РОЛЯТА НА ТЕЛЕВИЗИЯТА ЗА ФОРМИРАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ И МАСОВО-КУЛТУРНИТЕ

СТЕРЕОТИПИ

Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационната степен „магистър” в частично изпълнение на изискванията на катедра „Медии и обществени

комуникации”, Университет за национално и световно стопанство - София

Изготвил: Валентин Вътев

Научен ръководител: доц. д-р Цветан Монов Кулевски

София, 2011 г.

1

УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВОУНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВОКАТЕДРА „МЕДИИ И ОБЩЕСТВЕНИ КОМУНИКАЦИИ”КАТЕДРА „МЕДИИ И ОБЩЕСТВЕНИ КОМУНИКАЦИИ”

СЪДЪРЖАНИЕ

Увод..................................................................................................................................3

ГЛАВА ПЪРВА: СЪЩНОСТ НА МАСОВАТА КУЛТУРА.....................................5

1.1. Възникване и развитие на масовата култура..........................................................6

1.2. Ролятя ня телевизията като средство за масова информация...............................9

1.3. Медиите и тяхната роля за формирането

на общественото мнение в демократичното общество...............................................15

ГЛАВА ВТОРА АУДИТОРИЯТА НА МАСОВАТА КУЛТУРА............................21

2.1. Типичната телевизионна аудитория на масово-културните предавания...........22

2.2. Прояви на масовата култура в телевизионните програми..................................23

2.3. Сапунени опери.......................................................................................................28

2.4. Развлекателни програми.........................................................................................33

2.5. Риалити предавания.................................................................................................38

ГЛАВА ТРЕТА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКА ЕТИКА................................55

3.1. Морално-етични норми в журналистиката..........................................................55

3.2. Морално-етичните норми в българската журналистика.....................................60

3.3. Функцията на журналистиката и нейните морални действия.............................63

Заключение......................................................................................................................75

Използвана литература.................................................................................................78

2

Увод

Свидетели сме на едно нещо: от всички страни днес се носят унищожителни

критики към медиите. Журналистиката и тези, които я практикуват все повече се

открояват като „социални злодеи” които разпръскват повърхностна, негативна и

сензационна информация, вредна за общественото здраве. Доверието в медиите

значително намалява с всеки изминат ден.

Аудиторията на масмедиите не само във висока степен възприемат предлаганата

информация, но проявяват и голяма доза снизхождение към информационните

източници. Т.е. ако има хора, преработващи информацията предимно интуитивно, по

когнитивен, чувствен или сетивен път, то не са малко и „когнитивистите”, които се

нуждаят от присъствието на аналитичен анализ и логическа последователност в

съобщението. И именно умението да се противопостави собственият опит на

предложената информация от хора, имащи висок социален статут и достъп до

други, немасови източници на сведения, е един от факторите за посоченото

снизхождение към информационните източници.

Формирането на общественото мнение се ръководи както от редица общоприети

морални норми, така и от редица професионални критерии. Очевидно е, че медийната

култура е част от политическата и социалната култура на обществото.

Ето защо целта на настоящата магистърска теза е да проследи и анализира (с

помощта на избраните за целта информационни източници) важните днес проблеми във

взаимоотношенията общество-медии-политика-икономически/корпоративни интереси,

формиране на масово-културните стереотипи от всички тях и да защити поставената

теза, а именно:

Информацията трябва да се поднася по начин, съобразен с етичните норми, а това

означава публиката да не се третира като маса, а като съвкупност от личности.

Спазването на морално-етичните и професионални норми при формирането на

общественото мнение от страна на медиите е от изключително важно значение. Ако не

може да се говори за обективност на медиите, то от тях трябва да се изисква точност и

достоверност на информацията. Правото на информация има смисъл само когато става

дума за точна информация, а не за дезинформация. От своя страна доверието не е плод

на добра воля, а форма на обществен натиск върху медиите;

Тезата е последователно защитена във всяка от трите глави на настоящата работа.

3

Обект на изследване е масовата култура, формирана от медиите.

Предмет на изследване е телевизионната аудитория и нейните информационни

потребности.

Разработката е актуална, защото на преден план днес е дигитализацията на

медиите, чрез която очакваме и въпросната не само техническа, но и културна

еволюция. Актуалността на проблема е в това – какво се очаква от нас, а не само от

медиите.

Магистърската теза не претендира за изчерпателност както поради

изключителната сложност на взаимодействието медии – потребители и всичките негови

прояви, въздействия и резултати, така и поради моето ниво на тепърва развиващ се

специалист в сверата на СМК, което не ми позволява по-компетентно тълкуване на

проблема. Тук не на последно място е и ограничението в размера на бакалавърскат теза.

Поради всичко това тази работа е един опит да се изведат начините за

въздействие върху масовата култура и върху телевизията, включително и аудиторията

им в посока на тяхното облагородяване, еволюиране.

Надявам се да бъде полезна както на колегите ми от Департамент по масови

комуникации, така и на всеки, който проявява интерес като телевизионен и въобще

медиен потребител.

4

ГЛАВА ПЪРВА: СЪЩНОСТ НА МАСОВАТА КУЛТУРА

Според много автори, писали по темата /Токвил, Манхайм, Елиът, Адорно,

Маркузе, и др./ масовата култура се отнася до някои характерни черти на културата в

съвременното индустриално общество, на културата предназначена за масово

потребление. Негативният оттенък на това понятие е свързан с понижаването на

художествените и културните критерии при стандартизираното производство на

развлекателното изкуство. Повишената достъпност на духовните блага при

съвременните средства за масова комуникация (кино, телевизия, евтини многотиражни

издания, илюстровани списания, видеокасети) се съпътства от спад на естетическите

качества, от обедняване на духовното съдържание на продукцията за масова

консумация.

С увеличаването на свободното време и повишаването на образователното

равнище на населението възниква широко потребителско търсене на културата като

форма на развлечение. За нуждите на капиталистическия пазар се създава огромна

индустрия за производство на изкуство, обслужвана от изследователски екипи,

изучаващи вкусовете на консуматора. Това превръща масовата култура в своеобразен

отрасъл на икономиката. Тя е радикално различна, дори противоположна на елитарната

академична класическа култура, за която е характерна уникалността, неповторимостта.

Сред основните теми на масовата култура са любовната мелодрама, криминалните

престъпления, секса и еротиката, рекламата и суетата, развлечението и попмузиката.

Гонейки количествени мащаби и бързи търговски реализации, този тип културни

образци носят всички белези на стоката, правена по рецепта и по поръчка.1

През 60-те год. на XX в. се появяват и положителни оценки на масовата култура

(Едуард Шийлз, Лесли Уайт). Маклуън изтъква, че масовата култура като

удовлетворяваща форма на демократизацията на съвременното общество противостои

на елитаристките тенденции в обществото, без да е враждебна на високите образци на

художествено творчество. По-късно понятието масова култура губи популярност в

западната социология. Независимо от разгорещеността на дискусията около масовата

1 По Пачкова, Петя. Политическа социология. Благоевград. 2009; с. 176 и др. и Стойков, Л. Култура и

медии. С. 2006; с. 69

5

култура обаче, нейното значение и налагане от страна на съвременната държава

нараства2.

1.1. Възникване и развитие на масовата култура

В своя труд „Духът на времето” Едгар Морен разглежда възникването на масовата

култура в пряка връзка с третата индустриална революция: електронна и ядрена. Тя

дължи произхода си на медии като пресата, радиото, киното, телевизията и съществува

успоред но c религиозните и хуманистичните, с класическите и националните култури.

Според Морен „Масова култура, т.е. произведена според масовите норми на

индустриалното производство; разпространена от техническите средства за масово

разпространение (които един странен англо-латински неологизъм нарича mass-media);

предназначена за социална маса, т.е. един гигантски агломерат от индивиди, взети

извън вътрешните структури на обществото (класи, семейство и т.н.)."3 Обръщайки

внимание на факта, че именно чрез медиите човечеството за пръв път в своята история

разполага с единна планетарна култура, Едгар Морен изтъква, че масовата култура

интегрира митове, символи и образи от действителния и въображаемия живот и започва

да конкурира такива традиционни култури като националната, хуманистичната и

религиозната, надбавяйки си към тях.

Така наречената „масова култура" не е явление, съпътстващо случайно

художествените произведения с висока стойност. В „Политическа социология”,

авторката Петя Пачкова посочва: „От една страна, за всяка обществена дейност е

характерно създаването на качествени и по-некачествени продукти. От друга страна,

масовата култура е явление, до голяма степен съзнателно създавано и стимулирано от

господстващата класа и нейният елит. Тя се използва пълноценно като управленски

ресурс. Но най-преките реализатори и разпространители на масовата култура са

интелектуалният и журналистическият елити чрез финансовата и организационна по-

мощ на икономическия и политическия елити.4 Интелектуалният елит, в лицето на

своите представители от тази сфера, създава най-значимите произведения на

художествената култура на нациите, високостойностните й продукти. Но в същото

време става автор или най-малкото покровител и на масовата култура.

2 Пачкова, Петя. Политическа социология. Благоевград. 2009. с. 1773 Морен, Едгар. Духът на времето. С. 1995; с. 28-314 Пачкова, Петя. Политическа социология. Благоевград. 2009; с. 176

6

Технологичните възможности на човека неизбежно повлияват и то сериозно

върху природата на изкуството и начина му на въздействие върху публиката. Немският

теоретик на изкуството Валтер Бенямин, анализирайки последствията от техническото

възпроизвеждане на художественото произведение, посочва несъвършенствата на

репродукцията и невъзможността да се запази неповторимостта на битието и

оригиналността на художественото произведение. Отслабеният престиж на

репродуцираната творба е аргументиран от него по следния начин: „И най-жалкото

провинциално представление на „Фауст" има пред един филм за Фауст във всеки

случай това преимущество, че се намира в идеално съперничество с първото Ваймарско

представление"5. Отдалечеването от оригинала на художественото произведение е

неизбежно, но това се отразява на естетиката му. Но телевизията успява все пак да

компенсира този проблем, давайки и много предимства. Такива са динамиката на

телевизионния план - близък, далечен или среден, каквито са специфичното

„рамкиране" на кадъра, респективно на действието, „психологията на детайла",

музикалните и електронно преобразуващи ефекти, богатите възможности за

комбинации от знакови съчетания, повторения, както и мащабните възможности на

дигиталния монтаж, триковата визуална техника, компютърната графика и т.н..

Константин Ангов пише: „Телевизията разрушава монолитността на

аудиторията, ...благодарение на възможността й да използва синтеза на

художествените форми.”6 Благодарение на медиите (в началото печатни, а по-късно и

електронни) се раждат нови жанрове на масовото изкуство, които пък създават своята

специфична публика с нейните специфични оценъчни критерии (например, читателите

на булевардните романчета или пък зрителите на сапунените опери, психотрилърите,

екшъните и т.н.), променя се самата среда на контакт между произведение и публика,

формира се и се засилва т-нар. „ефект на присъствие" и т.н.7

При подробния си анализ върху културата и медиите, проф. Л. Стойков подрежда

причините за раждането на масовата култура по следния начин:

Културата в най-развитата в политическо и икономическо отношение страна

САЩ през последните петдесет години се оформя в резултат на три следвоенни

фактора, единият от които е най-мощната медия - телевизията. По-конкретно, трите

фактора са: студената война и утвърждаването на страната като световна суперсила,

доминираща във военно, политичес ко и икономическо отношение; изключителният

5 Стойков, Любомир. Култура и медии. С., 2006; с. 656 Ангов, Констонтин. Телевизионната среда. С. 2002., с. 817 Стойков, Любомир. Култура и медии. С., 2006; с. 65

7

ръст в раждаемостта след Втората световна война, т.нар. „бейби бум"; бързото

разрастване на телевизията и останалите електронни медий и тяхното влияние сред

обществените слоеве. Културата социализацията на новите генерации по цял свят се

осъществява най-вече с помощта на телевизията, която действа както със своите

образователни, така и със своите развлекателни функции. Постепенно телевизията

променя своята роля и от средство за отмора и успокоение се превръща в

информатор за суровата действителност - за убийства и несправедливости, войни и

скандални афери, насилие и тежки банкрути. В началото на съществуването си

телевизията е създателка на митове и представи за „консервативния, благочестив,

трудолюбив и хомогенен начин на живот", но по-късно същата тази телевизия се

превръща в разрушителка на собствените си митове, представяйки реалните моменти

от действителността-драстично, шокиращо, парализиращо, но истински.8

Редом с много други културни резултати, телевизионният успя да интегрира

множество художествени форми и изразно-изобразителни средства, да разруши

монолитността на публиката по отношения на нейните предпочитания към различни

видове и жанрове на изкуството и да постигне непознат до този момент синкретизъм на

образ и текст, музика и осветление, присъствие в реално време и възможно най-

мащабна аудитория. Действително, въпреки че нейният ключов и семантичен белег е

екранността, в генезиса й е заложен принципът на конвергентността: тя е синхронно

единство между трите изразни средства образ, движение и звук и между

художествените похвати на различните видове изкуства. Обединяващата ги категория е

симутанността - при телевизията тя анулира миналото време на кинодокумента и

потапя зрителя в непосредствеността на комуникациите.9

Както Константин Ангов посочва в своята книга „Телевизионната среда”, въпреки

техническата си ограниченост, телевизията още в началния период на съществуването

си изявява пред обществото възможността и информационния чар на живото

изображение в момента на събитието. Това всъщност е синонимът на откритието

„телевизия”, тъй като във всяко друго отношение традиционните средства и начини за

визуална информация я превъзхождат не само сумарно, но някои от тях (напр.

филмовото)- и по отделно.10

„В много отношения, пише той, телевизията осигури възможност за премахване

на пространствените и времеви ограничения, пред които са изправени много други

8 Пак там; с. 669 Пак там10 Ангов, Константин. Телевизионната среда. С. 2002. с. 15

8

видове комуникационни процеси. Подобно на радиото, но с по-силен ефект на

присъствие, телевизията със самото си появяване и като излъчвател на медиуми от най-

различно естество, включително и словесните, приобщи към себе си небивало

множество аниматори (зрители), независимо от тяхната национална принадлежност.”11

Ако пък се съсредоточим върху телевизионната комуникация, която безспорно в

годините на аудиовизията е най-мощното средство за масово културно въздействие, не

можем да не забележим, че възроденото чрез нея разговорно слово показа наново, как в

ред случаи истинската стойност на речта се състои не толкова в изговорените думи,

колкото в начина, по който те са казани. Върна се възможността в масовото общуване

да се ползва и интонационния, и визуалния смисъл на словото.12

Немалко са примерите, които сочат за успехи на телевизионната журналистика

именно по пътя на гласовата интонация, съчетана с мимиката на лицето и жестовете.

Колкото и парадоксално да изглежда на пръв поглед, информацията може да бъде

поднесена по този начин далече по-убедително отколкото само с помощта на сухото

слово. Телевизията изобщо, не само в своите журналистически предавания, възобнови

диалога „на живо" и стана най-мощното средство за масова комуникация в медийната

история като въздействие върху масовата аудитория. Въпреки всички технологични

промени в дигитален порядък и включването на Интернет в общуването между хората,

телевизионната комуникация продължава да държи първенство в масово

комуникационния процес. Друг е въпроса, че търсенето на контактност с най-широк

кръг зрители с течение на времето накара телевизията да става все по-достъпна като

начин на възприемане.13

1.2. Ролятя ня телевизията като средство за масова информация

Телевизията като тип медия е комуникационен канал. Значението й за обществото

поставя на преден план въпросите за ролята й на средство за масова информация, за

същността й на образователен институт и за потребността да бъде източник за

развлечение. Тези разнородни аспекти на нейното ежедневно присъствие в реалната

действителност подсказват за влиянието, което има при формирането на етично-

философските възгледи на обществото.

11 Пак там, с. 135-13612 Михайлов, Владимир. Записки по телевизията. С. 2006, с. 19

13 Пак там. с. 19-20

9

“Информацията е обществена услуга. Тя не е цел сама по себеси, а трябва да бъде

в служба на обществото”.14

Обществените по своя характер медии би следвало да са функция на социалната

зрялост и демократичните стандарти в даденото общество.

В България според ЗРТ от 12. 02. 2010 г. Чл. 6. (3) „Българското национално

радио (БНР) и Българската национална телевизия (БНТ) са национални обществени

доставчици на радиоуслуги, съответно на аудио-визуални медийни услуги”. 15

Мисията на обществената телевизия е да предостави широк избор от програми, в

които да има равновесие между развлечението, културата и образованието. Това е

нужно и много важно за всяко общество, и е една от предпоставките за неговото

положително развитие. За да има гражданско общество е необходимо програмна

структура, изпълняваща следните важни функции: наблюдение над гражданското

общество и анализ на състоянието му, формиране на обществено мнение, форум за

постигането на консенсус, разпространяване на култура, съхраняване на езика и

националните ценности.16

С две думи обществените медии отразяват текущата социална динамика и в това

си качество се превръщат в лице на обществото във всеки момент от неговото

съществуване.

Ето защо културното измерение на медиите е от ключово значение за определяне

на кръга от въпроси, които формират мисията и сферата на компетенции /задачите/ на

обществените оператори и целят удовлетворяване на информационните нужди на

обществото като граждани, а не толкова като потребители на услуги. Това определя и

причината, поради която мисията на обществените оператори се решава на национално

ниво и остава в сферата на компетентност на отделните държави.

Според Райна Николова обаче, българският модел на обществена телевизия,

прилаган от БНТ, не е свързан с предлагането на съдържание, обслужващо

обществения дневен ред и насочено към групите, оставащи извън обсега на интереса на

търговските оператори, а е по-скоро широко профилирано, целящо масовата аудитория.

Програмните лицензи за дейност на трите телевизионни оператори с национално

покритие БНТ, БТВ и Нова телевизия показват прекалено много общи характеристики

що се отнася до теми и тематични квоти. Развлекателната насоченост заема все повече

и повече от тяхната “територия”. Законът за радиото и телевизията позволява на

14 Съветът на Европа по време на парламентарен дебат, 199115 ЗРТ, Чл. 6 Ал. 3 от 12. 02. 2010 г.16 Михайлов, Владимир. Записки по телевизията. С. 2006. с. 96

10

търговските оператори да се определят като изпълняващи „обществени функции”, в

случай че предлагат предавания в служба на обществения интерес. За съжаление обаче,

вече е факт, че броят на такива оператори е силно ограничен, поради малкото

възможности, предоставяни от високо-конкуретния медиен пазар.17

Както и да са регистрирани почти всички съществуващи медии имат обществен

характер. Официално в Съвета за електронни медии са регистрирани дванадесет радиа

и седем телевизии като обществени оператори.18 Някои от тях са собственост на

общини и държавни университети, някои са частна собственост и задоволяват някаква

обществена необходимост, която съществува въпреки държавните обществени медии.

Операторите с търговски характер също излъчват програми с обществен характер.

Пример за това са новините по тези програми, чийто рейтинг дори е по-висок от този

на новините в БНТ и БНР. Такива са новините на БТВ, ТВ „Европа” и др., които са

гледани от повече зрители и следователно изпълняват по-добре функцията по

осигуряване на достъп до информация отколкото тези на БНТ.19

Поради силно конкурентния характер на пазарът на електронните медии

отделните оператори се определят от нужди на потребителите. Някои от тези канали

насърчават създаването на произведения от български автори, които после биват

излъчвани и разпространявани. Такива са частните музикални канали, някои от които

излъчват само българска музика и дори са насочени към конкретни музикални жанрове

и др.

Банален е проблемът с обществената нагласа за независимостта на обществените

медии медиите.

Гражданите по определение би трябвало да са “заинтересована публика” спрямо

тях, защото журналистите и гражданите заедно осигуряват функционирането на една

демократична комуникационна система. Още повече като такива те би следвало заедно

да са наблюдавот, анализират и ако не неолходимо да коригират другите власти.

Гражданите и обществените медии би трябвало да се контролират взаимно - бързата и

точна комуникация е фундаментално изискване на съвременното гражданско общество.

„Оказа се обаче, че основната телевизионна аудитория има навици, има изграден

динамичен стереотип от многочасовото си и многогодишно свързване със стандартните

програми на стандартните телевизионни организации и няма намерения да се променя

17 Николова, Райна. Телевизионната програма на обществената телевизия. С. 2004; с. 77

18 http://ime-bg.org/pr_bg/168-3.htm:26. 05. 201119 Пак там посл. пос. 27. 05. 2011 г.

11

като цяло заради едни индивидуални канали или едно „непосредствено приемане от

спътник". Малцина биха си направили труда да се опитат да променят дълготрайния

„несполучлив модел". Казано накратко, кабелната и спътниковата телевизия и всичко,

което кръжи около тях като технологични и програмни придобивки, не промени

телевизионната комуникация в съдържателно отношение. По всичко изглежда от

техния храст няма да изскочи заека на новия, по-сполучлив модел телевизия.20 Според

Толя Стоицова медиите избягват сблъсъкът на протививоречиви идеи, тъй като хората

се чувстват психологически дискомфортно. Според теорията за когнитивния дисонанс,

индивидите предпочитат да поддържат психологичния си свят балансиран.21 По-

нататък обаче тя подлага на съмнение тази теория, което ще използвам, за да

обоснова индивидуалността на потребителсктата нагласа към информция в

заключителната част на настоящта работа.

