Въпрос № 1

ПРЕДМЕТ НА ПРАВНИТЕ НАУКИ

Всяка наука има свой обект и това е отрязък, който се изучава.

1. Правото се изучава от историята и изучава изменящите се правни норми;

2. Правото се изучава от социологията. Тя изследва връзката между правото и останалите обществени феномени;

3. Правото се изучава от философията. Тя изследва връзката между действащото позитивно право и абстрактно философския модел;

4. Правото се изучава от политологията. Изследва връзките на правото с текущата политика.

В тези науки правото е обект на изследване. За да се направи връзката между тях се въвежда предмет на изследване, специфична гледна точка, от която една наука изучава свой обект.

Съществува и чиста юридическа гледна точка – няколко становища, какво точно е предмет на правната наука:

1. Формален монизъм – правна норма в нейното абстрактно , логично съдържание. Правната норма съдържа в себе си една формална причинност различна от природната и социалната. Тази причинна връзка / напр. който лиши от живот друг се наказва с лишаване от свобода от....... до..../

2. Не точно самата правна форма, а група норми тълкувани по вътрешно системен начин;

3. Отделната правна норма не може да съществува сама за себе си. Всяка правна система включва правни норми. Българската правна система включва 1 700 000 правни норми като съдържанието на всяка една трябва да кореспондира със съдържанието на всички, т.е. всяка една във връзка с другите;

4. Правните понятия, представляват обобщение на нормативни съвкупности;

Правната наука има три правни гледища:1. Догматично;2. Аналитично;3. Критично.

Венелин Ганев нарича правната наука интегрално правно явление. Това явление според него на първо място включва субектите на правото; на второ място юридическите факти, на трето място – правните последици; на четвърто място – правната норма, но не като абстракция, а като конкретно преживяване от правните субекти. Именно това интегрално явление представлява предмет на всички правни науки и обща теория на правото.

II. АНАЛИТИЧНИТЕ СТАНОВИЩАТе критикуват първата група догматичните, поради това че те се

затварят изцяло в рамките на правната схема. Според аналитиците правото е свързано с цялостния живот на обществото и най-вече с държавата, с политиката и икономиката. Когато се поставя въпроса какъв е предмета на правната наука не бива да се затваря само в текста на закона а трябва да се търси в един по-широк фронт. За тази гледна точка аналитиците предлагат предмета на правната наука да се състои в три елемента 1. Похватите, техниките на \юрист......2. връзките между правото от една страна и останалите важни социални феномени от друга, най-вече Държавата.3. Да се включи и историята на правото, схващана не като фактологична история, а като възникване, развитие на отделните правни институти /право на собственост, владение, продажба, и.т.н./

III. КРИТИЧНОИма за своя водеща идея това, че правната наука не да обяснява

съществуващото право какво е, а трябва да предлага ново съдържание на законите не да обясни това което съществува, а да предложи нещо по-добро от съществуващото. Този подход изисква да се отговори на няколко въпроса

- Произхода на правните институти – кой и защо е създал определена правна норма или закон, какви цели е преследвал закона, какви средства е изразходвало обществото за да го приведе в действие?

- Реални ли са поставените от закона цели?- Дали тези цели влизат в противоречие с цели поставени от други

– става въпрос за съгласуваност на целите на закона.- Въпросът дали законът ще бъде приет от обществото като цяло

или срещу него ще има съпротива;- Дали законът противоречи на общественото разбиране за морал и

справедливост;- Дали старите институти, които старият закон е създал не са по-

действени от новите институти, тъй като постоянната промяна на законите води до едно нихилистично отношение към тях. Когато един закон е действал дълго време без да са внасяни промени в него той започва да се приема като закон божи /напр. З Наследството е от 1949 г. и е най-старият в момента, който е известен на всички, обратно ЗДвП е от 1990 г. а досега е променян 14 пъти/. Критичната гледна точка изисква да се отговаря на тези въпроси.

Въпрос № 2Методологически подходи към правното явление.

Под метод се разбират три неща1. -средства за постигане на цел;2. Технология, начин за постигане на цел;3. Действие чрез което се постига съответната цел.4. Под методи на правната наука се разбират система от

предварителни знания създадени в други научни области или в самата правна наука или от самата правна наука, които се използват като фундамент за по-нататъшно търсене.В правото се използват:

1. Философски методи – правилата на диалектическата и формалната логика;

- Диалектическа логика – правила – формулирани от Хегел в началото на ХIХ век 1815 – 1830 година. Принципа за единство и борба на противоположностите. Това означава, че всяко природно и социално явление и правото в това число е съставено от противоборстващи си тенденции или противостоящи си тенденции. Смисълът на този принцип е че правото не бива да се разбира като някаква идеална вещ. Тя е продукт на противостоящи си тенденции – икономически, престъпни, в съдебната власт и други интереси. Правото не е идеално

- закон за преминаване от количествени натрупвания в качествени. Натрупването на определена критична маса на елементи от един вид превръща явлението в нещо друго /напр. водата когато стигне 100 градуса се превръща в пара а под 0 градуса замръзва

- закон за отрицание на отрицанието. Сочи развитието на правната

система. Отричането на определена тенденция тласка системата в едно крайно състояние, то не е първоначалното а подобно на първоначалното и с една идея по-високо.

- Основни принципи на формалната логика:2. Закон за тъждеството – два еднакви казуса трябва да получат две

еднакви решения.3. Закона за изключване от конкретност – едно нещо или е вярно или не

трето положение няма – много приложимо в правото /или виновен или не, или е женен или неженен/

4. Закона за по силното основание – по силата на него когато е позволено по-голямото е позволено и по – малкото. Когато е забранено по-голямото съответно забранено е и по-малкото.

5. Принципа за довеждане до абсурд reductio im absurdum. Когато всички възможни тълкувания са очевидно безсмислени разпоредбата просто не се прилага и се счита да законова грешка.

6. Това бяха формалните и диалектичните принципи.

СОЦИОЛОГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ1. социологическите изследвания;2. съдебна статистика;3. административна статистика;4. специализирана криминологична статистика.

ИСТОРИЧЕСКИ МЕТОДИ:1. проследяване, развитие и усъвършенстване на правните

институции във времето;2. възникване, развитие и усъвършенстване на държавните форми.СРАВНИТЕЛНО ПРАВО – методи:1. съпоставянето на законите на една държава със законите на друга

държава или на група държави и съответно извличане на полезното от по-развитите държави. Това извличане се нарича РЦЕПЦИЯ и така е била създадена българската правна система след Освобождението от турско робство.

2. ДОГМАТИЧНИ МЕТОДИ I. ГРУПА – наричат се формално догматични методи. В нея

влизат:–изясняване на юридическата сила на нормативните актове;

-изясняване на йерархията на нормативните актове;-изясняване на валидността на целия нормативен акт или на части от него;

II. ВТОРА ГРУПА – материално нормативните Първа група – създаване на правни понятияВтора група – свързване на тези понятия в правни институти и правни отрасли

ВЪПРОС № 3ОБЩА ТЕОРИЯ НА ПРАВОТО, ОТРАСЛОВНИ ПРАВНИ НАУКИ,

ПРАВНО-ИСТОРИЧЕСКИ, ПРАВНО-ПРИЛОЖНИ НАУКИ.

Съществуването на теорията на правото се налага от две групи фактори:Първа група фактори – правото няма веществено битие /то не е материално/. Правото съществува независимо от съзнанието на отделния човек, но не може да съществува независимо от обществото. В своята природа правото е субективна реалност. Общата теория на правото има като основна задача да приведе тази обективна реалност в определен системен характер/ едно дърво може да съществува без да има науката ботаника. Правото не би могло да го има ако не съществува учение за правото и от тук произтича че правото не е материално/Втората причина за съществуване на общата теория на правото – един и същи юридически факт може да предизвика последици в различни отрасли на правото и тези последици нямат връзка една с друга /напр. ако един човек бъде убит възниква последица в наказателното право, на общинските служби възниква правото да издадат акт за смърт, брака се прекратява, прекратява се трудовото правоотношение, възниква наследствено – няма връзка с предишните/

Видове правни наукиИсторико – теоретичния – влиза тук – история на правото, учението за държавата, философията на правото, социологията на правото, римското право и историята, която може да бъде история на националната правна система, история на европейската правна система и др.

Втората група правни наукиПРАВНО ПРИЛОЖНИ НАУКИ – криминалистиката, съдебна медицина, съдебна психиатрия, съдебна психология;Третата група правни наукиОТРАСЛОВИ ПРАВНИ НАУКИ – конституционното право, административно право и процес, финансовото право, гражданското право – вещно, облигационно и семейно, търговското право, трудовото право, наказателното право, гражданския и наказателния процес, международно частно право, морско право, европейско право.В отрасловите правни науки съществуват четири дяла, които са фундаментални – частното право, публично право, наказателно право и процес.Общата теория на правото изпълнява функциите на специална методология спрямо тези четири основни дяла, което означава, че тя разработва понятия, които са приложими във фундаменталните дялове на правната наука. Тез понятия трябва да бъдат използвани с едно и също съдържание в цялото право. Тези понятия са понятия за източник на правото. Правото няма веществено битие. Правото има формално битие. Това формално битие са нормативните актове – кодекси, закони. Общата теория на правото разработва проблемите на право субект. Правните субекти това са лица, т.е. хора, организации или държавни органи, които могат да бъдат самостоятелни носители на права, задължения и отговорности.Общата теория на правото изучава юридическите факти. Това са факти от социалната или правната действителност, с чието настъпване закона свързва определени правни последици. На следващо място теорията на правото изучава правните последици, които представляват субективни права, правни задължения или правни качества. Изучава още правното отношение, което представлява конкретна правна връзка между две лица или два субекта, която връзка се състои от насрещни права и задължения. Теорията на правото изучава юридическата отговорност – тя е специфичен вид правно отношение, което възниква при извършване на правонарушение. Съдържанието на отговорността, представлява задължение да се изтърпят неблагоприятни лишения или ограничения, които могат да бъдат от личен или имуществен характер. Теорията на правото изучава вината в нейните четири форми така, както съществуват в българското право – пряк умисъл, евентуален умисъл, самонадеяност и

небрежност. Като самонадеяност и небрежност се наричат непредпазливост. Теорията на правото изучава системата на правните отрасли, също така системата на правните институции, системата на правните норми и самата структура на всяка една правна норма. На последно място в предмета на теорията на правото се включват проблемите на тълкуването на нормативните разпоредби.

