 2011г .

а1 – поддържане на постоянен воден слойОсманджик 97 76,6 97,9 97,7 90,7 12 11,9 11,8 11,9Дани 77,1 94,3 87,6 86,8 14 13,9 14,2 14,04Балдо 86,6 96,3 89,1 90,7 14 14,2 13,9 14,04кармен 72,7 86 53,4 70,7 16 15,2 14 15,1а2 – поддържане на постоянно влажна повърхностОсманджик 97 78,1 101,9 95,1 91,7 13 12,7 12,4 12,7Дани 78,5 94,5 83,9 85,6 14 13,8 13,4 13,7Балдо 87,3 101,3 90,3 92,97 17 15,5 13,9 15,5кармен 72,8 82,5 56,5 70,6 18 16 13,9 15,97

брой

5/ 2

013

ЗЕМЕ

ДЕЛИ

Е

14

ПЛЮ

С

14

София Петрова и Сийка АнгеловаИРГР “К. Малков”– Садово

Характеристика на растителни образцибакла, секирче и нахут

в Иргр – Садово се поддържат и съхраняват над 9000 растителни образци от зърнено-бобовите култури, представени с десет ботанически рода . в структурата на зърнено-бобовите колекции са включени стари сортове и популации, селекцион-ни линии – донори, мутантни форми, новоселек-ционирани сортове, както и комерсиални сорто-ве, вписани в нашата и европейска сортова листа . те съдържат разнообразни по произход, ниво на селекция и ботаническа принадлежност растител-ни материали (ангелова, С . 2007) . Една част от тях се отглеждат главно заради семената – нахут и бакла, а друга част заради зелените растения – секирче (коева, р ., С . ангелова, я . гутева, 2002) . тези култури заемат ограничени площи в съвре-менното земеделие у нас, но биха могли да се включат в структурата на протеиновите култури, особено на площи неподходящи за традиционно отглежданите – грах, фасул и соя .

Интродуцираните растителни материали произ-хождат от Европа, америка, азия и включват над 50 страни . Образците с местен произход са по-многобройни при фасула и фия, а на диви видове - при фия и секирчето . всички растителни мате-риали са колекционирани основно от експедиции и регионални пазари .

Селекционно-подобрителната работа с нахута, в сравнение с другите зърнено-бобови култури, е по-ограничена . След 1994 г . интересът към тази култура нараства, което е свързано с търсенето на пазара за получаване на разнообразни и здра-вословни продукти (Механджиев а ., и др . 2002) .

направената инвентаризация показва, че учас-тието на местните растителни генетични ресурси в колекциите при бакла, нахут и секирче не е голямо . По тази причина усилията бяха насочени към колекциониране на отглежданите все още в някои райони форми и сортове от тези видове .

резултатите от изследването на статуса на

местни образци от бакла, нахут и секирче и кратка агробиологична характеристика на колекционирани-те популации и форми, са представени в статията.

Полската оценка по морфологичните и фено-логични показатели е извършена в периода 2010 - 2011 г . в опитното поле на Иргр Садово . Биоме-тричната характеристика на растенията включваща височина на растението, общ брой разклонения, брой семена в един боб, брой бобове на едно растение, брой семена на едно растение, тегло на семената на едно растение и масата на 100 семена е направена върху 10 растения от всеки образец . Отчетен е вегетационния период (от да-тата на посяване до датата, когато 80% от расте-нията са готови за събиране) и продължителността на цъфтежа (от датата на начало до датата на края на цъфтежа) .

Прилагана е агротехника, използвана при от-глеждането на трите култури .

в проучването са включени главно стари попу-лации, сортове и форми събрани от експедиции от различни район на страната: Странджа - Сакар, тракийската низина, района на Пазарджик и др .

в България в района на Странджа планина се среща дивия вид нахут Cicer montbretii, който e най-близо до културния Cicer arietinum (койнов, 1986) . Маркирано е находище in situ в Странджа планина на редкия за страната вид Cicer montbretii . Установеният от нас хабитат на дивия родственик

Таблица 1. Изменчивост на някои показатели при баклависочина на расте-ние, cм

брой раз-клонения

брой бобове от растение

брой семена от растение

брой семе-на в боб

тегло на семената от растение, г

масата на 100 семена, г

вегетацио-нен период

продължи-тел-ност на цъфтеж

Min 67,90 1,80 4,80 16,90 1,90 22,85 8,31 82 28Max 118,3 5,90 54,9 148,7 3,90 109,9 1503,2 208 44Mean 87,90 2,79 17,55 45,82 2,63 48,66 148,06 151,39 33,10VC% 17,15 31,22 64,85 68,62 19,63 47,22 156,036 37,00 11,14

бакла

15

на нахута е суха камениста и тревиста поляна в близост до дъбова гора, върху излужена канеле-но-горска почва, на ерозирал склон на пътя от с . граматиково към град Малко търново .

в таблиците 1, 2 и 3 са представени резултати-те от стопанската и фенологична характеристика на образците с местен произход при трите култу-ри - секирче, бакла и нахут .

Баклата е с широк диапазон на вариране при всички показатели (табл . 1) . При нея с много ви-сок коефициент на изменчивост са показателите маса на 100 семена и брой семена от едно рас-тение . Образците формират от 4,8 до 55,0 боба на растение, при височина от 67,9 cм до 118,3 cм . Броят на разклоненията и броя на семена в боб при баклата варира от 2 до 6 и от 1,9 до 3,9, съответно . Средната продължителност на ве-гетацията е 151, а продължителността на цъфтежа – 33 дни .

нахутът е с най-тесен диапазон на вариране при всички показатели (табл . 2) . С висок и почти еднакъв коефицент на изменчивост са показатели-те: тегло на семената от растение и масата на 100 семена . Образците формират от 27 до 55 боба на растение, при височина от 40 cм до 60 cм . Броят семена в боб при нахута варира от 1,0 до 2,0 . Средната продължителност на вегетацията е 89, а продължителността на цъфтежа – 15 дни .

При секирчето с висок коефицент на измен-чивост са показателите: брой бобове, тегло на семената и брой семена от едно растение (табл . 3) . теглото на семената от едно растение и масата на 100 семена варират съответно от 0,5 г до 23,6 г и от 1,9 г до 32,0 г . Образците формират от 4,4 до 38,2 боба на растение, при височина от 32,3 до 137,4 cм . Броят семена в боб при секирчето варира от 1,8 до 3,2 . Средната продължител-ност на вегетацията е 100, а продължителността на цъфтежа – 28 дни .

Изводи:Оценъчните характеристики на местните рас-

тителни генетични ресурси от нахут, бакла и се-кирче показват голямо разнообразие и диапазон на вариране при изследваните показатели, което дава широки възможности за тяхното използване .коефициентите на изменчивост по показател

продължителност на цъфтеж са ниски и не се раз-личават съществено и при трите зърнено-бобови култури .Баклата е с най-широк диапазон на варира-

не при всички показатели, следвана от секирчето, доката нахутът е с най-тесен диапазон .Местните генетични ресурси са ценни до-

нори за селекцията и са основа за създаване на признакови /сърцевинни/ колекции .

Таблица 2. Изменчивост на някои показатели при нахут

височина на расте-ние, cм





тегло на семената от расте-ние, г

масата на 100 семена,г

вегетацио-нен период продължи-

телност на цъфтеж

Min 39,60 5,00 26,90 25,60 1,00 8,37 21,30 83 11Max 60,10 9,10 55,60 80,20 2,00 30,49 66,8 93 19Mean 47,08 6,65 40,59 48,02 1,44 15,14 34,85 89,3 15,08VC% 10,24 17,38 19,82 24,53 25,19 29,61 29,48 2,33 13,90Таблица 3. Изменчивост на някои показатели при секирче

височина на расте-ние, cм





тегло на семената от растение, г

масата на 100 семе-на, г

вегетацио-нен период

продължи-телност на цъфтеж

Min 32,3 4,60 4,40 4,40 1,80 0,5 1,86 91 18Max 137,40 10,90 38,16 123,50 3,20 23,58 32 106 32Mean 84,5 8,36 21,44 59,17 2,45 12,07 20,7 100,4 27,9VC% 27,66 18,91 46,53 46,74 15,07 55,84 38,34 5,24 11,83

секирче нахут

брой

5/ 2

013

ЗЕМЕ

ДЕЛИ

Е

16

ПЛЮ

С

16

Мартин Банов, Венера ЦоловаИПАЗР „Н. Пушкаров”

Oтглеждане на маслодайни растения на техногенно рекултивирани почви

(продължава от брой 4)

Биологичната рекултивация се извършва на осно-ва на резултатите от научните изследвания на Иа-ПЗр “никола Пушкаров” . крайната цел е възпро-изводството на високопродуктивни селскостопански земи, близки по свойства на местните естествено формирани смолници . След окончателното възста-новяване на следвъглищния ландшафт се предвиж-да 71% от техногенно рекултивираните земи да се използват за земеделски цели .

във връзка с присъединяването на България към ЕС разширяването на отглеждането на маслени кул-тури може да бъде оценено като ново стратегическо направление в националната аграрна програма . Ста-ва дума за перспективно земеделско производство и относително празна пазарна ниша в европейските и световни пазари . Безспорно реализацията на такива проекти представлява пряк отговор на приоритет-на цел за развитието на страната в една близка перспектива . в това отношение техногенно-рекул-тивираните земеделски земи на минно енергийния комплекс Марица-изток може да се разглеждат като уникална възможност за производство на екологич-но подходящи биомаслени култури с икономически значима и сигурна енергийна възпроизводимост .

Гореизложеното ни позволява да разгледаме като пример възможностите за отглеждане на рапица и ла-вандула на рекултивирани земи на територията на ре-публика България.

Лавандулата е етерично-маслено растение, кое-то заема важно място в производството на редица продукти главно в парфюмерийната, бояджийската и керамична промишлености, основно като компо-нент в състава на сапуни, козметични препарати, лакове и бои .

в същото време тя е и отлично медоносно рас-тение, полученият от което мед се характеризира с отлични вкусови и лечебни качества .

в различни райони на света лавандулата се из-ползва и като укрепително растение, благодарение на добре развитата си коренова система . Същата с успех се ползва и за засаждане на ерозирали земе-делски терени с наклон под 150, тъй като по-големи отклонения затрудняват процесите на засаждане и обработка на земята .

Отчитайки очакваните резултати от отглеждането на растението е важно да се знаят и някои данни /най-общо/ за естествения произход на лаванду-лата .

Според достъпната информация нейният първо-начален ареал на разпространение са районите в Средиземноморието – основно Франция и Италия . Диворастящите насаждения в този район осигуряват от 15 до 20 т масло в Италия, до 100-120 т годишно във Франция при 8-10 т в Испания и Португалия .

Първият внос на култивирана лавандула в Бъл-гария датира по статистически данни от 1939 г . в Опитното поле – гр . казанлък . Създадени са 4200 дкa насаждения с добив общо на 2380 кг масло . Постоянното увеличаване на площите с лавандула достига до 33 400 дкa през 1962 г . с общ добив на масло от 50 000 кг .

Специфичните географско-климатични и почве-ни условия в република България способстват за обособяването на няколко специализирани пояса за отглеждане на растението като карловски, калофер-ски, Стрелчански, Зелениполски, розински и раз-ложки . в по-малки площи и обеми лавандулата се отглежда и в други части на страната . непрекъсната селекция и подобряване качеството на продукция-та водят до постепенното разширяване ареала на лавандулата у нас и днес тя се отглежда на много места в България . Последните проучвания на воде-щи специалисти доказват добрата приспособимост на растението и в района на Североизточна Бълга-рия, основно алфатар и Дулово .

17

По произход лавандулата е планинско растение . като такова, тя е студо и сухоустойчива, с добре развита коренова система . През периода на покой, възрастните растения издържат до 26°С, но след встъпване във вегетация младият разсад измръзва при температура от -7°С .

в същото време лавандулата е топлолюбиво и светлолюбиво растение, като не понася засенчва-не . в цветоотдаване встъпва след две години от засаждането, при увеличаваща се продуктивност до 5-8 годишна възраст . този процес зависи до голяма степен от грижите по отглеждането й .

най-подходящите почви за отглеждането й са тези с неутрална и алкална реакция (рн във вода от 6 до 8) . растенията не понасят плитки подпочвени води и на неизравнени площи, където се задържа вода бързо изсъхват и загиват .

както бе споменато по-горе, лавандулата има добре развита коренова система, поради което е подходяща за засаждане като противоерозионна култура .

внедряваните и използвани у нас сортове ла-вандула са интродуцирани и създавани основно от специализирания институт по розата и етерично-ма-слените култури в гр .казанлък . Предлаганите от него сортове са конкурентни, в много случаи превъзхож-дащи тези, отглеждани в други страни .

Същите са предимно ранно- и средноранноцъф-тящи, което дава възможност за по-продължително прибиране и равномерно натоварване на дестиле-риите .

в страната са районирани следните български сортове лавандула, в т .ч .:

Хемус - ранен до средноранен сорт със съдър-жание на етерично масло 1,9-2% и биологичен до-бив от 8-9 кг/дкa .

Карлово - цъфти късно и продължително, кое-то позволява да се удължи срока на прибиране и преработка . най-добрият сорт за получаване на сух цвят . Добивът на масло е 7-8 кг/дкa, а биологичният добив на цвят е 15 кг/дкa .

Юбилейна - средноранен, особено подходящ за добив на сух цвят и масло . Биологичният добив на цвят е 625 кг/дкa, а на масло – 17 кг/дкa .

Посочените, както и други български сортове ла-вандула, са с изправени надземни части (туфи), с дебели и дълги дръжки, не полягат и са много под-ходящи за механизирана обработка и прибиране .

Пазарно проучване и маркетингИзвършването на подобен вид анализи през

последните години е особено затруднено, поради обстоятелството, че липсват системно водени ста-тистически данни за производство и реализация . Поради тези причини ще бъде направен опит за обобщаване на достъпната по този проблем ин-формация, още повече като се има предвид, че не във всички национални статистически източници етеричните масла се отчитат като отделни позиции без да има данни и за международните пазари на

този тип продукция .Основните производители в световен мащаб на

лавандулов цвят, респективно на масло, са България, Франция, Молдова и Испания .

в зависимост от сортовете лавандула, отглежда-ни днес, се различават няколко вида лавандулово масло .

Първият е типичното лавандулово масло, добива-но най-вече във Франция – около 850 т годишно, при 25-40 т в България (пряка зависимост от сезон-ни пазарни ниши и т .н .) .

Счита се, че производството на този тип масло е много перспективно, поради добрата съчетаемост при изходните видове при хибридизация .

Световното производство на лавандулово масло е около 1400 т годишно, с относителен дял 75% ла-вандиново, 20 % лавандулово и 5% от вида D’aspis .

Основното приложение на лавандуловото масло е в парфюмерията, като съставка на лосиони, тоа-летни води и парфюми, най-често в комбинация с други компоненти .

Стабилизирането на българската козметична про-мишленост и отварянето на нови външни пазарни ниши предполага увеличаването на необходимите количества от него .

Етеричното масло от вида D’aspis се използва по-ограничено, главно за ароматизиране на евтини сапуни, дезодоранти и аерозоли .

Характерно за пазарната конюнктура у нас и в света е все по-увеличаващото се потребление на лавандуловото масло .

в световен мащаб (по данни на Института за търговия в Хановер, германия) продажбата на коз-метични средства с използване на лавандулово мас-ло нараства с 6-7% годишно, при участие на евро-пейски производители - 40%, американски - 30% и японски – около 14% .

Основните противоречия, с които се сблъсква търговията с етерични масла са:

• увеличаване на цените на произвежда-ния продукт, в условията на протичащи инфлацион-ни процеси;

• задържане на цените от страна на фир-мите – потребители, с цел стимулиране на търсене-то от клиенти;

• трудно заместване на бързо амортизи-ращите се детайли на дестилационната апаратура със скъпо струваща техника (особено важно за мал-ките производители);

• трудности от финансов характер пред производителите на суровина за завършване на ци-къла до краен продукт (масло);

• навлизане в масово производство и ре-ализация на синтетични заместители с ниски цени и висока конкурентоспособност .

Основните пазари, на които се изнася лаванду-лово масло са СаЩ – 100 т годишно, ЕС – 500-600 т годишно и япония – 40 т годишно .

тези тенденции са с относително стабилно ниво

18

и се предвижда да се запазят през следващите пет години .

Почти монополен вносител на лавандулово масло в СаЩ е Франция с 92%, следвана от Испания с 3,24% и други страни, сред които е и България с едва 0,38%, но с най-висока цена от 86,88 USD/кг, поради много високото качество . Средната меж-дународна цена на лавандуловото масло е 64,36 USD/кг .

в исторически план рапицата се среща като диворастяща или като плевел в цяла Европа, Се-верна и Южна америка и Северна африка . най-значително разпространение рапицата има в афга-нистан, където посевите са до 3000 м над морското равнище, след това в Индия и Западен китай . в Западна Европа тя се отглежда рядко . в Украйна за производство на масло се използва дивата рапица и едва през втората половина на XIX век започва да се отглежда като културно растение .

Семената на рапицата имат високо съдържание на масло - от 34 до 38% масло . рапичното масло принадлежи към групата на техническите полуизсъх-ващи масла . в промишлеността то има най-разно-образно приложение – в металургичната, бояджий-ската, лаковата, кожарската, текстилната и сапунена-та, в производството на нитроглицерин . При рафи-ниране маслото се употребява и за произвоствени нужди . важен вторичен продукт при производството на маслото е кюспето . то съдържа средно 33% белтъчини и 10% мазнини и се използва за храна на добитъка .

Основен район на разпространение на рапицата у нас е Северна България, главно врачански, Пле-венски и търновски окръзи .

рапицата е едногодишно или двегодишно расте-ние от семейството на кръстоцветните .

По своите изисквания към климата зимната рапи-ца, която е преобладаващо разпространена в Бълга-рия, се доближава до житните . тя издържа зимните студове при условие, че е добре вкоренена през есента . в млада възраст и рано през пролетта тя може да измръзне .

рапицата е взискателна към почвената влага . Факторът влага е критичен за нея при поникването и през първата фаза на развитие . За да може да по-кълнат семената, тя се нуждае от количество вода, което представлява от 80 до 90% от теглото на се-мената . рапицата се нуждае от достатъчно вода след поникването до пълното укореняване през есента, поради което наличието на валежи през август и септември е от голямо значение .

Зимната рапица може да се задоволи и със сла-би и плитки почви, дори мергелни почви . най-бла-гоприятно развитие тя намира в черноземни почви . При по-бедните почви е необходимо да се прилага торене с минерален и оборски тор . За рапицата не са подходящи скелетни, чакълести и песъчливи почви, както и засолени .

рапицата, подобно и на другите маслодайни кул-

тури, извлича от почвата значителни количества хра-нителни вещества . тя извлича особено много азот, калий и фосфор . рапицата принадлежи към групата маслодайни, които се нуждаят от много хранителни вещества през първите фази на развитие – септем-ври, октомври, ноември . Силно отзивчива е при торене с оборски тор .

рапицата е подложена на нападението на редица вредители . нападат се всички органи на растението – корените, стъблата, листата и цветовете .

Прибирането на културата трябва да се извърши в къси срокове . всяко закъснение води до големи загуби от изронване, понеже при пълно узряване шушулките се пукат и семената се оронват .

Заключениевъзстановяването на плодородието на техноген-

но-рекултивираните земи и възвръщането им в об-работваемия фонд на страната се ограничава от факта, че те се характеризират с липса на храни-телни елементи за растенията, наличие в тях на високи концентрации на тежки метали и на други вредни синтетични съединения . техногенно-рекулти-вираните земи са разположени в райони с активно протичащи ерозионни процеси и като цяло влияят отрицателно върху компонентите на околната среда и ландшафта, поради което намирането на алтерна-тивни култури за отглеждане е изключително актуа-лен въпрос .

