ОМ вестник, брой 5

Страница 1Месечно издание на ОМ – Създаваме и Взаимодействаме Отворено и Положително

Брой 5, Март 2012

openom.eu ОМ – Създаваме и Взаимодействаме Отворено и Положително

2011-та беше за пореден път най-прекрасната ми година в живота досега и когато тя изтичаше, бях радостен и благодарен за това. В същото време бях уверен, че 2012 ще донесе за мен дори още повече Радост, Любов и Светлина. Знаците за това бяха много добри – късметите и пожеланията, които получих по празниците; хората, с които се запоз-нах; примерите, които възприех; нещата, които се случиха; прозренията, до които стигнах непосред-ствено преди изтичането на старата и започването на новата година. Още в първите дни на новата година бях обхванат от искрена и чиста Любов и се срещнах и сприятелих с прекрасни хора. Това продължи известно време. Много неща ми се из-ясняваха, но все още нещо липсваше, не бях на-пълно сигурен за мисията си през годината. Имах много хрумвания и възможности, но липсваше съ-вършенството, завършеността. Но бях уверен, че скоро ще ги получа.Така и се случи. И както толкова често се получа-ва – яснотата и прозренията идват след мигове на трудности. Светлината на деня се разтваря в ця-лата си красота след тъмнината на нощта. Мигове на трудности, в които изглежда, че нещата се срут-

ват и че губим постигнатото. Жалко е, че това се случва, но бидейки не напълно съвършен, знам, че това е нещо обикновено, особено когато неусет-но съм се отклонил от правилния за мен път. Така се случи и този път. Но успях да запазя, въпреки всичко, радостта си и бдителността и да следвам знаците, които ми се дават. И така, както мъглата изведнъж се разтваря за слънчевата светлина, така се разтвориха и сърцето и душата ми за Духовната светлина. Видях отново виделината на деня и знаех вече много по-добре каква е мисията ми за тази година. Необходимо ми беше да се пречистя вътрешно и да се смиря по пътя на осъществява-нето й, за да мога да работя още по-силно и добре за изпълнението й. Цялото ми същество се изпъл-ни със спокойствие, мир и сигурност.Е, ще попитате каква ми е мисията. Нищо особе-но или различно, но пък изключително важно за всички ни. Такава, каквато е и на всички хора по земята за тази година – да работим за общото благо, да даваме и да се възвисяваме Духовно. С радост виждам колко бързо хората около мен се променят към добро. При някои от тях това става по-лесно и спокойно, при други с малко или повече страдания, но пътят е все един и същ – нагоре и напред.

Виртуална образователна система ПО ЖИЦАТ@

Мисията ни за 2012

Автор: Крум Сяров

продължава >>>

•••••••••••••••••••••••••••••••••••••••

Ето, че все още има хора, които осъществяват блестящи идеи, които намират свободни ниши, които носят радост и полза на всички с това, кое-то правят!…Когато от ОМ попаднахме на ВОС „По жицат@“ си помислих, че идеята за виртуално училище, ко-ето обучава дистанционно децата на българи, жи-веещи в чужбина, е чудесна и сравнително нова. Оказа се, че дейността в този й вид хрумва на Валентин Ненков, който от няколко години живее

в Пенсилвания, САЩ и на Надежда Димитрова, която е в София, още през 2005г. и от тогава неща-та се развиват все по-професионално и по-добре!На сайта на ВОС „По жицат@“ има много подробна информация за зараждането и историята на системата, има материали от български медии от онова време, ко-ито всеки може да погледне (толкова е вдъхновяващо и интересно!)… Накратко, това са виртуални уроци във виртуална класна стая, давани от истински учители, ко-

Страница 2 openom.eu Преводни творби

ито са в България, на деца на българи емигранти, които са по целия свят. Учебното съдържание (виртуалният учебник по гореспоменатите предмети) е изцяло автор-ско и специално за нуждите на техните ученици, а кон-султант е доцент Вълкова от Софийския университет.Лично мен ме впечатлява напълно благородната първо-начална мотивация на Валентин и екипа му: „Аз живея от години в САЩ, познавам много българчета на раз-лична възраст и виждам как само след година далеч от родината, независимо колко големи са, те забравят бъл-гарския език. А това означава, че те скъсват завинаги с България, нямат вече връзка с тази държава. Второто поколение деца на наши имигранти пък изобщо не нау-чава езика и губи корените си с родината. Затова девизът на „По жицата“ е: „Днес му е времето, утре ще е късно“.Аз и семейството ми си живеем в България, но пред-полагам, че за българчетата в чужбина познаването на техните корени е изключително важно за пълноценно-то им осъществяване като личности. Уроците по бъл-

гарски език са озвучени и анимирани и се приемат с голям интерес от “първокласниците”, коментират от екипа на сайта.Към днешна дата Валентин казва: „В началото на 2012г (седма поредна) Първо Българско Виртуално Училище достигна момент на развитие, който си представяхме, когато започнахме през 2005г. Основната ни цялостна програма за обучение по български език, литература, история и география на България се разви през годи-ните и вече включва 17 курса. Постоянният контакт

