Embed Size (px)
Citation preview
стр.1 “ВЕСТИ+” НАЙ-ДЪЛГИЯТ УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИК
Брой 78 Февруари 2015
23.12.2014 г.
Стр. 5-6
Трагедията на Самуиловия род - 1 част: стр.7-8
Ученическо творчество: стр. 8 -12
142 г. БЕЗСМЪРТИЕ: стр. 13
Природата и аз: стр. 17
Забавно и интересно! стр. 18-19
Любовта: стр. 20
ПРИКЛЮЧЕНИЕ
В БЯЛО . . . :)
стр.16 “ МЕЧТАЕМ, ТРУДИМ СЕ И
УСПЯВАМЕ” - стр. 14-15
КРАЛИЦАТА НА 51 СОУ - г-жа СТАНЧЕВА
ЧЕСТИТА БАБА МАРТА-ЗДРАВЕ И КЪСМЕТ
Грандиозно парти –
спектакъл на учителите по случай
70 - годишния любилей
на г-жа Стефанка Станчева стр. 2-4
От колко време сте учител?
Завършила съм в гр. Русе
гимназиалното си образование, след
което бях приета като студентка в СУ
”Св. Климент Охридски“,
специалност „химия“, педагогически
профил. От 1968г. съм учител по
химия и ООС.
Какво е за Вас учителската
професия? Това ли е била мечтата
Ви?
Това бе най-голямата ми мечта – да
бъда учител и то по химия.
Учителската професия е част от
живота ми, тя е съдба…тя е
призвание. Училището е моят втори
дом.
Къде сте практикували учителската си професия? И от
колко време сте в 51СОУ?
(Смее се.) През 1975г. бях помощник – директор в 25
училище“ПетърБерон“, след това в 34 училище, от 1982
до 1984г. – Директор на 140 училище, а когато го
закриха, през 1986г. станах помощник – директор в 51
СОУ.
Колко Директори са се сменили, откакто Вие сте тук?
Общо 4 – Ив.Ончева, Андреева, Райкова, а след нея и до
днес - А.Александров.
Ончева беше един много старателен директор, цареше
много ред, имаше много тържества, но времената тогава
бяха други… Андреева беше директор само година. За
толкова време не може да се почувства промяна. Райкова
също много се постара, полагаше много усилия, имахме
прекрасни учители, част от които бяха и базови учители,
но това, което ни липсваше, беше база. Нямахме такава,
нямахме и пари, за да я направим…докато не дойде г-н
Асен Александров – Кралят – Слънце, той направи и
базата. Всичко, което хората виждат днес, е негово дело.
Той имаше правилен подход към всичко – към мен, към
колектива, към училището. Запази колектива ни,
увеличи учениците ни, а с тях назначи и много нови
учители. Той е много сърцат човек преди всичко, в него
има нещо детинско. Господин Александров е много
внимателен с хората, много е умен, начетен,
технологичен специалист, прави много проекти. Абе…
като „шило е“, не стои на едно място. И посред нощ
работи, все чете, все нови идеи има…
Съвместно работим вече 15 години. Допаднахме си по
това, че когато се съберем, веднага може да настане
суматоха, но когато има работа – докато е започнал да
ми казва за нея, аз вече съм скокнала да я върша.
Лесно ли е в училище?
И лесно, и трудно…Много са нещата за работа, които се
правят в училище. Един човек, за да бъде учител, трябва
преди всичко да обича децата, да бъде всеотдаен. В
годините много експерименти сме правили с различни
учебни програми, но освен учебните планове, ролята на
учителя е и да възпитава децата в добродетели, да
изгражда ценностна система у тях. Особено днес…След
прехода децата вече са други, учебниците също,
учениците не обичат много да четат, интересуват се
повече от технологиите, но най – важно е да ги научим
да бъдат хора. Разчитаме много и на младите ни колеги,
които са много всеотдайни в работата си, и ще
продължат просветителската дейност по начин, по-
близък до учениците.
Споделете най-вълнуващите си моменти, а защо не и
комични?
Много са моментите, които съм преживяла… Първото, за
което се сещам, е, когато дойдох в 51 СОУ.
Директорката ни се беше разболяла, а ни предстоеше
юбилей. Заедно с една колежка се заехме да го
подготвим, защото нямаше кой. Много ни беше трудно,
минахме през какво ли не, но го направихме. Получи
се…и то много добре. Трудни моменти съм имала и в
140 училище – там нямаше база, имаше големи
наводнения, но нямаше пари за ремонти. В 51 СОУ –
давай, давай…(смее се). Тук комичните ситуации са
ежедневие. Аз все бързам – бързам да приказвам,
изпреварвам събитията и от тук идва и смехът. Доста
емоционални неща сме преживели. Човек мисли едно, а
то вземе, че стане друго…и така.
А тъжни? Имало ли е тъга в дните ви тук?
За съжаление, не може без това. Тъжни са били дните
ми, когато сме загубвали колежките си. Тъжни
продължават да са дните ми, когато сме болни, когато
имаме болни колеги, техните деца или внуци, защото
всички ние сме едно и съпреживяваме болките си.
Ако трябва с три думи да опишете училището ни, кои ще са
те?
Модерност, Иновативност, Човечност.
Какво бихте казали на днешните учители и ученици?
Повече да учат, да се стараят, да са по-добри в отношенията
си с хората, да бъдат много човечни…
Бих искала да поднеса и извинение пред всички, които по
някакъв начин съм нагрубила в забързаното ежедневие.
То не е било с лоши намерения.
Бих искала да кажа и друго – всичко, което сме постигнали
в 51 СОУ, сме постигнали заедно – г-н А.Александров,
Д. Каменова, Л. Нешева и Д.Милушева, благодарение на
нашата работа в екип, разбирателството помежду ни,
човечността у всеки. Затова успяхме да изградим и
колектив, но в колектива са важни хората.
Благодаря Ви за всичко, благодаря, че Ви има!
Интервю с госпожа Станчева по случай 70-годишният и юбилей
Честита годишнина! Човек е богат със своята ЦЕЛ, богат е със своя собствен дял, но не с това,
което е взел, богат е с това, което е ДАЛ! За своите буйно изживени години Вие не тъжете, а още
толкова напред с дух и устрем ПРОДЪЛЖЕТЕ!
