Беър Грилс

– кратка биография и акцентиране върху интересни

моменти от нея

Едуард Майкъл "Беър" Грилс, (на английски Edward Michael 'Bear' Grylls, роден на 7 юни 1974 г.) е британски

пътешественик, писател и телевизионен водещ. Най-известен е с предаването си Born Survivor (Man vs Wild в САЩ, Ultimate Survival в Европа, Азия и Африка). Той е един от най-младите британци, изкачили Еверест - на 23 години.

• Грилс е расъл в Северна Ирландия до 4 годишна възраст, когато семейството му се мести в Бембридж, Англия.

• Има една по-голяма сестра - Лара Фосет (Lara Fawcett). В един от епизодите на Ultimate Survival, когато снима с холивудския актьор Уил Феръл, казва, че сестра му е дала прякора "Bear", когато е бил само на една седмица. Грилс е учил последователно в Итън Хаус (Eaton House), Ludgrove School, Итънския колеж (Eton College) и завършва Лондонския университет (University of London). На ранна възраст баща му го е научил да се катери и да плува. Като тийнейджър получава втори дан черен колан в карате Шотокан. Сега практикува йога и нинджицу. Говори английски, испански и френски.

Военна служба

След като завършва училище, Грилс решава да се присъедини към Индийската армия и изкарва там няколко месеца, скитайки из Хималаите, Западна Бенгалия и Асам. От 1994 до 1997, след като преминава селекцията на Специалните части на Обединеното кралство, служи в 21 полк на САС като командос, инструктор по оцеляване и медик. Твърди, че е служил в Северна Африка два пъти. През 1996 претърпява инцидент в Кения, докато скача с парашут. Балдахинът му се разкъсва на 500 метра височина и се отваря само частично, в резултат на което Беър пада и се приземява върху раницата на гърба си, чупейки 3 гръбначни прешлена. Грилс по-късно казва: "Трябваше да срежа главния парашут и да мина на резервния, но реших, че мога да се справя и така ." Според хирурга му, Грилс за малко да остане парализиран до живот и в началото е било под въпрос дали въобще ще може да ходи отново. Грилс прекарва следващите 18 месеца във военна рехабилитация в Headley Court преди да се уволни и насочва усилията си към това да осъществи детската си мечта, а именно да изкачи Еверест.

Bear Grylls: The picture you see is Mount Everest.

It's the highest mountain on our planet at 29,035 feet above sea level. It's a mountain that's claimed the lives of over 200 of the world's top mountaineers. It's so high, so big, this mountain. It's always hard to kind of describe when you first see it, but it's actually got enough mass to create gravitational pull. It actually creates its own weather patterns around the mountain.

Yet on the very top - there - what you can see, is just tiny. It's about the size of a small coffee table, really. But for 340 days of the year that summit is just blasted by these hurricane-strength, 150 mile-an-hour, jet-stream winds that pound into the upper slopes and upper faces of the mountain.

It's really this top 5,000 feet of that triangle poking into that band of wind, that makes the mountain so lethal.

• На 26 май 1998 г. Грилс осъществява детската си мечта (която датира откакто баща му е дал снимка на Еверест, когато е бил на 8 години) и поставя рекорд като най-младия британец — на 23 години — изкачил Еверест, само 18 месеца след като си счупва гръбнака. Уви, първото място му е отнето от Джеймс Алън (James Allen), австралийски/британски катерач покорил Еверест през 1995 на 22 години с австралийски екип, но по-късно получил двойно гражданство. След това рекордът е подобрен от Джейк Майър (Jake Meyer) и Роб Гонтлет (Rob Gauntlett), на 19 години.

• Експедицията на Грилс продължава близо 4 месеца. Тя е в югоизточната част на Еверест и започва с разузнавателно (проучващо) изкачване, на което той пада в пукнатина в ледник и изпада в безсъзнание, а когато се съвзема, се оказва висящ на края на въже. Следват седмици на аклиматизационни катерения, включващи катерене нагоре и надолу по южния склон, преодоляване на лледопада Кхумбу, западния циркус Cwm и 1500 метра ледена стена, наречена "стената на Лхотце" (Lhotse face). Самото изтощително изкачване е с бившия войник на САС Нийл Лоутън (Neil Laughton) и включва нощно катерене в продължение на няколко часа в екстремни природни условия, пълна умора, обезводняване, спонтанни разболявания, лишаване от сън и почти задушаване в зоната на смъртта, където въздухът е три пъти по-рядък от този на морското равнище.

