Концентрация и медитацияРъководство за развиване на ума

Крисмъс Хъмфрис

ПРЕДГОВОРМного години изминаха, откакто се захванах да скицирам проекта на една книга, която

Будисткото общество публикува за първи път под заглавие "Концентрация и медитация". Мистър Джефри Уоткинс, в чийто бащин магазин на Сесил Корт се продаваше първото издание на книгата, ме помоли да внеса своите корекции с оглед на едно ново издание. Неговата помощ в това отношение беше незаменима.

В произхода на книгата се крият много от нейните особености. По онова време пазарът беше залят от всевъзможни книги по "умствено развитие". Обща черта на всички беше стремежът да се осигури на практикуващия значително предимство пред конкурентите му в любовта, бизнеса или преуспяването в обществената стълбица. Така тези книги служеха повече за усилване на егото за сметка на другите, отколкото за истинско духовно усъвършенстване.

Съществува все пак един закон, стар като самото човечество, според който този, който се издига макар и за малко над околните по отношение на вътрешноприсъщите си качества, трябва да използва това предимство само в полза на другите и никога единствено за себе си. Този закон е напълно неперсонален. Наказанието за несъобразяването с него е в най-добрия случай загуба на придобитите способности. Ако практикуващият съзнателно е преследвал погрешни цели, настъпващата умствена деградация може да го превърне в окаян страдалец за много дълго време. Не бихме били в състояние да надценим важността на правилния мотив при опитите си да се усъвършенстваме духовно. Ето защо ударението в това ръководство се поставя с такава настойчивост върху мотивите за нашата практика. Като будист аз не вярвам в съвпаденията. Поради това би било интересно да се посочи, че новото издание на тази книга идва тъкмо в момент, когато медитацията е в центъра на обществения интерес. Сега това ръководство е също толкова навременно, колкото и при първото си появяване.

Моето име фигурира като автор на книгата. Всъщност аз представях материала на части за обсъждане пред едно малко общество, известно по онова време като Будистка Ложа. По време на нашите редовни седмични срещи имах възможността да чуя мнението на мнозина по всички важни страни на бъдещата книга. Тук искам да изразя своята благодарност към тези непознати за мен хора, които дадоха своята лепта за появата на ръководството.

В предговора към първото издание отбелязах, че "поради различни причини директните позовавания в книгата са силно ограничени. Много от книгите са известни дори в няколко издания и поради това постоянното им споменаване би отегчило читателя, пък и предоставения от издателя обем на текста не е неограничен. Нещо повече, никога не съм ги привличал като доказателство за правотата си. Единственият авторитет, пред който се прекланям, е интуицията. Все пак там, където някоя идея е добре изразена от друг автор, практиката ми е била да цитирам думите му наред с моите. Щедрото използване на цитати в ръководството е целяло да покаже, че изложените в него възгледи се споделят от непрестанно увеличаващ се кръг надарени умове.

Книгата е предназначена за един хипотетичен читател, който се интересува от концентрация и медитация, но все още няма никакви познания върху тях. Ето защо съм отделил значително място на предварителните въпроси, свързани например с правилния мотив. Както вече казах, без правилен мотив това ръководство нямаше изобщо да види бял свят. Книгата е съставена като постъпателен курс по умствено развитие. Надявам се, че общото запознаване със съдържанието, последвано от постоянни и искрени усилия за прилагане на прочетеното в практиката, ще позволи на обикновения адепт да развие своите духовни качества до такава степен, че да бъде готов да получи онези висши наставления, без които би било много трудно да се преминат степените, непосредствено предшестващи Просветлението."

За разбиране на изложените тук принципи не се изискват никакви предварителни познания върху будизма. Тъй като обаче ръководството е написано съобразно с будисткия начин на мислене, не би било зле да се прочетат и някои общи въведения в будизма. В това отношение бих препоръчал моята книга, наречена Будизъм (1952). Позволявам си това по две причини: 1. Книгата е написана по почти идентичен начин с настоящата; 2. От излизането й насам тя се търси равномерно, което

1

означава, че е постигнала предназначението си.На книжния пазар съществуват много и много книги по медитация. Ние в Будисткото общество

обаче оценяваме тези книги по това, дали в тях изобщо се споменава думата мотив, или - не. Добрите книги по медитация обхващат широк спектър от направления: от школата Тхеравада1, разпространена в Цейлон и Тайланд (основните положения на системата са били записани преди около две хиляди години) до методите на Тибетския будизъм и Дзен (които в момента са на около хиляда години). Досега обаче не съм срещал книга по този въпрос, която да прави ясна твърде важната по мое мнение разлика между Концентрацията (контролираното развитие на ума до превръщането му в прецизен инструмент, но без особени духовни компоненти) и Медитацията (правилното използване на този усъвършенстван инструмент за чисто духовни, а не вече само материални цели).

Разбира се, медитацията не е непозната на Запад. Християнските общества са я използвали от незапомнени времена. Дали ще я наречем молитва, медитация или тихо общение, нейната цел е винаги една и съща: единството - будистът би казал "отново постигнато единство" - между отделната личност и Космическия Ум. Можем да наречем този акт по хиляди начини. Това е без значение. Сливането винаги ще остане една Безименност. Какво име бихме могли да дадем на "момента; когато капката роса се слива с Блестящото Море извън времето?"

Единственото действително ново, което Изтокът дава, са множеството конкретни методи за постигане на това сливане. Някои от тези методи биха могли да послужат на западния ум, докато други - според авторитетното мнение на хора, много по-опитни от нас - са съвсем неподходящи. Преки пътища към Просветлението не съществуват. Тук не сме в състояние да правим стриктни разграничения между Изтока и Запада. От будистка гледна точка обаче, по-правилно би било да имаме предвид и двата принципа, без да изключваме единия за сметка на другия.

Истинският учител по медитация не би взел и стотинка за уроците си.Истинският учител по медитация не би парадирал с евентуални паранормални качества, нито

пък би позволил на някой друг да прави това за негова сметка.С цел да внеса максимални подобрения в настоящото издание, аз препрочетох всяка дума от

него. Интересно - бих променил твърде малко! Ако за изминалите между двете издания все пак съм израснал донякъде в мъдростта, то е само защото съм задълбочил разбирането си за вечните принципи, а не защото съм измислил нови.

С цялата необходима за случая скромност смея да предложа на вниманието на интересуващите се настоящото ръководство. Надявам се, че ако бъде използвано правилно, то може в значителна степен да помогне за вникването в последните думи на Всепросветления: "Постигнете собственото си спасение, постигнете го с усърдие и прилежание".

ВЪВЕДЕНИЕПовечето велики религии и философии са отбелязвали важността на умственото

усъвършенстване. Будизмът обаче е несравним в това отношение. Умственото усъвършенстване не само е главното занимание на по-просветления адепт: то е интегрална част от ежедневието и на най-скромния последовател на Всепросветления.

Не е особено трудно да се разбере, че само съвършения и пречистен ум може да се справи с огъня на гнева, сладострастието и илюзията, да унищожи причината за страданието. Самата система на мислене, известна на Запад под названието Будизъм, се основава върху върховното просветление, постигнато от Буда в състояние на медитация. По какъв начин бихме могли да постигнем такова просветление? Отговорът е един: като извървим същия път!

Ако искаме да си дадем пълна сметка за значението на медитацията в живота на будиста, трябва да се вгледаме в учението на Буда, изложено от самия него. "Дана, Сила и Бхавана" например често се споменават в това отношение. Най-напред идва Дана - космическото милосърдие, след нея Сила -стриктна моралност, и на трето място - но първо по значение -Бхавана, усъвършенстване на ума. "Престани да правиш зло, научи се да правиш добро, очисти собственото си сърце: това е религията на Будите." Забележете, че след установяването на здрав етически контрол следващата стъпка към Целта е именно "очистването на сърцето". Вярно е, че в известен смисъл различните етапи трябва да бъдат овладявани едновременно. Ако искаме да започнем да медитираме, не е нужно непременно да

1 От традицията Тхеравада на бълг.език е публикувана книгата Спокойствие и прозрение от Бхикку Кхантипалло, София, 1997, изд. "Шамбала". Бел.ред

2

имаме съвършена етика. Чрез медитацията ще получим онази сила, която е абсолютно необходима за успешното самопрочистване. Би било обаче най-добре, ако следваме стъпките в реда, завещан ни от Буда. Пълен успех в медитацията може да бъде постигнат само ако сме усвоили предварителните етапи.

Това се отнася в още по-голяма степен за Благородния Осмеричен Път, чиито стъпки обикновено се разделят на три групи:

1. Истинското познание идва на базата на правилни възгледи и правилни стремежи.2. Правилното познание се основава върху чистата реч, честната дейност и честното изкарване

на прехраната.3. Истинското умствено развитие идва на базата на правилното усилие, на концентрацията и

медитацията. Ясно е, че медитацията (чрез този термин сумираме последните три етапа от пътя) не е само интегрална част от будизма, тя е връхната точка на неговите доктрини, закони и практики. Само чрез нея можем да постигнем съвършенство, само с нейна помощ бихме успели да открием, макар и с много труд и търпение, светлината на Буда вътре в нас. Казано накратко, полето на умственото усъвършенстване се простира в пространството между човека със средна култура и неговото собствено духовно развитие. Развитието на ума е мостът, който свързва обикновеното светско съвършенство, обсипано с позлатените дрънкулки на Самсара, с вътрешния свят на Реалността. Там, на прага на Нирвана, адептът вижда истинската природа на илюзията, която е оставил зад себе си.

Важността на правилния мотив"Подготви се добре, защото ще трябва да пътуваш сам. Учителят може само да посочи пътя."

Прочистването на сърцето не е лека задача. Цитираните думи от Гласът на тишината недвусмислено показват, че става въпрос за едно самотно пътуване. Всъщност, ако Пътят не беше труден, буйните жребци на ума никога нямаше да бъдат подчинени. По този Път съществуват опасности. Мнозина стават техни жертви. В. К. Джъдж пише в Култура на концентрацията: "Трябва да бъде извършена огромна експериментална и изследователска работа. Възможно е да се срещнем с опасности и сили, за чието съществуване дори не сме подозирали. Всички те трябва да бъдат преодолени: в тази борба шикалкавенето е недопустимо." От друга страна, целта, към която се стремим, прави трудностите лесно поносими. Това е идеалът за освобождението от тиранията на земните ограничения, за душата, която се вслушва във всеки вик на болка и подобно на лотос отваря сърцето си, за да вкуси от изгряващото слънце, "която е в състояние да се присъедини към невидимото Братство, изградило от духовната си мъдрост дебела защитна стена, опасваща човечеството." Само с подобен възвишен мотив, колкото и той да е смътно формулиран, трябва да започнем практиката си в умственото усъвършенстване. Познанието, както и мощта, която то дарява, е неутрална сила. Тази сила става добра или лоша според начина на прилагането й. Когато се използва правилно, познанието открива широк път към съвършенство. Злоупотребата с него обаче създава ад, надхвърлящ човешкото въображение. Между двата полюса (чистата благотворителност и абсолютния егоизъм) намираме огромно разнообразие от мотиви. Всички те трябва рано или късно да бъдат изкоренени от ума. Много е силно например желанието да придобием някакво превъзходство над хората, които ни заобикалят; съществува също така желанието да избягаме от монотонността на ежедневните си задължения. Много жени търсят лесен изход от скуката на безцелното си съществуване. Кой не е изпитвал остра нужда да се подложи на някое ново и сензационно изживяване в добра компания на пийнали приятели? Всички тези желания са само различни начини да се проституира с една свещена способност, злоупотребата с която лежи в основата на "черната магия" и е още една решителна крачка по пътя към духовна смърт. Съществува само един истински мотив за самоусъвършенстването: разбирането на природата, на целта на човешката еволюция и нейното подпомагане с оглед целият живот да бъде озарен от лъчите на Просветлението.

Ето защо за всеки адепт би било добре да поспре и да си помисли доста преди да тръгне по пътя на науката за извисяването в посока на Целта. Нека преди да потърси Непромененото се увери честно и открито, че се е уморил от света на промените и че е готов на самоотречение, за да открие и постигне Реалността. Някои постигат това чрез близко запознаване с истината за страданието, други - чрез интелектуално разбиране за илюзорната природа на феномените, което насочва волята им в търсене на Ноумена, криещ се зад тях. Има хора, които биват подтиквани от все по-настойчивия глас на чистото състрадание, много хора посвещават живота си на облекчаване участта на онези, що

3

плуват в "могъщото море на страданието - морето от човешки сълзи". Трябва да бъдем сигурни, че тръгвайки по Пътя, имаме зад себе си непоклатимо правилен мотив. Трябва да събудим у нас неугасимия пламък на състраданието, да разберем, че "да живеем в полза на човечеството е първата стъпка". Това ще ни позволи да нададем ухо за гласа на Състраданието и неговия шепот: "Може ли да има блаженство на фона на страданията на живота? Искаш ли да бъдеш спасен, когато в ушите ти кънти плачът на целия свят?"

Щом тръгнем по Пътя, компромисите стават невъзможни. Веднъж обърнали се към просветлението, увлеченията по света остават назад. Ако се движим прекалено бързо по Пътя, може неправомерно да усилим напреженията и съпротивата. Затова би било далеч по-мъдро да слеем в едно ум и сърце още преди да сме тръгнали - да си осигурим присъствието на най-вярната стража - стражата на чистия мотив. Чрез практикуването на медитация можем да се освободим от веригите на страданието, тъй като при медитиране нивото на съзнание се издига над непосредствения обект. Това потвърждават всички онези, чийто опит в медитирането е достатъчно голям. Преодоляването на страданието обаче само по себе си не може да ни послужи като достатъчен мотив за нашите занимания. Решете се да тръгнете по пътя заради самия него. Истинският мотив винаги е неперсонален - едно надличностно обръщане на волята към премахване на цялото съществуващо страдание. Не обръщайте внимание само и изключително на вашите проблеми в това отношение. Стремете се да откриете непроменимата същност на ума във всяка форма на живот. Както правилно сочи Сутрата на Хуйнен2: "В същността си съзнанието е кристално чисто." "Светлината е вътре в теб", твърди един египетски жрец, "позволи й да засвети." Целта на всички онези, които се опитват да следват стъпките на Всемилосърдния, е пробуждането на това познание и неговата реализация във всички форми на живота.

Саморазвитие или служенеНе се оставяйте да бъдете заблудени от фалшивата антитеза саморазвитие - служене,

олицетворена в идеалите на Архата и Бодхисатвата3. От една страна, никой не може да служи на другите, преди да е постигнал известно лично съвършенство. От друга страна, всяко развитие и пречистване би било напразно, ако се прави с егоистични цели. Тук мъдрецът отново предпочита Средния Път. Неговият живот е едно щастливо редуване между интровертност и екстравертност, субективен медитативен живот и служене във външния свят. В служенето субективното намира своето освобождение. Това служене обаче би било наистина от полза само тогава, когато се подхранва от разбирането, получено по време на часовете, прекарани в медитация.

Медитация и молитваПовечето хора на Запад са родени и израсли в християнска среда. От най-ранна възраст те са

свикнали да се молят. Думата "молитва" има много значения, съответстващи на духовното развитие на молещия се. Като изключим значението, което й придават истинските мистици, тя в повечето случаи представлява молба, отправена към някакво външно Същество или Сила. При медитацията, обратно, елементът на настойчива молба липсва. В най-добрият случай молитвата е копнеж на сърцето, докато медитацията се стреми да преориентира ума и да постигне такова познание, чрез което да бъде постигнато истински необходимото. Медитиращият не моли за протекции, защото знае, че пречистеният ум разчита на Мъдростта, която е вътре в него самия. Той не се моли за добродетели, тъй като знае, че ще ги постигне чрез медитация, не се моли за другите, понеже съзнава, че и сам, без ничия помощ, ще им помогне дотолкова, доколкото тяхната собствена карма би му позволила. Накратко: молитвата е подход към сърцето. Тя създава мистици. Медитацията, заедно с мъдрото служене, което я придружава, създава Знаещи. Съществува обаче една точка, в която медитацията и молитвата се срещат. Ако под молитва се разбира "издигане до нивото на Вечността", или ако желанието - онова "искрено желание на душата, изразимо или неизразимо" - остане неперсонално, тогава молитвата престава да бъде молитва в общоприетия смисъл на думата и се издига до равнището на медитация. Това, по което се различават молитвата и медитацията, е елементът на молба към външна сила в първия случай, и съзнателното единство с Бога в нас, търсено и използвано във втория.

Природата на Аз-а"Познай себе си", казвал някога Делфийския Оракул. Медитацията е път на познанието. Целта й

е да познаем истинското си индивидуално аз и да го идентифицираме със същинското вътрешно Аз.

2 Публикувана на български език, вж. Олтарна Сутра от Хуйнен, VI Чан патриарх. София, 1998, изд. "Шамбала". Бел.ред3 Вж. за Бодхисатва на бълг. език Пътят на Бодхисатва от Шантидева, София, 1994, изд. "Шамбала". Бел.ред

4

Ето защо придобиването на някакво познание върху природата на Аз-а и неговите носители е от изключителна важност с оглед правилното разбиране на техниките и целта на медитацията. Най-простият анализ на Аз-а принадлежи на св. Павел: Тяло, Душа и Дух. Тялото включва целия сложен комплекс, наречен личност; душата обхваща всичко онова, което се разбира под понятието Висше Аз, докато Духът е горе-долу толкова полезен като термин, колкото и названията "Нероден, Безпричинен, Несътворен и Безформен", с които Буда обозначава Висшата Реалност. Сами по себе си всички тези термини нямат никаква стойност; те са само "фигури на речта, определени за ежедневна употреба" (така Буда описва своя анализ на Аз-а пред просяка Потхапада).При разглеждането на тези три подразделения е добре да започнем с онова, за което останалите са само средства или форми. Не е особено трудно да си представим, че човекът притежава душа и дух. Истината е, че всеки човек, всяка форма на живот, в основата си представлява искра от Огъня, "една частица от Неразделимото, облечена в дрехите на илюзорното". Оттук и богатството от аналогии и символи, с които се описва еволюцията (самата дума еволюция означава развиване, раздипляне). Еволюцията е откровение за съществуващо преди нея великолепие, едно последователно премахване на воалите, с които е покрита Реалността. Не случайно много от мъдростта на Изтока се заключава във фразата: "Стани онова, което си."

Духът не е проста съставка на нещо друго. Познат в Индия под наименованието Атман, той е същинският Човек, като в същото време остава неразделима част от безименното Всичко. Никой не може да каже, че това Всичко му принадлежи. Оттук и значението на будистката доктрина за анатта, не-Атта (не-Атман). Тази доктрина цели да покаже илюзорността на възгледа, че човекът е носител на някакъв незаменим принцип, че в неговото устройство съществува нещо, което го отличава за вечни времена от другите форми на живот.

Накратко казано, Духът, подобно на Нирвана, просто Е. Всички форми на живота, били те висши или нисши, са само вечно променящи се проявления на вечното Непроявено. Единното се проявява като Множествено. Всяка искра от пламъка е обвита във воали и тела, притежаващи различна плътност. Най-тънкият от тези воали е известен като Будхи. Това е домът на интуицията. Интуицията и умът (Манас) образуват по-висшето Аз, което се различава от многопластовата личност, чиято най-груба външна обвивка е плътското тяло.

Всяко едно от тези тела има свой собствен живот и своя отделна форма. Всички те заедно образуват един миниатюрен Космос, който е ключът към все още непостигнатата Мъдрост. За съжаление желанията, свързани с различните носители на Аз-а, са на сравнително ниско стъпало на еволюция, което често ги противопоставя едни на други. Като цяло това вреди

на интересите на Върховния Аз. Тялото има свои собствени груби желания; емоциите и страстите вечно се стремят към нови и нови стимули; рационалният ум търси храна за дейността си и подобно на нескопен жребец ожесточено се съпротивлява на всеки опит за контрол. Комплексната личност, известна в будизма като скандхи, се намира в непрекъснато състояние на война с по-висшето Аз, оспорвайки му правото на контрол върху цялото. Само когато тази война бъде решително спечелена от по-висшите носители на личността, висшето Аз може да пристъпи към изпълнение на своето предназначение: "оглеждането на Океана в капката, сливането на капката с Океана".

Повечето хора са дълбоко потопени в морето на нисшите желания, на егоистичната личностност. Те са загубили всяко чувство за Златния Век на духовното съвършенство, към което накрая трябва да се върнат. Онова чувство на непрестанна вътрешна борба между воюващите противоположности, което характеризира стремежа нагоре, за тях е все още непознато. Все пак рано или късно борбата трябва да започне и да бъде изведена докрай върху бойното поле на човешкото сърце. Това е именно битката, за която се говори в Бхагават Гита. Тук обитават поезията, легендите, митовете и алегориите, с помощта на които човек научава за своето духовно наследство. Тези, които нямат куража да се борят, трябва да изчакат появата на искрено желание в тази насока. В писмо да А. П. Синет Учителят М. казва: "Животът ни води през много конфликти и изпитания. Не можем да очакваме успех, ако не правим нищо, за да ги преодолеем." Нищо друго не може да бъде толкова важно, нищо друго не може да притежава такава ценност, тъй като, по думите на Дхаммапада4: "Най-великият воин е не онзи, който помита по пътя си хиляди мъже в хиляди сражения, а онзи, който е в състояние да победи себе си."

Може да прозвучи парадоксално, но е факт, че в тази борба висшият Аз не взема никакво 4 Издадена на български език: Дхаммапада, Словата на Буда, София 1991, 1996, 1998 г., изд. "Шамбала". Бел.ред

5

участие. В Гласът на тишината се казва: "Ветровете могат да обрулят клоните на дървото. Стволът обаче остава непоклатим." Когато с цялата сила на волята си се насочим към неегоистични цели, нисшите пластове на личността започват да се поддават на контрол, като по този начин позволяват на потока на Живота да тече свободно - от най-висшата до най-нисшата точка в организма. Човек се превръща в проводник и носител на просветление за света, в извор на духовен живот за цялото човечество. Една от целите на медитацията се състои в "настройване" на духа и тялото на вълната на това служене.

Съзнанието е в състояние да функционира на всяко равнище, стига да е налице подходящ носител. Повечето хора живеят само чрез емоциите си или в най-добрия случай в сферата на нисшия ум. Чрез медитацията можем да повишим нивото на съзнанието, достигайки отначало по-висшия ум (царството на абстрактните идеи и идеали), а после, при първите проблясъци на сатори - така Дзен будизмът нарича това преживяване - започваме да се доближаваме до нивото на Интуицията и Чистото познание. Постепенно ще можем да се задържаме сравнително дълго на това равнище. Тук мисълта губи своето предназначение: познаващият и познанието се сливат в едно. От тази гледна точка науката за медитацията може да бъде наречена култура на съзнанието.

Поради своята изключителна важност, темата за Аз-а ще се появява много и много пъти в настоящото ръководство. Ала дори и казаното дотук би било достатъчно, за да ни подготви за практическите наставления, които следват. За да бъде в състояние да овладее все по-обширни територии от собственото си същество, практикуващият би могъл да използва изрази като "каквото горе, такова и долу". По този начин контролът върху нисшите носители на съзнанието ще му се отдава по-лесно. Нека все пак не позволяваме прекаленото четене и учене да възпитава у нас егоистична умствена настройка. В Светлина по Пътя се подчертава, че правилният мотив за стремежа към познание на аз-а е този, който се отнася до познанието, а не до аз-а. "Самопознанието има смисъл само като познание, а не като нещо, отнасящо се само до нисшия Аз."

Силата на мисълтаЗападът все още не си е изработил сетиво за силата на мисълта. Макар и да има съзнание за

влиянието на силната "личност", на масовото внушение чрез лозунги и реклами, макар и много негови представители да преживяват силно "магията" на определени места, силата на мисълта (нейното въздействие върху здравето и характера) се оценява истински само от шепа психолози.

Но дори и в техните среди само съвсем малка част са достигнали до рационално приемане, да не говорим за "преживяване" на първия стих от Дхаммапада: "Ние сме резултат от нашите мисли. Нашето сегашно състояние има за основа онова, което сме мислили."

Казаното в този стих, независимо дали е прието на Запад, или не, е самата истина. Както самите ние, така и нашите действия, са резултат от онова, което сме мислили. Добрите или лоши действия могат да бъдат описани като материализирани мисли. Без предварителното, макар и мигновено задействане на ума, няма да бъдем в състояние да извършим какъвто и да било волеви акт. Всяко действие - от мръдването на пръста на ръката до начертаване плановете на Ню Делхи - съществува първоначално под формата на мисъл.

Ето защо нашето поведение е резултат от нашия умствен процес. Това, което представляваме в даден момент, е в пряка зависимост от онова, което сме правили в миналото. Мислите ни са отговорни не само за това, което правим, но и за онова, което представляваме като цяло. Дали ще наречем този конгломерат от качества личност, характер, карма или душа, няма значение.

Будистката философия винаги е учила - това постепенно се потвърждава и от съвременната наука - че понятията материя и сила са взаимозаменяеми. Никъде не съществува материя или енергия в чист вид. В самия край на скалата обаче силата е така слабо обвързана с материята, че позволява да говорим за нея като за "чиста енергия". В две крайни точки се простират безбройните междинни състояния на плътност и чистота на материята и силата. Нивото, на което функционира мисълта, е по-високо и от най-високата точка, до която може да стигне физическото око. Въпреки това, по отношение на средата, в която се осъществява, мисълта може да се разглежда като форма на материята; по отношение обаче на своя произход, мисълта е сила, енергия. Щом ръцете на опитния скулптор могат да дадат израз на мисълта чрез грубото парче глина, то колко повече би могъл да направи мислителят - да не говорим за тренирания мислител - за придаването и на най-неуловимата материя на мисълта на точно такава форма, каквато би решила неговата воля. Оттук идва и поговорката: "Мислите са неща", както и значението на думата "въображение", която означава създаване на образи. Тези мисловни форми обаче съвсем не са "въображаеми". Те могат да .бъдат

6

забелязвани от всеки опитен ясновидец, навлязъл в умствената атмосфера на техния носител. Разбира се, силата на подобни мисли варира съобразно с интензивността на процеса, който ги е създал, и честотата, с която се повтарят в ума. Повечето от тях изчезват много бързо. Тези, които остават, оказват своето положително или отрицателно въздействие върху ума, който ги е породил. Една-единствена мисъл на омраза към някого може да расте и расте, докато накрая се превърне в раково образувание, задушаващо ума; обратно - мисълта, свързана с любов към човек, който е далеч, може да стимулира обичащия за още по-голямо разрастване на чувството му. Въздействието на мисловните форми не се изчерпва с тяхното създаване. Мислите, които възникват в главите ни във всеки момент от деня, се разпространяват в света и му влияят точно така, както радиовълните "влияят" на радиоапарата, когато го включим на тяхната дължина. С това могат да бъдат обяснени някои феномени, като психологията на тълпата, телепатията и силата на внушението, така слабо разбирани и така безскрупулно използвани от нечистите умове.

Подобното привлича и подхранва своето подобно. Така и добрите или лоши мисли се стремят да възпроизведат мисли, подобни на самите тях. Оттук възниква и проблемът за изкушението. Ако човек си играе с мисълта за кражба, той неусетно трупа енергия, чийто вероятен изход би била една истински извършена кражба. Ако пък същият човек осъзнае достатъчно ясно глупостта на миналите си действия, вероятността да се откаже от тях става неимоверно голяма. Каквото мислим, това и ставаме.

Умственото развитие, независимо дали медитацията е насочена навътре или навън, изисква най-голямо внимание и непрестанна практика, преди плодовете му да узреят напълно. Никой не би отрекъл, че пътят е труден и уморителен. Той обаче е абсолютно необходим. Поне това е единодушното послание на поколения пътешественици. Нашата награда ще бъде прекратяването на страданията.

На тези, които са напреднали в медитирането, следващите страници няма да кажат нищо ново. За тези обаче, които едва сега започват, за онези, които, измъчвани от съмнения, все още стоят нерешително на прага, ние ще цитираме думите на Учителя К. X., отправени към А. Р. Синет: "За всички стремящи се ние имаме една-единствена дума: "Опитайте."

ЧAСТ 1 КОНЦЕНТРАЦИЯ1. ПРЕДВАРИТЕЛНИ НАБЛЮДЕНИЯ

Дефиниране на понятиятаНЕНУЖНО ГОЛЯМ БЕЗПОРЯДЪК създава използването на едни и същи термини за

обозначаване на различни неща. Ето защо в цялата книга по-нататък описаната тук терминология ще бъде използвана без промени.

Процесът на умствено развитие може да бъде разделен на две части: Концентрация и Медитация. С термина Концентрация ще означим предварителните упражнения за фиксиране на ума в една точка, крайно необходима за успех в Медитацията. От своя страна, полето на обхват на термина Медитация ще разпределим в три подразделения: Нисша Медитация, свързана с някои предварителни упражнения за правилното използване на инструментите, предоставени от Концентрацията; след нея идва сферата на Висшата Медитация, която от своя страна преминава в Съзерцанието. По този начин настоящата класификация придобива следния вид:

1. КонцентрацияПреди да използваме даден инструмент, нужно е да го създадем. Вярно е, че много хора се

научават да се концентрират върху светски неща, но всяко такова усилие е насочено към анализ, синтез и сравняване на факти и идеи. Концентрацията, напротив, тъй като е необходима прелюдия към Медитацията, изисква безкомпромисно фокусиране върху избрания предмет или идея и изключване на абсолютно всичко останало. Оттук идва нуждата от усърдна и понякога изморителна практика за постигане на пълно съсредоточаване на мисълта върху избрания обект, независимо дали става дума за молив, добродетел или диаграма, съществуваща във въображението.

Във връзка с това е важно да се отбележи, че Концентрацията (в смисъла, който й придадохме по-горе) няма никаква етическа или духовна стойност. За нея не се изисква нито специална поза, нито специално време и място. Упражненията тук приличат на онова, което прави балетистът, когато

7

се подготвя за най-простия си танц, или пианистът, който свири елементарни акорди и гами, за да загрее ръцете си преди концерт. Самото изкуство идва едва тогава, когато имаме контрол над изпълняващия инструмент, бил той ръка, крак или цяла мисловна машина.

2. Нисша медитацияТук са групирани онези умствени упражнения, чието предназначение е да запознаят

съвършения умствен инструмент с неговите нови задачи. Тук са например медитацията върху Телата, върху основните положения от учението на Буда (Карма, Прераждането, единството на живота, Трите Огъня, Трите Знака на Съществуването), както и първите упражнения по самоанализ. Едва ли е необходимо да подчертаваме, че само съвършеният ум би могъл да постигне висше разбиране за посочените по-горе неща. Тук така или иначе се поставя началото чрез запознаване на адепта с тяхното истинско значение. В групата на Нисшата Медитация са включени също така и комплексът за волево подобряване на характера, четирите Брахма Вихари, както и първите стъпки във волевото повишаване нивото на съзнанието. Както ще видим по-късно, повишаването на съзнанието е главната цел на Висшата Медитация.

Материалът, който Нисшата Медитация включва, е огромен. За неговото овладяване са необходими много години, а понякога дори повече от един живот. Оттук започват окултизмът, мистицизмът, Йога и Дзен. Едва в по-висшите степени на Медитация всички тези пътища се осъзнават като единен Път, и всички цели - като Една Реалност.

3. Висша медитацияМежду Висшата Медитация и Съзерцанието не може да бъде прокарана ясна разграничителна

линия. Когато обаче достигнем тези висини, ще осъзнаем, че е настъпила огромна, макар и трудно забележима вътрешна промяна. Оттук насетне ние ще бъдем едновременно в света и извън него; ще служим на света и в същото време ще бъдем напълно свободни от неговото иго. При Медитацията обектите се трансцедентират до такава степен, че дори техните имена и характерни черти остават на заден план. Това е един свят, в който нещата пребивават със своята истинска същност, а не с външните си характеристики. Тук за първи път медитиращият може да се почувства свободен по отношение на формите. Натрупаната от миналото карма все още оказва своето въздействие и привлича адепта към безполезните цели и стремежи на сетивата - вътрешното му око обаче вече е забелязало величествената Визия. Пълното сливане с нея е само въпрос на време.

Към областта на Висшата Медитация спадат джханите (състояния на съзнанието, добре описани в будистките текстове); тук са също и коаните (използвани широко в Дзен будизма). В кръга на Висшата Медитация следва да включим и висшите сфери на мистицизма, при които интензивната емоция се съчетава с интензивна умствена дейност, което позволява дълбокото разбиране на чистите абстракции и техните взаимоотношения. Върху основата на Висшата Медитация си дават среща математиката и музиката, метафизиката и чистият мистицизъм. Единствено тук ограниченията на формата отпадат, за да направят по-ясна самата Основа на Ума.

4. СъзерцаниеМалцина успяват да достигнат до Виещата Медитация. Още по-малко са онези, за които актът

на Съзерцание е нещо повече от смътен идеал. Съзерцанието е величественото единство с Реалността, духовното сливане със самата природа на идеала. Макар и в настоящата книга да сме му посветили цяла глава, правим това с ясното съзнание, че тази област на духа не се поддава на никакви учебникарски и книжни описания. Съзерцаващите не се нуждаят от никаква литература за съзерцание. За тези пък, които не са постигнали Съзерцанието като вътрешно преживяване, дори и най добрите описания ще бъдат напълно безполезни.

Опасности и предпазни меркиИма хора, КОИТО се отказват от практикуването на медитация под предлог, че това е много

опасно за физическото и умствено здраве. Те обаче трябва да знаят, че на този свят нищо не може да бъде постигнато без рискове. Тук предлагаме три правила, чието спазване, придружено с малко здрав разум, ще даде достатъчни гаранции срещу всякакви опасности.

1. Стремете се към мъдрост, а не към придобиване на окултни силиВече изтъкнахме нуждата от чистота на мотива. Всеки опит да работим за придобиването на

окултни сили и власт е потенциално много опасен. Нужно е да се подчертае, че придобиването на "свръхнормални" сили не е никакъв атестат за духовно развитие. "Властническите комплекси", така явни в стремежите на хората да доминират един над друг, са дълбоко залегнали във всеки един от нас. Много от онова, което ни се представя под маската на алтруизъм, всъщност е стремеж за

8

самовъзвеличаване. Сигурно оръжие за демаскирането на подобни фалшификации дава безкомпромисният анализ на Медитацията. Духовната гордост напълно справедливо се разглежда като една от последните Вериги, които адептът трябва да счупи.

Ненавременното придобиване на някои паранормални способност обикновено засилва егоистичните страни на личността, докато стремежът към мъдростта дава не само превъзходство над другите, но и достатъчен вътрешен потенциал за контрол върху импулсите на нисшия аз.

Все още неопитният адепт не трябва да се концентрира върху психическите центрове на човешкото тяло. Колкото и да е чист мотивът му, такава концентрация ще стимулира функциите на съответния център. Опасността идва главно от това, че повечето хора функционират предимно чрез центровете, свързани със секса и нисшите емоции, намиращи се под диаф-рагмата. Необмисленото събуждане на латентните сили, съсредоточени в тези центрове, може да причини и полудяване.

Нито пък стремежът към феномените ще ни поведе към просветление. Учителят М. пише до А. П. Синет:

"Привързаността ни към него расте успоредно със задоволяването на желанията ни - подобно на пиянството и наркоманията. Ако не можете да бъдете щастлив без феномените, никога няма да можете да усвоите нашата философия. Ще ви кажа една дълбока истина: ако изберете пътя на мъдростта, след време всичко останало ще дойде само."

2. Избягвайте "фокусничеството" и крайноститеВсяка показност ИЛИ самохвалство по отношенията на резултатите, постигнати чрез медитация,

означава, че змийската глава на егоизма отново се надига, за да ни спре. Именно поради това Буда строго е забранявал на своите бхикху да правят такива "представления", като дори е отстранявал от своя кръг провинилите се в подобни деяния. Същото се отнася и за крайностите. В ранните стадии на медитацията у адепта се развива нова (ментална) мускулатура. Както атлетът тренира бавно, но постъпателно, така и духовният атлет гледа на прекаленостите в практиката си като на пречка, водеща след себе си по-дълги забавяния. Тук отново ключът е в Средния Път, възвестен от Всепросветления.

3. Никога не бъдете негативниСъществува една форма на духовна пасивност, която действително можем да приемем като

уместен етап в нашето израстване. Опитът обаче показва, че поне в началото горното правило трябва да бъде стриктно изпълнявано. И тук идеалът е Средният Път. От едната му страна е агресивната позитивна умствена нагласа, при която Гласът, който се чува само при притихнал ум, е заглушен от шума на нашата собствена мисловна машина. От другата му страна стои негативната, рецептивна умствена нагласа, подхвърляща цялата личност на милостта на определени същества, човешки или свръхчовешки, стремящи се да я обсебят. Маниакалните състояния, били те пълни или частични, постоянни или временни, са много почести, отколкото си мислим. Чрез внимателното търсене на "златната среда" можем да се "имунизираме" срещу всякакви външни влияния.

Целта на медитацията в случая е да дадем на ума позитивна нагласа по отношение на всички въздействия отвън (натрапващи се мисли, умора, грижи), като в същото време останем възприемчиви към по-висшите влияния, идващи отвътре. Практикуването на това упражнение ще ни позволи да постигнем една балансирана комбинация между съпротива и несъпротива, позитивно и негативно, както и да изключваме вредните външни влияния. Така нашите "канали на вдъхновението" ще се отворят за вътрешната светлина.

Това е единодушния съвет на всички онези, които са писали върху медитацията. Едва ли е необходимо да отбелязваме на дълго и широко колко вредна за самите медиуми е тяхната посредническа дейност с отвъдното. Всеки средно напреднал окултист знае, че адептьт и медиумът са полюсно противоположни. И този, който се връща обратно по стълбата на еволюцията и изоставя вече постигнатото, ще прекара много животи в трудно възвръщане на загубеното.

По-нататъшни предварителни наблюденияАко искаме да превърнем медитацията от интелектуално забавление в праг към просветлението,

трябва да обърнем внимание на още няколко максими и правила.1. Не започвайте, ако не сте решили да продължитеКакто вече споменах, медитацията не е хоби. Никак не е разумно да си играем на дребно с един

толкова сериозен въпрос. В Дхаммапада се казва: "Прави всичко с енергия. Поло-винчатият последовател на Буда разпространява много зло около себе си."

Напредването е насочено нагоре и поради това трябва да бъде непрекъснато. В противен

9

случай, катерачът ще се свлече надолу до точката, откъдето е тръгнал. В същото време напредването трябва да бъде постепенно. "О, бхикху, точно както могъщият океан става все по-дълбок и по-дълбок постепенно, а не изведнъж, така и тренировката в учението е постепенна. В нея се избягват внезапните скокове към прозрението." Ако считате, че напредвате бавно, помислете какъв куп от погрешни мисли и навици сте натрупали в многобройните си съществувания досега. Опитите да научите много за кратко време ще доведат до умствена констипация. Учителят М. пише до А. П. Синет: "Знанието и храната имат за цел да подхранват умствения и телесен растеж. Те обаче трябва да бъдат добре смлени. Колкото по-дълго и по-бавно са извършва това смилане, толкова по-добре." Търпението е много ценно качество за медитиращия. Китайският занаятчия счита живота си за напълно осмислен, ако е успял да създаде макар и един шедьовър. Нашият живот би получил смисъл, дори и да ни стигне само за изминаването на един единствен етап от Пътя. Ако не успеем дори и в това, не бива да се обезкуражаваме. В Гласът на тишината се казва: "Знайте, че дори и най-малкото усилие - в правилна или погрешна посока - оставя следи в света на причините. Дори отпадъчният дим не остава без следа." Ето защо, ако усилията ни са постоянни, резултатите ще дойдат неминуемо, пък макар и след много и много време.

2. Пазеше се от самодоволствотоСлабакът може да изтърпи поражението, но само силният може да устои на успеха.

Самодоволството става опасно за практикуващия, когато се появят първите големи успехи. "О, Лано, самодоволството е като кула, по която се изкачват високомерните глупци. Те остават на върха на тази кула в горделива самота, забелязвани единствено от самите себе си." (Гласът на тишината)

Дори и най-малкият успех в себеовладяването може да ни направи пренебрежителни към другите и да ни изпълни с чувство на превъзходство. Вместо да ни направи единни, успехът може да ни отдалечи от привидно по-малко напредналите по Пътя. Тук е добре да си припомним съветите на автора на Светлина по Пътя: "Голяма е разликата между добрия човек и грешника; още по-голяма е тя между добрия човек и онзи, който е постигнал познание; неизмерима пропаст дели добрия човек от онзи, що се намира на прага на божествеността. Поради това внимавайте много да не би да се почувствате прекалено рано отделени от масата. Веднага щом откриете началото на пътя, звездата на вашата душа ще засвети с ярка светлина. Тази светлина ще ви покаже в какъв огромен мрак се намирате."

3. Не търсете Учител на всяка ценаЗападният свят е изпълнен с хора, които търсят "Гуру", "Учители" и всякакви подобни

мистериозни личности, които бързо и лесно да ги доведат до целта. Трябва добре да се запомни, че до съвършенството няма пряк път. Истинските Адепти биха помогнали на начинаещия само тогава, когато той самият е използвал по най-добрия начин собствените си възможности и е показал с живота и делата си, че заслужава тяхната помощ. Ако този час е настъпил, Учителят ще се появи от само себе си. Въздържайте се от прекалено търсене на помощ. Желанието да бъдете подпомагани в повечето случаи е рожба на мързела и самонадеяността ви и поражда разочарования и бавене.

4. Игнорирайте появата на "психическите сили"Практикуващите медитация рано или късно успяват да издигнат нивото на съзнанието си до

такава степен, че да могат да приемат някои случайни и замъглени проблясъци отвисшите надфизически сфери. Пред тях постепенно се открива един психичен свят, пълен със

сенки и отражения от Реалността, един илюзорен свят, от който трябва да се измъкнат с много деликатност и търпение. Визиите им досега са били ограничени само в сферата на физическото и поради това всяка над-физическа промяна се оценява някак лековато като "духовна". Лековерната аудитория на различните спиритични сеанси лесно възприема за чиста монета-различните визии, гласове и "послания" от отвъдното. Нека не се оставяме да бъдем омагьосани от тях, нека не оставаме запленени от убедителността на тези, които се представят за техни проводници. Понастоящем на Запад гъмжи от "Адепти" и "Месии", много от които сами вярват на измислиците за тях. Съвсем малко здрав разум би бил достатъчен, за да спука балона на илюзията, в която живеят тези хора. Ако бяха по-малко суетни, те биха се запитали за какви собствено качества са въздигнати в ранга на Пророци. Така те може би с болка ще научат, че всичко онова, което представляват, е просто суетност, облечена в парцалите на "спиритични медиумни способности". Психичният свят е изпълнен с разнообразни мисловни форми, получили живот чрез човешкото въображение. Колкото и блестящи да изглеждат за неопитното око, те не се нищо повече от илюзорни дрънкулки, търкалящи се във фалшива звездна светлина.

10

Същите разсъждения са валидни и по отношение на специфичните "психически сили". Понякога за практикуващия става ясно, че е придобил някакво сетиво за надфизическото. Това обаче чисто и просто означава, че той е успял да надникне в някое от по-недостъпните нива на своето същество. Отминете всичко това с безразличие. Тези неща все още принадлежат на царството на илюзията. Реалността остава все още далеч. Култивирането на психични сили е чиста загуба на време и би ни отклонило от Пътя на Самопросветлението. На този етап ние не се нуждаем от тези сили. Те ще станат полезни по-късно, на един по-висш етап.

5. Научеше се да искаше да медитиратеС други думи, научете се да насочвате желанията си. Работа, която е нежелана, никога не се

извършва както трябва. Само ако обичаме нещо с цялата си душа и работим за него с всички усилия, можем да преодолеем навика на ума да отхвърля всичко необичайно и трудно. Това предизвикване на желанието за медитация ще ни бъде нужно дотогава, докато с практиката медитацията се превърне за нас в радостна необходимост. Срамът, че не сме напреднали, е напълно неуместен. Идеалното състояние би било подобно на онова, което инженерите наричат бързо и ефективно преминаване на енергия от източника към точката на нейното прилагане. Вътрешните търкания само разпиляват натрупания потенциал и намаляват коефициента на полезно действие. Не бива да убеждаваме другите да започнат да медитират, преди те самите да са изпитали желание за това. Струва си да отделим известно време за изучаване на връзката между волята и желанието. Стара аксиома е, че "зад волята стои желание". Волята е безцветна, неперсонална сила. Нейните действия се насочват от желанието. Ако желанието е преценено правилно, волята се превръща в огромна сила за правене на добро. Интензивността на тази сила зависи от степента на нейното развитие, т.е. от способността на индивида да освободи безграничния резервоар от енергия, наречен Вселена. Р. Трайн нарича това "включване към енергийната система на Космоса". За тези, чиито желания са алтруистични, това включване ще открие невъобразими възможности. Различните части в добре конструираната машина се подпомагат взаимно в пълна хармония. По същия начин единодействието на воля и желание би насочило Универсалната Воля към избраната цел.

Съвременната психология постепенно се пробужда за истините на древността. Конфликтите между различните ни желания водят до пропити с емоционален баласт комплекси, чиято устойчивост зависи от интензивността на желанието. Трябва обаче да помним, че "ако окото ни е прояснено, цялото тяло се изпълва със светлина". Това изглажда всички търкания. Всеизвестна истина е, че който иска, може. Ако човек следва повиците на сърцето си, би постигнал чудеса. Не би било зле да помислим известно време върху многостранния процес на умственото развитие и - веднъж тръгнали по този път - да насочим цялото» си сложно същество към една-единствена крайна цел.

