Редакционен съвет Главен редакторНиколай Неновски

ЧленовеБистра ИлковаДаниела БобеваЛалко ДулевскиМария ВидоловаМилчо СтоименовМария ГеоргиеваПламен ОрешарскиПетър ЧобановСтоян АлександровСтати СтатевЯнаки Андреев

Експертен съветАпостол Апостолов Божидар ДаневВиктор ПапазовГарабед МинасянГеорги ПетровГригорий ВазовЕмилия МилановаЕмил ПоповКамен КолчевОлег НедялковХристос Кацанис

Редакционен екипЗам. главен редакторИван Димитров idimitrov@bip-bg.cominter_projects@bip-bg.com РедакторГабриела Николоваeditor@bip-bg.comПродажба и рекламаНадежда Александроваsales@bip-bg.comПредпечатЕвгений ГринбергПечат“Делта Хайт Принт” EАД

Издател„БИП 1993“София, ул. „Нишка“ №172 тел.: 02/812 06 230Пловдив, ул. „Бр. Миладинови“ №7тел./факс: (032) 63 89 49email:postmaster@bip-bg.com grinberg@bip-bg.com events@bip-bg.com

www.bip-bg.com

ISSN 1311-7947

съдъРжанИЕ Банки Ефективност на банковата система в България ....................................................................... 3(измерване и взаимовръзки с икономическия растеж)Доцент доктор на икономическите науки Стати Статев, УНСС

Установяване на модерна система за гарантиране на влоговете в България ............... 13Венцислав Аспарухов, експерт в отдел „Международни отношения“, БНБ

Банковият сектор на ЦИЕ ............................................................................................................. 22Проучване на УниКредит Груп

ИнвестицииУспешни общини: представяме ви община Ружинци ......................................................... 26Иван Димитров, зам. главен редактор, сп. „БИП“

Публично-частни партньорстваПублично-частно партньорство по време на криза ............................................................. 31Александър Трифонов, сертифициран консултант по управление

ЗастрахованеЗа указанията на застрахователните брокери ........................................................................ 34 Доц. д-р Янаки Андреев, гл. управител на БЗПД „Зенит“ ООД

МениджмънтЦените на капиталите на акционерното дружество ............................................................. 38Доц. д-р М. Гълъбов, УНСС

БИП КонсултМур стивънс БулМар, данъчен консултант ............................................................................. 43Мур стивънс БулМар, правен консултант ................................................................................ 46

ЕвропрограмиФинансиране на фотоволтаични централи по Програма за развитие на селските райони ............................................................................. 49Кристина Цветанска, ЕЛАНА Инвестмънт, изп. директор

Европейски субсидии за развитието на хранителната промишленост ........................... 52Теодора Овчарова, ЕЛАНА Инвестмънт, ръководител „Европейски програми“

ЕвропроектиБългарските региони в Европа ................................................................................................... 54

Новини и събития ............................................................................................................................................................. 62

5-6|2009

© 2009 „БИП 1993“Всички права върху публикуваните материали са запазени. Възгледите на авторите в отделните статииизразяват личното им мнение и не ангажират редакцията на списанието.

1 бр. 5-6/2009

3бр. 5-6/2009

Банки | Banks

of the banking system effectiveness marks a decline, although this does not modify the outlined general reg-ularity in the least, as the case with the year 2003 shows according to the majority of the indicators studied. At the same time, what is observed on the whole are positive trends in the interconnectedness between the ef-fectiveness of the banking system and the dynamic development of the real economy, and what markedly stands apart is the two-way positive interac-tion between the effectiveness, with which banks perform their major functions, and the country’s econom-ic growth.

Ефективност на банковата системав България(измерване и взаимовръзки с икономическия растеж)

Доц. доктор на икономическите науки Стати Статев, УНСС

Statty Stattev, D.Sc., Associate Professor, University of National and World Economy

Effectiveness of the banking system in Bulgaria(measurement and interconnections with economic growth)

The research paper offers a de-scriptive study of the effectiveness

of the banking system in Bulgaria, outlining at the same time the major trends in the changes, which it has gone through in the course of time, and follows up its interaction with the dynamic development of the country’s real economy. Initially, the analysis is of a more general nature and concerns the overall behavior of banks, which is characterized by their profit and the net income they earn from their main business line. Subsequently, the analysis focuses on the specific bank-ing functions with respect to the real economy, which are assessed in terms of the interest margins, the costs banks incur to maintain their busi-ness activity, and the relative share of their non-performing loans. On the basis of this empirical analysis, the study goes on to outline the particu-larities in the conduct of the various indicators measuring bank effective-ness and arrives at the common regu-larities concerning the levels of these indicators and their dynamic develop-ment. Following the comprehensive review of the specific data related to all indicators applied, a conclusion has been arrived at to the effect that after 1998 bank effectiveness reveals a markedly manifested upward trend. In individual years of the period un-der observation, however, the level

Оценяването на ефективността на банките на ниво система традицион-но се прави от централната банка с цел текущ мониторинг на собствено-то равнище на стабилност и развитие на банковата система. Набираната информация служи за обосноваване на определени въздействия от стра-на на основната монетарна институ-ция. Същата информация може да бъде интерпретирана и като пока-зателна за начина, по който банките изпълняват функциите си по отно-шение на стимулирането на реална-та икономика. Последното предназ-начение е обосновано в теорията,

изследваща взаимовръзката между финансовото развитие и икономи-ческия растеж и в частност в рам-ките на функционалния подход към тази взаимовръзка.

Основополагащи за този подход са публикациите на Р. Кинг и Р. Левин от 1993 г., развиващи се в руслото на ендогенната теория на икономи-ческия растеж1. Най-важна негова характеристика е извеждането на базисните функции на финансовата система спрямо реалната икономи-ка и дефинирането на финансовото развитие от гледна точка именно на начина на тяхното изпълнение. Са-мите финансови функции се свеж-дат до: 1) мобилизиране и иконо-мизиране на спестяванията и други свободни финансови средства; 2) минимизиране на разходите по съ-бирането на информация за реални-те и потенциалните кредитоискатели (инвеститори) и оптимизиране на разпределението на капитала (ин-вестициите) за реалната икономика; 3) търгуване, диверсифициране и управление на финансовия риск; 4) наблюдение на фирмената дейност и подобряване на фирменото упра-вление; 5) обслужване, подпомагане и улесняване на размяната на сто-ки и услуги. Фундаменталната идея при този подход е, че по-доброто осъществяване на функциите на фи-нансовите пазари чрез повишаване на ефективността на финансовите

1Виж King, R. and Levine, R., Finance and Growth: Schumpeter Might Be Right, Quarterly Journal of Economics, Vol.108, No.3, August 1993, p. 717-738; King, R. and Levine, R., Finance, Entrepreneurship, and Growth: Theory and Evidence, Journal of Monetary Economics, 1993, No.32, p. 513-542.

Банки | Banks

4 бр. 5-6/2009

посредници и използваните от тях инструменти е в състояние да огра-ничи пазарните несъвършенства и в частност - да намали транзакцион-ните и информационните разходи.

Теоретичните обобщения в рам-ките на посочения подход се извеж-дат от емпиричните анализи, които обикновено се отнасят за съвкуп-ност от страни и са предопределе-ни както от избраната съвкупност, така и от използваните показатели и методология. Обичайна практика в по-голямата част от емпиричните изследвания е поведението на бан-ковия сектор да се възприеме като достатъчно представително и за финансовата система като цяло. По-добно допускане се прави и в насто-ящата разработка, което се обяснява с две причини. На първо място, това е доминиращата роля на банките във финансовата система на стра-ната и все още сравнително огра-ниченият принос в нея на другите финансови пазари и институции. На следващо място, пресмятането и на редица други показатели, отнасящи се за ефективността на финансовата система като цяло, е възпрепятства-но от отсъствието на статистически данни за всички нейни компоненти.

Банковата ефективност в услови-ята на преход към пазарна иконо-мика и нейното въздействие върху реалната икономика е предмет на редица емпирични изследвания. Повечето от тях като тези на Д. Джа-фи, М. Левонян, Т. Койву, К. Дракос, А. Окс, М. Неймке и други се осно-вават само на отделни измерители на ефективността, като включват различни съвкупности от преходни икономики (в редица случаи и бъл-гарската) и се осъществяват чрез панелно моделиране или анализ с напречен разрез на данните2 . Ин-

формацията за тях покрива сравни-телно ограничен времеви хоризонт, а преобладаващите резултати обик-новено са в полза на позитивна за-висимост - със или без доказване на причинност.

В българската икономическа литература проблемът за ефектив-ността на банките е по-малко екс-плоатиран и се свързва с имената на Н. Неновски, Т. Нанева, П. Чобанов, Г. Михайлова, Д. Колева, и други3. Срав-нително по-комплексно изследване на банковата ефективност в Бълга-рия се прави от Дж. Милър и С. Пет-ранов, което се отнася за периода до 2000 г.4 Типично за тези анализи е, че те се концентрират върху банковата ефективност сама за себе си, докато взаимовръзката й с икономическия растеж е проследена само от М. То-мова5 при включването на България в панелен модел с други страни и при използване на микроданни.

Целта на настоящата статия е да се изследват различни измерите-ли на ефективността на банковата система на България, да се откроят тенденциите в нейното изменение във времето и да се проследят вза-имовръзките й с динамиката на ре-алната икономика. Това се прави чрез дескриптивен анализ, базиран на използването на годишни данни, които за повечето индикатори по методологични причини се отнасят за периода след 1998 г.

Текущата разработка се отличава от повечето съществуващи теорети-ко-емпирични анализи с по-широ-кия си подход при интерпретацията и измерването на банковата ефек-тивност. Първото своеобразие е, че при тълкуванието на емпиричните резултати се излиза извън границите на функционалния подход към взаи-мовръзката между финансовото раз-

витие и икономическия растеж, като се предполага, че ефективността на банковата система е не само причи-на, но и последица от динамиката на реалното съвкупно производство. Втората специфика е, че в обобще-ните показатели за ефективност се включват не само показатели, които измерват ефективността на банките, разбирана в тесен смисъл - при осъ-ществяване на една от главните им функции – по превръщане на спес-тяванията в инвестиции, а и такива, които оценяват равнището на ефек-тивност в по-широк смисъл – като засягаща цялостната дейност на банките. Втората особеност произ-тича от разбирането, че стойности-те на показателите за ефективност в по-широк смисъл и особено техните изменения във времето дават инди-кации за потенциала на банките да реализират ефективно функцията си по финансиране на инвестицион-ни проекти. В този контекст предла-ганите показатели за ефективност на цялостната банкова дейност се употребяват като допълващи, а не противостоящи на считаните за тра-диционни и по-тясно дефинирани измерители на ефективността.

При анализа на банковата ефек-тивност се следва дедуктивна логи-ка, според която първият прилаган показател е коефициентът на въз-вращаемост на активите (ROA). Той се пресмята като процентно отноше-ние на нетната печалба от началото на годината към средните активи от началото на годината на ниво бан-ков сектор (BE1 = ROA = NP / АА). Принципното предположение е, че доколкото по-високата нетна печал-ба е резултат от отсъствие на конку-ренция между банките, по-високата стойност на ROA отразява по-ниско равнище на банкова ефективност.

2Виж Jaffee, D., Levonian, M., The Structure of Banking Systems in Developed and Transition Economies, European Financial Management, 2001, No.7(2), p. 161–181; Koivu, T., Do Efficient Banking Sectors Accelerate Economic Growth in Transition Countries?, Bank of Finland, Institute for Economies in Transition, BOFIT Discussion Papers, 2002,14 p.; Drakos, K., Assessing the Success of Reform in Transition Banking 10 Years Later: an Interest Margins Analysis, Journal of Policy Modeling, 2003, No.25, p. 309-317; Oks, A., Efficiency of the Financial Intermediaries and Economic Growth in CEEC, University of Tartu, Faculty of Economics and Business Administration, Tartu University Press, 2001, ISSN 1406 – 5967; Neimke, M., Financial Development and Economic Growth in Transition Countries, Institut fűr Entwicklungsforschung und Entwicklungspolitik der Ruhr-Universität Bochum, IEE Working Paper, 2003, No.173, 35 p.;3Виж Nenovsky, N., M. Tomova and Naneva, T., The Efficiency of Banking System in CEE, in Balling, M., Lierman, F., Mullineux, (eds.), Stability and Efficiency Perspectives, Routledge, London, p. 225-251; Nenovsky, N., Chobanov, P., Mihailova, G. and Koleva D., Efficiency of the Bulgarian Banking System: Traditional Approach and Data Envelopment Analysis, Agency for Economic Analysis and Forecasting Working Paper Series, 2008, No.1; 4Виж Miller, J. and Petranov, S., The Financial Systems in the Bulgarian Economy, BNB Discussion Papers, 2001, No.19.5Виж Томова, М., Измерване на банковата ефективност – приложение на финансово-счетоводни и непараметрични методи на анализ, Дисерта-ция за присъждане на образователна и научна степен „доктор„, 2005, УНСС, София.

5бр. 5-6/2009

Банки | Banks

Обратно, тенденцията на снижава-не на това съотношение може да се възприеме като индикатор за нара-стваща конкуренция и повишава-не на ефективността на банковия сектор. Въвеждането на последното предположение е съпроводено със значителни резерви по отношение на неговата коректност. От една страна, във възходящата фаза на икономическия цикъл, съпътствана от повишаване на съвкупното търсе-не, динамиката на ROA може и да не е в пряка корелация с отсъствието на конкуренция между банките. От друга страна, тази динамика може да е причинена от промени в останали-те фактори, влияещи върху възвра-щаемостта на активите. В частност по-високата или по-ниската стой-ност на нетната печалба може да е следствие съответно от увеличаване или намаляване на риска и да не е провокирана от промени в нивото на конкурентността. Предвид гор-ните съображения възвращаемостта на активите се счита за адекватна мярка за банковата ефективност в широк смисъл само при отсъствието на големи вариации в останалите й детерминанти.

Следващият показател за ефек-тивност от тази група е коефициен-тът на възвращаемост на активите от основна дейност (Core ROA). Той се съсредоточава само върху нетния доход от основна дейност и се из-числява като процентно съотноше-ние на този нетен доход от началото на годината и средните активи за същия период (BE2 = CROA = Core ROA = NECA / АА). Самият нетен доход от основна дейност се получа-ва като разлика между приходите от основна дейност (включващи нетен доход от лихви, печалба или загу-ба от оборотен портфейл, приходи от обслужване на кредити, приходи от такси по задбалансови условни ангажименти, такси за обслужване на депозити, други такси и комиси-они) и разходите по икономически

елементи, както и нетните кредитни провизии (ако те са положително число). Основното различие с ROA се състои в приспадането от числи-теля на такива нетни доходи, чиито източници са еднократни или най-малкото нерегулярни. Като примери за подобен тип нетни доходи могат да се посочат печалбите/загубите от валутна преоценка, извънредните приходи/разходи и реинтегрирани-те провизии, които се характеризи-рат с нестабилност и обикновено олицетворяват по-високо ниво на риск. Елиминирането на тези нере-гулярни доходи при конструирането на коефициента Core ROA предопре-деля по-голямата стабилност на този показател и неговата сравнително по-висока достоверност и прециз-ност като индикатор за банковата ефективност в широк смисъл.

Динамиките на двата показателя за България са онагледени на фигу-ра 1 чрез стълбове на лявата скала на графиката, като конкретните им числови стойности са поместени в приложението.6 Въпреки че разпо-лагаемите данни са за сравнително кратък период, от тях е видно, че за началните години на века - 2001 и 2002 (откогато датира и оповестя-ването на Core ROA), стойностите на коефициента на възвращаемост на активите са по-високи от тези на

Фигура 1

коефициента на възвращаемост на активите от основна дейност.7

Динамиката на това съотношение дава основания да се предположи, че за предходния период (деветде-сетте години на миналия век) като правило стойностите на ROA също са превишавали тези на Core ROA. Това означава, че банковата система по това време се е стремяла към пе-чалба „на всяка цена и от всяка дей-ност“, включително и че е разчитала на нерегулярни доходи, носещи по-висок риск, което само по себе си не може да се интерпретира като добър атестат за нормалното й функцио-ниране и взаимодействие с реалната икономика.

В абсолютната и сравнителна ди-намика на двата коефициента след 2002 г. са налице положителни тен-денции, които се състоят в следното:

Първо, всеки един от двата пока-зателя, разгледан сам по-себе си, се променя в низходяща посока (с из-ключение на последната година) с по няколко десети процентни пунк-та. При средни стойности на комен-тираните показатели от около и под три процента, техните спадове на практика се измерват с двуцифрени проценти. Като правило снижава-нето на посочените стойности на тези показатели се смята за признак за нарастване на ефективността на

6Официалните данни за тези три показателя са от 1999 г. напред във времето, за които се отнася и последващият анализ. Защрихованите данни до 1998 г. включително са пресметнати от автора по наличните данни в годишните отчети на БНБ за съответните години. За тях обаче трябва да се има предвид, че в периода до 1993 г. отсъстват банкови регулации за основни рискове. Отсъствието в данните за 1996 и 1997 г. на информа-ция за банки с отнет лиценз, но с неприключили дела по обявяване в несъстоятелност, може да доведе до редица подвеждащи изводи. 7Въпреки че официалното оповестяване на индикатора Core ROA датира от 1999 г., оценките, базирани на него, са съставна част от практиката на банковия надзор, осъществяван от Българската народна банка от 1993 г.

6 бр. 5-6/2009

Банки | Banks

банките на ниво система като цяло. Това повишаване на ефективността е логично следствие от засилването на конкуренцията в рамките на банко-вата система, което при равни други условия означава също постигане на по-добри условия за кредитиране на реалната икономика. Позитивните ефекти върху нея се реализират по-средством стимулиране на спестява-нията, преобразуването им в инвес-тиции при сравнително по-изгодни лихвени условия, разширяване на самия достъп до финансов ресурс, както и чрез подобряване на функ-циите по наблюдение на фирмената дейност и подобряване на фирме-ното управление. При това увели-чаването на банковата ефективност само по себе си също не остава ав-тономно от наблюдаваните промени в реалната икономика и най-вече от по-високите темпове на растеж на съвкупното производство.

Второ, след 2002 г. е налице траен превес на коефициента на възвра-щаемост на активите от основна дей-ност над този на възвращаемост на активите, като отражение на факта, че нетният доход от основна дейност на банките е по-висок от нетните им печалби. През 2003 г. Core ROA над-вишава ROA с 0.4 процентни пункта, за следващата 2004 г. превишението достига максималната си стойност от 0.7 процентни пункта, а през 2005 и 2006 г. то се стабилизира на равнище от 0.5 процентни пункта. Пресметнато като относителна ди-намика, средното превишение на коефициента на възвращаемост на активите от основна дейност над този на възвращаемост на активите е средно от порядъка на една четвърт, като в различните години варира от 13 до 30%. Това отново може да се приеме като добър резултат от глед-на точка на взаимодействието меж-ду банките и реалната икономика, тъй като означава и оптимизиране на кредитната дейност и финансира-нето на инвестиционни проекти при други равни условия. В следващите години може да се очаква продължа-ване на съизменчивостта, а в отдел-ни периоди дори постигане на схо-димост между стойностите на двата

анализирани коефициента на въз-вращаемост. По-високите стойности на Core ROA, предвид и по-високата прецизност на този индикатор, мо-гат да се възприемат като позитивна характеристика на ефективността на банковата система. Това на свой ред е свързано и с оптимизиране на кредитната дейност и финансиране-то на инвестиционни проекти, което рефлектира благоприятно върху ди-намиката на реалния сектор.

Направените по-горе базисни до-пускания и заключения за познава-телната същност и ограниченията на коефициента на възвращаемост на активите ще бъдат валидни и ако нетната печалба се съпостави не със средните активи, а с балансовия ка-питал и резерви. От гледна точка на оценката на ефективността изведе-ният по този начин коефициент на възвращаемост на капитала (ROE) има смисъл не толкова на самостоя-телен, а по-скоро на допълващ ROA показател (BE3 = ROE = NP / BCR). При емпиричния анализ на ефектив-ността се проследява поведението и на двата показателя, като се държи сметка за своеобразните колебания в средните активи и в сумата на ка-питала и резервите.

На фигура 1 е видно, че в дина-миката на показателите ROE и ROA има съизменчивост, т.е. изменения-та им са еднопосочни, но с различен размер, проявяващ леки променли-ви тенденции както към сходимост, така и към разходимост. През 2000 г. спадът на двата коефициента е поч-ти еднакъв - около 15%. През след-ващата 2001 г. те нарастват чувстви-телно, но с различни темпове - ROA с над 50%, а ROE - с над 30%, което се дължи на преимущественото нара-стване на балансовия капитал и ре-зервите на банките спрямо средните им активи. През 2002 г. динамиката е почти огледална - почти еднакъв спад и при двата показателя (ROA демонстрира отрицателен темп от 45%, а ROE - малко по-голям - 48%). Отново следва нарастване през 2003 г., но този път то е по-слабо изразе-но при ROA - с малко над 10%, до-като ROE повишава стойността си с 47%. През следващите две години се

наблюдава спад в темповете и при двата показателя - за ROA съответно със 17 и 12%, а за ROE - с 11 и 1%. За 2006 г. растежът им се възстановя-ва отново, но с далеч по-умерени от наблюдаваните преди това темпове - ROA нараства с 5%, а ROE - с 6%. Като цяло в динамиката на всеки от двата показателя има тенденция към алтерниране във времето – години с отрицателни темпове на растеж се редуват с години с положителни темпове, но с постепенно затихва-ща амплитуда. В този смисъл ди-намиката на тези два коефициента излъчва благоприятни за реалната икономика сигнали на балансиране на ефективността и конкуренцията във финансовата среда.

Нормално възниква въпросът какви сигнали за банковата ефек-тивност и връзката му с реалния сектор дават посочените по-горе изменения. Въпреки че на този въ-прос не може да се даде еднозначен отговор, все пак има достатъчно ос-нования да се твърди, че след чувст-вителните колебания в края на ми-налия и началото на настоящия век банковата ефективност през послед-ните години като цяло нараства, но с намаляващи темпове. През 2006 г. има дори известно обръщане на процеса, демонстрирано и от трите прилагани индикатора.

Анализираните дотук коефици-енти на възвращаемост на активи-те, капитала и активите от основна дейност дават известна представа за ефективността както на цялостната дейност на банките, така и за тяхна-та основна дейност. Съобразно целта на настоящото изследване предмет на особен интерес е ефективността на банките в дейността им по пре-образуването на спестяванията в инвестиции. За оценяването на раз-личните аспекти на банковата ефек-тивност, разбирана в тесен смисъл, се въвеждат показатели за лихвен марж, представляващ разлика меж-ду лихвения процент по кредитите и този по депозитите, и разходи за из-дръжка на дейността на банките на равнище банков сектор.

Употребата на лихвения марж (interest margin) като базисен пока-

7бр. 5-6/2009

Банки | Banks

зател за ефективността на банките при изследване на връзката с ико-номическия растеж е обоснована в публикациите на автори като М. Па-гано, Д. Бертелими, А. Вародакис, Р. Кинг, Р. Левин, Т. Бек, А. Демир-гуч-Кунт, М. Наймке, П. Хонохан, А. Окс, Т. Коиву, К. Дракос, и други. Общото разбиране е, че по-силна-та конкуренция в банковия сектор води до сравнително по-малки от-клонения между лихвения процент по кредитите и този по депозити-те, което от своя страна стимулира спестяванията, които могат да бъдат превърнати в кредити, предназначе-ни за инвестиционни проекти в ре-алния сектор.8

При съобразяване с разполагае-мата статистическа информация в настоящата разработка се използ-ват два подхода за представяне на лихвения марж. Първият подход е по-агрегиран и се прилага като уни-версален в повечето от съществува-щите теоретико-емпирични анализи на банковата ефективност. Според него лихвеният марж се получава като процентно съотношение между нетния доход от лихви и средните активи, като и двете величини се отнасят за периода от началото на годината (BE4 = IRM1 = NIR / АА). Така дефиниран, лихвеният марж има смисъл на публикувания от БНБ показател „нетен лихвен доход“ като процент от средните активи. При втория подход лихвеният марж се пресмята като изразено в проценти съотношение на нетния доход от лихви и средните лихвоносни активи от началото на годината и съвпада с публикувания от БНБ показател „не-тен лихвен марж“ (BЕ5 = IRM2 = NIR / АIА). Паралелното проследяване на динамиката на лихвения марж в двата му варианта има свои съдър-жателни доводи, доколкото откло-

нението между тях е показателно за степента, в която активите на бан-ките се насочват към изпълнение на функцията им по преобразуване на спестяванията в инвестиции.

Конкретните стойности на двата лихвени показателя за периода 1999 - 2006 г. са дадени в приложението и са проектирани на фигура 2. Тъй като и двата показателя имат за свой числител нетния доход от лихви, а знаменателите им се различават по нелихвоносните активи на банките, стойностите на IRM1 по дефиниция са по-малки от тези на IRM2.

За краткия период на тяхното от-читане двата „лихвени“ показателя за ефективност на банкирането де-монстрират ясно изразена циклич-ност и очаквана сходимост. Разли-чията между тях се отнасят именно до собствения им темп на растеж, който е реципрочен на разликите в динамиката на средните лихвонос-ни активи и на средните банкови активи като цяло. Разликите между нетния лихвен доход и нетния лихвен марж от началото на тяхното отчита-не през 1999 г. до 2003 г. са по-големи и варират между 1.3 и 1 процентни пункта, като за 1999 и 2003 г. са точ-

8Виж Pagano, M., Financial Markets and Growth. An Overview, European Economic Review, 1993, No.37, p. 613-622; Berthélemy, J.C. and Varoudakis, A., Economic Growth, Convergence Clubs, and the Role of Financial Development, Oxford Economic Papers, 1996, No.48, p. 300-328; King, R. and Levine, R., Finance, Entrepreneurship, and Growth: Theory and Evidence, Journal of Monetary Economics, 1993, No.32, p. 513-542; Demirguc-Kunt, A. and Levine, R., (eds.), Financial Structure and Economic Growth: A Cross-Country Comparison of Banks, Markets, and Development, The MIT Press, 2001, p. 81-140; Neimke, M., Financial Development and Economic Growth in Transition Countries, Institut für Entwicklungsforschung und Entwicklungspolitik der Ruhr-Universität Bochum, 2003, IEE Working Paper, No.173, 35 p.; Honohan, P., Financial Development, Growth and Poverty: How Close are the Links?, in Goodhard, Ch., (ed.), Financial Development and Economic Growth: Explaining the Links, Palgrave Macmillan, London – New York, 2004, p. 1-37; Oks, A., Efficiency of the Financial Intermediaries and Economic Growth in CEEC, University of Tartu, Faculty of Economics and Business Administration, Tartu University Press, 2001, ISSN 1406 - 5967; Koivu, T., Do Efficient Banking Sectors Accelerate Economic Growth in Transition Countries?, Bank of Finland, Institute for Economies in Transition, BOFIT Discussion Papers, 2002, 14 p.; Drakos, K., Assessing the Success of Reform in Transition Banking 10 Years Later: an Interest Margins Analysis, Journal of Policy Modeling, 2003, No.25, p. 309-317.

но по 1.3 процентни пункта. В следва-щия период - 2004-2006 г. разликата между тях се стабилизира като за всяка година е точно 0.7 процентни пункта.

Очертаните разминавания и пос-ледващата им стабилизация са до-бър атестат за самата банкова сис-тема, защото отразяват нарастване на относителния им дял и стабилно структуриране на средните лихво-носни активи като част от средните банкови активи. В крайна сметка сравнителната динамика на нетния лихвен доход и на нетния лихвен марж през последните три анали-зирани години е показателна за по-добряване на кредитната среда за реалната икономика както в посо-ка на относително разширяване на кредитната база, така и в посока на оптимизиране на лихвените про-центи. Доколкото съкращаването на нетния лихвен доход и на нетния лихвен марж проектират в себе си увеличаване на лихвите по депози-тите, те се разглеждат като създа-ващи условия за дългосрочен ико-номически растеж и едновременно с това като носещи потенциал за ограничаване на разрива между ин-

Фигура 2

8 бр. 5-6/2009

Банки | Banks

вестиции и спестявания, както и за намаляване дефицита по текущата сметка на платежния баланс. До сте-пента, в която те са свързани с нама-ляване на лихвите по кредитите, са в състояние да създават условия и за краткосрочно нарастване на съвкуп-ното производство.

Промените в двата показателя имат и негативна страна, състояща се във факта, че стесняването на лихвения марж в банковата систе-ма става на фона на задържане на лихвените проценти по кредитите, включително и на корпоративните кредити за реалната икономика. Ес-тествено е да се очаква банките да се стремят да противодействат на свиването на нетния лихвен доход и нетния лихвен марж, защото при равни други условия това кореспон-дира с размера на банковата печал-ба. Известно доказателство за това противодействие е формираната печалба от банковия сектор за 2007 г., която е най-висока за последни-те десет години, като прирастът й на годишна база възлиза на почти 50%.9 Горната мотивация предпо-лага, че процесът на достигане на средноевропейските нива на лихви по кредитите и депозитите, а като следствие и на нетния лихвен доход и нетния лихвен марж, се очаква да бъде итеративен, противоречив и продължителен. Той може да бъде ускорен посредством интензивното интегриране на българския бизнес в европейската финансова среда и увеличаването на възможностите за получаване на корпоративни креди-ти от банки извън страната.