стр.2 “ВЕСТИ+” НАЙ-ДЪЛГИЯТ УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИК
стр.3 “ВЕСТИ+” 70-годишен юбилей на г-жа С.Станчева
ПОСВЕЩЕНИЕ
НА СТЕФИ
Приятелко, припомняш ли си ти
това щастливо и безгрижно време,
изпълнено с очакване, с мечти
и с нетърпение да бъдеш по-голяма?
Тогава нищо нямаше назад:
обиди, болки, скрити съжаления...
И даже твоят роден град,
за теб блестеше с кули позлатени...
Как имаше за всичко време ти:
за четене, за сън, дори за губене...
И както всички, в зрелите си дни,
оставаш в детството си още влюбена.
Приятелко, ти всичко си спомни,
макар че то отлита много бързо
и, вярвай ми, ония детски дни,
не са те най-добрата твоя възраст.
Защото най-добра е възрастта,
когато имаш много да си спомняш,
а още е далече старостта
и чувставаш сила в себе си огромна.
Това е възрастта, когато всяка скръб,
засяга те по-силно и по-трайно,
и този, който ти е много скъп,
обичаш истински и всеотдайно.
Тогава ти си в пълния разгар
на смели помисли и дръзновения.
Във всяко дело влагаш ум и жар,
докрай довеждаш всяко намерение.
В твойта мисъл има устрем, страст,
сърцето ти е гордо и спокойно,
и губят върху тебе всяка власт
измами и съблазни недостойни.
Но даже слънцето, дорде над нас сияй,
клони незабелязано към залез...
О, време, спри! По-дълъг срок й дай,
тя още много има да създава.
Росица Дакова
Тя е стоик, тя е човек, който
може да издържа дълги часове
без храна, без сън, без почивка и
докато не си свърши работата ,
да бъде в училище.
Г-жа Мира Колева-учител по химия
Подкрепа.
Стихия.
Едно голямо
сърце,
огромно.
Приятел, защото при
нея винаги можеш
да намериш
бонбони.
КАКВО Е ЗА ВАС Г-ЖА СТАНЧЕВА?
Тя е една голяма усмивка, без
която не мога да си представя
училището. Тя ме научи, че
работата не може да се оставя за
утре.
Г-жа Анна Паскалиева-пед. съветник
Тя е част от магията на 51
училище. Тя ме научи на
отговорност, на топлота във
всекидневните отношения с
хората. Г-н Асен Александров,
Директор на 51СОУ
Тя е един прекрасен и много
ентусиазиран човек, стреми се да
запази младежкото си чувство.
Тя ме научи да ставам рано и да
съм точна.
Г-жа Лариса Нешева, пом.директор
За да отбележи подобаващо юбилея на един от най
-любимите учители на 51 СОУ, г-н А. Александров
подари на г-жа Станчева специално тържество. За да
бъдем в крак с модата, организирахме празненството
по сценарий, а темата беше – „51-во като кралски
двор“. Г-жа Станчева беше Кралицата-майка, а г-н
Александров - нейният достоен наследник. Помощник
– директорите и главните учители влязоха в ролята на
придворни дами. Сценарият беше изготвен изцяло от г-
жа Надка Христова, за което тя получи много похвали.
Специални гости на тържеството бяха г-жа Снежа
Берова (учител от начален курс), дъщерята и внучката
на г-жа Станчева.
Изненадата на вечерта беше специално
подготвеният за рожденичката филм. Екипът на
училищната телевизияTV 51се беше постарал да заснеме
приятели, колеги и членове от семейството на г-жа
Станчева, които да отправят пожелания за здраве,
щастие и дълголетие и да разкажат забавни случки от
живота и работата си с нея. В заснемането на филма с
готовност и удоволствие се включиха ученици, учители
и ръководството на 51 СОУ, а снимковият материал
беше
любезно
предоставен
от г-н
Красимир Иванов. Емоционалният филм разчувства
всички присъстващи.
Учениците от 11-а клас, последният клас, на който
г- жа
Станчева е преподавала за сложните химични
реакции, уважиха Кралицата-майка като
собственоръчно изрисуваха стъклена ваза, която
тяхната класна поднесе на самото тържество. Те й
пожелаха да е все така лъчезарна и пъргава и й
благодариха за всичко, което е направила за тях.
Тържеството не мина без торта (украсена с молекули), танци, фойерверки и весело настроение.
Мариян Асенов, 9-А клас
Мирела Димитрова, 9-А клас
стр.4 “ВЕСТИ+” 70-годишен юбилей на г-жа С.Станчева
Юбилей на г-жа Станчева
На 16.02.2015 г. един от емблематичните преподаватели на 51 СОУ навърши 70
години. Пожелаваме на г-жа Станчева много усмивки, куп приятни вълнения, добри
приятели, които да са винаги край нея, здраве и много любов!
стр.5 “ВЕСТИ+” КОЛЕДЕН БАЗАР В 51 СОУ
Коледа е не само
подаръци
Наближава Коледа, а с нея и мисълта за семейна трапеза, хубави подаръци и спокойни дни, прекарани сред близки хора. Това ли е всичко, което свързваме с този празник?
Съвременният забързан човек празнува, без да се замисля какво точно. Празнува, купува, консумира…Век на консуматори!!! Това ли е всичко , което ние можем да предложим на света в един от най- развитите векове в съвременната цивилизация? Това ли е мислещият човек? Така ли изглежда? Какво се случва с душата и психиката му? От къде си намира “ храна “ той, стремейки се непрекъснато да задоволи капризите на тялото и собствената си суета?
А сега редове за душата…
Наближава Коледа - един от най - светлите християнски празници. Всяка година отново и отново очакваме появата на Спасителя -Христос. Почитаме с дълбок поклон Светата Дева Мария - негова майка.
Вглеждайки се в себе си, търсим спасението на душите ни! Именно това търсене ни прави по - добри, по - мъдри, по - достойни! Отваряйки сърцата си за света, разбираме, че смисълът на живота не е само партита, пари и краткотрайни връзки! Да потърсим смисъла в приятелсвото, обичта, доверието, благотворителността, добрите дела!
