БРОЙ 54 ГОДИНА VI СПИСАНИЕ ЗА ТЪРГОВИЯ …...за изграждане на бизнес страте-гия и равна вещина за планиране

31 700

PR

OG

RE

SS

IVE

•

СП

ИС

АН

ИЕ

ЗА

ТЪ

РГО

ВИ

Я С

БЪ

РЗ

ОО

БО

РО

ТНИ

СТО

КИ

|

ГО

ДИ

НА

VI

|

БР

ОЙ

54

www.progressive.bg 5 : 2012май

PROGRESSIVE

ПАЗАРИ

интервю

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНАТА КОМИСИЯ ПО СТОКОВИТЕ БОРСИ И ТЪРЖИЩАТА

ЕДУАРД СТОЙЧЕВ

Собствените марки - преимущество над конкурентите

facebook.com/Progressive Magazine Bulgaria

ИМАТЕ ЛИ хранителен магазин, супермаркет, аптека, дрогерия, битова химия?

31 700335335НАГРАДИ лева с ДДС

С НАГРАДИ

КАМПАНИЯ ЗА ОБНОВЯВАНЕ НА АБОНАМЕНТА ЗА ТЪРГОВСКИ ОБЕКТИ

progressive | 5 : 2012 1

2 progressive | 5 : 2012

съдържание

СЪДЪРЖАНИЕНовИНИ от СтраНатаБурГаС СЕ СдоБИ С ПЪрвИ „КарФур МарКЕт”

КоНСуЛтаНтуПравЛЕНИЕ На ПроСтраНСтвото На тЪрГовСКИ оБЕКт

04

06

12

15ИНтЕрвЮ На МЕСЕЦаСЛЕдИМ ЦЕНИтЕ На ХраНИтЕЛНИтЕ ПродуКтИ, Но НЯМаМЕ друГИ ПравоМоЩИЯ

09

НовИНИ от рЕГИоНа И СвЕтаMETRO ЩЕ удвоИ МаГаЗИНИтЕ СИ до 4 ГодИНИ

КрЪГЛа МаСаКаФЕ МИКСовЕ И СПЕЦИаЛИтЕтИ

ПрИЛоЖЕНИЕПаЗарЪт На БутИЛИраНа вода в БЪЛГарИЯ – СЕГМЕНтаЦИЯ в дЕйСтвИЕ

35

38

41

ПрИЛоЖЕНИЕМЕСтНИтЕ ПроИЗводИтЕЛИ На НатураЛНИ ПродуКтИ Са МНоГо ваЖНИ За раЗвИтИЕто На КатЕГорИЯта

ПрИЛоЖЕНИЕорГаНИчНИ ХраНИтЕЛНИ ПродуКтИ*

24

38

23аНаЛИЗМЕЖду МодЕрНата И традИЦИоННата тЪрГовИЯ

24На ФоКуССЛЪНЦЕЗаЩИтНИ ПродуКтИ

28ПаЗарИСоБСтвЕНИтЕ МарКИ -ПрЕИМуЩЕСтво Над КоНКурЕНтИтЕ

31ПотрЕБИтЕЛПраХЪт За ПраНЕ вСЕ По-чЕСто Е тЕчЕН

32БЪЛГарСКИЯт БИЗНЕСС вКуС На уСПЕХ


оТреДаКТора

„Търговските вериги са важни за всяка една икономика. Те влагат инвестиции в страната ни, пред-лагат международно ноу-хау, доня-къде помагат да се намали сивият сектор, но след един момент фи-нансовият натиск върху родните производителите става прекале-но голям и някои от тях дори фа-лират”, заяви тези дни в сутреш-ния блок на bTV Пламен Грозданов – изпълнителен директор на съюза „Произведено в България”. Според него основната идея на асоциация-та е да обединява българските производители от всички сектори, да представя проблемите им пред държавата, която да поема анга-жимент и да ги защитава, дори и пред представителите на между-народните търговски вериги. Към днешна дата целта на сдружение-то е да се намери баланс във вза-имоотношенията между родните доставчици и чуждите търговци. „Когато бъдат поставени на рав-ни условия с чуждите доставчици, тогава българските производите-ли ще могат да съществуват”, до-пълни Грозданов.„Равни условия” – изключително ва-жно словосъчетание при днешната пазарна ситуация. Колкото повече се повтаря и колкото повече се ра-боти върху неговото приложение в практиката, толкова по-добре. Така и родната икономика ще про-

цъфтява, а и тази на чуждите (меж-дународни) инвеститори.За да има равни условия обаче, трябва да има и равни възмож-ности. Равни познания за пазара, равни умения за водене на прего-вори, за анализиране на данните и цифрите, равни способности за изграждане на бизнес страте-гия и равна вещина за планиране на бъдещето. Също така и равна опитност при поемане на финансо-ви рискове. Всичко това се прите-жава от чуждите инвеститори, а от родните производители?Време е да си признаем, че някои от българските доставчици (произво-дители) не бяха достатъчно добре подготвени по всички тези въпроси, когато преди години за първи път подписаха договорите си с търгов-ските вериги. С времето взаимо-отношенията помежду им ставаха все по-сложни, а вложените сред-ства – все повече. Докато накрая някои решиха да се научат на „тън-костите на занаята” и да застанат на равни начала с байерите на маса-та за преговори, а други просто от-паднаха от пазара. За съжаление!Така че освен равни условия на бъл-гарските производители им тряб-ват и равни познания. Тогава ще можем да кажем, че сме достигнали до „златната среда” в търговия-та. Защото без образоване и наука няма сполука!

PROGRESSIVE

5

: 2012

Progressive се разпространява безплатно за търговците и дистрибуторите

на бързооборотни стоки в България, както и за някои групи производители.

BIC: RZBBBGSF

Банка: райфайзен Банк

IBAN: BG45RZBB91551060644210

всички права запазени. Съдържанието на изданието е под защитата на

Закона за авторското право и сродните на него права. Не се разрешава

публикуването на новини, анализи или друга информация от списанието без

изрично писмено съгласие. ръкописи и фотографии, изпратени до редакция-

та, не се връщат.

CИ ЕМ дЖИ БЪЛГарИЯ Еоод

ГЛавЕН рЕдаКтор

рЕдаКтор

ИЗПЪЛНИтЕЛЕН дИрЕКтор

МарКЕтИНГ

раЗПроСтраНЕНИЕ И аБоНаМЕНт

КорЕКтор

дИЗайН

ПЕчат

ИЗдатЕЛ

дИрЕКтор МЕдИИ

ул. „велико търново” 20, ет. 2, aп. 4София 1504, БългарияTeлефон: (+359 2) 944 35 63 (+359 2) 944 34 67 Факс: (+359 2) 944 36 42

Катя джатова[email protected]

Елина Пулчева[email protected]

Христина аспарухова[email protected]

Мария Петрова[email protected] Михаела Иванова[email protected]

За въпроси свързани с разпрос-транение и абонамент, моляобадете се на: 02 / 944 35 63

даниела Славчева

“Фло Графикс” Еоод

www.progressive.bg

джон уитбред

ВРЕМЕ ЗА ПОЗНАНИЕ

май


новини

От страната

Бургас се сдоби с първи „Карфур маркет”Първият „Карфур маркет” из-вън София отвори врати през май в Бургас. Той се намира в квартал Лазур в морския град. До момента в страна-та има 4 магазина от този формат, като три от тях са в столицата, съобщават от компанията.

„Карфур маркет” в Бургас се разполага на 500 кв. метра тър-говска площ. Магазинът предлага около 7 хил. артикула. По-голямата част от тях са от български производители, а около 1000 са със собствените марки на „Карфур”. В обекта ще работят около 30 човека, съобщиха от компанията. От там допълват, че „КМБ България” оперира в страната ни с 4 супермаркета и 5 хипермаркета (които се намират в София, Пловдив, Варна, Бургас и Русе). Предстои да бъде открит 6-ти хипермаркет „Карфур” - отново в Бургас

Webit със специално издание за българския пазар

На 14-15 юни София ще бъде домакин на Webit България. За първи път събитието ще бъде изцяло насочено към българския пазар и ще отговори на въпросите как Интернет и тех-нологиите променят цели индустрии и влияят на маркетинга, рекламата, продажбите и об-служването на клиенти.Във фокус ще бъдат банки, финанси, застра-ховане, бързооборотни стоки, продажби на дребно, фармацевтика и здравеопазване.Вторият ден на Webit ще срещне инвести-тори, предприемачи и държавата. Сред дис-кутираните теми ще бъдат лидерството, предприемачество и разработването на системи и приложения. Очаква се Webit Бъл-гария да посрещне над 1000 делегати, сред които изявени български мениджъри, онлайн и маркетинг професионалисти, представи-тели на най-големите и активни рекламода-тели, предприемачи и водещи международни специалисти.Ранната регистрация за Webit България вече е отворена, като посетителите мо-гат да заявят присъствието си на www.webit.bg, възползвайки се от специалните отстъпки до 5 юни.Webit България се провежда с подкрепата на Мтел, Уникредит Булбанк, Дженерали Бълга-рия Холдинг и Суперхостинг.БГ.

Със законови промени ще се регулират отношенията между вериги и производители

До един месец предстои да бъдат направени промени в Закона за защита на конкуренцията, с които да се решат проблемите между производителите и търговските вериги, заяви министърът на икономиката енергетиката и туризма Делян Добрев. По думите му измененията ще бъдат предложени от браншовите организации и после гласувани. Изпълнителният директор на съюз „Произведено в България” Пламен Грозданов коментира, че с насто-яването за по-ясна регламентация, производителите не обявяват война на веригите, а искат поставянето на равни пазарни отношения на всички страни по веригата. От доста време производителите алармират, че веригите поставят непосилни условия пред тях. Според Пла-мен Грозданов в договорите между производители и търговски вериги има предвидени редица отстъпки, които се отразяват върху печалбата на доставчиците. По думите му понякога те достигат 40-50%, което намалява значително очакваната от производителите печалба. На доставчиците се иска и „входна такса”, която според търговците е заради инвестициите, направени от веригата при откриването на нов търговски обект. Таксите се изчисляват на база търговска площ и започват от 500 лв., като могат да достигнат до 5 хил. лв. В бранша се говори за вече фалирали производители и има предупреждения, че ако ситуацията не се промени, ще има нова вълна от фалити.

Първият „Карфур маркет” из-вън София отвори врати през май в Бургас. Той се намира в квартал Лазур в морския град. До момента в страна-та има 4 магазина от този формат, като три от тях са в столицата, съобщават от компанията.

„Карфур маркет” в Бургас се разполага на 500 кв. метра тър-

Galleria Burgas отвори официално вратиНа 15-и май официално беше открит дългоочакваният търгов-ски център Galleria Burgas. Инвестицията, която направи соб-ственикът Globe Trade Centre в последните 2 години е повече от 75 млн. евро. Молът предлага над 87 хил. кв.м. разгъната застроена площ. Само търговската площ е 37 хил. кв. м. В нея ще се разположат добре познати за българския потребител брандове, като H&M, Zara, Bershkа, Galleria Sсandal, Fusion, Humanic, Shoes love bags, Oysho, Lee cooper, Lillу, Ola. Отделно в Galleria Burgas ще присъстват и веригите Carrefour и Kaufland, ресторанти, игрални зали, Cinema city. Хипермаркет „Кафрур” заема площ от 3200 кв. м в търгов-ския обект. Освен традиционните хранителни и нехрани-телни стоки, той предлага на клиентите си допълнителни услуги като Мтел офис, офиси на UniCredit Bulbank и BNP Paribas, които предлагат потребителско финансиране за покупка на техника и обзавеждане.


НоВиНи

Европа финансира бизнеса ни, за да премине към зелена икономика

„Енергийна ефективност и зелена икономика” е една от процедурите по оперативна програма „Конкурентоспособност”, която ще стартира до края на май 2012 година. „Икономиката на България е на последно място в Европейския съюз по енер-гиен интензитет на производството си, т.е. ако вземем цялото потребле-ние на енергия у нас и го разделим на брутния вътрешен продукт ще получим едно доста голямо число, което е много по-високо от средните показате-ли в ЕС. Целта на проекта е да подпомогне малкия и средния бизнес да по-добри енергийните си показатели и да може да развива своята дейност, предлагайки продукти или услуги с по-малък разход на енергия”, казва Нико-ла Кръстев, консултант по програмата. „Обикновено процедурите досега винаги са били под формата на безвъзмездно финансиране, т.е. изготвя се прое кт, който отговаря на определени условия, финансира се, след което оперативната програма възстановява процент от общо направените раз-ходи по проекта. Новото тук е, че освен безвъзмездната помощ, която е между 30 и 50%, се осигурява допълнително финансиране, което да подпо-могне онази част от разходите, които бизнесът сам трябва да осигури”.Подкрепят се и проекти, когато бизнесът има нужда от подмяна на маши-ни, които са много енергоемки – перални, сушилни, съдомиялни за предста-вителите на ХоРеКа канала. По-големи и по-сложни климатични системи при логистичните бази и складовите площи. Възможно е също така инвес-титорът, който възнамерява да вложи средства в обновяване на енер-гийната си ефективност, да потърси помощ от конкретен доставчик, осигуряващ подобен тип устройства, за да разработят проекта заедно и по-ефективно.Според Кръстев процедурата този път е много по-опростена и кандидат стването ще е много по-лесно. Отпуснати са общо 150 млн. евро и отделно от това Европейска банка за възстановяване и развитие е подписала споразумение с шест български банки, които ще осигурят ресурс от още 150 млн. евро. Той ще послужи да подпомогне бизнеса за първоначалното финансиране на проектите.Кой може да кандидатства - представители на малкия и средния бизнес, чиято основна дейност е свързана с хотелиерство, ресторантьорство, собственици или наемодатели на кафенета, търговски обекти, логис-тични и складови площи.Изключват се предприятията от сектор „Хранително-вкусова про-мишленост”. Процедурата по прием на документи по оперативна програма „Енергийна ефективност и зелена икономика” ще продължи до края на месец октомври.Максималният размер на помощта, която Европа отпуска за всеки един про-ект за инвестиции в енергийна ефективност и ВЕИ е 200 хил. евро, а за подмя-на на машини, оборудване и съоръжения за производствени цели – 2 млн. лв.

