_Робърт Пректър - Победи финансовата криза

Робърт Пректър

<Рае1<

ПОБЕДИ ФИНАНСОВАТА КРИЗА

<? аею

Признание

Тази книга беше съставена с неоценимата помощ на РобъртПректьр Старши, Лу Крандъл, Пийт Кендъл и Жак Пиер Лувет, коитодадоха информацията си на експерти при оформянето на някои от гла-вите й. Рейчъл Уеб и Анджела Хол съставиха графиките, Сали Уеб яформатира, а Робин Мачински, Дарел Кинг и Бърт Хекмън съставихапроекта на корицата.

Бележка на издателя: Оригиналната версия и икономическияанализ на Победи финансовата криза остават непроменени от издание-то й през март 2002 г. Осъвременения анализ започва на страница 253.

Соруп§п1 © 2003 КоЪеП: Кои§е1о1 РгесМег, Тг,Сопциег Ше СгазЬ. Уои сап Зипауе апс! Ргозрег т а ВеПайопагуОергеззюпАП К.1§п1з Кезегуес!. Аийюпзес! 1гапз1а1:юп &от Ле Еп§Нзп 1ап§иа§еес!Шоп риЬНзЬей Ьу ТоЬп \У11еу & 8опз,

© Петър Коритаров, превод от английски език

© СИЕЛА - СОФТ ЕНД ПАБЛИШИНГ

София • 2007

13ВМ 13:978-954-28-0052-1

РобъртПректър

ПОБЕМФИНАНСОВАТА

КРИЗАВие можете дз оцелеете и да преуспеете

при една дефлациониа депресия

<Рае1а

Посвещение

Посвещавам тази книга на всички мои приятели и колеги от ЕШои1п1егпагюпа1, които трябваше да се съобразяват с моя инат в продъл-

жение на трите месеца, през които тази книга беше окомплектована.

Съдържание

РецензииПредговор I 'Предговор към българското издание I /

Книга първа:{АЩО КРИЗАТА НА ФИНАНСОВИТЕ ПАЗАРИ,НА РИЧНА ТА ДЕФЛАЦИЯ И ИКОНОМИЧЕСКА ТА ДЕПРЕСИЯ( \ ТВЪРДЕ ВЕРОЯТНИ В СКОРО ВРЕМЕ 21

Част I: Постановката за криза и депресия ' (

I пана 1. Развенчаването на един мит ' '•I 'лапа 2. Кога настъпват депресиите * ' >I ' п а н а V Кога пазарите на акции сменят посоката си < " >I Пана 4. Мястото на пазара на акции във вълновата поредица днес ' 1 КI пана З. Сведения за обхвата на пазара и състоянието на икономика м > /I пана О. Значението на исторически високите стойности на пазара

па акции (••!I п а н а 7. Чиачението на исторически високия оптимизъм / 1I пана Х. Прогнози за пазара на акциите и икономиката N'1

Чип II: Постановката за дефлация ( ) 1I папа '). Кога настъпва дефлацията '> II папа Н). 11ари, кредит и банкова система на Федералния резерв 100I п а н а 1 1 . Чащо дефлацията е вероятна днес 1 ( 1 /I п а н а 12. Дефлацията във времето: цикъл на Кондратисв I I II п а н а П. Може ли Федералният резерв да спре дефлацията I . ' I

А/Н/Л/ 1!111(>1>(Г.

/, 1Л /. I ( I Ч.-11ЦИГИТК И СПЕЧЕЛИТЕПГИЦКШЛЦИИИДГ.ИРЕСИЯ. I И

I папа м. Подготовка и предприемане на действия I < " 'I пана I V ТряГжа пи да ипнсстирате н облигации I I1'

I пана 1 < > Гряина ли да ппнсстира к- и исднижими имоти 1 - 1 ( >

I папа I / 'ГряГша ли да I и мат трап- н предмети с к о п г к ш п н к - р г к аС | ( 1 П 1 ЮС I 152

I н .им |х Грябва ли ДА инвестирате в „кеш" I 13I П . 1 П . 1 1 ( > Как да намерите надеждна банка и > /

Съдържание

Глава 20. Трябвали да спекулирате с акции 179Глава 21. Трябва ли да инвестирате в стоки 189Глава 22. Трябвали да инвестирате в скъпоценни метали 193Глава 23. Какво трябва да направите с пенсионния си план 202Глава 24. Какво трябва да направите с вашата застраховка и годишна

рента 204Глава 25. Надеждни източници за финансова информация 208Глава 26. Как да осигурите физическото си оцеляване 212Глава 27. Как да се подготвите за промяната в политиката 217Глава 28. Как да откриете безопасно място за живот 222Глава 29. Събиране на заеми и изплащане на дългове 225Глава 30. Какво трябва да правите, ако имате бизнес 227Глава 31. Какво трябва да направите, ако работите за някого 229Глава 32. Трябва ли да разчитате на правителството да ви защити 231Глава 33. Кратък списък на нещата, които задължително трябва

да направите и нещата, които не трябва да правите 236Глава 34. Какво трябва да направите на дъното на дефлационната

катастрофа и депресия 238

Услуги, които могат да ви помогнат да оцелеете и преуспеетепо време на дефлационна депресия 241

Цобавка за 2004 253

Речник ..293

Рецензии

Икономистите и финансовите експерти ни убеждават, че тона неможе да се случи отново. Пректьр ни показва, че депресията е не самовъзможна, но и убедително изгражда тезата за неизбежността й. Нез-начителен брой са тези, които виждат същото сега. И през 1978 г. мно-го малко хора очакваха бичи пазар, когато Пректър единствен пред-сказа най-голямото покачване на финансовите пазари на XX век. А 1настойчиво препоръчвам на всеки инвеститор да прочете гази к и т ан да разбере какво ни предстои и след това да я прочете още веднъж,за да се подготви финансово да устои на бурите, които неминуемо щесе развихрят.

- Лт Рир1ауа, Рир1ауа Ртапс'ш1 5етссх, 1пс. чп/1ЗесипПсх, 1'п

След като внимателно прочетох Победи финансовата крит, мо-п| да кажа, че това е задължително четиво за всеки, който проявява инан-малкин интерес към финансовите пазари или към собствените сишии» ппиш. Всяка една от увлекателно написаните глави на темик а к » Федерален резерв, задлъжняваие и неизбежността на дсфлацпя-1 а , струна десет пъти повече от стойността на книгата. Това е единн 1К.1ИОЧИТСЛСН труд, който ще ви накара да се замислите сериозно. До-ри Гшч казал, че тази книга ще ви порази с тезите и заключенията си.

- Кюгиич! КиззеИ, Оои' Тпеогу /гттл, / / / < •

Иснчкн инвеститори, споделящи убеждението, че а к ц и и и- 1 | > ш >на да се купуват и държа! завинаги, трябва да прочетат гази книга.

-СпагПе МпИегамс! МаПу У/етег, СошшосЬ ГагПнчь, 1ш

Познанията на Пректър в областта на техническия, икономи•к. ( .ни н контрааналнза са изключителни. Погледнете ли на сч.бпнш|.| о! 1азн гледна точка, ние ще можете успешно да гп прсдугадн )«• Iп организирате своите инвестиции по начин, мимо ще нп ном<н и<

ошнмално да ги съхрани те и увеличите. Дока ю повечето ще <ч. |.п< м. и. ти от товара па заемите си - ипотечни н от кредити карт, чпI м! ти ма гази книга могат да се възползва! от възможнос!, копи

< •• п о ч и н и . ! само веднъж в живота. Лз със снгурносч ще използвам » I.пенис на Прекп.р в своята практика.

ч- < 1. М с М Ш а п . /'/«• < >1>По

8 ПОБЕДИ ФИНАНСОВАТА КРИЗА

Откровеният език на Пректър, освободен от икономическитебезсмислици на \Уа11 8ггее1, изгражда една непробиваема теза с огром-но историческо значение - тезата за дсфлационната депресия, която ев процес на развитие днес. Тя ще унищожи богатството на тези, коитоне прочетат или пък не се вслушат в съветите на тази книга. Разумнои невъзмутимо, Пректър излага пътищата, които мъдрият инвеститортрябва да следва в този критичен момент. Победи финансовата кризаможе да спаси вашето финансово бъдеще.

- Спи,1у Веагтаг1се1сеп(га1.сот

Победи финансовата криза е прекрасен анализ, който се осно-вава на интелектуална задълбоченост, дълбок реализъм и логика.Книгата излага на показ един от крайъгълните камъни на запазване-то на капитала. Ако оспорите или пък пренебрегнете заключенията й,цената, която може би ще заплатите, е загуба на вашето състояние.

- Теап Р1сгге Ьоиуе1, Гоипдег апс! СЕО, ТНе 5а/е МеаШ Сгоир

Това е най-съдбоносният финансов период в живота ви. Тазикнига ви обяснява защо. Тя също така ви казва какво трябва да нап-равите. Ако искате да запазите своето богатство, аз ви препоръчвамда следвате съветите на Пректър, за които ще му бъдете благодарни.

- 1ап Согс1оп, ТНе Ьоп§ №ауе Апа1ух1

Победи финансовата криза дава на дисциплинирания инвести-тор карта, компас и наръчник за оцеляване. Не излизайте навън безтях.

- Непгу Уап с!ег ЕЬ, РгезШеп! СаЬеШ МслНек РипА

В областта на икономиката и финансирането почти на изчезванеса ясните и интуитивни прозрения за „голямата картина". Победифинансовата криза е шедьовър, написан от един върховен експерт.

, ТНе Р.<2- У/а11 Рогесап

Приковаващо вниманието изложение за това как динамиката ипсихологията на бизнссцикъла могат да бъдат включени в един кра-тък анализ.

- 8еап Согп§ап,

Много малко са хората, които познават фактите като Пректър.Прочетете убедителните му аргументи внимателно. Те могат да виснася I от фнпаш онп си уби.

.ч К. Соо1ч,

Рецензии

Победи финансовата криза гарантира, че поне някои от инвес-титорите ще останат на страната на разума при едно изпълнено с емо-ции бъдеще, което ни очаква. Структурата на пазара има свои строежи логика, докато човешките емоции са импулсивни и необуздани. I V-иият на Пректър е в умението му да ни покаже деликатната връзкамежду тези две истини и какво е значението им за нашето социално,икономическо и финансово бъдеще.

- Тес! \УогКтап, СЕО, Аз$е1 АПосайоп Сопзи11ап1х, 1.1(1.

Победи финансовата криза е необходимо четиво за всеки, кон тпека да увеличи шансовете си за икономическо оцеляване в годните,които ни предстоят. Това съвсем не значи, че тази книга е специалнопредназначена за опитни анализатори или бъдещи експерти. Всъщ-ност обратното е по-вярно. Боб Пректър пише за обикновените хор»,които може би не са се замисляли за състоянието на икономиката п ре чгодините, които идват. Някои от прозренията в Овладейте катаст-рофата може да ви се сторят доста страховити и все пак това не е ни-каква мрачна присъда. Книгата е изпълнена със съвети за това каки<1можем и трябва да направим сега.

- Т1тоЛу Во81, ЕсИЮг, Ртапс\а\ ( \с!<:\

Победи финансовата криза е нещо забележително. Като чонек спочти 50-годишен опит по финансовите пазари ясно мога да заяви, ченовата книга на Боб Пректър е задължително четиво за мислещияинвеститор. Тя е пълна с ценна историческа информация и прозре-пич, кои к» другаде не ще откриете.

- СНаНез АПтоп, РгезШеШ Сго\\>1\\ МосЬх

Тази книга изисква от обикновените инвеститори да преосмис-лят мнението и оценките си за акциите, пазарната психологии н Ф»1-пералния резерв. Но най-важното нещо, което Боб ни казва, е как д<»•»• предна «им когато (ако) ни връхлети най-неочакваното - дсфлацнонн» депресии.

К. К. МсМах(ст, 1чП1ог, ' / / / < • / и ' < / / х ч

Преки. р не остави читателите ти мити в студен» пот, чен-нмо| мета н» свои брокер. Гои също така дава и стратегии за фнпапюш"•кипите . II) юни к- разумни препоръки ще бъдат от пол 1:1 на нипсс1п горите, дори н ако събнтнита не се ратни г така драматично, ким<ти очикна.

Кои 1'ссЬ1сч, /';•;/(/(•/(//<(•<;/ < чп

Ю ПОБЕДИ ФИНАНСОВАТА КРИЗА

Ако имате собственост, работа, пари в банка, дълг, семейство,кариера, застрахователна полица, годишна рента и ако смятате, че енажно да предпазите себе си и тези, които обичате, вие трябва да про-четете посланието на Пректьр, преди да се сблъскате с това, коетопредстои през следващите месеци и години. То е адресирано най-вечедо вас, защото независимо от това дали сте подготвен или не, вие щеч рнбва да живеете в това икономическо бъдеще.

- Сатегоп МагзЬаП, ЕШоПмте.сот.аи

... най-добрата инвестиция, която можете да направите, е да сесамоусъвършенствате чрез образование. Тази книга е една малка ин-вестиция, която ще ви изплати огромния дивидент на разбирането намакроикономическата картина. От все сърце препоръчвам тази книга.

Мог§ап,

Най-новата книга на Пректър е задължително четиво за всекисериозен инвеститор. Неговите изследвания са от най-висока класа, апрофесионалната му репутация е безупречна. След като прочетете та-III мина, предайте я на хора, които обичате. Те ще ви бъдат благодарни.

- ТоЪп КПеу, Согпетюпе 1тез1теп1$

Победи финансовата криза трябва да се прочете само защото тяще пи принуди да се замислим дали си заслужава сляпо да следваметълпата или да предугаждаме външните ситуации и да бъдем готовим тих.

- Раи! Ьео, СНаПрош Ма^айпе (5т§ароге)

Боб съчетава забележителното познаване на историята с дълбо-кото разбиране на приливите и отливите на пазарите, за да сътвориедно наистина провокиращо размисъл произведение. Просто казано:Лко искате да получите нов поглед върху движението на пазарите иснега около нас, прочетете Победи финансовата криза.

- Впеп ЬлшсИп, ЕсШог,

Тачи изискана от времето книга със своето нетърпящо отлаганепослание, предадено ни в една психологическа перспектива, ни давабога г арсенал от ресурси и действия, насочени към нашето финансовооцеляване.

I. ВагеПа, \уеЬта$1ег, ВеаПор1а.пе1

1'сцензии I I

Аз слагам новата книга на Пректър в личния си списък от по-даръци за приятели и хора, които обичам.

- МаПт В. \Уе1з8, РЬ.В., автор на бестселър;)ТНе 1Лита1е 8а/е Мопеу Счи1с

Тази книга очертава по един блестящ и естествен начин логика-та на развитието на въздушния мехур. Пректър ще остане в историятас легендарното си предсказание за един дълготраен бичи пазар и сднешното подробно описание на икономическия катаклизъм, прсчконто ча съжаление ще трябва да преминем. Аз настойчиво ви препо-ръчвам да прочетете тази книга и да я дадете на тези, които обичате.Ти също така дава и тактически съвети как да се подготвите финан-1-оно. Прочитането на тази книга се равнява на разликата между тонада Гн.дстс спокойни или в агония през следващите двадесет години.

Т1се, Рге$1с1еп1, Ртйеп1 Веаг 1'*ип<1х

Предговор

Моята първа книга „Вълновият принцип на Елиът", която написах сА. Дж. Фрост, беше много оптимистична. Тя беше публикувана през ноем-ври 1978 г., когато осредненият показател на стойността на 30-те най-големи американски компании - ^о^V ]опез - беше на ниво 790. Днес виж-дането ми е съвсем различно. Време е да залостим вратите и прозорците,за да можем да излезем невредими след бурята.

Както подсказва заглавието на книгата, аз още веднъж предсказвамсъбития, които малко хора очакват. Този път го правя с голямо безпокойс-тво. Дефлацията и депресията са изключително редки явления. За после-ден път бяхме свидетели на дефлация преди седемдесет години и тя про-дължи по-малко от три. През последните два века сме имали само два пе-риода, за които историците са единодушни, че са били депресии. През XIXиск с имало един, а през XX още един. Предсказването на такива извън-редни събития е сложна и предизвикателна задача. Всеки, който се е опи-ти да го направи през последните петдесет години, се е провалил. Н'мамината социална психология самото споменаване на идеите за дефлациян депресия се счита за ерес или лудост. Различните проучвания покачиш,•н- икономистите вярват, че депресия и дефлация, разглеждани заедно илипоотделно, са абсолютно невъзможни днес или когато и да е в бъдещето.11(1всчсто вярват, че икономиката на САЩ се движи по възходящата л и н и янл вечно благоденствие със скромна инфлация и че ако има пречки по пъ-I м, к- са краткотрайни и лесни за преодоляване.

Въпреки този убедителен консенсус, аз съм непреклонен. Кит. !| | | . | Ч 1 . | ни качва защо, а книга Втора ви казва какво да направите, ако си-

• м п и с н и с моите заключения.Ако но н я к а к в и странни обстоятелства вие сте убедени, че трябва да

.чиниите ча дефлация и депресия, можете веднага да преминете м.мI и м ! .1 Нтра.

Ако не, тогава ние се нуждаете от книга Първа. Преди да предприец и мерки да се защитите от дсфлационна катастрофа и депресии, ние

| | и ц р | 1 , 1 ча рачйсречс какво представляват те, да вярвате, че са възможни, п| | ' и ' 1.1 н.н-мн, че са вероятни. Целта па книга Пьрна е да ни донеде дош ш шепна ючка. След като усвоите идете, вие ще Пъдете заредени >11" |» м.» I \\\ да осигурш с е пое) о оцеля нане и успех, следвайки еъвеиие шI 1 1 Н 1 I I Г. | . . | 1 . |

14 ПОБЕДИ ФИ11Л1К 'ОКА ТА КГ ИЗ/1

Предупреждение

Правил съм грешки в миналото. Най-голямата грешка в моята кариерабеше на пазарите на акции. След като определих началото на големия би-чи пазар и по-късно предсказах, че „Масовата психология на инвеститори-те ще достигне маниакални размери", дори аз никога не бях си представял,че манията ще продължи толкова дълго време и ще покори тези нива. Такаче аз слязох от влака твърде рано. Независимо от това, мисля, че моятаинтерпретация на дългосрочната финансова картина, която ще изложа вглава 4, е вярна. Въпросът никога не е бил дали ще преминем през единголям бичи пазар, а след това и мечи пазар. Проблемът е в определянетона размера и продължителността им.

Причината, поради която искам да изразя това свое нестандартномнение, е, че аз вярвам в правилността на моите идеи за финанси и макро-икономика, а общоприетите намирам за грешни. Вярно е, че анализатори-те, използващи Вълновия метод правят грешки, но дългосрочните импрогнози са смайващо точни. Тези пък, които не разбират вълните, не мо-гат да направят нито една полезна за обществото прогноза.

Може би ви се струва, че идеята да се предприемат действия, проти-воречащи на разбиранията на голям брой експерти, е огромен риск. Прак-тически погледнато, следното разсъждение елиминирана този риск:

Ако следвате съветите в тази книга и не настъпи финансова криза,вие не ще пострадате от това. Всъщност вие ще спечелите добре от пове-чето ми идеи. Дори и ако моето становище е погрешно, най-лошото, коетоможе да ви се случи, е парите ви да спечелят по-малко. Сравнете този ре-зултат с обратния сценарий: Ако конвенционалните икономисти, които всвоята цялост никога не са успели да предугадят икономическите конт-ракции, сгрешат отново - вие ще изгубите всичко, което сте придобили супорит труд през целия си живот. Вие също така ще изгубите и шанса данаправите състояние на дъното на кризата.

Нто ви един бонус: Ако пропуснете да се възползвате от инвестицион-ните възможности, които бъдещите години ви предоставят, аз искрено висе извинявам. Знам много добре какво значи да се пропусне възможност ище съжалявам, че съм ви повлиял. Ако пък вие бъдете унищожени финан-сово, следвайки оптимистичните прогнози на икономисти, управители нафондове, брокери, медийни експерти и подобните им, те няма да ви се из-винят. Те ще твърдят, че бъдещето е непредсказуемо и затова техните ви-сокомерно изречени убеждения и изгьркани фрази, на които вие сте зало-жили м р и планирането на финансовото си бъдеще, са се оказали неверни,и. : п Ч . 1 и м , 1 1 вина :.1 тока.

Предговор 15

Има и една уговорка: Няма да ви предложа оправдание, с което дасмъкна цялата отговорност от себе си. Ако изгубите парите, дома, доходи-те и пенсията си при дефлация и депресия, най-малкото, което можете данаправите, е да обвините експертите за това. Можете да кажете: „Напра-вих това, което те ми казаха да правя!" Ако решите да предприемете дейс-твия, след като прочетете тази книга, аз настоявам да го направите, защотосте съгласен с моята теза, а не защото сляпо следвате моите заключения.За да успеете в живота или най-малко за да научите нещо от него, трябвада свикнете сам да мислите за себе си.

Робърт Пректър, март 2002

Предговор към българското издание

Драги читателю, на нас се падна огромната чест и удоволствие дапредставим една уникална за българския инвеститор книга. Тя носи пос-лание, което малко хора биха определили като необходимо, преди да ги ссполетяла финансовата криза. „Хората често не искат да проумеят света,докато светът не им бръкне в джоба" — в случая подкрепяме посланието,като използваме основната мисъл от книгата ни „Борсата не е казино".Тогава обаче ще бъде късно за взимане на адекватни решения.

През последните три десетилетия стожерът на американските фон-дови пазари - индексът Оои> ^опез - поскъпна близо двадесет и три пъти, ародният ни 8ОР1Х се изстреля нагоре близо двадесет пъти само за шестгодини. Някой беше задал въпроса: кога ще ги стигнем американците? Акосе съдеше само по ръста на фондовата борса, то вече сме го направили.

Поглеждайки назад в миналото, безспорно всеки, който дръзна да сенключи в „голямата игра" на българската борса, постигна блестящи резул-|,ч ги, с които да се гордее. Един ден обаче идва времето на равносметкатаи избралият пътя на инвеститора е добре да се замисли дали този възходще продължи вечно. Всеки осъзнава, че това е невъзможно, но същевре-менно възприема евентуален бъдещ спад или като техническа корекция,к и м като понижение, което ще се случи някъде в необозримото бъдеще иедна ли сега трябва да се замисля сериозно по този повод.

Уви, ние хората си въобразяваме, че човечеството става все но||,м\мпо. Историята наистина ни показва, че Йото Зар/енх е все по-знаещм но грамотен, но това пе означава, че не повтаря грешките от миналото,ш ооепо косато то е скрито в дълбините на времето.

Разбираме, че още първите страници от книгата са в състояние да|м мр.тшят една голяма част от читателите. Чатова бързаме да посъветвамеме 1ПМ1 да отложат критиките след преосмислянето й. Ако не проследим-Ш1М1Г.П.1 на мисълта и аргументите на 1'оПърт Прекгьр, ще кп Гп.дс фумюм м 111Я1 ;пе от емоционалната реакция, която ми- провокира! сфмпшмпе|м Пооедм фиНВНСОВата криза". Неговото красноречие ее опира на рач

| поне анашп, за да подкрепи тезата си защо преде гоя I топки вре|' и I 1111 фИНВНСОВИТв М.Н.1|111 И В .|МГ|>П1».11К К.11.1 НКОНОМНКа, II М.II I I I . ч |

11|" I 1 1 |> (.н.|-|. не пронм ки 1.1 чи|.|)мс внимание п на мчм. ь.м* м- ш

18 ПОБЕДИФИ//А!/СОНАТА КРИЗА

си на упадък ще рефлектират и в другите краища на света. В своите из-следвания той използва Вълновия принцип на Елиът, конвенционалниятехнически анализ, сравнителния анализ между различни инструменти,сентимент индикаторите, отчитащи настроенията на индивидуални и инс-титуционални инвеститори, както и тези на медиите. В подкрепа са и ре-дица потвърждения и дивергенции между техническите фактори и инст-рументи от фундаменталния анализ, което позволява да приемем подходаму за изключително научен и академичен.

Вярно е, че на моменти посланието от книгата звучи доста зловещо.Но едва ли може да се очаква една прогноза за задължителната низходящафаза на фондовите пазари да бъде весела и дръзновена. Нека все пак незабравяме, че пазарите, освен да се покачват, трябва да правят и корекции.Малките трендове се нуждаят от малки реактивни движения, докато голе-мите трендове неизбежно биват коригирани с огромни движения надолу.

С какво книгата може да бъде полезна по отношение на българскатадействителност? Най-вече с това, че Пректър обяснява характера на криза,която предстои да се развие като дефлационна депресия. Този тип иконо-мическа контракция има свойствата да бъде глобална.

Запознавайки се с характеристиките на кризата, през 2003 г. ние от-правихме към автора въпрос в лична кореспонденция с него как би се впи-сала България в международната обстановка. Също така поискахме даразберем неговото мнение дали при нас процесите не са изместени с десе-тилетия спрямо цикъла, в който пулсират американските пазар и икономи-ка. Ето ясният отговор, който ни предложи Пректър:

„Обикновено държавите изживяват икономически връх по различновреме, но дъното идва в един и същи момент за всички. За съжаление го-дините, които предстоят за населението на вашата страна няма да бъдатмо-лесни от тези, които вече сте преживели. Голямата разлика с жителитема Америка е, че никой от тях няма да е подготвен за предстоящата кризаи изненадата им ще бъде голяма."

Достъпният език на книгата я прави подходяща не само за иконо-мисти, финансисти и политици, но ще позволи на всеки заинтересован отГюрсоната гьрговия да разбере идеите, лансирани от автора. Дори и онези,които нямат намерение да се занимават с горепосочените професии и дей-ности, ще имат полза от нея, защото ще бъдат сред малцината, които щемогат да се подготвят и да се държат адекватно при евентуалната криза,бсч тя да ги завлече в своя водовъртеж. Всеки, на конто изложените тезиму се струпат твърде неоснователни, нека се замисли дали има контраар-гументи срещу тях или само е склонен да опонира емоционално.

Предговор към българското издание 19

Ако желаете да разисквате засегната тема, нещо ви е направило впе-чатление или пък мислите, че е убягнало от полезрението на автора, не секолебайте да ни потърсите!

София 1000, ж.к. Яворов

бл. 37, ет. 2, ап. 18

(до Румънското посолство)

тел: 02/870 14 69

0899 19 76 76

Пловдив 4000

ул. „Райко Даскалов" № 72

(главната)

тел: 032/633 339

0899 19 75 75

е-таН: оШсе@Ьоте-Ъгокег§.сот

\\'\у\у.поте-Ъгокегз.сот

Приятно четене и успешни борсови сделки!

Даниел КръстевИвайло

автори на книгите„Живея в България, печеля в 1 1к> Йорк"

„Сърфирайте по вълните на финансовите пачари"„Борсата не е качимо"

Книга първа

ЗАЩО КРИЗАТА

НА ФИНАНСОВИТЕ ПАЗАРИ,

ПАРИЧНА ТА ДЕФЛАЦИЯ

И ИКОНОМИЧЕСКА ТА ДЕПРЕСИЯ

СА ТВЪРДЕ ВЕРОЯТНИ В СКОРО ВРЕМ Е

Част!

ПОСТАНОВКАТА ЗА КРИЗА

ИДЕПРЕСИЯ

Глава 1

РАЗВЕНЧАВАНЕТО НА ЕДИН МИТ

Колко пъти през изминалото десетилетие сте слушали блестящи съоб-щения на тема „Новата икономика"? Стотици, може би хиляди пъти, нали?Тези, които са живели на самотен остров или които прочетат тази книгаслед 50 години, ще изпитат същото чувство както и вие, когато прегледатеграфика 1-1, която показва ускоряващата се честота, с която световнитемедии споменават „Новата икономика" през годините. Тя е навсякъде.Икономистите приветстват бурноразвиващата се „обслужваща икономи-ка" и заявяват, че икономическият растеж в новия „информационен век" еосчнрецедентен по своята сила, жизненост и обхват.

Реториката е евтина, а фактите са нещо друго.

4000 -

\1000

900

800

"00

|.оо

4247

РАЗГОВОРИ НА ТЕМА"НОВА ИКОНОМИКА"

1985-2002

Брой на споменаваниятав щатски и световни публикации

* отчислено на базатана първите три месеца на 2002

2408

Г1Н1, ШНН 1!ИЮ I!)!)/"


Какво бихте казали, ако разберете, че не сме се и доближавали дотова, което наричат „Нова икономика", и че всичките тези приказки са лъ-жа? Тази глава ще ви покаже, че така възхваляваният подем в икономикатана водещата световна сила през последните десетилетия - САЩ, а същотака и в целия свят, не е чак толкова внушителен, колкото искат да ви на-карат да повярвате.

10000

6000 - •

2000 -•

1000

500 -

100 •

50 -

По-слабата икономика сигнализираза приближаването на основен цикличен обрат

Силната икономика свидетелства за наличиетона мощна циклична вълна на подем в развитие

\

ОСНОВНИ ФАЗИ НА ПОДЕМ И УПАДЪКОТ ВРЕМЕТО НА ГОЛЯМАТА ДЕПРЕСИЯ

ОЛА месечна бар графика - 1932 до днешни дни,логаритмична скала

1 1 1 119303 19403 19503 19608 19703

Графика 1-2

19803 19903

Първо прегледайте графика 1-2, която показва американския пазарн.| акциите от дъното през 1932 г. по време на Голямата депресия до'шеиши дни. Тачи графика очертава пет фази или „вълни" на покачване ина.чаме Ьепежкше по графиката обобщават един невероятен факт - мко

Глава 1. Развенчаването на един мит 27

комическата експанзия по време на последната фаза - V вълна, продължи-ла от 1974 до 2000 г., е била явно по-слаба от предхождащата я фаза нарастеж - III вълна от 1942 до 1966 г. Характерен и за двата периода е би-чият пазар, който е продължил около четвърт век, и в този смисъл те сасходни. Голямата разлика е, че Вою ^опез нараства само с 971 процента повреме на III вълна и със забележителните 1930 процента по време на Vвълна, което е двойно повече. Това страхотно изригване на пазара на ак-циите в V вълна е сензацията, която хората чувстват с всяка част от тялотоси. Въпреки това, както ще разберете, икономическата сила и здравослов-но състояние на V вълна - тази, която получи толкова бляскави отзиви впресата, не могат по никакъв начин да се сравнят с тези на III вълна.

Прегледайте внимателно статистическите данни (икономистите неразполагат с пълна информация от 1940 г., така че в някои случаи статис-тиката за III вълна започва от по-късна година). След като я усвоите изця-ло, ние ще се заемем със задачата да разберем значението й.

Сравнителни данни за икономическото състояние

(Графика 1-3)

/. Брутен Вътрешен Продукт - БВП• По време на III вълна - от 1942 до 1966 г., средното годишно на-

растване на БВП е било 4.5%.

• За V вълна - от 1975 до 1999 г., то е било само 3.2%.

2. Промишлено производство• През III вълна средното годишно нарастване на промишлепот

производство е било 5.3%.

• През V вълна то е било само 3.4%.

Обобщавайки данните за БВП и промишленото производство можемда направим заключението, че икономическата сила на V вълна с е I/ < пислаба от тази на III.

.?. Използване па производствените мощностиИзползването на производствените мощности на фабриките ми пи

к:гша силата на икономическия подем, сравнена с възможностите ма ммфрасгруктурата да я управлява.

• Преч III вълна от 19-1Х г. (началната година на тачи п а т е ш к а )ичполчването ма проичноцетнсшпс мощности с н а р а с н а т ) г .'до ()1.5% мреч юни | ' )Ь( . I . к м го О С 1 М П М нисоко до к р м я мм < > ( ) 1е

години.


През V вълна графиката на този показател е почти хоризонтална,като бележи връх до 84.4% през януари 1995 година. Американ-ските заводи са произвеждали 82.7% от капацитета си през юни2000 г.

•1

3

2 •

1

п -

Основни икономически показатели - сравнение между III и V вълна

Ре(ГО/

н а р

III

(леи БВПишсн темпастеж в %)

5-

V

4-

3-

2-

1 -I

П-1

Пи;с ре,

с

устриално прошводствсно годишно нарастване в %ьобразена с инфлацията)

III 90 -

88 1

V

86 -

84 -

82 -

80-

78 -

7«-

(в

I! пимрош

макрая на

Ш*

лзване наюдственитешностивсяка вълна в %)

7 •

6 -1

5 •

4 •

3

V2 -

1 •

— ш ! Ь ' П—

Безработица(средно месечна в %)

III*

V

•ргот ^пиагу 1948, Пга! ауаПаЬ1в йа!еО 2002 ЕШоП \ЛГауе 1п1ета11опа1

Оа1а СоиПебу о( а<1ега1 Нозете Воагй

Графика 1-3

4. Равнище на безработицата:Това е икономически показател за недобро здравословно състояние.• През III вълна от 1948 година (началната година на тази статис-

тика) средната месечна безработица е била 4.9%.

• През V вълна тя е вече 6.6%.

Сравнителни данни за задлъжнялост, дефицити ликвидност

(Графика 1-4)

Ча да ни стане напълно ясна слабостта на фундаменталните данни наV пълна, трябва да преминем границите на икономическите показатели ида разгледаме балансовите отчети на корпорациите, домакинствата и пра-ни к-мстното, които са н осноната на течи показатели.


Показатели, влизащи в балансовите отчети:

Позиции влизащи в счетоводния баланс в края на III и V вълна

Ликвидност надомакинствата(пари в наличност

минус задължения в %)%

-80

-70

- 60

-50

-40

-30

-20

- 10

п ......

•III

:

V1 Ш-1П

Федерален дълг(като % от БВП)

%-100

-90

-80

-70

- 60

- 50

-40

- 30

-20

Ю

_П —

'III

V

Потребителски дълг(като % от

о/ \уо личния доход)

-100

-90

-80

-70

Г60

-50

- 40

- 30

-20

- 10

—п —

I I I

— I —

V';

о/ Обща задлъжнялост_ 3/°, (като % от БВП)

-250

-200

Н С Л1 ОУ

-100

-50

-П

I I I';.-•

" ." '.

— I —

у:;

V '•

Основен лихвенпроцентосреднен)

%-12

-10

8

6

4

:'

М

III

я№.ИВ

';

Дефицит нафедералния бюджет

(осреднен до 1999)$милиарди

$Ь-160

-140

-120

-100

-80

-60

-40

-20

п ("ЧИЯ

V '

Баланс по текущататърговска сметка,Излишък/Дефицит

(в края на всяка вълна)

$Ь |||

20

--40

--60

--80

' V1--100 .

Процент на личнитеспестявания

(осреднен за последнитеседем години на всяка вълни)

%- 8

- 7

- 6

- 5

- 4

- 3

- 2

- 1

— 0

III,

!ь

'

,'•;,''.''.

V:';

О 2002 1 »М1 №»« 1м|шпа11о|ш1И..1.1 . и..П.г.у 1,1 N11,1 |)и\'.'. П,,'.,..11, I. 1.1 к I I ,„!,,, III I I ни» Н, X

Г/>> 11/411^(1 I -I


1. Ликвидни (лесно реализуеми) активи на домакинствата:• В края на III вълна ликвидните активи на домакинствата са въз-

лизали на 161% от задълженията им.

• В края на V вълна ликвидните активи на домакинствата са 93% отзадълженията им. Това означава, че те са имали по-малко пари вброй от задълженията си.

2. Федерален дълг:• В края на III вълна федералният дълг е възлизал на 43.9% от БВП.

• В края на V вълна той е бил 58.6% от БВП.

3. Потребителски дълг:• В края на III вълна потребителският дълг е възлизал на 64% от

нетния личен годишен доход.

• В края на V вълна той е бил 97%.

4. Обща задлъжнялост, като процент от БВП:• По времето на III вълна от 1949 до 1966 г. кредитният пазар, като

процент от БВП, леко се е понижил - от 151 % на 148 %.

• По времето на V вълна той се увеличава от 172 % на 269 %.

5. Лихвен процент:• През III вълна цената на парите за първокласни корпоративни

длъжници е била 3.74%.

• През V вълна средната стойност на тази лихва е била 9.66% -почти три пъти по-висока.

6. Дефицит на федералния бюджет:• По времето на III вълна не е имало постоянен бюджетен дефицит.

Ндинствените поредни години с дефицит са били военните от1942 до 1946 г. Средният годишен дефицит е възлизал на по-малко от 9 милиарда долара.

• 11о времето на V вълна средният годишен федерален дефицит ебил 127 милиарда долара, който е много повече, дори и ако прис-паднем от него инфлацията.

/. Почине /к> нн'к\>н{(1/П(1 търговска сметка:• И края па III пълна Съединените щати са имали излишък по те-

куща та п.рпшска сметка, въчличащ па 1.3 милиарда долара.


• В края на V вълна текущата сметка е показала рекорден дефицитот 96.2 милиарда долара.

8. Процент на личните спестявания:• През III вълна графиката на личните спестявания е била прибли-

зително хоризонтална, като е регистрирала най-ниската си стой-ност през февруари 1969 г. - 6.5% от нетния личен годишен до-ход.

• През V вълна личните спестявания намаляват, като регистриратнай-ниска стойност от 0.5% през март 2000 г.

9. Отчет на балансите на САЩ (не е показан):• В края на III вълна САЩ са били нетни кредитори.

• В края на V вълна САЩ са били нетни длъжници, като дългът имкъм чужденци е с 2 трилиона повече от кредитите, които са от-пуснали.

Тези цифри, колкото и драматични да изглеждат, не разкриват на-пълно слабостта на V вълна, защото методологията на съставяне на ико-номическите бюлетини на правителството, а също така и счетоводнитепринципи бяха променени по време на V вълна с цел да се преувеличиикономическата й енергия. Ако направим корекция на тези козметичнипромени, повечето цифри ще ни покажат един още по-голям контрастмежду двата периода. Ако приемем за начало на V вълна 1982 г., което щея представи в най-благоприятна светлина, цифрите не биха били по-различни, в някои случаи биха били по-лоши. Ако Оож ^опе8 регистриранов връх в следващите месеци, то тогава ще трябва да прибавим статисти-ката от последните две години към V вълна, което още повече ще влошихарактеристиките й. Така че „Новата икономика" е едно сравнително без-лично явление, както е видно от направения анализ.

Влошаване на икономическите показателипо време на последното десетилетие на V вълна

Икономическият подем на V вълна бледнее не само в дългосрочен,но също така и в краткосрочен план. Въпреки че брутният вътрешен продукт не се колебаеше много през този период, някои от данните нокачиатедно едва забележимо отслабване на силата па икономиката. Например:Средното годишно нарастване па печалбите па корпорациите се м о п н / к иот 10.8% ча нърнитс 15 години па 8.8% н реч 90-те години спад от . 'П',От СептеМВрИ/ОКТОМВрИ 1 (>'М I. .ло грстот тримесечие пи .'()()() Г, (т.рчм

32 ПОБЕДИ ФИНАНСОВА ТА КРИЗА Глава 1. Развенчаването на един мит 33

на икономическия подем за този период) средното годишно нарастване напечалбите е било 4.6%, което показва още по-голяма слабост на върха наV вълна.

Предвестник на промяна

В своята цялост тази статистика ни показва, че икономическият въз-ход на САЩ отслабва на няколко основни фронта и тази тенденция е оче-видна и в днешно време. Продължението на тенденцията означава, че съ-живяването, настъпило след октомври 2001 г., ще бъде най-слабото икраткотрайно.

Продължителното намаляване на скоростта на развитие на амери-канската икономика е от съдбоносно значение според мен, защото то пред-сказва и една основна промяна — от икономическа експанзия към иконо-мическа контракция. Причините за това заключение ще бъдат подробноизложени в глава 5. Както скоро ще разберем, ние не трябва да разчитамеединствено на хипотези. Двадесетият век ни дава два много важни пред-вестника на днешната ситуация.

САЩ през двадесетте години на миналия век

Ако се върнете назад в икономическата история, ще разберете, чепрез 20-те години на мода беше издигната идеята, че американската ико-номика е навлязла в „Нова ера". Икономистите от това време, както пре-зидентът Хувър печално си спомня в своите мемоари, изпадаха във въз-торг от прекрасната икономика, което правят и днешните икономисти.1)С1ие ли „грохотът на двадесетте" една нова ера или просто изблик на рек-ламно празнословие и самодоволство, повлияни от стремителното покач-ване стойностите на финансовите пазари?

Според професор Марк Сийглер от Уилиамсовия колеж, от 1872 до1ХМ) г. годишният брутен национален продукт на САЩ, коригиран с дан-ните за инфлацията, нараства от 98 милиарда долара на 172 милиарда, кое-то означава 68% ръст. От 1898 до 1906 г. чистият брутен национален про-дукт нараства от 228 милиарда долара на 403 милиарда, което е 56% ръст.Н противовес на това от 1921 до 1929 г., по време на така наречената „Но-иа сра", Ш I I I нараства от 554.8 на 822.2 милиарда долара, което е само• 1Х% ръст. Последната цифра е наистина много слаба, като се има предвид,че от 1921 до 1929 г. пазарът на акции бележи много по-голям процентенскок, отколкото който и да е бил период в американската история. Както исега, икономиката тогава не е могла да върви в крак с растежа на пазара наакции, а също така и с икономическия растеж в предишните периоди наг м - и л п ш я . Н рпултат масп.ива Голямата депресия.

Японският опит и поуките от него

Ако сте на възраст повече от 20 години, вие със сигурност си спом-няте „Японското чудо" от осемдесетте години. Продукцията на тази стра-на беше най-добрата в света. Ръководителите на корпорациите й изнасяхалекции и пишеха книги за това как са го постигнали, а световните лидериимитираха стила им. Японският индекс М/Ж?/ се изстрелва нагоре, а ин-веститорите от цял свят влагат парите си в него, защото са го смятали занай-сигурната инвестиция. Беше ли наистина японската икономика такапрекрасна или и този път икономистите пренебрегнаха статистиката, изра-зявайки своето възхищение от движещия се с бясна скорост пазар?

20% +

15%

10% +

5% т

0%

-5%

III вълна"средно 9.4%

РЕАЛЕН РАСТЕЖ НА ЯПОНСКИЯБРУТЕН ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ

Годишна промяна в % според тримесечните отчети

Ю 2002 ЕШоК Шауе 1п(егпа(юпа1Оа(а СоиЛеву 181 (Згоир

1 1 1 1 11 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1

1955 1960 1965 1970 1975 1980 1985 1990 1995 2000

Графика 1-5

Графика 1-5 показва нарастването на БВП на Япония от 1955 г. доднешни дни. Забележете, че растежът на Япония от 1955 до 1973 г. бешеизключително силен, със средна годишна стойност от 9.4%. Годишния:й икономически растеж от 1975 до 1989 г. обаче възлизаше само на 4.0%.Тона сравнително слабо икономическо представяне съвпада с рекордно юпокачване па пазара па акции. Точно както в САЩ през двадесетте митип японската икономика през тези възхвалявани години п е папргдиашс


със същия темп, както индекса N1ККЕI, и се представяше по-слабо от пре-дишните периоди на растеж. Сравнението с тези два периода от миналотосигнализира един обрат, който ще повлияе не само на цените на акциите,но и на икономиката през следващите десетилетия. След върха на своята Vвълна индексът NIККЕI изгуби 70% от стойността си, японската икономи-ка премина през три рецесии за дванадесет години, а банковата системабеше дълбоко разтърсена. Както ще видим в глава 8, пътят надолу все ощене е напълно извървян.

Голият император

„Новата ера" от 20-те години завърши с крах. „Японското чудо" от80-те години завърши с крах. Такава ли ще бъде съдбата на днешната „Но-ва икономика"? Вече получихме някаква догадка, а в следващите седемглави ще дадем и категоричния отговор на този въпрос.

Когато историците се върнат към днешните времена, предполагам,че те ще забележат бавната, но упорита регресия в САЩ и по света презпоследните десетилетия на XX век и ще се чудят защо толкова малко хораса я възприели като предвестник на бъдещата промяна.

Глава 2

КОГА НАСТЪПВАТ ДЕПРЕСИИТЕ

Депресиите не са само академично понятие. По време на Голяматадепресия от 1929-1933 г. много хора изгубват своите инвестиции, домове,пенсионни планове, бизнес и пари в банките - накратко своето състояние.Уважавани финансови професионалисти изгубват репутацията си, а някоибизнесмени и спекуланти дори посягат на живота си. Ефектът от следваща-та депресия ще бъде същия. За да предотвратите подобни преживявания,вие трябва да предугадите депресията. Нека да видим дали това е възможно.

Дефиниране на депресията

Икономическата контракция започва с недостатъчно търсене на сто-ки и услуги сравнено с предлагането им по текущи цени. Когато се проявитакъв недостиг, цените на стоките и услугите падат. Падащите цени сасигнал за производителите да намалят производството си и като резултатобщият обем на производството намалява.

Икономическите контракции се проявяват в различни размери. Ико-номистите разглеждат само два вида, които са известни под названиятарецесия и депресия. В зависимост от това как икономистите са използвалитези определения в миналото, можем да направим заключението, че реце-сията е едно умерено намаляване на производството, с продължителностот няколко месеца до две години.

Депресията е доста по-сериозно и продължително свиване на произ-водството от рецесията. Както се вижда, тези две количествени определе-ния са твърде неясни. Те и не могат да бъдат точни, въпреки многото могрешни опити, направени в тази насока (за което ще говорим по-къспо).Това, което трябва да знаете, е, че икономическата контракция, която ачочаквам, е много по-сериозна от единадесетте рецесии, през които нашитаикономика е преминала след 1933 г. Ако моето схващане е правилно, икрая й нито един икономист не би се поколебал да я нарече депресия.

Депресията и пазарът на акции

Нашето изследване на тази тема започва с едно много важно иаблюдснис - големите сривове па финансовите пазари водят до депресия. Гра-фики ? I ичобрачяна историята ма английските и американските начари ми

36 ПОКЕДИ ФИНАНСОВАТА КРИЗА

акции през последните 300 години. Тя показва, че всяко падане на ценитена финансовите пазари, което е достатъчно дълбоко, за да се открои натази дългосрочна графика, е било последвано от депресия. Можем да за-бележим три такива периода - от 1720 до 1784 г., от 1835 до 1842 г. и от1929 до 1932 г.

10000

1000

100

ю

1 .

ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ОСНОВНИТЕ ПРОМЕНИВ НАСТРОЕНИЕТО НА МАСИТЕ

Данни за цепите па британските, а след това на американскитепазари на акции

I (одобряващото се настроениепричинява икономически възход,а влошаващото се настроениепредизвиква контракция.

НЯКОЛКО ДЕПРЕСИИ

® 2002 ЕИюК №ауе !п(егпа!>опа1

-I I-1700 1720 1740 1760 1780 1800 1820 1840 1860 1880 1900 1920 1940 1960 1980 2000

Графика 2-1

За да ви ориентирам в моя начин на мислене, бих желал да обяснязаглавието на графика 2-1. Пазарът на акции е най-чувствителната мяркаим общественото настроение. Когато оптимизмът на хората нараства, текупуват акции и увеличават своите творчески дръзновения. Когато пъкпесимизмът расте, хората продават акции и ограничават творческите сиусилия. Икономическите тенденции се проявяват след пазарните, защото енеобходимо време, за да се видят резултатите от решенията, взети на вър-ха мл общественото настроение. Така например Голямата депресия дос-пи па своето дъно през февруари 1933 г., седем месеца след като пазарътм;| . 1 1 , 1 1 1 1 1 1 отПеняча пай-миската си стойност. Така че психологическите тен-

Глава 2. Кога настъпват депресиите 37

денции създават и икономически тенденции. Тази причинно-следственавръзка между психология и икономика е обратна на преобладаващотомнение, но това не бива да бъде повод за тревога. В глава 3-та ще се спремподробно на тази тема.

Ако разгледате внимателно графика 2-1 ще видите, че най-големитепазарни сривове не са резултат на бавен и продължителен процес на про-мяна, а се появяват съвсем неочаквано след периоди на икономически рас-теж и покачващи се цени на пазара на акциите. Депресията започва с еднана пръв поглед непредсказуема промяна на посоката на един бързо дви-жещ се нагоре пазар на акциите. Рязката промяна от нарастващ оптимизъмкъм нарастващ песимизъм поражда икономическите контракции. Графи-ката показва, че не всички периоди на растящи цени на акциите водят досмяна на посоката, а само някои от тях. Както може би правилно се досе-щате, един от признаците за това е отслабването на икономиката. За тозифактор ще научим повече в глави 3 и 5.

Йерархия във финансите и икономиката

Интересно ще е да знаете, че почти всяко падане на пазара на акции-те, което може да се забележи на графика 2-1, води и до икономическаконтракция. Силата на всяка една от тези контракции зависи от размера натова падане. За съжаление тази зависимост на икономическите тенденцииот пазарните се долавя много трудно, поради традиционното количественоопределение на рецесията. Понякога много малко не достига, за да се пок-рие това твърде произволно определение, което икономистите използват играфиките им не показват рецесия, въпреки че икономиката се е свила,корпоративните печалби са намалели и икономическите индикатори саотслабнали. В някои случаи на кратки пазарни спадове икономиката отс-лабва, без да регистрира дори и един отрицателен месец или тримесечие,но въпреки това такъв ефект се забелязва.

Опитите в днешни дни да се определи терминът „рецесия" по количсствени показатели и размер са напълно погрешни. По същата логика ботапиците биха решили да определят понятията клон или вейка чрез дъл-жината и ширината им. На практика ние ще имаме „официално" опреде-ление на понятията клон и вейка, но това донякъде ще замъгли разлика « амежду размерите на отделните части на дървото. По същия н а ч и н опити к-да ее определи терминът „рецесия" по количествен път водят до едно перазбиране на йерархичния характер на периодите на икономически м р < чрее п коитракция. Много по-добре ще е, ако икономистите възприемат мер а р х и ч п н я модел на Вълновия принцип на пазарните промени, е комт щеее срещнем в следващата глава.


Всичко, от което се нуждаем

Можем да пренебрегнем подобни дискусии, защото всичко, от коетосе нуждаем, е графика 2-1. Тя ни показва, че пазарните сривове следватпродължителни периоди на напредък от същата величина. Те водят додраматични икономически контракции, които не могат да не бъдат забеля-зани и регистрирани като депресии. Нека да видим дали имаме средстватада предскажем появяването им.

Глава З

КОГА ПАЗАРИТЕ НА АКЦИИСМЕНЯТ ПОСОКАТА СИ

Видяхме, че депресиите вървят заедно с падането на пазарите. Сле-дователно, ако можем да предскажем тези редки мечи пазари, ние ще мо-жем да предскажем и депресиите. Можем ли наистина?

Пазарът на акции рисува познаваеми форми

В поредица от книги и статии, публикувани в периода от 1938 до1946 г. (събрани в „Избрани произведения на Р. Н. Елиът", 1994 г.), РалфНелсън Елиът описва пазара на акции като фрактален (бел. пр. себеподо-бен). Фракталът е обект, изграден по един и същ начин в различни по раз-мер мащаби. Класически пример на себеподобие са вградените квадрати.Един квадрат е заобиколен от 8 квадрата със същия размер, които образу-ват по-голям квадрат, който пък от своя страна е заобиколен от други 8квадрата със същия размер и така нататък.

Друг класически пример на безкрайно себеподобие е линията, коятоочертава морския бряг. Погледнат от космоса, морският бряг има специ-фично неправилно очертание. Ако погледнем от 10 мили над земната по-върхност, ние ще видим само една част от него, но неправилното очерта-ние на тази част ще прилича на цялото. От тридесет метра, гледайки земя-та от балон, същото ще бъде вярно. Тези идеи са подробно разяснени вкнигата на Беноа Манделброт „Фракталната геометрия на природата" от1982 г. и в много други публикации.

Учените признават фракталния характер на цените на финансовитепазари, но ги причисляват към неопределения тип. Елиът прави едно мно-го подробно изследване на поведението на финансовите пазари и откриванещо по-различно. Той описва движението на цените на финансовите па-чари като фрактали, имащи единна структура с различни варианти на своетоколичествено изражение. Аз наричам този вид фрактали, притежаващисвойствата себеподобие и безкрайност, „устойчиви фрактали". Устойчиви-те фрактали изграждат формите на живот. Дърветата например са рачкло-иянащи се устойчиви фрактали, както и бронхиалните, нервните и цирку-латорните системи при животните. Тъй като е продукт на взаимодействиего между хората, движението на цените на пазара на акциите е вид формана жикот.


Каква е структурата на пазара на акции

Графика 3-1 разкрива структурата на пазара на акции според Елиът.Ако разгледате картината внимателно, вие ще видите, че всеки компонентили вълна, изграждащ цялата конструкция, се подразделя по един специ-фичен начин. Ако тази вълна е в посока на вълната от следващата по-висока степен, тя се подразделя на пет вълни. Ако вълната се движи в по-сока обратна на вълната от следващата по-висока степен, тя се подразделяна три вълни (или някакъв друг вариант). Всяка една от тези вълни се при-държа към определени характеристики и начини на изграждане, които саописани в книгата „Вълновият принцип на Елиът" от 1978 г.

ИДЕАЛИЗИРАН ВИДНА РАЗВИТИЕТО НА ВЪЛНИТЕ

И ПОДВЪЛНИТЕ,КОИТО ГИ ИЗГРАЖДАТ

I

©(5)

Графика 3-1

Вълните се подразделят по този начин надолу в йерарахията, докатосе стигне до най-малкия забележим мащаб, като целият процес изграждавсе по-големи вълни във времето. Според големината си всяка вълна можеда бъде степенувана и номерирана по една скала, подобна на тази на Рих-юр, ио ча да опростим нещата, ще използваме имената само на тези степе-ни и.1 кълните. (;| които стана дума к книгата.

Глава 3. Кога пазарите на акции сменят посоката си 41

Графика 3-2 показва една възходяща вълна по начин, по-близък додействителното развитие на пазара. Забележете, че вълните 2 и 4 иматмалко по-различна форма. Разбирането на начина на движение на пазаритев различните фази на развитие ви дава един неоценим модел на мислене.Няма вече да ви се налага да пресявате най-новата икономическа статис-тика. Вие получавате една стегната панорамна картина на основните посо-ки на движение на социалните дейности и настроения за период от време,за който съществува информация.

ЕДНА ПО-РЕАЛИСТИЧНАКАРТИНА НА ВЪЛНИТЕ

О 1999 ЕПюИ Шауе Ш1ета1юпа1

Графика 3-2

Защо пазарът на акции е изграден по даден образец

В по-голямата си част консуматорите разумно се ориентират в цени-те на хляба и обувките от гледната точка на своите нужди и възможности.Когато им се наложи да оценяват финансови активи, хората трябва да пре-ньчмогнат парализиращите ги липса на знание и чувство на несигурност. Впонечете случаи те преодоляват тези проблеми, като се солидаризират илипротивопоставят на мнението и поведението на други. Това бягство от от-кшорността на личното мнение ги прави участници в една колективна, аме мислеща обществена единица. Фактът, че ценовите промени имат спе-цифичен градеж, покачва, че колективните преценки не се основава: пи


здравия разум, но също така не са и произволни. Остава ни заключението,че те са несъзнателно определени. Изглежда, че колективното поведение инастроението на масите произхождат от стадния инстинкт, появил се ощеот дълбока древност преди човек да еволюира като мислещо същество.Този емоционално зареден инстинкт е помогнал на животните да оцелеят,но е непродуктивен, когато става дума за формиране на правилни финан-сови очаквания и оценки. Единственият начин, по който човек може смек-чи последиците от стадния инстинкт и да бъде независим от него, е даосъзнае, че той съществува. Подобни заключения са изложени в книгата„Вълновият принцип на човешкото социално поведение" от 1999 г.

Примери за реално съществуващи вълни

Графиките от 3-3 до 3-6 ни показват възходящи вълни в различнифинансови пазари. Както е видно, те всички са изградени от пет вълни.Тези структури от пет вълни се движат нагоре, пренебрегвайки каквито ида е било новини, включително и алкохолната забрана, катастрофата нацените на земята във Флорида, заграбването на американското злато отРузвелт, идването на Хитлер на власт и края на виетнамската война. Из-брах тези примери, защото те визуално показват един от принципите наЕлиът, че последните вълни на бичия пазар често завършват, след катодостигнат до горната линия на канала на тренда. В повечето случаи паза-рът създава такива канали, при които долната линия докосва дъното навтора и четвърта вълна, а горната линия докосва върха на трета вълна, апо-късно и на пета.


300

200

!00

50

БИЧИЯТ ПАЗАРНА ОО\У ,)(ЖЕ8

ПРЕЗ ДВАДЕСЕТТЕГОДИНИ

Месечна, полулогаритмичнаскала

С 2002 ЕНюН №»е 1п(егпа(1опа1

1919 1921 1923 1925 1927 1929

Графика 3-3

БИЧИЯТ ПАЗАРНА ОО\У .ИЖЕ8

ПРЕЗ ТРИДЕСЕТТЕГОДИНИ

Месечна, аритметична скала

Ф 2002 ЕНюй \№ше 1п(ета(юпа1

1932 1933 1934 1935 1936 1937

Графика 3-4

$/02.

1000-

400 +

100 +

БИЧИЯТ ПАЗАРНА ЗЛАТОТО

ОТ 1968 ДО 1980 Г.Лондонски котировки,

месечна, полулогаритмична скала

О 2002 ЕШоН УУауе 1п1ета(!ола1

БИЧИЯТ ПАЗАРНА ИНДЕКСАНА БЮРОТО

ЗА ИЗСЛЕДВАНЕНА СТОКИТЕ

ОТ 1968 ДО 1981 Г.Месечна,

аритметична скала ||

IIО 2002 ЕШой УУауе 1п|вта«опа1

1070 1072 1974 1976 1078 10601970 1975

Графика .?-5 Графика 3-6


Тест

А сега, вие опитайте. Графика 3-7 е реален запис на цената на единпазар. Колко завършени вълни са изобразени - две, три, четири или пет?Според отговора ви, каква прогноза ще дадете?

Графика 3-7

Нека да сравним вашия отговор с моя. Изхождайки от простата идея,че бичият пазар се състои от пет вълни, ЕШоп №ауе ТНеошг през септемв-ри 1{>82 г. предсказа, че индексът Оом> ще се увеличи петкратно до 4000, аим С> октомври обяви: „Поемаме по пътя на един супер бичи пазар". Броятот Х ноември начерта очакваната пета вълна нагоре, както може да се видип.: графика 3-8.

Давам този пример в най-опростената му форма. За да видите под-робно номериране на вълните и анализ в реално време, който напълно оп-р.-шдака пропючата, направена на графика 3-8, прочетете разсъждениятакъм графиките 5-5 и 8-3 и приложението към книгата „Вълновият принцип1м Глиът". Както се вижда, вълните па Елиът са ясно изразени не само вретроспективен п л а м . Те да пат много ясна представа и за бъдещето осо-


бено в точки, в които пазарът сменя посоката си. Мога да напиша цялакнига с примери за триумфа (и неуспехите) на Вълновия принцип, но сенадявам, че този ни дава представа за огромната му прогностична стой-ност.

„Разглеждайки движението на пазара презпоследните 200 години, знанието къде сме вброенето на вълните ни дава увереност. "

- Бюлетин ЕШоН УУаче ТНеогю! 8 ноември 1982 г.

Г 4000

Номериранена вълните на Елиът

Ш1Агодишен обхват

1940 1950 1960 1970 1980

Графика 3-8

т 2000

1000

500

100

50

Кои са белезите на пазар, формиращ връх

Казано на прост език, пътят на пазара на акции нагоре достига споякрай, когато се оформят пет вълни със специфична структура. Колкото новисок е порядъкът на тези пет вълни, толкова по-голяма ще бъде чагшчм а г а корекция, която ще последва.

Истинският свят не се покрива идеално с описанието на една вълна,к а м о и дърветата ие отговарят напълно па обобщеното описание- на с м


дърво. Често третите вълни са удължени, с ясно изразени подразделения.Понякога първите или петите вълни се удължават по подобен начин. Ана-лизирайки само графиката, често изпадаме в съмнение дали това, коетосме определили като пета вълна, не е удължението на някоя друга вълна.За да се преодолее това затруднение, аз съм записал някои характерничерти на вълните, които в повечето случаи са налице. На графика 3-9 саилюстрирани тези характеристики. За нашата книга най-важно е описаниетона пета вълна: „Обхватът на пазара и икономиката се подобряват, но не идо нивата, достигнати през трета вълна. Оптимизмът създава приповдиг-нати оценки." Тези наблюдения, които съм формулирал през 1980 г. следизучаването на безброй пети вълни, ни дават четири неща, които трябва даоткрием, когато предположим, че пазарът на акции се намира в пета вълна,а не в първа от трета вълна:

1. Петите вълни трябва да имат по-тесен обхват от съответнитетрети вълни, тоест средният брой на акциите, които повишаватцените си в един ден, по време на петите вълни е по-малък оттози при предхождащите ги трети вълни от същата степен.

2. В пета вълна трябва да са налице по-слаба икономика и по-слаби финансови показатели от тези на съответната трета вълна.

3. Акциите трябва да достигнат до високи стойности според ста-тистическата информация, с която се разполага.

4. Трябва да са налице доказателства за оптимизъм сред инвести-торите.

Тъй като вече научихме нещо относно тези четири точки в първаглава, в главите пета, шеста и седма ние ще се спрем на всяка една от тяхпоотделно и ще ги свържем с положението на пазара днес.

Колкото и да са полезни тези разграничения, те не елиминират на-пълно някои съмнения в интерпретацията. Понякога петите вълни напри-мер са много кратки, а в други случаи са изключително продължителни.Петте вълни, на които те се подразделят, имат същите отличителни чертии това ни помага в изясняването на картината. Тъй като тези характерис-тики на вълните са относителни, винаги можем да очакваме продължениена цикъла, при което отново ще са изразени тези ръководни принципи,въпреки че минималните изисквания за завършеност на вълната ще са из-пълнени.

Със сигурност обаче можем да направим важни заключения. Напри-мер, използвайки гореизброените критерии, ние можем да разберем далидадена вълна е или не е пета. Колкото по-голяма е тя и колкото по-дългоирсмс трае, гол кова по-важна става тази информация. В началото на раз-витието ние можем да правим догадки за смяна на посоката, а в по-късни-ге стадии можем смело да чаявим, че обратът е неизбежен.


ХАРАКТЕРИСТИКА НА ВЪЛНИТЕ НА ЕЛИЪТ

ПОСЛЕДНА ФАЗА НА РАСТЕЖОбхватът на пазара и икономиката се подобряват,но не и до нивата, достигнати през трета вълна.Оптимизмът създава приповдигнати оценки.

МОЩНА ВЪЛНАСила и обхват. Най-добрата икономика.Нарастващо благосъстояние. Към края се смята,че посоката на пазара е нагоре. Много честосе подразделя на по-малки вълнии никога не е най-къса.

ОТСКОКот много ниски стойности.Оцеляването не епод заплаха.

НЕОЧАКВАНО РАЗОЧАРОВАНИЕСигнализира, че най-силната фаза на растеже завършила. Не влиза в ценовата територияна първа вълна.

ВРЪЩАНЕ НАЗАДЧесто фундаменталните данни са такива, като тези от предишното дъноа понякога и по-лоши. Убеждението е, че пазарът ще продължава

да се движи надолу. Не се регистрира по-ниско дъно.

ДЪНОПри вълните от висока степен: Съществуването и оцеляването под въпрос, депресия и война.Вълни от средна степен: Рецесия, паника, регионални войни.Вълни от ниска степен: „Лоши новини", песимизмът предизвиква ограничено насилие.

Графика 3-9

Причината, поради която установяването на края на петата вълна сот значение, е, че след нейното завършване следва мечи пазар от същатастепен. Това се случи след всеки един от бичите пазари, изобразени награфиките 3-3 до 3-6. Дотук ние имаме достатъчно познания, за да опреде-лим мястото на днешния пазар на акциите във вълновата структура.

Глава 4. Мястото на пазара на акции във вълновата поредица днес 49

Глава 4

МЯСТОТО НА ПАЗАРА НА АКЦИИВЪВ ВЪЛНОВАТА ПОРЕДИЦА ДНЕС

Графиките 4-1 до 4-3 показват моето тълкуване на мястото на пазараднес на три вълнови порядъка. Опитвам се да представя илюстрациите иобясненията към тях по възможно най-прост начин. Тези структури сасъпроводени с очарователни нюанси и вие ще бъдете добре възнаградени,ако отделите време да се запознаете с тях посредством публикациите наЕШоП У/те 1п1егпаНопа1. Достатъчно засега е да кажем, че гореспоменати-те заключения са в съответствие с анализите на най-изтъкнатите анализа-тори, използващи Вълновия принцип от изминалия век - Р.Н. Елиът(1871-1948), Чарлз. Дж. Колинз (1894-1982), А. Хамилтън Болтьн (1914-1967) и А. Дж. Фрост (1908-1999). Техните цялостни публикации на тазитема, както и моите (с изключение на няколко изгубени писма на Елиът)са на разположение за кратък преглед на Имр^/юмю.еШоПмте.сот/ЪооЬя.

Графика 4-1 показва пътя на III вълна (в кръгче)* от степен Гранд-суперцикъл от 1784 г. (плюс-минус 10 години, поради липса на пълна ин-формация) досега. Както виждате, по-грубите й щрихи трасират структурав пет вълни. Приложил съм 64-годишния мечи пазар на британските акциина графиката, за да покажа, че този подем възниква от пепелта на мечипазар от същата степен II (в кръгче).

Графика 4-2 показва подробно петата вълна на графика 4-1от степенСуперцикъл (V), която започва през 1932 г. от дъното на най-големия мечипазар след този от XVIII век. Както виждате, той лесно може да бъде оп-ределен като петвълнова структура, която се заражда от пепелта на мечипазар от същата степен (IV). В глави 5, 6 и 7 ще разберете, че това номери-ране е окончателно.

Графика 4-3 показва в подробен план петата вълна на графика 4-2 отстенен 11,икъл V, която започва през 1974 г. от дъното на IV вълна - най-големият мечи пазар след този, завършил през 1942 г. Както се вижда, то-чи растеж може да бъде номериран като пет завършени вълни и в тозислучай те се вместват и в тренд канал. Въпреки че бих желал категоричнода заявя, че номерирането на графика 4-3 е окончателно, някои характернинюанси дакат малка възможност за индекса Оом да направи още един връхн структурата на V пълна от степен Цикъл. В този случай последното по-качнанс, което кече с започнало, ще бъде кратко по време и дължина.

