ВСУ “ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР”УНК “СИГУРНОСТ И ОТБРАНА”

МАГИСТЪРСКА ТЕЗА

НА ТЕМА:

ТАКТИКА НА ПРЕТЪРСВАНЕ И ИЗЗЕМВАНЕ ПРИ ВАЛУТНИ И

КОНТРАБАНДНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

Магистрант: научен ръководител: Ф№ /проф.Иван Боев/

гр. Варна м. март 2007г.

ИЗПОЛЗВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ:

НК- Наказателен кодексНПК- Наказателно-процесуален кодексРБ-Република БългарияАМ-Агенция „Митници”МВР- Министерство на вътрешните работиВЗ- Валутен законБНБ - Българска народна банкаЕКПЧ - Европейска конвенция за правата на човекаООН - Организация на обединените нацииМФ- Министерство на финанситеСЕ – Съветът на Европа

ТАКТИКА НА ПРЕТЪРСВАНЕ И ИЗЗЕМВАНЕ ПРИ ВАЛУТНИ И КОНТРАБАНДНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

СЪДЪРЖАНИЕ:

I. Увод..................................................................................................... 4 II.Литературно проучване ..................................................................... 5III. Обект, предмет, цел и задачи на магистърската теза ...............8 IV. Разследване на престъпленията ...........................................9 III. Претърсване.................................................................................28 IV. Изземване...................................................................................... 50V. Обиск............................................................................................. 54VI. Следствена ситуация.................................................................. 57VII. Контрабандни престъпления...................................................... 64VIII. Валутни престъпления............................................................... 68IX. Компютърни престъпления....................................................... 76IX. Заключение.................................................................................. 80X. Приложения.................................................................................. 81XI. Използвана литература............................................................... 89XII. Нормативна уредба...................................................................... 90

УВОД

Претърсването и изземването са два различни способа за събиране и проверка на доказателства и доказателствени средства в съответствие с Процесуалния кодекс.Доказателства в наказателното производство могат да бъдат фактическите данни, които са свързани с обстоятелствата по делото, допринасят за тяхното изясняване и са установени по реда, посочен в този кодекс.

Доказателствата се събират и проверяват чрез регламентираните процесуални способи / действия по разследването / :

1. оглед;2. претърсване и изземване;3. разпит;4. разпознаване;5. следствен експеримент;6. експертиза.За всяко действие по разследването в НПК са предвидени

специфични изисквания, но едновременно с това могат да се открият и някои общи, които са валидни за всички или за по – голямата част от тях. От спазването им до голяма степен зависи доказателственото значение на установените факти.

Претърсването и изземването са едни от най – важните и най – сложните следствени действия, осъществявани в процеса на разследването на престъпленията.

Законодателят разглежда претърсването и изземването в единство поради множеството им общи страни. Същевременно, обаче между тях съществуват и различия, които определят и различието в тактиката на тяхното извършване.

ЛИТЕРАТУРНО ПРОУЧВАНЕ

Претърсването и изземването са два различни способа за събиране и проверка на доказателства и доказателствени средства в съответствие с Процесуалния кодекс.Доказателства в наказателното производство могат да бъдат фактическите данни, които са свързани с обстоятелствата по делото, допринасят за тяхното изясняване и са установени по реда, посочен в този кодекс. Доказателства, които непосредствено отразяват свързани с престъплението обстоятелства, се наричат преки, а тези, от които може да се получи информация за разследваното събитие само след като се съпоставят с други доказателства, са косвени. Доказателствата могат да бъдат веществени и невеществени. Веществени доказателства са:

Предмети, които са били предназначени или са послужили за извършване на престъплението;

Предмети, които са били обект на престъпно посегателство; Предмети, върху които има следи от престъплението; Всички предмети, които могат да послужат за изясняване

обстоятелствата по делото.В зависимост от източника на информация / очевидец на

престъпление или лице, което е получило информация от очевидец на престъпление/ за свързан с разследваното събитие факт, доказателствата могат да бъдат първични и производни. Доказателствата се разграничават на обвинителни и оправдателни в зависимост от това, дали подкрепят или опровергават обвинението.

Доказателствата се събират и проверяват чрез регламентираните процесуални способи / действия по разследването / :

1. оглед;2. претърсване и изземване;3. разпит;4. разпознаване;5. следствен експеримент;6. експертиза.За всяко действие по разследването в НПК са предвидени

специфични изисквания, но едновременно с това могат да се открият и някои общи, които са валидни за всички или за по – голямата част от тях. От спазването им до голяма степен зависи доказателственото значение на

установените факти. От тази гледна точка като общи могат да се определят следните процесуални изисквания :

привличане на поемни лица / при оглед, претърсване и изземване, разпознаване и следствен експеримент/ ;

фиксиране на резултатите от следствените действия в протоколи чрез видеозапис и звукозапис, фотографии, скици и чертежи в съответствие с изискванията на НПК;

запознаване на поемните лица, свидетелите и уличените лица с техните права и задължения преди започване на действието по разследването, в което участват;

да не се накърнява достойнството на лицата, които участват в следствените действия, както и да не се създава опасност за тяхното здраве и живот.

Доказателствата се приобщават към делото чрез доказателствени средства :

1. обяснения на обвиняемия, заподозрения и/или уличения;2. свидетелски показания;3. протоколи за следствени и съдебни действия;4. видеозаписи и звукозаписи;5. копия и отливки;6. фотоснимки, планове, схеми и други.Необходимо условие за доказателственото значение на установените

при огледа, претърсването и изземването, разпознаването и следствения експеримент факти в досъдебната фаза на наказателния процес е привличането на поемни лица при провеждането на съответните действия по разследването. При определяне на поемните лица е необходимо да се има предвид, че :

1. не бива да бъдат заинтересовани от изхода на делото;2. присъствието им при провеждане на следственото действие е

необходимо условие за неговата законност;3. по – късно те могат да бъдат призовани в съда в качествата на

свидетели във връзка с участието им в действието по разследването;4. имат право да правят бележки и възражения по допуснатите

непълноти и закононарушения; да искат поправки, изменения и допълнения на протокола; да подписват протокола при особено мнение, като писмено изложат съображенията си за това; да искат отмяна на актовете, които накърняват техните права и законни интереси; да получат

съответно възнаграждение и да им се заплатят разноските, които са направени; да бъдат запознати със своите права;

5. призованият в качеството на поемно лице е длъжен да присъства на провеждането на действието по разследването и да остане на разположение на органа на разследването, докато това е необходимо. В противен случай носи отговорност като свидетел, който не е изпълнил задълженията си / да се яви на определеното място и време и да даде показания /;

6. когато е необходимо, поемните лица се предупреждават срещу подпис, че не могат да разгласяват без разрешение това, което са узнали по време на провеждане на действието по разследването, и че в противен случай носят отговорност.

За всяко действие по разследването се съставя протокол, който е доказателствено средство. В протоколите се посочва реда, по които са извършени действията по разследването, и доказателствата, които са събрани и проверени. Във всеки протокол се отразява :

1) датата и мястото на следственото действие;2) времето на започването и завършването му;3) лицата, които са участвали при провеждането му;4) направените искания и бележки на участниците;5) характерът на извършените действия и тяхната

последователност;6) събраните доказателства;7) подписите на участниците.Способите на доказване / оглед на лице, претърсване и изземване,

задържане и изземване на кореспонденция /, се провеждат по искане на прокурора и получаване на разрешение за него от съответния първоинстанционен съд или от първоинстанционния съд в района, в който се осъществяват способите. Следствените действия / оглед, претърсване и изземване / се извършват без разрешение от съответния първоинстанционен съд, когато се налага тяхното неотложно провеждане, и протоколът за тях се представя от прокурора за одобрение от съдия, но не по – късно от 24 часа.

Претърсването и изземването са едни от най – важните и най – сложните следствени действия, осъществявани в процеса на разследването на престъпленията.

Законодателят разглежда претърсването и изземването в единство поради множеството им общи страни. Същевременно, обаче между тях

съществуват и различия, които определят и различието в тактиката на тяхното извършване.

ОБЕКТ, ПРЕДМЕТ, ЦЕЛ И ЗАДАЧИ

В условията на глобализиращия се свят валутните и контрабандните престъпления са все по-често явление. Скандални в това отношение са получилите широк обществен отзвук примери с канцерогенните

20 годишно месо и фъстъци. Геополитическото положение на Република България определя

нейното важно място в международния трафик на наркотици, хора и т.н. Това предполага международния характер на противодействието срещу този вид престъпления, за да се постигне едно поносимо за обществото ниво на престъпност. От особено значение е международното сътрудничество с цел обмяна на опит и знания, както и хармонизирането на законодателствато на страните – членки на Европейския съюз, между които е и нашата държава. Само обединените усилия на всички правови държави могат да доведат до положителни резултати в борбата с контрабандните и валутни престъпления.

Противодействието на посочените престъпления обхваща и откритото им разследване, включващо и следствените действия претърсване и изземване, които са и обект на настоящата дипломна работа.

Целта на тази магистърска теза е разкриване особеностите на процесите, протичащи преди и по време на самото претърсване и изземване.

Тактиката на посочените действия по разследването до голяма степен се определя от следствената ситуация.

За постигане на така формулираната цел на този труд е необходимо да се решат следните задачи:

1. Какви са основанията и целите за извършване на претърсване и изземване?

2. Изучаване на процесуалните и тактически правила за осъществяването им ;

3. Как се фиксират резултатите от тях?4. Да се изясни правната регламентация на разглежданите

престъпления.

РАЗСЛЕДВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА

Разследването на престъпленията представлява дейност на дознателя /следователя/, изразяваща се в познаване на събитието, станало в миналото, по следите, оставени от самото събитие, и в извършване на практически действия, които обезпечават привличането на виновните към наказателна отговорност и тяхното справедливо наказание. В този смисъл голяма роля имат данните, изучавани от науката психология. Те са в основата на :

1) извършването на отделните способи на доказване;2) тактическите способи за тяхното провеждане;3) психологията на лицата, имащи процесуално право да извършват

действията по разследването / следовател, дознател, съд /;4) психологията на другите участващи в следствените действия

/специалист – технически помощник, пострадал, поемни лица и др./.Сведенията, които се получават от провеждането на способите на

доказване в процеса на разследване на конкретното престъпление, са средствата, с които се доказва наличието или липсата на обстоятелствата, изброени в НПК¹, или проверка на събраните по делото доказателства при условие, че способите са проведени при спазване на процесуалните изисквания, т.е. те са правомерни. За да бъдат проведени безупречно по отношение на изискванията на НПК, е необходимо да бъдат спазени следните правила :

1) всяко действие по разследването може да се извърши при наличието на фактически и юридически основания. Фактическите основания са конкретните данни, обуславящи необходимостта от провеждането на даденото действие. Такива са предвидени в НПК. Юридическите основания за провеждането му са :

¹ Чл. 102. В наказателното производство подлежат на доказване : Извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него; Характерът и размерът на вредите, причинени с деянието;

Другите обстоятелства, които имат значение за отговорността на обвиняемия, включително и относно семейното и имущественото му положение.

тяхната процесуална регламентация; наличие в съответния държавен процесуален орган на правомощия да провежда следствените действия; спазване на установените от закона изисквания за реда на внасяне на решение за тяхното осъществяване в процеса на разследване на конкретното престъпление.

2) Способите на доказване не могат да се провеждат до образуване на досъдебното производство.

Нарушение на това правило са и случаите, когато се провеждат действия по разследването без образуване на предварително производство по материали, отделени от друго наказателно производство.

Образуването на досъдебно производство е възможно да се осъществи :

С постановление на прокурора;Със съставяне акта за първото действие по разследването.От второто процесуално положение произтичат три възможни

случая за образуване на предварително производство : Съставянето на акта е възможно, когато се извършва оглед на

местопроизшествието и свързаните с него претърсване и изземване и разпит на очевидци, ако незабавното им провеждане е единствената възможност за събиране и запазване на доказателства;

При бързото производство; При незабавното производство.И в трите изброени случая разследващите органи са задължени

веднага да уведомят прокурора. Когато досъдебното производство е образувано със съставянето на акта за първото действие по разследването, когато се извършва оглед на местопроизшествието и свързаните с него претърсване и изземване и разпит на очевидци, ако незабавното им провеждане е единствената възможност за събиране и запазване на доказателства, това уведомяване трябва да стане „незабавно, но не по – късно от 24 часа”, а при бързото и незабавното производство – „незабавно”.

Постановлението на прокурора за образуване на досъдебното производство съдържа следната информация : датата и мястото на съставянето му; органът, който го съставя; законния повод и данните, въз

основа на които се образува. При образуване на производството по реда на НПК в уводната част за извършеното първо действие по разследването на протокола трябва да се посочат : датата и мястото на съставянето му; органът, който го е съставил; законният повод и данните за извършеното престъпление.

3) Следствените действия могат да се осъществяват от органа на разследването или от прокурора . Законодателят допуска извършването им от друг орган на разследването по наказателно дело, което не е в негово производство, когато разследващият орган е поискал това .

4) Способите на доказване могат да бъдат проведени само от органа на разследването или от прокурора, когато те не подлежат на отвод.

В съответствие с НПК прокурорът не може да участва в извършването на следствени действия, ако той :

1. Е участвал в състава на съда, постановил : Присъда или решение в първата, въззивната или касационната

инстанция, или при възобновяване на наказателното дело; Определение, с което се одобрява споразумение за решаване на

делото; Определение, с което се прекратява наказателното производство; Определение, с което се взема, потвърждава, изменя или отменя

мярка за неотклонение задържане под стража в предварителното производство;

2. който е бил обвиняем, настойник или попечител на обвиняемия, защитник или повереник по делото;

3. който е бил или може да встъпи в наказателното производство като частен обвинител, частен тъжител, като граждански ищец или граждански ответник;

4. който е бил свидетел, поемно или вещо лице, преводач, тълковник или специалист – технически помощник по делото;

5. който е бил съпруг или близък роднина на лицата, посочени по – горе;

6. който е близък роднина или съпруг на друг член на състава на съда;

7. който поради други обстоятелства може да се счита за предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото.

В наказателното производство процесуалният закон не допуска от един участник да се изпълнява повече от една функция.

5) следствените действия могат да се извършват с участието на лица, които не подлежат на отвод;

6) действията по разследването / разпит на обвиняемия, установяване самоличността на свидетеля и в какви отношения се намира с обвиняемия и с другите участници в производството, разпит на малолетен свидетел и на свидетел с тайна самоличност, очна ставка, експертизи, оглед на местности, помещения, предмети и лица, следствен експеримент, разпознаване на лица и предмети /, се извършват по преценка на разследващия орган.

Способите на доказване / оглед на лице, претърсване и изземване, задържане и изземване на кореспонденция /, се провеждат по искане на прокурора и получаване на разрешение за него от съответния първоинстанционен съд или от първоинстанционния съд в района, в който се осъществяват способите. Следствените действия / оглед, претърсване и изземване / се извършват без разрешение от съответния първоинстанционен съд, когато се налага тяхното неотложно провеждане, и протоколът за тях се представя от прокурора за одобрение от съдия, но не по – късно от 24 часа.

Когато се иска разрешение от съответния първоинстанционен съд, инициативата на прокурора да направи искане до него би трябвало да произтича от разследващите органи. В тези случаи

следователят/дознателят може да представи на наблюдаващия прокурор материалите по наказателното дело, ако това не е направено до този момент, в които се съдържа информация, свидетелстваща за необходимост от провеждането на тези действия по разследването. Прокурорът може да потвърди необходимостта и въз основа на тази информация да изготви искане до съответния първоинстанционен съд или да не се съгласи с предложението на разследващия орган.

Съгласно НПК разследващите органи действат под ръководството и надзора на прокурор. Цялото разследване в предварителната фаза е в ръцете на прокурора, чиито писмени указания до следователя/дознателя са задължителни и не подлежат на възражения. Тези нормативни постановки, обаче влизат в противоречие с възможността на разследващите органи да извършват следствени действия при хипотезата за неотложност.

7) Досъдебното производство се провежда в района, който съответства на района на съда, компетентен да разглежда делото. Допуска се предварителното производство да се проведе в района, където е разкрито престъплението или където е местоживеенето на повечето

обвиняеми и/или свидетели в следните случаи : привличането като обвиняем е за няколко престъпления, извършени в района на различни съдилища; когато това се налага, за да се осигури бързина, обективност, всестранност и пълнота на разследването.

8) Задължение на разследващия орган е да взема мерки, обезпечаващи спазването на : правата на гражданите; неприкосновеността на жилището; тайната на кореспонденцията; мерките за неразгласяване на обстоятелства от интимния живот; недопустимост за създаване на условия, опасни за живота и здравето на гражданите, на тяхното достойнство, причиняване на имуществени щети по време на осъществяване на действията по разследването и пр.

Правило е способите на доказване в предварителната фаза да се провеждат от следовател/дознател. Изключение са съдебните експертизи, където изследването се извършва от експерт. Но и в този случай той действа под неговото ръководство и контрол. В досъдебното производство прокурорът също може да осъществява следствени действия. В съдебното заседание – съдът.

Участници в действията по разследването са : Поемните лица; Специалист – технически помощник; Вещо лице; Преводач; Тълковник; Пострадал, обвиняем, свидетел; Защитник.С участието на поемните лица се провеждат задължително : Оглед; Претърсване и изземване; Задържане и изземване на кореспонденция; Следствен експеримент; Разпознаване на лица и предмети.Като поемни лица се привличат тези, които нямат друго

процесуално качество и не са заинтересовани от конкретното дело. Наличието или липсата на заинтересованост трябва да се проверява от разследващия орган преди започване на способа на доказване. За това трябва да се изясни : има ли между поемните лица и другите участници в наказателното производство наказателноправен или гражданскоправен интерес; в родствени, дружески или враждебни отношения се намират; не

са ли поемните лица представители на пострадалия, обвиняемия, очевидците на престъплението; има ли други обстоятелства, които могат да окажат влияние върху обективността на поемните лица.

Поемни лица не могат да бъдат : непълнолетните лица; участниците в наказателния процес, както и техните близки и роднини; служещите в изпълнителната власт, които извършват оперативно – издирвателна дейност и/или досъдебно производство; лицата, които преминават стаж или юридическа практика в органите на разследването или в прокуратурата, водещи производството по конкретното наказателно дело; при извършване на следствени действия, свързани с неприкосновеност на жилища, личността и частния живот на гражданите, не трябва да се привличат като поемни лица техните съседи и познати, тъй като понякога те или изпитват притеснение, което пречи на възможността им да наблюдават извършваното действие по разследването, или след това разпространяват с удоволствие информация за интимните страни на лицата, при които е осъществено.

За да бъде участието на поемните лица ефективно и полезно за разследваното престъпление, следователят/дознателят трябва да спази изискванията на НПК и преди началото на способа на доказване да им разясни техните права и задължения.

Поемните лица имат право да : o Правят бележки и възражения за допуснати непълноти и

закононарушения;o Искат поправки, изменения и допълнения към протокола;o Подписват протокола при особено мнение, като писмено

изложат съображенията си за това;o Искат отмяна на актовете, които нарушават техните права и

законни интереси;o Получат съответното възнаграждение и да им се изплатят

разноските, които са направили.Макар че не е отбелязано в НПК поемните лица не могат да

разгласяват данни, ако предварително им е било разяснено това тяхно задължение от разследващите органи.

