Карл Г. ЮнгМ.-Л. фон Франц, ДЖ. Хендерсън Йоланде Я^оби, Аниела ЯфеFlpeBog MapuHa BoagjkueBalishing Company, 1964«TC CHMBOJIHAEFE APTMC 2002Карл Г. Юнг (1875-1961) е виден швейцарски психолог и един от създателите на аналитичната психология. Той работи в Швейцария от 1909 до смъртта си през 1961 година. Сред неговите публикации са Теория ла психоанализата, Психология и религия, Модерният човек в търсене на душа, Психологически типове и Неоткритият Аз. Съавторите му в тази книга са четирима негови сътрудници, които той смята за най-подготвени да обяснят неговото дело.Човекът и неговите символи дължи съществуването си на един сън на самия Юнг. Големият психолог сънува, че неговото дело се разбира от широката публика, а не само от психиатрите и затова се съгласява да напише и редактира тази забележителна книга. Тук Юнг разглежда света на несъзнаваното, чийто език според него са символите, постоянно разкриващи се в сънищата. Убеден, че сънищата предлагат практически съвети, изпратени от несъзнаваното до съзнаващия Аз, Юнг прозира, че разбирането на себе си води до пълноценен и продуктивен живот. Читателят ще постигне нови откровения за себе си от тази сериозна книга, която илюстрира редица символи в историята на човечеството. Завършена от Юнг и сътрудниците точно преди смъртта му, книгата наистина е адресирана към широката публика.СъдържаниеВЪВЕДЕНИЕ 7 Джон ФрийманПърва частПОДХОД КЪМ НЕСЪЗНАВАНОТО 17Карл Г. ЮнгВтора частДРЕВНИТЕ МИТОВЕ И СЪВРЕМЕННИЯТ ЧОВЕК 117 Джоузеф Л. ХендерсънТрета частПРОЦЕСЪТ НА ИНДИВИДУАЦИЯ 181М.-Л. Фон ФранцЧетвърта част СИМВОЛИКАТА ВЪВ ВИЗУАЛНИТЕ ИЗКУСТВА 281 АниелаЯфеПета частСИМВОЛИ В ЕДНА ИНДИВИДУАЛНА АНАЛИЗА 353 ЙоландеЯкобиЗАКЛЮЧЕНИЕ:НАУКА И НЕСЪЗНАВАНО 405М.-Л. Фон ФранцБЕЛЕЖКИ 415Джон Фрийман ВЪВЕДЕНИЕСъздаването на тази книга е достатъчно необичайно, за да представлява интерес, и е пряко свързано с нейното съдържание и цел. Затова позволете ми да ви кажа как точно се стигнадо нейното написване.Един ден през пролетта на 1959 година ВВС ме покани да направя интервю за Британската телевизия с Карл Густав Юнг. Интервюто трябваше да бъде направено „задълбочено". По това време знаех твърде малко за Юнг и неговата работа и затова веднага отидох да се запозная с него в красивата му къща край езерото в Цюрих. Това беше началото на едно приятелство, което означаваше много за мен, а, надявам се, достави известно удоволствие на Юнг в последните години на неговия живот. Телевизионното интервю няма повече място в тази история, освен че беше преценено като успешно и че тази книга по странно стечение на обстоятелства е краен продукт на този успех.Един от хората, гледали Юнг на екрана, беше Волфганг Фогес, управителен директор на „Алдъс Буукс". Фогес се интересувал живо от развитието на модерната психология още от детските си години, когато живеел близо до семейство Фройд във Виена. И когато гледал и слушал Юнг да говори за живота, работата и идеите си, Фогес изведнъж помислил колко жалко е, че докато общата структура на работата на Фройд е добре известна на просветените читатели в целия западен свят, Юнг никога не успял да пробие сред широката публика и винаги бил смятан за много труден за четене.Всъщност Фогес е създателят на Човекът и неговите символи. Усетил от телевизионния екран, че между мен и Юнг

съществуват топли лични отношения, той ме попита дали ще му помогна да убедим Юнг да изложи някои от своите основни и най-важни идеи в писмен вид, и то така, че да са разбираеми и интересни за масовия читател. Харесах идеята и отново тръгнах към Цюрих, решил, че мога да убедя Юнг в стойността и важността на подобна работа. Юнг ме слуша в градината си в продължение на два часа и почти без да ме прекъсва - и накрая каза не. Каза го по възможно най-милия начин, но много твърдо. Преди никога не се бил опитвал да популяризира работата си и не бил сигурен дали ще може да го направи успешно сега. Освен това бил стар и уморен и не бил склонен да се захваща с нещо, по отношение на което изпитвал толкова много съмнения.Всички приятели на Юнг ще се съгласят с мен, че той беше човек на позитивното решение. Претегляше проблема грижливо и без да бърза, но когато дадеше отговор, обикновено беше окончателен. Върнах се в Лондон много разочарован, убеден, че отказът на Юнг слага край на въпроса. И така щеше да бъде, ако не се бяха намесили два непредвидени от мен фактора.Единият беше упорството на Фогес, който настояваше да опитаме пак с Юнг, преди да приемем поражението. Другият фактор беше едно събитие, което, поглеждайки назад, все още ме удивлява.Както казах, телевизионното предаване беше отчетено като успешно. То донесе на Юнг твърде много писма от всякакви хора, някои от тях съвсем обикновени, без медицински или психологически познания, които бяха заплене-ни от налагащото се присъствие, хумора, и скромния чар на този толкова велик човек, чийто поглед върху живота и човешката личност им изглеждаше полезен и за тях. И Юнг беше много доволен не само че получава писма (винаги получаваше огромна поща), а че са от хора, които нямаха връзка с него.Точно в този момент той сънувал сън с изключителна важност за него. (И когато прочетете тази книга, ще разберете точно колко важен е бил). Той сънувал, че вместо да седи в кабинета си и да разговаря с великите доктори ипсихиатри, които му звънят от целия свят, стои на публично място и говори на множество от хора, които го слушат с приковано внимание л разбират това, което казва...И когато седмица или две по-късно Фогес поднови молбата си Юнг да планира и напише една нова книга, не за клиниката и философските изследвания, а за хората на площада, Юнг позволи да бъде убеден. Той постави две условия. Първо, книгата да не е самостоятелна, а плод на колективните усилия, негови и на група най-близки последователи, чрез които да се опита да продължи методите и учението си. И, второ, аз да бъда натоварен със задачата да координирам работата и да решавам всички проблеми, които можеше да възникнат между авторите и издателите.За да не изглежда, че това въведение преминава границата на разумната скромност, нека кажа веднага, че аз бях поласкан от това второ условие - но умерено. Защото твърде скоро разбрах, че причината Юнг да ме избере е била преди всичко фактът, че е гледал на мен като на личност с прилична, но не изключителна интелигентност, без никакви сериозни познания по психология. Така за Юнг аз бях „средният читател" на тази книга: онова, което можех да разбера аз, щеше да бъде разбираемо за всички, които се интересуват. Това, което ме стряскаше, щеше да бъде твърде трудно или неясно за други. Без да бъда много поласкан от тази оценка на моята роля, аз все пак педантично настоявах (понякога, страхувам се, докарвах до отчаяние авторите) всеки параграф да се пише и ако е необходимо да се препише до степен на яснота и прямота, която да ми позволи да кажа убедено, че като цяло тази книга е написана за и адресирана към масовия читател и че сложните проблеми, които третира тя, са поднесени с рядка и стимулираща простота.След много дискусии се стигна до съгласие общата тема на книгата да бъде „Човекът и неговите символи", а сам Юнг избра за съавтори д-р Мари-Луиз фон Франц от Цюрих - може би най-близкият му професионален сътрудник и приятел, д-р Джоузеф Л. Хендерсън от Сан-Франциско -един от най-известните последователи на Юнг в Америка, госпожа Аниела Яфе от Цюрих, която освен че е опитенаналитик е и доверена частна секретарка и биограф на Юнг, и д-р Йоланде Якоби, която след Юнг е най-добрият автор от неговият кръг в Цюрих. Тези четирима души бяха избрани отчасти заради тяхното познание и опит в аналитичната проблематика, отчасти защото Юнг вярваше безусловно, че ще работят всеотдайно съобразно с неговите инструкции като членове на един тим. Личната отговорност на Юнг беше да планира структурата на цялата книга, да следи и насочва работата на сътрудниците си и самият той да напише основната глава „Подходът към несъзнаваното".Последната година от живота му беше посветена почти изцяло на тази книга и когато почина през юни 1961 година, неговият раздел беше завършен (всъщност, той го приключи само десет дни преди фаталния край), а главите, които трябваше да напишат сътрудниците, бяха одобрени от него в техния първоначален вариант. След неговата смърт д-р фон Франц пое цялата отговорност за завършване на

книгата съобразно специалните инструкции на Юнг. Следователно съдържанието на Човекът и неговите символи и общата структура - и то в детайли - са дело на Юнг. Главата, която носи неговото име, е негова и на никого другиго (като изключим редакцията за подобряване на разбираемостта й за общия читател). Тя беше написана, по изключение, на английски език. Останалите глави бяха написани от другите автори под ръководството и контрола на Юнг. Последната редакция на завършената книга след смъртта на Юнг беше направена от д-р фон Франц с търпение, разбиране и добро чувство за хумор, за което издателите и аз оставаме много задължени.И накрая, за съдържанието на самата книга.Мисленето на Юнг беше оцветило света на модерната психология повече, отколкото някои с каузално мислене можеха да разберат. Много познати термини като „екстра-верт", „интроверт" и „архетип" са понятия на Юнг - заемани и понякога употребявани неточно от други. Но най-големият принос за психологическото разбиране е неговата теория за несъзнаваното - не само (подобно на „подсъз-наваното" на Фройд) като извор на потиснати желания, а10един свят, който е точно толкова витална и реална част от живота на индивида, колкото съзнаващият, „мислещ" свят на Аза, но безкрайно по-широк и по-богат. Езикът и „хората" на несъзнаваното са символи, а средствата за комуникация са сънищата.Така изследването на човека и неговите символи всъщност е изследване на връзката на човека с неговото собствено несъзнавано. И тъй като според Юнг несъзнаваното е велик водач, приятел и съветник на съзнанието, тази книга е свързана пряко с изследването на човешките същества и техните духовни проблеми. Ние познаваме несъзнаваното и се свързваме с него най-вече посредством сънищата и в цялата книга (и най-вече в главата, написана от Юнг) специално се подчертава важността на сънуването в живота на индивида.Би било неуместно да се опитвам да обяснявам творчеството на Юнг на читателите, мнозина от които сигурно са по-компетентни в разбирането му. Спомнете си, че моята роля беше само да служа като един вид „филтър за разбираемост" и в никакъв случай като интерпретатор. Но независимо от това ще си позволя да изтъкна два основни пункта, които за мене като лаик изглеждат важни, и които може да бъдат полезни и за други неспециалисти. Първият е за сънищата. За юнгианците сънят не е вид стандартизирана криптограма, която може да бъде декодирана с речник на символните значения. Той е интегрален, значим и персонален израз на индивидуалното несъзнавано. Той е също толкова „реален", както и всяко друго явление, присъщо на индивида. Индивидуалното несъзнавано на сънуващия се свързва само със сънуващия и подбира за целта символи, които имат значение само и единствено за сънуващия. Така тълкуването на сънищата от аналитик или от самия сънуващ за юнгианския психолог е изцяло лична и индивидуална работа (понякога експериментална и при това твърде продължителна), която в никакъв случай не може да се прави напосоки.Изводът е, че съобщенията на несъзнаваното са от най-голяма важност за сънуващия - естествено, след като не-11съзнаваното съставлява поне половината от цялото му същество - и то често му предлага съвет и ръководство, които не може да получи от друг източник. Така че, когато описах съня на Юнг за обръщането му към множеството хора, аз не описвах част от някаква магия и не намеквах, че Юнг се е отдал на пророчество. Аз разказах с най-прости думи от всекидневния живот как Юнг беше „посъветван" от собственото си несъзнавано да преразгледа една неправилна преценка, която беше направил със съзнаваната частна своя дух.От това следва, че сънуването на сънища не е нещо, което опитният юнгианец може да разглежда като въпрос на шанс. Напротив, способността да се установи връзка с не-съзнаваното е част от цялостния човек и юнгианците се „учат" (не мога да намеря по-подходящ термин) да бъдат възприемчиви за сънищата. Следователно когато сам Юнг беше изправен пред важното решение да напише или не тази книга, той можеше да използва източниците както от съзнанието, така и от несъзнаваното, за да го вземе. И в цялата книга, както ще видите, сънят се разглежда като пряко, лично и смислово общуване със сънуващия - общуване, което използва символи, общи за цялото човечество, но във всеки отделен случай по напълно индивидуален начин, който може да бъде тълкуван с един-единствен индивидуален „ключ".Вторият пункт е свързан с една специфична характеристика на логическия метод, възприет от всички автори на тази книга - може би и от всички юнгианци. Тези, които са се ограничили да живеят изцяло в света на съзнаваното и които отхвърлят връзката с несъзнаваното, се обвързват със законите на

осъзнатия, формален живот. С неоспоримата логика (често без смисъл) на алгебрично уравнение те спорят от позицията на възприети предпоставки и стигат до необорими заключения. Струва ми се, че Юнг и неговите колеги (независимо дали го разбират) са отхвърлили ограниченията на този метод на дискусия. Не че пренебрегват логиката, но изглежда че те през цялото време преговарят както с несъзнаваното, така и със съзнанието. Този диа-12лектически метод сам по себе си е символен и често измамен. Те убеждават не със средствата на тясно фокусирания силогизъм, а с обходи, повторения, с представяне на един и същ обект всеки път от различен ъгъл - докато внезапно читателят, който никога не е стигал до едно-единствено убедително доказателство, открива, че без да разбере, е достигнал и навлязъл в една много по-голяма истина.Доводите на Юнг (и на неговите колеги) се въртят над обекта, както птица кръжи около дърво. Отначало, близо до земята, тя вижда само смесица от клони и листа. Постепенно, издигайки се все по-високо и по-високо, отделните аспекти на дървото формират цялост, която се свързва със заобикалящата действителност. Някои читатели могат да намерят този „спирален" метод на доказателство за неясен и дори за смущаващ в първите страници, но мисля - не задълго. Той е характерен за Юнг и много скоро читателят ще открие, че го води в едно убедително и много увлекателно пътешествие.Различните части на тази книга говорят сами за себе си и не се нуждаят от специално обяснение. Главата на Юнг въвежда читателя в несъзнаваното, в архетиповете и символите, които формират неговия език, и в сънищата, чрез които то комуникира. В следващата глава д-р Хендерсън илюстрира появата на някои архетипови форми в древната митология, фолклорните легенди и примитивните ритуали. Д-р Фон Франц в главата, озаглавена „Процесът на инди-видуация", описва процеса, посредством който съзнаваното и несъзнаваното в един индивид се научават да се познават, уважават и адаптират едно към друго. В известен смисъл тази глава съдържа не само основата на цялата книга, но и същността на житейската философия на Юнг: човек става цялостен, интегриран, спокоен, плодовит, и щастлив, когато (и само когато) процесът на индивидуация е пълен, когато съзнаваното и несъзнаваното са се научили да живеят в мир и да се допълват едно друго. Госпожа Яфе, подобно на д-р Хендерсън, показва в познатата структура на съзнаваното, трайния интерес - почти страст - на човека към символите на несъзнаваното. За него те имат дълбоко13значима, почти подхранваща и подържаща вътрешна привлекателност - независимо дали се появяват в митовете и вълшебните приказки, които анализира д-р Хендерсън, или във визуалните изкуства, които, както показва госпожа Яфе, ни възхищават и удовлетворяват чрез непрекъснатото обръщане към несъзнаваното.Накрая трябва да кажа няколко думи за главата на д-р Якоби, която е някак отделена от останалите. Всъщност тя е съкратен разказ за една интересна и успешна анализа. Стойността на подобна глава в книга като тази е очевидна, но все пак са необходими две думи като предупреждение. Първо, както отбелязва д-р Фон Франц, няма такова нещо като типична юнгианска анализа. И не може да има, защото всеки сън е лична и индивидуална комуникация и няма два съня, които да използват символите на несъзнаваното по един и същи начин. Така че всяка юнгианска анализа е уникална - и ще бъде погрешно да се разглежда тази, взета от клиничните дневници на д-р Якоби (пък и която и да било друга), като „представителна" или „типична". Всичко, което може да се каже за Хенри и неговите понякога потресаващи сънища е, че те са истински пример за начина, по който може да се прилага юнгианската анализа във всеки отделен случай. Второ, за да се разкаже пълната история дори само на един не много сложен случай, ще е необходима цяла книга. Неизбежно историята за анализа-та на Хенри губи малко от съкращенията. Например описанията на ИДзии са някак неясни и придават неестествена (и според мене незадоволителна) отсянка на окултност, тъй като не са представени в пълния контекст. Но независимо от това ние стигнахме до заключението - и аз съм сигурен, че читателят ще се съгласи, че като се вземе предвид направеното предупреждение, яснотата, да не говорим за чисто човешкият интерес, на анализата на Хенри много обогатява тази книга.Започнах с описание на това, как Юнг се съгласи да напише Човекът и неговите символи. Завършвам с напомняне на читателя колко забележително, може би уникално, е това издание. Карл Густав Юнг е един от най-великите лекари14на всички времена и един от най-големите мислители на този век. Неговата цел винаги е била да помага на хората да опознаят себе си, така че чрез самопознание и внимателно използване на собствените

възможности да могат да постигнат пълноценен, богат и щастлив живот. Накрая на своя собствен живот, който беше пълноценен, богат и щастлив, той реши да използва останалите му сили, за да отправи това послание към по-широката публика, нещо, което никога преди не се беше опитвал да направи. Той завърши тази задача и живота си в един и същи месец. Тази книга е неговото завещание към обикновената четяща публика.15- Трима от четиримата евангелисти (релеф от катедралата в Шартр) се появяват като животни: лъвът е Марк, волът е Лука, а орелът Йоан.16ПЪРВА ЧАСТКарл Густав Юнг ПОДХОД КЪМ НЕСЪЗНАВАНОТОВажността на сънищатаЧовек използва изречената или написана дума, за да изрази смисъла на онова, което иска да предаде. Неговият език е изпълнен със символи, но той често използва и знаци или образи, които не са чисто описателни. Някои са само съкращения или поредица от инициали, като ОН, ЮНИЦЕФ, ЮНЕСКО; други са познати търговски марки, имена на патентовани лекарства, отличителни знаци или емблеми. Макар че сами по себе си нямат смисъл, те са придобили разбираемо значение благодарение на обичайната употреба или осъзнато намерение. Подобни неща не са символи. Те са знаци, които само обозначават обектите, с които са свързани. Онова, което наричаме символ, е термин, наименование или дори картина, които, макар и познати във всекидневния живот, освен своето конвенционално и явно значение имат и специфични съдържания. Те намекват за нещо неясно, непознато или скрито от нас. Например много критски монументи са белязани със знака на двойна тесла. Това е предмет, който познаваме, но не знаем неговите символни значения. Друг пример е случаят с индиеца, който след посещение в Англия казал на приятелите си у дома, че англичаните обожествяват животните, защото в старите църкви видял орли, лъвове и волове. Той не знаел (както и много християни), че тези животни са символи на евангелистите и идват от видението на Иезекил, и че в това, от друга страна, има аналогия с египетският бог на слънцето Хор и четиримата му сина. Има обекти, като колелото и кръста, кои-172. Човекът и неговите символито са известни в целия свят, но при известни условия те имат и символно значение. Какво точно символизират, е все още въпрос на противоречиви спекулации.Една дума или един образ са символни, когато съдържат нещо повече от своето явно и непосредствено значение. Те имат по-широк „несъзнаван" аспект, който никога не е точно дефиниран или напълно обяснен. Нито пък можем да се надяваме, че ще го дефинираме или обясним. Когато умът изследва символа, той стига до идеи, които са извън обсега на разума. Колелото може да насочи нашите мисли към схващането за „божествено" слънце, но тогава разумът трябва да признае своята некомпетентност - човек не може да определи едно „божествено" съществувание. Когато с всички наши интелектуални ограничения наричаме едно нещо „божествено", ние само му даваме име, което може да се основава на вяра, но никога на очевидни факти.Понеже има безброй неща отвъд границата на човешкото разбиране, ние постоянно използваме символни термини, за да представяме идеи, които не можем да дефинираме или да разберем напълно. Това е една от причините, поради която всички религии използват символен език или образи. Но това осъзнато използване на символи е само аспект на един психологически факт с голяма важност: човек произвежда символи неосъзнато и спонтанно под формата на сънища.Не е лесно да се разбере това. Но трябва да се разбере, ако искаме да узнаем нещо повече за това, как работи човешкият дух. Ако се замислим за момент, ще разберем, че човек никога не възприема дадено нещо напълно и не го разбира изцяло. Той може да вижда, чува, докосва и вкусва, но колко далеч вижда и чува, какво узнава при допир и какво усеща на вкус зависи от количеството и качеството на неговите сетива. Това ограничава възприемането на обкръжаващия го свят. Използвайки научни инструменти, той може частично да компенсира несъвършенството на сетивата си. Например той може да увеличи обсега на своето зрение с бинокъл или слуха си с електрически усилвател. Но и най-сложният апарат не може да направи повече18

от това, да докара отдалечени или малки обекти в обсега на неговите очи или да усили слабите звуци. Независимо от инструментите, които използва, в даден момент човек достига до границата на сигурността, отвъд която съзнаваното познание не може да премине.

Съществуват и несъзнавани аспекти на нашето възприемане на реалността. Първият е фактът, че дори когато нашите сетива реагират на реални явления, образи и звуци, те се прехвърлят по някакъв начин от царството на реалността в това на духа. В духа те стават психични събития, чиято природа е непознаваема (защото психиката не може да познава собствената си психична субстанция). Така всяко преживяване съдържа безкраен брой непознати фактори, да не говорим за това, че всеки конкретен обект в известни отношения винаги остава непознат, защото ние не можем да познаваме дълбокото естество на самата материя.Значи има събития, които не сме отбелязали осъзнато; те са останали, така да се каже, под прага на съзнанието. Те са се случили, но са възприети подпрагово, без нашето съзнавано познание. Ние се сещаме за тези случки само в момент на прозрение или в процес на задълбочено мислене, което по-късно води до осъзнаване на факта, че трябва да са се случили. И макар че може първично да сме пренебрегнали тяхното емоционално и жизнено значение, то избликва от несъзнаваното като един вид последващо усещане.Трима от синовете на египетския бог Хор са животни (1250 г. преди Христа). Животните и групи по четири животни са универсални религиозни символи.19То може да се прояви например под формата на сън. По общо правило несъзнаваният аспект на всяко събитие ни се разкрива в сънищата, където се появява не като рационална мисъл а като символен образ. Исторически изследването на сънищата даде на психолозите първата възможност да проучват несъзнавания аспект на съзнавани психични събития.На основа на това доказателство психолозите приемат наличието на несъзнавана психика - макар че много изследователи и философи отричат нейното съществуване. Те наивно възразяват, че подобно схващане допуска съществуването на два „субекта" или (да го кажем с по-прости думи) две личности в един и същи индивид. То допуска именно това - и съвсем правилно. И едно от проклятията на модерния човек е, че много хора страдат от подобно раздвоя-ване на личността. Това в никакъв случай не е патологичен симптом - то е нормален факт, който може да бъде наблюдаван навсякъде и по всяко време. Не става дума за невротичния човек, чиято дясна ръка не знае какво прави лявата, а за едно състояние, симптом на една всеобща несъзнаваност, неизбежно общо наследство на цялото човечество.Човек е развил съзнание бавно и упорито в процес, за който са били необходими безброй векове, за да достигне до цивилизовано състояние (което датира от откриването на писмеността около 4000 г. пр. Хр.). И тази еволюция съвсем не е завършена, защото големи области от човешкия дух все още тънат в мрак. Това, което наричаме „психика", в никой случай не е идентично с нашето съзнание и неговите съдържания.Този, който отрича съществуването на несъзнаваното, всъщност приема, че нашето сегашно знание за психиката е пълно. И очевидно това вярване е толкова погрешно, колкото и приемането, че знаем всичко за природния свят. Нашата психика е част от природата и нейните загадки са безкрайни. Така че ние не можем да дефинираме нито психиката, нито природата. Можем само да изразяваме представата си за тях и да описваме колкото може по-добре как функционират. От доказателства, натрупани в медицинските изследвания, следват сериозни логически основания за20отхвърляне на твърдения като: „Няма несъзнавано". Тези, които изричат подобни твърдения, само изразяват един вековен „мизонеизъм" - страх от новото и непознатото.Има исторически причини за съпротива спрямо идеята за непозната част на човешката психика. Съзнанието е твърде скорошна придобивка на природата и все още е в „експериментално" състояние. То е крехко, застрашено от специфични опасности и лесно ранимо. Както отбелязват антрополозите, едно от най-честите душевни разстройства, които се наблюдават сред примитивни хора, е това, което се нарича „загубване на душата" - което означава, както показва името, забележимо разкъсване (или по-технически казано, разцепване) на съзнанието.За такива хора, чието съзнание е на по-различно ниво на развитие от нашето, „душата" (или психиката) не е едно цяло. Много примитивни народи приемат, че освен собствената човек има и една „ЬизЬ зош"*, и че тази „дива душа" е въплътена в някое диво животно или дърво, с които човешкият индивид има известна психическа идентичност. Това е, което известният френски етнолог Люсиен Леви-Брюл *

нарича „мистично съучастие". По-късно под натиска на остра критика той се отказа от този термин, но аз мисля, че неговите критици не са прави. Известен психологически факт е, че индивидът може да има подобна несъзнавана идентичност с друг човек или обект.Сред примитивните тази идентичност приема различни форми. Ако „дивата душа" е на някакво животно, то се разглежда като един вид брат на човека. Предполага се, че човек, чийто брат е крокодил, например, може спокойно да плува в река, пълна с крокодили. Ако е дърво, се смята, че то притежава нещо като родителски авторитет върху дадения човек. И в двата случая нараняването на тази душа се смята за нараняване на самия човек.В някои племена се приема, че човек има много души -това вярване изразява усещането на някои примитивни индивиди, че всеки от тях се състои от няколко свързани, но*Дива, девствена душа (англ.). - Б. пр.21„Дисоциация" означава разцепление в психиката, причиняващо невроза. Знаменит литературен пример за това състояние е Ц,-р Джекил и м-р Хайд (1886) от шотландския писател Р. Л. Стивънсън. В историята „разцеплението" на Джекил приема формата на физическа промяна вместо (както е в реалността) на вътрешна, психична промяна. На снимката е д-р Хайд (от филм от 1932 година) - „другата половина" на Джекил.обособени части. Това означава, че индивидуалната психика все още не е здраво свързана; напротив, тя е застрашена от лесно разцепление под яростната атака на необуздани емоции.Тази ситуация ни е известна от изследванията на антрополозите, но тя не е толкова чужда и на нашата напреднала цивилизация. Ние също можем да страдаме от разцепление и да губим своята идентичност. Можем да бъдем завладявани и променяни от настроения или да ставаме неразумни и неспособни да си припомним важни факти за себе си или за другите, така че хората започват да питат: „Какво ти става, по дяволите?" Ние говорим, че можем „да се контролираме", но самоконтролът е рядко и забележително качество. Можем да мислим, че се контролираме, но някой приятел лесно би могъл да ни разкаже за нас неща, които ние не знаем.22Няма съмнение, че даже и в това, което наричаме висока степен на цивилизация, човешкото съзнание все още не е постигнало необходимата степен на континуитет. То все още е уязвимо и склонно към фрагментация. Тази способност, да се отделя част от човешкия дух, е наистина една ценна характеристика. Тя ни дава възможност да се концентрираме върху едно нещо за определено време, изключвайки всичко друго, което претендира за нашето внимание. Но има огромна разлика между осъзнатото решение за концентрация в една посока и потискането на част от собствената психика, и състоянието, в което това става спонтанно, без разбиране или съгласие и дори противно на собствените намерения. Първото е едно културно постижение, а второто - примитивното „загубване на душата" и дори патологичната причина за невроза.Така че даже и в наше време единството на съзнанието е все още нещо съмнително - то може много лесно да се разруши. Способността да се контролират емоциите може да е много желано от една, но съмнително от друга гледна точка постижение, защото лишава социалното общуване от разнообразие, цвят и топлота.На тази основа трябва да разгледаме значението на сънищата - тези крехки, убягващи, непостоянни, неясни и несигурни фантазии. За да обясня гледната си точка, бих искал да опиша как се е развивала тя през годините и как стигнах до заключението, че сънищата са най-честите и универсално достъпни извори за изследване на символизиращата способност на човека.Зигмунд Фройд беше пионерът, който пръв се опита да изследва емпирично несъзнаваната основа на съзнанието. Той изхождаше от общата предпоставка, че сънищата не са въпрос на случайност, а са свързани със съзнавани мисли и проблеми. Това предположение съвсем не беше произволно. То се основаваше на заключението на видни невролози (например Пиер Жане), че невротичните симптоми са свързани с някои съзнавани преживявания. Изглежда дори, че те са отцепени области от съзнавания ум, които в друго време и при други условия могат да бъдат съзнавани.23Преди началото на този век Фройд и Бройер установиха, че невротичните симптоми - хистерия, някои видове болка и абнормно поведение - всъщност имат символно значение. Те са един начин, по който се изразява несъзна-ваното, също както в сънищата - и те също са символни. Например болен, който се намира в непоносима ситуация, може да развие спазъм при гълтане: той „не може да я преглътне". При подобни условия на психологически стрес друг пациент има пристъп на астма: „той не може да вдишва

въздуха (атмосферата) в къщи". Трети страда от особена парализа на краката: не може да ходи, т. е. „не може да продължава повече"*. Четвърти, който повръща, когато се храни, „не може да смели" някакъв неприятен факт. Мога да приведа много примери от този тип, но подобни физически реакции са само една форма, под която могат да се проявят проблемите, които ни тревожат, без да съзнаваме. Те по-често намират израз в нашите сънища.Всеки психолог, който е слушал хора да описват сънищата си, знае, че символите на съня са много по-разнообразни от физическите симптоми на неврозата. Те често се състоят от измислени и живописни фантазии. Но ако аналитикът, който се сблъсква с даден сън, използва първоначалната техника на Фройд за „свободните асоциации", ще открие, че сънищата могат да бъдат сведени до няколко основни групи. Тази техника играе важна роля за развитието на психоанализата, защото позволява на Фройд да използва сънищата като отправна точка, от която да изследва несъзнавания проблем на пациента.Фройд прави просто, но съществено наблюдение, че ако сънуващият бъде окуражен да говори за образите от съня и мислите, до които те водят, той ще се издаде и ще разкрие несъзнаваната основа на своите проблеми, както с това, което казва, така и с това, което пропуска да каже. Идеите му може да изглеждат ирационални и неадекватни, но след време става относително лесно да се види какво се опитва*Игра на думи с английските глаголи %о, вървя и $о оп - продължавам. - Б. пр.24Тестът на мастилените петна", открит от швейцарския психиатър Херман Роршах. Формата на петното служи като стимул за свободни асоциации. Всъщност почти всяка неправилна свободна форма може да възбуди асоциативния процес. Леонардо да Вити пише в своите Бележници: „Няма да е трудно за вас понякога да се вгледате в петната по стената, пепелта от огъня, облаците, калта или местата, в които... може да намерите наистина великолепни идеи."да избегне, каква неприятна мисъл или преживяване потиска. Колкото и да се опитва да го прикрие, всичко, което казва, сочи към сърцевината на неговия проблем. Лекарят вижда толкова неща от отрицателната страна на живота, че рядко е далеч от истината, когато тълкува намекванията на пациента като признаци за едно разстроено съзнание. Това, което евентуално разкрива, за нещастие, потвърждава неговите очаквания. Така че никой не може да възрази срещу теорията на Фройд за потискането и изпълването на желанията като очевидни причини за символиката на сънищата.25Фройд придава особена важност на сънищата като отправна точка на процеса на „свободните асоциации". Но след време аз започнах да усещам, че това е погрешна и неадекватна употреба на богатите фантазии, които несъз-наваното произвежда в съня. Моите съмнения започнаха, когато един колега ми разказа за преживяването си по време на дълго пътуване с влак в Русия. Въпреки че не знаел езика и дори не можел да разчете кирилицата, той се взирал в странните букви на надписите във влака и изпаднал в състояние на унес, в което си въобразявал всевъзможни техни значения.От представа на представа и в своето релаксирано състояние установил, че тези „свободни асоциации" раздвижват много стари спомени. Сред тях с досада открил отдавна заровени неприятни теми - неща, които искал да забрави и осъзнато забравил. Всъщност, стигнал до това, което психолозите биха нарекли „комплекси" - потиснати емоционални теми, които могат да предизвикат трайни психологически проблеми и дори в много случаи симптоми на невроза.Този случай ми отвори очите за факта, че не е необходимо да се използва само някой сън като отправна точка за „свободните асоциации" за откриване комплексите на даден болен. Той ми показа, че човек може да достигне центъра пряко от всяка точка на компаса. Може да се почне от славянски букви, от медитация върху кристална сфера, от тибетско молитвено колело или модернистична картина и дори от обикновен разговор на тривиални теми. В този смисъл сънят не е нито повече, нито по-малко полезен от която и да било друга отправна точка. Но все пак сънищата имат особена стойност, макар че често произлизат от емоционално разстройство, в което са въвлечени и първичните комплекси. (Първични комплекси са чувствителните пунктове на психиката, които реагират най-бързо на външен стимул или смущение). Ето защо свободните асоциации могат от всеки сън да доведат до критичните скрити мисли.И оттук ми хрумна, че (ако бях прав, разбира се) логически може да се приеме, че сънищата имат специфична и по-значима собствена функция. Много често сънищата имат26Едип от безбройните символни или алегорични образи на сексуап ния акт е ловът на сърни: детайл от картина на германския художник от XVI век Кранах. Сексуалното значение на лова на сърни е подчертано с една средновековна английска народна песен, наречена Любовникът": Първата кошута, по

която стреля, не улучи, втората, която измами, целуна, третата избяга в сърцето на един младеж, тя е сред листака на зелената О.определена, целенасочена структура, показваща една подлежаща идея или намерение - въпреки че по правило те не са непосредствено разбираеми. Затова започнах да мисля дали не трябва да се обръща повече внимание на актуалната форма и съдържание на съня, вместо със „свободната" асоциация да се минава през редица от идеи до комплекси, които лесно могат да бъдат достигнати с други средства.27Тази нова мисъл беше повратна точка в развитието на моята психология. Аз постепенно се отказах да следвам асоциации, които водят далеч от текста на съня. Предпочетох да се концентрирам върху самия сън вместо върху асоциациите, вярвайки, че той изразява нещо специфично, което несъзнаваното се опитва да каже.Промяната в отношението ми към сънищата доведе до промяна и в метода. Новата техника беше такава, че можеше да обхваща всички разнообразни и по-широки аспекти на един сън. Една история, разказана от съзнавания ум има начало, развитие и край, но при съня не е така. Неговите времеви и пространствени измерения са съвсем различни, и за да се разбере, той трябва да се проучи от всички аспекти -също както ако вземете един непознат предмет в ръцете си, го обръщате от всички страни, за да опознаете подробно неговата форма.Може би казах достатъчно, за да покажа как стигнах до несъгласие със „свободната" асоциация, както за първи път я прилага Фройд: исках да се придържам колкото може повече до самия сън и да изключа всички ненужни идеи и асоциации, които може да предизвика той. Те наистина могат да доведат до комплексите на един болен, но аз имах предвид една по-далечна цел от разкриването на комплекси, които причиняват невротични разстройства. Има много други начини, по които те могат да бъдат разкрити: психологът например може да се добере до всички загатвания, от които се нуждае, като използва асоциативния тест (като пита пациента какво асоциира с даден набор от думи и проучва отговорите). Но за да се познава и разбира живият психичен процес на цялостната личност на индивида, е важно да се знае, че неговите сънища и техните символни образи играят много по-важна роля.Например, почти всички знаят, че съществува огромно разнообразие от образи, с които може да се символизира сексуалният акт (или, може да се каже, да се представя под формата на алегория). Всеки от тези образи може да доведе, по асоциативен път, до идеята за сексуалния акт и до специфични комплекси, които всеки индивид може да има28Ключът в ключалката може да бъде сексуален символ - по не винаги. Част от олтар от фламандския художник от XV век Кампин. Вратата трябва да символизира надежда, ключалката милосърдие, а ключът стремежа към Бога.29относно собствените си сексуални нагласи. Но подобни комплекси могат да се изровят и чрез фантазиране върху поредица от неразбираеми руски букви. Така стигнах до предположението, че сънят трябва да съдържа някакво съобщение извън сексуалната алегория, и че за това има определени причини. Нека го илюстрирам.Човек може да сънува, че пъха ключ в ключалка или че забива тежък прът, или че разбива врата с разрушителен таран. Всяко от тези неща може да се разглежда като сексуална алегория. Но фактът, че несъзнаваното е избрало за целите си един от тези специфични образи - ключът, прътът или таранът - е от голямо значение. Истинската задача е да се разбере защо се избира някое от тях. И понякога това може да ни доведе до откритието, че то не представлява някакъв сексуален акт, а съвършено различен психологически факт.По тази линия на разсъждения стигнах до заключението, че само материал, който е ясно и видимо част от един сън, може да се използва за неговата интерпретация. Сънят има собствени ограничения. Самата му специфична форма ни казва какво принадлежи към него и какво ни отдалечава от него. Докато „свободната" асоциация ни отвлича от този материал по една зигзагообразна линия, то методът, който аз развих, прилича повече на агситатЪиШю (движение в кръг), чийто център е картината на съня. Аз работя само около тази картина и предотвратявам всеки опит на сънуващия да избяга от нея. В професионалната си работа . се налагаше непрекъснато да повтарям: „Нека да се върнем към вашия сън. Какво казва сънят?"Например един мой пациент беше сънувал пияна и раз-дърпана вулгарна жена. В съня изглеждало, че това е съпругата му, макар че в действителност тя била съвсем различна. Повърхностно сънят бил шокиращо неверен и пациентът веднага го отхвърлил като някаква глупост. Ако аз, като негов лекар, го

бях накарал да започне един процес на асоциации, той неизбежно щеше да се опита да се отдалечи колкото може повече от неприятния намек в неговия сън. В такъв случай щеше да завърши с един от своите30първични комплекси - комплекс, който няма нищо общо с неговата съпруга - и ние нямаше да научим нищо за особеното послание на този конкретен сън.Какво е искало да предаде несъзнаваното чрез едно толкова очевидно невярно послание? То ясно изразява идеята за една пропаднала жена, тясно свързана с живота на сънуващия. Но тъй като проекцията на този образ върху съпругата му бе неоправдана и фактически невярна, аз трябваше да потърся другаде, за да разбера какво представлява този отблъскващ образ.В средните векове, далеч преди физиолозите да покажат, че поради структурата на жлезите във всички нас има едновременно мъжки и женски елементи, се казвало, че „всеки мъж носи в себе си и една жена". Женският елемент във всеки мъж аз нарекох „анима". Този „женски" аспект е по принцип един нисш вид свързаност с обкръжението и по-специално с жените, той бива грижливо прикриван както от другите, така и от себе си. С други думи, дори ако видимата личност на един индивид изглежда съвсем нормална, той може да скрива от другите - и дори от самия себе си -окаяното състояние на „вътрешната жена".Такъв беше случаят с този пациент: неговата женска страна не беше красива. Всъщност сънят му казваше: „В някои отношения ти се държиш като пропаднала жена" и това беше предизвикало съответен шок. (Разбира се, примери от този вид не трябва да се приемат като доказателство, че несъзнаваното се занимава с „морални" забрани. Сънят не казва на пациента да се „държи по-добре", а само се опитва да балансира изкривената природа на неговия съзнаван ум, който поддържа фикцията, че той е съвършеният джентълмен.Лесно може да се разбере защо сънуващите се стремят да пренебрегват и дори да отричат съобщенията на своите сънища. Съзнанието, разбира се, се съпротивлява на всичко несъзнавано и неизвестно. Аз вече споменах за наличието сред примитивните народи на това, което антрополозите наричат „мизонеизъм", дълбок и суеверен страх от новото. Примитивните проявяват всички реакции на дивото31,^4нимата" е женският елемент в мъжкото несъзнавано. (Тя и „анимусът" в женското несъзнавано се разглеждат в Трета глава). Тази вътрешна двойственост често се символизира с хермафродитна фигура, като коронования хермафродит горе от алхимичен ръкопис от XVII век.32животно спрямо застрашаващи събития. Но „цивилизованият" човек реагира на нови идеи почти по същия начин, като издига психологически бариери, за да се предпази от шока при сблъсъка с новото. Това лесно може да се наблюдава във всяка реакция на индивида спрямо собствените сънища, когато е принуден да приеме някоя изненадваща мисъл. Много пионери във философията, науката и даже в литературата са ставали жертва на вродения консерватизъм на своите съвременници. Психологията е една от най-младите науки, и понеже тя се опитва да се занимава с работата на несъзнаваното, неизбежно се сблъсква с мизоне-изма в екстремна форма.Минало и бъдеще на несъзнаванотоИ така, аз набелязах някои от принципите, от които тръгвам към проблема за сънищата, защото ако искаме да изследваме способността на човека да произвежда символи, сънищата, както се оказа, са основният и най-достъпен материал за тази цел. Двата основни момента при работа със сънища са следните: първо, сънят трябва да се третира като факт, за който не трябва да се правят предварителни предположения, освен че има някакъв смисъл, и, второ, сънят е специфичен израз на несъзнаваното.Тези принципи едва ли могат да бъдат представени по-скромно. Независимо колко човек подценява несъзнаваното, той трябва да приеме, че то заслужава да бъде изследвано. Несъзнаваното е най-малкото на едно ниво с въшката, която все пак се радва на явния интерес на енто-молога. Човек с малък опит и познание за сънищата е свободен да мисли, че те са само една хаотична случайност без смисъл. Но ако човек приема, че това са нормални явления (каквито всъщност са), той трябва да приеме, че те са или каузални - т. е. има някаква рационална причина за тяхното съществуване - или преднамерени, или и двете.Сега нека погледнем по отблизо начините, по които съзнаваните и несъзнаваните съдържания на психиката са333. Човекът и неговите символи

свързани заедно. Да вземем познат на всички пример. Внезапно откривате, че не си спомняте какво искате да кажете, въпреки че миг преди това мисълта ви е била напълно ясна. Или сте на път да представите приятел, но забравяте името му в момента, в който трябва да го произнесете. Казвате, че не можете да си спомните, но всъщност мисълта става несъз-навана или за момент се отделя от съзнанието. Същото явление откриваме и с нашите сетива. Ако слушаме една постоянна нота на границата на чуваемостта, изглежда сякаш звукът спира и започва отново на равни интервали от време. Тези колебания се дължат на периодично понижаване и повишаване на вниманието, а не на промяна в звука.Но когато нещо се изплъзне от съзнанието, то не спира да съществува, също както колата, която изчезва зад ъгъла, не се изпарява във въздуха. Тя само престава да се вижда. И както по-късно можем отново да видим колата, така се срещаме и с мислите, които временно сме загубили.Така че част от несъзнаваното се състои от множество временно затъмнени мисли, впечатления и образи, които, макар и изгубени, продължават да въздействат на нашата съзнавана психика. Един объркан или „разсеян" човек прекосява стаята, за да вземе нещо. Той спира, видимо смутен -забравил е какво търси. Ръцете му се движат сред предметите на масата сякаш действа насън. Забравил е първоначалната си цел, но тя несъзнавано го води. И изведнъж разбира какво търси. Неговото несъзнавано го е тласнало.Ако наблюдавате поведението на невротичен човек, ще видите, че прави много неща, които изглеждат осъзнати и целенасочени. Но ако го попитате за тях, ще откриете, че той или ги прави несъзнавано, или има нещо съвсем друго на ум. Той слуша, но не чува; вижда, но е сляп; знае, но е в неведение. Подобни примери са толкова чести, че специалистът скоро разбира, че несъзнаваните съдържания се проявяват така, като че ли са съзнавани и че в подобни случаи човек не може да бъде сигурен дали мисълта, речта или действието са съзнавани или не.Този вид поведение кара много лекари да отхвърлят твърденията на хистерични пациенти като пълни лъжи.34Подобни хора наистина произвеждат повече неистини, отколкото повечето от нас, но едва ли думата „лъжа" тук е подходяща. Всъщност душевното им състояние води до несигурност в поведението, защото тяхното съзнание е склонно към непредвидими изплъзвания поради намесата на несъзнаваното. Даже чувствителността на кожата им може да покаже подобни колебания на вниманието. В даден момент хистеричната личност може да почувства убождането с игла, но следващото може да мине незабелязано. Ако вниманието й се фокусира върху даден пункт, цялото тяло става напълно безчувствено, докато напрежението, което води до това изключване на сетивата се разтовари. Тогава сетивните възприятия веднага се възстановяват. Но през цялото време човекът неосъзнато е знаел какво се случва.Лекарят може да наблюдава ясно този процес, когато хипнотизира пациента. Лесно е да се покаже, че болният си спомня всяка подробност. Убождането в ръката или бележката, направена по време на затъмнението на съзнанието, може да се припомни съвсем точно, като че ли не е имало анестезия, или „забравяне". Спомням си за една жена, която беше приета в клиниката в състояние на пълен ступор. Когато на следващия ден дойде в съзнание, тя знаеше коя е, но не знаеше къде е, как и защо е дошла, дори коя дата сме. Но след като я приведох в състояние на хипноза, тя ми каза защо се е разболяла, как е дошла в клиниката и кой я е приел. Тези подробности можеха да бъдат потвърдени. Даже можа да каже точно кога е била приета, защото видяла часовника в приемната зала. Под хипноза паметта й беше толкова ясна, сякаш през цялото време е била в пълно съзнание.Когато обсъждаме тези неща, обикновено използваме доказателства от клиничното наблюдение. Поради това много критици приемат, че несъзнаваното и всичките му прояви се отнасят към сферата на психопатологията. Те разглеждат всеки израз на несъзнаваното като нещо невротично или психотично, което няма нищо общо с нормалното душевно състояние. Но невротичните явления в никакъв случай не са израз само на болест. Те са само патологи-35чен акцент върху нормални състояния, и като преувеличения те са по-очевидни от нормалните им съответствия. Хистерични симптоми могат да се наблюдават във всички нормални хора, но те са толкова слаби, че могат да останат незабелязани.Забравянето, например, е нормален процес, при който някои съзнавани идеи загубват своята специфична енергия, защото вниманието се понижава. Когато интересът се насочи към нещо, в сянка остават нещата, с които човек се е занимавал преди това, също както осветяването на нова област оставя

другата в тъмнина. Това е неизбежно, защото съзнанието е в състояние за дадено време да подържа само няколко образа в пълна яснота и дори и тази яснота се мени.Но забравените идеи не престават да съществуват. Макар че не могат да се възпроизведат по желание, те остават в едно подпрагово състояние - точно отвъд прага на спомнянето - откъдето могат да се появят спонтанно по всяко време, дори след години на привидно пълна забрава.Говоря за неща, които сме чули и видели осъзнато и впоследствие сме забравили. Но ние всички виждаме, чуваме, помирисваме и вкусваме много неща, без да забележим в дадения момент, било защото вниманието ни е било отклонено, или защото стимулите на сетивата ни са били твърде слаби, за да оставят осъзнато впечатление. Но не-съзнаваното ги е отбелязало и подобни подпрагови сетивни възприятия играят значителна роля в нашия всекидневен живот. Без да съзнаваме, те влияят върху начина, по който реагираме, както на събития, така и на хора.Особено показателен пример за това ми беше предоставен от един професор, който ми разказа следното. Веднъж се разхождал с един от учениците си, погълнати от сериозен разговор. Изведнъж забелязал, че мислите му се прекъсват от неочакван поток на спомени от ранното му детство. Не можел да разбере причината за това. Нищо от казаното нямало връзка с тези спомени. Когато се обърнал назад, видял една ферма, преминаването край която извикала в паметта му първите детски спомени. Той предложил на36своя ученик да се върнат. Там усетил миризма на гъски и веднага разбрал, че това е извикало потока от спомени.Като малък живял във ферма, където се отглеждали гъски и тяхната характерна миризма оставила трайно, макар и забравено, впечатление. Когато минавал покрай фермата, той усетил миризмата подпрагово, защото вниманието му било заето с разговора, и това извикало отдавна забравеното преживяване от детството. Стимулът също не е бил достатъчно силен, за да достигне директно до съзнанието. Но все пак е възбудил „забравените" спомени.Подобен „отключващ" ефект може да обясни началото на невротичните симптоми, както и повечето благоприят-В случаи на екстремна масова хистерия (която в миналото се е наричала „обладаване") съзнаваният дух и обикновеното чувство за разум са блокирани. Безумието на един танц със саби на остров Бали кара танцьорите да изпадат в транс и понякога да насочват оръжията към самите себе си.37^•|^^_ ^^ш^^^ни спомени, когато някоя гледка, мирис или звук извикват обстоятелство от миналото. Да вземем за пример едно момиче, заето в службата си, очевидно в добро здраве и настроение. Миг по-късно то развива силно главоболие и показва и други признаци на стрес. Без съзнавано да забележи, тя чула сирената на далечен кораб и това несъзнавано й напомнило за нещастната раздяла с любим човек, когото тя всякак се опитвала да забрави.Освен нормалното забравяне Фройд описва няколко случая на „забравяне" на неприятни спомени - такива, от които човек винаги е готов да се отърве. Както отбелязва Ницше, там, където гордостта е достатъчно упорита, паметта предпочита да отстъпи. Така сред загубените спомени ние срещаме немалко такива, които дължат подпраго-вото си състояние (и невъзможността да бъдат волево извикани) на своята неприятна и неприемлива природа. Психолозите ги наричат потиснати съдържания.Подходящ пример е случаят с една секретарка, която проявява ревност спрямо един от съдружниците на работодателя си. Тя обикновено забравя да го извика на събрания, въпреки че името му е ясно написано в списъка, който използва. Когато я питат, тя отговаря, че просто е „забравила" или че е била „прекъсната". Тя никога не признава -дори и пред себе си - истинската причина за този пропуск.Много хора погрешно надценяват силата на волята и смятат, че не може да се случи нищо, което не са планирали и възнамерявали. Но човек трябва да се научи внимателно да разграничава планираните от непланираните съдържания на ума. Първите произлизат от Азовата личност; вторите идват от един източник, който не е идентичен с Аза, а е „другата" страна. Тази „друга страна" е накарала секретарката да забрави поканата.Има много причини, за да забравяме това, което сме забелязали или преживяли; има и много начини, по които то може да бъдат доведено до съзнанието. Интересен пример е криптомнезията, или „скритото спомняне". Един автор може да пише упорито по предварителен план, да разработва дадено възражение или да развива линията на ня-38

Малките колички, които образуват търговската марка на Фолксваген па тази реклама, могат да имат „възпламеиителен" ефект върху ума на зрителя, подбуждайки несъзнавани спомени от детството. Ако спомените са приятни, удоволствието може да се свърже (несъзнавано) с продукта и името на марката кола.каква история, когато изведнъж се отплесва в друга посока. Може би му е дошла нова идея или различен образ, или съвсем нов сюжет. Ако го запитате какво е предизвикало отклонението, той няма да може да ви каже. Може даже да не е забелязал промяната, въпреки че е произвел съвсем нов и неизвестен за него в миналото материал. Но понякога може да се покаже убедително, че това, което е написал, има поразителна прилика с работата на друг автор - която той смята, че никога не е виждал.Аз самият намерих удивителен пример за това в книгата на Ницше Тъй рече Заратустра, където авторът възпроизвежда почти дума по дума инцидент, описан в един корабен дневник през 1686 година. Съвсем случайно прочетох тази морска история в една книга, публикувана през 1835 година (половин век преди да пише Ницше); и когато намерих сходния пасаж в Тъй рече Заратустра, бях поразен от нейния особен стил, различен от обичайния език на39Ницше. Бях убеден, че Ницше също е видял старата книга макар че не го споменава. Писах на неговата сестра, която беше още жива и тя потвърди, че тя и брат й са чели заедно книгата, когато той е бил на единайсет години. От контекста е ясно, че Ницше не е и подозирал, че е плагиатствал тази история. Аз вярвам, че петдесет години по-късно тя неочаквано е попаднала на фокус в съзнанието му.(1)В този случай това е истинско, но несъзнавао спомняне. Същото нещо може да се случи и на музикант, който е чул някоя народна мелодия или популярна песен в детството си, и открива, че тя се появява като тема в някаква симфония, която композира в зрелия си живот. Някоя идея или образ е преминал от несъзнаваната в съзнаваната психика.Това, което казах за несъзнаваното, е само една обща скица на природата и функционирането на тази сложна част от човешката психика. Но то трябва да е посочило вида подпрагов материал, от който спонтанно се произвеждат символите на нашите сънища. Този подпрагов материал може да се състои от всички нагони, импулси и намерения; всички възприятия и интуиции; всички рационални и ирационални мисли, заключения, индукции, де-дукции и предпоставки; всички видове чувства. Всяко едно от тях може да бъде частично, временно или трайно несъзнавано.Такъв материал най-често става несъзнаван, защото, така да се каже, за него няма място в съзнавания ум. Някои мисли загубват емоционалната си енергия и стават под-прагови (т. е. те вече не получават толкова много от нашето съзнавано внимание), защото са станали безинтересни или ненужни или защото има някаква причина да искаме да ги отстраним отполезрението си.За нас е нормално и необходимо да „забравяме" по този начин, за да правим място в съзнанието си за нови впечатления и идеи. Ако това не става, всичко, което сме преживяли, ще остане над прага на съзнанието и нашият ум ще се претовари твърде много.Това явление днес е толкова широко признато, че много хора, които знаят нещо за психологията, го приемат за сигурно.40Но също както някои съзнавани съдържания може да изчезнат в несъзнаваното, нови съдържания, които още никога не са били съзнавани, може да се появят от него. Човек може да има някаква догадка, например, че нещо е готово да влезе в съзнанието - че „има нещо във въздуха" или че „мирише на гнило". Откритието, че несъзнаваното не е само склад на миналото, но е и пълно със зародиши за бъдещи психични ситуации и идеи, ме доведе до моя собствен нов подход в психологията. Повдигнаха се много противоречиви дискусии около него. Факт е обаче, че към спомените от едно отдавнашно съзнавано минало, съвсем нови мисли и творчески идеи също могат да бъдат представени от несъзнаваното - мисли и идеи, които никога не са били съзнавани преди.Те израстват от тъмните дълбини на духа като лотос и формират най-важната част на подпраговата психика.Ние откриваме това във всекидневния живот, където дилемите понякога се разрешават от най-изненадващи и нови предложения. Много художници, философи и дори учени дължат някои от най-добрите си идеи на вдъхновения, които идват внезапно от несъзнаваното. Способността да стигнеш до богатата жила на такъв материал и да го пренесеш ефективно във философията, литературата, музиката или някое научно откритие е един от основните белези на това, което обикновено се нарича гениалност.Ние можем да намерим ясни доказателства за този факт в самата история на науката. Например френският математик Поанкаре и химикът Кекуле дължат важни научни открития (както сами признават) на внезапни образни „откровения" от несъзнаваното. Така нареченото „мистично" преживяване на френския философ Декарт включва подобно внезапно откровение, в което в един

проблясък той видял „реда на всички науки" . Британският автор Робърт Луис Стивън-сън(2) дълги години търсил история, която да отговаря на „двояката същност на човека", когато сюжетът на Доктор Джекил и мистър Хайд му се явил внезапно в един сън.По-късно ще опиша по-подробно как подобен материал произлиза от несъзнаваното и ще разгледам формата, в която се изразява. В момента искам само да посоча, че ка-41«У» («е УетМпЗшчря »Ь, .Н* ||яюп ЬшвЬ*й«4, ЕМ* 0Г(*йе КеКога, «м *о*;мсЬ» ^Немският химик от XIX век Кекуле, работейки върху молекулярната структура на бензола, сънува змия с опашка в устата. (Това е много древен символ: вдясно той е представен в гръцки ръкопис от Ш век пр. Хр.). Според него сънят означава, че структурата е затворен въглероден пръстен - както вляво, на страницата от неговия Учебник по органична химия (1861).пацитетът на човешката психика да произвежда подобен нов материал е особено важен, когато се работи със символиката на сънищата, защото в моята професионална работа аз непрекъснато откривах, че образите и идеите, които съдържа сънят, не могат да се обяснят само с паметта. Те изразяват нови мисли, които никога не са стигали до прага на съзнанието.Функцията на сънищатаСпрях се на някои подробности за произхода на сънищата, защото те са почвата, от която първично израстват повечето символи. За съжаление сънищата се разбират трудно. Както вече отбелязах, сънят изобщо не прилича на история, разказана от съзнавания ум. Във всекидневния живот42човек обмисля това, което иска да каже, избира най-добрия начин да го каже и се опитва да направи бележките си логично свързани. Например образованият човек ще се опита да избегне смесени метафори, понеже може да придадат неяснота на твърдението му. Но сънищата имат различна структура. Образи, които изглеждат противоречиви и смешни, се тълпят около сънуващия, нормалното чувство за време е изгубено и съвсем обикновени неща могат да придобият очарователен или застрашителен аспект.Може да изглежда странно, че несъзнаваният ум подрежда своя материал толкова различно от видимо строгия ред, който налагаме на нашите мисли в будния живот. Всеки, който за миг си припомни някой сън, ще се сети за този контраст, който е и основната причина за факта, че обикновените хора намират сънищата за много трудни за разбиране, без смисъл, свързан с тяхното нормално будно преживяване и затова те са склонни да ги пренебрегнат или да ги признаят за объркващи.Може би ще е по-лесно да схванем това, ако най-напред разберем факта, че идеите, с които боравим в нашия очевидно дисциплиниран буден живот, в никой случай не са толкова точни, както ни се иска да вярваме. Напротив, тяхното значение (и техният емоционален смисъл за нас) стават толкова по-неточни, колкото по-отблизо ги разглеждаме. Причината за това е, че всичко, което сме чули или преживели, може да стане подпрагово - т. е. може да премине в несъзнаваното. И даже това, което задържаме в нашия съзнаван ум и можем да възпроизведем по желание, придобива несъзнаван нюанс, който оцветява идеята всеки път когато тя се припомня. Всъщност нашите съзнавани впечатления бързо приемат елемент на несъзнаван смисъл, който е физически значим за нас въпреки че не знаем за съществуването на това подпрагово значение или на начина, по който то едновременно разширява и обърква конвенционалното значение.Разбира се, тези психични подтонове са различни при различните хора. Всеки от нас получава всичко в контекста на индивидуалния ум и затова ние го разбираме и при-43лагаме по наши индивидуални начини. Когато в разговор употребя термини като „положение", „пари", „здраве" или „общество", аз приемам, че моите слушатели разбират, повече или по-малко, същото като мен. Но фразата „повече или по-малко" е съществена. Всяка дума за всеки човек означава нещо малко по-различно, дори сред хората от една и съща културална среда. Причината за тези различия е, че дадено общо съждение се приема в индивидуален контекст и следователно се разбира и прилага отчасти индивидуално. И разликата в значението е естествено най-голяма, когато хората имат изразено различен социален, политически, религиозен или психологически опит.Когато понятията са идентични с обикновени думи, варирането е почти незабележимо и няма практическа стойност. Но когато е необходима точна дефиниция или внимателно обяснение, човек може да открие най-поразителни вариации не само в чисто интелектуалното разбиране на термина, но

особено в неговата емоционална окраска и приложение. По правило тези вариации са подпрагови и остават незабелязани.Обикновена европейска магистрала с известния знак „внимание, преминаващи животни"'. Но мотористите (сенките им се виждат отпред) виждат слон, носорог и дори динозавър. Тази картина по един сън (от съвременния швейцарски художник Ерхард Якоби) показва очевидно алогичната, несвързана природа на образността в сънищата.44Човек може да се стреми да пренебрегва тези различия като излишни и заменими нюанси на смисъла, които не са важни за всекидневните нужди. Но фактът, че съществуват, показва че дори и най-стабилните съдържания на съзнанието са обвити от облак на несигурност. Даже най-грижливо дефинираните философски или математически понятия, за които сме сигурни, че не съдържат повече от това, което сме вложили в тях, са нещо повече от това, което предполагаме. Това е едно свръхсетивно събитие и като такова е отчасти непознаваемо. Самите числа, които използвате при броене, са нещо повече от това, за което ги приемаме. Те са едновременно митологични елементи (за питагорейците са дори божествени); но ние не знаем това, когато използваме числата за практически цели.Всяко понятие в нашия съзнаван ум има свои собствени свръхсетивни асоциации. Докато подобни асоциации могат да варират по интензитет (съобразно относителната важност на понятието за цялостната ни личност или съобразно други идеи и даже комплекси, с които то е свързано в нашето несъзнавано), те могат да променят „нормалния" характер на нашето схващане. Може да стане дори нещо съвсем различно, когато се слезе под нивото на съзнанието. Тези подпрагови аспекти на всичко, което ни се случва, изглежда играят много малка роля във всекидневния ни живот. Нов анализата на съня, където психологът работи с изразите на несъзнаваното, те са много важни, защото представляват почти невидимите корени на нашите съзнавани мисли. Ето защо обикновени обекти или идеи могат да приемат мощно свръхсетивно значение в съня, от който се събуждаме сериозно разтревожени, макар да не сме сънували нещо по-лошо от заключена стая или изпуснат влак. Образите в съня са много по-живописни и ярки от съответните понятия и преживявания в будния живот. Една от причините за това е, че в съня тези понятия могат да изразяват своето несъзнавано значение. В нашите съзнавани мисли ние се придържаме в границите на рационалните изрази -изрази, които са много по-слабо оцветени, защото ние ги оголваме от повечето от техните свръхсетивни асоциации.45Спомням си един мой сън, който беше труден за тълкуване. В този сън някакъв човек се опитваше да застане зад мен и да скочи на гърба ми. Не знаех нищо за този човек, освен че по някакъв начин беше попаднал на едно мое изказване и беше изкривил смисъла му до степен на гротеска. Но не можех да видя връзката между този факт и неговите опити в съня да скочи върху мен. В моя професионален живот често се случваше някой да изтълкува погрешно това, което съм казал - толкова често, че аз не се и питах дали подобно погрешно тълкуване ще ме засегне. Несъмнено има смисъл да се подържа съзнаван контрол върху емоционалните реакции - и скоро разбрах, че точно това е акцентът на съня. Той беше взел един австрийски разговорен израз и го беше превърнал в картинен образ. Тази фраза, банална в обикновения език е Ви 1саппз1 тгг ай/ Леп Вис^е! з1ещеп (Може да се качиш на гърба ми), което означава „Не ме интересува онова, което казваш за мен". Един американски еквивалент, който лесно може да се появи в подобен сън е „Върви се удави в езерото".Може да се каже, че тази картина в съня е символична, защото не заявява ситуацията директно, а посредством метафора, която в началото не можех да разбера. Когато това се случва (доста често), то не е едно нарочно „маскиране" от съня, а само отразява непълнотите в нашето разбиране на емоционално заредения образен език. Защото в нашето всекидневие трябва да изразяваме нещата колкото може по-точно и сме се научили да отхвърляме украшенията на фантазията както в езика, така и в мислите си - губейки по този начин едно качество, което все още е характерно за примитивния дух. Повечето от нас приписват на несъзна-ваното всички фантазии свръхсетивни асоциации, които поражда всеки обект или идея. Но примитивният все още усеща тези свръхсетивни качества; той приписва на растения, животни или камъни сили, които ние намираме за странни и неприемливи.Например африканецът, който живее в джунглата, вижда някакво нощно създание през деня и знае, че това е шаманът, който е приел временно тази форма. А може да го46разглежда и като горската душа или древния дух на човек от неговото племе. Едно дърво може да има важна роля в живота на примитивния човек, притежавайки за него собствена душа и глас, и усещането, че той споделя неговата съдба. Някои индианци от Южна Америка ще ви убеждават, че са червени

папагали от вида арара, макар че много добре виждат, че нямат пера, крила и човки. Защото в света на примитивния човек нещата не притежават точно определени граници, както в нашите „рационални" общества.Това, което психолозите наричат свръхсетивна идентичност или „мистично съучастие", е било освободено от нашия свят на нещата. Но точно този ореол от несъзнавани асоциации придава живописния и фантастичен аспект на света на примитивния човек. Ние сме го загубили до такава степен, че не можем да го разпознаем, когато го срещнем отново. При нас тези неща се държат под прага. Когато случайно се появят отново, ние дори твърдим, че нещо не е наред.Неведнъж консултирах образовани и интелигентни хора, които имаха странни сънища, фантазии и дори видения, които ги шокираха дълбоко. Те смятаха, че никой здра-вомислещ не може да страда от подобни неща и че всеки, който има някакво видение, е патологично разстроен. Един теолог ми каза, че виденията на Иезекил не са нищо друго освен болестни симптоми и че когато Мойсей и други пророци чували да им говорят „гласове", те са имали халюцинации. Можете да си представите паниката, в която изпадна той, когато нещо от този тип му се случи „спонтанно". Ние сме така привикнали към видимо рационалната същност на нашия свят, че просто не можем да си представим случването на нещо, което здравият разум да не може да обясни. При подобен шок човек би се усъмнил в своята нормалност; той би мислил за фетиши, духове или богове. И все пак емоциите, които изпитваме, са едни и същи. Всъщност страховете, които произлизат от нашата сложна цивилизация, може да бъдат много по-застрашаващи от онези, които примитивните приписват на демони. Нагласата на съвременния цивилизован човек ми напомня за един пси-хотично болен в клиниката, който сам беше лекар. Една47сутрин го попитах как се чувства. Той ми отговори, че е прекарал чудесна нощ, дезинфекцирайки цялото небе с живачен хлорид, и че по време на този активен хигиенен процес той не открил и следа от Бога. Тук ние виждаме невроза или нещо по-лошо. Вместо Бог или „страх от Бога" имаме страхова невроза или някакъв вид фобия. Емоцията остава същата, но нейният обект променя и името си, и природата си, което е по-лошо.Спомням си един професор по философия, който се консултира с мен във връзка със страха си от рак. Той страдаше от натрапливата убеденост, че има злокачествен тумор, въпреки че на десетките рентгенови снимки не се откриваше нищо подобно. „О, знам, че няма нищо", казваше той, „но можеше да има". Какво предизвикваше тази идея? Тя очевидно идваше от един несъзнаван страх. Мисълта за болестта го връхлиташе внезапно и притежаваше сила, която той не можеше да контролира.За този образован човек беше много по-трудно да направи това признание, отколкото за примитивния, който щеше да каже, че е жертва на някакъв дух. Зловредното влияние на лоши духове е приемлива хипотеза в една примитивна култура, но разтърсващо преживяване за цивилизованата личност е да признае, че нейните тревоги са само каприз на въображението. Примитивното явление обсебване не е изчезнало - то е същото, както винаги, но се тълкува по различен и по-неприятен начин.Направих няколко сравнения между съвременния и примитивния човек. Те, както ще покажа по-късно, са важни за разбиране на склонността за създаване на символи и на ролята на сънищата за тяхното изразяване. Защото се установява, че много сънища са образи и асоциации, аналогични на примитивните идеи, митове и ритуали. Фройд нарича тези сънищни образи „архаични остатъци". Наименованието подсказва, че те са свръхсетивни елементи, останали в човешкия дух от древни времена. Тази гледна точка е характерна за онези, които разглеждат несъзнаваното само като придатък на съзнанието (или по-художествено казано, като кошче за смет, което събира всички отпадъци от съзнанието).48По-нататъшни изследвания ми показаха, че тази нагласа е неустойчива и трябва да се преодолее. Открих, че асоциации и образи от този вид са интегрална част на несъзна-ваното и може да се наблюдават навсякъде - независимо дали сънуващият е образован или неграмотен, интелигентен или глупав. Те в изобщо не са безжизнени или лишени от смисъл „остатъци". Те все още функционират и са особено ценни (както показва д-р Хендерсън в друга глава на тази книга) точно поради тяхното „историческо" естество. Те образуват мост между начините, по които ние осъзнато изразяваме мислите си и по-примитивната, по-живописна и по-образна форма на изразяване. Именно тази форма се отнася директно към чувството и емоцията. Тези „исторически" асоциации са връзката между рационалния свят на съзнанието и света на инстинкта.Вече разгледах интересния контраст между „контролираните" мисли в будния живот и богатството на образността, произвеждана в сънищата. Сега ще разберете и друга причина за тази разлика: понеже в

нашия цивилизован живот сме лишили толкова много идеи от тяхната емоционална енергия, ние всъщност вече не реагираме на тях. Ние използваме подобни идеи в речта си и показваме конвенционална реакция, когато други ги употребяват, но те не ни правят много дълбоко впечатление. Нужно е нещо повече, за да почувстваме някои неща, които да ни накарат да променим своите нагласи и поведение. Именно това прави „езикът на съня". Неговата символика е наситена с толкова много свръхсетивна енергия, че ние сме принудени да й обръщаме внимание.Например имаше една дама, известна с глупавите си предразсъдъци и упоритата съпротива срещу разумни аргументи. Човек можеше да спори с нея цяла нощ без никакъв ефект - тя не приемаше и най-леката бележка. Но сънищата й тръгнаха по по-различен път. Една нощ сънувала, че посещава важно тържество. Тя била посрещната от домакинята с думите: „Колко хубаво, че дойдохте. Всички ваши приятели са тук и ви очакват." Тогава я завела до вратата, отворила я и тя пристъпила в един краварник!Този език на съня е достатъчно прост, за да бъде раз-494. Човекът и неговите символиЩР~бран и от глупак. Отначало жената не искала да признае символа на съня, който я удрял директно в самочувствието, но все пак го разбрала и след време трябвало да го приеме, защото видяла, че сама е предизвикала насмешката.Подобни съобщения от несъзнаваното имат по-голяма важност, отколкото повечето хора мислят. В нашия съзнаван живот ние сме изложени на всевъзможни влияния. Други хора ни стимулират или потискат, събития в службата или в социалния живот ни разсейват. Подобни неща ни изкушават да следваме пътища, неподходящи за нашата индивидуалност. Независимо дали осъзнаваме или не ефекта, който имат върху нашето съзнание, то е объркано и изложено на тях почти без защита. Такъв е по-специално случаят с личност, чиято екстравертна нагласа поставя акцент само върху външни обекти, или която таи чувства за малоценност и съмнение относно собствената си личност.Колкото повече съзнанието бива повлияно от предразсъдъци, грешки, фантазии и инфантилни желания, толкова повече пропастта се разширявало невротична дисоциация и води до един повече или по-малко изкуствен живот, откъснат от здравите инстинкти, природата и истината.Основна функция на сънищата е опитът да се възстанови нашият психологически баланс чрез материал от съня, който по дискретен начин възвръща психичното равновесие като цяло. Именно това аз наричам комплементарна (или компенсаторна) роля на сънищата в нашата структура. Тя обяснява защо хора с нереалистични идеи или с твърде високо мнение за себе си, или такива, които правят грандиозни планове, несъответстващи на истинските им възможности, сънуват, че летят или падат. Сънят компенсира недостатъците на техните личности и в същото време ги предупреждава за опасностите в настоящата им линия на поведение. Ако предупрежденията на съня бъдат пренебрегнати, може да се случат истински инциденти. Жертвата може да падне по стълбите или да претърпи автомобилна злополука.

Спомням си случая на един мъж, който беше забъркан в множество съмнителни връзки. Като вид компенсация той разви почти болестна страст към опасни планински изкач-50

Илюстрация па въздействието, па което е подложено днес съзнанието на индивида: политическа пропаганда (френски плакат за референдум през 1962 година настоява за гласуване с „да", но е покрит с плакати на опозицията с думата „не" на опозицията). Тези и други въздействия могат да ни накарат да живеем по начини, несъответстващи на нашата индивидуална природа и психичното неравновесие, което следва, трябва да бъде компенсирано от несъзнаваното.вания. Търсеше начин да „превъзмогне себе си". В един сън веднъж се видял да стъпва от върха на една висока планина в празното пространство. Когато ми разказа съня си, веднага съзрях опасността и се опитах да му обърна внимание върху предупреждението и да го убедя да бъде по-въздържан. Даже му казах, че сънят предсказва неговата смърт при инцидент в планината. Напразно. Шест месеца по-късно той „стъпи в празното пространство". Планински водач наблюдавал как той и негов приятел се спускали с въже по едно опасно място. Приятелят намерил временна опора в една издатина и нашият човек го послед-51

вал. Внезапно се пуснал от въжето, според водача „като че ли скочи във въздуха". Паднал върху приятеля си и двамата загинали.Друг типичен случай е този на една дама, която водеше неподходящ начин на живот. Беше важна и силна във всекидневния живот, но сънуваше шокиращи сънища, които й напомняха всевъзможни неприятни неща. Когато ги разкривах пред нея, тя обидено отказваше да ги признае. Тогава сънищата станаха застрашителни и изпълнени с намеци относно разходките й в гората, където се отдаваше на чувствени фантазии. Аз съзирах опасността, но тя не чуваше моите предупреждения. Скоро след това тя беше жестоко нападната от сексуален маниак и само благодарение на хора, които чули писъците й, не бе убита.Тук няма магия. Онова, което ми казваха нейните сънища беше, че тази жена скрито мечтаеше за подобна авантюра - също както планинарят несъзнавано търсеше удовлетворение в намирането на един окончателен начин за преодоляване на трудностите. Очевидно никой от тях не е очаквал трагичната награда: тя получи няколко счупени кости, а той плати с живота си.Така че сънищата понякога може да предизвестят някои ситуации далеч преди да са се случили. Това не е непременно някакво чудо или форма на предчувствие. Много кризи в нашия живот имат дълга несъзнавана история. Ние се движим към тях стъпка по стъпка, без да съзираме опасностите, които се натрупват. Но това, което не успяваме да видим осъзнато, често се възприема от нашето несъзнавано, което може да предаде информация чрез сънищата.Сънищата често ни предупреждават по този начин, но изглежда че също толкова често не го правят. Следователно всяко предположение за доброжелателна ръка, която ни спира навреме, е съмнително. Или, ако се изразим по-позитивно, изглежда че някой добронамерен фактор понякога действа, а друг път не. Тайнствената ръка може да посочи път дори към гибел: сънищата понякога са капани или изглеждат такива. Понякога действат като Делфийския оракул, който казал на цар Крез, че ако прекоси реката Ха-52лис, ще унищожи едно голямо царство. Чак когато след преминаването бил напълно разбит в битката, той разбрал, че царството, което имал предвид оракулът, било неговото собствено.Човек не може да си позволи да бъде наивен, когато се занимава със сънищата. Те произлизат от дух, който не е съвсем човешки, а по-скоро едно природно дихание - дух на красивата и щедра, но и жестока богиня. Ако искаме да определим този дух, ние определено ще стигнем по-близо по-скоро до сферата на древните митологии или басните за праисторическата гора, отколкото до съзнанието на съвременния човек. Аз не отричам, че велики постижения са резултат на еволюцията на цивилизованото общество. Но тези преимущества са добити с цената на огромни загуби, чиито мащаби още не сме започнали да оценяваме. Част от целта на сравнението между примитивното и цивилизованото състояние на човека, което правя, е да покажа баланса между тези загуби и придобивки.Примитивният човек се ръководи много повече от инстинктите си, отколкото неговите „рационални" модерни наследници, които са се научили да се „контролират". В този цивилизоващ процес ние все повече откъсваме нашето съзнание от дълбокия инстинктивен субстрат на човешката психика и даже от соматичната основа на психични-ните явления. За щастие ние не сме загубили тези основни инстинктивни слоеве - те остават част от несъзнаваното, въпреки че могат да се изразяват само под формата на образи в сънищата. Тези инстинктивни явления - човек не може винаги да ги разпознае поради техния символен характер - играят жизнена роля в това, което аз нарекох компенсаторна функция на сънищата.В името на душевната стабилност и дори на физиологичното здраве несъзнаваното и съзнаваното трябва да бъдат интегрално свързани и да се движат паралелно. Ако са разделени или „дисоциирани", следва психологическо разстройство. В този смисъл символите на съня са важни носители на съобщения от инстинктивните към рационалните части на човешкия дух и тяхното тълкуване обогатя-53ва обеднялото съзнание, така че то се научава отново да разбира забравения език на инстинктите.Разбира се, хората са склонни да се съмняват в тази функция, тъй като нейните символи често остават незабелязани или неразбрани. В обикновения живот разбирането на сънищата се смята за несериозно. Мога да илюстрирам това с опита си сред едно примитивно племе в Източна Африка. За мое удивление тези хора отричаха, че сънуват. Но с търпелив разговор и по косвен начин скоро разбрах, че и те като всички сънуват, но са убедени, че сънищата им нямат смисъл. Смятаха, че единствените сънища, които имат значение са тези на главатарите и на шаманите - тези, които се отнасят до благополучието на племето - и те бяха високо ценени. Само че и главатарят, и знахарят твърдяха, че вече нямат значими

сънища. Промяната настъпила, когато в страната им дошли британците. Управителят на областта - британският чиновник, който отговарял за тях --поел функцията на „големите сънища", които дотогава управлявали поведението на племето.Тези племенни хора са като модерния човек, който мисли, че сънят няма смисъл, само защото той не го разбира. Но даже и цивилизованият човек понякога вижда, че даден сън (който дори не си спомня) може да подобри или влоши настроението му. Сънят е бил „разбран", но по един само под-прагов начин. И така става обикновено. Само в редки случаи, когато един сън е особено впечатляващ или се повтаря през равни интервали, тълкуването се смята за необходимо.Тук трябва да предупредя срещу неинтелигентния и некомпетентен анализ на съня. Има хора, чието душевно състояние е толкова объркано, че интерпретацията на сънищата им може да представлява риск. В такъв случай твърде еднопосочното съзнание е откъснато от съответстващото ираци-онално или „лудо" несъзнавано и двете не могат да се представят заедно, без да се предприемат специални мерки.И изобщо пълна глупост е да се вярва в готови систематични ръководства за тълкуване на сънищата, сякаш човек може просто да си купи един справочник и да потърси значението на съответния символ. Никой символ не може54Известен пример за честия сън как ставаш по-голям: рисунка от Алиса в страната на чудесата (1877) показва как Алиса расте и запълва цяла къща.да се отдели от човека, който сънува, и няма точна и окончателна интерпретация на който и да било сън. Начинът, по който несъзнаваното допълва или компенсира съзнанието на всеки индивид, варира толкова много, че не е възможно сънищата и техните символи да бъдат класифицирани.Вярно е, че има сънища и отделни символи (аз предпочитам да ги наричам „мотиви"), които са типични и се появяват често. Сред тези мотиви са падане, летене, преследване от опасни животни или враждебни хора, недостатъчно или странно облекло на публични места, загубване сред тълпа, битка с безполезни оръжия или пълна беззащитност, бягане без достигане и т. н. Типичен инфантилен мотив е сънят, в който ставаш безкрайно малък или безкрайно голям, или се превръщаш в друг - както е, например, в Алиса в страната на чудесата на Луис Карол. Но трябва да подчертая отново, че тези мотиви трябва да бъдат разглеждани в контекста на самия сън, а не самостоятелно.Повтарящият се сън е забележителен феномен. Има случаи, при които хора сънуват един и същи сън от детството55до зрелия си живот. Подобен сън обикновено е опит за компенсация на някакъв по-особен недостатък в житейската нагласа на сънуващия. Той може също да е започнал от някакъв травматичен момент, който е оставил особен предразсъдък. Може също да подсказва важно бъдещо събитие.Аз самият сънувах един мотив в продължение на няколко години, в който „откривах" част от моята къща, каквато не знаех да е съществувала. Понякога това бяха стаите на моите отдавна починали родители, в които баща ми, за моя изненада, имаше лаборатория, където изучаваше срав-Често срещаният сън за летене в картина (от британския художник от XIX век Уилям Блейк), наречена „О, колко мечтая за невъзможни неща".56нителна анатомия на риби, а майка ми поддържаше хотел със съмнителни посетители. Обикновено това непознато крило за гости беше някаква стара историческа постройка, отдавна забравена, но мое наследство. В него имаше интересни антични мебели, а към края на тази серия сънища открих стара библиотека, чиито книги не ми бяха познати. Накрая, в последния сън, отворих една от книгите и намерих изобилие от чудесни символни картини. Когато се събудих, сърцето ми биеше от възбуда.Известно време преди този последен сън от серията поръчах в една антикварна книжарница класически сборник на средновековни алхимици. В литературата бях открил един цитат, който смятах, че може да има връзка с ранната византийска алхимия и исках да го проверя. Няколко седмици след последния сън пристигна пакет от антикваря. Вътре имаше един пергаментов том от XVI век. Беше илюстриран с невероятни символни картини, които веднага ми напомниха за тези, които видях в съня си. Тъй като разкриването на принципите на алхимията стана важна част от моята работа като пионер в психологията, мотивът на моя повтарящ се сън лесно може да бъде разбран. Къщата, разбира се, беше символ на моята личност и нейното съзнавано поле на интереси, а неизвестното крило представяше ново поле на интереси и изследване, до което по това време моето съзнание още не беше стигнало. От този момент, вече тридесет години, сънят не се е появявал.Анализа на сънищата

Започнах тази глава, като посочих разликата между знак и символ. Знакът винаги е нещо по-малко от понятието, което представлява, докато символът винаги съдържа нещо повече от неговото очевидно и непосредствено значение. Символите са естествени и спонтанни продукти. Не някакъв гений някога е седнал с перо или четка в ръка и е казал: „Сега ще измисля един символ." Никой не може да вземе една повече или по-малко рационална мисъл,57достигната като логично заключение или като нарочно намерение, и да й придаде „символна" форма. Независимо от фантастичните украшения, които може да се поставят на представа от този вид, тя винаги остава знак, свързан със съзнаваната мисъл зад него, а не символ, който намеква за нещо, още неизвестно. В сънищата символите се появяват спонтанно, защото сънищата се случват, а не се измислят; следователно те са основният източник на цялото ни познание за символиката.Но трябва да отбележа, че символите не се появяват само в сънищата, а във всички психични явления. Има символни мисли и чувства, символни действия и ситуации. Често изглежда, че дори неодушевените обекти съдействат на несъзнаваното в подредбата на символните модели. Съществуват множество достоверни истории за спиране на часовници в момента на смъртта на техния собственик. Една от тях е за стенния часовник в двореца на Фридрих Велики в Сан Суси, който спрял, когато императорът починал. Други примери са пукване на огледало или падане на картина при нечия смърт, или дребни, но необясними счупвания в дом, където някой преживява емоционална криза. Независимо че скептиците отричат достоверността на подобни истории, такива постоянно изникват и само това е достатъчно доказателство за тяхната психологическа важност.Има много символи обаче (сред тях са и най-важните), които не са индивидуални, а колективни по произход и природа. Това са предимно религиозни образи. Вярващият приема, че те имат божествен произход - че са откровения за човека. Скептиците казват категорично, че те са измислени. И двете обяснения са погрешни. Вярно е, както отбелязват скептиците, че религиозните символи и понятия от векове са били обект на осъзната и грижлива обработка. Истина е и това, което приема вярващият, че техните корени са в тайнството на миналото и нямат човешки източник. Но всъщност това са „колективни представи", излъчени от праисторически сънища и творчески фантазии. Като такива тези образи са неволни и спонтанни прояви и в никакъв случай не са нарочно измислени.58Този факт, както ще обясня по-късно, има пряко и важно влияние върху тълкуването на сънищата. Очевидно е, че ако приемете, че сънят е символен, ще го интерпретирате различно от онзи, който вярва, че основната стимулираща мисъл или емоция е вече известна и само е „маскирана" от съня. В последния случай тълкуването на съня е излишно, тъй като ще откриете това, което вече знаете.По тази причина аз винаги казвам на моите ученици: „Научете колкото може повече за символиката и го забравете, когато анализирате съня." Този съвет е с такава практическа важност, че го превърнах в правило, за да ми напомня, че никога не мога да разбера нечий сън достатъчно добре, за да го интерпретирам правилно. Направих това, за да проверявам потока на моите собствени асоциации и реакции, които иначе би могло да преобладават над несигурността и колебанията на моя пациент. За аналитика е от голяма терапевтична важност да улови съобщението на един сън (т. е. приноса на несъзнаваното към съзнанието) колкото може по-точно. Основното за него е да изследва съдържанието на съня максимално изчерпателно.Когато работех с Фройд, сънувах сън, който илюстрира това. Сънувах, че съм в „моя дом", на първия етаж, в уютна, приятна дневна стая с мебели от XVIII век. Бях поразен, че не съм виждал тази стая преди, и започнах да се питам какъв ли е приземният етаж. Слязох долу и видях, че мястото е почти тъмно, с ламперия по стените и тежки мебели от XVI век или от по-рано. Изненадата и любопитството ми се засилиха. Исках да видя повече от цялостната структура на тази къща. Слязох в мазето, където намерих врата, водеща по каменни стълби към широка сводеста стая. Подът беше направен от каменни плочи и стените изглеждаха много древни. Разгледах хоросана и видях, че е примесен с тухлени парченца. Очевидно стените имаха римски произход. Изпитвах нарастваща възбуда. В един ъгъл видях железен кръг върху каменна плоча. Повдигнах плочата и видях още едни стълби, които водеха към нещо като праисторически гроб, в който имаше два черепа, няколко кости и парчета от счупени глинени съдове. И тогава се събудих.(З)59Ако Фройд, когато анализира този сън, беше следвал моя метод на търсене на специфични асоциации и контекст, щеше да чуе много интересна история. Но, страхувам се, той го просто пренебрегна в усилието си да избегне проблем, който всъщност беше негов собствен. Сънят беше кратко резюме на

моя живот и по-специално на развитието на моя ум. Израснах в къща на двеста години, мебелировката беше на триста години и моето най-голямо духовно приключение беше да изучавам философиите на Кант и Шо-пенхауер. Най-великата новост на деня беше делото на Чарлз Дарвин. Допреди това живеех със средновековните схващания на моите родители, за които светът и хората все още се направляваха от всемогъщ дух и провидение. Този свят беше изостанал и ненужен. Моята християнска вяра стана по-умерена след сблъсъка й с източните религии и с гръцката философия. По тази причина приземният етаж беше толкова тих, тъмен и очевидно необитаем.Тогавашните ми исторически интереси се развиха под влияние на сравнителната анатомия и палеонтологията, докато работех като асистент в института по анатомия. Бях запленен от костите на пещерния човек и особено от силно дискутирания неандерталски и още по-съмнителния череп на питекантропа на Дюбоа. На практика това бяха моите истински асоциации в съня, но аз не смеех да зачекна темата за черепи, скелети и трупове пред Фройд, защото знаех, че тя не му е много приятна. Той имаше странната идея, че аз очаквам неговата ранна смърт. И си извади това заключение от факта, че проявих голям интерес към мумифицираните тела в така наречения „Блайкелер" в Бремен, който посетихме заедно през 1909 година на път за Америка.Не исках да разкривам мислите си, тъй като напоследък бях дълбоко впечатлен от почти непреодолимата пропаст между моя светоглед и изходна точка и тези на Фройд. Страхувах се да не загубя приятелството му, ако разкрия собствения си вътрешен свят, който, предполагам, щеше да му изглежда много странен. Несигурен в собствената си психология, почти автоматично го излъгах относно моите „свободни асоциации", за да избегна невъзможната зада-60ча да го осведомявам за моята много лична и съвсем различна конституция.Трябва да се извиня за твърде дългото описание на кашата, която забърках, като казах на Фройд за съня си. Но това е добър пример за трудностите, в които човек бива въвлечен по време на една истинска анализа на съня. Толкова много зависи от личностните различия между анализиращия и анализирания.Скоро разбрах, че Фройд търси някакво неадекватно мое желание. Затова му подсказах деликатно, че може би черепите, които съм сънувал, се отнасят за някои членове на моето семейство, на които по някаква причина желая смъртта. Това получи неговото одобрение, но аз не бях удовлетворен от едно такова „съмнително" разрешение.Докато се опитвах да намеря подходящ отговор на въпросите на Фройд, внезапно бях смутен от едно прозрение относно ролята на субективния фактор за психологическото разбиране. Това чувство беше толкова силно, че аз мислех само как да се освободя от този театър и използвах най-лесния начин - една лъжа. Това не беше нито елегантно нито морално оправдано, но иначе рискувах да се получи конфликт с Фройд - а не исках това по много причини.Моята интуиция ми донесе внезапното и съвсем неочаквано прозрение, че моят сън означаваше мен самия, моя живот и моя свят, моята цялостна реалност срещу теоретична структура, издигната от един друг, чужд ум по негови собствени причини и цели. Това не беше сън на Фройд, а мой сън и аз изведнъж разбрах какво означава той.Конфликтът показва един жизненоважен момент за ана-лизата на съня. Това не е толкова техника, която може да се научи и прилага според правилата, колкото диалекти-чески обмен между две личности. Ако се прави като механична техника, индивидуалната личност на сънуващия се губи и терапевтичният проблем се свежда до простия въпрос: кой от двамата в този процес - аналитикът или сънуващият -ще постигне надмощие над другия? Аз се отказах от лечението с хипноза по същата причина - не исках да налагам61волята си над другите. Исках оздравяващите процеси да израстват от личността на самия болен, а не от мои внушения, които биха имали само временен ефект. Моята цел беше да пазя и поддържам достойнството и свободата на моя пациент, за да може той да живее съобразно собствените си желания. В този сблъсък с Фройд за първи път ми хрумна, че преди да строим общи теории за човека и неговата психика трябва да научим малко повече за реалното човешко същество, с което работим.Индивидът е единствената реалност. Колкото повече се отдалечаваме от индивида с абстрактни представи за Ното заргет, толкова по-сигурно е, че ще правим грешки. В тези времена на социален възход и бърза промяна е желателно да знаем много повече за индивидуалното човешко същество, защото твърде много неща зависят от неговите душевни и морални качества. Но ако искаме да виждаме нещата в правилна перспектива, трябва да умеем да разбираме както настоящето, така и миналото на човека. Ето защо разбирането на митовете и символите е от толкова голямо значение.