По наше мнение използването на етерично-ма-слените култури, като рапица и лавандула е особено подходящо решение за възстановяването плодоро-дието на техногенно-рекултивираните земи поради следните причини:

1 . Почвено-климатичните условия в република България са благоприятни за развитието на този тип растения . По общи и предварителни предположе-ния значителните техногенно нарушени площи око-ло откритите мини в България също могат да бъдат използвани за тяхното отглеждане .

2 . рапицата и лавандулата се характеризират с добре развита коренова система, поради което са подходящи за засаждане като противоерозионни култури, способстващи и ускореното развитие на почвообразувателните процеси в техногенно-нару-шени площи .

3 . При преработката на растенията натрупаните в корените, стъблата и листата тежки метали не се концентрират в получените масла . По този начин се получава екологично чиста биопродукция от замър-сени терени . това дава възможност за включване на техногенно-рекултивираните земи в обработваемия фонд на страната без отделяне на допълнителни раз-ходи за тяхното мелиориране и подобряване .

4 . Етерично-маслените култури представляват се-риозна алтернатива за диверсификация на растени-евъдните култури в условията на реализацията на принципите на устойчивото земеделие в република България .

брой 5/ 2013

ЗЕМЕДЕЛИЕПЛЮ

С

19

ТОРЕНЕ

Елисавета Василева, ВУАРР – ПловдивЗлатина Ур, ИРГР «К. Малков» – Садово

Ефективност на торенето на пшеница (Tr. Aestivum)

I. Добиви зърно

Изследванията и дискусиите за ефективността на торенето при селскостопанските култури, в частност при различни сорто-ве от основната хлебна култура – обикновената пшеница, са за-почнали преди векове . Съвре-менните предизвикателства пред човешката цивилизация отново правят темата изключително ак-туална . акцентите в селекционна-та работа и в разработването на адекватни агротехнологии про-дължават да са върху повиша-ване количеството и качеството на добивите, но резултатите се разглеждат в различни аспекти – еволюционни, икономически, екологични, социални (Huang M . et al .) . Проучванията премина-ват на молекулярно и генетич-но равнище, и се задълбочава обсъждането на възможностите за използване на различни физи-ологични параметри и ензимни маркери за ускоряване на селе-кционния процес в посока към увеличаване ефективността на използване на хранителните еле-менти с цел да се повлияе върху растителната продукция (Nikolic O . et al ., 2011, Kichey T . et al ., 2007) . Диапазонът на приложе-ние на получаваните резултати и формулираните изводи е много широк – от подобряване на жи-вота до съхранението му .

Същевременно анализът на състоянието на селското стопан-ство в България дава основание за насочване на вниманието към подобряване на технологичното

равнище на производство . тен-денциите в развитието на отра-съла в ЕС, както и в световен мащаб, са валидни и за нашата страна . в съответствие с цели-те на устойчивото развитие на земеделието, са необходими модернизация на стопанствата по отношение на технологии-те, и същевременно намаляване на разходите, както за произ-водство, така и за опазване на околната средата (кънчев И ., 2009, Иванова М ., 2009) . тъй като сортът и торенето са двата най-важни управляеми фактора, определящи до голяма степен продуктивността на посевите, такова увеличение на кПД на цялата система е възможно чрез увеличаване ефективността на използване на приложените то-рове (Мънгова М ., Е . василева, 2007) .

Пшеницата е култура, при която не е подходящо да се

използват органични торове в замяна на минералните, но до-брите земеделски практики при нея започват с най-типичната практика на биологичното зе-меделие – сеитбообръщението (рачовска г . и колектив, 2007) . резултатите от изследванията на редица учени дават указания за приложението на торовете в конкретни селскостопански системи – при различни местни условия, потенциал на площта, системи на обработка на поч-вата, предшественици и геноти-пове (Guang-cail Z . et al .,2009 ) . Общовалидните заключения са, че бобовите предшественици в сравнение с небобовите повлия-ват позитивно върху параметри-те на посева, добива и неговите компоненти, и намаляват изис-кванията на културата за торене . При избора на най-подходяща система на торене трябва да се има предвид комбинацията от

Фиг. 1. Агрометеорологични условия

20

предшественик и торова норма (Dogan R ., U . Bilgili, 2010) .

В поредица от статии пред-ставяме резултатите от изслед-ване за установяване степента на въздействие на комбинаци-ята предшественик - азотна то-

рова норма върху: I. Количеството на зърнения

добив; II. Растежа и развитието на

посевите; III. Отделните параметри на

посевите и компоненти на до-бива;

IV. Качеството на добива зър-но и биомаса;

V. Ефективността на реути-лизация на въглерод и азот в би-омасата;

VI. Използването и реутили-зацията на фосфора;

VII. Ефективността на из-ползване на торовия азот при нови и актуални български сор-тове обикновена зимна пшеница.

в изследването са използвани петгодишни данни от полски то-рови опити, изведени в опитно-то поле на Иргр – Садово върху канеловидна смолница . Опитите са залагани с по пет равнища на азотно торене: 0, 6, 12, 18 и 24 кг/дкa върху фон 18 кг/дкa р2О5 . включените в изпитва-нето сортове са: гея 1, Садово 772, гинес 1322, Садово 1, Диа-мант, Царевец, Боряна, Здравко, Люсил, Победа и Йоана . През периода 2005-2007г като пред-шественик е използван съвмес-тен редови посев от житни кул-тури - сорго, просо и царевица, а през 2009-2010г – самостояте-лен посев от нахут .

агрометеорологичните усло-вия са без значими отклонения от климатичната норма за райо-на и позволяват да се съпостави ефектът от различните предше-ственици . Единствено през ме-сец януари 2007г температури-те са по-високи от нормалните (фиг .1 .) . Сумата на валежите се изравнява с нормалната през

2005, 2009 и 2010, и я надви-шава през 2006 и 2007 реколтни години (фиг .1 .) . С изключение на изпитваните фактори, останали-те агротехнологични практики са провеждани по възприетата за района технология за пшеница-та . По време на вегетацията са взeмани растителни проби (1/4 метровки) – при настъпване на

Табл. 3. Вариране на добива зърно по азотни торови норми, кг/дкa

Показател Житен Бобов

M 353 515+++

S 112 35

R 32 7

Sm% 4 1

Табл. 1. Дисперсионен анализ

№Източник на вари-ране

SQ df S2 F(опитно) F кр .

η2%р 0 .05%

1 .общо

809318 .7 74 - - - -

2 . сортове 9472 .933 4 2368 .233 0 .921559 2 .557179 1 .173 . дози 661172 4 165293 64 .32101 2 .557179 81 .69

4 .взаимодействие

10183 .07 16 636 .4417 0 .247661 1 .850315 1 .25

5 . грешки 128490 .7 50 2569 .813 - - -

Табл. 2. Вариране на добива зърноот азотното торене по сортове, кг/дкa

Сорт M S R Sm%

Садово 1 397 129 33 16

Победа 328 109 33 17

Диамант 310 98 32 16

Садово 772 318 110 35 17

Боряна 484 156 32 16

Здравко 319 91 29 14

Люсил 337 118 35 18

гея 1 338 122 36 18

Йоана 335 109 33 16

гинес 359 140 39 20

Табл. 4. Вариране на добива зърно от генотипа и азотното торене по предшественици, кг/дкa

торов азот, кг/дкa

M S R Sm%0 st . 304 169 56 146 397 128 32 812 458++ 80 17 418 473+++ 68 15 424 464++ 64 14 4

Фиг. 3. Относителен добив при торене с различни торови норми спрямо неторената контрола, %

Фиг. 4. Повишение на добива след бобов спрямо житен предшественик, %

Фиг. 2. Относителен добив спрямо стандарта при различни торови нор-ми, %

21

фенофазите вретенене, цъфтеж и пълна зрялост (табл .5) . Извър-шени са биометрични измерва-ния на взетите проби, химични анализи за съдържание на азот и фосфор, и статистическа обра-ботка на всички получени данни чрез дисперсионен, корелацио-нен, вариационен и регресио-нен анализ .

При сравнение между сор-товете, отглеждани след житен предшественик, е установено, че единствено Боряна и гинес се изравняват по средни добиви със стандарта Садово 1 . най-го-ляма добавка към добива при всички торови норми е получе-на от сорт Боряна . в неторената контрола най-ниски добиви са отчетени при сорт Йоана (43%), а в парцелките с торене – при сорт Здравко (~70% средно спрямо стандарта) (фиг .2) . чрез дисперсионния анализ се уста-нови, че влиянието на сортове-те върху добива е недоказано . Изразено в % то е едва 1,17 (табл .1) . От вариационния ана-лиз, представен в табл .2, също се вижда, че няма доказани раз-лики между сортовете по отно-шение на добивите зърно . ва-рирането от азотното торене е силно при всички сортове, само при Здравко е средно по сила (r=29) .

Сравнението на добивите от

различните нива на азотно то-рене показва най-ниски средни добиви при нулевата контрола (без торене) и най-високи – при N18 (фиг .3) . резултатите от дис-персионния анализ показват, че дозите на торене влияят дока-зано върху реализираният добив – силата на влияние на факто-ра е 81,69% . взаимодействи-ето между двата фактора сорт и азотно торене е недоказано (табл .1) . От вариационния ана-

лиз в табл .3 се вижда, че разли-ката в добивите спрямо контро-лата е доказана при р=1% за N12 и N24, и при р=0,1% за N18 . При високите торови норми (N18 и N24) варирането на добивите от останалите фактори – сорт и предшественик – е слабо, при 12 кг/дкa торов азот е средно по сила (r=17), а при N0 и N6 – силно (табл .3) . Самостоятелно-то влияние на азотното торене е различно след бобов и след не-бобов предшественик . И в два-та случая математическият мо-дел на регресията е полином от втори порядък, но има значител-ни различия в коефициентите на регресия и детерминация . След житния предшественик коефи-циентите на детерминация над-вишават стойност 0,750 и показ-ват, че около 80% от вариацията на добива се определя от азот-ната торова норма (фиг .5) . След бобов предшественик влиянието на торенето е по-силно изразе-но единствено при сорт Садово 772, а при сорт гея 1 дори до-бивите намаляват с увеличение на торовата норма (фиг .6) .

При въвеждане на бобовия предшественик в сеитбообръ-щението добивите от различните

Табл. 5. Корелационни коефициенти между добива зърно (Х1) и проучва-ните показателиХ1 Х2 Х3 Х4 Х5 Х6 Х7 Х8 Х9 Х10 Х11 Х12 Х13 0,825** 0,918** 0,860** 0,648* 0,956** 0,766** 0 .399 0,944** 0,697* 0,716* 0 .520 -0 .531Х1 Х14 Х15 Х16 Х17 Х18 Х19 Х20 Х21 Х22 Х23 Х24 Х25 0,753* -0 .455 -0 .523 0 .054 -0 .466 -0 .043 -0 .436 0,768** 0 .420 0 .577 0 .178 0 .438Х1 Х26 Х27 Х28 Х29 Х30 Х31 Х32 Х33 Х34 Х35 Х36 Х37 0 .449 0 .479 0,801** 0,747* 0,935** -0 .860 ** -0 .144 0 .362 0 .370 -0 .608 -0 .746 * 0 .278* 0 .05 ** 0 .01ЛегендаХ1 добив, кг/дкa Х 20 фосфор в биомасата, цъфтеж, Х 2 надземна биомаса, вретенене, кг/дкa Х 21 азот в биомасата, пълна зрялост, % Х 3 надземна биомаса, цъфтеж, кг/дкa Х 22 фосфор в сламата, % Х 4 надземна биомаса, пълна зрялост, кг/дкa Х 23 азот в зърното, % Х 5 гъстота на посева, бр .раст ./м² Х 24 фосфор в зърното, % Х 6 обща братимост, ср .бр .братя/раст . Х 25 р, кг/дкa, вретенене Х 7 продуктивна братимост, бр .класове/ растение Х 26 р, кг/дкa, цъфтеж Х 8 бр . класове / м² Х 27 р, кг/дкa, пълна зрялост Х 9 височина на растенията, cм Х 28 протеин кг/дкa вретенене Х 10 бр . зърна в клас Х 29 протеин кг/дкa цъфтеж Х 11 маса на зърното в клас, г Х 30 протеин кг/дкa пълна зрялост Х 12 абсолютна маса на зърното, г Х 31 NЖИ, % Х 13 жътвен индекс, % Х 32 рЖИ, % Х 14 маса на зърното от пряка асимилация, кг/дкa Х 33 реутилизация на азота, % Х 15 реутилизация, кг/дкa Х 34 реутилизация на фосфора, % Х 16 ефективност на реутилизация, % Х 35 коефициент на използване на азота от торовете, % Х 17 азот в биомасата, вретенене, % Х 36 ефективност на реутилизация на азота, % Х 18 фосфор в биомасата, вретенене, % Х 37 ефективност на реутилизация на фосфора, % Х 19 азот в биомасата, цъфтеж, %

Фиг. 5. Добив зърно след житен предшественик, кг/дка

22

сортове нарастват средно с 42% (фиг .4) . Според вариационния анализ тази разлика в добиви-те е статистически доказана при р=0,01% (табл .4) . варирането на добивите от сумарното въз-действие на генотипа и азотно-то торене е силно след житен (r=32) и слабо – след бобов предшественик (r=7) .

корелационният анализ ус-тановява положителна зависи-мост на добива зърно и об-

щата надземна биомаса през вретенене, цъфтеж и пълна зрялост, общата и продуктив-на братимост, броя и масата на зърното в клас, масата на зърното от пряка асимилация, общия азот в биомасата в пъл-на зрялост и съдържанието на протеин по фази от вегетация-та; и отрицателна зависимост с показателите азотен жътвен ин-декс и ефективност на реути-лизация на азота (табл .5) . Спо-

ред резултатите от последвалия регресионен анализ най-силна от тези зависимости е тази на количеството на зърнения до-бив с масата на зърното, която е натрупана от пряка асимила-ция по време на наливането .

Заключение: От изследва-ните в опитите фактори най-значимо влияние върху зърне-ния добив има азотната торова норма . Увеличението на добива достига средно за сортовете и предшествениците около 70% с оптимум при N18 . Замяната на житния предшественик с бобов дава средно увеличение на до-бивите с около 40%, като при липса на азотно торене добиви-те се увеличават почти тройно, а при най-високата торова норма N24 увеличението е средно 13% . Повишаването на торовата нор-ма с 1кг/дкa торов азот дава повишение на добива с 45-95 кг/дкa зърно след житния пред-шественик, и с 15-30 кг/дкa –след бобовия . Само при сорт гея 1 се наблюдава отрицателна стъпка на регресия – пониже-ние на добивите с 22 кг/дкa от единица нарастване на торовата норма .

Фиг. 5. Добив зърно след бобов предшественик, кг/дка

34áð. 2, 2010 ã., ñï. „Çåìåäåëèå ïëþñ”

Ë ÔÓ‚Â˜Â. ¬ »ÒÔ‡ÌËˇ Â ÓÍÓÎÓ 4 000 Í„/‰Í‡, ‚ ¡ÂÎ-„Ëˇ 3 600 Í„/‰Í‡, ‚ ÃÂÍÒËÍÓ - 3 200 Í„/‰Í‡, – Ó-Âˇ - 2 900 Í„/‰Í‡, flÔÓÌËˇ - 2 840 Í„/‰Í‡, “ÛˆËˇ -2 400 Í„/‰Í‡, »Ú‡ÎËˇ - 1 940 Í„/‰Í‡.

¬ ¡˙Î„‡Ëˇ ˇ„Ó‰ÓÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ ÌÂ ÂÌ‡ ÌË‚Ó (Ú‡·Î. 2). œÂÁ ÔÓÒÎÂ‰ÌËÚÂ „Ó‰ËÌËÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ Ì‡ ̌ „Ó‰Ó‚Ë ÔÎÓ‰Ó‚Â ÒÔ‡‰-Ì‡ ‰‡ÒÚË˜ÌÓ, Í‡ÚÓ ÔÂÁ ÓÚ‰ÂÎÌË „Ó‰ËÌË Ì‡‡Ì‡ÎËÁË‡ÌËˇ ÔÂËÓ‰ ÒÂ Ì‡·Î˛‰‡‚‡Ú ÒÎÂ‰-ÌËÚÂ ÚÂÌ‰ÂÌˆËË. œÂÁ Ô˙‚ËÚÂ ÚË „Ó‰ËÌËÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ ÒÂ Á‡‰˙Ê‡ Ò‡‚ÌËÚÂÎÌÓÌ‡ Â‰ÌÓ ÌË‚Ó, ÒÎÂ‰ ÍÓÂÚÓ ËÏ‡ ˇÁÍÓ ÔÓ‚Ë-¯‡‚‡ÌÂ - 15 574 Ú ˇ„Ó‰Ë (2002), ÔÓÒÎÂ-‰‚‡ÌÓ ÓÚ ÔÓÒÚÂÔÂÌÌÓ Ì‡Ï‡Îˇ‚‡ÌÂ Ì‡ ÔÓ-ËÁ‚Â‰ÂÌËÚÂ ÍÓÎË˜ÂÒÚ‚‡, Á‡ ‰‡ ‰ÓÒÚË„Ì‡Ú 5964 Ú ÔÂÁ 2007 „. œÎÓ˘ËÚÂ, Á‡ÂÚË Ò ˇ„Ó-‰Ó‚Ë Ì‡Ò‡Ê‰ÂÌËˇ ‚ ÒÚ‡Ì‡Ú‡ Ò˙˘Ó Ì‡Ï‡-Îˇ‚‡Ú ÁÌ‡˜ËÚÂÎÌÓ - ÓÚ 18 490 ‰Í‡ (1998)‰Ó 12 400 ‰Í‡ (2007), ‡ ÔÂÁ ÓÒÚ‡Ì‡ÎËÚÂ„Ó‰ËÌË ‚‡Ë‡Ú ‚ Ò‡‚ÌËÚÂÎÌÓ ̄ ËÓÍË „‡-ÌËˆË. — Ì‡È-„ÓÎˇÏ ‡ÁÏÂ Ò‡ ÔÂÁ 2003 „. - 25 367‰Í‡. «‡ÔÓ˜Ì‡ÎÓÚÓ Ì‡Ï‡Îˇ‚‡ÌÂ Ì‡ ÔÎÓ˘ËÚÂ, Á‡Ò‡‰ÂÌËÒ ˇ„Ó‰Ë ÓÚ Ì‡˜‡ÎÓÚÓ Ì‡ 2004 „. ÔÓ‰˙ÎÊ‡‚‡ Ë ÔÂÁ2005 „. œÂÁ 2004 „. Ó·˘ËÚÂ ÔÎÓ˘Ë, Á‡ÂÚË Ò ̌ „Ó‰Ë Ò‡19 657 ‰Í‡ (Ò 22 % ÔÓ-Ï‡ÎÍÓ ‚ Ò‡‚ÌÂÌËÂ Ò 2003 „.),ÔÓËÁ‚Â‰ÂÌË Ò‡ 11 504 Ú ˇ„Ó‰Ë, ‡ ÔÓÎÛ˜ÂÌËˇ ÒÂ‰ÂÌ‰Ó·Ë‚ Â 585 Í„/‰Í‡ ŒÚ ÔÓËÁ‚Â‰ÂÌË 11 212 Ú ˇ„Ó‰Ë