ВЪПРОС № 4СОЦИОЛОГИЯ НА ПРАВОТО /ПРАВНА СОЦИОЛОГИЯ/,

ФИЛОСОФИЯ НА ПРАВОТО,ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА ПРАВОТО, ТЕОРИЯ НА ПРАВОТО.

ОСНОВНИ ЗАДАЧИ НА ТЕОРИЯТА НА ПРАВОТО1. Теорията на правото изпълнява една познавателна функция, те. тя

разработва съдържанието на тези категории, които представляват нейните явления;

2. Евристична функция - /откривателна/ това дава възможност да поставя проблеми пред останалите правни науки

3. Прогностична функция – възможност да се правят анализи за правната система за бъдещи промени.

РАЗВИТИЕ НА ТЕОРИЯТА НА ПРАВОТО И ВРЪЗКА С ЕНЦИКЛОПЕДИЯ, ФИЛОСОФИЯ В средновековието са преподавали тривиум – граматика, реторика и дидактика КВАДРИУМА е включвал – музика, астрономия, геометрия и математика. Който е завършил и 7-те науки е ставал магистър -Доктори са ставали - медицина, право, богословие, философия В средновековието не са съществували правни учебници, а енциклопедии. Правната енциклопедия представлява въведение в цялото право, т.е. изучават се гражданско, наказателно, данъчно, търговско, административно и всичко това накуп. Тази традиция е съществувала във Франция, Италия и Южна Германия. Най-известни енциклопедии на Дурантис от ХIII век и на Ханис от ХVI. През 17 и 18 век в германия под влияние на философските системи на Шелинг и Хегел започва създаването на един нов вид енциклопедия. Основен недостатък на старите енциклопедии е, че те нямат собствен

предмет. Техен предмет е фактически цялото право. През 17 и 18 век в германия се появяват енциклопедии, които се опитват да преодолеят този недостатък – Фрилендер и Йохан Пьонер..........Флирендер се опитва да изгради своята енциклопедия на сравнително правен принцип, т.е. в неговата енциклопедия се съдържа сравняване на правните системи на Германия когато тогава е била от 250 германски държави и на Франция.На свой ред Гьонтер се опитва да внесе философския елемент в своята енциклопедия и неговата енциклопедия следва Хегел с книгата „Терминология на духа” и именно в този систематичен вид Гь... се опитва да изгради и своята енциклопедия. През 1885 г. отново един германец Меркел пише поредна енциклопедия на правото, в която за първи път уточнява, че предмет на тази енциклопедия ще бъдат правните понятия и по този начин въпросната енциклопедия се превръща в първи учебни по теория на правото. През20 век енциклопедии се четат в Германия и Швейцария – говорящо н...... Това, което се чете у нас на хора не юристи като въведение основи представлява една енциклопедия на правото, но у нас самата дума така и не става популярна . Много популярни във Франция, Испания – компендиум. Компендиума представлява съкратен вариант на учебник. В България има написани два компендиума по наказателно право - Каракашев и по семейно право – Лиляна Ненова. СОЦИОЛОГИЯ – създател на социологията е О.Конт, който през 1840 г. публикува своя труд „Курс по позитивна социология”. . Основното в учението на Конт на първо място е това, че определя предмета на социологията. Предмет на социология е взаимодействие между хора, между социални субекти които не са хора и между институции и между – физически лица. На второ място Конт заявява, че в обществото действат закони, тъй както и в природата, но не юридически а естествени – социални закони. Тези обществени закони са толкова обективни и безпристрастни, колкото и законите в природата. По този начин се създава социологията вече не като обществена идеология, а се създава социологията като позитивна наука /както физика, химия/. Социологията е най-общата обществена наука. Правната наука трябва да бъде дял от социологията казва Конт. Това е едното направление така наречената правна социология /под СП се разбират две неща има социолози,

които поставят в центъра на своето изследване правото и тези социолози казват правото е просто дял на социологията. На второ място юристи поставят социологията като методологическа предпоставка на своето изследване – те казват правото и социологията са отделни науки. Правото в никакъв случай не е част от социологията. За да се обяснят тези две неща се въведоха две понятия когато социолог се занимава с тези неща казваме социология на правото, а когато юрист се занимава казваме правна социология.НАЙ-ИЗВЕСТНИ ЮРИСТИ поставили социологията като .......О.Орлех създава т.нар. теория за живото право. Основното в неговата теория е че социалните институции предхождат правото и във времето и логически. Той казва семейството е възникнало преди семейното право, държавата преди конституцията. Орлех е австриецДжорд Гурбич – според него предмета на правната наука трябва да се представя социологически . на първо място предмет на правната наука са конфликтите между лицата и институциите, не самите лица и институции а конфликтните точки. На второ място реалната правна ефективност, трето място – генезиса и развитието на социално-правните институции. Леон Петражицки – поляк роден в Русия. Работил във Франция. Създава психологическия дял на правната социология. Според него правото е система както той ги нарича императивно – атрибутивни емоции. Атрибутивна на този който има съответното право , Е.Дюркейн – французин. Той поставя началото на криминологията. Това е най-развития дял на правната социология и се занимава с причините, които подпомагат извършването на престъпление.Оливъ Хопс????– създател на теорията „Правото в действие”. Правото не е в закона, в морала, в някакви философски а представлява способност да се предскаже реакцията на съдията. ФИЛОСОФИЯТА НА ПРАВОТО Най-старата наука и за неин основоположник се смята Сократ. Сократ не е оставил писмено творчество. Всичко, което се знае за Сократ е станало известно благодарение на неговия ученик Платон. Философите правят разлика между позитивно и естествено право. Естественото право е философска концепция. Следователно философията на правото представлява абстрактен модел на някакво

идеално право, което съответния мислител си е представил като възможно най-добрия вариант.

ВЪПРОС № 5ВЪЗНИКВАНЕ НА ПРАВОТО.

Възникване на държавата.Най-ранната държава в поречието между реките Тигър и Ефрат – шуберската цивилизация.Общество – група хора най-вероятно с родствени връзки, които се движат от място на място – първично състояние-първобитна общност. Праисторически обичаи: отделни действия – сполучливи от там стават образци. Правилата се създават спонтанно на принципа проба – грешка.Инстинкт – обичаят се предава не генетически, а исторически /чрез възпитанието/ от там наследява се социален опит, като всеки добавя по нещо. Възпитанието – наличието на абстрактно мислене и някакъв език за да се съхрани опита.Обичаят е недиференциран /синкретичен/ - всичко е събрано в едно. Съществуват табу-норми запазени в примитивните общества – абсолютна забрана, но никой не може да обясни смисъла. От гледна точна на организацията – не се изисква съществуване на такава също на институции, които да следят дали се спазват, съществува абсолютно целесъобразно, т.е. не съществува санкция. Човек, който е нарушавал тези норми, най-тежката санкция е да бъде изгонен, но това е било равнозначно на смъртна присъда /не може да оцелее сам, също да се присъедини към друго племе, защото ще бъде убит/.Религиозното правоВсяка епоха през определени периоди са преминали през този етап. Религиозното право се слива с родово- племената организация на обществото. Първо се е появил материнският род /майчиният род/. По-късно бащиният род. При материнският род бащинството не е имало значение, защото не съществува имущество, което бащата да остава на децата. При бащиния род елементи на уседналост. Не племето да обикаля от място на място, а да заема определен район. От тук следва, че съществува фаза на земеделие и животновъдство. От тук се появява

необходимостта от размяна на стоки, т.е. появяват се търговците, а от там се появява и остатъчният продукт /това е в по-развитите общества/. От тук възниква собствеността, а от там частната собственост, а от тук и нужда от правила, а това е бащиният род като форма на организация.

Трябва да се прави разграничение между архаично религиозно право и последващите теократични правни системи. Трябва да се прави разлика между съвременното религиозно право и теократична правна система. Белези на това религиозно право – то е писано право, то е институционализирано, което означава, че са създадени специални институции гарантиращи неговото спазване. Първоначално тези институции са се изпълнявали от свещенослужители. До един доста късен етап от развитието на правото това магьосническо начало се запазва, включително съвременните наказателен и граждански процес, които имат в себе си твърде много ритуали и това е остатък от времето, когато правото е било магия и не точно магия, а право на боговете. Религиозното право по-късно се създава изкуствено или съзнателно. На последно място тази разлика от стария обичай религиозното право се нуждае от легитимност. Тази легитимност хората са намерили в религията. Защо това да е задължително, защото такава е божията воля, който отказа да се подчинява отказва да почита обществата.Най-древните паметници на религиозното право са от 22 и 23 в. Преди новата ера в Египет книга на царете и „книга на мъртвите”. Това не са законници в истинския смисъл на думата а са религиозни, от които могат да се изведат правила за поведение. Най-известния правен паметник е законът на Хамурали, който е владетел на Вавилон от 18 век преди новата ера. От 12 в. Пр.н.е. са така наречени те ОПАНИШАВИ. Това са книги на бранившите жреци. Между 10 и и 11 век преди новата ера се отнася стария завет, който е един важен правно-религиозен паметник. Религиозното право оставя в някои общества твърде дълго време до 18 и 19 век след новата ера и някой елементи на религиозност в правото се запазват. Има две държави, където религиозното право отстъпва на светските закони – законите на Солом в древна Гърция – 610 г.пр.н.е. и законите на Сер......... в Рим 550 г.пр.н.е. ВГърция и Рим религия има и съответните култове се изпълняват. Правото се откъсва от религията и се превръща в светско. Създаването на светско право в Гърция и Рим се обяснява най-вече с изграждането на градска цивилизация и свързаната с нея урбанистика.

Извън Гърция и Рим религиозни елементи на правото се запазват още дълго.Най-старите правни системи от гледна точка на своето възникване са спонтанни, т.е. в онези ранни времена не е имало орган, който да създава закони в съвременния смисъл на думата. На второ място правото се изпълва с мисъл и съдържание посредством дейността на съдилищата. На следващо място правото започва да се систематизира, те.е. да се превежда във взаимно съответствие посредством писанията на частни лица, т.е. чрез юридически трудове на частни лица. Тези юридически трудове на частни лица с годините се превръщат сами по себе си в източник на правото. Появата на светски елементи в правото позволява правото в държавната организация държавата и правото да бъдат осмислени персонално, те. да не бъдат представени като мистификация или божествена воля, която никой не разбира и не му е дадено да разбира, а могат да се осмислят чрез съответните категории на човешкото мислене. Именно по тази причина в Гърция, а после и в Рим се пораждат първите правно-политически теории или идеологии.