продължение с учениците ни позволява да променяме и подобря-ваме курсовете си благодарение на обратната връзка, която получаваме от тях. Другата основна причина да променим повечето курсове в последните три години е промяната в демографската картина на българската имиграция и по-специално на децата – ученици. В по-следните две и половина-три години 95% от учениците ни са родени и израснали извън България, всички се записват за обучение при нас на 5-6 годинки и са на еднакво ниво на (не)знание.“Валентин ми казва още: „Най добрата новина през го-дините е постоянно растящият брой ученици с всяка следваща година, като 2011г. беше най-натоварена и 2012г. се очертава да спази тази тенденция. В допъл-нение на основната програма през 2007г. започнахме и „Български като чужд език“, насочена към възрастни, които по различни най-интересни причини биха искали да научат български език. В тази програма също вече имаме постоянно обучаващи се ученици през послед-ните години.“На мен ми направи силно впечатление следното: “ Най-новото ни допълнение е програмата „Английски език за деца в България“. Това е огледална на основ-ната ни програма, като сега учителят е в Питсбърг, Пенсилвания, а учениците са в България. Пилотната програма се развива много добре и вече сме готови да я предложим на широката публика (вие сте първите с които споделяме)“. Страхотно, благодарим за честта! Сигурна съм, че би било много интересно и полезно да запиша дъщеря си на първите й уроци по английски и мисля да го направя, като последвам сърдечната пока-на на По жицат@ към всеки и я запиша за демонстра-ционна сесия тук.Тази рожба на времето и обстоятелствата, в които жи-веем, е доказателство, че когато човек действително има благородни, социално насочени подбуди и искре-но желание да върши добро, то делото му успява!Успех в съхраняване на познанието за България и бъл-гарското на ВОС „По жицат@“ и на всичките му малки и големи клиенти!

Автор Милена (Меми) Пехливанова

Без земяОтново ли се стигна дотам, една култура, този път разпростряла се по цялото земно кълбо, да изгуби буквално почвата под краката си? Историята показва, че това се е случвало през всички епохи, на всички континенти и е довело до битки за земя, подобно на тези, които се водят днес.Автор: Петра Щайнбергер за „Oya – мисли раз-лично, живей различно”Превод от немски: Александрина Цонева

Виновна беше бурята. Виновна беше земята. На 8.04.2011г. на магистрала А19 при Рощок, Германия се сблъскват 82 превозни средства, осем души загиват. Немската метереологична служба обяснява, че „пясъчните бури в тази област и по това време на годината не са рядкост.” Като причи-на се посочва „липсващата растителност”, заедно със сушата и високата скорост на вятъра. И оран-та. Няма жив плет, който да отделя и разграничава тези огромни полета, казват природозащитници.



Но земята трябва да се изоре преди сеитбата, от-говарят местните селяни, отнема време, докато нещо се хване и израсте. И площта на парцелите от 1000 на 400 метра е съвсем нормална според тях. Да, това е в ред, но само в Източна Германия.Не само бурята и земята, но и дейността, и знани-ето на хората са виновни за тази злополука. Когато през 30те години на 20 век тежки бури „измитат” Средния Запад в Америка, разпиляват най-плодо-родната земя на света във всички небесни посоки и принуждават повече от три милиона души да на-пуснат родината си, това не е „природно” явление. От 1860г. заселниците са разбивали плодородната льос почва с все по-модерни и по-дълбоки плугове, използвайки все по-тежки селскостопански маши-ни. Американски изследвания още тогава посочват, че тази погрешна обработка на земята е допринес-ла за опустошаването на една крехка екосистема, която хиляди, дори милиони години преди това е била защитена от гъста трева. За няколко десетиле-тия голяма част от тази ценна почвена повърхност изчезва. Скандалната „купа прах” (буквален превод от Dust Bowl) сама си е виновна.Че губим земята под краката си и че често пре-натоварваме тази, която ни е останала, отдавна е известно на специалистите си. Те знаят и какво трябва да се направи срещу това. Понякога знани-ето дори се прилага – колебливо, често след шоки-ращи събития като „купата прах”. Но най-често не се случва нищо. „Може да го обобщим като кри-за, алчност и невежество”, казва Андрю Кемпбъл, учен по околната среда от Университета в Дарвин, Австралия. „Понякога пренатоварването на земя-та възниква, когато хората нямат друг избор. Но понякога световните пазари са тези, които изис-кват определени продукти. Затова фермерите се опитват да отговорят на това търсене. Земя, която не трябва да се чисти, се очиства. Земя, на която не трябва да пасат животни, бива опасана.” Геолози и агрономи по околната среда като Кемпбъл преду-преждават винаги за едни и същи грешки: греш-ното напояване вреди на почвата, оранта вреди на почвата, а монокултурите я изтощават.Но всичко продължава да се прави. С все повече усилие се произвежда пропорционално все по-малко. Зърнената реколта на хектар всъщност се е утроила от 1950г. насам; но от известно време рас-тежът, подхранван някога от Зелената революция и нефтохимическата промишленост, практически е в застой. При такива големи количества фосфат,

азот и калий един ден човек няма да може да из-влече и единица продукция от изтощената почва.За да издържим на темпото, с което расте све-товното население, през следващите 50 години трябва да произвеждаме повече храна, откол-кото през всичките 10 000 години преди това. Междувременно все по-големи площи земя не са подходящи за отглеждане на житни култури и за развитие на животновъдство. Промяната на кли-мата с нейните съпровождащи явления като обил-ни валежи и все по-чести и силни бури кара еро-зията да напредва още по-драматично. При това имаме само тази една Земя, тази една почва. Ако тя веднъж изчезне, ще отнеме хиляди години, до-като се образува отново горният почвен слой, не-обходим за относително рентабилно земеделие.