ÔÂÁ 2003 „. ÍÓÎË˜ÂÒÚ‚ÓÚÓÔÂÁ 2007 „. Â ÒÔ‡‰Ì‡ÎÓ ‰Ó 5964 Ú. œË˜ËÌËÚÂ Á‡ ÚÓ‚‡ Ò‡ÁÌ‡˜ËÚÂÎÌÓÚÓ Ì‡Ï‡Îˇ‚‡ÌÂ Ì‡ÔÎÓ˘ËÚÂ, ÌÂÁ‡‰Ó‚ÓÎËÚÂÎÌËÚÂË ÌÂÒÚ‡·ËÎÌË ‰Ó·Ë‚Ë ÓÚ Â‰Ë-ÌËˆ‡ ÔÎÓ˘ Ë ÒÓÚÓ‚‡Ú‡ ÒÚÛÍ-ÚÛ‡, ÍÓˇÚÓ ÓÚ ÏÌÓ„Ó „Ó‰ËÌË ÌÂÂ ÓÒ˙‚ÂÏÂÌˇ‚‡Ì‡. œÂÁ ‡Á-„ÎÂÊ‰‡ÌËˇ ÔÂËÓ‰ ‰Ó·Ë‚˙Ú ÂÚ‚˙‰Â ÌËÒ˙Í Ë ‚‡Ë‡ ‚ ¯Ë-ÓÍË „‡ÌËˆË ÓÚ 424 Í„/‰Í‡ÔÂÁ 1998 „. ‰Ó 732 Í„/‰Í‡ÔÂÁ 2001 „., Á‡ ‰‡ ‰ÓÒÚË„ÌÂÔÂÁ 2007 „. ‰Ó·Ë‚Ë ·ÎËÁÍË ‰ÓÚÂÁË ‚ Ì‡˜‡ÎÓÚÓ Ì‡ ÔÂËÓ‰‡.¬˙ÔÓÒ˙Ú Á‡ Ó·ÌÓ‚ˇ‚‡ÌÂ Ì‡

ÒÓÚÓ‚ËˇÚ Ò˙ÒÚ‡‚ Â ÚÛ‰ÂÌ. ¬˙ÔÂÍË „ÓÎÂÏËÚÂ ÛÒÔÂ-ıË Ì‡ Ò‚ÂÚÓ‚Ì‡Ú‡ ÒÂÎÂÍˆËˇ, ‚˙ÁÏÓÊÌÓÒÚËÚÂ Á‡ ËÌÚ-Ó‰ÛÍˆËˇ Ì‡ Ô‡ÚÂÌÚÓ‚‡ÌË ÒÓÚÓ‚Â Û Ì‡Ò, ‰ÓË Ë Ò‡ÏÓÁ‡ ÒÓÚÓËÁÛ˜‡‚‡ÌÂ Ò‡ Ó„‡ÌË˜ÂÌË. œÓÎÛ˜ÂÌËÚÂ Â-

ÁÛÎÚ‡ÚË ÌÂ Ò˙ÓÚ‚ÂÚÒÚ‚‡Ú Ì‡ ÔÓÚÂÌˆË‡ÎÌËÚÂ ‚˙ÁÏÓÊ-ÌÓÒÚË Ì‡ ¡˙Î„‡Ëˇ - ·Î‡„ÓÔËˇÚÌË ÍÎËÏ‡ÚË˜ÌË Ë ÔÓ-˜‚ÂÌË ÛÒÎÓ‚Ëˇ, Ì‡ÎË˜ËÂ Ì‡ ‚ËÒÓÍÓÂÙÂÍÚË‚ÌË ÒÓÚÓ-‚Â Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËË.

Õ.Ò. ¬ÂÒÂÎÍ‡ ¿Õ“ŒÕŒ¬¿»ÌÒÚËÚÛÚ ÔÓ ÁÂÏÂ‰ÂÎËÂ - ˛ÒÚÂÌ‰ËÎ

ŒÚ‰ÂÎ ìfl„Ó‰ÓÔÎÓ‰ÌË ÍÛÎÚÛËî - ÓÒÚËÌ·Ó‰

ƒŒ ¿¬“Œ–»“≈»«»— ¬¿Õ»fl «¿ Œ‘Œ–ÃflÕ≈ Õ¿ —“¿“»»“≈ «¿ Œ“œ≈◊¿“¬¿Õ≈ ¬ —œ»—¿Õ»≈ ì«≈Ã≈ƒ≈À»≈ œÀfi—î«‡„Î‡‚ËÂ: ‡ÚÍÓ, ÔÓ ‚˙ÁÏÓÊÌÓÒÚ Á‡ Â‰ËÌ Â‰, Ì‡ÔËÒ‡ÌÓ Ò Â‰Ó‚ÌË (Ï‡ÎÍË)·ÛÍ‚Ë—Ú‡ÚËˇ: Ó·ÂÏ˙Ú ‰‡ ÌÂ ÔÂ‚Ë¯‡‚‡ 8 ÒÚ‡ÌËˆË (1800 ÁÌ‡Í‡ Ì‡ ÒÚ‡ÌËˆ‡) ‚ Ú.˜. Ú‡·ÎËˆË, ÙË„ÛË,ÒÌËÏÍË(Á‡ ÔÂ‰ÔÓ˜ËÚ‡ÌÂ ÓÚ ‡‚ÚÓ‡);

ˆËÚË‡ÌÂÚÓ Ì‡ ÎËÚÂ‡ÚÛÌË ËÁÚÓ˜ÌËˆË ‰‡ Â Ò‡ÏÓ ‚ ÚÂÍÒÚ‡ (‡‚ÚÓ, „Ó‰ËÌ‡); ÔÓÔÛÎˇÌÓ Ó·ˇÒÌˇ‚‡ÌÂ Ì‡ ÒÔÂˆËÙË˜ÌË Ì‡Û˜ÌË ÚÂÏËÌË; ÒıÂÏË Ë „‡ÙËÍË ‰‡ Ò‡ ‚ .eps ËÎË .jpg ÙÓÏ‡Ú ËÁÏÂËÚÂÎÌËÚÂ Â‰ËÌËˆË ‚ ÚÂÍÒÚ‡, Ú‡·ÎËˆËÚÂ, ÙË„ÛËÚÂ Ë ‰. ‰‡ Ò‡ Ì‡ÔËÒ‡ÌË Ò‡ÏÓ Ì‡ ÍËËÎËˆ‡; ËÏÂÚÓ Ë Ù‡ÏËÎËˇÚ‡ Ì‡ ‡‚ÚÓËÚÂ, Ì‡Û˜ÌËÚÂ ÒÚÂÔÂÌË Ë Á‚‡ÌËˇ Ë ËÌÒÚËÚÛˆËËÚÂ, Í˙‰ÂÚÓ ‡·ÓÚˇÚ,‰‡ ·˙‰‡Ú ‚ Í‡ˇ Ì‡ Ï‡ÚÂË‡Î‡.

œÂ‰ÒÚ‡‚ˇÌÂ: Ì‡ E-mail: [email protected], ËÎË Ì‡ ‰ËÒÍ Ì‡ ‡‰ÂÒ: Ã‡ËÂÚ‡ ÃËÎÓ¯Ó‚‡, ÊÍ ìÀ‡„Â‡î, ·Î. 50, ‚ı. ¡, 1612 —ÓÙËˇ

16

вкор

енен

и ло

зи –

и в

двата

вариа

нта

(V1

- 39

,4%

и

V2

– 43

,2%

) той

е знач

ител

но п

о-ни

сък

от тоз

и в

контрол

ата

(47,4%

). Ре

зултатите

пока

зват,

че изпи

тван

ите

хербиц

иди

не

проя

вява

т отриц

ател

ен е

фек

т въ

рху

доб

ива

поса

дъче

н ма-

териа

л. Р

азли

ките спр

ямо

нетр

етир

аната ко

нтрол

а са

нес

ъ-щес

твен

и и

матем

атич

ески

нед

оказан

и.За

ключе

ние: Изпитва

ните хе

рбиц

иди, с

изкл

юче

ние

на Дев

рин

ол 4Ф

, в

прил

ожен

ите

дози, пр

оявя

ват

добър

хе

рбиц

иден

еф

ект

спрям

о ус

тано

вени

те въ

в вк

орен

или-

щето

плев

ели. Кон

статир

ана

е разли

чна

прод

ължител

ност

на д

ействи

ето, в

зав

исим

ост от а

ктив

ното в

ещес

тво. П

ри

Стомп

33 ЕК, Дуа

л голд

960

ЕК и

Вен

зар 8

0 ВП то

отслаб

-ва

сле

д шес

тдес

етия

ден

, а

при

Гоал

2Е, к

омбин

ация

та о

т Дуа

л голд

960

ЕК +

Гоа

л 2Е

, и

Лумак

с 53

8 СК п

род

ължав

а пр

ез це

лия

вегетаци

онен

пе

рио

д. Устано

вено

е

негатив-

но д

ействи

е на

изпитва

ните хер

биц

иди

върху

прис

аден

ите

лозо

ви резни

ци в

нача

лната

фаза

от по

карва

нето на

ле

-торас

тите въ

в вк

орен

илищ

ето. Изпитва

ните хе

рбиц

иди

в пр

илож

ените до

зи н

е влия

ят н

егатив

но вър

ху ф

ормир

ането

на д

обив

а по

садъ

чен

матер

иал от М

иске

т ка

йлъш

ки/С

О4.

Е. Ц

вета

нов,

Н. Мар

инов

а,

Ан. И

лиев

, В. Дим

итро

ва

Инс

титу

т по

лоз

арство

и в

инар

ство

, Пле

вен

ТЕХН

ОЛОГ

ИЧНИ

ПОД

ОБРЕ

НИЯ

ПРИ

ПРОИ

ЗВОД

СТВО

НА Л

ОЗОВ

ПОС

АДЪЧ

ЕН М

АТЕР

ИАЛ

брой

5/ 2

013

ЗЕМЕ

ДЕЛИ

ЕПЛЮ

С

В33

БИБЛ

ИОТЕ

КАЗЕ

МЕД

ЕЛИЕ

Tрай

ни

наса

жде

ния

215

ЧАСТ П

ЪРВ

А

ИЗП

ИТВ

АНЕ Н

А ПАРА

фИНА РЕБ

ВАКС П

РО, И

Му-

НОЦИТО

фИТ И

maxgrow

Необ

ходимостта

българ

ското пр

оизводство на

лозов посадъчен

матер

иал да

бъде

ефективно

и конкур

ентно на единния евр

опейски пазар, в т.ч. и на засиления внос

на присадени вкор

енени лози, налага прилагане на нови

технологични реш

ения за

подобряване

на отделни

звена и елем

енти от технологията за производство на посадъчен

матер

иал. Известно

е, че

класическата технология

е изклю

чи-телно слож

на, с поредица от технологични звена, взаим

ос-вър

зани и

с опр

еделящо

значение вър

ху доб

ива от

лози (М

аринов, 1990). С

прилагането на пар

афини основно се

пром

ени технологията на отглеждане в лозовото вкор

ени-лищ

е, което

постави редица

проб

леми

за реш

аване по

експерим

ентален път (Радулов, 1977). Резултати са получе-ни пр

едимно пр

и изпитване на различни видове пар

афини

и начини

на пар

афинир

ане (Тодор

ов, 2005;

Дим

итрова

и др

. 2007),

изпитване на

растеж

ни стим

улатори

(Нико-

льский, М и др

. 2006), оптимизир

ане на хранителния р

е-жим

(Енчева, 2003), прилагане на зелена р

езитба (Б

отянски и Я

нева, 2010). През

последните 10

години в

ИЛВ

-Плевен

се пр

о-веж

дат активни

изследвания за

определяне

оптималните

парам

етри на основните ф

актори, оказващ

и влияние върху

регенер

ативните процеси на пр

исадените резници и като

краен р

езултат – добива от пр

исадени вкоренени лози. В

настоящ

ия материал са представени в две части резул-

тати от

изследователската раб

ота през

периода 2007-

2010 г.1. Изпитване

на Реб

вакс ПРО

за

парафиниране

след присаждане на резниц

ите.Прилагането на пар

афини пр

и технологията за откри-

то отглеждане на пр

исадените резници във вкор

енилище

е задълж

ително условие,

което налага


нови

През 2008 г. по-голям

ата част от резниците са заса-

дени във вкоренилищ

ето без пр

едварително покар

али ле-тор

асти и прякото въздействие на хер

бицидите е сведено

до миним

ум. Д

есет дни след внасянето им и пр

ез целия пр

оучван период, пр

оцентът на покарване в контр

олата е по-нисък от този в тр

етираните вар

ианти. Основният показател, който хар

актеризир

а производ-

ството на лозов посадъчен матер

иал е добивът вкор

енени лози. Той се влияе от всички пр

омени във ф

акторите, оп-

ределящ

и нормалното пр

отичане на вкореняването, р

асте-жа и р

азвитието на присадените р

езници.С най-висок ср

еден добив за пер

иода на изследва-нето се отличава V

6 Дуал Голд 960 ЕК

– 0,3 л/дкa (54,4%)

– фиг. 5. В

ъпреки ф

итотоксичната реакция, пр

едизвикана от някои хер

бициди (ж

ълти петна и изкривяване на пету-

рата

при

пендиметалин

и каф

яви некр

отични петна

при

оксифлуор

фен),

процентът

първокласни

вкоренени

лози, получен ср

едно за трите години от тр

етираните със С

томп

33 ЕК и Гоал 2Е вар

ианти превъзхож

да контролата (47,4%

). Ранното

преодоляване

на тази

реакция

(до шестдесетия

ден след третир

ането) дава възмож

ност за фор

мир

ане на доб

ив, близък до получения пр

и Дуал Голд 960 ЕК

– 0,3 л/дкa (V

6) – 54,0%, пр

и Стом

п 33 ЕК – 0,8 л/дкa (V

4), 53,7%

при Гоал 2Е – 0,3 л/дкa (V

8), 52.5% пр

и Гоал 2Е – 0,2 л/дкa (V

7) и 51,7% пр

и Стом

п 33 ЕК – 0,6 л/дкa (V

3).Високата

заплевеленост във

вариантите,

третир

ани с

Девр

инол 4Ф подтиска р

астежа и р

азвитието на присаде-

ните резници и води до нам

аляване на добива пр

исадени

фиг. 5. С

реден добив вкоренени лози от Мискет кайлъш

ки/СО4 за периода 2007 – 2009 г. (%

спрямо засадените

резници)

314

видо

ве с

по-до

бри

техн

ологич

ни п

оказател

и.Изсле

дван

ето

е пр

овед

ено

през пе

рио

да 20

07-201

0 г.

със

сорт Мис

кет ка

йлъш

ки, пр

исад

ен в

ърху

под

ложка

та

Бер

ланд

иери

х Ри

пария

СО4. Ц

елта е

изпитва

не н

а пр

е-до

став

ения

от Нац

иона

лната

служ

ба

по р

астителн

а защита

параф

ин Р

ебва

кс П

РО н

а ИЛВ

-Пле

вен. В

ариа

нтите

са как

-то с

ледв

а: к

онтр

ола

– без п

араф

инир

ане

на п

рис

аден

ите

резни

ци, V1

– па

раф

инир

ане

с Ре

бва

кс П

РО и

V2

– па

-раф

инир

ане

с Ре

бва

кс ВФ

. При

V1

и V2

е извъ

ршен

о по

втор

но па

раф

инир

ане

с ПП 14

0 след

стратиф

ицир

ане

на резни

ците. Прис

аден

ите

и па

раф

инир

ани

резни

ци са

вк

орен

ени

в ло

зово

то вко

рен

илищ

е и

отглед

ани

по п

рил

а-гана

та в

ИЛВ

-Пле

вен

техн

ология

за

прои

звод

ство

на

лозо

в по

садъ

чен

матер

иал

– в

повд

игна

та л

еха

с шир

очин

а 12

0 см

, в

два

ред

а с

разстоя

ние

меж

ду тях

40

см. Нео

бхо

ди-

мата

влаж

ност е

подд

ържан

а чр

ез дъ

жду

ване

и

капк

ово

напо

яван

е.

Резултатите

от и

зпитва

не н

а па

раф

ина

Ребва

кс П

РО,

след

пр

исаж

дане

на

резни

ците, по

твър

жда

ват

пред

ишни

на

ши

изслед

вани

я с

други

видо

ве п

араф

ини

за е

фек

та о

т пр

илаган

ето, к

ойто с

е изразяв

а в

активи

зиран

е на

реген

е-рац

ионн

ите

проц

еси

по вр

еме

на стратиф

ицир

ане, фор

-мир

ане

на п

ълен

кръгов

кал

ус в

мяс

тото н

а пр

исаж

дане

, на

мал

яван

е по

вред

ите

от си

во гние

не пр

и ус

лови

ята

на

висо

ка вла

жно

ст и

тем

ператур

а, стабил

изир

ане на

връзка

та

меж

ду п

рис

адни

ка и

под

ложка

та и

сил

но р

едуц

иран

е раз-

мес

тван

ето

и па

дане

то

на к

алем

и.Дан

ните за ок

а-че

свяв

ане

на

лозите

след

изваж

дане

от вк

о-рен

илищ

е, убед

ител

но

дока

зват

поло

жител

-ни

я еф

ект от п

рил

ага-

нето на

Ре

бва

кс ПРО

за

параф

инир

ане

на

прис

аден

ите

резни

ци

след

пр

исаж

дане

(ф

иг.

1).

При

контрол

ата

спрям

о ед

ногоди

шни

те п

леве

ли д

о шес

тдес

етия

ден

сле

д тр

етир

ането.

Хербиц

идът Гоал

2Е

в

дози 0,2

л/дк

a (V7) и

0,3

л/дк

a (V8) и

ком

бин

ация

та Д

уал голд

960

ЕК +

Гоа

л 2Е

(V9)

почти

напъ

лно

контрол

ират пл

евел

ите

през це

лия

вегета-

цион

ен п

ерио

д.

Лумак

с 53

8 СК (V10

и V

11) пр

оявя

ва ш

ирок

спе

ктър

на

де

йствие

и

голя

ма

перси

стен

тнос

т. Прил

ожен

в

доза

0,75

л/

дкa

подтис

ка мно

гогоди

шни

те ко

рен

овои

здън

кови

ви

дове

и о

същес

твяв

а до

бър

кон

трол

над

едн

огод

ишни

те

плев

ели. Мас

ата на

пле

вели

те ш

естдес

ет д

ни сле

д тр

етир

ането

корес

понд

ира

с отче

тена

та п

лътнос

т и

съотве

тства

на п

ро-

явен

ия х

ербиц

иден

ефек

т. Извес

тно

е, че

пока

рва

нето н

а ле

торас

тите е

инд

ика-

тор за

проя

вена

фитоток

сичн

а реа

кция

спр

ямо

изпи

тван

и-те а

ктив

ни в

ещес

тва. П

ри

прил

ожен

ия м

етод

на

вкор

еня-

ване

с

откр

ита

параф

инир

ана

част, пр

исад

ените

резни

ци

имат пр

як ко

нтак

т с

хербиц

идни

я разтвор

. През 20

07 и

2009

г. те с

а заса

дени

във

вко

рен

илищ

ето

със

знач

ител

но

пред

варител

но п

окар

ване

и с

а ус

тано

вени

проя

ви н

а фи-

тотокс

ичен

ефек

т. Нам

аляв

ането

на д

ирек

тното

влия

ние на

хе

рбиц

идите

през втор

ата

десе

тдне

вка

след

тр

етир

ането

води

до

увел

ичен

ие н

а пр

оцен

та н

а по

карва

не, но

не ко

м-

пенс

ира

напъ

лно

разли

ките с

прям

о ко

нтрол

ата.

фиг.1. Доб

ив п

риса

дени

вко

рене

ни лоз

и от

Мис

кет ка

йлъш

ки/Б

ерла

ндие

ри х

Рипа

рия

СО4, п

олуч

ени

при

конт

ро-

лата

(бе

з пр

илаган

е на

пар

афин

и) и

па

рафин

иран

е на

при

саде

ните

рез

ници

с Ре

бвак

с Вф

и Р

ебва

кс П

РО (20

07-

2010

г.)