Положителна оценка за ефектив-ността на банковата система се полу-чава и на база собствената динамика на двата показателя, която е особено силно изразена през последните три

анализирани години.10 Всеки един от двата показателя IRM1 и IRM2 спада с 0.3 процентни пункта през 2005 г. в сравнение с 2004 г. и с 0.2 процент-ни пункта съответно през 2006 г. в сравнение с 2005 г. Това синхронно свиване на нетния лихвен доход и на нетния лихвен марж е израз на засилване на конкуренцията в бан-ковата индустрия. Тя от своя страна при други равни условия трябва да стимулира спестяванията, като по-този начин увеличава кредитната база, включително и в корпоратив-ния сегмент.

Коментираният дотук „лихвен“ показател за банкова ефективност в тесен смисъл не се приема безре-зервно, защото неговите изменения и в двете му форми (IRM1 и IRM2) могат да се дължат на фактори извън конкурентността и ефективността. Основно място сред тези фактори заемат нивото на риск - най-ве-че кредитния и матуритетен риск, специфичният регулаторен режим, равнището на транзакционните раз-ходи, както и направените разходи по текущия мониторинг. Тъй като в емпиричния анализ обособяване-то на свързаните и несвързаните с ефективността въздействия върху лихвения марж е невъзможно, из-ползването само на този марж като единствен измерител на този вари-ант на банкова ефективност може да бъде подвеждащо. Именно това налага въвеждането на следващ по-казател за ефективност, който не е свързан с предишния и не съдържа неговите конкретни недостатъци.

Такъв показател за ефективно банкиране е коефициентът на раз-ходите за издръжка на дейността (overhead costs) на банките. Той се среща в изследванията на Р. Левин, А. Демиргуч-Кунт, Х. Мин, Т. Бек,

Л. Лайвън, М. Наймке и други, като обикновено не се употребява самос-тоятелно, а в комбинация с други из-мерители.11 Според базата, към коя-то се отнасят разходите за издръжка на дейността, в настоящото изложе-ние се съставят два варианта на този показател. В първия му вариант той се изчислява като процентно отно-шение на нелихвените разходи към средните активи от началото на го-дината (BE6 = NIRE1 = NIC / АА), т.е. при същата база, при която се пресмята и първият вариант на лих-вения марж. Във втория му вариант нелихвените разходи се пресмятат в процент от приходите от основ-на дейност от началото на годината (BE7 = NIRE2 = NIC / ECA), което съвпада с публикувания от БНБ по-казател „съотношение или коефи-циент за ефективност“. Доколкото вторият вариант е по-дезагрегиран и представлява директна съпостав-ка на приходи и разходи (макар и в различни разновидности), той се счита за по-точен в сравнение с пър-вия вариант.

Логиката при показателя коефи-циент на разходите за издръжка на дейността е, че по-високата му стой-ност се интерпретира като признак за по-ниска ефективност на банките, и в частност на техния мениджмънт и система на организация. Обратно - по-ниската стойност на показателя традиционно се асоциира с по-висо-ка конкурентност и ефективност на банковия сектор. Тази логика обаче не е безспорна, тъй като едно и също поведение на разходите за издръжка на дейността може да дава различни сигнали за текущата ефективност и потенциала за нейното гарантиране в бъдеще. Така например по-големи-ят размер на тези разходи може да е резултат от направени през текущия

9Виж Българска народна банка, Годишен отчет, 2007, с. 41.10В началото на периода стойностите на нетния лихвен марж са относително високи в сравнителен аспект като през 2000 г. те отстъпват само на тези в Румъния, Албания, Грузия, Беларус и Украйна и превишават съответните стойности за всички останали преходни икономики. Виж Neimke, M., Financial Development and Economic Growth in Transition Countries, Institut fűr Entwicklungsforschung und Entwicklungspolitik der Ruhr-Universität Bochum, IEE Working Paper, 2003, No.173, p. 7.11Виж Levine, R., International Financial Liberalization and Economic Growth, Review of International Economic, 2001, No.9(4), p. 688-702; Demirgüç-Kunt, A., Levine, R. and Min, H., Opening to Foreign Banks: Issues of Stability, Efficiency, and Growth, in Lee, S., (ed.), The Implications of Globalization of World Financial Markets, The Bank of Korea, Seoul, 1998, p. 83-115; Beck, T., Demirguc-Kunt, A. and Levine, R., The Financial Structure Database, in Demirguc-Kunt, A. and Levine, R., (eds.), Financial Structure and Economic Growth: A Cross-Country Comparison of Banks, Markets, and Development, The MIT Press, 2001, p. 17-80; Demirgüç-Kunt, A., Laeven, L. and Levine, R., Regulations, Market Structure, Institutions, and the Cost of Financial Intermediation, Cambridge MA, NBER Working Paper, 2003, No.9890; Neimke, M., Financial Development and Economic Growth in Transition Countries, Institut für Entwicklungsforschung und Entwicklungspolitik der Ruhr-Universität Bochum, 2003, IEE Working Paper, No.173, 35 p.

9бр. 5-6/2009

Банки | Banks

период инвестиции, насочени към подобряване качеството на оказва-ните от банките финансови услуги. Съответно по-ниските нелихвени разходи може да са следствие от по-слаба конкуренция и ограничен раз-мер на инвестициите за подобрява-не на банковите услуги.12

Стойностите и вариациите на тези „нелихвени“ индикатори за банкова ефективност NIRE1 и NIRE2, които съпоставят нелихвените разходи на банките съответно със средните им активи и с приходите им от основна дейност, са представени на фигура 3.13

Положителното в динамиката на първия показател NIRE1 е, че за целия период на неговото отчи-тане и анализиране той проявява тенденция към перманентен спад. Намалението се измерва със стой-ности в интервала между 0.1 и 0.5 процентни пункта, които обаче се изразяват в темпове на годишна ре-дукция от порядъка до малко над 10% поради няколкопроцентните абсолютни стойности на самия по-казател (виж лявата скала на фигура 3). Единствено през 2003 г. индика-торът NIRE1 бележи минимално на-растване с 0.1 процентен пункт, като стойността му се покачва от 4.4% на 4.5%. Промените в коефициента на разходите за издръжка на дейността на банките във формата NIRE1 да-ват допълнителни доказателства за нарастването на ефективността на банковата система, свързана с по-високата й конкурентност. Това оз-начава, че при равни други условия банките подсигуряват ресурсно сво-ята дейност с относително все по-малко средства (с по-малък процент от средните си активи). Последното от своя страна е показателно, че са в ход перманентни процеси на подо-бряване на банковия мениджмънт и на цялостната система на организа-

Фигура 3

ция на дейността им, включително и на посредничеството им към реал-ната икономика.

Вторият „нелихвен“ показател NIRE2 има по-противоречива и ци-клична динамика, която отразява реципрочно промените в приходите от основна дейност, намиращи се в неговия знаменател (виж дясната скала на фигура 3). Забележително-то при този показател е, че като цяло той има низходящ тренд, като през 2007 и началото на 2008 г. спадът му е до ниво от около 50%, което е исторически най-ниско за банкова-та система. Доколкото структурата на приходите е вече стабилизирана като съотношение между нетния лихвен доход и постъпленията от такси и комисиони, формиращи се при депозитно-кредитната дейност на банките, няма основания в крат-ко- и средносрочен хоризонт да се очакват сериозни промени по линия на продуктовата гама и инструмен-тариум на финансово посредничест-во.14 Последното дава индикации за формирането на относително ста-билна и предвидима финансова сре-да за функционирането на реалния сектор.

Същевременно от сравнението

на стойностите на двата показателя става ясно, че те описват различни траектории, тъй като отразяват раз-лични страни на банковата ефектив-ност. Тъй като на теоретично ниво се приема, че вторият показател все пак е по-точен, доколкото съпоставя директно приходи и разходи, емпи-ричните данни за него се приемат за по-значимо отразяващи банковата ефективност. Това на практика оз-начава, че ефективността на банки-те през отделни години намалява, което се потвърждава и от другите групи измерители на ефективността, макар и с определени разминавания в темпорален план.

С известна доза условност като индикатор за ефективност на банко-вия сектор може да се възприеме и съотношението на необслужваните кредити в общия размер на креди-тите за нефинансовите предприятия (ВЕ8 = NPLR = NPL/NFITL). Ана-литичният смисъл е, че по-висока-та стойност на това съотношение е признак за по-ниска ефективност на банковата система. Използването на този показател обаче не е безуслов-но, доколкото той оценява по-скоро качеството на оказваните от банките финансови услуги, отколкото ефек-

12Наред с лихвения марж и коефициента на разходите за издръжка на дейността в отделни изследвания се въвеждат и други показатели за банко-вата ефективност в тесен смисъл. Така например С. Узай и М. Ванини използват за целта съотношението на кредитите към депозитите, размера на кредитите на един зает в сектора, размера на кредитите и депозитите на един зает, добавената стойност на един зает и други. Виж Usai, S. and Vannini, M., Financial Development and Economic Growth. Evidence from a Panel of Italian Regions, Università di Sassari e CRENoS, 1999.13Конкретната цифрова динамика на NIRE1 и NIRE2 за периода 1999 – 2006 г. се съдържат в приложението, а самите те са експонирани на двете скали на фигура 3.14Виж Банките в България, БНБ, януари – март 2008, с. 11. Според изследването на А. Окс, отнасящо се за периода 1994-1998 г., аналогичният по-казател за България, отнасящ се за всички кредити, отрежда на страната място в златната среда на страните от Централна и Източна Европа, наред с Полша, Словения и Хърватия. Виж Oks, A., Efficiency of the Financial Intermediaries and Economic Growth in CEEC, University of Tartu, Faculty of Economics and Business Administration, Tartu University Press, 2001, p. 19.

10 бр. 5-6/2009

Банки | Banks

тивността на тяхната дейност. Като осъзнава това несъвършенство на показателя, А. Окс разглежда от-носителния дял на необслужваните кредити не просто като измерител на финансовото развитие, а като предпоставка, влияеща върху вида на зависимостта между финансово-то развитие и икономическия рас-теж.15 Въпреки че този подход е из-веден при извършване на сравнения между различни страни, той може да бъде приложен и при анализ на си-туацията в отделна страна. За целта той трябва да бъде трансформиран по начин, който да обхваща данните в динамика и да позволява съпостав-ка между промените в относителния дял на необслужваните кредити и зависимостта между финансовия и реалния сектор през конкретни вре-меви интервали.

Последният показател се отли-чава с най-голяма динамичност от всички разглеждани досега индика-тори (виж фигура 3). Фактически данните за коефициента на необ-служваните кредити на нефинансо-вите предприятия покриват целия период след 1991 г. Но доколкото за периода 1991-1998 г. показателят NPLR включва съмнителни кредити от група „Б“ и безнадеждни кредити, като при това са прилагани и раз-лични в сравнение с последващия период принципи на счетоводно от-читане, се получава неконсистент-ност на индикатора в този и пос-ледващия период. Това състояние се засилва още повече и от факта, че в данните за 1996 и 1997 г. отсъства информация за коментирания пока-

зател за банките с отнет лиценз, но с неприключили дела за обявяване в несъстоятелност, което особено в годишните данни за 1996 г. (година-та на големите финансови фалити) може да доведе до редица подвежда-щи или откровено неверни изводи.

По описаните причини данните до 1998 г. не са дадени в таблицата, а последващият анализ на показате-ля NPLR е за периода след 1998 г. В този период той бележи непрекъс-нат, отначало ускорен, а впослед-ствие постепенно затихващ спад, който започва от 15.6% през 1999 г. и се стабилизира на ниво малко над 2% през последните няколко годи-ни. Макар че върху този индикатор оказват въздействие много фактори, свързани с реалната икономика и с цялостната външноикономическа среда, които са екзогенни спрямо основната банкова дейност, негова-та динамика е сигурен индикатор за качеството на оказваните от банките финансови услуги в корпоративния сегмент. През 2007 г. стойността на коефициента на необслужваните кредити на нефинансовите предпри-ятия достигна най-ниско историче-ско ниво от 2.17%, което само по себе си може да се интерпретира като много добра характеристика освен за ефективността на банковата система, така и за функционирането на реал-ната икономика. Допълнителен ста-билизиращ фактор за гарантиране на позитивната динамика на показателя NPLR е и валутната структура на кре-дитните експозиции на нефинансо-вите предприятия, в която близо две трети от взетите кредити са в евро

(за сравнение евровият компонент в експозициите на дребно е само една пета).16 Сравнително ниските нива на показателя за необслужвани кредити през последните години не могат да се приемат като предопределени за бъдещи периоди, доколкото евенту-ални външни или вътрешни шокове могат да повишат дела на необслуж-ваните корпоративни кредити. Още повече, че банковата система като цяло все още не разполага с доста-тъчно възможности за компенсиране на евентуална по-силна редукция в обслужването на кредити от корпо-ративни клиенти.

Извършеният в настоящата раз-работка емпиричен анализ очертава основните насоки в ефективността на банковата система в България. От комплексното разглеждане на кон-кретните данни за всички прилага-ни показатели става ясно, че за ана-лизирания период тази ефективност има отчетливо проявен възходящ тренд. През отделни години на на-блюдавания период обаче, какъвто според повечето показатели е случа-ят с 2003 г., нивото на ефективност на банковата система намалява, без това да означава видоизменяне на общата закономерност. Същевре-менно се наблюдават положителни тенденции във взаимосвързаността между ефективността на банковата система и динамиката на реалната икономика и се откроява двупосочно положително взаимодействие меж-ду ефективността, с която банките изпълняват основните си функции, и икономическия растеж.

15Виж Oks, A., Efficiency of the Financial Intermediaries and Economic Growth in CEEC, University of Tartu, Faculty of Economics and Business Administration, Tartu University Press, ISSN 1406 – 5967, 2001.16Виж Българска народна банка, Годишен отчет, 2007, с. 39.

Приложение: Показатели за ефективност на банковата система

13бр. 5-6/2009

бdkur | Banks

Установяване на модерна система за гарантиране на влоговете в БългарияВенцислав Аспарухов, експерт в отдел „Международни отношения“, БНБ

Ventsislav Asparuhov, expert in “International Relations Department“, Bulgarian National Bank

Establishing of a modern deposit guarantee system in Bulgaria

The current research paper pres-ents the development of the na-

tional legislation, the existing prac-tices, and the new tendencies in the area of depositors’ protection, as it explains the establishment, develop-ment, and optimization of the deposit guarantee system in Bulgaria. The deposit guarantee schemes have a key role for ensuring of the safety for sav-ings of the depositors and the busi-ness and for guaranteeing stability of the financial market. Subsequently this publication analyses the differ-ent definitions that exist for the term „deposit„ in the Bulgarian legislation. Finally, the paper describes the devel-opment of the EU regulation frame-work concerning the deposit guaran-tee schemes and its revision with the new Directive 2009/14/EC of the Eu-ropean Parliament and of the Council of 11 March 2009 amending Direc-tive 94/19/EC on deposit-guarantee schemes as regards the coverage level and the payout delay. The paper pres-ents the amendments that have been made in the Bulgarian legislation in order to reach a full harmonization with the requirements of the direc-tive. The Bulgarian legal framework that concerns the deposit guarantee system was optimized by the new amendments that made it a modern

and effective one. The end of the pub-lication presents some issues that will be discussed in the EU, focusing on the flaws and problems of the current deposit guarantee schemes.

Конструирането на социално ефективни и оптимално функцио-ниращи механизми за гарантиране на стабилност на банковата система изисква уреждането на справедлива и ефективна система за гарантиране на основната част от спестяванията на гражданите в условия на неблаго-приятно развитие на икономиката. Установяването на работещи схеми за гарантиране на депозитите е съ-ществен елемент за поддържане на доверието в банковата система, ко-ето осигурява и цялостна финансова стабилност на пазара.

В исторически аспект въвеждане-то на модерни системи за гарантира-не на депозитите започва в Европа и САЩ след Световната икономиче-ска криза от 1933 г, когато огромен брой банки в Северна Америка и Европа изпадат в несъстоятелност. В този период започва да се обсъжда възможността рискът при фалит на банка да не се понася изцяло от вло-

жителите, а да се премине към систе-ма за разпределение на риска – меж-ду банковата общност, държавата и вложителите. След вълна от масови фалити в САЩ в периода 1920 – 1930 г. (около 4000 банки фалират) и растяща инфлация, унищожаваща спестяванията на вложителите, пре-зидентът Франклин Рузвелт приема Закон за банките на 16 юни 1933 г., с който е създадена Федералната кор-порация за депозитно застраховане (FDIC), целяща да поддържа ста-билността и общественото доверие в националната финансова система. Корпорацията предприема мерки за превенция, надзор и управление на рисковете, свързани с гарантиране на депозитите, и осигурява пови-шено гарантираното равнище на покритие към настоящия момент от 250 хил. долара на един вложи-тел в една банка. Този размер ще се запази до 31 декември 2013 г., а от 1 януари 2014 г. следва да се върне стандартното ниво на покритие от 100 хил. долара.

Въвеждане на модерна систе-ма за гарантиране на влоговете в България

Идеята за въвеждане на правила и процедури за защита на вложите-лите се поражда в условията на на-

Банки | Banks

14 бр. 5-6/2009

зряващата финансова нестабилност в България в средата на 90-те годи-ни и се оказа обективно необходима за стабилизиране на банковата сис-тема в условията на висока степен на финансова нестабилност, характе-ризирана като „системна финансова криза“ през 1996 г. При преглед на данните за последното тримесечие на 1995 г. се забелязва засилено „бяг-ство“ на вложителите от банките. Действащата по това време държав-на гаранция върху банковите влого-ве се оказва неспособна да реагира в условията на икономическа криза, показвайки нуждата от въвеждане на по-модерна система, в която да участват и самите банки. Масовото изтегляне на депозити в този период принуждава държавата да предпри-еме спешни законодателни мерки за гарантиране на влоговете. Приета е Наредба №1 от 21 декември 1995 г. за гарантиране на влоговете в бан-ките (ДВ, бр.6 от 1996 г.), с която е уредено създаването и действието на система за гарантиране на влого-вете на физически лица в банките, размерите, до които тези влогове са гарантирани, както и условията и редът за изплащане на влогове до гарантирания размер. Гарантирано-то покритие на влоговете, в случай че банка не е в състояние да изпла-ща задълженията си към вложите-лите, е до 250 лв.

Социално-икономическите усло-вия, както и назряващата криза в този период налагат приемането на правила и процедури на законово ниво. През 1996 г. Народното съ-брание приема Закон за държавна защита на влогове и сметки в тър-говски банки, за които БНБ е поис-кала откриване на производство по несъстоятелност (ДВ, бр. 46 от 1996 г.), с който са определени редът и условията за държавна защита на влоговете на граждани и нефинан-сови фирми. Законът предвижда 100% гаранция за нетните влогове на населението и 50% гаранция на нетните влогове на фирмите незави-симо от вида на валутата, в която са деноминирани. ЗДЗВСТБ не съдър-жа точно определен срок за достъп на вложителите до гарантираните

им влогове, тъй като за граждани-те законът определя 30 дни след решението на съда за обявяване в несъстоятелност, а за фирмите - 60 дни. За влоговете в конвертируема валута на граждани законът пред-вижда допълнително ограничаване на достъпа в случай, когато се иска изплащането му в оригинална ва-лута. На практика изплащането на влогове на граждани в оригинална валута не може да приключи за по-малко от две години след решението на съда за обявяване в несъстоятел-ност на дадена банка. Със закона е създаден специален фонд за дър-жавна защита на влогове и сметки на физически и юридически лица в банки, управляван от министъра на финансите. Въпреки приемането на този закон отливът на вложителите през втората половина на 1996 г. не е стабилизиран. Реално процесът на изтегляне на депозити от бан-ките продължава до приемането на стратегията за преструктуриране на финансовата система в началото на 1997 г. и въвеждането на паричен съвет от 1 юли 1997 г.

Функционирането на системата за гарантиране на влогове в услови-ята на икономическа криза показа редица нейни недостатъци, поради което през 1998 г. ЗДЗВСТБ е от-менен от сега действащия Закон за гарантиране на влоговете в банките (ЗГВБ) (ДВ, бр. 49 от 29 април 1998 г.). ЗГВБ въвежда модерна система за защита на вложителите, която допълва режима на действащия по това време Закон за банките (ДВ, бр. 52 от 01.07.1997 г.). Законът има силно изразен защитен характер, тъй като цели да защити интересите на вложителите, в случай че кредит-на институция изпадне в несъстоя-телност, но също така и да осигури стабилност на цялата банкова сис-тема. ЗГВБ също така е устройствен за една специализирана институция, каквато е Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ). Цел и основна роля на ФГВБ е да създава доверие в банковата система, въпре-ки че по същество фондът си остава механизъм за превенция, чрез който държавата разполага с възможност

да се намесва предварително на фи-нансовия пазар, за да не допусне фа-лит на големи банки.

При приемането на ЗГВБ са въ-ведени редица от изискванията на Директива 94/19/ЕО на Европей-ския парламент и на Европейския съвет от 30 май 1994 г. относно схе-мите за гарантиране на депозити, въпреки че като страна кандидат за членство в ЕС България все още не е задължена да хармонизира своето законодателство с това на общност-та. В предприсъединителния пери-од е установен подход за поетапно повишаване на гарантирания раз-мер по влоговете до установеното ниво в ЕС – 20 000 евро. Със ЗГВБ от 1998 г. е предвидено ниво на по-критие от 10 000 лв. с механизъм за co-insurance – ограничаване на по-критието по влоговете до определен процент, при който определена част от загубите се понасят от вложите-лите. Поради конкретната икономи-ческа ситуация в България ниският среден размер на влоговете и все още неизградената система за га-рантиране на влогове са предвидено покритие за сумите до 2 хиляди лева - 95 на сто от гарантирания размер, а за горницата над 2 хил. лв. - 80 на сто, но не повече от 5 хил. лв. Меха-низмът на co-insurance е запазен до 2001 г., когато с промени в закона от 18.12.2001 г. той е премахнат и е осигурен гарантиран размер на вло-говете от 10 000 лв. Повишаването на размера е възможно заради ста-билизирането на банковата система, осъществявания стриктен надзор от БНБ и възможността за натрупва-не на средства във ФГВБ, които да обезпечат реалното изплащане на га-рантираните влогове. С промени на ЗГВБ от 20.12.2002 г. гарантираният размер е повишен на 15 000 лв., а през 2005 г. достига ниво от 25 000 лв. Това поетапно повишаване (на три етапа) се оказва ефективно, тъй като позво-лява ФГВБ да се изгради като орган, способен да изплаща гарантираните средства в случай на фалит на банка. Преди присъединяването към ЕС в края на 2006 г. е гарантирано по-критие от 40 000 лв. в съответствие с изискванията на директивата.

15бр. 5-6/2009

Банки | Banks

В приетия през 1998 г. ЗГВБ е предвидено той да се прилага за всички банки и чуждестранни кло-нове, които са получили по устано-вения в закона ред разрешение да приемат влогове. Законът осигурява изплащане на сумите по влоговете на едно лице в една банка както на физически, така и на юридически лица до гарантирания размер. В действителност тази система насър-чава вложителите да разпределят големите по размер влогове в раз-лични банки. Със закона е уредена структурата и функциите на ФГВБ, начините за неговото финансиране – встъпителни и годишни премий-ни вноски от банките, доходи от ин-вестиране на набраните във ФГВБ средства, получени от фонда суми от имуществото при суброгация, както и от други източници (заеми, даре-ния, чуждестранна помощ и други).

Понятие за влогПри разглеждане на въпросите,

свързани с гарантирането на влого-вете, е необходимо преди всичко да бъде изяснено от терминологична гледна точка какво следва да се раз-бира под понятието паричен влог.

Договорът за обикновен влог е уреден в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) (чл. 250 – 257). Съгласно него „с договора за влог влогодателят предава движима вещ на влогоприемателя, който я полу-чава със задължение да я пази и вър-не“. При този вид договор обаче на влогоприемателя не се позволява да си служи с вложената вещ. Както се изтъква в литературата „при такъв влог за заместими (родови) вещи, особено на пари, това би означава-ло имобилизиране на тия блага, из-важдането им от обращение, тяхно-то замразяване“ (проф. Кожухаров, Ал. Облигационно право. Отделни видове облигационни отношения).

Подходящо решение в съществу-ващата правна уредба е намерено в чл. 257 от ЗЗД, където е предвидена разновидност на договора за влог – договор за неправилен влог, при който влогоприемателят придобива право на разпореждане върху при-

етите вещи и се задължава да върне по-късно „вещи от същия вид, ко-личество и качество“. В съдебната практика е възприето становище-то, че договорът за банков паричен влог по своята правна същност е разновидност на договора за непра-вилен влог по смисъла на чл. 257 от ЗЗД (Решение №214 от 23.03.2004 г. на ВАС по гр. дело №2606/2002 г., публ. в сп. „Пазар и право“ бр. 6/2004. стр. 30).

При определяне на понятието за влог следва да бъдат разгледани и източниците на търговското право, където понятието за „влог“ е изрично определено. Паричният влог е уреден в чл. 421, ал. 1, съгласно който „при паричен влог банката дължи парич-ната сума на влогодателя в същата валута и размер, както и уговорената лихва“. За разлика от обикновения банков влог, уреден в чл. 420, ал. 1 от ТЗ, при който банката се задължава да пази предадените й индивидуално определени вещи, без да има право да си служи тях, при договора за паричен банков влог банката придобива право да се разпорежда с вложените пари. Както често се среща в теорията дого-ворът за банков влог по своята правна природа е разновидност на договора за неправилен влог (чл. 257 от ЗЗД).

С влезлия в сила от 1 януари 2007 г. Закон за кредитните институции (ДВ, бр. 59 от 21.07.2006 г.) се по-яснява, че една банка се характери-зира като юридическо лице, което извършва публично влогонабиране и публично кредитиране. Под вло-гонабиране по смисъла на закона следва да се разбира публично при-вличане на влогове или други въз-становими средства от повече от 30 лица, които не са банки или дру-ги институционални инвеститори. Влогонабирането спада към катего-рията „изключителна банкова дей-ност“, допустима за осъществяване единствено от банките. В §1, ал. 1, т. 2 от ЗКИ понятието за влог е кон-кретизирано, като за влог се приема всяка сума, получена със задълже-ние за връщане. Законът изрично посочва какво не се включва в поня-тието за банков влог – сума, дадена като заем от банка; като отметнина

или задатък, осигуряващи изпълне-нието по търговска или друга сделка; като авансово плащане по договор за продажба или за извършване на услуга или друга дейност и подлежа-ща на връщане при неизпълнение на договора; или сума, дадена за други цели в случаи, определени от БНБ.

За целите на системата за гаран-тиране на влоговете и изплаща-нето на гарантираните размери от ФГВБ обаче дефиницията за влог, възприета от ЗКИ, не е достатъчна. Ето защо ЗГВБ въвежда свое опре-деление за влог. Съгласно §1, т. 1 от допълнителните му разпоредби под „влог“ по смисъла на този закон се разбират „парични средства по бан-кова сметка независимо от нейния вид, открита на името на едно или повече лица, или кредитни салда, произтичащи от временни положе-ния в резултат на обичайни банкови сделки, които парични средства или кредитни салда банката е длъжна да плати обратно на вложителя съглас-но приложимите законови и дого-ворни условия.

В рамките на ЕС понятието депо-зит се използва широко за парични-те средства, които клиент е поверил на банка при определени лихвени условия и с които само той може да се разпорежда. Директива 94/19/ЕО съдържа текст, който определя твърде общо обхвата на дефиниция, без да посочва изчерпателно какво точно се включва в нея. Липсата на конкретна дефиниция в европей-ския акт създава практически про-блеми при нейното транспониране в различните национални законода-телства, създавайки неяснота относ-но обхвата на понятието депозит. В едни държави то включва депо-зитите както на физически, така и юридически лица, докато в други корпоративните депозити остават изключени от схемите за гарантира-не на депозити. В България поняти-ето депозит се използва в по-широк смисъл от понятието влог, тъй като според установените разбирания в него се включват и спестовните влогове. На ниво ЕС не се прави по-добно разграничение и понятието депозит, използвано за целите на

Банки | Banks

16 бр. 5-6/2009

директивите, обхваща всички вло-гове, без изрично изключените от обхвата хипотези.

Към настоящия момент норма-тивната уредба на системата за га-рантиране на влоговете в България се допълва от Закона за кредитните институции, Закона за банковата несъстоятелност и Наредба № 23 за условията и реда за изплащане на суми по влогове в банка с отнет ли-ценз до гарантирания размер, която урежда процедурата по изплащане на гарантираните размери по влого-вете, след като БНБ отнеме лиценза за извършване на банкова дейност.