Казвам се Денислав Александров и бих искал да работя като Sales manager в компания от FMCG сектора. Притежавам

отлични презентационни и продажбени умения. С дългогодишен опит в търговската област, менторството и обучението на

хора. Обичам да пътувам и да поемам нови предизвикателства.

За връзка с мен:Тел.: 0879133003

E-mail: [email protected]

Казвам се Денислав Александров и бих искал да работя като

отлични презентационни и продажбени умения. С дългогодишен опит в търговската област, менторството и обучението на

хора. Обичам да пътувам и да поемам нови предизвикателства.

обява за работа


новини

От региона и света

Печалбата на Delhaize Group пада Белгийската компания Delhaize Group обяви ръст на продажбите си за първото тримесечие на 2012 г. с 5,9%, до 5,5 млрд. евро. Въпреки това оператив-ната печалба на компанията падна с 16,9%, до 189 млн. евро. В САЩ продажбите са паднали с 1,2%, до 4,6 млрд. долара, в синхрон с 0,6-процентния спад на про-дажбите в подобни магазини. В края на март т.г. Delhaize управлява 1541 обекта в САЩ, което е с 94 магазина по-малко от година по-рано, а оператив-ната печалба падна с 21,7%. В Белгия приходите на компанията се увеличиха с 3,2%, до 1,2 млрд. евро, но оперативната печалба намаля с 1,9%. Продажбите на Delhaize в Югоизточна Европа и Азия се увеличиха с 62,4%, до 760 млн. евро, основно заради придобиването на Delta Maxi.

Bright Food купува 60% от Weetabix

Втората по големина китайска хранителна компания – Bright Food Group, ще закупи 60% от британския зър-нен производител Weetabix от частната инвестицион-на компания Lion Capital. Придобиването ще е част от стратегията за увеличаване на продажбите зад гра-ница. Сделката оценява производителя на Ready Brek и Alpen на около 1,2 млрд. британски паунда (1,9 млрд. долара), обяви в свое становище китайската компания, но не даде повече подробности. С подкрепата на правителството на Шанхай, Bright Food започна да търси възможности за чуждестран-ни придобивания. През миналата година компанията се съгласи да стане собственик на 75-процентен дял от австралийската Manassen Foods. Още през февру-ари председателят на Bright Food Уанг Зонян каза, че очак ва да направи през тази година една или две сделки зад граница в захарната, млечната или вине-ната индустрия. „За Bright Food има смисъл да поеме мажоритарния дял в Weetabix и това е в синхрон с амбицията на компания-та да се превърне в производител на храни от светов-на величина”, коментират анализатори. Weetabix ще се възползва от широката дистрибуторска мрежа на Bright Food в страната.

Metro ще удвои магазините си до 4 години в Китай

Германската верига Metro планира да увеличи броя на своите магазини в Китай, надвишавайки 100 през следващите 3–4 години. Компанията, която се кон-курира с Wal-Mart и Carrefour на бързо развиващия се, но силно фрагментиран пазар надребно, към края на 2011 г. има 52 магазина в 37 града в Китай. С разширя-ването компанията има за цел да превземе по-голям дял от увеличаващия се пазар надребно в азиатската страна, съобщиха китайски медии. Metro, която управлява хипермаркети и магазини за елек-троника в Китай, стартира през този месец и електро-нен b2b магазин. „Надявам се, стартирайки електронна търговия, да имаме възможност да привлечем повече клиенти и да увеличим продажбите”, коментира изпъл-нителният директор на Metro в Китай Фен Лиу.

акцизът върху бирата в русия удари Carlsberg

Датската пивоварна Carlsberg не успя да отговори на прогнозите за резултатите през първото тримесечие, след като решаващият руски пазар понесе още един удар след повишаване на данъците върху бирата. В началото на годината акцизът върху бирата нарасна с 20%Четвъртата по големина в света пивоварна ком-пания, която включва марките Carlsberg, Tuborg и Baltika, обяви, че продажбите са намалели с 4% за-ради намалените обеми в Източна Европа. Компа-нията обяви още, че в Северна и Западна Европа е отчетен растеж. „Това е слаб резултат в Източна Европа, който се дължи на намаляването на запасите в Русия”, комен-тираха анализатори. Позициите на компанията на руския пазар се стабилизират леко, достигайки през първото тримесечие на тази година до 37% от па-зара. За сравнение през същия период на миналата година този дял е бил 36,8%.

Търговията надребно в Румъния с 3,7%ръстПродажбите надребно в Румъния са отбелязали ръст от 3,7% през първото тримесечие на 2012 г. Продажбите на храна, напитки и тютюневи изделия са скочили с 5,1%, докато нехранителните продукти са отбелязали увеличение от 1,4%. На годишна база – през март 2012 г. спрямо март 2011 г., продажбите са се увеличили с 1,8%. За храни, напитки и тютюневи изделия ръстът през март е 4,5%, докато при нехранителните продукти е 2,2%. Сравнено с фев-руари тази година, продажбите надребно в Румъния са скочили с 18,8% през март.

Датската пивоварна Carlsberg не успя да отговори на


промоции


новини

От региона и света

Delhaize ще инвестира 40 млн. евро в Сърбия

Белгийската компания Delhaize има намерения да ин-вестира повече от 40 млн. евро в своите операции на сръбския пазар през тази година. Това съобщи Дейвид Вандер Скурен – изпълнителният директор на компа-нията в Сърбия. Скурен, който е генерален директор на компанията за Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора, заяви, че повечето средства ще бъдат инвестирани в от-криването на нови обекти и реконструкцията на вече съществуващи. „Планираме също и създаването на го-лям дистрибуторски център в Сърбия, работата по който ще започне до края на годината и ще приключи през втората половина на 2013 г.”, заяви Скурен.Миналата година Delhaize придоби сръбската верига Delta Maxi за 932,5 млн. евро. По думите на Скурен, през тази година се планира отварянето на 20 магазина и реновирането на 40. Според изпълнителния директор на компанията в Сърбия, с отварянето на новите ма-газини най-важно е създаването на нови работни мес-та. Скурен уточни, че към момента служителите на компанията в Сърбия са около 10 хил. и се очаква тех-ният брой да се увеличи към края на годината.

През 2011 г. Tesco реализира в Унгария оборот от

705,2 млрд. форинта Предварителният док-лад за изминалата финансова година на „Tesco Унгария” показва увеличение на оборота на веригата с почти 6%. Брутните приходи са 705,2 млрд. унгарски форинта (2,35 млрд. евро). В Унгария Tesco плати 80,5 млрд. фо-ринта данъци (268 млн.

евро), с 10 млрд. повече от 2010 г. От платените общи данъци 12,2 млрд. форинта са т.нар. кризисна такса (специална такса, въведена от унгарското правителство през 2010 г., която трябва да се плаща от търговците надребно, бан-ки, телекоми и енергийни компании). Като най-голяма верига в Унгария, Tesco трябваше да плати най-го-ляма кризисна такса от всички търговци надребно в страната. През последната година веригата отвори в стра-ната 7 нови магазина от по-малък формат и обнови изцяло 2 хипермаркета от т.нар. Tesco Extra мага-зини, от които има 3. Компанията също продължи своите регионални форуми, където се среща с малки доставчици и им предоставя възможността да пока-жат своите продукти и да се превърнат в регионал-ни доставчици.

Auchan се надява да излезе на печалба в Румъния през 2012 г.

Auchan приключи 2011 г. с 6 млн. леи (около 1,4 млн. евро) загуба, докато продажбите й скочиха с 6,7%, до 1,8 млрд. леи (425 млн. евро), според информация, събрана от мест-ните поделения на веригата. Френската компания обяви също, че е придобила парцел от 100 ха в Брашов, Централна Румъния, който е разпо-ложен в бивша индустриална зона. Земята ще се използ-ва от Immochan – поделението на Auchan за недвижими имоти, което ще инвестира около 55–60 млн. евро в нов търговски парк. Отварянето на търговския център е планирано за края на следващата година.

Auchan приключи 2011 г. с 6 млн. леи (около 1,4 млн. евро)

Mercator инвестира 20 млн. евро в свои обекти в сърбия

Словенската търговска верига Mercator ще инве-стира повече от 30 млн. евро в Сърбия през тази година. Най-голяма част от средствата ще е в размер на 12 млн. евро и ще е за реконструкцията на „Mercator център” в Белград, обяви президентът на Mercator Trade Станка Курович.Веригата планира да наеме нови 250 служители в Сърбия през следващите 3 месеца. Освен това ще отвори мегамаркет и премиум хипермаркет. Курович обяси, че причината, поради която се на-лага реновирането на големия търговски център в Белград са честванията по случай 10-годишното присъствие на веригата в Сърбия, която се оказа и най-успешният чуждестранен пазар за Mercator. Откриването след ремонта е планирано за септември, когато ще се отпразнува и 10-годиш-ния юбилей. Според президента на Mercator Trade, шопинг центърът ще бъде „адаптиран за потреби-теля на 21-ви век”.

Предварителният док-лад за изминалата финансова година на „Tesco Унгария” показва увеличение на оборота на веригата с почти 6%. Брутните приходи са 705,2 млрд. унгарски форинта (2,35 млрд. евро). В Унгария Tesco плати 80,5 млрд. фо-ринта данъци (268 млн.

евро), с 10 млрд. повече от 2010 г.


Доскоро се смяташе, че кафе мик-сове от добре познатия тип 3 в 1 и инстантни специалитети, като капучино, горещ шоколад и др., се консумират предимно от активни млади хора, с динамични професии и също толкова динамично свободно време. Агресивните реклами и сил-ното представяне посредством медии и всякакви нестандартни канали за популяризиране, са успе-ли да развият категорията доста добре, категорични бяха достав-чиците на априлската кръгла маса „Кафе миксове и специалитети”, организирана от PROGRESSIVE. В категорията изненадващо навли-за по-възрастна потребителска група – тази на хората между 40 и 60 години. Данните на Института за маркетингови изследвания „ГфК България” показаха и една нова це-лева група на този сегмент със следния социодемографски профил – освен че е доста по-възрастен, консуматорът е от малко дома-

кинство (до 3 членове), няма деца и средният му доход е между 400 и 800 лв.

В търсене на потребителяСпоред Констанса Мицулова – бранд мениджър „Кафе миксове” в „Нестле България”, комуникационната група на миксовете 3 в 1 и 2 в 1 се със-тои от хора между 18 до 25 години. Тя уточни, че в действителност групата, която купува подобни про-дукти, е доста широка и включва клиенти от всякакви възрасти. По думите на Даниела Николова, която е групов бранд мениджър „Разтво-рими кафета” в „Нестле”, когато става въпрос за консумация навън, основните потребители са млади-те. Петър Горновски – маркетинг мениджърът на „Хермес Комерс Р”, коментира, че цялата категория се развива предимно от млади и дина-мични хора. Като производител на миксове с по-нестандартни вкусо-ве Златка Колева от „Нико” пък спо-

дели, че тагрет групата на подобни продукти са ценители от всички възрасти. Българският пазар е пренаситен от-към продукти в категорията „Кафе миксове и специалитети”, стана ясно по време на кръглата маса. Според Златка Колева на нашия па-зар има много повече разнообразие от такива продукти, отколкото в съседни страни. Десислава Желева от „ГфК България” пък заяви, че да-нните показват, че България има най-голямо количество консумирани миксове на глава от населението.

Характеристики на потреблениетоСпоред участниците печеното R&G кафе си остава предпочитано от по-требителите. Въпреки това появата на миксовете от типа 3 в 1, 2 в 1 и специалитетите са намерили своето място в една от няколкото ежеднев-ни консумации на този вид напитка. Според Желева миксовете все повече навлизат като заместител на тради-ционното кафе. „Когато говорим за ка-тегорията „Кафе”, българинът разбира мляно печено кафе, което е приготве-но на еспресо или шварц машина или в джезве. Неговата пенетрация в дома-кинствата е много висока, около 90% – то присъства почти във всяко дома-кинство”, обясни Желева. По думите й, категорията на кафе миксовете също е добре приета от хората. „Като цяло потребителят не се е отказал от стандартното си кафе, но започва да замества едно от дневните кафета,

3 в 1 е най-предпочитаният вариант на кафе микспредпочитаният вариант на кафе микс


най-често следобедното, с разтвори-мо, защото създава усещане за много по-лека напитка”, коментира Желева. Основно схващане е, че продукти от категорията се закупуват и потре-бяват предимно на импулсен принцип. „Все по-често категорията „3 в 1” се появява в кошницата с планираните големи покупки. Това вече не е толкова импулсна стока, има такива домакин-ства, които ексклузивно консумират продукти само от тази категория”, коментира Желева.По отношение на вкуса Констанса Ми-цулова беше категорична, че на този етап в развитието на категорията „Кафе миксове”, българският потреби-

тел предпочита тези без пяна. По думи-те й, предпочитанията към определени кафе миксове и специалитети са чисто географски – на пазарите в Източна Ев-ропа миксовете от типа „3 в 1 без пяна”, са много по-лесно приети от консума-тора, докато в западните общества се наблюдава обратната култура на консумация. Според Десислава Желева причината у нас да се предпочитат ка-фените миксове е тяхната прилика с бя-лата чаша кафе, което потребителят си приготвя сам у дома.

