1

ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ – ВАРНА

КАТЕДРА ИКОНОМИКА И УПРАВЛЕНИЕ НА ИНДУСТРИЯТА

Роля на Европейските фондове за развитие на

бизнеса в България.

СПЕЦСЕМИНАРНА РАЗРАБОТКА

Разработил: Научен ръководител:………

Ралица Панайотова /Доц. д-р Румяна Шинева/

Специалност: «ИУИ»

фак № 9381

гр. № 32

Варна

2012

2

СЪДЪРЖАНИЕ:

УВОД

I ГЛАВА : Основни принципи на функциониране на Структурните фондове

1.1 Същност, видове и процес на създаване на Европейските структурни

фондове

1.2 Цели и принципи на действие на Структурните фондове

ІІ ГЛАВА Анализ на участието на бизнеса в усвояването на

Структурните фондове на ЕС

2.1 Обосновка на анализа

2.1.1 Цели на анализа

2.1.2Обща характеристика на бизнеса в България

2.1.3Политика за насърчаване на предприемачеството и МСП в България

2.2 Оценка на сегашното състояние, нуждите и проблемите на бизнеса в

България.

2.2.1 Познаване на политиката и изискванията на ЕС по отношение на МСП

2.2.2 Основни пречки за покриване на европейските изисквания от

българския бизнес.

2.3. Фактори затрудняващи фирмите при участие в ЕФ и програми

III ГЛАВА Основни изводи и препоръки

3

УВОД

От 1 януари 2007 г. България стана пълноправен член на ЕС и има

възможността да участва като равнопоставен партньор на Съюза в

реализирането на политиките на Общността.

Едно от големите предимства и предизвикателства пред всяка страна

– членка на ЕС, включително и нашата, е възможността за използване на

фондовете на ЕС. Независимо от факта, че Европейският съюз като цяло

представлява просперираща икономическа общност, налице са различия в

състоянието и развитието на над 250-те региона в Съюза. Именно

премахването на тези несъответствия и предоставянето на гражданите на

ЕС на равни възможности за достъп до качествено образование и

обучение,за получаване на по-добра работа, за екологично чиста околна

среда, за осигуряване на благоприятна бизнес среда е основната цел на

регионалната политика, или както още се нарича, политика на сближаване

(кохезионна политика).

Република България ще получи достъп до финансовата помощ от

структурните и кохезионния фондове на Европейския съюз (ЕС), които са

основните инструменти за намаляване на икономическите и социалните

различия в ЕС. Ефективното управление на тези средства изисква добро

познаване на изискванията на фондовете на ЕС и сериозна подготовка на

национално, регионално и местно ниво в публичния и частния сектор,

включително на малките и средните предприятия (МСП).

Пълноправното членство на България в Европейския съюз от началото

на 2007 година предостави на малките и средните предприятия (МСП)

много нови възможности, но ще възникнат и множество

предизвикателства пред предприемачите. Това определя необходимостта

от целенасочена и ефективна държавна подкрепа за малките и средните

предприятия, чиято роля в икономиката непрекъснато нараства.

Конкретната теза,която се разработва е да се анализира готовността на

българското предприемачество в контекста на присъединяването ни към ЕС,

като се идентифицират основните проблеми, стоящи пред него, но и наличните

възможности осигурени от финансирането от структурните фондове на ЕС.

Предприятията в България са основен носител и бенефициент на социалното и

икономическото сближаване, което ги прави важна част от кохезионната

политика на ЕС. Те ще играят важна роля за постигане на стратегическите

4

цели на България за по-висок растеж и по-добър човешки капитал в периода

2007 - 2013 г.

За предходния програмен период 2000 – 2006 г. 11% от средствата в

структурните и кохезионния фонд на ЕС са били предназначени за МСП.

Новата политика за растеж и заетост поставя още по-голям акцент върху

привличането на МСП за участие в програмите на ЕС и за взаимно допълване

между мерките по структурните и кохезионния фондове, програмата за

конкурентоспособност и иновации и рамковите програми на ЕС за изследвания,

иновации и технологично развитие. През ноември 2005 г. хартата на МСП в ЕС

беше осъвременена и включи принципа „Първо помисли за малките”, който

отчита основното значение на МСП за развитие на иновациите, растежа и

заетостта в ЕС. В тази връзка е и фактът, че общият брой на МСП в ЕС (около

23 милиона) съставляват около 99% от бизнес активността.

Ключова за ефективното и пълноценно участие на МСП в

усвояването на средства от структурните фондове на ЕС е ОП

„Конкурентоспособност”, която съдържа основните параметри на действие

на Европейския фонд за регионално развитие в сферата на иновациите и

конкурентоспособността в България. Доброто познаване на възможностите

и предизвикателствата пред МСП в България, включително при работата с

фондовете на ЕС, е необходима предпоставка за усъвършенстване на

програмирането и ефективността на въздействие на структурните фондове

в страната.

Целта, Средствата от фондовете на ЕС не са просто пари, те са

ресурс и инструмент за развитие. Но за да се използват и усвояват

ефективно е необходим капацитет на местно ниво. Целта, поставена в

разработката е да се изследва състоянието и развитието на МСП в страната

като отрази специфичните проблеми на българският бизнес.

Основната задача на разработката е да се идентифицират

проблемите при усвояване на структурните фондове от българските

предприемачи ,степента на готовност за участие в усвояването на

европейски средства по отношение на запознатост с правилата и начините

на кандидатстване, готовността за генериране на проектни идеи и

възможностите за осигуряване на съфинансиране на проекти.