...ДА БЪДЕМ ПО-ДОБРИ... С МАГИЯТА НА КОЛЕДА
стр.6 “ВЕСТИ+” КОЛЕДЕН БАЗАР
Нека всеки от вас се обърне към родословното си дърво и публикува във вестника какво се е предавало от вашите родители от поколение на поколение, от уста на уста до днес относно знанията и традициите за този празник. Защото Коледа не е само подаръци..., Коледа е вяра, надежда и любов. Вяра, че не сме сами, когато се чувстваме такива. Надежда, че дори и без богата трапеза и подаръци сме в мир със себе си и света. Любов, която е най- възвишеното човешко чувство… Любов във всичките и прояви!!! Защото именно тя отличава човешкия род от всички други живи създания!
На Коледа трябва да отворим душите си към всяко едно същество и да правим добро от цялото си сърце и душа, защото това е смисълът на наближаващия празник!
Направете поне едно добро дело на Коледа! Кажете поне една добра дума на човек, който не е от близкото ви обкръжение! Ако се ядосате и искате да нагрубите някого или да му причините болка и страдание, то поемете дълбоко въздух и бройте до толкова, колкото ви е необходимо, за да си смените настроението в позитивна посока! Усмихвайте и се поздравявайте всички, които срещнете!
Не бързайте да отваряте подаръците, а побързайте да отворите сърцата си!
Правете добро, без да очаквате отплата за това - просто го направете!
Вгледайте се около себе си и ще откриете колко много добри дела можете да направите!
Можете да подадете ръка чрез финансова подкрепа или просто усмивка и хубава дума!
Вложете цялата си енергия при изработка на изделия за Коледния базар, за да допринесем набирането на средства за благотворителност! И най- важното - не забравяйте да поздравите своите близки и приятели, използвайки всякакви видове средства за социални контакти!
Весела Коледа!!!
Усмихвайте се повече!!!
Цветелина Кирилова - класен ръководител на 6- г клас и учител по биология в 51 СОУ
ПАМЕТНИ ДАТИ И СЪБИТИЯ ОТ НАШАТА ИСТОРИЯ:
1000 години от фаталната битка при с.Ключ и от смъртта на цар Самуил (991-1014)
ТРАГЕДИЯТА НА САМУИЛОВИЯ РОД
Част І
Краят на дългото управление на цар Петър /927-969/ е белязан от бурни и дори
фатални събития в историческото развитие на средновековната българска държава.
През 968 г. киевският руски княз Владислав нахлува в
североизточните предели на царството и успява да
завладее редица важни български крепости. Три години по
-късно Византия също предприема завоевателен поход, в
следствие на който е превзета столицата Велики Преслав,
а новият български цар Борис ІІ и брат му Роман са
отведени като пленници в Константинопол. Тази ромейска
победа дава основание на император Цимисхи
тържествено да обяви унищожаването на българскта
държава. Но всъщност реалността е друга – западните
български земи запазват своята политическа независимост
и съхраняват здравите традиции на българската държавна
власт. Като столица се издига гр. Охрид, където се
премества патриархът на Българската църква. Начело на
антивизантийската съпротива застават четиримата синове
на комит Никола – комитопулите Давид, Мойсей, Арон
и Самуил. Никола бил могъщ и влиятелен български
болярин от времето на цар Петър и управител на
югозападната част на България. През 976 г. комитопулите
започват борба срещу Византия за отвоюване на източните предели на царството,
завладени от ромеите пет години по-рано. Давид, най-големият от братята, е убит
през същата година от скитащи власи в местността „Красиви дъбрави” близко до гр.
Преспа. Има предположения, че убийството му е организирано от Византия, но за
сега това са само догатки, непотвърдени
категорично от историческите сведения. В
памет на най-големия си брат и на родителите
си, Никола и Рипсимия, през 993 г.
българският предводител и вече цар Самуил
поставя каменен надпис, открит при село
Герман до Преспанското езеро.
Трагична е съдбата и на втория син на
комит Никола Мойсей. При нападението на
византийскта крепост Сяр през 977 г., в
завързалата се битка пред стените на града
той също намира смъртта си. Останалите
двама братя, Арон и Самуил, си поделили
властта над свободните от Византия български
земи и продължили активните бойни действия срещу империята.
По същото време цар Борис ІІ и брат му Роман избягали от Константинопол и се
отправили към Бългрия. На границата царят е убит погрешка, а Роман успява да се
добере до Видин, където е провъзгласен за български владетел. Монархът обаче
нямал волята и нужните държавнически качества и фактически управлението
преминава в ръцете на Самуил, най-малкия син на комит Никола, който става
пълновластен господар на България. Макар и да нямал царска титла, той умело
ръководел съдбините на страната. При една битка Роман е
пленен от ромеите и малко след това умира. Българското болярство избрало и провъзгласило за цар Самуил /991-1014/.
стр.7 “ВЕСТИ+” Минути за история...
Цар Самуил—възстановка по
неговия череп
Гробът на цар Самуил-на о..Ахил в
Преспанското езеро
стр.8 “ВЕСТИ+” НАЙ-ДЪЛГИЯТ УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИК
Войната с Византия продължила с нова сила и ожесточение
при управлението на император Василий ІІ /976-1025/,
който си поставил за цел на живота да унищожи България
веднъж завинаги. Решителната битка се провежда през
август 986 г. в прохода Траянови врата /при Ихтиман/,
където византийската армия, предвождана лично от
императора, е обкръжена и безмилостно избита. Самият
Василий ІІ се спасил по чудо с позорно бягство. След
блестящата победа обаче, се разиграва нова кървава
трагедия. Между двамата братя избухнал жесток скандал,
след като Арон бил обвинен в предателство и
сътрудничество с
византийците. След разкритията за
измяната, Арон е убит по заповед на
Самуил заедно с цялото си семейство. Ето
какво разказват за случилото се
византийските летописци Скилица и
Йоан Зонара: "Арон бил погубен с
целия си род от брат си Самуил,
било, защото сам той (Арон) искал да
обсеби властта, било, защото държал
страната на ромеите - разказва се и
едното, и другото ..." Екзекуцията
станала в местността Разметаница, недалеч от дн. Дупница на 14 юни (най-вероятно
987 г.). Единственият пощаден е Иван Владислав, син на Арон, спасен от братовчед
си Гаврил Радомир. Кървавата драма, отворила пътя на взаимните подозренията и
братоубийствените вражди в царския род.