Специалист – технически помощник се назначава, когато се изискват специални знания и подготовка за изготвяне на веществени доказателствени средства. Задължително е неговото присъствие при провеждане на : оглед; претърсване и изземване, свързани с компютърни информационни системи и програмни продукти; разпечатване на носител,

върху който е извършено записването на иззетите компютърни информационни данни; следствен експеримент. Специалистът – технически помощник не може да взема участие в осъществяване на конкретното следствено действие в случаите, посочени в процесуалния закон.

Органът на разследването трябва да предупреди специалиста – технически помощник за наказателната отговорност, която ще носи, в случай че разгласи данни, станали му известни в процеса на провеждане на способа на доказване.

Действията по разследването обхващат няколко условно определени етапа/стадия :

a. Подготовка;b. Извършване;c. Фиксиране на резултатите;d. Оценка на получените резултати по конкретното наказателно

дело.Подготовката включва :1. определяне на необходимостта от провеждане на действието;2. моделиране на следственото действие;3. формулиране на задачите;4. решаване на въпросите, свързани с мястото на осъществяване;5. определяне на кръга от участници;6. използване на технико – криминалистическите средства и

тактическите способи;7. изясняване възможностите на оперативно – издирвателните

органи ;8. изготвяне на план за провеждане;9. инструктаж на участниците;10. проиграване на действието по разследването като цяло и на

отделни негови елементи.Извършването се характеризира с :1. реализиране на набелязаното в подготовката по осъществяване на

действието;2. прилагане на оптималните за конкретния случай тактически

способи;3. избира се най–рационалната линия на поведение на участващите в

него процесуалнорешаващи органи / дознател, следовател, прокурор, съд /,

както и на специалистите – технически помощници, вещото лице, поемните лица, преводачите, тълковниците.

Фиксацията на резултатите обезпечава максимално пълното и точното отразяване съдържанието на действието по разследването и конкретните действия на лицата, участвали в него, в протокол и другите технически способи за фиксиране – фотографиране, изготвяне на звукозаписи и видеозаписи, кинозаписи, записи върху носител на компютърни информационни данни, схеми, планове, отливки и отпечатъци.

Оценката на получените резултати е заключителната част на всяко действие по разследването, която се състои в проверка достоверността на получените резултати и решаването на въпроса за тяхната процесуална допустимост и използването им в наказателното производство. Обсъждат се проблемите по отношение на допуснати пропуски и грешки и необходимостта от провеждане на допълнителни и повторни способи на доказване, които биха позволили тяхното предотвратяване, обективното и всестранното изясняване на обстоятелствата по конкретното дело.

В криминалистиката следствените действия в досъдебното производство са първоначални, последващи и неотложни. Първоначални действия са тези, които се провеждат от момента на образуване на предварителното производство до привличане на обвиняемия и предявяване на обвинение за извършеното от него престъпление. Те имат за цел, чрез събирането на доказателства, да се установи наличието на престъпно събитие, неговата първоначална наказателно – правна квалификация; да се построят и проверят криминалистическите версии по въпросите, свързани с извършеното престъпление, и участието на конкретното лице/лица в него. В качеството на първоначален способ на доказване може да бъде всеки един, посочен в НПК. Последващи са следствените действия, които се извършват след предявяване на обвинението към лицето и са насочени преди всичко към проверка на събраните доказателства, както и събиране на нови, за изясняване на пълния предмет на доказване по конкретното дело. Те започват след предявяване на обвинението с разпит на обвиненото лице. Първоначалните и последващите действия по разследването не са процесуални, а криминалистически понятия.

Досъдебното производство може да се счита за образувано със съставянето на акта за първото действие, когато се извършва оглед на местопроизшествието и свързаните с него претърсване и изземване и

разпит на очевидци, ако незабавното им извършване е единствената възможност за събиране и запазване на доказателствата. Това фактически са „неотложни способи на доказване”.

Но образуването и воденето на разследването не може да бъде хаотично. Необходимо е неговото планиране. Плановостта в работата на разследващите органи означава бързо и пълно разкриване на конкретното престъпление и на неговия извършител; установяване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване; откриване на причините и условията, способствали за извършването му; набелязване на мероприятия за тяхното премахване.

Планирането предполага всестранен анализ и синтез на доказателствените материали, съдържащи се в делото, и предвижда по – нататъшно развитие на разследването. Затова то е свързано със специфичното прогнозиране на процеса и своеобразното моделиране на предстоящото разследване. Структурата на логическия модел на разследването зависи от предмета на доказване; от наличната информация; от способите и методите, които се прилагат по конкретното дело, като особено място заема работната програма. Тя се изразява в това, че с помощта на логическия модел се уточнява, подпомага и извършва издирването на доказателства и се решават задачите на разследването. Колкото по – ограничена е информацията, отнасяща се до предмета на доказване по конкретното дело, толкова по–голяма е програмата за издирване и събиране на доказателства. Обратно, колкото по – обширна е тази информация, толкова по – стеснена е програмата, за да се насочи към изучаване, проверка и оценка на събраната вече информация.

След провеждането на неотложните и първоначалните способи на доказване и оперативно – издирвателните мероприятия, когато органите на предварителното производство разполагат с достатъчно доказателства и оперативна информация, структурата на логическото моделиране се изменя : в изследването на събраните доказателства.

Източниците на планиране на разследването са твърде специфични за различните групи престъпления. Най – често това са първоначалните материали, послужили като законен повод и достатъчно данни за образуване на наказателното производство, версиите относно предмета на доказване по конкретното дело, обобщената практика и личният опит на дознателя/следователя, придобит в разследването на аналогични престъпления.

При планиране на разследването по всяко дело трябва да се вземат предвид специфичните, характерни само за него особености. Ако обаче не се отчитат и общите закономерности при планирането, то ще загуби своето стратегическо предназначение, ще се превърне в проста сума от хаотични, несвързани помежду си действия, преследващи противоречиви цели. От друга страна, ако не се отчитат конкретните условия, планирането би се лишило от практическо съдържание.

Планирането при разследване на престъпленията може да бъде два вида:

1. планиране организацията на разследването като цяло, основното съдържание на което е проверката на версиите – общи и частни;

2. планиране на отделните следствени действия.Общото и за двата вида са техните принципи – законност,

индивидуалност, динамичност, конкретност, реалност, икономичност, допустимост на средствата.

Законността предполага планирането на разследването и на отделните действия по него да бъде водещо начало в тази логическа, умствена дейност на разследващия орган. Т.е. при планирането дознателят/следователят трябва да се ръководи от нормите на НПК, като планира само такива действия, които да не влизат в противоречие със законовите и подзаконовите нормативни актове. Що се касае до отделните способи на доказване, то те могат да бъдат включени в план за разследване само при наличие на процесуални основания за тяхното осъществяване. Към законността се отнася и това, че осигуряването и възможността трябва да бъдат реализирани в процеса на разследване на законовите гаранции, свързани с правата и задълженията на другите участници в наказателния процес.

При планирането не се допускат средства, способи и методи, които биха поставили в опасност живота и здравето на участниците, или биха оскърбили тяхната чест и човешко достойнство. С други думи, законността при планирането изисква спазване и реализация на основните принципи на наказателното производство, регламентирани в текстовете на НПК.

Индивидуалността се състои в това, че разследването по всяко дело в неговата цялост и провеждането на всяко следствено действие има свои особености, които зависят от вида на престъплението; от личността на извършителя; от способите, които е използвал за реализирането на престъпното деяние; умисъл; от мястото; времето; т.е. от

криминалистическите характеристики и механизма на конкретното деяние, конкретната следствена ситуация.

Трябва да се отчита индивидуалността на разследващия орган, тъй като планирането е реално отражение на неговия тактически замисъл, който е базиран на личните му знания и натрупан опит в разследването на дадено престъпление.

Конкретността на планирането определя, то да се извършва на основата на задълбочения анализ на събраните доказателствени материали. От това произтичат насоките, задачите и изборът на варианти на разследването.

Динамичността предполага оперативност и непрекъснатост на планирането, превръщайки го в реален работен инструмент, способен във всеки момент да измени насоките на разследването.

Реалността на реализиране на планираните средства означава, че планирането трябва да се извърши със средствата, които са в разпореждане на дознателя/следователя при разследването на конкретното престъпно деяние и които са реално достъпни за него. Например, на този етап от развитието на човечеството не е възможно проверката на информацията за извършено престъпление да се получи и фиксира чрез спътници – шпиони, които са на разположение на съответните служби в други страни – САЩ, Русия. Органите на разследването не могат за сега да използват реално и т. нар. генна дактилоскопия, разработвана само в няколко страни в света, както и редица други средства, далечни за нашите органи на досъдебно производство. Въпрос на време е, обаче те да навлязат в тяхната дейност.

Икономичността на планираните средства за постигане на набелязаните цели предполага органът на предварителното производство да установи обективната истина с по – малко скъпоструващи експертни изследвания, ако това е възможно.

Трябва да се отчита и това, че ако използваните икономични средства не водят до решаване на поставените задачи, то тогава е необходимо да се премине към по – сложни и по – малко икономични средства и способи, но да се решат задачите.

При избора на възможните икономични средства и конкретните способи за реализиране на планираните задачи разследващият орган задължително отчита и друг особено важен принцип в своята дейност, а именно допустимост на средствата и способите. Това означава, че те трябва да съответстват на закона, да бъдат научнообосновани, нравствено допустими и да отговарят на всички критерии за допустимост на

криминалистическите средства и тактическите способи в наказателното производство.

Към предмета на планирането се отнасят : 1. обстоятелствата, които подлежат на установяване и доказване;2. процесуално – следствените действия и оперативно –

издирвателните мероприятия, чрез които ще се установяват и доказват фактическите доказателства, влизащи в предмета на доказване;

3. тактиката на извършване на процесуално – следствените действия и оперативно – издирвателните мероприятия;

4. сроковете и последователността на провеждането им.Особеностите на планирането зависят от изходните данни за

престъплението. Най–често срещаните групи ситуации, от които до голяма степен се определят и особеностите на самото планиране са :

установено е престъпното деяние, но липсват сведения за извършителя или те са крайно ограничени;

има сведения за престъплението и извършителя, но не е ясно дали в случая се касае за престъпление или инсценировка;

налице е престъпно деяние и данните за виновността на извършителя са достатъчни.

Във всички първоначални насоки на разследването, органът на досъдебното производство трябва да отчита следните по – важни положения :

да планира тези способи на доказване и оперативно – издирвателни мероприятия, които ще дадат възможност пълно и бързо да се открият, фиксират, изземат веществените доказателства от извършеното престъпление, да се открият и фиксират местата, където извършителят се укрива или укрива имущество, труп и пр.;

при планирането да се отчитат характерът на престъпното деяние и личността на извършителя;

точно да се координират следствените и оперативно – издирвателните мероприятия.

При планиране на разследването, след извършване на неотложните способи на доказване и оперативно – издирвателните мероприятия, трябва да се отчитат :

a. степента на достоверност и пълнотата на информацията, получена в резултат на тяхното провеждане;

b. отношението на обвиняемия към предявеното обвинение.

Следователят/дознателят трябва да прецени внимателно събраните доказателства и ако установи непълноти и противоречия между тях, да осъществи други действия по разследването за установяване на доказателствата, респективно – за отстраняване на противоречията. За всяко конкретно дело се планират само тези, които са най–целесъобразни, като се отчитат и препоръките, дадени в криминалистическата литература.

В процеса на провеждане на неотложните способи на доказване трябва да се решат следните по – важни задачи :

да се открият, фиксират, запазят и изземат следите и другите веществени доказателства по делото;

да се изследват обстоятелствата, при които е извършено престъплението, и да се вземат необходимите мерки за предотвратяване и пресичане на евентуално извършване на други престъпления;

да се проведе издирване, проследяване и задържане на извършителя по т.нар. „горещи следи”;

да се разпитат лицата, които могат да дадат непосредствена информация за извършителя на престъпното деяние, за отнетите предмети, за използваното оръдие и др.;

да се издири имуществото на извършителя за възстановяване на вредите, причинени с извършеното деяние;

да се разширят и/или индивидуализират построените в резултат на изходната информация типични първоначални версии.

Първоначалните действия по разследването се провеждат в началния му етап, от които може да се получи достоверна информация за фактическите обстоятелства, свързани с престъплението и даващи възможност да се изградят нови версии и да се организира правилно по–нататъшното му разследване. Те зависят от вида на престъпното деяние; от мястото и времето на извършване; от обема на първоначалната информация, с която разполага органът на предварителното производство; от начина на извършване и укриване на деянието; от построените типични следствени версии и пр.

При планиране на разследването се предвиждат и оперативно – издирвателните мероприятия, които имат спомагателен характер. Те се провеждат паралелно, съгласувано, а при повечето от престъпленията се съчетават със следствените действия. Затова се осъществяват след съвместни решения между органа на предварителното производство и оперативния работник. В този смисъл те имат подчинено значение спрямо действията по разследването. Тяхната самостоятелност се заключава в

методите, средствата, начините, които ще бъдат използвани, реда за извършването им.

Според С. Т. Павлов, успехът на предварителното разследване зависи от това, доколко следователят/дознателят ще съумее да използва оперативните възможности на МВР, да съчетае следствената работа в процесуален смисъл с методите на негласно разследване, с оперативно – издирвателната работа на МВР ¹.

Информацията, която се получава чрез оперативно – издирвателни мероприятия, съдържа :

указание за обектите / характер, местонахождение, начините на процесуално използване на тази информация /;

сведения за възможното поведение на участниците в процеса; ориентиращи данни за обстоятелствата, подлежащи на доказване; сведения за оценка на събраните доказателства.Данните, получени по оперативен път, придобиват сила само след

провеждане на предвидените в процесуалния закон способи на доказване – разпит, оглед, претърсване, изземване, разпознаване на лица и предмети, следствен експеримент и съдебни експертизи. Затова при използване на тези материали трябва да се спазват следните важни изисквания :

да се използват в разследването само тези материали, по които могат да се осъществят следствени действия;

да се използват проверени материали от оперативната дейност; да не се използват материали, ако не е осигурена процесуалната

тайна на източниците и методите на оперативните органи на МВР.Планирането на разследването като мисловно – логическа дейност

преминава през следните етапи : 1. изучаване на материалите по делото, с които органът на

досъдебното производство разполага по време на съставяне на плана;2. определяне задачите на разследването;3. определянето на способите за тяхното решаване.Изучаване на материалите по делото, по своята същност

представлява процес на осмисляне и оценка на данните, с които разследващият орган разполага към момента на изготвянето на плана. Данните могат да имат силата на доказателства, т.е. да са събрани по съответния процесуален ред или са сведения, събрани от оперативните работници при провеждане на оперативно – издирвателни мероприятия. Такива сведения, при едно правилно съчетаване дейността на органа на

предварителното производство с тази на оперативния работник, могат да постъпват непрекъснато в процеса на цялото разследване.

¹ С.Т. Павлов, Наказателен процес, С., 1971

Дознателят/следователят изучава и подлага на оценка материалите по делото на основата на личните си знания в наказателното, наказателно – процесуалното право и криминалистиката, а така също и на неговия опит при разследване на аналогични престъпления. В хода на изучаването и оценката на материалите по делото разследващият орган построява версии и планира разследването. При планирането, като изучава материалите, той :

o установява кои данни не се нуждаят от проверка, тъй като са достоверно установени сведения за разследваното събитие, и кои от тях са спорни, неизвестни и подлежат на установяване и доказване;

o установява задачите на разследването по конкретното дело;o определя способите за решаване на поставените задачи и за

проверка на построените версии.Задачите на разследването се определят от нормите на НК, в който

са посочени основните признаци на състава на престъплението, а така също и от нормите на НПК, които определят кръга на обстоятелствата, включени в предмета на доказване.

При набелязване на следствените действия, органът на разследването трябва да предвиди :

o Кои от тях трябва да бъдат проведени като неотложни. Неотложни са огледът на местопроизшествието, претърсването на помещение, в което се укрива престъпникът, и др.;

o Кои действия изискват по – продължително време за извършване и с оглед на това е целесъобразно да бъдат осъществени непосредствено след неотложните / инвентаризация, финансови ревизии, счетоводни експертизи, разпити и пр./;

o Кои действия могат да бъдат отложени за определен по – късен период на провеждане / различни видове експертизи, следствен експеримент, разпознаване на лица и предмети и т.н./;

o Съчетаване на набелязаните действия по разследването с оперативно – издирвателните мероприятия от гледна точка на последователност, време, място и тактика на осъществяване, което да бъде предхождано или последвано от някои оперативни действия / проучване, проследяване и др./;

o Съчетаване на извършените способи на доказване. Спазването на това тактическо изискване осигурява своевременно разкриване на важни доказателства по делото, разобличаването на обвиняемия и получаването на правдиви обяснения.

o Сроковете за осъществяване на действията по разследването. Бързото провеждане на планираните действия осигурява своевременното разкриване на престъпното деяние и престъпното лице, приключване на разследването в законните срокове.

При планиране на разследването особено голяма роля играят построените версии. Те подпомагат разследващия орган да определи задачите на разследването, предмета на доказване по конкретното дело, цялостната тактика на разследване на деянието и тактиката на отделните способи на доказване. Построените версии придават на разследването необходимата целенасоченост и по този начин осигуряват неговата ефективност. Версиите, обаче не трябва да се разглеждат като елемент, като етап на планирането. Те не могат да се отъждествяват с планирането. Както беше посочено по – горе, изучаването и оценката на материалите по делото, по своята същност, представлява единна мисловно – логическа дейност на органа на предварителното производство. Построяването на версиите е само едната и страна, която е насочена към обясняване на характера и обстоятелствата на разследваното събитие, т.е. към обяснение на онова, което е настъпило в миналото и което още не е известно в дадения етап на разследването.

Планирането на разследването по дадено дело е свързано и с планиране на отделните следствени действия. Общият план на разследването определя насоката и тактиката на цялото разследване, а планът на конкретното действие – тактиката на неговото извършване.

Плановете за провеждане на отделните следствени действия трябва да бъдат съгласувани с общия план на разследването, а именно :

Съгласуване на задачите, които стоят пред разследването като цяло, с тези на отделните действия;

Съгласуване на общите и частните версии, проверявани чрез способите на доказване;

Съгласуване на тактиката на разследването като цяло с тази на конкретните способи и пр.

Планирането на отделните действия се заключава в : Изучаване на фактическите данни по делото, които имат

непосредствено отношение към подготвените за извършване действия; Определяне на задачите, които трябва да бъдат решени със

способите на доказване, и на въпросите, които подлежат на изясняване.Планът на конкретното действие по разследването е необходимо да

съдържа следните елементи :1. подготвителни действия;2. цел на способа на доказване, какви задачи ще бъдат решени

с него и какви въпроси ще се изяснят;3. кръгът на участниците в действието и задълженията им;4. тактическите способи, които ще бъдат използвани;5. време и място на провеждане;6. технико – криминалистическите средства и способи, които

ще бъдат приложени;7. способите за фиксиране на следствените действия;8. определяне на реда, в който ще бъдат използвани данните,

получени по оперативно – издирвателен път. Претърсването и изземването са два различни способа за събиране и

проверка на доказателства и доказателствени средства в съответствие с Процесуалния кодекс.Доказателства в наказателното производство могат да бъдат фактическите данни, които са свързани с обстоятелствата по делото, допринасят за тяхното изясняване и са установени по реда, посочен в този кодекс. Доказателства, които непосредствено отразяват свързани с престъплението обстоятелства, се наричат преки, а тези, от които може да се получи информация за разследваното събитие само след като се съпоставят с други доказателства, са косвени. Доказателствата могат да бъдат веществени и невеществени. Веществени доказателства са:

Предмети, които са били предназначени или са послужили за извършване на престъплението;

Предмети, които са били обект на престъпно посегателство; Предмети, върху които има следи от престъплението;

Всички предмети, които могат да послужат за изясняване обстоятелствата по делото.