Конкуренти и предимстваИменно бялата чаша кафе беше по-сочена като основен конкурент на

категорията “Кафе миксовете и специалитети” от участниците на кръглата маса. Нейната дефиниция беше дадена от Десислава Желе-ва – кафе, което човек си приготвя сам, като добавя сметана, мляко или захар по свой вкус. В тази връзка Петър Горновски заяви, че потреби-телят трябва да хареса нещо, което е близко до това, което пие по прин-цип, и именно в това се крие успехът на категорията „Кафе миксове”. По думите му, голяма роля играе и це-ната, но от съществено значение е вкусът. Участниците на кръглата маса посочиха, че не е без значение и опростеният начин на приготвяне на миксовете, при който се пести значително време. Според Даниела Николова достъпността на проду-кта е много съществен елемент – продават се предимно 18-грамови опаковки, които са на доста прием-ливи цени. Колежката й Констанса Мицулова коментира, че при избора на клиента марката, а не цената оказва влияние. Подобно мнение из-рази и Юрий Пенев от „Балкам”, спо-ред когото лоялността към бранда е най-важна. Според Златка Колева успешната формула не се крие в про-дажбата на най-ниска цена, а в ус-пешната комбинация между качест-

Социодемографски профил на потребители на кафе миксове и специалитети Домашна консумация (закупен обем , %)

Малки дом. (до 3 чл)

Големи дом. (над 3 чл)

С деца

Без деца

Млади (до 39)Възрастни (над 60)

Нисък доход (до 400)

Среден доход (400-800)

Висок доход (над 800)

2009

2010

2011

Средна възраст (40-59)

кръгла маса

Кафе миксове и специалитети

Констанса МицуловаНестле България

Даниела НиколоваНестле България

Петър Горновски„Хермес Комерс Р”

Златка Колева„Нико”

Милена Колева„Нико”

Десислава Желева„ГфК България”

Юрий Пенев„Балкам”

Михаил Ковачев„Нилсен България”


кръгла маса

во и цена. Тя посочи, че интересни за пазара са нестандартните миксове. Въпреки различните си мнения, кое привлича потребителя към катего-рията, участниците бяха единодуш-ни, че единственият възможен път към него са дегустациите.

Традиционната търговия с най-голям дял в разпространениетоНай-голям дял при разпространени-ето на кафе миксове и специалите-ти (58%) се държат от обектите за традицион на търговия. Данните на „Нилсен” показват, че продажбите в стойност през модерната търговия представляват 34,1%, а продадени-те кафе миксове и специалитети в магазините за алкохол са 7,9%. Най-голям пазарен дял в стойност през

2011 г. се държи от миксовете 3 в 1 (85%), като се наблюдава увеличение спрямо година по-рано, когато делът е бил 83,2%. Следват миксове 2 в 1, които заемат 6,1% от пазара, и капу-чино специалитетите – с 2,8%. Като цяло обаче в категорията се наблю-дава понижение. „Спадът в стойност е по-голям от този в обем през по-следната година”, коментира Михаил Ковачев от агенцията за проучване на пазара. Данните на „Нилсен” показ-ват, че намалението на продажбите в стойност е 5,2%, а продажбите в обеми са спаднали с 3,3%.

Най-популярна е 18-грамовата опаковкаИ по отношение на консумацията в домакинствата миксовете 3 в 1 държат най-голям дял в стойност –

88%, показват данните на „ГфК Бъл-гария”. Около 6% принадлежат на 2 в 1 миксове и 5% за капучиното. Най-малък дял заема студеното кафе – 1%. И наблюденията на Института за маркетингови изследвания показ-ват, че по-голямата част от покуп-ките, направени към категорията, минават през традиционната тър-говия (44%). Делът на дискаунтъри-те нараства – от 12% през 2010 г. на 18% през миналата година, а този на супермаркетите се свива на 22% спрямо 27% година по-рано. „ГфК България” отчита най-голям дял на 18-грамовите опаковки (66%). „Това е така заради спецификата на са-мата категория – повечето от опа-ковките са предназначени за една чаша вода”, заяви Кръстьо Порязов от института. Данните на „ГфК България” показват, че през 2011 г. за цялата категория на кафе миксо-вете има спад от 5,5% в стойност-та на изразходваните средства спрямо предходната 2010 г. Въпреки стабилната тенденция за по-ниски средни цени, представени в цялата категория, се наблюдава спад в броя на купувачите във всички сегменти. При капучино специалитетите на-малението е 37,4% на годишна база, а при студеното кафе – 56,5%. Мик-совете 3 в 1 отбелязват пониже-ние от 2,6% спрямо година по-рано. Единствено в категорията на 2 в 1 миксовете има ръст от 18,9%.

КАФЕ МИКСОВЕДЯЛ НА ТЪРГОВСКИТЕ КАНАЛИ

в продажбите на Кафе миксове (в стойност)Февруари ’11 – Януари ‘12

CONVENIENCE / АЛКОХОЛНИ МАГАЗИНИ

7,9

МОДЕРНА ТЪРГОВИЯ34,1

ТРАДИЦИОННА ТЪРГОВИЯ

58,0


В първата част на статията засегнахме четири-те компонента в организацията на пространство-то в магазина – разположението на съоръженията, синхронността в разпределението на секторите, разпределението на категориите и височината на рафтовото (GAP) пространство.Във втората очертахме техниките и ключовите действия, които помагат да се създадат тези че-тири ключови компонента и ефективно да се упра-влява пространството на търговския обект. Бяха представени 10-те топ резултатни техники за упра-вление на пространството с описание на тяхната функционалност. Фокусът на третата, последна част на тази ста-тия ще бъде върху метриките, използвани за из-

мерване на ефективността на пространството. С каква метрична система да подредим или да аранжираме категориите? По кой количествен или качествен критерий да създадем визията на от-делни марки?По-долу ще ви представим топ 10 на търговските метрики, които се използват в най-голяма степен от професионалистите в търговските обекти.

Facing (линеен фейсинг) – това е броят на лицата на един и същи артикул, разположени линейно (хоризонтал-но) на регала. Чрез тази метрика се измерва раз-пределението на линейното пространство, между артикулите на регала. Управителите на търговски обекти използват тази метрика, за да балансират простран ството на онези артикули, които участ-ват в ключовия оборот – за тях се отделя повече линейно пространство. Основната грешка, която се допуска масово в търговските обекти, е т.нар. тапа – артикули, имащи огромен потенциал за обращае-мост и генериране на печалба, се поставят на равни начала (с еднакъв брой лица) с останалите артикули от серията или категорията и не им се дава нужният брой допълнителни лица, за да се отпушат продаж-бите им. Линейният фейсинг е базовата метрика на всички специалисти по мърчандайзинг и търговски маркетинг, особено при разработване на MML стан-дарт (сегментиран мърчандайзинг по типове магази-ни и за конкретен асортимент) или POSM (рекламни материали в точката на продажба).

SOS/Share оf Shelf (дял от рафта) – това е пространство-то, което заемат лицата на един артикул като дял в проценти от цялото такова, отделено за катего-рия на рафта. Много често чувам мениджъри на тър-говски обекти да изказват мнение, че тази метрика „обслужвала интересите на големите компании”. Това е абсолютна грешка. Истината е, че основно големите производители и вносители знаят как да използват силата на тази и подобни като нея мет-рики. Чрез редовен/периодичен анализ на дяловете на рафта се постига много точно оптимизиране на търговското пространство. Как се прави това? Просто дяловете, които всички артикули заемат на

Управление на пространството на търговски обектЧаст І І І

Топ 10 на търговските метрики в търговията с бързооборотни стоки

Георги Тодоров, управител, „Реекзе” ООД

консултант

Търговски обекти


рафта, се съпоставят с дяловете на техния обо-рот или дяловете на тяхната печалба.

SOA/Share Of Assortment (дял от асортимента) – подобна на предходната метрика, тази съпоставя броя на артикулите от една марка (или фирма), които са активни в момента в обекта, съпоставени не към цялото място на рафта, а към броя на всички ар-тикули от всички марки в тази категория.

SOP/Share of Profit (дял от печалбата) – изключително по-лезна метрика, която показва какъв дял в брутна-та печалба на търговския обект има определен ар-тикул или марка. С огромна молба за разбиране бих искал да уточня, че световният стандарт е брут-ната печалба да се дефинира върху суми без ДДС. От едно десетилетие насам в България се срещат случаи, при които някои мениджъри упорито се оп-итват да променят тази световна практика. Дя-ловете в печалбата са важен инструмент при взе-мане на решение за делистинг на определени марки или за проекция на потенциал на нов артикул/мар-ка. Търговски обекти, които могат да управляват чрез промоции sell-out (излизането, продажбата) на определени марки/категории, всъщност могат да влияят директно върху брутната печалба на обекта като цяло. Тази метрика служи дори и на финансистите и на байерите, т.е. закупчиците от търговските вериги, чрез която се планира целево акумулиране на приход с по-голяма печалба, който да обслужва падежите по разплащания с достав-чици по договор.

SOV/Share of Volume (дял от оборота) – тази мет-рика е по-проста от предходната, но още по-ефек-тивна от нея. Всичко казано по-горе важи и тук. Голямата разлика е, че при тази метрика може да се направи аналитично сегментиране. Какво означава това? От нея произлизат няколко суб-метрики:

дял от оборота по посетителите; hдял от оборота по работните дни; hдял от оборота по артикули; hдял от оборота по доставчици; hдял от оборота по промоционална активност hи т.н.

Въпрос: Какво бихте направили, ако един от ваши-те артикули заема 70% от рафтовете в магазина, а ви носи само 0,5% от печалбата? А какво бихте направили с артикул, който сте пуснали преди две седмици и сте му отделили малко пространство на регала и само за две седмици виждате, че той достига като печалба артикули, които разработ-вате от години? Отговорите идват сами, нали?

Ето това е ОСНОВНОТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ на метриките в търговския обект. ЧРЕЗ ТЯХ ДА СЕ ВЗЕМАТ АДЕКВАТНИ РЕШЕНИЯ В УПРАВЛЕНИЕ-

КоНсулТаНТ


ТО НА ПРОДАЖБИТЕ, а не да се трупа търговска статистика. Това е най-важното, на което трябва да научат всички мениджъри на търговски обекти. Метриките не са лукс, нито глезотия. Не са каприз на шефовете, нито мода в продажбите. Те са очите и ушите на управителя на магазина.

NOT/Number оf Turns (брой пъти обращаемост) – изключи-телно важна метрика, която много малко магазини използват в нейната пълнота. Защо? Редовните ми посещения на търговски обекти в цялата стра-на ми показват, че много мениджъри не могат да планират кешовите си потоци. Казано просто, не могат да определят кога една стока ще свърши, че да си планират навременно плащане и следваща доставка. Резултатът е видим в много магазини – стоката свършва, на доставчика не е платено, защото е платено на друг с неговите пари, а пари за нова стока няма, а първият доставчик не иска да достави, защото не е платена предходната поръч-ка – ОМАГЬОСАНИЯТ КРЪГ явно е измислен по тези географски ширини. С подобна метрика се излиза от този кръг, защото се вижда за един период точ-но колко пъти се е завъртяла стоката.

DOH/Days оn Hand (дневен стоков запас), WHO/Weeks оn Hand (седмичен стоков запас) – тези две метрики са гене-рични на NOT. Чрез тях се вижда точно за колко дни напред имаме стока – като разполагаемост с тези темпове на продажба и при такъв ритъм на доставка.

Въпрос: Ако вашата стока се завърта 3,5 пъти в рам-ките на месеца и ако вашият магазин работи на пъл-на работна седмица, т.е. 30 дни в месеца 30/3,5 = 8,5 дни, или дневен стоков запас за 9 дни. Може ли да прогнозирате приблизително кога ще ви свърши стоката? А кога да се разплатите със сегашните задължения? А кога да определите дата за нова дос-тавка? Разбира се. Нали никой не си мисли, че големи търговски вериги, като Walmart, с мрежа от хиля-ди обекти по цял свят се управлява чрез магия. Не! Просто мениджърите в тях са обучени да вземат решения на база конкретно измерена информация. Представяте ли си лекар, който ви изписва рецепта или ви поставя диагноза, без да ви прегледа? Също-то е и в управлението на продажбите.

OOS/Out оf Stock (стоков дефицит) – с тази метрика си служат повече дистрибуторските фирми, за да измерват дефицита на техните артикули в кон-кретни обекти. Използва се също и от вносители и производители при stor-check (контролна проверка) на обекти с цел проверка нивото на дистрибуция на търговските екипи и дистрибуторите. С една дума – използва се от всички търговци ИЗВЪН ма-газина. А истината е, че тази метрика е измис-лена за търговците ВЪТРЕ в магазина, за самите търговски обекти. Чрез измерване на дефицита

търговецът в обекта може „да държи в шах” (зави-симост) своя доставчик за качеството на сервиза и качеството на доставките. Дори в договорите за доставка на големите търговски вериги има на-казателни клаузи, чрез които доставчикът понася глоби, ако допусне стоков дефицит (липса поради неизпълнение на поръчка). Моето лично мнение е, че тази метрика ще бъде първата, която масово ще навлезе в употреба в търговските обекти, защото е лесна и се прилага бързо.OS/Overstock (свръхналичност, презапасяване) – обра-тната на OOS, тази метрика дефинира колко над нормалното количество има в излишък от опреде-лен артикул. Чрез нея точно се дефинират т.нар. заспали пари или мъртви души – сумата от всички стоки, които са заскладени и реално не само не участват в стокооборота, но и блокират кешови потоци за други стоки. Има пряка зависимост меж-ду OS NOT DOH, чрез която магазините виж-дат в проекция какво количество пари е блокирано и за какъв период от време, което също служи за решение при търсене на допълнително оперативно финансиране.