необходимост от приемане на нова директива относно схемите за гарантиране на депозити

За ЕС защитата на влоговете е съ-ществен елемент от изграждането и осигуряването на ефективно функ-циониращ вътрешен пазар, а също и задължително допълнение към сис-темата за надзор на кредитни инсти-туции предвид солидарността, която тя създава между всички институции на даден финансов пазар в случай на фалит на някоя от тях. С Директива 94/19/ЕО относно схемите за гаран-тиране на депозити е хармонизирана правната рамка в държавите членки относно схемите за гарантиране на депозити при банков фалит. Пред-назначението на директивата е да осигури минимално ниво на защита на депозитите в общността, както и ефективен механизъм за превенция на ситуации, които биха възник-нали в резултат на масово изтегля-не на банкови депозити не само от кредитна институция в затруднение, но също така и от стабилни инсти-туции след загуба на доверието на вложителите в стабилността на бан-ковата система. В края на 2006 г. Ев-ропейската комисия преразглежда съществуващите правила и очертава редица области, където смята, че мо-гат да бъдат направени подобрения (COM (2006) 729 – Communication from the Commission to the European Parliament and the Council) concerning the review of Directive 94/19/EC on Deposit Guarantee Schemes), без оба-

че да се предлагат законодателни промени. При последвалите сътре-сения на финансовите пазари през 2007 и 2008 г., прераснали в светов-на финансова криза, комисията при-ема за необходимо да преразгледа и оптимизира хармонизираната регу-латорна рамка в общността.

На 15 октомври 2008 г. Европей-ската комисия публикува Предложе-ние за директива за изменение на Ди-ректива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозитите по отношение на гарантирания размер и срока за изплащане. В рамките на два месеца, след проведен сериозен диалог и обсъждания както в Съве-та, така и в Европейския парламент, е постигнат компромисен вариант на директивата с 26 поправки. На 11 март 2009 г. ЕС осъществява оч-акваната ревизия, като приема Ди-ректива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозити по отношение на гарантирания раз-мер и срока за изплащане. Целта е да се укрепи финансовата стабилност в ЕС, като се предоставят по-високи гаранции за защита на значителна част от спестяванията на граждани-те на ЕС и да се запази доверието в европейската финансова система. Промяната е наложена също така и от здравата икономическа логика, съгласно която вложителите внасят парите си в банка, водени от обеща-нието за доходност и сигурност. До-като доходността се определя на па-зарен принцип, сигурността зависи от въведената регулация на пазара, от поведението на участващите аг-енти и от стриктния надзор. Именно чрез механизма на уреждане на по-стриктна регулация ЕС цели да оси-гури стабилност и да гарантира сигур-ност във финансовия сектор. С новата директива се подобрява механизмът за изплащане на гарантираните суми по депозитите, улеснява се достъпът до информация от страна на вложи-телите, намаляват се сроковете за из-плащане на гарантираните размери и се насърчава сътрудничеството и об-менът на данни между системите за гарантиране на депозити в ЕС.

Хармонизиране на ЗГВБ с нова-та директива

Със Закона за изменение и допъл-нение на действащия Закон за гаран-тиране на влоговете в банките (ДВ, бр. 44 от 12.06.2009 г.) са предприе-ти необходимите промени в нашето законодателство, за да бъде изцяло хармонизирано с новата Директива 2009/14/ЕО. Основните нови мо-менти са следните:

Намаляване на срока за изпла-щане

ЕС лансира концепцията за нама-ляване на сроковете в директивата като мярка, която да гарантира по-бърз достъп на вложителите до га-рантираните от схемите суми. С но-вата директива са намалени срокът, в който следва да започне изпла-щането на гарантираните размери, както и срокът за вземане на реше-ние за обявяване на дадена кредитна институция в неплатежоспособност.

Първата ключова област, в ко-ято се внасят изменения, е срокът, в който следва да започне изпла-щането на гарантираните размери. Съгласно изискванията на старата директива срокът за започване на изплащане е 3 месеца с възможност за удължаване при изключителни обстоятелства и в специални слу-чаи до два пъти с не повече от три месеца. В тези случаи срокът за за-почване на изплащане можеше да достигне до 9 месеца, което не от-говаряше на променената финан-сова обстановка и на интересите на вложителите, които биха могли да имат финансови затруднения в мно-го по-кратък срок. Новата Директи-ва 2009/14/ЕО намали значително срока за започване на изплащането на гарантираните размери по влого-вете на 20 работни дни. В интерес на бързото изплащане първоначалното предложение на Европейската коми-сия предвижда дори още по-кратък срок - изплащане в рамките на мак-симум 3 дни. След обсъждане в ЕС е прието, че подобно предложение не е реалистично от гледна точка на го-товността на схемите, поради което е отхвърлено.

Намаляването на максималния

17бр. 5-6/2009

Евроинтеграция | Eurointegration

срок за започване на изплащането в директивата наложи намаляване в ЗФВБ на срока, в който ФГВБ след-ва да започне да изплаща на вложи-телите гарантирания размер по вло-говете в банка с отнет лиценз от 45 дни на 20 работни дни. Тази мярка допринесе за осигуряване на по-бърз достъп до финансови средства на гражданите и бизнеса. Промя-ната в общия срок наложи да бъде намален и срокът за оповестяване в най-малко два централни еже-дневника на деня, от който започва изплащането на гарантираните вло-гове, както и банката, чрез която ще се извършват тези плащания, от 15 дни от получаване на информацията за гарантираните влогове съгласно действащия закон на не повече от 7 работни дни преди започване на из-плащането на суми от ФГВБ. Въве-дена е възможност при възникване-то на изключителни обстоятелства, които обективно възпрепятстват започването на изплащане на суми от ФГВБ, срокът да бъде удължен с до 10 работни дни. С тази мярка се осигурява възможност ФГВБ да реагира в спешни случаи, когато за-почването на изплащането е възпре-пятствано по независещи от него об-стоятелства като например наличие на проблем в информационната сис-тема на ФГВБ или на обслужващата банка, непредоставяне на пълна ин-формация от синдика, ликвидатора или квестора и други подобни.

Втората ключова област се от-нася до намаляването на срока за вземане на решение за обявяване на дадена кредитна институция в не-платежоспособност. Според новата директива изплащането на гаран-тираните размери следва да започне не по-късно от 5 работни дни, след като компетентните органи са уста-новили, че дадена кредитна инсти-туция е неспособна за момента по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплаща депозити, които са дължи-ми и изискуеми. Вземането на ре-шение от страна на компетентния орган досега можеше да отнеме до 21 дни след първоначалното устано-вяване на невъзможност на кредит-

на институция да изплаща влогове. Намаляването на този срок ще оси-гури значително по-бърз достъп на вложителите до гарантираните от схемата размери.

В съответствие с установения от директивата общ срок в ЕС, със ЗИД-а на ЗГВБ е съкратен срокът за вземане на решение за това, че дадена кредитна институция не е способна да изплаща депозити, в резултат на което БНБ отнема из-дадения лиценз за извършване на банкова дейност, от 14 дни съгласно общата процедура, предвидена в чл. 57 от Административно-процесуал-ния кодекс (АПК), на 5 работни дни. Законът за кредитните институции предвижда, че този срок започва, след като дадена банка не изпъл-нява повече от 7 работни дни свое изискуемо парично задължение, ако това е пряко свързано с финансово-то състояние на банката и по пре-ценка на БНБ не може да се очаква изплащане на изискуемите парични задължения или е установено, че собственият й капитал е отрицател-на величина.

Тъй като директивата допуска по-късното въвеждане в национални-те законодателства на сроковете за вземане на решение за отнемане на лиценз и за изплащане на гаранти-раните суми от ФГВБ, както и пред-вид необходимостта от адаптиране към новата нормативна база и кори-гиране на процедурите за изплащане във ФГВБ, е прието тези срокове да влязат в сила от 1 септември 2009 г.

Увеличаване на минималния гарантиран размер на влоговете

Минимално задължителното рав-нище на покритие на влоговете от 20 хил. евро по старата директива не съответстваше на повишения среден размер на влоговете на гражданите на ЕС (около 30 хил. евро). Според оценка на Европейската комисия под режима на старата директива са били обхванати едва 65% от влоговете. С предложения нов размер се прогно-зира покритие от 80% (50 000 евро) и 90% (100 000 евро) от влоговете.

Директивата увеличава минимал-ния гарантиран размер от 20 хил. на 50 хил. евро и предлага гарантиран

размер от 100 хил. евро, чието вли-зане в сила предстои от 31 декември 2010 г., освен ако в очаквания до края на т.г. доклад на Европейската коми-сия не бъде установено, че подобно увеличение и хармонизация не са подходящи и не са осъществими от финансова гледна точка за всич-ки държави членки. Към момента този въпрос е дискусионен. Очаква се до края на годината Европейска-та комисия да обсъди възможност-та за повишаване на гарантирания размер, както и за установяване на максимална хармонизация, задъл-жителна за всички държави членки, без възможност да се отклоняват от нея.

Минимално гарантираното рав-нище на покритие в България е уве-личено, преди директивата да влезе в сила. С изменението от 14. 11. 2008 г., ДВ, бр. 98 2008 г., ФГВБ гарантира пълно изплащане на влоговете на физическите и юридическите лица в размер до 100 хил. лева, включител-но лихвите, начислени към датата на отнемане на лиценза на банка. Три-месечната статистика на БНБ показ-ва, че веднага след увеличаване на минимално гарантирания размер обемът на влоговете, които попадат извън неговия обхват, е намалял от 18 005 576 на 13 652 123, а броят на непокритите влогове се е понижил 3 пъти. Осигуреното значително по-широко покритие на влоговете ще гарантира финансовата стабилност на кредитните институции, като им осигури пряк достъп до „свеж“ фи-нансов ресурс, необходим за осъ-ществяването на тяхната дейност.

В обсега на защита са включени всички влогове, независимо дали са в левове или в чуждестранна ва-лута, а изплащането се осъществя-ва единствено в левове. При влог в чуждестранна валута на вложителя се изплаща левовата равностойност на гарантирания размер на влога по курса на БНБ в началния ден за из-плащане на гаранцията.

Клоновете на всички банки в Бъл-гария, с изключение на три от тях, се гарантират от ФГВБ. Затруднения възникват с клонове на банки, кои-то участват в система за гарантиране

Банки | Banks

18 бр. 5-6/2009

на депозити на държавата, където е тяхната централа, когато нивото на покритие в тази държава е по-висо-ко, отколкото установеното в Бъл-гария. Такъв е случаят с Алфа банк, използваща активно в своите рекла-ми предимството, което и предоста-вя по-високият гарантиран размер от 100 хил. евро по гръцката систе-ма, като предлага на клиентите си по-голяма сигурност. Въпреки това у нас не се наблюдава „отлив“ на вложители от българските клонове в полза на чуждестранните клонове на кредитни институции, които оси-гуряват по-висок гарантиран раз-мер. През първото тримесечие на 2009 г. общият брой на депозитите в България съгласно статистиката на БНБ достигна 12.850 млн. броя, което представлява годишен темп на прираст от 5.6%. Размерът им e 34.609 млрд. лева, което предста-влява нарастване с 5.8% на годишна база. През март 2009 г. броят и раз-мерът на тези депозити спрямо края на предходното тримесечие намаля съответно с 2.3% и с 2.2%. Лекият спад се дължи на влошеното иконо-мическо състояние в България през този период.

Отпадане на възможността за т.нар. co-insurance

Друга ключова област, която ди-рективата засяга, е отпадането на възможността за т.нар. co-insurance - ограничаване на покритието по де-позитите до определен процент. По силата на Директива 94/19/ЕО дър-жавите членки могат да ограничават гарантираното покритие на депози-тите до 90 % от размера им. По този начин е възможно до 10% от загу-бите да бъдат понесени от вложи-телите. Фактът, че известна част от депозитите остава негарантирана, предизвикваше несигурност. С но-вата директива се осигурява пъл-ното изплащане на гарантирания размер на депозитите, което следва да допринесе за по-голяма сигур-ност сред вложителите за спестява-нията им. В българското законода-телство влоговете се изплащаха в пълния си размер без възможност за co-insurance.

Насърчаване на трансгранич-

ното сътрудничествоСхемите за гарантиране на депо-

зити обхващат не само вложители в държавата членка, в която банка-та е получила разрешение за осъ-ществяване на дейност (държава по произход), но и вложители в клон на банката в друга държава член-ка (приемаща държава). Допусти-мо е присъединяване на клона към местната схема, когато приемащата държава членка предлага по-висок гарантиран размер, за да може да е конкурентен и да предложи същия гарантиран размер както банките в приемащата държава. Подобни присъединявания пораждат спо-рове коя схема следва да изплаща гарантираните размери и до какъв размер. За да гарантира бързо из-плащане на гарантираните размери и да се улесни присъединяването до по-високия гарантиран размер на депозитите в приемащата държава (topping up), ЕС въведе общо задъл-жение за взаимно сътрудничество между схемите за гарантиране на де-позити в държавите членки. Текстът на директивата предвижда задълже-ние, без да урежда ясен механизъм как ще се осъществява това сътруд-ничество и без да изисква осъщест-вяването на контрол за неговото изпълнение. Въпреки важната роля на сътрудничеството между схемите текстът на директивата е пожелате-лен, без конкретни изисквания към държавите членки. С изменението на ЗГВБ е въведено задължение за ФГВБ да си сътрудничи с органите на съответната чуждестранна систе-ма за гарантиране на депозити.

Информационни задълженияВ съответствие с възприетата от

ЕС през последните години концеп-ция за повишаване на информаци-онната осведоменост на потребите-лите на финансови услуги в новата директива са предвидени информа-ционни задължения за влогопри-емателите. Разширен е обхватът на информацията, която кредитните институции са длъжни да предоста-вят на съществуващите и потенциал-ните си вложители – приложимата система за гарантиране на депозити, размера, до който са гарантирани, и

компетентния орган, който следва да изплаща сумите. Задължително става посочването на депозитите, които не са гарантирани. Предви-ден е и общ текст, въвеждащ общо-то изискване за предоставяне на информацията по разбираем за по-требителите начин. В съответствие с директивата в ЗГВБ е въведено задължение за посочване на необхо-димата информация, както в общи условия по предлаганите влогове на кредитните институции, така и в съ-ответните договори. Подобряването на информационната осведоменост на потребителите цели да осигури по-голяма прозрачност при предос-тавянето на финансови услуги.

Въпреки че схемите за гарантира-не на депозити са предназначени да се намесват веднага след като депо-зитите станат дължими и изискуеми и съответната кредитна институция е неспособна за момента да изплати депозитите поради причини, които са пряко свързани с нейното финан-сово състояние, не трябва да се за-бравя, че те имат роля и за осигуря-ване на защита при едно нормално функциониране на банковата общ-ност. Установените системи създа-ват доверие в банковата система и допринасят за нейното оптимално и социално ефективно функциони-ране. Чрез провеждането на сис-темни стрес тестове на кредитните институции схемите осигуряват ме-ханизъм за предварителна намеса на държавата, за да не допусне фа-лита на големи банки. С промените в ЗГВБ е въведено ново задължение за ФГВБ - да осъществява регуляр-ни стрес тестове на своята система, включително и в случай на уведомя-ване от страна на централната банка за проблем в кредитна институция, който би могъл да доведе до задей-стване на системата за гарантиране на влоговете. Реални стрес тестове на системата за гарантиране на вло-гове в България ще бъдат проведени за пръв път, което изисква ФГВБ да осъществи необходимата информа-ционна и техническа подготовка.

Текстът на директивата, въвеж-дащ изискването за провеждането на стрес тестове, е твърде общ и по-

19бр. 5-6/2009

Банки | Banks

ставя редица въпроси. В него не се посочва механизмът, по който ще се извършват тестовете, не е пред-видена единна методика за тяхното осъществяване, не се посочва на ка-къв период следва да се провеждат, не се изяснява за какви цели ще се използва събраната информация, ще бъде ли тази информация пуб-лично оповестява и т.н. Всички тези въпроси са оставени на преценката на националния законодател, което създава опасност за възникване на различия в държавите членки. Осъ-ществяването на ефективни стрес тестове изисква внимателна прецен-ка за определяне на информацията, която следва да бъде събирана от ФГВБ, както и разработването на специализиран софтуер за нейната обработка и съхранение.

Промени в наредба № 23 за ус-ловията и реда за изплащане на суми по влогове в банка с отнет лиценз до гарантирания размер

Промените в ЗГВБ, въвеждащи по-кратки срокове за изплащане на гарантираните размери по влогове-те, налагат изменение на Наредба № 23 за условията и реда за изплащане на суми по влогове в банка с отнет лиценз до гарантирания размер. За да бъде осигурен бърз и лесен дос-тъп на вложителите до сумите по гарантираните размери отпадна за-дължителното издаване на удосто-верения от банката с отнет лиценз, необходими, за да могат вложители-те да получат изплащане на гаранти-рания размер. Вместо тях в случаи на банка в несъстоятелност квесто-рите, ликвидаторите или синдиците ще изготвят списък с информация, в който ще посочват дължимата за изплащане сума на съответния вложител, негови индивидуализи-ращи данни, както и общата сума на подлежащите на изплащане га-рантирани влогове. Този списък ще бъде предоставян на обслужващата банка, от където вложителите могат да получат парите си, без да е не-обходимо да ходят във фалиралата банка. За да се гарантират интере-сите на вложителите, които очакват

да получат информация от банката с отнет лиценз, се запазва възмож-ността те да получат при поискване писмено удостоверение за подлежа-щата на изплащане сума от нея. При-тежаването му обаче не е предпос-тавка за изплащане на съответната сума до гарантираните размери по влоговете от обслужващата банка. С цел да бъдат избегнати неточности при отразяването на информацията в наредбата е предвидена процедура за проверка и коригиране на грешки и недостатъци от страна на ФГВБ с участието на назначените квестори, ликвидатори или синдици.

Преразглеждане на регулатор-ните изисквания на общностно равнище.

С приемането на новата дирек-тива Европейската комисия пред-прие важни стъпки за подобряване на регулаторната рамка на схемите за гарантиране на депозити. За да осигури по-голяма ефективност на директивата и да отговори адекват-но на всички затруднения и риско-ве, които биха могли да възникнат в резултат на финансовата криза, Европейската комисия продължава да преразглежда ключови елемен-ти от нея. Очаква се до 31 декември тази година комисията да представи доклад и ако е необходимо, законо-дателни предложения за промяна на директивата. Сред обсъжданите промени са установяване на мак-симална хармонизация на гаран-тираните размери, хармонизиране на механизмите за финансиране на схемите за гарантиране на депози-тите, евентуални модели за въвеж-дане на рисково претеглени вноски, хармонизиран подход по отношение на прихващанията, възможност за неизплащане на депозити, чиято стойност е незначителна, подобря-ване на механизма на трансгранич-но сътрудничество между схемите за гарантиране на депозитите и др.

Дискусионен е въпросът доколко увеличаването на минималното за-дължително равнище на покритие на депозитите от 50 хил. на 100 хил. евро ще е подходящо и осъществимо

от финансова гледна точка за всички държави членки. За да бъде изяснен този въпрос, Европейската комисия се ангажира да осъществи оценка на въздействието при евентуално уве-личение на размера.

На преразглеждане е подложен въпросът за характера на гаранти-рания размер. С действащата дирек-тива е възприет принципът на ми-нимална хармонизация, при който държавите членки са задължени да гарантират ниво на покритие от 50 хил. евро, с възможност да устано-вят и по-високо гарантирано рав-нище. Този подход се оказва недос-татъчен да осигури необходимата хармонизация в рамките на ЕС и на-сърчава установяването на различни равнища на покритие с възможност за присъединяване до по-високия гарантиран размер на депозитите в приемащата държава (topping up). Принципът на минимална хармони-зация демонстрира слабост в ситуа-ция на несигурен национален банков сектор, когато съществува риск вло-жителите да преместят своите депо-зити в държави с по-високо равнище на покритие. Подобно преместване ще създава дисбаланс между схеми-те за гарантиране на депозити, поз-воляващо претоварване на една схе-мата за сметка на друга. При такова претоварване би могло да се стигне до ситуация, в която средствата на системата биха били недостатъч-ни за изплащане на гарантираните суми, което би нарушило цялостната стабилност на финансовия пазар. До края на 2009 г. ЕС следва да обсъди възможността за преминаване към максимална хармонизация, при ко-ято държавите членки установяват гарантиран размер на покритие, от който нямат право да се отклоняват. По този начин ще бъде постигната необходимата за безпроблемно-то функциониране на общия пазар степен на еднаква уредба относно нивото на покритие и ще отпадне необходимостта за присъединяване до по-високия гарантиран размер на депозитите в приемащата държава. Въпреки усилията в тази област от-ворен ще остане проблемът с клоно-вете на трети държави, които гаран-

Банки | Banks

20 бр. 5-6/2009

тират различно ниво на покритие.Друг ключов елемент за схемите

за гарантиране на депозити е на-чинът, по който те набират своите средства. ЕС дава предпочитание на схеми, които набират средства-та си предварително от финансо-вия сектор (pre-funded DGSs, или т. нар. ex-ante schemes), пред тези, които се финансират впоследствие (ex-post schemes). Подобни схеми са подходящи за гарантиране на дове-рието на вложителите, тъй като при тях не се налага банките да правят вноски в съответната схема, когато те вече са изправени пред финансо-ви затруднения. Схемите, които се финансират предварително, са пре-обладаващите в ЕС (фиг. 1). При тях обаче трябва да се обърне внимание на загубите, които те биха могли да претърпят в бъдеще от вложителите. Поради това за големите трансна-ционални компании механизмът на схеми, които набират средствата си предварително, би могъл да се ока-же недостачен, за да покрие всички плащания. За са се осигури сигур-ност в съответната система, трябва да бъде предвидено ясно, че тези схеми ще бъдат гарантирани допъл-нително до дължимите размери от държавата.

Намаляването на срока за из-плащане на гарантираните размери

продължава да е сред спорните теми между държавите членки. Съкраща-ването на сроковете винаги е свър-зано със степента на готовността на схемите да променят вътрешните си процедури и своите информационни системи, за да могат да отговорят на по-високите изисквания. Много по-важно обаче се оказва да бъде осигу-рен работещ механизъм за изплаща-не, отколкото да се намалява срокът. Сред обсъжданите концепции е и възможността за съкращаване на сроковете за изплащане в случай на възникване на непредвидени обсто-ятелства или за лица, нуждаещи се спешно от средства.

През последните години се издига идеята за създаване на паневропей-ска схема за гарантиране на депози-тите. В представения на 25 февруари т.г. доклад за финансов надзор „Ла Розие“ (носещ името на ръково-дителя на изготвилата го работна група) се посочва, че въпреки пре-димствата й за преодоляване на не-достатъците на националните схеми за гарантиране на депозитите и за предотвратяване на фалита на голе-ми транснационални банкови групи установяването и управлението на подобна схема биха предизвикали много по-големи практически и по-литически проблеми. Идеята се под-крепя от част от държавите, без оба-

че да се постига единодушие дали тя трябва да замени националните схеми, или ще обхваща единствено големите транснационални банкови групи и ще запази съществуващите схеми в държавите членки. На този етап ЕС смята, че регулацията на схемите за гарантиране на депозити би била много по-ефективна, ако се запазят националните схеми и се из-ползва механизмът на хармонизи-ране чрез правилата на общността.

Регулаторната рамка на схемите за гарантиране на депозити в дър-жавите членки е силно повлияна от изискванията на законодателството на общността. ЕС се стреми да регу-лира ключовите аспекти, които са от съществено значение за гарантиране на доверието на вложителите и оси-гуряване на стабилност в банковата система, позволявайки на държави-те членки да въвеждат допълнител-на регулация в сферите, за които не е предвидена хармонизация. В тези области държавите членки имат право на свободна преценка при уреждането на оптимални и социал-но ефективни правила и процедури, регулиращи социално-икономиче-ски интереси в областта на гаранти-рането на депозитите в банките.

Фигура 1

Забележка: (1) ЦИЕ -17: Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Словения, Литва, Латвия, Естония, Румъния, България, Хърватия, Босна и Херцеговина,Сърбия, Турция, Украйна, Русия и Казахстан Източник: УниКредит Груп Стратегически анализи ЦИЕ

-7

-5

-2

1

3

6

8

2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011

Годишен ръст на реалния БВП

ЦИЕ-17 (1)

Еврозона12

САЩ

Средно ЦИЕ 2000 -’08

3.51.1-5.5ЦИЕ-17 (1)

5.13.0-2.3КАЗАХСТАН

3.30.8-7.4РУСИЯ

3.60.5-12.5УКРАЙНА

4.53.2-5.2ТУРЦИЯ

1.3-0.7-4.8СЪРБИЯ

0.8-1.0-3.0БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА

1.7-0.2-4.9ХЪРВАТИЯ

2.5-0.5-5.2РУМЪНИЯ

2.5-3.0-6.0БЪЛГАРИЯ

6.5-1.9-12.5ЛАТВИЯ

7.2-3.9-15.0ЛИТВА

6.0-2.1-12.8ЕСТОНИЯ

2.30.6-4.2СЛОВЕНИЯ

3.51.6-5.4СЛОВАКИЯ

3.50.7-3.2ЧЕХИЯ

2.5-1.9-6.4УНГАРИЯ

3.11.91.4ПОЛША

201120102009Реален размер на БВП(%)

Банки | Banks

22 бр. 5-6/2009

Банковият сектор на ЦИЕ

Проучване на УниКредит Груп

Survey of UniCredit Group

The Bank Sector of Central and Eastern Europe

Дебора Револтела, директор „Стратегически анализи” за ЦИЕ на Уни-Кредит Груп, позовавайки се на последното проучване за развитието

на банковия сектор в региона на УниКредит Груп, отбелязва, че между-народната финансова криза, доминираща и в банковия сектор, вече оста-вя ясна следа. Всички играчи на банковия пазар в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) са били засегнати по отношение на ликвидността, цената на ресурса и качеството на кредитите, но банкирането в ЦИЕ си остава привлекателно. Според Револтела някои позитивни сигнали започват да се долавят все по-ясно, давайки надежда за възстановяване на световната икономика.

ситуацията в ЦИЕСлед значителния спад в икономи-

ческата активност през тази година икономистите на групата предричат плавно възстановяване на икономи-ческия ръст в региона от 1.1 % през 2010 г., което определено е позити-вен сигнал, но все още далеч под по-тенциала на ЦИЕ. Потвърждава се и ясното разделение на страните, като тези от Централна Европа и Турция са по-добре подготвени да „уловят” вълната на международното възста-новяване.

23бр. 5-6/2009

Банки | Banks

Както се вижда и от графиките, за икономиката на страните от ЦИЕ се е сбъднал сценарият за „твърдо приземяване”, като в региона отче-теният спад на реалния БВП е по-го-лям дори от този в САЩ, откъдето тръгна световната криза. Добрата новина е, че като цяло за ЦИЕ въз-становяването ще започне още от следващата година. Очакванията на анализаторите от УниКредит са още от 2010 г. повечето страни в региона да излязат от „червения сектор” и да отчетат ръст на БВП.

България обаче ще бъде сред най-бавно възстановяващите се иконо-мики, като през 2010 г. ще отчете го-дишен спад с 3% на БВП. По-голям ще е спадът единствено на икономи-ката на Латвия (3.9%).

Общо на банковия пазар на ЦИЕ оперират 2455 банки с активи в общ размер от повече от 2100 млрд. евро. Класацията на най-силните играчи в региона се води от УниКредит Груп, чиито активи към полугодието дос-тигат 983 млрд. евро, а нетната пе-чалба – 937 млн. евро.

С 12% от общия размер на акти-вите си, инвестирани в ЦИЕ, Уни-Кредит е добре диверсифициран ре-гионален играч.

Ръстът на банковия бизнес ще продължи на по-стабилна база

Международните финансови ин-ституции активно подкрепят паза-ра, за да му помогнат да се справи с международната икономическа кри-за. МВФ, ЕБВР, Световната банка и ЕИБ действат заедно с подкрепата и на ЕС.

Международните банкови групи, активни в ЦИЕ, потвърдиха ангажи-мента си да останат в региона. В ня-кои страни като допълнителна мярка МВФ дори осигури ангажираността на международните банкови групи чрез двустранно споразумение със съответната Централна банка, че ще запазят позициите си и при необхо-димост ще капитализират банките си в ЦИЕ през следващите години.

Пазарите вече излязоха от състояни-ето си на липса на ликвидност и за пове-чето банки с чуждестранна собственост ликвидността вече не е проблем.

РИСКОВА ПРЕМИЯ НА ДЪРЖАВИТЕ5Y CDS (USD, базисни пункта)

0

250

500

750

1,000

Po

lan

d

Hu

ng

ary

Cze

chR

ep

.