фиг. 4. С

редн

а пл

ътно

ст н

а пл

евел

ите

за п

ерио

да 2

007

– 20

09

г. в

дина

мик

а

413

(без пар

афини), доб

ивът за периода на изследване е най-

нисък –

30,1%. При


Ребвакс

ПРО

и

през

трите

години са

получени най-високи

стойности за

про-

цент присадени вкор

енени лози, или средно - 47,5%

. При

параф

иниране с Реб

вакс ВФ

– добивът е с 2,3%

по-нисък от Реб

вакс ПРО

. Независим

о от малката р

азлика, по-до-брите р

езултати от изпитването са в подкрепа на Реб

вакс ПРО

и необходим

остта параф

инирането да се пр

илага при

технологията за открито отглеж

дане на присадените р

езни-ци във вкор

енилище.

При

изпитването на

параф

ина Реб

вакс ПРО

не

са установени

фитотоксични

прояви

по пр

исадените вкор

е-нени лози.

Резултат

ите от

настоящ

ето изследване дават

ос-нование да се препоръча прилаганет

о на Ребвакс ПРО

в пепиниерскат

а практика.

2. Изпитване на И

муноц

итофит за адаптиране на

присадените резници към

условията на отглеждане във

вкоренилище.

Врем

ето, необ

ходимо

за адаптир

ане на

засадените резници във вкор

енилище към

полските условия, е свърза-

но с прояви на стр

ес, което има негативно влияние вър

ху пр

отичане на физиологичните пр

оцеси в началния етап на развитие на лозовите р

астения. В тази вр

ъзка е изпитано действието на стим

улатора И

муноцитоф

ит.Имуноцитоф

итът е многоцелеви стим

улатор на защ

ит-ните р

еакции, растеж

а и развитието на р

астенията с ан-тистр

есова активност (активно вещество - 5%

етилов естер

на архидонова киселина). Една таб

летка съдържа 0.16 г/кг

етиларахидонат.

Изследването е пр

оведено през пер

иода 2007 – 2009 г.

с пр

исадени резници

от сор

товете Болгар

/Рупестрис

дьо Ло

(Болгар

/дьо Ло),

Плевен/Б

ерландиер

и Х

Рипария

СО4

(Плевен/С

О4)

и Мискет

хамбур

гски/Бер

ландиери

Х Рипар

ия СО4

(Мискет

хамбур

гски/СО4),

параф

инирани

двукратно и засадени с откр

ита параф

инирана част в дву-

редови ленти във вкор

енилището на института.

Вар

иантите за

сорт

Болгар

/дьо Ло

са както

следва:

2. Изпитване влиянието на някои почвени херб

ици-

ди върху плевелите и присадените резници в лозовото

вкоренилище.

През

периода

2007 –

2009 г.

е пр

оучен

а еф

и-

касността

и селекти

вността

на

6 по

чвени хер

бицида

в ло

зово

то вко

рен

или

ще

при со

рт

Мискет

кайлъш

ки/

СО4,

почвен

тип

- излуж

ен чер

нозем

. Вар

иан

тите

на

изслед

ване са както

следва: V

1 - Д

евринол 4Ф

- 0,6 л/дкa; V

2 - Девр

инол 4Ф

- 0,8 л/дкa; V

3 - С

томп 33ЕК

- 0,6 л/д

кa; V4 - С

томп 33ЕК

- 0,8 л/дкa; V

5 - Д

уал Голд

960 ЕК

- 0,15 л/дкa; V

6 - Д

уал Голд

960 ЕК - 0,3 л/д

кa; V7 - Го

ал 2Е - 0,2 л/дкa; V

8 - Го

ал 2Е - 0,3 л/дкa; V

9 -

Дуал Го

лд 960 ЕК

+ Го

ал 2Е - 0,15 л/дкa +

0,2 л/дкa;

V10

- Лум

акс 538

СК - 0,4

л /д

кa; V11

- Лум

акс 538

СК - 0,75 л/д

кa; V12

- Вен

зар 80 В

П - 0,2 кг/д

кa; V13

- Вен

зар 80 В

П - 0,3 л/д

кa; K1 - Н

етрети

ран

а, трикр

атно

плевена ко

нтр

ола.

Ефектът

на

хербицидите

върху

плътността

на

пле-вели

те е прослед

ен в д

инам

ика (30

-ти, 60-ти, 90

-ти ден

) в по

стоян

но мар

киран

и пар

целки

. Ш

естдесет

дни след

тр

етиран

ето плевели

те са отстр

анен

и за тегло

вен ан

ализ.

Отчетен

и са

процен

тът по

карали

лето

расти

(в

динам

и-

ка), око

мер

но пр

ояви

те на

фитотокси

чност

по ли

стата и добивът

присад

ени вко

рен

ени ло

зи. Хер

бицидите

са вн

есени вед

нага

след засаж

дан

ето на

резн

иците

във вко

рен

или

щето

, непо

сред

ствено пр

еди д

ъждуван

е.Плътн

остта

на

плевелите

се пр

омен

я пр

ез вегета-

ционния пер

иод и

е в пряка зави

симост о

т проявен

ия

хербициден

еф

ект (ф

иг.

4). Най

-висо

ки сто

йности

са

отчетен

и пр

и вар

иан

тите, тр

етиран

и с Д

евринол 4Ф

(V1

и V2). Х

ербицидът в пр

ило

жен

ите д

ози пр

оявява н

езадо-

воли

телен еф

ект спрям

о устан

овен

ите във вко

рен

или

ще-

то ви

дове

плевели (ран

ни пр

олетн

и, късн

и пр

олетн

и и

корен

ово

издън

кови

). Плътн

остта н

а плевелите пр

и д

оза

0,6 л/дкa (V

1) преви

шава тази

в контр

олата н

а 30-ти

я ,60-

тия и

90-ти

я ден

след тр

етиран

ето.

Стом

п 33 ЕК в дози 0,6 л/дкa (V

3) и 0,8 л/дкa (V4),

Дуал Голд 960 ЕК

в доза 0,3 л/дкa (V6) и В

ензар 80 В

П в

доза 0,3 кг/дкa (V13) пр

оявяват добър

хербициден еф

ект

512

получе

ният

нисъ

к до

бив

се

ви

жда

, че

вс

ички

ва

ри-

анти на

оп

ита

са

съизмер

ими

един

сп

рям

о др

уг,

за

разли

ка

от

опи-

тите пр

овед

ени

с по

стоя

нна

дълб

о-чи

на на

ак

тивн

ия

почв

ен об

ем,

ко-

гато пр

и ва

риа

нт

V4

(50%

от из-

числен

ата

поли

вна

норма),

незави

си-

мо

от н

едок

азан

остта на

разли

ката, ви

димо

се заб

елязва

ше

по-нис

ък п

роц

ент от п

рис

аден

и вк

орен

ени

лози.

Резултатите от

пров

еден

ия през 201

0 г. оп

ит пок

азва

т,

че к

ато

цял

о ня

ма

разли

ка в

разви

тието

през в

егетац

ията

на п

рис

аден

ите

резни

ци

и по

луче

ния

проц

ент пъ

рво

клас

-ни

вк

орен

ени

лози

. То

ва оз

нача

ва, че

по

ливн

ите

норми

най-ве

роя

тно

са б

или

прео

размер

ени.

Харак

терна

осо

бен

ост пр

и оп

ита пр

овед

ен през 201

0 г.

е, ч

е по

ддър

жан

ето

на в

лагата в

актив

ния

почв

ен о

бем

бли

зка

до П

ПВ е

за

цял

ата

дълб

очин

а, а

не

е съ

образен

а с

реа

лнот

о на

рас

тван

е на

кор

енов

ата

систем

а на

прис

а-де

ните р

езни

ци. Тов

а на

й-ве

роя

тно

е и

прич

ината

за с

ъ-из

мер

имос

тта на

резултатите о

т вс

ички

вар

ианти

на о

пита.

Закл

юче

ние: И

зчис

лява

нето

на

поли

вните

норми

за

лозо

во в

корен

илищ

е на

база

постоя

нна

дълб

очин

а на

ак-

тивн

ия по

чвен

об

ем,

води

до

не

обос

нова

ното

им

ув

е-ли

чени

е. Изчис

лява

нето

на

по

ливн

ата

норма, с

активе

н по

чвен

об

ем,

опред

елен

на

база

мак

симал

на дъ

лжин

а на

ко

рен

ите

на Мис

кет

кайл

ъшки

/СО4

към ко

нкретни

я мом

ент, н

е во

ди д

о разли

ка в

доб

ива

от п

рис

аден

и вк

о-рен

ени

лози

.

Кон

трол

а К – н

етретир

ана; V1 - пр

ъска

не сам

о с Имун

оци-

тофит б

ез н

акис

ване

; V2

- на

кисв

ане

в разтвор

на Имун

о-ци

тофит п

ри

експ

озиц

ия 3

час

а; V

3 - на

кисв

ане

в разтвор

на

Имун

оцитоф

ит п

ри

експ

озиц

ия 5

час

а; V

4 - на

кисв

ане

в разтвор

на

Имун

оцитоф

ит п

ри

експ

озиц

ия 7

ч; V5

- на

-ки

сван

е 3

ч и

пръс

кане

; V6- на

кисв

ане

5 ч

и пр

ъска

не;

V7- н

акис

ване

7 ч

и п

ръс

кане

.При

сортове

те Пле

вен/

СО4

и Мис

кет

хамбур

гски

/СО4

са и

зпитан

и ва

риа

нтите: К

- не

третир

ана; V - третир

а-не

с И

мун

оцитоф

ит (пр

ъска

не с р

азтвор

на Имун

оцитоф

ит

през в

егетац

ията б

ез п

ред

варител

но н

акис

ване

на

резни

-ци

те). Н

акис

ване

то на

пр

исад

ените

резни

ци е

извъ

ршен

о в

деня

на

вкор

еняв

ането, к

ато

разтвор

ът е

приготве

н по

след

ния

начи

н: 1

таб

летка

(0,5 г с

ъдър

жа

20 г/к

г а.в.) от

фла

кон

е разтвар

ена в 30

мл хлад

ка вод

а. Р

азтвор

ът е р

аз-

ред

ен д

о 3

л и

разпр

едел

ен в 3

съд

а по

литър

. Във

все

ки

съд

са н

акис

нати п

о 10

0 резни

ка.

Третир

ането

във

вкор

енил

ището

е пр

овед

ено

три-

кратно

: пъ

рво

то –

15

дни

след

зас

ажда

нето н

а резни

ците,

втор

ото

и тр

етото

– пр

ез и

нтер

вали

от 2

седм

ици. Р

абот-

ният р

азтвор

е п

риготве

н чр

ез р

азтвар

яне на

2 таб

летки

от

бли

стер

(ед

на таб

летка 0,3г съд

ържа 0,16

г/к

г а.в.) в 30

мл

хлад

ка вод

а и разреж

дане

до

3 л, като

с не

го са тр

етир

ани

окол

о 50

м2 от лен

тата.

Дан

ните за до

бив

прис

аден

и вк

орен

ени ло

зи са пр

ед-

став

ени

на фиг. 2. Най

-нис

ък пр

оцен

т пъ

рво

клас

ни ло

зи,

сред

но за

трите

го-

дини

на

изслед

ва-

не,

е по

луче

н пр

и ко

нтрол

ата - 33

.3%

. Еф

ектът

от

прил

а-гане

на

Имун

оци-

тофит са

мо

с пр

ъ-ск

ане

на ло

зите е

незнач

ител

ен - п

ър-

вокл

асни

те

лози

са

с 0,8

% по

вече

от

тези п

ри

контрол

ата.

сн. 3

сн. 4

фиг. 2. Д

обив

при

саде

ни в

коре

нени

ло

зи о

т со

рт Б

олгар/

Рупе

стри

с дь

о Ло

при

тре

тира

не с И

мун

о-ци

тофит

(20

07-200

9 г.).

фиг. 3. Д

обив

при

саде

ни в

коре

нени

ло

зи (%

).

611

Много по-доб

ри са р

езултатите в сравнение с контр

олата и вар

ианта само с пр

ъскане при накисване на р

езниците в р

азтвор на И

муноцитоф

ит, с изключение на вар

иант V2.

При вар

иант V3 пр

оцентът на първокласните лози е 46%

, а пр

и V4 - 46,7%

.Най-доб

ър еф

ект от изпитване на многоцелевия сти-

мулатор

се получава при накисване на пр

исадените резни-

ци и

впоследствие пр

ъскане на

лозите във

вкоренилищ

е с

разтвор

на

Имуноцитоф

ит (вар

. V6

- 47,8%

, вар

. V7

- 49,9%

).Резултатите от изпитване влиянието на И

муноцитоф

ит пр

и Болгар

/дьо Ло само с пр

ъскане на лозите, дават обяс-

нение за непроявения еф

ект на многоцелевия стим

улатор

при

сортовете

Плевен/С

О4

и Мискет

хамбур

гски/ СО4,

прилож

ен само чр

ез третир

ане на листната повърхност на

лозичките във вкоренилищ

е. Резулт

атит

е от изследванет

о показват, че И

муно-

цитоф

итът

оказва положит

елен ефект

върху адаптира-

нето, раст

ежа и развит

ието на вкорененит

е резници на сорт

Болгар/Рупестрис дьо Ло при съвм

естно извърш

ване на накисване на присаденит

е и парафинирани резници в

разтвор на И

муноцит

офит

и последващо пръскане по вре-

ме на вегет

ация в лозовото вкоренилищ

е (47,8% при вар.

V6 и 49,9% при вар. V7). П

ри сортовет

е Плевен/С

О4 и

Мискет

хамбургски/С

О4, прилож

ен само чрез т

ретиране на

листнат

а повърхност на лозичкит

е във вкоренилище, не е

установен полож

ителен еф

ект.

3. Изпитване влиянието на листния тор m

axgrow

върху растежа и развитието на лозите във вкоренилищ

е.За

активизиране

растеж

ните пр

оцеси на

лозите във


е се предлагат на пр

актиката органични, ор

га-но-м

инерални

и минер

ални тор

ове, с

различно

съдържа-

ние на основните макр

о- и микр

оелементи. За пр

оучване действието

им пр

и пр

оизводството на

лозов посадъчен

матер

иал са предоставени някои от тях на И

ЛВ-П

левен за листно и почвено тор

ене.Проведено е тр

и годишно пр

оучване на листния тор

MAXG

ROW, създаден от колектив учени в Хим

ико-техноло-

на присадени-

те резници от

вода. Реализи-раните

нару-

шени поливни

реж

ими

при

този метод на

изч

исля

ване

на поливната

норма

не по-

казват същест-

вена разлика

по отношение

на доб

ива от

първокласен лозов посадъчен м

атериал (ф

иг. 2). Причината

за несъщ

ествената разлика

меж

ду вар

и-антите,

най-вероятно

се дълж

и на

факта,

че кор

еновата систем

а не се развива вер

тикално на дълбочина в почвата,

а под ъгъл 45º, което допълнително намалява дълб

очината на

активния почвен

слой. Изследванията

в тази

посока ще

продълж

ат пр

ез следващ

ите години,

когато на

база

на данните от 2008, 2009 и 2010 г. се направи по-точен

модел на р

азвитие на кореновата систем

а на присадените

резници.

За осигуряване на м

инимален воден стр

ес, намаля-

ване разм

ера

на поливните

норми

(икономия

на тр

уд и

врем

е за

напояване), както

и поддър

жане

на почвената

влага близка

до ППВ, пр

ез 2010

г. е

заложен

опит, по-

ливните норми за който са изчислени на б

аза еталонната евапотр

анспирация (ЕТо) За целта се използва коеф

ициента на култур

ата (Кс), отчитащ

разликата м

ежду р

еалното водо-потр

ебление на пр

исадените резници ЕТс и ЕТо. Разм

ерът

на ежедневните поливки е опр

еделян на база еталонната

евапотранспир

ация ЕТо,

която е

определяна

въз основа

стойностите на изпарението от водна повър

хност, измер

е-но чр

ез изпарител «К

лас А», пр

и коефициент на изпар

ите-ля К

Р = 0,8.

На ф

иг. 3 са дадени процентите на получените пър

-вокласни

присадени

вкоренени

лози за

2010 г.

Въпр

еки

фиг. 2. Д

обив присадени вкоренени лози, 2009г. (%

).

710

гичн

ия ун

ивер

си-

тет

- Соф

ия.

Съ-

държан

ието н

а N,

P 2O

5, K

2O е

в с

ъ-отно

шен

ие 9:9:9,

микр

оел

емен

тите

Cu, Fe

, Mn

и Zn

са в

ъв в

ид н

а хе

-ла

ти.

Изпитва

нето

е пр

овед

ено

със

сорт

Мис

кет

хам-

бур

гски

, пр

исад

ен

върху

Бер

ланд

и-ер

и х

Рипа

рия

СО4

в дв

а ва

риа

нта: V

1 –

контрол

а и

V2

– пр

ъска

не с

0.5%

разтвор

. Извър

шен

и са

три

пръс

кани

я на

лоз

ите

през м

есец

юли

.Ре

зултатите

от б

иометрич

ните и

змер

вани

я на

прои

з-ве

дени

те п

рис

аден

и вк

орен

ени

лози п

оказва

т по

ложител

но

влия

ние

на M

AXG

ROW вър

ху р

астежа

и узряв

ането

на ле-

торас

тите в

ъв в

корен

илищ

е (ф

иг. 3). Отчетен

а е

по-гол

яма

дълж

ина на

зрел

ите

леторас

ти н

а ло

зите с лис

тно

подх

ран

-ва

не, ко

ято

прев

ишав

а ко

нтрол

ата

с 29

.9%

. Дан

ните за

дълж

ината

на зрел

ите

леторас

ти к

орес

понд

ират с

резулта-

тите за св

ежата мас

а - пр

и тр

етир

аните ло

зи тя е 13

.9 г н

а ло

за, пр

и ко

нтрол

ата

- 10

.6 г и

ли с

31.2%

пов

ече.

Едно

посо

чни

с био

метрич

ните да

нни

за тр

ите

го-

дини

на

ек

спе-

рименти

ране,

са

резултати-

те за пр

оцен

та

на

прис

аден

ите

вкор

енен

и ло

зи

при

изпи

тван

ето

на

МAXG

ROW.

Пол

учен

и са

ср

едно

42

.2%

пр

и ли

стно

по

-дх

ран

ване

на

ло

зите и

36.2

%

V2

– ка

пков

о на

появ

ане

с по

ливн

и но

рми

100

% от из-

числен

ата

по-

ливн

а но

рма;

V3

– ка

пков

о на

появ

ане

с по

ливн

и но

рми

75%

от изчи

с-ле

ната п

олив

на

норма;

V4

– ка

пков

о на

по-

яван

е с

поли

в-ни

нор

ми

50%

от изчи

слен

ата

поли

вна

нор-

ма. Ра

стен

ията

са сн

абдя

вани

с

вода

чр

ез

систем

а за ка

-пк

ово

напо

я-ва

не

с ед

но

поли

вно

крил

о на

ле

ха, разпо

ложен

о меж

ду дв

ата

ред

а ло

зичк

и. П

олив

ните крил

а са

с вград

ени

през 15 cм

кап

ко-

образув

ател

и с

дебит 1

.0 л/ч

. От пр

овед

ените изслед

вани

я пр

ез 200

7 и 20

08 г. е ус

-тано

вено

, че

нар

ушав

ането

на п

олив

ната н

орма, и

зчис

лена

на

базата

на в

одни

я де

фиц

ит в

поч

вата н

а дъ

лбоч

ина

0,6

м п

рез ц

елия

пер

иод

на в

егетац

ията, не

ока

зва

същес

тве-

но в

лиян

ие в

ърху

пок

арва

нето н

а ле

торас

тите, рас

тежа

на

лозите в

дин

амик

а и

проц

ента п

олуч

ен п

ърво

клас

ен лоз

ов

поса

дъче

н матер

иал (ф

иг. 1).