През първото десетилетие на ХІ в. българо-византийската война се развива с
променлив успех за цар Самуил, но през лятото на 1014 г. византийците постигат
стратегическа победа при с. Ключ в подножието на пл. Беласица. Царят и синът му
Гaврил Радомир едва успяват да се спасят. Пленени са около 15 хил. български
войници. За да прекърши военната мощ и преди всичко психическата устойчивост
на българите, Василий ІІ
извършва ужасно по характера си
престъпление - той нарежда
пленените Самуилови войници да
бъдат ослепени, оставяйки на
всеки сто души един едноок за
водач. Такава жестокост
европейската средновековна
история не познава! Ослепените
войници са пуснати да се завърнат
при своя цар, който при вида на
това трагично шествие получава
сърдечен удар и след два дни
починал / 6 октомври 1014 г./.
Безстрашният войн Самуил, който
е печелил и губил много битки,
който не се поколебава да екзекутира собствения си брат със семейството му, "...не
можал да издържи на това страдание...", а вероломният император Василий ІІ
гордо прикачва към титлата си прозвището “Българоубиец”.
Автор: Красимир Иванов, учител по история в 51 СОУ
Самуиловата крепост в Охрид
Българо-визинтийската война
Цар Самуил
стр.8 “ВЕСТИ+” НАЙ-ДЪЛГИЯТ УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИК
Творчески кът
стр.9 “ВЕСТИ+”
Магията на Коледа
В далечната страна Лапландия Дядо Коледа и неговите работливи джуджета усърдно работят, за
да зарадват всяко дете в коледната нощ. Те отварят всяко писмо, за да разберат желанията на
децата и се захващат за работа.
Едно момиченце иска плюшен еднорог и тоалетни принадлежности, а едно момченце пък количка.
Когато всичко е готово, Дядо Коледа товари подаръците в шейната, впряга елените и литва по
света. Звънят коледни звънчета, а добрият старец влиза във всяка къща през комина и слага
подаръците под елхата. Ако хората са се постарали да оставят мляко и бисквити за него, и моркови
за елена Рудолф, той ще се зарадва. След като във всички къщи са оставени подаръците, Дядо
Коледа се прибира доволен вкъщи.
На сутринта децата стават и бързо тичат към елхата, за да отворят дългоочакваните си подаръци.
Момиченцето кръсти еднорога си "Лили" и започна да реши дългата му грива със специалния
гребен, а пък момчето цяла сутрин се радваше на количката си. Не остана тъжно дете на този
магически празник!
Коледа е нещо вълшебно! Това е най-важният празник за семейството, защото тогава всички се
чувстваме важни и обичани!!!
Боряна Любенова, 5-а клас
Зимен гост
В коледната нощ
пристига зимен гост.
Звънчета на шейната звънкат и
довеждат децата.
Спуска се в комините
и слага подаръците под
комините.
Децата сънуват сън,
че Дядо Коледа е вън.
Във въздуха снежинките витаят
и светлинките в тъмното
играят.
Дядо Коледа си тръгва
и литва със елените навънка.
Юлия Струмска , 5-б клас
Съчинение
За мен Коледа е най - хубавият и свят празник.
Винаги я очаквам с нетърпение, но този път е
различно, този път направо съм поразена. На
Коледа аз и моето семейство винаги даряваме
средства и подаръци на деца сираци, хора в
неравностойно положение и на такива, които не
могат да си го позволят. Тази година аз, брат ми
и сестра ми подготвяме специално тържество за
Бъдни вечер. Много харесвам, когато украсяваме
коледното дърво, защото всички се събираме
заедно и се забавляваме. Според мен магията на
Коледа и това, че се случват чудеса, е нещо
необяснимо, но и изключително. Когато аз бях
малка и на мен ми се случи коледно чудо. С
нетърпение чаках подаръците от Дядо Коледа и
отидох да проверя дали ги е донесъл, но какво да
видя там - едър старец с червено-бял костюм и
дълга, бяла, къдрава брада оставя подаръци под
елхата. Той не ме видя, но аз зърнах как си
хапва домашно приготвените курабийки и пие от
топлото мляко. Магията на Коледа и чудесата,
които се случват, са навсякъде. Но нещо важно,
което трябва да запомним е, че празникът не е в
подаръците, а в общуването и
взаимоотношенията между хората.
Лазара Причкапова, 5-а клас
стр.9 “ВЕСТИ+” НАЙ-ДЪЛГИЯТ УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИК
Вълшебната химикалка
стр.10 “ВЕСТИ+” НАЙ-ДЪЛГИ
В една малка къщичка в гората живеело малко
момиченце, което имало вълшебна химикалка. С нея то
пишело за смяната на сезоните и красотата на
природата. Но химикалката не била обикновена.
Всичко, което се пишело с нея, ставало реалност. Един
злодей разбрал за могъществото на химикалката и
решил, че трябва да я отнеме от момичето, за да върши
злините си с нея. След многото опити да се добере до
химикалката един ден той успял. Извършил няколко
злини с нея, забавлявал се, когато хората страдали, но
решил, че светът е прекалено скучен. За да се
забавлява още повече, той направил големи пропасти
между градовете и по цял ден наблюдавал как хората
се опитвали да преминат от едната в другата част. Но и
това бързо му омръзнало. Тогава той решил, че трябва
да разбърка сезоните и направил пълна бъркотия с
времето. Слънце греело през зимата, снежинки падали
през лятото, през пролетта всичките листа на
дърветата образували килим по тротоарите, а цветята
цъфтели на есен. Хората били нещастни и много
объркани от случващото се. На момичето изобщо не му
харесвало това и искало да върне реда обратно –
хората отново да бъдат щастливи. В гората живеели
странни същества – малки, дребни, но истински добри.
Били като едно голямо семейство. Семейство,
състоящо се от горски елфи – дребни същества с
големи изострени уши, зелени дрехи и обувки с остъри
върхове – и тяхната пазителка, която им била като
майка – грижела се за всички в гората. Момичето
събрало армията си от горски обитатели и се отправило
към кулата, където живеел злодеят. Стигайки до кулата,
те видели отпред огромна пропаст, заради която не
можели да преминат. Пазителката направила мост от
корени, но по него можела да мине само половината
армия. Наложило се част от горските елфи да си
тръгнат. Момичето заедно с пазителката и останалите
преминали през моста и се запътили към входа на
кулата. Там обаче ги очаквало друго препятствие – пред
входа се разпростирали храсти от пленени хора.