юооо 4-

юоо 4-

100 +

ю 4-

БИЧИ И МЕЧИ ПАЗАРИОТ СТЕПЕН ГРАНДСУПЕРЦИКЪЛ

Средногодишни цени, полулогаритмична скала

О 2002 ЕШо 1п1егпа1юпа1

1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 Ь—Н Н

1700 1730 1760 1790 1820 1850 1880 1910 1940 1970 2000

Графика 4-1

Ще направя обобщение от тези графики, че възходът, започналприблизително от 1784 г., вероятно е изграден от 5 вълни, възходът ш1932 г. е категорично от 5 вълни, а този от 1974 г. е най-вероятно изграденот пет завършени вълни. Ето заключението, което можем да извадим: 1 > нчият пазар, започнал от времето на Голямата депресия, със сигурност занършва. Неговият край ще отбележи и завършека на възход от по-ти-окастепен, започнал с основаването на Републиката.

Една специфична интерпретация на пазаракато фрактал

'{а последен им пачарът закърши пета кълна от стенен Цмм.л и |нм'1п.-|, 'кчч-1 к1 години на и ч м м п а и м я иск. I{то защо нро! почни-, папрат- |>. ;


Вълновия метод от ноември 1978 г. и септември 1982 г., недвусмисленоизразяваха мнението, че зараждащият се бичи пазар ще бъде подобен натози от двадесетте години („Вълновият принцип на Елиът", глава 8 и при-ложение). Въпреки че двете вълни на графика 4-4 са доста различни коли-чествено, що се отнася до времетраене (8.05 срещу 25.1 години) и растеж(596.5% срещу 1929.6%), виждате, че очертанията им учудващо си прили-чат.

юооо

6000

2000

1000

500

ПЕТА ВЪЛНА ОТ СТЕПЕН СУПЕРЦИКЪЛ (V)ОЛА месечна

логаритмична скала

100 +

50 +

О 2002 ЕШоП №УВ 1Шегпа1юпа1

Г— 1 1 1 1 1 г-

19303 19405 19503 19603 19703 19803 19903

Графика 4-2


10000 4-

5000 +

2000

1000

500

ПЕТА ВЪЛНА ОТ СТЕПЕН ЦИКЪЛ VОЛА месечна


4 IV 62002 ЕШоП УУауе 1п|ета«опа1

1974 1978 1982 1986 1990 1994 1998

Графика 4-3

Ако приложите калкулатора си към току-що изложените цифри, щеустановите, че процентният растеж на долната графика е 3.2 пъти по-голям от този на горната, което е постигнато за 3.1 пъти повече време. Сдруги думи, скоростта на издигането им е еднаква. Ако разгледате течи диеграфики без обозначенията по тях и някой ви каже, че отразяват един исъщ период от време, не бихте ли се съгласили с него? Мнението ми с, чеприликите между тях съвсем не са случайни. Формата им е израч па ра шитието на психологията на масите в петите вълни от степен Цикъл, при кои к »петата подвълна е удължена - идеална среда за възникване па ш шести ципима мания.


400--

200 --

100 --

50--

8/24/21-9/3/29

ПО-ВИСОКО

дъно

12/6/74-1/14/00

© 2002 ЕНюй \Л/ауе 1п(егпа(юпа1

-- 10000

-- 5000

-- 2000

-- 1000

-- 500

Графика 4-4

Цени на акциите по света

Тачи дългосрочна вълнова картина и становище не се ограничаватсамо в рамките на САЩ. Световният индекс на акциите, който отразявастойността на акциите в цял свят, също е с пет вълни нагоре от 1974 г. ипредвещава значително понижение. Номерирането на вълните (графика 4-5)с малко по-подробно и показва вълни от Междинна и Първична степени.


1500

1000 --

500

400

300 --

200--

100

60

КРАЙ НА СВЕТОВНИЯБИЧИ ПАЗАР НА АКЦИИТЕ

Световен индекс на пазара на акцииМесечна логаритмична скала

V

(5)

© 2002 ЕШой \Наме 1п1ета1юла1

I I I I I I I I I I I I I I I I I I I I I I I I I I I I I

1975 1980 1985 1990 1995 2000

Графика 4-5

Последна възможност за продаване

Веднага след терористичната атака от 11 септември 2001 г., пазарътма акции в САЩ беше затворен. Цялата страна, а не само инвестиращатаобщност, беше изпаднала в паника. В този ден моята публикация ЕИюПУ/те ТНеош! издаде прогностична диаграма на индекса 5шпс1ап1 (ик!1'<><>г.ч 500 (5&Р 500). Тази прогноза предвиждаше индексът да падне ощемалко и оттам да започне най-голямото покачване след регистрирането па|п,|1.\а от март 2000 г. След шест работни дни пазарът достигна дъното ифъгпа нагоре.

54 ПОПЕЛИ ФИНАНСОВАТА КРИЗА

На графика 4-6 можете да видите защо бях направил тази прогноза.През септември 2001 г. индекс 5&Р 500 (заедно с индекс У/ИчМге 5000 идруги индекси) завърши ясно изписани пет вълни надолу. Ако отновопрегледате графика 3-1, вие ще установите, че една завършена структураот пет вълни надолу от върха изисква и покачване в рамките на мечия па-зар (нагоре, надолу, нагоре), след което пазарът възобновява пътя си надо-лу. Завършените пет вълни надолу в индекса 5&Р 500 изискваха и съот-ветното повишаване в три вълни, което започна на 21 септември, шест днислед като пазарът беше отворен. Повечето сегменти на пазара все ощепродължават пътя си нагоре в края на първото тримесечие на 2002 г., до-като аз пишех последните глави на тази книга. Индексите 8&Р 500 и \УИ-хМге 5000 продължават да следват предсказания път, както е видно от об-новената графика 4-7 на 5&Р, а индексът ^оу? отново е покорил ниво10 000.

Март2000

НОМЕРИРАНЕ НА ВЪЛНИТЕ НА 8&Р 500,ПУБЛИКУВАНО НА 11 СЕПТЕМВРИ 2001

Март2000

Вие стетук сега О 2002 ЕШоП Иауе 1п1егпа(юпа1

1600

- • 1500

1400

- • 1300

• 1200

• 1 1 0 0

• 1000

Графика 4-6

Оживлението беше достатъчно силно при някои второстепенни ак-ции, за да изтласка два индекса, отразяващи този специфичен набор от ак-ции до нови най-високи стойности, както е видно на графика 4-8. Докатопървото тримесечие на 2000 г. ни даде огромен брой възможности за про-ц;ж;ше при индексите 5&Р и МЛ5ОА(), то настощото покачване създавагикивл възможности и в други сектори на пазара. Излизането на тачи книга

IГлава 4. Мястото на пазара на акции във вълновата поредица днес 55

на пазара точно в най-нагорещената му точка, ще бъде от максимална из-года за вас.

ОСЪВРЕМЕНЕНО НОМЕРИРАНЕ НА 8&Р 500

Март2000

Март2000 1600

1500

1400

1300

1200

• • 1100

• • 1000

О 2002 ЕИЮП «ЗУО Ш1ета11опа1

Графика 4-7

По-нататъшното повишаване на стойностите на тези два индексаможе да бъде само краткосрочно. Всъщност трябва да ви тревожи смянатана посоката, която ще промени вашето финансово здраве драматично.Следващите три глави ще докажат изключително високата вероятност го-лямата възходяща вълна (графика 4-2), водеща началото си от преди седемдесетилетия, вече да е извървяла пътя си.

ПОБЕДИ ФИНАНСОВАТА КРИЗА

2000 --ДВА ИНДЕКСА ПРАВЯТ НОВИ ВЪРХОВЕ

1000 --

500

•Аритметичен индекс Уа1ие Ьте ^логаритмична скала ^

200 --

100 З&Р 600 индекс на акциитес малка пазарна капитализация


© 2002 ЕИюП \Л/ауе 1п»егпа»юпа1

—Н—I—I—I—I—I—I

400

200

-- 100

-- 50

1985 1990 1995 2000

Графика 4-8

Глава 5

СВЕДЕНИЯ ЗА ОБХВАТА НА ПАЗАРАИ СЪСТОЯНИЕТО НА ИКОНОМИКАТА

Нека сега да направим две изследвания, които ще ни помогнат данамерим отговор на въпроса дали възходът на пазара от 1974 г. е пета въл-на. Първо ще разгледаме обхвата на пазара и след това ще потвърдимстойността на икономическия ни анализ от глава 1.

Селективност на V вълна

В книгата „Вълновият принцип на Елиът" е отбелязано: „Петитепълни при акциите са винаги по-малко динамични и с по-малък обхват оттретите вълни." С други думи, ако покачването на пазарите в периода1974-2000 г. е наистина пета вълна, то тогава тя трябва да бъде по-избира-телна от третата вълна, що се отнася до броя на акциите, участващи в тонапокачване. Нека да видим дали V вълна оправдава това очакване, като ясравним с III вълна.

Графика 5-1 показва цялата налична информация за т.нар. „линия паположителните и отрицателни стойности" (АВ линия). Тя се получава ка-то извадим от броя на акциите с положителни за деня стойности броя патези с отрицателните за деня стойности и разликата разделим на общияПрой на акциите, променили стойностите си. Резултатната графика, ча която информацията започва от 1926 г., показва дали всички акции, търгуваниежедневно, показват тенденция към повишаване или понижаване. Както сенижда от графиката за вълните I, III и V, когато движението па индексаПоп е нагоре, осредненият брой на акциите, които са повишили цената спк даден ден, е по-голям от този на акциите, които са понижили цената сп.Що се отнася до вълните II и IV, когато посоката на Оо\\> с надолу п и йнстрани, повече акции са понижили цената си в даден ден.

Разгледайте по-внимателно подробностите на тази л и н и я . Чабслежек-, че но време на възхода на пазара от 1926-1929 г., който е нега кълна < нппа вълна от по-висока степен, АВ линията почти не е направила п я к а м . н1ч. (\од. Към края на III вълна, когато подвълна © с била к рачшпие, Л 1 )п п п п я т а не се е и ч д ш а л а с такава динамика, както п реч предходпша < мм . и м а . Тока е докача н-петко ча обхката па пачара, коментиран па фафика1 <)


10000 ••

1000 ••

100

100

50

О

-50

-100 •

(V)ДОКАЗАТЕЛСТВО, ЧЕ ОБХВАТЪТ НА ПЕТИТЕ ВЪЛНИ у

Е ПО-СЛАБ ОТ ТОЗИ НА ТРЕТИТЕ ВЪЛНИ

ВЛА месечна скала

Обхвата-Лсумата от -Г-Х. за всеки дена+с!

© 2002 ЕШоП УУауе 1Шегпа(юпа1—I 1 1 1 1

1920 1930 1940 1950 1960 1970

Графика 5-1

1980 1990 2000

А сега забележете драматичната разлика между движението на АВлинията през периода 1974-2000 г. и движението й през периода 1942-1966 г. Въпреки че „специалистите" късогледо наричат първия период„най-големият бичи пазар в историята", АВ линията през тези 26 годинина бичи пазар е била толкова слаба, че не успява да навакса това, коетогуби само за осем години по времето на мечия пазар от 1966 до 1974 г.

Анекдотични факти драматизират тази разлика. Ето описанието от1946 г., което Р. Н. Елиът дава за шокиращия обхват на подвълна ф от IIIпълна:

„Първата вълна от 1942 до 1945 г. показа характеристики на растеж.Евтини акции със съмнителна стойност се изстрелях;! патрс ча

Глава 5. Сведения за обхвата на пазара и състоянието на икономиката 59

сметка на „сините чипове". Мек> УогЬ 8ип подбра деветдесет и шестакции, които постигнаха феноменален растеж. Всяка една от тях за-почва от цена под два долара. Най-големият отбелязан възход беше13 300%, а най-ниска скорост на покачване беше 433%. Среднотопокачване за групата беше 2 776%."

Сравнете това с началото на деветдесетте години. В състезанието на„ТЬе \Уа11 31гее1 ТошпаГ по избор на акции професионалистите бият ин-декса ВО\У малко повече от половината пъти. Ето ви сведения от малко по-трудните периоди:

13 юли 1994: Стреличките бият професионалистите, но и дветестрани губят

„Четири акции, случайно подбрани чрез хвърляне на стрелички поцел с изписани акции, изгубиха средно 8.7% от стойността си между10 януари и 30 юни, а средната загуба на акциите, подбрани от чети-рима професионалисти в инвестирането за същия период е 13%. Ин-дустриалният индекс Оом> ^опе5 през това време е загубил 6.2%."

10 юли 1996: Професионалистите губят от случайността

„Акциите, избрани от четирима професионалисти, паднаха средно с9.2%, докато четири акции, подбрани чрез хвърляне на стрелички,паднаха средно с 5.3%. Индустриалният индекс показа едно здра-вословно повишение от Ю.2%."

11 февруари 1997: Професионалисти в инвестирането биятстреличките, но губят от надигащия се пазар

„На 31 януари изборът на четирима професионалисти регистрирасредно покачване от 7.7% за период от около шест месеца - цели трипроцента повече от избора на служители на „АУа11 8<тее1 ТошпаГ,направен чрез хвърляне на стрелички. Покачването на индустриал-ния индекс ^о^N ]опе& за този период е 19.6%."

9 април 1997: Професионалистите бият стреличките, но губятот ОЛА

„Четирите акции, избрани от професионалистите, изгубиха за периодаот 8 октомври до 31 март средно 10%. Все пак те се представиха по-добре от силите на случайността. Четири акции, избрани чрез хвър-ляне на стрелички по таблици с изписани акции, изгубиха средно16.9%. Индексът на индустриалните к о м п а н и и !)«»• .1от:\ (1).ПА) шк > ш мерно,1! с отбелязал ръст от 9.(


13 май 1998: Професионалистите бият стреличките, но изоставатот ОДА

„Професионални инвеститори смазаха стреличките, но не са в крак сподема на индекса на индустриалните компании ОЛА. Четириматапрофесионалисти прибраха печалби от 17.4% за периода от 12 ноем-ври 1997 г. до 30 април, сравнено със средна загуба от 10.5%, регис-трирана от четирите акции, избрани от служители на ,ЛУа11 31гее1.ГоигпаГ' чрез хвърляне на стрелички по таблици с акции. За същияпериод индустриалният индекс се повиши с 22.5%."

5 ноември 1998: Стреличките пускат кръв. Загубитена професионалистите далеч надхвърлят тезина индустриалния индекс

„Ако имате проблеми с избирането на печеливщи акции през пос-ледните месеци, вие не сте сам. Отбор от четирима професионалистив областта на инвестирането регистрираха средна инвестиционна за-губа от 23.6% в нашето състезание по избиране на акции от 12 майдо петък. Портфейл от четири акции, избрани от служители на ,ЛУа1181гее1 ТошпаГ', хвърлящи стрелички по таблици с акции, се предста-ви малко по-добре със средна загуба от 21.5% за същия период. Ин-дексът на индустриалните компании о^V ^опе8 изгуби 6.2% от стой-ността си."

Инвестиращите в пазара на акции в началото на (V) вълна от чети-ридесетте години, колкото и малко да са били, са се чувствали като гении.Каквито и методи да са използвали, винаги са били печеливши. Управите-лите на фондове и брокерите през осемдесетте и деветдесетте години не саимали този лукс. През месец-два клиентите им са ги питани защо акциите,подбрани от тях, изостават от индексите Оо-ш, 5&Р и NА8^А^. Докато те-зи индекси се издигаха към небесата през 1998 г., един директор на бро-керска фирма сподели с мен: „Сега съм много по-потиснат, отколкото ко-гато и да е било в моя живот". Причината за неговото нещастие е, че освенсмайващата лудост по „интернет акциите" през 1999 г., само компонентътот сини чипове на ^о^V ^опе5, 5&Р и NА5^А^ бяха в сърцето на тази ма-ния. Много малко професионалисти можеха да се представят по-добре,защото броят на другите акции, участвуващи в бичия пазар, беше сравни-телно малък.

Вълновият принцип ни дава не само база, от която да разберем товаразминаване между пазара и обхвата му, но също така и модел да го пред-скажем. Наблюденията ни от графика 3-9 и номерирането IV и V от гра-фика 3-8 предвещаваха избирателността на предсказания бичи пачар игочпо топа получихме.

/ 'лава 5. Сведения за обхвата на пазара и състоянието на икономиката 6]

От изключителна важност е наблюдението, че при всички пети въл-ни обхватът на пазара рязко се свива. На върха на пазара, когато „пета отпета" вълна е в развитието си, посоката на АВ линията е вече надолу.11апример по време на V вълна от двадесетте години, АВ линията достиг-на върха си през май 1928 г. - 16 месеца преди окончателния връх на Оо\\>.Тя се движеше надолу, докато индексът Оо\\> завършваше своята последна(5) от (I) вълна. По подобен начин при последната V вълна, АВ линиятаотбеляза връх през април 1998 г. - 21 месеца преди последния връх на1)о\м през януари 2000 г. По време на вълна (5) от ©, която започна в краяна 1998 г., обхватът на пазара беше толкова слаб, че АВ линията вървешенадолу не само при индексите ^о^N и 5&Р, които покоряваха нови висоти,по и при МА8ОА(), който почти учетвори стойността си. Това е една отпричините, които ме правят уверен, че номерирането на подвълните награфиките 4-3 и 4-5 е правилно, което значи, че е време да предприемемпредпазните мерки, изброени във втората част на книгата.

Слабост на икономиката в V вълна

Както отбелязахме при графиката 3-9, ако възходът от 1974 г. е на-истина V и последна вълна, тогава трябва да са налице и по-слаби иконо-мически и финансови показатели в сравнение с предшестващата я III въл-на от периода 1942-1966 г. Както видяхте в глава 1, всички възможнисравнения показаха точно това. В тази глава са описани също така две съ-чмтия - САЩ през двадесетте години и японския опит от 1974-1989 г.,мри които темповете на развитие на икономиката сериозно изоставаха оттези на предшестващите периоди, а също така и от възхода на пазарите напкции. Сега виждаме, че Вълновият модел на Елиът потвърждава заклю-ченията от тези сравнения, а също така и ги обяснява. Всичките тези слу-чаи са пети вълни, всъщност те всички са от степен Цикъл, номерирани Vспоред Вълновия принцип.

Забележете сходството между икономическите данни, обобщени кграфика 1-2 и АВ линията на графика 5-1. И двете графики показват елаьостта на вълна V в сравнение с вълна III, а също така и влошаване на нокачателите в последната част на V вълна в сравнение с началото й. Течидка вида информация разкриват съответствието между техническите пфундаментални характеристики на вълните, тоест психологията па к ь л п ии- и резултата от тях.

Каква е ползата от осъзнаването на това несъответетит-

Икономистите дори п не коментират тона крещящо илошаиапс пинмчюмпчсските покачатеип п реч последните петдесет години и.ч н ч м п н ап и ч пек Сега пие чп.-имс. че п.мит тупа м а к р о и к о н о м и ч е с к и мстч. м и т .


на практика го е предсказал. Всъщност идеята, че съществува разликамежду икономическите показатели на трета и пета вълна е била част отВълновия принцип в продължение на повече от двадесет години. Книгата„Вълновият принцип на Елиът", която написах през 1978 г. в съавторствос А. Дж. Фрост, описва третите вълни като „чудеса", тъй като те създават„изключително благоприятни фундаментални данни". В противовес натова „пета от пета вълна не притежава динамиката на предишния период".Определяйки бичия пазар от периода 1942-1966 г. като III вълна, ние оп-ределихме растежа от петдесетте и шестдесетте години като равнище, кое-то новият бичи пазар не ще надмине. През август 1983 г. нашето издание„ЕШоН \Уауе ТЬеошГ за втори път анализира разликите между двата пе-риода като добави: „Петата вълна ще бъде изградена от надежди върхупясъчни основи, а не върху тези подобряващи се фундаментални данни,характерни за петдесетте и началото на шестдесетте години."

Тези описания и прогнози бяха направени години преди информа-цията за V вълна да стане достояние. Може ли традиционната макроико-номика да даде такава перспектива? Вярвам, че анализаторите, използва-щи Вълновия метод, са били в състояние да предусетят тези разлики, за-щото ние разбираме динамиката на процесите, които ги предизвикват.

Нещо друго, ние не чакахме да настъпи рецесията и тогава да пре-доставим тази така важна информация на бизнесмените, които трябвашеда правят планове за бъдещето доста преди началото й през 2001 г. (ико-номистите днес приемат, че рецесията е започнала през март 2001 г.). Презсептември 1998 г. - пет месеца след върха, установен от АВ линията и 16месеца преди върха на V вълна, ние публикувахме статията „Фундамен-талните данни за V вълна и интерпретацията им", в която изложихме пос-тановката (публикувана отново в статията „Поглед от върха на Грандсу-перцикъл вълната" и в глава първа на тази книга) за приближаващия обратв икономиката. Всеки, който беше прочел тази статия, имаше възможност-та да пренастрои своите бизнесдела към приближаващата се промяна, до-като другите заложиха на „Новата икономика". Добрата новина е, че всеоще има време, за да се възползвате от тази възможност, преди другите даса разбрали какво става.

Причина за стесняването на обхватаи намаляването на скоростта

Защо броят на поскъпващите акции се свива, а икономиката забавярастежа си в пета вълна? Простият отговор на този въпрос е, че преди дасменят посоката си пазарът на акциите и икономическите цикли трябва даотслабнат. Последното покачваме е там, където тази слабост трябва да бъ-

5. Сведения за обхвата на пазара и състоянието на икономиката 63

де налице. Напредъкът е изграден от пет вълни, така че петата вълна емястото, където тази относителна слабост се проявява.

Според мен, най-характерната черта на всички пети вълни от високастепен е огромният оптимизъм, който подтиква масите към финансовоспекулиране. Третите вълни са построени от мускули и ум. Петите вълниси построени от хитрост и мечти. По време на третите вълни хората насоч-иш вниманието си към производството, за да станат богати. По време напетите вълни те фокусират вниманието си към финансите, за да забогате-ц | . Играта с пари не е много продуктивно занимание. Тя струва цяло със-ипи ше от разходи по сделките, личен състав и време. Големите заеми заспекулиране също изискват и големи лихвени плащания, а повишаващите. с лихвени плащания са тежък товар върху това начинание. В икономика,ориентирана към производството, повечето предприятия печелят. Във фи-пинсово ориентираната икономика печелившите са сравнително малко.

I ечи разлики са ярко изразени при АВ линията и едва доловими от данни-те ча растежа на икономиката.

Основен символ на влошаването при (V) вълна от (ш) (виж графика•I I ) е системата на Федералния резерв. Неговата манипулация на парите икредита през последните 89 години (виж глава 10) доведе до такава деста-омлизация, че Америка от основен двигател на производството се превър-п.| н общество, вманиачено на теми борба с инфлация, манипулиране нанари и кредити. Тези занимания са такова бреме за продуктивните въз-можности на САЩ, че реалният растеж през целият XX век (V) вълна е по-I иаб от този през XIX век (III) вълна.

Основен символ на влошаването на икономическите показатели при V(н (V) вълна е Сепегсй Е1ес1пс (СЕ), най-старото име в индекса Оош ^опс!^. 11оирсме на Ш вълна, завършила през 1966 г., СЕ беше един от най-прекраснитепроизводствени концерни в света. Неговите продукти можеха да се използват•кчетилетия наред. През V вълна счетоводителите взеха властта и я прсвьр-пиха от производствен във финансов концерн. Днес част от производствотому е на посредствено ниво, а толкова превъзнасяната компания е една карюиспа постройка от финансови услуги. Тя е микромодел на САЩ.

Това е пета вълна!

През втората половина на последните шестдесет години от и з м и н ап и я век беше налице влошаване на дългосрочните перспективи за иконо-мическо развитие, а също така и свиване на броя на акциите, участващи ппокачването на пазара. Степента на това намаляване, продължило н я к о л к ою с I млетия, потвърждава, че възходът от 1974 г. с пета вълна, а това под-

крепя п номериране'!!))) на кълните, което сме дали на графика •!

Глава 6

ЗНА ЧЕНИЕТО НА ИСТОРИЧЕСКИ ВИСОКИТЕСТОЙНОСТИ НА ПАЗАРА НА АКЦИИ

Спомнете си, че петите вълни създават приповдигнати оценки за ак-циите. Сведенията за това, че V вълна на световния бичи пазар е създалаизключително високи стойности на корпоративните акции биха изпълнилидве книги. Нека да прегледаме основната информация за американскитепазари, за да докажем това твърдение.

Доход от дивиденти

Доходността на индустриалния индекс Оою ^опе!^ е сбор от годиш-ните дивиденти, които тридесетте компании, влизащи в индекса, изплащатна своите акционери като процент от цената на акциите им. Ако разгледа-те внимателно графика 6-1, ще видите, че инвеститорите приемат нискидивиденти на върха и предявяват претенции за високи дивиденти на дъно-то на пазара, което е лесно да се разбере. Кой се интересува от дивидентина върха на пазара, когато всички вярват, че ще спечелят от покачванетона цените на акциите? На дъното те вярват, че ще загубят пари от паданетона цените на акциите и затова искат по-високи дивиденти, които да ком-пенсират риска, който поемат.

Разбира се, логиката на мислене е точно обратната и затова инвести-торите губят пари. Парадокс е, но точно това трябва да се случи, иначе па-зарите не биха правили върхове и дъна.

Забележете, че доходността на Оо\м }опез е около 6.5% по време напо-маловажни дъна. Тя отиде доста по-нагоре по време на Голямата деп-ресия. Обратно на това доходността е била около 3% на по-важните вър-хове, включително и на историческия връх от 1929 г.

През 2000 година се случи нещо, което не се беше случвало преди.Доходът от дивиденти на Оом ^опе5 достигна до 1.5%. По всеобхватниятиндустриален индекс 5&Р 400 имаше доходност само 1%. Сега сме наедин връх от историческо значение.

Инвеститорът плаща около 1% от стойността на акцията, за да я ку-пи и след това продаде. Следователно това, което се изплаща под форматама дивидент п реч 2000 г., е било достатъчно само за да покрие разходитено сделките' п то при услоиие, че се купува и продава само веднъж н Iоди-

Глава 6. Значението на исторически високите стойности на пазара на акции 65

ната. Ако пък сте притежавали акции на взаимен фонд, управителите имвземат 1% годишно като хонорар. При 1% акциите на практика не носятникакъв дивидент. Още повече, че индексът Оом ]опе$ представлява най-качествените сини чипове на страната. Повечето компании, които се тър-гуват на борсата NА5^А^, въобще не плащат дивиденти. Сложете разхо-дите по покупко-продажбата и ще получите отрицателна доходност.

ПАЗАР НА АКЦИИТЕ И ДОХОД ОТ ДИВИДЕНТИ

Индустриален индекс ОО\У .1опез (ОЛА)месечна логаритмична скала(тънката линия = дивиденти)

(III)

Основно дъно

Дъно Дъно

ДОХОД ОТ ДИВИДЕНТИ НА ОЛА

Дъно

Г!

Основенвръх

О МагсИ 2002 ЕНюИ \Л/ауе 1п1егпа!юпа1

Исторически връх

12800

6400

3200

1600

800

400

200

100

15

10

75

4

З

1920 1930 1940 1950 1960 1970 1980 1990 2000

Графика 6-1

Днес оптимистите спорят, че „дивидентите не са от значение". Тетвърдят, че „инвеститорите искат компаниите отново да вложат парии.' пбизнеса си" и по този начин да станат по-печеливши и акциите им дл нопишат цените си. Това са само извинения и излагане на „благонамсрОНИ"аргументи. Каква е стойността на акция, която не плаща дивиденти? 11анстима ли искате да притежавате акции ма едно изключително преуспяващипредприятие, което плаща високи заплати ма всички оснен па нас, соГнмнишка.


Малкото оптимисти, които все още мислят, че дивидентите са отзначение, заявяват, че цените на акциите няма да паднат, защото нашата„безпрецедентна икономика" ще генерира достатъчно корпоративни дохо-ди, с които ще се заплатят тези по-високи дивиденти. Въпреки това, следдве десетилетия непрекъснат икономически растеж, това не се е случило, аспоред доказателствата, изложени в тази книга, няма и да се случи. Наис-тина икономиката ще бъде безпрецедентна, но в другата посока.

Неизбежните колебания в психологията на масите са гаранция за то-ва, че по някое време в бъдещето плащанията по дивидентите на Оом^опе5 и другите основни индекси ще бъдат много по-високи от днешните.За нещастие, това няма да стане само с едно падане на цените на акциитенадолу. Обяснението е, че когато цените на акциите паднат значително,резултатът почти винаги е по-слаба икономика. Степента на развиващия сесега обрат е толкова висока, че икономиката несъмнено ще отслабне, а то-ва от своя страна ще постави компаниите под натиск да намалят дивиден-тите. Падащите дивиденти ще следват падащите цени на акциите и в тазинадпревара ще бъде трудно за пазара да се върне към привлекателната ди-видентна доходност, така характерна за дъната от изключително значение.Индексите ще трябва да извървят един дълъг път надолу, преди дивиден-тите да си върнат до нивата, отразяващи песимизма на инвеститорите.

Отчетна стойност

Ако една компания трябва да се оцени за ликвидация, тя го правивърху основата на пазарната цена на нейните активи. Отчетната стойностна компанията ни дава най-близка представа за тази оценка. Както ще раз-берем, цените на акциите днес изразяват рекордно високи оценки на кор-поративните активи. Днешните цени на акциите са не само високи в исто-рически план - те са поразително високи, те са безобразие високи.

Как се стигна до това положение? Едно от изискванията на инвести-торите при купуването на скъпи акции е компанията да отчита повишава-щи се печалби на една акция. Такова постижение е безсмислено само посебе си, защото истинският въпрос е какви са печалбите, сравнени с раз-мера на компанията и цената на една акция - въпроси, които никой не си езадавал. Както виждате, тук ние си имаме работа не с разумни аргументи,а с търсене на оправдания за високите цени. За последен път инвеститори-те възприеха този подход в края на двадесетте години (за повече инфор-мация по тази тема вж. коментарите на Грахам и Дод в глава 14 на книгатаМаг/се( Апа1уш/ог Ле Меп МШеппшт, 2002). Тъй като инвеститорите въз-приеха точи ръководен принцип, по време на V вълна възникнаха „агре-сивни" счспшодш! методи, които помогнаха на компаниите да продължат

Глава 6. Значението на исторически високите стойности на пазара на акции 67

да отчитат растящи печалби на една акция. Често това ставаше чрез „раз-миване" на цялостната стойност на компанията, като например чрез об-ратно изкупуване на акциите с активи на компанията. Както скоро ще раз-берем, днешните счетоводни стойности отразяват това явление.

Една комбинирана мярка за оценка

Можем да се примирим с ниската доходност от дивиденти, при по-ложение че няма други източници на доход, но не е така. Те могат да дой-дат от облигациите и инвеститорите имат право на избор между тези дваизточника. За да сравним цените им, трябва да си зададем въпроса каква еотносителната доходност на най-качествените акции и най-качественитеоблигации.

3 +

2 +

ГОДИШНИ СТОЙНОСТИ НА ПАЗАРА НА АКЦИИ(1927-1990) в края на годината

(годините, отбелязани с кръгче, са години на екстремални стойности)Доходност от ААА корпоративна облигация/Доходност от дивидент на индекс 5&Р 500

Цена на 5&Р 400/ Отчетна стойностДоходност от облигации/доходност от акции

Септември 1929

• 1928 • 1989• 1990

• 1988

11972

11987

1941• 1931

11932> Юли 1932

0.00 1.00 2.00

Графика 6-2

3.00


Графика 6-2 комбинира два основни стандарта за сравнение. Верти-калната ос ни представя цената, разделена на счетоводната стойност заиндустриалния индекс 5&Р 400. На хоризонталната ос имаме доходносттана корпоративна облигация от най-висока стойност, разделена на доход-ността от дивидент на най-висококачествена компания в състава на индек-са 5&Р. Правоъгьлничето на тази графика очертава нормалните за XX векстойности по хоризонталната и вертикалната оси. Допълнителни данни отпредишни години назад до 1870 г. показват, че съотношението „доходностот облигация/доходност от дивидент" са били в самото началото на хори-зонталната ос.

От първата година на нашата графика 1927 до 1987 г. само 5 годи-ни приключиха при стойности извън правоъгълничето и само две от тях вгорната й част. Тези години са регистрирали исторически крайности напесимизъм или оптимизъм и отбелязват евентуални повратни точки напазара. Забелязвате ли, че нещо липсва на графика 6-2? Ако се вгледатепо-внимателно ще видите, че това, което липсва, е изключително важнатаинформация за последните 11 години.

А сега разгледайте графика 6-3, която включва периода 1991-2001 г.Цената на индекса през март 2000 година, отбелязана с точка, изглеждатолкова отдалечена от правоъгълника на графиката, колкото и планетатаПлутон от центъра на Слънчевата система, нали? Единственото нещо, откоето се нуждаете, са очи, а не аргументи, оправдаващи тези стойности напазара. Стойностите в края на 2000 и 2001 г., отбелязани с малки квадрат-чета, показват, че движението е вече в обратна посока. Бъдете сигурни, вскоро време те отново ще влязат в правоъгълника. Всъщност, ако инвести-торите следват установената схема на поведение, падането на пазаритеняма да завърши, докато не се регистрира поне една година под правоъ-гълника и/или вляво от него.

Съотношение „цена/печалба"

Съотношението цена/печалба е единственият популярен индикаторза оценка на пазара, използван от №а115(гее1. Освен в редки случаи, полза-та от него също така е и най-малка. Цена/печалба е съотношенито междуцената на акцията и печалбата на една акция на съответната компания.Понякога тези, които го изчисляват, използват бъдещи печалби - очаква-нията на анализатори и брокерски къщи за това какви ще бъдат печалбите.Излишно е да казвам, че правещите оценките са твърде големи песимистина дъното и изключителни оптимисти на върха на пазара - тогава, когатомай-много се нуждаете от истината. Ето защо нашата графика ще сравницената ма акциите с реалните печалби от предишната година.

/ 'лава 6. Значението на исторически високите стойности на пазара на акции 69

рI

хо.

п

§

10 -

9 -

8 -

7 •

6 •

5 •

4 •

3 -

2

1

п

ГОДИШНИ СТОЙНОСТИ /НА ПАЗАРА НА АКЦИИ /

1927-2001 / " 1999'(кръгчетата показват годишни екстремални стойности) /

/" ;,\и-<1?'Доходност от ААА корпоративни облигации/ / • 1993

доходност от дивидент на акция от индекс 5&Р500 / '''"" '< ' • • ' • ' ' •Цена на 3&Р400/отчетна стойност / ./'т, Ч'.":С!"Я/ «2000

- . ( V - . • : < . • . г,: .о; •:;••'•"' "••!',••;1,.;Л'^'' ;. ••?':'•. :1\:--,г..г',- . ' . .:.;;/;"у, •!.. . - > , ; : , " ' - , ' .•:.•• ,., ; . ' 1

;»';;!'•.> .:.'.'•" ••-''•'; •! • ;• ;-• . ' ' . . ; ,/ •

', Н -''-Л • '"••" ••• '. . '•' '. •' '-Ч ; ; - ...'. .' ••'. ^

••;•*- : , • . . . ,^Д.-.-';.: ,• • • '" ч; ' ' • • ' • • • • /.{- • 'Ч '•. • ' ; . • > , „ • • . • ' , ' . ' . ' •

-,--•,,',:- //. ,- . .. .•:• -1 - //

. Л ''.••• •• ' , // "19

• ' . . / • ;у/ . .

' . : ' : ' . /

'•..•.'•'••:.• ;'. / 1н;л^...":!.! '. •\.№\.;.1'Ув.Г':. '

'•',>•••') • / • : ; • : . ; : ; | ; ; ' ./>?!У:.с ; 'Ч' ' !К ' /

• ! " • . V ' - ' . . / ' • 'V .''•• -"|'-:'!\.''-''1 ^.•••'.'•З ••'" //

'•*•'•/ •>:>•-:;.}.-. ••:.' ,* . /// , ':.",'.„-. ! . . . •. ••:•, : ."' ' /

/ .1997 '/ . ••:•• ,; -л с , '•',• •:'-,.' '/ . . . . •,!„!,:.. I . . . . , . ,

У '' . - . • • ' ; . ; • • ;•;,•••,•, /.1996 • • • ' '•' ,

. • ..'. -..,. . .:.^' ". '"- . " .'. ;

. .. , • .. • ..,, ,. , ./

. ; "•-• •-/ -'.•'.•/ •.•^:-:\• •/'• " . !''^0' ^' .. ' •'' '. ' •'• :*/> 1' - .'. : ' • . ' • 'Г

.1995 , /'.' ' "• ' ( • ! •''•, •' ' ' /< : : ' '• ^1Г Г.': ' , ' '

вз . . ' ..1994 ?•'• ' '.- • • ' ' • . • < : • , .ч / . . ' с . .'.' '1 '-0 ' •.!-.>•' ;•!,";1992 ... . . / ' . , . , . , , .•/ '

. . . : • • • • • ' • / • •"•"•м • . : // • ' . . / ' . . . . . . . . .• • '• ' ^ ф ' • • • .- "1991 •• V ' -/ . ' . . •.! •'. "••-.:!,'....•.•

/ -1928 .-1/ л989 , . . ' . ' •..-•.•.,: ' -ц. . :9 0 / . . . - » . . ! • • . . -988 /

/ .1972• • • • •/ • -;/ .....• . . •

• • . . ••• • • • .• • • •н •

8. •

1941 "1931

•1987 / .-/ Нормални граници

/ (от 1927 до 1987 само 5 години са извън/ квадрата само две от които са били

/ поради надценяване).1932 /• /

1 1 / 1 1 1 1 1 1

0.00 1.00 2.00 3.00 4.00 5.00 6.00 7.00 8.00

Съотношение доходност от облигация/доходност от акция

Графика 6-3

Цикълът на корпоративните печалби се движи със закъснение от -1

месеца до 2 години спрямо този на пазара на акциите. Печалбите по чаночпат да растат, преди пазарът сериозно да е обърнал посоката си маго|н-, име започват да падат, преди пазарът да е формирал връх и потеглил мадопу. Поради тази причина, често посоката им е противоположна. Н прошшшсс па това, отчетната стойност и процентът, изплащан йод форм;пл и.1дивиденти, са по-нспроменливи и те сменят посоката си часдпо с намД | . л к к | н ) ч м м 1 с икономически цикли. Затова те са нам оГк-ктннпнте мока и

70 ПОБЕДИ ФИНАНСОВАТА КРИЗА 1:1,1:1 (> 1ппчението на исторически високите стойности на пазара на акции 71

тели, с които можем да сравняваме цените на акциите. Излишно е да съпоста-вяме цените на акциите с печалбите на компаниите, защото противоположни-те по посока цикли разтеглят или свиват това съотношение като по този на-чин го правят безсмислено в повечето от случаите. По-надежден индикаторще получите, ако разделите цената на акциите на цената на туршията.

Има едно изключение от това възражение. След като пазарът е нап-равил смяна на посоката от висока степен, цикълът на печалбите влиза ведна изключително интересна игра с психологията на инвеститорите.Обикновено инвеститорите (грешно) посрещат растящите печалби катооптимистични. Само веднъж те не го правят и тогава отново грешат. Вър-нете се към графика 3-9 и прочетете характеристиките на втора вълна. Товае случаят, когато хората са дълбоко убедени, че основната посока на пазарае надолу, въпреки че не е така. Едно чудесно доказателство за този начин намислене е анкета, проведена от Нюйоркската борса на акции през 1952 г.Само някакви си 4% от американските граждани са притежавали акции.Другите 96% явно са вярвали, че притежаването на акции е глупаво и рис-ковано. Разбира се, че пазарът е бил в ранните си години на този възход отняколко десетилетия и точно тогава това са били нормални разсъждения.

На графика 6-4 е представено съотношението „цена/печалба" за ин-декса 5&Р 500 от средата на двадесетте години до днешни дни. Вижтепървите две стрелички в лявата й част. По правило печалбите послушноследваха пазара нагоре след дъното, регистрирано през 1932 г. Въпрекитова, през 1942 г. и след това отново през 1949 г. песимизмът на инвести-торите беше толкова силен, че съотношението „цена/печалба" падна поднивото на предишното дъно на пазара. Тези стойности бяха израз на дъл-бок песимизъм при наличието на покачващ се пазар и засилваща се ико-номика, а това е огромен психологически потенциал за по-нататъшниявъзход на цените на акциите. Средната двойка стрелички е повторение насъщата ситуация през 1980 г., когато акциите имаха по-ниско съотноше-ние „цена/печалба", отколкото през предишното по-ниско дъно на пазараот 1974 година. Във всеки един от тези случаи акциите вече бяха започна-ли едно дългогодишно покачване, по-голямата част от което предстоеше.

Днес за пръв път в историята на тази статистика ние сме изправенипред съвсем различна ситуация, изводите от която са съвсем други. Когатоцените на акциите започнат да падат от връх от висока степен, търговскатаактивност намалява, след което идват и по-ниските печалби. Миналатагодина печалбите падаха по-бързо отколкото 5&Р 500, така че съотноше-нието „цена/печалба" се повиши въпреки по-ниските цени на акциите.Всъщност това повишаване беше толкова силно, че съотношението „це-на/печалби" в края на декември беше 46, най-висока стойност в историятана индекса. Съотношението „цена/печалби" за индустриалния 5&Р 400 бе-ше 53.

( III НАЛИ ОТ СЪОТНОШЕНИЕТО ЦЕНА/ПЕЧАЛБА,ПОТВЪРЖДАВАЩИ ОСНОВНАТА ПОСОКА НА ПАЗАРА

Нилскс 81ап(1аг<1 апй Роог'5 500месечна логаритмична скала

(тънка линия - печалби)

супер песимистично разминаване

Ш

супер оптимистично разминаване

\ пер оптимистично разминаване

Съотношение цена/печалби па индекс 8&Р,м то.) шапки данните за печалбите от предходната година

1500

500

200

50

50

40

30

20

• 10

•• 5

19305 19403 19505 19605 19703 1980з 1990з 2000з

Графика 6-4

I Ь I прически това съотношение за 5&Р 500 е варирало от около 7 на дъно-|" ма мечите пазари до 20-25 на върховете на бичите пазари. Така че днесм > г 2 пъти по-високо от нормалните си върхови стойности и 6-7 пъти по-иш око от нормалните си най-ниски стойности. С други думи, 8&Р трябваим падне с 85%, за да достигне до нормални за едно дъно нива и то прим шише, че печалбите останат същите. Печалбите със сигурност ще падатп|)и мечи пазар от такава степен, така че днешните съотношения „цс-I ш/печалба" предсказват същия погром за пазара, както и неговата вълнова• фуктура, ниските дивиденти, изключително високите счетоводни стоймо1 ш и високото съотношение между доходността на облигациите и тачими акциите.

Рекордно високите цена/печалба съотношения са напълно доста-п.чим да предизвикат вниманието ни (съотношението „акции/туршия" с смцошка па върха си), но по-важното е това съотношение, свързано с движениек » ма пазарите и състоянието на икономиката. Разгледайте третата двойка

( фпшчки към десния край на графика 6-4. Въпреки че печалбите послуш-но следваха пазара по пътя надолу, скоро след върха от 2000 година от иМ1НМ1.Т на шшсститпрптс остава толкова силен, че съотношението ,,це


на/печалби" е изтласкано над нивото на предишния пазарен връх. Товадраматично издигане до рекордни за всички времена стойности показваизключително висок оптимизъм, дори когато пазарите падат и икономика-та отслабва и е огромният психологически потенциал, който ще движипазарите надолу. Смисълът на това разминаване на посоките е, че синитечипове вече са навлезли в мечи пазар и че пътят, който трябва да се извър-ви, е много по-дълъг от вече извървяния.

Защо се получава така? В началото на всеки голям подем инвестито-рите са дълбоко потиснати психически и носят белезите от предишния ме-чи пазар и икономическа контракция. Въпреки че пътят надолу и упадъкътна икономиката са минало, страхът все още остава. Съотношението „це-на/печалби" достига до крайно ниски стойности, защото хората вярват, черастежът на печалбите е временен и че икономиката отново ще се срине,което е обяснение за ниските цени. Втората стреличка от последния комп-лект отразява две диаметрално противоположни явления днес. Въпреки чепосоката на пазарите е била надолу и встрани през последните две години,а икономиката навлезе в рецесия, убеждението, че възходът на пазарите иразширяването на икономиката са част от реда в природата е все такатвърдо, както и преди. Противно на своите колеги от четиридесетте годи-ни инвеститорите днес очакват славни дни. Хората смятат, че печалбитеще започнат да се повишават отново и искат да притежават повече акции,преди това да се случи.

Проблемът с тази идея е, че инвеститорите са вдигнали цените тол-кова високо, че, за да се стигне до сравнително ниските цени на един мечипазар отново, печалбите трябва да скочат с 600% нагоре и то при условие,че 8&Р не мръдне и пункт нагоре от нивото, на което е днес! Вториятпроблем е, че продължителното икономическо разширение, което толковамного хора очакват, може би няма да се осъществи. Ако моето тълкуванена разминаването между посоките на съотношението „цена/печалба" и па-зара е правилно, свидетели сме не на „корекция" на 5&Р, а на мечи пазар,което значи, че икономическата контракция не е само една „мека и крат-котрайна рецесия", а е началото на една депресия.

Замъгляване на истината и търсене на оправдание

Докато пиша тази глава, компанията, която следи за коректното от-разяване на печалбите - 5(апс1агс1 & Роог'х, се преклони пред натиска дапромени базата, върху която се отчитат печалбите - вместо общата печал-ба на компанията ще се отчита оперативната печалба. В резултат съотно-шението „цена/печалби" изведнъж стана два пъти по-малко от това, коетое било преди. Анализаторите трябва да прикачат тези съотношения къмоссмдссетгодишната история с претенцията, че нищо не се е променило.Оперативните печалби пропускат няколко пункта, най-важнинт ш коми»

/ 'чина 6. Значението на исторически високите стойности на пазара на акции 73

1 . 1 извънредните разходи. Браво! Всички разходи дават отражение върхупредставянето на компанията. Един изобретателен счетоводител може дапрекара слон през тази вратичка и да манипулира оперативните разходи доклкнито си иска размери. Едно друго предложение да се отчитат само ос-новните печалби ще изключи приходите или разходите, произтичащи отпенсионните задължения на компаниите. Ако становището ми е правилно,гсчи задължения скоро ще са унищожителни за доходността на промиш-леността. Изваждането на тези огромни разходи на капитали от формулите»1 изчисляване на печалбите е все едно да не споменем уредите за измъч-ш|пе при описанието на една тъмница. Истинските инвеститори искат ис-I ниските цифри, а с тези промени те получават обратното. Отчаяниетосред финансовите среди е наистина огромно, щом като избягват да съоб-щават „лошите новини" - истината.

Как обществото и толкова много професионални инвеститори омрпндават притежаването на толкова скъпи акции днес? Последният бройна списание Мопеу от март 2002 г. цитира мениджър в една от най-I олемите световни фирми за управление на взаимни фондове: „Трябва даим се довериш. В известен смисъл акциите се превръщат в религия."Мопеу се съгласява: „Инвеститорите трябва да разчитат както на обекти-пси анализ, така и на вътрешното си чувство. Понякога и една изключи-телна доза късмет също е необходима." Човек не би могъл да изрече по-поию напътствие в живота или пък определение за финансовия риск. Тези01 нас, които са се посветили на обективен финансов анализ, невинаги санрави. Тези пък, които разчитат на изключителната доза вяра, надежда,м.смет и вътрешно чувство, винаги съжаляват.

Глава 7

ЗНА ЧЕНИЕТО НА ИСТОРИЧЕСКИ ВИСОКИЯОПТИМИЗЪМ

Двигателят на високите пазарни стойности е оптимизмът на масите.Колкото по-голяма е степента на възхода, толкова по-висок е оптимизмътна неговия връх. Оптимизмът остава много висок и в ранните стадии намечия пазар (А-вълните надолу и В-вълните нагоре). Казват, че „бичитепазари изкачват стена от тревоги". Аз пък ще добавя, че „мечите пазари сеплъзгат по наклона на надеждата."

Оптимисти или песимисти са днешните инвеститори и до каква сте-пен? Отговорът е, че оптимизмът в началото на 2000 г. беше достигналвнушителни в исторически план размери и че е на малко по-ниски, а в ня-кои случаи дори и на по-високи нива днес. Както ще разберете, трябва дасе извърви един много дълъг път, докато се стигне до дълбокия песими-зъм, който поражда добрите възможности за купуване на акции.

Психология сред научните среди

През 1997 г. професори, доктори на науките, префърцунени универ-ситетски икономисти и всякакви групи за изследване на проблеми започ-наха да засипват медиите със статии, чрез които изясняваха на обществе-ността, че изключително високите цени на акциите, породени от инвести-ционната мания от осемдесетте и деветдесетте години, имат своето макро-икономическо оправдание. Само в „\Уа11 51гее1 ТоигпаГ ОУЗ.Г) са отпечата-ни оптимистични есета и изследвания от двама Нобелови лауреати, бившуправител на банка от системата на Федералния резерв, учени от: Амери-канския институт за бизнес инициативи, Университета на Пенсилвания,Масачузетския технологичен институт, Бруклинския институт, Уортънс-кия институт, Университета на Рочестьр, Принстънския университет,Университета в Ню Йорк, Беър Стърнз, Кредит Суиз Фърст Бостън, Бан-ките от Федералния резерв на Далас и Филаделфия, Институцията Хувър,Институт Дискавъри, Бизнес институт на Чикагския университет, са самонякои от най-изявените. Тези статии са били най-много на брой през пери-ода март 1998 - април 2000 г., въпреки че се появяват и в днешно време.Пито една от тези статии и изследвания не базират заключенията си наникакъв исторически проверен аналитичен метод, а някои противоречи I на

/ 'лава 7. Значението на исторически високия оптимизъм 75

исторически проверените анализи. През периода, в който по-долу изброе-ните цитати се появяват, само един учен в две статии, публикувани в \У8]съответно през април 1999 г. и март 2000 г. е изложил тезата, че инвести-торите трябва да са внимателни. Като гледате датите, в които тези цитатиот академични есета са се появили, трябва да знаете, че аритметичния!индекс Мсйие Ьте и АВ линията регистрираха върхове през 1998 г., индек-сите ООУУ и 5&Р (изразени в злато) отбелязаха върхове през 1999 г., а 5&Р,№45ОД<2 (а може би и Ооп) достигнаха най-високите си стойности презпървото тримесечие на 2000 г. Ето какво са ни казали експертите:

• 30 март 1998: „Твърденията на някои специалисти, че пазарът есвръхнадценен, са глупави."

• 30 юли 1998: „Растежът ще бъде вечен."• 3 февруари 1999: „Най-после сме свидетели на икономиката на

новата ера."• 19 март 1999: „Едно съвсем разумно ниво за Ооп ^опе8 ще бъде

36 000 - утре, а не след 10 или 20 години. Пазарният риск вървикъм нивото, на което трябва да бъде - нула."

• 30 август 1999: „Драматичният възход в днешно време рисува ро-зова перспектива за бъдещия растеж на печалбите и за икономи-ката."

• 18 септември 1999: „Анализаторите са открили сведения, че тра-диционните счетоводни методи подценяват рентабилността наднешните компании."

• 1 януари 2000: „Така, както Теорията за относителността на Айн-щайн от началото на двадесети век промени разбиранията за времето и пространството във физиката, така и Айнщайновцигс пиинтернетните комуникации променят разбиранията ни за светов-ната икономика."

• 18 април 2000: „Не позволявайте да ви излъжат! Пазарните силипродължават да сочат голям просперитет, който може да издигнеиндустриалния Оом> ^опе5 до ниво 35 000 до края на десетилетие-то и 100 000 към 2020."

Ако това излияние на едностранчиви академични възгледи е нещодруго, а не проява на преобладаващата оптимистична настройка на масите,изкристализирала след седемдесет години повишаващи се цени на акциитеи двадесет и пет години драматично повишаваши се цени, аз ще съм нчключително изненадан.


Психология на икономистите

Преди две години, когато повечето щатски индекси регистрирахарекордните си върхове, ТНе №а11 5>1гее1 ^ои^па^ отбеляза: „Явно е, че ико-номистите са еуфорично настроени". От 54 анкетирани икономисти всич-ки, с изключение само на двама, са били оптимистично настроени. Еднагодина по-късно, когато индексите Оок>, 5&Р и НА8ОА() бяха изгубилисъответно 8, 15 и 51 процента от най-високите си стойности и само някол-ко седмици преди началото на рецесията, консенсусът за продължителенрастеж беше още по-висок. Само един от анкетираните 54 прогнозира ре-цесия през 2001 г. На 1 януари 2002 г., въпреки че икономиката беше врецесия в продължение на почти една година, икономистите постигнахаоще по-голям оптимистичен консенсус благодарение на това, че ^оу; ^опе8отново се върна на ниво 10 000. Нито един от интервюираните от \У51икономисти не е очаквал контракцията от 2002 г. да се развие в сериозенупадък. Всички са очаквали икономиката да се разшири през тази и след-ващите години. Сегашното съживяване на пазарите, което отразява пови-шеното социално настроение, доведе и до незначителни подобрения в ня-кои икономически индикатори. Тези промени дават основание на иконо-мистите да продължават оптимистичното биене на барабаните. Ето частиот съдържанието на три от стотиците вестникарски статии:

ТНе АиапШ }оигпа1 СопхиШюп, 22 февруари 2002 г.: „Икономистите оп-тимистично настроени - Проучването показва, че рецесията може би е за-вършила".

Според проучване на „Националната асоциация за бизнес икономи-ка", рецесията вече е отминала. Предвижданията са за 3.5% растежпрез втората половина на 2002 г. и 2003 г.

115А Тойау, 28 февруари 2002 г.: „Рецесийката е вероятно към своя край".Главният икономист на „Вапк Опе" я нарича „рецесийка", а главниятикономист на Търговската палата твърди, че настоящата криза въ-обще не е рецесия.

Рогшпе, 18 март 2002 г. добавя, че: „такова е мнението на почти всичкиикономически прогностици".

Явно е, че икономистите от всички разновидности, теоретици ипрактици са били оптимисти през последните две години и по времето,когато акциите формираха върховете си, и при настъпването на рецесията(която може и да не бъде официално призната), и до ден днешен. Ичлишно


с да правите догадки за източниците на големия брой цитати за новатаикономика, обобщени в графика 1-1.

Икономистите като цяло никога не са успявали да предскажат ико-номическите контракции. В повечето случаи този несъобразен с времетооптимизъм е бил безвреден, защото рецесиите са били меки и кратки.11ричината за това е, че икономическите колебания, както ги определихмеII глава 3, са йерархична фрактална структура. Малките и несериозни сви-кания на икономическата активност са по-често явление отколкото голе-мите, така че вредите от прогностичните грешки не нанасят сериозни по-ражения. Рядкостта на дълбоките рецесии не означава, че те са невъзмож-ни. Грешно е да се предполага, че след продължителен период на проспе-ритет, съпровождан от незначителни рецесии, никога вече няма да прежи-иссм една по-сериозна криза. Въпреки това, винаги в подобни времена та-|и вяра се е проявявала най-силно. Защо е така?

Прогнозите на икономистите не са били много по-различни от опи-1 амие на настоящето, смекчено или подсилено от тежестта на обществена-та нагласа за посоката на пазара. Такава е човешката природа. Хората,както и професионалистите, които би трябвало да знаят повече, обикнове-но приемат това, което се случва днес за нормално, без значение какво его. Икономистите биха били много по-полезни на клиентите си, ако край-ностите в прогнозите им са с обратен знак.

Психология на стратезите на брокерските къщи

Стратезите препоръчват по-голяма тежест на акциите в портфейлитеп,| брокерските къщи точно преди падането на пазара и по-малка тежест,преди пазарът да започне да се повишава. Това е нормалното поведение ию помага за формирането на пазарните върхове и дъна. Графика 7-1 давапрепоръките на брокерите за средния процент на акциите в портфейл и речпоследните 15 години. Вижте сегашната им рекордно високо препоръка71% дял на акциите! Такова е било настроението им по време на корекци-ига на пазара от началото на 1930 г. Тогава съветите им не са били от полIII. Не би трябвало да бъде и иначе. Един толкова убедителен консенсусочиачава, че всички до един са инвестирали всичко в пазара. Това е многопесимистично.

Психология на управителите на фондове

В своята цялост управителите на фондове най-много инвестират макции на върха на пазара и най-малко на дъното. Графика 7-2 нокачка какпенсионните фондови и чаетрахователни компании увеличават дела ма ак


циите в портфейлите си от 7% от всички активи през 1952 г. на 53% на 1януари 2000 г. Графика 7-3 показва процента на пари в наличност, коитовзаимните фондове, инвестиращи в акции, държат в портфейлите си. Теобикновено държат много пари в наличност на дъното на пазара и малкона върха. Няма нужда да казвам, че обратното поведение би било по-изгодно за клиентите им. Няма нужда да казвам и че поведението им не бимогло да бъде друго.

%70

60-

50 -

ПРОЦЕНТ НА АКЦИИТЕ В ПОРТФЕЙЛПО ПРЕПОРЪКА НА БРОКЕРИТЕ

Сега |

Близо до

върха от 1987 г

О 2002 ЕШоп Иаче 1Ш>та1юпа1ОМ» СоиПезу о! МегпП 1упсН ОиапШш» 5(гаМду

1 1 1 1 1 1

Дъно от

края на 1994 г. ДънооТ|997г

Н 1 1 ^ \ 1 \ 1 1-

1985 1990 1995 2000

Графика 7-1

Оптимизмът на управителите на фондове е смайващо едностранчивне само в САЩ, но и по целия западен свят. Канадската фирма за изслед-ване на общественото мнение Тоюегх Регпп отбелязва, че от 48 канадски и23 чужди инвестиционни компании нито една не е очаквала отрицателнирезултати от инвестициите си в акции за 2002 г. Те дори не са били„скромни оптимисти". Според обобщението на това изследване, направеноот вестник С1оЬе апЛМаН на 1 октомври 2002 г.: „Управителите на фондо-ве очакват двуцифрен процентен ръст на канадските, американските и све-товни пазари на акции през тази година". Въпреки че анализът в тази кни-га е насочен предимно към щатските пазари, подобно е положението повсички световни борси, които са се задържали близко до най-високите систойности.

Глава 7. Значението на исторически високия оптимизъм 79

55% -

50% -

45% -

40% -

35% •

30% -

25%

20% • •

15%

10%

5%

ДЯЛ НА АКЦИИТЕ КАТО ПРОЦЕНТОТ ВСИЧКИ ФИНАНСОВИ АКТИВИ

НА ПЕНСИОННИТЕ ФОНДОВЕИ ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ КОМПАНИИ

Н 1 1 1 1 \- Ч 1 - 1 - 11 Ч 1-

1952 1958 1964 1970 1976 1982 1988 1994

Графика 7-2

2000

Психология на обществото

Обществото е съгласно с експертите. Графика 7-4 показва, че дългътот търговията на „марджин" от нищожните 3 милиарда долара в края на1()74 г. надхвърли 250 милиарда в началото на 2000 г. Само за двадесет ипет години инвеститорите са умножили 80 пъти парите, заемани от броке-рите за покупки на акции. Графиките 7-5 и 7-6 отразяват отношението мамасите към акциите в дългосрочен план. През деветдесетге години спорел1счи измерения обществеността е била по-оптимистично настроена, отколкото по време па двата най-големи върха през изминалия нек от 1%ИI I I ') . 1 ") тдина

80ПОБЕДИ ФИНАНСОВАТА КРИЗА

ИНДИКАТОР НА ПСИХОЛОГИЯТАНА ПРОФЕСИОНАЛИСТИТЕ

• Процент на ксшова наличност: на фондовете инвестиращи в акции.

1960 1965 1970 1975 1980 1985 1990 1995 2000

Графика 7-3

-1500

1000

-500

100

%4

6

8

10

12

14

$ь250

100

50

25

10

5

5?

РЕКОРДНО УВЕЛИЧАВАНЕ

НА МАРДЖИН ДЪЛГА НА МУ8Е

О 2002 Е1«оп Иауе |п1втайо„а|О»1» соилту НУ5Е

1965 1970 1975 1980 1985 1990 1995 2000

7-4


15

КЕШ И КЕШОВИ ЕКВИВАЛЕНТИ (МЗ)

КАТО ПРОЦЕНТ ОТ ПАЗАРНАТА

СТОЙНОСТ НА АКЦИИТЕ I

И ОБЛИГАЦИИТЕ

Оа1а соипезу Рейега! ВезегееО 2002 ЕШоП Мата 1п1ета1юпа1

19205 19303 19405 19505 19605 19705 19805 19905

Графика 7-5

В пълен контраст на своите сънародници от началото на петдесспегодини, повече от половината от американските семейства, което значиповечето от тези, които имат пари да инвестират, са инвестирали в гкпарама акции. В сравнение с нивото на възбудата днес, „грохотът на днадссс!те" прилича на скучна история. За повече графики от подобен вид иж.11риложение В към книгата А1 (1ге Сгех1 о/(Не ТШа1 У/ме (1995).

Съотношенията „цена/печалба" и процентният дял на различитенидове ценни книжа в портфейлите на пазарните стратези не са едшкл пе-ните индикатори, отбелязали най-високи нива за всички времена. И нъриою тримесечие на 2002 г. седмичното изследване върху притежаването нифючърсни договори върху 5&Р показва, че „дребните спекуланти", т.е.най-наивните пазарни играчи, са отбелязали рекорден брой дълги фючьрспи позиции. „Комерсиалите", които се смятат за най-обиграните участници в шпара, са държали рекорден брой къси позиции от и а ч а и о г о пи2000 г.


О 2002 ЕШоК Мауе 1п1егпа«опа1Зоигсе: Рейега! Вегегое

ИНДИКАТОР НА ПСИХОЛОГИЯТАНА ОБЩЕСТВЕНОСТТА

Индекс 8&Р 500

Акциите като процент от финансовитеактиви на домакинствата

1960 1965 1970 1975 1980 1985 1990 1995 2000

Графика 7-6

Графика 7-7 показва, че през този тринадесетгодишен период ко-мерсиалите са били най-оптимистично настроени на пазарните дъна през1990 г. и 1994 г. и са били най-големи песимисти напоследък, което значи,че те са прави. Обратно на това, масите са били най-песимистично настрое-ни през 1995 г., когато пазарите се изстреляха за своя най-силен петгоди-шен възход. Както виждате, в повечето случаи масите грешат.

Да бъдат оптимистично настроени при ниски цени е крайно необи-чайно поведение за широките маси, но както и в случая със съотношение-то „цена/печалба", е съвсем нормално след значителен пазарен връх. Спо-ред книгата „Вълновият принцип на Елиът" от 1978 г.: „По време на А-1п.лпитс па мечия пазар, светът на инвеститорите е убеден, че юни с

/ 'лава 7. Значението на исторически високия оптимизъм

ция, след която ще последва още една крачка нагоре. Масите се „втурват"да купуват акции, въпреки появата на първите пукнатини в техническата имструктура. Покачването на пазарите в следващата В-вълна се развива подвъздействието на „агресивната еуфория и отрицание на действителността".Изминалите две години оправдават това описание. Графика 7-7, както и дру-гите индикатори, представени в тази книга, са гаранция за това, че мечиятпазар е вече в развитие и че по-голямата част от него тепърва предстои.

1600

1400

1200

1000

800 -

600 -

400 -

РЕКОРДЕН ОПТИМИЗЪМ СРЕДСПЕКУЛИРАЩИТЕ МАСИ;

ДЪЛБОК ПЕСИМИЗЪМ СРЕДПРОФЕСИОНАЛНИТЕ СПЕКУЛАНТИ

200

Притежание на8&Р фючърсни договори

© 2002 ЕШоН Мауе 1п(егпа(юпа1Оа(а СоиПезу о( туж.ЬиШ$Ьгеу1еш.сот

120

100

80

60

40

20

О

-20

-40

-60

-80

-100

1 -120

1988 1990 1992 1994 1996 1998 2000 2002

Графика 7-7

Днес, 12 март 2002 г., ТНе Нем Уог1с Тшез прави обзор на „въчобионямащия се оптимизъм" сред инвеститорите. Това изследване п о к а ж исмайващата цифри от <)()% от анкетираните, които смятат, че шпарът на ак


ции ще продължава да се повишава през следващите 12 месеца. Съживява-нето на оптимизма идва шест месеца след подходящия момент за крат-косрочен оптимизъм, шест месеца след като ЕШоП У/ахе ТНеогШ предсказанай-голямото покачване на пазарите от 2000 г. насам и шест месеца следдъното на А-вълна. Заключението на статията е: „Оптимизмът на хората...предполага, че годината, която ни предстои, ще бъде добра за акциите".

Това твърдение отразява учудващо непознаване на десетилетнатаистория на индикаторите на пазарното настроение.

Психология на медиите

Както е видно от графиките в тази глава, не буди съмнение фактът,че оптимизмът е вкоренен не само хоризонтално в обществото, но и вер-тикално във всички експертни среди. Това изумително съгласие породиедин изблик на въодушевление на първите страници на националните вес-тници и списания през първите три месеца на 2002 г. „Положителните от-чети предполагат бързо съживяване" - казва Меп УогЬ Т1тпе$. „Задават сепо-добри времена" - обявява МтпеароШ 5гаг. „Надеждата се повишава" -добавя Денвърският Кос1су МоиШат №т. Л^м> УогЬ Рох1 възкликва: „Най-после съживяване!". {/ЗА Тойау казва: „Шефът на Федералния резерв обя-ви края на рецесията". 115 Л^МЛУ апй Кероп ни учи: „Как да се възползва-ме". Самият президент ни увери, че: „2002 ще бъде страхотна година".

Вестникарските изрезки на следващите страници показват как опти-мизмът е завладял не само националните, но и регионалните медийни изя-ви. (Ако не се вижда добре, на корицата на едно списание Абрахам Лин-кълн съветва: „Купувай!".) Повечето от заглавията са от кориците на спи-санията или първа страница на вестниците, което значи, че редакторитесмятат тези настроения достойни за най-голямо внимание. Жалко е, защо-то подобни идеи, изразени в най-неподходящото време, унищожават хора-та финансово, а в крайни случаи дори и физически.

Следващата посока на настроението

Когато пазарът тръгне обратно надолу, учени, икономисти, съветни-ци, управители на фондове и медийни коментатори ще бъдат обхванати отпесимизъм. Вестниците ще ни засипват с лоши новини в резултат на нова-та негативна нагласа. Колкото повече пазарът пада, по-голям ще ставаброят на „мечките", защото достатъчно време ще е изминало, за да се раз-бере, че посоката на пазара не само в настоящия момент, но и от недалеч-ното минало е надолу. Най-голям брой мечки не само сред обществото, нои сред професионалистите ще има на дъното.