За глухарчетоГлухарчето е красиво жълто цвете, което може да се намери навсякъде в Средна Европа и Северна Америка. То расте масово по полегатите хълмове на алпийското подножие. През пролетта поляни-те там са осеяни с глухарчета. Всъщност между тревата и глухарчето не растат много други рас-тения. За това си има причина. Глухарчето е мно-го „скромно” цвете. Но когато то получи храна, примерно повече тор, не знае спиране. Където растат прекалено много глухарчета, значи земята е преторена. А излишната тор достига подземни-те води. Повишеното съдържание на нитрат бла-гоприятства развитието на някои едноклетъчни и неприятни бактерии. Отделно високото съдържа-ние на сол убива раци, миди и дребни риби. Най-лошият убиец на животински видове в Средна Европа според зоолога и еколога Йосеф Райхолф, е земеделието.Алпийското подножие или австрийските долини като Цилертал в голямата си част са една измам-на идилия и реално една екологична катастрофа. И не само тя. Проникналите торове в полетата по продължението на реката Мисисипи са превърна-ли делтата й в „мъртва зона”, биологически ум-ряла област. Подобно на крайбрежните води на Балтийско море. И на други места по света.Екосистемата е разрушена от пренаторяване. Дъждът отмива почвата от полетата, където тя не се държи вече от трева и храсти. Достигналият в почвата нитрат се превръща в азотен оксид, който развива 300 пъти по-голяма сила от тази на пар-никовите газове от CO2. Минералният фосфат,


продължение


този втори градивен елемент на живота, намаля-ва. Списанието „Форийн Полиси” (Foreign Policy) предупреждава на кратко: От 30 до 40 години няма да може да се извлича достатъчно фосфат от мините, за да се покрият нуждите на земеделието в световен мащаб.Глухарчето е добър пример за това как една иди-лия скрива последствията от модерното земеде-лие. За да замени ерозиралия горен почвен слой, индустриалното земеделие се нуждае от все по-вече химически торове – които един ден ще свър-шат, защото се извличат от крайни ресурси като нефт и газ. И се използват все по-тежки машини, които орат все по-бързо, като по този начин се уве-личава степента на ерозията.

Не се учим от миналотоОтново и отново, в течение на човешката исто-рия цивилизации са загивали заради резултати-те от ерозията и изтощената почва. Шумерите в Месопотамия „пресоляват” 4000г. пр.Хр. земя-та си чрез наводнения. Цивилизацията на маите завършва безславно в суша, след като почвата в джунглата била крайно излужена. Племената от Меса-платото в Югозапада на Щатите също из-чезват заради суша.Малко сме се поучили от това. Учените изчисля-ват, че междувременно плодородната земна кора

се измива от 10 до 40 пъти по-бързо заради чо-вешката намеса, отколкото може да се образува наново чрез скална ерозия и органични добавки. Така всяка година изчезват годишно до 10 мили-она хектара – площ с размера на държава като Исландия. Според доклада на ООН за състояние-то на екосистемите за хилядолетието, деградаци-ята на земята и влошаването на почвата са сред най-големите предизвикателства за околната сре-да. И главна вина за предизвиканата от човека ерозия носи ралото (плугът). Около 47% от обра-ботваемата земя в световен мащаб е в опасност. Сред най-тежко засегнатите райони е Централна Америка, където ¾ от земята се счита за безплод-на. В Египет са изгубени от 30 до 40% от земята, в Ирак – 50%, в Щатите – от 20 до 25%. В Европа процентът на ерозиралите земи е под средния, но при интензивно обработваните земеделски пло-щи в Германия се отстраняват до 20 тона почва на хектар годишно. Това отговаря на 55 килограма загуба на почва на хектар дневно. Загуба и пак за-губа – нищо друго не значи ерозията.Отново живеем извън възможностите си. Изчезват тези култури, които не са готови да напаснат живо-та си според съществуващите ресурси, тоест да се задоволят с това, което е налично. По този начин се обосновава биологът по еволюцията Джаред Даймънд. Запазване – нищо друго не значи устой-


Три причини да пътуваш като младАвтор: Джеф Гоинс за goinswriter.comПревод от английски: Екатерина Мандова

Миналата вечер разговарях с една млада девой-ка, която трябваше да вземе множество решения, едно от който бе дали да продължи с образование-то си или да пътува из света.

Казах й да пътува. Да не му мисли много, без да си измисля извинения, просто да го направи.Тя въздъхна.„Да, но…..”Едва ли някой е казвал по-фатално нещо.Да, но…дълговете ми?Да, но….работата ми?Да, но….гаджето ми (или кучето, или колата, или каквото и да е)?„Да, но…” е зловредно, защото звучи все едно имаме най-добри намерения, но ни е страх твър-

де много да направим необходимото. Позволява ни да сме страхливци, като звучим бла-городно.Повечето ми познати, които отлагаха да пътуват, така и не го направиха. От друга страна, много хора, които отложиха започването на университет или работа, на края се заеха и с тях. Внимавайте с „да, но”. То ще убие мечтите ви. Толкова бях раз-вълнуван от този разговор, че вчера го споделих с около 30 младежи, много от които задаваха същи-те въпроси. Животът, който винаги си искал.Когато остарееш, животът ти изглежда сякаш просто се е случил. Младежките ти години са сил-ните ти години. Можеш да правиш, каквото по-искаш. Като узрееш и имаш нови отговорности, трябва много да внимаваш да не загубиш наисти-на важното. Така че, ако все още имаш някакъв контрол върху събитията, трябва да направиш, това което наистина е от значение, защото живо-тът няма винаги да се върти само около теб. През