Специална техника за фокусиране на желанието не съществува. Никой не търси сребро, когато има злато. Ето защо честното сравнение между светските ценности и духовните упражнения ще ни даде достатъчна мотивация да концентрираме "цялата воля на душата си" в посоката, посочена от по-висшата нейна част. Мотивиращата сила за всяко действие е желанието. Това желание може да бъде добро или зло в зависимост от това, дали се стреми към чувствени или духовни цели. Не изпускайте случай да сравните непреходните резултати, постигнати с медитация, с ефимерните удоволствия, получени от задоволяването на нисшите желания. Тези нисши желания постепенно трябва да сублимират към по-висши форми на изява, като по този начин похабяваната в преследване на нисши цели енергия се пренасочва към духовни постижения.

Има и една друга причина, която прави необходимо това фокусиране на желанието. В процеса на медитирането ще установим, че правилното желание изключва всяка вредна за него мисъл. Заслушан в прекрасната симфония на своята душа, човек оставя настрана всички странични мисли и случки. Онзи, чието единствено желание е да постигне плодовете на медитацията, не може да се задоволи с евтините удоволствия, донасяни от натрапващите се мисли и нисшите мотиви.

6. Не пренебрегвайте преките си задълженияПосочихме вече, че медитацията на първо място е усилие, на второ навик, и чак накрая се

превръща в радостна необходимост. При постигането на третата степен трябва да сме много внимателни да не би новите светове, далеч по-интересни от ежедневието, да ни подмамят до такава степен, че да захвърлим преките си задължения. Винаги помнете думите на Е. П. Блаватская, казана в Практически окултизъм: "Трябва да изпълняваме непосредствените си задължения, независимо какви са те. По тяхната важност или маловажност изобщо не бива да се разсъждава." Какво друго е светът около нас, ако не поле за упражняване на душата? Учителят К. X. пише на А. П. Синет: "Нима

11

ви се струва малко, че цялата минала година сте прекарали в "грижи по семейството"? Ежедневно и ежечасно изпълнение на дълга - какво достойно занимание, каква прекрасна дисциплина!"...

2. КОНЦЕНТРАЦИЯ"КОНЦЕНТРАЦИЯТА представлява стесняване на полето на вниманието по начин и време,

определени от волята." Тези думи, взети от книгата на Ърнест Ууд Раджа Йога, са казани по повод на известната история, разказана от Арджуна в книгата на Парамананда Концентрация и медитация. "Едно време в древна Индия се провеждал турнир по майсторска стрелба с лък. Една дървена риба била издигната на дълга върлина, като окото на рибата трябвало да бъде поразено от стрелците. Много и много смели благородници идвали да изпробват умението си, но все без успех. Преди всеки изстрел учителят по стрелба питал всеки от участниците какво вижда. Всички без изключение отговаряли, че виждат риба, изправена на върлина, че виждат също така главата, очите и т.н. Единствен Арджуна отговорил: "Виждам окото на рибата." Той бил единственият, който успял да порази целта."

Още по-добра представа за концентрацията може да ни даде сравнението със светлината на прожектор. Факторите, които определят качествата на светлината на прожектора, са възможността на апарата да даде ясна и фокусирана светлина, да покрие значителен периметър в пространството и да насочва свободно лъча в желаната посока. Пренесени върху концентрацията на човешкия ум, тези фактори биха определили качествата на мисловната машина като инструмент за медитация. Всички тези качества могат да се развият чрез упражнения в концентрация, като в резултат на постоянни усилия полето на действие и яснотата на фокуса на мисълта ще се подобрят значително, недопускайки нищо странично и вредно в своя обсег.

Разбира се, съвсем не е лесно да постигнем истински добро ниво на концентрация. Или както е казано в Дхаммапада: "Неподдаващ се на контрол, нестабилен, умът постоянно търси наслада." И в същото време "добре е да подчиним ума, само дисциплинираният ум носи щастие". Както и при много други области на науката и изкуствата, дисциплината на ума е до голяма степен въпрос на правилни навици. След дълъг период на привидно безплодни усилия високото ниво идва. Непосредственият резултат от такъв успех е рязкото намаляване на разхищаването на умствената енергия и складирането й за бъдещи полезни цели. След това идва чувството на себепознание, зараждащото се в съзнанието разграничение между познаващия субект и инструмента на познание. Като резултат от това се постига едно по-дълбоко разбиране за истинското значение на самоусъвършенстването. Практикуващият открива ново значение в известната фраза от Дхаммапада: "Строителите на канали отвеждат водата натам, накъдето пожелаят; майсторите на стрели оформят стрелата. Дърводелците огъват ствола на дървото; мъдреците усъвършенстват себе си."

И тъй като мисълта е баща на действието, контролът върху мисълта води до още по-силен контрол върху плана на физиологията. Все по-малко енергия се хаби в безполезни движения на ръцете и тялото, оттук веднага се получава значителна устойчивост срещу умората. Природният резервоар на физическа енергия се изпълва до необходимото равновесие, подобрявайки автоматично общото здравословно състояние. Друг благоприятен ефект от концентрацията е увеличената координация между различните нива на съзнанието. Умът, емоциите и действието започват да функционират като едно цяло, а загубата на енергия в нескончаеми "тревоги" бива заместена от спокойно, целенасочено усилие за премахване на това, което причинява тези тревоги.

Толкова за плюсовете в банковата сметка на добрата концентрация. Като минуси в тази сметка обикновено се сочат чувството за загуба, умственото безплодие и емоционален вакуум. Ако това ви се случи, спомнете си, че се намирате в период на преход, че умът ви за първи път е бил отделен от свойствената му среда в света на сетивата, без да е имал време да се аклиматизира в обстановка на надсетивност.

По-редки, но затова пък по-неприятни, могат да бъдат усещанията за това, че трудностите на живота вместо да намаляват, показват склонност към значително увеличаване в съзнанието на практикуващия. Всеки, който се стреми да ускори бавния ход на еволюцията, предизвиква върху себе си съпротивата на все по-голямо количество от своята наследена от миналото карма. Въпреки неприятните усещания ние трябва да се радваме на тази съпротива, защото идеалът за просветление на цялото човечество може да бъде постигнат само с цената на изразходване на цялата карма. Ала не всичко в този процес е неприятно: човек скоро открива, че успоредно с повишаването на

12

самодисциплината значително се повишават възможностите на ума да се адаптира към заобикалящата го среда. Подобряването на концентрацията например би било достатъчно за общо подобряване на характера. За практикуващия концентрация "фактите нямат никакво значение сами по себе си, важно е онова, което стои зад тях". От друга страна, фактите винаги си остават факти, но личността е онази, която има свободата да определи собственото си отношение към тях. Или по думите на Епиктет, "ако някой се чувства нещастен, той трябва да разбере, че причината за това е самият той". Мъдрият човек никога няма да позволи вечно променящите се обстоятелства да разрушат вътрешното му спокойствие.

Преди да пристъпим към самото практикуване на концентрация, нека отбележим съществуването на определено различие между развитието на ума, с което се занимаваме в момента, и усъвършенстването на емоциите, на което ще посветим една от следващите глави. Ясното съзнание за съществуването на тази разлика ще ни даде възможност да си отговорим на въпроса защо понякога концентрацията изглежда "студена" и "еднообразна" Добре е винаги да помним, че емоциите не са подходящ обект за концентриране на ума. Разбира се, като обекти на по-нисшите степени на медитация те имат своята стойност. Въпреки това обаче те не са подходящ обект на концентрация в случаите, когато целта ни е да постигнем концентрация на мисълта в една единствена точка.

Концентрация: ОбщоПредметът на науката за концентрацията може да бъде разделен на две части: обща и

специална. Общата част се занимава с култивирането на привичната всекидневна мисловна дейност, докато специалната обхваща конкретните упражнения за развитие на ума. В учебниците обикновено се набляга прекалено силно на специалната част, като несправедливо се подценява нуждата от изработване на правилна мисловна нагласа за всеки час от деня. Ани Безант пише в своето Въведение в Йога: "Мнозина започват с упражнения за медитация и се чудят защо нямат успех. Как е възможно да се мисли, че половин час медитация може да устои срещу 23 часа и половина безотговорно разпиляване на мисловна енергия. Това, което сте постигнали със сутрешната медитация, вие сте разпилели през остатъка от деня точно както Пенелопа е разплитала през нощта това, което е тъкала през деня." Успех в подобряването на концентрацията е възможен само ако съумеем да приложим през целия останал ден урока, усвоен при сутрешното ни занимание. Така постепенно ще достигнем до момента, когато специалните упражнения могат да бъдат изоставени. Ето какво пише един човек, живял в японски Дзен манастир: "Когато практикуващият достигне съответната степен на съвършенство, медитацията може да продължи през цялото време, през което е буден, а според мен и по време на сън. За по-напредналите монаси не се предвижда никакво време, определено специално за седене в медитация, но въпреки това те провеждат точно толкова време в задълбочени медитативни разговори с настоятеля на манастира, колкото и младите монаси, които прекарват по-голяма част от времето си през деня в упражнения по медитация. Щом медитирането се превърне в навик, формалната страна може да бъде изоставена."

Спазването на изброените по-долу общи насоки може в значителна степен да ви улесни в изработването на подобна умствена нагласа:

1. Приведете се в добра физическа форма и останете колкото се може по дълго в неяТрябва да ПОМНИМ, че дори и в най-висшите степени на медитация съзнанието функционира

посредством мозъка, а този орган може да работи оптимално само тогава, когато общото състояние на тялото е добро. Съвременните цивилизовани условия на живот не способстват за постигане на добро здравословно състояние, но тъкмо поради това трябва да отделяме повече време за прекарване на слънце и чист въздух, да си осигуряваме достатъчно сън и да поемаме максимално чисти храни. Всяко усилие в тази посока ще бъде възнаградено стократно. Всички сериозни последователи на Йога дебело подчертават, че никакви положителни резултати не могат да бъдат постигнати в "замърсено" тяло, което, колкото и да е чисто отвън, остава с влошена вътрешна регулация. Това е и смисълът на твърдението, че пътят към успех в Йога минава през дебелото черво. Щедрото използване на чиста вода за външно и вътрешно прочистване на тялото има огромно значение за постигане на стабилно здраве.

След като постигнете добра тренираност на тялото, научете се да го контролирате. Отнасяйте се към него внимателно, но твърдо, като го приучване да ви се подчинява чрез упражненията за постигане на физически контрол. Научете се да правите разлика между неговите желания и вашите собствени. Всъщност не вие се стремите към тютюн, месо, комфорт и парфюми. Позволете на вашето тяло да си даде сметка за този факт и да се лиши, поне за известно време, от някои от тези "сладки

13

грехове", били те цигари, кафе, копринено бельо или десетте минути сутрешно излежаване. Стремете се да култивирате философско пренебрежение към шумотевиците на ежедневието като откажете да се вслушвате в непрестанните протести на тялото, че не робувате на неговите желания.

2. Концентрирайте се върху онова, което правите в момента"Правилното извършване дори на най-обикновената работа би ни донесло всичко, от което се

нуждаем" за добра концентрация, а именно прекрасна възможност да усъвършенстваме умението си да концентрираме ума в една точка. Или както споделя един сериозен последовател на Йога: "Преди да започнем да медитираме трябва да сме овладели изкуството на концентрацията. В противен случай човек може да бъде овладян от вдъхновяващата воля да напредне, ала винаги ще му липсва третата съставка, винаги ще му липсва техника. Като начало се опитайте да превърнете целия си ден в едно упражнение за концентрация, като за всяко нещо давате най-доброто от себе си. Преди да пристъпите към работа си кажете: "Сега ще се концентрирам за (да речем) един час върху тази и тази дейност и нека всичко друго през това време стои настрана. Тази дейност аз извършвам не с егоистични цели, а защото тя е една добра дейност". След това забравете за самата нужда да се концентрирате и се заемете с работата, независимо дали става въпрос за вземане на изпит, или за почистване на стаята. За да си осигурите нужната за тази дейност енергия, стремете си да елиминирате всички празни и безцелни действия, били те умствени, емоционални или физически. Нашият идеал е всяка мисъл и действие да са целенасочени и посветени на някаква полезна цел. Вече споменахме за нуждата да се преборим с излишните физически движения и маниеризъм; същото се отнася изцяло и по отношение на мисълта и чувството. Ние губим огромно количество време в празни мечтания (сънища наяве), в напълно безполезни "опявания" за тривиални случайности или в прекалено поддаване на емоции, лишени от мисъл и действие. Отдаването на емоции може да ни донесе някой и друг положителен стимул, но в последна сметка само увеличава трудностите по пътя към истинското усъвършенстване. Трябва да престанем да разхищаваме толкова много енергия за малки неща, ако искаме да ни остане достатъчно количество от нея за организирането на такава дневна програма, която да ни позволи да извършваме максимална работа за минимално време. Всеизвестна истина е, че именно най-заетият човек може най-лесно да отдели време и за още нещо поради своята ефективно организирана дневна програма, комбинирана с мъдро използване на наличната енергия. Подобна организираност би позволила на бъдещия адепт в медитирането да намери както време, така и енергия, дори за най-сложните упражнения.

Животът обаче по своята природа винаги е склонен да се люшка като махало между двете крайности. Денят сменя нощта, почивката идва след работата. И точно в тези минути на относителен покой проличава разликата между тренирания и нетренирания в концентрация човек. Новакът изразходва енергията си в празни разговори и умствено скиталчество из дебрите на минали събития, откъдето в повечето случаи извират неовладени и остри страхове за бъдещето и какви ли не други, при което, ако беше изразходвал злато вместо умствена енергия, щеше да бъде справедливо смятан от всички порядъчни хора за безотговорен прахосник. Мъдрецът познава цената и на най-малката възможност да вкарва тези уж безцелни моменти в някаква работа. Практикуващият концентрация ги използва за полезно упражняване, а постигналият по-високите степени в медитирането в тия мигове "предъвква" някаква фраза в ума си или се зачита в някоя от многото книги, съдържащи духовна мъдрост. Който се съмнява в полезността на казаното, нека знае, че хиляди хора са чели и учили наизуст книгата на Едвин Арнолд Светлината на Азия именно в такива моменти. Нещо повече. Самият сър Арнолд е написал голяма част от книгата си върху случайни парчета хартия именно в "незначителни" за другите мигове.

Би могло да се възрази, че човек все пак има нужда и от пълна почивка. Само опитът може да докаже парадоксалната истинност на твърдението, че вместо да води до по-нататъшно изтощение, подобна дейност всъщност ободрява ума. Веднага щом успеем да превърнем това в навик, ще открием, че умът винаги ще се стреми да се връща към главната избрана тема или фраза, превръщайки деня в поредица от "духовни моменти". Практикуващият ще почувства, че неговата мисловна машина вече е в състояние да произвежда едно висококонцентрирано състояние на ума, което на свой ред може да бъде приложено било към някой ежедневен проблем, било към по-висшите стойности на вътрешния човек.

Дори когато дойде време за заслужена почивка, добре би било да приучим ума си да почива върху някакъв ценен и интересен за нас предмет, а ако това е невъзможно, да можем да прекратим всякаква умствена дейност. Прекалено малко внимание се отделя на изкуството на релаксация в

14

западния свят, въпреки че сега то е по-необходимо на западния човек от всякога. Трябва да помним, че отпочиването, както показва и самата дума, трябва да бъде отпочивка, а не по-нататъшно хабене на енергия в безполезна работа. Четенето на вестници например представлява истински апотеоз на разсеяността и почти напълно унищожава ефекта от упражненията в концентрация. Много по-силна стойност като релаксация има добрата литература, хубавата музика, писането и четенето на поезия, а когато обстоятелствата позволяват, и различните игри "на търпението", като мозайки и пр., които са доставяли много удоволствие на по-старото поколение, но са паднали безнадеждно в очите на лудите по скорости и нервно напрежение съвременни активни хора. Трябва да внимаваме обаче да не се окажем в положението на жената от една карикатура от "Пънч", която, седнала в удобен стол, едновременно плете, чете книга, слуша транзистор, люлее детско креватче-люлка с крака си и разговаря със своя съпруг.

Алтернативата на такава криворазбрана почивка е именно практикуването на пълна релаксация на тялото и ума, десет минути от която имат по-ободряващ ефект от цели часове неспокоен и непълноценен сън. Ако обстоятелствата позволяват, изтегнете се в цял ръст на пода. Ако ли пък не, можете да използвате кушетка или дори стол. Разхлабете стегнатите си дрехи, а след това бавно и съзнателно отпуснете всяка част на тялото. След това затворете очи и си представете пълен мрак. Почувствайте, че се носите в тиха празнота и бавно изпразнете ума от всяка мисъл или чувство. Представете си онова състояние, което Суинбърн е описал в стиха "Сън вечен само в нощ безкрайна". Веднъж усвоили тази техника, само пет минути ще са достатъчни, за да получите огромно изобилие от свежа енергия, поставена на разположение на кристално чист и отпочинал ум.

3. Изяснеше добре всеки свой проблем и бъдете господар на всичките си дейстбияУчудващ, но напълно реален е фактът, че много малко хора мислят, макар че мнозина изобщо

не съзнават това. Съвременната психология е доказала, че мнозинството от хората си служат с много малък процент от умствения си потенциал. Мисленето представлява процес, за чието усвояване е нужно обучение точно така, както и за всяко изкуство или наука. Трябва истински да се съжалява, че нашата образователна система държи толкова много на придобиването на знанието и почти не се интересува от неговото осмисляне и от понататъшното му приложение. Материалът обаче, с който борави нашата мисъл, е двустранен. Той се състои от факти и идеи. Ала колцина са онези, които могат пълноценно да сътворят, да премислят и да изразят една идея? Честният отговор на този въпрос би бил безполезен за нас, тъй като повечето хора изобщо не си дават сметка, че имат на разположение фин мисловен апарат. Те се държат така, като че ли действията им са само автоматични рефлекси на идващи отвън стимули, срещу които разумът е безсилен.

Преди да се посвети на каквото и да било действие, съвършеният човек би си отговорил на въпроса защо е необходимо да действа именно по този начин, а не по друг. Това може би изглежда непостижимо, но всъщност е едно много полезно упражнение за подобряване на концентрацията. Само когато се научите винаги да си давате ясна сметка защо постъпвате по един или друг начин, ще бъдете в състояние да използвате целия си мисловен потенциал за ефективното постигане на вашите цели. Естествено продължение на тази практика представлява медитирането върху истинската мотивация, но за него ще говорим по-нататък. Тук е достатъчно да отбележим колко е важно да постигнем контрол върху всяка своя мисъл и всяко свое действие. Трябва веднъж завинаги да се простим с евтините извинения от рода на: "Не ми дойде на ума". След като сме направили белята, вече няма никакво значение дали причината е една или друга. Кармичните последствия трябва да бъдат понесени.

Когато извършите нещо, опитайте се да си дадете сметка дали искате то да остане във вашата памет, или не. Много хора обичат да се хвалят с превъзходната си памет. Други пък с не по-малка гордост изтъкват способността си да забравят. Защо трябва да мъкнем през целия си живот огромния товар на нашите спомени? Нека пазим само тези, които са наистина ценни. Що се отнася до останалите - да ги оставим да си отидат! Нека се стремим да действаме с пълно съзнание, но същевременно имперсонално, така че веднъж свършили работа, да оставим с лекота излишните мисли и впечатления в коша за умствени отпадъци.

4. Постигнете независимост по отношение на масово разпространяващите се мнения и емоцииНуждата да станем господари на всяка своя мисъл и действие ни води към усвояването на едно

по-сложно изкуство - изкуството да правим разлика между нашата собствена мисъл и външните внушения. Когато усетите, че някаква мисъл ви тласка към действие, попитайте се: "Моя ли е тази мисъл? Изразява ли тя моето същностно мнение, или е само несдъвкано отражение от прочетеното в

15

сутрешните вестници или чутото в клуба?" Ежедневният натиск на масмедиите прави много трудно формирането и отстояването на истински собствено мнение, особено когато то не съответства на масовите стандарти и предразсъдъци. Много мъже са склонни да възприемат като свои собствени брътвежите за патриотизъм, които предхождат обявяването на войните. Жените пък стават лесна плячка на "диктата на модата", без да мислят дали тази мода е подходяща за тях и дали е в състояние да им достави истинско удоволствие. Те лесно стават жертва на илюзията, че начинът им на обличане е резултат на техен собствен избор.

За да напреднем в концентрацията е много необходимо да установим контрол върху постъпващите в съзнанието ни мисли, да си изградим умствен филтър, който да не пропуска нищо, което би било чуждо на нашата по-висша природа.

От тук непосредствено следва необходимостта от строго наблюдение върху появяващите се в ума ни мисли. Трябва да си изградим достатъчно надежден филтър, който не би пропуснал нищо. Ако тази практика бъде усвоена от всички, количеството на клюките и злословията би намаляло рязко.

Мъдрият човек би се опитал освен това да контролира и своите емоционални реакции. На този пункт ще се спрем по-надълго, когато говорим за Медитацията върху Телата. За момента би било достатъчно да отбележим огромната нужда да не се поддаваме безконтролно на натиска на слепи масови емоции като страх, гняв или гордост. Трябва ли да се съгласяваме с всяка хула към нещо или някого, само защото е изразена от най-високо "национално равнище" или от нашумял всекидневен вестник? Мъдрият остава господар на реакциите си и действа съобразно с взетото решение независимо от всяко външно влияние.

Стойността на самообладаниетоАко сме упорити в практиката си, у нас изведнъж ще се роди една нова способност, която може

най-точно да се опише с термина самообладание. Неговото придобиване е една сигурна индикация за напредъка ни в духовността. Най-добрите примери за върховно самообладание можем да открием в будизма. Самият 'Буда е подчертавал неведнъж огромното му значение. Когато го попитали какво е значението на това качество в неговото учение, Буда отвърнал: "Кога казваме за някого, братя, че има самообладание? Когато, братя, той остава спокоен, било когато тръгва нанякъде, било когато се прибира в къщи. Навеждайки се или протягайки ръка, той остава спокоен. При ядене, пиене, дъвкане, гълтане, отделяне, когато върви, когато стои, седи, спи, будува, говори, мълчи, той винаги действа спокойно. Ето това, братя, значи да имаш самообладание." Такова спокойно и лишено от страсти вътрешно равновесие е достойно за почтителното възхищение на всички онези, които се стремят към усъвършенстване. В цялото си величие то е само един прост резултат от практическия опит, натрупан при упражняването на споменатите по-горе практики.

Когато достигне определена степен на съвършенство, практикуващият разбира, че всичко съществуващо е продукт на мисълта. Ето защо центърът на интересите му се премества от видимия свят на следствията към вътрешния свят на причините. Още в тази ранна фаза започват да се чувстват приливите и отливите на земните работи. Практикуващият се приближава до състоянието на човек, който знае как "да наблюдава и да пази мълчание". Никога повече той няма да бъде играчка в ръцете на масовите предразсъдъци. Вместо това той заема своето подобаващо място като съ-творец заедно със силите на природата. А когато този ден дойде, той отново трябва да подложи на внимателно изследване мотивите, които биха го подтикнали да върви по-нататък. Защото нека всеки знае, че "човек си губи времето, вървейки по много опасен път, ако всяка негова стъпка във вътрешното му израстване не намери израз в конкретна служба за благото на човечеството".

Концентрация: Конкретни УпражненияВече обяснихме, че на един етап от нашия път стриктният дневен режим на упражнения може

да бъде изоставен. За много от нас обаче редовната практика в точно определено време и място ще остане полезна за много дълго време. За да имаме успех, добре е да вземем предвид следните съвети при определянето на:

Времето за упражненияПоради очевидни причини сутринта е по-подходяща от вечерта. Земните токове се увеличават

до обяд и намаляват в периода от 12 часа до полунощ. Да се медитира през нощта е по-добре отколкото да не се медитира изобщо, но трябва да сме много внимателни да не би негативните земни сили да предизвикат неприемливи състояния на ума. Опасността не е голяма, ако успеем да се концентрираме добре, но поради самата си същност на подготовка за медитация, упражняването в

16

концентрация трябва да се извършва по едно и също време на денонощието. Има и други причини, които ни карат да предпочетем началото на деня пред нощта. Рано сутрин мозъкът е най-свеж след съня, а шумотевицата на деня все още е далече от спокойните води на мисълта. Напредналите в концентрация и медитация знаят, че ако денят им започне с насочване на вниманието към "важните неща", целият им ден изглежда по-подреден и ведър. Много практикуващи правят своя комплекс сутрин и вечер, а някои - дори на обяд. Съсредоточаването в себе си точно на обяд има огромна стойност. Денят тогава е в своя апогей и поради това безброй духовни общества по света избират именно тези часове за връзка със силите на доброто по целия свят. На Изток като най-добро време за медитация се дава призори, на обяд и по залез слънце. Ако сте заети сутрин и вечер, осигурете си време на обяд - това е най-силният момент от деня. Ако веднъж сте избрали време за упражнения, придържайте се към него и не го променяйте. Умът, както и тялото, се нуждае от стабилни навици, за да действа добре. Ако пропуснете дори един единствен ден, ще ви трябват цели четири, за да влезете в предишната си форма. Разбира се, ще дойде време, когато и тези навици ще бъдат изоставени. Мъдрият човек обаче охотно използва всичко, което би помогнало по неговия път. Установяването на твърди навици за упражнение е също като издигането на скеле около строяща се сграда. Когато строежът бъде завършен, махат скелето като ненужно. Дотогава обаче то е жизнено необходимо. По-полезно би било да се упражняваме пет минути на ден, но в точно определено време, отколкото да правим това петнадесет минути, но без ред и когато ни хрумне.

Никакви правила не могат да бъдат установени предварително що се отнася до продължителността на упражненията в концентрация и медитация. Всички учители обаче са съгласни, че в началото времето трябва да бъде кратко. Смята се, че петнадесет минути са достатъчни през първите дванадесет месеца. Дори пет минути на ден целенасочено усилие би довело до забележителни резултати. Никога не продължавайте упражнението над разумни граници. Дори и най-умереният опит да се упражнявате в концентрация причинява необичайни стимулации на мозъчните центрове. Ето защо прекаляването може да ви донесе сериозни неприятности. Започнете със съвсем кратки периоди и постепенно увеличавайте продължителността, но само дотогава, докато се чувствате комфортно. Напредъкът се постига на базата на качеството, а не на времетраенето на упражненията.

Ако в началото ви се стори трудно да намерите "удобното време" за вашата практика, спомнете си, че в дневната ви програма няма нищо по-важно от моментите, когато се упражнявате, а в денонощието има цели 24 часа! С внимателно обмисляне, решителност и малко такт истинският последовател може да избере и поддържа поне една единствена част от деня за своята практика. Ако съумеем да направим тази първа успешна крачка, по-нататък ще ни бъде значително по-леко да се адаптираме към все по-увеличаващото се времетраене.

МястоЕдинственото изискване към мястото на провеждане на упражненията е то да е тихо и

постоянно. Ако климатът и начинът на живот позволяват, за предпочитане е да медитираме на открито. За жителите на големите градове е достатъчно да си осигурят спокойствие в собствената си спалня. Истински щастливци са онези, които могат да отделят за медитиране една малка тиха стаичка в своя дом.

Позиция на тялотоМожем да се възползваме от всяко положение на тялото, макар че, разбира се, много по-лесно е

да постигнем ефект в някоя катедрала, отколкото кандилкайки се в такт с подземната железница. За медитирането трябва да бъдат спазени най-малко три изисквания. Поради причини, на които се спряхме преди малко, на всяка цена трябва да придобием правилни навици за постановка на тялото и за дневен режим. Ето защо, добре е да изберем поза, при която главата и гръбнакът са изправени, а енергийната верига на тялото е затворена. Тялото трябва да бъде в състояние на спокойна "бойна готовност", като същевременно се чувства удобно и отпуснато. Ако можете да поддържате гръбнака си изправен за по-дълго време, без това да ви притеснява, толкова по-добре. Ако ли пък не, облегнете леко раменете на стената, като за целта можете да използвате малка възглавничка. Главата трябва да бъде изправена или леко наведена напред, както е при повечето будистки статуи. Очите са затворени или фиксирани през полузатворени клепачи в произволно избрана точка или обект. Затворените очи са за предпочитане, защото продължителното взиране може да преумори зрителния нерв. Ръцете трябва да почиват една в друга върху скута. Зависи изцяло от нас дали ще изберем позицията с кръстосани крака, или ще седнем на стол. Първата ни цел е да постигнем удобство, за да можем по-

17

лесно да забравим за самото съществуване на тялото. Ако използвате стол, кръстосайте крака, за да постигнете аналогичен ефект на позата "лотос". Смисълът на кръстосването на краката е в затварянето на енергийната верига на тялото, което ни гарантира, че придобитата по време на медитация енергия няма да изтече навън в пространството. Така позитивните и негативни сили в тялото ще бъдат уравновесени по-лесно.

Някои предпочитат да медитират, вървейки. За тази цел в манастирите са били предвиждани специални помещения. Съмнително е обаче, че движещото се тяло може да позволи ефективно откъсване от физическия план на съществуване. Според нас това е най-ефективно тогава, когато тялото е постигнало максимално обездвижване (разбира се, в рамките на будното състояние на съзнанието). Дали да се движи, или не в своята медитация, в края на краищата всеки трябва да реши сам за себе си. Всеки сам трябва "да изработи своето собствено спасение с необходимото прилежание".

РелаксацияСлед като сте се спрели на най-удобната за вас поза на тялото, уверете се, че нито едно

единствено мускулче по вашето тяло не е в състояние на ненужно напрежение. Дори и най-малкият повод да мърдате и да се "намествате" би ви попречило да забравите тялото си. Стремете се да възпроизвеждате величествено спокойната поза на будистка статуя. В момента на пълна концентрация тялото, макар и неохотно, ще ви последва. Ежедневието на всеки учител по медитация го сблъсква с различни видове напрежение на тялото: в междувеждието, прекаленото стискане на челюстите, несъзнателното прегърбване на раменете или стягане на ръцете. Трябва да се отървем колкото се може по-скоро от тези вредни навици. Научете се да отделяте функциите на тялото от тези на ума така, както шофьорът изключва двигателя (ума) на автомобила (тялото). За да постигнете лекота в задържането на позата за медитация, започнете да движите тялото от бедрата нагоре, като същевременно релаксирате всеки мускул, особено мускулите на раменете и врата. При пълно отпускане на тялото в избраната от вас поза, вие достигате степен, която наистина може да се опише като "спокойно, отпуснато и забравено".

ДишанеА сега се научете да дишате. Върху дишането е писано много и от различни гледни точки.

Първо, от гледна точка на успокояването на тялото. Второ - като обект за концентрация. Трето - като една от формите на Йога за развиването на вътрешния потенциал. И четвърто - като етап от медитирането върху "телата". В момента ни интересува само първия аспект, макар че още тук трябва да отправим сериозно предупреждение към практикуващия. То се отнася до дишането изобщо. Безразборната практика на контрол върху дишането "може да отвори широко вратата към някои вредни влияния" и да ни

направи "неподатливи за добри внушения". Ако тялото ни не е достатъчно пречистено и ни липсва достатъчно опит, практикуването на специалното дишане може да се окаже много опасно. Това няма нищо общо с правилното духовно развитие и е свързано по-скоро с придобиването на някои психически характеристики, които в ранните стадии на практикуване трябва да бъдат избягвани. Никак не би било трудно от невежество да събудим към живот сили, върху които все още нямаме власт и които ще ни направят лесна плячка на своята стихия. Най-безопасният и следователно най-мъдър начин на действие за начинаещия е да се упражнява в половин дузина дълбоки вдишвания и издишвания с цел постигане на физическо спокойствие, което би осигурило оптимална среда за работа на мозъка.

ЗапочнетеСлед като сте разрешили успешно предварителните проблеми, съберете достатъчно кураж

да започнете. Нека не ви учудва фактът, че отделяме цял параграф само на започването. За мнозина именно то се оказва най-трудно. Само един на дванадесет от посветилите се на умствено развитие успява да прекоси реката, която разделя теорията от практиката. Има много мъдрост в поговорката, че в пътя към съвършенството са валидни само две правила - Започни, а после Продължи. За какво ни е да купуваме билет за влак, ако нямаме намерение да пътуваме? За какво да купуваме храна и да готвим, щом нямаме намерение да вкусим от нея? В това именно се крие разликата между знанието и мъдростта. Мъдростта се ражда от опита, придобит при прилагане на знанието. Нито един велик Учител не е говорил като теоретик, а винаги на базата на собствен опит. Ето защо не продължавайте да четете тази книга нататък, ако не сте решили да я превърнете в личен опит. Знанието подхранва

18

чувството за отговорност. Неприложеното знание подобно на несмляна храна причинява страдание. Този, който ще продължи да чете, трябва да съсредоточи волята си, да я насочи със силата на правилното желание, като се стреми да осветява пътя си с вътрешна светлина. Хилядите трудности, които ще срещнем по нашия път, са само различните аспекти на един и същ враг - Аза.

Всяко упражнение в концентрация започвайте с акт на волята. Изработете в ума си твърдо намерение и си го повтаряйте многократно: "Сега ще се съсредоточа за толкова и толкова минути и през това време няма да се интересувам от нищо друго". Справете се бързо с остатъците от светски мисли в покрайнините на вашето съзнание. Постъпете с тях като с капризно кученце, което трябва да завържем, ако не е в състояние да изчака спокойно времето, когато ще го изведат на разходка. Постъпете по същия начин и с всяко желание, което заплашва да помрачи спокойствието на вашия ум.

А сега е време да си изберете подходяща програма на мисълта, за да си спестите времето за излишното скачане от тема на тема.

Не може да се установи един единствен метод за концентрация, валиден за всички, защото е казано: "Пътят е един за всички, но всеки сам избира своите средства. Начините за постигане на крайната цел са толкова многобройни, колкото и хората". Трябва да бъдем толерантни към различните умствени нагласи на практикуващите. При едни от тях преобладава интелектът пред емоциите, въображението пред утилитарността, други са прибързани или дори мързеливи. Всеки един от тях трябва да изработи свой начин на работа: да следва линията на най-малкото съпротивление или упорито да съгради някое от своите подтиснати до сега качества.

Щом обаче изберем подходящия за нас метод, трябва да го следваме вярно и предано, преди да се решим да го заменим с друг. Имайте вяра във вашите собствени разумни преценки. Дори и да нямате бързи резултати, продължете търпеливо и помнете, че всяка опитност е полезна за постигане на истински вашия метод на реализация.

Предмет или идеяИзказани са различни мнения за това дали е по-добре да използваме за началните степени на

концентрация предмет, или идея. Според нас да се говори за "концентриране" върху идея не е оправдано. По-правилно би било да наречем "концентрацията върху идея" медитация. Защото една идея, за да има някаква стойност, трябва да бъде добре асимилирана от ума. Този процес е доста различен от чисто външните серии упражнения, които се включват в значението на думата концентрация. Тук не става въпрос за игра на думи. Когато избираме предмет за концентрация, трябва винаги да имаме едно наум какво точно се опитваме да правим. Лъчът на съзнанието в концентрацията има две важни качества: протяжност и интензивност. Когато насочваме сноп светлина в далечината, ние можем както да го разпрострем върху по-широк периметър (напр. едно цяло градче), така и да го съсредоточим в по-тесен периметър (напр. камбанарията), като интензивността на лъча ще зависи от избрания от нас обхват. Целта на упражненията в концентрация е да ни научи да задържаме вниманието си върху една единствена точка. От това следва, че колкото по-прост е избраният от нас обект, толкова по-интензивна ще бъде концентрацията. Опитът показва, че ако не сме развили достатъчно нашите умствени сили, обсегът на истински концентрираното внимание е много ограничен. Ето защо такъв "висш" обект като чистата абстракция (т.е. идеята, б.пр.) би бил извън възможностите на начеващия.

Логиката и опитът от две страни потвърждават извода, че е най-подходящо за начало е да изберем за нашата концентрация материален обект. Практикуващият обикновено бива съветван да започне с по-прости упражнения, преди да опита по-трудните, които биха го отвели неподготвен в царството на чистите абстракции.

ТрудностиКакъвто и обект на концентрация да изберете, той няма да ви спести трудностите. Ето защо по-

добре е да имаме това предвид още преди да сме се решили да се вглъбим в конкретна практика.1. Повишено безпокойство"Всички онези, които започват своята практика, се оплакват, че при всеки опит за

концентриране започват да чувстват умствено безпокойство. До известна степен те са прави. Законът за действието и противодействието е валиден и в тази област така, както и навсякъде. Натискът, който умът изпитва в началните стадии на концентрация, го кара да реагира с умора." Ани Безант, която посвещава цяла глава на "Трудности в концентрацията" в книгата си Мисловната енергия, изтъква по-нататък, че повишеното безпокойство е по-скоро плод на илюзия. "Когато човек се

19

поддава на всяко движение на ума си, той не може да си даде сметка, че се намира в положение на непрекъснато движение и безпокойство. Ала щом се стабилизира, щом престане да се движи, той може болезнено да почувства безкрайните движения на ума, на които досега се е подчинявал." Мисловната машина, която в продължение на толкова много животи никога не е била подчинявана, съвсем естествено се противопоставя и на най-малкия опит за контрол. Подобно на младо и буйно жребче тя трябва да бъде "спъната" (обяздена). За първи път практикуващият предизвиква своя собствен ум. Това са само първите престрелки от една битка, описана в Гласът на тишината: "Умът е големият Палач на Реалното. Нека Ученикът съсече Палача." Представете си как един опитен жокей търпеливо държи юздата на още необяздения си жребец, който бясно се хвърля насам-натам в напразни опити да се освободи. Вън от всяко съмнение е, че рано или късно животното ще се научи да галопира, да ходи или да стои неподвижно според желанията на своя ездач.

2. Други трудностиВече говорихме за някои постоянно появяващи се трудности. Нетърпението поради липса на

"резултати" е симптом за погрешно избрана мотивировка. Наличието на такива усещания като главоболие, безсъние или раздразнителност се дължат на превъзбуда и много лесно могат да се избегнат чрез намаляване времетраенето на упражненията. Всеки опит да правим още от самото начало всичко това, на което са способни по-напредналите, трябва да бъде осуетяван безкомпромисно. Гордостта от постигнатото в духовната сфера е една от Веригите, които трябва да счупим. Толкова повече, че хидрата, наречена гордост, ще вдига глава на всяко стъпало от нашия път нагоре.

Споменахме вече и за изненадващото увеличение на нещастията, които сполетяват начинаещия. Трябва да помним във връзка с това, че кармата на всеки е резултат от действия, които са безвъзвратно отминали. Ако не преодолеем въздействията на тези отминали действия, животът ни ще бъде от много малка полза за човечеството. Имаме ли оптимистично настроение към последиците от лошата си карма, ние можем да я превърнем в извор на духовна сила, който да ни подготви по-добре за "водовъртежа на изпитанията", неминуем при всяко искрено усилие за самоусъвършенстване.

3. Натрапващи се мислиМного по-трудно разрешим е проблемът какво да правим с натрапчивите мисли. Какъвто и

обект за размисъл да изберем - от кутия кибрит, през определен цвят от спектъра, до някакъв чертеж или процеса на дишане, хиляди други мисли ще се втурнат в съзнанието ни и ще се помъчат да отклонят ума. Те могат да бъдат предизвикани от самия обект на нашето размишление, но могат и да нямат връзка с него. Как да се справим с тях? Алтернативите са три: да ги подтиснем, да се правим, че не ги забелязваме или да се отнесем към тях с разбиране.

Недейте да потискате своите мислиИзползването на волята за потискане или изхвърляне на натрапчивите мисли е много опасно.

Резултатът от това би бил аналогичен на спирането на кръвообращението и може да даде негативна реакция в мозъка. Опитните учители смятат, че именно това потискане причинява умората, от която се оплакват практикуващите. Аксиома в механиката (както в духовната, така и във физическата) е никога да не противопоставяме една сила ма друга, когато с разход на много по-малко енергия можем да постигнем исканите от нас резултати. Много по-изгодно е да се съобразим с универсалните закони. Техният външен израз би могъл много добре да се илюстрира чрез Джудо. Избягвайки пряк сблъсък с противника, можем да обърнем срещу него силата, която той използва за атаката си.

Вече посочихме, че неканените мисли могат да бъдат няколко типа: първият тип се появява като резултат от мисловно асоцииране, което бързо отвежда вниманието в нежелана посока.

Малцина са онези, които съумяват да не обръщат внимание на натрапчивите мислиЗа повечето практикуващи съветът да не обръщат внимание на натрапващите се мисли

изглежда като чисто извъртане. Този, който наистина може да се абстрахира от тях, няма нужда изобщо да се занимава с въпроса. За онзи обаче, който допускат нежелани мисли в сферата на своето съзнание, проблемът стои с цялата си тежест. Ако мислите са все още в периферията на съзнанието, човек може чрез силна концентрация в някакъв обект да ги държи на разстояние. Веднъж влезли обаче в центъра на съзнанието, те не могат да бъдат просто игнорирани. Именно тогава се появява нуждата от различни методи за справяне с това положение на нещата.

Справете се с тяхВече посочихме, че неканените мисли могат да бъдат няколко типа. Първият тип се появява

като резултат от мисловно асоцииране, което бързо и лесно отвежда съзнанието в нежелана посока.

20

Нека вземем един прост пример. Представете си, че обектът на концентрацията е портокал. Преди да сме си дали напълно сметка за това, умът прави скок от конкретния портокал към плодовете изобщо, после към нуждата да се купи нещо за ядене, след това към пиесата, на която ще заведем поканените на обяд гости. Това пък ни напомня за билетите, които сме обещали да вземем, или пък за най-удобния път до театъра и за времето, което ще ни трябва, за да стигнем там. Веднага става ясно колко сме се отдалечили от портокала. Не се насилвайте да върнете вниманието си директно върху портокала. Опитате се вместо това да го накарате да се върне последователно през етапите, които вече е изминало. От мислите за театъра и пътя ни дотам се върнете към билетите, обеда, плодовете и нуждата от тях, като накрая достигнете до самия портокал, който стои пред вас. Навикът да си припомняте точния ред на възникване на мислите си е много полезен. От това можем да научим много.

Още по-трудно се поддава на контрол бавната процесия от несвързани мисли, тъй като всяка една от тях се стреми да привлече вниманието за сметка на всички останали. За да се справим с тях, трябва да останем строго обективни по отношение и на най-малката негативна емоционална реакция, която тези мисли могат да предизвикат. Трябва да останем отвъд харесването или нехаресването, страха и желанието. С други думи това означава да бъдем стриктно имперсонални, подобно на наблюдател, който няма нищо общо с обекта на своето наблюдение. Проникнете се от следния принцип: "Изучете ги, изтощете ги и ги оставете да си отидат." Тук също можем да приложим в практиката си природния закон, залегнал в науката Джудо. Чисто прахосване на енергия би било да се съпротивляваме на тези завоеватели. За да се отървем от тях с минимум загуба на умствена енергия, трябва да ги подложим на спокойно проучване, като наблюдаваме тяхното преминаване през екрана на нашия ум. В този смисъл говори и китайската поговорка: "Не потискайте мислите си, но и не се оставяйте да ви отнесат". Не унищожавайте преминаващата мисъл, но и не й позволявайте да се надигне отново. Останете невъзмутим наблюдател на умствения процес, без да вземате страна в него. Не обвързвайте ума си с тези неканени странници. Те са само продукт на вашия ум, което значи, че са в основата си непостоянни и нереални.

С малко търпение в тази насока вие не само ще намалите тяхната разрушителна сила, но и постепенно ще се отървете веднъж завинаги от тях. Ако въпреки всичко някакъв проблем се връща в ума ви с досадно постоянство, възприемете следния съвет на д-р Ърнест Уудс: "Спрете за миг и помислете. Кажете му: "Хайде, не ме прекъсвай сега. Ще бъда на твое разположение в пет часа следобед". Спазете уговорката и го премислете добре. Ако същият проблем продължи да ви безпокои, преценете дали решаването му зависи от вас, или не. Ако зависи от вас, направете възможното, за да го решите. Ако ли пък не, кажете си, че той не ви засяга повече и престанете да мислите за него." Валидността на този съвет надхвърля границите на ежедневната практика в концентрация. Можем да го използваме винаги, когато сме изправени пред важни решения в нашия живот. Ако просто сте се сетили за своя проблем, но нямате време да му отделите повече внимание в момента, запишете го на лист хартия, за да го обмислите по-късно на спокойствие. Не се отклонявайте от работата, която

вършите в момента. Тези на пръв поглед примитивни способи не бива да бъдат пренебрегвани от начинаещите, докато самата логика на тяхното развитие в тази област не им позволи да ги изоставят повече или по-малко завинаги.

Заветният ви лозунг при всички случаи трябва да бъде търпението. Рим не се е създал за един ден. Рано или късно постоянството ще ви донесе богати плодове.

3. УПРAЖНЕНИЯ ЗА КОНЦЕНТР0ЦИЯТЕЗИ УПРАЖНЕНИЯ са избрани селективно. Всеки практикуващ би трябвало да потърси или

дори да изобрети нови. Това, което следва, е предназначено по-скоро да загатне за множеството възможности, откриващи се пред сериозния адепт. Значението на самото упражнение е от много по-малко значение, отколкото методът на неговото използване и целите, които си поставяме с него.