В зависимост от източника на информация / очевидец на престъпление или лице, което е получило информация от очевидец на престъпление/ за свързан с разследваното събитие факт, доказателствата могат да бъдат първични и производни. Доказателствата се разграничават на обвинителни и оправдателни в зависимост от това, дали подкрепят или опровергават обвинението.

Доказателствата се събират и проверяват чрез регламентираните процесуални способи / действия по разследването / :

7. оглед;8. претърсване и изземване;9. разпит;10. разпознаване;11. следствен експеримент;12. експертиза.За всяко действие по разследването в НПК са предвидени

специфични изисквания, но едновременно с това могат да се открият и някои общи, които са валидни за всички или за по – голямата част от тях. От спазването им до голяма степен зависи доказателственото значение на установените факти. От тази гледна точка като общи могат да се определят следните процесуални изисквания :

привличане на поемни лица / при оглед, претърсване и изземване, разпознаване и следствен експеримент/ ;

фиксиране на резултатите от следствените действия в протоколи чрез видеозапис и звукозапис, фотографии, скици и чертежи в съответствие с изискванията на НПК;

запознаване на поемните лица, свидетелите и уличените лица с техните права и задължения преди започване на действието по разследването, в което участват;

да не се накърнява достойнството на лицата, които участват в следствените действия, както и да не се създава опасност за тяхното здраве и живот.

Доказателствата се приобщават към делото чрез доказателствени средства :

7. обяснения на обвиняемия, заподозрения и/или уличения;8. свидетелски показания;9. протоколи за следствени и съдебни действия;

10. видеозаписи и звукозаписи;11. копия и отливки;12. фотоснимки, планове, схеми и други.Необходимо условие за доказателственото значение на установените

при огледа, претърсването и изземването, разпознаването и следствения експеримент факти в досъдебната фаза на наказателния процес е привличането на поемни лица при провеждането на съответните действия по разследването. При определяне на поемните лица е необходимо да се има предвид, че :

7. не бива да бъдат заинтересовани от изхода на делото;8. присъствието им при провеждане на следственото действие е

необходимо условие за неговата законност;9. по – късно те могат да бъдат призовани в съда в качествата на

свидетели във връзка с участието им в действието по разследването;10. имат право да правят бележки и възражения по допуснатите

непълноти и закононарушения; да искат поправки, изменения и допълнения на протокола; да подписват протокола при особено мнение, като писмено изложат съображенията си за това; да искат отмяна на актовете, които накърняват техните права и законни интереси; да получат съответно възнаграждение и да им се заплатят разноските, които са направени; да бъдат запознати със своите права;

11. призованият в качеството на поемно лице е длъжен да присъства на провеждането на действието по разследването и да остане на разположение на органа на разследването, докато това е необходимо. В противен случай носи отговорност като свидетел, който не е изпълнил задълженията си / да се яви на определеното място и време и да даде показания /;

12. когато е необходимо, поемните лица се предупреждават срещу подпис, че не могат да разгласяват без разрешение това, което са узнали по време на провеждане на действието по разследването, и че в противен случай носят отговорност.

За всяко действие по разследването се съставя протокол, който е доказателствено средство. В протоколите се посочва реда, по които са извършени действията по разследването, и доказателствата, които са събрани и проверени. Във всеки протокол се отразява :

1) датата и мястото на следственото действие;2) времето на започването и завършването му;3) лицата, които са участвали при провеждането му;

4) направените искания и бележки на участниците;5) характерът на извършените действия и тяхната

последователност;6) събраните доказателства;7) подписите на участниците.Претърсването и изземването са едни от най – важните и най –

сложните следствени действия, осъществявани в процеса на разследването на престъпленията.

Законодателят разглежда претърсването и изземването в единство поради множеството им общи страни. Същевременно, обаче между тях съществуват и различия, които определят и различието в тактиката на тяхното извършване.

ПРЕТЪРСВАНЕ

Като правило извършителите на престъпления се стремят да избегнат наказателната отговорност и в изпълнение на това се опитват, колкото е възможно по–бързо да укрият предмета на престъпно посегателство, средствата, с които са го осъществили и самите себе си на определени места и за определено време от органите на досъдебното и съдебното производство, с цел да не бъдат изобличени в извършването на престъпление.

За процесуалното откриване на оръдията, с които е извършено престъплението; на следите, свързани с него; на отнетото имущество; на другите документи и предмети, имащи значение за делото; на укрилите се лица и трупове; и тяхното изземване, се извършва претърсване.

Цел на претърсването, макар че не е посочено в НПК може да бъде и откриване на имуществото на уличения или обвиняемия, с което ще се обезпечат и възстановят материалните вреди от престъпното посегателство и изпълнението на наказанието в съответствие с особеното част на Наказателния кодекс.

Това е и една от най – важните задачи в процеса на разследването. Следователно издирването и описването на имуществото на уличеното лице или обвиняемия трябва да се проведе колкото е възможно по – скоро, с максимална съсредоточеност и пълна мобилизация на силите и вниманието на органите на разследването и в никакъв случай да не се отлага за заключителния етап.

Претърсването може да се извърши по местожителство, месторабота или местоживеене на субекта на престъплението, на неговите роднини, близки, на купувачите на отнетото имущество, навсякъде, където биха могли да бъдат намерени предмети, книжа, носители на компютърни информационни данни, укрили се лица или укрити трупове, свързани с разследваното престъпление.

Според вида на обектите, в които се извършва, претърсването може да бъде на :

помещения;съоръжения;участъци от местност;превозни средства;обиск.Провеждането на следственото действие е свързано с наличието и

спазването на определени процесуални предпоставки.За извършването на претърсване в досъдебното производство е

необходимо разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд или на съдия от най - близкия, еднакъв по степен съд. Само в неотложни случаи се допуска претърсване без предварително разрешение от съответния съдия. Неотложност по смисъла на НПК е налице, когато претърсването е единствената възможност за събиране и запазване на доказателствата.

Необходимост от извършване на това действие по разследването възниква, когато не е известно конкретното местонахождение на посочените в закона обекти в границите на предполагаемото място на укриване.

При вземане на решение за всяко следствено действие, включително и на претърсването, е необходимо да е налице някакво основание иначе разследването ще бъде в разрез с принципите на законността, конкретността и рационалността. Основанието за извършване на претърсването е посочено в процесуалния закон – когато има достатъчно основание да се предполага, че в помещение или у лице се намират предмети, книжа или компютърни информационни системи, в които се съдържат компютърни информационни данни, които могат да имат значение за делото. Това следствено действие може да се извърши и за да се издири лице или труп.

Издирва се лице, което е : безследно изчезнало;

отвлечено с цел откуп или отмъщение; избягало от места за лишаване от свобода; извършило престъпление.Обект на претърсването е труп, когато : има признаци, че е извършено убийство, но не е известно къде се

намира трупът; са открити части от труп, но не е известно къде се намира трупът

и т.н.За да има основание да се предполага, че на дадено място се

намират предмети, книжа и/или компютърни информационни системи от значение за делото, са необходими определени данни, въз основа на които се определя конкретното място, на което следва да се извърши даденото действие по разследването. В противен случай се разчита на абсолютна случайност за откриване на представляващите интерес за производството предмети, книжа или компютърни информационни системи. При такъв подход си намалява “коефициентът на ефективност” на претърсването, губи се време и сили поради многократното му извършване на различни места, неоснователно се накърняват конституционни права на гражданите и пр.

Източниците на информация, въз основа на които се изгражда основателно предположение, че на дадено място се намират предмети и книжа от значение за делото могат най – общо да се разграничат на преки и косвени. Преки са тези, които непосредствено сочат съответното място – показания на свидетели, обяснения на заподозрян, обвиняем, уличен, получени чрез оперативно – издирвателна дейност данни и др. Косвени източници за определяне на вероятните места на представляващите интерес за разследването обекти могат да бъдат данните за :

местонахождението на места / жилища, офиси, вили /, с които обвиняемият, уличеният, заподозреният или негови близки имат постоянна връзка;

места, които поради функционалното си предназначение, разположение, спрямо други обекти и т.н. са удобни за укриване на представляващите интерес за делото обекти и пр.

Основание за предположение, че на съответното място е възможно да се намират предмети от значение за следствието е, че са благоприятни за укриването им, защото са достъпни за дадено лице и укриването на предмети и книжа може да се осъществи при ограничен риск и

по – голяма сигурност за съхраняването им, или пък поради това, че е удобно за укриване заради естеството и местонахождението си.

От гледна точка на този широк спектър от възможности следва да се определят вероятните места, където могат да се намират търсените обекти.

При определяне на вероятните места, на които е възможно да бъде укрит интересуващият ни предмет, е необходимо да се имат предвид следните обстоятелства :

видът, обемът, теглото, функционалното предназначение на търсения обект, неговите физически и химически свойства;

органът на претърсването мислено да се поставя на мястото на лицето, което би могло да укрие предметът от значение за разследването, и от тази гледна точка да определи удобните за целта места;

възможно е обектът да е поставен на явно място, като се разчита, че вниманието ще бъде насочено към по – трудно достъпните;

места, на които има различие между тяхното състояние и състоянието на аналогични предмети и/или обкръжаващата ги аналогична обстановка / цвят, липса или наличие на прах, звук при почукване, степен на съпротивление при промушване, степен на амортизация, степен на окисление на метали, в теглото на едни и същи предмети и др. /

несъответствие между функционалното предназначение на даден обект и обкръжаващата го обстановка;

промяна в поведенческите реакции на лицето, в чието жилище или помещение се извършва претърсването.

Вземането на решение за извършване на дадено действие по разследването се основава на определена хипотетичност, защото законът изисква да е налице достатъчно основание за предположение, а не достатъчно доказателства, че на съответното място се намират предмети, книжа или компютърни информационни системи, имащи значение за делото.

Всяко по – строго изискване относно основанието за извършване на следственото действие би ограничило възможността за събиране на доказателства чрез него.

Резултатът от претърсването е обективният критерий, дали предположението е правилно или неправилно. Тъй като самото действие предполага нарушаване на конституционно защитени права, основанието за неговото извършване следва да бъде обосновано предположение, че на дадено място се намират предмети и други обекти, които могат да бъдат от значение за разследването.

Основното обстоятелство, което подлежи на изясняване при претърсване е да се установи дали на съответното място се намира такъв предмет.

Когато се разполага с информация за точното му местоположение може да се пристъпи направо към изземване без да се извършва претърсване. Тактически неправилно е, обаче да се счита, че знанието за местонахождението на обекта е абсолютно основание за изключване на възможността за извършване на претърсване, защото е възможно на определеното място да има и други обекти, които са от значение за производството.

Подготовката за посоченото следствено действие изисква създаването на необходимата организация за провеждането му. При подготовката е необходимо да се спазват следните процесуални и тактически изисквания :

1. да се проучи обектът, където ще бъде извършено претърсването – точен адрес или конкретно място, разположение на помещенията, площ, лица, които го обитават, време на тяхното пребиваване в него и т.н.;

2. да се определят участниците в него;3. да се осигурят необходимите технически средства / фотоапарат,

видеокамера, мятало търсач, осветителни тела, инструменти и др. / и проверка на тяхната годност;

4. да се определят времето и начина за проникване в обекта, където ще бъде извършено действието по разследването;

5. да се получи разрешение от съответния съдия, освен ако неотложността на претърсването не изключва тази възможност;

6. да се привлекат поемни лица, ако се прецени, че тяхното осигуряване може да бъде трудно или невъзможно на мястото, където ще бъде извършено даденото действие;

7. да се осигури присъствието на лицето, което ползва жилището, или пълнолетен член на семейството му, а ако няма такава възможност, да се осигури присъствието на представител на общината;

8. при претърсване и изземване в помещения, които се ползват от държавни или обществени служби, да се осигури присъствието на представител на службата;

9. за извършването им в чуждестранни представителства и на представителства на международни организации и в жилища на техни служители, които се ползват с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Република България, е необходимо да се получи

съгласието на ръководителя на представителството и да се уведоми прокурора, за да се осигури присъствието му;

10. когато претърсването и изземването са свързани с компютърни информационни системи и програмни продукти, е необходимо осигуряване на компютърен специалист – технически помощник.

Процесуалните и тактически правила преди започване на претърсването биват :

A. извършва се през деня, освен ако не търпи отлагане;B. веднага след проникването в обекта е необходимо да се

съобщи за целта на влизането и да се предотвратят действията на присъстващите – обаждане по телефона, укриване или унищожаване на предмети и книжа;

C. на лицата, които обитават помещението, се представя разрешението на съдията от съответния първоинстанционен съд или на съдия от най – близкия, еднакъв по степен съд / освен ако претърсването не се извършва в неотложен случай /;

D. преди да започне следственото действие се обяснява какви предмети и/или книжа се търсят и се предлага на лицата да посочат мястото, където се намират, като им се обяснява, че те са длъжни да ги предадат;

E. ако се получи отказ за предаване на представляващите интерес за разследването предмети и книжа и не е известно точното място, където се намират в дадения обект, се извършва претърсване;

F. в случай че търсените предмети се предадат, тогава те могат да бъдат иззети, без да се извършва претърсване, но това не е абсолютно основание за отказ от извършване на посоченото следствено действие, защото е възможно да се открият и други обекти, които имат връзка с разследваното престъпление.

Приближаването към обекта, където ще се извършва претърсването и проникването в него, е особено важен момент, от който до голяма степен зависи резултатът от това действие. Те трябва да бъдат извършени внезапно, неочаквано за обитателите на помещението, за да се изключи възможността от укриването, унищожаването или изхвърлянето на предмети и книжа, които имат значение за делото. Процесуалните и тактически правила за извършване на претърсването са следните :

A.да се започне с общо запознаване с обстановката и да се определят най – вероятните места, където е възможно да се намират търсените предмети, книжа и компютърни информационни данни;

B.ако обектът е голям по площ, претърсването може да се извърши от няколко групи, при всяка от които е необходимо да има по две поемни лица;

C.да се претърсва планомерно, последователно и търпеливо;D.да се поддържа постоянен контакт с лицето, което живее или

обитава помещението, в което се извършва следственото действие, и внимателно да се наблюдават неговите реакции;

E. при търсенето на дребни предмети в съдове с течности съдържанието им може да се прелива в други съдове;

F. ако претърсването продължи дълго време, да се направи кратка почивка, но да не се отлага по – нататъшното му провеждане;

G.когато се открият търсените предмети, трябва да се фотографират на мястото на намирането им и предявят на поемните лица и другите присъстващи, където се извършва това действие;

H.когато бъде отказан достъп до помещение или хранилище в обекта, в който се извършва претърсването, те могат да бъдат отворени принудително;

I. при претърсването не могат да се извършват действия, които не се налагат от неговата цел;

J. ако при следственото действие се разкрият обстоятелства от интимния живот на гражданите, трябва да се вземат необходимите мерки, за да не бъдат разгласени.

При претърсването и изземването е възможно нарушаване на конституционно защитени права на гражданите / неприкосновеност на жилището, на личността и кореспонденцията /. Ето защо в НПК са предвидени допълнителни процесуални гаранции за законността на претърсването.

Ако на дадено място се намират обекти, имащи значение за делото, няма друга процесуална възможност освен чрез изземване за приобщаването им към доказателствения материал. Претърсването винаги е единствената възможност за събиране на съответните доказателства, но това не означава, че извършването му винаги е неотложно. За да е налице неотложност, трябва да съществува опасност от унищожаване, укриване на обектите, имащи значение за разследването. Неотложността по същество означава извършване на дадено действие без отлагане и забавяне. Забавянето на претърсването при такива случаи намалява вероятността за приобщаване на съответните обекти към доказателствения материал по делото.

Именно в такива ситуации претърсването се извършва без разрешение от съдия от съответния първоинстанционен съд.

Разрешението на съдията от съответния първоинстанционен съд или съдия от най – близкия, еднакъв по степен съд е гаранция, че претърсването ще бъде извършено при наличието на предвиденото в Процесуалния кодекс основание, независимо от мястото, където ще се извършва.

Когато поради неотложност следственото действие е извършено без разрешение от съдия, протоколът от провеждането му се представя за одобрение от съдията незабавно след приключването му, но не по – късно от 24 часа. Доказателственото значение на иззетите предмети в тези случаи зависи от одобрението на протокола за претърсване и изземване от съдията. Дори и когато не са събрани такива доказателства, необходимостта от одобрението на съдията не отпада, защото е гаранция за законността на извършените при претърсването действия. В тези случаи съдията е изправен пред необходимостта да реши два въпроса :

1. налице ли е било достатъчно основание за предположение, че на даденото място / или у лицето/ са се намирали предмети и книжа, имащи значение за делото;

2. имало ли е основание за неотложност.В случай че съответните предмети са открити и иззети, този факт

сам по себе си показва, че разследващият орган е имал основание да извърши претърсването. Ако не са открити предмети, книжа, компютърни информационни данни, носители на такива данни и данни за абоната от значение за делото, това още не означава, че не е спазено изискването на НПК / достатъчно основание да се предполага, че в някое помещение или лице се намират предмети, книжа или компютърни информационни данни, които могат да имат значение за делото /.

Достатъчно основание за предположение, че на даденото място се намират представляващи интерес за делото обекти, не е гаранция, че те наистина са там или пък дори и да се намират на мястото, винаги могат да бъдат открити. Ето защо резултатът от претърсването не бива да бъде единственият критерий за решаване на въпроса, дали е спазено изискването.

Обект на претърсване е помещение, част от местност, автомобил, водни съдове, контейнери, лице и т.н.

Основанието и целта на претърсването е откриването и изземването на предмети, книжа или компютърни информационни данни, които могат да имат значение за делото.

Предметът на претърсването е предмети, книжа или компютърни информационни данни, лице и труп.

Значението на предмета на претърсването за делото може да бъде пряко или косвено. Пряко е, когато след изземването им по регламентирания от закона ред се включват към доказателствения материал по делото и способстват за изясняване на обстоятелствата, които подлежат на доказване.

Косвеното им значение за делото може да бъде в посочени от тях нови източници на доказателствена информация.

В зависимост от предварителната информация за обектите, които подлежат на търсене са възможни няколко случая :

1. известни са индивидуални признаци на обекта, който се търси – предмет с даден фабричен номер; банкноти с определени серийни номера; труп на дадено лице и пр.;

2. известна е само груповата принадлежност на обекта – огнестрелно оръжие, хладно оръжие, определен вид вещества и др.;

3. предварително не е известно, че някои обекти могат да имат значение за делото, но след откриването им се предполага, че са от значение. Възможно е процеса на претърсването да се открият обекти, които са свързани с друго престъпление.

В по – конкретен план търсените обекти могат да се класифицират по следния начин :

1. средства за извършване на разследваното престъпление – определят се въз основа на предварително получена информация от други действия по разследването / оглед на местопроизшествието, разпит на свидетел, на обвиняем, експертизи;

2. предмети на престъпно посегателство – след добита информация от разпит на свидетели и оглед на местопроизшествие;

3. предмети, по които има следи от престъплението – оръдието на престъплението, предметът на престъпно посегателство, облеклото и предметите, които извършителят е носил по време на престъплението и пр. Тук следва да се има предвид вида на извършеното престъпление, механизма на неговото отражение в материалния свят, конкретната обстановка, където е извършено престъплението.