юношеските ти години светогледът ти все още се формира. Важно е да си помагаш – да си даваш възможности за израстване. Пътуването е добър начин да осъществиш това. Така че, млади човече, пътувай!Пътувай надалеч по широкия свят. Пътувай сме-ло. Пътувай, като изоставиш всичко. Ще съжаля-ваш за много малко неща след това. Обещавам ти.Има три причини да пътуваш, докато си млад:1. Пътуването те учи как да живееш приклю-ченски.Когато погледнеш назад към живота си, ще има моменти, от които си горд и някои, за които съжа-ляваш. Вероятно следните няма да са в последния списък:• Да преминеш с колело по Голдън Гейт Бридж.• Да се появиш по италианската телевизия.• Да изкачиш пирамидите на Маите.• Да научиш испански за 3 месеца.• Да обиколиш Европа с влак.Те не са в моя списък (забавен факт: направил съм всичко от гореспоменатия списък).За какво ще съжаляваш тогава?• Че се въздържаш.• Че се страхуваш.• Че си измисляш извинения.• Че не поемаш повече рискове.• Че чакаш.Трябва да пътуваш, докато си млад. Трябва да се възползваш от това време, за да видиш света и да вкусиш пълнотата му. Струва си, независимо от това колко инвестиции, пари или време ще по-жертваш. Не става въпрос да си просто турист. Трябва да изпиташ истински риск и приключение, за да не живееш до края на живота си в страх.2. Пътуването те учи на състрадание.Докато си млад правиш избори, които те опреде-лят. Редът, който усвоиш сега, ще е с теб до края

на дните ти. Пътуването те променя, както нищо друго не може. Поставя те на места, където си принуден да се сблъскаш с проблеми, по-голе-ми от теб. Ако отидеш в Югоизточна Азия, може да се натъкнеш на търговия на роби; в Източна Европа можеш да видиш ефекта от геноцида и ре-лигиозните гонения; в Хаити ще станеш свидетел на грозната страна на западната намеса.Сърцето ти ще се пръсне.Ще започнеш да разбираш, че светът е едновре-менно и голям, и малък. Ще уважаваш по разли-чен начин болката и страданието, които за по-го-лямата част от света са ежедневна реалност. Ще се почувстваш по-дълбоко и по-продължително свързан с останалите.Ще се научиш да те е грижа.3. Пътуването ти дава култура.Докато си млад, трябва да се научиш на култура. Опознай света и невероятните хора, които го насе-ляват. Нищо не може да се сравни с това да ходиш около Колизеума или да видиш на живо Давид на Микеланджело. Мога да ти разкажа за градчето Сан Хуан и за невероятните му плажове и истори-чески забележителности, но трябва да го видиш лично, за да го съпреживееш. Можеш да прочетеш всички книги в света за Великата китайска стена и Лувъра, но да си там е съвсем различно.Светът е възхитително място с възхитителни про-изведения на изкуството. Виж ги.Направи го, докато си още млад. Не пропилявай това време. Никога няма да разполагаш с него от-ново. Имаш невероятната възможност да инвести-раш в следващия етап на живота си сега. Каквото си посял, това ще ожънеш.Моля те, направи го заради себе си.Няма винаги да си млад. И животът няма винаги да е само за теб. Така че, пътувай. Изживей све-та, заслужава си. Превърни се в човек на култу-ри, приключения и състрадание. „А, ако не съм млад?” Пак пътувай. Може да не е лесно, но на-мери начин да излезеш от зоната си на удобство. Никога не е твърде късно. Но ако все още не си потънал в рутината на ежедневието си, умолявам те – пътувай. Никога няма да е по-лесно, отколко-то точно сега да направиш това, което наистина е от значение.Ако си млад, пътувал ли си вече? Видял ли си как-во може да ти предложи светът и как може да те промени? Какво те задържа?Ако си възрастен, пътувал ли си като млад? Съжаляваш ли за нещо?


Сн. Flickr (Creative Commons)

Страница 6 openom.eu Авторски творби

Късно, късно вечертаНякой чукна по врататаВ къщата на ЩимуранСкрита вътре във гората

Щимуран – той вече спешеНо веднага се разбуди“Кой ли в този късен час –е дошъл да ме събуди?”

Бяха горските животниЗайо, Вълчо, Меца, ЛисаСъс тревожна новинаБързо, бързо те дошли са

“Ставай, ставай, Щимуране,Случи се беда голяма.Страшен и ужасен огън,Цялата гора обхвана”

“Пламнаха – дървета, храстиБързо – всички са в опасност”“Моля, бързо – помогни.Ти животните спаси”

Пожар в горатаАвтор Георги Пехливанов Щимуран за миг помисли

И решение измисли“Хайде всички бързешката,

да отидем до реката”

“Зная аз пътека пряка,кaк да стигнем до водата”

“Огънят ще загасим,всички ние ще спасим”

Кой каквото може грабнаКофа, каничка и стомна

И от буйната рекаГи напълниха с вода

И Пожара изгасихаНо се здраво измориха

Пълниха до вечертаСкъпоценната вода

Щимуран накрая каза:“Със задружност всичко става,

Щом сме заедно в бедатаЩе се справим със злината”

Замисляли ли сте се някога за възможността да изоставите големите и натоварени градове и да заживеете сред природата? Вероятно на много от вас това им се струва като някаква мечта, но в България вече има хора, превърнали тази мечта в реалност. Едни от тези хора са Косьо и Веси от родово имение „Изворче“, част от Родово селище в Странджа. Те са решили да споделят придоби-тия от тях опит с всеки желаещ да се запознае и да изпита на практика какво означава сам да от-глеждаш храната си, сам да изградиш дома си в хармония с природата.

В средата на март 2012г. те ще започнат проект „Градината“, като предлагат на участниците следните възможности:• „Отделяме 5 декара от нашата земя за общо

ползване.• Можете да се настаните при нас с ваша палат-

ка или каравана.• Имате възможност да си направите градинка и

да си отгледате чиста храна.