Масовата култура предлага разнообразни и често противоречащи си по жанр и

тематична насоченост образци и ценности. Стереотипите, псевдоромантиката и

мнимата възвишеност съжителстват както с кича, превзетостта и откровената

профанизация, така и със сериозните политически събития и коментари или със

задълбочените икономически анализи и прогнози. „Но несъмнено фалшът, ерзацът и

кичът са сред най-крайните форми на масовата култура, които предизвикват гадене и

отвращение със своята претенциозност и амбиция да представят баналното за

оригинално, низкото за възвишено, измамното за действително.”22

Масовият културен продукт затрупва потребителя с много информация, като

същевременно му пречи да я осъзнае и асимилира, да разбере тенденциите на

общественото развитие. Набляга се на техниката, а не на съдържанието - например

съвременните клипове и изобщо изображения с убийствения, нечовешки бързия ритъм.

При тях не се допуска зрителя да види основни неща за певеца, танцьора и т. н., за

поведението, за облеклото му, за танца му. Налага се от режисьора някаква негова

представа за нещата. Зрителят не може сам да си направи преценката. Длъжен е да

разчита на чуждата. Според Петя Пачкова, това е пряк път към отчуждеността от ре-

сурсите за оценка.23

Но най-лошото според мен е, че чрез масовата култура се създават такива

потребности у хората, че те даже и да имат достъп до високите художествени образци,

20 Михайлов, Владимир. Записки по телевизията. С. 200. с. 1221 Стоицова, Толя. Лице в лице с медиите. С. 2004. с. 99-10022 Стойков, Любомир. Култура и медии. С., 2006; с. 7023 Пачкова, П. Политическа социология. Благоевград. 2009, с. 177

12

не проявяват интерес към тях. Вниманието е насочено към звездите с техния личен

живот. Филмите се гледат според броя за звездите, а не толкова по съдържанието им.

Създава се индустрия за търсене и поднасяне на информация за физическите

особености и личния живот на звездите под формата на списания, предавания, книги.

Подменя се оригиналът с неговото опростено и често опошлено копие. И

публиката се стимулира да се докосне до двойника, а не до оригинала. САЩ са

родината на масово разпространяваните съкратени формати на класическите

литературни произведения.

Толерират се не социалните филми, не филмите с широки и дълбоки социални

послания, а любовните, екшъните, дълбаещите в личните отношения. Рекламират се

посредствените криминалета и еротично-порнографски романчета.

Не се толерират художествените произведения, които отразяват страданията на

хората, тяхната мизерия, дискриминацията. В американските филми преобладава

изобразяването на хубавите къщи, на хубавите болници, на хубавите старчески домове.

Някак между другото, мимоходом, без много-много да се насочва вниманието натам,

минават образите на тези, които нямат дом, здравна осигуровка, подложени са на

дискриминация. Изключително рядко обект на художествено претворяване стават

стачни борби, същността и влиянието на социалнополитически движения и други

неудобни за елита обществени явления. Насилието се представя предимно на

индивидуално ниво. Екшъните учат потенциалните престъпници как да убиват, крадат,

на жестокост и садизъм. Защото те са доста по-малко опасни за елита, който се крие зад

богатото разнообразие от охранителни системи. Но някак случайно забравят да учат

хората как могат да се организират и да оказват организиран и съответно по-опасен

натиск върху органите и представителите на властта.24

И докато истинската култура прави дисекция на явленията и усъвършенства

личността, масовата култура изпълнява инструментални функции - да убие времето

след работа.

Все пак тази култура е факт. Като несъмнен феномен на втората половина на

двадесети век, според проф. Стойков, тя не се нуждае от прибързани емоционални

присъди и снобско надменно отношение, нито пък от идолопоклонничество и сляпо

преклонение. „В своята динамика, пише авторът безброй естетически издънки и заедно

24 Пак там; с. 178-9

13

с това несъмнени попадения и сполуки тя има потребност от внимателно и задълбочено

проучване, от точна диагноза и перфектна прогноза.”25

Вглеждайки се в зараждането на масовата култура, би следвало да си даваме

сметка, че появата й (а не само предназначението й) е логично обоснована от

потребностите на масовата аудитория, която вече има желание, а и време да общува с

разнообразни културни ценности, да може да се идентифицира с тях, да вижда мечтите

си реализирани - макар и в условната реалност на медиите.

Такава възможност проф. Михайлов предвиди в компютърната или наричана още

уеб телевизия, пред която според него стои наистина „историческия шанс да създаде

очаквания отдавна сполучлив модел на телевизионна комуникация, който може би ще е

в състояние да поправи грешките на предишния модел, принизил културното развитие

на човешката цивилизация.”26 Той обаче прогнозира още нещо: краят на

телевизионната комуникация в додигиталния й смисъл. И днес това е факт.

Комуникацията наистина е хиперактивна. Въпреки опасенията му относно сложността

на тази комуникация, която „плаши” „типичния зрител”, според мен все пак пасивният

зрител бавно, но постепенно преминава в активен. Или както се изразява професорът,

„Във всеки случай часовникът е пуснат и времето тече. Тече по посока от „Средството

е съобщението" към „Средството е интерактивното съобщение" и в най-лошия вариант

наред със средството за масова комуникация телевизия ще има и компютърна (уеб)

телевизия. В това съм твърдо убеден.”27

Бих добавил в заключение, че масовата култура ще се изменя с културата на

масите и промяната на масовото съзнание. Това би могло да стане именно с

демасификацията на медиите. Или както Алвин Тофлър, посочва „тъй като хората

около нас стават все по-индивидуализирани и демасофицирани, ние се нуждаем от

повече информация – сигнали и знаци, за да предвиждаме, макар и грубо как те ще се

отнасят с нас. И докато не се научим да правим такива прогнози, няма да можем да

работим и дори да живеем заедно.”28

1.3. Медиите и тяхната роля за формирането на общественото мнение в

демократичното общество

25 Стойков, Любомир. Култура и медии. С. 2006; с. 7226 Михайлов, Владимир. Записки по телевизията. С. 2006, с. 1527 Пак там28 Тофлър, Алвин. Третата вълна. С. 1991; с. 222

14

От изключително важно значение за нормалното функциониране на обществото е

наличието на обществено мнение. За неговото формиране е необходимо и активното

участие на медиите. Според Светла Цанкова под обществено мнение не се разбира

някакво постоянно очертано, статично или поддаващо се на надеждно измерване

образувание, а социален процес, обвързан с определени обекти, обстоятелства във

времето или определени лица. Общественото мнение възниква, когато много лица

застъпват същото мнение (с други) по отношение на определена тема и са наясно с тази

еднаквост на мнението си. Това знание за съвпадането на мнението в повечето случаи

се създава чрез публични изказвания, между които се нарежда и публикуването в

масмедиите. При това те имат най-малко две функции. От една страна се улесняват

комуникациите между участващите в политическите процеси групировки, съответно

елитите, т.е. те създават едно фокусирано обществено мнение. От друга страна, чрез

селекция на степенуваните като важни за представяне събития, водещи заглавия,

коментари и т.н. те поставят теми, които могат да станат предмет на обществена

дискусия.29

Общественото мнение е свързано със социална оценка на обществените процеси и

явления. То е оценъчно отношение, което е относително стабилно за по-голям или по-

малък период. В този смисъл може да се говори за устойчиво обществено и ситуативно

обществено мнение. Тъй като и двете се пораждат по определен повод, с промяната на

ситуацията, след като общественото мнение е изпълнило своите функции на порицание

или одобрение, то постепенно заглъхва. Това не означава, че възниква своеобразен

вакуум, тъй като изменящите се социални ситуации непрекъснато провокират

интересите на хората, пораждат у тях потребности те да си създават мнения и

следователно веднага да формират ново обществено мнение.30

Друга негова характеристика е публичността. За да добие реална стойност,

общественото мнение трябва да получи гласност, да стане достояние на членовете на

общността - в противен случай то не може да функционира (това изискване произтича

от самата природа на общественото мнение). Само така то може да ориентира

членовете на общността, да ги подбужда към осъществяване на определени дейности,

да ги предпазва от отклонения от възприетите норми и т.н.

29 Цанкова, Светла. Въведение в медиазнанието. С. Изд. УНСС. 2007; с. 5130 Пак там

15

Границите на разпространение и въздействие на общественото мнение са

различни и в значителна степен са детерминирани от обекта, във връзка с който се

формира общественото мнение, от интересите, които засяга.

Много важна черта на общественото мнение е, че истини, знания не могат да

бъдат негов обект. Там, където няма различия, няма спорове, няма и размяна на

възгледи, няма и процес на възникване на обществено мнение. Известна е пословичната

фраза на Уолтър Липман: „Когато всички мислят еднакво – никой не мисли

достатъчно”.

Обществено мнение се формира тогава, когато е налице дискусионен проблем,

който не може да бъде решен без привличането и активното участие на членовете на

социалната общност. За всички онези обекти, за които членовете на общността имат

противоречиви становища, възгледи - било защото става дума за ново състояние, за

непознато обществено явление, било поради недостиг на знанията им и други, възниква

потребността от публично обсъждане, в което да се изразят мненията на цялата или на

преобладаващата част от членовете на социалната общност.

Общественото мнение оказва въздействие не само върху съзнанието, а и върху

поведението на хората. То не е просто пасивно отражение на обективни процеси и

явления, а е в състояние и да им въздейства обратно. Силата му е обусловена от

съдържащата се, заложената в него готовност на хората да действат по определен

начин. То дава на личността ориентири, приобщава я към одобрените от обществото

норми и ценности и в същото време оказва натиск върху онези, които действат в

противоречие с тези норми. Предпоставките за неговото ефективно функциониране са в

оперативността, в своевременната реакция на общественото мнение, в публичността,

чрез която всяко едно отклонение от възприетите норми на поведение става известно на

всеки един от членовете на общността.

Взаимодействието между политиката и общественото мнение

в модерните и плуралистичните общества може да се

характеризира с това, че несъществуващото вече обществено

мнение е това, което влияе на поведението на политиците, а

16

страхът от възможни реакции на общественото мнение влияе

върху политическите решения.31

Във връзка с общественото мнение Елизабет Ноел-Нойман (представителка на

Аленбахската школа) първо през 1980, а после и през 1991 г. развива своята теория,

наречена „спирала на мълчанието”. Според нея масмедиите имат способността да

отстраняват от погледа на обществеността и да не подлагат на обсъждане определени

теми и проблеми. Това се възприема в повечето случаи като нормално от аудиторията.

Спиралата на мълчанието при едно по-критично отношение към масмедиите може

да доведе до рязко спадане на техния авторитет и популярност. Безусловно и

държавните, и обществените, и частните масмедии до голяма степен са социални, а не

само информационни институции и това ги прави уязвими и отчасти контролируеми.32

Теорията на Елизабет Ноел-Нойман се гради върху предположението, че малко са

индивидите, които не се страхуват да изкажат собствените си мнения, убеждения и

становища, ако те са в разрез с преобладаващите възгледи. По-голямата част се стреми

да не се изолира от мнозинството и "по този начин медиите се явяват един от основните

фактори за налагането на определени схващания сред обществото".

В този смисъл общественото мнение се гради на неосъзнатия стремеж на

живеещи в съюз хора да стигнат до една обща оценка и съгласие. Според Ноел-Нойман

"не може да съществува общество без социална природа, без страх от изолация".

Общественото мнение се дефинира като "заредени с ценности мнения и начини на

поведение (особено с морални ценности), които трябва да се покажат публично, ако

човек не иска да остане изолиран; или при променящо се "течно" състояние, което

също да е публично, за да не се изолира".33

"Спиралата на мълчанието" означава: "Хората не искат да се изолират, без

почивка наблюдават обкръжението си и по най-финия начин регистрират кое отстъпва

и кое надделява. Който види, че мнението му натежава, се чувства силен, говори

публично, забравя предпазливостта. Който види, че мнението му губи почва, изпада в

мълчание. Докато едните говорят, виждат се на публични места и изглеждат по-силни,

отколкото са в действителонст, другите са в сянка".

Трите важни ограничителни условия, при които процесът на спиралата на

мълчанието може да се задвижи, са следните:

31 Пак там; с. 5532 Пак там33 Пак там

17

Трябва да става въпрос за област на мнения и нагласа, които не са утвърдени, при

които се извършва промяна.

Трябва да става дума за мнения, които недвусмислено са морално доказани и при

които спорът не е за рационално правилната или погрешната, а морално добрата или

лошата позиция.

Трябва да става дума за процеси, по които масмедиите заемат позиция, поддаваща

се на идентифициране.34

Двата фактора на въздействие: на консонантността (съвпадане в съдържанието) и

на кумулацията (натрупване, концентриране), се разглеждат като централен признак на

масова комуникация, чрез което медиите могат да действат не само като усилватели на

вече съществуващи мнения, но могат да създават и промени чрез образуването на

климат на мненията. Масмедиите могат да оказват натиск. Медиите до голяма степен

формират обществеността. Идеите, събитията и лицата съществуват според Ноел-

Нойман в общественото съзнание почти само дотолкова, доколкото им се придава

достатъчно публичност от масмедиите, и то само с такива черти, каквито им приписват

масмедиите. Журналистите не се подозират в съзнателни манипулации. Напротив, те

докладват само това, което виждат, но те виждат именно от един съвсем специфичен

ъгъл. Чрез убедителното съвпадане по отношение на правилата на избора на новини се

стига до консонантност (съгласуване) на информацията. Създава се медийна култура,

която се отделя от реалната култура и така води до "двоен климат на мненията", когато

преобладаващите у журналистите и у населението мнения се различават. На този фон

политиката на медиите журналистите в своята ориентация да се разпределят възможно

най-плуралистично в целия политически спектър дава възможност на населението да

види с очите на медиите "цялата действителност".35

В рамките на теорията за спиралата на мълчанието на медиите, а с тях и на

журналистите се приписва централно място в политическия процес. Теорията на

спиралата на мълчанието дава на тези, които не се страхуват от изолация, шанса да

променят обществото. Промени могат да започнат, когато привържениците на по-силно

представеното мнение с времето стават неспособни да го аргументират, защото не

срещат никого, който да има различно от тяхното мнение. Според теорията това, че

мнозинството става мързеливо, в никакъв случай не е толкова честа причина за

34 Пак там; с. 5735 Пак там

18

започване на промени, както не е такава и по-голямата готовност на малцинството да

говори.

Особено голямо е значението на масмедиите за формирането на общественото

мнение. Медиите са и средство за изразяване на общественото мнение, и един от най-

значимите фактори за неговото формиране и правилно функциониране.

Различните видове медии имат различни средства за въздействие и различни

възможности - пресата затвърждава чутото по радиото и видяното по телевизията. Така

се обединяват оперативността на радиосъобщенията; визията, ефектът на наблюдавано

чрез телевизията действие и умението на печата да задълбочи анализа, да постави

акцентите, да обобщи подадената до този момент информация.

Масмедиите формират и нови оценъчни критерии, които оказват въздействие

както върху социалното поведение на инидивида, така и върху цели общности. В не

едно социологическо изследване се отчита, че читателите и въобще аудиторията на

масмедиите не само във висока степен възприемат предлаганата информация, но

проявяват и голяма доза снизхождение към информационните източници. Фактори за

него са и възрастовият скептицизъм, и способността да се разшифрова истинския

замисъл на медиите, да се открие хипертрофираният комерсиален или политически

интерес. Както посочва Владимир Михайлов, „основната телевизионна аудитория има

навици, има изграден динамичен стереотип от многочасовото си и многогодишно

свързване със стандартните програми на стандартните телевизионни организации и

няма намерения да се променя като цяло...”36. „..зрителите като че ли предпочитаха

някой друг да им казва какво да гледат, какво да слушат, какво да чувстват.” ..масите

искат политическите деспоти, духовните царе и културните мандарини да решават

вместо тях.37

Друг фактор е умението да се противопостави собственият опит на

предложената информация. Най-често това става с хората, имащи висок социален

статут и достъп до други, немасови източници на сведения. За съжаление обаче,

типичната телевизионна аудитория (около три четвърти от цялата телевизионна

аудитория навсякъде по света) е с нисък образователен ценз. Няма избирателен подбор

за предавания и е изцяло подвластна на развлеченията... средностатистическият зрител

36 Михайлов, Владимир. Записки по телевизията. С. Изд. Изток-запад. 2006. с. 12

37 Пак там, с. 38

19

е ленив и безкритичен, липсва му индивидуалност. Той просто е част от масата и

нейният изразен афинитет към неангажиращи предавания...38

Формирането на общественото мнение се ръководи както от редица общоприети

морални норми, така и от редица професионални критерии. Очевидно е, че медийната

култура е част от политическата и социалната култура на обществото. Но

несправедливо е обаче да обвиняваме медиите в отхвърляне на морално-етичните

норми, формирани в течение на цялото развитие на човечеството. Те носят само част от

вината за това, тъй като в еднаква степен и просто отразяват и сами формират моралния

облик на обществото. Но въпреки това, критиката и аудиторията не трябва да бъдат

снизходителни към медиите, защото само когато те започнат да формират адекватно

общественото мнение, ще можем да говорим за появата на гражданско общество в

България.

ГЛАВА ВТОРА АУДИТОРИЯТА НА МАСОВАТА КУЛТУРА

38 Михайлов, Владимир. Записки по телевизията. С. Изд. Изток-запад. 2006. с. 33

20

„Тръгнем ли подред, пише проф. Михайлов, телевизията в световен план извървя

един път, в който животът по сполучливото определение на Джон Белтън я наложи по-

скоро като пасивно, отколкото като активно средство за комуникация. Някой друг

избираше, да кажем, филмите, които пълнеха програмите и зрителите можеха

единствено да ги гледат или да загасят телевизора.”39

Съответно зрителите като че ли предпочитаха някой друг да им казва какво да

гледат, какво да слушат, какво да чувстват. Всъщност този подсъзнателен аргумент,

както и Петя Пачкова посочва в своята „Политическа социология”, е създаден и според

професора от политическите деспоти, духовните царе и културните мандарини преди

много векове. Масите искат те да решават вместо тях.40

Според Ноам Чомски целта е да се сформира „обществено съгласие”, и тълпите да

се превърнат в „обърканото стадо” на Липман. „Оттук следва, че се нуждаем от нещо,

което да опитоми "обърканото стадо", и това нещо е революцията в изкуството на

демокрацията: фабрикуването на съгласие. Медиите, училищата и масовата култура

трябва да бъдат разделени. От една страна, чрез тях политическата класа и онези, които

вземат решенията, трябва да създават някакво приемливо чувство за реалност, от

друга страна, те самите трябва да насаждат и "правилните" вярвания и ценности. Сега

си спомнете, че съществува една неизказана предпоставка, пише Чомски: Дори

отговорните хора чувстват нужда да крият от самите себе си, че тя е свързана с

въпроса как са стигнали до позицията да имат власт да вземат решения. Начинът, по

който са го сторили, разбира се, е чрез служене на истинската власт.”41

В този ред на мисли, смея да твърдя, че появата на така хулената аудитория на

„масовата култура” е целенасочено и последователно създавана с основно

предназначение да предотврати аналитичните настроения на обществата, за да не са

заплаха последните на властта и силните на деня.

2.1. Типичната телевизионна аудитория на масово-

културните предавания39 Михайлов, Владимир. Записки по телевизията. С., 2006., с. 4240 Пак там, с. 3841 Чомски, Ноам. Метиите под контрол. Лекция, изнесена на 17 март 1991 г. в Кентфийлд, Калифорния.

Българският текст е взет от брошурата "Медиите под контрол" на издателство AGATA, 1994 г.

Публикувана е на десетки места в интернет. Напр. тук: www.savanne.ch/svoboda/.../media.html: 10.

06. 2011

21

Типичната телевизионна аудитория (около три четвърти от

цялата телевизионна аудитория навсякъде по света) е с нисък

образователен ценз. Няма избирателен подбор за предавания и е

изцяло подвластна на развлеченията. „Оказа се, че да получаваш

основната си култура вкъщи, от телевизора, на ниска цена и

съответно на ниско равнище, е пагубно”. Средностатистическият

зрител е ленив и безкритичен, липсва му индивидуалност. Той

просто е част от масата и нейният изразен афинитет към

неангажиращи предавания. Животът обаче не е развлекателно

предаване. Шоу може би, но не и в което сме избирани с

кастинг... Изобщо оказва се, че телевизията като реална

действителност ни изправя пред една доста апокалиптична

културна перспектива – един несполучлив културен модел.42

Макар и адресирана към статистическия среден потребител, масовата култура

прониква във всички среди на съвременното общество. Но те в различна степен стават

„жертва" на масовата култура. Продуктът на масовата култура се потребява и от

представители на елита, но те не стават нейна жертва. Те по-скоро се забавляват,

усещайки силата си да манипулират чрез този духовен продукт. Колкото е по-малко

образован, по-малко критичен и социално настроен човек, по-малко желаещ да се

усъвършенства, толкова е по-голяма вероятността да стане жертва на масовата култура,

тя да е основният му източник за културно развитие.43

Според социолога Петя Пачкова талантливите представители на интелектуалния

елит се стремят към по-реалистично изобразяване на действителността с нейната

сложност, многоцветност, пъстрота. Но обвързаността им с елита като цяло - по линия

на финансиране, сключени договори с киностудии, продуцентски къщи, по линия на

рекламиране и разпространение в медии и т.н., твърде често ги принуждава да правят

компромиси със съвест, художествен вкус и да произвеждат масов продукт. По

различни причини интелектуалецът създава и тази масова култура - за оцеляване и

42 Михайлов, Владимир. Записки по телевизията. С. 2006. с. 3343 Пачков, Петя. Политическа социология. С., 2009, с. 180

22

пари, за да запълни времето, в което творческият му нагон почива, за слава, за

спокойствие и др. под.44

А има и други дейци на художествената култура, които са достатъчно бездарни

или достатъчно продажни, за да са готови да слушат и безпрекословно да се

подчиняват на изискванията към тях. Така че в рамките на известните интелектуалци,

на официалния елит, твърде често има второстепенни и третостепенни творци, чието

творчество никога не придобива действителна тежест в културната история на

обществото, но играе за времето си манипулативна политическа роля.45

Понятието „обществена медия” в нашето общество е свързана с все още

преобладаващо еднопосочния модел на масова комуникация (one-to-many). Реализиран

от традиционните медии – печат, радио и основно телевизия, този еднопосочен

комуникационен модел е средство за въздействие, защото не е важно какво съобщава,

а как. В това именно е същинският смисъл на енигматичното прозрение на Маршал

Маклуън, че средството е съобщението (The Medium is the Message). В този аспект,

защитата на хипотетичните обществени интереси придобива повече или по-малко

относителен характер заради невъзможността да се игнорира корпоративният

(политически или икономически) фактор при функционирането на масмедията.