Пор

ади

тази п

рич

ина

през 2

009

г. е

зало

жен

пред

ва-

рител

ен о

пит,

при

който

активн

ия п

очве

н об

ем се оп

ред

е-ля

на база резултатите о

т 20

08 г. за н

арас

тван

е на

кор

ено-

вата сис

тема на

прис

аден

ите

резни

ци във

фун

кция

от вр

е-мето. П

о този н

ачин

пос

тепе

нно

се уве

лича

ва д

ълбоч

ината

на ак

тивн

ия по

чвен

об

ем, съ

образен

а с

необ

ходи

мос

тта

фиг. 3. З

рял пр

ирас

т- д

ължин

а (cм) и

свеж

а мас

а (г) на

едн

а ло

за п

ри лис

тно

подх

ранв

ане

с maxg

row, со

рт М

иске

т ха

мбу

ргск

и/Бе

р-ла

ндие

ри х Р

ипар

ия С

О4

(200

8 –

2010

г.)

фиг. 4. Д

обив

при

саде

ни в

коре

нени

лоз

и пр

и ли

ст-

но п

одхр

анва

не с m

axg

row, со

рт М

иске

т ха

мбу

ргск

и (200

8-20

10 г.).

фиг.1. Доб

ив п

риса

дени

вко

рене

ни

лози

, 20

07 и

200

8г. (%

).

89

при

контролата,

което потвър

ждава

положителния

ефект

от прилагането м

у. За отбелязване е, че р

азликата от 11%

меж

ду контролата и вар

ианта на изпитване е най-голяма

през 2010 г. П

рез 2008 и 2009 г. тази р

азлика е по-малка,

което е доказателство за влиянието и на други неупр

авля-ем

и фактор

и.Установено

и в

предиш

ни наш

и изследвания

е, че

при

подхранване

на лозите

с листни

торове

по-силно е

изразен

ефекта

върху

растеж

а на

лозите, в

сравнение

с доб

ива (Енчева и Дим

итрова, 2007), което б

е потвърдено

и пр

и изпитване

на листния

тор MAXG

ROW.

По

всяка вер

оятност се дължи на влиянието на др

уги технологични фактор

и и не мож

е да бъде пр

еодоляно с подхранването

на лозите по врем

е на вегетация във вкоренилищ

е.

Заключение

Резултатите от проведените изследвания на пар

афин

Ребвакс П

РО за пар

афинир

ане след присаж

дане на резни-

ците, многоцелевия

стимулатор

Имуноцитоф

ит, с

най-до-бър

ефект пр

и вариантите с накисване на пр

исадените и пар

афинир

ани резници в р

азтвор на И

муноцитоф

ит и пос-ледващ

о пръскане по вр

еме на вегетация (47,8%

при вар

. V6

и 49,9%

пр

и вар

. V7)

и листно

подхранване

с 0,5%

разтвор

на MAXG

ROW, дават основание да се пр

епоръчат

за прилагане в пепиниер

ската практика за подоб

ряване на

технологията за открито отглеж


езни-ци в лозово вкор

енилище.

В. Д

имитрова,

В. Н

ейков, М. К

остадинова, Хр. Енчева

ЧАСТ В

ТОРА

ПОЛИВЕН

РЕжИМ;

ИЗП

ИТВ

АНЕ Н

А ПОЧВЕН

И Х

ЕРБИЦИДИ

Поливният

реж

им и

прилагането

на хер

бициди

за бор

ба

с плевелите

в лозовото


е, им

ат опр

е-делящ

о значение за осигуряване на оптим

ални условия за растеж

и развитие на вкор

енените резници, за качеството

и добива от пр

исадени вкоренени лози.

Изследванията (М

агрисо и Лилов ,1965 ; М

агрисо и

Георгиев, 1968) вър

ху поливния реж

им във вкор

енилище,

касаят класическата

технология на

отглеждане

в закр

ити тир

ове. С изпитването

на пар

афини

за пр

едпазване на

калусната тъкан в мястото на пр

исаждане, се въведе тех-

нологията на открито отглеж


езници (Радулов, 1979), което налож

и прилагане на нови техники

за напояване чрез дъж

дуване, микр

одъждуване и капково

напояване.Аналогични

са резултатите

от изследователската

ра-

бота

при

химичните

методи

за бор

ба

с плевелите.

Най-

шир

око е

проучено

действието на

триазиновите

херби-

циди (сим

азин, атр

азин) пр

и класическата

технология в

закрити тир

ове (Lange, et al., 1970; Челеб

иев, 1981), които постепенно отстъпват м

ясто на други активни вещ

ества - тр

ифлур

алин, напропам

ид, оризалин, оксиф

луорфен и др

. Прилагането

на откр

ития начин

на отглеж

дане на

параф

инираните и пр

исадени резници в лозовото вкор

е-нилищ

е, налож

и изпитване

на нови

хербициди

- тяхната

ефикасност

и селективност

при

производството

на лозов

посадъчен матер

иал.

1. Поливен реж

им в лозовото вкоренилищ

еПредставени

са данни

от изследванията

за пер

и-ода

2007 -

2010 г.

проведени

със сор

т Мискет

кайлъш-

ки, пр

исаден вър

ху подлож

ката Бер

ландиери

х Рипар

ия СО4

(Мискет

кайлъшки/С

О4).

Вар

иантите на

напояване са

с различни

поливни нор

ми:

V1

– капково

напояване с

поливни нор

ми

125 %

от

изчислената поливна

норма;

брой 5/ 2013


С

31

екология

Доц. д-р Божан Зарков – Институт по земеделие – Карнобат

Агроклиматичните промени и продуктивността на полските култури

Световната научна мисъл отдавна се занимава с влиянието на климата върху земеделието, но през последните години този въпрос придоби все по-голяма актуалност чрез дискусията, провежда-ща се между учените, привърженици на една от двете теории за причините, които влияят върху климатичните промени на планетата .

Д-р Мартин кейли- геолог от ”Юнивърсити ко-лидж” Лондон е един от застъпниците на „опти-мистичната теория” за климатичните промени . той твърди, че винаги е имало промени на климата, които се проявяват с известна цикличност . Без-смислено е да се смята, че човекът е причина за глобалното затопляне на планетата .

Привържениците на тази теория също подкре-пят своите тези с факти и аргументи, които убеж-дават непредубедения читател във вярността на твърдението им . а именно:

Проф . Джон кристи- алабама съобщава, че при намаляване с 30% на вредните емисии до 2010г . глобалното затопляне ще се забави с 6 го-дини в края на века .

Юлиан аксел Мернер-Стокхолм смята, че на величината на С20 влияе не промяната на клима-та, а вОДната Пара И гЕОМагнИтнОтО ПОЛЕ на ЗЕМята . руски учени от Пулковската обсерва-тория от Санкт Петербург заявяват, че парникови-ят ефект не съществува и не се влияе от хората, а от слънцето . Учените от наСа твърдят, че на Марс и други планети от Слънчевата система се редуват периоди на затопляне и застудяване .

Според д-р Уйлям грей, американски метеоро-

лог, затоплянето на планетата е смехотворна тео-рия за промиване на мозъци и след 10 - 15г . ще стане ясно, че не е вярна . китайският експерт по ледниците чжан вън Цзин, заявява: „ не е вярно, че ледниците в Западен китай се топят бързо и до 50 г . ще се стопят . напротив топят се сравнител-но бавно . глобалното затопляне е явление, което се появява на всеки 1500 години и е свързано с кОСМИчЕСкИтЕ ЛЪчИ, а не със замърсяването на атмосферата” . Според Денис авъри 50% от глобалното затопляне е причинено от хората, а 50% - от естествени процеси в космоса .

Привържениците на „песимистичната теория” обръщат внимание на затоплянето на големи во-дни маси в тихия океан, което води до промяна посоката на водните течения (гълфстрийм), по-соката на ветровете и до промяна картата на сезонните валежи . те обръщат сериозно внима-ние върху този факт, който свързват основно със засилването на „парниковия ефект”, причинен ос-новно от човешкия фактор . те развиват тезата за настъпване на феномена „Ел ниньо” в съвреме-нен вариант .

Според руския учен николай Жарвин след 50 г . ще настъпи нов ледников период, поради про-мяна посоката на “гълфстрийм” на юг, а вместо него към Северния ледовит океан ще се устреми топлото тихоокеанско течение “курошио” .

Маркус рекс- немски учен от института “а . ве-генер”- споделя теорията за разрушаване на озо-новия слой над арктика много по-бързо отколкото се предполага в предишни изследвания .

През февруари 2007 г . в Европейската комисия в Брюксел се проведе научна конференция за измененията на климата . Съобщено е, че през ХХI в . температурата ще се повиши от 1,8 до 5,40С в сравнение с началото на века . Минчо Празни-ков, български метеоролог, съобщава, че за 20 г . нивото на океаните се е повишило с 15-18 см, а до 2100 г . при същия темп ще нарасне с +88см .

американски учени съобщават, че до 2013 г . арктическите ледове ще изчезнат .

Проф . Дейвид кинг- главен консултант в бри-танското правителство, заявява, че през 2100 г . антарктида ще бъде единственото място за мле-копитаещи и за човека .

Съществуват още много хипотези, подкрепени с редица факти, констатации и аргументи, свър-зани с негативното влияние на човешкия фактор

32

върху глобалното затопляне на планетата . За последните 100 години, средната темпера-

тура на повърхността на земята глобално се е увеличила с 0,4-0,8 оС . наблюдават се и други промени- валежите стават по-силно променливи и интензивни, а екстремните ситуации все по-чести .

Счита се, че продължаващото повишаване на концентрацията на парниковите газове в атмосфе-рата би довело до следващи промени на климата и на екосистемите, водещи до възможни катас-трофични изменения в условията на живот, иконо-мическите дейности и човешкото здраве .

различните компютърни модели предсказват, че ако затоплянето продължи със същите темпове, средната температура на повърхността на земята до 2100г . ще се увеличи с 2 оС, което би било причина за голямо вариране на параметрите на времето и със силно отражение върху агроиндус-трията и останалите сфери на живот .

апокалиптичните прогнози според противници-те на тази теория се свързват преди всичко с цел всяване на ужас сред населението на планета-та и осигуряване финансирането на нови научни проекти .

яна Попкостова - експерт в ИПИ, публикува в статия от 19 .01 .2007г . със заглавие “киото - или морално ли е да плащаме за тези след нас”, в която казва следното: “Живеем в свят с безброй проблеми и трябва да ги подредим по важност . всеки има право да живее добре-СЕга! . .ако ние спестяваме и плащаме за по-добрия живот на тези след нас, то това е нечестно и неморално към самите нас” .

Цялата идеология, на базата на която киото е конструиран, е неправилна и забравяща нуждите на нациите днес и ако тя не се промени, то се поема рискът в един момент цялата система да пропадне и да се стигне до ЕкОЛОгИчЕСка ДЕ-граДаЦИя .

Позволих си да ви запозная само с част от конкретиката на привържениците на теориите за „глобалното затопляне” на планетата . Прави впе-чатление, че през последните години не се говори така убедително за този феномен, а се подхожда по-внимателно към въпроса и постепенно прерас-на в термина „климатични промени” на планетата .

Въпреки всичко казано по-горе, ще си позво-ля да поставя на вашето внимание някои факти от промените на валежите и температурата на въздуха, без да предлагам методи за решението им.

в последните години в българското земеделие реакцията на растенията към промяната на клима-та се изразява главно в намаляване реализацията на биологичния потенциал на сорта, хибрида и оттам на общото производство на селскостопан-ска продукция .

Световните изследвания показват, че при пови-

шаване на температурата с 40 С и намаляване на валежите с 30%, добивите са по-ниски средно с 33% при пшеницата, с 25% - при ориза, 31% - при царевицата и най-малко с 15% при ечемика .

Причината за тази редукция на добива е заси-лената транспирация на растенията и скъсяването на вегетационния им период, което е основна причина за намаляване на общата продуктивност на културите .

Обратно, продължителните, а не са рядко слу-чаите на интензивни валежи по време на вегета-ционния период на растенията променят темпа на растежа и фазите на развитие и действат основно върху опрашването и озърнеността на класа, по-лучава се частична стерилност на долните и горни цветчета на класа и редукция на продуктивността на културите .

Промените на климата в света и в България изискват задълбочен анализ на среднодневните, годишните и многогодишните температури на въз-духа за 82 години (1931-2013г .), количеството и годишното разпределение на валежите, както за конкретната стопанска година, така също и през 112 годишния период (1901-2013г .) на отчитане за района на карнобат . тези данни са характерни за повечето агроекологични райони на страната .

анализът на многогодишната информация по-казва, че амплитудата на температурата на въздуха през годините е в границите от (- 26°С), измерена през януари 1942 г ., до (+42°С), отчетена през юли 2000 и 2007 години . Средната многогодишна температура на въздуха за 82 години е +11,4oС, а най-високата средногодишна температура на въз-духа +13,3 oС е отчетена през горещата 2007 г .

най-ниски стойности на годишните температу-ри на въздуха (+ 9,6 oС) са измерени през 1976 г . и (+9,9 oС) през 1940 г ., а най-високите показа-тели +13,0 oС през 2008 г . и +13,3 oС през 2007 г . тези стойности дават основание за очакване на все по-голямо вариране на температурите като трайна тенденция, отчетена като незакономерна цикличност ± 3,7 oС за целия период на отчитане .

Измерването на количеството валежи започва през 1901г . и продължава и през настоящата

33

2013 г . За района на карнобат е отчетена 548 мм (1901-2012 г) средна многогодишна сума на валежите . голямата вариабилност на валежите в карнобат е представена чрез широкия диапазон на граничните им разлики от 303 мм през 1945 г . до 847 мм . през 1966 г . тази вариабилност на валежите формира 3, 7 и 12 годишни цикли на вероятност, а тяхното неравномерно разпределе-ние през конкретната стопанска година затруд-нява краткосрочното им прогнозиране от учените и затруднява процеса за формиране на устойчиво земеделие в р . България .

следователно по отношение на метеорологични-те условия и по-точно с валежите като лимитиращ фактор за оптималния растеж и развитие на полски-те култури, земеделското производство в страната се определя като зона на рисково земеделие.

анализът на натрупаната многогодишна метео-рологична информация се основава на подробна и задълбочена годишна интерпретация на отчете-ните ежедневни, десетдневни и месечни данни за промените на климата (среднодневна температура на въздуха, валежи, относителна влажност на въз-духа, посока и сила на вятъра), които формират годишните изменения, констатации, тенденции и окончателни изводи .

За последните 12 години (2001–2012г) са отче-тени определени тенденции, които не са еднопо-сочни с тези, отбелязани за целия 112 г . период .

По отношение на среднодневните температури на въздуха се наблюдава определена тенденция към повишаване на температурите както средно-месечната (от+0,4°С за януари до +1,5°С за ав-густ), така също и средногодишната за 12 годиш-ния период (+0,74°С), съпоставени с тези за 82 години . През най-горещите 2007 и 2008 г . стой-ностите достигат до 13,0°С – 13,3°С при 11,4°С средно за целия отчетен период . Особено неже-лателни са високите температури, отчетени през критичните фази от вегетацията на земеделските култури . Отчитането на по-високи температури на въздуха започва през 1994, 1999 и 2000г . с 12,4°С, но те са изключение понеже средно за периода 1990-2000г . е отчетена 11,3°С, т .е . под средно многогодишната стойност 11,4°С . През първите десет години на ХХI в . високите температурни стойности са често срещано явление, понеже средно за целия период температурата достигна до 12,2°С, което е с 0,8°С повече в сравнение с целия период . Поради тези факти може да се каже, че през последните години се наблюдава чувствително затопляне на времето . трудно може да се предположи до кога ще продължи тази тенденция и като какъв период от годините ще обхване .

в началото на отчетния период на наблюдение на температурите и валежите се наблюдава след-ната тенденция обособена като закономерност . При хладно време валежите са над допустимите

средни многогодишни стойности, а при горещо време същите са много недостатъчни като коли-чество .

През първото десетилетие 2000-2010г . на ХХI в . се наблюдава следната закономерност между валежи и температура на въздуха . въпреки очер-таващото се по-горещо време през месеците и годината, нараства и количеството на падналите валежи . Особеното при тях е, че като количество са много, дори над средните стойности, но често без стопанско значение . не са редки случаите, когато месечната сума на валежите се набира от ежедневни валежи под 5 .0 мм, които са без съществено стопанско значение . През последните години се наблюдават периоди с интензивни ло-кални валежи, които често са над 80–120 мм за месец, предимно през вегетацията на културите . тези количества влияят върху месечната и годиш-на сума на валежите, но не се отразяват положи-телно върху растенията .

валежите за април през периода 2001–2010 г са значително по-малко (–21 .2 мм) от средните многогодишни стойности (45,3 мм) . тази тенден-ция с малки изключения се запазва през май и юни, което е от съществено значение за наливане на зърното от зимните житни култури и подобря-ване на качествените му характеристики . Сумата на валежите през последните години се отразява разнопосочно и на тренда на статистическите дан-ни, отнасящи се за целия период на проучване .

Летният максимум на валежите от юни (65 .2мм) се измества трайно към юли (73 .3 мм), а зимният от ноември (53 .7 мм) към декември (58 .5 мм) . това се отразява негативно върху целия вегета-ционен период и фенология на земеделските кул-тури . След обилните валежи през юни и юли, не са редки случаите на трайно лятно засушаване от средата на юли до третата десетдневка на октом-ври .

недостатъчното количество на валежи се отра-зява крайно отрицателно на пролетните култури, но и върху качеството на обработките на почвата след прибирането на земеделските култури . Лип-сата на есенни валежи често забавя поникването на рапицата и ранните сеитби на овес, ечемик, пшеница и ръж . ноемврийските валежи, които са локални и често са съпроводени с падане на температурите, задържат вегетацията на поникна-лите култури . растенията навлизат в зимния пе-риод неподготвени (незакалени), което ги прави по-уязвими на екстремните зимни условия . не са редки случаите при безснежни зими да пропа-дат (измръзват) растенията в по-голямата част на страната .

Изводи и препоръки за практиката през на-стоящата и следващи години :

глобалните и регионални промени на клима-та през ХХI в . се основават на неравномерната цикличност на температурата и валежите през

34

вегетационния и извън вегетационен период на растенията . те трябва да се приемат за даденост и да се имат предвид при изготвяне структура-та на културите в сеитбообращението, избора на сортове и агротехнологии за отглеждането им .

Задължително е извършването на енергоспес-тяващи и влагосъхраняващи почвени обработки непосредствено след прибиране на предшест-веника и особено преди сеитба на пролетните култури . Оформящото се през последното десе-тилетие пролетно-лятно засушаване поставя сво-евременното поникване на пролетните култури в условията на рисково състояние по отношение на влагата в повърхностния почвен слой .

При отглеждането на полските култури на не-поливни площи задължително условие за произ-водителите е правилният избор на качествени се-мена от високопродуктивни сортове и хибриди, устойчиви на стресови абиотични и биотични фактори .

При очаквания за сухи години с остър дефицит на валежи (разчита се главно на зимно-пролетното почвено влагозапасяване) да се прецизират сеит-бените норми на полските култури . Задължител-но да се извършват влагосъхраняващи почвени обработки по време на вегетацията на полските култури .