Обект на тезата са структурните и Кохезионния фонд на Европейската

общността. Тe са основните финансови инструменти за икономическото и

социално сближаване, като средствата се насочват по сектори и региони, а

усвояването им в срок и съгласно правилата на Европейската комисия (ЕК)

5

трябва да подпомогне преодоляването на различията в развитието както между

отделните региони на страната,a и държавите членки.

Предмет на разработката е принципът “Мисли първо за малкия”,който се

препоръчва от Европейската комисия на правителствата на страните-членки

с цел местното законодателство да ограничи до минимум

административните пречки пред бизнеса и да създаде благоприятни

условия за неговото възникване и развитие.

На тях е подчинена и структурата на настоящата спецсеминарна

разработка.

6

I ГЛАВА

Основни принципи на функциониране на структурните фондове

1.1 Същност, видове и процес на създаване на ЕСФ

Структурните фондове са основните финансови инструменти на

политиката на сближаване на ЕС и представляват второто по размер перо в

общия европейски бюджет. За изпълнението на тази и други общи

европейски политики всяка страна-членка прави вноска в бюджета на ЕС в

размер на около 1% от брутния си вътрешен продукт. Структурните

фондове предоставят финансова подкрепа за икономическо и социално

развитие на по-бедните региони, за да могат те да се справят успешно с

изискванията на общия пазар и изравнят своя стандарт и този на по-

напредналите страни-членки на общото европейско семейство.

Европейската анти-бедност мрежа поддържа мнението, че

структурните фондове имат значителен потенциал да се борят с бедността,

социалното изключване и неравенството. Заслужава да си припомним

мащаба на проблема. В момента, 72 милиона души в Европа живеят под

линията на бедността и почти 19 милиона са безработни. Затрудненията

имат непропорционален ефект върху жените и децата и засягат един кръг от

маргинализирани и уязвими групи като мигранти, малцинствени етнически

групи и хора с увреждания.

Европейският съюз е ангажиран с действия срещу бедността от 1970г.

и целта да се пребори с изключването е част от договорите сега.

Лисабонската стратегия, приета през 2000, пое значителни ангажименти в

подкрепа на целите за социално включване.

Реформираните структурни фондове, навлизащи в своя четвърти

програмен период 2007-2013, са значителен наличен ресурс за подобряване

на европейското социално и икономическо благосъстояние.

Исторически структурните фондове датират от 60-те години на миналия

век и преминават през редица реформи, отчитащи етапите в развитието на

ЕС като политическо и икономическо обединение и най-вече отделните

вълни на разширяване на ЕС т.е. приемането на нови страни-членки със

специфичните за тях проблеми.

7

Структурните фондове са втората по големина част от бюджета на

Европейския съюз, единствено след тази, която е отделена за Общата

селскостопанска политика. Традиционно, имаме пет структурни фонда

(въпреки, че последните два бяха наречени “финансови инструменти”):

Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР)

Европейски социален фонд (ЕСФ)

Кохезионен фонд

Европейски селскостопански фонд за развитие на селските

райони (ЕСФРСР)

Европейски фонд за развитие на рибарството (ЕФРР)

След последната реформа, за настоящия период на програмиране

2007-2013 действат само три структурни фонда: ЕФРР, ЕСФ (двата

основни) и Фонда за кохезия. Целите на трите фонда се ръководят от

общите цели на европейската политика на сближаване и се допълват, като

по този начин насърчават едно балансирано развитие и икономически

растеж.

Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР)

ЕФРР е създаден през 1975 г. Фондът е най-важният инструмент за

провеждането на общата “регионална политика”, чиято цел е да допринесе

за намаляване на различията между регионите в Общността. Фондът се

прилага главно в национални програми за стимулиране на развитието, чрез

безвъзмездни субсидии. Също така и при финансирането на

производствени инвестиции; създаване или модернизиране на

инфраструктури, които допринасят за приспособяването на съответните

региони; инвестиции за създаване на работни места, проекти за местно

развитие и подкрепа на малки фирми; мерки, насочени към експлоатиране

на потенциала на вътрешно регионалното развитие; инвестиции в областта

на образованието и здравеопазването в региони, попадащи в дефиницията

на Цел 1( виж стр.9); финансиране на проучвания или пилотни схеми

относно регионалното развитие на ниво Общност, особено, когато се

отнасят до гранични райони на държавите-членки, туризъм, урбанистично

развитие и култура.

ЕФРР цели да насърчи икономическото и социално сближаване в

ЕС чрез намаляване на дисбалансите в развитието на отделните страни и

8

региони и степента на изоставане на най-необлагодетелствуваните от тях.

На практика фондът покрива един изключително богат и разнообразен

спектър - от инфраструктура и транспорт, през развитие и облагородяване

на градски райони, използване на информационни технологии иновации,

инициативи в сферата на туризма, до подкрепа за малки и средни

предприятия.

Какво съфинансира ЕФРР?

Най- общо ЕФРР предоставя финансова подкрепа за:

Инфраструктурни проекти

Инвестиции, спомагащи за откриването на нови работни места и

създаване на устойчива заетост , предимно чрез пряка помощ в малки и

средни предприятия

Местни инициативи за развитие и бизнес дейности на МСП( напр.