Особено характерно за ситуацията е заключението, което в книгата си „Духът на

времето”, в главата „Културната индустрия”, Едгар Морен прави между частната

система и държавата: на първо място частната система желае да се хареса преди всичко

на потребителя, докато държавната система иска да убеждава, да обучава.46 Но тъй като

убеждението е елемент на манипулацията, който за разлика от внушението изисква

интелектуална обосновка47, би могло да се допълни и, че държавата има за цел да

манипулира общественото мнение и да формира у него поведение, ползвайки СМК.

Другата – частната система е жива, защото според Морен е развличаща. Тя иска

да приспособи своята култура към публиката, докато държавната система е превзета и

неестествена – тя иска да приспособи публиката към своята култура.48

На практика, обществените по своя характер масмедии са функция на социалната

зрялост и демократичните стандарти в даденото общество.

Настоящият модел на социална трансформация за съжаление не води пълноценно

до необходимата социална интеграция и възраждане на общностния дух, характерни за 44 Пак там45 Пак там46 Морен, Едгар. Духът на времето. С, 1995. с. 7247 Бондиков, Венцеслав. Манипулации в комуникацията. С, 2007. с. 4148 Морен, Едгар. Духът на времето. С, 1995. с. 72

23

развитите демократични общества. Както подчертава в книгата си „Източна Европа в

глобалните процеси”49социологът Николай Генов, крайният резултат е

„институционална и ценностно-нормативна несигурност”. Този дефицит очертава и

най-актуалният момент в мисията на БТ като обществена медия – установяване и

развитие на публичния дискурс и засилване на социалната интеграция в българското

общество.

„Малкият екран изисква тотално въвличане и не приема безпристрастния

поглед на застаналия пред него зрител. Мозаечната форма на телевизионния образ не

предполага друго действие освен съучастието в контакта с него”50.

2.2. Прояви на масовата култура в телевизионните програми

На въпрос на Цветелина Петрова от сп. „Мениджър” „Какво ще иска да гледа

бългъринът в следващите години”, програмният директор на НТ, Олга Лозанова

отговаря: „Сериали”.....сериалите много бързо стават част от живота на хората и

създават лоялна аудитория, която е най-голямото богатство за всяка медия....в

телевизионната индустрия има термин „инфотаймънт” – развлекателен и

информативен жанр в едно”.51По – ндолу ще се спра на това, до колко тази аудитория

е лоялна.

В подобен ред на мисли, отново в сп. „Мениджър”, защитавайки свободата на

печата и сочейки нейната ограниченост като псевдо демокрация, Умберто Еко

подчертава: „...защо трябва да посветя цялата статия или вестниците да хабят мястило

за тези тревожни събития? Статията ще бъде прочетена от онези, които вече са убедени

в съществуването на тези рискове за демокрацията. Но са склонни да ги приемат, стига

да получат редовно дневната си доза риалити шоу. С други думи, това са същите хора,

които обикновено знаят много малко за политическите секс скандали, защото

Берлускони кантролира повечето от италианските телевизионни канали и поради това

те дори не споменават скандалите.”52 Хората, на които им е по-добре да са спокойни и

необременявани от информация, която ги ангажира мисловно....

49 Генов, Н. Източна Европа в глобалните процеси. С.,УИ, 200250 Михайлов, Владимир. Още ли средството е съобщението? Годишник НБУ, ДМК 2006. www.nbu.bg: 13. 06. 2011

51 Лозанова, Олга. Предимството да бъдеш втори. Сп. Мениджър. Бр. 10 (132). Октомври, 2009, с 112. 52 Еко, Умберто. За свободата на печата. Сп. Мениджър. Бр. 10 (132). Октомври, 2009, с. 32-33

24

Една от икономическите функции на масмедиите е т. нар. Социалната терапия.

Тя е резултат от необходимостта хората да се разтоварят и да запълнят дефицитите в

своето собствено съществуване.

Хората са принудени да изразходват голяма част от своите доходи за

задоволяване на жизнените си потребности и по тази причина хората са емоционално

напрегнати. Медиите правят някаква емоционална терапия като ни успокояват, опитват

се да внушат, че богатите са нещастни, присъждат на видните личности аурата на

обикнивено съществуване. Под мотото: ”Не ми е толкова лошо, колкото на него”

протича душевна стабилизация на хората.

Развлечението е най-важен експортен продукт на САЩ. Както става ясно, днес

„развлечението” е формула, приложима на всякъе по света, вкл. и у нас.

Най-разпространеното развлечение са телевизионните сериали, сапунените опери

и т.н. Телевизионното развлекателно изкуство се опира на стериотипни структури,

които му осигуряват успех. Неговите идеали са любов, успех, сигурност, здраве и ред

други общочовешки ценности. Мъжките персонажи са самоуверени, доминиращи,

независими и агресивни. Жените са привързани към дома, емоционални, търсещи,

пазещи сигурността и изключително решителни в поверените им сфери.

Действащите лица имат тесни връзки, не е необходимо персонажният състав да се

променя. При всички случаи е важно да се запази напрежението, сравнително малкото

протогонисти са изложени на съдбоносни събития – афери, болести, нещастия,

отвличания. Най-гледаните холивудски сериали от типа “Далас” достигат 2,5 млрд.

зрители, следват ги латино-американските теленовели. Днес в България са особено

популярни турските сериали от този формат.

Самият термин „стереотип" е въведен от Липман в социалната психология при

анализиране проблемите на общественото мнение. Според него реалният свят в

съзнанието на човека се отразява не такъв, какъвто е с цялото му своеобразие, а с

помощта на формираните по-рано в неговото съзнание стереотипи, които определят

представите за всяко събитие, т. е. всеки изработва в себе си имунитет към

непрекъснато растящия поток от информация, което води до замяна на реалното с

въображаемото. В съзнанието си ние разполагаме с филтър от прости понятия,

стереотипи, даващи възможност да се излезе от сложността на жизнените ситуации, тъй

като водената целенасочено от комуникатора информация трябва да предизвика у нас,

рецепиентите, съзвучност, съответствие на стереотипите с характера и съдържанието

на съобщението. Въпреки многото недостатъци в концепцията му, на Липман се е

25

отдало да разкрие реално съществуващ феномен и да покаже някои закономерности

при функционирането на стереотипа в процеса на мислене и поведение. Открит в

случая остава въпросът: да се определи онази граница, зад която знанието започва да се

превръща в стереотип, или по-точно казано, която показва завършване на процеса на

стереопизация, започнал от момента на фиксация на знанията в знакова форма.53

Липман е бил член на Комисията за обществена информация по времето на

президента Уилсън (1757-1924). Усилията на тази комисия тогава, и в частност

работата на Уолтър Липман са били насочени към „сформиране на обществено

съгласие” в американското общество относно репресивната политика на Уилсън вътре

и извън страната.54 Ако по времето на Уилсън е било необходимо да се сформира

„обществено съгласие” с вътрешната и външна политика на САЩ, днес тази формула

се прилага по отношение на сформирането на потребителско съгласие, и най-вече

именно за потреблението на стоките на развлекателната индустрия.

Романтичният копнеж по освобождаване на индивида от оковите на

общоприетото, благоприличното и разумното, реенето на фантазията по героични

подвизи и вечна любов, контрастиращи със заобикалящата реалност, отварят в западна

култура пространство за определен вид духовна практика, която навлизането на

индустриалния капитализъм става все по-пазарно ориентирана. Водещата логика на

потреблението не е реална удовлетвореност от покупките, а удоволствието от

виртуална консумация на нови и труднодостъпни неща, на които фантазията приписва

всички най-интимни аспирации, от които има нужда.55 Според теориите на Гидънс за

треакториите на Аза, ние не сме нещо дадено един път завинаги, а се осъществяваме

като постоянно подновяваща се идентичност, имаща времева структура. Нашата

идентичност е комбинация между натрупания ни отминал опит и съвкупността от

възможните сценарий (или траектории във времето) за нашето бъдещо реализиране в

разнообразните социални групи, на които принадлежим. Наша идентичност е авторът

на сценариите, а ществуващите в културата модели на потребителски стилове на вот са

техният пълнеж. В хипотезата на Гидънс духовният хедонизъм се разпростира върху

виртуалното преживяване на цели комплекси от желани емоции и ситуации,

интегриращи консумативните проекти с мечтани социални реализации и признание.56

53 Ангелов, Божидар. Медийна и комуникативна компетентност. С. УИ. 2008, с. 4054 от Чомски, Ноам. Хегемония или оцеляване. С. 2004; с. 1355 Банков, Кристиян. Консумативното общество. С. 2009; с. 110

56 Банков, Кристиян. Консумативното общество. С., 2009. с. 110

26

Всеки човек изгражда представата за себе си воден от някакви критерии за смисъл

на съществуването. Тези критерии за смисъл рядко са удовлетворени от реалните

събития в живота и, подобно на схемата с палиативите, на човек му се налага да внесе

множество идеализации за компенсация на автентичния смисъл. На индивидуално ниво

стратегията на отместеното значение се изразява в това, че човек организира

представите си за реалността по сложен начин, в който комбинира реално даденото или

постигнато с идеализираната аспирация към нещо, което за момента е недостъпно.

Идеалното значение, например щастието, е свързано с нещото, което все още го няма,

но хипотетичното придобиване на това нещо храни настоящето със смисъл, дава му

насока. Макракън нарича този феномен „семиотично чудо" и настоява, че именно

стоките най-добре го осъществяват, защото „те реално не водят отместеното значение

под унищожителната светлина на реалния свят. Те правят отместеното значение

достъпно, без да го правят уязвимо от емпиричен тест или да компрометират

дипломатичния му статут"57

Ако в предмодерните общества цялостната представа за заобикалящия свят е била

доминирана от неопределени и непроверими вявания, т.е. принципно отместени

значения, то в индустриализираното и информационно общество намирането на такъв

пробив в научно описания свят става все по-трудно. Именно затова консумативната

култура извършва семиотично чудо, и то доста успешно, защото дава неограничени

възможности за индивидуализиране на отместеното значение. Макракън дава примера

как мечтата за малка Вила с розова градина може да събере в себе си цяла семейна

утопия за щастлив живот, която да консолидира актуалните взаимоотношения. Той

говори за принцип на синекдохата, където частта Вилата представлява цялото

(щастливия живот на семейството).58

Днес изкуствата са превърнати в обект на желанието, в стока, предмет на

културата на консумацията. Да си купиш книга, да избереш филм, изложба, концерт

или театрално представление, е въпрос на това с какво са те съблазнили, а не на това от

какво имаш нужда.

И въпреки, че изкуството винаги е било и си остава развлечение, експанзиращата

култура на консумацията се налага много бързо (както и в останалите

източноевропейски страни) и се приема с наслада, съпротивляваща се на миналото. Но

особено у нас тя не срещна някакви съпротиви или, по-точно казано, политики на

57 Пак там. с. 11158 Пак там

27

справяне с тази ситуация, извън отделни интелектуални кръгове. В нея вече

„естествено" зрителят/читател/слушател все повече е съблазняван със стил на живот, в

който основното качество са насладата и комфортът. Това са всъщност основните

желания на клиента, ако се позовем на Норбърт Болц: „Комфорт - това е светът на

доволния клиент",59. Вълшебните думи са Удобство и Удоволствие. Ритуалът създава

удобство, а добре балансираният риск - удоволствие.

Масовата култура формира пасивно потребителство, което от сферата на

изкуството, на развлечението, се пренася в обществено-политическия живот. Филмите

на ужасите, за войни, катастрофи, природни бедствия внушават, че всичко е безкрайно

кратко, безкрайно временно и не си заслужава човек да се ангажира с борба за идеали,

за вечни ценности. Консуматорската позиция по условие е пасивна позиция.

Консуматорът обича сензацията, а не скандала. Защото сензацията усилва

удоволствието, докато скандалът вече разрушава комфорта. Лошото пошлото и злото

не се възприемат като опастности, влияещи негативно върху обществото и особено на

подрастващите, те са по-скоро резултат от скуката, като моралът е консервативно

понятие, разумът, интелектът – абстракции, доброто, хуманното се свързват най-вече с

развлечението и със способността на хората да се забавляват.

2.3. Сапунени опери

Сериалът това са обвързани в единство белитристични, драматични, научни,

журналистически откъси, които се появяват в определен ритъм. Откъсите или

епизодите са от един жанр, имат обща тема и постоянни герои, те са относително

завършени самостойни части с приблизително еднаква дължина. Сериалите водят

началото си от периодичния печат от т.н. романи с продължение, които се появяват в

подлистниците на списанията. Първите такива романи са на Йожен Сю и Александът

Дюма-баща (втората половина на XIX век).60

„Словесната фигура61 сапунена опера”, както я нарича Константин Ангов, се

появява с масовото нахлуване на рекламата в медиите.

Е-книгата „Теория на комуникацията” сочи за начало на сапунените сериали 30-

те години на ХХ век, когато по поръчка на химическия концерн “Проктър енд Гембъл”

(произвеждащ тогава сапуни), са поръчани сериали, създаващи хипнотично очакване,

59 Дечева, Виолета. Как медиите консумират изкуствата. Култура, Медии, публичност. Сборник от конференцията на 50-годишнината но вестник „Култура”. С. 2010. с. 14160 Електронна книгаТеория на комуникацията. с. 5361 Ангов, Канстантин. Телевизионната среда. С. 2002, с. 49

28

които се излъчват през деня през деня. Сапунените опери са комични или романтични,

посветени предимно на семейния живот и се противопоставят на криминалните сюжети

и филмите на ужасите.

Според проф. Михайлов, един от първите проекти в света на документалната са-

пунена опера е бил „Американско семейство", реализиран в Съединените щати през

1973 г. от телевизионния канал PBS. Продуцентът Крейг Джилбърт влиза с камери в

дома на семейство Лауд (с тяхно разрешение, разбира се) и заснема 300 часа филмов

материал от личния им живот. В ефир излизат само 12 часа като серийна продукция.62

Латино-американските теленовели са наследници на сапунените опери, те се

излъчват ежедневно, неколкократно се прекъсват от реклами, краят на епизода е

незавършен, хепиендът е задължителен. В това производство лидира Бразилия и

Мексико. Вцентъра на теленовелите се поставят любовни отношения, привидно

невъзможна любов поради класови бариери, преследвана невинност, справедливо

отмъщение, завръщане на смятан за мъртъв, неясен мистериозен произход, смяна или

объркване на идентичността, разделени братя и сестри, сираче.63

Телевизионните серийни филми и сериалите са едни от водещите по рейтинг

елементи на телевизионната програма.

В англо-американската теория обикновено се прави разлика, макар че невинаги

имаме явно разграничение, между серийния игрален телевизионен филм и

телевизионния сериал. Смята се, че в серийния телевизионен филм на екрана се

изграждат типажи, образи на главните герои, а във всеки отделен епизод има

разгърната „история" в сравнително завършен вид. Епизодите са по-малко на брой -6-

12-24 епизода („Форсайтови", „Бай Ганьо"). В телевизионния сериал също се изгражда

екранен образ на главните герои, но не толкова ярко очертан в отделните епизоди.

Повествованието е изградено предимно върху ситуации и когато една ситуация бъде

разрешена, главните герои от сериала се заплитат в нова и така един сериал може да

продължи до безкрайност („Дързост и красота", „Кварталът на богатите") . И в

телевизионния сериен филм, и в сериала повествованието на екрана се води в две

линии - едната „хоризонтална" - от епизод в епизод, а втората - „вертикална" -

екранният разказ се развива във всеки отделен епизод.64

62 Михайлов, Владимир. Записки по телевизията. С. 2006., с.8963 Теория на комуникацията. с. 5364 Петрова, Теодора. Серийният телевизионен филм – програмиране и присъствие в българския ефир. Култура, медии, публичност. Сборник от конференцията, посветена на 50- годишнината на в-к „Култура. С. 2010, с. 171, 172

29

Телевизионният сериен филм е една от „любимите рожби" на телевизията. В

зависимост от програмната политика на телевизионния канал сериалът заема различен

процент от общия обем телевизионна програма. Той е и една от най-ярките емблеми на

дадена телевизионна програма (телевизионен канал) в определен период, за определен

сезон. Сериалността води началото си от пресата, а през 30-те години в САЩ

преминава и в радиодраматургията. Както рекламната, така и екранната комуникация

типа сериали сапунени опери са насочени предимно към домакините. Характерна черта

на телевизията е периодичността на телевизионната комуникация с аудиторията.

Периодичността е характерна и за сериала, за накъсаността на разказа в отделни

епизоди и неговото очаквано продължение от страна на зрителите. Това е едно от

„златните" ключета на телевизионния сериал и мястото му в телевизионната програма.

Характеристиките на сериала могат да бъдат обобщени така: продължение на разказа

на сериала през целия филм; прекъснатост на разказа във всеки епизод, който има

относителна самостоятелност; постоянни главни герои и множество епизодични; той

носи драматургията на телевизията: изграден е предимно върху диалога и близките

планове. Отделните епизоди са с еднаква продължителност и би трябвало да се

програмират в един и същи час и ден от седмицата .

Социолози, телевизионни експерти и психолози не престават да търсят

„ключовете на успеха" на тв сериал. Според С. Фурцева „..Принципната концепция на

американските сериали се базира на дребния като хората стремеж към ескейпизма, към

изолация в красивия свят на въображението..."65 Бягството от реалния свят в света

на екранната действителност е една от магиите на серийния телевизионен филм. В

някои от сериалите ситуациите на екрана са част от нашия реален живот („Всички

обичат Реймънд", „Анатомията на Грей", „Отчаяни съпруги" и др.). Това също

привлича аудиторията. В други сериали „бягството" от реалния живот в света на

сериалите е „двойно" - в света на героите от сериала, от една страна, и в света на

богатите и красивите, от друга. („Дързост и красота", „Модна къща,, и др.).

Изследванията показват, че зрителите предпочитат красивия и богат свят на „Хотел

Вавилон", най-добрата британска драма на Би Би Си за 2006 г., заснет в естествения

декор на Бъкингамшир, пред екранизацията на собственото си ежедневие в

„Истендърс" (1995-1999 г.).

„Един от най-големите незадавани въпроси на нашето време се отнася до баланса

на изкуствените и естествените изживявания в живота ни.”, пише Алвин Тофлър.

65 Пак там. с. 172

30

Никое предишно поколение не е било изложено дори на една десета от изкуствените

изживявания, с които сега обсипваме себе си и децата си. Никой никьде не си дава

реална сметка за въздействието на това изумилно явление върху личностната

същност.”66

Част от магията на сериала идва и от общото съпреживяване на аудиторията по

време на излъчването на филма и превръщането на филмовия разказ и информацията за

актьорите от сериала в „тема на деня". Обикновено излъчването на сериалите се

съпровожда с много информация в печата, а сега и в интернет - за самия филм, за

актьорите, и с не толкова много филмова и телевизионна критика. Поне това е

практиката в България. В интернет страниците на националните ни ефирни телевизии

са разказани накратко последните излъчени и предстоящите епизоди на основните за

програмата сериали. В повечето случаи на уебстраниците има и снимкова галерия .

Периодичното присъствие на екрана, както и масовото приемане от страна на

аудиторията често превръщат развитието на историята и главните екранни герои в част

от нашите ежедневни разговори. Хората съпреживяват и говорят за случилото се във

филма. Телевизионният сериал отдавна е част от проявите на масовата култура, която

приемаме (доброволно) и която обсъждаме (ежедневно). Част от актьорите стават наши

идоли, те присъстват в медиите, в рекламите, определят модни тенденции, те са „лице"

и проява на част от ежедневието ни и елемент на днешната публичност.

По принцип медиите отделят повече място на актьорите и сагата на сериала и

много по-малко ги занимава неговата критическа оценка. Българските медии почти

веднага реагират и предоставят на българския зрител голяма част от публикуваната

чужда информация за „хитовите" сериали, но почти винаги липсва оценка.67

Една от сладките илюзии в голям процент от американските полицейски филми е

илюзията за победата на независимото ченге. Борещо се с престъпния свят, със самата

полицейска система, която го уволнява неправомерно. И въпреки всичко то постига

справедливост. Вероятно не случайно всяка съвременна кинематография пробва силите

си в разни варианти и на темата за Пепеляшка.