Проблемът за типоветеВъв всички други клонове на науката е основателно да се прилага хипотеза относно даден имперсонален обект. Но психологията неизбежно ни сблъсква с живите връзки между два индивида, никой от които не може да бъде изваден от субективната си личност или деперсонализиран по какъвто и да било друг начин. Аналитикът и неговият пациент могат да се споразумеят да обсъждат даден проблем по един безпристрастен и обективен начин, но веднъж започнали, в дискусията биват въвлечени личностите им като цяло. В този момент по-нататъшен прогрес е възможен само ако се постигне взаимно съгласие.Можем ли да преценим обективно крайния резултат? Само ако направим сравнение между нашите заключения и общовалидните стандарти в социалната среда, към която62принадлежат индивидите. Даже и тогава трябва да имаме предвид и душевното равновесие (или „нормалност") на конкретния индивид. Защото резултатът не може да бъде приравняване на индивида към „нормите" на неговото общество. Здраво и нормално общество е това, в което между хората обикновено няма съгласие, защото общото съгласие е относително рядко срещано извън сферата на инстинктивните човешки качества.Функциите на несъгласие са двигател на душевния живот в обществото, но не са цел: съгласието е еднакво важно. Понеже психологията поначало зависи от баланса на противоположностите, никоя преценка не може да се смята за окончателна, ако не се държи сметка за нейната двупосочна динамика. Причината за тази особеност е фактът, че не съществува изходна точка над или извън психологията, която да ни позволи да формираме окончателна преценка за това какво е психиката.Въпреки факта, че сънищата налагат индивидуален подход, необходими са някои общи неща, за да се класифицира и осветли материалът, който психологът събира като изследва много индивиди. Очевидно е невъзможно да се формулира дадена психологическа теория или да се преподава чрез описание на голям брой отделни случаи, без да се прояви усилие да се види общото и различното между тях. За основа може да бъдат подбрани които и да било общи характеристики. Например относително лесно разграничение може да се направи между индивиди, които имат „екс-травертирани" личности и други, които са „интроверти". Това е само едно от множеството възможни обобщения, но то помага непосредствено да се видят трудностите, които могат да възникнат, ако аналитикът е един тип, а пациентът-друг. Тъй като всяка по-дълбока анализа на сънищата води до сблъсък между два индивида, очевидно има значение дали техните типове са еднакви или не. Ако и двамата са от един и същи тип, те могат да съжителстват щастливо продължително време. Но ако единият е екстраверт, а другият интроверт, техните различни и противоречиви гледни точки могат да се сблъскат, особено ако не съзнават своя тип63Самоуверен екстраверт надвива необщителен интроверт в комикс на американеца Жул Файфър. Тези юнгиански термини за човешки „типове" не са догматични.личност или ако са убедени, че техният тип е по-добрият. Екстравертът например ще избере гледната точка на мнозинството, интровертът ще я отхвърли само защото е модна. Подобно разминаване е лесно обяснимо, защото ценността за единия не е ценност за другия. Например самият Фройд интерпретира интровертирания тип като индивид, патологично ангажиран със себе си. Но интроспекцията и самопоз-нанието също могат да имат голяма стойност и значение.При тълкуването на сънищата е крайно необходимо да се държи сметка за подобни личностови различия. Не е въз-64можно да се приеме, че аналитикът е свръхчовек, който стои над тези различия само защото е доктор и владее определена психологическа теория и съответната техника. Той може само да си въобразява, че е велик, ако приема, че неговата теория и техника са абсолютни истини, способни да обхванат целостта на човешката психика. И понеже подобно допускане е повече от съмнително, той не може да бъде сигурен в него. Постепенно би бил атакуван от скрити съмнения, ако конфронтира човешката цялост на пациента си с някаква теория или техника (която е само хипотеза или опит) вместо със собствената си жива цялост.Цялостната личност на аналитика е единственият адекватен еквивалент на личността на неговия пациент. Психологическият опит и познание са само известни предимства на аналитика. Те не го държат настрана от конфликта, в който трябва да бъде изпитан наравно с пациента. Затова има значение дали техните личности са в хармония, в конфликт, или се допълват.

Екстраверсия и интроверсия са само две от множеството особености на човешкото поведение. Но те често са очевидни и лесно се разпознават. Ако например човек изследва екстравертирани индивиди, скоро открива, че те се различават един от друг в много отношения и че следователно да определиш някого като екстраверт е един повърхностен и твърде общ критерий за истинския характер. Ето защо аз се опитах да намеря и някои други основни особености, които могат да помогнат да се постигне известен ред в очевидно безкрайните вариации на човешката индивидуалност.Винаги съм бил впечатлен от факта, че има изненадващо много индивиди, които никога не използват ума си, ако могат да избегнат това и също толкова, които използват ума си но по един потресаващо глупав начин. С изненада открих и много интелигентни и будни хора които живеят (доколкото това е възможно) като че ли не са се научили да използват сетивните си органи: те не виждат онова, което е пред очите им, не чуват думите, звучащи в ушите им и не забелязват нещата, които докосват или вкусват. Някои живеят, без да усещат състоянието на собственото си тяло.655. Човекът и неговите символиИма други, които, изглежда, живеят в странни условия на съзнанието, като че ли състоянието, до което са стигнали днес, е окончателно, без възможност за промяна, или сякаш светът и психиката са статични и ще останат такива завинаги. Те изглеждат лишени от всякакво въображение и зависят изцяло и изключително от своите сетивни възприятия. В техния свят не съществуват шансове и възможности и в „днес" няма истинско „утре". Бъдещето е само повторение на миналото.Тук се опитвам да представя само бегло пред читателя моите първи впечатления, когато започнах да наблюдавам множеството хора, с които се срещах. Скоро ми стана ясно, че онези, които използват ума си, мислят - прилагат интелектуалните си възможности за адаптиране към хора и обстоятелства. Също толкова интелигентни хора, които не мислят, търсят и намират своя път чрез чувството.„Чувство" е дума, която се нуждае от обяснение. Например човек говори за „чувство", когато става дума за „сан-тимент" (съответстващ на френската дума зепИтеп!). Но същата дума може да се използва и за определение на дадено мнение. Например едно съобщение от Белия дом може да започва така: „Президентът чувства..." Думата може да се използва и за изразяване на някакво прозрение: „Имам чувството, че..."Когато използвам думата „чувствам" в противоположност на „мисля", аз се позовавам на дадена ценностна преценка - например приятно или неприятно, добро или лошо и т. н. Чувството според тази дефиниция не е емоция (която, както показва думата, е неволна). Чувството, както го разбирам аз (както и мисленето), е рационална (т. е. предписваща) функция, докато интуицията е ирациопална (т. е. възприятна) функция. Тъй като интуицията е вид „досеща-не", тя не е продукт на волята, е по-скоро случайно събитие, което зависи от различни външни и вътрешни обстоятелства и не е акт на преценка. Интуицията е по-скоро сетивно възприятие, което е и ирационално събитие, тъй като основно зависи от обективни стимули, които се дължат на физически, а не на духовни причини.66Тези четири функционални типа отговарят на явните начини, по които съзнанието постига ориентацията си по отношение на преживяването. Усещането (т. е. сетивното възприятие) ви казва, че нещо съществува, мисленето ви казва какво е то, чувството ви казва дали то е приятно или не, а интуицията ви казва откъде идва и къде отива.Читателят трябва да разбере, че тези четири критерия за типове човешко поведение са само четири гледни точки сред много други, като воля, темперамент, въображение, памет и т. н. Те не са догматични, но тяхната основна природа ги прави подходящи критерии за класификация. Аз ги намирам за особено полезни, когато ме поканят да обясня родители на деца и съпрузи на съпруги, както и обратното. Полезни са и за разбиране на собствените ни предразсъдъци.Следователно, ако искате да разберете съня на друг човек, трябва да пожертвате собствените си склонности и да потиснете предразсъдъците си. Това не е лесно и просто, тъй като изисква морално усилие, което не е по вкуса на всеки. Но ако аналитикът не се опитва да подлага на критична преценка собствената си гледна точка и да приеме нейната относителност, той няма да получи нито точна информация, нито достатъчно прозрение за душевността на своя пациент. Аналитикът очаква от пациента най-малкото известно желание да чуе мнението му и да го приеме сериозно, и на пациента трябва да се гарантира същото право. Въпреки че подобна връзка е задължителна за всяко разбиране, и следователно е очевидна необходимост, трябва отново и отново да си напомняме, че в терапията е по-важно пациентът да разбере, отколкото да се задоволят теоретичните очаквания на аналитика. Съпротивата на пациента към тълкуването на аналитика не е непременно погрешно; то по-скоро е

сигурен знак, че нещо не „пасва". Или пациентът не е стигнал до нивото на разбиране, или интерпретацията не е компетентна.В усилието си да интерпретираме символите от съня на друг човек ние неизбежно се влияем от тенденцията да запълним наличните празнини в нашето разбиране чрез проекция - т. е. чрез приемане, че това, което аналитикът въз-67приема или мисли, се възприема и се мисли и от сънуващия. За да се преодолее този източник на грешка, аз винаги съм подчертавал важността на това, да се придържаме към контекста на дадения сън и да изключим всички теоретични предположения за сънищата изобщо - с изключение на хипотезата, че сънищата имат някакъв смисъл.От всичко, което казах, трябва да е станало ясно, че не можем да съставяме обобщени правила за тълкуване на сънищата. Когато преди подчертах, че общата функция на сънищата, изглежда, е да компенсира липсите или недостатъците на съзнавания ум, имах предвид, че това предположение предлага най-обещаващия подход към природата на някои особени сънища. В някои случаи тази функция е представена съвсем ясно.Един от моите пациенти имаше твърде високо мнение за себе си и не можеше да схване, че почти всички, които го познаваха, се дразнеха от позата му на морално превъзходство. Той дойде при мене с един сън, в който видял пиян скитник да се търкаля в канавка - картина, за която той направи само високомерен коментар: „Ужасно е да виждаш колко ниско може да падне човек".Очевидно бе, че неприятният характер на съня имаше за цел поне отчасти да компенсира надутото мнение на пациента за собствените му достойнства. Но имаше и нещо повече. Оказа се, че той има брат, пропаднал алкохолик. Това, което разкриваше сънят допълнително, беше, че неговото надменно поведение компенсира брата едновременно като външна и като вътрешна фигура.В друг случай, който си спомням, една жена, която много се гордееше със задълбоченото си разбиране на психологията, имаше повтарящи се сънища за друга жена. Когато я срещала в обикновения, тя не я харесвала, смятала я за суетна и нечестна интригантка. Но в съня жената се явявала почти като сестра, приятелски настроена и приятна. Моята пациентка не можеше да разбере защо сънува толкова благоприятно личност, която не харесва. Но тези сънища се опитваха да предадат идеята, че тя самата е „преследвана" от един несъзнаван характер, подобен на68този на другата жена. За моята пациентка, която имаше много ясни представи за собствената си личност, беше трудно да разбере, че сънят й казва нещо, свързано с нейния собствен комплекс за надмощие и скрити мотивации - не-съзнавани влияния, които неведнъж са довеждали до неприятни сблъсъци с нейните приятели. За тях тя винаги обвиняваше другите, а не себе си.Не е само „сенчестата" страна на нашата личност, която ние пропускаме, пренебрегваме и потискаме. Може да стане същото и с нашите положителни качества. Идва ми наум примера за един, видимо скромен и ненатрапващ се, човек с приятни маниери. Задоволяваше се с по-задно място, но настояваше да присъства. Когато го питаха, предлагаше компетентно мнение, но никога не го налагаше. Понякога намекваше, че даден проблем може да се реши много по-правилно и на по-високо ниво (въпреки че никога не обясняваше как).В сънищата си обаче той постоянно срещаше велики исторически фигури като Наполеон и Александър Велики. Тези сънища очевидно компенсираха някакъв комплекс за малоценност. Но имаха и друг смисъл. Какъв човек трябва да съм аз, питаше сънят, за да ме спохождат такива видни хора? В този смисъл сънят сочеше към скрита мегаломания, която компенсираше чувството за малоценност. Тази несъзнавана идея за величие го отделяше от реалността на неговото обкръжение и му позволяваше да стои настрана от задължения, които биха били неизбежни за други хора. Той не изпитваше нужда да доказва - както на себе си така и на другите, - че неговата висша преценка се основава на висша заслуга.Всъщност той несъзнавано играеше една налудничава игра и сънищата се опитваха да я доведат до нивото на съзнанието по един любопитно двусмислен начин. Приятелското общуване с Наполеон и разговорите с Александър Велики са точно фантазии, предизвикани от комплекс за малоценност. Но защо, питаме се, сънят не може да бъде открит и директен и да каже каквото има да казва без двусмисленост?69Често ми задаваха този въпрос и аз самият съм се питал. Често се изненадвам от мъчителния начин, по който сънищата, изглежда, избягват определена информация или пропускат решителния въпрос. Фройд приемаше наличието на една специфична функция на психиката, която наричаше „цензор". Той

предполагаше, че тя изкривява образите на съня и ги прави непознаваеми или заблуждаващи, за да излъже сънуващото съзнание за истинския обект на съня. Като прикрива критичната мисъл от сънуващия, „цензорът" пази неговия сън от шока на един неприятен спомен. Но аз съм скептичен относно теорията, че сънищата са пазители на съня - те също толкова често го разстройват.По-скоро изглежда, че приближаването до съзнанието има „замъгляващ" ефект върху подпраговите съдържания на психиката. Подпраговото състояние задържа идеи и образи на ниво на напрежение, много по-ниско от това в съзнанието. При подпрагови условия те загубват ясните си определения, връзките между тях са не са така последователни и са по-слабо аналогични, по-малко рационални, и следователно „неразбираеми". Това може да бъде наблюдавано при всички съноподобни състояния, дължащи се на умора, треска или отравяне. Но ако се случи нещо, което да придаде на тези образи по-голямо напрежение, те отчасти излизат от подпраговото си състояние и идвайки близо до прага на съзнанието, стават по-ясно очертани.(4)От този факт може да се разбере защо сънищата често се изразяват като аналогии, защо един образ от съня се слива с друг, и защо към тях не може да се прилага нито логиката, нито времевата скала на нашия буден живот. Формата, която сънищата приемат, е естествена за несъзнаваното, защото материалът, от който произлизат, се задържа на подпрагово ниво точно по този начин. Съновиденията не пазят съня от това, което Фройд нарича „несъвместимо" желание. Това, което нарича „маскиране", е всъщност формата, която всички импулси естествено приемат в несъзнаваното. Така един сън не може да произведе определена мисъл. Ако започне да го прави, престава да е сън, защото преминава прага на съзнанието. Затова, изглежда, съни-70щата пропускат моментите, които са най-важни за съзнавания ум и показват по-скоро „ръба на съзнанието" като слаба звездна светлина при пълно слънчево затъмнение.Трябва да разберем, че символите на съня в по-голямата си част са прояви на една психика, която е извън контрола на съзнанието. Смисъл и целесъобразност не са привилегия на ума; те оперират в цялата жива природа. По принцип няма разлика между органичен и психичен растеж. Както едно растение произвежда своето цвете, така и психиката създава своите символи. Всеки сън е доказателство за този процес.И така, чрез средствата на съня (плюс всички видове интуитивни прозрения, импулси и други спонтанни събития), инстинктивни сили повлияват върху активността на съзнанието. Дали това влияние е за добро или за лошо, зависи от актуалните съдържания на несъзнаваното. Ако то съдържа твърде много неща, които нормално трябва да бъдат съзнавани, функцията му става объркана и пристрастна, появяват се мотиви, които не са основани на истински инстинкти, а дължат съществуването и психичното си значение на факта, че са изпратени в несъзнаваното чрез потискане или поради небрежност. Те се наслагват върху нормалната несъзнавана психика и променят нейната естествена тенденция да изразява основни символи и мотиви. Затова за психоаналитика, търсещ причините на едно душевно разстройство, е разумно първо да получи от пациента повече или по-малко доброволно признание и разбиране за всичко, от което той се страхува или което не обича.Това прилича на много по-старата църковна изповед, която в много отношения предшества модерните психологически техники. Такова е общото правило. Но на практика то може да действа и обратно: заливащи чувства за малоценност или сериозна слабост могат да направят много трудно, даже непосилно, за пациента да се срещне с пресни доказателства за собствената си неадекватност. Затова често намирам за полезно започването с позитивна оценка за пациента. Това му дава усещане за подкрепа и сигурност, когато се приближава до по-мъчителни разкрития.71Да вземем един сън на „лична възхвала", в който например някой пие чай с кралицата на Англия или е в близки отношения с папата. Ако сънуващият не е шизофренен, практическата интерпретация на символа зависи твърде много от настоящото състояние на духа му - т. е. състоянието на неговия Аз. Ако сънуващият надценява собствената си стойност, е лесно да се покаже (от материала, получен от асоциирането на идеи) колко несъответни и детински са намеренията на сънуващия и как те произлизат от детински желания да бъде равен или да стои по-високо от родителите си. Но в случай на малоценност, където преобладаващото чувство за липса на стойност вече е покрило всеки положителен аспект на личността на сънуващия, би било много погрешно да го потискаме допълнително, като му покажем колко инфантилен, смешен и дори перверзен е той. Това рязко ще засили неговото чувство за малоценност и ще стане причина за нежелана и безполезна съпротива спрямо лечението.

Не съществува терапевтична техника или учение, приложимо във всички случаи, тъй като всеки случай е отделен индивид в специфични условия. Спомням си един болен, когото трябваше да лекувам в продължение на девет години. Виждах го само по няколко седмици всяка година, защото живееше в чужбина. Още отначало знаех какъв е неговият истински проблем, но също така виждах, че всеки опит да се доближим до истината се посрещаше с остра защитна реакция, която можеше да доведе до пълно скъсване между нас. Независимо дали ми харесваше или не, аз трябваше да поддържам нашата връзка и да следвам неговата нагласа, която се поддържаше и от сънищата му, и която отведе нашата дискусия далеч от корените на неговата невроза. Говорехме толкова пространно, че аз се обвинявах, че отклонявам пациента си. Единствено фактът, че неговото състояние постепенно се подобри, ме предпази от това, да го конфронтирам грубо с истината.На десетата година пациентът декларира, че е излекуван и освободен от всички симптоми. Бях изненадан, защото теоретически състоянието му беше нелечимо. Забеляз-72,вайки моето учудване, той се усмихна и каза: „И искам да ви благодаря най-вече за неизменния такт и търпение в помощта ви да заобикалям мъчителната причина на моята невроза. Сега съм готов да кажа всичко. Ако можех да говоря свободно за нея, щях да го направя още при първата консултация. Но това щеше да разстрои моята връзка с вас. Къде щях да бъда тогава? Щях да бъда морално съсипан. В продължение на десет години аз се учих да ви вярвам и с нарастване на доверието състоянието ми се подобряваше. Подобри се, защото този бавен процес възстанови вярата ми в себе си. Сега съм достатъчно силен, за да обсъждам проблема, който ме съсипваше."Тогава направи потресаващо искрено признание за своя проблем, което ми показа причините за особения курс на лечение, който трябваше да следваме. Първичният шок беше такъв, че той не можеше сам да се справи с него. Нуждаеше се от нечия помощ и терапевтичната задача беше постепенно спечелване на доверие, а не демонстрация на една клинична теория.От случаи като този се научих да адаптирам методите си към нуждите на индивидуалния пациент, а не да се предавам на общи теоретични разсъждения, които може да са неприложими към всеки отделен случай. Знанията за човешката природа, които натрупах в продължение на 60 години практически опит, ме научиха да разглеждам всеки случай като нов и да търся преди всичко индивидуален подход. Понякога не се колебаех да се потопя в грижливо проучване на събития и фантазии от детството; друг път започвах от върха, дори когато това означаваше да се зарея направо в най-далечни метафизически спекулации. Всичко зависеше от научаването на езика на отделния болен и следване на ходовете на неговото несъзнавано към светлината. Някои случаи налагат един метод, други друг.Това е особено вярно при интерпретацията на символи. Различни хора могат да сънуват почти еднакъв сън. (От клиничния опит стана ясно, че това не е толкова необичайно, колкото си мисли неосведоменият). И ако например единият сънуващ е млад, а другият стар, проблемите, които ги73тревожат, са съответно различни и очевидно би било абсурдно да ги интерпретираме по един и същ начин.Сещам се за един сън, в който група млади хора яздят през широко поле. Сънуващият води и прескача ров, пълен с вода. Останалите ездачи падат във водата. Младият човек, който първо ми разказа този сън, беше предпазлив, интровертен тип. Но аз чух същия сън от един стар човек със смел характер, който бе живял деен и предприемчив живот. По времето, когато сънува този сън, беше инвалид и създаваше много проблеми на лекаря и сестрата - дори се нарани поради неспазване на медицинските инструкции.Беше ми ясно, че този сън казва на младежа какво трябва да прави, а на стария човек какво той все още прави. Докато сънят окуражаваше колебливия млад мъж, то старецът нямаше нужда от такова окуражаване - духът на предприемчивостта, който все още мъждукаше в него, бе най-голямата му беда. Този пример показва как интерпретацията на сънищата и символите зависи многостранно от индивидуалните условия на сънуващия и от състоянието на неговия ум.Архетипът в символиката на сънищатаВече посочих, че сънищата служат за компенсация. Това означава, че сънищата са нормално психично явление, което пренася несъзнавани реакции или спонтанни импулси към съзнанието. Много сънища могат да се тълкуват с помощта на сънуващия, който дава както асоциациите към, така и контекста на образа на съня по начин, който позволява да се видят всичките му аспекти.Методът е подходящ за всички обикновени случаи като тези, когато някой роднина, приятел или пациент в хода на разговор ви разказва някакъв сън. Но когато става въпрос за обсесивно сънуване или

за много емоционални сънища, персоналните асоциации на сънуващия обикновено не са достатъчни за задоволителното тълкуване. В такива случаи трябва да се съобразяваме с факта (наблюдаван и ко-74ментиран за първи път от Фройд), че в съня често се появяват елементи, които не са индивидуални и не могат да произлизат отличните преживявания на сънуващия. Тези елементи, както вече споменах, са това, което Фройд нарича „архаични остатъци" - психични форми, чието присъствие не може да бъде обяснено с нищо от индивидуалния живот и които, изглежда, са първични, вродени и унаследени форми на човешкото съзнание.Ако човешкото тяло представлява цял музей от органи, всеки от които с дълга еволюционна история, можем да очакваме, че и съзнанието е организирано по подобен начин. То не може да е продукт без история като тази на тялото, в което съществува. Под „история" нямам предвид факта, че умът се изгражда чрез осъзнато отношение към миналото чрез езика и други културални традиции. Аз говоря за биологичното, предисторическо и несъзнавано развитие на ума в архаичния човек, чиято психика все още е близка до тази на животното.Тази прастара психика формира основата на нашия интелект, също както структурата на нашето тяло е основано на общите анатомически белези на млекопитаещите. Опитното око на анатома или на биолога намира много следи от тези първични белези в нашите тела. Опитният изследовател на душата също може да види аналогии между образите на съня на модерния човек и продуктите на примитивния ум, неговите „колективни образи" и митологични мотиви.Както биологът се нуждае от науката сравнителна анатомия, така и психологът не може да мине без една „сравнителна анатомия на психиката". На практика, казано по друг начин, психологът трябва да има достатъчно опит не само със сънища и с други продукти на несъзнаваната дейност, но също и с митологията в най-широкия смисъл на думата. Без такава подготовка никой не може да схване важните аналогии: не е възможно, например, да се види аналогията между един случай на натраплива невроза и този, на класическо обсебване от демони, без практическо познание и за двата.75

Моето схващане за „архаичните остатъци", които аз наричам „архетипове", или „примордиални образи", постоянно се критикуваше от хора без достатъчно познание по психология на сънищата и митология. Терминът „архетип" често се разбираше погрешно като обозначаващ определени митологически образи или мотиви. Но това не са нищо друго освен съзнавани образи. Абсурдно е да се мисли, че толкова променливи образи могат да се унаследяват.Архетипът е тенденция да се формират подобни образи за даден мотив - които могат да варират в подробностите, без да губят основната си характеристика. Например има много варианти на мотива на враждуващите братя, но той си остава един и същ. Моите критици неправилно предполагаха, че се занимавам с „унаследени представи" и на тази основа отхвърляха идеята за архетипа като чисто суеверие. Те не съобразяваха факта, че ако архетиповете бяха представи, произлизащи от съзнанието (или придобити от него), ние сигурно щяхме да ги разбираме, а не да се удивляваме и шокираме, когато се появяват в нашето съзнание. Те наистина са един инстинктивен стремеж, толкова отличителен, колкото и импулсът на птиците да си строят гнезда или на мравките да правят организирани колонии.Тук трябва да поясня връзката между инстинкти и архетипове: това, което наричаме инстинкти, са физиологични подтици, и те идват от сетивата. Но в същото време те се проявяват и във фантазии и често се разкриват само като символни образи. Тези прояви наричам архетипове. Произходът им е неизвестен и те се възпроизвеждат по всяко време и във всяка част на света - даже там, където предаването пряко по наследство или „смесеното оплождане" чрез миграция трябва да се изключи.Спомням си много случаи на хора, които се съветваха с мен, защото бяха объркни от собствените си сънища или от тези на децата си. Те изобщо не можеха да разберат езика на сънищата. Причината беше, че сънищата съдържаха образи, които не можеха да свържат с нещо познато или с нещо, което биха могли да предадат на децата си. А някои от тези пациенти бяха високо образовани. Имаше дори психиатри.76Ясно си спомням случая на един професор, който беше получил внезапно видение и мислеше, че е подлудял. Дойде при мен в състояние на пълна паника. Аз просто взех една книга на 400 години от рафта и му показах гравюра на дърво, изобразяваща неговото видение. „Няма причина да мислите, че сте луд", му казах аз, „вашето видение е било познато преди 400 години." Той седна, напълно смаян, но вече успокоен.

Много важен беше случаят на един психиатър. Веднъж той ми донесе бележник, изписан на ръка, който получил като коледен подарък от десетгодишната си дъщеря. Съдържаше цяла серия от сънища, които тя записала, когато била на осем години. Бяха най-странните сънища, които съм срещал, и можех да разбера защо бащата беше повече от потресен. По-съществените мотиви от тези сънища бяха:1. „Злото животно", змиевидно чудовище с много рога убива и поглъща всички други животни. Но Бог идва откъм четирите ъгъла, всъщност четири отделни божества, и съживява всички мъртви животни.2. Възнасяне в рая, където се празнуват езически танци, и слизане в ада, където ангели вършат добри дела.3. Глутница дребни животни изплашва сънуващата. Животните се разрастват до невероятни размери и едно от тях поглъща малкото момиче.4. В малка мишка проникват червеи, змии, риби и човешки същества. Така мишката става човек. Това представя четирите стадия на произхода на човечеството.5. Капка вода се вижда като през микроскоп. Момичето вижда, че в капката има три клона. Това показва произхода на света.6. Едно лошо момче държи шепа пръст и хвърля по всеки, който минава. По този начин всички минувачи стават лоши.7. Пияна жена пада във водата и излиза обновена и трезва.8. Сцената е в Америка, където много хора се търкалят върху мравуняк, нападнати от мравките. Сънуващата, в паника, пада в някаква река.9. На луната има пустиня, в която сънуващата потъва толкова дълбоко,че достига ада.7710. В този сън момичето има видение на една светеща топка. Тя я докосва. От нея излиза пара. Идва някакъв мъж и убива момичето.11. Момичето сънува, че е опасно болно. Изведнъж от кожата й излизат птици и я покриват напълно.12. Рояци комари закриват слънцето, луната и всички звезди освен една. Тази единствена звезда пада върху сънуващата.В немския оригинал всеки сън започва с думите от стара вълшебна приказка: „Имало едно време..." С тези думи малкото момиче подсказва, че усеща всеки сън като вид приказка, която иска да разкаже на баща си под формата на коледен подарък. Бащата се опитваше да обясни сънищата съобразно контекста. Но не успяваше, защото в тях нямаше лични асоциации.Възможността тези сънища да са нарочно измислени може да се изключи само от човек, който познава детето достатъчно добре, за да е сигурен в тяхната достоверност. (Но те представляват предизвикателство за нашето разбиране, даже ако са фантазии). В този случай бащата беше убеден, че сънищата са автентични, и аз нямах основание да се съмнявам. Бях виждал малкото момиче, но преди да даде сънищата на баща си, и нямах възможност да я разпитам за тях. Тя живееше в чужбина и почина от инфекциозна болест около година след тази Коледа.Нейните сънища наистина са особени. Водещите идеи са подчертано философски в основата си. Например пър-Героят-бог Гарван (Ка\еп) на индианците хайду (живеещи по тихоокеанския бряг на Америка) в корема на един кит -съответства на мотива "поглъщащо чудовище" в първия сън на момичето (с. 77).78вият говори за зло чудовище, което убива други животни, но Бог ги съживява чрез един божествен Аро1са1ах1а$ц, или възвръщане. В западния свят тази идея е известна в християнската традиция. Тя може да бъде намерена ъ Деянията на Апостолите 3:21: „[Христос] Когото небето трябваше да прибере до онова време, докато се възстанови всичко.. ."* Първите гръцки Отци на Църквата (например Ори-ген) активно подчертават идеята, че при свършека на света всичко ще бъде възстановено от Исус Христос в първоначалното му и съвършено състояние.Но според Матея 17:11, вече съществува древна еврейска традиция, че Илия „наистина ще дойде пръв и ще възстанови всички неща"**. В Първо послание до коринтяни 15:22 се споменава същата идея със следните думи: „Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят."Вероятно детето е срещнало тази мисъл в хода на религиозното си обучение. Но то е било твърде повърхностно. Родителите са се наричали протестанти, но всъщност са познавали библията само по думите на други. Малко вероятно е отвлеченият образ на Аро1<.а1аз1аш да е бил обяснен на момичето. Баща й не беше чувал за тази митологична идея.Девет от дванайсетте сънища са повлияни от темата за разрушение и съграждане. И никой от тези сънища не показва и следа от специфично християнско обучение или влияние. Напротив, те са свързани

повече с примитивни митове. Тази връзка се потвърждава с другият мотив -„космогоничния мит" (сътворението на света и човека), който се появява в четвъртия и петия сън. Същата връзка се открива в I Кор. 15:22, което вече цитирах. В този пасаж Адам и Христос (смърт и възкресение) са свързани в едно. Общата идея за Христос Спасителя принадлежи на широко разпространената в света и предхристова тема за героя и спасителя, който въпреки че е погълнат от едно чудовище, отново се появява по чудотворен начин, побежда-* Всички цитати до края на книгата са по Библия - изд. на Синодана Българската църква, 1982 г. - Б. ред.** В цитирания пасаж в българско издание на Библията всъщност се казва: „Илия първом ще дойде и ще уреди всичко." - Б. ред.79вайки чудовището, каквото и да е то. Откога и откъде идва този мотив, никой не знае. Ние даже не знаем как да подхо-дим към този проблем. Известното е, че всяко поколение, изглежда, го познава като традиция, наследена от предишна епоха. Можем да приемем, че той се е „зародил" в период, когато човекът още не е знаел, че е създал мита за героя; във време, когато все още не е размишлявал осъзнато върху това, което казва. Фигурата на героя е архетип, който съществува от памтивека.Създаването на архетипове от деца е особено показателно, защото можем да се уверим, че детето няма директен достъп до дадена традиция. В този случай семейството на момичето има най-повърхностна представа за християнската традиция. Разбира се, християнски теми могат да бъдат представени от образи като Бог, ангели, рай, ад и зло. Но начинът, по който се тълкуват от това дете, говори за един абсолютно нехристиянски произход.Нека вземем първия сън, в който Бог, който всъщност се състои от четири божества, идва от „четирите ъгли". Ъгли на какво? В съня не се споменава стая. Но и не върви за картина на това, което очевидно е космическо събитие, в което се намесва самото Универсално Битие. Четвъртич-ността (или елементът „четворност") е странна представа, но тя заема важно място в много религии и философии. В християнската религия тя се замества от Троицата, понятие, което можем да предположим, че детето е познавало. Но кой в едно обикновено семейство от средната класа днес е вероятно да знае за божествената четворност? Това е идея, която някога в средните векове е била известна сред последователите на херметическата философия, но постепенно изчезнала в началото на XVIII век и абсолютно забравена повече от двеста години. Откъде тогава я взема малкото момиче? От видението на Иезекил? Но няма християнско учение, което да идентифицира серафимите с Бога.Същият въпрос може да се зададе и за рогатата змия. Вярно е, че в Библията има много рогати животни - например в Книгата за Откровението. Но всички те са четириноги, въпреки че техният господар е драконът, гръцка дума80(а"га1соп), която означава също и змия. Рогатата змия се появява в латинската алхимия през XVI век като диаагг-согпигш зегрет (четирирога змия), символ на Меркурий и антагонист на християнската Троица. Но това е един неясен аргумент. Доколкото знам, той се среща само при един автор и не е възможно това дете да го познава.Във втория сън се появява един определено нехристиянски мотив, който съдържа обръщане на възприетите ценности - например езически танци в рая и добри дела на ангели в ада. Този символ подсказва относителността на моралните ценности. Къде е намерило детето такава революционна идея, достойна за гения на Ницше?Тези въпроси ни водят до друг: Какво е компенсаторното значение на тези сънища, на които малкото момиче очевидно придава голяма важност, щом ги дава като коледен подарък на баща си?Ако сънуващият беше някой примитивен лечител, можеше да се приеме, че те представляват варианти на философската тема за смъртта, за възкръсването или възстановяването, за произхода на света, за създаването на човека и относителността на ценностите. Но човек може да се откаже от такива сънища като безнадеждно трудни за тълкуване на лично ниво. Те несъмнено съдържат „колективни образи" и в известен смисъл са подобни на ученията, предавани на младежите в примитивни племена, когато дойде време за тяхното посвещаване като мъже. Тогава научават какво Бог или боговете, или „предците" животни са направили, как са създадени светът и човекът, как ще дойде краят на света и какво е значението на смъртта. Има ли случай, когато ние в християнската цивилизация даваме подобни указания? Има: в юношеството. Но много хора започват отново да мислят за тези неща в късна възраст при приближаването на смъртта.

Малкото момиче се намира и в двете ситуации. То наближава пубертета, и в същото време края на своя живот. Малко или нищо в символиката на сънищата й не говори за започване на нормален зрял живот, но има много алюзии за деструкция и възстановяване. Когато за първи път про-816. Човекът и неговите символичетох нейните сънища, имах неприятното чувство, че подсказват предстоящо нещастие. Причината за това чувство беше особеният характер на компенсацията, който открих в символиката. Беше обратно на това, което се очаква да бъде открито в съзнанието на момиче на тази възраст.Тези сънища откриват един нов и почти ужасяващ аспект на живота и смъртта. Обикновено такива образи се очакват при един остаряващ човек, който поглежда назад в живота си, а не при дете, което нормално трябва да гледа напред. Тяхната атмосфера напомня една стара римска поговорка: „Животът е кратък сън", а не радост и веселие в пролетта на живота. За това дете животът бе като мег тсгит чочепйит (тържествен обет при пролетно жертвоприношение), както пише римският поет. Опитът показва, че неизвестното приближаване на смъртта хвърля аЛитЪгапо (сянка на предчувствие) върху живота и сънищата на жертвата. Даже олтарът в християнските църкви представлява, от едната страна, гроб а, от друга, място за възкръсване - превръщане на смъртта във вечен живот.Това са идеите в сънищата на детето. Те са подготовка за смъртта, изразени са с къси истории като приказките, разказвани при примитивни посвещения, или коапи* при дзен-будизма. Съобщението не прилича на ортодоксалната християнска доктрина, а на древната примитивна мисъл. Изглежда, че се зародило извън историческата традиция от отдавна забравени мистични извори, които от праисторически времена са подхранвали религиозните и философските спекулации за живота и смъртта.Като че ли бъдещи събития хвърлят своята сянка и събуждат в детето мисловни форми, които, макар и нормално дремещи, очертават или съпътстват приближаването на един фатален изход. Въпреки че специфичната форма, в която се изразяват, е повече или по-малко лична, тяхната обща структура е колективна. Те се откриват навсякъде и във всички* Абсурдни или парадоксални въпроси, задавани на дзен-ученика като обект на медитация, с цел да му се помогне да разчупи и освободи от разума си, и да развие интуицията си, за да постигне просветеност. - Б. ред.82епохи, както и животинските инстинкти силно варират в различните видове, но служат на едни и същи общи цели. Ние не приемаме, че всяко новородено животно създава собствените си инстинкти като индивидуално постижение, и не бива да допускаме, че човешките индивиди откриват своите специфични човешки качества с всяко ново раждане. Също като инстинктите, колективните мисловни матрици на човешкия дух са вродени и наследявани. Те функционират, когато се наложи, по един и същи начин във всички нас.Емоционалните прояви на тези мисловни матрици са едни и същи по цялата земя. Можем да ги открием даже при животни, и в това отношение те се разбират едно друго, дори когато са от различни видове. А какво да кажем за насекомите с техните сложни симбиотични функции? Повечето от тях не познават родителите си и няма кой да ги учи. Защо тогава трябва да приемем, че човекът е единственото живо същество, лишено от специфични инстинкти, или че в неговата психика няма никакви следи от нейната еволюция?Естествено, ако идентифицирате психиката със съзнанието, лесно може да стигнете до погрешната идея, че човек идва на света с психика, която е празна и че в по-късните години тя съдържа само това, което е научено в личния опит. Но психиката е нещо повече от съзнанието. Животните имат малко съзнание, но много импулси и реакции, които разкриват наличието на психика; примитивните народи също правят много неща, чието значение не познават.Напразно може да питате много цивилизовани хора за истинското значение на коледната елха или великденското яйце. Факт е, че правят неща, без да знаят защо ги правят. Склонен съм да мисля, че по принцип нещата първо се правят, а много по-късно някой се запитва защо са направени. Медицинският психолог често се среща с, иначе интелигентни, пациенти, които се държат по особен и непредсказуем начин и не осъзнават какво говорят и какво правят. Внезапно биват обхващани от неразумни настроения, за които не могат да дадат обяснение.Повърхностно погледнато, тези реакции и импулси изглеждат като такива от лично, интимно естество и затова ги83

отхвърляме като своеобразно поведение. Всъщност те са основани върху една предварително формирана и винаги готова инстинктивна система, характерна за човека. Мисловни форми, универсално разбираеми жестове и много поведения следват един модел, установен далеч преди човекът да развие рефлектиращо съзнание.Може дори да се приеме, че ранните корени на човешката способност да разсъждава идват от мъчителните последствия на силни емоционални преживявания. Нека вземем само като пример един бушмен, който в момент на гняв и разочарование, че не може да хване риба, удушава единствения си любим син и държейки мъртвото малко тяло в ръце, бива обхванат от безкрайно съжаление и мъка. Този човек може да си спомня този момент на страдание цял живот.Ние не знаем дали този вид преживяване е първичната причина за развитие на човешкото съзнание. Но няма съмнение, че шокът от подобно емоционално състояние често е необходим, за да накара хората да се събудят и да обърнат внимание на това, което правят. Известен е забележителният случай на испанския хидалго от XIII век Раймон Лул, който най-после (след дълго преследване) успял да се срещне тайно с дамата, на която се възхищавал. Тя мълчаливо разтворила дрехата си и му показала гърдите си, разядени от рак. Шокът променил живота на Лул: той станал виден теолог и един от най-великите мисионери на църквата. При подобна внезапна промяна може да се предположи и докаже, че някакъв архетип дълго време е работил в не-съзнаваното, като умело е подреждал обстоятелства, които ще доведат до кризата.Такива преживявания показват, че архетиповите форми не са само статични характеристики. Те са динамични фактори, които се проявяват в импулси също толкова спонтанно, колкото и инстинктите. Някои сънища, видения или мисли могат да се появят внезапно, и колкото и грижливо да търсим, не можем да открием тяхната причина. Това не означава, че те нямат причина - със сигурност имат. Но тя е толкова далечна и неясна, че не можем да видим каква е. В такъв случай трябва или да чакаме, докато не разберем84достатъчно ясно съня и неговото значение, или докато се случи нещо отвън, което да обясни съня.По време на съня това събитие може да е още в бъдещето. Но както нашите съзнавани мисли, така и несъзнаваното и сънищата често се занимават с бъдещето и неговите възможности. Твърде отдавна съществува общото вярване, че главната функция на сънищата е предсказването на бъдещето. В античността и до средните векове сънищата са играли роля в медицинската прогноза. Аз мога да потвърдя чрез един съвременен сън елемента на прогноза (или предчувствие), който се открива в един древен сън, цитиран от Артемидор от Далдис през II век пр. Хр. Един човек сънува, че вижда баща си да умира в пламъците на горяща къща. Скоро след това той самият умира отрМе$топа (огън или висока температура), което, предполагам, е било пневмония.Случило се, че мой колега заболял от смъртоносна ган-гренозна треска - всъщност флегмона. Бивш негов пациент, който не знаел каква е болестта на доктора, сънувал, че докторът умира в голям пожар. По това време колегата тъкмо бил влязъл в болница и болестта едва започвала. Сънуващият знаел само факта, че неговият лекар е болен и е в болница. Три седмици по-късно лекарят починал.Както показва този пример, сънищата могат да имат предсказващ или прогностичен аспект и всеки, който се опитва да ги тълкува, трябва да има предвид това, особено когато един очевидно значим сън не притежава достатъчно контекст за неговото обяснение. Такъв сън често идва отникъде и човек се чуди какво го е предизвикало. Разбира се, ако човек знаеше неговото скрито съобщение, причината щеше да е ясна. Защото все още не знае само нашето съзнание; несъзнаваното, изглежда, вече е информирано и е стигнало до заключение, изразено в съня. Изглежда, че несъзнаваното е способно да разглежда и да прави заключения от факти, както прави и съзнанието. То дори може да използва някои факти и да предскаже техния възможен резултат, само защото ние не ги осъзнаваме.Сънищата се тълкуват, но несъзнаваното прави това инстинктивно. Разликата е важна. Логическият анализ е85

прерогатив на съзнанието - ние избираме с разум и познание. Несъзнаваното се ръководи предимно от инстинктивни сили, представени от съответстващи мисловни форми -т. е. от архетипове. Лекарят, който трябва да опише протичането на дадена болест, ще използва рационални понятия като „инфекция" или „треска". Сънят е по-поетичен. Той представя болното тяло като къща, а треската е огънят, който я разрушава.

Разказаният сън показва, че архетиповият дух се справя със ситуацията по същия начин, както по времето на Артемидор. Нещо, което е повече или по-малко с неизвестна природа, интуитивно се схваща от несъзнаваното и се подлага на архетипова обработка. Това показва, че вместо процесът на разсъждение, какъвто би приложило осъзнатото мислене, архетиповият дух се намесва и поема задачата на прогнозиране. Значи архетиповете имат собствена инициатива и специфична енергия. Тези сили им позволяват едновременно да правят смислово тълкуване (в техния собствен символен стил) и да се намесват в дадена ситуация със собствени импулси и мисловни образувания. В товаВ карикатура на Джеймс Търбър съпруг под чехъл вижда къщата и съпругата си като едно същество.отношение те функционират като комплекси: идват и си отиват, както им харесва, и често пречат или променят нашите съзнавани намерения.Човек може да възприема специфичната енергия на архетиповете, когато преживява особеното очарование, което ги съпътства. Изглежда, че те притежават особена магия. Такова особено качество е характерно и за личните комплекси. Подобно на личните комплекси, социалните комплекси с архетипов характер също имат своя индивидуална история. Но докато личните комплекси произвеждат само лични проблеми, архетиповете създават митове, религии и философии, които влияят и характеризират цели народи и епохи в историята. Ние разглеждаме личните комплекси като компенсации за едностранчивите или погрешни нагласи на съзнанието. По същия начин митовете от религиозно естество може да се интерпретират като вид душевна терапия за страданията и тревогите на човечеството изобщо - глад, войни, болести, старост, смърт.Универсалният мит за героя например винаги се отнася за някой силен човек или богочовек, който побеждава злото под формата на драконИ, змии, чудовища, демони и така нататък, и който спасява своите хора от разрушение и смърт. Разказването и ритуалното повтаряне на свещени текстове и церемонии, както и преклонението пред подобна фигура с танци, музика, молитви, химни и жертвени дарове, изпълва публиката с нуминозни емоции (като с магическо очарование) и подтикне индивида да се идентифицира с героя.Ако се опитаме да видим подобна ситуация с очите на вярващия, може би ще разберем как обикновеният човек може да бъде освободен от личното му безсилие и мъка и да придобие (поне временно) някакво почти свръхчовешко качество. Често пъти това го подържа дълго време и придава известен стил на живота му. То може да даде тон дори на цяло общество. Забележителен пример за това може да се намери в Елевсинските мистерии, които окончателно биват забранени в началото на VII век от християнската ера. Заедно с Делфийския оракул те изразяват същността и8687духа на древна Гърция. В много по-голяма степен самата християнска епоха дължи името и значението си на античната мистерия за богочовека, която се корени в архетипо-вия мит за Озирис-Хор в древен Египет.Приема се, че при даден случай в праисторическо време основните митологични идеи са били „открити" от някой мъдър стар философ или пророк и след това на тях винаги са „вярвали" доверчиви и безкритични хора. Казва се, че историите, разказвани от търсещото власт духовенство, не са „верни" а само „мислени за верни". Но самата дума „откривам" идва от латинското тчетге, което означава „да намеря" нещо, и следователно „да търся". В този случай самата дума насочва към някакво предварително познание за това, което човек ще намери.Нека да се върнем пак към странните идеи в съня на малкото момиче. Не е възможно да ги е търсила, защото се е изненадала при откриването им. При нея те се появяват като особени и неочаквани истории, които изглеждат достатъчно значими, за да ги даде на баща си като коледен подарък. С това тя ги издига до сферата на нашето все още живо християнско тайнство - раждането на нашия Бог, примесено с тайната на вечно зеленото дърво, което носи новородената Светлина. (Това се указва в петия сън.)Въпреки че има широко историческо доказателство за символната връзка между Христос и елховото дърво, родителите на малкото момиче щяха да бъдат много затруднени, ако трябваше да обяснят какво точно правят като украсяват елхата със запалени свещи, за да празнуват раждането на Христос. „О, това е само един коледен обичай!" - щяха да кажат. Един сериозен отговор би наложил правенето на цяла дисертация за античната символика на умиращия бог и връзката му с култа за Великата Майка и нейния символ, дървото - което е само един аспект на този сложен проблем.Колкото повече се задълбочаваме в произхода на даден „колективен образ" (или ако се изразим на езика на църквата - на дадена догма), толкова повече откриваме една очевидно безкрайна мрежа от архетипови форми, коя-

то преди никога не е била обект на съзнавано мислене. Затова, макар и парадоксално, ние знаем повече за митологичната символика, отколкото поколенията преди нас. Факт е, че в миналите времена хората не са разсъждавали за техните символи - те са ги преживявали и несъзнавано са били вдъхновявани от тяхното значение.Ще илюстрирам това с преживяването, което имах при примитивните хора от планината Елгон в Африка. Всяка сутрин призори те излизат от колибите и духват или плюят в ръцете си, след това ги протягат към първите лъчи на слънцето, като че ли предлагат дъха или слюнката си на изгряващия бог - на мунгу. (Тази дума на суахили, която те използват за обяснение на ритуалния акт, произлиза от по-линезийски корен и е еквивалент на мана, тлллмулунгу. Това са сходни термини, означаващи една „сила" с изключително умение и проницателност, която ние бихме нарекли божествена. Така че думата мунгу е техният еквивалент за Аллах или Бог.) Когато ги попитах какво означава това действие и защо го извършват, те бяха абсолютно объркани. Можаха да кажат само: „Винаги сме го правили. Това се прави винаги когато изгрява слънцето". Те се засмяха на очевидното заключение, че слънцето & мунгу. Слънцето не е мунгу, когато е над хоризонта, а само в момента на изгряването.Това, което правеха, беше ясно за мен, но не и за тях; те просто го правеха, без да разсъждават защо. Затова и не можеха да обяснят. Аз заключих, че те предлагат душите си на. мунгу, защото дъхът (на живота) и слюнката са „душевна субстанция". Дъхването или плюенето върху нещо придава „магически" ефект, както например, когато Христос използва слюнка, за да излекува слепия или както синът поема последния дъх на умиращия си баща, за да приеме неговата душа. Невъзможно е тези африканци да са знаели, даже и в най-далечното минало, нещо повече за значението на своята церемония. Сигурно техните предци са знаели още по-малко, защото са били още по-дълбоко неосъзнати относно мотивите си и не са мислили за това, което правят.89Гьотевият Фауст казва: „В началото бе делото". „Делата" не се откриват, те се извършват, а мислите са относително късно човешко откритие. Най-напред човек е тласкан към дела от несъзнавани причини, дълго време след това започвада размишлява за причините, които го движат, и е било необходимо много време, за да стигне до абсурдната идея, че той самият се движи - умът му не е бил способен да открие някаква мотивираща сила освен собствената.Ние бихме се засмели на идеята, че растението или животното се откриват сами, но все още има много хора, които вярват, че психиката, или съзнанието, се самооткрива и така става създател на собственото си съществуване. Всъщност душата съзрява до сегашното си състояние на осъзна-тост, както желъдът става дъб или гущерите - млекопитае-щи. Както в продължение на много дълго време, така протича развитието и сега, и ние сме движени от сили, които идват отвътре, както и от стимули, които идват отвън.Тези вътрешни мотиви идват от един дълбок извор, който не е създаден от съзнанието и не е под негов контрол. В митологията от древни времена тези сили са се наричали мана, или духове, демони и богове. Те и днес са активни, както са били винаги. Ако съответстват на нашите желания, ние ги наричаме щастливи хрумвания или импулси и се тупаме по гърба, че сме толкова умни. Ако вървят против нас, тогава казваме, че имаме лош късмет или че някои хора са против нас, или че причината за нашите нещастия трябва да е някакво заболяване. Единственото нещо, което отказваме да приемем, е, че ние зависим от „сили", които са извън нашия контрол.Вярно е, че в по-нови времена цивилизованият човек придоби известна сила на волята, която може да прилага, където иска. Той се научи да си върши работата успешно, без да прибягва до пеене или биене на барабан, за да се хипнотизира за извършването й. Дори може да си спести всекидневната молитва за божията помощ. Може да прави каквото е решил и явно може да претворява идеите си в действие с лекота, докато примитивният човек се спъва на всяка стъпка от страхове, суеверия и други невидими преч-ки за действие. Днес суеверието на съвременния човек е мотото: „Има ли воля, има и начин."И все пак, за да подържа своето кредо, модерният човек плаща с цената на забележителна липса на интроспекция. Той е сляп за факта, че при цялата си рационалност и ефикасност, е обладан от „сили", които са извън неговия контрол. Неговите богове и демони съвсем не са изчезнали, а само са получили нови имена. Те го държат в напрежение с тревожност, неясно разбиране, психологически усложнения, неутолима нужда от хапчета, алкохол, тютюн, храна - и най-вече с широка гама неврози.Душата на човекаТова, което наричаме цивилизован дух, постоянно се е отделяло от основните инстинкти. Но тези инстинкти не са изчезнали. Те само са загубили контакт с нашето съзнание и са принудени да се

доказват индиректно. Това може да стане чрез физически симптоми при някоя невроза или чрез различни инциденти, като безпричинни настроения, пристъпи на забравяне или грешки на езика.Човек иска да вярва, че е господар на душата си. Но докато не е способен да контролира настроенията и емоциите си или да осъзнава безбройните тайни начини, по които несъзнаваните фактори се намесват в неговите планове и решения, със сигурност не е господар на себе си. Тези несъзнавани фактори дължат съществуването си на автономността на архетиповете. Модерният човек се предпазва от това, да види собственото си двойствено състояние чрез система от отделни части. Някои части от външния живот и от поведението му са в отделни чекмеджета и никога не се срещат.За пример на така наречената компартментална, или разделяща, психология, си спомням случая с един алкохолик, който беше попаднал под влиянието на някакво религиозно движение и запленен от неговия ентусиазъм, беше забравил, че има нужда от пиене. Беше видимо и чудотворно излекуван от Исус и го показваха като свидетелство за9091Божията милост и ефикасността на дадената религиозна организация. Но след няколко седмици публични изповеди новостта започна да избледнява и нуждаейки се от алкохолен стимул, той започна отново да пие. Този път обаче помагащата организация дойде до заключение, че случаят е „патологичен" и не е подходящ за интервенция от Исус, настаниха го в болница и оставиха лекаря да се справя вместо Божия Лечител.Това е един аспект на модерния „цивилизован" дух, в който си струва да се вгледаме. Той показва тревожна степен на дисоциация и психологическо объркване.Ако за момент разгледаме човечеството като един индивид, ще видим, че човешката раса е като личност, завладяна от несъзнавани сили - и тя иска да пази някои проблеми скрити в различни чекмеджета. Но точно затова трябва много да мислим какво правим, тъй като човечеството сега е застрашено от самосъздадени и смъртоносни опасности, които излизат от нашия контрол. Нашият свят е, така да се каже, раздвоен като невротик и Желязната завеса бележи символната разделителна линия. Западният човек, виждайки агресивния стремеж за власт на Изтока, е принуден да вземе извънредни мерки за защита, като в същото време се гордее със своите добродетели и добри намерения.Това, което той пропуска да види, е, че прикрива с добри международни обноски собствените си пороци, които се хвърлят в лицето му методично и без стеснение от страна на комунистическия свят. Това, което Западът е толерирал, но тайно и с известна доза свян (дипломатически лъжи, систематична измама, прикрити заплахи), се връщат открито и в пълна степен от Изтока и ни свързва в един невротичен възел. Това е лицето на собствената зла сянка на западния човек, която се хили насреща му отвъд на Желязната завеса.Това състояние на нещата обяснява особеното чувство на безпомощност на толкова много хора в западните общества. Те започват да разбират, че трудностите, с които се сблъскваме, са морални проблеми и че опитите да им отговорим с политика на натрупване на ядрено въоръже-92ние или с икономическо „съревнование не постигат нищо, защото отрязват и двата пътя. Мнозина от нас сега разбират, че морални и психологически средства ще бъдат по-ефикасни, тъй като ще ни дадат психически имунитет срещу постоянно разрастващата се зараза.

Но всички подобни опити се оказаха крайно безрезултатни и това ще продължи, докато се опитваме да убедим себе си и света, че само те (т. е. нашите опоненти) са виновни. Много по-адекватно ще е да направим сериозен опит да видим собствената си сянка и нейните зловредни дела. Ако можем да видим нашата сянка (тъмната страна на нашата природа), ние ще бъдем неподатливи към всяка морална и душевна инфекция и инсинуация. Както стоят нещата сега, ние сме открити за всяка инфекция, защото на практика правим същото като тях. Но имаме и допълнителното нещастие да не виждаме и да не искаме да разберем какво правим ние самите под прикритието на добри обноски.Комунистическият свят, трябва да се отбележи, има един голям мит (който ние наричаме илюзия с напразната надежда, че нашата преценка от последна инстанция ще го накара да изчезне). Това е архетиповата мечта за един Златен век (или Рай), където всичко е в изобилие за всекиго, и където един велик, справедлив и мъдър ръководител управлява човешката детска градина. Този мощен архетип в инфантилната си форма ги е сграбчил, но няма да изчезне от света само от един поглед върху нашите висши разбирания. С инфантилността си ние дори го поддържаме, защото нашата западна цивилизация е в плен на същата митология. Неосъзнато храним същите предразсъдъци, надежди и очаквания. Ние

също вярваме в благополучието, във всеобщия мир, в равенството между хората, във вечните човешки права, в правосъдието, в истината и (не го изричайте много високо) в Божието царство на земята.Тъжната истина е, че истинският човешки живот се състои от сложни и необратими противоположности -ден и нощ, раждане и смърт, щастие и мъка, добро и зло. Даже не сме сигурни, че едното ще надвие другото, че доброто ще победи злото или че радостта ще премахне болката. Живо-93НИ»„Нашият свят е разцепел като невротж." Берлинската степа.тът е бойно поле. Винаги е бил и винаги ще бъде, и ако не беше така, съществуването щеше да е свършило.Точно този конфликт в човека кара ранните християни да очакват и да се надяват на един свършък на този свят или будистите да отхвърлят всички земни желания и стремежи. Тези основни отговори биха били направо самоу-бийствени, ако не бяха свързани с особени душевни и морални представи и практики, залегнали в основата и на двете религии, и това до известна степен смекчава радикалното отричане на света в тях.Подчертавам този момент, защото в наше време има милиони хора, загубили вяра в какъвто и да било вид рели-94гия. Те вече не разбират своята религия. Докато животът протича гладко без религия, загубата остава почти незабелязана. Но друго е, когато има страдание. Тогава хората започват да търсят изход и да разсъждават за смисъла на живота и на объркващите и мъчителни преживявания в него.Забележително е, че с лекаря психолог (според моя опит) се консултират повече евреи и протестанти, отколкото католици. Това може да се очаква, тъй като католическата църква все още се чувства отговорна за сит аттагит (грижа за благото на душата). Но в този научен век на психиатъра се задават въпроси, които някога са били в обхвата на теолога. Хората чувстват, че би било по-различно, ако имаха положителна вяра в един по-смислен начин на живот или в Бога и безсмъртието. Сянката на приближаващата смърт често дава силен тласък на такива мисли. От незапомнени времена, хората са имали идеи за Висше Съществувание (едно или повече) и за Другия Свят. Едва днес си мислят, че могат да минат без подобни представи.Понеже не можем да открием Божия трон на небето с ради-отелескоп или да установим със сигурност, че любимият баща или майка са все още в повече или по-малко телесна форма, хората приемат, че тези идеи „не са верни''. Аз бих казал, че те „не са верни" достатъчно, защото тези понятия са придружавали човешкия живот от праисторически времена и все още проникват в съзнанието при всяка провокация.Съвременният човек мисли, че може да се лиши от тях и да наложи мнението си, като настоява, че няма научно доказателство за тяхната истина. Или дори може да съжалява за загубата на своите убеждения. Но доколкото имаме работа с невидими и непознаваеми неща (защото Бог е извън човешкото разбиране и няма начин да се докаже безсмъртието), защо да си правим труд да търсим доказател-ства? Даже и да не знаем причината, поради която солим храната си, ние пак ще използваме сол. Можем да твърдим, че употребата на сол е само илюзия на вкуса или предразсъдък, но тя пак ще допринася за нашето здраве. Защо тогава се отказваме от виждания, които могат да се окажат полезни в кризи и да придадат смисъл на нашето съществуване?95И откъде знаем, че подобни представи не са верни? Много хора ще се съгласят с мен, ако важно заявя, че тези представи най-вероятно са илюзии. Това, което не успяват да видят е, че отричането на религиозното вярване е невъзможно да бъде „обосновано" също толкова, колкото и приемането му. Ние сме напълно свободни да изберем гледна точка, но при всички случаи това ще бъде произволно решение.Но съществува и една силна емпирична причина за култивиране на мисли, които никога не могат да бъдат доказани. Когато се знае, че са полезни. Човек със сигурност се нуждае от общи идеи и убеждения, които да дават смисъл на живота му и да му помогнат да си намери място в света. Той може да устои на невероятни трудности, когато е убеден, че има смисъл, и да бъде сразен, когато, като капак на всичките му нещастия, трябва да приеме, че участва в „приказка, разказана от идиот".Ролята на религиозните символи е да дават смисъл на човешкия живот. Индианците пуебло вярват, че са синове на Бащата Слънце, и това вярване изпълва живота им с перспектива (и цел), която отива далеч отвъд ограниченото им съществуване. Тя им дава широка възможност за развиване на личността и за пълноценен живот на завършени хора. Тяхното положение е много по-удовлетворяващо от това на

човека в нашата цивилизация, който знае, че той е (и ще остане) победен и без вътрешен смисъл на живота си.Усещане за един по-голям смисъл на живота на човека е издигането му над печеленето и харченето. Ако му липсва това чувство, той е загубен и нещастен. Ако Свети Павел беше убеден, че не е нищо повече от скитащ тъкач на килими, сигурно нямаше да е това, което е бил. Неговият истински и смислен живот е било вътрешното убеждение, че е пратеник на Бога. Можем да го обвиним, че е страдал от мегаломания, но това мнение бледнее пред свидетелството на историята и оценката на следващите поколения. Митът, който го е обсебил, го е направил нещо по-велико от обикновен килимар.Впрочем такъв мит се състои от символи, които не са измислени съзнавано. Те са се случили. Не човекът Исус е96Всяко общество има своята идея за архетиповия рай или златния век, който е съществувал и пак ще съществува. Американска картина от XIX век въплъщава идеята за една минала утопия. Тя изобразява сключването на договора на Уилям Пен с индианците през 1682 година, което става в една идеална атмосфера, където цари хармония и мир.Раят, нарисуван като оградена (и утробоподобна) градина във френска картина от XV век, в която е изобразено и изгонването на Адам и Ева.977. Човекът и неговите символи

създал мита за богочовека. Той е съществувал векове преди раждането му. Той самият е бил обхванат от тази символна идея, която, както казва Свети Марк, го е издигнала над дребния живот на назаретски дърводелец.Митовете идват от примитивния разказвач на приказки и от неговите сънища, както и от хора, движени от своите фантазии. Тези хора не са били по-различни от онези, които по-късните поколения ще нарекат поети или философи. Първите разказвачи не са се занимавали с произхода на фантазиите си - хората много по-късно са започнали да се чудят откъде идва дадена приказка. И все пак преди векове в това, което сега наричаме „древна" Гърция, умовете на хората са били достатъчно напреднали, за да приемат, че разказите за богове са само архаични и преувеличени традиции на отдавна погребани царе и вождове. Хората вече разбирали, че митът е твърде невероятен, че да означава това, за което се говори в него. И затова са се опитали да го сведат до една общоразбираема форма.Днес виждаме, че същото става и със символиката на сънищата. Осъзнахме, по време, когато психологията беше още в зората си, че сънищата в известен смисъл са важни. Но както гърците са се убедили, че техните митове са само разработки на рационална или „нормална" история, така и някои от пионерите в психологията стигнаха до заключението, че сънищата не означават това, което показват. Образите или символите, които съдържат, са представени в странни форми, под които потиснати съдържания на психиката се появяват в съзнанието. Така се стигна до убеждението, че един сън показва нещо различно от явното му послание.Аз вече описах моето несъгласие с тази идея - несъгласие, което ме накара да проучвам както формата, така и съдържанието на сънищата. Защо трябва да означават нещо различно от съдържанието си? Има ли нещо в природата, което е различно от това, което е? Сънят е нормално и естествено явление и не означава нещо, което не е. Даже в Талмуда се казва: „Сънят е самотьлкуване". Объркването идва от това, че съдържанието на съня е символично и затова98има повече от едно значение. Символите сочат в посоки, различни от тези, които възприемаме осъзнато, и следователно те се свързват с нещо несъзнавано или най-малкото не напълно съзнавано.За научния ум подобни явления като символни идеи са неприятни, защото не могат да бъдат формулирани по на-Южиоамерикански племенен ритуал при погребение сладка. На мъртвия, поставен в собственото му кану, се оставят храна и дрехи за пътуването.99чин, удовлетворяващ интелекта и логиката. Те са единственият случай от този тип в психологията. Смущението започва с явлението „афект" или емоция, което избягва всички опити на психолога да го ограничи до една окончателна дефиниция. Причината за тази трудност е еднаква и в двата случая - намесата на несъзнаваното.

Знам достатъчно за научния мироглед, за да разбера, че е много досадно да работиш с факти, които не могат да бъдат напълно или адекватно схванати. Неприятното при тези явления е, че фактите са неоспорими, но не могат да бъдат формулирани с рационални термини. Затова трябва да можем да разбираме самия живот, защото именно той произвежда емоции и символни идеи.Академичният психолог е напълно свободен да изключи феномена емоция или идеята за несъзнаваното (или и двете) от своите разсъждения. Но те пак ще останат факти, на които поне медицинският психолог трябва да обърне внимание, защото емоционалните конфликти и интервенцията на несъзнаваното са класически основи на неговата наука. Ако лекува някой болен, той се сблъсква с тези ира-ционалности като твърди факти, независимо от способността му да ги формулира в интелектуални термини. Затова е естествено, че хора, които нямат опита на медицински психолог, се затрудняват да проследяват какво става, когато психологията престава да бъде спокойното изследване на учения в неговата лаборатория и става активна част от приключението в реалния живот. Учебната стрелба е далеч от бойното поле, а лекарят трябва да работи с жертви от истинска война. Той трябва да се погрижи за психичните реалности дори когато не може да ги облече в научни дефиниции. Ето защо психология не се учи по учебници -човек се учи само от действителния опит.Можем да разберем това ясно, когато разглеждаме някои добре известни символи.Кръстът в християнската религия, например, е смислов символ, който изразява много аспекти, идеи и емоции. Кръст след име в даден списък обаче означава, че човекът е мъртъв. Фалическите функции са всеобщ символ в хиндуизма,100но ако уличен хлапак дърпа някого към стената, това показва само интерес към неговия пенис. Понеже детските и юношески фантазии често продължават и в зрелия живот, в много сънища се срещат ясни сексуални алюзии. Би било абсурдно да ги разглеждаме като нещо друго. Но когато зидар казва монаси и монахини да бъдат поставени един върху друг или електротехник говори за мъжки щепсел и женска фасонка, би било смешно да се предполага, че те се отдават на активни юношески фантазии. Те просто използват цветисти описателни думи. Когато един образован хин-ду ви говори за лингам (фалоса, който представлява бог Шива в индуистката митология), ще чуете неща, които западните хора никога не биха свързали с пениса. Лингам наистина не е мръсен намек, както и кръстът не е само символ на смъртта. Много зависи от зрелостта на сънуващия, който произвежда подобен образ.Тълкуването на сънища и символи изисква интелигентност. Последната не бива да се превръща в механична система и да се тъпче в мозъци без въображение. Тя налага едновременно нарастващо познание за индивидуалността на сънуващия и нарастващо самопознание от страна на тълкуващия. Никой с опит в тази област няма да отрече, че съществуват емпирични правила, които могат да бъдат полезни, ако се прилагат предпазливо и интелигентно. Но човек може да следва всички правила, и пак да се обърка в небивали глупости само защото е пропуснал привидно неважна подробност, което един по-добър ум не би сторил. Даже човек с висок интелект може да се отклони поради липса на интуиция или усет.Когато се опитваме да разбираме символи, ние се сблъскваме не само със символа, но и с произвеждащия символи индивид. Това включва изучаване на неговата културна среда и в този процес човек попълва много празнини в собственото си образование. За себе си превърнах в правило разглеждането на всеки случай като съвършено нова задача, за която не знам дори АБВ. Рутинните отговори могат да бъдат практични и полезни само когато се работи повърхностно, но когато се докоснем до жизнено важни101проблеми, самият живот взема връх и даже най-блестящите теоретични предпоставки стават празни думи.Въображението и интуицията са жизнено важни за нашето разбиране. И въпреки че според обичайното популярно мнение са ценни за поети и художници (т. е. в „деликатни" материи не трябва да им се вярва), те са еднакво важни във всички висши степени на науката. Тук те играят все по-важна роля, която допълва тази, на „рационалния" интелект и неговото приложение към специфични проблеми. Даже физиката, най-точната от всички приложни науки, учудващо много зависи от интуицията, която работи по пътя на несъзнаваното (макар да е възможно след това да се покажат логичните процедури, които са могли да доведат до същия резултат).Интуицията е необходима за тълкуването на символи и често може да гарантира непосредственото им разбиране от сънуващия. Но такъв добър усет може да бъде както субективно убедителен, така и твърде опасен. Лесно може да доведе до фалшиво чувство за сигурност. Може например да изкуши и

сънуващия, и тълкуващия да продължат една приятна и относително лесна връзка, която да свърши в нещо като общ сън. Здравата основа на истинското интелектуално познание и морално разбиране се изгубва, когато човек се задоволява с неясното удовлетворение, че е разбран по „усет". Лекарят може да обясни и да знае само ако е свел интуицията до точно познаване на фактите и техните логическии връзки.Честният изследовател трябва да признае, че не винаги може да направи това, и винаги да го има предвид. Дори ученият е човешко същество. И за него е естествено да мрази нещата, които не може да обясни. Обща илюзия е да се вярва, че това, което знаем днес, е всичко, което може да се знае. Нищо не е по-уязвимо от една научна теория, която е ефемерен опит за обяснение на факти, без самата тя да е вечна истина.102Ролята на символитеКогато медицинският психолог прояви интерес към символи, той започва с „естествените" символи, различни от „културните" символи. Първите произхождат от несъзнавани-те съдържания на психиката и следователно представляват огромен брой вариации върху основните архетипови образи. В много случаи те все още могат да се проследят до техните архаични корени - т. е. до идеи и образи, които срещаме в най-древни писмени свидетелства и в примитивните общества. Културните символи, от друга страна, са тези, които се използват за изразяване на „вечни истини" и които все още се употребяват в много религии. Те са преминали през много трансформации и даже през един процес на повече или по-малко съзнавано развитие и така са се превърнали в колективни образи, възприети от цивилизованите общества.Подобни културни символи все пак запазват много от своята първична нуминозност или „магия". Знае се, че те могат да предизвикат силен емоционален ответ в някои индивиди и този психичен товар ги кара да функционират по същия начин, както предразсъдъци. Те са фактор, с който психологът трябва да се съобразява. Лудост е той да се отхвърля само защото те изглеждат абсурдни или неадекватни. Те са важни съставки на нашата душевна структура и жизнено важни сили в изграждането на човешко общество и не могат да бъдат премахнати без сериозна загуба. Там, където биват потискани или пренебрегвани, тяхната специфична енергия изчезва в несъзнаваното с непредвидими последици. Психичната енергия, която изглежда изгубена по този начин, всъщност служи за оживяване и интензифициране на всичко в най-горния слой на несъзнаваното - тенденции, които не са имали шанса да се изразят, или на които не е било позволено свободно съществуване в нашия съзнаван дух.(5)Такива тенденции формират трайна и потенциално разрушителна „сянка" в нашия съзнаван дух. Даже тенденции, които при определени обстоятелства могат да упражняват103благоприятно влияние, се превръщат в демони, когато биват потискани. Това обяснява факта, че добронамерени хора се страхуват от несъзнаваното и дори от психологията.Нашето време показа какво означава да се отворят вратите на подземния свят. Случиха се неща, чиято страхо-витост никой не можеше да си представи в идиличната сигурност на първото десетилетие от нашия век, и обърнаха света наопаки. Оттогава светът остана в състояние на шизофрения. Не само цивилизована Германия разкри своята ужасна примитивност, но и Русия се вдъхнови от нея, а Африка беше хвърлена в огън. Не е чудно, че западният свят се чувства неловко.Съвременният човек не разбира колко много неговият „рационализъм" (който разстрои способността му да откликва на нуминозни символи и идеи) го изложи на милостта на психичния „подземен свят". Той се освободи от „суеверия" (или така си мисли), но в процеса загуби духовни ценности до опасна степен. Неговата морална и духовна традиция се разпадна и сега плаща цената за участието си в ширещата се в света дезориентация и дисоциация.Антрополозите често описват какво става в едно примитивно общество, когато неговите духовни ценности са изложени на влиянието на модерната цивилизация. Хората загубват смисъла на живота си, тяхната социална организация се разпада, а те самите потъват в морален упадък. Сега ние сме в същото състояние. Но никога не разбрахме какво сме изгубили, защото нашите духовни водачи, за нещастие, са по-заинтересовани да запазят институциите си, отколкото да вникват в тайнството, което представят символите. Според мене вярата не изключва мисълта (която е най-силното оръжие на човека), но за съжаление много вярващи, изглежда, толкова се страхуват от науката (и съответно от психологията), че отвръщат поглед от нуми-нозните психични сили, които извечно контролират съдбата на човека. Ние сме оголили всички неща от тяхното тайнство и нуминозност - вече няма нищо свято.

В ранни времена, докато инстинктивните идеи се формират в психиката на човека, неговият съзнаван дух не-104съмнено е можел да ги интегрира в свързана психична структура. Но „цивилизованият" човек вече не може да прави това. Неговото „напреднало" съзнание не притежава средствата, чрез които могат да се асимилират допълнителни приноси от инстинктите и несъзнаваното. Тези органи на асимилация и интеграция са нуминозни символи, общоприети за свети.Днес например ние говорим за „материя". Описваме нейните физически качества. Провеждаме лабораторни опити, за да покажем някои от нейните аспекти. Но думата „материя" остава сухо, не човешко, чисто интелектуално понятие без каквото и да било психическо значение за нас. Колко различен беше предишният образ на материята - Великата Майка, - който можеше да обхване и изрази дълбокото емоционално значение на Майката Земя. По същия начин, духът сега се идентифицира с интелекта и престава да бъде Бащата на Всичко. Той е дегенерирал до ограничените лични мисли на човека, а огромната емоционална енергия, изразена в образа на „нашия Баща", потъва в пясъците на една интелектуална пустиня.Тези два архетипови принципи лежат в основата на противоположните системи на Изтока и Запада. Масите и техните водачи не разбират, че няма принципна разлика между това, да наричаш световния принцип мъжки и баща (дух), както прави Западът, или женски и майка (материя), както правят комунистите. Знаем твърде малко както за единия, така и за другия. В минали времена тези принципи са били почитани с всевъзможни ритуали, които поне са показвали психичното значение, което са имали за човека. Но сега са станали чисто абстрактни понятия.Колкото повече расте научното разбиране, толкова повече светът се дехуманизира. Човек се чувства самотен в космоса, защото вече не е свързан с природата и е загубил своята емоционална „несъзнавана идентичност" с природните явления. Те постепенно са изгубили своите символични значения. Гръмотевицата вече не е глас на сърдит бог, нито светкавицата е неговото отмъщаващо оръжие. В никоя река няма дух, дървото не е жизнен принцип на чове-105ка, змията не е въплъщение на мъдрост, планинската пещера не е обиталище на някой велик демон. На човека вече не говорят гласове от камъните, растенията и животните, нито пък той им говори, вярвайки че го чуват. Изчезнала е връзката му с природата и заедно с нея си е отишла дълбоката емоционална енергия на тази символна връзка.Тази огромна загуба се компенсира със символите в нашите сънища. Те връщат нашата първична природа -нейните инстинкти и особено мислене. За съжаление те изразяват съдържанията си на езика на природата, който е чужд и неразбираем за нас. И затова ни налага задачата да го превеждаме в рационални думи и понятия на модерния език, който се е освободил от затрудненията - по-точно от мистичното му съучастие в нещата, които описва. Сега, когато говорим за духове и други нуминозни фигури, вече не ги призоваваме. Силата, както и славата, са изпразнени от такива, някога мощни, думи. Престанахме да вярваме в магически формули, не останаха много табута и други подобни забрани, а нашият свят изглежда дезинфекциран от всички подобни „суеверни" нуминозни същества, като „вещици, магьосници и демони", да не говорим за върколаци, вампири, горски души и всички други странни същества, с които е населена предисторическата гора.Ако се изразим по-точно, изглежда, че повърхността на нашия свят е почистена от всички суеверни и ирационални елементи. Но дали истинският вътрешен човешки свят (а не нашата субективна фикция за него) също е освободен от първичност, е друг въпрос. Не е ли числото 13 все още табу за много хора? Не съществуват ли все още много индивиди, обладани от ирационални предразсъдъци, проекции и детински илюзии? Една реалистична картина на човешкия ум разкрива много подобни примитивни черти и отживелици, които все още играят своята роля, сякаш нищо не се е случило през последните 500 години.Важно е да осветлим този пункт. Всъщност съвременният човек е любопитна смесица от характеристики, придобити през дългите векове на неговото душевно развитие. Това смесено същество е човекът и неговите символи, с106които се налага да се занимаваме, и ние наистина трябва да огледаме неговите душевни продукти много грижливо. Скептицизъм и научна убеденост съществуват рамо до рамо със старомодни предразсъдъци, остарели навици за мислене и чувстване, упорито неразбиране и сляпо невежество.