финансови инструменти като фондове за рисков капитал, фондове за

местно развитие , заеми и гаранции, създаване на мрежи за сътрудничество

и обмяна на опит)

Проекти в сферата на информационните и комуникационните

технологии, иновациите, телекомуникациите и др.

Европейски социален фонд (ЕСФ)

ЕСФ е създаден през 1958 г. Този фонд финансира мерки

подпомагащи социалната политика. Мерките за постигане на висока заетост

са една от важните политики на ЕС залегнала в договора от Амстердам.

Основната му задача е осигуряването на финансова подкрепа за

изпълнението на цел 2 и 3 ( виж стр.9 и 10) в борбата с безработицата,

насърчава връщането на безработните и необлагоделстваните групи към

пазара на труда, главно чрез финансиране на мерки за обучение и на

системи осигуряващи заетост. Финансирането по фонда конкретно

допринася за: улесняване достъпа до пазара на труда; осигуряване на равни

възможности на пазара на труда; развитие на уменията, способностите,

повишаването на професионалната квалификация, преквалификация и т.н.;

насърчаване създаването на работни места; финансиране на проучвания и

пилотни схеми отнасящи се до аспекти, които са общи за няколко страни-

членки.

ЕСФ спомага за икономическо и социално сближаване в ЕС като

подкрепя страните- членки техните политики за развитие на човешките

9

ресурси и постигане на пълна трудова заетост, насърчаване на

образованието и обучението, подобряване на конкурентноспособността и

професионалната мобилност на заетите лица. ЕСФ се ръководи от

основните принципи, заложени в Европейската Стратегия за заетостта, а

именно- създаване на нови работни места, повишаване на качеството и

продуктивността на труда, постигане на социално сближаване и социално

включване. Посредством две от стратегическите цели на Общността-

„Конвергенция” и „Регионална конкурентноспособност и заетост” – ЕСФ

цели ефективното управление на икономическите и социални промени.

През новия период на програмиране 2007-2013г. ЕСФ ще се фокусира по-

специално върху повишаване на адаптивността на заетите лица и

предприятията, подобряване на достъпа до работа и трудовия пазар,

засилване на социалното включване чрез борба с дискриминацията и

подкрепа на хората в неравностойно положение и не на последно място-

насърчаване на партньорството и равен достъп за двата пола.

Какво съфинансира ЕСФ?

ЕСФ съфинансира инициативи, насочени към:

Повишаване адаптивността на заетите лица и предприятията

Интеграция на пазара на труда на дългосрочно безработни лица,

младежи , уязвими групи и хора в неравностойно положение

Подобряване достъпа до пазара на труда като цяло, създаване на

устойчива трудова заетост и гарантиране равнопоставеността на двата пола

Мерки за квалификация и преквалификация

Подобряване на системите за образование и обучение

Насърчаване на партньорството за реформи в сферата на

заетостта и социалното включване

Изграждане на институционален капацитет и подпомагане

ефективността на публичните администрации на националното, регионално

и местно ниво.

Кохезионен фонд

Създаден е през 1993 г. като нов инструмент на финансовата

солидарност с най-слабо развитите държави – членки на съюза. Предвиден

е да финансира крупни инфраструктурни обекти и проекти свързани с

опазването на околната среда. Представлява специален фонд, подпомагащ

най-слабо развитите страни-членки, т.е тези, чийто БВП на глава на

населението е под 90% от средните стойности за Общността.

10

Какво съфинансира КФ?

Кохезионият фонд се използва за съфинансисране на големи проекти,

свързани с околната среда и транс европейските транспортни мрежи .

Фондът може да финансирани инициативи в подкрепа на устойчивото

развитие с ясни екологични измерения, като например енергийна

ефективност или енергия от възобновяеми източници. Извън транс

европейските транспортни мрежи е допустимо финансирането на

железопътни, управляеми морски и речни водни пътища, многопосочни

транспортни дейности и тяхната взаимовръзка, управление на пътищата и

трафика, екологично чист градски и обществен транспорт

Европейски селскостопански фонд за развитие на селските

райони (ЕСФРСР)

Създаден е през 1962 г. Основен инструмент за провеждане на

Общата селскостопанска политика. Фондът финансира мерки за развитие

на селските области и помощи за фермерите. В съответствие с принципите

на член 39 на Договора за Европейската икономическа общност,

финансовото съдействие по фонда е насочено конкретно към изпълнението

на следните задачи: укрепване и реорганизиране на селскостопанските, и

горските структури, включително тези за пазарна реализация и преработка

на селскостопанските и горските продукти и облекчаване на природните

затруднения в селското стопанство; осигуряване приспособяването на

селскостопанското производство и насърчаване развитието на

допълнителни дейности за фермерите от двата пола; подпомагане

осигуряването на добър жизнен стандарт; подобряване развитието на

социална мрежа в земеделските области, защитата на околната среда и

опазването на природата (в това число чрез осигуряване на консервация на

природните селскостопански ресурси); предоставяне на техническа помощ

и информация, както и на подкрепа за проучвания и пилотни проекти за

насърчаване на земеделското развитие на ниво Общност.

Фондът има две секции:

-Секция “Гарантиране” - това е по-голямата част от фонда и е основен

инструмент за гарантиране на цените на селскостопанска продукция;

-Секция “Ориентиране” - служи за провеждане на структурната

политика в селското стопанство, субсидира приспособяването на

производството към пазара, подобряването на качеството и т.н.