• За да се подготви за изкачването на такива големи височини в Хималаите, през 1997 Грилс става най-младият британец, изкачил Ама Даблам - връх, описан от Сър Едмънд Хилари (Edmund Hillary) като "невъзможен за изкачване".

‘Мъртвата зона’ е описана от Беър като място където хората не могат да оцелеят. Според него попаднеш ли веднъж в захапката на планината – всеки час е време взето назаем – на такава височина не можеш да храносмилаш правилно и тялото ти отслабва от липсата на кислород. Беър споделя ,че преди да тръгне по финалната права към върха се опитал да си припомни лицата на семейството, приятелите, приятелката му Сара, но не успял съвсем добре поради кислороден недостиг. Той успява да изкачи Еверест по юго-източния склон, където от са загинали 101 души в опит да се изкачат, от общо 161 от първото успешно изкачване до това време. Статистиката е ,че един на всеки шестима, които тръгват по този маршрут – не оцелява. По време на изкачването загиват четирима катерачи от неговия екип. За Беър е трудно човек да приеме този факт основно заради начина по който планината те кара да се чувстваш – малък, незначителен, безсилен и уязвим.

Поглеждайки назад, Беър признава, че не би имал куража да се върне отново на Еверест. Той се чувства истински късметлия, че е успял да си тръгне от тази планина жив. Казва, че сега е баща и на децата му не е притрябвал мъртъв герой.

След изкачването на Еверест, Беър се научил, че е окей понякога да се нуждаеш от помощта на други хора. “Преди това, винаги исках да бъда силен и независим. В живота не става така. Независимо дали върша работата си, участвам в дискусии, катеря планини или съм просто съпруг ... “

Беър предприема и редица други експедиции :

• Обиколно плаване около Обединеното кралство През 2000 Грилс води първия екип, който обикаля по вода Великобритания с лични лодки или джет ски. Експедицията отнема около 30 дни и е проведена, за да събере средства за Royal National Lifeboat Institution (RNLI). Беър е гребал също така гол 35 километра в ръчно направена лодка по Темза, за да събере пари за негов приятел, който изгубил краката си в инцидент по време на катерене.

• Прекосяване на Северния Атлантик Три години по-късно той повежда петчленен екипаж, включващ приятеля му от детството Мик Кростуейт (Mick Crosthwaite), с който е изкачил Еверест, на първото самостоятелно прекосяване на Северния Атлантически океан с твърда надуваема 11-метрова лодка. Борейки се с ветрове от 8 степен по Бофорт, с хипотермията, с айсберги и бури и прекосявайки през някои от най-коварните водни пространства, включващи морето Лабрадор и Датския пролив, Беър и екипът му едва успели да завършат пътешествието си от Халифакс, Нова Скотия до Джон О'Гротс, Шотландия. За подвига си той е награден с почетното звание капитан трети ранг във военноморския флот.

• Прелитане с парапланер над водопада Анхел През 2005 Грилс води първия екип, който се опитва да прелети с парапланер над водопада Анхел във Венецуела, най-високият водопад в света. Екипът се опитвал да достигне до най-високия и отдалечен лаинуи (планина, завършваща на върха с плато).

• Вечерно парти на високо През 2005 заедно с въздухоплавателя и алпиниста Дейвид Хемпълмен-Адамс (David Hempleman-Adams) и капитана на парашутистите от военноморските сили Алън Вийл (Alan Veal), Грилс поставя световен рекорд за официална вечеря на най-високото място. Вечерята е била в балон на 7500 метра и всички били облечени в пълно военно официално облекло и с кислородни маски. За да се приготви за събитието, Беър е направил над 200 скока с парашут. Експедицията е предприета, за да помогне на The Duke of Edinburgh's Award and The Prince's Trust

• Преминаване над Хималаите с парапланер През 2007 Грилс поставя нов световен рекорд за прелитане с парапланер над Хималаите, по-високо от Еверест. Грилс излита от 4350 метра, 13 километра южно от планината. Грилс се справя с температури от -60 °C, издържа на опасно ниски нива на кислород и в крайна сметка достига 8850 метра, почти 3000 метра повече от предишния рекорд - 6000 метра. Постижението е снимано от Дискавъри и Четвърти канал във Великобритания.