• Строим заедно къща за общо ползване, ком-постна тоалетна, баня и пещ за печене на хляб.

• Помагате ни по няколко часа на ден като до-броволци в нашите проекти, или се договаря-ме на друг принцип.“

Целта на проект „Градина“ е:• „Живот в общност, задруга и сътворчество.• Живот с повече любов и по-малко пластмаса,

маски и консуматорско поведение.• Живот, в който децата живеят щастливи с ро-

дителите си.“Организаторите от Родово имение „Изворче“ се надяват, че по този начин ще помогнат на всич-ки желаещи да живеят сред природата да си от-говорят на много въпроси и да придобият ценен практически опит, който да им покаже как мечтата може да се превърне в реалност.Повече информация за проекта можете да полу-чите от интернет страницата на Родово имение „Изворче„ (http://smali.me/3bC).

Проект „Градината“


Детска награда за мир 1 2005

Статия за Нкози Джонсън (childrenspeaceprize.org/childrens-peace-price/price2005/) от Детска награда (childrenspeaceprize.org/) за мир.Превод от английски език: Милена (Меми) ПехливановаМеждународната Детска награда за мир (Children’s Peace Prize) се връчва всяка година на изклю-чително дете, чиито смели или забележителни действия и мисли са въздействали върху пробле-ми, засягащи деца по цял свят. Наградата е иници-атива на холандската организация Права на децата (KidsRights - http://www.kidsrights.org/)и е учреде-на през 2005-та година от Михаил Горбачов, по време на срещата на лауреатите на Нобеловите награди за мир.Носител на Международната Детска награда за мир за 2005 г – Нкози ДжонсънУбежището на НкозиНаградата е посмъртно посветена на Нкози Джонсън, южноафриканско момче, което се бори толкова смело и ефективно за правата на децата с ХИВ/СПИН. Нкози, тук с Нелсън Мандела, на-прави така, че децата с ХИВ/СПИН да имат право да посещават училище в Южна Африка. Неговите речи по време на Международната конференция по

СПИН в Дърбан развълуваха света. „ Грижете се за нас и ни приемете – ние всички сме човешки същества”.„Убежището на Нкози” е създадено от Гейл Джонсън, неговата приемна майка. То е безо-пасно място за майки със СПИН и техните деца. Проектът е специално създаден да предотвратява изпращането на деца на болни от СПИН майки в сиропиталища, както често се случва, когато кра-ят е наблизо. Децата в „Убежището на Нкози” са напълно обгрижвани. Те също така получават до-бро образование, от детската градина чак до гим-назията.

Нкози Джонсън, сн. childrenspeaceprize.org/

Свободата на словото, правото на свободно търсе-не, получаване и разпространение на информация е едно от най-важните човешки права, заложени в Хартата за правата на човека. Това е особено вярно днес, когато информацията е един от най-ценните ресурси, а интернет прави споделянето й толкова лесно. Днес не е необходимо да се ровиш в дебели енциклопедии, за да намериш информацията, от която се нуждаеш. Не е нужно да издадеш книга, за да бъдеш четен от стотици и дори хиляди хора в личния си блог. Не е нужно да имаш музикален продуцент и да запишеш албум, за да бъде слуша-на музиката, която правиш.Свободното споделяне на мисли и идеи помага много за тяхното развитие и подобряване. Както се казва, ако двама души имат по една ябълка и си ги разменят, всеки ще има пак по една, но ако два-ма души имат по една идея и си ги разменят, всеки ще има по две. Споделяйки своите идеи, днес е

много по-лесно да намериш съмишленици. Много по-вероятно е някой, който се интересува точно от това, да попадне на тях и да ти помогне да ги до-развиеш и евентуално дори да ги превърнеш в ре-алност. Често един човек сам не разполага с нуж-ните знания и ресурси, за да осъществи идеите си, но споделяйки ги, може да открие хора, които са на същата вълна като него, хора, които си мечтаят за същото, но и на тях им е липсвало нещо, за да го направят. Заедно те се допълват и всичко се случ-ва много по-лесно. Във виртуалното пространство е много по-вероятно да се срещнат хора от различ-ни държави, с различни професии и различен со-циален статус.За творците също никога до сега не е било по-лес-но да си намерят публика. Може да не станат све-товно известни, може да не станат известни дори в собствената си страна, но могат да намерят своя групичка фенове – малко, но верни и истински оце-

Свобода на информацията и споделянето йАвтор Рослава Стоянова


Страница 8 openom.eu Авторски творби

няващи това, което творецът прави. Светът се про-меня постоянно и напоследък доста бързо. Днес хилядите никому неизвестни музиканти, писатели и творци, взети заедно, печелят много повече от десетте или дори стоте най-популярни музикални групи или автори. И все повече хора желаят и са готови да плащат за изкуство, не защото са задъл-жени и нямат друг избор, а по собствено желание,

като вид благодарност и признание към твореца, като насърчение и помощ, за да продължава той да твори.Свободното споделяне на информация без да оч-акваш никакви ползи, признание или печалба показва, че все още голяма част от хората не са пълни егоисти, загрижени само за собствения си интерес. Вярвам, че винаги ще е така и че това е много по-силно от всякакви международни корпо-рации и споразумения.