Такива са съвременните човешки същества, произвеждащи символите, които ние, психолозите, изследваме. За да обясним тези символи и тяхното значение, е много важно да установим дали техните представи са свързани с чисто персонално преживяване, или са избрани от един сън за неговата специфична цел от някакъв склад на общо съзнавано знание.Да вземем за пример един сън, в който се появява числото 13. Въпросът е дали сънуващият сам вярва в нещастли-востта на числото, или сънят само намеква за хора, които все още изповядват това суеверие. Отговорът е от голямо значение за тълкуването. В първия случай трябва да се справите с факта, че индивидът е все още под магическото въздействие на нещастното число 13 и следователно се чувства неприятно в стая номер 13 на хотела или на маса с 13 души. Във втория случай 13 може да не означава нещо повече от неучтива и обидна бележка. „Суеверният" сънуващ все още усеща „магията" на 13; „по-рационалният" сънуващ е оголил числото 1З от неговите първични емоционални нюанси.Този пример илюстрира начина, по който архетипове-те се появяват в практическото преживяване: те са едновременно образи и емоции. За архетип може да се говори само когато тези два аспекта са едновременни. Когато е налице само образ, това е просто дума-картина без особено значение. Но когато е зареден с емоция, образът придобива нуминозност (или психична енергия) - той става динамичен и от него трябва да произтекат някакви последици.Разбирам, че е трудно да се схване това понятие, защото аз използвам думи, за да опиша нещо, което по самата си природа не подлежи на точна дефиниция. Но тъй като много хора са избрали да разглеждат архетиповете като част от механична система, която може да бъде научена по спи-107сък, важно е да се изтъкне, че те не са само имена и дори не само философски понятия. Те са парченца от самия живот -образи, които са интегрално свързани с живия индивид чрез моста на емоциите. Затова е невъзможно да се прави някаква задължителна (или универсална) интерпретация на архе-типа. Той трябва да се обясни по начин, белязан от цялостната житейска ситуация на индивида, за който се отнася.Така например в случая на един вярващ християнин символът на кръста може да бъде тълкуван само в християнски контекст- освен ако сънят дава много сериозно основание да се отиде отвъд него. Но дори тогава специфичното християнско значение трябва да се има предвид. Не може да се каже обаче, че във всички времена и при всички обстоятелства символът на кръста има едно и също значение. Ако това е така, то той би бил лишен от своята нуминозност, би загубил своята виталност и би се превърнал само в дума.Тези, които не разбират специфичния чувствен тон на архетипа, свършват с хаос от митологични понятия, които могат да се свържат заедно, за да покажат, че всяко нещо означава нещо - или изобщо нищо. Всички трупове на света са химически идентични, но живите индивиди не са. Архети-повете оживяват само когато търпеливо се опитваме да открием защо и по какъв начин те са важни за живия индивид.Използването само на думи е лишено от смисъл, когато не знаем за какво служат. Това е особено валидно в психологията, където говорим за архетипове като анимата и ани-муса, мъдрия човек, Великата Майка и т. н. Може да знаете всичко за светци, мъдреци, пророци и други набожни хора и всички велики майки на света. Но ако те са само образи, чиято нуминозност никога не сте почувствали, ще е все едно да говорите насън, защото няма да знаете за какво говорите. Думите, които произнасяте, ще бъдат празни и без стойност. Те получават живот и смисъл само когато се опитате да почувствате и тяхната нуминозност - т. е. тяхната връзка с живия индивид. Само тогава ще започнете да разбирате, че техните имена значат малко, докато начинът, по който са свързани с вас, означава всичко.Така произвеждащата символи функция на нашите съ-108^^^ШМЩ^^^—- ^^ЩярищР! ..„нища е опит да се доведе първичният ум на човека до „развитото" или диференцирано съзнание, където никога преди не е бил, и следователно никога не е бил подлаган на критично самонаблюдение. Защото преди векове този първичен ум е бил цялата личност на човека. С развитие на съзнанието неговият съзнаван ум губи контакт с част от тази примитивна психична енергия. И съзнаваният ум никога не е познавал първичния ум, защото той е отстранен в процеса на постигане на силно диференцираното съзнание, което единствено може да го познава.И все пак изглежда, че това, което наричаме несъзна-вано, е запазило примитивни характеристики, които са част от първичния ум. Именно към тези характеристики се отнасят постоянно символите на

сънищата, като че ли несъзна-ваното се опитва да върне всички стари неща, от които умът се е освободил при развитието си - илюзии, фантазии, архаични мисловни форми, основни инстинкти и т. н.Това обяснява съпротивата, дори страха, който изпитват някои хора при докосване до несъзнаван материал. Тези стари съдържания не са само неутрални или индиферентни. Напротив, те са толкова силно заредени, че често са нещо повече от просто неудобство. Те могат да предизвикат истински страх. Колкото повече бъдат потискани, толкова повече се разпространяват върху цялата личност под формата на невроза.Именно психичната енергия им придава такава жизнена значимост. Също като човек, който за определен период е бил в безсъзнание и изведнъж разбира, че в паметта му има бели петна - че са станали важни събития, които той не може да си спомни. И докато приема, че психиката е нещо лично (такова е и общото мнение), той ще се опита да възстанови изгубените детски спомени. Но пропуските в неговите детски спомени са симптоми на една много по-голяма загуба - загубата на примитивната психика.Както еволюцията на ембрионалното тяло повтаря неговата предистория, така и съзнанието в развитието си преминава през серия от предисторически етапи. Главната задача на сънищата е да извика нещо като „припомня-109не" на предисторическото, както и на детския свят, до нивото на най-примитивните инстинкти. Такива припом-няния може да имат забележителен оздравяващ ефект в някои случаи, както отдавна е установил Фройд. Това наблюдение потвърждава схващането, че загубата на детски спомени (т. нар. амнезия) е нещо положително, и тяхното възстановяване може да допринесе за прогреса в живота и благополучието.Понеже детето е физически малко и съзнаваните му мисли са прости, ние не разбираме далеч стигащите усложнения на детския ум, основани на неговата първоначална идентичност с предисторическата психика. Този „първичен ум" е налице и все още функционира в детето, както еволюционните стадии на човечеството са в неговото ембрионално тяло. Ако читателят си спомня какво казах за забележителните сънища, които детето подарило на баща си, ще разбере какво имам предвид.В детската амнезия се откриват странни митологически фрагменти, които често се появяват и в по-късни психози. Образи от този тип са подчертано нуминозни и следователно много важни. Ако такива възпоминания се появят в зрелия живот, в някои случаи могат да предизвикат дълбоко психологическо разстройство, а в други да доведат до чудотворни оздравявания или до религиозно посвещение. Те често връщат част от живота, липсващ дълго време, което дава цел и обогатява съществуването на човека.Възстановяването на детските спомени и възпроизвеждането на архетипови начини на психично поведение може да създаде по-широк хоризонт и по-голям обхват на съзнанието - при условие, че човек успее да асимилира и да интегрира в съзнанието загубените и възстановени съдържания. Тъй като те не са неутрални, тяхното асимилиране ще промени личността, а и те самите ще претърпят промяна. В тази част, която се нарича „процес на индивидуация" (която д-р М.-Л. Фон Франц описва в друга глава на тази книга), тълкуването на символи има важна практическа роля. Защото символите са естествени опити за свързване и обединяване на противоположностите в психиката.110Разбира се, само забелязването и отхвърлянето на символите няма да има такъв ефект и само ще възстанови старото невротично състояние и ще унищожи опита за синтез. Но за съжаление рядко срещаните хора, които не отричат съществуването на архетиповете, почти неизменно ги възприемат само като думи и забравят тяхната жива реалност. Когато по този начин тяхната нуминозност бъде пренебрегната (неоснователно), започва процес на безкрайно заместване - с други думи, лесно преминаване от архетип на архетип, при което всичко означава всичко. Вярно е, че формите на архетиповете са до голяма степен взаимозаменяеми. Но тяхната нуминозност е и остава факт, и представлява ценността на едно архетипово събитие.Тази емоционална ценност трябва да се има предвид и да се съобразява през целия интелектуален процес на тълкуване на сънищата. Много е лесно да се загуби тази ценност, защото мисленето и чувстването са толкова диаметрално противоположни, че мисленето почти автоматично отхвърля ценностите на чувстването и обратното. Психологията е единствената наука, която трябва да се съобразява с фактора ценност (т. е. чувство), защото той е връзката между физическите събития и живота. Психологията често е обвинявана, че не е научна в този аспект, но нейните критици не разбират научната и практическа необходимост да се отдаде дължимото на чувството.

Лечение на раздвоениетоНашият интелект сътвори нов свят, който доминира над природата и е изпълнен с чудовищни машини. Те са несъмнено полезни до такава степен, че не виждаме никаква възможност да се разделим с тях или да не им се подчиняваме. Човекът е обречен да следва авантюристичните подбуди на своя научен и откривателски дух и да се възхищава на себе си за чудесните си постижения. В същото време неговият гений показва тревожна тенденция да измисля неща, които стават все по-опасни, защото представляват все подобри средства за масово самоубийство.111Предвид лавинообразното нарастване броя на населението в света човекът започна вече да търси начини и средства за удържане на надигащия се потоп. Но природата може да изпревари всички наши опити, като обърне срещу човека собствения му изобретателен ум. Водородната бомба например ще спре рязко нарастването на населението. Въпреки нашето горделиво властване над природата ние все още сме нейни жертви, защото дори не сме се научили да контролираме собствената си природа. Бавно, но както изглежда неизбежно, ние си търсим белята.Вече няма богове, които можем да помолим за помощ. Големите световни религии страдат от нарастваща анемия, защото помагащите нуминозни същества са избягали от горите, реките и планините, от животните, а богочовеците са изчезнали в дълбините на несъзнаваното. Ние се за блуж-даваме, че там те водят позорно съществуване сред реликвите на нашето минало. Сегашният ни живот е доминиран от богинята Разум, което е нашата най-голяма и най-трагична илюзия. С помощта на разума, както убеждаваме самите себе си, сме „покорили природата".Но това е само лозунг, защото така наречената победа над природата ни надвива с естествения факт на свръхна-селението и увеличава грижите ни поради нашата психологическа неспособност да вземем необходимите политически мерки. Остава съвършено естествено хората да се карат и да се борят за надмощие един над друг. Как тогава сме „покорили природата"?И доколкото всяка промяна трябва да започне отнякъде, това според нас е отделният индивид, който ще я преживее и осъществи. Промяната наистина трябва да започне от един индивид - може да е всеки от нас. Никой не може да си позволи да се оглежда наоколо и да чака някой друг да направи това, което трябва да свърши той самият. Но тъй като, изглежда, никой не знае какво да прави, може би си струва всеки от нас да се попита дали случайно неговото или нейното несъзнавано не знае нещо, което може да помогне. Защото съзнанието изглежда неспособно да направи нещо полезно в този смисъл. Човекът днес е мъчително1121наясно с факта, че нито неговите велики религии, нито различните философии ще му предоставят онези мощни оживяващи идеи, които ще му дадат сигурността, от която се нуждае пред лицето на сегашното състояние на света.Знам какво биха казали будистите: Нещата ще потръгнат, ако хората следват „възвишената осмократна пътека" на ПНагта (учението, закона) и истински се вгледат в цялостната си личност. Християните ни казват, че само ако хората вярват в Бога, ще имаме един по-добър свят. Рацио-налистът настоява, че ако хората са интелигентни и разумни, всички наши проблеми ще бъдат разрешими. Бедата е, че никой от тях не успява да разреши тези проблеми сам.Християните често питат защо Бог не им говори, както се предполага, че е правил преди. Като чуя такива въпроси, винаги си спомням за равина, когото попитали защо в далечното минало Господ често се показвал на хората, а сега никой не го вижда. Равинът отговорил: „Сега няма човек, който може да се покланя достатъчно ниско."Този отговор е попадение в десятката. Ние сме толкова обхванати и оплетени в своето субективно съзнание, че сме забравили предвечния факт, че Бог говори предимно чрез сънища и видения. Будистът отхвърля света на несъзнаваните фантазии като безполезна илюзия, християнинът поставя своята църква и своята библия между себе си и своето несъзнавано, а рационалният интелектуалец все още не знае, че неговият съзнаван дух не е цялата му психика. Това невежество продължава и днес, въпреки факта, че повече от 70 години несъзнаваното е било основно научно понятие, необходимо за всяко сериозно психологическо изследване.Не можем повече да си позволяваме да се преживяваме като Всевишния и да бъдем съдници на достойнствата и недостатъците на природните феномени. Ние не основаваме нашата ботаника на старомодното разделение на полезни и неполезни растения или зоологията върху наивното деление на

безобидни и опасни животни. Все още самодоволно приемаме, че съзнанието е смислено, а несъзнаваното е безмислено. В науката подобно твърдение би пре-113. Човекът и неговите символидизвикало смях. Микробите, например, смислени ли са или безсмислени?Каквото и да е несъзнаваното, то е природен феномен, произвеждащ символи, които са доказано смислени. Не можем да очакваме някой, който никога не е погледнал в микроскоп, да има авторитетно мнение за микробите. По същия начин никой, който не е правил сериозно проучване на естествени символи, не може да бъде приет за компетентен съдник в тази материя. Но общото подценяване на човешката душа е толкова голямо, че нито великите религии, нито философиите, нито научният рационализъм желаят да я погледнат още веднъж.Въпреки факта, че католическата църква признава появата на зотта а Оео тша (сънища, пратени от Бог), повечето от нейните мислители не се опитват сериозно да разбират сънищата. Съмнявам се дали има протестантско указание или доктрина, в които да се падне толкова ниско и да се приеме възможността, че УОХ Оег може да бъде възприет в един сън. Но ако теологът наистина вярва в Бога, с какво право твърди, че Бог не може да говори чрез сънищата?Аз прекарах повече от половин век в изучаване на природните символи и стигнах до заключението, че сънищата и техните символи не са глупави и без смисъл. Точно обратното, сънищата дават изключително интересна информация за онези, които си направят труда да разберат техните символи. Вярно е, че резултатите нямат много общо със земни грижи, като купуване и продаване. Но смисълът на живота не се обяснява изчерпателно само с бизнеса, нито дълбокият копнеж на човешкото сърце може да получи отклик от някоя банкова сметка.В един период на човешката история, когато цялата налична енергия се изразходва за изследване на природата, малко внимание се обръща на същината на човека, а именно на неговата психика, въпреки че са направени много изследвания на нейните съзнавани функции. Но истински сложната и непозната част на психиката, откъдето произлизат символите, на практика е все още неизследвана.114Изглежда почти невероятно, че въпреки че получаваме сигнали от нея всяка нощ, разгадаването на тези съобщения е досадно за всички, с изключение на много малко хора, които се занимават с това. За най-великия инструмент на човека, неговата психика, се мисли малко и тя често бива директно пренебрегвана и презирана. „Това е нещо само психологическо" често означава „това е нищо".Откъде точно идва това огромно предубеждение?Очевидно сме били толкова заети с въпроса какво мислим ние, че напълно сме забравили да попитаме какво несъзнаваната психика мисли за нас. Идеите на Фройд потвърдиха за много хора ширещото се презрение към душата. Преди него тя беше само забравяна и пренебрегвана, сега е превърната в кошче за морални отпадъци.Тази модерна гледна точка сигурно е едностранчива и несправедлива. Тя не се съобразява с известните факти. Нашето актуално познание за несъзнаваното показва, че то е природно явление и че като самата Природа е най-малкото неутрално. То съдържа всички аспекти на човешката природа - светло и тъмно, красиво и грозно, добро и зло, умно и глупаво. Изучаването на индивидуалния, както и на колективния символизъм е грамадна задача, която все още не е решена. Но поне началото е сложено. Първите резултати са окуражаващи и изглежда, че посочват отговор на много от въпросите на съвременното човечество.115116ВТОРА ЧАСТДжоузеф Л. Хендерсън ДРЕВНИТЕ МИТОВЕ^ЮВЕКВечните символи^^^^лозиирели^озни^ТГиГм^^^^вярваниявразбираеми^ГнГо^^^се изследват от специалисти по култупна я ^ РЗДкоито могат дапокажат ^^ ултурна антропология,Да се открият в риТалите Г™ СИМВ°ЛШ М°Дели мо*"=====•==

народите от античостта или на и ^ СИМВ°ЛН са та племена и следователн "ИЗОСТанали ДнешниДа отхвърлим новек катоза°РК ние МОЖем

117А връзките са явни. И символите, които ги представят, не са загубили значението си за човечеството.Една от най-големите придобивки на нашето време за разбиране и преоценка на такива вечни символи е създадената от д-р Юнг школа по аналитична психология. Тя помогна за премахване на произволното разделение между примитивния човек, за когото символите са естествена част от всекидневния живот и модерния човек, за когото символите явно са ненужни и без значение.Както посочва д-р Юнг в тази книга, човешкият дух има собствена история и психиката запазва много следи от предишните фази на нейното развитие. И нещо повече, съдържанията на несъзнаваното упражняват формиращо влияние върху психиката. Ние може осъзнато да ги пренебрегваме, но неосъзнато отговаряме, и то на символните форми -включително сънища, - в които те се изразяват.Индивидът може да има усещането, че неговите сънища са спонтанни и несвързани. Но след дълъг период от време аналитикът може да види серии от образи и да установи, че те имат смисъл. Разбирайки това, пациентът му може евентуално да си изгради нова нагласа към живота. Някои от символите в тези сънища произлизат от това, което д-р Юнг нарича „колективно несъзнавано" - онази част на психиката, която задържа и предава общото психологическо наследство на човечеството. Тези символи са толкова стари и необичайни за съвременния човек, че той не може да ги разбере директно и да ги асимилира.Именно тук може да помогне аналитикът. Може би пациентът трябва да се освободи от товара на символи, станали излишни и неадекватни. И може би трябва да му се помогне да открие трайната ценност на някой стар символ, който не само не е мъртъв, но и се стреми да се прероди в модерна форма.Преди аналитикът да може ефективно да изследва значението на символите при някой болен, той самият трябва да придобие по-широко познание за техния произход и смисъл. Защото аналогиите между древните митове и историите, които се появяват в сънищата на днешните хора, не са118нито тривиални, нито случайни. Те съществуват, защото несъзнаваният ум на модерния човек запазва способността за създаване на символи, която някога е намирала израз във вярванията и ритуалите на първобитните хора. И тази способност все още има жизнена психична важност. В много отношения ние сме зависими от съобщенията, които подобни символи носят, и нашите нагласи и поведение силно се влияят от тях.По време на война например се повишава интересът към произведенията на Омир, Шекспир или Толстой и ние четем с ново разбиране пасажите, които придават трайния (или „архетипов") смисъл на войната. Те предизвикват в нас отклик, много по-дълбок от този на хора, които никога не са познали силното емоционално преживяване при една война. Сраженията по полетата на Троя съвсем не приличат на битките при Аженкур или Бородино, но великите автори са могли да преодолеят различията във времето и мястото и да изразят универсални теми. Ние откликваме, защото тези теми са фундаментално символни за всички.Един още по-впечатляващ пример познава всеки, израснал в християнско общество. На Коледа ние можем да изразим нашите вътрешни чувства по повод митологичното раждане на едно полубожествено дете дори да не вярваме в доктрината за девственото раждане на Христос и да изповядваме някаква осъзната религиозна вяра. Без да знаем, ние сме приели символизма на прераждането. Това е остатък от един безкрайно древен фестивал на слънцестое-нето, който прокарва надеждата, че изчезващите зимни пейзажи на северното полукълбо ще бъдат подновени. Въпреки цялата ни цивилизованост ние намираме удовлетворение в този символен фестивал, също както на Великден се присъединяваме към нашите деца за приятния ритуал на шарените яйца и великденския заек.Но разбираме ли какво правим и виждаме ли връзката между историята за раждането, смъртта и възкръсването на Христос и фолклорния символизъм на Великден? Ние дори не се опитваме да разглеждаме тези неща интелектуално.119А те се допълват едно друго. Разпъването на Христос в разпети петък на пръв поглед изглежда, че принадлежи към същия модел на символизма за плодородие, който откриваме в ритуалите на други подобни „спасители", като Ози-рис, Тамуз, Орфей и Балдер. Те също са от божествен или

полубожествен произход, порастват, биват убити и се прераждат. Фактически, те принадлежат към цикличните религии, в които смъртта и прераждането на бога цар е един вечно повтарящ се мит.Но възкръсването на Христос във великденската неделя е много по-неудовлетворително от ритуална гледна точка, отколкото символизмът на цикличните религии. Защото Христос се възнася, за да стои до дясната ръка на Бога Отец и неговото възнасяне става само веднъж и завинаги.Тази завършеност на християнската концепция за възкръсването (християнската идея за Последния съд е също „приключена" тема) различава християнството от другите митове за богове царе. То се е случило веднъж и ритуалът само го припомня.(1) Може би това чувство на завършеност е причина ранните християни, все още повлияни от предхристиянските традиции, да чувстват, че християнството трябва да се допълни с някои елементи от един по-стар ритуал за плодородие. Те се нуждаят от повтарящото се обещание за прераждане и точно това символизират яйцето и великденският заек.Дадох два различни примера, за да ви покажа как съвременният човек продължава да откликва на дълбоки психични влияния, които със съзнанието си отхвърля като фолклорни разкази на суеверни и необразовани хора. Но нека отидем още по-нататък. Колкото по-отблизо се разглежда историята на символиката и ролята, която символите са играли в живота на много различни култури, толкова по-ясно става, че тези символи съдържат и смисъл на пресътворяване.Някои символи се отнасят до детството и преминаването в юношество, други до зрелостта, а трети до преживяванията в късна възраст, когато човек се приготвя за неизбежната смърт. Д-р Юнг описа сънищата на едно момиче на осем години, които съдържат символи, свързани със ста-120ростта. Нейните сънища представят аспекти на посвеща-ване в живота като принадлежащи на същата архетипова форма за посвещаване в смъртта. Следователно, тази прогресия на символни идеи може да се случи в несъзнавания ум на модерния човек точно както става в ритуалите на древните общества.Тази критична връзка между архаичните или примитивни митове и символите, произведени от несъзнаваното, е от огромна практическа важност за аналитика. Тя му дава възможност да идентифицира и да интерпретира тези символи в един контекст, който им придава както историческа перспектива, така и психологически смисъл. Сега ще представя някои от най-важните антични митове и ще покажа как - и с каква цел - те са аналогични на символния материал, който срещаме в нашите сънища.Герои и създатели на героиМитът за героя е най-честият и най-известният мит в света. Срещаме го в класическите митологии на Гърция и Рим, в средните векове, в Далечния изток и сред съвременните примитивни племена. Той се появява и в нашите сънища. Притежава един явно драматичен призив и, по-малко явно, но дълбоко психологическо значение.Митовете за героя са безкрайно разнообразни в подробностите, но задълбоченото изследване показва, че структурно са много сходни. Те имат, така да се каже, общ модел, въпреки че са развити от групи индивиди без пряка културална връзка помежду им - например от племена в Африка или от индианци от Северна Америка, или от гърци, или от инките в Перу. Отново и отново чуваме история, описваща чудотворното, но скромно раждане на героя, ранни доказателства за неговата свръхчовешка сила, бързото му издигане до величие и власт, победната битка със силите на злото, податливостта му към греха на гордостта (МЪпх) и падението му поради предателство или „героична" саможертва, която завършва със смъртта му.121

Ранни свидетелства за силата на героя се явява в много митове. Вдясно, бебето Херкулес убива две змии. Горе, младият крал Артур, сам изважда магическа сабя от един камък. Под него, американецът ДейвиКрокет, който у бил мечка, когато бил на три години.122По-късно ще обясня по-подробно защо вярвам, че тази форма има психологическо значение както за индивида, който прави усилия да разкрие и утвърди своята личност, така и за една цяла общност, която също има нужда да установи своята колективна идентичност. Но една друга важна характеристика на мита за героя дава доказателство за това. В много от тези истории първоначалната слабост на героя се балансира от появата на силни фигури на „настойници" - или пазители, - които му дават възможност да изпълни свръхчовешките си задачи, което не би могъл да стори, без да му се помогне. Сред гръцките герои Тезей има Посейдон, бога на морето, Персей има Атина, Ахил има Хирон, мъдрия кентавър, за свой учител.

Тези богоподобни фигури са всъщност символични представители на цялостната психика, по-широката и по-обхватна идентичност, която предоставя силата, липсваща на Аза. Тяхната специална роля подсказва, че важната функция на мита за героя е развитие на индивидуалното самосъзнание - познаване на собствената сила и слабост - по начин, който ще го подготви за тежките задачи, с които ще го сблъска животът. Щом индивидът премине началния тест и може да влезе в зрялата фаза на живота, митът за героя губи своята адекватност. Символната смърт на героя е постигане на тази зрялост.123Досега говорих за пълния мит за героя, в който подробно е описан целият цикъл от раждането до смъртта. Но е важно да се знае, че на всеки етап от този цикъл има специфични форми на приказката за героя, които съответстват на определен момент от развитието на неговото Аз-съзнание и на специфичните проблеми, с които се сблъсква в даден период. С други думи, образът на героя се разгръща така, че отразява всеки стадий на еволюцията на човешката личност.Тази представа може по-лесно да се разбере, ако бъде представена в нещо като диаграма. Вземам примера от изолираното северноамериканско племе на индианците винебаго, защото там ясно са очертани четири стадия в еволюцията на героя. В тези истории (които д-р Пол Радин публикува през 1948 година под заглавие Героичните цикли при индианците винебаго(2) ние можем да видим завършената прогресия от най-примитивната до най-сложната представа за героя. Тази прогресия е характерна и задруги героични цикли. Въпреки че символните фигури носят в себе си различни имена, тяхната роля е сходна, и ще ги разберем по-добре като схванем сърцевината на този пример.„Мошеника": първата рудиментарна фаза на развитието на мита за героя, в която героят е инстинктивен, без задръжки и често инфантилен. Вляво, създаващият бъркотия норвежки бог Локи (скулптура от XIXвек). Вдясно, Чарли Чаплии предизвиква смут във филма Модерни времена от 1936 г. - един тарикат от XX век.124Д-р Радин отбелязва четири отделни цикъла в еволюцията на мита за героя. Нарича ги цикъл на Мошеника, цикъл на Заека, цикъл на Червения рог и цикъл на Близнаците. Той правилно схваща психологията на тази еволюция, когато казва: „Тя представя нашите усилия да се справим с проблема на израстването с помощта на илюзията на една вечна измислица."Цикълът на Мошеника отговаря на най-ранния и най-малко развит период от живота. Фокусника, или Мошеника, е фигура, чиито физически апетити доминират поведението му - той има манталитет на дете. Без друга цел освен задоволяването на първичните си потребности, той е жесток, циничен и безчувствен. (Нашите приказки за Брер Заека или Рейнар Лисицата съдържат основното от мита за Мошеника). Тази фигура, която още в началото приема форма на животно, минава от едно злодеяние към друго. Но правейки това, в него настъпва промяна. В края на този пакостен прогрес той заприличва на зрял човек.125Следващата фигура е Заека. Той, както и Мошеника (чиито животински черти сред американските индианцисе представят от койота), също се появява в животинска форма. Още не е достигнал зрял човешки ръст, но се проявява като основателя на човешката култура - Трансформатора. Винебаго вярват, че като му посветят своя знаменит Медицински ритуал, той става техен спасител, както и културен герой. Този мит е толкова мощен, ни казва д-р Радин, че когато християнството прониква в племето, поддръжниците на ритуала Пейот не искат да се откажат от Заека. Той се слива с фигурата на Христос и някои от тях спорят, че нямат нужда от Христос, тъй като вече имат Заека. (3) Тази архетипова фигура има определено предимство пред Мошеника: вижда се, че Заека става социализирано същество, поправя инстинктивните и инфантилни влечения, характерни за цикъла на Мошеника.Червения рог, третата фигура на героя, е двойствена личност, смята се, че е най-младият от десетима братя. Той изпълнява изискванията за архетиповия герой, като преминава през изпитания за надбягване или като се доказва в битка. Свръхчовешката му сила се показва чрез способността му да побеждава великани чрез хитрост (в игра на зарове) или чрез сила (в турнир по борба). Той има мощен придружител под формата на гръмотевична птица, наречена „Прави-бури-докато-ходи",чиято сила компенсира всички слабости на Червения Рог. С него ние достигаме света на човека, макар и един архаичен свят, в който е нужна помощта на свръхчовешки сили или на богове покровители, за да се осигури победата на човека над злите сили, които го обкръжават! Към края на историята героят бог си отива, като оставя Червения Рог и синовете му на земята. Сега заплахата за човешкото щастие и сигурност идва от самия човек.

Тази основна тема (която се повтаря в последния цикъл на Близнаците) наистина повдига жизненоважния въпрос: Колко дълго могат да успяват хората, без да станат жертва на собствената си гордост или, изразено на езика на митологията, на ревността на боговете?126Макар да се твърди, че Близнаците са синове на слънцето, по същество те са хора и заедно образуват един човек. Първично съединени в утробата на майката, те се разделят при раждането, но си принадлежат, и е необходимо -макар и крайно трудно - да се обединят. В тези две деца ние виждаме двете страни на човешката природа. Едната от тях, Плът, е примирима, слаба и без инициатива; другата, Крака, е динамична и бунтовна. В някои от историите за героите Близнаци тези черти са прецизирани до такава степен, че едната фигура представлява интроверт, чиято основна сила лежи в способността за разсъждение, а другият -екстраверт, човек на действието, който може да извърши големи дела.Дълго време тези герои са били непобедими: независимо дали са представени като две различни фигури или като две-в-едно, те побеждават всичко пред себе си. И все пак, както боговете на войната в митологията на индианците навахо, те в крайна сметка заболяват от злоупотреба със собствената си сила.(4) Не са останали чудовища за побеждаване на небето или на земята и тяхното последващо диво поведение ги води към провал. Винебаго казват, че накрая нищо не можело да се опази от тях - даже опорите, на които се крепял светът. Когато Близнаците убили едно от четирите животни, които поддържали земята, те преминали всички граници, и дошло време да се сложи край на техния устрем. Наказанието, което заслужавали, било смърт.И при цикъла на Червения рог, и при този на Близнаците, ние виждаме темата за пожертването или смъртта на героя като необходимо наказание за ШЪш, гордостта, която надминава самата себе си. В примитивните общества, чието културно ниво отговаря на цикъла на Червения рог, изглежда, тази опасност може да бъде избегната чрез въвеждане на изкупителна човешка жертва - тема, която има огромно символично значение и постоянно се повтаря в човешката история. Винебаго, както ирокезите и някои племена алгони, вероятно са ядели човешко месо като тотемен ритуал, който можел да укроти техните индивидуалистич-ни и разрушителни импулси.127-™В примерите за предателство или победа над героя, които се срещат в европейската митология, темата за ритуалната жертва е използвана по-специфично като наказание за гордостта. Но Винебаго, както и Навахо не отиват толкова далеч. Макар че Близнаците грешат и въпреки че наказанието е смърт, те са толкова уплашени от собствената си безотговорна сила, че се съгласяват да заживеят в постоянен покой: конфликтните страни на човешката природа отново са в равновесие.Предадох описанието на четирите типа герои твърде подробно, защото то ни дава ясен пример за моделите за герои на съвременния човек, които се срещат както в историческите митове, така и в сънищата. Имайки предвид това, можем да разгледаме съня на един пациент на средна възраст. Интерпретацията на този сън показва как аналитичният психолог може, чрез познаване на митологията, да помогне на пациента си да намери отговор на нещо, което иначе би изглеждало неразрешима загадка. Човекът сънува, че е в театър в ролята на „важен зрител, чието мнение се цени". Има едно действие, в което бяла маймуна стои на пиедестал с много хора около нея. Човекът предаде съня си по следния начин:Моят водач ми обясни темата. Ставаше дума за страданията на млад моряк, който бива пребит и изоставен на бурята. Аз започнах да възразявам, че тази бяла маймуна не е никакъв моряк, и точно в този момент се изправи един младеж в черно и аз реших, че сигурно това е истинският герой. Но друг красив млад мъж тръгна към някакъв олтар и легна върху него. Започнаха да правят знаци по голите му гърди като подготовка за човешко жертвоприношение.Тогава се озовах върху една трибуна с няколко други хора. Можехме да слезем по една малка стълба, но аз се колебаех, защото отстрани стояха двама едри млади мъже и мислех, че може да ни спрат. После обаче една жена от групата слезе по стълбата невре-дима и всички я последвахме.Подобен сън не може да бъде интерпретиран бързо и лесно. Ние трябва да го разровим внимателно, за да покажем както връзката му с живота на сънуващия, така и по-широките му символни загатвания. Пациентът, който го128беше сънувал, беше мъж, достигнал зрялост във физически смисъл. Имаше успешна кариера и явно беше добър съпруг и баща. Но психологически беше все още незрял и не беше завършил младежката фаза на развитие. В съня му се изразяваше неговата психическа незрялост като различни аспекти на

мита за героя. Тези образи все още упражняваха силно влияние върху фантазията му, въпреки че отдавна бяха изчерпали цялото си значение във връзка с реалността на всекидневния му живот.И така, в този сън ние виждаме серия от фигури, представени театрално като различни аспекти на фигура, която сънуващият очаква да се окаже истинският герой. Първата е бяла маймуна, втората моряк, третата е младеж в черно и последната „красив млад мъж". В първата част на представлението, което трябва да представи съдбата на моряка, сънуващият вижда само бялата маймуна. Младежът в черно се появява внезапно и също така внезапно изчезва; той е нова фигура, първа противоположност на бялата маймуна и за момент е объркан с истинския герой. (Подобно объркване в сънищата не е необичайно. Обикновено несъзнаваното не представя ясни образи на сънуващия. Той трябва да открие някакъв смисъл в поредица от противоположности и парадокси).Съществено е, че тези фигури се появяват по време на едно театрално представление и техният контекст изглежда има пряка връзка с аналитичното лечение на сънуващия: „водачът", когото споменава, е вероятно неговият аналитик. Но той не се вижда като пациент, лекуван от лекар, а като „важен зрител, чието мнение се цени". Това е изходната точка, от която вижда някои фигури, които свързва с преживяването на израстване. Бялата маймуна например му напомня за игривото и някак си неподчинено на правила поведение на момчетата на възраст между седем и дванайсет години. Морякът подсказва авантюризма на ранното юношество и последващото наказание с „бой" за безотговорните простъпки. Сънуващият не може да намери асоциация за младежа в черно, но в хубавия млад мъж, който ще бъде пожертвай, той вижда намек за саможертвения идеализъм на късното юношество.129На този етап е възможно да се съберат историческия материал (или архетиповите образи на героя) и данните от личното преживяване на сънуващия, за да се види доколко те съвпадат, противоречат си или взаимно се подкрепят.Първото заключение е, че бялата маймуна изглежда представлява Мошеника - или поне онези личностни черти, които винебаго приписват на Мошеника. Но за мен маймуната представлява и нещо, което сънуващият не е преживял лично и нормално - всъщност той казва, че в съня си е зрител. Аз открих, че като дете е бил изключително привързан към родителите си и естествено е бил по-затворен. По тази причина никога не е развил буйните черти, характерни за късното детство, нито е участвал в игрите на съучениците си. Както се казва, той не е усвоил „май-мунските хитрости" и не е правил „маймунски лудории". Тук това се оказва вярно. Маймуната в съня всъщност е символна форма на фигурата на Мошеника.(З)Но защо Мошеника се появява като маймуна? И защо трябва да е бяла? Както вече отбелязах, митът на винебаго казва, че към края на цикъла Мошеника заприличва на човек. И тук, в съня, имаме маймуна - нещо толкова близко до човешко същество, една смешна и не много опасна карикатура на човек. Сънуващият не може да предложи асоциации, които да обяснят защо маймуната е бяла. Но от това, което знаем за примитивния символизъм, можем да заключим, че белотата придава специфично качество на „богоподобност" на тази иначе тривиална фигура. (В много примитивни общества албиносите се разглеждат като свещени). Това добре пасва на полубожествените или по-лумагични сили на Мошеника.Изглежда, че за сънуващия бялата маймуна символизира положителното качество на детската игривост, което той на времето не възприел адекватно и което сега се чувства призован да изпълни. Както показва сънят, той я поставя „на пиедестал", където тя става нещо повече от символ на загубените детски преживявания. За зрелия човек тя е символ на готовност за творчески експерименти.Сега стигаме до объркването относно маймуната. Май-130муна ли е това или моряк, подложен на бой? Асоциациите на сънуващия показват значението на тази трансформация. Но във всеки случай, следващият етап на човешкото развитие е този, в който безотговорността на детството отстъпва на период на социализация и това налага подчиняване на една мъчителна дисциплина. Следователно можем да кажем, че морякът е напреднала форма на Мошеника, който се превръща в социално отговорна личност чрез болезнено посвещение. Изхождайки от историята на символизма, можем да приемем, че бурята представлява природните елементи в този процес, а боят тези, привнесени от човека.Сега стигаме до процеса, който винебаго описват като цикъл на Заека, където героят е слаба, но борбена фигура, готова да пожертва детинщините за сметка на едно бъдещо развитие. В тази фаза на съня пациентът още веднъж разбира провала си в опита да преживее пълноценно един важен аспект на

детството и ранното юношество. Той е пропуснал игривостта на детето и по-освободените лудории на ти-нейджъра и сега търси начини да възстанови тези изгубени преживявания и лични качества.В съня настъпва любопитна промяна. Появява се младежът в черно и за миг сънуващият си помисля, че това е „истинският герой". Това е всичко за човека в черно, и все пак беглото му споменаване въвежда много важна тема, която се появява често в сънищата.Това е понятието за „сянката", която играе такава важна роля в аналитичната психология. Д-р Юнг отбеляза, че сянката, хвърляна от несъзнавания дух върху индивида, съдържа скрити, потиснати и неблагоприятни аспекти на личността. Но тъмнината не е само проста конверсия на съзнаващия Аз. Както Азът съдържа неблагоприятни и разрушителни нагласи, така и сянката има и добри качества -нормални инстинкти и творчески импулси. Азът и сянката, макар и отделни неща, са неотделимо свързани, както и мисълта и чувството.

Но Азът е в конфликт със сянката в това, което д-р Юнг веднъж нарече „битка за освобождение". В борбата на примитивния човек за постигане на съзнание този конфликт се131изразява с борбата между архетиповия герой и космичните сили на злото, превъплътени от дракони и други чудовища. В развиващото се съзнание на индивида фигурата на героя е символното средство, чрез което изплуващият Аз преодолява инерцията на несъзнавания дух и освобождава зрелия човек от неговия регресивен копнеж да се върне към блаженото състояние на детство в един свят, доминиран от неговата майка.Обикновено в митологията героят печели битката срещу чудовището. Но има други митове за герои, в които героят отстъпва пред врага. Популярен е митът за Йона и кита, в който героят бива погълнат от морско чудовище, което го носи в нощно морско пътешествие от запад на изток, символизиращо прехода на слънцето от залез към изгрев. Героят се движи в тъмнина, което е един вид смърт. Срещал съм тази тема в сънища, споделени в моята клинична практика.Колаж от Първата световна война: плакат „на оръжие", пехота, военно гробище. Помени и религиозни служби за войниците, които са дали живота си за отечеството, често отразяват цикличната тема „смърт и прераждане" на архетиповата героична саможертва. В надписа на един британски мемориал за загиналите в Първата световна война се казва: „При залез слънце и сутрин ще си спомняме за тях".132Битката между героя и дракона е в по-активна форма в този мит и показва по-ясно архетиповата тема за триумфа на Аза над регресивните тенденции. За повечето хора тъмната, или негативната, страна на личността остава несъз-навана. Но героят трябва да разбере, че сянката съществува и че той може да получи сила от нея. Той трябва да се справи с деструктивните си сили, ако иска да е достатъчно страшен, за да победи дракона. С други думи, преди да победи, Азът трябва да укроти и да асимилира сянката.Тази тема може да се види и в един добре известен литературен герой - Гъотевия Фауст. Като приема облога с Мефистофел, Фауст остава във властта на една „сянка", която Гьоте описва като „част от онази сила, която, желаейки зло, открива добро". Подобно на човека, чийто сън разглеждам, Фауст е пропуснал да изживее пълноценно важна част от ранния си живот и затова е нереалистична или незавършена личност, която се губи в безплодно търсене на метафизични цели, които не успява да материализира. И все още не желае да приеме предизвикателството на живота да изживее и доброто, и лошото.Именно с този аспект на несъзнаваното е свързан младият мъж в черно в съня на моя пациент. Такова напомняне за сенчестата страна на неговата личност, на нейния мощен потенциал и ролята й в подготовката на героя за битките в живота, е важен преход от първите части на съня към темата за принасящия се в жертва герой: красивият млад мъж, който ляга върху един олтар. Тази фигура представя форма на героизъм, която обикновено се свързва с формиращия Аза процес в късното юношество. В този период човек изразява идеалните принципи на живота си, усещайки тяхната сила да промени себе си и отношенията си с другите. Той е, така да се каже, в разцвета на младостта, привлекателен, пълен с енергия и идеализъм. Защо тогава доброволно се принася в жертва?Вероятно причината е същата, която кара Близнаците в мита на винебаго да се откажат от силата си пред страха от деструкция. Идеализмът на младежите, който ги движи толкова силно, може да доведе до прекомерна самоувереност:133

човешкият Аз може да се възвеличи до преживяване на богоподобни качества, но само с цената на отиване отвъд себе си и изгубване на щастието. (Това е смисълът на историята за Икар, младежът, който стига до небето със своите крехки криле, дело на човешки ръце, но лети много близо до слънцето и постига своята гибел). Но младежкото его винаги трябва да поема този риск, защото младият човек не се бори за по-висока цел от тази, която може да постигне, той не може да преодолее трудностите на прехода между юношеството и зрелостта.И така, говорех за заключенията, които на нивото на личните си асоциации моят пациент можеше да извлече от своя сън. Но тук има и едно архетипово ниво на съня - тайнството на принесената човешка жертва. И точно защото е тайнство, то е изразено в един ритуален акт, който със символиката си ни отвежда далеч назад в човешката история. Тук, докато човекът лежи прострян върху един олтар, ние виждаме връзка с един още по-примитивен акт от този, изпълняван на каменния олтар в Стоунхендж. Там, както става на много други примитивни олтари, можем да си представим годишния ритуал на слънцестоенето, съчетан със смъртта и прераждането на един митологичен герой.Ритуалът съдържа тъга, която е и радост, вътрешно усещане, че смъртта води и към нов живот. Независимо дали е изразен в епичната проза на индианците винебаго, в оплакване на смъртта на Балдер в норвежките саги, в поемите на Уолт Уитман по повод смъртта на Ейбрахам Линкълн или в ритуала на съня, в който човек се връща към своите младежки надежди и страхове, това е все същата тема - драмата на новото раждане чрез смъртта.Краят на съня води до един любопитен епилог, в който сънуващият най-после бива въвлечен в действието на съня. Заедно с други хора той е върху една трибуна, от която трябва да слязат. Не смее да стъпи на стълбата, защото се страхува от намесата на хулигани, но една жена го окуражава, че може да слезе благополучно и той го прави. От асоциациите му открих, че цялото представление, на което е свидетел, е част от неговата анализа - процесът на въ-134трешна промяна, която той усеща - вероятно е мислел за трудността да се върне отново към всекидневната реалност. Страхът му от „здравеняците", както ги наричаше, показва, че архетипът на Мошеника може да се появи и в колективна форма.Спасяващите елементи в съня са направената от човек стълба, която тук може би е символ на рационалния ум, и присъствието на жената, която дава смелост на сънуващия да я използва. Нейната поява в края на съня сочи към психика, която има нужда да включи женски принцип като допълнение към цялата тази изключително мъжка активност.От това, което казах, или от факта, че избрах мита на винебаго за илюстрация в този сън, не трябва да се прави заключение, че човек трябва да търси пълни и абсолютно механични паралели между съня и материалите, които могат да се открият в историята на митологията. Всеки сън е индивидуален за сънуващия и точната форма, която приема, се определя от неговата собствена ситуация. Аз исках да покажа начина, по който несъзнаваното черпи от този архетипов материал и променя своите форми за нуждите на сънуващия. Така и в този сън не трябва да се търси пряка връзка с описанието на винебаго за Червения рог или цикъла на Близнаците; връзката е по-скоро със същината на тези две теми - жертвения елемент в тях.Като общо правило може да се каже, че нуждата от символи за герои се появява, когато Азът се нуждае от укрепване - когато, така да се каже, съзнаваният дух се нуждае от опора за задача, която не може да изпълни без помощта или без той да черпи от изворите на сила, които лежат в несъзна-вания дух. Например в съня, който анализирах, липсва насочване към един от най-важните аспекти на мита за типичния герой - неговата способност да спасява и да пази красиви жени от ужасни опасности. (Дамата в беда е любим мит в средновековна Европа). Това е един начин, по който митовете или сънищата указват „анимата" - женския елемент в мъжката психика, който Гьоте нарича „Вечното Женско".Природата и функцията на този женски елемент се разглеждат по-нататък в тази книга от д-р Фон Франц. Но135Героите често се борят с дракони, за да спасяват „дами в беда" (които символизират анимата). В един филм от 1916 година, Великата тайна, драконът става локомотив, но героичният подвиг остава същият.неговата връзка с фигурата на героя може да бъде илюстрирана със съня на друг пациент, също мъж в зряла възраст. Той започва с думите:„Бях се върнал от дълъг колоездачен преход през Индия. Една жена беше екипирала мен и един приятел за пътуването и когато се върнахме, аз я упрекнах че е пропуснала да ни даде черни шапки за дъжд и че поради това сме се измокрили."

Оказа се, че това въведение в съня се отнася за един период от младостта на този мъж, когато правел „героични" преходи през опасни планински места заедно с един приятел. (И тъй като никога не е бил в Индия, и предвид асоциациите му в съня, аз заключих, че пътуването в съня означава изследване на нова област - не реално място, а царството на несъзнаваното).В този сън пациентът изглежда има чувството, че някаква жена - вероятно персонификация на неговата анима - не го е подготвила добре за тази експедиция. Липсата на под-136ходяща шапка подсказва, че той се чувства в едно незащитено състояние на духа, в което е неблагоприятно засегнат от излагане на нови и не съвсем приятни преживявания. Той смята, че жената е трябвало да му осигури шапка, също както майка му му е приготвяла дрехи за обличане като момче. Този епизод напомня за неговите ранни авантюристични скитания, когато е бил убеден, че майка му (първичният женски образ) ще го пази от всички опасности. Когато става по-възрастен, вижда, че това е детска илюзия и сега обвинява за бедите си собствената си анима, а не майка си.В следващия стадии на съня пациентът говори за участие в групово колоездене. Той се изморява и се връща в един открит ресторант, където намира мушамата си заедно с шапката, която преди е липсвала. Той сяда да си почине и тогава вижда афиш, в който се казва, че местен гимназист ще играе ролята на Персей в някаква пиеса. Появява се самото момче - което съвсем не е момче а широкопле-щест млад мъж. Облечен в сиво, с черна шапка, той сяда да говори с друг млад мъж в черен костюм. Веднага след тази сцена сънуващият усеща нов прилив на сила и се връща отново в групата. Те всички се изкачват на следващия хълм. Под тях се вижда тяхната цел: красив пристанищен град. Сънуващият се чувства едновременно развълнуван и под-младен от откритието.Тук, за разлика от неспокойното, неудобно и самотно пътуване в първия епизод, сънуващият сега е с група. Контрастът бележи промяна от предишните симптоми на изолация и младежки протест към социализиращото влияние на връзката с други. Тъй като това привнася нова възможност за свързване, то подсказва, че сега неговата анима функционира по-добре - символизирано в откриването на липсващата шапка, която фигурата на анимата беше пропуснала да му достави преди.Но сънуващият е уморен и сцената в ресторанта отразява неговата потребност да погледне към по-ранните си нагласи в нова светлина с надежда чрез тази регресия да поднови силата си. Той сяда. И първото, което вижда, е афишът, обявяващ изпълнението на ролята на един млад герой -137някакъв гимназист ще изпълни ролята на Персей. След това вижда момчето, вече мъж, с приятел, който рязко се отличава от него. Той самият е облечен в светлосиво, другият в черно и това може да се приеме като вариант на Близнаците. Те са фигури на герои, изразяващи противоположностите на егото и алтер-егото (Аза и Другият Аз), които тук са в хармонична и обединяваща връзка.Асоциациите на пациента потвърждават това и подчертават, че фигурата в сиво е добре адаптираното, светско отношение към живота, докато фигурата в черно е духовният живот, в смисъл, че духовникът се облича в черно. Това, че носят шапки (и че сънуващият е намерил своята), показва, че те са постигнали относително зряла идентичност от тип, който той усеща, че много му е липсвала в по-ранните юношески години, когато свойството на „измам-ничеството" все още му е било присъщо въпреки неговия идеалистичен образ за себе си като търсещ мъдрост.Асоциацията му с гръцкия герой Персей е любопитна и има особено значение, защото разкрива една поразителна неточност. Оказа се, че той е мислел, че Персей е героят, който убива Минотавъра и спасява Ариадна от критския лабиринт.(У) Написвайки името, той откри грешката си -че Тезей, а не Персей убива минотавъра - и тази грешка изведнъж стана значима, защото го накара да забележи общото между тези двама герои. Те и двамата трябва да преодолеят страха си от несъзнаваните демонични сили на майката и да освободят от тях една млада женска фигура.Персей трябва да отреже главата на горгоната Медуза, чието страшно лице и кичури от змии превръщат в камък всекиго, който ги погледне. По-късно той трябва да победи дракона, който пази Андромеда. Тезей представлява младият патриархален дух на Атина, който трябва да преодолее ужасите на критския лабиринт и неговия чудовищен обитател, Минотавъра, който може би символизира нездравия упадък на матриархалния Крит. (Във всички култури лабиринтът означава заплетена и объркваща представа за света на матриархалното съзнание; той може да бъде преминат само от онези, които са готови за специално138посвещаване в тайнствения свят на колективното несъзна-вано). Преодолявайки тази опасност, Тезей спасява Ариадна, едно момиче в беда.(8)

Това спасение символизира освобождаване на фигурата на анимата от поглъщащия аспект на майчиния образ. Едва след това мъжът постига първата си истинска способност за връзка с жени. Фактът, че този човек не е успял да отдели анимата от майката, се вижда в един друг сън, в който той среща дракон - символен образ на „поглъщащия" аспект на привързаността му към майката. Този дракон го преследва и мъжът започва да губи битката, защото няма оръжие. Важно е, че жена му се появява в съня и нейната поява прави дракона някак си по-малък и не така страшен. Тази промяна в съня показва, че в своя брак сънуващият успешно преодолява привързаността към майката. С други думи той трябва да намери начин да освободи психичната енергия във връзката майка-син, за да постигне по-зряла връзка с жените - и със зрялата общност като цяло. Битката между героя и дракона е символичен израз на процеса на „порастване".Но задачата на героя е цел, която надхвърля биологичното и брачно адаптиране. Тя е да се освободи анимата като вътрешен компонент на психиката, необходим за всяко истинско творческо постижение. В случая на този човек ние трябва да отгатнем вероятността за такъв изход, защото той не е даден директно в съня за пътуването през Индия. Но аз съм сигурен, че той ще потвърди моята хипотеза, че пътуването му през хълма и гледката на неговата цел като тих пристанищен град съдържа сериозното обещание, че той ще открие автентичната функция на своята анима. Тогава ще бъде излекуван от предишното си недоволство, че не е получил защита (шапката за дъжд) от жената за пътуването си през Индия. (В сънищата знаменателно разположените градове често са символи на анимата).Човекът получава това обещание за сигурност от контакта с архетипа на автентичния герой и намира нагласа на съпричастност и свързаност с групата. Естествено следва усещане за подмладяване. Той е черпил от вътрешния139извор на сила, какъвто представлява архетипът на героя, изяснил е и развил частта от него, която се символизира от жената, и чрез героичния акт на своя Аз се е освободил от майка си.Тези и много други примери за мита на героя в съвременните сънища показват, че Азът като герой винаги е носител на култура и не е просто ексцентричен ексхибицио-нист. Даже Мошеника, по своя прикрит и разпилян начин, допринася нещо за космоса, както го вижда примитивният човек. В митологията на индианците навахо като койот(9) той хвърля звездите в небето като акт на съзидание, измисля необходимата подготовка за смъртта, а в мита за съдбовността помага на хората да минат през кухата тръстика, за да избягат от един свят в друг над него, където се спасяват от заплахата на потопа.Тук имаме насочване към онази форма на творческа еволюция, която очевидно започва на едно детско, пред-съзнавано или животинско ниво на съществуване. Издигането на Аза до ефективно осъзнаваното действие става ясно в истинския културен герой. По същия начин детският или юношеският Аз се освобождава от принудата на родителските очаквания и става индивид.(Ю) Като част от това издигане до осъзнатост битката на героя с дракона може би трябва да се води отново и отново, за да се освободи енергия за хилядите човешки задачи, които могат да превърнат хаоса в културна структура.Когато това успее, виждаме да се появява пълният образ на героя като един вид сила на Аза (илиот гледна точка на колективното, като един вид племенна идентичност), който вече няма нужда да побеждава чудовища и гиганти. Той е достигнал точката, в която тези дълбоки сили могат да бъдат персонализирани. „Женският елемент" вече не се появява в сънищата като дракон, а като жена; също и „сенчестата" страна на личността приема по-малко заплашителна форма.Този важен пункт е илюстриран в съня на един мъж, наближаващ 50-те. През целия си живот той страдал от периодични пристъпи на страх от провал (първоначално вну-140шен от изпълнената със съмнение майка), въпреки че действителните му постижения, както професионално, така и в личните отношения, са над средното ниво. В съня му неговият девет годишен син се появява като младеж на 18-19 години, облечен в блестящи доспехи на средновековен рицар. Той е дошъл да се бие с група мъже в черно и се кани да го направи. Но после изведнъж сваля шлема си и се усмихва на водача на заплашителната група - ясно е, че няма да се бият, а ще станат приятели.Синът в съня е младият Аз на мъжа, който често е бил заплашван от сянката под формата на съмнение в себе си. Всъщност той е водил успешен кръстоносен поход срещу този враг през целия си зрял живот. Сега, отчасти поради това, че вижда сина си да расте без тези съмнения, и най-вече чрез формиране на съответен образ на героя под форма, най-близка до собственото му обкръжение, той вече не вижда необходимост да се бори със сянката - той може да я приеме. Това е символизирано в акта на приятелство. Той вече не е принуден да води конкурентна борба за индивидуално превъзходство, а е въвлечен в културната задача да създаде един демократичен вид общност. Такова заключение,

достигнало до пълнотата на живота, отива отвъд героичната задача и води човека до истински зряло поведение.Но тази промяна не става автоматично. Необходим е период на преход, който се изразява в различни форми на архетипа на посвещаването.Архетипът на посвещаванетоВ психологически смисъл образът на героя не трябва да се разглежда като идентичен с истинския Аз. Той се описва по-добре като символните средства, чрез които Азът се отделя от архетиповете, извикани от родителските образи в ранното детство. Д-р Юнг показа, че всяко човешко същество първоначално притежава чувство за цялостност, силно и пълно усещане на цялостната личност (8е11). И от цялостната личност - тоталността на психи-141ката - индивидуализираното Аз-съзнание се появява при растежа на индивида.През последните няколко години някои последователи на Юнг започнаха да документират серия от събития, чрез които индивидуалният Аз се появява по време на прехода от бебешка възраст към детство. Това разделяне никога не може да завърши без тежко навреждане на първичния смисъл на целостността. И Азът трябва постоянно да се връща и да възстановява връзката си с цялостната личност, за да поддържа условие за психично здраве.От моите изследвания изглеждаше, че митът за героя е първата степен на диференциация на психиката. Аз подсказах, че вероятно тя минава през един четворен цикъл, чрез който Азът се стреми да постигне относителна автономност по отношение на първоначалното условие за цялостност. Докато не се постигне известна степен на автономност, индивидът не е способен да се свърже със зряло обкръжение. Но митът за героя не гарантира, че това освобождаване ще стане. Той само показва, че е възможно да стане така, че Азът да е в състояние да постигне осъзна-тост. Остава проблемът за подържане и развитие на това съзнание по един разумен начин, за да може индивидът да живее полезен живот и да постигне самоопределението си в обществото.Древната история и ритуалите на съвременните първобитни общества ни предоставят богат материал за митове и ритуали на посвещаване(11), при които момчета и момичета се отделят от родителите и принудително стават членове на техния клан или племе. Но при това скъсване с детския свят бива засегнат първичният родителски архетип и вредата трябва да се поправи чрез оздравителния процес на асимилация в живота на групата. (Идентичността на групата и на индивида често се символизират с тотемно животно.) Така групата изпълнява исканията на засегнатия архетип и става нещо като втори родител, на който в началото младите биват символично пожертвани само за да се появят в един нов живот.142Примитивният племенен тотем (често някое животно) символизира идентичността на всеки един с племето. Австралийски абориген имитира (вритуален танц) тотема на племето - ему.В тази „драстична церемония, която прилича на прина-сяне в жертва на силите, които могат да задържат младия мъж", както се изрази д-р Юнг, ние виждаме как, както в битката между героя и дракона, силата на първичния архетип не може никога да бъде трайно превъзмогната без осакатяващото чувство на отчуждаване от плодотворните сили на несъзнаваното. Ние видяхме в мита за Близнаците как тяхната НгЬш (гордост), израз на крайно отделяне на Аза от цялостната личност, се коригира от страха от последиците, който ги принуждава да се върнат към една хармонична връзка помежду си.143Много съвременни групи използват подобни на тотем животни като емблеми. Вляво, хералдичен лъв (от белгийския герб) върху една алегорична карта на Белгия от ХУН век. Долу, соколът е амулет на футболния тим на Военновъздушната академия.144В племенните общества, ритуалът на посвещаването разрешава най-ефективно този проблем. Ритуалът връща момчето към най-дълбокото ниво на първичната идентичност майка - дете, или Аз - цялостна личност, принуждавайки го по този начин да преживее символична смърт. С други думи, неговата идентичност е временно разчленена или разтворена в колективното несъзнавано. От това състояние той бива церемониално спасен чрез ритуала на новото раждане. Това е първият акт на истинска консолидация на Аза с по-голямата група, изразена като тотем, клан, племе или всичките заедно.Ритуалът, независимо дали е наблюдаван в племенни групи или в по-сложни общества, неизменно се отнася до смъртта и прераждането, което дава на момчето един „начин за преминаване" от един стадий на живота към следващия, от ранно детство или от ранно до късно юношество и от там до зрялост.

Събитията, свързани с посвещаването, не са привилегия само за психологията на младежта. Всяка нова фаза на развитие в живота на индивида е придружена с повторение на първичния конфликт между изискванията на цялостната личност и претенциите на Аза. Този конфликт може да бъде изразен по-силно в периода на преминаване от ранна зрялост до средна възраст (между 35 и 40 години в нашето общество), отколкото през всяко друго време в живота. Преминаването от средна до напреднала възраст отново създава потребност от потвърждаване на различието между Аза и психиката като цяло; героят получава последния призив за действие в защита на Аз-съзнанието от приближаващото разрушаване на живота от смъртта.В тези критични периоди архетипът на посвещаването силно се активизира, за да осигури важен преход, който предлага нещо, духовно по-удовлетворително, отколкото юношеските церемонии с техния силно светски привкус. Архети-повата форма на посвещаване в този религиозен смисъл - известен от древни времена като „мистерии" - е вплетена в тъканта на всички църковни ритуали, изискващи специфичен начин за преклонение по време на раждане, брак или смърт.1459. Ч.овекът и неговите символиКакто в нашето изследване на мита за героя, така и в изследването на посвещаването трябва да търсим примери в личните преживявания на съвременни хора, и по-специално при тези, които се подлагат на анализа. И не е изненадващо, че в несъзнаваното на човек, който търси помощ от специалист по психични разстройства, могат да се появят образи, повтарящи главните елементи на посвещаване, както ги познаваме от историята.Може би най-честите теми, които се срещат при младите хора, е изпитанието или проверката на силите. Това може да изглежда аналогично с отбелязаното вече в съвременните сънища, илюстриращо мита за героя, като моряка, който се излага на вятъра и на боя, или доказателството за добра физическа форма чрез колоезденето през Индия на човека без шапка за дъжд. Можем да открием темата за физическото страдание, доведена до логичния й край в първия сън, който обсъждахме, където красивият млад мъж става човешка жертва върху един олтар. Тази жертва прилича на начало на посвещаване, но краят й остава неясен: Изглежда, че тук се заобикаля цикълът за героя, за да се открехне една нова тема.Съществува важно различие между мита за героя и церемонията за посвещаване. Типичните фигури на героя изчерпват силите си за постигане целта на техните амбиции, т. е. те успяват, даже ако веднага след това биват наказани или убити заради тяхната гордост. За разлика от това, кандидатът за посвещаване е призован да се откаже от всякакви амбиции и желания и да се подчини на изпитанието. Той трябва да иска да преживее този опит без надежда за успех. Всъщност трябва да е готов да умре. И макар че може символът на неговото изпитание да е нещо леко (известен период на гладуване, вадене на зъб или татуиране) или мъчително (наказание чрез обрязване, порязване и други мъчения), целта винаги остава същата: да се създаде символична нагласа за смърт, от което може да произтече символична нагласа за прераждане.Млад мъж на 25 години сънува, че изкачва планина, на върха на която има олтар. Близо до олтара вижда сарко-146фаг, а отгоре - статуя на самия младеж. Приближава се забулен свещеник с жезъл, върху който блести жив слънчев диск. (Когато по-късно обсъждахме съня, младежът каза, че изкачването по планината му напомня за усилието, което прави в анализата за постигане на самоконтрол). За своя изненада открива, че е мъртъв и вместо чувство за постижение изпитва отчуждение и страх. След това, докато се къпе в топлите лъчи на слънчевия диск, в младежа нахлува усещане за сила и подмладяване.Този сън показва ясно разликата, която трябва да правим между посвещаването и мита за героя. Изкачването на планината подсказва изпитание на силата - това е волята за постигане на Аз-съзнание в героичната фаза на юношеското развитие. Пациентът очевидно е мислил, че подходът му към терапията ще бъде като към другите тестове за мъжественост, към които е пристъпил състезателно, нещо характерно за младежите в нашето общество. Но сцената до олтара коригира това погрешно предположение, като му показва, че неговата задача е да се подчини на една сила, по-голяма от него. Той трябва да се види мъртъв и погребан в една символична форма (саркофага), която напомня архетиповата майка като изначален съдържател на целия живот. Само чрез този акт на подчинение човекът може да преживее прераждане. Един съживителен ритуал го връща към живота отново като символния син на един Баща Слънце.

Тук пак може да се объркаме с цикъла за героя - този на Близнаците, „децата на слънцето". Но в този случай ние нямаме знак, че посветеният ще надхвърли себе си. Вместо това той е научил един урок по смирение, преживявайки обреда за смърт и прераждане, който бележи прехода от младост към зрялост.Според неговата хронологична възраст той трябва вече да е направил този преход, но един по-дълъг период на спряно развитие го е задържал. Това забавяне го е потопило в невроза, за която дойде да се лекува, и сънят му предлага същия мъдър съвет, който може да получи от всеки добър племенен лечител - че трябва да престане да се катери по147планините, за да доказва силата си, и да се подчини на значимия ритуал за промяна чрез посвещаване, който може да го подготви за новите морални отговорности на зрелия мъж.Темата за смирението като съществена нагласа за провеждане на успешен обред за посвещаване се долавя ясно, когато става дума за момичета или за жени. Техният обред на прехода отначало подчертава вродената им пасивност и това се засилва от физиологичното ограничаване на тяхната автономност, наложено от менструалния цикъл. Беше изтъкнато, че менструалният цикъл може да бъде главната част на посвещаването от гледна точка на жената, тъй като той има силата да събужда най-дълбокото чувство за подчинение на плодотворната сила на живота. Тя с желание се отдава на женската си функция, както мъжът се посвещава на предписаната му роля в обществения живот на групата.От друга страна, жената не по-малко, отколкото мъжът, при посвещаването има свои изпитания за сила, които водят до една последна жертва за сметка на едно ново раж-дане.(12) Тази жертва позволява на жената да се освободи от заплетеността в лични връзки и да се мобилизира за една по-осъзната роля като индивид. За разлика от това, при мъжа жертвата е отдаване на неговата свята независимост: той става по-осъзнато свързан с жената.Тук стигаме до аспекта на посвещаване, който свързва мъжа с жената и жената с мъжа по такъв начин, че да се коригира първичната противоположност мъж-жена. Познанието на мъжа (Ьо$оз) се сблъсква със свързаността на жената (Егох) и техният съюз е представен като онзи символен ритуал на свещения брак, който е в центъра на посвещаването от самото му начало в религиозните мистерии на античността. Но това е изключително трудно за разбиране от съвременния човек и често се превръща в особена криза в живота му, за да го накара да разбере.Някои пациенти ми разказаха сънища, в които мотивът на жертвата е комбиниран с мотива на свещения брак. Един от тях беше разказан от млад мъж, който се влюбил, но не искал да се ожени от страх, че бракът може да се превърне във вид затвор, ръководен от една силна майчина фигура.148Собствената му майка упражнявала силно влияние в детството му, а същата заплаха представлявала и бъдещата му тъща. Няма ли бъдещата му жена да доминира над него по същия начин, както тези майки над децата си?В съня си той участва в ритуален танц заедно с още един мъж и две жени, едната от които е неговата годеница. Другите са по-възрастна двойка съпрузи, които впечатлили сънуващия, защото въпреки близостта помежду им се проявявали и техните индивидуални различия и те не изглеждали борещи се за надмощие. За младия мъж двамата представлявали брачно състояние, при което не се упражнявало ненужно потискане на развитието на индивидуалната природа на двамата партньори. Ако можело да се постигне това състояние в неговия брак, то той би бил съвсем приемлив.В ритуалния танц всеки мъж бил срещу партньорката си и четиримата заели местата си в ъглите на един квадратен дансинг. Докато танцували, станало ясно, че това е нещо като танц със саби. Всеки танцьор имал в ръката си къса сабя, с която изпълнявал трудна арабеска, местел крака и ръце в серия от движения, които говорят за сменящи се импулси на агресия и отстъпчивост. В последната сцена на танца четиримата танцьори трябвало да забият сабите в собствените си гърди и да умрат. Само сънуващият отказал да изпълни самоубийството и останал сам, след като другите паднали. Почувствал се много засрамен от страха си да се пожертва заедно с другите.Този сън показа на пациента факта, че той е повече от готов да промени нагласата си към живота. Той е бил его-центричен, търсил е илюзорната сигурност в личната независимост, но вътрешно е бил жертва на страхове, предизвикани от детската подчиненост на майката. Той се нуждаеше от предизвикателство към своята мъжественост, за да види, че докато не пожертва детското състояние на духа си, ще бъде изолиран и унижен. Сънят и проникването в неговия смисъл премахнаха съмненията му. Той беше преминал през символния обред, в който един млад човек се отказва от изключителната си автономност, и приема своя споделен живот в една връзка, а не само в героична форма.149

И така, той се ожени и намери пълно удовлетворение във връзката със съпругата си. Тя не само не попречи на активността му в света, но дори я повиши.Като изключим невротичния страх, че невидими майки и бащи може да се мяркат зад сватбения воал, дори нормалният млад мъж има основание да се чувства неспокоен при брачния ритуал. По принцип това е женски обред на посве-щаване, в който мъжът се чувства всичко друго, но не и герой победител. Не е чудно, че в племенните общества се срещат ритуали против страх, като крадене или изнасилване на годеницата. Това позволява на мъжа да се хване за остатъците от героичната си роля в момента, когато трябва да се подчини на своята жена и да поеме отговорностите на брака.Но темата за брака е образ, толкова универсален, че има и по-дълбоко значение. Това е едно приемливо символно откриване на женския компонент в психиката на мъжа, необходимо почти толкова, колкото и придобиването на реална съпруга. Този архетип може да се срещне при мъж от всяка възраст в отговор на подходящ стимул.Но не всички жени реагират с доверие в брачния статус. Една пациентка, която имаше неизпълнени стремежи, свързани с кариера, от която трябвало да се откаже заради много труден и кратък брак, сънувала, че коленичи срещу един, също коленичил, мъж. Той държал пръстен, който се канел да сложи на пръста й, но тя протегнала безименния пръст на дясната си ръка рязко - очевидна съпротива срещу ритуала на брачното обвързване.Беше лесно да се посочи нейната съществена грешка. Вместо да предложи пръста на лявата си ръка (с който може да приеме една балансирана и естествена връзка с мъжкия принцип), тя приема погрешно, че трябва да постави цялата си съзнавана (т. е. десностранна) идентичност в служба на мъжа. Всъщност бракът изисква тя да сподели с него само тази подпрагова, естествена (т. е. левостранна) част от себе си, в която принципът на свързването ще има символично, а не буквално или абсолютно значение. Нейният страх е страхът на жената, която изпитва ужас, че може да загуби150идентичността си в един подчертано патриархален брак, на който тази жена има основание да се противопоставя.И все пак свещеният брак, като една архетипова форма, има важно значение за психологията на женитеи за него те биват подготвяни по време на девичеството от множество изпреварващи събития с характер на посвещаване.Красавицата и ЗвяраМомичетата в нашето общество споделят мъжките митове за герои, защото подобно на момчетата, те също трябва да развият стабилна азова идентичност и да получат образование. Но изглежда, че има един по-древен пласт на психиката, чиято цел е да ги превърне в жени, а не в имитация на мъже. Когато това древно съдържание започне да се проявява, модерната млада жена може да го потисне, защото то заплашва да я откъсне от еманципираното равнопоставе-но приятелство и възможността да се състезава с мъжете, което се превърна в нейна съвременна привилегия.Това потискане може да бъде толкова успешно, че известно време тя да се идентифицира с мъжки интелектуални цели, които е научила в училището или колежа. Даже когато се омъжи, тя запазва някаква илюзия за свобода въпреки подчиняването на архетипа на брака - с подразбиращото се условие да стане майка. Може да възникне, както често виждаме днес, някакъв конфликт, който накрая принуждава жената да открие отново своята заровена женственост по един мъчителен (но богато възнаграждаващ) начин.Пример за това видях в една млада омъжена жена, която още нямаше, но възнамеряваше да има едно или две деца, защото това се очакваше от нея. По това време сексуалният отговор от страна на партньора не бил задоволителен. Това тревожело и нея, и съпруга й, но и двамата не можели да си го обяснят. Тя беше завършила успешно женски колеж и се радваше на интелектуално общуване със съпруга си и с други мъже. Тази страна на живота й вървеше добре151през повечето време, но тя имаше и кризи на избухване и агресивен начин на говорене, което отчуждаваше хората и я караше да изпитва непоносимо чувство на недоволство от себе си.По онова време тя сънувала сън, който изглеждал толкова важен, че потърсила професионален съвет, за да го разбере. Сънувала, че е на опашка с много жени като нея, и като погледнала напред, за да види какво има, видяла, че когато всяка жена стигнела до началото на редицата, бивала обезглавявана на гилотина. Без да изпитва страх, сънуващата останала в опашката, очевидно с желание да се подложи на същото, когато й дойдел редът.