ES/Efficient Stock (продуктивен стоков запас) – това е онова количество стока, което е необходимо да се поддържа от доставка до доставка и не е нито свръх, нито дефицит – толкова, колкото нормално магазинът може да продаде за периода на ритъма на доставка. Ако всички магазинери бяха обучени на това, всички управители и собственици щяха да спят спокойно, а парите им да бъдат активни по регалите. Тази метрика също има своите раз-клонения, при които количеството, което е про-дуктивно, се коригира с коригиращи коефициенти, като например:

отваряне на нов магазин и непознаване обема hна потребление;намаляване на цена – очаква се ръст в продаж- hбите;увеличаване на цена – очаква се спад в продаж- hбите;сменя се разфасовка – очаква се спад/ръст в hпродажбите;активира се промоция – очаква се ръст в про- hдажбите и т.н.

Това бяха само малка част от метриките, които съвременният професионалист използва в реална-та практика. Всеки, който веднъж е опитал тях-ната сила и гъвкавост, става силно привързан към тяхната функционалност. Пожелаваме ви навре-менни решения на базата на точни и навременни измервания. Успешни продажби!

Георги Тодоровуправител

„Реекзе” ООД

консултант

Търговски обекти


Следим цените на хранителните продукти, но нямаме други правомощияВъв връзка с приетите промени в Закона за стоковите борси и тържища (ЗСБТ) на 3 декември м.г. изтече срокът за пререгистрацията на този вид обекти за търговия на-едро с храни. Какво наложи новите промени в закона и кол-ко тържища са се регистрирали до момента, попитахме Едуард Стойчев – председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ).

г-н стойчев, каква е основната роля на Държавната комисия по сто-ковите борси и тържищата?ДКСБТ е контролен оран към Министерския съвет, кой-то извършва лицензионна и регистрационна дейност. Ли-цензионната дейност е към стоковите борси (СБ), които са три в България – в София, Пловдив и Русе. Стоковите тържища (СТ) и пазарите на производителите (ПП) са на регистрационен режим, който е малко по-облекчен в срав-нение с този на борсите и е изцяло съобразен с изисква-нията на европейското законодателство. Основната за-дача на Държавната комисия е да извършва контрол върху дейността на тези обекти, след като те се появят на пазара.

Комисията функционира от 1996 г., но оттогава законът, който я урежда, е претърпял множество промени, за да се стигне до днешното му състояние. Все пак пазарът е динамичен и непрекъснато се развива. Пример за това е и навлизането на големите търговски вериги у нас, което също наложи промяна в закона. Те оказаха голям натиск върху съществуващите тогава стокови тържища, откъ-дето бяхме свикнали да си пазаруваме хранителни продук-ти наедро.Тук е добре е да уточним каква е разликата между трите структури, които се контролират от нашия орган. Сто-кова борса е място, където се търгува без налична стока. Стоково тържище е място, където се търгува само с на-лична стока – това са т.нар. търговци наедро – вносители, производители, дистрибутори, а пазар на производители-те е място, където е разрешено да се продава селскосто-панска продукция и хранителни стоки срещу по-облекчени изисквания. Този факт в момента създава проблеми, защо-то във връзка с приетите промени в закона тези произво-дители трябва да притежават касови апарати и съответ-но да плащат на държавата данък печалба.

иНТерВю


интервю на месеца

Каква беше реакцията на земеделските производители във връзка с промените?Проблемът, който възникна пред мен като председател на комисията, е, че се оказа, че в условията на криза е много трудно да се осъществява контрол върху произ-водителите, които търгуват на организирани пазари. Преди въведените промени в ЗСБТ почти 86% от техния оборот се реализираха в сивия сектор. Работеше се без документи, без плащане на данъци и т.н. Оттам възник-на и големият проблем, който доведе до стачни дейст-вия на земеделските производители преди време. От една страна, те вече бяха длъжни да се отчитат пред държавата за търговската дейност, която извършваха, а от друга – техни конкуренти, които внасяха същата стока, не го правеха. Това пречеше на лоялната търго-вия. Затова решихме да изменим закона и да урегулираме тези взаимоотношения, а новите изменения влязоха в сила от 3 декември 2011 г. За да спрем контрабандата, се наложи да въведем изисквания земеделските произ-водители да се регистрират и като търговци. Така те вече имат повече отговорности към държавата и към себе си, защото плащат социални осигуровки, които все пак осигуряват средствата им в бъдеще, когато се пен-сионират.

Това е за пазара на производителите, а за стоковите тържища?В момента са внесени искания за промяна в Закона за стоко-вите тържища. Това се наложи, защото се установи, че у нас продажбата на храни наедро не е концентрирана, а е много раздробена. Съществуват много малки търговски обекти (складове), които не могат да отговорят на изисква нията да се регистрират като стоково тържище поради различ-ни причини – не са достатъчно големи, не могат да бъдат оградени, не могат да осигурят наличието на два входа и два изхода, нямат условия да изградят рампи и т.н.Тук трябва да уточним, че Българската агенция по безо-пасност на храните (БАБХ) има различни от нашите кри-терии, когато издава разрешително за продажба на храни

наедро. Служителите на агенцията обръщат по-голямо внимание на вътрешното състояние на обекта и следят дали са спазени изискванията за осигуряване безопас-ността на храните. Докато нашата работа е свързана с контролиране на общото състояние на склада – района около него, условията на общата инфраструктура, осигу-ряването на пожарната безопасност и т.н.Така се оказа, че съществуват около 140 търговски обек-та – въпросните складове, които отговорят на изисква-нията за търговия с храни на БАБХ, но не и на изисквани-ята на ДКСБТ за регистрация на тържище. За да излезем от този проблем, решихме да внесем предложения за промяна в закона и тези складове да преминат на т.нар. уведомителен режим, т.е. те са задължени еднократно да уведомят Държавната комисия, че съществуват, тя ги вписва в уведомителния регистър и щом влязат в него, вече подлежат на проверка, която се отнася и за всички други търговски обекти за търговия наедро с храни. Раз-ликата е, че са освободени от таксите, които важат за по-големите складове.

На какви условия трябва да отговаря едно тържище, за да може да бъде регистрирано като такова?Параметрите са описани подробно в чл. 14 на ЗСБТ, но в най-общи линии условията са следните: сградният фонд, в който се помещава тържището, трябва да е законен, т.е. или да притежава Акт 16, или документ за въвеждане в експлоатация, или свидетелство, че е в режим на „търпим строеж” (за сградите, строени преди 1980 г.). Сградите и цялата инфраструктура трябва да са, подчертавам, по-жаробезопасни и трябва да разполагат с разрешително за търговия на едро с храни, издадено от БАБХ.

Когато се извършват контролни действия, не се ли получава дубли-ране на функциите на БаБХ и ДКсБТ?Агенцията по безопасност на храните е специализиран орган, който удостоверява дали една храна, влязла на те-риторията на България или произведена в нея, е безопас-на, или не и издава съответния документ. Впоследствие този документ може да бъде изискван и проверяван от много други институции, както и от ДКСБТ, защото това е част от нашите задължения – да следим дали храната в склада притежава документ за качество.

Какво наложи пререгистрацията на стоковите тържища и пазари-те на производителите, срокът за която приключи в края на мина-лата година?Наложи го наличието на нов закон, който въведе нужда-та от преуреждане дейността на тези структури. Тук не става въпрос за пререгистрация на складовете и па-зарите, а за уреждане на дейността им в унисон с нови-те изисквания, свързани с появата на БАБХ, промяната в условията за пожарна безопасност и осигуряването на документация за сградния фонд.

Колко стокови тържища и пазари на производителите има на тери-торията на страната?Към момента действащите стокови тържища, т.е. обек-тите за търговия наедро с хранителни стоки в страната

Едуард СтойчЕв, председател на държавната комисия по стоковите борси и тържищата (дКСБт)


иНТерВю

са 77. Към 26.04.2012 г. в Северна България регистрира-ните стокови тържища са 25, докато на юг са 52. В юж-ната част на страната съществуват 9 пазара на про-изводителите, а в северната – само 1.От близо 1300 търговци наедро с храни (по данни на БАБХ) над 1100 (85%) се намират на регистрирани тър-жища. Ако се прибавят и новите тържища в процедура, делът на регистрираните към момента търговци с хра-ни на СТ и ПП надминава 88%, т.е. непокрити и съответ-но нерегламентирани по закона са 12%.

една от основните функции на ДКсБТ е да следи цените наедро на основните хранителни продукти. Каква е целта на тази дейност?Да, ние ежедневно следим цените наедро на хранител-ните продукти. Една от задачите на организатора на тържище е всеки ден на база на всички извършени про-дажби да попълва информационен фиш, който да ни из-праща. След това ние с помощта на специална формула обобщаваме цените и определяме средната стойност за съответния град. В практиката ни сме се сблъсква-ли и с парадокси, при които се установява, че разликата в цената на определени продукти в отделните градове е 50%.

предприемате ли нещо, когато забележите такава драстична разлика в цените, или само я регистрирате?Нашата задача е да я установим, да я обявим и съ-ответно да я популяризираме с помощта на медиите.

Смятаме, че по този начин пазарът сам се регулира. Важното е хората да знаят, че съществува държав-на институция, която следи за нивото на цените на хранителните продукти. Така обществото е инфор-мирано. Но нашата дейност не включва изпълнението на други функции.

Какво, според вас, е бъдещето на родните стокови тържища?Много ще се радвам, когато нашият пазар узрее до ни-вото на западноевропейските страни. Там тържища-та са организирани по много интересен начин. Факт е, че и при тях се наблюдава изземане на пазарен дял от страна на търговските вериги, вследствие на което търговците в тържищата намаляват. В Германия про-блемът е решен, като са инвестирани допълнителни средства и обектите са преструктурирани по модела на „кеш енд кери” формата – покрити са, разполагат с паркинг, в рамките на склада са организирани тържи-ща за цветя, месо, риба и т.н. Единствената разлика е, че се зареждат с огромни количества от продукти през нощта, а през деня тези продукти се реализират, т.е. процесът по зареждане и продажба е непрекъс-нат, което гарантира свежестта на продукцията. Сигурен съм, че и ние някой ден ще успеем да внедрим този модел у нас, но трябва да сме последователни в действията си.

Катя Джатова


автомобили

Малкият гигантПрез женските очи една

кола е хубава, когато е компактна и функционал-на. Е, цветът също има

значение. Малките коли отдавна не са предпочитани само от жени – все повече мъже прибягват до тях, а и има защо – с увеличения трафик и затрудненото паркира-не, това е перфектното средство, с което негативните емоции при намирането на паркомясто могат да бъдат намалени. Особено в час пик в делничен ден.

За да разбера има ли други предим-ства компактния автомобил ос-вен размера, се срещам със Spark. Chevrolet Spark. На пръв поглед е много малък. Отвътре вече, неща-та са различни - след като се качиш в него разбираш, че дизайнерите са направили всичко необходимо, за да изчистят интериора и да освобо-дят пространството максимално. По този начин в автомобила могат да седнат 5 човека, без да изпит-ват неудобство при пътуването. Доказателство за това е моят придружител – внушителен с висо-чината си мъж, който сяда на пред-ната седалка до шофьора, сякаш е седнал в просторно кресло. След

кратка обиколка разбирам каква е ролята на Spark – градски автомо-бил, който със сигурност може да измине и много извънградски раз-стояния. Той e пъргав, маневрен и висок – факт, който успокоява жена, с горчив опит от задиране в опитите си да качи автомобил на тротоар. И не само… Този авто-мобил е еднакво подходящ както за втора семейна кола, така и да обслужва нуждите на фирми с раз-лични дейности, превръщайки се в удобно служебно возило.

Ако трябва да говорим в цифри и факти, най-малкият член на се-мейство Chevrolet е дълъг точно 3.64 метра и широк 1.6 метра. Се-дящите отпред разполагат с мал-ко над 1 метър място за краката, а пътниците отзад – с около 90 см. Височината от предните седалки до тавана е точно 1.01 м.

Първото, което прави впечатле-ние след като се седне зад волана е нестандартното табло – автомо-билът има аналогов скоростомер, но пък оборотомерът му е цифров. Любителите на синия цвят биха ха-ресали как се осветява таблото, когато се включат светлините.

Доста голямо улеснение създава централната конзола до волана, на която са разположени бутони за управление на радио, вентилация, климатична инсталация и отопле-ние. За тези, които не могат да шофират без музика, Spark стан-дартно предлага CD плейър с MP3 функция, и с възможност за поста-вяне на външни източници и USB. Автомобилът е много подходящ за по-разхвърляни собственици, кои-то обичат да складират всякакви неща в колата си. Във вътрешно-то пространство има оформени множество места за съхранение на малки предмети, помислено е дори за поставки за чаши. Жабка-та отпред е доста голяма, а от-зад има джобове в гърбовете на седалките, в които могат да се прибират всякакви големи предме-ти. Вратите имат и отделения и от двете страни, в които могат да се поберат обекти с големина-та на 1.5-литрова бутилка. Багаж-никът е с обем 170 л, като при сва-ляне на седалките товарния обем достига 568 л.