Храстите били много бодливи и всеки, който се опитвал
да мине през тях, бил обречен на смърт. Елфите
обяснили, че могат да повикат птица на помощ, но тя
щяла да отнесе само двама до върха на кулата.
Междувременно злодеят продължавал да върши злини.
Хората били отчаяни и не подозирали какво им
предстои. На злодея било докладвано, че
притежателката на химикалката се е отправила към
дома му. Тогава той изпратил страшна виелица по
петите й. Виелицата достигнала до хората и погубила
реколтата им. Така на земята настъпил глад. Виждайки
това, притежателката решила, че трябва да си върне
химикалката по-бързо. Птицата долетяла взела със
себе си пазителката и момичето. Когато стигнали до
върха на кулата, злодеят решил, че дъждът би
трябвало да ги спре. Затова изпратил порой, който
разрушил къщите на хората. Така те нямали нито
реколта, нито подслон, нищо. Но дори пороят не могъл
да спре момичето да си върне вълшебната химикалка.
То влезнало в страшната кула и застанало лице в лице
със злодея. Той се паникьосал от смелостта на
момичето. Бързо взел лист хартия и написал, че
страшно чудовище се бие с пазителката и момичето и
ги побеждава. В този миг пред тях се появило огромно
триглаво животно с тяло на лъв и змийски глави.
Момичето и пазителката знаели, че са безсилни срещу
този гигант, но не се предали. Пазителката разсейвала
чудовището, докато притежателката си вземе
химикалката. А злодеят… той се бил отпуснал в
креслото си и наблюдавал битката. Тя продължила
дълго и той бил на косъм да заспи. Но преди да се
усети, момичето вече било зад гърба му и докато
злодеят се осъзнавал, химикалката вече била в ръцете
на момичето. То взело листа хартия, върху който писал
злодеят и започнало на свой ред да пише. Пишейки как
преживяното никога не се е случвало, момичето се
озовало в къщата си, размишлявайки на коя дата да
цъфнат цветята. И понеже момичето вярвало, че
трябва да има справедливост, написало, че злодеят се
превърнал в роб на собствените си действия и
решения. Така никой повече не чул за него.
Хората отново били щастливи, получили
всичко, от което имали нужда благодарение
на химикалката, а редът и
спокойствието били възстановени.
Страданието на самотния човек
стр.11 “ВЕСТИ+” ЛИЧНО ТВОРЧЕСТВО
/“Дяволско“ – А. Далчев/
Самотата е основна тема в
произведенията на Атанас Далчев. Под
една или друга форма тя е нещо, което
преследва и тежи на човек, и е нещо, от
което никой не може да избяга, защото тя е
част от човешката същност.
Прозрението, до което лирическият герой
в “Дяволско“ достига, е, че всички са
истински сами. Той е осъзнал безмерната
тежест на една такава истина - приел я е в
себе си, поставяйки се над всички онези
хора, които вижда всеки ден - всички
улисани в дребните борби на
съществуването си, живеещи с проста
наслада от дребни, дори жалки неща.
Заобиколени от други такива хора, те
съществуват с фалшивата представа, че не
са сами - заблудени, незрящи, низки -
вулгарно самоуверени в своето единство и
близост.
За човека, осъзнал и приел самотата като
единственото възможно и естествено
състояние за себе си, да е част от света на
другите, е невъзможно. Макар и самотен,
тъжен и отчаян, да се опита да живее, като
намира лъжлива близост в други хора,
няма да му помогне - веднъж осъзнал
същността на битието, тежестта от това
знание ще го притиска завинаги. Той
страда от самотата си, завижда на всички,
които съществуват, успешно мамейки себе
си - но същевременно изпитва и печален
тип гордост; намира себе си за различен и
изпитва романтиката на самотата си.
Гротеската на празното му съществуване
намира израз във възприятието, че
единственото, което има, е едновременно
всичко, от което има нужда - смъртта.
Истински самотният човек възприема
живота като бреме, ненужно, нежелано,
изпълнено с мъка и болка; съществуване
без смисъл и цел, без причина и без нещо
истински стойностно. Беглите удоволствия
на плътта - те са просто нещо временно,
несъществено; не могат да имат значение
отвъд просто друг начин за губене на
време. Време, което никога не е било
ценно. Да си сам, означава не просто да
жадуваш смъртта - по един или друг начин
ти си вече мъртъв до момента, в който
истинският край настъпва. Щастието е
просто дума като много други - има своето
значение, но за самотната личност е
просто химера - може би е съществувала
някога, някъде; в мъчителни, изтерзани
нощи умът й дава форма - но съзнанието
приема, че никога няма да я притежава.
Всеки, който не е възприел самотата на
човека, не може напълно да разбере
терзанията на един подобен ум - той е
просто сянка, бегла и незначителна, иззад
нечий прозорец. И макар да възприема
себе си като никому ненужно същество,
поне с края си може да бъде забелязан -
намерил най-накрая смъртта в самотата си,
чрез силата да се отърве от ненужната
тежест на живота, всеки решил да причини
края си – иронично - постига момент на
единство с други хора. Те виждат и
запомнят; гримасата на смъртта пробужда
тревожност в блуждаещите им умове - сега
мъртвият е част от тях и те споделят
самотата му. Макар това да не е щастие, то
не е и край - нима сме истински сами, ако
носим чуждите истории в себе си?
Даниела, 12-а
стр.12 “ВЕСТИ+” НАЙ-ДЪЛГИЯТ УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИК
Моята голяма мечта е да живея в
зелен град, защото зеленото е
с и м в о л н а с в е ж е с т т а и
спокойствието. Усещам, че в него
ще бъда по-щастлив. Радост ще ми
доставят красивите и уютни зелени
паркове и градини. На воля ще се
разхождам по алеите, а от двете им
страни ще се извисяват наши и
екзотични дървета. Нацъфтели, те
ще пръскат аромата си и ще
предизвикват моето и на другите
хора възхищение.
М н о г о т о з е л е н и д ъ р в е т а
обогатяват въздуха с кислород и аз
усещам, че дишам по-леко… ведро
ми е на душата. Мечтая всеки
квартал в моя град да има парк, а
всяка улица да бъде обградена с
различни дървета. Да няма тополи,
които да предизвикват алергии.