Аз й обясних, че това означава, че е готова да се откаже от навика да „живее с главата си", че трябва да освободи тялото си и да открие естествения сексуален отговор и изпълнението на биологичната си роля в майчинството. Сънят показва това като нужда да се направи драстична промяна: тя трябва да пожертва „мъжката" си роля на герой.Както можеше да се очаква, за тази образована жена не беше трудно да възприеме интерпретацията на интелектуално ниво и тя започна да се опитва да се променя в един по-подчиняем тип жена. Тогава подобри сексуалния си живот и стана майка надве чудесни деца. Когато се опозна по-добре, тя започна да вижда, че за мъжа (или за обучавания по мъжки женски дух) животът е нещо, което трябва да се води бурно, като акт на героичната воля, но за жената, за да се чувства адекватна, животът се реализира най-до-бре чрез един процес на събуждане.Един универсален мит, който изразява този вид събуждане, се среща във вълшебната приказка Красавицата и Звяра.(13>) Най-известната версия на тази история разказва как Красавицата, най-малката от четири дъщери, става любимка на баща си поради своята голяма доброта. Когато поисква от баща си само една бяла роза вместо скъпите подаръци, искани от другите, тя усеща само вътрешното си чувство на искреност. Тя не знае, че ще изложи на опасност живота на баща си и идеалната си връзка с него. Понеже той открадва бялата роза от омагьосаната градина на Звя-152ра, последният изпада в гняв от кражбата и го задължава да се върне след три месеца за наказание, вероятно смърт.(Като позволява на бащата да се върне вкъщи с подаръка, Звяра не се държи типично, особено когато предлага да му изпрати сандък със злато. Както коментира бащата на Красавицата, Звяра изглежда едновременно и жесток, и мил.)Красавицата настоява да поеме наказанието вместо баща си и след три месеца отива в омагьосания замък. Там получава хубава стая, в която няма тревоги и страхове освен посещенията на Звяра, който идва често да я пита дали ще се ожени за него някой ден. Тя винаги отказва. Тогава, виждайки в едно магично огледало, че баща й лежи болен, тя моли Звяра да й позволи да го посети и да го утеши, като обещава, че ще се върне след една седмица. Звяра казва, че ще умре, ако тя го изостави, но че може да си отиде за една седмица.У дома живителното й присъствие носи радост на бащата и завист у сестрите, които се наговарят да я задържат по-дълго от обещаната седмица. Тя сънува, че Звяра умира от отчаяние. Като разбира, че е просрочила времето, тя се връща да го спаси.Забравяйки грозотата на умиращия Звяр, тя се грижи за него. Той й казва, че не може да живее без нея и че ще умре щастлив, защото тя се е върнала. Но Красавицата разбира, че тя не може да живее без Звяра, че се е влюбила в него. Тя му казва това и обещава да му стане жена, само да не умира.Тогава замъкът се изпълва със светлина и музика и Звяра изчезва. Превръща се в хубав принц, който казва на Красавицата, че е бил омагьосан от една вещица и превърнат в Звяр. Магията трябвало да трае, докато някое хубаво момиче го обикне само заради неговата доброта.Ако се разровим в символиката на тази приказка, ще открием, че Красавицата е всяко младо момиче или жена, влязло в емоционална връзка с бащата, но и не по-малко ангажираща с духовната си природа. Добротата й е симво-лизирана от искането на бяла роза. Но чрез една важна промяна на значението, нейното несъзнавано поставя бащата, а и нея, във властта на един принцип, който изразява153не само доброта, но едновременно с това и жестокост. Като че ли тя желае да бъде спасена от една любов, която я държи в съвършено целомъдрено и нереално положение.Като се научава да обича Звяра, тя се събужда за силата на човешката любов, скрита в нейната животинска (и следователно несъвършена), но в основата си еротична, форма. Това представлява събуждане на истинската й функция на свързаност, което й позволява да приеме еротичния компонент на своето първично желание, което трябва да бъде потиснато поради страх от кръвосмешение. Да напусне баща си, както и става, означава да приеме страха от кръвосмешение, да си позволи да живее с неговото присъствие във фантазията й, докато започне да опознава мъжа-животно и открие собствения си истинин отговор на него като жена.По този начин тя освобождава себе си и своя мъжки образ от силите на потискане, довеждайки до съзнанието способността си да отдава своята любов като нещо, което съчетава дух и природа в най-добрия смисъл на тези думи.Сънят на една моя еманципирана пациентка представя необходимостта да се преодолее страхът от кръвосмешение - реален страх в мислите на тази жена, поради голямата привързаност на баща й към нея

след смъртта на жена му. Сънят показва, че я гони разярен бик. Отначало тя бяга, но разбира, че няма полза. Пада и бикът я настига. Тя знае, че единствената й надежда е да му попее, и когато го прави, макар и с треперещ глас, бикът се успокоява и започва да ближе ръката й. Анализът показва, че тя не може да се научи да се свързва с мъже по по-доверчив женски начин -не само сексуално, но и еротично в по-широк смисъл на свързаност на нивото на осъзнатата й идентичност.Но в случаите на по-възрастни жени темата за Звяра може да не показва нужда от намиране на отговор на фик-сацията на бащата или от освобождаване от сексуални задръжки или от каквото и да било, което психоаналитично ориентираният рационалист може да види в този мит. Всъщност тя може да бъде израз на един вид женско посвещава-не, което може да е толкова значимо в началото на менопа-154узата, колкото и в разцвета на юношеството, и може да се прояви във всяка възраст, когато единството на дух и природа е нарушено.Една жена в менопауза разказва следния сън:Аз съм с няколко анонимни жени, които изглежда не познавам. Слизаме в странна къща и изведнъж ни пресрещат няколко гротескни „маймуни-мъже" със зли лица, покрити с козина на сиви и черни кръгове, с опашки, ужасни и ухилени. Ние сме напълно в тяхна власт, но аз чувствам, че единственият начин да се спасим е не да изпадаме в паника, да бягаме или да се борим, а да се отнесем към тези същества с човечност, да ги накараме да прозрат по-добрата си страна. И когато един от мъжете идва към мен, аз го поздравявам като партньор за танц и започвам да танцувам с него.По-късно получавам свръхестествени лечебни сили и виждам мъж, който е на прага на смъртта. Имам някакво перо или може би човка на птица, с което вдъхвам въздух в ноздрите му, и той започва отново да диша.През годините на брака и отглеждането на децата тази жена е трябвало да изостави творческото си дарование, с което някога спечелва малка, но добра репутация на писателка. По времето на съня се опитва да се насили да пише отново, като същевременно безмилостно се упреква, че не е добра съпруга, приятел и майка. Сънят показва нейния проблем в присъствие на други жени, които може би преминават през подобна промяна, слизайки, както е в съня, на по-ниски етажи в някаква странна къща от твърде високо съзнавано ниво. Можем да отгатнем, че това е входът към някакъв важен аспект на колективното несъзнавано, с неговото предизвикателство да приеме мъжкия принцип като един мъж-животно, същата героична, подобна на клоун, фигура на Мошеника, която срещнахме в началото на разглеждането на примитивните цикли за герои.За нея да се свърже с този мъж-маймуна и да го очовечи, като изведе доброто в него, означава, че първо трябва да приеме някакъв непредвидим елемент на своя природен творчески дух. Така ще може да пресече конвенционалните задръжки в живота и ще се научи да пише по нов начин, по-адекватен за нея във втората половина на живота.155Че този импулс е свързан с творческия мъжки принцип, е показано във втората сцена, където тя спасява някакъв мъж, като с помощта на нещо като човка на птица духва въздух в носа му. Тази пневматична процедура подсказва нуждата от възраждане на духа, а не на принципа на еротичната топлота. Това е символизъм, известен в целия свят: ритуалният акт носи жизнен творчески дъх на всяко ново постижение.Сънят на една друга жена подчертава „природния" аспект на Красавицата и Звяра:През прозореца долита или бива хвърлено нещо като голямо насекомо с въртящи се спираловидни крака в жълто и черно. То се превръща в странно животно на жълти и черни ивици, като тигър с мечоподобни, почти човешки лапи и изострено, подобно на вълк, лице. То може да бъде изпуснато и да нападне деца. Неделя следобед е и аз виждам малко момиче, цялото в бяло, което отива на неделно училище. Трябва да повикам полицията на помощ.Но тогава виждам, че съществото се превръща в полу-жена, полу-животно. То се хвърля върху мен, иска да бъде любено. Аз чувствам, че това е ситуация от приказка или сън и само доброта може да я промени. Опитвам се да го прегърна топло, но не мога и го блъсвам настрани. Имам усещането обаче, че трябва да бъда близо до него, да свикна с него и че може би един ден ще мога да го целуна.Тук ситуацията е различна от предишната. Тази жена е била твърде интензивно движена от мъжката творческа функция в нея, която се е превърнала в обсебващ, духовен (т. е. „откъснал се от земята") ангажимент. Ето защо тя не е успяла да разтовари женската си и съпружеска функция по един естествен начин. (Във връзка с този сън тя каза: „Когато съпругът ми се връща у дома, моята творческа страна се скрива и аз се превръщам в една свръхорганизирана домакиня") . Нейният сън взема този неочакван

обрат на трансформиране на отклонилия се дух в жената, който тя трябва да приеме и да култивира в себе си; по този начин може да хармонизира творческите си интелектуални интереси и инстинктите, които й помагат да се отнася топло с другите.Това предполага ново отношение към двойния принцип на живота в природата на това, което е жестоко, но156мило, или както бихме казали в нейния случай, грубо авантюристично, но в същото време смирено и градивно за дома. Тези противоположности очевидно не могат да се примирят освен на едно високо развито психологическо ниво на прозрение, и, разбира се, би било вредно за това невинно дете в бели дрешки, отиващо към неделното училище.Интерпретацията на съня на тази жена показва, че тя трябва да преодолее крайно наивния образ за себе си. Трябва да иска да обхване целия обсег на чувствата си - също както Красавицата трябва да се откаже от невинността да вярва в един баща, който не може да й даде чистата бяла роза на своите чувства, без да събуди благородната ярост на Звяра.Орфей и човешкият синКрасавицата и Звяра е вълшебна приказка със свойството на диво цвете да се появява неочаквано и да създава в нас такова естествено чувство на чудо, че ние даже и за миг да не забелязваме, че то принадлежи към определен клас, род и вид растения. Видът тайнство, съдържащ се в такава приказка, има универсално приложение не само в по-развития исторически мит, но и в ритуалите, с които се изразява или от които произлиза.Типът ритуал и мит, които точно изразяват това преживяване, се открива в гръко-романската религия на Диони-сий и в тази, на неговия последовател Орфей.(14) И двете религии представят важното посвещаване, известно като „мистерии". Те съдържат символи, свързани с един бого-човек с андроиден* характер, за когото се предполага, че разбира отблизо животинския или растителния свят и е майстор в посвещаването в техните тайни.Дионисиевата религия съдържа оргиастични обреди, които изразяват необходимостта посветеният да се отдаде на животинската си природа и така да преживее пълната*Двуполов. - Б. пр.157оплодяваща мощ на Майката Земя. Средство за преминаване на този обред в Дионисиевия ритуал е виното. Предполага се, че то символично понижава съзнанието, което е необходимо за въвеждането на новопосветения в строгоОрфей пленява зверовете с песента си (римскамозайка).158Убийството на Орфей от жените траки (изображение върху гръцка ваза).пазените тайни на природата, чиято същност се изразява със символ на еротично удовлетворяване. Богът Дионисий се съединява с Ариадна в свещена брачна церемония.След време, ритуалите на Дионисий загубват емоционалната си религиозна сила. Тогава се появява почти ориенталският копнеж за освобождаване от използването в тях изключително на чисто природните символи за живот и любов. Дионисиевата религия, движейки се постоянно от духовно към физическо и обратно, може би се оказва твърде дива и бурна за някои по-аскетични души. Те решават да преживяват своите екстази вътрешно, в преклонение към Орфей.Вероятно Орфей е бил истински човек, певец, пророк и проповедник, който бил мъчително убит, и чийто гроб се е превърнал в светиня. Не е чудно, че ранната християнска църква виждала в Орфей прототип на Христос. И двете религии донасят на късноеленистичния свят обещанието за един бъдещ божествен живот. И понеже са били мъже и посредници на божественото, за множеството в загиващата гръцка култура по време на Римската империя те са носели дълго лелеяната надежда за бъдещ живот.159Горе, Христос като добрия овчар (мозайка от VIвек). Долу, Орфей, и Христос представят архетипа на човека на природата - отразено и в картината на Кранах за невинността на „природния човек".160Между религията на Орфей и религията на Христос съществува една голямо различие. Макар и сублимирани в мистична форма, Орфеевите мистерии подържат жива старата Дионисиева религия. Духовният аспект идва от един полубог, в който е съхранено най-важното качество на една религия, която се корени в изкуството на земеделието. Това качество е старият знак на боговете на

плодородието, които идват само за сезона - с други думи, вечно възраждащият се цикъл на раждане, растеж, развитие и разпадане.Християнството, от друга страна, премахва мистериите. Христос е продукт и реформатор на една патриархална, номадична, пасторална религия, чиито пророци представят своя Месия като същество с абсолютно божествен произход. Божият син, макар и роден от човешка дева, идва от небето и следователно представлява човешка инкарнация на Бога. След смъртта си той се връща на небето - веднъж и завинаги, за да царува до дясната ръка на Бога до Второто пришествие, „когато мъртвите ще се надигнат".Разбира се, аскетизмът на ранното християнство не трае дълго. Споменът за цикличните мистерии преследва техните последователи до такава степен, че се налага в крайна сметка църквата да включи много практики от езическото минало в ритуалите си. Най-значимият от тях може да бъде намерен в древни писания за това, което се е правило във Великата Събота и Великденската неделя за честване Възкресението на Христос - службата за кръщаване, която средновековната църква превърнала в подходящ и изпълнен с дълбок смисъл ритуал на посвещаване. Но този ритуал едва оцелява в днешно време, а в протестанството липсва напълно.Ритуалът, който остана и все още съдържа значение на централна мистерия на посвещаване за вярващия, е католическата практика на вдигане на бокала. Той е описан от д-р Юнг в „Трансформиращият символизъм на литургията' '.(15)„Вдигането на чашата във въздуха подготвя одухотво-ряването... на виното. Това се потвърждава от призоваването на Светия Дух, което следва непосредствено... Това обръщение служи за насищане на виното със светия дух, защото той е, който създава, изпълнява и променя... След161Ю. Човекът и неговите символивдигането в миналото потира се поставяше вдясно на на-фората, за да съответства на кръвта, която изтича от лявата страна на Христос."Ритуалът на причастието навсякъде е еднакъв, независимо дали се пие от чашата на Дионисий или от свещения християнски потир, но нивото на пробуждане на всеки участващ индивид е различно. Дионисиевите последователи поглеждат назад към началото на нещата, до „буреносното раждане" на бога, който бива изхвърлен от съпротивляващата се утроба на Майката Земя. Във фреските на Вилата на мистериите в Помпей, разиграваният обред представя бога като маска на ужаса, отразена в чашата на Дионисий, предлагана от жреца на посветения. По-късно намираме отсяващата кошница със скъпоценните плодове на земята и фалоса като творчески символи на проявите на бога в принципа на храненето и растежа.За разлика от този поглед назад с централен фокус върху вечния природен цикъл на раждане и смърт, християнското тайнство сочи напред, към надеждата на посветения за единство с един трансцендентен бог. Майката Природа, с всичките й красиви сезонни промени, е оставена на заден план и централната фигура на християнството предлага духовна сигурност, защото Той е син на Господ в небесата.Но и двете религии някак си се смесват във фигурата на Орфей, бога, който помни Дионисий, но гледа напред към Христос. Психологическият смисъл на тази междинна фигура е описан от швейцарската авторка Линда Фийрц-Да-вид в интерпретацията й на Орфеевите ритуали изобразени във Вилата на мистериите.(16)„Орфей проповядва, докато пее и свири на лира, и неговото пеене е толкова силно, че влияе на природата: когато пее и свири, птиците летят около него, рибите излизат от водата и отиват при него. Вятърът и морето утихват, реките текат нагоре към него. Няма сняг и градушки. Дърветата и даже камъните следват Орфей; тигри и лъвове лягат до него, близо до овцете, а вълци до сърни и кошути. Но какво означава това? Сигурно, че чрез божествено прозрение в смисъла на природните явления... събитията в природата162се подреждат хармонично отвътре. Всичко се превръща в светлина и всички същества се укротяват, когато посредникът в акта на преклонението представлява светлината на природата. Орфей е въплъщение на вярност и смирение -той символизира религиозната нагласа, която разрешава всички конфликти, тъй като цялата душа е обърната към това, което лежи оттатък на конфликта... И когато прави това, той наистина е Орфей - един добър овчар, неговото примитивно въплъщение..."И като добър овчар, и като посредник, Орфей установява равновесие между религията на Дионисий и християнската религия, тъй като намираме Дионисий и Христос в сходни роли, макар и различно ориентирани по време и пространство - едната е циклична религия на земята, а другата небесна и

есхатологична, или крайна. Тези серии събития за посвещаване, извлечени от контекста на религиозни истории, се повтарят безкрайно и с всевъзможни индивидуални смислови промени в сънищата и фантазиите на съвременните хора.В състояние на голяма умора и депресия, една жена, провеждаща анализа, имаше следната фантазия:Седя до дълга тясна маса в стая с висок свод и без прозорци. Тялото ми е прегърбено и смалено. Върху мен има само дълго бяло ленено платно, което виси от раменете ми до пода. Нещо съдбоносно се е случило с мен. Не ми е останал много живот. Червени кръстове върху златни дискове се появяват пред очите ми. Спомням си, че преди много време извърших нещо като посвещаване, и където и да съм сега, то трябва да е част от него. Седя тук дълго време.Сега бавно отварям очи и виждам един мъж, който седи до мен и трябва да ме излекува. Той изглежда естествен и любезен и ми говори, макар че аз не го чувам. Изглежда, че знае всичко за това, къде съм била. Аз знам, че съм много грозна и че около мен сигурно мирише на смърт. Чудя се дали той ще се отврати. Гледам го продължително. Той не се обръща. Започвам да дишам по-леко.Тогава почувствах хладен бриз или хладна вода да се излива върху тялото ми. Увивам се с бялото ленено платно и се приготвям за естествен сън. Лекуващите ръце на мъжа са върху раменете ми. Смътно си спомням, че там е имало рани, но сега натискът на неговите ръце, изглежда, ми дава сила и здраве.163Тази жена преди това се е чувствала застрашена от съмнения относно първоначалната си религиозна отдаденост. Била е възпитана като ревностна католичка от старата школа, но още от момиче се е борила да се освободи от формалните религиозни обичаи, следвани от нейното семейство. И все пак символните събития на църковната година и нейното дълбоко прозрение в техния смисъл остават с нея в процеса на психологическата промяна, и в анализа-та аз открих, че това работещо познание за религиозния символизъм е много полезно.Важните елементи, които тя отдели от фантазията си, бяха бялото платно, което приемаше за жертвен саван, сводестата стая, която разглеждаше като гроб и посвещението, което свързваше с преживяване на подчинение. Това отдаване, както го нарича тя, представлява ритуал на по-свещаване с опасно спускане в подземията на смъртта, което символизира начина, по който тя напуска църквата и семейството, за да преживее Бога по свой начин. Тя е предприела „подражаване на Христа" в истински символен смисъл и също като него е страдала от раните, които са предшествали смъртта му.Жертвеното платно подсказва савана, с който Христос е бил увит и положен в гроба. Краят на фантазията въвежда лекуващата фигура на един мъж, вероятно свързан с мен като неин аналитик, но появяващ се също и в естествената си роля на приятел, който напълно разбира нейното преживяване. Той говори с думи, които тя все още не чува, но ръцете му излъчват сигурност и създават усещане за оздравяване. В тази фигура човек долавя докосването и словото на добрият пастир Орфей или Христос като посредник, но също и като лечител. Той е на страната на живота и трябва да я убеди, че сега тя може да се върне от подземието на смъртта.Това прераждане или възкресение ще наречем? Може би и двете или никое от тях. Основният обред се обявява накрая: хладният бриз или вода, протичаща по тялото й, е първичният акт на пречистване или освобождаване от греха на смъртта, същност на истинското кръщение.164Същата жена има друга фантазия, в която тя разбира, че рожденият й ден съвпада с Възкресението на Христа. (За нея това значело много повече, отколкото споменът за майка й, която никога не й е създавала чувство за сигурност и обновление, което толкова жадувала на рождените си дни). Но това не означава, че тя се идентифицирала с фигурата на Христос. Въпреки всичката му сила и слава нещо липсвало и докато се опитвала да стигне до него с молитва, той и неговият кръст се издигнали в небето извън възможността да ги достигне.В тази втора фантазия тя отново се връща към символа на прераждането като изгряващо слънце и тогава се появява един нов женски символ, първо се появява като „ембрио във водниста торба". После тя носи едно осемгодишно момче през водата, „преминавайки през един опасен пункт". След това започва ново движение, в което тя вече не се чувства застрашена или под влияние на смъртта. Тя е „в гора до малък изворен водопад... зелени лози растат наоколо. В ръцете си държа каменна чаша, в която има изворна вода, зелен мъх и теменужки. Къпя се под водопада. Той е златен и „копринен" и аз се чувствам като дете".Значението на тези събития е ясно, макар че е възможно да се пропусне вътрешният смисъл в загадъчното описание на толкова много сменящи се образи. Тук, изглежда, имаме процес на

прераждане, в който една по-пространна духовна личност е родена отново и кръстена в природата като дете. Междувременно тя спасява едно по-голямо дете, което по някакъв начин е собственият й Аз от най-травматичния период на нейното детство. Тя го пренася през водата и покрай опасния пункт, което показва нейния страх от парализиращото чувство за вина да не отиде твърде далеч от конвенционалната религия на семейството си. Но и отсъствието на религиозен символизъм има значение. Всичко е в ръцете на природата - очевидно ние сме в царството на пастира Орфей, а не на възкръсналия Христос.Следва сън, който я завежда в църква, приличаща на тази в Асизи със Свети Франциск във фреските на Джото. Тук тя се чувства по-добре, отколкото в други църкви, за-165Персийският бог Митра принася в жертва вол. Жертвоприношението (също част от дионисиевия ритуал) може да се разглежда като символ на победата на духовната природа на човека над неговото животинство - на което биволът е чест символ.166щото Свети Франциск, също като Орфей, е религиозен човек на природата. Това събужда чувствата, преживяни при промяната в религиозната й ориентация, която е предприела толкова мъчително, но сега вече вярва, че ще може с ведро сърце да посрещне преживяването, вдъхновено от светлината на природата.Серията сънища завършва с далечно ехо от религията на Дионисий. (Може да се каже, че това напомня, че дори Орфей понякога може да бъде твърде отдалечен от оплодява-щата сила на животното-бог в човека). Тя сънува, че води за ръка русо дете. „Участвахме с радост в един фестивал, който включваше слънцето и горите, и цветята наоколо. Детето носеше бяло цвете в ръката си и го постави на главата на черен бик. Той е част от фестивала и е целият обсипан с празнични украшения." Това напомня древния обред, който прославя Дионисий под формата на бик.Но сънят не свършва там. Жената добавя: „По-късно бикът е пронизан от златна стрела." Значи освен при Дионисий има и друг предхристиянски обред, в който бикът играе символна роля. Персийският бог-слънце Митра принася в жертва бик. Той, както и Орфей, представлява копнежът за живот надуха, който триумфира над примитивните животински страсти на човека и му дава мир.Тази серия от образи потвърждава указанието, което се среща в много фантазии или последици на сънища от този тип - че няма окончателен мир, нито почивка. В религиозното си търсене жени и мъже - особено тези, които живеят в модерни западни християнски общества - все още са във властта на ранните традиции, които се борят в тях за надмощие. Това е конфликт на езически и християнски вярвания или, можем да кажем, на прераждане или възкръсване.По-директен знак за разрешаване на тази дилема може да се открие в първата фантазия на тази жена, в една любопитна проява на символизъм, която лесно може да се пропусне. Жената казва, че в подземието на смъртта пред очите й се появило видение на червени кръстове върху златни дискове. Както се разбра по-късно в анализата, предстоеше й да преживее дълбока психична промяна и да излезе от167тази „смърт" в нов тип живот. Можем да си представим, че този образ, който идва на върха на отчаянието й в живота, по някакъв начин предизвестява нейната бъдеща религиозна нагласа. По-късно тя наистина представи доказателство, което позволява да се приеме, че червените кръстове символизират нейната привързаност към християнската нагласа, а златните дискове - тази към предхристиянските религиозни мистерии. Нейното видение й казва, че трябва да примири тези езически и християнски елементи в новия живот, който й предстои.Едно последно, но важно наблюдение се отнася до древните обреди и тяхната връзка с християнството. Обредът на посвещаване, празнуван в Елевсинските мистерии (ритуали на почит към богините на плодородието Деметра и Персефона), не се смята за подходящ само за онези, които търсят по-охолен живот. Той се използва и като подготовка за смърт, сякаш тя също налага обред на посвещаване и на преход от същия тип.Върху една погребална урна(17), намерена в римски гроб близо до хълма Ескилин, открихме ясен барелеф, представящ сцени от последния стадий на посвещаване, в който кандидатът бива приет и представен на богините. Останалите рисунки са посветени на две предварителни церемонии за очистване - пожертване на „мистичната свиня" и мистичната версия на свещения брак. Всичко това сочи към посвещаване в смъртта, но под форма, в която липсва финалността на траура. Тя сочи към този елемент на по-късните мистерии -специално тези на Орфей - в който смъртта носи обещание за безсмъртие. Християнството отива и по-далеч. То обещава нещо повече от безсмъртие (което в стария

смисъл на цикличните мистерии може да означава само прераждане), защото предлага на вярващия вечен живот в рая.И отново виждаме тенденцията модерният живот да повтаря стари схеми. Тези, които трябва да се научат да посрещат смъртта, трябва да приемат старото послание, което казва, че смъртта е тайнство, за което трябва да се подготвяме в същия дух на подчинение и смирение, както сме се учили някога да се подготвяме за живота.168Символи на трансцендентностСимволите, които въздействат, може да имат различна цел. Някои хора се нуждаят от възбуда и преживяват посвеща-ването в насилие на дионисиевия „гръмотевичен обред". Други искат да бъдат покорени и приемат подчинението в предписания ред на църковния двор или свещената пещера, напомнящи за религията на Аполон при древните гърци. Пълното посвещаване обхваща и двете теми, както виждаме, когато разглеждаме материал, извлечен от древни текстове или от живи субекти. Но е сигурно, че фундаменталната цел на посвещаването е укротяването на първичната, подобна на тази на Мошеника, дивост на юношеската природа. Следователно то има цивилизоваща и духовна цел, въпреки насилието в обредите, което се налага, за да се задейства процеса.Но има и друг вид символизъм, принадлежащ на най-ранните известни свещени традиции, който също е свързан с периоди на преминаване през различни фази в личния живот. Тези символи обаче не се стремят да интегрират посветения в някаква религиозна доктрина или светско групово съзнание. Напротив, те подържат човешката потребност от освобождаване от всяко състояние на незрялост, на фик-сация или на крайност. С други думи, те са свързани с отделянето от - или трансценденцията на - всякакви ограничени форми на съществуване в придвижването на човека към един висш или по-зрял етап на развитие.(18)Детето, както казах, притежава чувство за пълнота, но само преди началната поява на неговото Аз-съзнание. При възрастния чувство за пълнота се постига чрез обединяване на съзнанието с несъзнаваните съдържания на духа. От този съюз се появява това, което Юнг нарича „ трансцен-дентна функция на психиката", с която човек може да постигне най-висшата цел: пълна реализация на потенциала на неговата индивидуална цялостна личност.Това, което наричаме „символи на трансцендентност", са символите, които представят стремежа на човека да постигне тази цел. Те доставят средствата, с които съдър-169Б 'митовете ти сънища-^ самотното пътуване често С1тволизираосвобождаване на тРансцендещтта Вляво горе, картшш от Х* век с италианския поетДанте, който държи книгата си (Божествена комедия) в ко«™ к разказва съня заедно пътуване до ада шилу, гравюра на п ътува. » в Прогресът на). (Забележете Че анетоекръговодвижение към един) Тази книга^що -е разказана като сън. Вдясно спящият Пилгрим.„рза -»»»^во на Този символшьмоСГ7- ^ НаЙ-аР^ичното шеника. Но този път той Не ° Р6ЩаМе Темата за " псевдогерой. Той е стан" т П°ЯВЯВа Катокосмоса като птицаТЯЛо^о си и Да171туицията, действаща чрез „медиум", т. е. индивид, способен да получава познание за далечни събития - или за факти, за които съзнавано не знае нищо, - след като изпадне в състояние подобно на транс.Доказателства за такива сили може да се намерят още от палеолитичния период на предисторията, както посочва американският учен Джозеф Кемпбъл, коментирайки една от най-прочутите пещерни рисунки, открити неотдавна във Франция. В Ласко, пише той, „има нарисуван шаман, който лежи в транс, носи маска на птица, а до него има фигура на птица, кацнала на стълб. Шаманите в Сибир носят подобни птичи костюми и до днес, и много от тях вярват, че майките им са заченали от птица... Така че шаманът е не само познат обитател, но и почитан потомък на тези области на сила, невидими за нашето нормално будно съзнание, които всички могат да посетят за кратко във видения, но през които шаманът свободно броди".(19)На най-високото ниво на този тип дейност по посвеща-ване, далеч от онези трикове на занаята, с които магията

Много хора момее да искат промяна от застоялия начин на живот, но свободата, придобита чрез пътешествия (препоръчвана в постера „избягай на море"), не замества истинското вътрешно освобождаване.172често замества истинското духовно прозрение, ние откриваме жреците хинду, йогите. В състояния на транс те стигат далеч отвъд нормалните категории на мислене.Един от най-често сънуваните символи за този тип отпускане чрез трансценденция е темата за самотното пътуване или поклонението, т. е. духовно пътуване, през което посветеният се запознава с природата на смъртта. Но това не е смърт като последна присъда или друго изпитание на силата по време на посвещаването; то е пътуване на освобождаването, отричането и изкуплението, ръководено и подхранвано от някакъв дух на съчувствие. Този дух се представя по-често от „учителка", а не „учител" по посве-щаване, една върховна женска фигура (т. е. анима) като тези на Куан-Йин в китайския будизъм, София в християн-ско-гностичната доктрина или древната гръцка богиня на мъдростта Атина Палада.Не само летежът на птици или пътуването в пустошта, но и всяко силно движение, водещо до освобождаване, представя този символизъм. В първата част на живота, когато човек е все още привързан към първоначалното семейство или социална група, това може да се изпита в момента на посвещаване, при който човек трябва да се научи да прави решителните стъпки в живота сам. Това е моментът, който Т. С. Елиът описва в Пустата земя, където човек среща „ужасната дързост на моментно отпускане, което векове мъдрост никога няма да отменят. "(20)В по-късен период на живота си човек може да има нужда д а скъса всички връзки със символите на значимата сдържаност. И винаги може да бъде изпълнен с онзи дух на божествено недоволство, който тласка всички свободни хора да приемат някое ново откритие или да заживеят живота си по нов начин. Тази промяна може да се окаже особено важна в периода между средната и напредналата възраст, т. е. когато толкова много хора мислят какво да правят след оттеглянето си - дали да работят, или да продължават играта, дали да останат вкъщи, или да предприемат пътувания.Ако животът им е бил авантюристичен, несигурен или изпълнен с промени, те може да мечтаят за улегнал живот и173утехата на религиозната сигурност. Но ако са живели предимно в социалните граници, в които са родени, те може отчаяно да се нуждаят от освобождаваща промяна. Тази потребност може временно да бъде удовлетворена с някое околосветско пътешествие, или дори с преместване в по-малка къща. Но никоя от тези външни промени няма да е достатъчна, докато не се получи вътрешно отиване отвъд старите ценности в създаване, а не само откриване на нов начин на живот.Такъв е случаят с една жена, семейството и приятелите й, които се радвали дълго на един добре устроен, богат в духовно отношение и предпазен от временни моди начин на живот. Тя сънувала следния сън:Намерих странни парчета дърво, не резбовани, а с естествено красиви форми. Някой каза: „Неандерталският човек ги е донесъл". Тогава на разстояние видях онези неандерталци като тъмна маса, без да мога да видя ясно някого от тях. Помислих си, че ще взема от това място парче от тяхното дърво.После поех на нещо като самотно пътешествие и погледнах в една дълбока пропаст, подобна на изгаснал вулкан. В една част от нея имаше вода и аз очаквах там да видя повече неандерталци. Но вместо това видях черни водни прасета, които излизаха от водата и тичаха насам-натам по черните вулканични скали.В противоположност на привързаността на тази жена към семейството и нейния високо цивилизован начин на живот сънят я води в един предисторически период, по-примитивен, отколкото можем да си представим. Тя не може да намери социална група сред тези древни хора: вижда ги от разстояние като въплъщение на една истински несъзнава-на, колективна „тъмна маса". И все пак те са живи и тя може да вземе парче от тяхното дърво. Сънят подчертава, че дървото е естествено, а не резбовано, следователно идва от един първичен, а не културално обусловен лост на не-съзнаваното. Парчето дърво, забележително с древната си възраст, свързва съвременния опит на тази жена с далечното начало на човешкия живот.От много примери знаем, че старото дърво или растение символично представят растежа и развитието на психич-174

ния живот (като различен от инстинктивния, обикновено символизирай от животни). С това парче дърво жената получава символ на връзката й с най-дълбоките слоеве на колективното несъзнавано.След това тя казва, че продължава пътуването си сама. Тази тема, както вече подчертах, символизира потребността от освобождаване като при преживяване на посвещаване. И това е още един символ на трансцендентност.Накрая в съня тя вижда широк кратер на изгаснал вулкан, който е бил канал за страшно изригване на огън от най-дълбоките пластове на земята. Можем да приемем, че това указва важна паметова следа, която води назад към някакво травматично преживяване. Тя свързва това с лично преживяване в младостта, когато усетила разрушителната, но и творческа сила на своите страсти толкова интензивно, че се уплашила да не се побърка. В късното юношество открила съвсем неочаквано желание да скъса с крайно конвенционалните социални аспекти на семейството. Направила го, без да изпита особен стрес, и дори в крайна сметка била в състояние да се върне и да се сдобри със семейството си. Но все още мъждукало дълбокото желание да направи още по-голямо разграничение между себе си и семейното обкръжение и да се освободи от собствените си модели на съществуване.Този сън напомня съня на един млад човек, който имаше съвършено различен проблем, но изглежда се нуждаеше от подобен тип прозрение. Той също се стремеше да постигне разграничение. Сънува вулкан, от чийто кратер вижда да излитат две птици, като че ли уплашени, че ще изригне. Това става в странно, самотно място с вода между младежа и вулкана. В този случай сънят представляваше индивидуално пътуване за посвещаване.Той е подобен на съобщавани случаи сред събиращи храна племена, които са най-малките, познати от нас, групи с фамилно съзнание. В тези общества младият кандидат за посвещаване трябва да предприеме самотно пътуване до някое свято място (в индианската култура на северния тихоокеански бряг това може да е някое кратерно езеро),175където в състояние на транс и чрез видения той се среща със „закрилящия дух" под формата на животно, птица или природен обект. Той се идентифицира с тази „горска душа" и така става мъж. Без такова преживяване на него се гледа, както казва един шаман на племето ахумауи, като на „обикновен индианец, никой".Сънят на младия мъж идва в началото на живота му и указва неговата бъдеща независимост и мъжката му идентичност. Жената, която описах, приближава края на живота си и преживява подобно пътуване, като изглежда, че желае да постигне подобна независимост. Тя може да преживее остатъка от дните си в хармония с един извечен човешки закон, който чрез своята античност отива отвъд известните символи на културата.Но тази независимост не завършва в състояние, подобно на йогийско оттегляне, което означава отказване от света с всичките му нечисти неща. В иначе мъртвия и пустинен пейзаж на съня си жената вижда следи от животинско присъствие. Това са „водни прасета", непознати за нея като вид. Следователно те носят смисъл на специален тип животни, които могат да живеят в две природни среди, във вода и на суша.Това е универсалното качество на животното като символ на трансцендентност. Тези твари, фигуративно идващи от дълбините на древната Майка Земя, са символни обитатели на колективното несъзнавано. Те носят в полето на съзнанието специално хтонично (подземно) послание, различно от духовните стремежи, символизирани от птиците в съня на младия мъж.Други трансцендентни символи на дълбините са гризачи, гущери, змии, а понякога риби. Това са междинни създания, които комбинират подводна активност и летене с полу-сухоземен живот. Дивата патица или лебедът - също. Може би най-честият символ на трансцендентност в съня е змията, както е представена от терапевтичния символ на римския бог на медицината Асклепий, който символ и до днес е съхранен като знак на медицинската професия. В началото е била неотровна дървесна змия. Както я вижда-176ме, увита около жезъла на лекуващия бог, тя изглежда представя вид свързаност между небето и земята.Още по-важен и разпространен символ на хтоничната трансценция е мотивът на двете свързани змии. Това са прочутите змии Нага на древна Индия. Срещаме ги и в Гърция като змии близнаци, увити около края на жезъла на бог Хермес. Ранният гръцки херм представлява каменен стълб с бюст на бога Хермес върху него. От едната страна са увитите змии, а от другата - фалос в ерекция. Тъй като змиите са представени в акт на сексуално свързване, а фа-лосът в ерекция е несъмнено нещо сексуално, можем да направим заключение за функцията на херма като символ на плодородие.

Но ще сгрешим, ако помислим, че става дума само за биологично плодородие. Хермес е Мошеника в различна роля, като пратеник, бог на кръстопътищата и накрая водач на души от и към подземния свят. Следователно неговият фалос прониква от познатия в непознатия свят, търсейки духовно послание за освобождаване и оздравяване.Първоначално в Египет Хермес е известен като бога Тот с глава на ибис, и следователно е заченат в птича форма от принципа на трансцеденталността. Също и в олимпийския период на гръцката митология Хермес възстановява атрибутите на птичия живот и ги прибавя към хтоничната си природа на змия. Неговият жезъл придобива криле над змиите, като се превръща в кадуцея, или крилатия жезъл на Меркурий, а самият бог става „летящия човек" с крилатите шапка и сандали. Тук виждаме неговата трансцеденция в пълна сила, при което долната тран-сцеденталност от змийско съзнание в подземния свят минава през земната реалност и накрая достига трансцендентност в свръхчовешката или трансперсонална реалност на неговия крилат полет.Подобен смесен символ се среща и в други представи, като крилат кон или крилат дракон или други създания в художествените изображения на алхимията, което беше богато илюстрирано в класическата работа на д-р Юнг на тази тема. В работата си с пациенти ние следваме безброй-1771. Човекът и неговите символи

Гръцкият бог Хермес, наричан „психопомп" (водач на души), има функцията да води мъртвите в подземния свят. Горе, каменен херм, поставян па кръстопътища (символизира ролята па бога като посредник между двата свята) Отстрани на херма има змия, увита около жезъл, или кадуцей — символ, пренесен върху римския бог Меркурий (вляво, италианска бронзова фигура от XVI век), който също придобива крила и показва птицата като символ на духовна трансценденция.178ните преображения на тези символи. Те показват, че нашата терапия може да очаква успех, когато освободи по-дълбоките психични съдържания така, че те да станат част от нашата осъзната подготовка за по-ефективно разбиране на живота.За модерния човек не е лесно да схване значението на символите, които идват до нас от миналото или се появяват в нашите сънища. Нито е лесно да види как древният конфликт между символи на сдържане и освобождаване е свързан с нашата собствена съдба. Става по-лесно обаче, когато разберем, че само специфичните форми на тези архаични структури се променят, но не и тяхното психическо значение.Ние говорихме за диви птици като символи на отпускане или освобождаване. Но днес може да говорим и за реактивни самолети и космически ракети, защото те са физическо въплъщение на същия трансцендентен принцип, като ни освобождават, поне временно, от гравитацията. По същия начин древните символи на сдържаност, които някога са давали стабилност и защита, сега се появяват в търсенията на съвременния човек на икономическа сигурност и социално благополучие.Разбира се, всеки от нас може да види, че в нашия живот има конфликт между авантюра и дисциплина или зло и добродетел, или свобода и сигурност. Но това са само фрази, които използваме за описание на двойственост, която ни смущава и на която, изглежда, не можем да дадем отговор.Но отговор има. Съществува допирна точка между сдържаността и свободата и ние можем да я намерим в обредите за посвещаване, които разгледахме. Те могат да направят възможно за индивиди или цели групи хора да обединят противоположните сили в себе си и да постигнат равновесие в живота си.Но обредите не предлагат тази възможност винаги и автоматично. Те са свързани с особени фази в живота на индивида или на групата и докато не се разберат правилно и не се претворят в един нов начин на живот, моментът може да отмине. Посвещаването по принцип е процес, който започва с ритуал на подчиняване, следван от период на сдър-179жане и после от обред на освобождаване. По този начин всеки индивид може да примири конфликтните елементи на личността си, да постигне баланс, който да го направи истински човечен и господар на себе си.ТРЕТА ЧАСТВ сънищата и фантазиите на много съвременни хора полетите на ракетите за изследване на космоса често са се появявали като символично въплъгцение на стремежа към освобождаване, който е наречен трансцендентност.180

Мари-Луиз фон Франц ПРОЦЕСЪТ НА ИНДИВИДУАЦИЯМоделите на психично израстванеВ началото на тази книга д-р К. Г. Юнг въведе читателя в концепцията за несъзнаваното, неговите лични и колективни структури и неговия символен начин на изразяване. Когато веднъж се види жизнената важност (т. е. оздравителното или разрушителното въздействие) на символите, произведени от несъзнаваното, остава трудният проблем за тяхното интерпретиране. Д-р Юнг показа, че всичко зависи от това, дали всяко конкретно тълкувание „пасва" и е важно за дадения индивид. Така той посочи възможното значение и функция на символиката на сънищата.Но в развитието на теорията на Юнг тази възможност повдига и друг въпрос: Каква е целта на всички сънища като цяло в живота на индивида? Каква роля играят сънищата не само в непосредствената психична структура на човешкото същество, но и в неговия живот като цяло?Наблюдавайки много хора и изследвайки техните сънища (според пресмятанията му той е интерпретирал поне 80 хиляди сънища), Юнг открива не само че сънищата съответстват в различна степен на живота на сънуващия, но и че всички те са части от една голяма мрежа от психологически фактори. Той откри също, че като цяло изглежда те следват определена подредба или модел. Юнг нарича тази подредба „процес на индивидуация". Тъй като всяка нощ сънищата произвеждат различни сцени и образи, хора, които не наблюдават внимателно, вероятно няма да различат никакъв ред. Но ако човек следи сънищата си в продължение на години и изучава онова, което ги последва, ще види,181Горе, „плетеници' (декорацияна ръкопис от Х VII век).Индивидуалните сънища састранни и накъсани катодетайла от декорациятавдясно, но след сънуване цялживот се появява известноподреждане на извивките,което разкрива процеса напсихичен растеж.182че някои съдържания изплуват, изчезват и пак се появяват. Много хора сънуват многократно едни и същи фигури, пейзажи или ситуации и ако те се проследят в цели серии ще се види, че се променят бавно, но забележимо. Тези промени могат да се ускорят, ако съзнаваната нагласа на сънуващия е повлияна от правилно тълкуване на сънищата и тяхното символно съдържание.Така нашите сънища създават криволичеща следа, в която индивидуалните наклонности или тенденции стават видими, после изчезват и отново се връщат. Ако човек наблюдава тази виеща се форма дълго време, ще може да наблюдава нещо като скрита регулираща или водеща тенденция, създаваща един бавен, незабележим процес на психичен растеж - процеса на индивидуация.Постепенно се появява една по-обхватна и по-зряла личност и на степени става по-ефективна и дори видима за другите. Фактът, че често говорим за „спряно развитие", показва, че ние приемаме, че подобен процес на растеж и узряване е възможен при всеки индивид. Тъй като това психично развитие не може да бъде постигнато с осъзнаттото усилие на волята, а само спонтанно и естествено, в сънищата то често се символизира от дървото, чийто бавен, спонтанен, силен растеж следва определен модел.(1)183

Организиращият център, от който произхожда регулиращият ефект, изглежда е нещо като „атомно ядро" в нашата психична система. Той може да се нарече и откривател, организатор и извор на образи в сънищата. Юнг нарича този център „цялостна личност"(5е11) и го описва като тоталност-та на цялата психика, за да го разграничи от „Аза", който съставлява само малка част от цялостната психика. (2)През вековете хората интуитивно са усещали съществуването на такъв вътрешен център. Гърците са го наричали вътрешен <1а1топ* на човека; в Египет се е изразявал със схващането за Ба-душа; а римляните са го почитали като цетш* *, присъщ на всеки индивид. В по-примитивни общества той често е бил смятан за закрилящ дух, въплътен в някакво животно или фетиш.Този вътрешен център се схваща в изключително чиста, ненакърнена форма от индианците наскапи, които все още се срещат в горите на полуостров Лабрадор. Тези прости хора са ловци, живеят в изолирани семейни групи толкова далеч едни от други, че не са успели да развият племенни обичаи или

колективни религиозни вярвания и церемонии. В своята пълно усамотение ловецът наскапи трябва да разчита на собствените си вътрешни гласове и несъзнавани прозрения. Той няма религиозни учители да му казват в какво да вярва, няма ритуали, фестивали или обичаи, които да му помагат. Във възгледа му за живота човешката душа е просто един „вътрешен спътник", който той нарича „мой приятел" или М1зШр 'ео, което означава „Велик човек". Миста-пео живее в сърцето и е безсмъртен. В момента на смъртта или малко преди това той напуска индивида и после се преражда в друго същество. (3)Онези наскапи, които обръщат внимание на сънищата си и се опитват да открият смисъла им, проверяват тяхната истина, могат да влязат в по-дълбока връзка с Великия човек. Той помага на такива хора и им изпраща повече и по-хубави сънища. Основен дълг на един наскапи е да следва* Божество или проява на божествена сила (гр.). - Б. ред. ** Гений, добър дух. - Б. пр.184инструкциите, давани от сънищата и да превръща съдържанието им в трайни форми на изкуството. Лъжите и непо-чтеността прогонват Великия човек от вътрешния мир, докато щедростта и любовта към съседа и животните го привличат и му дават живот. Сънищата дават на индианеца наскапи пълна възможност да намери пътя в живота си, не само във вътрешния свят, но и във външния свят на природата. Те му помагат да предсказва времето и му дават безценни указания за ловуването, от което зависи животът му. Споменавам тези много примитивни хора, защото те не са заразени с нашите цивилизовани идеи и все още имат способност за естествено проникване в същността на онова, което Юнг нарича цялостна личност (8е1г).Тя може да се определи като вътрешен ръководещ фактор, различен от осъзнатата личност, който може да бъде схванат само чрез изследване на собствените сънища на човека. Те показват, че това е регулиращ център, който води до постоянно разширяване и съзряване на личността. Но този по-широк, по-цялостен аспект на психиката се проявява най-напред само като вродена възможност. В хода на живота тя може да се прояви съвсем слабо или пък да се развие относително пълноценно. Доколко ще се развие, зависи от това дали Азът е готов да приема съобщенията на тази цялостна личност. Както индианците наскапи са забелязали, че който се вслушва в загатванията на Великия човек, получава подобри и помагащи сънища, и ние можем да добавим, че вроденият Велик човек става по-реален във възприемащия го индивид, а не в онзи, който го пренебрегва. Първият става и по-пълноценно човешко същество.Дори изглежда сякаш Азът не е създаден от природата да следва собствените си произволни импулси в неограничена степен, а да помага да се реализира тоталността - цялостната психика. Именно Азът служи за просветляване на цялата система, помагайки да стане съзнавана и така да се реализира. Ако например аз притежавам определен артистичен талант, който моят Аз не съзнава, нищо няма да се получи. Все едно че дарованието не съществува. Само ако Азът го забележи, ще мога да го реализирам. Вродената, но185IIскрита тоталност на психиката не е еднаква с една напълно развита и изживяна цялостност. (4)Човек може да си представи това по следния начин. Семето на един планински бор съдържа цялото бъдещо дърво в латентна форма, но всяка семка пада в определено време, на определено място, в което има определени специфични фактори, като качество на почвата и на камъните, наклон на почвата и изложеност на слънце и вятър. Латентната цялост на бора в семето реагира на тези условия като избягва камъните и се наклонява към слънцетои като по такъв начин се очертава растежът на дървото. Така индивидуалният бор бавно се развива, движейки се към своята тоталност и появата си в света на реалността. Без живото дърво образът на бора е само една възможност или абстрактна идея. И отново, реализацията на тази уникалност на индивидуалния човек е целта на процеса на индивидуация.От една гледна точка този процес се извършва в човека (и всички други живи същества) от само себе си и то в несъз-наваното: това е процес, чрез който човек преживява своята вътрешна човешка природа. Строго погледнато, процесът на индивидуация е реален само ако индивидът го осъзнава и осъзнато създава жива връзка с него. Ние не знаем дали боровото дърво усеща собствения си растеж, дали се радва и страда на различните условия, които го оформят. Но човек със сигурност може да участва осъзнато в развитието си. От време на време той даже чувства, че като взема свободно решения, може да му съдейства активно. Това съучастие принадлежи към процеса на индивидуация в тесния смисъл на думата.Човек обаче преживява нещо, което не се съдържа в метафората за боровото дърво. Процесът на индивидуация е нещо повече от постигането на единство между вродения зародиш на цялостност и

външните актове на съдбата. Субективното му преживяване създава чувството, че активно и творчески се намесва някаква надличностна сила. Човек понякога има усещането, че несъзнаваното води в съгласие с някакъв скрит замисъл. Все едно, че нещо ме гледа, нещо, което аз не виждам, но което ме вижда -може би Великия човек в сърцето, който изразява мнението си за мен с помощта на сънищата.Но този творчески деен аспект на психичното ядро може да влезе в играта само когато Азът се освободи от всички практически и субективни цели и се опита да постигне по-дълбока, по-основна форма на екзистенция. Азът трябва да е в състояние да слуша внимателно и да се отдава безусловно на този вътрешен импулс към растеж. Много философи екзистенциалисти се опитват да опишат това състояние, но стигат само до премахване на илюзиите на съзнанието, т. е до вратата на несъзнаваното и не успяват да я отворят.Хора, живеещи в култури с по-дълбоки корени от нашата по-лесно разбират, че е необходимо да се откажеш от утилитарната нагласа на съзнаваното планиране, за да дадеш път на вътрешния растеж на личността. Веднъж срещнах възрастна дама, която не беше постигнала много в живота си под форма на външни успехи. Всъщност беше създала добър брак с един труден съпруг и някак си беше развила в себе си зрялата личност. Когато ми се оплака, че не е „свършила" нищо в живота си, аз й разказах една история, свързана с китайския мъдрец Чуан-Дзъ. Тя я разбра веднага и изпита голямо облекчение. Ето и историята:Пътуващ дърводелец на име Стоун при едно от пътуванията си видял гигантски стар дъб, който се издигал сред полето близо до земен олтар. Той казал на чирака, който се възхищавал на дъба: „Това е едно безполезно дърво. Ако от него построиш кораб, той скоро ще изгние; ако направиш сечива, ще се счупят. С това дърво не може да се направи нищо полезно и затова толкова е остаряло."Но в страноприемницата, където дърводелецът отишъл да спи, старото дърво се появило в съня му и казало: „Защо ме сравняваш с твоите култивирани дървета като глог, круша, портокал и ябълка и с всички други, които раждат плодове? Още преди да узрее плода им хората ги нападат и обират. Чупят им клоните, кършат вейките им. Даровете им им носят беда и те не могат да изживеят естествената си възраст. Така става навсякъде и затова аз отдавна се опитах да стана напълно безполезен. Ти, бедни смъртни човече! Ако бях полезен по някакъв начин, щях ли да достигна този ръст? Освен това и ти, и аз сме същества и как може едно същество да се поставя толкова високо, че да съди друго същество? Ти, безполезни смъртни човече, какво знаеш ти за безполезните дървета?."186187Дърводелецът се събудил и размишлявал върху съня си а по късно, когато чиракът го запитал защо само това единствено дърво пази земния олтар, той отговорил: „Замълчи! Да не чувам повече за това! Дървото расте тук нарочно, защото другаде хората щяха да се отнесат зле с него. Ако то не беше дървото на земния олтар досега щеше да бъде отсечено".(5)Дърводелецът очевидно е разбрал своя сън. Той осъзнал, че да изпълниш собствената си съдба е най-голямото човешко постижение и че нашите угилитарни понятия трябва да дадат път на исканията на нашата несъзнавана психика. Ако преведем тази метафора на психологически език,Земен олтар под едно дърво (в китайска картина от XIX век) 1 акива кръгли или квадратни структури обикновено символизират цялостната личност, на която трябва да се подчини Азът, за да се изпълни процеса на индивидуация.188дървото символизира процеса на индивидуация и дава до-оър урок на нашия късоглед Аз. (6)Под дървото, което следва съдбата си в приказката на Чуан-Дзъ има един земен олтар. Това е естествен необра-ботен камък, върху който хората принасят жертви на местния бог, които „притежава" това парче земя.(7) Символът на този олтар показва факта, че за да се реализира процесът на индивидуация, човек трябва осъзнато да се подчини на силата на несъзнаваното и да не мисли какво трябва да направииликое се смята за пРавилно,или какво най-често става. Просто трябва да слуша, за да научи какво вътрешната .тоталност - цялостната личност - иска да се направи тук и сега в конкретната ситуацияНашата нагласа трябва да бъде като тази на планин-ския бор, споменат по-горе: той не се сърди, когато расте-жът му бива спрян от някой камък, нито прави планове какДа преодолее препятствието. Той само се опитва да почув-ства накъде трябва да расте повече - наляво, към склона

или надясно, по-далеч от него. Също като дървото и ниетрябвада се оставим на тозиночти незабележим, но силнодоминираш импулс - импулс, който идва от порива къмуникална творческа самореализация. И това е процес вкоито трябва постоянно да се търси и да се открие нещоимГчси Г' ™КОЙ "д" ПОЗНаВа' В°ДеЩИТе Зага™™ или импулси идват не от Аза, а от тоталността на психиката-цялостната личност.Следователно безполезно е да се хвърлят скрити погледи към начина, по който се развива някои друг защото всеки от нас има уникалната задача за самор ализадия Макар чече не оихме ги разпознавали като борове), но никое не е точно като другото. Поради това сходство и различие етруднодасеобобщятбезкрайнитевариациинапроцесана индивидуация. Факт е, че всеки човек трябва д/направи нещо различно, нещо, само негово.(8)Много хора критикуват подхода на Юнг че не ппел ставял психичния материал систематично. Но тези крити-189ци забравят, че самият материал е живо преживяване, натоварено с емоции, по природа ирационално и променливо, което не се поддава на систематизация освен по най-повърхностен начин. Модерната дълбинна психология стигна до същите ограничения, както и микрофизиката. С други думи, когато работим със статистически величини, е възможно едно рационално и систематично описание на фактите. Но когато се опитваме да опишем отделно психично събитие, не можем да направим нищо повече освен да представим честно описание от всички възможни страни. По същия начин учените трябва да приемат, че не знаят какво е светлината. Те могат само да кажат, че при известни експериментални условия тя, изглежда, се състои от частици, а при други - от вълни. Но какво е „сама по себе си", не е известно. Психологията на несъзнаваното и всяко описание на процеса на индивидуация среща подобни затруднения при дефиницията. Но аз ще се опитам да скици-рам техните най-типични черти.Първото приближаване към несъзнаванотоЗа много хора годините на младостта се характеризират със състояние на постепенно събуждане, в което индивидът бавно възприема света и себе си. Детството е период на силни емоции и най-ранните детски сънища често разкриват в символна форма основната структура на психиката, показвайки как тя по-късно ще оформи съдбата на дадения индивид. Например Юнг веднъж разказа на група студенти за млада жена, която била толкова тревожна, че на 25 години извършила самоубийство. Като малко дете тя сънувала че „Джак Фроуст"* влязъл в стаята й, докато лежала в леглото и я ощипал по корема. Събудила се и видяла, че се е ощипала със собствената си ръка. Сънят не я уплашил -тя само си спомнила какво е сънувала. Но фактът, че не е реагирала емоционално на странната среща с демона на*Баба Зима (англ.). - Б. пр. 190студа - на замръзналия живот, - не говори добре за бъдещето и сам по себе си не е нормален. Със студена, безчувствена ръка по-късно слага край на живота си. От този единствен сън може да се предположи трагичната съдба на сънуващата, предсказана от психиката й в детството.Понякога не сън, а някакво много впечатляващо и незабравимо реално събитие като предсказание посочва бъдещето в символна форма. Известно е, че децата често забравят събития, интересни за възрастните, но пазят жив спомен за инцидент или история, която никой друг не е забелязал. Когато се вгледаме в някой от тези детски спомени, обикновено откриваме, че той разкрива (ако се интерпретира като символ) един основен проблем в структурата на детската психика.(9)Когато детето достигне училищна възраст, започва фазата на изграждането на Аза и адаптацията към външния свят. Тази фаза обикновено носи много болезнени сътресения. В същото време някои деца започват да се чувстват много различни от другите и това чувство на различност води до известна тъга, която е част от самотността на много младежи. Несъвършенството на света и злото навън и вътре се превръщат в осъзнати проблеми. Детето трябва да се опитва да се справи със силни (но все още неразбрани) вътрешни импулси, както и с изискванията на външния свят.Ако развитието на съзнанието е разстроено, децата често се оттеглят от външни или вътрешни трудности в една вътрешна „крепост", и когато това се случи, техните сънища и символни рисунки на несъзнаван материал често разкриват до необикновена степен някакъв кръгъл, квадратен или „ядрен" мотив (който ще обясня по-късно). Това е свързано със споменатото преди психично ядро, жизнения център на личността, от който започва цялото структурно развитие на съзнанието. Естествено е, че

образът на центъра ще се прояви особено ярко, когато психичният живот на индивида е застрашен. От това централно ядро (доколкото знаем днес) се насочва цялото формиране на Аз-съзнанието, като очевидно Азът е дубликат или структурна част на първичния център.191В тази ранна фаза много деца активно търсят някакъв смисъл в живота, който може да им помогне да се справят с хаоса вътре и вън от тях. Има и други, които все още неосъзнато са водени от динамиката на наследени и инстинктивни архетипови модели. Тези млади хора не се интересуват от по-дълбокия смисъл на живота, защото техният опит, свързан с любовта, природата, спорта и работата съдържа непосредствено и удодовлетворяващо значение за тях. Те не са непременно по-повърхностни, но обикновено се носят по течението на живота с по-малко търкания и неприятности в сравнение със своите по-интроспективни другари. Ако пътувам с кола или влак, без да поглеждам навън, само спирките, потеглянето и внезапните завои ще ме накарат да се сетя, че изобщо се движа.Действителният процес на индивидуация - осъзнатото споразумение със собствения вътрешен център (психичното ядро), или цялостната личност, обикновено започва с нараняване на личността и страданието, което го придру-жава.(Ю) Това начално сътресение е нещо като „повик", макар че често не се разпознава като такова. Точно обратното, Азът се чувства възпрепятстван във волята или желанието си и обикновено проецира пречката в нещо външно. Т. е. Азът обвинява Бог или икономическата ситуация, или шефа, или брачния партньор за всичко, което му пречи.Или може би всичко отвън изглежда добре, но под повърхността човек страда от смъртно отегчение, което прави всичко да изглежда празно и без смисъл. Много митове и вълшебни приказки символично описват този начален стадий на процеса на индивидуация, като разказват за някакъв цар, който се разболял или остарял.(11) Друга подобна история е за бездетната царска двойка или за това, как чудовище открадва всички жени, деца, коне и богатство на царството; или че демон задържа армията на царя или кораба му и спира напредването му; или че върху земята настава мрак, кладенците пресъхват и порой, буря или студ връхлита страната. Изглежда като че ли началният сблъсък с цялостната личност хвърля тъмна сянка предварително, или като че ли „вътрешният приятел" идва най-192Гравюра на дърво от алхимичен ръкопис от XVII век показва един болен крал - чест символичен образ на празнотата и скуката (в съзнанието), което може да бележи началния период на процеса на индивидуация.напред като трапер, за да хване безпомощно борещия се Аз в своята клопка.(12)В митове често магията или талисманът, който може да премахне нещастието, което тегне над царя или над страната му, винаги се оказва нещо много специфично. В една приказка „бял кос" или „риба, която носи златен пръстен в хрилете си", е нужна, за да се възстанови здравето на царя. В друга царят иска „жива вода" или „женска златна плитка" (а после, разбира се - и притежателката на плитката). Каквото и да е, нещото, което трябва да премахне злото, е винаги уникално и трудно за намиране.Точно същото е в началната криза в живота на индивида. Човек търси нещо, което е невъзможно да се намери или19312. Човекът и неговите символи194Три примера на „колективна зараза", която може да превърне хората е ирационална тълпа - и при която сянката (тъмната страна на Азовата личност) е ранима. Вляво горе, сцена от един полски филм от 1961 година, разказващ за френски монахини от XVII век които били „обладани от дявола". Вляво долу, рисунка от Брюгел, изобразяваща страданието (най-вече психосома-- тично), наречено „Свети Битово хоро", широко . разпространено в средните векове. Горе, емблемата на горящия кръст на Ку Клукс Клан, „тайното общество" на превъзходството на белите в американския Юг, чиято расова нетолерантност често водела до колективни актове на насилие.195за което не се знае нищо. В такива моменти всички добронамерени и разумни съвети са напълно безполезни - съвети, които карат някого да се опита да бъде отговорен, да отиде на почивка, да не работи толкова много (или да работи повече), да има повече (или по-малко) контакти или да си намери хоби. Нищо от това не помага, или много рядко. Има само едно нещо, което изглежда, че действа, и то е да се обърнеш направо към прииждащия мрак без предразсъдъци и напълно невинно и да се опиташ да откриеш каква е скритата му цел и какво иска от тебе.

Скритата цел на идващия мрак по принцип е нещо толкова необикновено, толкова уникално и неочаквано, че по правило човек може да го установи само със средствата на сънищата и фантазиите, които бликат от несъзнаваното. Ако той насочи вниманието си към него без прибързани предположения или емоционално отхвърляне, то често се разкрива с поток от полезни символни образи. Но не винаги. Понякога първо предлага серия от болезнени открития за онова, което не е наред с човека и неговите съзнавани нагласи. Тогава човек трябва да започне процеса с преглъщане на всички видове горчиви истини.Реализация на сянкатаНезависимо дали несъзнаваното идва най-напред в помагаща или негативна форма, след време се появява необходимостта съзнаваното поведение да се реадаптира към не-съзнаваните фактори -да се приеме това, което прилича на „критичност" от страна на несъзнаваното. Чрез сънищата човек се запознава с аспекти на собствената си личност, които по различни причини предпочита да не разглежда твърде отблизо. Именно това Юнг нарича „реализация на сянката". (Той използва думата „сянка" за тази несъзнава-на част на личността, защото тя често се появява в сънищата в персонифицирана форма).Сянката не е цялата несъзнавана личност. Тя представлява непознати или малко познати атрибути и качества на196Аза - аспекти, които се отнасят предимно към личната сфера и също могат да бъдат осъзнавани. В някои аспекти сянката може да се състои от колективни фактори, които идват от някакъв източник извън личния живот на индивида.Когато човек се опитва да види сянката си, той осъзнава (и често се срамува от) онези качества и импулси, които отрича в себе си, но вижда в другите хора - неща като егоизъм, ленив ум и немарливост; нереални фантазии, схеми и заговори; безгрижие и страхливост; прекомерна любов към пари и предмети - накратко, всички малки грехове, за които може предварително да си е казал: „Това няма значение, никой няма да го забележи, а и всички други го правят".Ако се изпълвате с гняв, когато приятел ви упреква за грешка, бъдете сигурни, че в този момент откривате част от сянката си, която не сте съзнавали. Неприятно е, разбира се, когато други, които „не са по-добри", ви критикуват за грешки на сянката. Но какво ще кажете, ако собствените ви сънища - вътрешен съдия на вашето същество - ви обвиняват? Това е моментът, когато Азът бива хванат, и резултатът обикновено е неловко мълчание. След това започва мъчителната и продължителна работа на самообучението - работа, която, можем да кажем, е психологически еквивалент на усилията на Херкулес. Първата задача на този нещастен герой, ако си спомняте, е да почисти за един ден Авгиевите обори, в които безброй стада добитък са оставяли изпражненията си в продължение на десетилетия -задача, толкова огромна, че обикновеният смъртен би загубил смелост само при мисълта за нея.Сянката не се състои само от пропуски. Тя често се проявява в някакъв импулсивен или небрежен акт. Преди човек да си помисли, неприятната забележка изкача, неправилното решение бива взето и той се сблъсква с резултати, които не е целял и съзнавано желал. Освен това сянката е изложена на колективно заразяване в по-голяма степен, отколкото съзнаванатата личност. Например, когато човек е сам, той се чувства относително добре, но щом „другите" правят тъмни, примитивни неща, той започва да се страхува, че ако не се присъедини, ще го сметнат за глупак. И197така дава път на импулси, които изобщо не са му присъщи. Най-вече при контакти с хора от същия пол човек се сблъсква със собствената си сянка и с тази на другите. Въпреки че виждаме сянката в човек от срещуположния пол, обикновено тя по-малко ни засяга и по-лесно можем да й простим. В митовете и сънищата сянката се появява като личност от същия пол като този на сънуващия. Следващият сън може да послужи за пример. Става дума за мъж на 48 години, който се опитвада живее за себе си, работейки усилено и с дисциплина, която потиска удоволствието и спонтанността до много по-голяма степен, отколкото съответства на природата му.Имах и живеех в много голяма къща в града и не познавах различните Й части. Разхождах се из нея и откривах, най-вече в мазето, няколко стаи, за които не знаех нищо и даже изходи, водещи до други мазета или до подземни улици. Стана ми неприятно, когато открих, че някои от тези изходи не бяха заключени, а повечето нямаха и ключалки. Още повече че в съседство имаше работници, които биха могли да се промъкнат...Когато се върнах на приземния етаж, минах покрай един заден двор, където отново открих различни изходи към улицата или към други къщи. Докато се опитвах да ги разгледам по-добре, при мен дойде някакъв мъж, който се смееше високо и твърдеше, че сме другари от началното училище. Аз също си

спомних и докато той ми разказваше живота си, тръгнахме с него към изхода и се разхождахме по улиците.Във въздуха имаше странни светлосенки, докато вървяхме по голяма улица и стигнахме до една зелена поляна, където внезапно край нас минаха три галопиращи коня. Бяха красиви, силни животни, диви но добре гледани и без ездачи (дали бяха избягали от казармата?)Наличието на странни коридори, стаи и незаключени изходи в мазето напомня древната египетска представа за подземния свят, който е добре известен символ на несъзнаваното с неговите неизвестни възможности.(13) То показва също и доколко човек е „отворен" за други влияния в не-съзнаваната сенчеста страна и колко нежелани и чужди елементи могат да нахлуят. Може да се каже, че мазето е приземието на психиката на сънуващия. В задния двор на198странното здание (който представлява все още невъзприе-тата психична сфера на личността на сънуващия) внезапно се появява стар приятел от училище. Този индивид очевидно персонифицира един друг аспект на сънуващия - аспект, който е бил част от живота му като дете, но който е забравен и изгубен. Често се случва някои детски качества (например, веселост, сприхавост или доверчивост) да изчезнат изведнъж и човек да не знае къде и как са си отишли. Именно такава изгубена характеристика на сънуващия се връща сега (от задния двор) и се опитва да се „сприятели" с него отново. Тази фигура вероятно показва пренебрегната възможност на сънуващия за радост от живота и за неговата екстравертирана сенчеста страна.Но ние скоро разбираме, че сънуващият се чувства „тревожен" точно преди да срещне този видимо безобиден стар приятел. Когато се движи с него по улицата, конете побяг-ват. Сънуващият мисли, че може да са избягали от казармата (т. е. от осъзнатата дисциплина, която характеризираТревожно пътуване на модерния италиански художник ди Кирико. Заглавието и мрачните коридори на картината изобразяват първия контакт с несъзнаваното, когато започва процесът па индивидуация. Несъзнавиото често се символизира с коридори а -"-199Рисунки на три лабиринта: най-горе, финландски каменен лабиринт (Бронзова епоха); в средата, британски торфен лабиринт от XIX век; долу, лабиринт (от керамични плочки) върху пода на катедралата в Шартр (той може да се обхожда като символично поклонение на Светата земя).200живота му). Фактът, че конете нямат ездачи, показва, че инстинктивните влечения може да се изплъзнат от съзнавания контрол. В този стар приятел и конете отново се проявява цялата положителна сила, която е липсвала преди и от която сънуващият се нуждае крайно много.Това е проблем, който често се появява, когато човек срещне „другата си страна". Сянката обикновено съдържа ценности, от които съзнанието се нуждае, но те съществуват в такава форма, че е трудно да се интегрират в живота на човека. Коридорите и голямата къща в този сън показват и че сънуващият все още не познава измеренията на собствената си психика и още не може да ги запълни.Сянката в този сън е типична за един интроверт (човек, който се стреми да се оттегли от външния живот). При екс-траверта, който е обърнат повече към външните обекти и живот, сянката ще изглежда съвсем различно.Един млад мъж с много жив темперамент отново и отново предприемал успешни сделки, докато в същото време сънищата му настоявали да завърши една лична творческа работа, която бил започнал. Ето един от неговите сънища:Някакъв мъж лежи на кушетка, покрил лицето си със завивката. Той е французин, отчаян тип, който ще приеме всякаква криминално поръчка. Едно служебно лице ме придружава по стълбите надолу и аз знам, че има заговор срещу мен: че французинът ще ме убие уж случайно (така ще изглежда отстрани). Той се промъква зад мен, когато приближаваме изхода, но аз съм нащрек. Висок, представителен човек (по-скоро богат и влиятелен) внезапно се обляга на стената до мен, почувствал се зле. Аз бързо използвам възможността да убия служебното лице, като го пробождам в сърцето. - Единственото, което се забелязва, е малко влага. - Това се казва като коментар. Сега аз съм спасен, защото французинът няма да ме нападне, след като човекът, който му дава заповеди, е мъртъв. (Може би той и авторитетният човек са едно и също лице, като вторият замества първия.)Отчаяният тип представлява другата страна на сънуващия - неговата интроверсия, достигнала до състояние на отчаяние. Той лежи на кушетка (значи е пасивен) и е дръпнал завивката върху лицето си, защото иска да бъде201

Вместо да приемем недостатъците си, както серазкриват от сянката, ние ги проецираме върху другите -например върху нашите политически врагове.Горе, плакат за парад в комунистически Китай показваАмерика като змията на злото (която носи нацисткасвастика), убита от китайска ръка. Вдясно, Хитлерпо време на реч; цитатът е неговото описание на Чърчил.202„Повече от пет години този мъж обикаля Европа като луд в търсене на нещо, което да подпали.За нещастие, той отново и отновонамира наемници,които отварятвратите на своитестрани за тозимеждународенподпалвач ".оставен на мира. От друга страна, служебното лице и преуспяващият мъж (които тайно са един и същ човек) персо-нифицират успешните отговорности и дейности на сънуващия. Внезапната болест на мъжа е свързана с факта че сънуващият е боледувал няколко пъти, когато е позволявал на динамичната си енергия да избухва много силно във външния му живот. Но успяващият човек няма кръв във вените си - само малко влага, - което означава че тези външни амбициозни дейности на сънуващия не съдържат истински живот и страст, а са безкръвни механизми. Така че няма да е загуба, ако този човек бъде убит В края на съня французинът е удовлетворен; той очевидно представлява положителна фигура на сянка, която става негативна и опасна само защото съзнаваното поведение на сънуващия не му съответства.203Този сън ни показва, че сянката може да се състои от много различни елементи - например от несъзнавана амбиция (богатият представителен човек) и от интроверсия (французинът). Тази особена асоциация на сънуващия с французи е свързана с факта, че те знаят как да се справят с любовни връзки. Следователно двете фигури на сенки представят две добре известни влечения: власт и секс. Влечението към власт веднага се проявява в двойна форма, като служебно лице и като влиятелен човек. Официозът, или чиновникът, персонифицира колективната адаптация, докато влиятелният човек разкрива амбиция, но и двамата служат на влечението към власт. Когато сънуващият успява да спре тази опасна вътрешна сила, французинът вече не е толкова враждебен. С други думи, еднакво опасният аспект на сексуалното влечение също е подчинен.Очевидно проблемът за сянката играе важна роля във всички политически конфликти. Ако човек, който сънува този сън, не е наясно с проблема за своята сянка, лесно би могъл да идентифицира отчаяния французин с „опасните комунисти" на външния живот или служебното лице и влиятелния мъж с „лакомите капиталисти". По този начин щеше да пропусне да види, че тези воюващи елементи са в самия него. Когато хората виждат собствените си несъзна-вани тенденции в други хора, това се нарича „проекция". Политическите вълнения във всички страни са пълни с такива проекции, също както и клюките на отделни или на малки групи хора в задния двор. Проекции от всякакъв вид затьмняват нашия поглед към другите хора, нарушават неговата обективност и по този начин пречат на възможността за истинска човешка връзка.(14)Проецирането на нашата сянка има и допълнително неудобство. Ако я идентифицираме, да речем с комунисти или капиталисти, част от собствената ни личност остава на другата страна. Резултатът е, че ние постоянно (макар и неволево) ще правим зад гърба си неща, които подържат тази друга страна и така без да искаме ще помагаме на врага. А ако, обратно, ние осъзнаваме проекцията и можем да обсъждаме нещата без страх или враждебност, отнасяй-204ки се разумно с другата личност, тогава има шанс за постигане на взаимно разбирателство - или поне примирие.Дали сянката ще стане наш приятел или враг, зависи изцяло от нас. Както показват сънищата за неизследваната къща и французина, сянката не е непременно опонент. Тя е като всяко човешко същество, с което трябва да се погаждаме, като понякога отстъпваме, понякога възразяваме, а понякога отдаваме любов - в зависимост от ситуацията. Сянката става враждебна само когато бива пренебрегвана или разбирана погрешно.

Понякога, макар и не често, индивидът изпитва влечение да живее с лошата страна на своята природа и да потиска по-добрата страна. В такива случаи сянката се появява като положителна фигура в неговите сънища. Но за човек, който изразява естествените си емоции и чувства, сянката може да се появи като студен и негативно настроен интелектуалец. Тогава тя персонифицира премълчани злостни преценки и негативни мисли. Така че каквато и форма да приеме, функцията на сянката е да представя противоположната страна на Аза и да въплъщава онези качества, които човек най-много мрази в другите хора.Би било относително лесно, ако човек интегрира сянката в съзнаваната личност само като се опитва да бъде честен и да използва своята интуиция. Но за съжаление това невинаги се получава. Съществува такова страстно влечение към сенчестата част на човека, че разумът може да не успее да надделее. Горчивият опит, идващ отвън, може да помогне: някоя тухла, така да се каже, трябва да падне на главата ти, за да се сложи край на влеченията и импулсите на сянката. Понякога някое героично решение може да ги спре, но такова свръхчо-вешко усилие е възможно само ако Великия човек вътре (цялостната личност) помогне на индивида да се справи.Фактът, че сянката съдържа неукротимата сила на непреодолимия импулс, не означава че влечението винаги трябва героично да се потисне. Понякога сянката е мощна, защото поривът на цялостната личност сочи в същото направление и човек не знае дали цялостната личност или сянката стоят зад вътрешния натиск. В несъзнаваното чо-205век, за съжаление, е като в лунен пейзаж. Всички съдържания са неясни и се смесват помежду си, и никога не се знае точно какво или къде е дадено нещо, или откъде започва и къде свършва. (Това е известно като „контаминация" на несъзнавани съдържания).Когато Юнг нарича даден аспект на несъзнаваната личност сянка, той има предвид един относително определен фактор. Но понякога всичко, което не е известно на Аза, се смесва със сянката, включително най-ценните и висши сили. Кой например може да бъде напълно сигурен дали французинът в съня, който приведох за пример, е безполезен скитник или ценен интроверт? А препускащите коне в предишния сън - трябва ли да бъдат оставени да тичат свободно или не? В случай, когато самият сън не прави нещата ясни, съзнаваната личност трябва да вземе решение.Ако фигурата на сянката съдържа ценни жизнено необходими сили, те трябва да бъдат асимилирани в действително преживяване, а не да се потискат. Азът трябва да се откаже от гордостта и упорството си и да преживее нещо, което изглежда тъмно, но всъщност може и да не е. Това може да налага жертва също толкова героична, колкото и победата на страстта, но в обратния смисъл.Етичните трудности, които възникват при срещата със сянката, са добре описани в Книга XVIII на Корана. (15) В тази притча Мойсей среща Кидр („Зеления", или „първия ангел на Бога") в пустинята. Те бродят заедно и Кидр изразява опасения, че Мойсей няма да може да наблюдава неговите дела без възмущение. Ако Мойсей не може да го търпи и не му вярва, Кидр ще трябва да си отиде.Кидр открадва риболовна лодка от бедните селяни. После пред очите на Мойсей убива красив младеж и накрая възстановява падналата стена на един град от неверници. Мойсей не може да се въздържи, изразява своето възмущение и Кидр трябва да го напусне. Но преди да си тръгне той обяснява причините за действията си: с открадването на лодката той я спасява за притежателите й, понеже пирати се канели да я задигнат. Хубавият младеж бил на път да извърши престъпление и като го убива, Кидр спася-206ва бедните му родители от позор. С възстановяването на стената двама млади хора били спасени от фалит, защото тяхното съкровище било заровено под нея. Мойсей, който бил толкова възмутен, сега видял (твърде късно), че преценката му е била твърде прибързана. Делата на Кидр изглеждали абсолютно лоши, но всъщност не били такива.Ако погледне на тази история наивно, човек може да приеме, че Кидр е престъпната, капризна, лоша сянка на благочестивия, спазващ законите Мойсей. Но случаят не е такъв. Кидр е много повече персонификация на някои тайни творчески актове на Божеството. (Можем да намерим подобен смисъл в прочутата индианска приказка „Царят и трупът", както е интерпретирана от Хенри Зимър.) Не е случайно, че избрах сън, за да илюстрирам този тънък проблем. Избрах известната история от Корана, защото тя обобщава преживяванията на цял един живот, нещо, което рядко би могло да се изрази толкова ясно в един индивидуален сън.( 16)Когато тъмните фигури се появят в нашите сънища и изглежда, че искат нещо, ние не можем да сме сигурни дали те персонифицират само една част от сянката в нас или цялостната личността, или и двете

едновременно. Да се реши предварително дали нашият тъмен партньор символизира някакъв недостатък, който ще преодолеем, или важна част от живота, която ще приемем, е един от най-трудните проблеми, с които сблъскваме по пътя на индивидуация-та. Още повече че символите на съня често са толкова неуловими и сложни, че не можем да бъдем сигурни в тяхното тълкуване. При тази ситуация всичко, което може да се направи, е да се приеме неудобството на етичното съмнение - без да вземаме крайни решения или страна - и да продължим да наблюдаваме сънищата. Това напомня на ситуацията с Пепеляшка, когато мащехата й изсипва купчина лош и добър грах пред нея и я кара да го сортира. Макар че изглежда безнадеждно, Пепеляшка започва търпеливо да го разделя и изведнъж гълъби (или мравки) идват да й помогнат. Тези същества символизират помагащи, дълбоко несъзнавани импулси, които човек може да почувства само в собственото си тяло и това показва изход.207Някъде в дъното на собственото същество човек обикновено знае къде трябва да отиде и какво трябва да направи. Но има моменти, когато клоунът, когото наричаме „Аз"*, се държи толкова объркващо, че вътрешният глас не може да наложи присъствието си.Понякога всички опити да се разберат загатванията на несъзнаваното пропадат и при подобни затруднения човек само трябва да има смелостта да направи това, което смята за правилно, с готовност да промени курса, ако несъзнаваното внезапно подскаже друга посока. Може също да се случи (макар че е необичайно) човек да реши, че е по-добре да се съпротивлява на натиска на несъзнаваното, дори с цената на това, да се чувства деформиран, вместо твърде много да се отдалечи от човешкото състояние. (Подобна би била ситуацията на хора, които трябва да преживеят някаква криминална склонност, за да бъдат напълно автентични).Силата и вътрешната яснота са нужни на Аза, за да се създаде такъв извор на решения тайно от Великия Човек, който очевидно не иска да се разкрива твърде много. Може би цялостната личност иска Азът да направи свободен избор или може би цялостната личност зависи от човешкото съзнание и решенията да му помогне да се прояви. Когато се стигне до такива трудни етични проблеми, никой не може истински да съди делата на другите. Всеки човек трябва да се вгледа в собствения си проблем и да се опита да определи кое е правилно за него. Както казва един стар мъдрец на дзен-будизма, трябва да следваме примера на пастира, който наблюдава своя вол „с остен, за да не пасе по чуждите ливади".(17)Тези нови открития на дълбинната психология ще доведат до промени в нашите колективни етични схващания, защото ще ни предизвикат да преценяваме всички човешки действия по-индивидуално и прецизно. Откриването на несъзнаваното е едно от най-перспективните открития в новото време. Но фактът, че признаването на неговата несъзнавана ре-* На англ. — "I", аз - за разлика от "е§о", Азът - Б. пр. 208алност включва честна самопреценка и реорганизация на живота, кара много хора да се държат така, като че ли нищо не се е случило. Иска се много смелост, за да се приеме сериозно несъзнаваното и да се решават проблемите, които повдига то. Много хора са твърде лениви, за да мислят задълбочено даже за онези морални аспекти на поведението си, които осъзнават; те са твърде лениви, за да се интересуват доколко им въздейства несъзнаваното.Анимата: женското в мъжката психикаТрудни и скрити проблеми не са неизменно свързани с появата на самата сянка. Понякога изплува една друга „вътрешна фигура". Ако сънуващият е мъж, той ще открие една женска персонификация на своето несъзнавано, а в случай на жена ще бъде мъжка фигура. Тази втора символна фигура често се появява след сянката, носейки нови и различни проблеми. Юнг нарича нейната мъжка и женска форми съответно „анимус" и ,,анима".(18)Анимата е персонификация на всички женски психологически тенденции в мъжката психика, като неясни чувства и настроения, пророчески хрумвания, склонност към ирационалност, способност за лична любов, усещане за природата и - последно, но не по значение - връзка с несъзнаваното. Не е случайно, че в древни времена жрици (като гръцката Сибила) са били използвани да представят божествената воля и да осъществяват връзка с боговете.Особено добър пример за това как анимата се преживява като вътрешна фигура в мъжката психика, се намира сред лечителите и пророците (шамани) на ескимосите и други племена от Арктика. Някои от тях даже носят женски дрехи или върху одеянията им са нарисувани женски гърди, за да покажат тяхната вътрешна женска страна, която им позволява да се свържат със „земята на духовете" (т. е. с това, което наричаме несъзнавано).(19)Един случай съобщава за млад мъж, получил посвещение от по-стар шаман, който го заровил в снежна преспа.

20913. Човекът и неговите символиМладежът изпаднал в състояние на сънливост и изтощение. В този унес внезапно видял жена, която излъчвала светлина. Тя му казала всичко, което трябвало да знае, и по-късно, като негов помагащ дух, му помогнала да упражнява трудната си професия, като го свързвала със силите на отвъдното. Подобно преживяване показва анимата като персонификация на мъжкото несъзнавано.(20)В индивидуалната си проява характерът на анимата на мъжа по правило е оформен от неговата майка. Ако той чувства, че майка му има негативно влияние върху него, неговата анима често ще се проявява в раздразнителност, потиснати настроения, несигурност, самоубийствени импулси, неяснота и чувствителност. (Ако обаче той съумее да преодолее негативните атаки, това ще помогне за засилване на неговата мъжественост). В душата на такъв човек негативната фигура на майката-анима ще повтаря безкрайно тази тема: „Аз съм нищо. Нищо няма смисъл. За другите е различно, но за мен... Нищо не ме радва." Тези „настроения на анимата предизвикват нещо като тъпота, страх от болест, от импотентност или инциденти. Целият живот приема тъжен или потискащ аспект. Такива тъмни настроения могат да тласнат човека даже към самоубийство, в който случай анимата става демон на смъртта. В тази роля тя се появява във филма на Кокто Орфей.Французите наричат такава фигура на анима /етте /а1а1е. (Една по-лека версия на тази тъмна анима е персонифицирана от Царицата на нощта във Вълшебната флейта на Моцарт.) Гръцките сирени или германската Лорелай също представят опасния аспект на анимата, която в тази форма символизира деструктивна илюзия. Следната сибирска приказка илюстрира поведението на разрушителна анима:Веднъж един самотен ловец вижда хубава жена да се появява от гъстата гора на другия бряг на реката. Тя му маха с ръка и пее: О, ела, самотни ловецо, в покоя на здрача, Ела, ела! Липсваш ми, липсваш ми! Сега ще те прегърна, ще те прегърна! Ела, ела! Моето гнездо е близо, моето гнездо е близо. Ела, ела, самотни ловецо, сега в тишината на здрача.210Той хвърля дрехите си и преплува реката, но изведнъж тя отлита във формата на бухал, като му се изсмива подигравателно. Когато ловецът се опитва да доплува обратно до дрехите си, се удавя в студената река.В тази приказка анимата символизира един нереален сън на любов, щастие и майчина топлота (нейното гнездо) -сън, който увлича мъжете извън реалността. Ловецът се дави, защото преследва една чисто желана фантазия, която не може да се изпълни.Друг начин, по който може да се разкрие негативната анима в мъжката личност, е чрез хапливите, злостни, клю-карски бележки, с които обезценява всичко. Бележки от този вид винаги съдържат евтино изопачаване на истината и са прикрито деструктивни. По целия свят има легенди, в които се появява някаква „отровна девица" (както я наричат в Ориента). Тя е красиво същество, което има скрито оръжие в тялото си или тайна отрова, с която убива любовниците си още през първата нощ.(21) В тази си роля анимата е точно толкова студена и дръзка, колкото някои тайнствени аспекти на самата природа, и в Европа и до ден днешен се проявява във вярата във вещици.Ако, от друга страна, преживяването на мъжа, свързано с майка му е положително, това може да засегне анимата по типични, но различни начини, при което той или става женствен, или бива потискан от жените и е неспособен да се справя с трудностите в живота. Анима от този тип може да направи мъжете сантиментални или докачливи като стари госпожици, или свръхчувствителни като вълшебната принцеса, която можела да усети грахово зърно под 30 дюшека. Още по-фини прояви на негативната анима се появяват в някои вълшебни приказки под формата на принцеса, която иска обожателите й да разрешат серия от загадки или да се крият. Ако не успеят да отговорят или тя ги намери, те трябва да умрат - а тя неизменно печели. (22) Анима от този вид въвлича мъжете в деструктивна интелектуална игра. Можем да забележим ефекта от триковете на тази анима във всички онези невротични, псевдоинтелектуални диалози, които пречат на мъжа да се свърже пряко с живо-211Апимата (женският елемент в мъжката психика) често се персонифицира във вещица или жрица - жени, които имат връзки с „тъмните сили " и „света на духовете " (т. е. несъзна-ваното). Горе, магьосница с дяволчета и демони (гравюра от XVIIвек).Анимата (както и сянката) има два аспекта, доброжелателен и зложелателен.Зложелателни са и Лорелаите от тевтонския мит (вдясно, в рисунка от XIX век), водният дух, който пее, примамва мъжете към тяхната смърт. Вляво, един паралел в славянски мит: русалката. Тези същества се смятат за духове на удавени момичета, които омагьосват и давят преминаващите мъже.

212213та и реалните проблеми. Той разсъждава за живота толкова много, че не може да го живее и губи цялата си спонтанност и живи чувства.Най-честите прояви на анимата приемат форма на еротична фантазия. Мъжете може да бъдат накарани да подхранват фантазиите си като гледат филми и стриптийз или като мечтаят над порнографски материали. Това е един груб, примитивен аспект на анимата, който става натрап-лив само когато мъжът не съумява да култивира достатъчно чувствените си връзки - когато нагласата му към живота остава инфантилна.Всички тези аспекти на анимата имат същите тенденции, които наблюдавахме при сянката. Т. е. те могат да бъдат проецирани така, че да се появят в мъжа като качества на една определена жена. Присъствието на анимата кара мъжът да се влюби внезапно, когато вижда една жена за първи път и веднага разбира, че това е „тя". В тази ситуация, той има чувството, че я е познавал интимно цял живот, увлича се по нея толкова безнадеждно, че за околните това изглежда като абсолютна лудост. Жени, които са от тип „магьосници" особено привличат проекциите на анимата, защото мъжете могат да припишат почти всичко на едно същество, което е толкова очарователно неясно, че позволява изгшитане на фантазии около него.(23)Проекцията на анимата в подобна внезапна и страстна форма като любовна история може силно да разстрои брака на един мъж и да доведе до така наречения „човешки триъгълник", със съпътстващите го проблеми. Поносимо разрешение на такава драма може да се получи само ако анимата бъде призната за вътрешна сила. Тайната цел на несъзнаваното при пораждането на подобно оплитане е да принуди мъжа да развие и прояви своето собствено същество до по-зряла личност, като интегрира повече от не-съзнаваната си персона и я изведе в реалния си живот. (24)Но аз казах достатъчно за отрицателната страна на анимата. Тя има също толкова много положителни аспекти. На анимата, например, се дължи фактът, че мъжът може да си намери подходяща партньорка за брак. Също толкова важ-214Традиционен вид на демоничната анима като грозна вещица -немска рисунка от XVI век, озаглавена „Омагьосаният коняр ".215на е една друга нейна функция: когато логичният ум на мъжа не успява да извлече факти, скрити в неговото несъзнавано, анимата му помага да ги изрови. Още по жизненоважна е ролята, която анимата играе при съгласуване на мъжкия ум с правилните вътрешни ценности и отварянето на път към по-дълбоки вътрешни измерения. Все едно че вътрешно „радио" се настройва на определена дължина на вълната, която изключва вмешателство, но позволява да се чува гласът на Великия човек. Като установява това вътрешно „ради-оприемане", анимата поема ролята на гид или медиатор към вътрешния свят и цялостната личност. Така се появява тя в примера за посвещаването на шаманите, който описах по-горе. Това е ролята на Беатриче в Рая на Данте, а също и на богинята Изида, когато се появява в един сън на Апулей, прочутия автор на Златното магаре, за да го посвети в по-висша, по-духовна форма на живот.Сънят на един 45-годишен психотерапевт може да помогне да се разбере как анимата може да бъде вътрешен водач. Когато вечерта преди да сънува този сън си лягал, той си помислил, че е много тежко да бъде сам в живота, без подкрепата на някаква вяра. Открил, че завижда на хора, които са облагодетелствани от материалната подкрепа на една организация. (По рождение бил протестант, но вече нямал религиозни пристрастия). Ето неговият сън:Аз съм в крилото на стара църква, пълна с хора. Заедно с майка ми и жена ми седя на допълнителни седалки в края.Трябва да отслужа литургия като свещеник и в ръцете си държа голяма книга или по-точно молитвеник, или антология с поеми. Тази книга не ми е позната и не мога да намеря точния текст. Много съм напрегнат, защото скоро трябва да започна, а на всичко отгоре майка ми и жена ми ми пречат, като бърборят за незначителни неща. Органът спира и всички ме поглеждат, а аз ставам решително и помолвам една от монахините, които са коленичили зад мен, да ми даде нейната книга за литургия и да ми посочи мястото - което тя прави с почитание. После, като клисар, същата монахиня ме повежда към олтара, който е някъде зад мен и вляво, като че ли го приближаваме от едно странично крило. Книгата за литургии е като лист с картинки, нещо като дъска, три фута дълга и един фут широка, и на нея е текстът с древни картини в колони, една до друга.