Европейски фонд за развитие на рибарството (ЕФРР)

Създаден през 1993 г. Фондът е създаден в отговор на криза в сектора

и е предвиден да съдейства за неговото преструктуриране, да подпомага

адаптирането и модернизирането на риболовната индустрия

11

1.2 Цели и принципи на действие на структурните фондове

Структурните фондове се разпределят според целите, които са най-

общо три. Терминът “цел” може да бъде объркващ: макар че обикновено

той се отнася до географска област, може също така да бъде използван и за

определена тема. Целите на структурните фондове са следните,

сравнявайки 2000-6 с 2007-2013 :

Европейският съюз обединява страни с различна степен на

икономическо и социално развиете, с различни регионални и местни

проблеми и подходи за разрешаването им, а приемането на нови страни-

членки поставя допълнителни предизвикателства пред темповете на

икономическо развитие и растеж в общото европейско пространство. В този

контекст политиката на сближаване на ЕС е насочена към намаляване и

преодоляване на онези различия в развитието на страните-членки и

техните региони, които представляват бариера пред ефективното

използване на наличните ресурси и предимства на общия пазар.

2000-2006 2007-2013 Цел

1

.

Области, в

които

брутния

вътрешен

продукт е по-

малко от 75%

от средния

продукт за

ЕС

Области, в

които брутния

вътрешен

продукт е по-

малко от 75%

от средния

продукт за ЕС Конвергенция

(Сближаване)

2

.

Области,

преживяващи

икономическа

конверсия (и

двете

определени

зони)

Останалите(не

определени

зони)

Регионална

конкурентно

способност и

заетост

3

.

Адаптация и

модернизация

на системите

за

образование,

обучение и

заетост

Трансгранично

коопериране

Коопериране

(Европейско

териториал

но

сътудничест

во)

12

Цел “Сближаване” се изразява в стремеж да се ускори развитието на

по-изостаналите страни членки и региони чрез подобряване на условията за

растеж и заетост посредством увеличаване и подобряване на качеството на

инвестициите във физически и човешки капитал, развитието на иновациите

и обществото, основано на знание, адаптирането към икономически и

социални промени, защитата и подобряването на околната среда, както и

повишаване на административна ефективност. Финансирането по тази цел

ще става от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР),

Европейския социален фонд (ЕСФ) и от Кохезионния фонд, който ще

засили своя принос за устойчиво развитие. Към нея се включва и

укрепването на институционалния капацитет и ефективността на

държавната администрация, включително и капацитета за управление на

Структурните фондове и Кохезионния фонд.

Цел “Регионална конкурентоспособност и заетост” е насочена,

извън най-слабо развитите региони, към засилване на

конкурентоспособността на регионите и заетостта чрез изпреварване на

икономическите и социалните промени, включително тези, свързани с

отваряне на търговията, чрез иновации и насърчаване на обществото,

основано на знание, предприемачеството, защита и подобряване на

околната среда, адаптиране на работниците и бизнеса, както и развитие на

пазари на труда. Финансиране ще се отпуска от ЕФРР и ЕСФ.

Цел “Европейско териториално сътрудничество” ще се стреми да

засили транс граничното сътрудничество чрез съвместни местни

инициативи на между национално ниво, чрез действия, водещи до

интегрирано териториално развитие, обвързани с приоритетите на

Общността, и чрез мрежи и обмяна на опит на подходящо териториално

ниво. Предвижда се финансиране само от ЕФРР.

Стратегическите насоки на общността се състоят от три директиви и

12 подзаглавия. Те говорят за:

Значението на засилването и стимулирането на социалното

включване

Потребността от по-голям институционален капацитет, за да се

осигури ефективно усвояване на структурните фондове

Значението на подобреното управление при функционирането на

фондовете

Стратегията се основава на принципите, които следва да се спазват

във всички дейности по програмиране, изпълняване и наблюдение на

дейностите, финансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд.

13

Реформата през 1988 година се основаваше на редица основни

принципи, касаещи функционирането на Структурните фондове. За тези

цели е по-удобно да разгледаме следните шест принципа, а именно:

• Концентрация

• Координация

• Програмиране

• Партньорство

• Съфинансиране

• Допълняемост

Принципът на Концентрация

Концентрацията означава, че по-голямата част от Структурните

фондове – поне две трети – е съсредоточена в рамките на Регионите-цел 1.

Само от тази статистика може да се види регионалната концентрация на

всички фондове, а не само на Европейския фонд за регионално развитие.

Принципът на Координация

Координацията означава, че всички Структурни фондове, а от 1994

година и Фондът за сближаване, трябва да се използват съгласувано. На

практика това означава, че не бива да има припокриване между намесата на

различните фондове и че структурите на всички фондове за планиране,

прилагане, както и за надзор и контрол трябва да работят в една и съща

рамка. Но координацията има най-голямо практическо значение в процеса

на програмирането, което може би е основният принцип на Реформата от

1998 г.

Принципът на Програмиране

Програмирането означава, че Структурните фондове трябва да бъдат

използвани в рамките на програми. Под програма следва да се разбира

многогодишна рамка, която съвместява:

• социално-икономически анализ и стратегия

• одобрени приоритети и цели

• всички приложими европейски (на ЕС) и национални (държавни/частни)

източници за финансиране за постигане на планираните продукти,

резултати и въздействия, което би означавало, че целите са постигнати

От 1988 година насам програмите се изготвят от регионите или

държавите-членки като проект и се представят на Европейската комисия за

анализ и последващи преговори. Когато се постигне съгласие между

държавата-членка и Комисията, програмата се приема от Комисията – това

е правно решение, което ангажира средствата на Структурните фондове за

приоритетите на Програмите.