Българският принос в производството и излъчването на телевизионни сериали не

е голям, но за възможностите на БНТ не е малък. Той започва със „Семейство

66 Тофлър, Алвин. Шок от бъдещето. 1992, с.16067 Петрова, Теодора. Серийният телевизионен филм – програмиране и присъствие в българския ефир. Култура, медии, публичност. Сборник от конференцията, посветена на 50- годишнината на в-к „Култура. С. 2010, с. 173

31

Калинкови", 12-сериен филм, семейна сага, отразяваща живота у нас през 60-те години

на XX век (1966 г.), следват „С пагоните на дявола" (1967 г.).....68

Както ще стане ясно по-долу, в своята програмна политика телевизиите залагат по

един или два хитови сериала с добро качество в праймтайма на своята програма, или

т.нар. „семеен филм" („Спешно отделение", „Анатомията на Грей", „Кварталът на

богатите", „Отчаяни съпруги", „Бягство от затвора" и др.) и по още 2-3 заглавия с не

толкова добро качество в ранните следобедни и късните вечерни часове на програмата

("Дързост и красота", „Блясък", „Кесар", „Грехът на Анхелика", „Любов и измама",

„Водни плъхове" и др.).

„Ясно е, че много от нашите младежи — продукт на телевизията и на мигновения

достъп до море от информация узряват рано и умствено. Но какво става с

емоционалното развитие при изменящото се съотношение между изкуствените и

истинските изживявания в полза на първите? Допринася ли за емоционалната зрялост

увеличаването на дела на изкуственото? Или може би забавя нейното съзряване?

А какво става, когато една икономика в търсене на нова цел започва сериозно да

навлиза в производството на изживявания заради самите тях изживявания, които

замъгляват разликата между изкуственото и естественото, между имитираното и

действителното? Едно от определенията за нормалност е способността да се разпознава

действителното от недействителното. Ще се нуждаем ли от нова дефиниция?”

Ето тези въпроси са поставени в „Шок от бъдещето” от Алвин Тофлър, в частта

„Политическа иконономия на нормалността”.69

Последното столетие много бързо и безвъзвратно скъси живота на традиционните

материални и духовни ценности. Той обръа внимание на проблема за възникналата

„преходност" във всички области на живота обръща внимание. На обществата от

миналото, „основани върху трайността на предметите", той противопоставя

съвременното общество, основано върху вещната краткотрайност, превърнало се в

„изхвърлящо общество", наводнено с предмети-еднодневки, остаряващи бързо и

неуловимо бързо променящи се под въздействието на съответната промяна във

вкусовете на хората или в модата.

Според Тофлър, презадоволини от материални облаги, ние бързо се отекчаваме,

материята вече не е интересна, ценна и предизвикателна за нас. Единственото, което не

бързаме да изхвърлим на буклука са именно изживяванията. В бъдеще, прогнозира

68 Пак там69 Тофлър, Алвин. Шок от бъдещето. С. 1992. с. 161

32

Тофлър те ще са (и вече са) единствената стока – с най-голяма важност за икономиката.

Един интересен факт в производството във всички технообщества днес и особено в

Съединените щати е, че стоките все повече се моделират така, че да съдържат

„добавки", удовлетворяващи психологически апетита на потребителя.70.. Продуктът се

моделира така, че да създава съответния психически ефект.

Осигуряването на удоволствие и получаването на наслада днес се е превърнало в

източник на препитание за милиони жители на планетата. Фабриките за сънища,

заводите за мечти, промишленото производство на забавни и увеселителни

произведения, атрибути, вещи и цели системи са подчинени на една-единствена и

основна функция: създаване на радост и тръпка за публиката, която се явява в ролята и

на ценител, и на потребител, и на консуматор, и на клиент на бизнеса с развлеченията.

Времето, отделяно за развличане, постоянно се увеличава, а формите на забавление

непрекъснато се разнообразяват. Тази тенденции трайно ще формира и културата на

съществуването в бъдеще. 71 „Индустрията за изживявания” (Тофлър) ще е един от

стълбовете на свръхиндустриализма, Психологическият компонент в производството

на стоки ще придобива все по-голямо значение; Стоките/продуктите, дори когато са

еднакви по основните си качества, имат определени психологически разлики.

Рекламните агенти се стремят да създадат за всеки отдел продукт негов собствен,

отличителен белег. Тези белези са функционални: те задоволяват определена

потребност на потребителя. Но тази поребност е преди всичко психологическа, а не

полезни в обичайния смисъл. „Така откриваме, че думата „качество" все повече се

отнася преобладаващите в момента предпочитания, до статусните символи на практика

до психологическите атрибути на продукта.”72 В края на краищата ще преминем отвъд

икономиката на обслужването, отвъд представите на днешните икономисти; ще

създадем първата цивилизация в историята, която ще използува висша технология, за

да произвежда най-преходния и същевременно най-трайния от всички продукти: чо-

вешкото изживяване.73

2.4. Развлекателни програми

Медиите и особено телевизията и интернет осигуряват безалтернативен начин за

бърз и лесен достъп до развлечението в различните му форми.

70 Пак там, с. 15171 Стойков, Любомир. Култура и медии. С. 2006., с. 25572 Тофлър, Алвин. Шок от бъдещето. С. 1992. с. 15073 Пак там. с. 161

33

Хедонистичната функция на телевизията, радиото, вестниците и интернет

кореспондира с едно от древногръцките философски течения, което е издигало

удоволствието в култ и го е провъзгласявало за главна цел в човешкия живот (гръцката

дума hēdoné означава удоволствие). Хедонистичният подход към живота се свежда до

преследването на удоволствието на всяка цена и до откриването на източници на

наслада и забавление и в най-неподозирани дейности и късчета на нашето

съществуване.74

В глава първа по въпроса се спрях на БНТ, поради което тук ще продължа с bTV и

Нова ТВ.

От м. октомври, 2009 г. bTV изпълни програмата си с „Денсинг старс” и

„Сървайвър” – в праймтайм; „Денят е прекрасен” , „Кухнята на Звездев” и „Модерно”

в дневния слот, а комедийният сегмент е застъпен с „Господари на ефира”(дори с

тенденция да се излъчва на живо с публика) и „Пълна Лудница”. От края на м.

Декември тръгна и блок от три фентъзи сериала, със семейно предназначене. Това са

„Мечът на истината”, „Робинзон Крузо” и „Приключенията на Мерлин”. След големия

успех на „Перла” bTV осигури и „мегахитовете”, както сама ги нарича, „Забранена

любов” и „Листопад”, с което изключително много се гордее (личи от статията)75 и

дори има намерение да ги сложи в праймтам.

Едно много показателно за горе изложеното становище, че хората „бягат” от

мисловни ангажименти е изказването на програмният директор Апостол Пенчев, че

най- добрият ТВ формат е този, „който успява да привличе вниманието на най-голям

брой зрителити, без да ги натоварва с негативни емоции и скандали” и в този ред на

мисли посочва праймтаймовите шоу продукции „Мюзик айдъл”, „Сървайвър”,

„Денсинг старс”.

Филмовата програма на bTV е от нови кинохитове, които се предлагат на ТВ

пазара.

Сред хитове на сезона са „Ледена епоха”, „Деца на килограм”, „Междузвездни

войни” и др.

„Предпочитанията на зителите се оформят както от българската

действителност и потребностите на аудиторията, така и от световните

тенденции в развлекателния жанр, който всеки може да проследи в интернет....”76

74 Стойков, Любомир. http://media-journal.info/?p=item&aid=72 : 16.05. 2010 г.75 Пенчев, Апостол в интервю на Цветелина Петрова. Сп. Мениджър. Бр. 10. Октомври, 2009. с. 108

76 Пенчев, Апостол в интервю на Цветелина Петрова. Сп. Мениджър. Бр. 10. Октомври, 2009. с. 108

34

НТ обнови формулата и структурата на предаването „На кафе” с навата рубрика

на актрисата Диана Любенова, замислена като „контрапункт” в черно на русата Гала.

Новото обедно предаване от октомври в програмната схема на НТ е „Челюсти” с

водеща Диана Найденова, с което наложиха обеднато политическо говорене плюс

останалите две- сутрин и вечер. „Убедени сме, че има активна аудитория и през това

време пред телевизорите”77, споделя Олга Лозанова (програмният директорна НТ),

относно предаването „Челюсти”, което е политическо.

Другите за тогава (2009 октомври) нови предавания са „Вип денс” и „Цената на

истината”.

От закупените продукции НТ заложи на „Д-р Хаус”, „Грозната Бети” и „От

местопрестъплението”, „Замакът” и „Травма”. От същия месец започна и осемчасовият

маратон на Иван и Андрей.

В обобщение по НТ сутрин започват с публицистика, към обед преминават към

по-леки теми и лайфстайл, на финала идва „класическият „Сблъсък”. Или както самата

Олга Лозанова казва, „НТ е риалити телевизията на България. Не само заради „Биг

Брадър”. Цялостната програмна схема е една непрестанна случка”.78

Както и да го гледаме, тезата за консумативната, пасивна, хедонистична медийно-

зрителска нагласа се доказа от самосебе си...Днес все по-малко са журналистическите

разследвания, документалните филми, образователните предавания, анализите и т. н.

просто на хората не им се занимава... все повече става дума за производство на бърза и

лесна „творба", за консумация в приятна атмосфера. И онези, които се вслушват, и

онези, които се съпротивляват, се възприемат обаче като „обекти на желанието".

Зрителят/ читател/слушател избира сътветното на стила и статуса си на живот

„произведение" - авторът/режисьор/актьор е „марка", която обещава качество или

сигурно зачисляване в определен клуб. Не е случайно, че „Труд" започна издаването на

книги, гарантиращи удоволствие от притежанието на „литературата". Да имаш Умберто

Еко до главата си в спалнята и да гледаш представление на Александър Морфов, е вид

стил на живот, удоволствие от един ред. Важно е удоволствието от притежанието, не

произведението. Останалите, които не робуват на „марката", избират прагматично

нещо подходящо за сезона и настроението. Някъде тук, в целенасоченото лансиране от

ежедневната преса и електронните медии на изкуствата като обект на желанието, като

удоволствие от присъствието в един ритуал на придобиването, а не толкова на срещата

77 Лозанова, Олга в интервю на Цветелина Петрова в сп. Мениджър. Бр. 10. Октомври, 2009. с. 10778 Пак там, с. 112

35

с тип артефакт или негови варианти, минава основното различие с отношението към

изкуствата в сериозната преса и предаванията в електронните медии в повечето

европейски страни. Става дума за основно различие в стратегиите на присъствие на

медията в настъпващата и глобализираща се култура на консумацията по отношение на

изкуствата, за различие в политиките, които всеки тип медия си избира.79

В българската медийна среда може да се проследи нарастващото удоволствено

отдаване на логично все по-експанзиращата култура на консумацията - след трусовете

през първата половина на 90-те и особено в края и в началото на новия век. В това

отношение може би най-вече лайфстайл форматите, стилистично и жанрово

определени, имат своя ясна стратегия, съзнателно налагайки образа на изкуствата като

специален лайфстайл, тип удоволствие, което е подготвено от една по-специална

култура на консумацията - нещо като яденето на стриди или раци, което изисква

определени знания и умения, а те от своя страна зависят от образованието и социалния

статус, следователно удоволствието от консумацията принадлежи на посветените в нея.

А иначе, в цялостната логика на поведение на медиите към изкуствата

доминиращата „стратегия" в променената културна среда следва емоционалното

апокалиптично-карнавално сбогуване със символния свят на социализма и изкуствата

(като част от него) и постепенното отдаване на удоволствието от възприемането им

като културен продукт за притежание и създаващ комфорт ритуал.80

Изобилието от какви ли не игри на малкия екран (много от които

свръхелементарни и безсрамно комерсиализирани), риалити програми (значителна част

от които манипулативни и тенденциозни, меркантилни и скудоумни) поставя редица

остри въпроси не само пред съвременната комуникационна наука, но и пред

обществото като цяло. Един от особено дразнещите казуси е излъчването на псевдо

новини в централните информационни емисии на телевизии с национален обхват,

които представляват скрити или пък откровени реклами за риалити програми, за

победителите, за развоя, за безброй „супер важни” епизоди от това, което е станало в

къщата на Големия брат или пък за пореднта „изцепка” на някой „знаменит” смелчага,

подложил се на детектора на лъжата....

И въпреки анализите на учените (социолози, културолози, журналисти..), че

„обичайна практика за всички нас е да пуснем телевизора или да сърфираме в интернет

79 Дечева, Виолета. Как медиите консумират изкуствата. Култура, Медии, публичност. Сборник от конференцията на 50-годишнината но вестник „Култура”. С. 2010. с. 142

80 Пак там

36

просто така, без конкретна задача и причина, за да си починем, да се разведрим и

освежим. Да се забавляваме.”, смея да твърдя, че това правило не би трябвало да се

прилага за цялото ни общество. Може и малък, но процентът на търсещите достойна

информация все още е факт. Първо, все още има действащи, честни и прями критици –

специалисти, които немогат и неще се примирят с тази воайорско-зрелищна пасивна

позиция на обществото и медиите, които я захранват; има много хора, които не търпят

дебилизацията и инфантилизацията и те не са само доаиените в културата – това може

да се види от многото форуми и блогове, зъздадени и от по-младото поколение. Ще дам

пример с ТВ Европа, например, която без тази част от обществото би следвало да не

оцелее. Друг факт в защита е напр. непрекъснатото преиздаване на стойностни книги; и

бързото им изчерпване и т. н. , което е показател все пак, че не всеки медиен

потребител е склонен да си прахосва малкото свободно време в безцелно блуждаене в

екрана или сърфиране в интернет.

Естествено, този процент не е голям и не удовлетворява рейтинговите

потребности на комерсиалните телевизии, но това не означава, че въобще не

съществува. По- скоро бих казала, че същата се дискриминира, именно за да не се

изгради и разрастне в една недоволна и заплашително голяма група от хора със

съзнание, която да постави неудобни въпроси пред медиите и да им държи сметка за

действията им като „Има ли предел и възможен ли е някаква културна регулация на

разголването (в пряк и в преносен смисъл) на участниците в подобен вид заблуждаващи

риалити шоута? Докъде ще стигнем с това безочливо пренареждане на житейските и

морални ценности? Как ще се спрат измамите с телефонните игри? С цената на какво

става драстичното деструктуриране на публичността в контекста на самоцелната

еротизация и медиатизация?..., защото една медия не може да е силна и да оцелее, ако

няма стъбилната подкрепа (силен гръб) в лицето на силно, мислещо граждански

общество.

Другият проблемът е, че колкото и големи да са финансовите възможности на

една телевизия да осигури кореспонденти по цял свят в горещите му точки, публицисти

и коментатори, така или иначе нещата/събитията, които се случват не са толкова много

и новините се преповтарят. Той е засегнат от Владимир Михайлов, а именно:

зрителският интерес към международните новини спада равномерно през годините, а

големите новинарски канали са безпомощни да предизвикат интрес към себе си, ако в

света не се случват извънредни, драматични събития. Което ги принуждава да залагат

повече от своето програмно време на сензационни информации за развлечение на

37

аудиторията.81 Един от изходите, който телевизиите намират по този проблем е в

начина на представяне на информацията.

За да отговорим на въпроса защо днес е толкова мащабна развлекателната роля на

масовите комуникации, в частност на електронните медии, трябва да имаме предвид

самото “устройство” на човека като играещо и забавляващо се същество; да

поразсъждаваме върху постмодерната динамика на бинарната опозиция работно време

– свободно време; да си дадем отново сметка каква противоотрова на перманентния

всекидневен стрес са медийните развлечения; да направим паралел и да открием

органичната връзка между екранната култура и развлекателната култура в нашето

време, което мнозина наричат “цивилизация на образите”. Редом с всичко друго

медиите, а чрез тях и забавленията стават са все по-достъпни от финансова и

пространствена гледна точка – изискват все по-малко усилия, а предлагат образи и

послания, които не натоварват, спадат напрежението и даже успокояват (добре е да

направим уговорката, че това не важи за всички развлекателни жанрове, особено онези

от тях, които “разтоварват като те натоварват” – от рода на съспенси, трилъри и хоръри

и др.). 82

Телевизията дава нов шанс на развлекателните жанрове, довеждайки забавата в

дома на всеки зрител и спестявайки му усилието той да се придвижва чисто

пространствено до клуба, стадиона, бара, концертната зала и т.н.

Хедонистичната същност на електронните медии, в частност на телевизията и

донякъде интернет се дължи на обстоятелството, че със своята достъпност,

синкретизъм и магнетична привлекателност те улесняват изключително аудиторията

във възприемането не само на новините, но и на всякаква друга информация –

икономическа, културна, здравна, спортна, аграрна и т.н. Тенденцията да се въздейства

повече емоционално, отколкото рационално; да се поднасят все по-леко и смилаемо

текстовете и образите от екрана води до формирането на една по-лековата, по-

развлекателна нагласа към общуването с медиите. Правейки кратък преглед на

основните концепции за телевизията и ролята й за промяната на обществото, културата

и личността, Мануел Кастелс се опитва да съедини тези възгледи (макар че някои от

тях доста си противоречат) и да ги резюмира до два по-важни момента:

1. Телевизията става културен епицентър на обществото;

81 Михайлов, Владимир. Записки по телевизията. С. 2006. с. 5782 Пак там: 16.05. 2010 г

38

2. Телевизионната форма на комуникиране е принципно ново средство, за което

са характерни привлекателност, сетивна симулация на реалността и облекчена

комуникативност, поради съвсем отслабените психически усилия.

2.5. Риалити предавания

Развлекателните потребности на телевизионната аудитория се изострят дотам, че

извикват за живот нови, невиждани до този момент форми за забавление. Тяхната

философия е част от една по-обща философия, завзела и завземаща не само

електронните медии, но и цели други зони на човешката култура и на човешкото битие

- стиловете на хранене, на живеене, на обличане и т.н., които намират своята вълшебна

думичка: „real", т.е. „действителни", „истински". Оказва се, че най-голям интерес, най-

оживени коментари и най-богати емоции (без значение от знака им „+" или „-")

предизвиква т.нар. „риалити шоу" (англ. „reality show"), което със сигурност вдига

адрена лина и изостря емоциите, благодарение на обилните дози провокации, скандали,

интриги, разголвания от всякакъв вид (от душевни до сексуални). Всепозволеността в

риалити шоуто измества културното и морално табу, вкарва неприличието и

драстичността в езика на играчите (или просто им позволява да играят себе си, в т.ч. и

чрез вулгарност, простотия и лоша душевна и речева хигиена) и превъръща

телевизионната публика в сеирджийска маса, принизявайки нейната роля до воайорство

от низша проба и безупречно манипулиран гласоподавател от масов, безропотен или

маниакално активен тип.83

В контекста на настоящата променлива картина на икономическата криза и

нейните последстваия май единственото нещо, което се развива устойчиво, успешно и

възходящо, е "риалити" форматът. Той се прехвърля от телевизия на телевизия,

разраства се в различни часови пояси, в разнообразни тематични линии и форматчета и

с различна степен на "риалити". Данните за гледаемостта на флагмана на този жанр -

"Биг Брадър", показват непрестанен и сериозен ръст през годините. Конкуренцията му -

също. Обратно на досегашните примери с останалите телевизионни формати, които

след първите три години бавно или по-бързо тръгват надолу. "Риалитито" обхвана и

единствената телевизия у нас, призвана по статут и закон да бъде обществена. Вече и

по БНТ 1 миска дои крава в реално време, малко след като по новините са се мярнали

президентът и премиерът.

Брадърите, систърите, танцуващите и оцеляващите трудно могат да бъдат

83 Стойков, Любомир. Култура и медии. С. 2006. с. 278

39

удържани в рамките на "лайфа". Появяват се и на запис – късен и нощен. По ефирни и

по кабелни телевизии. После в сутрешния блок. След това нещо се обясняват по

вестниците. Вечерта отпадналите от "риалити" форматите пълнят заведенията, за да ги

снимат за жълтите издания. Пият, ядат, целуват се, женят се, разделят се, скубят си

косите и прочие дълбокомислени занимания. Интернет се пълни с видеоклипчета от

"пълната версия на боя между Х и У" и сензацията -"преобличането на Ирена"!

Някои стават корици на лайф-стайл списания. Изскачат от рекламите. Новите

попълнения в пресните "риалити" програми са добър повод да си спомним техните

предшественици. Тъкмо да я забравим съвсем, и Стойка-Пипирудата от първия "Биг

Брадър" наново прелетя из медийното пространство....

Форматът се оказва не само незаобиколим, но и незабравим. Участниците в него

придобиват статут на пожизнени воини на бойното "риалити" поле. В световната

интернет енциклопедия "Уикипедия" ги изреждат в стила на прегледа на войската и

геройски загиналите. Има и цяла статия по въпроса: "Здравко Василев - победител на

92. ден; Тихомир Георгиев - шести изгонен на 71. ден; Венета Милева-Илиева -

напуснала Къщата доброволно на 58. ден (влезе като резерва на 50. ден); .............