4. предмети, вещества и книжа, източници на информация за подготовка и извършване на разследваното или друго престъпление – планове за извършване на престъплението, чертежи на обекта на престъпно посегателство, схеми за маршрута за движение на жертвата на престъплението, предмети и вещества, с които е изготвено средството за извършване на престъплението / взривно устройство/ и т.н.

5. средства за прикриване на престъплението и следите от извършителя;

6. компютърни информационни системи и програмни продукти;7. предмети и книжа, източници на информация за връзка на

обвиняемия с участници в престъплението – кореспонденция, касета от телефонен секретар, на която е записано обаждане и др.;

8. предмети и вещества, чието притежание е забранено със закон или пък съответното лице ги притежава без надлежно разрешение /наркотични, ядрени и взривни вещества, огнестрелно оръжие /;

9. предмети, които се намират на необичайно за функционалното им предназначение място или пък между тяхното естество и личността на лицето, в чието помещението се извършва претърсването, има рязко несъответствие и то не може да даде правдоподобно обяснение за техния произход;

10.предмети, вещества, книжа, които могат да бъдат използвани като сравнителни образци при провеждане на експертно изследване;

11.труп или части от него;12.лице – безследно изчезнало, избягало от място за изтърпяване на

наказание “ лишаване от свобода” или от места за задържане под стража, при конвоиране, лице, отвлечено като заложник и пр.

При претърсването е възможно да се открият и изземат предмети, книжа и други обекти , които нямат значение за делото, по което се провежда разследването, но могат да послужат като законен повод за образуване на предварително производство.

При откриването на източници на информация за подготвящо се престъпление се вземат своевременни мерки за неговото предотвратяване.

Претърсването има принудителен характер. Принудата се изразява в това, че се извършва независимо от несъгласието на лицата, които живеят, работят или ползват съответното място. Принудителният характер на това действие по разследването може да се прояви в много широк спектър – при влизане в помещението, при търсене на предмети, отваряне на шкафове, чекмеджета, разместване на предмети и т.н. законът допуска и

принудително да бъдат отваряни помещения и хранилища, ако бъде отказан достъп до тях, но при условие, че се избягват ненужни повреди и не се извършват действия, които не се налагат от целта на претърсването. Ето защо е необходимо да се вземат необходимите според конкретната ситуация мерки за безопасност

/ срещу оказване на физическа и въоръжена съпротива, препятстване на действията по претърсването, заплашване на участниците в него и др. /. Най–често към тях се отнасят :

1) осигуряване числено превъзходство на групата, която ще извършва действието по разследването, в сравнение с броя на лицата, които обитават помещението;

2) поставяне на охрана на входа на помещението, където то ще се извършва;

3) проверка на граждани и длъжностни лица, които по време на претърсването искат да влязат в помещението или да осъществят контакт с лицата, които се намират в него;

4) извършване на обиск на лицата, които са заварени в помещението с цел откриване и изземване на оръжие и предмети, имащи значение за делото;

5) събиране на всички заварени в обекта лица в едно помещение и забрана да предприемат каквито и да било действия без разрешението на ръководителя на групата за претърсване;

6) забрана на присъстващите да влизат във връзка с други лица или помежду си, както и да не напускат помещението докато не завърши даденото следствено действие;

7) осигуряване постоянно наблюдение на лицата, които са заварени в обекта;

8) при позвъняването на телефон да се обажда член на групата за претърсване;

9) да не се допуска лицето, в чието помещение се извършва действията по разследването, да отваря чекмеджета, шкафове и пр. под предлог, че ще предаде търсените предмети и документи;

10) когато лицето, в чието помещение се извършва претърсването, прояви инициатива да предаде търсените обекти, трябва да посочи мястото, където се намират, а член на групата за извършване на следственото действие да ги вземе, за да се предотврати евентуален опит за използване на оръжие срещу групата.

Подценяването на мерките за безопасност при извършване на претърсването е рисковано и може да доведе до раняване или смърт на член от групата за извършване на това действие по разследването.

При претърсването по презумпция се допуска, че на съответното място се намират обекти, които представляват интерес за разследването и поради това те трябва да бъдат открити и иззети.

От естеството на мястото /помещение, местност и пр./ до голяма степен зависи начина за извършване на претърсването.

От тактическа гледна точка извършването му в жилищно и служебно помещение е трудно, поради голямото количество и разнообразие на предметите, които обикновено се намират в отделните помещения.

Границите на определената за претърсване площ на местност обикновено са по - широки, отколкото на помещение. Поради тази причина при претърсване в местност често се налага да се ангажират повече участници.

За да бъде ефективно това следствено действие, препоръчително е площта на местността мислено да се диференцира на отделни участъци, които последователно да се изследват. В зависимост от начина, по който са разграничени отделните участъци, могат да се използват различни методи на движение при изследването на местността.

При използване на спираловидния метод търсенето започва от най–отдалечената точка на въображаемата окръжност. Осъществява се в концентрични кръгове, докато се достигне до центъра.

Използването на листообразния метод изисква местността мислено да се диференцира на отделни „писти”, които да се изучават едновременно или последователно в зависимост от броя на участниците в претърсването.

Решетъчно образния метод е аналогичен на листообразния, но за разлика от него „пистите”са в две перпендикулярни посоки. По този начин се осигурява възможност площта да бъде изследвана два пъти, но от различни ъгли.

Възможно е площта да бъде условно разделена на квадрати и всеки от тях да бъде изучаван едновременно или последователно в зависимост от броя на участниците в претърсването.

Винаги следва да се има предвид, че в границите на определената за претърсване местност, укриването на търсения обект е възможно да бъде направено и под земята, в постройки, кладенци, колиби, купи със сено,

водоеми, пещери и т.н. тези места трябва да бъдат обект на внимание, в зависимост от това какво се търси.

Независимо от това къде се извършва даденото действие по разследването, основната задача, която предстой да се реши в процеса на извършването му, е да се определят най – вероятните места, където е възможно да се намират обектите, които имат значение за делото.

Разработването на принципен подход за определяне на най – вероятните места, където би могъл да се намира търсеният обект, е необходимо условие за повишаване ефективността на претърсването. Но едновременно с това той не може да бъде еднакво ефективен във всеки конкретен случай, поради изключителното разнообразие на обектите и местата, където се укриват.

Винаги трябва да се отчита комплексът от фактори във всяка конкретна ситуация, два от които са абсолютно задължителни за оценка:

1. вид, функционално предназначение, обем, тегло /количество/ на търсения обект;

2. конкретната обстановка, където се извършва това следствено действие;

Местата, където е възможно да бъдат укрити търсените предмети или да се направят скривалища /тайници/ са изключително разнообразни – стаи, мазета, тавани, пристройки към тях и др.

Основното правило е помещението да се изучава от всички страни, като се отделя особено внимание на онези площи, които не са обект на непосредствено възприятие, ако не се отстрани преградата към тях.

Търсенето на който и да е обект се осъществява на базата за предположението за най–вероятните места, където би могъл да се намира, което определя пространствените приоритети на претърсването.

Предимството от правилното определяне на най–вероятното място, където е възможно да се намира предметът, който има значение за делото, се състои не само във факта, че той ще бъде намерен, но и в това, че действието по разследването се осъществява с по–малко разход на време и усилия. Прилагането на такъв подход е в съответствие с принципа на рационалността при разследването.

Няма универсален метод за определяне на най–вероятното място, където изобщо се укриват предмети.

Предположението за определяне на най–вероятните места, където може да бъде укрит търсеният обект се изгражда по два основни начина.

Първият се изразява в мислено обхващане на всички възможни места в границите на претърсваната площ, където могат да се укрият търсените предмети, и след това по метода на изключването да се определят най–вероятните от тях.

Вторият начин е директно да се определят най – вероятните, за укриването на търсения обект, места.

Хипотетичното определяне на мястото, където може да се намира търсеният предмет, се основава на предварителната информация за неговия обем, тегло, функционално предназначение, физически и химически качества.

Колкото по – малки са размерите на обекта, толкова повече са възможните места, където може да бъде укрит, както и обратното. От това обаче не може да се направи категоричен извод, че при търсенето на предмети с големи размери сравнително по – лесно се определят най–вероятните места, където могат да бъдат укрити. Той може да бъде правилен само ако се приеме, че обектите с големи и малки размери са укрити в едни и същи териториални граници.

При определяне на най–вероятните места, където е възможно да бъде укрит търсеният предмет следва да се изхожда и от принципа на рефлексивността. Това означава, че органът, който извършва следственото действие , трябва мислено да се поставя на мястото на лицето, което е укрило представляващия интерес за разследването обект. Определянето на мястото за укриване на даден предмет се основава на предполагаемото рефлексивно мислене на укриващия.

За да постигне целта си, т.е. предметът да не бъде намерен при претърсване, този, който го укрива, мислено се поставя на мястото на претърсващия – къде би търсил съответния предмет. От тази гледна точка се определят най – малко вероятните места, където би могло да се извърши посоченото следствено действие. Те могат да бъдат трудно достъпни, нетипични за укриването на даден обект и т.н. Все от гледна точка на рефлексивното мислене, а именно като мисли къде е възможно да бъдат търсени обектите, този, който го укрива, може да го постави на съвсем явно място, разчитайки, че вниманието на претърсващите ще бъде насочено към скритите места.

Не е изключено предметът да бъде поставен сред много други, като се разчита, че поради умора и отегчение, вниманието ще бъде концентрирано само върху тези, които са най – достъпни за

непосредствено възприятие – тези, които се намират най–отгоре, в началото или в края на редица от предмети и пр.

Ако се разчита на гнусливостта на претърсващите, укриването може да бъде извършено сред неприятните за възприятие, от естетическа гледна точка, предмети и вещества.

За да се отвлече вниманието или пък да се създадат условия за формиране на вътрешно убеждение, че търсените предмети, книжа и/или компютърни информационни системи не се намират на мястото, където се извършва претърсването, е възможно да се изработят тайници – двойници, в които няма нищо.

Необходимо е да се отчита възрастта, интелекта, професионалната ангажираност¹ и други особености на лицето, което живее или работи на съответното място.

При определяне на най–вероятните места, където може да бъде укрит даден обект, е необходимо да се прецени дали укриването е направено за кратък, среден, продължителен или неопределен период. Логично следва, че за колкото по–кратък период се укрива предметът от значение за делото, толкова по–достъпно може да бъде мястото, където се намира и обратно.

¹ Между професионалната ангажираност на лицето и мястото и естеството на тайника е възможно да има връзка. Възможно е дърводелецът да изготви тайник в мебели; музикантът – в калъфа на музикалния инструмент; пчеларят да укрие предметите в кошерите и т.н.

Един от основните признаци, по които може да се съди, че на дадено място е възможно да бъде укрит търсеният обект, е различието между състоянието на съответното място и обкръжаващата го материална среда. В зависимост от естеството на мястото различието може да се прояви по много признаци :

звук при почукване; съпротивление при натиск и промушване; степен на амортизиране на еднородни или функционално

свързани предмети; степен на окисляване / корозиране / на метални повърхности на

едно и също място; цвят и нюанси на оцветяване; степен на замърсяване;

в теглото на едни и същи предмети; и други.Подобни различия могат да се дължат на определена интервенция на

конкретното място, в резултат на създаване на тайник за укриване на представляващите интерес за разследването обекти. Например, Ю. Ф. Чуфаровский посочва, че при извършване на претърсване в жилище е ангажиран и дърводелец¹. Оглеждайки масата, той установява давността на производството и, на ремонта, на съотношението между отделните и части, последователността, в която са сглобявани. В резултат на този професионален “поглед” е открит скритият в нея предмет.

Търсеният предмет може да бъде укрит, където има рохкава, влажна пръст, новопоставена дъска в дюшемето на пода, и пр².

Когато се търси лице в жилище или на друго място е необходимо да се обръща внимание на използваните предмети – брой, естество, начин на употреба и др. Например : във връзка с издирване на затворник се осъществява претърсване в жилището на неговия брат. На участниците в действието прави впечатление, че на масата в кухнята има шише с ракия и две чаши, а на тях им е известно, че братът на издирваното лице живее сам. Той не дава ясен отговор на въпроса кой е пил от втората чаша и това служи като основание за провеждане на детайлно търсене, в резултат на което укриващото се лице е открито под легло, затрупано със сандъци и чували с различни материали .

Несъответствието между естеството, функционалното предназначе-ние на определен обект и обкръжаващата го обстановка е причина за повишено внимание към него, защото може да има някаква връзка с престъплението или пък в него да се намират търсените вещи, книжа и пр. Пример : в процеса на претърсване в жилище на разследващия орган му прави впечатление, че на леглото в спалнята е закачен чадър. Това повишава вниманието към чадъра. При детайлното му изучаване се установява, че в него е скрито голямо количество пари .

Практиката свидетелства, че понякога поведенческите реакции на лицето, което укрива, съхранява или знае къде е скрит търсеният предмет, са симптом, че органът, извършващ претърсването, е близо до мястото, където се намира предметът.

Промяната може да се прояви в тембъра на гласа, начина на говорене, физиологични смущения³ / изчервяване, пребледняване, изпотяване / и т.н. Например : след като приключва претърсването в спалнята, органът на досъдебното производство забелязва, че лицето, в

чието жилище се извършва този способ на доказване, рязко повишава настроението си. Това служи като основание за повторно търсене в стаята, където е открит тайник, в който са намерени парите и ценностите, предмет на престъпното посегателство .

Своевременното долавяне на такива изменения е възможно при поддържане на постоянен визуален и вербален контакт със съответното лице. Най – оптималният вариант за поддържането му е с воденето на непринуден разговор, доколкото това е възможно при конкретните условия. Този подход по същество представлява така нареченото “ словесно разузнаване “.

Аналогичен ефект може да се получи, когато разследващият орган разсъждава на глас кои места и обекти ще бъдат изучавани. В резултат на такъв подход е възможно да се предизвика реакция на напрегнатост или на успокояване, която може да се разглежда като индикатор за вероятното място, където е възможно да се намират предметите, книжата и компютърните информационни системи от значение за разследването.

¹ Кунчев, Й., Криминалистическа тактика,С.,2006г.² Василев.А., Н., Криминалистика, М.,1971Вакарелски,Ив., Криминалистика, С., 1978,с. 644 – 645 Криминалистика, М., 2002, с.440³ Чуфаровский, Ю. Ф., Юридическая психология, М.,1997, с. 226

Възможно е чрез предизвикване на неволна реакция на лицето, в чието помещение се извършва следственото действие, да се установи мястото, където са скрити търсените предмети. След продължително безуспешно търсене на златни монети, откраднати от лицето, в чието жилище се извършва действието, му е предложено да напусне за известно време стаята, където се провежда претърсването. След 15 – 20 минути лицето е поканено отново да дойде в съответното помещение. Когато влиза, поглежда към стенния часовник.

Погледът му е проследен от участниците в действието по разследването и в часовника са намерени търсените монети. При този случай не е направен опит за опровергаване доказателственото значение на

намерените монети, защото поемните лица са били в помещението и могат да потвърдят, че докато лицето е отсъствало, органите, които осъществяват действието не са провели никакви дейности¹ .

Възможността за определяне на най – вероятните места за укриване на обектите, до голяма степен зависи от опита и професионалната подготовка на органа, който извършва претърсването. Богатата практика придобита от многократното извършване на действия по разследването, може да бъде използвана при определяне на типичните места, където се укриват даден вид обекти. Типичните места за укриване могат да бъдат определени и в резултат на научни изследвания. В този случай може да бъде използвана формулата, че типичното, което е установено от науката, може да бъде най–вероятното в конкретната ситуация.

Претърсването трябва да се извършва в съответствие с принципа на настойчивостта. Скептичното отношение относно възможността да бъде открит интересуващият разследването предмет обикновено е психологическа бариера за неговото намиране. При умора се прави почивка, но не се отлага завършването на следственото действие. Отлагането му в значителна степен обезсмисля повторното извършване на претърсване, защото то няма да има ефекта на изненадата, а следователно и вероятността да бъдат открити предметите, книжата или компютърните информационни системи, представляващи интерес за делото, значително намалява.

Не е изключена възможността от възникване на необходимост от

¹ Криминалистика, М., 1971,с. 337повторно претърсване на същото място. Две са възможните

основания за повторното му извършване :1. когато поради недостатъчно добра организация на подготовката

и провеждането на претърсването / определяне на подходящо време, липса на необходими технически средства или специалисти, не са изследвани някои места от определената за претърсване площ и др./ не се откриват търсените предмети;

2. макар и да е по – малка вероятността и при повторното извършване на действието по разследването не е изключено тяхното откриване.

Претърсването се извършва и в съответствие с принципа на етичността. В процеса на провеждането му е възможно да се установят факти от интимния живот на гражданите. Тези факти могат да се разкрият непосредствено и от други източници – писма, фотоснимки и пр.Вземат се необходимите мерки за тяхното неразгласяване.

При претърсването на компютърната информационна система / компютъра / се цели да се установи дали конкретни компютърни

информационни данни се намират в системата. Това предполага, че наред с общите основания за неговото извършване е необходимо да се установи и един минимален комплекс от общи и по възможност части от идентификационни признаци на компютърните информационни данни. Такива признаци могат да бъдат :

видът на информацията / текстова, графична, звукова / ; характерът на информацията, предназначението и ; обемът на информацията; вероятното време на създаване и/или модифициране –

изменение, копиране, последно време и място на запазване и съхранение ; вероятен трансфер и начин на разпространение / получаване по

електронен път / ; вероятен автор ; и пр.;Ако помещението, в което се извършва посоченото следствено

действие е жилище, разрешението за извършването му, като гаранция за основание за неговото провеждане е напълно съвместимо с Конституцията на РБ. Но ако помещението се намира в изоставена постройка, чието владение не е законово установено или претърсването се осъществява на местност, извън владението на частни лица, естествено е, че не се нарушават конституционно установени права и интереси на гражданите. В този случай разрешението на съдията от съответния първоинстанционен съд няма да бъде нищо повече от формално. То обаче само по себе си утежнява провеждането на даденото действие по разследването. Ето защо по – правилно би било, ако в НПК се предвиди разрешението на съдията да се отнася, само когато то се осъществява в жилище и по отношение на лица.

За да бъде ефективно, претърсването трябва да се извършва спокойно и методично. За целта е необходимо в съответствие с конкретната обстановка и ситуация, да се определи последователността, в която ще се извършва и да се поставят конкретни задачи на участниците в

него. Когато предварително е съставен план за провеждане на следственото действие, той може да бъде конкретизиран на място.

Обикновено необходимостта от конкретизация възниква поради различни причини :

1. несъответствие между предварителната информация за обстановката и реалната обстановка на мястото / разпределение на помещенията, площ и т.н./;

2. възникване на непредвидена ситуация – помещенията се оказват повече, отколкото се е предполагало и др.

Един от основните въпроси, който трябва да бъде решен е, откъде да се започне с търсенето на предметите и книжата, имащи значение за делото. Колкото по–голяма е площта и по–сложно е разпределението на помещенията, толкова повече са и възможностите за определяне на подхода при претърсването.

Критериите за изходна точка могат да бъдат различни :1) места, където е най–вероятно да се намират търсените обекти;2) места, които са най–трудни, респективно най–лесни за

претърсване;3) места, където могат да се открият външни признаци за укриване

на обекти от значение за разследването и пр.Ако не се определят такива места, търсенето се провежда върху

цялата площ, като се конкретизира мястото на започване и това на завършване на посоченото действие по разследването.