Slo

vaki

a

La

tvia

Ro

ma

nia

Bu

lga

ria

Cro

atia

Tu

rke

y

Ukr

ain

e

Ru

ssia

Ka

zakh

sta

n

Dec 08 July 29, 2009

3,274 1,507

0%

3%

6%

9%

2004 2005 2006 2007 2008

ЦИЕ ЛатинскаАмерика

Азия

НЕРЕДОВНИ ЗАЕМИ(За цялата банкова система, % от всички заеми)

всяка страна (Credit Default Swap), се е покачил рязко вследствие на кризата. Въпреки че през последни-те месеци тенденцията е да намаля-ва, това намаление става плавно и е придружено от влошаване качество-то на кредитите.

Револтела е оптимист за разви-тието на финансовото посредни-чество в дългосрочен план, тъй като проникването на банковите услуги

Според Револтела в момента ос-новните ограничения пред банко-вия сектор на ЦИЕ са качеството на кредитите и управлението на риска, като тази и следващата година ще са години на предизвикателствата, но дългосрочните перспективи остават непроменени.

В края на миналата година по-казателят, който измерва риска на

Банки | Banks

24 бр. 5-6/2009

Индивидуално банкиране

Секторът на домакинствата реагира на кризата снамаляване на потреблението и търсене на кредит

При ипотеките има още потенциал за развитие,докато при потребителските заеми са постигнати нива, сравними с тези на по-развитите пазари

Възстановяването на крeдитирането на домакинствата ще стане с по-бавни темпове и с особено внимание към обезпеченията

Корпоративен бизнес

ЦИЕ ще остане „производителна сила“ на Стара Европа ипреместването на производства ще продължи

Финансирането на МСП ще продължи

Източник: УниКредит Стратегически анализи

6%

38%

ЦИЕ Еврозона

7% 7%

ЦИЕ Еврозона

Заеми % БВП (1)

Потребителски заеми % БВП (1)

Корпоративни заеми % БВП (2)

(1)ЦИЕ: България, Хърватия, Чехия, Унгария, Полша, Румъния, Русия, Словакия, Турция; (2 )ЦИЕ 17

24%

52%

9%

6%

ЦИЕ Еврозона

Лизинг и факторинг

и продукти все още е под нивата в западните страни. Проникването на финансовото посредничество ще продължи, макар и с по-умерен темп на растеж.

Възстановяването на кредитира-нето ще започне от корпоративния сектор, но остава ясната необходи-мост от достъп до финансиране и на гражданите, като засега основното предизвикателство са ипотечните заеми. Наличието на достатъчно финансов ресурс се превръща в ус-ловие за растеж“.

20%

30%

40%

50%

60%

70%

80%

2005 2007 2009 2011 2013 2015

ЦИЕ Заеми ЦИЕ Депозити

По-бавен, но все пак ръст

(ЦИЕ Заеми и ЦИЕ Депозити, като % от БВП) (1)

Ръстът на кредити ще зависи отместнитеспестявания

(Съотношение Заеми/ Депозити, %) (1)

50%

70%

90%

110%

130%

2005 2007 2009 2011 2013 2015

(1) ЦИЕ -17; Източник: УниКредит Груп Стратегически анализи ЦИЕ

130%Еврозона: 127%

Еврозона: 107%

ФИнансОВОТО ПОсРЕднИЧЕсТВО ЩЕ ПРОдъЛжИ да сЕ РаЗВИВа, МаКаР И ПО-ПЛаВнО; КРЕдИТнаТа ЕКсПанЗИЯ ЩЕ ЗаВИсИ ОТ РъсТа на дЕПОЗИТИТЕ

25бр. 5-6/2009

Банки | Banks

Основни конкурентни предимства

Зависимост от външно финансиране

По-плавна „конвергенция“

Промяна в търсене на по-разбираеми продукти

Апетит за риск и цена на риска

Значителни промени вконкурентната среда

По-балансиран банков модел; обвързване на кредитиранетос набиране на средстваСилно предимство имат банките с добра мрежа иангажирани собственици, готови да предоставят ресурс

Добрата клонова мрежа е решаваща за депозитите Кредитирането ще започне от корпоративния секторПри гражданите: потенциал за развитие има при ипотечнитезаеми, докато при потребителските вече има насищане

Кризата дава възможност за справяне с някои “балони”, като например твърде високите заплати на някои служители

Качествто на портфейла в момента ще е от решаващо значение далиедна банка ще се концентрира върху управлението на риска,или ще се възползва от новите възможности на пазара

По-важна роля на държавата

Нови играчи ще излязат на пазара

Банките с дългосрочен ангажимент към региона могатда спечелят

Основни ограничения

Представянето на пазарните играчи зависи от промяната на конкурентната среда

Кризата извади на преден план въвеждането на мерки за ефективно управление на разходите по целия свят и банките в ЦИЕ не правят из-ключение. Някои „балони” от по-следните години като например ръ-ста в заплатите ще бъдат овладени.

С намаляващ, но все пак стабилен ръст на обемите, ефективни мерки за оптимизиране на разходите ка-чеството на кредитния портфейл е

основното предизвикателство за до-ходността на банките.

Важно е да се отбележи, че това качество на кредитния портфейл ще бъде основен фактор, който ще оп-ределя успеха на отделните финан-сови институции.

Променящата се конкурентна сре-да предлага и възможности. Между-народните банкови групи, активни в региона – особено топ играчите – могат да засилят още повече по-зициите си, като се опрат на изгра-дената мрежа и на по-лесния достъп до международно финансиране. От

ситуацията могат да се възползват нови групи, които да навлязат на па-зара, докато вече присъстващи може да го напуснат.

Това обаче определено не се от-нася до ангажираните с развитието на региона, при които не се очакват големи промени. Според прогнози-те на икономистите от УниКредит Груп като победители от ситуацията на криза ще излязат или нови на па-зара, или утвърдили се големи меж-дународни групи, готови да покажат адекватен апетит към риск и способ-ност да предложат финансиране.

БанКИРанЕТО В ЦИЕ - сРЕднОсРОЧнИЯТ сЦЕнаРИЙ ПРЕдЛаГа нОВИ ПРЕдИЗВИКаТЕЛсТВа, нО И нОВИ КОнКУРЕнТнИ ПРЕдИМсТВа

frastructure considerably better as well as to increase the employment in the district. The Municipality of Ruzhintsi is with territory of 232 sq. km.q., number of population cen-ters - 10, population - 4 996 people, administrative center - the village of Ruzhintsi, and economy - vegetable-growing, grain-growing, production of metal constructions.

Инвестиции | Investitions

26 бр. 5-6/2009

Успешни общини: представяме ви община РужинциИван Димитров, зам. главен редактор, сп. „БИП“

Ivan Dimitrov, Deputy Editor-In-Chief, “BIM“ Magazine

Success story municipalities: the Municipality of Ruzhintsi

The Municipality of Ruzhintsi is part of the Bulgarian North-West

Planning Region. This region is with total territory of 19 062.1 sq. km. That is 17.2 % of the whole coun-try. There are 45 towns and 623 vil-lages within this region. Five districts are differentiated here and they are Lovech, Montana, Pleven, Vratsa and Vidin (where the municipality of Ru-zhintsi belongs). The district of Vidin is bordered by the Danube River on the North and natural conditions are available for direct connections with Romania and the other countries in the Danube Basin. On the South-West the district of Vidin is in the neighbourhood of the Republic of Serbia. Bordered by these two coun-tries, the district plays an important role in the European and the national transport system. The international road E-21 which is the connection to Western Europe goes through this territory (European corridor N 4 Krayova – Vidin – Sofia– Kulata). Important economic axis of the dis-trict is the railway Sofia– Mezdra – Vratsa – Vidin. The Danube River is of a strategic significance (corridor N 7 along the river). The geographi-cal position of the district will acquire an essential significance when a sec-ond bridge over Danube River will be presently built at the town of Vidin. The construction of a second bridge is expected to make the business in-

Списание „Банки Инвестиции Пари“ инициира проекта „Инвес-тиционен индекс на общините в България“ с цел да промотира ин-вестиционната привлекателност на българските общини и региони пред чуждите и българските инвеститори. В резултат на усилената дейност на нашия експертен екип, ние издадо-хме Алманах на общините, където е събрана не само информация за об-щините като даденост, но и въз ос-нова на задълбочени професионал-ни критерии бе направена оценка за инвестиционния капацитет на всяка община в Република България.

Двуезичният справочник (на бъл-гарски и английски език) е своеоб-разна „Бяла книга“ на инвестици-онните възможности на общините, отразяваща пътя на успешното ин-тегриране на българската иконо-

мика в Единния европейски пазар. Въз основа на показателите в него на Международното финансово из-ложение „Банки Инвестиции Пари 2009“ бяха номинирани общо 21 общини в 7 категории. На специал-на церемония бяха връчени почетни грамоти на общините с най-висок ин-вестиционен индекс. Първите места заеха: общини с над 100 000 жители - Варна, под 100 000 жители - Мон-тана, до 50 000 жители - Първомай, до 20 000 жители - Аврен, до 10 000 жители - Ружинци, до 5000 жители - Априлци, до 2000 жители - Бой-ница. Критериите бяха разработени от експерти на неправителствената организация C.R.E.A.M. България и със съдействието на Българската агенция за инвестиции.

Като флагман на финансовите из-дания у нас със 17-годишната си ис-тория сп. „Банки Инвестиции Пари“ продължава да популяризира нови-те успехи през тази година на общи-ните, реализираните от тях проекти или техния ход, инвестиционните им намерения в близък и по-дале-чен план. Надяваме се, че така ще се получи една по-пълна картина на представената община, на нейния конкретен потенциал, намерения и перспективи за реализация, водещи до подобряване на условията за жи-вот, което следва да е в основата на работата на всяка общинска адми-нистрация.

се подобри инфраструктурата и това ще доведе до нарастване на заетост-та в областта.

Други данниТериторията на община Ружинци

обхваща 232 кв. км; климат - уме-рено континентален; брой населени места - 10; брой жители - 4996; ад-министративен център - с. Ружинци; администрация - кмет Венцислав Томов Ванков, председател на Об-щинския съвет Иван Петров Ива-нов; общински съветници - 11.

ОбразованиеВ общината има 2 ОУ, 1 СОУ, СПТУ

по селско стопанство. Населението по степен на образованието е, както следва: висше образоване - 94, полу-висше - 157, средно - 1440, основно - 2295, под основно - 1611, неграмот-ни - 132.

ИкономикаВ общината са застъпени зелен-

чукопроизводството, зърнопроиз-водството, както и производството на метални конструкции. Общи-те икономически характеристики са: нетни приходи на един жител (в хил. лв.) - 0.22; темп на нетните приходи (%) - 122; безработица (%) - 40.86; темп на безработицата (%) -

27бр. 5-6/2009

Инвестиции | Investitions

МестоположениеОбщата територия на Североза-

падния район на планиране, в която попада община Ружинци, е 19 062 кв. км, или 17.2 на сто от територия-та на страната. В обхвата на района са 45 града и 623 села. На територи-ята на СЗРП са обособени 5 обла-сти: Видин (към която принадлежи Ружинци), Враца, Ловеч, Монтана и Плевен.

На север област Видин граничи с река Дунав и са създадени естестве-ни условия за преки връзки с Румъ-ния и другите страни от дунавския басейн. На югозапад област Видин е в съседство с Република Сърбия. Граничейки с две съседни страни, тя заема важно място в европейската и националната транспортна система. През територията на областта пре-минава международният път Е-79 (европейски коридор №4 Крайова – Видин – София – Кулата), който е връзката със Западна Европа. Ва-жна икономическа ос е жп линията София – Мездра – Враца – Видин. От стратегическо значение е р. Ду-нав (коридор №7 по река Дунав). С изграждането на втори мост на р. Дунав при гр. Видин съществено ще

90; темп на средната работна заплата (%) - 96; индустриална заетост (%) - 13.3; темп на индустриалната зае-тост (%) - 98; заети в земеделските стопанства (%) - 41.2; процент лица под средно образование (%) - 0.72; темп на изменение на населението (%) - 96; средна работна заплата - 2 272.67 лв.; коефициент на възрасто-ва зависимост - 92.658.

ИнфраструктураПо показатели тя е както след-

ва: вода - 0.0 % население с режим водоползване; 0.0 % канализирани населени места; газ - не е газифи-цирана; телекомуникации - 1855 те-лефонни поста; 100 % покритие на мобилните оператори; път - ПМ 87 км; ІІ клас Лом - Белоградчик през Белоградчишки проход - основна връзка за Ружинци, Дражинци, Бело поле, Роглец, Дреновец, Тополовец и Динково.; Видин 54 км; Монтана 47 км; София 150 км; главен път - магистрала Е-79 Видин – Монта-на – София; летище София 150 км; пристанище Видин 54 км; Варна 469 км; жп гара с. Дреновец 20 км; жп линия от София, Враца и Бойчинов-ци за Димово, Дунавци и Видин; гара с. Орешец 10 км.

В таблицата по-долу показваме резултатите на общината към момента на връчването на наградата. Вдясно е направена съпоставка между възможния максимален процент, който по критериите може да се получи, и реално постиг-натия от общината.

На Международното финансово изложение „Банки Инвестиции Пари 2009“ Ружинци получи почетна грамота като община с най-висок инвестиционен индекс

в своята категория.

Общини до 10 000 жители I място Ружинци 66.07 II място Якоруда 62.31 III място Николаево 59.32

Инвестиционен индекс на община Ружинци

Обща информация за община Ружинци:

Инвестиции | Investitions

28 бр. 5-6/2009

допълнителна информация

Инвестиционни намерения на община РужинциОдобрени проекти, който предстои да бъдат изпълнени през 2009

година: ремонт на училищен комплекс - СОУ „Н. Й. Вапцаров“ с. Дреновец - 840 740 лв. - Оперативна програма „Регионално развитие“.

Проекти, с които се кандидатства за финансиране през 2009 г. по Програ-мата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. от община Ружинци 1. Проект „Изграждане на нова канализационна мрежа и ПСОВ за с. Ружин-ци, общ. Ружинци, обл. Видин“ - 5 864 561 лв. 2. Проект „Изграждане на нова канализационна мрежа и ПСОВ за с.Бело поле, общ. Ружинци, обл. Видин“ - 5 824 108 лв. 3. Проект „Изграждане на нова канализационна мрежа и ПСОВ за с. Дреновец, общ. Ружинци, обл. Видин“ - 5 865 028 лв. 4. Проект „Подобряване качеството на живот в община Ружинцичрез реконструкция и благоустрояване на паркови и площадни пространства в селата Бело поле и Дреновец“ - 1 816 212 лв. 5. Проект „Подобряване качеството на живот в община Ружинцичрез реконструкция и благоустрояване на пешеходни зони, изграждане на детска площадка, рехабилитация на площадни и паркови пространства в село Ружинци“ - 1 894 714 лв.

Защо община Ружинци има до-бър инвестиционен индекс

Сп. „Банки Инвестиции Пари се обърна към В. Русев, един от водещите експерти на първата българска НПО за ПЧП C.R.E.A.M. - България, част от C.R.E.A.M. - Европа със седалище в Брюксел. Ето какво сподели той:

Владимир Русев, управител,VIG Engineering Ltd.

„ Ус п е ш н о т о представяне на община Ружинци е заложено в мак-сималното по-критие на най-ва-жните критерии. От една страна, това е гарантирано от работата на общинската администрация, която е успяла да доведе докрай започ-нати инфраструктурни проекти, но при условие че е ясно къде да кон-центрират властовите си усилия. От друга страна, това е качеството на изпълнението. Показателно е срав-нително високото изпълнение на критерий 3, наличие на ОУП (Общ устройствен план). ОУП е всъщност инструментът за управление на ре-сурсите на една община или регион. Този план, както е известно, дава достоверна картина както на ресур-сите, така и на насоките за разви-тието на общината. Комбинирано с наличието на SWOT анализа, напра-вен в ОПР (Общински план за раз-витие), общинската администрация е в състояние, разбира се, при не-обходимия административен капа-цитет, да инициира дейности, които активизират частните инвестиции. Именно това се е получило, кри-терий 2 ясно го показва. Ето защо търсенето на метод за определяне на позиционирането на конкретна община, респективно общинска ад-министрация в инвестиционното пространство става все по-важен. Особено в тази динамична, конюнк-турна и не особено толерантна към инвестиционните намерения поли-тика на Балканите“.

„БИП 1993“ АД София 1309, ул. Нишка 172, ет. 3, тел. 02/812 06 230, e-mail: inter_projects@bip-bg.com

31бр. 5-6/2009

Публично-частни партньорства | Public Private Partnerships

Публично-частно партньорствопо време на кризаАлександър Трифонов, сертифициран консултант по управление

Alexander Trifonov, Certificated Management Consultant

Public Private Partnership in the Global Economic Turmoil

There are many signs that the global economic turmoil is tak-

ing a turn for the worse in Bulgaria. According to figures of the Registry Agency, firms entering an insolven-cy procedure have seen a dangerous increase. Employers’ organisations warn of a further deterioration as both domestic and foreign markets are stagnating. Under such conditions the public authorities could cope with the challenges making the most of the Pubic Private Partnership’s potential. The new Bulgarian government does not need to make every endeavour to produce normative acts but to use a pragmatic approach enforcing the PPP procedures within the frame-work of the extant legislation.

За да се установи надеждността на една система, тя трябва да се изва-ди от равновесния режим или да се създаде изкуствено екстремна ситу-ация. Сякаш кризата дойде от САЩ, за да покаже навреме проблемите в българските общини. Тези пробле-ми се знаеха, но се поддържаха в латентно състояние чрез различни административни и финансови ек-вилибристики. Новото правител-ство сега е изправено пред дилемата как да спаси системата при липсата на „лекарства” (финансов ресурс). Ако то не предприеме енергични и

прагматични мерки, отново българ-ската икономика и българският биз-нес трябва да се спасяват сами.

Както аналитиците, така и екс-пертите се хванаха за публично-частното партньорство (ПЧП) като панацея за решаване на актуални, важни и затлачени проблеми и про-екти. В същото време се оплакват от липсата на закон. Никой не се реша-ва да положи усилия да прилага тази процедура в рамките на съществува-щото законодателство. А това е въз-можно.

Кога, как и защо публично-част-ното партньорство би могло да по-могне на общините и бизнеса

Правото за ползванеВ едно институционализирано

публично-частно дружество е пре-поръчително публичната власт в лицето на общината или държавата да участва с правото за ползване на недвижим имот - територия (а не с нейното апортиране). По този на-чин се запазва неприкосновеността й и се спазва един от принципите на публично-частното партньорство - общинската собственост да бъде повече в края на един публично-час-тен проект, отколкото е в начало-то. Оценката за стойността на тази територия, респективно определя-нето на размера на стойността за отстъпеното право на ползване, би трябвало да се прави за един пери-

од в бъдещето, примерно за 10-ата-15-ата година от стартирането на проекта на база прогнозни оценки от водещи в оценка на имотите ком-пании. Логично е стойността на тази територия да бъде по-висока тогава и след като тя бъде призната (чрез признатото делово участие на общи-ната с размера на отстъпеното право на ползване) от частния партньор, общината става по-богата като ак-тиви със стартирането на проекта.

ПрозрачностАко се приложи нужната прозрач-

ност - чрез изготвен баланс и отчет на приходите и разходите за целия период на функциониране на ПЧП дружеството, всеки от участниците ще може да знае, да преговаря, да потвърди, да приеме или да отхвър-ли финансовите потоци и тяхното разпределение независимо от дяло-вото си участие в дружеството. Сре-щу тези бъдещи приходи общините биха могли да получат временно фи-нансиране/ кредити при цедиране на бъдещите постъпления в полза на някоя банка. Това би било спасение за общините при очаквания дефицит в техните бюджети от около 1 млрд. лв. за 2009 г. и изход от ограниченията в Закона за общинския дълг и Закона за общинския бюджет.

По този начин със стартирането на ПЧП общината ще има допълнителен източник на финансиране за неотлож-ни дейности в обществен интерес.

Публично-частни партньорства | Public Private Partnerships

32 бр. 5-6/2009

Пропуски в проектите по ОПВ проектите за кандидатстване по

оперативните програми „Регионал-но развитие“ и „Околна среда“ не се обръща внимание на експлоатаци-онните разходи за построения със средства от ЕС обект. Обикновено общината не разполага с тези сред-ства или не може да ги осигури, не-зависимо че е гарантирала за тях. А това е скрита бомба при бъдещ мо-ниторинг в течение на пет години от пускането на обекта в експлоатация. При установяване от експертите от ЕС на липса на средства за под-дръжка на обекта е възможно те да поискат връщане на предоставените средства. Именно при такива проек-ти би могло да се създаде публично-частно дружество за експлоатаци-ята на изградените обекти, като се привлече частен партньор с опит в конкретната дейност. Той може да експлоатира в момента и други по-добни обекти и да притежава специ-ални технически средства и обучени кадри. Опитът на Германия показва, че тези дружества биха спестили 16-25% от разходите, които общината/ общинската фирма би направила, ако поеме експлоатацията на обекта.

Международната практикаМеждународната практика при

реализирането на проекти по проце-дурата на публично-частното парт-ньорство показва, че то пести време и разходи за инвестиции.

Например:Великобритания

Близо 90% от всички инфра-• структурни проекти, реализи-рани чрез ПЧП, са завършени в срок, като това се отнася само за около 30% от другите проекти.80% от всички проекти на • ПЧП са реализирани в съот-ветствие с бюджета, докато това се отнася само за около 1/4 от не-ПЧП проектите.Средният процент на иконо-• мии в сравнение с публичния сектор се преценяват на око-ло 17-20%.

САЩ Проучване в 66 големи градове:

82% от потребителите на ус-•

лугите са удовлетворени или силно удовлетворени от произ-тичащото изпълнение след въз-лагане на подизпълнител ПЧП дружество, останалите 18% за-емат неутрална позиция. Отчита се средно 25% подобре-• ние на качеството на услугата. Икономии до 60%. Проуч-• ване на над 2000 възложени инициативи на ПЧП изпъл-нители отчита икономии на разходи от средно 33% при запазване на същото равнище на качеството на услугата.

В други страниСредните икономии на разходи се

преценяват както следва: Австралия - 15-20%• Дания - 5-30% • Исландия - 20-25%•

Финансово-икономическият анализ и рисковете

При публично-частното парт-ньорство по-добре биха могли да се контролират и управляват фи-нансовите потоци, да се намалят потенциалните загуби от възникна-ли критични ситуации поради това, че във финансово-икономическия анализ задължително се установя-ват критичните параметри/чувстви-телността и тяхното влияние върху икономическата ефективност на проекта. При една неясна икономи-ческа среда по отношение на глобал-ните интереси и фактори чрез моде-лирането на възможните рискове и разпознаването на точките на срив (crash analysis) биха могли да се ус-тановят застрашаващите успешното изпълнение фактори. Това респек-тивно дава възможност за плани-ране на мерки за отстраняване или минимизиране на тяхното влияние. Цялата процедура при покриване на рисковете става с участието на част-ния партньор, което е голямо облек-чение за общината и осигурява фи-нансовата й стабилност.

ЕСКО договорите и договори-те за енергийна ефективност

ЕСКО договорите и договори-те за енергийна ефективност могат да се разглеждат като краткосроч-

на процедура на публично-частно партньорство. При тях за сметка на инвестициите на частния партньор общината може да замрази или дори да понижи разходите за енергия – осветление, отопление чрез въвеж-дане на производство от възобно-вяеми енергийни източници – напр. биомаса, термопомпи, слънчева енергия и вятър.

Финансовият лизинг е вариантФинансовият лизинг може да се

спомене като вариант на публич-но-частното партньорство, когато частният партньор изгражда за своя сметка инфраструктурни обекти от обществен интерес. Чак след за-вършване на строителството и не-говото заприходяване в активите на общината (след 2-3 години), част-ният партньор цедира вземането си от общината към предварително из-брана от него и от общината банка. С банката също предварително са договорени приемливи за общината ежегодни вноски (за срок от 10-20 години) за погасяване на инвести-цията, направена от частния парт-ньор в полза на общината.

Финансово-икономическите модели

От изключително значение е да се правят максимално подробни, ди-намични финансово-икономически модели, които да гарантират финан-сирането, успешното изпълнение и управлението на проектите, реали-зирани чрез тази безалтернативна за общините процедура на публич-но-частното партньорство. Тя оси-гурява прозрачност и равнопоставе-ност и не допуска компрометиране на страните участнички и на самия инвестиционен процес.

Заключителни бележкиПублично-частното партньорство

е нещо сравнително ново за Бълга-рия, но ние вече имаме изградени специалисти по тази проблемати-ка. Ако новото правителство ги из-ползва рационално, то ще си спести времето да минава през етапите на идентификация на механизмите на

33бр. 5-6/2009

Публично-частни партньорства | Public Private Partnerships

публично-частното партньорство при цялото негово невероятно мно-гообразие. Структурните модели на ПЧП също са ясни, експертите са профилирани и са готови да оказват необходимото съдействие. Не е нуж-но правителството да концентрира усилията си в нормотворчество, а да подхожда прагматично, прилагайки процедурите в рамките на съществу-ващото законодателство.

Действително, за да се установи надеждността на една система, тя трябва да се извади от равновесния режим или да се създаде изкуствено екстремна ситуация. Ако кризата беше привнесена в България, ние твърдим, че трябва да се възползва-ме от ситуацията за доброто на стра-ната. Устойчивостта на равновес-ните състояния е тяхната основна характеристика. Не се ли използват

възможностите на ПЧП, това озна-чава да оставам проблемите сами да се решават. И ако за големите ин-фраструктурни проекти държавата може да направи нещо, при органи-те на местната власт латентността ще продължи. Така ще се постигне една локална устойчивост на рав-новесното състояние, което е добре дошло за онези общини, на които по този начин им е по-лесно.

Предвид важността на темата сп. „Банки Инвестиции Пари“ е готово да публикува и други мнения.

Застраховане | Insurance

34 бр. 5-6/2009

За указанията на застрахователните брокериДоц. д-р Янаки Андреев, гл. управител на БЗПД „Зенит“ ООД

Yanaki Andreev, PhD, Associate Professor, Managing Director of Zenit - I & R B Ltd.

About the Instructions Concerning the Insurance Brokers

The contemporary market insur-ance intermediation in the histo-

ry of the Republic of Bulgaria appears for the first time and begins laying its foundations as an institution about 10 years ago. This intermediation is presented by the insurance brokers and the insurance agents. The period is exceptionally short in view of the formation of this institution round the world centuries ago. In the pres-ent article an object of treatment is one significant problem, concerning the insurance brokers. It is an arti-ficially created problem, connected with a new normative organization of their work.

Съвременното пазарно застрахо-вателно посредничество в историята на Република България за пръв път се появява и започва да се изгражда като институция отпреди около десет години. Това посредничество е пред-ставено от застрахователните броке-ри и застрахователните агенти. Този период е изключително кратък пред-вид зараждането преди векове на тази институция по света. В настоящата работа обект на трактовка е един зна-чим проблем за застрахователните брокери. Той е изкуствено създаден проблем, свързан с нова нормативна организация на тяхната работа.

Застрахователното брокерство като част от българския застрахова-телен пазар

Към края на 2008 г. на българския застрахователен пазар работят около 270 - 280 застрахователни брокери. Вписват се нови брокери, някои се отписват, но има една непрекъсната тенденция на увеличаване на техния брой. Естествено е, че в условията на ХХІ век застрахователното брокер-ство у нас бързо набира скорост. На-пример през 2008 г. застраховател-ните брокери са инкасирали 631 514 929 лв. застрахователни премии, кое-то представлява около 40% от общия обем на премийния приход на всич-ки застрахователи за същата година. За 2007 г. този дял на застраховател-ните брокери е 29%.1 В европейския пазар не се пренебрегва застрахо-вателното посредничество. Така на-пример, по данни на CEA Statistics, № 32/декември 2007 г., в най-голе-мия бранш – автомобилното застра-ховане - участието на посредниците в Белгия е 73 %, в Италия – 93 %, а във Франция е 44 %. Известно е, че об-щото застраховане превишава в пъти животозастраховането. Основната причина е икономическа. В свето-вен мащаб, обратно, животозастра-ховането винаги изпреварва общото застраховане - заради спестовния му характер по принцип.

Може да се каже, че досега застра-хователното брокерство в България се развива абсолютно безпроблемно и с висок темп, за което безусловна оценка е обществото. По данни на КФН за 2008 г. „В структурата на реализирания чрез застрахователни брокери премиен приход по общо застраховане най-голям дял запаз-ват автомобилните застраховки - „Сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства“ (56.6%) и „Гражданска отговорност, свърза-на с притежаването и използването на МПС“ (20.4%).2 Те са следвани от „Пожар и природни бедствия“ (6.8%) и „Щети на имущество“ (6.7%). При животозастраховане-то реализираният чрез застрахова-телните брокери премиен приход основно е по застраховка „Живот и рента (94.0%).“3 За нашите мащаби и икономическото състояние това е голям дял и радостен факт, но не-знайно защо тези дялове евентуал-но са проблем и ако е така, редно е публично да се осветлят причините, както се прави в една демократична държава.