Според някои източници прототипът на риалити телевизията възниква в

Германия с програмата Aktenzeichen XY по канал ZDF, занимаваща се с документална

възстановка на криминални случаи. Според други източници предшественик на

риалити шоуто се явява предаването „Скрита камера" („Candid саmera), което тръгва в

началото по радиото през 1946 година, а от 1948 г. и по телевизията. Нашумяло

предаване в риалити формат е и прочутата документална поредица „Американско

семейство", която започва да се излъчва по РВС през 1973 г. и разкрива в дванадесет

серии развода на едно семейство от Калифорния. Друг пример от историята на реалната

елевизия са документалните серии „Ченгета" („Cops"), които се излъчват от 1989

година по телевизия „Fox" и представляват заснети с камера истински случаи от

полицейската практика при задържане на нарушители, овладяване на размирици и

всевъзможни нарушения на обществения ред. В наше време по различните

телевизионни канали в САЩ се излъчват над 110 програми от типа „риалити", като

повечето от тях инкасират изключително висок рейтинг и привличат голяма част от

активните рекламодатели.84

84 Пак там. с. 278, 279

40

Риалити шоуто има свой предшественик и близък роднина в популярния доста

години преди това формат документална сапунена опера (Docu Soap). Между другото,

за този формат се смята, че е по-реален от риалити шоуто.85

Като нов телевизионен жанр риалити шоуто се ражда в началото на деветдесетте

години на 20. век. През 1992 г. MTV пуска „The Real World", документална поредица за

група млади хора, които са противопоставени един на друг. Показва се на живо всяко

тяхно действие като се представя и мнението им за другите съквартиранти. Докато

MTV обаче само привлича вниманието към жанра, една от големите американски

мрежи CBS и нейното предаване „Survivor", започнало през м. май 2000 г., са тези,

които дават основание да се заговори за начало на риалити телевизията.

Продуцентът Марк Бърнет прави промоция и поддържа напрежението осем месеца

преди премиерата. Успехът му след това на „Survivor" е зашеметяващ, а първият

победител Ричард Хач става медийна звезда.86

Всъщност, риалити телевизията предлага програми и шоута, които следят живота

- действието, постъпките и общуването на участниците, пряко и на живо (по правило

без нагласени и заучени роли, пози и модели на поведение). Обикновено задачата на

такова шоу е да следи, най-често по метода на фейлетона, всекидневието на анонимни

или известни личности. Риалити програмите често включват и други телевизионни

жанрове като документалистика, игри, вариете или фикция.87 Ако в риалити шоуто

участниците обикновено са поставени в непривични за тях битови условия и специално

изградени провокиращи ситуации, в документалната сапунена опера събитията

протичат в абсолютно реална и привична за познаващите се участници (членовете на

една семейство) среда. Във втория случай действието не е предопределено от никой и

зрителите гледат естественото развитие на конкретния семеен живот. Тук сценарий

няма под никаква форма.88

Родството на риалити шоуто и документалната сапунена опера върви по линия на

серийното показване на епизоди, в които е спазено единството на място и време, т.е. на

преден план излиза така примамливия за аудиторията ефект на присъствието. Освен

това въпросните епизоди се излъчват в същата последователност, в която са протекли и

85 Михайлов Владимир. Записки по телевизията. С, 2006., с. 88

86 Пак там87 Стойков, Любомир. Култура и медии. С. 2006. с. 278

88 Михайлов Владимир. Записки по телевизията. С, 2006., с. 89

41

в действителния живот.....Казано простичко, едни хора гледат други хора на телевизора

в продължителен срок от техния неподправен естествен живот. Това е най-

елементарното обяснение за смисъла на шоуто, излъчвано в реално време (или на

запис, но със съхранена автентичност). А иначе в основата му лежат две идеи:

Според първата идея, телевизията е достъпна за всички и всеки човек може да

стане герой в шоуто. Тази примамлива възможност за идентификация на зрителите

обаче е само проформа, тъй като подборът на участниците по принцип се прави

изключително прецизно. Макар и публиката да се заблуждава, че на екрана гледа

себеподобни, практиката е показала необходимостта от включване в шоуто единствено

на хора, които са интересни сами за себе си. В противен случай се налага зрителите с

часове да наблюдават участници, нямащи представа за какво да разговарят и какво да

правят.

Втората идея разчита на силния магнит събитията да се показват (заснимат) в

реално време. Това в по-голямата част от историята на телевизията не е било възможно

технически. Едва появата на малките дигитални камери, които могат да се разполагат

навсякъде и да излъчват картина с добро качество, прави телевизионното пространство

наистина реално пространство. И то в очите на милионната аудитория изведнъж

преборва притегателните по-рано художествени игрални филми. Любопитно е, че не са

редки случите, когато хората сами снимат своя всекидневен живот и го изпращат за

показване по специфичните телевизионни канали за риалити шоу.89

Следейки основните характеристики тези формати, описани от Владимир

Михайлов, отново стигам до извода, че този род псевдореалност, така стремително

натрапвана ни от телевизионния екран има основната задача да формира у зрителя

примирението, че вроденото му любопитство за зрелище и интрига е дефект, който така

или иначе той притежава, поради което не следва от негова страна да предявява

претенции на личност, която трябва да мисли, анализира и търси изход от истинската

реалност, характерна за ежедневието му, защото няма необходимите за това качества,

като аналитично меслене напр. или избирателна пропускливост за стойностна и

нестойностна информация. В защита на твърдението, само ще добавя, че в един от

многото форуми, посветен на риалити програмите, се споменава, че в Германия тези

формати се наричат „народозатъпяване".90

Устойчивият ръст на "риалити формата не може да бъде приписан на

89 Пак там, с. 9090 http://pozvanete.bg/news. php?id=41298 - 37k: 26. 11 . 2008: 20.06. 2011

42

особеностите на българската действителност и национален характер. Отново в

"Уикипедия” пише, че този тип предавания са 56% от всички американски ТВ

предавания и до 69 % от телевизионните предавания по света (по кабелна телевизи

ефир) според изследване на „Нилсен Медиа Рисърч". Същността и мащабите на "Биг

Брадър" и на сходните му предавания се явяват нещо като глобално телевизвизионно

затопляне, сходно с климатичния феномен. Спорно е доколко нещата са обратими, но

пък има смисъл в малките стъпки за ограничаването му, и то по няколко причини.

Първо, колкото и перфектно да изглеждат тези формати от гледна точка на

рейтинг, пазарендял; рекламни приходи, нито една телевизия не трябва да забравя,

„риалити" аудиторията е голяма, но нелоялна.”91 Тя мигрира от шоу на шоу, цъка по

каналите в очакване на по-голям бой, по-известна скандална звезда и повече екшън.

Обратно - зрителите, които искат добри новини, качествена публицистика и хубави

филми, на са доста по-лоялни и последователни в своето поведение. А

рекламодателите, кото са по-важна част от процеса, обичат лоялни клиенти. Особено в

сегашните смутни бизнес времена. Спорно е дали изобщо е имало и един зрител, който

да е видял поне една реклама в деня, когато стартираха едновременно "Биг Брадър" и

"Денсинг Старс". В момента, в който започваха рекламите в едното шоу, аудиторията

масово превключваше на другото или пък тичаше до кухнята (или тоалетната).

Второ, лесно е да изпратиш тези, които не искат да гледат брадъри и денсъри, да

ходят на театър всяка вечер три месеца поред. Само че заслужава ли си толкова лесно

да загубиш верни зрители и ще можеш ли да ги спечелиш отново?

Трето, вцепенението от "риалити" програмите е вредно за всички останали

предавания и техните водещи. И вредата може да се окаже дългосрочна. По стечение на

обстоятелствата примерът за това беше особено красноречив при старта на "риалити"

сезона през 2008 г. Той съвпадна с черния понеделник на щатската борса. Родните

новини и коментарни предавания обаче така бяха обсебени от "риалити" звезди,

рейтинги и чествания на българската независимост, че едвам свариха да отбележат

началото на финансовия катаклизъм. После им трябваха дни, за да влязат в час с

икономическите събития и техния драматизъм, да потърсят гледни точки, да попитат

какво се случва, как се случва и дали ще стигне до нас. Може и на някои да им харесва

да си седят в родното "риалити", но пък всички целокупно едва ли ще бъдем особено

щастливи, когато международното положение отново ни свари неподготвени. За да не

се случва това, е добре телевизиите да гледат по-внимателно реалността, а "риалитито"

91 Иванова, Албена. Сп. Мениджър. Бр. 11. Ноември 2008. с. 158

43

да си остане само шоу.

Има три обобщени вида риалити шоу в световната телевизионна практика, които

се различават основно в подхода, без да напускат полето на показването на своето

действие в реално време.

Първият вид е с американски произход. Това е започналото през 2000 г. предаване

„Survivor", в което групата участници се поставят в екстремни условия на живот, като

им се налага да се борят с доста екзотични препятствия.92

В България първият сезон на Сървайвър е излъчен в България на 20.09.2006 г.,

Островът на изкушението стартира на 01.11.2007 г.

Психологическият момент в предаването „Сървайвър” е силно изразен, защото

надпреварите изискват различни умения и нагласи. Интересно за зрителите е

хрумването на сценаристите да изправят участниците един срещу друг – например

физически най-силните срущу физически по-слабите; Противопоставянето на

различните типове хора е едно от основните оръжия на създателите на такива

формати – сблъсък между физика и психика, а от там – и сблъсък на поведенчески

модели. Чисто психологически проблем, в „Сървайвър” например, се оказва гладът

на острова. Съответно мъжете имат по-голям проблем с глада от жените. Гладът ги

кара да се чувстват слаби и отчаяни. Участниците в същото щоу казва, в един от

епизодите: „Това е адът”.

Стратегически момент е решението, как и до каква степен хората, подложени на

стресови ситуации са склонни да играят в екип, а не индивидуално; кога желанието за

личната неприкосновеност в Сървайвър надделява над племенните успехи в

състезанията и на положението на съответното племе в „обществото”, създадено на

острова; как участниците се срещат с местното население, а то от своя страна ги

прави съпричастни на традициите и вярванията си....Именно в това е най-силният

„коз” на телевизионните риалити формати – те изглеждат правдоподобно, дори когато

всъщност не са такива.

Вторият вид води началото си от „Big Brother" на холандската компания Endemol.

Всъщност именно това шоу е в основата на утвърждаването на риалити шоуто в

международни мащаби. Наименованието е заимствано от прочутата книга-антиутопия

„1984" на Джордж Оруел, където Големият брат гледа от афиши на всеки ъгъл и от

телевизионни екрани, които следят и моделират поведението на жителите в Океания.

Той живее невидим, защото целта на масовата манипулация в описваното от Оруел

92 Пак там

44

тоталитарно общество е неговият образ да влезе в природата на всеки индивид и да

стане обект на любовта му. В риалити шоуто „Big Brother" зрителите са тези, които са

невидими и следят поставените в затворено пространство за определен срок от време

участници. Тук не става дума за екстремни условия, но пък с основание се очаква, че в

изолираните помещения, където са настанени „героите", те могат да се проявят по

начин, който никой сценарист не може да измисли.

Третият вид е известен с името Talents search. В търсенето на таланти в най-

различни посоки са допустими и също толкова варианти на риалити шоута. Този вид

предполага и по-голяма обвързаност с бизнеса, отколкото първите два.

Една от главните причини форматът телевизия в реално време да има успех е

спазването от него на най-важния белег на телевизионната специфика - едновременност

на действието и неговото показване. В риалити шоуто действието протича с очевидно

минимално редактиране на живота. До появяването му в програмите се смяташе, че

задачата на телевизията основно е да информира и развлича. Феноменът на риалити

шоуто добави още една съставка - малкият екран може да забавлява като надзърта в

реалния живот и го „изиграва" наново пред зрителите. Не е без значение за

реализирането и на трите вида шоута постоянно развиващите се технологични придо-

бивки, които дават възможност за непосредствен контакт между участници и зрители.93

Според данни на сп. „Мениджър” от м. декември, 2008 г., ако типичният зрител на

„Сървайвър” е добре образовън мъж на ср. възраст ок. 46 години, с най-високите

доходи, живеещ в големите градове и София, „Биг Брадър” успява да привлече най-

младата аудитория, с по-ниска степен на образование и значително по-ниски доходи. 94А това е пагубно за нея. Следва въпросът „За каква обществена и социализираща

функция на медията идва реч”? Как тя помага на тези недоизградени като личности

младежи да намерят верен път и да не тежат на обществото, а да са полезни за него....

„Ценностната система на обществените медии е различна от тази на

търговските”, подчертава Валери Тодоров – генералният директор на БНР. За разлика

от тази, на НТ, bTV, НТ, целта на БНР е да произве качествен продукт в качествена

опаковка, с превес на обществения над търговския интерес, което изисква двойно

по-големи усилия. БНР изпълнява изключително трудоемката функция на пазител на

паметта и традициите на нацията. Записва и архивира всичко най-важно, случващо се в

политическия, социалния, икономическия и културния живот. Освен радио е и една

93 Михайлов, Владимир. Записки по телевизията. С. 2006., с.9194 Сп. „Мениджър”. Бр. 12. декември, 2008., с. 126

45

много голяма културна институция...95 В резултат на тези усилия радиото успява да

удвои аудиторията на всичките си програми; "Хоризонт" държи вече 38% от

радиоаудиторията и има 2,5 млн. слушатели; „...успяхме да си върнем младите

слушатели, увеличихме и времето на слушане на нашите програми. Имаше време, ко-

гато БНР беше предпочитано от по-възрастната, по-улегналата аудитория, но вече е с

подмладен профил. Имаме популярни предавания, например предаването "Аларма" на

"Христо Ботев", музикални линии на "Хоризонт", които събират в откритото ни студио

и в ефир активна аудитория от 15 до 30 години.”, сопделя Валери Тодоров. Всичко

това е доказателство към посоченото ми горе твърдение, че колкото и да е малка

активната аудитория, ако на нея се обърне внимание като на лоялна, на медиите не ще

се налага да се превръщат в обществено деструктивни, с единствената цел рейтинги и

печалба. Нека не забравяме, че под какъвно и натиск да се намира интелигентната,

умната част от обществото ни, именно тя успява да преодолее препятствията и да

оцелее, да се издигне, а от тук и един ден да стане рекламодател в медиите...и да им

носи печалби. Реално погледнато, натрапвайки ни аморална агресия, тези телевизии

работят срущу себе си, те губят стойностната част от аудиторията си.

Риалити форматът за кратко време извоюва най-привилегированото място и най-

успешната позиция сред телевизионните жанрове. Този тип предавания и телевизии

залагат на първичната емоция, на баналното, скандалното и на провокативното. Сред

малкото положителни черти на шоуто са неговият развлекателен характер (който обаче

влече със себе си риска от прекрачване на моралните граници) и социализиращото

въздействие върху публиката в резултат на това, че шоуто става постоянна тема за

разговор - групова и междуличностна.

След финалите на "Сървайвър 3" и Dancing Stars в края на 2008-ма година, тв

продуцентите за кратко ни помилваха от поредната порция риалити предавания. Нов

прилив на шоута обаче бавно започна да приижда едва десетина дни след настъпването

на 2009 г. В ефира на бТВ стартира втори сезон на френската игра "Форт Бояр" (тук

разсъжденията ми са от 2009 г., защото за тази - 2010 нямам възможност въобще да

следя подобни формати). Зад българското й издание седят Робин Кафалиев и Мартин

Захариев. Сред участниците с изявено присъствие са много лица, познати от

телевизията на Мърдок - водещата на "Без дрехи" Таня Кожухарова, Атанас Добрев -

Наката от "Аламинут" (предавания, чиито продуцент е отново Кафалиев), Диана

Алексиева и Вики от "Мастило", и двете бивши водещи на "Българският Топ 100",

95 Тодоров В. в интервю на Пепа Витанова. Сп. Мениджър. Бр. 4 април 2010. с. 108

46

Карина Караньотова от "Глобусът" и Петя Григорова, екс-водеща на "Бързи пари".

Водещ е обичайният заподозрян Димитър Павлов, който заема същия пост и в "Това го

знае всяко хлапе!" и "Десетте най-...". Продължителността на играта е 16 седмици.96

На 20 януари 2009 г. приключи записването на желаещи да се включат в третия

сезон на "Мюзик айдъл", зад чиято реализация са Иван и Андрей от "Междинна

станция". Препитването на жадните за слава стартира на 24 януари във Варна и

продължи в Бургас, Пловдив, София и за пръв път прескочи границата и до Скопие.

Във всеки от градовете на журито помагаше по една гост звезда. Най-добрите

кандидати преминаха в следващия кръг, а най-фрапантните моменти бяхя излъчени в

специални епизоди по бТВ.

Други са "Ясновидци" , ако не греша от пролетта 2009 г., излъчени отново по бТВ,

с водещ Николай Георгиев, чиято роля бе да подлага на съмнение способностите на

кандидат-врачки от всякакви възрасти.

Много популярно бе и шоуто - "Страх", чието първо бг издание също е дело на

"Глобал филмс", Излъчи се от ефира на Нова тв. Неговото първоначално заглавие е

Now or Neverland, и е създадено също от холандската компания "Ендемол", измислила

и "Големия брат", "Сделка или не", и др. Първият епизод на шоуто е излъчено на 11

юни 2001 г. Много бързо оригиналният сценарий на играта е забелязан от

американския канал NBC, който откупува лиценза и я прекръства на Fear Factor. Така в

края на същата година риалитито стартира в САЩ с награда за победителя от 50

хиляди долара. Продължителността на предаването е 60 минути, през които ентусиасти

от всички възрасти, раси и социални слоеве са поставяни в екстремни ситуации.

Американското издание на шоуто може бъде наблюдавано и в момента по българския

канал GTV.

По ТВ2 през 2009 г. м. януари стартира и кастинг за набиране на участници за

българския вариант на британското риалити "Размяна на съпруги”, идеята на

предаването е да размени домовете, съпрузите, децата и начина на живот на две

съпруги от различни семейства. Те трябва да разберат какво е да живееш в различна

среда и с друг партньор.

Има още много подобни формати (и ще продължава да има). Колкото и от тях да

изреждам тук, характерно за всички тях е, че те разчитат на дълбоко залегналите в

човешката природа инстинкти като ексхибиционизъм и воайорство и по този начин

96 Тодорова, Деница. В-к Сега. 13. 01. 2009: http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=3270&sectionid=24&id=000140: 01. 07. 2011

47

умело превръщат битовите дейности от баналното всекидневие в комерсиални

забавления, които както стана ясно то примера на НТ, успешно запълват праймтаима.

Неуспешна е претенцията на шоуто за реалност, тъй като в процеса на уподобяване с

действителността отсъстват много важни неща; Те не замо не ни дават, но и ни взимат

двойно и тройно. От една страна губят времето ни, което е пари, от друга директно си

плащаме с гласуванията и т. н. От трета страна те ощетяват културно и морално

младото покоеление, което привеква към „зяпоческото” (с извинение за грубия израз)

ежедневие и става буквално некадърно да се замисля за злободневните въпроси на

битието си. Митовете и псевдоценностите, рожби на тези формати оказват

деструктивно въздействие върху културата, тъй като участниците предлагат негативни

модели на подражание, което е особено пагубно за зрителите с неустойчиви ценностни

филтри. Или както Л. Стойков добавя, цитирайки своя студентка, риалититата имат

още един голям недостатък, „вниманието се измества от важни и значими теми и

проблеми по посока на псевдосъбития от ниска категория, създадени само

благодарение на тяхното медиатизиране и прословутото комерсиално и рекламно

облъчване на аудиторията (Боянова, 2006: 93-94)”97.

Първата версия на „Биг Брадър", излъчена у нас по Нова телевизия през 2004

година, осигури и даже надхвърли планираните рейтингови резултати (най-вероятно и

рекламни приходи), но събуди доста полемики и предизвика задълбочени иронично-

критични анализи от страна на сериозни наши културолози и социолози. В това

отношение особено показателна е статията „Big Brother" - рамката, която победи

картината" на проф. Ивайло Дичев.98 В нея той разсъждава за нулевата степен на

телевизията, за това, как рамката е достатъчна, за да привлече и подчини погледа, как

абсолютно банални и безинтересни хора стават звезди въз основа на телевизионната

манипулация и основателно задава въпроса: „Защо все пак българската публика гледа

Big Brother, та в определени дни предаването чак надмина Слави Трифонов, който

впрочем в началото се употребяваше риторически като единица мярка за простотия, а

сега изглежда почти Шекспир? В шоуто на Слави има специализирани умения, добри

музиканти, остроумни сценаристи, понякога там гостуват интересни събеседници.

Номерът на Big Brother е, че там няма абсолютно нищо, това е самата безформеност на

реалното - едни тела съзерцават други тела".99. Реалността на преживяването, твърди

авторът, е още по-реална, защото всичко - и най-ненормалното, което се случва в

97 Стойков, Любомир. Култура и медии. С. 2006. с. 284-28598 Пак там99 Пак там

48

къщата, се снима и монтира, многократно се повтаря и се коментира, обяснява и

анализира.

„Има ли и какъв е градивният и конструктивният характер на риалити шоуто или

кое е „полезното" във „всичко позволеното"? Този въпрос поставя Любомир Стойков и

отговаря по следния начин:

„След като е развлекателно, едно телевизионно предаване трябва да наистина да

развлича: да буди спонтанен смях, да подгрява емоциите, да радва и да забавлява с

всевъзможни игри, шеги, екшън-сцени. Природата на тези шоута е емоционална и

свежа, а не рационална и строга. Ако искат да гледат класически произведения или

политически дискусии, зрителите трябва да потърсят друг канал. Проблемът е в това,

че риалити шоуто все повече затъва в тинята на глупостта, ерзаца и фалша, хората са

готови с цената на всичко да се покажат по телевизията и, за да задържат вниманието,

правят щуротии, които дълбоко нараняват човешкото достойнство. Налице е падение:

морално и духовно, екзистенциално и естетическо, физическо и психическо.”100

Съвременните риалити програми са така устроени, че акумолират у публиката

неимоверен интерес към нещо невиждано, потребност да станат свидетели на неща,

които досега са били привилегия на киното, театъра, литературата, но във вид на

художествена измислица. Затова се водят мощни рекламни и PR-кампании, за да се

намагнитизира и манипулира вниманието на аудиторията по посока на риалити шоуто

и новите му емисии. „Затова продуценти, сценаристи и режисьори на риалити

телевизии ще се нуждаят от още по-големи разголвания, от още по-скандални

сблъсъци, от еротизиране докрай на личния живот пред камерата.