Възможно е площта, която предстои да бъде изследвана да бъде разпределена на отделни зони, които да се претърсват от различни групи едновременно. Това предполага ясно разграничаване на границите между отделните зони, разпределяне на задачите на отделните участници в претърсването, за да не се пропусне изследването на някои места.

Когато се намерят търсените предмети, претърсването се преустановява, но не винаги намирането им е достатъчно основание за прекратяване на посоченото действие по разследването, защото е възможно на същото място да има и други предмети, които са от значение за делото.

Съществува, обаче и друга хипотеза – търсените предмети, книжа и/или компютърни информационни системи да не се намерят. В този случай възниква въпросът: Кога да се прекрати претърсването ? В кой момент се решава, че търсените обекти не се намират на съответното място?

Този въпрос ни навежда към конкретен отговор – тогава, когато е проведено обстойно изучаване на даденото място.

Претърсването може да завърши, без да се осъществи изземване, ако не са открити предмети и книжа, имащи значение за делото.

Когато не е постигната конкретната цел, претърсването не допринася за събиране на доказателствен материал по разследването. Дори и да не са намерени търсените предмети, пак се получава някаква информация, която може да има значение за разследването – ограничаване на местата, където би могло да се извърши следващото претърсване; стесняване сферата, в която да се осъществява издирвателната дейност и др. Освен това е възможно да се получи информация за личността на лицето, което живее на даденото място, за начина му на живот, интересите, връзките с други лица и пр. Тази информация може да има значение за установяване на психологически контакт с лицето при разпит и други следствени действия.

Това е заключителният етап на претърсването. Той включва цялостна оценка на извършените действия, местата, които са изучавани, поведението на лицата в процеса на претърсването. В резултат на анализа е възможно да се направи извод, че са пропуснати някои места при провеждането на посоченото действие по разследването, където да се намират търсените обекти. След като се прецени, че е извършено цялостно и обстойно изучаване на мястото и са открити предметите, книжата и/или компютърните информационни системи, имащи значение за делото, се пристъпва към тяхното изземване по предвидения процесуален ред. Чрез изземването, представляващият интерес за разследването предмет се приобщава към делото в качеството на доказателство. Следователно откриването на предмети и други обекти, които имат значение за делото, не ги превръща автоматично в доказателства, а това става с изземването им и то по законов ред.

Ето защо след откриване на обекта, имащ значение за делото, се престъпва към неговото изземване. В този случай изземването е естествено продължение на претърсването. Изземването може да се извърши и като самостоятелно действие по разследването, когато не е предшествано от претърсване. Това е възможно в случаите, при които разследващият орган предварително е информиран за местонахождението на предмета, който има значение за разследването. Разполагането с такава информация обезсмисля претърсването, но не го изключва. Дори и да е известно точно къде се намира представляващият интерес за делото обект, е възможно да

се проведе претърсване, ако има достатъчно основание да се предполага, че на съответното място може да има и други обекти от значение за разследването.

Когато информацията за конкретното място на представляващите интерес за делото предмети, книжа и други обекти е получена в процеса на оперативно – издирвателната дейност на полицията или на органите от службите за сигурност и се налага да се прикрие неговия източник, може да се извърши формално претърсване, при което да се “открият” дадените предмети или книжа. В противен случай съществува риск от разкриване източника на информация.

Преди да се престъпи към претърсване и/или изземване на обекта, имащ значение за делото, се отправя искане към гражданина или длъжностното лице да го предаде.

По искане на съда или органите на досъдебното производство всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани са длъжни да предадат намиращите се у тях предмети, книжа, компютърни информационни данни, носители на такива данни и данни на абоната, които могат да имат значение за делото.

По искане на съда или органите на досъдебното производство доставчиците на компютърно – информационни услуги са длъжни да осигурят запазването на достатъчно данни за трафика с цел проследяване на пътя, по който е предадена информацията, имаща значение за делото, която преминава през компютърната информационна система.

Необходимо е да се прави разлика между изземването и доброволното предаване. Различието между тях е в инициативата за предаване на обекта. Когато липсва инициатива и предметът се предоставя по силата на задължение, произтичащо от закона, предаването му не може да се окачестви като доброволно. Такова ще е налице, когато гражданин или длъжностно лице по своя инициатива го предоставя на съответния орган. В този случай се съставя протокол за доброволно предаване.

Предвиден е специфичен процесуален режим за задържане и изземване на кореспонденция, който произтича от конституционния принцип на неприкосновеност на кореспонденцията. Тя може да бъде задържана и изземвана, само когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления. Законът не допуска изземването и единствено от защитника на обвиняемия.

Задържането и изземването на кореспонденция в досъдебното производство се извършва с разрешение на съдия от съответния

първоинстанционен съд или на съдия от най – близкия, еднакъв по степен съд.

По отношение на кореспонденцията не се допуска предвидената хипотеза за неотложност. Това означава, че разрешението на съдията от съответния първоинстанционен съд е абсолютно необходимо условие за нейното задържане и изземване.

В съдебната фаза тези действия се извършват по решение на съда, който разглежда делото.

ИЗЗЕМВАНЕ

Изземването също като претърсването има принудителен характер, защото представляващият интерес за разследването предмет или документ се приобщава към делото независимо от желанието и волята на лицата, които го притежават или ползват. От този момент той престава да бъде в тяхно владение. С него се разпорежда само органът, който го е иззел.

Когато поради размерите и количеството на обектите е невъзможно те да бъдат иззети, по възможност трябва да бъдат запечатани и оставени на съхранение в местата, посочени от съответния орган, а парите и други ценности се предават за пазене в търговска банка, обслужваща държавния бюджет или БНБ.

Иззетите предмети, чието притежаване е забранено се предават на съответните учреждения или се унищожават.

Предметите и книжата се считат за иззети по предвидения процесуален ред, когато този факт се отрази в протокол за претърсване и изземване заедно с изготвените фотоснимки, кинозаписи, видеозаписи, звукозаписи и други записи, планове и схеми.

От правилното изготвяне на протокола зависи доказателственото значение на иззетия обект.

Изземването на предмети, без отразяването им в протокола за претърсване и изземване, не само че опорочава тяхното доказателствено значение, но е и абсолютно недопустимо, независимо от какви съображения е направено.

Протоколът за претърсване и изземване е абсолютно необходимо доказателствено средство. Той има уводна, описателна и заключителна част.

В уводната част се посочва : 1. датата и мястото на извършеното претърсване;2. името на органа, който извършва претърсването и изземването;3. имената и адресите на поемните лица;4. номера на делото, във връзка с което се провежда претърсването.В описателната част се отразяват иззетите предмети и книжа. В съответствие с принципа за обективност на разследването,

иззетите предмети и книжа се описват от гледна точка на техните външни свойства – цвят, размер, форма, индивидуални особености.

Основният принцип е иззетите предмети да се описват така, както се възприемат чрез органите за възприятие, а не по начина, по който се оценяват¹.

В качеството си на веществени доказателства иззетите предмети и вещества по – късно могат да бъдат обект на експертно изследване, чрез което да се изяснят техните химически и други свойства.

В заключителната част на протокола за претърсване и изземване се отразява обяснението на лицето, от което са иззети съответните обекти за :

1. техния произход;2. начина, по който ги е придобило;3. целите, за които ги е използвало;4. и т.н.Протоколът се подписва от разследващия орган, поемните лица и

лицето, от което са иззети предметите и книжата. Втори екземпляр от него се предава на лицето. Фотоснимките на представляващите интерес за разследването предмети се изготвят на мястото, където са намерени. В тези случаи се изготвят възлови и детайлни фотоснимки.

Ако предметът е посочен от лицето, в чието жилище или работно помещение се извършва претърсването, фактът на посочването и самият предмет трябва да бъдат отразени чрез фотоснимка.

Видеозаписът на мястото, където е извършено претърсването и изземването, както и иззетите предмети, дава възможност да се добие по – цялостна представа за обстановката и за извършените действия.

Видеозапис и звукозапис могат да се използват при всяко действие по разследването. В звукозаписа и/или видеозаписа на даденото действие се отразява :

часът, датата, месецът и годината на провеждане на способа на доказване, който се записва чрез звукозаписващо или видеозаписващо устройство;

трите имена, годината, датата и мястото на раждане на участниците в следственото действие, тяхното гражданство, националност, образование, семейно положение, занятие, месторабота и длъжност, местоживеене, съдимост;

¹ виж приложение № 1

направените искания и бележки на участниците в него; вида и модела на записващото устройство.При използването на звукозапис и видеозапис в процеса на

провеждане на действието по разследването се изготвя протокол, в който се посочва:

основните обстоятелства, свързани с провеждания способ на доказване;

решението да се изготви звукозапис и/или видеозапис; фактът, че участниците в следственото действие са уведомени за

използването на звукозапис и/или видеозапис; бележките на участниците относно провеждането на звукозаписа

и видеозаписа; фактът, че участниците са се запознали със звукозаписа и/или

видеозаписа; писмено потвърждение на участниците и разследващия орган

относно правилността на звукозаписа и/или видеозаписа.Звукозаписът и/или видеозаписът на действието по разследването се

запечатват с бележка, в която се отразява : името на разследващия орган / дознател, следовател /; имената на участниците в него; датата, месецът и годината на неговото провеждане; подписите на участниците и разследващия орган.Видеозаписът и/или звукозаписът се разпечатват, само когато това е

необходимо за целите на разследването, след разрешение на прокурора и в

присъствието на участниците в способа на доказване. Същите изисквания се отнасят и за прослушването и/или гледането на съответния запис. След това те се запечатват по посочения по – горе ред. Видеозаписът, звукозаписът и фотоснимките на претърсването и изземването са веществени доказателствени средства и са неразделна част от протокола за извършените следствени действия.

Иззетите предмети, книжа и/или компютърни информационни системи, в които се съдържат компютърни информационни данни, се предявяват на поемните лица и на другите присъстващи. При предявяване на предмет на поемните лица е необходимо да се насочи вниманието им към някои индивидуални негови признаци. Това не е формална процедура, защото, ако възникне съмнение или възражение относно неговата автентичност, е възможно да се наложи извършване на разпознаването на съответния предмет от поемните лица.

Ако е необходимо, иззетите обекти се опаковат и запечатват на мястото на изземването им. Чрез опаковането се осигурява предпазване на иззетите предмети и книжа от външно въздействие, което може да причини и/или унищожи намиращите се по тях следи или пък да промени техните физически и химически свойства. Запечатването на опакованите предмети, книжа и/или компютърни информационни системи е допълнителна гаранция за тяхната автентичност.

Изземването на компютърни информационни данни се извършва чрез запис върху хартиен и друг носител. Когато носителят е хартиен, всяка страница се подписва от лицата, които трябва да присъстват при претърсването. В останалите случаи носителят се запечатва с бележка, в която се посочват :

o органът, извършил изземването;o делото;o датата;o имената на всички присъстващи лица;o техните подписи.Разпечатването на носителя за нуждите на разследването се допуска

само с разрешение на прокурора и се извършва в присъствието на поемните лица и специалист – технически помощник.

В съдебното производство разпечатването се извършва по решение на съда от специалист – технически помощник.

Останалите правила, които трябва да се спазват при изземването на компютъра и компютърните информационни данни, биват :

o да се осуети възможността за достъп до компютъра / пряк и опосредствен /;

o да се установят формите за защита на достъпа и да се осигури възможност за последващ достъп до компютъра / наличие на пароли, програмна, техническа и био-метрична защита /;

o да не се отварят нови приложения / компютърни програми /;o да се запазят извършените до момента на изземването изменения

в информацията на активните приложения;o да се затворят всички активни приложения, след като се извърши

запис и на друг носител;o да се освободят всички периферни устройства, ако самите те не

подлежат на изземване;o когато се изземва компютърът / машината / е необходимо да се

запечатат всички места за свързване на периферни устройства /портове/

ОБИСК

Претърсването на лице се нарича обиск и се осъществява в съответствие с общите процесуални изисквания за извършване на претърсването. А това означава, че за да се извърши обиск е необходимо достатъчно основание да се предполага, че у дадено лице се намират предмети, книжа или носители на компютърни информационни данни, имащи значение за делото. За осъществяването му е необходимо разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд или съдия от най – близкия, еднакъв по степен съд, освен в случаите при задържане и когато има достатъчно основание да се счита, че лицата, които присъстват при претърсването на помещение и други места, укриват предмети или книжа от значение за делото. В тези случаи се приема хипотезата за неотложност.

Обискът се извършва от лице, което принадлежи към пола на обискирания. Изучава се облеклото на дадено лице с цел откриване на обекти, които имат значение за разследването, и тяхното изземване. Предметът на обиска се определя от НПК – предмети, книжа или компютърни информационни системи, съдържащи компютърни информационни данни, които могат да имат значение за делото.

Обискът трябва да се извърши внезапно, неочаквано, за лицето, за което има достатъчно основание да се предполага, че държи предмети,

книжа и други обекти от значение за разследването, за да се предотврати всеки опит за тяхното изхвърляне или унищожаване. Този способ на доказване може да бъде осъществен на мястото, където лицето е задържано, в служебен кабинет или на друго, подходящо за целта място. Основното правило, което трябва да се спазва, на съответното място да има благоприятни обективни условия за извършването му – да няма други лица освен тези, които са ангажирани с обиска, да има подходящо осветление и пр.

Преди да се престъпи към обиска, на даденото лице му се обяснява решението за извършване на обиск и му се представя разрешението на съдията от съответния първоинстанционен съд / освен ако обискът не се осъществява при задържане и на заварени лица при претърсване на помещения и други места /.

Предвидено е още едно изискване – на лицето да се предложи да посочи мястото, където се намират търсените предмети, книжа или компютърни информационни данни.

Ако исканите обекти се предадат, в зависимост от конкретната ситуация е необходимо да се прецени дали да се извърши обиск с цел откриване и на други обекти от значение за делото или да се извърши само изземването им.

В случай, че има основание да се предполага, че у лицето се намират и други предмети, книжа или компютърни информационни данни, които могат да имат значение за делото, се пристъпва към извършване на обиск.

С искането за предаване на интересуващите разследването обекти се предоставя възможност на обискирания да извърши определени действия, които не винаги могат строго да се контролират. За да се предотврати или ограничи рискът от застрашаване живота и здравето на участниците в обиска от употреба на хладно или огнестрелно оръжие, спрей със сълзотворен газ и пр., е необходимо преди да се предложи на лицето да посочи търсените предмети и книжа, да се направи общо бързо претърсване, чиято цел е да се провери дали лицето носи опасни за здравето и живота предмети и вещества.

Поради близкото разстояние с обискирания, органът, който извършва обиска, се намира в “опасна зона”, което е благоприятно условие за внезапно физическо противодействие. Оттук произтича и необходимостта от спазване на няколко основни правила за безопасност :

1. обискираният да бъде в неудобна за рязко и енергично физическо противодействие поза – с гръб към обискиращия, с широко разтворени

крака и ръце, опрени на стена или автомобил; на пода или на земята по корем с ръце на тила;

2. да се осигури присъствие на служител от полицията или друго длъжностно лице.

След като се вземат посочените мерки за безопасност, се престъпва към детайлно провеждане на обиска. Последователността на търсенето е от горе на долу. Колкото по – малки са търсените обекти, толкова по – внимателно трябва да се изследва облеклото на обискирания. В зависимост от предметите, които се търсят, се преценява дали да се извърши търсене и по тялото – косите, естествените му отвори / уста, нос, уши, анус, женски полови органи /. Търсенето в естествените отвори на тялото на обискирания се осъществява с помощта на лекар. Когато има съмнение, че във вътрешните органи на тялото на съответното лице се намира предмет от значение за делото, трябва да се направи рентгенова снимка. Обръща се внимание не само за търсените обекти, но и за евентуални следи от тях / прахове, микрочастици /. Проверяват се и носените от лицето предмети / чанта, куфар, сак, портфейл, чадър / с цел откриване на предмети и книжа, които могат да имат значение за разследването. Иззетите предмети се предявяват на поемните лица. След приключване на обиска е необходимо внимателно да се огледа и мястото, където е извършен, с цел откриване на паднали или хвърлени от обискирания предмети, вещества и книжа, имащи значение за делото.

Иззетите предмети и книжа се отразяват в протокола за обиск, който се изготвя в два екземпляра. В протокола се посочва :

1. дата и място на издаването му;2. органът, който е извършил обиска;3. трите имена и адреса на обискираното лице;4. трите имена и адреса на поемните лица;5. какви предмети и книжа са открити у лицето;6. обясненията на обискирания.Протоколът се подписва от органа, извършил обиска, поемните лица

и обискирания.Ако не е получено предварително разрешение от съдия от

съответния първоинстанционен съд или най – близкия, еднакъв по степен съд, протоколът за обиск му се представя за одобрение незабавно, но не

по – късно от 24 часа.

СЛЕДСТВЕНА СИТУАЦИЯ

Тактиката на разследващия орган до голяма степен се определя от следствената ситуация, при която се провежда разследването.

Следствената ситуация е съчетание от условия, създаващи обстановка, в която действат органите на досъдебното производство и другите участници в наказателния процес. Сборът от условия, които създават конкретната следствена ситуация, се формира под въздействието на обективни и субективни фактори.

Обективни фактори са :особеностите на механизма на протичането на престъплението в

обкръжаващата го среда и условията, при които са възникнали или изчезнали следите от него;

възможността да се събират допълнителни доказателства с помощта на други действия по разследването или да бъде получена нова информация за извършеното престъпление;

възможност, в даден момент от разследването, пълноценно да бъдат използвани наличните сили и средства, с които да се решат възникналите тактически задачи.

Субективни фактори биват :професионалните знания и практическият опит на разследващите

органи за даден вид престъпление, както и способностите им да вземат и реализират тактическо решение за изменението на следствената ситуация в благоприятна за разследването насока;

противодействието, което се оказва от обвиняемия или от другите участници при изясняване на обективната истина по делото;

неблагоприятните последици върху хода на разследването, породени от погрешно възприетата тактика на разследване, огласяването на данни, представляващи следствена тайна.

Всяка следствена ситуация е индивидуална, неповторима по съдържание, поради това, че обективните и субективните фактори са многообразни по количество и съдържание, като създадените условия се съчетават в огромно количество варианти, различаващи се съществено едни от други. Това обстоятелство прави невъзможно типизирането на следствената ситуация съобразно всеки неин компонент. Тя може да бъде типизирана само по един от информационните и компоненти, а именно наличието или липсата на информация за извършеното престъпление и

неговия извършител. В случая степента на информираност на дознателя/следователя за тези обстоятелства на началния или на последващите етапи на разследването е основният критерий, който може условно да типизира ситуациите.

Съдържанието на следствената ситуация се определя чрез съвкупност от реално съществуващи условия, създаващи обстановката, в която предстои или се налага да действат органите на предварителното производство. Тези условия са известни в криминалистическата литература като компоненти на следствената ситуация, съдържанието на която като обективно съществуваща категория се състои от четири групи условия : психологически, информационни, процесуални и тактически.

Условията от психологически характер са : резултатите от проявяващите се в отделни етапи на

разследването психически свойства на разследващия орган и на другите лица, участващи в досъдебното производство;

резултатите от проявяващите се противоречия или конфликти между дознателя/следователя и другите участници по делото.