Уикиспийд или бъдещето на гъвкавото производствоАвтор Николай Георгиев

За да произведеш технология, която да промени света, трябва да мислиш и действаш различно. Джо Джъстис от екипа Уикиспийд правят точно това с колата им SGT01. Какво е различното на колата? Не е електрическа, даже не е и хибрид-на. Но е една от най-ефективните и интелигентно проектирани коли направени досега! Изразходва 2,4 литра на 100 километра, вдига 60км/ч за 5,5 секунди и минава през най-тежките пет звездни тестове за безопасност. Цялата кола е модулна, с най-лекото шаси в света и с каросерията от въгле-родно влакно за 800 долара. Колата е проектира-на за шест месеца и струва 25 000 долара с тен-денция да поевтинява. Кой би разработил такова чудо? Тойота, Дженеръл Мотърс, Фолксваген? Не! Просто екип от 56 доброволци от шест държави, работещи в свободно им време без външен капи-тал! Звучи невъзможно, нали? Не и ако я има сво-бодата на мисълта и съсредоточеното използване на възможностите ни сега.С предишните методи на производство, за про-ектирането на една кола са нужни около 5 до 14 години. Това означава, че потребителят получава готов продукт, който е разработен със знанията и възможностите от преди 5-14 години! Уикиспийд

прилага гъвкавите методологии от софтуера върху производството и сбива проектирането на колата в едноседмични интерации или така наречените спринтове. Повече от две седмици не е възмож-но да се планират, защото в рамките на дори една седмица, екипът научава толкова много неща, че задачите с приоритети се променят. Взимайки предвид тези постоянни промени, още в само-то началото се поставя като основен принцип на производството намаляването на цената за промя-на. Това довежда до проектирането на различните модули на колата и как те ще се свързват и кому-никират помежду си: шаси, каросерия, вътреш-ност, спирачна система, окачване, скоростна ку-тия, двигатели, инжекционна система, светлини, електронни системи и други. Всеки един от тези модули може да бъде заменен с друг бързо.Това позволява, например, паралелна работа по модулите. Единият двигател може да се подобрява на място, докато другият се тества в движещата се кола. Когато колата спре, двигателите се разменят и сега тестваният двигател се подобрява, а раз-работеният двигател се тества. Краш системата може да се смени без промени по другите систе-ми на колата. Окачването може да се смени за 10 минути и е силно регулируемо. Двигателят може



продължениеда се смени за същото време, през което се сменя една гума, с която и да е нова батерия. Каросерията за двама човека може просто да се повдигне и за-мени с друга каросерия за четири човека. Тази лесна смяна на модулите подсигурява устойчиво производство на продукта, спестяване на ресурси, адаптиране към различните нужди на създателя и потребителя с минимални разходи и промени, и лесното и бързо въвеждане на нови подобрения.Как е успял екипът на Уикиспийд?Уикиспийд прилагат гъвкаво производство, осно-вано на популярни методи за управление на соф-туерни проекти като SCRUM, Аджайл, Разработка чрез тестове, Екстремно програмиране, Обектно-ориентирано програмиране и Канбан. Провеждат седмични статус срещи с приоритизирани зада-чи за изпълнение и ясно дефинирани роли и за-дължения. Определят се модули и интерфейси. Съществуват тестове, които бързо могат да от-хвърлят дизайни на недобре разработени модули. Работата се разделя на малки задачи, за да се пре-дотврати претоварване и да се позволи на много хора да участват. Насърчава се работата по двойки и групова работа при премахване на опасни пре-пятствия за проекта. В гаража, където се работи, има табло, на което може веднага да се разбе-ре каква е текущата работа и какво трябва да се свърши. Инструментите са лесни за достъп и обо-значени, така че всеки да може лесно и възможно най-бързо да се включи в работата. Цялата работа е организирана така, че времето на хората да ми-нава в творческо решаване на задачите.

Отворена Взаимна РаботаОт самото начало проектът е отворен за взаим-на работа. Джо Джъстис е започнал да споделя в Интернет как разработва колата, поставял е лесни и трудни въпроси. Най-различни хора и експерти отиват да му помогнат в гаража, където се разра-ботва колата, а същевременно други хора помагат чрез Интернет. Така стъпка по стъпка екипът расте и се сплотява. С някои от екипа се запознават по състезания и изложения. На самите състезания те продължават да подобряват колата, просто защото могат. Хора от конкурентните екипи, невиждали такава гъвкавост, се присъединяват към взаимната работа.Повечето хора от екипа на Уикиспийд работят по 2 до 10 часа седмично в свободното си време. А какво ли бихме сътворили като човечество, ако организираме работата си по този отворен и поло-жителен начин?Благодарение на тази отвореност, екипът на Уикиспийд започва по органичен начин съвмест-на работа с Отворената Екология.Уикиспийд няма по-малка цел от тази да рево-люционизира производството на автомобили. Идеалният пример какво може да постигнат хора, работещи отворено по важен и вдъхновителен проект!

youtu.be/x8jdx-lf2Dw - TEDxRainier - Joe Justice - WikiSpeedwww.wikispeed.com/ - WikiSpeedopenom.eu/bg/2011/09/open-source-ecology/ - Отворена Екология

„Измайсторени празненства“ е трета част от гла-вата „Как да изплетем “мрежата в общността”“ на книгата „Над мен и Теб“. Автор Лиз Уокър. Преводачи са нашите приятели Новогорци (novogorci.com).Сред най-удовлетворяващите аспекти на нашето съжителство са общите празненства. Не е нужно кой знае колко, за да стане весело – достатъчно е да има кой да се вдъхнови и да го организира. Добавете и обща трапеза, малко музика, танци или някакъв ритуал и готово! Празнуваме Велик ден с лов на яйца, Чанука с картофени сладки (готвим ги с дузини). Други еврейски празници, Коледа с украсяването на елха, голямо празненство за Деня