Глава 8

ПРОГНОЗИ ЗА ПАЗАРА НА АКЦИИТЕИ ИКОНОМИКА ТА

Ако анализът от предишните глави е верен, американският пазар напкции, а също така и повечето световни индекси формират върхове от сте-пен Суперцикъл (най-малко). Ооп ^опе5 е завършил или завършва петш,лни нагоре, което ще доведе до частична корекция от три вълни от съот-истната степен. Това означава, че връщането назад, което предстои, нямадп бъде само незначително влошаване от рода на тези, които вече смепреживели на няколко пъти след 1932 г. Най-скромната оценка е, че то щеОьде достатъчно голямо, за да се завърши корекцията на периода от 1932| до върха през 2000 г., а това ще е много сериозен спад (вж. графика 3-1).Може дори и да се наложи да номерираме началото му от 1784 г., като вгочи случай мечият пазар ще бъде най-големият след този от осемнадесетикок. С други думи, пазарът на акции със сигурност навлиза в най-големиямечи пазар след този от 1929-1932 г., като не е изключено той да е най-ишсмият след този от 1720-1784 г. Ако това се случи, както видяхме в| инка 2, икономиката ще премине през период на дефлация.

Колко надолу ще падне пазарът

Както може да се подразбере от графика 3-2, пазарните корекции"Никновено завършват в зоната на четвъртата вълна от следващата по-ниска степен. Разгледайте конкретните данни и ще видите, че този прин-цип с изпълнен в много от случаите. Забележете например, че на графика•I 2 дъното на вълна II е в ценовата зона на най-ниските стойности от 1934| , а вълна IV завършва пътя си в ценовата зона на дъното от 1962 г., които01 скоя страна бяха четвърти подвълни от съответно I и III вълна. Далечим! времето, през 1978 г. „Вълновият принцип на Елиът" предположи, чекогато очакваният голям бичи пазар на V вълна завърши, Оон> ^опеx ще се1ч.|>ие отново до обсега на предхождащата го четвърта вълна (577-1051|>(1хкат на IV вълна), графика 4-2, или до обхвата на (IV) вълна, който е 41-№1, графика 4-1. Моето обобщаващо мнение може да прозвучи нексроятпо, но аз съвсем спокойно мога да заявя, че Оою ^опе8 ще се измерва не мПОТЦИфрени числа, както е днес, а в трицифрени.


Не мога със сигурност да кажа коя от вълните на мечия пазар ще до-веде Оо\\> до тези стойности. Съществува по-голяма вероятност това да сеслучи при първото сериозно падане, което ще разгледаме в следващатачаст на книгата. Ако ли пък не стане така, това ще се случи след няколкодесетилетия при следващото падане. За повече нюанси на тази тема вж.глава 5 от „На гребена на приливната вълна".

Изучаването на маниите потвърждава тази възможност

През 1997 г. аз направих едно проучване на финансовите мании.Маниите са периоди на бурно финансово спекулиране, съпроводено с вли-ване на огромни дози кредит и широко участие на масите, което тласкацените до едни изключително високи стойности. Пълното проучване мо-жете да прочетете в първото есе от книгата „Поглед от върха".

Едно уместно изказване, което можем да направим в тази връзка, е,че след всяка мания идва катастрофа, която е толкова безпощадна, че връ-ща цените под нивата, от които е започнала манията. Причината за тозирезултат е, че толкова много обикновени хора залагат своето състояние втази мания, че смяната на посоката причинява голям по размерите си фи-нансов стрес, който се подхранва вътрешно и причинява всеобхватна лик-видация на обекта на манията.

На графиките 8-1 до 8-7 са изнесени данни за седем мании. Първитечетири от тях са от миналото и на тях се вижда крайния резултат - стой-ностите им падат под нивата, при които е започнала манията. Петата гра-фика е на японския индекс NIККЕI, който направи връх в последния рабо-тен ден на 1989 г. Графиката все още не е напълно завършена, но безми-лостното падане вече изтри 80% от върховата му стойност и ако маниятасе развие по обичайния начин, то тя ще завърши при нива, по-ниски оттези през 1974 г. Шестата графика е на индекса М45ОЛ<2, който регистри-ра връх през март 2000 г. Той падна със 75% до септември 2001 г. и сегавъзстановява изгубеното. Оптимистите вярват, че мечият пазар е завър-шил, но трябва да се извърви един дълъг път надолу, преди тази мания дабъде напълно заличена. Последната графика ни показва американскатамания за инвестиране в сини чипове от осемдесетте и деветдесетте години,представени от индекса на сините чипове Оою ^опе$, който е все още бли-зо до върховите си стойности. Ако следва пътя на другите мании, Оо\\>/опея ще трябва да падне под началното си ниво. Това е дъното от 777пункта, регистрирано през август 1982 г. Както виждате от тази гледнагочка, нивото, до което Оои' може да падне, е съизмеримо с интерпретация-га ми, направена от позицията на Вълновия принцип.

/ чина 8. Прогнози за пазара на акциите и икономиката 87

ГРУДКИ ПА ЛАЛЕТА |ОТ СОРТА ГУДА

1 дек. 1634-5 фев. 1637 г. |

КОМПАНИЯ8ОУТН 8ЕА1719-1722 г,


О 2002 ЕИюВ УУауе |п»та1юпа1Оа1а СоиЛезу бЮЬа! Япапйа! Оа1аО 2002 Е11ю(1 Шауе 1тета1юла!

ОЛА1921-1932 г

лог. скала

ИНДЕКС НА МОНЕТИТЕС НУМИЗМАТИЧНА

СТОЙНОСТ1987-1997 г

О 2002 ЕШоП \п/а»е 1п!егпа1юпа02002 ЕПюИ \№>уе ШЮгпаИопа!

11171 1922 1923 1924 1925 1929 1927 1926 1929 1930 1931 1932 1990 1992 1994 199в

Графика 8-1; 8-2; 8-3; 8-4.

Какви са заключенията за икономиката

Ако пазарът на акции е на път да коригира не само една значителничист от възхода си от 1932 г., а също така и периода ма развитието ма ми|ич шциопната мания, то той ще падне достатъчно надолу, ча да преди ши| .1 Iч рмочно снимане на икономиката. Колко голямо ще с тона сипнат- '


Завършването на III вълна през 1966/68 г. доведе до поредица от че-тири рецесии между 1970 и 1982 г. Тъй като основата на V вълна е иконо-мически по-слаба, и поради огромния дисбаланс между изключително ви-соките очаквания и отслабващата сила на икономиката, контракцията, ко-ято ще настъпи в резултат на този мечи пазар, без съмнение ще бъде многопо-жестока, от която и да е от контракциите, последвали III вълна.

ЯПОНСКИ ИНДЕКСМККК.1

1950-2002 г.,аритметична скала

5000

4500

4000

3500

3000

2500

2000

1500

1000

ИНДЕКС ^80А<}1983-2002 г.

аритметична скала

1950 1956 19М 1675 1983 1991 2000 1905 1990

1974 197» 1882 19М 1990 1994 1908 2002

Графика 5-5; 8-6;8-7.

1 'лава 8. Прогнози за пазара на акциите и икономиката 89

Разгледайте отново графики 2-1 и 4-1 и ще установите, че депресии-те, обозначени на графика 2-1, следват вълните (I) и (III) от степен Супер-цикъл, показани на графика 4-1. Както се вижда на графика 4-1, ние сменомерирали една нова вълна - (V). Забележете, че първата депресия, отбе-лязана на графика 2-1, е последвала върха на I (в кръгче) вълна от степенГрандсуперцикъл от 1720 г. На графика 4-1 ние временно сме отбелязалиIII (в кръгче) вълна. Това номериране, ако е правилно, предсказва една го-ляма пазарна катастрофа и дълбока депресия.

Икономическите модели на това, което предстои да преживеем, сакризите, съпътствали пазарните корекции от 1720-1722 г. в Англия, 1835-1842 г. и 1929-1932 г. в САЩ и от 1990 г. до днес в Япония. В два от тезислучая (1720-1722 г. и 1929-1932 г.) контракцията е била безмилостна,остра, всеобхватна и кратка. В другите два случая (1835-1842 г. и тази от1990 г.) икономиката се свиваше за по-продължителен период от време вдве или повече рецесии със съживявания между тях. Всеки един от тезиварианти може да се развие сега.

Свиването на икономиката в Япония през първите десет години бе-ше продължително и бавно, защото икономиките и инвестиционните ма-нии в останалия свят позволиха енергични търговски отношения. Когатоикономиките на тези страни започнат да се колебаят, няма да я има тазигрупа от стабилни търговски партньори, които да намалят силата на криза-та. Поради тази причина кризата, която се развива в САЩ и по света, щебъде далеч по-бърза от японската до днешни дни.

За целите на книгата, тези наблюдения са напълно достатъчни, за дами дадат една обща представа за това докъде могат да паднат пазарите наакции и степента на свиване на икономиката на САЩ, а също така и наостаналия свят. Ако искате повече подробности как ще се развие мечиятпазар по форма, време и ценови нива, прочетете глава 5 от „На гребена наприливната вълна".

Никакви алтернативни сценарии

Излагайки тези сведения, аз мисля, че да се разчита на продължениена бичия пазар е равносилно на финансово самоубийство и дори еднаскромна проява на предпазливост би изискала да се подготвим за оспоппапромяна. Освен краткосрочния нюанс в интерпретацията за ООУО .1опс.ч,шложен в глава4, аз нямам други дългосрочни интерпретации за рашипк-м> на икономиката и вълновата структура на пазара и никакви алтернатинпи сценарии. Това, което виждам сега, е твърде едностранчиво и ме могада ме бъда песимист. Ако не съм прав, така да бъде!

Част 11

ПОСТАНОВКАТА ЗАДЕФЛАЦИЯ

Глава 9

КОГА НАСТЪПВА ДЕФЛАЦИЯТА

Дефиниране на инфлацията и дефлацията

Според речника „Уебстьрз": „Инфлацията е увеличаване на обемана парите и кредита спрямо наличните стоки", а „Дефлацията е свиване наобема на парите и кредита спрямо наличните стоки". За да разберем тер-мините „инфлация" и „дефлация", трябва да сме наясно с термините „па-ри" и „кредит".

Дефиниция за пари и кредит

Парите са възприетото от обществото средство за размяна, съхраня-ване на стойност и заплащане. Определено количество от това средствослужи за паричен еталон.

Според двете си финансови дефиниции, кредитът може да се обоб-щи като право на достъп до пари. Кредитът може да приеме формата наразписка за съхранение на паричен депозит в банка, наричана още раз-плащателна сметка. Кредитът също така може да бъде прехвърлен от собс-твеника или попечителя, избран от него, на заемополучател чрез разпла-щателен договор в замяна на хонорар (лихва), като този договор може дасе нарича облигация, заем или дълг (аз ти дължа 1СШ, I О\УЕ УСШ). Вднешно време повечето кредит се дава в заем, така че хората използваттермините „кредит" и „дълг" взаимозаменяемо, тъй като парите, дадени назаем на някого, веднага се отпускат като заем на другиго.

Ефектът от инфлацията и дефлацията върху цените

Когато обемът на парите и кредита се увеличава спрямо обема наналичните стоки, относителната стойност на всяка една парична единицапада, а това обикновено води до повишаване на цените на стоките. Когатообемът на парите и кредита пада спрямо обема на наличните стоки, всякапарична единица повишава относителната си стойност и цените на стокитепадат. Въпреки че е трудно за разбиране от много хора, правилният начинда се осъзнаят тези промени е, че стойността на паричните единици се но-иишава или понижава, а не цените на стоките.


Едно погрешно разбиране за инфлацията и дефлацията, споделяноот много хора и известни икономисти, гласи, че инфлацията означава по-вишаващи се цени, а дефлацията понижаващи се цени. Промените в цени-те са само последици.

Ценовите промени по време на инфлация могат да се проявят в сто-ки, за които повечето хора смятат, че подлежат на инфлация, но също такаи в инвестиционните активи, които хората обикновено не смятат за под-лежащи на инфлация. Инфлацията през седемдесетте години предизвикадраматично повишаване на цените на златото, среброто и стоките за пот-ребление. Инфлацията от осемдесетте и деветдесетте години се прояви вдраматично повишаване на цените на акциите и на недвижимите имоти.Тази разлика се дължи на разликите в психологическите нагласи, съпро-вождащи инфлацията и дизинфлацията (намаляващата инфлация), на кои-то ще се спрем в глава 12.

Ценовите ефекти от дефлацията са по-прости. Те се разпростират ед-новременно върху стоките за потребление и инвестиционните активи.

Главната предпоставка за възникването на дефлация

Дефлацията изисква едно предварително условие - популяризиране-то сред обществото на кредитирането (а с това и поемането на повече дълг).Икономистите от „австрийската школа" Людвиг фон Мисез и ФридрихХайек, а също така и други икономисти, отправиха предупреждения запоследиците от една кредитна експанзия, които днес се пренебрегват. Спе-циалистът по банков кредит и Вълновата теория на Елиът Хамилтън Бол-тьн в писмо от 1957 г. прави следните обобщения:

Четейки историята на основните депресии в САЩ от 1830 годинанасам, бях впечатлен от следното:

а) Всички от тях водят началото си от дефлации, предизвикани отпрекомерни кредити. Това е общ за всички фактор.

б) Понякога това раздуване на кредитите продължава години на-ред преди пукването на въздушния мехур.

в) Някое външно събитие, като например провал от световен ма-щаб, предизвиква развръзката, но предпоставките са били нали-це месеци, а в някои случаи и години преди това събитие.

г) Нито едно от тези събития не приличаше много на предходнотои така те успяваха да заблудят масите.

д) Някои от паниките настъпиха при излишък от държавни прихо-ди (1837 г. например), а други - при огромни държаЙНи дефицити.

Глава 9. Кога настъпва дефлацията 95

е) Кредитът си е кредит, независимо от това дали е самоликвиди-ращ се или не.

ж) Дефлацията при кредитите, които не се ликвидират сами, възп-роизвежда по-дълбока икономическа криза.

Самоликвидиращ се кредит е заем, който се изплаща с лихвата всравнително кратко време чрез производство на стоки. Производството,което се улеснява от заем - за начало или разширяване на бизнеса, създаваусловия за изплащането на заема. Тази сделка създава нова стойност викономиката.

Кредит, който не се ликвидира сам, е заем, който не е свързан с про-изводството и остава в системата. Когато финансовите институции даватпотребителски заеми за покупка на автомобили, лодки, домове или за спе-кулиране (покупка на акции), този заем не е пряко вложен в производство-то. Лихвените плащания по този заем са в тежест на някой друг източникна доход. Обратно на широко разпространеното разбиране, този заем енепродуктивен - той създава разходи, а не нова стойност. Ако човек сенуждае от евтин автомобил, за да отиде на работа, тогава заемът за купу-ването му създава нова стойност в икономиката. Ако пък друг иска спор-тен автомобил, то заемът за купуването му не създава нова стойност. За-щитниците на обратната теза твърдят, че такива заеми „стимулират произ-водството", но те не вземат под внимание цената на обслужването на зае-ма, която е в тежест на производството. Те също така игнорират и незабе-лежимото влошаване на качеството на това харчене. Силата на купуванетосе премества от хората, които са показали способност да инвестират илипроизвеждат (кредиторите), към хората, чиято основна способност е даконсумират (длъжниците).

Към края на големите кредитни разширения малко кредитори пред-пиждат неизпълнение на кредитните задължения, затова те свободно даваттеми на слаби длъжници. Малко длъжници очакват, че съдбата им ще сепромени, ето защо те безпрепятствено вземат заеми. При дефлация голямачаст от дълга се унищожава принудително, защото почти никой не я очак-ва, преди да стане реалност.

Какъв е импулсът зад промяната към дефлация

Тенденцията към разширяване на кредитите има две съставни части:едната страна е всеобщото желание да се вземат и отпускат заеми, другат;!с способността на длъжниците да изплатят лихвата и главницата. Течи двакомпонента зависят съответно от това:


1. Степента на увереност - доколко кредиторите и длъжниците сауверени, че заемът ще бъде върнат.

2. Състоянието на производството - доколко състоянието на произ-водството улеснява или затруднява длъжниците да изплатят заема.

Докато увереността и производството растат, притокът на кредитисе увеличава. Кредитното разширяване завършва, когато желанието илиспособността да се следва тази тенденция не може да се поддържа. Съсспадането на производството и увереността притокът на кредити се свива.

Психологическата страна на дефлацията и депресията не бива да сеподценява. Когато нагласата на обществото се промени от оптимизъм къмпесимизъм, кредиторите, длъжниците, производителите и консуматоритепроменят първичната си ориентация от разширяване към съхраняване. Ко-гато кредиторите станат по-умерени, те намаляват отпусканите заеми. Ко-гато длъжниците и потенциалните длъжници станат по-умерени, те заематпо-малко или въобще спират да вземат заеми. Когато производителитестанат по-умерени, те ограничават плановете си за разширяване. Когатоконсуматорите станат по-умерени, те спестяват повече и харчат по-малко.Това поведение намалява „скоростта на движение на парите", което пъкнатиска цените надолу. Тази е силата, която променя посоката на движе-ние на цените.

Структурното изражение на дефлацията и депресията са също от го-лямо значение. Способността на финансовата система да поддържа увели-чаващата се кредитна тежест зависи от силата на икономиката. В един мо-мент растящото ниво на задлъжнялост изисква толкова много енергия заподдържането му - например за плащане на лихвите, наблюдаване на кре-дитоспособността, преследване на длъжници, които не обслужват заемитеси, и отписване на лошите кредити - че това забавя икономическото раз-витие. Положението става неудържимо, когато скоростта на икономичес-кия растеж падне под нивото на преобладаващата лихва по дълговете икредиторите спрат отпускането на заеми за стари лихвени плащания.

Когато икономиката не е в състояние да поддържа тази тежест, по-соката й на движение се обръща. Поради свиването на заемната дейност,покупателната способност и производството, длъжниците печелят по-мал-ко пари за изплащането на дълговете си, което увеличава броя на фалити-те. Фалитите и страхът от тях затвърждават новата психологична тенден-ция, което от своя страна принуждава кредиторите още повече да намалятотпускането на заеми. Завърта се една спирала, насочена надолу, която сесамозахранва от песимизъм, точно както и предишният възход се е зах-ранвал от оптимизъм. Така полученият водопад от ликвидации се превръ-ща в дефлационна катастрофа. Дългът може да се ликвидира чрез изпла-щане, преструктуриране или фалит. В първия случай няма загуба на стоп


ност, във втория случай се губи част от стойността, а в третия случай сегуби цялата стойност. Опитвайки се отчаяно да съберат пари за изплаща-нето на заемите си, длъжниците излагат за продан всякакви видове активи -акции, облигации, стоки за потребление, недвижими имоти - като по тозиначин предизвикват сриването на цените им. Този процес продължава дасе развива така до момента, в който кредитите паднат до нива, при коитоте са приемливо обезпечени между оцелелите кредитори.

Защо дефлационните катастрофи и депресиитевървят заедно

Характерна черта на дефлационната катастрофа е трайно, продъл-жително и сериозно влошаване на желанието и възможностите на хората даотпускат и вземат заеми. Депресията се определя като траен, продължите-лен и всеобхватен спад в производството. Тъй като спадането на производс-твото намалява възможностите на длъжниците да обслужват и изплатятдълга си, депресията подпомага дефлацията. Свиването на кредитнотопредлагане ограничава инвестициите в икономиката и така дефлацията под-помага депресията. Понеже кредитите и производството поддържат ценитена инвестиционните активи, то тези цени падат при дефлационна депресия.С падането на цените на активите хората губят богатство, което намаля навъзможностите им да предлагат кредити, да обслужват дълг или да инвес-тират в производството. Тази смесица от процеси се подхранва взаимно.

САЩ преживяха две големи дефлационни депресии, които продъл-жиха от 1835 до 1842 г. и от 1929 до 1932 г. Всяка една от тях дойде следчначителна кредитна експанзия. Схемите за разрастване на кредитите вина-ги са завършвали с пълен провал. Тази кредитна експанзия, която се насър-чава от световните централни банки (вж. глава 10), е най-голямата за всичкивремена. Разрухата, независимо от това кога ще дойде, ще бъде съизмерима.Ако моето становище е правилно, предстоящата дефлационна катастрофа щеПъде по-голяма от тези два периода от последните 200 години.

Финансовите стойности могат да се изпаряват

Хората смятат, че финансовите стойности могат да се създават отнищото и да нарастват безкрайно до луната. Сменете посоката на движе-нието и споменете, че финансовите стойности могат да изчезнат в псПшпгю и ще ви кажат, че това е невъзможно: „Парите трябва да отидат и я к ьде... Те само се придвижват от акциите към облигациите или към п а р и ч н ип- фондове. Те никога не иччсчнат... За всеки купувач има продавач, мк.ч


че парите само сменят собствениците си". Това е вярно за парите, които неса се променили по пътя нагоре, но не е вярно за стойностите, които са сепроменили по пътя нагоре.

Цените на активите се повишават не заради самото купуване, защотонаистина за всеки купувач има и продавач. Те се повишават, защото дого-варящите се съгласяват, че цените трябва да бъдат по-високи. Всички ос-танали, независимо дали притежават част от този актив или не, не трябвада правят нищо. В обратната посока, за да паднат цените на даден актив санужни само един продавач и един купувач, които са съгласни, че цената натози актив е твърде висока. Ако няма други конкурентни купувачи, тогавастойността на този актив пада и тя пада за всички други, които го прите-жават. Ако един милион души го притежават, то нетното богатство на тезихора пада, въпреки че те не са направили нищо. Двама инвеститори санаправили това обезценяване възможно чрез извършване на сделката, аостаналите инвеститори са допринесли за това, като са избрали да не изра-зят несъгласието си с тази цена. Финансовите стойности могат да изчезватчрез намаляване на цените на инвестиционните активи, без значение далитова са облигации, акции или земя.

Всеки, който внимателно следи пазарите на акции или на стоки,многократно се е сблъсквал с това събитие в малък мащаб. Винаги, когатопазарът прави гап нагоре или надолу при отварянето си, той просто регис-трира нова стойност още при първата сделка, за която са нужни не повечеот двама души. В тази сделка не е нужно да участват всички, достатъчно ебездействието им. При финансовите експлозии и паники има цени, на кои-то активите въобще не се търгуват - отделните сделки се правят при голе-ми ценови скокове.

Динамиката на създаването и унищожаването на кредита е подобна.Да предположим, че един заемодател започва с един милион долара, адлъжникът започва от нулата. След като заемът е отпуснат, длъжникътпритежава един милион долара, но кредиторът от своя страна също симисли, че притежава тези един милион долара. Ако го попитате какво ебогатството му, той ще отговори: „Един милион" и ще ви покаже полицатаза сключения заем като доказателство. Поради това убеждение, в съзнание-то на кредитора и длъжника има общо два милиона долара, докато първо-началната стойност е била един милион. Когато кредиторът си поиска за-ема и длъжникът го плати, той си получава своя милион. Ако длъжникътне може да плати, то стойността на полицата по този заем пада на нула. Ив двата случая допълнителната стойност изчезва. Ако заемодателят прода-де полицата за някаква кешова равностойност, то някой друг по веригатаще изгуби. В един много активен пазар на облигации резултатът от някак-во просрочване на плащанията е като играта с горещия картоф - губи пос-ледният, който го държи. Когато кредитните обеми са големи, инвестито-рите ги възприемат като огромни суми и стойности, а всъщност те са само


разплащателни договори. Стойността на тези финансови активи зависи отконсенсусната им оценка и от способността на длъжника да плаща. Дълговиполици могат да бъдат емитирани безкрайно, но те имат стойност само ко-гато длъжниците са в състояние да ги изплащат и тази стойност зависи оттова доколко хората вярват, че заемите ще бъдат върнати.

Динамиката на повишаване и понижаване на стойностите обяснявазащо мечият пазар може да доведе милиони до банкрут. На върха на кре-дитната експанзия или на бичия пазар активите са били оценявани нагореи всички участници в играта са богати - и тези, които са продали активите,и тези, които са ги купили. Последната група е много по-голяма на брой отпървата, защото притокът на пари е устойчив, докато стойността на фи-нансовите активи прилича на максимално надут балон. Когато пазаръттръгне надолу, динамиката се преобръща. Много малко от собственицитена финансов актив, чиято цена се сгромолясва, успяват да го изтьргуват за90% от върховата му стойност. Други успяват да го продадат на 80%, 50%или 30% от върховата стойност. Във всеки един от тези случаи продавачи-те само прехвърлят бъдещите загуби на някой друг. При един мечи пазарогромното множество от участници не може да се отърве от активите си,чиито стойности падат или просто изчезват. Тези един милион долара, кои-то богатият инвеститор си мисли, че има в портфейла си от облигации илиакции, могат доста бързо да станат 50 000, 5000 или дори 5 долара. Оста-налите просто изчезват. Всъщност той никога не е имал един милион до-лара - всичко, което е притежавал, са дългови полици или дялови серти-фикати (акции). Идеята, че тези инструменти са имали някаква финансовастойност, е била в неговата глава и в главите на хората, които са били съг-ласни с това. С промяната на съгласието се променя и финансовата стой-ност. Бум! Отнесена е за светкавично кратък период от време. Точно товасе случва с повечето инвестиционни активи по време на дефлация.

Събитие от световен мащаб

В следващите четири глави ще представя разсъждения, които ще випомогнат да разберете в какво състояние са парите и кредитите днес. Из-брал съм да насоча вниманието си към САЩ, защото:

1. Познавам тази страна най-добре.2. Валутата на САЩ е и световна валута.3. САЩ са най-големият заемодател и длъжник в света.4. Излишно е да разглеждам в подробности финансите на други страни.Ако сте наясно с валутната, банковата и кредитната история на сдп;|

страна, в значителна степен вие сте наясно с развитието на тези процеси иII другите страни. Трябва със сигурност да знаете, че това е процес от сис-нжеп мащаб. Където и да живеете, тези знания ще ви бъдат от полча.

Глава 10

ПАРИ, КРЕДИТ И БАНКОВА СИСТЕМАНА ФЕДЕРАЛНИЯ РЕЗЕРВ

Разсъжденията за дефлация не трябва да се предлагат лекомислено,защото поради характера на днешните пари, някои подробности при съз-даването на пари и кредит не могат да бъдат предсказани, а само загатна-ти. Преди да сме в състояние да разискваме върху тези въпроси, ние тряб-ва да разберем пътя на създаване на парите и кредита. Това е трудна глава,но ако успеете да я разберете, вие ще имате знания за банковата система,които само 1 от 10 000 души притежава.

Произход на нестоковите пари

Първоначално парите са били стока, свободно избирана от общест-вото. В продължение на хилядолетия златото и среброто са изпълнявалитази функция, въпреки че понякога са били употребявани и други стокикато мед, месинг и морски миди. По това време кредитът е бил правото дасе разполага с тези стокови пари, независимо дали формата на достъпа есертификат за собственост или заем.

Днес почти всички пари са нестокови. Те не са и не заместват някак-ва веществена стока. Как се стигна до това е дълга, сложна и обезпокоя-ваща история, чието пълно обяснение изисква написването на цяла книга.Тя започва преди около 300 години, когато в мозъка на един английскифинансист се заражда идеята за национална централна банка. Управлява-щите често са били против това пазарът да определя формата на парите иса налагали своите версии със закон, като първоначално това обикновено еставало чрез сечене на монети. Под диктата на централната банка прави-телството задължава гражданите си да приемат неговия дълг като единст-веното законно платежно средство. Системата на Федералния резерв възп-риема тази роля на монополист в САЩ през 1913 година.

Що е долар

Първоначално доларът се е дефинирал като определено количествозлато. Доларовите разписки и банкноти са били обещания за заплащанесъс законните пари - злато. Всеки човек е можел да представи долари в

Глава 10. Пари, кредит и банкова система на Федералния резерв 101

една банка и да получи злато, като от своя страна банките са можели даполучат злато от Съкровищницата на САЩ срещу представени доларовибанкноти.

През 1933 г. президентът Рузвелт и Конгресът обявиха за незаконнопритежаването на злато в САЩ и анулираха и забраниха всички вътрешнидоговори, деноминирани в злато, като по този начин направиха банкноти-те, издавани от Федералния резерв, законното платежно средство за стра-ната. През 1971 г. президентът Никсън спря плащането на злато в замянана долари и за чужденците. Днес Държавната съкровищница не дава наникого нищо веществено в замяна на един долар. Въпреки че по определе-ние банкнотите на Федералния резерв са „задължения на Съединените ща-ти", те не задължават никого за нищо. Названието „банкнота" означавадългов договор, но на практика това не е никакъв договор.

Според Конгреса, по закон доларът е 1/42.22 от една унция злато.Можете ли да купите унция злато за 42.22 долара? Не! Тази дефиниция еизмамна и всеки го знае. Ако занесете един долар в Съкровищницата, виеняма да получите нищо веществено, най-малко пък 1/42.22 от една унциязлато. Ще ви изгонят обратно вкъщи.

Някои специалисти бяха изумени от факта, че въпреки постепеннотопремахване на стоковото покритие от долара, той продължи да съществувакато валута. На пазара доларите все още могат да купуват стоки, защотоправителството е разпоредило (Ъураг - чрез декрет), че те са пари и защо-то хората са се примирили с това. Обемът на стоки, които доларът може дакупи, варира и зависи от обема на долари в наличност и като кредит, а съ-що така и от степента на увереност на притежателите на долари, че стой-ностите им ще останат непроменени.

Какво точно е доларът и какво покритие има той са въпроси, на кои-то трудно може да се намери задоволителен отговор. Той няма нито дефи-ниция, нито пък реално изражение. Може и да е дефиниран като 1/42.22 отунция злато, но всъщност не е това. Каквото и да е той (ако въобще е не-що), той не подлежи на определяне. За неговото стоково покритие, аконьобще може да се направи такова, никой не говори.

Нека да се опитаме да установим какво дава на долара обективнастойност. Както ще разберем по-нататък, основното „покритие" зад долараса правителствените облигации, които са обещание за плащане в долари.Така че днес доларът е обещание, чието покритие е обещание да се изпла-||| някакво друго обещание. Какво означава всяко едно от тези обещания?А к о Съкровищницата не ви даде нещо материално за вашия долар, тоганадоларът е обещание да не ви се плати нищо. Съкровищницата не би ималапроблем да изпълни това обещание.


В глава 9 нарекох долара „пари", което съответства на определение-то, дадено там. Това определение правеше общата картина по-разбираема.Но истината е, че, ако покритието зад долара е дълг, то той всъщност екредит, а не пари. Той е кредит срещу това, което държавата дължи, изра-зено в долари, зад което не стои никакво покритие. Следователно, въпрекиче използваме термина „пари" за долара, във финансовата система наСАЩ не съществуват истински пари - всичко е кредит и дълг.

Както виждате, дефинирането на долара, а с това и термините „па-ри", „кредит", „инфлация" и „дефлация" днес е най-меко казано предизви-кателство. Въпреки това, ние все още можем да използваме тези термини,защото в съзнанието си хората все още дават някакви стойности на тезибезплътни понятия. С разбирането на тази истина, ние ще продължим дис-кусията за това как се увеличават парите и кредита в днешната финансовасистема.

Как Федералният резерв произвежда пари

В продължение на много години чрез една сложна поредица от ин-триги Федералният резерв успява да прехвърли покупателната сила отпритежателите на долари на Държавната съкровищница. Съкровищницатавзема пари в заем като продава съкровищни бонове на пазара. Федералниятрезерв „уж" купува тези бонове от банките и финансовите институции, авсъщност по закон има право да открие разплащателна сметка на името напродавача на тези бонове. Той запазва тези съкровищни бонове като „ак-тив", обезпечаващ новите пари. По този начин продавачът е цял (тойвсъщност е само посредник), Федералният резерв получава боновете, аСъкровищницата - новите пари. Тази поредица от сделки е пътят, по кой-то се движи алхимията, наречена „монетизиране на дълга", при която Фе-дералният резерв превръща правителствените облигации в пари. Крайниятрезултат е един - правителството си фабрикува своя разплащателна смет-ка, като затова плаща на Федералния резерв част от лихвата на облигация-та за извършването на тази тайна сделка. До днешна дата Федералниятрезерв е монетизирал съкровищни облигации на стойност 600 милиардадолара. Това увеличава обема на предлаганите пари.

През 1980 година Конгресът даде на Федералния резерв законнотоправо да монетизира дълга на която и да е институция. С други думи, Федможеше да заменя облигации на правителства, банки и каквито и да е билодруги институции за разплащателни сметки в долари. Този механизъм да-де право на президента чрез Държавната съкровищница да спасява затъна-ли до гуша в дългове правителства, банки и други институции, които ме

/ 'ч<нш Ю. Пари, кредит и банкова система на Федералния резерв 103

могат да получат финансиране от другаде. Такива решения се правят пополитически съображения и Федералният резерв може да ги взема по своесобствено усмотрение. Днес той има около 36 милиарда чуждестранендълг в счетоводните си сметки. Правото да се правят или отказват такивадарения е безпрецедентно.

Всяка нова сметка, деноминирана от Федералния резерв в долари, санови пари, но противно на всеобщото разбиране, тя не е нова стойност.11овата сметка има стойност, но тя идва от намаляването на стойноститепа другите сметки, деноминирани в долари. Това намаляване се осъщест-пява, когато избраната институция започне да харчи новосъздадените до-лари, повишавайки по този начин търсенето на деноминирани в доларистоки, а с това и цените им. Всички други притежатели на долари иматсъщото количество долари, но сега вече има по-голямо количество доларии обращение и всеки един от тях може да купи по-малко количество стокиили услуги. Старите долари губят стойността, която се създава от новатасметка. Нетният резултат е прехвърляне на стойност от всички притежате-ли на долари към притежателя на новата сметка. Този факт не бие на очи,тьй като паричният еталон на системата не се променя, въпреки че стой-ността му се променя.

Трябва внимателно да се разбере с какво точно е овластен Федерал-ният резерв: Той има законната власт да прехвърля богатство от спестите-лите към избрани длъжници без разрешението на спестителите. Ефектътпърху паричното предлагане е абсолютно същият, както и този от пуска-нето в обращение на фалшиви пари.

В миналото правителствата са увеличавали паричния обем чрез на-маляване на процента на основния метал в монетите или чрез печатане набанкноти. Същата тази стара игра е по-малко очевидна сега. От другаорана, това не е всичко, което може да се каже за нея. В тази глава аз сеI мрях на второстепенната роля на Федералния резерв. Главното му задъл-жение е не да създава пари, а да улеснява кредитирането. Тази важна раз-лика ще ни доведе и до заключението, че дефлацията е реална възможност.

Как Федералният резерв насърчава растежана кредитите

Конгресът е дал власт на Федералния резерв не само да създава мари•а правителството, но също така и да „премахва трудностите" по пътя маикономиката чрез манипулиране на кредита (което по една случайност с иоръжие в ръцете на управляващите за преизбирането им). Какваю и да сполитиката, тези манипулации са насочени единствено към улесняване наполучаването на кредит. Чрез монетизиране на федералния дълг, к и ч I


чрез създаване на пари, Федералният резерв улесняваше кредитирането.По силата на системата за частични резерви банките можеха да използватновите пари като „резерви", срещу които да дават нови заеми. По този на-чин новите пари означаваха и нови кредити.

Това всъщност означаваше много нови кредити, понеже по законбанките можеха да дадат в заем 90% от депозитите си, като 10% трябвашеда бъдат запазени в наличност (в резерв), за да се покрият тегленията напари. Когато Федералният резерв увеличава резервите на една банка, тазибанка може да даде 90% от новите долари в заем. Тези долари от своястрана завършваха пътя си в други банки под формата на нови депозити.Другите банки имаха правото да отпуснат в заем 90% от новите депозитии така нататък. Така полученото надуване на резерви и депозити в банко-вата система се нарича мултиплициращ ефект. По този начин предлагане-то на кредити далеч надхвърли притока на пари.

Поради конкуренцията от страна на паричните пазари, банките за-почват да използват фантастични финансови манипулации, за да заобико-лят задължението за резерви. В началото на деветдесетте години бордът наФедералния резерв под ръководството на Алън Грийнспан предприе еднамного противоречива стъпка, която почти изцяло премахна банковите ре-зерви. За тази цел резервите по всички сметки, с изключение на разплаща-телните, бяха сведени до нула. След това на банките им беше позволено да„скрият" депозитите по разплащателните сметки, като ги прехвърлят вразлични спестовни сметки и парични фондове в края на деня. Когато презнощта ревизорите проверяват банковите баланси, парите по разплащател-ните сметки са изкуствено занижени със стотици милиарди долари. В ре-зултат на това банките спокойно посрещат своите формални задълженияза резерви (45 милиарда долара) с парите, които са им необходими заежедневните кешови сделки.

С тази промяна в контрола Федералният резерв на практика се отка-за от задължението си да изисква от банките да поддържат резерви и отрегулирането им. Това решение се взе по време на рецесия, когато печал-бите от акция на индекса 8&Р претърпяха най-голямото падане от четири-десетте години. Временното лекарство за тази икономическа контракциядоведе до една крайност, наречена „лесни пари".

Ние все още имаме система за частични резерви на книга, но не и напрактика. Сега банките могат да раздадат всичките си депозити в заеми.Всъщност те могат да раздадат повече от всичките си депозити, тъй катобанките майки могат да емитират акции, облигации, търговски книжа ивсякакви други финансови инструменти и да предоставят средствата надъщерните си банки, които пък да раздадат нови заеми. С други думи, пограничена степен банките могат да създават свои собствени пари, които

Глава 10. Пари, кредит и банкова система на Федералния резерв 105

после да дадат в заем. Днес кредитите, отпуснати от американските банки,са с 25% повече, отколкото депозитите в тях (5.4 трилиона срещу 4.3 три-лиона долара). Тъй като не всички банки са ангажирани в тази дейност,някои от тях са много агресивни. Повече за това ще говорим в глава 19.

Спомнете си, че, когато банките отпускат пари на заем, тези парибиват депозирани в други банки, които отново ги дават в заем. Без изиск-ването за резерви мултиплициращият ефект не се ограничава само в рам-ките на депозитите, умножени по десет - за него вече не съществуват пре-дели. Всеки депозиран долар може многократно да послужи за заем в сис-темата. Депозитът става заем, става депозит, става заем и т.н.

Както виждате, кредитните пари съдействат за увеличаването наинфлацията и чрез създаването на пари, и чрез кредитната експанзия. Тозидвоен растеж е двигателят на историческия възход на цените на акциитепо време на (V) вълна от 1932 г. Изумителният растеж на банковия кредитот 1975 г. насам (вж. графиките в глава 11) достави паричното гориво, не-обходимо за последния щурм по време на V вълна. Премахването на изис-кването за резерви от преди десет години позволи тази тенденция да серазрасне до исторически размери.

Крайният ефект от монетизацията

Въпреки че Федералният резерв съвсем се е отказал от ролята си дасъхранява резервите на банките, той все още не е погасил своите запаси отсъкровищни бонове. Тъй като по закон той е длъжен да подкрепя банкно-тите зелена валута с държавни ценни книжа, днес почти всички съкро-вищни бонове, притежавани от Федералния резерв, са резерви на точнотова количество доларови банкноти в обращение по света. Така че нетниятрезултат от това 89-годишно надуване на паричния обем е превръщанетома 600 милиарда задължения на Съкровищницата и на чужденци в банкно-ти на Федералния резерв.

Днес производството на валута е пасивно, в отговор на поръчки отместни и чужди банки, които на свои ред са отговор на обществени пот-ребности. Според днешната политика банките трябва да заплатят тази налута с наличните си резерви. Ако нямат, те вземат заем, който изплаща г смихвите, получени от предишните заеми. По този начин Федералния! ре-и'|ж вече не печата пари за правителството, а по-скоро улеснява кредитна1а политика на правителството и банките.

Ако банките и Съкровищницата останат без кешови резерви при ед-ин парична криза, политиката може да се смени. Това непринудено прончиодепн) на банкноти може да стане преднамерена политика на прлиитслстмото и Федералния резерв, което се е случвало в историята па други сф.1


ни. До този момент няма доказателства, че Федералният резерв е възприелтази политика. Въпреки това в глави 13 и 22 ние ще обърнем внимание наподобна вероятност.

За ваша информация

За дейността на Федералния резерв може да се намери много ин-формация, но никъде не можах да открия кратко обобщение като това, кое-то направих в тази глава. Ако искате да научите повече, ще ви помогна втърсенето. За положителна оценка на Федералния резерв - свържете се снего или с който и да е от добре приетите от обществото икономисти. Запо-критично мнение потърсете Фондацията за напредък в паричното обу-чение или института „Людвиг фон Мисез" и си поръчайте копие от книга-та ТНе Сазе А§шт( гНе Рей от Миггау N. КогПЪагА, която е от 150 страници иструва 5 долара плюс разходите за доставка - \\>\оус.т18е8.ог}>/саио!>.азр.Най-добре информираният източник за дейността на Федералния резервспоред мен е Лу Крандъл от „Райтсън Асоушиейтс", който издава ТНе Мо-пеу МагЬе1 ОЪзегуег, предназначен за тези, които играят на пазарите. Ето иинформация за контакти:

ТНе Мопеу МагЬе1 ОЬхеп>ег

Уогк, МУ 10014ЕтаП:Ас1с1ге88: 500 \Уа8пт§1оп 51.,РЬопе: 212-815-6540Рах: 212-341-9253

РейегсА Кезеп>е\УеЪ8Не:РЬопе: 202-452-3819

Vоп

з: 518 \Уе81 Ма^поНа Ауепие, АиЬигп, АЬ 36832РЬопе: 334-321-2100Рах: 334-321-21 19

Роипдайоп /ог А^апсетеШ о/МопеШгу ЕйиссАюп

ЕтаП:АсШге88: Вох 625, РОК 51а1юп,РЬопе: (2 12) 8 18- 1206Рах: (2 12) 8 18- 1197

Уогк, 10150

Глава 11

ЗАЩО ДЕФЛАЦИЯТА Е ВЕРОЯТНА ДНЕС

След Голямата депресия Федералният резерв и правителството наСАЩ, без значение съзнателно или не, предприеха мерки, насочени къмувеличаване на създаването на нови пари и кредити и насърчаване на до-верието между кредитори и длъжници, което разшири кредитното предла-гане. Подобна политика благоприятстваше икономическата експанзия отдвадесетте години, завършила с крах. Тя също така беше благоприятна иза много по-големия по мащаб възход, започнал от 1932 г. и продължилповече от петдесет години.

Правителствата и централните банки на други страни също възприе-мат такава политика. Международният валутен фонд, Световната банка идруги институции от подобен род, финансирани предимно от американ-ския данъкоплатец, раздадоха огромни кредити по цял свят. Политикатаим благоприятстваше за постоянното повишаване на инфлацията в свето-вен мащаб и най-вече през последните тридесет години. В резултат на товасветовната финансова система е задръстена от паразитни (бел. пр. коитоне се ликвидират сами) кредити.

Икономистите, изразяващи общоприетото мнение, оправдават и въз-хваляват тази практика поради погрешното схващане, че нарастването напаричния и кредитен обем стимулира икономически растеж. Това е вярноза известен период от време, но в дългосрочен план тази огромна маса отдълг рухва под собствената си тежест, което значи дефлация и съсипвамена икономиката. Само икономистите от австрийската школа осъзнават то-ва. Разрухата в икономиката ражда и радикална политика, което е още по-лошо. Ние ще се спрем на тази тема в глава 26.

Картонена къща от кредитни карти

Стойността на кредитите, раздадени по цял свят, е достигнала до меииждани размери. В книгата „На гребена на приливната вълна" от 1995 г.се казва, че американски лица от всякакъв вид са дължали 17.1 трилиомадолара. Тогава смятах, че това е огромна цифра. Към края на 2001 г. тя сеизвиси до 29.5 трилиона, така че, когато тази книга излезе от печат, циф-рата ще достига 30 трилиона. Тази цифра е три пъти по-голяма от брутниявътрешен продукт на страната, което е най-високото съотношение чансички времена.


Още по-лошо е, че повечето от този дълг не се ликвидира сам. Голя-ма част от него се състои от заеми, отпуснати на правителства, заеми заинвестиции, за купуване на акции и недвижими имоти, и потребителскизаеми. Никой от тези видове не е свързан с производство. Даже и голямачаст от корпоративните заеми не са самоликвидиращи се, тъй като същес-твена част от дейността на корпорациите е финансова. Агресивната поли-тика на „лесни пари", водена от Федералния резерв, през последните ня-колко месеца успя да примами в играта голям брой много финансово сла-би длъжници, най-вече в зоната на ипотечните заеми.

Тези 30 трилиона освен това не включват правителствени гаранции,като например застраховките на банковите влогове, нефинансираните за-дължения за социално осигуряване и други, които в зависимост от оценка-та, която направим, биха добавили още около 20 трилиона долара. В тазицифра също така не влизат и деривативите на стойност 50 трилиона дола-ра, които американските банки държат (равняващи се на пет годишниБВП) и които могат да се превърнат в дълг, чиито размери е трудно да сипредставим. След това идва и проблемът с нефинансираните пенсионнизадължения на най-големите корпорации. Те са обещали милиарди доларипод формата на пенсионни доходи с предварително уговорени размери, нотъй като стойността на пенсионните им портфейли ще падне, те ще бъдатпринудени да финансират пенсиите от оперативните си бюджети. Колкоот тези задължения ще се превърнат в дълг не се знае, но рискът е голям иреален. Вече може би съжалявате, че четете глава 11.

Графиките 11-1 до 11-4 заедно с графика 7-6 показват някои аспектина изумителния растеж на кредитите (около 100 пъти от 1949 г.), а същотака и смайващата задлъжнялост на корпорации, правителство и общест-веност както в доларово изражение, така и в процент от брутния вътрешенпродукт. Има толкова много измерения, показващи степента на тази зад-лъжнялост, че бих могъл да напиша цяла книга само на тази тема.

Галопиращата кредитна експанзия е характерна за петите вълни отвисока степен. Огромният оптимизъм подхранва не само бурния инвести-ционен подем, но също така и кредитната експанзия, която пък от своястрана е горивото на инвестиционния подем. Графика 11-5 ни представясмайващата картина на кредитната експанзия на V вълна от двадесеттегодини, завършила с крах (тя започва от годината, в която Конгресът ов-ластява Федералния резерв), а също така и на V вълна от осемдесетте идеветдесетте години, която е още по-голяма.

/ 'лава 11. Защо дефлацията е вероятна днес 109

$ь.1000

500

200

УВЕЛИЧАВАНЕ НАРАЗМЕРА

НА ТЪРГОВСКИТЕИ ПРОМИШЛЕНИ

ЗАЕМИ ОТ1949 Г. НАСАМ

$1.20

1950 1960 1970 1980 1990 2000

ДЪЛГ ИЗВЪНФИНАНСОВАТА СФЕРА

С 2002 Е1ЮП «Оаи СоиЛму о» Рва«га1 Н

1960 1965 1970 1975 1980 1985 1990 1995 2000

Графика 11-1 Графика 11-2

б

1ИО

ОБЩДЪЛГ

О 2002 Е11ЮЙ «а*в |твгпа|юла1Оа|а СоиЛаву о! 181 Сгоир. 1пс.

1970 1980 1990 2000

Графика П-З

20

15

10

ПОТРЕБИТЕЛСКИТЪРГОВСКИ ЗАЕМИ,

РАЗДЕЛЕНИ НА ИНДЕКСАНА ПРОИЗВОДСТВЕНИТЕ ЦЕНИ

®

О 2002 ЕИгоИ «ау* 1п|«гпа(юла|

1975 1980 1985 1990 1995 2000

Графика 11-4


зоо

280

260

240

220

200

180

160

140

120

100

ОБЩ ДЪЛГ КАТО ПРОЦЕНТОТ БРУТНИЯ ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ 1915-2002 Г.

1920 1930 1940 1950 1960 1970 1980 1990 2000

Графика ] 1-5

Чувал съм икономисти да подценяват риска от този дълг, като отде-лят внимание само на тези малко повече от два трилиона, които дължимна чужденците, с аргумента, че останалото дължим на себе си. Истината е,че всеки заем има две страни - кредитор и длъжник, които са различниреално съществуващи обекти. Никой не дължи дълг на себе си. Чуждест-ранните кредитори, които са отпуснали трилиони долари в заем на САЩ игражданите, са спомогнали не за намаляването, а за увеличаването на све-товния океан от дълг. Така че кредитната експанзия не само е факт, но тя еи много по-голяма от предишните. По същата причина не само че същест-вува опасност от дефлация, но и тази дефлация ще бъде много по-голямаот другите.

Едно по-широко разбиране за парите

Хубаво е, че дефлацията се дефинира като намаляване на относи-телния обем на парите и кредита, защото не ни се налага да правим разли-ка между нюансите на тези понятия в днешно време. Доста може да сеспори какво са парите в една наложена ни чрез декрет и обременена отедин огромен по обем дълг система от кредитни книжни пари. Много хоравярват, че, когато притежават сертификати за дялово участие (акции) или

Глава ] I. Защо дефлацията е вероятна днес 1 1 1

нечий дълг (под формата на разписки, бонове и облигации), те все ощеимат пари. „Парите ми са в пазара на акциите" или пък в „общински обли-гации" са често срещани изрази. Всъщност те притежават не пари, а фи-нансови активи под формата на корпоративни акции или разплащателнидоговори. Както ще видим в глава 19, парите в банката не са нищо повечеот иск към заемите на тази банка, което значи, че те са дълг.

Не съществува общоприета дефиниция за това какво е паричнотопредлагане, а само множество аргументи за това къде да сложим разгра-ничителната линия. Най-консервативната дефиниция ограничава понятие-то „пари" до кешовите обеми в обращение плюс разплащателните сметки.Както изяснихме обаче, те също водят началото си от дълг. По-широкатадефиниция включва и краткосрочния дълг на стабилни емитенти. Те са сиспечелили названието „парични еквиваленти" и изграждат така наречени-те „фондове парични пазари". Днес могат да се направят няколко прием-ливи определения на понятието „парично предлагане", всяко от коитопритежава своя характерна специфика - М1, М2 и МЗ.

Границите на това, което хората смятат за пари, са силно разтегленисега. Например един фючърсен контракт е договор за доставка на стоки наопределена цена. Това пари ли са? Много компании използват опции вър-ху акциите си като разплащателно средство. Това пари ли са? През послед-ните 15 години една огромна част от населението е повярвала на често пов-таряната фраза: „Притежаването на дялове от взаимен фонд, инвестиращ вакции, е по-добра идея от държането на парите в банка". Те влагат своитеспестявания в такива фондове, смятайки, че получават равностойността напаричен влог. Това пари ли са? Отговорът на всички тези въпроси е не, нохората са започнали да ги възприемат като пари. Те харчат истинските сипари и трупат дълг в съответствие с това убеждение. Понеже понятието„нари" днес носи такъв силен психологически заряд в съзнанието на хора-ш, границата между това какво са и какво не са те, е неясна, а това е клю-чът за разбирането на психологията на дефлацията. Днес обемът на това,което хората смятат за пари, надува до такава степен психологическия по-юпциал за дефлацията, че той далеч надхвърля огромния й париченпотенциал, изразен в графики 11-1 до 11-5.

Процес на смяна на посоката

Пито едно дърво не е израсло до небето. Нито едно душевно със тямис, споделено от голям брой хора, включително и увереността, не с вечмо. Години наред обемът на кредитите по цял свят нараства до едни скчршиителни размери. Както отбеляза Болтьн, това явление може да


дължи дълго. Ако тенденцията към нарастване на увереността смени по-соката си, предлагането на кредити, а с това и на пари, ще се свие, предиз-виквайки депресия. Разбира се, съществува едно голямо „ако". В продъл-жение на половин век тези, които са били смутени от кредитния растеж вСАЩ, са отправяли предупреждения за неговия крах, но това не се е случ-вало. Тук Вълновият анализ внася яснота.

Спомнете си, че две неща са необходими, за да се развие кредитниятрастеж. Първото е психологическа настройка към разширение, а второто евъзможността да се плаща лихва. Глава 4 на тази книга разви тезата, чеслед почти седем десетилетия положителна нагласа, увереността вече едостигнала крайните си граници. Глава 1 показа едно дългогодишно от-слабване на американската икономика, което в близко време ще поставипод стрес платежоспособността на длъжниците. Тези две сили много ско-ро ще възпроизведат едно свиване на кредитите.

Вълновият анализ може да бъде полезен, когато се използва в об-ластта на разрастването на кредитите. Графика 11-4 отразява движениетона потребителските и търговските заеми, разделени на индекса на произ-водствените цени. Тя показва, че повишаването на стойността на потреби-телските и бизнескредитите от дъното на 1974 г. е в пет вълни. Картинатае почти същата, както и тази на растежа на марджин дълга (графика 7-4).Графиката на скоростта на растежа (бел. пр. КОС) на тази кредитна екс-панзия показва, че импулсът, движещ нарастването на кредитите, отслаб-ва, а това е и заключението, което направихме за икономиката в глава 1.Смяната на посоката е неизбежна, ако не е и вече факт.

Ако длъжниците започнат да изплащат достатъчно голяма част отдълга си, сравнен с обема на новите заеми, или ако достатъчно голям бройдлъжници просрочат плащанията си, или ако икономиката не е в състоя-ние да поддържа плащанията по лихвите и главницата, или ако достатъчномного банки и инвеститори спрат да отпускат заеми, мултиплициращиятефект също ще смени посоката си. Обемът на кредитите ще се свие, същои банковите депозити ще се свият, така че и предлагането на пари ще сесвие със същия брой пъти, с който са се разширявали. Банковата политикана нулеви (по-скоро отрицателни) резерви е основното гориво за бъдещатадефлационна катастрофа.

Японската дефлация и пътят към депресия започнаха през 1990 г.,тази на страните от югоизточна Азия - през 1997 г., Аржентина вече сепоявява по уводните статии. САЩ и останалите страни, които засега саизбегнали тази съдба, са следващите. Когато графиките 11-1 до 11-5 тръг-нат надолу (за първата това може да е факт), това ще е началото на точипроцес.

Глава II. Защо дефлацията е вероятна днес 113

Колко голяма ще е дефлацията

Днес резервите, с които разполага банковата система, са 11 милиар-да кешови наличности във Федералния резерв плюс 44 милиарда в банко-вите трезори. Тези 55 милиарда покриват целия обем банкови кредити,дадени в САЩ. Тези пари са 1/100 от паричния агрегат М2, чиято стой-ност днес е 5.5 трилиона и 1/550 от общия дълг, възлизащ на 30 трилионадолара. Ако проявим щедрост и към цифрата на кешовите резерви приба-вим и 600-те милиарда долара банкноти в обращение по света, тези съот-ношения ще бъдат съответно 1/10 и 1/55.

Разбира се, тъй като доларът днес е само кредит, зад тези заеми няманикакво реално покритие от стоки. Зад някои от тези заеми стоят реалнигаранции, но стойността им е няколко цента на долар, евро или йена заем.Използвам думите „реални" гаранции, защото, въпреки че човек може давземе пари срещу стойността на акциите, които притежава, това са самокнижни сертификати, раздути далеч над ликвидационните стойности наактивите на компаниите. Човек също така може да вземе заем и срещустойността на притежаваните от него облигации, което е удивителен фо-кус - нечий дълг се използва за финансиране на друг дълг. В резултат натова несъответствието между стойността на заемите и реалните активи,които ги покриват, е огромно. Може да се правят само догадки каква частот тази празнина ще бъде запълнена при една дефлационна депресия. Цел-та, която си поставяме, е да докажем, че тази празнина заедно с дефлациоп-ния потенциал са с исторически размери.

Въпреки че САЩ са световни лидери в производството на кредити икредитни пари, подобни процеси, описани в тази и предишната глава, са серазвили във всички страни по света с централни банки. В резултат на товае налице риск от всеобхватна дефлация по всички краища на света.

Глава 12

ДЕФЛАЦИЯТА ВЪВ ВРЕМЕТО:ЦИКЪЛ НА КОНДРАТИЕВ

Убеден съм, че предишните ми прояви ми дават право да предсказ-вам тенденциите в развитието на паричните отношения. През ноември1979 г. на върха на една парична паника и последвала 30-годишна инфла-ция ЕШоП \Уте ТНеопз! написа: „Невероятното съвпадение от пети вълнив различни пазари (злато, сребро, лихвени проценти, облигации и другистоки) водят до едно и също заключение: Светът навлиза във всеобща фазана дизинфлация". Тя започна точно месец след това и все още продължава.За пълната история зад това предсказание вж. глава 14 от „На гребена наприливната вълна".

Както показва този пример, вълните на Елиът ни дават едно отличносредство за предсказване на нюансите на инфлацията и дефлацията. Съ-ществува един цикъл на обществената активност обаче, който също се едоказал като полезен в тази насока.

Руският икономист Николай Кондратиев в едно изследване от 1926 г.прави предположението, че икономиките се развиват по един повтарящ сецикъл на промяна на цените и производството. Всъщност това е цикъл наликвидност, а не на промяна на цените, така че тенденциите към повиша-ване или понижаване на цените на парите, труда и стоките са ефект от то-зи цикъл, а не причината му. Въпреки че средната продължителност нацикъла е 54 години, времетраенето му може да се удължава или свива изатова практическото му използване е трудно. Поредицата от събития вКондратиевия цикъл обаче е неизменен социален процес, независимо оттова колко десетилетия ще са му необходими да се развие. Наличието на ин-флационен механизъм изостря крайностите в проявлението на този цикъл.

Въпреки че строго определената поредица от събития и тяхното взаи-модействие са различни и зависят от развитието на основните вълни наЕлиът, ето как последните Кондратиеви цикли са се развивали. С подобря-ването на ликвидността в първоначалната фаза на цикъла цените на стоки-те се повишават като отражение на повишената бизнесактивност и (в по-вечето случаи) на растящата инфлация. С растежа на бизнесактивността иинфлацията пазарните спекуланти започват да наддават по-високи цени настоките, което пък съответства на засилващия се в тях страх, че инфлация-та ще продължи да се покачва. След като инфлацията достигне своя връх изапочне да пада, „инфлационната премия" отпада от цените. По точи па

Глава 12. Дефлацията във времето: цикъл на Кондратиев 115

чин цените на стоките започват да падат, въпреки наличието на инфлация,като тази тенденция носи името дизинфлация. В същото време промяна впсихологическата нагласа от страх към облекчение и надежда принуждавахората да насочат покупателните си възможности, улеснени от процеса падизинфлация, към покупката на инвестиционни активи като акции напри-мер, което повишава и цените им. Понеже инфлацията е все още налице,цените на едро на завършените продукти на производителите, цените надребно и нивото на заплатите, които работодателите плащат за труда наработниците, продължават да се повишават, но с по-нисък темп вследст-вие на повишаващата се с по-ниски темпове бизнесактивност и инфлация.Към края на цикъла скоростта на растежа на бизнесактивността и инфла-цията се приближават до нулата. Когато те паднат под нула, дефлацията снастъпила. С намаляването на ликвидността цените на стоките падат по-бързо, като към този процес се присъединяват и цените на акциите, ценитепа едро и на дребно, и заплатите. Когато дефлацията завърши и ценитедостигнат дъното, цикълът започва отново.

Развитието на настоящия Кондратиев цикъл подкрепя постановката,ме дефлацията е пред нашите врати. В предишния цикъл цените на едро настоките достигат дъното си през 1932-1933 г. Но много от основните цени,като тези на наемите и корпоративните печалби (вж. графика 6-4) регист-рират най-ниските си стойности през 1949 г. - 53 години след дъното папредходния Кондратиев цикъл през 1896 г. Графика 3-1 от книгата „Нигребена на приливната вълна" показва, че цените на акциите, изразеничрез индекса на производствените цени, също завършват мечия си пазарпрез 1949 г.

Повишаването на ликвидността след 1949 г. е възходящата част нановия цикъл. Графика 12-1 показва, че цените на паричните и селскостопапските стоки достигат върха си през 1980-1981 г. и оттогава нататък седвижат надолу. Този връх отбелязва началото на низходящата част на ци-къла и на прехода към дизинфлация.

Кондратиевият цикъл може да се забележи и в движението на ценитец.| парите, отпуснати на надеждните длъжници. Тъй като обемът на заемиIV при дефлация се свива, лихвените проценти падат. Графика 12-2 мока чни три пълни и по-голямата част от четвъртия цикъл. Както е видно, дъл-юсрочните лихвени проценти отбелязват най-ниски стойности през четицидесетте години. Те достигат върха си през 1981 г. - на върха на нас гоящнн цикъл и следват пътя си към ново дъно. Този цикъл не ни дава траппия, че лихвените проценти на щатските съкровищни бонове ще падатКакто ще видим в глава 15, лихвените проценти падат само за дч.лгонитеемисии от най-високо качество, в списъка на които може и да не попаднатш.игосрочниге американски съкровищни бонове.


ВРЪХ В СКОРОСТТАНА РАСТЕЖА НА ИНФЛАЦИЯТА

1980-1981 Г,

индекс на бюротоза изследване на стоките (СКВ) -• 2

200 -

150 -

100-^

1970 1975 1980 1985 1990 1995

Графика 12-1

2000

Глава 12. Дефлацията във времето: цикъл на Кондратиев 117

14 •

12 •

10 •

КОНДРАТИЕВИТЕ ЦИКЛИ, ОТРАЗЕНИ В ДОХОДНОСТТАНА СЪКРОВИЩНИТЕ ОБЛИГАЦИИ

годишни данни 1792-2001 г.

О 2002 ЕШоП «ауе Метабопа!Оаи СоиПезу о! те РоилйаПоп 1ог |Ье 51ш)у о! Суйев

1780 1800 1820 1840 1860 1880 1900 1920 1940 1960 1980 2000

Графика /2-2

Развитието на Кондратиевия цикъл днес

Процесът на дизинфлация се развива в продължение на повече от 20години от 1980-1981 г. През този период цените на едро и на дребно про-дължиха да се покачват, но не така интензивно, което е резултат от тен-денцията към дизинфлация. Днес скоростта на растежа и при двата видацени е достигнала до нулата, което е видно от графика 12-3.

В последно време икономистите аплодират Федералния резерв заподаването на един прекрасен свят на икономически растеж и ниска ипф-пация. По този начин „ние притежаваме Свещенния граал, търсен от пове-чето централни банкери" - според определението на едно списание. Бихтели се стреснали, ако ви кажа, че през 1929 г. икономистите по същия на-чин аплодираха точно такава ситуация? И в двата случая възходът на це-ните на стоките, насърчаван в продължение на много години от Федерал-н и я резерв чрез политиката на кредитна експанзия, отслабваше под те-/мтгга на лихвените плащания, което ограничаваше способността на кон-суматорите да харчат. Както и през 1930-1932 г., днешният идеален спятще се окаже нещо съвсем различно.

Ако Кондратиевият цикъл се развие според очакванията, скоростта марастежа на индексите на производствените и потребителски цени ще стане< ч р| щателна. Където и да е този цикъл в развитието си, ще последват някол-ко юдини на падащи цени на стоките, няколко години на падащи цепи наедро и на дребно и остър спад в промишленото производство. Течи -гспдспцип ще закършат със завършването на дефлацията на дъното на цикъла.


10

-5 •

-10 •

-15

ИНДЕКС НА ПРОИЗВОДСТВЕНИТЕ ЦЕНИ (РР1)ГОДИШНА СКОРОСТ НА РАСТЕЖ

отслабванеот степен

Суперцикъл

отслабванеот степен

Суперцикъл

дефлацияи депресия

дефлацияи депресия

ИНДЕКС НА ПОТРЕБИТЕЛСКИТЕ ЦЕНИ (РР1)ГОДИШНА СКОРОСТ НА РАСТЕЖ

© 2002 ЕШой У1аче 1п1егпа1юпа11 1 1 1 1- -I—I—I—I—I—г 1 1 Г -г

1920 1930 1940 1950 1960 1970 1980 1990 2000

Графика 12-3

I 'лава 12. Дефлацията във времето: цикъл на Кондратиев 119

Ако продължителността на настоящия цикъл е същата, както и припоследните няколко, то низходящата част и депресията ще достигнат дъ-ното си през 2004 г. Ако продължителността му е като тази на най-дългияцикъл от последните 300 години, то депресията ще завърши през 2011 г. Зацелта, която си поставяме, тези цифри не са предсказания, а само ни на-сочват към идеята, че говорим за определен брой години, а не за цяла веч-ност. Това, което се случи в края на XVIII век и през периода 1835-1842 г.н САЩ, а също така и това, което се случва през последните дванадесетгодини в Япония, означава, че икономиката може да премине през няколкоконтракции, следвани от съживявания. Всъщност, тъй като първоначално-то падане на пазара на акции ще приеме формата А-В-С, аз очаквам дверсцесии с временно съживяване между тях. Каквото и да се случи, проце-сът на ликвидация на дълга в това общество тепърва предстои. Вземайкипредвид възхода в пет вълни на някои видове дълг (графики 7-4 и 11-4),корекцията в три вълни при индексите на акциите (графика 4-7), индексана бюрото за изследване на стоките (бел. пр. СКВ, графика 21-10), златотои среброто, падането до нула на скоростта на растежа на индексите напроизводствените и потребителските цени (графика 12-3), рязкото паданена лихвените проценти миналата година и факта, че единствено цените нанедвижимите имоти отбелязват нови върхове (състояние, което носи назва-нието „мечешко непотвърждение"), аз мога да направя заключението, чедефлацията - свиване на обемите на парите и кредитите, ще започне съв-сем скоро.

Мнение, споделяно от малцина

В интерес на пълната истина трябва да ви предупредя, че днешнитеикономисти отхвърлят Кондратиевия цикъл като измислица. Когато паза-рите и икономиката се колебаят с големи амплитуди, както през четириде-гетте и петдесетте години на XIX век и тридесетте, четиридесетте и се-демдесетте години на XX век, циклите стават популярна тема. През триде-1-сгге години на изминалия век харвардският професор д-р Джозеф Шум-пстер писа: „Кондратиевата вълна е единственото най-важно средство заикономическо прогнозиране". В пълно противоречие с това, когато инвес-тиционните пазари и икономиката са били във възход продължителнопрсме, самата идея за цикличността се отхвърля категорично. Днес, нп|и,|Ш1 на един двувековен възход, циклите могат да бъдат само обект наприсмех. По силата на иронията, колебаещата се психологическа нагласам,м идеята за цикличността е това, което прави циклите възможни. Многоно учудващ в случая е фактът, че повечето от тези малко на брой


в Кондратиевия цикъл смятат, че той вече е достигнал дъното си. Спореднякои, дъното е в началото на осемдесетте години - идея, която противо-речи на Кондратиевия цикъл като никоя друга. Други пък твърдят, че най-ниската точка е достигната през 1997-1998 г., което пък съвсем не отгова-ря на степента на свиване, наблюдавано при завършването на други такивацикли. Тези интерпретации предвиждат още няколко десетилетия на рас-теж и дори ускоряването му.