14

Изплащането на паричните средства става след като проектите са

представени за финансиране.

Принципът на Партньорство

Партньорството също е основен принцип на Структурните фондове и

е тясно свързано с програмирането. Регламентът за структурните фондове

уточнява, че програмите трябва да бъдат планирани и изготвени на

основата на партньорство, и че изпълнението им трябва да бъде

наблюдавано и контролирано от комитет за наблюдение, създаден на

основата на партньорство. На етап планиране и подготовка партньорството,

в зависимост от програмата, обикновено трябва да включва централни и

регионални власти и от 1994 година насам трябва да включва

“икономическите и социални партньори”. Кои точно да бъдат тези

партньори е въпрос, който всяка държава-членка сама трябва да реши.

Регламентът от 1999 година предлага, наред с традиционните социални

партньори, да бъдат включени представители на организации, занимаващи

се с равните възможности и проблемите на околната среда.

Принципът на Съфинансиране

Съвместното финансиране (съфинансирането) е основен принцип на

функциониране, тясно свързан с този на програмирането. Процесът на

програмиране трябва да включва насочване на финансови средства към

различните приоритети. Те трябва да бъдат изложени във финансови

таблици, приложени към Програмата. Регламентът уточнява, че всички

програми трябва да бъдат подкрепени с обществени средства на държавата-

членка, както и със Структурните фондове на Европейския съюз.

За Региони-цел 1 националният финансов принос трябва да бъде поне 25%

от общите разходи. Тези 25% могат да идват от национални, регионални

или общински източници.

Принципът на Допълняемост

Допълняемостта се отнася за принципа, че Структурните фондове на

ЕС не трябва да заместват националните обществени разходи в регионите,

предмет на Структурните фондове на ЕС, а да ги допълват. На практика

това означава, че държавите-членки трябва да покажат, че няма да съкратят

планираното равнище на обществени инвестиции в дадена област

(например развитие на човешките ресурси, инвестиции за производство, и

т.н.), просто защото значителни суми от средства на ЕС ще бъдат

използвани за подкрепа на инвестициите в тази област. Точното тълкуване

на принципа на допълняемостта изисква държавата-членка да осигури не

само минимално ниво на национално съфинансиране (най-малко 25%), но и

да запази всички други разходи, които е инвестирала преди, или е

възнамерявала да инвестира, в широките категории, третирани от

15

Структурните фондове (очевидно страната може да разпростре собствените

си пари по-нашироко – например във всички, а не само в някои от

областите, предмет на производствени инвестиции, с цел да може да

осигури необходимото национално обществено съфинансиране, което да й

позволи да усвои средства от структурните фондове за повече дейности).

Бариери пред участието в СФ

Съществуват обаче редица сериозни административни бариери пред

участието на бенефициенти в програмите на структурните фондове. Те са:

Характерът на изискванията за съфинансиране

Прилагането на правила, центрирани около трудовия пазар

Промяната на правилата, след подписване на проекта

Изискванията за акредитация за извършване на обучение

Дългото чакане за одобрение

Финансиране само за една година

Лошо управление от управляващите власти

Закъснели плащания

Неблагоприятни за малките бенефициенти

II ГЛАВА

Анализ на участието на бизнеса в усвояването на Структурните фондове

на ЕС

2.1 Обосновка на анализа.

Основните инструменти за намаляване на икономическите и

социални различия в Европейския съюз са структурните и кохезионния

фондове. След присъединяването на България тази година към ЕС, тя

получи достъп до финансовата помощ на тези фондове.

За да се управляват тези средства ефективно се изисква добро

познаване на изискванията на фондовете на ЕС и сериозна подготовка на

всички нива в публичния и частния сектор в това число и на малките и

средни предприятия(МСП).

Пред МСП стоят много нови възможности ,но възникват и множество

предизвикателства пред предприемачите. Възниква необходимостта от

целенасочена и ефективна държавна подкрепа за МСП ,чиято роля в

икономиката непрекъснато нараства.

16

Малките и средните предприятия (МСП) са основен носител и

бенефициент на социалното и икономическото сближаване, което ги прави

важна част от кохезионнатаполитика на ЕС.

Ключова за ефективното и пълноценно участие на МСП в

усвояването на средства от структурните фондове на ЕС е ОП

„Конкурентоспособност”, която съдържа основните параметри на действие

на Европейския фонд за регионално развитие в сферата на иновациите и

конкурентоспособността в България. Доброто познаване на възможностите

и предизвикателствата пред МСП в България, включително при работата с

фондовете на ЕС, е необходима предпоставка за усъвършенстване на

програмирането и ефективността на въздействие на структурните фондове

в страната.

2.1.1Цели на анализа.

Цел на анализа за това, какво е участието на МСП в усвояването на СФ на

ЕС е изследване на състоянието и развитието на МСП в страната и да

отрази специфичните проблеми на българските малки и средни

предприятия.

Специфичните цели на анализа са:

Изследване на състоянието, нуждите и проблемите на МСП по отношение

на степента им на готовност за въвеждане на европейските изисквания

спрямо бизнеса;

Определяне на капацитета на МСП за участие в усвояването на средства по

ОП “Развитие на конкурентоспособността на българската икономика”.