За феновете на марката Chevrolet е редно да се уточни – това е един-ственият компактен автомобил от новата гама на компанията, който може да ползва данъчен кредит. Другите два модела с въз-можност за данъчно облекчение са седемместните Orlando (спе-челил Ван на годината в България) и Captiva. Spark се предлага с два бензинови двигателя – с работен обем 1.0 и 1.2 литра. Колата е из-ключително икономична - израз-ходва 4.8 литра на 100 км. Освен това може да се похвали с ниско ниво на въглеродни емисии – 113 г/км. Ниските консумация на гориво и експлоатационни разходи го пре-връщат в отличен избор от гледна точка на съотношението цена-ка-чество, а пълния набор от системи за сигурност гарантира спокойно-то пътуване на всеки пътник.

Елина Пулчева

Chevrolet Spark е голямата награда от томболата на PROGRESSIVE, която ще бъде изтеглена през август.


промоции


дистрибуция и логистика

@@@@@@@@@@@@


промоции



Междумодернатаитрадиционната търговияМесечното проучване на ГФК, следящо ин-

декса на потребителското доверие, по-казва, че 68% от българското население едвам свързват двата края. Това, комби-

нирано с растящата безработица и липсата на до-верие към по добро финансово бъдеще, води до изме-нение в потребителското поведение и ориентиране към по-ценово ефективни решения на българските домакинства през 2011 г.

Според годишния доклад на ГФК Retailers’ Barometer*, имащ за цел да опише динамиката и развитието на веригите в сектора на бързооборотните стоки, фак-торите, влияещи най-много при избора на място за пазаруване, са достъпността, асортиментът и ни-ските цени. Форматите магазини, които успяват да се адаптират най-добре към изредените фактори, са хипермаркетите („Кауфланд“ и „Карфур“), които предлагат огромен асортимент, както и периодич-ни намаления, хард дискаунтърите („Лидл“ и „Пени“) с ниските си цени и тяхното портфолио от достъпни собствени марки и минимаркетите (кварталните магазини с три или по-малко каси), които разчитат на удобството от пазаруването от най-близкия ма-газин. От друга страна, въпреки че супермаркети-те (магазини на самообслужване с 3 и повече каси)

продължават да бъдат най-посещаваният формат магазини от типа на модерната търговия, техният пазарен дял, измерен в стойност, пада за втора по-редна година.

Една от най-силно изявените тенденции на българ-ския пазар за бързооборотни стоки през последни-те няколко години е навлизането на собствените марки. За последните 2 години пазарният им дял, измерен в стойност, се е увеличил близо тройно - от 3,6% през 2009 г. До 10,4% през 2011 г., една от главните причини за което е навлизането на хард дискаунтера „Лидл“ през ноември 2010 г. Категори-ите с най-голям дял собствени спрямо маркови про-дукти са мазнини за готвене, месни и млечни про-дукти, както и топли и студени напитки. Въпреки значителния растеж на пазарния дял на собстве-ните марки поглед към съседите ни от Централна и Източна Европа, където делът на собствените марки е двоен и троен (Унгария и Словакия – 28% и Полша – 21%), подсказва, че пазарът в България на този сегмент има потенциал.

За повече информация се свържете с Виктор Крачолов

email: [email protected]; тел: 02/9308630

* Retailers’ Barometer e ежегоден доклад, който се базира както на персонални интервюта, така и на данни от до-макинския панел на ГФК. Retailers’ Barometer представя задълбочена картина на пазара на бързооборотни стоки в условията на променящата се икономическа картина. Докладът показва как българският консуматор променя поведението си в момента на пазаруване и кои са водещите фактори, които определят предпочитанията му към определен тип магазин. Разгледани са основните играчи на пазара и е представена динамиката в развити-ето на всеки един поотделно от гледна точка на индикатори на представяне и все по-значимите за българския пазар маркетингови инструменти – собствени марки, промоционални активности и брошури.

0.1%1.3% 1.7% 2.7% 3.6%

6.0%

10.2%

2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011

Пазарен дял в стойност (%)

Потенциалът е налице

9.9%9.5%

10.6%10.5%

Q1'11 Q2'11 Q3'11 Q4'11

Собствени марки – Пазарен дял

Трябва да взимаме заем за да преживяваме

Постоянно прибягваме към нашите спестявания

Едвам свързваме двата края

Спестяваме по малко

Какво е моментното финансово положение на вашето домакинство?

11%

3%

65%

15%

0% Спестяваме значително

Финансовото положение на българските домакинства е критично.

анализ


на фокус

Слънцезащитни продукти

Пазарът на слънцезащитни продукти бавно се съвзема след кризатаСравнено с предходната година, през 2011-а имаше повече слънчеви дни както за туристите, така и на пазара за слън-цезащитни продукти. Продажбата им във всички балкански държави се увеличи в сравнение с 2010 г., и секторът бавно започва да излиза от кризата. Но въпреки това остава го-лямата разлика в потреблението на слънцезащитни про-дукти на Балканите и това в другите европейски държави. Факт е обаче, че потребителите в тези райони стават все по-заинтересовани към здравето си и по-често тър-сят начини да се предпазят от слънчевите лъчи.

Чуждестранните туристи са двигателят на българския пазарУвеличеното потребление на слънцезащитни продукти в България се дължи главно на туристите – както междуна-родни, така и местни. Продажбите на този вид продукти остават силно сезонни и са концентрирани основно в голе-мите градове (където местните туристи често пазаруват преди почивка) и по Черноморието, което е посещавано от чужденци. Вследствие на добрия летен туристически сезон през 2011 г. размерът на продажбите значително нарасна в сравнение с 2009 и 2010 г., когато лошото време и икономи-ческата несигурност бяха препятствия за индустрията.Основните играчи на пазара са представителите на меж-дународните компании, следвани от по-малки местни и чужди фирми. Директни търговци, като Avon и Oriflame, също държат голям дял от пазара на слънцезащитни про-дукти. Като цяло всички продукти отбелязаха ръст в про-дажбите. Лидери в тях бяха слънцезащитните спрейове и кремовете с висок защитен фактор.Цените в сектора са нараснали леко за периода 2009–2011 г.Големият брой чуждестранни туристи, посещаващи България през летните месеци, е сред главните факто-ри за запазване растежа на цените. Те са изключително важен фактор за размера на продажбите, тъй като купу-ват сравнително скъпи и висококачествени продукти и използват значително повече кремове и спрейове, срав-нено с местните туристи. За да привлекат клиенти, най-вече от местното население, всички участници на пазара предлагат добри промоции, отстъпки и подаръци. Повечето производители се опитват да избягат от се-зонното възприемане на продуктите, като организират образователни семинари, за да насърчават използване-то на слънцезащитните кремове през цялата година.Потреблението на слънцезащитни продукти в България обикновено е под средното за Европейския съюз. Затова производителите трябваше да промотират по-активно употребата на подобни продукти, вместо да се концен-

трират върху определени брандове. Тази тенденция за-почна да се променя през последните няколко години и по българските медии и магазини започнаха да се появяват реклами и на конкретни продуктови линии.Употребата на слънцезащитни продукти в България оста-ва все още сравнително ниска в сравнение с останалите страни в региона. Постепенно навиците на потребите-лите започват да се променят и припокриват с тези на потребителите от другите европейски страни. Очаква се автобронзантите да продължат силно си представяне на пазара и да станат най-динамично развиващата се подка-тегория, защото тези продукти не са толкова зависими от сезона и продажбите са силни целогодишно. Това е по-родено от модните тенденции и желанието на жените да изглеждат по-добре и с по-тъмна кожа дори през зимата.

сърбия търси изход от кризатаЗа разлика от българския сръбският пазар е воден от други фактори. Повечето потребители на слънцезащитни про-дукти в Сърбия са местни туристи или хора, които се под-готвят за почивка в чужбина. Тъй като Сърбия няма излаз на море, повечето сърби прекарват лятна си ваканция в Гърция или Черна гора и обикновено преди пътуването се запасяват с местни сръбски слънцезащитни продукти. Заради кризата през последните години много сърби се опитаха да сведат пътуванията до минимум, което доведе до стагнация на пазара в тази категория. Все пак се констатира увеличен интерес на част от потребителите към слънцезащитните продукти, защото са наясно, че през лятото трябва да пред-пазват кожата си от слънцето. Това обикновено са хора, които живеят в градовете, тъй като там броят на потре-бителите, които се грижат за здравето си, е значително по-голям в сравнение с тези, живеещи в селските райони.Като цяло продажбите на слънцезащитни продукти за 2011 г. отбелязаха значителен ръст от 15%. Количество-то на продажбите нарасна леко, но все още не може да достигне пиковите си нива, отбелязани през 2008 г.Лидерите на пазара в Сърбия остават международни компании. През последните години се предлагат и про-дукти, които са собствена марка на търговци като dm и Delta Maxi. Заради по-ниската цена, която е и основен фактор за сръбските потребители, тези продукти ус-пяха да си изградят ниша на пазара.Перспективите за сръбския пазар не са много обнадеж-даващи. Въпреки че продажбите ще продължават да рас-тат и в бъдеще, темпото ще е много по-бавно от това, отбелязано за периода 2006–2011г. Сръбските потреби-


На фоКус

тели имат ниска покупателна способност, възлизаща на около 35% от тази на средния европеец. Това означава, че те най-вероятно няма да увеличат пътуванията си зад граница през следващите 5 години. От друга стра-на, продажбите на слънцезащитни продукти на местно ниво могат да се развият осезаемо единствено в случай, че използването на подобни продукти в страната рязко се увеличи, което е малко вероятно.

румънците – в търсене на по-евтини и качествени продуктиВъпреки че продажбите на слънцезащитни продукти бяха сравнително незасегнати от кризата, намаляващата по-купателна способност на румънците все пак се отрази върху продажбите. Главната пречка, която възпрепятства бързия растеж на пазара в Румъния, е фактът, че несигур-ните и намаляващи доходи накараха румънците да огра-ничат скъпите почивки в чужбина, а тези, които все още пътуват, са и основните потребители на тази категория. Румънците вярват повече на местния си пазар, тъй като обикновено закупуват слънцезащитни кремове от аптеки, където могат да получат професионален съвет, и често се запасяват с подобни продукти, преди да заминат на почив-ка. Като цяло пазарът на слънцезащитни продукти се сви значително през последните 3 години и дори намаля леко през 2011 г., сравнено с двуцифрения му ръст, реализиран преди кризата, през 2008 г. Основният ефект от новата икономическа обстановка беше, че потребителите започ-

наха да търсят все по-добро съотношение цена–качество. Най-голямо бе потреблението на продукти с висок слънце-защитен фактор (30+). Търсенето на здравословни, нату-рални и биопродукти също нарасна. За разлика от другите пазари от региона румънците търсят повече продукти, които могат да осигурят грижа и хидратация на кожата преди и след излагане на слънце. Ето защо продуктите за след слънце се развиха по-добре в сравнение с другите дър-жави от региона, като България и Сърбия.Средните пазарни цени в Румъния намаляха през 2011 г., сравнено с 2010 г., което беше резултат от търсенето на по-икономични брандове. Основните играчи на пазара организираха образователни семинари и се опитаха да се справят с намаляващия брой местни туристи, като промотираха целогодишна употреба на продуктите от категорията. За да увеличат доверието на потреби-телите в продуктите, много компании използваха ин-тернет промоциите и силата на социалните мрежи.Въпреки сегашното по-бавно развитие на сектора може да се очаква, че пазарът ще се съвземе през следващите 5 го-дини и че продажбите до 2016 г. ще растат средно с около 5% на година. Генераторът на този процес отново се очак-ва да са местните туристи, които ще подновят пътувани-ята си до българските, гръцките и турските курорти.

Иван УзуновEuromonitor Int.