ВЪПРОС № 6ПРАВНА КУЛТУРА НА ЕЛИНИТЕ /ПЛАТОН, АРИСТОТЕЛ, ПОЛИБИЙ/

Приноса на древните елини /гърци ...т.е. разграничават божествения от човешкия елемент. Въвеждат думите номос и таксис. Номосът е вечният закон – може да е божествен и произтичащ от природата на човека, но стои над нивото на компетентност на държавната власт. Таксиса това е временния ред, който се сменя с идването на едни или други управници. Номоса според техните разбирания е ред с по-висше юридическа сила, на когото таксиса не бива да противоречи. Гърците са първите, които поставят разграничаване между действащо право и едно вечно право, като естественото право. Гърците десклетизират самия съдебен процес. Те въвеждат практиката на пледоариите и от там поставят реториката. Накрая гърците поставят основите на демокрацията. В историята на гръцката мисъл се разграничават три периодаПериод на древността – от митичната Троянска война от Х век и продължава около V векРазцвета 5-4 и трети век преди новата ера. Епоха на елинизъм – след походите на Александър, когато се разпада държавата. През този период гръцките полиси губят военното си и политическо значение, каквото са имали по-рано. В епохата на елинизма

гръцката култура са се формирали правно политически възгледи на гърците и се разпространяват в цялото Средиземноморие чак до Египет.За първия период могат да се споменат имената на Солон и на Питагор. Солон управлява между 620 и 590 година и е инициатор за най-старото светско законодателство. Законите носят неговото име. Той прави една реформа и разграничава елинските граждани според притежаваното от тях имущество и според тази реформа гражданите с по-голямо имущество имат по-големи задължения. Солон прави административна реформа и разделя Атина на 6 района. На него се приписва един от най-древните гръцки трактати върху правото като го комбинира правото като справедливост и сила.Питагор прекарва по-голяма част от живота си на о.Сицилия в гръцките колонни – Сиракуза. Той е бил математик. Оставя един трактат озаглавен за властта, който определя властта като минимална мяра на държавна намеса в делата на хората. Питагор бихме го определили го ???ибериаталианец. Тяхната философия колкото по-малка държава толкова по-малко чиновници, по-малко кражби и толкова по-добре.Втората епоха – две големи имена – Платон и Аристотел. Платон около 400 г.пр.н.е. основана своя школа и тя се намира на един хълм до Атина и се нарича „Академа” и от там е произхода на думата академия. Академията на Платон е закрита около 400 г. след новата ера от император Теодосий, тъй като се е смятала, че тя е антихристиянска. Трудовете на Платон се наричат „Диалози”. Написани са по един характерен начин – учителят пита, ученикът отговаря. В ранните си диалози озаглавени за Сократ и за Софистите Платон отговаря от името на своя учител Сократ и от там се знае за Сократ и за неговите възгледи. В по-късните съчинения, които са за държавата и за законите при тях Платон отговаря от свое име, като казва, че това са реални въпроси, които са се задавали по време на лекциите, които е имал със своите ученици. Платон създава едно учение за държавата известно като учението за идеалната държава. Той сравнява държавата с отделния човек. Прави аналогия между държавата и отделния човек. Това очовечаване на държавни институции се нарича АНТРОПОМОРФИЗЪМ. Според Платон на всеки човек са присъщи три основни стремежи. На първо място стремеж към знания, на второ място стремеж към власт и на трето място стремеж към богатство. Всеки човек попада в една от трите категории хора. Тези към които преобладава стремежа към знанията се наричат – философи /любов към мъдростта/.

Втората каста са тези, в които преобладава стремежа за власт – воини /военни/ и най-накрая към тези, в които преобладава стремежа към богатство това е каста на търговците и занаятчиите. Идеалната държава има глава, ръце и крака според Платон. За да бъде наистина идеална на върха, сиреч главата трябва да бъдат философите. Те решават какво да се прави. Под тях в йерархията стоят ръцете или воините. Те са своеобразна изпълнителна власт. Подчиняват се на философите и налагат сила и власт над останалите. На последното стъпало стоят търговците и занаятчиите, които са длъжни да изпълняват това, което им се казва и да плащат данъци. Роите не поопадат тук, тъй като според гръцки и римски вариант робите са просто вещ. От тази идея да държавата се вижда, че Платон е антидемократ. Хората според него не са равни и всеки трябва да заеме полагащото му се място в държавата. Идеалната държава може да се обърка, ако на върха на пирамидата застанат воините и държавата се изгражда в Тимокрация /тимос - войник / или военна диктатура. Ако застанат търговците и занаятчиите отново се изражда държавата в неправилна форма, която Платон нарича – олигархия /олих – богастсво – олигархия –власт на пари/. Идеалната държава може да се изроди или в тимокрация или в олигархия, ако неправилните касти застанат не на място. По отношение на законите Платон смята, че има вечни закони, които не бива да се променят и също така временни закони или /таксиси/, които в една или друга степен подлежат на промяна. В трактата за законите остава верен на своята кастова система, като смята, че законите трябва да осигурят материални блага не по-равно, а съобразно мястото, което всеки един човек заема в йерархията. Тази система на Платон не е приета от неговите съвременници. Тя в голяма степен наподобява средновековната йерархия, където също имало касти и съсловия и където всяко съсловие е стояло по-ниско или по-високо.

Аристотел е най-големият мислител живял между 384 и 320 г.пр.н.е. Учител на Ал.Македонски. Трудовете Аристотел са: Атинска политика, Етика и Категории.Пред II век пр.н.е. друг философ...........систематизира трудовете на Аристотел и ги подрежда по известната класификация математика, астрономия, география, физика и накрая стига до политическите и правните съчинения на Аристотел и го озаглавява метафизика, т.е. нещо което идва след физиката буквален превод, а днес в друг смисъл нещо което не се позовава на опита и не почива на реални експерименти. По

отношение на правото Аристотел го въвежда в своя труд „Етика”. Прави си труда да събере информация за около 200 полиса – предимно гръцки за техните конституции, за тяхното управление и по този начин да направи едно обширно правно изследване за това как са се управлявали държавите. Аристотел смята, че в правото има два вида справедливост- изравняваща и разпределяща. Изравняващата справедливост според него се проявява в сделките, т.е. във всички видове частни правоотношения /напр. това, което е дал единия трябва да е равностойно на това, което е получил другия/. Разпределяща – проявява се в отношенията между гражданите и държавната власт. В тези отношения между гражданите и властта нещата не са равни. Там няма механизъм на изравняване и обикновено държавата има повече права отколкото гражданите. Тази идея за двата вида справедливост е догадка за съществуването на две големи подсистеми в правото. Подсистемата на частното право, където справедливостта е изравняваща и подсистемата на публичното право, където справедливостта е разпределяща. По отношение на държавата Аристотел създава учение за държавните форми. Дава първата дефиниция за държавната форма – начин за организация и осъществяване на държавната власт. Според неговата теория има три правилни държавни форми, като всяка правилна може да се изгради в съответна неправилна. Основният критерий за формата на държавата е за това кой упражнява върховната власт. Според този закон върховната власт може да се осъществява еднолично и тогава налице е царска власт. Държавната власт може да се осъществява от един елит и тогава формата на държавата ще е аристокрация /арис – най-добър/. Може да се упражнява властта от целия народ и Аристотел го нарича - полития. Царската власт може да бъде правилна форма и да се използва в интерес на общото благо, когато се използва само за едноличен интерес се изражда и се нарича – деспотия. Аристокрацията също може да управлява в свой интерес и тогава се изражда в олигархия.При политията народът може да управлява мъдро това е единия вариант, а втория да се подава на демагози и да взема глупави решения и се изражда в неправилна форма, която Аристотел нарича демокрация. Трети период – Елинизма: могат да се споменат две по-известни имена – Епикур и Полибий.Епикур създава едно учение, според което държавата е създадена от хората за да изпълнява общополезни функции. Тя има само тези правомощия,

които хората са й предоставили. В съчиненията на Епикур за първи път се прокрадва идеята, че държавата е резултат на един обществен договор.Полибий е грък и е един от многобройните изследователи на творчеството на Аристотел. Занимава се с учението за правните норми. Съгласен е с първите две правни норми на управление. За демокрацията т.е. за неправилната форма на управление измисля нова дума – охпокрация или власт на тълпата.Марк Цицерон –поддръжник на Август. Цицерон е човекът, който въвежда понятието respulikata /рес- нещо, народ/. Това е произхода на думата република. За него република е синоним на държава. Както гръцките така и римските юристи не разграничават държава и общество. Едва през 16 век Макиавели въвежда понятието distato-igg.Цицерон казва – държавата е обединение от хора, което се основава на съгласие по въпросите за правото. По отношение учението за държавните форми Цицерон следва Полибий. Това, което добавя Цицерон е, че трите правилни форми не са алтернативни една на друга. Неговата идея е, че в една държава една република както я нарича има място и за царска власт, за демокрация и за аристокрация и с тези нови разсъждения влага началото, което Монтескьо нарича разделение на властите.По отношение на правто Цицерон следва гръцката традиция, според която съществуват вечни закони или ??? и писани закони, което наричат позитивен закон. Цицерон твърди, че законът бил той естествен или позитивен трябва да бъде еднакъв и задължителен за всички. Не може да се прави изключение на закона, поради високо положение във властта. Цицерон е първият мислител, който говори за правовата държава. Той не използва думата правова държава а ще се използва 1800 години по-късно от кант. Говори за равенство на всички пред закона. Равенството пред закона е основният принцип на правото.

ВЪПРОС № 7ПРАВНО-ТЕОРЕТИЧНИ СХВАЩАНИЯ НА РИИМЛЯНИТЕ.