Изложените по-горе официални данни ясно показват, че брокерите са ценени от кандидатите за застра-ховане и застрахованите. Високите дялове обуславят вниманието към тази институция предвид желаното обслужване от клиентите на застра-

1 За подробности виж Албена Алексиева, insurance.bg, 30 април 2009.Съгласно КЗ тази застраховка се нарича „Гражданска отговорност“ на автомобилиститеИнформационен бюлетин, КФН Брой 3, март 2009, с. 2.

35бр. 5-6/2009

Застраховане | Insurance

ховането. Този статистически факт за развитие говори за професионал-но, авторитетно и достойно наста-няване на пазара в условията на без-компромисна конкуренция между застрахователите. Смята се, че съ-ществуването и развитието на тази институция се обуславя от нуждата на кандидатите за застраховане или на застрахованите да ползват по-средническите професионални ус-луги на застрахователните брокери. Може би най-голямата предпоставка за това е естественият и обективен факт, че всеки застраховател едно-лично и единствено предлага своите продукти, които обаче при предлага-нето им не ги съпоставя със същите на другите десетки застрахователи у нас. Тогава възниква въпросът кой професионално сравнява различи-ята между техните продукти, орга-низацията им на работа и т.н. и кой подсказва изводи за кандидата за застраховане или на застрахования при подновяването на застраховате-лен продукт. В света е известно, че това единствено и професионално го прави застрахователният брокер, поради което тази институция има многовековна история.

Тук и сега не може да не се отбеле-жи, че ЕО, Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз от-реждат много важно място и роля на застрахователните посредници в за-страхователната дейност. Например в преамбюла на Директива 2002/92/ от 09.12.2009 г. се посочва: „Застра-хователните и презастрахователните посредници играят централна роля за разпространението на застрахо-вателни и презастрахователни про-дукти“, а след това се казва още и че „Застрахователните и презастра-хователните посредници следва да могат да се ползват със свободата на установяване и със свободно предос-тавяне на услуги“. Цялата директива по-нататък е изградена в този дух и именно в този дух следва да работят нашите застрахователни брокери както на нашия, така и на чуждите застрахователни пазари.

Някои, включително и един наш брокер, си мислят, че застраховател-ните брокери не се конкурират по-

между си, защото продаваните про-дукти са на застрахователите, които са даденост и условно независими от брокерите. Истина е, че застрахова-телните брокери не може едностран-но да променят своите продукти. Застрахователните брокери обаче също се конкурират, но чрез профе-сионалното обслужване на клиен-та - кандидата за застраховане или застрахования. Това става основно чрез сравнителния застрахователен анализ на пазарните застраховател-ни продукти с цел подбор на конкре-тен продукт и застраховател от па-зара. От значение са и редица други фактори, като съответни консулта-ции и обслужване на застрахования, инкасиране на премии, оформяне на документи, информация по време на изпълнение на застрахователния договор, немаловажното участие на брокера при уреждането на претър-пяна щета от застрахования и т.н.

Чрез застрахователното брокер-ство не се е открило посредничество-то в бизнеса, но това посредничество е с вековна история, която тук не е необходимо да проследяваме. През краткосрочната си история у нас за-страхователното брокерство обаче може да се похвали, че се развива не само устремно, но и подчертано безпрецедентно. На тази гилдия не е известен случай на противонорма-тивен инцидент при изпълнение на професионалната си дейност.

Естествено, има единични случаи, при които застрахователи избягват това посредничество, предлагайки отстъпки и преимуществено об-служване на някои техни клиенти при решаване на щетите. Ние оценя-ваме подобен подход като погрешен, защото всички застраховани трябва да са равни пред застрахователя. Та-кова поведение е въпрос на морал. Ние, брокерите, също предлагаме предимства за застрахования, но чрез условията и премиите (цени-те) на продуктите на различните застрахователи на пазара и нашето конкретно професионално обслуж-ване на клиента.

Указанията на КФнИзненадващо е, че без предвари-

телно да се информира обществото, без публично да се коментират, без макар и формално да се чуе мне-нието на Асоциацията на застра-хователните брокери в България, инкогнито се появиха „Указания“ на Комисията за финансов надзор (КФН) относно застрахователния брокер. Досега не сме чули и про-чели някаква критична бележка от КФН и нашите работодатели, които са около 50 застрахователни дру-жества, за съвместната ни дейност. Тези указания като администрати-вен акт сериозно спъват работата на застрахователните брокери - наши и от Европейския съюз. Ето защо е от-говорно и професионално задълже-ние да се отговори на този проблем като се осветлят в основни линии указанията.

Въпросните указания са приети с решение по протокол № 11 от 11.03.2009 г. на заседание на КФН. По-конкретно там пише, че те са: „относно съответствието с раз-поредбите на Кодекса за застра-ховането (КЗ) на консултантски договори, сключени между за-страхователен брокер и физиче-ски или юридически лица, с пред-мет на договора извършване на дейност по намиране, привлича-не или консултиране на клиенти на застрахователния брокер при сключването на застраховател-ни договори от различен вид“.

В указания се акцентира, че: „Кон-султантски договори, сключени между застрахователен брокер (възложител) и физически или юридически лица (изпълнител), с предмет извършване на дей-ност по намиране, привличане или консултиране на клиенти на застрахователния брокер при сключването на застраховател-ни договори от различен вид, със задължение възложителят да изплаща на извършителя възна-граждение в процент от сумата за всяка отделна сделка или кон-кретен застрахователен договор, е в противоречие с разпоредбите на КЗ.“ В резюме презумпцията на КФН в указанията е, че тези лица извършват дейност на застраховате-

Застраховане | Insurance

36 бр. 5-6/2009

лен брокер, а не са лицензирани като такива. Поради това в т. 4 на указа-нията се казва: „Дейността на тези лица се припокрива с тази на застрахователните брокери…“. Приветствам стремежа и действи-ята на КФН, респективно Управле-ние „Застрахователен надзор“, за ред и дисциплина в застраховането и в частност в застрахователното брокерство. Смятам, че има място за още по-строг ред и дисциплина в застраховането като цяло, но това е друг въпрос.

Тези указания са издадени на ос-нование на Закона за Комисията за финансов надзор - чл. 13. Указа-нията обаче се оценяват като огра-ничителен административен акт, съобразно предвидената в Консти-туцията на Република България свободна стопанска инициатива.4 От правна гледна точка следовател-но тази инициатива може да се про-меня – ограничава или разширява, само по законодателен ред.

Какви основни обективни и ква-лифицирани съображения следва да се имат предвид по отношение на тези указания на уважаваната от на-шата асоциация КФН?

Когато се говори за застрахова-телен брокер, трябва да се изходи и не трябва да се забравя, че съгласно КЗ:

той е „търговско дружество“ • или „едноличен търговец“ - чл. 153, ал. 1за извършването на тази дей-• ност се прави регистрация на застрахователния брокер, т.е. на търговското дружество или едноличния търговец – чл. 158, т. 1-7. Оттук следва, че тази регистрация не се от-нася до техните служители, представители, консултанти и други. Изискванията изцяло са отправени към регистри-рания застрахователен бро-кер. Следователно, който не е регистриран и работи към застрахователен брокер не е такъв брокер, а е негов работ-ник - на трудов или граждан-ски договорподдържането на задължи-•

телната застраховка „Профе-сионална отговорност“ на за-страхователния брокер също е възложена на търговското дружество или едноличния търговец - чл. 156, ал. 1. Дори съгласно ал. 2 на същия член „Застраховката по ал. 1 по-крива отговорността за вре-ди, причинени от виновно действие или бездействие на служители на застраховател-ния брокер, при или по повод извършването на застрахова-телно или презастраховател-но посредничество“не е изчерпателно на брокер-• ската дейност да се акценти-ра само като консултантска дейност предвид използване-то във въпросните указания на термина „консултантски договор“, защото в КЗ – чл. 153, ал. 4, пише: „застра-хователният брокер из-вършва пълен анализ на застрахователните риско-ве, на предложенията на застрахователно и преза-страхователно покритие, предоставя консултантски услуги от името и по въз-лагане на потребител…“ Възлагането на тази дейност обаче също е на брокера, т.е. на „търговското дружество“ или „едноличния търговец“, а не на т.нар. консултант в указанията. Малка и много важна подробност е, че след като „извършването на пълен анализ на застрахователните рискове и на предложенията на застрахователно и пре-застрахователно покритие“ изрично се изброяват, значи всички те не се припокриват с „консултантските услуги“.

Нормативните изисквания към застрахователния брокер са изпи-сани ясно в КЗ – чл. 157, ал. 1 - 8. Те отново се отнасят до „еднолич-ния търговец“, а по отношение на брокера като „юридическото лице“ са конкретизирани и засягат само „членовете на неговия управителен и контролен орган и всички други

лица, оправомощени да го управля-ват или представляват“.

Съгласно КЗ единственото изис-кване за служителите (работници-те) на застрахователния брокер е, че „непосредствено заетите с извърш-ването на застрахователно и преза-страхователно посредничество тряб-ва да имат поне средно образование и да отговарят на изискванията на чл. 157, ал. 1, т. 3 - 6“. Дори от ал. 4 на чл. 157 се разбира, че т. 1 и т. 2 на ал. 1 на същия чл. 157 за служители-те на застрахователния брокер не се изискват респективно „висше обра-зование“ и „професионален опит в областта на застраховането или да е преминат успешно изпит за про-фесионална квалификация, органи-зиран от комисията“. Единственото нещо, и то косвено чрез брокера, което се отнася до наетите от него за непосредствено извършване на това посредничество, е отразено в чл. 157, ал. 6. Там е разпоредено, че „За-страхователният брокер е длъжен да осигури обучение на служителите по ал. 4.“, т.е. да обучава само непо-средствено заетите с извършването на застрахователно и презастрахо-вателно посредничество, и то без да се окачествяват като консултанти и други подобни.

Може да се обобщи, че в случая КЗ възлага всички изисквания и отговорности на застрахователния брокер - търговското дружество или едноличния търговец, а не на техните служители, представители, консултанти и други, които обаче не бива да се лишават или ограничават от право на труд при застраховател-ните брокери, когато съгласно КЗ отговарят на изискванията за тази вид работа. Противно становище или указание, както се отбеляза, не е в унисон с висшата нормативна уредба за правото на труд в Репу-блика България. Ако се докаже об-ществена нужда, може чрез застра-хователния брокер да се увеличат нормативните изисквания по отно-шение на непосредствено заетите лица с извършването на застрахова-телно и презастрахователно посред-ничество. Само когато тези лица не отговарят на законовите изисквания,

37бр. 5-6/2009

Застраховане | Insurance

застрахователните брокери не трябва да се ползват от техните услуги.

В чл. 7 на указанията на КФН пише, че „Лицата, които могат да извършват горните действия, трябва да бъдат слу-жители на застрахователния брокер, т.е. да са наети по трудово правоотно-шение, като това не изключва възмож-ността за работодателя да сключва и граждански договор съгласно ЗЗД“. Тук трябва да се поясни, че в КЗ таки-ва конкретни ограничения не са пред-видени. В КЗ има ограничения – чл. 165, ал. 1, за „застрахователния агент“ да не работи за застрахователен бро-кер. Това са застрахователните агенти, които са вписани в регистъра на КФН по чл. 30, ал. 1, т. 9 от Закона за КФН. Тази забрана обаче не се отнася до фи-зическо или юридическо лице, което не е в качеството си на застраховате-лен агент. Следователно няма забрана застрахователният брокер да наема лица, които да подпомагат неговата дейност на трудов или граждански договор. Още повече, че наетите лица работят от негово име, на негова отго-ворност и за негова сметка, т.е., както предвижда КЗ.

Заключителни бележкиИмаме сериозни опасения дали

справедливо, неволно и основателно се създава и преекспонира този адми-нистративен проблем в естествената

природа на застраховането - застра-хователното брокерство, защото на практика такъв проблем не съществу-ва. Няма информация за оплаквания от подобен род от нашите клиенти – липса на квалификация. Ако някой застрахователен брокер е допускал подобна слабост, той е отговорен в ка-чеството си на лицензирано „търговско дружество“ или „едноличен търговец“. Според Кодекса за застраховането за допуснати грешки и слабости техните служители (работници), консултанти и други не са отговорни. Служители-те, консултантите и други подобно на-ричани са единствено отговорни пред застрахователния брокер, за който работят и съгласно разпоредбите на Кодекса на труда като негови работни-ци. Необходим е безпристрастен про-фесионален поглед и подход, както и защита на истинските национални ин-тереси и интересите на европейските брокери, вместо да се търси решение на несъществуващ проблем.

Естествената природа на застрахо-ването е застрахователното дружество да провежда своята дейност чрез ши-рока външна мрежа. По принцип за-страховането не е кабинетен бизнес, още повече застрахователното посред-ничество - брокерството и агентството. Застрахователят трябва да отиде при своите клиенти, т.е. застрахователно-то дружество, със своите агенции или

клонове, с многохилядната си армия от посредници – брокери и агенти, трябва да отиде при потенциалния застрахо-ван или при вече застрахования.

Ще припомним, че в името на про-фесионалното сключване на застра-ховките и обслужването на клиентите световноизвестната и с многовековна история корпорация „Лойд’с на Лон-дон“ работи само с „лойдови броке-ри“, за които има конкретни изисква-ния. Лондонският застрахователен и презастрахователен пазар също е брокерски пазар, както и много други пазари в Европа и света, където заемат също висок дял от застрахователните премии.

Всички от застрахователната бро-керска гилдия трябва винаги да съ-блюдаваме отнасящите се до нас нор-мативни уредби, както сме го правили и досега - безпрецедентно, т.е., продъл-жавайки да не допускаме противонор-мативни инциденти при изпълнение на професионалната си дейност, по този начин ние се вписваме в естест-вената природата на застраховането, която не се нуждае от прекомерна ад-министративна намеса.

Дадена фирма, възприела такава правна форма, каквато е акционерното дружество, разполага с основен капитал, разделен на акции. Както е известно, акциите са ценни книжа, притежавани от собствениците (акционерите). Дружеството може да емитира и облигации, като те са ценни книжа, прите-жавани от кредитори, каквито са облигационерите. Разполагайки с капитал, притежаван от акционерите, дружеството осигурява на акционерите печал-ба. Тя може да се разглежда като цената, която дружеството плаща на акцио-нерите за това, че то разполага с капитал, притежаван от тях. А пък лихвата като цяло, която дружеството плаща на облигационерите, е цената, която то плаща за това, че разполага с капитал, притежаван от тях. Печалбата и лих-вата по облигационния капитал представляват абсолютни цени съответно на акционерния и облигационния капитал. По-нататък в статията обаче от-деляме внимание на относителните цени, или както е възприето да се казва във фирмената финансова теория - цените на финансиране с ценни книжа. На първо място ще разгледаме проблематиката относно цената на финанси-ране с такива ценни книжа, каквито са обикновените акции.

В теорията се разглежда следния модел на цена на финансиране с обик-новени акции:

Дивидент за една обикновена акцияKs =----------------------------------------------------------------+ g (1) Пазарна стойност на акцията

където :g – съотношение между капиталовата печалба и собствения капитал, т.е:

Капиталова печалба (печалбата, която се задържа във фирмата) g =-------------------------------------------------------------------------- (2)

Собствен капитал

Приема се, че сумарната пазарна стойност на обикновените акции е рав-на на величината на собствения капитал. Или в знаменателя собственият капитал може да се замени със сумарната пазарна стойност на акциите. След това числителят и знаменателят могат да се разделят с едно и също число, а

Мениджмънт | Management

38 бр. 5-6/2009

Цените на капиталите на акционерното дружествоДоц. д-р Марин Гълъбов, УНСС

Marin Galabov, Ph.D., Associate Professor, University of National and World Economy

Prices of the Capitals of Joint-stock Company

A company adopting the legal form of joint-stock company has a ba-

sic capital divided into shares. As we know the shares are securities held by the owners (shareholders). Fur-thermore, it can issue bonds and they are securities held by creditors such as bondholders. Because of that, the company has the capital owned by shareholders, it provides to the share-holders a profit. It can be considered as the price, that the company pays to the shareholders for the rteason, that it disposes of capital held by them. And the interest as a whole, which the company pays to the bondhold-ers is the price, that it pays because it is in possession of the capital held by them. The profit and the interest are absolute prices respectively on the share and contractual capital. But in this article we spare attention to the relative prices or as it is adopted in the company financial theory - the prices of financing with securities. In particular, we will examine the prob-lems concerning the price of financ-ing with defeired shares, the price of financing with preference shares and the price of financing with bonds.

39бр. 5-6/2009

Мениджмънт | Management

именно броя на акциите. Съответно ще получим съотношение между капи-таловата печалба, падаща се на една акция, и пазарната стойност, падаща се на една акция. Казаното изглежда по следния начин:

Капиталова печалба g = ------------------------------------------------------ (3) Сумарна пазарна стойност

Капиталова печалба/брой акции g = ------------------------------------------------------ (4) Сумарна пазарна стойност/брой акции

Капиталова печалба, падаща се на една акция g = ------------------------------------------------------ (5) Пазарна стойност на една акция

Или цената на финансиране с обикновени акции е: Капиталова печалба, падаща Дивидент за 1 обик.акция се на една акцияKs = -------------------------------------+ -------------------------------- (6) Пазарна стойност на една акция Пазарна стойност на една акция

Знаменателите са еднакви и следователно получаваме:

Дивидент за 1 обикновена акция + Капиталова печалба, падаща се на една акцияКs = ----------------------------------------------------------------------- (7) Пазарна стойност на една акция

Сборът от дивидента за една обикновена акции и капиталовата печалба, падаща се на една акция, представлява печалбата, падаща се на една обикно-вена акция. Съответно може да се изведе следната формула за изчисляване на цената на финансиране с обикновени акции:

Печалба, падаща се на 1 обикновена акцияКs = ---------------------------------------------------- (8) Пазарна стойност на една акция

На пръв поглед изглежда, че печалбата, падаща се на една обикновена акция, се съпоставя с пазарната стойност на една обикновена акция, а не с количеството собствен капитал, представлявано от една обикновена ак-ция. Всъщност обаче е налице съпоставяне между печалба, падаща се на една обикновена акция, и количеството собствен капитал, представлявано от една обикновена акция. Това е така, тъй като във фирмената финансова теория се допуска, че пазарната стойност на акцията е равна на количество-то собствен капитал, което тя представлява. С други думи, допуска се, че ако пазарната стойност на една обикновена акция е например 20 лева, количе-ството собствен капитал, представлявано от нея към момента на покупко-продажбата й, е също 20 лева. При практическото изчисляване на цената на финансиране с обикновени акции от страна на финансовите мениджъри на фирмата обаче възникват редица проблеми.

На първо място, редица акционери на дружеството не търгуват с акци-ите, които притежават, по определени причини, например те са доволни от раздаваните дивиденти и поради това не желаят да продадат акциите си.

На второ място, доста често пазарните стойности на търгуваните акции

се отклоняват от капиталите, които тези акции представят.

На трето място, през годината множество пъти могат да се търгуват акции на дружеството на вторичния пазар и възниква въпросът има ли смисъл да се изчисляват множество цени на финансиране.

На четвърто място, дори и це-ните, по които се търгуват акциите на вторичния пазар да съответстват на капиталите, представлявани от тези акции, тогава възниква след-ният проблем – в тези капитали е акумулирана печалба, падаща се на една акция към датата на търгуване,и съответно изчисляването на цена-та на финансиране, като се вземат предвид пазарните стойности, в слу-чая е некоректно.

Ще дадем пример, който илюстри-ра тази теза - дадена фирма, реги-стрирана като акционерно друже-ство, е емитирала само обикновени акции. На 20 септември в началото на работния ден се осъществява покупко-продажбата на 100 акции като пазарната стойност на всяка е 20 лева. Тази пазарна стойност е равна на количеството собствен ка-питал към 19 септември включител-но, т.е. след приключване на работ-ния ден, представено от всяка една акция – това е количеството капи-тал, представено от една акция на 20 септември в началото на работния ден. В това количество от 20 лева е включена печалба от 5 лева, падаща се на една акция за текущата година. В края на текущата година се уста-новява, че печалбата, падаща се на една акция, възлиза на 8 лева. При това положение, като изхождаме от теоретичния модел за цената на финансиране с обикновени акции, би следвало цената на финансиране да е 8/20 = 0.40 лева. Това обаче е некоректно, тъй като противоречи на самата идея на цената на финан-сиране. Тази идея се състои в съпос-тавянето на балансовата печалба, падаща се на една акция, с капитала, представен от тази акция, като този капитал участва в генерирането (за-едно с други капитали) на балансо-вата печалба, падаща се на една ак-ция. В нашия случай обаче от тези 8

Заб. Допускаме, че през текущата година не са емитирани нови акции.Балансовата печалба, падаща се на една обикновена акция за текущата

година, е съотношение между балансовата печалба за текущата година и броя на обикновените акции, емитирани от дружеството. След като посо-чихме начина на изчисляване на собствения капитал, представляван от една обикновена акция в началото на текущата година, който е на разположение на дружеството през цялата текуща година, можем да преминем към изчис-ляване на цената на финансиране Кs с обикновени акции:

Балансова печалба, падаща се на една обикновена акцияКs =----------------------------------------------------------------------- (9) Собствен капитал, представляван от една обикновена акция в началото на текущата година

Мениджмънт | Management

40 бр. 5-6/2009

лева печалба 5 лева се включват в 20 лева капитал, който е налице към 19 септември включително. Тоест тези 20 лева капитал всъщност участват (за-едно с други капитали) в генерирането на 3 лева балансова печалба, падаща се на една акция, а не в генерирането на 8 лева балансова печалба, падаща се на една акция.

Възниква въпросът как да постъпят финансовите мениджъри на друже-ството при изчисляване на цената на финансирането с обикновени акции при наличието на тези проблеми? Отговорът може да бъде следният – цена-та на финансиране с обикновените акции за текущата година може да бъде величина, установена като съотношение между балансовата печалба за те-кущата година, падаща се на една акция, и собствения капитал, представля-ван от една акция в началото на текущата година (това е капитал, с който фирмата разполага през цялата текуща година). Собственият капитал, кой-то се представлява от една обикновена акция в началото на текущата година, може да се установи по следния начин (допускаме, че фирмата е емитирала само обикновени акции, т.е. не са емитирани и привилегировани акции):

Собствен капитал към 31 декември на предходната година

Частта от печалбата за предходната година, която презтекущата се разпределя под формата на дивиденти

Минус

Собствения капитал, представляван от обикновенитеакции, като с този капитал фирмата разполага през

цялата текуща година

Равно на

Брой на обикновените акции

Делено на

Равно на

Собствения капитал, представляван от обикновенитеакции, като с този капитал фирмата разполага през

цялата текуща година

Логиката на това съотношение е, че се съпоставя възнаграждението, което получава акционерът за това, че капиталът, представляван от една притежавана от него акция в нача-лото на текущата година, е капитал, с който фирмата разполага през ця-лата текуща година, като той участва (заедно с други капитали - собстве-ни и привлечени) в генерирането на печалбата, падаща се на една акция. Тази печалба представлява възна-граждение, което фирмата осигуря-ва на акционера. Ако цената на фи-нансиране е 0.35, това ще означава, че 0.35 лева печалба се падат на една акция и ако даден акционер прите-жава 100 акции, се оказва, че фир-мата му предоставя възнаграждение в размер 35 лева, т.е. той е притежа-тел на част от балансовата печалба, създадена от фирмата, и тази част възлиза на 35 лева. Акционерът е притежател на тези 35 лева (те са част от балансовата печалба), но те са на разположение на фирмата до момента на раздаване на дивиден-тите през следващата година. В ста-тията не разглеждаме механизма на получаване на частта от балансовата печалба, която се притежава от един акционер. Само ще посочим, че той може да си получи частта (от балан-совата печалба за текущата година), която притежава под формата на дивиденти, или пък може да получи доход, който се равнява на тази част от печалбата, като продаде акциите си на вторичния пазар. Има и вари-ант, при който се съчетават тези две възможности.

Дружеството може да емитира не само обикновени, но и привиле-гировани акции. Моделът за изчис-ляване на цената на финансиране с привилегировани акции е следният: Дивидент за 1 привилегирована акция Кs =--------------------------------------- (10)

Пазарна стойност на една привилегирована акция

В теорията се приема, че пазарна-та стойност на привилегированата акция е равна на количеството капи-тал, представлявано от нея. И всъщ-

41бр. 5-6/2009

Мениджмънт | Management

ност в знаменателя на горепосочена-та формула присъства количеството капитал, с което фирмата разполага и съответно използва, а в числителя е посочено възнаграждението, което притежателят на привилегирована-та акция получава поради това, че притежава в дружеството капитал, с който то разполага. Този капитал, т.е. капиталът, представляван от привилегированата акция, участва (заедно с други капитали) в гене-рирането на дивидента, падащ се на една привилегирована акция. Имен-но в това се състои логиката на це-ната на финансирането с привилеги-рованите акции. При тях проблемът с различното количество капитал, представлявано от една привиле-гирована акция, какъвто е налице при обикновените акции (и който вече разгледахме), съществува по друг начин. При привилегированата акция капиталът, представляван от нея през година, се изменя поради обстоятелството, че няколко месеца след изтичането на текущата годи-на дивидентът, който е гарантиран и който следва да получи притежа-телят на привилегирована акция, е на разположение на фирмата. Ако номиналната стойност на привиле-гированата акция е 5 лева, а пола-гащият се дивидент по нея за теку-щата година е един лев, този един лев ще бъде получен от притежателя на тази акция през май или юни на следващата година. Това означава, че привилегированата акция до по-лучаването на дивидента от страна на акционера ще е представител на 6 лева капитал. След като акционерът си получи дивидента, тази акция ще е представител на количество капи-тал в размер на 5 лева, т.е. количе-ството капитал, представлявано от привилегированата акция, е равно на номинална стойност на акцията (5 лева) след получаването на диви-дента. Това е така, тъй като печалба-та, която се генерира от дружеството през следващата година, не води до нарастване на капитала, предста-вляван от привилегированата ак-ция. Едва след като бъде установена годишната печалба на дружеството за следващата година, ще стане ясно

дали привилегированите акционери ще получат гарантираните си дивиден-ти. Ако печалбата е недостатъчна или дружеството е приключило година-та със загуба, тези дивиденти ще бъдат изплатени в бъдеще. Известно е, че привилегированите акционери получават част от печалбата под формата на гарантирани дивиденти. Виждаме от този пример, че привилегированата акция се оказва представител както на количество капитал, равно на номи-налната стойност на акцията, така и на количество капитал, което е сбор от количеството капитал, равно на номиналната стойност на акцията и полага-щия се дивидент по нея.

В този случай възниква въпросът как финансовите мениджъри да изчис-ляват цената на финансиране с привилегированите акции. Освен това налице са и други проблеми – възможно е на вторичния пазар пазарните стойности на търгуваните привилегировани акции да се отклоняват от количеството капитал, което те представляват, възможно е множество пъти дадени при-вилегировани акции да бъдат търгувани, както и да има привилегировани акции на дружеството, които не се търгуват. Тези проблеми, както и този с изменящото се количество капитал, представлявано от една привилегирова-на акция, пораждат въпроса как да се подходи при изчисляването на цената на финансирането с привилегировани акции.

Уместно е да се подходи по следния начин – изчислява се цената на фи-нансиране с привилегировани акции, като се вземе предвид капиталът, представляван от една привилегирована акция, който е на разположение на фирмата през цялата текуща година, и дивидента, падащ се на една приви-легирована акция:

Дивидент за една привилегирована акцияКр=---------------------------------------------------------------- (11) Собствен капитал, представляван от една привилегирована акция, който е на разположение на фирмата през цялата текуща година

Собственият капитал, представляван от една привилегирована акция, който е на разположение на дружеството през цялата година, е равен на но-миналната стойност на акцията. В нашия пример този капитал възлиза на 5 лв. Ако дивидентът за следващата година е 1 лев, тогава Kp = 1/5, или Kp = 0.2.

Цената на финансиране на акционерното дружество с облигации се пред-ставя в специализираната литература като съотношение между годишната лихва за облигацията от дадена емисия и пазарната стойност на облигаци-ята. Допуска се, че пазарната стойност не се отличава от облигационния ка-питал, представляван от облигацията:

Годишна лихва за eдна облигация от дадена емисияКd = --------------------------------------------------------------- (12) Пазарна стойност на една облигация съответната емисия

Идеята на цената на финансиране с фирмените облигации е да се съпос-тави годишният доход (лихвата), който получава притежателят на облига-цията, т.е. притежателят на определено количество облигационен капитал (в теорията се приема, че то е равно на пазарната стойност на облигацията), с въпросното количеството капитал, което е на разположение на фирмата и което тя съответно използва. Именно поради това, че фирмата използва капитал, притежаван от облигационера, съответно тя му осигурява възна-граждението.