1. Концентрация върху физически обектНяма специални изисквания върху това, какъв трябва да бъде този обект. Добре е той да е

малък и с проста форма - например портокал, кутия кибрит, часовник или молив. В различните ръководства често се препоръчват като подходящи светеща лампа или свещ. Концентрацията върху светеща точка обаче може да доведе до самохипноза и поради това трябва да се избягва.

Обектът на концентрация трябва да бъде на няколко стъпки от нас. Когато всичко за

21

изпълнение на упражнението е готово, насочете прожектора на ума към избраната от вас точка, като в началото мислите за него, а впоследствие постепенно стеснявате фокуса на визията си, мислейки изключително за него и за нищо друго. На пръв поглед разликите в степените

е малка, но всъщност не е така. Като мисли изобщо за една кибритена кутия, човек си представя нейните различни части и свойства, нейните по-широки и по-тесни страни, материала, от който е направена и т.н. Когато обаче мислим изключително за тази кутия, тези атрибути отпадат и цялото поле на съзнанието се заема само от един предмет - само от кибритената кутия. Оттук и нуждата обектът на концентрация да бъде малък и просто устроен. Така ще можем да го възприемем много по-лесно и цялостно.

Някоя проста, едро щрихирана диаграма би могла да бъде много подходяща. Стремете се умът ви да бъде концентриран върху общия вид на диаграмата, без да се отвлича по различните вариации на линиите в чертежа.

Целта на това упражнение е само един вид гимнастика за ума. То няма нито морална, нито интелектуална стойност. След като се концентрирате добре, опитайте се да не допуснете ни най-малко отклоняване на мисълта в продължение на 60 секунди. Ако не успеете, приемете поражението си честно и осъзнайте - може би за първи път - пропастта, която зее между моментните ви възможности и най-елементарните изисквания за умствен контрол. Преминете към следващото упражнение едва когато сте в състояние да задържите концентрацията в продължение на три минути без прекъсване. От всичките ни пет сетива, в това упражнение участва само зрението. Ърнест Ууд отбелязва: "Пълно уединение и покой се постигат трудно дори за кратко време. Това обаче е без значение, ако сте приучили сетивата си да игнорират непрекъснатите дразнения на околната среда. Когато сме потънали в четене, ние не чуваме пеенето на птичките, нито тиктакането на стенния часовник. Това естествено не значи, че сме оглушели. Просто сетивата ни са станали по-неподатливи на външните дразнения." В това е и огромното значение на упражнението - да ни научи как да контролираме реакциите на сетивата си спрямо външни стимули. Старайте се да обръщате внимание само на зрителните дразнения (напр. светлинни трептения) и оставете всичко останало без внимание.

В една по-късна фаза на упражнението могат да се намесят и някои непредвидени дразнения. Може да ви засърби неочаквано стъпалото или да се смутите от ударите на собственото си сърце. В една по-напреднала фаза тези дразнения могат да послужат също за обект на концентрация. За начинаещия обаче те представляват известна трудност.

Постепенно стигаме до извода, че посоченото упражнение е не само полезна, но и необходима подготовка за изпълнение на някои по-сложни (напр. това за субективна визуализация). Овладелите до съвършенство това упражнение, ще бъдат в състояние да насочват своето внимание към който и да било обект от ежедневието, като напълно го обгърнат. Нещо повече, те ще бъдат в състояние да отнесат със себе си стабилен умствен образ за предмета и да го анализират на спокойствие през свободното си време. Всичко това увеличава способността ни да помним нужната информация и да "изтрием" ненужната.

2. Концентрация върху броенето на вдишването и издишванетоКонцентрацията върху физически обект предполага да останем през цялото време с отворени

очи и е напълно обективна. Следващото упражнение е междинна фаза между обективната и субективната концентрация. При него няма значение дали очите са отворени, или не. Вдишванията и издишванията трябва да бъдат пълни и дълбоки. Дишането е в самата основа на физическия живот. Ето защо би било добре първо да се научим да контролираме дихателния процес. В това отношение съществуват много методи. Те се различават само по относителната стойност, която придават на различните форми на дишане: дали ще предпочетем само да вдишваме и издишваме, дали ще вдишаме, ще задържим дъха и ще издишаме, или ще издишаме, ще задържим без въздух и после ще вдишаме. Има много голямо разнообразие от различни ритми. Най-разпространеният от тях е: вдишване за определена бройка, задържане за половината от тази бройка и издишване за същата бройка (броим до осем при вдишване, до четири при задържане на дъха, издишваме до осем и задържаме без въздух четири). Много важно условие е при вдишване да напълним максимално тялото с въздух, а при издишване да го освободим напълно. След няколко седмици практика резултатът ще бъде едно изключително чувство на спокойствие и сила, придружено с видимо подобряване на здравето. Старайте се винаги да държите тялото удобно и отпуснато. Никога не се напрягайте.

За тези, които искат да се научат да дишат правилно, е следващият метод. Той е описан от един

22

европеец, обучаван в Дзен манастир в Япония. "Започнете да дишате бавно и дълбоко със затворени устни. Дишайте само през носа. При вдишване повдигнете гръдния кош, изтеглете навътре корема и повдигнете диафрагмата. При издишване ги отпуснете. Този начин на дишане е противоположен на повечето описвани методи. При вдишване тук трябва да се стараете да придърпате диафрагмата колкото може по-нагоре, а при издишване да я отпуснете. Когато усвоите достатъчно упражнението и не отделяте толкова усилие за мускулен контрол, ще бъдете в състояние да притиснете диафрагмата още повече. Забележете, концентрацията трябва да бъде върху издишването. Издишването трябва да бъде значително по-бавно от вдишването."

След като сме се научили да дишаме, трябва да започнем да броим., като не мислим за нищо друго. Звучи много лесно преди да сте го опитали, но към него трябва да питаете истински респект. То се е използвало от будистките сангхи в продължение на безброй векове и е широко разпространено и днес в целия будистки свят. В действителност е много по-трудно, отколкото изглежда. Нека цитираме отново същия

последовател на Дзен от Япония: "Започнете да броите вдишванията и издишванията до десет. След това започнете от едно и продължете да броите на десетици неопределено време. Задържайте ума си единствено върху процеса на броенето. Не се опитвайте да прогонвате грубо мислите, които ще нахлуят в главата ви: продължавайте да броите и постепенно ги отстранете от пътя си. Не им обявявайте война, защото това ще ви разконцентрира. Търпеливо връщайте мисълта си отново и отново върху броенето. В началото намирах това упражнение за изключително трудно. Целта на монасите беше да достигнат числото триста, т.е. да направят непрекъснат цикъл от триста десетици. Целият цикъл те изпълняват без да допускат никакви странични мисли в съзнанието си." За начинаещите по-подходящо би било да преброят до петдесет вдишвания и издишвания с пределно добра концентрация. Всяко вдишване и издишване трябва да се прави бавно и дълбоко. Добре би било да изпълняваме това упражнение на чист въздух.

3. Концентрация върху наблюдаване на мислитеАко сте усвоили концентрацията върху физически обект, можете да опитате нещо друго: да

използвате като обект на концентрацията си самите натрапващи се мисли, които досега считахме за врагове на концентрацията. Опитайте се да изградите спрямо тях отношение на неперсоналност. По този начин вие ще поставите основата на опитите си да се преборите с егоизма, победата над който ще бъде постигната по-късно чрез медитация. Наблюдавайте известно време как мислите ви плуват край вас. После ги попитайте: "Чии сте всъщност вие?", и когато дойде истинският отговор (отговорът е разбира се: "Не сме твои"), започнете да мислите за тях напълно неперсонално. Дайте си сметка, че тази и тази мисъл или това и това желание сега се появява във вашия ум, после преминава през вътрешния ви поглед, докато накрая напусне окончателно съзнанието ви. Наблюдавайте спокойно и безстрастно този неспирен процес. Наблюдавайте преминаването на мислите ви като в тържествена процесия - всяка следваща като резултат от предишната. По този начин бихме улеснили значително контрола върху потока от нежелани посетители, които постоянно ни пречат да се съсредоточим върху нещо друго. В това упражнение обаче има една опасност. Ако умът не е достатъчно тренирай в самостоятелност и устойчивост, той може да се втурне след някоя привлекателна мисъл или представа, подобно на кученце, готово да тръгне след всеки непознат. За да имаме успех в това упражнение, трябва да притежаваме активен и самостоятелен ум, неподатлив на евтини примамки. Когато по-късно започнем да се занимаваме с медитация, можем да използваме отново това упражнение, за да медитираме върху непостоянството, върху природата на съзнанието и върху ефимерността на личното Аз.

Близко до описаното упражнение е и следното: проследяване на всяка мисъл назад, в посока на нейния произход. По този начин ненужната мисъл, стига да не е прекалено силно вкоренена, може да бъде разрушена окончателно. Чрез проследяване на причините и следствията, които са изградили тази мисъл в нашето съзнание, ние можем да я изправим пред студения съд на разума и да се спасим от нея. Би било обаче неразумно да използваме тази техника за припомняне на минали съществувания. Преди всичко, това е хабене на ценно време и енергия. На второ място: когато се концентрира върху минали глупости и недостойни действия, човек може да се изкуши да ги възпроизведе в настоящето. Това е напълно ненужно, а може да се окаже и опасно. Цялото ни внимание трябва да бъде съсредоточено върху настоящето. Според закона на карма в известен смисъл ние сме резултат от нашите минали действия и тъкмо поради това е много по-добре да вървим напред, отколкото да се оглеждаме непрекъснато зад гърба си.

23

4. Концентрация върху зрителна представаЗа да напредваме в медитацията, се нуждаем от способността да формираме ясни ментални

образи. Колкото по-силно развита е у нас тази способност, толкова по-лесно ще ни бъде да усвоим упражненията в по-напредналите фази.

Поставете пред себе си някакъв двуизмерен предмет (диаграма или чертеж и пр.) и след като се съсредоточите максимално в него, затворете очи. С помощта на въображението си изградете умствен образ на предмета или поне на неговите основни части. Ако не можете да възпроизведете добре някоя негова част, отворете очи и уточнете липсващите части. Продължете дотогава, докато реалният предмет и менталният образ съвпаднат напълно. Като усвоите това, опитайте с просто устроен триизмерен обект (напр. кибритена кутия). Постарайте се избраният обект да не е нито много светъл, нито много тъмен на цвят. В противен случай трудностите ви могат да се увеличат значително поради възможността да възпроизведете върху ретината си един неадекватен образ на този предмет, чиито цветови и светлинни характеристики са обратни на реалните. Образът например, който се получава при вглеждане в отворен прозорец при последователно отваряне и затваряне на очите, може да ни попречи да видим истинския умствен еквивалент на обекта на наблюдение. Истинският умствен образ е изцяло субективен и трябва точно да възпроизвежда оригинала. Когато постигнете известно съвършенство в способността си да наблюдавате и помните, можете да опитате безсмъртната игра от Киплинговия Ким. Вгледайте се за една минута в някакъв поднос, върху който са поставени множество малки предмети. После затворете очи или се обърнете с гръб. Трябва да опишете с подробности предметите, които преди малко сте наблюдавали. Тази игра е преди всичко упражнение в правилно наблюдение. Тя увеличава капацитета на запомняне и е свързана с усъвършенстването на концентрираното внимание, което фотографира върху екрана на паметта и най-малките подробности в избраното поле на изследване.

Сега насочете вниманието си върху контрола на съзнанието. Тайната за успеха тук се крие в способността ни да правим разлика между съзнанието като такова и конкретния негов носител, улесняващ функционирането му в определен момент. Поставете пред себе си празна кибритена кутия. Изградете в ума си адекватен образ на тази кутия и започнете да го изучавате от различни гледни точки. Представете си, че сте над него и го гледате от високо. После си представете, че сте отдолу. Влезте вътре в кутията и я огледайте отвътре. Ако това ви се стори несериозно, знайте, че макар и съзнанието да употребява различни средства, за да се проявява, само по себе си то не е обвързано с нито едно от тези средства. Ето защо няма нищо чудно в това да си представим как нашето съзнание влиза в кибритена кутия, както в катедрала. Размерите на средството, с което то се изразява в човека (нашето физическо тяло), тук нямат никакво значение. В детските приказки е заключена много мъдрост. Спомняте си как героинята от Алиса в страната на чудесата става по-голяма или по-малка в зависимост от това дали гризва от едната, или от другата страна на гъбата, върху която стои гъсеницата-философ. В този случай на нея й се случва точно това, което всеки адепт постепенно открива в практиката си, макар и понякога само несъзнателно.

Едно от най-забележителните твърделия на източните адепти по отношение на умственото усъвършенстване е, че в човешкия ум се съдържа в потенциална форма целият инструментариум, който е изработила западната научна традиция. Смята се, че един високоразвит ум съдържа мощта на микроскоп или телескоп, която не се проявява само поради ниската степен на неговото развитие. Всеки, който е чел описанията на необикновените качества, които проявяват някои източни йоги, би повярвал лесно в твърдението за необикновените сили, които може да постави на свое разположение един истински адепт. За повечето от нас обаче това са непостижими неща. При всичко това описаните по-горе упражнения за контрол върху съзнанието са много полезна подготвителна степен за по-трудните приключения на ума, които ни очакват.

Щом усвоите упражнението с кибритената кутия, научете се да придвижвате съзнанието си от точка в точка, наблюдавайки стаята, в която се намирате, или сградата, срещу която стоите. Ако сте на лекции, представете си, че сте на мястото на лектора и погледнете аудиторията от негова гледна точка. Ако пътуваме във влак, можем да затворим очи и да се опитаме да си представим, че се движим в противоположна посока. Ако тези упражнения ви се струват глупави, отговорът е следния:- вие или можете да ги правите без предварителна тренировка, или те ви убягват в една или друга степен. В първия случай можете спокойно да минете към нещо по-сложно. Във втория обаче е препоръчително да не ги пренебрегвате, ако искате да имате сериозен успех в бъдеще. Освен че ви

24

упражняват в концентрация, тези упражнения имат свойството да разчупват тесните, егоцентрични рамки на ума, продукт от натрупаните от индивидуалното съзнание илюзии. Тези илюзии могат да се окажат фатални и да не ни позволят да развием своя ум.

Тези, които предпочитат да се концентрират върху въображаеми предмети, могат да се раздразнят от трудностите, които срещат при задържане чистотата на мисловния образ за по-дълго време. Той постоянно се свива или разширява, изчезва и се, появява отново, когато си поиска. Докато придобием по-стабилни навици в това отношение, можем да изоставим диаграмите и да опитаме с отделни думи и с буквите, от които те са съставени. Добра работа вършат за начало различни изображения и символи, макар че те са склонни към същите детински игриви постъпки, когато попаднат в нетрениран ум.

Нека още веднъж подчертаем: важно е не какъв обект ще изберем, за да се концентрираме, а до каква степен ще можем да задържим чист образа за него в ума си.

5. Концентрация върху цвятВсъщност това е разновидност на концентрацията върху зрителна представа. Въпреки това

концентрацията върху цвят заслужава да бъде разгледана отделно заедно с вариантите си. Особена трудност тук представлява фактът, че обектът на концентрация е фактически безформен. Успехът тук изисква значителни предварителни натрупвания и е по-трудно достижим от всичко, което описахме дотук. Упражнението се състои в наводняването на полето на умствената визия с някой от основните цветове. Постепенно, следвайки различни междинни степени, трябва да заменим избрания цвят с някой друг. Да предположим, че сме си избрали жълто и синьо. Затворете очи и си представете синьото, но не нещо синьо, а цвета синьо. След това започнете бавно да примесвате синия цвят с жълто. Сега синьото започва да става зеленикаво, но не на петна, а с равномерно постоянство и едновременно навсякъде. Продължете процеса на "позеленяване", докато стигнете междинната точка между двата цвята. Цялото ви зрително поле трябва да бъде запълнено от свеж зелен цвят. Всяка поява в това зелено поле на някакъв предмет или мисъл означава, че трябва да започнете отново. Сега нека зеленото започне да преминава в жълто. Преминете спокойно през всички междинни степени. В края на процеса трябва да получите блестящ от чистота жълт цвят, без нито едно петънце от сини примеси. После, при желание, можете да превъртите лентата обратно до първоначалния син цвят.

Другите ни сетива също са подходящи за упражнения в концентрация. Ударете някой от клавишите на пианото, и когато звукът заглъхне, опитайте да го продължите мислено колкото можете по-дълго. В по-напреднала фаза на упражнението можете първо да чуете нотата в ума си и после да я чуете на пианото. Ако притежавате музикален слух, представете си някакъв сложен музикален акорд и се опитайте да "прослушате" отделните елементи, от които той е съставен. Прехвърлете го в по-ниска гама, а после го върнете отново в предишната, като не забравяте да прослушвате всяка нота поотделно във вътрешното си ухо. Няма никакви пречки да използвате за подобен тип упражнения и чувството на допир. Можем да си представим, че ни залива горещина, която постепенно преминава в смразяващ студ. По същия начин можем да използваме мириса и вкуса. Цялото ни внимание трябва да бъде фокусирано върху избраното усещане, като всички останали сетива се изключват. Никаква чувствена реакция, била тя обективна или субективна, нито пък какъвто и да бил предмет или идея не трябва да бъдат допускани в полето на ума.

ОБОБЩЕНИЕВ заключение на тази част от книгата бихме припомнили следното:1. Да опитваме да медитираме, преди дълго и търпеливо да сме подготвили ума си в

концентрация, е както безполезно, така и опасно. Без усвояване на изкуството на концентрацията практикуващият няма да притежава необходимите за добра медитация качества, като например насочването на мисълта в една точка. Без това качество медитацията е немислима. Освен това събуждането на неконтролируеми енергии и тяхното насочване към духовни дейности може много лесно да доведе до морални и умствени разстройства, ако тялото и умът не са подготвени.

2. Чистотата на нашите мотиви е от изключително значение. И най-малката следа от себичност и суетност може със скоростта на светлината да прерасне в отровен бурен, в чиито прегръдки да бъдат задушени нежните цветове на зараждащата се духовност.

3. Всеки трябва да се движи към самоусъвършенстването на своите собствени крака. "Дори Бодхисатвите могат само да ви покажат пътя, правилния път, по който трябва да преминете сами."

25

Напредък без собствени заслуги тук е невъзможен. Никакви книги, никакво ходене на лекции не ще може да замести личното усилие. Никога не забравяйте последното предписание на Буда: "Постигнете спасението си с прилежание."

4. Всичко онова, което може да се каже или напише върху концентрацията, може да бъде резюмирано в следните три думи: "Започнете и постоянствайте."

ЧАСТ 2НИСША МЕДИТАЦИЯНека предположим, че макар и след много напразни обещания пред самия себе си и безброй

чести усилия, които все някак си са се проваляли, вие най-после сте успели да започнете вашата редовна практика. След поредица от съмнения, забавяния и разочарования, вече сте приучили непокорния си ум да ви се подчинява. Благодарение на дълъг период на умора и неблагодарен труд вече се радвате на значителна ефективност при концентрацията. Нека предположим, че всичко това е така. Е, и какво? Отговор: когато прожекторът на ума е готов, когато лъчът му се уподоби на меч от светлина, изцяло подчинен на волята ви, той трябва да бъде използван за високата цел на духовното израстване. Всеки един от нас е обгърнат с тъничък слой светлина, която е отвоювал от мрака на авидя (невежество). Този тънък пласт светлина може да бъде разширен единствено чрез медитация. Само чрез медитация ще можем да се превърнем в блестящ факел за всички онези, които имат нужда от просветление. В това именно се изразява двойната цел на медитацията: да увеличи просветлението в самите нас и да ни научи как да го споделим с милионите страдащи хора по света.

КОНЦЕНТРАЦИЯ И МЕДИТАЦИЯНе съществува ясно изразена разграничителна линия между концентрацията и медитацията. И

въпреки това те са толкова различни една от друга, че не би било вредно винаги да си даваме сметка за тази разлика. При концентрацията практикуващият контролира съзнателно своя инструмент на познание и си дава сметка за всяко свое умствено усилие, независимо дали е насочено към отстраняване на натрапчивите мисли или към създаване на зрителен образ на избран предварително материален обект. При медитацията той мисли за механизма на съсредоточаването точно толкова, колкото опитният шофьор мисли за рутинните жестове на шофирането, толкова трудни в началото на неговото обучение. Веднъж избрали обект за медитация, трябва да направим така, че прожекторът на ума да остане постоянно насочен към този обект за произволно избран интервал от време.

Друга важна разлика: докато концентрацията представлява процес, абсолютно необвързан с каквото и да било морално или духовно значение - макар и сам по себе си много полезен - медитацията продуцира състояния на съзнанието, в които единствено важно е духовното израстване. Ако сравним науката с един непрестанен поход към заобикалящия ни космос, то медитацията бихме оприличили на експедиция, насочена навътре. Тук се крие основната разлика между тези два свята. Изкуството на добрата концентрация може да се преподава открито и срещу пари. Към този процес не бива да изпитваме повече уважение, отколкото към всеки друг способ за физическо развитие. При медитацията практикуващият влиза в друг свят. В това царство, което може да се открие само чрез опита, всички ценности се променят издъно. Относителната важност на много от двойките противоположности се обръща на 180 градуса: мотивите придобиват изключително значение, напълно неизвестни досега закони влизат в сила. Ето защо е абсолютно забранено не само да се продава, но дори да се използва за егоистични нужди натрупаното по този начин знание. Проституирането с така придобитите сили може не само да затвори завинаги вратите към техния извор, но и да причини безбройни страдания за много животи напред.

Можем сравнително лесно и с много хора да споделяме преживяното в упражняване на концентрация. В тези преживявания няма нищо потайно. При медитацията перспективата е съвсем друга. Тя е прага, през който преминаваме към по-висшите степени на съзнание. Затова онези навици, които по-нататък ще станат абсолютно необходими за нас, трябва да бъдат формирани още в началото. Не е за препоръчване да споделяме с непознати опитностите в духовния си път, освен ако това става в атмосфера на истинска взаимопомощ. Трябва рано или късно да се научим не само да знаем и да сме смели, но и да можем да пазим мълчание. Би било прекрасно, ако още от самото начало се научим да ценим мълчанието и самотата.

Един неотменим закон на живота повелява да плащаме цената на всичко, до което се докосваме, да жертваме нещо по-низше за всяко свое постижение. Този, който би искал да развие своите вътрешни качества, трябва да плати определена цена. Цената е чистотата на неговия живот. Ако

26

такава чистота не бъде постигната, практикуващият рискува да изпадне под влияние на някой нечист мотив и дори да бъде наранен физически от духовните сили, търсещи излаз навън чрез средства, които не са подходящи за тях. Ако през слаб или повреден апарат бъде пуснат силен електрически ток, то апаратът ще бъде веднага разрушен. Същото се отнася и до явленията от висшите сфери на духа. Ето защо не бива да правим компромиси с низките си желания. Проводник на тези висши сили е нашето тяло. Месото и други груби храни влошават качествата на тялото като инструмент на духа. Алкохолът е абсолютно противопоказен на всяко духовно израстване. Прекаляването със сексуални удоволствия, употребата на наркотици или възбудителни средства от всякакъв вид може да бъде сериозна пречка в началото, а ако не се откажем навреме, ще ни навлекат непредвидени опасности. Физическите средства за подпомагане на медитацията имат своята стойност, но не са абсолютно необходими. Би било изключително полезно, ако си създадем навик да медитираме по едно и също време в денонощието и в едно и също помещение. Трябва да се въздържаме от празни приказки, както и от разрушителните навици, за които говорихме преди малко. Ала преди всичко трябва да изкореним от съзнанието си най-големия от всички пороци -гордостта. Не случайно тя е предпоследна от Десетте Вериги, които привързват човека към Колелото на Ставането: единствено невежеството може да победи онзи, който е преодолял своята гордост. Опиянени от лесно избрания идеал и от стремителното си движение към него, ние лесно можем да се поддадем на изкушението да обръщаме повече внимание на Аз-а, който се движи напред, отколкото на самия идеал, към който се стремим. Само мъдрецът осъзнава в пълна степен ползата от истинското смирение.

Оттук и важността постоянно да проверяваме мотивите си. Само така можем да бъдем сигурни, че постигнатите висини няма един ден да послужат за мярка на нашето падение. Егоистичното у нас, подобно внезапен повей на планински вятър, е в състояние да хвърли в пропастта много катерачи непосредствено преди заветната цел - покоряването на върха.

Интензификацията на вътрешния живот е най-доброто доказателство за това колко огромна е пропастта, която разделя псевдомедитацията на безцелното сънуване наяве от динамичната интензивност, чрез която единствено можем да достигнем успеха. Най-доброто и най-лошото, които се намират у нас самите, излизат на повърхността, подгонени от тази нова сила. Неприятни грешки от миналото ни, разочароващи и травмиращи провали, за които едва ли сме смятали, че някога ще си спомним отново, сега се пробуждат и заплашително надвисват над нас. Тази натрупана от миналото карма трябва да бъде изчистена напълно, ако искаме умът ни да стане добър проводник на духовно просветление. Прекалено самонадеяно би било да си въобразяваме, че недостатъците са мъртви само защото не се проявяват. Ето един полезен съвет, почерпен от вековен опит и изразен в Гласът на тишината: "Убийте желанието, но в стремежа си да го унищожите внимавайте да не би мъртвият да се надигне отново." Еволюцията се движи по насочена нагоре спирала. От време на време стигаме до едни и

същи точки, но на по-високо стъпало на развитие. И тъкмо в такива моменти с голяма яснота разбираме колко лесно отдавна забравени пороци могат да пожелаят да вземат връх в държавата на нашия дух. Ето защо мъдрият човек никога не пресилва практиката си в началото и - подобно на опитния катерач - търпеливо се аклиматизира на всяко стъпало от изкачването, преди да поеме отново нагоре.

Целта на Медитацията. - Как бихме могли да определим в такъв случай целта на Медитацията? Да установим контрол върху долното, заробващо ни Его, да развием собствените заложби на ума си до такава степен, че да го направим способен да възприеме идеята за това, че в основата си светът е единен, накрая да обединим този двустранен процес в едно продължително духовно разкриване.

1. Контрол върху разделянето на Аз-а"Аз не съм и същевременно съм." В тези няколко думи се крие тайната и парадоксът, наречени

човек. Поезията, драмата, митът или легендата по свой начин са се опитвали да предадат вечната борба между висшия и нисшия принцип, съдържащ се в човека. Написаното досега във връзка с религията и нейното послание всъщност предлага най-различни методи за това как нисшите елементи в нас да бъдат победени. Едва ли някой би отрекъл, че това е една много трудна задача. "Макар и да трябва да побеждаваме в битка хиляди хора, най-велик воин е този, който побеждава самия себе си." Всички религии от древността говорят за спасението като за онзи момент, когато фокусът на съзнанието "пресича моста", "преминава през портите", които разделят висшите от нисшите аспекти на нашето същество. Единствено онзи, който е издигнал нивото на съзнанието си до

27

един висок духовен притегателен център, може да си даде пълна сметка за тежката борба, която е предхождала победата му. Победата над нисшето ни Его е свързана по-скоро с изграждането на характера, отколкото със същинската медитация. Духовната насоченост на мисълта обаче, както и моралният самоконтрол, породени от добрите навици за медитиране, могат извънредно много да помогнат в този процес на надмогване. Ето защо контролът върху нисшето ни Его съвсем правомерно може да бъде посочен като една от основните цели на медитацията.

2. Да разбием по-висши способностиНе трябва да смесваме тези способности с различните свръхестествени сили - ясновидство,

психометрия и пр. - повечето от които принадлежат по-скоро към психизма, отколкото към духовността. Способностите, които имаме предвид тук, се дължат по-скоро на пробуждането на "спящите" досега аспекти на вътрешния човек. Те са резултат от целенасочено разширяване на полето на съзнанието, постигано .първоначално с трудности и перипетии, а по-късно с все по-голяма лекота. Можем да опишем този процес чрез повишаването на вибрациите на ума. Съвременната наука напоследък започна да си дава сметка, че Енергията (или Духът) и Материята са двата полюса на един и същи първоначален източник и се различават само по честотата на вибрациите си. Повечето хора например са склонни да фокусират съзнанието си само върху чувствата или ниските нива на ума. Така те ограничават духовните си познания само в сферата на света на следствията. Високо над този свят на ефектите се крие светът на причините. Тези причини могат да бъдат разбрани само от онези, които са се научили с цената на своите собствени усилия да се сливат с всевечния процес на космическа еволюция, с процеса на "ставането".

Казано е, че тайната на просветлението се крие в думата разширение. Само когато веригите на персоналността започнат да се свличат, човек става онова вечно разширяващо се "нещо повече", което накрая напълно се слива с Цялото. Оттук и казаното от сър Едуин Арнолд: "Космосът израства, отказвайки се от Аз-а." Бихме били на много по-прав път, ако видим дори в капката роса едно голямо Блестящо море, отколкото, както в известния стих на сър Едуин, да се ограничим в нелепо малките й размери. Парадоксално, но факт: колкото повече преодоляваме ограниченията на личните предразсъдъци и дребни желания, толкова повече расте нашата вътрешна духовна същност.

3. Да хармонизираме висшия и нисшия АзИма хора, които се стремят да концентрират всички свои сили с цел да унищожат провалите,

грешките и егоизма на Аз-а. Има и такива, които напълно пренебрегват съществуването на своя нисш Аз и се опитват да се издигнат над неговите ограничения, като развият синтетичната и разширяваща се визия на по-висшия ум. Заедно с това има и една трета, не по-малко важна цел на медитацията: да обедини тези два противоположни аспекта на Аз-а в едно неразделно цяло. Ако сме обяздили добре жребците на желанията си, няма защо да продължаваме да воюваме с тях. Съвършеният човек се стреми да изгради хармонични отношения между своята суверенна воля и различните средства, чрез които тя се изразява. Постигането на такава хармония обаче е особено трудно. На определена степен от своето развитие всеки практикуващ установява, че висшата и нисшата част на неговия Аз са жестоко противопоставени една на друга и са готови на безмилостна борба докрай. Никой не е в състояние да помогне на своя брат в борбата за излизане от това положение. Това всеки постига сам. Щом постигнем някаква степен на безкористие, трябва да опитаме да придърпаме към него победените вече по-нисши принципи, така че нисшето и висшето да не са повече в състояние на война помежду си, а да се научат да вървят заедно като едно единно цяло. Това хармонизиране на различните изразни средства на съзнанието, така че те заедно да образуват далекопровода, по който безпрепятствено да протича духовния живот, е може би най-висшата цел на медитацията. Ако успеем напълно в постигането на тази задача, индивидът престава да функционира като отделна същност и се превръща просто в една "благоприятна сила в природата", става самият светлик на просветлението.

Резултати при медитациятаВ по-ранните етапи от практиката те могат да бъдат както позитивни, така и негативни. От

друга страна, чрез намаляване на реактивността на ума по отношение на външни стимули практикуващият постига невероятно спокойствие на духа. Разбирането на човешката природа - включително тази на практикуващия - също се развива бурно. Заедно с това расте и милосърдието към "огромното море от страдание, чиито води са сълзите на човечеството".

Два са аспектите на тази спокойна съсредоточеност, на тази способност винаги и навсякъде с повишен самоконтрол да не губим ума и дума. От една страна, тя предполага безупречно

28

спокойствие по отношение на външния свят. От друга страна, умът постепенно се превръща във все по-чисто огледало на вътрешната светлина. Изтокът е много богат на символи. Там сравняват ума с езеро. Ако ветровете на гнева и желанието го развълнуват, то не е в състояние да отразява слънцето. Съветвайки А. П. Синет в часовете на литературната си работа да не позволява на никого и нищо да смути умствения му покой, Учителят К. X. пише: "Именно върху спокойната и гладка повърхност на необезпокоения ум образите на невидимото намират своя път към видимия свят." Истинското вдъхновение не може да се осъществи чрез повреден и задръстен инструмент или - ако потърсим друга аналогия - окото на мъдростта не може да пробие през гъстите мъгли на емоциите и желанията.

От това спокойствие на ума, от тази "вътрешна стабилност и тишина на сърцето" се ражда огромно, неразрушимо достойнство, което на свой ред предизвиква дълбоко уважение у околните и ги кара да се питат каква е тази философия, която е в състояние да даде подобни резултати. Съществуват, разбира се, много и много фалшификации на това състояние. Те могат да бъдат лесно открити в целия регистър между дебелоутробното самодоволство и престореното размишляващо величие. Много лесно можем да открием измамата по липсата на такава незаменима духовна необходимост като чувството за хумор. Истинското спокойствие на духа не може да бъде сбъркано с нищо друго, тъй като само при него съществува съвършената комбинация от постигнат вътрешен духовен център и вътрешна спонтанна радост, чиито извори се крият в свободата от желанието. Тук става въпрос за едно истински благородно качество, постигането на което ни изплаща с най-високата възможна лихва целия вложен капитал от предварителната самодисциплина.

Негативната страна на това спокойствие на духа е липсата на самоидентификация с обстоятелствата. Неговата позитивна страна пък се свежда до увеличаващата се способност да съществуваме във висшите степени и състояния на съзнанието, с тяхната добра и лоша страна, да откриваме с лекота света на причините, който стои зад многоликото ежедневие. Медитирането върху тези закони на хармонията, познати под името карма, ще ни помогне да подобрим разбирането както на нашите собствени действия, така и на тези на хората около нас. И което е още по-съществено, ще ни покаже как да откриваме онези мисловни нагласи, които пряко провокират едни или други действия. От тази повишена способност за диагностициране се поражда и силното желание да помагаме. Към здравата комбинация от разбиране и милосърдие трябва да прибавим само съответния личен опит, за да се превърнем в истински духовни лечители. Способността ни да разбираме хората обаче никога не трябва да ни служи като извинение за намеса в техния личен живот. Необмисленото бъркане в проблемите на другите може да избоде очи, вместо да изпише вежди.

Медитация, обща и специалнаВ миналата глава разделихме концентрацията на постоянна умствена нагласа и на определени

упражнения в специални часове на деня. Отделните упражнения в медитиране няма да ни помогнат много, ако не подчиним дневния си режим на състоянията на ума и тялото, придобити чрез тях. Би било полезно да посочим тук един примерен график за общото и конкретно прилагане на медитацията при всеки етап от нашия път към съвършенството. Въз основа на този график и с малко въображение всеки от нас може да си изгради свой собствен, съобразен с конкретните нужди. Например изработването на добра поза на тялото по време на самата медитация ни дарява с правилно отношение към нашето тяло като към ценен носител и инструмент на съзнанието. По същия начин стоят нещата и с дишането. Ако по време на медитация то е дълбоко, осъзнато (в по-напредналите степени то се използва за по-специални цели), в остатъка от деня - когато не се упражняваме - вдишванията и издишванията остават дълбоки и ритмични. По този начин дори само чрез дишането ние имаме възможност да се противопоставим на раздразнението и умората. Що се отнася до мотивировката за нашите действия, детайлният самоанализ по време на сутрешния ни сеанс по медитация (и вечерния) ще ни служи през останалата част на деня за взимането на правилни решения. Друго ценно качество е способността ни да сливаме съзнанието си с произволно избран обект. Тази способност е само едно от стъпалата към постигането на универсална гледна точка по отношение на света.

Избор на методМетодите на концентрация варират според нуждите на отделния индивид, като запазват само

общата си цел - контрол върху мисловния процес. При медитацията изборът на методи е дори още по-голям, тъй като поради различните пътища, които тук се откриват пред всеки, крайната цел може да не бъде постигната дори за много животи напред. Целта на концентрацията е непосредствена и крайна. Целта на медитацията е да се стигне докрай и затова е безкрайна: .

29

Кой може със сигурност да каже, че именно в този момент започва своя път? Никой не е в състояние да каже кога за първи път се е сблъскал с медитирането. Ако в този си живот той се чувства силно привлечен към него, близко до ума е, че в миналите си животи е проявявал поне малък интерес. От това можем да заключим, че в настоящия си живот ние можем само да продължим усилията си, като нанижем отново нишките на миналия си опит. Отделните пътища, по които всеки от нас трябва да върви, са Легион, ала всеки от тях е част от Пътя. Пълното класифициране на всички варианти би запълнило цял том: мъже и жени, Изток и Запад, мистици и окултисти, интроверти и екстроверти. Всички те са само различни прояви на "двойствеността" (на двойките противоположности), чиито полюси трябва да бъдат изпитани поотделно, преди да поемем Средния път между тях.

Каква е връзката между мистика й окултиста? Знае се, че мистикът се стреми преди всичко към единството на живота. Едва когато знанието за това е постигнато, той се връща в ежедневието със своята "славна визия", здраво бронирана в дълбочината на съзнанието му. В полза на тази своя визия той е готов да изостави по-маловажните си стремежи, защото знае, че само така ще може да се издигне по стълбата на духовния прогрес и - макар да оставя много пътеки неизбродени - той се връща от позицията на постигнатото мистично сливане, за да покори всяко едно ниво на съществуването, без никога да изпуска от очи визията за Цялото, от което всичко останало е само частица. Окултистът пък се изкачва стъпка по стъпка по стълбата на своя комплексен Аз, докато пред прага на най-висшето не се окаже лице в лице със своето собствено Божество - състоянието, наречено Буда.

Това са само няколко възможни класификации, сред които всеки трябва да избере най-подходящия път с оглед на своите нужди и трудности. Целта обаче остава една и съща: хармоничен баланс между всички тях. Как ще бъде постигнато това, всеки решава за себе си. Нито един човек не принадлежи напълно към нито една част от тези противопоставящи се двойки. Повечето хора обаче са склонни в даден живот да проявяват в преобладаваща степен черти от една или друга от тях. Двата полюса, разбира се, са еднакво ценни и поради това трябва да проявяваме необходимата толерантност към нагласите и методите, които не са ни присъщи.

Някои могат лесно да открият своя тип в някое от разклоненията на Йога, като например пътя на мъдростта (Джнана йога), пътя на духовната преданост (Бхакти йога) или пътя на действието в служба на човечеството (Карма йога). Съвършеният човек трябва да се стреми да развива у себе си качества и от трите посочени пътя. Докато стигнем такова съвършенство обаче, ние ще се нуждаем от дълга специализация в някои от тях, като в същото време се стараем да придобиваме съпътстващите качества и от останалите духовни нагласи.

Нови трудностиПри медитацията се проявяват и нови трудности. Преди всичко вследствие на самия опит за

контрол върху Его-то у нас може да се събуди временен егоизъм. Би могло да се очаква, че тази илюзорна себичност може за известно време сериозно да застраши нашия напредък. Ето защо трябва да проявим нужното търпение и разбиране. Една илюзия, трупана в продължение на хиляди животи, не може да бъде преодоляна изведнъж.

Съществува и още по-голяма опасност. Естествено е, че щом сме решили да подчиним на волята си някоя непокорна част от нашия ум, трябва да очакваме и съответната съпротива. Когато се опитаме да посегнем например на интелекта, той започва да ни засипва с невероятно разнообразни, но от край до край погрешни и необосновани аргументи в своя защита. С присъщата си арогантност той се стреми да ни убеди, че истината се намира единствено в интелектуалната сфера. Западът като цяло е една от забележителните жертви на този тип интелигентност. Всъщност интелектът е само леяр на форми, от които рано или късно съзнанието трябва да се отърве. По този начин трябва да тълкуваме мисълта от Гласът на тишината: "Умът е великият Палач на Истината. Нека Ученикът убие Палача." Всички ние сме до такава степен подчинени на интелекта си, че в началните стъпки на медитация не можем да си дадем ясна сметка до каква степен сме заблудени от собствената си мисловна машина. Много практикуващи искрено смятат, че медитациите им са насочени към избрания от тях предмет, но когато бъдат в състояние да приложат по-добър анализ, виждат, че всъщност са медитирали върху фразата "Аз медитирам върху това и това".

Медитация със и без зьрноНаправеното от гледна точка на прегледността разделяне на медитацията на висша и нисша

кореспондира с класифицирането на медитацията на "медитация със зърно и медитация без зърно".

30

Под зърно на медитацията тук се разбира нейният предмет, т.е. онова, върху което именно медитираме. Преминаването към втория тип може да стане само тогава, когато сме усвоили достатъчно първия. Практикувана в началния стадий на нашата тренировка, абстрактната медитация може да предизвика негативна нагласа на мислене, а като пряко следствие от това идват обезкуражаване, загуба на концентрация и прахосване на време. При избора на предмет на медитацията, както при избора на нейния метод, ние разполагаме с безкрайно разнообразие от възможности. Препоръчва се обаче да не бъдем прекалено амбициозни в началото и винаги да предпочитаме позитивната пред негативната гледна точка.

Ако избраният предмет е от морален характер, изберете благородното качество пред грозния порок. Много по-мъдро би било да вървим напред към бъдещето, вместо да останем приковани към миналото. За да осигурите достатъчна стабилност на позитивното си отношение към света, избягвайте всички форми на самохипнозата, независимо дали нейните причини са чисто физически (чрез огледала или светли точки) или са продукт на повторения на думи и фрази. Никога не забравяйте, че светът на медитацията е изпълнен с враждебни сили, които, въпреки че са само продукти на миналата ни карма, са много по-мощни и опасни от враговете ни в плът и кръв. Ето защо медитиращият се описва като воин, който, макар че често използва наглед странни стратегеми, като например "завладяване чрез капитулация", остава във всички случаи пълен с "желязна решителност и несломима воля".

Подготовка за медитацияВреме. Нека започнем с началото на деня. След дълга и уморителна дневна работа умът е

крайно неспокоен. Рано сутрин обаче той е относително отпочинал и поради това по-лесно може да бъде насочен към по-високи състояния на съзнанието. Освен това огромно предимство би било да започнем деня с ум, съсредоточен върху духовното, защото така поне част от активността ни ще бъде белязана от ценностите на духа. Ако усвоим навика да започваме деня си с медитация, не след дълго ще бъдем в състояние да моделираме целия си ден спрямо идеалите, постигнати в медитативно състояние.

Място. За препоръчване е да използвате едно и също място всеки ден. Постепенно всичко наоколо ще завибрира заедно с медитиращия ум. С времето самото място ще стане толкова благоприятно за медитиране, че ще ви "помага" да постигате онази атмосфера, за създаването на която на друго място би ви трябвала много енергия. Така медитиращият ще бъде в състояние да започва медитацията си от едно сравнително високо предварително ниво, което в противен случай би трябвало да се създава отново и отново. Дали да използваме някакъв образ или символ, зависи от това, дали ще бъдем с отворени или затворени очи. В първия случай външен образ не ни е нужен. Във втория той може да ни служи за точка, в която да фокусираме ума си в началните стадии, като със силата на внушението се стремим да си изградим подходяща умствена нагласа.

После идва ред да обърнем внимание на дишането си. В предварителните упражнения то трябва да бъде пълно, ритмично и дълбоко, докато при дълбоката медитация стане почти незабележимо. Както ще отбележим и по-нататък, някои започват всеки сеанс с комбинация от дълбоко дишане и "преминаване през телата". По този начин те постигат успокоение едновременно на ума, емоциите и тялото. Жизнените функции в такова състояние преминават изцяло под контрола на по-висша степен на съзнанието на практикуващия.

Силата на неподвижносттаУспоредно със самоусъвършенстването практикуващият ще се научи все повече и повече да се

осланя на себе си, на постоянно растящия запас от сила и мъдрост, на способността си "да се оттегля навътре". Това, разбира се, не означава да станем намръщени и сърдити, нито пък намалява шансовете ни да имаме прекрасни приятелства и да се запознаваме с нови интересни хора. Не означава и затворена егоистична самодостатъчност. То е продукт от постоянно растящото чувство на осъзнаване на единството на живота, към което клонят всички разнообразни видими форми.

Две са нещата, които подготвят пътя за разбиране на силата на неподвижността: на първо място, това е идеята, че в нашето същество се намира цялата световна мъдрост, и на второ място, убеждението, че същата тази мъдрост е скрита в проявите на всеки един аспект на единния живот на космоса.

За напредналите това познание е постоянен спътник. Начинаещите обаче се нуждаят от целенасочено и усилено търсене. То трябва да протича в тиха обстановка, за предпочитане сред красива природа. Най-щастливи са тези, които живеят сред полето или в планината. Именно "в

31

тайното място на своето сърце" практикуващият трябва да се научи да черпи от резервоара на своите собствени възможности. Той трябва да е убеден (да почувства), че решението на всеки духовен проблем се намира в него самия, трябва да има сила, с която да преодолее всичките си слабости. Освен това трябва да изгради и мощна визия за просветление, с която с течение на времето ще се слее окончателно. Тук, сред тихите хълмове на нашата собствена божественост (Състоянието на Буда), случките от ежедневието намират своята собствена същност: серия от следствия, чиито причини лежат в сферата на ума, на същия този ум, който сега е постигнал неподвижност. Именно в тази вътрешна тишина, разтоварващ се от умората на деня, поклонникът на духа се приближава все по-близо до своя идеал.

Силата на идеалаВСИЧКИ капацитети по медитация са съгласни, че идеалът притежава огромна мощ за

извисяване към нашата цел. Нищо друго не е в състояние да ни спаси от неизбежното обезверяване, както идеалът. Не бива да се плашим от идолопоклонничество. Отдаването е вредно само тогава, когато идеалът ни не струва. Един благороден идеал може да се превърне в най-мощен стимул за съвършенство. Той ни служи като ръководна звезда в мрака на несъвършенството, той е моделът, върху който оформяме глината на мислите и действията си. Еволюцията не се състои само в ставането. Тя е и в това да ставаш нещо повече. Ако идеалът, към който се стремим, е достатъчно добре формулиран, движението ни към него ще бъде улеснено безкрайно много.