ВЪПРОС № 8, 9,10,11,12ОСНОВНИ ДОКТРИНИ В ТЪРСЕНЕТО НА ПОНЯТИЕТО ПРАВО ПРЕЗ

ХVIII и ХIХ век

Какво е право – дефиниция – Правото е система от норми, издадени или санкционирани от държавната власт, чието спазване се гарантира чрез принудителната сила на държавата. Нормата морал съществува спонтанно тя не се определя от държавата. Правните норми са институционални, което означава че имат стриктно съдържание, че са нормални и това е една разлика с моралните. Моралните норми нямат определено съдържание /едно деяние може да бъде лошо или добро/. Правните норми имат съдържание, което важи за всички. Правните норми се защитават от държавата и тяхното неспазване е наказуемо. Останалите обществени норми не се защитават от държавата. Дали ще се спазват обичаите, традициите не е наказуемо. Има някои обичаи, които са включени в правото и като са включени те стават правни. Тази дефиниция позволява да се разграничи правото от останалите социални норми. Тази дефиниция не е годна да направи други неща :

1. Не дава отговор за субстанцията на правото – това е веществото, от което правото е направено;

2. Няма отговор по въпроса за справедливостта и несправедливостта на тези норми;

3. Няма връзка между правото и държавната политика и тази дефиниция не може да се разграничи в каква степен политиката влияе върху правото;

4. Чрез тази дефиниция не може да се извлече целта на правното регулиране.От гърци и римляни започва разграничаване между позитивен закон,

който се разглежда като конкретен декрет, конкретна власт, за който по римско време се е смятало, че прекратява действието си и естествен закон, който така в някаква степен е вечен, защото е присъщ на човешката природа. В цялата история на правната теория има две течения: според едното същинското право е естественото право и другото виждане, според което същинското право е позитивно. Това разделяне продължава и през Средновековието. Августин Блажени живял през VI век е бил епископ във Варварското кралство /днешен Тунис/Тома Аквински живял през ХIII век и двамата разграничават позитивно право и естествено право, като преписват на естественото право божествен произход. През късния ренесансов период ХVII – ХVIII век се създава така наречената стара естествено правна школа или ренесансовата. Три големи

имена : Х.Гроци, Християн Томазий, Самуел Пуфендорф. На първо място те скъсват с християнската идеология. Те са светски. Те схващат естественото право произтичащо от няколко фактора, които нямат пръст божи – човешкият разум, неизменната природа на човека –тук някои права започват да се смятат за всеобщи или за човешки права- правото на живот, правото на собственост, правото на телесна неприкосновеност, свободата на словото и т.н. На следващо място според тримата има за цел да изгради гръбнак на една бъдеща позитивно правна система. На последно място естественото право трябва да се прилага, като висш закон от всички съдилища в света. Това го казват защото в рамките на една държава през ХVIII век не е имало единно право. Тогава всяка област е имала свои правила и обичаи. Освен това е имало многообразие на правни извори. Това са били закони приемани от колективен орган. Освен законите е имало кралски укази, императорски декрети. Имало е укази на различни местни феодали. Имало е решения на различни градски органи, римски образци и най-накрая имало обичаи. Между всички тези източници не е съществувала йерархия и затова не е ясно кой закон се прилага и решението е на съдията. Затова е трябвало да се създадат национални институциирани източници на правото. Създаването на модификациите води до западане на естествено правната доктрина. Естественото право не може да даде отговор на правен въпрос, то дава абстрактни отговори. Наличието на национална модификация, т.е. на цялостна законодателна система довежда правото до една относителна самостоятелна реалност. На трето място тази законодателна реалност се нуждае от тълкуване и разясняване. Такова тълкуване и разясняване естественото право не може да даде. Именно това са причините, поради които залязва естественото право и в края на ХVIII и началото на ХIХ век се появява правното течение наречено – ПРАВЕН ПОЗИТИВИЗЪМ. Правният позитивизъм е на първо място практически необходим. Той разработва проблеми, които са непосредствено нужни на съдилищата, прокурорите, адвокатите на хората които практикуват правото. Позитивизмът разглежда закона като обективен факт, който съществува. Позитивистите дават просто определение на правото – те казват правото това е заповед, изходяща от върховния носител на законодателна власт. По-нататък позитивистите не отричат, че правото може да бъде справедливо, несправедливо, ефективно, неефективно, но те казват, че това не са въпроси на правото. Те могат да бъдат въпроси на философията. Задача на юриста е да каже какво пише в

закона и как да се прилага. За родоначалник на позитивизма се смята англичанинът ............Бенд?? През целият ХIХ век най-голямо влияние има позитивизмът в Германия. Тук трябва да се споменат имената на Лабант, Елинег и Бринц. Позитивистката школа разработва огромна част от правните понятия, които са валидни и до ден днешен. В рамките на крласическия позитивизъм има няколко разклонения, които се разкриват през ХIХ век. Най-известно е разклонението юридически позитивизъм. Родоначалник на този позитивизъм е Емануел Кант и неговите ученици Рудолф и Еринк. За тях правото представлява логически затворена система основаваща се върху принципа на целесъобразността. За тази система не е важно, че тя произхожда от държавата, те не го оспорват. Това е система, която винаги дава възможност да се намери отговор на даден правен въпрос. Друга германска школа е така наречената историческа школа. Създадена е във втората половина на ХVIII век от Карл Севин ???, Гьорг Пухта. Историческата школа на Севин и Пухта твърдят, че правото е продукт на националния дух, те. правото представлява натрупан и запазен исторически опит. Правото според тях е задължително национално явление, както езика /всяка нация се различава от останалите/. В правото не бива да се извършва рецепция. Създава се единен германски кодекс. През ХIХ век се създава мунитивизма. Верификация – проверка за истинност – това означава да може едно съждение по пътя на неговото елементаризиране да се създаде до факт, който или го има или го няма. Втората категория съждения – морални и правни не могат да бъдат подложени на проверка и верификация и следователно те не са нито истина нито неистина, т.е. нито верни нито неверни. Втората категория съждения най-общо да ги наречем моралните не могат да бъдат предмет на същинска научна обработка. Основното при тях е че те просто важат. В това твърдение се съдържа и критиката на естествено правната школа – тези съждения не могат да бъдат по себе си верни или неверни. Те действително само важат. Характерно за цялото учение е, че цялото право се представя като една пирамида и на върха стои конституцията. Под нея законите, под тях подзаконовите актове и на най-ниското стъпало индивидуалните актове. Всеки акт се издава въз основа на по-висшестоящия спрямо него. По този начин мунитивизма откъсва правото от държавата. От гледна точна на правото, държавата не съществува единствено и само конституционно право. Отделните правни норми могат

да се подложат на проверка единствено за валидност, а това означава да съответстват на по-високия по степен нормативен акт, въз основа, на който се издават. На върха на тази Келзинова пирамида стои една фикция, която Келзин нарича основна норма. Тази основна норма представлява една правна норма по силата, на която всеки правен спор трябва да бъде разрешен, като няма значение дали той е разрешен правилно или неправилно. Най-важното нещо в решаването на един спор е да премахне състоянието на правна неопределеност и възстановяване целостта на системата.

Нови моменти в естествено-правната школа. Тя се заражда най-вече в Германия като отчасти като реакция от управлението на Хитлер и всичко което се прави е формално законно. Новото в естествено- правната школа през 20 век. Насочва се към законите и пледира за това законите да бъдат най-общо наказано справедливи.

Новата естествено правна школа се насочва не толкова към законите, колкото към съдебните решения издадени от тях. Според абстрактната законова норма справедливост и разумност трябва да се търси не само в законите, но най-вече в съдебната практика. Едно от най –видните имена е името на Артур Кауфмат – германски професор. Той пише, че абстрактният закон може само да изглежда справедлив, той става или не става такъв в зависимост от начина, по който се прилага. Други две известни имена Юрген Хабермайс и Джон Басак????? Хавермас въвежда термина делигерация т.е. същността на правото и на съдебните решения не е някаква закрепена даденост, а тя трябва да се разгледа, като процедура. Една процедура, която изисква максимална прозрачност при вземането на държавни решения и която позволява на обществото това, което у нас се нарича гражданско общество непрекъснато да дебатира с властта относно тези решения, които не се приемат. Така, че в основата на справедливостта не е някакъв абстрактен шаблон и да се каже това да или не. Това е процедура и се изразява в непрестанния дебат относно едно или друго решение, т.е. справедливостта е като абстрактен идеал, който никога няма да бъде достигнат. Делигерация се нарича теория на дискутиращата демокрация.

Джон Басаак предлага една по-различна теория върху основата, на която стоят човешките права. След втората световна война и след приемането на всеобща декларация за правата на човека и на европейската конвенция за правата на човека и основните свободи проблема за

човешките права се интернационализира. Това вече не е частен проблем на отделна държава, а проблем, по който има утвърдени международни стандарти. Идеята на Басаак е, че съдебните решения трябва да се придържат към международните стандарти за правата на човека. Смята се, че теорията на Басаак стои в основата на създаване на международни правни институции, като речем съда за правата в Страсбург. Едно друго направление в правната теория през последните 50-60 години е така наречената правна херменевтика. В основата на херменевтиката лежи теорията на езика. Има няколко характеристики на езика :

1. Езика е интер субект, в смисъл той се използва от всички, но не принадлежи на никой;

2. Езикът е най-широката обществена конвенция. Във всяко едно общество има някакви спорове. В езика няма спорове и значи не бихме могли да говорим. В този смисъл езика е максимално приета от всички конвенция. Наричаме нещата по един и същи начин – това е стол, очила.

3. Въз основа на тези две предпоставки правото се разглежда като език. Важното е в правото, че то нещо гласи, то нещо казва. Това, което ни казва правото или отделната правна норма в крайна сметка подлежи на интерпретация. В хода на тази интерпретация субектът този, който интерпретира влиза в съприкосновение с една правна норма и извлича от нея някакво съдържание, друг смята, че гласи друго, трети че гласи трето.

ГРАФИКА...........Там където защрихованите пространства се засичат това е смисълът на правната норма, този смисъл, който всички приемат. Правото следва да се представлява езиково съждение, а изясняването на правото представлява конфликт на интерпретации и търсене на обща точка. Робърт Алекси и Робърт Горки??? са най-видните американски представители на тази школа. Като подвид на херменевтичната теория съществува още една теория на английския юрист Харт. През 1961 г. пише книгата „Понятие за право”. Това е универсалния учебник за правото за англоговорящ свят. В основни линии Харт приема херменевтичната концепция. Според него всяка правна норма има две полета. Поле на безспорно положение и поле на спорно положение. .....графика

За да изясни това спорно поле Харт предлага три конструкции.1. Първа конструкция – норма на признаване, което означава да се

обоснове дали и доколко приложимата норма няма стеснено приложно поле от друга норма;

2. Втората норма е норма на субекта, което означава да се уточни дали и доколко лицата регулируеми от тази форма попадат под нейния обхват;

3. Процесуална норма – тази норма определя дали и доколко съда е властен да попълни тези съмнителни в приложното поле на нормата или е дадено на спорещите страни.