Измайсторени празненства на благодарността (допълнено с веганска „пуй-ка“), от време на време имаме по някоя вдъхно-вена от будизма церемония или пък друг ритуал е център на внимание в определено време на годи-ната. Празнуваме есенни и летни фестивали. През цялата година има рождени дни, но ние не пра-вим само обикновени празненства. В нашата общ-ност ние си измисляме, измайсторяваме поводи за празник, дали вдъхновен от някой съществуващ или не. Ние се радваме и очакваме тези моменти.Наш любим празник е „Денят, в който мъжете правят торти“.„Денят, в който мъжете правят торти“, 8 август 2002 г.Началото на август е и къпините са натежали и се ронят от клонките. В единия край на ЕСИ имаше



къпинови храсти, още когато купихме участъка. Градинарят, който тогава косеше полята направи пътека около къпинака. Той ни каза, че мястото е добро и ще дава много плод.И наистина, само това местенце ражда доста и соч-ни къпини. Приятелят ми Джаред праща имейл до всички да им напомни, че в събота е седмият годи-шен „Ден, в който мъжете правят торти“. В събота Джаред, съпроводен от нееднородна група мъже и момчета, отива в къпинака. По-досетливите носят стари дънки и дълги ръкави, въпреки че е доста горещо. По-неопитните са по къси гащи и тени-ски и скоро целите са изподраскани. Цял следобед мъжкият екип бере къпини и прави заготовки за тортите. От време на време някоя от дамите бива питана за съвет относно гъстотата на тестото, но повечето мъже знаят какво правят. Накрая сладки-шите влизат във фурната на Общата къща. Хората се прибират по домовете си да хапнат лека вечеря, придружени от близки и приятели, и отново се съ-бират в Общата къща. Джаред ръководи церемо-нията, която включва пеене на песни, специално написани или пренаписани за случая.

Хората си припомнят знаменателни случки от из-миналата година. Джаред рецитира специално на-писана поема за беритбата на къпини:В устата или в торбата?В устата или в торбата?За няколко часа това е целият ми живот.Аз съм Буда в къпинака.

…Идва и моментът на процесията. Около 15 мъже и момчета минават на парад със сладкишите си. Всеки прави представяне на своята торта. Този сладкиш е комбинация от къпини и банани, изри-сувал съм пират отгоре му, казва един младеж, а всички чакаме моментът на яденето. Имаме избор от 15 сладкиша, както и ванилов сладолед и тофу-ти (вегански сладолед). Всички сядат по масите и показват един на друг вече лилавите си езици и зъби. (Знаете ли, че само домашните къпини оцве-тяват устата? Оранжерийните просто нямат това свойство). Хапваме и се усмихваме с лилавите си уста и зъби и се радваме на успешния ден, в който мъжете правят торти…


Свами Агнивеш за толерантността и съвместното съществуване

Статия Свами Агнивеш (Индия) на Награда за Цялостен житейски принос ( http://www.rightlivelihood.org/ ).Превод от английски език: Рослава СтояноваСъвместна почетна награда с Асгар Али Енджиниър„…за това, че в продължение на много години насърчават в Южна Азия стойностите на ре-лигиозно и общностно съвместно съществуване, толерантност и взаимно разбиране.“Свами Агнивеш е роден под името Вепа

Шиам Рао на 21.09.1939г., внук е на Диван (пре-миер) на княжество Шатки, сега в Чатисгарх. Получава висше образование по специалностите Право и Бизнес, става лектор в Калкута и за крат-ко практикува право. Произлиза от православно хиндуистко семейство. През 1968г. става слу-жител на Ариа Самай, хиндуистко реформистко движение и две години по-късно става „саняси“*, отказвайки се от всичко, което притежава и изби-райки си новото име Свами Агнивеш.В същия ден, в който се отказва от притежанията си, Агнивеш става съосновател на политическата партия Ариа Сабха с цел установяване на поли-тически ред, основан на принципите на Ариа Самай. Принципите са изложени в книга, публи-кувана през 1974г., носеща заглавието „Вайдик Самайвад“ („Ведически социализъм“). Той от-хвърля неуравновесения материализъм, както на капитализма, така и на комунизма, в полза на това, което Ариа Сабха определя като „социална духовност“.

Сн. www.rightlivelihood.org продължава >>>


Когато премиерът Индира Ганди обявява извън-редно положение през 1975г., нанасяйки удар върху опозиционните партии, Агнивеш и част от колегите му са арестувани. Той прекарва в затво-ра 14 месеца. След изборите през 1977г., когато Индира Ганди е свалена от власт, Агнивеш е из-бран в държавния законодателен орган Хариана и става Министър на образованието. Агнивеш бързо се разочарова, подава оставка и решава да отдаде цялото си време и енергия на движенията за социална справедливост.По това време той започва да се бори срещу робския труд и става добре известен с дейността си за тази кауза. През 1981г. Агнивеш основава Бандуа Мукти Морча (ВММ, Фронт за освобож-дение от робски труд) и до днес продължава да бъде негов председател. Според Свами Агнивеш в Индия броят на децата, принудени да работят, възлиза на 65 милиона (въпреки забраните, зало-жени в конституцията). Част от тях са принудени да работят, за да издължат заемите си, други са дадени от родителите си в замяна на финансова помощ, трети са примамени от производители-те, които обещават блестящи възможности след приключване на обучението. BMM помага за освобождаването на над 172 000 индийски работ-ника, както и за създаването на няколко синдика-та, включително на работниците в пещи за тухли, на работниците в сферата на каменодобива и на строителните работници. В международен план, Агнивеш три пъти е бил избиран за председател на Доверителния фонд на ООН по въпросите на съвременните форми на робство.Агнивеш работи активно за решаването и на дру-ги социални проблеми, освен детския и робския труд:През 1987г. той повежда 18-дневен падиатра (поход) от Делхи до Деорала в Раджастан, за да протестира срещу сати (жертвоприношение на вдовици при погребението на съпрузите им) след особено трагичен инцидент. Походът е спрян, а Агнивеш за кратко е вкаран в затвора, но случаят получава широка публичност. По-късно индий-ският парламент приема закон за предотвратява-не на сати. В Делхи Агнивеш започва кампания срещу абортите, която също води до приемане на съответните закони.През 1988/89г. Агнивеш води движение, целящо да даде право на достъп на „недосегаемите“** до хиндуистките храмове, които ги дискриминират.