Смятам, че причината за подобни мнения е оптимистичното настрое-ние на анализаторите. Познавам само двама други анализатори, които раз-глеждат цикъла в своето нормално развитие и в нормалните си времевиграници. Йън Гордън, който през 1998 г. започна издаването на „Анализна дългата вълна", е един проницателен историк и учен. Ако желаете данаучите повече на тази тема, можете да потърсите негови публикации наадрес:

ТНе Ьоп$> №ме Апа1уз1

Ета11: 1ап_§огс1оп@сапассог(1.сотАсИгезз: Сапассогд Сар11а1, 5ш1е 1200, 595 Виггагс! 31.,

Уапсоиуег, ВС, У7Х Ш Сапас1аРЬопе: 604-643-0280Рах: 604-643-0152ЕсН1ог: 1ап Оогс1оп

Пазарът на акции, икономиката и Кондратиевият цикъл си взаимо-действат по много интересен начин. За развитието на Кондратиевия цикъли отражението му върху цените на акциите през последните 300 годинивж. Притурка 2 към книгата „На гребена на приливната вълна".

Глава 13

МОЖЕ ЛИ ФЕДЕРАЛНИЯТ РЕЗЕРВДА СПРЕ ДЕФЛАЦИЯТА

Единодушие относно очакванията за дефлация

Седемдесетте години на почти непрекъсната инфлация напълно саубедили хората, че тя е неизменна. Ако преобладаващото множество ико-номисти се страхуват от нещо днес, то те се страхуват от инфлация, коетос противоположно явление на дефлацията. През последните няколко месе-ца двама от най-известните икономисти отново изказаха този страх нистраниците на ]Уа11 5(гее( ^оита^, като предсказаха ускоряване на инфла-цията.

Що се отнася до дефлацията, преди няколко години един икономистнчрази мнението си в един от националните вестници, че шансът да се раз-пие дефлацията е „1 на 10 000". Президентът на Сате§1е МеПоп'х Вихтсхх.Чг/юо/ нарича идеята за дефлация „пълна глупост". Професор по икономи-ка от РерреМте 1/п™егзг1у категорично заявява: „Повишаването на ценитена акциите неминуемо ще доведе и до повишаване на цените във всичкитраели на икономиката". Една публикация на група икономисти твърди:„Всеки, който смята, че дефлацията е неизбежна или е вече в развитие, нетема предвид логиката, довела до създаването на кредитните пари - да сеулесни манипулацията на икономическата активност." Финансов журма-иист обяснява: „Дефлацията е функция от управлението на монетарнатаполитика на Федералния резерв. Тя няма нищо общо с бизнес цикъла,продуктивността, данъците, подемите, паденията или каквото и да било".I Ьрачявайки същото мнение, един финансов съветник пише в национално(.•писание: „Дефлацията може лесно да бъде спряна днес. Федералния! ре-ч-ри трябва само да напечата повече пари, за да спре плъзгането надолу".Г .цип друг пък се присмива: „Бъдете реалисти" и оприличава тези, к о ш < >ОС тревожат от дефлацията с „малки деца". Един инакомислещ икономип.н чийто модел се вмъква и дефлацията, въпреки това смята, че това ще (VI••'IV „благоприятна дефлация" и че „не бива да се тревожим". По фипансон1гпе1!И'!ионен канал един анализатор (който явно определя дефлацтпа ка| | > падащи цени) остроумничи: „Не се тревожете от дефлацията. П е п ч к и ,м и - 1 0 тя може да направи, е да увеличи печалбите пи". Кдин банкер ката,•и- нсеки период па падащи цени на петрола „е положителен к а и и и ч а т о р ,


който ще сложи повече пари в джобовете на консуматорите. От него щеизвлекат полза не само компаниите, използващи петрол за източник наенергия, но и цялата икономика". Други екзалтирано посрещат падащитенапоследък цени на стоките като икономически стимул „равносилен намасирано намаляване на данъците". Национално бизнессписание ни гаран-тира: „Това, което е пред нас, не е дефлация, а само намален темп на инф-лацията. Оставете тревогите си за дефлация настрана". Старшият иконо-мист на ^еи^8с\^е ВсиЛ в Ню Йорк преценява: „Шансовете за дефлация санай-много 1 към 50 (явно те са се повишили от 1 към 10 000 преди няколкогодини)." Президентът на Федералната банка на Сан Франциско казва:„Според мен, идеята, че навлизаме в период на продължително понижава-не на цените няма реапна основа". Бивш правителствен икономист се ше-гува, че дефлацията е „на 57-мо място в списъка на моите тревоги, веднагаслед 56-та - страхът да бъда изяден от пирани." Тези коментари за дефла-цията отразяват едно здраво утвърдено професионално мнение.

Както виждате, всеки, който предизвика тази армия от финансови иикономически мислители, включваща спектъра от академичните умове допрофесионалистите, от либералите до консерваторите, от кейнсианцитесоциалисти до обективистите, радетели за пазарна икономика, от монета-ристите технократи до някои от привържениците на австрийската школа,трябва да се пребори с убеждението им, че инфлацията е неизбежна, адефлацията невъзможна.

Всемогъщите ръководители

Корените на вярата във вечния просперитет и инфлация, съпроводе-ни от случайни рецесии, можем да открием в заблудата, наречена „всемо-гъщи ръководители". Днес е почти невъзможно да се открие макроиконо-мически трактат, в който да не се утвърждава идеята, че бордът на Феде-ралния резерв е усвоил изкуството да контролира парите и икономикатани. Много хора вярват, че той също така притежава огромна сила да мани-пулира пазара на акции.

Идеята, че Федералният резерв може да прави тези неща е погрешна.През октомври миналата година пред съвместната сенатска икономическакомисия самият Алън Грийнспан заяви, че идеята за способността на Фе-дералния резерв да предотвратява рецесии е „озадачаваща", като посочи ипричината за тези събития - „човешката психология". През август 1999 г.той много точно каза, че пазарът на акциите се движи от „вълни на опти-мизъм и песимизъм". На тази тема той е прав, но никой не го слуша.

/ 'нава 13. Може ли Федералният резерв да спре дефлацията 123

Председателят също така изрази и мнението, че Федералният резерве в състояние да смекчава колебанията в икономиката. Дали наистина пра-ни това? Политиците и повечето икономисти твърдят, че централната бан-ка е необходима за постигане на максимален растеж. Така ли е?

Тук не е мястото да развивам трактат на тази тема, но една малка до-ча реализъм ще свърши работата. Реалният икономически растеж на САЩбеше по-голям през деветнадесети век без централна банка, отколкотопрез двадесети век с такава. Реалният икономически растеж на Хонконгпрез втората половина на двадесети век надмина този, на която и да естрана в света без наличието на централна банка. Всеки, който твърди, чесъществува връзка между наличието на централна банка и икономическо-то развитие, трябва да направи заключението, че централната банка епредна за икономическия растеж. Трябва само да се огледате, за да видитедоказателства за резултатността на тези икономически ръководители.След завършването на възхода на Япония през 1990 г. регулаторите наикономиката безуспешно използваха всички възможни макроикономичес-ки инструменти, за да принудят залязващото слънце отново да изгрее падгази страна. Световната банка, Международният валутен фонд, централ-ните банки и правителства „мъдро ръководеха" възхода на ЮгоизточнаЛзия до неговото грандиозно сгромолясване през 1997 г. Някакви опити члпредотвратяване на катастрофата? Те бяха безкрайно поразени, че тона сиъзможно. Докато пиша тази глава, аржентинската икономика катастрофира въпреки манипулациите на нейните „всемогъщи ръководители". Кач-пам „въпреки", но истината е, че ръководителите независимо дали IV сааржентински, японски или американски не съдействат за подобряването манещата, напротив - винаги са ги влошавали. Основен принцип е, че вме-шателството в нормалното функциониране на свободния пазар може самода му навреди. Хората си мислят, че Федералният резерв е управляваликономиката през осемдесетте и деветдесетте години по един великолепенмамин. Повечето финансови специалисти вярват, че виновникът за откло-няването от пътя към още по-голям просперитет е днешната изключителноглупава политика на централната банка. Но фаталните грешки, породени(п манипулациите на Федералния резерв върху банковата система чрпупссняване на кредитното предлагане, ще родят горчиви плодове по времена следващата депресия. Икономистите, които не вярват, че продължител-ната политика на неограничено предлагане на кредити може да има после-дици, скоро ще критикуват Федералния резерв за грешки, допуснати к нашсто съвремие, докато най-значимите грешки трябва да се търсят в м и н апого. Без значение дали истината ще излезе наяве, към края на д е п р е с и я I лобществото ще се отнася с голямо неуважение към Федералния речерн пдругите централни банки. За много хора най-големият шок и ичненадл


през следващите десет години ще бъде разкритието, че Федералният ре-зерв никога не е знаел какво прави. Фактът, че през последните седмициамерикански чиновници са изнасяли в Япония лекции на тема обуздаванена дефлацията, ще бъде оценен като израз на изключително високомерие.Направете всичко възможно, за да избегнете заблуждението и финансова-та разруха, която ще сполети тези, които погрешно вярват в способносттана централните банкери по света да управляват нашите пари, кредити иикономики.

Последният коз на Федералния резерв

Федералният резерв може да стимулира разширяването на обема набанковите кредити по два начина. Той може да намали задължителнитерезерви или да намали лихвения процент, по който отпуска заеми на бан-ките. След като доведе задължителните резерви до нула, той е изчерпалвъзможностите на първия източник. През 2001 г. Федералният резерв по-нижи лихвения процент от 6 до 1.25% - нещо, което никога не се е случ-вало за толкова кратко време. По този начин голяма част от възможности-те и на втория източник са изчерпани. Какво ще направи, ако икономикатаотново се свие? Може би ще намали лихвения процент до О? А после?

Защо Федералният резерв не може да спре дефлацията

Безброй много хора твърдят, че дефлацията е невъзможна, защотоФедералният резерв може просто да напечата пари, за да я парира. Акоработата на Федералния резерв е само да създава нови разплащателнисметки или пък да произвежда банкноти, той наистина може да постъпитака. Що се отнася до задачата му от първостепенно значение за тези 89години, то тя е била да поощрява кредитната политика. Печатането накредитните пари зависи единствено от прищявките на емитента, докатоотпускането на кредити е нещо съвсем различно.

Федералният резерв влияе върху краткосрочните междубанковилихвени проценти. Той определя лихвата, при която отпуска краткосрочнизаеми на банките. Това се разбира само като сигнал за намеренията му,понеже банките почти никога не вземат заеми от него - би се възприелокато израз на отчаяние, а дали нуждата няма да ги доведе до тази мярка нследващите няколко години е друг въпрос. Федералният резерв активнокупува и продава еднодневни договори за обратно изкупуване (бел. нр.репо), които са обезпечени заеми между банки и дилъри, за да защити тачитака наречена „лихва по федералните фондове". Н добри времена колкот

/ 'чина 13. Може ли Федералният резерв да спре дефлацията 125

по-ниска е лихвата, при която банките могат да заемат краткосрочни зае-ми, толкова по-ниска е лихвата, при която те могат да предложат дългос-рочни заеми на обществото. По този начин, въпреки че чрез операциите сиФедералният резерв пряко влияе върху междубанковите заеми, крайнатацел е упражняване на влияние върху заемната дейност на обществото. За-оележете, че Федералният резерв прави банковия кредит повече или по-малко достъпен при наличието на субекти, желаещи да вземат заеми.

Във времена на възход на общественото настроение тази стратегияработи, защото взимащите заеми - банките и техните клиенти, участват вI-д елката с желание и увереност. По време на парични кризи опитите наФедералния резерв да контролира лихвените проценти не са успешни, за-щото исканията на кредиторите са по-силни от желанията на Федералнияречсрв. По време на инфлационните седемдесет години и в началото наосемдесетте лихвите достигнаха до 16% и Федералният резерв беше при-нуден да следва пътя им не защото искаше тези лихви, а защото ги изиск-иа.ча тези, които инвестираха в дълг.

Независимо от лихвите по федералните фондове банките определятI мои собствени лихви по заемите. По време на икономически контракцииIV се страхуват да отпуснат дългосрочни заеми, даже и с евтини краткос-рочни пари. В този случай те повишават лихвата по заемите си до пиво,което да компенсира риска от загубата на парите. В по-страшни временапапките на практика спират всякакво отпускане на търговски или потре-ппц-лски заеми. Така че успехът на Федералния резерв да влияе върхуписма на кредитите зависи не само от желанието на хората да вземат чаеми, по също така и от желанието на банките да ги отпускат.

Понякога икономистите правят намеци за това безсилие на Феде-ралния резерв да стимулира кредитирането, когато говорят за неефективнап а р и ч н а политика - например намаляването на лихвения процент от страма на Федералния резерв не стимулира кредитирането. В такива временаниските лихви, определени от Федералния резерв, не могат да преодолея!иппсата на желание от страна на банките да отпускат заеми или пък песпо

< ооиоетта на техните клиенти да вземат заеми. Това продължава повече о г|0сет години в Япония, където лихвите реално са паднали до нула, по

"Псмьт на кредитите продължава да се свива. За нещастие на ж с л а с п п н см манипулират кредитната политика, манипулацията на лихвените нрош-!!ш спира при лихва от 0%. Когато цените на стоките започна! да пада!ш.рчо при дефлация, стойността на парите се повишава, така че дори п прип у п е п а лихва реалната цена на заема е много висока, защото длъжшщшсфннна да върнат на по-късна дата долари с по-висока стойност. Н и к о и псп. |.,а дм плаща, за да си даде парите на заем, така че л п х ш п с не л к н . м м• ( . и м : офицакмпш ( 'ъщестиуиат така паречсшпс „плати, ча да ичема часм"


схеми, които централните банки биха могли да използват в борбата си сдефлацията, но е съмнително, че някоя от тях ще има успех в реална об-становка.

Когато банките и инвеститорите не желаят да дават заеми, само по-високи лихви могат да ги стимулират. В дефлационни времена пазарътреагира чрез падане на цените на облигациите и повишаване на лихвите позаемите за всички освен за най-сигурните длъжници. Но това не е такапросто, защото по-високите лихви не само привличат капитала, те същотака могат и да го прогонят. Отново стигаме до фактора, определящ тазиразлика - пазарната психология. Когато настроението на кредиторите ечерногледо, те възприемат желанието на заемополучателите като израз наотчаяние и колкото по-висока е лихвата, толкова по-трудно се съгласяватда дават заеми. При една дефлационна катастрофа повишаващите се лих-вени проценти по облигациите означават, че кредиторите се страхуват отпросрочия.

Един консервативен кредитен пазар може напълно да осуети наме-ренията на Федералния резерв да стимулира сключването на сделки, ощеповече пък на желаните от него лихвени нива. Ако хората и корпорациитенямат желание да вземат и да обслужват заеми, или пък ако банките и ин-веститорите не са настроени да ги отпускат, централните банки не могатда ги принудят да взаимодействат. По време на дефлация дори и нулевителихви не са стимул.

По този начин, въпреки противоположните твърдения, претенциитена Федералния резерв за контрол върху кредитирането и лихвените про-центи зависят най-вече от пазарната психология и не могат да бъдат уп-равлявани чрез декрет. Заключението е, че пазарът, а не Федералният ре-зерв контролира лихвените проценти и предлагането на кредити.

Съществува една невидима група от заемодатели в тази игра - безу-частните вложители, които благодарение на Федералната корпорация чазастраховане на влоговете (РВ1С - вж. глава 19) и всеобщото безразличиепозволяват на банките да дават пари на когото си искат. Когато са билипоставяни под натиск, някои банкери са заявявали, че вложителите ще сеуплашат, а може би и ужасят, ако научат какво се прави с техните пари. Впо-емоционални времена Федералният резерв ще трябва и да поддържадоверието на вложителите, като избягва предизвикващи паника действия.Тази балансираща позиция ще ограничи влиянието му и ще го постави вотбранителна позиция.

В противовес на традиционните макроикономически модели хора \;\не са машини, а емоционални същества. Те стават потиснати, страхливи,внимателни и сърдити по време на депресии и точно течи емоции ги причиняват. Промяната в душевната нагласа на хората от рачширявапс ю,м

/ к та 13. Може ли Федералният резерв да спре дефлацията 127

м.чраняване е ключът към разбиране на въпроса защо банковите машина-ции не могат да предотвратят дефлацията.

Когато масите са обхванати от ентусиазъм, те често действат импул-I мино, без да обмислят сериозно постъпките си. Така консуматорите, кор-порациите и правителствата си позволяват да поемат огромни обеми дълг,III което след това съжаляват. По същата причина кредиторите не се при-|гспяват да отпускат заеми на слаби длъжници, за което по-късно и те съ-и» мля ват. По същата логика цените на акциите достигат непокорени върхове.

Обратно на това, когато страхът прави хората по-консервативни, те01 ново действат импулсивно, без да влагат разум в постъпките си. Пример1м действия под натиска на консервативна психика е стремежът на прави-п-штвата към протекционистична политика по време на дефлационни пе-риоди. Икономистите от всички спектри на дъгата правилно смятат, чепротекционизмът е вреден и въпреки това, когато психиката на хората сепромени към съхранение, винаги се чуват гласове в негова защита. Блоко-ии гласуване от страна на корпорации, профсъюзи или области изискватимпортни тарифи и забрани, а политиците ги въвеждат, за да бъдат преич-|| |>!ши. Ако някоя страна не възприеме протекционистка политика, това щепоправят нейните търговски партньори, което неизбежно води до задуша-нипс ма търговията. Преди да завърши цикълът доста статии ще бъдат из-м и г а и и на тема тарифни войни. Друг пример на защитна психика е увели-чмпмщият се консерватизъм от страна на банкерите при кредитна контрак-ш|ц. Когато служителите в кредитните отдели се уплашат, те искат връщац. ю на заемите и спират отпускането на кредити, независимо от това кол•ю надеждни са клиентите им. Вместо да виждат възможност, те усещат| пмо опасност. По ирония на съдбата истински опасните действия са ре-» у ш а т на необмислените импулсивни решения, взети по време на прси п ш п и я възход. По същата логика в една песимистична обстановка корпо-рицните намаляват тегленето на заеми за разширяване и придобивки, кос-р С мчраз на страх. В такива времена консуматорите възприемат защитна

• ||> иегия, като предпочитат да съхраняват и спестяват, вместо да теглятшгмп. да инвестират и харчат. Каквото и да направи Федералният речсри,ю пи- бъде тълкувано като цинизъм или страх. С подобна психическа пасфоика хората ще оценяват действията на Федералния резерв по различенн и ч и и , отколкото когато са били изпълнени с вяра и надежда.

Имайки това предвид, нека да се върнем към идеята, че Федералния I( и 1 1 г | ж може просто да напечата банкноти, за да предотврати банкови фат и п I |рсдставеге си сценария, при който в началото на дефлацията Фс.т-I - 1 ' п ш я I резерв започне да разменя портфейли от лоши заеми ча банкноти,м и т 1 К ) точи начин удави това море от лош дълг в океан от м а р и . Така що' ' | . ' | .м мопсгичирапи всички просрочим в системата - гладко и плавно, бМ


дефлация и протести. Два са проблемите, пред които ни изправя този сце-нарий. Първият е, че Федералният резерв е банка и не би имал желаниетода се разорява, купувайки обезценени портфейли, които ще понижат ка-чеството на неговите собствени резерви до нула. Това може да се осъщес-тви само ако правителството му даде мандат за такава дейност, което щестане едва след като дефлацията опустоши цялата система. Дори когатопрез 1933 г. Федералният резерв се съгласи да монетизира заемите на ня-кои банки, той предложи пари само в замяна на най-качествените заеми впортфейлите на банките, а не за рискованите. Второ, сценарият за плавна-та дефлация е измислица, която звучи правдоподобно само ако се елими-нират хората от нея. Въпреки че е възможно Федералният резерв да въз-приеме план за агресивно вливане на ликвидност в банковата система вотговор на развиващата се кредитна криза, тази акция може да задълбочидефлацията, а не да я облекчи. При една защитна емоционална среда всякосведение, че Федералният резерв и правителството са предприели предна-мерена политика, насочена към подкрепа на валутата, ще накара притежа-телите на облигации да изпаднат в паника. Това може да се възприеме ка-то доказателство, че кризата е по-дълбока, отколкото са очаквали и щепредизвика страх от просрочия на по-слабите длъжници, или пък от хипе-ринфлация, която ще обезцени всички дългове в долари. Изнервените при-тежатели на дълг със съмнително качество с близък падеж ще се откажатот правото си да го купят отново след изтичането му. Уплашените прите-жатели на дълг със съмнително качество и далечен падеж могат просто дасе отърват от него и по този начин да предизвикат сриване на цените му.Ако това се случи, нетният резултат от този опит ще бъде всеобхватно на-маляване на покупателната сила на дълга в долари, с други думи, паданена доларовата стойност на всички раздадени заеми, което е дефлация.

Има три сили, които се противопоставят на мита за всемогъществотона Федералния резерв: пазарът на облигации, пазарът на злато и валутниятпазар. При наличието на пълна прозрачност за действията на централнитебанки, правителствата и централните банки не могат да скрият своите ре-шения. Сведенията, че Федералният резерв е възприел една нежелана по-литика веднага ще се разпространят по света и пазарите ще реагират поподходящия начин. Падането на цените на облигациите ще обезсмислинепопулярните опити на Федералния резерв изкуствено да разшири креди-тите и паричната маса.

Проблемите, пред които Федералният резерв е изправен, се дължатна факта, че светът е наводнен не с пари, а с кредити. Обемът на непогасс-ните кредити днес далеч надхвърля този на парите в обращенис, т а к а чеинвеститорите, които решат да продават облигации н големи количества,са тези, които държат кормилото па л и х в е н и т е проценти, стойността па

/ '.ч<1ва 13. Може ли Федералният резерв да спре дефлацията 129

валутата и общото количество на кредитите. Следователно те, а не Феде-ралният резерв, могат да влияят върху инфлацията и дефлацията. Феде-ралният резерв се е превърнал в роб на тенденцията, която е насърчавал впродължение на седемдесет години, и на събитията, които са резултат отпея. Кредитният Кинг Конг, който Федералният резерв е отгледал от най-рапно детство, може да се държи благоприличие само ако се знае каквоиска и ако прищявките му се удовлетворяват.

В контекста на нашата дискусия, Федералният резерв има четириосновни задължения: да подържа ликвидността на банковата система, дачамази доверието на обществото в банките, да поддържа доверието на па|,трп към ценните книжа на Съкровищницата, които са и негови резерви ида поддържа на подходящо ниво долара, тъй като доларите са източникама сила на Федералния резерв. При една криза във всички звена на финан-совата система тези задължения ще си противоречат. Ако Федералниятрнерв реши да покаже предпочитания към някое от тях, то другите щет.дат изложени на риск или дори обречени.

Може би тези конфликти са принудили Федералния резерв да предприеме стъпките към премахване на задължителните резерви. Дали умитпак) или не, тази промяна прехвърли пълната морална отговорност за н а -ри ге на вложителите на банките. По този начин Федералният резерв се(пмт.кна от отговорността при една всеобхватна банкова криза да защитинищите банкови влогове, а да избере между това дали да защити доларап и й дълга на Съкровищницата. През периода 1928-1933 г. Федералниятрперв повиши дела на съкровищни ценни книжа в дълговите си портфей-1П1 от 10.8% на 91.5%. Така заедно с пазара, той се ориентира към „качест-ио". Какъв ще бъде пътят на Федералния резерв, когато е под напрежсшк1,мг се чнае, но трябва да ви е ясно, че той не е длъжен да спасява банки, дам г ч а т а пари или да се грижи за някого. Неговото основно законно задт.л/м-мие с да подкрепя националната валута, което той с удоволствие можени и чпълнява, независимо от това какво ще се случи с банковата система.

Местна инфлация чрез репатриране на дълга

Други страни и централни банки също държат ценни книжа па См*Р< шшцницата като банкови резерви, а гражданите им притежават доларови1МНМ10ТИ като средство за обмяна и съхранение на стойност. Всъщностм \ (кчснците държат 45% от съкровищните бонове и облигации, т ъ р г у в а н и

а (ара, и 75% от всички 100-доларови банкноти. Предполага се, че рем.мрмрапето (бел. пр. - връщането в страната източник) па течи и п с т р у

и Н 1 м може да предизвика драматична инфлация. А к о сисчошштс шпнт


титори се усъмнят в качеството на този дълг и изпаднат в паника, това щедоведе до катастрофа на съкровищните ценни книжа, ефектът от която щебъде дефлационен. Що се отнася до репатрирането на валутата, ако дола-ровото изражение на парите и дълга падат, стойността на доларовите бан-кноти ще се повишава и чужденците ще ги стискат с двете си ръце. Дориако те върнат своите доларови банкноти, законът повелява Федералниятрезерв да възмезди притежателите им чрез продажба на съкровищни обли-гации, при което паричният ефект ще бъде равен на нула.

Може ли фискалната политика да спре дефлацията

Може ли правителството чрез харчене да заобиколи дефлацията идепресията? Правителствата понякога „преправят" фискалната политика,т.е. променят политиката на харчене и данъчно облагане с цел повишаванена търсенето на стоки и услуги. Повишаването на данъците под какъвто ида е предлог е вредно. Увеличаването на разходите на правителството (сили без повишаване на данъците) прехвърля богатство от ръцете на спес-тителите в тези на потребителите. Този стимул, чийто ефект е краткотраен,води до едно дълготрайно влошаване на финансовата система. Япония го еизползвала повече от 12 години безрезултатно. Безсмислено е да се нама-ляват данъците, при положение че не се ограничат разходите на правител-ството, защото разликата трябва да се вземе на заем. Намаляването на раз-ходите на правителството е добра идея, но поради политически съображе-ния това няма да се случи преди една финансова криза.

Средствата за макроикономическа манипулация не са като механич-ните лостове на машината. Самото решение да се прибегне до тях, както иизборът на конкретния метод и степента на използването му зависят отпсихологическата настройка. Забелязали ли сте повишаващата се фискал-на консервативност на правителството през последните десетина години?Дори демократите са се изказвали за предимствата на балансирания бю-джет. Това е една огромна промяна в мисленето, и тя в края на краищатапоражда тенденциите към инфлация или дефлация.

Финал

Финансовата невъздържаност от предишните години доведе до не-възможността да се намерят решения на проблема с дефлацията. Както енеизбежна болката при лекуването на наркотичната зависимост, така неиз-бежна ще бъде болката при лекуването на кредитната зависимост. За пре-дотвратяването на една всеобхватна дефлация трябваше да се мисли предимного години. Сега е твърде късно.

/ 'лава 13. Може ли Федералният резерв да спре дефлацията 131

Няма значение как ще се развие тя - при наличието на подходящатапсихологическа среда дефлацията ще надделее. Днес хората, отгледани вблагоприятната обстановка на (V) вълна от степен Суперцикъл, обичат дацитират мъдростта: „Не се съпротивлявайте на Федералния резерв". Тъйкато тази обстановка е на път да се промени, повикът на истински разум-ните, според мен, трябва да бъде: „Не се съпротивлявайте на вълните".

Хиперинфлация на валутата

Въпреки че не виждам никакви сили, които биха противостояли надефлацията, какво ще стане след нея е друг въпрос. На дъното, където щеима много малко останал за разрушаване кредит, съвсем вероятно е да серазвие валутна инфлация или хиперинфлация. Моето мнение е, че в кон-текста на следващия Кондратиев цикъл, подобен сценарий е твърде вероя-тен. Когато правителството възприеме политиката на валутна хиперинф-пация, каквато беше използвана от Конфедеративните щати през 1860 г., вI 'срмания в началото на двадесетте години или във Франция след Вторатасветовна война, пътят, по който то върви, е съвсем различен от този придефлацията, но по ирония на съдбата крайният резултат е същият, както ипри дефлационната катастрофа. В края на хиперинфлацията всички банковисметки в тази супер раздута валута ще имат много по-малка или пък никак-иа стойност в сравнение с тази, която са имали преди. Обемът на дълга щесе е свил или изчезнал, защото и парите ще са се обезценили. В най-тежкитеслучаи и парите изчезват. В този случай, дори и при хиперинфлация, край-ният резултат е парична и кредитна разруха, което е дефлация.

Пазарите ще сигнализират инфлацията

Въпреки заключенията ми, трябва да призная, че международнитепарични потоци са огромни, ръководителите на централните банки моппда бъдат изобретателни, а политиката на правителствата - промеилии;).Това са причините, поради които инфлацията може да се ускори в глоПллен или локален мащаб в близко бъдеще. Как бихте разбрали, че моятпрогноза за дефлация е погрешна и че инфлацията или хиперинфлациятасм н ход.

Единият начин е да се наблюдават приливите и отливите в обемитем.) мепогасения дълг. Докато ликвидността се подобрява - няма опасностч| дефлация. Когато тя се свие, ще знаете, че дефлацията е факт. За да стеинформирани, прегледайте сайта ТптТаЬа.сот. Можете да получите бонищец пробен абонамент на следния адрес:


ТптТаЬз.сот 1пуез(теп1 КеззеагсЬ^еЪзНе: \у\у\у.1пт1аЪз.сотЕ-таП: тГо&^ппиаЪв.сотАсИгезз: 520 Мет1осто Ауегше, 8иНе 350,

Зата Коза, СА 95401РЬопе: 707-874-9456Рах: 707-525-1011В1гес1ог: МюЬае! А1ехап<1егЕсШог: СЬаг1е$ ВМегтап

Вие самостоятелно можете да предугаждате промените като следитедвата най-чувствителни барометъра на паричните промени. Ако цената надолара започне да пада рязко спрямо другите валути, това значи, че паза-рите се опасяват от доларова инфлация. От друга страна, това може да оз-начава, че дефлацията на кредитите, деноминирани в други валути, е по-силна от тази на доларовите кредити, или че търсенето на долари за заку-пуване на американски стоки от чужденците отслабва. Другият париченбарометър, който е по-важен, е пазарът на злато. Ако златото рязко потег-ли нагоре спрямо долара, това със сигурност ще означава, че пазарът сестрахува от инфлация. Пазарът на облигации няма да бъде най-добриятбарометър, защото той ще катастрофира и при двата сценария. Надявам седа мога да препоръчам злато на по-ниски, близо до дъното на дефлацион-ната криза цени, но ако цената на златото се повиши над 400 долара за ун-ция, това ще е сигнал, че дъното вече е направено. Идеите, изложени вглави 18 и 22, ще ви покажат как да се предпазите при дефлация и при ка-тастрофа на долара.

Голяма степен на сложност

Върхът, който се оформя при пазара на акции, не е от степен Супер-цикъл, както през 1929 г., а е от степен Грандсуперцикъл според графика4-1. Това означава, че крайните, а може би и непосредствени последицище бъдат по-тежки и озадачаващи от тези при катастрофата от 1929-1932 г.Както е обяснено в глава 5 на книгата „На гребена на приливната вълна", всвоята цялост IV (в кръгче) вълна от Грандсуперцикъл би трябвало дапродължи около един век и ще се състои от два или три мечи пазара с единили два бичи пазара между тях. В тази книга вниманието ни е насоченокъм първия мечи пазар, въпреки че в предходните две глави се опитвам дапокажа рисковете за един по-дълъг период от време. Тъй като финансовия тсвят е все още не много добре опозната територия, възможно е тази книгада не даде отговор на всички въпроси.

Книга втора

КАК Д А СЕ ЗАЩИТИТЕ

И СПЕЧЕЛИТЕ

ПРИ ДЕФЛАЦИЯ И ДЕПРЕСИЯ

„...но Филамис ...вървеше по този път ...смяташе, чеотливът не ще настъпи и песента ще продължи вечно".

- Томас Лодж, Сенките на изящността, 1592 г.

За вашата безопасност

Действията, обсъждани или препоръчвани в тази книга, са разре-шени в демокрациите от западен стил по цял свят. Ако настоящите илибъдещи закони на страната, в която живее читателят, забраняват ня-коя от разискваните в тази книга дейности, съветваме читателя да об-мисли други решения, разрешени от законите на тази страна. Нито ав-торът, нито издателят се поставят в ролята на управители на порт-фейли, съветници в областта на инвестирането на финансовите илистоковите пазари или пък специалисти при пласирането на инвестицион-ните инструменти, адвокати или брокери. Нито авторът, нито издате-лят препоръчват придобиването на някакъв специфичен финансов про-дукт или услуга. Ако се нуждаете от конкретен съвет, трябва да потър-сите услугите на компетентен професионалист.

Глава 14

ПОДГОТОВКА И ПРЕДПРИЕМАНЕНА ДЕЙСТВИЯ

Крайният ефект от дефлацията е намаляване на предлагането на па-ри и кредити. Целта ви е да сте сигурни, че тя няма да намали предлагане-то на пари и кредити за вас. Резултатът от депресията е финансова разру-ха. Целта ви е да направите всичко възможно вашите финанси да не бъдатразрушени.

Много инвестиционни съветници казват, че правенето на пари ч речинвестиране е лесно. Това не е вярно! Губенето на пари е лесно и точнотопа правят повечето инвеститори. За известно време те може и да спече-лят пари, но в края на краищата губят. Запазването на придобитото пречпития живот може да се счита за постижение. Такава е целта на тази книгада ви помогне по време на може би най-трудната финансова обстановка.

Предпазването на вашето ликвидно богатство при дефлационна ка-гастрофа и депресия е сравнително лесно, след като знаете какво трябва данаправите. Защитата на другите ви активи и осигуряването на вашето ич-хранване са сериозните предизвикателства. Какво трябва да се прави енай-трудната част от задачата ви, защото почти никой не пише на тази те-ма. Настоящата книга ви дава лечението на тази финансова болест.

Подготовка за предприемането на правилни действия

При една катастрофа и депресия могат да се видят акции, губещи')()% (понякога и повече), сгромолясващи се взаимни фондове, масови сък-ращения на работна сила, висок процент на безработица, фалити на корпо-рации, общини, банки и застрахователни компании и накрая финансови имитнически кризи. Обикновеният човек, неподозиращ рисковете въп фммапсовата система, ще бъде разтьрсен, когато открие, че тези неща м<>1 а :ча со случат, въпреки че те многократно са се проявявали в миналото.

Липсата на подготовка ще ви направи много уязвим при една серпочма рачруха във вашия живот. Ако пък сте подготвен, вие ще реалшнраи-пичпомителни печалби не само по време на катастрофата, но и при сьжипинамето, което ще последва. Засега вие трябва да не позволите да етапетеюмОирана жсргпа на депресията.


Най-добрата новина е, че депресията ще бъде сравнително кратко-трайна, въпреки че ще ви се стори цяла вечност, докато продължава. Най-дългата депресия в историята на САЩ продължи три години и пет месеца -от септември 1929 г. до февруари 1933 г. Най-продължителното падане напазара на акциите в историята на САЩ е било от 1835 г. до 1842 г. и е об-хванало две депресии. Тъй като промяната, която очакваме, ще бъде от по-висока степен, то връщането назад ще бъде съизмеримо, но в сравнение спредишния възход, то ще е краткотрайно.

Предприемане на правилните действия

Безброй много съветници възхваляват различни видове „идеални"решения на проблемите с вашите инвестиции като например: „само ак-ции", „само злато", „диверсификация", „балансиран портфейл" и т.н. Тезиподходи са просто измамни. На следващите страници ще се опитам да из-градя тезата, че нито една инвестиционна стратегия не е винаги успешна.Вие трябва да сте достатъчно сръчен отрано да забележите промените и дареагирате на тях. Изложението, което следва, е добро ръководство, но всепак е само ръководство.

Основната цел при инвестирането по време на криза е безопасност.Когато дефлацията е на хоризонта, почти всяка категория инвестиции ста-ва рискована. Повечето инвеститори си нямат представа за тези рискове ище ви сметнат за глупак, ако предприемете предварителни стъпки.

Много от читателите ще се противопоставят на предпазливите мер-ки, поради цената, която трябва да се заплати. Например: „Не мога да сиприбера печалбата. Ще трябва да платя данък!" Отговорът ми е: „Ако неискате да плащате данъци, вие ще получите това, което искате - вашата пе-чалба ще стане загуба и няма да ви се наложи да плащате данъци." Или пък:„Не мога да продам акциите си за кеш, лихвата е само 2%". Отговорът ми е:„Ако не сте съгласни с 2% годишна печалба, вие ще получите своето - щеимате 30% годишна загуба вместо това". Други пък казват: „Не мога да сиизтегля пенсионния план, има глоба за това". На това отговарям: „Изтеглетеси парите, преди всичко да е изгубено". Следва респектиращото: „Не могада продам сега. Ще трябва да поема загуба". Аз пък казвам: „Не, вие спася-вате част от капитала, който можете да използвате по-добре". Моят съиетвинаги е бил: „Предприемете правилните действия и не се тревожете за рачходите".

Ако вниманието ви е погълнато от незначителни проблеми, или ,чкобезгрижно се съгласявате с мнението на широките маси, трябва да се събудите сега, докато все още има време и да се погрижите ча сношс л и ч н и

/ лава 14. Подготовка и предприемане на действия 137

финанси. Първото, което трябва да направите, е да се погрижите за вашатабезопасност, за безопасността на вашия капитал и на семействата ви. Следтова можете да проучите възможностите за правене на пари по време накризата и особено след завършването й.

Както подсказва подзаглавието, тази книга може да служи като |и.1ЧМЮДСПЮ за това как да сложите в ред финансите си преди ДбфалционН!|' преспя, независимо дали тя ще настъпи скоро, както аз предполагам,

м и й ме. Въпреки че ми се иска книгата да запази стойността си и след ьт-.м| м | у н ц и я , спецификата на някои от моите предположения е чуисткитснппм.м ирсмего. Ако искате да чпастс кои днес са малкото изключително »>г


зопасни банки, застрахователи и други, предлагащи подобни услуги, акоискате да намерите най-безопасните в света места за съхраняване на ваше-то богатство, независимо дали са книжни парични инструменти или физи-чески активи като например благородни метали, в следващите глави щеполучите отговорите на тези въпроси. Разбира се, с времето най-добритеинституции и услуги може и да изчезнат и да се появят други на тяхнотомясто. През следващите няколко години ние безплатно ще осъвременява-ме тази информация на мп-м.еШоНмме.сот/сопдиеПЬестхЪ. Ако вие про-четете тази книга след 50 години, ще трябва сам да си направите проучва-нето и избора на инвестициите и посредниците, които ги предлагат. Въп-реки това целите ви ще бъдат подобни по характер на тези, които излагам тук.

Повечето хора си нямат и най-беглата представа за това как да пре-устроят инвестициите си за дефлационна криза и депресия. Следващитеглави ще ви покажат няколко стъпки, които трябва да предприемете, за даобезопасите финансите си, въпреки че подобна обстановка може да подне-се всякакви изненади.

Глава 15

ТРЯБВА ЛИ ДА ИНВЕСТИРАТЕ В ОБЛИГАЦИИ

Една общоприета мъдрост в инвестирането, която постоянно ни сенатрапва, е, че дългосрочните облигации са възможно най-добрата инвес-тиция при дефлационна депресия. Това твърдение е грешно. В депресион-пи времена цената на всяка облигация, емитирана от длъжник, който не е всъстояние да плаща, пада до нула. По време на Голямата депресия облига-циите на много компании, общини и чуждестранни правителства катаст-рофираха. Те можеха да послужат само за тапети, тъй като техните еми-тенти банкрутираха и спряха плащанията. Облигациите на по-слабитесмитенти също изгубиха голяма част от стойността си. Трябва да знаете,че при криза никой не знае дълбочината и всеки се страхува. Това караинвеститорите да продадат облигациите на всеки източник, който споредтях е застрашен от фалит. Понякога те се принуждават да продадат обли-гациите си под натиска на принудата да оцелеят, независимо от това чемярват в платежоспособността на източника. Поради тази причина дори ицената най-безопасните облигации може да падне, в най-добрия случайирсменно, както стана с облигациите с най-висок рейтинг ААА през 1931-1932 г.

Графика 15-1 показва какво се случи с облигациите с различен рей-тинг по време на последната дефлационна катастрофа. Графика 15-2 по-качва облигационния индекс ^о^V ]опез 40, който изгуби 30% от стойност-та си за четири години. Забележете, че този срив доведе цените на течиоблигации под, а купонът им над нивата от 1920 г., когато инфлацията бе-лежи връх. Графика 15-3 ни показва стойностите на индекса ВопД Виуег?.()-Вопс1 АVе^а§е през последните няколко десетилетия. Вижте п р и л и к а т ана тази графика с графиката от 1915-1928 г. Ако облигациите следват пътя( и от тридесетте години, цените им ще паднат под нивото, на което са би-ии през 1981 г., а лихвените плащания по тях ще надхвърлят върха от 13%,регистриран през тази година.

Конвенционалните анализатори, които не са изучавали Голямашдепресия, или пък тези, които очакват облигациите да се движат обра н юпа цикъла на акциите, ще бъдат шокирани, когато видят, че цените ма оГ>шпациите се сгромолясват заедно с тези на акциите. По силата па иронияги, икономистите ще възприемат първата вълна надолу като причмак шм.-кч ьпнаща инфлация и съживяване, докато всъщност обратното пп.рдсние ще е вярно.


Т^ 1 Г I г I I I I 1

ДОХОДНОСТ НА КОРПОРАТИВНИТЕ ОБЛИГАЦИИСПОРЕД РЕЙТИНГА НА МОООУ'8 %

обърната обратно логаритмична скала д

Ааа

Ваа

6-

8-

1929 , 1930 , 1931 . 1932I I | | | I I I I I

10-

12-

14-

Графика 15-1

I 'лава 15. Трябва ли да инвестирате в облигации 141

ИНДЕКСЪТ НА ОБЛИГАЦИИОО\У ,10 8 40 ОТ 1915 ДО 1933 Г.

връхинвестиционната

мания 1928 г.

100 --

90 --

80 --

70 --

1915 1920 1925

Графика 15-2

1930 1935

Призракът на понижаването на кредитния рейтинг

Основният проблем на тези графики е, че те не покачиш п ъ л н и ят от понижаването на кредитния рейтинг. Те показват цените, им кон

п» са се продавали облигациите в дадения момент. Облигациите с рейтингД А Л или ВВВ в началото на депресията обикновено не са го (апачили док | м ч м. Много от тях отипат до рейтинг Г) и след топа отпадат от а


поради неплатежоспособност на емитента. Графика 15-1 не отчита тозивид ценова разруха. Тези, които следят индексите на акциите, заместватнепокриващи стандартите компании с други. По същата логика и тези, кои-то следят индексите на облигациите от графиките 15-2 и 15-3, са готови дазаменят облигациите, чийто рейтинг падне твърде ниско с други. Колкотои страховити да изглеждат, тези графики не отразяват истинското нещас-тие, което депресията причинява на притежателите на облигации.

цена

110 --

100

90 - -

80 --

70 - -

60 --

50

ИНДЕКС НА ОБЛИГАЦИИ ВС^О В11УЕК 20

връх наинвестиционната

мания 1998-2001 г.

1970 1980 1990 2000

Графика 15-3

лихва

- 4

Глава 15. Трябвали да инвестирате в облигации 143

Високодоходни облигации

Когато кредитните агенции дават на облигациите рейтинг ААА илиВВВ, те ги считат за безопасни инвестиции. Всички други, носещи рей-тинг ВВ или по-нисък, се считат за спекулативни, което означава, че някойден длъжникът може да стане неплатежоспособен. Колкото по-нисък стози рейтинг, толкова по-голям е рискът. Поради този риск, в една рядкосрещана проява на откровение, УСаН 5(гее1 нарича облигациите с рейтингИВ или по-нисък „боклук". Те имат висока доходност и затова хората гикупуват. Същата тази доходност обаче отразява и риска за главницата.11ри влошаваща се икономика компаниите и общините, които са емитира-ли облигации с висока доходност, все по-трудно посрещат лихвените илищания. Цените на тези облигации падат, защото инвеститорите усещат, черискът се увеличава и ги продават. В тези случаи резултатът е ниска до-ходност, а когато длъжникът е неплатежоспособен и главницата е изгубе-на - отрицателна доходност.

Обратното твърдение не е съвсем вярно. Казват ни, че при добраикономика високодоходните облигации са безопасни, защото икономичес-ката експанзия означава добри условия за бизнес, което е благоприятно чакомпанията, емитирала облигацията. Може ли да се разчита на тези рачсъждения? Графика 15-4 показва съдбата на „боклукчийските облигации"през последните 14 години. Както виждате, цените им катастрофираха,ш.нреки че през този период икономиката се е разширявала. За този класдълг съвсем не е обидно определението на покойния Франц Пик, койтонаричаше облигациите „сертификати за гарантирана конфискация".

В последните няколко седмици съветници уверяват читателите, черецесията е към края си, така че това е прекрасен момент да се купуват„депресираните" боклукчийски облигации. Тези, които ще бъдат още но-депресирани от този вид облигации през следващите няколко години, щеса неудачниците, които ги купят. В далечната 1988 г. аз публикувах спе-циален анализ, в който убеждавах читателите въобще да не инвестират нбоклукчийските облигации. Аз добавих: „Ако изнамерите начин ча късапродажба на боклукчийските облигации, направете го". По това време тепотеглиха надолу. Тяхната „висока доходност" е била химера, тъй катонемите им оттогава са паднали средно със седемдесет процента. Повечетоп: течи емисии вървят към несъстоятелност.


100

90

80

70

60 -

50 - •

40 --

3 0 - •

МЕЧИЯТ ПАЗАР НА ИНДЕКСАНА ВИСОКОДСХОДНИТЕ

(БОКЛУКЧИЙСКИ) ОБЛИГАЦИИ

(2)

© 2002 ЕШоИ №уе 1п1егпа!юпа1Оа1а соиПезу ВЮОМВЕНСд

Н 1 1 1 1 1 1 Н-

1988 1990 1992 1994 1996 1998 2000

Графика 15-4

„Висококачествените" облигации днес

Не си мислете, че като купите облигации с рейтинг ВВВ или по-нагоре сте в безопасност. Днес съществува една невиждана по размерите симаса от облигации, които са на ръба на понижаване в рейтинг. Много от об-лигациите, които днес имат висок инвестиционен статут, ще паднат до ни-вото на „боклук", а след това и ще изпаднат в неплатежоспособност. 11оппжаването на рейтинга ще върви заедно с падането на цените, така че няма да

15. Трябва ли да инвестирате в облигации 145

имате привилегията на предварителното осведомяване. Когато голямотоплъзгане надолу започне, съмнявам се, че кредитните агенции ще са в със-тяние да понижават рейтинга на облигациите с необходимата скорост.

Притежаването на правителствени облигации от своя страна носиполитически риск. Правителствата имат дългогодишен опит в пренебрег-пане на правата на кредиторите по време на криза и нито едно правителст-по не е имунизирано против подобно решение на финансовите си пробле-ми. Един нов режим едва ли ще се отнесе благосклонно към кредитите,нрахосани от предишния.

Днес милиони хора и институции притежават освободени от данъкобщински облигации. Въпреки многото изключения, този клас облигации сна й-рискованият сред популярните правителствени емисии. В САЩ общин-ските облигации могат винаги да изпаднат в несъстоятелност при по-тежкинремена. Политиците от различни юрисдикции са взели на заем и са похар-чили много повече пари, отколкото могат някога да бъдат изплатени. Самою плащане на лихвата по дълга при тежки за икономиката времена ще бъдесериозен проблем за много емитенти. Тогава много градове и области съссигурност ще изпаднат в несъстоятелност. В най-лошия сценарий, доридългът на някои правителствени агенции е изправен пред сериозен риск.

Как да подберем облигациите

Ако общоприетата мъдрост е погрешна, какъв е правилният начинда ограничим проблема с риска при инвестирането в облигации по времена дефлационна депресия? Ето го - всяка облигация, която в началото надепресията има рейтинг ААА и запази този рейтинг до нейния кран, е\ човлетворителна инвестиция. Проблемът е може ли някой да каже кои еа1счи облигации? Както ще видим в глава 25, вие не можете да разчитате науслугите на рейтинг агенции при критични ситуации.

Ако станем свидетели на криза и депресия, някои корпорации, ч и п юпродукти или услуги са важни в тази среда, ще получат специален статут,м техните облигации ще блестят като инвестиции. За съжаление, аз не съмспециалистът, който може да подбере тези малко на брой, корпоративниоблигации, които ще запазят стойността си при дефлационна криза. Мом•п разсъждавам върху това кои ще са едни от най-лошите, но тъй като кч,• ата продажба на отделни облигации е невъзможна, ще е безсмислено даправя такъв списък.

Когато цените на дълга падат, лихвените плащания се у в е л и ч а и а гА к о сте купили облигации с дългосрочен падеж, вие губите от тока Многопо добре ще е да притежавате краткосрочни дългови инструменти и дареипвестирате в тях при по-високи лихви, които ще компенсират падапетпа цепите им. Така че правилото за безопасност гласи: по-добро да ипнссшр;не къи висококачествен краткосрочен дълг, отколкото в дългосрочен дим

Глава 16

ТРЯБВА ЛИ Д А ИНВЕСТИРАТЕВ НЕДВИЖИМИ ИМОТИ

Разбрахме, че облигациите са рисковани. Обаче, всички знаем, чецените на недвижимите имоти никога не падат. Така ли е?

След опита, който придобихме от пазара на акции през 2000-2001 г.,хората си казват: „Може би понякога акциите могат да паднат за няколкомесеца, но не и недвижимите имоти. Те никога не са падали". Те казваттова, защото имотите продължават да повишават цените си на върха наголямата инвестиционна мания, но в скоро време и те ще започнат да па-дат с развитието на дефлационната депресия. Цените на имотите катаст-рофираха при депресията от тридесетте години. Малко са тези, които знаят,че много свързани с имотите цени, като например наемите, продължиха дападат през по-голямата част на четиридесетте години, след едно значител-но съживяване на акциите.

Най-лошото при пазара на недвижими имоти е липсата на ликвид-ност по време на мечи пазар. Ако акциите, които притежавате, паднат с60%, и вие разберете, че сте направили ужасна грешка, можете да се оба-дите на брокера си и да ги продадете (освен ако не сте от взаимен фонд,застрахователна компания или друга институция, притежаваща милиониакции, при което вие сте в безизходица). При пазара с недвижимите имотине можете да вдигнете телефона и да продадете. Трябва да намерите купу-вач, за да продадете къщата си. При депресия купувачите просто изчезват.Мама и татко се преместват да живеят при децата си или децата се пре-местват да живеят с мама и татко. Хората започват да живеят в офисите сиили да превръщат жилищата си в офиси. Бизнесдейността спира. Налице еголямо пренасищане с имоти.

В първите стадии на депресията продавачите се придържат към еднагрешна представа за реалната стойност на имота си. Те слагат висока ценана къщата си, защото тя е струвала толкова предишната година. Познавамхора, които правят това сега. Тази упоритост води до падане на търгувани-те обеми. В един момент някои от собствениците се огъват и продават намного по-ниски цени. След това и другите се принуждават да свалят цени-те. Каква е психологията на потенциалния купувач при това положение?„Гледай какво става. Цените на имотите падат. Защо трябва да бързам? Щепочакам, докато паднат още повече". Колкото повече цените падат, толко-ва повече купувачът ще отлага покупката. Това е спирала, насочена надолу.

Глава 16. Трябва ли да инвестирате в недвижими имоти 147

Кога цените на имотите падат

Цените на имотите са падали силно винаги когато цените на акциитеса падали силно. Графика 16-1 показва изпитано правило. Ние открихме,че в някои случаи върхът на пазара на имоти идва две години след върхана пазара на акции. Вече са изминали две години откакто най-важните ин-декси регистрираха върховете си, а сегашното безумие, обхванало пазараиа имоти, дава признаци за достигане на предела. Цените на имотите щебъдат последния финансов продукт, който ще направи връх и ще падне.Огромният брой доказателства за едно значително по степен падане мапазара на акции, които представихме в глави 4, 5, 6 и 7, са достатъчни са-ми по себе си да предвещаят и падане на цените на имотите. Виновникътча тези едновременни сривове е кредитната дефлация. Ако някога сме би-ли близко до нещо подобно, то времето е настъпило.

10000 --

1000 --

100 -•

10 --

1 --

ПАДАНЕТО НА ЦЕНИТЕ НА ИМОТИТЕОБИКНОВЕНО СЪВПАДА

С ПАДАНЕТО НА ЦЕНИТЕ НА АКЦИИТЕЦени на акциите, годишна, молулогаритмична скала

Iкрай на нарастването на цените на имотите

периоди на рязко паданена цените на имотите

О 2002 ЕИюП \№»е 1п1вгпа(гапа1Зоигсе: 'Неа! Ез!а!е алЛ ВиЛпезз Сус1ез;Ргел Е. РоМхату. Оипе 1991 (1п1еггм|) апй1Ье Рейега! Яеаеп/е———а 1

1785 1815 1845 1875 1905 1935 1965 1995

Графики 16-1


Раздуването на кредитите

Огромните количества кредит за финансиране на покупки на имотиднес ме принуждават да надам вик: „Балон, гигантски и исторически поразмерите си балон!" В резултат на тази дейност рекорден процент амери-канци днес са на книга „притежатели" на домове, посредством ипотечендълг от 7.6 трилиона долара. Две трети от тях дължат средно две трети отстойността на домовете си плюс лихвата и тези две съотношения растат сголяма скорост.

Хората могат да си купят къща с малка, а в много случаи и без пър-воначална вноска. Те могат да вземат заем срещу цялата стойност на къ-щата (бел. пр. рефинансиране). „Как е възможно?" - ще попитате. „Нетрябва ли да е налице поне 20% собственост върху имота?" Да, донякъде.Кредитните институции би трябвало да бъдат санкционирани, когато даватзаем на стойност повече от 80% от стойността на незастрахована ипотека.Но ако тези имоти се застраховат, което не е трудно, границата може даскочи до 90%. Ако подлежите на одобрение от страна на Асоциацията наветераните (УА) или пък на Федералната администрация за жилищностроителство (РНА), тази граница се вдига до 95%. „Първокласните зае-мополучатели" могат да вземат заем в размер на 125% от оценената стой-ност на къщата.

Какво ще стане, ако нито едно от тези изключения не е налице? Ведин тих съботен следобед, професионалисти от пазара на имоти ще викажат, че много банки заобикалят тези закони, създадени за осигуряванена собственост при рефинансирането. Да предположим например, че собс-твеникът на къща на стойност 500 000 долара иска да я рефинансира запълната й стойност, но банката е ограничена да му даде само 80% отстойността на собствеността му, което прави 400 000 долара. Ако собстве-никът иска половин милион, банката изпраща оценител, който открива, честойността на имота е всъщност 625 000 долара. Разбирате ли сега? 80% от625 000 прави 500 000 долара. Собственикът взема 100% заем, банката пе-чели повече от лихви и няма нарушение на правилата. Принципът (а по-късно може би и главницата ) отива по дяволите, а хитреците са доволни,поне докато мечият пазар не влее разум в главите им.

Проблемът с тези схеми е, че прилагането и успехът им зависят сипостоянното повишаване на цените на имотите. След като банката отпуснеподобен заем, тя притежава къщата на тази цена. Всяко падане на ценатана този имот води и до падане на стойността на капитала на банката. Акопък заемът, отпуснат от банката, се равнява на половината от сгойноспа

Бел. пр. - игри па думи: рпппр!с - принцип, рпмсмрп! - I .чи

/ лава 16. Трябва ли да инвестирате в недвижими имоти 149

на къщата, то дори и ако цената падне наполовина, банката пак ще зашилипарите на своите вложители, като я продаде.

Използването на съвременните методи на „изобретателно финанси-ране" прави парите на вложителите напълно незащитени от пазарния риск.

Ако приемем, че банковите заеми за покупка на жилища са лошисделки, какво бихме казали за трите трилиона ипотечен кредит, отпуснатиот спонсорираните от правителството Федерална национална корпорацияча ипотечни заеми (Рапше Мае), Федералната корпорация за жилищни за-еми (РгейсНе Мас) и Федералната банка за жилищни кредити? Основнифинансови институции всъщност инвестират в огромни пакети от тезиипотеки, инвестиция за която те и техните клиенти (между които може ида сте вие) със сигурност ще се разкайват. Списанието „Мопеу" от дексм-ири 2001 г. пише, че главният изпълнителен директор на Рапше Мау е„може би най-увереният директор в САЩ". На притежателите на акции иипотечни пакети на неговата компания не остава нищо друго освен дасподелят това чувство, защо увереността е единственото нещо, което дър-жи тази гигантска картонена къща. Когато цените на имотите започнат дападат при дефлационната криза, заемодателите ще станат свидетели на всепо-голям брой просрочия в ипотеките, които държат. Мога да предположа,че Съкровищницата ще изгуби 7-те милиарда долара кредитна линия, не-обходими по закон да спонсорират тези квази-правителствени органичацпи и много повече, ако се опита да ги спаси.

Една друга забележителна тенденция през последните години праниипотечния кредит още по-рискован. Много хора бързат да изтеглят и пое-исдния възможен цент от своите домове. Те вземат заеми срещу дела масобственост в жилищата си, за да купят акции, телевизори, автомобили икаквото им сърце пожелае. Тази широко разпространена практика ще пре-чи шика едно страшно бедствие. Вземането на заем срещу дела на собст-веност не е нищо друго освен отказ от притежаването на своя дом в пол чапа банката в замяна на предмети, които искате да притежавате или консу-мирате. Разбира се, това е безразсъдство и е израз на изключителната самоувереност, съпътстваща висок по степен връх в настроението на общсст-10ТО.

Па дъното на депресията банките ще притежават твърде много домоно, а предишните им собственици ще бъдат на улицата. Това не с толкона попю за тях - те поне са получили някаква равностойност вън вид на1гис1!ичори и автомобили. Нещастието ще връхлети вложителите в банкин1, чнщото никой няма да иска да купи тези домове на цените, на кото са«нпуснати ипотеките им. Техните пари ще бъдат „заключени" в сделки симот, чиито цени ще паднат с 50%, 90% или повече (както се случи прсчI иинмата депресия).


Кредитната експанзия подкрепи цените на недвижимите имоти, нотази игра върви към своя край. Драматичното падане на лихвените про-центи през 2001 г. предизвика рекорден брой продажби на жилища, защо-то се създаде илюзията, че финансирането на тези заеми няма да е голяматежест. Маргинални купувачи, които са чакали на страничната линия, санай-после в играта. Хората от всички краища на страната са единодушни вмисленето си, че това е последната им голяма възможност да си купят къ-ща. Разбира се, обратното е вярно - това е вашият последен шанс да про-дадете. Пазарът е крайно наситен, а и амунициите във вид на лихвенипроценти са твърде оскъдни, за да привлекат повече купувачи.

Някои неща, които трябва да направите

Повече за перспективите пред цените на имотите ще намерите в гла-ва 20 от книгата „На гребена на приливната вълна". В същото време може-те да предприемете следните мерки:

1. Отбягвайте да инвестирате в така наречените Инвестиционнитръстове за недвижими имоти (КЕГГ), които може би са най-лошият вид инвестиции в имоти по време на мечи пазар. НякоиКЕГГ, които са имали цена от 100 долара на акция в началото наседемдесетте години, паднаха до 1А долара към края на 1974 г.,като повечето от тях не успяха да се върнат на предишните цени.КЕГГ се продават на обществото, защото хората, които сключваттези сделки, искат да се отърват от тях. Любовта на обществотокъм КЕГГ следва движението на цикъла. Тези „инвестиции" сепредставят сравнително добре по време на бичи пазар, но са ис-тинско бедствие при мечи пазар.

2. Ако сте професионалист в пазара на имоти, оформяйте колкотосе може по-бързо сделките за продажба и ако имате някакви ин-вестиции в имоти, отървете се от тях, освен ако разполагате стакава информация за тях, с каквато пазарът не разполага. Ча-кайте по-ниски цени да реинвестирате.

3. Ако имате голяма ипотека на скъп имот, чието изплащане зави-си от посещаемост, като например игрална арена, спортна зала,увеселителен парк, център за изкуства или нещо подобно, мисле-те как да го продадете или да го застраховате и дадете под наем.

4. Ако сте банкер, продайте ипотеките, чиито неизплатени части сас най-голям процент и инвестирайте в по-безопасни инструменти.

Глава 16. Трябва ли да инвестирате в недвижими имоти 151

5. Ако живеете под наем или ползвате офис под наем, направетедоговора си така, че да можете да напуснете след кратък срок науведомяване или да включите клауза за намаляване на наема,ако наемната цена на подобни имоти е по-ниска за новите нае-матели.

6. Ако изплащате ипотека на „дворец" или голям апартамент, кой-то трудно можете да си позволите, продайте го и се преместете внещо според възможностите си. Ако можете, присъединете секъм тази 1/3 от американския народ, които притежават своитедомове. Ако се наложи, бъдете готови да отстъпите в цената.Вж. глава 29 за подробности на тази тема.

7. Ако смятате да живеете във вашия дом, запазете го. Ако не виизмъчва мисълта, че живеете под наем, вместо да притежав:гк*дом, продължавайте така.

8. На дъното купете дома, офиса или бизнеса, за който мечтаем-,срещу десет цента или по-малко за долар от върховата му ски'!ност.

Глава 17

ТРЯБВА ЛИ ДА ИНВЕСТИРАТЕ В ПРЕДМЕТИС КОЛЕКЦИОНЕРСКА СТОЙНОСТ

Колекционирането като форма на инвестиране

Колекционирането с цел инвестиране е почти винаги глупаво. Нико-га не купувайте нещо, което може да има колекционерна стойност. Шан-совете да загубите пари от подобен предмет са огромни. Тенденциите вколекционирането са като модните увлечения. Те могат да бъдат дълго-трайни или краткотрайни, но винаги отминават. Инфлацията от седемде-сетте години повиши цените на златото и среброто, което предизвика иинтереса към редките монети. Какво общо има уникалността с инфлация-та? Нищо.

С изключение на произведенията на някои всепризнати майстори,интересът към произведенията на изкуството е цикличен, а също така ицените им, дори и за най-добрите. Японските инвеститори, които купихакартини на рекордно високи цени преди десет години, изгубиха голямачаст от стойността на своите „инвестиции".

Има времена, когато колекционирането е разумно, но вие трябва дасте на първия етаж в ценовата структура. Когато бях дете, аз събирах мо-нети. Тогава редките монети бяха дребни пари за ежедневно харчене. Презпетдесетте години баба ми беше убедила събирача на монети от паркингавтоматите да й даде право да „претърсва" количествата, събрани за сед-мицата, и да заменя тези, които я интересуваха с тяхната равностойност.Тогава това хоби не беше рисковано, защото монетите винаги можеха дабъдат обменени за стойността, изписана върху тях.

Ако сте инвестирали в редки монети или други предмети, които ня-мат особена естетична или носталгична стойност, продайте ги на днешницени, преди те да са изгубили още от стойността си по време на кризата.По време на депресия хората се интересуват от съдържанието на сребро излато в монетите, а не от уникалността им. Компания, която специализирав ликвидиране на колекции от монети и може да ви посредничи или ди-ректно да изкупи вашите монети е Атепсап РеаегсА. Сравнете цените и надруги търговци, някои от които са изброени в глава 22. Ето и информацияза контакти:

Глава 17. Трябвали да инвестирате в предмети с колекционерна стойност 153

Атепсап Гес1ега1 Каге Сот апЛ ВиШоп\УеЪ811е: \у\у\у.атепсап1Ъ1ега1.сотЕтаП: тто@атепсап^ес1ега1.сотАсШгевз: 14602 МоЛп Сауе СгееК М., 51е.С, РЬоешх, А2 85022РНопе: 1-800-221 -7694 ог 602-992-6857Рах: 602-493-8158СЕО: №<* Огоу1сЬ

Доста практични съвети можете да откриете и в Кохеп НипихншПс, които са спечелили много награди през 27-годишното си същсст

вуване. Ако предпочитате сами да ръководите вашите сделки, това е доГп.ризточник на стратегии за продаване и купуване, информация и съвети. Ктокак можете да се свържете с тях:

11803

Козеп Nи^п^8тапсМиггизтаис Соип8еНп§ 1пс.ЕтаП: таипсего8еп@ао1.сотАсШге88: Р.О. Вох 38, Р1а1гте\у,РЬопе:516-433-5800Рах: 5 16-433-5801СЕО: Маипсе Козеп

Цените на предмети от времето на Втората световна война и ср;п;|ма рокендрола не са били никога по-високи. Това поколение, което ги и;пикато спомени от младостта си, ще си отиде през следващите 30 години и теще изглеждат странни.

За някои от тези предмети за колекциониране, като Бийни Бейбич и подобни, вече е твърде късно. Други, като например бейзболни карти, комиксип кукли Барби все още имат някаква стойност. Ако искате да продадете някоидребни предмети, няма по-добри от ЕЬау, на адрес: \у\у\у.еЪау.сот. 'За про-дажба на предмети на изящното изкуство се свържете с:

СНпзПе 'а\УеЪ8Не: \у\у\у.сЬп8ие5.сотАсШге88: 20 КоскеГеИег Р1асе, Ке\у Уогк, КУ 10020РЬопе: 212-646-2000Рах: 212-636-2399

8о1ИеЪу 'з\\^еЬ8Не: \у\у\у.8о1ЬеЪу'8.сотАс1с1ге88: 1334 УоЛ Ауе, №\у Уогк, НУ 10021I Чюпе: 2 1 2-606-7000/ 54 1 -3 1 2-5682Рах: ?.\? 006 7107/541-312-5684


Повече информация за предметите с колекционерна стойност повреме на мечи пазар ще намерите в глава 19 от книгата „На гребена наприливната вълна".

Колекциониране за удоволствие

Ако колекционирате някои предмети просто от любов към тях, щеви зарадвам. Цените на изкуството и други предмети за колекциониране,които са безбожно високи днес, при депресия ще паднат до нива, на коитос радост ще си ги позволите. Ако възнамерявате да увеличите колекциятаси, запазете капитала си и изчакайте, за да купите на дъното всичко, коетожелаете, за центове спрямо днешната им доларова цена.

Глава 18

ТРЯБВА ЛИ ДА ИНВЕСТИРАТЕ В „КЕШ"

Чудото, наречено кеш

За тези, които се опасяват, че инвестирането в акциите само на еднакомпания или взаимен фонд не е лишено от рискове, анализаторите иматГюен вик: „диверсификация". Те ви препоръчват да вложите парите си нняколко вида акции, в няколко вида фондове и/или в няколко чужди пачара на акции. По същия начин тези, които препоръчват боклукчийски обли-гации, съветват бъдещите инвеститори, че притежаването на различни иокид и падеж облигации ще намали риска.