ВЪПРОС № 13РИМСКА ДЪРЖАВА, СЪЗДАВАНЕ, ЕТАПИ НА РАЗВИТИ

РИМСКА ДЪРЖАВА Според легендата Рим е създаден през 759 г. от двамата братя Ромул и Рем.От създаването на Рим до 550 година Рим съществува като монархия. Римският цар се наричал Рекс. Рекс /означава крал, цар/по време на царския период Рм е от градовете държави – полиси.създаден на базата на .......традиция без постижения в политика. Оснев царя в ранната монархия са съществували три народни събрания – прокурия??, трива – териториална единица отрича покурията и центурия – военна единица, центурията е нещо като рота от 100 души. Събранието по центурии е едно събрание на войнците. В средатата на 6 век в рим се формира правната република. Основен орган е сената. Сената е аристократически, като в него влизат представители на патрицианските родове и представители на т.нар. конници. Конниците това са неримски патриции не произхождат от римските патриции. Сенатът решава най-спорните въпроси на римската държава обявява война, сключва мир. Определя данъци, разрешава харченето на обществените средства. Римляните са били особено добри в строителството на пътища и напоителни системи и са първите които вкарват течаща вода в домовете си. Сената избира всички останали длъжностни лица – консули, претори, квестори, цензури и.т.н.. тези длъжностни лица се наричат магистрати. В наши дни магистрати са съдии, прокурори и следователи. Мандата на тези магистрати е бил 1 година и длъжността е била безплатна, т.е. не са получавали заплата и се е смятало като обществено задължение. В сената са се водили дискусии за вземане на едни или други решения. Общо взето, като в днешния парламент. На следващо място от значение идват консулите, които са двама и са

военноначалници. Те също се избират за срок от една година, като всеки консул има право на вето върху решенията на другия консул. След консулите идва претора. Претора е лицето, което организира съдебнте процеси. Квесторите се занимават със събиране на данъци и преброяване на населението. Цензурите са се занимавали с подържане на обществения ред . Това е структурата на ранната република. Възхода на рим започва след победата над Картаген . От 150 г. насам пр. Н.е. до 15 г.пр.н.е. този период за рим е обозначен да се приема като късна република. Времето на тази късна република няма промяна във формата на държавата. Единствените нови длъжностни лица са т.нар. проконсули, които са управители на новозавоюваните провинции. В живота на рим започва период на граждански войни, стремеж на отделни патриции отделни видни аристократи да установят еднолична власт на държавата. Това са Гай, Марий, Крас, Сула, Помпей, Цезар. Тези граждански войни продължават до 62 г.пр.н.е. През 62 г.пр.н..е. цезар успява да установи трайна власт в римската държава. Към многобройните си титли той добавя титлата .... върховен жрец. През IV век в рим се създава длъжността на народен трибун..........да се премести по-нагоре той е имал право да налага вето върху всички длъжност и и неговата личност е била неприкосновена. Цезар е убит през 50 г. пр.н.е. и след неговата свмърт отново започват борби за власт в държавата. През 15 г.пр.н.. Август, който е племенник на Цезар успява да абсолютизира властта си и от момента на управлението на Август до управлението на Ю....... този 300 годишен период се нарича принципата. Институциите по форма се запазват. Тяхната дейност до голяма степен е символична. Реалната власт е съсредоточена в ръцете на ..........Всеки римски император се наричал освен личното си име Август или Цезар. Самата дума император започва да се налага в началото на III-ти век, като император е означавало – военоначалник. Налага се тогава, защото на практика всеки е идвал с помощта на армията. Думата принцепс не означава нищо друго освен пръв сенатор. Самият Август си дава тази титла пръв сенатор или той винаги има думата. Той е пръв сенатор. Освен това Август става пожизнен консул и заедно с него са били избирани и много други хора за консули и са били равни. Освен това принцепса или императора е бил народен трибун. Неговата личност е била неприкосновена и срещу него е е можело да се водят съдебни дела вкл. И

граждански. Запазва си титлата върховен жрец, не са били религиозни но са искали религията да им е под ръка за да не си създават проблеми. Създават се няколко нови длъжностни лица най-важен е преторианския префект. Те са били личната гвардия и охрана на императора. Легионите не са имали право да влизат в Рим и преторианците са били единствената въоръжена сила. Префекта е бил важна личност, тъй като без него дворцов преврат е бил невъзможен. Друга особеност на римския политически живот е свързана с тяхното семейство – римската фамилия до края на съществуването на западната империя т.е. 476 г. римската фамилия се запазва като един голям кръг от родственици. В днешно време семейството това са родителите и не навършилите пълнолетие деца. Римската фамилия вкл. Най-възрастния от семейството е имал най-голямата власт над всички и всичко в семейството. Не е стоял въпроса за наследяването всичко е оставало във фамилията. Не е имало обаче твърди правила за онаследяването и на престола. След смъртта на всеки император престола е бил........ В Рим е било широко практикувано осиновяването. Можел е да осиновява близки родственици и хора с които няма нищо общо. Осиновявайки го и чрез завещание императорът е можел да посочи своя наследник. Понякога се е възприемал понякога не. На практика войската е определяла. Още нещо за принципата . Периода от царуването на Комот е известен с римския мир през този период не са се водили войни. Вътре в Рим не са се водили войни вкл. и граждански. За древността един такъв 200 годишен период е доста дълъг период, който дава възможност за бурно развитие на занаятите, търговията и въобще на икономиката на римската държава. В крайна сметка това бурно развитие на търговията способства за създаването на римското право, което в основата си или изцяло е частно право, което регламентира стоково паричните взаимоотношения.ДОМИНАТА: На ВЛаст е ........, който прави една голяма реформа в римската империя. Установява се един нов начин на управление наречен .............Идеяутя е че империята е много голяма и не може да се управлява от един човек затова Юнистян ???я разделя на източна и западна. Титлата Август фактчески е изоставена и е оставена като прилагателно. Имепаратора е запазил титлата си и определя преживе свой наследник съимператор, който носи титлата цезар. Има двама императора и двама цезара. С идеята, че тоова ще бъде една единна държава и за удобство се разделя на две. Освен това премахват се провинциите. На тяхно място се установяват четири префектури:

Европа, гърция, която е вкл. половин турция, Азия и Африка.Освен това се създават 100 окръга наричани диоцез начело с викарий, който е управител. Днешните църковни епархии донякъде съвпадат с някогашните диоцезии. Това са административни единици установени още от онова време. След смъртта диокициан идва на власт константин велики, който приема христоянството. Изнася столицата в гр.Византион на брега на босфора и го преименува в константинопол. До 360 г. синовете на Константин Арминий и Юлиян управляват Рим като единна империя и вече след 360 година западната империя започва да изчезва под натиска на германците, готите и хуните. През 411 година гай Едсий римски западен патриций успява да разбиие тила и е наричан последния римлянин, тъй като след него няма известни имена в западната част на имеприята. 476 г. рим пада окончателно под властта на Озвлай?? – Последния западен император се казвал ромул и е взет в плен, след това убит.ПРАВОТО:ЕТАПИ на развитие на римското прав не съвпадат с етапите на развитието на римската държава. От създаването на републката от 550 г. до към 100 г. пр.н.е. е първият етап от развтието на римското право известно като КВИРИТ – което ще рече римски гражданин. Основен източник на това право е така нарееният закон на 12-те таблци датиран около 400 г. пр.н.е. Квиритското право е архаично право, т.к. по това право могат да бъдат гледани дела само между римски граждани-квирити. Т.е. то е в някаква степен племенно. Чужденците в рим се наричали перигрини и те не са имали право да водят дела. Те са били неправоспособни, съгласно това право. От правилото за неправоспособсността са допуснати две изключения – едното се нарича комерциум, дрг. КонубияКомерцон означава, че чужденец /да не е роб, но не е иримски гражданин/ един перигвин със застъпничеството на римски гражданин и с неговото поръчителство може да сключва търговски сделки и в случай на спор, ако е имало комерциум ще се гледат по римското право.Конубиум е разрешение да се крючи брак в римското право, което пак се дава от глава на фамилията от момчето/момичето, който е римски гражданин и скл. брак с перигрин или чужденец.Леги сакциАкци означава иск. В българската правна система и в почти всички държави в света се прави разлика между право на иск в процесуален смисъл и право на иск в материален смисъл.

Правото на иск в процесуален иск здначи да заведеш молба в съда срекщу дадено лице.Право на иск в процесуален смисъл има всеки стига да си плати здържавната такса. Всеки може да заведе иск в съда и да пхретендира срещу някого някакво право.Право на иск в материален смисъл означава не само да заведете дело но и имате право на тази претенция, за която претендирате. Това означава, че вашата претенция е основателна. В нашата система има три вида искове7Осъдителни, постановителни и констативни.Това са три процесуални видаС един осъдителен иск може да се претендира дадена сума /напр. искам да осъдя иван за това че м дължи 1000 лева, или не си плаща наема и др.. Това е един обикновен осъдителен иск. Той е най-популарния. Римската акция е право на иск в материален и процесуален смисъл, т.е. ако следвахме днес римската система трябваше да имаме 100 осъдителни претенции към някого. В старото римско право са съществували само пет иска. Във втория етап на римското право се появяват нови искове и продължават да бъдат искове в материален и процесуален смисъл. ………

От 300 г. насетне се установява посткласическо римско право, което лежи на една промяна на съдебната система. Претора изчезва, императорите създават единна система от съдилища. ......................Изчезва творчеството на преторите и римските юристи. Въвежда се писмено начало на процеса. Трудовете на тези пет римски юристи са обявени за имперски закони. Решенията на римските съдилища имат пряка изпълнителна сила. Императорите издават конституции (укази) с които регулират едни и други правни въпроси. Първите такива излизат при император Адриян. Адриян идва на власт след Траян още по времето на принципата.

Въпрос № 15 отпада

Въпрос № 16ЮСТИНИЯНОВАТА КОМПИЛАЦИЯ - CORPUS IURIS CIVILIS.

Това е първият опит в историята да се наложи единно законодателство в територията на една държава. До тогава в Рим в западната, източна империя и цялата останала част се е смятало за нормално прилагането на различни закони в различни региони на

държавата. Държавата трябва да притежава едно право което да е общо за всички.

На второ място тази квалификация е първи опит за систематизиране на частното право Corpus iuris civilis - Юстиниянов конпилаця. Това е първи опит да се систематизира частното право. Древните закони са били фрагментарни търсят се връзки и общи принципи между тях. Това дава възможност да се очертаят основните институти на частното право.