В обощение, две са, общо взето, основните линии на социално въздействие върху

личността, в резултат от което се стига до уеднаквяването на индивидите, до тяхната

своеобразна стандартизация, до „отливането" в определен „калъп" на тяхното социално

поведение.

Едната линия е свързана с нормалните социално-психични реакции на всеки човек,

изправен пред някаква рационално осъзнавана или интуитивно долавяна опасност, пред

лицето на очевидно застрашаващата го неизвестност. Закономерно поражданият при

подобни ситуации стремеж към обединяване на силите с възможните „съюзници", към

търсене на „закрила" и „духовна опора" в масата от себеподобни може да се

трансформира (и обикновено става точно така) в стремеж към сливане и уеднаквяване с

околните, в „разпределящо" опасността на много „частици" и по този начин

100 Стойков, Любомир. Култура и медии. С., 2006. с. 286

49

„намаляващо" нейното индивидуално въздействие укриване в тълпата, в „оглаждане" и

„обезличаване" на собствената физиономия чрез нахлузване на „безопасната маска" на

масата. 101

Например страхът от нарастването на мощта на производителните сили и особено

на въоръжението (на средствата за масово унищожение) като че ли заема доминиращо

място сред съвкупността от внушаващи опасение тенденции на социалната еволюция.

Тази — възприемана едва ли не като абсолютно неконтролируема мощ според Николай

Василев „виси като дамоклев меч над обществото, провокирайки спокойното му

съществуване”.

„Взривено" или не, съзнанието търси „спасителния" изход или в позицията на

„незабележимия", „разсян" в тълпата „атом", или в другите — „имунизираните" срещу

подобни страхове и съмнения илюзорни светове.102

Другата линия на стандартизиращото социално въздействие върху личността е

свързана с обективно наложените начини, по които съвременният човек е принуден да

създава условията за собственото си съществуване. Защото производството на

материални и духовни блага все повече се стандартизира и унифицира (като, разбира

се, проектира съответния „отпечатък" и върху много други области на социалния

живот). Такъв е неумолимият закон на масовото индустриално производство, поне на

дадения етап от развитието на обществото. Въпреки отчасти разнообразяващите го и

несъмнено противостоящи му нови тенденци в това отношение, засега такъв е

обективно единственият възможен път към масовизирането на благата, към

повишаването на жизнения стандарт.103

Но на личността, потопена в морето от стандартизирани предмети за потребление

и духовни продукти, започва да се струва, че тя постепенно и безвъзвратно губи своята

индивидуалност, че става подобна на всички наоколо, че се слива със средата,

превръщаща се в пречка за нейното развитие и обществена реализация, в

неблагоприятстваща нейната самоидентификация безлика сила. Друг е въпросът,

естествено, че някои приемат стандартизацията като един вид гарантираща тяхното

оцеляване социална мимикрия, като най-удобен и уютен пристан. Тук се има предвид

човека, който съзнателно се съпротивлява срещу превръщането му в „серийно

произвеждан продукт", срещу ликвидирането на неговата индивидуална специфика.

Има и други „канали", по които протича стандартизиращото социално въздействие

101 Василев, Николай. Светът на човека. С., 2000; с. 198102 Пак там103 Пак там

50

върху личността. Един от тях е добре анализиран в западната социологическа

литература. Става дума за целенасочената политика на ментоцид (унищожаване на

индивидуалното съзнание и постепенното му редуциране до масово съзнание). Към

конформизирането и стереотипизирането на съзнанието и подсъзнателните реакции

обикновено се върви по различни пътища. Но основната цел на ментоцида, посочва

Николай Василев, се постига преди всичко чрез мощната пропагандна система на

развитите държави. Стандартизирайки и рекламирайки предварително моделираните

образци за мислене, действие, ориентация и т. н., тя има голяма заслуга за

нивелировката на човешката личност.104

В своята книга „Едноизмерният човек" Херберт Маркузе изтъква, че масовата

продукция и средствата за масова информация поглъщат целия индивид и той твърде

лесно се идентифицира с обществото, при което се елиминира вътрешното, „другото"

измерение на човешкия дух. В резултат от това „възниква един образец на едноизмерно

мислене и поведение..". Игор Кон също говори за външното стандартизиране и

нивелиране на хората под въздействието на средствата за масова комуникация –

особено въздействие, което „ги прави все по-еднообразни и еднотипни, приличащи на

автомати".105

Освен това, характерно за екстеродетерминирания индивид е осъзнаването на

собственото му безсилие пред мощта на стандартизиращия го механизъм на средствата

за масова информация и пасивното му примирение с неговото функциониране. Нещо

повече и много важно, посочено от този автор: Подаваните му от десетилетия насам

ежедневни порции от „сдъвкана", „пресована", лесна за консумиране културна и

политическа информация създават у него съответните навици и рефлекси. Пасивността

по отношение на избора на предмети за потребление се превръща в морална пасивност

и естетическа дезориентираност. Той не само е предварително съгласен, не само

примирено очаква, но вече изисква от пресата, радиото и телевизията „да го ръководят

и в живота, и в установяването на ценностна система.106

Стремежът на „масовия човек", на „човека-маса" (както бива наричан в повечето

литературни източници „стандартният човек") към безконфликтна хармония с

околните, желанието му на всяка цена и във всички ситуации да прилича на другите

обуславят според Николай Василев в последна сметка, относителността и лабилността

на неговите жизнени идеали, цели, норми на поведение, ценностни еталони. Пред

104 Василев, Николай. Светът на човека. С. 2000. с. 200105 Пак там. с. ..202106 Пк там . с. 203

51

лицето на всеки конфликт, при всяка промяна на общественото мнение той е готов

лесно и безболезнено да смени своите възгледи (и именно защото не са негови

собствени възгледи и убеждения) с нови, които след известно време ще захвърли също

така лесно. Личността постепенно деградира; губи се нейната индивидуалност.107

Има ли изход? Отвъд този край ни чака връщане и преоткриване на

интелигентната и достойна опосредствана медийно човешка комуникация,

прогнозира проф. Стойков”108

С навлизането на медийната дигитализация идва ред да се помисли в тази посока.

Според Айзенщайн: “цивилизацията на образа” се намира на завой, след който

започва спираловидното “завръщане” на “цивилизацията на книгата”, разбира се, върху

ново стъпало. А това ново стъпало е именно компютърната култура, съ-положена на

върха на “културната пирамида”. Посредством наслагването на спиралата на

еволюцията върху пирамидата на културата може да се проследи механизмът, водещ до

реабилитацията на практиките на писмената култура с техните метаморфози

“компютърна страница”, “дигитален текст” и “екранно четене”.109

Опитвайки се да защити тезата, че компютърът реабилитира книгата и четенето, в

статията си „Как компютърът реабилитира културана на четенето”110 Милена Цветкова

посочва, че „културата на четене отразява перцептивната способност и умствената

предразположеност, която позволява на типографските символи, уловени чрез

ретината, да оформят духовен смисъл. А от информационно-когнитивна гледна точка

четенето е своебразна концептуална дейност за формиране на информационната

култура на човека, разбирана като степен на съвършенство в откриването,

получаването, съхраняването, обработването, организирането на информация,

създаването на ново знание и практическото му приложение.” Тя обяснява появата и

непрекъснатото актуализиране на критериите за усъвършенстване на културата на

четене като социално и психически детерминирани от следните обстоятелства в

рамките на писмената култура: експоненциално растящ обмен на социална и научна

информация, необходимост от преодоляване на пространството и времето,

необходимост от технология за възпроизвеждане на историческата памет, възможности

за натрупване на индиректен (опосредстван и обобщен) минал опит, както и от

спецификата на интелектуалните усилия при работа с книгата и преди всичко 107 Василев, Николай. Светът на човека. С. 2000. с. 203108 Пак там109 Цветкова, Милена. Как компютърът реабилитира културана на четенето. http://liternet.bg/publish3/mtzvetkova/kak.htm: 01. 07. 2011110 Пак там

52

психофизиологичните затруднения при възприемането на писмения текст като

виртуален образ на действителността. „Реабилитирането на практиките на писмената

култура означава преди всичко реабилитиране на четенето като достатъчно

разпространена културна дейност”111, уточнява тя. От еволюционна гледна точка

първият въпрос, който авторката поставя е кой е катализаторът за появата, респективно

за залеза на дадена културна практика. Основавайки се на ретроспективният поглед към

историята на медиите, на техническите средства и формите за комуникация, заключава,

че това е конфликтът, сблъсъкът между стари и нови медии. Ситуацията на

реабилитация идва след кризисното противоборство в отношението “потискане-

оцеляване”, отнесено към две култури (жива и писмена, писмена и визуална), и като

отражение на напрегнатото съжителство между две различни знакови системи (устна

реч и азбука, азбука и аудиовизия).112

Ако се обосновем на нейното твърдение, че „културата се

формира по сложната спирала на еволюцията, настъпват фази ту

на “заспиване”, ту на “събуждане” на вече използвани технически

средства и форми на информационен обмен (това е същността на

така наречения “Закон за съхранение на информационните

средства и технологии”)113, можем ли да се надяваме, че

„несполучливият културен модел” тепърва ще претърпи

промени? Ще еволюира в сполучлив?

Ако всяко ново средство, всяка нова медиаформа е продължение на предходната:

киното се появява като “синтетично звукозримо четиво”, екранизацията - като

продължение на романа, видеофилмът - на кино-филма, като резултат от вътрешната

индивидуализация на средствата за масова комуникация със стремеж да се “преповтори

личния контакт с книгата”114 .....дали дигиталната телевизия ще промени

потребителската ни култура...ще можем ли да разчитаме, че новото търсене ще е

търсене на истинския културен продукт, въз основа на което да го изискваме от нея?

111 Пак там112 Цветкова, Милена. Как компютърът реабилитира културана на четенето. http://liternet.bg/publish3/mtzvetkova/kak.htm: 01. 07. 2011

113 Пак там114 Цветкова по цитат на Владимир Михайлов; пак там

53

Според Цветкова, „цялата тази еволюция е еволюция на търсенето на онази

информационна технология, която ще приближи човека до първичната му

хипертекстова среда.” От своя страна „всяка нова културна практика е реабилитация на

по-стара, но реализираща се на по-високо технологично ниво.” 115

Единственото, в което остава да вярваме е, че „обществото на знанието”, в което

следва да успеем да се превърнем в следствие на изискванията на дигиталния свят, в

който ни предстои да живеем, ще е първата крачка към културната ни еволюция и в

това число потребителската ни такава.

ЗАЩИТАТА НА ТЕЗТА!!!!!!!!!!!!!1

Ще се върна в началото, където споменах, че проф. Толя Стоицова

подлага на съмнение тезата, че изборът на масмедийни

продукти се мотивира основно от вътрешната потребност

за баланс у индивида. Според нея „неможе да се твърди,

че на хората им е трудно да се справят с идеи, които

конфликтуват с техните собствени.”116 Обосновавайки се

на други автори, тя посочви, че изборът на масмедийна

информация по посока на индивидуалните възгледи не се

дължи единствено на стремежа към вътрешен

комфорт. Причините могат да се крият в различията

между социалните групи, в техните нагласи и модели за

избор във възприемането на масмедийната продукция.117

По-натам, в своя „ракурс от критичния анализ на развитието на

комуникационната теория”, проф. Стоицова предлага съвременното разбиране на

комуникционния процес, според който днес, в постмодерното общество

не действа принципът: „Аз говоря – вие слушайте и

115 Пак там116 Стоицова, Толя. Лице в лице с медиите. С. 2004; с. 100117 Пак там

54

възприемайте”, а ударението се поставя върху

интерактивността на общуването като диалог, а не обмен на

монолози.

И ако днес и в бъдеще независимо колко една новина/събитие са обществено

значими и важни и пряко засягат обществата, се възприемат, дискутират и обгръщат с

внимание само ако имат формата на забавление, не трабва да се пренебрегва факта, че

„хората от масмедийната комуникация попадат в четири различни категории по

отношението на възприемне на информацията, свързани с индивидуалните им

когнитивни стилове. И ако има хора, преработващи информацията предимно

интуитивно, по чувствен или сетивен път, то не са малко и „когнитивистите”, които се

нуждаят от присъствието на аналитичен анализ и логическа последователност в

съобщението.

Ето защо, „знак за висока социална компетентност е, комуникаторът да

формулира речта си така, че тя да включва елементи” от четирите стила на

възприемане.”118

Ето защо телевизията на бъдещето трабва да спре да разчита на пасивния зрител

да се подготви да чуе гласа на будните хора и да реагира адекватно на техните желания.

Защото както многократно посочих в изложението, „забавляващите” се зрители не са

коректна аудитория.

От своя страна „телевизираните”119, зрители, както проф. Михайлов ги нарича,

тези, с много устойчивите стереотипи следва да еволюират, заощто иначе ще се окажат

извън реалността. И както предрича Тофлър не ги чака добро. Светът тепърва няма да

се съобразява с тях.

Българското национално радио е разбрало това. Ред е на Българската национална

телевизия. Тя трябва да си даде сметка кои са бъдещите й потребители, а не да разчита

безкраино и едниствено на настоящите.

Всичко това се опитах да докажа с посочването на множеството примери в

процеса на разсъждение върху силата и възможностите на телевизията и нейният

несполучлив културен модел, от една страна и противодействието на този несполучлив

модел от страна на алтернативните форми за комуникация днес, както и наличието на

будна аудитория с различни от „забавление” потребности.

118 Стоицова, Толя. Лице в лице с медиите. С. 2004., с. 116119 Михайлов, Владимир. Записки по телевизията. С. 2006. с. 97

55

ГЛАВА ТРЕТА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКА ЕТИКА – това и формирането на общественото мнение от рецензентката ти!!! Да го прочетеш!!!!

3.1. Морално-етични норми в журналистиката

Спазването на морално-етичните и професионалните норми при формирането на

общественото мнение от страна на медиите е от изключително важно значение. Ако не

може да се говори за обективност на медиите, то от тях трябва да се изисква точност и

достоверност на информацията.

Медийната политика се ръководи както от редица общоприети морални норми,

така и от множество професионални критерии.

Етичните кодекси на журналистическата дейност съществуват почти от средата на

XX век, но в началото са наричани "професионално-етични журналистически кодекси".

Те са призвани да дават етични насоки в тази специфична социална и обществена

сфера, да създават конкретни норми в дейността на медиите и журналистите, да

конкретизират професионално-нравствените качества, необходими за изпълнението на

функциите на журналистиката.

За първи път за етични норми в журналистиката се говори в „Журналистическия

канон” на Американското общество на вестникарските издатели, излязъл от печат през

1923 г. В него е записано: „Първата функция на вестникарите е да съобщават на

човешката раса това, което нейните членове правят, чувстват, мислят”120. Според

този канон от журналистите се изискват знания, интелигентност и опит, естествени н

придобити способности за наблюдение и размисъл и т.н. Изискванията, посочени в

канона, са по-скоро общи, тъй като са насочени към своего рода извънвремеви

120 Цанкова, Светла. Въведение в медиазнанието. С. Изд. УНСС. 2007; с. 67

56

ценности. Конкретните изисквания, посочени в кодекса, са отговорност, свобода на

печата, независимост, искреност, акуратност, безпристрастност, "феър плей",

благоприличие, благопристойност. Т.е. това са както чисто професионални, така и

своеобразни морални граници за позволеното и непозволеното в журналистиката.

Подобна е и насоката на "Орегонския етичен кодекс на журналистиката", където

още в увода се посочва, че спазването на етиката от страна на журналистите би

трябвало да отразява техния усет, „инстинкта” им към доброто. Посочените основни

норми са истинност, искреност, компетентност, справедливост, умереност и дори

консерватизъм, обществено служене и социална политика.

От същото време датира и „Южнодакотският кодекс на журналиста”, в който е

посочено, че журналистическата професия е служба по отношение на публичността, а

именно: „Журналистът може да направи всичко заедно с публиката.

Журналистиката е най-голямата сила, влияеща върху човешката оценка. Тъкмо

затова акуратността не само не трябва да се изразява в липсата на неточни

съждения, а да се радва на постоянно присъствие на непреходни истини”121.

Кодексът на "Мариан Стар", написан от Уорън Хардинг, посочва: „Помни, че има

две страни на всеки проблем. Знай и двете страни. Бъди искрен и истинен. Дръж на

фактите. Грешките са неизбежни, но следвай акуратността. Ще бъде по-добре да

разкажеш една история точно, отколкото хиляди наполовина погрешни. Бъди

благопристоен. Бъди честен и общителен. Не шуми около себе си. Виждай доброто у

другите и не им причинявай болка. Ако си политически репортер, дръж на фактите,

разкажи историята, както е, а не както искаш да я видиш. Третирай почтително всички

религии. Ако е възможно, разобличавай обвинението в безчестие на невинен човек или

дете. Въпреки всичко бъди ясен. Никога не използвай неприлични думи или

внушаващи истории. Желая тази харта да ви ръководи така, че като влизате в дома, да

предпазвате децата”.122

Друг етичен кодекс е издаден през 1923 г. и се нарича „Журналистическо кредо"

на Уолтър Уилямс. Той е построен на същите принципни основи като предишните, но

акцентира вниманието върху личния ангажимент на журналистите, върху собствените

„вярвания": „Аз вярвам в журнализма. Аз вярвам, че публичният журнал е публично

дело. Аз вярвам в ясната мисъл и ясното съждение. Аз вярвам, че това, което пише

121 Пак там; с. 68122 Пак там

57

журналистът, не ще посрами никой джентълмен”. В този смисъл акцентът е поставен

върху субективното отношение в журналистиката.

Уилямс изтъква три причини за неспазването на кодексите:

Не е намерена точната характеристика на антисоциалното поведение на

журналиста.

Втората пречка е в идентифицирането и изучаването на подобно поведение.

Вестниците имат различни критерии за етично и неетично. Затова изучаването на

тези кодекси и тяхното спазване е трудно решим проблем.

„Телевизионният кодекс” на Американската национална асоциация конкретно

определя редица изисквания по отношение на телевизионното предаване: то трябва да

бъде добре съставено и балансирано, репортажите и новините да бъдат актуални, ясни

и безпристрастни, не бива да се допуска дискриминация, новините трябва да се

представят без сензационност и да не водят до паника, коментарите трябва да се

идентифицират. Същевременно онагледяването трябва да бъде добре направено и да

има етични стандарти на интервютата. Определено има конкретика и прагматизъм в

тези норми, като акцентът е поставен и върху технологията на журналистическото

творчество, чрез която също може да се манипулира общественото мнение.123

През 1995 г. е приет етичен кодекс на Асоциацията на американските и

канадските редактори, чиито вестници са членове на Асошиейтед прес. Те са

формулирани с убеждението, че вестниците и хората, които ги правят, трябва да се

придържат към най-високите стандарти на етично и професионално поведение.

„Правото на обществеността да бъде информирана за важни въпроси е от

първостепенно значение. Вестникът носи особена отговорност пред своите читатели,

задължавайки се да бъде бдителен пазител на техните законови интереси”.

В този етичен кодекс на първо място акцентът е поставен върху отговорността на

медиите и тяхното задължение да отразяват новините честно, точно и безпристрастно.

Техен ръководен принцип трябва да е истината. Освен да защитават свободата на

словото и на информацията според този кодекс медиите трябва и да уважават правото

на хората на личен живот.

Второто основно изискване е „вестникът да бъде страж срещу неточността,

повърхностното, предубеденото или изопаченото представяне на информацията, като

избягва пропуски, преекспониране или технологична манипулация. Вестникът трябва

123 Пак там; с. 68

58

да признава грубите грешки, които е допуснал, и да публикува своевременната им

корекция на място, което читателите могат лесно да забележат”.

На трето място е изискването за честност, за непредубедено третиране на

проблемите и безпристрастно отразяване на противоречиви теми. Според кодекса

вестникът „трябва да осигури трибуна за размяна на коментари и критика, особено

когато такива коментари не съвпадат с редакторската позиция... Вестникът трябва да

съобщава новините без оглед на своите собствени интереси, осъзнавайки

необходимостта да разкрива потенциални конфликти... Вестникът трябва да има честно

отношение както към читателите, така и към лицата, отразени в новините”.

Независимостта на медиите и журналистите също е отбелязана като водещ

принцип. Това означава да се избягват всякакви влияния - както от източниците на

информация, така и от политически, финансови и всякакви други интереси.

В този етичен кодекс е отбелязано още нещо съществено за работата на

журналистите: „Не трябва да се пишат статии единствено с мисълта за спечелване на

награди или отличия. Конкурси, целящи облагодетелстване на журналистите, се

отразяват неблагоприятно както на вестника, така и на професията и трябва да се

избягват”124.

През 1997 г. е приет Кодекс на Асоциацията на професионалните журналисти,

който е актуализиран през 2004 г.

В преамбюла е записано: „Членовете на Асоциацията на професионалните

журналисти смятат, че общественото просвещение е предвестник на справедливостта и

основа на демокрацията. Дълг на журналиста е да преследва тези цели чрез търсене на

истината и честно и задълбочено представяне на събитията и проблемите. Съвестните

журналисти от всички медии и специалности се стремят да служат на обществото

усърдно и честно. Професионалната почтеност е крайъгълният камък в доверието,

оказвано на журналиста.”