Тази стратегия е измамна. Защо трябва да се инвестира в нещо, акоис сте твърдо убеден накъде отива то и ако нямате план за излизане от иг-рата? Диверсификацията е божие слово днес, защото цените на инвести-ционни активи от всякакъв вид вървят нагоре толкова дълго време, но бъ-дещето е нещо друго. Притежаването на голям брой инвестиционни акти-ии по време на дефлация е финансово самоубийство. Те всичките върнячнадолу и е истински кошмар да се отървете от тях. Има и странни изклю-чения от това правило, като например златото в началото на тридесеттегодини, когато правителството фиксира цената му, или може би някоя стока с изключително значение по време на война, но по правило цените паисички активи падат при дефлация освен на един: парите в наличност.

Днес малко хора се замислят за предимствата на парите в наличност.Те се присмиват дори при споменаването на тази идея. „Кешът е боклук"1акава е поговорката. Понеже лихвите са „твърде ниски", инвеститоритеI пърдят, че нямат друг избор освен да инвестират в нещо с по-голям по1спциал за растеж. По ирония на съдбата, но и по силата на необходимостта, последният цикъл на лихвените проценти успя по един идеален н а ч и нча заблуди хората да постъпят погрешно.

Преди две десетилетия, когато лихвите бяха високи, хората смятаха,ме не си заслужава да се купуват акции. Сега, когато лихвите са ниски, к-настояват, че не си заслужава да се държат пари в наличност. Тона с единпсихологически капан, който не позволява на инвеститорите да посп.пна!правилно - да купуват акции на дъното (когато лихвените проценти са писоки) и да ги продават на върха (когато лихвенич~е проценти са н и с к и ) .

11ека сега да се абстрахираме от идеята, че нч>чнръщасмосгга о г кпнаО п и с к а . 1 ) Н \ ч с н и желали да притежанате актив, конто ча единадесет ш ч п


ни учетворява стойността си? Графика 18-1 изобразява покачването настойността на кеша в Япония от 1990 до 2001 г. Ако приемем за мяркаброя на японски акции, които могат да се купят с една йена, за единадесетгодини кешът е увеличил покупателната си сила с 300%. Графика 18-2 по-казва нарастващата сила на кеша в САЩ, който повиши стойността си спочти 250% от март 2000 г. до днешни дни, като мярката е брой акции наиндекса НА8ОА(), които могат да се купят с един долар. Бихте ли желали ивие да се радвате на такова постижение? Вие можете, ако се ориентиратекъм кеш преди настъпването на дефлацията. Когато пазарите достигнатдъното си, вие ще можете да купите изключително евтини акции, докатодругите ще са изгубили парите си с падането на цените на техните акции.

множителна броя

на акциитеза една йена

16"

8 -

4 - -

2 ••

1 ••

БИЧИ ПАЗАР НА ПАРИТЕ В НАЛИЧНОСТиндекс М1ККЕ1 обърнат обратно

месечна логаритмична скала

МККЕ1индекс

обърнат

• • 2500

• • 5000

О 2002 ЕИюк \№»е 1п)егпа11опа1

Н—I—I—I—I-

•• 10000

•• 20000

40000

1990 1995 2000

Графика 18-1

Глава 18. Трябва ли да инвестирате в „кеш" 157

множителна броя

на акциитеза един долар

10-

1 ••

БИЧИ ПАЗАР НА ПАРИТЕ В НАЛИЧНОСТ

индекс КА8ОАС), обърнат обратноседмична логаритмична скала

© 2002 ЕШоП \«а« 1п1егпа1юпа1

индексобърнат

500

1000

2500

• 5000

2000 2001

Графика 18-2

Парите в наличност са единственият актив, който със сигурност нокишава стойността си по време на дефлация. Безопасно място да „парки-рате" парите си по време на дефлационна катастрофа са банкнотите - панример 100 или 50-доларови банкноти или еквивалента им в националнатаки валута в сейф, до който винаги да имате достъп. По този начин ние щеимате пари, ако банката фалира; вие ще имате пари, ако кредитния! ма'<аргс срине; вие ще имате пари, ако правителството спре плащанията по споя/| | ,лг. Предложението ми е да имате някаква валута под ръка, ако очаккатецефлационна криза.


За нещастие парите в кеш не носят лихва, подлежат на унищожениеи не могат да бъдат прехвърляни по телефона. Внимателно подбранитекешови еквиваленти могат да решат тези проблеми.

Рискът при много от кешовите еквиваленти

Кешовите еквивалентни са висококачествен краткосрочен дълг. Теса изключително привлекателни инвестиции по време на дефлационнакриза. Подбирането им обаче не е лесна работа. Вие трябва да притежава-те надеждни инструменти, съхранявани на безопасно място.

Голяма част от предпазливите инвеститори смятат, че парите им са вбезопасност, а лихвата гарантирана в паричните фондове. Не попадайте вплен на тази илюзия. Фондовете, инвестиращи в паричните пазари, сасравнително безопасни, но все пак те са портфейли от дълг - краткосро-чен, но все пак дълг. Когато компания или правителство фалират, те вед-нага спират изплащането на лихви по дълговете си, без значение дали садългосрочни или краткосрочни. Ако притежавате дълга им, вашата инвес-тиция е компрометирана, ако не и изгубена.

При стабилна икономика малко хора се замислят за риска. Те не сипредставят, че компании, правителства и техните агенции могат да спратплащането на дължимата лихва. Много хора също ч а к а грешно смятат, че

Глава 18. Трябвали да инвестирате в „кеш" 15У

дългът на спонсорираните от правителството институции като ипотечните•?астрахователи „Рапше Мае" и „РгесМу Мас" се гарантира от правитслството, което не е вярно. Вие поемате риск, когато купувате техния дълг илиинвестиционни продукти.

Някои парични фондове осъзнаха, че като купуват малко по-рисковидългови емисии, те ще успеят да изстискат тази 0.1% годишна доходност вповече от конкурентите си, необходима им за привличането на нови вло-гове. Други също възприеха тази тактика. Колкото повече качеството наинвестициите на тези парични фондове се влошава, толкова по-рискованиса те. Фондовете не ви съобщават това, нито пък ви предупреждават, кога-то някоя тяхна инвестиция е рискована. Вие го научавате след като в по-щенската си кутия откриете официалния отчет за загубите на фонда.

При депресия много от фондовете, инвестиращи в пазара на пари,ще ужасят своите вложители, когато отчетат загуби. Веднъж, след катопроцесът на неплащане на дълга започне, на кого и на каква цена течифондове ще продадат портфейлите си, ако пожелаят да заменят рископа-ните си активи с по-безопасни? Те всички са пътници на един кораб, икойто спасителните лодки са малко.

Най-безопасните кешови еквиваленти в САЩ

Най-безопасните кешови еквиваленти при депресия са най-добритекраткосрочни дългови инструменти, емитирани от стабилни предприятияили правителства. Подобни емисии днес са извън САЩ. Най-добрата иъчможност в САЩ са краткосрочните съкровищни книжа, които включил:не само съкровищни бонове, но и дългосрочни облигации с близък падеж,които могат да се купят на вторичния пазар. За инвеститора, който трябваили иска всичките му активи да са в страната, съкровищните бонове илифондовете, инвестиращи само в краткосрочни съкровищни книжа, са пайдоброто финансово убежище след притежаването на кюлчета злато илисребърни монети. Тези инвестиции могат да бъдат привлекателни и чачуждестранни инвеститори, въпреки че те винаги ще трябва да се съоПрач я пат с валутния риск, защото ако доларът падне спрямо вашата нацнппална валута, вие ще изгубите пари.

Красотата на безопасния краткосрочен дълг е, че вместо да бъдетеунищожен от повишаващите се лихви, вие можете да извлечете нолча шпша. През 1931 г. Федералният резерв беше принуден да повиши сконто-ния лихвен процент при настъпването на дефлацията, за да подържа ситноепа на падащия долар. В резултат на това другите инвестиции чапочпп\ м да падат по-бързо. Тези пък, които държаха краткосрочни съкровищни

и (пионо ги купуваха при падеж, установиха, че приходите им гс


увеличават. Това е един много добър начин да защитите портфейла си припокачващи се лихвени проценти.

Съкровищните бонове и фондовете, които инвестират само в тях,имат и допълнителното предимство, че лихвата, която плащат, не се обла-га с щатски данък върху дохода, ако живеете в щат с данък върху общиядоход. Повечето от тези фондове също така ви позволяват да пишете чеко-ве срещу сметката си. По този начин вие получавате сравнително сигурналихва върху това, което вече прилича на разплащателна сметка. Обикно-вено чековете са за 100 или повече долара, така че вие ще се нуждаете отбанкова разплащателна сметка за по-малки суми, но това не би изложилона риск голяма част от вашето богатство.

Можете да изберете да купите съкровищни бонове от вашия брокерили от Ц.5. Тгеахигу Оераг&пеШ, като инструкции прочетете на технияуебсайт: \мю™.риЪИс(1еЬ1.1геа$.^ и юммЛгеашгусИгес!.^. За ваша инфор-мация - вие не получавате съкровищни бонове за парите си. Вие влизате всчетоводните им книги като притежател на съкровищни бонове. Така Сък-ровищницата ви улеснява, ако решите автоматично да ги купите при па-деж, но от друга страна вие не получавате удобствата, които фондовете випредлагат. Вие също така получавате допълнителна осигуровка от прякотопритежание. Както всички други фондове, инвестиращите само в съкро-вищни бонове са застраховани срещу измама или кражба. При депресияобаче, такава застраховка е толкова добра, колкото и застрахователя (вж.глава 24). Ако банката на фонда фалира, вашите бонове могат да бъдатзамразени, докато нещата се изяснят. Покупката на бонове от правителст-вото има същото предимство, както и прякото притежаване на злато, срав-нено с притежаването на акции на компании, добиващи злато или пъкскладови разписки - липсата на посредник. Ако вътрешната сигурност иликвидността са първостепенни съображения за вас, купете съкровищнитебонове без посредник. В другия случай фондовете ще свършат работата.Аз предпочитам сигурността, дори и когато греша.

Противно на всеобщото мнение, притежаването на съкровищнитебонове, пряко или не, също носи своите рискове. Например вие може даизгубите част от стойността на вашите сертификати при една паника да сепродават дългови активи или пък ако възникнат опасения относно плате-жоспособността на правителството на САЩ, като всяка една от тези при-чини е в състояние да понижи цените на краткосрочния съкровищен дълг(и да повиши лихвените плащания), докато равновесието и доверието впазара се възвърнат. Освен гореизброените рискове, свързани с притежа-ването на съкровищни бонове и фондове, единственият начин, по койточовек може да изгуби всичките си пари, е, ако правителството обяви не-състоятелност по дълга си.

/ '.чеша 18. Трябва ли да инвестирате в „кеш " 161

Несъстоятелността на федералното правителство не е невъзможнаидея. Дългът от 3.4 трилиона долара на правителствената Съкровищница иогромният брой нефинансирани правителствени задължения ще представ-ляват значителна финансова тежест при депресия. Най-дълбоката де п ресия от триста години насам може да повлече емисиите на Съкровищницатанадолу до „боклукчийски" статут, което се случи с дълга на много южно-американски страни. Въпреки този риск, американското правителство имаогромна данъчна сила и репутацията му би могла да привлече капитали,при положение че се получи „бягство към качество" по време на една све-товна парична криза. Тъй като голям брой акции и облигации падат покреме на криза, тези, които „разумно" инвестираха в исторически скъп тиакции, руски или аржентински облигации, потребителски дълг, боклук-чийски облигации и какво ли още не, ще осъзнаят: „трябва да продадемвсичко, което губи, на каквато и да е цена и да купим нещо друго с това,което е останало". В този случай парите могат да се влеят в тези емисии,които хората смятат за стабилни. В тази бройка може да попаднат и сък-ровищните бонове, което ще подобри ликвидността на щатската Съкро-вищница. Разбира се, този вариант може да бъде провален от политиците.Чуждите правителства може да забранят износа на пари или пък САЩ дастанат политически нестабилни, което ще понижи статута им на финансо-во убежище. Истината е, че никой не знае как ще се представят съкровищ-ните книжа при сериозна депресия. Мога само да кажа, че с изключение панякои корпорации, които не мога да прогнозирам, съкровищните боновеса възможно най-сигурните американски лихвоносещи инвестиции. По-до-лу ще изложа най-привлекателните алтернативи на притежаването на крат-косрочни съкровищни ценни книжа.

Петте най-големи фонда, инвестиращи само в съкровищни бонове,които не ограничават броя на сделките и не вземат такса за тях са:

Атепсап СеШигу Сар11а1 Ргезеп>аПоп Рип(11 - Те1: (800) 345-2021\у\у^.атепсапсепгигу.сот

^Р Мог§ап 100% У5 Тгеаа. ММР/Мог$ап - Те1: (800) 348-4782

Опе Сгоир (75 Тгеая. Зесз ММР/С1А - Те1: (800) 48041 1 1уу\у\у.опе§гоир.сот

5с1г\\>аЪ и5 Тгеааигу Мопеу Рип(1-Те1: (800) 435-4000\у\у\у.зсЬ\уаЬ.сот

Уап§иагс1 Тгеазигу ММР - Те1: (877) 662-7447\у\у\у.уап§иагс!.сот

От стотиците фондове, инвестиращи в пазара па парите, I писнал нащо малко са течи, които инвестират само в краткосрочни съкровищни ча


дължения. Сред най-големите 15 от тези фондове само пет притежаватследните свойства: никой от тях не изисква откриването на друга сметка,няма лимит върху сделките, които извършвате, няма такси за напечатванена чекове, за невалидни чекове, за междубанкови трансфери от и в сметка-та. Този списък е даден по-горе. Разходите на тези фондове се покриват отпроцента, който се приспада от вашата сметка за управлението им. Тозипроцент е различен, така че трябва сами да направите проучването. Същотака изследвайте банките, които те използват, и изберете най-безопасната.Ако желаете да проучите пълния списък на фондовете, инвестиращи самов съкровищни бонове, се свържете с:

з, 1пс.\УеЬ81(е: ш\уЕтаП: \уг@\уе188тс.сотАаагезз: Р.О. Вох 109665, Ра1т ВеасЬ Оагс1еп8, Р1 33410РЬопе: 800-289-9222, 561-627-3300Рах: 561-625-6685

Въпреки че със спокойствие мога да кажа, че съкровищните боновеса най-безопасните активи в САЩ след златото и среброто, книгата „Нагребена на приливната вълна" отправи предупреждение, че дори съкро-вищните бонове могат да станат рисковани. Ако доларът навлезе в про-дължителен мечи пазар и особено ако се окаже в състояние на свободнопадане, тогава дори и повишаващата се доходност на краткосрочните сък-ровищни бонове не би преодоляла желанието на инвеститорите да сеотърват от тях. Всяка една по-висока отметка по скалата на лихвите щеувеличава тежестта върху правителството по обслужването на този дълг, атова може и да изплаши инвеститорите. Ако правителството изпадне в не-състоятелност, то може да прибегне и до отчаяни действия, като напримерда обяви съкровищните бонове за дългосрочни облигации с падеж от десетгодини, а не десет седмици. Няма да е добре да се „набутате" в една такавасделка.

Ако вярвате, че съкровищните бонове ще изпаднат в беда, вие тряб-ва да купувате безопасен краткосрочен чужд дълг или злато и сребро, за дазащитите своя капитал. За подробности прочетете по-надолу и глава 22.Бъдете винаги бдителни и практични - излизайте от потенциално риско-вани инвестиции преди другите да са усетили риска. Ако се нуждаете отпомощ, ЕШоП \<Уауе 1п1ета1юпа1 постоянно наблюдава рисковете и въз-можностите в тези пазари от позицията на посока на цените и психологияна инвеститорите.

Глава 18. Трябвали да инвестирате в „кеш" 163

Как да намерим най-безопасните кешови еквивалентиизвън САЩ

За добре информираните инвеститори съществуват отлични алтер-нативи на щатския дълг. Много хора се колебаят дори да погледнат ичкьпсвоята област, но ако ви се налага да опазите значителни капитали, трябвада разширите географския си хоризонт. Първата причина за това е раи юобразието (целево, а не произволно разнообразие), но съществува и по-на-лежаща причина: най-безопасният дълг се намира в страните с най-бсчо-пасна финансова система.

Дори ако източникът на дълговата емисия е финансово стабилен,събития, които не зависят от него, могат да го компрометират. Напримередин производител или община може да са в напълно добро състояние, нода са вложили резервите си само в една банка и тази банка фалира. Така иизточникът на емисията е във финансова беда, а дългът му е много порискован.

В идеалния случай, за начало вие ще трябва да откриете страна, ч и ято финансова система е сред най-стабилните. Според групата 5а/е 1Уг<////1,специалисти в областта на опазване на богатството, Швейцария държипървото място в Европа, а Сингапур е перлата на Азия, засега и в близкотобъдеще. Швейцарските гласоподаватели са финансово консервативни.Според швейцарската конституция гражданските референдуми и и н и ц и а -тиви могат, а много често предизвикват и отхвърлят законодателството иполитиката на правителството, което не позволява каквито и да е било ек-сцесии. Швейцарските граждани са най-спестовни в Европа, което подобрява ликвидността на банковата им система.

Сингапур не емитира краткосрочен дълг - заради консервативна мси политика правителството не се нуждае от краткосрочни заеми. Речсрнигс на банките са солидни, защото гражданите по закон са задължени даспестяват 25% от доходите си, цифра, която обикновено се надхвърля. Засравнение процентът на спестяванията в САЩ през последните 18 годиниС паднал от 10% до нула (всъщност тази цифра падна до отрицател м нк-•1%, което значи, че харченето надхвърля доходите, при което статистицию промениха дефиницията за спестяване, затова официално се причпатм0.2% от наличните доходи). Нещо друго: всяка от тези страни има многомалък държавен дълг спрямо финансовата си основа. Швейцарския! пацном а м е н дълг е само 170 милиарда швейцарски франка, една малка част от .<к- трилиона франка, вложени в банките на тази страна, голяма част о! м >иго със сигурност ще бъдат на разположение на правителството мрм ппк-жкм времена, когато капиталът ще търси конссриатинни м н н е с м щ н и

че нопптиката може да се промени, и днешно ирсмс мною по


малко вероятно е емисии на швейцарското или сингапурското правителст-во да бъдат обявени в несъстоятелност, отколкото на което и да е прави-телство в света.

Следващата стъпка е да намерим най-безопасните източници на дългпоне в една от тези страни. В Швейцария швейцарските парични искове(еквивалентът им на съкровищните бонове), краткосрочните облигации наШвейцарската Конфедерация и внимателно подбрани кантонални (кантонзначи област) облигации, са сред най-сигурните. За Сингапур най-сигурниса дългосрочните правителствени облигации с близък падеж.

За да бъдете по-сигурни, трябва да сте и по-конкретни. Въпреки чекнижата на повечето швейцарски кантони имат най-висок рейтинг, стан-дартните рейтинг услуги, както ще видим в глава 25, не вземат под внима-ние възможността от остра криза във всички финансови сфери. В такъвслучай препоръчително е да се инвестира в кантон с малко дълг и тради-ция да балансира бюджета си дори и в трудни времена.

Както със сигурност вече сте разбрали, това е област за специалисти.Аз не съм от тях. Ако сте основна институция или арабски петролен маг-нат, вие вероятно имате тази информация. Ако не сте, най-добрата въз-можност, за която знам, е 8а/е \Уеа1Л Огоир. Тя изследва банки, застрахо-вателни компании и източници на дълг и е изолирала тези, които спореднея имат най-висока степен на безопасност на планетата. Тя също така еподбрала тези управители на пари, които насочват вниманието си към за-щита и запазването на капитала, вместо агресивно нарастване с риск. Къ-дето и да живеете, ако искате да притежавате портфейл от най-безопасенчуждестранен дълг или дори фонд от щатски съкровищни бонове в швей-царска банка, тази група е едно добро начало. Трябва да знаете, че инсти-туциите, в които смятате да държите парите си, имат минимален размер наинвестиция от 100 000 или повече швейцарски франка. Можете да сесвържете с фирмата по следния начин:

5а/е МеаШг Сгоир 5еп>1се СеШегСап Ота, Зепюг У!се РгезИеШЕтаП: сПеп1:зегу!сез@5а1ге\уеаНЬ§гоир.сЬАоМгезз: Огапс1-Кие 114, 2"аЬеуе1 Еаз1,СН-1820 МогИгеих, 3\у112ег1ап<1РЬопе: (п-от ИЗ) 41-21-966-7200Рах: (Ггот ИЗ) 41-21-966-7201

Често услугите на 5а/е №еаШ Сгоир не носят допълнителни разходиза клиентите. Също така успокояващ е фактът, че техните съвети се даиатвърху презумпцията, че сме на прага на световна финансова катастрофа,

Глава 18. Трябва ли да инвестирате е „кеш " 165

което други съветници биха възприели като параноя. Както гласи старатапоговорка, аз може и да съм параноичен, но не съм единствен. В края накраищата по-добре е да греша, но в безопасност, отколкото да греша и дасъм незащитен.

Как да се защитим от хиперинфлация

Когато централната банка скоростно печата банкноти, за да финан-сира правителствените разходи, резултатът е хиперинфлация. За САЩ а'*очаквам дефлация, а не инфлация, но въпреки това в глава 13 признах, четова предвиждане не е 100% сигурно. Освен това, не е изключено вие даживеете в страна, в която да се развие хиперинфлация.

Ако сте изправени пред валутна хиперинфлация, принципите на ва-шата финансова защита ще бъдат коренно различни от тези при защита отдефлация. Например вие не бихте искали да имате активи в тази валута ине би трябвало да правите къси продажби на акции на местни компании.11ай-добре можете да се защитите с портфейл от чужди валути, заедно съссребро и злато (вж. глава 22).

По-малките инвеститори от определени страни извън Европа, коитосе опасяват от валутна хиперинфлация, също имат право на избор. Рпи/сп/Х(1/е НагЪог Рипс! е от семейството на фонда Ргис1еп1 Веаг Рит1 (информа-ция за контакти в глава 20). Този фонд инвестира главно в първокласниоблигации и бонове на най-качествените европейски страни, като част отнего (около 15%) е инвестиран в акции на производители на злато и зла гома кюлчета. Този фонд е подходящ и за европейци, които очакват дсфлация. Минимумът е в рамките на възможното - 2000 долара. Имайте предипд, че европейските валути също могат да паднат, а доходността на обликщиите може да се променя, както навсякъде другаде по света. Фондът сподходящ за част от вашите активи, но ако решите да вложите основнатачаст от вашите средства в него, трябва да сте сигурен в анализа си.

Съчетаване на стратегиите

Забележете, че една стратегия е подходяща и при дефлациопна крим, и при хиперинфлация - притежаване на дългосрочни и краткосрочни

облигации на стабилни емитенти, деноминирани в стабилна валута. Ако сеопасявате от дефлация или хиперинфлация във вашата страна, трябна да| I. (дадете механизъм, по който да притежавате портфейл от висококачсстмен краткосрочен дълг с възможности да преминавате от една иалута и| | > у | . ' 1 , така че иис винаги да сте инвестирали н иай-стаГмшшпс и м н к ч - р н а


тивни правителства. Ако искате да придобиете представа от тенденциите вдвижението на световните валути, услугите на ЕШоП №те ШегпайопсАмогат да ви помогнат. Разбира се, ако хиперинфлацията не пожали нитоедна от световните валути, тогава вашето убежище ще са скъпоценнитеметали. За да сте готови и за тази толкова невероятна ситуация, трябва дасъздадете механизъм, чрез който да можете бързо да инвестирате в скъпо-ценни метали. Ако отговаряте на минималните изисквания на финансови-те институции, 5а/е №еаШ Сгоир може да ви помогне да обедините всич-ки съображения в един пакет. Ако сте от по-малките инвеститори, вие съ-що можете да постигнете подобни резултати, като изберете най-ликвидните банки, фондове и скъпоценни метали, като използвате списъ-ците и съветите, изложени в тази глава, а също така и в глави 19 и 22.

Глава 19

КАК ДА НАМЕРИТЕ НАДЕЖДНА БАНКА

Банковите рискове

От 1929 до 1933 г. 9000 банки в САЩ затвориха вратите си. Прези-дентът Рузвелт след встъпването си в длъжност затвори всички банки заизвестно време. През декември 2001 г. правителството на Аржентина напрактика замрази всички банкови депозити, като забрани на клиентите сида теглят парите, които те си мислеха, че имат. Понякога тези ограниченияидват естествено, когато банките фалират, понякога те се налагат. Поняко-га ограниченията са временни, понякога са продължителни.

Защо фалират банките? В продължение на почти 200 години съди-лищата са разпоредили разбирането на термина „влог" не като пари засъхраняване, а като заем на вашата банка. Вашето банково салдо в точислучай е дълг на банката към вас, въпреки че няма договор за отпускане начаем и лихвени задължения. Значи, по закон вие имате право на иск върхупарите, които сте вложили в банката, но на практика вие имате иск върхучаема, който банката прави с вашите пари. Ако голяма част от тези заемисе окаже недостъпна или пък ако изгуби стойността си, вашият иск върхуI трите ви е изложен на риск. Фалитът на една банка означава, че тя неспазва обещанието си да ви върне парите. Заключението е, че безопас-ността на вашите пари зависи от надеждността на заемите, които е напрапила банката. В успешни времена банките стават непредпазливи и да пат(асми почти на всички. В лоши времена те не могат да си върнат голямачаст от раздадените пари, поради масовите фалити. Ако стойностга напанковия портфейл падне рязко надолу, какъвто беше случаят с институ-цията 5тт§х апс1 Ьоап в САЩ в края на осемдесетте и началото на девет-десетте години, банката е разорена, а с нея и вложителите й.

Понеже американските банки вече не са задължени да държат чист« н шюговете си като резерви (вж. глава 10), много банки имат в наличностсамо необходимия им ежедневен минимум. Други имат малко поисчс< 'поред последните данни на Федералния резерв, нетното съотношениемежду заеми и влогове за търговските банки в САЩ е 90%. В тачи цифра||| влизат заемите, считани за „ценни книжа", като например корпорапшпи, общински и заеми, обезпечени с ипотечни кредити, които според мои> .1 смцо толкова опасни, както и ежедневните банкови заеми. По точи нач и н истинското съотношение между заеми и влогове е 125% н кърпи п . п о


ре. Банките не само са раздали всичко, което имат — те са раздали и това,което нямат. Някои от тези заеми в днешната благоприятна среда могат дабъдат ликвидирани бързо, но когато страхът вземе връх, ликвидността натези т. нар. „ценни книжа" бързо ще пресъхне. Ако малко повече от нор-малния брой вложители решат едновременно да изтеглят пари, банките щетрябва да им откажат. Банките с най-ниско ликвидно съотношение ще бъ-дат застрашени от атаки на вложителите си по време на депресия. Те можеи да не са разорени, но вие все пак не ще успеете да си вземете парите об-ратно, поне докато заемите им не бъдат изплатени.

Вие бихте си помислили, че банките са си взели поуки от тези уроципрез столетията, но в повечето случаи ще сгрешите. Натискът да покажатдобри печалби пред своите акционери и да предлагат конкурентни лихвина вложителите ги принуждава да правят рисковани заеми. Монополистът,в лицето на Федералният резерв, позволява на банките агресивно да от-пускат заеми, което засега няма последици. Ако банкерите решат да ра-зяснят принципите на безопасност на своите вложители, то това би значе-ло да посегнат на основната част от печалбите си. Щатската федералнакорпорация за застраховане на влоговете (РВ1С) гарантира да върне загубив размер на $ 100 000, което елиминира всякаква идея за безопасност. Напрактика тази гаранция още повече влошава нещата поради две причини.Първо: тя премахва мотивацията на банките да бъдат консервативни с ва-шите пари. Вложителите се чувстват сигурни, така че кой го е грижа какво,става зад затворените врати? Второ: знаете ли, че парите на РВ1С идват отдруги банки? Тази схема на финансиране принуждава по-внимателнитебанки да спасяват неразумните, което прехвърля крехкостта на невнима-телните върху стабилните. Когато РВ1С спасява слабите банки, принужда-вайки здравите да плащат по-високи премии, банковите депозити намаля-ват, което повишава нетното съотношение между заеми и влогове. Край-ният резултат е, че при стресови ситуации по-малък процент вложителимогат да предизвикат неуправляеми паники. Ако достатъчно много банкифалират, РВ1С не ще бъде в състояние да спаси всички, а колкото повечетовари останалите банки с плащания по премиите, толкова повече ще ста-ват застрашените банки. Така тази форма на застраховане застрашава ця-лата система. Последният гарант остава правителството, което звучи успо-кояващо. Но ако данъчните приходи намалеят, ще бъде много трудно направителството да спасява голям брой банки с намаляващ приток на капи-тали. РВ1С нарича себе си „символ на доверие" и това е точно така.

Някои щати в пристъп на „състрадание" забраняват на банките давземат дома на някой, който обяви банкрут. По този начин банките и вло-жителите са под непрекъснат огън поради разточителството на длъжници-те. В други щати банките, които се опитват да си възвърнат част от часмп-

Глава 19. Как да намерите надеждна банка 104

те си, нямат право да вземат никакви вещи на фалиралия, освен ипотеки-рания имот. В тези случаи банката поема риска от падането на цените маимотите. Такива банки ще понесат жестоки загуби в своите ипотечни пор:фейли и са сериозно застрашени от фалит.

Много от основните национални и международни банки от цял спя Iдържат огромни портфейли от дълг на т. нар. „нововъзникващи пазари"ипотечни, потребителски и дългове на слаби корпорации. Не ми побираума как една банка, на която е възложено управлението на вашите пари,може дори и да помисли да купува облигации, емитирани от Русия илиАржентина, или което и да е друго нестабилно и разточително правителс-тво. Както бе казано в книгата „На гребена на приливната вълна" прсч1995 г.: „Днешните нововъзникващи пазари скоро ще станат потъна г щ Iпазари". Тази метаморфоза започна две години по-късно. Фактът, че банкии инвестиционни компании продължават да купуват подобни „инвести-ции", докато те изгубят стойност и бъдат отписани, е възмутителен.

Както всички знаем, банки и ипотечни компании дават заеми чречкредитни карти, автозаеми и ипотеки. Вие може би не предполагате, чеслед това те обединяват тези заеми в пакети и ги препродават като инвес-тиции на управители на портфейли, застрахователни компании, пенсионнифондове и тръстови отдели на други банки. Емитиращата банка получаналихвата от консуматорите си, в замяна на което плаща незначителна д их ни(която днес е по-малка от 2.5%). Тези инвестиции се наричат „секюрмшчирани заеми" (бел. пр. - заеми, обезпечени с ценни книжа), а банките иипотечни компании са емитирали 6 трилиона долара от тях. Тази огромнасума предполага, че ако вие притежавате тръст, ако сте инвестирали в дългов фонд или пък имате застраховка или пенсия, вие със сигурност ще чависите от съдбата на тези сделки.

Когато банките продадат тези пакети, те получават обратно парии-,които първоначално са дали в заем, и какво мислите правят с тях? Те мо-гат да дадат същия процент от влоговете под формата на потребителскичасми отново и отново. Тези, които инвестират в пакетите, са нсъщносчпови вложители. Ако банките емитенти се окажат в беда някой ден и немогат да плащат задълженията си, притежателите на тези пакети ще получават лихвените плащания от консуматорите. Ако и тези плащания пре-съхнат, те могат да разчитат на гаранциите по тези заеми - празни домонг.употребявани автомобили и огромно количество видео касетофони и неякакви други боклуци. Каква ще бъде стойността на тази гаранция по нрс-мспа депресия?

Ако подобни сделки не ви вдъхват доверие, защо толкона много пигштуции инвестират в тях? Защото те ги купуват с 411: Чужди 1 1 а р и нап и п е пари. Освен това те са „гарантирани" и „обезпечени".


Тази, както и много от съществуващите подобни схеми днес, е при-ложима докато длъжниците и икономиката са в състояние да поддържатлихвените плащания, някои от които са 17-процентови. При едно влоша-ване на икономиката тази кредитна постройка ще се срине. Банките, коитоса вървели по този път, ще изпаднат в стрес заедно с клиентите си.

Днес много банки са изложени на огромни рискове, поради прите-жаването на деривативи (инструменти с висок лостов ефект), като фючър-си, опции и други екзотични инструменти. За голям брой банки стойност-та на активите им в тези продукти надхвърля стойността на всички влого-ве в тях. Всички деривативи по света днес са на стойност около 90 трили-она долара, като повече от половината са притежание на американски бан-ки. Много банки използват деривативи, за да хеджират (бел. пр. - застра-ховат) риска от инвестирането, но тази стратегия работи само ако спеку-лантът от другата страна на сделката може да заплати грешката си.

Да се разчита, или още по-зле, да се спекулира с деривативи е най-големият риск, който банките някога са поемали. Крайният резултат отлостовия ефект почти винаги е големи загуби, поради психологическиястрес, на който притежателите им са подложени. Вие вече сте чели за по-раженията на стойност милиарди долари, които деривативите са нанеслина банка Вапп§х, ЬТСМ, Епгоп и много други институции. Стойността напозициите в деривативи обикновено се пренебрегва, защото се смята, чеспекулантите ще излязат от губещите позиции далеч преди да са се пре-върнали в катастрофа. Да, може и така да стане. Почти толкова вероятнообаче е спекулантите да удвоят залога, когато пазарът тръгне срещу еднаголяма позиция. Ето какво могат да направят банкерите с вашите пари.

Днешните банкови анализатори ни уверяват, както е казано в загла-вието на уводна статия наАйапШ ^ои^па^-Соп$^^ш^^оп от 29 декември 2000г., че: „Банките са добре капитализирани". Днес наистина се смята, че бан-ките са по-добре капитализирани в сравнение с периода от осемдесеттегодини. За съжаление, това е резултат от Голямата инвестиционна манияот деветдесетте години, която, както обяснихме в първата част на тазикнига, е може би завършила. Голяма част от този рекорден обем от креди-ти, които банките са отпуснали на продуктивни предприятия и стабилниправителства не са застрашени. Рисковани в този критичен момент са зае-мите, дадени на слаби правителства, строителни предприемачи, спонсори-рани от правителството предприятия, пазарни спекуланти, начинания свисок риск и консуматори (чрез кредитни карти и пакети от потребителскидълг). Един експерт ни съветва: „По-големите и деверсифицирани банкиса тези, в които трябва да вложим парите си". Това твърдение ще бъдепоставено на сериозно изпитание при следващата депресия.

Глава 19. Как да намерите надеждна банка 1 7 1

Налице са пет основни условия, които представляват голяма омаеност за много от банките: 1. Ниска ликвидност; 2. Рисковано високи степени на използване на деривативи; 3. Оптимистично висок рейтинг надълговите инвестиции на банките; 4. Изключително високите цени на имотите, гарантиращи заемите; 5. Големият размер на ипотеките, които граж-даните държат, спрямо цените на имотите, а също така и спрямо евенчуалната им неплатежоспособност при неблагоприятни условия. Всичките течиобстоятелства застрашават банковата система и увеличават риска от дефлация и депресия.

Финансовите компании се радват на добри печалби при сегашни»възход на пазарите. Вложителите днес вярват повече на банките си, откол-кото на правителството и бизнеса. Например: Едно проучване по интернсчзададе въпрос коя от изброените седем институции ще получи довериетона анкетираните за създаването на служба за установяване на самоличмостта. Банките получиха почти 50% от гласовете. Доверието в банките споредната илюзия, която ще бъде разрушена по време на депресия.

Вие трябва да вложите вашия капитал в сигурни институции предисветовната депресия да стане реалност. За още по-голяма сигурност предлагам да разпределите риска в две или три институции. Те трябва да бъда Iзначително по-стабилни от тези, които днешните рейтинг услуги и банко-ви служители твърде оптимистично наричат „ликвидни" и „безопасни".

Безопасни банки в САЩ

Ако трябва или предпочитате банката ви да е в САЩ, изберете пандобрата (добрите). Вярвам че дори и при дефлационна криза, най-бсчопасните щатски банки имат добри шансове да оцелеят и даже да проснерират. Причината за това е, че относително стабилните банки, ако рачгласят сред обществеността това свое предимство, в трудни времена ще ечапат още по-безопасни, защото при една развиваща се финансова крпчавложителите ще преместят капиталите си от слабите към стабилните бан-ки, като слабите ще станат още по-слаби, а силните още по-силни. Идна <чирониите в банковото дело е, че колкото по-ликвидна е дадена банка, ч «икова по-малка е вероятността вложителите й масово да започнат да тегля Iпарите си.

]№е1зз Ка(т§ 1пс. ви предоставя една от най-надеждни те бапмншуслуги в Америка (вж. глава 18 за информация за връзка). Пречидеп чч.т йМартин Вайс любезно се съгласи да ни предостави практическо ръкоиодсто. Таблица 19-1 изброява 24-те най-надеждни банки в страната споргчнеговите проучвания. Не виждам голяма полза от изброяването на слани п


ПЪРВИТЕ ДВЕ БАНКИ С НАЙ-ВИСОК РЕЙТИНГ ВЪВ ВСЕКИ ЩАТИзточник: №е!55 Ка(ш§5 1пс. (информацията е от 3 1 . 03.2003, осъвременена ча второто издание)

Име

А1азкаР1К5ТМЗ А1АЗКАМО11МТ МСК1М1ЕУ МЗВ

А1аЬатаС1Т12ЕМ5 ВАМК ОР ТО1МР1ЕШР1КЗТ ВК ОР ВОА2

АгКапзазР1КЗТАККАМ5АЗВ&ТР1КЗТ МВ 12АКО СТУ

АпгопаСОММШ1ТУ ВК ОР АК12ОМАУАНЕУ СОММЕКСЕ ВК

СаМгоггпаРАКМЕКЗ & МЕКСНАМТЗ ВКЗАУ1МОЗ ВК ОР МЕМООС1МО СТУ

Со1огас)оРАКМЕКЗ ЗТ ВКМО11МТА1М ЗТАТЕЗ ВК

Соппесйси!С1Т12ЕМЗ МВивЕкту вкО1з{пс( о7 Со1итЬ1аМАТЮМА1. САР1ТА1 ВК ОР №ААОАМЗ N6

Ое1ажагеР1КЗТМВОР\Л/УОМ1МСВА1Т1МОКЕ ткизт соР1опс)аР1К5Т МВ ОР МТ ООКАР1К5Т 6УАКАМТУ В&ТС

Оеогд!аРАКМЕКЗ & МЕКСНАМТЗ ВКВАМК ОР 1А РАУЕТТЕ

НашаМСЕМТКА1 РАС1Р1С ВКВАМК ОР НА№АП

Ю\Л/А ЗУС ВКЗТАТЕ ВК ОР \Л/АУЕК1_У

ИаЬоВАМК ОР СОММЕКСЕРАКМЕКЗ мв ОР вин!_1ШП015

СЕКМАМТО№М Т&5ВЗТАТЕ ВК ОР и!МСО1М

1пс)1апаР1КЗТЗТВКЗТАТЕ ВК ОР 112ТОМ

Град

АМСНОКАОЕРА1КВАМК8

ВОА2

ЛАСКЗОМУШЕСА11СО КОСК

\Л/1СКЕМВЕКСРНОЕМ1Х

ЮМС ВЕАСН

РОКТ МОК6АМОЕМУЕК

РУТМАМ

иАзн!метом«АЗН1МСТОМ

знТву^и Е

МТООКА^АСК5ОNVI^^Е

СОМЕКил РАУЕТТЕ

номоииии

01КЕ

ЮАНО РА113винь

ВКЕЕЗЕ11МСО1М

воиквом1_12ТОМ

АКТИВИ в Рейтинг -шЩат милиони безопасност

долари па \Уе1«5

АКАК

А1.А1

АКАК

А2А2

САСА

СОСО

СТСТ

ОСОС

ОЕОЕ

Р1Р1

САСА

Н1Н1

1А1А

ЮЮ

1111

1М

1,967.3187.9

150.0106.6

259.5110.1

412.5142.2

2,573.3617.1

143.1273.9

221.22,067.9

185.4208.9

189.1334.6

118.6276.3

112.3158.1

2,025.7

9,473.1

27.2124.3

500.2276.1

250.6164.0

83.6187.5

А+А

АА+

А+А+

А-А-

А+А+

А+А

А+А+

А+А-

А+А

АА

А+А+

А-А-

А+А+

А+А

А+А+

Л»Л


КагюазРЮЕНТУ ЗТ В&ТСРАКМЕКЗ & ОКОУЕКЗ ВК

Кеп(исКуКЕМТУСКУ-РАКМЕК5 ВКЕАС1Е ВК

(.ошзапаР1К5Т NВ- Е КЮОЕКЕУАНОЕНМЕ В&ТС

МавзасНизеНзРОХВОКОУСН ЗУСЗ вк^том зо СО-ОР вкМагу!апс1М100|_ЕТО\Л/М УА11ЕУ ВКСА^М В ТАУЮК ВКС СОМатерКАмки^ ЗУОЗ вкМЕСНАМЮЗ' ЗVСЗ ВК

М1сгндапСНЕ^ЗЕА ЗТ ВКРАКИЕ1и ЗТ ЗУС ВК

Мтпе8О(аР1КЗТМВОРВЕМЮЛР1КЗТ ЗТ ВК ОР \Л/УОМ^С

М!звоипР1КЗТМВР1КЗТМВ

М|531531рр!ВАМК ОР НЕ№ А1ВАМУРАКМЕКЗ & МЕКСНАМТЗ ВК

Моп(апаУЕНОТОЗТОМЕ ВКС1Т12ЕНЗ ЗТ ВК ОР СНОТЕАи

Мог1Н СагоМпаВАМК ОР СКАМ1ТЕН1СН РО1МТ В&ТС

МопИ ОаКо(аЗАКСЕМТ соинту вкЗСАН01ААМЕК1САН В&ТС

МеЬгазКаМССООК N6МЕВКАЗКА ЗТ В&ТС

Меш НатрзЬ1гепзсАТАоиАЗУезвкС1 АКЕМОМТ ЗУСЗ ВК

Ме\м иегзеу:;им!томо тк & вкмс со изл( ;изтоо1А1_ ткизт соМеш Мех1соИЕЗТЕКМ ВК1 1нзт нв-киюозоМ*уас1аМОиЗЕНОЮ ВК МЕУАОАМА1 1К.1',ТМВОР Е1У

ОООСЕ С1ТУсоимси СКОУЕ

АЗН1АМО\л/1ииАмзто\«м

ОЕ КЮОЕКУ111Е Р1АТГЕ

РОХВОКОNЕVVТОN

МI ^^ЕТо\л/NВЕКИМ

РАКМ1МСТОМливикм

СНЕ15ЕАРАК\^'Е^^

ВЕМЮЛ№УОМ1МС

САМ^ЕNТОNСАМОЕМТОН

NЕVVА^ВАNУВА1_0\ЛГ™

1АиКЕ1СНОТЕАУ

СКАМ1ТЕ РА^^зН1СН РО1НТ

РОКМАМ5ТАМ1ЕУ

МССООКВКОКЕМ ВО«

роктзмоитнС1АКЕМОМТ

НОВОКЕМРК1МСЕТОМ

АКТЕ31Акиюозо

^АЗ УЕСАЗЕ1.У

кзкз

КУКУ

1А1А

МАМА

МОМО

МЕМЕ

М1М]

ММММ

МОМО

мзмз

МТМТ

МСМС

N0N0

МЕМЕ

МНМН

Nш

мммм

МУМУ

119.6101.0

132.6140.8

162.1395.6

121.5226.7

134.6360.2

290.1193.1

176.892.7

337.8103.5

234.7144.7

294.1135.5

258.848.7

718.2613.4

64.459.8

171.179.7

179.7260.3

325.9503.6

96.750.2

4.2// ;••1(.(,

А+А+

А+А+

А+А+

А+А+

А+А+

АА-

А+А+

А+А

А+А+

А+А

А+А

АА

АА

АЛ

АЛ

Л'А1

Л'А|

ЛЛ


Ме* УогКВАМК ОР М111-ВКООКМ1Т511В15Н1 ТК & ВКМС СОКР

ОНюРАКМЕКЗ ЗУС ВК5АУ1МО5 ВК

ОМаПотаОК1АНОМА В&ТСР1К5Т МВ&ТС СН1СКАЗНА ОК

ОгедопРЮМЕЕК ТК ВК МАсиАСКАМАЗ соимту вкРепп8у|уатаМЕРР5 N65Е\Л/1СК1ЕУ 5У65 ВК

КМоде 151апс1СЕМТКЕУШЕ 8УС8 ВКТА1ВОТ5 С1А551С N8

Зои(|1 СагоНпаВАМК ОР УОККлктник зт вкЗои(М ОаКо*аР|КЗТ РЮЕНТУ вкРЮМЕЕК В&ТС

ТеппезвееС1Т12ЕМ5 ВКР1К5Т N6 ОР МСМ1ММУ11.1.Е

ТехазР1К5Т ЗТ ВКР1КЗТ МВ ОР А1_ВАМУ

ШаНВК1СНТОМ ВКМОКСАМ 5ТАМ1.ЕУ ВК

У1гд1шаВ11ККЕ & НЕКВЕКТ В&ТСАМЕК1САМ МВ&ТС

Уегтоп1РЕОР1-ЕЗ ТК СО ОР ЗТ А1-ВАМ5имюм вк\Л/а8Ншд(опР1КЗТ 1МОЕРЕМВЕМТ ВКНОК12ОМ ВК

УУ|ЗСОП51П8НЕ1.1- 1АКЕ ЗТ ВКЗЕСУК1ТУ мв ОР оиклмо\Ме5( У1гд!п1аРЕОР1ЕЗ вк ОР м^^^ЕNЗВАМК ОР СНАР.1.Е5 ТОУУМ

^уоттдР1КЗТ ЗТ ВК ОР МЕ№САЗТ1ЕСОМУЕРЗЕ СОШТУ ВК

м| ^вкоокМЕ\Л/УОКК

ЗРЕМСЕР,С1КС1_ЕУ||_|_Е

симтомСН1СКАЗНА

ЗА^ЕМЗАМОУ

МЕРРЗЗЕ\Л/1СК1ЕУ

№ \/УАК\Л/1СК11МСО1М

УОККимюм

ВУККЕВЕ1иЕ РОиКСНЕ

САКТНАСЕмсм!ММУ1аЕ

ВУКМЕТА^ВАNУ

ЗА1Т 1АКЕ С1ТУ\Л/ УАНЕУ С1ТУ

А1ЕХАМОК1А^АNVI^^Е

ЗТА1ВАМЗМОКК13У111Е

УАМСОУУЕКВЕШМСНАМ

ЗНЕа 1АКЕоиклмо

минЕмзСНАК1.Е8 ТО№М

МЕ№САЗТ1ЕооиеьАз

МУМУ

онон

окок

окок

РАРА

К1К1

зс5С

3050

тмтм

тхтх

ит1Я

УАУА

УТУТ

\Л/А«А

УУ1\Л/1

\лл/\лл/

УУУУУУ

119.4588.2

198.6195.0

102.8225.0

212.0146.6

186.7231.8

707.79.0

144.6215.3

212.9280.9

428.4307.3

128.5197.0

191.32,918.0

1,114.5613.6

193.8231.7

658.0820.9

108.6198.4

118.6192.8

94.4156.9

А+А+

А+А+

А+А

А+А

А+А+

А+В-

А+А

А+А

А+А+

А+А+

АА+

А+А+

А-А-

АА+

А+А+

А+А

А+А

Таблица 19-1


банки, но ако искате да знаете кои са те, ще ги намерите в новото издатк1

на „Ръководство за най-безопасно съхраняване на пари" от Мартин Мамо(ИШтсИе 8а/е Мопеу СиМе). Книгата на Вайс е добро допълнение към пийпоради няколко причини. Освен банки и застрахователни компании (нж.глава 24), неговата фирма дава класация и на взаимни фондове, брокерскифирми, фирми за здравно застраховане и корпорации, емитиращи акции.

НАЙ-СТАБИЛНИТЕ ГОЛЕМИ БАНКИ В АМЕРИКАИзточник: \Уе155 КаПп§з 1пс. (информацията е от 31. 03.2003, осъвременена за второто издшнс)

Име на банката

Арр1е ВК (ог ЗудзВапсогрзоиШ ВкВапК о^Атепса Сеогд1а МАВапк о^ На\л/а11

СК1ЬапК-Ое1аууагеСШгепз Виз1пез5 ВКСо1итЬиз В&ТССотепса Вк-ТехазСоттегсе ВК МАЕт1дгап1 5уд ВКГЛЬ ТМ1гс1 ВКР1ЙГ1 ТН!гс) ВКр|ЙЬ ТМ1гс1 ВК 1МРи11оп ВКНоизеИоУ ВК 5В МАНийзоп С11у Зудз ВК1п1егпа11опа1 ВК о^ СоттегсеМеПоп ВК МАМегсапШе 5а^е ОерозИ & ТС

Ме\л/ УогК СоттипИу ВКЗШсоп УаНеу ВК

Техаз 51 ВКТгиз1тагК МВУУезЬапсо ВК\Л/И11пеу МВ о^ Ме« Ог1еапз

Щат Рейтинг забезопасност на \Ус1уч

МУмзСА

Н1

ОЕ

САСА

ТХ

МО

МУМ1

ОН

1М

РАМУ

N^тхРА

МО

МУСА

ТХМЗ

МУ

1А

А-

В+

В+

А-

В+

В+А-

В+

В+

АВ+

В+

А

В+А-

АВ+В+

А

В+А-

В+

В+В+

В+

Активи вмилиони долари

560410,337

7,9939,4737,3353,3954,0914,56311,3359,832

51,76125,1307,9743,8974,27714,9135,130

26,4504,514

12,0023,9324.0247,1463,3497,178

Таблица 19-2

Съществуват и други независими източници, които класифицира!Папките. От тях УепЬап1с е била най-дълго време в точи бизнес. Тя покринпбанки и други ипотечни и кредитни обединения. Тачи к о м п а н и я подрс I мфинанСОВИТв институции пс само ш.ч оспоиа на тяхното пас гоящ» сичоя


ние, но се вземат предвид и изгледите за бъдещето, което най-много тряб-ва да ви интересува. Използвайки проста и ясна рейтинг система, тя оце-нява силата на капитала, качеството на активите, способностите на ръко-водителите, размера на печалбите, ликвидността и чувствителността къмпазарен риск.

ЮС Гтапс1а1 РиЬИзШщ, 1пс. също публикува специфични и лесноразбираеми финансови класации, които проследяват финансовата стабил-ност на щатските банки, спестовни и кредитни институции. По-долу щеоткриете информация за контакти:

\/епЪап1<., 1пс.\УеЪ811е: \у\у\у.уепЬапк.сотЕтаП: 8егУ1се@уепЬапс.сотА<1с1ге8з: Р.О. Вох 1610, \Уооп8ОСке1, Ш 02895РЬопе: 800-837-4226/ 800-442-2657Рах: 781-246-5291

ЮС Ртапйа! РиЬШШп%, 1пс.\УеЬ811е: \у\у\у.1с1спр.сотЕтаП: итГо@Мсф.соп1АсШгезз: Р.О. Вох 140, НаШалй, \У1 53029РЬопе: 800-525-5457/262-367-7231Рах: 262-367-6497

Ако въпреки мерките, които сте предприели, се усъмните в избрани-те от вас банки, незабавно преместете парите си в по-безопасна банка. Аконе можете да намерите такава, веднага изтеглете парите си в наличност.Ако не сте от първите, може би ще пропуснете тази възможност.

Безопасни банки по света

Един свободен банков пазар би предложил всякакви видове услуги -от 100% безопасно съхраняване срещу такса до 100% дадени в заем парисрещу голяма лихва. За да запазят репутацията си, банкерите ще имат сти-мул да бъдат изключително внимателни с вашите пари. Монополните парии регулираното банково дело дават съвсем различни резултати. Въпрекитова, в този свят все още съществуват няколко банки, които предлагат на-сочени към опазване на богатството услуги, за сметка на лихвата и удобс-твото да боравите с тях ежедневно. Ако желаете най-сигурно, но не толко-ва удобно съхранение на капитала, вие трябва да използвате тези банки.Най-безопасните банкови институции се намират в страни, които: 1. Не са

Глава 19. Как да намерите надеждна бипка 177

наложили и не е вероятно да наложат ограничения върху обмяната на ва-лута и придвижването на капиталите; 2. Имат ниско съотношение междудълг и влогове. Не е за учудване, че най-високо в класацията са страните снай-безопасен дълг - Швейцария и Сингапур.

Въпреки това, не попадайте в капана да изберете която и да е швей-царска банка, само защото е швейцарска. Днес най-големите швейцарскибанки с огромните си портфейли от деривативи, са изключително застра-шени при една депресия. Освен това, те имат клонове по цял свят и са из-ложени на прищявките на различни правителства. Най-добрият план задействие ще бъде да откриете по-малки и по-безопасни швейцарски банки.Австрия, с ниския си размер на дълг на глава от населението, може да бъдедобър резервен вариант. Ако търсите сигурни банки - това са юрисдикции-те, откъдето трябва да започнете.

Използвайки строги оценъчни изисквания, 8а/е МеаШг Сгоир е отк-рила банки в тези страни, които са спечелили най-високи оценки за оцеля-ване по време на световна депресия. С1а88 1 рейтинг изисква: едно изклю-чително високо съотношение на агресивна ликвидност от 75% най-малкоили нечуваното нетно 35% съотношение на ликвидност на капитала (про-центът от капитала на банката, който е на разположение по всяко време),ниско съотношение между капитал и деривативи, липса на деривативи съсспекулативна цел, нисък процент на депозити в други банки, задължениеча банката да оперира само в една страна, така че да има ясно формулира-ни правила за работа.

75% агресивна ликвидност означава, че влоговете се държат в таки-ва ликвидни инвестиции, че дори ако банката се изправи пред ситуация, нкоято 75% от вложителите решат да изтеглят парите си в рамките на ня-колко дни или седмици, тя да може да удовлетвори желанието им. По све-та има няколко банки с ликвидно съотношение от 100 или повече процепта. С други думи, те могат да платят на всички свои вложители за крап.кпериод от време. Много банки не могат да платят в кратък срок на 10% отвложителите си, а най-слабите от тях ще бъдат затруднени в дни, когатотегленето на пари е по-високо от нормалното и това е в днешната блаюприятна обстановка, а не по време на депресия.

Ако сте сериозни на тема безопасност и можете да посрещнете мипимума за откриване на сметка, трябва да установите връзка с банка очПак.ч!. 8а/е \Уеа1(1г Сгоир ще ви помогне да преодолеете бюрократичнитепрепятствия, свързани с тази дейност. Вие трябва да бъдете представен <ннякого, защото тези частни швейцарски банки не откриват сметки на коя юп да е личност, корпорация или представител па тръст, престъпил нрашим. Тачи политика е и отражение па тяхната консервативност. Те ще прш-м;п нова сметка само ако собствеността и целта са напълно и ч р я д п м п не


биха компрометирали авторитета на банката. Ако отговаряте на тези усло-вия, в повечето случаи 5а/е №еаШ Сгоир може да ви представи и да винаправлява през целия процес. (Вж. глава 18 или последната част на тазикнига за информация за връзка и минимум за откриване на сметка). Акосте швейцарски или сингапурски граждани и имате достъп до подобниинституции, останете с тях, докато политиката на правителствата е ста-билна.

Действайте, докато все още е възможно

Моите абонати четат стратегиите, изложени в книга втора, от 1998 г.Когато стане дума за безопасност, най-добре е да се действа рано. Порадиагресивната политика на правителството да упражнява контрол, с цел пре-дотвратяване на забранени от закона дейности, като например търговия снаркотици, пране на пари, неплашане на данъци и финансиране на теро-ристи, обикновените честни хора не могат да се радват на този безплатен ибърз достъп до финансовите институции, който са имали преди няколкогодини. Някои банки са задължени да се срещнат лично с кандидат-клиентите си, за да установят дали те са подходящи. Няма съмнение, чепри една кризисна ситуация, вие ще бъдете изправени пред много, многодруги препятствия, ако не и категоричен отказ. Ако наистина имате наме-рение да опазите богатството си, вие не трябва да се поддавате на изкуше-нието да отлагате под предлог, че статуквото ще се запази. Добрите въз-можности се появяват и изчезват. Например двете най-безопасни банки вЛондон вече не приемат клиенти, които не са жители на Острова. Банката,която преди две години се смяташе за най-безопасна в САЩ, вече не прие-ма клиенти от други щати. Някои от моите разумни абонати отворихасметки веднага след като им я препоръчах, но сега тези, които не го нап-равиха, ще трябва да търсят други възможности. Налага се заключението,че не трябва да се отлага, защото институциите, които са в състояние дазащитят вашите спестявания, могат да си затворят вратите за вас. Еднодруго предупреждение: реномето на банките също се променя. Разумниятподход е да поддържате връзки с агенциите, които правят сериозна оценкана банките и да сте сигурни, че вашата банка продължава да е напред вкласацията по безопасност.

Веднъж, след като преместите основната част от вашите фондове ннай-безопасните кешови еквиваленти и след като сте избрали една или двебанки, тогава и само тогава можете да мислите да спекулирате на пазарана акции с малка част от вашия капитал. Това е темата на следващата глаиа.

Глава 20

ТРЯБВА ЛИ ДА СПЕКУЛИРАТЕ С АКЦИИ

Може би първа предпазна мярка, която трябва да предприемете нначалото на една дефлационна криза, е да нямате дълги позиции в акции,взаимни фондове, фючърси и опции върху индекси и акции, или каквито пда е било други инвестиции, водещи началото си от акции. Само зарадитози съвет си заслужава да прочетете тази книга.

През периода 2000-2001 г. безброй много акции на интернет компа-нии в рамките на няколко месеца паднаха от цена 50 или 100 долара почтидо нула. През 2001 г. акциите на „Енрон" се сринаха от 85 долара до ня-колко цента за по-малко от една година. Това са първите жертви на задлъжняването, лостовия ефект и безразсъдното спекулиране. Много пиброй инвеститори, в това число и управители на застрахователни дружес Iва, пенсионни и взаимни фондове, изразяват увереността си, че разнообра-зието от инструменти в техните портфейли, значително ще намали риска.Освен една планина от съмнителен по качество дълг, в какво друго се ичразява това разнообразие? Акции, акции и още акции. Въпреки днешнияоптимизъм, че бичият пазар се е завърнал, жертвите ще бъдат много пове-че, когато цените на акциите отново започнат да падат.

Не само че някои акции ще паднат с 90 - 100%, но същата ще бъде псъдбата на голям брой взаимни фондове, които не ще успеят да излязат отголемите си дълги позиции, без да свалят цените на пазара и които ще но-сят и допълнителната тежест от 1 (или повече) процент във вид на разходиза управлението си. Хубавата новина е, че най-после ще разберем кои сатези малко на брой добри управители и кои са станали герои само защотоса имали късмета да бъдат такива по време на бичи пазар.

Не си мислете, че Федералният резерв ще спаси пазара. Теоретичнопогледнато, Федералният резерв може да реши да подкрепи цените на н я -кои акции, но кои ще са те и с какви суми ще се ангажира? Ако той решида купува акции или фючърси на индекси, може да предизвика временноповишаване на цените, но крайният резултат ще бъде сриване па качесмюто па активите на Федералния резерв, когато пазарът отново потегли падо

Дълга позиция - позиция, при която вие сте купили някакъв актив с надежда, чеик- можете да го продадете на по-висока цена.

Къса позиция (къса продажба) - позиция, при която папки а Ороксрска фирми ни гп н заем актив, който продавате на пачара е надеждата, че те т кумите ойрнпю пи пи

п и с к а пгпа


лу. Това ще го направи да изглежда глупав и ще компрометира основнитему задачи, които бяха изложени в глава 13. Банковият пул, формиран през1929 г., се отказа от тази стратегия, както ще се откаже и Федералният ре-зерв, ако въобще я опита.

Къси продажби на акции и търгуванена фючърси и опции

Късите продажби са много хубава идея в началото на дефлационнатадепресия. Акциите на слаби банки и други финансови компании са многоподходящи за тази цел. Сегашният възход на пазарите е изключителноневзрачен отговор на изкуствено предизвиканата ликвидност през 2001 г.и ще създаде прекрасни условия за къси продажби, според сведенията, кои-то изложих в глави 6 и 7. Трябва да избягвате да продавате късо акции накомпании от военната индустрия или тези от добивната промишленост,които може да тръгнат и срещу посоката на пазара, или най-малко падане-то им няма да бъде така стръмно. Друг добър начин да спекулирате е катокупувате „1еар" опции, които са дългосрочни пут опции върху акции илииндекси. Ако не знаете от опит какво значи „къса продажба" или „1еар"опция, препоръчвам ви да не се впускате в подобни начинания.

За съжаление съществуват и други рискове, когато спекулирате сакции или деривативи по време на свиване на пазара. Търгуването на ак-ции, фючърси и опции може да бъде изключително трудно при пазарнапаника. Платформите за търгуване може да се разрушат под тежестта наогромните обеми, а и операторите, които работят на тези платформи, ста-ват емоционални. Когато през 1929 г. подът на борсата се засипа от хар-тия, бяха необходими няколко дни, за да се разбере кой какво е купил илипродал и да се установи дали инвеститорите и спекулантите могат да пла-тят позициите си. Можете да си представите каква е била бъркотията, катопрочетете която и да е история от тези години. За да разберете какво ниочаква, прочетете описанието, направено от един наш абонат, на еднасравнително „лека" паника от преди четиридесет години:

„Работех за „Мерил Линч" в Ню Йорк през 1962 година по време накраха. Много добре си спомням аварията на телетипа в нашия офиси как неопитните чиновници съобщаваха поръчките в главния офис.Спомням си и грешките - поръчки за купуване, предадени като по-ръчки за продаване, и обратно. Някои от акциите имаха свои пряко-ри, като например Беси (ВеМеНет §1ее1), Пеги (РиЬИс ЗсппссЕ1ес1пс апЛ Оах) и си спомням как брокерите ги крещяха, а хора таот другия край не знаеха за какво ставаше дума. През цялото тонавреме пазарът се сриваше".

Глава 20. Трябва ли да спекулиран!е с икции 181

Мислите ли, че инвеститорите и брокерите ще се държат по разли-чен начин сега, когато толкова голяма част от търговията се извършва поинтернет? Аз не мисля така. Мислите ли, че всичко ще бъде гладко порадиналичието на компютри? Аз не мисля така. Всъщност днешната система,въпреки че е много по-съвършена, със сигурност ще предизвика още по-голяма бъркотия по време на паника. Огромните обеми ще задръстят сър-върите, което ще разстрои поръчките, подадени по интернет. Поръчкитеможе би ще влизат, но потвържденията няма да излизат. Невъзможно щебъде да се разбере дали покупката или продажбата се е осъществила. Сис-темите за котировка ще се повредят в най-неподходящото време. Теле-фонните линии между вас и брокера ви и между брокера и борсата ще бъ-дат задръстени, а някои ще бъдат прекъснати. Компютърните техници щебъдат на удължено работно време, докато в същото време ще се тревожатза своите инвестиции. Брокерите ще имат много малко време за сън, анапрежението върху тях ще бъде изключително, тъй като самите те са испекуланти. Поръчките ще бъдат записвани погрешно. Фирмите ще въве-дат по-строги ограничения върху търгуването и изискванията за марджин.Ценовите гапове ще задействат стоп поръчките на нива, непосилни за ня-кои от играчите. Вие, като разумни хора, сте поддържали къси позиции исте преминали през всички тези препятствия невредими, само за да разбе-рете, че брокерът ви е фалирал или че е затворил вратите си поради забра-на от страна на Комисията за ценните книжа и борсите, или че компютри-те на банката, в която той държи парите ви са повредени или че активитена тази банка са изчерпани или замразени.

Ако не сте подготвени за всичко това, не влизайте в този водовър-теж с мисълта, че това е същия бизнес, само че в обратната посока. Акосмятате да направите голям удар от къси продажби по време на кризата, испоемайте големи рискове. Трябва да сте сигурни, че ако борсите спрат даработят за няколко дни или седмици, вие няма да изпаднете в паника иосвен това, че в най-лошия сценарий можете да си позволите да изгубитепарите, които рискувате.

Противоположни (къси) индекс взаимни фондове

Една по-консервативна форма на спекулиране е инвестиция в и ротииоположни фондове, също така наричани къси фондове, които са чалочи ч,чпадащи пазарни индекси. Тези фондове повишават цените си, когато фю•м,реше върху пазарните индекси падат и обратно. В /)/'<•/: 1)и\'г.ч Шцсмпрепоръчах тези фондове и те биха всички други инвестиции мрсч 2000 г.п .'001 |. 11а пачара на акции му предстоят още няколко години ми падаме пита п.чдапс ще с голямо.

182 ПОБЕДИ ФИНАНСОВАТА КРИЗА Глава 20. Трябва ли да спекулирани' с акции 183

В САЩ ще намерите противоположни на 5&Р индекс фондове в Ку-с1ех и РгоРипаа. Куаех има фонд 11гза, който е най-големият съществуващпротивоположен фонд, а РгоРипа има Веаг РгоРипа. Куаех също така имаАгШох, който се движи в посока, противоположна на индекса NА5^А^ 100.

За хора с опит в спекулирането, които могат да избират пазарниямомент, Кус1ех предлага Тетрех!, който е къса позиция на индекс 5&Р, ум-ножена по две, и УепШге Рипа, който е къса позиция на индекс NА8^А^100, умножена по две. Също така, те могат да бъдат търгувани два пътидневно, а не само при затваряне. РгоРипав има (Л(га Веаг фонд и 1Л1га5НоП фонд, които са къси позиции съответно на 5&Р и МА5ОА<2 100. Мно-го съм сериозен, когато казвам, че тези фондове трябва да се използватсамо от опитни спекуланти. Вие трябва да сте изключително внимателни,когато използвате лостов ефект, защото той увеличава емоционалността, атя е най-големият ви враг по пътя към успеха.