Да се оптимизира хранителния режим на рас-тенията, количеството и сроковете на внасяне на минералните торове според почвената запасеност и гъстотата на посева, за да се намалят загубите от повърхностния воден отток или чрез премина-ването им в газообразна форма . това е гаранция за спазване на нитратната директива на ЕС .

вземането на правилни агротехнологични ре-шения в борбата с водната (причинена от бързото топене на снеговете или при интензивни валежи) и ветрова ерозия гарантира поддържането на почвата в добро агрономическо състояние .

високата култура на земеделие предполага сво-евременна и качествена интегрирана растителна защита на културните растения .

Очакванията на повечето специалисти по агро-метеорологично прогнозиране са, че след срав-

нително добрите валежи от 350 литра за периода септември – февруари 2013г може да настъпи период на ограничено количество на валежи, кое-то ще се отрази неблагоприятно на полските кул-тури за районите, характерни за почви с плитък хумусен хоризонт . тези почви са с по-слаба аку-мулираща способност и растенията, отглеждани върху тях, разчитат главно на валежите, паднали през вегетацията им . Поради тази причина трябва да се подхожда много внимателно върху броя на обработките на плитки почви през пролетта, во-дещи до просушаване на повърхностния почвен слой, което често затруднява осигуряването на подходяща влага за масовото поникване на семе-ната от пролетните култури .

това изискване на агротехниката за устойчи-во отглеждане на полските култури в условия на воден дефицит се постига най-добре с комбини-раните агрегати, които масово навлизат в нашето земеделие през последните години . чрез тях се предотвратява и уплътняването на почвите чрез извършване на многократни обработки, което все по-често се забелязва в повечето земеделски ра-йони .

Общото състояние на посевите от зимни-житни култури до средата на март 2013г . е добро по отношение тяхната гъстота и липса на загинали растения през първата фаза на зимата . не малка част, около 40-55 %, от посевите са в много до-бро състояние по отношение на есенната брати-мост (3-6 братя), което е гаранция за добър старт при настъпване на трайната пролетна вегетация на растенията .

Плътността на посевите от есенни култури е много добра и от тук нататък е важно да се провежда борба с плевелите, болестите и неприя-телите . От изключително значение е поддържане-то на балансиран хранителен режим в почвата, за да могат растенията да формират оптимален брой класоносни стъбла (продуктивни братя), по-голям брой и едрина на зърната в класа, което е абсолютна гаранция за висока продуктивност на есенниците .

агротехнологичните решения на земеделските производители трябва да са конкретни към всяка култура, сорт (хибирид), поле (почвен тип, изложе-ние на терена), състояние на посева и екологичен потенциал на културата . За да се осигури опти-мална продуктивност на растенията .

все още не е създадена универсална техноло-гия, която да решава всички проблеми на рас-тенията по време на отглеждане на земеделските култури . Поради тази причина въпросът е диску-сионен .

въз основа на направените изводи става ясно, че пред земеделските производители стои важната задача за осигуряване на устойчиво производство на селскостопанска продукция в условията на гло-бални и регионални климатични промени .

брой 5/ 2013


С

35

зеленчуци

Доц. д-р Даниела Ганева, ИЗК “Марица” – Пловдивпроф. дсн Живко Данаилов

Засаждане и грижиза доматените растения

(продължава от брой 4)

За средноранно полско про-изводство

Подготовка на почвата. За разсадно отглеждане на сред-норанни домати са подходящи дълбоки, влагоемни и добре дренирани почви с високо съ-държание на хранителни веще-ства, а за безразсадно – по-ле-ки, необразуващи повърхностна кора и чисти от плевели . След прибиране на предшественика, площите се дисковат, а през ес-ента се наторяват с органичен и минерални торове, и изорават на дълбочина 28-30 см .

През пролетта, определени-те за индетерминантните сорто-ве площи се култивират, внася се хербицид и се набраздяват на разстояние 70-80 см . За де-терминантните сортове грубото оформяне на високи лехи чрез набраздяване на 160 см се из-вършва още през есента . При по-леки почви високите лехи могат да бъдат оформени и през пролетта с лехообразова-тел . Почвата в лехите трябва да бъде много добре подравнена, а в определените за директна сеитба и много добре хомоге-низирана .

Засаждане. разсадът на инде-терминантни средноранни сор-тове домати се засажда през първата половина на месец май . Схемата на засаждане е едноре-дова при 70-80 см между редо-вете и 35-40 см между растени-ята в реда . на по-големи площи засаждането се извършва с раз-садопосадъчни машини, на по-малки – ръчно на височина не повече от една трета от дъно-то на браздата . Поливането при

използване на разсадопосадъчна машина или капкова система е паралелно с разсаждането, а при ръчно засаждане – грави-тачно по бразди не по-късно от един час след разсаждането, поради опасност от прекомерно увяхване и прегаряне на расте-нията при високи температури . След не повече от една седмица растенията се приполиват и под-саждат загиналите .

Срокът за засаждане на детер-минантните средноранни сорто-ве домати е аналогичен на този, характерен за индетерминантни-те – 1-15 май . Детерминантните сортове с по-разлат хабитус се засаждат на високи двуредови лехи по схема 110-50/35-40 см, а с по-компактен – по схема 120-40/25-30 см . По-мощните детерминантни сортове могат да бъдат засадени и едноредово по схема 120/35-40 см .

Грижи през вегетацията. При индетерминантните сортове, след прихващане на растенията се извършва първото окопаване и изграждане на опорна теле-на конструкция или набиване на колове с височина 120-130 см от повърхността на почвата, към които растенията се привързват със сезал . редовно се колтучат, като растежният връх се отстра-нява над втория или третия лист

след шестото съцветие . Много важно е навременното отстра-няване на колтуците, тъй като то повишава физиологичната активност на листата и засилва оттока на хранителни вещества към развиващите се плодове . Оставянето на два-три листа над последното съцветие благопри-ятства за по-бързото развитие на плодовете на това съцветие и предпазването им от слънчеви пригори .

Детерминантните сортове се отглеждат без колтучене и без опорни конструкции .

Останалите грижи както за индетерминантните, така и за детерминантните средноранни сортове се свеждат до редовни междуредови обработки, полив-ки, подхранване чрез внасяне на минерални торове и расти-телно-защитни мероприятия . в зависимост от климатичните условия, типа и състоянието на почвата, през вегетацията се из-вършват 5-7 окопавания, от кои-то 3-4 машинни и 2-3 ръчни . При първото окопаване, което обикновено се прави ръчно 5-6 дни след прихващане, растения-та се подхранват с 10-15 кг/дка амониева селитра . Следващите подхранвания се извършват през 20-25 дни с окопаванията . При необходимост, в зависимост от състоянието на растенията, се прилага и листно подхранване с оглед допълване ефекта на почвеното торене и по-ускоре-но снабдяване на надземната маса с хранителни вещества . При недостатъчно торене рас-тежът на растенията се забавя, вегетативната маса се развива слабо, образуват се малък брой и дребни плодове . Прекомерно-

36

то торене, съчетано с обилно поливане, също така, се отразя-ва отрицателно върху растени-ята – довежда до бърз растеж и буйно вегетативно развитие, което удължава вегетационния период, влошава плодообразу-ването, забавя узряването, как-то и дружността на узряване на плодовете . такова развитие на растенията най-неблагоприят-но се отразява върху детерми-нантните сортове, подходящи за механизирано прибиране, от които се очаква дружноузрява-ща продукция, предназначена за преработка в консервните предприятия .

Поливките се извършват гра-витачно или с капкова система и са в зависимост от метеоро-логичните условия и фазата на развитие на растенията . обик-новено, до началото на плодо-образуване поливките са през 8–10 дни, а по време на наед-ряване на плодовете и плодода-ване – през 5–7 дни . При де-терминантните сортове е много важно височината на лехата да се съхрани така, че при поли-ване повърхността на почвата под растенията да остава суха . така плодовете се предпазват от пряк допир с поливната вода и загниване .

Беритба. Плодовете от ин-детерминантните и детер-минантните сортове домати, предназначени за консумация в прясно състояние, се берат ръчно, сортират се по едрина и цвят и се поставят в подходящ амбалаж (щайги, касетки, кашо-ни), удобен за транспортиране до пазара и търговската мрежа .

Беритбата при детерминант-ните сортове, подходящи за механизирано прибиране, е двукратна . Първата беритба е ръчна, а втората се извършва механизирано с комбайн при наличие на 70-75% узрели пло-дове на растенията . До кон-сервното предприятие продук-цията се транспортира в бокс-палети .

За късно полско производ-ство

Подготовка на почвата и за-саждане. най-подходящи пред-шественици за късно полско производство на домати са бо-бовите – зеления грах и фасул, ранните картофи, както и ече-мик, който освобождава площи-те през юни . След прибиране на предшественика, площта се дискова, тори с минерални ор-ганични торове съобразно ре-зултатите от почвения анализ, из-орава и фрезова . Определените площи за сортовете (полудетер-минантни и индетерминантни) на опорна конструкция се наб-раздяват на растояние 70-80 см, а на тези за детерминантните (безколови) с лехообразовател се оформят високи лехи на рас-тояние 160 см .

Засаждането се извършва през първата десетдневка на ме-сец юли . Поради високите тем-ператури през този период, при необходимост почвата предва-рително се полива, а засаждане-то по възможност се извършва в по-прохладни дни или в къс-ните следобедни часове . това способства за предотвратяване на силното увяхване и засъхва-не на растенията, и намаляване процента на застрашените от за-гиване растения .

Грижи през вегетацията. тех-нологията на засаждане и гри-жите за растенията през веге-тацията са аналогични на тези, съответно при индетерминант-ните и детерминантните сортове домати за средноранно полско производство .

растенията на полудетерми-нантните и индетерминантни-те сортове се прикрепват към опорна конструкция , отглеж-дат се едностъблено, по схема 80/30 см, с прекършване на върха им след пето съцветие . в зависимост от развитието на растенията, с оглед ускоряване на узряването и получаване на по-едри и качествени плодове, растежният връх може да бъде отстранен и след трето-четвър-

то съцветие . Детерминантните сортове се отглеждат на висо-ки лехи, без опорна конструк-ция и без колтучене, двуредово по схема 120-40/25-30 см или едноредово по схема 120/35-40 см .

Беритба. Беритбата на къс-ните домати започва в начало-то на септември и продължава до средата на октомври . При опастност от слани се практику-ва прибиране на плодовете от растенията и сортиране . Добре оформените и избистрени пло-дове се поставят на доузряване в помещение при температура 14-16OС, влажност на въздуха 70-80% и слаба светлина . През 2-3 дни се преглеждат, като чер-вените се използват, а евенту-ално заболелите се отстраняват . Дребните и негодни за доузря-ване плодове след сортирането могат да бъдат използвани за прясно консервиране . Извест-но е, че доматените плодове са автономни органи . Откъсна-ти в избистрено състояние те синтезират ликопен и β-каротен в количества равни на тези в узрелите на растение плодове . Синтезирането на ликопен е малко по-забавено, а по това на β-каротен няма различия . кине-тиката на синтеза на ликопена се подпомага от наличието на абцисинова и жасмонова кисе-лина в плодовете . Ето защо, при правилно съхранение неузрелите плодове постепенно придобиват равномерно червен цвят и са с добри хранително вкусови ка-чества .

През последните години се практикува и междинен срок на отглеждане – през първата поло-вина на месец юни, което про-изводство може да бъде наре-чено среднокъсно . това произ-водство, в сравнение с късното полско, допринася за прибиране в зряло състояние почти на цяла-та продукция и само в отделни случаи (при много ранно падане на първите слани) малка част от нея се поставя на съхранение за доузряване .

брой 5/ 2013

37

ПЛЮ

СЗЕМЕДЕЛИЕ

37

Гл.ас. Десислава ТодороваИнститут по земеделие, Кюстендил

Броколи – за някои биологични показатели

Броколи е зелева култура, която започва да се отглежда в България в края на миналия век, отличаваща се с високо съдър-жание на витамини, минерали и други полезни за човешкия ор-ганизъм вещества . Заема важно място при диетичното хранене и в менюто на изисканите ресто-ранти, като се използва за кон-сумация в салати, сосове, супи, детски храни и др

Eфектът от възрастта на раз-сада върху добива е често дис-кутирана тема от страна на про-изводителите на земеделска про-дукция с цел максимизиране на производствения потенциал на културите . За получаването на качествена продукция има зна-чение възрастта на разсада . в научната литература се сре-щат редица съобщения за ус-

тановяване на някои физични и химични свойства на броколи от различни сортове и хибриди, и влиянието на отделни фактори върху тях . Проучено е влияние-то на възрастта на разсада върху добива и периода на прибира-не на продукцията (Babik, 2000; Vavrina, 1998) . Според едни ав-тори възрастта на разсада оказва съществено влияние върху раз-витието на растенията, добива и времето на прибиране (Kaymak

et al ., 2009), като резултатите са в полза на 30-дневния разсад . Други автори установяват, че възрастта на разсада не оказва съществено влияние върху съ-държанието на сухо вещество (Grabowska, Kunicki, Libik, 2007), както и върху това на витамин С . Подобни експерименти са извършвани и с различни видове карфиол (бял, зелен и тип рома-неско), където максимални стой-ности на двата показателя са получени при засаждане на по-стари растения (Cebula, 2009) .

някои резултати показват, че витамин С може да се използва като маркер при контролирани лабораторни условия . Стойно-стите на витамин С при есен-ното броколи са почти два пъти по-високи от тези на пролетното за двете технологии на отглеж-дане - органична и конвенцио-нална . Сезонните промени в съдържанието на витамин С са по-големи от различията между органично и конвенционално произведени броколи (Wlazło, Kunicki, 2003) .

качеството на цветните глави на броколи се определя както по външни признаци, така и в зависимост от биохимичния им състав . Съдържанието на сухо вещество е един от най-важните показатели в производството на растениевъдна продукция, оп-ределящ както качеството, така и икономическата ефективност . Процентното му съдържание е генетична сортова особеност, но се влияе и от климатичните ус-ловия .

В статията са представени резултатите от изследване въз-действието на срока на засаж-дане и възрастта на разсада

Табл. 1. Съдържание на сухо вещество в централни цветни глави броколи, %вариант Хибрид 2008 2009 2010 средно

I

Fiesta F1 9,7 12,08 10,5 10,8Marathon F1 11,6 12,56 11,2 11,8Coronado F1 11,6 14,73 10,0 12,1Parthenon F1 10,6 14,61 11,4 12,2

II


III


IV

Fiesta F1 12,0 12,47 10,5 11,7Marathon F1 11,0 13,23 11,1 11,8Coronado F1 9,6 12,4 9,7 10,6*Parthenon F1 10,4 11,42 9,9 10,6*

V


LSD 0,05 1,142* - P<0,05

38

върху някои биохимични пока-затели на броколи.

Проучването е проведено през 2008-2010 г . в опитна гра-дина на Института по земеде-лие в кюстендил . Изследвани са две възрасти на разсада – 30- и 45-дневен при четири хибрида броколи - Fiesta F1, Coronado F1 (произход Холандия), Marathon F1 и Parthenon F1 (произход япония) . Опитът е заложен през три последователни години вър-ху излужена канелена горска почва, със слабо кисела реак-ция на почвения разтвор . всяка комбинация е представена от 20 растения при разстояния на засаждане 80х50 cм (2500 расте-ния/декар) .

растенията са отгледани по технология за късно полско про-изводство с дати на сеитба 1, 15 и 30 юни и засаждане на 30- и 45-дневен разсад съответно на 1, 15 и 30 юли, и 15 август, в следните варианти:

I-ви вариант - сеитба на 01 .06 . и засаждане на 30-дневен разсад на 01 .07;

II-ри вариант - сеитба на

01 .06 . и засаждане на 45-дневен разсад на 15 .07;

III-ти вариант - сеитба на 15 .06 . и засаждане на 30-дневен разсад на 15 .07;

IV-ти вариант - сеитба на 15 .06 . и засаждане на 45-дневен разсад на 02 .08;

V-ти вариант - сеитба на 30 .06 . и засаждане на 30-дневен разсад на 02 .08;

VI-ти вариант - сеитба на 30 .06 . и засаждане на 45-дневен разсад на 17 .08 .

За химичен анализ са вземани по 5 растения от повторение на всеки вариант за определяне съ-държанието на абсолютно сухо вещество (рефрактометрич-но) и витамин С (по тилманс) . От VI-ти вариант не е получен нормален добив, поради което данните не са отразени в таб-лиците и не се интерпретират в резултатите . Данните са обрабо-тени статистически чрез едно-факторен дисперсионен анализ LSD, като за стандарт е използ-ван хибрида Marathon F1 поради застъпеността му в около 40% от световното производство .

данните от проучването вър-ху сухото вещество показват, че хибридът Parthenon F1 е с най-високо съдържание –12,2% средно за периода при най-ран-ният срок на засяване и засаж-дане (табл . 1) . При този срок на засаждане с най-малко количе-ство сухо вещество е Fiesta F1 . За II-ри вариант на отглеждане най-добри стойности на показа-тела са получени от Coronado F1 – 12,0% средно за периода . в трети вариант се отличава хи-брида Fiesta F1, който съдържа 12,1% сухо вещество в цветната глава . Стойностите на трите хи-брида са много близки по вари-ране с разлики от 0,2% . в IV-ти и V-ти вариант от експеримента Marathon F1 показва най-висо-ки резултати, като в последния вариант на отглеждане сухото вещество достига 12,9% .

Съдържанието на сухо веще-ство при изучаваните хибриди е в рамките от 7,9% (Parthenon F1, II .ри вариант, 2008 г .) до 14,73% (Coronado F1, I-ви ва-риант, 2009 г .) през годините на експеримента .

резултатите от анализа на ре-акцията на всеки хибрид към определен вариант по отноше-ние съдържанието на сухо ве-щество в цветната глава показ-ват, че хибрида Marathon F1 индуцира константни стойности при първите четири варианта, а при V-ти – най-високо сухо съдържание – 12,9%, с което надвишава всички останали хи-бриди и варианти . това до голя-ма степен се дължи на наслед-ствено обусловена особеност и устойчивост .

При хибрида Fiesta F1 има-ме стъпаловидно изменение в измерваната стойност, като пи-кът е при III-ти вариант – 12,1% и при следващите два варианта постепенно спада до 11,5% (при последния) .

най-високо съдържание на сухо вещество при холандския хибрид Coronado F1 е получено при най-ранен срок на сеитба и засаждане – 12,1% . разликата с втори вариант е несъществена

Табл. 2. Съдържание на витамин С в цветните глави, мг%

вариант Хибрид 2008 2009 2010средно за периода

I

Fiesta F1 160,66 120,56 116,9 132,7Marathon F1 133,92 111,24 157,2 134,1Coronado F1 161,82 127,37 149,0 146,1Parthenon F1 93,74 91,53 83,1 89,5*

LSD 0,05 33,3

II


III

Fiesta F1 145,08 132,07 115,7 131,0Marathon F1 133,92 108,79 150,4 131,0Coronado F1 189,72 152,97 148,0 163,6*Parthenon F1 122,76 102,05 108,23 111,0

LSD 0,05 30,09

IV


V


* - P<0,05

брой 5/ 2013

39

ПЛЮ

СЗЕМЕДЕЛИЕ

39

– намаление с 0,1%, но при III-ти и IV-ти вариант се наблюдава рязък спад до 11,0 и 10,6 % респективно, което е статисти-чески доказано . Последният ва-риант отново бележи леко пови-шение до 11,7% .

Съдържанието на сухо веще-ство в цветните глави на броко-ли от хибрида Parthenon F1 е най-високо при най-ранен срок на засаждане и най-ниско – при засаждане на 45-дневен разсад на 15 юли . При останалите три варианта стойностите са почти еднакви, което показва, че сухо-то вещество в по-голяма степен се влияе от биологичните осо-бености на хибрида, отколкото от разглежданите варианти . раз-ликата при вариант I е статисти-чески даказана при P<0,05 .