Правната мисъл достига до четири фундаментални институти – контракт – договор, квази контракт – обяснява се като полудоговор /напр. споразумение за една сделка е квази контракт/, деликта – /деликт означава извън договорено гражданско правно отношение, напр.блъскате някого чупите бронята на колата и това е деликт/. Всеки път, когато се причини щета и няма договор това е деликт/ в нашата теория се нарича непозволено увреждане. Квази деликта го няма в днешната правна система. Има и допълнителна щета, която не се основава и не изхожда. В България са останали деликт и контракт. Няма квази деликт и квази контракт.

Систематизацията която се прави не е оригинална. Тези систематизации вече са направени от римските юристи - /петимата най-велики/. Заслугата на „Корпус юрис”, е че събира всички тези систематизации и да се издаде нещо единно. Има за цел да заздрави империята и по-точно да възстанови западната част на империята, която по това време вече не съществува. Създадени са ранно феодални варварски кралства. Отделните писания на римските юристи, като цяло са загубени, унищожени физически в хода на времето. Това, което е останало на практика не е цялостно. Юстинияновата квалификация като е направена от нея се правят много преписи. Основните правни школи на империята по онова време са били Констатинопол, Бейрут и Антинопия в днешна Турция. Един препис на „Корпус юрис” е бил запазен в Италия в университета в Болоня. Именно на базата на този препис започва през 11 век рецепцията на римското право в западна Европа, процесите в източна Европа и в крайна сметка в по-голямата част на света. Самата квалификация е дело на император Юстиниян царувал 527 и 570 г сл.н..Смятан е за последния античен римски император и първия средновековен византийски император. Негвото царуване е това, което слага край на античния свят и поставя началото на средновековието. Тй е император узурпатор, не получава престола по наследство. Неговият чичо Юстин също е бил император макар и за кратък период за 5-6 години и

двамата са псечелили престола чрез преврат и двамата са родени около Пловдив. На практика българи по него време не е имало. През 530 година императорът създава една комисия, в която включва ректорите на трте най-големи правни школи – Константинополската – начело с Григорян, бейрутската – Теофил и школата на ......-Доротей, които на свой ред привличат в комисията свои сътрудници и общият брой е бил около 20 души. Това, което правят те основният им труд е да изработят така наречените ДИГЕСТИ /пандекти/. Те представляват 100 книги, които съдържат обощаване и систематизране на творчеството на класическите римски юристи. Основните белези на систематизация са три:

1. Предмет на регулиране; Вещно договорно право;2. Юридическо сходство;3. Средства за защита.

1.Дигестите са най вайжните на Корпус юрис2.Следващата важна част е Кодекса /120 – 527 г. той включва всички императорски конституции издадени по време на император Адриан ????? до възкачването на юстиян през 527 година3.Следващата част НОВЕЛИ:Те съдържат около 60 конституции и конституцията това е императорския указ на император Юнистиян .Четвърта част са така нареченте институции 4.Институциите представляват наапрактика един учебник. В основата на този уебник лежи един по-стар учебни от трети вещк преди новата ера създаден от римския юрист Гай. Този учебник е бил най-популярното четиво в юридическите школи. На базата на този учебник и имайки предвид новата систематизация, която се съдържа в дигестите тримата професори пишат един нов учебник, който също се нарича „Институция” .В институциите се съдържа следната структура на юридически материал:

1. Правен статус на лицата;2. Имущество /днес вещно право/;3. Способи за придобиване и загубване /договорно или облигацонно

право днес/;4. Искове за защита.Около 568 г. малко преди смъртта си с нарочен указ им. Юстиян промогира/ въвежда в действие/ Корпус юрис в Римската империя. На запад имперята е рухнала, макар че успява да завоюва Испания и Италия, които след това са загубени отново, но независимо от това

западно- европейските крале възприемат едно правило, че там където няма специален закон ще се прилага „Корпус юрис” .

ВЪПРОС № 17ПАДАНЕТО............

Воентната мощ се крепи на създаването на професионална армия. Създадена е с указ на Август след приключването на войната те са получавали земя и са могли да се заселят където искат на територията на империятаРим поддържа 28 легиона. Август е имал изключителбно държавнич\еско виждане за управлението и за армията. Варварите които са воювали срещу рим не са могли да се справят с легионите които са били обумени да се стражават заедно а не поотделно. Един тгерманец може да е по добър като войник, но римляните като строй са били по-добри. Август определя границите на империята по поречието на реките рейн и дунав. Най-голямо териториално разширение империята достига при управлението на императора Траян 96 сл..н.е. – 120 сл.н.е.Трайн заобикаля черно море от север и изток и нахлува в Персия и достига до река тигър. След смъртта на Траян империята се връща в старите си граници общо взето по течението на дунав. След 200 година насам Рим е подложен на атаки и най-вече от страна на германците, които живеят северно от Рейн а в края на трети век се появяват готите а след това и хуните. Хунте нанасят най-тежки поражения на империята. Те използват тактиката на конните стрелци. Римлянте не са умеели тази тактка и не са го виждали. Римският батальон е бил пехотен, имал е една конна ..........Изцяло риимската армия е пехотна, тежковъоръжена, къс римски меч-гладос /от там идва името на гладиаторите/. Около 400 година западната част запчва да изчездва и най напред е изгубена англия, тя е твърде далеч и трудна за отбрана. След това Франция, испания. От нашествието на готите от 410 г. императора и имперския двор се мести в Равена. В рим обаче остава папата. От бягството на императорския двор в Равена започва възхода на римските папи. През 476 г. престава да съществува Римската империя. На мястото на западната империя възникват ранно феодалните варварски кралства. В Италия са осготите – източните готи, във Франция – франките и боргундите. Всички тез кралства възникват върху руините на Рим, като в Испания местното население е било около 80% спрямо готите. В

Италия този процент е 70 %. Около 500 година самите варвари са в по-голяма или по-малка степен романзирани това означава, че са приели християнството, второ че са приели значителна част от римските порядк и римското право, на трто място те се стремят да сключат договори с императора в Константинопол, който им раздава различни титли – консул, патриций, сенатор и др. Чрез тези титли се постигат две цели:

- Чрез създаването на титли императорите дефакто легитимират западно европейските владетели;

- Самите западно-европейски държави разглеждат себе си като продължение на държавническата традиция на Рим, т.е. че римската държаава продължава да съществува чрез тези християнски кралства.

Съществува един проблем спрямо християнството на новите кралства и това е че те са приели т. Нар. Арийнски вариант на християнство. Арий е бил епископ на ...... участавал е първия събор на икеана и е бил оплют и обявен за ерес. Кралството На франките е било най-голямо от тезди западни кралства и първата исторически известна днастия е на така наречените – меровини. Самият меровинг е създадетел на династията и е участвал в битката при Атила. През 436 г. неговият внук приема католицизма като отхвърля арийството и е официално миропомазан като християнски крал по божия воля. В лицето на франските крале папите в Рим са вждали възможност за възраждане на западната империя, но вече не под патрона на императора на Константинопол, а под патронажа на западно-европейския владетел. Католицизма е приет в испания, португалия, северна Африка и започва да се разпространява северно от рейн в германските земи, които не са били част от рим и по тази причина не са били християнски. Династията на меровингите е пресъхнала през 600 г. и е заменена с днастията на Капетингите. Най-известни представители са Карл Мартел и Карл Велики. Карл велики се възкачва на престола през 777 г. до 815 г. Карл Велики успява да създаде най-глрямата християнска държава в Западна Европа след падането на рим в тази дъ-ва се вкл. Франция, белгия, Холандия и Германия, а също така и части от Италия.

През 800 г. папа Бонифаций VII короонясва Карл велики и му дава титлата император на възстановената римска империя. На свой ред

Карл велики предоставя рим и областта лацио във феодално владение на папата и с нарочни каптоларии /тнова са укази/ потвърждава независимостта на италианските градоове държави. Това са най-вече венеция, Генуа и Флоренция. След смъртта на Карл велики снът му живее малко и тримата му внука започват гражданска война за подялба на империята. През 839 г. те скл. така наречения вергински договор, по силана на който империята се разделя на три. Средната част на мперията която вкл. Италия, холандия и тясна ивица земя продължаваща до северно море. Тази държава е известна като Лотарингия. Името на най-големия внук на карл велики е лотар и получава името на възстановената държава. Земите на север остават във владение на людовик немски, а земите на запад, които съвпада с днешна франция остават във владение на карл Френски. Самата лотарингия е изкуствено нетрайно ... вкл. Малко италиаанци, швейцарци и холандци. Столицата на Карл велики е била в Холандия. До ден днешен се водят спорове какъв крал е бил Карл Велики знае се, че е френски. През 1000 г. се оформят двете големи нации Франция и Германия. Установява се династията на Капетинги през 1000 година.Салически закон Lex Salica, Lex SaxonicaУниверсален кралски закон на франките датиран от VI век. Законът е фрагментарен. Съдържа разпоредби от наказателно-правен характер, гражданско- прави разпоредби и процесуални. Той се е прлагал за тези, които са търсили кралско правосъдие. В днешно време съдебната система е една, през Среднвековието е имало разлчни съдилища – занаятчийски, градски, църковни и кралски съд, който съд, обаче не е бил по-висш от останалите съдилища. Едва в Англия кралския съд започва да става доминиращ. Салическия закон инкриминира разлчни видове престъпления, които са и до ден днешен- убийство, кражба, грабеж, разбойничество и.т.н. наказанията са твърде скромни наказанията са глоби, като размера на глобата е варирала в завсимост от това доколко важна е била личността на пострадалия от престъплението. Глобата се изплащала в сулити /златни монети/ и денарии /сребърни монети/. 40 денаря са правили 1 сулит. Смъртно наказание се предвиждало само за убйство на краля или на член от неговото семейство. Кралският закон пазии краля. В останалите случаи са се плащали глоби възлизаща от 40 до 80 сулита. Това е архаичен правен паметник. Тази глоба се е събирала в полза на краля. Салитския

закоон не пази народа, всеки сам се пази. Салическияя закон урежда – трахинбурзите /съдебни заседатели/. Салическия закон предвижда че когато се съди определен човек трахинбурзите трябва да са такива /напр. съди се граф трахинбурзите трябва да са графонве, занаятчии..../ Не защитава този закон поданиците си.Саксонския закон е от VIII век.Двамата закона са твърде сходни с тази разлика, че глобите се променят и не са сулити и динарии, а денарии и марки. Марката става златната монета, която замества сулита. Кралската власт според този закон няма прякото задължение да опазва живота на своите поданици. В саксонския закон е прогласено така нареченото мъжко право на наследяване и то е свързано преди всичко със земята. При смърт на наследодателя той се наследява от най-големия потомък от мъжки пол. Това правло се превръща в универсално правло за наследяване на престола, което като зяло е господстващо в западна европа.Френските кутюми – става въпрос за обичай. През Х век начина на закрепостяване като обичай. Правлто е, че всеки който е роден от майка крепоостна без значение какъв е бащата си остава крепостен. Роденият от свободна майка, която не е крепстна си остава свободен. Кутюмит епредвждат три начина, по които става закрепостяването.Три начина, по които човек може да стане крепостен:1. отказ да участва във военна служба. Смята се че така е възниквала

кралските крепостностници;

2. поради неплащане на дълг. Било е обичайно да се вземе заем с обещанието вричане в крепосничество на него и на цялото му поколение докато има такова. Заемът е можел да бъде в пари, но най-често е бил за земя;

3. Доброволен начин, когато някой е впечатлен от светостта на някого и отива и предлага на светния човек в служба себе си и своето семейство и колкото колена има. Така е възниквало крепосничеството и духовното. Освобождаване от крепостничество е можело да стане чрез откупване по споразумение и чрез бягство.Един човек се освобождава също, ако успее да избяга и да живее повече от 1 година в град без никой да предявява претенции към него.