Конкретните цели може да се обобщят така:

Изисквания към бизнеса произтичащи от членството на България в

ЕС:

степен на познаване на политиката и изискванията на ЕС по отношение

на МСП ;

степен на покриване на европейските изисквания ;

готовност за въвеждане на европейски задължителни изисквания;

осигуряване на необходимите средства за покриване на изискванията;

предизвикателства пред готовността за участие на общия пазар.

Сегашно състояние на конкурентоспособността на МСП

17

достъп до вътрешни и външни пазари

цени и качество на произвежданите продукти и/или услуги;

състояние на производствените технологии и средства отделяни за

технологично обновление;

състояние и качество на наличния човешки капитал;

конкуренция на пазарите ;

клъстеризация(приема се като практика за експлоатиране на

иновативния потенциал, който,съществува сред фирмите, действащи в

еднакви или сходни области);

използване на стандарти за качество и опазване на ОС и енергийна

ефективност.

Достъп до финансиране :

възможностите за финансиране на МСП от банкови и не банкови

източници;

размер на кредити и лизинги;

проблеми за получаване на допълнително финансиране от банкови

институции;

използване на небанкови финансови източници .

Състояние на консултантската мрежа и предлаганите

консултантски услуги:

достъпност на консултантски услуги;

качество и разнообразие на предлаганите услуги;

ползване на външни (за фирмата) консултантски услуги;

най-често търсени и най-масово предлагани услуги.

Капацитет на МСП за усвояване на средства от европейските

фондове:

опит от участието в предприсъединителни програми;

степен на информираност за Структурните и Кохезионния фондове на ЕС

и

правилата за използване на средствата по тях;

готовност на МСП за участие в усвояването на средства от европейските

фондове .

18

2.1.2Обща характеристика на МСП в България.

Чрез промени в Закона за малките и средните предприятия бе

осъвременена дефиницията за МСП в България. Възприе се изцяло

дефиницията на Европейската комисия по Препоръка 2003/361/ЕС, което бе

част от преговорния процес за членство на страната ни в Европейския съюз

според ангажиментите в Глава 16 “Малки и средни предприятия”. Предстои

ни да следим как ще се отразят тези промени върху състоянието и

развитието на самите предприятия, които от 2007 година, на базата на тази

дефиниция, вече ще имат и реалната възможност да участват в

Оперативната програма “Развитие конкурентоспособността на българската

икономика 2007-2013” и да бъдат подпомогнати с финансиране по

структурните фондове на ЕС.

Малките и средните предприятия (МСП) играят все по-голяма роля в

българската икономика. Те съставляват над 99 на сто от всички

предприятия в страната, осъществяват 73 на сто от оборота и създават 58 на

сто от добавената стойност на частните предприятия. В МСП са

съсредоточени около 60 на сто от дълготрайните материални активи на тези

предприятия.

Расте заетостта в МСП, при това тя расте по-бързо както в сравнение с

нарастването на общата заетост в икономиката, така и в сравнение със

заетостта в големите предприятия.

ЕС ще предостави на МСП много нови възможности,но ще възникнат

и множество предизвикателства пред предприемачите. Това определя и

необходимостта от целенасочена и ефективна държавна подкрепа за

малките и средните предприятия. От една страна, тяхната значимост за

икономиката нараства, от друга страна обаче, МСП се сблъскват с редица

проблеми. Те произтичат от затруднения им достъп до финансиране,

особено в началната фаза на тяхното развитие; от по-високите

административни разходи при спазване на законодателството; трудностите

при осигуряване на информация за новостите в българското и европейското

законодателство, технологиите и промените в пазарите и предпочитанията

на потребителите.

По тази причина в ЕС един от секторите, на който се отделя специално

внимание, е именно секторът на МСП.

19

В класификацията, основана на новата дефиниция на МСП,

предложена от Европейската комисия от 01.01.2005 г., за сектора на МСП

се прилагат основно три самостоятелни критерия - брой персонал, годишен

оборот и общ годишен баланс (стойност на активите).

Според броя на заетите или брой персонал предприятията се делят на:

Микропредприятията - с 1 до 9 заети.

Малките предприятия - с 10 до 49 заети.

Средните предприятия - с 50 до 249 заети.

Според критерия на НСИ за предприятия с над 50 процента държавно или

общинско участие се делят на:

Обществените предприятия

Частните предприятия които имат от 1 до 249 заети.

Новата национална дефиниция на МСП е приведена в пълно

съответствие с Препоръка 96/280/ЕС и Препоръка 2003/361/EC по

отношение и на трите използвани критерия – заети, оборот, активи.

2.1.3Политика за насърчаване на предприемачеството и МСП в България

България прилага принципите на Европейската харта за малките

предприятия, но все още по мнение на ЕК малките предприятия се оценяват

по-скоро като недостатъчно развити. Все още нови предприятия се създават

главно в сектора на услугите, а иновативните предприятия са малко.

Ограниченият достъп до финансиране се възприема като една от

сериозните пречки пред икономическия растеж и просперитет. Не е

развит предприемаческият дух,бизнесът не разполага с необходимите

средства, за да осъзнае своите нужди и възможности. В областта на

административните услуги трябва да се отбележи, че има напредък,но е

необходимо увеличаване на ефективността на държавната администрация

на всички равнища.

Пред България стои важната задача да продължи своите усилия към

подобряване параметрите на бизнес средата и условията за развитие на

предприемачеството.

В тази посока се осъществява и правителствената политика по

отношение на МСП.