Условията от информационен характер биват : степента на осведоменост, информираност на разследващите

органи относно обстоятелствата на престъплението, за събраните от тях или за подлежащите на събиране доказателства, за намеренията им да предприемат определени действия за разобличаване на заинтересованите от изхода на делото лица;

степента на осведоменост на органа на предварителното производство за : доказателствата, които може да използва по делото; възможностите те да бъдат събрани с процесуални средства; местата, където са укрити; намеренията на заинтересованите от изхода на делото лица да предприемат действия, които биха затруднили разследването.

Условията от процесуален и тактически характер са : възможностите на органа на разследването да извърши конкретно следствено действие; няколко способа на доказване в определена последователност; да изолира обвиняемите.

Условията от материален и организационно – технически характер биват :

наличието или липсата на връзка между дежурната част на полицията и следствено – дознателската оперативна група;

възможност или липса на средства за предаване и получаване на информация от криминалистическите регистрации на МВР;

възможности за пълноценно използване на наличните сили и средства;

ниво на оборудване на следствено/дознателско – оперативната група с техникокриминалистически средства;

нивото на организация на взаимодействието между разследващите органи, оперативните и другите специализирани органи на МВР и т.н.

В специализираната литература съществуват различни класификации на следствената ситуация. Практическа значимост и теоретично значение има предложението да се делят на : благоприятни и неблагоприятни, което може да се дължи на проявата на всяко едно от нейните условия – психологически, информационни, процесуални, тактически,

материално – технически и организационни. Психологическите условия, пораждащи неблагоприятния характер

на следствената ситуация, най – често са възможните форми на противодействие на дознателя/следователя да установи обективната истина по делото. Противодействието, което се оказва може да се изрази в активни и пасивни форми. Най – често срещаните в следствената практика форми на активно противодействие са :

депозиране на неверни обяснения или показания; унищожаване, видоизменение или укриване на следите от

престъплението; използване на подправени документи; въздействие върху страните по делото, депозиране на неверни

показания/обяснения или действия, затрудняващи работата на разследващия орган.

Основни форми на пасивно противодействие биват : премълчаването на факти, имащи значението на доказателства

по делото; отказ от даване на обяснения или показания за определени

обстоятелства по делото, за конкретни доказателства или за източниците, чрез които те могат да бъдат събрани;

укриване извършителя на престъплението, на неговите съучастници, предмета на престъплението и др.

Неблагоприятно за следствената ситуация психологическо условие е и превъзходството на обвиняемия/заподозрения над органа на

предварителното производство при рефлексорните разсъждения, при което той да го „надиграе”.

Информационните условия, пораждащи неблагоприятния характер на ситуацията, се изразяват в неосведоменост на дознателя/следователя относно :

отделните обстоятелства по делото – за извършителя на престъплението; за неговите съучастници; за мотивите на престъпното деяние; за местата, където са укрити обектите на престъпно посегателство; за количеството на придобитото по престъпен начин имущество и пр.;

определени факти, които имат връзка с деянието, но все още не са събрани в качеството на доказателства;

някои нови източници на доказателства – не разпитани свидетели или пострадали от престъплението;

предстоящото поведение на обвиняемия или на някои недобросъвестни свидетели и за противодействието, което те могат да окажат в процеса на разследването, и т.н.

Неблагоприятната следствена ситуация, породена от информационните условия е типично явление за началния етап на разследването и особено в случаите, когато делото е образувано по факта на извършеното престъпно деяние. В такива случаи разследващите органи обикновено разполагат с ограничена информация за обстоятелствата по делото.

Тактическите условия, определящи неблагоприятния характер на следствената ситуация, са :

o затруднения органите на досъдебното производство да извършат конкретно следствено действие или да постигнат положителни резултати с неговото провеждане;

o опасност от изчезването на все още неизползвани източници на доказателствена информация;

o обективни пречки за изолиране на обвиняемия от съучастниците му, от заинтересованите по делото свидетели и др.;

o реална опасност от разкриване на дадени източници на оперативна информация при осъществяването на някои действия по разследването.

В практиката конфликтните ситуации са често явление. Различна е само степента на съпротивата, противодействието, което заинтересованите страни по делото оказват срещу дознателя/следователя.

Следствената ситуация е обективна даденост в процеса на разследването. Тя обаче не е нещо “външно”, в което се “вмества” разследването. Изменението и зависи не само от промяната на обективните условия, при които се провежда способът на доказване, но и от това, дали и доколко тези условия влияят върху разследването. Например противодействието на заинтересованите от прикриването на истината лица е съществен елемент от конфликтната следствена ситуация. Нейната същност се определя не само от позицията на противодействащия на процеса на установяване на истината, но и от действията на разследващия орган.

Адекватният на следствената ситуация тактически подход има изключително важно значение за ефективността на разследването.

Тактическите принципи за провеждане на способите на доказване са рефлексивност, концентрираност и настойчивост. На базата на тези принципи се прилагат методи, правила и препоръки в съответствие с конкретните задачи и естеството на ситуацията, при която се провеждат действията по разследването.

Рефлексивността е мислене за мисловния акт на другия. В процеса на разследването се изисква мислено поставяне на мястото на другия, т.е. на лицето, което е обект на изучаване по време на разследването, за да се проникне в начина на неговото мислене и от тази позиция да се определи оптималният тактически подход в зависимост от конкретната следствена ситуация. Това е необходимо условие за ефективната тактика на разследващия орган, поради което рефлексивността се определя като принцип в дейността по разкриване и разследване на престъплението.

В условията на конфликтни следствени ситуации противодействащите на установяването на обективната истина лица се стремят към подобна форма на мислене. Ето защо успешните действия на дознателя/следователя до голяма степен зависят от превъзходството му в ранга на рефлексивното мислене.

Рефлексивността в мисленето на разследващия орган може да се реализира в три основни насоки :

1. рефлексивен анализ на свързаните с престъплението действия. От тази гледна точка се построява мисловен модел за поведението на извършителя и се обясняват причините за него. Посредством изучаване на материалното отражение на престъплението се изгражда мисловен модел за действията на извършителя на престъплението. Този модел е обект на

анализ, в резултат на които се правят изводи или предположения за извършителя от гледна точка на неговото мислене :

- начина, по който е оценявал обстановката, където е осъществен престъпният акт;

- познавал ли я е и до каква степен;- какви цели е преследвал;- какви обекти са представлявали интерес за него и пр.;В този случай действията на извършителя се изучават като външен

израз на неговата мисъл, цели, мотиви. В процеса на претърсването се отчита начина, по който би могло да

мисли лицето, когато е укривало представляващите интерес за разследването обекти :

появяване на умора и автоматизъм / документът се скрива в книга, която се поставя по средата на лавицата, като се разчита, че ако проверяващите започнат да разлистват книгите от началото към средата, няма да прелистват всяка страница /;

гнусливост – скриване на предмети в отходни и други места; проява на такт и благородно отношение – укриване на обекти в

леглото на тежко болен, на малко дете и т.н.; умишлена небрежност – предметът е на видно място; отвличане на вниманието чрез тайници – двойници / разчита се,

че след като бъде разкрит първият празен тайник, търсенето ще се преустанови и няма да бъде открит истинският тайник /;

разчитане на създаване на конфликт за отвличане на вниманието на лицата, които провеждат способа на доказване.

2. рефлексивен анализ на действията на заподозрян, обвиняем, свидетел по време на разследването. Това е необходимо условие за правилно обяснение на тяхното поведение и определяне на оптималния тактически подход при провеждане на даденото следствено действие.

3. осъществяване на рефлексивно въздействие по отношение на заподозрян, обвиняем или свидетел. Като се има предвид личността му, неговото поведение при извършване на действието, може да се прогнозира възможната му реакция при възникването на една или друга ситуация.

По своята същност приложението на принципа на концентрираността означава, решаването на дадена задача в процеса на досъдебното производство да се постига чрез синхронизиране на отделни действия по него или методи, насочени към обща цел и в рамките на възможно най – кратък период. В зависимост от конкретната ситуация,

решаването на дадена задача в процеса на разследването може да се постигне както чрез еднократно действие, така и посредством система от действия. Когато е необходимо да бъдат осъществени няколко действия или пък да се приложат различни методи за постигането на определена цел, те трябва взаимно да бъдат съгласувани, целенасочени и извършени едновременно или последователно, в сравнително кратък срок и по такъв начин всяко от тях да допринесе за решаване на общата задача. Посредством оптималното им съчетание се постига максимален ефект в процеса на достигане на набелязаната цел.

Съдът и органите на досъдебното производство в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина. Вземането на всички мерки за установяването на истината е необходимо условие, но не и гаранция за постигането на тази цел. Не е изключено истината да не бъде установена, въпреки предприемането на всички необходими мерки. В закона е отчетена съществуващата понякога обективна невъзможност за установяване и доказване на истината.

Основен критерий за достатъчността на мерките за разкриване на обективната истина е самата истина – ако е установена, този факт сам по себе си е показател за достатъчността на мерките.

В процеса на разследването възникват информационни “бариери” към истината от най – различно естество – унищожаване на следи; забравяне или неадекватно възприятие от свидетелите; трудности при възпроизвеждането на отразената в съзнанието на свидетеля информация; липса на източници на информация и пр.

Принципът на настойчивостта се основава на презумпцията, че въпреки неблагоприятните условия за решаване на дадената задача, тя може да бъде успешно решена чрез упоритост, търпение и воля. Недопускането или преодоляването на обезсърчаването, разколебаването или отегчението при първите несполучливи резултати е в съответствие именно на този принцип.

Посочената тактика за претърсване и изземване се прилага съобразно конкретната обстановка както при валутните и контрабандните, така и при компютърните престъпления.

КОНТРАБАНДНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

С понятието “контрабанда” се обозначава всяко внасяне в страната или изнасяне на стоки в нарушение на местното законодателство. Контрабанда се извършва, за да се избегне заплащането на дължимите мита, данъци и такси, с цел да се постигнат финансови и търговски изгоди, като се избегне митническият, данъчният, полицейският и друг вид контрол и процедурите, свързани с регистрационни, разрешителни и лицензионни режими, заобикаляне на ограничения, свързани с вноса или износа на стоки и т.н. Най – често се контрабандират стоки с високи митнически ставки / цигари, алкохол, автомобили /, стоки, подлежащи на национални забрани и ограничения като оръжия, наркотични вещества и прекурсори; порнографски материали; субсидирани стоки; застрашени животински и растителни видове; стоки и технологии с възможна двойна употреба; културни, художествени и исторически ценности; стратегически суровини и материали; подправени стоки; стоки, предмет на нарушаване правата над интелектуалната собственост; стоки, подлежащи на международен контрол; ядрени и радиоактивни материали; опасни и токсични вещества и отпадъци; високотехнологични продукти и др.

Основен фактор за увеличаване или намаляване на контрабандата е адекватността на митническия контрол по разкриването, задържането и отнемането на незаконно внесените или изнесени стоки.

Извършителите на тази дейност се стремят в максимална степен да прикрият престъпния и характер, използвайки легалните форми за внос и износ.

За предотвратяването, пресичането, разкриването и разследването на тези престъпления органите на Агенция “Митници” и МВР осъществяват съвместна дейност и обменят информация, в рамките на тяхната компетентност.

Наказателният закон определя процедурите за разследване на митнически нарушения, включително криминални деяния, и идентифицира случаите, в които митническото нарушение се превръща в криминално.

При всички случаи на подсъдни действия е необходимо документите да се изпратят до прокуратурата за прокурорски нареждания. Митническата дейност в тези случаи е ограничена до предварителни разследвания, което засяга само неотложните въпроси.

Сериозни отклонения от приходите или незаконен внос, включително на забранени или ограничени стоки, почти винаги се счита за “криминално престъпление” и трябва да бъде поето за разследване от следовател или прокурор, определени в закона.

В случаите на разследване на наркотици е отбелязано, че АМ е задължена да предостави случая на вниманието на органите на предварителното следствие, които са част от съдебната система, а не от МВР. Тези компетентни власти по въпросите на наркотрафика са Специализирана следствена служба в София и регионалните следствени служби към Прокуратурата в страната.

Действителността показва, че всяко първоначално разследване на криминален случай е в ръцете на органите на МВР.

Следователно органите на вътрешното министерство са тези, които извършват задържанията, разпитите и претърсванията в хода на разследването на престъпленията.

В съответствие с разпоредбите на Наредбата за граничните контролно – пропускателни пунктове, органите за граничен паспортно – визов и за граничен митнически контрол организират и осъществяват дейността по разкриване, предотвратяване и противодействие на контрабандните и валутните престъпления.

За развитие на сътрудничеството между митническата администрация и други правоприлагащи държавни органи и ведомства спомагат и актуализираната Инструкция за условията и реда за взаимодействие между митническите органи и органите на МВР по предотвратяване и разкриване на митнически и валутни нарушения и престъпления и Споразумението за сътрудничество и взаимодействие между Върховна касационна прокуратура и АМ.

Трябва да се обсъжда и идеята за изграждане на съвместни разузнавателни групи, обхващащи митниците, полицията и други

правоприлагащи ведомства.При упражняването на контрола митниците имат следните

правомощия: 1. контрол на :a. превозваните или пренасяни през границата ръчни и

други багажи, валута, валутни ценности и международни пощенски пратки;

b. преминаващите през границата транспортни средства и превозваните от тях стоки;

c. стоките по временен внос и износ;d. вътрешен контрол по работата на митниците,

митническите клонове, пунктове и бюра;2. налагане на санкции :a. задържане или отнемане на стоки, предмети, валута и

валутни ценности, превозвани или пренасяни през границата в нарушение на установения ред или контрабанден начин;

b. налагане и събиране на глоби за нарушение на митническите правила и контрабанда;

3. извършване на финансово – данъчни операции : а. начисляване и вземане по установения ред на митните сборове на

стоки, ръчни и други багажи и на международни пратки;б. начисляване и събиране на данък върху добавената стойност / ДДС / и на акцизи на внасяните стоки;4. други правомощия :а. ликвидиране по установения ред на отнетите в полза на

държавата или изоставени стоки, предмети и ценности;б. водене на финансова и счетоводна отчетност;в. организиране, внедряване и водене на електронна система за

информация.Тенденцията е към съкращаване на звената за митнически контрол

поради премахване или намаляване на митническите бариери между държавите. У нас все още не са налице условия за това и на практика тези звена се увеличават.

Митническият контрол има три основни форми :1. предварителен контрол : осъществява се преди извършването

на вносно/износните операции. Обхваща осигурителни действия, с цел предотвратяване на възможни нарушения, възникващи в резултат на непознаване изискванията на митническите режими и митническото законодателство или опит да се заобиколят. Целта е да се осигурят необходимите условия за правилното протичане на митническия процес. Ето защо се предприемат контролни процедури, които не дават възможност за по – нататъшни нарушения или неправилни действия.

2. текущ контрол – осъществява се по време на самото митническо оформяне на обекта на внос или износ до момента на преминаването му през границата на страната. Целта е разкриване на опити за извършване на вносно – износните операции, които са в

нарушение на законите на държавата, нарушаване на нейната собственост, както и собствеността на гражданите.

3. последващ контрол – има констативен характер. Проверките се извършват след осъществяване на операциите, поради което констатира едно завършено състояние. Реализацията му е насочена преди всичко към : осъществения внос без знанието и разрешението на митническите органи; преизчисляване и изравняване на събраните в повече или по – малко митни сборове; към нарушаване на митническите нормативни разпоредби и т.н. Целта е да се установи има ли допуснати нарушения, коя е причината за тях и как да се санкционират.

Митническият контрол по своето съдържание е правна, административно – изпълнителна, централизирана, комплексна и многофункционална дейност на специализираните държавни митнически органи, които чрез система от митнически средства / митнически тарифи, режими и процедури / извършват контрол за законосъобразност на вноса, износа или транзита на стоки и тяхното качество, количество и стойност. При установяване на нарушения задача на митническия контрол е да предприеме административно – наказателни действия или да сигнализира прокуратурата / законен повод за образуване на досъдебно производство /. Чрез него се осъществява контрол и надзор върху вноса и износа на стоки и на валутни ценности, преминаването на транспортни средства и пътници през границата и осъществяването на външнотърговски операции.

ВАЛУТНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

Чрез валутния режим се извършва държавно регулиране на участието на отделни субекти във валутната търговия, гарантира се сравнително стабилно и прогнозируемо състояние на националните пари, запазване на доверието в книжните пари, стабилизиране на валутния курс, поддържане на оптимален валутен резерв, създаване на условия за движението на капитала, ограничаване на инфлацията и регулиране на заетостта, оптимизиране на качеството и количеството на финансовите услуги.

Валутната система на дадена страна включва комплекс от платежни, кредитни и финансови отношения, които тя има с външния свят, както и

всички административно – правни и други разпоредби, регулиращи валутните операции на територията на страната.

Валутният монопол е съставна част от валутната система на всяка държава. Той се изразява в изключителното право на държавата,чрез специализирани органи и оправомощени по нормативен път юридически лица, да извършва операциите с чуждестранна валута и с други валутни ценности, да ги съсредоточава в съответните банкови институции и да контролира тяхното най – изгодно и ефективно използване.

Валутният монопол съдържа валутно – правни забрани и валутно – правни задължения за действия.

Със Закона за сделките с валутни ценности и за валутния контрол беше приет строг режим по отношение на въведеното монополно право на държавата да упражнява контрол върху всички действия и сделки, имащи за предмет валутни ценности, сключвани и изпълнявани, или извършвани от местни лица, или между местни и чуждестранни лица.

В последните години у нас настъпиха изменения във валутното законодателство, които в голяма степен разчупват границите на валутния монопол.

На 8 Септември 1999г. 38 – то Народно събрание прие Валутен закон, който влезе в сила на 1 Януари 2000г. С него се сложи край на безконечните поправки и добавки към актовете във валутното ни законодателство беше отменен посоченият по – горе Закон за сделките с валутни ценности и за валутния контрол.

Новият закон утвърди по – либерални принципи. Смекчен беше режимът за закупуване на чуждестранна валута. На търговските банки беше разрешено да продават свободно неограничено количество валута на местни лица, учреждения и организации на бюджетна издръжка и пр.

Приеманите в последствие подзаконови нормативни актове продължиха тенденцията за създаване на по – благоприятни условия за инвестирането в икономиката ни и за разменните отношения по повод на местната и чуждестранната валута.

В сега действащия Валутен закон е откроен валутният режим. В кръга на валутния режим се включват :

сделките и плащанията между местни и чуждестранни лица; презграничните преводи и плащания; сделките с чуждестранна валута по занятие; сделки с благородни метали, скъпоценни камъни и изделия с и от

тях по занятие, техният износ, внос и преработката им;

износът и вносът на левове и чуждестранна валута в наличност; събирането, поддържането и предоставянето на статистическа

информация за платежния баланс на страната; упражняването на валутен контрол.Местните и чуждестранни физически лица могат да внасят

неограничено количество левове и чуждестранна валута в наличност при спазване на определените в закона условия; да внасят и изнасят благородни метали, скъпоценни камъни и изделия от тях, но само след деклариране пред митническите органи по установения ред и пр¹.

Значимостта на валутния контрол за безусловното спазване на валутното ни законодателство е очевидна. Той има подчертано охранителна функция и е призван да съдейства за акумулиране на валутните ресурси.

Завишен валутен контрол беше предвиден в случаите, когато се внасят златни и сребърни изделия и валутни ценности.

Валутният контрол е предоставен на министъра на финансите, БНБ и пощенските служби.