216Първо монахинята трябва да прочете част от литургията, преди да започна аз, а все още не съм намерил точното място в текста. Тя ми казва, че е номер 15, но номерата не са ясни и не мога да го намеря. Решително се обръщам към богомолците и този път намирам номер 15 (предпоследния на дъската), въпреки че все още не знам дали ще мога да го разчета. Все пак искам да опитам. И се събуждам.Този сън изразява по един символен начин отговора на несъзнаваното на мислите на сънуващия вечерта. Всъщност то му казва: „Трябва да станеш свещеник в твоята собствена вътрешна църква - църквата на твоята душа". Така сънят показва, че сънуващият има поддръжка от една организация и тя се съдържа в църква - не външна, а в собствената му душа.Хората (всички негови психични качества) искат да действа като свещеник и да отслужи литургия. Тук сънят няма предвид истинска литургия, защото книгата е съвсем различна от истинската. Изглежда, че идеята за литургията се използва като символ и следователно означава жертвен акт, в който Божеството присъства, така че човек може да се свърже с него. Разбира се, това символно решение не е общовалидно, а се отнася до конкретния сънуващ. То е типично разрешение за протестант, защото истинският католик обикновено изразява своята анима в образа на самата църква и нейните свети образи за него са символи на несъзнаваното.Нашият сънуващ няма този църковен опит и затова трябва да следва един вътрешен път. По-нататьк сънят му казва какво трябва да прави. Той казва: „Свързаността с майка ти и твоята екстраверсия (представена от съпругата, която е екстраверт) те разсейват и те карат да се чувстваш несигурен, и с глупави разговори ти пречат да отслужиш вътрешната литургия. Но ако следваш монахинята (ин-тровертираната анима), тя ще те води като слуга и духовник. Тя притежава една странна книга за литургии, която се състои от 16 (четири по четири) древни картини. Твоята литургия се състои в съзерцаване на тези психични образи, които твоята религиозна анима ти разкрива". С други217думи, ако сънуващият преодолее вътрешната си несигурност, предизвикана от майчиния комплекс, той ще открие, че задачата в живота му има природа и качество на религиозна служба и ако той медитира върху символното значение на образите в душата си, те ще го доведат до това разбиране.В този сън анимата се появява в собствената си положителна роля - посредник между Аза и цялостната личност. Конфигурацията четири по четири в картините посочва факта, че отслужването на тази вътрешна литургия се прави в служба на тоталността. Както показва Юнг, ядрото на психиката (цялостната личност) нормално се изразява в нещо като четворна структура. Числото четири е свързано и с анимата защото, както отбелязва Юнг, в развитието си тя претърпява четири стадия.(25) Първият стадий най-доб-ре се символизира от фигурата на Ева, която представя чисто инстинктивни и биологични връзки. Вторият може да се види в Елена на Фауст: тя персонифицира едно романтично и естетическо ниво, за което са типични и сексуалните елементи. Третият е представен от Дева Мария - фигура, която предизвиква любов (егоз) до висотата на духовна отдаденост. Четвъртият тип се символизира от Сапиен-ция, мъдростта, превъзхождаща дори най-святото и най-чистото. Такъв друг символ е Суламит в Песента на Соломон (в психичното развитие на съвременния човек рядко се стига до този стадий. Мона Лиза се приближава най-много до подобна мъдра анима).Засега само отбелязвам, че понятието четворичност, или четворност, често се появява в някои видове символен материал. Важните аспекти на това ще се обсъждат по-късно.Но какво означава практически ролята на анимата като водач до вътрешния свят? Тази положителна функция се проявява, когато мъжът приема сериозно чувствата, настроенията, очакванията и фантазиите изпратени от неговата анима и когато ги закрепва в някаква форма - например, в писане, рисуване, скулптура, музикално композиране или танц. Когато работи по това търпеливо и бавно, от дълбините изплува друг несъзнаван материал и се свързва218Връзка между мотива на числото четири и анимата се появява в една картина от швейцарския художник Петер Биркхойзер. Анима с четири очи като ужасяващо видение. Четирите очи имат символично значение, подобно на това на 16-те картини в съня, цитиран на стр. 216. Те посочват факта, че анимата съдържа възможността за постигане на цялостност.219с предишния. Когато дадена фантазия е фиксирана в специфична форма, тя трябва да се изследва интелектуално и етично и да се оцени с чувствена реакция. Важно е да се разглежда като напълно реална; не бива да има съмнение, че това е „само фантазия". Ако това се практикува с отда-деност дълго

време, процесът на индивидуация постепенно става единствена реалност и може да се разгърне в истинската си форма.Много примери от литературата показват анимата като водач и посредник към вътрешния свят: Нурпего1отасНа(26) на Франческо Колона, Тя на Райдър Хагард, или „вечната женственост" в Гьотевия Фауст. В един средновековен мистичен текст една фигура на анима обяснява своята природа така:Аз съм цветето на полето и лилията на долините. Аз съм майка на чистата любов и на страха, и на познанието, и на святата надежда... Аз съм медиаторът на елементите, като правя да се съединяват; топлото правя студено и обратно, сухото правя влажно и обратно, и смекчавам твърдото... Аз съм законът в свещеника и думата в пророка, и съветник в мъдростта. Аз ще убивам и ще давам живот, и нищо не може да се спаси от моята ръка.(27)В Средните векове е имало доловима духовна диференциация в религиозни, поетични и други културни неща, а фантазният свят на несъзнаваното е бил разбиран по-ясно, отколкото преди. През този период, рицарският култ към дамата означава опит да се диференцира женската страна на мъжката природа във връзка с външната жена, както и с вътрешния свят.(28)Дамата, на която служи рицарят и за която извършва своите героични дела, естествено е персонификация на анимата. Името на носителя на Граала във версията на Волфрам фон Ешенбах, е особено показателно: СопАшг-атош ("водач в любовните неща"). Тя учи героя да диференцира поведението и чувствата си към жените. Но по-късно това индивидуално и лично усилие за развитие на връзката с анимата бива изоставено, когато нейният най-висш аспект, смесен с фигурата на Девата, става обект на безкрайна220привързаност и обожание. Когато анимата, като Дева, се възприема изцяло позитивно, нейните негативни аспекти намират израз във вярването във вещици.В Китай фигурата, паралелна на тази на Мария е богинята Куан-Йин. По-известна китайска фигура на анима е „Дамата на Луната", която дарява поезията и музиката на своите любимци и може да им даде дори безсмъртие. В Индия същият архетип е представен от Шакти, Парвати, Рати и много други; сред мюсюлманите - главно от Фатима, дъщеря на Мохамед.Обожанието на анимата като официално призната фигура води до сериозния недостатък, тя да губи своите индивидуални аспекти. От друга страна, ако се разглежда като изключително персонално същество, съществува опасността при проекция във външния свят да може да бъде намерена само там. Това състояние на нещата може да създаде безброй проблеми, защото мъжът става или жертва на еротичните си фантазии, или принудително зависим от някоя реална жена.Само мъчителното (но поначало просто) решение да се приемат сериозно чувствата и фантазиите може на този етап да предотврати пълната стагнация на вътрешния процес на индивидуация, защото само по този начин мъжът може да открие какво означава тази фигура като вътрешна реалност. Така анимата отново става това, което е първично -„вътрешната жена", която предава жизнено важни послания на цялостната личност.Анимус: мъжкото в женската психикаМъжката персонификация на несъзнаваното у жената -анимусът - има добри и лоши аспекти, както анимата у мъжа. Но анимусът не се явява толкова често под формата на еротична фантазия или настроение; по-склонен е да приеме форма на скрито „свято" убеждение.(29) Когато подобно убеждение се проповядва с висок, настоятелен, мъжки глас или се налага на другите с груби емоционални сце-221ни, присъщото мъжко начало в една жена лесно се разпознава. Но даже и при жена, която външно е много женствена, анимусът може да бъде твърда и непоклатима сила. Човек може внезапно да се озове срещу нещо упорито, студено и абсолютно недостъпно в жената.Една от любимите теми, които анимусът повтаря безкрайно в този тип жени, е: „Единственото нещо, което искам в този свят, е любов - а той не ме обича" или: „В тази ситуация има само две възможности - и двете са еднакво лоши". (Анимусът не вярва в изключения). Човек рядко може да противоречи на мнението на анимуса, защото той е прав по принцип, но то рядко пасва на индивидуалната ситуация. Обикновено това е мнение, което изглежда разумно, но неуместно.Както характерът на анимата в мъжа се формира от майката, така и анимусът е повлиян основно от бащата. Той осигурява на анимуса на дъщерята специфична окраска на неоспорими, абсолютно „истински" убеждения -но те никога не включват персоналната реалност на самата жена и истинската й същност.

Ето защо понякога анимусът, също като анимата, е демон на смъртта. Например в една циганска вълшебна приказка красив скитник бива приет от самотна жена, въпреки че в сън тя била предупредена, че той е цар на мъртвите. След като бил известно време с нея, тя настояла да каже кой е. Отначало той отказвал, твърдял, че тя ще умре, ако й каже. Но тя настоявала и той разкрил, че е самата смърт. Жената внезапно умряла от страх.(ЗО)Митологически погледнато, красивият странник вероятно представлява езически образ на бащата или на Бога, който тук се появява като цар на мъртвите, (като похищението на Хадес от Персефона). Но психологически той е особена форма на анимус, който отклонява жените от всички човешки връзки и по-специално от всички контакти с реални мъже. Той персонифицира един пашкул от мечтателни мисли, изпълнени с желание и преценки какви „трябва да бъдат нещата", което откъсва жената от реалния живот.222Хетклиф, злокобншт протагопист в романа на британската авторка Емили Броите Брулени хълмове (1847) е отчасти негативна, демонична фигура анимус - вероятно проява на анимуса на самата Емили Бронте. В колажа горе, Хетклиф (изпълняван от Лорънс Оливие във филм от 1939 година) е пред Емили (портрет от нейния брат); в дъното се виждат брулените хълмове, каквито са и днес.Негативният анимус не се появява само като демон на смъртта. В някои митове и вълшебни приказки той играе ролята на крадец и убиец. Един пример е Синята брада, който убива всичките си жени в тайна стая. В тази форма анимусът персонифицира всички тези полусъзнавани, студени, деструктивни разсъждения, които обземат жената в малките часове, особено когато не е успяла да осъзнае някакво чувствено задължение. Именно тогава тя започва да мисли за семейното наследство и неща от този вид - паяжина от пресметливи мисли, изпълнени със злост и интриганство, които я довеждат до състояние, в което дори желае смъртта на други хора. („Когато един от нас умре, аз ще отида в Ривиерата", казала една на жена на съпруга си, когато видяла красивия средиземноморски бряг- мисъл, която става относително безвредна поради факта, че я казва тя!).223Два примера на опасни анимус фигури: горе, илюстрация (от френския художник от XIX век Гюстав Доре) на народната приказка за Синята брада. Тук той предупреждава жена си да не отваря определена врата. (Разбира се, тя я отваря - и намира труповете на предишните жени на Синята брада. Хващат я и тя се присъединява към предшественичките си.) Вдясно, картина от XIX век, бандитът по пътищата КлодДювал, който веднъж обрал пътуваща дама, но и върнал парите с условието, че ще танцува с него отстрани на пътя.224М. Човекът и неговите символи225Като подхранва тайни деструктивни нагласи, жената може да докара на съпруга си, а майка - на децата си -някаква болест, инцидент и дори смърт. Или може да реши да предпази децата си от брака - една дълбоко скрита форма на зло, която рядко излиза на повърхността на съзнавания ум на майката. (Веднъж една наивна стара жена, показвайки ми снимка на сина си, който се удавил, когато бил на 27 години, каза: „Предпочитам така - по-добре е, отколкото да го дам на друга жена.")Странна пасивност и парализа на всяко чувство или дълбока несигурност, която може да доведе до чувство за нищожност, може понякога да бъде резултат от едно несъз-навано мнение на анимуса. В на—дълбоката същност на жената, анимусът шепне: „Няма надежда за теб. Каква полза да се опитваш? Няма смисъл да се прави нещо. Животът никога няма да стане по-добър."За нещастие, когато една от тези персонификации обхване нашия дух, изглежда като че ли тези мисли и чувства са наши собствени. Азът се идентифицира с тях до степен да не може да се откъсне и да ги види такива, каквито са. Човек наистина бива „обладан" от фигурата на несъзна-ваното. Чак когато обсебеността отпадне, той с ужас разбира, че е казвал и правил неща, диаметрално противоположни на истинските му мисли и чувства - че е бил жертва на чужд психически фактор.Също като анимата, и анимусът не се състои само от негативни качества, като грубост, безпокойство, празни приказки и мълчаливи, твърдоглави, зли идеи. Той също има много положителна и ценна страна и може да построи мост към цялостната личност чрез своята творческа активност. Следният сън на една 45- годишна жена може да помогне за илюстрация на казаното:Две забулени фигури се качват на балкона и оттам влизат в къщата. Облечени са в черни палта с качулки и изглежда, че искат да измъчват мен и сестра ми. Тя се крие под леглото, но те я измъкват с

една метла и я подлагат на мъчения. Сега е мой ред. По-главният от двамата ме блъсва до стената и прави магически жестове пред лицето ми. В това време неговият помагач драска скица на2261стената и когато я виждам, аз казвам (за да изглежда приятелски): „О, но това е много добре нарисувано!" - Сега изведнъж моя мъчител има благородна глава на художник и казва гордо: „Да, наистина" - и започва да си бърше очилата.Садистичният аспект на тези две фигури е добре известен на сънуващата, защото тя често страда от тежки пристъпи на тревога, по време на които е преследвана от мисълта, че хора, които обича, са в голяма опасност- или даже, че са мъртви. Но фактът, че фигурата на анимуса в съня е двойна, говори, че крадците персонифицират един психически фактор, който има двоен ефект и може да е нещо съвсем различно от тези мъчителни мисли. Сестрата на сънуващата, която бяга от мъжете, бива хваната и измъчвана. Всъщност тази сестра умира твърде млада. Имала талант за рисуване, но не го развила. След това сънят разкрива, че забулените фигури всъщност са преоблечени художници и че сънуващата признава тяхното дарование (което всъщност е нейното собствено), а те се отказват от лошите си намерения.Какво е по-дълбокото значение на съня? То е, че зад пристъпите на тревога наистина лежи истинска и смъртна опасност, но има и творческа възможност за сънуващата. Тя, като сестра си, има талант на художник, но се съмнява дали рисуването ще бъде важна дейност за нея. Сега сънят й казва откровено, че трябва да използва своя талант. Ако се подчини, деструктивният, измъчващ анимус ще бъде превърнат в творческа и значима дейност.Както в този сън, анимусът често се появява като група мъже. По този начин несъзнаваното символизира факта, че анимусът представлява по-скоро колективен, отколкото личен елемент. Поради тази колективна нагласа жените обикновено говорят (когато анимусът им говори чрез тях) за „един", „те" или „всички" и при такива обстоятелства речта им често съдържа думите „винаги", „би трябвало" и „трябва".Много митове и вълшебни приказки разказват за някакъв принц, който вещица е превърнала в диво животно или чудовище, и който става човек чрез любовта на едно момиче - процес, символизиращ начина, по който анимусът ста-227228Въплъщения на четирите стадия на анимуса: Първо, изцяло физическият човек - героя от джунглата Тарзап (вляво горе, ролятаизпълнява Джони Вайсмюлер). Второ, „романтичният" мъж - британският поет Шели от XIX век (вляво център), или ,^лъжът на действието " - американският писателЪрнест Хемингуей, герой от войната, ловец и пр. Трето, носителят на „словото " - Лойд Джордж, великият политически оратор. Четвърто, мъдрият водач към духовна истина - често проециран върху Ганди (вляво).229ва съзнаван. (Д"Р Хендерсън коментира мотива на „Красавицата и Звяра" и неговото значение в предишната глава). Много често на героинята не се позволява да задава въпроси за нейния тайнствен, непознат любим и съпруг или пък го среща само в тъмното и никога не го поглежда. Идеята е, че като го обича и му вярва сляпо, тя ще може да си върне своя младоженец. Но това никога не успява. Тя винаги нарушава обещанието си и накрая го намира отново след дълго трудно търсене и много страдание.Паралелът с живота се състои в това, че осъзнатото внимание, което една жена трябва да отдаде на своя проблем с анимуса, изисква много време и страдание. Но ако тя разбере кой и какво е нейният анимус и какво й причинява, и ако се изправи пред тези реалности вместо да позволи да бъде обсебена, нейният анимус може да стане безценен вътрешен придружител, който ще я дари с мъжки качества като инициатива, смелост, обективност и духовна мъдрост.(31)Анимусът също като анимата има четири стадия на развитие. Първо се появява като персонификация на чисто физическа сила - например като атлетичен шампион или „мускулест мъж". В следващия стадий той притежава инициатива и способност за планирано действие. В третата фаза анимусът се превръща в „словото", появявайки се често като професор или духовник. И накрая, в четвъртото си проявление, анимусът е въплъщение на смисъла. На това най-високо ниво той става (както анимата) медиатор на религиозното преживяване, когато животът придобие нов смисъл. Той дава на жената духовна твърдост, невидима вътрешна подкрепа, компенсираща външната й мекота. Анимусът в неговата най-развита

форма понякога свързва ума на жената с духовната еволюция на нейната възраст и така я прави дори по-възприемчива от мъжа за нови творчески идеи. По тази причина в миналото жените са били използвани от много народи като чудотворки и ясновидки. Творческата дързост на техния положителен анимус понякога се изразява в мисли и идеи, които стимулират мъжете за нови дейности.„Вътрешният мъж" в психиката на една жена може да доведе до брачни проблеми, подобни на тези, споменати в230раздела за анимата. Това, което особено усложнява нещата, е фактът, че обсебването на единия партньор от анимус (или анима) може автоматично да упражни толкова дразнещо въздействие върху другия, че и той (тя) да стане обсе-бен. Анимата и анимусът винаги се стремят да сведат разговора до много ниско ниво и да създадат неприятна, напрегната, емоционална атмосфера.Както споменах, положителната страна на анимуса може да персонифицира един предприемчив дух, смелост, искреност и в най-висшата форма духовна вглъбеност. Чрез него жената може да разбере основните процеси на своята културна и персонална обективна ситуация, и да намери път към една по-интензивна духовна нагласа към живота. Това естествено предполага, че нейният анимус престава да представлява мнения, които не подлежат на критика. Жената трябва да намери смелост и вътрешна широта, за да постави под въпрос светостта на собствените си убеждения. Само тогава ще може да приеме внушенията на несъзнаваното, особено когато противоречат на мненията на нейния анимус. Само тогава ще приеме проявленията на цялостната личност и ще може осъзнато да разбере тяхното значение.Цялостната личност: символи на тоталносттаАко индивидът се е борил достатъчно сериозно и достатъчно дълго с проблема за анимата (или анимуса), така че вече не е частично идентифициран с тях, несъзнаваното отново променя своя доминантен характер и се появява в нова символна форма, представлявайки цялостната личност, най-вътрешното ядро на психиката. В сънищата на жената този център обикновено е персонифициран от една висша женска фигура - жрица, магьосница, майка на земята, или богиня на природата и любовта. При мъжа той се изразява в някой мъжки инициатор* или пазител (някой индийски гуру), мъдър стар човек, дух на природата и т. н. Два фолклорни*Въвеждащ в инициация, посвещаваме. - Б. ред.231разказа илюстрират ролята, която такава фигура може да играе. Първата приказка е австрийска:Един цар заповядал войници да пазят нощем тялото на омагьосана черна принцеса. Всеки път в полунощ тя ставала и убивала пазача. Един от войниците обаче, чийто бил редът да пази, се уплашил и избягал в гората. Там срещнал „стар китарист, който е самият наш Бог". Старият музикант му казал да се скрие в църквата и го посъветвал какво да прави, за да не го хване черната принцеса. С тази божествена помощ пазачът успял да развали магията и да се ожени за принцесата.(32)Ясно е, че „старият китарист, който е самият наш Бог" на психологически език е символна персонификация на цялостната личност. С нейна помощ Азът избягва деструкци-ята и може да преодолее - дори да спаси - някакъв много опасен аспект на своята анима.Както казах, в женската психика цялостната личност приема женски персонификации. Това се вижда в следващата история, една ескимоска приказка:Самотно момиче, разочаровано в любовта, среща магьосник, който плава в медна лодка. Това е „Духът на Луната", който е дал всички животни на човечеството и носи късмет при ловуване. Той отвежда момичето в небесното царство. Веднъж, когато Духът на Луната я оставя, тя отива в малка къща близо до двореца на Лунния дух. Там заварва дребна жена, облечена в „чревната ципа на брадатия тюлен", която предупреждава героинята за Духа на Луната, казвайки, че той възнамерява да я убие. (Изглежда, че той е убиец на жени, нещо като Синята брада). Дребната жена прави дълго въже, с което момичето да слезе на земята по време на новолуние, когато жената може да направи слаб Духа на Луната. Момичето слиза долу, но когато пристига на земята, не си отваря очите толкова бързо, както й казала жената. Поради това се превръща в паяк и вече не може отново да стане човек.(33)Както отбелязахме, божественият музикант в първата приказка е една представа за „мъдрия стар човек", типична персонификация на цялостната личност. Той е родствен на магьосника Мерлин от средновековната легенда или на гръцкия бог Хермес. Дребната жена в странното ципесто облекло е подобна фигура, символизираща цялостната лич-232

ност, както се появява в женската психика. Старият музикант спасява героя от деструктивната анима, а малката жена предпазва момичето от „Синята брада" на ескимоси-те (който под формата на Лунен Дух е нейният анимус). В този случай обаче нещата се объркват - нещо, за което ще говоря по-късно.Цялостната личност не винаги приема формата на мъдър стар мъж или на мъдра стара жена. Тези парадоксални персонификации са опити да се изрази нещо, което не се съдържа изцяло във времето - нещо едновременно и младо, и старо. Сънят на един мъж на средна възраст показва цялостната личност като младеж(32):Персонификацията на цялостната личност в сънищата на мъже често приема форма на ,^иъдри стари мъже ". Рисунка от д-р Юнг на персонификация, която се появява в един от неговите сънища: стар мъж с крила, който носи ключове и по думите на Юнг представлява „висшето прозрение ".233Идвайки от улицата, един младеж на кон влиза в нашата градина. (Няма храсти или ограда, както в реалния живот, и градината е отворена.) Не знам дали идва с определена цел, или конят го е довел против волята му.Стоя на пътеката, която води към моето студио и наблюдавам пристигането с голямо удоволствие. Гледката на момчето върху красивия кон ме впечатлява дълбоко.Конят е дребно, диво, силно животно, символ на енергия (прилича на глиган) и има дебела, лъскава, сребърносива кожа. Момчето минава покрай мен, между студиото и къщата, скача от коня и го отвежда внимателно настрани, за да не смачка лехата с красиви червени и оранжеви лалета. Лехата беше засадена наскоро от моята съпруга.Този младеж означава цялостната личност и заедно с това възраждане на живота, творчески е1ап п1а1* и нова духовна ориентация, чрез която всичко се изпълва с живот и перспектива.Ако мъжът се посвети на повелите на собственото си несъзнавано, може да получи този дар, така че живот, който е бил занемарен и скучен, изведнъж да се превърне в богата, безспирна вътрешна авантюра, пълен с творчески възможности. В женската психология същата млада персонификация на цялостната личност може да се появи като свръхестествено надарено момиче. Сънуващата в този пример е жена в края на четирийсетте:Стоя пред една църква и мия паважа с вода. Изтичвам по улицата точно в момента, когато пускат учениците от гимназията. Стигам до неподвижна река, върху която е поставена дъска или дънер, но когато се опитвам да премина, немирен ученик скача върху дъската, тя се пуква и аз едва не падам във водата. „Идиот!" - извиквам аз. От другата страна на реката играят три малки момичета и едно от тях протяга ръка, сякаш да ми помогне. Аз мисля, че малката му ръка не е достатъчно силна, но когато я поемам, тя успява без никакво усилие да ме издърпа чак от другата страна.Сънуващата е религиозна, но според съня не може да остане повече в църквата (протестантска). Изглежда е изгубила възможността да влезе, въпреки че се опитва да запази чист достъпа до нея. Според съня тя трябва да прекоси*Жизнен порив (фр.). - Б. пр. 234една бавна река, което показва, че потокът на живота й е забавен поради неразрешения религиозен проблем. (Прекосяването на река често е символен образ на фундаментална промяна в поведението). Ученикът се интерпретира от самата сънуваща като персонификация на някогашна мисъл - че може да удовлетвори духовната си жажда като посещава гимназия. Очевидно сънят не засяга този план. Когато се осмелява да прекоси реката сама, една персонификация на цялостната личност (момичето), малка но свръхестествено силна, й помага.Но човешко същество, младо или старо, е една от многото форми, под които цялостната личност може да се появи в сънища или видения. Различните възрасти, в които се представя, показва не само, че е с нас през целия живот, но и че съществува отвъд осъзнато реализирания поток на живота - което създава нашето преживяване за време.Цялостната личност не се съдържа изцяло само в нашето осъзнато преживяване за време (в нашето пространстве-но-времево измерение), а е вездесъща. Дори често се появява във форма, която говори за особено всемогьщество: проявява се като гигантско, символно човешко същество, което обхваща и съдържа целия космос. Когато този образ се появи в сънищата на един индивид, можем да се надяваме на творческо разрешаване на неговия конфликт, защото сега жизненият психичен център е активиран (т. е. цялото същество е концентрирано в единство), за да преодолее трудността.Не е чудно, че тази фигура на Космичния човек се появява в много митове и религиозни учения. Общо се описва като нещо помагащо и позитивно. Той се появява като Адам, като персийския Гейомарт или като хиндуистката Пуру-ша. Тази фигура може да бъде описана дори като основния принцип на целия

свят. Древните китайци например, мислят, че преди да е създадено всичко друго, е имало един колосален божествен мъж наречен П'ан Ку, който дал формата на небето и земята. Когато плачел, сълзите му създали реката Яндзъ и Жълтата река; когато дишал, се появявал вятърът; когато говорел, имало гръмотевици в небето; а поне-235;чил ли да се огледа, наоколо святкали светкавици. Когато бил в добро настроение, времето било хубаво; ако бил тъжен, се заоблачавало. Когато умрял, паднал настрани, и от тялото му се появили петте свещени планини на Китай. Главата му станала планината Тай на изток, тялото му планината Сънг в центъра, дясната му ръка планината Хенг на юг, а краката му планината Хуа на запад. Очите му станали слънцето и луната.Вече видяхме че символните структури, които, изглежда, се отнасят към процеса на индивидуация, се основават на мотива на числото четири - като четирите функции на съзнанието или четирите стадия на анимуса или анимата. Тук то се появява в космическата фигура на ГГан Ку.(35) Само при специфични обстоятелства в психичния материал се появяват други числа. Естествените свободни прояви на центъра се характеризират с четворност - например, четири деления или друга структура, произлизаща от цифрови серии на 4, 8, 16 и така нататък. Номер 16 играе особено важна роля, тъй като се състои от четири по четири.В нашата западна цивилизация подобни идеи за един Космичен човек се приписват на символа на Адам, Първия човек.(36) Има една еврейска легенда, в която се казва, че когато Господ създал Адам, най-напред събрал червен, черен, бял и жълт прах от четирите краища на света и така Адам „стигнал от единия край на света до другия". Когато се наведял, главата му била на изток, а краката на запад. Според друга еврейска традиция, отначало в Адам се съдържало цялото човечество, което означава душата на всеки, който ще се роди. Следователно, душата на Адам била „като фитил на лампа, съставен от безброй влакна". В този символ е ясно изразена идеята за тоталното единство на цялата човешка екзистенция, отвъд всички отделни индивиди.В древна Персия също Първия мъж - наречен Гейомарт - се представя като огромна фигура, излъчваща светлина. Когато умрял, от тялото му излезли всички видове метали, а от душата му се появило златото. Семето му паднало върху земята и се появила първата човешка двойка под формата на стръкове невен. Забележително е, че китайският236П'ан Ку също се описва покрит с листа като растение. Може би е така, защото се е мислило, че Първия мъж е самопоникна-ло живо единство, което съществува без никакъв животински импулс или воля. Сред група хора, които живеят по бреговете на Тигър, Адам и досега се почита като скритата „свръхду-ша", или мистичния „закрилящ дух" на цялата човешка раса. Тези хора казват, че той е дошъл от едно палмово дърво - още едно повторение на растителния мотив.(ЗТ)На Изток, и в някои гностични кръгове на Запада, хората бързо разбрали, че Космичния човек е по-скоро вътрешен психичен образ, отколкото конкретна външна реалност. Например според една хиндуистка традиция, той е нещо, което живее в индивидуалното човешко същество и единствената част, която е безсмъртна. Този вътрешен Велик човек помага на индивида, като го извежда от зачатието и страданията и го връща отново в неговата първична вечна сфера. Но той може да направи това само ако човек го признае и се вдигне от съня си да го последва. В символните митове на древна Индия, тази фигура е известна като Пуруша, име което означава само „мъж" или „човек". Пуруша живее в сърцето на всеки индивид и в същото време изпълва целия космос.Според много митове Космичния човек е не само началото, но и крайната цел на живота - на цялото сътворение. „Цялата житна природа означава пшеница, цялата съкровищна природа означава злато, цялото поколение означава човек", казва средновековният мъдрец Майстер Ек-харт.(ЗВ) Така е и от психологическа гледна точка. Цялата вътрешна, психична реалност на всеки индивид е ориентирана към този архетипов символ на цялостната личност.От практическа гледна точка това означава, че ек-зистенцията на човешките същества никога няма да бъде задоволително обяснена с изолирани инстинкти или целесъобразен механизъм, като глад, власт, оцеляване, запазване на видовете и т. н. Т. е. главната цел на човека не е да яде, пие и прочие, а да бъде човек. Над и отвъд тези нагони нашата вътрешна психична реалност служи, за да показва една жива мистерия, която може да бъде изразена само с237един символ и затова несъзнаваното често избира силния образ на Космичния човек.(39)

В нашата западна цивилизация Космичния човек се идентифицира до голяма степен с Христос, а на изток с Кришна или с Буда. В Стария Завет същата тази символна238Космичния човек ~ гигантска, всеобхватна фигура, която персонифщира и съдържа целия свят - е честа представа за цялостната личност в митовете и сънищата. Вляво, заглавната страница на Левиатан от английския философ от XIX век Томас Хобс. Гигантската фигура на Левиатан е направена от всички народи от Общия пазар - идеалното общество на Хобс, в които хората си избират собствена централна власт (или „суверен ", откъдето и короната, сабята и скиптърът на Левиатан). Горе, космичната фигура на древния китайски П'ан Ку, покрит с листа, за да покаже, че Космическия човек (или Първия човек) съществува просто като растение, израснало в природата.239фигура се превръща в „Син на човека", а в по-късния еврейски мистицизъм - в Адам Кадмон,(40) Някои религиозни движения от късната античност го наричат само Антро-пос (гръцката дума за човек). Като всички символи този образ сочи към една непознаваема тайна - абсолютно непознатия смисъл на човешката екзистенция.Отбелязахме, че в някои традиции се отстоява фактът, че Космичния човек е целта на сътворението, но го не бива да се разбира като възможна външна случка. От гледна точка на хиндуизма, например, това е не толкова фактът, че един ден външният свят ще се разтвори в първоначалния Велик човек, колкото че екстравертираната ориентация на Аза към външния свят ще изчезне, за да направи път на Космичния човек. Това става, когато Азът се слива с цялостната личност. Дискурсивният поток от представи на Аза (който върви от една мисъл към друга) и неговите желания (които протичат от един обект към друг) се успокояват, когато той срещне Великия човек вътре. Наистина, никога не трябва да забравяме, че за нас външната реалност съществува само докато я възприемаме осъзнато и не можем да докажем, че тя съществува „във и сама за себе си".Многото примери, идващи от разнообразни цивилизации и различни периоди, показват универсалността на символа на Великия човек. Неговият образ присъства в духа на хората като цел или израз на основната тайна на нашия живот. Понеже този символ представя това, което е цялостно и пълно, често се възприема като двуполово същество. В тази си форма символът сдобрява една от най-важните двойки психологически противоположности -мъжко и женско. Този съюз често се появява в сънищата като божествена, царска или изтъкната двойка.(42) Следващият сън на един мъж на 47 години драматично показва този аспект на цялостната личност:Аз съм върху една трибуна и под себе си виждам едра, черна, красива женска мечка с дебела, но добре пригладена козина. Тя стои на задните си крака и на една каменна подставка излъсква плосък, овален, черен камък, който става все по-блестящ. Недалече една лъвица и нейното лъвче правят същото, но камъните,240които те излъскват, са по-големи и с кръгла форма. След малко мечката се превръща в дебела, гола жена с черна коса и тъмни, огнени очи. Аз я провокирам еротично и внезапно тя се приближава, за да ме хване. Аз се изплашвам и се оттеглям на скелето на зданието, където съм бил преди. По-късно съм сред много жени, повечето от които примитивни и с гъсти черни коси (като че ли са превърнати от животни в жени). Другата половина са наши жени (от същата националност като сънуващия) и имат руса или кестенява коса. Примитивните жени пеят много сантиментална песен с тъжни високи гласове. После във висока елегантна каляска пристига млад мъж, който носи на главата си златна царска корона, украсена с блестящи рубини - много красива гледка. До него седи млада руса жена, вероятно неговата съпруга, но без корона. Изглежда, че лъвицата и лъвчето са превърнати в тази двойка. Те принадлежат към групата на примитивните. Сега всички жени (примитивните и другите) запяват тържествена песен и царската каляска бавно потегля към хоризонта.Тук вътрешното ядро на психиката на сънуващия се показва първо като временно видение на царска двойка, която се появява от дълбините на неговата животинска природа и примитивния слой на неговото несъзнавано. Женската мечка в началото е нещо като богиня майка (например, Артемида в Гърция е била представяна като мечка). Тъмният овален камък, който тя полира, вероятно символизира най-вътрешното същество на сънуващия, неговата истинска личност.(42) Изглаждането и излъскване-то на камъни е добре известна, много древна дейност на човека. В Европа „свещени" камъни, увити в кора и скрити в пещери, са намерени на много места като носители на божествени сили, те може би са оставени там от хора още в Каменния период. Днес някои австралийски аборигени вярват, че мъртвите

им предци продължават да живеят в камъни като добри божествени сили, и че ако те излъскат тези камъни, силата им нараства (като наелектризирани) за сметка както на живите, така и на мъртвите.Мъжът, чийто сън разглеждаме, отказал да приеме брачна връзка с една жена. Страхът му да не се обвърже го кара, в съня, да избяга от мечката върху трибуната, откъдето може пасивно да наблюдава нещата, без да се замесва. Чрез мотива на излъсквания от мечката камък несъзна-241ваното се опитва да му покаже, че той трябва да влезе във връзка с тази страна на живота; че чрез търканията в брачния живот неговото вътрешно същество може да бъде оформено и полирано.Когато камъкът бъде излъскан, той започва да блести като огледало, така че мечката може да се види в него; това означава, че само чрез приемане на земен контакт иВ сънищата огледалото може да символизира силата ла 1 осъзнаваното да „оглежда " индивида обективно -позволявайки му да се види така, както никога преди. Само чрез песъзнаваното може да се постигне подобен поглед (който често шокира и тревожи съзнавания дух) - също както в гръцкия мит горгоната Медуза, чийто поглед превръща хората в камък, може да бъде погледната само в огледало. Горе, Медузата, отразена в един щит (картина от художника Караваджо от XVIIвек).242страдание човешката душа може да се трансформира в огледало, в което могат да бъдат доловени божествените сили. Но сънуващият бяга на едно по-високо място - т. е. във всевъзможни разсъждения, чрез които може да избяга от изискванията на живота. Тогава сънят му показва, че ако той бяга от потребностите на живота, една част от душата му (неговата анима) ще остане недиференцирана, факт, символизирай от групата жени, които се разделят на една примитивна и една по-цивилизована половина.Лъвицата и нейният син, които се появяват на сцената, персонифицират тайнствения порив към индивидуация, свързан с оглаждането на кръгли камъни. (Кръглият камък е символ на цялостната личност). Лъвовете, една царска двойка, са символ на тоталност. В средновековния симво-лизъм „философският камък" (символ на човешката цялостност) се представя като двойка лъвове или като човешка двойка, яздеща лъвове. Символично това посочва факта, че поривът към индивидуация често се проявява в забулена форма, скрит в силната страст, която човек може да изпитва към друга личност. (Всъщност страст, която надхвърля естествените измерения на любовта, неизменно сочи към тайнството на целостността, и затова когато човек се влюби, страстно чувства, че единствената ценна цел в живота му е да се слее и да стане едно с другия).Докато образът на тоталността в този сън се изразява във формата на двойка лъвове, той все още се съдържа в подобна прекомерна страст. Но когато лъвът и лъвицата се превръщат в цар и царица, стремежът към индивидуалност достига нивото на съзнаваната реализация и сега може да бъде разбран от Аза като истинска цел на живота.(43)Преди лъвовете да се превърнат в човешки същества, пеят само примитивните жени, и то по един сантиментален начин, което ще рече, че чувствата на сънуващия остават на примитивно и сантиментално ниво. Но в чест на очовечените лъвове и двете групи жени пеят общ химн на възхвала. Изразяването на техните чувства в обща форма показва, че вътрешното разцепване на анимата сега е преминало във вътрешна хармония.243Друга персонификация на цялостната личност се появява в съобщение за така нареченото „активно въображение" при една жена. (Активното въображение е начин за фантазно медитиране, чрез което може да се влезе в контакт с несъзнаваното и да се направи съзнавана връзка с психични феномени. Активното въображение е едно от най-важните открития на Юнг. Докато в известен смисъл то е сравнимо с източните форми на медитация, като техниките на дзен-будизма или тантра-йога, или със западни техники, като тези на йезуитите екзерсисти, то е съвършено различно от тях по това, че посредникът остава напълно опразнен от всякаква съзнавана цел или програма. Така медитацията се превръща в свободен експеримент на свободен индивид, което е обратното на един ръководен опит да се овладее несъзнаваното. Тук не е мястото да се прави подробен анализ на активното въображение; читателят ще намери едно от описанията на Юнг в неговата работа „Трансце-дентната функция"(44).)При женската медитация цялостната личност се проявява като сърна, която казва на Аза: „Аз съм твое дете и твоя майка. Наричат ме „свързващо животно", защото свързвам хора, животни и даже камъни един с друг, когато вляза в тях. Аз съм твоя съдба или „обективният" Аз. Когато се появя, аз те избавям от безсмислените случки в живота. Огънят, който гори в мен, гори в цялата природа. Ако човек го изгуби, става егоцентричен, самотен, дезориентиран и слаб."

Цялостната личност често се символизира с животно, представяйки нашата инстинктивна природа и нейната свързаност със заобикалящата ни среда. (Ето защо в митовете и вълшебните приказки има толкова много помагащи животни.) Тази връзка на цялостната личност с цялата заобикаляща природа и даже с космоса вероятно идва от факта, че „ядреният атом" в нашата психика е някак си вплетен в целия свят, външен и вътрешен. Всички висши прояви на живот са адаптирани към заобикалящия време-про-. странствен континуум. Животните, например, имат свои специфични храни, свой строителен материал и определе-244на територия, към които са точно пригодени и адаптирани всичките им инстинктивни влечения. Времевите ритми също играят роля. Нека само си припомним факта, че повечето тревопасни животни раждат точно по това време в годината, когато тревата е най-богата и изобилна. Имайки предвид това, един известен зоолог казва, че „същинската природа" на всяко животно се простира далеч в света около него и „психологизира" времето и пространството.По подобен начин, който все още е отвъд нашето разбиране, нашето несъзнавано се адаптира към средата - към групата, към обществото като цяло, и отвъд тях, към про-странствено-времевия континуум и целостта на природата. Така Великия човек на индианците наскапи не само им разкрива вътрешни истини, но също къде и кога да ловуват. И от сънищата ловецът наскапи развива думите и мелодиите на магичните песни, с които да привлича животни.Но тази специфична помощ от несъзнаваното не се дава само на примитивния човек. Юнг откри, че сънищата могат да помагат и на цивилизования човек да намери изход от проблемите си както във вътрешния, така и във външния живот. И наистина, много от нашите сънища се отнасят до подробности от нашия външен живот и обкръжение. Неща като дърво пред прозореца, велосипед или кола, или камък, взет по време на разходка, могат да се издигнат до нивото на символичността чрез нашия живот в сънищата и да станат значими. Ако обръщаме внимание на нашите сънища вместо да живеем в един студен, безличен свят на незначителен случай, можем да започнем да изплуваме в един собствен свят, пълен с важни и подчинени на скрит ред събития.Нашите сънища обаче не са по правило свързани с адаптацията ни към външния живот. В нашия цивилизован свят повечето сънища имат общо с развитието (от Аза) на „правилната" вътрешна нагласа към цялостната личност, защото тази връзка при нас е много по-разстроена от модерните начини на мислене и поведение, отколкото при примитивните хора. Те обикновено живеят направо от вътрешния център, но ние, с нашето съзнание без корени, сме тол-245кова заплетени във външни, напълно чужди материи, че е много трудно съобщенията на цялостната личност да достигнат до нас. Нашият съзнаван дух постоянно създава илюзията за един ясно очертан, „реален" външен свят, която блокира много други възприятия. А чрез несъзнаваната си природа ние сме необяснимо свързани с нашето психическо и физическо обкръжение.Аз вече споменах факта, че цялостната личност особено често се символизира под формата на скъпоценен или друг камък. Видяхме пример за това в приказката за мечката и лъвовете. В много сънища ядреният център, цялостната личност, се появява и като кристал. Математически точното подреждане на кристала извиква в нас интуитивното чувство, че даже в т. нар. „мъртва" материя има духовен подреждащ принцип. Така кристалът често е символ на единството на крайните противоположности - материя и дух.Може би кристалите и камъните са особено подходящи символи на цялостната личност поради „точността" на тяхната природа. Много хора не могат да се въздържат да не вземат камък с необичайна форма или цвят и да го запазят, без да знаят защо правят това. Като че ли камъните съдържат някаква жива мистерия, която очарова. Хората са събирали камъни от памтивека и очевидно са предполагали, че някои от тях съдържат жизнена сила с цялата й тайнственост. Древните германци, например, вярвали че духовете на мъртвите продължават да живеят в надгробните камъни. Обичаят да се слагат камъни върху гробовете частично произлиза от символната идея, че от мъртвия човек остава нещо вечно, което може да се представи най-точно с камък. И въпреки че човешкото същество е нещо максимално различно от камък, все пак най-вътрешният център на човека по странен и специфичен начин е родствен с него (може би защото камъкът символизира чистата екзистенция, абсолютно лишена от емоциите, чувствата, фантазиите и дискурсивно-то мислене на Аз-съзнанието). В този смисъл камъкът символизира може би най-простото и най-дълбоко преживяване -преживяването на нещо вечно, което човек може да изпита в моментите, когато се чувства безсмъртен и недосегаем.246

Поривът, който откриваме във всички цивилизации, да издигат каменни паметници на известни хора или на мястото на важни събития, вероятно произлиза от това символно значение на камъка. Камъкът, който Яков поставя на мястото, където е сънувал прочутия си сън, или някои камъни, оставени от прости хора върху гробовете на местни светци и герои, показват първичната природа на човешкия порив с каменен символ да се изразява иначе неизразимото преживяване. Не е чудно, че много религиозни култове използват камък, за да обозначат Бог или мястото за поклонение. Най-светият олтар на ислямския свят е Ка'аба, черният камък в Мека, на който всеки благочестив мюсюлманин се надява да направи поклонение.Според християнския църковен символизъм Христос е „камъкът, който отхвърлиха зидарите", който станал „главата на ъгъла" (Лука 20:17). Казва се, че „всички пиха... от духовния камък... а камъкът беше Христос" (1 Кор. 10:4). Средновековни алхимици, които търсят тайната на материята преди възникването на истинската наука, надявайки се да намерят в нея Бог или поне проявление на божествената активност, вярваха, че тази тайна е въплътена в техния прочут „философски камък". Но някои от алхимиците смътно усещаха, че толкова търсеният от тях камък е символ на нещо, което може да бъде намерено само в психиката на човека. Древният арабски алхимик Морениус, казва: „Това нещо [философският камък] е извадено от теб: ти си неговият минерал и той може да бъде намерен в теб; или да го кажа по-ясно, те [алхимиците] го вземат от теб. Ако разбереш това, любовта и одобрението на камъка ще израснат в теб. Знай, че това е несъмнена истина".(47)Алхимичният камък (1арй) символизира нещо, което никога не може да бъде изгубено или разтворено, нещо вечно, което някои алхимици сравняват с мистичното преживяване на Бога вътре в душата. Необходимо е продължително страдание, за да изгорят всички повърхностни психични елементи, скриващи камъка.(48) Но някакво дълбоко вътрешно преживяване на цялостната личност се случва на повечето хора поне веднъж в живота. От психологическа гледна247

248Камъните са чести образи на цялостната личност (защото те са завършени - т. е. непроменливи и трайни). Някои членове на племето хинду предават камъни от баща на син, вярвайки че те притежават магическа сила.Цялостната личност често се представя като помагащо животно (символ на инстинктивната основа на психиката). Вляво горе, вълшебната лисица от приказката на Грим блатната птица ". Вляво долу, индуският бог маймуна Хануман, който носи боговете Шива и Парвати в сърцето си.249точка истинската религиозна нагласа се състои в усилие да се открие това уникално преживяване и постепенно да се нагоди към него (знае се, че камъкът сам по себе си е нещо вечно), така че цялостната личност да стане вътрешен партньор, към който е трайно обърнато нашето внимание.Фактът, че този най-висш и най-чест символ на цялостната личност е обект от неорганична материя, посочва и друго поле на търсене и спекулация: все още неизвестната връзка между това, което наричаме несъзнавана психика и онова, което наричаме „материя" -тайна, която психосо-матичната медицина се надява да открие. Изучавайки тази все още недефинирана и необяснена връзка (може да се окаже, че „психика" и „материя" са едно и също явление, едното наблюдавано „отвътре", а другото „отвън"), д-р Юнг създаде ново понятие, което нарече синхроничност. Този термин означава „значимо съвпадение" на вътрешни и външни събития, които не са причинно свързани. Ударението се поставя на думата „значимо".(49)250Ако един самолет катастрофира пред очите ми, докато си издухвам носа, това е съвпадение на събития, което няма смисъл. Това е само случайност и такива има много. Но ако си купя синя рокля, а по погрешка магазинът ми изпрати черна в деня, в който един от близките ми роднини почине, това ще бъде смислово съвпадение. Двете събития не са причинно свързани, но те са свързани със символното значение, което нашето общество влага в черния цвят.Винаги когато д-р Юнг наблюдавал подобни смислови съвпадения в живота на един индивид, е изглеждало (както разкривали сънищата), че в несъзнаваното на дадения индивид се активира някакъв архетип. Нека си послужа пак с примера за черната рокля. В такъв случай личността, която получава черната рокля, може и да сънува нещо на тема смърт. Изглежда като че ли лежащият под това архетип се проявява едновременно във външни и вътрешни събития. Общият показател е някакво символично изразено съобщение - в този случай за смърт.

Свойството „вечност " .па камъните може да се наблюдава в камъните и планините. Вляво, скали под връх Уилямсън, Калифорния. Камъкът винаги е бил използван за мемориали ~ като главите на четиримата президенти на САЩ издълбани в стените на урвата на връх Ръшмор, Южна Да кота.251Когато забележим, че някои видове събития „обичат" да се натрупват в определени периоди, започваме да разбираме поведението на китайците, чиито теории по медицина, философия и даже строителство се основават на една „наука" за смисловите съвпадения. Класическите китайски текстове не питат какво причинява какво, а по-скоро какво „харесва" да се случи заедно с какво. Същата тема прозира и в астрологията, и в начина, по който различни цивилизации са били зависими от съветване с оракули и от магически предупреждения. Всичко това са опити за намиране обяснение на съвпадението, което е различно от причин-но-следствената връзка.Създавайки концепцията за синхроничността, д-р Юнг набеляза път, по който можем да проникнем по-дълбоко във взаимовръзката психика-материя. Изглежда, че точно към тази връзка сочи символът на камъка. Но това е все още напълно отворена и недостатъчно изследвана област, с която ще се занимават бъдещи поколения психолози и физици.Може да изглежда че разглеждането на синхроничността ме отклонява от главната ми тема, но аз чувствам че е необходимо да направя поне няколко кратки въвеждащи бележки, защото това е хипотеза на Юнг, богата на бъдещи възможности за изследване и приложение.(ЗО) Още повече, че синхроничните събития неизменно придружават основните фази на процеса на индивидуация. Но много често те минават незабелязани, защото индивидът не се е научил да търси подобни съвпадения и да им придава смисъл във връзка със символиката на неговите сънища.Отношението към цялостната личностДнес все повече хора, особено в големите градове, страдат от ужасна празнота и отегчение, като че ли очакват нещо, което никога не идва. Киното и телевизията, зрелищните спортове и политическата възбуда могат да ги отвлекат за малко, но отново, изтощени и разочаровани, те трябва да се върнат към празнотата на собствения си живот.252Единственото приключение, което все още има стойност за модерния човек, лежи във вътрешното царство на несъзнаваната психика. С тази смътна идея в ума сега много хора се обръщат към йога и други източни практики. Но те не предлагат истински ново приключение, защото в тях се възприема това, което е вече известно на хиндуисти или китайци без пряка среща със собствения център на живота. Вярно е, че източните методи служат за концентрация на духа и насочването му навътре (тази процедура е в известен смисъл подобна на интроверсията при аналитичното лечение), но има и една твърде важна разлика. Юнг разви начин, по който човек сам и без помощ отвън може да стигне до вътрешния център и да създаде контакт с живата тайна на несъзнаваното.(51) Това е съвсем различно от следването на някоя добре отъпкана пътека.Опитът да се отдава на живата реалност на цялостната личност постоянно количество внимание всеки ден е като да се опитваш да живееш едновременно на две нива или в два свята. Човек отдава внимание, както и преди, на други задължения, но в същото време остава нащрек за загатва-ния и знаци както в сънищата, така и във външните събития, които цялостната личност използва, за да символизира своите намерения - посоката, в която протича потокът на живота.Стари китайски текстове, свързани с подобни преживявания, използват примера за котката, наблюдаваща дупката на мишката. Един текст казва, че не трябва да се допуска да пречат други мисли; че вниманието не трябва да бъде много активно - нито пък твърде притъпено. Съществува едно точно ниво на възприятие. „Ако обучението е принизено по този начин... то ще стане ефективно с времето и когато причината даде до плод като зрял пъпеш, който пада автоматично, всичко, което може да се случи, да докосне или да се свърже с волята, изведнъж ще донесе на индивида върховно събуждане. Това е моментът, в който практикуващият ще бъде като човек, който пие вода и само той знае дали е студена или топла. Той се освобождава от всички съмнения за себе си и изпитва велико щастие като253това, което човек изпитва, когато на кръстопътя срещне собствения си баща."(52)Така в средата на обикновения външен живот човек внезапно бива увлечен в едно вълнуващо вътрешно приключение. И понеже то е уникално за всеки индивид, не може да бъде копирано или откраднато.Има две причини за загубата на контакт с регулиращия център на душата. Едната от тях е, че едно-единствено инстинктивно влечение или емоционален образ могат да тласнат човека към едностранчивост, което води до загуба на баланса. Това става и при животните. Например сексуално

възбуденият елен може напълно да забрави за глада и сигурността. Едностранчивостта и последващата загуба на равновесие са много страшни за примитивните народи. Те го наричат „загуба на душата". Друга заплаха за вътрешния баланс идва от прекомерното дневно бленуване, което обикновено се върти около определени комплекси. Всъщност, дневните блянове се появяват, защото свързват човека с неговите комплекси, като в същото време застрашават концентрацията и континуитета на неговото съзнание.Втората причина е точно обратната и се дължи на свръх-консолидация на Аз-съзнанието. Въпреки че дисциплинираното съзнание е необходимо за извършване на цивилизовани дейности (знаем какво се случва, ако един стрелочник изпадне в дневно бленуване), то има и сериозни недостатъци и може да блокира възприемането на импулси и съобщения, идващи от центъра. Ето защо толкова много сънища на цивилизовани хора се отнасят до възстановяване на тази въз-приемчивост чрез опит да се коригира нагласата на съзнанието към несъзнавания център на цялостната личност.Сред митологичните представи за цялостната личност се открива акцент върху четирите ъгъла на света и в много картини Великия човек е представен в центъра на разделен на четири кръг. Юнг използва хиндуистката дума мандала (магически кръг) за означаване на структура от този тип, която е символична представа за „ядрения атом" на човешката психика - чиято същност ние не познаваме. В тази връзка е интересно, че ловецът от племето наскапи образно254представя своя Велик човек не като човешко същество, а като мандала.Докато индианците наскапи преживяват вътрешния център директно и наивно, без помощта на религиозни ритуали или доктрини, други общности използват мотива на мандалата за възстановяване на изгубеното вътрешно равновесие. Например индианците навахо се опитват чрез подобни на мандала пясъчни рисунки да върнат болния човек отново към хармонията със себе си и с космоса - и така да възстанови здравето си.В източните цивилизации подобни картини се използват за консолидиране на вътрешното същество или за потапяне в дълбока медитация. Смята се, че съзерцаването на една мандала носи вътрешен покой, чувство, че животът е намерил отново своя смисъл и ред. Мандалата предава това чувство и когато се появява спонтанно в сънищата на съвременни хора, които не са повлияни от никаква религиозна традиция от този вид и не знаят нищо за нея. Може би при подобни случаи положителният ефект е дори по-голям, защото познанието и традицията понякога замъгляват и даже блокират спонтанното преживяване.Зимен пейзаж от германския художник Каспар Фридрих. Подобни картини обикновено изразяват неопределими „настроения " - както и символните пейзажи в сънищата.255,^^'--,^.^Пример за спонтанно появила се мандала е следният сън на една 62-годишна жена. Той се появява като прелюдия към нова фаза на живота, в която тя става много творчески ангажирана:Виждам пейзаж в неясна светлина. В дъното съзирам издигащо се равно дълго било. Успоредно на линията на възвишението се движи четвъртит диск, който блести като злато. Отпред виждам тъмна изорана земя, по която има кълнове. Сега изведнъж виждам кръгла маса със сива каменна плоча отгоре и в същото време квадратният диск застава върху масата. Той се е изместил от хълма, но как и защо, не знам.Пейзажите в сънищата (както и в изкуството) често символизират необяснимо настроение. В този сън неясната светлина показва, че яснотата на дневното съзнание е затъмнена. Сега може да започне да се разкрива в собствена светлина „вътрешната природа" и затова четвъртитият диск става видим на хоризонта. Следователно символът на цялостната личност, дискът, е бил някаква интуитивна идея на душевния хоризонт на сънуващата, но сега, в съня, той променя положението си и става център на пейзажа на нейната душа. Едно семе, посято отдавна, започва да покълва: дълго преди това сънуващата е обръщала сериозно внимание на сънищата си и сега тази работа носи плод. (Спомняме си за връзката между символа на Великия човек и растителния свят, която споменах преди.) Сега златният диск внезапно се придвижва „на дясно" - страната, където нещата стават съзнавани. Освен други неща, психологически „дясното" често означава страната на съзнанието, на адаптацията, на „правотата", докато „лявото" обозначава сферата на неа-даптираните, несъзнавани реакции, понякога дори на нещо „зловещо". Накрая златният диск спира д а се движи и застава - смислово значимо - върху кръгла каменна маса. Намерил е постоянна база.

Както показва Аниела Яфе по-нататък в тази книга, кръглостта (мотивът на мандалата) най-общо символизира природната цялост, докато четворната формация представя реализацията й в съзнанието. В съня четвъртитият диск256Юнг подчертава, че единственото истинско приключение за всеки индивид е изследването на собственото несъзнавано. Върховната цел на подобно търсене е формирането на хармонична и балансирана връзка с цялостната личност. Кръглата манадала показва този съвършен баланс - превъплътена в структурата на модерната катедрала в град Бразилия.25716. Човекът и неговите символиВ двете картини от съня (рисувани от сънуващия), разглеясданна тази страница, мотивът на мандалата се появява катоквадрат, а не като кръг. Обикновено квадратните формисимволизират осъзнатата реализация на вътрешна цялостност; самата цялостност най-често се представя в кръгли форми като тази на кръглата маса, която също се появява в съня.и кръглата маса се срещат и се стига до осъзнато разбиране на центъра. Впрочем, кръглата маса е добре известен символ на цялостност и играе роля в митологията - например кръглата маса на крал Артур, която е образ, произлязъл от масата на Тайната Вечеря.Всъщност когато едно човешко същество искрено се обърне към вътрешния свят и се опита да се опознае - не чрез предьвкване на субективните си мисли и чувства, а чрез следване на експресиите на собствената си обективна природа като сънища и фантазии, - тогава рано или късно ще изплува цялостната личност. И Азът ще намери вътрешна сила, която съдържа всички възможности за обновяване.258Но има една голяма трудност, която досега засягах косвено. Тя е, че всяка персонификация на несъзнаваното -сянката, анимата, анимуса и цялостната личност - имат тъмен и светъл аспект. Видяхме преди това, че сянката може да бъде низка или зла, инстинктивно влечение, което трябва да бъде преодоляно. Но може да бъде и импулс към растеж, който трябва да се култивира и следва. По същия начин и анимусът и анимата имат двоен аспект: те могат да донесат животворно развитие и творчество на цялостната личност, но могат да причинят и вкаменяване и физическа смърт. Дори цялостната личност, всеобхватният символ на несъзнаваното, има амбивалентен ефект, както в ескимоска-259

та приказка, където „дребната жена" предложила да спаси героинята от Лунния дух, но всъщност я превърнала в паяк.Тъмната страна на цялостната личност е най-опасната от всичко, точно защото тя е най-голямата сила в психиката. Тя може да накара хората да „превъртят" от мегаломания или да имат други илюзорни фантазии, които ги обхващат и „обсебват". Човек в това състояние мисли с нарастваща възбуда, че той е схванал и разрешил великите космически загадки, значи губи всякаква връзка с човешката реалност. Един достоверен симптом на това състояние е загубата на чувството за хумор и на човешки контакти.Така появата на цялостната личност може да донесе голяма опасност за съзнавания Аз на човека. Двойният аспект на цялостната личност е добре илюстриран в една стара иранска приказка, наречена „Тайната на Бат Баджер":Великият и благороден принц Хатим Таи получава заповед от своя цар да проучи тайнствения Бат Баджер [Замък на несъществу-ването]. Когато го приближава, след като е преминал през много опасни приключения, той разбира, че никой не се е връщал оттам, но настоява да отиде. Посреща го един бръснар с огледало в някакво кръгло здание и го води в банята, но щом принцът влиза във водата, се чува гръмотевичен шум, става съвсем тъмно, бръснарят изчезва и водата започва бавно да се покачва.Хатим плува отчаяно, докато водата стига до върха на кръглия купол, който образува покрива на банята. Вече се страхува, че е загубен, но казва една молитва и се хваща за централния камък на купола. Отново гръмовен шум, всичко се променя и Хатим се оказва сам в пустинята.След дълго и мъчително скитане той стига до красива градина, в средата на която в кръг се издигат каменни статуи. В центъра на кръга вижда папагал в клетка и един глас отгоре му казва: „О, герою, ти може би няма да излезеш жив от тази баня. Веднъж Гейо-март (Първия човек) намери един огромен диамант, който светеше по-силно от слънцето и луната. Той реши да го скрие някъде, където никой да не може да го намери и построи тази магическа баня, за да го запази. Папагалът, който виждаш тук, е

част от магията. В краката му лежат златни лък и стрела на златна верига и с тях можеш да опиташ да застреляш папагала три пъти. Ако го улучиш, магията ще бъде вдигната, а ако не, ще се вкамениш като другите тук."Хатим се опитва веднъж и не успява. Краката му се вкаменяват. Пропуска още веднъж и се вкаменява до гърдите. Третият път той260само затваря очи и извиква: „Бог е велик!", стреля наслуки и този път улучва папагала. Отново гръм, облаци прах. Когато всичко утих-ва, на мястото на папагала вижда огромен, красив диамант, а всички статуи са оживели. Хората му благодарят за спасението.(53)Читателят ще разпознае символите на цялостната личност в тази история - Първия човек Гейомарт, кръглото здание с формата на мандала, централният камък и диамантът. Но този диамант е заобиколен с опасности. Демоничният папагал означава злия дух на подражание, който прави така, че човек да пропуска целта и да се вкаменява психологически. Както подчертах по-рано, процесът на индивидуация изключва всяко папагалско подражаване на другите. В много страни хората са се опитвали да копират във „външно" или ритуално поведение първичното религиозно преживяване на своите велики религиозни учители -Христос или Буда, или друг светец - и са се „вкаменява-ли". Да се върви по стъпките на един велик духовен лидер не означава, че трябва да се копират и да се преживяват формите на индивидуационния процес, извършен в неговия живот. То означава да се опитаме с искреност и преданост, равни на неговите, да живеем собствения си живот.Бръснарят с огледалото, който изчезва, символизира дарбата за разсъждение, която Хатим загубва, когато му трябва най-много. Покачващите се води представят риска от удавяне в несъзнаваното и изгубване в собствените емоции. При разбиране на символните указания на несъзнаваното човек трябва да бъде много внимателен да не излезе вън от себе си или да „се размине със себе си", а да остава емоционално в себе си. И наистина, жизнено важно е Азът да продължава да функционира по нормален начин. Само ако остана обикновено човешко същество, разбиращо своето несъвършенство, аз мога да стана възприемчив за смисловите съдържания и процеси на несъзнаваното. Но как може едно човешко същество да понесе напрежението да се преживява в единство с цялата вселена и в същото време да е само жалко земно човешко създание? Ако, от една страна, аз се презирам като просто статистическо261

число, моят живот няма смисъл и не си струва да се живее.^) Но ако, от друга страна, се чувствам част от нещо много по-велико, как бих могъл да се задържа стъпил на земята? Наистина е много трудно да се подържат в единство тези вътрешни противоположности, без човек да се на-клони към едната или другата крайност.Социалният аспект на цялостната личностДнес огромното нарастване на населението, особено в големите градове, неизбежно оказва депресиращо въздействие върху нас. Ние си мислим: „Е, аз съм само еди-кой си и живея на такъв и такъв адрес като хиляди други хора. Какво значение има, ако някои от тях умрат? Без друго има твърде много хора". И когато четем във вестниците за смъртта на безброй непознати хора, които не означават нищо за нас лично, чувството, че животът ни не струва нищо, се засилва още повече. Това е моментът, когато вниманието към несъзнаваното помага най-много, защото сънищата показват на сънуващия как всяка подробност от живота му е вплетена в най-значими реалности.Това, което теоретически всички знаем - че всяко нещо зависи от индивида, - чрез сънищата става осезаем факт, който всеки може сам да изпита. Понякога изпитваме силното чувство, че Великия човек иска нещо от нас и ни поставя много специални задачи. Нашият отговор на това преживяване може да ни помогне да придобием силата да плуваме срещу течението на колективния предразсъдък, като приемаме сериозно собствената си душа.Разбира се, това не винаги е приятна задача. Например искате пътувате с приятели следващата събота, но един сън го забранява и вместо това изисква да свършите някаква работа. Ако слушате несъзнаваното и му се подчинявате, трябва да очаквате постоянна намеса във вашите съзнавани планове. Волята ви бива пресичана от други намерения -намерения, на които трябва да се подчинявате или най-малкото, с които сериозно да се съобразявате. Затова задълже-262нието, свързано с процеса на индивидуация, често се усеща като товар, а не като непосредствена благословия.

Свети Христофор, патронът на всички пътешественици, е подходящ пример за това преживяване. Според легендата той изпитвал високомерна гордост от своята огромна физическа сила и искал да служи само на най-силните. Първо служил на един цар, но когато видял, че царят се страхува от дявола, го напуснал и станал служител на дявола. Но един ден разбрал, че дяволът се страхува от Разпятието и решил да служи на Христос, ако го намери. Той последвал съвета на някакъв свещеник, който му казал да чака Христос край един брод. В годините, които минавали, той прекарал много хора през реката. Но веднъж, в тъмна бурна нощ, едно малко дете извикало, че иска да бъде преведено през реката. С голяма лекота Св. Христофоор повдигнал детето на раменете си, но с всяка стъпка вървял все по-бавно, защото товарът му ставал все по-тежък и по-тежък. Когато стигнал до средата, се чувствал сякаш „носи целия свят". Тогава разбрал, че е на раменете си държи Христос -и Христос му опростил греховете и му дал вечен живот.Чудотворното дете е символ на цялостната личност, която буквално „потиска" обикновения човек, въпреки че е единственото нещо, което може да го спаси. В много картини детето Христос е представено като или със сферата на света, мотив, който ясно показва цялостната личност, защото и детето, и сферата са универсални символи на целостността.Когато човек се опитва да се подчинява на несъзнаваното, както видяхме.той често не може да прави каквото му харесва. Но също така, често не може да прави това, което го карат другите хора. Например често се случва той да трябва да скъса със своята група - семейството, партньора или други лични връзки - за да намери себе си. Ето защо понякога се казва, че търсенето на несъзнаваното прави хората егоцентрични и антисоциални. По правило това не е вярно, защото тук в тази нагласа влиза един малко познат фактор - колективният (а можем дори да кажем, социалният) аспект на цялостната личност.263

й:.й^<Ь:йййй5Йа91*%:1йеййМйй-!Постигането на психологическа зрялост е индивидуална задача и е все по- трудна днес, когато човешката индивидуалност е застрашена от разширяващия се конформизъм. Швейцарски плакат изобразява образ на масова организация.От практически позиции този фактор се разкрива вчо-век следи сънищата си дълго време, ще открие, че те често се отнасят за отношенията с другите хора. Сънищата му могат да го предупредят да не вярва на някого твърде много. Или той може да сънува нещо, свързано с благоприятна и желана среща с човек, когото преди никога не е забелязвал съзнавано. Така, ако един сън приеме образа на друго лице за нас, има две възможни обяснения. Първо, фигурата може да е проекция, което означава че сънищният образ на това лице е символ на определен вътрешен аспект на самия сънуващ. Някой например сънува свой нечестен съсед, но съседът е използван от съня като образ на нечестносттга на самия сънуващ. Задача на тълкуването на съня е да открие в коя специфична област се проявява тази нечестност. Това се нарича тълкуване на съня на субективно ниво.(55)Но понякога се случва сънищата искрено да ни кажат нещо за други хора. По този начин несъзнаваното играе роля,264която не може да се разбере напълно. Като всички висши форми на живот човек до забележителна степен е в унисон с живите същества край себе си. Той възприема техните страдания и проблеми, техните положителни и отрицателни качества и ценности инстинктивно - достатъчно независимо от съзнаваните му мисли за други хора.(56)Нашият сънищен живот ни позволява да имаме поглед върху тези подпрагови възприятия и ни показва, че те оказват влияние върху нас. След приятен сън за някого, даже ако не го тълкувам, аз без да искам ще се вгледам в този човек с повишен интерес. Образът в съня може да ме заблуди поради моите проекции, а може и да ми даде обективна информация. За да се открие правилното тълкувание, е необходимо честно, внимателно отношение и грижливо обмисляне. Но, както е с всички вътрешни процеси, само цялостната личност подрежда и регулира човешките взаимоотношения, стига съзнаваният Аз да си направи труда да открие измамните проекции и да се справи с тези в него, а не с тези отвън. Само по този начин духовно хармоничните и хората със сходна ориентация намират път

един към друг, за да създадат група, която пресича всички обичайни социални и организационни обединения на хора. Такава група не е в конфликт с другите, а е само различна и независима. Така осъзнато реализираният процес на индивидуация променя взаимоотношенията на човека с другите. Обичайните връзки, като родство или общи интереси, се заменят с един различен тип единство - свързаност чрез цялостната личност.Всички дейности и задължения, които принадлежат изключително на външния свят, определено вредят на скритите дейности на несъзнаваното. Посредством тези несъз-навани връзки онези, които си принадлежат, остават заедно. Това е една от причините за разрушителното въздействие върху хората чрез рекламата и политическата пропаганда, дори когато са вдъхновени от идеалистични мотиви.Това повдига важния въпрос дали несъзнаваната част на човешката психика може изобщо да бъде повлияна. Практическият опит и точното наблюдение показват, че не можем да повлияем на собствените си сънища. Наистина^%д;г.'има хора, които твърдят, че могат да им влияят. Но ако погледнете в техния сънищен материал, ще откриете, че те правят само това, което правя аз с непослушното си куче -нареждам му да прави тези неща, които съм забелязала, че изобщо обича да прави и така си запазвам илюзията за авторитет. Само един дълъг процес на тълкуване на сънищата и сблъсък с онова, което имат да кажат, може постепенно да промени несъзнаваното. А в този процес могат да се променят и съзнавани нагласи.Ако човек иска да повлияе на общественото мнение и погрешно използва за тази цел символи, те естествено ще впечатлят масите, защото са истински символи, но дали масовото несъзнавано ще бъде емоционално обхванато от тях, е нещо, което не може да бъде преценено предварително, което остава напълно ирационално. Никой музикален издател например не може предварително да каже дали една песен ще стане хит или не, дори когато е извлечена от популярни образи и мелодии. Нарочните опити да се по-влияе несъзнаваното досега не са дали значим резултат и изглежда, че масовото несъзнавано запазва своята автономност също толкова, колкото и индивидуалното несъзнавано.(57)Понякога, за да изрази своята цел, несъзнаваното може да използва мотив от външния свят и да изглежда, че е повлияно от него. Например аз съм срещала много сънища на съвременни хора, които се отнасят до Берлин. В тези сънища Берлин стои като символ на психически слабото място -място на опасност - и по тази причина мястото, където е вероятно да се появи цялостната личност. Това е точката, в която сънуващият е раздиран от конфликт и където би могъл да обедини вътрешните противоположности. Срещала съм и изключително много сънища като реакции на филма Хирошима, моя любов. В повечето от тези сънища е изразена идеята, че или двамата любовници във филма трябва да се съберат (което символизира единство на вътрешни противоположности), или че ще има атомна експлозия (символ на пълна дисоциация, равна на лудост).Само когато манипулаторите на общественото мнение прибавят търговски натиск или акт на насилие в своите266дейности, изглежда че постигат временен успех. Но всъщност това само води до потискане на истинските несъзна-вани реакции. И масовото потискане води до същия резултат както и индивидуалното - до невротична декомпенса-ция и психологическо заболяване. Всички подобни опити да се потиснат реакциите на несъзнаваното ще пропаднат след време, защото са изначално противоположни на нашите инстинкти.От проучване на социалното поведение на висшите животни знаем, че малки групи (от по 10 до 50 индивида) създават възможно най-добрите условия за живеене както на отделното животно, така и на групата, и човекът не прави изключение в това отношение. Неговото физическо благополучие, духовното му психично здраве и, извън животинското царство, неговата културна ефикасност изглежда разцъфтяват най-добре в подобна социална формация. Доколкото разбираме процеса на индивидуация, цялостната личност очевидно се стреми да прави подобни малки групи, като в същото време ярко откроява емоционални връзки между някои индивиди и чувство на свързаност с всички хора. Само когато тези връзки са създадени от цялостната личност, можем да се чувстваме сигурни че завистта, ревността, борбата и всички негативни проекции няма да се проявят в групата. Така и безусловната отдаде-ност на собствения процес на индивидуация също води до възможно най-добрата социална адаптация.Това, разбира се, не означава, че няма да има сблъсъци на мнения и конфликт на дълга или несъгласие относно „правилния" начин, пред който човек трябва постоянно да отстъпва и да слуша вътрешния си глас, за да намери ми-рогледната точка, която предлага цялостната личност.

Фанатичната политическа активност (но не и изпълнението на основните задължения) изглежда несъвместима с ин-дивидуацията. Един мъж, отдал живота си на освобождението на страната си от чужда окупация, сънува следния сън:С някои от моите съотечественици се качвам по стълби до мансардния етаж на един музей, където влизаме в стая, боядисана ъ черно и приличаща на корабна каюта. Изискана на вид дама на267

ГП1Както в съня, приведен като пример на стр. 270, положителни анима фигури често помагат и ръководят мъжете. Горе, от псалтир от Х век, Давид, вдъхновен от музата Мелодия. Вдясно, богиня спасява корабокрушенец (в картина от XVIвек). Вляво, на пощенска картичка е Моите Карло от началото на XX век е нарисувана , Лейди Късмет " на залагащите на комар - една също помагаща анима.268269средна възраст отваря вратата - казва се Х, дъщеря на Х [Х е прочут национален герой в страната на сънуващия, който се мъчел да я освободи преди няколко века. По известност можел да бъде сравнен с Жана д'Арк или Вилхелм Тел. В действителност Х нямал деца]. В хола виждаме портрети на две аристократични дами, облечени в дрехи от брокат на цветя. Докато мадам Х ни обяснява картините, те изведнъж оживяват - първо очите, а после започват да дишат гърдите. Хората са изненадани и влизат в една лекционна зала, където мадам Х ще им говори за този феномен. Тя казва, че портретите са оживели благодарение на нейната интуиция и чувство, но някои от хората са недоволни и казват, че мадам Х е луда; някои дори напускат залата.Важна черта на този сън е, че фигурата на анимата, мадам Х, е чисто творение на съня. Но тя носи името на известен национален герой освободител (примерно, Вилхелмина Тел, дъщерята на Вилхелм Тел). Чрез загатвания в името несъзнаваното посочва факта, че днес сънуващият няма да се опита, както е направил Х много отдавна, да освободи страната си външно. Сега, казва сънят, освобождението е извършено от анимата (от душата на сънуващия), която го е постигнала като е оживила образите на несъзнаваното.Важно значение има фактът, че фоайето в мансардата на музея, което прилича на корабна каюта, е боядисано в черно. Черният цвят говори за мрак, нощ, обръщане навътре, и ако фоайето е каюта, то тогава музеят е кораб. Това подсказва, че когато теренът на колективното съзнание бъде залят от неосъзнатост и варварство, този музей-кораб, пълен с живи образи, може да се превърне в спасителен Ноев ковчег, който ще отведе влезлите в него на друг духовен бряг. Портрети, висящи в музей, обикновено са символ на мъртви останки от миналото, и често по същия начин се разглеждат образите на несъзнаваното, докато открием, че те са живи и пълни със смисъл. Когато анимата (която тук е в истинската си роля на водач на душата) разглежда образите с интуиция и чувство, те оживяват.Недоволните хора в съня представят онази страна на сънуващия, която е повлияна от колективно мнение - нещо в него, което не вярва и отхвърля оживяването на психичните образи. Това персонифицира известна съпротива спря-270Iмо несъзнаваното, която би могло да се изрази по следния начин: „И какво, ако започнат да хвърлят атомни бомби върху нас? Тогава психологическата проницателност няма да ни помогне много!"Съпротивляващата се страна не е способна да се освободи от статистическо мислене и от екстравертни рационални предразсъдъци. Сънят обаче показва, че в наше време истинско освобождение може да започне само с психологическа промяна. За какво да се освободи една страна, ако след това няма значима цел в живота - цел, за която да си струва да бъдеш свободен? Ако човек вече не намира смисъл в живота, няма значение дали линее в комунистически или в капиталистически режим. Има смисъл да бъде свободен само ако може да използва свободата си за създаване на нещо смисле-но.(58) Ето защо намирането на вътрешния смисъл на живота за индивида е по-важно от всичко друго, а на процеса на индивидуация трябва да се даде приоритет.Опитите да се повлияе на общественото мнение чрез средствата на пресата, радиото, телевизията и рекламите се основават на два фактора. От една страна, те разчитат на опитни техники, които разкриват тенденциите на „мнението" или „искането" на колективните нагласи. От друга страна, те изразяват предразсъдъците, проекциите и несъз-наваните комплекси (най-вече за власт) на онези, които манипулират общественото мнение. Но статистиката не е справедлива спрямо индивида. Дори ако

средният размер на камъните в една купчина е пет сантиметра, в нея ще намерим много малко на брой камъни с точно този размер.Че вторият фактор не може да създаде нищо положително, се вижда още отначало. Но ако един отделен индивид се посвети на индивидуацията, той често оказва положително въздействие и заразява околните. То е като искра, която прескача от един човек на друг. И това обикновено става, когато човек няма намерение да влияе на другите и дори когато не използва думи. Именно по тази вътрешна пътека се опитва да води сънуващия мадам Х.Почти всички религиозни системи на нашата планета съдържат образи, които символизират процеса на индиви-271П1дуация или поне определени нейни етапи. В християнските страни цялостната личност се проецира, както вече казах, във втория Адам: Христос. На изток основните фигури са тези на Кришна и Буда.(59)За хора, които са свързани с религията (които все още вярват в нейното съдържание и учение), психологическата регулация на техния живот се упражнява от религиозни символи и дори сънищата им се въртят около тях. Когато покойният Папа Пий XII обяви декларацията за Възнесение Богородично, една католичка сънувала, че е католическа жрица. Изглежда, че нейното несьзнавано е разширило догмата по следния начин: „Ако сега Мария е почти богиня, тя трябва да има жрици". Друга католичка, която изпитвала съпротива към някои дребни и външни аспекти на вярата си, сънувала, че църквата в нейния град била съборена и построена отново, но че дарохранителницата, осветената нафора и статуята на Дева Мария трябвало да бъдат пренесени от старата в новата църква. Сънят й показва, че някои от мъжките аспекти на нейната религия се нуждаят от обновяване, но че основните й символи - Бога, ставащ Човек и Великата Майка, Дева Мария - трябва да останат.Подобни сънища показват живия интерес на несъзнава-ното към съзнаваните религиозни представи в индивида. Това повдига въпроса дали е възможно да се открие обща черта в религиозните сънища на съвременни хора.(бО) В проявите на несъзнаваното, открити в съвременната християнска култура, протестантска или католическа, д-р Юнг често наблюдава тенденция на несъзнаваното да добавя в нашата триединна формула за Божеството един четвърти елемент, който е по-скоро женски, тъмен и дори зъл. Този четвърти елемент винаги е съществувал в нашите религиозни представи, но е бил отделян от образа на Бога и е станал негов двойник под формата на самата материя (или господаря на материята, т. е. дявола). Изглежда, че сега несъзнаваното иска да обедини тези крайности, светлината е станала твърде ярка, а тъмнината твърде мрачна. Разбира се, централният символ на религията, образът на Божеството, е най-подвластен на несъзнавани тенденции към промяна.272Веднъж един тибетски монах казал на д-р Юнг, че най-забележителните мандали в Тибет се правят с въображение или пряко фантазиране, когато психологическото равновесие на групата е смутено или когато някоя особена мисъл не може да се изрази, защото още не се съдържа в светото учение и трябва да се търси и намери. В тези бележки се проявяват два еднакво важни основни аспекта на симво-лизма на мандалата. Мандалата служи на консервативна цел -да възстанови един предварително съществуващ ред. Но служи и на творческата цел да дава израз и форма на нещо, което още не съществува, нещо ново и уникално. Вторият аспект е може би още по-важен от първия, но не му противоречи. Защото в много случаи това, което възстановява стария ред, едновременно включва елемент на ново съзидание. В новия ред старите неща се връщат на по-висо-Тази статуя на Мария от XV век съдържа образите на Бог и на Христос -ясен израз на факта, че Дева Мария може да се приеме за представа за архетипа „Великата майка ".27317. Човекът и неговите символи•?ЙГ-^т &-Й7 .&?*< >Ч:?§ ~.г;%*'Ж: ~,Йй,Й*: Ц^й?1 ^Йя* Ча&АЙЯЙ.ко ниво. Процесът е като възходяща спирала, която расте нагоре и в същото отново и отново време се връща към изходната точка.Рисунката на една обикновена жена, израсла в протестантска среда, изобразява мандала под формата на спирала. В един сън тази жена получава заповед да нарисува Божеството. По-късно (също в сън) тя го вижда в една книга. От самия Бог видяла само развята наметка, гънките на която красиво съчетавали светлината и сянката. Това впечатляващо контрастирало със стабилността на спиралата в тъмносиньото небе. Очарована от наметката и спиралата, сънуващата не погледнала отблизо другата фигура на

скалите. Когато се събудила и помислила кои са тези небесни фигури, внезапно разбрала, че това е бил „самият Бог". Изпитала шок, който продължил дълго време.Обикновено Светият Дух се представя в християнското изкуство като огнено колело или гълъб, но тук е представен като спирала. Това е нова мисъл, тя „все още не се съдържа в доктрината", излязла спонтанно от несъзнава-ното. Това, че Светият Дух е силата, която работи за понататъшно развитие на нашето религиозно разбиране, не е нова идея, разбира се, но нейното символично представяне под форма на спирала е ново.Същата жена нарисувала и втора картина, също вдъхновена от един сън, която изобразява сънуващата с нейния позитивен анимус да стои над Ерусалим, когато крилото на Сатаната слиза, за да потопи в мрак града. Сатанинско-то крило много й напомня за развятата наметка на Бога в първата рисунка, но в първия сън зрителят е някъде високо в небето и вижда пред себе си ужасна цепнатина между скалите. Движението на наметката на Бога е опит да достигне Христос, фигурата вдясно, но без успех. Във вторатаРисунки от сънищата, разглеждани па стр. 274-276. Горе вдясно, спиралата (една форма на мандала) представя Светия Дух; вдясно, тъмното крило па Сатаната от втория сън. Мотивите не са познатите религиозни символи (не и за сънуващата): всеки от тях се появява спонтанно от несъзнаваното.274275рисунка същото нещо се вижда отдолу- от човешки ъгъл. Гледано отвисоко, това, което се движи и разперва, е част от Бога; над него е спиралата като символ на възможно понататъшно развитие. Но гледано от основата на нашата човешка реалност, същото нещо във въздуха е тъмното, зловещо крило на дявола.В живота на сънуващата тези две картини стават реални по начин, който не е важен за нас сега, но е очевидно, че те съдържат и колективен смисъл, което отива отвъд личния. Те могат да предсказват спускането на божествен мрак върху християнското полукълбо, което указва възможност за бъдеща еволюция. Тъй като оста на спиралата не се движи нагоре, а в задния фон на картината, по-нататъшната еволюция няма да води нито до по-голяма духовна извисеност, нито надолу към царството на материята, а до друго измерение, може би в света на тези небесни фигури. А това означава в несъзнаваното.Когато религиозни символи, отчасти различни от тези, които познаваме, изплуват от несъзнаваното на един индивид, често погрешно се мисли, че те ще намалят или променят официално признатите религиозни символи. Този страх кара много хора да отхвърлят аналитичната психология и цялото несъзнавано.Ако гледам на тази съпротива от психологическа гледна точка, трябва да кажа, че що се отнася до религията, хората могат да бъдат разделени на три типа. Първо, тези, които все още искрено вярват в съответните религиозни доктрини, каквито и да са те. За тези хора символите и доктрините „пасват" толкова задоволително на това, което чувстват дълбоко в себе си, че няма опасност да се промъкнат дълбоки съмнения. Това става, когато позициите на съзнавания и несъзнавания фон са в относителна хармония. Хора от този вид могат да си позволят да гледат на новите психологически открития и факти без предразсъдък и без да се страхуват, че те ще ги накарат да изгубят своята вяра. Дори ако техните сънища представят някои относително неортодоксални подробности, те могат да бъдат интегрирани в общия им възглед.276Вторият тип се състои от онези хора, които са загубили напълно вярата си и са я заместили с чисто съзнавани, рационални мнения. За тези хора дълбинната психология означава само въведение в новооткрита област на психиката и няма да имат проблеми, когато отплават за ново приключение и изследват сънищата си, за да подложат на изпитание истината в тях.Има и трета група хора, които с една част от себе си (вероятно главата) вече не вярват в своите религиозни традиции, докато с друга все още вярват. Френският философ Волтер е пример за това. Той остро критикувал католическата църква с рационални аргументи (смачкайте без-честието), но на смъртното си легло, според някои сведения, се молел за опрощение. Дали е вярно или не, с разума си той сигурно не е бил религиозен, докато чувствата и емоциите му все още били подвластни на християнството. Такива хора напомнят за човек, заклещен от автоматичната врата на автобус - не може нито да излезе навън, нито да влезе вътре. Сънищата им вероятно могат да им помогнат да разрешат своята дилема, но често им е трудно да се обърнат към несъзнаваното, защото те самите не знаят какво мислят и какво искат. Да се приеме несъзнаваното сериозно, е въпрос на лична смелост и интегритет.