5. ОБЕКТИ НА МЕДИТАЦИЯТАПалийският Канон споменава около 40 подходящи обекти за медитиране. Още повече са те в

различните школи Маха-яна. Едно класическо описание на Пали можем да намерим в том II от Пътят на чистотата или в глава IV от Будизмът в преводи от Уорън. Преглед на почти всички методи на будистка медитация можем да прочетем в Духовни упражнения на Тилярд. Макар и да е трудно да се правят общи заключения върху толкова разнообразен материал, можем да кажем, че четиридесетте обекта на медитация, споменати в Палийския Канон, са предназначени за преодоляване привързаността ни към сетивата, за да се убеди практикуващият, че цялото съществуване е само сянка на реалността. Преодоляването на сетивата тук е предварително условие за придобиване на истинска мъдрост посредством изработването на по-висши качества. Цялата серия е сумирана в Четирите "Основи на внимаването" като остроумие, Тяло, Усещания, Ум и Елементи на съществуването. Ето защо тук поставяме на първо място в нашето разглеждане т.нар. Медитация върху Телата.

1. Медитация върху ТелатаМалцина между образованите хора не знаят, че физическото тяло не изчерпва съдържанието на

човешката същност. В процеса на медитацията практикуващият трябва не само да се освободи от веригите на видимото тяло, но заедно с това да преодолее привързаността към своите чувства и мисли. Всеки от тези инструменти (носители) на съзнанието има свой собствен живот и поради това за тяхното подчиняване са необходими огромни усилия. Само тогава те ще могат да се синхронизират в един общ инструмент за постигане на по-висше състояние на съзнанието. Още със самото започване на практиката си трябва да имаме пред погледа си тази цел и да отделяме известно време от нашите медитации за всеки един от тях, тъй като те са каналите, чрез които се осъществяват нашите физически, емоционални и умствени сфери на действие. Едва след като сме отделили достатъчно време за изясняване на тяхната същност и на специалната им функция в човешкия организъм, можем да започнем да практикуваме медитацията като цяло. Това е изразено много просто и елегантно в Слугата от Лейзънби:

"Аз не съм моите емоции. Аз съм онова, което ги контролира.Аз не съм моите умствени образи. Аз съм онова, което ги създава."Физическото тялоНай-напред трябва да се научим да наблюдаваме обективно нашето тяло, да изучаваме неговите

навици, желания и дори неговите собствени мисли. Всички ние сме се сблъсквали с неговата двойствена природа: веднъж то е неспокойно и не може да се успокои, за да изпълни достатъчно добре упражнението; друг път пък ни се струва страшно трудно да го помръднем от мястото му. Тялото се нуждае от храна и питие. То се стреми към топлината или студа, към вкусните неща, приятните миризми и сладостното допиране на кожата. Не вие искате да се топлите в горещата вана. Вашето тяло го иска. Така поне три от петте ни сетива се стремят към своето собствено удобство. По малко по-друг начин стоят нещата със зрението и слуха, тъй като те са по-близо до сферата на ума.

32

Задълбоченото знание за устройството на нашето тяло ще ни позволи винаги да правим разлика между неговите желания и нашите.

Контрол над сетиватаНа тази степен на подготовка вече имаме по-висок контрол върху поведението на сетивата. Във

втора глава на Бхагават Гита се казва: "Твърдо стъпил в полето на духа е онзи, който, подобно на костенурка, съумява да отдръпне навътре сетивата си и да ограничи техните цели и желания." Дори съвсем малка практика на такова отдръпване би улеснило значително медитацията. Ако за концентрацията то е много полезно, за медитацията е необходимост. Нашата енергия е склонна винаги да полетява като пеперуда към всеки нов привлекателен обект и не може да бъде използвана за самоусъвършенстване. Наблюдавайте внимателно дверите към ума и помнете, че многобройните привлекателности на външния свят са напълно ненужни за вас.

Емоциите"Аз не съм моето тяло. Аз никога не се разболявам.Никога не съм неспокоен, уморен, раздразнителен и нервен."След като почувствате върху себе си смисъла на гореказаното, заемете се със своята

емоционална природа и я разучете основно. Осъзнайте дълбоко в себе си, че вие всъщност никога не сте ядосан, ревнив, уплашен или потиснат, и с това започнете изпълнението на трудната задача - контрол върху настроенията. Не трябва да гледаме на емоциите като на зло и да ги смазваме. Подобно на примитивните диваци те предизвикват едно постоянно ниво на вечно променящи се вибрации, очевидно вредни за така необходимото спокойствие на ума. Затова се научете да се разграничавате от емоциите си. Така ще си осигурите благоприятна позиция за контрол върху тях.

Опасността за ума идва както от "добрите", така и от "лошите" емоции. Удоволствието от успеха може да наруши баланса ни толкова сполучливо, колкото провалът и депресията. Дори една много силна, но неконтролирана любов може да ни донесе доста неприятности. Научете се да контролирате емоциите си чрез дълбоко дишане. Емоциите функционират чрез нервната система и й въздействат. Оттук и значението на ритмичното дишане. То успокоява нервите по-добре от всяко лекарство.

УмътСлед като осъзнаем добре, че "Аз не съм моите емоции. Аз не чувствам.", насочете се към

следващия по трудност проблем - ума. В Западната терминология това понятие покрива такова огромно поле от човешкото същество, че за нуждите на медитацията ние се виждаме принудени да го разделим на по-малки части, като в случая предпочитаме да говорим за "мисловна машина". Това е машината, която по определен механизъм създава и използва понятията - били те полезни или вредни, заети от някъде или наши собствени. Тук е, така да се каже, седалището на саккаядиттхи, на "ереста на отделното", на представата, че отделната личност е представителна за истинския човек. Една от основните характеристики на нисшия ум се крие в това, че той е склонен да придава огромно значение на самия себе си, независимо и дори за сметка на другите умове. Тук е гнездото на предразсъдъците и гордостта. Повечето от нас прекарват по-голямата част от живота си именно на това ниво на съзнанието. Ето защо неговото преодоляване е много трудно. Започнете с утвърждаването на мисълта, че този аспект на ума представлява дома на Омразата, Сладострастието и Илюзията - трите огъня от учението на Буда, които горят в ума на всеки един от нас и ни пречат да получим просветление. Омразата тук означава цялата възможна антипатия на мисълта, цялото възможно чувство на отделеност от другите форми на живота. Желанието пък включва амбицията и всички форми на алчността, а Илюзията - безбройните вериги на невежеството, които ни карат да правим зло, за да разберем какво е доброто. Наблюдавайте появата и изучаването на мислите в полето на вашия ум. След това се опитайте да схванете разликата между това да мислите за нещо и да се опитате да го разберете отвътре чрез сливането му с вашето съзнание. Мисленето за обекта е характерно за нисшия ум. Сливането с него - за по-интуитивния висш ум. Опитайте се да разрушите присъщия на нисшия ум егоизъм, като използвате все по-малко и по-малко местоимението Аз. Вместо "Аз си мисля за нещо благородно или омразно", казвайте "Ето, сега възниква една благородна или гневна мисъл, после се развива и накрая отминава без следа." Оттук до изграждането на съвсем ново отношение към външния свят - имущество, идеи и т.н. - има само една крачка. Стремете се вие да притежавате нещата, а не те вас. Ето едно интересно описание, дадено от съпруг за начина, по който жена му си купува шапка: "Те се гледаха една друга известно време - жената и шапката. След това шапката купи жената." Съвсем малко ни трябва, за да разберем, че Аз не притежавам костюм

33

или кола, още по-малко притежавам идеи. Те са само придатък на моята личност и като такива на тях трябва да се гледа само от гледна точка на перспективата да бъдат използвани с мъдрост за постигане на далечната ни цел -просветлението на целия свят.

Когато постигнем добри резултати в усвояването на тези три подразделения на медитация върху телата, трябва да започнем настоятелно да ги използваме за постигане на по-високо ниво на съзнанието. Първоначално можем да си послужим с аналогията на израстването през телата до едно по-високо ниво. Можем да си представяме и едно оттегляне навътре към центъра на нашето същество, преминавайки през поредица от концентрични кръгове. От полза е и визията за преминаване все по-нагоре и по-нагоре през различни царства на материята към далечната цел - космическото съзнание.

Каквато и аналогия обаче да изберем, ще дойде време, когато тя вече няма да ни служи и ние ще се изправим пред прага на един непознат свят. Пред нас ще се изправи истинската Реалност, макар и все още обгърната с леката мъгла от фина материя. В по-висшите степени на медитация откриваме, че "наистина мислите са предмети". В тези висши състояния се научаваме да боравим с понятията така, както зидарят подрежда дялания камък. С нашите мисли ние ще започнем да строим благородния дворец на мъдростта. Идва обаче време, когато самите понятия остават назад. Тогава именно започва нашето пътуване в мрака, което ще ни изведе в царството на това състояние на съзнанието, при което познаващият и познаването, медитиращият и обектът на медитацията се сливат в едно. Медитацията върху телата има за цел да продуцира колкото се може по-бързо такова състояние на ума, в което времето и пространството престават да бъдат ограничения, а умът плува в море от светлина. Ето защо е много полезно да правим това упражнение в самото начало на нашите опити в медитацията. Също такава стойност притежава и навикът да започваме всяка своя медитация с бърз преглед на телата. Така лесно бихме прекъснали връзките си с външния свят. От така извоюваната позиция на духовно равновесие вече сме в състояние да насочим прожектора на нашата интуиция буквално към всичко, което обстоятелствата или стремежите ни изискват.

2. Медитация върху нещата такива, каквито саБудизмът е религия на знанието. Неговата цел е просветлението. Преди обаче да почнем да

познаваме, ние трябва да притежаваме желание за знания. Малцина имат това още от самото начало. Много хора започват да практикуват само защото интуицията им подсказва, че в медитацията може би се крие някаква истина. Когато обаче се сблъскат с реалните трудности, те се склонни бързо да се откажат. Понякога причината за този страх е нежеланието ни да изоставим егоизма и мързела си. Онези от нас, които притежават по-буден ум и са изградили в главата си един фалшив, но солиден дворец от прочетени или повърхностно усвоени възгледи, сега се страхуват, че ако го разрушат, после няма да са в състояние да изградят нещо ново. Лицето на истината се открива само на онези, които наистина искат да го видят. Трябва да се стремим към истината, независимо дали тя е приятна или потискаща. Никога обаче не трябва да се опитваме да налагаме нашето разбиране на другите. Златното правило в практикуването на този тип медитация се състои в неперсоналното изучаване на предметите и идеите, независимо от собственото ни отношение към тях. Кой би могъл да анализира безпристрастно нещо, което пряко го засяга? Как можем да не мислим, че нашите деца са по-добри от тези на съседа? Нима бихме могли да говорим за къщата си, жена си, доходите си или перспективите си, без да говорим за това, какви всъщност бихме искали да ги видим? Стремете се към точно и дезинтересирано съзерцание на нещата такива, каквито са те. Своите собствени отношения с тях оставете за после. Опитайте това и по отношение на самите вас.

Чрез това упражнение трябва да отстраним една поредица от наочници, които ни карат да виждаме в нещата само онова, което искаме да видим. Когато изследваме нещо - било то състоянието на търговията или вида на диетата, с която искаме да отслабнем - ние се влияем от цял рояк предразсъдъци, изградени у нас чрез семейната среда и образованието, чрез мнението на вестниците или приятелите. "Какви са фактите?" - ето въпросът, който постоянно трябва да си задаваме. Веднъж намерили отговора, винаги ще можем да се справим с положението.

От друга страна, твърде често се оставяме да бъдем заслепени от външната форма. Чувстваме антипатия към някого заради цвета на кожата му. Не харесваме и най-добрата кола само защото не е в любимия ни цвят. Харесваме дадена книга, защото е отпечатана с красив едър шрифт, или пък поддържаме приятелство с някого заради вилата, където той ни води през уикендите. Ясно е, че това не са определящите характеристики на нещата, а само техни случайни форми и нюанси. Научете се да преценявате по основните качества и функции, а не по външната форма. Един и същ предмет може

34

да изглежда на двайсет души по двадесет различни начина.Трета пречка за правилната оценка е името или етикета, които дадено нещо вече е получило.

При все това "и под хиляди имена розата все тъй сладко ще ухае". И шапката си остава шапка, независимо от езика, на който се изговаря тази дума. Всички признаваме, че лопатата трябва да се нарича лопата, но все ни се струва по-друго, когато я наричаме оръдие на труда (или средство за производство в селското стопанство). Конските капаци, които си надяваме, са още по-забележими в света на мисълта. Някои доктрини и учения са толкова стари, че нищо чудно да са носили много различни имена. Това обаче съвсем не означава, че истината вътре в тях зависи от името, което й е прикачено. Учението за кармата е или вярно, или погрешно, но това не зависи от това дали я откриваме в Палийския Канон, в Новия Завет или в "Дейли Мейл". Много от нас се движат точно по същия начин сред разноцветните учения на различните религии. Ако човек си е изградил някакви възгледи и живее съобразно тях, какво значение има дали се нарича будист, теософ или трансцеденталист. И обратно. Фактът, че една доктрина титулува себе си будистка или каквато и да е друга, не я прави повече истинна, отколкото е всъщност.

И накрая. Това, което е било истина през 1900 година, не е задължително валидно днес, защото ние боравим само с относителни истини, без да сме в състояние да влезем в контакт с Абсолюта. Банална фраза е, че това, което е вярно за мен сега, губи стойност утре и изобщо не е истина за някой друг. Може би ще възразите, че масата винаги си остава маса. Нищо подобно. Още утре тя може да бъде нарязана на дъски за ограда, след хиляда години може да се превърне във вкаменелост или да стане на пръст. Единствено постоянни са законите на космоса и животът, чиято еволюция те насочват.

Може да се възрази, че гореспоменатите принципи не могат да служат за обект на медитация. Когато обаче тези принципи бъдат разбрани, те лесно могат да се приложат към всеки обект или цел. Какво всъщност правите, когато пушите лула? Вдишвате пушека на горящи мъртви листа. Бихте могли да възразите, че пушенето е безвреден навик? Да, можете! Ала фактът си остава: вие дишате въздух, наситен с пушека на горящи мъртви листа. Ако толкова държите, продължавайте да пушите, но си дайте ясна сметка какво представлява това, дори и изводите да не са особено приятни. Ние сме затънали дълбоко в един фалшив рай и колкото по-често ни връщат към действителността, толкова по-добре. Непрестанно си задавайте въпроса "Какво?".

Някои откриват ценен помощник за контрол върху сексуалните желания в посоченото упражнение. Същото онова въображение, което досега ни възпламеняваше при вида на жена или мъж, може да служи и за потушаване на огъня. Анализирайте открито и до най-малките подробности половия акт, сравнете го с копулацията при животните и медитирайте върху болестите и страданието, които могат да произлязат от безконтролното му практикуване. След това се занимайте с безвкусните труфила от романтичност, изобретателно натрупани от похотливите умове върху биологичния процес на размножаване. Ако след всичко това все още имате желание - а вие сигурно ще имате, тъй като желанието никога не може да бъде победено само с аргументи и доводи - решете дали си струва да се поддадете, или не. Вземете решението си в светлината на голата реалност. Повикайте на помощ въображението. Желанието е само негов слуга.

Би било неправилно да се мисли, че реализмът, за който става дума тук, би ни направил безчувствени към красотата. Една прекрасно изпълнена пиеса за цигулка не погрознява от факта, че звученето й е продукт от търкането на конски косми върху черва на котка. Красотата съществува в ума на слушателя. Тя е резултат и от ритъма, тона, последователността на звука, който артистът извлича от своя инструмент. Красотата на музиката не може да бъде компрометирана от вида на инструмента, на който се изпълнява. Така и красотата на човешкото тяло не става по-малка от това, че то е съставено от някои непретенциозни елементи. Всъщност съставните части на тялото не са нито красиви, нито грозни - нашият ум е този, който им приписва тези качества. Научете се да реагирате самостоятелно на външната красота и не плащайте данък на конвенционалните представи. Въглищата например са прекрасен полезен материал, но ние не украсяваме с въглища стаите си.

Медитацията върху нещата такива, каквито са, може да бъде продължена безкрайно много, тъй като будизмът се основава на безстрашното и безстрастно изследване на феномените на живота. Започнете с материал от личния си живот. След това се опитайте да анализирате съставките на явленията от ежедневието. Накрая преминете към събитията със световно значение. Занимайте се задълбочено с причините, дайте си сметка до каква степен човекът е склонен да ограничава усилията си само в сферата на палеативните мерки. Войната например: тя е резултат от омраза, омразата пък

35

произлиза от ревността, а ревността - от алчност и страх. След като сте открили причините в национален и личен план, идва време да се научите да гледате на бъдещето като на поле от последствия, чиито причини се създават сега. Станете мъдри в действията си, за да избягвате бъдещи нещастия. Издигнете съзнанието си на нивото на причините и оттам наблюдавайте хълмовете и падините на националните и международни събития като цикли от природната и човешка еволюция. Чрез все по-пълното разбиране на нещата такива, каквито са, смело вървете към просветление.

3. Медитация върху безстрастиетоТова упражнение следва непосредствено предишното. Целта му е да постигнем система от

ценности, по-истински от онези, които са резултат от тясната ни лична гледна точка. Започнете чрез разглеждане на стаята, в която седите и на хората, които са в нея. След това чрез въображението си се опитайте да си представите къщата, после града, а след това и цялата нация. Ще почувствате, че в сравнение с нуждите на толкова много хора вашите не са чак толкова важни. Ако продължите експеримента, постепенно ще достигнете до гледната точка, от която може да бъде наблюдавана обективно самата планета. Помислете за собствените си работи и тяхното отношение към света, слънчевата система и така продължавайте да разширявате в космоса дотогава, докато почувствате умора. После се върнете отново в стаята си, заобиколени от цялата величественост на космоса. Бихте ли могли сега да се тюхкате за някоя дреболия? Няма ли по-скоро да се засмеете? Чувството за хумор не е нищо друго, освен усет към пропорцията, изразен чрез смях. Смях в лицето на абсурдно непропорционалното около нас.

Нека сега към огромното пространство прибавим и безкрайното време. Помислете за някой столетник, за някой хилядолетен замък, за чудната скала, която морето е моделирало в продължение на милион години. Представете си колко ли време е минало от мига, когато частиците звездна светлина, достигнала до нас в безоблачната нощ, е напуснала далечната си родина. Как тогава бихме оценили уж непреодолимото нетърпение, което ни пречи да се задълбочим в медитация? Как бихме допуснали малкия ни Аз да доминира в нашия мисловен и мотивационен апарат? Тези съображения обаче не бива да ни правят неспособни да се занимаваме с множеството дребни, но непосредствено необходими задачи, които ежедневието ни предлага. Трябва да умеем да оценяваме както огромното, така и малкото. Казано е: "Безкрайното съществува чрез крайните неща."

От такава необвързана и неперсонална гледна точка можем по-лесно да разберем будистката Верига на Причинността като сложна взаимозависимост между причина и следствие. С предишното упражнение започнахме да изследваме причините на някои конкретни неща от настоящето. Когато успеем да се издигнем до описаната преди малко универсална гледна точка, лесно ще можем да разберем идеята за организацията на едновременната зависимост, така картинно символизирана чрез будисткото Колело на Живота. Защото е казано: "Каквото горе, такова и долу." Законът за проявлението важи еднакво както за Космоса, така и за човека.

И накрая, като коректив за прекаленото концентриране върху безстрастието, завършете медитацията с пожелание за щастие към всички живи същества. Гледайте на себе си като на част от едно неразбиваемо единство.

4. Медитация върху мотивитеСлед като сме отговорили донякъде на въпроса "Какво?", трябва да започнем да се питаме и

"Защо?". По отношение на самите нас по-добре би било да приемем, че мотивите ни са възможно най-лоши. Чуждите мотиви обаче трябва да считаме добри до доказване на противното. Последователното изпълнение на тази медитация би ни завело много по-далеч от обикновените човешки желания. За повечето от нас обаче важното е да намерим истинския мотив за действията си.

Започнете с изучаване на мотивите си по отношение на малки (дребни) неща. Решили сте да отидете на кино. Защо? За да "почине" умът ви след продължителния работен ден (каквото обяснение обикновено си даваме) или за да избегнете трудностите, които поражда работата за развиване на вашата по-висша природа? Дали защото жена ви или приятелят ви настояват да ги придружите, а пък вие нямате кураж да откажете? А може би причината е в желанието да получите един от онези сексуални "подтици", с каквито са пълни съвременните филми? Защо например ставате точно по това време, а не по-рано или по-късно? Защо ядете четири пъти на ден, а не два, след като ви е напълно известно, че две яденета на ден са ви напълно достатъчни? Защо си купувате точно този тип нови дрехи и четете точно тези книги? За всичко това има причини: открийте ги. Те може и да не ви шокират, но при всички случаи ще ви изненадат.

А сега анализирайте мотивите, които определят вашите мнения. В своята Йога и Западната

36

психология мис Костер задава въпроса: "Каква част от вашите мнения се основават върху семейна традиция, върху страх или желание за промяна, върху класови предразсъдъци, ужас от загуба или от това да не ви помислят за чудак и ексцентрик? Ако възгледите ви бяха основани само върху емоции, върху това, какво харесвате или не харесвате, проблемът нямаше да е чак толкова голям. Но не! Вашите възгледи са изтънчена смесица от факти и емоции, те показват майсторството, с което желанията ви се опитват да представят пред съда на вашия разум уж напълно разумни причини, с които да оправдаят моментните ви убеждения."

Сега нека се насочим към по-други цели. Какво например е значението на нашето всекидневие? Ние сме се родили, израснали сме, получили сме образование, печелим пари, за да живеем, после се женим, отглеждаме деца, остаряваме, пенсионираме се и умираме. И за какво? Все повече хора започват да си задават този въпрос. Адептите на вътрешния живот трябва да бъдат подготвени да отговорят, като изложат убедително пред интересуващите се учението за Пътя, за неговите намерения, природа и крайна цел.

Задайте си честно и си отговорете честно на въпроса: "Защо медитирам?". Ако отговорът не ви задоволява, задавайте си го от време на време дотогава, докато отговорът стане изчистен и силен, какъвто е нашият ум по време на добре изпълнена медитация.

Едно полезно продължение на това упражнение представлява изследването върху мотивите на нашата вяра в определени доктрини. Защо вярвате в кармата и прераждането? Защото така сте възпитани, защото приятелите ви са ви внушили това против волята ви или защото бихте искали тези доктрини да са верни? Винаги помнете, че по отношение на истината не съществува никакъв "авторитет". Никоя доктрина няма да бъде истинна за вас преди да сте я изследвали сам: преди да сте я подложили на проверката на интуицията и личния си опит.

5. Медитация върху определена доктринаНека се спрем за момент на понятието за Абсолютната истина. Ясно е, че тя е недостъпна за

ограничения ум. До нея обаче можем да се доближим посредством символа и аналогията и можем също да я изучаваме в светлината на безбройните доктрини и закони, всеки от които е само един аспект на цялото. Нито една доктрина не може да бъде Абсолютно истинна, нито пък може да обхване предмета си в неговата цялост. Нещо повече - ние не можем да схванем дори самата доктрина изведнъж. Има множество степени на разбиране. Постоянното връщане на мисълта върху дадени принципи ни дава възможност да разбираме тези принципи по-задълбочено и по-всеобхватно както в тяхното значение, така и в отношенията им един към друг. В процеса на това познание се ражда все по-дълбоко и по-ясно чувство за толерантност към различните методи за постигане на Истината и към временно различните гледни точки.

Много хора са склонни да смятат, че една доктрина е лесно разбираема само защото принципите й са лесно усвоими. Ала зад тази достъпна формулировка се крие продължителна и трудна работа. Всяка доктрина или закон трябва да

бъдат възприемани като обект на медитация. В състояние на медитация доктрината трябва да бъде анализирана, изучавана, сравнявана с други. После трябва да бъде асимилирана чрез интуицията. Чак тогава тя може да се превърне в подтик за действие и духовно развитие. Ние не можем да прилагаме пълноценно никакви правила в нашия живот, ако те са само резултат от повърхностна вяра. Единствено двустранният процес на дълбоката медитация и експерименталното прилагане на нейните резултати ще превърне обикновената вяра в качество на характера. Срещу всеки, който е приел закона на кармата като закон на своя живот, стоят десет други, за които този закон е закостенял, неверен и непродуктивен. Ние вярваме истински в дадена доктрина само тогава, когато се държим така, като че ли тя е истинска. Преди да сме достигнали този момент, тя е само несмляна умствена храна без полза за нашия дух и тяло.

Направете си списък от онези закони и теории, в които смятате, че вярвате, и ги разгледайте една по една. Можете да започнете с онези, които са споменати като "четиридесет обекта за медитация" в Палийския Канон : Буда, Дхарма и Сангха. Какво означават те? Може би досега не сте си задавали този въпрос. Занимайте се с трите Знака на Съществуването. Само три ли са те? Цялата истина ли е това, или само половината? Какво е отношението между тях? Дали те произлизат един от друг? Ако е така, то кой от тях е причината и кой следствието? После преминете към Четирите благородни истини. Не е ли всъщност последната Истина, Благородния Осмократен път, само Раджа йога под друга форма? Има ли в него място за мистицизъм? А какво бихме казали за доктрините на кармата и прераждането? Необходимо ли е двете да вървят заедно, и ако да, то какво именно се

37

преражда? Кармата важи ли за животните? А за Архатите, за Боговете? Какво представляват трите огъня, които привързват човека към дванадесетте спици на колелото на Проявлението? Възможно ли е да се спасим от това колело? Това е само малка част от безбройните въпроси, които бихме могли да си поставим, за да бъдем сигурни, че притежаваме критичната нагласа, така необходима за правилната оценка на всичко онова, което претендира, че оформя нашата вяра в един или друг момент. Сега, когато има толкова много и евтина литература върху будизма, запознаването с неговите основни принципи изисква съвсем малко усилие. Оттук обаче идва и опасността да забравим, че знанието е напълни безполезно, ако не сме го усвоили чрез интуицията си и не сме го приложили умно в практиката си. В своето изучаване на будизма (или на всеки друг -изъм, който считате в момента за ваш път към истината) започнете с доктрините на Тхеравада, след това преминете към Махаяна. Преценете за себе си дали втората е произлязла от първата. После си дайте сметка по какъв начин двете доктрини са оформили онази истина, достъпна за нашите умове в този момент. В края на медитацията положете усилие да разберете самата база на Дхарма - единството на живота. Дали ли сте си вече сметка какво означава това? Или все още Дхарма за вас е един може би очарователен, но непрактичен идеал?

Нека тези, които притежават въображение и воля за изследване на нови полета в мисълта, премислят връзката между посочените различни доктрини. Каква например е връзката между кармагпа и състраданието? В Гласът на тишината четем: "Състраданието не е атрибут. То е закон на законите. Вечна хармония." На друго място четем, че ключът, който отваря един от порталите към Пътя е Шила. Шила се описва като "ключа към хармонията в думи и действия, към неутрализиране на причината и следствието. Той не оставя повече място за предизвикващи нова карма действия." Нима в този намек за възможна връзка между състраданието, кармата и хармонията не се крие една от най-просветляващите истини?

Така изучените чрез интуицията доктрини престават да бъдат статични формули. Пред нас се открива същността им на динамични сили, които можем да използваме за саморазвитие по същия начин, както законите на механиката се използват, за да приземят беглите ни преди това познания за камъка и желязото.

6. Медитация върху себепознаниетоВ призива на Делфийския оракул: "Познай себе си" е резюмирана цялата цел на медитацията.

Този, който познава себе си, е господар на Вселената. От тази гледна точка медитацията върху Аз-а включва всички останали медитации. Духовната еволюция обаче се движи като спирала и затова от време на време преминаваме на все по-високо ниво през вече познати ни точки и състояния. Изучаването на Аз-а няма край. Фактът, че при нивото, на което се намираме, не можем да достигнем пълното разбиране на себе си, не бива да ни спира в нашите усилия. Последните тайни на себепознанието ще бъдат открити едва при прага на нирвана.

Медитацията върху себепознанието е разширение на медитацията върху нещата такива, каквито са. Много хора са слепи по отношение на себе си. Те не знаят, че Аз-ът, който познаваме, е резултат на илюзия - променяща се и несъвършена колекция от атрибути. Надутостта - рожба на желанието и самозаблудата - строи кулите на един илюзорен Аз, пълни с въздух балона на егоизма, който трябва да бъде разрушен при първа възможност. Само когато външните драперии се смъкнат и Аз-ът се саморазголи безкомпромисно, можем да си дадем сметка какво всъщност е той. Само по този начин ще създадем основата на увереността в себе си. Тази увереност в собствените възможности е короната на будизма. По-добре стройте на тясна, но здрава скала, отколкото на огромно скеле от кух и нездрав материал.

Бъдете впрочем мъдри и безмилостни към себе си в самоанализите си.Има два начина да се медитира върху Аз-а. С времето практикуващият ще схване, че те се

допълват. Единият начин е да разрушим неистинския Аз. Другият се състои в развиването на себепознанието. Първият начин е известен под наименованието "Изграждане на характера" и се използва в Тхеравада или Южния будизъм. Неговият повик е ехо от брахманското "Нети, нети", което означава: "Не, това не е истинското Аз". Това е доктрината анатта, което значи не-ата. Тук атта (атман) е брахманската дума за истинското Аз.

Много източни и западни школи използват един друг, способ. Той е подходящ по-скоро за мистици и се състои в съсредоточаване на цялото внимание върху точката на идеала, като се изключи всичко останало. Това е процес на прогресивно издигане на съзнанието през все по-високи степени. Целта е постигната тогава, когато индивидуалното у адепта се слее с идеала.

38

Този метод е изразен най-добре в глава шеста на Бхагават Гита. За адепта, който следва този път, се казва: "Изоставил всяко причинено от въображението желание, подчинил с ума си сетивата и органите, подтикващи го към действие във много посоки, обладан от търпение, той постепенно намира покой. В покоя той фиксира ума си върху истинската Същност и не мисли за нищо друго. До какъвто и друг обект да иска да го отведе неспокойният му ум, той трябва да му се противопостави, да го върне обратно и да го насочи отново към Духа. Върховно блаженство ще постигне само онзи мъдрец, чийто ум е с Духа, чиито страсти и желания са подчинени и който се намира в същинската Реалност, свободен от всякакъв грях."

Всеки метод има своите предимства и недостатъци. Концентрацията върху илюзорната същност на Не-Аз-а има предимството да атакува най-голямата слабост на Запада -тенденцията на Западната мисъл да разделя и така непрекъснато да поражда силен егоизъм. От друга страна обаче, един процес, който изисква пълно разпадане на нашата индивидуалност, не ще има притегателна сила за тези, които, макар и смътно да разбират, че ниския Аз няма стойност за вечността, отказват да повярват, че неговото преодоляване може да стане само за сметка на индивидуалността в тях. Ако това беше нужно, казват те на по-крайните си опоненти, какво би станало, след като се пречистим от илюзията? Какво ще бъде онова, което "ще се освободи и ще знае, че е свободно"? Какво би останало, за да се слее в Нирвана!

Тук идва на помощ другият възглед, който изтъква, че всичко е част от АЗ-а и че духовния прогрес е движение на сливане с Идеала. От логическа гледна точка двата метода са взаимозаменяеми. Въпрос на темперамент е дали ще казваме на всичко материално около нас "Това не съм аз", докато истинското Аз се отърве от всяка съставност, или ще предпочетем да твърдим, че "Върховният Аз е всичко и аз съм Върховния Аз", като бавно превръщаме идеала в реалност.

Има хора, които искат да запазят средния път. Те използват последователно и двата метода. Медитацията върху телата например е великолепно средство за отделяне на съзнанието от неговите нисши носители, но това е все едно да изкачваме стълба заднешком, обърнали гръб на Реалността. Практикуващите този метод трябва да се опитат да се обърнат. Когато достигнете нивото, на което можете да кажете: "Аз не съм моето тяло, моите емоции или моята мисловна машина", ще се намерите в един свят от абстрактни мисли, в един творчески въртоп на идеи и представи, обгърнати от светлината на интуицията. Тук също действат ограниченията на формата, макар и в много по-малка степен. Ето защо дори това не е истинското Аз. То е някъде още по-нататък. Именно тогава трябва да се завъртите и да покажете гръб на истинското Аз. Изправете се лице в лице с Живота, чието тяло е Вселената - тази Абсолютна Реалност, пред която думите са безсилни. Нека паднат заслепяващите пелени на собственото ви минало. Нека съзнанието продължи да се разширява, докато стане съизмеримо с Космическото съзнание. Единствено тук се намира Истинското Аз. Него никой няма право да го нарича свое собствено. При това всяко индивидуално Аз е негов аспект, частица от него, която още не се е сляла с общото.

Има хора, които все още тълкуват учението на Буда в смисъл, че понеже в петте скандхи няма постоянен Аз (което значи, че няма личности), то никакъв определен Аз не съществува и следователно никакъв Аз не може да използва материалните ресурси на космоса за своето проявление. Неотменимите качества на съществуването - несъвършенство, множественост и аната (Не-Аз) принадлежат според тях на Самсара (проявяващия се свят), докато противоположният полюс на съществуването, Нирвана, олицетворява за тях качествата на съвършенството, непроменимостта и Върховния Аз.

Нека онези, които се придържат към подобна нихилистична и депресираща доктрина прочетат внимателно уводните думи на Дхаммапада, за да разберат, че ключът към света на феномените е умът. Умът е центърът, около който гравитира нашето съставно съществуване. Ако умът е вплетен в материята, той не е в състояние да види светлината. Когато обаче се издигне до по-висока степен, той започва спонтанно да се движи към мястото, което му принадлежи, към съвършеното състояние, наречено Нирвана. Там престават да съществуват онези елементи на съществуването, които отделят частта от цялото. За удобство по-висшия аспект на ума можем да наречем душа (трябва обаче ясно да разберем, че тя в никакъв случай не е безсмъртна). По-нисшата му част пък, т.нар. конкретен ум или "мисловна машина", макар и да е необходим носител на съзнанието, е наречена "палач на Висшата Реалност", защото именно тя е насител на "ереста на разделянето", на илюзията, че интересите на отделния живот са в противоречие с интересите на общото благо. Само когато нисшият ум се очисти от тази илюзия и се присъедини към висшия, може да се говори за напускане на Самсара. Така, чрез

39

сливането ни със самия живот, можем да постигнем безсмъртие.7. Медитация върху аналогиятаАналогията е една от най-ценните ни помощници при разбирането на вътрешния живот.

"Каквото горе, това и долу". Човекът е микрокосмос на Вселената. Мъдростта не ни говори единствено чрез тържественото чудо на залеза или полета на птиците. Нисшият ум, който доминира днес на Запад, открива своите символи на идентификация в механичните и удобни неща. Помислете си за ескалаторите в метрото. Това е една проста аналогия с цикъла на живота и смъртта, на редуването на крайностите, известни под названието "двойки противоположности". Видимата част на ескалатора се движи нагоре или надолу, но от обратната страна движението се извършва със същата скорост в обратна посока. Това е "колелото на ставането" в миниатюрен вид. Двойките ескалатори, непрестанно движещи се в противоположни посоки, са механичен модел на космогенезиса.

Скоростната кутия на автомобила също може да ни послужи за аналогия на редуването между работа и почивка. Използването на приливите и отливите за придвижване на плавателните съдове е чудесен урок за използване ритмите на природата. Представете си хаотичния ред, царящ в съвременните заводи, движението на безбройни привидно несвързани един с друг процеси, които обаче имат ясно определена обща крайна цел. Киното също предлага многобройни и полезни аналогии за тези, които могат да ги схванат. Колцина от нас си дават сметка, че нашите мисли извършват "радиопредавания" на вълните на нашия собствен организъм 24 часа без прекъсване? Саксиите с цветя, които сме наредили на прозореца, могат да ни дадат добра аналогия за прераждането. Неперсоналните закони на кармата непрекъснато се мъчат да ни предат своите уроци чрез опита на нашите съседи и познати. Трябва да се научим да морализираме, но не с лицемерния морал на Викторианската епоха, а като студенти в Университета на живота.

Така ще можем да извличаме духовни уроци и от най-дребните неща около нас. Или по думите на Шекспир:

Открийте думи във дърветата, книги - във авлигите, що пеят, проповеди - в дребния чакъл, а добро - във всичко.

Четирите Брахта ВихариЧетирите Брахма Вихари, превеждани като Върховни настроения или Божествени състояния (на

ума) заемат толкова важно място в будизма, че едва ли могат да бъдат изхвърлени , от списъка на обектите за медитация. Освен всичко друго те са споменати и между четиридесетте медитативни обекта на Палийския Канон.

Четирите медитации се изучават и сравняват в девета глава от Висуддхи мага от Будхагхоиш. Ние ще, се ограничим с няколко цитата от Маха-Судасана Сутта, които обобщават природата и целите на упражнението: "И той позволява на ума си да обхване една четвърт от света с мисли за Любовта, с мисли за Състраданието, с мисли за благосклонната Радост и с мисли за Спокойствието на духа. После му позволява по същия начин да се влее във втората, третата и четвъртата му част. Целия широк свят изпълва той - горе, долу, наоколо и навсякъде - с Любов, Състрадание, Радост и Спокойствие на духа: те достигат навсякъде, те са велики, извънмерни, свободни от гняв и зли помисли." В Медитацията на любовта медитаторът излъчва своята мисловна мощ хоризонтално. Състраданието се спуска надолу към света на страданието, радостта се възнася към света на щастието. Спокойствието на духа пък възстановява баланса, нарушен от идентификацията на Аз-а с тези две крайности.

ЛюбовТвърди се, че будизмът е студена религия. Не е трудно обаче да се открият много пасажи в

Палийския Канон, които недвусмислено показват високото място, на което е поставена Метта, доброжелателната любов. И това независимо от факта, че будизмът е преди всичко път на просветлението, а не на емоционалния мистицизъм. Нещо повече, доброжелателната любов в практиката на будизма е съзнателно поддържана умствена нагласа, много различна по същество от спонтанния израз на чувства. Любовта, извираща от центрове, по-нисши от творческия ум, може много лесно да бъде превърната в омраза. Фокусът на тази любов може да се окаже толкова тесен, че да позволява едновременното съществуване на омраза към някой друг човек.

Съвсем различни са нещата при будиста, практикуващ първата от четирите Брахма Вихари. Цялото негово същество е проникнато от безгранична любов. От една страна, това е така, защото - както някои цинично се изразяват - най-лесно е да обичаш самия себе си. От друга страна, за да може успешно да се разпространи в света, любовта трябва да бъде акумулирана първо в съзнанието на

40

отделния човек. Веднъж проникнат от такава любов, медитиращият може да се обърне към своите приятели и да ги приобщи към това, което изпитва самия той. Коментаторите твърдят, че поради различни причини най-добре е този приятел да бъде от същия пол и да е все още жив. След това медитиращият може да опита и една по-трудна задача - да приобщи някого, към когото е съвсем индиферентен. Макар и да не изпитва нито враждебност, нито привързаност към този човек, медитиращият трябва да насочи към него същото количество позитивна енергия, каквото е употребил за своя приятел. Следващ по трудност етап е практикуващият да си представи своя враг (ако има такъв). Макар и да е трудно за него в началото да преодолее чувството на лицемерие, той успява да изпълни досегашния си враг с топла, щедра и чиста привързаност. Независимо, че целта на неговите усилия е да реши проблема с враждебността, в самия процес на медитиране той трябва да се освободи дори от този мотив. Нашият адепт започва да излъчва своята доброжелателна любов първо към цялото човечество, после към всички форми на живот и накрая към целия Космос. Чрез интензивните усилия на волята, които го отнасят далеч в Джханите, или висшите състояния на съзнанието, той започва да въплъщава самия дух на любовта. Когато се върне на нормалното ниво на съзнание, такъв човек продължава да излъчва своята сила към всички, които го заобикалят. Той честно и открито подава ръка на Бхакти йогата и на Западния мистик, макар и те да постигат същите резултати, залагайки на изчистената емоционалност и просветлено желание.

СъстраданиеАко Каруна, състраданието, изобщо е емоция, то тя е будистка емоция раг ехеНепсе. Не

случайно Буда е наричан както Всепросветления, така и Всесъстрадателния. Състраданието не е прост атрибут на ума. В своите по-високи степени то включва любовта, радостта и дори спокойствието на духа. Състои се от разбираща любов, една сплав от интелект-емоция, озарен от интуицията. В Гласът на тишината се казва: "Състраданието не е атрибут. То е ЗАКОН на Законите -вечна Хармония, безбрежна Космическа същност, светлина на вечното Право и хармония на всички неща, законът на вечната любов." В бележка под линия състраданието се описва като "абстрактен имперсонален закон, чиято абсолютно хармонична природа е подхвърлена на объркване, състрадание и грях."

Съвсем справедливо будизмът е бил наричан религия на страданието, тъй като тук, както никъде другаде, се набляга върху факта, че страданието е присъща и неотменна част на всички форми на живота. Това е така независимо от степента на заслепеност на онези, които плуват в илюзията на удоволствието от сетивата.

Всъщност терминът страдание е много силен, когато го съотнасяме към палийското дуккха. Терминът е относителен и се отнася към състояния, в диапазона от най-остра умствена и физическа агония до метафизично разбиране за състоянието на непълнота и несъвършенство - естествена последица от аникка (закона на промяната). Всяка форма на живота обаче е подчинена на въздействието на дуккха. Ето защо медитаторът, който излъчва състрадание, според някои коментатори трябва да започне с хора, изпаднали в най-дълбока нищета, защото към тях лъчите на състраданието плуват по-лесно. После той трябва да разшири кръга на мисълта си, да включи все по-различни и разнообразни форми на дисхармония, неприспособеност и неразположеност, както умствена и емоционална, така също и физическа. Накрая обхватът на медитацията трябва да стане сравним с целия Космос. По този начин адептът ще се приближи до несравнимия идеал от Гласът на тишината: "Нека твоята душа нададе ухо за всеки вик на болка, тъй както лотосовият цвят открива своето сърце, за да пие от изгряващото слънце. Още преди слънцето да е станало прекалено силно, за да изсуши сълзите на страдащите, ти ги изтрий със собствената си ръка от очите им. Нека всяка пареща човешка сълза пада върху твоето сърце и се задържа там. Никога не я отмах-вай от сърцето си, преди да изчезне болката, която я е причинила."

РадостЦената на това упражнение се състои във въздействието му върху завистта и ревността - два

начина на мислене, които парализират нашия ум. Този, който се отнася с чисто сърце към успехите и радостта на своя приятел - макар и те да са постигнати в негова собствена вреда - е свободен от разрушителната ревност. Тази ревност, вкоренена в егоизма, често става баща на омразата. Същността на упражнението е в това, да бъдем доволни и радостни от успехите на другите. Упражнението служи като чудесен противовес на егоцентричните ни .желания. Оттук и преводът на мудита като "симпатизираща радост". Насочете мислите си към своя приятел, постигнат от някаква голяма радост, и след това разширявайте кръга на мислите си, за да включите всички онези, които

41

имат повод да са радостни. Няма никакво значение дали причината за тяхното щастие е голяма, или незначителна за вас самия.

Спокойствие на духаТрудно е да открием подходяща английска дума, която да представя смисъла на уппеккха.

Понякога се употребява думата "необвързаност", а също и "безстрастност" и "спокойствие". Идея за нейния смисъл намираме в Сутта Ни-пата: "Едно сърце, недокоснато от световните неща, разкъсвано от печал, едно сърце безстрастно, сигурно - ето най-голямата благословия." Ехо от същата идея откриваме и в безсмъртните стихове на Киплинг:

Ако ви сполетят Триумф или пък Катастрофа, и с двете постъпете като със натрапници.Смисълът на това е да се издигнем над идентификацията с чуждите чувства, което би могло

лесно да се случи, когато излъчваме състрадание и радост. Или както казва коментаторът: "Най-важната характеристика на спокойствието на духа е постигането на уравновесена позиция спрямо другите. Функцията на това спокойствие е във възможността да се отнасяме към другите безпристрастно. Външно спокойствието на духа се изразява в преодоляването на антипатията и подлизурството. Непосредствената му цел е да ни даде представа за това, как животът на всеки е следствие от собствената му карма. Не трябва, разбира се, да бъркаме спокойствието на духа с индиферентността. Безразличието произтича от затварянето ни за радостите и скърбите на другите и в същността си е точно противоположно на състраданието. Откриваме го отново в Бхагават Гита: "Спокойна и непоклатима стабилност на сърцето пред лицето на всяка случка - благоприятна или не." Това се постига чрез придвижването на съзнанието към една уравновесена гледна точка, от позицията на която събитията се оценяват по техните причини, вместо по следствията им. Стремете се да изпълните ума си с това качество, а после го използвайте в еднаква степен както към приятели, така и към врагове. Постепенно преминете към всички форми на живота. През любовта, състраданието и благосклонната радост се върнете към вътрешното равновесие, неподатливо на разрушителното влияние на ежедневието.