• Най-продължителното свободно падане на закрито Грилс, заедно с двойно ампутирания Ал Ходгсън (Al Hodgson) и швейцареца Фреди МакДоналд (Freddy MacDonald), поставят рекорд в книгата на Гинес през 2008 за най-продължително свободно падане на закрито. Предишният рекорд е бил на американци - 1 час и 36 мин. Грилс, Ходгсън и МакДоналд бият рекорда с няколко секунди в тунела с вертикален вятър в Милтън Кийнс (Milton Keynes). Постижението е в подкрепа на благотворителната организация Глобал Ейнджълс (Global Angels).

• Експедиция през Северозападния морски пътПрез август 2010 г. Грилс ръководи екип от петима с цел да прекосят 2500 мили (4000 км) с твърда надуваема лодка ледоразбивач преминавайки през осеяните с ледове води на Северозападния морски път. Експедицията има за цел да се повиши информираността за последиците от глобалното затопляне и да събере пари за детска благотворителност (Global Angels ).

Въпреки натоварения си график и динамичен начин на живот, Беър посвещава голяма част от времето си на различни благотворителни кампании, дарявайки хиляди на хора в нужда по целия свят. Освен това той е и медийна звезда.

• Беър започва телевизионната си кариера в реклама на дезодорантите Sure. Бил е гост на много телевизионни предавания, включително Friday Night with Jonathan Ross, The Oprah Winfrey Show, Late Night with Conan O'Brien, The Tonight Show with Jay Leno, Attack of the Show, The Late Show with David Letterman, Jimmy Kimmel Live! и Harry Hill's TV Burp. Записва две реклами за зърнената закуска Post's Trail Mix, която се върти по телевизиите в САЩ от януари 2009. Уорнър Брос са го канили в новата версия на филма "Сблъсъкът на титаните".

• Грилс е и автор на бестселъри. Първата му книга - Facing up - влиза в първата десетка в класацията на Великобритания и излиза в САЩ под заглавието The Kid Who Climbed Everest. В нея той разказва за експедицията си до Еверест, когато е бил на 23 години. Втората книга на Беър, Facing the Frozen Ocean, е номинирана за наградата на William Hill Sports Book of the Year. Следващата му книга е написана, докато снима предаването "Ultimate Survivor" и носи едноименното заглавие Born Survivor: Bear Grylls. В нея той описва способи за оцеляване, научени в някои от най-негостоприемните места по света. Книгата влиза в челната десетка на класацията на Sunday Times.

Плача. От облекчение. Ранен съм, но съм жив. Виждам хеликоптер, но не чувам нищо. После в болницата. Неведнъж съм бил в болница, откакто започнах да водя „Оцеляване на предела“. Мразя болниците. Виждам ги, щом затворя очи. Мръсното, оплискано с кръв помещение за спешна помощ във Виетнам. Попаднах там, след като си отрязах половин пръст в джунглата. Там нямаше глезотии. После свлачището в Юкон. Да не говорим за доста по-страшното свлачище в Коста Рика. За избухването на мината в Монтана или за онзи соленоводен крокодил в Австралия. Или за тигъра, дълъг 16 фута, на който налетях на един тихоокеански остров. Или пък за ухапването на змия в Борнео. Безбройни разминавания със смъртта. Всички ми се сливат. Всички са ужасни. И все пак всички са хубави. Жив съм. Твърде много са, за да им се мръщя. Животът трябва да се живее. Усмихвам се. На следващия ден забравям за сблъсъка. За мен той е минало. Стават произшествия, никой няма вина. Извлякъл съм си поука. Слушай вътрешния си глас. Продължавам напред.