Градовете са били свободни, но по онова време градовете са били много малко. Самите градоове се създавали с кралски укази и са получавали относителна еманципация от местните феодали.ПАПСКАТА ИНСТИТУЦИЯ през Средновековието. След 436 г. в рим остава без император. Остава само папата. Свещеническото съсловие е единствената организирана сила на запад. Първоначално римският епископ не е носил титлата папа. Такава титла си слага Леон велики през 430 г. след като успява да уговори Атила да не напада Италия, а да се насочи към Франция. През 440 г. имериатор Венциан ?? III издава указ по силата, на който папскте ... имат силата на имперски закон. През V и VI век римските папи се опитват да поолучават закрила от императора в константинопол. Папа Григорий велики успява да поокръсти англичаните поне в по-голямата им част. Той е римският папа, който решава да създаде западна християнска империя и да се откаже от източния император. Папа Григорий VII – 1075 - 1100 г.. През 1064 г. става разделяне на църквата. Григорий VII полага основите на съвремения католицизъм. Той постановява така наречиния ЦЕЛИБАТ, което ще рече забрана на свещеници от всички рангове да скл. бракове и да имат законни деца, тъй като имайки жени и деца свещениците се разсейват и не служат на бога. Чрез този акт се централизира църкавата и се засилва ролята на папата като глава на римокатолическата църква.

Той създава кардиналската гилдия. До Григорий VII папата се избирал от римския народ. Той се опитал да внесе яснота по въпрооса кой назначава епиископите. Епископите са най-важните духовни феодали. До Григорий VII тези назначения да се правили от германския император. Григорий VII осъвременява календара.

ВЪПРОС № 18...

През 917 г. Хенрих I усдпява да убеди папата да го назначи за регент на нвата християнска .......а през 960 година Атон I Велики е кронясан като император на една нова империя – която получава името Свещена римска империя на германския народ. Тази империя съществува до 1807 г. След това в продължене на 900 г. свещенната римска империя грае ролята на световна западно християнска империя. През ХI век започват спорове и протести между папата и императора за кралския престол. Те имат в основата си два проблемни въпроса.

- За синонията??? – откупуване на църковни длъжности;- Инвеститура – въпроса за назначаване на епископите. - Времето от 1050 до 1300 г. това е периода на най-гоолямото

могъщество на папата период в който властта на престола в рим е стоял по-високо от властта на германския имеператор и на всеки един от другите крале.

- 1315 година френският крал Филип IV взема папата в плен и започва така нареченият Авиньонски плен и в крайна сметка авторитета на папската институция запада.Друг важен закон на свещенната империя е т.нар.ЗЛАТНА БУЛА от 1356 г. Златната була е иницианирана от Рудолф Фон... бохемски крал. Това по същество е конституция на свещенната империя в случай че императора не оостави наследник. Както е известно хасбургите се оказват един плодовит род и до края на съществуването на империята и до края на Австро-унгария е имало имеператор и не се е наложило да се избира. Създава се електорална колегия която се съттои от 4 крале – кралете на Бохемия / чехия/, саксония, рур и Бавария и трима архиепископи -...М.., Кьол Май..?? Германските правни паметници от 10,11 и 12 век носят наименованието – шпигели – т.е. огледалаСаксонски шпигел – той урежда аристократическото достойнство.Аристократическите титли –Херцозите /дукове на френски/ се смятат, че са били изборни военоначалници, т.е. тяхната власт не е произволно от властта на краля, на императора те са получили своята власт по волята на народа;Графовете представляват назначени от краля управители на определени области. Граф на френски е кон /марк графове – гранични графове. Те са имали право да обявяват война и сключват мир без да питат краля.Херцозите, графоовете и маркизите са аристократи от първа ръка и са васали на краля.Графовете могат да имат свои васали, които се наричат виконти,

чиято длъжност е наследствена.В рамките на едно херцогство може да се обособява баронство и

барона е васал на херцога.

Под бароните и виконтите стоят така наречените аристократи със земя, които се наричат баронети. Общото е, че това е аристократ, който има земя но няма ясно определена титлаНа най-долното стъпало на аристокрацията стоят така наречените кавалери. Това е аристократ по рождение но няма земя /пети син/.Тази система в момента не съществува. По този начин е уредена в саксонкия шпигел. По време на абсолютизма около 15-16 в. В западна европа се създават дворцови аристократични кръгове. Шпигелът урежда аристократическото достойнство, като го определя на седем ранга или седем щита. Седем щита е имал само императора. 6 щита са мали кралете, 5 щита е имало духовенството, 4 щита са имали аристократите от първи ранг – херцози, графове, маркизи, 3 щита – техните васали – виконти и барони, 2 щита –аристократите със земя – баронетите, 1 щит – аристократите без земя – кавалерите. Когато умре благородник наследсвото се разделя на 2 първата част включва рицарските доспехи + земята образуват един дял. Този дял се наследява от най-големия син или от най-близкия сродник от мъжки пол това е принципа за наследяване на престола. Втората част на имуществото, която включва пари, скъпоценности вече се разпределя между всички деца на починалия, като жените получават два пъти по-малко от мъжете. КАРОЛИНАТА е закон на император Карл V – император на свещената империя. Тя е хомугипрана през 1534 година това е един нов закон в историята. В Каролината е застъпен принципа, че няма престъпление без закон, но все пак се дава възможност на съдиите да прилагат наказателния закон по аналогия, нещо което в съвременните правни системи не се допуска. Каролината предвижда също така сравнително модерна процесуална част /напр. забранява се да се изтръгват показания чрез насилие/ ако е заловен на местопрестъплението и ако има лошо име. – това са вете изключуния. Мъченията трябва да са такива, че да не доведат до смъртта на обвиняемия.В каноническото право много се е настоявало върху......В каноническото право един свидетел не е свидетел, необходимо е най-малко да бъдат двама. Важен момент в каролината, че се опитва да премахме обичаите по места и унифицираното прилагане на закона. Предвижда се отчитане наместните обичаи но се забранява прилагане на обичаи които са глупави или жестоки. Забраняват се смъртните наказания изпълнявани по жесток начин от рода на разчекване с коне, давене жив,

давене и.т.н. Въвежда се хуманно изпълнение на смъртното наказание чрез обесване. Обесването става традцонен обичай за изпълнение на смъртните присъди до разстрела през 20 век.

ВЪПРОС № 19

В древните обществата личността на владетеля се обожествява. Християнството не може да допусне обожествяване на владетеля, поради което се стига до обожествяване на самата природа. Приема се, че властта е бога и владетеля управлява по божие право. В средновековието властта минава през няколко етапа

- Етап на ранното средновековие, където властта е по-скоро власт на племенен вожд отколкото на същинския владетел. Периода между 600 и 1100 г. властта на западните владетели е едновременно и светска и духовна. Не е имало съвсем ясна разлика между властта на духовните лица и на светските владетели. След 1120 година се прави разлика между светска и духовна власт. В периода от 1000 до 1500 г. общо за цяла европа се установява система на феодална разпокъсаност, която почива върху идеите на василитета и подчинението и се нарича суверен е краля, сюзерен е барона. Тази система се основа на договори на разни клетви и договори, но тя е доста нетрайна, тъй като всеки дребен или едър феодал ако се почувства по силен и ако е в негов интерес може да загърби интереса и да се съюзи с друг. В този период не е имало и чувство за национално самосъзнание. Националното самосъзнание в Европа е от средата на ХVII век.

- В разцвета на средновековието се появява друга форма, която е известна като съсловно представителна монархия, което означава че краля управлява с помощта на едно събрание от представители на различните съсловия. Във френската традиция съсловията са три – аристокрация, духовенство и простолюдие. В някое германско кралство е имало съсловия на занаятчиите, другаде на учените. Тези съсловни органи съставляват прототип на бъдещите парламенти. В тях някой представители са били по право а други са били избирани.

- Функцията на протопарламента е съвещателна. Най-старият парламент е английският. През 1215 г. си е издействал харта на

свободите. По силата на тази харта парламента определя данъците. Лека полека това започва да се възприема и в континента ???? те имат различни имена, които са запазени до ден днешен.

- 182 функция на тези парламенти е съдебната и почти до края на ХIХ век те изпълняват функциите на върховна съдебна инстанция и в момента единствено камарата на лордовете в Англия продължава да играе тази роля. В Европа е отпаднала.

- По отношение на природата на властта – всяка власт е от бога, но такава е властта по своята същност. Тя може да бъде различна в зависимост от своя произход, от гледна точна от начина на управление.

- От гледна точна на произхода – придобита по божествен начин сиреч владетеля да е признат от папата и на второ място – узурпаторска власт. От гледна точка на начините за упражняване на властта тя може да бъде упражнявана в зависимост от християнската й природа или деспотично. Преценката за разумността на властта в крайна сметка пак се прави от духовенството.

Доктрината на двата меча – по силата на тази доктрина властта се олицетворява от два меча, които бог връчва на папата. Папата задържа единия меч за себе си, а втория меч връчва на съответния легитимен християнски владетел.По силата на тази доктрина папата може да връчи и да отнеме меча на съответния християнски владетел. Средствата чрез които папската власт е въздействала са били най-различни но две са основните – отлъчване и интердикт ???