Той отново е арестуван, но действията му оказват значително влияние върху общественото мнение.През 1989г. Агнивеш води от Делхи до Меерат поход, в който се включват хора с различни религии, протестирайки срещу насилието в общностите, отнело живота на 45 мюсюлмански младежи. Д-р Асгар Али Енджиниър е един от участниците в похода.Между 1989 и 1995г. Агнивеш участва в мно-жество обществени движения (включително Нармада Бачао Андолан), свързани с въпроси като земята, водата, горите и риболова. Той води съвместни кампании с женски движения сре-щу употребата на алкохол в Андхра Прадеш и Хариана, извоювайки пълна забрана за употреба-та му (за кратък период) и в двата щата.През 1999г., притеснен от ескалиращия религио-зен фундаментализъм, Агнивеш помага за орга-низирането на мулти-религиозен форум, наречен Религии за социална справедливост, който от-вежда 55 религиозни лидери на мястото, където австралийски християнски мисионер и двамата му сина са били убити, докато спят, от хиндуист-ки религиозни фанатици. Лидерите на Време за Индия по въпросите за религиозната толерант-ност и помирение свидетелстват за голямото влияние, което оказва тази инициатива. В про-дължение на много години Агнивеш пише статии във водещи вестници, съвместно с християнския свещеник отец Валсън Тампу.Дълги години Агнивеш отрича в статиите си кон-суматорството и материализма, които според него подкопават индийската култура. През 1997г. Ариа Самай организира обществено движение срещу „инвазията на западната цивилизация“ и „нео-ко-лониализма“ на Световната търговска организа-ция и Световната банка.Четири години по-късно Агнивеш води от Мумбай до Гуджарат протестен поход срещу ико-номическата глобализация.През 2002г. масовите убийства в Гуджарат дълбо-ко разстройват Агнивеш. Той отново организира група от 72 видни религиозни и социални лиде-ри, които прекарват пет дни в засегнатите от на-силието райони на Гуджарат и се обявяват срещу фундаменталистките хиндуистки организации и отговорните за убийствата.През 2004г. Агнивеш става президент на Световния съвет на Ариа Самай.




Цитат„Уникалният духовен гений на Индия ражда сложна култура на хармония и взаимно разбира-телство. … За да бъде светът изпълнен с мир и справедливост, за да бъде сцена за един добър живот за всички, се нуждаем от нова и проак-тивна духовна визия, съизмерима с предизвика-телствата на новия световен ред. И се нуждаем от нея незабавно.“

Свами Агнивеш Ашгар

*саняси – отричащият се; последната и най-ви-сока степен в етапите на живота в хиндуистката схема ашрам; човек се отказва от всичко мате-риално и отдава живота си изцяло на духовно развитие (бел.пр.)** недосегаемите – или още недокосваните, нечис-тите, неприкосновените; хора, които са изключени от четирите касти и се смятат за най-ниската про-слойка сред населението; физическото докосване до тях се смята за оскверняващо, откъдето произ-лиза и името им; правата им, макар да съществу-ват по закон, често са нарушавани (бел.пр.)


От нашите приятели от Тук-Там (www.tuk-tam.bg/) научихме за прекрасната инициатива Everyone Gives - http://206.17.82.161/about_us.aspx (буквал-но „Всеки дава“). Идеята на инициативата е да използва съвременните технологии, за да свърже организациите, които се нуждаят от подкрепа, с хората, които са вдъхновени от тяхната кауза и имат възможност да ги подкрепят.Можете да помогнете на дадена кауза, като напра-вите дарение, колкото и малко да е то, или като разпространите информацията чрез социалните медии. Именно споделянето на информация за инициативата е основният акцент. До колкото по-вече хора достигне тя, чрез Facebook, Twitter, лич-ни блогове или просто изпращане на мейл до при-ятел, толкова повече съмишленици ще се съберат. Така дори и индивидуалните дарения да са малки или дори да нямате възможност да помогнете фи-нансово, големият брой хора, до които е достигна-

ла каузата благодарение на вас, заедно могат да направят наистина много.Създателите на Everyone Gives са избрали и пре-красен символ за своята инициатива – дървото. От един единствен ствол израстват десетки клони, а от тях – стотици листа. Така и разпространението на една идея може да започне от един единствен човек, а да достигне хиляди. Примерно, ако спо-делите дадена кауза с десет свои приятели, а всеки един от своя страна с още десет, вече имаме сто души. Можете да си представите, какво ще стане, когато те също споделят със своите приятели, а те - със своите и т.н.Можете да разгледате профила на нашите при-ятели от Тук-Там в Everyone Gives и да научите повече за това как да ги подкрепите - http://smali.me/3c6.Ние от ОМ също създадохме свой профил. Можете да ни подкрепите на страницата на „Всеки дава“.

„Всеки дава“Автор Рослава Стоянова

Documents

ОМ вестник, брой 5