Компаниите, които предлагат противоположни фондове, също пред-лагат и фондове в паричните пазари, а също така и „дълги" индекс фондо-ве, така че с един кратък телефонен разговор вие ще можете да преместитепарите си на подходящото място, за да се възползвате от колебанията напазара или да ги „паркирате" в безопасност. Говорейки за безопасност,паричните фондове на Куаех купуват само инструменти, емитирани, обез-печени или гарантирани от правителството на САЩ или подчинените муорганизации, което ги прави по-безопасни от обикновените парични фон-дове. За връзка и информация за тези фондови компании:

1}г$а Рипа, Агс(ох Рипй, Тетрез! Рипа, УепШге Рипс1^еЬз^е: \у\у\у.гус!ехйтс1з.сотАсШгезз: Куйех Зепез Ршк1з, 9601 В1аск\уе11 Кс1,

5шЧе 500, КоскуШе, МВ 20850РЬопе: 800-820-0888 апс! 301-296-5406М1штит: $ 25,000

Веаг РгоРипа, Шга Веаг, 1Л1га 5поП 100^еЪзНе: \у\у\у.ргоипк18.сотАсШгезз: РгоРшйз, 7501 \У1зсопзт Ауе, 5ш1е 1000,

Ве1Ьезс1а, МВ 20814РЬопе: 888-776-1970 ог 240-497-6400Мгштит: $ 15,000

Преди да инвестирате в мечи индекс фонд трябва да разберете как-то й работи, за да прецените в зависимост от пазарната ситуация кога тойще бъде предимство и кога недостатък. Притежателите на акции от течи

фондове печелят пари въз основа на процентната промяна в стойността напазара през този половин или цял ден. Когато пазарът упорито се движи ведна посока, може да се спечели повече, отколкото при една обикновенакъса продажба. На теория пазарът може да пада с пет процента седмичнонеопределено дълго време. Ако той пада продължително време в правалиния, тези фондове могат да натрупат печалби, много по-големи откол-кото обикновената къса продажба, при която максимумът е 100%. Същотака, ако пазарът тръгне нагоре, цените на акциите ви ще паднат, но нямада изгубите всичките си пари, което би станало, ако при една къса про-дажба акцията удвои цената си.

От друга страна, това тяхно качество може да бъде и голям проблем.За да ви стане ясно, следвайте примера: Вие сте инвестирали 100 000 до-лара в къса позиция на индекс 8&Р 500, умножена по две, което е все ед-но, че сте в къса позиция от 200 000 долара, като стойността на индекса е1000. На следващия ден индексът се покачва с 10%, което значи, че стезагубили 20 000 долара. В края на деня вашата позиция се преизчислява напарите, които са ви останали, умножени по две и тя вече е 160 000. Паследващия ден индексът се връща на ниво 1000, но вашата сметка се по-вишава до 94 545 долара, защото падането в проценти от по-високото нивос само 9.09%, а това не е достатъчно, за да се компенсира предишната за-губа. Индексът е непроменен, но вие сте загубили пари. Същият отрицате-лен резултат се получава, когато индексът първоначално тръгне във вашата посока и след това се върне на първоначалното ниво. Критиците нари-чат това „бета изплъзване". Този проблем става още по-сериозен, когатопазарите се движат в някакъв ценови диапазон, а също така и когато стой-ността на вашата позиция се преизчислява два пъти на ден. Тъй като пачарите често се колебаят встрани, това качество на късите фондове е вредноза дългосрочните инвеститори. За да може да ги използвате успешно вънвсякакви ситуации, вие трябва отлично да предугаждате движението напазарите, да влизате и излизате в подходящия момент, а това е многотрудно, когато търгувате един или два пъти на ден. Ако можете да го праните, използвайте подобни инструменти, ако не има и други алтернативи.

Индекс фондове, при които параметритесе настройват по желание

1те$аех Ш1 е компания, регистрирана на Бермудските острови, кояго с разработила инструмент за търговия по интернет,, наречен МигЬсМЧпх.I ом с ликвиден, обезпечен с активи извънборсов договор, който п р и л и ч а

па сметка за тьргоиия по интернет. МигЬсПЧпх прсдл.чга ичбор от опюшш


световни индекси на акции и дълг, валути, стоки и индекс на пазара на па-ри. Вие си създавате избрани от вас параметри, които се променят в зави-симост от движението на един или няколко от тези активи. Вие също такаможе да изберете и лостовия ефект от 0 (консервативен) до 3 към 1. За даизбегнете бета изплъзването, вие не преизчислявате позицията си, докатосам не пожелаете. Можете да променяте параметрите си на всеки половинчас, много по-често отколкото индекс фондовете ви позволяват. В сравне-ние с фючърсна сметка, честотата е ограничена, но с Маг]<.е1Р1и& не можетеда изгубите повече от първоначалната си инвестиция, защото систематаавтоматично ви пренастройва към по-нисък лостов ефект, ако загубите винадхвърлят някакви граници. Хубавото е, че всичките ви приходи се счи-тат за доход от капитал и не се облагат с данък, докато не се изтеглят. Зада инвестирате в Маг1<.е1Р1ш, вие трябва да сте професионален финансовсъветник, управител на фонд или „квалифициран инвеститор", което зна-чи, че вашето нетно богатство се оценява на повече от един милион долараи можете да инвестирате най-малко 100 000 долара. Засега Маг/се1Р1ш мо-же да се използва само от чуждестранни инвеститори, но от 2003 г. ще бъ-де на разположение и на американските. За информация се свържете с:

\УеЪ81(:е: \у\у\у.туезс1ех.сотЕтаП: т^оСзЧпуезйех.сотАсИгеза: Р.О. Вох НМ 1788, НатШоп НМ НХ, Вегтис1аРНопе: 441-296-4400Рах: 441-295-2377РгезШет & СЕО Уа1еге В. Соз1е1оМт1тит: $ 100 000

Професионално управлявани мечи фондове

Можете да помислите и за съставяне на портфейл от хеджирани илипродадени на късо акции, управлявани от експерт. Професионално управ-лявани мечи фондове се създават с цел извличане на полза от падащ пазар.Днес от тях са останали много малко, защото манията от деветдесетте го-дини ги извади извън строя. Всъщност хората не се интересуват от мечитефондове от върха през 2000 г. и теглят парите си. Останали са няколкосмели управители, които все още поддържат тази алтернатива.

Един такъв пример в САЩ е Ргш1еШ Веаг Риш1, който държи късипозиции в акции и индекси, а също така и купува пут опции. Фондът с70% къс, като този процент не се променя много, според президента Дсй-

Глава 20. Трябва ли да спекулирате с акции 185

вид Тайс. 15% от фонда са дълги позиции. Това са акции на малки компа-нии, а също така и акции на фирми, добиващо злато и сребро. Във фондаима инвестирани $200 милиона и вие не плащате комисиона, когато купу-вате дялове от него. Тайс е много добре осведомен за заплахата, надвисна-ла над пазара на акции и финансовия свят в дългосрочен план.

Друг пример е СотМосЬ Сар1ш1 Vа^ие Рипс1, който е създаден да сепечели при падащ пазар, с комбинация от пут опции върху индекси и късипозиции върху акции и фючърси на акции. Като се вземе предвид и лосто-вия ефект от пут опциите, фондът е повече от 100% къс. Той също такадържи позиции и в дългосрочни съкровищни облигации и евро. Друг фондна тази фирма, създаден с цел реализиране на печалби от мечи пазар, сСотзЮсЬ 81га1е^у Рипс!, при който късите позиции, създадени чрез пут оп-ции, са 70% от цялата му доларова стойност. Управителите на фондаЧарлз Минтър и Мартин Уайнър правят безплатен (което е учудващо) па-зарен коментар, който предсказва продължителен мечи пазар в дефлацион-на среда. Можете да го прочетете на техния уебсайт.

Друг мечи фонд е СаЪеШ МагЪег Риги1. Подходът на управителя муНепгу уап с!ег ЕЬ е консервативен, което го прави привлекателен за тези,които все още не са убедени в неизбежността и силата на предстоящиямечи пазар. Печалбите на фонда не се облагат с данъци.

За информация се свържете с:

РгийеШ Веаг РиМз\УеЪ811е: \у\у\у.ргис1еп1Ьеаг.сотЕтаП: т6з@ргш1е1ПЪеаг.сотАсИге88: 8140 \Уа1пШ №11 Ьапе, 8ш1е 300, ОаИаз, ТХ 75231РЬопе: 800-711-1848 аш! 214-696-5474Мшпшт: $2000Мапа§ег: ВауМ Т1се

СотзЮс/с Сар11а1 Vа^ие Рипй апд. 5(га1е§у Рити!\УеЬ$Не: \у\у\у.согп8Юсктипс18.сотЕтаП: 1п{Ъ@сот&(:оскЛт(15.сотАсШгезз: 243 Мат 51гее1, Уаг^еу, РА 19067РНопе: 215-493-7076Рах: 215-493-8083Мштит: $1000Мапа§ег$: СЬаг1е§ Мт1ег, Маги'п \Уетег

СаЬеШ


ЕтаП: т5о@§аЪеШ.сотАсМгезз: Опе Согрога1е СегНег, Куе НУ 10580РЬопе: 800-422-3554Мннтит: $1000Мапа§ег: Непгу уап йег ЕЬ

Личен финансов консултант

За добре осигурените материално инвеститори от цял свят същест-вува една интересна възможност. Азхе{ АПосагюп СопхиЬаШз и<1 може дави помогне да създадете какъвто пожелаете начин на управление на вашияпортфейл. Аналитичната система на тази фирма съдържа имената на хиля-ди управители на портфейли заедно с успехите им и предлага начини заразпределение на средствата във вашия портфейл. Фирмата прави прецен-ка на вашето финансово състояние и според нея препоръчва един иликомбинация от няколко управителя, които тя смята, че са най-подходящида управляват вашите активи. В повечето случаи вие не заплащате за тазиуслуга, тъй като фирмата моли подбраните управители от таксата, коятоплащате за управляването на вашите пари, да си приспаднат техния хоно-рар. Някои се съгласяват, а други не.

За чувствителните на тема безопасност Ахзе! А11оса1юп Соти11ап(5 еразработил пазарно неутрално стратегия. Вашият портфейл се разделямежду два управителя, единият от които има положителен опит в намира-нето на добри за купуване акции, а другият има положителен опит в тър-сенето на подходящи акции за къси продажби. Идеята е, че този, койтоинвестира в посоката на пазара ще се справи изключително добре, а опи-тът на другия управител в подбирането на подходящи акции ще намалиотрицателния ефект от факта, че той играе срещу посоката на пазара. Видеалния случай пазарът е неутрализиран, вие получавате най-добрия из-бор от акции и не рискувате да не познаете посоката на пазара.

Ако имате някакво мнение за посоката на пазара, можете да проме-ните съотношението на средствата между двата управителя или да добави-те още един управител съответно на дългата или късата страна. Като агре-сивна меча стратегия фирмата може да ви подбере три подходящи за целтауправителя, като можете да разделите парите си между тях. По този начинповече експерти работят за вас, което намалява риска в случай, че един отуправителите не оправдае вашите очаквания. Най-добрите мечи управите-ли се справят много по-добре от пазара, когато той върви надолу, като ня-кои правят пари дори и когато пазарът върви нагоре, защото са добри приизбора на уязвими акции за къси позиции. Компанията също така може да

Глава 20. Трябва ли да спекунирате с акции 187

посочи няколко пазарно неутрални управители, коигоса еднакво добри надългата и къса страна на пазара.

Старшият партньор Тед Уъркмън съобщава, че клиенти с пазарнонеутралната стратегия са постигнали 54.2% възвръщаемост за двете годи-ни 2000 и 2001, срещу спад от 21.9% за индекс 5&Р. Неговият уебсайт съ-що така показва промяната в стойността на портфейла от всеки по-сериозен връх до следващото дъно за всеки един от управителите, което видава и още една база за сравнение.

Както и с всички инвестиции, никой не дава гаранции, така че първотрябва да сте сигурни, че вашият план е разумен. Единственото неудобст-во е доста високата минимална инвестиция за тази програма — 500 000 до-лара. За информация може да се свържете с:

Азхе! АИосайоп Соп5и11аШ&, 1,1(1

ЕтаЛ: егк}шпе8@а5зе1а11оса1т§.сотАсИгезз: Р.О. Вохб13 ЗШюп "(Г, ТогоШо, Оп1апо М4Т 2М4, СапайаРЬопе: 800-638-5760, 416-762-2330Рах: 416-762-3793

Управители на портфейли, които не се страхуватда бъдат песимисти

Съществуват управители на портфейли, които не се страхуват да сапесимисти. Със сигурност броят им по света не е малък. Аз лично позна-вам няколко, но те може и да не са най-добрите. Такъв пример в САЩ е1м.п% А$&е1 Мапа^етеШ (\у\у\у.1ап§а8зе1.сот), която подбира и прави късипродажби на акции на компании с ниска или средна капитализация. Унрпвителят на фирмата не използва опции или деривативи и се грижи личноза всяка от сметките. В Азия Маг/с РаЬег Ьк1 (\у\У№.§1оотЪоотс1оогп.сот),а в Европа - 2и1аи/ Аххе( Мапа§етеШ АС (СгаГепаи-\уе§ 4, СН-63015\у11гег1ап<1; рЬопе: (113: 011) 41-41-724-5701, ета11: гат@гиат.сН),доставят мечо управление на вашите пари. Минималните изисквания нирират от $100 000 до $ 3 000 000.

За повече информация проверете Не<1§е Рипс1 АхзосиШон пимуушЛпеЬГа.ог^ и Р1апе1 Нес1§е Гипс! \у\Уш.р1апе1Ьес!§египс1.ссж1/са11т1<.ч/шсН.пип!. Хедж фондовете са толкова добри, колкото и управителите им.Лостовият ефект, който някои използват, е огромен и съществува опасмос Iот много сериозни загуби при грешка. За по-сензационните от тя х често се-ните във вестниците, а другите работят, беч да ИД.ИГУТ много шум. А к о


решите да тръгнете по този път, трябва да проверите дали избраният упра-вител работи със сигурна банка. Не съм изследвал тази страна на въпроса.Всъщност, А$зе1 АПосайоп Соп$и1шп1& наблюдава много от тези управите-ли и може да ви помогне при вземането на решение кой от тях е най-подходящ за вас.

Временна възможност

Възможността да се правят пари при дефлационна криза съвсем не епреувеличена. Вие ще печелите повече долари, тъй като стойността им щесе покачва. Ползата ще е двойна. Ще можете ли да се възползвате от нея?

Спомням си само веднъж властите да са забранявали да се купувапри бичи пазар. Борсата за фючърси Сотех забрани поръчките за открива-не на нови дълги позиции в сребро през януари 1980 г., за да спаси собст-вената си кожа, тъй като повечето от членовете й държаха къси позиции.Повечето инвеститори бяха с дълги позиции, така че те единствено може-ха да продават. Променяйки правилата борсата спечели, като унищожиинвеститорите (За подробности около тази история можете да прочететеЗгЬег Вопапга от Джеймз Бланшард, издадена от ^е%е^8оп Ртапс1а1, 2400тегТег8оп Н1§Н\уау, 8иНе 600, .ГегГегсоп, ЬА 70121, рЬопе 504-837-3033).

В мечи пазар оптимистично настроените инвеститори вярват, че те-зи, които продават късо, движат пазара надолу, докато всъщност продава-чите трябва да се търсят в собствени им редици. Понякога властите забра-няват късите продажби. Правейки това, те лишават пазара от инвеститори-те, които трябва да купуват. Всяка къса продажба (освен ако цената на ак-циите падне до 0), трябва да бъде „покрита", тоест акциите или дерива-тивният договор трябва да бъдат купени, за да се затвори търговията. Заб-раната на късите продажби създава пазар, на който му липсва покупателнасила, при което той става още по-неликвиден. След това той продължавада пада дни наред без никакви пречки. Както всички други забрани насвободните борси, забраната на късите продажби наранява най-много тези,на които би трябвало да помогне.

В момента японското правителство обсъжда забрана върху къситепродажби. Ако властите във вашата страна забранят късите продажби,лошата новина е, че няма да можете да се възползвате от тази възможност.Добрата новина е, че такива решения се вземат близо до дъното на пазара,така че и без това ще е време да си покриете късите си позиции и да нап-равите нов списък с акции за купуване.

Глава 21

ТРЯБВА ЛИ ДА ИНВЕСТИРА ТЕ В СТОКИ

Графиките 21-1 до 21-9 показват движението на стоките за периодаот 1929 г. до 1938 г., изразено в долари. Обърнете особено внимание напериода 1929-1932, трите години на интензивна дефлация, през който па-зарът на акции катастрофира. Както можете да видите, стоките също ка-тастрофираха.

Вие можете да станете богат като държите къси позиции на фючър-си върху стоки, но това е игра за опитни играчи и не бих препоръчал наобикновения инвеститор да върви по този път. Ако сте изпитани в търго-вията със стоки, избягвайте дългите позиции и използвайте покачванията вцените, за да отворите къси позиции. Направете така, че свободните виресурси да са вложени в съкровищни бонове или други безопасни средстваза инвестиране.

Може да има и изключения от това правило. Цените на някоя стокамогат и да се покачват обратно на тенденцията, характерна за другите, повреме на война, заплаха от война, недостиг или нарушаване на транспорта.Петролът е стока с такъв тип риск. Цените на тази стока по време на деп-ресия нямат друг път освен надолу. От 1929 г. до 1933 г. например, следкато цената на петрола беше паднала значително през предишните години,той изгуби още 80% от цената си. Шансовете за повторение на подобенсценарий са намалени поради факта, че 4/5 от световните запаси са в А шиС изключение на Франция, политиците пропиляха предоставената им нпродължение на четиридесет години възможност да заменят тромавите,скъпи и опасни модели на енергийно производство с атомни електроцсшрали, които могат да произвеждат повече пъти електроенергия на многопо-ниски цена, риск и замърсяване. Поради тази политика много нации сисилно уязвими при прекъсване на снабдяването с петрол от политическинестабилни нации. Така че петролът може да бъде добър (но и доста опа-сен) кандидат за къси продажби. Бъдете внимателни, защото всяка стокиможе да стане дефицитна.

Някои хора, които се опасяват от провал на икономическата поли гика, рекламират стоките, защото те очакват повторение на инфлацията отседемдесетте години. От октомври цените на стоките се покачват, кос-к»окуражи защитниците на тази идея. Аз не приемам този аргумент, не- исега.


ЦЕНИ НА СТОКИТЕ, 1929-1938

Фючърси на жито Фючърси на царевица

Срелна стойност от най-високитен най-ппскн месечни пипа

Срелна стойност от най-високитен най-ниски месечни пипа

1193011931 11932 11933 Н934 11935 1193611937 11938

Фючърси на каучук1929 11930 11931 11932 Н933 11934 11935119361

Фючърси на сурова захар

- 26о.

З и

| 18

10

2.5

= 2.0

1.5 -

1.0

0.5

Срелна стойност от най-високитеи най-ниски месечни нива

19291 193011931 1193211933 11934 11935 М936 I 1937 11938

Фючърси на кожи Фючърси на мед

С редна СТОЙНОСТ от най-високитеи най-ниски месечни нива

С редна стойност от най-внсокитс[I нан-ниски месечни пипа

I 193011931 11932 11933 М 934 11935 11936 И 937 11936

Фючърси на коприна

1929 11930 11931 11932 11933 11934 11935 I 1936 I

Фючърси на памук

Средна сюймост от най-високитеи най-ниски месечни нива

Средна СТОЙНОСТ ОТ най-високитеи наП-пискп месечни нива

Графики 21-1 до 21-8

Глава 21. Трябвали да инвестирате в стоки 191

ЦЕНИ НА СТОМАНА ЗА СКРАП

1929 1193011931 11932 1933 11934 11935 193611937 1938

1600

1500

Графика 21-9

ПРИБЛИЗИТЕЛНОТО СЪОТВЕТСТВИЕ ОЗНАЧАВА,ЧЕ ДВИЖЕНИЕТО НА ПАЗАРИТЕ ЗАВИСИ

НА ПЪРВО МЯСТО ОТ ПОТОЦИТЕ НА ЛИКВИДНОСТ

230

220

• 210

200

190

180

1998 1999 2000 2001 2002

Графика 21-К)


Както е показано на графика 21-10, движението на индекса на бюро-то за изследване на стоките (бел. пр. - СКВ тйех) е подобно на това на ин-декс 5&Р, като от 1998 г. се забелязва едно леко изоставане. Цените назлатото и среброто също започнаха да се покачват. Според мен тази връзкаозначава, че цените на повечето активи се движат нагоре или надолу почтиедновременно, в зависимост от това дали ликвидността се подобрява иливлошава. Ако е така, дефлацията ще смачка цените на твърдите активи,заедно с цените на акциите, нещо, което винаги се е случвало.

Дори и ако очакванията ми са за повишаване на цените на твърдитеактиви, не бих сложил стоките на първо място в списъка си. Бих купилзлато или сребро по три причини. Първо: ако вие не притежавате петролнакомпания или нещо подобно, вие не можете да притежавате някаква стока.Това може да стане чрез обещание за доставка в бъдещето, наречено фю-чърсен договор. Що се отнася до златото и среброто, вие можете да гипритежавате физически. Второ: златото и среброто са евтини и трето: те сапари. Ако наистина настъпи оживление на пазарите на стоките, не виждамкак тези две стоки могат да бъдат изключени.

Глава 22

ТРЯБВА ЛИ ДА ИНВЕСТИРАТЕВ СКЪПОЦЕННИ МЕТАЛИ

Един ден скъпоценните метали ще станат най-важната инвестиция.От средата на седемдесетте до средата на осемдесетте години поради съ-ображения за сигурност инвеститорите предпочитаха да притежават златои сребро. Днес хората въобще не се интересуват от злато и сребро, което спредпоставка за една добра възможност.

За начало ще дам няколко разяснения. Валутите днес са фикция, номного малко хора го разбират. Някой ден, през този век, хората ще започ-нат да си задават въпроси за законността на кредитните пари. Седемдесет-те години на отминалия век може би са били „загрявка" за световната бит-ка за истински пари. Правителствата може да използват силата си, за дазапазят системата на кредитните пари, защитавайки валутите си чрез р;плични схеми и законови ограничения, но накрая златото ще победи.

Защо златото е така желана стока? На първо място ще сложим него-вата безупречна репутация като средство за съхраняване на стойност. 1>счмилостната инфлация причини хронична загуба на стойност на валутни-Стойността на щатския долар е паднала с около 94% (точните цифри зависят от вида на актива, който използваме за сравнение) след основават1 п »на Федералния резерв. Този крах разруши финансовата осигуреносг паработещите, средната класа и пенсионерите. Ако съвременните пари им»ха стокова основа, тогава работещите биха могли да спестяват за пенспонирането си в едно истинско средство за съхраняване на стойност, а менсионерите щяха да имат далеч по-голяма покупателна сила за златните г игодини. Жалко е, че хора, които работят неуморно, не могат да спестяшгг.Още по-жалко ще бъде, когато невинни хора ще пострадат, когато резул-татите от политиката на раздуване на кредитите на централните банки сестоварят върху нас. Златото допринася за установяването на трайни и ус-тойчиви производствени отношения. Създавайки централни банки с моноиолна власт да произвеждат книжни пари, правителствата унищожиха ус-тойчивостта и превърнаха света в огромно казино, в което тези, които ма-нипулират парите, трупат печалби на гърба на производителите и спа шгалите.

Опасно е да се създава монопол или правителствено регулираме нижизненоважни услуги. Когато руското правителство централно планиратепроизводството и разпределението на храните, н продължение на к и м


десетилетия се отчиташе „лошо време", недостиг на храни и глад. По съ-щия начин, когато Банк ъв Инглънд, Федералният резерв и подобните натях структури по цял свят завзеха властта, се отчитат „повишаващи се це-ни", девалвация на парите и обедняване на спестителите. Периоди на кре-дитна инфлация може да има и при един свободен пазар, но ефектът от тяхще е ограничен, защото материалните пари не подлежат на инфлация -разумните хора и инвеститори винаги могат да излязат от кредитния гуляйи да предпочетат истинските пари. Свободните хора винаги биха предпо-чели най-добрите пари, а аз не се съмнявам, че те ще бъдат златни.

Завършил ли е мечият пазар на скъпоценните метали

Въпреки че златото е най-добрата форма на пари, за всичко си имаподходящото време. Финансови съветници, които вярват в неизбежносттана инфлацията, в продължение на 21 години препоръчваха на своите пос-ледователи злато и сребро, докато в това време цените им, изразени в до-лари, паднаха съответно със 70 и 93 процента, като в същото време и до-ларът губеше покупателната си сила в магазините. Това е „подвиг", койтонито една друга стока не е повторила. Тези загуби, дори и ако пренебрег-нем пропуснатите ползи, са внушителни.

Моето мнение е, че доларовите цени на златото и среброто ще пад-нат и ще достигнат най-ниски стойности на дъното на дефлацията, защототочно това се случи със среброто по време на последния дефлационен пе-риод.

Въпреки че по-голямата част от мечия пазар на среброто беше пре-минала до 1929 г., то също така последва стоките и книжните активи попътя им надолу по време на дефлацията, за да достигне най-ниска стой-ност през декември 1932 година (вж. графика 22-1). Няма достатъчно убе-дителни причини да залагаме пари на това, че циклите ще променят свояритъм и поведение, а историята на този цикъл ни подсказва, че мечият па-зар на цените на златото и среброто още не е напълно завършил. Ако тазидефлация се развие като предишната, тогава на нейното дъно ще имамеизключителна възможност да купим злато и сребро - може би най-изгод-ната за всички времена.

Повечето златни бръмбари* днес твърдят, че златото е „застраховкав случай на дефлация", „застраховка в случай на война" и „застраховка вслучай на депресия" - твърдения, които не са убедително подкрепени. Ис-торията показва, че през 1931 година, в средата на депресията, цените на

* Златен бръмбар - човек, който инвестира в злато или е привърженик на златниястандарт.

Глава 22. Трябва ли да инвестирате в скъпоценни метали 195

среброто се покачваха в продължение на една година. Това покачване за-върши с т.нар. „шип", което значи краткотрайно паническо купуване. Ин-веститорите по това време са били убедени, че среброто ще достави убе-жище по време на парично затруднение. Те помнеха доброто представянена среброто по време на трудните години от 1914 г. до 1919 г., които бяхаинфлационни. По същия начин днешните ентусиасти на тема скъпоценниметали си спомнят за седемдесетте години, които бяха инфлационни. Оба-че за беда, тридесетте години бяха дефлационни, а също така дефлациониище бъдат и следващите години.

1.20

1.00

.80

.70

.60

.50

.40

.30

.25

ЦЕНИ НА СРЕБРОТО, 1915-1935месечна логаритмична скала

послелно лм«>ДС КС VI |1|)И

1932 г

1М1Д

1915

Графика 22-1

Фактът, че хората се втурнаха да купуват злато в началото на тридссстте години, е основният аргумент на застъпниците на златото. Те мочшникога не разказват цялата история. Подозирам, че хората са купуишшш.тго, защото американското правителство беше фиксирало цената му на20.67 долара на унция. Докато всички други цени падаха, опносители,!мсюймост на златото се покачваше и това беше гарантирано. Кой не би юкупил? Ако правителството беше фиксирало цените п;) който п дл с друг


продукт, хората щяха да инвестират в него, а не в злато. Както сребротопрез тридесетте години, днес златото се търгува свободно, което означава,че цената му може да падне при една доларова дефлация. Не ви гаранти-рам, че ще стане. Казвам само, че историята не ни дава убедителни доказа-телства за обратното.

Въпреки всичко, купувайте злато и сребро

Това, че аз ви препоръчвам да държите едно сериозно количествозлато или сребро без особени причини, може да ви се стори странно. Щеизложа няколко аргумента в подкрепа.

Първо: този път наистина може да е различно, поради причини, кои-то не мога да предвидя. В света на кредитните пари предпазливостта изис-ква да сме застраховани при едно внезапно ориентиране към стокови пари.

Второ: тези метали ще се представят по-добре от повечето инвести-ции. За разлика от толкова много стоки, те няма да изгубят 90% от днеш-ните си цени, нито пък ще стигнат до нула, което ще се случи с толковамного акции и облигации. Тези метали в сравнение с върховите си стой-ности от 1980 година са съвсем евтини. Днес цената на среброто е само 8%от най-високата му доларова стойност. В сравнение с цените на имотите иакциите тези метали никога не са били по-евтини. Така че, даже и ако це-ните на скъпоценните метали продължат да падат, процентното изражениена падането ще е много по-малко от това на другите активи, защото те ве-че са паднали твърде много.

Трето: въпросът дали мечият пазар на металите ще продължи е пър-востепенен само за спекулантите и тези, които се заяждат за дреболии.Доларовите цени на златото и среброто падат в продължение на повече отдвадесет години, което може би е 90 или 100% от цялото време, което съмочаквал те да падат. Може би не е разумно да се опитваме да спечелим отпоследните няколко месеца.

Четвърто: цените на тези метали ще се повишат много след завърш-ването на дефлационния период. Забележете на графика 22-1 как цените насреброто отскачат рязко нагоре, след като достигат дъното си през 1932 г.,като за две години утрояват стойностите си, при което възнаграждават те-зи, които не се отказват от него. Ако дефлацията задържи цените на скъ-поценните метали на ниско ниво, то отскокът от дъното ще бъде не по-малко енергичен. Той може да бъде и доста по-силен, ако вземем предвидинфлационната политика, която правителството ще провежда по това вре-ме. Така че вие бихте желали да притежавате скъпоценни метали прединачалото на възстановяването.


Пето и най-важно: ако купите злато и сребро сега, то ще е ваше! Акоинвеститорите от цял свят изпаднат в паника и решат да преминат на„твърди" активи и предлагането пресъхне, ако правителствата забранятпродажбата на злато, ако цените на златото и среброто скочат до тавана,вие няма да сте съвсем безпомощни с вашите хартиени пари. Вие ще при-тежавате нещо, което всеки желае.

Бъдете внимателни, защото законното притежаване на злато и среб-ро може да се отмени. Този политически риск не е фантазия, дори и в Зе-мята на свободните. През 1933 г. президентът Рузвелт обяви притежаване-то на злато от американските граждани извън закона и наложи заплаха отдесетгодишна присъда за тези, които не си предадат златото на една отбанките на Федералния резерв в срок от 25 дни. (На следващата годинаправителството предприе една продължителна кампания за фиксиране нацените на среброто, въпреки че всяко следващо ниво беше временно и доголяма степен отразяваше пазарните сили). Забраната върху златото оста-на валидна в продължение на повече от четиридесет години, когато напървия ден на 1975 г. президентът Джералд Форд я вдигна.

Трябва ли да купувате злато и сребро сега? Отговорът на този въп-рос зависи от това каква цена сте готови да заплатите за допълнителноторазнообразяване на вашия портфейл и за това, че можете да ги купитеточно сега. Ако можете да си позволите да видите как цените в долари наскъпоценните метали падат с 30 или повече процента, преди да се повишатзначително, бих казал, че това е цената, която трябва да платите, за да сезастраховате от евентуалната им липса на пазара на по-късен етап, като потози начин вашият портфейл ще бъде по-стабилен при един инфлационенсценарий. Ако искате напълно да обезопасите вашия капитал, тогава на-сочването към истинските пари е част от усилието.

Как да купим злато и сребро

Не съм привърженик на купуването на злато и сребро под формм шна хартиени фючърсни договори, обезпечени със злато облигации на рус-кото правителство или сертификати за притежание, издадени от складонсш съхраняването им. Кое е по-добре - да притежавате злато или обещаиш-ю на някой си да ви плати в злато? За да сте максимално обезопасен, ниетрябва да притежавате злато и сребро във физическия им вид без никакиидруги условия.

Форми от един килограм са широко разпространени в света, но счмиднртните форми от 400 унции чисто злато и сребро са основни. Те се ич-молчват от централните банки и са признати от американската ПоренСОМКХ, от 1*>п(1оп НнШоп МнгЬс! Л.чхоснНпю и от '/'<>/• \><> СшпнинШу / ' *


сНаще (ТОСОМ). Те са най-ликвидната форма на притежаване на голямобогатство под формата на злато.

Монетите са добро средство за по-скромни портфейли. Дори и по-големите трябва да включват известно количество от тях, тъй като стоко-вите пари отново могат да станат разменно средство за известно време. Затази цел избягвайте редките монети, за които ще трябва да заплатите идопълнителна премия за колекционерна стойност. Много дилъри препо-ръчват да се купуват редки монети, защото през 1933 г. правителството неконфискува златните монети с колекционерна стойност. Обаче какво зна-чи „рядка монета" никога не беше обяснено. От друга страна, няма гаран-ция, че същият или поне подобен закон ще бъде прокаран във вашатаюрисдикция. Всяка конфискация в бъдещето може би ще включи златнитемонети с ниска колекционерна стойност, защото стратегиите за инвести-ране в тях са добре известни. Въпреки всичко, ако това ви се струва ра-зумно, платете премията и спете спокойно.

Най-известните и ликвидни златни монети са американските Еа§1ех,южноафриканските Кги^еггапАз, канадските Мар1е Ьеа/к и австралийскитеМи8§е1х. Що се отнася до среброто, всеки американец трябва да притежаваедна или две торби сребърни монети. Повечето търговци на монети могатда ви ги доставят. След като създадете една основна позиция, продължа-вайте да купувате тези метали най-вече през периоди, когато цените импадат. Винаги когато късогледите банкери или уплашените инвеститорисмъкнат цените на златото надолу, купувайте!

На този етап може би не е разумно да инвестирате в акции на ком-пании, добиващи злато. Както обясних в глава 17 на книгата „На гребенана приливната вълна", по време на мечи пазар на обикновените акции вповечето случаи цените на акциите на компании, добиващи злато са пада-ли. Изключенията се забелязват в сравнително редките петдесетгодишнипериоди на засилваща се инфлация. Рискът, пред който сме изправени, нее такъв. Малко хора знаят, че от деня, в който ^о\V ]опе8 регистрира най-високата си стойност през 1929 г., до деня, в който достигна дъното сипрез 1932 г., акциите на златодобивните компании се покачиха много мал-ко, въпреки че правителството подкрепи продукта на тези компании катофиксира цената му. Тези акции не отбелязаха сериозен напредък, докатоцелият пазар не тръгна нагоре. Днес правителствата не фиксират цената назлатото, така че при дефлацията, през която ни предстои да преминем, ак-циите на златодобивните компании няма да се радват на подобно предим-ство пред другите акции. Тези акции ще се покачват заедно с другите ак-ции (което става сега), но те нямат подкрепата, която имаха през тридесет-те, така че може би ще разочароват инвеститорите си. Ако политиката направителството спрямо златото се промени, ще се промени и схващането


ми за тези акции. Също така трябва да сте внимателни, защото съществу-ват рискове, засягащи независимостта на тези компании. Притежавайкиакции на компании, добиващи злато, вие залагате на това, че правителст-вото няма да ги национализира. Ако сме на върха на Кондратиевия иконо-мически цикъл при бушуваща инфлация, това е добре, «о не е добре в пос-ледните му години, когато вилнее дефлация и политическото напрежениее най-сериозно. Постановката против акциите на златодобивните компа-нии в настоящия мечи пазар е разработена подробно в глава 17 от книгата„На гребена на приливната вълна".

През 1933 г. административната заповед на Рузвелт гласеше: „Отбанковите и застрахователни документи правителството знае, че притежа-вате тези метали и/или че притежавате банков сейф, в който да ги съхра-нявате. Затова Ви съветваме Вашият сейф да остане запечатан и да се от-вори в присъствието на чиновник от служба „Данъци и приходи"." Пове-чето банки с радост изпълниха тази заповед, защото вярваха, че забранатаще ги спаси. Ако вашето правителство реши да конфискува златото, бан-ките ще бъдат мобилизирани за тази дейност. Ако това се случи по някоевреме, най-вероятната причина ще е „борба с тероризма". Поради тачипричина вие не трябва да държите важни лични документи в банков сейфв страни, в които подобни действия са възможни. В противен случай, виеще трябва да чакате известно време, за да получите достъп до съдържаниетона сейфа.

Ако искате да купите злато и сребро, вашите възможности са твърдеограничени в сравнение с тези от преди двадесет години. Ще ви дам ня-колко съвета.

Ако ще купувате злато или сребро на стойност най-малко 100 000долара и искате да ги складирате в едно или повече от най-безопаснитехранилища в света, свържете се със 5а/е 5Юге Ш чрез 5а/е У/еаЬЪ Сгоир.

Въпреки че подходът на 8а/е №еаШ е несравним, тези, които предпочитат да използват американски консултанти, могат да проучат Л.\лг/Х1га1е%1ех 1п1егпа(юпа1. А51 помага на клиентите си да диверсифицират иеветовен мащаб чрез скъпоценни метали, банкови сметки, застраховане иуправляване на портфейли. Техният институционален минимум е 25 000долара. Те фокусират повече на услугите, а не на защитата на богатстишо,така че ако решите да работите с тази фирма, настоявайте на безопасност-та. Можете да откриете А51 по следния начин:

з 1п1ета(юпа1, 1пс.\УеЪзие: \у\у\у.а8зе1з1га1е§1е5.сотЕтаП: аззе^з! @а§8е1§1га1е§1е8.сотАс1с)ге85: 1700 КосЬШс Р1ке, #400, КосЬШе МГ» 20852


РЬопе: 800-831-0007, 301-881-8600Рах: 301-881-8600Рппс1ра1з: МюЬае! СЬескап, О1еп КлгссЬ

Ако искате да купите и съхранявате златни или сребърни монетивътре в САЩ, проверете дилърите, които са изброени по-долу. (РШеШгаАепредлага и хранилище, одобрено от борсата). Съпоставете и цените импреди да купувате.

ЕтаП: тГо@Гк1епЧгас1е.сотА<Мге58: 3601 МоЛЬ МагкеГ 81гее1, \У11тт§Юп, ВЕ 19802РЬопе: 800-223-1080, 302-762-6200Рах: 302-762-2902СЕО: М1ке С1агк

Напсос/с & НатеИ

ЕтаП: 1пГо@гаге§оШ.сотАсМгезз: 5ш1е 310, 3155 Ко8\уе11 Кд., АИап1а, ОА 30305РЬопе: 888-877-1782, 404-261-6566СЕО: КоЬеП Ь. НашеИ

КагШез, 1пс.: \у\у\у.§1оотс!оот.сот

Ета!!: ]соок@1пуе81теп1гапНе8.сотАсМгезз: 7850 Ме1го Рагк\уау, ЗиЛе 213, МтпеароНз, МN 55425-1521РЬопе: 800-328-1860, 612-853-0700СЕО: 1ате8 К. Соок

РгапШп

Ета11:АсШге88: 3601 Рагк СеШег Ви1И1п§, Зш1е 120, 31. Ьоихз Рагк, МК 55416РЬопе: 800-822-8080, 952-929-7006Рах: 952-925-0143СЕО: ВауМ М.ЗсЬес1тап

\уш\у.со1птопеу.сотЕтаП: 81га1§Ьиа1к@ттс18рпп§.сотАс!с1ге88: Р.О. Вох 1301, СатзуШе, ОА 30503РЬопе: 800-944-9249, 770-536-8045СЕО: С1епп К. Рпес!

Глава 22. Трябва ли да инвестирате в скъпоценни метали201

По-богатите инвеститори могат да прибавят към активите си и пла-тина. Платината е скъпоценен метал и в последните години започва да сеизползва и за отливането на монети. Платината има няколко предимствапред златото и среброто, като най-голямото от тях е, че съхранява по-висока стойност за унция. Ако можете да си позволите да диверсифицира-те до такава степен, попитайте вашия дилър за платина във вид на монетиили кюлчета.

Глава 23

КАКВО ТРЯБВА ДА НАПРАВИТЕС ПЕНСИОННИЯ СИ ПЛАН

Вие трябва да сте наясно с това какво представляват вашите инди-видуални пенсионни планове. В САЩ те включват структури като 1КА,401К и Кео$Н*. Ако очаквате повсеместен финансов и политически стрес,би било добре да ги ликвидирате независимо от глобата, която трябва даплатите. Защо? Защото привилегията да избегнете данъчното облагане натези пари идва и със своите ограничения. С тях вие можете да правите са-мо това, което правителството ви позволи. То ограничава някои инвести-ции и може да променя списъка им по всяко време. То ви налага глоба, акоги изтеглите по-рано и може да променя размера на тази глоба, когато сипоиска.

Какво най-лошо може да се случи? В Аржентина правителствотопродължи да харчи повече отколкото вземаше, докато изпадна в невъз-можност да плаща лихвите по дълговете. През декември 2001 г. то заграбилични пенсионни фондове на стойност 2.3 милиарда долара, за да платисметките си.

През тридесетте години светът чу много популистки речи за товакак богатите хора трябва да бъдат ограбени в полза на обществото. Не етрудно при следващата криза да си представим подобни речи, призовава-щи богатите да се откажат от своите пенсионни спестявания за благото нанацията.

Със сегашната организация на пенсионното осигуряване в САЩправителството не трябва да действа така категорично, както аржентин-ското. След като сриването на пазара на акциите отнеме една нула от спес-тяванията на хората, правителството може да обяви акциите твърде риско-вани за пенсионните спестявания. Под прикритието на загриженост томоже да забрани акциите, а може би и други освободени от данъци инвес-тиции и да ограничи активите до една категория - „безопасни" дългосроч-ни съкровищни облигации. След това, ако решите да си изтеглите паритепо-рано, глобата може да бъде повишена до 100%. Ето как правителствотоще заграби тези два трилиона долара (или каквото е останало от тях), кои-то днес са вложени в спонсорираните от правителството 401К пенсионни

1КА, 401К и Кео^Ь - имената на различни видове индивидуални пенсионни нла-

Глава 23. Какво трябва да направите с инвестиционния си план 203

планове. Не казвам, че това ще стане, но би могло, а от друга страна не ели по-добре парите ви да са в безопасност и вие да избирате къде да гивложите?

Ако сте били на по-горните етажи по скалата на облагането и приключите годината с нулев доход или понесете сериозни бизнесзагуби, виеможете да изтеглите целия или част от пенсионния си план, като платитепо-малко (или може би никакъв) данък, тъй като загубите от вашия бизнесще неутрализират доходите ви от пенсионния план. Ако сте под 59.5 годи-ни, вие трябва да платите глоба, в размер на 10% от размера на изтеглена-та сума. Ако използвате тези средства да заплатите за обучение, можете даизбегнете глобата. Когато си изтеглите парите от плана, вие можете да гивложите в същите инвестиции, но този път те ще са на вашето име, а не имнякакъв план. Добре е да получите съвет от данъчен консултант, преди днпредприемете такива действия.

Може би няма да ви се отдаде възможност да не плащате данъци, аот друга страна не искате да плащате глоба за ранно изтегляне на средс 1вата. Ако сумата е достатъчно голяма, бихте могли да превърнете пенсиоиния си план в годишна рента, изплащана от една стабилна застрахователникомпания (вж. глава 24). Вероятно е, въпреки че не мога да ви го гаранти-рам, подобни инвестиции да бъдат пощадени дори и при извънредна финансова ситуация.

Ако имате пари в пенсионен план, който се финансира от работи д; Iтеля ви, където възможностите ви са ограничени, не инвестирайте в акцииили облигационни фондове. „Паркирайте" парите си в най-безопасния фонд.инвестиращ в пазара на парите, който планът ви предлага. Проучете имможностите да си изтеглите парите и решете какво ще правите след тона.

Ако вие или вашето семейство притежава своя собствена компанияи сте единственият наследник на пенсионния й план, депозирайте сред*. Iпата в безопасна банка или във фонд, инвестиращ в пазара на парите. Катоалтернатива, в зависимост от вашата възраст и нужди, вие можене да п>превърнете в годишна рента, изплащана от финансово стабилна застрмхопател на компания. Подобни компании са твърде малко на брой, но след-ващата глава ви показва къде да ги намерите.

Глава 24

КАКВО ТРЯБВА ДА НАПРАВИТЕС ВАША ТА ЗАСТРАХОВКА И ГОДИШНА РЕНТА

Ако си мислите, че бъдещето ви не зависи от боклукчийски облига-ции, очаква ви изненада. Ако имате застраховка „живот" и особено акоразмерът на възвръщаемостта е гарантиран, вашата полица зависи от съд-бата на боклукчийските облигации. Много големи застрахователни ком-пании се разориха по време на сравнително меката рецесия в началото надеветдесетте години, защото те обезпечиха тези полици с боклукчийскиоблигации. Икономическата контракция, пред която застрахователнитекомпании са изправени, е с три степени по висока (Грандсуперцикъл,вместо Първична степен). Казано по-просто, „кошницата ви с яйца" е зас-трашена.

Някои застрахователни компании гарантират минимална годишнарента, като ви позволяват да участвате в разпределението на печалбите, ноне и загубите. Една статия в популярно финансово списание нарече тезипланове „напълно сигурен начин да се възползвате от движението на паза-ра, който елиминира риска от загуби", но те постигат това чрез използванена облигации с нулев купон, опции върху индекси и други екзотични инс-трументи. Тази схема със сигурност ще се провали и тогава гаранцията щепостави продавачите на тези полици в стресово състояние.

Дори и традиционно безопасните застрахователни компании са из-ложени на сериозни загуби по време на дефлация, защото те инвестират встандартни инструменти като акции, облигации, недвижими имоти и паке-ти от „секюритизирани заеми". Някои реномирани застрахователни ком-пании в Европа се компрометират не поради собствените си инвестиции, азащото банките са наводнени от деривативи с висок лостов ефект, купенипрез последните десет години.

Дефлационното менгеме ще постави платежоспособността на заст-рахователните компании под двоен натиск. С падането на стойността наповечето инвестиции ще падне и стойността на портфейлите на застрахо-вателните компании. По обратната логика, с отслабването на икономикатаповече хора ще решат да осребрят полиците си. Застрахователните компа-нии ще бъдат сериозно затруднени да уважат тези искове в момент на от-лив на пари и когато стойността на инвестициите им в недвижими имоти иакции пада.

Глава 24. Какво трябва да направите с вашата застраховка и годишна рента 205

Когато застрахователните компании рухнат, те обявяват фалит и виеможе да бъдете изхвърлен на студа. Знам това, защото моят застраховате-лен брокер избра от всички компании в света Соп/еЗегаНсп П/е. През 1994 г.тя фалира заедно с ВаШтп 1!т1ед. и Гш1 Ехесийче Согрогайоп, които бяхаогромни институции. Ето какво ми се случи, когато не направих необхо-димото проучване. Ако смятате, че можете да разчитате на вашия брокерда ви препоръча надеждна застрахователна компания, добре си помислете.Брокерите се интересуват само от цените, а когато те наистина се интере-суват от безопасността, те разчитат на рейтинг услугите, които не са добри(вж. глава 25). Впоследствие извадих късмет. Правителствени и промиш-лени ръководители на САЩ и Канада в продължение на три години пре-разпределяха полиците на други компании. Единствената причина, порадикоято тази сделка успя да се осъществи, е, че финансовият просперитет »Северна Америка продължи през деветдесетте години и другите застрахователни компании успяха да поемат допълнителните задължения.

Когато цари разруха, малко застрахователни компании желаят илиимат възможността да поемат задълженията на банкрутиралата компания,зад които няма почти никакво обезпечение. Ако вашата застрахователникомпания фалира, вие ще изгубите това, което сте спестявали цял живот.Това се е случвало на много хора и ще случи на още повече.

Доживотните застрахователни полици са почти винаги най-лошатпидея, когато парите са кредитни. По време на инфлационни периоди ис-тинската им стойност нараства много по-бавно отколкото изглежда, аковъобще бележи нарастване, защото покупателната сила на паричната единица намалява. През дефлационните периоди полицата, на която семет Iвото ви разчита да ви защитава при евентуална смърт или на стари години,може да изчезне, ако компанията фалира.

Нещо, което можете да направите, е да изтеглите парите си оттакпнмполица и да си купите застраховка за определен срок. Със срочна застрлховка вие ще можете да наблюдавате различни компании и да преместил к-полицата си от една в друга. Обсъждайте с вашия застрахователен брокердействията, които ще предприемете.

От друга страна, можете да се възползвате от един интересен дефллционен бонус, ако сте внимателни. При доживотна застраховка или го-дишна рента от стабилна компания вие ще можете да излезете доста млпред, защото стойността и плащанията са деноминирани във валута. Понреме на дефлация стойността на парите нараства, така че, що се отнася допокупателната способност, всеки долар от вашата полица ще може да куму па повече стоки и услуги отколкото преди. Единствено трябва да млмсрито стабилна компания.


От кого да си купите застрахователна полица

Най-малкото, което трябва да направите, е да преместите вашатадоживотна застрахователна полица или годишна рента в една стабилназастрахователна компания. Ако закъснеете с един ден и активите на ваша-та компания бъдат замразени, вие ще изгубите тази възможност.

Според това, което знам, 1Уеш Ка1т§х 1пс. прави най-надежднатаоценка на застрахователните компании в САЩ. Системата им е проста иразбираема. За разлика от лабиринта от степени като например „ВВВ+" идруги подобни, системата на \Уеш е като ученически бележник, от А+ доР, като преди степен Р има няколко степени Е. Според И^ет, всяка компа-ния с рейтинг В- или по-висок е финансово безопасна, но ви се препоръчвада работите с компании с В+ или по-добър рейтинг. В нормални временатова е всичко, от което се нуждаете. Ако обаче вярвате, че има риск да сеповторят тези редки и унищожителни времена на дефлационна катастрофаи депресия, защо да не потърсите наистина най-добрите? Таблица 24-1 из-броява всички застрахователни компании, които според 1Уеш имат А+рейтинг. Двете компании в този списък, отбелязани със звездичка, са всписъка на най-големите 25 застрахователни компании с рейтинг В+ илипо-висок.

НАЙ СТАБИЛНИТЕ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ В САЩИзточник: \Уе1з8 Ка1т§5, 1пс. (данните са от 3 1 .03.2003, осъвременени за второто издание)

Име на компаниятаИ, Рейтинг на \Уе188

за безопасност

ЗАСТРАХОВАТЕЛИ ПРЕДЛАГАЩИ ЗАСТРАХОВКИ

Атепсап РатНу и(е 1пз СоСоип1гу 1_йе 1пз Со51а1е Рагт 1_Ке & Асс1с1еп1 Азг Со

51а1е Рагт 1_Ке 1пз Со*

Теаспегз 1пз & АппиИу Азп 0( Ат *

М111111

МУ

ЗАСТРАХОВАТЕЛИ ПРЕДЛАГАЩИ ЗАСТРАХОВКИ

Соуеттеп! Етр1оуеез 1пз1п1еппз Ехсп о{ 1Ье Аи1отоЬПе С1иЬТеппеззее Рагтегз АзгТеппеззее Рагтегз Ми1иа1 1пз11п11ес1 Зеп/юез Аи1отоЬПе Азп115АА СазиаИу 1пз

МОСАТМТМТХТХ

Активи(в милиони долари)

„ЖИВОТ" И „ЗДРАВЕ"

А+А+А+А+А+

„ЗЛОПОЛУКА"

А+А+А+А+А+А+

2,834.44,294.51,126.1

32,601.6

144,727.7

И „ИМУЩЕСТВО"

9,271.473,592.58

544.691,369.45

12,952.014,146.74

"Тези компании влизат в списъка на 25-те най-големи застрахователи с рейтинг В+ или по-висок

Таблица 24-1

Глава 24. Какво трябва да направите с вашата застраховка и годишна рента 207

Колкото и внимателно да са направени тези оценки, може би те невземат под внимание други съображения, които ще бъдат от изключителнозначение по време на депресия. Например кои банки използва вашият зас-траховател, за да държи своите активи и да извършва сделки. Ако банкатана застрахователя фалира, ситуацията може да стане хаотична. Само тозифактор може да направи дори и рейтинг А+ невалиден. Рейтингът се про-меня поради различни причини. За да сте максимално сигурни, следетеУУтя рейтинга на компаниите, които сте си избрали. Информация за кон-такти ще намерите в последната част на книгата.

Към списъка от многото тревоги, ще добавя и още една - валутата, пкоято се изплаща вашата полица, може също да бъде от решаващо значе-ние. Ако катастрофира валутата, в която очаквате да ви се плати, ще ка-тастрофират и вашите планове за пенсионните години.

Отново ще спомена 5а/е \Уеа1(Н Сгоир, която специализира в нама-ляване на тези рискове, чрез откриване на най-безопасните застраховател-ни компании в света и тези от тях, които използват безопасни банки засвоите активи. Групата също така може да отличи и тези застрахователи,които ви дават правото вие сами да изберете валутата, в която да е дено-минирана вашата полица. Подобни мерки за абсолютна безопасност саособено важни при уреждането на годишни ренти, застраховане на имотии програми за опазване на капитала, при които се използват застрахова-телни договори.

Основната задача е сега да оцените доколко вашите ренти и зае I рпхователни полици са изложени на риск. Ако сте удовлетворени, добре.Ако не, вземете необходимите мерки преди застрахователната ви коминпия, нейната банка или вие самите да изпаднете в невъзможност да сеадаптирате към новите условия.

Глава 25

НАДЕЖДНИ ИЗТОЧНИЦИ ЗА ФИНАНСОВАИНФОРМАЦИЯ

Най-използваните рейтинг услуги почти винаги отправят своитепредупреждения за проблемите във финансовите институции с отчайващозакъснение. Много често те научават новини за някоя компания заедно свсички други, което означава, че цените на акциите или облигациите натази компания са се променили в резултат на тази новина. В по-тежки слу-чаи компанията може да фалира преди официалните рейтинг служби даразберат каква е причината. Когато всичко, което виждате е прах, те про-пускат процесът на понижаване на рейтинга и компанията преминава от„инвестиционен" статут в неплатежоспособност.

Подобни примери има много. Дългът на най-голямата строителнакомпания в света О1утр1а & УогЬ Сапааа имаше рейтинг АА през 1991 г.Една година по-късно тя фалира. Рейтинг услугите пропуснаха и провали-те на Вагт§5 ВапЬ, 5ит1юто Вап1с и Епгоп. Облигациите на Епгоп се рад-ваха на инвестиционен статут четири дни преди компанията да фалира.Според мене облигациите на Епгоп имаха боклукчийски статут далеч пре-ди катастрофата. Защо? Защото фирмата беше наела една армия от тър-говци на деривативи, което е сигурна гаранция за крайния провал, още по-вече че това не е основната й дейност.

Понякога съществуват и структурни причини за надценяването надълга. Например инвеститорите купуват дълга на Рапте Мае, Ргеаау Маси РНЬВ, защото си мислят, че правителството на САЩ го гарантира. Товане е вярно. Привилегията, която тези компании имат, е да вземат пари взаем от Съкровищницата в размер 2.5 милиарда долара за Рапте и Ргеаауи 4 милиарда долара за РНЬВ. Тази кредитна линия представлява по-малкоот 1А от 1% от стойността на непогасените ипотечни заеми на всяка една оттези компании, което е капка в морето. Поради тази привилегия облигаци-ите, които те емитират, не подлежат на отчетност и надзор от Комисиятаза ценните книжа и борсите (8ЕС), просто защото се смятат за безопасни.Управителите на тези компании ще бъдат поразени от изненада, когатодепресията унищожи техните портфейли и печалби. Инвеститорите в ак-циите и облигациите на тези компании ще бъдат не по-малко изненадани,когато рейтингът на техните акции и облигации се срине. Повечето рей-тинг служби няма да го предвидят.

Глава 25. Надеждни източници за финансова информация 204

Някои компании възприемат по-строг подход при оценяването набезопасността на институциите. В глава 19 аз изброих три качествени аме-рикански фирми за рейтинг на банките. №еш К.аПп& 1пс. е разработиладоста подробна система за оценка на американските институции на еднапо-широка основа. Например, докато повечето анализатори изобщо непредвидиха катастрофата на Епгоп, И/ет бяха сложили Епгоп в своя „че-рен списък" през април 2001 г. и заподозряха компанията, че „манипулирасвоите отчети на печалбите". След шест месеца скандалът избухна и без-брой много служители и инвеститори - хора, който си нямаха и най-мал-ката представа от предпазните мерки, предложени в тази книга - изгубихавсичко.

5а/е \УеаШ Сгоир прилага още по-строги „индикатори за оцеляване"при оценяването на финансовите институции от цял свят, като се вземипредвид не само последният финансов отчет и корпоративната структура,но и в отговор на запитвания, представят личности, компании, тръстове иинституции с най-висок рейтинг.

Инвестиционни съвети от брокери

През своята кариера аз съм съветвал хората да не вярват, че анализагорите, използващи фундаментален анализ (противопоставен на техничес-кия анализ), могат да ги предупредят за каквото и да е било. Анализатори-те на брокерските фирми са прословути с неспособността си да оценява!пазарния момент. Освен че са наблюдавани от своите корпоративни кли-енти, което ги прави изключително пристрастни, те използват грешни мегоди. Дори когато са независими мислители, те не са запознати с психологията на пазара и не могат да разберат кога акциите оформят своя нрьхВсъщност анализаторите на брокерските фирми са най-ревностните клакьори не само на върха на пазара, но и през по-голямата част от пътя мадолу. Преди повече от 20 години, когато работех като специалист по тс\нически анализ в МеггШ ЬупсН, аз бях свидетел на това как един аналичатор поддържаше рейтинг „купи" на фирма производител на радиоапаратпрез цялото време, докато цената падаше от 19 долара на 1 долар. Нищо п ссе е променило. Според сведенията 11 от 16-те анализатори, покрикащнКпгоп, дадоха рейтинг „купи", като някои прибавяха и недвусмислени!<>,,ма всяка цена", четири седмици преди компанията да обяви фалит и достпкрсмс, след като цената на акциите унищожи инвеститорите в тачи коминмия. Както повечето хора по-късно научиха, анализаторите на брокерскитефирми почти никога не употребиха думата „продшТ*. Ако те наппииаI м н ч а х а , че акциите на някоя фирма са застрашени, м- попаннча |н-Гпиш


„продължавай да държиш". Проблемът с тези насоки е, че те обикновеносе поставят, след като мечият пазар извърви по-голяма част от пътя си. Зада не пострадате от анализите на подобни стратези, вие се нуждаете от неза-висим пазарен анализ.

Полезни пазарни анализи по време на мечи пазар

Повечето пазарни анализатори днес са много млади и неопитни. Тефокусират вниманието си върху предлагането на акции за купуване. Товае добре при бичи пазар, но не и в днешни дни. Вие винаги, и особено приедин мечи пазар в световен мащаб, се нуждаете от мнението на опитнианализатори, които гледат на пазарите с голяма доза скептицизъм и коитомогат да ви предупредят кои инвестиции да отбягвате и какво да направи-те. Освен публикациите на моята компания (вж. последната част на тазикнига), ето и някои други, които аз харесвам.

ТНе С1оот Воот & Ооот КероП\УеЪзНе: ш\у\у.§1оотЪоотс1оот.сотЕтаП: 1п1?о@§1оотЬоотс1оот.сотАсМгезз: 3308 ТЬе СепСег, 99 Оиеепз Кс1. СеШга!, Ноп§ Коп§РЬопе: (от САЩ 01 1) 852-2-801-5410Рах: 852-2-845-9192ЕсШог: МагК РаЬег

СгаШ 'з 1п1егеШ Ка1е ОЪхеп>егЧУеЪзНе: \у\у\у.§гап18риЪ.сотЕтаП: \уеЬта81ег@§гапС8риЬ.сотАсМгезз: 2 \Уа11 51гее1, Кеш УоЛ, КУ 10005РНопе: 212-809-7994Рах: 212-809-8426

Огап1

ТНе 1шегпаПопа1 ЗресиШог\УеЬ811е: \у\у\у.т1егпа1;юпа1зреси1а1ог.сотЕтаП: т1Ъ@т1:егпа1юпа18реси1а(:ог.сотАсШгезз: Р.О. Вох 8491 1, РЬоетх А2 85071РЬопе: 800-528-0559, 602-252-4477Рах: 602-943-2363ЕсНЮг: Вои§ Сазеу

8а/е Мопеу КероП: \у\у\у.8а!"етопеугероЛ.сот

Глава 25. Надеждни източници за финансова информация 211

ЕтаП:АсМгезз: \Уе188 КезеагсН, Р.О. Вох 31689, Ра1тВеасЬ Оагйет.РЬ 33420РЬопе: 800-236-0407, 561-627-3300Рах: 561-625-6685ЕйНог Магпп " 6185

КеропЕтаП:АсИгезз: 8аСе ^УеаКЬ 5епасе8 ЗА - Зетсе Сеп1ег,Сгапс1-Кие114, 2П(1Ьеуе1 ЕазЦ СН-1820 Моп1гих,РНопе: (т 118 сИа! 011) 41-21-966-7200Рах: (т Ш Ша1 01 1) 41-21-966-7201

Мапа§ег: 1апе V. 8соИ

Всичко, което тези фирми правят, е да ви предложат идеи. В края макраищата вие трябва да вземете решението въз основа на фактите, които теви поднасят.

Глава 26. Как да осигурите физическото си оцеляване 213

Глава 26

КАК ДА ОСИГУРИТЕ ФИЗИЧЕСКОТОСИ ОЦЕЛЯВАНЕ

В своята същност бичите и мечите пазари са тенденции на социал-ното настроение. Тези тенденции носят и своите последици. Положител-ното социално настроение води и до положителни социални последици.Големият бичи пазар от последния четвърт век създаде един прекрасенсвят. Основни противници от различни раси, политически и религиозниразбирания се целунаха и сдобриха. Студената война завърши. Пазаритесе глобализираха и усложниха. В една или друга степен светът прегърнаидеите за капитализъм и свобода. Беше роден векът на информацията. До-ри кънтри музиката звучеше щастливо. През деветдесетте години хоратасе чувстваха по-осигурени, а днес и по-богати.

Животът в тази среда беше безопасен, доходен и приятен. Социал-ните настроения обаче са двупосочни. Когато положителното настроениедостигне своя край, то бива заместено от отрицателно. Тази тенденциясъщо така дава своето отражение - тя е разрушителна и засяга финансите,икономиката и всички видове социални отношения.

Фокусът на тази книга е само върху финансите. Ако се освободитеот тези инвестиции, които ще изгубят по-голяма част от стойностга си прикатастрофа и опазите парите си, вие ще бъдете доста богат, що се отнасядо покупателната им сила. За съжаление това не е толкова просто при единмечи пазар. Депресиите са бъркотия. Вие може да имате пари, но някоипродукти може и да са оскъдни или разпределяни с купони. Може финан-сово да сте разумен и все пак да попаднете в зона на военни действия.

Може би не е приятно да разсъждавате върху социалните ефекти отдвижението надолу, но е важно. Вярно е, че, ако бъдете финансово разо-рен, вие няма да можете да се възползвате от големите възможности заинвестиране. Но ако се сблъскате с риск за физическото ви оцеляване, виеможе би няма да доживеете до тези възможности. За да можете да спече-лите и да се радвате на движението нагоре, вие и вашите семейства трябвада оцелеете по време на пътя надолу. Тогава, на дъното, вие ще се издиг-нете над отчаянието на другите и ще се възползвате финансово и емоцио-нално от следващата положителна промяна в социалното настроение.

Вълните на Елиът предсказват много от социалните промени и виеможете донякъде да ги очаквате, ако разбирате това, което аз наричам со-циоиомика. В настоящата книга няма място да обясня тачи идея, но, ча да

усетите колко полезна може да бъде социономиката, разгледайте тези ко-ментари за това, какво можем да очакваме при мечия пазар:

земя...',Чужденци ще извършат терористичен акт на американски

- ,*На гребена на приливната вълна"Глава 21, стр. 435, 1995 г.

„Когато социалното настроение бележи върхове, то това най-яр-ко е изразено в построяването на рекордно високи небостъргачи. I I »дъното се строят малко сгради, а съществуващите се унищожава!чрез изгаряне или бомбардиране".

- вълновият пришит на социалното поведение на човекаи новата наука, наречена социономики"

Глава 14,стр. 229-230

„Близкият изток ще бъде бедствие. В тази област има поне трирелигии, които се ненавиждат, а мирът по време на бичия пазар бешенапрегнат, така че този район ще експлодира."

- ЕШоП V^/аVе ТИеопМ, Август 2001 г.

Атаката над Световния търговски център от 11 септември 2001 г . ивойната в Афганистан потвърдиха някои от тези наблюдения, а са изминали едва две години от започването на мечия пазар. Впрочем някои комсмгатори обясняват, че терористичната атака е причинила рецесията, док;ш>истината е, че пазарите достигнаха своите върхове година и половина мреди това, а икономиката беше започнала да се свива шест месеца преди а | аката. Подобни атаки са в резултат на отрицателното социално настроениг,ето защо социономиката може да предвижда същността на поведение п > .което ги причинява. Тези прояви имат своята честота и степен. Ниппгисъществува някакво социално напрежение, дори и в последните стадии нибичия пазар, но конфликтът ескалира по време на мечи пазар. Повече нлипи тема ще научите в глави 14 и 16 от „Вълновият принцип на социалното поведение на човека и новата наука, наречена социономика" от 2003 г.най-сериозната ми книга. За едно пълно описание на това, което може дпочаквате при мечи пазар, вж. глава 21 на книгата „На гребена па п р и п н ипата вълна".


Поляризация и конфликти

Основното въздействие на мечия пазар върху обществото е да го по-ляризира по безброй много начини. Тази поляризация се проявява въввсички възможни сфери - социална, религиозна, политическа, расова, кор-поративна, класова и други подобни. В мечи пазар хората са принуденипо-емоционално да се идентифицират като членове на все по-малки со-циални единици. Това може би е резултат от гнева, който съпровожда ме-чите пазари, защото всяка социална единица постоянно намира причинида бъде неудовлетворена и да атакува своята противоположност. През ме-чия пазар от тридесетте години комунисти и фашисти предизвикваха по-литическите институции. По време на мечия пазар от седемдесетте годинистудентите предизвикваха полицията, а черните предизвикваха белите. Ипрез двата периода работниците предизвикваха ръководителите, а третистрани атакуваха установеното положение. По време на мечи пазари ми-тингите, маршовете и протестите са обикновени явления. Сепаратизмът сепревръща в сила, тъй като териториите се поляризират. Популизмът ставасила, тъй като класите се поляризират. Повече на брой партии намиратсвоите поддръжници. Мечите пазари пораждат стачки, расови конфликти,религиозно преследване, политическо неспокойствие, търговски протек-ционизъм, преврати и войни. Що се отнася до поведението на хората, едначаст от тях стават по-консервативни, а друга по-разгулни, като всяка оттези групи твърди, че другата трябва да се промени. Една от причинитеконфликтите да придобиват такива мащаби при депресия е, че голяма частот средната класа бива унищожена при финансовия погром, като по тозиначин се увеличава броят на тези, които не могат да загубят нищо и на кои-то им е останал само гневът.

Грешките от миналото

В края на седемдесетте и началото на осемдесетте години грижата заоцеляването беше сериозна. Книги на тема от къде да си купим електри-чески генератор, бронирана жилетка или суха храна се продаваха с милио-ни. Тези тревоги съвпадаха с приближаването на дъното на 16-годишенмечи пазар (с корекции за инфлацията). По това време вие не трябваше дасе занимавате с това, а да купувате акции и облигации. Най-подходящотовреме да се погрижите за вашата безопасност е в началото на пътя надолу,а не на дъното.