20

Правителствената подкрепа за сектора на МСП се свързва с

активизирането на Изпълнителната агенция за насърчаване на МСП

(ИАНМСП), конституирана през септември 2004 г. Тя обединява

съществуващите преди това Агенция за малки и средни предприятия и

Изпълнителна агенция за насърчаване на търговията.

2.2 Оценка на сегашното състояние,нуждите и проблемите на МСП

2.2.1Познаване на политиката и изискванията на ЕС по отношение на

МСП

Присъединяването към единния европейски пазар предлага големи

възможности за реализация на българските МСП. Тези възможности обаче

са ограничени от силната конкуренция на пазара, изключително голямата

му взискателност по отношение на предлаганата продукция и на целия

процес на производство и от съществуващите нетарифни

бариери(задължителна сертификация на предприятието, наличие на

идентификационен номер на изделието и др.).

Готовността на българските МСП за въвеждане и спазване на

европейските изисквания не е еднозначна. Като се има предвид, че сравнително

малка част от МСП работят за външния пазар, още по-малко – за европейския,

и още по-малко зависят от износа на този пазар(т.е. над 50 на сто от

продукцията им се реализира на този пазар), спазването на тези изисквания все

още засяга сравнително ограничен сегмент от сектора.

МСП са особено чувствителни към регулациите на европейския пазар и

са силно затруднени от множеството изисквания, тъй като продуктите,

които предлагат (храни, облекла, мебели), попадат под най-строг контрол с

цел защита на потребителите. Нещо повече – този контрол засяга не само

крайния продукт, но и целия производствен процес. Това са изделия с

малка добавена стойност и спазването на стриктните изисквания поглъща

голяма част от ресурсите на фирмите. Въпреки това една голяма част от

МСП с установени позиции на европейския пазар вече изпълняват всички

изисквания. Все още обаче има немалко предприятия, които не са запознати

или имат само обща представа както за самите изисквания, така и за

сроковете за въвеждането им. Възприемането на националния пазар като

неразделна част от единния вътрешен пазар на Европейската общност е

твърде абстрактно за много предприемачи и те не бързат да приемат

задължителния характер на регулациите на този обединен пазар.

21

2.2.2Основни пречки за покриване на европейските изисквания от

българските МСП

МСП, които не са покрили европейските изисквания, са се сблъсквали с

редица пречки: недостатъчни финансови ресурси, липса на достатъчно

информация, липса на подготвени кадри и др. Повече от 27 на сто от МСП,

изнасящи продукция на европейския пазар, продължават да разчитат на по-

ниската цена на изделията като основно конкурентно предимство за

запазване на пазарните позиции.

Наблюдава се положителна тенденция на насочване на усилията към

повишаване качеството на продукцията и постигане на по-добро

съотношение цена/качество. Останалите предимства, свързани с

управлението, иновативността и човешките ресурси, остават силно

подценени от по-голямата част от фирмите.

На фона на подобно подценяване на необходимостта от целенасочено и

трайно създаване на стабилни конкурентни предимства изглеждат странни

очакванията на повечето фирми за благоприятни последици за бизнеса им

от присъединяването към ЕС. Тези необосновани очаквания и липсата на

ясна представа за възможностите за оцеляване и устояване на

конкуренцията на единния европейски пазар вероятно ще предизвикат

много разочарования сред малките фирми в първите месеци от

присъединяването на страната към ЕС.

С присъединяването на страната към ЕС усилено се говори за европейските

фондове и програми. Факторите, които затрудняват участието на МСП, са много

и с разнообразен характер. На първо място МСП са затруднени от обемната

документация по европейските проекти. Наред с това съществува опасение, че

процедурите не са достатъчно прозрачни и това допълнително ще затрудни

получаването на средства по европейски програми.

Българските предприемачи обикновено финансират своите стартиращи

предприятия със собствен капитал. Това са 67 на сто от всички

предприемачи, а само 20 на сто от тях вземат пари на кредит. Чрез гранатови

схеми се финансират около 2 на сто от стартиращите предприятия, а 11 на

сто използват друго финансиране.

При работата с външни програми за финансиране МСП могат да се сблъскат и

с трудности от друг характер, които в крайна сметка оскъпяват предоставяния

ресурс. Такива трудности могат да бъдат редица изисквания относно срок,

22

целева стратегия, търсен социален ефект, вид на допустимите разходи,

възстановяване на ефективно направена инвестиция и други подобни.

2.3 Фактори затрудняващи фирмите при участие в ЕФ и програми

Факторите, които затрудняват фирмите в получаването и използването

на средства от европейските фондове и програми, могат да бъдат групирани

в няколко основни групи. Фирмите, които не са кандидатствали за такава

финансова подкрепа, също са посочвали фактори с презумпцията, че те

биха ги затруднили в процеса на кандидатстване.

• На първо място, това са сложните и бюрократични процедури за

кандидатстване (посочени от над две трети от кандидатствалите фирми);

затрудненията с формулярите и формите за кандидатстване; големите

разходи за кандидатстване;

• Като фактор, който ги затруднява/ би ги затруднил при кандидатстването по

европейски фондове и програми, фирмите посочват и липсата на информация

за програмите

Допълнителното заплащане за посредници при кандидатстване също се явява

съществено препятствие за кандидатствалите фирми;

• Като пречка за успешното участие е посочена и липсата на квалифициран

персонал във фирмата, както и затрудненията при ползването на чужд език;

• Осигуряване на съфинансиране и сложните процедури на финансова

отчетност също са посочени от фирмите, кандидатствали за финансова

подкрепа от европейски/ международни програми като затрудняващи работата

им с европейските фондове.