Иска ми се между жилищните
блокове да има малки градинки с
различни зелени храсти и цветя. В
тях децата да могат да играят на
воля, а възрастните – да си
почиват.
В моя зелен град парковете и
градинките трябва да станат грижа
на хората – да ги пазят, поддържат и
обогатяват, защото те са белите
дробове на големия град. Грижа на
х ор ат а тр яб в а д а бъ де и
създаването на нови зелени площи.
Това налага повече хора да се
присъединят към акциите за
залесяване и почистване на
парковете и градинките. За да бъдат
приветливи и красиви, големите
фирми и организации трябва да се
включат активно, помагайки с
почистването им, засаждането на
нови цвета и храсти, опазването им
от злосторници. Всичките тези
грижи ще спомогнат града да стане
по-зелен, по-красив и по-уютен за
живеене.
Марио Диб, 10-в клас
Задавали ли сте си въпроса има ли Бог? Ако няма? Ако пътят ни не е
предначертан? Ако съвпаденията са просто случайности? Ако този ден, този миг и
тази минута зависят само от теб? Много хора не вярват в Бог, но дали това е по-
добре, отколкото да се заблуждават? Хората правят каквото си искат и се държат
както си искат, защото знаят, че няма кой да ги накаже. Ако бяха напълно сигурни,
че има Ад и Рай, дали биха се държали лошо!? Но ако всички се държаха както
трябва, за да отидат в Рая, то тогава Ада щеше да е празен. Този свят се нуждае от
всякакви хора, защото иначе всичко щеше да е еднообразно. Нима щяхме да
оценим „доброто”, ако нямаше „лошо”. Въпреки всичко трябва да знаем границата,
мярката. Трябва да отстояваме себе си, но по такъв начин, че да не нагрубяваме
останалите. Доста хора си позволяват да се държат грубо, само защото няма кой
да ги съди или поне те така мислят. Но ако със сигурност знаеха, щяха ли да се
държат така? В днешно време какви ли теории не съществуват..., а именно за
произхода ни от маймуни до извънземни. Хората вярват, че сме експеримент на
извънземните и Бог е просто измислица. Предполагам сте чували клишето „всичко
се връща на този свят”. Нима това е просто съвпадение в опита на народа? Ако
съществуваше Бог, всичко щеше да е съвсем различно. Дали хората щяха да
продължават да не ходят на църква, да прилагат психическо и понякога физическо
насилие над по-слабите и не само - да лъжат, да крадат и да извършват още куп
„грехове”. В днешно време хората дори не се замислят, когато направят нещо
нередно, дали съществува Бог и дали той не ги наблюдава. Понякога дори си
мисля, че истинският Бог е в нас самите. Защо мисля така ли? Не мислите ли, че
когато някой се държи лошо с вас и с околните, той не се харесва, игнориран е от
другите и е самотен. Това е вид ад. Тогава, когато остава сам, човек решава да се
разкае за грешките си и за държанието си. Е хора...вие сами решавате как да се
държите - „харесвани” или...игнорирани от обществото.
Време е за моите добри или лоши заключителни думи. Вярвайте в Бог, в Рая,
обичайте, за да бъдете обичани и вие. Не правете зло, защото ако не Бог, животът
ще ви накаже. Дарявайте любов, обичайте с цялото си сърце, радвайте се на
малките неща...това е ключът към щасието, както твърдят мъдреците.
Леопаула, 10-в клас
Зеленият град на мечтите
„И да има, и да
няма Бог, трябва
да живеем така
все едно има”
Тази година се навършват 142 години от деня, в който Васил Левски увисна на бесилото край София и се превърна в легенда. Тези години
бележат не смъртта, а безсмъртието на Апостола.
Васил Левски е заловен на 27 декември 1872 г. при Къкринското ханче, но и до днес остава недоказано кой е предателят на Апостола. Според историческите документи часове след залавянето му турците не са знаели кого точно са задържали. Апостолът е отведен в София, където е изправен пред съд. Васил Левски изгражда защитата си на основите на правата на християните според турския Хатихумаюн, за да не издаде някого и вътрешната революционна организация. Няколко пъти той заявявал, че е търсил законни пътища за изменение на живота в Империята. Смъртната присъда е
издадена на 14 и е потвърдена на 21 януари 1873 г. Процесът завършва. Според историците Комисията, съдила Апостола, е иззела функциите на съд, което е недопустимо по законите на самата империя. 60 подсъдими са осъдени на затвор и заточение и двама са обесени - Димитър Общи и Васил Левски.
Апостолът увисва на бесилото на 18 февруари 1873 г., но традиционно датата се отбелязва на 19 - тогава той
още не е навършил 36 години.
ПОКЛОН!
стр.13 “ВЕСТИ+” Апостолът на свободата
Здравей, Пепи, скоро разбрахме за твойте постижения.
От колко време се занимаваш с това?
Занимавам се с таекуондо от 3 години.
Как избра този спорт?
-В 4 клас тренирах 1 година. След това имах кратка пауза и
от 3 години си занимавам сериозно.
Какво те мотивира да продължиш след паузата?
-Може би разнообразните тренировки и хората,с които се
запознавам.
Тръпката от тренировките намаля ли или е като в
началото?
Да е намаляла ли!? Тя никога не изчезва!
Развит ли е спортът в България според теб?
Последната година спортът се разви добре заради
добрите постижения на българските състезатели. Имаме
световни, европейски и балкански шампиони.
Как се представи на първото си състезание?
Беше много интересно, не знаех какво правя, но успях да
нокаутирам моя съперник и спечелих първия си златен
медал.
Къде се е състояло първото ти състезание?
В Македония.
Колко държави си обиколил и кои са те?
- Румъния,Македония,Гърция,Турция,Полша и Австрия.
Какви очаквания имаш от себе си за бъдещите години?
- Смятам да си запазя мястото си в националния отбор, да
се класирам в по-голям клас и да печеля златни медали.
Какъв е твоят девиз?
„И да паднем, и да бием - пак ще се напием! „ Ха-ха -
шегувам се, разбира се, нямам девиз, правя го за
себе си, семейството си, приятелите и държавата.
Това ми е достатъчно.
Пожелаваме ти здраве и много успех!
Радост Благоева- 7-а клас, Стефания Благоева- 3-а клас и Теа Бостанджиева- 5-б клас, които пеят в музикална формация „Таласъмче”, участваха с групата в петото издание на хоровия фестивал “World Peace Choir Festival”, който се проведе от 28 до
31 юли 2014 г. в гр. Виена.