Принципите и работните критерии в този кодекс са формулирани много по-

конкретно и ясно, отколкото в предишните. На първо място е отбелязано, че

журналистите трябва да търсят истината, което означава да проверяват точността на

информацията от всички източници и грижливо да избягват допускането на грешки; да

дават възможност за отговори на обвинения в престъпление; винаги да подлагат на

съмнение мотивите на източника, преди да обещаят анонимност; да не плагиатстват; да

124 Пак там; с. 68

59

избягват расови, полови, възрастови, религиозни, географски и сексуални стереотипи и

други.

Задължение на журналистите е да подкрепят откритата размяна на мнения дори

когато тези мнения противоречат на техните собствени; да правят разлика между

застъпничество и отразяване на новина, а също и между новина и реклама.

На второ място е поставено изискването вредата да бъде сведена до минимум,

като имат предвид, че събирането и огласяването на информация може да причини

вреда и неудобство. Затова журналистите трябва да проявават съчувствие към тези,

които са неблагоприятно засегнати при отразяването на новина; да бъдат особено

внимателни, когато става въпрос за деца и неопитни източници или обекти; да помнят,

че само обществена нужда от първостепенна важност може да оправдае нарушаването

на личната неприкосновеност.125

Изискването за независимост присъства и в този кодекс: "Журналистите не трябва

да се чувстват зависими от друг интерес, освен от правото на обществото да бъде

осведомено". За тази цел е необходимо журналистите да избягват сблъсъка на

действително съществуващи или предполагаеми интереси; да не поддържат контакти и

участия в дейности, които могат да поставят под съмнение тяхната почтеност и

оказаното им доверие и други.

Не по-малко важно е журналистите да бъдат отговорни пред своите читатели,

слушатели, зрители и колеги, което означава да насърчават обществото да споделя

случаите на несъгласие с медиите; да признават своите грешки и своевременно да ги

поправят; да правят публично достояние неетичното професионално поведение от

страна на журналисти и медии и да спазват същите високи критерии, които искат да

бъдат спазвани и от другите.

3.2. Морално-етичните норми в българската журналистика

В България първите опити за определяне на етични норми в журналистиката

датират от 1887 г., когато излиза специален Закон за печата, в който се предвиждат

санкции против "лъжливите новини, изопачаване на факти, неточно предаване на

дебати и решения на Народното събрание, лъжливо приписване на опозорителни или

престъпни деяния, докачение на честта, клевета". През юли 1894 г. е проведен първият

журналистически събор, по време на който се критикува "непристойният език" на

печата и се говори за необходимостта от "нравствено подобрение на пресата".

125 Пак там; с. 69-70

60

През тоталитарния период морално-етичните норми до голяма степен се

определят от Устава на СБЖ от 1978 г. и подчертават социалната роля на българската

журналистика в изграждането на развитото социалистическо общество, укрепването на

дружбата със СССР, единството и сплотеността на страните от социлистическата

общност и т.н. Акцентът е поставен по-скоро върху идейно-политическите качества,

отколкото върху професионалните, които също са подчинени на партийността.

През 1994 г. СБЖ започва работа по първия Етичен кодекс след промяната.

Неговият текст е обсъден и приет на Десетия конгрес на българските журналисти през

1998 г., допълнен е на Единадесетия конгрес. В него е записано: „Неотменното право

на човека на информация, свобода на словото и на критика, неотменното право на

обществото да бъде осведомявано за факти и мнения са основата на правата и

задлъженията на журналиста.

Като поема голямата гражданска отговорност на професията си, журналистът

отстоява свободата на словото, зачита истината, независимо от политическите си

възгледи, убеждения и пристрастия. Журналистът носи цялата отговорност за своите

произведения - подписани или не, публикувани или излъчени. В своята дейност

журналистът спазва нормите на журналистическата етика...".126

Изискванията към журналистите са да не допускат дискриминация по какъвто и

да е признак; да зачитат човешкото достойнство; да не използват нечестни средства за

набавяне на информация; да не нарушават правото на лична тайна освен в случаите,

когато това е в изключителен интерес на обществото; да не плагиатстват; да не

злоупотребяват с искреността или страданието на хората и т.н.

Според Райна николова, спазванета на Правилата на правилата на

журналистическата етика следи в рамките на професионалната гилдия и няма публичен

ефект във връзка с решенията за санкциониране на журнаистите, допуснали нарушения

на журналистическата етика. Съдържат предимно забранителни норми. Основен

недостатък на този акт на саморегулацията е отсъствието на обществен орган и

правила за неговото функциониране, чрез които да се следи прилагането му.127

Етичният кодекс на българските медии е подписан на 25. 11. 2004 г. На 19. 06.

2006 г. Комисията за етика в електронните медии започва да разглежда жалби срещу

нарушения на етичния кодекс. Кодексът съдържа няколко основни раздела:

126 Цанкова, Светла. Въведение в медиазнанието. С. Изд. УНСС. 2007; 74/75 127 Николова, Райна. Медийно аудио-и визуално право. С. Изд. Фенея. 2010; с. 61

61

1. Предоставяне на достоверна информация на обществото. Този раздел

съдържа: изисквания за точност на информацията, отбелязване чрез поправки при

представянето на неточна и подвеждаща информация, предоставяне на право на

отговор на засегнатата страна, честност и надеждност на източниците на информация.

2. Събиране и представяне на информация. Разделът включва: идентификация на

журналиста и медията, за която работи, забрана за използване на заплахи и принуда,

зачитане на правото на личен живот, закрила на децата, забрана за дискриминация при

събирането на информацията.

3. Редакционна независимост. Изразява се в недопускане упражняването на

политически и икономически натиск върху медията, разграничаване на редакционното

съдържание от т. нар. търговско слово, забрана за приемане на лични, политически или

финансови стимули, забрана за заплащане на информация, забрана за използване на

достъпа до информация за лична облага.

4. Взаимоотношения в медиите и между медиите. Те се свързват с взаимно

уважение и честна конкуренция, с цел запазване на авторитета на професията, забрана

на плагиатството, зачитане на авторското право, професионална солидарност.

5. Обществен интерес. Отнася се до разпространението на информация в защита

на здравето, безопасността и сигурността, при предотвратяване и разкриване на тежки

престъпления и злоупотреба с власт, с оглед предпазването на обществото от

заблуждение.

Със специално внимание в рамките на саморегулацията в медиите се ползват

принципът за закрила на децата и съдържанието на рекламата като елемент от

търговското слово. По тази причина те често се обособяват в отделни актове на

саморегулацията. Определянето на рейтинг-класификационните системи на

телевизионните предавания и филмите и обозначаването им чрез пиктограми е обект на

медийната саморегулация. В значителна част от държавите усъвършенстването на тези

системи е резултат от инициативата на регулаторния медиен орган. По отношение на

телевизионните филми и сериали в България системата за единна сигнализация е

предоставена на волята на електронните медии. През 2004 г. телевизионните оператори

се обединяват около следната категоризация на излъчваните от тях филми:

а) не се препоръчва за лица под 12-годишна възраст - когато филмът или

отделна серия съдържа отделни кадри с еротично съдържание или с употреба на

алкохол, стимуланти, наркотици или отделни кадри с насилие,

62

б) не се препоръчва на лица под 16-годишна възраст - когато филмът или

отделна серия съдържа значителен брой кадри с еротично съдържание или с употреба

на алкохол, стимуланти, наркотици или значителен брой кадри с насилие,

в) филмът не се препоръчва на лица под 18-годишна възраст - когато

филмът или отделна серия е натуралистично-еротичен или демонстративно показва

насилие.

Обозначаването предвижда да бъде извършвано с времетраене от 40 секунди до 2

минути (по преценка на оператора) както и след всяко прекъсване за реклама. Проблем

на приложимостта на въпросната система според Николова е, че тя не е включена в

етйчен кодекс, а в споразумение между Българската национална телевизия, „Болкан

нюз корпорейшън" ЕАД и „Нова телевизия - Първи частен канал" ЕАД. Към това

споразумение не са се присъединявали други медии, тъй като то не е открито за

подписване. Отсъства и обществен орган, който да следи за неговото спазване.128

На 29.09.2009 г. са приети Национални етични правила за реклама и търговска

комуникация, изготвени от Националния съвет за саморегулация (независим орган за

саморегулация в рекламата и търговската комуникация в България) . Съветът създава

свои работни органи - Етична комисия, Апелативна комисия, Работна група за

тълкуване на кодекса, Комисия за мониторинг и др. Членове на съвета могат да бъдат

асоциации и отделни юридически и физически лица от рекламната индустрия -

рекламодатели, маркетинг специалисти, рекламни агенции, медии, видни

общественици и специалисти.

Предметният обхват на кодекса се отнася до всяка форма на реклама и маркетинг

комуникация. На първо място са посочени аудио- и аудиовизуалните комуникации:

телевизия, радио и други медии в ефира, киното, видеото и др. Извън обхвата на

етичните правила остават редакционното съдържание; корпоративната комуникация,

вкл. корпоративни съобщения за обществеността, съобщения за пресата и други

медийни изявления; информация в годишни фирмени отчети и подобни документи;

корпоративни изявления по обществено-политически въпроси; политическата

комуникация, която цели да повлияе на електората по време на местни, национални или

международни избори или референдуми; комуникацията с образователна цел или

информация по важни за обществото теми, когато такава комуникация не е свързана с

търговския интерес на инициатора; комуникацията, чиято основна цел е да забавлява

или да образова, а не е търговска, като например съдържанието на: телевизионни

128 Пак там; с. 62/63

63

програми, филми, книги, списания или видеоигри, не е обхваната от Кодекса;

комуникация от държавни органи; произведения на изкуството, изложени публично

или частно; самите продукти.129

За съжаление този Етичен кодекс не получи необходимата подкрепа от всички

български медии. Списъкът на приелите го може да се види на сайта на Националния

съвет за журналистическа етика: http://www.mediaethics-bg.org/ .

3.3. Функцията на журналистиката и нейните морални действия

Комплексните проблеми, усложнени от бързото навлизане на новите технологии

във всекидневните информационни процеси, изискват осигуряване на достойно място

на журналистите в социално отношение, което би ги предпазило от чужда намеса и от

ликвидиране на тяхната независимост и безпристрастност, би гарантирало

непрекъснато професионално усъвършенстване, за да бъдат на равнището на

съвременните проблеми чрез тяхното улавяне и поднасяне на публиката. В своята

отговорна дейност медиите не трябва да забравят правилата за насърчаване на

разбирателството, толерантността и доверието между хора, групи и общности, като се

уважава човешкото достойнство и се поставя преграда пред дискриминацията, омразата

и ксенофобията. Специално по отношение на телевизията трябва да се имат предвид

нейноте огромни възможности за въздействие и да се предпазват децата и

подрастващите от психическия натиск на програми, съдържащи насилие и

порнография, подтикващи към консуматорство или служещи си с неподходящ език.

За да могат тези необходими за демократичното обществено развитие условия да

станат реалност, е нужно освен външни да има и вътрешни предпоставки. Необходимо

е да съществуват правила, които да регулират взаимоотношенията вътре в медията,

отделно от нормите на трудовото законодателство. Освен специалните закони,

уреждащи статуса на журналистите, подходящо средство в контекста на

международните стандарти и вътрешното законодателство за всяко отделна страна

биха могли да бъдат моралните кодекси, чието спазване се контролира от

самоуправляващи се органи или механизми, в които участват специалисти и

представители на обществени групи, пряко ангажирани с нормалното и балансирано

функциониране на СМК в обществото (например паритетната комисия по печата във

Франция). Те работят в тясна връзка с други сродни организации и институции

(асоциации, дружества, факултети и департаменти) и изготвят съвместно изследвания,

129 Пак там

64

които изпълнят ролята на барометри за мнението на публиката за дейността на медиите

и специално на журналистите. Обратната връзка допринася за усъвършенстване на

професионализма в медиите.

През 1993 г. ПАСЕ приема още една препоръка, засягаща журналистическата

етика, с която предлага на Комитета на министрите да изиска от държавите-членки

информация относно действието и ефективността на националните механизми,

гарантиращи независимостта, плурализма и баланса на обществените медии и

прилагането на правото на отговор. Подчертана е необходимостта да се проведе

съвместно проучване между правителствените и неправителствените организации за

перспективите от създаването на европейски механизъм за установяване на верността,

един вид европейски омбудсман в рамките на СЕ с участието на представители на

страните. Изтъкната е на преден план задачата да бъдат създадени медийни асоциации

и да бъдат подкрепени и разширени медийните училища.

Относно функцията на журналистиката и нейните морални действия е посочено:

17. Информацията и комуникацията, предавани от журналистите чрез

медиите, с мощната подкрепа на новите технологии, имат решаващо значение за

развитието на личността и обществото. Те са неделими от демократичния живот,

защото ако искаме демокрацията да се развива напълно, тя трябва да гарантира на

гражданите участие в публичните дела. Достатъчно е да кажем, че такова участие би

било невъзможно, ако гражданите не получават информация за публичните дела, от

която се нуждаят и която трябва да се осигурява от медиите.

18. Значението на информацията, особено на радио- и телевизионните

новини, за културата и образованието, е подчертано в Препоръка N 1067 на

Асамблеята. Нейното влияние върху общественото мнение е очевидно.

19. Би било погрешно поради важността на тази роля да се вади заключение,

че медиите всъщност представляват общественото мнение или че би следвало да

изземат специфичните функции на публичните власти или институции от

образователно или културно естество, каквито са училищата.

Това би довело до превръщането на медиите и журналистиката във власти или

контра-власти ("посредници"), въпреки че те няма да са пред ставители на гражданите

или предмет на същия демократичен контрол, както публичните власти, и няма да

притежават специалните познания на съответните културни или образователни

институции.

65

21. Затова журналистиката не трябва да видоизменя вярната, безпристрастна

информация или честните мнения или да ги използва за целите на медиите В опит да

създаде или оформи обществено мнение, след като нейната легитимност почива на

ефикасното зачитане на фундаменталното праВо на гражданина на информация, като

част от зачитането на демократичните ценности. Следователно легитимната, търсеща

истината журналистика е ограничена от достоверността и честността на информацията

и на мненията и е несъвместима с журналистическите кампании, провеждани на базата

на предварително възприети позиции и специални интереси.

22. Журналистиката, информацията и мненията трябва да зачитат

презумцията за невиновност, особено в случаите, които все още не са приключени, и

трябва да се въздържат от правене на преценки.

По-нататък са регламентирани правото на личен живот, което трябва да се

уважава; В журналистическата професия целта не оправдава средствата; затова

информацията трябва да се набира чрез законни и етични средства. От основна важност

е точка 34, в която се посочва: „Никой не трябва да остава безучастен по отношение на

защитата на демократичните ценности. За тази цел медиите трябва да играят главна

роля в предотвратяването на напрежението и да насърчават взаимното разбирателство,

търпимостта и доверието между различните общности в областите, където

преобладават конфликтите...”130 Уточнена е саморегулацията, както и органите и

механизмите за саморегулиране.

Етиката е морална философия. Основните понятия/закони, свързани с етиката в

журналистиката са истина, достоверност, обективност, безпристрастност, морал.

От всичко изложено до тук в тази глава нека обобщя: Какво представлява

истината в журналистиката? Един от основните проблеми на етичните кодекси и

идолизирането на истината в тях е, че те никога не стигат до това, да кажат точно какво

представлява истината. Друг проблем, навярно също толкова отчайващ, е, че етичните

кодекси не могат да признаят напрежението, дори противоречието, което често

съществува между това, да представяш истината и това, да си етичен.

Да погледнем първото: Какво е истината? Може ли един

репортаж да е верен, ако изпуска информация? Ако изкривява или преувеличава

нещата? Ако пропуска името на източника? Ако дава цитати извън контекста? Ако

130 Занкова, Бисера. Студии по медийно право. С. Изд. Нова звезда. 1997; с. 187/188

66

изопачава дадено изявление, като го перифразира (използвайки косвени цитати)?

Отнася ли се истината само до това, което е казано, или е свързана и с това, което не е

казано! Истината цялата истина ли е, или част от истината? Задължително ли е

достоверен даден материал, ако всички изолирани факти могат да се проверят? Или,

отива ли истината отвъд верността на фактите? Може ли журналистът да казва

истината, цялата истина и нищо, освен истината - както свидетел в съда ли трябва да

полага клетва за това?

Повечето журналисти са съгласни, че фабрикуването на информация нарушава

изричането на истината. Едва ли има съмнение, че нито един журналист не може да

казва цялата истина. Това, което журналистът прави, е да предлага трохи и парчета от

истината. Ако една перифразирана версия на забележките на даден източник не дават

есенцията на казаното, тогава със сигурност журналистът се е отдалечил от истината.

Същото се отнася и за цитирането извън контекста. Случаят е същият и когато човек не

получава задължително истината за едно събитие просто защото всички използвани

факти са били проверени от репортера.

Много журналисти смятат, че ако дават в дописките си статистически

допълнения, те се превръщат в истина. Други журналисти обаче знаят това по-добре, а

някои учени го знаят още по-добре. Мнозина автори, включително Синтия Кросън

(1994 г.), показват как статистиката може да излъже. Кросън гледа скептично на много

от последните статистически проучвания. Тя посочва една поредица от статистически

грехове и предупреждава за внушена истинност в голяма част от заливащата ни

информация. Съвременният потребител на медиите има поглед върху широка гама от

различни политически вотове, за да види липсата на прецизност (и често откровената

пристрастност) в публикуваните статистики. Навярно, както е при уводните статии,

статистическите данни гонят полемична цел, когато си проправят път във

вестникарските материали.131

Вторият главен проблем, който отива отвъд установяването на истината, е

напрежението или дори противоречието между това, да се предлага истината, и това, да

си етичен. Знаем, че журналистът често казва по-малко от истината, воден от основното

желание да бъде етичен. Например, когато пише даден материал във вестника,

журналистът може да се въздържи да даде името на жертвата на изнасилване или да

131 Мерил. Джон. Журналистическата етика. Философски основи на новинарските медии. С. Изд. Слънце. 2007; с. 156

67

изключи отблъскващите или други подробности, смятани за „лош вкус", за да постъпи

етично или отговорно. Истината често бива умишлено компрометирана заради етиката.

Идва ред да търсим отговорите на въпроси като: Какво е естеството на истината,

която журналистите са призвани да уважават? За съжаление не можем да отговорим на

подобни обобщаващи въпроси - със сигурност за неудоволствието на някои, - но можем

вероятно да хвърлим известна светлина върху тях и най-малкото да загатнем за някои

от отговорите.

Ето какво предлага издателска група „Асошиейтид Прес Мениджинг Едитърс”

(обединението на вестникарските главни резактори) за свой етичен кодекс по

отношение на точността: „Вестниците трябва да развиват и използват предпазни мерки,

за да избягват грешки. Те трябва да включват системни проверки на фактите и

цитатите, както и потвърждаване на критична информация." (Шепърд, 1994 г., 40)132.

Това изречение е типично за ударението, което журналистите поставят върху точността

в медиите. Журналистическата риторика е изпълнена с призиви за повишена точност.

За журналиста точността има голямо значение, разбира се, но точността и

коректността (получаване на точните факти и цифри, както и правилното изписване на

имената) не е равна на истината, която е много по-обхватно понятие. Точността

допълва истината, част е от истината и има изключително значение в журналистиката,

защото с нея много по-лесно се разбира дали един репортаж е достоверен. Неточността

води до намаляване на доверието в медиите. Хората трябва да бъдат цитирани

коректно, имената трябва да се изписват правилно, адресите трябва да бъдат

представяни прецизно, а фактите и статистическите данни трябва да се представят

старателно. Въпреки това внимателните читатели знаят, че медиите предлагат доста

неточни материали - което означава, че части от тези материали съдържат неточности.

Да погледнем за момент вестниците. Специално те като че ли са в недоумение как

да решат какви грешки да поправят и как най-явно да показват тези корекции. Според

някои издатели е здравословно вестникът да си признава грешките и смятат пускането

на корекциите като опит за изграждане на доверие у публиката. Според други една

публикация може да си навреди като си признава грешките, дори незначителните

пропуски. Доверието може действително да бъде накърнено, казват те, чрез

публикуването на списък с корекции. Трети издатели смятат, че трябва да се признават

само големите грешки, а не дребните, като погрешното изписване на имена - дори и да

не се извиняват за тях.