Конкретизирани са и правомощията на органите за валутен контрол. Митническите органи са задължени да следят за спазването на закона при износа и вноса на левове и чуждестранна валута в наличност, и на благородни метали и скъпоценни камъни, и изделия с и от тях. Данъчните органи проверяват дейността на обменните бюра и лицата, които не са търговски банки. В това си качество те имат право :

¹ Чл. 11 и чл. 14, ал. 1 от ВЗна свободен достъп до служебните помещения на проверяваните

лица;да изискват документи, сведения и писмени обяснения;да проверяват наличностите в левове и чуждестранна валута,

както и наличностите и качеството на благородните метали и скъпоценните камъни и изделията с и от тях;

да извършват насрещни проверки при клиенти на проверяваните лица;

да използват помощта на вещи лица;да налагат мерки за обезпечаване на доказателства по реда на

Данъчния процесуален кодекс.

Задълженията на органите на БНБ са свързани с : упражняване на контрол върху търговските банки за спазване

изискванията на закона и на нормативните актове по прилагането му; упражняване на контрол върху дейността на финансовите къщи за

спазване изискванията на този закон и на нормативните актове по прилагането му;

проверяване верността на информацията, събрана по съответния ред, предвиден в закона.

Извършващите сделки с чуждестранна валута в нарушение на изискванията на закона са длъжни при поискване да предоставят на проверяващите органи на Министерство на финансите и БНБ писмени обяснения и документи, както и да осигурят извършването на проверка на място. За тази цел контролните органи притежават и посочените вече правомощия при провеждане на проверките.

На пощенските служби е възложено да упражняват контрол по спазване изискванията за изпращане на левове, чуждестранна валута и т.н. с пощенска пратка. За констатирани нарушения те са задължени да уведомят митническите органи. Предвидена е и бланкетна норма, с която държавните органи и длъжностните лица са задължени да оказват съдействие на компетентните органи.

На компетентните органи по валутния контрол е възложено да предприемат принудителни административни мерки. Предвидена е и съответната наказателна отговорност, включително и лишаване от свобода.

Административно – наказателната отговорност се обуславя от това какъв е размерът на предмета на деянието и неговият субект.

Съгласно Валутния закон, придобитото имущество в резултат на валутните нарушения се отнема в полза на държавата, включително когато нарушителят не може да бъде установен, а когато липсва или е отчужден се присъжда неговата равностойност.

За извършването на сделки с чуждестранна валута в наличност и по безкасов път като финансова къща се изисква писмено разрешение

/ лиценз/ от БНБ.В раздел IV на Глава шеста от НК са визирани престъпления против

паричната и кредитната система : използване на платежен инструмент или данни от платежен

инструмент, без съгласието на титуляра; неправомерно превеждане на суми по банков път чрез

неистински, преправен или документ с невярно съдържание;

нарушаване режима на сделките, вноса, износа или други действия с валутни ценности или задълженията за тяхното деклариране;

неправомерно извършване на банкови, застрахователни или финансови сделки;

банкова дейност със средства, придобити в нарушение на установените разпоредби.

За целта на настоящия труд е необходимо да се изяснят снякои понятия.

„Платежен инструмент” е веществено средство, което позволява самостоятелно или във връзка с друго средство да се прехвърлят пари или парични стойности. Под платежен инструмент се разбира чек, менителница, запис на заповед, акредитив и др.

„Неистински документ” е този, на който е предаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.

„Ценни книжа” са прехвърлими права, регистрирани по сметки в Централния депозитар / без налични ценни книжа / , или документи, материализиращи прехвърлими права / налични ценни книжа /, които поради естеството си могат да бъдат предлагани публично.

В зависимост от тяхната функция, ценните книги могат да бъдат обособени в две групи :

„инвестиционни” – акции и облигации; „търговски” – менителница, запис на заповед, коносамент и чек.За да е налице престъплението използване на платежен инструмент,

без съгласието на титуляра, без значение е вида на платежния инструмент, издателя, носителя на информация, способа за авторизация и плащане, терминално устройство и връзката на платежния инструмент с банковата сметка, както и къде е издаден в страната или чужбина. Данните от платежния инструмент могат да бъдат неговия номер, персонален идентификационен номер на титуляра и пр.

Редица особености характеризират състава относно превеждането на суми извън страната по банков път чрез използване на неистински или преправен документ или документ с невярно съдържание ¹.

В съображението на вносителя се отчита и необходимостта от наказателно – правна защита срещу някои от формите или начините за изпиране на пари и преди всичко по банков път.

За превеждането на суми извън страната е установен ограничителен режим. Това може да става по банков път и то само от търговска банка или банка със самостоятелен статут по закон.

В отделна разпоредба са посочени случаите, когато без специално разрешение от държавен орган местни лица могат да изнасят чуждестранна валута по банков път за плащанията си извън страната. За другите случаи съществува разрешителен режим. Компетентни да издадат такова разрешително са БНБ и Министерство на финансите, а по изключение разрешение се дава само от МФ.

За чуждестранни лица е установен специфичен ред за превеждане на суми извън страната по банков път.

Всяка банкова операция за превеждане на суми извън страната е свързана с представянето на определени документи, които доказват неговата необходимост, а в определени случаи – и неговата допустимост.

Банковите сделки имат за предмет множество банкови операции, които биват пасивни, активни и неутрални.

Под „преведе суми” следва да се разбира всяка банкова операция, с която се превеждат парични средства извън страната, а не само директен превод или т.нар. вирмент. Съответната банкова операция е извършена с акта на разпореждане да се преведе сумата, защото по този начин възникват правни последици между страните по превода. Техническите банкови операции преди и след този акт имат вътрешен или организационно – технически характер и не пораждат правни последици между страните.

¹ Чл. 250, ал. 1 от НК

Документът / неистински, преправен или с невярно съдържание / трябва да се намира в причинна връзка с превода, което означава, че трябва да е използван преди или по време на осъществяването му и да е допринесъл за издаване акта на разпореждане, по силата на който сумите са преведени извън страната.

В НК не са предвидени ограничения относно възможните субекти на престъплението. Те могат да бъдат български граждани, чужденци или

лица без гражданство, да пребивават на българска територия или извън нея. Съучастници могат да бъдат други физически лица, включително и служители в банката, която реализира превода.

Съставът има някои общи белези с документната измама и преди всичко с първия състав от НК ¹, защото както преводът на суми, така и получаването на движимо имущество се осъществява чрез използване на неистински или преправен документ или документ с невярно съдържание. И в двата случая инкриминираният документ създава привидно или мнимо правно основание или условие да се извърши преводът на суми или да се получи чуждо движимо имущество. Този документ създава заблуждение в съответното лице – служител в банката да преведе сумите, или измаменото лице да се разпореди с чуждото движимо имущество, от което настъпва имотна вреда за собственика. Ако обаче лицето – служител в банката или съответното „измамено” лице съзнава действителното положение и не е заблудено, то става съучастник в неправомерния превод на парични суми или в документната измама, ако има други заблудени лица. Когато лицето е длъжностно, то може да осъществи, наред с неправомерния превод, и престъпление по служба, но ако не е заблудено – длъжностно присвояване.

„Длъжностно лице” е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно :

Служба в държавно учреждение, с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;

Ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, както и на частен нотариус и помощник – нотариус, частен служебен изпълнител и помощник – изпълнител.

¹ Чл. 212, ал.1 от НКСледващият текст ¹ се отнася до извършване на неправомерни

банкови, застрахователни и други финансови сделки. Тази норма има бланкетен характер, защото препраща към Закона за банките и Закона за застраховането. Деянието се извършва „по занятие”, а не чрез еднократно осъществена сделка. Сделките са извършени „по занятие”

или „по занаят”, когато се осъществяват системно / три и повече сделки, които създават трайно отношение на субекта към обекта на

посегателство / и превръщат тази дейност в основен или допълнителен източник за придобиване на доходи. Дейността „по занятие” е целенасочена и преднамерена – да се придобият основни или допълнителни доходи.

При всяка една от разгледаните разпоредби се препраща мълчаливо към норми извън наказателното право, които уреждат предпоставките и реда за получаване на разрешение за извършване на съответната стопанска дейност, за която има ограничителен режим. Необходимо е обаче по закон да се изисква такова разрешение.

Известни трудности възникват при изясняване състава за неправомерно придобити средства чрез банкова дейност. Това престъпление е форма на последваща престъпна дейност.

При всички случаи се образува досъдебно производство. Предварително производство се образува, когато са налице законен

повод и достатъчно данни за извършено престъпление. Законен повод за започване на разследване може да бъде :

1. съобщение до органите на досъдебното производство за извършено престъпление / от интернет доставчик при компютърните престъпления / - трябва да съдържа данни за лицето, от което изхожда. Съобщението може да бъде устно и писмено. Ако то е предадено устно и непосредствено, трябва да бъде изготвен протокол, който се подписва от заявителя и от органа, които го приема. Анонимното съобщение не е законен повод за започване на разследване. Когато съобщението е получено по телефона, е необходимо да се уточнят формите на взаимодействие с лицето, което го е предало, до пристигането на следствено – оперативната група.В зависимост от конкретната ситуация заявителят може да бъде ангажиран с : охрана на местопроизшествието; наблюдение на различни обекти;

¹ Чл. 252, ал. 1 от НК

съхраняване на обекти и вещества, имащи връзка с престъплението; записване имената на лицата, които се намират на местопрестъплението; предприемане на мерки за залавяне на извършителя или осуетяване на бягството му. След определяне съответната форма на взаимодействие със

заявителя е необходимо да му се дадат кратки и ясни указания и да се уточни мястото, където ще чака следствено – оперативната група. Писмените съобщения могат да бъдат законен повод за образуване на досъдебно производство.

2. информация за извършено престъпление, разпространена чрез средствата за масово осведомяване / рядко срещан законен повод/;

3. лично явяване на дееца пред органите на разследване с признание за извършено престъпление – трябва да се установи самоличността му и да се състави протокол, в който подробно се излага направеното самопризнание. Протоколът се подписва от явилия се и от органа, пред който е направено признанието;

4. непосредствено разкриване от органите на досъдебното производство на признаци за извършено престъпление – това е възможно в следните хипотези : когато лицето е заварено при извършване на престъплението или е заловено непосредствено след извършването му и когато се извършват процесуално – следствени действия при разследването на друго престъпление.

Достатъчно данни за образуване на разследване са налице, когато може да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление. Досъдебното производство се образува с постановление на прокурора или със съставянето на акта за първото действие по разследването при хипотезата за неотложност.

Един от пътищата за постигане на ефективно досъдебно производство, гарантиращо разкриването на обективната истина и защитата на правата и законните интереси на гражданите, е изграждането на последователна и научнообоснована наказателно – процесуална теория.

КОМПЮТЪРНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

Развитието на информационните технологии и на Интернет е белязано с дълбоки промени във всички аспекти на нашия живот. За съжаление колкото повече се увеличава ролята на информационните и съобщителните технологии, толкова повече те са средство и обект на неправомерни деяния и се използват от определени лица с престъпна цел.

Отчитайки дълбоките изменения, предизвикани от въвеждането на цифровите технологии и постоянната глобализация на компютърните

мрежи, Съвета на Европа прие редица важни актове в борбата с престъпленията, извършвани чрез използване на компютърни системи и мрежи или електронна информация, както и при злоупотребата с тях, от които особено значение имат :

1. Конвенцията за престъпления в кибернетичното пространство от 23 ноември 2001г.;

2. Препоръка № R/89/9 относно престъпленията, свързани с компютрите;

3. Препоръка № R/95/13 за наказателните производства, свързани с компютърните технологии.

Държавите – членки на СЕ и другите държави подписват Конвенцията :

Убедени в необходимостта да се даде приоритет на общата наказателна политика, насочена към закрилата на обществото от престъпността в кибернетичното пространство, включително и чрез приемане на съответното законодателство и чрез укрепване на международното сътрудничество;

Загрижени от опасността от използване на компютърните мрежи и на електронната информация и за извършването на престъпления, както и от съхраняване и предаване на доказателства за такива правонарушения чрез тези мрежи;

Като признават необходимостта от сътрудничество между държавите и частната промишленост в борбата срещу престъпността в кибернетичното пространство и необходимостта да бъдат закриляни законните интереси при използването и развитието на информационните технологии;

Като преценяват, че ефективната борба срещу престъпленията в кибернетичното пространство изисква по – мащабно, бързо и ефикасно международно сътрудничество по наказателно правни въпроси;

Убедени, че Конвенцията е необходима, за да се предотвратят действия, насочени срещу тайната, неприкосновеността и възможността за използване на компютърните системи, мрежи и на компютърните данни, както и злоупотребата с такива системи, мрежи и данни, чрез приемането на разпоредби за инкриминирането на поведение от такъв характер, и чрез приемането на правомощия, достатъчни, за да дадат възможност за ефикасна борба срещу такива престъпления, улеснявайки разкриването, разследването и преследването както на национално, така и на

международно равнище, и като предвиждат договорености за бързо и надеждно международно сътрудничество;

Като вземат предвид необходимостта от подходящо равновесие между интересите на право прилагащата дейност и зачитането на основните права на човека, така както те са гарантирани в Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, приета от СЕ, както и в Международния пакт на Обединените нации за гражданските и политическите права, както и в други международни конвенции, приложими в областта на човешките права – актове, които утвърждават правото на всяко лице да не бъде преследвано заради своите възгледи, както и правото на свобода на изразяването, включително и свободата да се търси, получава и разпространява информация и идеи от всякакво естество, без оглед на границите, както и правото на зачитане на личния живот;

Като вземат предвид закрилата на личните данни, така както тя е гарантирана в Конвенцията СЕ за закрила на лицата по отношение на автоматичната обработка на лични данни;

Като вземат под внимание действащите конвенции на СЕ за сътрудничеството по наказателно правни въпроси, както и други сходни договори между държавите – членки на Съвета на Европа и други държави, и като подчертават, че настоящата Конвенция има за цел да ги допълни, да предаде по – голяма ефективност на разследването и наказателното производство по престъпления, свързани с компютърните системи и данни, както и да позволи събирането на електронни доказателства за престъпление;

Като приветстват инициативите, насочени към подобряване международното разбирателство и сътрудничество за целите на борбата срещу престъпността в кибернетичното пространство, и по – специално за дейностите, осъществявани от Обединените нации, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, Европейския съюз и Г – 8;

Като припомнят Препоръка № R/85/10 относно практическото прилагане на Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателно правни въпроси в областта на съдебните поръчки за подслушване на телекомуникациите, Препоръка № R/88/2 относно мерките, насочени към борбата с пиратството в областта на авторското право и сродните му права, Препоръка № R/87/15 за използването на личните данни в полицейския сектор, Препоръка № R/95/4 относно закрилата на данни с личен характер в областта на телекомуникационните услуги, както и в областта на

телефонните услуги, и Препоръка № R/89/9 относно престъпността, свързана с компютрите, която предлага на националните законодателни органи ръководните принципи при определянето на някои форми на компютърна престъпност, както и Препоръка № R/95/13 за проблемите на наказателните производства, свързани с компютърните технологии;

Като вземат предвид Резолюция № 1, приета на 21 – та Конференция на европейските министри на правосъдието, която препоръчва на Комитета на министрите да подкрепи дейностите, осъществявани от ЕКНПВ относно престъпността в кибернетичното пространство с цел да се сближат националните законодателства в наказателно правната област и да се даде възможност за използване на ефективни средства при разследване на такива правонарушения, както и Резолюция № 3, приета на 23 – та Конференция на европейските министри на правосъдието, която насърчава страните, участващи в преговорите, да продължават своите усилия с цел да намерят подходящите решения, позволяващи на най – голям брой държави да се присъединят към Конвенцията и която признава необходимостта да се създаде бърз и ефикасен механизъм за международно сътрудничество, надлежно съобразен със специфичните изисквания на борбата срещу престъпността в кибернетичното пространство;

Като вземат предвид Плана за действия, приет от държавите и правителствените ръководители на държавите – членки на СЕ, на тяхната Втора среща на най – високо равнище, с цел да се намерят общите отговори на развитието на новите компютърни технологии, на основата на стандартите и ценностите на СЕ.

Конвенцията за престъпления в кибернетичното пространство разделя тези престъпни деяния на няколко категории :

1. срещу тайната, неприкосновеността и възможността за ползване на компютърни данни и системи;

2. компютърни престъпления;3. деяния, свързани със съдържанието;4. свързани с посегателства срещу авторското право и сродните му

права.Бързината, гъвкавостта и подвижността на компютърните

престъпления издига нови предизвикателства в наказателно – процесуален план.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Бъдещето на досъдебното разследване по наказателни дела е в разследващите екипи, изградени от непосредствено действащи прокурори и разследващи органи. Екипи, в които следствената работа, вземането на решения и тяхната реализация ще бъдат обща задача и всеки член на екипа ще усеща отговорност за това. Това ще остави в историята отдавна изгубилите значение тези за прокурора господар на процеса и за кабинетния характер на прокурорската дейност, ще доведе до прекрояване на досъдебната фаза, която следва да добие облика на единна процесуална дейност, а не както сега – последователно извършвани и ясно разграничени стадии на предварително производство и на действия на прокурора след завършването му.

Екипният принцип на процесуално действие компенсира заличените през последните години правомощия на прокурора да извършва цялостно досъдебно разследване, да изисква цялото следствено дело или отделни материали по него и да определя разследващия орган. Ще отпадне необходимостта от удължаване срока на разследване и от връщане на делото за допълнително разследване, съпроводено с влачене на производствата от канцелариите на прокурорите до тези на районните полицейски управления и обратно. Само така ще се рационализира правомощието на прокурора за ръководство и надзор и ще се изпълни императивът от Европейската конвенция за правата на човека за разумен срок за провеждане на производството.

Приложение № 1

Примерен образец за описание на иззетите вещи в протокол за претърсване и изземване

При претърсването намерих, описах и иззех :1. 10 /десет/ броя патрони 6/35 мм в кафява картонена

кутийка, намерена под гардероба в спалнята. 2. 4 /четири/ броя банкноти от 100 долара с № Е32652357А,

№В846343А, №С93013635 и №А8220584А, поставени в кутията на фотоапарат „Киев 4”, която е намерена в библиотеката в хола.

3. 1 / един / брой монета от жълт метал с надписи на арабски език, с диаметър на монета от 1 лев, пробита в единия край, 2 / два / броя монети от жълт метал, с надписи на арабски език от едната страна, с диаметър на монета от 5 лева; 1 / един / брой синджир от жълт метал с дължина 50 см – всички поставени в полиетиленов плик и укрити в кухината на металния корниз на прозореца на задната стена на спалнята.

4. 1 / един / брой медальон от жълт метал; 1 един / брой дамски пръстен от жълт метал със зелен камък; 1 / един / брой синджир от бял метал с обикновено плетка с дължина 55 см, с прикрепен към него медальон от бял метал във формата на сърце; 1 /един / брой синджир от бял метал с обикновена плетка с дължина 30 см, скъсан. Всички са поставени в полиетиленов плик, който е намерен под капака на абсорбатора в кухнята.

5. 1 / един / брой пистолет марка „Макаров”, № 1056 с пълнител без патрони, поставен в полиетиленов плик и заровен в двора откъм западната страна на жилището, на разстояние 1,50 м от него и на 0,15 дълбочина в почвата, открит с помощта на металотърсач.

Приложение № 2

Законодателство на САЩ по претърсване и изземване на компютри

Как да получим електронни доказателства от доставчици на услуги ?Общ преглед на законодателството на САЩ по претърсване и

изземване Защитата на гражданите от необосновани претърсвания и

изземвания от държавата е в две основни направления Гаранцията на Четвъртата поправка: Трябва да има заповед за претърсване, основана на вероятно

основание, ако държавата иска да претърсва там, където лицето има “основателно очакване за неприкосновеност”.