Напълно възможно е обаче пазарната стойност на облигацията да се от-

Мениджмънт | Management

42 бр. 5-6/2009

личава от величината на облигационния капитал, представляван от нея. Следователно, ако финансовите мениджъри на фирмата решат буквално да работят с посочената формула за изчисляване, тогава е възможно да влязат в противоречие с идеята на цената на финансиране с фирмени облигации. Освен това през годината е възможно множество пъти дадени облигации да бъдат търгувани, а също така е възможно редица облигации да не бъдат тър-гувани. Това са проблеми, които трябва да бъдат отчетени от финансовите мениджъри при изчисляване на цената на финансиране с облигации.

Възниква въпросът как финансовите мениджъри на фирмата да подходят при изчисляването на цената на финансиране с облигациите? При изчисля-ване на цената на финансиране следва да се съпоставя възнаграждението (лихвата), което фирмата осигурява за една облигация, с количеството об-лигационен капитал, представлявано от нея. Това количество капитал през цялата година е константа. То е неизменно, тъй като печалбата, която през годината се генерира, не оказва влияние върху облигационния капитал. Или цената финансиране, с която следва да работят финансовите мениджъри на фирмата, изглежда по-следния начин:

Годишна лихва за eдна облигация от дадена емисияКd = -------------------------------------------------- (13) Капитал, който сe представлява от една облигация от съответната емисия

Капиталът, представляван от една облигация, който е на разположение на фирмата през цялата година, може да се установи, като се вземе предвид номиналната стойност на облигацията. Тя е равна на количеството капитал, представлявано от облигацията, с което фирмата разполага през цялата го-дина.

Възможно е дружеството да издава отделни емисии от облигации с раз-лична номинална стойност. Например може да се издадат две емисии, като номиналните стойности на облигациите да бъдат различни (например 1 лев

за облигациите от едната емисия и 2 лв. за облигациите от другата емисия). Тогава по двете емисии ще постъпи различно количество капи-тал във фирмата. Съответно количе-ствата облигационен капитал, пред-ставлявани от облигациите по двете емисии, ще са различни. При едната емисия количеството облигационен капитал, представлявано от една об-лигация, ще възлиза на един лев, а при другата емисия то ще възлиза на 2 лева. Цената на финансиране трябва да бъде изчислявана поот-делно за едната и за другата емисия, тъй като облигациите с различна номинална стойност представляват различни количества облигационен капитал. Възможно е дадена фирма да емитира облигации от една еми-сия с различна номинална стойност – например емисията да включва облигации с номинална стойност 1 лев и с номинална стойност 2 лева. В този случай облигациите с раз-лична номинална стойност ще се окажат представители на различни количества капитал и е нужно да се изчисляват поотделно цената на фи-нансиране с облигации с номинал от 1 лев и цената на финансиране с об-лигации с номинал от 2 лева.

43бр. 5-6/2009

БИП консулт | BIM consultation

БИП КонсултМур Стивънс БулМар, данъчен консултант

Moore Stephens BullMar, Tax Consultant

BIM Consultation

Корекции на издадени фактури и известия

Възможностите за корекции на издадени фактури и дебитни или кредитни известия се описват в Закона за данък върху добавената стойност. При погрешно съста-вени фактури и известия към тях поправки и добавки не се разрешават. Погрешно съставените или поправени документи се анулират и се издават нови.

Ако погрешно съставени или поправени документи са отразени в отчетните регистри на доставчика, предаде-ни са на контрагент и той ги е отразил в неговите отчет-ни регистри, тогава се съставя и протокол – за всяка от страните. Протоколът трябва да съдържа:

1. основание за анулирането2. номер и дата на документа, който се анулира3. номер и дата на издадения нов документ4. подпис на лицата, съставили протокола, за всяка от

страните.Всички екземпляри на анулирани фактури и известия

се съхраняват при издателя.

Регистрация на чуждестранно лице по ддс чрез акредитиран представител

Всяко чуждестранно лице, което не е установено на територията на Република България, но извършва обла-гаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната и отговаря на условията на Закона за данък върху добавената стойност за задължителна регистра-ция или регистрация по избор се регистрира чрез акре-

дитиран представител. Тук се изключват чуждестранни-те лица, които имат клонове в Република България, те се регистрират по общия ред.

Акредитиран представител на чуждестранно лице може да бъде дееспособно физическо лице с постоянен адрес или постоянно пребиваващо в страната или мест-но юридическо лице, което не е в процедура по ликви-дация или не е обявено в несъстоятелност и няма изис-куеми и неизплатени данъчни задължения за осигури-телни вноски.

Акредитираният представител представлява чуждес-транното лице по всички негови данъчни правоотноше-ния, възникнали на основание Закона за ДДС.

Акредитираният представител е солидарно и неогра-ничено отговорен за задълженията по Закона за ДДС на регистрираното чуждестранно лице.

Разходи за нощувка при командировка в страна-та и в чужбина

Разходите за нощувка при командировка в страната са признати в реално направените размери. Само работо-дателят може да постави лимит на разходите за нощувка при командировка. Разходи за нощувки не се признават, когато е ползвана безплатна държавна или обществена квартира или когато командированият живее в същото населено място. Направените разходи за нощувка при командировка се доказват чрез получена от хотела фак-тура.

При командировки в чужбина нормативно призна-тите разходи за командировка са определени в Наредба за командировки и специализации в чужбина. За всяка страна е определен лимит на разходите за нощувка.

В разходите за нощувка се включват ползване на лег-ло, резервация за него, ако е необходимо, утринна за-куска, отопление, осветление, баня, телевизор, радио, телефон, такси и данъци. Всички други разходи са за сметка на дневните пари на командирования.

Превишаването на нормативно определените разходи за нощувка при командировки в чужбина води до прео-бразуване на счетоводния финансов резултат в посока увеличение с преразхода.

БИП консулт | BIM consultation

44 бр. 5-6/2009

Цесия (прехвърляне на право на вземане)

Цесията е специфична търговска сделка, която се де-финира от облигационното право, където са описани и нейните специфики. Участниците в цесията са трима:

•Цедиран длъжник – длъжникът, чието задължение се прехвърля от един кредитор на друг

•Цедент – кредитор или продавач на вземането•Цесионер – купувач на вземанетоЧрез цесията цедентът (кредиторът) прехвърля свое-

то вземане от длъжника на цесионера (купувач на взема-нето). При сключване на цесия купувачът на вземането може да уговори в своя полза възнаграждение, срещу което ще носи риска от събирането му. Възнаграждени-ето на цесионера (купувача на вземане) се заплаща от цедента (продавач на вземането).

Предмет на прехвърляне на вземането обикновено са неиздължени парични суми, но могат да бъдат и взема-ния за доставка на стоки и услуги.

Ако дружество А е купувач на вземане, което друже-ство В има от дружество С, съществуват следните вари-анти:

•Липса на доставка - за целите на ЗДДС няма достав-ка, когато дружество А има вземане от дружество В по повод на извършена сделка и двете страни се споразу-меят А да получи частично или изцяло вземането си от дружество С, което е длъжник на В, като при тази сделка В продава на А вземането си от С по неговата номинална стойност. В този случай не е налице доставка, защото не е уговорено възнаграждение в полза на дружество А за поети рискове при събиране на вземането от С.

•Възмездна доставка - Ако дружество А не е имало вземания от В и при сключване на договора за цесия е уговорено възнаграждение в полза на А, тогава е налице възмездна доставка по сделка с цесия, защото А извърш-ва услуга на В, като поема придобиването и уреждането на вземането от С на своя отговорност и свой риск.

•Безвъзмездна доставка - Когато дружеството А не е имало вземания от В и при сключване на договор за це-сия не е уговорено възнаграждение за А, тогава е налице безвъзмездна доставка.

Право на ползване на платен отпуск по време на из-питателен срок

Всяко лице, което е назначено на трудов договор и има повече от 8 месеца трудов стаж, има право на пла-тен годишен отпуск. Това право може да се ползва дори когато лицето е сключило трудов договор и все още е в изпитателен срок.

Ако работодателя разреши ползването на платен от-пуск, изпитателният срок ще се удължи с толкова дни, колкото е бил разрешеният и ползван платен отпуск.

По време на срока на изпитване работникът има всич-ки права и задължения както при окончателен (постоя-

нен) договор, а именно на трудово възнаграждение, уго-ворено работно време, почивки и отпуски.

дистанционни продажби на стоки съгласно Закона за ддс

В Закона за ДДС са описани няколко условия, на кои-то трябва да отговаря една доставка на стока, за опреде-лянето й като дистанционна, а те са:

•Стоките се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва.

•Доставчикът на стоките е регистриран за целите на ДДС в държава членка, различна от тази, в която транс-портът приключва.

•Получател по доставката е лице, което не е задъл-жено да начисли ДДС при вътреобщностно придобива-не на стоката в държавата членка, където транспортът приключва.

•Стоките не са нови превозни средства, не се монти-рат и/или инсталират от или за сметка на доставчика, не са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изку-ството, предмети за колекции и антикварни предмети.

Когато регистрирано по ДДС в България лице из-вършва такава доставка на стоки за нерегистрирано по ДДС лице, което не е данъчно задължено физическо или юридическо лице от държава членка, е налице дистанци-онна продажба на стоки с място на изпълнение на тери-торията на България. В този случай българската фирма ще начислява ДДС в размер на 20% дотогава, докато за нея не възникне задължение да се регистрира по ДДС в страната, в която приключва транспорта на стоката.

Изключително важно е всички регистрирани по ЗДДС дружества, които извършват такива доставки на стоки, много стриктно да следят дали не достигат прага за ре-гистрация по ДДС в съответните държави членки, къде-то приключва транспортът на стоките.

След като българското дружество се регистрира в дру-га държава членка по ДДС, мястото на изпълнение на доставката на стока ще е в тази друга държава членка. Тогава във фактурите, които ще издава дружеството за дистанционните продажби на стоки в другата държава членка ще трябва да се вписва идентификационният номер, издаден от другата държава членка за целите на ДДС, ставката и размера на данъка за другата държава.

БИП консулт | BIM consultation

46 бр. 5-6/2009

БИП КонсултМур Стивънс БулМар, данъчен консултант

Moore Stephens BullMar, Tax Consultant

BIM Consultation

Обявяване на предварителен договор за окончателен*

В гражданския и търговския оборот често се прибяг-ва до сключването на предварителни договори. Към тях се прибягва предимно в случаите на прехвърляне на ве-щни права върху недвижими имоти, когато към датата на сключването на предварителния договор все още не са налице всички условия за сключване на окончателен договор (под формата на нотариален акт). Тези „липсва-щи условия” могат да бъдат от най-различно естество – липса на валидно удостоверение за данъчна оценка или скица на имота; липса на средства у купувача за пълното изплащане на покупната цена; предмет на сделката е бъ-дещ имот (напр. в строеж); невъзможност да се изповяда сделката пред нотариус (поради подписване на договора в неработен ден или претовареност) и т.н. Във всички тези случаи страните, които вече са постигнали съгласие върху параметрите на сделката, искат да изразят това свое съгласие в писмен вид и да си гарантират взаимно, че условията по сделката ще останат непроменени до от-падане на пречките за прехвърляне на вещните права по нотариален ред.

Това, което прави предварителния договор особено

полезен правен инструмент, е възможността, предви-дена в Закона за задълженията и договорите, всяка от страните по него да може да предяви иск за сключване на окончателния договор. Такъв иск може да се подаде, в случай че едната страна откаже необосновано да сключи окончателен договор.

Искът за сключване на окончателен договор, с който се прехвърля или учредява право на собственост или ве-щно право върху недвижим имот, се подава в районния съд по местонахождението на имота. Ако съдът уважи такъв иск, самото съдебно решение замества окончател-ния договор, който страната по предварителния договор е отказала да сключи.

За да бъде уважен такъв иск, е необходимо предва-рителният договор да е сключен в писмена форма и да съдържа всички съществени белези на окончателния договор (страни, предмет, цена, срокове). Важно изис-кване е предварителният договор да съдържа пълната индивидуализация на предмета на договора - обекта, чието прехвърляне се иска, тъй като съдът не може да заменя волята на страните относно определения обект. Няма забрана за сключване на предварителен договор за покупко-продажба на бъдещ обект (напр. апартамент в строеж), стига той да е достатъчно индивидуализиран. Когато се отнася до прехвърляне правото на собственост върху недвижим имот, съдът проверява и дали са налице предпоставките за прехвърляне собствеността по нота-риален ред, включително дали продавачът е собственик на имота.

Ако според предварителния договор ищецът трябва да изпълни свое насрещно задължение при сключването на окончателния договор, съдът постановява решение, което замества окончателния договор при условие ище-цът да изпълни задължението си. В този случай ищецът трябва да изпълни задължението си в двуседмичен срок от влизане на решението в сила. Ако в срока ищецът не изпълни задължението си, съдът по искане на ответника (а не автоматично) обезсилва решението.

47бр. 5-6/2009

БИП консулт | BIM consultation

нотариална покана

В практиката нотариалната покана намира широко приложение в редица случаи, като например: даване на подходящ срок за изпълнение на неизпълнено договор-но задължение, предложение за извънсъдебно урежда-не на спорове, връчване на заповеди за дисциплинарно уволнение и много други. Нотариалната покана е осо-бено полезна в случаите, когато молителят (този, който отправя поканата) иска да докаже както факта на полу-чаването на поканата от лицето, до което е отправена, така и нейното съдържание. По този начин молителят безпроблемно може да докаже, че съобщение с точно определено съдържание е достигнало до получателя. Това различава нотариалната покана от друго попу-лярно средство за изпращане на съобщения – писмо с обратна разписка. В последният случай изпращащият съобщението получава доказателство само за факта на получаване на съобщението от неговия адресат, но не и за неговото съдържание.

За да изпълни тези си функции обаче, нотариалната покана трябва да отговаря на определени изисквания и да се връчи по определения в закона ред. Поканата се изготвя от молителя в три еднакви екземпляра (в много случаи такива покани се изготвят направо от нотариуса срещу възнаграждение), след което се предава на нота-риуса, който я връчва на нейния адресат. Често в прак-тиката се допуска грешката поканата да бъде заверена нотариално, след което да бъде изпратена до нейния адресат с писмо с обратна разписка. Такива покана не е нотариална и не може да изпълнява посочените по-го-ре функции. Поканата се нарича нотариална не защото е заверена нотариално, а защото нотариусът я връчва по определен в закона ред лично или чрез свой представи-тел на адресата й.

Изменение на трудово правоотношение

Пораждането, изменението и прекратяването на тру-довите правоотношения са регламентирани в Кодекса на труда (КТ). Принципът е, че трудовото правоотношение не може да бъде изменяно едностранно нито от страна работодателя, нито от страна на работника/служителя. Принципът на едностранна неизменяемост на трудово-то правоотношение, установен императивно, означава недопустимост едностранно да се изменя уговореното съдържание на трудовото правоотношение по отноше-ние на характера на работата, работното място, срока на трудовия договор, трудовото възнаграждение, както и всички други условия, които страните могат да уговорят в трудовия договор. Това осигурява стабилност на тру-довото правоотношение, а оттам и сигурност на страни-те при изпълнение на трудовите им задължения.

Не се смята за изменение на трудовото правоотно-шение, когато работникът/служителят е преместен на друго работно място в същото предприятие, без да се променя определеното място на работа, длъжността и

размерът на основната заплата на работникът или слу-жителя.

Изключение от принципа за едностранна неизме-няемост на трудовото правоотношение е случаят, при който работодателят едностранно увеличава размера на уговореното трудово възнаграждение на работника или служителя.

КТ регламентира няколко начина за изменение на трудовото правоотношение, които не нарушават прин-ципа за едностранна неизменяемост, а именно – по вза-имно съгласие; при изменение на мястото и характера на работа от работодателя; при командироване на ра-ботници и служители; при промяна на работодателя със запазване на трудовото правоотношение; при отдаване на предприятието или на обособена част от него под наем, аренда или на концесия.

При постигане на взаимно съгласие страните по тру-довото правоотношение могат да изменят всички негови елементи, като това изменение може да е за определено време или за постоянно.

В случай на производствена необходимост, както и при престой, работодателят може да възлага на работ-ника/служителя без негово съгласие да извършва вре-менно друга работа в същото или в друго предприятие, но в същото населено място или местност за срок до 45 календарни дни през една календарна година, а в слу-чаи на престой - докато той продължава. При промяна-та задължително се вземат предвид квалификацията и здравословното състояние на работника или служителя. Работодателят може да възложи на работника/служите-ля работа от друг характер, макар и да не съответства на неговата квалификация, когато това се налага по непре-одолими причини.

Друг случай на едностранно изменение на трудовото отношение представлява командироването на работни-ка/служителя за изпълнение на трудовите му задълже-ния извън мястото на постоянната му работа. Работни-кът/служителят може да бъде командирован без негово съгласие за не повече от 30 календарни дни без прекъс-ване. Докато командироване за срок, по-дълъг от 30 ка-лендарни дни, се извършва само с писмено съгласие на работника/служителя.

В случаите на сливане на предприятия, вливане на едно предприятие в друго, разпределяне на дейността на едно предприятие между две или повече предприятия, преминаване на обособена част от едно предприятие към друго, промяна на правноорганизационната форма на предприятието, смяна на собственика на предприя-тието или на обособена част от него, преотстъпване или прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго, включително прехвърляне на материални активи, макар да има промяна в работодателя, съгласно разпоредби-те на КТ трудовото правоотношение се запазва. В тези случаи правата и задълженията на работодателя прех-върлител, които произтичат от трудовите правоотноше-ния към датата на промяната, се прехвърлят на новия работодател.

БИП консулт | BIM consultation

48 бр. 5-6/2009

При промяна на работодателя в случаите на отдава-не на предприятието или на обособена част от него под наем, аренда или на концесия трудовото правоотноше-ние също не се прекратява. Правата и задълженията на стария работодател, които произтичат от трудови пра-воотношения, съществуващи към датата на промяната, се прехвърлят на новия работодател. За задълженията към работника/служителя, възникнали преди промя-ната отговарят солидарно двамата работодатели. След изтичане на срока на договора за наем, аренда или кон-цесия трудовите правоотношения с работниците/слу-жителите не се прекратяват, а преминават към стария им работодател.

Подновяване на регистрация на марка

Срокът на действие на регистрация на марка е де-сетгодишен. След неговото изтичане притежателят на марката може да подновява регистрацията неограниче-но за следващи периоди от десет години.

Регистрацията на марка се подновява по молба на притежателя, придружена с документ за платена такса за подновяване на регистрация. Молбата трябва да съ-държа регистровия номер на марката и идентификаци-онните данни на притежателя й. Молбата може да се по-даде в Патентното ведомство през последната година от десетгодишния срок на действие на марката или до шест месеца след изтичането на този срок, като се заплатят допълнителни такси. Ако притежателят поиска подно-вяване на регистрацията само за част от стоките или ус-лугите, за които тя е регистрирана, в молбата се посочва и за кои стоки или услуги се иска подновяването. Под-новяването на регистрацията действа от деня, следващ датата, на която изтича десетгодишният срок.

Притежателят на правото върху марка е длъжен да уведомява Патентното ведомство за всяка промяна в името и адреса си в тримесечен срок от извършването й, като промяната се вписва в Държавния регистър по искане на притежателя.

Времетраене на авторското право

Общото правило е, че авторското право се закриля, докато авторът е жив и седемдесет години след неговата смърт.

Това правило обаче търпи много изключения. При произведения, създадени от двама или повече автори, седемдесетгодишният срок започва да тече след смъртта на последния преживял автор.

При анонимни или псевдонимни произведения сро-кът започва да тече от разгласяването му за пръв път.

При авторско право върху компютърна програма или база данни, създадени в рамките на трудово правоотно-шение, срокът продължава седемдесет години след раз-пространяването му.

При авторско право върху филм или друго аудиови-

зуално произведение срокът продължава седемдесет години след смъртта на последния преживял измежду режисьора, сценариста, оператора, автора на диалога и автора на музиката.

Сроковете, през които авторското право се закриля, започват да текат от първи януари на годината, след-ваща годината, в която е настъпила смъртта на автора или е създадено, съответно разгласено или публикувано произведението.

* Съдържанието на статиите не представлява прав-но становище или правен съвет. Авторът им няма да носи отговорност за предприемането на специфични действия, основаващи се на съдържанието на статиите. За предприемането на конкретни действия следва да се потърси конкретен правен съвет, обоснован и съобразен с конкретната правна специфика в съответния случай.

49бр. 5-6/2009

Европрограми | Europrograms

Финансиране на фотоволтаични централи по Програмата за развитие на селските райониКристина Цветанска, изпълнителен директор, ЕЛАНА Инвестмънт

Kristina Tsvetanska, Executive Director, ELANA Investment

Financing Photovoltaic Stations under the National Programmefor Rural Development

Интересът към изграждането на фотоволтаични центра-

ли в България се засили предвид благоприятните условия, които държавната политика създаде за стартирането на подобни инвести-ционни проекти. Съгласно Догово-ра за присъединяване на България към ЕС България пое ангажимент към 2010 г. 11% от общото произ-водство на електроенергия да са от възобновяеми енергийни източ-ници (ВЕИ). През 2020 г. този дял вече трябва да бъде 16%.

В енергийната стратегия на стра-ната са планирани за 2020 г. 2200-3400 MW вятърни проекти, а по-тенциалът на слънчевите паркове и геотермалните източници за този срок е изчислен на 2000 MW. Според ДКЕВР през 2008 г. енергията, про-изведена от ВЕИ, е формирала 7.5% от цялото електропроизводство в страната, но от този дял само 1,5% се падат на слънцето и вятъра като източници. При наличния потенци-ал за развитие на този пазар тряб-ва да добавим също определената от ДКЕВР цена за изкупуване на

енергията, произведена от фотовол-таични централи, в размер на 755 лв./ MWh, както и удължаването на срока на задължително изкупуване от енергоразпределителните друже-ства (ЕРП) на 25 години. Интересът също се обуславя от възможностите за субсидия в рамките на Програма-та за развитие на селските райони (ПРСР). Две мерки по програмата, които дават възможности за безвъз-мездна помощ за производство от ВЕИ, бяха отворени в края на 2008 и началото на 2009 г. Това са Мяр-ка 311 „Разнообразяване към незе-меделски дейности“, която приема проекти от 1 декември 2008 г.; и Мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ - отворена от 5 януари 2009 г.

Изисквания към фотоволтаични-те проекти и възможна субсидия

И по двете мерки проекти за про-изводство на слънчева, вятърна и водна енергия може да се получи субсидия от максимум 200 000 евро на проект. Произведената енергия трябва да е предназначена за про-дажба. Условията на мерките посоч-ват, че се допуска максимален размер на целия проект за производство на ВЕИ на стойност 1 млн. евро, а въз-

можната субсидия е 70% от общите допустими разходи. Това не трябва да заблуждава кандидатстващите - въпреки условието за 70% субсиди-ята не може да надвишава сумата от 200 000 евро на проект. Друго изис-кване, с което следва да се съобразят проектите, е инсталираната мощ-ност да не надвишава 1 MW.

Първото най-важно нещо, което трябва да знаят потенциалните кан-дидати по тези мерки, е че субсиди-ята по ПРСР се получава само след като фотоволтаичната централа е доказано завършена - т.е. тя е присъединена към преносната мре-жа и пусната в експлоатация. Една от заблудите на инвеститорите, ко-ито се интересуват от ВЕИ проекти, е свързана с очакването, че могат да кандидатстват по ПРСР и да полу-чат субсидия, преди да са планирали и стартирали енергопроизводство-то. Самото подаване на документи за кандидатстване може да стане само след получаване на разреши-телно за строеж на централата. Това означава, че инвеститорът трябва да е преминал през всички етапи на разработване на соларния проект – от анализа на слънчевия потенциал на избраното местоположение, през сделките със земя, необходимите

Европрограми | Europrograms

50 бр. 5-6/2009

анализи и разрешителни, свързани с опазване на околната среда и пр. Ако инвеститорът не е специалист по разработване на подобни енер-гийни проекти, препоръчително е да ползва професионални консул-тантски услуги в различните етапи на разработване и изграждане на проекта. В процеса по изграждане на една фотоволтаична централа има много специфични детайли, за които трябва да се подготвят изряд-ни документи, което да подсигури успеха на кандидатстването за суб-сидия. При соларните проекти мно-го често пропуски в началото обез-смислят инвестицията или я правят губеща. Например още в началото при избраното местоположение на централата трябва да се провери в ЕРП дали има свободни мощности. Може да се окаже, че цялостната ин-фраструктура и условия на конкрет-ното място не благоприятстват и не създават възможност за соларен проект или пък разходите по проек-та биха го направили неизгоден за инвестиция.

Кой може да кандидатства за финансиране на фотоволтаична централа?

По отношение на допустимост-та на кандидатите разликата меж-ду двете мерки е следната: в Мярка 311 могат да търсят финансиране регистрирани земеделски произво-дители, които желаят за свое полз-ване или за продажба да изградят соларна централа; а по Мярка 312 могат да кандидатстват микропред-приятия – еднолични търговци или юридически лица с персонал до 10 души. Земеделските производители, които са решили да кандидатстват по Мярка 311, трябва да имат земе-делска дейност, която да докажат с финансов отчет най-малко от пре-дходната година, а също така да е категорично видно от документите им, че минимум 50% от приходите им за предишната година са от зе-меделска дейност. Тези земеделски производители се изисква да са мик-ро-, малки или средни предприятия съгласно определенията в Закона за

малки и средни предприятия. Отли-чителна разлика при Мярка 312 е пък липсата на изискване за дълъг живот на кандидатстващата фирма. При тази мярка новорегистрирани-те кандидати дори имат предимство в процеса на оценяване на проекта.

И двете мерки поставят ограни-чения към кандидатите по отноше-ние на местоположението на биз-неса им. Допустимите кандидати трябва да имат седалище или клон със седалище на територията на сел-ска община. Това включва всички общини без областните градове и без Асеновград, Казанлък, Свищов, Горна Оряховица, Димитровград и Дупница.

Важни съвети за подготовка на изрядни документи за кандидат-стване по мерки 311 и 312

Преди да пристъпи към под-• готовка, потенциалният кан-дидат трябва да се увери, че отговаря на всички изисква-ния за допустим кандидат, за допустима инвестиция по съ-ответната мярка, за допусти-ми разходи по проекта.Когато кандидатства по Мяр-• ка 312, кандидатът трябва много внимателно да опре-дели дали е микропредприя-тие съгласно Закона за МСП, като основен критерий е бро-ят персонал да е под 10 души и в случай че кандидатът има свързани предприятия по смисъла на ЗМСП, персона-лът на свързаните към него предприятия ще се добави към броя на собствения пер-сонал.Кандидатът, който разработ-• ва фотоволтаична централа, може да започне подготовка-та за кандидатстване и да се обърне към консултант още в идейния етап на проекта. Това може да спести евенту-ални грешки при подготовка и събиране на необходими документи и така да не изгуби време и разходи.Документацията и техниче-•

ските проекти на фотоволта-ичната централа също трябва да отговарят на определени изисквания по програмата, така че за да се избегнат греш-ки, е добре своевременно да се изпращат всички докумен-ти на консултантите. Напри-мер задължително изискване е в техническите проекти към всяка част да има количест-вена сметка. Често въпреки полученото разрешително за строеж такива сметки липс-ват и това затруднява успеш-ното кандидатстване.Кандидатите трябва да са • пререгистрирани в Търгов-ския регистър към Агенцията по вписванията, както и да са сигурни, че всички други фирми, които са им оферира-ли изграждането на фотовол-таичната инсталация, отгова-рят също на това условие.Всички издадени документи • трябва да бъдат на името на кандидата - т.е., ако канди-датства определено юриди-ческо лице, учреденото право за строеж/нотариален акт, технически проекти, оферти - всички те трябва да са адре-сирани и издадени на името на това юридическо лице, а не на името на собственика. Дори когато кандидатства едноличен търговец, всички документи трябва да са с на-именованието на ЕТ.Кандидатите трябва да имат • предвид, че внимателно тряб-ва да подберат технологията и доставчиците при подготов-ката за кандидатстване, за-щото всичко, което се впише в проекта като технология, модели, подробности от из-браната оферта - точно тези детайли ще бъдат проверя-вани впоследствие дали са изпълнени, за да се получи финансиране.Част от проектната докумен-• тация е процедурата за избор на доставчик на оборудване-то - предмет на инвестицията,

51бр. 5-6/2009

Европрограми | Europrograms

както и изпълнител на цялостното изграждане. В условията за кандидатстване по мерки 311 и 312 са зададени условия и документи, които трябва да се спазят при тази процедура, включително минимален брой и вид на офертите.