Във фестивала участваха 23 хора от цял свят – Китай, Русия, България, Грузия, Холандия, Канада и други страни. Заключителният концерт се състоя в Златната зала на Музикалното дружество (Musikverein), залата от която всяка година се излъчват Новогодишните концерти на Виенската филхармония, където бяха представени
църковнославянски и фолклорни песни.
В конкурсната част на фестивала формацията участва с 4 песни – две средновековни, една ренесансова и една българска фолклорна. „Таласъмче” спечели
златен медал за своето участие и получи покани
за участия и на други подобни фестивали.
Фестивалните концерти се проведоха в катедралата „Свети Стефан”, главната квартира на ООН, както и в залата на хора на
Австрийските момчета.
Нашите талантливи съученички имаха възможността да използват и своите знания по китайски език, докато общуват с част от хоровете, и получиха специални
поздравления за наученото.
“ МЕЧТАЕМ, ТРУДИМ СЕ И УСПЯВАМЕ”
стр.14 “ВЕСТИ+” НАГРАЖДАВАНИЯ
Петър Радев 10в
стр.15 “ВЕСТИ+” ЗАБАВНА МАТЕМАТИКА
ХОРИЗОНТАЛНО:
1. Права, която има само една обща точка с
окръжност.
2. Константа = 3,14159. Лудолфово число.
3. Твърдение, което не може да се докаже.
4. Вътрешна точка, която е на равни
разстояния от окръжността.
5. Страна в правоъгълния триъгълник.
6. Площта, която е заградена от
окръжността.
ВЕРТИКАЛНО:
1. Основно геометрично понятие.
2. 1000 метра са...
3. Част от права, ограничена с две точки
4. Фигура, на която само две от страните
са успоредни.
5. Твърдение, което може да се докаже.
6. Геометрично тяло с равни по дължина
ръбове.
Изготвил: Станислав Гугутков
Отличниците в XXIII есенен турнир по математика и
информатика “ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР”
Калоян Петров Дървов, 2 клас Боян Милчов Решков, 2 клас
Математическо предизвикателство за всички :)
Отговорите очаквайте на фейсбук страницата “Математика и информатика”
стр.16 “ВЕСТИ+” ПРОЕКТИ
НАУЧИ СЕ ДА КАРАШ СКИ– януари2015
През шестте години на проекта "Научи се да караш ски" през него са преминали над 14 000 деца. От тях над 500 бяха спечелени трайно за белите спортове, като продължиха да тренират и вече участват в състезанията на Българска федерация ски във възрастовите групи от
6 до 12 г.
Тази година през програмата ще минат още 3350 деца на възраст от 6 до 10 г (I-IV ти клас). Включени са нови 100 деца от Плевен, а в зона Пловдив децата от 100 са увеличени на 250. Банско, Пампорово,
Боровец - по 500 деца, Витоша - 1500 деца.
От 51 СОУ участваха също много деца от 1 до 4 клас. В продължение на
2 седмици те се учиха упорито да карат ски и да се спускат отлично и
бързо по ски пистата на Витоша - “Лалето”.
Времето беше прекрасно - слънчево и меко. Много от децата ни се
класираха на 1-во място в крайните състезания.
стр.13 “ВЕСТИ+” НАЙ-ДЪЛГИЯТ УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИК
Природата и Аз
стр.17 “ВЕСТИ+” НАЙ-ДЪЛГИЯТ УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИК
H2O Наричаме земята синята планета. И това не е случайно – около 71% от нея покриват
земното кълбо. Тези проценти се равняват на 1 360 000 000 km³, от които 97% е солена морска
вода и едва около 2% или само 13 250 000 km³ ние, хората, можем да използваме за
ежедневните си нужди.
Водата не е само течност без вкус и мирис, химично съединение с 2 атома въглерод и
един кислород, или нещо, което да ни разхлади в
топлите дни. Водата е нашето богатство, главен
двигател за живота на нашата планета. Във водата
се е зародил животът и без нея сме загубени, също
както без слънцето. А човекът всеки ден,
умишлено или не, прави всичко по силите си, за да
я унищожи. Използваме сладката вода като
охладител в промишлеността или като среда
за транспорт. Около 70% от прясната вода намира
приложение в земеделието. Друго важно
приложение на водата е за производство на
електроенергия чрез водноелектрически
централи ВЕЦ. Пием я, използваме я в
ежедневието си, а тя е едва 2% от всичката вода
на земята. Замърсяваме я с пестициди, отрови, нефтени продукти от водния транспорт, а
трябва да правим всичко възможно да я пазим и пестим.
От една страна, поради широкото използване на тази течност, всекидневно расте
нуждата на човечеството от нея, а от друга – тази вода, поради замърсяването си, вече е
негодна за употреба и крие сериозна опасност за флората и
фауната на водните басейни и за човека. В много от случаите
като водоизточници се използват реките и езерата, замърсени
с отпадъчни води. Реките, от своя страна, стават причина за
замърсяване на морета и на Световния океан, без които също
не можем, независимо, че не ги използваме за пиене.
Нефтодобивната и нефтопреработвателната индустрия са
сериозен източник за тези води. Хиляди танкери пренасят нефт
и нефтопродукти. Замърсяването настъпва главно при
изчистване на
резервоарите и
при миенето на танкерите. При често
случващите се внезапни и непредвидими аварии
на танкерите нефта изтича направо в морето,
като освен че замърсява водата, убива както
водни, така и сухоземни обитатели.
Не трябва да забравяме и за ледниците. Това са
планетарните ни запаси от сладка вода. Но
поради топенето им, ги губим малко по малко
всеки ден. Извода, който трябва да си направим,
е, че всяко, дори и минимално замърсяване на природата, води до проблеми навсякъде и с
всичко.
Спирайте водата, докато си миете зъбите или докато си сапунисвате тялото под душа,
или докато миете съдовете. Не забравяйте затова и ще сте едни от хората, допринасящи за
запазването на това богатство, наречено вода.
Г-жа Ива Асенова, учител по биология
ИНТЕРЕСНИ ФАКТИ
1. Кралство Бутан има странна традиция
– на Нова година всички негови поданици
официално остаряват с една година.