КОМПАНИЯ ПОДКАТЕГОРИИ БРАНДОВЕ КОНТАКТИ

Еврос КиП ЕООД

Класическа серияСерия за чувствителна кожаСерия за децаСпециална грижаСерия за грижа след слънце

Eveline Dulgon

Carla Norri Sun Expert

София, ул. Симеоновска 16,пк.1000 Телефон: (+359) 56 87 46 40; Факс: (+359) 56 88 72 29 e-mail: [email protected]Уебсайт: www.evroskip.bg

Сарантис България

Слънцезащитни млека и спрейовеСлънцезащитни кремове за лицеДетски слънцезащитни млекаСленцезащитни олиаОлиа и гелове за придобиване на тенПродукти за грижа за кожата след из-лагане на слънцеДопълнителна грижа: освежаваща вода за лице, слънцезащитен спрей за коса

Carroten

София, бул. Ботевградско Шосе 247, ет. 4Телефон: 02/969 09 66/69; Факс: 02/ 969 09 67/68e-mail: [email protected]Уебсайт: www.sarantis.bg

КАТАЛОГ ДОСТАВЧИЦИ: слънцезащитни продукти ЗАРЕДИ СВОЯ МАГАЗИН

на фокус

Слънцезащитни продукти

Очакванията за пазара на слънцезащитни продукти за тази година са оптимистични Слънцезащитните продукти се характеризират със специфично потребление в аптеките, коментира продуктовият мениджър „Козметика” в SCS Franchise Дарина Грозева. Тя отбелязва, че с повишаването на културата на потребителите търсенето на такива продукти нараства. „В момента до голяма степен и заради пролетното време слънцезащитните продук-ти са едни от най-търсените в нашите аптеки”, за-яви Грозева. По думите й, през последните години се наблюдава развитие на пазара, а очакванията за тази година също са много оптимистични. „По данни на Nielsen пазарът на слънцезащитна козметика през аптеч-ния канал бележи 11% ръст за периода май-октомври 2011 г. спрямо 2010 г.”, казва продуктовият мениджър „Козметика”.Доскоро се смяташе, че високата слънцезащита не е особено приятна за ползване от клиенти с комби-нирана и мазна кожа. За щастие в аптеките вече се предлагат продукти с много леки емулсии, като ултрафлуид, благодарение на които всички клиенти могат да намерят най-подходящия за тях продукт. В аптеките се предлагат и специфични решения за различни проблеми, които UV лъчите предизвикват или обострят – пигментации, розацея, акне, обяснява спецификите на потребителското търсене Грозева. По думите й, в момента няма продукт от категори-ята, който да липсва на нашия пазар. „В аптеките в България са представени най-добрите марки дермо-козметика, доказани в цял свят”, категорична е про-дуктовият мениджър в SCS Franchise. По отношение на потребителските навици тя коментира, че клиен-тите предпочитат максимална защита, за да пред-

пазят кожата на лицето си и много по-ниска за кожата на тялото, тъй като имат желание да придобият тен. Въпреки това се забеляз-ва тенденция все по-често клиентите да избират по-висок SPF фактор и все повече от тях да обръщат внимание на UVA защита-та на продуктите, която не всяка фирма изписва на опаковката.Според Дарина Грозева клиентите трябва да търсят продукти с висока защита, с които, освен да се за-щитят от вредното въздействие на UV лъчите, биха могли да придобият и тен. По думите й, компроми-си със слънцезащитните продукти за деца също не трябва да се правят.Когато става въпрос за основните фактори, които влияят върху потребителското поведение, Грозева е категорична, че най-важно е качеството на проду-ктите и след това идва цената. По думите й, тър-говците предлагат все по-атрактивни промоции и промоционални комплекти.Обръщайки внимание на основните проблеми, с ко-ито търговците се сблъскват в категорията, про-дуктовият мениджър „Козметика” в SCS Franchise смята, че въпреки изобилието от информация, ко-ято може да се получи за слънцезащитата на ко-жата, все още голяма част от потребителите не са особено наясно с конкретните си нужди. „В тази ситуация ролята на фармацевта е особено важна в процеса на консултация за правилния избор на про-дукт”, казва Дарина Грозева. И допълва, че благо-дарение на множеството обучения, които се орга-низират от техните партньори за фармацевтите, служителите са адекватно подготвени да консул-тират клиентите.

МНЕНИЕТО НА ТЪРГОВЕЦА


промоции


пазари

Собствени марки

Собствените марки -преимущество над конкурентите

Една от най-забележителните характеристики на амери-канската хранителна индустрия е нейното трайно обвърз-ване с производството на стоките, които се предлагат. Много от развитите хранителни пазари се отдалечиха от производствената функция през последните 30–40 години, вследствие на което голяма част от търговците надреб-но започнаха да прилагат т.нар. вертикално интегриране, създавайки работни съоръжения и управлявайки сами про-изводството на собствените си продукти.саЩ определят тенденциитеЕдни от най-големите търговци на стоки в Съединените американски щати започнаха усилено да предлагат про-дукти – собствена марка на търговеца. Kroger, Safeway и Publix са сред най-големите поддръжници на вертикал-ното интегриране, управлявайки общо над 70 предприя-тия, които предлагат богата гама от млечни, местни и хлебни изделия. В тези предприятия се произвеждат сто-ки за нуждите на ритейлърите, но понякога малка част от тази продукция е предназначена и за нуждите на дру-ги търговци надребно. Заводите често са разположени в близост до центровете за дистрибуция на търговците, за да се минимизират разходите. Така се произвеждат до около 40% от необходимите им количества стоки, пред-лагани под собствена търговска марка.интересът нарастваЗабелязва се тенденция на засилен интерес към такъв вид производство и сред търговците на хранителни сто-ки извън САЩ. Например в Англия ритейлърът Morrisons потвърди намерението си да засили производствения процес чрез разширяване на съществуващата продукто-ва гама, като за пример може да се даде скорошната им

инвестиция в преработването на морска храна, както и в предлагането на цветя.През последните години в Белгия търговецът надребно Colruyt продължи да обогатява асортиментната си гама, като вложи средства в печенето на кафе, бутилиране-то на вино и пакетирането на ориз. Като се изключи ди-ректното производство, Walmart инвестира значителна част от своя капитал в сферата на земеделието в Китай и Индия с цел да се установят преки търговски взаимо-отношения със земеделците в тези страни и на база на споделения опит и заимстваните добри практики да се постигне подобряване на качеството и увеличаване на количеството на добиваните суровини.съществуват различни модели, но повечето са свързани с „пригот-вено на място”Има модели за вертикално интегриране, където търгов-ците управляват целия производствения процес или час-ти от него, но най-често става въпрос за това, което се нарича „приготвено на място”. Това е може би една от най-лесните сфери за търговците, с която те се доближават до един основен модел, тъй като голяма част от тях вече имат изградена техническа база, осигуряваща производ-ството на място на определени продукти.„Приготвено на място” или „Произведено в нашата кухня” стават все по-често употребявани маркетингови съоб-щения, тъй като по този начин търговците отговарят на растящото потребителско търсене на стоки, които са пресни и готови за консумация. Подобно производство гарантира свежест на продуктите, но основната идея е разгръщане на отворените и видими за купувачите площи, където се приготвя храната, като целта е да се създаде усещането за „театралност на търговията” и в частност на самото пазаруване.Някой търговци надребно избраха още по-напредничаво ин-тегриране, стигайки дотам да отглеждат плодовете, зе-ленчуците и варивата, които предлагат в магазините си. Други дори ги изпревариха, като откриха кухненски щандо-ве в подкрепа на сервиза към клиента, където предлагат рецепти и решения за вкусни и лесно приготвящи се ястия.Да се удовлетворят потребностите на купувача с гъвкавост и от-зивчивостОсвен маркетинговите предимства популярността на вертикалната интеграция сред търговците надребно се ръководи и от нуждата да уверят потребителите за без-опасността и произхода на храната, която предлагат. Уп-равлявайки по-голямата част от процесите, търговците надребно гарантират сигурност на доставките си, както и възможност да планират бъдещото развитие на собст-вените си търговски марки. Когато са преки собственици на производствените съоръжения, търговците могат да упражнят по-добър контрол върху качеството на продук-

Самуел Стелартанализатор, IGD


пазари

та, неговите съставки и рецептите, по които се пригот-вя, и така да се превърнат в експерти в някои ключови про-дуктови категории. Вертикалната интеграция също така осигурява и елемент на гъвкавост, тъй като търговците надребно могат да тестват и да разработват нови продук-ти срещу сравнително ниски разходи и намален риск.сложността на веригата за снабдяванеРазширяването на обема на операциите извън търгов-ската мрежа не е лесно, тъй като продуктовият ме-ниджмънт изисква по-обширни умения и може да доведе до усложнения в съществуващата снабдителна верига. Производството трябва да се планира спрямо търсене-то на купувачите, а това ще доведе до допълнително ус-ложнение за търговците, които се опитват да улеснят механизма на своите снабдителни вериги.Производствените съоръжения също трябва да се раз-виват с темпа на развитие на бизнеса на търговците надребно, но това често води до закупуване на нови ма-шини, които не работят с пълния си производствен капа-цитет за дълъг период от време, което пък се отразява

зле на счетоводния баланс. Търговците трябва да са на-ясно и с факта, че може да се окаже неизгодно и твърде скъпо въвеждането на всички съществуващи стандарти за осигуряване безопасността на храните.Бъдещите предизвикателстваВ бъдеще търговията със стоки, носещи собствената марка на търговеца, може да стане по-примамлива за търговците надребно, тъй като на международно ниво сигурността на хранителните продукти става все по-забележим проблем и потребителите проявяват засилен интерес към произхода на стоките, които купуват. Пове-чето търговци надребно се фокусират върху развитието на различни продукти, които могат да се произвеждат на място или в кухнята на дадения магазин. Все пак трябва да се има предвид, че всяка стъпка, която ритейлърите пра-вят извън техния традиционен модел, повишава нивото на сложност, както и допълнителните нужди за специални умения. Предизвикателството за търговците в бъдеще ще бъде да диференцират своите предложения, защото фразата „Приготвено на място” вече е твърде позната и банална за потребителите. Също така те ще трябва да са конкурентоспособни в сфера, в която по-голямата част от приходите ще идват от удобните (по-малки) формати ма-газини и онлайн продажбите – две среди, където е трудно просто да копираш и приложиш този модел на предлагане.

За повече информация моля свържете се с: [email protected]


дистрибуция и логистика

@@@@@@@@@@@@


поТреБиТел

Прахът за пране все по-често е теченПенетрацията на течните перилни препарати сред българските дома-кинства се увеличава

Анализирайки представената на бъл-гарския пазар категория „Перилни препарати” на база изминалите две календарни години – 2010 и 2011, се наблюдава спад на изразходваните средства от домакинствата със 17%. Причините, обясняващи динамиката на пазара, са в по-голяма степен на-маляване на общото количество заку-пени перилни препарати и по-ниските средни цени. В същото време се уве-личава количеството, но и намалява честотата на единична покупка. Развитието на сегментите през 2011 г., влизащи в категорията „Пе-рилни препарати”, запазват своята тенденция. Наблюдава се покачване на пазарния дял на таблети и течен прах за пране, като те заемат 1/4 от общия пазар на прах за пране. Найло-

новият плик с тегло между 1 и 2 кг се запазва като най-предпочитан вид опаковка – близо половината от бъл-гарските потребители на перилни препарати са направили през 2011 г. своята покупка в този вариант С развитието на модерната търговия се наблюдава и промяна в разпределе-нието при каналите на дистрибуция в категорията „Перилни препарати”. През 2011 г. над половината от прода-дените количества минават през мо-дерна търговия, като нараства делът на хипермаркети и минимаркети за сметка на супермаркетите. Не може да пропуснем и навлизането на хард дискаунтърите и тяхното влияние на пазара: над 6% от общите количества са продадени именно през този тип магазини. Успоредно в анализираната категория се развива и сегментът на собствените марки, който заема поч-ти 7% пазарен дял. Малките квартал-ни хранителни магазини и отворените

пазари и през 2011 г. намаляват като значимост и генерират около 30% от закупеното от домакинствата коли-чество прах за пране.

11 10

3429

1315

11

57

1917

17 22

2010 2011

хипермаркети

супермаркети

дискаунтъри

кеш &кери

минимаркети

малки хранителни магазини

други

Перилни препарати–динамика в стойностДистрибуция по типове магазиниПериоди 2010 - 2011Дялове в стойност (%)


С вкус на успех българският бизнес

Едно от най-важните ястия за българина, без което той почти никога не сяда на трапе-зата, е салатата. Дали ще е приготвена само от зеленчуци, или пък ще е на млечна

или майонезена основа, няма значение. Важното е, че този продукт се е превърнал в традиция, свързана с гостоприемството и приятните мигове, прекарани със семейството и приятелите. „Вкусът на храна-та и добрата компанията са много важни, когато си на маса”, убеден е Димитър Димитров, собственик и управител на „Веселина Трейд” – българска фирма за производство на готови салати с марка „Веселина”. Това се потвърждава и от слоугъна на компанията – „По твой вкус”.През 1998 г. предприятието започва дейността си в Добрич с малко средства, с цех под наем и персонал от 5–6 души, които изцяло ръчно приготвят салати-те. „Стартирах бизнеса си съвсем млад и както по-вечето български предприемачи разполагах с ограни-чен бюджет. Спомням си, че нямаше достатъчно пари да се купуват цели кашони от опаковките, в които предлагахме продуктите тогава, и ги пазарувахме на бройка”. Незапълнената пазарна ниша дава шанс на компанията. „По онова време нямаше традиция в предлагането на насипни салати. Съществува-ха няколко доставчици, които снабдяваха района на Добрич, но понеже бяха от по-далечни градове, про-

дуктите им се разваляха по-бързо. Ние зареждахме магазините ежедневно, а конкурентите ни го праве-ха на 2–3 дена, което ни даде сериозно пазарно пре-димство”.От ръчно производство на 100–200 кг на ден компания-та с времето се развива. Днес разполага с капацитет от 8–10 т на смяна и предлага разнообразие от над 20 вида салати. От 2005 г. производството е в собствена база с два цеха (за салати и месни полуфабрикати), ко-ято се разпростира на 6 дка обща площ, от които 4500 кв. м са застроени. Персоналът наброява 120 души, а дистрибуцията обхваща градовете Добрич, Варна, Шу-мен и региона, където са покрити 80% от малките и средните магазини. Фирмата има офиси в Добрич, Ва-рна и Търново, а през 2007 г. стъпва и в София. Днес компанията покрива с доставки по-голяма част от те-риторията на страната.„Вложихме значителни средства в изграждането на новите производствени цехове и тяхното оборуд-ване с машини от водещи световни производите-ли. Инвестирахме и значителна сума в закупуване на специализирани автомобили за доставки и орга-низиране на собствени офиси с обучени търговски служители. Сигурен съм, че взехме правилното ре-шение. В днешно време няма как да си конкуренто-способен, без да обновяваш оборудването и да се развиваш”, смята Д. Димитров.За това, че компанията е поела в правилна посока, е показателен и фактът, че преди 4 години започва работа с един от големите международни ритейлъ-ри, присъстващи на българския пазар, за който пра-ви насипни салати под неговия бранд. Днес е предпо-читан доставчик за производство под частни марки от водещите международни ритейлъри. За 2011 г. 30% от производството минават през поръчки на продукти, които са под собствени марки на различ-ни търговски вериги.Българинът е традиционалист в предпочитанията си към салатите и това се доказва от факта, че 65% от продажбите на салати се реализират през най-популярните две – „Снежанка” и „Руска”. „Стремим се да предлагаме различни видове продукти, дори и по-иновативни, но българинът трудно се доверява на нови вкусове и предпочита тези, които вече познава. Наясно сме, че трябва да предлагаме и по-различни салати, но опитът ни показва, че родният потреби-тел е консервативен и трудно пробва нещо ново, осо-бено в този сегмент. Въпреки това ние не се отказ-ваме и в момента работим върху рецепта на салата, която съдържа червено цвекло – скоро ще я пуснем на пазара”, добавя Д. Димитров и продължава: „Днешна-та пазарна ситуация е много трудна. Бизнес средата се променя, собствените марки на търговците из-