съвети относно изплащане на субсидията За да ви бъде изплатена субсидията, проектът трябва да бъде изпълнен точно във вида, в който е одобрен, • като за това са налични и всички необходими доказателства.Всички плащания по проекта трябва да се извършат по банков път.• В условията на двете мерки са предвидени авансово и едно междинно плащане. Условието за получаване на • авансово плащане в размер на 20% от субсидията е предоставянето на банкова гаранция на стойност 110% от размера на този аванс. Това прави ползването на аванс неатрактивно за кандидатите. Междинното плащане следва да бъде заложено в проекта и се изплаща за извършен обособен етап от инвестицията след неговото отчитане. Етапите може да се обособят съобразно възможностите на проекта и изискванията на кандидата.Разходи за ДДС не се подпомагат по програмата. •

Периоди за прием на проекти: Мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности

• 14 май - 25 юли 2009 г. - бюджет 4 715 886 евро• 26 юли - 28 октомври 2009 г. - бюджет 3 536 914 евро• 29 октомври - 31 декември 2009 г. - бюджет 3 536 914 евро

Мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия • 1 юли - 8 септември 2009 г. - бюджет 12 222 397 евро• 12 октомври - 15 декември 2009 г. - бюджет 12 222 397

Европрограми | Europrograms

52 бр. 5-6/2009

Европейските субсидии в помощ на хранителната промишленостТеодора Овчарова, ръководител „Европейски програми“, ЕЛАНА Инвестмънт

Teodora Ovcharova, Head of European Programmes, ELANA Investment

European Grants Supportingthe Food Industry

Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) е

една от най-атрактивните за бизне-са, дори и този, който не е свързан със сектор земеделие или животно-въдство. Въпреки това в основата си тя е насочена именно към онези фирми, които търсят средства за вложения в селското стопанство или свързаните с него производ-ства. Най-широките инвестици-онни възможности за хранител-но-вкусовия сектор например са заложени в Мярка 123 - Добавя-не на стойност към земеделски и горски продукти.

ХарактеристикаУсловията на тази мярка предос-

тавят достъп до финансиране на почти всички видове предприятия от този сектор, като за разлика от други програми, тук е възможно да се кандидатства за инвестиция ед-новременно в строителство и в обо-рудване. На практика това означава, че със средства по тази мярка едно месопреработвателно предприя-тие например би могло да построи производствени площи и да ги обо-рудва с необходимата техника, за да изгради или разшири бизнеса. Една от най-привлекателните специфи-

ки на Мярка 123 е възможността да кандидатстват за инвестиции не само разработени предприятия, но също така и стартиращ бизнес. По-даването на проекти е текущо, т.е. няма краен срок, а във всеки момент предприятията могат да подадат проектите си в областните разпла-щателни агенции на ДФ Земеделие. Началото на приема на проекти беше обявено на 1 ноември 2008 г. Засега практиката показва, че мяр-ката е най-популярна сред месо- и млекопреработватели, които плани-рат да реновират или да разширяват производствата си.

БенефициентиФинансовата помощ за добавяне

на стойност към земеделски и гор-ски продукти е предназначена за предприятия, които се занимават с преработка и/или маркетинг на раз-лични продукти - мляко и млечни продукти; месо и месни продукти; плодове и зеленчуци, включително гъби; пчелен мед; зърнени, мелни-чарски и нишестени продукти (с изключение на производство, пре-работка и/или маркетинг на хляб и тестени изделия); растителни и жи-вотински масла и мазнини (с изклю-чение на производство, преработка и/или маркетинг на зехтин); техни-чески и медицински култури, вклю-чително маслодайна роза и билки (с изключение на производство,

преработка и/или маркетинг на тю-тюн и тютюневи изделия, захар и сладкарски изделия); готови храни за селскостопански животни (фура-жи); гроздова мъст, вино и оцет. Ин-тересното при тази мярка на ПРСР е, че се предоставя възможност за финансиране също на първична преработка и/или маркетинг на гор-ски продукти, а също и на производ-ство на енергия чрез преработка на растителни и животински продукти от първична и вторична биомаса (с изключение на преработка на пър-вична и вторична биомаса от рибни продукти).

РазходиПредприятията от хранително-

вкусовия сектор биха могли да по-лучат помощ за:

изграждане и/или модерни-• зиране на сгради, свързани с производство, преработка и маркетинг, както и за придо-биване на сгради и други не-движими активи, необходими за производството, но само когато мястото на извършва-не на инвестициите е селски районподобряване и контрол на ка-• чеството и безопасността на суровините и хранитезакупуване и инсталиране на • оборудване, въвеждане на нови технологии, процеси

53бр. 5-6/2009

Европрограми | Europrograms

или стандарти, закупуване на транспортни средства, из-граждане или модернизация на лаборатории.

ПаритеПроектите по разглежданата мяр-

ка трябва да се реализират в срок от 24 месеца, като максималната стой-ност общо на всички проекти на един кандидат за периода до 2013 г. не може да надвишава левовата равностойност на 4 млн. EUR. Тъй като по мярката се субсидират 50% от общите разходи по един проект, един кандидат има право до 2013 г. да получи общо финансова помощ на стойност до 2 млн. EUR. Мини-малният размер на един проект е 10 хил. EUR, т.е. един кандидат може да бъде субсидиран минимум с лево-вата равностойност на 5 хил. EUR. Предприятията може да кандидат-стват с повече от един проект само ако спазят условието предишният им проект да е реализиран, отчетен и изплатен. Фирмите, които кан-дидатстват за проекти, свързани с производство на биоенергия, както и кандидатите за преработка и/или маркетинг на горски продукти имат ограничението за субсидия от 200 хил. EUR за 3 години.

ПлащаниятаКандидатите за финансиране по

Мярка 123 трябва да предвидят пра-вилата за плащане по програмата в рамките на цялостния си организа-ционен план, защото не е толкова важно дали е спечелен един проект, колкото дали ще бъде реализиран. Одобрените проекти получават авансово 20% от субсидията, като обаче се изисква банкова гаранция в полза на ДФ Земеделие в размер от 110% от стойността на авансово-то плащане. Тази гаранция ще бъде освободена след завършване на ин-вестицията. Междинните плащания,

ако се кандидатства за тях, трябва да се заявят още на етап кандидат-стване и се извършват след отчитане на завършен етап от инвестицията. Окончателното плащане на субси-дията се извършва в срок от 4 месеца от подаване на заявление за изпла-щане на помощта след реализирана-та инвестиция.

ОсобеностиНай-тежката част от подго-• товката на кандидатура за Мярка 123 по ПРСР е разра-ботването на бизнес плана на инвестицията. Програмата дава широк кръг от възмож-ности за субсидиране, но про-ектът трябва да бъде аргумен-тиран чрез пазарни анализи и предпроектни проучвания.За сметка на това мярката • предвижда възможността да бъдат субсидирани предвари-телни разходи по проекта. Те може да възлизат на 10% от общата стойност на проекта, като до 5% от тях биха могли да бъдат свързани с изготвяне на бизнес план.Все пак средствата за разра-• ботване на бизнес план не може да надхвърлят левовата равностойност на 30 хил. EUR при проекти до 1 млн. EUR.За инвестиционни предложе-• ния, които надхвърлят 1 млн. EUR, субсидираните предва-рителни разходи биха могли да бъдат до 100 хил. EUR и да не надвишават 2% от горни-цата над 1 млн. EUR.Кандидатите трябва да имат • предвид, че предварителните разходи за консултанти, ар-хитекти и др., както и разхо-дите за закупуване на земя и сгради се считат за допустими и може да бъдат покрити от субсидия само ако са извър-

шени до една година преди кандидатстването.Друга важна особеност е, • че проектите трябва да се изпъл-няват на имот, който е собстве-ност на кандидата, или да има документ за ползване със срок не по-малко от шест години от датата на кандидатстването.При строителство е необходи-• мо да има учредено право на строеж върху имота за срок, не по-малък от десет години от датата на кандидатстване.Често срещана грешка е канди-• датите да разработват проект за строителство на терен, за който са сключили само дого-вор за наем - това е недопусти-мо. Задължително изискване е строежът да се извършва или на собствен терен, за който се представя копие на нотариал-ния акт, или да има учредено право на строеж, когато имо-тът не е собственост на канди-дата. При покупка на сгради се получава финансиране само ако те са на територията на селски общини.Кандидатите, които биха ин-• вестирали в закупуване на земя и сгради, трябва да имат предвид, че по данъчна оцен-ка стойността им не трябва да бъде над 10% от общата сума по проекта.Още при вземане на решение • за кандидатстване е добре предприятията да знаят, че при одобрен проект ще имат задължението да водят отдел-но счетоводство за него, да не продават или да не преот-стъпват ползването на акти-вите, да не променят местопо-ложението на финансирания бизнес в срок от 5 години след сключване на договора за субсидиране по ПРСР.

Европроекти | Europrojects

54 бр. 5-6/2009

схема: „Подкрепа за развитието на туристически атракции”

Оперативна програма “Регионално развитие”Oперация 3.1: „Подобряване на туристическите атракции и свързаната с тях инфраструктура”Бюджетна линия: BG161PO001/3.1-02/2009

Обща цел на схемата: Да се подкрепи развитието на конкурентоспособни

туристически атракции, които допринасят за диверси-фикация на туристическия продукт, намаляване на те-риториалната концентрация и по-равномерно разпреде-ление на ползите от туризма.

специфични цели: Да се развият конкурентоспособни природни и кул-

турно-исторически атракции и/или групи атракции, способни да привлекат значителен брой посетители.

Да се подкрепят по-слабо развитите туристически ло-кализации във вътрешността на страната, притежаващи значителен туристически потенциал.

Бенефициенти: 148 общини в България

допустими дейности:•Развитие на природни, културни и историче-

ски атракции - реставрация, консервация, експони-ране, оборудване, въвеждане на техники и програми за интерпретация и анимация и др.

•Развитие на туристическата инфраструктура, необходима за нуждите на атракциите (туристически пътеки и пътеки на здравето, маршрути за катерене, езда и колоездене, места за пикник, указателни табели, посе-тителски информационни центрове).

•Развитие на допълнителна дребномащабна техническа инфраструктура в района на атракции-те, необходима за посещение на атракциите (пътища/улици за достъп, детски площадки, съоръжения за отдих и спорт с нестопанска цел, паркинги, зелени площи, то-алетни, осветление, малки съоръжения за събиране на отпадъци, комунални услуги, съоръжения, обслужващи туристическата атракция и посетителите, достъп за хора с увреждания, необходими за развитието на цялостен туристически продукт).

•Съпътстващо обучение на персонала, работещ в подкрепяните атракции.

•Допълнителни дребномащабни неинфраструк-турни дейности, имащи пряко отношение към подкре-пяните атракции (организиране на събития в района на атракциите, маркетингови и рекламни дейности).

Краен срок: 4 септември 2009 г. в 16.00 ч.

Бюджет на програмата: Общ размер - 82 858 124 лева;

Размер на безвъзмездната помощ: •минимална сума на безвъзмездната финансова по-

мощ: 1 000 000 лв.•максимална сума на безвъзмездната финансова по-

мощ : 6 000 000 лв.

Бенефициентите са задължени да осигурят най-малко 15% собствен принос от стойността на про-ектното предложение.

допълнителна информация: Допустими партньори по настоящата схема са:•148 общини от страната, бенефициенти по програмата•сдружения на общини•други публични органи, управляващи недвижими

културни ценности с национално значение и защитени територии по Закона за защитените територии

•туристически сдружения

За повече информация:

Министерство на регионалното развитиеи благоустройството

http://bgregio.eu/

схема: „Подкрепа за дребномащабна инфраструктура за предотвратяване на свлачища в градските агломерации”

Оперативна програма “Регионално развитие”Операция 1.4: „Подобряване на физическата среда и превенция на риска”Бюджетна линия: BG161PO001/1.4-04/2009

55бр. 5-6/2009

Европроекти | Europrojects

Обща цел на схемата: Oграничаване и максимално предотвратяване на рис-

ковете и щетите за живота и имуществото на населението в градските агломерационни ареали чрез изграждането и укрепването на дребномащабни инфраструктурни съ-оръжения за предотвратяване на свлачищните процеси.

специфични цели:•Осигуряване на защита за живота и имуществото на

населението в градските агломерационни ареали чрез подкрепа на дейности за заздравяване и укрепване на свлачища.

•Ограничаване разрастването/проявлението на свлачищните процеси чрез изграждане на автоматизи-рани системи за мониторинг.

Бенефициенти: 86 общини в България

допустими дейности:•Инфраструктурни мерки за силово укрепване

и стабилизиране на свлачища, като разрушаване на незаконно построени сгради и съоръжения, способства-щи за развитието на свлачището, разрушаване на негод-ни за ползване сгради и съоръжения, компрометирани поради развитието на свлачището.

•Изграждане на съоръжения за понижаване на подпочвените води под нивото на хлъзгателна-та повърхнина (хоризонтални сондажи, събирателни шахти и др.) и за отвеждането им извън територията на свлачището.

•Изграждане на съоръжения за отвеждане на повърхностните води извън територията на свла-чището (окопи, канавки, дренажни ребра и др.).

•Инфраструктурни мерки и изграждане на нови съоръжения за заздравяване и конструктивно ук-репяване на свлачището, включващи преоткосиране, повърхностно отводняване и дълбочинно отводняване, анкерни, пилотни и пилотно-анкерни конструкции, дре-нажни системи, канавки и шахти, подпорни стени, анке-рирани стени, шлицовани стени и др.).

•Изграждане на защитни съоръжения при сру-тища – укрепване на активната част от срутището, по-криване с метални (телени) мрежи, предпазни канавки,

уловителни мрежи, уловителни стени, предпазни наси-пи, защитни навеси и др.

•Вертикална планировка на района на свлачи-щето с цел осигуряване на устойчивост на откоса.

•Изграждане на автоматизирани контролно-из-мервателни системи (КИС) за мониторинг на поведе-нието на свлачището след реализацията на инфраструк-турните мерки.

Краен срок: 6 ноември 2009 г.

Бюджет на програмата: Общ размер - 9 514 919 лева

Размер на безвъзмездната помощ: По настоящата схема за безвъзмездна финансова по-

мощ не се изисква съфинансиране от кандидата.

•Минимална сума на безвъзмездната помощ – 300 000 лева

•Максимална сума на безвъзмездната помощ – 1 000 000 лева.

За повече информация:

Министерство на регионалното развитие и благоустройството

http://bgregio.eu/

За програмата:Съвместната Оперативна програма “Черно Море 2007

– 2013” е една от трите програми около морски басейн, записани в рамката на Инструмента за европейско съ-седство и партньорство чрез трансгранично сътрудни-чество: стратегически документ 2007-2013 (ENPI CBC Strategy Paper) и е една от най-сложните, макар и с огра-ничен финансов ресурс.

Общата цел на програмата е да се постигне по-силно регионално партньорство и сътрудничество. По този начин програмата цели да допринесе за по-широката цел – “по-силно и по-устойчиво социалноикономическо развитие на регионите от Черноморския басейн”.

Трите специфични цели на програмата, които са по-местени в настоящата програма, са:

Насърчаване на социално-икономическото 1. развитие в Черноморския басейн.Съвместна работа за справяне с общите 2. предизвикателства.Насърчаване на местни дейности от вида от 3. “хората за хората”.

Обща цел на схемата: Министерство на регионалното развитие и жилищна-

та политика на Румъния в качеството си на съвместен управляващ орган на програма “Черно море 2007 - 2013” обяви покана за проектни предложения по трите прио-ритета на програмата:

Приоритет 1: Трансгранично партньорство за ико-номическо и социално развитие, основано на общи ре-сурси

•Мярка 1.1: Подобряване на достъпността и връзка-та за нови вътрешно-регионални информационни, ко-муникационни, транспортни и търговски връзки.

•Мярка 1.2: Изграждане на туристически мрежи с цел промотиране на съвместни туристически инициати-ви и традиционни продукти.

•Мярка 1.3: Създаване на административен капаци-тет за подготовка и въвеждане на местни или регионал-ни политики за развитие.

Приоритет 2: Споделяне на ресурси и знания за за-щита и съхраняване на околната среда

•Мярка 2.1: Подсилване на съвместното знание и ин-формационна база, нужна за справяне с общите предизви-кателства в опазването на речните и морските системи.

•Мярка 2.2: Насърчаване на изследванията и инова-циите в сферата на опазване и протекция на природните области.

•Мярка 2.3: Насърчаване на съвместни инициативи, насочени към иновации в технологиите и управлението на отпадъците и отпадъчните води.

Приоритет 3: Културни и образователни инициати-ви за създаване на обща културна среда в черноморския регион

•Мярка 3.1: Промотиране на културната дейност и образователния обмен в Черноморския регион.

допустими партньорства: Проектите се подават и реализират съвместно от

партньорства, които включват една или няколко страни членки (България, Гърция, Румъния), една до някол-ко страни партньори (Армения, Азербайджан, Грузия, Молдова, Русия, Украйна) и/или Турция. Препоръчите-лен брой партньори: от 3 до 10.

За България допустимите региони по програмата са: Североизточен и Югоизточен район.

Бенефициенти:•национални, регионални и местни власти•публичноправни организации съгласно определе-

нието в ЗОП•асоциации от едно или повече юридически лица по

т. А или Б•други неправителствени организации•публични предприятия съгласно определението в

чл. 2(1)b от директива 2004/17/ЕС (водоснабдяване, енергетика, транспорт).

Кандидатите следва да са регистрирани и разположе-ни в допустимата територия или са регистрирани извън допустимата територия в една от 10-те държави, но имат местни или регионални офиси в допустимата територия и могат да превеждат средства в чужбина.

Европроекти | Europrojects

56 бр. 5-6/2009

Първа покана за проектни предложения по програма “Черно море 2007 - 2013”

57бр. 5-6/2009

Европроекти | Europrojects

допустими дейности:Всеки приоритет и съответните му мерки разполагат с различни допустими дейности, които най-вече могат да се

опишат като “меки мерки” – сформиране на мрежи, туининг проекти, предпроектни проучвания, създаване на цен-трове за изследвания и иновации, подготовката на стратегии за регионалното развитие, подкрепа за туристически дейности, обмен на най-добри практики в сфери като развитие на МСП и социална интеграция, екологични проек-ти, подкрепа на рибарството, опазване на културно-историческото наследство, сътрудничество между институции от образователната сфера и др.

Пълен списък с допустимите дейности можете да намерите на страницата на програмата.

Краен срок: 12 октомври 2009 г.

Бюджет на програмата: Индикативен бюджет по първа покана: 3 642 506 евро.

Размер на безвъзмездната помощ: Съфинансирането на проекти от страна на ЕС е до 90% от допустимите разходи.

Вид проект Минимален размер Максимален размер

Приоритети 1 & 2 100 000 700 000

Приоритет 3 50 000 250 000

Проекти, осъществяващи се предимно или изцяло в една страна, но с трансграничен ефект 50 000 250 000

(Посочените суми са в евро)

допълнителна информация: МРРБ ще предостави необходимите средства за 10% национално съфинансиране на българските парт-

ньори в одобрените за финансиране проекти. Правилата и необходимите документи за предоставяне на национал-ното съфинансиране ще бъдат своевременно публикувани на www.bgregio.eu.

За повече информация:

www.blacksea-cbc.net

Европроекти | Europrojects

58 бр. 5-6/2009

Програма: LIFE + (2009 г.)

Бенефициенти:

Организации, регистрирани в държавите - членки на Европейския съюз, като държавни и/или частни орга-низации, субекти и институции.

направления на програмата:

Направление 1: Природа и биологично разнообразие

Опазване, съхранение, възстановяване, наблюдение и подпомагане на функционирането на природните систе-ми, естествените местообитания, дивите флора и фауна с цел овладяване на намаляването на биологичното раз-нообразие, включително разнообразието на генетични-те ресурси, в рамките на ЕС до 2010 г.

Направление 2: Политика и управление на околната среда

•Климатични промени: стабилизиране на концен-трациите на парникови газове на равнище, което предо-твратява глобалното затопляне с повече от 2 °C.

•Води: повишаване на качеството на водите чрез разработване на икономически ефективни мерки за по-стигане на добро екологично състояние с оглед разра-ботването на първия план за управление на речните ба-сейни съгласно Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на съвета (Рамкова директива за водите) до 2009г.

•Въздух: постигане на нива на качество на въздуха, които не пораждат значителни отрицателни въздейст-вия и опасност за човешкото здраве и околната среда.

•Почви: опазване и осигуряване на устойчивото из-

ползване на почвите чрез запазване на функциите им, предотвратяване на опасностите за почвите, смекчаване на тяхното въздействие и възстановяване на замърсени почви.

•Градска околна среда: подобряване на екологичното състояние на урбанизираните райони в Европа.

•Шум: разработване и прилагане на политика относ-но шума в околната среда.

•Химикали: подобряване до 2020 г. на опазването на околната среда и здравето от рисковете, причинени от използването на химикали, чрез прилагане на законо-дателството относно химикалите, по-специално Регла-мент (EO) № 1907/2006 на Европейския парламент и на съвета (REACH) и Тематичната стратегия за устойчиво използване на пестициди.

•Околна среда и здравеопазване: развиване на ин-формационна база за политиката в областта на околната среда и здравеопазването (План за действие в областта на околната среда и здравеопазването за 2004-2010 г.).

•Природни ресурси и отпадъци: разработване и из-пълнение на политики, предназначени за осигуряване на устойчиво управление и използване на природните ресурси и отпадъците, подобряване на екологичните показатели на продуктите, на моделите за устойчиво производство и потребление, предотвратяване, оползо-творяване и рециклиране на отпадъците; допринасяне за ефективното прилагане на Тематичната стратегия за предотвратяване и рециклиране на отпадъците.

•Гори: осигуряване особено чрез координацион-на мрежа на ЕС на конкретна и всеобхватна основа за обмен на информация, необходима при определяне на политиката относно горите във връзка с изменението на климата (въздействие върху горските екосистеми, ефек-

59бр. 5-6/2009

Европроекти | Europrojects

ти на смекчаване и заместване), биологичното разноо-бразие (базова информация и защитени горски зони), горските пожари, състоянието и защитните функции на горите (вода, почва и инфраструктура), както и допри-насяне за опазване на горите от пожари.

•Нововъведения: допринасяне за развиването и на-гледното прилагане на подходи за иновативна политика, технологии, методи и инструменти в помощ на изпълне-нието на Плана за действие в областта на екологичните технологии (ETAP).

•Стратегически подходи: насърчаване на ефектив-ното изпълнение и прилагане на законодателството на общността в областта на околната среда и подобряване на базата от знания за политиката в областта на окол-ната среда; подобряване на екологичните показатели на МСП.

Направление 3: Информация и комуникации

Разпространяване на информация и повишаване на осведомеността по въпросите на околната среда, вклю-чително мерки за предотвратяване на горски пожари; осигуряване на подкрепа за придружаващи мерки, като предоставяне на информация, осведомителни дейности и кампании, конференции и обучения, включително обучения по предотвратяване на горски пожари.

Краен срок: Предложенията за проекти се предават на компетент-

ните национални органи до 15 септември 2009 г.

Предложенията за проекти се изпращат на национал-ния орган на държавата членка, в която е регистриран бенефициерът. След това предложенията се предават от националните органи на комисията до 22 октомври 2009 г.

Размер на финансирането: Цялостният бюджет за помощи за проекти по LIFE+

за 2009 г. възлиза на 250 000 000 евро. Индикативни-те финансови средства за 2009 г. за България са 5 390 756 евро. Най-малко 50 % от общия бюджет се отпускат за мерки за подпомагане на опазването на природата и на биологичното разнообразие.

ЕК финансира до 50% до от разходите по проек-тите. Изключение правят само предложенията, които са насочени към приоритетните местообитания/видове съгласно директивите за птиците и местообитанията, за които се финансират до 75%.

За повече информация:

МОСВ

http://www.moew.government.bg/life/index.html

Интернет страницата на програма LIFE + http://ec.europa.eu/environment/life/funding/lifeplus.htm

http://ec.europa.eu/environment/life/funding/lifeplus2009/call/index.htm

Европроекти | Europrojects

60 бр. 5-6/2009

Европейското сътрудничество в областта на научно-техническите изследвания (COST) представя покана за финансиране на предложения за създаване на мрежи от изследователи.

Общи цели на програмата:Европейското сътрудничество в областта на научно-

техническите изследвания (COST) обединява изследо-ватели и експерти от различни страни, които работят в специфични сфери. Важно е да се отбележи, че COST не финансира самите научни изследвания, а подкрепя дейности за работа в мрежа, като срещи, конференции, краткосрочен научен обмен и информационни прояви. Понастоящем се подпомагат повече от 200 научни мре-жи (дейности).

Европейското сътрудничество в областта на научно-техническите изследвания приема проектни предложе-ния, които допринасят за научното, технологичното, икономическото, културното и общественото раз-витие на Европа. Особено добре се посрещат предложе-ния, които играят ролята на предшественик за развитие-то на други европейски програми и/или са представени от изследователи в началото на тяхната кариера.

COST е организирана в девет широки области – би-омедицина и молекулярни бионауки; химия, молекуляр-ни науки и технолгии; наука за Земята и управление на околната среда; храни и земеделие; гори, вкл. продукти и услуги, свързани с тях; хора, общество, култура и здра-ве; информационни и комуникационни технологии; фи-зика и нанонауки; транспорт и урбанистика. Подробна информация за всяка област можете да откриете на: www.cost.esf.org. Проектните предложения следва да са в рамките на една област. Въпреки това проекти с дей-ности от няколко сфери са добре дошли и ще бъдат оце-нявани отделно.

Бенефициенти: По поканата могат да кандидатстват с проектопредло-

жения учени от поне 5 европейски страни, участнички в COST. Дейностите, включени в COST, се осъществяват от научноизследователски екипи.

допустими дейности: COST финансира дейности за работа в мрежа като

конференции, срещи, краткосрочни научни обмени и информационни прояви. Високо оценени ще бъдат предложенията, които обхващат повече от една от сфе-рите на COST.

Процедура и срокове за приемане напредложения: Кандидатстването става в два етапа: Предварителни

проектни предложения (максимум 1500 думи - 3 стра-ници), подадени по електронен път с кратко представяне на проектната идея се подават до 25 септември 2009 г. До 13 ноември кандидатите ще получат покана за Пълни предложения с краен срок 15 януари 2010 г. Решението кои проекти ще се финансират следва да бъде ясно през месец май 2010 г.

Предвижда се следващият срок за подаване на пред-ложения да бъде 26 март 2010 г.

Безвъзмездна помощ: Финансовата подкрепа е обикновено в размер на 100 000 евро годишно за период от 4 години.

За повече информация:

www.cost.esf.org/cnchttp://www.cost.esf.org/opencall

нова покана за проекти по програмата за Европейско сътрудничество в областта на научно-техническите изследвания (COST)

61бр. 5-6/2009

Европроекти | Europrojects

Покана за проекти по специфична програма „Хора“на седма рамкова програма FP7-PEOPLE-2009-RG

Общи цели на програмата:ЕК представя покана за предоставане на грантове за

опитни изследователи по специфична програма ‘’Хора’’ на Седма рамкова програма: Грантове за реинтеграция. Такива грантове се предоставят на изследователи, които търсят постоянна работа в областта на научните изсед-вания и имат изкарано минимум 18-месечно обучение в рамките на ‘’Дейностите на Мари Кюри’’.

Програмата е разделена на два компонента съо-бразно обхвата на включените дейности:

(1)Европейски грантове за реинтеграция „Мари Кюри” (ERG): „Подкрепа за обучение и кариерно раз-витие на изследователи”

(2)Международни грантове за реинтеграция „Мари Кюри” (IRG): Подкрепа за обучение и кариерно развитие на изследователи.

Бенефициенти: За ЕRG могат да кандидатстват изследователи с поне

4 години опит или с докторска степен, които при канди-датстването участват или вече са участвали в обучения или в дейности по мобилност в рамките на Седма рам-кова програма или някоя от предхождащите я Рамкови програми за минимум 18-месечен пълен период. Изсле-дователят кандидатства заедно с организацията домакин на (ре)интеграцията. Домакини могат да са организации, с изследователска дейност или обучение (университети, изследователски центрове, международни организации, предприятия и др.), които са разположени в страна - членка на ЕС, или в една от асоциираните страни.

IRG е насочена към опитни изследователи с поне 4 години опит или с докторска степен, които при подава-не на проекта са граждани на една от страните - членки на ЕС, или асоциираните страни и имат поне тригоди-шен изследователски опит в трета страна (неасоциирана страна). Изследователят кандидатства заедно с органи-зацията домакин на (ре)интеграцията, която следва да е член на ЕС или асоциирана страна.

допустими дейности: Няма предопределени приоритетни сфери. Насоката

на изследователската дейност се дава от самите участни-ци и всички сфери на развитието и технологичното раз-витие, посочени в ДЕО, са допустими за финансиране.

Безвъзмездна помощ: (1) ERG – помощта е фиксирана на 15 000 евро на

година за период от не повече от 3 години(2) IRG – помощта е фиксирана на 25 000 евро на

година за период от не повече от 4 години.

Допустими разходи: разходи за заплати за изследо-вателите и за екипа, пътни разходи, режийни, патенти и др.

Бюджет на програмата:Индикативният бюджет възлиза на 31 млн. евро за

2009 г., който ще бъде разпределен по равно за двете фази.