2 . Х а р т и я з а м н о г о к р а т н а
употреба.успяха да създадат химици от
Калифорнийския университет в Ривърсайд
Тя издържа на 20 цикъла на печатане и
изтриване, съобщава Gizmag. Учените не
само са разработили нов вид хартия.
Те са използвали и определени химически
свойства на комерсиалните мастила, за да
разработят метод за изтриване чрез
прилагане на фотофилтър и ултравиолетова
светлина. При този процес хартията се
нагрява до около 115 градуса по Целзий,
което по думите на изследователите не е
проблем. „В конвенционалните лазерни
принтери хартията се нагрява до 200 градуса
по Целзий, за да може частиците от тонера
да се свържат с повърхността на хартията“,
обяснява проф. Ядонг Ийн от
Калифорнийския университет. В момента
Ийн и екипът му са насочили усилията си
към постигане на по-голям брой цикли на
печатане и изтриване, за да намалят
разходите и да направят използването на
хартията изгодно от пазарна гледна точка.
Първоначалната им цел е 100 цикъла.
Изследователите проучват и възможностите
отпечатаният текст да остава по-дълго
време четлив, пише "Труд". Разработката е
финансирана от Министерството на
енергетиката на САЩ.
3. 3D настилка пуска акули в банята ни.
В традиционните бани подовата настилка е
една и съща. Ако ви се иска да оживите с
малко адреналин това помещение от дома
си, то тогава заложете на 3D под.
стр.18 “ВЕСТИ+” НАЙ-ДЪЛГИЯТ УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИК
Буквословици
Открийте в мрежата изписаните встрани думи. Търсят се по хоризонтал,
вертикал или диагонал, в прав или обратен ред. Свободните букви в схемата,
извадени водоравно ред по ред, ще ви помогнат да довършите мисъл на
американския писател-хуморист Гарисън Кейлър (р.1942).
Баница, Бъдни вечер, Бъдник, Дом, Елха, Зелник, Коледа, Младенец, Пламък,
Подарък, Рождество, Сарми, Свещ, Трапеза.
стр.19 “ВЕСТИ+” НАЙ-ДЪЛГИЯТ УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИК
НАДЯСНО И НАЛЯВО
1. Дял от зоологията, който изучава кучетата. 2. Комплексна хаука,
изучаваща морфологията, анатомията, физиологията и екологията
ха растенията. 3. Изучаване на моделите при компютърно
симулиране на еволюцията на биологичните видове; двоична
биология. 4. Двойно тълкуване на отделни пасажи от Свещеното
писание (Библията). 5. Гастрономическа наука, изучаваща виното.
6. Дял от физиологията, който изучава образуващите се в някои
части на човешкото тяло камъни. 7. Дял от медицината, изучаваща
болестите на носа. 9. Научна дисциплина, изучаваща митовете и
легендите на народите. 9. Наука за китайския език, литература,
история и култура, китаистика. 10. Наука, изучаваща ресурсите,
храненето и хранителния режим на организмите. 11. Жития на
светци, разположени в календарен ред. 12. Наука , която изучава
цялостно клетката, като основна градивна единица в организмите.
Съставил: Георги Неделчев
стр.20 “ВЕСТИ+” Happy Valentine's Day
ХАРЕСАЙТЕ НИ ОЧАКВАЙТЕ НИ
ГЛАВЕН РЕДАКТОР : Десислава Данова - учител по БЕЛ в 51 СОУ
СЪТРУДНИЦИ: Г-н А. Александров, Директор на 51 СОУ; С. Станчева, Пом.директор на 51 СОУ; И.
Асенова, К. Иванов, Цв. Кирилова, Р. Дакова, Д. Данова —учители в 51 СОУ; Леопаула и Марио Диб
–10-в клас, Даниела-12-а клас, Боряна и Лазара –5 - а клас, Мариела и Мариян - 9-а клас и ученици
от 11-в клас.
ОФОРМЛЕНИЕ И ДИЗАЙН: Людмила Величкова - учител по Информатика и ИТ в 51 СОУ
ЛЮБОВТА…
Получили сме дарба ... дарбата да се допълваме един друг... дарбата да си доставяме радост... сигурност... подкрепа... усмивки... дарбата да изтриваме сълзите на другия с такава сила... каквато само сърцето може да
почувства... това е дарбата да те докосна и това докосване да е единствено, уникално... неповторимо... най-желаното... ти притежаваш тази дарба... аз притежавам тази дарба... дарбата да обичаш... дарбата да копнееш... дарбата да очакваш... дарбата да се бориш срещу обстоятелствата... дарбата да променяш бъдещето си... дарбата да желаеш да осъществиш мечтите на сърцето си... дарбата да си сигурен в себе си... в това, което правиш... в това, което не правиш... дарбата да си обичан... дарбата да разбираш с цялото си същество какво означава думата любов... пет букви... две срички... разчупват всичко... побеждават мрака... изгонват страха... строшават
тежките окови на бремето... пет букви... необикновено съчетание на
звуци... най-силната дума... най-силният смисъл... единствена по рода си... единствена по сила... по значение... единствена по величие и красота... най-прекрасната сила... това, което ще остане вечно... усещам какво означава да си влюбен... какво означава да си в любовта;... как светът се променя... в главата ти... в сърцето ти... виждаш света различен... отваряш очите си за пръв път... раждаш се... можеш да летиш... някой ти даде криле... някой ти даде причина за живот... някой ти даде себе си... има някого, за когото да живееш... животът ти се струва по-ценен, от когато и да е било... някой те чака... едно сърце тупти... друго му отвръща... с математическа прецизност... сякаш са направени едно за друго... туп-туп... усещам любовта под кожата си... тя е гъделът... тя е нежната близост... тя е шепотът... тя е в усмивката... тя е в кръвта, която не спира своя кръговрат... тя е в думите... тя е в сърцето ми... там се роди... виждам я по снимките... виждам я в отражението... любовта... не може да се скрие... тя е искрена... тя дава без да очаква обратно... тя е смирена... не се гордее... не върши подли неща... на всичко се надява... на всичко хваща вяра... не завижда... тя отваря очите... отваря сърцата... за нов живот... за нови предизвикателства... за нови борби... за още радост... за весели дни... за пролетни залези... за всичко, което таиш в сърцето си... любовта ще го открие... ще помогне да намериш мечтите.