6. ИЗГРАЖДАНЕ НА ХАРАКТЕРАИма толкова методи на медитация, колкото и медитатори. Крайната цел обаче остава

непроменена. Междинните етапи и съответстващите им моментни цели се определят от състоянието на съответния характер или от нивото на съзнанието на адепта. Връзката между тях е изразена добре в Ом от Талбът Мунди (стр.16): "Този, който познава Равнините, трябва да се извиси до Вечните хълмове, където човешкото око изучава Безкрайността. Този обаче, който иска да използва знанието си, трябва да се върне отново в равнините, там миналото и бъдещето си дават среща и хората се нуждаят от неговата помощ."

Изграждането на характера е нужно за изграждането на солидна основа за мощната структура на просветления ум. Мисълта е сила. Безсмислено е да трупаме огромни запаси от мисловна енергия, ако смятаме да ги използваме за зли цели. Така в края на краищата ще се саморазрушим. Последната война бе незабравим пример за това как нациите могат да използват науката за цели, които нямат нищо общо с морала. Ако е толкова лесно да използваме силите на природата за разрушение, то колко по-изкушаващо би било да направим това с мощното въздействие на медитацията върху силите на ума. Оттук идва опасността да започнем да гледаме на медитацията като на самоцел или - което е по-лошо - като на средство за придобиване единствено на индивидуална мощ. Тъкмо обратното. На нея трябва да се гледа като на ценен помощник за подпомагане на човечеството в пътя му към преодоляване на ниските инстинкти. Ако силите, които сме придобили в нисшите степени на медитация са значителни, то във висшите степени те ще се окажат още по-големи. Оттук идва огромната нужда да обръщаме все по-голямо внимание на изграждането на характера. Той трябва да уравновесява и канализира увеличаващите се възможности на ума.

Тук ще се задоволим да очертаем само някои основни ръководни принципи от този обширен проблем. Трябва да се научим да постигаме максимални резултати с минимални усилия. И тук нещата не са невъзможни, но изискват - както впрочем навсякъде - много труд. Този, който притежава необходимата решителност и търпение, непременно ще успее. Успехът тук идва по-скоро като награда за тихото, но постоянно усилие, отколкото за бурното, но неравномерно хабене на енергия. Това е работа, която може - и трябва - да бъде извършвана по всяко време на деня. Добре би било, ако практикуващият се отнася към подобряването на характера си като към методична и истинска ежедневна работа. Печеленето на пари и обществената активност могат да бъдат

42

превърнати в училище за усъвършенстване на принципите, които по-нататък ще влязат като стабилни качества на личността. Не би трябвало да смятаме, че върху характера трябва да работим само в свободното си време. Няма човек, който да не може да се справи с тази задача. Времето и пространството впримчват тялото, но не ограничават ума. Инвалидът, прикован за цял живот към леглото, затворникът, излежаващ доживотна присъда, човекът, който твърди, че би направил много, стига да има възможност и време - всички те могат да се научат да използват конструктивно своя ум и целенасочено да елиминират вредните навици на мисълта и действието, като ги заместят с нещо по-полезно. Култивирайте силата на ума. По-добре да имате силен ум, който да хаби енергията си в непродуктивни проекти, отколкото едва движеща се от слабост мисъл. Силният ум рано или късно ще се поучи от грешките си. Неподвижният ум – дори само заради мудността си - не ще може да последва пътя на Просветления. Нека си припомним историята за онзи слаб ученик, който се приближил до Учителя с искрено желание да бъде полезен и попитал: "Учителю, какво да направя, за да бъда полезен на човечеството?" Учителят свел разбиращ поглед към питащия и отвърнал: "Какво можеш!" Не бива да забравяме старата максима: "Природата не приема безразличните." (букв. Природата повръща безразличните.) Същият смисъл намираме и в един стих от Дхаммапада: "Щом трябва да направиш нещо, прави го енергично. Колебливият последовател на Буда сее много зло около себе си." Тук не става въпрос само за това, че със силата на ума можем да унищожим злото и да умножим доброто. Сама по себе си негативната липса на действие може да се превърне в зло. Или както е казано в Гласът на тишината: "Бездействието в милостта става действие в греха."

По-добре е да започнете усъвършенстването на характера си от ума, като оставите външните навици да се променят с течение на времето - неизбежен резултат от новия начин на мислене. Съсредоточете се върху най-същественото. Помнете, че храната и облеклото са относително по-малко важни от стойностите на духа.

Не хабете време час по час да се спирате, за да измервате духовното си израстване. Не винаги ще притежавате твърди стандарти за степента на духовното си развитие и поради това такива самооценки - ако са ненужно чести - могат да увеличат егоизма - т.е. точно онова, което се стремите да преодолеете с вашите занимания. Избягвайте сравненията. Няма начин да знаете с положителност дали съседът ви е по-напреднал от вас, или не. Самото желание да се сравнявате с някого произлиза от суетността ви. Достатъчно ви е да знаете, че където и да се намирате, винаги ще има форми на живот, които са над вас, и форми на съществуване, още недостигнали вашето равнище. Усъвършенствайте чувството си за хумор. Онзи, който умее да се надсмива над себе си и над опитите си да се усъвършенства, няма защо да се страхува от лабиринтите на самозаблудата. Лабиринти, в които толкова много последователи на Пътя са прекарвали уморителни и непродуктивни дни.

ДанаСистемите за морално развитие са безбройни. Огромна мъдрост е заключена в сърцето на

будизма. Дана (благотворителност), Сипа (морален живот) и Бхавана (умствено развитие) сумират идеите за човешкия прогрес, заложени в Палийския Канон. Важно е да запомним реда, по който са дадени съставките на този троен процес. Преди още Сила да е започнала, трябва да обърнем внимание на Дана. Практикуващият трябва да превърне ума си в проводник на духовна сила, която да предава на всички, които се нуждаят от плодовете на неговия опит. Преди това да е постигнато, той, подобно на съд без изход, няма да може да намери излаз за натрупаната енергия. Законът, възвестен в Гласът на тишината, гласи: "Сочете "Пътя", пък макар и само кат звезда, блещукаща пред тези, що пътуват нощем." А ето и едно важно твърдение, което намираме на предишната страница на същото ръководство: "Първата стъпка е да живеем в полза на човечеството. Втората се състои в практикуването на шестте славни добродетели." В тази именно умствена нагласа се състои истинската същност на благотворителността. Формално поднесеният подарък има малка стойност за даващия, ако в сърцето му не се е пробудила истинска състрадателност и дори може да навреди на нуждаещият се. Изграждайте у себе си онова, което У. К. Джъдж описва като "умствена отдаденост, която ни кара да даваме". Изпитайте върху себе си онова, което даосите наричат "изпразване на сърцето". Само това може да ни доведе до онази духовна бедност, върху която настояват всички духовни учители. Само когато сме придобили поне малко опит в това отношение, можем истински да оценим казаното от учителите по този въпрос. В противен случай много станат за нас само гола и блудкава реторика. "Ако искаш да живееш, откажи се от живота си" е също такова истинно твърдение, както и "Преди да реализира същността си, Космосът поражда Аз-а". Трябва да започнем чрез даване, чрез отслабване на привързаността си към дребните неща. Чак след това ще можем да

43

разберем значението на "Великото отричане". Щом този принцип се вкорени здраво в нашата умствена нагласа, отношението ни към показната благотворителност ще се промени радикално. Вместо безгрижно да подаряваме един малък процент от светските неща, които притежаваме, трябва да се държим така, като че ли цялото ни състояние вече принадлежи на човечеството. Парите например са форма на власт. Те се нуждаят от умерено и мъдро отношение. Този, който има повече пари, отколкото са му нужни, има уникална възможност и щастие да прави добро. Отговорността обаче тук е също така огромна. Малцина са онези, които, ако действително получеха възможност, биха използвали мощта на парите мъдро и сполучливо.

Трябва на всяка цена да опитаме. Трябва не само да даваме на нуждаещите се онази минимална излишна стойност, която реализираме, но да се стремим да увеличим тази стойност, за да можем да помагаме по-успешно. Или както е записано в писанията на Махаяна: "Трябва да окуражаваме и най-малкото желание у този, който е решил да помага на нуждаещите се."

СилаСила обхваща проблема за изграждането на характера по същия начин, както Бхавана включва

в себе си концентрацията и медитацията. Именно тук трябва да приложим Правилното Усилие. "Да предотвратим влизането на ново зло в ума, да изместим всяко зло, което е вече там; да развием онова добро, което е в ума и да прибавяме непрестанно към него." Можем да си създадем цяла система за морално израстване на базата на будистките "рецепти" против убиването, кражбата, злоупотребата с половия живот, интоксикацията и клеветата. Можем на мястото на тези пороци да изградим позитивни допълнителни добродетели. Можем да сумираме извършената в това отношение работа с потушаването на "Трите огъня": Доса (омраза), Лобха (сладострастие) и Моха (илюзия). Във всички случаи помнете, че тези добродетели са морални принципи, а не прости физически навици. На всеки един от тях съответства по-голям обхват от умствената ни дейност, отколкото обикновено се мисли. Новият Завет ни припомня, че всеки, който е пожелал жената на ближния в сърцето си, вече е прелюбодействал. Тук намираме един добър пример за това, че не буквата, а духът на един закон трябва да ръководи нашите действия.

АскетизъмКаквато и система да изберете, старайте се да следвате Средния път. Избягвайте крайностите и

доколкото си позволявате някои елементи на самоотречение, за да постигнете по-добър контрол, запомнете, че тяхната стойност напълно се изчерпва с тази цел. Какво е самото упражнение, няма никакво значение. Добре е обаче да се започне с по-леки неща, които не предизвикват ожесточената съпротива на организма, за да можем с по-голяма лекота да придобием сила за по-нататък. На никого например няма да навреди, ако не закусва в продължение на една седмица. Умът ви обаче моментално ще бъде залят от безброй брилянтни аргументи в полза на възвръщане на закуската. Много трудни са и упражненията, с които се атакуват дълбоко всадени навици на мисълта. Опитайте се например да се въздържите от употребата на местоимението "аз" в едночасов обикновен разговор и ще разберете значението на думата егоизъм. Сетивата също не се поддават лесно на контрол, дори и без да ги ограничавате с никакви морални норми. Опитайте да вървите по някоя търговска улица, без да погледнете към магазините. Или да пътувате във влак, без да хвърлите поглед към пътника, който седи срещу вас. Щом усвоите тези елементарни упражнения, обърнете се към контрол на мускулатурата. Колко дълго можете да останете изправен, с ръка, високо вдигната над главата? Безброй хора в Индия стоят в тази поза дотогава, докато ръката им изсъхне. Това, разбира се, е крайност, която Буда осъжда. Не можем обаче да не се възхитим на изключителната сила на волята, направила от мускулите такова послушно оръдие.

ЖеланиеВСИЧКИ тези усилия за самоконтрол ще се окажат ненужни, стига да сме се научили да

контролираме желанията си. Тези желания могат да бъдат хармонизирани с идеалите на висшия ум. Тогава репресивната функция на волята ще се окаже излишна. Ето едно от изискванията на Буда, цитирано в Дхаммапада: "Нито с дисциплината и обетите, нито с дълбочината на начетеността, с постижения в медитация или с отшелничество мога да постигна това блаженство, което не познава никой светски човек. О, бхикху, не бъди сигурен в нищо, преди да си унищожил желанието." Всеки сериозен последовател знае от опит, че тези желания са по-силни у младите хора. Остаряването само по себе си носи липсата на желания. Не е обаче никаква заслуга да се хвалим с контрол над желание, което е отмряло само. Трябва да се научим да контролираме желанията и да ги насочваме към по-висши цели тогава, когато те се възпламеняват от младежка енергия. Само така ще можем да

44

освободим нашите способности от тиранията на външните неща и ще атакуваме успешно подстъпите на същинската Реалност. Свикнете да улавяте навреме лекомислените внушения на желанието, защото чрез него всъщност говорят завистта, подлостта, сладострастието, безчестието и цял легион други пороци. Унищожим ли желанието, всички те ще си отидат заедно с него.

Елиминиране на порокаОстава да се спрем и на така много разисквания въпрос за правилното ни отношение към

пороците, за онези навици на ума, които охотно бихме изкоренили. Нека първо се спрем на природата на злото. Знаем, че "онова, което сме, е резултат от мислите ни", то се основава на нашите мисли, изградено е от онова, което обикновено мислим. Злото не прави изключение от това правило. Както се посочва в Писмата на Махатма до А.П.Синет: "Злото не съществува (само за себе си)”. То представлява само отсъствие на добро. И съществува само за онзи, който е направил от себе си негова жертва... Истинското зло е последица от човешкия разсъдък и произходът му е свързан изцяло с разсъдъчния човек, който се е откъснал от Природата. Истинският източник на злото е единствено и само . човечеството. Злото е злоупотребата с доброто, една издънка на човешкия егоизъм." Ако това все още не ни е достатъчно ясно, нека проучим още по-задълбочено писмо, откъдето са взети горните цитати. В будистките писания изворът на злото се търси при желанието, омразата, объркването и страха. Подтикван от гореспоменатите качества, човек извършва действия, чиито последствия не харесва и затова окачествява като зли. Причините за злото пък се смятат за пороци. Оттук следва, че за да отстраним злото, преди това трябва да се справим с пороците си.

Този процес има две страни, а именно: да се дистанцираме от нежеланото качество или - казано на психологически език - да го обективираме и после да използваме един от трите достъпни метода за неговото елиминиране. Смята се, че всичко, което не сме самите ние, може да бъде подчинено на нашата воля. Над самите себе си обаче според този възглед ние не притежаваме никаква власт. Ето защо преди да започнем да отстраняваме някое нежелано качество, трябва да се отдръпнем и да го погледнем отстрани. Докато се идентифицираме например с омразата си, няма да бъдем в състояние да я контролираме. Това е все едно да се опитваме да се повдигнем, теглейки нагоре собствения си колан. Гледайте на себе си като на учен и поставете пороците си на лабораторен анализ. Изучавайте ги, анализирайте техните причини, природата и последствията им. Дайте си сметка за факта, че досега сте им позволявали да доминират вашия ум. Това упражнение е същинска авто-психоанализа, която в огромното мнозинство от случаите подготвя почвата за прилагането на един от трите метода на елиминиране. И трите метода имат една обща характеристика: правят така, че мисленето за порока не увеличава неговата сила. Мисълта е сила. Да мислим за нещо, значи да вливаме мощ в жилите му.

Тези три метода са: отбягване, заместване и сублимиране. Всеки от тях би бил прекрасно средство срещу някои наши грешки и слабости. Можем да изберем онова, което ни се струва най-подходящо за самите нас. Не е много лесно например да сублимираме гнева, макар понякога любовта да го измества без особени трудности. Най-добре е да се справяме със сексуалните мисли чрез сублимация. Някои други вредни привички могат да бъдат забравени само чрез безкомпромисно отбягване.

1. Чрез отбягванеИма хора, които се борят яростно със своите слаби страни. В тази безкрайна война се хаби

много енергия. Те следват авторитета на Гласът на тишината: "Задушете греховете си и направете така, че да занемеят навеки. Направете това още преди да сте повдигнали крака си, за да изкачите следващото стъпало." Макар и да е вярно, че чрез един или друг метод всички пороци могат да бъдат превъзмогнати, изборът на конкретното средство е в ръцете на всеки практикуващ. Методът на отбягването предполага да се откажем от всякакви мисли за даден порок и да изпълваме ума си с по-благородни неща. Така нежеланото качество ще отмре подобно подобно на огън, лишен от гориво. Ще улесните неимоверно практиката си в това отношение, ако избягвате всичко - хора, предмети или места, които стимулират ума ви в погрешна посока. Човек, който обича да пие, би трябвало да страни от старите си компании За суетния е по-добре да не се доближава до ласкатели. В подобно отбягване на изкушението няма нищо срамно. Защо да усложняваме ненужно процеса на морално пречистване? Основният принцип на японската борба, наречена джудо, има своите корени в будистката философия. Това е принципът на постигане на победа чрез отстъпление. По подобен път, избягвайки злите мисли, умът може да постига своите цели с много по-малко усилие, отколкото ако излезе на открит двубой с тях. Казаното за сладострастието в Гласът на тишината се отнася до всяка форма на злото: "Не мислете, че сладострастието може да бъде изкоренено чрез пълно удовлетворяване на

45

неговите желания, с цел да се получи пресищане. Получената по този начин погнуса е вдъхновена от Мара. Порокът расте само тогава, когато го подхранваме, подобно на червей, който дебелее в сърцето на прекрасен плод."

2. Чрез заместванеБлизък до предишния е методът на заместването. Той се състои в замяната на нежеланите

качества с техните противоположни. Основата му се съдържа в следния текст от Дхаммапада: "Омразата не се лекува чрез омраза, а само чрез любов." Нека предположим, че не харесвате някого. Опитайте се целенасочено да възбудите в ума си чиста привързаност и да я насочите към него, било на определени интервали, било когато образът на този човек изплува в ума ви. Само живият експеримент може да ви убеди в удивителните резултати от това упражнение. На първо място, собствената ви антипатия ще се намали до пълно изчезване. Някогашният враг постепенно ще започне да се проявява в по-добра светлина. Силата на любовта ще направи така, че да видите в него много незабелязани досега положителни качества. Вашите усилия ще предизвикат същата реакция и у него. Всички онези, които са се отнесли сериозно към това упражнение, са съгласни, че то предлага една от най-прекрасните по своята духовна чистота възможности за употреба на заложената във всеки от нас умствена енергия. Запомнете: по едно и също време в ума може да се съдържа само едната от двете противоположни сили. Ако добрата сила е по-чест гост в ума ви, то тя автоматично ще отблъсква своята противоположност. С времето този процес ще стане напълно автоматичен.

За да приучим ума си на този ценен навик, добре би било да носим винаги в джоба си някоя от онези книжки, в които е заключена духовната мъдрост на света. Ето няколко примера за такива четива: Гласът на тишината, Бхагават Гита, Светлината на Азия, Практически окултизъм, Дао Дъ Дзин, Сутрата на Хой Нен, и разбира се, Дхаммапада. Можете да запаметите някои от кратките стихотворения, в които се съдържат окултни истини, като напр. стихотворението на Кип-линг Ако, както и някои кратки монолози от Шекспировите пиеси.

3. Чрез сублимацияТретият метод е сублимацията. Той е изключително ефикасен.Има един прекрасен пасаж в Магия на Хартман, цитиран в Практически окултизъм, който

обяснява добре това: "Акумулираната енергия не може да бъде анихилирана - тя трябва да получи други форми, начини на проява и движения; тя не може да продължава да съществува във вечно бездействие. Безполезно е да се опитваме да се съпротивляваме на една страст, която е извън нашия контрол. Ако стоящата зад нея енергия не се отведе по други канали, тя ще расте дотогава, докато стане по-силна от волята и разума. Единственият подход към нея е да я отправим към други, по-висши сфери. Така вулгарната любов може да се превърне в нежна чувствителност, а порокът - "хванат" в благородна цел - да твори добродетел."

Това е най-добрият метод за контрол върху онази творческа енергия, която на физическо равнище се проявява като пол. Основата на "сексуалния проблем" се крие в невъзможността ни да направим разлика между контрол и потискане. Човекът може да впримчи и най-мощния планински поток, но няма да е в състояние да прегради и най-малкото ручейче, ако не намери подходящ излаз за насъбралата се водна енергия. Същото е и с пола - една чиста, неперсонална творческа сила, естествена като водата в планинска река, неспокойна и силна като морето. Нейните физически проявления ние наричаме пол, докато на емоционален план тя се осъществява под формата на артистичност, ентусиазъм и емоционална сила. Това е инстинктът на ума да създава, този "творчески импулс", който стои зад всичко онова, което е постигнал човекът, включително и по отношение на самия себе си. Тъкмо тук е и ролята на сублимацията - да избере канала, по който трябва да протече тази сила. Процесът на сублимация се състои в постепенното отдръпване на творческата сила от чисто физическото към по-високи степени. Това се постига чрез упражнения в самоконтрол и постоянна бдителност.

Всички тези методи са само аспекти от един-единствен. Изберете онзи от тях, който ви се струва най-подходящ с оглед конкретната слабост, над която работите в момента. Не допускайте компромиси в практиката си. По-добре да се провалите в опитите да постигнете нещо, което действително считате за полезно, отколкото да го постигнете чрез хитроумни компромиси. На всяко стъпало от духовната стълба винаги ще се' сблъсквате с неща, които са правилни, както и с много други, чиято погрешност е очевидна. Следвайте без заобикалки онова, което на даден етап е правилно, независимо от цената, която вие лично трябва да платите. Напук на това, което този или онзи невежа твърди. В провала няма нищо страшно. Срамен е само онзи провал, който се корени в

46

страха ни да започнем. По-добре да се провалим хиляди пъти в стремежа си да достигнем един ясно очертан идеал, отколкото да успеем в някой мизерен и безчестен компромис. Според Енон на Тенисън, нашият идеал трябва да бъде:

Да живеем чрез закона, Страх няма там, където тоз закон се изпълнява; Доброто е добро, нали? Е, значи, да го следваме докрай -Това е мъдростта.

7. КУЛТУРА НА ЕМОЦИИТЕДо този момент нашето ръководство се занимаваше с културата на ума, като приравняваше

понятието "ум" с понятието "интелект", или мисловна машина". Точно както съвършеното физическо развитие включва в себе си всяка функция на тялото, така и развитието на ума трябва да включва всички аспекти на мисловността. Тъкмо поради това тук ще дадем една кратка глава върху емоциите. В нея ще разгледаме тяхната същност, използването им и опасностите, свързани с тях, за да изпъкне още по-ясно нуждата от упражнения за тяхното развитие и контрол.

Природа на емоциитеПоради липса на място не можем да се спрем върху различните научни открития и враждуващи

теории в съвременната психология. Това, което следва, е общоприето, пък и може лесно да се провери на практика. Силата на живота (т.нар. либидо) се изразява в безбройни, непрестанно променящи се форми и функции. В света на личността проявленията на тази сила са мисълта и действието. Понятието "мисъл" тук включва сложния процес на творчество на идеи и представи. Понятието "действие" пък трябва да представя такива "умствени действия", като волевото излъчване на идеи. Съвършеното действие представлява всъщност съвършено проявена идея. Само пълното сливане на мисълта и действието може да впримчи целия ни жизнен потенциал. Много от нашите действия обаче далеч не са съвършени и винаги оставят известна утайка от неупотребена сила, подобна на парата, която локомотивът не използва за задвижване на буталата си. Този остатък от сила наричаме емоция. Количеството на тази остатъчна сила зависи от много фактори. Това количество обаче винаги е пропорционално на капацитета на ума. Под капацитет на ума тук разбираме силата на "умствената машина". Слаба или силна, малка или голяма по отношение на общото количество жизнена енергия, емоцията трябва по един или друг начин да бъде изразена и освободена. Тя може да се изрази пряко чрез нервната система във вид на жестове, думи или дори физическо насилие. От друга страна, тя може да остане невидима за всеки друг, освен за опитния психолог. Съществува възможност да бъде превърната във фантазии, въображаеми действия или пък да бъде контролирана и сублимирана в по-висши форми.

Може да ни бъде направено възражение, че емоцията е чист продукт от реакцията на сетивата. Жестокостите, които наблюдаваме, могат да предизвикат у нас гняв, а звукът от силна експлозия може да ни уплаши. Забравя се обаче, че ако в ума ни не съществуваха натрупани от миналия ни опит резерви от неизразходвана сила, неподатлива на въздействието на външни стимули, нямаше да има никаква емоционална реакция, въпреки че същите тези стимули са в състояние да породят бурна мисловна дейност и съответни физически движения. От това можем да заключим, че колкото по-добре е развит и контролиран ума, толкова по-малко сила ще бъде похабявана за емоции.

Тези основни принципи трябва да бъдат напълно овладени, преди да започнем да се упражняваме в култивиране на емоциите. Веднъж постигнал известно съвършенство, практикуващият може да използва тези принципи за регулиране както на своите собствени емоции, така и на тези на своите близки. Мястото не ни позволява да включим тук всички тези подробности. Скоро ще открием обаче, че емоцията, както и всяко друго проявление на жизнената сила, се изразява двойствено. По-нисшият й аспект отразява кама, чувственото желание. По-висшите емоции пък са показателни за способността ни да придобиваме духовно познание, известно под общоприетото название интуиция. Изложените тук принципи, както и упражненията, които посочихме, се отнасят за по-нисшата степен на емоциите. По-висшите емоции спадат към духовни сили, много по-съвършени от "машината на ума".

Тази класификация има своята стойност в процеса на саморазвитието. Не трябва обаче да се забравя, че съществува една-единствена жизнена сила и че всички нива и поднива на нашето съществуване са само носители на съзнанието, което е личностният аспект на Универсалния живот. От това следва, че един и същ аспект на тази жизнена сила може да се проявява на различни нива. По подобен начин една-единствена страна от космическата сила, например електричеството, може да се проявява в много форми. По-висшите емоции могат да бъдат разглеждани както като емоции, така и

47

като качества, числящи се към по-висше ниво на съзнанието. Радостта например, за разлика от ефимерното удоволствие, има своя извор в духовната опитност и принадлежи - ако ни бъде позволена една научна аналогия - по-скоро на светлината, отколкото на топлината. Тя може да бъде разглеждана като форма на духовно просветление, когато в ума за един кратък миг проблясва искрата на истинското знание. Същото се отнася за състраданието и за по-висшите форми на любовта. Оттук и важността на практикуването четирите Брахма Вихари, независимо дали ще ги разглеждаме като сублимирали емоции, или като умствени качества, озарени от интуицията.

Опасности при емоциитеОт казаното досега става ясно, че емоцията е прахосване на енергия. Ала тя е и нещо по-опасно

от това: тя заблуждава ума и го кара да приеме емоцията за интуиция, изтощава преждевременно физическото тяло и затъмнява светлината на разума. Емоцията е свързана от една страна с инстинкта, а от друга страна с интуицията. Необходим е голям опит, за да направим ясна разлика между тях. Често се казва, че жените са по-интуитивни от мъжете. Във всеки случай те са по-емоционални. Ала много от това, което смятаме за интуиция, всъщност е изтънченият глас на желанието. Буда ни е завещал един стриктен метод за проверка на тези изблици на ирационална вяра. Той остава единствения "авторитет" в тази област. Дали придобитото по този начин (чрез ирационална вяра) познание е в съответствие с нашия досегашен опит, с познанието, в чиято истинност вече сме се убедили? Ако е така, то можем да го приемем като условно вярно; ако ли пък не - по-добре е да бъдем внимателни към нашепванията на един импулс, който се опълчва срещу разума и натрупания вече опит. Именно в това се състои стойността на иначе тромавия анализ на интуицията чрез интелекта. Една истина, която се потвърждава от интелектуалния анализ, лесно ще бъде потвърдена и от интуицията, докато чувството, лишено от разумни аргументи в своя полза, може да бъде истинно, но може да се окаже и преоблечено желание.

В случаите, когато чувството не е издигнато до нивото на интуиция, то може да подпомогне значително нашия ентусиазъм в посока на идеала. По думите на Ивлин Ъндърхил в Животът на духа и Животът днес: Функцията на чувството е да увеличава енергийния потенциал на идеята. Студеният, благоразумен тип увереност никога няма да притежава променящата живота сила на по-страстната, макар и по-ирационална вяра." Това е вярно, при условие че обърнем повече внимание на думата "вяра". Само когато вярата се превърне в убеждение, моторът на волята ще започне да ни тегли към идеята. Само тогава мисълта хармонично се изразява в действие. В съвършено развития ум мисълта и чувството са така свързани с действието, че нищо не остава извън този съюз. В случая ентусиазмът е само качество на ума. Когато обаче това качество се проявява като емоция, то е разхищение.

Емоцията представя и по-преки опасности. Тя ненужно изтощава тялото и замъглява ума. Оттук и изказаното от Учителя К. X. пред неговия ученик А. П. Синет. То може първоначално да не се стори насочено против състраданието, но всъщност е великолепно описание на това качество като "Закон на Законите, вечна хармония". "Страстите и привързаностите не са за този, който иска да ЗНАЕ. Те износват земното тяло с тайна сила. Онзи, който иска да постигне целта си, трябва да остане студен. Не трябва да преследваме прекалено настойчиво и страстно дори и най-съкровените си цели. Добре би било да забравим желанието и да го отхвърлим назад." Именно в тази точка са съсредоточени най-яростните атаки срещу будизма. Твърди се, че той е "студен", доколкото будизмът си дава ясна сметка за опасностите от емоциите, обвинението е оправдано. В коя друга религия или учение обаче можем да открием така благородно изразена идеята за истинското състрадание? Съществува духовна любов и състрадание, които са много по-висши от обикновените им емоционални еквиваленти и които действат предимно чрез по-висшите аспекти на ума. Съзнателното култивиране на подобни висши качества прави съществуването на емоционалните им еквиваленти ненужно и намалява до минимум тяхното замъгляващо ума действие. Или както мис Тилярд казва в Духовни упражнения: "Състоянието на ума, препоръчително за един будист, не е състоянието на религиозен ентусиазъм. Той трябва да се придържа към стриктното доброжелателство към ближния и да култивира у себе си вътрешно спокойствие и непредубеденост. Практикуващият бива предупреждаван настойчиво да не допуска дори и най-красивата емоция да наруши неговата вътрешна хармония..." Емоцията винаги привлича ума към личностното и по този начин възпрепятства хладнокръвното, безстрастно изследване на законите и принципите, които водят към просветление. Чистата мисъл е винаги неперсонална.

Емоцията, която е свързана с желанието и поради това е винаги личностна, е склонна да

48

намесва фактори, затъмняващи изучавания предмет. Това прави безпристрастния извод много трудно постижим.

Може да се възрази, че изкуството и мистицизмът имат своите корени в емоцията. Но дали това общоприето схващане е вярно? Изкуството се състои в изразяване на извънличностната красота чрез личностен посредник. Най-великото изкуство, което човечеството е създало, е същевременно и най-надличностното (универсалното). Красотата е външният изглед на космическата хармония, а изкуството се състои в опитите на човека да интерпретира красотата, затваряйки я в други форми. Оттук следва, че мярката за артистичен гений е степента, в която вечните стойности стават достъпни за сетивата. Средствата на тази трансмисия могат да бъдат еднакво поезията или грънчарството, музиката или движенията на човешкото тяло. В това изобразяване на вечните стойности влизането на персоналното би било позволено само дотолкова, доколкото личностният елемент е общ за цялото човечество, т.е. в този личностен елемент е втъкана надличностност. Е, къде тук е мястото на емоцията? Вярно, артистът трябва да бъде свръхчувствителен, но сетивата тук трябва да бъдат само предни постове на ума. У ценителя на изкуството едно велико произведение възбужда неща, много по-висши от обикновените емоции. Именно чрез това по-висше умът постига непосредствено знание за законите на космическата хармония, изразена от автора.

Що се отнася до мистика, ако трябва да се спори дали той търси и намира просветление чрез емоциите, може да се отговори в три плана: първо, повечето от великите мистици са изграждали интензивността на своята предана отдаденост върху основата на благородния интелект. Второ, водещата звезда на истинския мистик е интуицията. Тази интуиция може по-скоро да бъде замъглена, отколкото прояснена от свръхемоционалността. Трето, емоцията, характерна за най-големите мистици - ако тук има място за емоции въобще - се състои в тяхното дълбоко спокойствие на ума, постигнато чрез едно разбиране за истинските стойности и за неизмеримото единство на живота.

Това спокойствие дава възможност на последователя да се издигне над противостоящите сили на привличане и отблъскване и го прави недосегаем за морални и физически болки. Емоциите, както и умът, трябва да бъдат приучени да отразяват идеала, а това би било невъзможно при положение, че се повличат след всеки импулс на сетивата и изпълняват всяка прищявка на индивида. Само когато станат независими от външните стимули, емоциите ще престанат да бъдат източник на объркване в ума. Както вече бе подчертано, емоцията прави яснотата на мисълта невъзможна.

Култура на емоциитеМоже да ни се стори нелогично да говорим за култура на една сила, която се описва като

безполезен страничен продукт на мисълта. Никога обаче не трябва да забравяме, че става въпрос за една-единствена сила, която се проявява в безбройни форми. И понеже само най-напредналите в нашата практика могат да твърдят, че са преодолели емоционалността си, то не е безполезно тази сила да бъде използвана или сублимирана в по-висши форми. Колкото по-високо ниво постига умът в медитацията, толкова по-малко енергия ще прахосва в емоции. Нужно е да впримчим тази живителна сила в колесницата на духовния прогрес.

Културата на емоциите е аналогична с тази на ума. Както мисълта, така и чувството въздействат върху физическия си носител. Западът започва постепенно да си дава сметка за ефекта на мисълта и емоцията върху физическото здраве и за начина, по който тревогите чрез нервната система въздействат върху храносмилането, работата на жлезите с вътрешна секреция и другите функции на тялото. Доказано е убедително, че в повечето случаи огромната част от физическото изтощение се корени в емоциите. Фактически износването на тялото след един ден усилена работа не е по-голямо, отколкото при играта на тенис например. Усилената работа причинява изтощение посредством нервно напрежение, идващо като резултат от притеснението, страха, потиснатостта, докато играта на тенис ни изморява в повечето случаи само приятно. При това техниката за култивиране на емоциите тук е практически същата, както и при култивирането на ума. Започва се с разпуснатост и безпътство, минава се през анализа, като след това пътят продължава към окончателното освобождаване от нежеланото качество чрез заместването или сублимацията.

Преди всичко, научете се да не потискате емоциите. Какъвто и да е нейният произход, емоцията е сила, която за всички нас - с много малки изключения - има своето въздействие върху мисълта ни през почти всеки момент на деня. Тази сила се подчинява на закони, валидни за всяка друга форма на енергия, а именно: ако се помъчим да я потиснем, тя ще намери някакъв пробив другаде, подобно на преграден с бент поток. Оттук и множеството "комплекси" (термин на модерната психология), които се роят под флегматично спокойната маска на англосаксонския темперамент. Много нервни "кризи"

49

са само краен резултат от такива възли в подсъзнанието. Онези, които са изучавали например патология на страха, познават унищожителното въздействие на страховите комплекси върху ума и тялото.

Практикувайки медитация върху телата (вж. по-горе), ние се научихме да казваме с известна степен на сигурност: "Аз не съм моите емоции." Същата техника трябва да използваме и по отношение на всяка отделна емоция. Само когато съответната емоция ( страх, омраза, ревност, чувствено желание) бъде отделена от медитиращия, можем да мислим за заместване или сублимация. Вече споменахме, че никой не може да отмахне от себе си онова, което смята за неотделима своя част. Обратно, да изследваме обективно една емоция, означава да отслабим възможността й да доминира над ума.

Когато чрез процеса на разграничаването нежеланото качество се постави на операционната маса, смело анализирайте природата му и, ако е възможно, психологическата му причина. Анализът ще ви доведе до гледището, че всички емоции могат да бъдат групирани около две основни сили -любовта и омразата. Любовта и омразата тук представят противостоящите сили на привличане и отблъскване, които държат Космоса в равновесие. Тези две сили се допълват взаимно. На всяко ниво те се проявяват в двойствен вид. Във физиката например те се проявяват в законите на астрономията, динамиката и електричеството. В инженерството - в способността на дадено съоръжение да издържи на външен разрушителен натиск. Дори и една толкова известна природна сила като гравитацията всъщност е само едната половина на някакво цяло: ако не съществуваше сила на отблъскване, равностойна на гравитацията и действаща в противоположна посока, Вселената би колабирала в собствения си център и би престанала да съществува. В областта на емоциите тези сили се проявяват като любов и омраза. В царството на мисълта обаче можем да ги използваме за усъвършенстване на характера.. Разбрани правилно, законите на магнетизма, които управляват взаимодействията между тези две основни сили, ни дават ключа към функционирането на Космоса. Ето защо тези, които приемат тезата, че любовта е ръководният принцип на живота, трябва да помнят, че както всеки друг принцип, така и любовта е безсмислена без своята противоположност.

Обърнахме вече внимание върху аналогията между ескалатора и космогенезата. За да има еволюция, трябва преди това да е имало инволюция: тези два процеса вървят винаги рамо до рамо. Ако човек се намира, фигуративно казано, на изкачващата се дъга на ескалатора, нещо от него го изоставя, за да се придвижи надолу по слизащата дъга. Така егоизмът като закон на материята се придвижва надолу, докато алтруизмът като закон на духа се издига нагоре. Доколкото любовта ни въздига, а омразата ни снижава, любовта може да се приеме като закон на нашето съществуване. Рано или късно ние трябва не само да престанем да мразим, но да унищожим у себе си всякаква способност за това.

Използвайте силата на заместването, за да се справите с най-потискащата емоция - страха. Трябва да отхвърлите от себе си не само страха от хората, но и от неща, които съществуват в момента или ще се случат в бъдеще. Куражът е основно качество за духовно развитие. Той е онзи подтик, който не изоставя поклонника на духа и в най-тежките му часове. Страхът слага букаи на предприемчивостта. Според хората със силна психическа визия неговата парализираща сива мъгла обвива сърцето и ума. Животът обаче означава ставане, а за живота на духа това означава непрекъснато да се стремим към нещо повече от онова, което сме в момента. Никой не може да заповяда на успеха да го споходи, но всеки може да заслужи успех. Паролата тук е: Опитайте. Кой може да познае истинските граници на своите възможности, преди да е достигнал до тях?

Онези емоции, които не могат лесно да бъдат заместени, трябва да бъдат сублимирани в по-висши форми. Любовта може да се прояви по много начини: от животинска похот през земна привързаност до една сублимирала сила, която не е нищо друго, освен проявилия се закон на единството. Видяна от този ъгъл, любовта е само другото име на желанието, от чиято сила на свой ред се ръководи волята. Казано е: "Зад волята се крие желанието." Това желание обаче ние можем да възвисим от егоизма, през алтруистичната воля за служене, до надличностни мотивиращи сила на духовността. Никога не ще можем да стъпчем под краката си нито любовта, нито желанието, нито което и да било чувство, свързано с тях. Безполезно е дори да се опитваме. Те трябва да бъдат насочвани към все по-висши и по-висши цели дотогава, докато любимата и любимият, желаещият и обектът на желанието се слеят в едно. Само по този начин можем да отприщим изворите на едно действие, което - самомотивиращо се - ще избликне от дълбините на истината.

50

ИНТЕРЛЮДИЯЗаконите на здраветоДори и най-великият ум не може да се прояви чрез повреден инструмент. Така и музикантът не

би изявил гения си на лоша цигулка. Физическото тяло е необходим инструмент на ума и трябва да бъде приведено в добра форма. За да контролираме тялото, трябва да изучим неговите закони. Едно кратко запознаване с физиологията и анатомията ще ни помогне много в това отношение. Обикновеният човек се намира в двойно невежество - той не познава нито функционирането на ума, нито механизма на тялото си. А получаването на необходимите знания по този въпрос е едновременно лесно и приятно. Съвсем малко познания по анатомия и физиология ще ви снабдят с огромен материал за медитация, тъй като законите, отнасящи се до тялото, отразяват правилата, по които съществува Космосът.

Придобитото по такъв начин знание ще ни научи, че правилното функциониране на тялото зависи главно от здравината на неговите системи и от чистотата на кръвта. Всички системи на организма трябва да са здрави, тъй като много дребни, но досадни заболявания биват причинявани от малки размествания в някои части на костната система и главно на гръбнака. Всеки компетентен народен лечител би диагностицирал с лекота такива размествания и би ви казал, че трябва да се заемете сериозно с тях. Ако организмът ви функционира нормално и липсват органически увреждания, вашето здраве ще зависи преди всичко от чистотата на кръвта. Кръвта има нужда от кислород и някои химикали. Кислородът се взема от въздуха, а химикалите се съдържат в храната. Запомнете добре, че единствената биологическа цел на вашето хранене е да бъде снабден организма с материал, с който да възстанови отмиращата тъкан и да поддържа постоянна телесна температура. Когато поемате прекалено много храна, тя претоварва отделителните системи, откъдето израстват цял рояк оплаквания: чувство на тежест и умора, запек, ревматизъм, хрема и пр. Първото правило за стабилизиране на диетата е да намалим наполовина поеманата храна. Повечето от нас ядат два пъти повече от необходимото. Не трябва никога да се забравя, че действителното количество на химикалите, от които се нуждаем за 24 часа, е много малко. В колкото по-изчистена форма приемаме нужните химически вещества, толкова по-малко би било количеството от ненужни продукти, които преминават през храносмилателната система, само за да бъдат изхвърлени. Яжте два пъти на ден. Винаги напускайте масата, преди да сте се наситили. Много полезна е и гладната диета, практикувана от време на време, както и така наречената плодова диета: не повече от два малки плода на ден.

Второто правило е да уравновесите количеството. Прекалено многото или пък недостатъчното количество вещества би нарушило химическия баланс на кръвта и с времето би навредило сериозно на здравето. Повечето хора страдат от киселини, без да знаят, че съвсем малко познания и грижи биха ги спасили завинаги от този плодовит причинител на болести. Ако предпочитате да се храните вегетариански, дозирайте диетата интелигентно и умерено. Ако храната ви се състои само от големи количества зърнени храни, лошо сготвени зеленчуци и зле избрани плодове, ще чувствате постоянна липса на важни за организма ви вещества, а храносмилателната ви система редовно ще се претоварва. Тъжно, е, но е факт: голям процент вегетарианци страдат от лошо храносмилане, а много други прекалено лесно настиват. Можем да се справим с всичко това, ако обръщаме поне малко внимание на вида на храната, която ядем, ако избягваме тежките, обилно подправени храни и консервите. Това може би е трудно достижимо, но дори и най-малката мисъл в тази посока би била полезна.

Третото правило ни учи да избягваме течностите по време на ядене. Питието разрежда стомашния сок и затруднява храносмилането. Откажете се напълно от концентратите и виното. При употреба на алкохол висшата медитация е невъзможна. Питиетата, чието алкохолно съдържание в една водна чаша е минимално, са съотносими с въздействието на цигарите и трябва да се избягват. Ако можете да минете без тях, добре. Ако ли пък не, започнете постепенно да намалявате консумацията им, докато организмът престане да ги търси.

И накрая помнете, че всяка диета е индивидуална. Както се казва, един гледа сватба, а друг - брадва. Опитвайте няколко варианта, докато откриете най-подходящия за вас. Добре тренираното тяло може да яде всичко и по всяко време или да не яде нищо. Ако обстоятелствата ви принудят да преядете или да обядвате с ястия, които не обичате, понесете това с добро настроение, но на следващия ден не яжте нищо. Дайте възможност на организма си да възстанови равновесието. Ако с това не нарушавате някой религиозен принцип, по-добре би било да се приспособите към обстоятелствата, вместо да дотягате на приятелите си или да станете прицел на закачки и не-

51

доброжелателни плиткоумици.Остава да се спрем на въпроса за почивката. Липсата на почивка създава напрежение, а от

напрежението произтичат куп неприятности, с краен резултат разрушаването на организма.Причините за напрежението са най-различни. Може би тялото ви е работило без сън прекалено

дълго време? Ако си затворите очите пред това обстоятелство и не си починете, съвсем скоро няма да можете да работите изобщо. Друга причина за напрежението е прекаляването с физически упражнения. Някои фетишизират нуждата от упражнения и мерят здравето единствено с мускулатурата. Тъкмо обратното. Физическите упражнения, извън необходимите ни в ежедневието, биха били напълно ненужни, ако се храним рационално. Ако обаче тъпчем тялото си с два пъти повече храна, отколкото е необходимо за възстановяването на отмиращите тъкани, нуждата от всякакъв вид груби физически упражнения, които да "изгорят" излишната енергия, нараства неимоверно. Съвсем друг е въпросът, че и при рационална диета трябва да правим всяка сутрин и вечер няколко физически упражнения с цел да раздвижим най-уязвимите от заседналия начин на живот мускули.

Проблемът за релаксацията беше вече разгледан в Част Първа на настоящото ръководство. Тук искаме да подчертаем, че в процеса на медитиране натоварванията върху тялото ще се увеличават все повече и повече и поради това ще имаме по-голяма нужда от контрабалансиращи периоди на съзнателна релаксация както на тялото, така и на ума. В ранните стадии на концентрацията напрежението е по-скоро мускулно, но с напредването ни в медитацията то ще се проявява и чрез нервната система. Може да забележите, че ставате все по-раздразнителни и свръхчувствителни. Знайте, че ако увеличавате напрежението върху какъвто и да бил механизъм, непременно ще получите някакви дефекти. Ето защо в такива моменти обръщайте още по-голямо внимание на ритмичното дишане. Пречиствайте тялото по всички известни ви способи. Така прогресивното подобряване на физическото тяло няма да изостава от развитието на ума.

8. ВИСША МЕДИТАЦИЯВече казахме, че по въпроса за висшата медитация почти нищо не може да бъде фиксирано на

хартия. Думите са само символи на идеите. Поради това и най-великите истини могат да бъдат изразени чрез символи, дори и когато те не са достатъчно разбираеми за по-нисшия ум. Езикът на символите, чийто най-добър изразен инструмент са думите, е познат на всички, които следват Пътя. Пред онези, които са имали щастието да развият способността да разбират този език, се откриват най-дълбоките мистерии на Реалността.