През 1999 г., близо до върха на пазара на акции, хората отново бяхазагрижени за физическата си безопасност. Този път те се страхуваха от

Глава 26. Как да осигурите физическото си оцеляване 215

компютърния вирус У2К, който ще порази цивилизования свят, В разгарана тази световна фикс идея и в отговор на многото въпроси на наши або-нати по електронната поща, аз отговорих, че свободният пазар ще се пог-рижи за този проблем. Докато посоката на социалното настроение не сепромени заедно с посоката на основните пазарни индекси, няма място застрахове. Подобни опасения рядко предизвикват пробиви от световен ма-щаб. Тенденциите към нарастващ песимизъм, гняв и страх са истински юпричинители на световни сривове, а това е същността на мечия пазар.След 1 януари 2000 г. всички тревоги около У2К изчезнаха. Самодоволст-вото завладя света точно когато финансовият риск беше най-голям. Топнитрябваше да бъдем загрижени и за физическото си оцеляване. Вълната оттерористични действия през последните месеци е продукт на мечия пазар -това е моето мнение.

Размишления върху подготовката

Какво точно трябва да се направи за физическото оцеляване е труденвъпрос. Във времена на социално напрежение е опасно да се живее в п.сшнаселено място, близо до военни съоръжения или важен инфраструктура!обект. Ако пък работите на подобни места, преместването става още потрудно.

Аз познавам хора, които имат земя в провинцията, убежище в нл.чмината или самостоятелен дом. Други пък си купуват оръжие или учат самозащита. Това са добри идеи, ако вие или животът ви ги изискват. По ида бъде полезно всичко това, вие трябва да попаднете в строго специфичниситуация. По време на мечи пазар вероятността да се изправите пред 1 1 . нпа, престъпник или терорист е малка. По-вероятно е да се сблъскате с ограничения вътре в страната, наложени от правителството, или атака опп.н,а в този случай усамотеното ви убежище или пък карате уменията нямп днки бъдат от полза.

Въпреки всичко, ако решите, че се нуждаете от подобен вид подго-товка, точно сега е времето да отворите списъка от времето на У2К и дм гикупите каквото сметнете за добре - генератор за електроенергия, няколкомесечни запаси от суха храна, система от видеокамери и оръжия за '«нциина цени, два пъти по-ниски от тези през 1999 г. Да се подготвяте ча тероричъм, едва ли е разумна идея. Ето няколко уебсайта, които ще пи помог-нат при подготовката. Някои от тях са свързани с други сайтоис, т;т.1 чеисднъж влезете ли в някой от тях, вие ще намерите още много други.

216ПОБЕДИ ФИНАНСОВАТА КРИЗА

Подготовка за бедствие:\у\у\у.о15т.ог§/п\У55/873р908.Ьпп

Оцеляване:\у\у\у.зигу1уа1-сеп1ег.сот/тс1ех.п1гп

Обезопасяване на дома, Информация за бедствия:\у\у\у.]ое1зкои8еп.сот

Суха храна:\у\у\у.с!1ртеа1ге.сот

Вземане на проби от водата:\у\у\у.са1соп.пе1/-рП

Вземане на проби от въздуха:

Самозащита:\у\у\у.кгаута§атс.сот

Понякога литературата, свързана с бедствията, може да бъде повечеобъркваща, отколкото полезна. В такъв случай се спрете и помислете: товали са действията, които трябва да предприема? Не съществува ли по-разумна алтернатива? Няма голяма полза от това да губим време и пари,подготвяйки се за събития, които не са много вероятни или които можемда избегнем с разум.

Глава 27

КАК Д А СЕ ПОДГОТВИТЕ ЗА ПРОМЯНАВ ПОЛИТИКАТА

Съдбата на избрания ръководител

Графика 27-1, използваща електоралната история на САЩ, ни по-казва, че когато пазарът на акциите е вървял нагоре, което е отражение наположително социално настроение, гласоподавателите са били на стран;п;|на управляващия ръководител. Когато акциите се сриват, този ръководи-тел е свалян с голямо единодушие или по други начини, въпреки че при-мерите за последното са малко. Това правило няма изключения. Гласен юдавателите не се интересуват от това коя партия е на власт в такива времсм;|;те само искат да свалят от власт този, който управлява и неговата партия.

Ръководителите на страната винаги правят нещата да изглеждат по-зле като: (1) си приписват заслугата, когато икономиката се развива добре,като по този начин се подразбира, че вината е тяхна, щом нещата не смдобре и (2) се заричат да въведат мерки, които ще стимулират икономика-та, когато тя отслабне, като по този начин подкрепят погрешната идея, чея контролират, което улеснява техните противници в твърдението, че по-литиката им се е провалила.

Ръководителят не контролира икономиката на своята страна, и < >икономиката в много голяма степен оказва влияние върху неговия имидж.Когато икономиката се свива, страда имиджът му, а гласоподавателите госвалят. Това е вярно за ръководителите от цял свят. Показателен пример ссъдбата на американския президент Ричард Никсън, който убедително ' > <преизбран в края на 1972 г. по време на един връх на пазара на акции и бесвален след по-малко от две години, когато Пож ]опех претърпя намголямото си падане от периода 1937-1938 г. дотогава.

Можете да вземете за пример и Джордж Буш, който се раднашс пирекордно високо одобрение като президент през 1991 г. и въпреки тилизгуби изборите една година след това, когато печалбите на к о м п а н и и к-от индекса 5&Р регистрираха най-голямото си падане от 1940 г. догониш.Н Аржентина, която наскоро беше финансово разрушена от една дефлацштц.| катастрофа, одобрението към президента падна от 70% па 4.5% слмо -шчие години. И тази орана се изредиха четири президенти н рамките на пям > ' м а > седмици I [збирателите искаха да Гп.д;п пчгоип ш н е п ч к п „Покнуцп".


О 2002 ЕНюИ УАзуе 1п1вгпаНола1

10000 ••

100 •-

10 ' '

УБЕДИТЕЛНИ ИЗБОРНИ ПОБЕДИИ ЗАГУБИ И ПАЗАРЪТ НА АКЦИИ

Бпчи пазар - убедителни победи

Мечи пазар - тежки загуби

? *

1:1 31II г|

I 1|М Й

Н1!З 9 » 3 6Ч - ". Яи. .

! М^Г.,1 1|р

1770 1780 1790 1800 1810 1820 1830 1840 1В50 1660 1870 1880 1890 1900 1910 1920 1930 1940 1950 1960 1970 1980 1990 2000

Графика 27-1

При дефлационна катастрофа във вашата страна ръководителят й,независимо от това колко популярен е бил преди, няма да бъде преизбран,

ако пазарът на акциите е паднал много в изборния ден. Вината за финан-совото и икономическо падение по време на управлението му и изборнатазагуба, няма да са негови, въпреки че мнозинството ще смята, че той е ви-новникът. Ако кризата е продължителна, няколко ръководители по ред щеизпитат поражението.

Обществото, а не президентът, контролира движението

Когато по време на речи казвам, че пазарите и икономиката опреде-лят избора на водача, а не обратното, много хора ахват с недоверие. ВСАЩ републиканците казват: „Как можете да твърдите, че консервативна-та политика на Роналд Рейгьн не е причината за подобряването на иконо-миката през осемдесетте, което доведе до 8 от възможни 10 години на въз-ход?" Моят отговор е: „Вие смятате ли, че либералната политика на Фраи-клин Рузвелт е причината за подобряването на икономиката от тридесеттегодини, което доведе до 11 от възможни 12 години на възход?" (Можетеда смените мястото на фразите, ако демократ ви зададе този въпрос). Още

Глава 27. Как да се подготвите ча промяна в политиката 21')

по-остро би било: „Смятате ли, че заслугата за драматичния икономическиподем на Германия след 1933 г. е на Хитлер?"

Това, което се случва, е, че тези ръководители дойдоха на власт, чмщото хората, отчаяни от депресията, искаха свалянето на управляващитеПосоката се промени и новият лидер получи признанието за това. Поняко-га на дъното на пазарите гласоподавателите наистина избират ръководите-ли с по-добра икономическа политика. Обикновено не го правят.

Обратното е също така вярно - тези, които управляват по време ммфинансови сътресения, невинаги са виновни. Дългогодишната грешна ш >литика на други правителства подготвя провала. Тези, които са на власт нотова време, винаги изглеждат некадърни. Те или вземат мерки „да помогнат на икономиката", които се оказват неуспешни или не правят нищо, чакоето получават упреците, че „свирят на цигулка, докато Рим гори". 11е ивисимо от това какво правят или не правят, обществото винаги ги обвиня-ва и ги изритва от власт.

Политическото напрежение по време на големитемечи пазари

Както казахме в глава 26, мечите пазари причиняват социална поляризация, което в областта на политиката означава радикална политика.Това е всичко, което мога да ви гарантирам при предстоящата депресияКой ще спечели битката или войната не се знае предварително, сигурно стова, че управляващите ще бъдат свалени от власт.

В последните години участието в изборите е много слабо, расонминапрежения са туширани, политиката на основните партии не се различимимного и може да се характеризира като посредствена. Пригответе се шдраматични политически промени.

По време на кризата на пазара на акции през 1835-1842 г. една иои.1политическа партия (вигите) спечели президентските избори през 1840 г.,а друга една (на Демократичните републиканци), която беше на пласт ипродължение на повече от четиридесет години, скоро след това се рачнадна. По време на изборите през 1860 г., след като пазарът на акциите дос-тигна до дъното и след дълбоката рецесия от 1859 г., политическите убеж-дения бяха толкова поляризирани, че много щати не вписаха в изборни и-листи имената на всички кандидат-президенти. Една нова партия (Репуб-ликанската) спечели първите си избори. На следващата година избухниГражданската война. Изборите от 1932 г., близо до дъното н;| Голяма гидепресия, бяха по-малко напрегнати, но все пак бяха като иододел п дош-доха до препращането на САЩ в полусоциалиелическа държани.


Имайки предвид проектирания размер на този мечи пазар, очаквайтенации и държави да се разцепят и свият. Очаквайте регионални правителс-тва да предизвикат националните. Няма начин да разберем къде точно по-добни несъгласия ще изригнат, но те със сигурност ще изригнат някъде.

Международната политика ще продължи да става все по-опасна.Броят на ядрените експлозии, без значение дали те ще са с изпитателнаили военна цел, се увеличава или намалява обратно на движението на па-зара на акции. За графика вж. глава 16 от книгата „Вълновият принцип начовешкото социално поведение" (1999 г.). Очаквайте по-голям брой ядре-ни експлозии по време на мечи пазар.

Дългът и кредитните пари създават политически рискове. Чуждест-ранни инвеститори и централни банки притежават 45% от съкровищнитеоблигации на САЩ. Най-големите инвеститори са Япония и Китай. В краяна краищата бъркотията, предизвикана от рекордно високата ликвидацияна дълг, може да принуди Съкровищницата или Федералния резерв да неизпълнят някои от своите задължения, което би имало крайно негативниполитически последствия и би насочило злобата на света към САЩ. Що сеотнася до валутата, може да се получи нещо интересно. В свой бюлетин отсептември 2001 г. Федералният резерв докладва, че 90% от новите стодо-ларови банкноти, поръчани от Банката на федералния резерв на Ню Йорк,се използват за удовлетворяване на поръчки от чужбина. Според статия на№\\> УогЬ Тгтез от 1994 г.: „В Русия, Румъния, Таджикистан, Китай, Виет-нам и други страни, американският долар е станал официалното неофици-ално средство за размяна". Тъй като 70% от валутата е в чужбина, еднадоларова кредитна дефлация ще прехвърли 70% от засилващата се поку-пателна способност на долара в ръцете на чужденците. Американците дър-жат голяма част от дълга, докато другите държат истинското нещо (докол-кото то е истинско) - парите. Какви политически решения може да пре-дизвика подобна ситуация никой не знае, както и никой не знае какви щеса последиците от тях.

Какво трябва да направите,ако имате политически стремежи

Ако станем свидетели на пазарна криза, вие трябва да се кандидати-рате близо до дъното на пазара. Вие ще бъдете уважавани от историците иобществото, ако спечелите. Джордж Вашингтон, Абрахам Линкълн, Фран-клин Рузвелт и Роналд Рейгьн са били избирани на или близо до дъното нажестоки падения и са сред най-уважаваните президенти в американскатаистория.

Глава 27. Как да се подготвите м промяна в политиката 221

Несвързани с управлението партии се предсгавят добре в тежки вре-мена, както и радикалите и аутсайдерите, докато управляващите губят.Така че, ако сте политик, който често сменя партии и не сте във властта,направете си плановете така, че да се възползвате от ситуацията. Ако ис-кате да сте политик, Вие не трябва да бъдете кандидат на партията, която еуправлявала по време на падането на пазарите.

Защо политиката има значениев контекста на тази книга

На един етап от развитието на финансовата криза движението на па-рите ще се превърне в спорен въпрос за политиците. Вие трябва зорко даследите тенденциите в политиката във вашата страна. В тежки за иконо-миката времена правителствата са забранявали инвестиции в чужбина,изисквали са обратно връщане на капитали, забранявали са парични тран-сфери в чужбина, затваряли са банки, замразявали са банкови сметки, ог-раничавали са или са заграбвали частни пенсионни фондове, повишавалиса данъците, фиксирали са цени и са налагали разменни валутни курсонс-Ге са използвали сила, за да наложат волята си за това кой трябва да нос Iрада и кой да бъде спасен, което значи, че разумните се наказват, а безр;псъдиите се награждават, което противоречи на нормалния ход на събития-та. В най-тежките случаи, когато авторитарни личности спечелят властга,те просто вземат контрол над вашата собственост.

Вие не можете да предвидите всеки възможен закон, наредба илиполитическо събитие, които биха могли да попречат на изпълнението манашите планове да останете ликвиден и платежоспособен. Ето защо виетрябва да планирате предварително и да сте внимателни. Мислете върхутези проблеми, защото когато политиците хвърлят своите мрежи в търсенепа жертви, вие да сте извън обсега им.

Глава 28

КАК ДА ОТКРИЕТЕ БЕЗОПАСНО МЯСТОЗА ЖИВОТ

Както казах в глава 26, истинската опасност от социалното напреже-ние не са бандите от плячкосващи скитници - класически пример на страх,който рядко се оправдава, а международните конфликти и ограничениятавътре в страната. По време на мечи пазар и международното, и вътрешно-то напрежение се изострят, като в резултат на това реакцията на общест-вото може да бъде унищожителна.

През изминалия век вътрешните сътресения разбиха или прекъснахаживота на много повече хора, отколкото войните. Независимо дали стеживели в Русия през двадесетте години, в Германия - през тридесетте, вЕвропа - през четиридесетте, в Китай - в края на четиридесетте, в Куба -през 1959 г. или в Камбоджа - през седемдесетте, бягството е било разум-ното нещо, което е трябвало да се направи.

Обаче, ако някога вземете подобно решение, освен че трябва да стеумни, трябва да имате и късмет. Тези, които през 1937 г. решиха да напус-нат Европа, преди нещата да станат по-зле, бяха разумните. Но някои оттях може и да са си казали: „Нека да отидем някъде далеч. Нека да отидемсред Тихия океан и да живеем на онези лениви острови, наречени Фили-пини". С други думи, тези хора са направили грешен избор.

Едно ръководство, което ще ви даде представа за това къде по светасе развиват кризисни ситуации, са анализите на Ричард Мейбъри - Еа1у№агпт§8 Керог1. Ако сте азиатец, африканец или живеете в Близкия изток,неговият анализ е особено уместен. Мейбъри също така е издал чудесникниги за начинаещите в областта на правото и инфлацията. Можете да сесвържете с него по следните начини:

Еаг1у^еЬвНе: \у\уш.пспагс1тауЬигу.сотЕтаП: ртс701@ао!.сотАсИгезх: Р.О. Вох 84908, РНоешх, А2 85701РЬопе: 800-509-5400, 602-252-4477Рах: 602-943-2363ЕсШог: К.1сЬагй МауЬигу

Ако живеете в страна, чиято политика е нестабилна, вие трябва дппомислите къде бихте могли да отидете, ако се установи потиспическм |>е

Глава 28. Как да откриете безопасно място за живот 223

жим. Когато се развива някаква криза, задължително е да сте подготвенипреди да вземете самото решение.

Някои от читателите, които са малко на брой, биха напуснали стра-ната си, докато депресията вилнее. След едно проучване на страните си.стабилна демокрация от западен стил, в които се говори английски, сеспрях на първите пет в списъка: САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландияи Ирландия.

Най-добрият избор за убежище е САЩ. Философските принципи,залегнали при основаването на САЩ и превъплъщението (макар и понякога летаргично) им в повечето от гражданите, намаляват вероятността отжестоки репресии. Разбира се, нищо не е невъзможно, а някои хора твър-дят, че многовековната история на цивилизациите предполага, че САЩ сидостигнали своя връх като световна сила и репресиите може да последват.По-голямата потенциална опасност иде от международната заплаха. Склонността на САЩ да се замесват в споровете между други страни са я и ревърнали в основна цел на терористи и на някои правителства. Всеки про-дължителен и координиран опит на враговете на Америка може да направи живота в страната изключително нестабилен. От друга страна, ако л пторитарен режим завземе властта на дъното на депресията (което се случив много страни от Европа и Азия през тридесетте и четиридесетте години),трудностите могат да се появят отвътре.

Може би не е достатъчно, ако само имате готовност да напусне н1

страната. Държавата, в която сте избрали да живеете, може да затвориграниците си, преди да сте предприели действия. Вашата родна странисъщо може да затвори границите си. Ако терористи заразят с биологичнооръжие някой град във вашата страна, ще ви бъде забранено да влизай- пкоято и да е друга страна. Ако някога вземете решение да потърсите убе-жище другаде, трябва да се преместите веднага. Ако изберете убежище иопасността отмине, вие винаги можете да се върнете в родната си страна.

Първото нещо е да имате нов паспорт, тъй като нуждата от паспортна по-късен етап може да се повиши, което да предизвика и закъсняхте.Друга добра идея е да получите „зелена карта" или виза за постоянно мребиваване за страната, в която искате да живеете. Обикновено те се ичдава <ча срок от пет години, след което трябва да се удължат вътре в страната. (адвокатските хонорари визата за постоянно пребиваване струва около1000 долара. От интернет можете да изтеглите формуляри и сами да к а й

дидатствате. Както всичко друго, получаването на виза отнема иремс. Внеще трябва да попълвате формуляри и да отговаряте на сравнително стрш иизисквания. Дори и ако сте бързи и резултатни, вашият адвокат или прашпслство може и да не е. Неочаквани пречки може да т.чииюпнт, ча к о м и >ще трябва да представите още някой друг документ. Смисълът ма и е и ч к и


дотук е, че за да постигнете сигурност - започнете да действате отрано.Преди да си опаковате багажа за пътуване, вие трябва и да се консултиратес адвокат от страната, която сте избрали, за да сте наясно със законите й .

Един чудесен начин да опознаете други страни е чрез пътеводители-те на Дорис Киндерсли Пъблишинг (бел. пр. - ЕуемШгезз Тгауе1 СиШез).Те не само са пълни с информация, както и другите пътеводители, но същотака имат и поразителни снимки. Цената им е 24.95$. За подробна инфор-мация за политиката на тези страни относно продължителното пребивава-не, прегледайте следните сайтове:

8(а1ез:Сапас1а:Аиз(гаНа:Ке^ 2еа1апс1:1ге1апс1:

На някои от тези сайтове се работи по-лесно, а на други ще трябвапо-дълго време да се ровите, за да откриете това, което търсите. Понякогаадресите се променят. Ако някой от тези адреси се промени или решите дапотърсите информация за други страни, направете търсене по интернетчрез използване на ключови думи. Повечето имиграционни служби иматсвои собствени сайтове.

Мислех да напиша една-две глави за предимствата и недостатъцитена живота в тези или други страни, но в края на краищата вие сами изби-рате приоритетите си. Някои от тези страни имат по-добри закони, други -климат, трети - култура, четвърти - инфраструктура, пети - повече удобс-тва. Не съм запознат със страни, в които не се говори английски, като Ар-жентина, Чили и Коста Рика, отчасти защото не съм убеден, че те ще випредоставят спокойно убежище по време на световна депресия. По светаима и доста красиви островни страни, които в редки случаи са обект намеждународни конфликти. Трябва да отсеете информацията, книгите иброшурите и сами да вземете решение. Най- добрият подход в такъв слу-чай е да посетите лично избраните от вас страни. Те са и прекрасни вакан-ционни места, така че едва ли ще съжалявате. Кой каза, че разсъждениятавърху депресията не са приятни?

Глава 29

СЪБИРАНЕ НА ЗАЕМИ И ИЗПЛАЩАНЕНА ДЪЛГОВЕ

Хората и институциите, които най-добре се представят при единповсеместна ликвидация на дълга, която е последица от дефлационнвТ!катастрофа и депресия, са тези, които не вземат пари в заем и не отпуски Iрисковани заеми. Това е идеалното положение в повечето случаи.

Какво да правим с кредитите

В тази книга на няколко пъти обсъдихме проблема с рисковампикредити. Внимавайте да не дадете парите си в заем на слаб длъжник, нечависимо от това дали той е корпорация, правителство или друго юридичсско лице. Ако вече сте го направили, изтъргувайте ги за нещо по-добро.

Съществува също така и въпросът с личните кредити. Дали ли е й 1

пари на приятели, роднини или колеги? Шансовете да си получите оПр;пно тези пари са нулеви или нищожни, но ако постоянно ги приканвате днви платят, докато все още могат, вие ще помогнете на себе си, а от другистрана ще ви се дадат необходимите средства да им помогнете по-късно,ако те изпаднат в мизерия.

Как да се справим, когато дължим пари

Ако въобще е възможно, бъдете свободни от дългове. Ще се чут Iпате по-свободен, ако нямате дългове. Вие няма да се потите да изплащанкредитни карти, няма да се тревожите, че ще ви вземат дома или < н ш > м < >Пила, или че ще изгубите бизнеса си. Няма да ви се налага да работим- (>или 10, или 18% повече, за да изплащате лихвите си.

Ако можете да си го позволите, не вземайте ипотека. Ако при к ж . Iпате дома си и изгубите работата си, домът ще ви остане. Когато П а п к и и-шпочнат да изхвърлят хората от домовете им, вие все пак ще има къде длжинесте. Ако не можете да плащате наема за вашия офис, ние можете ли • <>преместите в дома си и т. н. Аз по-скоро бих се с пил н кибритена к у м и ш . ! .която дл е моя, отколкото да притежавам налгп , н.ч който една <~>и\ мш 1.н •м плащам мео-чшис кноскп.


Помислете върху положението на банките по време на финансовстрес. Да предположим, че сте изплатили половината от вашата ипотека ипритежавате 50% от вашия дом, което е средностатистическата цифра застраната. Изведнъж вие установявате, че не можете да плащате повече по-ради парични проблеми. В това време, дори и при положение че цените наимотите са паднали наполовина, за банката това не е загуба. Тя може даобяви вашата къща (всъщност нейната, къща) за продан на свободния па-зар. Ако я продаде за 50% от върховата й стойност, банката си взема 100%от своя първоначален заем. Ето защо в подобни ситуации банките са поднапрежение да продадат имотите си. Разбира се, вие оставате без дом, следкато дълги години сте се трудили робски, за да изплатите половината отнего. Това се случва на много притежатели на домове по време на депре-сия.

Предполагам, че е възможно да бъдете изобретателни дори и повреме на подобна ситуация. Някои биха взели колкото се може повече па-ри срещу стойността на този дом, за да ги вложат в безопасен париченфонд и след това да ги използват за погасяване на плащания по ипотеката.Проблемът с тази идея е, че ние хората сме най-големите врагове на себеси, защото нямаме дисциплината да защитим парите си в наличност. Вкрая на краищата, можем да се окажем и разорени, и бездомни.

Един от начините да се излезе от дълг е да се обяви фалит. Аз не гопрепоръчвам, защото е нечестен. След като хората са ти дали на заем пари,които те са спечелили с тежък труд, ти трябва да им ги върнеш. Ако стежертва на непредвидими обстоятелства и трябва да обявите фалит, изви-нете се на вашите кредитори и им кажете, че това за тях е урок да не даватнедостатъчно обезпечени заеми.

Глава 30

КАКВО ТРЯБВА ДА ПРАВИТЕ,АКО ИМА ТЕ БИЗНЕС

Избягвайте договори за дългосрочно наемане на служителите си.Опитайте се да се преселите в щат, в който договорите за наемане сесключват „по споразумение". Бюрокрацията и законовите пречки могат днразорят компанията ви по време на финансова криза, като по този начинвсичките ви служители ще останат без работа.

Ако бизнесът ви е свързан с наличието на голям инвентар (като нап-ример търговия с автомобили или лодки), опитайте се да го намалите. Акобизнесът ви се нуждае от специални части, които трудно ще се намерятпри депресия, презапасете се. Ако сте работодател, започнете да мислитекакво ще правите, ако паричните потоци намалеят и Ви се наложи да мималите разходите. Кое ще е по-добре - да съкратите няколко човека или дннамалите заплатите с еднакъв процент, като по този начин запазите всич-ките си служители?

Някой циник може да ви предложи, в случай че сте работодател, днзаплащате с акции на компанията или опции за закупуването им, но акосте съгласен с очакванията, изложени в тази книга, този начин на действиеще бъде нечестен. Освен това служител, който бъде измамен, едва ли щеслужи на компанията по най-добрия начин. Не забравяйте, че депресиитене продължават вечно; когато следващият подем започне, вие ще се нуждаете от верни хора, които ще ви помогнат да преуспеете, а и те също щесе нуждаят от солидна компания за своето благоденствие. За да постигнететакъв резултат, плащайте на когото трябва и колкото трябва за това, < » 1което се нуждаете.

Най-важното е на вас да ви се плаща. Ако продавате на дребно, недавайте големи количества на кредит. Ако снабдявате други бизнеси, привете отстъпки при заплащането в брой. Опитайте се да намалите броя пифирмите, които ви плащат с 60, 90 или 120 дни закъснение за ватите иродукти и услуги. Колкото по-голям е списъкът на неизплатените сделки.толкова повече пари и време ще изгубите да си ги получите. Ако някои <нфирмите, на които сте снабдител, потъне, няма да вземете парите, които тяВи дължи. Още по-лошата новина е, че може да изгубите и последици-няколко плащания, които тя Ви е направила. Знаете ли, че чакоиьт ш фалитите почполява на адвокатите да вземат обратно всичките плшщишн,която фМИрвЛГО фирма с направила 90 дни преди да оГмип «[мит 7 Кой


мислите, че плаща съдебните разноски на банкрутиралия? Вие, нещастниятснабдител. Но ако Ви се плати веднага, в брой, няма да Ви се налага хемда върнете последните плащания, хем да прежалите остатъка от това, кое-то Ви се дължи. Ако се поразмислите за кратко време, ще разберете колкоопасен би бил този закон по време на депресия, тъй като тези вземания щезатруднят, а може би и ще смажат бизнеси, които са на ръба на оцеляване-то. Впрочем, ако доставяте стоки, които ще бъдат препредавани, задължи-телно е да попълните в съда заявление, че стоката, която предоставяте, еваша собственост. По този начин ще парирате опитите на адвокатите-лешояди да изкарат стоката ви като дълг на фалиралата фирма.

Ако управлявате банка, застрахователна компания, фирма за управ-ляване на пари или друг вид финансова институция, опитайте се да се ос-вободите от спекулативни позиции с деривативи, особено тези, за които сеочаква възход на пазара.

Намалете до минимум пазарния риск. Ако трябва да държите големипозиции в акции - например, ако управлявате взаимен фонд, хеджирайтепозициите си с опции. Оправете ипотечния си портфейл. Освободете се отвсякакви второкласни дългови книжа. Ако сте инвестирали в общинскиоблигации, потребителски или ипотечен дълг, боклукчийски облигацииили в нещо, което не е от най-високо качество, продайте ги на днешнитевисоки цени. Стъпете на здрава основа с инвестиции, които са първоклас-ни, ликвидни и лесни за разбиране.

Най-накрая, направете си план как да се възползвате от следващотодъно на икономиката. Ако успеете правилно да ориентирате компаниятаси, ще ви осигури успех за десетилетия напред.

Глава 31

КАКВО ТРЯБВА ДА НАПРАВИТЕ,АКО РАБОТИТЕ ЗА НЯКОГО

През последното десетилетие все повече компании компенсиратслужителите си вместо с пари, с опции за закупуване на акциите им. През2001 г. повече от половината от големите американски фирми са плащалима повече от половината си служители с опции. Като пазарен анализаторпч съм изумен от тези цифри, които отразяват оптимизма за съдбата на па-члра на акциите. Като човек, който се опитва да ви помогне, аз ги виждамкато капан, в който вие не трябва да влизате.

Ако нямате някакви особени причини да вярвате, че компанията, закоято работите, ще преуспее толкова много в една свиваща се икономика,че акциите й ще се повишат при мечи пазар, тогава заменете акциите илиопциите, които ви се предлагат (или сам сте купили) за пари.

Ако заплащането ви зависи от съдбата на акциите на тази компания,опитайте се да получите вместо това някакъв ликвиден паричен поток.1 1 а правете всичко възможно да получавате истински пари за вашата рабо-и. Ако можете да избирате работа, помислете за това каква работа иманай-добри шансове в предстоящата финансова и икономическа буря и за-иожете на нея. Ако имате предприемачески дух, помислете за това какможете да служите на хората по време на депресия, така че да преуспеете.I то, аз например пиша тази книга. Помислете за това от какво ще се нуж-даят хората в тежки времена. Някои си мислят, че служейки на хора, коитое а парично затруднени, е правилният избор. Разбира се, че има възмож-ности в тази област, но не там са големите пари. Парите на много хора неI а вложени в пазара на акции или други рисковани инвестиции и при дефнация реалната им покупателна сила се повишава. На дъното на Голяма!адепресия 70% от населението работеше и живееше добре. Можете да мреN тесте, като предоставяте услуги на тези, които са платежоспособни ипогачи. Извършването на услуги на кредитори също може да бъде добрар.чГюта. Например, тъй като голяма част от днешния дълг е потребителски,прмцането на тези пари може да бъде успяваш бизнес. При депресия услу-I итс, свързани с фалитите, ще имат голям успех. Може би ще избегнетеличното си задлъжняване, като помагате на други да управляват споя дълг.

Ако сте обладани отдарителски импулси, това ще е НАЙ-ПОДХОДЯЩОю ирсмс. ОПщее темите услуги ще се свият но иремс- па депресия м много


хора ще страдат. Ако наистина сте изобретателни, намерете начин и да по-могнете на хората в беда, и да печелите пари.

За съжаление аз нямам отговорите на всички ваши въпроси в подоб-на ситуация. Вие познавате вашите умения и интереси по-добре от мен.Сега е времето да помислите за това.

Глава 32

ТРЯБВА ЛИ ДА РАЗЧИТАТЕНА ПРАВИТЕЛСТВОТО ДА ВИ ЗАЩИТИ

В известен смисъл, отговорът е да. Вие винаги трябва да живеетенякъде. Ако имате късмета да живеете в свободна и безопасна страна, мо-же да се каже, че тези облаги до голяма степен се дължат на философиятапа правителството й. Имайки предвид това, вие трябва да разчитате нанай-доброто правителство, което можете да намерите. Във всички остана-

ли случаи, правителството е неподходящ настойник.

Сложността на проблема

Правителствата почти никога не са подготвени за финансови бедсчпия и депресии, а когато са, вероятността да настъпят кризите е малка. Тоиа не се дължи на лични грешки, а на човешката природа. Хората обикнииено са подготвени за миналото и в редки случаи за бъдещето.

По правило, интелигентният начин да се справяме с капризите пифинансовата ни съдба е чрез спестяване или чрез застраховане. Правител-ствата почти винаги правят обратното. Те харчат и вземат заеми, когатовремената са добри, и се оказват без пари в лоши времена, когато данч.чмите постъпления намаляват. Системата за медицинското и социално:оосигуряване в САЩ, както и техните съответствия по цял свят са прахосали милиарди долари в продължение на десетилетия на благоприятни нрсмена. Днес политическите сили се опитват да издействат плащания, кош ода покриват и психически заболявания, наред с физическите. Това е билетча експресния влак към неплатежоспособността.

Когато тази политика се провали, правителствата няма да имгп нарите да обслужват хората, които са затруднени и наистина се нуждаят о:помощ. Тогава те ще влошат ситуацията, като удължат срока на ичнлащане на помощите при безработица, което ще изсмуче пари от работодакмште и ще ги принуди да съкратят повече работници. Правителствата могат пда повишат пенсионните плащания, които ще вземат пари от работещма' пще намалят възможността им да спестяват и харчат, а също така мога г и даповишат данъците, което ще лиши от средства продуктивна ти част от па^•.пението, и те няма да могат да харчат и инвестират. Тъжно с, по схематапочти вина! п г ( а к н к а .


На какво не трябва да разчитате

Не разчитайте на правителствените програми за вашите старини. ВСАЩ пенсионните програми, както и социалните, са схеми за преразпре-деление на богатство, а не платена застраховка, така че те разчитат на да-нъчни постъпления на правителството. По същата логика медицинскотоосигуряване е федерално субсидирана и финансирана програма, която за-виси от данъчните приходи. Когато доходите на хората се сринат по времена депресия, данъчните постъпления на държавата също ще се сринат,както и стойността на тези схеми за преразпределение на богатство. Всекиопит да се подкрепят тези програми ще доведе само до изостряне на проб-лемите. Кризата в правителствените програми за преразпределение е не-избежна.

Не разчитайте на заплануваните от правителството бюджетни изли-шъци. Преди две години правителството на САЩ обяви бюджетен изли-шък, проектираха го в бъдещето и предсказаха оптимистични тенденции вразвитието на тези програми. Правилно ли беше това заключение? Съдетесами. През 1835 г., след две десетилетия на икономически възход, прави-телството на САЩ за пръв и единствен път напълно изплати своя дълг.Това според общоприетите разбирания на икономистите е оптимистичнофундаментално условие (винаги когато анализатор твърди, че използвафундаментални данни за макроикономическите си прогнози, не му вяр-вайте). Всъщност годината на тази висока степен на платежоспособностпостави началото и на седемгодишен мечи пазар, съпроводен от две пос-ледователни депресии. Бюджетните излишъци, които не се дължат на еднапостоянна политика на пестеливост, са продукт на изключително високиданъчни постъпления. Иронията е, че те не са оптимистични, а предвеща-ват огромни дефицити в недалечното бъдеще.

Не разчитайте на правителствената защита на вашите влогове. Пари-те, които са на разположение чрез ЕО1С например, могат да покрият самоедна малка част от банковите депозити. Със задълбочаването на пробле-мите в Япония правителството й предложи да се намали размера на гаран-тираните влогове - мярка, която може да бъде възприета от която и да едруга страна. Самата идея други банки и данъкоплатци да гарантират бан-ковите депозити е кражба и е морално и практически погрешна. Спонсо-рираната от правителството защита на влоговете създава едно погрешночувство на сигурност. След тридесетте години, когато хиляди банки фали-раха, вложителите станаха предпазливи спрямо разточителните банки.Днес те не знаят и не се интересуват от това какво правят банковите слу-жители с техните пари, понеже си мислят, че правителството застраховавлоговете им. Тази застраховка може би ще спаси сметките в първите п я -

Глава 32. Трябвали да разчитате на правителството да ви защити 233

колко банки, изпаднали в затруднение, но при един срив на кредитите ипарите, тя няма да ви защити.

Не разчитайте, че правителството ще си изпълни задълженията ю.мвас, ако вие сте пенсионирани държавни служители. През последните сед-мици в Аржентина правителството спря плащането на пенсиите на 1.4 ми-лиона държавни служители. То нямаше пари, защото времената бяха теж-ки, а и никога не беше спестявало, когато те бяха благоприятни. Същотможе да се случи на много органи на управление по света, независимо о:това дали те са държавни, околийски или местни, които плащат милиардидолари годишно под формата на пенсии. Всички те зависят или от прср;ппределение, или от професионално управлявани фондове, които може и дмне са инвестирали правилно.

Не разчитайте, че правителствата на всички нива ще си платят дьлговете. През тридесетте години областта Фултън в щата Джорджия, къде таз израснах, беше образувана от две фалирали области, които обявиха неплатежоспособност по облигациите си. През 1938 г. държавните и местните общини не изплатиха 30% от своя дълг. Голяма част от него в края микраищата беше изчистен, но една част остана неиздължена. Днес американските инвеститори притежават общински облигации, чиято стойносч ееизмерва в милиарди долари. Те ги смятат за много изгодни, тъй като д и н идентът от тях не се облага с данък. Този данъчен бонус е благоприятен идобри времена, но както всички подобни „изгодни сделки", те примамна Iинвеститорите в рисковани начинания. Рискът правителствата да изпадни тв неплатежоспособност по време на депресия е огромен, тъй като те са чагънали до гуша в дългове и бюджетите са им били дефицитни дори и н речблагоприятните деветдесет години. Ако емитентът на вашите необлагаемис данък облигации фалира, вие ще получите върховното данъчно укритиеда сте разорени. Голяма част от общинските облигации са застрахонаии,което според тези, които ги продават, ги прави гарантирани. Подобни г.\ранции са валидни до момента, в който застрахователят им не фалира, костзначи, че когато наистина се нуждаете от тази гаранция, тя може и да припадне. Като се има предвид огромната задлъжнялост на общините, никоиот тях неизбежно ще фалират.

Не разчитайте и на вашата централна банка. В края на краищата тяне контролира пазарите на акции и облигации или пък лихвените процепги. В повечето случаи тя реагира на пазарните сили. Хората си мислят, чеФедералният резерв е намалил лихвените проценти през 2001 г. Мачармги намали! Падащите лихвени проценти не са първопричината, която пре-дизвиква вземането на заеми, а по-скоро липсата на чаеми с п р и ч и н и ш ,поради която лихвите падат. Лихвените проценти на тона, което се ечитпча бсчомпеем / |1 . .ш, к и м а ш надач, когато икономика!,-! наклече п период ни


дефлация. Така че рекордното падане на краткосрочните лихвени процен-ти миналата година не беше никакво предписано лекарство, а последица.През последните десет години японските лихвени проценти паднаха почтидо нулата, поради вилнеещата дефлация. Падането на цената на заемите несе отрази на икономиката. Защо? Защото икономиката предизвика това па-дане. Най-многото, което централните банки могат да направят, е да изо-пачат нормалните пазарни отношения, като направят достъпа до кредититемалко по-лесен или по-труден от това, което пазарът изисква. За съжале-ние, всяко едно изопачаване води и до съответната корекция, предизвика-на от пазара. Политиката на парична разпуснатост, възприета от Федерал-ния резерв през 2001 г., съживи икономиката и подкрепи пазарите за ня-колко месеца, но вероятно няма да продължи дълго време. В края на кра-ищата тя ще предизвика още по-жестока контракция.

Не разчитайте, че правителството ще избави банковата система отзатрудненията. Когато банка Беърингс фалира, ВапЬ о/ Еп%1апй отказа дазащити вложителите на Беърингс. Световната Банка и Международниятвалутен фонд не защитиха банките, които фалираха през 1997 г. в Югоиз-точна Азия. Японското министерство на финансите не помогна на изпад-налите в беда японски банки. Никой не защитава аржентинските банкиднес. През периода 1994-1998 г. френското правителство на няколко пътиподпомага банка Сгей111уопптз, което струва на френския данъкоплатецповече от 20 милиона долара. Това не беше някакво изключение, защототази банка е държавна. Финансовите институции и правителството наСАЩ чрез Рес1ега1 5тт]>$ апд. Ьоап 1пзигапсе СогрогсЛюп (Р5Ь1С) и Кехо-1и1юп Тгим СогрогаНоп спасиха &тл#5 апй Ьоап (5&Ь) преди дванадесетгодини, което ни струва 481 милиарда долара. Това бяха много неуместнидействия. Да, неуместни, защото те приспаха американските и френскитевложители и ги накараха да повярват, че са защитени при всякакви ситуа-ции. Колко още спасителни операции може да си позволи Франция? АмиАмерика? Ако много банки попаднат в беда, благоразумието изисква дории най-богатите правителства да стоят настрана. Ако вместо това те иматсамочувствието да се впуснат в спасителни операции, това ще бъде въввреда на техния собствен дълг и ще доведе до обезценяването му. Каквотои решения да вземат, дефлацията ще възпрепятства действията им.

Не очаквайте правителствените услуги да са на това ниво. Огромни-те средства, необходими за издръжката на системата на обществено обра-зование със своята раздута от профсъюзите и безполезна администрация,ще бъдат орязани по време на депресия. Училищата ще трябва да предп-риемат мерки за намаляване на разходите, което ще влоши качеството науслугите им. Трябва да се насърчават икономични пазарни решения, коитода са от полза и на децата, и на учителите. Данъчните постъпления, от ко-

Глаеа 32. Трябва ли да разчитате на правителството да ви защити 235

ито се плаща за поддържането на пътищата, издръжката на полицията изатворите, на пожарникарите, на услугите по чистотата, бърза помощ, водии други ще паднат до толкова ниски нива, че тези услуги ще бъдат ограничени. Търсете начини да получите по-добро обслужване там, където е т.чможно и разрешено от закона.

Не разчитайте на правителствени организации да ви предупредят заопасността. Те предугаждат бедствията в много редки случаи. Държавнитеоргани за контрол не предугадиха катастрофата на 8амт%з & Ьоап. Пос-ледвалите разследвания разкриха огромна корупция, продължила няколкогодини. Епгоп създаде 850 подозрителни съдружия и нае армия от „ичоГ>ретателни" счетоводители. Въпреки това Комисията за ценните книжа иборсите (8ЕС) и Комисията за финансово счетоводни стандарти (РА8М)нямаха и най-малката представа, че се извършва нещо нередно. Компанияна стойност 68 милиарда долара фалира, докарвайки по този начин допросешка тояга безброй служители и кредитори. Сега контролните коми-сии към Конгреса правят разследвания. Мислите ли, че това ще помогнена служителите и инвеститорите, които заложиха всичко на Епгоп! Когатофирмата за комунални услуги 1ти11 фалира през 1931-1932 г., нито едининвеститор не получи и цент, както и нито един от директорите й не влсчгв затвора. След една закъсняла преценка Конгресът прокара няколко понизакона.

Бъдете разумни. Не оставяйте бъдещето на вашите финанси да члниси от правителствени решения.

Глава 33

КРА ТЪК СПИСЪК НА НЕЩА ТА, КОИТОЗАДЪЛЖИТЕЛНО ТРЯБВА ДА НАПРАВИТЕИ НЕЩАТА, КОИТО НЕ ТРЯБВА ДА ПРАВИТЕ

Спомнете си за стария китайски йероглиф, който едновременно съ-четава в себе си понятията „криза" и „възможност". Вземете правилнитерешения, за да извлечете полза от това, което идва.

Не трябва:

Трябва:

Да притежавате акции.

Да притежавате облигации, с изключение на тези от най-висококачество.

Да инвестирате в недвижими имоти.

Да купувате стоки.

Да инвестирате в предмети с колекционерна стойност.

Да вярвате на общоприетите служби за оценка на кредитоспо-собността.

Да предполагате, че правителствени организации ще защитятвашите финанси.

Да купувате вещи, от които не се нуждаете само защото са из-годна сделка. Вероятно те ще станат още по-евтини.

Да се борите срещу инерцията, която ви пречи да се подготвитеза спускането надолу. Вземете мерки още сега.

Да включите хората от най-близкото ви обкръжение във взема-нето на решенията. Запознайте семейството си и вашите бизнеспартньори с това, което мислите, преди да е станало твърде късно.

Да разговаряте с вашите родители или роднини, от които бихтенаследили инвестиции. Убедете ги да инвестират в безопасни иликвидни инструменти.

Да не се ограничавате в рамките на вашата страна, а да разсъж-давате глобално.

Да отворите сметки в две или три от най-безопасните банки псвета.

Глава 33. Кратък списък на нещата... 23'

Да инвестирате в краткосрочни инструменти на пазара на парите, емитирани от най-стабилните правителства.

Да притежавате злато, сребро или платина във физическата имформа.

Да имате известно количество пари в наличност.

Да сте сигурни, че сте сключили застрахователни полици с найсолидните фирми и че тези фирми работят само с безопаснибанки.

Ако имате желание, спекулирайте консервативно, в очакване нипадащ пазар на акции.

Да продадете всички предмети с колекционерна стойност, кои юпритежавате като инвестиция.

Ако вашият случай позволява, продайте бизнеса си.

Да направите списък от нещата, които бихте купили на мношпо-ниски, ликвидационни цени.

Ако искате да имате деца, да побързате. Статистиката гкжачпа.че по-малко хора вземат подобни решения по време на мечи па-зар.

Да дадете копие от тази книга на свои приятели.

Да следите постоянно обновяващата се наша страница, озапшвена „Стратегии по време на мечи пазар" на адрес:\у\у\у.е1По1\уауе.согп/сог^иег1песга$п.

Да се свържете със службите, споменати в тази книга. Ач съмпазарен прогнозист и анализатор, а не банкер, застрахоиатсн,управител на пари, оценител на институции или пък криши-пстратег. Тези услуги ще ви помогнат да се ориентирате н точилабиринт. Някои от тях ще ви помогнат при изработването нивашата стратегия само за няколко дни.

Да си направите план как да се възползвате от следващото п.живяване. Например започнете да учите през лошите премени,за да излезете с нови умения точно когато икономиката чапочпгда се съживява. Чиракувайте за малко пари, докато научите достатьчно, за да започнете нов бизнес на дъното и изполчнаппследващата приливна вълна, за да просперирате. Проучете чападнали бизнеси, които да купите на дъното дълбоко обезценени.

Радвайте се! Няма да ви се наложи да скачате от прозореца. Виеще се подготвите за невероятните възможности, изброени нследващата глава.

Глава 34

КАКВО ТРЯБВА ДА НАПРАВИТЕ НА ДЪНОТОНА ДЕФЛАЦИОННАТА КАТАСТРОФАИДЕПРЕСИЯ

На дъното на катастрофата и депресията разменете местата на товп,което трябва и не трябва да правите от глава 33. Когато Елиът вълната нипазара на акциите покаже края на катастрофата, използвайте една голямнчаст от вашите безопасно съхранени резерви, за да направите следното:

• Покрийте късите си позиции и купете акциите на оцелелитекомпании на разпродажни цени.

• Купете облигации с депресирана стойност от емитентите, коитоса оцелели.

• Купете повече злато сребро и платина.

• Купете първокласни имоти от банки в затруднено положение.

• Купете си вашия любим нов дом или палат на безценица.

• Купете си празната офиссграда или изоставеното оборудване чивашия бизнес на цената на неплатените им данъци.

• Купете любимите си произведения на изкуството и други видонопредмети с колекционерна стойност на изгодни цени.

• Купете обратно собствения си бизнес, започнете бизнес или ку-пете западнал бизнес на ниска цена.

• Следете внимателно стоките. Нормално е да се изчака окопидвадесет години, докато инфлацията набере сила и Кондратие-вият цикъл на ликвидност достигне върха си, за да започнете /шги купувате агресивно. Понеже финансовата криза може да импламени хиперинфлационни политически сили на дъното пидефлацията, тогава може да решите и да купите стоки като част-раховка (бел. пр. - хедж). Ако фючърсните пазари оцелеят следкатастрофата, суровинният фонд Ко§егз Каю Ма(епа1х /•>»;</ нибъде едно прекрасно средство. Той инвестира в кошница от 33стоки, като променящите му се стойности отразяват отронимпроцентна тежест на всяка една от стоките. Тези маневри сп ме-ханичен начин за купуване на ниски цени и продаване на ниожп

/ лава 34. Какво трябва да направите на дъното... 239

цени, което увеличава доходността на фонда. Можете да научи-те повече за фонда на неговия сайт: \у\у\у.го§ег8га\ута1епа18.сотили като се обадите на 800-775-9352 или 866-304-0450.

• Добре си изберете местоживеенето и следете световните нови-ни, защото войните често избухват по време или веднага следдепресиите. За повече подробности вж. глава 16 от „Вълновиятпринцип на човешкото социално поведение" (1999 г.).

• Гледайте спокойно как пазарът, в който сте инвестирали, потег-ля право нагоре и изненадайте света.

Вие оцеляхте! Помислете как да преуспеете!

УСЛУГИ,

КОИТО МОГА Т ДА ВИ ПОМОГНА Т

ДА ОЦЕЛЕЕТЕ И ПРЕУСПЕЕТЕ

ПО В РЕ М Е

НА ДЕФЛАЦИОННА ДЕПРЕСИЯ

Услуги, които могат да ви помогнат... 243

Няколко думи за пригодността

Повечето от изброените в тази книга услуги са подходящи за всичкиинвеститори. Някои са подходящи за тези, които имат известна степен \\;\знания, богатство и доходи. Следвайки вашия списък от въпроси, вие щеоткриете, че определени финансови услуги не се отнасят до някои инвес-титори, които не могат да покрият законови и финансови критерии чпупълномощен, квалифициран и/или професионален инвеститор, изискусмиот дадената страна. Тези правила са създадени с цел защита на обществотои може и да ви забранят достъп до услуги, които не са за вас. Лицата, кои-то трябва да се съобразяват с подобни правила, могат да ви обяснят къдепопадате вие. Повечето служби, предоставящи тези услуги, ще проверятдали те са подходящи за вас и ако не са, ще ви го кажат честно. В процесина преценяване на различните планове на действие, моля простете на течилица, които са отказали да изпълнят вашите желания, понеже те имат ностроги критерии за вашата защита.

В тази книга си позволих да ви предоставя достатъчно много стрл игически идеи, така че инвеститори от всички имуществени слоеве - понечеили по-малко богати - ще открият правилните начини да защитят състоянието си във времена на дефлация и депресия. Ако откриете някои, коитоаз не съм споменал, моля да ме уведомите, за да мога да направя проучилне и да ги включа в постоянно осъвременяващия се сайт за читателите нитази книга: \у\у\у.еШои\уауе.сот/соп9иеП:Ьесга8Н

Ние имаме положителни впечатления и информация за услугите, ичброени в тази книга, и смятам че са почтени. Въпреки това ние не можемда одобрим или гарантираме продуктите и услугите на други хора. Затопизадължително е всеки читател да си направи своето собствено разслсдшшещо се отнася до пригодността. Аз имам опит в работата с много от течислужби или се познавам лично с ръководителите им. Вие може би ще бъ-дете по-добре посрещнати, ако кажете, че сте прочели за тях в тази книги.


Консултанти за откриване на най-добрите управителина пари

Аз8е1 АНосайоп СопкиНаШз,\УеЬзНе: \у\у\у.аззе1а11оса1т§.сотЕтаП: епцитез@а88е(:а11оса1:т§.сотАсШгезз: Р.О. Вох613 ЗШюп "д", ТогопЮ, ОШапо, М4Т 2Ж, СапайаРЬопе: 800-638-5760, 416-762-2330Рах: 416-762-3793СЕО: МаЛ Ес!\уаг<1 „Тес!" ог!опапМттит: $500 000

Консултанти за откриване на най-безопасните банки,застрахователни компании, хранилища за скъпоценниметали

Представяне пред международните специалисти по опазване на богат-ството, частни банки, общи въпроси и т.н.:

5а(е\УеаиЬ Огоир Зетсе Сеп1егСап Ь1та, Зепюг У1се Рге81<1еп1ЕтаП: сНеШзетсезОза^ехуеаиЬ^гоир.сЬАсШгезз: Сгапс!-Кие 1 14, 2ПС| Ьеуе! Еаз1,СН-1820 Мопи-еих, З^геНаш!РНопе: (Ггот УЗ) 41-21-966-7200Рах: (&от УЗ) 41-21-966-7201Минимум за квалифицирани институции:Застрахователни компании: 100 000 81тСъхраняване на скъпоценни метали: $ 100 000Банки: $ 300 000

Представяне пред застрахователни компании:

Зепчсев ЗАЕггш!: 1Президент: 1то§еп СоШз

Покупка и съхраняване на скъпоценни метали:

ЗаГе 31оге ЬШ. - Зег1у{се Сеп1егЕта!1: т.ато8@8а!:е81оге8егу1се8.сотПрезидент: М1сЬае1 Атоз


Частни консултации по опазване на богатството:

За&ЧУеаНН СопзиНаСШз, Ш,ЕтаИ: с! 1еШ5егУ1се5 @ 8а1Ъ\уеаиЬсоп8и11:ап15 .сотЗа^е \^еа11Ь Огоир Зетсе Сеп1ег8еп!ог У5се Ргех^деШ: Сап

Консултанти по международно диверсифициране

А88С1 51га1е§1б8 ТшетаНопа!, 1пс.\УеЬ81(е: \у\у\у.а8$е181га1е§1С8.сотЕта!!: а88е181@а88е1з1га1е§1е8.сотАсМгезз: 1700 КосКуШе Р11се, #400, КосЬу^Пе МВ 20852РЬопе: 800-831-0007, 301-881-8600Рах: 301-881-8600Рппс1ра18: М1сЬае1 СЬес1сап, О1еп ИгясЬ

Динамично преразпределение на активите в индекси

1пуе8(1ех,

аИ: 1п1Ъ@туе8с!ех.сотАсИгезз: Р.О. Вох НМ 1788, НатШоп НМ НХ, ВепгшдаРЬопе: 441-296-4400Рах: 441-295-2377РгезМет & СЕО Уа1еге В. Со81е1оМшгшт: $ 100 000

Противоположни (къси) индекс взаимни фондове

Веаг РгоРипс!, Шга Веаг, иИга ЗЬоЛ 100

з: РгоРипс1з, 7501 \У18Соп8т АУС, 8и!1е 1000,Ве1Ье8с1а,МВ20814РЬопе: 888-776-1970 ог 240-497-6400Мттит: $ 15,000

1)гза Рипс!, АгсЮз Рипс!, Тетрез1 Рипс!, УеШиге Рипс!отх, 9601


Зш1е 500, КосЬШе, МВ 20850РЬопе: 800-820-0888 апс! 301-296-5406Мштит: $ 25,000

Управлявани мечи фондове

СотзШсЖ СарНа! Уа1ие Рипс! апс! 51га1е§у Рипс!

ЕтаП: 1п{Ъ@сотз1ос1сйтс18.сотАсШгезз: 243 Мат 5(гее1, УагсНеу, РА 19067РЬопе: 215-493-7076Рах: 215-493-8083Мштит: $1000Мапа§егз: СЬаг1ез Мт1ег, Маг1т \Уетег

СаЬеШ Ма1Ьегз Рипс!з^еЪзНе: у/\у\у.§аЬеШ.сот/та1:Ьег8.Ь1т1ЕтаП: 1тсо@§аЪеШ.сотАсМгезз: Опе Софога1е СеШег, Куе КУ 10580РЬопе: 800-422-3554М1п1тит: $1000Мапа§ег: Непгу уап йег ЕЬ

Ргис1еп1

ЕтаП: т(Ъ@рпк!еп1Ьеаг.сотАсМгезз: 8140 \Уа1пи1 НШ Ьапе, ЗиНе 300, ВаИаз, ТХ 75231РЬопе: 800-711-1848 апс! 214-696-5474Мштшп: $2000Мапа§ег: Вау1с! "Псе

Анализи на световните финансови пазари

Еаг1у

Ета11: ртс70Шао1.сотАсМгезз: Р.О. Вох 84908яРЬоетх, А2 85701Рах: 602-943-2363ЕсШог: К1сЬагс! МауЬигу

Услуги, които могат дави помогнат... 247

ТНе С1оот Воот & Ооот Керог(

Ета!!: 1п^о@§1оотЬоотс!ооп1.сотАсМгезз: 3308 Тпе СепГег, 99 С>иееп8 Ес!. СеШга!, Ноп§ Коп§РЬопе: (от САЩ 011) 852-2-801-5410Рах: 852-2-845-9192ЕсШог: Маг1с РаЬег

1п1егех( КсЛе ОЬзеп>ег

ЕтаЛ: ^еЬтаз(;ег@§гап18риЬ.сотАс!с!гез8: 2 \Уа11 31гее1, Ке\у УоЛ, МУ 10005РЬопе: 212-809-7994Рах: 212-809-8426ЕсШог: Татез ОгаШ

ТНе 1п(ета1юпа1 ЗресиШогШеЬз11е: Ш\у\улп1егпа11опа18реси1а1ог.сотЕта11: 1пГо@1П(;еп1а11опа15реси1а1ог.сотАсШгезз: Р.О. Вох 8491 1, РЬоешх А2 85071РЬопе: 800-528-0559, 602-252-4477Рах: 602-943-2363ЕсШог: Вои§ Сазеу

ТНе Ьоп§ №те Апа1у$1ЕтаП: 1ап_§огс!оп@сапассогс!.соп1АсМгезз: Сапассогс! Сар11а1, 5ш1е 1200, 595 Виггагс! 81.,Уапсоиуег, ВС, У7Х 1Л СапайаРЬопе: 604-643-0280Рах: 604-643-0152ЕсШог: 1ап Сог<1оп

Козеп Nит^5та^^с А^йогуКигшзтайс СоипзеНп§ 1пс.Ета!!: таипсегозеп@ао!.сотАсМгезз: Р.О. Вох 38, Р1ату1е\у, МУ 11803РЬопе: 5 16- 433-5800Рах: 516-433-5801СЕО: Маипсе Козеп


5а/е Мопеу КероП\УеЬз1(е: \у\у\у.8а{етопеугерог(:.сотЕтаП: \уг@ше138тс.сотАсИге88: \Уе183 КезеагсЬ, Р.О. Вох 31689,Ра1т ВеасЬ СагДепз, РЬ 33420РЬопе: 800-236-0407, 561-627-3300Рах: 561-625-6685ЕсШог: Магйп

8а/е№еаШ КероПЕтаП:АсИгезз: 8а& \УеаИЬ 8етсез ЗА - Зетсе СеШег,Огапс1-Кие114, 2П" Ьеуе! ЕазК} СН-1820 МоШшх,РЬопе: (т Ш сИа! 011) 41-21-966-7200Рах: (т ИЗ Ша1 011) 41-21-966-7201Ргойисйоп Мапа§ег: Тапе V. Зсои

Физическо оцеляване

Това е разнообразна област. Вж. глави 26 и 28 за повече информация.

Управители на портфейли, които не се страхуватда бъдат песимисти

Това е огромна, специализирана област. Вж. глава 20 за указания.

Класификация на американските банки и застрахователникомпании по степен на безопасност

ГОС Ршапаа! РиЬПвЬш^, 1пс.

ЕтаН: т!Ъ@1(1сГр.сотАсШге58: Р.О. Вох 140, НаШапй, \У1 53029РЬопе: 800-525-5457 / 262-367-7231Рах: 262-367-6497

УепЬапК, 1пс.\УеЬз!1е: \у\у\у.уепЬап!с.сотЕта!!: $егу1се@уепЬапс.сотАс1с1ге88: Р.О. Вох 1610, \Уоопзос!се(, К1 02895


РЬопе: 800-837-4226/ 800-442-2657Рах: 781-246-5291

8, 1пс.

Еат11:Адагезз: \Уе188 КезеагсЬ, Р.О. Вох 31689, Ра1т ВеасЬ Оагс1еп8, РЬ 33420РЬопе: 800-236-0407, 561-627-3300Рах: 561-625-6685

Американски търговци на злато, сребро и монети

Атепсап Рес1ега1 Еаге Сот ап<1 ВиШоп\\^еЬ8Йе: \у\у\у.атег1сап&с!ега1.сотЕта!1: 1п1?о@атепсап(:е(1ега1.сотА<1с1ге8з: 14602 КоЛЬ Сауе СгееК М., 81е.С, РЬоепгх, А2 85022РЬопе: 1-800-221-7694 ог 602-992-6857Рах: 602-493-8158СЕО: №с!с ОгоуюЬ

Р1с1еН1гас1е\УеЬ811е: \у\у\у.Ги!еШгас1е.сотЕтаЛ: 1п^о@Пс1еН1;гас1е.сотА^йгезз: 3601 1ЧойЬ МагКеС 81гее1, \У11т1п§(:оп, ^Е 19802РЬопе: 800-223-1080, 302-762-6200Рах: 302-762-2902СЕО: М&е С1аг1<

НапсосЬ & НагшеИШеЬ811е: \у\у\у.гаге§о!(1.сотЕтаН: т{Ъ@гаге§о1(1.сотАсИгезз: 8и11е 310, 3155 Ко8\уе11 Кй., АЙаШа, ОА 30305РЬопе: 888-877-1782, 404-261-6566СЕО: КоЬеП Ь. НатеН

1пуез1теп1 Кап11е8,1пс.\УеЬз11е: \у\у\у.§1оотс!оот.сотЕта! 1: ]соо!с @ 1ПУез1теп1гап1!е8.сотАдс1ге8з: 7850 Ме[го РаНтау, 8и!1е 213, М|ппеароПх, МN 55425-1521Инмк-: ХОО-328-1860, 612-853-0700('!•()• (.-пиех К. Гоо1<

250 ПОБЕДИ ФИНАНСОВАТА КРИ'ЗА

МПез РгапкНп Ни.

ЕтаП: тПезМЧх.пеЮот.сот

А<1с1ге8з: 3601 РаЛ СеШег Вш1сНп§, 5ш1е 120, 51. Ьошз Раг1сРЬопе: 800-822-8080, 952-929-7006Рах: 952-925-0143СЕО: ВауШ М.8сЬес1тап

55416

[ТаЬЧ

\УеЪ811е: \у\у\у.соттопеу.сотЕтаП: 81:га1§ЬИа11с@гтпс18ргт§.сотАсМгезз: Р.О. Вох 1301, СатзуШе, ОА 30503РЬопе: 800-944-9249, 770-536-8045СЕО: О1епп К. Рпес!

Федералният резерв и политиката му

Рейега! Кезегуе Воагс!\УеЬз11е: шшш.^ейега!РЬопе: 202-452-3819

П§ ?ОП М1568

ЕтаП: соп1ас1@т!8е8.ог§

Адйгезз: 518 \Уез1 Ма§поНа Ауепие, АиЬигп, АЬ 36382РЬопе: 334-321-2100Рах: 334-321-21 19

Воо1с Са1а1о§: \у\у\у.гшзе8.ог§/ргос!ис1.а8р?

ТНе Мопеу МагЬе1 ОЪзепгег

ЕтаЛ: за!е8@\УП§Ь1:8ОП.сот

АсМгевз: 500 'уУа8Ь1п§1оп 81., Кеш УоЛ, КУ 10014РЬопе: 212-815-6540Рах: 212-341-9253ЕсШоп Ьои Сгапс1а11

Тпт ТаЬз.сот 1пуез1теп(: КезеагсЬ

ЕтаЛ: 1


АсМгезз: 520 Мепйосто Ауепие, 8и11е 350,Загиа Коза, СА 95401РЬопе: 707-874-9546Рах: 707-525-1011

г: М1сЬае1 А1ехапс1егг: СЬаг1е8 В]с1егтап

Вълнови анализ, икономически прогнозии инвестиционни препоръки

ЕПюи \У"ауе 1пСегпаиопа1, 1пс.

ЕтаП: си5Штег5егУ1се@е1Нои\уауе.сотАййгезз: Р.О. Вох 1618, СатзуШе, ОА 30503РЬопе: 800-336-1618, 770-536-0309Рах: 770-536-2514СЕО: КоЬеЛ К.РгесЬ1ег, 1г

Платени услуги: Книги, периодични финансови издания, интензиисипазарен анализ, внезапни препоръки, анализ на европейските, азиатските исевероамерикански пазари.

Безплатни услуги: Пазарен наблюдател, Преглед на пазарите, КлуГ>Е\У1, Кафене „Голямата мечка".

Само за читателите на тази книга: Безплатно осъвременяване науслугите, които могат да предпазят вас и вашите финанси:VV\V\V.е11^ои\VаVе.сот/соп^ие^^Ьес^а8Ь


Особени привилегии

АИосаНоп Соп.8и1гап1$ Ьгй (\у\у\у.а8зе1а11оса1:т§.сот) дава безп-латно копие от книгата „На гребена на приливната вълна" за всяка консул-тация. Фирмата купува книгата от моя издател, така че аз нямам нищо

-против.1мп§ Аззег Мапа^етепг 1пс. (404-256-4100) предлага „На гребена на

приливната вълна" с 50% отстъпка на всеки, който потърси съвет от тях.Ако се представите като клиент на Е\У1 или като купувач на тази кни-

га, вие можете да получите доклада на групата За/еУ/еаШ „Запазване на ак-тивите по време на депресия" (или някое от следващите заглавия в зависи-мост от времето на връзката), плюс едногодишен абонамент за „Доклад зафинансовата безопасност" за 299 долара, доста под нормалната цена от 450долара. За да си я поръчате, свържете се с ЕШоП У/те 1шегпа1юпа1 на теле-фон 800-336-1618 или 770-536-0309 или посетете:

Заедно с безплатното осъвременяване на списъка от услугите, чита-телите на тази книга могат да получат специални цени за ЕШоП У/теТИеогш, Финансова прогноза чрез вълните на Елиът и нашите основнизаглавия на книги като „Вълновият принцип на Елиът", „На гребена наприливната вълна" и „Вълновият принцип на човешкото социално поведе-ние" (1999 г.) на адрес: \т>\\>.еШоПю№е.сот/сощиеП}1есгазИ

Ново за второто издание: През април 2002 г. световноизвестниятавтор Тони Робинс прочете книгата „Победи финансовата криза" и „Въл-новият принцип на човешкото социално поведение" и успя да въз-приемеидеята за много кратко време. На 13 май той ме интервюира от моя дом запазарите, за икономиката, за социономиката, за да ги включи в своята поре-дица „Силата на словото". Тази забавна тричасова дискусия има широкобхват и включва различни нюанси на предстоящите събития. Ако искатеда станете съпричастни на това преживяване, можете да получите комп-лекта от три диска на една много разумна цена от 19.95 долара на следнияадрес: пир://\у\у\у.ап1попугоЬЬт5.согп/ргесп1ег. Също така можете да си гопоръчате и от Апшопу КоЬЬтз Сотратех, 9888 Сагго11 Сеп1ге Кй., 8{еЮ(),Зап О1е§о, СА 92126. РЬопе: 800-800-9639 или 858-535-6290.

Ново за второто издание: Читателите на тази книга могат да купятдоклада в три части на групата 8а/е У/еаШ, оценяващ кризата на пазаритеи развиващите се депресии във Великобритания, Германия и Канада. Мо-жете да получите всеки от тези доклади за 49 долара. Свържете се с Е1И<>пУ/те Шегпа1юпа1 на телефон: 800-336-1618 или 770-536-0309 или посете-те: \у\у\у.е11!ои\уауе.согп/зрес1а1оОег/8\У8

ДОБАВКА ЗА 2004

Откъсот изказване на рецензент, публикувано на \у\ууу.ата7оп.сотна 25 март 2003 г.:

Една година след публикуването, бейзболната бухалка на Прек-тър има над 100% успеваемост

„Вече една година, откакто книгата излезе. Индексът 8&Р за тазигодина, дори и с повишаването след започването на войната в Ирак, е насъщото ниво и е с над 20% по-нисък, отколкото преди една година. Ниесме във война, обществото е политически разделено, а протестиращите сана улицата (пиша това от финансовия район Сан Франциско). Федералниятрезерв почти няма печеливши ходове (въпреки че Алън Грийнспан твърдиобратното). Всеки ден ТНе №а11 5(гее( ]оигпа1 и ТНе №н> Уог/с Тгтез нипредставят икономически и бизнесновини, които потвърждават много отнеговите прогнози. Така че, ако бухалката на Пректър не работи със 100%успеваемост, той все още бие твърде много топки извън игрището."