промоции


яждат дела на другите брандове, броят на малките и средните магазини намалява. Повечето средства, предвидени за маркетинг, с които разполагат малки-те и средните предприятия, отиват към веригите и на българския бизнес наистина му е много трудно да се рекламира и брандира”. Според него инициативата законово да се регламен-тират взаимоотношенията между доставчиците и големите търговски вериги е обречена. „Пазарни-ят принцип е най-важен. Има ли търсене на опреде-лен продукт, ще има и предлагане и едва ли някой в днешната пазарна ситуация може да повлияе върху търговските взаимоотношения. Трябва да призна-ем, че у нас пазарът е малък, доходите са ниски, предлагането е повече от търсенето. Освен това днес е много модерно да предлагаш продукти на ни-ска цена. Но това е временно явление. Според мен пазарът вече се насити от ниските цени и съвсем скоро ще започнат да се търсят по-качествени и съответно по-скъпи продукти”.Работата върху марката „Веселина” е на преден план за компанията. „Днес единственият шанс да оцелееш е да насочиш усилията си върху на-лагането на твоята собствена марка продукти. Трябва да накараш потребителя да я опита, да я хареса и да я купува. Ние се развиваме, като вла-гаме любов в продуктите, които произвеждаме. Тази любов се опитваме да я препредаваме и на нашите клиенти”.

Именно за да акцентира върху собствения си бранд и за да го направи различен и разпознаваем, компа-нията прави инвестиция в нова опаковка. След дъл-го проучване и внимателен подбор от началото на месец май салатите вече се предлагат на пазара с нова опаковка и обновена визия. Тя дава възможност продуктът да се представя на рафта по различен начин. Екипът се гордее с новата опаковка и вяр-ва, че чрез нея ще привлече вниманието на потре-бителите. „Трябва да се отличаваме от другите на рафта. Различната опаковка, многообразието от видове салати, лансиране на иновативни продукти – това са ключовите моменти. Тук трябва да спо-деля, че поддържаме контакт с представители на българската наука, защото, според нас, тя би могла да ни помогне да внедрим в производство по-инте-ресни предложения”.Димитър Димитров не определя себе си като преус-пял представител на българския бизнес, напротив – според него, предстои още много работа, при ко-ято ще се сблъсква с различни предизвикателства. „Когато съумея да съхраня фирмата дотам, че спо-койно да мога да кажа, че тя е компания с история, тогава ще се успокоя. Днес време за отпускане и почивка няма. Това, което ме караше да бъда акти-вен през всички години дотук, беше успехът и той ще продължава да ме амбицира и занапред”.

Катя Джатова

българският бизнес


Макар в Западна Европа бутилираната вода от някол-ко десетилетия да е най-голямата като обем кате-гория сред неалкохолните напитки, в Източна Европа водата все още предстои да стане водач сред пи-тейните категории. През 2011 г. бутилираната вода (дефинирана като „вода в опаковки до 11 л”) в региона достигна 90% от обема на потреблението на сладки газирани напитки. В България икономическата криза прекъсна постепенния ръст на дела на бутилирана-та вода на пазара на безалкохолни напитки, като в този смисъл върна часовника назад до 2008 г., когато бутилираните води имаха 65% от обема на сладки-те газирани напитки. Наличието на чешмяната вода като безплатен заместител, както и изключително ниските цени на голяма част от сладките газирани напитки и силните традиции в тяхното потребление позволиха на бутилираната вода в тон с целия безал-кохолен пазар да загуби около 1/5 от обема си спрямо рекордно високите нива от 2008 г. Изминалата 2011 г. даде сигнали за стабилизация, като спадът на обе-ма на потреблението на бутилирана вода се забави само до 3% на годишна база.

През 2009 и 2010 г. преобладаващата реакция на па-зара за адаптиране към повишената ценова чувстви-телност на потребителя се изразяваше в налагане на бутилки с все по-голям обем поради по-ниската цена на литър вода в тях. Това предпази категорията от още по-драстичен спад, но заедно с това сред-ната доходоносност пострада, а средно претегле-ният размер на бутилка вода в България зае второ по големина място в Европа. Утежнената логистика, както и понижената доходоносност, заедно с невъз-можността бутилките да растат до безкрайност впоследствие наложиха успокояване на тази тенден-ция.

Адаптацията към променените очаквания и способ-ности както на потребителите, така и на произво-дителите, логично спомогнаха за ръста на по-ниския ценови сегмент, за увеличаване дела на трапезните и изворните води за сметка на минералната и за ба-лансиране на съотношението между големи и малки

опаковки. Водещите вериги за търговия надребно със своите собствени марки през 2011 г. бяха важен двигател в развитието на ниския ценови сегмент на пазара, които достигнаха рекордния досега съ-вкупен дял от 6% от обема на пазара на бутилирана вода. Във все повече от веригите собствената мар-ка трапезна вода е допълнена от минерална вода на малко по-висока цена. Като цяло съвкупният дял на собствените марки на търговските вериги в пазара на водата обаче остава един от най-ниските в срав-нение с останалите големи неалкохолни питейни ка-тегории.

Концесионният режим за добив на минерална вода продължава да бъде в тежест на по-малките фир-ми, както и на тези, използващи минерални извори с по-голям дебит. Според действащото законодател-ство фирмите трябва да заплащат такса за 80% от определения в концесията дебит на находището. По-вечето от водещите компании на пазара успяха да намалят концесионните си дебити преди няколко го-

Пазарът на бутилирана вода в България – сегментация в действие

Спадът на обема на потребление се забави до 3% през 2011 г.

приложение

Натурални и здравословни продукти




дини, което заедно с по-големите им ресурси позволи те да поддържат висока утилизация на находището си и да понижат разходите от този вид. От друга страна малките производители се изправят пред ди-лемата, дали да сключат концесия с по-нисък дебит, което ограничава възможностите им за развитие, или с по-висок, което повишава производствените им разходи.

През 2011 г. делът на минерална вода в категорията продължи да намалява с ускорени темпове до 65% от общия обем спрямо 87% през 2008 г. Ръстът на дела на трапезната и изворната вода се дължи не само на повишеното предлагане на тези продукти (и често на по-ниската им цена), но и на дългогодишните и целена-сочени усилия на един от водещите играчи на пазара да популяризира употребата на неминерална вода, както и на добилата широка публичност кампания на Агенци-ята по безопасност на храните срещу консумацията на минерални води с определен състав в медицински и

социални заведения. Липсата на концесионни такси за бутилиране на трапезна и изворна вода донякъде по-могна на фирмите да намалят производствените си разходи чрез увеличаване на техния дял. Сред водещи-те 5 бутилиращи фирми, които имат съвкупен дял от 80% от обема на пазара, към началото на 2012 г. 3 от тях бутилираха повече от един тип вода и всички има-ха повече от една марка в категорията. През измина-лата година някои от тях разшириха продуктовата си гама с паралелна марка в ниския ценови сегмент или насочиха усилията си в спечелване на договори за про-изводство на ишлеме на частни марки на търговските вериги. Четири по-малки производители на минерална вода, неспособни да осигурят нужните инвестиции за развитие и притиснати от концесионните си такси, се видяха принудени да прекратят дейността си през 2011 г., като се очаква този процес в категорията да продължи и през 2012 г.

Имайки предвид отминалата люта зима, към насто-ящия момент Canadean прогнозира пазарът на бу-тилирана вода да отбележи лек спад през 2012 г., не по-голям от този през 2011 г. Заедно с това проце-сите на концентрация, прехвърлянето на обеми към по-малките разфасовки и продължаващата сегмен-тация се очаква да продължат. Последният от тези процеси вероятно има и най-голям потенциал, отчи-тайки липсата на асортименти с различни нива на газираност и други все още неизползвани способи за допълнителна диференциация.

Екип на Canadean Limited

юни

Чипс сладолед Дезодоранти

поТреБиТелНа фоКусв магазина

PROGRESSIVEкръгла маса

ROGRESSIVE

PROGRESSIVE БИЗНЕС Каталог меДиа плаНираНе & реКлама h

0%

10%

20%

30%

40%

50%

60%

70%

80%

90%

100%

2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011

бутилирана вода / сладки газирани напитки

бутилирана вода / общо безалкохолни напитки

Източник: Canadean Ltd.


промоции


Местните производители на натурални продукти са много важни за развитието на категорията

Допреди 4 години биопродуктите бяха нещо непознато в България. За крат-ко време категорията „Натурални и здравословни продукти” поема нагоре и към днешна дата ситуацията е по-различна – има малко, но достатъчно предвид магазините, в които се предлагат изцяло натурални продукти, а в обектите за модерна търговия са обособени специални щандове с подобни стоки. За да се запознае с категорията отблизо и да разбере как се развива тя в последно време, се срещнахме с представители на два специализирани магазина за биопродукти.

„В последните 2 години на пазара чувствително се усети присъствието на повече търговци и магазини, които предлагат сегментирани натурални и биосто-ки на едно място”, разказа маркетинг мениджърът на „Балев Био” Бригита Принцова. По думите й, първите магазини от този формат са се появили преди око-ло 4 години. Според Яни Драгов през 2009 г., когато стартира магазин „Зелен”, на който той е управител, е имало едва два-три специализирани магазина. А във веригите супермаркети потребителите не можели да намерят почти нищо – само някои биопродукти, смесени с диетичните храни.В момента картината е друга – по-добрите магазини имат и по-богати и разнообразни щандове, а специа-лизираните търговски обекти за натурални продук-ти към момента само в София са около 10. Те предла-гат повече от 3 хил. артикула на клиентите си, сред които има както хранителни, така и нехранителни стоки – козметика и дори дрехи. Сходно мнение спо-деля и Б. Принцова, според която ситуацията е доста по-различна отпреди няколко години – все повече спе-циализирани щандове се появяват в конвенционални-те супермаркети. Маркетинг мениджърът на „Балев Био” припомни, че преди биоартикулите били разпръс-нати между останалите продукти, което било и при-чина за ниски продажби.

паралелен ръст в търговията наедро и надребноС появата на изцяло биомагазини и специализира-ни щандове в големите супермаркети категория-та става все по-популярна сред потребителите. Б. Принцова споделя, че за нарастващата популярност




на биопродуктите говорят както продажбите в магазина, така и търговията наедро, която осъ-ществява фирмата. „Зареждаме около 150–160 кли-енти наедро – това са малки магазинчета и обекти в цяла България. Всеки месец се появява нов обект”, казва тя. Търсят се основно варива, зърнени храни – такива, които имат дълъг срок на годност и няма голям риск при инвестиция от страна на търгове-ца. По думите й, самият факт, че се появяват нови магазини, означава, че има интерес и пазарът се разширява, а с него се развива и асортиментът. Яни Драгов също измерва популярността на био-продуктите по ръста както на продажбите надреб-но в магазина, така и по оборота в склада наедро. Той обяснява увеличените продажби в магазина с по-големия брой лоялни клиенти. По думите на Б. Принцова от „Балев Био”, над 70% от клиентите са редовни, които целенасочено търсят биопродукти. Я. Драгов разказа, че много от фирмите, които имат биомагазини, развиват и търговия наедро, като внасят определени марки и ги дистрибутират на други биомагазини. По този начин специализира-ните обекти за продажба на натурални продукти изпадат в ситуация, в която са и конкуренти, и кли-енти един на друг.

Кой движи пазара?Когато се заговори за потребителите на биопро-дукти продукти, първата асоциация е, че това са хора, които водят здравословен начин на живот. Така описват клиентите си и представителите на специализираните магазини. „Хората, които по-ставят основата на този бизнес, са суровоядци, вегетарианци, хора, които спазват някакъв режим на хранене, идват в магазина заради определен здравословен проблем”, описва клиентите Б. Прин-цова. Тя допълва, че това са хора, които са добре запознати с продуктите, даже понякога казват какво липсва на пазара и дават идеи, какво да се предлага. Според Б. Принцова, макар да се развива, пазарът е много малък и е трудно да се разрабо-ти голям асортимент. Маркетинг мениджърът на „Балев Био” уточнява, че натурални продукти се внасят основно от водещите страни в Европа, ко-ито са производители на биологични хранителни и нехранителни продукти, като Германия, Холандия, Белгия и Франция. Отделно се осъществява и внос от Гърция, Корея и Китай. В магазин „Зелен” арти-кулите идват основно от Германия, която, по думи-те на Я. Драгов, е най-развитият пазар за биопро-дукти на континента. „Внасяме малко от Холандия, от Индия, Южна Америка”, уточнява управителят на „Зелен”. Натурални продукти се взимат и от местни произ-водители. Това са предимно кисело мляко, плодове, зеленчуци. „Доставяме каквото има като биопро-дукти в България – сок от арония, мед, орехи, ба-деми, билки, сушени плодове, зеленчуци, но са на-

Нови пелени с 40 уникални дизайна, съчетаващи отлично попиване и комфорт.