Сложната ситуация на онези, които са заклещени в ничия земя между две състояния на духа, се дължи отчасти на факта, че официалните религиозни доктрини принадлежат на колективното несъзнавано (което Фройд нарича свръх-Аз), но някога, много отдавна, те са излезли от несъзнаваното. Това е пункт, който много историци на религиите и теолози оспорват. Те предпочитат да приемат, че веднъж е имало някакво „откровение". Много години аз търсих доказателства за хипотезата на Юнг по този проблем, но беше трудно да се намерят, защото повечето ритуали са толкова стари, че не може да се проследи техния произход. Но ми се струва, че следващият пример предоставя едно много важно доказателство.Черния Лос, шаман лечител от племето огалала сиукс, който почина неотдавна, в автобиографията си Говори277ЧернияЛос, разказва че, когато бил на девет години, заболял сериозно и в състояние на нещо като кома имал страхотно видение.(62) Видял четири групи красиви коне да идват от четирите ъгли на света, а после, седейки върху един облак, видял Шестимата Предци, древните духове на племето, „праотците на целия свят". Те му дали шест лекуващи символа за неговия народ и му показали нови пътища в живота. Но когато станал на 16 години, внезапно развил тежка фобия от гръмотевици, защото чувал „гръмотевични същества", които му викали „да бърза". Те му напомняли за гръмотевичния шум от приближаващите коне във видението. Един стар шаман му обяснил, че страхът му идва от това, че пази видението за себе си и че трябва да го разкаже на племето. Той така и направил и по-късно със своя народ изиграли видението в един ритуал, като използвали истински коне. Не само Черния Лос, но и много други членове на племето се почувствали несравнимо по-добре след тази игра. Някои дори се излекували от болестите си. Черния Лос казва: „Даже конете изглеждаха по-здрави и по-щастливи след танца".Ритуалът не се повторил, защото скоро племето било унищожено. Но ето един друг случай, при който ритуалът все още е жив. Няколко ескимоски племена, живеещи близо до реката Колвил в Аляска обясняват произхода на техния фестивал на орела по следния начин(бЗ):Млад ловец убил един необичаен орел и бил толкова впечатлен от красотата на мъртвата птица, че я препарирал, превърнал я във фетиш и я почитал с жертвени дарове. Един ден, когато ловецът бил на далечен лов, изведнъж се появили двама човеци-животни в ролята на пратеници и го завели в страната на орлите. Там чул мрачно думкане и пратениците обяснили, че това е сърдечният ритъм на майката на мъртвия орел. Тогава духът на орела изникнал пред ловеца като жена, облечена в черно. Тя го помолила да организира сред хората си фестивал на орела в чест на нейния мъртъв син. След като орловият народ му показал как да го направи, той внезапно отново се намерил, изтощен, на мястото, където срещнал пратениците. Връщайки се в къщи, той научил своя народ как да прави големия фестивал на орела - който с почит правят и до днес.278От подобни примери виждаме как един ритуал или религиозен обичай може да се появи директно от несъзнавано откровение, преживяно само от един индивид. Но и хора, живеещи в цивилизовани групи, развиват различни религиозни дейности с огромно влияние върху целия живот на обществото. Чрез дълъг процес на еволюция първоначалният материал се оформя и дооформя с думи и действия, разкрасява се и придобива все по-определени форми.(64)Но този кристализиращ процес има и един голям недостатък. Все повече хора не знаят нищо за първоначалното преживяване и могат само да вярват в това, което по-старите и учителите им разказват. Те вече не знаят, че тези преживявания са реални и нямат представа какво изпитва човек по време на откровението.В техните сегашни форми, преработвани и крайно остарели, тези религиозни традиции често се съпротивляват на по-нататъшни творчески изменения от несъзнаваното. Теолозите дори защищават тези „истинни" религиозни символи и символни доктрини от откриването на някаква религиозна функция в несъзнаваната психика, забравяйки, че ценностите, за които се борят, дължат съществуването си на същата тази функция. Без човешката психика, която да получава божествени вдъхновения и да ги изказва с думи или да ги оформя в изкуството, в реалността на нашия човешки живот няма да се появи никакъв религиозен символ. (Нека да си спомним само за пророците и евангелистите).Ако някой настоява че религиозната реалност съществува сама по себе си, независимо от човешката психика, мога да отговоря на този човек само със следния въпрос: „Кой казва това, ако не човешката психика?". Независимо какво твърдим, никога не можем да излезем от съществуването на психиката - защото се съдържаме в нея и тя е единственото средство, чрез което можем да схванем реалността.

Така че откриването на несъзнаваното днес затваря завинаги една врата. Тя определено изключва илюзорната идея, толкова харесвана от някои, че човек може да познава духовната реалност сама по себе си. В съвременната279

физика също се затвори една врата от „принципа на неде-терминираността" на Хайзенберг, който преодоля налудничавата идея, че можем да обхванем една абсолютна физическа реалност.(65) Но откриването на несъзнаваното компенсира загубата на тези любими илюзии, като отваря пред нас огромно и неизследвано ново поле на реализации, в което обективното научно изследване се комбинира по един странен нов начин с личното етично приключение.Както вече казах обаче, практически е невъзможно да се предаде цялата реалност на преживяването в новото поле. То до голяма степен е уникално и може да се предаде само частично посредством езика. И тук също се затваря една врата срещу илюзията, че човек може напълно да разбере друг човек и да му каже какво е добро за него. Но, още веднъж, ние можем да намерим компенсация за това в новото царство на преживяване чрез откриване на социалната функция на цялостната личност, която тайно работи за събирането на отделни индивиди, които са принадлежат един на друг.Така интелектуалният брътвеж се замества със смислени събития, които стават в реалността на психиката. Затова сериозното навлизане на индивида в процеса на индиви-дуация по начина, представен дотук, означава напълно нова и различна ориентация към живота. За учените това също означава един нов и различен научен подход към външните факти. Как ще проработи той в областта на човешкото познание и в социалния живот на хората, не може да се предскаже. Но за мен е сигурно, че откриването на процеса на индивидуация от Юнг е факт, с който бъдещите поколения трябва да се съобразяват, ако искат да избегнат влаченето в един застоял и даже регресивен мироглед.280ЧЕТВЪРТА ЧАСТАниела ЯфеСИМВОЛИКАВЪВ ВИЗУАЛНИТЕ ИЗКУСТВАСвещените символи - камъкът и животнотоИсторията на символиката показва, че всичко може да приеме символно значение: природни обекти (като камъни, растения, животни, хора, планини и долини, слънце и луна, вятър, вода и огън), сътворени от човека неща (като къщи, лодки или коли) или даже абстрактни форми (като цифри, триъгълник, квадрат и кръг). Всъщност целият космос е потенциален символ.Човекът, с неговата склонност за създаване на символи, неосъзнато трансформира обекти или ги превръща в символи (като ги натоварва с голямо психологическо значение) и ги изразява едновременно и в религията, и в изобразителното изкуство. Преплетената история на религията и изкуството, стигаща далеч назад в предисторията, е свидетелството, оставено от нашите предци за символите, които са били значими и вълнуващи за тях. Даже и днес, както показва модерната живопис и скулптура, взаимодействието между религия и изкуство е все още живо.В първата част на моето изложение за символиката на визуалните изкуства ще се спра на някои специфични мотиви, които са били всеобщо приемани за свещени или тайнствени за човека. После ще се спра на феномена на изкуството на XX век, не толкова на използваните от него символи, колкото на неговото значение като символ сам по себе си - символичен израз на психологическото състояние на съвременния свят.Избрах три повтарящи се мотива, с които да илюстрирам наличието и същността на символиката в изкуството в281Горе, подредени камъни в Карнак, Бретан, датиращи от 2000 години пр. Хр. - груби камъни, наредени в прави редици, за които се предполага, че са използвани за свещени ритуали и религиозни процесии. Долу, необработени камъни, изправени върху подравнения пясък в една дзен-будистка каменна градина (в храма Риоании, Япония). Макар и явно случайно, подреждането на камъните всъщност изразява изтънчена духовност.282твърде различни периоди. Това са символите на камъка, на животното и на кръга - всеки от които има трайно психологическо значение от най-ранните изрази на човешкото съзнание до най-модернистичните форми на изкуството през XX век. Ние знаем, че даже необработените камъни са

имали подчертано символно значение за древните и примитивни общества. Често се е вярвало, че грапавите естествени камъни са обитавани от духове или богове и в примитивните култури са били използвани като надгробни камъни, гранични камъни или като обекти на религиозно преклонение. Употребата им може да се разглежда като първична форма на скулптура - пръв опит в камъка да се вложи повече изразителна сила, отколкото случаят и природата биха могли да му придадат.Историята от съня на Яков от Стария Завет (Битие, 28:10-19) е типичен пример за това, как преди хиляди години човек е почувствал, че някакъв жив бог или божествен дух е въплътен в камъка, и как последният се е превърнал в символ:Иаков пък излезе от Вирсавия и отиде в Харан, и стигна до едно място, дето остана да пренощува, защото слънцето бе залязло. И взе един от камъните на онова място, подложи си го за възглавница и легна на онова място. И видя сън: ето, стълба, изправена на земята, а върхът й стига до небето, и Ангели Божии се качват и слизат по нея. И ето, Господ стои отгоре на нея и говори: Аз съм Господ, Бог на твоя отец Авраама, и Бог на Исаака. Земята, на която лежиш, ще я дам на тебе и на потомството ти... Иаков се събуди от съня си и рече: наистина Господ е на това място, аз пък не знаех! И уплаши се и рече: колко е страшно това място! Това не нищо друго, освен дом Божий, това са врата небесни. И стана Иаков рано сутринта, взе камъка, който си беше турил за възглавница, постави го паметник и поля отгоре с елей. И нарече (Иаков) името на онова място: Ветил*.За Яков камъкът е бил неотделима част от откровението. Той е посредникът между него и Бога.В много примитивни каменни светилища божеството е представено не от един, а от много камъни, подредени по1. Дом Божий. 2. Селище в Западен Йордан, близо до Йерусалим.283Вляво, предисторически менхир - камък, леко оформен като жена (може би богиня майка). Вдясно, скулптура от Макс Ернст (роден 1891), при която едва е променена естествената форма на камъка.определен начин. (Геометрично подредените камъни в Бре-тан и каменният кръг в Стоунхедж са известни примери). Подреждането на необработени естествени камъни също играе значителна роля в изящните скални градини на дзен-будизма. Те нямат геометрична форма, а изглеждат подредени съвсем случайно. Но всъщност това е израз на най-изтънчена духовност.Още в най-ранната история човек започва опитите си да изрази в разбираема форма това, което чувства като душа или дух на една скала. В много случаи формата повече или по-малко прилича на човешка фигура - например, древните мепхири* с техните груби очертания на лица, или хермите, които се оформят от гранични камъни в древна Гърция, или множеството примитивни каменни идоли с чо-* Побити камъни. - Б. ред. 284вешки черти. Оживяването на камъка може да бъде обяснено като проекция на повече или по-малко ясно съдържание на несъзнаваното в камъка.Примитивната тенденция само да се загатва една човешка фигура и да се запазва естествената форма на камъка също може да се наблюдава в модерната скулптура. Много примери показват, че художникът има отношение към „самоизразяването" на камъка. Ако използваме езика на мита, на камъка се дава възможност „да говори сам за себе си". Например това може да се наблюдава в работата на швейцарския скулптор Ханс Ешбахер, на американския скулптор Джеймс Росати и на родения в Германия художник Макс Ернст. В едно писмо от Малойа през 1935 година Ернст пише: „ Алберто [швейцарският художник Джакоме-ти] и аз сме болни по скулптурата. Ние работим върху гранитни блокове, големи и малки, от морената на ледника Форно. Великолепно полирани от времето, студа и вятъра, сами по себе си те са фантастично красиви. Никоя човешка ръка не може да направи нещо подобно. И защо не се откажем от къртенето на елементи и не се посветим на драскане върху тях на руните* на нашата собствена мистерия?"(1)Какво обозначава Ернст с думата „мистерия", не е обяснено. Но по-късно в тази глава аз ще се опитам да покажа, че „мистериите" на модерния художник не са много различни от тези на старите майстори, които са познавали „духа на камъка".Наблягането върху този „дух" в много скулптури е показател за подвижната, неопределена граница между религия и изкуство. Понякога едното не може да се отдели от другото. Същата амбивалентност може да се наблюдава и в един друг символен мотив, както се появява в просъществувалите векове наред произведения на изкуството: символът на животното.Рисунките на животни датират още от ледниковия период (между 60 и 10 хиляди години преди Христа). Те са открити по стените на пещери във Франция и Испания в*Магии, заклинания, песни. - Б. ред.

285края на миналото столетие, но едва напоследък археолозите започнаха да разбират тяхната огромна важност и да изследват смисъла им. Тези изследвания разкриха безкрайно далечна предисторическа култура, чието съществуване преди изобщо не се подозираше.Даже днес, изглежда, странна магия обитава пещерите със скални рисунки и гравюри. Според германския историк на изкуствата Херберт Кюн, жителите на областите в Африка, Испания, Франция и Скандинавия, където са намерени подобни рисунки, отказват да се приближават до пещерите.(2) Някакво религиозно страхопочитание или може би страх от духове, носещи се над скалите и рисунките, ги задържат. Преминаващи номади все още оставят своите дарове пред древните скални рисунки в Северна Африка. В XV век, Папа Каликстус II забранил религиозните церемонии в „пещерата с картини на коне". Коя пещера е имал предвид папата, не е известно, но няма съмнение, че става дума за пещера от Ледниковия период, съдържаща рисунки на животни. Всичко това доказва, че пещерите и скалните рисунки на животни винаги са били инстинктивно усещани като това, което първоначално са били - религиозни места. Духът (питеп) на мястото е надживял вековете.В много пещери на съвременния посетител се налага да минава през ниски, тъмни и влажни проходи, докато стигне мястото, където изведнъж се отварят големите изрисувани „зали". Този труден достъп изразява желанието на примитивните хора да пазят от случайни очи всичко, което се съдържа и става в пещерите, и да запазят тяхната тайна. Внезапната и неочаквана гледка на рисунките след трудния и изпълнен със страхопочитание преход сигурно е правела поразително впечатление на примитивния човек.Палеолитичните пещерни рисунки се състоят само от фигури на животни, чиито движения и пози са били наблюдавани в природата и които са предадени с голямо художествено умение. Но много детайли показват, че фигурите е трябвало да бъдат нещо повече от чисто натуралистични репродукции. Кюн пише: „Странното е, че много примитивни рисунки са били използвани като цели за стрелба. В286Монтеспан има изгравиран кон, попаднал в капан - целият е в белези от метателни оръжия. Един глинен модел на мечка в същата пещера има 42 дупки.Тези картини изобразяват една ловна магия, която все още се практикува от ловуващите племена във Африка. Нарисуваното животно има функцията на „двойник". Чрез символичното му убиване ловците се опитват да предскажат и да гарантират смъртта на истинското животно. Това е форма на благоприятстваща магия, която се основава на „реалността" на двойник, представен в една картина: каквото се случи на картината, ще се случи и на оригинала. Психологическият факт, на който се основава, е силната идентификация между живото същество и неговия образ, който се разглежда като негова душа. (Това е причината, поради която много първобитни хора се страхуват да бъдат фотографирани).Други пещерни рисунки може да са служили на магични ритуали за плодородие. Те показват животни в процес на копулация. Един пример са фигурите на мъжки и женски бизони в пещерата Тюк л'Одюбер във Франция. Реалистичната картина на животните се обогатява от мрачните тонове на магията и придобива символичен смисъл. Тя става образ на живата същност на животното.Най-интересните фигури в пещерното рисуване са тези на получовешки, полуживотински същества, които понякога се откриват до животните. В пещерата Троа Фрер във Франция човек, облечен в животинска кожа, свири на примитивна флейта като че ли иска да омагьоса животните. В същата пещера има танцуващо човешко същество с еленови рога, конска глава и мечешки лапи. Тази фигура, доминираща над стадо от няколко стотици животни, несъмнено е „Богът на животните".Обичаите на някои примитивни африкански племена днес могат да хвърлят светлина върху значението на тези тайнствени и несъмнено символни фигури. В посвещаванията, тайните общества и дори монархическите институции на тези племена животните и животинската маскировка често играят много важна роля. Царят и главатарят също са животни -287Iобикновено лъвове или леопарди. Елементи от този обичай все още може да се открият в титлата на императора на Етиопия, Хайле Селасие („Джудайския лъв"), или почетното име на д-р Хастингс Банда („Ниасландския лъв").Колкото по-назад във времето или по-примитивно и по-близо до природата се намира едно общество, толкова по-буквално трябва да се приемат тези титли. Примитивният старейшина е не само преоблечен като животно - когато се появи на посвещаване в пълен животински костюм, той е и самото животно.

Дори нещо повече: той е животинският дух, страховит демон, който извършва обрязване. В такива моменти той въплъщава или представлява основателя на племето и на клана, и следователно главния бог. Той не само представя, но и е животното „тотем". И сигурно няма да сгрешим, ако във фигурата на танцуващото животно-човек в пещерата Троа Фрер видим старейшина, който чрез маскировката е превърнат в животно-демон.Вляво, предисторическарисунка от пещерата „ {римата братя" включва човешка фигура (в долния десен ъгъл), може би шаман, с рога и копита. Като пример за „животински" танци: вдясно, един бирмански бизон танцува, а маскираните танцьори са обладани от неговия дух.288С течение на времето пълната животинска маскировка се замества с маски на животни и демони. Примитивните хора влагат цялото си художествено умение и много от маските все още са ненадминати по енергията и силата на тяхната изразителност. Те често са обект на същото почитание, както богът и самият дявол. Животинските маски играят роля във фолклора на много модерни страни, като Швейцария, или във великолепните изразителни маски на древната японска драма Но, която все още се играе в Япония.(2) Символната функция на маската е същата като тази на първоначалното маскиране като животно. Индивидуалното човешко изражение липсва, но вместо него участникът приема достойнството и красотата (а също и ужасяващото изражение) на някое животно демон. Казано на психологически език, маската превръща нейния носител в архетипов образ.Танцуването, което не е нищо повече от допълване на животинския костюм със съответни движения и жестове, вероятно е допълнение към посвещаване или други ритуали. То е изпълнявано, така да се каже, от демони в чест на един демон. В меката глина на пещерата в Тюк л'Одюбер Херберт Кюн открива стъпки, които обикалят около животински образи. Те показват, че танцуването е било част от ритуалите още в ледниковата епоха. „Виждаха се само отпечатъци от пети" - пише Кюн. - „Танцьорите са се движили като бизони. Те са танцували бизонски танц за плодородие и умножаване на животните, както и за тяхното клане".В уводната глава д-р Юнг посочва близката връзка, дори идентификацията, между дивака и неговото животно тотем (или „горски дух"). Има специфични церемонии за установяване на тази връзка, по-специално ритуала на посвещаване за момчетата. Момчето влиза в притежание на своята „животинска душа" и в същото време жертва собственото си „животинско същество" чрез обрязване. Този двоен процес го приема в клана и установява връзката му с неговото животно тотем. И най-вече така то става мъж и (в още по-широк смисъл) човешко същество.Африканци от източния бряг описват необрязаните като „животни". Те нито са получили животинска душа, нито28918. Човекът и неговите символиса пожертвали своето „животинство". С други думи, тъй като нито човешкият, нито животинският аспект на необ-рязаното момче са станали съзнавани, неговият животински аспект се разглежда като доминиращ.Животинският мотив е символичен обикновено за примитивната и инстинктивна природа на човека. Даже и цивилизованите хора трябва да разберат силата на своите инстинктивни влечения и своето безсилие пред автономните емоции, изригващи от несъзнаваното. Това е още по-силно при примитивните хора, чието съзнание не е много развито, и които са още по-малко подготвени да се справят с емоционалните бури. В първата глава на тази книга, когато д-р Юнг разглежда начините, по които човек развива силата на рефлексията, дава пример с един африканец, който изпада в бяс и убива любимия си малък син. Когато идва на себе си, той е изпълнен с мъка и съжаление за това, което е направил. В този случай се освобождава един негативен импулс и той извършва своето пъклено дело независимо от съзнаваната воля. Животното демон е един много изразителен символ на подобен импулс. Живостта и конкретността на образа позволява на човека да установи връзка с него като представител на необузданата сила в себе си. Той се страхува от нея и се мъчи да я умилостиви с жертви и ритуали.Голям брой митове са свързани с главното животно, което трябва да се пожертва в името на плодородието и даже съзиданието. Пример за това е жертването на бик от персийския бог-слънце Митрас, от който излиза земята с всичкото богатство и плодородие. В християнската легенда за убиването на дракона от Свети Георги отново се появява първичният ритуал за жертвено заколване.В религиите и религиозното изкуство на почти всяка раса животински атрибути се приписват на висшите богове или пък боговете се представят като животни.(4) Древните вавилонци пренасят

боговете си в небесата под формата на Овен, Бик, Рак, Лъв, Скорпион, Риба и т. н. - знаците на зодиака. Египтяните представят богинята Хатор* с* Древна богиня на любовта и наслаждението. - Б. ред.290глава на крава, бога Амон с глава на овен, а Тот с глава на ибис или като павиан. Ганеш, хиндуисткият бог на щастието, има човешко тяло и глава на слон, Вишну е мечка, Хануман е бог-маймуна и т. н. (Между другото индусите не слагат човека на първо място в йерархията на съществата: слонът и лъвът стоят по-високо).Гръцката митология е пълна с животинска символика. Зевс, бащата на боговете, често се приближава до момиче, което желае, под формата на лебед, бик или орел. В германската митология, котката е свещена за богинята Фрейя*, докато глиганът, гарванът и конят са свещени за Вотан.Даже в християнството, животинският символизъм играе изненадващо голяма роля. Трима от Евангелистите имат животински емблеми: бивол на Свети Лука, лъв на Свети Марк и орел на Свети Йоан. Само един, Свети Матей, е представен като човек или като ангел. Самият Христос се появява символично като Божие Агне или Риба, но той е и змия, въздигната на кръста, и лъв, и в редки случаи животно еднорог.(З) Тези животински атрибути на Христос показват, че даже Божият син (върховната персонификация на човека) не може да се освободи от своята животинска природа, както и от своята по-висша, духовна природа. Подчовешкото както и свръхчовешкото се смята, че принадлежат към царството на божественото. Връзката на тези два аспекта в човека красиво се символизира в коледната картина на раждането на Христа в един обор сред животни.Широкото разпространение на животинска символика в религията и изкуството на всички времена не подчертава само значението на символа. То показва колко жизнено важно за хората е да интегрират в живота си психичното съдържание на символа - инстинкта. Само по себе си животното не е нито добро, нито лошо, а е част от природата. То не може да желае нищо, което не е в природата му. Подчинява се на инстинктите си. Тези инстинкти често изглеждат тайнствени за нас, но имат свой паралел в човешкия живот: в основата на човешката природа лежи инстинктът.** Богиня на любовта. - Б. ред.291Но в човека „животинското същество" (което живее в него като негова инстинктивна психика) може да стане опасно, ако не се разбере и интегрира в живота. Човекът е единственото същество с възможност да контролира инстинкта със собствената си воля, но той също може и да го потисне, изкриви и нарани - а животното, което говори метафорично, никога не е толкова диво и опасно, колкото когато е ранено. Потиснатите инстинкти може да вземат връх в човека и дори да го унищожат.Известният сън, в който сънуващият е преследван от животно, почти винаги означава, че някакъв инстинкт е отцепен от съзнанието и трябва да бъде (или се опитва да бъде) отново приет и интегриран в живота. Колкото по-опасно е поведението на животното в съня, толкова по-не-съзнавана е примитивната и инстинктивна душа на сънуващия, и толкова по-наложителна е интеграцията в живота му, за да се избегне някакво непоправимо зло.Потиснатите и наранените инстинкти са опасностите, които застрашават цивилизования човек; непотиснатите влечения са опасностите, които застрашават примитивния човек. И в двата случая „животното" е отчуждено от истинската си природа. И в двата случая приемането на животинската душа е условие за цялостност и пълноценно преживян живот. Примитивният човек трябва да опитоми животното в себе си и да го направи свой полезен спътник. Цивилизованият човек трябва да излекува животното в себе си и да го направи свой приятел.Други участници в тази книга дискутираха важността на мотивите на камъка и животното в сънищата и митовете. Аз ги използвах само като общи примери за появата на такива живи символи в историята на изкуството (и по-специално в религиозното изкуство). Нека сега по същия начин да изследваме най-мощния и универсален символ: кръга.292-и™Символът на кръгаД-р М.-Л. Фон Франц обясни кръга (или сферата) като символ на цялостната личност. Той изразява тоталността на психиката във всички нейни аспекти, включително връзката между човека и цялата природа. Независимо дали символът на кръга се появява в примитивно обожание на слънцето или в съвременна религия, в митове или сънища, в мандали, рисувани от тибетски монаси, в планове на

основите на градове или в представите за небесната сфера на първите астрономи, той винаги сочи към единствения и най-важен аспект на живота - неговата цялостност.В един индийски мит за сътворението се казва, че бог Брама, седейки на огромен хилядолистен лотос, обърнал очите си към четирите точки на компаса.(6) Този четворен поглед от кръга на лотоса е бил нещо като предварителна ориентация, необходимо оглеждане, преди да започне работата по сътворяването.Подобна история се разказва и за Буда. В момента на неговото раждане, един лотос се издигнал от земята и той стъпил в него, за да погледне в десет направления на пространството. (Лотосът в този случай бил с осем листа, но Буда също погледнал нагоре и надолу, създавайки десет посоки). Този символичен жест на изследване е най-точният начин да се покаже, че от момента на раждането си Буда е бил уникална личност, предопределена да получи просветле-ние.(7) Неговата личност и неговият по-нататъшен живот носи отпечатъка на цялостност.Пространствената ориентация, направена от Брама и Буда, може да се разглежда като символ на човешката потребност за психична ориентация. Четирите функции на съзнанието, описани от д-р Юнг в тази книга, стр. 66-67 - мисъл, чувство, интуиция и усещане - въоръжават човека, за да се справя с впечатленията от света, които получава отвътре и отвън. Чрез тези функции той разбира и асимилира своето преживяване и с тях може да отговори.(8) Четири-странното изследване на света от Брама символизира необходимата интеграция на тези четири функции, която чо-293век трябва да постигне. (В изкуството кръгът често е с осем лъча. Това изразява реципрочното застъпване на четирите функции на съзнанието, така че да се получат още четири междинни функции - например мисъл, оцветена от чувство или интуиция, или чувство с тенденция на усещане).Във визуалното изкуство на Индия и Далечния изток четири- или осемлъчевият кръг е обичайният модел на религиозните образи, които служат като инструменти за медитация. Специално в тибетския ламаизъм богато украсените с фигури мандали играят важна роля.(9) По правило тези мандали представят космоса и връзката му с божествени сили.Но много от източните фигури за медитация имат чисто геометричен дизайн; те се наричат яптри. Освен кръга, един много чест янтра мотив е формиран от два взаимопроник-ващи се триъгълника, единият с върха нагоре, другият с върха надолу. Традиционно тази форма символизира единството на Шива и Шакти, мъжкото и женското божества, тема, която се появява и в безкрайни скулптурни вариации. Казано на езика на психологическия символизъм, тя изразява единство на противоположности - съединението на персоналния, временен свят на Аза с неперсоналния, без-времеви свят на не-Аза. Този съюз е цел и осъществяване на всички религии: единство на душата с Бога. Двата вплете-

Една янтра (форма па мандала), съставена от девет свързани триъгълника. Мандалата, символизираща цялостност, често е свързана с изключителни същества от митовете или легендите.294ни триъгълника имат символичен смисъл, подобно на това на по-известната кръгова мандала. Те представят целостта на психиката или цялостната личност, от която съзнанието е само една част, както и несъзнаваното.И в триъгълните янтри, и в скулптурните изображения на единството на Шива и Шакти ударението пада върху напрежението между противоположности. Оттам и подчертаването на еротичния и емоционален характер на много от тях. Това динамично качество предполага един процес -сътворение или поява на целостността - докато кръгът с четири или осем лъча представя целостността като такава, като съществуваща единица.Абстрактният кръг също фигурира в рисунките на дзен. Говорейки за една картина, озаглавена Кръгът, от известния дзен-монах Сангай, друг проповедник на дзен пише: „В сектата дзен кръгът е просветление. Той символизира човешкото съвършенство."Абстрактни мандали се появяват и в европейското християнско изкуство. Някои от най-забележителните примери са розовите прозорци на катедралите. Те са представи за цялостната личност на човека, пренесена на космич-но ниво. (Космична манадала под формата на блестяща бяла роза се разкрива на Данте в едно видение). Можем да разглеждаме като мандали и ореолите на Христос и на светците в религиозните картини. В много случаи само ореолът на Христос е разделен на четири, важна алюзия за неговите страдания като Син Божи и за смъртта му на кръста, и в същото време символ на

неговата диференцирана цялостност. По стените на ранните романски църкви могат да се видят абстрактни кръгли фигури и може би те могат да бъдат проследени до някои езически оригинали.В нехристиянското изкуство такива кръгове се наричат „слънчеви колела". Те се появяват в скалните рисунки и датират от неолитичната епоха, когато колелото още не е било открито. Както сочи Юнг, терминът „слънчево колело" описва само външния аспект на фигурата. Истински ценното за всички времена е преживяването на един архе-типов, вътрешен образ, който човекът от каменната епоха295изразява в своето изкуство толкова вярно, колкото и биковете, газелите или дивите коне.В християнското изкуство има много живописни манда-ли: например много рядката картина на Девата в центъра на кръгло дърво, което е бог-символ на горящата гора. (10) Най-широко разпространените мандали в християнското изкуство са тези на Христос, заобиколен от четиримата евангелисти. Те датират от древните египетски рисунки на бог Хор и четиримата му сина.В архитектурата мандалата също има важно участие, но то често минава незабелязано.(11) Тя образува основния план на светските и свещени здания в почти всички цивилизации, влиза в класическото, средновековното и даже в модерното градско планиране.(12) Класически пример се съдържа в разказа на Плутарх за основаването на Рим. Според Плутарх Ромул извикал строители от Етру-рия, които го научили чрез свещени образи и писани правила на всички церемонии, които трябвало да се изпълнят -също „както в мистериите". Първо изкопали кръгла яма, където сега се намира Събранието или Съдебната палата, и в тази яма хвърляли символични дарове от плодовете на земята. После всеки вземал бучка пръст от земята, от която идвал, и ги хвърляли заедно в ямата. Ямата била наречена тип^ш (което означава „свят", но и „космос"). Ромул очертал около нея границите на града в кръг, изоран с плуг, теглен от вол и крава. На мястото, където била планирана врата, плугът бил пренасян и орането продължавало.Градът, основан чрез тази тържествена церемония, е с кръгла форма. Но старото и прочуто описание на Рим е шЪ$ ^иаа^а^а, квадратният град. Според една теория, която се опитва да обясни това противоречие, думата квадратен трябва да се разбира като „четворен"; т. е. кръглият град е разделен на четири части от две главни артерии, които вървят от север на юг и от запад на изток.(13) Точката на пресичане съвпадала с типйт, споменат от Плутарх.Според друга теория противоречието може да се разбира само като символ, а именно като визуална представа на математически неразрешимия проблем за квадратурата на296кръга, който много е занимавал гърците и играе твърде важна роля в алхимията.(И) Странното е, че преди да опише кръговата церемония при основаването на града Плутарх говори за Рим и като за Кота ^иаа^а^а, квадратен град. За него Рим е едновременно и кръг, и квадрат.Във всяка теория участва някаква истинска мандала и това се свързва с твърдението на Плутарх, че основаването на град е научено от етруските и „както в мистериите", е като един таен обред. Нещо повече от външна форма. Чрез основния си план мандала-градът и неговите жители се издигат над чисто светската действителност. Това се подчертава и от факта, че градът има един център, типс1ш, който установява връзката на града с „другата" действителност, тази на родовите духове. (МипАш е покрит с голям камък, наречен „камък на душата". В някои дни камъкът се отмества и тогава се казва, че духовете на мъртвите се издигат от шахтата).Някои средновековни градове са основани върху план тип мандала и са оградени с почти кръгла стена. В подобен град като Рим две главни артерии го разделят на „четвъртини" и водят до четири врати. Църквата или катедралата стои на пресечната точка на тези артерии. Вдъхновението за средновековния град с неговите четвъртини е бил Небесният Йерусалим (Книга за откровенията), който има квадратен основен план и стени с много врати.(15) Но Йерусалим няма храм в своя център, защото неговият център е непосредственото присъствие на Бога. (Основният план тип мандала за един град съвсем не е излязъл от мода. Съвременен пример за това е град Вашингтон)В класическите или примитивните постройки планът мандала никога не е диктуван от естетически или икономически съображения. Той е трансформация на града в подреден космос, свещено място, свързано чрез своя център с другия свят. И тази трансформация съвпада с жизнено важните чувства и потребности на религиозния човек.Всяко здание, свещено или светско, което има основен план тип мандала, е проекция на един архетипов образ от човешкото несъзнавано във външния свят. Градът, кре-297_,.„

Горе, пример па мандала в религиозна архитектура:будисткият храм Ангкор Ват в Камбоджа, квадратно здание свходове на четирите ъгъла. Горе, руини от един укрепен лагер вДания (1000 години пр. Хр.), направен в кръг - както и градът-крепост Палманова (горе вдясно) в Италия (построен през1593 г.), със звездовидни укрепления. Вдясно, десет улици сесрещат на площад Етоал, Париж и образуват мандала.298299гЩлпостга и храмът стават символи на психичната цялостност и по този начин упражняват специфично влияние върху човека, който влиза или живее там. (Едва ли трябва да се подчертава, че даже и в архитектурата проекцията на психичното съдържание е чисто несъзнаван процес. „Такива неща не могат да се измислят - пише д-р Юнг, - а трябва да израснат отново от забравените дълбини, ако трябва да изразят най-дълбоките прозрения на съзнанието и най-високите интуитивни схващания на духа, и така да слеят уникалността на днешното съзнание с вековното минало на човечеството.")(16)Централният символ на християнското изкуство не е мандалата, а кръстът или разпятието. От времето на каро-лингите равнораменният или гръцки кръст е бил обичайната форма, и следователно мандалата участва косвено.(17) Но с течение на времето центърът се издигал по-нагоре, докато кръстът приел латинската форма с отвесна и напречна греда, както е приет и днес. Това развитие е важно, защото съответства на вътрешното развитие на християнството до средните векове. С прости думи, то символизира тенденцията да се измести центърът на човека и неговата вяра от земята и да се „издигнат" те в духовната сфера. Тази тенденция произлиза от желанието да се изпълни казаното от Христос: „Моето царство не е на този свят". Следователно земният живот, светът и тялото, са сили, които трябва да се преодолеят. Затова надеждите на средновековния човек са насочени към отвъдното, защото само от рая ще се изпълни обещанието за осъществяване.Този стремеж достига своя връх в средните векове и средновековната мистика. Вярата в отвъдното намира израз не само в издигането на центъра на кръста, но и в нарастващата височина на готическите катедрали, които изглежда сякаш не се подчиняват законите на гравитацията. Техният кръстоподобен основен план е взет от удължения латински кръст (въпреки че основният план на кръщелните места с купела в центъра са истинска мандала).С изгряването на ренесанса в човешкото схващане за света се извършва революционна промяна. Движението300„нагоре" (което достига своя връх в средните векове) тръгва обратно - човекът се връща пак към земята. Той открива отново красотите на природата и на тялото и доказва, че земята е сфера. Законите на механиката и на причин-ността стават основи на науката. Светът на религиозното чувство, на ирационалното и на мистицизма, който играе голяма роля в средновековието, все повече и повече изчезва в триумфа на логическата мисъл.Също и изкуството става и по-реалистично и чувствено. Отвръща се от религиозните теми на средновековието и прегръща целия видим свят. То е поразено от разнообразието на света, от неговото великолепие и ужас и става това, което беше готическото изкуство преди него: истински символ на духа на епохата. Едва ли може да се разглежда като случаен фактът, че промяната идва чрез светите постройки. В контраст на извисяващите се готически катедрали вече има кръгли основни планове. Кръгът измества латинския кръст.Тази промяна във формата - и това е важният момент в историята на символизма - трябва да се припише на естетически, а не на религиозни причини.(18) Това е единственото възможно обяснение на факта, че центърът на тези кръгли църкви (истински „святотото" място) е празен и че олта-Средповековната религиозна архитектура обикновено се основава на формата на кръст. Вляво, църква от XIII век (в Етиопия), изрязана от скала.301рът стои в ниша в стената, далеч от центъра. По тази причина планът не може да бъде описан като истинска мандала. Важно изключение е църквата „Свети Петър" в Рим, построена по планове на Браманте и Микеланжело. Там олтарът е в центъра. Но човек се изкушава да припише това изключение на гения на архитектите, защото великият гении е едновременно във и отвъд времето си.

Въпреки големите промени в изкуството, философията и науката, донесени от Ренесанса, централният символ на християнството остава непроменен. Христос продължава да бъде представян от латинския кръст, както е и до днес. Това означава, че центърът на религиозния човек остава на по-високо, по-духовно ниво от това на земния човек, който отново се е обърнал към природата. Така се появява процеп между традиционното християнство на човека и неговия рационален, или интелектуален, дух. Още от оно-Ренесансовото религиозно изкуство демонстрира преориентация към земята и тялото: вдясно, план за кръгла църква или базилика, основана върху пропорциите на тялото, нарисуван от италианския художник и архитект от XV век Франческо диДжорджо.302ва време тези две страни на съвременния човек никога не са били обединени. В хода на вековете с нарастващото проникване на човека в природата и нейните закони това разцепление постепенно нараства и в XX век все още раздвоява психиката на западния християнин.Разбира се краткото историческо резюме тук е крайно опростено. Още повече, че не са включени тайните религиозни движения в християнството, които в своите вярвания отчитат нещо, което обикновено се пренебрегва от повечето християни - въпроса за злото, хтоничния (или земен) дух. Такива движения винаги са били ограничени и рядко са имали някакво видимо влияние, но по свой начин те изпълняват важната роля на постоянно съпътстващ християнската духовност контрапункт.Сред множеството секти и движения, които се появяват около хилядната година преди Христа, алхимиците заемат много важна част. Те възвеличават тайните на материята и ги поставят наравно с „небесния" дух на християнството. Това, което търсят, е една цялост, обхващаща душата и тялото на човека, и измислят хиляди имена и символи за нея. Един от техните основни символи е ^иас^^аш^а агсиН (квадратурата на кръга), която е истинска манадала.Алхимиците не само описват работата си в своите съчинения, но и създават богатство от картини на сънищата и виденията си - символни картини, които са колкото дълбоки, толкова и объркващи. Те са вдъхновени от тъмната страна на природата - злото, сънищата, духа на земята. Начинът на изразяване е винаги митичен, съноподобен, нереален, както с думи, така и с картини. Големият фламандски художник от XV век Йеронимус Бош може да се разглежда като най-важния представител на този вид фан-тазно изкуство.Но в същото време по-типични художници на ренесанса (работещи на пълна дневна светлина, така да се каже) създават още по-прекрасни произведения на сетивното изкуство. Тяхното очарование от земята и природата е толкова дълбоко, че практически определя развитието на визуалното изкуство за следващите пет века. Последните велики303

представители на сетивното изкуство, изкуство на отминаващия миг, на светлината и въздуха, са импресионистите от XIX век.Тук можем да разграничим два радикално различни начина на художествено представяне. Правени са много опити за определяне на техните характеристики. Напоследък Херберт Кюн се опита да постави разграничение между това, което той нарича „имажинативен" и „сетивен" стил. В „сетивния" стил обикновено се прави директна репродукция на природата или на обекта за рисуване. А „имажинативния" стил представя дадена фантазия или преживяване на художника по един „нереален", даже сънопо-добен, а понякога и „абстрактен" начин. Двете описания на Кюн са толкова прости и ясни, че се радвам, че мога да се възползвам от тях.304Ренесансовият интерес към външната реалност произведе коперниканския, центриран в слънцето свят (вляво) и обърна художниците от „имажинативното" изкуство към природата: долу, изучаване на човешкото сърце от Леонардо.>™~""30519. Човекът и неговите символиНачалото на имажинативния стил изкуство е далеч в историята. Неговият разцвет в средиземноморския басейн датира от третото хилядолетие преди Христа. Едва напоследък се разбра, че тези древни произведения на изкуството не са резултат на некомпетентност и невежество, а начини на изразяване на една точно определена религиозна и духовна емоция. И днес те имат особена привлекателност, защото

през последния половин век изкуството още веднъж премина през фазата, която може да бъде описана като „имажинативна".Днес геометричният или „абстрактен" символ на кръга пак започва да играе значителна роля в живописта. С малки изключения, традиционният начин на представяне претърпя характерна трансформация, която отговаря на дилемата за съществуването на съвременния човек. Кръгът вече не е единствената значима фигура, която обхваща един цял свят и доминира в картината. Понякога художникът го изважда от неговата доминираща позиция и го замества със свободно организирана група от кръгове. Понякога равнината на кръга е асиметрична.Пример за асиметрична плоскост на кръга може да се намери в знаменитите слънчеви дискове на френския художник Робер Делони. Една картина на модернистичния английски художник Сери Ричардс, сега в колекцията на д-р Юнг, съдържа напълно несиметрична кръгова равнина, докато далеч отляво се появява много по-малък и празен кръг.В картината на френския художник Анри Матис Натюрморт с ваза с латинки, фокусът е зелена сфера върху кос черен лъч, който сякаш събира в себе си многобройните кръгове на листата на латинките.(19) Сферата застъпва правоъгълна фигура, чийто горен ляв ъгъл е прегънат. Предвид художественото съвършенство на картината е лесно да се забрави, че в миналото тези две абстрактни фигури (кръгът и квадратът) щяха да бъдат съединени и да изразяват един свят на мисли и чувства. Но всеки който си спомни и повдигне въпроса за смисъла, ще намери храна за размисъл: двете фигури, които от памтивека формират едно306цяло, в тази картина са разделени или свързани случайно. Но и двете присъстват и се докосват.В картина, нарисувана от родения в Русия художник Васили Кандински има свободно събрани цветни топки или кръгове, които сякаш се носят като сапунени мехури.(20) Те също са здраво свързани с един голям правоъгълник на заден план с два малки почти квадратни правоъгълници в него. В друга картина, която той нарича Няколко кръга, тъмен облак (а може би прелитаща птица?) отново носи свободно разположена група от светли топки или кръгове.Кръгове в неочаквана връзка често се появяват в тайнствените композиции на британския художник Пол Наш. В древната уединеност на неговия пейзаж Събитие вДаунс една топка лежи на преден план вдясно. Въпреки че очевидно това е топка за тенис, дизайнът на нейната повърхност формира Тай-чи-ту, китайския символ за вечност, и така се отваря едно ново измерение в самотата на пейзажа. (21) Същото става и в картината на Наш Пейзаж от един сън. Топки се търкалят извън полезрението в един безкрайно широк огледален пейзаж с огромно слънце, видимо на хоризонта. Друга топка лежи пред едно огледало с горе-долу квадратна форма.В рисунката си Граници на разбиране, швейцарският художник Пол Клее поставя простата фигура на една сфера или кръг над сложна структура от стълби и линии. Д-р Юнг отбелязва, че истинският символ се появява само когато има нужда да се изрази това, което мисълта не може да измисли, или което само се усеща или чувства - това е целта на простата фигура на Клее на „границите на разбирането".Важно е да се отбележи, че квадратът или групата от правоъгълници и квадрати или триъгълници и ромбоиди се появяват в модерното изкуство толкова често, колкото и кръгът. Майсторът на хармонични (наистина „музикални") композиции с квадрати е роденият в Дания художник Пиет Мондриан. По правило в картините му няма действителен център, но все пак те формират подредено цяло по един точен, почти аскетичен начин. Известни са картини и от други художници с неправилни квадратични композиции307Горе, символичното алхимично понятие за квадратния кръг — символ на цялостност и на единство на противоположности (вижтемъжката и женската фигури). Вдясно, един съвременен квадратен кръг от британския художник Бен Никълсън (роден 1894г.): той е строго геометричен, празна форма, притежаваща естетическа хармония и красота, но без символен смисъл.или с многобройни правоъгълници, комбинирани в повече или по-малко свободни групи.Кръгът е символ на психиката (даже Платон описва психиката като сфера). Кръгът (често и правоъгълникът) е символ на свързаната със земята материя, на тялото и реалността. В повечето модерни изкуства, връзката между тези две първични форми или не съществува, или е неясна, или е каузална. Тяхното разделяне е друг символичен израз на психичното състояние на човека през XX век. Душата му е загубила корените си и е застрашена от дисоциация. Това разцепление стана очевидно даже в ситуацията на света308

днес (както отбелязва д-р Юнг в уводната глава): западната и източната половини на света са разделени от една Желязна завеса.Но и честотата, с която се появяват квадратът и кръгът не трябва да се пренебрегва. Изглежда, че съществува непрекъсната психическа потребност да се доведат до съзнанието основните фактори на живота, които те символизират. В някои абстрактни картини от наше време (които представят само цветна структура на един вид „първична материя"), тези форми също се появяват като кълнове на нов растеж.309Едно „слънчево колело" в картина на съвременния японски художник Софу Тешигахара (роден 1900г.) следва тенденцията на много модерни художници, когато използват „кръгли" форми, да ги правят асиметрични.310Граници на разбиране от Пол Клее (1879 - 1940 г.)-рисунка от XX век, в която символът на кръга запазва доминираща позиция.311Германска илюстрация от XVI век на странни кръгли обекти, видени в небето - подобни на ,гпетящи чинии", които бяха наблюдавани и през последните години. Юнг предполага, че подобни видения са проекции на архетипа на целостността.Символът на кръга играе любопитна роля в много различни явления на живота в миналото и днес. В последните години на Втората световна война се появи „халюцинати-вен слух" за кръгли летящи тела, известни като „летящи чинии" или НЛО (неиндентифицирани летящи обекти). Юнг обяснява НЛО като проекция на психично съдържание (на цялостност), което през всички времена се е символизирало от кръга.(22) С други думи, този „халюцинативен слух", както може да се види в много сънища, днес е един опит на несъз-наваната колективна психика да излекува разцеплението в нашата апокалиптична епоха чрез символа на кръга.Модерната живопис като символТермините „модерно изкуство" и „модерна живопис" се използват в тази глава, както ги употребява лаикът. Това, на което трябва да се спра, да използваме термина на Кюн, е модерната имажинативна живопис. Картини от този312вид могат да бъдат „абстрактни" (или „нефигуративни"), но това не винаги е задължително. Няма да правим опит за разграничаване между множеството разнообразни форми като фовизъм, кубизъм, експресионизъм, футуризъм, супрематизъм, конструктивизъм, орфизъм и т. н. Всяка специфична алюзия за една или друга от тези групи ще бъде изключение.Няма да се занимавам и с естетическия анализ на модерните картини, и най-вече с тяхната художествена оценка. Модерната имажинативна живопис тук се разглежда само като явление на нашето време. Това е единственият начин, по който въпросът за тяхното символно съдържание може да бъде приет и оправдан. Тук е възможно да спомена много малко художници и да избера някои от техните работи, повече или по-малко случайно. Трябва да се задоволя да разглеждам модерната живопис, изхождайки от малък брой нейни представители.Моята отправна точка е психологическият факт, че художникът във всички времена е бил инструмент и говорител на духа на своята епоха. Неговата работа може да бъде разбрана само отчасти от гледна точка на неговата лич-ностова психология. Осъзнато или не, художникът придава форма на природата и на ценностите на епохата, които от своя страна го формират.Съвременният художник сам често разбира взаимовръзката между изкуството и времето, в което живее. Така френският критик и художник Жан Базен в своите Бележки върху съвременната живопис пише: „Никой не рисува, както му харесва. Всичко, което може да направи един художник, е да желае силно да постигне живописта, на която е способна неговата епоха."(23) Немският художник Франц Марк, който умира през Първата световна война, казва: „Големите художници не търсят своите форми в мъглата на миналото, а възприемат най-дълбоките звучения на истинския, най-дълбок център на гравитация на своята епо-ха".(24) А през 1911 година в знаменитото си есе „Относно духовното във изкуството" Кандински пише: „Всяка епоха има своя собствена мярка за художествена свобода и313даже най-творческият гений не може да надскочи границата на тази свобода".(25)В последните 50 години „модерното изкуство" беше общата ябълка на раздора и дискусията все още не е изгубила своя плам. Положителните оценки са толкова страстни, колкото и отрицателните. И все пак

постоянно повтаряното пророчество, че с „модерното" изкуство е свършено, никога не се оправда. Новият начин на изразяване триумфира до невъобразима степен. Ако той изобщо е застрашен, то е само защото дегенерира в маниеризъм и мод-ност.(26) В Съветския съюз например, където на това изкуство често официално се е пречело и то се е правело само скрито, то е застрашено от подобна дегенерация.Впрочем широката публика в Европа е все още в средата на битката. Жестокостта на дискусията говори за силни чувства и в двата лагера. Даже тези, които са враждебни към модерното изкуство, не могат да отрекат впечатлението, което правят работите, които те отхвърлят: те се дразнят или отвращават, но (както показва агресията на чувствата им) и се вълнуват. По правило негативното очарование е не по-малко силно от позитивното. Потокът от посетители на изложби на модерно изкуство, когато и където да се случат, свидетелства за нещо повече от любопитство. То се задоволява по-бързо. И фантастичните цени, които се определят за произведения на модерното изкуство, са мярка за оценката им от обществото.Очарование се поражда, когато бъде развълнувано не-съзнаваното. Ефектът, предизвикан от тези произведения на изкуството, не може да се обясни само с тяхната видима форма. За окото, обучено в „класическо" или „сетивно" изкуство, те са нови и чужди. Нищо в работите на нефигу-ративното изкуство не напомня на зрителя за собствения му свят - няма обекти от всекидневното обкръжение, няма хора или животни, които да говорят на познат език. Липсва разбираемост, няма видимо съгласуване с космоса, създаден от художника. И все има човешка връзка - дори по-интензивна от тази при сетивното изкуство, което въздейства пряко върху чувствата и съпричастието.314Целта на модерния художник е да дава израз на това вътрешно виждане на човека, на духовния фон на живота и света. Модерното художествено произведение изостави не само конкретния, „естествен", сетивен свят, но и този на индивида. То стана подчертано колективно и следователно (даже в абревиатурата на картинния йероглиф) докосва не само малкото, но и многото. Онова, което остава индивидуално, е начинът на представяне, стилът и качеството на модерното произведение на изкуството. За незапознатия често е трудно да различи дали намеренията на художника са автентични и експресиите му спонтанни, или са имитирани и направени за ефект. В много случаи той трябва да се приспособи към новите видове щрихи и цветове. Трябва да ги научи, както се учи чужд език, преди да започне да преценява тяхната експресивност и качество.Пионерите на модерното изкуство очевидно разбраха колко много искат от публиката. Никога художниците не са публикували толкова много „манифести" и обяснения за своите цели, колкото през XX век. И се стремят да обяснят и да оправдаят това, което правят не само на другите, но и на себе си. В по-голямата си част тези манифести са художествени изповеди на вяра - поетични и често объркани или противоречиви опити да се внесе яснота относно странния резултат на днешната художествена дейност.Това, което наистина е (и винаги е било) важно, е непосредствената среща с произведението на изкуството. А за психолога, който се занимава със символното съдържание на модерното изкуство, проучването на тези писания е много поучително. По тази причина на художниците, когато е възможно, се дава свобода да говорят за себе си.Модерното изкуство се появява за първи път в началото на XX век. Една от най-забележителните личности в тази начална фаза е Кандински, чието влияние все още е ясно доловимо във втората половина на века. В своето есе „Относно формата" той пише: „Днешното изкуство въплъща-ва духовно зрялото до степен на откровение. Формите на това въплъщение може да бъдат наредени между два полюса: 1) голяма абстрактност; 2) голям реализъм. Тези два3151полюса отварят две пътеки, които накрая водят до една и съща цел. Тези два елемента винаги са присъствали в изкуството: първият беше изразен във втория. Днес, изглежда, има тенденция те да водят отделни съществувания. Изглежда, че изкуството е сложило край на приятното допълване на абстрактното с конкретното и обратно."(27)316Вляво, композиция от Курт Швитерс (1887-1948). Неговото фантазно изкуство използва (и трансформира) обикновени неща. В една скулптура на Пикасо (роден 1881 г.), обикновените обекти-листа - са по-скоро част от субекта, а не от материала.Нека илюстрираме казаното от Кандински, че двата елемента на изкуството, абстрактното и конкретното, са се разделили. През 1913 година руският художник Казимир Ма-левич нарисува

картина, която се състои само от един черен квадрат на бял фон. Може би това е първата нарисувана чисто „абстрактна" картина. За нея той пише: „В моята от-317чаяна битка да освободя изкуството от баласта на света на обектите намерих убежище във формата на квадрата."Година по-късно, френският художник Марсел Дюшам постави един случайно избран обект (поставка за бутилки) върху пиедестал и го изложи. За него Жан Базен пише: „Тази поставка за бутилки, извадена от нейния угалитарен контекст и изхвърлена на брега, беше обгърната от самотното достойнство на захвърлеността. Негодна за нищо, в очакване да бъде използвана, готова на всичко, тя е жива. Тя живее на ръба на съществуването своя собствен, обезпокоителен, абсурден живот. Безпокоящият обект - това е първата стъпка към изкуство."(28)В своето странно достойнство и изоставеност обектът е безмерно величай и пълен със смисъл, който може да се нарече само магически. Оттам и неговият „обезпокоителен, абсурден живот". Той се превърна в идол и в същото време в обект за подигравка. Неговата присъща вътрешна реалност беше унищожена.И квадратът на Малевич, и поставката за бутилки на Дюшам бяха символични жестове, които нямат нищо общо с изкуството в тесния смисъл на думата. Но те отбелязват две крайности („голямата абстракция" и „големия реализъм"), между които имажинативното изкуство на следващите десетилетия може да се подреди и разбере.От психологическа гледна точка двата жеста към голия обект (материя) и голия не-обект (дух) показват колективно психично разцепление, което създава свой символен израз в годините преди катастрофата на Първата световна война. Това разцепление се проявява за първи път в Рене-санса като конфликт между познание и вяра. А междувременно цивилизацията отдалечава човека все повече и повече от неговата инстинктивна основа, така че се получава пропаст между природа и дух, между несъзнавано и съзнание. Тези противоположности характеризират психичната ситуация, която търси израз в модерното изкуство.318Скритата душа на нещатаКакто видяхме, отправната точка на „конкретното" е прочутата поставка за бутилки на Дюшам. Сама по себе си тя не се смята за художествена. Дюшам сам се нарича „анти-художник". Но тя разкрива един елемент, който ще означава много за художниците в бъдещето. Наименованието, което му бе дадено, е оЬ/е1 (гоиуе*, или „готов обект".Испанският художник Хуан Миро например броди по брега всяка сутрин, „за да събира неща, изхвърлени от прилива. Неща, лежащи там, чакащи някой да открие тяхната индивидуалност".(29) Той пази тези неща в студиото си. Понякога подрежда някои от тях и се получават любопитни композиции: „Сам художникът често бива изненадан от формите на собственото си творение."През 1912 година роденият в Испания художник Пабло Пикасо и френският художник Жорж Брак правят това, което наричат „колажи", от парчета и разни остатъци. Макс Ернст изрязва ленти от илюстрирани вестници от така наречената епоха на големия бизнес, нарежда ги както му хрумне и така превръща старомодната солидност на буржоазната епоха в демонична, съноподобна нереалност. Немският художник Курт Швитерс работи със съдържанията от своята кофа за смет: използва гвоздеи, кафява хартия, смачкани парчета вестник, влакови билети и парцали. Той успява да подреди тези боклуци с такава сериозност и свежи хрумвания, че се получава неочакваният ефект от една странна красота. Но обсебеността на Швитер от предмети превръща този начин на композиране в абсурден. Той прави конструкция от боклуци, която нарича „катедрала, построена за неща". Швитерс работи върху нея 10 години и разрушава три етажа от собствената си къща, за да се получи необходимото пространство.Работата на Швитерс и магичната екзалтация от обекта дават първото усещане за мястото на модерното изкуство в историята на човешкия дух и неговото символно зна-* Буквално - „намерен обект" (фр.). - Б. пр.319чение. Те разкриват традицията, която несъзнавано е била поддържана. Това е традицията на херметичните християнски братства от средновековието и на алхимиците, които влагат даже в материята, тъканта на земята, достойнството на своето религиозно съзерцание.Издигането от Швитерс на най-суровия материал до ранга на изкуство, до „катедрала" (в която боклукът не оставя място за човека) точно следва древната алхими-ческа мъдрост, според която търсената скъпоценност се намира в калта. Кандински изповядва същата идея, когато пише: „Всичко

мъртво трепти. Не само поетичните неща, звезди, луна, гора, цветя, но даже и бялото копче за панталон, което блести в локвата на улицата... Всичко има скрита душа, която по-често мълчи, отколкото говори. "(30)Това, което художниците, подобно на алхимиците, вероятно не могат да разберат, е психологическият факт, че те проецират част от своята психика в материята или неодушевените обекти. Оттам и „тайнственото оживяване", което започва в подобни неща, и голямата стойност, която се приписва дори на боклука. Те проецират собствената си тъмнина, своята земна сянка, някое психично съдържание, което те и тяхното време са изгубили и изоставили.Но за разлика от алхимиците, хора като Швитерс не се задържат във и не са закриляни от християнския орден. В известен смисъл работата на Швитерс му се противопоставя: нещо като мономания го свързва с материята, докато християнството иска да я победи. И все пак, парадоксално, мономанията на Швитерс е, която лишава материала на неговите творения от тяхното вътрешно значение като конкретна реалност. В неговите картини материята е превърната в „абстрактна" композиция.(32) Следователно тя започва да губи своята субстанциалност и да се разтваря. В самия процес тези картини стават символичен израз на нашето време, което е свидетел как схващането за „абсолютната" конкретност на материята се подкопава от модерната атомна физика.(31)Художниците започват да мислят за „магичния обект" и за „скритата душа" на нещата. Италианският художник320Карло Кара пише: „Обикновените неща разкриват тези форми на простота, чрез които можем да разберем това повиеше, по-значимо състояние на битието, където е цялото великолепие на изкуството."(32) Пол Клеее казва: „Обектът излиза извън границите на своята видимост чрез нашето знание, че нещото е повече от неговата външност пред нашите очи."(33) А Жан Базен пише: „И обектът събужда нашата любов точно защото изглежда, че носи сили, по-големи от самия него."(34)Изказвания от този род напомнят старото алхимично схващане за един „дух в материята" и вярването, че има дух във и зад неодушевените обекти, като метал или камък. Психологически интерпретирано, този дух е несъзна-ваното. То се проявява винаги когато съзнаваното или рационалното познание достигне своите граници, откъдето нататък остава една тайна, защото човек се стреми да запълни необяснимото и тайнственото със съдържания от своето несъзнавано. Той като че ли ги проецира в един тъмен, празен съд.Чувството, че обектът е нещо „повече, отколкото срещат очите", което се споделя от много художници, намира най-забележителния си израз в работата на италианския художник Джиорджо ди Кирико. Той е мистик по темперамент и трагичен търсач, който никога не намира това, което търси. На автопортрета си (1908) той пише: Ег ^тЛ атаЬо пш ^иос^ ает%та ех(Т' ("И какво да обичам, ако не загад-ката?")(35)Кирико е основател на т. нар. рШша тега/гжа *". Всеки обект има два аспекта", пише той: „Обикновеният аспект, този който ние виждаме и се вижда от всички, и призрачният и метафизичен аспект, който виждат само редки индивиди в моменти на ясновидство и метафизична медитация. Едно творение на изкуството трябва да предава нещо, което не се появява в неговата видима форма."Работите на Кирико разкриват този „призрачен аспект" на нещата. Те са призрачни преобразувания на реалност-Картинна, образна метафизка (ит.). - Б. пр.32120. Човекът и неговите символиПример за „сюреалистично" изкуство: Червените обувки на френския художник Рене Магрит (роден 1896г.). Объркващият ефект на сюреалистичното изобразително изкуство идва от събирането и противопоставянето на несвързани обекти -често абсурдни, ирационални и съноподобни.322та, които произлизат от видения от несъзнаваното. Но неговата „метафизическа абстракция" е изразена с предизвикана от паника скованост и атмосферата на картините е кошмарна и пропита с бездънна меланхолия. Градските площади на Италия, кулите и обектите са поставени в извънредно ясна перспектива, като че ли са във вакуум, осветени от безпощадна студена светлина от неизвестен източник. Антични глави или статуи на богове призовават класическото минало.В една от най-ужасяващите си картини той е поставил до мраморната глава на една богиня чифт червени гумени ръкавици - един „магичен обект" в съвременния смисъл на думата. Една зелена топка на земята действа като символ, обединяващ противоположностите на бездушието. Без нея би имало нещо

повече от израз на психична дезинтеграция. Тази картина очевидно не е израз на свръхмодернистично вдъхновение - тя трябва да се разглежда като картина от сън.Кирико е дълбоко повлиян от философията на Ницше и Шопенхауер. Той пише: „Шопенхауер и Ницше първи ми показаха дълбокия смисъл на липсата на смисъл в живота и как тази липса на смисъл може да се претвори в изкуство... Ужасната празнота, която откриха, е самата бездушна и несмущавана красота на материята."(36) Съмнително е дали Кирико е успял да превърне „ужасната празнота" в „несмущавана красота". Някои от неговите картини са крайно смущаващи, а много от тях са ужасяващи като кошмари. Но в усилието си да намери художествен израз за празнотата, той прониквало сърцевината на екзистенциалната дилема на съвременния човек.Ницше, когото Кирико цитира като свой авторитет, е дал име на „ужасната празнота" в твърдението „Бог е мъртъв". Без да се позовава на Ницше, Кандински пише във Върху духовното в изкуството: „Небето е празно. Бог е мъртъв".(37) Фраза от този тип може да звучи безбожно. Но тя не е нова. Идеята за „смъртта на Бога" и непосредствената последица, „метафизичната празнота", е тревожила духовете на поетите от XIX век, по-специално във Франция и Германия.(38) Това е едно дълго развитие, кое-323то в XX век достига фазата на открита дискусия и намира израз в изкуството. Разделението между модерното изкуство и християнството най-после е завършено.Д-р Юнг също стига до заключението, че този странен и мистериозен феномен на смъртта на Бога е психичен факт на нашето време. През 1937 година той пише: „Аз знам - и тук изразявам това, което много други хора знаят, - че сегашното време е време на изчезването и смъртта на Бога." (39) В продължение на години той наблюдава изчезването на християнския Божи образ от сънищата на пациентите си - т. е. в несъзнаваното на съвременния човек. Загубата на този образ е загуба на върховния фактор, който дава смисъл на живота.Но трябва да се отбележи, че нито твърдението на Ниц-ше, че Бог е мъртъв, нито „метафизичната празнота" на Кирико, нито дедукциите на Юнг от несъзнавани образи могат да кажат нещо окончателно относно реалността и съществуването на Бога или относно едно трансцендентно битие или небитие. Това са човешки твърдения. Във всеки случай те са основани, както показва Юнг в Психология и религия, върху съдържания на несъзнаваната психика, които са влезли в съзнанието под една сетивна форма като образи, сънища, представи или прозрения. Произходът на тези съдържания и причината на подобни трансформации (от живото до един мъртъв Бог) трябва да останат неизвестни, на границата на мистерията.Кирико никога на стига до разрешаване на проблема, представен му от несъзнаваното. Неговият провал може да се види съвсем ясно в начина, по който изобразява човешката фигура. Предвид сегашната религиозна ситуация именно на самия човек трябва да се повери едно ново, макар и имперсонално, достойнство и отговорност. (Юнг го определя като отговорност на съзнанието). Но в работата на Кирико човекът е лишен от душата си, той става татсШпо, марионетка без лице (и следователно без съзнание).(40)В различните варианти на неговата работа Великият метафизик една фигура без лице седи на пиедестал, направен от боклуци. Фигурата е, преднамерено или не, иронич-324но представяне на човека, който се стреми да открие „истината" за метафизиката, и в същото време е символ на самотност и безчувственост. Или може би татсМт (които бродят и при други съвременни художници) са предчувствие за масовия човек без лице.Когато става на 40 години, Кирико изоставя своята рШига тега/1жа, връща се към традиционните форми, но работата му загубва дълбочина. Тук има известно доказателство за факта, че „няма връщане назад" за творческия дух, чието несъзнавано е било въвлечено във фундаменталната дилема за човешкото съществуване.Обратното на Кирико може да се наблюдава при родения в Русия художник Марк Шагал. Неговото търсене също е „мистериозна и самотна поезия" и „призрачния аспект на нещата, който само редки индивиди могат да видят". Но богатият символизъм на Шагал е вкоренен в благочестието на източноеврейския хасидизъм и в едно топло чувство към живота. Той не е изправен пред проблема нито за празнотата, нито за смъртта на Бога. Той пише: „Всичко може да се промени в нашия деморализирай свят с изключение на сърцето, любовта на човека и неговият стремеж да познае божественото. Рисуването, както и поезията, има свое участие в божественото. Хората усещат това днес, както и преди."

Британският автор сър Хърбърт Рийд веднъж писа за Шагал, че той никога не е прекрачвал докрай прага към несъзнаваното, но „винаги беше с един крак на земята, която го подхранваше". Това е точно „правилната" връзка с несъзнаваното. То е още по-важно защото, както подчертава Рийд, „Шагал остава един от най-влиятелните художници на нашето време".(41)С контраста между Шагал и Кирико се повдига един въпрос, който е важен за разбиране на символиката в модерното изкуство: Как се придава форма на връзката между съзнание и несъзнавано в работата на модернистичните художници? Или с други думи, къде стои човекът?Един отговор може да се намери в течението, наречено сюреализъм, за чийто основател се смята френският поет3251Андре Бретон. (Кирико също може да бъде описан като сюреалист). Като студент по медицина Бретон се запознава с работата на Фройд. Така сънищата заемат важна част в неговите идеи. „Не могат ли сънищата да се използват за разрешаване на основните проблеми на живота?" - пише той. - „Аз вярвам, че очевидният антагонизъм между сън и действителност ще се разреши с един вид абсолютна реалност - сюреализъм."(42)Бретон чудесно схваща въпроса. Това, което търси, е сближаване на противоположностите, на съзнание и несъз-навано. Но начинът, по който се заема да постигне целта, може да го отклони. Той започва да експериментира с метода на свободните асоциации на Фройд, както и с автоматичното писане, при което думи и фрази, идващи от несъзнаваното, се записват без всякакъв съзнаван контрол. Бретон го нарича „диктуване на мисли без всякакъв естетически или морален ангажимент".Но този процес само означава, че е отворен път за потока несъзнавани образи и че важната, дори решителна, роля на съзнанието се пренебрегва. Както показва д-р Юнг в тази книга, именно съзнанието държи ключа за ценностите на несъзнаваното и следователно то съставлява основната част. Съзнанието е способно до определи смисъла на образите и да разбере тяхното значение за човека тук и сега, в конкретната реалност на настоящето. Само във взаимодействието между съзнание и несъзнавано несъзнаваното може да докаже своята стойност и дори да покаже някакъв начин за превъзмогване на меланхолията на празнотата. Ако несъзнаваното, веднъж задействано, се остави само на себе си, съществува риск съдържанията му да станат неуправляеми или да проявят своята негативна, деструктив-на страна.Ако погледнем някои сюреалистични картини (като Горящата жирафа на Салвадор Дали), като имаме предвид гореказаното, можем да усетим поразителната сила на тяхната несъзнавана образност, но разбираме и ужаса и символиката на свършена на всички неща, които много от тях излъчват. Несъзнаваното е чиста природа и като нея изли-326ва щедро своите дарове. Но оставено на себе си и без човешки отговор от съзнанието, то може (пак като природа) да унищожи собствените си дарове и рано или късно да ги прати в забрава.Въпросът за ролята на съзнанието в модерната живопис се повдига и във връзка с използването на случайността като начин за композиране на картини. В Отвъд живописта Макс Ернст пише: „Асоциацията на шевна машина с чадър върху хирургическа маса (цитира поета Лотреа-мон) е известен пример, станал вече класически, за феномена, открит от сюреалистите, че асоциацията на два (или повече) видимо чужди елементи върху плоскост, чужда и за двата, е най-мощното разпалване на поезия. "(43)Вероятно за непосветения е толкова трудно да разбере това, колкото и коментара, който прави Бретон със същия ефект: „Човекът, който не може да си представи кон, галопиращ върху домат, е идиот". (Тук можем да си спомним „случайната" асоциация от мраморна глава и червени гумени ръкавици в картината на Кирико). Разбира се, много от тези асоциации са измислени като шеги и безсмислици. Но повечето модернистични художници се занимават с нещо радикално различно от шегите.Случаят играе значителна роля в работата на френския скулптор Жан (или Ханс) Арп. Неговите гравюри на листа и други форми върху дърво, събрани в едно без определена цел, са един друг израз на търсенето на, както се изразява той, „таен първичен смисъл, дремещ под света на видимостите". Той ги нарича Листа, подредени по законите на случайността и Квадрати, подредени по законите на случайността. В тези композиции случайността придава дълбочина на произведението на изкуството, тя насочва към един непознат, но активен принцип на ред и смисъл, който става явен в нещата като тяхна „скрита душа".(44)

Над всичко именно желанието да „се направи случайността съществена" (по думите на Пол Клее) лежи под усилието на сюреалистите да вземат късче дърво или група облаци и други за отправна точка на своята фантастична живопис. Макс Ернст, например, се връща към Лео-327нардо да Винчи, който пише есе върху забележката на Ботичели, че ако хвърлиш натопен с боя парцал върху стената, в петната ще видиш глави, животни, пейзажи и много други конфигурации.Ернст описва как през 1925 година го преследва едно видение. То му се натрапва, когато гледа под с плочки с хиляди драскотини по тях. „За да дам основание на моите възможности за медитиране и халюциниране, направих серии от рисунки на плочките като поставях листове хартия върху тях без избор, а после правех графитни отпечатъци. Когато разгледах резултата, бях поразен от внезапно изостреното чувство в халюцинаторните серии от контрастни и наслагващи се картини. Направих колекция от първите резултати, получени от тези „търкания" и я нарекох Естествена История. (45)Важно е да се отбележи, че Ернст поставя над или зад някои от тези отпечатъци пръстен или кръг, което придава на картината особена атмосфера и дълбочина. Тук психологът може да разбере несъзнаваното желание на хаотичната подредба на естествения образен език да се противопостави самосъдържащото се психично цяло и така да се постигне равновесие. Пръстенът или кръгът доминират в картината. Психичната цялостност управлява природата, самата тя изпълнена със смисъл и придаваща смисъл. *•В усилията на Макс Ернст да търси скритите модели в нещата можем да открием известно родство с романтиците от ХГХ век.(46) Те говорят за „почерка" на природата, който може да се види навсякъде - върху крила, черупки от яйца, облаци, сняг, лед, кристали и други „странни случайни свързвания", както в сънища или видения. Те виждат всичко като израз на един и същ „картинен език на природата". Истински романтичен жест е, че Макс Ернст нарича картините, произлезли от неговите експерименти, „естествена история". И той е прав, защото несъзнаваното (което свързва картините от случайните конфигурации на нещата) е природа.С Естествена история на Ернст или със случайните композиции на Арп започват размислите на психолога. Той328Горе, един от фротажите на Макс Ернст (постиган обикновено чрез търкане на неравности по хартия), от неговата Естествена история.Естествената история на Ернст прилича на интереса в миналото към "случайни " съчетания в природата. Гравюрата от XVIII век в холандски музей е също и сюреалистична „естествена история" с включването на корали, камъни и скелети.329Вдясно, римскимонети, използвани наместа, все по-отдалечени от Рим.На последнатамонета (най-далеч отконтролния център)лицето се е разпадна-ло. Това странноприлича на психична-та дезинтеграция,която се получава приизползване наДолу, рисунки,направени от худож-ник, който е взел ЛСД-25 в един експеримент,проведен в Германияпрез 1951 година.Рисунките стават всепо-абстрактни следкато съзнаваниятконтрол е поет от

несъзнаваното.330е изправен пред въпроса: какво значение може да има за човека случайната подредба - когато и където да се получи. С този въпрос човекът и съзнанието навлизат в материята, а заедно с тях и възможността за смисъл.Случайно създадената картина може да бъде красива или грозна, хармонична или хаотична, богата или бедна на съдържание, добре или зле нарисувана. Тези фактори определят нейната художествена стойност, но те не могат да задоволят психолога (често за изненада на художника или на всеки, който намира върховно удовлетворение в съзер-цаването на форми). Психологът търси по-нататък и се опитва да разбере „тайния код" на случайното подреждане -доколкото човек изобщо е в състояние да го разчете. Броят и формата на обектите, случайно събрани заедно от Арп, повдигат толкова много въпроси, колкото и всеки детайл от фантастичните фротажи * на Ернст. За психолога те са символични и следователно могат не само да бъдат почувствани, но (до известна степен) и интерпретирани.Видимото или действително отдръпване на човека от много съвременни произведения на изкуството, липсата на рефлексия и доминирането на неъзнаваното върху съзнанието предлагат на критиците чести поводи за атака. Те говорят за патологично изкуство или го сравняват с картини на душевноболни, защото за психозата е характерно, че съзнанието и азовата личност са потопени или „удавени" в потоци съдържания от несъзнаваните части на психиката.Вярно е, че сравнението днес не е толкова ужасно, както преди дори само едно поколение. Когато Д-р Юнг пръв посочи подобна връзка в есето си за Пикасо (1932), това предизвика буря от възмущение. Днес в каталога на известната художествена галерия в Цюрих се говори за „почти шизо-френната обсебеност" на един прочут художник, а немският писател Рудолф Касиер описва Георг Тракл като „един от най-великите немски поети" и продължава: „Има нещо ши-зофренно в него. То може да се долови в работата му - в нея има докосване от шизофрения. Да, Тракл е голям поет."(47)Сега е известно, че състоянието на шизофрения и художественото виждане не се изключват взаимно. Според мене331известните експерименти с мескалин и подобни вещества помогнаха за тази промяна на нагласата. Тези лекарства създават състояния, придружени с интензивни разнообразни по форма и цвят възприятия - не много различни от тези при шизофрения. Доста художници днес са търсили вдъхновение в подобни вещества.Оттегляне от реалносттаФранц Марк казва: „Изкуството, което идва, ще даде формален израз на нашите научни убеждения." Това е едно наистина пророческо изказване. Ние проследихме влиянието на Фройдовата психоанализа и на откриването (или преоткриването) на несъзнаваното върху художниците в първите години на XX век. Друг важен момент е връзката между съвременното изкуство и откритията в атомната физика.Казано по-просто, атомната физика отне абсолютната конкретност на основните единици на материята. Тя направи материята тайнствена. Парадоксално, но маса и енергия, вълна и частица, се оказаха заменяеми едно с друго. Законите за причина и следствие останаха валидни само до известна степен. Няма никакво значение, че тези отно-сителности, прекъснатости и парадокси важат само за допустимите граници на нашия свят - само за безкрайно малкото (атома) и за безкрайно голямото (космоса). Те предизвикаха революционна промяна в концепцията за реалността, защото една нова, съвсем различна и ирационална реалност се появи зад реалността на нашия „естествен" свят, който се управлява от законите на класическата физика.Съответно относителности и парадокси се откриха и в областта на психиката. Тук също на границите на света на съзнанието се появи един друг свят, управляван от нови и непознати закони, странно сходни със законите на нукле-арната физика. Паралелизмът между атомната физика и психологията на колективното несъзнавано често беше обект на дискусия между Юнг и Волфганг Паули, Нобеловия лауреат по физика. Пространствено-времевият конти-332нуум на физиката и колективното несъзнавано, могат да се разглеждат, така да се каже, като външни и вътрешни аспекти на една и съща реалност зад видимата. (Връзката между физика и психология се разглежда от д-р М.-Л. фон Франц в заключението).Характерно за света зад световете на физиката и психиката е, че неговите закони, процеси и съдържания са невъобразими. Това е факт с изключителна важност за разбиране на изкуството на нашето време. Защото главният обект на модерното изкуство е, в известен смисъл, също невъобразим. Затова то стана

„абстрактно". Големите художници на този век се стремят да дадат видима форма на „живота зад нещата" и така техните работи представляват символен израз на един свят зад съзнанието (и наистина, зад сънищата, защото те само рядко не са нефигуративни). Така те сочат към „едната" реалност и „единия" живот, които, изглежда, са общ фон на двете области на физически и психически видимости.Само малцина художници разбират връзката между своите форми на изразяване и физиката и психологията. Кан-дински е един от майсторите, които изразяват дълбоката емоция, която изпитват при първите открития на модерната физическа наука. „В моя ум разпадането на атома беше разпадане на целия свят: Изведнъж най-здравите стени се срутиха. Всичко стана несигурно, нестабилно и податливо. Нямаше да се изненадам, ако някой камък се разтопеше във въздуха пред очите ми. Изглеждаше, че науката е унищожена." Следствието от това разочарование е отдръпването на художника от „царството на природата", от „пренаселения с неща преден план". Кандински добавя: „Сякаш виждах как изкуството трайно се освобождава от природата."(48)Това отдръпване от света на нещата се случва по същото време и на други художници. Франц Марк пише: „Не се ли научихме от хилядолетния опит, че нещата престават да говорят толкова, колкото повече държим пред тях визуалното огледало на тяхната видимост? Видимостта е вечно еднообразна.. ."(49) За Марк целта на изкуството е „да се333Рисунките на тези страници, всички наФранц Марк (1880-1916г.) показватнеговото последователно развитиеот интерес към външни неща къмпо-цялостно „абстрактно" изкуство.Горе, Сини коне (1911 г.); вдясно, Сърни в гора(1913-1914г.); долу, Игра на форми (1914г.).разкрие неземния живот зад всичко, да счупи огледалото на живота така, че да виждаме битието очи в очи". Пол Клее пише: „Художникът не приписва на естествената форма на видимостта същото убедително значение, както реалистите, които са негови критици. Той не се чувства така интимно свързан с тази реалност, защото във формалните продукти на природата не може да види същината на творческия процес. Той е повече ангажиран с формиращите сили, отколкото с формалните продукти. "(50) Пиет Мондриан обвинява кубизма, че не следва абстракцията до нейния логичен край, до „експресията на чиста реалност". Това може да се постигне само чрез „създаване на чиста форма", неповлияна от субективни чувства и идеи. „Зад променящите се природни форми лежи непроменяща се чиста реалност. "(51)Много художници се опитваха да преминат отвъд външното в „реалността" на задния план или в „духа на материята" чрез видоизменение на нещата - с помощта на фантазията, сюреализма, сънищата, използването на случая и т. н. Но „абстрактните" художници обърнаха гръб на нещата. Техните рисунки не съдържаха определени конкретни обекти - по думите на Мондриан, те бяха „чиста форма".Но трябва да се знае, че тези художници бяха заети с нещо далеч по-голямо от проблема за формата и различието между „конкретно" и „абстрактно", между фигуративно (преносно, символно) и нефигуративно. Тяхната цел беше центърът на живота и нещата, техният неизменен фон и някаква вътрешна сигурност. Изкуството се превърна в мистицизъм.Духът, в който беше потопена мистерията на изкуството, беше един земен дух, който средновековните алхимици наричаха Меркурий. Той е символ на духа на тези художници, които са запленени и търсещи отвъд природата и нещата, „зад външната природа". Техният мистицизъм е чужд на християнството, защото този „меркуриев" дух е чужд на един „небесен" дух. И наистина, тъмният враг на християнството си проправи път към изкуството. Тук започваме да виждаме истинското историческо и символно значение336на „модерното изкуство". Както и херметичните (окултни, алхимични) движения през средните векове, то трябва да се разбира като мистицизъм на духа на земята и следователно като израз на нашето време, компенсиращ християнството.Никой художник не усеща този мистичен фон на изкуството по-ясно и не говори за него с по-голяма страст от Кан-дински. Значението на големите произведения на изкуството през всички епохи според него не лежи „на повърхността, във външното, а в корена на всички корени - в мистичното съдържание на изкуството". И той казва: „Окото на художника трябва винаги да бъде обърнато към неговия

вътрешен живот, а ухото му винаги да бъде нащрек за гласа на вътрешната необходимост. Това е единственият начин да се даде израз на онова, което повелява мистичната визия."Кандински нарича картините си духовен израз на космоса, музика на сферите, хармония на цветове и форми. „Формата, даже когато е съвсем абстрактна и геометрична, има вътрешно звучене. Само едно духовно битие с ефекти съвпада напълно с тази форма." „Забиването на острия ъгъл на триъгълника в един кръг е толкова поразяващо като ефект, колкото и докосването на пръста на Бога до пръста на Адам у Микеланжело."(52)През 1914 година Франц Марк пише ъ Афоризми: „Материята е нещо, което човек може в най-добрия случай да търпи; той отказва да я приеме. Съзерцаването на света стана проникване в света. Няма мистик, който в моменти на най-сюблимен екстаз да е достигнал съвършената абстракция на съвременната мисъл, или да е измерил своето звучене с по-дълбок лот."(53)Пол Клее, който може да се разглежда като поет сред модернистичните художници, казва: „Мисията на художника е да проникне максимално в тази тайна основа, от която израства първичният закон. Кой художник не би искал да пребивава в централния орган на цялото движение във време-пространството (било в мозъка или в сърцето на творчеството), от който получават живот всички функции? В утробата на природата, в първичната почва на съзиданието, където лежи скрит тайният ключ за всички33721. Човекът и неговите символинеща?... Нашето биещо сърце ни тегли надолу, далеч надолу към първичната основа." Онова, което се среща при това пътуване, „трябва да се приеме най-сериозно, когато е напълно слято с подходящите художествени средства във видима форма". Работата на Клее е вкоренена в тази първична почва. „Моята ръка е изцяло инструмент на по-далечна сфера. В работата ми функционира не главата, а нещо друго.. ."(54) В неговата работа духът на природата и духът на несъзнаваното стават неотделими. Те притеглят него и нас, зрителите, в своя магически кръг.Работата на Клее е най-сложният израз - ту поетичен, ту демоничен - на хтоничния дух. Хумор и странни идеи строят мост от царството на тъмния подземен свят до човешкия свят. Връзката между фантазията му и земята е грижливото съблюдаване на законите на природата и любовта към всички същества. „За художника - пише той - диалогът с природата е сопЛШо хте ^иа поп за работата му."Различен израз на скрития несъзнаван дух може да се намери при един от най-известните млади „абстрактни" художници, Джаксън Полок, американецът, който загина при автомобилна катастрофа на 44 години. Неговите работи имат голямо влияние върху младите художници от наше време.(55) В Моята живопис, той разкрива, че рисува в нещо като транс: „Когато рисувам, аз не знам какви правя. Чак след период „на запознаване" виждам за какво става дума. Не се страхувам да правя промени, да унищожа образа и т. н., защото картината има собствен живот. Опитвам се да му дам възможност да излезе. Само когато загубя контакт с рисунката, резултатът е една бъркотия. Иначе има чиста хармония, леко добавяне и отнемане, и картината се получава добре."(56)Картините на Полок, които на практика са рисувани несъзнавано, са натоварени с безкрайна емоционална страст. С липсата си на структура те са почти хаотични, един светещ цветен поток от лава, линии, равнини и точки. Те могат да се разглеждат като паралел на това, което алхимиците наричат тазза соп/ша, рпта та1епа, или хаос -всички начини на определяне на скъпоценната първична338материя на алхимичния процес, началната точка на търсене на същността на битието. Картините на Полок представят нищото, което е всичко - т. е. самото несъзнавано. Те сякаш са от време преди поява на съзнанието и битието или фантастични пейзажи от времето след изчезване на съзнанието и битието.В средата на нашия век чисто абстрактната картина без всякакъв ред на форми и цветове стана най-честия израз в рисуването. Колкото е по-дълбоко разтварянето на „реалността", толкова повече картината губи своето символно съдържание. Причината за това лежи в природата на символа и неговите функции. Символът е един обект отГоре, Рисунка № 1 на Пиет Мондриан - пример за модерния подход към „чистата форма" (термин на Мондриан) чрез използване на напълно абстрактни, геометрични форми.339познатия свят, който сочи към нещо непознато. Той е известното, изразяващо живота и смисъла на неизразимото. Но в чисто абстрактните картини, светът на познатото напълно изчезва. Не е оставено нищо, за да се направи мост към неизвестното.От друга страна, тези картини разкриват някакъв нео-чакв,ан план, скрит смисъл. Те често се оказват повече или по-малко точни образи на самата природа, показвайки поразително сходство с

молекулярната структура на органичните и неорганични елементи на природата. Това е озадачаващ факт. Чистата абстракция стана образ на конкретната природа. Но Юнг може да ни даде ключа за разбирането на това.„По-дълбоките пластове на психиката - казва той - губят своята индивидуална уникалност, колкото по-далеч в тъмнината се оттеглят. По-ниско долу, т. е. колкото повече приближават автономните функционални системи, те стават все повече колективни, докато се универсализират и изчезнат в телесната материалност, т. е. в химическите субстанции. Телесният въглерод е просто въглерод. Така и „на дъното" психиката е просто „свят"."Сравнението на абстрактни рисунки и микрофотогра-фии показва, че крайната абстракция на имажинативното изкуство тайно и изненадващо става „натуралистично", • неговият обект са елементи на материята. „Голямата абстракция" и „големият реализъм", които се разделиха в началото на нашия век, се събраха отново. Спомняме си думите на Кандински: „Полюсите отварят две пътеки, които в края водят до една цел." Тази „цел", точката на събирането, е постигната от модерната абстрактна живопис. Но тя е постигната напълно несъзнавано. Намеренията на художника не участват в този процес.Този пункт води до най-важния факт относно модерното изкуство: художникът не е толкова свободен в творческата си работа, колкото си мисли. Даже и да се върши повече или по-малко несъзнавано, тя се контролира от законите на природата, които, на най-дълбоко ниво, кореспондират със законите на психиката, и обратно.340Великите пионери на модерното изкуство дават ясен израз на своите истински цели и на дълбочината, от която се издига духът, който оставя отпечатък върху тях. Този пункт е важен, въпреки че по-късните художници, които не са успели да разберат това, не винаги стигат до същата дълбочина. И все пак нито Кандински, нито Клее, нито някой друг от ранните майстори на модерното рисуване са разбрали някога голямата психологическа опасност, която рискуват с мистичното потапяне в хтоничния дух и в първичната основа на природата. Тази опасност трябва да бъде обяснена.Като отправна точка можем да вземем един друг аспект на абстрактното изкуство. Германският писател Вилхелм Ворингер интерпретира абстрактното изкуство като израз на метафизичен дискомфорт и тревожност, които според него са по-изразени сред северните народи. Както обяснява той, те страдат от реалността. Липсва им естественост-та на южните хора и те копнеят за един свръхреален и свръх-сетивен свят, на който дават израз в имажинативно или абстрактно изкуство.Но както отбелязва сър Хърбърт Рийд в Кратка история на модерното изкуство, метафизичната тревога вече не е само немска или северна, сега тя е характерна за целия съвременен свят. Рийд цитира Клее, който в началото на 1915 година пише в своя Дневник: „Колкото по-ужасяващ става този свят (какъвто е в тези дни), толкова по-абстрактно става изкуството, докато един мирен свят произвежда реалистично изкуство. "(58) За Франц Марк абстракцията предлага убежище от злото и грозотата на този свят. „Много рано в живота аз почувствах, че човекът е грозен. Животните изглеждат по-красиви и чисти, но даже и сред тях открих толкова отвращаващи и грозни неща, че живописта ми ставаше все по-схематична и абстрактна."(59)Много може да се научи от един разговор, проведен през 1958 година, между италианския скулптор Марино Марини и писателя Едуард Родити.(бО) Доминиращият обект, върху който Марини работел от години в много вариации, бил гола фигура на младеж върху кон. В ранните341Картините наДжаксън Полок (вляво, неговата № 23 ^ са рисувани в транс (несъзнавано), както и работите на други съвременни художници - като тези на френския художник на „действието" Жорж Матио (горе вляво). Хаотичният, но впечатляващ резултат може да се сравни с тазза сопГша в алхимия-та и странно напомня скрити форми на материята, както се виждат намикрофотографии. Горе, подобна конфигурация: вибрираща форма, предизвикана от звукови вълни в глицерин.343версии, които той описва в разговора като „символи на надежда и благодарност" (след края на Втората световна война), ездачът стои на коня с разперени ръце, тялото му е леко наведено назад. С течение на годините обектът станал „по-абстрактен". Повече или по-малко „класическата" форма на ездача постепенно изчезнала.Говорейки за чувствата под тази промяна, Марини казва: „Ако погледнете моите конски скулптури за последните 12 години, ще забележите че паниката на животното нараства, но то е замръзнало от ужас и стои като парализирано, а не бяга и не отстъпва назад. Това е така, защото аз вярвам, че приближава краят на света. Във всяка фигура се стремя да изразя задълбочаващия се страх и отчаяние. По този

начин се опитвам да символизирам последния стадий на един умиращ мит, мита за индивидуалния, побеждаващ герой, за хуманистичния достоен човек."Във вълшебната приказка и мита „побеждаващият герой" е символ на съзнанието. Неговото поражение, както казва самият Марини, означава смъртта на индивида, едно явление, което се появява в социален контекст като потъване на индивида в масата, и в изкуството като упадък на човешкия елемент.Когато Родити пита дали стилът на Марини изоставя класическия канон по пътя към „абстрактното", Марийи отговаря: „Доколкото изкуството трябва да изразява страх, то трябва да тръгне от класическия идеал." Той намира обекти за работата си в телата, изровени от Помпей. Родити нарича изкуството на Марини „стил Хирошима", защото то представя видения за края на един свят. Марини признава това. Той казва, че чувства, че сякаш е изгонен от един земен рай. „Доскоро скулпторът се стремеше към напълно сетивни и силни форми. Но през последните 15 години скулптурата предпочита форми на деструкция."Разговорът между Марини и Родити обяснява трансформацията на „сетивното" изкуство в абстракция, което трябва да е ясно за всеки, който е минавал с отворени очи през изложба на модерно изкуство. Колкото и да цени или да се възхищава на неговите формални качества, едва ли344би се минало, без да почувства страха, отчаянието, агресията и подигравката, която звучи като вик от много картини. „Метафизичната тревога", която е изразена чрез нещастието в тези картини и скулптури, може би произлиза от отчаянието на един обречен свят, както е при Марини. В други случаи ударението може да лежи върху религиозния фактор, върху чувството, че Бог е мъртъв. Между двете има близка връзка.По-късна творба на Марини, повлияна от предизвикващите ужас форми на телата, изровени от Помпей.345В корените на това вътрешно нещастие лежи поражението (или по-скоро оттеглянето) на съзнанието. В изблика на мистично преживяване всичко, което някога е свързвало човека с човешкия свят, със земята, с времето и пространството, с материята и естествения живот, бива отхвърлено или унищожено. Но когато несъзнаваното не се балансира от съзнанието, то безмилостно разкрива своя обратен или негативен аспект. Богатството на творческия звук, който създава хармонията на сферите или чудесните мистерии на първичната основа, се е превърнало в разрушение и отчаяние. В не един случай художникът става пасивна жертва на несъзнаваното.Също и във физиката светът на заобикалящото разкри своята парадоксална природа. Законите на елементите на природата, новооткритите структури и връзки в тяхната основна единица, атома, станаха научна основа на оръжия за разрушение без прецедент и отвориха пътя към унищожението. Върховното познание и разрушението на света са двата аспекта на откритието на първичната основа на природата.Юнг, който познава опасната двойна природа на несъзнаваното, както и важността на човешкото съзнание, може да предложи на човечеството само едно оръжие срещу катастрофата - призива за индивидуално съзнание^ което изглежда толкова лесно, а е толкова трудно. Съзнанието не е необходимо само като контрапункт на несъзнаваното и като възможност за придаване смисъл на живота. То има и много важна практическа функция. Злото в света навън, в съседите, може да бъде осъзнато като зли съдържания и в нашата собствена психика и това прозрение ще бъде първата стъпка към една радикална промяна в нашето отношение към съседите.Завистта, похотта, сладострастието, лъжите и всички известни пороци са негативната „тъмна" страна на несъзнаваното, която може да се прояви по два начина. В положителен смисъл тя се проявява като „дух на природата", човек с творческа нагласа, неща и свят. Това е „хтонични-ят дух", за който говорихме доста в тази глава. В негати-вен смисъл несъзнаваното (същият този дух) се проявява като дух на злото, като стремеж към разрушение.Както вече се изтъкна, алхимиците персонифицираха този дух в Меркурий и с основание го наричаха Мегсипш с1ир1ех (двулик, двоен Меркурий). В религиозния език на християнството той се нарича дявол. Но колкото и невероятно да изглежда, дяволът също има двоен аспект. В положителен смисъл той се явява като Луцифер - буквално, носител на светлина.Погледнато в светлината на тези сложни и парадоксални идеи, модерното изкуство (което, приехме, че е символично за хтоничния дух) също има двоен аспект. В положителен смисъл то е изразът на един тайнствен и дълбок природен мистицизъм; в негативен смисъл може да бъде интерпретирано само като израз на зъл и деструктивен дух. Двете страни вървят заедно, защото парадоксът е едно от основните качества на несъзнаваното и неговите съдържания.