ДОБАВКА ЗА 2004

В годината след излизането на „Овладейте катастрофата" светенитепазари на акции рязко понижиха стойностите си. През последните тестмесеца отскокът нагоре убеди повечето наблюдатели, че е започнал единнов бичи пазар и нов икономическият подем. Ето защо изглежда, че с и реме да преразгледаме постановката, представена в „Овладейте катастрофата", за да видим дали е все още валидна. Подготвяйки се за следваща 1 : 1година, този анализ беше направен в края на лятото и началото на есентана 2003 г. Всички графики в тази добавка са създадени с наличната миформация от първата седмица на октомври 2003 година.

256 ПОБЕДИ ФИНАНСОВАТА КРИЗА Добавка за 2004 257

ПОСЛЕДНИ ДАННИ ЗА ИКОНОМИКАТА

На 17 юли 2003 г. Националното бюро за икономически изследванияобяви решението си, че рецесията, започнала през март 2001 г., е завърши-ла през ноември 2001 г. Това е добре за тези, които искат да вместят опре-делението за рецесия в строго определени и тесни количествени простран-ства, но не е най-важното. За да разберете какво се случва, моля прегле-дайте „Йерархия във финансите и икономиката" на страница 37, графика3-9 на страница 47 и „Прогнози за пазара на акциите и икономиката" настраница 85 от тази книга. Заключенията, които момеем да направим оттези дискусии са: (1) икономическите тенденции са резултат от тенденциитев социалното настроение и (2) йерархията на вълните на Елиът обуславясилата на икономическите експанзии и контракции. Всички доказателства,изложени в глава първа, говорят за това, а сега имаме и още няколко.

Графики А-1 до А-4 показват първата година и половина от официал-но обявеното съживяване, сравнено с предишни периоди на възстановяване.

Експанзиите, последвали периодите на рецесия от 1940 г. до 1980 г.,вълни III и IV и в началото на вълна V (вж. графика 1-2, за да се ориенти-рате) бяха много силни (вж. горната линия на всяка графика по-долу). Ек-спанзията от © вълна след 1991 г. беше по-слаба (средната линия), а пос-ледната, която е само временно облекчение в рамките на мечия пазар отстепен Грандсуперцикъл е най-слабата (най-долната линия). Това са точнозаключенията за силата на икономиката, която вълните на Елиът произ-веждат и това в момента се развива пред нашите очи.

% промяна

4

вълни III, IV и началото на VНови работни места

(извън селското стопанство)

О 6

брой месеци

18

вълна (§) от V

временно облекчениев рамките на големия мечи пазар

% промяна12

Индустриалнопроизводство

Средно за1945-1990

в днешно време

О 2003 ЕШоП УЯУС |шст11к>па|

вълни III, IV и началото на V

вълна I )отУ


О 6брой месеци

12 18

Графика А-2

% промяна8

Реални лични доходиминус плащанията


" в днешно времеО 2003 ЕШоп №>* 1шет1»ом1


вълна (|) от V


О 6брой месеци

12 18

Графика А-З

% промяна12

Производствении търговски продажби


в днешно времеО 2003 Е11Ю11 \Уиус ]шсгп*1|оЧ1


О 6

("фон месеци

О

вълна (5) от V

временно облекчение» раммис пи гилсмпя мечи м.| ир

Графика А-1

12 18

1'рафикч Л -I


Някои от тези толкова слаби данни са вероятно преувеличени. Поч-ти половината от нарастването на брутния вътрешен продукт се дължи наразходи по войната в Ирак. Това не е производство, а обратното - разру-шаване на наличните ресурси. Съществува също и така нареченото „хедо-нистично индексиране", според което правителството коригира БВП наго-ре, когато качеството на някой вид продукти (като например скоростта накомпютърните чипове) се подобри. Поради тази практика БВП изглеждадраматично по-висок отколкото е. Например от 1997 г. чрез прилаганетона хедонистично индексиране правителството е добавило 130 милиардадолара към БВП само от продажби на компютри. Човек може да се запитадали въобще е налице някакво съживяване. Данни от рода на загуба на ра-ботни места (вж. графика А-1) не могат да бъдат манипулирани и затова сапо-точни мерки за състоянието на икономиката.

Явно е, че вълновата прогресия в този мечи пазар съответства на та-зи от периода 1835-1842 г. в САЩ и по време на деветдесетте години вЯпония, при които „икономиката се свиваше за по-продължител е н периодот време в две или повече рецесии със съживявания между тях". Графики-те А-1 до А-4 съответстват на нашата прогноза, така че икономическиятанализ, направен в глави от първа до осма е точно в целта. Въпреки че На-ционалното бюро за икономически изследвания и повечето икономистизаявиха, че контракцията в икономиката от 2001 г. е „една от най-краткитерегистрирани рецесии", това не е рецесия. Това е част от дефлационнатацепресия, която е в началния си стадий.

Добавка за 2004 25')

СЪСТОЯНИЕ НА ПАЗАРА НА АКЦИИТЕ

Изминаха 18 месеца от първото тримесечие на 2002 г., когато „( >нладейте катастрофата" приложи пазарен анализ в отговор на въпроса чапътя на пазара на акциите. От върховете си през пролетта на тази година,щатските индекси, включително и тези, които регистрираха върхови стойности за всички времена през април 2002, изгубиха средно по 30% къмначалото на октомври 2002 г. Оттогава в продължение на една година, пидексите повишават стойностите си (засега), а индексът Оо\\>, който бешепаднал до ниво 7200 е на ниво 9600. Останалите световни пазари рсгпприраха нови най-ниски стойности през март 2003 г., след което отскочихаи са във възход до ден днешен. Убедителният консенсус е, че е започналнов бичи пазар. Дали първоначалният ни анализ не надцени степента наочакваното падане? С други думи, завършил ли е мечият пазар? За да <нговорим на този въпрос, трябва да осъвременим всички основни индикатори, представени в четвърта, шеста и седма глави.

Анализ на стойността

От най-високите си стойности за всички времена през 2000 г., ценатана акциите падна средно с около 50% според индексите 5&Р 500 и 1У/7л7//>г'5000. Това наистина е сериозно падане. Разбира се, след едно такова сериозно падане акциите са се върнали на нива, при които си заслужава да секупят, нали?

Грешка! Каквито и методи на измерване да прилагаме, акциите савсе още по-скъпи от това, което са били на всеки един от големите ш.рхонена двадесети век, включително и този през 1929 година. Говорим ча ш.рхове, а не за дъна. Що се отнася до предишните дъна, акциите са бечобрачно скъпи.

Доход от дивиденти

Графика А-5 осъвременява графика 6-1. Падането от 2002 г. и ш > <ледвалият отскок нагоре поставиха доходността от дивиденти им мшю2.1%, което все още е по-ниско от това на върха през 1929 г. 1 Кжсчст ипиеститори не се интересуват от доходността. Те смятат, че псчалГнпс имще дойдат от прираста на капитала (прираста на цените на акциите) нокреме на новия бичи пазар, защо тогава да се тревожа! ча динидснти?


ДОХОДНОСТ ОТ ДИВИДЕНТИ:ЩЕ ТРЯБВА МНОГО ДА СЕ ПОВИШИ

(V)V

Ш1А-тънка линия ~ дивиденти

(III)

ОЛА- ДОХОДНОСТОТ ДИВИДЕНТИ

Дъно от голямо значение

Дъно Дъно

Връх

Връх от голямозначение Исторически връх

© 5ер(етЬег 2003 ЕНюИ №ше 1п1ета|юпа1-I 1 1 1 1 1 1 Р-

12800

6400

3200

1600

800

400

200

100

15

10

75

4

З

2

1

1920 1930 1940 1950 1960 1970 1980 1990 2000

Графика А-5

В края на деветдесетте години на мода беше аргументът, че нискитедивиденти са оправдани, защото компаниите може би влагаха тези печал-би в растежа си. Днес се смята, че ниските дивиденти не са от значение,защото лихвените проценти на пазара на парите са паднали толкова ниско,че дори и тези незначителни дивиденти са сравнително привлекателни. Ноцикълът на лихвените проценти мами инвеститорите по един много финначин. През 1980-1981 г. лихвата беше 16% и много малко бяха желаещи-те да заменят високодоходните си съкровищни бонове с акции. Това бешепрекрасно време да се купуват акции. Сега, когато лихвата по държавнитекнижа е 1%, малко са тези, които биха заменили акциите си за съкровищ-ни бонове с ниска доходност. Сега, естествено, е подходящо време да сепродадат акциите.

Ако можем да се доверим на историята, усилващият се страх повреме на мечия пазар ще принуди инвеститорите да изискват по-високиприходи от дивиденти. Доходността от индекса Оом ще трябва да се по-

Добавка за 2004

виши поне три пъти спрямо днешните си стойности и вероятно процсчнното й измерение ще бъде двуцифрено преди края на мечия пазар. Всмнност, колкото и невероятно да звучи, имайки гредвид че този мечи п;па|> I-с една степен по-висок от този през 1929-1932 г., в даден момент годишната доходност ще надхвърли тази от дъното на 1932 г., която беше 17%.

Съотношение цена/печалба (РЕ гаНо)

Съотношението „цена/печалба" за индекса 5&Р падна от 50 на .М.Дава ли ни тази корекция изгодни сделки*? Най-високите стойности мивърховете през XX век са били на нива от 25 до 30. На дъната стойнос ти юму са били около 7. Съотношението „цена/печалба" не предсказва Гшчнпазар. Графика А-6 осъвременява графика 6-4. Както се вижда, съотмошснието „цена/печалба" има да извърви доста дълъг път надолу.

СЪОТНОШЕНИЕТО ЦЕНА/ПЕЧАЛБАЩЕ ТРЯБВА ДА ИЗВЪРВИ ЕДИН ДЪЛЪГ ПЪТ НАДОЛУ | |

\

индекс 8&Р 500тънка линия = печалба



Съотношение цена/печалби на индекс 8&Р,използвайки данните за печалбите от предходната година

1500

500

150

50

50

40

30

20

К)

19303 19405 19503 19605 19703 19803 19908 ?00()н


Много хора казват, че исторически високото съотношение цена/пе-чалба изглежда нормално, когато печалбата отразява очакваната, а не ис-тинската печалба от последните отчети. Разбира се, че е така. Това съот-ношение достига екстремални стойности, когато хората си мислят, че пе-чалбите ще се повишат или понижат много, като по този начин те проме-нят и крайния резултат. В тези прекрасни за купуване на акции години,като 1942, 1949 и 1982 реалното съотношение „цена/печалба" регистриранай-ниски стойности, защото анализаторите и инвеститорите очакваха го-лямо свиване на икономиката, което би причинило сериозно намаляване ина печалбите. По това време ниското съотношение „цена/печалба" изг-леждаше разумно, защото инвеститорите бяха сигурни, че печалбата щепадне, което означаваше, че очакваното от тях съотношение беше два, трипъти по-високо от реалното. Но те грешаха. Самият факт, че толкова мно-го анализатори проектираха печалбата много по-ниско означаваше, че тебяха изключителни песимисти, което е нормално на дъното, а не на върхана пазара. Днес ние чуваме същия аргумент обърнат обратно. Анализатории инвеститори сега проектират по-високи печалби, защото те очакват(въпреки изключителната слабост на това почти двугодишно съживяване)голяма икономическа експанзия, която значително ще повиши и печалби-те. Така че в съзнанието им съотношението „цена/печалба" е половинатаот това, което е реално и това го прави приемливо. Самият факт, че толко-ва много анализатори проектират печалбите много по-високо означава чете са изключителни оптимисти, което пък е признак за достигнат връх, ане дъно. Когато акциите паднат отново, печалбите няма да се увеличават,а ще се свият. Смисълът на този рядко срещан сигнал от съотношението„цена/печалба", потвърждаващ посоката на пазара, в глава 6 е, че той съв-сем не се е изчерпал. Ако се ръководим от историята, съотношението „це-на/печалба" - реалното, а не проектираното - ще се измерва в едноцифре-ни числа преди завършването на мечия пазар. Отново ще напомня, чеимайки предвид степента на падането на цените, съотношението „це-на/печалба" ще падне под 6 по някое време през следващите десетилетия.

Отчетна стойност и съотношение„доходност от облигация/доходност от акция"

Графика А-7 осъвременява графика 6-3. Налага се да анализираметази графика по-подробно. Истина е, че съотношенията „цена/отчетнастойност" и „доходност от облигация/доходност от акция" извървяха пътякъм по-ниски стойности от най-високите си стойности за всички времена,регистрирани през март 2000 г. Това понижаване, по аналогия със Слънче-вата система, ги премести от най-крайните точки близо до Плутон прибли


зително до мястото на Юпитер. Екипажът на този кораб има доспи ьчнмпакети със суха храна и буркани с консерви, за да бъде изхранеп до к р л нна това пътешествие. Както беше казано в глава 6, „ако инвеститори к-следват установената схема на поведение, падането на пазарите п я м . > мзавърши, докато не се регистрира поне една година под правоъп.лимми/или вляво от него. „Това означава падане до 1/3 от сегашното ниио хорпзонтално, вертикално или в двете посоки. Всъщност, степента на т . т и мпредвещава рекордно подценяване и в двете измерения преди завърмниисто на мечия пазар.

10 -

9 -•

8 --

Г 5 -

4 -•

З •-

2 --

1 •-

ГОДИШНИ СТОЙНОСТИНА ПАЗАРА НА АКЦИИ

1927-2001 г.(кръгчетата покачват годишни екстремални стойности)

МагсИ2000*

198».

Доходност от ААА корпоративни облигации/доходност от дивидент на акция от индекс. 8&Р500

Цена на 8&Р400/отчетна стойност

//

/ «1997/

• Зер1. 2003

•1993• 1994

• 1992

5ер1. 1929"1928

•1990• 1988

.1972

Аид. 1987/

' / • ' ' . . ' ' }../ ' "'

/ Нормални граници• 1987 ^ за стойностите на пачара на акцин

__ / (от 1927 до 1987 само 5 голини/ са извън квадрата, само две

/ . • от които са били поради/ . подценяване)

•1931.1932

•Му 1932

0.00 1.00 2.00 3.00 4.00 5.00 6.00 7.00Съотношение доходност от о(>лигация/д<ш VII ккч <н пнцич

Графика А-7

М (Ю


Анализ на вълните на Елиът

Дали мечият пазар от 2000 г. до края на 2002 г. беше само консоли-дация на високо ниво, която ще доведе пазарите до нови висоти? Повечетохора мислят така. Графиките А-8 и А-9 осъвременяват графики 4-2 и 4-3.

10000 +

6000 т

2000 +

1000

500

100 +

50 +

ПЕТА ВЪЛНА ОТ СТЕПЕН СУПЕРЦИКЪЛ (V)ПЛА месечна логаритмична скала

IV

О Зер(етЬвг 2003 ЕИюП Шауе 1п1егпа1юпа1

19305 19408 19503 19605 19705 19805 19908

Графика А-8

Погледнете отново графика 4-6 и си спомнете 11 септември 2001 г.,когато пазарът беше затворен, а светът беше изпаднал в паника и въпрекитова структурата на вълните на Елиът предсказваше смяна на посокатанагоре. Прогнозирано беше най-голямото повишаване ма пачаритс от т,р

Добавка за 2004 2Г>.'

ховете им, което според вълновата теория на Елиът означаваше п о к а ч ш и кв три стъпки, което частично ще върне изгубеното от началото на 2001година. Точно това се случи, след което пазарите паднаха до нови м.шниски стойности.

10000 +

50004-

гооот

10004-

500

ПЕТА ВЪЛНА ОТ СТЕПЕН ЦИКЪЛ VОЛА месечна логаритмична скала

IV 08вр(етЬег2003 ЕШоИ Мат 1п(ета1юпа1

19708 19808 19903 20008

Графика А -9

Погледнете осъвременената графика на ^^/А на графика Л И) <нсредата на 2001 г. до днес. Можете да видите голямото покачваш* н » чформата А-В-С, което последва след нашата оптимистична проточа «чсептември 2001. Л сега погледнете формацията от ш.цча прсч ма|н . ' ( ) < ) ' Iиремсто, когато „Победи фиН8НСОВВТа 1Срнч;Г' Поик- ^чш.рпич м /ш м и <11 |г | гм м / > , - п пщоно падна " нп ш . ш ш а ш и.-и! т и к а : . ! < 1 < 1 м м < « I |"


гистрирана през октомври до днес, пазарите се покачиха в три вълни. Ана-лизирайте дясната половина на графика 3-1 и ще видите, че това е форматана движение обратно на посоката на пазара, което от своя страна означава,че посоката на пазара продължава да бъде надолу. Въпреки че това пови-шаване може да продължи по-дълго, то вече е коригирало 70% от предиш-ното падане, което е значително за тази фаза на вълновата структура. Акотова номериране е правилно, пазарът е там, където беше на графика 4-7под надписа „Вие сте тук", но от една по-ниска вълнова степен и по-нап-ред в развитието на мечия пазар.

12000 -

11000 -

10000 -

9000 -

8000 -

7000 -

ФОРМА НА ВЪЛНИТЕ НА ЕЛИЪТПО ВРЕМЕ НА МЕЧИЯ ПАЗАР

ВЛА, седмична скала

Ю ЗерЮтЬег 2003 ЕИюЙ №»е МетаЬопа!

2001 2002 2003

Графика А-10

Добавка за 2004 '(,

Защо пазарът се покачва по пътя си надолу? Това е природитл м;фракталната форма - пазарите не се движат в права линия. Графики А 1 1показва ОЛА от април 1930 г. до юли 1932 г. Когато се отдръпнем и тиледнем завършената графика, ние ще видим едно голямо и бързо индимгВсъщност това падане се състои от голям брой малки покачвания, коте 1 . 1убеждавали много от инвеститорите, че пътят надолу е завършил. ( ' м < ч > < 'описанието на сгромолясването на пазарите от историка Джон Брук:

„То започна с една невероятно забавена скорост. Толкова баш ю. чгот една страна беше възможно да преживеете една голяма ч.-кч шнего, без да осъзнаете, че то се случва, а от друга страна чонск мижеше да повярва, че го е преживял и оцелял, докато всъщност т< > < Iва започваше."

Но, както би казал Йоги Бера: „Не беше завършило, докато не швърши".

3000

2500 •

2000 -

1500

1000

500

КАК СЕ ИЗПУСКА ВЪЗДУХОТ ФИНАНСОВИЯ БАЛОН

ОЛА седмична скала,април 1930 -юли 1932

- Движение на Оо\у през този период - 86%- Средно процентно покачване: 26% . . . . . .- Средна продължителност

на покачванията: 40 дни '•;

©2002 ЕШоК УУауе 1п(егпа1юпа1

1 1 1 1 V-

18%

1930 1931 1932

Графика А-Л


Процентните покачвания на индекса ^оуV през последните три годи-ни са подобни на тези от периода 1930-1932 г. Днешният мечи пазар е седна степен по-висок от този през 1930-1932 г. и затова те са по-продъл-жителни, но фракталната динамика е същата.

Настроението отново е изключително оптимистично

Освен старите измислици за това, че акциите са „подценени" и че вдългосрочен план „те винаги вървят нагоре", днес ние чуваме за дъното начетиригодишния цикъл, за благоприятен президентски цикъл, че акциитеникога не падат повече от три поредни години и че те никога не падат сповече от 50% по време на мечи пазар. Преводът на всички тези аргументие един и същ: „Купувайте още и ги задръжте". Учудващо е и все пак неможе да бъде иначе - оптимизмът днес е толкова висок, колкото беше ипрез първата четвърт на 2000 г., първата четвърт на 2001 г. и първата чет-върт на 2002 г. (вж. глава 7 на тази тема). Днес, в началото на октомври2003 г., инвеститори и професионалисти от всички разновидности са навърха на „наклона на надеждата".

Психология на икономистите

Може би очаквате, че мечият пазар, рецесията и слабото икономи-ческо съживяване са се отразили върху мнението на общността на иконо-мистите. Не е така. Проведената от ШИ 51гее( ^ои^па^ анкета сред 54 ико-номисти през средата на 2003 г. показа, че нито един от тях не предсказасвиване на икономиката през предстоящите 6-12 месеца. Консенсусът напрактика е същият, какъвто 1У57 регистрира при шестмесечните си допит-вания от началото на 2001 г., точно преди Националното бюро за иконо-мически изследвания да определи началото на последното свиване на ико-номиката. Анкетираните икономисти предсказват средногодишно нараст-ване от 3.5% през второто тримесечие на следващата година. Вестникътизтъква, че цифрата 3.5% не е случайна, а представлява средното годишнонарастване на БВП от 1930 година до днес. „Икономистите го наричатдългосрочен темп на нарастване и те вярват, че икономическият растеж щесе върне към него", отбелязва \Уа115(гее{ ^ои^па^. Както беше обяснено във„Вълновият принцип на човешкото социално поведение" (1999 г.), това есъщият вид изоставащо линейно проектиране, което шаблонно мислещитеикономисти винаги използват. Скоростта на нарастване на икономиката запериода 1933-2001 г. (изоставаща с една година от движението на пазара),породена от възходяща вълна от степен Суперцикъл, е едно нещо, а ско-ростта на нарастване (всъщност скоростга на свиване) отгам мгггагьк може


да се окаже нещо съвсем различно. Пазарите ще се приближат до дънотоси едва когато по-голямата част от икономистите станат песимисти.

Психология на управителите на пари

Управителите на пари са също така изключителни оптимисти. I р;1фика А-12 осъвременява графика 7-3. Както виждате, взаимните фондове,инвестиращи в акции, държат само 4.5% от парите си в наличност. Тачицифра е много близка до цифрата от първата четвърт на 2000 г., когатопазарът отбеляза най-високите си стойности за всички времена. Управителите на пари са убедени, че октомври 2002 г. отбеляза началото на единголям бичи пазар и те са инвестирали всичко възможно, за да се въчполчват от печалбите, които са сигурни, че ще дойдат. Проблемът е, че ког;поналичните резерви са толкова ниски, горивото, което движи пазарите, емалко. Такива нива на оптимизъм са характерни за поредния пазарен ир1,.\,а не за дъното на мечия пазар.

ИНДИКАТОР ЗА ПСИХОЛОГИЯТАНА ПРОФЕСИОНАЛИСТИТЕ

месечна логаритмична скала

| Сотрапу |пмШЛеО 5в[ИетЬег 2003 Е Шоп №»в |п1ета1юоа|

1000- 1 0 0 0

500

100

%1

6

|

К)

II

Н

1960 1965 1970 1975 1980 1985 1990 1995 2000



Психология на анализаторите на брокерските фирмии стратези от Уол Стрийт

Мечият пазар едва ли е развълнувал анализаторите в брокерскитефирми. Графика А-13 осъвременява графика 7-1. Както виждате, брокери-те все още препоръчват да държите 66% от целия ви инвестиционен порт-фейл в акции. Това съотношение със сигурност ще падне до ново най-ниско ниво за всички времена, преди да завърши мечият пазар.

%70

60 •

50

ПРОЦЕНТ НА АКЦИИТЕ В ПОРТФЕЙЛ,ПРЕПОРЪЧВАН ОТ БРОКЕРИТЕ

След върхаот 2000

О ЗермтЬог 2003 Е11М «ауе ШитШкуЩОа1а СоиЛму о! МепШ 1упсп ОиапЮаИуе 31га1вду

IДъно'ог 1997

Н 1 1 1 1 1 н—н1985 1990 1995 2000


КезеагсН проучва всички видове стратези на Уол Стрийт.В последните няколко месеца стратезите в своята цялост са били по-оптимистично настроени, отколкото когато и да е било в седем надесетго-дишната история на тези проучвания (вж. горната част на графика А-14).Този факт е песимистичен, защото подобен консенсус е характерен за вър-ховете на пазара.

Психология на съветниците

Според информацията от 1п\>ез1ог 1п(еШ§епсе, независимите анализа-тори изразяват най-оптимистични настроения за период от поне 16 годи-ни. Разсъждавайте: В историята на проучването на настроенията на съвет-ниците, всяко дъно от голямо значение е било последвано от период 30-40седмици, при които е имало повече мечки отколкото бикове. През послед-

Добавка за 2004 271

ните 50 седмици - почти една година -е имало повече бикове, отколко тмечки (вж. средната графика на А-14). В продължение на 22 поредни ссдмици е имало два пъти повече бикове, отколкото мечки. През четири отпоследните пет седмици това съотношение е поразително - 3:1! Този пе-риод и по продължителност, и по процентно съотношение надвишава пе-риода от 2000 п, когато пазарът регистрира най-висока стойност за всичкивремена. Имайки предвид скромното представяне на пазара, тези покачания са безпрецедентни. Така че вероятността пазарът да не оправдае ииеоките очаквания е също толкова огромна.

Настроение на обществото

Последната анкета на Асоциацията на индивидуалните инвеститори(АП) показва, че обществото отново е убедено в завръщането на бичия шзар. През последните седмици процентното съотношение „бикове м н и ммечки" достигна най-високи стойности в 16-годишната история на а м м ч мта, като надхвърли рекордите от предишните върхове, включително и ч пиот 1987 г. и 2000 г. (вж. най-долната графика на А-14). Обществото ичразява скептицизъм по отношение на бичия пазар, когато той наистина с чппочнал, но е нормално да споделя вярата в новия бичи пазар на върха накорекцията на мечия пазар.

Медиите

Изразяват ли медиите песимизма, характерен за всички пазарни димот историческо значение? Прочетете сами колажа на следващите страници

Умните играчи

Графика 7-7 ни показа, че през 2001-2002 професионалистите па м . >зара, наречени „комерсиали" - умните играчи - са държали рекорден бромкъси фючърсни позиции на индекса 8&Р, а дребните спекуланти - м а н п н нте играчи - са държали рекордно високи дълги позиции. Това е класичсгкаситуация за началото на мечия пазар. Имайки предвид драматичното м,чдане на цените на акциите през 2002 г., ясно е коя от тези групи с н.чнр.чвила пари (отново) и коя е изгубила. Както виждате от графики Л-15, се-гашното повишаване на пазарите възстанови голямата разлика между г ечидве групи, като комерсиалите отново залагат надолу, а обществото нагоре.


СТРАТЕЗИ ОТ УОЛ СТРИЙТ,СЪВЕТНИЦИ И ЛИЧНОСТИ

2000 т СА ИЗКЛЮЧИТЕЛНИ ОПТИМИСТИ

1000 -•

500 --

8&Р 500,седмична логаритмична скала

IНастроението на стратези от Уол Стрийт

У1е5 КезеагсЬ)

Независими съветници - бикове минус мечки

ААП - Индивидуални инвеститори -бикове минус мечки

Оа(а соиЛезу о( Атепсап АззойаНоп о( 1п4- — I - 1 - 1 - 1 - 1 - 1 - 1 - 1 - 1 - 11 - 1

- 72

•-68

-- 64

• 60

•-56

•- 52

•- 48

т 50

-- О

I сл

1990 1995 2000



1600

1400

1200

1000

800

600

400 •-

200 •

ОПТИМИЗЪМ СРЕДСПЕКУЛИРАЩИТЕ МАСИ,

ПЕСИМИЗЪМ СРЕДПРОФЕСИОНАЛИСТИТЕ

1/1988-3/20038АР 500

седмична логаритмична скала

Притежание нафючърсии договори

върху 8.&Р

комерсиалидребни спекуланти

О 5ер(етЬег 2003 ЕЕВоП №Оа(а Соиг1езу о! ууу

1988 1990 1992 1994 1996 1998 2000 2002


Друга интересна статистика в този така важен момент е, че иьтрсшните лица в компаниите продават акциите в съотношение 36:1, което е дкнпъти по-високо от съотношението при най-значимите върхове от мосдсдните десетилетия. Тези хора са най-близко до компаниите си, мог;п данаблюдават представянето им отблизо и не желаят да държат акцини- наднешните цени. Икономистите искат акции, управителите па нари пск.-макции, стратезите от Уол Стрийт искат акции, съветниците искат акции,обществеността иска акции, брокерите искат вие да купувате акции и ме-диите обичат акциите. Но комерсиалите и вътрешните лица се падиршарват да продават. Кой мислите, че взима правилното решение? Тона I- прамата, на която са читателите на „Победи финансовата крнча".

Не показах други индикатори, които се причисляват к ь м фуиам.измерваща импулса на движението, освен А1) л и н и я т а (п фш \ | > . | ••> I IV сип<> тру/нт 1а |)ачГ)ирамс и по малко надомни, с и к о и м и п к р, ни- I и>н


ности на индикаторите на настроението, а и целта на тази книга не е данаправи един изчерпателен пазарен анализ. Индексът на волатилността(колебливостта на цената) обаче достигна до ниските нива, регистриранипрез март 2002 г., когато „Победи финансовата криза" беше завършена, исептември 2000 г., когато 5&Р се приближи до най-високите си стойностиза всички времена (вж. графика А-16). Ниската колебливост означава са-модоволство, а точно това ни показват и индикаторите на настроението.

О ЗерЮтЬег 2003 ЕШоп \№»в Шйтайопа!

1600 - •

1400 -

1200

1000 - -

8 0 0 - •

САМОДОВОЛСТВОТО ОЗНАЧАВАПАЗАРЕН ВРЪХ

З&Р 500крайни седмични стойности

СВОЕ Индекс на волатилностга

-• 50

•• 40

1998 1999 2000 2001


2002 2003

Обобщение

Ежедневният анализ на вълните на Елиът продължава да ни показва,че мечият пазар не е завършил още. Анализът на стойността и психологи-ческите индикатори показват, че пътят, който той трябва да извърви досвоя край, е дълъг. За тези, които са от късата страна на пазара, пайпрекрасните възможности тепърва предстоят.


От голямо значение е фактът, че някои от психологическите индикатори сега показват по-висок оптимизъм, отколкото през април 2002 г., ко-гато индексът на фирмите с ниска пазарна капитализация 8&Р600 отболяза най-високи стойности за всички времена (вж. графика 4-8); по-висок штози през първата четвърт на 2000 г., когато Оом и 5&Р достигнаха върховете си, а NА5^А^ надхвърли котата 5000 сред буря от конфети и г и р л я мди и манията по интернет акциите беше в своя зенит и по-висок от април1998, когато АВ линията и някои от акциите достигнаха своите върхонсПодобни високи степени на оптимизъм се отчитат по всички краища писвета. Днешните крайно оптимистични стойности ми напомнят за върховете на корекциите на мечия пазар от април 1930 г., декември 1968 г. иянуари 1973 г. Инвеститорите отново са пленени от големи мечти. Упоритият оптимизъм от последните пет години е неопровержимо докача теле тво, че сме в началото на един продължителен световен мечи пазар. Поре-дицата от статистически данни е антитеза на идеята за дъно на мечия м:)зар - тя е отражение на връх. Фактът, че тези данни се появяват по преми-на корекция на мечия пазар, предвещава катастрофа. Всички предупроьдения и препоръки, направени в „Победи финансовата криза", са все так.чправилни и уместни.

276 ПОБЕДИ ФИНАНСОВАТА КРИЗА Добавка за 2004 277

ОСЪВРЕМЕНЯВАНЕ НА ДАННИТЕЗА ДРУГИ ПАЗАРИ

Въпреки че стойностите на недвижимите имоти в някои области (ка-то например северна Джорджия, където живея) достигнаха най-високистойности заедно с пазара на акции през 2000 г., исторически бързото па-дане на лихвените проценти през 2001-2003 г. удължи възхода на пазарана имотите в много райони. Падането на ипотечните лихви подтикна мно-го хора да купят нови домове, а съществуващите собственици да взематзаеми срещу собствеността си. Обикновено пазарът на имоти прави връхдве години след пазара на акции, но за този връх процесът може да про-дължи повече от три години. Жилищното строителство е може би единст-веният сектор, който крепи общите данни за икономиката, а безразборнототеглене на заеми, което го е подкрепяло досега, дава признаци на изтоща-ване. Когато цените на жилищата и строителството потеглят надолу, цяла-та икономика ще ускори движението си надолу. Както и пазарът на акции,този на имотите носи отличителните белези на връх, а не на дъно.

14-

12

10

КОНДРАТИЕВИТЕ ЦИКЛИ,ОТРАЗЕНИ В ДОХОДНОСТТА

НА СЪКРОВИЩНИТЕ ОБЛИГАЦИИгодишни данни 1792-2003

1780 1800 1820 1840 1860 1880 1900 1920 1940 1960 1980 2000


Съкровищните бонове продължават да следват цикъла, показан награфика 12-2, като лихвените проценти паднаха до 4.2%. Графика А-17 яосъвременява. Въпреки това, аз изказвам предупреждението, че стабил-ността па точи сектор едва ли е гарантирана, тъй като графика А-14 не нипокачил мечи пазар от степен Грандсуперцикъл, клкънто гс рлчшшл сол.

Ето защо моята препоръка за опазване на капитала са краткосрочните кч-шови еквиваленти.

Тази изключителна увереност, чг сме в период на икономическа ек-спанзия, предизвика и отскок нагоре в индекса на боклукчийските облигпции. Това е (4) Елиът вълна, предстояща на графика 15-4 и показана илграфика А-18. За тези, които са били убедели да купят подобни емисиипрез последните 15 години, това е още една закъсняла възможност да сеотърват от тях. Стоките продължиха възхода си от 2001 г., следвайки кривата от графика 21-10 и осъвременения й вид на графика А-19. Този нъчход може би е завършил. Кривата ще се насочи надолу и за стоките, и ч лпазара на акции. На този етап всички основни пазари - тези на акциите,недвижимите имоти, стоките и много от облигациите - скоро ще се огънатпод натиска на дефлационните сили. Крахът на монетарния цикъл е преднас.

50-

4 0 -

30-

е Зер1еп*ег 2003 ЕШоК №уе 1л!ета»опа1

ИНДЕКС НА БОКЛУКЧИЙСКИТЕОБЛИГАЦИИ НА ЕАУ1,

логаритмична скала, ревизиран

-I 1_ _| ь- -н 1—I 1 1-1989 1991 1993 1995 1997 1999 2001 2003

Графика А 18


1600

1400

1200 -;

1000 -

800 -

600 -

ПРИБЛИЗИТЕЛНОТО СЪОТВЕТСТВИЕ ОЗНАЧАВА,ЧЕ ДВИЖЕНИЕТО НА ПАЗАРИТЕ ЗАВИСИ

НА ПЪРВО МЯСТО ОТ ПОТОЦИТЕ НА ЛИКВИДНОСТ

Индекс на бюротоза изследване

на стоките

260

-240

•• 220

200

ЙЗер!егпЬег 2003 ЕИюп №а»е !л|егпа!гапа1 • • 1 80

1998 1999 2000 2001 2002 2003


По същата логика, златото и среброто поддържат високите си стой-ности през последните четири години. Все пак структурата на покачванетоот 1999 г. изглежда корективна. Освен това, огромният оптимизъм спрямо•златото и среброто и несъответствието между дългите позиции на спеку-лантите и късите позиции на комерсиалите на пазара на фючърсите подк-репят версията, че на скъпоценните метали им предстои да преминат пречетап на по-ниски цени. Ето защо коментарът за златото и среброто от гла-ва 22 е валиден. Ако се интересувате от подробностите на вълноватаструктура, моля потърсете последните издания на Е11ю11 И/слг


ОСЪВРЕМЕНЯВАНЕ НА ТЕЗАТАЗА ДЕФЛАЦИЯ

Да се върнем далеч във времето през ноември 1979 г., когато инфлнцията вилнееше и на скъпоценните метали им оставаха два месеца до достигането на върхови стойности след един експлозивен десетгодишен имход. Точно тогава ЕШои \Уауе Пеош1 предсказа един драматичен обрат нразвитието на паричните отношения. Беше също така и разработен сценарий за настъпващата втора половина на монетарния цикъл, започнал п реччетиридесетте години. Ето и коментарът от това време:

„Сведенията, с които разполагам, убедително доказват, че инфлационната спирала е достигнала до един най-малко междинен връх. 11омсрирането на вълните на Елиът предполага, че са достигнати върховеот голямо значение за среброто, златото, индексите на стоковите мазари и краткосрочните лихвени проценти.

Невероятното съвпадение на пети вълни в различните пазари сочикъм едно заключение: Светът навлиза във фаза на всеобща дшин</>нация. Според мен, схема, изградена от няколко дизинфлациошшгодини, водещи до дефлация след това, ще бъде идеалният т.л-нови сценарий за пазара на акциите. Постепенното падане наръста на инфлацията ще създаде оптимистично настроение истраната и ще ни доведе до заключението, че вече сме надвилитози проблем. Това настроение ще подкрепи един бичи пазар го-дини наред, докато лавинообразните сили на дефлацинга надде-леят. Тогава ще бъде невъзможно да се предотврати дсфлацпоп-ната катастрофа и ще започне корекция от степен Грандсуиер-цикъл.

- Специално издание на ЕШоП \VаV^> ЧЧк-опмСтоки, лихвени проценти и инфлация: Може би това с <цпл '

18 ноември, 197') I

Въпреки че процесът продължи по-дълго време, отколкото ш.рпшмчално се предполагаше, неговият път никога не даваше поводи ча а.мне-ние. С приближаването на края на V вълна при индекса Оои>, ЕШои ИЛлгнепрекъснато предупреждаваше за крайната фаза на сценария:

„Истинската заплаха днес не е инфлация, а дефлация".- На гребена на пршшшшт вълна, 1995 г. стр. 259


„Основите на дефлационната спирала са положени. В недалечнотони бъдеще ние все повече ще слушаме за тези не толкова очарова-телни страни на дефлационния цикъл".

- Финансова прогноза на ЕШоП \Уте, февруари 2000 г.

„Дефлационният потенциал е с историческо значение. Рискът е вся-ко кътче от света да бъде обхванато от дефлация".

- Победи финансовата криза", март 2002 г.

Както си спомнят инвеститорите от това време, общото убеждениепрез 1979-1980 г. беше, че инфлацията винаги ще се ускорява. Вълновиятанализ показваше предстоящата дизинфлация. Когато акциите тръгнаханадолу през 2000 г., вълновият анализ сигнализира дефлация. Графика А-20 показва, че всеобщата незаинтересованост към перспективата за дефла-ция продължи чак до публикуването на Победи финансовата криза.

ТРИМЕСЕЧНИ ДАННИ ОТ ВЕСТНИЦИТЕРГОА1ЧС1АЬ Т1МЕ5 И \УАЬЬ 8ТКЕЕТ .ГОШШАЬКолко пъти дефлацията се споменава във вестниците

•• 500

•• 400

•• 300

-• 200

•• 100

1997 1998 1999 2000 2001 2002 2003


Каква голяма е разликата само след една година. Терминът, койтоедна ли беше чуван дотогава, влезе в съзнанието на обществото, а рядкоичнолчнаната г.м.1 дефлация с\л\\;\ м < > к ' р м , 1 т.и фпп.ин опис дискусии

Добавка за 2004 28!

Модерно обаче е не да се предсказва появяването й, а главно да се опровергава сериозната вероятност да се сл^чи. Президентът на банката на Фе-дералния резерв в Дал ас каза през май, че съществува вероятност „едно ничетири" да настъпи дефлация. Този коментар може просто да прозвучикато още едно отрицание на риска, но едно внимателно прочитане на етатиите показва, че шансовете се повишават от „1 на 10 000" в средата мадеветдесетте (когато скоростта на инфлацията в световен мащаб отбелячавръх) на „най-много 1 на 50" през 2001 г. (вж. цитатите от глава 13) и на „Iна 4" сега. Тази прогресия е много поучителна за това как мненията натрадиционните икономисти изостават от пазарните тенденции. Последното изказване дойде, след като се отчете, че индексът на производственитецени през април падна с 1.9%, което беше „много повече от това, костикономистите прогнозираха". Ето още цитати от последните четири месеца:

„Нито един от икономистите (67 анкетирани) не каза, че икономиката ще изпадне в дефлация, а само 6% отбелязаха, че това е „донякъдевъзможно". Около 95% казаха, че „вероятността от дефлация не еголяма".

„През последните 6 седмици ръководителите от Федералния рсчсрнизнесоха едно виртуозно представление, като успяха да въздейстна Iвърху пазарите, без да смъкват лихвените проценти. Това парираопасенията, че Федералният резерв е останал без амуниции да стимулира икономиката, след като лихвите са вече на толкова нискониво."

„Всички тези приказки за дефлация са преувеличени... икономики тине е лишена от парично гориво. Веднъж след като парите започна!да циркулират в икономиката с нормална скорост, централната блпка ще забрави дефлационните си тревоги."

„Толкова хубави неща се случват в САЩ, че прогнозата за дефлацимизглежда невероятна. Не вярвам, че САЩ са изправени пред ч п а ч мтелен и продължителен период на дефлация."

„Много малко вероятно е някаква бъдеща дефлация да с така и | > < >дължителна и жестока, както при Депресията... Федералният рсчсриможе да приложи нестандартна монетарна политика с цел унеличаване на паричното предлагане, като започне да купува инструментиот рода на дългосрочни облигации. Подобна политика I» едни момент би спряла дефлацията."

„В коментари до банкерите в Берлин, Грийнспам хлракк-рширм нероятността от унищожителна дефлация като ниски... (Топ) кай. ч<


политиците... са готови да отстъпят малко назад, за да обуздаят си-лите на дефлацията."

„Няма сериозни причини да се вярва, че е неизбежно свиването напаричното предлагане. Малкото хора, които се занимават с тезипроблеми, знаят какво говорят. Подновяването на ценовата инфла-ция, а не дефлацията, трябва да бъде нашата първостепенна грижа."

„Инфлацията е по-голямата опасност, а не дефлацията."

„Най-добрият начин да се победи дефлацията е като агресивно уве-личаваме ликвидността чрез инжектиране на пари. Федералният ко-митет за свободните пазари го е правил през 1998 г. и 1999 г. и можеда го направи още веднъж."

„Кой се страхува от голямата и лоша Дефлация? Акциите най-добресе представят при нулева инфлация."

„Идеята, че предстои една всеобща дефлация, е погрешна. Даннитене показват дефлация."

„Президентът на банката на Федералния резерв в Сан Франциско...каза: „Шансовете, да преминем през период на падащи цени, са мно-го малки". Той също така каза, че Федералният резерв е направилпроучване върху това дали дефлацията е възможна през 2003 г. и2004 г.и резултатите показаха, че вероятността е много малка."

„Мит № 5: Ние сме изправени пред дефлация. Инфлацията, кактовинаги е спящият дракон... Дефлацията засега е като чудовище отприказките - злото джудже, с което плашим децата."

„Страховете от дефлация са необосновани."

Страхът от дефлация изпуска въздух

Съветници и инвеститори вече не са загрижениОпасенията от дефлация принадлежат към миналото.Опасността от дефлация намалява. Инвеститорите, само за няколкоседмици забравиха за дефлацията, а финансовите съветници я зачер-кват от списъците си.

„Изглежда привържениците на идеята, че дефлацията е победена,са прави" - казва Кийт Хембър, директор на икономическите изс-ледвания към I/.5. Вапсогр Аз5е1 Мапа%етеШ 1пс. в Минеаполис.„Това е нещо като масова психоза."

Игри ни думи. Дефлация п Оукпалсм ирспод очиачана ичмускамс нп т.чдух.

Добавка за 2004 28.1

Едно проучване на Националната асоциация за бизнес и икоиомика във Вашингтон подкрепя идеята, че дефлацията е мъртва. Нитоедин от анкетираните, които отговаряха и за макроикономическипрогнози, не предсказа падане на индекса на потребителските ценипрез следващите две години.

„Бих казал, че позицията срещу дефлацията се затвърди от месецмай" - каза Тим О Нийл, президент на асоциацията и главен иконо-мист на базираната в Торонто ВМО финансова група (преди товаВап1с о/ Моп1геа1). Въпреки това господин Хембър и други икоиомисти настояват да бъдем предпазливи.

„Няма да се случи тук" - казва госпожа Нанси Кимелман, главеникономист на 5Е11т\>ез1теп1 в Оукс, Пенсилвания. - „Аз съм напъл-но убедена, че американската финансова система може да спре дс<|>лацията още от самото й начало и мисля, че го правим."

Това е едно широко разпространено мнение, поддържано от фмнансови съветници и подобни на тях, които за пръв път от няколкогодини инвестират без всякакви задръжки.

Брайън Кохют, директор по финансовата част на Ш Гпшпси/!Сгоир в Плимут Мийтинг, Пенсилвания, казва, че е един от тях.

„Ние смятахме, че рискът от дефлация е много сериозен пречпървата половина на годината" - казва съветникът, който отговаряза 110 милиона долара, управлявани от неговата фирма. - „Това наистина се промени през последните няколко седмици."

Според тях, колкото повече нещата се променят, толкова по-нсмроменени са те. Може би всички те ще се окажат прави, но аз смятам, че гореизказаната увереност е само израз на ентусиазма и оптимистичния коисенсус сред икономистите, който е характерен за периодите на покачиш к-на пазарите. Тази поредица от засилено внимание върху проблема, мирочен дефлация, и непрекъснатото отрицание, че дефлацията е възможна, »-ачаст от психологическата прогресия към кредитна криза.

Дори и в тази обстановка на изключителна ликвидност, цените ниуслугите и стоките, които са извън списъка на инвестициите (къщи, мкциии скъпоценни метали) и не се осигуряват от правителството, падат. Рачоира се, че разходите за медицинско осигуряване, по застраховането, как ю ипо издръжката на обществените училища се повишават. Какво друго длочакваме от програми, регулирани и ръководени от правителството? (Когато правителството регулираше телефонната компания, един рачгоиор нрамките на САЩ струваше 75 цента за минута, десет пъти повече от тона,което струва в една конкурентна обстановка). В същото време, п ошоснтел но сиоГюдния пазар цените започнат дл падгп. Чмилаши- падат, ш.преки


че цените на жилищата се покачват. Нещо ще трябва да падне и това нещоще са цените. Световната инфлация, измерена в цени, вече е паднала с по-вече от 30% годишно за периода 1990-1994 г. (През 1995 г. „На гребена наприливната вълна" би тревога за приближаващата се тенденция) на около3%. Паричните тенденции не обхващат няколко седмици, а десетилетия, атази още не е завършила. Когато Оо\\> потегли отново надолу и пробие ни-во 7000, това ще бъде сигнал за настъпването на по-интензивна фаза надефлационния процес.

На 25 юни 2003 г. Федералният резерв понижи лихвените процентипо федералните фондове за тринадесети пореден път до 1 процент. Това енай-ниското ниво на лихвите от началото на петдесетте години, веднагаслед края на последния Кондратиев цикъл (вж. глава 12). В глава 13 бешезададен въпросът: „Какво ще направи (Федералният резерв), ако икономи-ката отново се свие? Може би ще намали лихвения процент до О? А после?Федералният резерв има по-малко от 1% да маневрира. САЩ има единпреуспяващ пазар на парите, който се нуждае най-малко от Уг% от активи-те в него, за да функционира. Сега инвеститорите получават изключителнониска възвръщаемост от средствата си, вложени в пазара на парите. АкоФедералният резерв понижи лихвата по фондовете си на нула, възвръщае-мостта на инвеститорите след данъците ще стане отрицателна, което щенаправи парите в наличност по-атрактивни, отколкото вложенията в дълг -нещо, което Федералният резерв със сигурност иска да избегне. Паричнатасистема изглежда вече е достигнала до точката, при която всяка по-нататъшна борба с дефлацията, независимо от методите с които се води,ще предизвика появяването на тези зловредни сили на реакция, разгледанив глава 13.

Наистина ли Федералният резерв се бори с дефлацията чрез агре-сивно намаляване на лихвените проценти? Всеки мисли така, но резулта-тът от дефлацията, нейният първичен външен симптом, са ниските цени. Акакво прави Федералният резерв? В продължение на повече от една годи-на той понижава цената на дадените в заем пари. В този период от времевсъщност Федералният резерв си е понижил цените повече от всеки друг.Участието му в първоначалната фаза на дефлационния процес може да сеоприличи с това на уличен търговец, който предлага стоката си на все по-ниски цени на незаинтересованото общество. Това се получи в резултат налипсата на търсене на неговия продукт - кредитите - като същото се отна-ся и за продуктите на производителите на автомобили и много други.Дефлационната психология води до ниски цени, а Федералният резерв по-нижава цените си.

Истинската сила не е тази на Федералния резерв, а на посоката насоциалното настроение. Понастоящем предлагането на кредити все още се


увеличава, но търговските и индустриални заеми намаляват от 2001 г. Сдруги думи, заемодателите демонстрират дефпационна психология, ичрлзявайки нежелание да финансират производствени начинания. От другастрана, което е иронично, те с голямо желание финансират консумациячрез ипотечни и авто-заеми, и кредитни карти. Това несъответствие меможе да продължи дълго, защото в края на краищата консумацията се за плаща чрез производство. Движещият се с бясна скорост автомобил на фи-нансираната чрез заеми консумация ще се блъсне в тухлената стена на из-гладнялото за кредити производство. Тази катастрофа ще бъде предизвсстена от нови най-ниски стойности на пазара на акциите.

Следващата фаза

Както доказахме по-горе, хората най-после заговориха за дефлация-та, дори и само за да я отрекат. Следващата дума, която ще започне да сеприплъзва в нашия лексикон, ще бъде депресия. Бих желал да цитирамизявления на авторитети на тази тема, но не мога да открия нито единпрофесионален икономист, научен работник или стратег от Уол Стрийт,който да е обсъждал тази вероятност. Тази тема е твърде далеч дори и часпоменаване. Терминът „депресия" е там, където беше и думата „дефлация" преди няколко години - извън полезрението на обществото. Въпрекиче никой сега не използва този термин, скоро той ще бъде навсякъде. 11апървия етап ще се шири всеобщото убеждение, че това не може да се слу-чи, което ще ни даде основание да твърдим обратното. Двете думи, започващи с „д" в подзаглавието изпреварват развитието на събитията. Тачикнига беше публикувана във времена, когато вероятността от тези янлсиин(по-точно дефлацията) да се развият беше (и все още е) толкова далечни,че един икономист я сравни с вероятността да бъде изяден от пирани. Моя I апрепоръка е - стойте на брега!


ОСЪВРЕМЕНЯВАНЕ НА СТРАТЕГИЯТА

Пазарните оценки, направени досега, показват, че тази толковатрудна за събиране информация, изложена в книгата, си остава не самоуникална и ценна, но е от изключително значение за вашето финансовооцеляване. Хайде да разсъждаваме: Ако 50% спад на индексите 8&Р ишиМге 5000 не допринася за повишаването на стойността на пазара илида направи хората песимисти - два основни признака за достигнато дъно -колко още трябва те да паднат? Глава 8 вече отговори на този въпрос, асъстоянието на индикаторите днес показва, че тази оценка, а и препоръки-те ни, са все още валидни.

Искам още по-сериозно да наблегна на предупреждението в глава18, че „един ден дори и съкровищните бонове ще станат рисковани и тога-ва вие ще трябва да купувате чужд краткосрочен дълг...". Държавниятдълг на САЩ стана популярен в днешно време, тъй като съкровищнитеоблигации покачиха цените си и понижиха доходността си - така беше допреди няколко седмици. Една депресия би поставила под въпрос този кон-сенсус. Съкровищните бонове са все още по-добро средство за съхранява-не на богатството, отколкото акциите, пазара на имоти, корпоративните иобщинските облигации. Но ако трябва да опазите значително богатство,тогава в името на максималната безопасност вие трябва да анализиратеначините за съхраняване на вашия капитал в краткосрочни задължения надържавни институции от Швейцария и Сингапур, чиито валути изглеждатпо-стабилни в дългосрочен план, отколкото щатския долар. Тази оценкаможе и да се промени поради промяна в политиката, така че редовно сеосведомявайте за тенденциите в движението на валутите, ако изберете то-зи вариант. Тези спекуланти, които прочетоха първото издание на книгатаи последваха съветите в глава 20, са в добри позиции да спечелят пари откъсата страна на пазара по време на следващата вълна надолу. Настоящиятмомент не е така изгоден за отваряне на къси позиции, както през 2000 г.,но подобно действие скоро ще бъде възнаградено.

Графиките 18-1, 19-1, 19-2 и 24-1, които ни дават представа за |н-итинга на банките и застрахователните компании, са осъвременени спореннай-новата информация. Запомнете, че, за да бъдете осведомени за найновите стратегии и идеи, на които обръщаме внимание, трябва да посети юи>и>и>. еШо1Ш>те. сот/сопуиег(}гесгахИ.

Засега съм доволен да пропагандирам безопасност, но с нетърпениеочаквам и подходящия момент да напиша следващата си оптимистичникнига. Ако правилно съчетая излизането й с пазарния момент, тя ще ('»• нприета със същото недоверие, както и супероптимистичните ми нропюшот 1978 г. и 1982 г., че индексът ООУС ще увеличи стойностите си нстк|шно. По-скоро бих желал да съм точен в прогнозата си, отколкото поиуичрен. Лч също така искрено се надявам, че вие ще бъдете от малкото, м и н ище се 1П.Ч1 юл-шп-1е от големите възможности, когато ще ее монннт.


ВТОРА ПРОГНОЗА ЗА ЕДИН ПЪЛЕН ЦИКЪЛ

Описанието на един пълен монетарен цикъл (което направихме иначалото на частта, посветена на дефлацията в тази добавка) не се прави запръв път от автори, използващи метода на вълните на Елиът. През 1978 г.„Вълновият принцип на Елиът" предсказа предстоящия голям бичи пазари големия мечи пазар, който ще го последва. Поучително ще бъде да севърнем назад във времето, за да видим колко различни са били нещата то-гава и колко драматично социалното настроение от това време контрасти-ра с днешния непреклонен оптимизъм. Графика А-21 ни показва ОЛА прсч1978, когато Вихтехх №ееЬ отбеляза:

- „Все повече икономисти предсказват рецесия."- „Ако доларът продължи да потъва, натискът може да се окаже

неудържим".

- „Настроението на потребителите и бизнесръководителите ни по-казва влошаване на бизнесобстановката".

- „Страхът на обществото от инфлация никога не е бил по-голям,отколкото сега".

300

200

150

10080 +

50 +

ВО\У ТО\Е8 ИНДУСТРИАЛЕНлогаритмична скала

1940. 1950.

1000

800

500

300

200

1960. 1870.

Графика А -21

Съвсем естествено, повечето инвеститори са очаквали акциите дападнат. Каква прогноза бихте вие направили по онова време?

Авторите на „Вълновият принцип н,ч I н н м " панраннхп описание ниформати на V пьлна и топя, което ще последна след пея. I п ч м схема едадени ип фнфнкп А-22. Тя ее получи, като оГп.рпахме н а о п а к и периоди


Прогноза от „Вълновият принцип на Елиът" 1978 г

ООУУ Лопев индустриаленлогаритмична скала

19209 19305 19408 19505 1960$ 19705


КАК СЕ РАЗВИ ТАЗИ ПРОГНОЗАДО ТОЗИ МОМЕНТ

ОО\У .Гопез индустриаленмесечна логаритмична скала

1М01



1929-1937 г. и след това го прибавихме към най-ниската стойност за 1978 г.,която беше достигната през март. Нашага графика предсказа, че ОЛЛ щесе изкачи от най-ниската си стойност през 1978 г. „в пет вълни от Първична степен, като петата от тях ще бъде удължена". По този начин гориптллиния на тренд канала от степен Суперцикъл ще бъде пробита, след косюиндексът ще падне под ниво 400. Тази прогноза показва, че анализаторите,използващи вълните на Елиът, са знаели в онези далечни години за нео-буздания възход, който е предстоял. Първата част от тази прогноза мродължи по-дълго и издигна пазарите по-високо, отколкото се очакваше (иж.графика А-23), но въпреки това тази графика беше едно чудесно ръководство за предстоящото. Възходящата част завърши през 2000 г. Излиза, чевтората половина е вече в развитие.


СЛЕДВАЩИЯТ ЕТАП В МЕЧИЯ ПАЗАР

Основната посока на движение на човешкия прогрес е нагоре. Всич-ки мечи пазари в най-високата си степен са частична корекция на предиш-ния прогрес (вж. графика 3-1). Тези обаче, които настъпват след един ог-ромен възход в пет вълни, са достатъчно големи за да имат сериозно соци-ално значение. Един такъв мечи пазар започна през 2000 година. ГрафикаА-24 е от глава 2 на „Вълновият принцип на Елиът". Тя ни показва типич-ното развитие на цените и психологията по време на мечи пазар. Вижтедали пазарната обстановка през 2000-2002 г. съответства на класическотоописание на вълна А:

„По време на вълна А на мечи пазар всеобщото убеждение сред ин-веститорите е, че тази реакция е само едно временно отдръпване, ко-ето ще доведе до следващата крачка нагоре. Обществеността с охотакупува, въпреки появата на пукнатини в техническата структура наотделните акции".

ИДЕАЛНА ФОРМА НА КОРЕКТИВНАТА ВЪЛНА1980 Робърт Р. Пректьр Младши

ВръхОг висока степен: Просперитетът и мира изглеждатгарантирани завинаги. Дръзко самодоволство еобхванало всички.От средна степен: Икономическо подобрение.Всеки се чувства добре. От ниска степен:Често се придружава от "добри новини".

Пропукваме натехническите показателиТренд линиите са пробити.Това се счита за възможност за купуване.

Тесен по обхват и емоционален възходТехнически слаб и селективен, в резултат се получаваразминаване с техническите показатели (непотвърждение).Фундаментарните данни едва доловимо отслабват.Агресивен оптимизъм и отрицание.

Най-силната част на мечия пазарсила н обхват, цените падат безмилостно,в отговор на това фундаменталните данни се сриват


Както беше показано в добавката за 2004 г., психологията от пре-дишната посока па пазарите с все още характерна ча втората и I? п м и п г к *п1 поната тенденция. Прочетете какво качиа книгата ча М ш . н ш п г


НЕСЪОТВЕТСТВИЕ НА В ВЪЛНА

Аритметичен индексУа1ие 1лпе

все още на 21%под върха

все още 3 5%под върха

все още 65%под върха

О 5ер1етЬег 2003 ЕИюИ УУауе 1п!егпа(юпа1

1400

1200

1000

2000 2001 2002

{'[шфнкп /1-25

2003


„В" вълните са измамни. Те са игри за неудачници, висше проявле-ние на манталитета на дребните играчи или пък израз на тъпото инс-титуционално самодоволство (а може би и двете), бичи капани, райза спекулантите. Вниманието често е насочено към ограничен бройакции, в повечето случаи има разминаване с другите индекси, рядкоса силни в техническо отношение и винаги са обречени на пълно за-личаване от следващата С вълна."

Какво друго, ако не описание на днешната обстановка е това? Тозипът, точно според описанието на В вълна, само един индекс направи новивърхове - Уа1ие Ппе аритметичен индекс, показан на графика А-25. Всич-ки други са на значително разстояние от върховете си. Същата пазарнаобстановка наблюдавахме и през септември 1980 г. при групата на скъпо-ценните метали. Златото и среброто вече бяха поели надолу, когато първа-та корекция в цените им изведе акциите на добивните компании до новивърхове. Когато възходът завърши, целият комплекс промени посоката синадолу и се срина. Това е и критичната точка на пазара на акции днес. Зада предугадим развръзката на този мечи пазар, отново ще се върнем къмкнигата „Вълновият принцип на Елиът", където се дава описание на вто-рата основна вълна надолу:

„С" вълните надолу водят до унищожение и разруха. Те са третивълни и притежават повечето от свойствата им. Единственият начинда се скриете от тях е инвестиция в кеш. Илюзиите, подържани повреме на А и В вълните, се изпаряват и на тяхно място се настанявастрахът. „С" вълните са широкообхватни и продължителни."

Пазарният анализ се отнася до вероятностите, а не до неизбежнитесъбития. Ако все пак анализът от графика А-24 се окаже правилен, читате-лите на „Победи финансовата криза" ще бъдат сред малкото, които щеоцелеят и спечелят от това, което предстои. Какъвто и да е крайният из-ход, аз ви желая успех!

РЕЧНИК

Бичи пазар - Продължителен период от време, характеризиращ се с омтимизъм и растящи цени на пазарите на акции. Бик - инвеститор,който очаква, че пазарът ще се покачва.

Бонове - краткосрочни дългови инструменти (3-6 месеца).

Брутен Вътрешен Продукт (БВП) - Също като БНП с тази разлика, че отнего са извадени стоките и услугите, произведени от американски и-граждани, живеещи извън САЩ. От 1991 г. само БВП се изпол такато статистическа мярка за производството на САЩ.

Брутен Национален Продукт (БНП) - Паричната стойност на и с и ч к мстоки и услуги, произведени от гражданите на САЩ за опредем к-мпериод от време.

Гап - Рязък скок в цените нагоре или надолу, при който няма извършенисделки в определен ценови диапазон:

ЩйвЖА

.и - I

;г

Дн (инфлации - Намаляване на скоростта на инфлация та. Грешно с /м < сотъждествява с дефлация, където ефектът е падане па цените.

Дълга пошцин - Позиция, при която ние сте купили пякаю.н а к и ш с надежда, че ще можете да го продадете ма но ппеока цена.

Кош пари и паличноп 1ПП1 В бърЗООбОрОТИИ им м и н

294 ПОБЕДИ ФИНАНСОВАТА КРИЗА Речник 295

Кол (са!1) опция - Правото (или задължението) да се купи някакъв актив вопределен срок от време на определена цена.

Комерсиал (комерсиален търговец) - За стоковите пазари това са хора-та, които са пряко свързани с производството или употребата на ня-каква стока. Тяхната цел е да продадат стоката си на по-висока ценаили пък да я купят на ниска цена. Те обикновено доставят или пъкприемат доставка на стоката. Това са хората, които владеят търгов-ския и паричен обем на пазарите и се смятат за най-обиграните и ин-телигентни играчи. Другите два вида играчи, дребните и едри спе-куланти, не се интересуват от самата стока, а се опитват до спечелятот промените в цените й. За пазара на злато например, комерсиалитеса златодобивните компании от една страна и всички други, коитоимат интерес да приемат доставка на физическата стока - банки,ювелири и правителства.

Къса позиция (къса продажба) - Позиция, при която вашата брокерскафирма ви е дала в заем акции, които продавате на пазара с надежда-та, челце ги купите обратно на по-ниска цена.

Ликвидност - Възможността да се купи или продаде някакъв актив бързои без сериозни промени в цената му. Един пазар е ликвиден, когатодостатъчно голям брой участници имат желанието да купят илипродадат този актив.

Лостов ефект - Получава се, когато с малко налични пари придобиватеправо да контролирате движението на многократно по-големи па-рични потоци. Характерен е за фючърсите, а също така и за придо-билите напоследък голяма популярност Рогех игри. Например: Единстандартен контракт евро на борсата СМЕ е от 125 000 евро. За да гокупите (или продадете), вие трябва сложите марджин от 2 500 щатс-ки долара, които при условен курс евро/долар 1.20 се равняват ма2083 евро. Лостовият ефект в този случай е 125 000 : 2083 = 60. <други думи, всяко ваше евро ви дава контрол над движението ма (»(•евро.

Мечи пазар - продължителен период от време, характеризиращ се с пе-симизъм и падащи цени на пазарите на акции. Мечка - штсспт>|>.който очаква, че пазарът ще се понижава.

Облигация - Дългосрочен дългови инструмент (над 10 години) - също Iвуват и така наречените по1ев (полици), които са срсдносрочми < и п10 години), но за да избегна объркваме ги наричам облигации.

Пазар - става дума за пазара на акции. Когато стане дума за друг пазар,ще се прави уточнение - пазар на злато, пазар на съкровищни бонове и т.н.

Пут (ри1) опция - Правото (или задължението) да се продаде някакък ;штив в определен срок от време на определена цена.

Тренд - посока на движение на пазара, направление.

Щ1А (Волу ,]опск 1пс1и81па1 Ауега^е) - индексът Вош Топез.

Робърт Пректър

ПОБЕДИ ФИНАНСОВАТА

КРИЗА

Английска

Първо издание

Отговорен редактор Любомила Малякова

Коректор Диди Петкова

Технически редактор Божидар Стоянов

Предпечатна подготовка Пламен Чавдаров

Формат 70/100/16 Печатни коли 18,5

СИЕЛА - СОФТ ЕНД ПАБЛИШИНГ

1463 София, бул. „Патриарх Евтимий" № 80 А

тел./факс (02) 954 1030

\у\у\у.сле1а.пе4 е-гпаП: Ьоок8а1ез@с1е1а.пе1

Книгите на СИЕЛА могат да бъдат купени

от интернет-книжарница: \у\у\у.тоЬШ5.Ь{;

от книжарница СИЕЛА Книгомания,

Ма11 оГЗоПа, бул. „Ал. Стамболийски" № 101 София,

както и от всички добри книжарници и страната

У*

Движещият се с бясна скорост автомобил нафинансираната чрез заеми консумация ще се блъсне втухлената стена на изгладнялото за кредити производство.Тази катастрофа ще бъде предизвестена от нови най-нискистойности на пазара на акциите.

В противовес на традиционните макроикономическимодели Робърт Пректър развива идеята, че хората не самашини, а емоционални същества. Те стават потиснати,страхливи, внимателни и сърдити по време на депресии.Промяната в душевната нагласа на хората от експанзиякъм съхраняване е ключът към разбиране на въпроса защобанковите и правителствените машинации не могат дапредотвратят кризата.

А депресиите не са само академично понятие. По времена Голямата депресия от 1929-1933 г. много хора изгубихасвоите инвестиции, домове, бизнес, пенсионни планове испестявания в банките - накратко своето състояние. Ефектътот следващата депресия ще бъде същият. За да предотвратитеподобни преживявания, виетрябва да предугадите депресиятаи да знаете как се развива тя. Защото независимо от товадали сте подготвени или не, вие ще трябва да живеете в товаикономическо бъдеще.

Съотношението цена/печалба е най-популярниятиндикатор за оценка на пазара, използван от Уолстрийт. По-надежден индикатор ще получите, ако разделите цената наакциите на цената на туршията. Защото каква е стойността наакция, която не плаща реално дивиденти? Наистина ли искатеда притежавате акции на едно изключително преуспяващопредприятие, което плаща високи заплати на всички освенна вас - собствениците?!

••,1:»«м:и»:«!1»:жм!ИШ»д

Documents

_Робърт Пректър - Победи финансовата криза