Разделителната линия между нисшата и висшата медитация не е точно определена. С тези термини означаваме последователните етапи от един непрекъснат иначе процес. Ала все пак в живота на всеки практикуващ идва моментът на промяната - една промяна колкото радикална, толкова и неподдаваща се на описание. Единственото средство да се опише това е аналогията, която, макар и да не е в състояние да разкрие цялата истина, все пак я поднася под формата на огледално отражение на вътрешното ни око. В такива моменти на някои им се струва, че центърът на духовно привличане се е изместил радикално и е предизвикал също такава радикална промяна в относителната стойност на вътрешния и външния живот. Вътрешният живот става същинската Реалност, а животът на света става бледо отражение на вътрешната радост. Други пък започват да се чувстват като пътешественици, застанали пред прага на нов, неизследван свят, в който ограниченията на безплодната мисъл са някак внезапно преодолени. Нещата като че ли за първи път показват истинската си същност. На трети се струва, че силата на живота е променила посоката си. Ако досега тази сила се е движила навън, все по-далече от сърцевината на нещата, към външната форма, то сега посоката е навътре, към сърцето, към Реалността.

Ако аналогията ви се струва измислена, добре е да си дадете сметка, че мистичният глас има свой собствен език и че истините на вътрешния живот се описват чрез символи, митове и поезия, а не чрез педантичната акуратност на учебникарските понятия. Термините на учебниците може би по-добре служат на нисшия ум, докато мистичният език отключва скритите извори на живота и ни прави способни да съзерцаваме Реалността през внезапните проблясъци на просветление, заключени в една мистична фраза. С каквито и средства да се опитваме да споделяме това свое състояние с другите хора, едно е сигурно - то носи една неотменима промяна. Веднъж отворено, вътрешното ни око няма вече никога да заспи. Ето стиховете на един поет, стигнал до това състояние:

Във моите ръце лелей съдбата неоформена. Път някакъв криволичи в далнините. Не, няма,

52

няма връщане назад. Захлопна се вратата зад гърба ми.Новото състояние идва изведнъж. Медитиращият навлиза в царството на безграничната

тишина. Чувства огромна латентна мощ и вътрешно равновесие, което извиква в ума аналогията с огромен маховик. Това е състояние на невероятна скорост и мощ. То е толкова тихо, колкото и на пръв поглед неподвижно. Тази съвършено нова за практикуващия опитност е свързващата брънка на обичайното функциониране на съзнанието с интуицията. В някои от степените на нисшата медитация практикуващият вече е започнал да използва съзнателно висшата способност за директно познание. С навлизането в по-висшите степени на съзнание онова, което досега е било само рядък подарък за упорити усилия, сега става, ако не ежедневие, то поне много лесно постижимо. Интелектът гради формите и ги използва, но неминуемо остава вплетен в тях. Само когато разцъфти цветето на Будхи, а това е способността, която познаваме под името интуиция, можем да се прочистим от двойната илюзия на времето и пространството, от чувството за отделност, съществуващо единствено в света на формите. Това състояние обаче все още не е Висшето Аз. То е само връзка между интелекта и Космическия Ум, който не представлява безсмъртна персонална душа, а е точно тъй имперсо-нален, както и универсалните закони, които представя. В Ланкаватара Сутра е казано: "Трансцеденталният ум изгрява тогава, когато интелектуалният ум е достигнал своите граници. Ако искаме да познаем истинската природа на нещата, трябва да преодолеем обикновените умствени операции, основаващи се върху отделни идеи, разграничаване и съждение, и да развием една по-висша способност за познание на интуитивния ум, който свързва интелектуалния ум с космическия. Макар и да не е индивидуализиран като интелектуалния ум, интуитивният ум притежава нещо много по-ценно - директна връзка с Вселенския Разум. Информацията на интуицията не може да бъде анализирана и разграничена. Тя обаче притежава едно много по-висше качество: самореализация чрез идентификация."

Отначало тази парадоксална способност се проявява при случайни проблясъци на сатори (моментно просветление). С течение на времето качеството и количеството на тези моменти постепенно се подобрява, докато накрая тази "безтоплинна светлина" обхване всеки миг от деня. Ефектът е много силен. Оттук нататък практикуващият престава да действа чрез съзнателен избор между две възможности. Той прави винаги правилния избор, тъй като добротворчеството вече е дълбоко вкоренено в характера му. Медитиращият се подчинява на един вътрешен закон и си дава сметка за последствията от неподчинението. ето защо изборът му вече е автоматичен. Този вътрешен подтик е единственият "авторитет" за него. Научил се да бъде сам, медитиращият няма нужда от никого. Казано на мистичен език, той нито търси пътя, нито върви по него. Той става Пътя. Или както е казано в Гласът на тишината: "Няма да изминеш Пътя, преди да си се слял с него."

Тази вътрешна революция дълбоко смущава интелекта и обичайния дневен режим. Едва забележими досега моменти придобиват първостепенно значение, докато считаните за неотменимо важни неща се превръщат в пречка и трябва да бъдат изоставени. Примамливи досега удоволствия стават отегчителни, докато четенето и размисъла заемат все повече и повече от нашето време. Практикуващият открива, че учението, което използва като инструмент интуицията, ни дарява с нови сили, вместо да ни изтощава, и че медитацията възбужда спящи досега енергии. С тяхна помощ практикуващият се чувства в края на сеанса по-бодър, отколкото в началото. Трябва обаче да сме готови да платим и цената за този напредък. Трябва много по-стриктно да контролираме говорните и поведенческите си навици. Обещанията, колкото и несериозно да са дадени, трябва да се спазват точно. Всяка предписание трябва да се изявява на високо равнище. Практикуващият трябва да е в състояние във всеки момент да защити своите собствени високи стандарти за истинност. Уважението към живота трябва да се разбира като въздържане от всяка мисъл или действие, които биха затруднили еволюцията към по-висшите състояния на съзнанието.

Изоставянето на интелектаНай-неразбираемата за обикновения ум промяна е свързана с изоставянето на самия интелект,

който е бил оформян в продължение на много години и през различни животи. Това означава да изоставим самата мисловна машина, която ни е помагала досега в постигането на новото състояние на съзнанието. Нека цитираме още веднъж класическата книга на самоусъвършенстването Гласът на тишината: "Умът е великият Палач на Истината. Нека Ученикът съсече Палача." Би било прекрасно, ако това можеше да стане изведнъж, но в повечето случаи тази задача е трудна и изморителна. Трябва да разберем онова, което е казал Порфирий: "В царството отвъд интелекта много неща все още се подчиняват на неговите закони, но тяхното съзерцание е по-възможно, ако прекратим

53

използването на интелектуалната енергия." Съвсем друго нещо е обаче да приспособим ума си към едно състояние, при което богът на разума е така безапелационно детрониран. Тук пред практикуващия се открива един нов свят - толкова учудващ, колкото и той би станал за приятелите си, ако влезе в него. Логиката и умът са архитектите, които проектират бордеите и дворците на интелектуалната мисъл; интуицията се издига над света на формите във света на Съществуването, където съчинителите на форми биват изоставяни. Здравият смисъл не е вече единствения критерий за истината й неистината. По-висшият ум вижда, че онова, което за обикновения учен е безсмислица, може да се окаже най-прекрасната истина. Често се е казвало, че парадоксът представлява истина, застанала на главата си, за да привлича вниманието; без съмнение някои принципи могат да се изразят най-пълноценно именно в ирационална форма. Както ще се убедим по-нататък в главата за дзен-методите в медитацията, освобождаването от интелекта отива по-далеч дори и от обикновения парадокс. Пълните с намеци и весели безсмислици въпроси и отговори в Дзен Мон-до могат да обезсърчат много горди рационални умове. Съвсем сигурно е, че по-нататъшният успех в медитацията е възможен единствено тогава, когато сме развили способности, по-висши от обикновено мислещия ум. Нека тези, които не се чувстват призвани за по-нататъшни духовни приключения, спрат дотук. "Доктрината на Окото" ще остане винаги широкодостъпна за всички; "Доктрината на Сърцето" обаче е за малцина. "Ако "Доктрината на Сърцето" е непосилна за вас, - се казва в "Гласът на тишината"- задоволете се с частта от Закона, намираща се в "Доктрината на Окото". Имайте надежда. Ако "Тайният Път" е непостижим за вас сега, то вероятно ще се открие пред вас утре." Това "утре", разбира се, може да означава някой от следващите ви животи. Ако сте взели решение да вървите напред, вгледайте се още веднъж в мотивите за това решение. Вървейки по Пътя, вие ще укрепвате все повече. Визии, все по-близки до истинското просветление, ще радват очите ви. Те обаче не са вашата крайна цел. Има само един истински мотив за такова пътуване - просветлението на цялото човечество. Ако не черпите мотивите за бъдещите си усилия от извора на чистото състрадание, по-добре забравете за Пътя: всяко по-нисше желание само ще засилва илюзията на отделността и ще забавя неимоверно деня на истинското единение.

Обекти на Висшата МедитацияВ ранните стадии от развитието на всяко изкуство или наука е възможно и необходимо да бъдат

обозначени строги правила за упражняване, които да осигурят на практикуващия необходимото техническо майсторство. Достигнем ли обаче висшите степени, все повече и по-императивно ще се налагат строго индивидуалните предразположения и предпочитания на всеки адепт. Ето защо става все по-трудно да предвидим, а още по-малко да наложим, една единствена линия за понататъшен напредък, валидна за всички. Това, което се отнася до светските науки и изкуства, важи също и за медитацията. Няма и двама души на света, които да са наследили от предишните си животи едни и същи тенденции, способности и възможни полета на изява.

Когато избираме обект за висшата медитация, трябва да знаем, че самата природа на този обект е от по-малко значение, в сравнение с перспективите и нивата, на които той се разглежда. Можем да медитираме например върху Буда като. човек, като духовен учител или като космически принцип. Ясно е, че тук разликата не е в обекта, а в ума на медитиращия. Обяснението е факта, че прогресът следва една възходяща спирала, а не права линия. Едни и същи кръгове от пътя трябва да бъдат изминавани отново и отново, като при всяко превъртане се сблъскваме със същите точки, но на по-високо равнище. Ето защо и най-висшето духовно преживяване е поне частично известно и на най-скромния последовател. Всички степени - от най-дълбокото невежество до чистото просветление -се изминават отново и отново, като при всяко връщане силата на мрака намалява, а лъчите на просветлението засияват все по-ярко. Онзи, който се опитва да медитира, вече е напуснал света, изпитал е недостатъците на знанието, взето под наем, обърнал се е навътре, бил е многократно изкушавай, намерил е просветление и го е споделил със света, но след всичко това е пропаднал много по-дълбоко от друг път в мрежите на желанието. Великото Отдръпване не са открива пред нас с декрет и отведнъж - трябва да го постигаме през всеки момент на деня. Всяка част от Пътя е била преминавана много пъти дори от един и същи човек, който бавно, но упорито изкачва планинския склон. Вярно е, има и такива, които като че се движат в затворен кръг. Това са онези, които не са се поучили от опита си и повтарят отново и отново едни и същи грешки. Тези, които знаят да играят на "Змии и стълби", може би ще се съгласят, че тази игра олицетворява един могъщ закон.

При прилагането на тези принципи ще открием, че можем да използваме отново обектите на нисшата медитация. Когато цикълът стигне определена точка, трудностите, триумфите и

54

изкушенията на миналото се събуждат за нов живот. Цикличността е един от основните закони на Космоса и затова представлява много подходящ обект за медитация. С помощта на аналогията цикличността ще ни помогне да разберем по-добре от всякога законите, действащи в човека и в природата, както и механизма на процеса на "ставането", чрез който всичко на света се движи към своята първоначална идентичност.

Но нека се върнем при използваните при нисшата медитация обекти и ги погледнем от една по-висша гледна точка. Така например тук също можем да използваме медитацията върху телата, стига да откъснем съзнанието си от такива нисши принципи като тяло, емоция и мисъл. Практикуващият трябва да се издигне на нивото на оценка на фразата "Аз съм аз". Същото се отнася и до медитацията върху "нещата - такива, каквито са". Преминете от чисто интелектуалното изследване на тяхната истинска природа към самия живот, на който те са само външно проявление. Проблемът за Аз-а (Атман) и тук остава неизбродим. Всъщност неговото значение е толкова голямо, че за висшите му аспекти ще отделим специално място по-нататък.

Разхлабване веригите на форматаМедитирането върху всички споменати дотук обекти ще бъде неимоверно подпомогнато от

новопоявилата се у нас способност да познаваме интуитивно. Както вече подчертахме, интуицията ще помогне на практикуващия да преодолее дълбоко насадените навици, които действат в нисшия ум. Не е особено трудно да подведем мислите си под общия знаменател на някакъв идеал, но това би разрушило присъщата гъвкавост на ума. Целта на медитацията не е да се приспособи към избрания обект на медитация, а да изтръгне от него цялата истина, която той съдържа и да я вложи в активния оборот на нашия характер. И понеже обхватът на медитация се разширява непрекъснато, умът трябва да съумее да се адаптира към това и да се съпротивлява на инерцията, която винаги се стреми да го задържи в границите на някоя общоприета формула. Говорейки за човешкото съзнание днес, мис Джералдин Костнър отбелязва в книгата си Йога и западната психология: "Хората искат от живота да бъде абсолютен в своите стойности и да не ги заварва неподготвени. Относителността обаче е в самата основа на живота. Животът неотменимо се движи и търпи

промени и поради това неочакваното и непознатото винаги ще ни връхлитат. Поради дълбоко вкоренено невежество човек чувства силна съпротива срещу живота такъв, какъвто е. Той не е способен да приеме потока от нещата и да се приспособи към него свободно. Затова предпочита да се държи хлабаво към промените и да се примирява с тях, вместо да се стреми към онова, което психоаналитиците и йогите наричат "свободна психика" и "освобождение" - две перли, чието притежание си струва всякакви жертви." В края на краищата дори и най-абстрактните понятия са изковани от хората, в стремежа им да изразят някаква духовна истина. На всеки будист е добре известно, че всички форми са "смъртни". Нашата цел не е нищо друго, освен Просветлението, което е душата на всяка форма. Или както е записано в Сутрата на Хой Нен: "Основата на нашия ум е неотменимо чиста. Всички неща -били те добри или лоши - са само проявления на тази основа. Добрите и лошите дела се резултат съответно от добри и лоши мисли." И на друго място: "Когато се освободим от привързаност към всички външни обекти, умът ни ще намери покой. Основата на нашия ум е неотменимо чиста. Ние се чувстваме омърсени само защото сме приели да станем роби на обстоятелствата, които ни заобикалят. Този, който съумее да запази ума си спокоен, независимо от обстоятелствата, постига истинско Самадхи."

Увеличаващият се обхват на духовната визия, придобита от способността, наречена Будхи, разхлабва веригите, с които умът е прикован към формите. Това подпомага практикуващия в стремежа му да схване същността на понятията като аспекти на истината, напълно независимо от формата, в която се проявяват. Практикуващият Висша Медитация не се нуждае от все по-духовни и по-възвишени понятия, с които да упражнява абстрактното си мислене, а от задълбочена и истинска духовна опитност. Понятията са необходимо средство за умствена комуникация, но не могат да заместят личния ни опит с една истина, която те всъщност само частично разкриват.

В Ланкаватара Сутра е записано: "После Махамати каза на Благословения: "Защо не мъдрите, а невежите се посвещават на разграничаването?"

Благословеният отговори: "Защото невежите се обвързват с имена, знаци и идеи. Техният ум се движи по канали, които подхранват множеството на предметите и ги правят пленници на идеята за егоистичната душа и онова, което й принадлежи. Те разграничават добродетелите от злото само по външните им характеристики (ефимерните им проявления) и винаги се придържат към общоприетото. Това още повече усилва невежеството им и увеличава лошата им карма, състояща се

55

от завист, гняв и глупост. Тази карма ги обвива в пашкула на разграничаването и те не могат да се освободят от кръговрата на смъртта и раждането. Никога няма да постигнем себереализация, ако не освободим мисълта и думите си от този пашкул на разграничаването." По-нататък в сутрата се казва: "Себереализацията е висше състояние на вътрешно постигане, което преминава отвъд всяко дуалистично мислене и далеч превъзхожда онази система на ума, която се състои от логика, разсъдъчност, теоретизиране и илюстриране." Ако това ви се струва трудно, помнете: рано или късно умът трябва да постигне разбирането, че всички форми, включително и самият Космос, са рожби на ума. Формите са деца на Универсалния (Космическия) Ум. В Ланкаватара Сутра Благословеният, попитан къде според него се крие грешката на някои философи, отговаря: "Тяхната грешка е в недооценяването на факта, че обективния свят е плод на ума и че цялата система на ума също израства в самия ум. Ставайки зависими от външните проявления, някои философи започват да разграничават тези проявления, като ги смятат за реални. Дуализмът между това и онова, между съществуването и несъществуването ни привързва. Така те остават невежи по отношение на факта, че всичко има само една обща основа." Когато съзерцаваме висшите състояния на съзнанието, които още не сме постигнали, добре е да имаме предвид, че Реалното и Нереалното са само относителни понятия, характерни за състоянието на съзнанието, в което се намираме в момента. В коментара си към Тайната на златното цвете д-р Юнг отбелязва: "Очевидно булото на Мая не може да бъде вдигнато само чрез просто решение на разума. Необходима е всестранна и уморителна подготовка. Трябва да платим докрай житейските си дългове. Дотогава, докато Мая доминира над нас, булото не може да бъде вдигнато, нито пък да се постигнат висините на празното от съдържание и свободно от илюзии съзнание. Тук не помагат никакви евтини трикове и самовнушения."

Можем да започнем като се опитаме да елиминираме използването на думи в медитацията. Навикът да си превеждаме с думи неща, които принадлежат на царства, до които интелектът няма достъп, е много трудно преодолим. Ала винаги, когато се опитваме да облечем в думи едно духовно преживяване, чувството за истинност ни убягва. При нас остава само бледата му прекрасна сянка, облечена в (износените) одежди на нашата ежедневна мисъл. В началото се опитвайте да мислите за простите неща, без да използвате думите, с които езикът обикновено ги описва. След това преминете към идеите. Това откъсване на мисълта от езика е много трудно, особено за хората на Запад, чиито умове в голямото си разнообразие са привързани към етикети, дефиниции и външни форми. Опитайте например, когато медитирате върху телата, да издигнете съзнанието си през няколко негови носители, без да си казвате: "Аз не съм моето тяло, емоции, ум - аз не съм това." По същия начин, когато правите Брахма Вихарите, се опитвайте да акумулирате любов-доброта, без да използвате термините, с които умът обозначава тези неща. Това упражнение ще помогне на ума ви да вижда всички неща такива, каквито те са в своята същност и да не се обвързва с етикетите, с които му се представят чрез езика.

9. ИЗДИГАНЕ НА СЪЗНАНИЕТОСледващата стъпка се състои в умишленото издигане на съзнанието. Този процес е двустранен.

Състои се от издигане на съзнанието до непознати висини посредством медитация, като в извънмедитационните периоди състоянието на съзнанието остава относително по-високо от преди. Практикуващият трябва да се научи да придърпва нагоре всяка жизнена сила, която досега е действала на по-ниско стъпало, като я изрази на по-висока степен в спиралата. Половата енергия като физическо проявление на творческата сила трябва да бъде издигната до съответния по-висш креативен умствен център. Това "превръщане на семето в сила", както е наречен този процес в Тайната на златното цвете, показва как постигналите независимост по отношение на сетивата придобиват творческата сила, необходима за "пресичането на потока" (т.е. за прераждането на личностното в неличностно). Оттук става ясно защо прахосването на тази енергия се окачествява ни повече, ни по-малко като лудост. Нека цитираме отново същото произведение: "Глупакът прахосва най-ценната перла на своето тяло в неконтролирани удоволствия и не знае как да запази силата на своето семе. Когато тази сила се изчерпи, тялото загива. Светият и мъдър мъж се грижи за живота си единствено като разрушава сладострастието у себе си и предпазва своето семе. Семето е източник на мощ. Когато тази сила се използва за по-висши цели, тя динамизира потока на живота и го насочва към просветлението."

Вгледайте се в собствената си същност през призмата на новото състояние на съзнанието. Вижте с по-ясни очи как повечето от вашите трудности се дължат на факта, че мислите за себе си

56

като за нещо отделно. "Схващането, че нашият мъничък живот е нещо отделно, и че то се бори за своите интереси с безброй други подобни на него образувания, е заблуда. От нея се пораждат множество страдания. Дотогава, докато гледаме така на света, мирът ще бъде много, много далеч от нас. Напротив, когато почувстваме и осъзнаем, че в дълбоката същност всички ние сме едно, никакъв страх или заблуда няма да са в състояние да компрометират душевния ни мир." (Безант, Силата на мисълта.) Дотогава, докато у нас съществува този "страх от загубата", можем да сме сигурни, че все още принадлежим на Великата Ерес - съществуването на едно отделно Аз. Когато веригите на тази илюзия започнат да падат, практикуващият постепенно осъзнава, че "Космосът израства, отказвайки се от Аз-а". След като се е убедил, че гласът на парадокса е много по-ясен от всеки рационален аргумент, практикуващият може да се занимае с твърдението: "Аз не съм и същевременно съм". Тук с минимален брой думи са посочени двете алтернативи на духовното развитие, а именно: да се унищожи онова, което не е нашето същинско аз или да се постигне Висшия Аз (да унищожим онова, което не е космическото съзнание или самите ние да се слеем с това съзнание). Южната будистка школа предпочита първото, а Индийската философия поставя ударението на второто. Махаяна будизмът пък комбинира и двете. Както вече подчертахме, всеки сам трябва да реши дали ще каже: "Това не съм аз" за нисшето и отделното в себе си, или пък: "Аз съм" за Космическото Съзнание. Можем чрез медитация да се опитаме да редуцираме егоистичното Аз с цел то да не пречи повече на потока на космическия живот. Можем също така постепенно да разширяваме нашето духовно Аз дотогава, докато то стане съизмеримо с цялото Мироздание. Кой от двата пътя ще изберете, е въпрос на предпочитание. Този въпрос е бил повод за много грубости и недоразумения. Само споровете за природата на Реалността може би са предизвикали повече различни интерпретации. Затова медитирайте често върху фразата: "Аз не съм и същевременно съм". Има обаче една трудно доловима опасност при култивирането на Висшия Аз. Изтокът познава много добре неговата същност и затова с лекота избягва опасността. Западът обаче все още изживява своето духовно детство и не винаги различава достатъчно по-висшите и по-нисши аспекти на нашето същество. Така на Запад са склонни да възхваляват личността, вместо надличностната Живот-Сила, която не може да бъде собственост на никоя отделна личност. Това само засилва егоизма и отдалечава от истината. Точно тук е цената на метода, така силно прокламиран от Южната школа, която отрича всякаква личностност на нашите средства, в които се проявява Висшият Аз. Този метод, макар и на пръв поглед едностранчив, би ни позволил не само да избегнем егоизма, но и да го заличим напълно.

Медитация върху "по-висшето трето"БИ било грешка обаче да търсим разрешение на парадокса на аз-а чрез възгледа, че елементите

на биполярните двойки са взаимодопълващи се. На това повърхностно гледище са се дължали редица сериозни недоразумения в будистката доктрина за Средния Път. Д-р Баруа подчертава в лекцията си върху Универсалния аспект на будизма (Маха Бодхи Джърнал, юли, 1934): "Когато двете т.нар. крайности, или първоначални истини, влязат в контакт помежду си, трябва по необходимост да има и нещо трето, което да ги обедини, без да се идентифицира с тях. Терминът на Буда за това "трето" е маджджха (мадхия), който по-късно е придобил по-скоро заблуждаващата форма на маджджхима патипада, превеждано като "Средния Път". Този синтез на двойствеността, представлява върха на един триъгълник, който произвежда стабилност, използвайки като материал напрежението и противопоставянето. Той произлиза от противоположностите, но е независим от тях. С тях той образува една троичност, която е метафизичната основа на всички подобни "троици", които откриваме във всяка религия и философия - практически навсякъде, където си взаимодействат две антитези. По-добре можем да разберем този триъгълник, ако разглеждаме върха му не толкова като синтез на другите две, колкото като техен източник. Помнете, че Живота-Сила е Единен в своята същност, но се проявява като двойственост Дух-материя, живот-форма, светлина-тъмнина, добро-зло, мъж-жена и т.н. през цялата вселена от антитези, от които е изграден проявеният Космос. Двойствеността обаче не може да съществува самостоятелно - винаги има и един трети фактор. (Сравнете например третия аспект на карма, който е причината и следствието, но и отношението между тях.) Това отношение просто отразява на по-ниска степен единството, от което двете противоположности са произлезли. Оказва се, че всички двоичности всъщност са тройствени, а троичността е само (тройният) аспект на Единното. В Сутрата на Хой Нен се казва: "За будизма се знае, че притежава два пътя, добър и лош. Тъй като обаче природата на Буда не е нито един от тези два пътя, за будизма се казва, че не притежава никакви два пътя... Природата на недвойственото е

57

природата на Буда." Да прибавим и друг пасаж: "Никога не се съмнявайте: Буда се намира във вашия ум, вън от който нищо не може да съществува." Тук интуицията ще помогне на последователя да открие ключа към природата на Висшия Аз, който е над всяка двойственост.

Нуждата от интуиция сега се налага императивно. Нито един парадокс на противоположностите не ще може да бъде разрешен само на неговото собствено ниво. Трябва да издигнем съзнанието си до равнище, от което противоположностите да бъдат обхванати като функции на нещо трето. Вярно е, че за много от нас основите на ума са все още недостъпни. Ако си спомним обаче законите на спиралата и обхванем медитиращия ум със светлината на интуицията, ще можем да си създадем поне бегла представа за огромните възможности за разбиране на тази проста истина, с оглед на която после трябва да преобразим и действията си.

Нека цитираме отново д-р Баруа: "Погледнат в тази светлина, будизмът не бива да се разглежда като страхлив компромис между крайностите в живота, нито пък като хладно пресметнат акт на бягство в Единното. Той трябва да има свое собствено движение, което да обхване движението на космическите форми." По същия начин умът на адепта трябва да има своя собствена самостоятелност, чрез която да може да разреши всеки парадокс. Средният Път минава не толкова между, колкото над противоположностите. Една по-нисша гледна точка би ни върнала лесно в света на бледия компромис. Само динамичното и безкомпромисно напредване, безстрашното желание да станем винаги повече от онова, което сме в момента, може де слее пътуващия с Пътя и да събере противоположностите в едно наистина висше единство на ума.

Каква би била тогава природата на това "по-висше Трето"? Отговорът варира съобразно с нивото на съзнанието. Това, което включва егоистични мотиви, може да ни се представи и като съвършен мотив, и като пълна липса на такъв. Това, което е по-висше от доброто и злото, е широко известно под името висше Добро. То функционира много над конвенционалния морал. Колкото повече се изкачваме по планината на духа, двойките противоположности се проявяват на все по-високи нива. Те са, така да се каже, предните постове на ума. По необходимост и по-висшето трето ще изживява съответна еволюция, докато се стигне времето и мястото, където няма да има по-висш синтез от самия Абсолют, който включва в себе си всичко предишно. Тук отново приложете образа със спиралата и се опитайте да постигнете това трудно, но необходимо познание.

В търсене на имперсоналнотоПрилагайки тези принципи върху проблема за Аза, практикуващият ще открие, че парадоксът

Аз-Неаз може да бъде разрешен само от гледна точка на обединяващото трето. Тази доктрина е много полезна за хората с психологически проблеми. В коментара си към Тайната на златното цвете д-р Юнг, говорейки за конфликт между съзнателното и несъзнателното, казва: "В работата си винаги съм чувствал, че в последна сметка всеки проблем има някакво разрешение. Досегашният ми опит потвърждава това. Някои от моите пациенти просто надживяват проблеми, причинили смъртта на много други. Понататъшният ми опит ми показа, че това "надживяване" се дължи на повишаване нивото на съзнанието у тези хора. На личностния хоризонт изгрява по-висш и по-обхватен интерес. Самото разширяване на психологическия хоризонт вече прави "неразрешимия проблем" по-малко опасен. Това не означава, че проблемът е получил разрешение на своето ниво. Не. Просто той е загубил значение пред лицето на една нова и по-силна тенденция на живота. Проблемът нито е потиснат, нито е преминал в несъзнателното - просто се появява в различна светлина и така самият той вече не е същият." Това се отнася със същата сила и за военните действия между различните аспекти на аз-а, които се водят в съзнателния ум. "Разширяването на психическия хоризонт" означава достигане до една неперсонална гледна точка. Ето какво говори Гласът на тишината: "Търси "Вечния Човек" в им персоналното, а когато го откриеш, погледни навътре: ти си Буда." Вярно е, че не можем изведнъж да станем надличностни. Можем обаче да се издигнем високо по спиралата, да бъдем на достатъчно разстояние от даден конфликт и така да можем успешно да обединим противоположните гледни точки. Ако искате да постигнете една наистина имперсонална позиция, помнете винаги, че истинското Аз - т.е. най-истинското Аз, с което можете да се идентифицирате, само по себе си не е актьор на сцената на действието. "Само този вижда истински, който вижда природата зад всички свои действия и който знае, че вътрешното аз не действа изобщо." (Бхагават гита.) Или по думите на "Светлина по Пътя": "Стой настрана от битката. Макар и да участваш в нея, не бъди войник." Тайната на това светоотношение се крие в таоисткото му „да стоим настрана от живота”, изразено чрез думите на мис Костер. Това трябва да се разбира като една позиция на

58

необвързаност, при която между силите на привличане и отблъскване се установява равновесие. Научете се да обективирате още повече функционирането на по-нисшите носители на съзнанието, като винаги помните, че не можем да контролираме нещо, което все още считаме за част от самите нас. Разграничете съзнанието от нежелателните елементи в ума, като същевременно запазите чувството за единство и цялостност на Аза. Виждате, че това е процес на разграничаване, а не на репресия. "Някои практикуващи се изкушават да мислят, че могат да постигнат много по-бързо висшата цел на успокоението чрез пълното потискане на дейността на умствената система. Това е груба грешка. Дори и да успеем да потиснем дейността на ума, самият ум все още ще продължи да функционира по простата причина, че семената на енергията-навик не могат толкова бързо да се изкоренят (Ланкаватара Сутра).

Тайната на действието в бездействие и на бездействието в действие - описана надълго и нашироко от Бхагават Гита -се състои в деликатния баланс между позитивното и негативното, между прекалената употреба на сила, която поражда и действието, и съответстващата му карма, и недостатъчната подготовка на аз-а, която може да ни направи вечни пленници на крайбрежните водорасли, от които потокът на живота много трудно би ни избавил. От една страна, ние сме като бойци, които воюват за самоосвобождение от робството на илюзията. От друга страна, се стремим да бъдем проводници за водите на живота, да способстваме за тяхното свободно разливане. Централната точка между тези умствени нагласи може да бъде постигната единствено чрез преодоляването на егоцентричната гледна точка. От егоцентрична гледна точка наблюдават света всички онези, които "се взират в сянката си и се учудват, че е черна."

Във връзка с много важния въпрос за аз-а скоро ще откриете, че такива парадокси, като "Аз съм и все пак не съм", могат да открият своите тайни само пред една по-висша гледна точка, която да обединява противоположностите. Веднъж установили се на тази неперсонална позиция, можем да се научим да се държим като безстрастни наблюдатели на играта на природните стихии. Можем дори за миг да си позволим лукса да помислим, че тази игра зависи от собствената ни воля.

Трите гуниЗа да постигнем имперсоналната гледна точка, която се намира над противостоящите двойки, за

да се домогнем до онова състояние на правилно действие, при което действащият не се интересува от плодовете на своите действия, трябва да изучим добре трите качества на материята, известни в индийската философия като Гуни. От тяхното взаимодействие е изтъкана сложната материя на манифестирания Космос. Характеристиките тамас, раджас и сатва се превеждат по различен начин. Тази множественост се дължи на факта, че те могат да бъдат разглеждани от много различни аспекти. Тамас - най-ниската част на триадата - може да се преведе като инерция, раджас - като сила, дейност, движение, а сатва - като баланса или хармонията, която обединява предишните две. Тази триада може да бъде преведена и като илюзия, действие и озаряване или като невежество, желание и истина. Можем също така да опишем тамас като състояние, при което противопоставящите се двойки не могат да бъдат разграничени една от друга, раджас - като степен, при която се прекалява с разграниченията и отделното, а сатва - като синтез на разделителните двойки.

В светлината на доктрината за По-висшето Трето можем да свържем раджас и тамас с позитивните и негативните качества в природата, а пък сатва - с обединяващото трето. Както и да ги погледнем, трите принципа образуват триъгълник, който включва всяка възможна форма на дейност. Самият ум не прави изключение от правилото: тъй като гуните са истински сили на формата, тяхното постоянно взаимодействие е склонно да приковава съзнанието към по-нисшите му носители, независимо каква е по-висшата обединителна точка. Всяка от гуните привързва чрез присъщата й природа: тамас приковава чрез безразличие и мързел, раджас - чрез кармата, която се поражда от обремененото с желание действие, докато сатва - привързва ума чрез самото сатвично удоволствие. Това за сетен път' доказва следното: имперсоналната, безстрастна гледна точка, присъща на Средния Път, можем да постигнем само ако се научим да отделяме съзнанието, си от по-нисшите му носители, ако веднъж завинаги разберем, че това изобщо не е нашето съзнание. По пътя към тази цел можем да развием някое от онези "свръхнормални качества" (сидхи), които глупаците се стремят да имат на всяка цена, само и само да могат чрез тях да дадат по-рафинирана храна на личните си амбиции. Самият ум също е продукт на гуните, тъй като също се оформя в света. Ето защо неговият все по-успешен контрол ще ни направи в състояние да контролираме дори тези природни сили, чрез които стават възможни т.нар. сидхи. Мистериозните сили, като телепатия, ясновидство, левитация и т.н.,

59

стават възможни поради фундаменталната идентичност на енергията с материята, на природата с ума.

Един бегъл поглед върху съответните функции на трите гуни ще ни покаже, че сатва е балансиращото трето, което обединява крайностите. Нека цитираме 18 глава на Бхагават Гита: "Знай, от сатвичен произход е онази мъдрост, която в цялата природа съзира един единствен принцип. Знание, което вижда в света множество различни принципи, принадлежи на раджас. Знание, що се прикрепя само към един обект, като че ли този обект представлява цялото, е тамастично." После, говорейки за действието: "Правилното действие, извършено без привързване към резултата, свободно от гордост и егоизъм, наричаме сатвично. Раджастично е онова, което е извършено с поглед към последствията или с голямо напрежение и егоизъм. Това пък, което в следствие на самоизмама се върши без оглед на последствията, нито на силата, която стои зад него, или пък на вредата, що може да донесе, е пропито с тъмното качество, с тамас."

Отделната личност в повечето случаи е толкова привързана към по-нисшите си качества, че състоянието на съзнанието, при което управлява сатва, се оказва много трудно достижимо. Да не говорим пък за нивото, при което дори сатва се разглежда като качество на материята. И все пак от висините на имперсоналното практикуващият - спокоен, необвързан, но състрадателен - може да наблюдава играта на собствените си личностни качества така, както те се проявяват в света около него. Това е бойното поле, на което противоположностите воюват помежду си. Ето защо истински мъдър е онзи, който умее да действа така надличностно и с такова безразличие по отношение на възможни награди и облаги, че съзнанието му да остане необвързано с конфликта на двойствеността, да запази през цялото време "неприкосновеността на истинската Същност на своя Ум".

Гласът на мистицизмаТези, които изживяват всички привидно разделени неща като в чудесен житейски калейдоскоп,

нямат нужда от интелектуални аргументи в подкрепа на своето познание за единството на Космическото съзнание. Макар и да стоят все още на глинени крака, очите им вече са съзрели светлината на Просветлението. Тази визия може да се предаде само чрез един богат символизъм - впрочем добре познат на всички тях. Те вече обладават духовни опитности, абсолютно недостъпни за тромавия механизъм на интелектуалния ум.

Това означава, че мистикът може да избегне войната с нисшето аз. Просто неговият метод да се справи с положението е напълно различен. За него от най-голямо значение е чувството за цялостност. По-фината част на неговия ум е заета единствено с отстраняването на всичко онова, което стои между него и Цялото, към което той никога не престава да се чувства съпричастен. Понякога той се оприличава на огън, който иска да потъне в слънчевата пещ, после на капка, потъваща в Блестящо Море, или на любим, който се стреми към любимата. Чувството навсякъде е едно и също: мощно, но неподдаващо се на описание. Най-добрата английска поема, написана върху този проблем, се нарича Небесното куче и е написана от Френсиз Томпсън. Силно ударение върху Всепроникващото Присъствие на Любимата намираме и в стихотворението на Тенисън Висшият пантеизъм: "Той е по-плътно до мен от диханието ми и по-близо от ръцете и краката ми."

И при все това в такава връзка няма нищо лично, "Любимият" - бил той Кришна, Христос или Буда - остава все същият надличностен "Вътрешен Бог", чиято основа е в онази Същност на Ума, намираща се над всякакви разграничавания. Това постоянно чувство за единство и съпричастност с целия живот може понякога да доведе адепта до състояния на бурно нетърпение, презрение и нетолерантност към всякакъв вид организации и дори към логически формулирани идеи. Трябва да се знае обаче, че животът и формата са двата противопоставящи се елемента на едно цяло и че животът не може да бъде проявен без наличието на съответни форми. Тук е заложен един капан, в който невнимателните лесно се хващат. Той е изразен добре в китайската поговорка: "За този, който не знае нищо за будизма, планините са си планини, а дърветата - дървета. За този, който знае малко за будизма, планините вече не са планини, нито дърветата - дървета. Ала когато същият човек постигне просветление, планините отново стават планини, а дърветата - дървета." На всички ни е позната първата фраза -тя е почти ежедневие. Идва обаче време, когато всички неща започват да изглеждат по нов начин. Откриваме все нови и неочаквани връзки между тях. Ослепени от проблясването на нещо, което те оценяват като Действителността, някои практикуващи започват да говорят самодоволно за това, как са постигнали знание за Същинския Аз и как са успели да потънат в Светлината. В действителност те са постигнали само онова бързо преминаващо състояние, наречено сатори - едно моментно потапяне на нисшето Аз в светлината на Будхи - което наистина е

60

незабравимо. Има обаче и по-висша степен, при която планините отново са планини, а дърветата - дървета: в тази по-висша фаза духовната опитност се познава в нейните реални граници. Наред с това съществува и една разлика: оттук нататък практикуващият твърдо знае, че макар и различни по форма, всички тези дървета и планини са само аспекти и изражения на Живота и трябва да се оценяват именно като такива. Един добър пример за това е сравнението между религиите. Повечето студенти в началото смятат своята религия за най-добрата от всички. Това, разбира се, може и да е истина, но само за тях. По-късно те научават, че всички религии са частично изражение на едно общо цяло и започват прибързано да утвърждават, че религиите са едно и че между тях няма никаква разлика. Ала идва един момент, когато те съвсем ясно осъзнават огромните разлики между религиите. Така, макар и да си дават сметка, че многото далечни една от друга доктрини са само изкривени форми на една непроменяща се истина, адептите започват отново да виждат планините като планини, а дърветата - като дървета.

Пълнотата и ПустотатаТези от вас, които са се издигнали До известна степен над света от имена и форми, ще

почувстват как духът се разширява, за да включи в себе си хиляди аспекти на истината, които различни предразсъдъци досега са скривали от него. Трябва да съумеем да сторим достатъчно място в "Пещерата на сърцето си", за тези страници на истината. Мистър Крамър-Биинг отбелязва във "Визия за Азия": "Можем да разберем всички хора и действия, независимо дали идват от Бог, или от човеците, ако съумеем да им направим място в ума си. Това е способността за разширяване чрез растеж и задържане в пространството. Микрокосмосът на човека се приближава до макрокосмоса на Бога чрез пълнотата от живот и опитност, чрез придобитото познание и извършената работа. Ала микрокосмосът и макрокосмосът могат да се доближат и чрез празнотата, чрез способността ни да се отърсим от всичко ненужно и излишно, да открием пространство за прииждащите вълни на живота. Мисълта е подвижна като водата. Тя потича навън, към света и живота, изразява се чрез вълни и ритми, чрез бури и въртопи, вае вълните на страстта, нежното ромолене на смеха, насочва се, макар и по-рядко, над световъртежните дълбини на чувството. След това разбеснелият се наоколо живот отново се връща при нас. Ние трябва да бъдем готови да поемем колкото се може по-голяма част от него. Колко ще е голяма тази част, зависи от способността ни да освобождаваме пространства в нашия ум." Някои адепти, постигнали значителни успехи в това направление, се оплакват от прекомерното чувство за проясняване, което, макар и да е извор на радост, нарушава душевния им покой. На такива хора трябва да се обясни, че душевно спокойствие, което може да бъде толкова лесно нарушено, не е близко до същността на вечността и поради това няма нищо страшно, ако го загубим. По-чести са случаите, когато практикуващите говорят за чувство на празнота, за постоянно увеличаващ се вакуум, който постоянно се запълва. Онези от вас, които са медитирали достатъчно върху аз-а, ще усетят двойния процес на постигането: 1. Все по-пълно приближаване до Аз-а и 2. Все по-голямо отдалечаване от Не-Аз-а. Дали ще растем чрез чувството за пълнота, което бавно изпълва Космоса, или чрез постоянно увеличаващия се вакуум, който се слива с Пустотата, всъщност е все едно. Резултатът е един и същ и еднакво неподдаващ се на описание.

Таоистите разглеждат празнотата като по-ценна от пълнотата, както показва следният цитат от Окакура, взет от Ви-зия за Азия: "Лао Дзъ е твърдял, че действително истинското може да се намери само във вакуума. Реалността на една стая например се съдържа в пространството между стените, пода и тавана. Вакуумът е всесилен, защото съдържа в себе си всичко. Само в празното пространство движението става възможно. Този, който успее да превърне себе си в пространство, в което другите да влязат, става господар на всяка ситуация." В тази финална фраза има дълбок психологически смисъл. Ако успеем без колебание да приемем всички обстоятелства и да ги абсорбираме в себе си, никога и нищо не ще ,е в състояние да смути ума ни. За това е необходимо обаче високо ниво на алтруизъм, както и способност моментално да отмахваме всяка емоционална реакция на харесване и нехаресване. Заедно с това трябва да изчезне и всяка мисъл за добрите или лошите последствия, които би имало това за нас. Случващото се трябва да бъде оценено реално и прието на момента, без никакво бавене. Всякакво вмешателство на мисълта трябва да бъде стриктно избягвано. Издигането на прегради пред вратата на ума би възпрепятствало появата на празното пространство, което описахме по-горе. Изкуството на моменталната рецептивност задушава в зародиш всяка следа от тревоги, надежди или страх. Овладяването му представлява огромна крачка към постигане на контрол над обстоятелствата. Тук вече не съществува никаква двойственост между личността и обстоятелствата, които я връхлитат.

61

Същото се отнася и за нагласата ни спрямо другите. Когато срещнем някого, в съзнанието ни възниква моментална реакция на харесване или нехаресване - една спонтанна критична оценка. Опитайте се да елиминирате тази реакция на вашия ум. За тази цел използвайте мистичната техника, която се състои във възпитаване на чувството, че другият също е част от всеобемната цялост. На ваше разположение е и един по-рационален метод: опитайте се да осъществявате контактите си на толкова високо равнище на съзнанието, че умствената оценъчна реакция изобщо да не се появи. Вместо да издигате нови бариери между вас и другите, старайте се да чувствате околните като "искри от Огъня", който вие допускате в сърцето си, за да се съедините в едно цяло с целия Космос.

10. УЧЕНИЕТО ЗА ДЕЙСТВИЕТОНелеката практика на "приемането" е много близка до една още по-трудна, която вероятно не

би могла да се опише адекватно с никакви думи. Все пак онова, което ще предложим в тази глава, може да е от полза за развилия интуицията си адепт. Познанието, което предлагаме тук, е плод на дълъг медитативен опит.

Както вече стана ясно, умът има два аспекта: по-нисш, свързан с конкретната мисловна машина, и по-висш, представен от по-имперсоналния и абстрактен интелект. Сериозният последовател трябва вече да е научил, че емоционалната част от нисшия аспект на Аз-а съдържа в себе си зачатъците на една по-висша способност - интуицията. Имайки предвид посочените предпоставки, които са плод на сериозни изследвания, можем да се обърнем към най-висшия и най-нисшия аспект на битието - Духа и Материята. Фундаменталната връзка между тези два триъгълника може лесно да бъде редуцирана до една диаграма.

В тази диаграма по-висшата триада е съставена от:(1) самия принцип на Живота, чийто собственик не е единствено човека;(2) Будхи - озаряващата интуиция; и(3) по-висшия, абстрактен ум.Долният триъгълник представя съставната личност и се състои от:(1) мисловната машина, която в момента доминира в Западната психология;(2) чувствата и емоциите, в недрата на които се заражда интуицията, и(3) тялото като инструмент, чрез който съзнанието действа на физическо равнище.Първите две съставни части на триъгълниците рефлектират една в друга. Какво е тогава

положението с третата част? Разумът твърди, че тялото е пряко отражение на Духа, най-ограниченото и несъвършено средство за проявление в безграничното. Медитирането върху това откритие ще ни припомни множество доказателства в негова полза. Къде другаде например бихме могли да търсим истински неперсоналното, ако не под маската на личността? "В тялото - това светилище на твоите усещания - търси Неперсоналното и "Вечния човек", а когато го откриеш, погледни навътре: "Ти си Буда." (Гласът на тишината.) По същия начин и Христос говори за тялото като храм на Духа, а духовно настроените физиолози и анатоми откриват в този скромен материален носител един миниатюрен Космос.