От получените данни може да се заключи, че липсва ясно очертаваща се тенденция, с из-ключение на последните два ва-рианта, където Marathon F1 над-вишава останалите хибриди по съдържание на сухо вещество .

съдържанието на витамин с варира в широки граници - от

78,12 мг% до 189,72 мг% при отделните хибриди през години-те на изследване (табл . 2) . От 35 до 95% от антиоксидативните способности на зеленчуците, бо-гати на витамин С се приписват именно на неговото съдържание (Johnston, Hale, 2005) .

Сроковете на засаждане и възрастта на използвания раз-сад влияят по различен начин върху съдържанието на вита-мин С в основната продукция на отделните хибриди броколи . най-ранният срок на засаждане с млад разсад е най-подходящ за холандския хибрид Coronado F1, който съдържа 146,1 мг% витамин С . При засаждане на 45-дневен разсад (II вариант) вторият холандски хибрид Fiesta F1 е най-богат на витамин С със 136,6 мг%, като разликата в сравнение с останалите хибриди е ясно видима, но не е доказа-на статистически .

През отделните години на експеримента се наблюдава ва-риране в концентрацията на ви-тамин С в цветните глави бро-коли . С най-ниска стойност на

показателя средно за периода се отличава Parthenon F1, заса-ден най-рано с млад разсад – 89,5 мг%, където намалението е статистически доказано . както при съдържанието на сухо ве-щество, така и на витамин С хибрида Marathon F1 индуцира относително постоянни стойно-сти, което потвърждава влияние-то на наследствените фактори, като не се изключва и това на изследваните варианти . в преоб-ладаваща част от наблюдаваните варианти Coronado F1 е с най-високо съдържание на витамин С, което при вариант III достига 163,6 мг% и разликата е статис-тически доказана .

ИЗВОДИвъзрастта на разсада и срока

на засаждане не оказват същест-вено влияние върху съдържание-то на сухо вещество и витамин С при Fiesta F1 и Marathon F1 .

тенденция за по-високо съ-държание на витамин С при хи-брида Coronado F1 е установе-на при засаждане на 30-дневен разсад на 15 юли .

НовиНи от ССА

Интелектуална собственост(от Отчет на ССА за 2012 г.)

Юридическата защита на новите сортове, породи и други научни постижения на Селскостопанска академия се осъществява чрез патенти за изобретения, свидетелства за регистрация на марки и сертификати за закрила на новите сортовете растения и породи животни, издавани от Патентното ведомство на република България съгласно законите на страната .

За 2012 г . общият брой на публикуваните, подадени заявки в Патентното ведомство е 23 . научните продукти, получили правна закрила съгласно нормативната база през 2012 г . са 34 на брой с го-

товност за активно сътрудничество и сключване на лицензионни договори . От тях с най-голям дял са: зърнено-житни 7 (твърда пшеница сортовете „Дени” и „ИПк Елбрус”, тритикале сорт „Ирник”, ечемик сорт „Божин”, ечемик сорт „Одисей”, ечемик сорт „Девиния”, ориз сорт „Иргр вики”); цветя 7 сорта (лилиум сорт „андрос”, гладиол сорт „Екатерина”, гладиол сорт „Ива”, хризатентема сорт „Жени”, хризатентема сорт „Жоро”, далия сорт „росица”, мини карамфил сорт „Ира” и тагетес сорт „Усмивка”); зеленчуци 6 (пипер сорт „ясен”, домати сорт „копнеж”, домати сорт „Дивна”, домати сорт „ИЗк Олимп”, краставици сорт „Мерсия”, алабаш сорт „ники”); памук 4 (сорт „руми”, сорт „Пловдив”, ИПк „нелина” и сорт „Филипополис”); овощни 5 (череша сорт „роза-лина”, череша сорт „розита”, праскова сорт „Флавия”, праскова сорт „Пълдин” и ябълка сорт „горана”); лози 3 (сорт „каберне совиньон клон 1/11”, сорт „тангра”, сорт „Зорница”); копринени пеперуди 2 породи (копринена пеперуда порода „вБ1×враца35×Мерефа2”, копринена пеперуда порода „ХБ2×Мерефа2×вБ1×враца 35”) .

Загубата на интерес към вече стари сортове, навлизането на нови по-високопродуктивни сортове (българ-ски и чуждестранни) и невъзможността на част от институтите да заплащат годишните такси, води до спиране поддържането на сертификатите на сортовете растения и породи животни, а също и на другите обекти на интелектуална собственост в Патентното ведомство . в резултат на това общият брой на защитените продукти през 2012 г . остава сравнително постоянен – 399 поддържани сертификати . От тях най-голям е делът на зърне-но-житните – 133; зърнено-бобови – 47; маслодайни и технически култури – 32; фуражни – 18; зеленчуци – 60; тютюн – 29; лози – 22; овощни – 29; породи животни – 14, и цветя (цъфтящи и листно-декоративни) – 15 .

брой

5/ 2

013

ЗЕМЕ

ДЕЛИ

ЕПЛЮ

С

40

ОВОщ

арст

ВО

Боряна Стефанова, Kалин Драгойски, Христина Динкова, Георги ПопскиИнститут по планинско животновъдство и земеделие – Троян

Реакция на сливови сортове към екстремни засушавания

Зачестилите в последните години трайни засу-шавания създават проблеми пред овощарството в планинските райони, особено при неполивните условия, каквито са типичните за троянския ре-гион (Михайлова и др . 2002; Стефанова и др . 2009) . различните сортове, в зависимост от срока на узряването, реагират по различен начин (Дин-кова и др . 2000; Динкова и др . 2001;) . Логично е да се очаква, че тази им реакция ще зависи и от типа на подложката . все още не е достатъчно изяснена реакцията на други вегетативни подлож-ки и тяхната сухоустойчивост, тъй като преобла-даващата част от насажденията в тези райони са създадени върху джанкова подложка, формираща мощна коренова система, предпоставка за дос-татъчна сухоустойчивост и добро усвояване на дори минимални запаси от влага в почвата .

някои сортове, като напр . габровска, са сил-но чувствителни към ниска атмосферна влажност, дори при нормално снабдяване с почвена влага .

имайки предвид настъпващите глобални промени на климата, затоплянето през последните години и прогнозите за опустиняване, си поставихме за цел да направим анализ на реакцията на различни сли-вови сортове, присадени върху различни подложки, с оглед перспективите за отглеждане в планински региони без напояване.

Основните изследвания са проведени в оп-итно насаждение от интензивен тип, с 4 сорта и 6 подложки, при схема 4х1 .7м, поддържани с угарно междуредие и зачимена редова ивица .

градините са с южно и югоизточно изложе-ние, върху сиви горски почви със маломощен „а” хоризонт и типично за тях оглеяване, създа-ващи неблагоприятен воден режим за растенията при засушаване . тези условия са подходящи за преценка на сухоустойчивостта на изследваните сортове и подложки .

Проследявани са климатичните фактори .Отчетени са растежни и репродуктивни проя-

ви на дърветата, съгласно методиката за изучава-не на растителните ресурси (недев 1979):

- маса на плодa (г) ,- относителен дял на костилката (%), - добив от дърво (кг/дърво),- химичен състав на плодовете .

Обсъждайки климатичните фактори от послед-ния 10 годишен период (фиг . 1 .) се очертават 4 години с екстремни засушавания, за които мо-жем да направим следните обобщения .

2000 г . се характеризира с това, че през ме-сеците от май до октомври, количеството на ва-лежите е значително по-ниско от средно статис-тическите валежи за 20 годишен период . най-характерно за август, където са в рамките на 5 .7 мм;

2003 - характерна е с това, че през април и май е имало преовлажняване, рязко засушаване през м . юни и екстремно засушаване през м . август;

2008 – месеците февруари и март са сравни-телно сухи, спрямо дългогодишния 20 годишен период и екстремно сух м . август;

2012 – с два пика на максимални валежи, през януари и май и много силно вегетационно

Фиг. 1. Средномесечни количества валежи за 20 годишен период и за конкретни години (мм)

41

засушаване .През 3-4- години се наблюдават пролетни и

летни засушавания, които се отразяват крайно неблагоприятно: първите върху протичането на цъфтежа и формирането на завръза, а вторите върху наедряването на плодовете на средно и къснозреещете сортове .

тази тенденция най-ясно личи през 2012 годи-на, когато продължителната суша е повлияла раз-лично върху добива и едрината на плодовете от отделните сортове . тогава ранните сортове (ча-чанска лепотица) успяха да достигнат оптимална едрина на плодовете .

Сортовете Йойо и Стенлей са дали фрапира-що ниски добиви - от порядъка на 0,68 до 2,5 кг/дърво . Данните не са репрезентативни, тъй като през 2010 и 2011 г, съществуваше много силна инфекция от M. Laxa, която доби системен характер по младите леторасти и силно влоши условията за залагане на плодни пъпки . Плодода-ването през 2012 беше много рехаво, с плодове, които не достигнаха нормална маса, поради за-

сушаването през август . Средната маса на един плод от сорта Йойо/Wavit, спрямо тази на ч . лепотица/ Wavit, е с 8,5% по-малка, а добивът с 84% по-нисък, което показва, че негативно са повлияни и двата показателя .

Йойо/P . cerasifera, спрямо ч . лепотица/P . cerasifera е имал с 32% по-малка маса на плода и с 57% по-нисък добив .

Сорт Йойо сравнен със сорта Ханита от съ-щите комбинации има по-голяма маса на плода с 69%, върху Wavit и с 14% върху P . Cerasifera, а добивът е по-малък съответно с 90% и 86% (9 пъти) .

Отчетеният при сорт Ханита най-висок добив от дърво при всички комбинации е формиран от голям брой плодове, силно издребнели от суша-та . Причина за намалената маса на плодовете, освен голямото натоварване е и много ранното изсъхване на листната маса .

Средно и къснозреещите сортове – Йойо и Стенлей са много силно чувствителни към про-дължителните летни засушавания .

най-добри резултати се получиха при сорт ч . лепотица, поради ранния срок на узряване .

При анализа на репродуктивните прояви на сливовите сортове, прави силно впечатление сравнително слабото вариране в масата на кос-тилката . както между отделните сортоподложкови комбинации, така и между отделните сортове тя е в параметрите от 1,49 (г) - до 2,02 (г) . това показва, че костилките са формирани в ранния период на вегетацията, преди задълбочаване на водния дефицит . Относителеният дял на костил-ката спрямо масата на плода отразява най-точно силното влияние на сушата, върху наедряването на плодовете (табл . 2) .

По тази причина той е най-малък при раноз-реещия сорт ч . лепотица и най-голям при най-късно зреещия Стенлей .

Химическият състав на плодовете е предста-вен в табл . 3 . за 2009 и 2012 години .

Сухото вещество е много силно увеличено при всички сортове за 2012 . При ч . лепотица достига 17-19%, а през 2009 е 11,5-12% . За Ханита през 2009 е 14-17% и 16-19 .5% за 2012 . При Стенлей - 16 .7-19 .5% (2009) и 27 .0-29 .4% (2012) .

Табл. 1. Репродуктивни показатели

2009 2010 2011 2012добив (кг)

маса (г)

добив (кг)

маса (г)

добив (кг)

маса (г)

добив (кг)

маса (г)

Cacanska lepoticaBrompton 1,8 38,3 1,4 46,4 1,6 43,3 7,5 33,4GF 655-2 1,7 36,6 4,0 46,2 0,8 33,8 8,3 29,6SJ A 0,5 31,4 2,4 40,8 1,1 39,0 9,7 35,3Wavit 0,3 35,5 4,2 47,1 0,6 45,4 8,3 31,3Wangenheims 1,5 38,3 3,0 29,4P . cerasifera 0,4 36,6 1,6 37,8 0,3 37,1 3,3 33,9LSD 0,05 2 .46 4 .47 3 .71 3.14

HanitaBrompton 9,5 28,4 2,9 41,8 6,2 34,2 11,4 19,8GF 655-2 5,0 36,3 5,0 42,9 2,5 32,5 12,5 21,5SJ A 3,8 27,7 4,1 33,5 1,2 31,2 7,3 22,3Wavit 6,3 36,3 2,9 42,5 5,4 40,5 12,0 16,9Wangenheims 3,4 27,1 2,2 35,1 1,6 33,7 12,5 19,5P . cerasifera 3,2 37,0 4,4 38,5 3,1 33,1 10,6 27,0LSD 0,05 2 .84 4 .73 3 .70 2.87

JojoBrompton 3,3 34,2 10,0 45,7 0 - 1,0 -GF 655-2 12,0 33,2 16,0 53,3 0 - 2,5 -Wavit 5,1 34,6 5,2 54,3 0 - 1,3 28 .61P . cerasifera 15,1 30,4 8,3 61,2 5,8 51,3 1,5 30 .91

StanleyBrompton 6,5 34,3 22,3 58,4 20,2 39,2 1,8 21,7GF 655-2 10,1 26,0 23,1 46,8 10,7 37,8 1,1 18,1SJ A 3,6 32,4 18,6 37,4 11,0 40,7 1,5 19,8Wavit 8,3 30,2 16,7 48,0 16,0 36,0 1,5 22,4Wangenheims 3,4 32,3 5,2 53,1 5,6 42,1 1,8 21,6P . cerasifera 7,9 34,6 25,0 45,1 9,5 33,3 0,7 21,2LSD 0,05 2 .22 5 .37 3 .59 2 .68

Табл. 2. Относителен дял на костилката, %

Brompton GF 655-2 SJ A Wavit Wangenheims P . cerasifera2012

C . lepotica 4,89 5,27 4,83 5,26 5,08 4,63Hanita 8,79 8,53 8,33 9,12 7,94 6,29Jojo 5,98Stenley 8,75 11,14 9,36 8,79 8,72 7,89

2011C . lepotica 3,99 4,23 3,92 3,95 4,27Hanita 6,40 6,29 6,45 5,53 6,26 6,88Stenley 5,31 5,74 5,57 5,42 5,34 5,58

42

Съпоставяйки двете години най-много се е увеличило сухото вещество при сорт Стенлей, поради силното издребняване, почти мумифици-ралите плодове и липсата на тургор на плодовото месо . Затова и дъбилните вещества при него са с 3 пъти повече .

Захарното съдържание също е увеличено през 2012 г, главно за сметка на захарозата и корелира със стойностите на сухото вещество . най-нормал-но е било съотношението при чачанска лепотица, за която казахме че най-слабо се е повлияла от сушата . При него захарите достигат до 10 .6 мг%, срещу 8,2 мг% през 2009 .

Съдържанието на киселините при Стенлей е без изменения, спрямо 2009, при Ханита е на-малено .

Заключениеналице е цикличност на пролетни и летни за-

сушавания, през 3-4- години, които се отразяват крайно неблагоприятно, върху протичането на цъфтежа, формирането на завръза и наедрява-нето на плодовете на средно и къснозреещете сортове .

Сравнително нормални добиви и едрина на плодовете са установени при сорт чачанска лепо-тица . Средно и къснозреещите сортове – Йойо и Стенлей - проявиха по-голяма чувствителност към продължителните летни засушавания .

въпреки най-високият добив от дърво при всички комбинации на сорт Ханита, пораженията от сушата са много големи, поради силно влоше-ното качество на плодовете .

Продължителната суша е предизвикала про-мяна в химическия състав на плодовете, като захарното съдържание, (главно за сметка на за-харозата) е увеличено през 2012 г и корелира с повишените стойности на сухото вещество . До 3 пъти са увеличени и дъбилните вещества .

Таблица 3. Химичен състав на сливовите плодове

2012

С в по Re (%)

общи захари (%)

инверт-на захар(%)

заха-роза(%)

кисе-лини (%)

дъбил-ни (%)

анто-циани (мг%)

Cacanska lepoticaBrompton 17,50 10,40 9,55 0,81 0,56 0,124 26,13GF 655-2 16,75 10,40 9,05 1,28 0,49 0,103 25,32SJ A 18,50 10,75 10,05 0,67 0,49 0,103 8,87Wavit 17,00 10,60 8,90 1,62 0,46 0,144 11,61Wangenheims 19,50 10,40 9,05 1,28 0,43 0,165 22,58P . cerasifera 19,00 10,60 9,75 0,81 0,43 0,165 18,23

HanitaBrompton 18,50 11,30 6,35 4,70 0,72 0,103 9,19GF 655-2 17,50 9,75 7,85 1,81 0,59 0,062 8,06SJ A 17,00 8,90 7,35 1,47 0,82 0,103 4,84Wavit 14,50 9,90 7,35 2,42 0,79 0,103 10,32Wangenheims 19,50 8,70 7,20 1,43 0,89 0,165 10,64P . cerasifera 16,00 11,10 7,85 3,09 0,75 0,103 6,77

StanleyBrompton 28,40 12,10 8,90 3,04 0,46 0,247 8,87GF 655-2 28,60 12,60 7,85 4,51 0,53 0,247 17,26SJ A 29,40 13,25 6,65 6,27 0,53 0,268 21,45Wavit 28,10 13,25 8,20 4,80 0,59 0,289 15,81Wangenheims 29,50 13,80 9,40 4,18 0,59 0,247 16,77P . cerasifera 27,90 12,80 8,55 4,04 0,53 0,309 18,23

JojoP . cerasifera 21,5 13,25 10,25 2,85 0,53 0,186 10,16

2009 г.

С в по Re (%)

общи захaри (%)

инвертна захар (%) (%)

киселини (%)

дъбилни(%)

антоциани (мг%)

Cacanska lepoticaBrompton 15,00 8,20 7,70 0,48 0,47 15,16GF 655-2 13,00 8,20 7,70 0,48 0,47 4,52SJ A 11,50 7,00 5,50 1,43 0,47 20,48Wavit 13,50 8,20 7,70 0,48 0,54 31,94WangenheimsP . cerasifera 12,50 7,50 7,50 0,47 37,26

HanitaBrompton 14,25 6,15 6,15 0,80 0,099 2,90GF 655-2 16,50 8,55 5,50 2,90 0,94 0,02 3,23SJ A 16,75 7,20 7,20 0,94 0,079 11,29Wavit 16,00 6,85 6,85 1,14 0,079 3,87Wangenheims 17,50 6,50 6,50 0,94 0,099 11,45P . cerasifera 16,50 8,35 8,35 0,87 0,059 19,68

StanleyBrompton 18,25 9,55 7,85 1,62 0,54 0,099 7,90GF 655-2 19,50 12,30 7,70 4,37 0,40 0,059 8,06SJ A 16,75 10,25 8,35 1,81 0,47 0,059 11,13Wavit 18,00 8,90 8,05 0,81 0,40 0,059 5,32Wangenheims 17,00 10,40 7,50 2,76 0,47 0,079 19,52P . cerasifera 18,75 9,75 7,70 1,95 0,34 0,04 4,52

JojoBrompton 17,85 9,05 6,50 2,55 0,54 0,139 16,61GF 655-2 15,75 6,85 6,85 0,60 0,079 13,39Wavit 16,50 8,20 7,20 1,00 0,54 0,139 17,26P . cerasifera 16,00 6,35 6,35 0,60 0,079 4,52

брой 5/ 2013


С

43

лозе и ви

но

Гл. ас. инж. Валерий Пейков,ас. Йорданка Белберова

Институт по лозарство и винарство – Плевен

Кършенето при лозата – за и против

Динамиката на процесите в страната след 1990 г . и преминаването към пазарна иконо-мика наложиха много промени в лозарството и основно при създаването и отглеждането на нови лозови насаждения . Изискванията към гроздето като суровина за производство на качествени вина наложи увеличаването на броя на растенията в декар и намаляване на натоварването им . това се реализира основно чрез намаляване широчината на междуреди-ята и в по-малка степен чрез намаляване на разстоянието между лозите в реда . Посте-пенно се налагат формировки с височина на стъблата от 0,4 до 1,3 м, главно за сметка на масово прилаганите високостъблени обемни формировки със свободно растящи леторасти (напр . Омбрела) . това от своя страна доведе до допълнителни проблеми при отглеждане-то на тези лозови насаждения, изразяващи се в силно зашумяване на междуредията в периода юни-юли, както и необходимостта от значителен ръчен труд за привързване и промушване на леторастите .