За да се избегнат недоразумения, трябва още веднъж да подчертая, че тези разсъждения нямат нищо общо с художествени или естетични стойности, а са само обяснение на модерното изкуство като символ на нашето време.Единство на противоположностиТрябва да се отбележи още нещо. Духът на епохата е в постоянно движение. Той е като река която тече, невидимо но сигурно, и предвид стремителността на живота в нашия век даже 10 години представляват продължителен период от време.В средата на XX век настъпи промяна в живописта. Не нещо революционно, не като промяната от 1910 година, която беше реконструкция на изкуството в самите му основи. Но се появиха групи от художници, които формулираха целите си по нечувани преди това начини. Тази трансформация се извършва в границите на абстрактното изкуство.Представянето на конкретна реалност, което произлиза от първичната човешка потребност да се улови преми-346347наващия миг, стана истинско конкретно сетивно изкуство във фотографията на такива хора като Анри Картие-Бре-сон във Франция, Вернер Бишоф в Швейцария и други. Поради това можем да разберем защо художниците продължават по собствения път на искреност и фантазия. За много от младите художници абстрактното изкуство, както се практикуваше години наред, не предлагаше приключение, нито поле за победи. Търсейки новото, те го намериха в това, което е съвсем близо, но е било изгубено - в природата и в човека. Те не бяха и не са ангажирани с възпроизвеждане на природата в картини, а с изразяването на собственото си емоционално преживяване на природата.Френският художник Алфред Манесие определя целите на своето изкуство с думите: „Това, което трябва да завоюваме отново, е значението на изгубената реалност. Тряб-В този век описанието на актуалността - някога област на художника и скулптора - е превзета от фотографа, чиято камера момее не само да снима, по (като всеки пейзаж от миналия век) и да изразява собственото емоционално преживяване на фотографа за дадения обект. Горе, японски пейзаж, фотография на Вернер Бишоф (1916-1954г.).348ва да си създадем едно ново сърце, нов дух, нова душа по мерките на човека. Истинската реалност на художника не е нито в абстракцията, нито в реализма, а във връщането на истинското човешко същество. Засега нефигуративното изкуство, изглежда, предлага единствената възможност на художника да се приближи до своята вътрешна реалност и да разбере съзнанието на своята истинска личност или дори на своето битие. Само като възстанови позицията си, вярвам, художникът ще може своевременно да се върне постепенно към себе си, да преоткрие собственото си значение и така да го затвърди, че то да може да достигне дори външната реалност на света".(61)Жан Базен говори с подобни думи: „Голямо изкушение за художника днес е да рисува чистия ритъм на чувството си, най-скрития пулс на сърцето си, вместо да ги облича в конкретна форма. Това води само до суха математика или до вид абстрактен експресионизъм, който завършва с еднообразие и постепенно обедняване на формата... Но форма, която може да свърже човека с неговото слово, е „изкуство на общуване", чрез което човек може във всеки момент да види собствения си неоформен израз в света". (62)Това, което сега вземат присърце художниците, е осъзнатото обединяване на тяхната собствена вътрешна реалност с реалността на света или на природата, или поне едно ново съюзяване на тяло и душа, материя и дух. Това е техният начин за „повторно завоюване на значението им като човешки същества. Едва сега дълбоката пропаст, издълбана между „голямата абстракция" и „големия реализъм", е осъзната и е на път да бъде преодоляна.Външният наблюдател вижда това в променената атмосфера на произведенията на тези художници. От картините на художници като Алфред Манесие или на родения в Белгия Гюстав Синжие се излъчва, въпреки цялата абстракт-ност, вяра в света и въпреки целия интензитет на чувството, хармония на форми и цветове, която стига дори до ведрост. В прочутите гоблени на френския художник Жан Люрка от 1950 година, преобладава природата. Неговото изкуство може да се нарече както сетивно, така и имажинативно.349тп

Ведра хармония на форми и цветове намираме и в работата на Пол Клее. Това е хармонията, към която той винаги се е стремил. И над всичко стои осъзнаването на необходимостта да не отрича злото. „Дори злото може да не е триумфиращ и опасен враг, а сила, помагаща за цялото." Но в началото Клее не мисли така. Той живее близо до „мъртвите и неродените" и на почти космическа дистанция от света, докато, може да се каже, че по-младото поколение художници е по-здраво стъпило на земята.Важно е да се отбележи, че модерната живопис, точно когато напредна достатъчно, за да очертае единството на противоположностите, се захвана с религиозни теми. Изглежда че „метафизичната празнота" беше преодоляна. И се случи съвсем неочакваното: църквата стана патрон на модерното изкуство. Тук трябва да споменем само църквата Вси светии в Базел с прозорци от Алфред Манесие, църквата Аси с множеството картини от модерни художници, параклиса на Матис във Ванс и църквата в Оденкур, в която има творби на Жан Базен и френския художник Фер-нан Леже.(бЗ)Приемането на модерно изкуство в църквата е повече от акт на широкомислие от страна на духовниците. То символизира факта, че отношението на съвременното изкуство към християнството се променя. Компенсиращата функция на старите херметични движения отвори път за възможността от сътрудничество. Когато обсъждахме животинските символи на Христос, беше отбелязано, че светлината и хтоничните духове си принадлежат един на друг. Изглежда като че ли днес е дошъл моментът да се навлезе в нов етап на решаване на този хилядолетен проблем.Не знаем какво крие бъдещето - дали мостът между противоположностите ще даде положителни резултати и дали този път ще ни преведе през още по-невъобразими катастрофи. Има твърде много тревога и твърде много ужас в света и това все още е доминиращ фактор в изкуството и обществото. И над всичко все още има твърде много нежелание от страна на отделния човек да приложи спрямо себе си и своя живот заключенията, които могат да се извлекат350Изкуството от средата на XX век, изглежда, се дистанцира от отчаянието на Марини. Горе, За раждането на свръхчовека от французина Пиер-Ив Тремоа (роден 1921 г.) демонстрира стремеж към живот и цялостност.351от изкуството, макар че може би е готов да ги приеме в изкуството. Художникът може да изрази много неща, не-съзнавано и без да събужда враждебност, които, изразени от един психолог, дразнят (факт, който може да бъде демонстриран още по-убедително в литературата, отколкото във визуалните изкуства). Лице в лице с изказванията на психолога, индивидът се чувства пряко предизвикан, но това, което има да казва художникът, особено в нашия век, обикновено остава извън личната сфера.И все пак изглежда важно, че внушението за една по-цялостна и следователно по-човешка форма на изразяване стана видимо в нашето време. Това е лъч надежда, символизирай за мен (по времето, когато пиша това, т. е. през 1961 г.) от няколко картини на френския художник Пиер Сулаж. Зад преграда от големи черни греди просветва ясно, чисто синьо или лъчисто жълто. Иззад тъмнината изгрява светлина.352ПЕТА ЧАСТЙоланде ЯкобиСИМВОЛИ В ЕДНА_____ИНДИВИДУАЛНА АНАЛИЗА_____Начало на анализатаСъществува широко разпространено вярване, че методите на психологията на Юнг са приложими само при хора на средна възраст. Вярно е, че много мъже и жени достигат средна възраст, без да са постигнали психологическа зрялост, и следователно е необходимо да им се помогне да преминат през пренебрегнатите фази на своето развитие. Те не са завършили първата част от процеса на индивиду-ация, както беше описан от д-р М.-Л. Фон Франц. Но също е вярно и че младежът може да се сблъска със сериозни проблеми по време на растежа си. Ако един млад човек е уплашен от живота и смята за трудно да се приспособи към реалността, може да предпочита да пребивава във фантазиите си или да си остане дете. При такъв младеж (особено ако е интроверт) понякога могат да се разкрият неочаквани съкровища на несъзнаваното и като ги докараме до съзнанието ние можем да усилим неговия Аз и така да получи психичната енергия, от която се нуждае, за да израсне в зряла личност. Такава е функцията на мощния символизъм на нашите сънища.Други участници в тази книга описаха природата на тези символи и ролята, която играят в психологията на човека. Аз искам да покажа как анализата може да помогне на процеса на индивидуация, като представя случая на един млад инженер на 25 години, когото ще наричам Хенри.

Хенри произлиза от район в източна Швейцария. Баща му, от селски протестантски род, бил общопрактикуващ лекар. Хенри го описва като човек с високи морални нор-35322. Човекът и неговите символиФренска рисунка от XVII век: „Дворецът на сънищата'354ми, но доста затворен и с трудности в общуването. Бил баща повече на пациентите, отколкото на децата си. Вкъщи майката на Хенри била доминиращата личност. „Ние бяхме възпитавани от строгата ръка на нашата майка", каза той при един случай. Тя произхождала от образовано и с широки артистични интереси семейство. Самата тя, въпреки строгостта си, имала широк духовен хоризонт; била импулсив-на и романтична (силно обичала Италия). Макар че по рождение била католичка, децата били възпитани в духа на протестантизма на баща си. Хенри имаше сестра, по-голяма от него, с която беше в добри отношения.Хенри беше интроверт, срамежлив, добре сложен, много висок, със светла коса, високо бледо чело и сини очи с тъмни сенки. Той мислеше, че при мен го е довела не невроза (най-честата причина), а някакъв вътрешен порив да работи върху своята психика. Но зад този порив се криеха силната свързаност с майката и страхът да се отдаде на живота, и те се разкриха по време на аналитичната работа с мен. Той тъкмо беше завършил учението, беше започнал да работи в един голям завод и пред него стояха многото проблеми на младия човек на прага на зрелостта. „Струва ми се", пише той в едно писмо, в което искаше разговор, „че тази фаза от моя живот е особено важна и значима. Аз трябва да реша дали да остана неосъзнат, в рамките на една закриляща сигурност, или да тръгна по един неизвестен път, на който възлагам големи надежди". Изборът, който стоеше пред него, беше дали да остане самотен, колебаещ се и нереалистичен младеж, или да стане самостоятелен и отговорен зрял човек.Хенри ми каза, че предпочита книгите пред обществото; той се чувстваше потиснат сред хора и често се измъчваше от съмнения и самокритичност. Беше чел доста за възрастта си и имаше склонност към естетически интелек-туализъм. След ранна атеистична фаза, бе станал ревностен протестант, но в крайна сметка бе стигнал до съвсем неутрална религиозна нагласа. Избрал техническо образование, защото чувствал, че има талант за математика и геометрия. Притежаваше логичен ум, вещ в естествените нау-355ки, но имаше склонност и към ирационалното и мистичното, което не искаше да признае дори пред себе си.Около две години преди да започне анализата Хенри се бе сгодил за едно момиче, католичка от френската част на Швейцария. Той я описва като очарователна, способна и пълна с инициативи. Но въпреки това не беше сигурен дали трябваше да поеме отговорността на брака. Понеже имаше малък опит с момичета, мислеше, че е по-добре да почака или даже да остане ерген, отдаден на науката. Съмненията му бяха достатъчно силни, за да му попречат да вземе решение - имаше нужда от още една крачка към зрелостта, преди да се почувства сигурен в себе си.Въпреки че качества и от двамата родители се съчетаваха в Хенри, той беше подчертано свързан с майката. В съзнанието си се идентифицираше със своята истинска (или „светла" майка), която свързваше с високи идеали и интелектуални амбиции. Но в несъзнаваното си той бе дълбоко във властта на тъмните аспекти на свързаността с майката. Неговото несъзнавано все още държеше Аза му в смъртна хватка. Цялото му ясно мислене и усилията му да намери твърда опора в чисто рационалното оставаха само едно интелектуално упражнение.Нуждата да избяга от този „майчин затвор" се изразяваше с враждебни реакции спрямо реалната майка и отхвърляне на „вътрешната майка" като символ на женската страна на несъзнаваното. Но една вътрешна сила го държеше назад при обстоятелствата на детството, съпротивлявайки се на всичко, което го привличаше към външния свят. Даже влечението към годеницата не бе достатъчно, за да го освободи от майката и да му помогне да намери себе си. Той не беше разбрал, че вътрешният му порив към растеж (който силно изпитваше) включва необходимостта да се освободи от майка си.Аналитичната ми работа с Хенри трая девет месеца. Имаше общо 35 сесии, в които той представи 50 сънища. Толкова кратка анализа е рядкост. Възможна е само когато натоварени с енергия сънища като тези на Хенри ускоряват процеса на развитие. Разбира се, от юнгианска гледна356

точка няма правило за продължителността на една успешна анализа. Всичко зависи от индивидуалната готовност да се разберат вътрешни факти и от материала, представен от несъзнаваното.Като повечето интроверти Хенри водеше един по-ско-ро монотонен външен живот. През деня бе изцяло зает с работата си. Понякога излизаше вечер с годеницата си или с приятели, с които предпочиташе да разговаря на литературни теми. Много често оставаше в къщи с книга или с мислите си. Макар че редовно обсъждахме случките през деня, както и неща от детството и юношеството, обикновено бързо стигахме до изследването на неговите сънища и проблемите на вътрешния му живот. Беше изключително да се види колко силно сънищата му подчертаваха неговия „зов" за духовно развитие.Трябва обаче да поясня, че не всичко, описано дотук, беше казано на Хенри. В анализата човек винаги трябва да има предвид колко експлозивни са символите за сънуващия. Аналитикът трябва да бъде много внимателен и предпазлив. Ако се хвърли прекалено ярка светлина върху езика на символите, сънуващият може да изпадне в тревожност и да стигне до рационализация като защитен механизъм. Или да не може да ги асимилира повече и да изпадне в тежка психична криза. Освен това сънищата, обсъждани тук, не са всички, които бяха анализирани. Аз ще посоча само няколко, които повлияха неговото развитие.В началото на нашата работа се появиха детски спомени с важно символно значение. Най-странният беше от четиригодишната му възраст. Той разказа: „Една сутрин ми беше позволено до отида до хлебарницата с майка си и там получих от жената на хлебаря кифла с форма на полумесец. Не я изядох, а я носех гордо в ръка. Бяха само майка ми и жената на хлебаря, тъй че аз бях единственият мъж." Такива полумесеци обикновено се наричат „лунни зъби" и тази символичен намек за луната подчертава доминиращата сила на женското начало - сила, на която малкото момче се е чувствало изложено и с която като „единствен мъж" е било гордо да се конфронтира.357Друг детски спомен идва от петата му година. Отнася се за сестрата на Хенри, която се връща след изпит в училище и го намира, че строи плевник. Той бил направен от дървени блокчета, наредени във формата на квадрат и заобиколен с нещо като ограда, която приличала на бойници на замък. Хенри бил доволен от постижението си и казал подигравателно на сестра си: „Започна училище и вече си във ваканция". Отговорът й, че той е във ваканция цяла година, го разстроил ужасно. Почувствал се дълбоко засегнат, че „постижението" му не било прието сериозно.Даже години по-късно Хенри не бил забравил горчивата обида и несправедливост, която изпитал, когато конструкцията му била отхвърлена. Неговите по-късни проблеми, свързани с утвърждаване на мъжествеността му, и конфликтът между рационалните и фантазии ценности са видими дори в това ранно преживяване. И тези проблеми се наблюдават като образи в първия му сън.Първият сънСлед първата визита при мен Хенри сънувал следното:Бях на екскурзия с група хора, които не познавах. Отивахме в Циналроторн. Тръгнахме от Самаден. Вървяхме само един час, защото трябваше да спрем на лагер и да играем някакъв театър. На мен не ми беше дадена важна роля. Спомням си по-специално един от участниците - млада жена в патетична роля с дълга развяваща се роба.Беше обед и аз исках да продължим до прохода. Но тъй като всички други предпочитаха да останат, тръгнах сам, като оставих екипировката си. Намерих се отново в долината и напълно загубих ориентация. Исках да се върна при групата, но не знаех по кой път да се изкача. Колебаех се дали да попитам. Най-после една стара жена ми показа пътя.Изкачих се по път, различен от този, по който тръгнахме сутринта. Трябваше да направя ляв завой и на съответната височина да тръгна по склона към групата. Изкачвах се успоредно на един планински лифт. Постоянно ме задминаваха малки кабинки отляво, във всяка от които имаше дребен мъж в син костюм. Някой каза, че всички те са мъртви. Страхувах се от други коли,358Един от детскитеспомени на Хенри е кифлас форма на полумесец,която той нарисува(горе вляво).В центъра, същата формана надписа на съвременнашвейцарска фурна.

Полумесецът отдавна сесвързва с луната и сженския принцип,както в короната(вдясно) на богинятаИштар, Вавилон,III век пр. Хр,359идващи отзад, и постоянно се обръщах, за да не ме блъснат. Тревогата ми беше безпочвена.На мястото, където трябваше да завия надясно, ме чакаха хора. Заведоха ме в един хан. Заваля пороен дъжд. Съжалявах, че нещата ми - раницата и мотопедът - не са тук, но ми беше казано да не ги вземам до следващата сутрин. Приех съвета.Д-р Юнг отдава голямо значение на първия сън при една анализа, защото според него той често има предсказваща стойност.(2) Решението да се започне анализа обикновено се придружава с емоционално вълнение, което раздвижва дълбоки психични нива, съдържащи архетипови символи. Първите сънища често представят „колективни образи", които дават перспектива за анапизата като цяло и могат да дадат на терапевта прозрение за психичните конфликти на пациента.Асоциации на Хенри в първия му сън: горе, Островът намъртвите от швейцарския художник от XIX век АрнолдБьоклин. Вдясно, сцена от лондонско представление през 1944година на Стигнаха до някакъв град отДж. Б. Пристли,която представя реакциите на група хора от много сфери наживота на един „ идеален град ". Една от централнитероли е па една чистачка, вляво на картината.360Какво ни казва този сън за бъдещото развитие на Хенри? Първо трябва да разгледаме някои от асоциациите, които самият Хенри предлага. Селото Самаден е било дом на Юрг Йенач, известен швейцарски борец за свобода от XVII век. „Театралите" цитирали мисълта на Гьоте от 1УИНе1т МеШега ЬеНфНге, (Ученическите години на Вил-хелм Майстер), която Хенри обичал много. В жената видял прилика с фигурата в една картина, наречена Островът на мъртвите от швейцарския художник от XIX век Арнолд Бьоклин. „Мъдрата стара жена", както я нарича той, изглежда е свързана, от една страна, с неговата аналитич-ка, а от друга, с чистачката в пиесата на Дж. Б. Пристли Стигнаха до един град. Планинската железница му напомня за хамбара (с бойници), които построил като дете.361Сънят описва една „екскурзия" (нещо като „пешеходна обиколка"), която е в поразителен паралел с решението на Хенри да предприеме анализа. Процесът на индивидуация често се символизира от пътешествие за откриване на нови земи. Такова пътуване има в Прогресът на Пипгрим от Джон Бъниън или в Божествена комедия на Данте. „Пътникът" в поемата на Данте, търсейки път, стига до една планина, по която решава да се изкачи. Но заради три странни животни (мотив, който се появява в един от следващите сънища на Хенри), той е принуден да слезе в долината и даже в ада. (По-късно той отново се изкачва до чистилището и накрая стига до рая). От този паралел може да се предположи, че може би ще има подобен период на дезориентация и самотно търсене и за Хенри. Първата част от неговото пътуване, представено като изкачване на планина, предлага преминаване от несъзнаваното до по-издигната гледна точка на Аза, т. е. до повишеното съзнание.Самаден е отправната точка на екскурзията. Там Йе-нач (когото можем да приемем като въплъщаващ „търсещото свобода" чувство в несъзнаваното на Хенри) започва кампанията си за освобождение на швейцарския район Велтлин от французите. Йенач има и други общи характеристики с Хенри: той е протестант, който се влюбил в момиче католичка и като Хенри, който с анализата се опитва да се освободи от свързаността с майката и страха от живота, той също се бори за свобода. Това може да се интерпретира като благоприятен знак за успеха на борбата на Хенри. Целта на екскурзията е Циналротхорн, планина в западна Швейцария, която той не познава. Думата гос („червено") в Циналротхорн има общо с емоционалния проблем на Хенри. Червеното обикновено е символ на чувство или страст; тук то показва стойността на функцията чувство, която в Хенри е достатъчно развита. Думата Пот („рог") напомня за една от кифлчките с формата на полумесец от детството на Хенри.След кратко вървене те спират и Хенри може да се върне към състоянието на пасивност. Това е присъщо на природата му. То е подчертано от „театъра". Отиването на

362театър (т. е. имитация на истинския живот) е известен начин за избягване на участието в драмата на живота. Зрителят може да се идентифицира с пиесата и да продължи да фантазира. Този вид идентификация позволяваше на гърците да преживяват катарзис, както е и при психодрамата, въведена от американския психиатър Дж. Л. Морено, която сега се използва в терапията. Подобен процес може да помогне на Хенри да преживее вътрешно развитие, както и асоциациите му с историята на Гьоте за съзряването на един млад човек.

Че Хенри е впечатлен от романтичната поява на жената, не е изненадващо. Тази фигура напомня майката на Хенри и в същото време е персонификация на собствения му несъзнаван женски аспект. Връзката, която прави между нея и Островът на мъртвите от Бьоклин, показва депресивното му настроение, така добре изразено в картината, която изобразява облечена в бяло фигура, подобна на свещеник, който кара лодка с ковчег към един остров. Тук има важен двоен парадокс: килът на лодката показва обратната посока, противоположна на острова, а „свещеникът" е фигура с неопределен пол. В асоциациите на Хенри тази фигура е хермафродитна. Двойният парадокс съвпада с амбивалентността на Хенри: противоположностите в душата му са все още твърде недиференцирани за да могат ясно да се разделят.След това Хенри изведнъж разбира, че е обед и че трябва да тръгва. И отново поема към прохода. Планинският проход е добре известен символ за „ситуация на преход", която води от стара към нова нагласа на духа. Хенри трябва да отиде сам - за неговия Аз е важно да преодолее изпитанието без помощ. Той оставя екипировката си - действие, което означава, че неговата душевна екипировка е станала бреме, или че трябва да промени обичайния си начин на поведение.Но той не стига до прохода. Загубва ориентация и отново е в долината. Този неуспех показва, че докато Азът на Хенри взема решение за действие, другите му психични елементи (представени от другите членове на групата)363В друг сън на Хенри се появява сърна - образ на срамежлива женственост, както при кошутата в картина от британския художник от XIX век Едуин Ландзиър.Вляво, гръцката девойка Даная, обладана от Зевс под формата на златен дъжд (от картина от фламандския художник от XVI век Ян Госаерт). Както сънят на Хенри, този мит отразява символиката на поройния дъжд като свещен брак между небето и земята.36511Г"остават в старото състояние на пасивност и отказват да придружат Аза (когато самият сънуващ се появява в един сън, обикновено представя само съзнавания си Аз; другите фигури са повече или по-малко непознати, несъзнавани качества).Хенри е в ситуация на безпомощност, но се срамува да го признае. В този момент среща една старица, която му показва пътя. Той е принуден да приеме съвета й. Помагащата „стара жена" е добре известен символ в митове и вълшебни приказки за мъдростта на вечната женска природа. Рационалистът Хенри се колебае да приеме нейната помощ, защото това означава засп/гсшт т(е11ес(ш - жертва или отхвърляне на един рационален начин на мислене. (Такова изискване ще има и в по-късните сънища на Хенри). Подобна жертва е неизбежна - тя се включва във връзката му с анализата, както и с всекидневния живот.Той свързва фигурата на „старата жена" с прислуж-ничката в пиесата на Пристли във връзка с един нов град-мечта" (може би по аналогия с Новия Йерусалим в Апокалипсиса), в който героите могат да влизат само след посве-щаване. Тази асоциация показва, че Хенри интуитивно разбира, че тази конфронтация е нещо решително за него. Прислужничката в пиесата на Пристли казва, че в града „ми обещаха самостоятелна стая". Там тя ще бъде отговорна за себе си и независима, какъвто иска да бъде Хенри.Ако един ориентиран към техниката младеж като Хенри осъзнато трябва да избере пътя за психично развитие, той трябва да е подготвен за обрат в старите си нагласи. Следователно по съвета на старата жена той трябва да започне изкачването от различно място. Само тогава за него ще бъде възможно да прецени на кое ниво трябва да се отклони, за да отиде при групата - другите качества на неговата психика, - която е останала назад.Той върви от дясната страна на релсите на зъбчатата железница (може би мотив, намекващ за техническото му образование) - която е съзнаваната страна. (В историята на символизма дясната страна обикновено представя царството на съзнанието, а лявата - на несъзнаваното.) Отля-

366во слизат малки коли и във всяка има скрит по един дребен човек. Хенри се страхува, че някоя кола, която се качва нагоре, може да го удари отзад. Неговата тревога се оказва безпочвена, но разкрива, че Хенри се страхува от това„ което лежи, така да се каже, зад неговия Аз.Подутите, облечени в синьо мъже може да символизират стерилни интелектуални мисли, които се появяват механично. Синьото често сочи функцията мислене. Така мъжете могат да бъдат символи на идеи или нагласи, умрели на интелектуалните височини, където въздухът е твърде разреден. Може да представляват и безжизнени вътрешни части от психиката на Хенри.Коментар за тези мъже се прави в съня: „Каза се, че са мъртви". Но Хенри е сам. Кой прави това изказване? Това е един глас - много забележителен случай е, когато в съня се чува глас. Д-р Юнг идентифицира появата на глас в сънищата с намесата на цялостната личност. Той означава познание, чиито корени са в колективните основи на психиката. По това, което казва гласът не може да се спори.Прозрението, което получава Хенри от „мъртвите" формули, на които е бил толкова отдаден, отбелязва повратна точка в съня. Най-после е стигнал до правилното място, откъдето да тръгне в нова посока, надясно (посоката на съзнанието), към съзнавания и външния свят. Там намира да го чакат хората, които е оставил назад, и така може да осъзнае непознати преди това аспекти на своята личност. Тъй като неговият Аз е преодолял опасностите, с които се е сблъскал сам (постижение, което може да го направи по-зрял и стабилен), той може да се присъедини към групата, или „колективното", и да получи подслон и храна.Тогава завалява дъжд, порой, който отпуска напрежението и прави земята плодородна. В митологията дъждът често се смята за „любовен съюз" между небето и земята. В Елевсинските мистерии, след като всичко е пречистено от водата, към небето се издига призив: „Нека вали!", а към земята: „Бъди плодородна!". Това се разбирало като свещен брак на боговете. Може да се каже, че дъждът представлява „разтваряне" в буквалния смисъл на думата.367Слизайки долу, Хенри отново среща колективните ценности, символизирани от раницата и мотопеда. Той е преминал през фаза, в която е укрепил своето Аз-съзнание като е доказал, че може да се справи сам и отново е изпитал потребност от социален контакт. Той приема предложението на приятелите си да изчака и да прибере нещата си на сутринта. Така за втори път се подчинява на съвет, който идва отвън: първия път от старата жена, от една субективна сила, архетипова фигура; втория път - от един колективен модел. С тази крачка Хенри стъпва на пътя към зрелостта.Като предсказване на вътрешното развитие, което Хенри се надява да постигне чрез анализата, този сън е изключително обещаващ. Конфликтните противоположности, които държат душата на Хенри под напрежение, са символизирани впечатляващо. От една страна, налице е осъзнатият порив за изкачване, а, от друга, тенденцията му към пасивно съзерцание. Също и образът на патетичната млада жена в бели дрехи (представяща сензитивните и романтични чувства на Хенри), който контрастира с подутите трупове в сини костюми (представящи неговия стерилен интелектуален свят). Но преодоляването на тези трудности и постигането на баланс за Хенри ще е възможно само след най-тежки изпитания.Страхът от несъзнаванотоПроблемите, с които се сблъскахме в първия сън на Хенри, показват и много други, като колебание между мъжка активност и женска пасивност или тенденция за криене зад един интелектуален аскетизъм. Той се страхува от света и едновременно с това е привлечен от него. По принцип се | страхува от задълженията в брака, които налагат отговорна връзка с жена. Подобна амбивалентност не е необичайна за човек на прага на зрелостта. По възраст Хенри е преминал тази фаза, но вътрешната му зрялост не отговаря на годините му. Този проблем се среща често при интроверта с неговия страх от реалността и външния живот.368Четвъртият сън, който Хенри ми разказа, предоставя забележителна илюстрация на психологическото му състояние:Струва ми се, че съм сънувал този сън безброй пъти. Военна служба, бягане на дълго разстояние. Вървя сам. Никога не стигам до целта. Дали ще бъда последен? Преходът ми е добре познат, всичко това е Ле]а Vи*. Стартът е в малка горичка и почвата е покрита със сухи листа. Теренът се спуска леко към идиличен малък поток, който приканва към отмора. По-късно се вижда прашен селски път. Той води към Хомбрехтикон, малко село близо до горното езеро на Цюрих. Поток, ограден с върби, подобно на картината на Бьоклин, в който призрачна женска фигура плува по течението на водата. Пада нощ. В

едно село питам как да стигна до пътя. Казват ми, че по пътя след седем часа ще стигна до един проход. Мобилизирам се и продължавам.Този път краят на съня е различен. След потока с върби навлизам в гора. Тук срещам кошута, която избягва. Кошутата се появява отляво, а аз се обръщам надясно. Гордея се с това наблюдение. Тук виждам три странни твари: полу-свине, полу-кучета, с крака на кенгуру. Лицата не са ясни, имат дълги увиснали кучешки уши. Може би са маскирани хора. Като момче веднъж се маскирах като магаре с един цирков костюм.Началото на този сън прилича на началото на първия сън на Хенри. Отново се появява призрачна женска фигура и сънят пак е свързан с друга картина на Бьоклин. Тази картина, наречена Есенни мисли, и сухите листа, споменати по-горе, подчертават есенното настроение. В този сън има и романтична атмосфера. Очевидно този вътрешен пейзаж, представящ меланхолията на Хенри, му е добре познат. Отново е в колектив от хора, но този път военни другари, на надбягване надълго разстояние.Цялата ситуация (както подсказва и военната служба) може да се разглежда като представяне на средностатистическа мъжка съдба. Самият Хенри казва: „Това е символ на живот". Но сънуващият не иска да се приспособи към нея. Той продължава сам - което може би е характерно за Хенри. Ето защо има впечатление, че всичко е Ле]а УМ, вече* Вече видяно (фр.). - Б. пр.23. Човекът и неговите символи369видяно. Мисълта му („Никога не стигнах целта") показва силно чувство за малоценност и убеждението, че не може да спечели „надбягването на дълго разстояние".Пътят му води до Хомбрехтикон, име, което му напомня за тайните планове да избяга от къщи. (Нот - дом, ЬгесНеп = скъсвам). Но понеже това не се случва, той отново (както в първия сън) загубва чувство за ориентация и трябва да пита за посоката.Сънищата компенсират повече или по-малко съзнаваната нагласа на сънуващия. Романтичната момичешка фигура на съзнавания идеал на Хенри се балансира от появата на странните, женоподобни животни. Инстинктивният свят на Хенри се символизира от нещо женско. Гората е символ на несъзнавана област, тъмно място, където има животни. Отначало кошута - символ на срамежлива, убягваща, невинна женственност - се появява, но само за миг. После Хенри вижда три животни със странен и отблъскващ вид. Изглежда, че те представят недиференцираната ин-стинктивност - хаотичната маса от инстинктите му, съдържаща суровия материал за по-нататъшно развитие. Тяхната най-поразяваща характеристика е, че са без лица и без и най-слаби искри на съзнание.В съзнанието на много хора свинята е тясно свързано с низка сексуалност. (Цирцея например превръщала мъжете, които я желаели, в свине). Кучето може да означава верност, но също и промискуитет, защото не подбира партньори. Но кенгуруто често е символ на майчинство и нежна грижовност.Всички тези животни представят само рудиментарни черти, но дори и те са безразборно размесени. В алхимията „първичната материя" често се представя от такива чудовищни и баснословни същества - смесени форми на животни. Психологически изразено, те вероятно символизират първичната тотална несъзнаваност, от която може да произлезе индивидуалният Аз и да започне да се развива към зрялост.Страхът на Хенри от чудовищата става очевиден от опита му да ги направи безвредни. Той иска да се убеди, че те са само преоблечени хора като него самия като момче,370\ ! С - : ':Горе, рисунка от Хенри на странните животни в съня му. Те са неми и слепи, не могат да общуват и представляват неговото несъзнавано състояние. Животното в дъното (което е нарисувал в зелено, цветът на растителността и природата, а във фолклора символ на надежда) показва възможността за растеж и шанс за диференциация.371Подобното на свиня животно в съня изразява животинство и сластност -както в мита за Цирцея, която превръща мъжете в свине. Горе, гръцка ваза, един мъж-свипя, Одисеи и Цирцея. Долу, една от карикатурите на Джордж Гроц атакува немското общество преди войната: мъж (с проститутка) е изобразен със свинска глава, за да се покаже неговата вулгарност.372

когато се маскирал. Неговата тревожност е естествена. Човек, откриващ във вътрешната си личност подобни нечовешки чудовища като символи на някои черти на несъз-наваното, има основание да се страхува.Друг сън също показва страха на Хенри от дълбините на несъзнаваното:Аз съм юнга на плаващ кораб. Парадоксално е, че платната са опънати, макар че времето е напълно спокойно. Задачата ми е да държа едно въже за вързване на мачта. Странно е, че бордовият парапет представлява стена, покрита с каменни плочи. Цялата тази конструкция е точно на границата между водата и самотната плаваща лодка. Аз се държа здраво за въжето (не за мачтата) и ми е забранено да гледам във водата.В този сън Хенри се намира в гранична психологическа ситуация. Парапетът е стена, която го предпазва, но в същото време му препречва гледката. Забранено му е да гледа във водата (където може да открие неизвестни сили). Всички тези образи разкриват неговото съмнение и страх.Мъжът, който се плаши от връзката с вътрешните си дълбини (като Хенри), се плаши както от женския елемент в себе си, така и от реалната жена. В един момент той е очарован, а в следващия се опитва да избяга: едновременно очарован и ужасен от нея, той бяга, за да не стане нейна „плячка". Той не смее да доближи някаква любима (и следователно идеализирана) партньорка с животинската си сексуалност.Като типичен резултат от свързаността му с майката, за Хенри е трудно да отдава и любов, и чувственост на една и съща жена. Отново и отново сънищата му доказват неговото желание да преодолее тази дилема. В един сън той е „монах със секретна мисия". В друг инстинктите му го водят в публичен д ом:С приятел от войската, който е имал много еротични авантюри, чакаме пред една къща на тъмна улица в непознат град. Входът е достъпен само за жени. Затова в хола моят приятел си слага карнавална маска с женско лице и се качва по стълбите. Сигурно аз правя същото, но не си спомням ясно.373Това, което предлага този сън, ще задоволи любопитството на Хенри - но само с цената на измама. Той няма смелост да влезе като мъж в къщата, която очевидно е публичен дом. Но ако се освободи от мъжествеността си, може да надникне в този забранен свят - забранен от неговия съзнаван дух. Но сънят не ни казва дали той се решава да влезе. Още не е преодолял своите задръжки - обясним пропуск, като имаме предвид последствията от отиването в публичен дом.Според мене този сън разкрива хомоеротична черта в Хенри: изглежда, че той чувства, че женската „маска" ще го направи привлекателен за мъжете. Тази хипотеза се подкрепя от следния сън:Отново съм на пет-шест години. Другарче от онези дни ми разказва как е участвало в мръсен акт с директора на един завод. Той си сложил дясната ръка върху пениса на мъжа, за да го стопли и да стопли своята ръка. Директорът беше близък приятел на баща ми иРисунка на Хенри на лодката в неговия сън, с каменна стена за преграда - още един образ на неговата интроверсия и страх от з/сивота.374аз се прекланях пред него заради широките му и разнообразни интереси. Но ние му се и присмивахме като на „вечния младеж". За деца на тази възраст хомоеротичната игра не е необичайна. Фактът, че Хенри се връща към нея в съня си, показва, че тя е натоварена с чувства за вина и затова силно потисната. Такива чувства са свързани и с дълбокия му страх да създаде продължителна връзка с жена. Друг сън и неговите асоциации илюстрират този конфликт:Присъствам на сватбата на непозната двойка. В един часа сутринта малката група се връща от празнуването - брачната двойка, кумът и шаферката. Те влизат в голям двор, където ги чакам аз. Изглежда, че новобрачните вече са се скарали, както и другата двойка. Най-после намират решение, като мъжете и жените си тръгват по отделно.Хенри обяснява: „Виждате ли, това е война на половете, както я описва Жираду". И после добавя: „Спомням си, че видях този двор в двореца в Бавария, който напоследък беше превърнат в дом за бедни хора. Когато ходих там, се питах дали не е по-добре да водиш бедно съществуване в руините на класическа красота, отколкото активен живот, заобиколен от грозотата на големия град. Също, понеже бях свидетел на сватбата на един приятел, се питах дали ще трае бракът му, защото младоженката ми направи неприятно впечатление".Желанието да се оттегли в пасивност и интроверсия, страхът от несполучлив брак, разделянето на половете в съня - всичко това са ясни симптоми на тайните съмнения, скрити под съзнанието на Хенри.Светецът и проститутката

Психичното състояние на Хенри е обрисувано най-ярко в следващия сън, който показва неговия страх от примитивната чувственост и желанието му да избяга в един вид аскетизъм. В него може да се види посоката, която поема неговото развитие. По тази причина сънят ще бъде интерпретиран по-подробно.375Оказвам се на тесен планински път. Отляво (надолу) има дълбока пропаст, а отдясно скална стена. По пътя има пещери, издълбани в скалите, убежища за самотни скитници. В една от тези пещери, полускрита, се е настанила някаква проститутка. Странно, но аз я гледам откъм страната на скалата. Тя има безформено, гьбесто тяло. Аз я поглеждам с любопитство и я докосвам по задните части. Може би, хрумва ми внезапно, тя не е жена, а мъж проститутка.Тогава същото същество тръгва напред като светец с късо пурпурно палто, наметнато върху раменете. То крачи надолу по пътя и влиза в една друга, много по-голяма пещера, в която има грубо издялани столове и пейки. Със зъл поглед изгонва всички присъстващи, включително и мен. После се настанява там със своите придружители.Личната асоциация на Хенри с проститутката е „Ви-лендорфската Венера", малка издълбана фигура (от пале-олитичната епоха) на набита жена, вероятно богиня на природата или плодородието. После добавя: „За първи път чух, че докосването на задните части е ритуал за плодородие, когато бях на обиколка във Валис [кантон във френска Швейцария], където посетих древни келтски гробове и разкопки. Тогава ми казаха, че някога имало гладка наклонена повърхност от плочи, намазана с всевъзможни вещества. Бездетни жени трябвало да се пързалят по задните си части надолу, за да излекуват безплодието си".С наметалото на „светеца" Хенри асоциира следното: „Моята годеница има подобно палто, само че бяло. Вечерта преди съня ходихме на танци и тя носеше този бял жакет. Едно друго момиче, нейна приятелка, също беше с нас. Тя беше с червено палто, което повече ми харесваше".Ако сънищата не са изпълване на желание (както смята Фройд), а „самопредставяне на несъзнаваното", както приема Юнг, тогава трябва да признаем, че психичното състояние на Хенри не би могло да бъде представено по-добре от описанието, дадено в съня за „светеца".Хенри е „самотен скитник" по тясната пътека. Но (може би благодарение на анализата) той вече е по пътя надолу, отвеждащ от негостоприемните височини. Наляво, откъм страната на несъзнаваното, пътят му е ограден от ужасно дълбока пропаст. Отдясно, откъм страната на съзнанието,пътят му е блокиран от плътната скалиста стена на неговите съзнавани представи. Но в пещерите (които може да представляват несъзнавани полета в съзнанието на Хенри) има места, в които може да се намери убежище при лошо време -с други думи, когато външните напрежения станат прекалено застрашаващи.Пещерите са резултат от целенасочена човешка дейност: издълбани са в скалите. По някакъв начин те напомнят на празнините, които се получават в нашето съзнание, когато силата на концентрация достига своя връх и бива прекъсната така, че елементи от фантазията могат свободно да проникнат в него. В такива случаи може да изникне нещо неочаквано и да позволи дълбоко проникване в осно-Ляво, праисторическата скулптура, известна като „Венера от Вилендорф "-една от асоциациите на Хенри с образа на проститутката е съня му.376377вите на психиката - надникване в несъзнаваните области, където нашето въображение се радва на свободна игра. Пещерите в скалата може да бъдат и символи на утробата на Майката Земя, появяващи се като тайнствени дупки, в които може да се извърши трансформация и прераждане.Така че сънят, изглежда, представя интровертното оттегляне на Хенри - когато светът става твърде труден за него - в една „пещера" в съзнанието, където може да се отдаде на субективни фантазии. Подобно тълкуване може да обясни защо вижда женската фигура - аналог на някои от вътрешните женски черти на психиката. Тя е безформена, гъбеста, полуприкрита проститутка, представяща потиснатия в неговото несъзнавано образ на жена, към която не би се доближил в съзнавания си живот. Тя винаги ще бъде абсолютно табу за него въпреки факта, че (като противоположност на твърде почитаната майка) тайно ще го привлича - както е при всеки син с майчин комплекс.Идеята за ограничаване на връзката с жена до чисто животинска похотливост, изключваща всички чувства, често е изкусителна за подобен млад мъж. В такава връзка той може да се предпази от чувства и така да остане „верен „ на майката в абсолютния смисъл. И така въпреки всичко забраната, установена от майката срещу всяка друга жена, остава неизменно ефективна в психиката на сина.

Хенри, който изглежда се е оттеглил напълно в своята пещера-фантазия, вижда проститутката само „откъм гърба". Той не смее да я погледне в лицето. Но „отзад" означава и нейната най-малко човешка страна - нейните задни части (т. е. тази част от нейното тяло, която може да възбуди страстта на мъжа).Докосвайки задните части на проститутката, Хенри неосъзнато извършва нещо като ритуал за плодородие, подобен на ритуалите, които се практикуват в много примитивни племена. Поставянето на ръцете и лечението често вървят заедно. По същия начин докосването с ръка може да означава защита или проклятие.Веднага ни хрумва, че фигурата всъщност не е жена, а мъжка проститутка. Така тя става хермафродитна като378много митологични фигури (и като фигурата на „свещеника" от първия сън). Несигурност относно собствения пол често се наблюдава при незрелия индивид и затова хомо-сексуализмът в юношеството не се смята за нещо необичайно. Подобна несигурност не е изключена и при млад мъж с психологическата структура на Хенри; това вече се прояви в някои от по-ранните сънища.Но потискането (както и половата неопределеност) може да предизвика объркване и относно пола на проститутката. Женската фигура, която едновременно привлича и отблъсква сънуващия, се променя - най-напред в мъж, а после в светец. Втората трансформация елиминира всичко сексуално от образа и показва, че единственият начин за бягство от реалността на секса е приемането на аскетичен и свят живот, който отрича плътта. Такива драматични обрати са чести в сънищата: нещо преминава в своята противоположност (както проститутката става светец), сякаш за да покаже, че чрез промяна даже крайните противоположности могат да преминат една в друга.Хенри вижда нещо важно и в дрехата на светеца. Връхната дреха често е символ на предпазващо покривало или маска (която Юнг нарича персона), която индивидът представя пред света. Тя има две цели: първо, да направи специфично впечатление на другите хора и, второ, да прикрие индивидуалната вътрешна личност от техните любопитни очи. Персоната, която сънят на Хенри дава на светеца, ни казва нещо за отношението на самия Хенри към годеницата и нейната приятелка. Връхната дреха на светеца е с цвят като този на палтото на приятелката, което той харесва, но в същото време по форма е като дрехата на годеницата. Това може да означава, че несъзнаваното на Хенри иска да припише качества на святост и на двете жени, за да се предпази от тяхната женствена привлекателност. Освен това палтото е червено, цвят, традиционно символизиращ чувство и страст. Той придава на святата фигура нещо като еро-тизирана духовност - качество, което често се открива при мъже, които потискат собствената си сексуалност и се опитват да разчитат само на своя „дух" или разум.379Дрехата често може да символизира външната маска или персоната, с която човек се представя пред света. Мантията на пророка Илия има подобно значение: когато се изкачва на небето (горе, в една шведска селска картина), той оставя дрехата за своя наследник Елииш. Така мантията представлява силата и ролята на пророка, които трябва да бъдат приети от наследника му. (Мантията е червена като палтото на светеца в съня на Хенри).380Подобно бягство от света на плътта е неестествено за младия човек. В първата половина от живота ние се научаваме да приемаме своята сексуалност - това е важно за запазване и продължаване на вида. Изглежда, че сънят напомня на Хенри за това.Когато светецът напуска пещерата и тръгва по пътя (който слиза от върха към долината), той влиза във втора пещера с грубо издялани столове и пейки, което напомня за местата на ранните християни за молитва и криене от преследване. Пещерата, изглежда, е лекуващо, свято място - място за медитация и за тайнството на преобразуването от земно към небесно, от плътско към духовно.На Хенри не е позволено да последва светеца вън от пещерата с всички други (т. е. с неговите несъзнавани елементи). Очевидно на Хенри и на другите, които не са последователи на светеца, се казва, че трябва да живеят във външния свят. Сънят казва на Хенри, че първо трябва да успее във външния свят, преди да може да се потопи в някоя религиозна или духовна сфера. Фигурата на светеца също изглежда, че символизира (относително недиференцирано, изпреварващо) цялостната личност; но Хенри още не е достатъчно зрял, за да бъде в непосредствена близост с тази фигура.Как се разви анализатаВъпреки първоначалния скептицизъм и съпротива Хенри започна да изпитва жив интерес към процесите в психиката си. Той бе впечатлен от сънищата си. Изглежда, че те компенсираха неговия

съзнаван живот по един значим начин и му даваха ценни прозрения за неговата раздвоеност, колебание и склонността му към пасивност.След време се появиха по-положителни сънища, които показаха, че Хенри вече е „поел своя път". Два месеца след началото на анализата той разказа следния сън:В пристанището на малко място недалеч от моя дом, на брега на едно езеро в околността, вадят локомотиви и товарни вагони от дъното на езерото, където те са потънали през последната война.381Първо изваждат голям цилиндър като парен котел от локомотив. След това огромен, ръждив товарен вагон. Цялата картина представлява ужасна, но и романтична гледка. Извадените неща трябва да се пренесат под релсите и кабелите на близката железопътна гара. Тогава дъното на езерото се превръща в зелена ливада.Тук виждаме забележителния вътрешен напредък, който е направил Хенри. Локомотивите (вероятно символи на енергия и динамизъм) са „потънали" -т. е. потиснати в несъзна-ваното - но сега се изваждат на бял свят. С тях са и товарните вагони, с които могат да се пренася всевъзможен ценен товар (психични качества). Сега тези „обекти" отново са достъпни за съзнавания живот на Хенри и той може да започне да разбира с колко много активна сила разполага. Трансформацията на тъмното езерно дъно в ливада подчертава неговия потенциал за положителни действия.Понякога през „самотното пътуване" на Хенри към зрелостта той получава помощ от своя женси аспект. В 24-ия си сън той среща едно „гърбаво момиче".Отивам на училище с младо момиче с дребна и изящна фигура, но обезобразено от гърбица. Много други хора също влизат в училището. Докато другите се разпръскват по различни стаи за уроци по пеене, момичето и аз седим до една малка квадратна маса. Тя ми дава частен урок по пеене. Аз изпитвам пристъп на съжаление към нея и я целувам по устата. Знам, че с този акт изневерявам на годеницата си - макар да е простим.Пеенето е един от непосредствените изрази на чувствата. Но Хенри се страхува от своите чувства. Той ги познава само в идеализирана юношеска форма. Но в този сън той се учи да пее (израз на чувства) до една квадратна маса. Масата с четирите равни страни представлява мотив на „четвор-ност", обикновено символ на завършеност. Така връзката между пеенето и квадратната маса показва, че Хенри трябва да интегрира своята „чувствена" страна, за да постигне психична цялостност. Урокът по пеене трогва неговите чувства и той целува момичето по устата. В известен смисъл така той се „оженва" за нея (иначе не би се почувствал „неверен") - научил се е да се свързва с „жената в него".382Друг сън показва ролята на гърбавото момиче за вътрешното развитие на Хенри:Аз съм в непознато училище за момчета. По време на инструктажа тайно се вмъквам в къщата. Не знам с каква цел. Крия се в стаята зад малък квадратен килер. Вратата към коридора е полуот-ворена. Страхувам се да не ме открият. Възрастен мъж минава, без да ме забележи. Но идва малко гърбаво момиче и веднага ме вижда. То ме издърпва от скривалището ми.Не само че едно и също момиче се появява в два съня, но и двата пъти това става в училище. И в двата случая Хенри трябва да научи нещо, за да помогне за развитието си. Очевидно той иска да задоволи желанието си за познание, като остане незабелязан и пасивен.Фигурата на деформирано малко момиче се появява в много вълшебни приказки. В тях грозната гърбица обикновено крие голяма красота, която се разкрива, когато се появява „истинският мъж", за да освободи момичето отЛокомотивът е ясен образ на движеща, динамична енергия. В съня на Хенри вадят локомотиви от езеро - израз на освобождаване на потенциал за ценно действие, който преди това е бил потиснат в несъзнаваното.383магията - често с целувка. Момичето в съня на Хенри може да е символ на неговата душа, която също трябва да бъде освободена от магията, която я загрозява.Когато гърбавото момиче се опитва да събуди чувствата на Хенри с песен или го издърпва от тъмното му скривалище (като го принуждава да види светлината на деня), то се проявява като помагащ водач. Хенри може и трябва да принадлежи и на годеницата си, и на малкото гърбаво момиче (на първата като представителка на реалната, външна жена, а на втората като въплъщение на вътрешната, психична анима).Оракулският сън

Хора, които изцяло разчитат на рационалното си мислене и отхвърлят или потискат всяка проява на своя психичен живот, често проявяват необяснима склонност към суеверие. Те слушат оракули и предсказания и могат лесно да бъдат заблудени или повлияни от магьосници и фокусници. И понеже сънищата компенсират външния живот, ударението, което тези хора поставят на своя интелект, се балансира от сънищата, в които те срещат ирационалното и не могат да му избягат.Хенри преживя този феномен по време на анализата по един впечатляващ начин. Четири изключителни сънища, основани на подобни ирационални теми, представляват решителни отправни точки за неговото духовно развитие. Първият от тях се появи 10 седмици след началото на анализата. Хенри разказа следното:Сам, на авантюристично пътуване през Южна Америка, накрая изпитвам желание да се върна у дома. В непознат град, разположен сред планината, се опитвам да стигна до гарата, която инстинктивно усещам, че се намира в най-високата точка в центъра на града. Страх ме е, че съм закъснял.За щастие покрит проход минава през редицата къщи отдясно, които са близо една до друга, подобно на архитектурата на средните векове, и образуват непроходима стена, зад която вероятно е384гарата. Цялата сцена предлага много живописен изглед. Аз виждам слънчевите боядисани фасади на къщите, входа на тунела, в чиято тъмна сянка се забелязват четири парцаливи фигури. С въздишка на облекчение забързвам към прохода, когато изведнъж някакъв непознат, приличащ на трапер, изниква пред мене, очевидно изпълнен с желание също да хване влака.При нашето приближаване четиримата пазачи, които се оказват китайци, скачат за да ни спрат. В последвалата битка левият ми крак е наранен от дългите нокти на левия крак на един от китайците. Сега един оракул трябва да реши дали да бъдем пуснати през прохода, или да заплатим с живота си.Аз съм пръв. Моят компаньон е вързан и стои встрани, а китайците се допитват до оракула, като използват малки пръчици от слонова кост. Присъдата е в моя вреда, но ми се дава още един шанс. Връзват ме и ме оставят встрани и сега моя спътник заема мястото ми. В негово присъствие оракулът трябва да реши моята съдба за втори път. Сега решението е в моя полза. Аз съм спасен.Веднага се забелязват особеността и изключителното значение на този сън, неговото символно богатство и компактност. Но като че ли съзнаваният дух на Хенри иска да пренебрегне този сън. Поради неговия скептицизъм към продуктите на несъзнаваното беше важно сънят да не се излага на опасността от рационализация, а да се остави да действа върху него без намеса. Затова отначало се въздържах от тълкуване. Направих само едно предложение: посъветвах го да прочете и да направи консултация (както правят китайските фигури в неговия сън) с прочутата китайска оракулска книга И Дзин.(3)И Дзин, или така наречената Книга на промените, е много древна книга на мъдрости -датира от митични времена и идва до нас в сегашната си форма преди около 3 000 години пр. Хр. Според Рихард Вилхелм (който я превежда на немски и прави един забележителен коментар) двата главни клона на китайската философия - даоизмът и конфуцианството - имат общи корени в И Дзин. Книгата се основава на хипотезата за единството на човека и заобикалящия космос и допълващите се двойка противоположности ян и ин (мъжкия и женския принципи). Тя се състои от 64 „знака", всеки представен от рисунка, състояща се от шест черти. В тези знаци се съдържат всички възможни ком-38524. Човекът и неговите символибинации на ян и ин. Правите линии се разглеждат като мъжки, а прекъснатите като женски.Всеки знак описва промени в човешката или космическа ситуация и предписва на образен език действията, които трябва да се предприемат при тях. Китайците запитват този оракул по начин, който показва кой от знаците е адекватен за дадения момент. Те правят това с 50 малки пръчици по много сложен начин, който показва определено число. (Между другото Хенри каза, че веднъж чел - вероятно в коментара на Юнг в Тайната на златното цвете - за една странна игра, използвана от китайците за узнаване на бъдещето).Днес най-обикновеният начин за съветване с ИДзин е като се използват три монети. Всяко хвърляне на трите монети очертава една линия. „Глави", което означава мъжка линия и се брои за три; „опашки", прекъсната женска линия, която се брои за две. Монетите се хвърлят шест пъти и цифрата, която се получава, показва знака на хексаграма, с който трябва да се съветваме.Но какво значение има това „предсказване на бъдещето" в наше време? Даже онези, които приемат, че ИДзин е съкровищница на мъдрост, трудно ще повярват, че съветването с оракула е нещо повече от окултен експеримент. Наистина е трудно да се мисли, че има нещо повече, защото обикновеният човек днес осъзнато отхвърля всички тайнствени техники като архаична глупост. Както показа д-р Юнг, те се

основават на това, което той нарече „принцип на синхроничността" (или по-просто, смислово съвпадение). Той описва тази трудна нова негова идея в есето: „Синхро-ничност: един некаузален свързващ принцип". Тя се основава на приемането на едно вътрешно несъзнавано познание, което свързва дадено физическо явление с дадено психическо състояние, така че събитието, което се появява „случайно" или „по съвпадение", може да има физически смисъл и неговият смисъл често е символно изразен чрез сънища, които съвпадат със събитието.Няколко седмици след като беше изучавал ИДзин, Хенри последва моето предложение (с голяма доза скептицизъм) и хвърли монетите. Това, което откри в книгата, има-386ше огромно отражение върху него. Накратко, оракулът, към който се обърнал, имал няколко поразяващи прозрения относно неговия сън и относно психологическото му състояние изобщо. По едно забележително „синхронистич-но" съвпадение знакът, показан от монетата, се наричал Менг - или „Младежка лудост".(4) В тази глава има няколко паралела с този мотив в сънищата. Според текста в ИДзин трите горни линии на този хексаграм символизират планина и имат значението на „пазещи спокойствие"; те могат да се интерпретират и като врата. Трите долни линии символизират съответно вода, пропаст, луна. Всички тези символи се появиха в предишните сънища на Хенри. Между многото твърдения, които отговаряха за Хенри, беше и следното предупреждение: „За младежката лудост най-безнадеждното нещо е да се зарови в празни мечтания. Колкото по-упорито се държи за такива нереални фантазии, толкова по-сигурно ще претърпи унижение."(5)Ляво, рисунка на Хенри на сабята и шлема, които се появяват в една от неговите фантазии, и които са свързани с главата от ИДзин „Ли " - привързване, огън ".387По този и други сложни начини оракулът изглеждаше пряко свързан с проблема на Хенри. Това го разтърси. Отначало се опита да потисне ефекта с воля, но не успя. Посланието на ИДзин го засегна дълбоко въпреки странния език, на който беше изразено. Той беше обхванат от истинска ирационалност, чието съществуване тъй дълго отричаше. Понякога мълчалив, понякога раздразнен, четейки думите, които съвпадаха така точно със символите от неговия сън, той каза: „Трябва да обмисля всичко подробно" и си тръгна, преди сеансът да бе приключил. Отложи следващата среща по телефона поради простуда и не се появи. Аз чаках, защото предполагах, че той може още да не е разбрал и приел оракула.Мина месец. Най-после Хенри се появи, възбуден и разтревожен и ми разказа какво се е случило през това време. Отначало неговият интелект (на който дотогава разчиташе толкова много) претърпял голям шок - който той се опитал да потисне. Но скоро трябвало да признае, че съобщенията на оракула го преследват. Възнамерявал да се консултира отново с книгата, защото в съня оракулът бил питан два пъти. Но текстът в главата „Младежка лудост" специално забранявал поставяне на втори въпрос.(б) Две нощи Хенри се мятал в леглото си без да заспи, но на третата нощ внезапно пред очите му се появил блестящ сънищен образ с голяма мощ: шлем и сабя, плаващи в празно пространство.Хенри веднага взел отново ИДзин и случайно попаднал на коментара към глава 30, където (за голяма негова изненада) прочел следния пасаж: „Залепването е огън, то означава ризници, шлемове, то означава копия и оръжия." Сега разбрал защо е забранено повторното питане на оракула. Защото в съня му Азът е изключен от втория въпрос: траперът е трябвало да се консултира с оракула втория път. По същия начин, полунесъзнаваното действие на Хенри задава втория въпрос на ИДзин, като отваря книгата случайно и попада на един символ, който съвпада с нощното видение.Хенри явно беше толкова дълбоко развълнуван, че дойде време да се опитам да изтълкувам съня, който даде ис-388*Ч'Горе, паралел с пазачите на тунела в „ съня с оракула " на Хенри: едната от две скулптури (Х-ХШ век), които пазят входа на китайските пещери Май-чи-сан.389Г Р"кра на трансформацията. Предвид събитията от съня беше очевидно, че неговите елементи трябва да бъдат тълкувани като съдържания на вътрешната личност на Хенри, а шестте фигури като персонификация на неговите психични качества. Такива сънища са относително редки, но когато се появят, последващите действия са още по-силни. Ето защо могат да се нарекат „сънища на трансформация".

При сънища с такава изобразителна сила сънуващият рядко има повече от няколко лични асоциации. Всичко, което можа да се сети Хенри, беше, че скоро кандидатствал за работа в Чили, но бил отхвърлен, защото не приемали несемейни. Той знаеше също, че някои китайци оставят ноктите на лявата си ръка да пораснат като знак, че вместо да работят са се отдали на медитация.Неуспехът на Хенри (да получи работа в Южна Америка) е представен в съня. В него той е пренесен в един горещ южен свят, който за разлика от Европа той би нарекъл примитивен, невъздържан и чувствен. Той представя чудесна символична картина на царството на несъзнаваното.Това царство е противоположност на култивирания интелект и швейцарското пуританство, които управляваха съзнавания дух на Хенри. Всъщност беше неговата естествена „сенчеста страна", за която копнееше, но след известно време не се чувстваше много комфортно там. От хтонич-ните, тъмни, майчини сили (символизирани от Южна Америка) той е върнат пак в съня за собствената майка и годеницата. Изведнъж разбира колко се е отдалечил от тях -озовава се сам в един „чуждоземен град".Това нарастване на съзнанието се символизира в съня като „по-високо ниво": градът е построен върху планина. Така Хенри „се изкачва" до по-високо съзнание в „сенчестата страна", а от там се надява „да намери пътя към дома". Проблемът с изкачването на планина присъстваше и в съня за посвещаването. И както в съня за светеца и проститутката или в много митологични разкази, планината често символизира място за откровение, където могат да се извършат трансформация и промяна.„Градът върху планината" също е известен архетипен символ, който се появява в историята на нашата култура в390различни вариации.(Т) Градът, в основния си план отговарящ на една мандала, представя „областта от душата", в средата на която (най-вътрешният център и тоталност на психиката) се намира цялостната личност.Изненадващо е, че седалището на цялостната личност в съня на Хенри е представено като център на движение на много хора - една железопътна гара. Това може да е така, защото цялостната личност (ако сънуващият е млад и има относително ниско ниво на духовно развитие) обикновено се символизира от един обект от областта на личния опит -често банален обект, който компенсира големите аспирации на сънуващия. Само при зрял индивид, запознат с образите на своята душа, цялостната личност се символизира от нещо, което отговаря на нейната уникална стойност.Макар че Хенри не знае къде точно е гарата, той предполага, че е в центъра на града, на най-високото ниво. И тук, както и в предишните сънища, той получава помощ от своето несъзнавано. Съзнаваният ум на Хенри се идентифицира с професията му на инженер, така че той би искал неговият вътрешен свят да е свързан с рационални продукти на цивилизацията, каквато е железопътната гара. Но сънят отхвърля тази нагласа и показва съвършено друг път.Пътят води „под" и през една тъмна арка. Сводестата врата е символ също и на праг, място, където дебне опасност, място, което едновременно разделя и събира. Вместо гарата, която търси Хенри и която свързва нецивилизованата Южна Америка с Европа, той се намира пред един вход с арка, където на земята са се проснали четирима дрипави китайци, които блокират прохода. Сънят не прави разлика между тях, така че те може да бъдат разглеждани като четири все още недиференцирани аспекта на мъжка цялостност. (Цифрата четири, символ на цялостност и завършеност, представят един архетип, който д-р Юнг разглежда нашироко в своите трудове.(8)Така китайците представят несъзнаваните мъжки психични части на Хенри, които не могат да бъдат преодолени, защото „пътят към цялостната личност" (т. е. към психичния център) е препречен от тях и трябва да бъде отворен391за него. Докато не се реши този въпрос, той не може да продължи пътуването.Все още неразбиращ надвисналата опасност, Хенри бърза към входа, като се надява, че най-после ще стигне до гарата. Но по пътя среща „сянката" си - неговата примитивна страна, която се появява под формата на земен, груб трапер. Появата на тази фигура може би означава, че към интровертирания Аз на Хенри се присъединява неговата екстравертирана (компенсираща) страна, която представлява неговите потиснати емоционални и ирационални черти. Фигурата-сянка се промъква покрай съзнавания Аз напред и тъй като персонифицира активността и автономността на несъзнаваните качества, става истински носител на съдбата, в която се случва всичко.Сънят напредва към своята кулминация. В битката между Хенри, трапера и четиримата дрипави китайци, левият крак на Хенри е одраскан от дългите нокти на левия крак на един от четиримата. (Тук изглежда европейският характер на съзнавания Аз на Хенри се сблъсква с една персонификация на

древната мъдрост на изтока, с крайната противоположност на неговия Аз. Китайците идват от един психически съвършено различен континент, от една „друга страна", която е все още непозната на Хенри и му изглежда опасна).Може да се каже, че китайците съответстват и на „жълтата земя", защото китайският народ е свързан със земята повече от всички други. И точно това земно, хтонично качество трябва да приеме Хенри. Несъзнаваната мъжка то-талност на психиката му, която среща в своя сън, има хто-ничен материален аспект, който липсва на неговата интелектуална съзнавана страна. Фактът, че той разпознава в четирите фигури китайци, показва, че е повишил вътрешното си внимание относно природата на своите врагове.Хенри е чувал, че китайците понякога оставят ноктите на левите си ръце да пораснат дълги. Но в съня ноктите са на левия крак, те са, така да се каже, грабливи нокти. Това може да означава, че китайците имат толкова различен мироглед от този на Хенри, че това го наранява. Както знаем, съзнаваната нагласа на Хенри към хтоничното и женското, към материалните дълбини на неговата природа392е много несигурна и амбивалентна. Тази нагласа, симво-лизирана от неговия „ляв крак" (гледната или „отправната точка" на неговата женска, несъзнавана страна, от която все още се страхува), е наранена от китайците.„Нараняването" обаче не води до промяна в Хенри. Всяка трансформация налага като предусловие „края на един свят" - колапс на старата философия за живота. Както посочва д-р Хендерсън в тази книга, по време на церемониите за посвещаване младежът трябва да преживее символична смърт, преди да бъде прероден като мъж и приет като пълноправен член на племето. Затова научната, логическа нагласа на инженера трябва да отпадне, за да освободи място за една нова нагласа.В психиката на един инженер може да е потиснато всичко „ирационално" и затова то често се разкрива в драматични парадокси в света на сънищата. Така в съня на Хенри ирационалното се появява като „игра с оракул" от чуждоземен произход, с плашеща и необяснима сила да решава човешките съдби. Рационалният Аз на Хенри няма друга алтернатива освен да се предаде безусловно с едно истинско засп/Шит т(еПес(ш.И все пак съзнаваният дух на такава неопитна и незряла личност като Хенри не е достатъчно подготвен за подобен акт. Той губи и животът му е в опасност. Той е хванат -не може да върви по обичайния си път или да се върне вкъщи - да избегне отговорностите на зрял човек. (Именно за това прозрение трябва да бъде подготвен Хенри от неговия „голям сън").След това съзнавания, цивилизован Аз на Хенри бива вързан и оставен настрана, докато примитивният трапер заема неговото място и се съветва с оракула. Животът на Хенри зависи от резултата. Но когато Азът е затворен в изолация, съдържанията на несъзнаваното, персонифицирани във фигурата сянка, може да донесат помощ и разрешение. Това става възможно, когато се признае съществуването на тези съдържания и се изпита тяхната сила. Тогава те могат да станат наши осъзнато приети постоянни придружители. И понеже траперът (неговата сянка) печели играта вместо него, Хенри е спасен.393Сблъсък с ирационалнотоПоследващото поведение на Хенри ясно показа, че сънят (и фактът, че сънищата и книгата за оракула И Дзип са го накарали да се срещне с дълбоки и ирационални сили в него самия) имаше много силен ефект върху него. Той вече се вслушваше внимателно в съобщенията на несъзнавано-то и анализата приемаше все по-активен характер. Напрежението, което дотогава заплашваше дълбините на психиката му с унищожение, сега излезе на повърхността. Но той смело поддържаше нарастващата надежда, че ще се постигне задоволително разрешение.Две седмици след съня с оракула (но преди той да бъде обсъден и обяснен), Хенри сънува друг сън, в който още веднъж се сблъска със смущаващия проблем за ирационалното.Сам съм в стаята си. Голям брой отвратителни черни бръмбари изпълзяват от една дупка и се настаняват върху чертожната ми маса. Аз се опитвам да ги върна в дупката с помощта на някаква магия. Успявам, с изключение на четири-пет бръмбара, които слизат от масата и се пръскат из цялата стая. Отказвам се от идеята да ги преследвам повече - вече не са ми толкова отвратителни. Запалвам огън пред дупката. Издига се висок пламък. Страх ме е да не се подпали стаята, но страхът ми е неоснователен.По това време Хенри беше вече относително опитен в тълкуването на сънищата си и затова се опита да даде свое обяснение за него. Той каза: „Бръмбарите са моите тъмни качества. Те са събудени от анализата и излизат на повърхността. Има опасност да попречат на професионалната ми работа (символизирана от чертожната маса). Но аз не се осмелявам да смачкам с ръка бръмбарите, които ми

напомнят черен скарабей, както възнамерявах в началото, и затова използвам „магия". Като паля огън в тяхното скривалище аз, така да се каже, търся помощта на нещо божествено, тъй като високият пламък ме кара да си спомня за огъня, който свързвам с Кивота на Завета".За да навлезем по-дълбоко в символиката на съня, трябва първо да отбележим, че тези бръмбари са черни, което ецветът на мрака, депресията и смъртта. В съня Хенри е „сам" в стаята - ситуация, която може да доведе до интро-версия и съответстващи състояния на потиснатост. В митологията бръмбарите скарабей често са златни, в Египет те са свещени животни, символизиращи слънцето. Но са черни, символизират обратната страна на слънцето - нещо дяволско. Следователно инстинктът на Хенри да се бори с тях чрез магия е правилен.Макар че четири-пет остават живи, намаляването на броя на бръмбарите е достатъчно, за да освободи Хенри от неговия страх и отвращение. Тогава той се опитва да унищожи скривалището им със огън. Това е положително действие, защото огънят може символично да доведе до трансформация и прераждане (както прави, например, в древния мит за феникса).В будния си живот Хенри не изглежда изпълнен с инициативен дух, но'очевидно още не се е научил да го използва правилно. И затова искам да разгледаме един по-късен сън, който хвърля по-ясна светлина върху този проблем. Сънят представя на символен език страха на Хенри от отговорна връзка с жена и неговата склонност да се отдръпва от емоционалната страна на живота:Някакъв стар човек е на прага на смъртта. Той е заобиколен от роднини и аз съм сред тях. Все повече хора се събират в голямата стая, като всеки от тях се представя с определено изявление. Присъстват над 40 души. Старият човек стене и промълвява нещо за „неизживян живот". Дъщеря му, която иска да облекчи неговата изповед, го пита в какъв смисъл да се разбира „неизживян" -дали културално или морално. Той не отговаря. Дъщеря му ме изпраща в малка стая, където трябва да намеря отговора с хвърляне на карти. „Деветката", която трябва да извадя, ще даде отговора според цвета.Очаквам да обърна деветка още в началото, но обръщам само на царе и царици. Аз съм разочарован. После излизат само парчета хартия, които нямат нищо общо с играта. Откривам, че в чекмеджето няма повече карти, а само пликове и други листове. Заедно със сестра ми, която също е там, търсим карти навсякъде. Накрая откривам една под някакъв учебник или бележник. Тя е деветка, девет от спатии. Струва ми се, че това означава само едно нещо: че394395веригите, които са попречили на стария човек да „си изживее живота", са били морални.Най важното в този странен сън е предупреждението към Хенри какво го очаква, ако не успее „да си изживее живота". „Старецът" вероятно представлява умиращият „водещ принцип" - принципът, който ръководи съзнанието на Хенри, но чиято природа е непозната за него. Четирий-сетте души символизират тоталността на психичните черти на Хенри (това е число на тоталността, една по-висша форма на числото четири). Това, че старият човек умира, може да е знак, че част от мъжката личност на Хенри е на прага на окончателна трансформация.Търсенето от страна на дъщерята на възможната причина за смъртта е някакъв неизбежен и решаващ въпрос. Изглежда, че се намеква, че „моралността" на стария човек му е попречила да изживее естествените си чувства и влечения. Но самият умиращ запазва мълчание. И затова неговата дъщеря (персонификация на посредничещия женски принцип, анимата) трябва да се активизира.Тя изпраща Хенри да открие отговора с хвърляне на карти - отговор, който ще бъде даден от цвета на първата деветка. Предсказването трябва да стане в една неизползвана, отдалечена стая (показваща колко далеч от това събитие е съзнанието на Хенри).Той е разочарован, когато в началото се откриват само царе и царици (може би колективни образи на младежкото му преклонение пред властта и богатството). Това разочарование се засилва, когато картите свършват, защото то показва, че символите на вътрешния свят са изчерпани. Останали са само „парчета хартия" без никакви образи. Изворът на картини в съня пресъхва. Тогава Хенри трябва да приеме помощта на своята женска страна (този път представена от неговата сестра), за да намери последната карта. Най-после намират една карта - деветка от спатии. Чрез цвета си тази карта трябва да покаже какво означава фразата „неизживян живот".(9) Важен е фактът, че картата е скрита под учебник или бележник - които вероятно пред-396ставляват сухите интелектуални формули на техническите интереси на Хенри.