Една парадоксална аксиома сочи, че крайностите винаги се срещат. Така се срещат и Духа с тялото. Срещата на противоположни на пръв поглед принципи може да бъде илюстрирана по много начини. Ние ще се ограничим със следния пример. Ако двама души се стремят да се отдалечат максимално един от друг и съответно пътуват на изток и на запад, рано или късно ще се срещнат. Медитирайте върху това и с удивление и задоволство ще разберете, че най-модерните представители на науката потвърждават вечната мъдрост на Изтока, където Непроявеното винаги се е символизирало с един "кръг без център". В основата си Духът и материята са Едно - крайностите се оглеждат една в друга. Познание за това можем да придобием само чрез медитация. Ако това познание е истинско, то действието - това проявление на съзнателното на физическо равнище - е пряко отражение на творческия аспект на чистия Принцип на Живота.

Всичко това може би звучи като абстрактна метафизика. Тази "метафизика" обаче има огромно значение и за най-скромните ни действия, защото ни показва силата на учението на Всепросветления. Учението, че преди да бъде изоставен, животът трябва да бъде изживян пълноценно и до дъно. Главното послание на Дхарма се състои в това да победим живота, като го изживеем. Не трябва да бягаме от него: той - това сме ние в друга форма. Нито една от степените на Аз-а не може да постигне съвършенство, преди това съвършенство да е обладало Аз-а като цяло. Целостта на всеки един от нас е неразривно свързана с безбройните аспекти на многоликия Космос, затова животът

62

трябва да се движи по Пътя на ставането като единно цяло. В противен случай, по-добре е да не се движи изобщо. Последствията от това откритие са така обширни, че не подлежат на описание. Можем да ги открием например в следния израз: "Жертвата не съществува. Съществува само възможността да се служи." Всяко жертване, от най-малкия акт на благотворителност, та до самото Велико Отречение, е абсолютно необходимо. Ако оставим дори и едно стръкче трева, необгьрнато от златния кръг на Просветлението, то ще остане като ясно очертано черно петно в този кръг. Именно тук се крие духовната трагедия на онези, които се стремят към освобождение само за самите себе си и са лишени от мисъл за нуждата от просветление на цялото човечество. Мигът на просветление за такива хора съвпада с момента на тяхното проклятие, тъй като онова, което са спасили, е само тяхното собствено аз: между тях и Цялото, в което те един ден все пак ще трябва съзнателно да се влеят, зее пропаст от страдание. Много малко хора са се осмелявали да опишат тази пропаст.

Поради това Дхарма трябва да се разглежда като начин на живот, а не като път за бягство от живота. Дхарма е пътят на правилното действие, в което всички аспекти на Аз-а - от най-висшия до най-нисшия - са слети в едно съзнателно единство. Това означава, че будистката медитация съвсем не е "бягство", а напротив, представлява позитивен, динамичен метод за постигане на самосинтез.

Какво представлява в такъв случай съвършеното действие? То може да бъде описано така: подходящият човек използва най-подходящите средства, употребява ги в най-подходящото време, за да постигне действие, напълно лишено от цел и мотив. Нека разгледаме поотделно тези фактори. За всяко действие съществува подходящ извършител. Както ясно се посочва в Бхагават Гита, е опасно да поемаме задълженията на някой друг: мъдрият човек поема отговорността само тогава, когато е убеден, че действието е в неговите възможности. Не би било добре обаче да отказваме да свършим нещо очевидно необходимо: винаги трябва да правим онова, което зависи от нас, до момента, в който се появи по-подходящ човек за въпросната дейност. Мъдрият следва винаги Средния път. Той нито желае, нито отхвърля действието, и действа според обстоятелствата, като винаги се стреми да остане надличностен в мотивите и поведението си.

В Тайната на златното цвете се посочва, че "ако неподходящ човек използва подходящи средства, подходящите средства работят по погрешен начин". Вярно е също така, че ако подходящ човек използва неподходящи средства, то той ще хаби много енергия в работата си и вероятно ще стане причина за много неприятности. Само опитът може да ви подскаже кои са подходящите средства за действие в дадена ситуация. Макар че в началото за правилния избор ще са необходими съзнателни усилия, с времето ще се научите с лекота да избягвате грешките.

На много мислители е известно, че времето е илюзия. Нашият свят обаче е свят на относителни ценности. През ограниченото ни съзнание променящата се панорама на живота се представя като стройна поредица в един постоянен поток. Или както е казал будисткият Лама от Ом на Талбът Мънди: "Времето е заблуда. Цялото това е вечното Сега. Ала в свят,

изграден от самозаблуди, където времето е контролиращият елемент, няма нищо чудно, че всяко нещо има свое собствено време и място. Не можем да възседнем камила, която ни е подминала, нито пък ако още не е дошла." Това е истинската интерпретация на тибетската доктрина за "бездействието". "Това съвсем не означава неправене на нищо, както го обясняват някои учени. По-скоро това е учение как да използваме подходящата възможност, как да действаме в най-подходящия момент, така че нашите действия да прибавят един красив акорд към хармонията около нас." (Визия за Азия от Крамър Биинг). Или по думите на таоисткия мъдрец Чуан Дзъ: "Учителят дойде, защото времето за неговото раждане бе настъпило; после си отиде, защото бе настъпил смъртният му час. За тези, които приемат раждането и смъртта в този им смисъл, всякакви жалби и тъга са лишени от смисъл. Когато приливът на човешките дела бъде правилно използван, той може да ни донесе щастие и успех." Съществува следователно подходящ момент за извършване на всяко действие. Мъдрецът изучава недоловимия ритъм на събитията и съобразява действията си с този ритъм.

Действие без мотивКазахме вече, че свършеното действие не притежава резултат. Това означава, че то е напълно

свободно от лични сметки. Такова действие не се родее с индивидуалните прояви нк индивида. И действително - то не се извършва от отделния индивид. По-правилно би било да се каже: "беше извършено едно действие". И все пак подобна имперсоналност можем да постигнем само чрез действие. Трябва да използваме действието, за да постигнем бездействие; трябва да имаме цели, за да постигнем безцелност. Това би ни се удало, ако се научим да насочваме ума си в една централна точка, неутрална по отношение на противоположностите. В източната философия това е центърът

63

лайа: вратата, през която протича движението от непроявеност.към проявеност и обратно. Това именно се има предвид и в Сутрата на Хой Нен, когато Патриархът казва: "Ако позволим на миналите, настоящите и бъдещите си мисли да се подреждат в серии, то сами си поставяме ограничения. Обратно, ако приучим ума си да не се привързва към нищо -постигаме освобождение. Ето защо необвързаността е наш основен принцип." Предимството на този навик (дори и ако не сме го усвоили напълно) е изразено в инструкциите за японска фехтовка, цитирани от д-р Д. Т. Судзуки в третата поредица от неговите Есета върху Дзен будизма: "Най-важното е да се постигне една определена умствена нагласа, известна като "непоклатима мъдрост". Тя се постига интуитивно след дълъг период на тренировки. Под "непоклатимост" тук се разбира най-високата възможна степен на подвижност, чийто център обаче остава неподвижен. Умът постига най-висока степен на пъргавина и готовност да се насочи навсякъде, където е необходимо."

Такова действие извира от волята. Терминът воля тук употребяваме, за да означим най-висшия извор на духовна енергия като противоположност на онова, което извира от егоистичното желание. Волята тук е по-скоро гласът на несъзнателното в смисъла, който му придава д-р Судзуки в цитираното съчинение: "Несъзнателното се разгръща безшумно чрез нашето емпирично индивидуално съзнание, като в този процес това последното го взема за его-душата и го разглежда като свободно, необусловено и постоянно. Когато обаче съзнанието ни бъде обхванато от такова понятие, истински свободната дейност на Несъзнателното среща множество и най-различни пречки за своята изява." За да избегнем тези пречки, ние трябва да се отървем от мислите за азовостта и да позволим на енергията на Несъзнателното да действа безпрепятствено. Вярно е, че "същият външен резултат може да бъде постигнат чрез победата на някое силно желание, вместо чрез волята. Нежеланието ни например да станем рано сутрин може да бъде удавено в упорита борба с волята, при която въображението чертае в ярки цветове големите предимства на ранното ставане сутрин. Същият резултат обаче (ставането рано) може да бъде постигнат като изтрием всички въображаеми картини и просто станем, без да прекъсваме мисловния си процес. В първия случай, така да се каже, сме разбили вратата. Във втория използваме ключ в добре смазана ключалка и всичко върви по-леко" (Костър, Йога и западната психология).

Действието, което извира от волята, е моментално: то не търпи вмешателството на емоциите и мислите. Описвайки тайната на японското изобразително изкуство, д-р Судзуки казва: "Четката трябва да се движи по хартията бързо, смело, пълно и неотменимо: като точно подобие на сътворението, на мига, в който Космосът се е появил. В самия миг, когато излиза от устата на Създателя, думата се превръща в действие. Всяко забавяне тук може да означава нежелателно изменение. "Изменението пък води до разочарование. По-нататъшното напредване на волята може да бъде спряно: тя се колебае, размишлява, разсъждава и накрая променя пътя си. Колебанието и лутането неизбежно ограничават свободата на артистичния ум." По същия начин то ограничава свободата и на нашето духовно израстване.

Потокът на енергия от волята към действието трябва да тече съвсем свободно - една светкавична сила, протичаща от най-висшето към най-нисшето, напълно неограничавана от личностния елемент у нас. Или по думите на Крамър Биинг във Визия за Азия: "Знанието и опитът са мъдри съветници. Има обаче мигове, в които трябва да оставим настрана всички съвети и умувания и да действаме само по вътрешен подтик. Тук именно е точката, в която фалшивото ни аз, извикано към живот от излишни умствени наноси, сега се разпада, а неговото място се заема от истинското аз, Аз-а на божествения растеж и духовното приключение." В такова действие хабенето на енергия е минимално. Мисълта и емоцията само изразходват нашата сила. От своя страна желанията, тласкайки ни безконтролно във всички възможни посоки, изразходват огромни количества енергия. Действието, което произтича от най-вътрешния ни духовен център, съхранява жизнените сили, дава ни възможност да ги употребим в служба на човечеството.

Ако в изложеното дотук действително съществува здрав смисъл - опитът недвусмислено потвърждава това - то всеки изминал миг е едновременно уникален и безценен. Ако в живота си вървим с очи, впити само в безбрежния хоризонт, рискуваме да паднем в някоя яма, случайно изпречила си пред краката ни. Това не означава да се занимаваме само с дреболиите около нас: за мъдреца няма големи и малки неща. Във всички Дзен манастири в интервалите между седящата медитация (дзадзен) монасите работят на полето. Има много случаи, когато именно в процеса на полската работа те изпитват онова духовно просветление (сатори), което дълго им е убягвало в залата за медитация. Та нали в края на краищата да съсредоточим всички свои жизнени сили върху

64

извършването на един физически акт означава също да нарушим индивидуалното в себе си. Един адепт е записал по този повод: "Ако се помъчим да направим нещо наистина добре, първо ще развием интерес към извършваното, а после ще потънем изцяло в него. Това означава да загубим напълно съзнание за самите себе си в процеса на концентрация върху конкретния акт. Щом забравим за себе си, ние преставаме да съществуваме, тъй като причината за нашето съществуване и в самите нас." Казано накратко, неперсоналното действие ни измъква от ограниченията на неперсоналността и ни прави съпричастни към царството на "безцелното действие".

Не се оставяйте обаче да бъдете заблудени от мисълта, че да действаш правилно означава само и единствено да извършваш добре непосредствената си работа. Това би бил действително повърхностен извод, който някои биха направили, когато прочетат китайския разказ за уличния чистач. "Попитах бедния метач: "Коя е най-важната работа във Вселената?" Той вдигна очи към мен и отговори: "Коя ли? Ами че метенето на тази улица!" Тук обаче се крие много по-дълбоко значение. За да го открием, трябва още веднъж да се върнем към диаграмата, която описахме по-горе. Спомнете си, че действието е непосредствено проявил се Дух. Сега си представете последователността от събития, като не забравяте, че за правилното извършване на едно единично действие ще имаме нужда от едно истинско неперсонално съзнание. Или казано иначе: фалшивата верига от събития и действия трябва да бъде прекъсната.

11. ДЖХАНИТЕС правилната оценка за важността на действието като средство за просветление можем да

намалим значително опасността да се загубим в облаците на абстрактните теории. Сега вече можем да насочим вниманието си към някои упражнения, чрез които нашето съзнание ще се издигне до несънувани висоти. За различни равнища на съзнанието се говори на много езици и по много различни начини. Дори техният брой е различен в различните източници. Палийският Канон дава една определена серия от осем джхани, като четири от тях са нисши и четири висши. Те почти напълно се съотнасят с тези, посочени в Махаяна будизма. Джхана е палийската форма на санскритската Дхияна и е преминала в Китай като Чан, а в Япония - като Дзен. При това положение никак не е чудно, че упражненията се използват по доста аналогичен начин и в Северния, и в Южния будизъм, макар и не винаги съвсем еднакво.

Английският език няма еквивалент на думата джхана. Обикновено се използват "възторг" и "екстаз", обаче в западния ум тези думи са свързани преди всичко с емоционални, а не с духовни преживявания. Думата "замисленост", която предлага мисис Рис Дейвидс не съответства на динамизма на джхана. Тук не вършат работа негативни и слабовати думи. Най-добре би било да не търсим никакъв еквивалент, а да разглеждаме джхана като прогресивна експанзия на съзнанието, при която както самата ни мисъл, така и всички фалшиви идеи за живота се разпръскват пред лъчите на просветлението.

Бхикху Силакара описва първата джхана като "състояние на ума, при което за известно време изключваме всяко желание за удоволствие и възхищение, всеки стремеж към вредното и болнавото, към всичко онова, което ни привързва към обектите на сетивата. В това състояние на ума обаче ние запазваме способност да си изберем някакъв предмет за размисъл и да се задържим на него толкова дълго, колкото искаме. С други думи, тук нормалният процес на интелектуална дейност остава в действие. Работата на интелекта обаче е придружена от силно чувство на удоволствие, което се дължи на временното освобождаване от робията на привързаността към обектите на сетивната наслада."

Във втората джхана "умът постепенно става все по-неподвижен, светът и неговите проблеми стават някак отдалечени и придобиват странна и нереална окраска. Понякога можем дори да получим усещане, че тялото ни виси в пространството, а около нас са зейнали бездните на звездите. Умът все още запазва съзнание за аз-а и става все по-сигурен в себе си. Концентрацията е интензивна и придружена с чувство на радост и омиротворение." (Духовни упражнения от Тилярд"). Състоянието на ума тук се доближава до неподвижността на планинско езеро: по огледалната му повърхност не пробягва нито една вълничка, причинена от ветровете на желанието. Чувството на неперсонално блаженство се усилва.

В третата джхана "и последното зрънце от възторга на чувствената наслада изчезва в процеса на сублимацията. Адептът изпитва спокойно, преизпълващо го щастие, ненарушаване от никакво очакване за ново щастливо изживяване. Възцарява се ясно, ненарушимо, съзнателно блаженство.

65

Блаженството, че сме надраснали липсата на спокойствие, което хората погрешно наричат наслада и възторг." (по описанието на Бхикху Силакара). Чувството, че всичко това се преживява от някакво отделно аз, намалява още повече. Медитиращият вече не може да каже: "Аз чувствам този екстаз, аз съм този, който се освобождава."

В четвъртата и последна от нисшите джхани (рупа джхани) съзнанието за двойственост изчезва напълно, чувството за радости и скърби се стопява. В Суттите това се описва като "пълно прочистване от внимание и грижи". Никакви думи не могат да ни помогнат по-нататък в описанието на това състояние. В него всички описани на тези страници учения са усвоени така добре, че са довели до съжителството на безкрайната сила и мъдростта с вътрешното спокойствие.

"Безформените джхани"Разделителната линия между джханите рупа и арупа е също толкова трудно определима,

колкото е тя между нисшта и висшата медитация. Жнаната а-рупа (без форма) има за цел прогресивното и съзнателно експанзиране на съзнанието, станала възможна чрез пречистващото въздействие на по-нисшите четири. Висшите джхани са състояния на съзнанието, които могат да бъдат разбрани само на базата на вътрешния опит. Би било безполезно да предприемаме опити за описването им в подробности. Ето обаче няколко бележки, които биха ни помогнали.

При първата арупа джхана отмира всяко съзнание за форма, всяко разграничаване, дължащо се на сравняването на. различните форми и външни проявления. Чрез бавното разтапяне на сложните форми на "десетте хиляди неща" медитиращият достига до състояние на "безгранично пространство". Оттук именно тази джхана е възприела популярното си наименование. Процесът включва скъсване на всички връзки между сетивата и обектите на сетивността - едно състояние, в което околният свят напълно престава да съществува. Заедно с него изчезва и усещането за противопоставящите се двойки. Би било много полезно да се опитаме да изпълним това упражнение, пък дори и само най-достъпните му елементи. Представете си, че висите в безкрайно пространство, заобиколен от безбройните форми на живота. Разложете тези форми подобно на кристалчета лед, изчезващи в чаша вряща вода. Това, което ще остане, е празно пространство, изпълнено с безкраен, неограничен от външна форма живот. В края на такова грандиозно разтваряне в царството на формите може да остане само една непревзета крепост - централната точка. Нека и тя изчезне, па макар и за една кратка секунда. Едва тогава ще познаем свободата, идваща единствено , когато чувството за аз-а е мъртво. Във втората арупа джхана съзнанието за безграничното пространство отстъпва безкрайната близост до цялото знание. Чувстваме безкрайна способност за познание: едно експанзиращо разбиране, в което, за да разберем до дъно каквото и да било, просто трябва да концентрираме съзнанието си върху него.

Третата джхана е състояние на нищожност, небитийност, не-имане. Съзнанието се освобождава от всякакви понятия, дори от тези за безграничното пространство и безкрайно познание. То влиза в сфера, в която нищо не съществува. Не съществува дори и долавянето на небитийността. Това пълно елиминиране на цялото самосъзнание очевидно не подлежи на никакво описание. Тук познаващият и познаваното са едно.

Още по-неподатлива на описание е последната, четвърта джхана. Дори и най-неуловимите противопоставящи се двойки тук са преодолени: между всичкото и нищото, между Пълното и Пустотата. Тук, където няма разлика между усещане и неусещане, се намира границата, краят на всяка кармична дейност. Това е състоянието Самадхи - крайната степен на Благородният Осмократен Път.

Горе-долу по този начин са описани висшите и нисшите джхани в свещените книги на Южната школа. Те обхващат както спокойната медитация, в която шумът на сетивата затихва за миг, така и състояния на съзнанието, недостъпни за средноразвития ум. За повечето от нас е препоръчително да се придържаме към по-нисшите джхани. Висшите степени достигат само единици. Третата нисша джхана е достъпна само за най-изявените Западни умове, и то като рядко и моментно проявление. За да направим тези моменти по-продължителни, ще ни бъде необходим систематичен труд.

Много от нас могат да постигнат по-висши степени едва в някое от следващите прераждания. Тук отново ни идва на помощ аналогията със спиралата: тя ни показва един път, по който дори и най-висшите степени могат да ни се открият, па макар и обвити от много ненужен баласт. Макар и пълният им смисъл да е достъпен само на най-напредналите, чрез практика дори и най-скромният адепт може да получи някаква предварителна представа за тях.

Медитация със и без семе

66

Групите от висши и нисши джхани съответстват до известна степен съответно на медитацията със и на медитацията без семе. При медитацията със семе умът се фокусира върху определен обект или абстрактна идея. При медитацията без семе такъв обект за фокусиране липсва. Навярно би било по-добре да включим този тип медитация към Съзерцанието. При медитацията със семе медитиращият успокоява чувствените и мисловни вълни и прави ума си подобен на огледало на мъдростта. Потиснатите идеи и чувства обаче остават в потенциален вид и могат да се проявят веднага, щом интензивността на медитативното състояние намалее. Това са остатъчните "семена на енергията-навик", за които се говори в Ланкаватара Сутра, готови да поникнат отново при първия благоприятен момент. В по-висшите степени на съзнание тези "семена" губят способността си "да прорастват" и поради това вече с нищо не заплашват свободата на духа. Ето защо практикуващият трябва рано или късно да се освободи от всички "семена", колкото и незначителни да са те. Само по този начин умът ще постигне "вакуума на самореализацията" - едно състояние, което непосредствено предшества просветлението.

Пауза в тишинатаИздигнем ли съзнанието си над ограниченията на мислещия ум, освободим ли се чрез

медитация от по-грубите форми на самоилюзия, постигнем ли някаква степен на контрол над способността си за просветление, вече сме готови да се обърнем и към следващото духовно приключение - съзерцанието. Състоянието на съзнанието, което се намира между медитацията и съзерцанието, не може лесно да се опише, то започва от момента, когато семето е изоставено, преди съзнанието да е навикнало на съзерцание без семе. Това е състояние на позитивна празнота, едно яростно, динамично изхвърляне на съзнанието, което - вече постигнало най-високите върхове -"почива в състояние на пълна рецептивност". В своето Въведение към Йога мис из Безант пише: "Това е празнотата на будното очакване, а не вакуума на безконтролния сън. Ако умът ви не е тренирай, празнотата би била опасна. Такава празнота води до бездната на медиума, до лудост и мания. Към празнотата можете безопасно да се стремите само тогава, когато умът ви е достатъчно тренирай, за да се задържа върху една-единствена точка достатъчно дълго време. Нещо повече: той трябва да остане буден дори тогава, когато и тази точка изчезне."

Този "център на различните състояния", както е наречен в Тайната на златното цвете, възнаграждава всичките ни досегашни усилия и същевременно е прелюдия към още по-внушителни победи. Той е подвижната неподвижност в тишината на привидната празнота. Една Пустота, която може да бъде запълнена само когато субектът и обектът, знаещият, знанието и самият процес на познание станат едно.

Преди обаче да се спрем на Съзерцанието, не би било зле да изследваме целите и методите на Дзен медитацията.

12. ДЗЕН МЕДИТАЦИЯДзен е уникален. Той не се поддава на никакви класификации. Описанието му е невъзможно. От

трудовете на покойния д-р Д. Т. Судзуки можем да научим всичко, което ни е необходимо за историята, целите и специалните методи на Дзен, но "останалото е мълчание - пръст, сочещ пътя."

Думата Дзен произлиза от неправилното произнасяне на китайското Чан, което пък идва от санскритската дума Дхияна. Нейният палийски еквивалент е Джхана, с която вече се запознахме. Дзен и джханите се различават по това, че при джханите висшите състояния на съзнанието се постигат чрез преминаване на точно определени степени, докато за Дзен се казва, че е Внезапна Школа. Доколкото Дзен изобщо е метод, той се състои в енергичното изкачване на планински склон, без оглед на никакви утъпкани пътища и установени начини. Все пак и тук следствията са резултат от едно дълго развитие, независимо от внезапната им поява. Все пак общата разлика остава: там, където другите методи за самоосвобождение търсят бавния, непрестанен процес на развитие, Дзен търси прекия досег със Слънцето.

Доминиращият фактор в живота на Буда е бил Просветлението. Ето защо всички свещени текстове, доктрини, служби, начини на живот и методи за медитация трябва да бъдат оценявани по един критерий - дали водят, или не до Просветление. Точно тук се крие тайната на Дзен с неговите влудяващи парадокси и с презрението му към конвенционалното, с неговото яростно нетърпение към добре формулираните възгледи и доктрини, с любопитните и понякога груби методи, които учителите използват, за да посочат на своите ученици пътя на освобождението. На какво учи Дзен? Следните четири неща се цитират често в отговор на този въпрос:

67

Предаване извън всякакви писания. Никаква зависимост по отношение на думите и буквите. Директно насочване към душата на човека. Вглеждане в собствената ни природа.

Първото изречение открива едно истина, която далеч надхвърля целта на нашето изложение тук. Обяснената истина престава да бъде истина, думите ограничават, изкривяват, объркват. Те са необходима обменна монета за интелектуалната мисъл. Дзен обаче лежи изцяло извън интелекта. Там, където обитава Дзен, Разумът няма първенство. Единственото средство за комуникация тук са парадоксът, символът и тихата общност на просветлените умове. Най-висшите истини не се съдържат в никакви Свещени книги: те се предават през вековете от учител на ученик, като учителят дава на ученика само толкова, колкото последният може да приеме на даден етап от развитието си. Дзен учителите твърдят, че най-ценното в учението на Буда е стигнало до нас именно по този начин, чрез това "предаване извън всякакви писания". Това именно е самото сърце на Дзен. Никакъв рационален метод на обучение не би бил в състояние да предаде тайната на просветлението. Работата на учителя тук е да помогне на ученика да прозре в собствената си същинска природа. Тук цялата нужна информация се предава по интуитивен път, изцяло извън изкривяващия механизъм на рационалната и поради това разсъдъчна мисъл. Оттук и рационалните методи на обучение. Нашироко се използват възможно най-абсурдни, лишени от всякакъв смисъл фрази, често придружени с насилие. Оправданието за тяхното използване се състои във факта, че чрез тях адептът се освобождава от собствената си обърканост.

Казаното тук ще изясняваме постепенно в изложението по-нататък. Твърденията в последните три изречения от горния пасаж се базират например върху факта, че в последна сметка всичко проявяващо се е илюзия, докато Същността на живота (татхата) е в нещността, в нещото, в Пълнотата, която в същото време е Пустота. Всяка проявила се форма на живота представлява един Космос в умален вид. За постигането на просветление всяко живо същество се подчинява на заповедта: "Стани това, което си", което ще рече: "Погледни навътре в себе си - ти си Буда". В Сутрата на Хуйнен се казва: "Трябва да знаете, че що се отнася до природата на Буда, не съществува никаква разлика между просветения и невежия. Разликата е, че просветеният си дава сметка за това, докато невежият е много далеч от такова прозрение."

Ала дори и най-отчаяният опит за преодоляване на ограниченията на формата биха се провалили, ако останат в света на формите. Учителите по Дзен са изработили няколко начина за предаване на свещеното наследство от поколение на поколение. Това съвсем не означава, че Дзен учителите са позволявали идеалът им да бъде помрачен от каквато и да било техника или строго очертан метод. Едничката цел, която оправдава всички техни усилия, остава Просветлението. Пред този идеал трябва да коленичат дори и най-благородните идеи и вдъхновения. Ако те не са подчинят, тези идеи и чувства трябва да бъдат унищожени. Само с такова безпощадно очертаване на целта и с такова безподобно единение на сърцето може да се обясни настойчивият съвет на учителя Ринзай: "Ако срещнете вътрешни или външни пречки, убийте ги веднага. Ако срещнете Буда - убийте го; ако срещнете Патриарха - убийте и него; ... убийте ги всички без колебание: това е единственият път към избавлението. Не се вплитайте в никой обект, отминете го, бъдете свободни." Тук още веднъж си припомняме съвета от Гласът на тишината: "Умът е великият Палач на Реалността. Нека Ученикът съсече Палача."

Силно практическата насока на Дзен, както и динамичната му природа могат да обяснят неговото трайно влияние върху културата, философията и социалната структура на далекоизточните народи. Много западняци биват привлечени от непосредствеността и простотата му. В Дзен западният ум вероятно намира тих оазис сред тиранията на формалната мисъл. Другите религии и философии се стремят да градят характера, да прибавят нови качества в духовния статут на човека. Единствено будизмът е този, който отрича самото съществуване на индивида. Южната школа прави това чрез един процес на постепенно отхвърляне на съставните части на личността. Дзен пък съветва своите последователи да премахнат или да изоставят всички качества и атрибути, докато остане само "истинското ни лице", т.е. нашата същинска природа, която е Буда.

Дзен техникаДзен медитацията може да бъде разгледана от четири страни, а именно:1. нейната непрекъснатост2. природата на дзадзен3. коан имондо4. сатори

68

1. Медитацията трябва да бъде непрекъсната. В настоящото ръководство съвсем ясно се подчертава, че дори и най-концентрираната медитация би дала слаби резултати, ако усилията ни не са постоянни. Японският Дзен е постигнал един щастлив компромис между живота на семейния човек и този на отшелника. Ясно е, че не ще можем да се концентрираме напълно върху един коан, ако цял ден работим във фабрика или канцелария. В същото време много и много хора искат да изпитат ползата от Дзен медитацията, но не са в състояние да изоставят всичко и да идат в манастир. Поради това в повечето Дзен манастири има не само постоянни обитатели, но и хора, живеещи там само за определен период от време, простиращ се от няколко месеца до двата почивни дни в края на работната седмица. Независимо от продължителността на престоя, временните и постоянните обитатели се подчиняват на едни и същи изисквания, включващи между другото и работа на открито и часове за медитация. Тази практика процъфтява в Япония и вероятно ще предложи добро разрешение за проблемите на западния човек, който търси вън от града някакво място, където да се оттегли за ограничен период, да се отдаде на самодисциплина и медитация, а после да се върне освежен и пречистен към всекидневните си задължения. Навиците на ума, придобити чрез редовно практикуване на медитация, постепенно ще станат толкова силни, че ще могат успешно да се противопоставят на натиска на ежедневието. Това обаче може да бъде постигнато само при постоянна практика.

2. Дзадзен, буквално Дзен седеж, е начинът, по който се седи по време на Дзен медитацията. Във всички Дзен манастири монасите седят заедно в Залата за медитация, всеки с изправен гръбнак върху отделна възглавничка. Медитира се върху тема, определена отделно за всеки от Дзен учителя (Роши). Упражненията и почивките следват през строго определени интервали. Периодично всеки монах докладва своя напредък на учителя. На такива срещи учителят може да предложи нов коан. В подобни разговори думите се употребяват много пестеливо. Дори от съвсем бегъл поглед или жест учителят е в състояние да прецени дали ученикът е схванал значението на КОАНА, който му е предложен.

За да разберем дзадзен, трябва да знаем, че той е само една част от дневния режим. Мотото на манастирите е: "Който не работи, не трябва да яде". Това е директно предизвикателство към различните монашески ордени, чиито членове живеят от волни пожертвования. Дзен учителите винаги са утвърждавали светостта на физическия труд и са се стремели да направят така, че манастирите да се издържат сами, чрез собствения труд на монасите. Ежедневното практикуване на физически труд поддържа в добра форма тялото и ума, като същевременно прогонва мързела и безсмислените интроспекции. Чрез труда придобитите в медитация стойности веднага се прилагат на практика. Д-р Судзуки отбелязва: "Ако Дзен не вярваше в практическото приложение на идеите си, отдавна би се превърнал в сънлива и търсеща трансови състояния система. Съкровището, така прилежно и мъдро трупано от учителите в Китай и Япония, щеше да се разпилее безвъзвратно... Ако има нещо, на което Дзен учителите да са настоявали като на практически израз на вярата, то е задължението да служим на другите - искрено и без преструвки - като не правим делата си достояние дори на онези, към които сме ги насочили." (Опити върху Дзен будизма.)

Коан и мондо3. Коан и мондо. Коан е уникален в Дзен точно така, както Дзен е уникален за будизма. За да

схванем същността му, трябва да разгледаме неговия произход. Когато чуваме за първи път едно Послание, ние обикновено се чувстваме ободрени само от динамиката му и от неговите качества. След години и векове неизбежно настъпва втвърдяване и свиване в смисъла на това послание. По-късните негови експоненти срещат все по-големи трудности при опитите си да събудят първоначалната му виталност и динамика. Директното преживяване отстъпва на рационалното понятие. Животът започва да се задушава в множество груби форми. Коан е средството, чрез което будизмът насочва отново и отново към директното преживяване на истината, към просветлението.

"Чрез коан можем да постигнем по изкуствен път онова, което се е удавало на ранните Дзен учители съвсем спонтанно. Чрез него опитът на Дзен може да достигне до повече умове, отколкото по какъвто и да било друг начин. Според мен именно техниката на упражнението коан е запазило Дзен като уникален принос към далекоизточната култура." (цит.съч.)

Коанът е дума, фраза или поговорка, която не се подчинява на интелектуален анализ и позволява на практикуващия да строши веригата на концептуалната мисъл. Той е резултат само и единствено на опита. "Всички коани представляват изричане на сатори без никакви интелектуални размишления. Оттук идва и тяхната чудатост и неразбраност. Дзен учителите не следват никаква

69

преднамерена схема, за да направят изразяването на сатори неприятно и грубо - думите излизат направо от вътрешното им същество точно така, както пролетта кара цветовете да се разтварят или както грее слънцето. За да ги разберем, трябва да станем като цветята или като слънцето, трябва да влезем в тяхната същина." (цит.съч.) Ако искаме да разберем добре един коан, трябва да възпроизведем в себе си онова състояние на съзнанието, което го е породило. Ето няколко примера:

Когато пляскаме с ръце, се чува някакъв звук. А какъв е звукът от пляскането с една ръка?

Какво е било лицето ти преди раждането на твоите родители?Всички неща могат да бъдат сведени до Единното. А до какво можем да сведем самото

Единно?Има ли Буда-същност в едно куче? Джошу отговори:"Му".Вървя си с празни ръце и какво да видя - държа лопатата в ръка.Когато минавам по моста, тече не водата, а самият мост.Една крава мина през прозореца. Главата, тялото и краката минаха лесно, само опашката

не можа. Защо пък не?

Защо изобщо се създават такива коани? Защото те са израз на определено състояния на съзнанието, което трябва да се възпроизведе в ума на практикуващия. Те не поставят никакви проблеми, защото, когато издигнем достатъчно високо нашето съзнание, проблемът се решава от само себе си. Коанът следователно е средство, а не цел. Той е инструмент, който след употреба слагаме настрана. Това е салът, с който прекосяваме реката, но който не можем да вземем на сушата. В коана няма отговор, който да си запишем. Ако имаше такъв, това веднага би го принизило до равнището на интелекта. Коанът е знак или ключ към едно състояние на съзнанието, което състояние всъщност е отговорът. Неговата задача е да поддържа едно постоянно увеличаващо се напрежение зад "търсенето и изобретяването", което с течение на времето води до пълното елиминиране на интелекта. Когато от объркания интелект вече няма никаква полза, адептът трябва да събере достатъчно кураж, за да го изостави напълно, да "прескочи пропастта". В смъртта на мисълта си той трябва да види раждането на Просветлението.

Процесът на "напускането" тук е от огромна важност. Светът на просветлението никога няма да се разкрие пред онзи, който все още държи на своя интелект. Рано или късно всяка искрица живот трябва да се отърси от сложната структура на мисълта, в недрата на която се заражда една по-висша способност. Гъсеницата плете своя пашкул, чрез който ще се промени изцяло. Светът на светлината обаче ще остане недостъпен за нея, ако тя остане в това преходно състояние. При "напускането" обаче не може да става и дума за слабовата пасивност. Дзен медитацията изисква "желязна решителност и непоколебима воля", като все пак динамичната интензивност на нейните цели е по-близка до вътрешния покой.

Според Гласът на тишината "както действието, така и бездействието могат да намерят място в нас. Тялото може да е възбудено, умът - да е спокоен: душата остава бистра като планинско езеро." Интензивността и продължителността на усилието носят със себе си известна опасност. Преминаването от интелектуално към интуитивно равнище създава голямо напрежение за мозъка. Е. П. Блаватская отбелязва: "Мозъкът е инструментът на будното съзнание. Всяка съзнателно построена умствена картина е свързана с промяна и разрушаване на атоми в мозъка. В нормалните случаи интелектуалната дейност се движи по добре очертани пътища в мозъка, без да са нужни внезапни приспособявания и преходи. Тук обаче става дума за съвсем нов вид умствено усилие, насочено към проявяването на нови "пътища в мозъка". Ако не сме предпазливи, можем да си навредим значително."

Използването на коанаПроцесът е триизмерен. Първо. Умът остава концентриран върху коана до пълното изтощаване

на интелекта. След това се прави малка пауза, при която спирането на всякакво функциониране води до една безименна празнота, до прекъсване на всички връзки и до "напускане". Едва тогава идва "отговорът": един проблясък от разбиране, който в зависимост от това, дали е пълен, или частичен, разбива или само разхлабва веригите на концептуалната мисъл. Малцина са онези, които постигат това ниво без значително изтощение. "Ако не потънете целите в пот, никога няма да видите палата от перли, построен върху стрък трева", казват Дзен учителите.

70

Никакви прегради не могат да спрат този величествен изследователски дух. Пречките само усилват волята за познание. "Всички велики учители са се предавали от душа и тяло на усъвършенстването в Дзен. Този факт доказва по необорим начин величието на тяхната вяра в същинската реалност, силата на изследователския им дух, познат като "търсене и изобретяване". Този дух на изследването не се задоволява с нищо друго, освен с крайната цел." (Судзуки, Опити върху Дзен будизма)

Мондо е бърза размяна на въпрос и отговор между ученик и учител. В много от случаите, както е например при онова "Му" на Джошу, отговорът е същински коан. В други случаи въпросът и отговорът трябва да бъдат разглеждани като едно цяло.

Ето няколко примера:Един монах попитал Джошу: "Каква е последната дума на истината?" Джошу отговорил:

"Да."Друг монах задал същия въпрос на друг учител. Отговорът бил: "Ти ги направи две.""Какво е моето Аз?" "Че какво ще правиш с Аз?""Какво е Дао?" "Обикновеният живот е истинско Дао." "Как можем да заживеем според

неговите изисквания?" "Ако се опитате да заживеете според неговите изисквания, ще се отдалечите от него."

"Всички неща са такива, каквито са отначалото. Какво е онова, което е отвъд съществуването?" "Твърдението ти е съвсем ясно. Защо ми задаваш такъв въпрос?"

Забележете как отговорът хвърля въпроса обратно в ума - на питащия, където единствено може да бъде намерено решението. Забележете също колко семпли са тези отговори в сравнение с онова, което би отговорил един по-нисш ум. Ще стане ли по-просветлен търсачът на "последната дума на истината", ако в отговор на въпроса си получи абстрактни принципи? Тези отговори наподобяват отговорите на Буда, както ни ги представят Палийските текстове. Буда последователно отказва да отговаря с думи на въпроси, чийто отговор е постижим само за вътрешния опит. Дзен отговорите са само на една крачка от "благородната тишина" на Буда. Мондо прекъсва всякакви спекулации, усмирява интелекта и извиква към живот една по-висша способност. Ако резултатът от въпроса е именно такъв, формата на самия въпрос е без значение. Всички вие вероятно сте се сблъсквали с хора, които обичат да питат и разпитват заради самото задаване на въпроси, а не заради нуждата да получат просветление. Оттук и вкусът на някои Дзен учители към ексцентрични методи за разкъсване воала на празния спор. Ако черупката на интелектуалното съмнение бъде счупена чрез зашлевяването на плесница, то значи тя си е на мястото. В определени случаи вместо плесница може да бъде използван крясък или гримаса.

Дзен учителите са широко известни със своите неконвенционални проповеди. Тук ще цитираме изцяло една от тях: "Ако имаш жезъл, ще ти дам един; ако пък нямаш, ще ти го взема." (Изкушаващо е тук да посочим забележителния паралел с Новия Завет, където се казва, че този, който има, ще получи още, а от онзи, който няма, ще бъде отнето и онова, което има.) Други велики учители са удостоявали последователите си и с още по-кратки проповеди. Съвсем не са единици случаите, когато, изкачвайки се на катедрата, проповядващият разтваря широко ръце, без да промълви нито дума. Смята се, че за тези, които имат "око за истината", това е напълно достатъчно, за да постигнат сатори.

Правени са опити за класификация на различните типове коан и мондо. Един от тези опити е на д-р Судзуки. Макар и различни, тези класификации имат обща цел - постигане на просветление чрез директно действие. "Трикът" може и да е различен, но целта и една и съща.

СаториУпражненията коан целят постигането на сатори. Според д-р Судзуки сатори е "интуитивното

вглеждане в природата на нещата, за разлика от аналитичното или логическото им разбиране". Интуицията е над двойствеността. "Главното чувство, характеризиращо функционирането на нашето съзнание, е чувството на ограничаване и зависимост. Това е така, защото самото съзнание е резултат от две сили, които се обуславят и ограничават взаимно. Напротив, същността на сатори е в скъсването с опозицията между два каквито и да било термина." Оттук произтича силното твърдение на Дзен учителите, че самото Колело на Самсара е всъщност Реалността, същинската реалност и че Самсара и Нирвана са в основата си Едно. Такава опитност може да се опише само чрез аналогия. Използвайки коана като точка за фокусиране на волята, интелектът изглежда достига своите собствени граници. След това, подобно на електрическа искра, която прескача между два полюса на

71

електрическа верига, мисълта и мислещият се сливат в едно цяло. Това е сферата на по-висшето трето, гледната точка, която обединява противоположностите. За постигането на това състояние са необходими огромни усилия, тъй като "празнотата", от която то е резултат, представлява пълна антитеза на пустата безсъдържателност. Обратно, тази празнота е резултат от "духовната бедност", постигната чрез дзадзен. "Ако искаш да живееш, изостави живота си", ни казва Гласът на тишината. Същият съвет чуваме и от учителя Кьоген:

Бедността ми през миналата годинане беше достатъчно бедна.Бедността ми през тази година наистина е бедна.В бедността ми миналата годинапоне се намираше върха на едно шило.Тази година дори и него го няма.Пълнотата на сатори непосредствено следва след придобитата чрез дзадзен празнота. Тя е

сливането на искрата с огъня, на индивида с Универсалното Съзнание, и не познава граници.Сатори е едно моментно изравняване на всички нисши степени на ума с Универсалния Ум,

който ги използва за своите проявления. Сатори е просмукването на цялото ни същество от топлината и огъня на просветлението. На езика на психологията сатори представлява взаимно проникване на различните части на нашето същество: несъзнателно, съзнателно и надсъзнателно, в едно съзнателно единство. Д-р Судзуки казва: "Дзен се обръща към волята, която всъщност е самият човек." Чрез упражненията коан "по-повърхностните действия на ума се преустановяват, като предоставят енергията си на по-централните и по-дълбоки части. Обикновено дълбоко погребани, сега тези по-висши умствени функции излизат на сцената, за да изпълнят своята същинска роля." Една от тези "същински роли" на дълбоко погребаните качества на ума е директното действие. Това действие извира направо от волята без посредничеството на интелекта. Оттук идва и гаранцията за правилното използване на действието: за превръщането му в средство за освобождаване на волята от забраните, скрити в несъзнателното. Един монах се оплакал на учителя Бокуджи: "Трябва да се обличаме и ядем всеки ден. Как можем да се спасим от това?" Учителят отговорил: "Обличаме се; ядем." "Не ви разбирам", казал монахът. "Тогава си облечи дрехата и си изяж храната", бил отговорът.

В светлината на тези наблюдения целта на коаните може да ни се стори значително по-ясна. Много от коаните (нека си припомним "Му" на Джошу) целят издигането на съзнанието над двойствеността чрез отричане на каквото и да било твърдение, било то позитивно или негативно, по отношение на разглеждания обект. Единственият изход остава директното преживяване. Да се твърди, че Буда се намира в куче, е също така неправилно, както и да се твърди обратното. Това е така, защото и двете противоположни твърдения съдържат в себе си разликата между две неща, които в същността си изобщо не са две, а само едно. Говорейки за "звука на едната ръка", проф. Прат казва: "Това не е нито звук, нито усещане. Това е състояние на ума. Звукът е изграден от нещо, което е поставено в отношение към нещо друго. В абсолюта няма никакви съотношения и разграничения. Опитът да се чуе звук, произведен от пляскането само с една ръка, има за цел да насочи ума на адепта към разбирането на тази истина" (Странстванията на будизма). Коаньт не може да бъде обяснен с никакви думи. Все пак някои примери могат да ни помогнат да разберем онова състояние на съзнанието, достъпно само за непосредствения опит.

Сатори има много степени. Те обхващат едно пространство, простиращо се от траещото един миг интуитивно разбиране, та до самото Просветление. Вероятно различните степени на коана са съизмерими с нивата на сатори. Колкото по-трудно разрешими са коаните, толкова по-масирано несъзнателното поглъща съзнателната сфера, като успоредно с това личното аз се жертва в полза на все по-разширяващата се гледна точка. С повишаването на трудността на коана и със задълбочаване на разбирането, изпълващо ума, нуждите на човечеството започват да доминират в съзнанието. Така се стига до мига, когато индивидуалното съзнание се слива с Универсалния Ум. Само тогава Несъзнателното на индивида и Несъзнателното на Вселената стават едно. При това положение аз-ът, лишен от жизнено пространство, се разтваря и изчезва.

Внимавайте обаче по отношение на фалшивите сатори. Методите на илюзията, с които умът се старае да ни върне назад, стават все по-съвършени, колкото повече напредваме по Пътя. Много от това, което надява одеждите на чудна духовна опитност, се оказва празна фантазия. Когато навлезе в чужда страна, чужденецът лесно се увлича по външния вид на нещата. Самонасадената илюзия, с

72

която умът се стреми да запази господството си, е безкрайно силна в своята упоритост. Все пак всяко дърво се познава по плодовете, които дава. Така и пробният камък за всяко сатори е въздействието му върху характера.