-Отлъчването от църквата на даден владетел е най-тежката санкция, която може да се наложи. Това означава обвинение в ерес и дава право на всеки друг християнски владетел да завладее тези земи и да стане техен суверен по силата на божественото право. Едно такова завладяване ще бъде равно на кръстоносен поход. Папата ще благослови тази армия като за кръстоносен поход. Най-много пъти е отлъчван Йоан Неземни???, който е брат на Ричард лъвското сърце. Най-много пъти като папа е отлъчвал Йоакентий III той има 11 отлъчвания.

-интердикта ?? представлява забрана за богослужение на територията на съответната държава. Всички свещеници са ресорни те си вземат багажа и напускат страната и един вид господ изоставя тази страна. В

средновековието това да не се отслужват .... е било голямо нещастие и е водело до бунт.

ПАПСКА БУЛА от 1307 г. и самообожествената Сапстам на папа Климент VI.

В средновековието се приема, че съществуват четири вида закони1. Вечен божествен закон. Това е единен закон на природата и

обществото. Те не са ги разграничавали приемали са ги на едно. Този закон се смята за върховен и той по принцип не може да бъде отклонен от никой.

Пряко произтичащ от вечния божествен идва2. Писаният божествен закон – това са светите книги – стария и

новия завет. Никакви човешки юридически закони не могат да противоречат на писания закон;

3. Вечен човешки закон – той съвпада с това което гърците и римляните наричат естествено право или номус. Това са юридически правила, които са неизменни и се коренят в природата на човека и доколкото природата на човека е неизменна и тези правила са такива.

4. Писаният закон – тук се вкл. Многообразие от човешки източници на правото на първо място стоят обичаите. В средновековието те са изпълнявали функциите на основен източник на правото. На следващо място идват указите на владетелите. Това е указ на управляващ или управлявал владетел. Приема се, че смъртта на един владетел не отменя указите, които той е издал. На следващо място идват решения на различни колективни органи. Това са били градски общини, евентуално университетски или църковни настоятелства, различни гилдии и различни сдружения между търговци и гилдии /напр. германската ханза, която представлява едно търговско сдружение, но на практика имат силата на закона, друг такъв пример е гилдията на белгийските търговци/ на следващо място правилата на каноническото право, което е можело да се прилага по аналогия и гражданския съд. На последно място ако няма никакъв закон се прилага римския закон. От ХIII и ХIV век нататък римският закон започва да се изкачва напред в класацията и в края на ХVIII век навсякъде в Европа господства идеята за прилагане на римския закон.

ВЪПРОС № 20.....

Най-старите религии са анемичните религиии – това е митичното в заобикалящия ни свят / реката е вълшебна, морето е вълшебно и .т.н./ от думата анимус – душаПантелиетичните??? Религии които дават вяра на един пантеон – главен бог, по-малко главни богове - /тгръцката митология/Монотеиизма представлява вяра в един бог, който бог се схваща едновременно като създател на света, хората, животните и.т.н. и от друга страна като първопричина за всяко конкретно събитие. В монотеима няма античност там един и същ субект е създал света и е причина за събитията. Първата монотеична религия е еврейската – стария завет. Стария завет вкл. Три книги – първата и най-важна книга – петокнижие – това са книгите – битие, числа, изход, левити – значи евреи и старозаконие.Втората част на стария завет се нарича – ПРОРОЦИ – вкл. Са около 22 пророциТретата книга – „Писания” там са вкл. Около 30 текста;Като ;цяло библията в тези три части се приема във всички християнски държави, като част от пророчествата не се приемат от мормоните и.т.н.Що се отнася до първата и втората книга те са свещени книги за евреите, християните и ислияма. Трите моноетични религии възникват на изток. По-нататък всяка от религиите си има по една свещеннта книгаЕвреии- Талмуд – коментар на петата книгаХристияните – евангелие – описание на живот наизуст. Самата дума евенгелие означава блага вест. Евангелието не се приизнава от мюсюлмади и юдеи.Мюсюлманите – коран.Първата книга на Вехтия завет представлява история на еврейските народи:Етапи

1. Сътворението на .... това става през 5796 г. пр.н.е.2. 1700 г. преди христа пр.н.е. праотеца авра мскл. Договор с единния

бог и той му се явява и казва, не искам да има други богове освен мен..............Аврам се смята за родоначалник на еврейския народ;

3. 1300 г. пр. Христа мойсеи извежда евреите от египетско робство;4. 1250- 900 г. пр. Н.е. е периода на великия крал – когато са царували

царете на евреите.

5. 600 г.пр.н.е. царя на вавилон разрушава ерусалим и поставя началото на вавилонския плен на евреите. Тогава е разрушен първия храм и тогава изчезва прословутия кивот.

6. Около 500 г. евреите се връщат в ерусалим и е построен втория храм.7. 77 година след Христа римският емп. Типт ??? разрушава ерусалим и

прогонва евреите от Юдея. Така се слага началото на еврейската диаспора. Това е историята на еврейския народ според библията.

СПОРЕД ХРИСТОЯНСТВОТО се смята, че исус е историческа личност. Той е разпнат от римляните по решение на вечния съд. Реално учението на Христос възниква като една еврейска секта. Реално христоянската църква е създадена от апостол Павел не като догма, акато организация и политическа доктрина. Апостол павел е римски гражданин първо е бил противник после става привърженик на християсството. Той не е ученик на Исус. Павел прави нещо простично и гениално. Гърците си имат свои богове, римляните – свои. Ап.павел космополитизира идеите на исус и вече е представен не като еврейска мисия, а като бог на човечеството и именно поради тази причина христянството започва да се разпространява тръвде бързо в империята.В рим се обожествява личността на императора. Имало е големии гонения срещу християните по времето на Нерон, преди Константин. Като цяло християнте са изтикани в дъното на обществената скала. 300 години след това 20 на сто от населението на империята е вече християнско. Имп. Константин е императорът, който официално се покръства и приема християнството. През 313 г. съимператора или цезар аСицилий??? Обявява така наречения миланнски идит и се провъзгласява нърпимост в рамките на империята. Самият константин в 330 г. със свой указ освобождава от данъци християнските общности и по-точно църквите и манастирите. Това се запазва до наши дни. Църквата не плаща данъци. През 325 г. пак император Константин свиква в никея първия вселенски събор, с който се поставя началото на догматизирането и официализирането на църквата. Събора прима няколко важни решения. На първо място утвърждава четири канонични евангелиета. По онова време броя на евангелиетата е бил около 300. Всички са унищожени . каноничните евангелиета са на марко, матей, Йоан и Лука,;

2 църгквата се обявява за непогрешима4. Имераторът Се обявява за защиитник на вярата

5. Обявява се веронетърпимост спрямо останалите религии и се задължава всеки християнин да покръства някой от тях;

6. Римският епископ се оглавява за върховен глава на църквата. Това решение не се приема от четири големи източни епископии – Константинопол, Ерусалим, Антинохия и Александрия. След арабските завоевания остават два центъра – константинопол и Рим. Има проведени 7 вселенски събора от .... до г.., като влиза и Никейския .

7. През VIII век се провежда последния събор и се очертават няколко спорни точки, които са причина за разкола между православието и католизма. Основната причина за разкола е политическа и папата вРим се осланя на запазно европейските владетели и е търси там императори. Това е фундаменталната страна за разкола. Търсени са догматични причини за разкола и се е спорело по въпроса за брадата /който иска с брада, който иска без брада/. Основния догматичен въпрос си остава за Филогве, което ще рече спора за произхождение на светия дух. Според православната църква той произхоожда от бога отец, а според католическата произхожда от бога отец и от бога син. Това е фундаменталната причина поради която 1594 г. се отлъчва папата.

След отлъчването на изток константинополската се развива и патриархът се развива като негов министър и такава е съдбата и на останалите. На запад понеже няма император църквата по-скоро бива наричана папоцентристка.даже около 400 г. папата е стаял над светската.През 1517 г. М.Лутър публикува 95 тезиси срещу католизма. Основните идеи на реформациятаСрещу това, че в църквата не бива да има свещеници той казваи сме вярващи значи всички сме свещенници, когато се създават първите хр. църкви няма свещенници а пастори. В ислияма също няма свещеници.Застава срещу илогенцята ??? – норма на рекет срещу инолгенцята /ако не си е платил доста време и свещеникът го пита ти да не си станал безгрешен/Застава срещу езика и води брожение срещу латински и не допуска превеждане на библията на националния език. Този въпрос е съществувал и на изток. Борис превежда библията на български и богосложенията се водят на български;Срещу иконите – на тях са изографисани разни светци – св.Георги, св.петка и др. Тезата на Лутър е, че не може тези хора да бъдат поставени в

някакво положение над другите хора. Няма междинно положение. В протестанските храмове икони няма, само един кръст;Срещу решенията на тези 7 вселенски събора и още 12 които са проведени. Лутър казва, че по същество това променя писанието и това е дописване на библията- тя веднъж е написана и не може да се дописва. Възразява срещу различните видове ордени. Според него не може да има професия – вярващ. Не може монарха да работи професия вярващ така, че манастирите са излишни и тях не тряБва да ги има. Лутър се ползва с протекцията на северно германските крале. След известни пероди на локални войни през 1618 г. избухва т.н. 30 годишна война която приключва с Вествалския мирен договор и бележи края на средновековието. Според този д-р можгат да имата протестанско или католическо каквото има владетеля. Забранява се преследването на бооговете. Католиците не се преследва и протестантите не бива да се пресвелдват. Наложени са ограничения върху друговерците:

1. Нямат право да заемат държавна длъжност;2. Техните храмоове трябва да бъдат два пъти по-ниски от съответния

праведен храм в съответния град;3. Друговерците нямат право да правят публична проповед те могат да

проповядват само на децата си; Анри IV крал на Франция и пропестат по рождение ......нански и провъзгасява равенство и духовна търпимост в рамките на Франция. Франция е католическа държава и Луи ХIV го отменя, като той екатолик.

Контрареформация – папа павел III. През 1653 г. папата създава ордена на езуитите. Освен основните обети послушание въздържание и спезц. Обет за пълна вярност на папата. Смята се неофициално, че ордена на езуитите е най-старата разузнавателна служба в човешката история. Задачата им е да не допуснат разпространяването на пропестанството в новия свят /Америка, Азия, Африка/ навсякъде извън европа като изкл. САЩ и Канада навсякъде другаде извън Европа протестанти няма. Хенри VIII отхвърля подчинението на папата и сам тойв Аанглия се обябява за глава на църквата. Английската кралица има и титлата защитник на вярата.Английската църква запазва всички елементи на.... там има манастири, склуптури и икони в храмовете и единствения въпрос, по който се водят тежки спорове е езикът. Официално са си служили с английския.