Сред външните фактори, затрудняващи фирмите в получаването и

използването на средствата на европейските фондове, с най-голяма тежест за

сложните и бюрократични процедури и липсата на достатъчно информация за

европейските програми. Вътрешнофирмените фактори като липса на

квалифициран персонал и слабото владеене на чужди езици са посочени като

пречки от почти два пъти по-малко фирми.

Друга причина за слабото участие на фирмите е необходимото

съфинансиране, което в повечето случаи е до 50% от стойността на проекта.

В общия случай микро и малките предприятия не разполагат със свободен

паричен ресурс, налага се да се блокират оборотни средства, а подходящите

за МСП финансови инструменти за съфинансиране от страна на банките

(например, мостово финансиране) са силно ограничени.

Като съществен проблем пред малките фирми за кандидатстване за

средства от ЕС се посочва и липсата на доверие към институциите, „които

23

трябва да преодоляваме”. Процесът на взаимодействие с институциите се

възприема от страна на МСП, включени в качественото изследване, по-

скоро като борба, съревнование, конкуренция, а не като партньорство и

взаимен процес на оказване на подкрепа и съдействие.

Като най-подготвени за процедурите по кандидатстване за средства от

ЕС се оценяват фирмите от секторите туризъм, селско стопанство, както и в

областта на инфраструктурата.

Силни и слаби страни, възможности за развитие и заплахи за МСП –

SWOT анализ

24

Източник: Годишен доклад за МСП-2010г.

III ГЛАВА

Изводи и препоръки

Въз основа на анализа, направените изводи и основните пречки за

въвеждане на изискванията на ЕС от страна на МСП, могат да се

формулират няколко препоръки:

• Да се проведе мащабна информационна кампания в цялата страна

относно изискванията, които МСП трябва да спазват във връзка с

присъединяването ни към ЕС.

25

• Да се подготвят и публикуват брошури с изискванията за бизнеса във

всеки бранш.

• Да се организират специализирани обучения на браншово равнище

като се ангажират и неправителствените организации, работещи с бизнеса.

• Да се засили контрола от страна на контролните органи, като целта да

бъде не наказания и глоби, а даване на указания на място за изпълняване на

изискванията.

• Да се осигурят безплатни за МСП консултации от експертни екипи,

които да препоръчат преструктуриране на производството с оглед

възможностите им за изпълняване на изискванията с най-малко сътресения.

• Да се обмислят преференциални условия за фирми, инвестирали в

екологично чисто производство и производство на екологично чисти

продукти.

• Да се направят маркетингови проучвания на определени перспективни

пазари и предложат безплатно за нуждите на МСП.

Относно конкурентоспособността на българските МСП могат да се

направят следните изводи:

• Изследването сред българския малък бизнес показва, че той е все още до

голяма степен пасивен наблюдател на събитията на международните

пазари. Неговото участие в международната пазарна конкуренция остава

ограничено.

• От гледна точка на пазара и конкурентоспособността на фирмата и

финансовите ограничения за голяма част от малкия и среден бизнес не е

рационално да инвестират във въвеждане на европейските изисквания

преди да ги принудят клиентите или контролните органи. При липсата на

силни пазарни стимули в поска на въвеждане на европейските стандарти,

спазването на европейските изисквания ще зависи главно от

административния капацитет и професионален интегритет на различните

инспекции. Относителната незрялост на пазарните и обществените

механизми, т.е. липсата на икономически стимули като двигател на

въвеждане на европейските стандарти, предопределя сравнително високия

дял на административната принуда в краткосрочен план. Това пък

увеличава риска от произволно прилагане на регулациите и използването

им с корупционни цели.

26

По отношение достъпа до финансиране на МСП могат да се

направят следните изводи:

• Повече от 60% от МСП в България са финансирали инвестициите си през

последните три години основно със собствени средства, т.е. техният растеж

се определя от достигнатите мащаби на производство, а не от

възможностите на пазара. Малкият и среден бизнес все още не разчита

достатъчно на сектора на финансовото посредничество, а ползва главно

собствени средства.

Тази констатация е още по-валидна по отношение на новите и

стартиращи фирми.

Относно участието на фирмите в европейските фондове и програми

могат да бъдат направени следните изводи:

• Твърде слаба e активността на фирмите при участието им в конкурси по

европейските фондове и програми. Недостатъчен е вътрешнофирменият

капацитет за участие

С най-голяма тежест от външните фактори, затрудняващи фирмите в

получаването и използването на средствата на европейските фондове, са

сложните и бюрократични процедури, липсата на достатъчно информация за

европейските програми, както и необходимото съфинансиране на проектите.

Наличието на корупция също възпира фирмите да кандидатстват за

финансиране по европейските програми. Корупционните практики най-

често се проявяват под формата на „консултанти”, които „гарантират”

успеха на проектното предложение още в етапа на неговата подготовка.

МСП са скептични и се отнасят с недоверие към консултантските услуги,

предоставяни за разработването и изпълнението на проекти по европейските

фондове и програми. Фирмите са склонни да търсят по-скоро общо бизнес-

консултиране като счетоводно-финансови и маркетингови услуги, които са

свързани с основната и ежедневната дейност, отколкото консултиране за

подготовката на предложения за кандидатстване по европейските фондове и

програми.