Девет е „магическо число" от векове. Според традиционния символизъм на числата то представлява идеалната форма на съвършената Троица в нейното трикратно извисяване. Има безкрайно много други значения, свързани с числото девет през различните времена и култури. Цветът на деветка спатия е цвят на смърт и безжизненост.(Ю) Освен това образът „спатия" силно напомня формата на листо и следователно нейната чернота подчертава, че вместо да е зелена, жизнена и естествена, сега тя е мъртва. И още, думата „спатия" произлиза от италианското зраАа, което означава „сабя" или „копие". Тези оръжия често символизират проникващата, „режеща" функция на интелекта.И така, сънят показва ясно, че „морални ограничения" (а не „културални") не са позволили на стария човек да „изживее живота си". В случая на Хенри, тези „ограничения" вероятно са страхът му да се отдаде пълноценно на живота, да поеме отговорност спрямо една жена и следователно да „изневери" на майка си. Сънят декларира, че „неизживеният живот" е болест, от която може да се умре.Хенри не можеше да пренебрегва повече посланието на този сън. Той разбра, че човек се нуждае от нещо повече от разума като компас в хаоса на живота; трябваше да потърси ръководството на несъзнаваните сили, които изплуваха като символи от дълбините на психиката. С това разбиране целта на тази част от анализата бе постигната. Сега знаеше, че най-сетне е изгонен от рая на един необвързан живот и че никога няма да се върне към него.Последният сънЕдин следващ сън дойде, за да потвърди безусловно прозренията, до които бе достигнал Хенри. След няколко безинтересни кратки сънища, свързани с всекидневния живот, последният сън (петдесети от серията) се появи с цялото богатство на символи, с което се характеризират така наречените „големи сънища".397Четирима души представляваме приятелска група, и преживяваме следното:Вечер. Седим край дълга, груба дървена маса и всеки от нас пие от три различни чаши: от ликьорена чаша светъл, жълт, сладък ликьор; от винена чаша тъмночервено кампари; от голям съд с класическа форма - чай. Освен нас има и едно момиче със сдържана, деликатна натура. То налива ликьора си в чая.Нощ: Завърнали сме се от голямо пиене. Един от нас е президент на Френската Република. Ние сме в неговия дворец. Излизайки на балкона, го виждаме под нас в снежната улица да уринира пиян срещу купчина сняг. Съдържанието на пикочния му мехур изглежда неизчерпаемо. После тича след една стара мома, която носи на ръце дете, увито в кафяво одеало. Той напръсква детето с урина. Жената усеща мокрота, но я приписва на детето. Тя бърза нататък с големи крачки.Сутрин: По улицата, която блести на зимното слънце, върви негър: с великолепна фигура и напълно гол. Той се движи на изток, към Берн (това е швейцарската столица). Ние сме във френска Швейцария. Решаваме да го посетим.Обед: След дълго пътуване с автомобил през пуста снежна област стигаме до някакъв град и до тъмна къща, в която според мълвата се е настанил негърът. Ние много се страхуваме, че той може да измръзне до смърт. Посреща ни неговият слуга, който е също толкова тъмен. Негърът и слугата са неми. Ние поглеждаме в раниците, които носим, за да видим какъв подарък може да даде на негъра всеки от нас. Трябва да е някакъв предмет от цивилизацията. Аз пръв се сещам, вземам кутия с кибритени клечки от пода и я поднасям на негъра с уважение. След като всички поднасят подаръците си, ние се присъединяваме към негъра за някакъв щастлив празник, един весел пир.Даже от пръв поглед сънят с неговите четири части прави необикновено впечатление. Той обхваща един цял ден и се движи „надясно", по посока на едно нарастващо съзнание. Движението започва вечерта, минава през нощта и свършва по обед, когато слънцето е в зенита си. Така цикълът на „деня" е белег на тоталност.В този сън четиримата приятели символизират неразвитата мъжественост на психиката на Хенри и техният прогрес през четирите „акта" на съня има геометрична форма, която напомня една от основните конструкции на мандала-398та. Първо идват от изток, след това от запад, движат се към „столицата" на Швейцария (т. е. центъра) и така изглежда че описват една линия, която се опитва да обедини противоположностите в един център. И това е подчертано с движението във времето - слизане в нощта на несъзнава-ността(11), следване траекторията на слънцето, изкачване до светлия зенит на съзнанието.Сънят започва вечерта, времето, когато прагът на съзнанието е понижен и импулсите и образите на несъзнава-ното могат да минават през него. В такова състояние (когато женската страна на мъжа най-лесно се събужда) е естествено една женска фигура да се присъедини към четиримата приятели. Тя е

фигурата анима, която принадлежи на всички тях („сдържана и деликатна", напомняща на Хенри за сестра му) и ги свързва един с друг. На масата стоят три различни чаши, които с вдлъбнатата си форма подчертават поемащата функция, която е символ на женското начало. Фактът, че тези чаши се използват от всички, показват взаимност и близка връзка между тях. Чашите са различни по форма (за ликьор, за вино и за чай) и по цвета на съдържанието им. Противоположностите, на които течностите се разделят - сладко и горчиво, червено и жълто, опиващо и ободряващо - се смесват, защото се консумират от всички присъстващи, които потъват в несъзнавано единство.Изглежда, че момичето е тайният фактор, стимулаторът, който ускорява събитията (защото ролята на анимата е да води мъжа в неговото несъзнавано и да го тласка към по-дълбоко разбиране и повишено съзнание). Като че ли със смесването на ликьора и чая събирането приближава своята кулминация.Втората част на съня ни казва повече за случките през тази „нощ". Четиримата приятели внезапно се оказват в Париж (който за швейцарците е град на чувственост, не-сдържана радост и любов). Тук се получава известна диференциация на четиримата, по-специално между Аза в съня (който до голяма степен се идентифицира с водещата мисловна функция) и „Президента на Републиката", представляващ неразвитата и несъзнавана чувствена функция.399Азът (Хенри и двама приятели, които могат да се разглеждат като представящи неговите полусъзнавани функции) гледат от високия балкон към Президента, чиито характеристики са точно онези, които могат да се намерят в недиференцираната страна на психиката. Той е нестабилен и се е изоставил на инстинктите си. Уринира на улицата в пияно състояние, не се осъзнава като човек извън цивилизацията, следва само естествените си животински потребности. Така Президентът символизира големия контраст спрямо осъзнато приетите норми на един добър швейцарски учен от средната класа. Само в най-тъмната нощ на несъзнаваното може да се разкрие тази страна на Хенри.Но и фигурата на Президента има един много положителен аспект. Неговата урина (която може да е символ на поток от психично либидо) изглежда неизчерпаема. Тя дава доказателство за изобилие, за творческа и жизнена сила. (Примитивните, например, разглеждат всичко, което идва от тялото.- коса, екскременти, урина или слюнка - като творческо, като притежаващо магични сили.(12) Този неприятен образ на Президента може да бъде знак и на сила и изобилие, какъвто често се прилепва към сенчестата страна на Аза. Човекът не само че уринира, без да се смущава, но дори тича след една стара жена, която държи дете.Тази „стара госпожица" е противоположност или допълнение към срамежливата деликатна анима от първата част на съня. Тя все още е девствена, въпреки че е стара и явно е майка. Всъщност Хенри я асоциира с архетиповия образ на Мария и детето Исус. Но фактът, че бебето е увито в кафяво (земен цвят) одеало го превръща в един хтони-чен, свързан със земята, контраобраз на Спасителя, а не небесно дете. Президентът, който напръсква детето с урината си, изглежда, извършва нещо като покръстване. Ако приемем детето като символ на потенциал в Хенри, който е все още инфантилен, той може да получи сила чрез този ритуал. Но сънят не казва нищо повече - жената с детето бързо отминава.Тази сцена бележи повратната точка в съня. Отново е сутрин. Всичко, което е било тъмно, черно, примитивно и400силно, в последния епизод е събрано и символизирано от един великолепен негър, който се появява гол - т. е. реален и истински.Както тъмнината и светлата утрин - или горещата урина и студения сняг - са противоположности, така и черният мъж и белият пейзаж формират рязка антитеза. Четиримата приятели сега трябва да се ориентират в тези нови измерения. Тяхната позиция е променена: пътят, който минава през Париж, неочаквано ги отвежда във френска Швейцария (откъдето е годеницата на Хенри). В Хенри е станала трансформация през по-ранната фаза, когато бива залят с несъзнавани съдържания на психиката си. Сега за първи път той може да започне да търси своята посока напред от едно място, което е било дом на годеницата му (това показва, че приема нейната психологическа основа).Отначало той отива от източна Швейцария в Париж (от изток на запад, където пътят води в тъмнина, несъзна-ваност). После прави завой на 180 градуса към изгряващо-Съд за пиене от древно Перу във формата на жена, явил се в последния сън на Хенри и изразяващ символиката на женското40125. Човекът и неговите символа

то слънце и постоянно нарастващата светлина на съзнанието. Този път сочи към средата на Швейцария, към нейната столица Берн, и символизира стремежа на Хенри към един център, който ще обедини противоположностите в него.За някои хора негърът е архетипов образ на „тъмното първично същество" и персонификация на някои съдържания на несъзнаваното. Може би това е една от причините негърът често да бъде отхвърлян от хората от бялата раса, които изпитват страх от него. В него белият човек вижда своето живо противоположно допълнение, своята скрита тъмна страна, извадена пред очите му. (Точно това се опитват да избегнат много хора - те се опитват да я отхвърлят и потиснат). Белите хора проецират в негъра примитивните влечения, архаичните сили, неконтролираните инстинкти, които не искат да приемат в себе си и които не съзнават, поради което ги приписват като качества на други хора.За един млад мъж като Хенри негърът може да представлява, от една страна, сбора от всички тъмни черти, потиснати в несъзнаваното; от друга страна, може да е неговата примитивна мъжка сила и потенциал, неговата емоционална и физическа мощ. Това, че Хенри и приятелите му осъзнато искат да се срещнат с негъра, означава решителна стъпка напред по пътя към мъжествеността.Междувременно става обед, слънцето е в зенита си и съзнанието е достигнало максималната си яснота. Можем да кажем, че Азът на Хенри е продължил да става все по-компактен, че е повишил способността си осъзнато да взема решения. Все още е зима, което може да означава липса на чувство и топлота в Хенри. Неговият психически пейзаж все още е зимен и очевидно е интелектуално студен. Четиримата приятели се страхуват, че голият негър (който е свикнал на топъл климат) може да измръзне. Но страхът им се оказва безпочвен, защото след дълго пътуване през пуста, покрита със сняг земя, те спират в чужд град и влизат в тъмна къща. Това пътуване и тъжният пейзаж са символи на дългото и мъчително търсене по пътя на себеразвитието.Още едно усложнение очаква четиримата приятели там. Негърът и неговият слуга са неми. Устен контакт с тях не е402възможен; четиримата приятели трябва да намерят други начини за връзка с негъра. Те не могат да използват интелектуални средства (думи), а по-скоро емоционални жестове. Те му предлагат подарък, както се даряват боговете, за да се спечели техният интерес и благосклонност. И подаръкът трябва да е обект от нашата цивилизация, от ценностите на интелектуалния бял човек. Отново се налага засп-/1сшт т1е11ес1ш, за да се спечели благоволението на негъра, който представлява природата и инстинкта.Хенри пръв се сеща какво да направи. Това е естествено, защото той е носител на Аза, чието гордо съзнание трябва да се смири. Той взема кутия кибрит от пода и я поднася „с уважение" на негъра. На пръв поглед може да изглежда абсурдно, че един малък предмет, лежащ на пода и може би захвърлен там, е подходящ подарък, но това е правилният избор. Кибритените клечки са съхранен и контролиран огън, средство, с което може да се запали пламък по всяко време. Огънят и пламъкът символизират топлина и любов, чувство и страст, те са качества на сърцето и могат да се намерят навсякъде, където има хора.Давайки на негъра такъв подарък, Хенри символично съчетава един високоразвит цивилизован продукт на съзнавания си Аз с центъра на собствената си примитивност и мъжка сила, символизирани от негъра. По този начин Хенри може да постигне пълноценност на своите мъжки страни, с които отсега нататък Азът трябва да остане в постоянна връзка.Това беше резултатът. Шестимата мъже - четиримата приятели, негърът и неговият слуга - сега са заедно, във весело настроение, на общ пир. Ясно е, че тук се оформя мъжката тоталност на Хенри. Неговият Аз намира сигурността, от която се нуждае, за да може свободно и осъзнато да се подчини на по-голямата архетипова личност в себе си, която предизвестява появата на цялостната личност.Това, което се случва в съня, има паралел и в будния живот на Хенри. Сега той е сигурен в себе си. Вземайки бързо решение, става и по-сериозен към ангажиментите си. Точно девет месеца след началото на анализата, той се403ожени в малка църква в западна Швейцария, а на следващия ден замина с младата си съпруга за Канада, за да заеме пост, който беше получил през решителните седмици на последните сънища. Оттогава живее активен творчески живот като глава на семейство и с авторитетна позиция в една голяма индустрия.Случаят на Хенри разкрива ускорено съзряване до независима и отговорна мъжественост. Това е посвещаване в реалността на външния свят, укрепване на Аза и на мъжествеността и завършване на

първата половина на инди-видуационния процес. Втората половина - установяването на правилна връзка между Аза и цялостната личност - е напред, във втората половина на живота му.Не всеки случай протича по този успешен и вълнуващ начин и не всеки може да бъде направляван по подобен начин. Всеки случай е различен. Млад и стар, мъж или жена, всички се нуждаят от различно лечение, както и всеки отделен индивид в тези категории. Даже едни и същи символи налагат различна интерпретация в отделните случаи. Аз избрах този като специфичен пример за автономността на несъзнаваните процеси и защото чрез богатството на образи той показва неуморимата, създаваща символи, сила на психичния фундамент. Той доказва, че саморегулиращото действие на психиката (когато е объркана от твърде много рационални обяснения или дисекции) може да подържа процеса на душевното развитие.404ЗАКЛЮЧЕНИЕ:Мари-Луиз фон Франц НАУКАТА И НЕСЪЗНАВАНОТОНауката и несъзнаванотоВ предишните глави К. Г. Юнг и някои от неговите сътрудници се опитват да обяснят ролята на създаващата символи функция в несъзнаваната психика на човека и да посочат някои полета на приложение в тази новооткрита област на живота. Ние все още сме далеч от разбирането на несъзнаваното или архетиповете - тези динамични ядра на психика-та-и всичките им взаимодействия.(1) Всичко, което можем да разберем сега, е, че архетиповете оказват огромно влияние върху индивида, като формират неговите емоции и етичен и душевен мироглед, като влияят върху връзките му с другите и така определят цялата му съдба. Можем също да видим, че подреждането на архетиповите символи следва един модел на цялостност в индивида и че точното разбиране на символите може да има оздравителен ефект. Можем да видим също, че архетиповете могат да действат като творчески или деструктивни сили върху нашия дух: творчески, когато вдъхновяват нови идеи, деструктивни, когато същите тези идеи се сковават в осъзнавани предразсъдъци, които потискат по-нататъшните открития.(2)Юнг показа колко фини и диференцирани трябва да бъдат всички опити за тълкуване, за да не се принизят специфичните индивидуални и културални стойности на архетиповите идеи и символи чрез тяхното изравняване - т. е. като им се дава стереотипно, интелектуално формулирано значение. Самият Юнг посвети целия си живот на тази изследователска и тълкувателна работа. Разбира се, тази405книга нахвърля само една безкрайно малка част от неговия огромен принос към тази нова област на психологическо откритие. Той беше пионер и напълно наясно, че много въпроси са без отговор и налагат по-нататъшно изследване. Затова неговите схващания и хипотези се възприемат на възможно най-широка основа (без да се правят твърде неясни или всеобхватни), а неговите концепции формират така наречената „отворена система", която не затваря вратата пред възможните нови открития.За Юнг схващанията му бяха само средства или евристич-ни хипотези, които могат да ни помогнат да изследваме голямата нова област на реалност, отворена с откриване на несъзнаваното - откритие, което не само разшири целия ни поглед за света, но го и удвои. Сега трябва винаги да се питаме дали дадено душевно явление е съзнавано или несъз-навано и дали едно „реално" външно явление се възприема със средствата на съзнанието или на несъзнаваното.Мощните сили на несъзнаваното се проявяват не само в клиничния материал, но и в митологични, религиозни, художествени и всички други културни дейности, в които се изразява човека. Явно, ако всички хора имат общи унасле-дявани форми на емоционално и душевно поведение (които Юнг нарича архетипове), може да се очаква, че ще намерим техни продукти (символни фантазии, мисли и действия) във всяка област на човешката активност.Важни съвременни изследвания в много от тези области бяха дълбоко повлияни от работата на Юнг. Това влияние може да се наблюдава в литературни изследвания, в книги като Литературата и западния човек на Дж. Б. Пристли, Рашг 'з 1Уе§ ги Не1епа на Готфрид Дийнер или Хамлет па Шекспир от Джеймс Кирш. Психологията на Юнг има принос и в изследване на изкуството - работите на Хърбърт Рийд или на Аниела Яфе, изследването на Хенри Мур, което прави Ерих Нюман или музикалните изследвания на Майкъл Типет. В работите на Арнолд Тойнби върху историята и на Пол Радин върху антропологията се използва учението на Юнг, както и в приносите към синологията, направени от Рихард Вилхелм, Енюин Ръсел и Манфред Поркърт.406Разбира се, това не означава, че специфичните черти на изкуството и литературата (включително техните интерпретации) могат да се разберат само от тяхната архетипо-ва основа. Всички тези области

имат собствени закони на активност. Като всички истински творчески постижения те не могат да се обяснят само рационално. Но в техните полета на действие човек може да разпознае архетиповия модел като динамична основна активност. И в него може често да се дешифрира (както в сънищата) посланието на някаква, очевидно целенасочена, еволюционна тенденция на несъзнаваното.Плодотворността на идеите на Юнг е по-непосредствено разбираема в сферата на културните дейности на човека: Очевидно е, че ако архетиповете определят нашето психично поведение, те трябва да се проявяват във всички тези полета. Но, съвършено неочаквано, концепциите на Юнг отвориха нови пътища за разглеждане на нещата и в царството на естествените науки - например в биологията.Физикът Волфганг Паули отбеляза че, благодарение на новите открития нашата идея за еволюцията на живота налага ревизия, която да отчита връзката между несъзна-ваната психика и биологичните процеси.(3) Доскоро се приемаше, че мутацията на видовете е случайна и че селекцията става като „значимите", добре адаптирани видове оцеляват, а другите изчезват. Но модерните еволюционисти посочиха, че за селекция от съвсем случайни мутации е необходимо много по-дълго време от това, което позволява нашата планета. (4)Тук може да помогне схващането на Юнг за синхронич-ността, защото може да хвърли светлина върху някои редки, „гранични феномени" или изключителни събития, да обясни как „смисловите" адаптации и мутации могат да станат за по-кратко време, отколкото е необходимо за напълно случайно произлизащите мутации. Днес ние разполагаме с много примери, в които се появяват смислово значими „случайни" събития, когато се активира даден архе-тип. Например в историята на науката има много случаи на едновременно досещане или откритие. Един от най-из-407вестните подобни случаи се отнася за Дарвин и неговата теория за произхода на видовете: Дарвин развива теорията си в дълго есе, а през 1844 година активно пише по-голямо изложение.Докато работел върху този проект, получил ръкопис от млад непознат биолог на име А. Р. Уолъс. Ръкописът бил кратко, но почти пълно описание на теорията на Дарвин. По това време Уолъс бил на Молукските острови в Малайския архипелаг. Той познавал Дарвин като естественик, но нямал никаква представа за теоретичната работа, с която бил зает в момента.(З)И в двата случая всеки учен независимо е стигнал до хипотезата, която променя цялото развитие на науката. И във всеки от тях хипотезата се е зародила първично като интуитивен „проблясък" (което по-късно се доказва документално). Изглежда, че архетиповете се появяват като агенти, така да се каже, на едно сгеапо соШтиа. (Това, което Юнг нарича синхронистични събития всъщност са нещо като „паралелни актове на творчество").Подобни „смислови съвпадения" се появяват, когато за някого е жизнен необходимо да узнае нещо, да речем, за смъртта на някой близък или за изгубена ценност. В повечето случаи такава информация се получава със средствата на свръхсетивно възприятие. Изглежда, че такива анормални случайни феномени могат да се появят, когато е задействана някаква жизнена потребност или порив, а това на свой ред може да обясни защо даден вид животни под голямо напрежение или при голяма необходимост могат да произвеждат „смислово значими" (но акаузални) промени в своята външна материална структура.Но най-обещаващо поле за бъдещи изследвания (според виждането на Юнг) неочаквано се появи във връзка с комплексната област на микрофизиката. На пръв поглед изглежда съвсем невероятно да се намери връзка между психологията и микрофизиката. Затова тази връзка се нуждае от някои обяснения.Най-явният аспект на тази връзка лежи във факта, че повечето от основните концепции на физиката (като прост-408ранство, време, материя, енергия, континуум или поле, частица и т. н.) първоначално са интуитивни, полумитоло-гични, архетипови идеи на древногръцките философи -идеи, които оттогава са се развивали бавно и са ставали все по-прецизни, а днес се изразяват само в абстрактни математически термини. Идеята за частицата, например, е формулирана от живелия в IV век пр. Хр. гръцки философ Левкип и неговия ученик Демокрит, който я нарича „атом", т. е. „невидима единица". Въпреки че атомът не се оказа неделим, ние все още възприемаме материята като състояща се от вълни и частици (или непрекъснати „кванти").Идеята за енергията и връзката й със силата и движението също е формулирана от ранните гръцки мислители и разработена от философите стоици. Те постулират съществуването на нещо като придаващо живот „напрежение" (1опо$), което подържа и движи всички неща. Очевидно това е един полумитологичен зародиш на нашето съвременно схващане за енергията.

Даже относително модерни учени и мислители са разчитали на полумитологични архетипови образи, когато са изграждали нови концепции. Например в XVII век абсолютната валидност на закона за причинността е изглеждала „доказана" от Рене Декарт „с факта, че Бог не променя решенията и действията Си".(6) А великият немски астроном Йоханес Кеплер твърди, че има само три измерения на пространството, позовавайки се на Троицата.(7)Това са само два примера измежду многото, които показват как дори и най-съвременните и основни научни схващания остават задълго свързани с архетипови идеи, които първично идват от несъзнаваното. Те не изразяват непременно „обективни" факти (или ние не можем да го докажем), но протичат от вътрешни душевни тенденции в човека-тенденции, които го карат да намери „задоволителни" рационални обяснителни връзки между различните външни и вътрешни факти, с които трябва да се занимава. Когато изследва природата и света, вместо да търси и да намира обективни качества по, думите на физика Вернер Хай-зенберг „човек се среща със себе си".(8)409Под влиянието на тази гледна точка Волфганг Паули и други учени започнаха да изследват ролята на архетиповия символизъм в областта на науката. Паули вярва, че трябва да сравняваме нашето изследване на външни обекти с психологическо изследване на вътрешните източници на нашите научни концепции.(9) (Това изследване може да хвърли нова светлина върху едно друго схващане, което ще бъде обект на разглеждане много по-късно - схващането за „единството" между физичната и психологическата сфери, количествените и качествените аспекти на реалността.)Освен тази очевидна връзка между психологията на несъзнаваното и физиката има и други още по-поразителни връзки. Юнг (който работи отблизо с Паули) откри, че аналитичната психология е била тласната от изследвания в собствената си област да създаде концепции, които по-късно се оказват забележително сходни с тези на физиците относно микрофизичните явления. Най-важната от тях е идеята на Нилс Бор за комплементарността.(\<У)Модерната микрофизика откри, че светлината може да се опише само с помощта на две логически противоположни, но комплементарни, или допълващи се, понятия: представите за частица и за вълна. С много опростени термини може да се каже, че при някои експериментални условия светлината се проявява като съставена от частици, а при други условия като вълни. Открито беше също, че можем да наблюдаваме точно или позицията, или скоростта на субатомната частица, но не и двете едновременно.(11) Наблюдателят трябва да си избере своята опитна постановка, но да изключи (по-скоро да „пожертва") някои други възможни постановки и техните резултати. При това измерващата апаратура трябва да бъде включена в описанието на събитията, защото тя има решаващо, но неконтролируемо влияние върху експерименталната постановка.Паули казва(13): „Във връзка с основната „комплемен-тарна" ситуация, микрофизиката се сблъска с невъзможността да се елиминират въздействията на наблюдателя с определими корективи и трябваше по принцип да изостави всяко обективно разбиране на физичните феномени. Там, къ-410дето класическата физика все още вижда „детерминирани каузални естествени закони на природата", сега търсим само „статистическизакони" с „първични възможности"(14)."С други думи, в микрофизиката наблюдателят се намесва в опита по начин, който не може да бъде измерен и следователно елиминиран. Не могат да се формулират природни закони, да се каже „това и това ще се случи във всеки отделен случай". Всичко, което може да каже физикът, е „това и това, според статистическата вероятност, е възможно да стане". Това, разбира се, представлява огромен проблем за нашата класическа физична мисъл. То изисква в един научен експеримент да се съобразява психическата нагласа на наблюдателя. Може да се каже, че учените вече не се надяват да описват аспекти или качества на външни обекти, напълно независимо и „обективно".(15)Много съвременни физици приеха факта, че не може да се елиминира ролята на съзнаваните представи на наблюдателя във всеки микрофизичен експеримент, но те не се занимават с възможността, тоталното психологическо състояние (съзнавано и несъзнавано) на наблюдателя също да играе роля. Както отбелязва Паули, ние нямаме основания арпопла. отхвърлим тази възможност. Но трябва да го разглеждаме като проблем, който все още не е проучен и не е получил отговор.Идеята на Бор за комплементарността е особено интересна за психолозите юнгианци, защото Юнг видя, че връзката между съзнание и несъзнавано формира комплемен-тарна двойка противоположности. Всяко ново съдържание, което идва от несъзнаваното, променя основната си природа като се интегрира частично в съзнанието на наблюдателя. Даже съдържанията на съня поради това са полусъзна-вани. Всяко разширение на съзнанието на наблюдателя, предизвикано от интерпретация на сън, също има

неизмеримо отражение и влияние върху несъзнаваното. Затова несъзнаваното може да се описва само приблизително (като частиците на микрофизиката) чрез парадоксални понятия. Какво е то „само по себе си", ние никога няма да узнаем, също както няма да узнаем това и за материята.411Да разгледаме по-нататък паралелите между психологията и микрофизиката.Това, което Юнг нарича архетипо-ве (или модели на емоционално и душевно поведение у човека), използвайки термина на Паули, може да се нарекат и „първични възможности" на психични реакции. Както се подчертава по-напред в тази книга, няма закони, управляващи специфичната форма, в която може да се появи един архетип. Има само „тенденции", които ни позволяват да кажем само, че това и това е вероятно да стане в определени психологически ситуации.Както посочи американският психолог Уилям Джеймс, идеята за несъзнаваното може да се сравнява с концепцията за „полето" във физиката. Можем да кажем, че както частиците, които влизат в едно магнитно поле, показват определен ред, така и психичните съдържания са подредени в тази психична област, която наричаме несъзнавано. Ако наричаме нещо „рационално" или „смислово", в нашия съзнаван ум и го приемаме като задоволително „обяснение" на нещата, това вероятно се дължи на факта, че нашето съзнавано обяснение е в хармония с някаква предсъзнавана констела-ция на съдържания в нашето несъзнавано.С други думи, нашите съзнавани представи са някак подредени (или следващи определен план) преди да са станали съзнавани за нас. Немският математик от XVIII век Карл Фридрих Гаус дава пример за преживяване на подобен не-съзнаван ред на идеи. Той твърди, че намерил едно правило в теорията за числата „не чрез мъчително търсене, а с Божията милост, така да се каже. Загадката се разреши като поредица от светкавици и аз самият не мога да кажа или да покажа връзката между това, което знаех преди, това, което използвах при експеримента и това, което доведе до крайния успех".(15) Френският учен Анри Поанкаре е още поточен относно този феномен. Той описва как през една безсънна нощ наблюдавал как математическите му представи се блъскат в него, докато някои от тях „намериха по-стабилна връзка. Човек има чувството, че може да наблюдава как работи собственото му несъзнавано, като несъзнаваната активност частично се проявява в съзнанието, но без да губи412своя характер. В такива моменти човек постига прозрение за разликата между механизмите на двата Аза".(16)Като последен пример за паралелното развитие в ми-крофизиката и психологията можем да разгледаме схващането на Юнг за смисъла. Там, където преди хората търсеха каузални (т. е. рационални) обяснения на явленията, Юнг въведе идеята за търсене на смисъла (или може би можем да кажем на „целта"). Вместо да пита защо става нещо (т. е. какво го причинява) Юнг пита: За какво става то? Същата тенденция възниква и във физиката: много модерни физици сега търсят „връзки" в природата, а не причинни закони (детерминизъм).Паули се надяваше, че идеята за несъзнаваното ще се разпространи извън „тясната рамка на терапевтичната употреба" и ще повлияе върху всички естествени науки, които се занимават с общите явления на живота. Паули беше последван от някои физици в новата наука кибернетика-сравнителното изследване на „контролната" система, формирана от мозъка и нервната система и такива механични или електронни системи за информация и контрол, каквито са компютрите. Накратко, както се изразява съвременният френски учен Оливе Коста де Борегар, в бъдеще науката и психологията ще „влязат в активен диалог".Неочакваният паралелизъм на идеи в психологията и физиката подсказва, както отбеляза и Юнг, възможното пълно единство на двете полета на реалността, които изследват физиката и психологията - т. е. психофизичното единство на всички феномени на живота.(18) Юнг дори е убеден, че това, което нарича несъзнавано, се свързва някак си със структурата на неорганичната материя - връзка, към която се насочва т. нар. „психосоматична" болест. (19) Схващането за единството на реалността (която следват Паули и Ерих Нюман) Юнг нарича ипш типаш, свят, в който материята и психиката все още не са разделени и актуализирани поотделно (20). Той проправи пътя към схващането за такова единство, като изтъкна, че архетипът показва един „психои-ден" (т. е. не чисто психичен, почти материален) аспект, когато се появява в едно синхронистично събитие - защото413всъщност такова събитие е смислово подреждане на вътрешни психични и външни факти.С други думи, архетиповете не само съвпадат с външни ситуации (както животинското поведение съответства на околната среда). В основата си те се стремят да станат явни в едно синхронистично

„подреждане", което включва и материята, и психиката. Но това е само насочване към някои аспекти, в които трябва да се проучват феномените на живота. Юнг разбра, че ние трябва първо да научим много за взаимодействието на тези две области (материя и психика), преди да се впуснем в твърде абстрактни спекулации за тях. Полето, което Юнг смяташе за най-плодотворно за бъдещи изследвания, беше изучаването на основните математически аксиоми - които Паули нарича „първични математически прозрения", и сред които по-специално отбелязва идеите за безкрайната серия на числа в математиката или континуума в геометрията и т. н. Както казва родената в Германия авторка Ханна Аренд, „в съвременността математиката не само разшири съдържанието си и стигна до безкрайността, за да стане приложима спрямо един безкраен и безкрайно разрастващ се, разширяващ се свят, но престана да се занимава с видимостите изобщо. Те вече не са начала на философията, или „науката" за Битието в неговото истинско проявление, а стават наука за структурата на човешкия дух".(21) (Юнгианецът веднага би задал въпроса: Какъв дух? Съзнаван или несъзнаван?).Както вече видяхме от опита на Гаус и Поанкаре, математиците разкриха и факта, че нашите представи са „подредени" още преди да ги разберем.(23) Б. Л. ван дер Верден, който привежда много примери за важни математически проз-рения(22), идващи от нсъзнаваното, заключава: „.. .несъз-наваното може не само да се асоциира и комбинира, но и да преценява. Преценката на несъзнаваното е интуитивна, но при благоприятни обстоятелства напълно сигурна". (24)Сред многото математически прозрения или априорни идеи психологически най-интересни са „естествените числа". Те служат не само на нашите съзнавани всекидневни операции на измерване и смятане, а от векове са били единствени-414те средства за „прочит" на такива древни форми на предсказания като астрология, нумерология, геомантия и т. н. - всички, основани на аритметично пресмятане и всички изследвани от Юнг във връзка с теорията му за синхроничността. Освен това естествените числа - разгледани психологически -със сигурност са архетипови представи, защото ние сме принудени да мислим за тях по точно определени начини. Например никой не може да отрече че 2 е единственото съществуващо четно първо число, дори ако никога преди не е мислил осъзнато за това. С други думи, числата не са понятия, осъзнато измислени от хората за целите на пресмятането: те са спонтанни и автономни продукти на несъзнаваното - както и други архетипови символи.Но естествените числа са и качества, присъщи на външни обекти. Ние може да установим и да преброим, че тук има два камъка, а там три дървета. Даже ако премахнем от външните обекти всички качества като цвят, температура, размер и др., пак остава тяхната „множественост" или специфична бройност. Но същите тези числа са несъмнено и части на нашата психична структура - абстрактни понятия, които можем да изучаваме без външни обекти. Така че, изглежда, числата са реална връзка между материя и психика. Според Юнг тук е най-плодотворното поле за бъдещи разработки.Споменавам бегло тези трудни понятия, за да покажа, че за мен идеите на Юнг не са „доктрина", а начало на нов мироглед, който ще продължи да се развива и да се разширява. Надявам се, че те ще дадат на читателя поглед към това, което според мене е основно и типично за научната работа на Юнг. Той винаги се е стремил да разбере явлението живот с необикновена освободеност от обичайните предразсъдъци и в същото време с голяма скромност и прецизност. Той не развива идеите, споменати по-горе, защото чувства, че няма достатъчно факти, за да каже нещо определено за тях - както изобщо чака години, преди да публикува новите си идеи, проверявайки ги отново и отново, и сам изтъквайки всяко възможно съмнение свързано с тях.Следователно това, което на пръв поглед на читателя415може да изглежда като известна неяснота на идеите, идва от тази научна нагласа на интелектуална скромност - нагласа, която не изключва нови възможни открития и която уважава сложността на феномена живот. Защото този феномен за Юнг винаги е представлявал вълнуващо тайнство. Той никога не е бил, както за някои хора с ограничено мислене, една „обяснена" реалност, за която може да се приеме, че знаем всичко.Според мене творческите идеи доказват своята стойност с това, че като ключове помагат да се „отключат" неразбираеми връзки от факти и по този начин дават възможност да се проникне по-дълбоко в тайната на живота. Аз съм убедена, че идеите на Юнг могат да служат за откриване и интерпретиране на нови факти в много области на науката (и във всекидневния живот) и едновременно с това да водят индивида към един по-балансиран, по-етичен и по-широк мироглед. Ако читателят се

чувства стимулиран да продължи да работи по разбирането и приемането на несъзна-ваното - което винаги започва с работа върху себе си, - то целта на тази въвеждаща книга би била изпълнена.Звукови вълни от вибрация на стоманен диск с форма на мадала416БЕЛЕЖКИПРИБЛИЖАВАНЕ КЪМ НЕСЪЗНАВАНОТО1 Криптомнезията на Ницше се дискутира в „Психология на т. н. окултни феномени" в С. О. 1ип§, Со11ес(еа №ог№, УО!. I. Съответният пасаж от корабния дневник и този на Ницше са, както следва:От I. Кегпег, ВШпег аш Рге\огз1, уо1. IV, р. 57, озаглавено „Извадка от едно страховито преживяване..." (1831 -37): „Четиримата капитани и един търговец, господин Бел, отишли на брега на остров Маунт Стромболи да стрелят зайци. В три часа успели да съберат екипажа на кораба, когато за тяхно учудване видели във въздуха двама мъже да летят бързо към тях. Единият бил облечен в черно, другият в сиво. Минали близо край тях с голяма бързина и изненадващо слезли в кратера на ужасния вулкан Маунт Стромболи. Разпознали двамата мъже като свои познати от Лондон." От Р. №е128сЬе, ТТгш 5ра1<.е 2ага1из1га, сЬар1ег х1, „Стеа1 Еуеп1з" (1гапз1. Ьу Соттоп, р. 180), оп§.1883: „По времето, когато Заратустра беше на Щастливите острови, един кораб пусна котва до острова, на който се намира пушещата планина и екипажът слезе на брега да бие зайци. Но около часа на обедния прилив капитанът и хората му се събраха заедно и изведнъж видяха мъж, който лети във въздуха към тях и чуха глас, който каза ясно: „Време е! Крайно време е!" Но когато фигурата се приближи към тях, летейки бързо като сянка по посока на вулкана, видяха, за голяма тяхна изненада, че това е Заратустра... „Я виж! - каза старият кормчия - Заратустра отива към ада!"2 За съня за Джекил и Хайд вж. по-подробно в „Една глава за сънища" в КоЬег1 Ьошз 81еуеп8оп, Асгозз 1пе Р1ат.3 Сънят на Юнг е даден по-подробно в Спомени, сънища, раз-41727. Човекът и неговитч•е символимисли от К. Г. Юнг, под редакцията на Аниела Яфе. [На български език изд. от ЕА, 1994 г. - б. ред.]4 Примери за състояние на подпрагови идеи и образи могат да бъдат намерени в работите на Пиер Жане (Р1егге 1апе1).5 Други примери за културални символи се появяват в М1гсеа ЕНайе, Оег ЗсПататхтиз, 2ипсЬ, 1947.Вж. също и С. 0. 1ип§, Со11ес1ес1 \УогЪ, УО!. 1-У1П; Ьопйоп, Кои11ес1§е & Ке§ап Раи1; Ке\у Уогк, ВоШп§еп-Рап1Ьеоп.ДРЕВНИТЕ МИТОВЕ И СЪВРЕМЕННИЯТ ЧОВЕК1 За окончателността на Христовото възкресение: Християнството е една есхатологична религия, т. е. има един окончателен свършък, който става синоним на Последния Съд. Други религии, в които са запазени матриархални елементи от племенни култури (т. нар. орфизъм), са циклични (ЕНайез, М., ТНе Му(Н о/ (Не Е(Негпа1 Ке(шп, Ке\у Уогк, ВоШп§еп-РапШеоп, 1954.)2 Вж. Раи! Каиш, Него Сус1ез о/ (Не ШппеЪа§о, 1п<Напа 1Муешгу РиЪНсайопз, 1948.3 Относно заека д-р Родин отбелязва: „Заекът е типичният герой, известен по целия свят, цивилизован и учещ се и от най-отдалечените епохи на човешката история".4 Близнаците богове на войната при индианците навахо се разглеждат в Маис! Оакев, МЪеге (Не Т\ао Сате Ю (Негг РшЪег, А NаVаНо 1Уаг СегетопШ, ВоШп§еп, №\У Уогк, 1943.5 Юнг разглежда Мошеника във „Върху психологията на фигурата на Мошеника", Со11ес(ес11Уог1с5, УО!. IX.6 Конфликтът на Аза със сянката се дискутира в „Битка за освобождаване от майката" , Со11ес1е(11Уог/с$, УО!. V.7 За едно тълкуване на мита на минотавъра виж романа на Магу КепаиИ, ТНе Кт% Мш( В1е, РапШеоп, 1958.8 Символиката на лабиринта се разглежда в ЕпсЬ Кеитапп, ТНе Оп%1п5 апа ШзЮгу о/Сопзсюшпезх, ВоШп§еп 1954.9 За мита за койота при навахо вж. Маг§аге18сЬеу111 Ьтк апс! I. Ь. Непс1егзоп, ТНе Ропеп Ра(Н, 31апГогй 1954.10 За появата на Аза вж. МюЬае! РогйЬат, Неп ^еVе^ортеп^ т Апа1уИса1 РаусНо1о§у, Ьопйоп, Кои11е(1§е & Ке§ап Раи1, 1957; ЕзШег М. Наг<1т§, ТНе КехЮгаНоп о/ (Не 1п]игес1 АгсНе1ура1 , 1960.

41811 Изследването на Юнг за посвещаването се появява в „Аналитична психология и мироглед", Со11ес1ес1 ^ОГКБ, УО!. VIII. Вж. също и АгпоМ уап Оеппер, ТНе КИез о/Разхаке СЬ1саео 1961.12 За изпитване на жени за сила вж. ЕпсЬ Мешпапп, Атог апЛ РзусНе, Во1Нп§еп, 1956.13 Приказката „Красавицата и звяра" излиза в ТНе Ршгу Та1е Воо1с, Ме\у Уогк, 31топ апс! 8спш1ег, 1958.14 Митът за Орфей може да се намери в 1апе Е. Нагшоп, Рго1е%отепа (о (Не &1иАу о/Сгее/с КеИ§юп, СатЬп^е ишуег811у Ргезз, 1922. Вж. също XV. К. С. СшЬпе, ОгрНеш апй СгееЬ КеП^юп, СатЬг1с1§е, 1935.15 Юнг говори за католическия ритуал с потира в „Трансформационният символизъм в литургията", Сопеаей №огЬ, УО!. XI. Виж и А1ап ХУаПз, Му(Н апЛКИиа1 т СНтИат(у, Уап§иагс1 Ргезз, 1953.16 Интерпретацията на Линда Фирц-Давид на Орфеевия ритуал се появява в РуусНоЬ^сНе Ве1гасИ1ип%еп 2и йег Рге$Кеп/о1%е 4ег УШаЛег МШептРотреЦет Vе^5исНVоп^^п<^аР^е^2-^аV^^^, 1гапз. О1а<1у8 РЬе1ап, 2ипсЬ, 1957.17 Римската погребална урна от Ескилин Хил се дискутира от 1апе Нагпзоп, ор. сИ.18 Вж. „Трансцендентната функция" на Юнг, издадена от Студентска асоциация, Институт „К. Г. Юнг", Цюрих.19 За шамана като птица вж. в С. О. -»ип§, ТНе 8утЪо1 тЛои( Меатп§, 2ипсЬ, КЬет-Уег1а§, 1958.20 За Пустата земя на Т. С. Елиът, вж. Т. 5. Е1ю1, Сопесгеа Роегт, Ьопйоп, РаЬег апс! РаЬег, 1963.ПРОЦЕСЪТ НА ИНДИВИДУАЦИЯ1 Подробно разглеждане на оплетените форми на сънища има в С. 0.1ип§, Со11ес(ес11УогЬ, УО!. VIII, рр. 23,237-300 (особено р. 290). За пример виж СоНесгеа №огЬ, УО!. XII, ра« 1. Също и СегЬап! АсНег, 51исИез тАпа1упса1 РзусШо%у ЬопсЬп 1948.2 За цялостната личност виж С. О. .1ип§, Со11ес1ес1 УУог^з, уо1. 1Х,раг12, рр. 5и23;иуо1. XII, рр. 18,41, 174, 193.3 Наскапи се описват в Ргапк О. Зреск, .Ми/сйр/. ТНе 5аш$е НиШег о]'Пге ЬаЪгаАог Ретти1а, ишуег511у оГ ОИаЬота Ргезз, 1935.4 Схващането за психичната цялостност се обсъжда в С. О.4191ип§, СоИесгеА \УогЬ, УО!. XIV, р. 117, УО!. IX, раг12, рр. 6,190, а също и УО!. IX, раП 1, рр. 275, 290.5 Приказката за дъбовото дърво е преведена от Рихард Вил-хелм в ОясЪиапц-Оп; Пах паПк ВисН Vот зпсШсИеп ВШгепсИстД, Лепа 1923, р. 33-34.6 Юнг разглежда дървото като символ на процеса на индиви-дуация във „Философското дърво", Уоп йеп УУиггеЬ с1ех Ве-юаМетз, 2ипсЬ,1954.7 „Богът на мястото", на който са принасяни жертви на зем-но-каменния олтар отговаря в много отношения на античния %епш 1оа. Виж Непп Маврего, Ьа СМпе ап^^^ие, Рапв, 1955, р. 140 Г. (Тази информация дължим на любезността на г-жа Ариане Ръмп).8 Юнг отбелязва трудностите при описанието на индивидуа-циония процес в СопесгеЛ №ог!<,х, УО!. XVII, р. 179.9 Краткото описание на важността на детските сънища е от Рзус}ю1о%гса1 ШегргеШюп о/ СШШгеп 'з Пгеатз (по1ез апс! ЪсШгез), Е. Т. Н. 2ипсЬ, 1938-39. Специалният пример е от един непреведен семинар, Р5усИо1о%15с1ге 1п1егрге1аИоп \оп КтйеПгаитеп, 1939-40, р. 76 й". Вж. и „Развитие на личността", С. 0.1ип§, СоПеаей №огЬ, уо1. XVII; МюЬае! РогйЬат, ТНеЬг/ео/СНШНооЛ, Ьопйоп 1944;ЕпсЬКеитапп, ПеОп%тз агиг Шхгогу о/ Сопхсюизпехз; Ргапсез Шюкез, ТНе 1ппег №огШ о/ Сопхсюшпехз, Не\у УогК Ьопйоп, 1927; Е1еапог Вег1те, Нипгап КеШюпзМрх, Ьопйоп, 1958.10 За психичното ядро вж. „Развитие на личността", Со11ес1ес1 \УогЬ, УО!. XVII, р. 175 и уо1. XIV, р. 9.11 За съответствия на мотива за болния цар във вълшебните приказки вж. ЛоЬ. ВоНе апс! О. РоНука, Аптег^ип^еп ги йеп КМег- ип<1 НаштагсПеп йег Вгййег Сппггп, УО!. 1, 1913-32, р. 503, както и всички варианти на приказката на Грим „Златната птица".12 Дискусия за сянката може да се намери в С. О. Лип§, СоПесгей \УогЪз, УО!. XIX, раг1 2, и УО!. XII, р. 29; също в Т1ге ^пс^^5соVе^ес^ 5е1/, Ьопйоп, 1958, р. 8. Вж. и Ргапсез \У1с1се8, Пе1ппег ]УогШо/Мап, Не\у Уогк-Тогоп1о, 1938. Добър пример за осъзнаване на сянката е даден в О. 5сЬта1г, Котр1ехе Р$усИо1о%1е ип(1 КдгрИсТгез 5утр1от, 8Шс1§ап1,1955.13 Примери за египетското схващане за подземния свят се появяват в Лге ТотЬ о/Катезез VI, ВоШп§еп Зепез, ХЬ, раг1з 1 апс! 2, РапШеоп Воо1сз, 1954.

14 Юнг разглежда природата на проекцията в Сопеагй уо1. VI, ВеГшнюпз, р. 272 К.42015 Коранът е в превод на Е. Н. Ра1тег, ОхГого1 Ушуешгу Ргезз, 1949. Виж и интерпретацията на Юнг на историята на Мойсей и Кидр в Со11ес1ей УУогЪз, уо1. IX, р. 135.16 Индианската приказка 5отас^еVа: Уе1а1арапсЪауГтзап е преведена от С. Н. Тауупеу, ВотЬау, 1956. Виж и прекрасната психологическа интерпретация на Непгу 21ттег, 71ге Кт% апЛ 1Не Согрзе, Во1Нп§еп 8ег1е5 XI, Не\у Уогк, РапШеоп, 1948.17 Позоваването на дзен-учителя е от Оег ОсНз ипЛ зет Шпе, РСиШп§еп, 1958, р. 95.18 За по-нататъшна дискусия за анимата виж Со11ес1ес11Уог1с5, уо1. IX, раП 2, р. 11-12 и раП 3; УО!. XVII, р. 198; уо1. VIII, р. 345; УО!. 11, рр. 29-31,41 Г., 476, е1с.; УО!. XII, раП 1. Виж също и Етта 1ип§, Аттш апЛ Атта, Т\\го Еззауз, ТЬе АпаН11са1 С1иЬ оГМе\у Уогк, 1957; Е1еапог Вегйпе, Нитап КеШюпМрз, раП 2; ЕзШег Нагй1п§, РзусМс Епег%у, N6* Уогк, 1948.19 Ескимоският шаманизъм е описан в М^гсеа ЕНайе, Оег ЗсИататзтш, 2ипсЬ, 1947, р. 49 ГГ.; и в Кпио1 Яазтикзеп, ТШе/аНп. РгапкГш-1,1926.20 Сибирската ловна приказка вж. в Казтшзеп, Ще СаЬе Леи АШегх, РгапкСиП, 1926, р. 172.21 Дискусия за „отровната девица" се появява във \У. Нег1г, О1е 5а§е \от а/1тас1сПеп, МипсЬеп, 1893.22 Принцесата убийца се дискутира в СЬг НаЬп, СпесШЛе ипс1 А1Ъапешс1ге МагсПеп, УО!. 1, МйпсЬеп-ВегНп, 1918, р. 301: Оег 1а§ег ип<1 йег 8р1е8е1 йег аПез $1еЬ1.23 „Любовната лудост", предизвикана от проекция на анимата, е изследвана в Е1еапог Вегйпе, Нитап Ке1аИопМр, р. 113. Вж. и великолепната статия на д-р Н. 51гаиз5 „О1е Ашта аЬ РкуесНопз-еНеЪтз", Не1<1е1Ьег§, 1959.24 Юнг разглежда възможността за психична интеграция с помощта на негативната анима в Со11ес1еЛ \Уог^з, УО!. XI, р. 164, уо1. IX, р. 224, уо1. XII, рр. 25,110,128.25 За четирите стадия на анимата вж. С. 0.1ип§, Со11ес1ес1 ЪУог/сз, уо!.ХУ1,р. 174.26 НурпегоготасШа на Ргапсезсо Со1оппа се интерпретира в 1лп<1а Р1ег2-ПаУ1(1, Пег ПеЪезШит Де$ РоИрШо, 2иг1сЬ, 1947.27 Цитатът, описващ ролята на анимата, е отАшога Сопшг%ет I, преведена от Е. А. С1оуег. Немско издание от М.-Л. Фон Франц, в С. О. -1ип§, ММепит СопшпсНотз, УО!. З, 1958.28 Юнг анализира рицарския култ на дамата в Со11ес(ес1 \Уог^, уо1. VI, р. 274 апс! 290. Вж. и Етта Лип§, М.-Ь. УОП Ргапг, ^^е(, 2иг1сЬ,1960.42129 За появата на анимуса като „свещено убеждение", виж С. О. }ип%, ТпоЕ$хау5тАпа1уНса1Рзуспо1о8у, ЬопсЬп, 1928, р. 127; СоПесгеЛ 1УогЬ, УО!. IX, сЬар1ег 3. Виж и Етта ->ип§, Аттш апЛ Атта; ЕзШег Наг<1т§, УУотап'5 Мух1епех, №\У Уог1с, 1955; Е1еапог Вегппе, Нитап Ке1а(юп$Мрз, р. 128; Топ! \Уо1ГГ, 5гисИеп ги С. С. Лп§ 5 РзусШо&е, 2ипсЬ, 1959, р. 257 К.; ЕпсЪ Nеитапп, 2.ш Р^усМо&е йе$ 1Уе1ЪНспеп, 2ипсЬ, 1953.30 Циганската вълшебна приказка може да се намери в Оег Той аЬ Се11еЬ1ег 21^еипег-Магспеп. О1е МагсНеп йег УУеНШегаШг, 1епа, 1926, р. 117.31 Анимусът като източник на ценни мъжки качества се разглежда от Юнг в СоПес1ей 1Уог}с$, УО!. IX, р. 182 и Тнго Ехзауз, сЬар1ег 4.32 Австрийската приказка за черната принцеса вж. в „В1е зсЬ^агге Кдт§з1осМег", МагсНеп аш Лет ^опаи^ап<^е, ^^е МагсЪепАег ЖеНШегагиг, Депа, 1926, р. 150.33 Ескимоската приказка за духа на луната е от „Уоп етег Ргаи сйе 2иг Зртпе тич!е, преведено от К. Катиззеп, ^^е СаЬе йез АсИеп.р.Ш.34 За стара и млада персонификация на цялостната личност вж. С. 0.1ш§, СоНесгеЛ УУогЬз, УО!. IX, р. 151.35 Митът за П'ан Ку може да бъде намерен в ОопаИ А. МасКегше, Му(пз о/С1г1па апс1 Лрап, Ьопйоп, р. 260 и в Н. Мазрего, Ье Таоите, Рапз, 1950, р. 109. Вж. също I. ). М. де Огоо1, Шпегштш, ВегНп,1918, рр. 130-31; Н. КоезИег, ЗутЪоШ <1ез СШпешсНеп Шмегттш, 81и11§аг1, 1958, р. 40; С. 0.1ип§, МуМепит СопшпсНопех, УО! 2, рр. 160-61.36 Дискусията за Адам като Космичен човек виж в Аи§из1 ХУйпзсЬе, 5сНбр/ип% ипЛ5йт1еп/а11 с1еа егМеп МетсНеп, Ье1р21§, 1906, рр. 8-9 апд р. 13; Напз Ье15е§ап§, Ще Спош, Ье1р21§, КгбпегзсЬе ТавсЬепаиз^аЬе. За психологическата интерпретация вж. С. 0.1цп§, Мух1егшт Сотипс1шт$, УО!. II, сЬар1ег 5, рр. 140-49; и Со11ес(ес1 ЖогЬз, уо1. XII, р. 346. Може да има историческа връзка между

китайския ГГан Ку, персийския Гейомарт и легендите за Адам; вж. §уеп 5. Нагйпапп ОауотаП от Свен С. Хартман, Урр5а1а, 1953, рр. 46,115.37 Схващането за Адам като „свръх-душа" идва от едно палмово дърво и е описано в Е. 8. Вго\уег, ТНе 5есге1 Адат, А 5шйу о/Шзогаеап Спош, ОхГог(1, 1960, рр. 23, 26, 27, 37.38 Цитатът е от Р. РГа^пег, Ме1$1ег ЕсМшгЛ, Ьопйоп, 1924, УО!. II, р. 80.39 За Космичния човек вж. С. О. ]ип§, Со11ес1ес11Уог1с5, УО!. IX,4221раг12, р. 36; „Ап8\уег 1о ^оЬ", УО!. XI и МуМегшт СопшпсИотх, уо1. II, р. 215. Вж. и ЕзШег Нагс!1п§, ^ои^пеу т/о 5е1/, Ьопйоп, 1956.40 За Адам Кадмон се говори в ОегзЬот 8Ьо1ет, Ма/ог ТгепАз т ЛтзП МузНскт, 1941; С. 0.1ип§, Музгепит СопшпсИотз, уо1. 2, р. 182.41 Символът на царската двойка е описан в С. 0.1ип§, Со11ес1ес1 \Уог1<.5, уо1. XVI, р. 313 и в Музгегшт СотипсИотх, уо1. 1, рр. 143,179; УО!. 2, рр. 86,90,140,285; вж. и Платоновия Зутропит и гностичния Бог-човек, фигурата на Антропоса.42 За камъка като символ на цялостната личност, вж. С. О. .1ип§, Уоп Аеп УУиггеЬ с!ез ВепшМетх, 2иг1сЬ, 1954, рр. 200, 415 и 449.43 Моментът, в който се осъзнава поривът към индивидуация, се дискутира в С. О. .)ип§, Со11ес1ей \Уог^8, уо1. XII; УО!. IX, раг1 2, рр. 139, 236, 247, 268; уо1. XVI, р. 164. Вж. също С. О. ,1ип§, СоИесгей УУогЬ, УО!., VIII, р. 253; и Тош \УоНТ, Згшйеп ги К. С. Лп%'з РзусНо1о$(е, р. 43; вж. и Муз1елит СопшпсИотз, уо1. II, р. 318.44 За разгърнато разглеждане на „активното въображение" вж. „Трансцендентната функция" в С. О. .1ш1§, СоПесгес! \Уог]<.5, уо!.У1П.45 Зоологът Айо1Г Рог1тапп описва животинската „същност" в Паз Т1ег аЬ 5021а1ез №ехеп, Цюрих, 1953, р. 366.46 Древните германски вярвания във връзка с надгробните камъни се дискутират в Раи! Нептпапп, Оаз а^егтапкспе Рпе-Метезеп, ^епа, 1929, р. 52; в С. О. Зип§, Уоп Аеп \Ушге1п Аез ВемшМетз, р. 198.47 Описанието на философския камък от Морениус (Мопепш) се цитира в С. 0.1ш§, СоПесгеА ЪУогЬз, УО!. XII, р. 300, по1е 45.48 Необходимостта от страдание, за да се намери камъкът, е алхимична повеля; срв. С. 0.1ип§, Со11ес1ес11Уог/с5, УО!. XII, р. 280.49 Юнг дискутира връзката между психика и материя в Т\\>о Езхауз оп Апа1уНса1 РхусИо1о%у, рр. 142-46.50 За пълно обяснение на синхроничността вж. „Синхронич-ността:един акаузален свързващ принцип" в С. О. Лип§, СоПесгес! 1УогЬ, уо1. VIII, р. 419.51 За схващането на Юнг, че трябва да се обърнем към източната религия, за да се свържем с несъзнаваното, вж. „Относно символиката на мандала" в С. О. -Гип§, Со11ес1ес1 \Уог1<5, УО!. 1Х,раг11,р. 335 и УО!. XII, р. 212. ;42352 Извадката е от китайския текст на Ьи К'шп Уй, СЬагЬз Ьик, СЬ'ап ап(1 2еп ТеасЬт§, Ьоп<1оп, р. 27.53 Приказката за Бат Баджерд е от МагсИеп аш 1гап, Ше МагсН-епаег ЖеМНеШит, 1епа, 1959,р. 150.54 Юнг разглежда модерното чувство да бъдеш „статистическо число" в Пе ШсИзсоуегеА 5е1/, рр. 14,109.55 Интерпретация на съня на субективно ниво се дискутира в С. О. Дип§, Со11ес1еа 1УогЬ, УО!. XVI, р. 243, и уо1. VIII, р. 266.56 Идеята, че човек инстинктивно „се нагажда" към заобикалящата го среда, се обсъжда в А. Рог1тапп, Оаз Т1ег аЪ зог1а1ез \Уезеп, р. 65. Вж. и N. Т1тЬег§еп, А 81ийу о/1п$Ипс1, ОхГоп!, 1955, рр. 151 апс! 207.57 За колективното несъзнавано вж. Е1. Е. Е. НайЬу, РипсЬпгеп-1а1$ о/5ос1а1 РуусНо!о^у, Не* УоЛ, 1952. Вж. и ТЬ. 1ату1{2, К.. ЗсЬшге, N6116 ШсШип^еп т с1ег МаххепЬоттипНсаИоп/огзсЪип!;, КдтбТипЬ: ип<1 РегшеЬеп, 1960, рр. 7, 8.58 Стойността на свободата (да създадеш нещо полезно) се подчертава от Юнг в ТНе ^пс^^xсоVе^е(^ 8е1/, р. 9.59 За религиозни фигури, които символизират процеса на ин-дивидуация, виж С. О. Дип§, Со11ес1еа УогЬз, УО!. XI, р. 273 и Ша. раП2, р. 164.

60 Юнг говори за религиозния символизъм в съвременни сънища в Сопесгеа ТУогЬ, УО!. XII, р. 92 и /Ш. рр. 28,169, 207.61 Прибавянето на четвърти елемент към Троицата се анализира от Юнг в МуМепит СотипсИотз, УО!. П,рр. 112,117,123и в Со11ес1еа ТУогЬ, УО!. VIII, рр. 136 и 160-62.62 Видението на Черния Лос е от В1асЬ ЕШ ЗреаЬх, ес1. .1опп О. МеШагсН, Ке\у Уогк, 1932. Немско издание: 8с1таг2ег ШпсН: 1сН ги/етет Уо11с, ОИеп, 1955.63 Историята за ескимоския фестивал на орела е от Кгшс! Казтиззеп, О1е СаЪе с{ех АсИегх, рр. 23, 29.64 Юнг разглежда преообразуването на първоначалния митологичен материал в СоПесгей \Уог1с5, УО!. XI, р. 20 и уо1. XII, 1п1го<1ис11оп.65 Физикът Паули (Раи1Г) описва последиците от модерните научни открития като това на Хайзенберг в Пк рШозорШАе Вес1еи1чп§ йег 1йее Аег Котр1етеп1агНа(, „Ехрег1еШ1а", УО!. VI/ 2, р. 72; и в Ц^аНпсПетНсШеИ ипйРЪузИс„Ош1есПса ", УО!. VIII/2, 1954, р. 117.СИМВОЛИКА ВЪВ ВИЗУАЛНИТЕ ИЗКУСТВА1 Изказването на Макс Ернст се цитира в СНесНоп-^еЬкег, СоШетрогагу 8си1р1иге, Не\уУогк, 1955.2 За изследването на предисторичекото изкуство вж. НегЬег! КиЬп, Ше РеШШег Етораз, ЗШП^аП, 1952.3 Относно драмата „Но", сравни О. 8еске1, Егп/Ъгйп§ т (Не Кип$1 ОМанепх, Мип1сЬ, 1960, п%5. 1 ипй 16. За лисичата маска използвана в Но-драмата вж. О. ВшсЬап, Т1еге т КиП ипА АЬег%1аиЪеп, С1Ьа 1оигпа1, Вав1е, КОУ. 1942, 86.4 За животинските атрибути на различни богове вж. О. ВшсЬап, ор. с((.5 Юнг разглежда символиката на еднорога (символ на Христос) в Сопес1е<1 ФогЬ, уо1. 12, р. 415.6 За мита на Брама вж. Мауа, с1ег тсИзсИе МуЛоз, Н. 21ттег, 51ии§аП-Вег1т, 1936.7 Раждането на Буда е описано в санскритската ЬаШа Утега, 600 до 1000 пр. Хр.; прев. Париж, 1884.8 Юнг дискутира четирите функции на съзнанието в Сопес1ес1 1Уог/сх, УО!. VI.9 Тибетски мандали се интерпретират от Юнг в СоПеаеЛ ТУог/сз, уо1. IX.10 Картината на Девата в центъра на едно кръгло дърво е централният панел на Тпр^у^т йе Вшжоп А гЛеШ, 1476, Катедрала Сен-Савьор, Екс-ан-Прованс.11 Примери на свети постройки със основен план под формата на мандала: Боробудур, Ява; Тадж Махал; джамията Омар в Ерусалим. Светски постройки: Кастел дел Монте, построен от светия римски император Фредерик Втори (1194-1250) в Апулия.12 За мандали в основите на примитивни села и свети места виж М. ЕНас1е, Оаз НеШ%е ип<1с1а$ Рго/апе, НатЬиг§, 1957.13 Теорията, че квадрат означава „четворен" или „четиричастен" се предлага от Франц Алтхайм, берлински учен класик. Вж. Кегепу1--1ип§, Ет/пИгип% т (Иа$ УУезеп <1ег Му1НоЬ§1е, 2ипсЬ, р. 20.14 Другата теория, че игЬз диас1га(а отговаря на квадратурата на кръга е от Кегепу!, /ос. ей.15 За Небесния град вж. Книга на откровенията (Апокалипсис), 21.16 Цитатът от Юнг е от неговия СоттеШагу оп гНе 5есге1 о/1пе Со1аеп Р1он>ег, Ьош1оп-Ме\у Уогк, 1956, 101Ь ейШоп.17 Примери за равностранен кръст: разпятие от Еуап§еНеп-424425Нагтоте, У1еппа, На1. В1Ь. Сос1. 2687, IX в.; СозГойЬ Сговз, Х в.; 1Ье Мопаз1егЪо1се Сгозз, Х в.; КиПп\уе11 Сгозв.18 За промяната в църковната постройка вж. Каг! ЬНг, Ше МапсЬГа, ет Векр1е1 Аег АгсШгеШшхутЬоНЬ., \Ут1еПЬиг, 1960.19 Натюрмортът на Матис е в ТЬотрзоп Со11ес1юп, РМзЪигдЬ.20 Рисунката на Кандински със свободни оцветени топки или кръгове се нарича Неясно бяло, 1927 и е в ТЬотрзоп Со11ес1юп.21 Ечепг оп Ле Помпя на Пол Наш е в колекцията на г-жа Нейл-сън. Вж. Оеог§е\У. О1§Ъу, Меапт§ аги! 5утЪо1, РаЬег & РаЬег, Ьопйоп.22 Дискусията на Юнг за НЛО е във Р1ут§ 5аисегз: А Мойегп МуП1 о/ Шп^5 зееп т Ле 51су, Ьопс1оп-Не\у УогК, 1959.23 Цитатът от Вахате, Но1ез хш 1а ретШге Л'аи]оигйЪш (Рапз, 1 953) се използва в \Уа11ег Незз, По1ситеп1е гит Уег^апйтз Лег тоАегпеп Ма1ет, НатЬиг§, 1958 (К.о\УоЬН), р. 122. Някои ци-тати в тази глава са взети от тази крайно полезна компилация, известна като Оо1ситеп1е.24 Изказването на Ргапг Магс е от Впе/е, Аи/гешШип^еп ипй АрНопхтеп, ВегНп, 1920.

25 За книгата на Кандински виж шестото издание, Вегп, 1959. (Първо издание, МишсЬ, 1912). ПоЬитеШе, р. 80.26 Маниеризмът и модата в модерното изкуство се дискутират във \Уегпег НаЙтапп, С1апг ип4 Се/аЪгс1ип% йег АЪв1га]<.1еп МсЛегег, в ЗШггепЪисЪ гиг Ки1гиг йег Се$ег№ап, МишсЪ, 1960, р. 1 1 1 . Вж. и НаПтапп, Ще Магеш т. 20. ЛЪг1гип(1ег1, Мип1сЬ, 1957; и НегЬег! К.еа<1, А Соппве НШогу о/ Мойегп Рат(т§, Ьопйоп, 1959 и много отделни студии.27 Есето на Кандински „По въпроса за формата" е в Оег Ъ1аие КеНег, МишсЬ, 1912. Вж. ВоЬитеМе, р. 87.28 Коментарите на Вагат за подсгавката за бутилки на Дю-шам са от По!ситеп(е, р. 122.29 Изказването е от 1оап М1го, Нопгопг СоНесНоп, АгсЬе Ргезз.30 Изказването на Кандински е от 8е1Ъ5гЪе1гасЪ1ип^еп, Берлин,,..31 Позоваването на „обсебеността" на Швитерс е от \Уегпег Найтапп, вж. ор. сИ.32 Цитатът от Карло Кара (Саг1о Сагга) е от НаШпапп, Раи1 К1ее, ^Уе§е ЪШпетсНеп ОепЬет, МишсЬ, 1955, 1Мг<1, р. 7133 Изказването е от, К1ее, \Уе%е йез Ш1ш51ис1шт5, \Уе1таг, МитсЬ, 1923, ОоситеШе, р. 125.34 Бележката е от Вгате, Ш(ех зиг 1арет(ше й'ащоиг 'АЪт, Раг1з 1953, ОоЬшпеШе, 125.42635 Цит в СЬшсо, 5иН'АПе Мега/~шса, Коте, 1919. ОоситеШе, р. 11236 Цит. в СЬтсо, Метопе Ле11а т1а УИа, ъ Оо1штеп1е, р. 112.37 Изказването на Кандински за смъртта на Бога е в неговата 11еЬег Лаз СеШще т с!ег Кит(, ор. сИ.38 От европейските поети през XIX век вж. специално Хайнрих Хайне, Жан Пол, Рембо и Маларме.39 Цитатът е от С. 0.1ип§, Со11ес/ес1 ТУогЬ, уо1. XI, р. 88.40 Сред художниците, в чиито работи се появяват татсМт, са Карло Кара, А. Архипенко (роден 1887) и Джорджо Моран-ди (роден 1880).41 Коментарът на Хърбърт Рийд за Шагал е от А Сопте Ншогу о/МоАегп Ратпп%, Ьопйоп, 1959, рр. 124, 126, 128.42 Изказванията на Андре Бретон са от Мат/еМех йи ЗшгеаНхте, 1924-42, Раш, 1946, Оо1ситеп1е, рр. 117,118.43 Цитатът от Ееуопй РаШт% (Не\у Уогк, 1948) на Ернст е в Воситепге, р. 119.44 Позоваването на Ханс Арп (Напз Агр) е по Саго1а ОНес1юп-\Уе1скег, Нат Агр, 1957, р. XVI.45 Цитатът от ,,Шх1о1ге ШШгеИе " на Ернст е в Воситепге р. 121.46 От романтиците и „почерка на природата" на XIX век вж. КоуаЦз, Ше ЬеИгНп^е ги 5тз; Е. Т. А. НоШпап, Оо5 МагсНеп чот Со1Лгеп Тор/; О. Н. УОП 8сЬиЬег1, 5утЬоШ Лез Тгаитез.47 Коментарът на Кеснер (Каззпег) за Джордж Тракл (Оеог^е ТгаИ) е от А1тапасН йе 1а ИЪгате РНп&ег, Рапз, 1961.48 Твърденията на Кандински са респективно от Хпс/сЬНс/се (цитат от Въведението на Макс Бил към книгата на Кандински 1}еЪегАаз Се1зП%е..., ор. сИ.); от 5е1Ъх1с1аг51е11ип%, ВегНп, 1913, ОоЬитепг, р. 86; и от Найтапп, Ма1еге1 ип 20. ЛЬгИипЛеП.49 Твърденията на Франц Марк са респективно от Вп'е/е, Аи/-гекНпип^еп ипЛ Ар1готтеп, ор. сИ.; Оокитеп1е, р. 79; и от НаПтапп, 1. с. р. 478.50 Твърдението на Клее е от 1/еЬег <Ие томете Кит1, 1924. ОоЬитеМе, р. 84.51 Твърдението на Мондриан е от N016 Се51а1шп§, Мип1сЬ, 1925, Оокшпеп1е, р. 100.52 Твърденията на Кандински са респективно от ИеЪег Ааз Се15П%е..., р. 83; от 1/еЬег сНе Рогт/га%е, МишсЬ, 1912 (Оо!ситеп(е, р. 88); от ПеЬег Лах СеМ^е (По/ситеп1е, р. 88); и отАи/за12е, 1923-43 (Оо/ситеШе, р. 91.)53 Твърдението на Франц Марк е цитирано в Оеоге ЗсЬгшоЧ, , Ваз1е, 1960.42754 Твърденията на Клее са респективно от 1/еЬег Ле МоЛегпе Кипх1, ор. сП. (Оо!ситеп1е, р. 84); Та%еЬйсИег, ВегНп, 1953, (ОоЬитеШе, р. 86); цитирано от НаГ1тап, Раи! К1ее, 1. с., р. 93, 50; Та%еЪйсНег, (Оо1ситеп1е, р. 86); Найтапп, р. 89.55 В НаПтапп, Ма1еге120. ЗаЪгЪятАеП, р. 464 се говори за живописта на Полок.56 Твърденията на Полок са от Му РатНпц, РохмЪНШез, №\У Уогк, 1947. Цитиран в НегЬеП Кеас!, ор. сП., р. 267.57 Цитатът е от С. О. Дип§, Со11ес1ес1 ЖогЪз, УО!. IX, р. 173.58 Цитатът на Рийд за Клее е от Сопсгзе Ш$1огу..., ор. сН., р. 180.

59 Твърдението на Марк е от Впе/е, Аи/ге1с1тип%еп ипйАрЪопз-теп; Оо!ситеп1е, р. 79.60 Дискусията за Марини е от Ейоиагс! КойШй, В1а1о%е пЪег Кит1, 1п8е! Уег!а§, 1960. (Тук разговорът е предаден в много съкратен вид.)61 Изказването на Мпез81ег е в НаПхпапп, ор. сП., р. 474.62 Коментарът на Базен е от Но1ез аш 1а ретШге й'аи]ошЛ'1тг, Во1ситеп1е, р. 126.63 Твърдението на Клее е от XV. Найтапп, Раи1К1ее, р. 71.64 За модерното изкуство в църквите вж. XV. 8сЬата1епЬасЬ, Vоп А1/гес1 Мапетег, 2ипсЪ Аг1 ОаПегу, 1959.СИМВОЛИ НА ИНДИВИДУАЛНАТА АНАЛИЗА1 Дворецът на сънищата: илюстрация от XVI век в Девета книга на Одисеята от Омир. В централната ниша стои богинята на съня и държи букет от макове. Отдясно е Портата на рога (с рогата глава на бик над нея); от тази порта идват истински сънища; отляво е Портата на слоновата кост с глава на слон отгоре; от тази врата идват фалшиви сънища. Горе вляво е богинята на луната Диана; горе вдясно, Нощта с децата Сън и Смърт.2 Важността на първия сън в анализата е посочена от Юнг в МоАегп Мап т 8еагс1г о/а 5ои1, р. 77.3 За съня с оракула виж I С1гт% ог ВооЬ о/С1шп%ез, прев. КлсЪагс! \УПЬе1т (С въведение от К. Г. Юнг), К.огн1ес1§е & Ке§ап Раи1, Ьопйоп 1951, уо!8. 1 апс! 2.4 Символиката на трите горни линии на знака Менг - „портата" - се споменава в ор. си., УО!. 2, р. 299, което означава още, че този знак „... е една пътечка; означава малки камъчета, врати и отвори... евнуси и пазачи, пръстите...". За знака Менг виж УО!. 1, р. 20.4285 Цитатът е от / СИт& УО!. 1, р. 23.6 За второ консултиране с / СМп%, Юнг пише (във Въведението на английското издание): „Повтаряне на експеримента е невъзможно по простата причина, че оригиналната ситуация не може да се реконструира. Затова във всеки случай има само един пръв и единствен отговор".7 Мотивът на „града върху планината" се дискутира в К. Кегепу!, Паз СеНегттх Лег НоНеп 51а<11е, ЕшорагхсНе КеVие, 1942, 1иН-Аи§и81-НеГ1; и в Ехзауз оп а 5с1епсе о/ Му{Ъо1о%у, Во11т§еп 5епе8, XXIII, р. 16.8 За мотива на числото четири, вж. С. О. ,1ип8, Сопес1еА №ог!а, УО!З. IX, XI, XII; проблемът за четворката с всичките му приложения е като червена нишка във всичките му трудове.9 За някои от символните значения, приписвани на картите за игра, вж. Нап&оПегЪисЬ Аез ПеигзсЪеп АЪег%1аиЪет, УО!. IV, р. 1015иуо1.У,р. 1110.10 Символизмът на числото девет се дискутира в Мес^^еVа^NитЬе^ 5утЪоПхт, 1938, р. 138.11 Относно „нощното морско пътуване" в този сън виж Й. Якоби „Процесът на индивидуация" в Зошпа! о/Апа1уИса1 РзусШо%у, УО!. III, по. 2, 1958, р. 95.12 За примитивното вярване в силата на телесните секрети вж. Кеитапп, Оп%аа о?Сопзсюизпею (Немско издание), р. 39.НАУКА И НЕСЪЗНАВАНО1 За архетиповете като ядра на психиката вж. XV. РаиН, Аи/-Шге ипА УоПга%е пЪег РНухИс ипй Ег&епШтз-гЪеопе, Уег1а§ У1е\уе§ Вгаип8сЬ\уе1§, 1961.2 Относно вдъхновяващата или потискаща сила на архетиповете вж. .11т§ апс! РаиН, Шшгег/с/атп}* ипй Р$\>с>ге, Цюрих, 1952, р. 163.3 Бележката на Паули относно биологията вж. в Аи/5а1т.е ипс1 УоПга%е, р. 1234 За по-нататъшно обяснение на времето, необходимо за мутация, вж. РаиН, р. 123-125.5 За историята на Дарвин и Уолъс вж. в НепзЬа\у ХУагй, ОгаНех Оагтп, 1927.6 За Декарт е писано по-подробно от М.-Л. Фон Франц в статията „Сънят на Декарт", ШпкИеп <1ез С. С. ^ищ 1шШи15, наречена „2еШо8е Оокшпеп18 с!ег 8ее!е".7 Твърдението на Кеплер се дискутира в .Гип§ апс! РаиН,429ШшгеМагищ ипЛ Рхуспе, р. 1 1 7.8 Фразата на Хайзенберг се цитира в НаппаЪ АгепсИ, ТЪе Ншпап СопйШоп, Шса§о 1Му. Ргезз, 1958, р. 26.9 Предложението на Паули за паралелни психологически и физически изследвания се появява в ШШгеМагипв, р. 163.10 Идеята за комплементарността виж в N1165 ВоЬг, А1отрпузИ<ипА тепхсПНспе Ег1сепп1т$, ВгаипзсЬ\уе1§, р. 26. 1 1 „Моментум" (на субатомна частица) на немски е

12 За цитата вж. в „Духът на психологията" на Юнг, в .Тоз. СатрЬеП, Со11. Рарегхо/ЛеЕгапох УеагВоо/с, ВоШп§еп Зепез XXX, 1, N. V. РапШеоп ВооЬ, 1954, р. 439.13 За „първичните възможности" вж. РаиН, УоПга^е, р. 125.14 Паралелите между микрофизиката и психологическите концепции също излизат в Уог(га§е: описание на несъзнаваното с парадокси, р. 115-16; архетиповете като „първични възможности", р. 115; несъзнаваното като „поле", р. 125.15 Цитатът е преведен от Оаизз, \Уег1<е, УО!. Х, с. 25, писмо до Олберс и е цитиран в В. Ь. уап <1ег \Уаегс1еп, Ет/ап ипд ПеЬег1е§ип^: Пт Мете Ве11га$е гиг РзуспоЬ&е Аез тагИетаП-зсНеп Оеп/сепз, Вазе1, 1954.16 Изказването на Поанкаре е цитирано в същата книга, р. 2.17 Твърдението на Паули, че теорията за несъзнаваното ще засегне всички естествени науки, е във Уог1га§е, р. 1251 8 Идеята за възможното единство на феномените на живота се приема от Паули, Ши., р. 118.19 За идеите на Юнг върху „синхронистичното подреждане", включващо психика и материя, виж неговата „Синхронич-ността: един акаузален свързващ принцип", С. О. 1ип§, Сопеаей ЖогЬ, УО!., VIII.20 Идеята на Юнг за ипш типЛш следва някои средновековни схоластични идеи (Джон Дънс Скот и други): ипш типсЬк е било тоталното или архетиповото понятие за света в ума на Бога, преди да го направи истински реален.21 Цитатът е от НаппаЬ Агепс11, ТЪе Нитап СопсИпоп, р. 266.22 За по-нататъшно обсъждане на „първични математически прозрения", вж. РаиН, УоПга§е, р. 122; също и Ргес1. СопзеЛ, „Ьез таШетайциез е1 1а геаШе", 1948.23 Паули, следвайки Юнг, отбелязва, че нашите съзнаванзи представи са „подредени" преди да станат съзнавани, УоПга§е, р. 122. Вж също и СопзеШ.24 Вж. В. Ь. уап дег ХУаегйеп, Ет/а11ипс1 11еЬег1е^ип§, I. с., р. 9.430К. Г. ЮнгЧовекът и неговите символиШвейцарска Първо изданиеПреводМарина БояджиеваРедакторСаня ТабаковаОформление на корицатаГергана ЯнчеваФормат 19x12 Печатни коли 27 Цена 12лв.Издателство „Леге Артис"5800 ПлевенП.к. 1158Тел. 064 2 49 53Факс 064 801 865Е-таП: 1е§еаг118@е1-8ой.сотИзлязла от печат май 2002 Печат „Миско принт" - СофияЩ|Книги от поредицата К.Г.ЮНГ & ПОСЛЕДОВАТЕЛИМеги Алтъни ЖЕНСКИЯТ КРЪГ НА К. Г. ЮНГАниелаЯфе К. Г. ЮНГ - ОБРАЗ И СЛОВОЙоланде Якоби ПСИХОЛОГИЯТА НА К. Г. ЮНГМари-Луиз фон Франц КОТКАТАМари-Луиз фон Франц ПРЕДСКАЗВАНЕ И СИНХРОНИЧНОСТЧобеКът и неговите символи дълЖи същестбубането си един от собствените сънища на Юнг. 8елиКият психол| сънуба, че неговият труд се разбира от широКата публи!? а не само от психиатрите и затоВа се съгласява да наг ше и редаКтира тази забележителна Книга. ТуК Юнг ре леЖда богатия сВят на несъзнаВаното, чиито езиК според незо са символите, постоянно разкоибащи се 8 сънищата. Убеден, че сънищата предлазат праКтимесКи събет, изпратен от несъзнаВаното до съзнавания Аз, Юнг прозира че се-беразбиранегпо Води до един пълноценен и продуКтивен Живот. ТаКа читателят ще получи нови отКробения за себе си от тази проникновена Книга. Която илЬстрира мноЖество симболи в историята

на човечеството. Съавтори на Юнз в тази Книеа са четирима сътрудници, Които той смята за най-подготвени да обяснят неговата работа. Съвременен шедьовър и международен бестселър, ЧовеКът и неговите символи е единствения опит на световно известния психолог да обясни на обикновения читател своята теория за значението на симболизма 8 сънища и изКустВо и ваЖност-та му за пълното разбиране на несъзнавания човешКи дух. Завършена от Юнг и сътрудниците точно преди смъртта му, тази Книга е адресирана Към широКата публиКа.„Забележителна -.моЖе би уникална...Обръщението на Юнг Към широКата четяща публика."ДЖОН фРИИМ::„Гази Книга Която е последното дело на Юнз преди негс та смърт през 1961 година, дава уникална възмоЖносп се оцени неговият принос Към Живота и мисленето на | шето време...Това, Което изплува с голяма яснота от т, /<нига, е, че Юнг има огромна заслуга КаКто Към психоло, та Като науКа та/са и Към общото разбиране на човеКа. ( обществото, Като подчертава че фантазният ЖиЕ трябва да се приема сериозно Като една от забелеЖип ните хараКтеристиКи на човешКите същества "