Ефектите на саториСпоред д-р Судзуки "да влезем в сатори, означава да направим отново самия живот". Това е

духовно прераждане, връщане към детството с неговата безукорна честност на мисълта и чувствата, с неговата директна действеност. Това са съществените показатели за настъпване на сатори. Друг характерен индикатор е разширяването на визията и вътрешното спокойствие. Въздействието на сатори върху характера естествено зависи от степента на усвояване на самото преживяване. Беглите проблясъци в света на по-висшите състояния могат да оставят в ума само слаб спомен. Постигането на Самадхи е смъртта на аз-а. Между тези две степени се намират безброй възможни степени. Идва един момент, когато в следствие на натрупаната чрез упражненията коан опитност центърът на привличане напуска света на его-амбицията и се премества в света не-азовостта. Именно в това се състои "прераждането, за което говорят древните Мистерии" - пресичането на потока към бреговете на отвъдното. Това все още не е краят, не е последната цел. "Воалите падат един след друг - нови и нови ги следват." За повечето от нас пътуването по-нататък няма практическа полза. Въпреки това без никакво бавене трябва да последваме стъпките на онези, които твърдят за себе си, че се движат най-близо до онова, което ни е завещал Всепросветленият.

Ето това е тайната на Дзен. Той използва ума, за да го превъзмогне. Със или без помощта на постъпателни серии от коани, Дзен се втурва в едно състояние на съзнанието, което се намира много над двойствеността. Тъкмо поради това въпросното състояние е отвъд всякакво сравнение и разграничавания. Единствената грижа на Дзен е постигането на Просветление. Всичко, което срещаме по пътя към Просветлението, трябва да ни помага или да бъде отхвърлено настрана. Дзен няма равен на себе си по своята целенасоченост. Всички техники в Дзен са разработени съобразно с неговата върховна задача. Дзен не хаби думите. Целта и пречките се посочват ясно на ученика. Останалото е мълчание. И един пръст, който сочи Пътя.

ЧАСТ 413. СЪЗЕРЦАНИЕРазбрахме колко е трудно да се опише с думи техниката и опитностите на Висшата Медитация.

Колко по-трудно би било тогава да се пише за един още по-висш процес? На такова равнище всяко твърдение ограничава фатално, всяко описание води до деградация. В Ланкаватара Сутра се казва: "Ако твърдите, че съществува такова нещо като Благородна Мъдрост, то от това вече няма никаква полза. Всичко онова, за което би могло да се изкаже някакво твърдение, принадлежи към съществуването и следователно е обременено с раждане. Самото твърдение: "всички неща са неродени", разрушава истината в него. Същото се отнася и за твърденията: "Всички неща са празни" или "Нещата са лишени от природата на аз-а - и двете тези твърдения са несъстоятелни, когато се изкажат с думи." Нека пак се припомним аналогията със спиралата: макар и да е над всяко описание, това състояние на съзнанието може да стане достъпно за адепта в определени кратки мигове.

Съзерцанието е съвършено неперсонално долавяне на същината на наблюдавания обект. Техниката на съзерцанието, ако изобщо думата техника има място тук, се състои в най-пълно насочване на мисълта към обекта на размисъл, като възприемането на този обект се издига до нивото на съзнание, което сме постигнали. При концентрацията конкретният ум се фиксира, да кажем, върху нещо кръгло. При медитацията съзнанието се издига до абстрактния ум, а заедно с това обектът на медитация достига висшата си форма (в нашия случай - абстрактното понятие за кръглост). При съзерцанието съзнанието става съвсем неперсонално. Съзнанието тук представлява фокусирано внимание върху един предмет, който сега се възприема в неговата най-дълбока същност, лишена от всякаква форма. Природата на обекта на съзерцанието няма никакво значение: съзерцаващият ЗНАЕ, че както неговата същност, така и същността на обекта на съзерцанието, са само отделни страни на една и съща Същина на Чистия Ум. Сега той за първи път вижда своя идеал такъв, какъвто е. Мистиците сравняват това състояние със среща лице в лице с Любимата или с взиране в тяхната собствена Божественост; други говорят за плуване в един свят от безкрайно спокойствие заедно с обекта .на съзерцанието, който обаче вече не е ограничен от никаква форма: превърнал се е в символ на Не-Аз-а. Този пък Не-Аз мистиците схващат като проявилия се Истински АЗ.

В това състояние вътрешното Аз на съзерцателя е свободно да действа в собствената си сфера.

73

То вече се е освободило от веригите, обвързващи го с формата. При концентрацията интелектът се приучва да функционира, въпреки пречките, налагани от сетивата. При медитацията интуитивният ум трябва да се издигне много над интелекта. При съзерцанието цялата машинария на ума застива, като отделната искрица предчувства сливането си с разбуления Пламък. Човек, застанал на върха на морски фар, може да предава съобщения директно на друг човек, застанал в основата на кулата, без да се нуждае от посредничеството на многото етажи под него. По същия начин и потъналият в съзерцание мозък вижда в проблясъците на вдъхновена възприемчивост царството на Духа: тук съзерцателят вече е на прага на своето собствено Просветление. Всички намесващи се духовни процеси са отстранени; "вникването на мъдреца, движещ се в царството на безобразното в чиста самота. За мъдрия всяка "вещественост" в "нещото" е напълно изтрита; изчезва дори състоянието на безобразност." (цит.съч.) В рамките на своята собствена ограниченост, макар и за един миг, адептът ЗНАЕ. Това познание става възможно поради моментното прочистване на канала, който свързва духа с материята, духовното разбиране с неговия най-нисш инструмент - мозъка.

На това равнище всички сътворени от човека форми губят стойност. Трансцедентирани са всякакви религии, а заедно с това и техните духовни практики. Това е състояние, при което съзерцателят "прониква отвъд всички образи, колкото и те да са красиви и значителни. Той навлиза в онова неизречимо и свято долавяне, което мистиците наричат "Голо Съзерцание" (голо, защото и лишено от всички одеяния, с които разумът и въображението маскират както дяволите, така и боговете в нас). Само и единствено тогава гладът и жаждата са утолени напълно и ние се радваме на сигурността на Висшата Реалност. Тази сигурност съвсем не е студено умозаключение, резултат от успешно приключил спор. По-скоро това е овладяване на Нещо, което отдавна сме чувствали съвсем близо до нас - примамливо и съблазняващо. Това е всеобемащото решение на всички загадки на живота. Тъкмо поради това то е и неизразимо просто." (Практически мистицизъм, Ъндерхил)

Казано на речника на мистицизма, съзерцаващото съзнание вижда универсалност в партикуларността, както и цялостност във всяка една от частите. Без да губи самосъзнание (в смисъл на чувство за своята индивидуалност) съзерцаващият осъзнава идентичността си с целия Космос: той има това познание в мозъка си. Отначало това познание идва в проблясъците на сатори, както биха се изразили последователите на Дзен. С течение на времето визията става по-постоянна, а оттук идват и съответните въздействия върху духовната внушителност на пробуждащия се ум. На това възвишено ниво той успява да реши, ако не друго, то поне парадокса на Аз-а. Вече няма нито висш, нито нисш аз. Останали са само двете страни на едно съвършено цяло. Той вижда своята духовна същност в Същината на Чистия Ум. В света на илюзията той осъзнава присъстващия навсякъде Върховен Аз. Този двустранен процес му дава възможност да обедини в едно цяло изискванията на духа с материята, на вътрешните светове със света на ежедневието. Напълно освободен от тиранията на сетивата, той работи в света, но притежава дълбоко съзнание за неговите същински нужди. Той е в света, но никога не губи връзка със Същината на Ума, която единствено ни дава Реалността, защото е идентична с нея.

Когато след дълги усилия съзерцанието се превърне в постоянна нагласа, остава само една-единствена връзка с Колелото на Страданието - това е волята да се служи на човечеството. Придобилите могъщество сетива сега се намират пред самия праг на Просветлението. Някои от тях прекрачват този праг, други се връщат. Връщат се онези, които, веднъж достигнали Целта, искат да посочат Пътя на онези, които все още обитават в мрак. Те знаят: всички, които сега се намират зад воала на илюзията, един ден ще го отхвърлят и ще пристъпят към просветлението. Тогава те също ще постигнат "центъра на безцентърния кръг" и на свой ред ще се обърнат към по-малко щастливите си събратя. Нищо друго не пречи на човека да постигне такъв успех, освен Аз-а и сътворените от него фалшиво налагащи се неистински обстоятелства. Стремете се смело към царството на съзерцанието, защото е казано: "Чрез съзерцанието ние излизаме от ежедневното битие и навлизаме в Съществуването: извън ограниченията на времето и пространството, в едно Вечно Сега. Тук се намира Изворът на Живота. Вземете от него каквото пожелаете.

14. ЗАКЛЮЧЕНИЕ"Тези, които искат да напуснат външния двор на храма, където са поставили цветя пред

фигурата на Буда и да влязат във вътрешното светилище, за да се слеят със самото сърце на Учителя, могат да направят това само чрез медитация." (Духовни упражнения, Тилярд.)

Съставителят на настоящото ръководство напълно споделя този възглед. Сумирането на

74

неговото съдържание би представлявало вмъкване на още едно мнение посред представения тук материал и ума на практикуващия. Има обаче пет пункта, които трябва да бъдат подчертани дебело.

Медитацията е позитивен динамичен процес, едно жизнено самообновяване. Тя не е негативно бягство от живота. Преводачът на Тайната на златното цвете отбелязва: "В последно време модерният човек научава твърде много за неподозирани досега страни на психиката. Ударението обаче твърде лесно се поставя само върху статичната страна на тези феномени. Това познание едва ли надхвърля нивото на простото усвояване на някакъв инвентар от знания, който повече уморява и плаши, отколкото стимулира към овладяване на проблемите, които заобикалят Западния човек. Това, което обаче най-силно грабва въображението на модерния човек, е възможността чрез една промяна и едно обновление да разбере самия себе си.." Моралната страна у него също се съживява. Самодоволната самодостатъчност на негативната доброта бива заместена от чувство на разбиране за вечните стойности.

При това положение волята да се прави добро става много по-силна от страха ни да извършим нещо, което другите биха сметнали за неправилно. Дали ще възприемем меките методи на себеовладяване, типични за Дао, или суровостта, характерна за Йога, е все едно: трябва да водим все същата война с все същия противник. Методите могат да варират съобразно с темперамента на изпълнителя. Целта обаче остава една и съща: сливането на аспектите на съставното същество в едно безгранично, просветлено цяло.

Средствата винаги трябва да се подчиняват на целите. Да се изтъква важността на метода е също толкова глупаво, колкото и да се концентрираме върху пръста, който ни сочи пътя. И все пак, всички религии заедно с техните писания, всички школи за самоусъвършенстване не са нищо друго, освен методи, и като такива всички до един се подчиняват на законите на формата. Те са били родени, израсли са, после са остарели и накрая умират. Единствено постоянна остава Истината и Пътят към нея. Всички методи са само улеснения за изминаване на Пътя. Дзен е най-съвършен в това отношение, тъй като никога не изпуска от очи основната цел - постигането на просветление. Всички методи - от отделното упражнения до отделната религия - трябва да бъдат използвани така, както майсторът използва различни инструменти, за да създаде своя шедьовър. За всяка отделна цел той има свой любим инструмент, ала веднага е готов да изостави този инструмент, когато е изиграл ролята си. Значението на всеки метод е в това, че той ни прави по-опитни. Дискусиите, книгите и лекциите са чисто губене на време, ако не ни дават този вътрешен опит.

Мотивът трябва да бъде чист и ясен. Мъдрият вижда как мотивите му непрекъснато се обновяват като от само себе си. Между многото мотиви, каращи хората да медитират, само един е истински - искреното желание да постигаме както в посока на собственото си Просветление, така и в посока на Просветлението на цялото човечество.

Ако сами не сме изминали първите стъпки, никога не ще намерим Учителя, който да ни ръководи по-нататък. Учителят М. е казал това достатъчно ясно: "Общочовешка грешка е да се обгръщаме с тайнственост и да прикриваме нашите възможности... Всъщност преди начинаещият да възлезе до състоянието на съзнанието, необходимо за достигане степента на Просветление, за която е подготвен, всякаква информация за това бъдещо състояние ще остане недостъпна за него. Възприемчивостта трябва да бъде еднаква с желанието да обучаваме другите. Просветлението трябва да дойде отвътре." {Писмата на Махатма) Да се спрем на подходящ Гуру е нещо много трудно. Малко са онези, които действително съзнават същината на отношенията с учителя. Ако се обвържем с човек, чиито смело изразени претенции не сме изследвали предварително, можем да прибавим много тежка верига към хомота си. Лакмусът, чрез който измамата става ясна, е вземането на пари, плащането. Друга отличителна черта на недобросъвестния учител е предявяването на претенции към вас. Никой истински Учител няма да позволи да бъде издиган в култ. Това, което отличава истинския Учител, е дълбоката, неподправена скромност и всеобемащата воля да служи на човечеството.

Дългът да се преподаваНакрая е добре да припомним, че натрупаното знание трябва да бъде споделено с онези, които

знаят по-малко. Вярно е, че нямаме право да насилваме когото и да било с истината. .Дългът обаче изисква никой от онези, които поискат да споделят нашия опит, да не бъде връщан. Не случайно учителят К.Х. говори за "върховния дълг да придобиваме знание и да преподаваме на интересуващите се от него такива части от него, каквито те конкретно могат да усвоят на етапа на подготовка, на който се намират." (цит.съч.) Няма никаква полза да трупаме знания само за себе си. Както кръвта е обща собственост на всяка физическа клетка, така и знанието трябва да сгрява всеки

75

аспект на Универсалния Ум. Не се страхувайте да хвърляте бисери на свинете. Вярно: знанието е сила. Да се преподава това знание, често означава да се поеме риска за бъдеща злоупотреба на ученика с него с всички вредни кармични последствия от това за Учителя. Обикновеният "човек от улицата" обаче съвсем няма нужда от толкова опасни първоначални знания. Ето защо можем и трябва да споделяме с него всичко, което отговаря на нивото му и на степента на проявения интерес. Не очаквайте никакви благодарности за вашия безценен подарък. Всички онези, които са се борили, за да разпространяват истината сред човечеството, са били преследвани и обиждани. Някои от тях са били пребивани от тълпите с камъни, други са били горени на клада. Днес те са подложени на не по-малко варварски атаки от страна на т.нар. наука и религия. Над' тях тегне масовата съпротива на сляпото невежество, намерило опора в пресата. Учителят К.Х. пише до братството на Синет: "Главното за нас е да правим добро на ближните си, независимо от униженията, които това може да ни донесе. Не можем да си позволим дори една мисъл за опасността и обидите, оскърбленията и неправдите. Ежедневно трябва да сме готови "да бъдем оплюти и разпнати". Само така ще можем да бъдем полезни." (цит.съч.) Никога не отказвайте да споделяте плодовете на вашия опит. В следния пасаж от Гласът на тишината е скрита една вечна мъдрост: "Сочете Пътя - макар и сам в безброя, макар и в утринна мъгла обгърнат, подобно на звезда вечерница, що грее на пътник уморен в тъмата... Раздавай Светлина на бедния Пилигрим. Търси онези, по знание що ти далече превъзхождаш...сочи им Пътя и Закона."

Медитирайте позитивно и неуморно. Изоставете егоистичните мотиви. Преодолейте всички методи и се движете към избраната цел. Не търсете Гуру само за да му прехвърлите товара на вашите собствени кармични натрупвания. Бъдете готови да споделите с другарите си по Пътя всяка троха от знание, което сте придобили. Така ще растете в мъдростта, докато постигнете прага на Върховното Просветление. Пред този праг ^ХГсмвги, че дори и самото Просветление е само един воал, след вдигането на който пред вас се открива неназовимото Отвъд.

Приложение IБЕЛЕЖКИ ВЪРХУ ГРУПОВАТА МЕДИТАЦИЯВ поговорката "Сговорна дружина планина повдига" се крие една аксиоматична истина. Ето

защо трябва да се изгради система за редовни събирания, на които да се медитира и да се учи. Има хора, на които липсата на кураж и решителност пречи да започнат своята практика сами. Други пък смятат, че ако практикуват сами, ще се заредят негативно. Както навсякъде, и тук се наблюдава известно разстояние между учебника и практиката. Опитът на много хора, събрани за обща дейност, може да помогне за бързото разрешаване на конкретни индивидуални проблеми. При груповата медитация всеки може да се ползва от опита на другия. В добре избраната и добре ръководена група се създава искрено братско чувство. Само по себе си това е едно чудесно постижение.

Групата може да бъде три вида: разпръсната, събрана или смесица от двата типа. Ако членовете на една група живеят в различни географски райони, колективната им работа се състои в избирането на общо време и общ обект на медитация. Може да се установи и полезна кореспонденция с един общ център, където постиженията и проблемите на всеки да стават общо достояние. Повечето групи обаче са от междинния тип. Такива групи се състоят от един вътрешен кръг, в който влизат постоянно срещащите се членове, и от един външен кръг, в който пък влизат онези, които не могат да пътуват редовно до общите сборни пунктове. Те участват чрез мисъл и кореспонденция. По време на медитация отдалечените членове от групата "се включват" на вълната на общата медитация, която се извършва в общия център в същия момент. От своя страна членовете на вътрешния кръг се стремят да влязат мислено във връзка с всички свои отдалечени партньори.

Много малко групи на Запад имат шанса да се сдобият с квалифициран водач, който да обучава и ръководи практикуващите в пътя им към по-висшата опитност и нива на съзнанието. Всъщност истински добрите учители са рядко явление. Онези обаче, които си въобразяват, че са добри, са неизброимо много. Така или иначе, повечето групи не притежават квалифициран учител. За тях именно се отнасят следващите бележки.

ВодачътЧовекът, който ръководи срещите на групата, трябва да притежава неоспорими качества. В

противен случай, той трябва да бъде определян за ограничен мандат и после заменян от някой друг член. Този начин на работа обаче може да предизвика много ревности и боричкания. Щом водачът бъде избран за определен период от време, трябва да му бъде демонстрирана пълна лоялност. Той

76

трябва да настоява всички критики да бъдат изказвани пред него самия. Само в такава атмосфера на взаимно доверие, уважение и добра воля могат да бъдат постигнати конкретни резултати в груповото медитиране.

Избор на членовеЧленовете трябва да бъдат избирани много внимателно. От всеки член трябва да се изисква

пълна искреност и решителност. Той трябва да е решен да продължи по пътя, въпреки трудностите, да постави по-високо интересите на групата по отношение на своите собствени. От него се изисква безупречна лоялност. Членовете на групата трябва да изработят помежду си пълна хармония. Ако само един член, пък бил той и много напреднал, не е в тон с останалите, това ще разруши усилията на цялата група. Практикуващите трябва да бъдат като пръстите на ръката, да възпитават искрено братско отношение един към друг и да бъдат глухи за клюките и приказките за взаимните си слабости.

Избор на обектОбектът на медитацията трябва да бъде фраза, принцип или диаграма, а не колективно

призоваване на висши сили. Последното, разбира се, е много по-могъщ резултат от общите усилия на групата. Във вътрешен план то създава едно свързващо звено между по-висшите и по-нисшите нива на съзнанието. Ако се оформи правилно, ако се контролира и използва както трябва, такава мисловна форма може да бъде от полза за членовете на групата и за заобикалящия ги свят. Ако обаче групата не притежава човек с достатъчни окултни познания, за да контролира тези сили, по-добре е те изобщо да не се извикват към живот. Създаденото от едни може да бъде обсебено от други: зад ежедневните случки се крият както добри, така и зли сили. Дори и да приемем, че водачът е в състояние да контролира извиращите от този канал енергии, от това не следва, че те ще са по силите на всеки един от останалите членове. Тяхната сила и дълбочината на въздействие могат да бъдат разбрани само при конкретен досег с тях.

СрещиСрещите трябва да бъдат редовни: да се провеждат на постоянно място и по едно и също време.

Само тежка болест може да извини отсъствието на някого. При пристигането сипрактикуващите трябва да изоставят всички светски мисли и грижи. Веднъж седнали в кръг, те

трябва да помнят, че са тук, за да дадат, а не за да получат, да научат, а не да се хвалят със знания. Всички текущи въпроси на групата трябва да бъдат разрешавани предварително. Конвенционалните процедури трябва да бъдат избягвани, а дискусиите - сведени до минимум. Срещите трябва да започват с колективно издигане на съзнанието над личността и със свързване на отделните съзнания на възможно най-високо равнище. Медитацията върху избран обект трябва да бъде кратка и интензивна. Десет минути са съвсем достатъчни за начинаещите. По време на медитацията всеки член на групата трябва да се стреми да потопи своето собствено аз в това на групата. Разширяването на индивидуалното съзнание в посока на цялата група е един от най-значимите продукти на груповата медитация. Казано е: "За алтруиста аз-ът - това е групата. Към групата великият човек изпитва онова, което дребният човечец питае към самия себе си".

Приложение II ТЕМИ ЗА МЕРИТИРАНЕБележка: Вече споменахме, че някои фрази и поговорки биха били ценно приложение към

нашето ръководство. С оглед на това авторът предлага на вашето внимание един примерен списък. Този списък може да бъде разширен до безкрай. Приложеният тук материал е напълно достатъчен, за да даде необходимата храна на медитиращите. Тези поговорки могат да бъдат използвани както по време на самата медитация, така и като материал за размисъл през свободните мигове от деня. Авторът не е счел за необходимо да прави класификация на материала, нито пък да посочва изворите си.

Животът в полза на човечеството е първата стъпка. Изкоренете желанието. Не спирайте. Живейте във Вечното. Ти си Буда.

Да медитираш, означава да преживееш вътрешно несмутимостта на Същността на Ума. Волята е Господарят на Карма. Не отричай нищо. Утвърждавай всичко.

Светлината е вътре в тебе. Остави я да свети.Зад волята стои желание.Роденото не притежава висше добро.

77

Свържете Север и Юг с права линия. Там няма нито Изток; нито Запад.Хълмът възлиза и се спуща.Ние виждаме това, което сме.Като се отказа от аз-а, Космосът създаде Висшия Аз.Да се обича универсално е истински скромно.Всичко е наред.Няма смърт.Плаках в морето: то не преля.Съвършеното действие няма резултат.За просветления навсякъде е еднакво.Няма нищо голямо; няма нищо малко.Идващото при мене е завръщащото се излязло от мене.Бъдещето не ни пресреща; то ни залива с потоците си откъм гърба.Бъди смирен и ще останеш цял.Човекът стои в собствената си сянка и се чуди защо е тъмно.Няма нищо безкрайно извън крайните неща. Бедност има само в желанието.Доброто и злото не съществуват. Създава ги мисленето.Причината за смъртта е раждането. Стани това, което си.Ако сте нещастни, знайте, че причината за това сте самите вие.Стремете се към крайна незаинтересованост. При всички обстоятелства останете максимално

спокойни.Чрез концентрация можем да полетим. Чрез концентрация на желанията падаме.За да обиколим земята, е необходимо едно-единствено нещо: да поставяме единия си крак пред

другия - постоянно."Учителю, какво мога да направя, за да помогна на света?""А какво можеш да правиш?"Жертва не съществува: има само възможност да се служи.Мъдрецът се различава от обикновения човек по независимостта спрямо външното.Учителят може само да посочи Пътя. По-добре да се изцапате, но да помогнете на затъналите в

блатото, отколкото да ги подминете и да останете чисти.Мъдрецът не съди. Той се опитва да разбере. Искайте само онова, което е в самите вас. Имаме

много задължения и едно право - възможността. Трябва да печелим възможности.Ако искаш да живееш, остави живота. Ние не сме това, което мислим, че сме. Мярката за

нашето безсмъртие е честотата на безсмъртните ни действия.Страната, която е никъде, това е истинският дом. Случва се да знаем, че може да успеем, и

въпреки това да се провалим. Ако обаче не знаем, че можем да успеем, няма да успеем никога.Животът е мост. По него се минава, но върху него не се строи къща.Болестта не се лекува само чрез произнасяне името на лекарството.Там няма нищо, което не е и тук. Нещастието не съществува.Онези, които обръщат гръб на светлината и спорят за сянката пред тях, са глупци.Истински щастливи са онези, за които желанията и дългът не са в противоречие.Любовта е изпълнение на закона. Човекът ходи на два крака.Сърцето на съвършения човек е огледало. Отразява всичко, но не се привързва към нищо."Искам да те измъкна от водата, за да не се удавиш", . казала мило маймунката и отнесла

рибата на дървото.Капката роса завидяла на слънцето и казала: "Аз съм Онова." Слънцето повярвало.Ученик отишъл при учителя и го попитал: "Как мога да бъда освободен от Колелото на

раждането и смъртта?" Учителят казал: "Кой те притеснява?"Двама души гледали в едно езеро. Единият казал: "Виждам малко кал, една обувка и стара

консервна кутия." Другият казал: "Вярно, но аз виждам и великолепното отражение на небето."Възрастен Брахман се приближил до Буда. Той носел подаръци - по един във всяка ръка.

"Пусни го", казал Буда. Брахманът разтворил едната си ръка и подаръкът паднал. "Пусни го", дочула се отново заповедта на Буда. Брахманът разтворил и другата си ръка. Неочаквано за Брахмана, заповедта прозвучала отново - за трети път. Той се объркал, после усмивка изгряла на лицето му. Той получил просветление.

78

Веднъж един индийски принц дал на бижутер своя пръстен и го помолил да гравира върху скъпоценния камък такова изречение, което да му дава сили в изпитания и да го въздържа от неразумни действия при успехи. "Това ще премине", било изречението, което гравирал бижутерът.

Аз нямам родители. Мои родители са небето и земята. Аз нямам сила. Смирението е моята сила. Нямам нито живот, нито смърт. Аз правя Съществуването мой живот и моя смърт. Аз нямам приятели. Приятел ми е моят ум. Нямам оръжие. Оръжието ми е правилното мислене и правилното действие. Нямам и меч. Моят меч е сънят на моя ум.

Дзен няма нищо за казване.

РЕЧНИКАБСОЛЮТЪТ, ВИСШЕТО, СЪВЪРШЕНОТО Паринирвана, "Всепроникващият, Вечният, Безграничен и Неизменен Принцип, върху

същността на който не са възможни никакви спекулации. Той надвишава човешките представи и възможности за разбиране. Всеки човешки опит за неговото изразяване или дори наподобяване само би го принизил в сравнения с истинската му същност. Намира се отвъд обсега на мисълта." Абсолютната истина: истината за Абсолюта. Намира се изцяло отвъд сетивата.

АВИДЯ (санскрит), АВИДЖДЖА (пали) - Невежество, липса на просветление, главният корен на злото и действителната причина на желанието, което създава дукха на битието. Целта на Будисткия Път е пълното му елиминиране, водещо до съвършено просветление. Невежеството е първото от Дванадесетте Нидани (т.е. Брънки от Веригата на Причинността). То е първата брънка от тази верига, защото е първата причина за съществуването. То е последната от Десетте Вериги, защото дори до самото просветление, все още остава някаква степен на грешки и невежество. Отмахването на последния воал на невежество разкрива върховната Истина - Нирвана.АЗ: - Атман (атта): Върховният Аз; Космическо Съзнание; Крайната Реалност; Буда-природата; Духовната Субстанция в човека. Деградацията на тази Духовна Субстанция в идеята за отделност (душа, Его), намиращи се в сърцето на всеки човек, мислителят на неговите мисли, извършителят на неговите дела, пребиваващ след смъртта в блаженство или страдание според делата, извършени по време на физическото съществуване, е отречена от будизма напълно. За да се избегнат недоразумения, будистите обикновено избягват термина "душа". В случаите, когато все пак го употребяват, те разбират характера, създаден чрез опита в света на явленията. Този характер става все по-просветлен в напредването си по Пътя или пък деградира, ако се отклони в друга посока.

АНАТА - Доктрината за Не-Егото. Една от трите характеристики на съществуването, а именно аника, дукха, аната. Онова, което наричаме Его, онова, което казва "Аз съм", е чисто и просто съвкупност от скандхи, един комплекс от усещания, идеи, мисли, емоции и желания. То не е нито вечно, нито неизменно и това го отделя от Единния живот, чиито лъчи огряват всяка форма на живота - от камъка до човека.

АНИКА - Непостоянност; една от трите характеристики на битието: аната, дукха, аника. Според това учение всичко е подчинено на закона за причината и следствието, дължи битието си на предхождащи го причини и на свой ред е причина за някакви последствия. В битието следователно няма устойчиво съществуване: битието е едно вечно протичащо ставане.

АРХАТ - Достойният. Човек, който е преминал Осмок-ратния Път към Целта, елиминирал е десетте Вериги и четирите Омърсявания, които ни привързват към битието и след смъртта на физическото си тяло постига Нирвана.

АСКЕТИЗЪМ - Ако се практикува с цел придобиване на магически сили или омилостивяване на богове е проява на егоизъм. В Първата Проповед Буда заклеймява крайния аскетизъм като безполезен и позорен и утвърждава Средния Път -пътят между самоумъртвяването и чара на сетивата. Единственият аскетизъм, признат и препоръчван от Буда, е въздържанието и самоконтрола на тялото, с цел улесняване на контрола върху ума и усъвършенстването в добродетел и алтруи-зъм. Всичко това означава отказване от временните удоволствия, с цел постигане на постоянно щастие.

АСТИ, НАСТИ -Да бъдеш, да не бъдеш.АТМАН - вж. Аз.БЛАГОРОДНИЯТ ОСМЕРИЧЕН ПЪТ - 1. Правилни възгледи -разбирането на четирите

истини; 2. Правилни решения - решимост да се действа в съответствие с тези истини; 3. Правилна реч - отказ от лъжа, клевета, груба реч; 4. Правилни действия -ненанасяне вреда на други живи същества; 5. Правилен начин на живот - честно добиване на средства за съществуване; 6. Правилни усилия -

79

постоянство в преодоляване на суетни мисли и глупави влияния; 7. Правилно внимание - постоянство да се задържа в паметта мисълта, че жизнените страсти, присъщи на човека, са способни само да му попречат по пътя към освобождението, необходимо е отричане от всички светски привързаности; 8. Правилно съсредоточаване - достигане на вътрешно спокойствие, пълна невъзмутимост. Този осмократен път Буда нарича среден, срединен (Махавагга, I, 6), който избавя будиста от крайноститев поведението.

БОДХИСАТТА (пали), БОДХИСАТТВА (санскрит) -Човек, чиято същност (саттва) е бодхи: мъдрост, постигната в резултат на директно съприкосновение с Истината. Следствие от това е събуждането на състраданието у него. В Тхеравада Буда е описан като Бодхисаттва. В Махаяна Бодхисаттва е идеалът на Пътя, за разлика от Архата на Тхеравада. Това е онзи, който е практикувал Десетте Парамити и е получил Просветление, но се е отказал от него, за да подпомогне човечеството в неговото пътуване. Бодхисаттвите често биват наричани "Буди на Състраданието", защото целта им е да постигнат любов в действие, ръководено от мъдростта.

БУДА (Буддха) - Това е название, а не име на човек. Произлиза от корена буд - знам. Буда е този, който знае, т.е. съединил се е с най-висшето познание, Върховната Истина.

БУДХИ - Духовна мъдрост. Космическият Ум, отразен се в сърцето на човека: изворът на бодхи. Връзката между Същинската Реалност и Ума (Манас). Шести принцип от седемпринципното устройство на човека според езотеричните будистки школи.

БХАВАНА - (букв. "правя да стане") Самоусъвършенстване с всички възможни средства, по-специално чрез метода за умствен контрол, концентрация и медитация.

БХИКХУ (пали), БХИКШУ (санскрит) - Член на Санг-ха. Човек, посветил се на следване на Пътя чрез отказване от объркаността и лудостта на световните дела (вж. Сангха).

ДАНА - Добродетел, подпомагане на бедните и нуждаещите се. Също правенето на подаръци за бхикху или общество от бхикху. Едно от трите "достойни действия": дана - щедрост; сила - морално поведение; бхавана - медитация. В будизма Дана съответства на индуиските ритуали на жертвоприношение.

ДУКХА - Често се превежда като страдание. По-точно е да се превежда като неразположение, болест, неудовлетворение, дисхармония със заобикалящия ни свят. Твърдението, че животът е дукха е една от Четирите Благородни Истини. Дукха е естествено свързана с усилията ни да се приспособим към постоянно променящата се околна среда, резултат от действието на "волята да се живее". Спасение от дукха е възможно само чрез откъсване от кръга на раждане и смърт.

ДХАММАПАДА - Сборник от стихове, приписвани на Буда. Знаменитото Палийско Писание. Има много преводи на английски. Вж. българското издание - "Дхаммапада. Словата на Буда", София, 1991, Изд. ШАМБАЛА.

ЙОГА - Думата Йога означава иго, ярем, хомот, в смисъл на "онова, което обединява". Тук думите иго, ярем и хомот трябва да се разбират като "съюз, сливане". Йога разработва богата система от практики, които водят човека до сливане с Реалността.

КАМА - желание на сетивата и по-специално сексуално желание. Кама-лока са световете на чувственото желание, на изкупителните състояния, които идват след смъртта. Кама не трябва да бъде бъркана с карма (вж.)

КАРМА - В Палийската традиция камма. Коренът на тази дума е "действие", а значението, което се влага в нея -"действие и съответстващия му резултат". Това е законът за причината и следствието. Карма действа на всички равнища на съществуване. Когато се прилага към моралната сфера, тя е Законът за Етичната Причинност. Според този закон човек "жъне онова, което е посял". Той гради характера си, господар е на собствената си съдба и работи сам за своето спасение. Карма не е ограничена във времето и пространството. Тя не е строго индивидуална, но може да бъде групова, семейна, национална и т.н.

Доктрината за прераждането е естествена последица от идеята за кармата: индивидът идва във физическия живот с определено установен характер и при определени обстоятелства, които са резултат от неговите минали действия. Ето защо едно широко известно значение на термина карма (то е съвършено правилно) се свързва с характера и съдбата на отделния човек, група или нация. Настоящите действия и реакции на носителя на кармата имат пряко отношение към неговото (на носителя) бъдеще: оформят това бъдеще и го градят в буквалния смисъл на думата.

КОЛЕЛОТО НА ЖИВОТА (Бхавачакра) - Колелото е било използвано от много религии като символ на вечно въртящия се действен живот. В будизма този символ олицетворява процеса на

80

ставането и неговата ограниченост и крайност. Според будизма човек остава свързан към това колело дотогава, докато възприема самия себе си като привързан към него. Когато обаче стигне до разбирането, че Аз-ът, за който си мисли, е илюзорен, той вече е свободен от Колелото и постига освобождение чрез безкрайното състояние, наречено Нирвана.

ЛАНО - ученик.МАНАС - Ум; рационалната способност на човека. Аспектът на съзнанието (винняна,

виджняна), отношението между субекта и обекта. В основата си манас е двойствен. По-нисшият му аспект е насочен към света на сетивата и се занимава изцяло е този свят. По-висшият аспект е привлечен към него и е озарен от него. (Бодхи е нашата интуитивна същност). Последното, за разлика от термина бодхичита, е складът, където се натрупват миналите ни опитности, и е индивидуалността, винняна, която сътворява телата и обстоятелствата в следващия ни живот на земята.

МАХАЯНА - Школата на "Голямата колесница" на Спасението, известна още под името "Северна Школа". Географски тя включва Тибет и Монголия (Западна Махаяна, Ваджра-яна), а също и Китай, Япония, Корея и Хавай (Източна Махаяна, Чан, Дзен), срв. Хинаяна. Махаяна се е развила постепенно на базата на по-стари учения, без да сме в състояние на прокараме строга разграничителна линия между тях.

МИСТИЦИЗЪМ - Схващането, че животът е единен в основата си, както и съзнателното постигане на пълна хармония на индивида с това единство.

Мистичната философия се основава на понятието за трансцеденталния монистичен ноумен, който се изразява чрез многоликостга на феномените. Мистичната религия е всъщност стремеж за пълна съзнателна хармония с това изначално единство. Цел на мистицизма следователно е изживяването на Реалността.

Тази доктрина е дълбоко присъща на Хинаяна. Философските и религиозните й основи са Анатта и Нирвана. Махаяна е дала най-различни допълнителни форми на тези идеи, с цел да изрази .фундаменталните истини по начин, достъпен за различните нива, на които се намират в даден момент нейните адепти. Главната рецепта в това отношение гласи: "Погледни в себе си. Ти си Буда!"

НЕТИ, НЕТИ - "Не това, не това."НИРВАНА (санскрит), НИББАНА (пали) - Висшата цел на будистката практика,

освобождаване от ограниченията на битието. Коренът на думата означава "изгаснал поради липса на гориво". Тъй като прераждането е резултат от егоистичните желания (танха), освобождаване от прераждането се постига чрез изгасването на подобни желания. Поради това Нирвана може да бъде постигната и в един-единствен живот, стига стремежът ни към нея да е правилен, да водим чист живот, напълно лишен от егоизъм. Този, който е постигнал подобно състояние, се нарича светец или Архат (вж.). След смъртта на физическото тяло такъв човек постига пълна и окончателна Нирвана (паранирвана или анупадисеса нирвана). Тук изчезва всякаква съставност, присъща на битието на феномените. Ето защо такова състояние може да бъде обозначено и като Шунята или Пустота. С това се прекъсва битието, което познаваме, с цел постигането на Съществуването (като различно от "ставането"); обединяване с Истинската Реалност. Това е целта на цялата будистка практика. Всички мистици, независимо към каква религиозна традиция принадлежат, говорят за нея (Нирвана) като за "състояние, което надхвърля всяко разбиране". В будистките текстове (Удана, гл.8, стр.112, превод на Стронг) Буда говори за Нирвана като за "неродена, без произход, несътворена, безформена - в контраст с родения, с доказан произход, сътворен и притежаващ форма свят на явленията.

Хинаяна проявява определена склонност да разглежда Нирвана като бягство от живота чрез преодоляване на притегателната му сила. Махаяна от своя страна я разглежда като най-пълно осъществяване на живота - разкриване на безкрайните възможности на исконната Буда-природа. Нирвана въздига до себе си по-скоро онзи свят мъдрец, който е запазил връзките си с живота, отколкото отчаяния аскет, видял в нея възможност за прекъсване на всякакви връзки с жизнеността.

ПАЛИ - Един от "свещените" езици на будизма. Езикът, на който първоначално са били записани Питаките или Па-лийският канон на Хинаяна.

ПАРАМИТИ - Съвършенства. Шестте (или десетте) степени на духовно съвършенство, следвани от Бодхисат-твата в неговия път към Състоянието на Буда. Съвършенствата включват практикуването и развиването до най-висока степен на благотворителността, моралността, търпеливото отдръпване, усърдие и жар, медитация, съзерцание и мъдрост. Понякога към това се прибавят и следните четири съвършенства: съвършени средства на преподаване, сила за преодоляване на препятствията, духовни стремежи и познание. Тези четирите обаче се смятат за по-

81

нататъшна подробна разработка на по-обхватното съвършенство, наречено Праджня (мъдрост).ПИТАКИ - Питака (кошница). Питака или Трипитака (три кошници) е името, с което се

назовава Палийският Канон. Тези три кошници се наричат съответно Сутта Питака (санскрит. Сутра Питака), Абхидхамма Питака (санскрит. Абхидхарма Питака) и Виная Питака (санскрит. Виная Питака). Употребяват се в смисъл на "преподавам" (визира се начинът, по който се употребяват кошовете при изкопни работи).

ПРЕРАЖДАНЕ - Последователното прекратяване на една същност, в който и да било от различните феноменални светове, обусловено от Закона за кармата. Неспирният процес на "ставането".

ПРИЗНАЦИ НА БИТИЕТО - Аника (непостоянство), Дукха (неудовлетвореност, страдание), Анатта (доктрината за не-Егото).

РУПА (форма), АРУПА (без форма) - Формата предполага ограничение. Формата, както я познава нисшият ум, е характерна за по-нисшите небесни светове. По-висшите небесни светове са наречени безформени, защото там умът е свободен от ограниченията на сетивата. Желанието за живот във формените светове (рупарага) се описва като шестата Верига, която подлежи на отхвърляне. Седмата Верига се нарича арупарага.

САКАЯДИТХИ - Схващането, че в една или във всички пет Скандхи (вж.) съществува индивидуалност или Аз (атта). Това е първата от Десетте Вериги.

САМАДХИ - Съзерцание на Реалността. Състояние на духовен екстаз, в следствие на пълното елиминиране на всякакво чувство за отделност. Постига се след продължителни медитации върху Реалността. Превъзхожда медитацията с това, че тук трите медитативни фактора (умът на медитиращия, обектът на медитация и отношението между тях) са трансце-дентирани. Самма самадхи, съвършеното съзерцание, е последната степен на Благородния Осмократен Път и прелюдия към Нирвана.

САМСАРА - Самсара се подчинява на всички ограничения на "ставането". Нирвана е състояние на чисто "съществуване". За Нирвана символично се говори като за "отсрещния бряг на океана от Самсара"; дхамма е салът, който може да ни пренесе оттатък.

САНГХА - Събрание. Монашески орден, основан от Бу-да. Членовете на този орден се наричат бхикху (м.р.) и бхикхуни (ж.р.). Никакви обети не се дават от членовете при постъпване, така че всеки един от тях е свободен да напусне ордена, когато пожелае. Бхикху притежава само своята дреха, съд за събиране на помощи, бръснач, игла и цедка за вода. Яде само веднъж на ден. След 12 ч. на обяд не поема никаква храна. В Махаяна на Сангха се гледа по-скоро като на духовно, отколкото като на физическо единство. Идеалът на Сангха е създаването на общност от последователи на Дхарма по целия свят, а не само в един тесен кръг, отдръпнал се от света. Повечето школи на Махаяна имат свои манастири, но те са по-скоро центрове за подготовка на бхикшу, а не за отдръпване от света. Бхикшу от школите на Махаяна спазват някои от Правилата на Виная, като нерядко встъпват в брак. Те са повече учители, отколкото монаси.

СИДХИ - Паранормални сили, които се придобиват на определен етап от пътя към Архатството. Включват ясно-видството, чуване на огромно разстояние в пространството и времето, телепатия, припомняне на минали животи и т.н. Забранява се използването на тези психични сили (нисшите иддхи) за егоистични цели. Висшите иддхи са духовните Начини на Мистично Прозрение, придобити чрез практиката на дхяна (джхана).

СИЛА - Морални правила, морален кодекс, будистка етика. Панча-сила, Петте Предписания; даса-сила, десетте Предписания. Едното от моралната "Троица" от Сила, правилни действия, Дана, милосърдие, Бхавана, чистота и дисциплина на ума, от които следва Праджня (мъдростта).

СКАНДХИ - Кхандха (пали), Скандха (санскрит): Петте причинно обусловени елемента на битието, оформящи едно същество или някакви обособени същности. В личен план скандхите са елементите, които обуславят появата на живота във всичките му форми; скандхите са онези, които оформят личността в сферата на Самсара. Петте Скандхи са вътрешно присъщи на всяка форма на живота, независимо дали в проявено или в потенциално състояние. От това следва, че съзнание съществува и в минералите, само че в латентна форма. При човека са активни всичките пет елемента. Те са: 1. Рупа; 2. Ведана; 3. Сання; 4. Санкхара; 5. Винняна. Всички те са материални, в смисъл че се подчиняват на характеристиките на битието, а именно: аника, дукха, анатта. Те формират временната, феноменална природа на човека. Съществува идеята, че поотделно или заедно те образуват Аз-а или Егото. Това е ерестта на сакаядитхи, първата от Десетте Вериги, които

82

привързват човек към Колелото на Живота.СУТРА (санскрит), СУТТА (пали) - връв или нишка (на която се нанизват скъпоценни

камъни), употребено по този начин за тази част от Палийския Канон, която съдържа разкази за диалозите на Буда. Сутта Питака се състои от петте Никаи - Дигха, Маджджхима, Самютта, Ангутара, Кхуддака. Също така съществуват и няколко текстове в Махаяна, които се наричат сутри.

ТРИТЕ ОГЪНЯ - Доса (гняв, зъл умисъл, омраза); Лоб-ха (завист или алчност); Моха (тъпота и глупост).

ТХЕРАВАДА (пали): "Доктрината на Старейшините". Единствената от осемнадесетте школи на Хинаяна (вж.), запазила се до днес. Всички нейни текстове се намират в Палийс-кия Канон, преведен на английски език. Школата е разпространена в Цейлон, Бирма, Тайланд и Камбоджа. Поради това я наричат Южната будистка школа.

ХИНАЯНА - Най-ранната будистка школа. От понятието лъха лек упрек от страна на привържениците на Махаяна (вж.) към тази "малка колесница" (Хинаяна), толкова различна от тяхната собствена "Голяма колесница" (на спасението). Единствената оцеляла до днес школа на Хинаяна е Тхеравада (вж.).

ЧЕТИРИТЕ БЛАГОРОДНИ ИСТИНИ - Те са:1. Целият живот е Страдание (вж. Дукха). Всички състояния на ума, които произтичат от

чувството за отделност, състояние на мъка или болест.2. Причината за Страданието е егоистичното желание за отделно съществуване, продукт на

привързаността към сетивата.3. Преодоляване на Страданието се постига чрез елиминирането на жаждата за отделно

съществуване. Това елиминиране се постига чрез следване на Благородния Осмеричен Път, който е:4. Пътят към Прекратяването на Страданието. "Ето това именно уча аз: Страданието и края на

Страданието." - казва Буда.Този Път е Благородният Осмеричен Път.

Превод от английски Христо Даскалов

83