• Законови гаранции: Електронната документация, съхранявана от доставчиците на

услуги, е защитена със закон, който налага на държавата да използва специални процедури при изземване на документацията.

С какво ще се запознаем Казус: разследване на електронна измама Какви правни процедури – призовки, заповеди за

претърсване, съдебни заповеди – могат да се използват за изземване на документация на доставчици на електронни услуги?

Когато идентифицирате къщата на заподозрения, какви специфични съображения има при претърсване на компютър?

Казусът Вътрешният отдел на “Електронна банка USA” докладва

за измама:• Не оторизирани преводи от други банки се използват за

депозиране на средства по сметка в банката Използват се рутинг номера от други банки.• Сметката, по която се депозират средства, е създадена с

открадната лична карта на съществуващо лице• Сметката е създадена онлайн.Подробности по случая Потребителят на сметката кандидатства за дебитна карта

Дебитната карта се използва за закупуване на парични ордери и други търговски покупки

Загуба = 500,000 долара Какво да предприемете?Какви средства за разследване могат да се използват? Запазване на електронни доказателства• Заповед за запазване по глава 18 от Кодекса на САЩ §

2703(f) Законът позволява на държавата да изиска принудително

запазени електронни доказателства по три начина:• Призовка• Съдебна заповед• Заповед за претърсванеИзточници на доказателства Документация на “Електронна банка USA”• Онлайн молбата за откриване на сметка съдържа

фалшиво име, но истински адрес и работеща електронна поща, защото до титуляра на сметката се изпраща имейл с потвърждение и PIN код.

• Log файловете на банката за електронните свързвания показват, че сметката е създадена от определен IP номер.

Парични ордери/покупкиКак работи Интернет Всичко се свежда до “IP номерата”: всеки компютър в

Интернет има свой уникален номер DNS система: IP номерата почти винаги могат да се

свържат със собственика на даден IP блок. Собственикът обикновено може да каже кой го е

използвал в даден моментКак да се сдобием с доказателства Документация на банката:• Призовка Извлечения от сметки, онлайн молба IP log файлове, показващи свързване от даден IP номер:

121.65.5.146. Електронен адрес на потребителя: myownbiz@provider.net А Интернет доказателствата?• Как да проследим IP номера?• Как да стигнем до provider.net?

Събиране на Интернет доказателства Проследяване на IP номера• На сайта Samspade.org има всякакви средства за проследяване,

които до ви кажат кой ДИУ притежава 121.65.5.146• IP номерът е на provider.net, но как да разберем от кой

компютър е влизано пред този номер по време на подаването на молбата?• А електронния адрес myownbiz@provider.net?Изискване на доказателства от ДИУ Законът за неприкосновеността на електронните

комуникации регулира: глава 18 от Кодекса на САЩ, 2701 и сл. Използваната процедура се определя от типа

доказателства, които търсим:• Основна информация за абоната: призовка• Log файлове за свързванията: специална съдебна заповед• Съдържание на електронна поща: заповед за претърсванеПреглед на законодателството на САЩ по защита на електронната

документация Различни разрешения в зависимост от поверителността

на информацията, която се търси Четенето на съдържанието на нечия неотворена

електронна поща е по-силно засягане от проследяването на пътя на електронното съобщение до получателя му

Четенето на съдържанието на електронна поща изисква по-сложна процедура и по-голяма тежест на доказване за прокурора от проследяването на пътя на електронното съобщение

По каква процедура да се сдобием с информация от qix.net? Кой е myownbiz@provider.net?• Призовка, понеже това е “информация за абоната” Според log файловете за свързванията кой компютър е

имал IP номер 121.65.5.146 в деня на подаването на молбата?• Заповед по 2703d или заповед за претърсване, понеже

това е “информация за транзакциите” Как да вземем копия от електронната поща• Заповед за претърсване, понеже това е “нова поща” Да запомним Да се сдобием с електронни доказателства от ДИУ си

има особености

• Призовката може да не е достатъчна за цялата документация.

• Със заповед за претърсване може да вземем всичко. Нужна е постоянна връзка между прокурора и

следователяКакво разбрахте? Електронният адрес “myownbiz” е регистриран на името

на Милисънт Джоунс, Уинзлоу Драйв 3682, Трентън, Мичиган “ANI” (автоматичен индикатор за номера) log файловете

показват, че номер 121.65.5.146 е бил използван от телефонен номер, който се е свързал с provider.net и се намира на Уинзлоу Драйв.

Съдържанието на електронната поща показва, че myownbiz е получил потвърждение от банката, а има и електронни съобщения от предполагаеми съучастници

Можем ли да получим заповед за претърсване на къщата? Доказателствата водят към къщата на Уинзлоу Драйв Можем ли да я претърсим, за да намерим компютъра? Колко данни ни трябват, за да вземем заповед за

претърсване?Правни изисквания към заповедта за претърсване на жилище Четвърта поправка на Конституцията на САЩ Забрана за неоснователни претърсвания и изземвания Заповед за претърсване само ако има вероятно

основание, че ще се намерят доказателства, незаконно притежавани вещи или оръдия на престъпления

• Вероятно основание = Повече от 50% вероятност Трябва да имаме ясни факти и точно описание на

имуществото, което ще се претърсва и изземва.Има ли достатъчно данни за претърсване на къщата на Джоунс? Има ли вероятно основание, за да се вземе заповед за

претърсване на къщата на Уинзлоу? Информацията за абоната достатъчна ли е сама по себе

си? “myownbiz” = Милисънт Джоунс? Достатъчна ли е информацията за абоната в комбинация

с информацията за свързването по dial-up? Ако дебитната карта е била доставена на този адрес

преди два месеца, това решава ли въпроса?

Достатъчна ли е информацията за абоната за заповед за претърсване на къщата?

Ню Джърси: Да• Щатът Ню Джърси с/у Евърс “Адресът за контакт на един акаунт, свързан с име на

компютъра, не може да бъде абсолютна гаранция, че притежателят на името е използвал компютъра на съответния адрес за извършване на престъпна дейност, но може да се заключи справедливо и логично, че на този адрес би могъл да бъде намерен компютърът или поне доказателства за самоличността на притежателя на името.”

Достатъчна ли е информацията за абоната…? Тексас: Не• Тейлър с/у Щата Тексас • “Накрая, не бихме могли да заключим, че съществува солидна

вероятност в дома на Т да се намери детска порнография въз основа на фактите, представени от обвинението: 1) незаконно притежавани стоки, изпратени от човек под псевдоним, 2) информация, че Тейлър е използвал псевдонима в определени периоди, и 3) информация за местоживеенето на Тейлър

“Нужно е повече, преди държавата да получи право да оскверни светостта на дома; не е достатъчно просто да се заключи, че незаконно притежаваните стоки са в нечий дом просто защото този някой има дом.”

Препоръчителен план за действие Не приемайте направо, че практиката на Ню Джърси ще

надделее По-добре приемете, че информацията за абоната сама по себе

си не е достатъчна да подкрепи заключението, че доказателствата от електронния акаунт са на адреса на абоната

• Проследете IP връзката до телефонния номер• Обадете се по измислен повод• Идете там и говоретеКогато подготвяте заповед за претърсване на компютри, мислете за

два типа вероятни основания Вероятно основание, че даден компютър се намира на

определен адрес

• Тук знаем, че компютърът се е свързал с provider.net от определен телефонен номер

Вероятно основание, че ще се открият доказателства за престъпление

• На компютъра на конкретния адрес, или• На този адрес, в някаква форма, електронна или друга.Въз основа на какви факти твърдим, че компютърът съдържа

доказателства или е оръдие на престъпление? Вероятно основание, че компютърът съдържа доказателства

или е използван за извършване на престъпление• Нужда от “подробна” фактология Бъдете конкретни! Щатът Вашингтон с/у Нордлунд По-висок стандарт заради Първата поправка?Случаят Нордлунд: Сексуално нападение на 2 момичета Вероятно основание:• Има домашен компютър, използва често електронна поща и

ходи на порно сайтове• Установяване на “дати и часове, в които е у дома”, за да се

разбере къде е бил по време на нападенията• Навици на сексуалните престъпници: събират бележки,

изрезки, водят дневници, събират неща за спомен. Често се откриват на компютрите

Случаят Нордлунд Компютърните доказателства показват:• Компютърът не е използван по време на престъплението• В него има фалшива записка-алиби: “доклад за деня” (писан

след ареста му)• Фалшивото алиби се използва за разобличаване Защитни аргументи: няма връзка между престъплението и

компютъра

Резултатът Защитните аргументи следва да се приемат Наричат компютъра “модерно хранилище на човешките. . .

размишления”, ето защо “претърсването на компютъра има отношение към

Първата поправка, което може да влезе в конфликт със съображенията по Четвъртата.”

Ето защо се налага по-голямо внимание към “детайлната информация, показваща връзката между компютъра и евентуалните доказателства за разследваните престъпления.”

Защо вероятното основание не е достатъчно?Няма връзка между компютъра и престъплението Използването на компютъра в момента на престъплението

може да докаже, че не го е направил, но не използването не доказва, че го е направил.

Няма връзка между престъпленията и използването на компютъра от обвиняемия за електронна поща и порно сайтове

Забелязаните навици на сексуален престъпник не са достатъчни

Поуките от случая Нордлунд Има вероятно основание, че компютърът е на дадено място, но Има нужда от КОНКРЕТНИ ФАКТИ, че компютърът• Съдържа доказателства за престъпление, или• Е използван за извършване на престъпление Внимание към съображенията по Първата поправкаОбобщение: Два типа вероятно основание Че компютърът съдържа доказателства или е бил оръдие на

престъпление • Нордлунд• Скорошният случай с “Кендимен” Че на даденото място има компютър• Или пък, че на даденото място има доказателства за

престъпление и те биха могли да са в електронна формаПри наличие на компютър Помнете: никога не го включвайте сами; следва да присъства

експерт. Процедура по експертиза• Направете имидж на оригиналния твърд диск• Прегледайте имиджа за доказателства; възможности за

възстановяване на изтрити файлове и данни.Съвети за писане на заповеди за претърсване на компютри

На сайта www.cybercrime.gov има модели, но е нужно те да се пригодят към съответното разследване

“Всякаква документация” относно престъплението Х, като “документация” се определя като “доказателства, създадени и съхранени във всякаква форма, независимо дали електронна или на хартиен носител.”

Искането трябва да съдържа описание на експертизата и особено на (вероятната) нужда компютърът да се премести и изследва на друго място.

Може да се обясни, че изследването на компютъра ще включва преглед на всичките му данни, за да се намерят доказателства.

Обобщение Електронните доказателства могат да бъдат от жизнена

важност при решаването на делата. Законодателството на САЩ регулира изземването на

съхранена електронна документация. Може да “замразите” данните, докато получите заповед. Заповедите за претърсване на компютри се нуждаят от

вероятно основание, че компютърът се намира на дадено място и че вероятно съдържа доказателства.

ЛИТЕРАТУРА:

1. АВРАМОВ, Й., ДАНЪЧЕН И МИТНИЧЕСКИ КОНТРОЛ, ПАРАЛАКС, С., 2001г.

2. АВРАМОВ, Й., БАНКОВ КОНТРОЛ, НОВА ЗВЕЗДА, С., 2001г.

3. БОЕВ, И., КРИМИНАЛИСТИКА, С., АЛБАТРОС, 2002г.4. БОЕВ, И., КРИМИНАЛИСТИЧЕСКА ТЕХНИКА, С, 2006г.5. БОЕВ, И., КРИМИНАЛИСТИЧЕСКА ТАКТИКА, С, 2006г.6. ВЛАДИМИРОВ, Р., ЗАЩИТА НА ФИНАНСОВО –

ДАНЪЧНАТА СИСТЕМА ОТ ПРАВОНАРУШЕНИЯ, ФЕНЕЯ, С., 2005г.7. ЗЛАТАРЕВ, Е., ВАЛУТНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО, СИЕЛА,

С., 1995г. 8. ИВАНОВ, К., ВАЛУТНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО, АПИС, С.,

2000г.9. КИРЕВ, А., НАРЪЧНИК НА МИТНИЧЕСКИЯ СЛУЖИТЕЛ,

СИЕЛА, С., 2001г.10. КОНСТАНТИНОВ, Е., МАНЕВ, Н., НАКАЗАТЕЛНО

ПРАВОПРИЛАГАНЕ И БОРБА С ПРЕСТЪПНОСТТА: ЗАКОНОДАТЕЛНИ ПРОМЕНИ И ПРОЦЕСУАЛНА ПРАКТИКА, ГОРЕКСПРЕС, С., 2005г.

11. КУНЧЕВ, Й., ПОЛИЦЕЙСКО РАЗСЛЕДВАНЕ, АЛБАТРОС, С., 2003г.

12. КУНЧЕВ,Й., КРИМИНАЛИСТИКА: ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, ОТРАЖЕНИЕ, ПОЗНАНИЕ. С. 2000г.

13. КУНЧЕВ,Й., КРИМИНАЛИСТИЧЕСКА ТАКТИКА, АЛБАТРОС, С., 2003г.

14. МИХАЙЛОВ,Д., НОВИ ПОЛОЖЕНИЯ В ОСОБЕНАТА ЧАСТ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС, СИЕЛА, С., 2003г.

15. МЛАДЕНОВ,П., МИТНИЧЕСКИ ПРОЦЕС, НАДЗОР И КОНТРОЛ. СИЕЛА, С., 2003г.

16. ТОМЕВА,М., ВАЛУТЕН И МИТНИЧЕСКИ КОНТРОЛ, С., 2006г.

17. НСлС, РАЗСЛЕДВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ФИНАНСОВАТА И ДАНЪЧНАТА СИСТЕМА, СИБИ, С., 2005г.

18. www.apis.bg 19. www.evroportal.bg

НОРМАТИВНА УРЕДБА :

1. ВАЛУТЕН ЗАКОН (обн., ДВ.,бр.83/1999г., изм. и доп. бр.59/2006г.)

2. ЗАКОН ЗА БАНКИТЕ (обн., ДВ., бр.52/1997г., изм. и доп. бр.68/2006г.)

3. ЗАКОН ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА (обн., ДВ., бр.46/1997г., изм. и доп. бр.108/2006г.)

4. ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ ВЪТРЕШЕН ФИНАНСОВ КОНТРОЛ (обн., ДВ., бр.92/2000г., изм. и доп. бр.33/2006г.)

5. ЗАКОН ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО (обн., ДВ., бр. 86/1996г., изм. и доп. бр.110/2001)

6. ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНИНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС (обн., ДВ., бр.92/2002г.)

7. ЗАКОН ЗА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР (обн., ДВ., бр.8/2003г., изм. и доп. бр.84/2006г.)

8. ЗАКОН ЗА КОНТРОЛ НА ВЪНШНОТЪРГОВСКАТА ДЕЙНОСТ С ОРЪЖИЕ И СЪС СТОКИ И ТЕХОНОЛОГИИ С ВЪЗМОЖНА ДВОЙНА УПОТРЕБА (обн., ДВ., Бр. 102/1995г., изм. и доп.

бр. 75/2002г.)9. ЗАКОН ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕ НА ПАРИ (обн.,

ДВ., бр. 85/1998г., изм. и доп. бр. 108/2006г.)10. ЗАКОН ЗА МИТНИЦИТЕ (обн., ДВ., бр. 15/1998г., изм. и доп.

бр. 105/2006г.)11. ЗАКОН ЗА ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА НА

ИМУЩЕСТВО, ПРИДОБИТО ОТ ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ (обн., ДВ., бр.19/2005г., изм. и доп. бр.75/2006г.)

12. ЗАКОН ЗА СДЕЛКИТЕ С ВАЛУТНИ ЦЕННОСТИ И ЗА ВАЛУТНИЯ КОНТРОЛ (обн., ДВ., бр. 51/1966г., изм. и доп. бр. 83/1999г.)

13. ЗАКОН ЗА ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ИНВЕСТИЦИИ ( обн., ДВ., бр. 97/1997г., изм. и доп. бр. 28/2002г.)

14. ИНСТРУКЦИЯ № 1 ОТ 22 Март 2004г. ЗА РАБОТАТА И ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО НА ОРГАНИТЕ НА ПРЕДВАРИТЕЛНОТО РАЗСЛЕДВАНЕ ( обн., ДВ., бр. 30/2004г., изм. и доп. бр. 37/2004г.)

15. ИНСТРУКЦИЯ № 1 ОТ 25 Септември 2006г. ЗА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ОРГАНИТЕ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ИМУЩЕСТВО, ПРИДОБИТО ОТ ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ, ОРГАНИТЕ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, ОРГАНИТЕ НА МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ, ПРОКУРАТУРАТА И СЛЕДСТВИЕТО ( обн., ДВ., бр. 82/2006г.)

16. ИНСТРУКЦИЯ ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ МИТНИЧЕСКИТЕ ОРГАНИ И ОРГАНИТЕ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ ПО ПРЕДОГВРАТЯВАНЕ И РАЗКРИВАНЕ НА МИТНИЧЕСКИ И ВАЛУТНИ НАРУШЕНИЕ И ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

17. НАРЕДБА ЗА ГКПП, ОРГАНИТЕ ЗА ГРАНИЧЕН ПАСПОРТНО – ВИЗОВ И ЗА ГРАНИЧЕН МИТНИЧЕСКИ КОНТРОЛ

18. НАРЕДБА ЗА ИЗНОС И ВНОС НА ВАЛУТНИ ЦЕННОСТИ ( обн., ДВ., бр. 9/1994г., изм. и доп. бр. 65/1999г.)

19. НАРЕДБА № 11 ОТ 23 Декември 1998г. ЗА РЕДА ЗА ПИСМЕНО ДЕКЛАРИРАНЕ НА СТОКИ ПРЕД МИТНИЧЕСКИТЕ УЧРЕЖДЕНИЯ (обн., ДВ., бр. 2/1999г., изм. и доп. бр. 74/2001г.)

20. НАРЕДБА № 2 ЗА ЛИЦЕНЗИИТЕ И РАЗРЕШЕНИЯТА, ИЗДАВАНИ ОТ БНБ ПО ЗАКОНА ЗА КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ (обн., ДВ., бр. 6/2007г.)

21. КОНВЕНЦИЯ ЗА БОРБА СРЕЩУ НЕЗАКОННИЯ ТРАФИК НА УПОЙВАЩИ И НАРКОТИЧНИ ВЕЩЕСТВА

22. КОНВЕНЦИЯ НА ООН СРЕЩУ ТРАНСНАЦИОНАЛНАТА ОРГАНИЗИРАНА ПРЕСТЪПНОСТ

23. КОНВЕНЦИЯ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ В КИБЕРНЕТИЧНОТО ПРОСТРАНСТВО ( приета на 109 заседание на Комитета на министрите на СЕ)

24. КОНСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (обн., ДВ., бр. 86/1991г.)

25. НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС НА РБ (обн., ДВ., бр. 26/1968г., изм. и доп. бр. 59/2006г.)

26. НАКАЗАТЕЛНО – ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС НА РБ ( обн., ДВ., бр. 86/2005г.)

27. ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНТРОЛ НА ВЪНШНОТЪРГОВСКАТА ДЕЙНОСТ С ОРЪЖИЕ И СЪС СТОКИ И ТЕХНОЛОГИИ С ВЪЗМОЖНА ДВОЙНА УПОТРЕБА

28. УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК НА АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ” ( обн., ДВ., бр. 4/2001г., изм. и доп. бр. 73/2001г.)