Получаването на висококачествена гроздо-ва реколта зависи от много фактори – сорт, терен с неговите характеристики – изложе-ние, наклон, тип почва и физико-хичичните й свойства, надморска височина, формировка-та, технология на отглеждане и др . важно е значението на листната площ и оптималното съотношение между нея, броя на леторастите и количеството на гроздето . това съотноше-ние не е еднакво за различните сортове и екологични райони, като върху него оказват влияние много фактори . важно е значение-то и на количеството и разположението на листната маса и гроздето в пространството и възможността за максимално усвояване на слънчевата радиация (светлина и топлина) .

Поддържането на геометрията на реда и оси-гуряване условия за качествено извършване на мероприятията за борба с вредителите по лозата и поддържане на почвената повърх-ност в междуредията и зоната на лозовите редове налага провеждането на периодично повдигане, преместване и прикрепване на леторастите в границите на зададен контур на реда и/или отстраняване на частта от листна-та маса и леторастите, попадащи извън този контур . Механизираното кършене може да се превърне в един много добър инструмент за регулиране на добива по количество и качество . намирането на оптималния вариант на листна маса като количество и простран-ствено разположение зависи от физиологич-ните потребности на лозата, основно по от-ношение на светлина, кислород и вода (Calò, Iannini, 1972, Стоев, 1984) . За условията на германия за получаването на един грам до-бив от грозде е необходима листна площ от 18-22 см2 (Müller, 2003) . По данни на Kozma (1963), минималната листна повърхност, необ-ходима за получаването на 10 грама добив е от 150 до 200 см², а необходимия брой листа - от 1,0 до 2,5 за различните групи сортове . Изследванията на редица автори по-казват, че кършенето в различна степен влияе върху големината на гроздовете и зърната . намаляването на броя на листата на летораст до 12 не оказва значително влияние, докато намаляването им до 6 на летораст оказва от-рицателно влияние и върху двата показателя (Стоев, 1984) . Средният добив от лоза, за разлика от захарното съдържание, не нама-лява значимо при намаляване броя листа на летораст до 12 .

Много автори обосновават нуждата от кършенето с обстоятелството, че за извест-но време се спира растежа на леторастите, вследствие на което пластичните вещества се отправят към останалите части вместо към върховете, благодарение на което хранител-ният режим на лозата се подобрява . в за-сушливи периоди по време на вегетацията (през м . юли) кършенето може да изиграе положителна роля във връзка с подобряване на водния баланс на лозовите растения като

Машина за кършене

44

се намалява транспириращата листна повърх-ност и се ограничава разходът на асимилати за образуване на ненужна листна маса за сметка на количеството и качеството на гроз-дето (Пенков, 2003) . акад . неделчев (1958) отбелязва, че ефекта от кършенето в по-сухи-те райони на страната е много добър (напр . при сорт Широка мелнишка лоза в района на Петрич и Сандански) и то може да изи-грае ролята на една поливка . Други автори смятат, че отрицателния ефект от намаляване-то на листната площ се проявява през след-ващата година, както върху добива, така и върху силата на главините, основно поради по-малкото натрупване на резерви в стеблото и корените (Paolo, Vannucci, 1981) . По дан-ни на Пондев (1987) и Natali (1968) зелените операции, проведени във фаза на растеж на лозите, не оказват влияние върху добива, ако не става дума за твърде драстнично прове-дено кършене . Съществува и мнението, че върху количеството и качеството на грозде-то по-голямо влияние оказва периодът, през който се извършва кършенето, отколкото по-голямата или по-малката листна площ, която се оставя след него (Calò, Cargnello, 1969) .

чрез извършване на кършенето в период непосредствено преди цъфтежа на ресите се осигурява възможност за по-добро опрашване и получаване на гроздове с по-голяма маса . При опит със сорт червен мискет рангелов и Стоев (1970) установяват, че кършенето във фаза „грахово зърно” повишава добива при условие същото да се извършва по-високо от 12-я лист . ранното и ниско кършене на лето-растите, когато долните листа са в интензи-вен растеж, води до увеличаване големината на техните петури . Установено е, че общата листна повърхност на леторастите, включител-но и от страничните леторасти, нараства в сравнение с контролните лози само под влия-

ние на ранното (до края на цъфтежа) и висо-ко (над 24-ия възел) кършене с около 20 % . При по-късно кършене тя намалява толкова по-значително, колкото по-ниско е кършене-то . Измененията са главно за сметка на пло-щта, образувана от листата на страничните леторасти . върху кършените леторасти лист-ната площ на страничните леторасти нара-ства от 2,5 до 3 пъти в сравнение с листната площ на некършените лози /тодоров и Зан-ков, 1964/ . Добивът на грозде при кършене на леторастите на склонните към изресяване сортове нараства с 25 – 30% за сметка на увеличаване броя на зърната в гроздовете /неделчев и ников, 1965/ . Според същите ав-тори за предотвратяване на тази аномалия от съществено значение е моментът, в който се извършва кършенето . най-добри резултати са постигнати при два от вариантите: 5 – 6 дни преди цъфтежа и в началото на самия цъф-теж . Според Мержаниан (1967) времето на кършене се определя в зависимост от сорта, силата на растеж и метеорологичните условия на годината . Сортовете, които рано прекра-тяват растежа си, се кършат по-рано от дру-гите . колкото е по-силен растежът, толкова по-късно се извършва кършенето . във връх-ната зона на леторастите листата произвеждат по-малко асимилати и растящите върхове се явяват консуматори на готови пластични ве-щества . С тяхното отстраняване получените асимилати се придвижват към ресите, като осигуряват по-доброто им изхранване, чрез което се предотвратява изресяването .

ако кършенето се извърши преди цъф-тежа, в значителна степен може да се по-добрят условията за оптималното му проти-чане, особено при чувствителните сортове . Проведено през този период, то може да повиши и добива . ранното скъсяване и мал-ките дължини на леторастите също действат

Фиг.1. Повреди по зърната от “слънчев пригор”:а - първоначални признаци; б – общ вид на повредите след 7 дена

45

стимулиращо на добива . късното съкращава-не на дължините на леторастите води до уве-личаване масата на мъстта . Според редица автори като оптимална се счита структурата на онази листна стена, при която на летораст остават средно 15-17 листа и има минимално количество вътрешно засенчени листа . чрез частичното намаляване на дължината на ле-торастите се повишава продуктивността на асимилатите, подобрява се проветряването и се повишава процента на пряко огряваните листа, подобряват се условията за успешна борба с маната, оидиума, сивото, черното и другите видове гниене (Müller, 2003) . От друга страна прекалено силното кършене и откриване на гроздовете е предпоставка за повреди по зърната и гроздовете от прякото въздействие на слънцето при температури на въздуха над 35ºС и посока на редовете се-вер-юг (повреди по гроздовете и предимно по зърната от т .нар . “слънчев пригор” (фиг .1) . За ограничаване на такива повреди от важно значение е и времето на провеждане на това мероприятие . Проведено през горещите ча-сове на деня, в периода юли-август, в дни с температури на въздуха над 35°С, предполага излагането на гроздовете в стресова ситуация . Дилемата е: частични повреди от слънцето или тотални повреди от вредители (основно от гъбни болести) . Планирането на това ме-

роприятие в технологията на отглеждане по отношение кратност и време на провеждане (в календарен и температурен аспект) е от важно значение за добри крайни резултати .

По въпросите за механизираното кършене (резитба на зелено) има много изследвания и разнопосочни мнения, основно по отно-шение времето за провеждане и кратността на това мероприятие (Iannini, 1981, Бабриков и др . 1983) . От една страна извършено в период, когато растежа на леторастите не е приключил, то може да доведе до силно за-сенчване от новообразувани странични лето-расти, което забавя узряването на гроздето и натрупването на захари . Доказано е, че при силно намаляване на листната повърхност се наблюдава същия ефект на забавяне узрява-нето на гроздето и намаляване на захарния градус . Своевременното извършване на тази технологична операция спомага за по-добро-то пространствено разположение на леторас-тите и гроздовете, за подобряване на про-ходимостта на машинно-тракторните агрегати в междуредията и ограничаване влиянието на климатичните условия за качествено из-вършване на растителнозащитните операции, поддържането на почвената повърхност, бор-бата с плевелите в междуредията и зоната на реда, за механизиран гроздобер с минимал-ни загуби . намаляват се разходите за ръчен

Фиг.2. Състояние на лозов ред преди и след механизирано кършене (28.06.2012 г.)

Фиг.3. Контури на резитба при механизираното кършене

46

СОЦИ

АЛНА

ЗАЩ

ИТА

труд за промушване и връзване на леторас-тите . тази технологична операция е актуална и за нашето лозарство, в най-голяма степен за новосъздадените лозови насаждения през последните години .

Провеждането на механизирано кършене освен влиянието върху физиологията на лоза-та, създава и допълнителни сериозни затруд-нения поради съвпадането с провеждането на някои основни технологични мероприятия като борбата с вредителите по лозата и под-държането на почвената повърхност (фиг .2) . в развитите лозарски страни разходите за ръчно кършене варират в границите от 25,41 до 36,4 ч .ч ./ха . С използването на подходящи машини тези разходи могат да се намалят до 0,6– 1,0 ч .ч ./ха . Проблемът с механизирането на тази операция се усложнява от голямо-то разнообразие на сортове и формировки и специфичните им изисквания . в практика-та са намерили приложение голям набор от машини за кършене на лозята . в повечето случаи те са навесни, монтират се челно от-пред или странично, предимно на колесни специализирани лозарски трактори . При тях се използват основно три типа режещи апа-рати – верижен, косачен и ротационен, ра-ботещи на принципа на подпорното рязане . недостатък на предлаганите машини е, че не

могат да изпълнят всички изисквания относно контурите на резитба . на фиг .3 са предста-вени възможните контури при механизира-ното кършене . При извършване на кършене в периода 25-30 юли с машина с ротацион-ни работни органи, работещи на принципа на подпорно рязане, с “L”-образен контур и параметри на работа: разстояние на верти-калните работни органи от оста на реда 700 мм, височина на работа на хоризонталния работен орган от повърхността на почвата 600 мм и честота на въртене 350 /мин ., при сортове каберне совиньон, Букет, Мерло и кайлъшки мискет, отглеждани на формировка Омбрела, се отстраняват средно от 16,1 до 25,2% от броя на листата на летораст и от 17,5 до 21,5% от дължината на леторасти-те, като величината на тези показатели вари-ра в зависимост от климатичните условия на отделните години (Пейков и др .1986, 1987, 2004, 2005) . Установено е, че при проведено кършене през месец юни в същите насажде-ния е отчетено увеличаване на степента на покритие при варианта с кършене в срав-нение с контролата от 11,8 до 16,4%, като тази разлика е най-голяма в средната зона на лозовия храст (в тази зона попадат средно 30% повече капки) (Пейков и др .,1996) . на летораст остават средно от 17,2 до 18,1 бр . листа . При варантите с кършене е установено намаляване на средното тегло на гроздовете, а оттам и на средния добив от декар . гроз-дето е с по-високо съдържание на захари и киселинност спрямо контролата без кършене (Павлов и др ., 2007) . При високостъблените формировки със свободно растящи леторасти най-трудно се постига необходимия контур на кършене .

При вертикалните шпалирни формиров-ки (напр . Средностъблена) в технологията на отглеждане е предвидено привързване и промушване на леторастите . Леторастите и листната маса се разполагат в една верти-кална равнина, оформена от три или четири редици телове, а гроздовете в повечето слу-чаи – в зоната между най-долните два тела . Предвидените повдигане и промушване на леторастите при тази формировка могат да се извършват и механизирано, с предлагани за целта специализирани машини (фиг .4) . При тези формировки механизираното кършене може да се извърши с различни контури: широчина в границите от 300 до 700 мм и височина над шпалира до 2000 мм . Отстра-няват се придимно връхните части на лето-растите, попадащи в зоната над най-горния тел и части от страничните леторасти . Отстра-нената част от основните леторасти и листата по тях е в рамките до 10% .

Фиг. 4. Машина за повдигане и привързване на лето-растите

брой 5/ 2013


С

47

Катя УзунджалиеваИнститут по Растителни генетични ресурси – Садово

Декоративния вид Какалия –практическо използване

ЦВЕТАРСТВО

какалията, (Cacalia coccinea Sims .), е едногодишно растение, принад-лежащо към сем . Asteraceae (Слож-ноцветни), което идва в Европа от Индия отдавна, но и досега оста-ва екзотична рядкост в градините на нашия континент и в частност в България . видът се използва като цвете за отрязан цвят, аранжиране на букети и за изграждане на цветни композиции в градини и паркове . какалията може да участва в създа-ването на пъстри ливади, в маври-танската морава . рязан цвят от това растение се използва в аранжиро-вки в дома . При отрязването стеб-лото на растението изпуска млечен сок, затова срязаната част трябва да се потопи в гореща вода или да се обгори . това ще възпрепятства по-вреждането на съдовете, в които то

се държи, както и няма да позволи достъп на вода в стеблото .

Екзотичното растение е силно сухоустойчиво . Добре понася ви-соките температури през лятото и не загива при нередовно поливане . Цъфти в края на юни или начало-то на юли до началото на първите студове .

Има антимикробно и антидиу-ретично действие, но приложението му като медицинско растение е все още слабо проучено .

в опитното поле на Иргр- Садо-во са проведени изследвания върху вида с цел установяване на неговия потенциал за отглеждане при на-шите условия и при продължително засушаване с оглед климатичните промени, неговото популяризиране и разширяване на използването му за декоративни цели .

в средата на месец април се-мената се засяват в полиетиленов тунел или оранжерия за подготовка на разсад . Семената се засяват пли-тко, на дълбочина 3-4 мм, в рехава почва, а най-добре в торфено-пер-литена cмес . необходимо е да се поливат редовно и да се поддържа температура 15 -20о С . Покълването става от 14 до 30 дена след се-итба . когато растенията достигнат подходяща височина се разсаждат в саксии поединично . Изнасянето на постоянното място става когато отмине рискът от слани . Засаждат се на разстояние 25-30 cм едно от друго .

Може да се приложи и ди-ректна сеитба, като семената се за-сяват направо на постоянното им място в средата на месец май, при минимална температура 17о С . За получаването на 100 растения са нужни 0,5 г семена, като в 1 г има до 1500 броя семена . кълнове се появяват след няколко дни, а млади

растения - до 10 дни след засяване-то . те се прореждат, като се оставя разстояние между растенията от 15-20 cм . Около седмица след това цветята трябва да бъдат подхране-ни с комплексни торове, най-добре е те да са течни . До образуването на цветните пъпки на растението, трябва да се направи още едно внасяне на торове .

растението достига височина от 40 - 60 cм . Стъблото е изправено, голо, с разклонения в горната част, завършващи с леко висящи, кичести съцветия . Броят на разклоненията на едно растение е средно 12, което предполага много добра кичестост, което прави какалията много подхо-дяща за използване като декоратив-но растение в паркове и градини . Листът е тесен, почти два пъти по-дълъг отколкото широк, с размери средна дължина 8,34 cм и широчи-на 2,75 cм . Листната петура варира по форма и размери от удължено елипсовидна до яйцевидна, с назъ-бен ръб . Листата са събрани в при-коренова розетка .

Динамиката на показателите при изследваните 20 образеца какалия са отразени на фиг .1 .

Съцветията са кичести с диаме-тър средно 2,15 cм, с конусовидна форма, почти равни на дължина и широчина с ярко оранжево - черве-на окраска . Срещат се и индивиди с жълта и оранжева окраска на съ-цветията .

Цветчетата са около 50 бр . на едно съцветие . Семената са средно едри, пръчковидни, светлокафяви . в един грам има 1000–1500 семена .

какалията се отличава с дълъг ве-гетационен период (188 дни) и дълъг период на цъфтеж (120 дни) . Цъфти в края на юни-началото на юли и ще радва очите ви с красивите си съцветия до мразовете .

Фиг. 1. Динамика на биометричните показатели при Какалия

15 ГОДИНИ БИБЛИОТЕКА ЗЕМЕДЕЛИЕ

В СпИСАНИЕ ЗЕМЕДЕЛИЕ пЛюСВ продължение на всички тези години в броевете на списанието са публикувани книжки с актуални научни разработки разделени в три основни земеделски на-правления: полски култури, зеленчуци и трайни насаждения.

Б ЗЕЛЕНчуЦИ

В ТРАйНИ НАСАжДЕНИя

A пОЛСКИ КуЛТуРИ

ПИОНЕР - ХИБРИДИ МАСЛОДАЙНАРАПИЦА ЗА ВСЯКА ТЕХНОЛОГИЯ!

УНИКАЛНИ РЕшЕНИЯ ОТ ПИОНЕР!

Clearfield® е регистрирана търговска марка на BASF.

Първият Clearfield®

високостъблен толерантен хибрид.

PT200CL

Първият MAXIMUS® Clearfield®

толерантен хибрид.

PX100CL

Средноранен MAXIMUS®

Clearfield®


PX111CL

ПИОНЕР - ВИСОКОСТЪБЛЕНИ ХИБРИДИДОБИВИ НАД ОчАКВАНИЯТА!

Овалното лого на DuPont е регистрирана търговска марка на DuPont®, TM, SM Търговска марка и обслужване от Pioneer. © 2013 PHII.

СРЕДНОРАНЕН. НОВА НАДЕЖДА.

PR44W29СРЕДНОРАНЕН.

ЕТАЛОНЪТ.

PR46W14СРЕДНОкЪСЕН.

МЛАДияТ иСПОЛиН.

PR46W21 Съвет и наука носят успех®

PR44D06 PR45D03 PX104

МАКСИМИЗИРАЙ СВОЯ ДОБИВ!МАКСИМИЗИРАЙ СВОЯ ДОБИВ!

РАНЕН.ШАМПиОНЪТ.


СРЕДНОЗРяЛ. НЕЗАМЕНиМ.


РАНЕН.иСТиНСки ПРОБиВ.


ПИОНЕР - ХИБРИДИ МАСЛОДАЙНАРАПИЦА ЗА ВСЯКА ТЕХНОЛОГИЯ!

УНИКАЛНИ РЕшЕНИЯ ОТ ПИОНЕР!

Clearfield® е регистрирана търговска марка на BASF.

Първият Clearfield®

високостъблен толерантен хибрид.

PT200CL

Първият MAXIMUS® Clearfield®


PX100CL

Средноранен MAXIMUS®

Clearfield®


PX111CL

ПИОНЕР - ВИСОКОСТЪБЛЕНИ ХИБРИДИДОБИВИ НАД ОчАКВАНИЯТА!

Овалното лого на DuPont е регистрирана търговска марка на DuPont®, TM, SM Търговска марка и обслужване от Pioneer. © 2013 PHII.

СРЕДНОРАНЕН. НОВА НАДЕЖДА.

PR44W29СРЕДНОРАНЕН.

ЕТАЛОНЪТ.

PR46W14СРЕДНОкЪСЕН.

МЛАДияТ иСПОЛиН.

PR46W21 Съвет и наука носят успех®

PR44D06 PR45D03 PX104

МАКСИМИЗИРАЙ СВОЯ ДОБИВ!МАКСИМИЗИРАЙ СВОЯ ДОБИВ!







Documents

Земеделие плюс 5/2013