Добре познатите качество и надеждност на пелените Pufies;40 страхотни дизайна, в разнообразни модни стилове;Размери Midi, Maxi и Junior;2 произволни дизайна в пакет.

40 progressive | 5 : 201240 progressive | 5 : 2012

истина малко”, споделя Я. Драгов. Според маркетинг мениджъра на „Балев Био” местните производители са изключително важни и занапред вносните стоки в категорията трябва да бъдат все по-малко. „Искаме на всяка цена да подкрепяме малките производители, за да се развива този бизнес в България”, категорич-на е Б. Принцова.

съвместими ли са биопродуктите с рекламата?Когато се популяризира дадена категория, неизменно възниква въпросът, по какъв начин се рекламира тя. При категорията на натуралните и здравословните продукти водеща е рекламата от уста на уста, ка-тегорични са представителите и на двата магазина. „Почти нямаме реклама, по-скоро разчитаме на под-бор на много качествени продукти, представени в ма-газина на добра цена, и добре развита дистрибуция. Този начин за нас е по-добрият, защото продуктите са специфични, не мисля, че с билбордове и списания можеш да промениш мисленето на човек, защо трябва да се храни здравословно”, категорична е Б. Принцова. Я. Драгов пък казва, че през годините единствените пари, които са давани, са за направата на брошури, за участия в изложения или интернет реклама. И двама-та обаче са убедени, че дегустацията за подобен тип продукти е много важен момент в тяхното промоти-ране. Според Б. Принцова освен на крайния потреби-тел и на клиентите наедро трябва да се предоставя

възможност да се запознаят с даден артикул – за тази цел се раздават мостри на новите продукти. Друг ва-жен елемент за продажбите в магазините са консул-тантите, смята Я. Драгов. „От това, колко е добър продавачът, зависи колко добър оборот ще има, колко неща ще си купи човек и дали ще се върне в магазина”, каза управителят на „Зелен”. По думите му, ролята на хората, работещи в биомагазините, не трябва да е подобна на колегите им от обикновените супермарке-ти, които са като част от интериора. Любопитно е какво се търси най-много в биомагази-ните. Б. Принцова от „Балев Био” е категорична, че на първо място са добавките. Следват хляб, кисело мляко, плодове и зеленчуци. Според Я. Драгов най-продаваният продукт в неговия магазин в момента е сок от артишок. След него като най-предпочитани за потребителската кошница се нареждат соковете от билки, лененото масло, кленовият сироп, вафлите с мед.

Био и бъдещеТърговците предричат светло бъдеще на категори-ята на биопродуктите. „Ще са нужни поне още 2–3 години, за да привлечем повече клиенти. Надявам се, като предлагаме такова разнообразие, хората да за-почнат да купуват”, заяви Б. Принцова.

Елина Пулчева

Очаквайте от 10 юни

НоВиЯ новинарски сайт на списание PROGRESSIVE

www.progressive.bg

Следете ни и наfacebook.com/Progressive Magazine Bulgaria




Органични хранителни продукти*През последните 3 години сред бъл-гарските потребители се наблю-дава тенденция към нарастване на познатостта на категорията „Органични храни“. Според данни от изследването GfK Shopping Monitor**42% от пазаруващите са запознати с тази категория продукти. Този дял се е увеличил с близо 10 процентни пункта през миналата година спря-мо 2009 г. Въпреки нарастващата познатост делът на тези, които са имали някакъв опит с категорията, остава все още нисък (13%).

Какъв е профилът на купувачите на органични храни?Сред пазаруващите органични хра-нителни продукти преобладава въз-растовата група на 30–39-годишни-те; домакинства с по-високи средни месечни доходи – над 1200 лв; живее-щите в областните градове. Качеството на продуктите като цяло се определя за водещо при ежедневното пазаруване на мно-зинството (63%) от купувачите на категорията „Органични храни”. Те не са склонни да пресмятат цените на стоките или да купуват стоки на промоция. От съществено значение за тях при избор на магазин е нали-чието на местни марки в магазина, вероятно заради разбирането за на-туралност на продуктите от мест-ни производители. За тях пазарува-нето е удоволствие, затова и сред основните критерии, които вземат под внимание при избор на магазин, са приятната обстановка и общият му вид. Тези купувачи не обичат про-мените в търговския обект, в който пазаруват, защото това ги затруд-нява и им отнема допълнително вре-ме при намирането на стоките. Те обичат удобствата, които се пред-лагат – удължено работно време и допълнителни услуги, като пакети-ране на стоките и наличие на детски кът в магазина.

*Дефиницията на „органична храна“, използвана във въпросника, е: Храна, произведена от материали, които са отглеждани екологично, без из-

куствени торове, пестициди, вред-ни химикали или генномодифицирани организми.

** GfK Shopping Monitor e национално представително изследване за насе-лението на възраст над 15 г. в Бълга-

рия, което проследява измененията в навиците и нагласите при пазару-ване в страната.

Ирена Янковадиректор на направление „Търговия”, „ГфК България”

Познатост и опит с органични хранителни продукти* по възраст

57.8%45.8% 46.9% 46.7% 51.0%

59.8%

29.1%37.5% 34.6% 32.7%

37.8% 26.3%

12.4% 16.7% 17.7% 19.6%10.4% 12.9%

0.7% 0.8% 1.0% 0.8% 1.0%

0%

20%

40%

60%

80%

100%

Общо 15 -19г. 20 -29г. 30 -39г. 40 -49г. 50 -59г.

Срещал съм тези продукти и ги купувам редовно

Срещал съм тези продукти и купувам тях

Срещал съм тези продукти, но не ги купувам

Не съм срещал тези продукти

* Дефиницията на „органична храна“, използвана във въпросника е: Храна, произведена от материали, които са отглеждани екологично, без изкуствени торове, пестициди, вредни химикали или генно модифицирани организми.

Познатост и опит с органични хранителни продукти*

68.1% 65.4%57.8%

18.8% 24.9%29.1%

11.6% 8.7% 12.4%1.5% 1.0% 0.7%

0%

20%

40%

60%

80%

100%

2009 (n=1017) 2010 (n=1000) 2011 (n=1000)


Срещал съм тези продукти и купувам някои от тях




57.8%

29.8%50.0%

60.2% 65.6%

29.1%

45.8%

25.0%

33.3% 18.5%

12.4%23.2% 24.0%

6.5%14.6%

0.7% 1.2% 1.0% 1.3%

0%

20%

40%

60%

80%

100%

Общо ( n=1000) София - град(n=168)

Бургас ( n=96) Варна ( n=108) Пловдив ( n=151)


Срещал съм тези продукти и купувам някои от тях



Познатост и опит с органични хранителни продукти* по региони



ADVERTORIAL

От 4.75% до 6.25 на сто се движат лихвените процен-ти, в случай че сте решили да си закупите автомо-бил на лизинг от „София Ауто”. Важно е да се уточни обаче, че няма фиксиран лихвен процент, а всички са плаващи, казва Пламен Лилков от дирекция „Продаж-би, застраховане, лизинг, рент-а-кар” в компанията, която е дилър на Chevrolet. В момента “София Ауто” работи основно с 4 лизингови фирми, но приема да си сътрудничи с всяка една лизингова институция, с която клиентът си е уредил по-изгодни взаимоотно-шения.

Условията, на които физическо лице или фирма тряб-ва да отговаря, за да си вземе кола на лизинг са по-ложителни баланси и да няма необслужваеми задъл-жения. Ако всичко е наред, клиентът може да вземе колкото автомобили иска и е необходимо. „София Ауто” работи и с един конкретен лизинг, който е об-вързан изцяло с марката Chevrolet и работи с всички нейни дилъри. Лихвата по него е 4.75%. „В сравнение с условията на другите лизингови компании, в момен-та това е най-ниският процент, с който работим”, казва Лилков.

Положителното в сравнение с минали години е, че лизинговите компании са избягали от неяснотата, в

която работеха преди години, коментира управите-лят на автосалон Chevrolet. Според него лизинговите планове са събрали цялата необходима информация кратко и ясно, с цел тя да бъде максимално разбра-на за крайния клиент. “Кризата значително промени картината. Преди имаше момент, в който коли на изплащане се раздаваха безогледно, лихвите бяха прекалено близки, условията бяха занижени”, споде-ли той. По думите му първоначалните вноски били много ниски –около 5 на сто, дори се е стигало до вариант и без първоначална вноска. „Това доведе до сериозни сътресения на пазара по време на кризата”, заяви Пламен Лилков. Според него от около една го-дина насам нещата се нормализират – самите клиен-ти са започнали да правят добре разчетите си и не взимат толкова прибързани емоционални решения, а автомобил вече се купува само по необходимост.

Въпреки, че са станали по-внимателни в раздаване-то на лизинги, компаниите са достатъчно гъвкави и с помощта на дилърите се договарят подходящи условия за клиентите. „Когато компанията не одо-брява условията, при които клиентът иска за закупи автомобил, нашата задача е да влезем в комуникация и с двете страни, за да издействаме подходящи пара-метри и да се постигне консенсус”, заяви Лилков. Това улеснява и редица фирми, които искат да направят по-големи поръчки – за повече от един автомобил, за да обслужват нуждите на своите мениджъри и тър-говски представители.

За повече информация:“София Ауто” АД

1517 София, бул. “Ботевградско шосе” 239 Тел. 02 816 36 36

Факс 02 816 36 46 E-mail: [email protected]

web: sofiaauto.bg

Най-ниските лихви за автомобили Chevrolet


Бисквити „Слънце“„Победа“ АД предлага на пазара на захарни изделия нови-те бисквити „Слънце“. Те се отличават с атрактивна-та си червена опаковка. Съдържат пълномаслено мляко, имат богат маслен вкус и нежен млечен аромат. Не съ-държат изкуствени подсладители, оцветители и консер-

ванти. Бисквити “Слънце” са подходящи за закуска и похапване по всяко време вкъщи и навън. Уникалната им форма позволява сервиране с пълнеж по избор. Аранжирани със сладко или шоколад, те ще внесат не-забравим вкус и интересна визия във все-ки делник или празник.Маркетингова подкрепа: реклама в интернет, активности в търговската мрежаЛогистична информация: разфасовка от 245 гр., 30 бр. в кашон, трайност: 180 дниПроизводител: „Победа” АДАдрес: Бургас 8000, ул. ”Одрин” 15Тел.: (056) 87 04 00Факс: (056) 87 04 04Уебсайт: www.pobeda.bg е-mail: [email protected]

Добавки за конфитюри Dr. Oetker

Добавките за приготвяне на конфитюри и мармалади Гелфикс Класик и Гелфикс Екстра на Dr. Oetker са два продукта с високо търсене от потребителите в сезона на пресните плодове по-ради доказания успех на крайния продукт, бързото приготвяне - само за 5 мин, лесно – без стерилизация и вкусно – запазвайки витамините, цвета и формата на плодовете. Маркетингова подкрепа: Реклама в печатни медии, интернет активности, разпространение обучителни книжки с рецеп-ти, вторично излагане до щандовете с пресни плодове.Производител: Д-р Йоткер Румъния ООД Вносител: Д-р Йоткер България ЕООДАдрес: София 1784, Младост 1, бл. 38Б, вх.3, ет. 2Телефон: (02)943 11 16 ; Факс: (02)943 48 67Уебсайт: www.oetker.bg; e-mail: [email protected]

Picantina Selection

Нова здравословна, вкусна и изискана подправка от Picantina. Тя е без добавен мононатриев глутамат, без оцветители и консерванти, глутен и лактоза, с повече зеленчуци. Добавен е здравословен заместител на солта – за здраво сърце.Уникалната комбинация от зеленчуци и подправки придава изискан, фин вкус на вашите ястия. Маркетингова подкрепа: Активности в търговската мрежаЛогистична информация: Picantina Selection – 50 x 125g. Бар-код 3800003320603Производител: Кенди ООДАдрес: Гр. Банкя, ул. София 101Телефон и факс: 02/9977374Уебсайт: [email protected]; e-mail: www.kendy.com

ванти. Бисквити “Слънце” са подходящи за закуска и похапване по всяко време вкъщи и навън. Уникалната им форма позволява сервиране с пълнеж по избор. Аранжирани със сладко или шоколад, те ще внесат не-забравим вкус и интересна визия във все-ки делник или празник.Маркетингова подкрепа: активности в търговската мрежаЛогистична информация:гр., 30 бр. в кашон, трайност: 180 дниПроизводител:Адрес:Тел.: (056) 87 04 00Факс: (056) 87 04 04Уебсайт: е-mail:

Добавките за приготвяне на конфитюри и мармалади Гелфикс Добавките за приготвяне на конфитюри и мармалади Гелфикс Добавките за приготвяне на конфитюри и мармалади Гелфикс Добавките за приготвяне на конфитюри и мармалади Гелфикс Добавките за приготвяне на конфитюри и мармалади Гелфикс

ПРОМОЦИИ

Documents

БРОЙ 54 ГОДИНА VI СПИСАНИЕ ЗА ТЪРГОВИЯ …...за изграждане на бизнес страте-гия и равна вещина за планиране