132 Пак там; с. 159

68

В днешно време с всевъзможните компютърни бази данни журналистите имат

допълнителната възможност да бъдат точни. Базите данни с имената на улиците и

избрани имена на официални лица се използват повсеместно в нюзрумите за проверка

на материалите. В издателските компютърни системи има софтуер за коригиране на

неправилно изписани думи. Тази електронна услуга има значение, но голяма част от

отговорността за точността се отнася директно към репортерите, които получават и

пишат материалите, и на редакторите, които ги редактират. Много вестници, които

извършват проверки за точност, го правят, като пишат на източници и включват копия

от съответните материали. Някои вестници се опитват да оценяват точността си на

базата на корекциите, които публикуват, сравнявайки ги с други публикации. Според

изследователите този метод не е качествен. Например Филип Е. Майър, преподавател

по журналистика в Университета на Северна Каролина, твърди, че вестници, които

обръщат по-голямо внимание на коригирането на грешки, получават повече корекции

от читатели. Затова, продължава Майър, подобно измерване въз основа на сравненията

не е валиден показател за класирането на вестникарските грешки.133

Майър обаче заявява, че вестниците сами се контролират за грешките, както

счетоводителите го правят с финансовите отчети на корпорациите си. През 1986 г. той

предлага подобна практика. „Честността, равновесието или обективността няма да

означават нищо, ако фактите не са правилни", пише той в един вестник, публикуван от

Центъра за медийни проучвания „Ганет" (сега Център за медийни проучвания във

„Фрийдъм Форъм") в град Ню Йорк. Такава система за одит е въведена за пръв път още

през 1936 г. от Университета на Минесота като средство за проверка на точността на

университетския вестник. Пишейки за предложението на Майър, Том Колинс от

„Нюздей" твърде скептично отбелязва, че подобни одити биха демонстрирали „колко

достоверен и етичен е даден вестник". Като мнозина журналисти, и Колинс има

сериозни съмнения за мъдростта в правенето на подобни одити и смята, че „един одит

за точност звучи повече като одит за неточност".134

Една от причините журналистите и останалите хора да имат толкова

неприятности с „истината" е, че никога не са сигурни точно с какъв вид истина имат

работа. Или казано другояче, не взимат под внимание какво се разбира под нива на

истината. Трябва да се запомни, че както казват специалистите по обща семантика,

истина не е истина; съществуват различни видове истина и човек трябва да е наясно за

133 Пак там; с. 161134 Пак там; с. 163

69

кой вид става дума Според Мерил могат да бъдат изследвани поне пет нива на

истината. Три от тях са изцяло в компетенцията на журналиста, а две са всъщност

извън обсега на журналистическото разследване. Да погледнем за малко петте нива.

Ниво 1: Трансцендентална истина. Това е истината с главно „И". Журналистът не

може да се изкачи до това ниво; то е извън журналиста и извън всички нас. Това е

всеобхватната Истина, пълната, безпрекословна Истина, Истината, която излиза извън

потенциалния обхват на едно човешко същество. Това е Истината в нейната тоталност.

И естествено тя не може да бъде установена или предадена като информация.

Ниво 2: Потенциална истина. Тази истина се състои от аспектите на

Трансценденталната истина и е възможно да бъде обхваната от човешкото възприятие,

изследване и рационалност. Журналистът може, стига да е достатъчно усърден и

настойчив, да се сдобие с потенциалната истина -или с частици от нея - и да я включи в

материала си. Това ниво, макар и никога да не бъде постигнато напълно от журналиста,

може да служи като идеал или крайна цел.

Ниво 3: Подбрана истина. Това е част от потенциалната истина, която всъщност

журналистът извлича или подбира в материала си от цялостната действителност. Това е

част от истината, която журналистът е успял да възприеме или да получи в бележки,

магнетофонна лента или филм. Така тя се превръща в суров материал за

журналистическия репортаж.

Ниво 4: Отразена в материала истина. Това е част от подбраната истина, която

всъщност журналистът вкарва в репортажа си. Тя е със сигурност само част от

събраните данни, които журналистът е възприел или има като суров материал. Без

съмнение това е най-важната част от истината, поради това, че е част (или ниво), което

представлява или предава даден образ на събитие от действителността. И със сигурност

е част от истината, която журналистът може да владее. Колкото по-добър е репортерът,

толкова повече истина ще включи в репортажа си.

Ниво 5: Възприемана от публиката истина. Това е навярно най-ниското ниво на

истината - поне най-ниското в смисъл на последното стъпало в процеса на ентропията

на посланието (загубата на информация от посланието по време на създаването и

предаването). Журналистът няма абсолютно никакъв контрол върху това ниво.

Репортерът прави репортажа, а членовете на публиката възприемат репортажа или

70

части от него. Репортерът няма никакъв контрол върху количеството истина, което в

крайна сметка отива в съзнанието на получателя.135

В обобщение, очевидно журналистът няма какво да каже за първото и петото ниво

на истината. Първото, Трансценденталната истина, изключва журналиста и всички

останали, а петото ниво, Възприеманата от публиката истина, е също така извън

контрола на репортера. Следователно можем да кажем, че

истината е винаги ограничена. Вниманието и усърдието на

репортерите на третото ниво имат много общо с количеството истина, останало в

четвъртото ниво. И въпреки че журналистите не могат да контролират количеството

истина, възприемано от публиката на петото ниво, те могат да определят пълнотата на

истината на четвъртото ниво.

След като разгледахме тези нива на истината, може би ще се учудим какво им е

общото с журналистическата етика. Всъщност тези нива имат много общо с етиката.

Решителността или волята да се стигне до

максималното ниво на журналистическата

истина (третото и четвъртото ниво) теоретично

насища дейността на журналиста и предлага

мотивация или основание за етични репортажи. В

основата на етичната журналистика не е

задължително да бъдеш достоверен, а да имаш

желанието да бъдеш достоверен. Както Уолтър

Липман пише, причината да има свобода на изразяването е, че

истината може да бъде разкрита. Затова не е трудно да има връзка между истината,

свободата и етиката. Ако журналистите са етични, те ще използват свободата да

135 Мерил. Джон. Журналистическата етика. Философски основи на новинарските медии. С. Изд. Слънце. 2007; с. 168/169

71

разкрият истината. Свобода, която не е използвана за изваждане на бял свят на

истината, е съмнителна от гледна точка на етиката.

Махатма Ганди, големият индийски религиозен водач и социален философ, не се

е съмнявал, че истината и етиката са неделими. Той поставя най-важното ударение

върху достоверността, една от кардиналните ценности. За Ганди достоверността

основно значи „посвещаване на фактите и нетърпението да разкриеш истината

по всеки въпрос". Как предлага Ганди да разкрием истината? Чрез внимателно

наблюдение, чрез описване на доказателствата и чрез хладнокръвно използване на

разума. Освен това разкриването на истината изисква самоанализ и самопречистване.

Ганди би казал, че журналистите не могат да открият истината и да я предадат в

репортажите си, ако са гневни, лъстиви, алчни или горделиви; той би настоял, че само

нравствено силното лице може да открие истината - особено в социалните и

политическите сблъсъци. Следователно Ганди би казал, че неетичният журналист,

който мисли, че може да направи достоверен репортаж, греши. Основанието за

етиката според Ганди е истината.136

Риск да се повторя с първата част от работата, чувсвам за необходимо отново да

прибавя мнението на Александър Ангелов: Разбира се и днес можем да видим

журналисти всякакви, пише той в „Журналистическата етика”137...Ние тук говорим

повече или по-малко за едни идеални изисквания, за норми и критерии, към които е

повече от желателно да се стремим. В този смисъл в теоретичните разсъждения и

изобщо когато става дума за изисквания винаги има сериозна доза осъзнат или неволен

идеализъм. Въпросът е да бъде в допустими граници и да не се превърне в досадно

нравоучение.

Обективността, друга концепция в журналистиката, е свързана както с

истината, така и с точността. Мнозина журналисти биха сметнали, че истината,

точността и обективността са части от една и съща концепция, като последните две са

подчинени на първото. Това е обаче една хлъзгава област и може да се окаже, че

достоверната журналистика всъщност е част от журналистическата обективност. Във

всеки случай точността в журналистиката е свързана тясно с истината и с

обективността.

136 Пак там; с. 171137 Ангелов, Александър. Журналестическата етика. С. Изд. Камея. 2005; с. 129

72

Журналистическата обективност означава връзка между символ и

реалност, като резултатът е виртуална кореспонденция на означаването

или хармонизирането. Обективността може, семиотично, да създаде пълнота на

познанието или може да подскаже естествени информационни ограничения, сведени до

минимум от отношението на комуникатора (предаващия информация). Когато

журналистите разглеждат по-широките аспекти на етиката, те трябва да се интересуват

от разпространението на знанието. Те трябва да желаят знанието (техните

журналистически материали) да бъде възможно най-пълно и най-точно и да е

съобразено максимално с реалността.

Не само фактите - но значенията - влизат в идеята за обективна журналистика.

Епистемологията (науката за знанието) и семантиката (изследването на значенията)

имат симбиозни или интегрирани отношения. Познанието е невъзможно без

значението, а значението е изключително сложно - и със сигурност относително. Ако

не знаем какво означава дадено послание, не можем да извлечем познание от него.

Накратко, не можем да знаем. Ако журналистите искат да съобщят истината, те трябва

да се интересуват както от епистемологията, така и от семантиката. Те трябва да се

сдобият с реалните факти, реалната история и с възможно повече материали. След това

могат да представят тези факти в съдържателен контекст, приблизителен на събитието

в действителността.

Разбира се, както изтъква Нийл Поустман, цялата идея за истината (и по принцип

за епистемологията) е „непрозрачен предмет" и дефинициите произтичат, „поне

отчасти, от характера на средствата за комуникация, през които се предава

информацията". Имайки предвид медийните технологии, подобно на Маклуан, и

Поустман поддържа твърдението, че истината е вид културен предразсъдък, свързан

тясно с разгледаната медия. Писането, казва той, стига до истината по-добре от

телевизията и има по-здравословно влияние върху културите, които го възприемат.

Според него упадъкът на епистемологията, основана на печатното слово, и издигането

на телевизионната епистемология имат „тежки последици за публичния живот" и „с

всяка минута ние все повече оглупяваме".138

От подобна позиция споменатите автори са разгледани и от Владимир Михайлов

в книгата „Медиазнание”, частта „Общество и медии”. Там, през призмата на

138 Мерил, Джон. Журналистическа етика. Философски основи на новинарските медии. С. Изд. Слънце. 2007; с. 173

73

творчството им, той насчва вниманието ни към „погубващото културно влияние на

телевизионната комуникация”.139

Главната или нормална цел на репортера трябва да е достоверността, независимо

от епистемологичните трудности. За журналиста това е със сигурност етичен

императив. Същото се отнася между другото и в случай, когато журналистът може да

изпитва етичен подтик да се отдалечи от истината, но един журналист трябва да

уважава дълбоко истината и близкия й сродник - обективността. Всички съвестни

журналисти трябва да имат предвид своята вярност към истината и своя дълг да й

служат. Служенето на истината води до отчайващи семантични проблеми както с

идеята за „служенето", така и с идеята за самата „истина". Но важни са именно

подтикът, желанието, волята да бъдат достоверни.

Според Джон Мерил има два принципни начина да се погледне на обективната

журналистика:

1. Като „мит", чисто и просто непостижима цел.

2. Като всеобщо постижим идеал или цел, която принуждава журналиста да

се опитва да е честен, точен, изчерпателен, балансиран, умерен, неангажиран,

безпристрастен и непредубеден.

Но наименованието „мит" отрича значението на термина, ако гледаме на

обекивността като на история, която съвършено отразява реалността и пълнотата на

действителното събитие. Колкото и добре „една невъзможна цел" да отразява

принципа, че човек не може да каже всичко за всяко нещо, тя отрича доказателството за

нашите критически усещания и преценка. С други думи, тя отрича, че наистина има

разлика между дадена история, която може по същество да се смята основно обективна,

и такава, която да се смята в по-голямата си част субективна.

Вторият от тези възгледи за обективността е по-традиционен и в общи линии

приеман в журналистическите среди. Той се основава върху предположението, че

журналистите могат до значителна степен обективно да напишат материалите си,

изисквайки от себе си колкото е възможно по-голяма изчерпателност, точност и

равновесие (в съответствие с реалността). Това, на което се набляга тук, е, че по

принцип обективността се определя от отношението на репортера.140

139 Михайлов, Владимир. Медиазнание. С. 2009; с. 60-61 и др.140 Мерил, Джон. Журналистическа етика. Философски основи на новинарските медии. С. Изд. Слънце. 2007; с. 175

74

Когато хората използват термини като обективен репортер или обективна

журналистика, те говорят за откровен опит да се предаде реалността в думи или

картини. Те говорят за усилие и степен. Терминът обективност ще означава

безкористен, честен и балансиран. Очевидно е невъзможно да сме обективни в смисъл

да предадем на публиката тоталността или пълнотата на реалността или

действителното събитие. Затова може би най-рационалният начин да се формулира

обективността е да се мисли за нея като за цел или идеал, към който да се стремим,

знаейки, разбира се, че тя никога не може да бъде постигната. За журналиста това е все

едно да бъде на първото и най-високо ниво на истината, Трансценденталното ниво.

Подобна обективност наистина съществува - някъде в реалността, - но не може да бъде

уловена или пленена в своята пълнота дори и от най-задълбочения и старателен

репортер. Като идеал, тя е полезна за съвестния журналист, който се стреми да стигне

възможно най-близко до нея.

Заключение

Според мен е късно да нищим и критикуваме масовата култура. В следствие на

посочените обстоятелства, ние вече сме я допуснали и търпим последствията от това.

По-важното е, че знаем за нея; за нейното раждане, развитие, въздействие и т. н. А

знанието ни е първото оръжие в борбата срещу нейната атака върху нас. То е

75

средството, с което бихме могли да я направим по-благородна. Познавайки я добре ние

можем да я променим, да я обърнем в наша полза. Не смятям, че това е толкова трудно,

нека не мислим еднопосочно. Днес имаме възможности на избор повече от всякога.

Наистина, четейки тендинциите в селекцията на телевизионните предавания по родните

канали, пламъчето за културна еволюция в душите ни може да угасне. Но от друга

страна ако погледнем например неща като: настоящата дигитализация на библиотеката

на Ватикана (семо един пример); Гугъл библиотеките; виртуалните музеи на изкуствата

по света; изчерпаните билети за театрална постановка, ако попрочетем десетките

онлайн критики на масовата култура и протестите на хората срещу нея – по форуми,

блогове, във формите за обртна връзка в медиите и т. н., става ясно, че има и път и

посока.

Възможността днес, предоставена ни от мобилнодетерминираните медии за

реакция, която да бъде чута, видяна, разпространена, дискутирана, е силно средство за

въздействие върху медийните стратегии.

Единственото, което се иска е да бъдем активни, да притежаваме достатъчно

познания, с които да можем да се предпазим и защитим. Имаме условията. Кой как ще

ги използва е негов проблем. Както се видя хората са различни, различни са социалните

пластове, но светът се движи и променя и посоката на промяна е знанието.

Аз не мисля, че трябва да очакваме и разчитме телевизията да се промени от

самосебе си под страха от отлив на зрители. Смятам, че ние трябва да я променим,

демонстрирайки активно, че се нуждаем от наистина важни, обществено значими,

морално извисени, хуманно стойностни, градивни, акумулиращи мисловна дейност

културни продукти.

В медиите се пресича всяко "ставане" на каквото и да било, където и да било в

общественото пространство. Крилата стана фразата, че ако нещо се е случило, а не е

получило своята телевизионна или по-широко казано медийна проекция, то все едно е,

че не е станало. Светът и ние се "състояваме" в медиите. А медиите се "състояват" и

случват в света и във всеки от нас със засилваща се интензивност. Излиза, че

обществото не може да живее без медиите, разбирай журналистиката, като негова

основна форма на съществуване, а медиите без обществото, защото се хранят като

Молох от него. И действително няма друга професия, която да поема всичко и да

"изстрадва" всичко, да преварява всичко и да предопределя - волно или неволно

дневния ред на обществото. На фона на казаното не би трябвало да ни се струва

смешно или ненормално, когато журналистите или самата професия се сторват виновни

76

на политици или редови граждани за всичко, което те "живеят". Ако вън от медиите

случващото се е маргинално или несъществено от обществена гледна точка, то

случващото се в медиите, без винаги да е важно и обществено нужно, по автоматизъм

става съществено и едва ли не свръхважно. Оттук отговорността как ще представиш

нещото - каквото и да е то, как ще по покажеш, какво ще подчертаеш, кое ще

акцентираш, как ще ретушираш един или друг образ и пр. е огромна. Днес журналистът

в даден момент има едва ли не богоравни възможности. Медийното покритие и

медийната пренаситеност, свръхвитаминозата на медиите прави от света на образите и

медийните идеи жестоки шеги с правата и частните миниживоти на обществени фигури

и обикновени хора. Никога не е работила с такава мощ преувеличителната лупа на

медиите. Никога техният телескоп не е облъчвал с такава сила както контура, така и

детайла.

Журналистът днес работи едва ли не с ядрено гориво, което при неправилна

употреба изпепелява не само него, но и огромен кръг от общата нива.141 Всичко това

определя значението и важността на етиката в работата на журналиста толкава, калкото

и във всяка една професия, във всяка една организация, във всяка една държава.

Уязвимостта на журналистиката днес, благодарение на дигиталните средства за масови

комуникации и възможността за светкавичен обмен на мнения, които те предоставят я

постава на фокус пред обществото както никага преди това. Ролята на етиката ще расте

и все-повече ще определя съществеването на една или друга медия, както по света, така

и в България. Въпрос на личен избор и професионална отговорност е кой в каква степен

ще постъпва морално спрямо обществения си дълг. Лично аз имам усещането, че

журналистите по принцип са съдници и като че ли приемат някаква етична теория,

независимо дали знаят названието й или не. И независимо от етичната теория, която

приемат, журналистите все повече изпитват това, което би могло да се нарече чувство

за морал или съвест. Не можем да обвиним всички български журналисти в липса на

това чувство. Различни интелектуални увлечения и моди могат да объркат или изкривят

чувството за морал, но подобни увлечения като че ли преминават и човек запазва

основното си чувство за морал. Доказателство за това твърдение са журналистите –

доайени в България и техните книги, част от които цитирам тук.

Повечето практикуващи журналисти, заети със светските проблеми на своята

работа, вероятно не обръщат значимото внимание на големите философи или на

специалистите по етика в съвременния свят. Най-вероятно ще продължат да действат

141 Ангелов, Александър. Журналистическата етика. С. 2005; с. 131

77

поради някакъв вътрешен морален подтик, изграден у тях през годините на

професионалната им практика. Но ние, студентите по журналистика, които все още не

сме натоварени с всекидневната рутинна работа по новините, имаме възможността да

научим нещо за теорията на морала и практиката на основанията за морала и да

променим образа на българската журналистика.

Използвана литература

1. Ангелов, Александър. Журналестическата етика. С. Изд. Камея. 2005

2. Ангелов, Божидар. Медийна и комуникативна компетентност. С. УИ. 2008

3. Ангов, Константин. Телевизионната среда. С. 2002

4. Банков, Кристиян. Консумативното общество. С. 2009

5. Бондиков, Венцеслав. Манипулации в комуникацията. С, 2007

78

6. Василев, Николай. Светът на човека. С., 2000

7. Генов, Н. Източна Европа в глобалните процеси. С.,УИ, 2002

8. Дечева, Виолета. Как медиите консумират изкуствата. Култура, Медии,

публичност.

9. Дечева, Виолета. Как медиите консумират изкуствата. Култура, Медии,

публичност. Сборник от конференцията на 50-годишнината но вестник

„Култура”. С. 2010.

10. Еко, Умберто. За свободата на печата. Сп. Мениджър. Бр. 10 (132). Октомври,

2009

11. Електронна книга:Теория на комуникацията.

12. ЗРТ, Чл. 6 Ал. 3 от 12. 02. 2010 г

13. Занкова, Бисера. Студии по медийно право. С. Изд. Нова звезда. 1997

14. Иванова, Албена. Сп. Мениджър. Бр. 11. Ноември 2008

15. Лозанова, Олга в интервю на Цветелина Петрова в сп. Мениджър. Бр. 10.

Октомври, 2009

16. Лозанова, Олга. Предимството да бъдеш втори. Сп. Мениджър. Бр. 10 (132).

Октомври, 2009

17. Мерил. Джон. Журналистическата етика. Философски основи на новинарските

медии. С. Изд. Слънце. 2007

18. Михайлов, Владимир. Записки по телевизията. С. 2006

19. Михайлов, Владимир. Медиазнание. С. 2009

20. Михайлов, Владимир. Още ли средството е съобщението? Годишник НБУ, ДМК

2006. www.nbu.bg

21. Морен, Едгар. Духът на времето. С. 1995;

22. Николова, Райна. Медийно аудио-и визуално право. С. Изд. Фенея. 2010

23. Николова, Райна. Телевизионната програма на обществената телевизия. С. 2004

24. Пачкова, Петя. Политическа социология. Благоевград. 2009

25. Пенчев, Апостол в интервю на Цветелина Петрова. Сп. Мениджър. Бр. 10.

Октомври, 2009

26. Петрова, Теодора. Серийният телевизионен филм – програмиране и присъствие

в българския ефир. Култура, медии, публичност. Сборник от конференцията,

посветена на 50- годишнината на в-к „Култура. С. 2010

27. Сборник от конференцията на 50-годишнината но вестник „Култура”. С. 2010

79

28. Сп. „Мениджър”. Бр. 12. декември, 2008

29. Стоицова, Толя. Лице в лице с медиите. С. 2004

30. Стойков, Л. Култура и медии. С. 2006

31. Тодоров, В. в интервю на Пепа Витанова. Сп. Мениджър. Бр. 4 април 2010

32. Тодорова, Деница. В-к Сега. 13. 01. 2009:

http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?

issueid=3270&sectionid=24&id=000140

33. Тофлър, Алвин. Третата вълна. С. 1991

34. Тофлър, Алвин. Шок от бъдещето. 1992

35. Цанкова, Светла. Въведение в медиазнанието. С. Изд. УНСС. 2007

36. Цветкова, Милена. Как компютърът реабилитира културана на четенето.

http://liternet.bg/publish3/mtzvetkova/kak.htm

37. Чомски, Ноам. Метиите под контрол. Лекция, изнесена на 17 март 1991 г. в

Кентфийлд, Калифорния. Българският текст е взет от брошурата "Медиите

под контрол" на издателство AGATA, 1994 г.

38. Чомски, Ноам. Хегемония или оцеляване. С. 2004

39. http://ime-bg.org/pr_bg/168-3.htm

40. http://pozvanete.bg/news. php?id=41298 - 37k

80