Краен срок:Приемът на документи ще става на две фази, като за

целта са определени две дати - 2 април 2009 г. и 8 октом-ври 2009 г. (до 17 ч. брюкселско време).

За повече информация:

www.cordis.europa.eu

Новини и събития | News and Events

62 бр. 5-6/2009

новини и събития

News and Events

Резултатите за първото шестме-сечие показват увеличение на па-зарния дял на УниКредит Булбанк по всички основни показатели. Бан-ката е номер едно по активи, депо-зити, кредити и основен капитал, съобщиха на 11 август т.г. оттам. С активи от 11.4 млн. лв. към края юни 2009 г. УниКредит е най-голя-мата банка в страната с пазарен дял от 16.5% и преднина от 2.9 млрд. лв. от втората банка в класацията по този показател. Чистата печалба на УниКредит за първото шестмесечие на 2009 г. е 133.4 млн. лв., което е с 13.8% по-малко в сравнение със същия период на миналата година. Според Левон Хампарцумян, пред-седател на УС и главен изпълните-лен директор на банката, очаквано нейната печалба в затруднената макроикономическа обстановка е намаляла, тъй като тя поема част от негативните ефекти от кризата, за-сягащи клиентите, и то в по-голяма степен от останалите банки на паза-ра. Това се потвърждава от факта, че сред петте най-големи банки у нас УниКредит има най-ниския спред (или разлика) на лихвите по депози-ти и кредити в размер на 4.81% при 5.81% спред за първите пет банки и 5.29% за банковата система като цяло. Този спред е намалял с 1.79 процентни пункта спрямо юни 2008 г., когато е бил 6.6%, което означава над 27% намаление на разликата между лихвите по кредити и депози-ти в периода юни 2008 – юни 2009 г. Освен това въпреки увеличаване-то на лихвите по заемите в резултат на влошената икономическа среда УниКредит Булбанк е с най-ниската

от петте най-големи банки доход-ност от заеми в размер на 7.3%, до-като доходността по този показател за банковата система е 9.16. Банката е лидер и в кредитирането на фирми и граждани с общ размер на заеми-те от 7.9 млрд. лв. към края на юни 2009 г. Това представлява ръст от 15.4% спрямо същия период на ми-налата година и увеличение от 4.9% спрямо края на 2009 г. За сравнение средното увеличение на кредитите в банковата система за периода юни 2008 – юни 2009 г. е 11.9%, което показва, че банката продължава да кредитира с по-добри темпове от пазара. Традиционно по-консерва-тивният подход към кредитирането и доброто управление на риска, ко-ето наскоро беше отбелязано и от международната рейтингова аген-ция Standard and Poor’s, позволяват на банката да продължи да подкре-пя лоялните клиенти и партньори с финансиране, коментира Хампарцу-мян. През първото шестмесечие на 2009 г. УниКредит се е изкачила на първо място и в класацията по депо-зити с общ обем от 6.4 млрд. лв., от които 3.3 млрд. са депозити на кор-поративни клиенти (номер едно на пазара) и над 3 млрд. лв. са депозити на банкиране на дребно (второ мяс-то на пазара). Така банката е дос-тигнала 15.1% общ пазарен дял от 14.8% за същия период на минала-та година. С основен капитал от 1.5 млрд. лв., увеличение с 21% спрямо същия период на миналата година, УниКредит е с най-голям пазарен дял и по този показател. Основни-те показатели за ефективност към края на юни 2009 г. са значително

по-добри от средното за банковата система: възвращаемост на капита-ла 18.5 % при 11.9% за банковата система; възвращаемостта на акти-вите е 2.83% при 1.43% за банко-вата система; 41.6% е отношението cost/income (разходи/приходи) при 50.4% за банковата система. В съ-общение от 13 август т.г. УниКредит Булбанк освобождава от обичай-ната годишна такса за обслужване всички нови картодържатели на Visa Classic. Досега таксата беше в раз-мер на 25 евро за основна карта и 18 евро за допълнителна. На този етап въведеното облекчение на услови-ята е валидно за първата година. С Visa Classic на УниКредит клиентът ползва 45-дневен гратисен период, в който няма лихва при плащане с картата в търговски обекти. При не-пълно погасяване на задължението по кредитната карта лихвата е 1.6% месечно, за лоялни клиенти - 1.5%. От картата могат да се възползват клиенти с нетен месечен доход над 300 лева. Тя се издава в левове, евро или долари, като кредитният лимит е до 5 пъти нетния месечен доход на кандидата. Лимитът зависи от дохо-дите и досегашната кредитна исто-рия на клиента, но е минимум 500 лева (250) евро и може да достигне до 10 000 лева (5000 евро).

Пазарният дял на УниКредит Булбанк се увеличава в кризата

63бр. 5-6/2009

Новини и събития | News and Events

МОсВ подготвя изменения в нормативната уредба

По информация от 11 август т.г., Колегиумът на Министерството на околната среда и водите е взел ре-шения как да се подобрят органи-зацията на работата и движението на документите с оглед по-бързо решаване на заявените многоброй-ни проблеми и пречки пред фирми, граждани и неправителствени ор-ганизации за последните години. МОСВ започва подготовка за изме-нения в нормативната уредба с цел да бъдат отменени или облекчени редица разрешителни и съгласува-телни режими, които безпричинно затрудняват инвестиционни ини-циативи и дейности. Измененията в законите и наредбите ще бъдат подготвени до два месеца. По реше-ние на Колегиума на МОСВ ще бъде многократно разширен обхватът на информацията, публикувана на уеб-страницата на министерството. Меж-дувременно по разпореждане на ми-нистър Нона Караджова на уебсайта на МОСВ – www.moew.government.bg на ниво финансиране, подниво ПУДООС, е публикуван Анализ за разходите за изграждане на ВиК съ-оръжения – документ, който съдър-жа информация за стойността на 1 линеен метър от водоснабдителни и канализационни системи, както и на стойността на еквивалент жител за едни и същи инвестиционни проек-ти. Информацията показва, че през последните години изцяло е липсвал контрол по отношение остойностя-ването на проектите, както и по це-лесъобразността и ефективността на финансирането им. Предстои ця-лостна финансова ревизия на рабо-тата на ПУДООС.

На пресконференция на 6 август т.г. вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков отбеляза, че в Агенция „Митници” има много неизползвани възможности и усили-ята на новоназначения й директор Ваньо Танов трябва да са насочени към намиране на решения. Дейст-вията му ще се концентрират вър-ху прекратяване на контрабандата, спиране на злоупотребите с акцизи, прозрачност на дейността, взаимо-действие с неправителствените ор-ганизации и проверка на появилите се в медиите сигнали за нарушени-ята в агенцията. Връзката за обмен на информация между системите на НАП и Агенция „Митници” вече ра-боти и служителите на двете ведом-ства имат достъп до базите с данни. Същия ден на официална церемо-ния в Министерството на финансите Ваньо Танов и изпълнителният ди-ректор на НАП Красимир Стефанов подписаха Споразумение за взаи-модействие между двете ведомства. Така стана възможно служителите от двете приходни администрации да работят в по-тясно сътрудничест-во и да имат по-добра координация при изпълнението на служебните си задължения. Въпрос на политическа воля е изграждането на връзката за обмен на информация между систе-мите на НАП и Агенция „Митници”, заяви на последвалата пресконфе-

ренция Симеон Дянков. Повишава-нето на събираемостта на приходите е основен приоритет на фискалната политика. Тази връзка ще помогне за намаляването на контрабандата, ще повиши събираемостта на ДДС, ще помогне и на бизнеса, като на-мали нелоялната конкуренция. Тех-нологичната връзка между базите данни на НАП и Агенция „Митни-ци” дава възможност на определени служители от НАП да имат достъп до определена част от базата данни на Агенция „Митници” и обратното. Това е предпоставка за по-ефекти-вен контрол и за превенция на ДДС измамите. Връзката ще помогне основно в две направления: анализ на риска и последващ контрол в ежедневната оперативна работа на служителите от агенцията. Инфор-мацията, която сега се предоставя на органите на НАП от различни дър-жавни органи за целите на данъчния контрол, ще може бързо и лесно да бъде обработвана за целите на мит-ническия контрол. Благодарение на тази връзка, служителите от НАП и Агенция „Митници” ще имат достъп до данните за „некоректните платци” на колегите си и ще могат да реаги-рат в много по-кратки срокове. За бизнеса това означава по-облекчени условия и по-малко проверки за из-рядните фирми.

Тече обмен на информация между системите на наП и агенция „Митници”

Новини и събития | News and Events

64 бр. 5-6/2009

ФЛаГ одобрява кредити на общини

В брой 62 на Държавен вестник от 4 август 2009 г. е обнародвано По-становление на Министерския съвет №189 от 24 юли 2009 г. за финансо-во подпомагане на общините за ком-пенсиране напълно или частично на разходите по обслужване на дълга към “Фонд за органите на местното самоуправление в България - ФЛАГ” – ЕАД. То се приема на основание §85 от Закона за държавния бюджет на Р. България за 2009 г. във връзка с чл. 124, ал. 1 и 2 от Постановление №27 на МС от 2009 г. за изпълнението на държавния бюджет на Р. България за 2009 г. Съгласно постановлението МС предоставя допълнителни бю-джетни кредити по бюджета на Ми-нистерството на регионалното раз-витие и благоустройството в размер

до 4 млн. лв. за сметка на преструк-туриране на разходи по централния бюджет. Утвърждават се критерии за достъп и степен на компенсиране на общините, като групирането на общините се извършва чрез интег-рирана оценка, включваща следните показатели за 2005, 2006 и 2007 г.: дял на нетния оперативен остатък от общинските приходи; размер на средствата, служещи за източници за обслужване на общински дълг, на жител; дял на собствените приходи от всички приходи; големина на об-щините на база брой жители. Сред-ствата ще се използват от МРРБ за предоставяне на целеви трансфери на общините съгласно приложения №1 и 2 за покриване на техни раз-ходи, включващи начислени лихви

и такси, по обслужване на дълга към ФЛАГ ЕАД. Общият брой на общи-ните, подлежащи на компенсиране, е 224, групирани според степента на компенсиране (с право на 50 на сто и с право на 100 на сто възстановяване на разходите по обслужване на дъл-га) в две групи съгласно приложени-ята. Целевите трансфери се превеж-дат от МРРБ тримесечно въз основа на информация от ФЛАГ ЕАД за на-числените за съответния тримесечен период лихви и такси по обслужване на дълга на общините. С тези транс-фери не се покриват лихви за забава и други глоби, санкции и неустойки, платени или дължими от общините от списъка по приложенията.

На заседание на 6 август т.г. Съве-тът на директорите на ФЛАГ одобри отпускането на кредити на общини-те Неделино, Главиница, Гоце Дел-чев и Велики Преслав. Одобрените кредити от фонда са за подпомагане на успешното изпълнение на про-екти по ОП „Регионално развитие 2007 – 2013 г.” и ОП „Околна среда 2007-2013 г.”, както и за подготовка на проектни предложения. Креди-тите на община Неделино в размер на 498 724 лв. и на община Велики Преслав в размер на 256 285 лв. са за изпълнение на проекти, свързани с ремонт, оборудване и внедряване на мерки за енергийна ефективност в образователни институции по ОП „Регионално развитие 2007 – 2013 г.”, операция 4.1. „Дребномащабни местни инвестиции”. Отпуснатото финансиране на община Главиница в размер на 1 000 000 лв. е за осъ-ществяване на инвестиционен про-ект за изграждане на канализацион-на мрежа към ПСОВ гр. Главиница, по ОП „Околна среда 2007 - 2013 г.”, приоритетна ос 1: „Подобряване и

развитие на инфраструктурата за пи-тейни и отпадъчни води в населени места с над 2000 екв. ж. и в населени места с под 2000 екв. ж., попадащи в градски агломерационни ареа-ли”. Предназначението на одобре-ния кредит на община Гоце Делчев в размер на 150 791 лв. е за подго-товка на проектни предложения, с които общината да кандидатства за безвъзмездно финансиране по ОП „Регионално развитие 2007 – 2013 г.” и по Програма за развитие на сел-ските райони. Междувременно на 4 август община Карлово подаде ис-кане за кредит в размер на 900 000 лв. от фонд ФЛАГ. Предназначение-то на искания кредит е за изпълне-ние на проект за рехабилитация и реконструкция на общински път № PDV 1070/ Кърнаре – Христо Да-ново. Проектът е съфинансиран от ОП „Регионално развитие”, опера-ция 2.1 „Регионална и местна пътна инфраструктура”, схема „Подкрепа за устойчиво и интегрирано местно развитие чрез рехабилитация и ре-конструкция на общинска пътна ин-

фраструктура”. През последните го-дини община Карлово е реализирала проекти, осъществени с финансова-та подкрепа на проект „Красива Бъл-гария”, международен фонд „Козло-дуй” и др. На 7 август община Бяла, област Русе, също подаде искане за кредит в размер на 268 000 лева от фонда. Предназначението на иска-ното кредитиране е за подпомагане на изпълнението на проект за тех-ническа помощ за подготовка на ин-вестиционен проект за подобряване на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в гр. Бяла. Проектът е съфинансиран от ОП „Околна сре-да 2007 – 2013 г.”, приоритетна ос 1: „Подобряване и развитие на инфра-структурата за питейни и отпадъчни води в населени места с над 2000 е.ж. и в населени места с под 2000 е.ж., попадащи в градски агломерацион-ни ареали”. През последните години община Бяла е реализирала проекти, финансирани напълно или частично от програма САПАРД, проект „Кра-сива България”, Социално инвести-ционния фонд и др.

Постановление компенсира разходи по ФЛаГ

65бр. 5-6/2009

Новини и събития | News and Events

На 5 август т.г. правителството прие допълнителни мерки за огра-ничаване на нелихвените разходи и трансферите по републиканския бюджет за 2009 г. Предложените от вицепремиера и министър на фи-нансите Симеон Дянков мерки са за 1 150.3 млн. лв. Целта е гарантиране на стабилна фискална позиция при очакваното неизпълнение на разче-тите в приходната част на бюдже-та. Забавянето на икономическата активност и настъпилите промени в стопанската конюнктура у нас дове-доха до промени в оценките на макро-икономическите параметри за 2009 г. Агенцията за икономически анализи и прогнози сега очаква свиване на БВП за годината с около 6.3% при заложен в макрорамката на бюджет 2009 ръст от 4.7%. Променените па-раметри по макрорамката водят до нови, влошени оценки за очаквано-то изпълнение на приходите, което налага спешни действия за ограни-чаване на разходите. Сред предлага-ните мерки са намаляване на разхо-дите по бюджетите на държавните органи, министерства и ведомства с 366.6 млн. лв., ограничаване на трансферите по републиканския бюджет за други бюджети и извън-бюджетни фондове с 42.3 млн. лв., други целеви разходи, капиталови разходи и субсидии по централния бюджет, включително за усвояване на държавни инвестиционни заеми

- с 664 млн. лв. На първостепенните и второстепенните разпоредители с бюджетни кредити по самостоя-телните бюджети - Висшия съдебен съвет, НОИ, Националната здрав-ноосигурителна каса и държавните висши училища, се препоръчва да предприемат действия за оптимизи-ране и ограничаване на разходите си по бюджета за 2009 г. На общините се препоръчва да оптимизират и ограничават разходите, като те бъдат намалени до размера на собствените им приходи и получените трансфери от други бюджети, извънбюджетни сметки и фондове и да не се допуска натрупване на просрочени задъл-жения. Министерският съвет прие и решение за бюджетната процеду-ра за 2010 г. С него се актуализират сроковете и отговорностите на всич-ки участници в бюджетния процес, определени в края на март т.г., и се отменя Решение №203/2009 г. за стартирането на бюджетната про-цедура. Целта е усъвършенстване на бюджетното планиране, повишава-не на ефективността на разходите и на отговорността при разпределени-ето и управлението на финансовите ресурси. По този начин се създават условия за прозрачност при взе-мането на решения за политиките на правителството и ще се навакса двумесечното закъснение в досе-гашната процедура. Министърът на финансите ще обсъди параметрите

на проектобюджетите с първосте-пенните разпоредители с бюджетни кредити и ще има консултации с На-ционалното сдружение на общините за бюджетните взаимоотношения на местната власт с централния бю-джет. Правилата, заложени в бю-джетната процедура за 2010 г., са свързани с разработване на основ-ните бюджетни документи - средно-срочна фискална рамка и основни допускания за периода 2010-2013 г., тригодишните бюджетни прогнози за периода 2010-2012 г. и проекто-бюджетите за 2010 г. на първосте-пенните разпоредители с бюджетни кредити. Процедурата за следваща-та година съдържа и изисквания за подготовка на предложения за нови инвестиционни проекти, за чието финансиране през 2010 г. се пред-вижда сключване на споразумения за държавни заеми и/или издаване на държавна гаранция. Елементите на бюджетната процедура са съобра-зени с финансово-икономическите характеристики и особености на текущата година и ограничаване на рисковете за икономиката в услови-ята на глобалната финансова и ико-номическа криза. Заложените в нея цели са поддържане на устойчивост и последователност на процесите и механизмите за разпределение и уп-равление на финансовите ресурси.

Правителството ограничава разходите с 1.15 млрд. лв.

Новини и събития | News and Events

66 бр. 5-6/2009

Валутният борд в България е стабилен

Валутният борд в България е стабилен според последния доклад на Юробанк И Еф Джи Гърция (соб-ственик на Пощенска банка в Бълга-рия), който стана известен на 4 ав-густ т.г. Заключението на звеното за анализи и прогнози на финансовата институция е, че предимствата на българския валутен борд са строга-та фискална дисциплина, значител-ните валутни резерви на страната, както и по-благоприятната циклич-на крива на българската икономика в сравнение с балтийските държави например. Изводите на експерти-те сочат, че при липса на нови зна-чими сътресения в международен план или на сериозни грешки във вътрешната политика на страната, например нарушаване на фискална-та дисциплина, пазарните участни-ци не биха могли сами да наложат обезценка на лева и прекратяване на валутния борд. Поддържането на валутен борд до момента на присъ-единяване на България към евро-зоната е политически най-лесният за изпълнение сценарий, тъй като се избягват негативните ефекти от девалвацията на валутата в кратко-срочен план. От една страна, този избор не налага да се променят из-питаните правила на пазара, които осигуряваха макроикономическата стабилност през последните десет години. От друга страна, това отлага нужната корекция на реалния валу-тен курс и по този начин съществува риск веднъж, влязла в еврозоната, България да не може да бъде кон-курентоспособна. Обезценяване на лева в момента на влизане в ERM II е възможен сценарий. Той крие огромен макроикономически риск, се отбелязва в доклада, поради го-лемия размер заеми в чужда валута на частния сектор и потенциалните последствия върху вътрешното тър-сене и вероятността за инфлация в средносрочен план. Прогнозата на експертите на Юробанк И Еф Джи е, че България ще се присъедини към еврозоната по-късно, отколкото са официално изразените очаквания към момента.

Изпълнение на основните параметри по КФП

данни за търговията на БФБ - софия

На база оперативни данни и оценки към 31 юли 2009 г. за из-пълнението на консолидираната фискална програма още в средата на юли бюджетът е на дефицит. По опе-ративни данни бюджетното салдо по консолидираната фискална програ-ма към 17.07.2009 г. е отрицателно и е в размер на 202.1 млн. лева. Към края на юли дефицитът вече е дос-тигнал 372.4 млн. лв., потвържда-вайки очакванията за увеличените разходи в периода до изборите, как-то и значителните по размери поети ангажименти, които допълнително затрудняват изпълнението на бю-джета до края на годината. Общият размер на приходите и помощите по консолидираната фискална про-грама за седемте месеца на 2009 г. е в размер на 14 819.2 млн. лв., което е 83.4 % от разчета за периода. Из-пълнението на приходите е 45.5 %

спрямо консолидираните разчети към Закона за държавния бюджет на Република България за 2009 го-дина. Постъпленията представляват 90.1% от тези за същия период на миналата година. Разходите по кон-солидирания бюджет за изминалите седем месеца на годината са в раз-мер на 15 191.5 млн. лв., което е 50% от годишния разчет. Увеличението спрямо същия период на м.г. е с 24.3 %, като този темп не съответства на значителното изоставане в бюджет-ните приходи. Това се потвърждава и при съпоставката на извършените като относителен дял от БВП разхо-ди, които за седемте месеца на 2009 г. представляват 23.8 % при 18.3 % (2008 г.) и 19.1 % (2007 г.). В отно-сителен дял за първите седем месеца на 2009 г. направените разходи са с 30% повече спрямо същия период на 2008 година.

В отчета за дейността на БФБ - София АД за първото полугодие на 2009 г. са изнесени данните за обе-ма, оборота и броя сделки на борса-та през периода. Реализираният на БФБ - София оборот от 926 млн. лв. е съпоставим с резултатите от първата половина на 2004 г., а спадът спрямо първото шестмесечие на 2008 г. е с 44%. Най-големи са намаленията в оборота на Официалния пазар на акции, сегмент “A”, и Неофициалния пазар на акции, сегмент “A” – съот-ветно с 90 % и 83 %. Ликвидността остава изключително ниска през пе-риода, като той е преминал при слаба активност от страна на чуждестран-ните и местните институционални инвеститори. Оборотът на пазарите на облигации е в размер на 83 млн. лв., като отчетеното намаление от 38%

е по-ниско от общото понижение на оборота на борсата. Относителният дял на този сегмент в общия оборот се е покачило леко спрямо първото шестмесечие на 2008 г. – от 8.04 % на 8.95 %. Средномесечният оборот на борсата е в размер на 154 млн. лв., като най-висока стойност е постиг-ната през март - 445 млн. лв., кога-то са били прехвърлени 30% от ка-питала на Корпоративна търговска банка АД. Среднодневният оборот на борсата през периода е в размер на 7.8 млн. лв. при 118 борсови се-сии, в сравнение с 13.33 млн. лв. при 125 борсови сесии. С най-голяма те-жест в дневната търговия са сделки-те извън регулиран пазар - 46.80% от среднодневния оборот, следват Официалният пазар на акции – 21.08% и Неофициалният пазар на

67бр. 5-6/2009

Новини и събития | News and Events

акции - 12.36%. Броят на сключени-те сделки през първото шестмесечие на 2009 г. отчита спад от 58% спря-мо съпоставимия период на 2008 г. Намалението на база обем лотове е доста по-ниско – с 15.60%, като причината е в по-големия брой цен-ни книжа, прехвърлени на пазарите на права, на колективни инвестици-онни схеми, както и на Неофициа-лен пазар на акции сегмент “Б” през отчетния период. По отношение на отрасловата структура на търгови-ята през първата половина на 2009 г. на пазара на акции най-активна е била търговията при дружества-та от сектор “Финансово посред-ничество” с оборот от над 265 млн. лв. и повече от 30 000 сделки, като в сегмента влизат банковите институ-ции, застрахователните дружества, дружествата със специална инвести-ционна цел и по-голяма част от хол-динговите дружества. В сравнение с първото шестмесечие на 2008 г. се наблюдава увеличение на тежестта на сектора по отношение на сключе-ните сделки и реализирания оборот. От една страна, това се дължи на до-пълнителната концентрация на тър-говията в този обичайно по-високо ликвиден сектор (в т.ч. прехвърля-нето на 30% от капитала на КТБ), а от друга - на допълнителното сви-ване на ликвидността в останалите сектори вследствие на глобалната финансова криза. На второ място по активност е бил сектор “Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, на лич-ни вещи и стоки за домакинството” с оборот от 30 млн. лв. за периода. Търговията с акциите на Химимпорт АД и Петрол АД, които са основните дружества в този сегмент, е дала над 65% от оборота на сектора. Сектор “Транспорт, складиране и съобще-ния” е на трето място по оборот за периода, като това се дължи на прех-върлянето на 99.99 % от капитала на летищния оператор Интерскай АД през април 2009 г.

данни на БнБ за преките инвестиции

По предварителни данни БНБ преките инвестиции в страната за януари – юни 2009 г. възлизат на 1563 млн. евро (4.6% от БВП), при 3272.6 млн. евро (9.6% от БВП) за януари – юни 2008 г. Привлеченият през януари – юни 2009 г. дялов капитал (преведени/изтеглени парични и апортни вноски на нерезиденти във/от капитала и резервите на български дружества, както и постъпления/плащания от/по сделки с недвижими имоти в страната) въз-лиза на 1010.6 млн. евро и представлява 64.7% от общия поток на преките чуждестранни инвестиции. Той е по-нисък със 765.7 млн. евро от дяловия капитал, привлечен през същия период на 2008 г. (1776.3 млн. евро, 54.3% от общия поток на преките инвестиции). Постъпленията от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти са в размер на 295.8 млн. евро, при 712.8 млн. евро за януари – юни 2008 г. За януари – юни 2009 г. нет-ният друг капитал (промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чуждестранни инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити) е положителен, в размер на 376.1 млн. евро, при 1241.1 млн. евро за януари – юни 2008 г.

По предварителни данни реинвестираната печалба за януари – юни 2009 г. (представляваща частта на нерезидентите в неразпределената печал-ба или загуба на предприятието) се оценява на 176.4 млн. евро при 255.2 млн. евро за същия период на 2008. По държави най-много инвестиции за януари – юни 2009 г. са привлечени от Холандия (15.9% от общия размер на преките чуждестранни инвестиции), Австрия (14%) и Германия (10.3%). По отраслова структура най-много инвестиции за периода януари – юни 2009 г. са привлечени в отрасъла Финансово посредничество (530 млн. евро), Търговия, ремонт и техническо обслужване (332 млн. евро) и Операции с недвижими имоти (213.8 млн. евро). По предварителни данни преките ин-вестиции в чужбина за януари – юни 2009 г. се увеличават с 38.6 млн. евро, при увеличение в размер на 463.5 млн. евро за януари – юни 2008 г. Инвес-тираният през януари – юни 2009 г. в чужбина дялов капитал възлиза на 31.7 млн. евро, при 437.1 млн. евро за същия период на 2008 г.

Editorial council Editor-in-chiefNikolay Nenovski

MembersBistra IlkovaDaniela BobevaLalko DulevskiMaria VidolovaMilcho StoimenovMaria GeorgievaPlamen OresharskiPetar ChobanovStoyan AleksandrovStati StatevYanaki Andreev

Expert councilApostol Apostolov Bozhidar DanevViktor PapazovGarabed MinasyanGeorgi PetrovGrigoriy VazovEmilia MilanovaEmil PopovKamen KolchevOleg NedyalkovHristos Katsanis

Board of EditorsDeputy Editor-In-ChiefIvan Dimitrov idimitrov@bip-bg.cominter_projects@bip-bg.comEditorGabriela Nikolova editor@bip-bg.comSales and advertisingNadezhda Aleksandrovasales@bip-bg.comPre-printEvgeniy Grinberggrinberg@bip-bg.comPrintDelta High Print JSC

Publisher„BIM 1993“ AD Sofia, 172 Nishka str.Tel.: (02) 812 06 230Plovdiv, 7 Br. Miladinovi str.Tel./Fax: (032) 63 89 49email:postmaster@bip-bg.com grinberg@bip-bg.com events@bip-bg.com

www.bip-bg.com

ISSN 1311-7947

COnTEnTS

BanksEffectiveness of the banking system in Bulgaria............................................................................ 3(measurement and interconnections with economic growth)Statty Stattev, D.Sc., Associate Professor, University of National and World Economy

Establishing of a modern deposit guarantee system in Bulgaria ............................................. 13Ventsislav Asparuhov, expert in “International Relations Department”, Bulgarian National Bank

The Bank Sector of Central and Eastern Europe .......................................................................... 22Survey of UniCredit Group

InvestmentsSuccess story municipalities: the Municipality of Ruzhintsi ...................................................... 26Ivan Dimitrov, Deputy Editor-In-Chief, “BIM” Magazine

Public Private PartnershipsPublic Private Partnership in the Global Economic Turmoil ....................................................... 31Alexander Trifonov, Certificated Management Consultant

InsuranceAbout the Instructions Concerning the Insurance Brokers ........................................................ 34Yanaki Andreev, PhD, Associate Professor, Managing Director of Zenit - I & R B Ltd.

ManagementPrices of the Capitals of Joint-stock Company .............................................................................. 38Marin Galabov, Ph.D., Associate Professor, University of National and World Economy

BIM ConsultationMoore Stephens BulMar, Tax Consultant ...................................................................................... 43Moore Stephens BulMar, Legal Consultant .................................................................................. 46

EuroprogrammesFinancing Photovoltaic Stations under the national Programme for Rural Development ........................................................... 49Kristina Tsvetanska, Executive Director, ELANA Investment

European Grants Supporting the Food Industry .......................................................................... 52Teodora Ovcharova, Head of European Programmes, ELANA Investment

EuroprojectsThe Bulgarian Regions in Europe ................................................................................................... 54

News and Events............................................................................................................................................................. 62

5-6|2009

© 2009 BIM 1993 ADAll rights reserved. The views of the autors and their articles express theirpersonal opinion and do not engage editors of the magazine.

68 бр. 5-6/2009